Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Петя Гегова и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: (звъни): Има кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, вчера на Председателския съвет беше решено след като е готов докладът по законопроекта за Търговския регистър, по силата на чл. 40, ал. 5 да ви предложим допълнителна точка в седмичната ни програма – след приключване на т. 5 и 6 да се включи като т. 7 второ четене на законопроекта за Търговския регистър.
Моля народните представители, които са съгласни с включването на нова т. 7 в дневния ред, да гласуват.
Гласували 146 народни представители: за 132, против 8, въздържали се 6.
Това предложение се приема.
Следователно второ четене на законопроекта за Търговския регистър става т. 7, а т. 7 става т. 8, с визия днес и утре Законът за Търговския регистър да бъде приет.
От името на парламентарна група има думата господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Последните 24 часа българското общество прекарва, занимавайки се с една тема, която засяга отговорността на всички нас – депутатите в българския парламент. Става въпрос за реакциите на измененията в българската Конституция. Това, което чувам от експертите на Брюксел, всъщност точно повтаря онова, което представителите на Обединените демократични сили ви говореха от тази трибуна в тази зала по време на дебатите.
Очевидно е, че усилията на мнозинството да не чуе гласовете в тази зала, ни доведе до ситуация, която рискува да постави България в крайно глупаво и неблагоприятно положение сама да си нанася вреди.
Очевидно е, че въпреки изложените в тази зала аргументи, мнозинството продължи да настоява на няколко неуместни и по същество противоречащи на принципа на разделение на властите елемента в измененията на новата Конституция. Не един път имахме възможността да кажем какво мислим за тях. Така или иначе, изправени сме пред картината, в която, ако българският парламент приеме такива, каквито бяха прокарани на второ четене измененията на чл. 84 и на чл. 129 от Конституцията, той очевидно ще изпадне в положение да постави България в по-неблагоприятна ситуация от тази, в която тя днес се намира.
Нещо повече, поради ината на мнозинството, дори измененията, които биха могли да бъдат приети, добиха звучене, събуждащо съмнение и даващо повод къде с помощта на крив превод, къде с помощта на малко повече фантазия, да се интерпретират елементи от тях в смисъл, от който мнозинството уж като че ли отстъпи. Това само показва, че опитът да се решават в тази зала комплексите на мнозинството, е опит, който вреди на България.
Уважаеми дами и господа, мисля, че е крайно време бившата Комунистическа партия да реши дали тя ще бъде европейска партия в България или ще продължава да се подава на същите изкушения, на които се поддава в последните 15 години, и да прилага същите мурафети, които наблюдавахме в тази зала преди има-няма два месеца.
Ето защо Парламентарната група на Обединените демократични сили призовава мнозинството преди влизането на Конституцията за трето четене да предприеме действия, с които да оттегли неуместните и вредни за усилията на България за приемането й в Европейския съюз текстове на измененията на чл. 84 и чл. 129.
РЕПЛИКИ ОТ ДСБ: Защо тогава ги подкрепихте?
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Нашият съвет е след като не успяхте да се справите и с текстовете на чл. 130, да помислите по възможността за тяхното изтегляне. Защото най-малките нюанси в превода на т. 1 от този текст, ви изправят в положението да трябва да се обяснявате отново.
Дами и господа, крайно време е да разберете, че с инатене и с правене на фасони в тази зала вие няма да помогнете на България, но няма да помогнете и на себе си. Затова вземете си бележка от това, което ви говорехме, и изпълнете онези предложения, които опозицията направи. Имате все още време, направете го преди да е станало късно. (Единични ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГЕОДЕЗИЯ И КАРТОГРАФИЯ.
Моля председателя на комисията да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 50 няма направени предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 53:
“Чл. 53. (1) Наказва се с глоба от 200 до 2000 лв., ако по друг закон не подлежи на по-тежко наказание, лице, което в нарушение на чл. 22, ал. 6 тиражира, разпространява или предоставя на трети лица материали, данни и информация, предоставени от Геокартфонда или от фонда на Министерството на отбраната, както и такива по чл. 3, ал. 1, т. 2, 3 и 4.
(2) На юридическо лице или едноличен търговец, извършили нарушение по ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председателю, можете да продължите с докладването, тъй като няма направени предложения.
По чл. 51 се подкрепя текстът на вносителя.
По чл. 52, който става чл. 55, също се подкрепя текста на вносителя.
Следователно можете да докладвате чл. 56 по новата редакция.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 56:
“Чл. 56. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове на длъжностни лица, определени съответно от министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
(2) Наказателните постановления се издават съответно от министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 54 се подкрепя текста на вносителя.
И така, уважаеми народни представители, имате думата да изразите становище от чл. 53 до чл. 57 по новата номерация. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Допълнителна разпоредба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Аерозаснемане” е заснемане на земната повърхност от летателен апарат.
2. “Геоинформация” е географска информация, отнасяща се до обекти и явления, пряко или непряко свързани с тяхното местоположение.
3. “Геокартфонд” е съвкупност от геодезически, картографски, кадастрални и други материали и данни, както и структурно звено на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, което го поддържа и управлява.
4. “Длъжностно лице" е лице по чл. 93, т. 1, буква “а” от Наказателния кодекс.
5. “Инженер по геодезия” е лице с висше образование по специалностите “Геодезия, фотограметрия и картография”, “Земеустройство”, “Геодезия”, “Маркшайдерство” или “Геодезия и маркшайдерство”, както и лице със завършено висше образование в чужбина с призната и легализирана диплома по реда на чл. 9, ал. 3, т. 9 и чл. 10, ал. 2, т. 4 от Закона за висшето образование, която съответства на посочените специалности.
6. “Правоспособност” е признато притежаване на задължителен обем от професионални компетенции въз основа на определено образование и опит, което дава право за упражняване на конкретни дейности.
7. “Повторно нарушение” е това, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.
8. “Сервитутна зона" е част от поземлен имот около геодезически точки и съоръжения, за която с нормативен акт са въведени ограничения в режима на ползване на поземления имот.
9. “Стандартизация на географските имена” е дейност, която има за цел да постигне максимално практическо унифициране в предаването – устно и писмено, на всички географски имена, при което от компетентния орган са приети и утвърдени едно или повече имена за даден обект, точната писмена форма и условията за тяхната употреба.
10. “Тематична карта” е карта, която отразява една тема (обект, явление или отрасъл) или съчетание от теми.
11. “Топографски бази данни” са набори от геодезически (пространствени), атрибутни и други данни за обектите от съдържанието на топографска карта.
12. “Транскрипция на чуждите географски имена” е писменото предаване на съвременния звуков състав на чужди географски имена със средствата на българския език.
13. “Топографско заснемане” е съвкупност от геодезически измервания и аерофотоснимачни дейности, предназначени за определяне по фотограметрични и геодезически методи релефа на земната повърхност и местоположението на естествените и създадените в резултат на човешка дейност обекти.
14. “Установяване на географските имена” е дейността за регистриране на имената на географските обекти в Република България, определени с акт на компетентен държавен орган или записани в държавните топографски карти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тази Допълнителна разпоредба. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието “Допълнителна разпоредба” и текста на § 1.
Гласували 118 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 7.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Преходни и заключителни разпоредби.”
По § 2 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Има предложение от народния представител Иван Гризанов за създаване на нов § 3а.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на § 3а, който става § 4:
“§ 4. Материалите и данните, създадени в резултат от изпълнение на дейностите по геодезия, картография и кадастър, не се считат за активи по смисъла на Закона за счетоводството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
“§ 6. (1) В едномесечен срок от изтичането на срока по § 5, ал. 6 министърът на регионалното развитие и благоустройството назначава временна комисия за подготовка на проектоустава на Камарата на инженерите по геодезия и насрочва датата за провеждане на националното учредително събрание. Членовете на временната комисия трябва да бъдат инженери по геодезия, да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, да не са свързани помежду си лица по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон и да не са народни представители, министри и членове на политически кабинети на министри.
(2) Заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник" не по-късно от 30 дни преди датата за провеждане на националното учредително събрание.
(3) Националното учредително събрание се председателства от най-възрастния делегат.
(4) Националното учредително събрание приема устава на Камарата на инженерите по геодезия и избира ръководните й органи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте от § 2 до § 6 включително.
Гласували 128 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Има предложение от народните представители Марина Дикова и Ангел Тюркеджиев, Христо Кирчев, Евгени Чачев, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Иван Гризанов, което също се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7:
"§ 7. В Закона за кадастъра и имотния регистър се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието на Глава първа "Агенция по кадастъра" се заменя с "Агенция по геодезия, картография и кадастър".
2. В чл. 11, ал. 4 думите "25 на сто от събраните по този закон" се заменят със "75 на сто от събраните по този закон и по Закона за геодезията и картографията", думата "само" се заменя със "за създаване на кадастъра и геодезически измервания, както и" и изречение второ се заличава.
3. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова т. 2:
"2. осъществява функциите и задачите, определени й със Закона за геодезията и картографията";
б) досегашните точки 2-6 стават съответно точки 3-7;
в) досегашната т. 7 става т. 8 и се изменя така:
"8. води регистри на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастър, по геодезия и по картография;"
г) досегашната т. 9 става т. 10 и накрая се добавя "и по Закона за геодезията и картографията".
4. Член 13 се изменя така:
"Чл. 13. Службите по геодезия, картография и кадастър осъществяват дейностите по геодезия, картография и кадастър за определените им райони от територията на страната, съхраняват предоставените им първични материали и данни от геодезическите измервания, изпълняват и други функции, определени с устройствения правилник."
5. В наименованието на Глава втора думата "кадастъра" се заменя с " геодезия, картография и кадастър".
6. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 след думата "правоспособност" се добавя "по кадастър";
б) в ал. 3 след думите "по чл. 35а" текстът до края се заличава.
7. В чл. 17, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) думите "този закон" се заменят с "по геодезия, по картография или по кадастър";
б) в т. 1 след думата "кадастъра" се добавя "съответно в областта на геодезията или картографията";
в) т. 2 се изменя така:
"2. българско юридическо лице, което има за предмет на дейност създаване на кадастър, съответно извършване на дейности по геодезия или картография, и в постоянния му специализиран състав има лице или лица, правоспособни да извършват дейности по геодезия, картография и кадастър."
8. В чл. 18 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думата "регистъра" се заменя със "съответния регистър по чл. 12, т. 8";
б) алинея 2 се изменя така:
"(2) Комисия, назначена от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, проверява в 30–дневен срок от постъпване на молбата дали са налице условията по чл. 17 за вписването на кандидата в съответния регистър. В състава на комисията се включва представител на Камарата на инженерите по геодезия. Вписването се извършва на основание на заповед на изпълнителния директор."
9. В чл. 19 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думата "кадастъра" се заменя с "кадастър, по геодезия или картография" и думата "регистъра" се заменя със "съответния регистър", а думите "т. 7" се заменят с "т. 8";
б) алинея 2 се изменя така:
"(2) Регистрите на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастър, по геодезия и по картография, са публични."
10. В чл. 20, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 1 думите "по кадастъра" се заменят с "по кадастър, съответно по геодезия или картография";
б) създава се т. 3:
"3. да осигурява защита на личните данни, станали му известни във връзка с осъществяване на възложената му дейност;"
11. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1, т. 5 накрая се добавя "или по чл. 26, ал. 1 от Закона за геодезията и картографията";
б) в ал. 3 думата "регистъра" се заменя със "съответния регистър".
12. В чл. 22 думите "и съхраняване на регистъра" се заменят с "на регистрите по кадастър, геодезия и картография".
13. Създава се чл. 22а:
"Чл. 22а. Агенцията по геодезия, картография и кадастър и териториалните й звена при изпълнение на своите функции по кадастъра се считат за правоспособни за извършване на дейности по кадастъра по силата на този закон."
14. В чл. 54, ал. 1 думите "и кадастралните регистри по тази глава" се заменят с "по чл. 53".
15. В чл. 58, ал. 1 и 3 думите "кадастрални данни" се заменят с "кадастрални, геодезически и картографски материали и данни".
16. В §1 от Допълнителните разпоредби се създават точки 14 и 15:
"14. "Правоспособност по геодезия" е признато притежаване на задължителен обем от професионални компетенции въз основа на определено образование и опит, което дава право за създаване и поддържане на единната геодезическа основа, геодезически измервания и обработката им за създаване на държавните топографски карти, както и за извършване на специализираните дейности в областта на геодезията.
15. "Правоспособност по картография" е признато притежаване на задължителен обем от професионални компетенции въз основа на определено образование и опит, което дава право за съставяне, редактиране и оформление на държавните топографски карти, тематични, общи географски и учебни карти и атласи, на глобуси и на релефни карти."
17. Навсякъде в закона думите "Агенцията по кадастъра", "служба по кадастъра", "службата по кадастъра", "служби по кадастъра" и "службите по кадастъра" се заменят съответно с "Агенцията по геодезия, картография и кадастър", "служба по геодезия, картография и кадастър", "службата по геодезия, картография и кадастър", "служби по геодезия, картография и кадастър" и "службите по геодезия, картография и кадастър"."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
"§ 8. В чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права се създава т. 10:
"10. кадастрални карти и държавни топографски карти."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9:
"§ 9. В Закона за далекосъобщенията се правят следните изменения:
1. В чл. 169, ал. 2 думите "Агенцията по кадастъра" се заменят с "Агенцията по геодезия, картография и кадастър".
2. В чл. 171, ал. 1 думите "служби по кадастъра" се заменят със "служби по геодезия, картография и кадастър"."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10:
"§ 10. В § 123, ал. 2, т. 4 от Закона за горите думите "Агенцията по кадастъра" се заменят с "Агенцията по геодезия, картография и кадастър"."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11:
"§ 11. В Закона за устройство на територията навсякъде думите "Агенцията по кадастъра" се заменят с "Агенцията по геодезия, картография и кадастър".
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12:
"§ 12. В чл. 58, ал. 2 от Закона за общинската собственост думите "службата по кадастъра" се заменят със "службата по геодезия, картография и кадастър"."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13:
"§ 13. В чл. 25 от Закона за опазване на земеделските земи се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "службата по кадастъра" се заменят със "службата по геодезия, картография и кадастър".
2. В ал. 2 думите "служба по кадастъра" се заменят със "служба по геодезия, картография и кадастър"."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14:
"§ 14. В чл. 155, т. 1 от Закона за водите думите "службите по кадастъра" се заменят със "службите по геодезия, картография и кадастър"."
Комисията предлага да се създаде нов § 15 със следното съдържание:
"§ 15. В Закона за биологичното разнообразие в чл. 8, ал. 3 думите "Агенцията по кадастъра" се заменят с "Агенцията по геодезия, картография и кадастър"."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14, който става § 16, със следната редакция:
"§ 16. Подзаконовите нормативни актове се привеждат в съответствие с този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията предлага § 15 да отпадне.
“§ 15. Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредби, инструкции и методически указания и одобрява образци на документи по прилагането на закона. Тази разпоредба не се прилага за дейности в областта на геодезията и картографията, предназначени за нужди на отбраната и сигурността на държавата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 15.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Параграф 15 отпада.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Има предложение на народния представител Захари Георгиев за създаване на нов § 15а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 15а, който става § 17:
“§ 17. Министерският съвет приема Дългосрочна програма за развитието на дейностите по геодезията и картографията, кадастъра и имотния регистър по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 18:
“§ 18. Параграф 7, т. 8 влиза в сила след учредяването на Камарата на инженерите по геодезия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по тези два параграфа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети, а с това и Законът за геодезията и картографията.
Давам думата на председателя на комисията.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам да благодаря от името на всички членове на комисията за този законопроект, който беше подготвен с пълен консенсус в продължение на няколко месеца. Вие забелязахте - имаше предложения от различни парламентарни групи, които се възприеха и от Народното събрание.
С този закон искам да поздравя гилдията геодезисти, че държавата вече лека-полека делегира права на браншовите организации – за първи път ще се учреди Камарата на геодезистите. Да им пожелаем успех в новата им дейност! Благодаря на всички! (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на председателя на комисията и на цялата комисия за перфектно свършената работа.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
СТРАТЕГИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА “БЪЛГАРИЯ ЕР” ЕАД - СОФИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Има доклад на Комисията по икономическата политика.
Господин Петър Кънев, като заместник-председател на комисията, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
“ДОКЛАД
по Стратегия за приватизация на “България Ер” ЕАД - София, № 602-03-5, внесена на 17.02.2006 г. от Министерския съвет
На две съвместни заседания с Комисията по транспорт и съобщения, проведени на 9 март и на 15 март 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Стратегия за приватизация на “България Ер” ЕАД - София.
На заседанието присъстваха министърът на транспорта Петър Мутафчиев, изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Тодор Николов, изпълнителният директор на “България Ер” ЕАД –София, Златин Съръстов и експерти от Министерството на транспорта.
Стратегията бе представена от министъра на транспорта Петър Мутафчиев.
Стратегията е разработена в съответствие с изискванията на чл. 3, ал. 7 и чл. 35а, ал. 1 от Закона за приватизация и приватизационен контрол, като в нея са включени въпросите за мотивите и целите на приватизация, предмета на продажбата, профила на потенциалните инвеститори, процедурата по продажба, условията и критериите за оценка при определяне на крайната комплексна оценка и др.
Мотивите за стартиране на приватизационната процедура са както създаването на предпоставки за привличане на инвестиции за увеличаване и модернизиране на активите на предприятието, така и използване възможностите за заемане на нови пазарни ниши след присъединяване на България към Европейския съюз.
Целите на приватизацията на дружеството са: утвърждаване на дружеството като водеща българска авиационна компания, която ще гарантира редовни, сигурни и безопасни полети и връзки със страните от Европейския съюз; постигане на оптимален баланс между цена от продажбата и инвестиции, гарантиращи ефективност, конкурентоспособност и устойчиво икономическо развитие; запазване и по-нататъшно развитие на дружеството; оптимизиране дейността на дружеството и увеличаване броя на дестинациите; поддържане и повишаване нивото на заплащане на персонала; запазване на определена численост на персонала и др.
Предмет на продажбата ще бъдат 30 159 акции, които представляват 99,99 на сто от капитала на дружеството.
С оглед създаване на конкурентна среда и стимулиране на инвеститорския интерес към приватизацията на “България Ер” ЕАД до участие в приватизационната процедура ще се допускат както стратегически инвеститори, така и финансови инвеститори.
Методът на приватизация ще бъде публично оповестен конкурс, който ще протече на два етапа – предварителен и заключителен. Елементите, които следва да съдържат офертите, са: предмет, покупна цена, доказателство относно финансовата обезпеченост на оферираната цена, бизнес програма, разработена за срок пет години, считано от датата на придобиване на собствеността върху продаваните акции и др.
Крайната комплексна оценка ще се формира по следните критерии: предлагана покупна цена за продаваните акции; общ размер на инвестициите, в това число размер на инвестициите за първите две години, считано от датата на придобиване на собствеността върху продаваните акции; предложен брой работни места; предложен брой нови дестинации и нови честоти на обслужване на редовните въздушни линии.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, при която се поставиха въпроси относно причините за влошеното финансово състояние на компанията; мотивите за продажба на 99,99% от капитала на дружеството и целта на златната акция; размера на направените инвестиции в дружеството; мотивите за назначаване на консултант по приватизацията; необходимостта в стратегията да се определи тежестта на отделните критерии за оценка – цена, инвестиции, заетост и дестинации и др.
След проведената дискусия, при която се направиха предложения за изменение и допълнение на стратегията, се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 10 народни представители, “против” – 2 народни представители и “въздържали се” – 5 народни представители.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме следното
РЕШЕНИЕ:
І. Одобрява Стратегията за приватизация на “България Ер” ЕАД – София, със следните изменения и допълнения:
1. В Раздел І “Кое налага приватизацията на “България Ер” ЕАД - София, се заличава следният текст: “За да се осъществи успешна приватизация, от съществено значение е да се изпрати ясен положителен сигнал до потенциалните инвеститори, като за целта ще бъде избран при ясни и прозрачни правила консултант при приватизацията на дружеството, на когото ще бъде възложено:
а) предварително проучване на сектора “Гражданско въздухоплаване” и извършване маркетинг на дружеството;
б) цялостно консултиране, предоставяне на становища и съдействие във връзка с осъществяване на приватизационната сделка;
в) оказване на съдействие при подготовка за приватизация, в това число документация за осъществяване на продажбата, информационна зала, проект на договор за приватизация и други документи по сделката, участие в преговори и др.”
2. В Раздел V “Процедура по продажбата”, т. 2 “Заключителен етап” се правят следните изменения и допълнения:
а) текстът относно “Крайната комплексна оценка” се изменя така:
“Крайната комплексна оценка ще се формира, след като бъдат оценени направените предложения по критериите:
аа) предлаганата покупна цена за продаваните акции е с тежест 30 на сто;
аб) общ размер на инвестициите, в това число размер на инвестициите с тежест 35 на сто за първите две години, считано от датата на придобиване на собствеността върху продаваните акции;
ав) предложен брой работни места с тежест 15 на сто;
аг) предложен брой нови дестинации и нови честоти на обслужване на редовните въздушни линии с тежест 20 на сто.
б) текстът “В Правилата за провеждане на заключителния етап на конкурса ще бъде определена тежестта на всеки от посочените по-горе критерии в крайната комплексна оценка на офертите.” се заличава.
ІІ. На основание чл. 28, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Решение № 1502 от 29.12.2002 г. на Агенцията за приватизация, извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи, сключването на договори за придобиване на дялово участие, за наем, включително допълнителни договори за “сух лизинг” на самолети, за съвместна дейност, за кредит, за обезпечаване на вземания, както и поемане на менителни задължения, за консултантски услуги, реклами, финансови и маркетингови проучвания, се извършват само с разрешение на Агенцията за приватизация на базата на подробна финансово-икономическа обосновка.
София, 20 март 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Кънев, за изразителното четене.
Има доклад на Комисията по транспорт и съобщения.
Заповядайте, проф. Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати Даниела Никифорова – заместник-министър на транспорта, Тодор Николов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, Красимира Стоянова и Георги Тодоров от Министерството на транспорта във връзка с разглеждането на стратегията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за допускане на посочените лица в пленарната зала.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието. Моля квесторите да поканят представителите на изпълнителната власт в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, няма да повтарям това, което господин Петър Кънев представи в доклада на Комисията по икономическата политика, защото двете комисии имаха съвместно заседание. Няма да чета и проекта за решение, което е внесено в Народното събрание, общо гласувано от двете комисии.
“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и съобщения относно Стратегията за приватизация на “България Ер” ЕАД, внесена от Министерския съвет
На две съвместни заседания на Комисията по транспорт и съобщения и Комисията по икономическата политика, проведени на 9 и 15 март 2006 г., беше разгледана и обсъдена Стратегията за приватизация на “България Ер” ЕАД, внесена от Министерския съвет. Тя беше представена от министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев, с участието на неговия екип – заместник-министър Даниела Никифорова, Тодор Николов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, изпълнителния директор на “България Ер” ЕАД и експерти от Министерството на транспорта и Агенцията за приватизация.
Съгласно Раздел трети “Предмет на продажбата” на инвеститорите ще бъдат предложени за закупуване акции в размер на 99,99 на сто от капитала на дружеството съгласно Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
По отношение на профила на потенциалните инвеститори в стратегията са заложени следните инвеститори:
- Стратегически инвеститор, който може да бъде българско юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, в което повече от 51 на сто от неговите акции с право на глас или от неговото дялово участие принадлежат на български физически и/или юридически лица или на такива от страна-членка на Европейския съюз. Кандидатът трябва да отговаря на определени изисквания: да има приходи от авиационни услуги над 150 млн. евро за всяка от последните две години и да има за всяка от последните две календарни години над 750 хил. превозени пътници.
- Финансов инвеститор, който може да бъде българско юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, в което повече от 51 на сто от неговите акции с право на глас или от неговото дялово участие принадлежат на български физически и/или юридически лица или на такива от страна-членка на Европейския съюз. Изискванията са да управлява финансови активи за всяка от последните две финансови години на стойност над 250 млн. евро и/или да притежава дялови участия в други дружества на обща стойност над 150 млн. евро.
Крайната комплексна оценка се формира, след като бъдат оценени направените предложения по критериите цена, общ размер на инвестициите, в това число инвестиции за първите две години, брой работни места и брой дестинации, а както беше казано и от господин Петър Кънев – в процеса на дискусията беше допълнено за всеки от един от тези показатели да има тежест, като допълнение на стратегията, внесена от Министерския съвет.
Крайната комплексна оценка се формира по критерии, които и господин Кънев каза, няма да ги повтарям.
Обсъдено беше и предложението на Комисията по транспорт и съобщения – да отпадне текстът от Раздел І “Кое налага приватизацията на “България Ер” ЕАД” – да не се избира консултант по приватизацията, тъй като това е малка компания, и с цел да ускорим процедурата, да не възникнат допълнителни проблеми от обжалвания при положение, че има конкурс за консултант, което двете комисии подкрепиха единодушно.
След проведената дискусия Комисията по транспорт и съобщения с 13 гласа “за”, 2 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” предлага Народното събрание да приеме Стратегията за приватизация на “България Ер” ЕАД, внесена от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Ако желае, вносителят може да представи стратегията или да участва в рамките на дискусията.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ние предложихме Стратегия за приватизация на “България Ер” ЕАД в Народното събрание. Това е третата поред Стратегия за приватизация на националния ни превозвач, Стратегия за приватизация след един неуспешен опит да приватизираме предишния ни авиопревозвач “Балкан”, където бяха нанесени сериозни щети на българската икономика.
Кои са основните цели, които следва да бъдат постигнати с приватизацията на дружеството и които са посочени в проекта на стратегията?
Първо, утвърждаване на дружеството като водеща българска авиационна компания, която ще отговаря на обществените потребности за гарантиране на редовни, сигурни и безопасни полети и осигуряващи връзка на Република България със страните от Европейския съюз и други страни с икономическо значение за България.
Втората цел е постигането на оптимален баланс между цената от продажбата и инвестициите, гарантираща ефективност, конкурентноспособност и устойчиво развитие на дружеството; запазване и по-нататъшно развитие на дружеството в нарастващата конкурентна среда; оптимизиране дейността на дружеството и увеличаване броя на дестинациите, честотите на обслужване на редовните въздушни линии (казвам редовните, защото в последно време голям дял от превозите са чартърни полети) и реализиране на правата за полети по редовни международни линии, по които България има право да лети; продължаване, поддържане и повишаване нивото на заплащане на персонала; запазване определена численост на персонала, не по-малко от тази, която е ангажирана в този момент; използване предимствата и възможностите от присъединяването на Република България към Европейския съюз за извършване на полети; оптимизиране развитието на съпътстващите дейности и услуги, свързани с основната дейност на "България Ер” ЕАД.
Кои са по-важните моменти в предлагания проект за стратегия? Те бяха споменати от докладите на уважаваните заместник-председател на Комисията по икономическата политика и председателят на Комисията по транспорт и съобщения.
Предметът на продажбата. На инвеститорите ще бъдат предложени за закупуване 30 159 броя акции, представляващи приблизително 99,99% от капитала на дружеството. Това произтича и от разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, предвиждаща разпоредбите на Глава 7А да се прилагат при продажбата на повече от 50 на сто от капитала на съответното дружество.
Също така следва да се отбележи, че потенциалните инвеститори бяха проявили значително по-слаб интерес към миноритарния пакет от акциите от капитала на дружеството, което от своя страна неминуемо ще доведе до реализирането на по-ниски постъпления от продажбата.
Инвеститори. Предвидено е до участие в процедурата за приватизация да се допускат стратегически инвеститори в областта на гражданското въздухоплаване, както и финансови инвеститори. Като стратегически инвеститори в областта на гражданското въздухоплаване се определя българско юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, в което повече от 51 на сто от неговите акции с право на глас, или от неговото дялово участие принадлежат на български физически или юридически лица, или на физически или юридически лица от страни – членки на Европейския съюз, или от страна – членка на Европейското икономическо пространство.
Кандидатът следва да отговаря кумулатативно на следните изисквания – да има приходи от авиационни услуги над 150 млн. евро за всяка от последните две финансови години, да има брой превозени пътници над 750 000 за всяка от последните две календарни години. В съответствие с посочените по-горе изисквания се доказва за кандидата или лицето, което притежава повече от 51 на сто от неговите акции с право на глас или от неговото дялово участие.
Като финансов инвеститор се определя българско юридическо или физическо лице, регистрирано по Търговския закон, по което повече от 51% от неговите акции с право на глас или от неговото дялово участие принадлежат на български физически или юридически лица, или на физически или юридически лица от страните - членки на Европейския съюз, или от страна – членка на Европейското икономическо пространство. Кандидатът следва да управлява финансови активи за всяка от последните две финансови години на стойност 250 млн. евро и/или да притежава дялово участие в други дружества на обща стойност 150 млн. евро.
Аз искам тук да отворя една малка скоба. Много често се поставя въпросът: “Виждате ли защо е различна кумулативността при финансовия инвеститор или съответно защо я няма, както я има при стратегическия инвестотор?”. Въпросът е в края на краищата парламентът да реши дали да се запази кумулативността при финансовия инвеститор.
Искам да споделя пред вас, че с определянето на тези критерии за стратегическия инвеститор нито един български инвеститор не може да участва в приватизацията. Затова сме дали малко повече свобода при финансовите инвеститори. Ако се приеме този принцип и за финансовите инвеститори, означава, че до голяма степен ще затворим кръга на българските инвеститори. Това означава, че ще ограничим българския бизнес да участва в приватизацията на “България Ер”.
Но отново искам да кажа, че това е преценка на Народното събрание. Ако Народното събрание реши, тогава нека да приеме решение за кумулативност и при финансовия инвеститор, но как ще реагира българският бизнес, трябва всички ние да си дадем сметка, че трябва да има една равнопоставеност.
По този принцип, който ние сме предложили, като финансов инвеститор могат да участват примерно банките от първа и втора група до четвърто място. В противен случай може би ще останат две или три банки.
Във връзка с дейността на дружеството, която е свързана до голяма степен с националната сигурност на страната, ние сме и за засилване на контрола по отношение бъдещото развитие на “България Ер”.
Ние сме предвидили и златна акция от страна на българската държава с определените функции, които бяха споменати пред вас. Целта наистина е да бъде засилен контролът и да се гарантира националната ни сигурност.
Това са двете причини, поради които ние приехме и предложихме на Народното събрание да запазим една златна акция в дружеството.
По принцип нашето предложение беше Агенцията по приватизация да определи тежестта на критериите. Затова и в нашия проект не беше определена тази тежест с конкретните проценти. Комисията по принцип реши, че това трябва да извърши Народното събрание. Ние приемаме един такъв подход, независимо че лично моето мнение е, че специалистите, когато започне изготвянето на меморандума и процедурата, сами трябва да кажат за постигането на тези цели по какъв начин определят отделните тежести, защото понякога и 3%, и 5% могат да окажат сериозно влияние върху самата приватизационна сделка.
Разбира се, подходът, който прие и Комисията по икономическата политика, и Комисията по транспорт и съобщения беше подход, като практика, от предишните стратегии за приватизация, които ние разглеждахме в комисията, но не можахме да стигнем до пленарната зала.
Аз мога да спомена точно и за функциите на златната акция, но сега да не ви отнемам от времето, а по време на дебата вероятно ще говорим по всички тези въпроси.
В заключение само искам да кажа, че предложената от правителството Стратегия за приватизация на “България Ер” е много по-добре разработена от предишните стратегии. С предвидените критерии и изисквания към инвеститора сме направили всичко възможно да гарантираме държавния интерес, да гарантираме бъдещото развитие на “България Ер” и съм убеден, че с една сериозна подкрепа от ваша страна, това може да стане в най-кратко време, така че “България Ер” да се яви стабилна на разширяващия се пазар в България и в Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Откривам дискусията по тази точка от дневния ред.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат?
Проф. Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, искам да напомня, че Парламентарната група на Коалиция “Атака” е внесла предложение за решение на Народното събрание за временно спиране на всякакви приватизационни сделки. Мотивацията на това предложение е, че в България не работи следприватизационен контрол и резултатите са ясни за всички.
Вие може да сте съгласни или да не сте съгласни с мен, но никой не може да излезе на трибуната след мен и да каже, че в България са взети някакви мерки досега по следприватизационния контрол. От продадените досега близо 4000 предприятия от най-различен характер, две трети са ликвидирани. Те са ликвидирани именно по тази причина, че липсва следприватизационен контрол.
Ние не сме съгласни с продажбата на “България Ер” и по още една причина – не сме съгласни с аргумента, например, че причината за спадане на печалбите и причината за лошите финансови резултати само напоследък е в собствеността. Причината е в лошото управление. Това не е едно и също.
Повечето хора в тази зала знаят как в европейските държави се прави приватизация. Предприятията се санират, подобряват се финансовите им резултати и се продават много скъпо. Конкуренцията на тези, които искат да приватизират, е за високите печалби, а не за ниската цена, както е при нас. Това е една криворазбрана приватизация и тази политика, според нас, трябва да бъде променена.
Въпросът е не да си по принцип против приватизацията, което просто е една динозавърска теория. Проблемът е в това, че ние продаваме за по 1 лев, както беше казал един министър в правителството на господин Костов. Продажбите за 1 лев са просто предателство спрямо националните интереси. Опитът в България показва, че този начин на продажби, този начин на приватизация просто ограбва националните ресурси. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Сигурно в много случаи не е било изгодно да се приватизират държавни предприятия, сигурно в много случаи това не е правено както трябва и сигурно не е изгодно да се приватизира за 1 лев, но случаят, който днес ще дискутираме, не е такъв.
“България Ер” трябва да бъде продадена. Трябва да бъде продадена, първо, защото е в много лошо финансово състояние. Второ, “България Ер” е с невнесен капитал. Едва ли държавата би могла в този момент да внася капитал, най-вече защото “България Ер” и дружество от месец октомври работи на загуба.
Какви са причините за това? Нека да отговаря този, който е докарал предприятието до това състояние.
Какво продаваме? Продаваме дестинации, продаваме име, продаваме един, може да звучи лошо, но отлично подготвен персонал.
Ако не продадем, и то в кратък период от време “България Ер”, това предприятие ще стане още по-голяма тежест за нашата държава, едно. Второ, навлизайки на по-евтините и висококонкурентни превозвачи от Европа, то ще фалира в пъти по-лошо, отколкото досега. При наличие, дай Боже, на потенциален купувач и инвеститор не виждам причината, поради която поне десномислещите хора в тази зала да бъдат срещу приватизацията на това предприятие.
Що се отнася до цената, мисля, че по-важна е гарантираната инвестиция в предприятието след покупката му, отколкото самата цена. Как би могла да се гарантира тази инвестиция, как би могло да се гарантира следприватизационният контрол и т.н. – едва ли златната акция е панацеята за това. Много предприятия има със златна акция, която не гарантира инвестициите. Ще ви дам един пример с “Нефтохим”. Но би трябвало да има и златна акция, разбира се. Нека държавата да има някакъв контрол и да осъществява някакъв друг интерес, за който министърът преди малко говори.
Аз обаче предлагам, както предложих и на комисията – знам, че това едва ли бихме могли да го решим тук – в Договора за приватизация на “България Ер” да бъде записано, че купувачът прави залог на акциите за петгодишен период – периода, в който ще се извършат инвестициите за развитието на “България Ер”. При наличието на залог от страна на купувача в полза на държавата, той иска–не иска, ще изпълни своята инвестиционна програма и не би могъл да прави каквито и да е действия, например увеличаване на капитала, изкарване и т.н.
Много силно предлагам, ще държа и впоследствие ще наблюдавам, както и Парламентарната група на БНС, процеса, който се развива, в договора да бъде записан залог за акциите за петгодишен период.
Българският народен съюз ще подкрепи стратегията във вида, в който предлага комисията заедно с гаранциите, заедно и с ограниченията, които двете комисии общо решихме да бъдат наложени в процеса в периода от приемането на стратегията до приватизацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Народните представители от Демократи за силна България ще гласуват против предложената Стратегия за приватизация на “България Ер”.
Искам ясно да кажа, че “България Ер” трябва да бъде приватизирана, но не тази стратегия за приватизация отговаря на нашето виждане за това.
Преди това има три въпроса, на които трябва да се отговори по определен начин. Тъй като по същество в сегашното управление участват партиите, които управляваха страната през последните четири години, трябва да се каже защо поначало беше създадена държавната авиокомпания “България Ер”? Там държавата вложи 10 млн. лв. Какво постигна с това и положителен ли е резултатът?
На второ място, каза го и господин министърът, че това е третата приватизация на “България Ер”. Въпросът е: защо първите две, едната от които междупрочем беше разисквана и в пленарната зала, а другата – само в комисията, но в крайна сметка не бяха реализирани. Какво се чакаше, особено втората, която беше гласувана в период, когато беше положително финансовото състояние на “България Ер”?
И третото, господин министър, за разлика от обсъжданията, които бяха проведени относно стратегиите за приватизация на “Българско речно плаване”, “Български морски флот”, дори и на “БТК”, когато се даваха анализи за финансовото и икономическо състояние на съответното предприятие, този път в стратегията липсва и една дума или нямаше допълнителен материал, който да ни покаже какво е моментното състояние на “България Ер”. Междупрочем само по време на заседанието на комисията отделни неща се разбраха, но се разбра и най-важното, че от м. октомври насам финансовото състояние на “България Ер” се влошава непрекъснато и неговите задължения нарастват.
Защо стратегията за приватизация не отговаря на нашето виждане? Преди всичко за участие в приватизацията могат да бъдат допуснати два вида потенциални купувачи. Едните са стратегически инвеститори, другите са финансови инвеститори. В предишната стратегия за приватизация процедурата беше разписана на две нива. Първото, за стратегическите и едва, ако няма такива или няма достатъчен брой, тогава да се пристъпи към финансови инвеститори.
Очаква се, че интересът към покупката на “България Ер” няма да е голям. Нормално е в такъв случай, господин министър, изискванията към стратегическите инвеститори да бъдат облекчени, поради ниския интерес и лошите финансови резултатите. Вместо това, забележете, в стратегията се засилват изискванията към стратегическите инвеститори. С 50% нарастват необходимите приходи от авиационни услуги – от 100 млн. на 150 млн. евро, и се добавя второ кумулативно условие за броя превозени пътници – 750 хиляди. Има едно обяснение – стремеж да се ограничи участието на стратегически инвеститори.
Ако погледнем втората група потенциални купувачи – финансовите инвеститори, веднага виждаме точно обратното. Там се намаляват изискуемите условия за участие на финансови инвеститори.
Господин министър, Вие по определен начин казахте, че това се прави, за да се даде възможност за участие на българския бизнес.
Преди всичко нека да бъдем ясни, че се дава възможност всъщност за участие само на една финансова групировка, известната ни групировка “ТИМ”, започнала своята дейност от Варна.
Аз не считам, че това е в интерес на страната. Няма никакво съмнение, Вие трябва да сте убеден, ако участва стратегически инвеститор, той развива отрасъла. Един финансов инвеститор прави опити да оптимизира състава и дейността на компанията, да разпродаде излишни активи, след което, разбира се, да я препродаде. Ако считате, че това е верният път, вие сте го заложили по този начин в стратегията.
На трето място, това ще подчертая изрично, че финансовите и икономическите показатели на кандидат-купувачите досега винаги са се разписвали за един период, който гарантира стабилност на тези показатели. Имаше стратегии с пет години. По отношение на предишни стратегии на "България Ер" срокът, в който те трябваше да имат тези икономически финансови показатели, беше тригодишен. Сега в тази стратегия вие сте намалили този срок на две години. Това също е направено за същата групировка, за която вече ви казах – ТИМ.
По тази причина, господин министър, и като се отчете неяснотата в стратегията по отношение начина, по който се допускат на втория тур кандидатите и на какви условия те трябва да отговарят, поради това, че не е разписано ясно процентното участие на трите основни показателя, на четирите, ако сложим и дестинациите във формирането на оценката на кандидат-купувачите, както и всичко друго, което ви изтъкнах, ние смятаме, че тази стратегия не отговаря на интересите за развитие на българската въздухоплавателна компания "България Ер". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Кобаков има думата. Заповядайте.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Комисията по транспорт и съобщения и Комисията по икономическата политика на няколко заседания обсъдиха цялостно стратегията. Колегите от Комисията по транспорт и съобщения и експертите оперативно обсъдиха вариантите, проблемните въпроси, онези неща, които смущават, и се стигна до момента, в който и Коалиция за България, и Комисията по транспорт и съобщения подкрепиха стратегията за приватизация.
Разбира се, че ще има проблеми и питания от колегите защо сега се прави, защо така се прави. Нека на колегата от "Атака" да отговаря защо до края на Четиридесетото Народно събрание трябва да се спре приватизацията. Може би след това, като са на власт, да направят някаква друга политика ли. Защото, колеги, когато се изпусне моментът за приватизация и стабилизиране на определен отрасъл, на определена дейност, след това нещата още повече се задълбочават, за да се стигне дотам, че България да няма превозвач.
Господин Иванов, доколкото си спомням от близкото минало, "Балкан" как беше приватизиран и докъде се стигна, че България да няма превозвач? И сега, когато стратегията е подготвена, разбира се, можем да бъдем критични, можем да поставяме допълнително въпроси и проблеми, когато има вече нагласа за инвестиции, за инвеститори, и то сериозни, ние не трябва да се връщаме и да казваме: не, няма да гласуваме, защото има две-три точки, по които не сме съгласни.
Ние трябва подкрепим стратегията. Призовавам колегите народни представители. Разбира се, с обсъжданията и проблемите, които ще се поставят за допълнение в договорите, господин министърът сигурно ще отговори. Това, което може да се направи, но нямаме време за изпускане, сега е времето за приватизация, за да можем и с влизането в Европейския съюз България да има своя стабилизиращ, работещ и печеливш превозвач, а не да затънем и пак да нямаме превозвач и да се чудим тогава при какви условия да фалираме.
Аз подканям всички колеги да подкрепят стратегията за приватизация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Мартин Димитров има думата за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Най-странното нещо в цялата тази история е защо трябва да правим компании и после да ги приватизираме. Това е една порочна практика, която не трябва да се повтаря. На първо място, тази компания трябваше да бъде създадена, за да говорим за нейната приватизация.
Оттук нататък какъв е пътят? Единствената възможност естествено е да бъде приватизирана. Друг път няма. Обаче тази стратегия има много сериозни недостатъци. Искам много конкретно да ви кажа за какво става въпрос.
Вижте какво е записано на стр. 11: "След като бъдат разгледани предложенията, ще бъдат определени участниците, които се допускат до заключителния етап на конкурса." Тоест не всички кандидати, които отговарят на критериите, се допускат до следващ етап, а тези, които комисията определи. Събира се комисията, уважаеми колеги, и определя някои кандидати, които се допускат. Те отговарят на критериите, но не всички, които отговарят на критериите, се допускат до следващия етап на конкурса. Някои се допускат, някои не се допускат.
И ако евентуално това не е достатъчно, уважаеми колеги, вижте какво пише на стр. 17: "В хода на приватизационната процедура с цел постигане максимална защита на държавните интереси компетентните държавни органи могат да въвеждат допълнителни условия и изисквания извън включените в стратегията."
Тоест тече си процедурата, има си кандидати, които си кандидатстват, и тогава държавата или комисията включва нови критерии. Тези критерии ги е нямало, обаче в един момент се появяват по средата на процедурата. Това се прави с единствената цел – да е ясно коя фирма печели конкурса. Аз, за разлика от мои колеги, не мога да ви кажа кой печели конкурса предварително, но очевидно този, който е написал тази стратегия, има ясна визия, ясна идея кой ще спечели. Затова цялата стратегия е направена по този начин.
Аз и моите колеги от СДС и коалиционните партньори не можем да подкрепим такава стратегия, защото тя не осигурява нито конкурентност, нито прозрачност, нито отчетност. Това е проблемът. А че трябва да бъде приватизирана тази компания, естествено, че трябва да се приватизира. Че трябва да се приватизира бързо – да, естествено, че бързо трябва да се приватизира. Друг път няма. Но не и с тази стратегия, защото тя не осигурява равни условия за всички кандидати, уважаеми колеги. Това е основният проблем на тази стратегия. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Думата за изказване има господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Още един аргумент във връзка с предходното изказване на колегата от Коалиция за България. Да, ясно е, че в залата има съгласие за приватизация на "България Ер". Ясно е, че част от залата, в това число и в Парламентарната група на Демократи за силна България, а сега научаваме, че и Парламентарната група на ОДС не са съгласни с конкретната стратегия. Ясно е обаче и още нещо – че много правилно е зададен въпросът: кога е времето, кога е най-подходящият момент, за да се извърши една приватизационна сделка. В случая с българския авиопревозвач най-подходящият момент много отдавна беше изпуснат. Просто за коректността на фактологията искам да го кажа.
Нека да си припомним, че много предприятия, в това число и българският авиопревозвач, имаха цена, която беше изгодна за България в лятото на 1992 г., когато трябваше изобщо да тръгне приватизационният процес и когато беше препънат този процес. Беше препънат с факта, че тогавашната Парламентарната група на ДПС реши да сваля правителството, което подкрепяше. Оттам нещата придобиха наистина друго измерение, наистина цените на много предприятия, в това число и на българския превозвач, тръгнаха надолу, влоши се състоянието на множество предприятия. Вярно е, че трябва да се избира подходящият момент, подходящият начин, за да се защитава българският интерес.
Тъй като стана дума и за него в по-предходно изказване, нека кажа още нещо. Българският интерес, регионален, в областта на стопанската политика, дефиниран преди време и аз не съм чул някой да го е предефинирал, е, че България трябва да бъде първостепенен политически фактор, енергиен и инфраструктурен център в Югоизточна Европа. Попада ли в този интерес, в дефиницията на този стопански интерес на България случаят с приватизацията на "България Ер"? Трябва да има ясен отговор на това нещо, ако сме съгласни, че това е българският интерес.
От направената стратегия и от изказванията на колегите се оказва, че не е така. С тази сделка, с тази политика не засилваме позициите на България като първостепенен фактор, като енергиен и инфраструктурен център, в случая явно става дума за инфраструктура. Ние по-скоро се чудим, както каза колегата Димитров преди мен, как да откриваме една компания, за да я приватизираме след това. Вършим нещо – преливаме от пусто в празно, не задоволяваме българския интерес, не правим страната си по-стабилна и сигурна, важен фактор в региона. По-скоро казваме: имаме един проблем, той ни пари в ръцете, ако може по-бързо да го махнем от ръцете си, за да не ни пари. Именно защото е пропиляно време, именно защото тогава, когато е бил моментът, когато е била висока цената и е имало възможност, това нещо не се е случило. Затова исках да взема отношение, главно за да припомня как са пропилени такива възможности и че в момента не разискваме възможност за една водеща, силна, стабилна компания, която има цена, която може да отиде на пазара, където може да намери своя купувач, стратегическия инвеститор, който да я направи още по-конкурентоспособна и по-силна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Методиев.
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Нека да се върнем малко назад - защо създадохме Авиокомпания “България Еър” с 10 млн. актив? Просто защото в България имаше един вакуум, остана без авиационен превозвач. Чуждите компании навлязоха в нас и отнеха целия пазарен дял. Затова беше създадена. Мисля, че от нейното създаване досега с 10 млн. активи впоследствие се предвиждаше да се увеличат на 30, Авиокомпания “България Еър” се развиваше много успешно и във финансово отношение, и като увеличаване на пазарния дял. В момента “България Еър” реализира над 20% от пазарния дял в България. Мисля, че това е един много добър резултат.
Тук се каза, че това е третата поред стратегия.
Да, имаше една стратегия в предишния парламент, но тъй като тя беше внесена в края на мандата, имаше други проблеми. Въпреки че беше приета от Комисията по транспорт и съобщения и Комисията по икономическата политика, не влезе за разглеждане в пленарната зала. Мисля, че не е много правилно да сравняваме коя е по-добра и коя по-лоша. Предишната стратегия беше правена при други обстоятелства, когато Авиокомпания “България Еър” набираше скорост, когато постепенно увеличаваше своя дял при превозите, в определена степен беше конкурентна на тези, които се опитваха да отнемат пазарния дял у нас, беше в едно сравнително добро финансово състояние. Разбира се, че ако преди една година беше стартирала процедурата за приватизация на Авиокомпания “България Еър”, може би щеше да има повече конкуренция, повече участници. Стратегията, която сега се предлага, да не забравяме, че отчита една променена обстановка от гледна точка на развитието на авиационния бизнес на територията на Европа и в света, разбира се. България сигурно ще подпише и ще влезе в съглашението за проекта “Открито небе”, което ще постави нашата авиокомпания в съвсем друга ситуация от гледна точка на нейната конкурентоспособност оттук нататък. Това, че през последните месеци по най-различни причини се забелязва навлизането на много евтини превозвачи и са налице някои малки смущения в нейното финансово състояние, все пак това е един зимен период, когато трафикът е значително по-малък, авиокомпанията започва да развива своя бизнес основно започвайки с туристическия сезон и да се надяваме, че през април ще възстанови това, което в някаква незначителна степен е пропуснато.
Трябва да продадем Авиокомпания “България Еър”, защото ситуацията, която ще възникне в Европа през следващите месеци, когато големи компании със собствени самолети, със значително участие на разпределението на пазара на авиационни услуги ще засилят своята конкуренция. Влизайки в “Открито небе” ще се засили конкуренцията от гледна точка на евтините авиопревозвачи. Мисля, че в момента “България Еър” трябва да бъде продадена и то по тази стратегия, разбира се, с добавките, които двете комисии предложихме в проекта за решение. Тя трябва да бъде продадена, защото това е шансът тя да продължи да се развива.
Неслучайно в новата стратегия, за разлика от предишната, действително това е един нов момент, се отделя сериозно внимание на инвестиционната програма, тъй като Авиокомпания “България Еър” има много добър квалифициран персонал от пилоти – хора, които са ангажирани с експлоатацията. Затова освен цена с определена тежест, се предвижда да има инвестиционна програма. Това е много важно от гледна точка купувачът да даде гаранции, че ще развива авиокомпанията.
Включено е едно друго изискване – увеличаване на броя на дестинациите. Това е много съществен и важен въпрос от гледна точка новият купувач да полага грижи за увеличаване на пазарния дял на авиокомпанията и това е именно в интерес не само на авиокомпанията, а и на България като страна – все повече да навлиза и развива една конкурентна транспортна услуга в съответната област.
Разбира се, ние уважихме искането на синдикатите. Може би това е първата стратегия, за която ще кажа, че синдикатите я подкрепят.
Те много активно участваха както при първоначалната подготовка и разработването на стратегията, така и по времето на заседанието на двете комисии в този парламент и те са удовлетворени, че за първи път се залагат такива изисквания от гледна точка на социалната програма – гаранции за квалификацията и обучението, и съхраняване на работните места на авиационния персонал.
Обръщам се към всички колеги: “България Еър” трябва да бъде продадена, защото ако закъснеем до есента, действително ще има проблеми с конкуренцията на авиационния бизнес и тогава вече може би ще настъпи по-друга ситуация. Благодаря ви.
ПЕТЪР БЕРОН (КА, от място): Тя вече е продадена!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иван Иванов има думата за реплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин Мирчев! Това, което Вие казахте във Вашето изказване, бяха аргументи защо “България Еър” трябва да бъде продадена. Считам, че категорично и други хора, и опозицията от ДСБ в това отношение заявихме ясно, че действително “България Еър” трябва да бъде продадена. Не се нуждаем от тези допълнителни аргументи.
Но вие не отговорихте на основното, което аз заложих в моето изказване, също и колегата Мартин Димитров: че заложените в стратегията параметри са толкова прозрачно направени, за да обслужат един определен кандидат-купувач, че вашето мълчание превръща съмнението в увереност, че това е така. Очаквам министърът на транспорта и шефът на Агенцията по приватизация Тодор Николов да отговорят ясно защо параметрите, заложени в стратегията за приватизация, са занижени по начин, че един-единствен български финансов инвеститор, когото назовах тук, в залата, да участва и да спечели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
В стратегията, която се предлага на вашето внимание, колеги, действително са заложени някои изисквания от гледна точка да има гаранции, че бъдещият купувач ще развива компанията. Това са изискванията за стратегическия купувач - 750 хил. превозени пътници или 150 млн. евро капитал, и изисквания към финансовия инвеститор за 250 млн. евро.
Действително това го нямаше в предишната стратегия. Във втората са 250 млн., а за стратегическия купувач са 150 млн., господин Иванов.
Това са достатъчно високи изисквания, които, разбира се, че няма да позволят да се появят сред кандидатите случайни купувачи, а ще дойдат купувачи, независимо дали са стратегически или финансови, които идват у нас с явното желание да инвестират и да развиват компанията. Мисля, че това също е един от плюсовете на авиокомпанията. За разлика от предишната стратегия, отпреди една година, когато се предлагаше стъпковият метод – първо стратегически кандидати, а ако няма три и повече, тогава финансови. Но нямаше тези финансови изисквания и изисквания от гледна точка на продажбата. В новото предложение това е заменено: равен старт, но със завишени изисквания към кандидатите – стратегически или финансови.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за процедура, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Дискутира се един изключително важен въпрос за бъдещето на въздушния транспорт на България. Очевидно е, за съжаление, че в тази зала няма никакъв кворум. Ще се вземат решения, ще се гласува и затова от името на Парламентарната група на ОДС правя предложение за поименна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съгласно правилника това искане се уважава.
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонела Ангелова Понева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Апостол Иванов Димитров - тук
Ариф Сами Агуш - тук
Асен Йорданов Агов - тук
Ася Величкова Михайлова - тук
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Бойко Иванов Ватев - тук
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Николов Боев - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Стефанов Николов - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Иванов Българинов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Янчев Ноев - отсъства
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваню Стефанов Хърков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Минчев Иванов-Лучано - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева - отсъства
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Николов Дамгов - отсъства
Владимир Първанов Кузов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Йорданов Димитров - отсъства
Георги Миланов Георгиев - тук
Георги Петков Близнашки - отсъства
Георги Пинчев Иванов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Даринка Христова Станчева - тук
Даут Идриз Осман - отсъства
Деница Ивайлова Димитрова - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Димитров - тук
Димитър Кинов Стоянов - отсъства
Димитър Николов Гъндев - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - тук
Донка Иванова Михайлова - тук
Дончо Стефанов Цончев - тук
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - отсъства
Евгений Гинев Жеков - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - тук
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - отсъства
Евтим Костадинов Костадинов - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елеонора Николаева Николова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Емил Константинов Георгиев - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Ердинч Илияз Хаджиев - отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов - тук
Жори Йорданов Алексиев - тук
Захари Димитров Георгиев - отсъства
Златко Тонев Златев - тук
Ива Петрова Станкова - отсъства
Иван Атанасов Колчаков - отсъства
Иван Георгиев Сотиров - тук
Иван Георгиев Стаматов - тук
Иван Добромиров Гороломов - тук
Иван Желев Илчев - тук
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Матеев Иванов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Петков Даков - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Иглика Димитрова Иванова - отсъства
Илиян Вълев Илиев - тук
Илияна Малинова Йотова - отсъства
Илкер Ахмедов Мустафов - отсъства
Илко Димитров Димитров - тук
Йовко Христов Йовков - тук
Йордан Димитров Костадинов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Петров Величков - тук
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Николаев Добрев - тук
Константин Стефанов Димитров - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Костадин Александров Кобаков - тук
Костадин Стоянов Паскалев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Лидия Сантова Шулева - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Любенов Дилов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Маргарита Василева Кънева - тук
Маргарита Спасова Панева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мария Василева Капон - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Станчева Вълканова - тук
Марко Николов Мечев - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Маруся Иванова Любчева - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Метин Мехмедов Сюлейманов - тук
Милен Емилов Велчев - отсъства
Мима Тодорова Василева - тук
Минчо Викторов Спасов - тук
Минчо Христов Куминев - тук
Мирослав Димитров Мурджов - тук
Митко Иванов Димитров - тук
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - тук
Надя Антонова Кочева - тук
Неджми Ниязи Али - тук
Ненко Викторов Темелков - отсъства
Нено Ненов Димов - тук
Несрин Мустафа Узун - тук
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Николай Аврамов Свинаров - отсъства
Николай Боянов Михайлов - тук
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Петров Кънчев - отсъства
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Олег Григоров Попов - тук
Олимпи Стоянов Кътев - отсъства
Павел Димитров Шопов - отсъства
Павел Михайлов Чернев - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Александров Симеонов - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Георгиев Мръцков - отсъства
Петър Кирилов Берон - тук
Петър Станиславов Манолов - отсъства
Петър Стефанов Стоянов - отсъства
Петя Илиева Гегова - отсъства
Пламен Александров Панайотов - отсъства
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Георгиев Ранчев - тук
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Рейхан Ибадула Аблеким - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росен Златанов Владимиров - тук
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова - тук
Руденко Радев Йорданов - тук
Румен Асенов Ангелов - тук
Румен Иванов Такоров - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Светослав Христов Малинов - тук
Силвия Николаева Алексиева - тук
Силвия Тодорова Стойчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - отсъства
Соломон Исак Паси - отсъства
Станимир Янков Илчев - отсъства
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станчо Николов Тодоров - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Антонов Софиянски - отсъства
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стоян Витанов Витанов - тук
Стоян Проданов Иванов - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Тодор Михайлов Кумчев - тук
Тодор Найденов Костурски - тук
Тодор Николов Батилов - тук
Тома Янков Томов - тук
Трифон Димитров Митев - отсъства
Фатме Муса Илияз - отсъства
Фидел Димитров Беев - тук
Фикрет Хюдаетов Шабанов - отсъства
Филиз Хакъева Хюсменова - тук
Филип Димитров Димитров - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Христова Велчева - отсъства
Христо Боянов Величков - тук
Христо Дамянов Бисеров - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юксел Али Хатиб - отсъства
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Юсеин Аптула Джемил - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Яне Георгиев Янев - тук
Яни Димитров Янев - тук
Янко Александров Янков - тук
Ясен Георгиев Янев - тук
Ясен Димитров Попвасилев - тук
Ясен Стоянов Пенчев - тук
След направената проверка се установи, че в залата са 157 народни представители. Имаме необходимия кворум.
Продължаваме нашата дискусия. Остават ни 7 минути.
Има думата за изказване господин Александър Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Участвах в част от обсъждането на проекта за стратегия на две съвместни заседания на Комисията по транспорт и съобщения с Комисията по икономическа политика.
Уважаеми колеги, искам да ви кажа, че текстовете, които ни се представят, бяха обсъждани, претърпяха промени, имаше аргументи и контрааргументи. Мисля, че това са едни добри текстове и макар да може да се погледне на тях и с резерви, ще бъде по-малката злина да се приемат, отколкото да се изчаква. Снощи гледах по новините, където беше обявено, че фактически над 95 компании затварят европейското небе. Изискванията към превозвачите ще нарастват. Аз ще подкрепя внесения законопроект и апелирам към вас за същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Господин Казак, заповядайте, имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Добре е, че сега пленарната зала е достатъчно пълна, за да можем след малко да вземем много отговорното решение, свързано с гласуването на Стратегията за приватизация на авиокомпания “България Ер”.
Движението за права и свободи ясно е изразило своето отношение по този въпрос с дебатите в Комисията по икономическа политика и в Комисията по транспорт и съобщения, със своята последователна позиция по отношение на необходимостта от приватизация, като абсолютно необходимо условие за гарантиране на конкурентоспособността на водещите български държавни предприятия. Вярно на тази своя последователна и принципна позиция, то ще подкрепи Стратегията за приватизация на авиокомпания “България Ер”.
Но, както винаги, Движението за права и свободи ще подкрепи тази стратегия с онези условия, които ще гарантират, че след приватизацията тази компания ще продължи да се развива, а няма да фалира. Движението за права и свободи ще подкрепи такава стратегия, която ще гарантира, че авиокомпания “България Ер” ще продължи да изпълнява своите дестинации и не само ще продължи, но и ще развива своя дял от пазара и ще гарантира, че българският национален превозвач ще обслужва най-важните, най-стратегическите дестинации, свързващи България с Европа и със света.
Затова ние ще изискваме и ще настояваме чрез тази стратегия да се гарантира избор на такъв купувач на авиокомпанията, независимо какъв е той, който има сериозни намерения да развива тази авиокомпания, а не намерение да я източи и да я доведе до фалит.
Преди малко беше направено едно смехотворно твърдение, няма да казвам от коя парламентарна група, вие ще се сетите, че, видите ли, ако навремето през 1992 г. не беше преждевременно свалено правителството на Филип Димитров, сега отдавна да не стои въпросът с приватизацията на националния превозвач. Това твърдение е толкова смехотворно, колкото би било и твърдение, което да гласи, че ако нямаше геноцида в Руанда, сега тя би била просперираща държава.
Мисля, че не бива да имаме избирателна памет. Не бива да прехвърляме проблемите и болестите от болната глава върху здравата. За съжаление, след края на управлението на ОДС през 2001 г. в България стана известна една приказка с тъжен край. Тя започваше с думите “Имало едно време една авиокомпания “Балкан” и завършваше с тъжен край, за разлика от приказките, които по принцип завършват щастливо.
Ние ще се борим този път приказката за авиокомпанията “България Ер” да няма тъжен край. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Дискусията ще продължи, уважаеми народни представители, след почивката от 30 минути. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието със същата точка от дневния ред – разисквания по стратегията за приватизация.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, искам да започна с малко разяснителна дейност за господин Казак, който отсъства от залата, но, надявам се да бъде така добър да прочете стенограмата, за да не се връща повече на темата за БГА “Балкан”.
БГА “Балкан”, господин Казак, беше поставена в изолация и беше определена за ликвидация като компания от правителството на господин Жан Виденов, правителството на Българската социалистическа партия, която днес е ваш коалиционен партньор. Тази компания беше натрупала 50 милиона дългове и трябваше или да бъде ликвидирана, или да се потърси купувач, за да може да я изправи на крака. Няма никакво съмнение, че господин Гад Зееви злоупотреби с тази сделка, господин Мутафчиев, както всички знаем, но само тази част от историята се разказва. Не се разказва основната част от историята, че се вливаха по 20 милиона субсидии годишно, за да може тази компания да съществува и да развява, както някой тук гордо заяви, българския национален флаг като български национален превозвач.
И тук идваме до въпроса за това след като ни трябва национален превозвач, защо го приватизираме?
Трябва да посоча веднага, че съм впечатлен от ентусиазма на сегашното ръководство на “България Ер”, особено от неговия млад изпълнителен директор господин Съръстов. Наистина, впечатляващ е неговият ентусиазъм. Впечатляваща е енергията, която е вложил в това да изправи компанията на крака. Впечатляваща е и неговата кадрова политика, защото е наел хора от Lufthansa, наема млади хора, които имат конкретно образование в добри училища и с тях се опитва да изправи компанията на крака. Но тази компания вече е натрупала 1 млн. лв. дългове. Не искам да попарвам техния ентусиазъм, защото, според мен, той предварително беше попарен в тези две – едното много драматично, другото със спадащ драматизъм – заседания на Икономическата и на Транспортната комисия. Първото съвместно заседание на двете комисии беше скандално. Скандално, защото ние видяхме тежък разнобой между отделни представители на управляващата коалиция, включително видяхме и една разпра на министъра на транспорта с председателя на Комисията по транспорт и съобщения и други членове на комисията. Така например един председател на комисия не остана убеден – това е господин Петър Димитров, в отговорите на два въпроса. Първо, защо беше необходимо да се създава “България Ер”? Вече говорихме за националния проект. И второ, няма ли да последва приватизацията на “България Ер” съдбата на приватизацията на “Балкан”? Тези два въпроса на господин Петър Димитров останаха без отговор.
В тази атмосфера беше изработено решение, което в никакъв случай не трасира пътя за достатъчно гладка и най-важното – добре поставена процедура по приватизацията на “България Ер”. Защо? Защото се връзват преди всичко ръцете на ръководството на компанията. Например Агенцията по приватизация трябва да контролира едва ли не всеки акт на компанията оттук нататък. Тоест всеки неин опит тя да качи цената и да получи по-изгодна цена при приватизацията ще бъде осуетен от други интереси.
Аз оставям настрана кулоарните приказки. Оставям настрана клюките за това кой проявява най-голям апетит. Те вече бяха споменати в тази зала. Говори се за една българска групировка, потвърдено впрочем и от самите представители на ръководството на “България Ер”. В момента единственият по-сериозен интерес идва от ЦКБ. А знаем кой е собственик на ЦКБ.
Затова, господин председател, смятам, че, за да може да се осъществи приемането на тази стратегия в залата, днес, първо, трябва да чуем силно мотивираните отговори на министър Мутафчиев. Искам да чуя, че министър Мутафчиев е убеден, че ще може да отговори на двата много важни въпроса на неговия съпартиец господин Петър Димитров. Не виждам защо се усмихвате, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Защото ще Ви отговоря.
АСЕН АГОВ: Не бъдете толкова сигурен, че ще бъда доволен от отговорите.
И по-нататък, в тази зала бяха повдигнати въпроси във връзка с текстовете в самата стратегия. Ние имаме предложение. Като потвърждавам твърдата подкрепа на Демократи за силна България за приватизацията на “България Ер” ние смятаме, че трябва да бъдат направени промени в стратегията и преди всичко в някои числа. Ние смятаме, че на стр. 5 в определянето на качествата на кандидата трябва да се променят числата – от 150 млн. евро авиационни услуги трябва да се намали на 100 млн. евро, за да има по-голямо разнообразие и по-голяма конкуренция при търсенето на купувачи. Също така ние смятаме, че абсолютно несъстоятелно е числото 750 хил. пътници в следващия абзац, тъй като това също е ограничителна мярка и стеснява на практика диапазона на възможните кандидати за купуването на “България Ер”. Затова предлагаме този текст да отпадне.
По-нататък, господин председателю, на стр. 11 текстовете, за които ще стане дума по-нататък или сега веднага, предполагат възможности за дирижиране на условията така, че да бъде определен един-единствен кандидат. И аз предлагам, след като обсъдихме това с колегите си от Демократи за силна България, да отпадне следният текст: “След като бъдат разгледани предложенията ще бъдат определени участниците, които се допускат до заключителния етап на конкурса”. Как ще бъдат определени тези участници? Не става ясно. От този текст не става ясно. Всичко се оставя на преценката, на дискрецията на комисията и оттук нататък всички съмнения ще се разрастват все повече и повече и има опасност тази сделка да бъде наистина компрометирана.
По-нататък сделката ще се разкрасява или ще се свива в зависимост от кандидатите. Ето това говори текстът, който е стр. 14. По преценка на Агенцията за приватизация могат да бъдат сключени и други задължителни условия на приватизационната сделка. Кога, как, защо, в какъв етап на приватизационната сделка? Всички тези въпроси остават без отговори. И затова ние предлагаме този текст също да отпадне. На стр. 14, по средата, текстът, където пише по преценка на агенцията и т.н.
В заключителната част, Раздел VІІІ, ние смятаме, че трябва да отпадне още един текст. И това е началният текст на този Раздел VІІІ в заключителната част. “Стратегията има за цел единствено да определи основните аспекти на организация, провеждане и приключване на приватизацията на “България Ер” ЕАД. В хода на приватизационната процедура, с цел постигане на максимална защита…” Всичко това е пожелателно. Всичко това няма абсолютно никакъв смисъл и на практика обезсмисля приемането на цялата тази стратегия. Ето затова, уважаеми народни представители, нашето предложение е тези текстове да отпаднат, за да може тази стратегия да свърши работа, да се развържат ръцете, да се повиши цената на авиокомпания “България Ер”, чиято стойност всъщност е единствено в дяла на пазара и може би в кадрите, но в нищо повече, защото няма кой знае какво имущество. И именно, за да се определи дяловият пазар, е необходимо да се извършат тези промени в стратегията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Агов! Всичко това, което казахте, беше вярно, но трябваше да кажете още нещо – че тези ограничителни изисквания ще намалят цената. Цената, която инвеститорите ще предложат, ще бъде по-ниска с всички тези ограничителни условия. Това ограничава проект-кандидати, които ще се явят на този конкурс, уважаеми дами и господа. А нали досега всички представители на различни групи, особено от БСП, казваха, че целта е получаване на висока цена и устойчивост на компанията. Колкото повече ограничения, толкова по-ниска цена – прост пазарен принцип.
И второто нещо, господин Агов. В Раздел VІІ, заключителната част, този текст всъщност има много важен смисъл. И той е следният: ако се появи компания, която не трябва да спечели въпросния конкурс, тя може да бъде отстранена. Този текст има всъщност много важен смисъл. Като накрая на процедурата се появи критерий, който го е нямало през цялата процедура. И се окаже, че, да речем, един престижен инвеститор като “Луфтханза” не може да спечели процедурата. И печели някой друг. Така че, обобщавайки, колкото повече изисквания и ограничения има, толкова по-ниска е цената. Получава се така. А ограниченията в този текст, уважаеми дами и господа, са много. При това положение няма как да се получи висока цена. Малко хора и малко фирми могат да участват. Това са основните проблеми на тази стратегия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Имате право на дуплика, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Ще споря с Вас, господин Димитров, само в един пункт, че целта на тази стратегия е точно тази – с ограниченията да се смъкне цената и да се посочи един купувач. И аз ще добавя следното – в този Раздел VІІ, където е зарито кучето, има още едно изречение, което ще го прочета на всички. Много внимателно слушайте, уважаеми народни представители, господин министър, Вие го знаете наизуст, слушайте внимателно какво пише там: “В хода на приватизационната процедура, с цел постигане на максимална защита на държавните интереси, компетентните държавни органи могат да въвеждат допълнителни условия и изисквания, извън включените в стратегията.” Това не е ли абсурд?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не е абсурд. Това е процедура.
АСЕН АГОВ: Това не е ли абсурд? Помислете.
Най-важното, което е – ако ние с господин Димитров говорим с различни думи едно и също нещо, аз питам къде е защитата тук на убедените представители на мнозинството на тази стратегия? Къде е защитата тук? Оставили сме всичко в ръцете на министъра, а аз се боя, че той не можа да защити достатъчно убедително всичко това като в двете комисии. Дано го направи тук, в залата.
Не Ви желая злото, господин министър, искам да защитите и да убедите хората, че трябва да гласуват. Но не да им пускате партийната дисциплина, а те наистина да гласуват по убеждение. Искам да видя и господин Димитров да се изкаже тук. Няма го господин Димитров в тази зала. Няма убедени достатъчно хора, няма убедени достатъчно представители на мнозинството, както и ние не сме убедени в това.
Приватизация трябва да има, но освободете компанията, за да може да получи реална цена, да получи достатъчно кандидати за купуването си и тогава наистина България ще спечели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От името на парламентарна група има думата госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Изявление на Парламентарната група на Демократи за силна България:
“Приетият на второ четене законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България създава предпоставки за налагане на първата предпазна клауза за България относно Глава 24 “Правосъдие и вътрешен ред”. Предпазната клауза означава, че решенията на българските съдилища няма да се признават от страните-членки на Европейския съюз. Така българските и чуждестранни фирми и граждани, живеещи в нашата страна, ще бъдат санкционирани, ще бъдат натоварени с допълнителни и скъпи бюрократични процедури. Те ще избягват отнасянето на споровете си и защитата на интересите и правата си пред българските съдилища. Това, от своя страна, ще нанесе значителни финансови щети и на икономиката, и на българската съдебна система. Това означава, че България няма да влезе силна в Обединена Европа. Ще влезем в европейския изолатор, а не в Европейския съюз.
Напълно недопустимите текстове са чл. 129, ал. 4 – текстът, който предвижда парламентът предсрочно да прекратява мандатите на висшите магистрати. За този текст гласуваха народните представители от Коалиция за България, НДСВ, ДПС и БНС. Член 130а – нов текст, предвиждащ намеса на министъра на правосъдието, изпълнителната власт, в работата на напълно независимата съдебна власт. За този текст гласуваха народните представители от Коалиция за България, НДСВ, ДПС, БНС и ОДС.
Депутатите от Демократи за силна Българя бяха категорично против атакуваните сега текстове. Никой от мнозинството не може да се оправдава, че не е информиран за последствията от своето гласуване, защото ние казахме всички своите аргументи против. Макар и в малцинство, ние се оказахме прави.
Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията на Република Българя се намира на етап между първо и второ четене. В създалата се криза трябва да се вземе отговорно и полезно за България решение. Първо, законопроектът не може да бъде оттеглен изцяло, защото в определени свои части е необходим. Второ, той не може да бъде поправен, според правилата, по които работим в Народното събрание - Правилника за организация и дейност на Народното събрание и специалните процедурни правила, които бяха приети.
Предвид съществуващата процедура за приемане на поправките в Конституцията, Демократи за силна България предлагат следното:
Първо, след приемането на този вариант на законопроекта на трето четене всички парламентарни политически сили да призоват президента на България да наложи вето върху законопроекта. Ветото да се отнася за отпадане на спорните текстове в законопроекта, а именно чл. 129, ал. 4 и чл. 130а.
Второ, президентът да обяви, че ще наложи вето върху спорните текстове с аргумента си за отпадането им. Това ще даде възможност на Народното събрание да отстрани атакуваните текстове.
И трето, ако предходният подход не доведе до отпадане на текстове, председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд, както и главният прокурор да сезират Конституционния съд за отменяване на недопустимите текстове в приетия законопроект за изменение на Конституцията.
Това е пътят, през който може да се преодолее кризата и България да излезе с достойнство пред това, което се получи поради гласуваните текстове от мнозинството в Народното събрание на първо и второ четене на този законопроект.” (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
За сведение, има чл. 156 – Законът за изменение и допълнение на Конституцията се подписва и се обнародва от председателя на Народното събрание в 7-дневен срок от приемането му, не от президента. (Реплика от народния представител Екатерина Михайлова.)
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разискваната тема? Ако няма, да дадем думата на министъра – ако желае.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Нека да отговори!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз ще отговоря на някои въпроси, които сериозно бяха поставени в залата по отношение състоянието на Авиокомпания "България Ер", и на някои критики, които сега бяха представени от опозицията в пленарната зала. В комисията по принцип от тяхна страна имаше почти едно сериозно одобрение.
Най-напред, в никакъв случай не мога да се съглася с твърденията на първите трима оратори – народни представители, които казаха: виждате ли, ние приватизираме "България Ер", защото компанията е на загуба. Не, ние не приватизираме "България Ер", защото последните пет месеца е била на загуба, а защото трябва да гарантираме развитие на тази компания. Това, че още не сме част от “Общото европейско небе”, не означава, че пазарът в България не се разшири. Напротив, пазарът се разшири, навлязоха много нови компании, включително лоукост компании, които се регистрираха като български компании.
Това означава, че в компанията "България Ер" трябва да се инвестира, трябва да се търсят нови подходи от страна на мениджмънта, така че да се справи със ситуацията, в която в момента влиза компанията и, разбира се, последващото ни влизане към “Общо европейско небе”, където ще има сериозна либерализация сред европейските страни по отношение полетите над територията на Европа и други страни.
Тъй като говоря за загуба, може ли да споделя с вас няколко неща, за да не се спекулира с тях? Аз споменах в началото, че една част от полетите, които се извършват – и то немалка част, това са чартърните полети. Те обхващат най-вече времето на туристическия сезон в страната, и то летния туристически сезон. Затова са необходими самолети, затова е необходим персонал. Когато компанията няма достатъчно редовни полети, през зимните месеци винаги се трупат сериозни загуби. Оттам идват и загубите на компанията от м. октомври примерно до м. февруари. Те са налице, но винаги компанията е успявала да покрие тези загуби през летните месеци.
Каква е целта на сегашния мениджмънт? Ако си спомняте, когато представихме стратегията с комисията - преди внасянето в Министерския съвет, казахме, че ще развиваме компанията така, че дори след като бъде закупена да има добри условия за нейното развитие и целите, които сме си поставили за изпълнение в тази стратегия. Целта е да се търсят дестинации за редовни полети, целта е да се балансира между редовните полети и чартърите, така че да не се трупат загуби.
Аз искам да припомня на господин Костов. Спомняте ли си откъде идваха загубите на "Балкан"? Спомняте ли си "Балкан" откъде влизаше? За "Балкан чартър"? Вероятно си спомняте.
Това е причината и аз съм убеден, че в следващите няколко месеца резултатите ще бъдат много добри. Когато непрекъснато се спекулира – виждате ли, компанията е пред страшно сериозно финансово състояние, тя почти ще фалира, това в никакъв случай не влияе за привличането на външни инвеститори. В никакъв случай! Това е едно противоречие от страна на опозицията.
Нека да погледнем какво е реалното състояние на компанията и какво е било преди. Да, загубите през тази година са малко по-големи, защото скочиха цените на горивата. Спомняте си го – лятно време. Така е. Сега пътниците спаднаха малко, защото голяма част от нискотарифните компании навлязоха и започнаха да работят точно есента в страната. Това е предизвикателството и пред новия мениджмънт, и пред компанията. Аз наистина разчитам, че ще изпълнят ангажиментите, които са поели пред ръководството на Министерството на транспорта. Това е голямата задача, която стои пред тях.
Ако в момента в компанията не правим нищо, това значи да я обречем на предварителна гибел. Напротив, ние трябва да работим така, все едно че я управляваме като държавна компания, въпреки че предстои приватизация на "България Ер".
Накрая ще говоря за някои противоречия, които съществуват, включително и по отношение на рекламата. В т. 3, която беше предложена от комисията, вие си спомняте - на самото заседание аз възразих, че в никакъв случай не бива да разширяваме законовите текстове чрез едно решение на Министерския съвет по отношение ограничение на мениджмънта за реклами, за консултантски договори, за граждански договори. Това по принцип не е законодателно приемливо – един закон да се променя или разширява с решение на Министерския съвет. Тогава възразих именно заради рекламата. Защо? Защото рекламата е пътят, по който можеш да привличаш пътници. Невинаги тази реклама може да струва много пари.
Само искам да споделя пред вас, тъй като беше зададен такъв въпрос – рекламата за мартениците, традициите и духът на България, струваше 12 хил. лв. Същевременно една друга рекламна кампания успя да привлече над 500 пътника от една нискотарифна компания, която беше ощетила българските граждани. И тези 500 пътника дойдоха в "България Ер". Това са пътищата, по които да увеличим пътникопотока през "България Ер". Няма да споменавам нейното име, за да не правя реклама. Това стана само с една обява в БТА – пътниците дойдоха и пътуват с нас. Да, ние им признахме 25-те евро, които те са загубили, но това е път, по който можем да привлечем отново пътникопоток.
Зададоха се два въпроса: защо се създаде "България Ер"? Защо се хвърлиха 10 млн. лв. в компанията? Ще последва ли съдбата на "Балкан"?
Аз благодаря на господин Агов, че зададе този въпрос въпреки това, че господин Димитров го няма.
Първо, защо се създаде "България Ер" – за това не трябва да отговаря сегашното правителство. Ние също сме задавали този въпрос. Тогавашният мотив беше и аз съм убеден, че това е стояло в основата на мотивите за създаването на компанията, че трябва да бъдат запазени максимално слотовете и дестинациите, по които българският национален авиопревозвач има права след фалита на "Балкан". За "Балкан" ще поговоря малко повече, обаче в края на своето експозе, тъй като виждам, че много неща са се забравили от десницата – и от СДС, и от ДСБ.
Това, което мога да споделя пред вас, е, че голяма част от дестинациите и правата на страната за полети до други страни бяха запазени със създаването на "България Ер". Може би това е доброто попадение на предишното правителство и предишното ръководство на Министерството на транспорта. Искам да споделя и пред вас, че "България Ер" върна тези пари, които бяха вложени като капитал – 10 милиона, чрез такси. От съществуването си досега тя е платила такси от порядъка на 25 милиона, доколкото знам, на българската държава. За да не смятате, че си противореча – не е въпросът държавата да налива за развитието, за да се връща след това с такси. Напротив, да намерим инвеститора, да развие компанията и тези такси пак да идват за сметка на държавата. Затова и ние я предлагаме за приватизация.
Ще последва ли съдбата на "Балкан"? Аз съм убеден, че ако Агенцията за приватизация изпълни тази стратегия, няма да последва съдбата на "Балкан". Гаранциите са сериозни и ако, уважаеми господа от десницата, от ДСБ, бяхте изготвили толкова сериозни гаранции при приватизационната сделка – независимо дали ще дадете компанията за 1 лв. или за 100 лв., сега "Балкан" щеше да се развива. Вие не го направихте. Имате право, като сегашна опозиция, да се отнасяте критично към това, което предлагам, но гаранциите наистина са достатъчно сериозни и аз съм убеден, че Агенцията за приватизация ще ги изпълни, така че да не се стига до втори "Балкан" в България.
И оттук искам да кажа нещо: не всичко е в ръцете на министъра на транспорта. Струва ми се, господин Агов, че давате права на министъра на транспорта да работи по процедурите в стратегията, както си иска. Струва ми се, че господин Мартин Димитров подхвана този въпрос.
Господин Димитров, точно тези текстове също дават възможност на държавата да иска допълнителни гаранции. И още нещо ще ви кажа: точно тези текстове определят до голяма степен правата на комисията и процедурата, по която могат да я правят. Вие също си противоречите непрекъснато с господин Агов. За какво става дума? Вие хем не искате да има подобни текстове, хем искате държавата съответно да наложи по-ясни процедурни правила. Ами, това са процедурните правила. Ние даваме право да се искат допълнителни гаранции при ситуации, че има някакви съмнения по отношение на инвеститора. Кое е защитата на държавния интерес в тази ситуация? Това, което Вие говорите, или това, което аз говоря?!
Сега ли е моментът за приватизация? Може би моментът за приватизация е бил много по-раншен, но сега ние трябва да направим всичко възможно в най-скоро време да бъде приватизирана "България Ер" и, разбира се, да привлечем максимално инвеститори. Причините ги знаете всички: нарастващият пазар, участието вече на много повече компании на територията на България, навлизането на лоу кост компаниите в страната и в българския пазар.
Когато говоря за това – сега ли е моментът и колко инвеститори ще привлечем, аз искам да споделя с вас няколко неща по отношение на критериите за стратегическия и за финансовия инвеститор. В началото го казах и ще започна от това, че господин Иванов критикува, че в стратегията, виждате ли, няма еднаквост между стратегическия и финансовия инвеститор. Ако си спомняте, господин Иванов, аз в комисията Ви казах: ако искате, махаме "или" и остава "и" и стават еднакви. Но Ви казах какво ще направим – вероятно ще останат само четири български инвеститори като финансови институции. Казвам вероятно, защото не съм правил точно сметката. Това ми е казано и от комисията. С това си предложение Вие твърдите, че трябва да съкратим инвеститорите, защото имате съмнение, че, виждате ли, някоя си групировка с три букви може да участва и държавата ще й я даде. Това е Ваше мнение, за което имате пълно право. (Реплика на народния представител Иван Николаев Иванов.)
От друга страна, господин Агов от тази трибуна и с предложенията си иска да намалим критериите за стратегическия инвеститор. Дайте тогава да намалим и броя на пътниците и капитала, така че да могат повече компании да участват. Тук някъде вашата логика като десница ми се къса. Като политическа сила говорите различни неща, може би гоните различни цели. Не знам, но има някакъв проблем. Нека да го изясним, ако е необходимо.
Когато ние сме поставяли сериозни критерии и сме гледали баланса – да не прекалим, а именно да привлечем сериозни компании, стратегически и сериозни инвеститори, това беше нашата цел. И ако си спомняте в комисията аз много добре казах: нека добре да обмислим, ако пипаме там. Защо? Защото в един момент, чрез още повече ограничаване на инвеститорите, можем да доведем дотам "България Ер" да не бъде приватизирана, а при едно разширяване – да отрежем голяма част от гаранциите да дойде наистина инвеститорът, който ще развива компанията. Така че не е лесно само с общи приказки да седнем и да говорим: дайте да намалим с толкова бройки или с толкова лева стратегическия инвеститор. Нека да преценим и какви компании могат да влязат в страната и да участват в тази приватизация, имайки предвид и недобрия опит още от 1991 г. в тази посока. (Реплика на народния представител Иван Николаев Иванов.)
Накрая искам да кажа още няколко неща във връзка с приватизацията на "България Ер". Ние трябва да сме убедени, че наистина с тази стратегия, и аз за себе си съм убеден, даваме един добър документ в ръцете на Агенцията за приватизация, така че да не повторим лошия опит при приватизацията на "Балкан", да имаме възможността да се водят сериозни преговори за гарантиране на държавния интерес, да привлечем наистина инвеститори, които смятат да работят сериозно в бранша и ще инвестират в компанията.
Искам да споделя с вас, че противоречия по този въпрос, по сериозните принципи на стратегията, между управляващото мнозинство нямаше. Бяха направени само няколко добавки, с които вносителите се съгласихме. Ние се съгласихме да отпадне консултантът. За това настояваше и десницата. Невинаги обаче отпадането на консултанта е положителен резултат. Аз го възприех единствено като възможност за по-бърза процедура за приватизация. Но нека да си даваме и сметката, че все пак консултантът понякога ни е необходим, за да вземем по-правилните решения, но ние се съгласихме. Това го предложи комисията изцяло с болшинство, и се прие и влезе в предложението на Комисията по икономическата политика и на Комисията по транспорт и съобщения.
Съгласихме се и на това – да бъдат определени критериите, с ясното съзнание, че лично аз никога не бих се ангажирал, пак ви казвам, да определя критериите, когато това трябва да бъде направено от специалистите, така че един малък процент да не повлияе по отношение избора на инвеститорите, които ще участват. Аз продължавам да мисля, че това наистина трябваше да бъде работа на Агенцията за приватизация, но го приемам, тъй като ми беше препоръчано от народните представители. Ние сме парламентарна република, беше обосновано добре, нека да сложим ограничения на агенцията в тази посока.
Единственото ни противоречие беше именно по отношение на ограниченията, които допълнително се налагаха. Аз продължавам да се съмнявам, че това е правилното решение, тъй като не може с решение наистина да променим съответно законовите норми. Там ясно е казано кога и кои точно сделки трябва да се контролират от Агенцията за приватизация. Има едно решение на Агенцията за приватизация от 2002 г., където включително вчера в протокола, който подписах, за лизинговането на един самолет, пише ясно и категорично, че това трябва да се съгласува с Агенцията за приватизация. Не бях съгласен да се налагат допълнителни ограничения на мениджмънта и аз споделих в каква посока беше. Това е по отношение на рекламата и по отношение на някои консултантски договори, които могат да бъдат сключени от сегашния мениджмънт.
В този смисъл, категорично искам да кажа пред вас, че тази стратегия е изработена от специалисти, на които искрено благодаря, че тя е балансирана така, че да се намери най-добрият купувач за "България Ер". Ние ще направим всичко възможно да рекламираме компанията така, че да привличаме хора за приватизацията.
И накрая, желая успех на Агенцията за приватизация! Наистина да приключи тази сделка, като сделка, която ще бъде в интерес на България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме предложенията на господин Агов.
По силата на чл. 56 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложенията на господин Агов са в три насоки.
Първо, на стр. 5: "150" да се замени със "100". Всъщност това е предложение за поправка, заместващ текст, а на стр. 11 и на стр. 17 съответно той мотивира това – да отпаднат изречения и съответни текстове.
Нали е така, господин Агов? Да гласуваме и трите Ви предложения?
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): На същата стр. 5 предлагам цифрата 150 да стане 100.
Следващото изречение да отпадне. Имам и предложение за двете години...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Елате и го уточнете.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Предлагам да ги подложите на гласуване предложение по предложение. (Уточнява с председателя текстовете за гласуване.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Първо, на стр. 5, предложението на народния представител Асен Агов е числото “150” да се измени на “100”.
Гласували 151 народни представители: за 39, против 103, въздържали се 9.
Това предложение не се приема.
На същата стр. 5, предложението е изразът “да има брой превозени пътници над 750 000 за всяка от последните две календарни години”, да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 33, против 99, въздържали се 5.
И това предложение на народния представител Асен Агов не се приема.
Господин Димов иска процедура. Единствената процедура е за прегласуване.
Заповядайте, имате право.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, искам да подложите на прегласуване това наше предложение, защото не чухме нито един убедителен мотив. Нещо повече, чухме от министър Мутафчиев, че този текст може да отпадне, защото на практика за стратегическия инвеститор ние имаме повече изисквания, отколкото за финансовия инвеститор, което не е разумно, доколкото стратегическият инвеститор априори е в сферата на действие на въздухоплаването, докато финансовият може да бъде във всяка сфера. Нормално е към стратегическия инвеститор да има поне равен брой условия, колкото към финансовия, а не да има утежнения, ако разбира се, не искаме да пречим на стратегическия инвеститор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване на предложението на народния представител Асен Агов.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 33, против 99, въздържали се 7.
И този път предложението на народния представител не се приема.
На стр. 11, долу, господин Агов предлага изречението “След като бъдат разгледани предложенията, ще бъдат определени участниците, които се допускат по заключителния етап на конкурса”, да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 36, против 91, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Асен Агов не се приема.
Има думата за процедура господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Господин министърът имаше доста дълго слово, но той не отговори на няколко въпроса, които се повториха много пъти. Създаваме критерии, оценяваме по тях кандидатите и накрая се оказва, че не всички кандидати, които отговарят на тези критерии, се класират. Вижте какво пише в този текст: “Комисията определя кои кандидати продължават конкурса”. При това положение какъв смисъл има от критерии, след като не всички фирми, отговарящи на критериите, продължават този конкурс?!
Затова, уважаеми дами и господа, е наложително този текст да отпадне. Цялата процедура при това положение е безсмислена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване за втори път предложението на народния представител Асен Агов.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 35, против 93, въздържали се 6.
И този път предложението на народния представител Асен Агов не се приема.
Следващото предложение на господин Агов е на стр. 17 – Раздел VІІ – “Заключителна част”, да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 30, против 88, въздържали се 7.
И това предложение на народния представител Асен Агов не се приема.
Давам думата за процедурно предложение на господин Иванов. Всички се досещаме какво ще бъде то.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз наистина се учудвам, че нито едно от направените предложения до момента не беше прието. Но неприемането специално на това предложение – обръщам се и към Вас, господин министър, е наистина скандално. Ще го прочета, за да разберете за какво всъщност гласувате: “В хода на приватизационната процедура с цел постигане максимална защита на държавните интереси, компетентните държавни органи могат да въвеждат допълнителни условия и изисквания извън включените в стратегията”.
Питам: първо, кои са тези държавни институции?
Второ, ако това са министерствата, то те са си казали мнението, защото стратегията идва от Министерския съвет, след като е съгласувана с всички държавни институции. Ако са някои други, то по какъв начин, след като е започнала процедурата по приватизация, те изведнъж могат да променят условията?! Това е скандален текст! Това е лобистки текст, за да се променят условията именно в полза на единствения кандидат-купувач, който трябва да купи “България Ер”.
Моля, подкрепете предложението на колегата Агов и гласувайте за отпадането на този текст, който е скандален. Това би трябвало да е ясно на всеки един от вас. Не може след като е започнала процедурата по приватизация, след като са подадени оферти от кандидатите, изведнъж да започнат да се променят условията! И то от кого? От компетентните държавни органи. Кои са тези компетентни държавни органи? Всеки един, който прецени, че е компетентен държавен орган, може да променя условията! Текстът е скандален, господин министър. Вие би трябвало сам, от трибуната да поискате отмяната на този текст.
Моля за прегласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване за втори път предложението на народния представител Асен Агов относно Раздел VІІ – “Заключителна част”, да отпадне.
Гласували 135 народни представители: за 36, против 89, въздържали се 10.
И този път предложението на народния представител Асен Агов не се приема.
Сега, уважаеми народни представители, ще трябва да подложа на гласуване проекта за решение, което беше прочетено пред вас от Петър Кънев – заместник-председател на Комисията по икономическата политика. Всъщност това е общо решение на двете комисии, с което се одобрява и се дават съответните подобрения по текста.
Моля, гласувайте предложението на двете комисии.
Гласували 139 народни представители: за 107, против 30, въздържали се 2.
Решението е прието.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): За отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Няма време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отрицателният вот не влиза във времето. До трима народни представители, които не са взели отношение по разглеждания проект, могат да вземат думата.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Аз гласувах против, не защото съм против приватизацията. Напротив, аз бях приятно изненадан, че ще има някаква приватизация, която се прави от едно ляво правителство. Само че, когато прочетох стратегията ви разбрах всъщност какво се крие зад нея. Това е стратегия за корупционната приватизация на “България Ер”, не за приватизацията. Може би трябваше да бъде написано името на купувача. (Реплики в КБ.)
Очаквах от министър Мутафчиев да чуя нещо по-конкретно – отговор на въпросите, които зададохме. Той или е некомпетентен да даде тези отговори, защото не ги даде, или знае много добре защо не ги дава.
Питам се, ако не е компетентен, как оставихме този текст, в който даваме на некомпетентни длъжностни лица, включително и на министъра, да правят нови условия. Ами те не са компетентни да го правят! Конкретно министърът не е компетентен. Виждам, че е компетентен само да се смее. Това явно го умее.
Също така много компетентно дадохме предимство на финансовите предприемачи пред тези, които са стратегически инвеститори, тоест достатъчно е да има един картофен бос, който вече не е между живите, но примерно казвам, да има съответния оборот, за да може да купи тази компания и същевременно една авиокомпания, която не отговаря на високите изисквания, да не може да купи. Това ли е начинът за продажбата на стратегически партньор? Това ли е стратегията, която предлагате?
Просто, уважаеми дами и господа от мнозинството на БСП, ДПС и НДСВ, трябваше да напишете името на купувача. Щеше да бъде много по-лесно. Благодаря.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Гад Зееви!
НЕНО ДИМОВ (встрани от микрофоните): На него ли продавате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за отрицателен вот, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В крайна сметка така или иначе мнозинството прие тази стратегия, която за нас от ОДС е непрозрачна и която завършва един цикъл. А цикълът започва с това, че създаваш една държавна компания – авиопревозвач, след това я докарваш до едно тежко финансово състояние, след това създаваш една стратегия за приватизация на същата, при която нито постигаш целите, в смисъл инвестирал си в крайна сметка в тази държавна компания сто милиона лева, но най-вероятно ще получиш много по-малко и създаваш като финал именно тази стратегия, която пак, казваме ние от ОДС, е непрозначна и ще определи най-вероятно един-единствен купувач. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друг отрицателен вот? Няма.
Уважаеми народни представители, както гласувахме днес сутринта, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, дами и господа народни представители! Първо, правя процедурно предложение да бъде допусната в пленарната зала госпожа Ана Караиванова – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 81, против 2, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Моля да поканите госпожа Караиванова да вземе участие във второто четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, първо ще дам пояснение за това как народните представители да следят доклада. В него предложенията на вносителя са дадени в обичайния курсив, допълнителните предложения на народните представители са в болд-текст, а предложенията, които комисията в крайна сметка предлага, са в допълнителна сива рамка.
Освен това за по-лесна ориентация, тъй като някъде става прехвърляне на текстове, сме дали парламентарните групи да разполагат и с цялостния текст на законопроекта, както предлагаме да бъде приет. Сега вече мога да започна доклада по отделните текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз имам чувството, че вие в Комисията по правни въпроси сте написали нов закон.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Закон за търговския регистър”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
“Глава първа – Общи положения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
По чл. 1 има предложение на народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага чл. 1 със следната редакция:
“Предмет
Чл. 1. Този закон урежда търговската регистрация, воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър, както и действието на вписванията, заличаванията и обявяванията в него.”
Има предложение от народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова да се създаде чл. 1а, който да стане чл. 2.
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов чл. 1а, който става чл. 2 със следната редакция:
“Определение
Чл. 2. (1) Търговският регистър е единна централизирана електронна база данни, съдържаща вписаните обстоятелства по чл. 4 и обявените актове по чл. 5, която се управлява от информационна система.
(2) За всеки търговец и клон на чуждестранен търговец се води отделно дело в електронна форма.”
Има предложение от народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова да се създаде чл. 1б, който да стане чл. 3.
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов чл. 1б, който става чл. 3 със следната редакция:
“Водене и съхраняване на търговския регистър
Чл. 3. (1) Търговският регистър се води от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, наричана по-нататък “Агенцията”.
(2) Търговският регистър се съхранява от Агенцията по начин, който гарантира сигурността на съдържащата се в него информация.
(3) Агенцията осигурява автоматизирано подаване на информация за вписаните търговци, клонове на чуждестранни търговци и свързаните с тях обстоятелства и обявените актове в Търговския регистър на Националната агенция за приходите, както и на други субекти, определени със закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тези текстове. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на закона, на Глава първа и текстовете до чл. 3 включително.
Гласували 82 народни представители: за 81, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 2.
Има предложение на народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя предложението по чл. 2, който става чл. 4 със следната редакция:
“Подлежащи на вписване обстоятелства
Чл. 4. В Търговския регистър се вписват търговци, клонове на чуждестранни търговци и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
Има предложение на народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 3 да стане чл. 5 със следната редакция:
“Подлежащи на обявяване актове
Чл. 5. В Търговския регистър се обявяват актове, които се отнасят до търговците и клоновете на чуждестранни търговци, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 4.
Има предложение на народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 4 да стане чл. 6 със следната редакция:
“Задължение за заявяване и представяне
Чл. 6. (1) Всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в Търговския регистър, като заяви подлежащите на вписване обстоятелства и представи подлежащите на обявяване актове.
(2) Всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в Търговския регистър, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок.
(3) Приетият годишен финансов отчет се обявява в Търговския регистър до 30 юни на следващата година.”
Има предложение на народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова за създаване на чл. 4а, който при преномерацията да стане чл. 8.
Комисията подкрепя предложението за създаване на чл. 4а, който става чл. 8 със следната редакция:
“Действие на заличаването
Чл. 8. Заличаването на вписването прекратява занапред действието на вписването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Господин Димов, заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Искам да заостря вниманието на господин Стоилов, защото според мен е допусната грешка в ал. 3 на чл. 4 по вносител, който става чл. 6.
Алинея 3 гласи: “Приетият годишен финансов отчет се обявява в Търговския регистър до 30 юни на следващата година.”
На практика за годината Хикс този финансов отчет се прави през годината Хикс плюс 1 и това означава да се обяви в годината Хикс плюс 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това никой не го разбра или поне аз не го разбрах.
НЕНО ДИМОВ: Ако имам в момента отчета за 2005 г., ще бъде готов през 2006 г., но ще го обявя на следващата година, след като е готов, тоест през 2007 г. Така излиза според мен от закона.
Значи, приетият годишен финансов отчет, тоест, за да е приет, е приет през 2006 г., но касае 2005 г., а аз го обявявам до 30 юни на следващата година, което отива до 30 юни 2007 г.
Мисля, че редакционно трябва да се оправи – например “на годината, в която е съставен”. (Реплики от КБ.)
Да, тук не излиза така, защото се казва “на следващата година” – той е готов 2006 г., а вие казвате, че се публикува на следващата година. Нека да бъде: “в годината, в която е приет”. Защото този текст казва друго – следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте някаква редакция. Кажете как да го направим.
НЕНО ДИМОВ: Предлагам да стане “до 30 юни на годината, в която е приет”.
Е, два пъти “приет” в едно изречение.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да ви предложа редакция:
“(3) Годишният финансов отчет за изминалата година се обявява в Търговския регистър до 30 юни на следващата година.”
Така е ясно и се подразбира, че отчетът ще трябва да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Има ли други народни представители, които да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте тази редакционна поправка на ал. 3 на чл. 6.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Тази редакционна поправка е приета.
Моля, гласувайте членовете от 4 до 8 включително, предложени от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 5 комисията не подкрепя текста на вносителя.
Има предложение на Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова:
Съдържанието на чл. 5 (който при преномерацията става чл. 9) се изменя.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 5 да стане чл. 9 със следната редакция:
“Действие на обявяването
Чл. 9. (1) Обявяването дава гласност на обявения акт.
(2) От момента на обявяването представените актове по чл. 5 се смятат, че са станали известни на третите лица.”
Това е една презумпция в чл. 5 – вместо “дава гласност” – “дава публичност” на обявения акт – мисля, че това е по-добре.
По чл. 6 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение на Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова, което комисията подкрепя и предлага чл. 6 да стане чл. 7 със следната редакция:
“Действие на вписването
Чл. 7. (1) Вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. До изтичането на 15 дни от вписването то не може да се противопостави на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да го узнаят.
(2) Третите лица могат да се позовават на подлежащо на вписване обстоятелство, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда то да породи действие след вписването.”
Предложение на Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова:
Създава се чл. 6а (който при преномерацията става чл. 10).
Комисията подкрепя предложението за създаване на чл. 6а, който става чл. 10 със следната редакция:
“Доверие в Търговския регистър
Чл. 10. (1) Трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт не съществува.
(2) Невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 7 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение на Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова, което комисията подкрепя.
Предложение на Нено Димов:
В чл. 7 се добавя нова ал. 3:
“(3) Не се публикуват и обявяват лични данни на търговеца.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 7 да стане чл. 11 със следната редакция:
“Публичност
Чл. 11. Търговският регистър е публичен. Достъп до Търговския регистър и до документите въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията в него, е свободен.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димов, сега имате възможност да защитите Вашите предложения.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Това, което предлагам тук, е да не могат да бъдат обявявани лични данни на търговеца. Мисля, че това е изключително важно, защото в новата редакция, въпреки че има променени някои членове от първоначалния вариант, когато съм правил предложението, се казва, че достъпът до Търговския регистър е свободен – пропускам текста, с който съм съгласен. Не мисля, че за търговците, които фигурират в този регистър, може да има свободен достъп. Това е прекалено лична информация. По ЕГН може да се стигне до много информация за човек, която не се отнася до неговата търговска дейност, включително до информация от НОИ, от банки и т.н., да не говорим за случаите, в които има съставени незаконни нотариални актове.
Защитата на тази лична информация е изключително важна. Тя ще фигурира в регистъра. Моето предложение е освен да е изрично казано, че не може да се публикува, по-нататък съм предвидил и санкция, ако все някой си позволи да предаде такава информация. Личните данни са нещо изключително важно, за да бъдат публикувани и да има толкова свободен достъп. Стоя си вкъщи и с интернет научавам ЕГН на всеки, който си пожелая.
Не виждам смисъл от подобно нещо в този закон. Имаме достатъчно информация, която е налична и която ни трябва като търговци, но не и личните данни на човека. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Да дам разяснение защо не беше подкрепено наглед логичното предложение на господин Димов.
Две са основните обяснения. Самият Търговски закон в чл. 58 при регистрацията изисква в ал. 1, т. 1 да бъдат посочени името, местожителството, адресът на лицето, единният граждански номер. Тук може да се направят възражения, че според Закона за защита на личните данни определена информация не трябва да се огласява, но търговецът има по-висока степен на публичност от всеки гражданин от физическите лица. Понякога ще бъде невъзможно, спестявайки част от тази информация, той да бъде персонифициран. Представете си ситуацията, в която има съвпадение на трите имена, което съвсем не би било изключено. Тогава само адрес и единен граждански номер могат да разграничат един търговец от друг. Същото се отнася и за лицата, които са в управителните и контролните органи.
Това са били нашите мотиви да не приемем това предложение, защото то практически ще доведе до неразрешими ситуации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Стоилов, аз съм съгласен с тази логика дотолкова, доколкото името и адресът са достатъчни, а ЕГН-то е нещо малко в повече. Да не говорим, че публичността, която има търговецът, е по-голяма от публичността, която има редовият гражданин. Само че ЕГН-то дава достъп до много неща, които той има като личност, като гражданин, а не като търговец.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кои са тези неща?
НЕНО ДИМОВ: Националният осигурителен институт. Влизате в страницата на Националния осигурителен институт чрез ЕГН-то и виждате каква е ситуацията.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): ЕГН-то там не играе.
НЕНО ДИМОВ: Дайте ми Вашето ЕГН и аз утре ще Ви кажа какво става с Вашето положение в НОИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, не бъдете толкова любопитен!
НЕНО ДИМОВ: Разбира се, не съм, особено към дама не бих искал от нея ЕГН. Ако е за някой господин, ще поискам.
Според мен има прекрачване на една граница. И ако в някакъв момент ни трябва изключително много ЕГН-то на този търговец – за отметката на определена служба, тя има начин да го получи. Но ако аз, стоейки вкъщи, през Интернет мога свободно да разгледам на всеки ЕГН-то, според мен това е опасно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Аз пак обръщам внимание, че това е материално изискване на закона за елементите. Освен това адресът не е постоянна величина. И само принадлежността на единния граждански номер понякога дава сигурна идентификация на търговеца.
За другите рискове, за които говори господин Димов, аз мога по-малко да говоря. Нека, ако те са твърде големи, в бъдеще да бъдат преценени. Тогава ще се наложи да се променя едновременно и Търговският закон, и Търговският регистър.
Пак казвам, единният граждански номер дава степен на сигурност за разпознаваемост на търговеца, каквато дават самите му имена. Те самите трябва да бъдат съчетани, за да не се допусне неяснота кое е лицето, което е вписано по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Господин Димов, ще направя само още едно допълнително обяснение, макар и не като реплика, а като изказване. Обърнете внимание, че в текста за публичност ние предоставяме възможността за публичен достъп не само по отношение на заявлението за регистрация, но и на всички документи, които се представят. В този смисъл, когато се проникне в Търговския регистър, на тези документи има електронно копие. Тоест, ако ние ограничим и сложим някакви филтри по отношение на това, което може да се впише, защото то няма да е същото, което излиза на екрана, то трябва да правим филтри и по отношение на документите, които са в електронен образ вътре в регистъра.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Търсенето в регистъра не може да става по ЕГН.
ЯНИ ЯНЕВ: И това, което тук ми подсказват колегите, че търсенето в регистъра всъщност не може да става по ЕГН.
Проблемът е в това, че с вземането на ЕГН от регистъра и отиването, и проникването в други системи, това е проблем за защита на другите системи, а не е въпрос на това, че тази информация съществува в Търговския регистър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За изказване има думата госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Всъщност, до голяма степен колегата Янев сподели съображенията, които аз мислех да изложа. Тук прецизният текст, господин Димов, би бил, че не се публикуват и обявяват лични данни за заявителя, ако правилно разбирам това, което искахте да кажете, тъй като търговецът освен физическо, може да бъде и юридическо лице. Лични данни той не би следвало и не би могъл да има. Но няма как в заявлението на заявителя да не бъдат посочените неговите лични данни, тъй като това, ако щете, е изискване, свързано с правната сигурност. В противен случай много по-свободно би могло да съществува заявяване от едно лице под името на друго лице за регистрацията на определен едноличен търговец, който след това да извършва търговска дейност и да се стигне до всички онези последици, за които ние говорим и се опасяваме, че изваждането на Търговския регистър от съда в едно административно производство ще създаде предпоставки за застрашаване на правната сигурност. В това аз виждам гаранция, че ще бъдат предпазени от злоупотреба, от злоумишлени вписвания от едно лице на името на друго лице на определен търговец, от името на който да се извършват всякакви търговски правни действия.
Така че, колкото и да не Ви се иска, Вашият текст трябва да отпадне. Трябва задължително да съществуват максимален брой защити в системата на вписванията в момента, в който ние превръщаме това производство в административно.
Тук бих искала да кажа също така, че редакцията на работната група ми се струва по-прецизна. В нея казваме, че всеки има право на свободен достъп. Тук акцентът е върху субективното право, което всеки български гражданин, друг търговец или юридическо лице има за достъп до данните в регистъра. В този смисъл аз поддържам текста на първоначалното предложение. Моля, председателят да го подложи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кое точно да подложа на гласуване?
МАЯ МАНОЛОВА: “Търговският регистър е публичен. Всеки има право...”.
Това е чл. 11 във варианта, който предлагаме с колегата Яни Янев и Надя Антонова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В доклада пише, че комисията го подкрепя по принцип.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, но редакцията, която предлагам, е по-прецизна:
“Чл. 11. Търговският регистър е публичен. Всеки има право на свободен достъп...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Щом желаете, ще го подложа на гласуване.
За реплика има думата господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Госпожо Манолова, аз не претендирам за правно изчистен текст. Не съм юрист, признавам си. Тук става въпрос за принцип. Когато става дума за лични данни на търговеца, това се отнася за случаите, когато той е физическо лице, юридическото лице няма лични данни. Затова съм написал предложението така. Но ще говоря по принцип.
Още веднъж ще кажа: това ЕГН може да съществува вътре. Заявителят, искайки, може да се наложи да си напише данните. По този начин системата ще ги приеме за някакъв вид контрол.
Но когато вие като заявител получавате обратна информация, получавате личните данни на всички в системата. Затова пак ви казвам: едно от основните неща, които трябва да бъдат защитени, е ЕГН. Виждам, че по-нататък търсенето по ЕГН е отпаднало. Това беше един от проблемите, които виждах, но тук според мен остава проблемът с единния граждански номер. Той все повече и повече ще навлиза в живота ни оттук нататък, компютризирайки и електронизирайки живота си. Съответните идентификационни номера в Западна Европа, които са най-вече на застраховките, са много, много лични. Зная, че тук нямаме такава система и не можем да говорим тепърва за изграждането й. Но това лично нещо е ключът към живота ви. Публичността на това нещо трябва да бъде много специална. Неслучайно има закон. И ако ние като народни представители можем да си позволим публичния регистър, то всеки търговец не може да бъде толкова публичен.
Разбирам каква е идеята ви, но мисля, че отиваме прекалено далече, отново казвам, предимно за ЕГН-то. Ако искате, да напишем не “личните данни”, а “данните за ЕГН”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Не е възможно, колега Димов, тъй като това ще противоречи на един основен принцип, че документите също са публични, т.е. документите и приложенията към заявлението за вписване на определен заявител за определен търговец. Това просто би противоречало на принципа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за изказване народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин председател, за юристите тези неща не са толкова важни, но всъщност те имат голямо значение за цялата икономика.
Това предложение, което е подкрепено по принцип и казва, че “Търговският регистър е публичен и всеки има право на свободен достъп до него и до документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията в него”, е много важно да бъде прието, без всякакъв компромис. Това е текстът, който трябва да бъде приет, за да няма никакво съмнение кой има право на достъп до тези документи.
Във вида, в който комисията го предлага, може да има някакви съмнения. За нас като парламент е много важно всички тези съмнения на този етап да бъдат премахнати, за да може този регистър да се използва за бизнес цели. Аз и моите колеги от СДС ще подкрепим тази редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване.
Първо, моля, гласувайте предложението на господата Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова. Госпожа Манолова каза, че държи това предложение да бъде гласувано.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да бъде гласувано във вида, в който те предлагат, защото това е само друг редакционен изказ на същата идея. Нека от това да не се прави проблем. Можем да приемем тяхното предложение, но разделено в две изречения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тогава кое гласуваме – това, което те предлагат, или текста в две изречения?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те предлагат редакционен вариант. Нека да гласуваме тяхното допълнително предложение и няма проблеми да го приемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но комисията в доклада казва малко по-друго?!
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Казвам да не правим проблем там, където няма такъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Държите ли да се гласува отделно Вашето предложение?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Гласували 79 народни представители: за 56, против 11, въздържали се 12.
Следователно предложението на тези народни представители се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Нено Димов.
Гласували 71 народни представители: за 4, против 41, въздържали се 26.
Предложението на народния представител Нено Димов не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 8 има предложение от народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 8, който става чл. 12, и предлага следната редакция:
“Такси
Чл. 12. (1) За вписване в Търговския регистър, издаване на удостоверение, за запазване на фирма, както и за предоставяне на базата данни се заплаща държавна такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(2) Агенцията предоставя специализирани услуги за автоматизиран достъп до Търговския регистър срещу такса по тарифата по ал. 1.
(3) Достъпът до Търговския регистър по служебен път на държавните органи, органите на местно самоуправление и местна администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, е безплатен. Редът и начинът за осъществяването му се уреждат с акт на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване на новата редакция на чл. 8, който става чл. 12.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Член 8 по номерацията на вносителя е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава втора – Търговски регистър.”
Има предложение от народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова – наименованието на Глава втора се изменя така:
“Глава втора – Регистърно производство”.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция за наименованието на Глава втора:
“Глава втора – Регистърно производство”.
Има предложение от народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова - член 9 по вносител се заличава, тъй като част от съдържанието му е включено в чл. 1а.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 9 да отпадне.
По чл. 10 има предложение от народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова – член 10 по вносител се заличава, тъй като част от съдържанието му е включено в чл. 1а.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 10 да отпадне.
Има предложение от народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова – член 11 по вносител се заличава, тъй като част от съдържанието му е включена в чл. 22а (след преномерацията чл. 22).
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 11 да отпадне.
Има предложение от народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова – член 12 по вносител се заличава.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 12 да отпадне.
Има предложение от народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова - член 13 по вносител се заличава.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 13 да отпадне.
Има предложение от същите народни представители – член 14 по вносител се заличава, тъй като ал. 1 е включена в съдържанието на чл. 16 (който след преномерацията става чл. 13), а ал. 2 – в чл. 1а (след преномерацията – чл. 2).
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 14 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказване по Глава втора – “Търговски регистър”, която става “Регистърно производство” и членове от 9 до 14 включително. Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава втора и предложенията за отпадане на членове 9, 10, 11, 12, 13 и 14 включително от текста на вносителя.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава втора става “Регистърно производство” и членовете от 9 до 14 включително отпадат.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 15 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение от народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова – член 15 по вносител става чл. 15а (след преномерацията чл. 31).
Комисията подкрепя предложението за създаване на чл. 15а, който става чл. 31 със следната редакция:
“Наредба
Чл. 31. (1) Министърът на правосъдието издава наредба за воденето, съхраняването и достъпа до Търговския регистър.
(2) Наредбата определя образците на заявления, посочва изчерпателно приложенията към тях за всеки вид вписване, заличаване или обявяване съгласно изискванията на закона, както и формата на електронните документи.”
“Глава трета – Регистърно производство.”
Има предложение от народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова – след чл. 15 думите “Глава трета – Регистърно производство” да се заличат.
Комисията подкрепя предложението и предлага думите “Глава трета – Регистърно производство” да се заличат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме чл. 15 в новата му редакция и отпадане на думите “Глава трета – Регистърно производство”.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Член 15а, който става чл. 31, е приет и отпада наименованието “Глава трета – Регистърно производство”.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 16 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение на народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя това предложение и предлага чл. 16 да стане чл. 13 със следната редакция:
“Заявление
Чл. 13. (1) Вписване, заличаване и обявяване се извършва въз основа на заявление по образец.
(2) Заявлението съдържа:
1. данни за заявителя;
2. данни за търговеца или за клона на чуждестранен търговец, по чието дело се иска вписване, заличаване или обявяване;
3. подлежащото на вписване обстоятелство, вписването, чието заличаване се иска, или подлежащия на обявяване акт и
4. подпис на заявителя.
(3) Към заявлението се прилагат документите, съответно подлежащият на обявяване акт, съгласно изискванията на закона.
(4) Заявленията и актовете на съда на хартиен носител се подават в което и да е териториално звено на агенцията по седалищата на окръжните съдилища.
(5) Заявителят подписва декларация за истинността на заявените от него обстоятелства или за приемането на представените актове.”
Господин председател, в комисията сме пропуснали да запишем един текст. Аз ще го прочета, ако позволите. Той е след ал. 5. Ако няма възражения в залата предлагам да го приемем, тъй като мисля, че неговата идея е ясна:
“(6) При приемане на заявлението се проверява самоличността на заявителя.”
Това трябва да фигурира с цел да не се правят измами от името на едни лица да се регистрират като търговци. Предложението не е от редакционен характер, но е пропуснато в доклада. Ако няма възражения, предлагам да включим тази ал. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой против? Няма.
Подлагам на гласуване добавката на нова ал. 6, която логично трябва да следва в текста на чл. 13.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Допълнителната ал. 6 е приета.
Подлагам на гласуване целия текст на чл. 13 с наименование “Заявление” и с добавката на ал. 6, която сега гласувахме.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 17 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение на народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 17 да стане чл. 14 със следната редакция:
“Актове на съда
Чл. 14. Вписване, заличаване и обявяване се извършва незабавно и въз основа на актове на съда в случаите, предвидени със закон. Съдът изпраща на агенцията служебно съдебния акт.”
По чл. 18 има предложение на народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 18 да стане чл. 17 със следната редакция:
“Електронна форма
Чл. 17. Агенцията осигурява възможност за приемане на заявления, актове на съда, жалби срещу откази и изпращане на документи в електронна форма, предавани по електронен път, при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.”
По чл. 19 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение на народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 19 да стане чл. 15 със следната редакция:
“Заявител
Чл. 15. (1) Вписване, заличаване и обявяване се заявява от търговеца лично или от негово име чрез лице или лица, които го представляват по закон, а в предвидените от закон случаи – и от името на друго лице.
(2) При промяна в органите или в представителството заявяването се извършва от новоизбрания орган или представител.”
Има предложение на народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова:
Създава се нов чл. 19а, който след преномерацията става чл. 16.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов чл. 19а, който става чл. 16, със следната редакция:
“Хартиен носител
Чл. 16. (1) Заявленията, актовете на съда и жалбите, подадени на хартиен носител се въвеждат в информационната система чрез снемане на електронен образ от тях и приложените към тях документи. Идентичността на представените документи на хартиен носител с документите в електронна форма, се удостоверява от служител на агенцията върху всяка страница.
(2) До доказване на противното се смята, че електронният документ, създаден по посочения в предходната алинея начин, е идентичен с документа, подаден на хартиен носител.
(3) Представените от заявителя документи по ал. 1 се съхраняват от агенцията в териториалните поделения по първичната регистрация на търговеца.
(4) По документите по ал. 1 не се правят справки и не се издават удостоверения, освен в случаите на съдебен спор.”
Предложение на народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова за създаване на нов чл. 19б, който след преномерацията става чл. 17:
“Електронна форма
Чл. 17. Агенцията осигурява възможност за приемане на заявления, актове на съда, жалби срещу откази и изпращане на документи в електронна форма, предавани по електронен път, при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.”
Комисията не подкрепя предложението и предлага да се създаде нов чл. 19б, който става чл. 18, със следната редакция:
“Език
Чл. 18. (1) Заявлението и приложенията към него се подават на български език.
(2) Документите по ал. 1 може да се представят и на всеки от официалните езици на Европейския съюз. В този случай документите се представят заедно със заверен превод на български език.
(3) В случай на противоречие между текста на документа и превода на български език, предимство има преводът на български език. Трети лица могат да се позовават на представения текст, освен ако търговецът докаже, че преводът на български език им е бил известен.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте текстовете. Имате думата.
Господин Мартин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, искам да обърна внимание на новия чл. 16 с неговите ал. 1, 2 и 3, текстовете на които са на стр. 15 от Доклада на комисията.
Не виждам смисъл да се запазват всички тези хартиени документи. Това ще бъде един огромен архив, който ще става все по-голям.
Цялата идея на търговската регистрация трябва да е тя да стане модерна и след като има електронен носител и документите са достъпни в Интернет просто не виждам смисъл цялата хартиена документация да бъде пазена, складирана. Струва ми се остаряло като метод. Призовавам ви, ако желаете, това да го коригираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да направя кратичко изказване по нашето предложение с колегите Мая Манолова и Яни Янев относно запазването на хартиения носител, каквато е досегашната практика.
Истина е, че в работната група, а и в Комисията по правни въпроси, това беше дискутирано. Това, което каза господин Мартин Димитров също заслужава внимание. Ние решихме да запазим тези хартиени носители главно от съображения за сигурност. 
Истина е, че светът върви напред и че електронния подпис и електронната форма на документите е нещото, което ни чака за в бъдеще, но си мисля, че заявленията за вписванията, и другите документи като жалбите и прочие документи, които са в настоящия закон, трябва да ги запазим и като хартиен носител.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров, по този начин ще се гарантира сигурността. Ако не се запази хартиения носител не би могло по никакъв начин да се удостовери, че действително е направено такова заявление за вписване, да речем. Хартиеният носител е онзи носител, на който би могло да се направи експертиза за автентичността на подписа. Ние не бихме искали лицето, което изведнъж се оказва с регистрирано търговско дружество на свое име, да не може да се защити. 
Вие виждате, че в предходните текстове на закона режимът много се разкрепостява при регистрация на търговски дружества и на търговци въобще.
Регистрацията на търговско дружество може да се извършва не само по седалището на самия търговец, може да се извършва във всяко седалище на съответната агенция по вписванията и от по-широк кръг лица. Затова рисковете някои хора да осъмнат с регистрирани търговски дружества, което да създаде несигурност в техния статут, нарастват. Затова лицата трябва да имат право на защита срещу такива вписвания, които са направени без техния подпис да бъде автентичен.
И по-нататък ще ви направи впечатление, че ние в закона пренасяме един иск от Гражданскопроцесуалния кодекс, който иск защитава лицата срещу вписване на несъществуващи обстоятелства, на нищожни обстоятелства и за невъзникнали обстоятелства, а такива са обстоятелствата, когато подписите на лицата, които се сочат за издатели, са подправени и тези хора трябва да намерят адекватна възможност за защита на своята автентичност на подписа.
В името на прогреса - така, както се чуват гласове от залата, както и в комисията, моля колегите да обърнат внимание, че хартиеният носител има ограничено приложение. Той ще се ползва само тогава, когато възникне спор относно някое обстоятелство. Тогава ще се ползва хартиен носител, иначе всички справки, всички отбелязвания, всички удостоверения, които ще се правят от търговците и другите лица като държавни органи и лица, на които са възложени публични функции, ще се правят върху електронния вариант. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова за чл. 17, което комисията не подкрепя.
Желаете ли да защитите своето предложение или го оттегляте? (Шум и реплики в залата.)
Благодаря Ви, щом го оттегляте.
Тогава гласуваме текстовете на вносителя за чл. 17, 18, 19 и 19а. Член 19б отпада.
Моля, гласувайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, по новата редакция гласуваме до чл. 18 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 20 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение от народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 20 да стане чл. 19 със следната редакция:
“Разглеждане на заявленията
Чл. 19. (1) Заявленията за вписване, заличаване и обявяване се разглеждат от длъжностно лице по регистрацията по реда на постъпването им.
(2) Длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявлението за вписване или заличаване най-късно до приключване на първия работен ден след приемането му, освен ако със закон е предвиден друг срок за произнасяне.
(3) Длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявлението за обявяване незабавно.”
Има предложение от народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова:
Създава се нов чл. 20а, който след преномерацията става чл. 20.
Комисията подкрепя предложението по ал. 1 и 2, не го подкрепя по ал. 3, като ал. 3 гласи:
“(3) Изпълнителният директор на Агенцията по вписванията е лице с висше юридическо образование”.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 20а, който да стане чл. 20, със следната редакция:
“Длъжностно лице по регистрацията
Чл. 20. (1) За длъжностно лице по регистрацията се назначава лице, което има завършено висше юридическо образование, придобита юридическа правоспособност и юридически стаж не по-малко от три години.
(2) Длъжностното лице по регистрацията е държавен служител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, изказването ми касае новия чл. 20 и предложената от мен и колегите Яни Янев и Надя Антонова ал. 3, която предвижда изпълнителният директор на Агенцията по вписванията да бъде лице с висше юридическо образование.
Смисълът на този текст и изобщо на целия член, който касае квалификацията и правоспособността, която трябва да притежават длъжностните лица по регистрацията, беше свързан с правната сигурност. Основното притеснение при приемането на този закон и при превръщането на регистърното производство от съдебно в административно е гаранция за защита на правната сигурност, включително и правата на третите лица, именно с квалификацията, която ще имат длъжностните лица, които работят в системата на вписванията.
Вярно е, че Агенцията по вписванията има статут, който е уреден в Закона за кадастъра и имотния регистър, доколкото тя ще извършва и други функции, свързани с нотариалните вписвания, но нищо не пречи и това ще бъде с оглед защита на правната сигурност, ако се изпише изрично, че нейният изпълнителен директор ще бъде лице с висше юридическо образование. Даже бих си позволила да добавя една редакционна поправка за симетрия с ал. 1 на чл. 20, а именно да се запише: “с висше юридическо образование и юридически стаж не по-малко от пет години”. Това да е в текста на ал. 3.
Според комисията ал. 3 отпада, а според нашето предложение завършва с това, че изпълнителният директор е лице с висше юридическо образование. Предлагаме да се добави “и юридически стаж не по-малко от пет години” за осигуряване на симетрия с изискванията към длъжностните лица по регистрацията, които изисквания са визирани в ал. 1 на същия член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, гласуваме първо предложението, което е направено от народния представител Мая Манолова в тяхното предложение в ал. 3 да се добави след думата “образование” – “и юридически стаж не по-малко от пет години”. Гласуваме това предложение.
Гласували 88 народни представители: за 68, против 17, въздържали се 3.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава общо да гласуваме чл. 19 и чл. 20, тъй като те са по предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте чл. 19 и чл. 20 с добавката.
Гласували 85 народни представители: за 71, против 10, въздържали се 4.
Текстовете на чл. 19 и новият чл. 20 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава четвърта – Единен идентификационен код.”
Има предложение на Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се заличат думите “Глава четвърта. Единен идентификационен код”.
По чл. 21 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение на Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова – чл. 21 и чл. 22 се обединяват и след преномерацията става чл. 23.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 21 да стане чл. 23 със следната редакция:
“Единен идентификационен код
Чл. 23. (1) Агенцията определя единен идентификационен код, наричан по-нататък “ЕИК”, задължителен за лицата, вписани в Търговския регистър.
(2) Единният идентификационен код се определя при първоначалното вписване на търговците и клоновете на чуждестранните търговци в Търговския регистър и остава непроменен до заличаването им.
(3) Начинът за формиране на ЕИК се определя с наредбата по чл. 31.
(4) Ако е посочен ЕИК, държавните органи, органите на местно самоуправление и местна администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в Търговския регистър, и представянето на актове, обявени в Търговския регистър.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания. Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, просто за протокола, искам да оттегля своето предложение, което, въпреки че е отбелязано, че не е подкрепено, аз считам, че по принцип е подкрепено. Както и до края на тази част първа, оттеглям предложенията, които не са подкрепени от комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, гласувайте обединения текст на чл. 21 и чл. 22, представен от председателя на комисията, който става чл. 23.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 22, който е включен в предложения от комисията текст на чл. 23.
Господин Димов оттегли предложението си.
Комисията разгледа и предложението на Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова за създаване на нов чл. 22а, който след преномерацията става чл. 22.
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов чл. 22а, който да стане чл. 22 със следната редакция:
“Вписване, заличаване и обявяване
Чл. 22. (1) Длъжностното лице по регистрацията извършва вписване или заличаване на вписването, съответно обявяване на представения акт, когато са налице предвидените в предходния член изисквания.
(2) Вписването и заличаването се извършват чрез последователно въвеждане на информация за съответното обстоятелство в Търговския регистър.
(3) Обявяването се извършва чрез пренасяне на съдържанието на представения акт в Търговския регистър във формат, подлежащ на автоматизирана обработка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по този текст?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Предложението ми е редакционно и касае чл. 22, ал. 1: след думата “извършва” да се добави “в съответните срокове по чл. 19”. Идеята е, че произнасянето се обективира във вписване, а в чл. 19 са посочени сроковете, в които това се прави. За да не бъде създадено някакво впечатление за разделяне между произнасянето и вписването, според мен е необходимо това уточнение. Така ще бъде ясен и срокът, в който ще се извършва вписването, респективно произнасянето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване чл. 22 с направеното чисто редакционно изменение и допълнение на текста.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Член 22 с поправката е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, ще докладвам цялата Глава пета, тъй като по нея предложенията или са подкрепени от комисията, или оттеглени.
По Глава пета има предложение на Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението и предлага думите "Глава пета – Пречи за вписване. Отказ. Грешки и непълноти" да се заличат.
По чл. 23 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение на Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага чл. 23 да стане чл. 21 със следната редакция:
"Обхват на проверката
Чл. 21. Длъжностното лице по регистрацията проверява дали:
1. е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване;
2. заявеното обстоятелство подлежи на вписване или представеният акт подлежи на обявяване;
3. заявлението изхожда от оправомощено лице;
4. към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащия на обявяване акт;
5. съществуването на заявеното за вписване обстоятелство се установява от представените документи по т. 4;
6. е представена декларация по чл. 13, ал. 5;
7. друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон, при първоначално вписване или промяна на фирмата;
8. е платена дължимата държавна такса."
По чл. 24 има предложение на Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова – чл. 24 се заличава.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 24 да отпадне.
По чл. 25 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение на Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова, подкрепено от комисията. След преномерация комисията предлага чл. 25 да стане чл. 24 със следната редакция:
"Отказ
Чл. 24. (1) Длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ, когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 изисквания. Отказът се връчва на заявителя незабавно след постановяването му по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(2) Когато заявителят е посочил в заявлението, че желае да бъде уведомяван по електронен път, отказът се изпраща на посочения от него електронен адрес. В този случай потвърждаване на получаването на отказа не се изисква."
По чл. 26 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение на Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на чл. 26:
"Ново заявление
Чл. 26. При отказ и при неизвършване на исканото вписване, заличаване или обявяване в съответния срок по чл. 19, заявителят може да подаде ново заявление за вписване на същото обстоятелство, съответно заличаване, или за обявяване на същия акт. Новото заявление се разглежда по реда на постъпването му."
По чл. 27 има предложение на Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова – чл. 27 се заличава.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 27 да отпадне.
По чл. 28 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Предложението на господин Димов е подкрепено по принцип.
Има предложение на Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова по чл. 28.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 28 да стане чл. 25, след преномерация, със следната редакция:
"Обжалване
Чл. 25. (1) Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец в 7–дневен срок от връчването му.
(2) Жалбата се подава чрез агенцията. Агенцията изпраща незабавно на съда подадената жалба заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него.
(3) При липса на технологична възможност на съда да приеме по електронен път документите, посочени в предходната алинея, същите се възпроизвеждат на хартиен носител и се изпращат на съда, заверени от служител на агенцията.
(4) Съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на Глава дванадесета "а" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд в 7–дневен срок от съобщаването му, чието решение е окончателно.
(5) При отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване."
По чл. 29 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение на Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 29 след преномерация да стане чл. 27 със следната редакция:
"Грешки и непълноти
Чл. 27. Грешки и непълноти, допуснати при вписване на обстоятелства, заличаване на вписвания или обявяване на актове, включително при несъответствие между данните, отразени в заявлението, и данните в приложенията към него, се отстраняват чрез ново вписване, съответно обявяване."
По чл. 30 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение на Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 30 след преномерация да стане чл. 28 със следната редакция:
"Отговорност при грешки и непълноти
Чл. 28. Агенцията отговаря за вредите, причинени от допуснати грешки и непълноти при пренасянето на информацията от заявлението или акта на съда в търговския регистър. Такива грешки и непълноти се отстраняват служебно."
По чл. 31 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение на Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 31 да се преномерира и да стане чл. 29 със следната редакция:
"Защита срещу вписване
Чл. 29. (1) Всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.
(2) Искът по ал. 1 се предявява пред окръжния съд по седалището на търговеца, съответно на клона на чуждестранен търговец, относно когото е извършено вписването."
Комисията предлага да се създаде нов чл. 30 със следната редакция:
"Заличаване на вписването
Чл. 30. (1) Ако искът по чл. 29 бъде уважен, заличаването на вписването се извършва от агенцията по реда на чл. 14, по искане на заинтересованото лице или на прокурора.
(2) При отмяна на решение на орган на търговеца, въз основа на което е извършено вписване, вписването се заличава по реда на предходната алинея."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по Глава пета?
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Вземам думата, за да дам няколко пояснения по тези текстове.
Първо, при първото четене на закона имаше изключително голям дебат по отношение на текста, който беше първоначално заявен под формата "Обхват на проверката", който сега сме гласували като "Обхват на проверката", в който всъщност заложихме онова, за което много колеги се притесняваха – дали ще се извършва проверка за законосъобразност на представените документи. В текстовете, които предлагаме, това е предвидено, така че това опасение отпада. Гарантираме извършването на проверка за законосъобразност по отношение на представените за регистрация документи.
Второ, защо трябваше да отпадне текстът на "Указание” по вносител. Текстът на "Указание" практически предвиждаше възможността служителят, който ще извършва регистрацията, в голяма степен и по чисто субективни причини да връща документите на търговеца, което изисква извършването на съответно регистриране или обявяване на документи. Това трябва да отпадне, за да отидем към директните форми – или се приема и се извършва регистрацията, или се отказва, за да се отприщва възможността, а не човекът да бъде многократно връщан за едно и също нещо.
Дължа да бъде пояснено защо преминахме към идеята, макар създавайки в момента Агенцията по вписванията да бъде един административен орган, ние не прилагаме процедурите по Закона за административното производство, евентуално в перспектива по АПК, а отиваме при Гражданскопроцесуалния кодекс – на обжалване и съобщаване по Гражданскопроцесуалния кодекс. Това се налага поради факта, че в гражданските съдилища е концентрирана в момента компетенцията на съдиите, които до момента се занимаваха със спорните въпроси по регистрацията. Затова няма смисъл тепърва да създаваме в един новосъздаващ се съд, какъвто е административният, съдии, които да се обучават и квалифицират в контрола по отношение на проблемите и обжалванията на съдебните регистрации.
Това са обстоятелствата, които наложиха промяната и въвеждането на тези текстове, за разлика от текстовете на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, има ли други изказвания? Няма.
По Глава пета – от чл. 23 до чл. 30 всъщност има две предложения на Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова – за отпадането на чл. 24 и чл. 27, които се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте тези две предложения.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложенията се приемат.
Сега трябва да гласуваме всички текстове от чл. 23 до чл. 30 включително в новите им редакции, без отпадналите два члена.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстовете на Глава пета – членове от 23 до чл. 30 включително, без отпадналите чл. 24 и чл. 27 са приети.
Уважаеми колеги, имаме само четири минути до края на нашето работно време. Това време ще го посветя за съобщения за парламентарния контрол за 24 март, петък.
Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова ще отговори на два въпроса от народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков, Маруся Любчева, Пенко Атанасов и Стойко Танков и на питане от народния представител Ваня Цветкова.
Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски ще отговори на три въпроса от народните представители Димитър Камбуров, Стела Банкова, и Нигяр Джафер и на питане от народния представител Мария Капон.
Министърът на културата Стефан Данаилов ще отговори на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Министърът на отбраната Веселин Близнаков ще отговори на два въпроса от народните представители Иван Славов, и Ясен Попвасилев и на две питания от народните представители Филип Димитров и Йордан Бакалов, и Йордан Бакалов.
Министърът на правосъдието Георги Петканов ще отговори на въпрос от народния представител Ахмед Юсеин.
Министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев ще отговори на въпрос от народния представител Ахмед Юсеин и на три питания от народните представител Мартин Димитров (две питания), и Яне Янев.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов ще отговори на два въпроса от народните представители Силвия Стойчева, и Иван Сотиров и на питане от народния представител Станислав Станилов.
Министърът на вътрешните работи Румен Петков ще отговори на два въпроса от народните представители Борислав Ноев, и Атанас Атанасов и на питане от народния представител Йордан Бакалов.
Министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров ще отговори на въпрос от народния представител Ахмед Юсеин и на питане от народния представител Александър Радославов.
Министърът на транспорта Петър Мутафчиев ще отговори на пет въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов (два въпроса), Стойко Танков, Ваня Цветкова, и Михаил Миков и на шест питания от народните представители Силвия Алексиева, Йордан Мирчев (две питания), Костадин Кобаков, Апостол Димитров, и Иван Николаев Иванов.
Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров ще отговори на три питания от народните представители Трифон Митев и Петър Мръцков, Любен Дилов, и Иван Даков и на питане от народния представител Димитър Димитров.
Министърът на земеделието и горите Нихат Кабил ще отговори на въпрос от народния представител Нено Димов и на две питания от народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков, и Екатерина Михайлова и Евдокия Манева.
Следващото заседание е утре, петък, в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,00 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Петя Гегова
Ясен Попвасилев