Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Иван Илчев и Десислав Чуколов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание.
По седмичната програма. Предлага се следната програма за седмицата от 22 до 24 март 2006 г.
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Румъния за социална сигурност.
Вносител е Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Унгария за социална сигурност.
Вносител е Министерският съвет.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
Вносител е Министерският съвет.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Вносител е Министерският съвет.
5. Второ четене на Законопроекта за геодезията и картографията.
6. Стратегия за приватизация на “България ер” ЕАД, София.
Вносител е Министерският съвет.
7. Второ четене на проекта за Административно-процесуален кодекс – продължение.
8. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля да гласуваме предложената програма.
Ще поставя на гласуване и следващите предложения, направени по реда на чл. 40, ал. 3 за включване на точки в седмичната програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 4.
Седмичната програма е приета.
Уважаеми народни представители, постъпило е предложение от народния представител Минчо Христов: “На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като точка от седмичната програма да бъде включен проект за Решение относно задължаване правителството на Република България да предоговори срока за извеждане от експлоатация на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”.”
Това е предложението на народния представител.
Традиционно се дава думата на вносителя, за да мотивира своето предложение в рамките на две минути.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, проекторешението гласи следното:
“Народното събрание задължава Министерския съвет на Република България в 10-дневен срок от приемането на настоящото решение да предприеме необходимите действия за предоговаряне датата за извеждане от експлоатация на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”.”
Мотивите за това проекторешение са следните.
Първо, извеждането от експлоатация на трети и четвърти блок е необосновано от икономическа гледна точка и сигурността на електроенергийната система.
Второ, многобройните технически проверки на двата блока категорично доказват тяхната сигурност от гледна точка на експлоатационните възможности.
Трето, трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй” имат действащ лиценз и могат да работят безпроблемно до изтичането на същия.
Четвърто, решението за извеждане от експлоатация на трети и четвърти блок обслужва чужди икономически интереси и е във вреда на българската икономика и на българския народ. Икономическите загуби ще достигнат милиарди левове.
Пето, драстичното повишение на цените на енергоносителите в световен мащаб дава като единствена алтернатива към настоящия момент производството на атомна електроенергия. Ако бъдат затворени трети и четвърти блок, според много енергийни специалисти, между които и директорът на АЕЦ “Козлодуй”, цената на електроенергията за битови нужди ще бъде повишена почти двойно. Това е неприемливо с оглед тежкото социално положение на огромната част от българските граждани.
Колеги, призовавам ви да гласуваме тази точка да влезе в дневния ред на Народното събрание за седмицата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Минчо Христов.
Гласували 126 народни представители: за 26, против 53, въздържали се 47.
Предложението на народния представител Минчо Христов не се приема.
Постъпило е също предложение от народните представители Веселин Методиев, Елиана Масева и Антонела Понева: “На основание чл. 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание молим да бъде проведено изслушване на министър-председателя на Република България, за да изрази отношение относно продължаващото бедствено положение в страната в резултат на наводненията и действията на правителството по превенцията, управлението и преодоляването на последиците от кризата.” Това е предложение, направено на основание чл. 40, ал. 3 от правилника.
Виждам, че народният представител госпожа Понева желае да мотивира предложението. Заповядайте, госпожа Понева. В рамките на две минути можете да мотивирате предложението за включване на тази точка в седмичната програма.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, Демократи за силна Българя подновяваме нашето искане на основание чл. 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за изслушване на министър-председателя на Република България, за да чуем от него какви са причините за поредните наводнения в България. При първите пролетни дъждове България отново беше залята с вода. Наистина, дъждовете бяха обилни, но в никакъв случай нетипични за нашия климат. Именно премиерът трябва да ни каже чии са отговорностите и как той ще потърси тези отговорности от носещите най-голяма вина за наводненията.
Каква е ситуацията в момента? Вицепремиерът Емел Етем не изпълнява задълженията си и отказва да носи отговорност. Министрите Кабил и Чакъров бездействат и се оправдават. Нервното говорене и лутането насам-натам няма да решат проблемите. Държава се управлява не с думи, а с действия. Държава се управлява с компетентност, а не с оправдания.
Нито една от причините, довели до предишните наводнения миналата година, които ние констатирахме тук, в тази зала, не бяха отстранени. Нищо не беше направено, за да се усвоят средствата, предложени ни от Европейския съюз. Само 20-30% от щетите са покрити и това знаем от изпълнителния директор на Националното сдружение на общините в България.
Искаме да знаем защо 250 млн. лв. бяха разхитени. Вместо да послужат за преодоляване на щетите и предотвратяване на нови наводнения, те захраниха каси на фирми, близки до ДПС. За всичко това има отговорни. И именно министър-председателят трябва да каже кои са те и какви действия ще предприеме той. В противен случай той поема цялата отговорност за случилото се и трябва, разбира се, да понесе тази отговорност.
Уважаеми колеги, призовавам ви, ако сте загрижени за българските граждани, ако сте загрижени за България, да подкрепите това наше предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Веселин Методиев, Елиана Масева и Антонела Понева за включване като точка в седмичната ни програма изслушване на министър-председателя.
Гласували 151 народни представители: за 47, против 94, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Ще работим по програмата, която гласувахме преди това.
Няколко съобщения.
Новопостъпили законопроекти и проекторешения:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи. Вносител – народният представител Иван Сотиров и група народни представители. Водеща е Комисията по политиката при бедствия и аварии.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносител – народният представител Янаки Стоилов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
- Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 195 за развитието на човешките ресурси. Вносител – Министерски съвет.
- Проект за решение относно поемане на бюджетния излишък за 2005 г. на таксите, свързани с пререгистрацията на моторните превозни средства, собственост на лица с физически увреждания (инвалиди), пенсионери и социално слаби български граждани. Вносители – народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
- Законопроект за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столичната община. Вносител – Министерски съвет. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
- Законопроект за фуражите. Вносител – Министерски съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
- Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между федералния министър на отбраната на Република Австрия, Министерството на отбраната на Република България, Департамента по национална отбрана на Канада, Министерството на отбраната на Република Чили, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Силите за отбрана на Нова Зеландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на националната отбрана на Румъния, Департамента по отбраната на Конфедерация Швейцария и Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия относно взаимно сътрудничество във връзка с Въоръжените сили на Многонационалните оперативни сили (Северозапад) на операция “Алтеа” (Европейски съюз) в Босна и Херцеговина. Вносител – Министерски съвет. Водеща е Комисията по отбраната.
- Законопроект за ратифициране на измененията на Устава на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество. Вносител – Министерски съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Уважаеми народни представители, започваме по седмичната програма.
Имате думата за процедура.
ВАСИЛ МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да направя процедурно предложение да удължим срока по Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки с още една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Преминаваме към първа точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Заповядайте, господин Мръцков, да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, преди това искам да направя една процедура за допускане на директора на Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения” Раймонд Сапарев от Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 9.
Това процедурно предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господин Сапарев в залата.
Моля, докладвайте становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, ще ви прочета Доклада по Законопроекта за ратифициране на спогодбата между Република България и Румъния за социална сигурност, № 602-02-12, внесен от Министерски съвет на 13 март 2006 г.
“Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 15 март 2006 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Румъния за социална сигурност, № 602-02-12, внесен от Министерски съвет на 13 март 2006 г.
На заседанието присъстваха господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Весела Караиванова – заместник-управител на НОИ, госпожа Мария Касърова – директор на Дирекция “Международни спогодби” в НОИ и др.
Законопроектът бе представен от господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика. С подписаната на 21 октомври 2005 г. в гр. София спогодба се гарантират правата на гражданите на всяка една от държавите, пребиваващи в другата страна при условията на равностоен достъп до системите за социална сигурност. В материалния обхват на спогодбата са отразени спецификата на законодателството на договарящите се държави. От българска страна са включени правните разпоредби относно паричните обезщетения за временна неработоспособност и майчинство, пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност, поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест, наследствените пенсии и паричните обезщетения за безработица, семейните помощи за деца, помощите при смърт и обезщетенията в натура. Във връзка с приложимото право по отношение на задължението за осигуряване е възприет като общ принцип прилагането на правните разпоредби на договарящата страна, на чиято територия лицата осъществяват трудовата си дейност, като се предвиждат изключения и др.
След проведено обсъждане и гласуване, с мнозинство от 14 гласа “за”, “против” и “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Румъния за социална сигурност, № 602-02-12, внесена от Министерския съвет на 13 март 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подпомагаща е Комисията по външна политика. Тя не е представила своето становище, но съобразно нашия правилник няма пречка този законопроект да бъде разгледан и без становището на тази комисия.
Откривам дискусията по първо четене на Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Румъния за социална сигурност.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Румъния за социална сигурност.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да преминем към второ четене и да приемем Закона за ратифициране на Спогодбата между Република България и Румъния за социална сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение да се премине към второ четене.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието, следователно се намираме пред второ четене.
Моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, законът стои в един-единствен член:
“З А К О Н
за ратифициране на Спогодбата между Република България и Румъния за социална сигурност
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Румъния за социална сигурност, подписана на 21 октомври 2005 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на закона и член единствен от него.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към точка втора от седмичната ни програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ.
Отново водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика.
Заповядайте да прочетете становището.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги!
“Д О К Л А Д
по Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Унгария за социална сигурност, № 602-02-11, внесен от Министерския съвет на 13 март 2006 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 15 март 2006 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Унгария за социална сигурност, № 602-02-11, внесен от Министерския съвет на 13 март 2006 г.
На заседанието присъстваха господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Весела Караиванова – заместник-управител на Националния осигурителен институт, госпожа Мария Касърова – директор на Дирекция “Международни спогодби” в Националния осигурителен институт и др.
Законопроектът бе представен от господин Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика. Спогодбата между Република България и Република Унгария за социална сигурност е подписана на 30 ноември 2005 г. в гр. София. Гарантират се правата на гражданите на всяка една от държавите, пребиваващи в другата страна, като им се осигурява равностоен достъп до системите за социална сигурност. В персоналния обхват на спогодбата е предвидено включването на всички лица, които са или са били подчинени на законодателството на едната или и на двете договарящи се страни, както и на лица, чиито права произтичат от правата на тези лица. В материалния обхват на спогодбата са отразени спецификите на двете законодателства, като от българска страна са включени паричните обезщетения за временна неработоспособност и майчинство, пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест, наследствените пенсии и паричните обезщетения за безработица, както и медицинската помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване и спешната медицинска помощ. Във връзка с приложимото право по отношение на задължението за осигуряване е възприет като общ принцип прилагането на правните разпоредби на договарящата страна, на чиято територия лицата осъществяват трудовата си дейност, като се предвиждат изключения в специфични хипотези и др.
След проведено обсъждане и гласуване, с мнозинство от 14 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Република Унгария за социална сигурност, № 602-02-11, внесен от Министерския съвет на 13 март 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Подпомагаща комисия и по този законопроект е Комисията по външна политика. Тя няма становище, но няма пречка, след като има становище на водещата комисия, да преминем към разисквания по този законопроект.
Откривам дискусиите по този законопроект. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Унгария за социална сигурност.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да преминем към второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 88, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието, следователно преминаваме към второ четене.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, законът гласи:
“З А К О Н
за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Унгария за социална сигурност
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Република Унгария за социална сигурност, подписана на 30 ноември 2005 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Унгария за социална сигурност е приет.
Преминаваме към точка трета от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ НАД ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА, ОГНЕСТРЕЛНИТЕ ОРЪЖИЯ И БОЕПРИПАСИТЕ.
Водеща по този законопроект е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Госпожо Дончева, заповядайте, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, № 602-01-1, внесен от Министерския съвет на 10.01.2006 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на свое заседание, проведено на 8 март 2006 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи.
При представянето на законопроекта вносителите посочиха, че с така предложените изменения и допълнения в Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите се постига пълно съответствие с изискванията на европейското законодателство в областта на огнестрелните оръжия. Приемането на проекта е заложено и като мярка по Глава първа “Свободно движение на стоки” в Плана за действие за 2005 г. към Стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Измененията и допълненията в Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите могат да бъдат обособени в две основни групи.
Първо, въвежда се нова дефиниция на понятието “взривни вещества” в съответствие с изискванията на Директива 93/15 относно хармонизирането на правилата за търговията и контрола на взривните вещества за граждански цели.
Второ, в съответствие с Директива 91/477 относно контрола по придобиването и притежаването на оръжия се въвежда европейски паспорт за огнестрелните оръжия. По този начин се създава правна възможност по искане на лица, притежаващи разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие да бъде издаван европейски паспорт на съответното оръжие като редът за това ще бъде определен в правилника за прилагане на закона.
Проектозаконът урежда и допълнителните изисквания при издаването на европейски паспорт за оръжията за самоотбрана, а именно – разрешение за внасяне или транзитно преминаване на оръжието от съответната страна-членка на Европейския съюз. Изчерпателно са посочени и хипотезите, при които такова разрешение не се изисква.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, № 602-01-1, внесен от Министерския съвет на 10.01.2006 г.
Становището на комисията е прието на 8 март 2006 г. с 6 гласа “за”, без “против” и  3 – “въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията по европейска интеграция също има становище по този законопроект. Заповядайте, госпожо Илияз, за да прочетете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ФАТМЕ ИЛИЯЗ:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, внесен от Министерския съвет на 10.01.2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 януари 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, внесен от Министерски съвет.
На заседанието на комисията законопроектът бе представен от господин Камен Пенков - заместник-министър на вътрешните работи. На заседанието присъстваха госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката и експерти.
Първо, с предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите се цели постигането на пълно съответствие на българското законодателство с изискванията на европейското законодателство в областта на огнестрелните оръжия.
Второ, разглежданата материя попада в обхвата на преговорна Глава първа “Свободно движение на стоки”. Приемането на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите е изрично предвидено като мярка по Плана за действие за 2005 г. към Стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяване на Република Българя по Глава първа “Свободно движение на стоки”.
На общностно ниво придобиването и притежаването на огнестрелно оръжие се урежда от Директива 91/477 на Европейската общност относно контрола по придобиването и притежаването на оръжия. Правилата, отнасящи се до производството, търговията и контрола на взривните вещества за граждански цели в Европейския съюз са унифицирани с Директива 93/15 на Европейската общност.
Трето, съгласно преговорна позиция 53/00, Република България поема задължение да въведе законодателството на Общността в областта на свободното движение на стоки без да предвижда преходни периоди и изключения в тази област. Тази преговорна позиция е допълнена с преговорна позиция 55/01, която отчита, че българското законодателство в областта на огнестрелните оръжия съответства до голяма степен на европейското законодателство в областта. Същевременно е констатирана необходимост от промени в българското законодателство с оглед въвеждането на европейски паспорт за огнестрелните оръжия съгласно изискванията на Директива 91/477.
В хода на преговорите България е поела ангажимент до края на 2003 г. да бъдат приети всички необходими промени в българското законодателство с цел постигане на пълно съответствие с acquis communautaire в тази област.
Основните изменения, които се предлагат със законопроекта, са свързани с въвеждането на европейски паспорт за огнестрелните оръжия съгласно Директива 91/477. Предвижда се по искане на лицата, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, да бъде издаден европейски паспорт за огнестрелните оръжия по ред, определен в Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. С оглед постигане на пълно съответствие с изискванията на чл. 1, т. 4 от Директивата, уреждащи срока на валидност на документа, както и сведенията, които се отбелязват в него, е препоръчително тези разпоредби да се въведат в планираното изменение на Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
Във връзка с издаването на европейски паспорт за оръжията за самоотбрана законопроектът изисква разрешение за внасяне или транзитно преминаване на оръжието от съответната държава-членка на Европейския съюз.
С оглед изпълнение на поетите ангажименти във връзка с довършване на процеса на транспониране на изискванията на Директива 93/15 на Европейския съюз, проектът за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите въвежда нова дефиниция на понятието “взривни вещества”. В Допълнителните разпоредби са предвидени и легални дефиниции на европейския паспорт за огнестрелно оръжие и взривните вещества за граждански цели в съответствие с общностното право.
Четвърто, въз основа на гореизложеното се налага заключението, че проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите съответства на acquis communautaire.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие предлага на Народното събрание да приеме проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, № 602-01-1, внесен от Министерски съвет на 10 януари 2006 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Илияз.
Чухте становищата на двете комисии.
Откривам дискусията по законопроекта.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Бакалов, заповядайте. Имате думата за изказване.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да взема отношение по предложения законопроект, в който действително промените са малки, но така или иначе след като се правят тези промени, сега е моментът да се направят така, както трябва.
Доколкото имах възможността и в комисията, ще го кажа и пред вас – аз съм един от тези, които се въздържаха, и днес по същия начин ще гласувам. Определено мога да кажа, че този законопроект има и добри, и не дотам добри страни. Недобрата страна, според мен, започва още с определението на "взривни вещества". Защото действително, така както е написано самото определение за "взривни вещества", хората, които разбират от химия, бих казал, доста може да ни се посмеят. Така че според мен, ако трябва да се направят промени, трябва да се започне точно с определението на "взривни вещества". И в тази връзка мога да кажа, че в закона трябва да се запише по следния начин: "Взривни вещества" по смисъла на този закон са химични съединения или смеси от вещества, а не смеси от съединения, както е написано в закона, в които под външно въздействие – удар, топлина или импулси, протичат химични реакции с голяма скорост и отделят газообразни продукти с високо налягане и топлина.
Но според мен това не е големият проблем. По-скоро искам пред вас да взема отношение за това, че действително такива европейски паспорти са необходими. Те действително са необходими и става въпрос единствено за късото оръжие, което се използва за самоотбрана, така както е написано в ал. 5 на чл. 7. Не става въпрос за ловни и спортни цели.
Но това, което мен лично ме накара да се въздържа, и днес отново ще се въздържа, е, че може би законопроектът, от една страна, има желание да се доближи или примерно да изпълни едно изискване на Европейския съюз, но, от друга страна, малко се побългарява. И най-голямото ми притеснение е в Допълнителните разпоредби, а именно относно определението за "Европейски паспорт на огнестрелно оръжие". В него изрично е записано, че в този европейски паспорт трябва да се съдържат и лични данни, а ние като парламент и като хора, които трябва да спазваме законите на страната, и не само на страната, защото Законът за личните данни беше променен съвсем наскоро и според този закон, който също е с европейската практика, а и според Европейския паспорт за оръжие няма изискване в самия паспорт за оръжието да има лични данни. Защото паспортът, който се издава, се издава освен на лицето, се издава и за самото оръжие, което се притежава. И ненапразно след "лични данни" е записано "модел, категория, калибър, сериен номер" – това, което е съвсем нормално да бъде записано в един европейски паспорт. Но аз лично не разбирам защо трябва при това положение ние малко прибързано да искаме да се добавят и лични данни към един такъв паспорт, който е паспорт на самото оръжие, а не на лицето, защото лицето така или иначе притежава собствен личен паспорт, с който удостоверява, че това е той.
Това са мотивите ми, когато сме коментирали в комисията, и поради които съм се въздържал, Днес отново ще се въздържа, като се надявам между първо и второ четене да имаме време да подадем предложенията си и дано управляващото мнозинство да приеме тези предложения, защото, според мен, това ще бъде добре за самия закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект? Явно няма.
В такъв случай ще преминем към гласуване.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ.
Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Госпожо Дончева, моля да прочетете написаното от Вас становище.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА:
“Д О К Л А Д
относно Законопроект за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, № 502-01-48, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на свое заседание, проведено на 8 март 2006 г.
В заседанието взе участие господин Валери Димитров – председател на Сметната палата.
При представянето на законопроекта господин Димитров посочи, че така предложените изменения в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности са разработени в отговор на препоръките от експертната проверка за оценка на напредъка на страната в изпълнение на ангажиментите по Глава 24 “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи”, проведена в периода август – септември 2005 г. Препоръките са в посока установяване на по-голяма прозрачност на публичния регистър по чл. 5 от закона и публикуването на декларациите на правно задължените лица в интернет-пространството.
Господин Димитров информира народните представители, че към настоящия момент Сметната палата не разполага с обективни технически, финансови и административни възможности за изграждане на необходимата информационна система за публикуване на данните в интернет. В тази връзка проектът предвижда право на достъп до публичния регистър да има всяко лице, като той да се осъществява на място и по време, които се определят със заповед на председателя на Сметната палата.
По отношение на достъпа до декларациите на задължените лица по чл. 2, ал. 1 от закона, подадени до 31 декември 2004 г., които за разлика от действащите образци съдържат множество лични данни и данни, конкретизиращи имуществото и доходите им, се запазва досегашният режим, включително и спрямо лицата, които имат право на достъп до тях. Същото се отнася и за огласяването на данните от тези декларации.
Законопроектът предвижда и увеличаване размера на глобите при неподаване на декларациите от правно задължените лица по чл. 2, ал. 1 от закона. Изменението е в изпълнение на препоръка на СИГМА (Подкрепа за подобряване на управлението в страните от Централна и Източна Европа).
При обсъждането на законопроекта част от народните представители се обявиха за отпадането на ал. 2 в § 3, запазваща забраната за огласяване в средствата за масово осведомяване или по друг начин на данни, съдържащи се в декларациите, подадени до 31 декември 2004 г., без писменото съгласие на лицата по чл. 2, ал. 1 от закона.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, № 502-01-48, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
Становището на комисията е прието на 8 март 2006 г. с 6 гласа “за”, “против” няма и 4 гласа “въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има становище и на Комисията по въпросите на държавната администрация. Господин Веселин Методиев сутринта беше тук, но в момента не е в залата.
Има становище и на Комисията по парламентарна етика.
Господин Батилов, моля, като председател на комисията, да докладвате становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР БАТИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Още през м. ноември, след нашето заседание от 10 ноември 2005 г., ние внесохме писмено становището на Комисията по парламентарна етика – няма да повтарям цялото решение, вие го имате писмено раздадено, с което от заседанието си на 10 ноември с 1 глас “против” комисията реши:
“Подкрепя Законопроекта за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.”
Смятаме, че това е законосъобразно и в общ интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на председателя на Комисията по въпросите на държавната администрация господин Веселин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председателю, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, № 502-01-48, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2005 г.
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 9 ноември 2005 г. В заседанието взеха участие представители на Министерството на държавната администрация и административната реформа и на Министерството на финансите.
В хода на обсъждането народните представители се обединиха около общото становище, че предлаганите поправки са стъпка към изпълнение на препоръките на Европейската комисия по Глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи” за излагане на информация, която се събира в Сметната палата в интернет-пространството.
Предвиденото в законопроекта право на достъп до публичния регистър на всяко лице го прави по-прозрачен и достъпен за българските граждани.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Становището на комисията е прието на 9 ноември 2005 г. с 9 гласа “за”, “против” и “въздържали се” – няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Комисията по правни въпроси не е представила становище, но тя не е водеща, така че няма пречка законопроектът да се разисква и респективно гласува на първо четене.
Откривам дискусията.
Господин Батилов, Вие искахте да вземете думата. Заповядайте.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам съзнателно думата, макар че се създава впечатление, че този закон, във вида, в който е, не се нуждае от дискусия. Нуждае се от дискусия за това, защото след решението на Комисията по парламентарна етика, в която, разбира се, имаше и спорове, се оказа, че нашата общественост не е информирана и навярно не се информира за това каква е същността на промените. Образно казано, на собствения си гръб членовете на Комисията по парламентарна етика от м. ноември досега усетихме какво означава неподготвеност, незнаене за този законопроект за изменение и допълнение, който днес приемаме.
В обществеността се създаде убедително мнението, че ние, народните представители, с тази промяна засекретяваме закона. Няма да навлизам в подробности, но авторството на закона беше приписвано на отделни хора, включително и на мен, включително и на комисията как ние, в противоречие с това, което говорим пред избирателите, съзнателно засекретяваме своите имущества. Не бих се учудил, ако това обаче не беше станало и от народни представители, които и в последните няколко дни – няма да цитирам имена, за да не влизам в излишна дискусия с тях тук, от трибуната, поддържат същото становище. Което означава, че те или не са чели закона, или имат някакви други съображения.
Уважаеми колеги народни представители, Пресцентърът на Народното събрание, за голямо съжаление, понякога не реагира, може би с разбирането, че това не е толкова важно. Ние искаме да дадем информация вярна и точна, каквато е. Промяната в закона, в сравнение със стария режим на досегашния действащ закон, особено на чл. 6, е положителна. Тя отваря възможността на обществеността да знае какви висши държавни длъжности какви имущества имат. Единственото затруднение, което създава и което, за съжаление, е в основата на невярната, неточната и понякога съвсем превратна информация, това е в Преходните разпоредби, както чух и от госпожа Дончева. Действително тя създава впечатление, че този режим се запазва с обратна дата – за декларациите до 2004 г. се запазва положението да не се публикуват данните без съгласие на съответния държавен служител и народен представител.
Точно този момент създаде изключителния спор, в който за голямо съжаление не беше дадена и възможност ние да си кажем мнението, защото е много удобно така: парламентът засекретява информацията, парламентът има интерес, те пазят себе си. А точно тази ал. 2 на Преходните разпоредби всъщност се отнася само за декларациите до 2004 г.
В нашата комисия и извън нея има спор и той подлежи да бъде решен днес от Народното събрание: дали да се премахне разпоредбата и да се създаде общ режим за всички или да се запази, като при привържениците да се запази има един-единствен сериозен аргумент – че законът не може да има обратна сила, когато утежнява положението на адресатите. Да, обратна сила има, ако се предаде на ал. 2, защото декларациите от 2004 г. вече са пуснати. Те съдържат много подробности за имотите.
Още нещо, към което се ориентирам, за да не ви занимавам повече. Уважаеми колеги, тъй като спорът беше обществен, ние преровихме или потърсихме отговор на въпроса как се декларират имуществата поне в Европа, а и в някои страни на света. Оказа се, че режимът е различен. Има страни, които отиват до крайност – това е Индия; има страни, които публикуват имуществата само като вид имот, без да сочат къде е. Нашият режим, който сега се публикува, е почти до крайния – пълно публикуване на имуществата.
Аз исках да взема думата не за да призовавам всички от вас да подкрепите или не. Опитах се само да кажа мнението си, че не може в общественото пространство, когато се водят спорове, народните представители да мълчим и да създаваме илюзията, че това, което се говори в обществеността – че крием имотите си, е вярно или е основателно. От м. ноември до сега – може да погледнете и пресата, може да видите и дискусиите, които се водят, се наложи становището, че ние крием своите имоти.
Искам да кажа, че съжалявам, че не аз съм авторът, защото на мен ми го преписаха, тъй като законът е добър. Не можем да си кривим душите, когато обсъждаме този проект.
Аз лично го подкрепях досега, ще го подкрепя и сега. А тези, които искат да спорят, да заповядат извън пленарната зала. С удоволствие ще участвам в спора.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Батилов.
Има думата господин Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Искам да обърна внимание на народните представители на няколко момента от този законопроект.
На първо място, важно е да се каже, че лицата по чл. 2, ал. 1 от действащия закон не са само народните представители. Народните представители са една малка част от тези длъжностни лица, които трябва да декларират своето имущество.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Цифрата е 6000 души.
АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Ралчев казва, че цифрата е 6000 души. Аз не знам колко е точно, но в никакъв случай това не са само народните представители. Това е важно да се знае.
Аз обаче имам възражения по отношение на този законопроект на съвсем друго основание. Ще спра вашето внимание на мотивите, с които Министерският съвет внася този законопроект. Бързам да кажа, че става въпрос отново за една имитация на законодателство, имитация, която цели да покаже на Брюксел, че тук имаме намерение да се съобразяваме с препоръките оттам.
В мотивите четем: “В препоръките законът се оценява като недостатъчно добър, тъй като съдържа ограничаващи прозрачността разпоредби. Като специфична препоръка се изисква публикуване на декларациите на лицата по чл. 2, ал. 1 от закона в интернет‑пространството”.
Това е сърцевината на препоръката на Европейския съюз – в публичното пространство, в електронното пространство да се публикуват данните от тези декларации.
Какво четем по-надолу: “На този етап Сметната палата не разполага с обективни технически, административни и финансови възможности за изграждане на необходимата информационна система за публикуване на данните в интернет‑пространството, което би довело до необходимостта от отлагане действието на предлаганите промени във времето.”
Какво правим тогава? Препоръката е това – да се публикува в интернет‑пространството, а Сметната палата не разполага с необходимия капацитет, за да го направи, и се приема някакъв палиатив. Всеки има право да се запознае с данните, а като дойде време да се публикуват, това обаче може да става само с писменото съгласие на лицата.
Така че на практика е внесен един законопроект Министерският съвет да изпълни формално пред Европейския съюз една препоръка, а на практика този проект, когато стане закон, няма да свърши никаква работа. Това е големият проблем на този текст.
Трябва да ви кажа, че в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред се разгоря спор, защото на две поредни заседания не се яви нито един представител на изпълнителната власт да защити текста, да обясни защо са го внесли в този вид и какво целят с този проект. Трябваше да изслушаме само председателя на Сметната палата, който нито има законодателна инициатива, нито нищо, едва ли не като експерт.
Аз няма да подкрепя този проект, защото не върши никаква работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Госпожа Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа! Няма съвършен законопроект, но в случая предназначението на този законопроект е наистина да отговори на изискванията във връзка с евроинтеграцията и с повишаване на прозрачността върху имуществото и доходите на лицата, заемащи висши държавни длъжности.
Вярно е, че Сметната палата няма технически капацитет в момента, в много спешен порядък – за месец-два, да реши въпроса за достъпа до интернет на това имущество. Истина е, че Сметната палата е започнала работа по програма и, макар и за по-дълго време, този въпрос ще бъде технически решен. Въпросният достъп на този етап се осигурява като няколко от големите ежедневника периодично публикуват имуществото почти по една и съща матрица. За това може да се уверите като сравните съответните броеве на един-два от тиражните вестници в продължение на няколко години. На практика това е една и съща компютърна матрица.
Дали това е палиативно или не? Като временно решение върши работа – дава право на всеки гражданин да отиде в Сметната палата и във времето, определено за това, да получи достъп до подадените декларации. След една година или след седем-осем месеца ще сме в състояние, след изпълнение на тази програма, технически и по интернет да осигурим този достъп. Законът не е излишен. Защото аз мисля, че след като имаме интернет-достъп, ще има достатъчно много любопитни български граждани, които обаче не могат да си служат с интернет, но които ще могат, ако искат, да отидат и да четат.
Така че да се обсъжда поредна козметика ли е това или не, само едни много зложелателни хора могат да кажат, които нямат какво по-съществено да измислят.
По-същественото обаче е защо беше така превратно интерпретиран § 3, който има много здрав смисъл, за който се съгласиха всички нормални хора, но на журналистите беше пробутана една интерпретация, нямаща никаква връзка със закона. Става дума за следния проблем. До 31 декември 2004 г. формулярите на декларациите бяха изключително подробни, съдържащи лични данни, съдържащи банки, съдържащи нотариални актове и номера. Тази информация за една много голяма част от лицата, заемащи висши държавни длъжности, към 31 декември 2004 г. продължава да бъде съхранявана в този вид. След време ще се постави въпросът при достъпа до интернет дали това трябва да бъде качвано директно в интернет.
Българският гражданин има интерес да знае дали аз съм влязла в Народното събрание с 5 лв., а след два мандата и една година имам, да речем, 50 хиляди, 500 хиляди или 5 милиона лева. Няма нужда той да знае в кои банки държа парите си, няма нужда да знае единния ми граждански номер и няма нужда да знае, че аз имам апартамент от 200 квадрата, намиращ се на улица номер еди-кой си. Мисля, че това е разумно. Българският гражданин трябва да знае използва ли се властта за обогатяване, а не да трупа лична картотека на имущества, сметки и т.н. Мисля, че с това ще се съгласи всеки разумен човек.
Да се интерпретира това от медиите като опит за засекретяване на имущество и да се намират колеги народни представители да тласкат определени журналисти, които мразят да четат в тази насока, смятам, че е обида за парламента и обида за собственото ни положение. Става дума за една разумна законодателна мярка, която се надявам да подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За реплика думата има господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Колеги, става въпрос за законодателна техника и за конкретни текстове. Днес Сметната палата не разполага със съответния капацитет да създаде предпоставки за публикуване на тази информация. Аз не говоря за обема на информацията, съгласен съм с това, че лични данни не трябва да се публикуват. Вие казвате, че има подготовка и в един момент, когато това стане възможно, това ще се публикува. Да, ама няма да има ред тогава. Защото вижте какво пише тук:
“Достъпът се осъществява на място и по време, определени със заповед на председателя на Сметната палата. Заповедта се публикува на страницата на Сметната палата в интернет.”
Тоест с този проект се урежда само една възможност – който иска, нека да отиде и да се запознае на място и оттам нататък има технология. В проекта никъде не се говори какво ще се случи. Защо в този проект не се запише, че се създава еди-какъв си ред за публикуване на информацията в интернет и се дава еди-какъв си срок на Сметната палата да създаде организация за това нещо и след изтичане на този срок да започне тази технология.
Така че, приемайки този текст на закона, ако утре Сметната палата има капацитета да публикува информацията в интернет, казвам ви, че трябва да приемаме нова поправка.
Това ми е репликата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За втора реплика думата има господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Дончева!
Госпожо Дончева, публикуването в интернет е доста евтино и става доста бързо, така че тази полемика за техническата възможност дълбоко ме учудва. Тя се изгражда много лесно и не струва скъпо. Аз лично съм участвал в създаването на няколко интернет-страници. Това вече въобще не е скъпо и става доста лесно.
Няма никаква причина тази информация да я няма в интернет по най-бързия начин. Стенограмите на парламента вече ги има в интернета и Ви уверявам, че това не струва скъпо на парламента. Няма никаква причина в момента да си говорим, че това било много сложно технически.
Светът се промени, госпожо Дончева! Публикуването в интернет вече е една формалност. Няма проблем за това – нито е скъпо, нито е сложно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Госпожо Дончева, имате 3 минути за дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Колега Димитров, без да обсъждам техническата страна на въпроса, по която Вие сте по-некомпетентен и от нас, не е от гледна точка на познания по интернет, а от гледна точка на състоянието на Сметната палата да качи в интернет онова, което има и нейните технически възможности. Казвам ви, че Сметната палата е започнала работа по тази програма, за която чужди донори са отпуснали пари. Не вярвам тези, които са отпускали пари, да не са се съобразили много просто, лесно и евтино ли е веднага да се открие интернет-страница и дали това върши работа, и дали това е техническият проблем.
Така че воля има, програмата е започнала, въпросът е, че ще завърши след като дойде мониторингът и трябва да имаме достатъчно бързо решение, за да отговорим на някои изисквания, които се представят пред нас, ако ще те да са канцеларски, счетоводителски и т.н.
Що се отнася до това какво да съдържа законът – има разлика, колега Атанасов, между закон и административен план, по който технически да стане интернет-осигуряването на Сметната палата. Няма нужда във всеки закон да записваме бъдещо събитие, което като е бъдещо, с несигурност и да даваме срок на която и да било институция под страх ако не го изпълни да стане нещо, което и ние не знаем какво ще е.
Като станат готови със системата, председателят на Сметната палата в рамките на чл. 6, ал. 2 като трябва ще си промени заповедта, а пък ако иска и в сегашния си вид ще я издаде като стане интернетът да започне на базата на неговата заповед за време и място - който иска физически да отиде в Сметната палата, а който иска, да си чете по интернет. Пречка няма и в сегашната редакция на чл. 6, ал. 2.
Не искайте от законодателя да правим работен план на шефа на Сметната палата. Принизяваме институциите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за изказване народният представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, има нещо, което е много смущаващо в преходната разпоредба - § 3, т. 2. Ще ви я прочета внимателно, надявам се да вникнете: “Не се огласяват в средствата за масово осведомяване или по друг начин без писменото съгласие на лицата по чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности - забележете – техни лични данни или други данни, които конкретизират имуществото и доходите им, съдържащи се в декларациите по ал. 1”.
Госпожо Дончева, тук не става дума за техни лични данни и само за лични данни, а и за други данни, колеги! Други данни, които конкретизират имуществото и доходите им.
Не съм склонен да критикувам колегите журналисти. Напротив, те са схванали много добре философията на този закон. Според мен тази преходна разпоредба обезсмисля онова, което е записано преди нея.
Затова, колеги, мисля, че това е един много сериозен пропуск. За съжаление имам чувството, че той е умишлен и ще гласувам против, ако законът влезе в тази си форма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има думата народният представител Борислав Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, нали сме на първо четене? Нека да не бъркаме елементарни правила на парламентаризма. Според мен този въпрос има две измерения. Едното е чисто политическо. Един от колегите засегна въпроса спрямо колко лица се отнася този закон - по данни от господин Димитров, изнесени в комисията – около 6 хил. души. Вие знаете, че този огън се съсредоточава в порядъка на около 240-250 човека. Така че трябва да бъде напълно ясно, че обхватът на закона има много по-широки функции.
В политически аспект не може да има никакъв спор по въпроса, че този, който влиза в политиката и има един от статусите на тези 6 хиляди души, трябва да бъде ясно с какво влиза и с какво ще излезе.
Вторият въпрос е опубличаването на тези данни и какъв е неговият обем. Не може да има никакъв спор по въпроса, че един човек, който е влязъл с 10 пари, трябва да се знае, че излиза със 100 пари и оттук нататък да се правят съответните изводи за него.
Но вие много ще ме извините, ние не можем да отправяме покана към някои лица, които четат някои изявления с особено старание и които да кажат за дамата Хикс и нейния съпруг, понеже бил еди-къде си, дали в лявото чекмедже горе се намират нейните бижута и дали долу под постелката се намира ключът за там. Това е, фигуративно казано, проблемът от “а” до “я”.
Трябва да се намери този баланс, в който обществото да има ясна представа за това тези 6 хил. лица как влизат и как ще излязат и в никакъв случай да не се публикуват такива данни, които директно да насочват някои групи от хора или някои граждани с недотам добра репутация, към определени къщи и към определени лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, прави ми впечатление, че разсъждаваме по почти един и същи начин, когато ставаше дума на всяка цена да браним имунитета си и по този начин да се разграничим от управляваните от нас хора, бих казала, от ограбените от нас хора.
Обръщам внимание, че трябва да намерим политическо мъжество и морална сила и да не поставяме никакви условия да прикриваме имуществото, което имаме, защото трябва да покажем, че сме равни с всички български граждани, така както пледирахме по отношение на имунитетите.
Не съм съгласна със становището на преждеговорившия колега, че трябва да запазим адресите на нашето имущество, видите ли, за да не станат те публични и да ни ограбят. А как се граби имуществото на обикновените български граждани? Тях кой да ги защити?
Обръщам се и към съвестта на народните представители и моля да се приемат такива решения, които по никакъв начин да не закрилят и да не държат в тайна имуществото на народните представители, защото се получава така: колкото повече обедняват българите, с толкова по-голяма стръв управниците бранят своето все по-растящо имущество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин председател, моля да поканите народните представители да говорят по същество, защото всеки популизъм втръсва. Аз съм човек, обиран два пъти. Апартамента си го имам отпреди да вляза в политиката и не съм качила нищо повече като доход.
Госпожо Банкова, призовавам Ви да спрете да спекулирате с елементарното чувство за неудобство на българите. Не може да се трансформираш от секретарка на Политбюро през царска депутатка до днешен морален коректив на нацията! За какво обогатяване ми говорите Вие?! (Ръкопляскания в Коалиция "Атака".) Каквото съм имала преди да вляза тук, това имам и сега! И какво ще ми кажете? Че някой трябва да сложи апартамента ми на първата страница на вестниците, за да седя по цял ден вкъщи?!
Смятам, че спекулирането при решаването на важни въпроси е абсолютна демагогия. И стига сте спекулирали с това! Не можете да бъдете осиновени най-напред от комунистическата номенклатура, след това от царя и накрая непрекъснато да сте морален коректив, дори в днешния ден! (Ръкопляскания в Коалиция "Атака" и НДСВ.)
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Йордан Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес действително обсъждаме една малка промяна, но много съществена. И тя е във връзка с главата, която така или иначе сме я приели, договорили сме я с Европейския съюз и трябва да я изпълним.
И аз ще ви върна в гласуването на предишната точка. Там определено по закон не искахме в паспорта да има лични данни. Сега в този закон искаме личните данни да не се оповестяват, когато лицето не е съгласно. Да, действително, ако се опрем на самия Закон за защита на личните данни, това е така.
Това е така, но от друга гледна точка и аз като човек, който попълва вече от доста години такива декларации, бих казал, че в тях няма и не се съдържат лични данни. Нека първо да уточним какво са "лични данни". И тогава когато уточним това, действително можем да предложим нещо такова.
Но по Закона за личните данни трите забрани, които са категорични, са, че не се разкриват по расов или етнически принцип, по политически, религиозни, философски убеждения и т.н., и когато се отнасят за здравето и социалния живот на лицето.
Така че аз не виждам причина, тъй като ал. 2 се оформя като спорна, защо трябва да се иска съгласието на лицето, при положение че в самата декларация няма лични данни, нека да си го признаем. След като няма лични данни, не би трябвало да се ограничава.
По предишната алинея се дава достъп и на началниците на учрежденията, и на журналистите, и на пресата, съгласно закона и съгласно реда, така както е направен от Сметната палата, да има такъв достъп. А как те ще го оповестят в медиите, това вече е тяхно решение.
Така че тук действително има един спорен момент, който трябва да се изчисти между първо и второ четене. Според мен единственото решение на този етап е ал. 2 да отпадне и да няма никакво такова ограничение, защото, колеги, действително законът се приема като закон за цяла България. Но тъй като съм народен представител от 17. избирателен район, всеки знае къде живея. И нямам абсолютно никакви притеснения, че някой ще дойде точно в моята къща, защото от доста години знаят къде живея. Така както и за останалите в този парламент се знае от хората кой къде живее.
Така че, първо, нека да конкретизираме съгласно закона какво са "лични данни". Аз твърдя, че в декларациите, които ние представяме пред Сметната палата, не се съдържат лични данни, така че не е нужна и тази ал. 2, защото присъствието й действително може да създаде определени прецеденти и някои да започнат да тълкуват какво да дадат като информация и какво да не дадат. Най-чистият вариант според мен е да отпадне ал. 2, да се реши проблемът и да няма тези спорове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, преждеговорившите отвориха една важна тема и тя е следната: когато човек заеме определена длъжност, да, трябва да бъде задължен неговото имущество да има публичност. С тази длъжност върви и това задължение. Така трябва и да бъде.
Доколко обаче е целесъобразно и трябва това задължение да бъде публикувано в интернет? Госпожа Дончева ни каза, че едва ли не това е много сложна процедура и че трябва тя да свърши, да бъде спазена, за да може това да се случва в електронен вариант.
За мен положението е ясно, не трябва да има никакво колебание, и е следното: заемайки определена длъжност, примерно народен представител, човек трябва да носи отговорност за публичност на неговото имущество. Длъжността върви с това задължение. И никакъв друг анализ и коментар на ситуацията не трябва да има.
Дали трябва да бъдат публикувани лични данни? Аз смятам, че не трябва да бъдат публикувани, но действително трябва да се види с какви средства човек влиза в парламента и с какви средства излиза от него. Това е ситуацията. И единственото място на тези данни е интернет, за да може всеки български гражданин да види какво се случва. Няма нищо за криене, уважаеми дами и господа! Както ви каза госпожа Дончева, стенограмите на парламента са в интернет и това е доста евтино. Сега трябва и стенограмите на комисиите от откритите заседания също да бъдат в интернет. Това е публична институция.
Уважаеми дами и господа, вие сте публични хора, нищо за криене няма. И не трябва и да има! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Професор Станилов, заповядайте, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, искам да обърна внимание на една друга страна на този законопроект. Като публикуват всички тези данни, с което аз съм съгласен, смятам, разбира се, че всеки разбойник може да научи адреса на госпожа Дончева и да отиде да я ограби, както си поиска. Имуществото не можеш да го скриеш, защото България е малка страна и особено при този хаос разбойниците могат да научат абсолютно всичко, в това съм уверен.
Моят въпрос е друг: като приемем този закон, всичко е добре, огласяваме си имуществата, апартаментите, парите и т.н., попълваме декларациите и те отиват в интернет или пресата, какво значение има това? Като влезе един народен представител с един апартамент в парламента и като излезе с петнадесет, какво ще произтече от това? Някой ще потърси ли сметка откъде той ги е взел? Никой няма да му потърси сметка!
И този спор, който за мен е буря в чаша вода, прилича на спора с отварянето на досиетата. Ако си спомняте, аз тогава пак се изказах и ще ви напомня същото: ако отворят на някого досието и той е доносник, какво ще произтече от това? Нищо няма да произтече! И ще ви дам пример: агентът Николай – Георги Марков, с изваждането на позорното му досие беше направен конституционен съдия от Жельо Желев. Проста работа! Същото е и сега.
Ако от целия този закон, от публикуването на имуществото, от неговото огласяване пред обществото, от всичко това не произлезе нищо, никой не потърси сметка за това, че си влязъл в парламента, изкарал си два мандата и си излязъл ужасно богат човек с парламентарната си заплата, това е просто излишно и една глупост. И ако не направим законопроект, който да бъде следствие на този, ние просто си губим времето. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат участие в дискусията на първо четене?
Заповядайте, господин Георгиев. Имате думата.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Колеги, това, че нашето имущество трябва да бъде прозрачно – да. Както някои колеги казаха, че, примерно, “влязъл съм с 5 лв.”, трябва да се знае, че “излязъл съм с 10 лв.” – да.
Аз застъпвам следната тема. Някои колеги казват: “Всички ни знаят, всички знаят за нас.” Не е така. Ако ни знаят, ни познават в определени райони или в други места. Но когато тръгват да публикуват ЕГН, адреси и други подробности, тази информация спокойно става достояние не само за нашата престъпност, но и за внесената престъпност, за престъпността извън страната.
Според мен трябва да има някаква умереност в публикуваните данни в интернет или където и да било. Ние също сме граждани. Както за гражданите има Закон за защита на личните данни и забраната и ограничаването на публикуването на лични данни трябва да се отнасят и за нас. Не може всеки журналист или всеки, който пожелае, да разполага и да размахва данни, че някой от нас е роден там и там, че като се е родил, е изплакал два или три пъти и т.н. Това е грубо погазване на правата ни, независимо от това, че сме публични личности. Това исках да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, имате думата, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предполагам, че всеки един от нас, преди да стане депутат, е попитан от медиите, както и аз бях попитана за това как влизам в парламента. Честно, откровено, без да скривам нищо, преди да попълня каквато и да е декларация, аз споделих какво имам – къща, кола, всичко, което имам. Можех да разкажа дори и какво имат моите близки, роднини, деца и т.н.
След това попълних и декларация. Така че дали е важно какви, колко и как човек попълва декларациите си, считам, че е друг проблем. Проблемът е във всеки такъв процес човекът да бъде честен, неподкупен, да не допуска да има нетрудови доходи, да граби хората и тогава той винаги ще може да излезе на светло. Така че разликата винаги е това, което пишеш, това, което казваш, това, което правиш, да са в една и съща посока! И никога да не лъжеш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Закривам дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Преминаваме към гласуване на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 104, против 6, въздържали се 16.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от приетия дневен ред за работата на нашия парламент:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГЕОДЕЗИЯТА И КАРТОГРАФИЯТА.
Господин Осман, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, имам процедурно предложение – заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Калин Рогачев да влезе в пленарната зала. Моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направено процедурно предложение.
Моля, гласувайте за допускане в залата на заместник-министър Калин Рогачев.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля заместник-министър Калин Рогачев да заеме своето място в пленарната зала.
Господин Осман, имате думата.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Закон за геодезията и картографията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
“Глава първа – Общи положения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
По чл. 1 има предложение на народните представители Марина Дикова и Ангел Тюркеджиев.
Има и предложение на народния представител Христо Кирчев.
Предложението по т. 1, буква “б” беше оттеглено.
Комисията подкрепя предложението в останалата му част.
Господин председател, тъй като предложенията на народните представители Марина Дикова, Ангел Тюркеджиев и Христо Кирчев са идентични, затова ги докладвам заедно.
Има предложение на народния представител Евгени Чачев.
Предложението по т. 2, буква “б” беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението в останалата му част.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
“Чл. 1. (1) Този закон урежда организацията, управлението, финансирането и изпълнението на дейностите в областта на геодезията и картографията, осъществявани от органите на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и от юридическите и физическите лица.
(2) Законът създава условия за:
1. поддържане на единна геодезическа основа за извършване на геодезически и картографски дейности;
2. осигуряване на актуална и единна геоинформация за територията на страната чрез топографско картографиране и чрез други методи и средства;
3. осигуряване на съответна на предназначението точност на създадените чрез геодезически и картографски дейности материали и данни;
4. осъществяване на контрол върху качеството на резултатите от геодезическите и картографските дейности;
5. взаимодействие между органите на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление, физическите и юридическите лица при изпълнението на дейности по геодезия и картография;
6. въвеждане на международни и европейски стандарти в геодезическите и картографските дейности в страната.
(3) Геодезическите и картографски дейности, осъществявани при създаването и поддържането на кадастъра, се уреждат със Закона за кадастъра и имотния регистър.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по наименованието на законопроекта, Глава първа и чл. 1? Няма.
Моля, гласувайте наименованията на законопроекта и на Глава първа, които се подкрепят от комисията, и текста на комисията за чл. 1.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 2 има предложение на народните представители Марина Дикова и Ангел Тюркеджиев; Христо Кирчев; и Евгени Чачев, които са идентични:
"Член 2 се изменя така:
"Чл. 2. Геодезическите и картографските дейности са основни и специализирани."
Комисията подкрепя предложенията, направени от колегите.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
"Чл. 2. Геодезическите и картографските дейности са основни и специализирани."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по чл. 2? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 2.
Уважаеми народни представители, моля да гласувате.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 3 има предложение на народните представители Марина Дикова и Ангел Тюркеджиев; Христо Кирчев; и Евгени Чачев.
Предложението по т. 1, буква "б" беше оттеглено от народните представители. Комисията подкрепя по принцип предложението в останалата му част.
Предложение на народния представител Захари Георгиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението на господин Георгиев.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
"Чл. 3. (1) Основни дейности в областта на геодезията и картографията са:
1. определянето и осъвременяването на геодезическата система за територията на Република България;
2. поддържането на държавна геодезическа мрежа, на геодезически мрежи с местно предназначение и на държавната нивелачна мрежа;
3. поддържането на държавна графиметрична мрежа и на мрежи от мареографни и магнитни станции;
4. създаването и поддържането на държавни топографски карти и ортофотопланове и на топографски бази данни, включително за осигуряване на отбраната и сигурността на държавата, както и за нуждите на навигацията за въздухоплаването и корабоплаването;
5. установяването на географските имена, регистрацията им и създаването и поддържането на база данни за тях, както и транскрипцията на чуждите географски имена;
6. организацията и поддържането на Държавния геодезически, картографски и кадастрален фонд;
7. геодезическо определяне и изработването на карти на линията на държавната граница;
8. създаването и поддържането на геоинформационна система.
(2) Условията, редът и изискванията за възлагането, създаването, поддържането, приемането и контрола по изпълнението на основните геодезически и картографски дейности се определят с наредби на:
1. министъра на регионалното развитие и благоустройството – за дейностите по чл. 7;
2. министъра на отбраната – за дейностите по чл. 9;
3. министъра на вътрешните работи – за дейностите по чл. 10."
По чл. 4 има предложение на народните представители Марина Дикова и Ангел Тюркеджиев; Христо Кирчев; и Евгени Чачев, които са идентични.
Комисията подкрепя по принцип предложението, направено от народните представители.
Има предложение от народния представител Захари Георгиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя предлага следната редакция на чл. 4:
"Чл. 4. (1) Специализирани геодезически дейности при устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството са:
1. инженерно-геодезически дейности за нуждите на инвестиционното проектиране и при строителството и експлоатацията на сгради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура;
2. прилагането на устройствени планове;
3. създаването и поддържането на местни нивелачни мрежи и нивелационни планове;
4. създаването и поддържането на нивелетни планове и на планове за вертикално планиране;
5. геодезически дейности при изследване на свлачища и деформации на сгради и съоръжения.
(2) Специализирани геодезически и картографски дейности са и:
1. геодезическите измервания и дистанционните изследвания при търсенето, проучването и добива на природни богатства;
2. геодезически и картографски дейности при изследванията движенията на земната кора;
3. създаването на общогеографски, тематични и други карти и атласи в графичен или цифров вид, на глобуси и на релефни карти.
(3) Условията, редът и минималните технически изисквания за извършването и контрола на специализирани геодезически и картографски дейности по ал. 1 и 2 се определят с наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли, уважаеми народни представители, желаещи да вземат думата по чл. 3 и 4? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете на чл. 3 и 4 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Членове 3 и 4 са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 6 има предложение на народните представители Марина Дикова и Ангел Тюркеджиев; Христо Кирчев; и Евгени Чачев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
"Чл. 5. Геодезическите и картографските дейности се възлагат, финансират и/или изпълняват от Агенцията по геодезия, картография и кадастър към министъра на регионалното развитие и благоустройството, от Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи или от специализираните им звена, от другите ведомства, от общините, от юридически и физически лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли изказвания по чл. 5? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на комисията за текст на чл. 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 83, против 1, въздържал се 1.
Член 5 е приет.
Има думата господин Павел Шопов от името на парламентарна група.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Вземам думата от името на Парламентарната група на Партия “Атака”. Поводът за това изявление е станалото ясно становище на лидерите на тройната коалиция в началото на седмицата - след направените съобщения за това, че лидерите на тройната коалиция са на мнение и тяхната позиция е в България да има американски бази.
Въпросът е изключително важен за България и се намираме пред последната права, след която ще стане ясно дали в България ще има американски бази или в България няма да има американски бази. В тази връзка позицията на “Атака” е ясна, последователна и тя е изразена още при създаването на Партия “Атака” на 17 април м.г., след което тази позиция беше препотвърдена по време на предизборната кампания. Тази позиция беше защитавана и през цялото време на съществуването на Четиридесетото Народно събрание до този момент.
Позицията на “Атака” е, че Партия “Атака” е категорично против ситуирането на американски бази, тъй като това ще бъде нарушение на Конституцията на България във връзка с националния суверенитет на България, с нейната териториалност. България ще се превърне в мишена на терористични нападения, ще се създаде екстериториалност на американските войници, военнослужещи, участващи в тези бази.
В тази връзка ние многократно сме излагали подробни съображения за това, че американски бази на българска територия няма да доведат до нищо добро за България и това няма да бъде българският национален интерес.
Оттук нататък има два начина въпросът да бъде решен в насока американски бази да не се разполагат на българска територия. Първият начин е да се създаде подписка, да бъде развита процедурата на базата на една четвърт от народните представители, тоест 60 души от българския парламент, което да доведе до референдум.
Другият начин за достигане до референдум, което е единствено възможното решение в тази насока за и против американските бази, е това да стане с подписка на 500 хил. български граждани.
Ето защо от днес “Атака” организира подписка в българския парламент и ние призоваваме всички честни български народни представители, които са на мнение, че това ще бъде в опасност за българския национален интерес, да подкрепят тази подписка.
От друга страна, от днес Парламентарната група на Партия “Атака” излиза от българския парламент и тръгва сред хората, организирайки тази подписка от 500 хил. души, които са необходими за предизвикване на референдум. Ние ще се срещнем с нашите симпатизанти и членове, ще предизвикаме митинги, протестни действия и това ще бъде все в тази връзка.
В Народното събрание ние ще оставим и народни представители, които да следят парламентарната дейност и които да бъдат в течение на това, което става в българския парламент. Те ще имат и грижата да работят за събирането на тази подписка от 60 народни представители за предизвикването на референдум.
Ето защо заявяваме, че за нас, представителите на “Атака”, меродавно становище, мнение и автентично волята на българския народ ще бъдат изразени единствено чрез референдум по този съдбоносен и най-важен за бъдещето на България въпрос. Оттук нататък ние ще направим всичко възможно да се стигне до такъв референдум, на който българските граждани да изкажат своята суверенна воля. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме по-нататък с чл. 6.
Господин Осман, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 6 има направено предложение от народните представители Марина Дикова и Ангел Тюркеджиев, Христо Кирчев, Евгени Чачев.
Комисията подкрепя по принцип направеното предложение.
Има предложение от народния представител Захари Георгиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 6:
“Чл. 6. (1) Материалите и данните, създадени в резултат на геодезически и картографски дейности по този закон, възложени от държавни и общински органи, са публични с изключение на тези, които съставляват класифицирана информация по Закона за защита на класифицираната информация.
(2) Собствеността върху материалите и данните, създадени в резултат на геодезически и картографски дейности по този закон, е на лицето, възложило създаването им.
(3) Предоставянето на материали и данни по ал. 2 на трети лица се извършва от собственика им срещу заплащане, както следва:
1. за възложените от държавни органи – по тарифа, приета от Министерския съвет;
2. за възложените от общините – по тарифа, приета от общинските съвети.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания, уважаеми народни представители, по текста на чл. 6? Не виждам.
Моля, гласувайте редакцията на чл. 6.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Текстът на чл. 6 е приет.
Тъй като чл. 7 от Глава втора е почти две страници, половин час почивка, след което ще продължим с чл. 7.
Тридесет минути почивка! (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Заседанието продължава.
Господин Осман, заповядайте, за да продължим работата си по второто четене на Законопроекта за геодезията и картографията.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Глава втора – Организация и управление на дейностите в областта на геодезията и картографията.”
По чл. 7 има предложение от народните представители Марина Дикова и Ангел Тюркеджиев, от народният представител Христо Кирчев и от народният представител Евгени Чачев. Тези предложения са идентични.
Комисията подкрепя по принцип тези предложения.
Има предложение на народния представител Соломон Паси.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
“Чл. 7. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството:
1. ръководи държавната политика в областта на геодезията и картографията;
2. координира извършването на геодезическите и картографски дейности, възложени от държавата и общините;
3. осигурява хармонизирането на законодателството на Република България със законодателството на Европейския съюз в областта на геодезическите и картографски дейности;
4. организира и контролира извършването на геодезическите и картографските дейности с изключение на дейностите по чл. 9 и чл. 10;
5. осъществява методическо ръководство на геодезическите и картографските дейности.
(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството в съответствие с правомощията си по този закон провежда дейността в областта на геодезията и картографията чрез Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
(3) Агенцията по геодезия, картография и кадастър, съвместно с Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, научни организации и висши училища:
1. подготвя програми за изпълнение на основните дейности в областта на геодезията и картографията, финансирани със средства от държавния бюджет и ги внася за разглеждане в Съвета по геодезия, картография и кадастър към министъра на регионалното развитие и благоустройството;
2. подготвя предложения за определяне и осъвременяване на Българската геодезическа система.
(4) В областта на геодезията и картографията Агенцията по геодезия, картография и кадастър:
1. поддържа възложените от държавата геодезически мрежи с местно предназначение;
2. поддържа държавната нивелачна мрежа и мрежата от мареографни станции;
3. създава, поддържа и издава държавните топографски карти в мащаби 1:5000 и 1:10 000 и възлага аерозаснемането за тази цел, създава и поддържа топографски бази данни и геоинформационната система за територията на страната и района на българската база в Антарктика;
4. води регистър за създадените чрез геодезически и картографски дейности материали и данни;
5. организира и подпомага дейността на Съвета по стандартизация на географските имена към министъра на регионалното развитие и благоустройството;
6. осъществява техническата дейност по установяването на географските имена в Република България, води регистъра им, създава и поддържа база данни и информационна система за тях;
7. осъществява контрол върху качеството на резултатите от геодезическите и картографските дейности, с изключение на извършваните от Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи;
8. осъществява взаимодействие и сътрудничество с държавни органи, както и с други организации в страната и чужбина;
9. организира разработването на концепции и насоки за развитието на геодезията, картографията, кадастъра и геоинформатиката;
10. изпълнява и други функции, определени с устройствения й правилник.
(5) Научното и научно-приложното обезпечаване на измерванията на нивото на Черно море се осъществява съвместно от Агенцията по геодезия, картография и кадастър и Българската академия на науките.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по наименованието на Глава втора и чл. 7. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на наименованието на Глава втора и чл. 7.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава втора и чл. 7 са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 8 има предложение на народните представители Марина Дикова и Ангел Тюркеджиев, на народния представител Христо Кирчев и на народния представител Евгени Чачев.
Комисията подкрепя по принцип направените предложения.
Има предложение на народния представител Иван Гризанов.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не подкрепя предложенията по т. 2 и т. 3, които ще изчета:
“2. Създава се нова ал. 4:
“(4) Съобразно характера на разглежданите проблеми, на заседанията на съвета могат да бъдат канени и представители на други ведомства, общини, Университета по архитектура, строителство и геодезия, Българска академия на науките и др.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
“Чл. 8. (1) Към министъра на регионалното развитие и благоустройството се създава Съвет по геодезия, картография и кадастър, който е съвещателен орган. Съветът обсъжда основните проблеми и прави предложения по дейностите в областта на геодезията, картографията и кадастъра.
(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството утвърждава поименния състав на съвета по ал. 1. Председател на съвета е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, определен от министъра.
(3) В състава на Съвета по геодезия, картография и кадастър се включват заместник-министър на отбраната, заместник-министър на вътрешните работи, заместник-министър на транспорта, заместник-министър на правосъдието, заместник-министър на финансите, заместник-министър на земеделието и горите и заместник-министър на околната среда и водите, определени от съответните министри, както и изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, представител на Националното сдружение на общините в Република България и председателят на Камарата на инженерите по геодезия.
(4) Съветът по геодезия, картография и кадастър осъществява дейността си съгласно правилник, одобрен от министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 8.
Заповядайте, господин Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, при внасяне на предложенията си за второ четене по предложения ни законопроект аз по всяко свое предложение внесох мотиви, за да улесня работата на комисията, но тъй като вярвам в голямата компетентност на комисията, оттеглям всички свои предложения, които не са подкрепени от комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по чл. 8? Няма.
След като господин Гризанов оттегля неговите неприети от комисията предложения, поставям на гласуване чл. 8 така, както се предлага от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 9 има предложение на народния представител Соломон Паси.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция, приемайки по принцип текста на вносителя:
“Чл. 9. (1) Министърът на отбраната осигурява:
1. поддържането на държавната геодезическа мрежа;
2. създаването, осъвременяването и издаването на геодезическите и картографските материали и данни, включително информационна система за целите на отбраната и сигурността на държавата, както и за нуждите на навигацията за въздухоплаването и корабоплаването;
3. създаването, обновяването и издаването на държавните топографски карти за територията на страната и района на българската база в Антарктида в мащаб 1:25 000 и в по-дребни мащаби;
4. поддържането на основната гравиметрична мрежа и определянето на магнитната деклинация за територията на страната;
5. организирането и поддържането на геодезически и картографски фонд, които съдържат оригиналите на геодезически и картографски материали и данни за нуждите на Министерството на отбраната.
(2) Научното и научно-приложното обезпечаване на магнитните измервания се осъществява съвместно от Министерството на отбраната и Българската академия на науките.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 9 имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 9.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
“Чл. 10. Министърът на вътрешните работи осигурява геодезическото определяне на линията на държавната граница и изработването на карти в цифров и графичен вид и на информационна система, отразяващи тази граница, създава и поддържа геодезическия и картографски фонд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 10 имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 10.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 11 има направено предложение от народните представители Марина Дикова, Ангел Тюркеджиев, Христо Кирчев и Евгени Чачев.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 11. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 11.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Глава трета – Основни държавни дейности в областта на геодезията и картографията.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Глава трета:
“Дейности в областта на геодезията и картографията.”
“Раздел І – Българска геодезическа система и геодезически мрежи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по наименованието на Глава трета и Раздел І? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Глава трета и Раздел І, така както се предлагат от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава трета и наименованието на Раздел І са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 12 има предложение на народните представители Марина Дикова, Ангел Тюркеджиев, Христо Кирчев и Евгени Чачев.
Комисията подкрепя по принцип направеното от тях предложение и предлага следната редакция на чл. 12:
“Чл. 12. (1) Геодезическата система за територията на Република България, наричана по-нататък “Българска геодезическа система”, се определя на основата на Европейската геодезическа референтна система. Българската геодезическа система включва:
1. фундаментални геодезически параметри;
2. геодезическа координатна система;
3. височинна система;
4. система от равнинни координати, основана на приетите геодезическа координатна система и картографска проекция, която се използва за граждански приложения;
5. система за разграфка и номенклатура на картните листове.
(2) Дефиницията, реализацията и поддръжката на Българската геодезическа система се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на отбраната.
(3) Определянето на Българската геодезическа система се извършва чрез:
1. изграждане и поддържане на равномерно разпределени върху цялата територия на Република България геодезически точки, които съставляват единната геодезическа основа;
2. използване на спътникови, геодезични, гравиметрични, астрономични и геомагнитни измервания с висока точност въз основа на резултатите, от които се определят геодезическите координати, надморските височини, ускорението на силата на тежестта и магнитната деклинация на точките;
3. определяне на трансформационните параметри между Българската геодезическа система и други референтни системи, прилагани в страната;
4. определяне на параметрите на земното гравитационно поле за територията на страната;
5. използване на данни от постоянно действащи станции за определяне на положение за нуждите на геодезическите и топографските измервания и за навигацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 12. Няма желаещи.
Следователно, поставям на гласуване чл. 12.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 13 има предложение от народните представители Марина Дикова, Ангел Тюркеджиев, Христо Кирчев и Евгени Чачев.
Комисията подкрепя предложението по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
“Чл. 13. (1) Единната геодезическа основа на територията на Република България включва следните геодезически мрежи:
1. държавната геодезическа мрежа – предназначена да материализира и разпространи на територията на страната геодезическата координатна система;
2. държавната нивелачна мрежа – предназначена да осигурява единна височинна основа за геодезическите измервания;
3. държавната гравиметрична мрежа – предназначена за определяне параметрите на гравитационното поле;
4. мрежата от мареографни станции – предназначена за регистриране колебанията на нивото на Черно море и определяне на средните му стойности;
5. мрежата от магнитни станции – предназначена за определяне деклинацията на магнитното поле.
(2) Държавната геодезическа мрежа се сгъстява с точки от геодезически мрежи с местно предназначение. 
(3) Редът и техническите изисквания за създаване, приемане и поддържане на геодезическите мрежи по ал. 1, т. 1, 3 и 5 се определят с наредби на министъра на отбраната съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(4) Редът и техническите изисквания за създаване, приемане и поддържане на геодезическите мрежи по ал. 1, т. 2 и 4 и ал. 2 се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на отбраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 13 има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 13.
Гласували 82 народни представители: за 80, против 1, въздържал се 1.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Раздел ІІ – “Държавни топографски карти”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
По чл. 14 има предложение от народните представители Марина Дикова, Ангел Тюркеджиев, Христо Кричев и Евгени Чачев. Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Соломон Паси, също подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
“Чл. 14. (1) Държавните топографски карти се изработват за цялата територия на Република България, както и за района на българската база в Антрактика и включват:
1. едромащабна топографска карта в мащаби 1:5000 и 1:10 000;
2. средномащабни топографски карти в мащаби 1:25 000, 1:50 000 и 1:100 000;
3. дребномащабни топографски карти в мащаби, по-дребни от 1:100 000.
(2) Държавните топографски карти се представят съгласно системата за разграфка и номенклатура на картните листове.
(3) Държавните топографски карти се създават, обновяват, поддържат и приемат при условия и по ред, определени, както следва:
1. едромащабната топографска карта – с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на отбраната и с министъра на вътрешните работи;
2. средномащабната и дребномащабната топографска карта – с наредба на министъра на отбраната съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(4) Държавните топографски карти се обновяват периодично в срок не по-дълъг от 7 години или в срокове, определени с международни споразумения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 14. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 14.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 15 има предложение от народните представители Марина Дикова, Ангел Тюркеджиев, Христо Кирчев и Евгени Чачев.
Комисията подкрепя по принцип предложенията по т. 1 и 3. По т. 2 предложението беше оттеглено.
Има предложение от народния представител Иван Гризанов. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция за чл. 15:
“Чл. 15. (1) Аерозаснемане и други дистанционни методи се извършват във връзка с изработването и обновяването на едромащабната топографска карта, изработването на кадастралната карта и за други цели.
(2) Аерозаснемането се извършва от специализираното звено на Министерството на отбраната, както и от други физически или юридически лица след съгласуване с Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи.
(3) Планирането, изпълнението, контролирането и приемането на аерозаснемането и на резултатите от различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 15.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 16 няма направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 16 е по вносител и не се чете.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 16? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 16.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Раздел ІІІ – “Тематични и други карти”.
По чл. 17 предложението, което беше направено, е оттеглено, господин председател. В случая вече нямаме направено предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По наименованието на Раздел ІІІ и чл. 17 има ли желаещи за изказване? Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІІІ и чл. 17.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Раздел ІV – “Установяване и стандартизация на географските имена”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
По чл. 18 направеното предложение е оттеглено от народните представители.
Комисията по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 18:
“Чл. 18. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството назначава Съвет по стандартизация на географските имена и организира неговата работа.
(2) Съветът по ал. 1 извършва експертна дейност в областта на стандартизацията на географските имена.
(3) Председател на Съвета по стандартизация на географските имена е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, а негови членове са представители на Министерството на отбраната, Министерството на образованието и науката, Министерството на културата, Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на държавната администрация и административната реформа, Министерството на външните работи, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Института за български език и Географския институт при Българската академия на науките, предложени от съответните им ръководители.
(4) Съобразно характера на разглежданите проблеми председателят на съвета може да кани на неговите заседания и представители на други ведомства, области, общини, висши училища и други организации.
(5) Дейността на Съвета по стандартизация на географските имена се финансира със средства от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІV и текста на чл. 18.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Наименованието на Раздел ІV и текста на чл. 18 са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 19 има направено предложение от народния представител Иван Гризанов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 19:
“Чл. 19. (1) Съветът по стандартизация на географските имена предлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството за утвърждаване:
1. редът и правилата за унифицирането и регистрирането на географските имена в Република България и техния правопис;
2. установените географски имена в Република България и вписването им в регистъра по чл. 7, ал. 4, т. 6;
3. транскрипцията на чужди географски имена и техния правопис;
4. транслитерацията на българските географски имена на латиница.
(2) При изпълнението на функциите си по ал. 1 съветът взема под внимание и препоръките на международните организации по географски имена, както и българските традиции в тяхното изписване.
(3) Съветът осъществява дейността си съгласно правилник, одобрен от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(4) Актовете на министъра на регионалното развитие и благоустройството по ал. 1 са задължителни за всички ползватели на географски имена в страната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по текста на чл. 19, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текста на чл. 19.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Раздел V – Държавен геодезически, картографски и кадастрален фонд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по наименованието на Раздел V. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел V, както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Наименованието на Раздел V е прието.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 20 има предложения от народните представители Марина Дикова и Ангел Тюркеджиев, Христо Кирчев и Евгени Чачев.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, а предложението по т. 1 бе оттеглено от тяхна страна.
Има предложение от народния представител Иван Гризанов.
Комисията подкрепя предложението по т. 2, а господин Гризанов преди малко заяви, че оттегля другата част от предложението си.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
“Чл. 20. (1) Държавният геодезически, картографски и кадастрален фонд (Геокартфонд), поддържан от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, съхранява геодезически, картографски, кадастрални и други материали и данни по реда, установен от Закона за Държавния архивен фонд.
(2) Материали и данни от Геокартфонда могат да бъдат съхранявани и от териториалните звена на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
(3) В Геокартфонда се предават за съхраняване:
1. копия с данни за държавната геодезическа и държавната гравиметрична мрежа;
2. оригиналните материали в цифров, графичен и писмен вид и съответните данни за геодезическите мрежи с местно предназначение, за държавната нивелачна мрежа и за нивелачните мрежи, които я сгъстяват, за мареографните станции;
3. оригиналните материали в цифров, графичен, писмен и фотографски вид и съответните данни за едромащабната топографска карта;
4. аероснимки и космически снимки, създадени и/или ползвани при изработване на едромащабната топографска карта или кадастралната карта;
5. копие от картите и списъците с геодезическите координати на точките, определящи линията на държавната граница;
6. копия от данните в цифров, графичен, писмен, фотографски и друг вид и съответните материали, създадени в резултат от специализирани дейности по чл. 4;
7. оригинали или копия на други документи, свързани с геодезическите, картографските и кадастралните дейности, възлагани по реда на чл. 3, ал. 2.
(4) Материали и данни по ал. 3, които не са възложени от държавата, могат да се предават в Геокартфонда за съхранение, ползване и предоставяне на трети лица въз основа на договор между собственика им и Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
(5) В Геокартфонда се съхраняват материали и данни, създадени чрез специализирани геодезически и картографски дейности, възложени от държавата, ако са за обекти с площ не по-малка от 5 ха или за линейни обекти с дължина не по-малка от 5 км.
(6) Материалите и данните в цифров вид се съхраняват в Геокартфонда в приетия формат по чл. 12, т. 5 от Закона за кадастъра и имотния регистър.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 20.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Има предложение от народните представители Марина Дикова и Ангел Тюркеджиев; Христо Кирчев; Евгени Чачев чл. 21 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 21 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Докладвайте го все пак.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН:
“Чл. 21. Материалите и данните, съхранявани в Геокартфонда, са държавна собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като отпадне този член, чия собственост става?
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Казано е в други текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други текстове, добре.
Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 21. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 21 да отпадне.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Член 21 отпада.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 22 е направено предложение от колегите, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 21:
“Чл. 21. (1) Материалите и данните, предоставени в Геокартфонда се съхраняват безсрочно или за определен срок.
(2) На безсрочно съхраняване подлежат:
1. каталозите (регистрите) с координати, надморски височини, гравиметрични данни, данни от мареографни измервания, данни от магнитни измервания, измервания за изследване на геодинамични явления;
2. филми от аерозаснемане и контактни копия от тях, включително данни от аерозаснемане в цифров вид;
3. космически снимки;
4. оригиналите на кадастралната карта и кадастралните регистри;
5. оригинали на топографски и тематични карти, кадастрални и комасационни планове, уникални картографски произведения;
6. топографски карти, върху които са документирани установените държавна граница, административни и землищни граници;
7. геодезически и картографски материали и данни, свързани със защита на авторското право.
(3) На съхраняване за срок 50 години подлежат носителите с данни от полските измервания и изчисления, извършени при създаването на материалите по ал. 2.
(4) Геокартфондът съхранява постъпилите материали и данни, които представляват класифицирана информация съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
(5) Унищожаване на геодезически и картографски материали и данни, съхранявани в Геокартфонда, се извършва по реда на Закона за държавния архивен фонд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 21 по новата номерация. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 21.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 23 има предложение от народните представители Марина Дикова и Ангел Тюркеджиев; Христо Кирчев; Евгени Чачев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение и от народния представител Иван Гризанов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 22:
“Чл. 22. (1) Агенцията по геодезия, картография и кадастър:
1. извършва писмени и устни справки въз основа на материалите и данните от Геокартфонда;
2. предоставя заверени копия, включително в цифров и фотографски вид, на геодезически, картографски, топографски и кадастрални материали и данни от Геокартфонда;
3. предоставя информация в цифров вид чрез пряк достъп посредством геоинформационната система.
(2) Когато материалите и данните по ал. 1, т. 2 се предоставят в цифров вид, заверката им се осъществява с електронен подпис на длъжностно лице.
(3) За услугите по ал. 1 се заплащат такси в размери, определени с тарифата по чл. 6, ал. 3, т. 1, или по цени, съгласно договорите по чл. 20, ал. 4.
(4) Справките и услугите включват правото на еднократно и в една процедура използване на получените материали и данни.
(5) Ведомствата и общините заплащат за справки и услуги по ал. 1, когато материалите и данните са възложени от държавата, действителните разходи, направени за създаване на копия от съответната документация.
(6) Информацията, материалите и данните, предоставени от Геокартфонда, могат да бъдат ползвани само за целите, за които са заявени. Те не могат да бъдат тиражирани, разпространявани или предоставяни на трети лица, освен ако това е уредено на основание на сключен договор с Агенцията по геодезия картография и кадастър.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 22. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 22 така, както го предлага комисията.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Член 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: "Раздел VІ – Геоинформационна система".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по наименованието на Раздел VІ. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел VІ.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Наименованието на Раздел VІ е прието.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 24 има предложение на народните представители Марина Дикова, Ангел Тюркеджиев, Христо Кирчев и Евгени Чачев.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 23:
"Чл. 23. (1) За нуждите на геодезията и картографията се създава геоинформационна система, която се състои от:
1. единен цифров модел на територията на Република България, отговарящ по съдържание и точност на едромащабната топографска карта в мащаб 1:5000, съответно 1:10 000;
2. геодезически и топографски бази данни;
3. база данни за географските имена;
4. информация за геодезическите и картографските материали и данни, съхранявани в Геокартфонда и информация от регистъра по чл. 7, ал. 4, т. 4;
5. програмно-технически средства за създаване, обработка, обслужване, управление, поддържане в актуално състояние и надеждно съхраняване на бази данни и пространствени цифрови модели, както и на средства за информационен обмен.
(2) Геоинформационната система осъществява връзка и информационен обмен с информационната система за кадастъра, както и със специализираните информационни системи по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
(3) Съдържанието, както и условията и редът за създаване, поддържане и функциониране на геоинформационната система за предоставяне на пряк достъп до данните в нея и услуги, както и за осъществяване на връзката с информационните системи по ал. 2 се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(4) За справки и предоставяне на данни от геоинформационната система се заплащат такси в размери, определени с тарифата по чл. 6, ал. 3, т. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 23. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 23.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: "Глава четвърта – Правоспособност. Извършване и приемане на геодезически и картографски дейности".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам желаещи народни представители да вземат отношение по наименованието на Глава четвърта.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава четвърта е прието.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: "Раздел І – Правоспособност".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 25 има предложение, направено от народните представители Марина Дикова, Ангел Тюркеджиев.
Предложенията на народните представители Христо Кирчев и Евгени Чачев съвпадат.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложението на народния представител Захари Георгиев също се подкрепя от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 24:
"Чл. 24. (1) Основните дейности по геодезия и картография по чл. 3 и специализираните дейности по чл. 4, ал. 2, т. 1 и 2 се изпълняват от лица, получили правоспособност по геодезия, съответно по картография, при условията и по реда на Глава втора от Закона за кадастъра и имотния регистър.
(2) Специализираните дейности по чл. 4, ал. 1 се изпълняват от лица, получили правоспособност при условията и по реда на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
(3) Агенцията по геодезия, картография и кадастър и териториалните й служби, специализираните звена на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи и общините при изпълнение на своите функции и в областта на геодезията и картографията се смятат за правоспособни за извършване на геодезически и картографски дейности по силата на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 24.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 24.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 26 има предложение на народните представители Марина Дикова, Ангел Тюркеджиев, Христо Кирчев и Евгени Чачев.
Комисията подкрепя предложението им и предлага следната редакция на чл. 26, който става чл. 25:
“Чл. 25. (1) Лице, притежаващо правоспособност да извършва дейности по геодезия и картография, е длъжно:
1. да извършва възложените му работи в съответствие с изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му;
2. да защитава класифицираната информация, представляваща служебна тайна, която му е станала известна във връзка с осъществяване на възложената му дейност.
(2) Лице, притежаващо правоспособност да извършва дейности по геодезия и картография, подписва (с електронен подпис – за материали и данни в цифров вид) и подпечатва създадените и изработените от него материали и данни.
(3) Не подлежат на приемане, съгласуване и одобряване от компетентните органи геодезически и картографски материали и данни, които не са подписани и подпечатани от лице, притежаващо съответната правоспособност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 25 има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по текста? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 25.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 27 по вносителя няма направени предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 26:
“Чл. 26. Правоспособното лице се застрахова за времето на своята дейност по този закон за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения, както и на задълженията на негови служители. Минималният размер на застрахователната сума се определя:
1. от Агенцията по геодезия, картография и кадастър – за лицата, придобили правоспособност при условията и по реда на чл. 24, ал. 1;
2. от Камарата на инженерите по геодезия – за лицата, придобили правоспособност при условията и по реда на чл. 24, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 26 има ли народни представители, желаещи да вземат думата? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 26.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, бих искал да се обърна към народните представители. Следва един от най-важните членове и текст, който предизвика много голяма дискусия в комисията. Това е въпрос, по който парламентът трябва да се произнесе.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 27:
“Чл. 27. Служителите в администрацията на органите на изпълнителната власт и на общините, които притежават правоспособност по геодезия, съответно по картография, имат право в извънработно време да извършват геодезически и картографски дейности за територии, за които не са им възложени служебни задачи по изпълнението на този закон.”
Чувствам се задължен да наблегна на въпроса, тъй като поех ангажимент от името на комисията, за да могат колегите в пленарната зала да знаят за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Текстът е спорен, но няма нито едно предложение?! Но е хубаво това да се разясни.
Мога да действат извън територията, в друга община.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Да, извън своята община.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, госпожо Янакиева.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА (КБ): Господин председателю, уважаеми колеги! Наистина този текст беше дискусионен на заседанието на комисията. Аз смятам, че той предопределя три неща.
На първо място, нелоялна конкуренция.
На второ място, защо да не го кажем, корупция, тъй като има конфликт на интереси. Едва ли човек, който работи в системата на едно държавно учреждение или на общината, може да възлага сам на себе си разработването на каквито и да било материали, свързани с тази тема, и накрая самият той да контролира себе си. Това беше основният аргумент, поради който аз гласувах “против” в комисията.
Продължавам да смятам, че е налице конфликт на интереси и няма да подкрепя чл. 27 в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Янакиева.
Има думата господин Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Действително в този текст могат да се правят различни предположения и хипотези. Първата от тях е в създаване възможността за използване на служебно положение при частни разработки. Изискването да се работи на друга територия лесно може да се подмени по своя смисъл, като се правят взаимодействия от колеги от различни територии. Един работи за единия, друг работи за другия и си обменят информация. Но в подобна хипотеза сме и за много други подобни проучвания, касаещи други материи и други закони.
В същото време обаче сме свидетели на нещо, което според мен е по-съществено и по-важно и затова аз ще подкрепя този текст. Изключително много изоставаме в набирането и изработването на необходимите картографски и други материали. Това предполага, че трябва да се интензифицира процесът на изработването, в това число и с възлагане по друг ред, освен от специализираните държавни структури на агенцията. И от тези две злини може би по-добре е да подкрепим този текст, като разчитаме, че ще има един достатъчно добър контрол от страна на ръководителите на административните структури на агенцията и на деконцентрираните такива, за да се избегнат възможностите за злоупотреба. В обратната хипотеза обричаме на невъзможност да се ускори изработването на тези карти и проучвания, което е много неполезно, бих казал вредно в ситуацията, в която се намираме сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение!
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, госпожа Янакиева има основание, но все пак трябва да запознаем с една информация колегите, които следят този процес. Ако погледнем в Закона за Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, ще видим, че там даваме възможност на архитектите, които са служители в изпълнителната власт, или на инженерите да работят в извънработно време, извън територията, където те работят. Сега големият въпрос е ако отпадне този текст, който се възприе вече с мнозинство от комисията. Нямаше консенсус по този текст, няма да следваме логиката на другите браншови организации, където даваме възможност на архитекти и строителни инженери да работят в извънработно време. Друг е въпросът дали изобщо е правилно. Трябва да има един принципен подход трябва ли да се промени законодателството в тази посока, по какъв начин да бъдат стимулирани държавните служители и по принцип служителите в общините и в изпълнителната власт да не се занимават с дейност извън служебните ангажименти.
Аз лично на този етап малко трудно виждам дали това може да се осъществи. Даже и да има забрана за тези служители, реално на практика всички служители – архитекти, инженери, финансисти, пак работят, само че нямат официалната правоспособност да извършват тази дейност в извънработно време. По-хубаво е да се регулира в закон, отколкото да го направят по неофициален начин и ми се струва, че опасността от корупция ще бъде по-голяма. Ако няма тази правоспособност, те ще трябва да бъдат насочени към определени фирми за извършване на подобна дейност. Мисля, че е по-правилно да следваме логиката и на другите браншови организации, като Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Това е въпрос на дискусия, въпрос на политическо решение. Наистина ви казвам, колеги, че един от най-важните текстове в закона е това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Осман.
Има думата народният представител Силвия Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Този текст наистина много се дебатира и дискутира в парламентарната комисия поради изложените вече мотиви, на които аз няма да се спирам, но ще си позволя да наблегна на два момента.
Първият наистина е обемът работа, който в последните години се налага, а сега предстои да бъде извършен в сферата на геодезията, на картографията, да не говорим за проблемите на кадастъра. Те са още по-тежки, по-трудни и по-обемни.
Ние направихме един дълбок анализ и констатирахме, че в общините, особено в по-малките общини, има липса на кадри в сферата на геодезията. Малките общини по същество нямат свои специалисти, които да работят на територията. Така че там те са специалисти основно от областния град, там са и по-малко фирми в някои от областните градове. И това поставя темата като актуална, важна и необходима – ние под формата на този текст да дадем това право, безспорно с всички контролни функции в общините, ако има злоупотреба, ако има нарушение или превишаване на служебни ангажименти.
Но ви приканвам да подкрепим този текст не само защото ще уеднаквим позицията с действащото законодателство и нормативи в другите браншови организации и сдружения, но по този начин ще гарантираме възможността обемът работа на територията да бъде реализиран и да бъде извършван своевременно и още повече качествено.
Затова споровете, които водихме, бяха на принципна основа. Надделяха мотивите, че е важно на този етап да подкрепим в този вид този текст, за да подкрепим реализирането на закона като цяло. И аз ви приканвам да го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Борислав Владимиров.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема колежке Алексиева, аз наистина мислех, че мнението в парламентарна зала е поляризирано, каквото беше и в самата комисия, но Вие наистина ме учудихте с тази си позиция.
Нека да поясня на всички колеги, защото се даде пример с архитектите и колежката много добре го знае – такова изключение има по Закона за Камарата на архитектите и инженерите, но то се отнася само за колеги, които са на непълен работен ден. Когато са заети два работни дни в определена община, поради липса на кадри, дадохме право на тези архитекти в останалото време да работят. Но не бих се съгласил с изказаните мнения в подкрепа на това предложение, тъй като ние, колеги, според мен създаваме корупционна среда. Не може служителите от държавната и общинската администрация, използвайки целия ресурс, с който тя разполага, да имат право на частна практика. Това, според мен, не е пазарно, не е демократично и по никакъв начин не би могло да се получи конкуренция.
Представете си хипотезата колега, който работи в Перник, и колега, който работи в София-област в двете дирекции на Агенцията по кадастъра. Те наистина ще си разменят работата и тъй като притежават и техника, която е служебна, притежават и цялата информация, просто частни фирми в този бранш няма да влязат. Според мен такъв прецедент не бива да се прави.
Друг е въпросът дали това възнаграждение на служителите в тези администрации е достойно. Но това зависи от цялостното развитие на страната, а не можем ние да го правим насила с един закон. Затова, уважаеми народни представители, ви приканвам да не подкрепим това предложение, каквото беше и моето решение, и моето гласуване в комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата.
АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, наистина в разискванията по този закон, който е първият закон, който урежда обществените отношения в областта на геодезията и картографията, този чл. 28 беше най-дискутираният. В интерес на истината между първо и второ четене аз също бях против този текст, но за мен е по-добре един такъв текст да бъде разписан в закона, тъй като ние имаме Глава седем, която е “Административнонаказателни разпоредби” и там много ясно и точно са разписани наказанията за тези колеги геодезисти, които наистина не спазват закона.
В интерес на истината аз съм инженер геодезист. Като такъв съм работил в община Царево и когато съм искал да упражнявам своята професия, съм се явявал на обществени поръчки в други общини, вземал съм си отпуск и съм поддържал моята професионална подготовка. Съответно съм спазвал законите и разпоредбите на страната. По-добре наистина този текст да е разписан, за да е ясно и тези, които нарушават закона по Глава седма, да получат санкции по съответните административнонаказателни разпоредби. Подкрепям този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Казак, имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е наистина доста важен текст. Аз не съм член на комисията, но осъзнавам важността, която се крие зад тази разпоредба. Мисля, че трябва да подходим прагматично. Винаги е по-добре, уважаеми колеги, законът да се стреми максимално да регулира реално съществуващите обществени взаимоотношения и да създаде правила за тяхното допустимо прилагане – допустимо от гледна точка на обществения морал, отколкото да има правен вакуум, в който те безпрепятствено да се развиват.
Искам да посоча на първо място, че имаме Кодекс на труда, имаме Закон за държавния служител. Там има ясно разграничени правила за несъвместимости по отношение на това какво един служител – било то държавен или на трудов договор – може да прави и какво не. Аз съм убеден, че изпълнението на тези дейности в извънработно време може да стане единствено и само въз основа на някакво гражданскоправно взаимоотношение, граждански договор, който по никакъв начин не би могъл да конкурира трудовото или служебното правоотношение на съответния човек с администрацията, в която работи.
Второ, след като изрично се посочва, че това ще стане в извънработно време, никой не може да бъде ограничаван в извънработно време да се занимава с онази дейност, която желае и за която има квалификация.
На трето място, ясното изписване в закона като изискване, че тази дейност не бива да бъде в териториалния обхват на администрацията, в която работи той – ако е в общинска администрация, не трябва да се развива в рамките на тази община, ако е в областна администрация – в рамките на областта и т.н., е достатъчна гаранция да се избегнат конфликтът на интереси и някаква възможност за корупция при вземането на решения от съответната администрация. Мисля, че текстът е добър и заслужава да бъде подкрепен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 27 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 67, против 11, въздържали се 17.
Текстът на чл. 27 е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Раздел ІІ – Извършване на геодезически и картографски дейности.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
По чл. 29 има направено предложение от народните представители Марина Дикова и Ангел Тюркеджиев, Христо Кирчев, Евгени Чачев.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 28:
“Чл. 28. (1) Собственикът, съответно ползвателят, на недвижим имот е длъжен:
1. да осигури свободен достъп в недвижимия имот на лицата, на които е възложено по реда на този закон да извършват или да контролират извършването на геодезически и картографски дейности;
2. да представи при поискване документи, съдържащи информация във връзка с извършваните геодезически и картографски дейности.
(2) Лицата, на които е възложено по реда на този закон да извършват или да контролират извършването на геодезически и картографски дейности, имат право:
1. да преминават през недвижимия имот до мястото за измерване, съответно до геодезическия знак след уведомяване на собственика;
2. да извършват необходимите измервания;
3. да поставят геодезически знаци в поземления имот или върху сградите след уведомяване собственика на недвижимия имот.
(3) Лицата по ал. 2 са длъжни да удостоверят правото си да извършват съответните действия.
(4) При неизпълнение от собственика, съответно от ползвателя, на недвижим имот на задълженията по ал. 1, т. 1 достъпът до недвижимия имот се осигурява по административен ред със заповед на кмета на общината, съответно – на кмета на района по местонахождението на имота, а при необходимост – и със съдействието на полицията по искане на кмета.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказване по текста на чл. 29 – по реда на вносителя, по номерацията на комисията – чл. 28. Чухте редакцията на чл. 28.
Има ли желаещи? Няма.
Моля, гласувайте чл. 29 по номерацията на вносителя.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Член 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 29:
“Чл. 29. (1) Лицата, на които по реда на този закон е възложено да извършват или да контролират извършването на геодезически и картографски дейности, са длъжни да опазват земята, сградите, съоръженията, оградите, подобренията и насажденията в имота.
(2) Собствениците, съответно ползвателите, имат право на обезщетение от възложителя за вредите, причинени при изпълнение на геодезическите и картографските дейности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте текста на чл. 30, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на чл. 30 по реда на вносителя.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Член 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 31 има предложение на народните представители Марина Дикова и Ангел Тюркеджиев, на Христо Кирчев, на Евгени Чачев.
Комисията подкрепя по принцип предложенията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31, който става чл. 30:
“Чл. 30. Изходните материали и данни, необходими за изпълнение на геодезически, картографски и други дейности, се получават от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, от Министерството на отбраната или от собственика им. Получаването на материалите и данните по съответния ред се удостоверява чрез съответния документ за предоставянето им – договор или документ за платена такса.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, има ли изказвания по текста на чл. 30? Няма.
Моля, гласувайте текста на чл. 30.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 32, който става чл. 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 32.
Моля, гласувайте.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 33 няма направени предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33, който става чл. 32:
“Чл. 32. (1) Точките и съоръженията от геодезическите мрежи по чл. 13, ал. 1 и 2 се изграждат само в недвижими имоти – държавна или общинска собственост.
(2) По изключение и при невъзможност да се спазят изискванията на ал. 1 точките и съоръженията от геодезическите мрежи по чл. 13, ал. 1 и 2 се изграждат в недвижими имоти – собственост на физически лица или на юридически лица. За осигуряване на условия за ползването на тези точки и съобразно тяхното предназначение се създават сервитутни зони.
(3) Размерите, разположението и режимът на ползването на сервитутните зони по ал. 2 са индивидуални и се определят в наредбите по чл. 13, ал. 3 и 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказвания, уважаеми народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 32.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Член 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 34 няма направени предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 33:
“Чл. 33. (1) Физическите и юридическите лица са длъжни да опазват точките и съоръженията от геодезическите мрежи по чл. 4, ал. 1, т. 3 и по чл. 13, ал. 1 и 2.
(2) При обоснована необходимост за унищожаване на точки и съоръжения по ал. 1, собствениците на имоти, в които те са разположени, са длъжни да уведомят Агенцията по геодезия, картография и кадастър или специализираното звено на Министерството на отбраната, както и да осигурят финансови средства за преместването и новото им геодезическо определяне.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте текста на чл. 34, който става чл. 33.
Няма желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване. Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Член 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Раздел ІІІ – Приемане на изработените геодезически и картографски материали и данни.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
По чл. 35 има направени предложения от народните представители Марина Дикова и Ангел Тюркеджиев, от Христо Кирчев, от Евгени Чачев.
Комисията подкрепя по принцип направените предложения от тези народни представители.
Има предложение и от народния представител Захари Георгиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 34:
“Чл. 34. (1) Изработените по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 5 геодезически и картографски материали и данни, както и тези по чл. 14, ал. 1, точки 2 и 3 се приемат от комисия, определена със заповед на министъра на отбраната.
(2) Изработените по чл. 13, ал. 1, точки 2 и 4 и чл. 13, ал. 2 геодезически и картографски материали и данни, както и тези по чл. 14, ал. 1, т. 1 се приемат от комисия, определена със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
(3) Изработените по чл. 4, ал. 1, точки 2, 3 и 5 геодезически и картографски материали и данни се приемат от комисия, определена със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в състав: председател – представител на агенцията, и членове – представители на съответните общини, ведомства и други заинтересовани юридически и физически лица.
(4) Приемането на изработените геодезически и картографски материали и данни се извършва в присъствието на лице, правоспособно да извършва дейности по геодезия, съответно по картография, което е представител на изпълнителя.
(5) Комисиите по ал. 1, 2 и 3 проверяват спазването на нормативните изисквания за съответния вид геодезически и картографски дейности, наличието на документ, удостоверяващ предоставянето на изходните материали и данни, както и съответствието на използваните от изпълнителя изходни материали и данни с тези по чл. 30. Комисията подписва (с електронен подпис – за материали и данни в цифров вид) и подпечатва приетите от нея материали и данни.
(6) Комисията по ал. 3 предава на Агенцията по геодезия, картография и кадастър приемателния протокол в 10‑дневен срок от приемането на материалите и данните. Приетите материали и данни се предават в Геокартфонда, когато са възложени от държавата или е сключен договор за предоставянето и ползването им между Агенцията по геодезия, картография и кадастър и собственика им.
(7) Когато геодезическите и картографските материали и данни са възложени от физически или от юридически лица, за приемането им по реда на ал. 3 се заплаща такса в размер, определен в тарифата по чл. 6, ал. 3, т. 1.
(8) Когато при приемане на геодезически и картографски материали и данни, предоставени от правоспособно лице, се установи несъответствие с изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, агенцията писмено информира Камарата на инженерите по геодезия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Осман.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на чл. 35.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 36 има направено предложение от народните представители Марина Дикова и Ангел Тюркеджиев, също и от народните представители Христо Кирчев и Евгени Чачев.
Комисията подкрепя по принцип направеното предложение. Те са идентични, господин председател.
Комисията предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 35:
“Чл. 35. (1) Регистърът по чл. 7, ал. 4, т. 4 е публичен и съдържа информация за вида, обхвата, собствеността и местонахождението на материалите и данните, създадени чрез геодезически и картографски дейности.
(2) В 20-дневен срок от получаване на протокола по чл. 34, ал. 6 Агенцията по геодезия, картография и кадастър отразява в регистъра по ал. 1 съответните данни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказване. Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване на чл. 36.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 37 има направено предложение от народните представители Марина Дикова, Ангел Тюркеджиев, Христо Кирчев и Евгени Чачев.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на чл. 37.
Съдържанието на чл. 37, уважаеми колеги:
“Чл. 37. Техническите и финансовите средства, необходими за осъществяване на цялостната дейност по приемане на изпълнените по чл. 4 специализирани дейности, се осигуряват от възложителите на специализираните дейности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказване. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване отпадането на чл. 37.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 73, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието – чл. 37 отпада.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Глава пета – Камара на инженерите по геодезия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте наименованието на Глава пета.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на Глава пета е прието.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 38 има предложение на народния представител Иван Гризанов.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 36:
“Чл. 36. (1) Камарата на инженерите по геодезия е юридическо лице със седалище София.
(2) Камарата на инженерите по геодезия осъществява дейността си на тери­торията на страната чрез областни структури - колегии. Областните колегии не са юридически лица. Членството в тях е по постоянен адрес на лицата. Структурата, мандатът, функциите, правомощията и бюджетът на областните колегии се уреждат в Устава на Камарата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказване по чл. 38, който става чл. 36. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текста на чл. 36.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 39 няма направени предложения.
Комисията предлага следната редакция на чл. 39, който става чл. 37:
“Чл. 37. (1) Камарата на инженерите по геодезия:
1. представлява своите членове и защитава професионалните им права и интереси в съответствие с интересите на обществото;
2. не допуска монополизъм, нелоялна конкуренция и неравноправно положение между своите членове;
3. създава условия за свободен избор на инженери по геодезия от страна на възложителите;
4. съдейства за повишаване на професионалната квалификация на членовете си и тяхната информираност за европейските и международните стандарти.
(2) За изпълнение на основните цели по ал. 1 Камарата на инженерите по геодезия:
1. участва със свои представители при разглеждане от Агенцията по геодезия, картография и кадастър на исканията за придобиване на правоспособност по геодезия, по картография и по кадастър, както и при заличаване или за вписване отново на лица в съответния регистър;
2. изготвя кодекс по професионална етика на инженерите по геодезия и упражнява контрол по спазването му;
3. следи за изпълнението на професионалните задължения на своите членове;
4. осъществява сътрудничество със сродни камари и професионални организации на международно равнище;
5. осъществява сътрудничество с висшите училища за подготовка на инженери по геодезия и съвместно с тях организира квалификационни курсове, следдипломно обучение и курсове за професионално обучение;
6. спомага за разрешаване на спорове между свои членове и между членовете си и трети лица;
7. определя минимални цени за изпълнение на геодезически, картографски и кадастрални дейности и следи за спазването им;
8. изготвя и представя становища по нормативни актове, свързани с кадастралната, геодезическата и картографската дейност;
9. извършва и други дейности, предвидени в устава на камарата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители, по чл. 39. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте новата редакция на чл. 39.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Член 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 40 няма направени предложения.
По време на дискусията комисията стигна до становището да предложи следната редакция на чл. 40, който става чл. 38:
“Чл. 38. (1) Инженерите по геодезия, които извършват дейности по геодезия, картография и кадастър, членуват в Камарата на инженерите по геодезия.
(2) Доброволно е членството на инженери по геодезия, които:
1. са служители в администрацията на органите на изпълнителната власт и на общините;
2. не работят по специалността си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания, уважаеми народни представители, по чл. 40? Няма.
Моля, гласувайте текстовете, предложени от комисията за чл. 40.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Член 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 41 има предложение, направено от народния представител Иван Гризанов, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 41, който става чл. 39:
“Чл. 39. (1) Органите на Камарата на инженерите по геодезия на национално равнище са: общото събрание, управителният съвет, контролният съвет и комисията по професионална етика.
(2) Камарата на инженерите по геодезия се представлява от председателя на управителния съвет, а когато той отсъства – от негов заместник.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте текста за чл. 41, който става чл. 39. Няма желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Член 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Има предложение, направено от народния представител Иван Гризанов, да се създадат нови чл. 41а, чл. 41б, чл. 41в, чл. 41г и чл. 41д.
Комисията подкрепя по принцип направеното предложение и предлага следната редакция на чл. 41а, чл. 41б, чл. 41в, чл. 41г и чл. 41д, които стават чл. 40, чл. 41, чл. 42, чл. 43 и чл. 44:
“Чл. 40. (1) Общото събрание на Камарата на инженерите по геодезия е редовно или извънредно.
(2) Редовно общо събрание се свиква ежегодно.
(3) Извънредно общо събрание може да се свика по решение на управителния съвет или по искане на най-малко една десета от членовете на камарата.
(4) Редът за свикване и правилата за работа и за вземане на решения от общото събрания се определят в устава на Камарата на инженерите по геодезия.
(5) Делегатите на общото събрание се определят при условия и по ред, определени в устава на камарата.
Чл. 41. (1) Общото събрание е редовно, ако присъстват две трети от делегатите. При липса на кворум общото събрание се отлага с един час, след което се провежда и се смята за редовно независимо от броя на присъстващите делегати.
(2) Общото събрание на Камарата на инженерите по геодезия:
1. приема, изменя и допълва устава й;
2. приема, изменя и допълва Кодекса за професионална етика на инженерите по геодезия;
3. избира и освобождава председателите и членовете на управителния съвет, на контролния съвет и на комисията по професионална етика;
4. приема отчетите на управителния съвет, на контролния съвет и на комисията по професионална етика;
5. определя минимални цени за геодезически, картографски и кадастрални дейности, които се обнародват в “Държавен вестник”;
6. определя размера на членския внос и размера на отчисленията от приходите на областните колегии; 
7. приема бюджета на камарата.
(3) Решенията на общото събрание се вземат с обикновено мнозинство – повече от половината от гласувалите. Членовете на управителния съвет, на контролния съвет и на Комисията по професионална етика се избират с тайно гласуване. Решенията на общото събрание по ал. 2, т. 1 и 2 се вземат с квалифицирано мнозинство от две трети от гласовете.
Чл. 42. (1) Управителният съвет на Камарата на инженерите по геодезия се състои от председател, 16 членове – членове на камарата, от които 8 – председатели на областните колегии.
(2) Управителният съвет може да приема като почетни членове на камарата лица, допринесли за авторитета на професията.
(3) Управителният съвет се избира за срок 4 години.
(4) Не се допуска членство в управителния съвет:
1. за повече от два последователни мандата;
2. на свързани лица по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон;
3. на народни представители, министри и членове на политически кабинети на министерства.
(5) Редът за свикване и правилата за работа и вземане на решения се определят в устава на камарата.
(6) Управителният съвет на Камарата на инженерите по геодезия:
1. свиква общо събрание на камарата;
2. управлява имуществото на камарата;
3. изпълнява други функции, възложени му с устава на камарата.
Чл. 43. (1) Контролният съвет на Камарата на инженерите по геодезия се състои от председател и 4 членове.
(2) Контролният съвет се избира от общото събрание на камарата за срок 4 години.
(3) За членове на контролния съвет могат да бъдат избирани членове на камарата, които отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 4.
(4) Контролният съвет на Камарата на инженерите по геодезия:
1. следи за законосъобразността на решенията на управителния съвет, за тяхното изпълнение за съответствията им с устава;
2. следи за законосъобразното и целесъобразното изразходване на средствата на камарата;
3. представя пред общото събрание отчет за дейността си и предлага на общото събрание освобождаване от отговорност на членовете на управителния съвет, ако приеме, че са налице условия за това;
4. решава други важни въпроси, изрично посочени в устава на камарата.
(5) Председателят на контролния съвет може да присъства на заседанията на управителния съвет с право на съвещателен глас.
Чл. 44. (1) Комисията по професионална етика на Камарата на инженерите по геодезия се състои от председател и 4 членове, които се избират от общото събрание на камарата.
(2) За членове на комисията по професионална етика могат да бъдат избирани членове на камарата, които отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 4.
(3) Комисията по професионална етика е орган по провеждане на дисциплинарните производства по този закон.
(4) Комисията по професионална етика:
1. следи за спазването на Кодекса за професионална етика;
2. издава решения за нарушения по този закон;
3. разглежда жалби на трети заинтересовани лица относно нарушения, свързани със спазването на Кодекса за професионална етика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата по предложения текст, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение от чл. 42, ал. 4 да отпадне т. 3.
Ще прочета текста, тъй като не всеки има възможност да види за какво става въпрос в момента и да не се получи едно механично гласуване.
Става въпрос, че ал. 4 от новата редакция на чл. 42 гласи:
“(4) Не се допуска членство в управителния съвет:” и там се изброяват т. 1, 2 и:
“3. на народни представители, министри и членове на политически кабинети на министерствата.”
Уважаеми колеги, аз не вярвам да има народни представители, които биха приели да бъдат членове на управителни съвети, когато са ангажирани, но ако имаме добри специалисти има ли някакво значение дали е министър или член на политически кабинет, или народен представител, ако може да бъде полезен за своята гилдия. Аз мисля, че един такъв ограничителен текст няма да допринесе за един добър управителен съвет.
Между другото, господин председател, тази камара се създава за първи път. Струва ми се, че по време на първия мандат ще има доста работа, за което ще трябва да бъдат ангажирани хора от различните етажи на властта. Може би в бъдеще, по-нататък, когато тръгне камарата, едно такова изискване би било полезно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви за експликацията, за мотивите, с които предлагате отпадането на т. 3 от ал. 4 на чл. 42.
Има ли противно становище? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на т. 3 от ал. 4 на чл. 42.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Предложението за отпадане на т. 3 от ал. 4 на чл. 42 е прието.
Подлагам на гласуване текстовете на новите членове от 41 до 44 включително.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 42 няма направено предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42, който става чл. 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване текста на чл. 42, който става чл. 45.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 43 няма направени предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43, който става чл. 46:
“Чл. 46. (1) За допуснати нарушения членовете на Камарата на инженерите по геодезия носят дисциплинарна отговорност по реда на този закон.
(2) Дисциплинарно нарушение е всяко неизпълнение на задълженията, предвидени в този закон и в устава на камарата, както и:
1. неспазване на изискванията за минималните цени на геофизическите, картографските и кадастралните дейности;
2. неспазване на Кодекса за професионална етика;
3. проява на корупция, доказана по установения ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата по текста на чл. 43. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текста на чл. 43, който става чл. 46.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Член 43, който става чл. 46, е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 44 няма направени предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 47:
“Чл. 47. (1) Дисциплинарно производство се образува по жалби на граждани или юридически лица, по сигнали на държавни и общински органи и организации и във връзка с факти, изнесени в средствата за масово осведомяване, само при наличие на законово основание по реда на този закон и при наличие на доказателствен материал за констатирани нарушения по чл. 46, ал. 2.
(2) Анонимни сигнали не могат да бъдат законово основание за образуване на производство.
(3) Дисциплинарното производство се образува не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
(4) След констатиране на дисциплинарно нарушение Комисията по професионална етика е длъжна да уведоми съответния член на камарата, който може да даде обяснение в 14-дневен срок от уведомяването.
(5) В случаите по ал. 1 Комисията по професионална етика се произнася в едномесечен срок.
(6) Нарушенията се установяват с мотивирано решение на Комисията по професионална етика, което може да се обжалва пред управителния съвет в 14-дневен срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата по текста на чл. 44, който става чл. 47.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 44, който става чл. 47, е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 45 няма предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 48:
“Чл. 48. (1) За допуснати нарушения по чл. 46, ал. 2 на членовете на камарата се налагат следните наказания:
1. забележка;
2. лишаване от правото да бъдат избирани в органите на управление на камарата за срок до 5 години;
3. лишаване от членство в камарата за срок до 1 година.
(2) Наказанията по ал. 1 се налагат в двумесечен срок от установяване на нарушенията с решение на управителния съвет, което се подписва от неговия председател.
(3) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(4) Наложените дисциплинарни наказания се отбелязват в личното дело на съответния член на камарата.
(5) Налагането на дисциплинарни наказания не отменя възможността за търсене на наказателна или гражданска отговорност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, има ли изказвания по чл. 45? Не виждам.
Моля, гласувайте новата редакция на чл. 45, който става чл. 48.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Член 48 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Глава шеста – Административен контрол на геодезическите и картографските дейности.”
Направеното предложение от народните представители беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте наименованието на Глава шеста.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава шеста се приема.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 46 няма направени предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 49:
“Чл. 49. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството чрез Агенцията по геодезия, картография и кадастър или оправомощени от него длъжностни лица упражняват контрол по спазването на разпоредбите на този закон и на нормативните актове по прилагането му при извършване на дейностите по чл. 4, ал. 1, т. 1-4; чл. 13, ал. 1, т. 2 и 4 и ал. 2 и чл. 14, ал. 1, т. 1.
(2) Министърът на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица упражняват контрол на дейностите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 5, както и по чл. 14, ал. 1, т. 2 и 3, предназначени за целите на отбраната, както и за нуждите на навигацията във въздушното и морското пространство.
(3) Министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица упражняват контрол по геодезическото определяне, изработването на карти и документация в цифров и графичен вид и създаването и поддържането на информационната система за линията на държавната граница, организирането и поддържането на ведомствения геодезически и картен фонд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, чухте текстовете на чл. 46. Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте чл. 46, който става чл. 49.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Член 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 47 няма предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47, който става чл. 50:
“Чл. 50. (1) Контролните органи при изпълнение на функциите си по този закон имат право да изискват от длъжностните лица, от ведомствата и общините, от изпълнителите на геодезически и картографски дейности и от юридическите и физическите лица всички необходими за проверките документи, данни, легитимация, писмени справки и обяснения, с изключение на документите и данните, свързани с отбраната и сигурността на държавата.
(2) Заповедите и предписанията на органите по чл. 49, издадени в рамките на тяхната компетентност, са задължителни за лицата, за които се отнасят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, има ли желаещи за изказване по чл. 47? Няма.
Моля, гласувайте новата редакция на чл. 47, който става чл. 50.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Член 50 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Глава седма – Административнонаказателни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 51:
“Чл. 51. (1) Наказва се с глоба от 100 до 1000 лв., ако по друг закон не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което:
1. не изпълни или изпълни лошо задължения, възложени му по този закон и нормативните актове по прилагането му, както и указания и предписания, основани на тях;
2. не изпълни писмено нареждане на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, издадено в рамките на неговата компетентност по този закон;
3. приеме геодезически и картографски работи, изпълнени в нарушение на нормативните актове.
(2) Наказва се с глоба от 100 до 1000 лв., ако по друг закон не подлежи на по-тежко наказание, лице, което:
1. без да притежава необходимата правоспособност, предава или контролира геодезически и картографски дейности;
2. като изпълнител на геодезически и картографски дейности нарушава изисквания на този закон и нормативните актове по прилагането му и указанията и предписанията въз основа на тях, или не упражнява задължения за контрол върху резултатите от изпълнени геодезически и картографски дейности, съобразно сключения договор.
(3) На юридическо лице или едноличен търговец, извършили нарушение по ал. 2, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 3000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте наименованието на Глава седма и текстовете на чл. 48.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава седма и текстовете на чл. 48 са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 49 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 52:
“Чл. 52. (1) Наказва се с глоба от 100 до 1000 лв., ако по друг закон не подлежи на по-тежко наказание, лице, което унищожи, повреди или премести геодезически знак или наруши режима на използването му, установен със сервитутна зона.
(2) На юридическо лице или едноличен търговец, извършили нарушение по ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв.
(3) Глобата по ал. 1, съответно имуществената санкция по ал. 2, не се налага, ако нарушителят в срок един месец от нарушението по ал. 1 и ал. 2 възстанови със собствени средства геодезическия знак или съоръжението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания по текстовете на чл. 49. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Член 49 е приет.
Остават 2 минути до 14,00 ч. – края на нашето работно време. Прекратяваме работата за днес.
Няколко съобщения:
Комисията по правни въпроси ще проведе своето заседание днес, сряда, от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще има заседание днес от 14,30 ч. в зала 248.
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание от 15,00 ч. в зала № 134 в сградата на пл. “Александър Батенберг”.
Комисията по политиката при бедствия и аварии ще има заседание днес от 16,00 ч. в зала 130.
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе заседание на 23 март от 14,30 ч. в зала № 130.
Комисията по отбраната ще има заседание от 14,30 ч. в зала 238.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,00 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Иван Илчев
Десислав Чуколов