Председателствал: заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Метин Сюлейманов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): В залата има 181 народни представители, имаме кворум, откривам заседанието.
Както вчера съобщих, започваме с точка девета от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЪТРЕШНИЯ ОДИТ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР – продължение.
Има думата председателят на комисията господин Петър Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Стигнахме до Глава трета – “Статут на вътрешните одитори”, Раздел І – “Права на ръководителя на вътрешния одит и на вътрешните одитори”.
Комисията не подкрепя наименованието на Раздел І и предлага следната редакция: Раздел І да стане “Изисквания за назначаване”.
Предлагам да гласуваме наименованието на главата и Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по предложението на комисията? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 29 и предлага да стане чл. 19 със следното съдържание:
“Чл. 19. (1) Вътрешните одитори се назначават от ръководителя на организацията по трудово или по служебно правоотношение.
(2) За вътрешни одитори се назначават лица, които отговарят на следните изисквания:
1. да са дееспособни лица;
2. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и да не са лишени по съдебен ред от правото да заемат съответната длъжност;
3. да имат завършено висше образование, степен “магистър” или “бакалавър”;
4. да са положили успешно изпита за вътрешни одитори в публичния сектор по чл. 53 и да притежават сертификат “вътрешен одитор в публичния сектор”, издаден от министъра на финансите.”
След направената консултация се оказа, че по т. 3 коректният запис от Закона за висшето образование трябва да бъде: “да имат завършено висше образование и придобита образователно-квалификационна степен “магистър” или “бакалавър”.” Затова моля тази редакционна поправка да бъде включена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 30, който става чл. 20 със следното съдържание:
“Чл. 20. (1) Лицата, които не отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 2, т. 4, могат да се назначават за стажант-одитори за срок от две години.
(2) В рамките на срока по ал. 1 стажант-одиторът следва да изпълни изискванията на чл. 19, ал. 2, т. 4, след което може да бъде назначен за вътрешен одитор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по тези два текста, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Първо поставям на гласуване редакционната поправка, предложена от председателя на комисията Петър Димитров, в чл. 19, ал. 2, т. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 13.
Тази редакционна поправка е приета.
Поставям на гласуване чл. 19 и чл. 20, така както се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 16.
Двата текста се приемат.
По чл. 21, господин Димитров и господин Попвасилев, поддържате ли предложението си? Оттегляте го.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 31, който става чл. 21:
“Чл. 21. (1) Ръководителят на вътрешния одит се назначава по трудово или по служебно правоотношение и трябва да отговаря на изискванията по чл. 19, ал. 2, т. 1, 2 и 4 и на следните допълнителни изисвания:
1. да има завършено висше образование и придобита образователно-квалификационна степен “магистър”;
2. да има най-малко три години стаж в областта на вътрешния или външния одит.
(2) За ръководител на вътрешния одит не може да бъде назначавано лице, когато:
1. е работило в организацията през последната една година по трудово или служебно правоотношение, освен като вътрешен одитор или служител в инспекторат по чл. 46 от Закона за администрацията;
2. е работило през последните две години по трудово или служебно правоотношение, като ръководител на организацията или нейни подчинени структури;
3. негов съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен включително, или по сватовство до четвърта степен включително, работят или са работили на ръководна длъжност в организацията през последните две години.
(3) Обстоятелствата по ал. 2 се декларират писмено от кандидата за ръководител на вътрешния одит пред ръководителя на организацията при назначаването.
(4) Назначаването и освобождаването на ръководителя на вътрешния одит в организациите по чл. 12, ал. 1, т. 1 и 3 се извършва след писмено съгласие от министъра на финансите.
(5) Произнасянето на министъра по ал. 4 се извършва в 14-дневен срок от постъпване на искането.
(6) Министърът на финансите не може да откаже назначаването на лице, което отговаря на изискванията по ал. 1 и 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители, които искат да вземат отношение по чл. 21?
Да, заповядайте, господин Зия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да посоча, че има една техническа грешка в ал. 4, където е изпусната точка 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вместо “т. 1 и 3”, трябва да стане “т. 1, 3 и 4”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Точно така, за да се добавят и другите първостепенни разпоредители с публични средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Пропускът е технически, така че не е необходимо да го гласуваме отделно.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте чл. 21 с допълнението в ал. 4 на чл. 21 – "Чл. 12, ал. 1, т. 1, 3 и 4".
Гласували 117 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 16.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По Раздел ІІ комисията не подкрепя наименованието на раздела и предлага следната редакция: "Раздел ІІ – Права и задължения".
По чл. 22 - комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага чл. 19 да стане чл. 22 със следното съдържание:
"Чл. 22. (1) Ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори имат право:
1. на свободен достъп до ръководството, целия персонал и всички активи на организацията във връзка с осъществяването на одитната дейност;
2. на достъп до цялата информация, включително класифицирана, според нивото им на достъп, както и до всички документи, включително и електронни, които се съхраняват в организацията и са необходими за осъществяването на одитната дейност;
3. да изискват от отговорните длъжностни лица сведения, справки, становища, документи и друга информация, необходима във връзка с одитната дейност.
(2) Ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори получават необходимото съдействие от ръководството и персонала в организацията при извършването на одит."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров и господин Попвасилев, поддържате ли следващото си предложение по чл. 23, по вносител чл. 20, на стр. 15?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля това да се отбележи в протокола.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 20, който става чл. 23, със следното съдържание:
"Чл. 23. (1) Вътрешните одитори, след съгласуване с ръководителя на вътрешния одит и ръководителя на организацията, имат право да извършват проверки в структури и лица извън организацията, в която осъществяват дейността си.
(2) Структурите и лицата по ал. 1 трябва да са свързани с дейността на организацията и/или да са получатели на бюджетни средства или средства по програми и фондове на Европейския съюз.
(3) Проверките по ал. 1 се извършват при необходимост от изпълнение на конкретен одитен ангажимент.
(4) Проверките по ал. 1 се извършват след предварително уведомяване и координиране с ръководството на структурите и лицата, в които ще се извършат."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров и господин Попвасилев, на следващата стр. 16 има ваше предложение относно ръководителя на вътрешния одит. Държите ли то да се гласува?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля това да се отбележи в протокола.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 21, който става чл. 24, и предлага следната редакция:
"Чл. 24. Ръководителят на вътрешния одит освен правата по чл. 22 има и следните права:
1. да докладва на ръководителя на организацията всички въпроси, свързани с осъществяването на одитната дейност;
2. да предлага на ръководителя на организацията да назначава експерт, когато са необходими специални знания и умения, свързани с изпълнението на дейността по вътрешен одит;
3. да има достъп до председателя и членовете на одитния комитет по чл. 18, ако има сформиран такъв, и да участва в заседанията му;
4. да определя целите, обхвата, честотата, одитните техники и ресурсите, необходими за изпълнението на всеки одитен ангажимент."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров и господин Попвасилев, пак на стр. 16 има ваше предложение за ръководителя на вътрешния одит, държите ли то да се гласува?
Докато се ориентират народните представители, направили предложението, имате думата по Раздел ІІ до чл. 24 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІІ и членовете до чл. 24 включително.
Гласували 108 народни представители: за 91, против 5, въздържали се 12.
Текстовете са приети.
По чл. 25 не мога да разбера комисията подкрепя или не подкрепя предложението на двамата народни представители?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, поддържате ли Вашето предложение?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Да.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев е следното:
В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
"Чл. 22 (1) Ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори са длъжни да спазват международните стандарти за вътрешен одит, етичния кодекс на вътрешните одитори и статута на звеното за вътрешен одит.
(2) Ръководителят на вътрешния одит и вътрешнте одитори в организациите по чл. 8, ал. 1, т. 2, 3 и 4 са длъжни да спазват и стратегията, и единната методология за вътрешния одит по чл. 48, ал. 1."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 22, който става чл. 25, със следното съдържание:
"Чл. 25. Ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори са длъжни да спазват стандартите за вътрешния одит, етичния кодекс на вътрешните одитори, статута на звеното за вътрешен одит и утвърдената от министъра на финансите методология за вътрешен одит в публичния сектор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тези два текста.
Господин Димитров, виждам, че желаете да вземете думата. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! В случая става въпрос за следното нещо. Какви ще бъдат документите, които ще са основополагащи за дейността на одиторите? Комисията по бюджет и финанси за разлика от повечето европейски страни не посочва ясно така наречените международни стандарти, като основанието за това е, че се казва, че те всъщност нямали необходимата легитимност. Нашата проверка показа, че повечето страни са направили именно това – придържат се ясно към въпросните международни стандарти. Докато при нас в България се дава право на министъра на финансите не само с този текст, но и с целия смисъл на закона, да прави някакви стандарти. Ние смятаме, че той няма нито компетентността, нито може да направи нещо много по-различно от въпросните международни стандарти.
Вторият въпрос, който се разглежда тук и ние трябва да обясним, е срокът, в който се отчита одиторът. Искахме да има отчети поне на три месеца. В противен случай, уважаеми дами и господа, след като назначихме одитор във всяка община, аз не виждам те какво ще правят цяла година там. И за да не им бъде прекалено скучно, поне на три месеца да правят по един доклад, за да оправдават парите, които получават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само за един доклад ли ще получават заплата?!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, поне това да правят! Защото в досегашната формулировка и в досегашните текстове комисията пише: "Веднъж годишно – доклад". В една малка община, която харчи основно средства за заплати, аз не виждам какво ще прави този одитор целогодишно. Но държавата ще му плаща всеки месец заплата, ще му плаща всеки месец осигуровки, ще му осигурява всеки месец работно място. (Реплика на народния представител Алиосман Имамов.)
При това положение, господин Имамов, поне да пише на три месеца доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А какво да пише в доклада, след като няма нищо съществено?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Другият интересен въпрос е какво да пише в доклада – да напише нещо, за да видим тези пари, които му плаща данъкоплатецът, за какво се дават! И ако няма какво да пише в този доклад, господин председател, да променим закона! Аз не виждам защо в крайна сметка Комисията по бюджет и финанси прие да има одитор в малките общини? Дори в рамките на шегата ще ви кажа: дано той да може да играе белот, за да може да уплътни времето си в рамките на годината.
В една малка община, която има бюджет от 50 – 60 000 лв., които се харчат основно за заплати, какво ще прави там този одитор? Какво ще съветва кмета, каква ще му е работата? На тези въпроси не можаха да отговорят моите колеги от Бюджетната комисия, нито от Министерството на финансите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата за изказване.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз си признавам, че идеите за тримесечни отчети и за способностите за белот биха могли да се транспонират и върху Народното събрание, но едва ли това е най-важното.
Изрично се каза, че в малките общини няма задължение тези хора да са на пълна щатна бройка. Тоест, един човек може да обслужва няколко общини. Разбирате, че тази логика: дайте да създадем заетост на бюрокрацията и тази заетост да приеме формата на доклади, за които ще има разход и на хартия, и на печатащи устройства, принтери и така нататък, едва ли е в духа на модерната администрация.
От тази гледна точка аз призовавам вносителите да не настояват за това искане. Смятам, че в комисията имаше делови тон и стигнахме до извода, че трябва да има вътрешен одитор. Трябва някой да проверява общината. Това е модерният подход и от тази гледна точка е добре да има. Разбирате, че не можем да кажем, че до 5 млн. лв. са безконтролни, а над 5 млн. лв. вече трябва да имаме контрольор. Но предложението е съвсем разумно и не мисля, че ще бъде добре да ги товарим с доклади, които може би ще трябва да натоварим някой и да ги чете, което съвсем ще претовари администрацията на общините. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, уважаеми господин Петър Димитров! Знаете ли, този закон, уважаеми дами и господа, може би звучи сухо. Говори се за вътрешен одит, за неща, които ви звучат строги, икономически. Но става въпрос за следното нещо – контрол върху работата на бюджетните организации – тема, която ще става много актуална. Защото догодина, живот и здраве, България, ако стане член на Европейския съюз, започва работа по европейските фондове. И ако има проблем с одиторите, може да има системни проблеми при усвояването на европейските фондове. Това е част от системата за контрол на държавата. Нито повече, нито по-малко. Част от системата за контрол.
Затова аз и колегата Ясен Попвасилев от СДС искахме тези хора, след като бъдат назначавани, да правят нещо. Да има някаква отчетност. Искаме поне на три месеца те да пишат доклад. Това не е бюрокрация, господин Петър Димитров. Така и така те, като са наети и стоят там, нормално е на всеки три месеца да напишат един доклад, за да видим какво правят. И въз основа на този доклад, господин Петър Димитров, можем в Бюджетната комисия да се съберем и да прегледаме общия анализ на тези доклади и да видим дали не назначихме много тези одитори, дали не станаха прекалено много в малките общини, дали не трябва догодина да променим този закон.
Става въпрос за отчетност, става въпрос за контрол. Трябва да има отчетност, трябва да има и контрол. Иначе системата няма да работи. А ние не искаме неработеща система.
Има ли, уважаеми колеги, някой от вас, който да не иска контрол по европейските фондове? Има ли някой от вас, който да не иска контрол върху работата на бюджетните организации? Ако има такива хора, много лошо за този парламент. Но не може да се казва, че един доклад е бюрокрация. Как данъкоплатецът ще му плаща заплата, пък той няма да пише отчет накрая? Нека да видим как е в частния сектор. Има ли хора, които са безучастни и просто получават заплата хей така, за да стоят в някоя фирма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, аз искам да припомня, че в предишното Народно събрание имаше един представител на партията на господин Димитров по тази материя, който дълбоко уважавам, поради неговите истински практически знания в областта на финансите, въпреки че имаше проблеми с теоретическите си знания. Той започваше изказванията си по тези закони с това: законът е калпав... и започва да обяснява защо е калпав.
Господин Димитров, ще си позволя да Ви посъветвам – нека да бъдем малко по-кратки, с по-голямо доверие към аудиторията, да обясняваме по-малко тези неща. Вашата идея е ясна. Аз мисля, че няма логика в това да внушаваме на уважаваните народни представители, че докладът е основната цел на този одитор и, виждате ли, за да оправдаем парите, които трябва да получи, той трябва да пише доклади. Основната функция на вътрешния одитор до известна степен може да се сравни с функцията на джипито в населеното място. И неговата основна цел е да обслужва ръководителя на звеното. Ако ръководителят реши, той ще принуди този одитор, който може да работи един час, десет часа месечно, целогодишно, колкото реши ръководителят, може да го принуди да пише всеки час, всеки ден, всяка седмица отчети. Това трябва да го реши ръководителят. Защо трябва да го записваме тук? Нека той да прецени тази община, а те са 140, които са под критерия 5 млн. лв. в страната, колко време ще работи този одитор при него, колко пари ще му плаща, какви ще бъдат конкретните му задължения и колко пъти трябва да му представи своя отчет. Защо трябва да го записваме в закона?
Така че, моите дълбоки уважения, моля ви не повтаряйте подхода и принципите на моя уважаван колега от предишното Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Името на когото запазихте в тайна.
Пак ли реплика? Заповядайте, имате право.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Имамов! Възможно е да прилича на работата на джипито, възможно е да се смята, че има връзка и с работата на някой от космонавтите, които се пращат в различни полети. Това е възможно. Но важното е следното – тестът, който ние искаме да запишем е следният: поне на три месеца да има доклад. Защото, уважаеми колеги, когато идва проверка от Сметната палата, тя какво ще очаква от това положение? Ако има одитор на постоянен щат, че поне на три месеца ще има доклад и тя може да го изиска. Ако това не е записано законово, Сметната палата трябва да провери ръководителят кога какво е изискал и въз основа на това да види какви доклади има. Но ако това е ясно законово изискване, това е част от добрия контрол върху работата на одиторите.
Иначе, поради прегрупирането на текстове, което беше направено, обединяването и разделянето на главите, в момента може би говорим за два текста едновременно, но това не е толкова важно. Важен е принципният въпрос – искаме ли контрол върху одиторите, в какво качество да бъде той и как може да се оценява тяхната работа?
Защото има и следната възможна ситуация, господин Имамов. Възможна е ситуация, при която ръководителят назначава одитора и въобще не иска от него никакъв доклад, никаква отчетност. И такава ситуация е възможна, господин Имамов. И това може да се случи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за втора реплика, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята реплика е по отношение на това, което каза господин Имамов, че от опозицията сме казвали все, че законът в този вид не е такъв, какъвто трябва да е. Действително сме го казвали и пак ще го кажа. В този закон гласувахме две неща, които рано или късно – до края на годината или в началото на другата – ще трябва да променим.
Първото, което ще трябва да променим, е подчинението на одитора – къде и на кого се отчита. В този закон записахме или мнозинството гласува, че той се отчита и е под ръководството на ръководителя. Ние смятаме, че това е голяма грешка, която рано или късно ще се наложи да отстраним.
Другото, което допуснахме в този закон, въпреки че гласувахме, че едни от най-важните цели на вътрешния одит са ефективност, ефикасност и икономичност, в крайна сметка гласувахме, че във всяка община трябва да има по един одитор. Вместо, вземайки пример от страни, които са приети вече в Европейския съюз, например Словения, да изградим една дирекция и всички общини, които не попадат в критериите, да бъдат одитирани от нея. Направихме така, че дори в една малка община, в която има кмет, секретар и счетоводител, да има и един одитор. По принцип философията е сбъркана по отношение на това на кого трябва да се отчита одиторът и по отношение на това какви са критериите в отделните бюджетни организации да има одитори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика, ако желаете? Не.
Поставям на гласуване предложението от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев по отношение на чл. 25.
Гласували 109 народни представители: за 16, против 86, въздържали се 7.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията по чл. 25 и чл. 26.
Гласували 96 народни представители: за 89, против 6, въздържал се 1.
Двата текста са приети.
Господин Димитров и господин Попвасилев, държите ли да се гласува следващото ваше предложение по чл. 27 – стр. 17?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това да се запише.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24, който става чл. 27 със следното съдържание:
“Чл. 27. Ръководителят на вътрешния одит е отговорен за цялостната дейност на звеното за вътрешен одит, включително:
1. изготвя и представя за съгласуване от ръководителя на организацията и от одитния комитет по чл. 18, ако има сформиран такъв, проект на Статут на звеното за вътрешния одит, стратегически и годишен план за дейността по вътрешен одит;
2. организира, координира и разпределя задачите за изпълнение между вътрешните одитори съобразно техните знания и умения;
3. одобрява плановете за конкретните одитни ангажименти;
4. следи за изпълнението на годишния план за дейността по вътрешен одит и за прилагането на методологията за вътрешен одит в публичния сектор в звеното, което ръководи;
5. изготвя и представя за утвърждаване от ръководителя на организацията план за професионалното обучение и развитие на вътрешните одитори, с цел да се поддържа одитен персонал с достатъчни знания, умения, опит и професионална квалификация;
6. разработва специфична методология, когато такава е необходима за осъществяване на дейността на звеното за вътрешен одит;
7. организира оценяването на всяка нова система за финансово управление и контрол, както и на всяка промяна на структури и функции в организацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 27? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев предлагат следните изменения и допълнения в чл. 25:
“Ръководителят на вътрешния одит е отговорен пред ръководния орган на организацията, както и пред одитния комитет по чл. 14, ако има сформиран такъв:
1. да представя годишен доклад за дейността по вътрешен одит и оценка на адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол;
2. да докладва резултатите от одитните ангажименти и всички значими въпроси, породени от тях, дадените препоръки и предприетите действия за подобряване дейността на организацията;
3. да представя тримесечни доклади за изпълнението на годишния план за дейността по вътрешния одит;
4. да докладва за адекватността на ресурсите за вътрешен одит;
5. да докладва за всички случаи, в които е била ограничена дейността на ръководителя на вътрешния одит и на вътрешните одитори;
6. да координира взаимодействието с външния одит и
7. организациите по чл. 8, ал. 1, т. 2, 3 и 4 и да подготвя информация за министъра на финансите.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 25, който да стане чл. 28, и предлага следната редакция:
“Чл. 28. Ръководителят на вътрешния одит е задължен пред ръководителя на организацията, както и пред одитния комитет по чл. 18, ако има сформиран такъв, да:
1. представя годишен доклад за дейността по вътрешен одит и оценка на адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол;
2. докладва резултатите от одитните ангажименти и всички значими въпроси, породени от тях, дадените препоръки и предприетите действия за подобряване дейността на организацията;
3. представя доклади за изпълнението на годишния план за дейността по вътрешния одит;
4. докладва за адекватността на ресурсите за вътрешен одит;
5. докладва за всички случаи, в които е била ограничена дейността на ръководителя на вътрешния одит и на вътрешните одитори;
6. координира взаимодействието с външните одитори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, в случая става въпрос точно за този ангажимент на ръководителя на вътрешния одит - да изготвя тримесечни доклади за изпълнението на плана. Така че аргументите, които бяха казани в тази зала досега, касаят именно този текст и се надявам да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Колегите помнят аргументите, които Вие изтъкнахте. Разбира се, и господин Попвасилев Ви подкрепи, той е и вносител.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев относно чл. 28.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 33, против 59, въздържали се 5.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 28.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 85, против 6, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 29 има редакция на комисията:
"Чл. 29. (1) Ръководителят на вътрешния одит разработва и прилага програма за осигуряване качеството на одитната дейност, която включва вътрешни и външни оценки.
(2) Вътрешните оценки включват текущи прегледи на работата на звеното за вътрешен одит и периодични прегледи, извършвани чрез самооценка или чрез оценяване от други лица, които познават практиката по вътрешен одит и стандартите за вътрешен одит и отговарят на изискванията по чл. 19.
(3) Външните оценки се извършват поне веднъж на пет години от лица извън организацията, които притежават сертификат "Вътрешен одитор в публичния сектор"."
По чл. 30 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 30. (1) При идентифициране на индикатори за измама вътрешните одитори докладват незабавно на ръководителя на вътрешния одит, който уведомява незабавно ръководителя на организацията и дава предложение за предприемане на мерки и уведомяване на компетентните органи.
(2) Когато ръководителят на организацията не предприеме действия след докладването по ал. 1, ръководителят на вътрешния одит уведомява компетентните органи и одитния комитет по чл. 18, ако има сформиран такъв."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл.28, който става чл. 31, със следното съдържание:
"Чл. 31. (1) Вътрешният одитор не може да изпълнява одитен ангажимент за даване на увереност, свързан с дейности и структури, които е консултирал, или в които е работил през последната една година. Наличието на тези обстоятелства вътрешният одитор декларира писмено пред ръководителя на вътрешния одит.
(2) Ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори нямат право да осъществяват функции и дейности в организацията, различни от дейността по вътрешен одит.
(3) Стажант-одиторите имат всички права и задължения на вътрешни одитори, без правото самостоятелно да изготвят и подписват работни документи, планове и доклади, свързани с изпълнението на конкретен одитен ангажимент.
(4) За неизпълнение на задълженията си по този закон ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори носят дисциплинарна отговорност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По тези три текста имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Господин Димитров и господин Попвасилев, желаете ли следващите ваши предложения да бъдат гласувани или не?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС, от място): Оттегляме ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, това да се отрази в протокола.
Моля, гласувайте чл. 29, чл. 30 и чл. 31.
Гласували 94 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: "Глава шеста – Планиране, извършване и докладване на вътрешния одит."
Комисията подкрепя наименованието на главата, която да стане Глава четвърта.
Член 32 е по вносител.
По чл. 33 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което е оттеглено.
Комисията предлага следната редакция за чл. 33:
"Чл. 33. (1) Стратегическият план се изготвя от ръководителя на вътрешния одит след обсъждане с ръководителя на организацията и с други лица на ръководни длъжности, като съответства на дългосрочните цели на организацията и поставя целите за стратегическо развитие на дейността по вътрешен одит.
(2) Стратегическият план се утвърждава от ръководителя на организацията и от одитния комитет по чл. 18, ако има сформиран такъв."
По чл. 34 предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев е оттеглено.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 34:
"Чл. 34. (1) Годишният план, съдържащ конкретните одитни ангажименти, се изготвя от ръководителя на вътрешния одит след обсъждане с ръководителя на организацията и с другите лица на ръководни длъжности.
(2) При планиране на одитни ангажименти, свързани с междуведомствени програми/проекти, годишният план се координира със звената за вътрешен одит на организациите, участващи в тези програми/проекти.
(3) Годишният план на звеното за вътрешен одит към второстепенен разпоредител с бюджетни кредити се координира с годишния план на звеното за вътрешен одит към горестоящия разпоредител.
(4) Годишният план се утвърждава от ръководителя на организацията и от ръководителя на одитния комитет по чл. 18, ако има сформиран такъв."
По чл. 35 случаят е аналогичен.
Комисията предлага следната редакция:
"Чл. 35. Промените в стратегическия и годишния план се извършват на базата на оценка на риска, по предложение на ръководителя на вътрешния одит и се утвърждават от ръководителя на организацията и от одитния комитет по чл. 18, ако има сформиран такъв."
Член 36 е по вносител.
Член 37 е по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров и господин Попвасилев, оттегляте ли вашето предложение?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС, от място): Да, оттегляме го.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Член 38 е по вносител.
По чл. 39 отново има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То също се оттегля.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Член 39 е по вносител.
По чл. 40 господин Димитров и господин Попвасилев също оттеглят предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защото се касае за една и съща материя.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията предлага следната редакция за чл. 40:
“Чл. 40. (1) Ръководителят на вътрешния одит изготвя годишен доклад за дейността по вътрешен одит, който съдържа:
1. изпълнените одитни ангажименти, случаите на ограничения в обхвата и причините за неизпълнение на плана;
2. основните изводи за функциониране на системите за финансово управление и контрол в организацията и дадените препоръки за подобряване на дейността на организацията;
3. действията, предприети за изпълнение на препоръките и неизпълнените препоръки;
4. случаите на нарушения на нормативни актове и наличието на индикатори за измами;
5. предложения за развитие на дейността по вътрешен одит.
(2) Годишният доклад се представя на ръководителя на организацията и на одитния комитет по чл. 18, ако има сформиран такъв.
(3) Ръководителите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, към които има изградени звена за вътрешен одит, изпращат годишните доклади по ал. 1 на първостепенния разпоредител до 31 януари на следващата година.
(4) Ръководителят на звеното за вътрешен одит в организациите по чл. 12, ал. 1, т. 1, 3 и 4 изготвя обобщен годишен доклад и чрез ръководителя на организацията го изпраща на министъра на финансите в срок до 28 февруари на следващата година.
(5) Ръководителите на звената за вътрешен одит в организациите по чл. 12, ал. 1, т. 2 изготвят и представят на ръководителя на организацията годишен доклад за дейността по вътрешен одит, който се включва в доклада по чл. 20, ал. 3 от Закона за финансовото управление и контрол.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Глава шеста – от чл. 32 до чл. 40.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Следващата глава е Глава седма.
Член 41 и чл. 42 са по вносител.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя следната редакция за чл. 43:
“Чл. 43. Дейностите по чл. 41 се осъществяват в съответствие с международните споразумения за предоставяне на средства от Европейския съюз и съответните регламенти на Европейския съюз, отнасящи се до управлението и контрола на предоставените средства по структурните фондове, Кохезионния фонд, както и по предприсъединителните фондове на Европейския съюз.”
Член 44 е по вносител.
По чл. 45 комисията предлага следната редакция:
“Чл. 45. (1) Одиторите, извършващи дейностите по тази глава, трябва да отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 2, т. 1-4 и да притежават две години стаж в областта на вътрешния или външния одит.
(2) Ръководителите на одиторските екипи трябва да отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 2, т. 1, 2 и 4, да имат завършено висше образование и придобита образователно-квалификационна степен “магистър” и да притежават най-малко две години стаж в областта на одита на средства от Европейския съюз.”
По чл. 46 комисията предлага следната редакция:
“Чл. 46. Одиторите, извършващи дейността по тази глава, се ползват с правата по чл. 22 и могат да извършват проверки в структури и лица извън организацията, когато това е необходимо за изпълнение на дейностите по чл. 41.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по Глава седма – членове от 41 до 46. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Господин Димитров и господин Попвасилев, по чл. 47 – на стр. 27 от доклада, имате предложение. Подкрепяте ли го или не?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Оттегляме го.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Глава осма по вносител става Глава шеста.
За чл. 47 се предлага следната редакция:
“Чл. 47. (1) Министърът на финансите отговаря за координацията и хармонизацията на вътрешния одит в организациите по чл. 9.
(2) За изпълнение на задачите по този закон министърът на финансите се подпомага от Централно хармонизиращо звено за вътрешен одит, което е на негово пряко подчинение.
(3) В Централното хармонизиращо звено за вътрешен одит се назначават лица, които отговарят на изискванията по чл. 21, ал. 1.”
По чл. 48 се предлага следната редакция:
“Чл. 48. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на финансите утвърждава стандарти за вътрешен одит в публичния сектор, които съответстват на международните стандарти за вътрешен одит.
(2) Министърът на финансите:
1. отговаря за разработването и актуализирането на стратегия и единна методология за вътрешен одит в публичния сектор и за одитиране на програми и фондове от Европейския съюз, в това число наръчници и насоки за разработването на статут на звената за вътрешен одит;
2. утвърждава етичен кодекс на вътрешните одитори.”
По чл. 49 се предлага следната редакция:
“Чл. 49. (1) Министърът на финансите осъществява, след предварително писмено уведомяване, системно наблюдение в министерствата и общините по прилагането на изискванията на този закон и издадените въз основа на него актове с цел актуализиране и доразвиване на методологията.
(2) Ръководителите на орагнизациите по ал. 1 осигуряват съдействие при осъществяване на системното наблюдение.”
По чл. 50 се предлага следната редакция:
“Чл. 50. Министърът на финансите организира създаването и поддържането на база данни за звената за вътрешен одит, регистър на одиторите, издържали успешно изпита за вътрешен одитор в публичния сектор по чл. 53, както и регистър на статутите на звената за вътрешен одит.”
Член 51 е по вносител.
По чл. 52 се предлага следната редакция:
“Чл. 52. Министърът на финансите изготвя годишен доклад за състоянието на вътрешния одит в организациите по чл. 12, ал. 1, т. 1, 3 и 4, като част от консолидирания годишен доклад за състоянието на вътрешния контрол, в съответствие с изискванията на чл. 20, ал. 2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.”
По чл. 53 се предлага следната редакция:
“Чл. 53. Министърът на финансите издава наредба за реда и начина за провеждане и организиране на изпити за придобиване на сертификат “вътрешен одитор в публичния сектор”.”
Член 54 е по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по Глава осма – членове от 47 до 54. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Допълнителна разпоредба”.
По § 1 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната окончателна редакция:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Систематичен и дисциплиниран подход” означава, че при изпълнението на дейността по вътрешен одит ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори прилагат последователно унифицирани/утвърдени професионални стандарти и методология;
2. “Одитен ангажимент” е конкретна одиторска поръчка, задача или преглед, включваща извършване на дейности за даване на увереност или консултиране. Един ангажимент може да включва различни задачи, процеси и дейности;
3. “Компетентност” е притежаване на необходимите знания, умения и други способности от вътрешните одитори за изпълнение на индивидуалните им отговорности, удостоверени със сертификат за успешно положен изпит;
4. “Професионална грижа” е полагането от вътрешните одитори на грижи и умения, които се очакват от един разумно предпазлив и компетентен вътрешен одитор;

5. “Индикатори за измама” са действия или бездействия, от които може да се направи обоснован извод за преднамерено невярно или неточно представяне на материални или финансови факти.
6. “Етичен кодекс” е документ включващ принципи, приложими в професията и практиката по вътрешен одит, както и правила за поведение на вътрешните одитори. Етичният кодекс се прилага както за отделните вътрешни одитори, така и за организациите, които предоставят услуги по вътрешен одит;
7. “Статут на звеното за вътрешен одит” е вътрешен акт, подписан между ръководителя на вътрешния одит и ръководителя на съответната организация, който определя целта, правомощията и отговорностите на вътрешния одит;
8. “Стаж в областта на вътрешния или външен одит” е времето, през което лицето е заемало по служебно или трудово правоотношение длъжност, отнасяща се до осъществяване на дейности по планиране, извършване, контрол на качеството, методология или юридическо съветване, свързани с изпълнение на одитен ангажимент;
9. “Бюджет” по чл. 14 е последния одобрен за организацията бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам да ползвам възможността по чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и да предложа две редакционни поправки в § 1, а именно “Допълнителните разпоредби”.
Моето предложение, както споменах, е за редакционни поправки и се изразява в следното: да отпаднат предложените пред вас т. 1, 2, 4 и 8 от предложението на комисията, а именно по § 1 да отпадне т. 1 “Систематичен и дисциплиниран подход”; т. 2 “Одитен ангажимент”; т. 4 “Професионална грижа” и т. 8 “Стаж в областта на вътрешния или външен одит”.
Съображенията си за това предложение аз черпя от чл. 9 от Закона за нормативните актове, чл. 36 и чл. 37 от Указ № 883 за прилагането на Закона за нормативните актове, а именно тези понятия, чието определение предлагам да отпадне, тъй като техни определения се съдържат в други закони. Това са термини с утвърдено правно значение и не се налага допълнителното им формулиране в този закон, защото вече съществува законово определение, макар и другаде.
Освен това част от тези понятия, които предлагам да отпаднат, са думи и изрази с общоприет смисъл, така че не се налага да им придаваме някакво правно значение, още повече, че смисълът на закона не се различава от тяхното общоприето значение.
При това положение, ако приемете моето предложение да отпаднат тези четири точки от Допълнителните разпоредби, останалите определения на понятията трябва да бъдат преномерирани и съответно т. 3 да стане т. 1; т. 5 да стане т. 2; т. 6 да стане т. 3; т. 7 да стане т. 4 и т. 9 да стане т. 5.
Последното редакционно предложение, което правя, е в съществуващата досега по вносител т. 5 “Индикатори за измама”. Аз предлагам тя да стане т. 2 със следното съдържание:
“2. “Индикатор за измама” е белег, от който може да се направи обоснован извод за преднамерено невярно или неточно представяне на факти.”
Това е съвсем дребна редакционна поправка, както и в т. 6 по предложението на комисията “Етичен кодекс”, която да стане т. 3 - да отпадне думата “е документ” и да остане текстът: “Етичен кодекс включва принципи” и така нататък, както продължава предложението на комисията.
Съображенията ми тук също изхождат от Закона на нормативните актове и Указа за неговото приложение, като смятам, че с така направените редакционни промени текстовете стават по-ясни, по-точни и добре формулирани на български език, което впрочем не може да се каже за тези точки от Допълнителните разпоредби, които предложих да отпаднат.
Това е моето редакционно предложение, колеги. Надявам се да го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие изцяло разбихте тази Преходна разпоредба.
НАДЯ АНТОНОВА: По съображение, за да бъдат формулирани на точен и ясен български език. Това е изискване на Закона за нормативните актове. Това са дребни редакционни поправки, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин председател, категорично подкрепям, естествено в лично качество, тъй като тези промени не са минавали през комисията - имаше някои опити за побългаряване на някои термини, които очевидно не са в интерес на доброто звучене и доброто прилагане на закона, затова категорично подкрепям тези промени. Те по същество не променят нищо, внасят яснота и ще облекчат изпълнителите на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител госпожа Надя Антонова за отпадане на точки 1, 2, 4 и 8 от това, което ни предлага комисията.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Предложението на народния представител Надя Антонова се приема и точки 1, 2, 4 и 8 отпадат.
Второ, поставям на гласуване предложението на народния представител Надя Антонова относно точки 5 и 6, както ги предлага комисията, респективно с отпадането им ще станат точки 2 и 3 с редакционните поправки, които тук народния представител ви предложи.
Гласували 93 народни представители: за 90, против 2, въздържал се 1.
Редакционните поправки се приемат.
Трето, поставям на гласуване § 1 като цяло и заглавието “Допълнителна разпоредба”.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Допълнителната разпоредба е приета.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя наименованието.
По § 2 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поддържате ли предложението си?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, поддържат го. Тук ще има дълъг политически дебат.
Комисията предлага следната редакция за § 2:
“§ 2. (1) Служебните правоотношения на вътрешните одитори, служители на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, делегирани на основание чл. 22, ал. 1 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол към датата на влизането на закона в сила в организациите по чл. 12, преминават към тези организации, в съответните одитни звена, при спазване на чл. 87а от Закона за държавния служител.
(2) Ако в организациите по чл. 12 съответните длъжности не са определени за заемане от държавен служител, служебните правоотношения се преобразуват в трудови, като лицата се назначават по трудов договор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, това е може би най-важния текст, който остава да гласуваме в този закон. Става въпрос за следното нещо: как ще бъдат назначавани одиторите? Съгласно този текст голяма част от одиторите ще бъдат назначени от министъра на финансите. Тоест министърът на финансите казва: “В община Пловдив отиват тези двама човека и от утре започват да одитират”. Това е предвиденият механизъм.
При това положение ние смятаме, че те няма да станат добър екип със съответните кметове. Смятаме, че самата идея те да бъдат нещо като консултант на кмета, каквато са вътрешните одитори в международната практика, няма да има своето съдържание. По-скоро се създава възможност министърът на финансите да прави политически назначения, съобразявайки се с цвета на кмета, съобразявайки се с дадената политическа ситуация на съответното място.
Нещо повече. Различните одитори, които са назначени до момента, имат много различна компетентност. Затова ние предлагаме вместо този механизъм, при който министърът на финансите централно назначава одитори, да има конкурс. Единствено конкурсът е гаранция за качество. С лека ръка пропиляваме тази възможност да гарантираме високо качество. Ако няма високо качество, уважаеми колеги, ще платим страшно висока цена. Високата цена ще бъде нисък контрол както на парите на българските данъкоплатци, така и по отношение на европейските фондове.
Колегите от вносителите и Бюджетната комисия се позовават на чл. 87а от Закона за държавния служител. В него има три хипотези, уважаеми колеги. Той позволява пренасочване на служители в три възможни случая и те са следните: преобразуване на администрацията; преминаване на дейност от една администрация в друга и преминаване на дейност от закрита администрация в друга.
Ще ви кажа защо този член в случая е неприложим за нас и смятаме, че ако бъде направено това, което се предвижда, се нарушава закона. Това е нашето мнение.
Не става въпрос за преминаване на една дейност от едно място на друго, става въпрос за децентрализация на дейност. С други думи, множество различни звена ще започнат да правят една дейност, която досега е била централизирана, която се е правела от едно място, ще се изпълнява децентрализирано от много различни звена и места.
В трайната практика на Върховния административен съд приложението на този чл. 87а от Закона за държавния служител касае целият кадрови състав – това показва нашата поправка, а не децентрализиране на дейност. Такъв прецедент не е имало. Ние смятаме, че това, което смятате да направите, няма да бъде законно.
Също така Законът за държавния служител касае преминаването на дейност като функция. Обаче функцията, в която е изпълнявана досега, ще бъде твърде различна от функцията, която ще бъде изпълнявана с новия Закон за одиторите в публичния сектор. Защото досега по-скоро се касае за ревизионна функция, в която е нямало начин ръководителя на дадената бюджетна организация да поиска отчетност и доклад. А оттук нататък приемаме жалонните стандарти и функцията е вече твърде различна.
Аз и моите колеги от СДС и коалиционните партньори смятаме, че в случая Закона за държавния служител и чл. 87а е абсолютно неприложим.
Но нека да не гледаме само законосъобразност, нека да гледаме целесъобразност – искаме ли качествен публичен одит? Ако искаме, защо ще допуснем министърът на финансите служебно да назначи одиторите в България? Една много голяма част от тях ще бъдат назначени служебно като се избягва конкурсната процедура. Когато съм задавал този въпрос в Бюджетната комисия уважаемите представители на Министерството на финансите ми обясниха, че тия хора всъщност досега са минали през няколко обучения и били много компетентни. Чудесно тогава! Те ще спечелят всички конкурси без проблем. Това е още един аргумент за конкурсна процедура. Защото по този начин отваряме голяма врата за няколко неща:
Първо, за политически натиск, както ви казах. Министърът на финансите, в зависимост от цвета на кмета, назначава одитори, които не са екип с него, какъвто е смисълът на закона и каквато е световната практика, на които целта е да го контролират.
Вторият голям проблем е компетентността. Няма ли конкурс, има ли служебни назначения, както вие предвиждате в този закон, могат да се получат огромни пропасти по отношение на необходимата компетентност, уважаеми колеги.
Надявам се да подкрепите нашето предложение. Ако искаме качествен контрол по публичните разходи и по европейските фондове, тук, уважаеми колеги, няма място за компромис. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, ще бъда съвсем кратък. С две изречения ще се опитам да обобщя това, което каза господин Димитров.
Защо е важен този текст? Защото според мен с този текст министърът на финансите прехвърля цялата отговорност, а впоследствие и много от последващите уволнения на всички тия служители на така наречения ръководител, който се цитира в целия закон.
Тук искам да кажа още нещо, което за мен е много тъжно. В периода 2001-2005 г. за обучение, за техника са похарчени в Министерството на финансите около седем милиона лева. Само че никой от Министерството на финансите не си е направил труда или не е направил необходимото, така че тия хора да бъдат подготвени, дори да бъдат сертифицирани като одитори, така че в момента, в който се приеме този закон, на пазара на труда ние да имаме сертифицирани одитори.
Вярно, че е по-лесно да харчиш пари за техника, отколкото да създаваш едни качествени служители. Но в крайна сметка, за да имаме вътрешен одит ние трябваше да имаме подготвени хора, а никой в Министерството на финансите не се е замислил за това. И това е много тъжно. Още по-тъжно е, че министърът на финансите, който е започнал своя трудов стаж и е работил в тази система, прави именно това, което сега гласува мнозинството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам три редакционни промени в ал. 1 и ал. 2 на § 2.
Предлагам в ал. 1 на § 2 думите “служебните правоотношения на” да отпаднат. Алинея 1 да започне така:
“(1) Вътрешните одитори, служители на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, които към датата на влизане на закона в сила са делегирани на основание чл. 22, ал. 1 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол в организациите по чл. 12 и чл. 14 от този закон преминават към тях при спазване на чл. 87а от Закона за държавния служител”.
От първоначалния текст да отпаднат думите: “в съответните одитни звена”, тъй като преди малко в текстовете на закона приехме, че практически ще имаме такива организации, в които няма да имаме съответните одитни звена, а ще имаме по един вътрешен одитор.
Това – първо.
Второ, моля ви едно допълнение към тази ал. 1 – “в срок до 1 май 2006 г.”. Защото по това действие не сме предвидили конкретен срок за изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, прочетете го окончателно.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Окончателно ал. 1 да стане:
“Вътрешните одитори, служители на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол … на чл. 87а от Закона за държавния служител в срок до 1 май 2006 г.”
И съответно в ал. 2: “Ако в организациите по чл. 12” е в текста на вносителя, предлагам да стане: “Ако в организациите по ал. 1”.
Това е коректният текст.
Бих искал да подчертая, че реално погледнато, колеги, няма какво да ви притеснява ползването на чл. 87а от Закона за държавния служител, тъй като след това всички тези служители така или иначе ще преминат през съответните изпити, които ще се проведат в Министерството на финансите, както преди това сме гласували в текстовете. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев § 2 да отпадне.
Гласували 113 народни представители: за 25, против 76, въздържали се 12.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложенията на народния представител Костадин Паскалев, които са редакционни и бяха прочетени пред вас.
Гласували 97 народни представители: за 87, против 8, въздържали се 2.
Предложението на народния представител Костадин Паскалев се приема.
Моля, гласувайте § 2 така, както е по вносител, с вече гласуваните редакционни поправки на господин Паскалев.
Гласували 94 народни представители: за 87, против 7, въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 3 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което се подкрепя от комисията.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Подкрепено е в едната част.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Не е подкрепено от комисията, защото в § 3 не съществуват “ръководните органи на организациите по чл. 8”.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Филип Димитров, § 3 гласи: “Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.”
Предложението на двамата народни представители съвпада с това изречение. За ръководните органи беше обсъждано многократно в комисията и беше отхвърлено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи по принцип го подкрепяте. Така ли е, господин Димитров, Вие сте вносител?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Не е точно така.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не можем да гласуваме отново това за ръководните органи, след като беше отхвърлено в целия закон, но ако искате, може да се гласува.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията предлага следната редакция на § 6:
“§ 6. В шестмесечен срок от влизането в сила на закона, министърът на финансите издава насоки за изготвяне на статут на звената за вътрешен одит по чл. 48.”
Комисията предлага следната редакция на § 7:
“§ 7. (1) Изискването по чл. 19, ал. 2, т. 4 за ръководителите на вътрешния одит и вътрешните одитори влиза в сила две години след влизането в сила на наредбата по чл. 53.
(2) Изискването по чл. 19, ал. 2, т. 4 за служителите на централното хармонизиращо звено по вътрешен одит влиза в сила три месеца след влизане в сила на наредбата по чл. 53.
(3) Член 20 влиза в сила две години след влизането в сила на наредбата по чл. 53.”
Комисията предлага да се създаде нов § 7а със следното съдържание:
“§ 7а. В тримесечен срок от влизането в сила на закона министърът на финансите представя на Министерския съвет стандартите и утвърждава Етичния кодекс по чл. 48.”
Комисията предлага да се създаде нов § 7б със следното съдържание:
“§ 7б. В Закона за Сметната палата (обн., ДВ …), в § 1, т. 2 се правят следните изменения:
1. Буква “а” се изменя така:
“а) “ефективност” е степента на постигане на целите на одитирания обект при съпоставяне на действителните и очакваните резултати от неговата дейност;”
2. Буква “б” се изменя така:
“б) “ефективност” е постигането на максимални резултати от използваните ресурси при осъществяване на дейността на одитирания обект.”
Комисията предлага § 8 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Думата за изказване има господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, знаете ли, че в Европейския парламент председателят, който също е социалист, изключително се ръководи от правилника и никога не допуска да се извърши действие извън регламентираното в правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние, социалистите, сме така навсякъде.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Корнезов, призовавам Ви да спазваме тази практика.
В нашето предложение по § 3 отново са записани “ръководните органи”, което не беше подкрепено от българския парламент. Ще ви кажа какъв е големият проблем, още веднъж, уважаеми колеги, за да знаете къде е най-големият проблем, който допуснахме в този закон, или един от големите проблеми.
Аз ви попитах няколко пъти: кой е ръководителят на СЕМ? Кой е ръководителят на Висшия съдебен съвет? Ако не може да отговорите на този въпрос, вие имате нужда от друга институция и това е ръководният орган. Как ще организирате одита във Висшия съдебен съвет, ако не знаете кой е ръководител там?
За мен тук се допуска една много сериозна празнота и проблеми в бъдеще, но вие с лека ръка отхвърлихте тези текстове. Проблемите предстоят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Няма други народни представители, които желаят да вземат думата.
При желанието на двамата народни представители, които са направили предложението, ще поставя на гласуване тяхното предложение, независимо че тук пише, че комисията подкрепя предложението. Но има разлика между вносителя и предложението на двамата народни представители, така че ще го поставя на гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев относно редакцията и съдържанието на § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 20, против 56, въздържали се 16.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване текстовете от § 3 до § 7б включително по вносител с редакция на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 86, против 9, въздържал се 1.
Текстовете се приемат.
Моля, гласувайте § 8 да отпадне, както предлага комисията.
Гласували 94 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 9.
Параграф 8 отпада.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията предлага следната редакция на наименованието на приложението:
”Приложение към чл. 12, ал. 1, т. 5 – Организации със звена за вътрешен одит.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по приложението. Няма желаещи.
Моля, гласувайте приложението към закона.
Гласували 94 народни представители: за 82, против 6, въздържали се 6.
Приложението е прието, а с това изцяло и Законът за вътрешния одит в публичния сектор.
Почивка до 11,00 ч. В 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум и продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания:
- от народния представител Мартин Димитров към министър Пламен Орешарски относно искане за увеличаване на здравните вноски през 2007 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 24 март 2006 г.;
- от народния представител Венелин Узунов към министър Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно социалното и пенсионното осигуряване на преселилите се в страната българи, живели в бившите съветски републики. Следва да се отговори в пленарното заседание на 24 март 2006 г.;
- от народния представител Станислав Станилов към министър Асен Гагаузов относно предоставяне на сграда публична държавна собственост на Софийския градски съд. Следва да се отговори в пленарното заседание на 24 март 2006 г.;
- от народния представител Нигяр Джафер към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно мерки за намаляване на безработицата в Североизточна България и по-конкретно предприети и планирани мерки в тази насока в областите Търговище, Силистра, Разград. Следва да се отговори писмено до 27 март 2006 г.;
- от народния представител Мария Капон към министър Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно проблеми с доставки на интегрираната здравноосигурителна информационна система на НЗОК. Следва да се отговори в пленарното заседание на 24 март 2006 г.
- от народния представител Димитър Димитров към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно възстановяването на нарушеното екологично равновесие в планинските и полупланински региони. Следва да се отговори в пленарното заседание на 24 март 2006 г.;
- от народния представител Иван Иванов към Петър Мутафчиев – министър на транспорта, относно политиката на Министерството на транспорта при разпределяне на многостранните разрешителни за международния превоз на товари по шосе. Следва да се отговори в пленарното заседание на 24 март 2006 г.
Постъпили са писмени отговори:
- от Ивайло Калфин – министър на външните работи, за народния представител Ясен Попвасилев;
- от Ивайло Калфин – министър на външните работи, за народния представител Ясен Попвасилев;
- от Ивайло Кафин – министър на външните работи, на народния представител Мария Капон;
- от министъра на отбраната Веселин Близнаков на питане на народния представител Любен Дилов;
- от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос на народния представител Георги Юруков;
- от министъра на правосъдието Георги Петканов на народния представител Ася Михайлова;
- от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на въпрос на Иван Николаев Иванов;
- от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на народния представител Иван Николаев Иванов на втория му въпрос;
- от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на третия въпрос народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос на народния представител Васил Паница;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски от народния представител Йордан Величков;
- от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на въпрос от народния представител Константин Димитров.
Заповядайте за процедура, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю. Искам процедура във времето за парламентарен контрол.
През тази седмица зададох един актуален въпрос към министър-председателя, използвам и неговото присъствие тук. То е със следното съдържание, съвсем кратко.
Съгласно чл. 108, ал. 2 от Конституцията на Република България имате правомощието да назначавате и освобождавате заместник-министрите. След демонстративния разстрел на 22 февруари 2006 г. на българския гражданин Иван Тодоров, в медиите бяха публикувани конкретни данни за обвързаност със заместник-министъра на вътрешните работи Камен Пенков с лица от кръга на убития, подсъдими за пране на пари в особено големи размери.
Този въпрос ми е върнат от господин председателя, който, за съжаление, днес отсъства, с аргумента, че съгласно чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание към министър-председателя се отправят въпроси, които се отнасят до дейността на правителството. Искам да попитам дали заместник-министрите са част от правителството?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не са! Прочети си Конституцията!
АТАНАС АТАНАСОВ: Министър-председателят при формирането на сегашното правителство заяви като приоритет борбата с организираната престъпност и корупцията. Така ли ще я водите? Това е моето процедурно питане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Методиев, от името на парламентарна група.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа!
"Изявление на Парламентарната група на Демократи за силна България относно предотвратяването на щетите от наводненията
При първия по-силен дъжд България отново е наводнена, потопени във вода са домовете на стотици хора и десетки предприятия в района на Смолян, Видин, Елин Пелин, Горна Малина, Ихтиман, Костенец, Съединение - същите райони, които бяха наводнени през 2003 г. Бедствието е по същите причини, които доведоха до предишната криза и отново сме свидетели на неспособността на правителството да се справи с проблема. Трима министри от ДПС носят отговорност за случващото се: заместник министър-председателят Емел Етем, Нихат Кабил и Джевдет Чакъров.
Петото наводнение в рамките на една година показа, че:
Първо, не се предприемат никакви мерки за поддържане на три хиляди язовира от системата на Министерството на земеделието и горите.
Второ, не се почистват коритата на реките.
Трето, областните управители и кметовете бездействат.
Четвърто, отпуснатите средства потъват като в пясък без никакъв контрол.
Пето, изразходваните 250 млн. лв. не дадоха резултат. Тези пари захраниха отново обръча от фирми на Ахмед Доган.
Шесто, правителството не съумя да се възползва от предложената от Европейския съюз помощ.
Седмо, не беше преустановена сечта във водосборите на реките и продължава безконтролното унищожаване на българската гора.
Осмо, в Бюджет 2006 не бяха предвидени необходимите средства и не бяха разработени конкретни мерки за предотвратяване на рисковете от бедствията и наводненията.
Девето, хората не получиха адекватна помощ за преодоляване на тежките щети от наводненията.
Десето, липсва координация в работата на местната и държавната власт.
За пети път се констатират едни и същи причини за бедствията на хората: непочистените корита на реките, неподдържаните отводнителни системи, безотговорното стопанисване на язовирите, безрезултатно и безконтролно харчене на средства, некомпетентни разпореждания и липса на координация, неизползване на капацитета на специалисти, пропуски в Закона за кризите, които управляващите сами подготвиха и приеха. Многократно Демократи за силна България настоявахме за бързи промени в нормативните актове. Поискахме незабавни действия за предотвратяване на разливите. Последва бездействие и откровено демонстрирано нежелание да се поеме отговорност.
Днес резултатите се виждат от цялото общество. Некомпетентността и бездействието на правителството отново са факт. Предстоят пролетни валежи, топене на снеговете и нови бедствия. Ние от Демократи за силна България не искаме поради лошото управление българите да понасят последиците. Искаме категорични мерки за предотвратяване на наводненията. Затова настояваме: за оставката на министър Емел Етем, защото искаме компетентен министър, който може да носи отговорност и да изпълнява задълженията си; за изслушване на министър-председателя господин Сергей Станишев за причините за бездействието на правителството и отговорностите, които то поема за мерките, които ще предприеме за предотвратяване на бъдещи бедствия.
Министърът-председателят трябва да направи персонални промени сред министрите, отговорни за управление при кризи и стопанисване на водите. В противен случай той лично поема цялата отговорност за бедствията." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първо, има питане от народния представител Филип Димитров към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Димитров, заповядайте да развиете Вашето питане.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа! Моето питане е насочено към въпрос, свързан с ангажиментите на България като член на НАТО, от една страна, и с нейната роля в региона.
Господин премиер, Вие сте такъв вече повече от девет месеца. Това означава, че сигурно можем да си кажем много неща за това какво други правителства не са направили, но така или иначе вашето правителство е това, което вече достатъчно дълго време управлява и би трябвало да решава проблемите, които стоят пред България.
Многократно Междуведомственият съвет за отбранително-мобилизационна подготовка и за военно-промишления комплекс към премиера, сиреч към Вас, е започвал и спирал обсъждането на национални проекти за въздушен и морски суверенитет, и в частност въпроса за националната система “Свой-чужд”. Въпросът е от изключителна важност, излишно е да коментираме обстоятелството, че България, първо, е страна, която се намира в съюзни отношения със система от страни и е част от НАТО.
Второ, тя представлява източна граница на НАТО и в този смисъл се намира в близост до региони, които съдържат предизвикателства и опасности. Достатъчно е да споменем проблеми, които възникват в Кавказкия регион, да не говорим за Иран в наше време.
Както е добре известно, другите страни – членки на НАТО, като Словакия, Унгария, Чехия, Полша, имат система “Свой-чужд”, както и действащи изтребители със съвременни радари.
От друга страна, България се явява очевидно едно слабо звено в посоката изток, но не трябва да забравяме, че на запад от България в непосредствена близост са също така страни, които не биха могли да имат такива възможности, понеже не са членки на НАТО, говорим за страните от Западните Балкани. При това положение едно такова слабо звено, каквото представлява България, означава практически свободен достъп, не дай, Боже, до сърцето на Европа. Очевидно темата не е маловажна. За съжаление, резултатите по нея са никакви.
Бихте ли отговорили на въпроса: кога България ще стартира и как смятате да завърши Националният проект за разпознаване “Свой-чужд”, съвместим с НАТО и с “Отворено небе” в Европейския съюз, на основата на който биха могли да бъдат развивани системите за въздушен и морски суверенитет? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на питането на народния представител Филип Димитров.
Както Ви е известно, господин министър-председател, по правилник имате пет минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров!
Разпознаването “Свой-чужд” в светлината на проекта “Открито небе” на НАТО и Европейския съюз по същество вече е реализиран проект. Както системата на управление на въздушното движение на нашата страна, така също и системата за суверенитет на въздушното пространство притежават съответния интерфейс с европейските системи в Брюксел и с подобни системи в съседните ни страни – Турция, Гърция, Румъния, и обменят данни с тях в реално време по служебни канали на НАТО.
В съответствие с Решение № 1059 на Министерския съвет от 29 декември 1997 г. в Република България функционира автоматизираната система за въздушен суверенитет АСОК – производство на фирмата “Локхийд Мартин” от САЩ, която обработва данните от радиолокационните комплекси, първичните и вторичните радиолокатори и е напълно съвместима с автоматизираните системи на съседните страни. Заедно с модула “Еър пълисинг” осигурява въздушния суверенитет на Република България.
Въвеждането на АСОК е и в изпълнение на залегналото в Анекс 10 на Международната организация за гражданска авиация ИКАО изискване за радиолокационно опознаване на въздушните цели, тоест разпознаването не е приоритет единствено на въоръжените ни сили и не се практикува единствено при бойно използване, наблюдение и разузнаване. Разпознаването е основно изискване и към гражданските самолети.
Разпознаването чрез системата “Свой-чужд” на НАТО включва изцяло изискванията на ИКАО и допълнително отговаря на стандарта 4193 на Алианса. Като страна – член на НАТО, Република България прилага в Оперативния център за въздушен суверенитет на Военновъздушните сили режим за разпознаване, който е най-широко използваният за граждански и военни въздухоплавателни средства. Осъществените връзки между военното ведомство и гражданското въздухоплаване осигуряват:
На първо място, обмен на радиолокационни данни, съдържащи кодов номер за разпознаване за конкретното въздухоплавателно средство, скорост на целта и височина на полета.
На второ място, обработка и анализ на данните от полетните планове, които преди полет на въздухоплавателното средство се попълват и разпращат до всички заинтересовани органи, а така също и обменяните данни за полета, непосредствено получени от съседната страна – за позивната на полета, вида на полета, типа средство, разчетното време и височината за дадена точка на държавната граница, и много други данни.
Това позволява както на гражданските органи за управление на въздушното движение, така и на военните органи за суверенитет на въздушното пространство да не допуснат навлизането на неопознато въздухоплавателно средство във въздушното ни пространство.
През въздушното ни пространство годишно се провеждат над 300 000 полета, при което само 10% са полети на български въздухоплавателни средства. Вашето безпокойство може би е свързано със закъснението на проекта за Националната кодифицирана система “Свой-чужд”, която ще регистрира основно държавните въздухоплавателни средства на Министерството на отбраната и на МВР, които са една малка част в сегашния въздушен трафик и биха застрашили суверенитета ни при масови бойни действия в нашето небе. Експертите считат подобна заплаха за малко вероятна в близко бъдеще. Въпреки това ние не считаме тази задача за отменена. Министерството на отбраната и Министерството на транспорта продължават да работят по развитието на системата до максимално пълното й съответствие с изискванията на ИКАО и със стандартите на НАТО. С Решение № 204 от април 2002 г. и допълнително с Решение № 64 от 27 януари 2003 г. Министерският съвет е одобрил изграждането на Национална система за радиолокационно разпознаване “Свой-чужд” на базата на системата “Марк 12” на НАТО. Разработено е тактикотехническо задание, определени са критерии за избор и методика за оценка на фирма-системен интегратор, която да разработи системен проект и програма за изграждане на системата.
Междувременно Министерството на отбраната в съответствие с поетите ангажименти към НАТО, известни като “Цели на силите”, конкретизира изискванията и конкретните времеви параметри за изпълнение на етапите на изграждане на тази система. Предвижда се не само принос на България към системата за наблюдение на въздушното пространство и противовъздушната система на НАТО, а и разширяване на възможностите на системата за командване и контрол със способности за опознаване “Свой-чужд” – по досегашния и доразвит стандарт на НАТО. За целта Военновъздушните сили модернизираха и въведоха в експлоатация 6 бр. радио-локационни станции, които страната има от 2004 г., и изпълняват в достатъчно сериозен обем нашите съюзнически задължения.
Освен това за разширяване на възможностите на системата за командване и контрол със способности за опознаване “Свой-чужд” по досегашния и доразвит стандарт на НАТО в Министерството на отбраната е бил изготвен програмен меморандум и сформиран интегриран екип за изпълнение и ръководство.
Има много конкретни допълнителни действия, сред които Министерството на отбраната е включило изграждането на Национална система за радио-локационно опознаване “Свой-чужд” като подпроект на по-мащабния приоритетен модернизационен проект “Развитие на средствата за комуникационно и информационно осигуряване”, който е приет от предишното правителство през м. май 2004 г.
Министерството на отбраната е оценило по достойнство българския продукт “Парол”, разработен от колектива на Института за космически изследвания и при реализиране на предстоящите проекти ще си сътрудничи с авторите от българска страна.
По отношение на морския суверенитет на Република България ще отбележа, че през последните години се реализира мащабен проект за наблюдение на морското пространство. Този проект е в съответствие с Решение № 204 от 12 април 2002 г., както и с Решение № 64 от 27 януари 2003 г. на Министерския съвет на Република България. На съответните места са инсталирани съвременни радио-локационни станции, така че страната ни чрез комплекс от мероприятия за интеграция на радио-локационните системи – както за граждански полети, гранична полиция или за военните, също гарантира своевременно разпознаване – в дадения случай на корабите и предстоящото им навлизане в териториални води. Междупрочем, този проект е известен като проект “Екран” и ще бъде ресурсно осигурен от Министерство на отбраната в планираните срокове. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Филип Димитров. Господин Димитров, имате възможност за два уточняващи въпроса до 2 минути.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин премиер, признавам си, че като слушах първата половина от отговора на Вашия въпрос, бях абсолютно потресен. Помислих си, че дори е възможно Вашите експерти да са се объркали и да са Ви дали някакви данни, които едва ли не говорят за невъзможност да се разграничи технологията и системите за разпознаване в гражданската авиация от военната. След като Вие остроумно отбелязахте, че може би моят въпрос засяга новата, модифицираната национална система “Свой-чужд”, всъщност Вие прекарахте половината от времето, за да ни изпратите някъде в “девета глуха”, по тема, която всъщност не представлява отговор на въпроса, тоест, дадох си сметка, че това не е от невежество – моите извинения, че се усъмних във Вашите експерти, а това е направено съвършено целенасочено, за да обърка слушателите в тази зала или извън нея.
При всичкото уважение към усилията, които сте положил Вие или Вашите експерти, за да ни поднесете тази изчерпателна и общо взето ирелевантна към въпроса справка, аз все пак Ви благодаря за тях.
Но бих искал за яснота на хората, които ни слушат в момента, да се опитате да ми отговорите на следното. При всичките тези постигнати блестящи резултати в установяването на системи за разпознаване, известно ли Вие, господин премиер, че тезата, която Вие споделихте, цитирам: “системата е необходима само при масирани военни действия, извършвани по въздуха над територията на България” е теза, която няма абсолютно нищо общо с истината, в смисъл, че не е необходимо да има масирани военни действия и не е необходимо те да се развиват над територията на България.
И второ, известно ли Ви е, че българската гражданска авиация по силата на тези блестящи системи, с които ние в момента разполагаме, трябва да спира полетите си в случай, когато военно прелитане се налага по една или друга причина над България, както беше в периода 1999 г.?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Това трябва да знаят от авиацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата министър-председателят на Република България господин Сергей Станишев. Господин министър-председател, имате 3 минути на разположение за отговора.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Както ми се струва, разбраха и гражданите, които наблюдават парламентарния контрол днес, въпросът е изключително технически, изключително профилиран от гледна точка изискванията на НАТО и от друга страна, на изискванията на всички международни организации, в които участва България, по отношение сигурността на различен вид полети – полети на Министерство на отбраната, съответно на Военновъздушните сили, полети на гражданската авиация, които както казах, над България се провеждат годишно над 300 хиляди полета.
Няма основание хората да се опасяват за това, което звучи в поставения от Вас въпрос, че България е слабо звено и може да бъде отворена врата на източната граница на Европейския съюз и НАТО от страна на най-рисковия регион – Кавказ, Централна Азия, в частност Иран, като свободен път към нашите европейски партньори чрез изпуснати самолети и други средства. Действително, и в момента действа достатъчно ефективна система за контрол. Това не означава, че тя няма да продължи да се модернизира в съответствие със стандартите на ИКАО и на НАТО.
Бих искал да Ви информирам допълнително към казаното дотук, че през последните десетина години в световен мащаб е в ход една много мащабна програма за инсталиране на борда на всяко едно ново произведено въздухоплавателно средство, било то военно, полицейско, митническо или гражданско, както и на борда на намиращите се в експлоатация въздухоплавателни средства с тегло над 15 тона, на системи с персонални уникални идентификационни 24 битови кодове за разпознаване. Всеки граждански въздухоплавателен съд над 15 тона в световен мащаб, включително и тези в нашата страна са оборудвани с такива системи, което още повече улеснява тяхното разпознаване.
Казвам това не само във връзка с НАТО и с военните полети евентуално, но и от гледна точка на рисковете от международен тероризъм и използването на граждански въздухоплавателни средства за подобни цели. Новозакупените военни въздухоплавателни средства за българските военновъздушни сили също са оборудвани с такива системи.
Искам също така да ви информирам, че до 2-3 години в световен мащаб ще се преоборудват и всички въздухоплавателни средства над 5 тона. Така че, както личи и от моя начален отговор, процесът е изключително комплексен, цялостен, той върви не само в нашата страна и в НАТО, но и в света като цяло. Постоянно се предприемат и се обновяват мерките, действията и усилията на българското правителство – и това на ОДС, и това на НДСВ, и на сегашното, които вървят в една посока в съответствие с международните стандарти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Филип Димитров, за да изрази отношението си към отговорите на министър-председателя.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин премиер, при всичкото уважение към Вас ние явно спадаме към различни школи. В моята се смята, че като се казва нещо, то трябва да значи нещо.
Не съм доволен, за съжаление, от Вашия отговор. Ние чухме много данни и много информация, пак повтарям, ирелевантна по отношение на въпроса. Всичко това, което Вие ни разказахте за процеса на модернизация на опознавателните системи по отношение на въздухоплавателните средства и изобщо е прекрасно. Проблемът, който стои пред нас, е следният: именно във военната сфера има неща за решаване. Защото във военната сфера са проблемите на диференцираните и модифицирани системи, които би трябвало да гарантират това, че ако над българска територия се наложи да прелитат военни натовски самолети, от организацията, към която ние принадлежим, ако искаме да не започнем да си стреляме по своите въздухоплавателни средства, би трябвало да спираме всякакъв трафик, включително и гражданския, по причини, които, както схванах от втората част от отговора Ви, Вие все пак сте разучавали, но които далеч не се изчерпват с тонажа на съответните въздухоплавателни средства, нито пък със системите, които посочихте. В момента нивото, на което се намира разпознавателната способност на българските системи е такова, че ние, и тук има свидетели на тези събития, сме принудени да спираме дори гражданския трафик, ако се наложи да има такова прелитане. Това е абсурд. Този абсурд очевидно е резултат от факта, че ние се приобщаваме, за съжаление, с бавни стъпки към НАТО.
И това, което мен всъщност най-много ме притеснява, и това е всъщност основната констатация в моето заключение, е, че тогава, когато във Вашите изявления се прокрадват такива формули като “масивните военни действия по въздуха над територията на България”, които били малко вероятни, те издават една неохота ние да изпълним достатъчно бързо и достатъчно ефикасно своите задължения като натовски съюзници. Това е, което ме притеснява. Дай Боже, действията Ви да покажат, че сте преодолели тази неохота. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народните представители Иван Костов и Константин Димитров към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Димитров, имате думата да развиете Вашия въпрос относно предложението на Министерския съвет за посланик в Казахстан.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наскоро Министерският съвет взе решение да предложи за посланик в Република Казахстан бившия главен прокурор Никола Филчев. За дипломатическия корпус у нас и за значителна част от българското общество той е спорна фигура. Цитирам думите на бивш посланик на водеща държава, партньор на Република България. Разбира се, не е тайна фактът, че господин Филчев бе лично посочван в десетки конфиденциални срещи, като една от личностите, пречки по пътя на България към членство в Европейския съюз на датата 1 януари 2007 г.
Господин Филчев загуби доверието на своите колеги магистрати и на 18 декември 2002 г. Висшият съдебен съвет, разчитайки на неговия морал, му поиска публично оставката.
Във връзка с това Ви питаме, заедно с господин Иван Костов: господин премиер, съгласувана ли е предварително въпросната процедура с президента на Републиката господин Георги Първанов? Какви професионални и лични качества са мотивирали българското правителство да предложи господин Филчев за посланик в Казахстан? И което е особено важно – какво послание желае да изпрати Вашето правителство чрез това назначение към Република Казахстан, която е важен политически и икономически партньор на България, ключов съюзник на Евроатлантическата общност и ключов елемент от развиващата се нова енергийна стратегия на Европа и Съединените щати в тази важна част на света?
Към тези въпроси бих искал да Ви попитам и още нещо - споделяте ли становището на Вашия заместник и министър на външните работи господин Калфин, че в тази фатална нова група от посланици резултатът е 12 на 1 в полза на дипломацията. Тоест, смятате ли, че господин Филчев е автоголът във вратата на българската външна политика, ако правилно интерпретирам думите на господин Калфин. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин министър-председател, както Ви е известно, разполагате за отговор с 3 минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров, уважаеми господин Костов! Бих искал да ви информирам, че процедурата по определяне на посланиците на Република България е следната. Впрочем би трябвало отлично да я знаете.
Министерството на външните работи изготвя предложение до Министерския съвет, което се разглежда на негово заседание. Предложението на министерството задължително се съгласува в предварителен порядък с президента на Република България. След одобрението на предложението се иска агреман от страната, за която се предвижда изпращането на съответния посланик и след неговото получаване се издава указ от президента за назначаването му.
На вас, господа, прекрасно ви е известно, че тази процедура до етапа на получаване на агреман, е тиха, в съответствие с международните стандарти. Тоест, тя не се обявява официално. Причините също са ви ясни – защото всяка обществена дискусия в този момент, до момента на получаване на агреман, може да повлияе върху решението на приемащата страна по отношение на даването на агреман. Поради това не смятам да отговарям по-детайлно на настоящия етап на останалата част от Вашия въпрос. Само искам да отбележа, че не би трябвало точно представители на ДСБ, наследници на Обединените демократични сили и на СДС, да говорят за политически назначения в българската дипломация и по отношение на посланиците. Защото тук съотношението между политическите и професионалните назначения никак няма да бъдат във ваша полза. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, имате право на реплика. Заповядайте, разполагате с 2 минути.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, очаквах едно по-добро представяне след Вашата изява по медиите преди два дни. Изключително съм неудовлетворен от факта, че Вие отговорихте единствено на първия въпрос, който не е тайна, че господин Първанов е може би инициатор на това очевидно лошо за българската дипломация и българската външна политика предложение за назначение. Вие по никакъв начин не се спряхте на въпроса как това ще се отрази на важните отношения между България и Казахстан. Това е изключително лошо. Тиха била процедурата. Доста шумно беше учудването на доста посланици, които дойдоха при Демократи за силна България, за да попитат именно къде е този мотив за назначението измежду всички възможни професионалисти в сферата на дипломацията или специалисти в областта на Централна Азия. (Реплики от КБ.)
Извинете, господа социалисти, вие също можете да подкрепите господин премиера в една по-добра аргументация, която той може да даде за това очевидно недъгаво предложение. Изключително важно беше тук вие да кажете как гледате на тази политика. Защото това е израз на една политика. Израз на една политика, която трябва да се прокарва от човек, който заяви, че според него Русия продължава да е най-могъщият фактор за отношенията на България с външния свят и основна опора днес, в 2006 г., когато България се стреми към членство на Европейския съюз и е, надявам се, лоялен член в НАТО.
Това е, което мога да кажа. Използвам повода на тази реплика, за да Ви призова към две неща в общия контекст на предстоящите назначения.
Много Ви моля да откриете процедура за получаване на допуск от всички новоназначени посланици до натовска информация, тъй като повечето от тях ще бъдат на заседание на посланиците от НАТО и Европейския съюз във всяка една държава, където това става. И, разбира се, да отговорите позитивно на препоръката на Външната комисия всеки един от кандидатите за посланик да се яви пред нея и да защити своята кариера, и да разясни пред нас мисията, към която той се е ориентирал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика има министър-председателят на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров, уважаеми господин Костов! Както вече обясних за етапа на процедурата по получаване на агремани за български посланици, които са предложени от Министерския съвет, нямам намерение да нарушавам принципите, които са следвани от всяко едно българско правителство, независимо от Вашия стремеж да направя точно това. Просто няма да го направя, не защото няма какво да кажа по въпроса, а защото такъв е редът.
Вие поставихте, разбира се, въпроса за значението на Казахстан, за развитието на външните отношения на нашата страна с региона на Централна Азия, а също така от гледна точка на енергийната сигурност на България. Разбира се, че това е важна страна и имаме намерение да развиваме активни отношения с нея, защото тя е изключително голям производител и на петрол, и на други важни минерални ресурси. Това ще бъде правено от българското правителство, в това число естествено от българското посолство в Казахстан.
Искам обаче да напомня за спецификата на отношенията между вашата политическа сила, имам предвид в миналото, и господин Филчев, тъй като аз не съм адвокат на господин Филчев. Смятам обаче, че в отношенията към бивши висши фигури на българската държава – било то президенти, било то министър-председатели, било то главни прокурори от различни политически сили, трябва да се придържаме към елементарни цивилизовани правила.
На мен лично като гражданин на страната беше изключително неприятна размяната на квалификации, която се получи между бившия вече главен прокурор и действащия председател на Върховния касационен съд. Неприятна ми е кампанията, която се подема от Демократи за силна България, не защото става дума за господин Филчев. Не аз съм настоявал и прокарвал господин Филчев за заместник-министър на правосъдието по време на мандата на Обединените демократични сили. Не аз съм нарушавал по същество решение на Висшия съдебен съвет от края на 1998 г., който избра Бойко Рашков, очевидно неудобен политически на ОДС в този момент за главен прокурор. Не аз съм използвал юридически хватки и не съм използвал президента на републиката, за да отложа издаването на указ, само и само да се промени съставът на Висшия съдебен съвет и да бъде избран господин Филчев за главен прокурор. Не аз съм взаимодействал добре с господин Филчев до началото на този век, до момента, когато излезе наяве информацията за това, че било възможно главният прокурор да е бил подслушван и това очевидно е довело до обрата в отношенията между вашата политическа сила и господин Филчев.
Това биха могли да бъдат моите коментари на този етап. Иначе аз ще спазвам процедурите, както са записани и които министър-председателят също трябва да спазва. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народния представител Елеонора Николова към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Госпожо Николова, както Ви е известно, разполагате с 2 минути.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Моето питане е относно решение на Министерския съвет от м. февруари 2006 г., с което се отказва присъединяване на с. Пиргово като административна единица към община Русе.
Уважаеми господин министър-председател, известно Ви е, че през 2005 г. жителите на с. Пиргово проведоха референдум, с който решиха селото като териториална единица да излезе от община Иваново и да се присъедини към община Русе. Референдумът беше проведен в една изключително тежка обстановка, с редица пречки, създавани от ръководството на община Иваново, включително натиск, оказан върху кмета на селото и неговите жители.
Община Иваново е създадена в условията на развития социализъм в изпълнение на тогавашната партийна политика за повишаване статута на населените места от селски тип. След 1990 г. и настъпилите промени в областта на местното самоуправление тези общини не са в състояние да предоставят бързо и компетентно услуги на населението. Липсва им всякакъв ресурс за инфраструктурни проекти, както и ресурс за реализиране на проекти по предприсъединителни фондове.
Наред с референдума в Пиргово тече такъв референдум и в с. Щръклево, също в състава на община Иваново. Жителите на двете села пътуват до Русе, за да могат да вземат автобус до Иваново – сегашния общински център, за да им се извърши съответната услуга. През последните години не са получавали средства за подобряване на инфраструктурата и по никакъв начин не са почувствали, че има местна власт.
Уважаеми господин министър-председател, моите въпроси към Вас са: референдумът е единствената форма на пряка демокрация. Провеждането на референдум е изключително тежка и трудна процедура и когато все пак гражданите успеят да се организират и преодолеят всички пречки, техният вот не се зачита. Смятате ли, че формите на пряко участие на гражданите в управлението трябва да бъдат пренебрегвани? Какъв ще бъде Вашият ангажимент да зачетете волята на жителите на двете русенски села, чийто доскорошен народен представител бяхте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на въпроса, зададен от народния представител Елеонора Николова.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! Благодаря за въпроса, който поставя действително изключително сериозна, сложна тема, която има много прецеденти. Определено има процес на роене на българските общини, които вече са 264 – изключително голям брой. Много често се поставя въпросът за ефективността и жизнеспособността на много от българските общини, особено тези в отдалечените и селските райони, особено тези с малко население.
Действително на 2 февруари Министерският съвет взе решение за отказ от административно-териториални промени на границите на общините Иваново и Русе в област Русе. Ще представя накратко аргументите за това решение.
След законово проведена процедура съгласно изискванията на чл. 28, ал. 1 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България инициативен комитет от с. Пиргово отправя искане за промяна в границите на община Иваново и Русе. В доклада до Министерския съвет областният управител на област Русе счита, че е спазен законовият ред и предлага да се приеме решение за отделянето на с. Пиргово от община Иваново и присъединяването му към община Русе.
Съгласно § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България не се допуска извършването на административно-териториални промени, ако с тези промени се нарушават условията за създаване на административно-териториалните и териториални единици. Не могат да бъдат нарушени условията на чл. 8, ал. 10 от същия закон, чийто анализ показва няколко пункта, които трябва да бъдат отчетени. При извършване на промяната населението на община Иваново ще намалее и ще доближи чувствително необходимата граница от 6000 души в населените места на общината. Село Пиргово е гранично населено място на двете общини и с преминаването към Русе няма формално да се наруши административната цялост на община Иваново, но ще се ограничи директният достъп на общината до р. Дунав и преимуществата, които дава този достъп. Вярно е, че транспортната връзка между селата е затруднена. Добре е да се знае, че разстоянието между гр. Русе и Пиргово е около 17 километра и Пиргово е по-близо до Иваново.
Преминаването на с. Пиргово към гр. Русе няма да повлияе съществено на финансовото състояние на Русенска община, но може сериозно да влоши финансовото състояние на община Иваново. Собствените й приходи ще намалеят с почти 20%, което ще се отрази негативно върху финансирането на местните дейности и ще се наруши изпълнението на условията в чл. 8, т. 5 от Закона за административно-териториалното устройство за тази община.
В дискусията по време на обсъждането на това решение на Министерския съвет от 2 февруари т.г. се изтъкна, че според практиката на Върховния административен съд Министерският съвет има право не само да прецени дали са налице законовите условия, а и да вземе отношение по целесъобразност, отчитайки икономическите, социалните и административните функции на общините.
Казвам всичко това, не за да избягам от вашите въпроси, мисля, че отговорих на повечето от тях, а за да подчертая, че когато зачетем волята на гражданите, изразена чрез местен референдум, сме длъжни да отчетем, че тя не може да не отчита и редица други фактори, най-важни от които са изискванията на закона.
Като министър-председател ми е известно, че в България има общини, които са малки, икономически слаби, че не могат да удовлетворят в необходимата степен редица потребности на своите граждани. Част от тях са заплашени от разформироване. Но не съм убеден, че правилният път за това ще се постигне с тази форма на пряката демокрация, каквато е референдумът. По-скоро са нужни цялостен оглед, анализ на жизнеспособността на много от общините в Република България. Трябва да бъде изучен внимателно опитът на различните страни, така че да се създават и развиват общините като основни единици на местното самоуправление, които са достатъчно функционални, които са достатъчно икономически жизнени, и в тази посока ще върви и стратегията за децентрализация, която ще бъде внесена в Министерския съвет от работна група до края на този месец. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елеонора Николова – право на реплика до две минути.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин министър-председател, Вие практически признахте обстоятелството, че община Иваново не може да съществува поради липса на всякакъв ресурс, а с решението си Министерският съвет всъщност брани съществуването на група общински чиновници. И Вие го разбирате добре, защото сте били народен представител на този регион и добре го познавате. Практически с решението си Вие лишавате с. Пиргово от възможността да получава административни услуги, бранейки съществуването на група чиновници.
И моят следващ подвъпрос към Вас е: как ще реагира Министерският съвет…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но това е реплика, не е питане.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Да, реплика е.
Какво би направил Министерският съвет, когато на дневен ред пред него ще поставят следващия референдум, ще дойдат резултатите от следващия референдум от с. Щръклево? Това са двете най-големи съставни села в община Иваново и практически по този начин жителите на двете села ще докажат на централната власт, че тяхната воля е да бъдат част от една по-голяма община. Защото тук нямаме процес на роене, както Вие казахте, но имаме процес на окрупняване и хората добре разбират, че трябва да бъдат там, където техните нужди могат да бъдат удовлетворени.
Моят въпрос и реплика към Вас е: има ли готовност министър-председателят, като главен премиер-министър, да внесе промени в нормативната уредба, за да облекчи участието на българските граждани в решаването на въпроси, които са от регионален и местен характер и които пряко засягат техните права и законни интереси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика, ако желаете, господин Станишев.
Репликата е несъгласие с изложеното становище, а не допълнителни въпроси. Допълнителните въпроси, както ви е известно, могат да се направят чрез питане. Тук въпросът е актуален.
Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народния представител Надежда Михайлова, към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев. (Частнични ръкопляскания в КБ.). Без предварителни овации.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Радвам се, че има такова оживление. Надявам се, че радостта ще ви споходи и след като задам въпроса.
Уважаеми господин министър-председател, безспорно няма по-тежки престъпления от посегателствата срещу деца, но безспорен е фактът, че през последните години тази престъпност в България е нараснала повече от два пъти – от 2200 на 4600. От 12 на 16 са се увеличили убийствата; изнасилванията са нараснали от 96 на 220; блудствата с деца – от 180 на 300, а отвличанията – от 25 на 64. Хомосексуалните посегателства срещу деца са се увеличи от 16 на 30, а кражбите и грабежите – от 560 на 2600. При това тази злокобна статистика не отчита извършените тежки престъпления през последните месеци.
Българското общество иска гаранции за сигурността на нашите деца в училищата, по улиците и по детските площадки, а отговорност и задължение на българското правителство е да предостави тези гаранции.
В тази връзка въпросът ми към Вас, господин министър-председател, е: първо, каква е политиката на правителството по отношение предотвратяване на престъпленията срещу деца, както и какви мерки са предприети за увеличаване на тяхната разкриваемост?
Второ, има ли разработена правителствена програма за превенция на престъпленията срещу деца, какви дейности са предвидени в нея и доколко те са ефективни? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на въпрос, зададен от народния представител Надежда Михайлова.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова! Благодаря Ви за въпроса. Той действително е изключително важен и много болезнен в тези дни особено, когато все още не е разкрито убийството на двете сестри Росица и Христина Белнейски. Използвам случая, за да изкажа най-искрените си съчувствия към техните родители, близки и приятели и да ги уверя, че действително Министерството на вътрешните работи полага всички усилия убийците да бъдат открити и изправени пред съда. Не е лека тази задача, но за нейното изпълнение са мобилизирани много сили в МВР.
Проблемът с престъпността срещу децата съпътства нашето ежедневие. В нашата страна той е особено остър сега – в годините на преход, когато се променят ценностите и фундаментите на обществото. От друга страна, този проблем отдавна е преминал държавните граници и се е превърнал в световен. Тези глобални предизвикателства са породили необходимостта у нас, редом със съществуващите, да се изградят и съвсем нови държавни институции и структури, като Държавната агенция за защита на детето, Агенцията за социално подпомагане към Министерството на труда и социалната политика, специализираните служби за работа с деца в Национална служба “Полиция” и много други. Създадена е и се работи значително сериозно и според мен с не лошо качество по нормативната уредба. Приети са закони, стратегии, програми, планове и мерки и без да изброявам повече ще отбележа, че техният брой е твърде динамичен и се променя в зависимост от различните обществени потребности. Всички те работят паралелно и не отричам, че има противоречия, което от своя страна налага необходимостта нормативната база непрекъснато да бъде синхронизирана и да бъде насочвана в една-единствена посока – опазването на живота и здравето на децата. Нужно е да се отбележи и приносът на множеството неправителствени организации, чийто предмет за дейност и цели са ориентирани в същата посока.
Уважаема госпожо Михайлова, без да навлизам в спор за данните, които Вие цитирате, ще се позова на полицейската статистика, която илюстрира тенденциите и в устойчивостта в развитието на престъпленията срещу децата в последните две години и най-вече тяхната разкриваемост, което е най-важно за хората и за техните близки.
Ето фактите. Статистиката за 2004 г. сочи, че са регистрирани 20 случая на убийства, от които 16 са разкрити и предадени на съд. През 2005 г. са регистрирани 8 случая на убийства, от които 7 са разкрити и предадени на съд. За 2004 г. са регистрирани 303 случая на блудство, от които 288 са разкрити и предадени на съд. През 2005 г. – 254 случая, от които 238 са разкрити и предадени на съд.
Изнасилванията, регистрирани през 2004 г., са 206 случая, от които 205 са разкрити и предадени на съд. През 2005 г. изнасилванията са 134 случая, от които 127 разкрити и предадени на съд.
Сводничество – регистрирани са 46 случая, от които 45 разкрити и предадени на съд през 2004 г., и 32 случая през 2005 г., от които 27 са разкрити и предадени на съд.
Това естествено не може да ни удовлетворява заради самия факт на тези престъпления, но показва, че органите на реда работят приоритетно при разкриване, проверка и стигане до съд, когато става дума за престъпления срещу децата.
Още веднъж повтарям – давам си добре сметка, че в обществото има неудовлетвореност от резултатите в борбата срещу престъпленията и всички имаме основание да бъдем особено критични.
Ето защо искам да подчертая, че усилията на правителството ще продължат с още по-голяма интензивност. Необходима е много по-интегрирана политика и още по-широк диалог с неправителствените организации, за да бъдат защитени децата в България в необходимата степен.
Тази интегрална политика на институцииите намира израз в няколко национални стратегии и програми, сред които ще посоча само най-актуалните: Националната стратегия за закрила на детето за 2004-2006 г. и Съвместната програма между Министерството на вътрешните работи и Министерството на образованието и науката за превенция на престъпността срещу децата и младежите. Подобрява се и се усъвършенства нормативната база. Вероятно знаете, че се подготвя Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който предвижда завишаване на санкциите за сексуални престъпления срещу деца. В ход е подготовката и на Национална стратегия за подобряване на положението и подпомагане на пострадали от престъпления деца.
Това е само част от работата, която се върши, но съм убеден, че с общи усилия трябва да правим много повече. Ще разчитаме на вашите идеи и съдействие в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Надежда Михайлова – право на реплика.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми господин министър-председател, много добре си давам сметка, че въпросът е изключително сериозен и всякакви спекулации по него няма да правят чест на онзи, който ги прави. Данните, с които разполагам, са изнесени пред Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Това, което ми направи впечатление във Вашия отговор, беше, че само за една година са станали 300 блудства и 200 изнасилвания с деца, което означава, както е казано в Библията – “По делата ще ни съдят”. Каквито и стратегии да сте написали и направили, очевидно те не дават необходимия резултат като превенция. Този е изводът, който може да направи всеки един от нас. Очевидно темата с престъпленията срещу децата трябва да бъде обект на много по-сериозно отношение от страна на правителството.
Всички знаем, че политически чадъри над организираната престъпност, която е в основата на битовата престъпност, стават за сметка на живота и сигурността на децата ни. Всеки, който има деца, знае тази ситуация и знае колко много са проблемите, за да се опази тяхната сигурност.
В този смисъл искам да се обърна към Вас от тази трибуна и да Ви попитам: ще се ангажирате ли, че мерките, за които говорите, ще доведат до конкретни резултати, и че престъпленията срещу деца ще намалеят и разкриваемостта на подобен род престъпления ще се увеличи? Поемете този ангажимент към родителите, а ние като опозиция ще следим дали го спазвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател, имате право на дуплика, ако желаете. Няма да се възползвате от това Ваше право.
Преминаваме към въпрос, зададен от народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Госпожо Манева, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър-председател, на 18 ноември Министерският съвет определи рудник “Чукурово” за площадка за съхранение на битовите отпадъци на София. Твърдя, че решението на Министерския съвет е недопустима грешка по няколко причини.
Първо, сред обтекаемите и погрешни основания, които правят решението атакуемо на формално основание, ще посоча чл. 23 от Закона за управление на отпадъците, на което се позовава решението, отнасящо се до опасните, а не на битовите отпадъци.
На второ място, решението е за площадка, собствеността върху която е придобита в нарушение на законите. Освен това има драстични нарушения на приватизационния договор. Това са обстоятелства, които министрите вносители очевидно са пренебрегнали, но които служителите на Министерския съвет трябваше да проверят и да ви уведомят.
На трето място, съществуват изключително силни екологични съоръжения, които правят недопустимо използването на тази площадка.
Накрая, също не е за пренебрегване фактът, че това решение създаде погрешна представа в кмета на София Бойко Борисов, че някой друг ще изпълнява неговите задължения.
Последните изследвания показаха, че само 11% от територията на площадката, за която е взето решение, е годна за временно съхранена отпадъците в продължение само на няколко месеца при определени условия. На всички е ясно, че веднъж депонирани там отпадъците, те там и ще си останат и мината ще се превърне в екологична бомба.
Уважаеми господин министър-председател, трябва Ви много сила и непоколебимост, за да озаптите интересите на вашите министри, които са в основата на това решение. Вие имате всички основания да го отмените. Затова Ви питам: ще отмените ли т. 1 от Решение № 883 на Министерския съвет във връзка с мина “Чукурово”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Манева, уважаема госпожо Понева, още в началото на моя отговор искам категорично да подчертая, че опасността за човешкото здраве и околната среда, която се поражда от натрупаните битови отпадъци на гр. София, е резултат от дългогодишна политика на Столичната община, на предишния кмет, която всички добре знаем.
Вие, госпожо Манева, бяхте министър на околната среда в правителството на Обединените демократични сили и със сигурност добре познавате ескалацията на проблемите със софийските боклуци, концесиите за сметосъбирането, проектите за завод за преработка на отпадъците и още много други факти – една според мен хищническа политика, която не отговаря и не се грижи за жителите на столицата.
Не приемам разпространените напоследък внушения и опити да бъде вменена вина на правителството за кризата с боклуците на София и още повече, когато то полага усилия не само за краткосрочно, а и за трайно решаване на проблема. Преди два дни съобщих чрез медиите, че на базата на усилия на експерти от моя политически кабинет, а също и с взаимодействието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е намерена подходяща според мен площадка в Кремиковци, на “Метални конструкции”, която е 64 декара, с бетонова настилка, с докарани ток и вода и която е подходяща за изграждане на траен завод. Специалистите би трябвало внимателно да я огледат и да се произнесат за нейните възможности. Това показва ангажираността на правителството към проблемите на столичани, които са тежки. Но не може правителството да отговаря за бездействието на Столичната община, особено когато от 6 февруари има решение на Столичния общински съвет, което определя три възможни площадки на територията на Столичната община, за които кметът би трябвало да проведе разговори.
По повод конкретния Ви въпрос, с писмо от 27 октомври м.г. подписано от изпълняващия длъжността кмет на София - Велизар Стоилов, и потвърдено с писмо от 11 ноември 2005 г. на кмета Бойко Борисов, бяха предложени 6 площадки за третиране на отпадъците на Столичната община, една от които рудник “Чукурово” – вътрешно насипище, бе препоръчано за временно съхраняване на балираните отпадъци.
Предложението на кмета господин Бойко Борисов е съгласувано както с областния управител на София-град, така и с областния управител на София-област.
Искам да подчертая, че решението на Министерския съвет беше веднъж отлагано по мое изрично настояване, за да съм убеден, че предложението е подкрепено от Столичната община и не е просто самоинициатива на правителството. Всяко едно решение може да бъде оспорвано и обжалвано в съда, което както знаете, е направено пред Върховния административен съд от община Елин Пелин.
Ако Вашият въпрос се отнася до изясняването на правният статус на собствеността на площадката, това ще стане при подаване на необходимите документи за издаване на съответното разрешение за дейности с отпадъци по реда на чл. 12 от Закона за управление на отпадъците в компетентния орган – РИОСВ, София.
По отношение на различни версии за мина “Чукурово” , искам да заявя пред вас открито, че аз нямам никакви интереси по отношение на тази мина и това - временното складиране да бъде именно на нейната територия. Бяха направени много сериозни допълнителни проучвания от Министерството на околната среда и водите, които уверяват, че няма риск във връзка с тази мина чрез подпочвените води да се стигне до р. Искър. Но ако се намери по-добро решение, няма пречка то да бъде реализирано.
Аз съм открит за разговори по тази тема и намирането на най-доброто решение за столичани, което обаче не е само отговорност на правителството. Ние ще приемем всяко едно решение на Върховния административен съд и ще продължим усилията за намиране и на временно, и на трайно решение за битовите отпадъци на столицата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Антонела Понева - право на реплика в рамките на две минути.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, направихте една вярна констатация относно генезиса на кризата с отпадъците на София, но това, което казахте, че няма опасност от екологична криза в мина “Чукурово” абсолютно не е вярно, тъй като и експертите потвърдиха, както каза и госпожа Манева, едва 11% от територията на посочения терен стават за тази цел, и то за много кратки срокове – не повече от няколко месеца при определени условия.
Въпреки това Министерският съвет издаде едно решение, което няма нито законови, нито морални основания и затова оттам се носи един остър мирис на корупция. Ако жителите на с. Габра не бяха така сплотени и така самоотвержени в своето противопоставяне на беззаконието, това ваше решение вече щеше да се изпълнява без теренът дори да има изолация. Това решение и неговото изпълнение, което щеше да е факт, би застрашило изключително много здравето както на жителите на община Елин Пелин, така и на жителите на София, а също така би струвало и твърде скъпо на софиянци като такса смет.
Ние, разбира се, искаме много бързо да се реши проблема с отпадъците на София. Не само, че искаме и ще настояваме правителството наистина да помогне, да съдейства за решаването му, но едва тогава, когато Софийска община изпълни своите ангажименти, когато бъде посочена технология, разбира се, правителството трябва да отпусне средства за това. Ако Софийска община посочи терен и той е държавен, правителството да го даде, но този терен трябва да отговаря на необходимите условия.
С Решение № 883 на Министерския съвет Вие пренебрегнахте жителите както на община Елин Пелин, така и на София, за да обслужите икономическите интереси на бизнесмена Христо Ковачки. Излишно е да напомням, че Вие трябва да служите на интересите на гражданите, а не да обезпечавате съмнителни сделки.
Все пак не чухме конкретен отговор на нашия въпрос: ще отмените ли Решение № 883 на Министерския съвет или ще го обвиете в мъгла, която впрочем обгръща цялото ваше управление? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, ако желаете, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожо Манева, уважаема госпожо Понева! Искам да кажа няколко неща в отговор на Вашата реплика. Първо, че решението на Министерският съвет е взето с желанието да се помогне на Столичната община. То е взето по инициатива на Столичната община, потвърдено от действащия кмет господин Борисов.
По повод различните опасения, свързани с мина “Чукурово”, лично аз настоявах да се проверят допълнително и да се направят допълнителни проучвания за изясняване на екологичния статус на посочената площадка. Те бяха направени от страна на консорциум “Геокомплекс” ООД и са извършени действително комплексни геоложки проучвания. Окончателните изводи от тези дейности са представени през м. януари 2006 г. в доклад за резултатите от проведените предпроектни детайлни геоложки, геофизически, инженерно-геоложки, хидро-геоложки и хидроложки проучвания на площадка № 18 – Чукурово, вътрешно насипище, и показва, че на площ от около 220 дка от площадката условията са подходящи за изграждане на депо за отпадъци и отговарят на нормативните изисквания за разполагане на такъв род съоръжения.
Предстои решение на Върховния административен съд и ви казах, че правителството ще приеме всяко едно негово решение. Ще продължим да търсим и трайното решение, и временното решение за Столичната община в диалог със Столична община, с обществеността на София и на другите общини, защото за мен е важно само едно нещо: да се реши въпросът и временно, и трайно, но всеки трябва, както доколкото знам е позицията и на Вашата политическа сила, да си свърши работата, в т.ч. кмета на София. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народният представител Димитър Йорданов към министър-председателя на Република Българя господин Сергей Станишев.
Господин Йорданов, заповядайте. Моля да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър-председател! С Решение № 647 от 6 октомври 1999 г., Министерският съвет определя за концесионер чрез проведен конкурс “Магнум-7” ООД, който придобива особено право на ползване върху част от минералната вода от находище Банкя, район Банкя, Столична община, област София, разкрита чрез сондаж № 1‑XG, Иваняне, съгласно Решение № 309 на Министерския съвет от 1999 г.
В т. 2.1.2. на това решение е определено концесионера да заплаща годишно концесионно възнаграждение през целия срок на концесията, чийто размер не може да бъде по-малък от 6,25 на сто от нетния приход от концесионната дейност.
С Решение № 131 от 28 февруари миналата година – 2005, обаче, Министерският съвет изменя т. 2.1.2. на концесионния договор с вероятно юридическия наследник на “Магнум-7” ООД, бутилираща компания “Минерални води - Банкя” ЕООД, както следва: концесионерът да заплаща годишно концесионно възнаграждение за срока на концесията, определено върху фактически използваното количество минерална вода и единичната стойност за 1 куб. м. минерална вода, съгласно т. 2.1.4, но не по-малко – този път не от 6,25 на сто, а 2,5 на сто от нетния приход от концесионната дейност и от размера на достигнатото концесионно възнаграждение за 2003 г., коригирано, разбира се, ежегодно с индекса на инфлация за съответната година.
Моят въпрос към Вас е: какви са били мотивите за промяна на годишното концесионно възнаграждение и какво е годишното изражение в стойност на намалението на това концесионно плащане към българската държава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на въпроса на народният представител Димитър Йорданов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Йорданов, с Решение № 131 на Министерския съвет от 28 февруари 2005 г., тоест от предишното правителство, се изменя текстът на т. 2.1.2. от Решение № 647 на Министерския съвет от 1999 г. по отношение механизма за формиране на годишното концесионно възнаграждение за минерална вода, добивана от Сондаж № 1 – Иваняне, от находище "Банкя", което следва да заплаща избрания с конкурс концесионер "Магнум 7" ООД. Мотивите на министъра на околната среда и водите, който е и вносител на това предложение в предишното правителство, са следните:
Съгласно разпоредбата на т. 2.1.2. годишното концесионно възнаграждение се формира като отчисление от нетния приход от концесионна дейност. Този подход на практика не определя начина на формиране на годишното концесионно възнаграждение, а само неговият минимален размер. С предложената промяна се определя начинът за формиране на годишното концесионно възнаграждение върху фактически използваното, добитото количество минерална вода, което има следните предимства:
- това е обективен пазарен подход при ползване на природния ресурс и дава възможност за ефективен контрол от страна на концендента;
- постига се съответствие и с начина за определяне на концесионните възнаграждения за останалите, действащи към датата на изменението, 33 концесионни договора в сектора на добива на минерални води, тоест уеднаквява се подходът;
- годишното концесионно възнаграждение, което ще заплаща концесионерът, се привежда в съответствие с постигнатия при конкурса резултат, а именно заплащането на левовата равностойност на 4 щатски долара и 4 цента на един кубически метър реално добита минерална вода, като всяка следваща година от срока на концесията цената на един кубически метър минерална вода се увеличава. Минималното годишно концесионно възнаграждение след първата година на концесията на практика не се променя.
Конкретните резултати от изменението на подхода сочат, че годишният размер на концесионното възнаграждение, заплащан от концесионера на един кубически метър реално добита минерална вода, не се намалява.
Разполагам с конкретните данни за стойностите, които мога да Ви представя във вид на таблица, след като Ви отговоря.
Процедурата за изменение на Решение № 647 на Министерския съвет от 1999 г. е проведена в съответствие с правилника за прилагане на Закона за концесиите.
В заключение искам да подчертая, че процедурата за изменение на решението е законосъобразна и че самото решение не е обжалвано от никого по реда на Закона за Върховния административен съд. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Йорданов за реплика в рамките на 2 минути.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
В отговора на министър-председателя беше цитирана т. 2.1.4., която я има и в старото, и новото решение, така че по отношение цената в щатски долари на един кубически метър няма никаква промяна. Така че няма причини да се прави промяна в решението, освен по отношение на минималния размер на концесионното възнаграждение, което е на база процент върху нетните приходи на концесионера.
Аз ще видя какви данни сте ми дали, но искам да обърна внимание, че когато се провежда един конкурс, участникът печели при едни условия. В тези условия е записана т. 2.1.2., където минималният размер е 6,25 на сто. Промяната на такива условия и на договора за концесиониране би трябвало да се прави само въз основа на някакви форсмажорни обстоятелства, на някакви природни, технически и други промени, каквито в случая нямаме.
Аз ще кажа какви са според мен форсмажорните обстоятелства, довели до промяна на това минимално концесионно възнаграждение, на минималния размер в условията и в договора. Форсмажорните обстоятелства са предстоящите тогава парламентарни избори. И две от партиите, които тогава представляваха управляващото мнозинство в тази зала и имаха тогавашния Министерски съвет, взел това решение, в момента са във вашата тройна коалиция и представляват това управляващо мнозинство. (Реплика от народния представител Румен Такоров.) Един колега каза: "да отделят пари и за вас". Може би това трябва да направите.
Според мен, министър-председателят и Министерският съвет трябва да върнат в договора условията, при които концесионерът е спечелил, защото всичко друго мирише на корупция и на някакви други неща, и на някакви други възнаграждения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател, ако желаете, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Йорданов, по повод това, което казахте във Вашата реплика, мога да разбера защо тогава питате мен, а не някой от министрите, които са в действащото правителство, имат отношение към тази дейност и биха могли да поставят въпроса пред Министерския съвет.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС, от място): Защото Министерският съвет взима решения.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Но все пак, тъй като темата за концесиите по принцип е много важна за страната, на всяко едно заседание на Министерския съвет възниква въпросът от министрите, в това число и от мен като министър-председател, при какви условия държавата предоставя концесии. Настоявал съм винаги, при действията на този Министерски съвет, да има много ясна икономическа обосновка. Забранил съм да се внасят вече предложения за предоставяне на концесии, в това число и по право, без ясна икономическа обосновка.
Знаете, че предстои парламентът да разгледа нов Закон за концесиите, който би трябвало цялостно да реши този въпрос за правилата, процедурите, прозрачността при предоставяне на концесиите, което е от голям обществен интерес и значение. Надявам се, че вие ще вземете активно участие в неговото обсъждане и подкрепяне, смея да кажа, защото той е съгласуван в много детайли с Европейската комисия. Също така ми се струва, че е необходимо да се разгледа и да се промени Законът за подземните богатства, който да прецизира всички процедури, за да бъдат защитени националните интереси при предоставяне на подобни концесии. Тази задача е поставена пред Дирекцията за икономическа политика на Министерския съвет – да огледа сегашната практика, заедно с другите министерства, които отговарят за тази политика, да предложат промени в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
Има думата народният представител Евдокия Манева да зададе своя въпрос към министър Емел Етем.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник министър-председател! В резултат на проливните дъждове с. Красно градище - Великотърновско, е наводнено. В селото са залети 30 къщи. На една от улиците и досега блика извор, който не е овладян. Минали са вече няколко месеца. Свлачище е затворило единия от пътищата към селото. Безогледната сеч в района продължава. Хората твърдят, че това е една от причините за свлачищата и наводненията, тъй като районът около селото е обезлесен.
За съжаление, след наводнението е последвало пълно бездействие както на местната, така и на държавната власт. На призивите на хората не е имало никаква реакция, от “Гражданска защита” никой не е реагирал, независимо че многократно са се обръщали към тях. Наложило се е да се обърнат към “Нова телевизия”, за да дойдат пожарникарите от гр. Павликени, за да помогнат за овладяването на ситуацията. След дъжда през тази година ситуацията отново се е повторила. В момента къщите отново са наводнени.
Затова аз искам да Ви попитам, а и хората се надяват на Вашия оптимистичен отговор: какви мерки ще предприемете за отстраняване на последиците от наводненията в с. Красно Градище, област Велико Търново, и за овладяването на свлачището и този извор, който е възникнал на ул. "№ 4" в селото? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем да отговори на въпроса на народния представител Евдокия Манева. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Бабулкова! През м. септемри 2005 г. в община Сухиндол в резултат на проливните дъждове бяха наводнени 60 къщи, повтарям, 60 къщи, от които 45 в с. Красно Градище. По искане на кмета на общината в селото бяха извършени аварийно-възстановителни и отводнителни работи от сили на пожарната, аварийната безопасност и на “Гражданска защита”. В тази връзка Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи предостави 13 хил. лв. за подпомагане на пострадало семейство, чиято къща е съборена напълно, и 4850 лв. за ремонт на други къщи, засегнати от наводненията. От отпуснатите на общината средства от 10 930 лв. за осигуряване на ново жилище и за ремонтни дейности са изразходвани 598 лв. Останалите средства са възстановени в републиканския бюджет.
За закупуване на строителни материали от бюджета на общината са изразходвани 2781 лв. В резултат на интензивните валежи през м. септември 2005 г. бе регистрирано активиране на две свлачища в общинския път Красно Градище – Острок и пътят е една по-пряка връзка на селото към общинския център, но, подчертавам, не е единствена връзка. За неговото укрепване в началото на м. ноември 2005 г. община Сухиндол е направила искане за целево финансиране на укрепителните работи за първия участък на стойност 218 хил. лв., а за втория участък – 162 000 лв. Поискани са и средства за отводнителни работи, възстановяване на ул. № 4 в с. Красно Градище на стойност 91 268 лв., поради високото ниво на подпочвените води и наводняване на къщите в селото.
Със съдействието на Дирекция “Гражданска защита” в района на активизираните свлачища са изпратени специалисти от “Геология и геотехника” – Велико Търново. Поради изчерпване на бюджета на Постоянната комисия в края на 2005 г., когато са постъпили, тези искания не са били одобрени.
Искам да отбележа още веднъж, както и на предишното питане от госпожа Христина Христова, че Законът за устройство на територията предвижда мерки за ограничаване на свлачищата, ерозионните и абразионните процеси и за предотвратяване на аварии и щети да се осъществява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както от общините. Надявам се Вие, като бивш министър, да си спомняте тези детайли и подробности.
През м. февруари 2006 г. бе извършен оглед на посочените обекти от експерти на Постоянната комисия. Тяхното становище ще бъде взето предвид при разглеждане на подновените искания за целево финансиране и приемане на окончателно решение на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева за реплика в рамките на 2 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Ако позволите, бих искала да връча на госпожа Манева Правилника за организацията на Постоянната комисия, за да не се налага всеки път да разяснявам какви са правомощията ни.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо заместник министър-председател, чудесно си спомням детайли и практики от нашето управление, чудесно познавам вашия правилник, защото преди да Ви задам въпроса, проучих всичко, което е регистрирано като правомощие на вашето ведомство. Отговорността на вашето ведомство беше да систематизира всички сериозни последици, свързани със свлачища, с отводнителни системи, с диги и чрез бюджета за 2006 г. да създадете необходимите предпоставки, за да бъдат отстранени навреме. Няма никакви пречки в приложението, в което се записват поименно екологичните обекти, да посочите тези най-важни обекти, които трябваше да бъдат реализирани и които в бъдеще трябва да бъдат реализирани, за да се предотвратят последиците от наводненията с необходимите суми и тогава щяхте да имате право да имате претенции към кметовете за несвършена работа. Същото можеше да направите с отпускане на адекватни средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а не да твърдите, че са били усвоени 250 милиона, без никакви резултати твърдя, и в същото време на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да бъдат отпуснати само 1 млн. 800 хил. лв. за тези цели.
От числата, които Вие ми посочихте за с. Красно Градище, практически са изразходвани само 13 хил. лв. непосредствено за подпомагане на хора, които са останали без дом. Всичко останало, което е трябвало да бъде направено, за да не бъдат залети тези 45 къщи, не е реализирано. Затова хората и днес продължават да протестират, продължават да настояват да се предприемат мерки, чувстват се безпомощни и нямат никаква подкрепа от правителството, за да преодолеят бедствието, в което се намират.
Затова настоявам за адекватни действия от вашето министерство. Този правилник не ми е нужен, защото го познавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате право на дуплика в рамките на 2 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Бабулкова, за пореден път установявам празноти във Вашата памет. Твърдите, че като бивш министър сте много добре запозната с правилника, но днес разбирам, че Вие дори не сте запозната с дейността на Министерския съвет и с правомощията на различните органи. Това го наблюдавам и в последните два-три дни по телевизии и медии, в които Вие участвате и се опитвате много откровено да манипулирате българското общество. Призовавам Ви партийните си проблеми да не ги привнасяте върху главата на бедстващото население, защото нито управляващите са виновни за дъждовете, нито аз като министър мога да поема вашите грехове като хора, които не са си свършили задълженията.
Що се касае конкретно до въпросите за очертаване на карта на проблемите. Ако бяхте ми задали правилния въпрос, щяхте да получите и правилния отговор. Вие ме питате за с. Красно Градище, Сухиндолска община, а в същото време се опитвате да правите политика от тази трибуна. Попитайте ме какви са мерките, които съм предприела; какви категоризации има на различните проблеми в страната; задайте ми въпрос за бюджета и тогава ще Ви отговоря.
Правителството на Република България има информация за проблемите, които има в страната. Направени са естествено различен тип карти на проблемите, но, както знаете, основният ни проблем е чисто финансов. Република България не е богата държава, за да може в рамките на шест месеца да реши всички тези проблеми, които са наслагвани през последните 16 години, включително и по време на Вашето управление, госпожо Бабулкова.
Така че молбата ми, уважаеми народни представители, уважаеми господин председател, е следната: моля Ви, когато отправяте вашите въпроси, нека те да бъдат ясни и точни. Защото знаете, че в рамките на 3 минути не мога да отговоря на всички въпроси, които ми поставяте. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпроса, зададен от народния представител Станислав Станилов към заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
Господин Станилов, разполагате с две минути.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник министър-председател! След летните наводнения през 2005 г. изпълнителната власт в лицето на оглавяваното от Вас министерство обяви, че взима бързи мерки за овладяване на последствията от природни бедствие. За нещастие през настоящия месец март в някои от засегнатите райони наводненията се повториха, поради което отново силно пострада имуществото на български граждани.
През миналата сесия на Народното събрание на 10 август 2005 г. от парламентарната трибуна аз запитах тогавашното правителство, ръководено от Симеон Сакскобургготски какъв е механизмът за контрол върху изразходване на средствата за възстановяване и реконструиране на засегнатата инфраструктура; как ще се контролира качеството при изпълнение на възстановителните работи. Министърът от вашата партия Филиз Хюсменова увери, че за проверка на място има установени сериозни правила.
Първите сигнали за пораженията от сегашното наводнение в моя избирателен район – Пазарджик, показват, че взетите мерки след миналогодишното наводнение са неефективни и освен това недостатъчни. При с. Говедаре например разрушената от миналите наводнения дига не е възстановена и отново са наводнени обработваеми земеделски площи. Коритото на р. Луда Яна при устието на нейното вливане в р. Марица не е почистено, реката се е разляла, наводнила е земеделски земи и е издавила домашни животни. В Белово е отнесен временният мост за възстановяване, за което средства са искани още през декември 2005 г. Ако парите бяха отпуснати своевременно, сега там щеше да има постоянен мост, съобразен с дебита на наводненията. В медиите се изнасят данни за подобни поражения и на други места – Горна Малина, Долни Богров и Ихтиман. В тази връзка моят актуален въпрос към Вас е: какъв контрол е осъществило повереното Ви министерство за възстановяване на инфраструктури и хидротехнически съоръжения след летните наводнения? Има ли санкционирани фирми-изпълнители, усвоили средства по възстановяването? Защо механизмът за отпускане на средства е толкова тромав, че на редица места обектите все още не са финансирани? Как ще избегнете слабостите по възстановяването на щетите при сегашната кампания?
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя Емел Етем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ:
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми господин Станилов! Вашият въпрос показва познаване на ситуацията след наводненията през миналата година, в резултат на които бяха нанесени щети на стойност над 891 милиона 786 хиляди 241 лв.
В отговора си за пореден път се налага да внеса повече яснота относно принципни правила на действие на ръководеното от мен министерство.
Устройственият правилник на Министерството на държавната политика при бедствията и авариите не предвижда ведомството да упражнява контролни функции по възстановяване на инфраструктурата и хидротехническите съоръжения и въобще на технически контрол върху строителната дейност при преодоляване на последиците от бедствия или аварии.
След завършването на обектите в Министерството на финансите се изпраща подробен отчет, а копие от него се изпраща до Постоянната комисия.
Искам да подчертая ясно една много важна роля на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии – това е неговата координираща функция. Координира дейността на всички институции, имащи отношение към защитата на населението при бедствия и аварии в единна, централизирана и добре функционираща система. Пряката намеса от страна на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии се изразява в спасителните дейности на отрядите на “Гражданска защита”. За да подобрим цялостната концепция на работата по превенцията и преодоляването на щетите от бедствията много разчитам на вашата подкрепа, уважаеми народни представители, при приемането на Закона за защита при бедствия. С него ще се стремим максимално да оптимизираме системата за защита на населението и националното стопанство от природни бедствия и аварии. В него се надявам съвместно с вас много ясно и точно да разпишем координацията, контролните функции, за да сме сигурни утре, че сме изпълнили гражданския си дълг пред обществото.
В качеството ми на вицепремиер и председател на Постоянната комисия към Министерския съвет, в която има представители на различни институции плюс Националното сдружение на общините, Българския Червен кръст и други неправителствени структури, ние имаме правомощието да отпускаме средства само на базата на добре обосновани проекти и това се визира ясно в правилника. Системата не е тромава. При възникнало бедствено положение съкращаваме процедурите.
Както знаете, многократно лично съм посещавала области и общини, за да упражня личен контрол върху изпълнение на указанията, които са спуснати, с оглед на превенцията и при възстановяването на обектите.
Контролът по усвояване на финансовите средства се осъществява също и от Сметната палата, от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол и областните управители. Контролът по отношение на качеството на извършваната работа е задължение на Дирекция “Национален строителен контрол”, както на областните управители и най-вече на самите инвеститори. Министерството оказва необходимото съдействие на всички органи, в т. ч. и на икономическата полиция и на прокуратурата при проверки по сигнали за нарушения.
Още в края на миналата година отправих предложение за количеството на очакваните валежи и предстоящото снеготопене. Основно задължение на ръководеното от мен ведомство е превенцията. С оглед на това бяха изпратени указания за почистване на речните корита и дерета и оценка за изправността на хидротехническите съоръжения. На 15 март – вчера, изтече срокът за подаване на информация относно изпълнението им. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Станислав Станилов за реплика в рамките на две минути.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаема госпожо министър, след като Вашето министерство поема координиращи функции, крайните резултати от тази дейност по възстановяване на инфраструктурата и хидротехническите съоръжения би трябвало да бъде известна. Би трябвало според мен да можете да кажете пред народните представители, пред Народното събрание какви са резултатите от цялата тази дейност, какво е качеството и защо са се получили тези инциденти, факти, които изнесох тук.
Искам също да Ви кажа, че много добре знаете, че вчера 31 кметове от моя избирателен район са поискали оставката Ви. Аз не съм се подписвал, но тези хора са недоволни от нещо, за да Ви поискат оставката и там го обосновават.
Освен това, днес във вестник “Политика” би трябвало да опровергаете тези данни, които се дават за фирмите, които са взели участие и са взели пари за цялата тази дейност. Съгласете се, че при тези обстоятелства – наводнени площи, издавени животни, няма как да съм доволен от Вашия отговор. Фактите просто опровергават това.
В края на краищата, вярно, че са огромни пораженията, вярно, че трябват много пари, но по бюджета в резерва имаше пари и могат да се намерят такива пари за най-важните места. Заради този мост в Белово хората не могат да ходят на работа, децата не могат да ходят на училище. Още през декември са искани тези средства, разбрах от сайта, че чак сега е отпуснат един милион. Не може да е всичко наред, след като са такива резултатите, разберете ме правилно! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, ако желаете, госпожо Етем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Станилов, ще си позволя още веднъж да Ви обясня, че тази Постоянна комисия към Министерския съвет има право да отпуска средства и да контролира, но тя не сключва договорите за изпълнението на обектите с различните фирми.
Много моля въпросите Ви, свързани с усвояването на средствата ги отправете към тези, които разполагат с тях.
Естествено, аз като вицепремиер съм се разпоредила да се направят проверки с оглед на изнесените в медиите факти, но не ми вменявайте на мен вини, за които не нося отговорност.
Що се касае до тежкото положение, в което се намира страната, няма как да сме доволни, господин Станилов. Ако трябва да си говорим истини пред тази трибуна, трябва да Ви попитам: имате ли информация откога в Република България не са отпускани средства за почистване на речни корита? Последната памет, която е в общинските бюджети и справки, е 1980 г. Откога са построени дигите и различни технически съоръжения?
РЕПЛИКА ОТ КА: Не е вярно!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Направен ли е някакъв преглед на това? Нали си давате сметка, че в рамките на 6 месеца Република България трябва да отпусне милиарди левове, за да може да вкара в ред пътищата, инфраструктурата, цялата хидроложка система и всичко друго, което като проблем съществува в страната ни.
Разбира се, ние като управляващи в този мандат имаме програма, с която да започнем отстраняването на всичко това, което през последните 15 години е било занемарено.
Но бих искала да използвам парламентарната трибуна, за да отправя предупреждение, че борбата с природните бедствия не е по силите само на едно министерство. Аз очаквам както от вас – народните представители, така и от всички български граждани, да сме единни в битката с природната стихия, защото в противен случай, каквато и координация да има, възможността за тежки жертви и разрушения е много голяма.
Затова молбата ми още веднъж е към Вас: в името на всеки един човешки живот и целостта на инфраструктурата ни, като различни институции, носещи своята отговорност и вменени задължения, да направим необходимото и да се подпомагаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени към министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
Първо, следва въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков.
Господин Шарков, заповядайте да развиете Вашия въпрос, както Ви е известно, в рамките на 2 минути.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! С Решение № 2 от 17 януари 2003 г. Управителният съвет на БНБ предоставя безвъзмездно на държавата за ползване от страна на Министерство на здравеопазването за нуждите на националната система за спешна медицинска помощ недвижим имот. Същият е урегулиран поземлен имот в квартал 54 по подробния устройствен план на с. Вонеща вода – знаете, че това е един курортен комплекс в община Велико Търново, с площ 8 хил. кв. м, с построена в него почивна станция, с масивна конструкция, през 1971 г., с площ 1321 кв. м. Имотът има акт за държавна собственост № 59-07/13 юни 1994 г.
След като преди три години решението е взето и документите постъпват в Министерство на здравеопазването, все още не е ясна съдбата на направеното дарение, а и лично на мен, а и на никой все още не е известно работещите в Спешна медицинска помощ да го ползват за почивка или обучение.
Затова, господин министър, питането ми към Вас е: каква е съдбата на предоставения безвъзмездно от БНБ за системата на Спешна медицинска помощ имот? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Шарков! Във връзка с Вашия въпрос за имота, находящ се в с. Вонеща вода, община Велико Търново, с площ 8 хил. кв. м, Вие казахте вече, че там са застроени около 5 блока с обща площ 1321 кв. м, с Решение № 2 от 17 януари 2003 г. Управителният съвет на БНБ е изразил воля гореописаният имот – собственост на банката, да бъде предоставен за ползване на Министерството на здравеопазването за нуждите на Националната система за спешна медицинска помощ. Това е точно така, както го казахте.
Във връзка с това тогавашното ръководство на Министерство на здравеопазването, след като е разгледало предложението, на свое заседание е взело ново решение – Протокол № 167 от 1 септември 2003 г., че имотът не е подходящ за базиране на лечебно заведение. С писмо изх. № от 17 февруари и от 8 септември 2003 г. е информиран главният секретар на Българска народна банка и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за взетото решение.
Направих справка и се оказа, че по данни на Българска народна банка имотът след това е дарен на Българския Червен кръст с нотариален акт за дарение от 3 септември 2004 г. Така че той действително не е бил ползван за нуждите на хората от Спешната медицинска помощ, понеже той изобщо не е влизал в баланса на Министерство на здравеопазването. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика, ако желаете, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря, господин министър, за отговора на този въпрос. Аз знам, че лично Вие нямате нищо общо с взиманите по това време решения, но в Министерство на здравеопазването все още има един човек, който има общо, и това е главният секретар на Министерство на здравеопазването доц. Гигов. Моля Ви да проверите дали този имот е върнат обратно в БНБ, тъй като по това време главен секретар на Министерството на здравеопазването и генерален секретар на БЧК е същият доц. Гигов, или с някакво решение не е прехвърлен на БЧК, а оттам на ДЗИ-банк, на покойния господин Кюлев.
Вие казахте, че е направена преценка, че тази база не е подходяща за лечебно заведение. Тя не е дарявана за лечебно заведение. Никой не е говорил, че там ще бъде ситуирано лечебно заведение.
В решението на Българска народна банка много точно и ясно е записано: “От страна на Министерство на здравеопазването за нуждите на Националната система за спешна медицинска помощ”. Никога никой от системата за спешна медицинска помощ не е питан дали този имот може да бъде ползван като база за почивка на хората, които работят в системата за спешна помощ, като база за обучение на хората, работещи там. Тяхното мнение по този въпрос, уважаеми господин министър, никога не е взимано.
Затова Ви моля да проверите до края, въпреки че Вие не носите никаква отговорност за тези решения, каква е ролята на тогавашния и сегашен главен секретар, уважаемия доц. Гигов, за движението на целия този имот до ДЗИ-банк. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика, ако желаете, господин Гайдарски. Не желаете, благодаря.
Въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов, към министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски относно въвеждането на електронни учебници в средното образование. Моля да поясните защо въпросът е към министъра на здравеопазването.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Разбира се, ще поясня.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 4 януари 2006 г. медиите информираха българското общество, че Вашият колега министърът на образованието и науката господин Даниел Вълчев е обявил 2006 година за година на електронното образование. Аз няма да Ви питам дали това е именно политиката и пътят, които трябва да следват българските ръководители, за да могат да осигурят по-високо качество на образованието на българските деца, нито дали по този начин ще бъде спряна негативната тенденция, доказана от международните изследвания “Тимс” и “Пиза” по отношение на влошаващото се качество на българското образование и западането на ключови умения – тези въпроси ще задам на Вашия колега Даниел Вълчев.
Към Вас се обръщам по повод на това, че съгласно амбициозната програма на Министерството на образованието и науката до м. септември т.г. трябва да бъдат качени на компютър около 30 електронни учебника, които да осигурят изцяло обучението в гимназиалния курс на българските ученици. Това означава, че ако за един предмет на един ученик му е необходимо да разходва около един час време, за да овладее материала, за пет предмета, което е напълно естествено за подготовката от единия за следващия ден, той трябва да прекара пет, а може би, в зависимост от степента на възприемане, и повече часове пред екрана на компютъра.
Като имам предвид, че дори за хора, които са в нормалната работна възраст, а не подрастващи, Инспекцията по труда е въвела специални изисквания по отношение на почивките и при ползването на лъчисти екрани, и като се има предвид, че всъщност българските ученици дори не са достигнали възрастта на зрелостта, аз отправям към Вас следния въпрос: правени ли са в Министерството на здравеопазването изследвания и има ли разработени въз основа на тях изисквания за работа на компютър на деца и ученици в различни възрасти? Съществува ли опасност за здравето на учениците, ако учат уроците си само от екрана на компютъра? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля Ви да отговорите на въпроса на народния представител Иван Иванов.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Иванов! Изследванията за влиянието върху здравето на учениците при работа с компютри са провеждани в края на 90-те години от Националния център по опазване на общественото здраве – тогава Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене. Въз основа на резултатите от тези изследвания са разработени нормативни актове, аз ще ги прочета по-надолу, които са съобразени с хигиенните, ергономичните, физиологичните изисквания, а също така и физични параметри за излъчване на компютрите. При разработването им са приложени международни стандарти за емисия на монитори. Нормативните актове, които действат в момента по този въпрос у нас, са няколко:
Първо, Наредба № 9 за здравно-хигиенните изисквания при използването на персонални компютри в обучението и извън учебните дейности на учениците, приета от Министерство на здравеопазването и обнародвана в “Държавен вестник” още през 1994 г.
Наредба № 19 от 29 септември 2003 г. за санитарно-хигиенни изисквания към компютърните и Интернет зали за обществено ползване, издадена от Министерството на здравеопазването и обнародвана в “Държавен вестник” бр. 88 от 2003 г.
С тези наредби са регламентирани изискванията за максимална продължителност на работа на учениците с персонални компютри за деня и за седмицата в учебната и извънучебна дейности, изискванията за качествата на мониторите по отношение на електромагнитна емисия и разположението на мониторите, а също и изискванията към помещенията, обзавеждането и факторите на средата в кабинетите за обучение и извънучебните дейности на учениците с персонални компютри.
Смятаме, че при спазване на всички тези изисквания в цитираните нормативни актове не би съществувала опасност за здравето на учениците при работа с обществени или частни компютърни системи и компютри. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика, господин Иванов. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ако Ви зададох този въпрос, то е, защото за едно управление няма по-важна цел от целта да се осигури здравето за хората и особено здравето на подрастващите. Тази цел е над всякаква амбициозна програма на който и да било министър. И тъй като Вие имате пряко отношение към здравето на българските граждани и на подрастващите в тази страна, отправих към Вас този въпрос. И веднага ще Ви попитам още нещо, което може би Вие в отговор на моята реплика ще кажете: имало ли е представители на Министерство на здравеопазването, когато е разработвана тази програма? Следили ли са тези представители дали се залагат тези параметри в наредбите, които Вие ми цитирахте? Защото това е по-важната част от това да има наредби. Трябва да има изпълнение на тези наредби и контрол по тяхното спазване.
И, ако заявявам това, то е, защото смятам, че България не може да бъде изолирана страна. Компютърното образование постепенно ще навлиза, но трябва да бъде винаги в определени рамки, които да бъдат заложени от необходимостта да се запази основната ценност – здравето на децата. И на тази база, центърът на образователния процес наистина трябва да бъдат учениците, а не той да бъде изместен някъде навън, в нечии, най-общо казано, интереси, независимо какви са те.
Това е моят апел към Вас и което бих се радвал, ако последва от моя въпрос, който Ви зададох днес – представители на повереното Ви министерство да направят един ясен преглед спазени ли са нормативните изисквания и това, което предстои, да не доведе до негативни резултати, когато бъдат отчетени, че ще има потърпевши деца било с очни заболявания, било с невралгия и т.н. Това не би трябвало да се допусне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика в рамките на 2 минути.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов! Напълно споделям тревогата, която Вие изразявате във връзка с грижата за подрастващото поколение. Но това, което Вие казвате – дали са участвали наши хора, това е институтът, който е подчинен пряко на Министерство на здравеопазването. Бившият Институт по хигиена, той се грижеше тогава и за храните, и т.н. А контролът се осъществява от съответните институции, които са пак към Министерството на здравеопазването. Това са тогавашните ХЕИ, а сега РИОКОЗ.
Така че Министерство на здравеопазването със своите второстепенни разпоредители – институтите. Институтите плюс РИОКОЗ сега, имат пълна съпричастност към изготвянето на тези нормативни актове и контрола върху осъществяването им. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващото питане, зададено от народния представител Хасан Адемов към министър Радослав Гайдарски.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! От няколко месеца в нашето общество на различни нива се водят дебати относно състоянието на нашата здравноосигурителна система. Част от тези дебати са свързани с въпросите за финансирането на пакетите от медицински услуги, с това достигат ли парите за всички медицински дейности и дали здравната реформа е успешна и перспективна.
По време на различни дискусии от известно време аз се опитвам да поставям въпроса за състоянието на акушерската помощ, за нейното финансиране и за проекцията на този въпрос върху демографската политика и политиката за децата в България.
В чл. 47 от Конституцията на Република България се уреждат отношенията, свързани с раждането, отглеждането и възпитанието на децата, както и грижата на обществото и държавата за тях. В ал. 2 на същия член тази грижа се изразява със записа “особена закрила” и Конституцията категорично посочва държавата като субект на тази закрила.
В чл. 52 на Конституцията също се уреждат взаимоотношения, свързани със здравеопазването. Той обаче не посочва категорично държавата като субект на задължение. Тук по-скоро държавата е задължена да уреди правото на гражданите за здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване по ред и начини, определени със закон. В ал. 2 на този чл. 52 са посочени източниците на финансиране в здравеопазването – държавният бюджет, работодателите, личните осигурителни вноски и др. Такъв подход не е развит във вече посочения чл. 47.
Следователно, логичен е въпросът кой финансира безплатната акушерска помощ? Щом изрично не са посочени източниците на финансиране, тогава единствено задължена остава държавата. Уреждането на акушерската помощ отделно и специално в нарочен текст от Конституцията, според мен не е случайно.
Вярно е, че акушерската помощ не е типичен проблем на здравеопазването или поне не е само здравен проблем. Тя е свързана с възпроизводството на човека, тя е част от уредените отношения в чл. 47, ал. 2, същностен елемент от особената грижа на държавата, поради което аз съм убеден, че е възможно и редно акушерската помощ да се финансира директно от държавния бюджет.
Господин министър, искам да знам какво е Вашето мнение по този въпрос. Ако Вие оценявате положително тази идея, вярвам, че ще намерите онези механизми, с които тя ще се впише в стартиралата бюджетна процедура за 2007 г. Аз съм готов да предложа и конкретни законодателни промени. Междупрочем вече е внесен такъв законопроект с промени в Закона за здравното осигуряване, в Закона за здравето и не на последно място в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. Направих си труда да изчисля с приблизителни стойности, че за около 70 000 раждания, които се случват в България средногодишно, ще са необходими около 28 млн. лв. по цените на Здравната каса. Социалният ефект обаче ще бъде много голям. И нещо повече – това ще бъде истинската реална крачка в политиката за семействата и децата.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски да отговори на питането на народния представител Хасан Адемов.
Както Ви е известно, господин министър, този път разполагате с 5 минути.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги депутати, уважаеми д-р Адемов! Във връзка с Вашето питане относно възможността акушерската помощ да се финансира от държавния бюджет, Ви информирам за предприетите мерки от Министерството на здравеопазването.
Безспорно е значението на гарантирането на качествена и достъпна родилна помощ за цялата българска нация. Към всички изложени от Вас аргументи – преодоляване на демографската криза, възпроизводството на нацията, особената закрила, залегнала в Конституцията и други, аз не мога да прибавя още много, освен пълната подкрепа на Министерството на здравеопазването за законодателни промени, гарантиращи осигуряването на родилната помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
До 2006 г. финансирането от два източника - Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса – даваше възможност за компенсиране на този вид помощ от страна на лечебните заведения за болнична помощ. С новото финансиране през 2006 г. изцяло от Националната здравноосигурителна каса сме изправени пред задачата да разрешаваме изключително трудни казуси извън правилата на задължителното здравно осигуряване, за да осигурим приоритетно родилната помощ на жените в България.
Вашето питане е навременно и го приемем като знак за бъдеща подкрепа на наши действия за законодателно уреждане на родилната помощ от държавата.
Министерството на здравеопазването е изразило пред Комисията по здравеопазването в Народното събрание, на която и Вие сте член, положително становище за законодателно уреждане на въпроса с финансирането на акушерската помощ от държавния бюджет за 2007 г. Не виждам начини как може да бъде финансирана от Националната здравноосигурителна каса. Мисля, че може би по-добре ще бъде от държавата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Хасан Адемов, който се закани, че сега ще каже как ще стане всичко това.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин министър, аз Ви благодаря за този отговор. Очевидно е, че този проблем е един от важните проблеми във връзка и поставен в контекста на цялостната демографска политика. Още повече видно е, че само решаването на този проблем не е достатъчно да се реализира адекватна демографска политика. Тук влизат и други политики, които трябва да бъдат реализирани, но това е друга тема.
Предложението е свързано със смяна на източника на финансиране, тоест финансирането да става не от здравноосигурителни вноски, а да стане от държавния бюджет. Понякога остава погрешното впечатление, че няма да се плаща на лечебните заведения за извършването на медицински грижи по отношение на раждането. Такава хипотеза няма. Аз Ви благодаря, че възприемате предложението по този начин.
Националната здравноосигурителна каса сега заплаща от осигурителни вноски медицинските грижи при бременност, раждане и майчинство на основата на чл. 45, ал. 1, т. 6 от Закона за здравното осигуряване. Ако този текст в чл. 45, ал. 1, т. 6 в частта "Раждане" отпадне, това означава, че държавният бюджет може да заплаща медицински грижи при раждане.
Що се отнася до това как Националната здравноосигурителна каса може да заплаща медицински грижи при раждане, ако се запише в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в неговата приходна част специален текст, с който да се уреди, че това са дейности, свързани със заплащане от държавния бюджет, това е коректният начин според мен да се реши този въпрос.
Господин министър, аз съм притеснен не от Вашето положително становище, а от мнението на Министерството на финансите по този въпрос. Ако аз задавам този въпрос, го задавам само и единствено за това да направим така, че с усилията на Министерството на здравеопазването и с всички народни представители да се опитаме да решим този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право да отговорите в рамките на 3 минути. Това бяха и становища, и въпроси.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми д-р Адемов, мисля, че ние сме напълно съгласни и становищата ни са много близки. По въпроса, който Вие повдигнахте за становището на Министерството на финансите, мисля, че Министерството на финансите не е най-важният фактор, който трябва да определи нашето решение. Това са Министерският съвет и Народното събрание. Ако ние сме единни в нашето искане, мисля, че Министерството на финансите трябва да удовлетвори исканията ни за действително коректно заплащане на тази помощ. Иначе болниците трупат пак негативи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, имате право на 2 минути, за да изразите отношението си към отговорите на министъра.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Вземам думата, възползвайки се от процедурната възможност, още веднъж да благодаря на господин министъра за разбирането за решаването на този изключително важен въпрос. Решаването на този въпрос е свързано с преодоляването на абсурдната сега ситуация с неосигурените бременни, които постъпват в родилните отделения за раждане. Бременната жена е неосигурена, а детето, което се ражда, от акта на раждането има права по Закона за здравното осигуряване.
В никакъв случай обаче не трябва да допускаме презумпцията да се решава единствено и само въпросът на неосигурените бременни. Пак повтарям, че решаването на този казус по този начин ще даде възможност за по-голяма свобода на мениджърските екипи, на специалистите в акушеро-гинекологичните отделения по-коректно да се справят с предизвикателствата, които жената-родилка и жената-майка представят пред тях.
Благодаря Ви още веднъж, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Мирослав Мурджов към министъра на здравеопазването проф. Гайдарски.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Въпросът, който ще задам, е изключително актуален. В началото на 2006 г. лечебните заведения за болнична помощ се изправиха пред редица проблеми, най-вече свързани с обслужването на пациенти, при които се налага спешно болнично лечение.
По силата на чл. 7 от Закона за лечебните заведения, чл. 100, ал. 2, както и Наредба № 25 за оказване на спешна медицинска помощ лечебните заведения са задължени да обслужват всички спешни случаи, включително и неосигурените лица. Изпълнявайки добросъвестно своите задължения, болниците определено реализират разходи, които не е ясно как ще бъдат възстановени впоследствие.
Същевременно се установяват редица пропуски в Националния рамков договор за 2006 г., най-вече в Приложение № 17, касаещо клиничните пътеки, които ми дават основание да задам към Вас следните въпроси:
Първо, ще се изплаща ли и как най-вече на лечебните заведения за болнична помощ лечението на здравноосигурени лица, чиито заболявания по Международната класификация за болестите не влизат в клиничните пътеки? Проблемът е особено актуален при децата – това, което преди малко говори господин Адемов, определено влиза в него – най-често срещани в детската възраст и които налагат хоспитализация по абсолютна спешност. Ще дам няколко примера: неясни фибрилни състояния с интоксикационен синдром; фибрилни гърчове; супуративни отити в кърмаческата възраст.
Същият проблем стои със заболяванията, които касаят неврологични случаи. Те не са по-малко действащи: преходни нарушения на мозъчното кръвообращение; неврологични усложнения при соматични заболявания, налагащи спешна хоспитализация – енцефалотапия, авитаминози, усложнения на алкохолна болест.
В тази връзка, господин министър, ме интересува как Министерството на здравеопазването поема тези случаи точно при здравноосигурените лица? Благодаря засега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате с 3 минути за отговор. По правилник е така – 2 минути е въпросът, 3 минути – отговорът.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати, уважаеми господин Мурджов! Във връзка с Вашия въпрос относно трудности при лечебните заведения за болничната помощ, ще се опитам набързо да ги изчета, защото Вие ми задавате шест въпроса в един.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС, от място): Много сериозни са данните.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Как да Ви отговоря на шест въпроса с един отговор? Ще се опитам нещо да кажа. От началото на 2006 г. финансирането на лечебните заведения за болнична помощ е преминало почти изцяло на принципа: финансиране на извършена дейност по договор на НЗОК, с изключение дейностите съгласно чл. 82 от Закона за здравето, които са извън обхвата на здравното осигуряване.
В Националния рамков договор за 2006 г. клиничните пътеки съдържат 8500 диагнози. Те могат да бъдат разделени условно на терапевтични и хирургични. Във всички терапевтични пътеки се съдържат диагнози по МКБ-10 и процедури по МКБ-9. В хирургичните клинични пътеки се съдържат за първи път само процедури. Това дава възможност да се заплащат реално извършени дейности при всяка диагноза съобразно тежестта на заболяването, както и съобразно техния обем и сложност – голям, среден или малък.
Сигурен съм, че сте дълбоко убеден, че преминаването към новия начин за финансиране - изцяло от Националната здравноосигурителна каса, изисква известен период, в който лечебните заведения да се адаптират към тези дейности. В случая се касае за подобен казус. Вие изброявате симптоми и синдроми при децата, а не диагнози, поради което те не фигурират в клиничните пътеки. Но в случай, че състоянието изисква болнично лечение, няма пречка те да бъдат хоспитализирани и да бъде заплатено от Националната здравна каса.
В хода на диагностично-лечебния процес се достига до поставяне на окончателна диагноза и тя може да бъде отразена в направлението за хоспитализация, като диагноза при изписване, която НЗОК ще заплати. В някои случаи, например супоративните отити, няма диагноза по МКБ-10, но има процедури, тоест дейността, която са извършили, тъй като в повечето случаи се налага и оперативна намеса, тя влезе и ще бъде заплатена.
В НРД за 2005 г. са включени и клиничните пътеки в № 42, а за 2006 г. в клиничната пътека № 121. Диагнозите и процедурите при предходно нарушение на мозъчно кръвообръщение, който въпрос Вие задавате, са включени в клинична пътека № 50.
Следващият казус. В случаите на приети спешно болни с диагноза “мозъчен инсулт”, при който се поставя диагноза “мозъчен тумор”, и пациентът се привежда в друго лечебно заведение, Националната каса заплаща на заведението, в което са извършени окончателната диагноза и основните терапевтични или диагностични процедури. Това са членове 189 и 198 от НРД. Това касае и други подобни спешни случаи.
Считам, че при добър контакт с експертите от Националната здравна каса и районните каси би могло винаги да се получат подробни указания и да се постигне яснота при прилагането на клиничните пътеки. Горе-долу стигнахме до третия въпрос. Остават още три. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мирослав Мурджов.
Действително, господин министър, сте прав. Това е въпрос, значи трябва да зададеш един въпрос, а не чрез един въпрос да зададеш шест въпроса. За съжаление, понякога народните представители използват подобни хватки.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Господин министър, аз разбирам, че е променено финансирането – от страна на министерството, минава вече през Здравната каса и това е ясно. Но това много трудно може да бъде обяснено на самите болни и на самите болници, които определено трупат дългове, и не е ясно как ще бъдат изплатени тези дългове. Защото следващите три въпроса, за които Вие споменавате, общо взето са от една спецификация.
Както е известно на всички, всяка една Нова година започва на 1 януари. В Министерството на здравеопазването обаче тя е започнала на 7 февруари. Знаете за Постановление № 13. Обяснете това на болниците и как ще бъдат изплатени тези разходи?
Другото, което е: по какъв начин се заплаща лечението на здравно неосигурени лица, хоспитализирани по спешност, които не отговарят на изискванията на това Постановление № 13? И по какъв начин ще бъде заплатено лечението на пациенти, хоспитализирани миналата година м. декември 2005 г., а са изписани през 2006 г.? Това не става въобще ясно от наредбата, която ще бъде приета.
И накрая, господин министър, специално за финансирането на спешната помощ. Представете си следния казус: Вие не плащате на болниците, които извършват спешна медицинска помощ. Ако те решат да затворят в петък, и не работят събота, неделя, а чак в понеделник, какво става с болните в крайна сметка? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Под формата на реплика зададохте още няколко въпроса.
Господин министър, имате право на дуплика в рамките на 2 минути.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин Мурджов, мисля, че по отношение на спешната помощ нещата са ясни. Вие знаете, че спешната помощ не се заплаща от Националната здравноосигурителна каса, а тя е изцяло приоритет на Министерството на здравеопазването. Аз не можах да разбера: как така една болница решава и затваря в петък и си тръгват хората и не работят в събота и неделя?! Не може да се случи такова нещо.
Вие задавате въпроса: как ще бъдат лекувани неосигурените? Неосигурените също по силата на наредбата се лекуват като всички останали осигурени, когато става въпрос за спешно оказана помощ. Няма такова нещо. Не знам някой да е наредил тези, които са неосигурени, да бъдат връщани, защото не са осигурени.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС, от място): Те не ги връщат.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Еми, няма да ги връщат – ние им заплащаме. Всичко това се заплаща. Освен спешните случаи, ние заплащаме за скъпоструващите лекарства. Освен това министерството заплаща още допълнително за хемотрансфузионните центрове, за хемодиализните центрове, за тежките заболявания с национално значение, като се започне с туберкулоза, менталните психиатрични заболявания и т.н. Аз не можах да разбера, какво общо има със заплащането на спешните случаи. Спешните случаи ги заплаща държавата чрез Министерството на здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народните представители Ваньо Шарков и Димитър Йорданов, към министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
Господин Шарков, заповядайте да развиете Вашето питане. Разполагате с 3 минути.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, във връзка с предишния въпрос, някои болници наистина е по-добре в събота и неделя да затварят, защото така са малко по-безопасни за българските граждани.
Да преминем към въпроса.
Уважаеми господин министър, съгласно Раздел ІІ, т. 2 от Общите условия и изисквания на Националната здравноосигурителна каса за сключване на договори за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса, кандидатите се задължават да предоставят на Националната здравноосигурителна каса отстъпка от пределната цена в размер на 8%. Това е около 50% от брутната печалба на фармацевта. Ако медикаментът на склад има цена 10 лв., надценката е 2 лв. Националната здравноосигурителна каса ултимативно иска и взима 8%, но не върху надценката от двата лева, а върху общата сума от 12 лв. При това положение, без да вложи пари или труд, Касата става на практика съдружник в аптеката, прибирайки 50% от печалбата, тоест от двата лева. Осем процента върху 12% са 0,96 лв. Тази практика бе въведена през миналата година. До миналата година нямаше такова изискване и всяка една аптека в България не предоставяше такива 8%, тези суми, на Националната здравноосигурителна каса. Тази практика съществува и през 2006 г., тоест от две години.
В тази връзка нашето питане към Вас, като носител на политиката в здравеопазването и лекарствоснабдяването, господин министър, е: какво е основанието за включването на това условие към фармацевтите и договорите им с Националната здравноосигурителна каса? Това някакъв нов вид данък или такса е?
Какви са приходите в Националната здравноосигурителна каса през 2005 г. по тази клауза? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Гайдарски да отговори на питането на народните представители господин Шарков и господин Йорданов.
След като е питане, господин министър, разполагате с 5 минути.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми д-р Шарков и господин Йорданов, Националната здравноосигурителна каса сключва договори за отпускане на лекарства, за които напълно или частично заплаща на аптеките на територията на цялата страна. Знаете, че тя сключва договорите. В тях е отразено изискването за предоставяне на отстъпка в размер на 8% от пределната цена на предписаните лекарствени средства. Условието се отнася до всички търговци, с които те са поставени при еднакви конкурентни условия. Броят на сключените между Националната здравноосигурителна каса и аптеките договори се променят, както следва: през 2002 г. са били 1800, през 2003 г. – 2080, 2004 г. – 2128, 2005 г. – 2287. През 2005 г. броят на сключените договори в малките общини се е увеличил с 56 спрямо 2004 г. Тези факти, както ми беше подсказано, защото признавам, че не съм много компетентен по тези въпроси, гарантирали равен достъп на населението до аптеките на територията на цялата страна. Договорите, които се сключват между НЗОК и аптеките, не представляват търговски сделки. С тях не се цели извличането на печалба. Това също ми беше подсказано. Установяват се редът и условията за отпускане на лекарствени продукти на задължително здравноосигурените лица. Националната каса не акумулирала приходи от договорените търговски отстъпки, а реализира икономии – обърнете внимание – които й дават възможност да заплаща по-голям брой лекарства на здравноосигиурените лица. Въвеждането на задължението аптеките да предоставят отстъпки в размер на 8% от пределната цена на Националната здравноосигурителна каса води до намаляване на тежестта, която пациентите поемат от стойността на лекарствените средства. Финансовото изражение на това изискване – понеже питате за реализираните икономии – е довело до обстоятелството, че здравноосигурените лица са заплатили близо 9 млн. лв. по-малко за отпусналите им лекарства и средства.
Националната здравноосигурителна каса – това, което конкретно питате – е реализирала икономии в размер на 7 млн. лв., които са насочени за заплащане на повече на брой продукти за по-голям брой здравноосигурени лица.
Смятам, че е разумно да се проведат допълнителни разговори на представители на Съюза на фармацевтите, който вече съществува в България, и Националната здравноосигурителна каса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Йорданов за два уточняващи въпроса.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Публична тайна е, че в България едрите търговци и производители имат вериги аптеки, въпреки опита в тази зала през миналия мандат да наложим ограничения и да позволим само фармацевтите да имат аптеки. Тук не стана въпрос за тях. Те ще понесат тези 8%, защото в цената на едро те също имат печалба. Става въпрос за всички дребни фармацевти, които са открили аптека в България и на които им вземаме част от печалбата, за разлика от едрите вериги и едрите производители и вносители на лекарства.
Ще повторя единия въпрос, който зададе колегата Шарков: какво финансово изражение имат тези 8%? Данък ли е? Такса ли е? В условията за сключване на договор е записано “отстъпка”, и то една точка след като даваме възможност за надценка, тоест даваме възможност за някаква печалба на хората, притежаващи аптеки.
Ще задам и още един въпрос: защо Националната здравноосигурителна каса не прибира и 8% от цената на едро от другите лекарства, които се заплащат от Касата само на едрите търговци чрез Централното управление на Националната здравноосигурителна каса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Йорданов.
Вие задавате финансови въпроси за финансови операции към министъра на здравеопазването, но да видим как хирургът ще се справи с тях.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Лекарства без пари няма, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин Йорданов, мисля, че Вие сам разбрахте, че във Вашето питане нещата не са много ясни. Един път сте съгласен да се обложат едрите търговци с 8%. Мисля, че не сте против. Така го разбрах. А дребните – да не плащат тези 8%. Аз съм чел техните възражения. От Съюза на фармацевтите имаше доста възражения и в много случаи те са прави за тези 8%. Мисля, че тук не става въпрос за данък. Разбирате, че това, което прочетох, е отговор от ръководството на Националната здравноосигурителна каса. Те смятат, че по този начин се спестяват много пари, които те връщат обратно в Касата и могат да закупят повече лекарствени средства.
По другия въпрос, който задавате като подвъпрос – “Защо съществуват такива вериги?”, аз мисля, че трябва да се промени законът. Знаете, че сега се регистрират магистър-фармацевти на аптеки, а никой не знае кой стои зад тях. Няколко пъти излизат различни статии по този въпрос. Мисля, че това е обект на друго питане или друго решение, защото действително има вериги и ние не знаем кой е собственикът там. Мисля, че това е работа на Народното събрание, на Министерския съвет. Този въпрос трябва да го решим в следващите месеци. Там има доста неясни неща, с които аз също не съм съгласен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Йорданов, можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Гайдарски.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, колеги! Уважаеми господин министър, аз не съм съгласен въобще да има 8% - нито за дребните аптекари, нито за едрите търговци. Защото тогава ще имаме еднакви условия и за едните, и за другите на пазара. В противен случай тези 8% в условията на Националната здравноосигурителна каса не са нищо друго, освен скрит инструмент за фалиране на дребните аптеки. Знаем, че като фалират дребните аптеки, на пазара ще остане само монополното положение на едрите търговци, които ще имат всички дребни аптеки. Тогава съм сигурен, че Касата ще си позволи да махне тези 8%. Не мога да си представя какво ще стане с цените на лекарствата, когато имаме монопол! Сигурен съм, че това се преследва с тези 8%.
Председателят каза, че си говорим по финансови въпроси. Понеже искам да Ви помогна, ако искате да държите във Ваши ръце политиката по ценообразуването в лекарствоснабдяването, то във Вас е инструментът. Вие одобрявате пределните цени, Вие можете да наложите на Здравноосигурителната каса – Вашият зам.-министър е председател на Управителния съвет – да премахнат тези 8%. Тогава Вие ще определяте колко да бъде надценката и какви да бъдат пределните цени на лекарствата. Здравната каса взема от пределните цени на всеки аптекар.
Прогнозата ми е, че след определен период от време това ще се премахне, когато обаче пазарът е обсебен от едрите търговци и веригите от производители и вносители на лекарства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Преминаваме към питането на народните представители Константин Димитров и Евдокия Манева към министъра на здравеопазването проф. Гайдарски.
Давам думата на народния представител Константин Димитров да развие своето питане.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Няколко неправителствени организации с различна професионална насоченост, включително учени-орнитолози, се обърнаха към нас – Демократи за силна България, с може би основателната тревога, че те не са включени в общите национални усилия за противодействие срещу заплахата, не дай си Боже, реалността на птичия грип. Те са притеснени от слабата информираност на населението за сериозността на болестта и разпространението й. Те, включително, представиха на нашето внимание листовки с информация, която е непълна, неразбираема и неточна и предизвиква доста въпроси от български граждани, които се обръщат за съвет и разяснение към тези организации. Те имат оплакване, че системно се ограничава достъпът на тях самите и на техни колеги – орнитолози, до езерата “Дуранкулак” и “Шабла” които всъщност са едни от най-рисковите райони в тази твърде чувствителна област на нашето ежедневие. Те дори са сезирали на официални срещи с представители на кабинета на министър-председателя и правителството, директно предлагайки свои конкретни мерки за това как биха могли да помогнат за цялостно неутрализиране на тази много сериозна заплаха.
Ето защо, ние с госпожа Манева, ще бъдем действително много благодарни от името на десетки наши избиратели и съграждани да обясните как представителите на неправителствената общност биха могли да бъдат включени в това усилие и как да се преодолеят тези сериозни симптоми, за които те сигнализират. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на това питане.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати, уважаеми господин Димитров, уважаема госпожо Манева! Въпросите, свързани с подготовката на страната за посрещане на евентуално грипна птича епидемия и в частност епизоотичните мерки срещу разпространението на птичия грип са от първостепенно значение и са приоритет в работата на Министерството на здравеопазването.
Непосредствено след получаване на първите данни за разпространение на птичия грипен вирус щам H5N1 извън района на Югоизточна Азия в страната бе създаден кризисен щаб, който организира, координира и контролира всички дейности, свързани с превенцията на заболяването. Голяма част от първоначалните мерки включваха и организиране на наблюдението на прелета на диви водоплаващи птици и на местата, ползвани от тях за обитаване и почивка. При проведените срещи бе получена ценна информация за видовия състав, основните потоци на прелета, местата – влажни зони, езера, реки и крайбрежни извори, в които птиците спират за почивка или използват като обиталища. Разбира се, това се осъществява с представителите на БАН – точно с групата на орнитолозите.
Посочените данни бяха използвани при организирането на надзора и контрола от страна на изградените екипи от специалисти на регионалните ветеринарномедицински служби, РИОСВ, “Гражданска защита” и други правителствени и неправителствени ведомства.
Ръководителят на Българската орнитологична централа – проф. Димитър Нанкинов, бе поканен на разговор в Дирекция “Опазване и контрол на общественото здраве” при Министерството на здравеопазването, по време на който бяха изяснени интересуващите ни въпроси и бъдещото сътрудничество с тях.
В работата на епизоотичните комисии в редица области са включени представители на различни неправителствени организации, имащи отношение по проблема, включително местните координатори на Българското дружество за защита на птиците и други природозащитни и екологични сдружения.
В бъдеще кризисният щаб и регионалните епизоотични комисии, както и регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве ще разчитат на сътрудничеството на съществуващите неправителствени организации и ще включват техни представители в дейностите по ограничаване на разпространението на птичия грипен вирус.
Не мога да се съглася с вас, че ваши избиратели са казали, че не са им ясни някои проблеми, свързани с птичия грип. Първият кризисен щаб в Европа, създаден за борба с птичия грип, беше създаден в България през м. октомври 2005 г. Всички материали, които бяха разработени от този кризисен щаб, заедно с Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и горите са пример за почти цяла Европа.
Не само това, но при завръщането си от Америка, министър Петков ме помоли по искане на американските власти да бъде изпратен нашия план за борба с птичия грип от нашите власти. Такъв беше изпратен в Съединените щати.
Всички страни, с които ние контактуваме във връзка с борбата с птичия грип признават, че България е една от първите страни, които изгради и взе такива широкомащабни мерки за борба с птичия грип. Действително имаше публикация, не си спомням в кой от вестниците, даже не знам кои бяха колегите–орнитолози, че не са били поканени, това не отговаря на истината, тъй като между другото с тях е разговаряно доста нашироко. Аз споменах и името на професора, който е участвал. Ако се интересува някой, аз мога да посоча точно лицата, които са в кризисния щаб.
Като председател на този кризисен щаб изказвам благодарност на членовете и ръководството на Българското орнитологическо дружество и централа за готовността им за участие в борбата с птичия грип и никой досега не е имал нищо против тяхното участие в кризисния щаб. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, заповядайте, за да зададете до два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Проблемът, за който говорим, е изключително сериозен. Той е заплаха за цялото население, затова ние проявяваме изключителна загриженост да се реагира адекватно и да бъдат привлечени максимален брой специалисти към решаването на този проблем.
Това, което ни казахте, е добра информация, че са включени определени хора. Ние, обаче, искаме тези взаимоотношения да са регулярни и регламентирани. Очевидно фактът, че определени неправителствени организации се обръщат към нас с молба за съдействие показва, че не всичко и не навсякъде е наред.
Затова моите допълнителни въпроси са: първо, как ще регламентирате, как ще изпълните решението на Резолюция № 9/23.16 към Рамсарската конвенция – Вие може да не я познавате, но в екипа си имате специалисти, които я познават. Тя препоръчва категорично във всички кризисни щабове и във всички структури, които официално се занимават, официално да бъдат включени орнитолози и специалисти по влажните зони, защото преносът е от дивите птици? И каква форма в бъдеще ще прилагате за взаимодействие с научните институции и неправителствените организации? Нямам предвид само участие в щабовете. Очевидно се налагат и по-широки дискусии по тези проблеми с привличане на научния потенциал в тази сфера, тъй като това са хората, които могат най-компетентно да следят миграцията на дивите птици, която е в основата на заплахата на всички нас.
Затова ми се иска тези два въпроса да бъдат обект на внимание на вашия кризисен щаб и наистина да получим една информация кои са хората, включени официално в тези структури, които са орнитолози и специалисти по влажните зони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на допълнителните въпроси, зададени от госпожо Евдокия Манева.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Манева! Мисля, че това, което преди малко казах беше достатъчно ясно, но ще повторя още веднъж – ние никога не сме изключвали възможността за контакти с хората, които се занимават с проблемите на орнитологията в България и казах, че те са участвали. Мога да ви дам даже точно датите, когато те са били поканени, но в кризисния щаб не е възможно да бъдат включени всички хора, които имат желание, защото той и без това е достатъчно раздут. Няма да ви кажа цифрата, за да не ви излъжа, но там са повече от 20 души и това са хора, които се занимават с проблемите на здравеопазването, с ветеринарното дело, с опазване на околната среда и така нататък.
Няма никакъв проблем, ако колегите, учени от Българската академия на науките, желаят да участват на тези заседания. Ние правим заседанията открити. На мен ми се струва, че едва ли има друго събитие така широко отразявано, както работата на кризисния щаб. Всички срещи на кризисния щаб бяха предавани по Националната телевизия, участваха много широк кръг от представители на електронните и печатните медии. Мисля, че особено хората, които са в районите около поречието около р. Дунав и бреговете на Черно море – това са окръзите, които смятахме, че ще бъдат евентуално засегнати от птичия грип и действително се случи точно така, те са много, много широко информирани. То беше отразявано даже и по Българската национална телевизия.
Вие си спомняте, че в България беше регистриран при Видин точно най-опасния щам Н5N1. Благодарение на мерките, които бяха взети там, ние не позволихме да бъде избита нито една птица. Вие знаете, че когато се регистрира такъв щам, има район три километра в диаметър, където всичко се унищожава. Има още един по-голям район – десет километра. Благодарение на мерките, благодарение на това, че Европейската общност оцени усилията ни и благодарение на това, че ние бяхме взели такива превантивни мерки, там не се унищожи нито една птица. Прецениха, че има достатъчно основание да не се развие болестта в този регион.
Аз ви благодаря за това, че настоявате за една по-широка обществена информираност, за по-широко участие на обществени организации. Това е най-доброто за нас и аз благодаря за възможността и желанието да участват по-широк кръг в дейността на кризисния щаб и, разбира се, в дейността на Министерство на здравеопазването и Министерството на земеделието и горите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, имате право да изразите отношението си относно отговора на министъра в рамките на две минути.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря за отговора, господин министър. Аз се радвам, че сте готов и в бъдеще да си сътрудничите с неправителствените организации. Нашата молба е наистина те да бъдат привличани и по-често канени. И не само канени, тяхното участие да бъде регламентирано, защото това е и ангажимент, и отговорност. Надяваме се, че това ще бъде факт. Още повече има специална резолюция на ООН по тези въпроси, приета през м. ноември в Уганда, която ни задължава да включваме в тези щабове специалисти по влажните зони и орнитолози. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има думата народния представител Ненко Темелков – народен представител от Перник, да зададе своя въпрос към министър Радослав Гайдарски.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, фактологията за моя въпрос е написана, тъй че ще бъда съвсем кратък. Центърът за спешна медицинска помощ в Перник е създаден през 1996 г. През 1997 и 1998 г. получава три съвременни санитарни автомобила. През 2000 г. получава четири вместо седем. За съжаление, от 2000 г. досега не е получил нито един нов съвременен автомобил. Почти всички автомобили са с над 350 хил. км. пробег. Нуждаят се от постоянна техническа поддръжка и ремонт.
През 2005 г. обаче не са отпуснати средства за ремонт и Центъра за спешна медицинска помощ дължи 45 хил. на доставчици във връзка с ремонта и поддръжката. За 2006 г. все още не е получен бюджета, поне до датата, до която зададох въпроса. Центърът обслужва освен спешните случаи и болните на хемодиализа, за които са изминати 118 хил. км.
Накратко каква е ситуацията. В момента, поради тежкото състояние на автомобилите, може да се каже, че Центърът за спешна медицинска помощ в Перник разполага с три добре комплектовани и здрави автомобила, с които обслужва Трън, Брезник, Радомир, Земен, Ковачевци, естествено и Перник. Бих изразил собственото си и впечатлението на гражданите на областта, че центърът си върши съвестно работата. Само за 2005 г. са реагирали на повече от 25 хиляди спешни случая, тъй че заслужават по-добро отношение и от обществото, и от министерството.
Предвидени ли са, уважаеми господин министър, средства за ремонт и поддръжка на автомобилите? Има ли заложени и средства за нови автомобили за този център? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате три минути, за да отговорите.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, депутати, уважаеми господин Темелков! Проблемът със спешната помощ не стои само пред гр. Перник. Той е проблем на цялата страна и Перник е един от тези центрове, които действително изпитват изключително голяма нужда от подновяване на целия автопарк. Разбира се, има и по-големи центрове, които са още по-зле. Перник не е най-зле. Надявам се другите депутати, които са от тези области, да не ми задават повече този въпрос. Сега ще се опитам да отговоря и за всички останали, тъй като става въпрос действително за един важен проблем.
От 2001 г., когато за първи път са закупени новите санитарни автомобили с помощта и с парите на Световната банка, няма закупуване на нови санитарни автомобили. Всички автомобили са с изключителен пробег от 500 до 600 хил. км., с износено оборудване, с невъзможност за заключване. Даже аз видях в един от областните медицински центрове, където вратата се затваряше с някаква гума, уплътнител, тъй като бравата беше така разядена, че не можеше да се затвори. Движени от мисълта и имайки грижата за това всенародно, че това е може би една от най-важните медицински дейности – всички медицински дейности са важни, но това е най-важната, защото действително санитарният автомобил, заедно с обслужващият го персонал, трябва да се отзове много бързо на мястото, където трябва да окаже помощ. Имам предвид например някои страни, където това е регламентирано. Примерно до осмата минута автомобилът трябва да бъде на мястото на произшествието.
Тази година ще бъдат закупени някъде около 120 санитарни автомобила. Досега не съм го казвал. Понеже Вие ми задавате този въпрос, за първи път вие научавате, че ще бъдат закупени 120 санитарни автомобила. Стойността на тази сделка ще бъде някъде около 3,5 млн. евро, тоест около 7 млн. лв. Разбира се, при пълна прозрачност ще бъде проведен явен конкурс, търг, на който, ако разбира се, цените бъдат задоволителни за нас, можем да закупим и повече, но засега сме планували да закупим 120 санитарни автомобила. От тези автомобили ще има и за гр. Перник. Разбира се, те ще бъдат разпределени според нуждите на отделните области и според трудностите на терена и т.н. Така че Перник ще бъде един от окръзите. Вие можете да кажете вече на Вашите избиратели, че ще има такива коли. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Темелков, за да изразите отношението си към отговора.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Благодаря, господин министър. Бяхте пределно изчерпателен. Надявам се, че поне три от тези 120 автомобила ще бъдат за Перник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Не желаете.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Пожелавам на всички приятна събота и неделя!
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,00 ч.)


Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Метин Сюлейманов
Станчо Тодоров