Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Митхат Метин и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Имаме необходимия кворум, уважаеми народни представители. Откривам днешното пленарно заседание.
Преди да започнем нашата делова работа, позволете ми от мое и от ваше име да поздравя рождениците – народните представители Фатме Илияз и Милен Велчев, да им пожелаем здраве и успехи в тяхната работа. (Ръкопляскания.)
Днес нашата работа ще продължи с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР - продължение.
Господин Стоилов, имате думата да докладвате от чл. 30 нататък.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители!
“Глава шеста – Удостоверения и справки.”
Има предложение от народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова – заглавието на Глава шеста (която след преномерацията става Глава трета) “Удостоверения и справки” се изменя така: “Глава трета – Публичност”.
Комисията подкрепя предложението и предлага Глава шеста да стане Глава трета със следната редакция:
“Глава трета – Публичност”.
По чл. 32 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение от народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Нено Димов, което също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 32:
“Справки
Чл. 32. (1) Всеки може да иска и извършва справка за наличието или липсата на вписано обстоятелство или обявен акт в Търговския регистър.
(2) Справки в Търговския регистър може да се извършват по:
1. името, съответно фирмата или единния идентификационен код (ЕИК) на търговеца или клона на чуждестранен търговец;
2. името, съответно фирмата или ЕИК на съдружника или едноличния собственик на капитала;
3. името, съответно фирмата или ЕИК на член на органите на юридическо лице – търговец.
(3) В делото на отделния търговец, съответно клон на чуждестранен търговец, и на неговите праводатели и правоприемници може да се извършват справки по всяко вписано обстоятелство или обявен акт.”
Има предложение от народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова - създава се нов чл. 32а (който след преномерацията става чл. 33).
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов чл. 32а, който да стане чл. 33 със следната редакция:
“Съдържание на справките и удостоверенията
Чл. 33. (1) Справките и удостоверенията могат да съдържат извлечение от Търговския регистър или копия от документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията или обявяванията.
(2) Удостоверения се издават и относно това, че за определен търговец или клон на чуждестранен търговец определено обстоятелство не е вписано.
(3) Справките са устни и писмени.
(4) Удостоверенията са официални документи.”
По чл. 33 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение от народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова за изменение на чл. 33 (който след преномерацията става чл. 34).
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 33 да стане чл. 34 със следната редакция:
“Извършване на справки и издаване на
удостоверения
Чл. 34. (1) Справки се извършват и удостоверения се издават във всяко териториално звено на агенцията незабавно.
(2) Агенцията осигурява възможност за извършване на справки чрез отдалечен достъп, както и издаването на писмени справки и удостоверения в електронна форма и предаването им по електронен път.”
По чл. 34 има предложение от народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова - член 34 се заличава, като текстът се включва в чл. 33 (който след преномерацията става чл. 34) с посоченото в предходната точка съдържание.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 34 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте членове 31, 32 и 33, заедно с предложението Глава шеста да стане “Глава трета – Публичност”.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване отпадането на чл. 34 по номерацията на вносителя.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане на чл. 34 по номерацията на вносителя е подкрепено.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава седма – Запазване и прехвърляне на фирма.”
Има предложение от народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова - заглавието на Глава седма (която след преномерацията става Глава четвърта) “Запазване и прехвърляне на фирма” се изменя така:
“Глава четвърта – Запазване на фирма”.
Комисията подкрепя предложението и предлага Глава седма да стане Глава четвърта със следната редакция:
“Глава четвърта – Запазване на фирма”.
По чл. 35 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение от народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на чл. 35:
“Запазване на фирма
Чл. 35. (1) Всеки може да запази фирма преди подаване на заявление за вписване.
(2) Запазването се извършва въз основа на заявление по образец от заинтересованото лице чрез незабавно отразяване в Търговския регистър по реда на постъпването на заявлението.
(3) По всяко заявление се извършва проверка дали друго лице няма права върху фирмата и дали е платена дължимата държавна такса.”
По чл. 36 има предложение от народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова - член 36 се заличава.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 36 да отпадне.
По чл. 37 има предложение от народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова - член 37 се заличава.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 37 да отпадне.
Има предложение от същите народни представители за създаване на нов чл. 37а (след преномерацията става чл. 36).
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 37а да стане чл. 36 със следната редакция:
“Действие
Чл. 36. Запазването има действие два месеца и е пречка друг търговец да се впише в Търговския регистър под същата фирма.”
Има предложение от народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова за създаване на нов чл. 37б (след преномерацията става чл. 37).
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 37б да стане чл. 37 със следната редакция:
“Забрана за прехвърляне
Чл. 37. Запазената фирма е неотчуждима и непрехвърлима.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, имате думата по Глава седма. Не виждам желаещи.
Първо, гласуваме предложението Глава седма да стане Глава четвърта “Запазване на фирма”. Паралелно с наименованието моля, гласувайте и докладваните текстове.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Наименованието и текстовете са приети.
Подлагам на гласуване отпадането на чл. 36 и чл. 37 по номерацията на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 115, против 3, въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: "Глава осма – Финансиране на търговския регистър".
Има предложение на народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението и предлага Глава осма да стане Глава пета със следната редакция: "Глава пета – Финансиране на търговския регистър".
По чл. 38 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение на народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на чл. 38:
"Принцип на самофинансиране
Чл. 38. (1) Финансирането на дейностите по водене, съхраняване и развитие на търговския регистър се осигурява от таксите по този закон, както и със средства от национални, регионални и международни програми и проекти и международни споразумения.
(2) Приходите от такси по този закон се използват само за финансиране на воденето, съхраняването и развитието на търговския регистър.
(3) Когато средствата по ал. 1 не са достатъчни за финансиране на дейностите по водене и съхраняване на търговския регистър, необходимите средства се осигуряват чрез субсидия от бюджета на Министерството на правосъдието.
(4) Превишаването на приходите от таксите по този закон над разходите за финансиране на дейностите по водене и съхраняване на търговския регистър е основание за намаляване размера на таксите за следващата финансова година."
По чл. 39 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение на народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на чл. 39:
"Развитие на регистъра
Чл. 39. (1) Двадесет и пет на сто от събраните по този закон такси, както и 25 на сто от събраните глоби и имуществени санкции, наложени за нарушение по този закон, се изразходват за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите от агенцията при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието.
(2) Средствата за стимулиране на служителите не могат да надвишават 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, имате думата за изказване по представените текстове. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на наименованието на Глава пета "Финансиране на търговския регистър" и предложените от комисията текстове на чл. 38 и чл. 39.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: "Глава девета – Административнонаказателни разпоредби."
Има предложение на народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението и предлага Глава девета да стане Глава шеста със следната редакция: "Глава шеста – Административнонаказателни разпоредби".
По чл. 40 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение на народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на чл. 40:
"Нарушения и глоби
Чл. 40. (1) Лице, което е задължено, но не заяви вписване на обстоятелство по чл. 4 или не представи акт по чл. 5 в определения от закона срок, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
(2) Лице, което е задължено да представи приетите актове по чл. 33, чл. 37 и чл. 40, ал. 1 от Закона за счетоводството, но не изпълни задължението си в срока по чл. 6, ал. 3, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв.
(3) Ако след като е наказано с глоба, задълженото лице не заяви вписване или не представи актовете в определения срок, то се наказва с глобите по ал. 1 и ал. 2 всеки месец до извършване на действията.
(4) С глобите по ал. 1 и ал. 3 се наказва и длъжностно лице от агенцията, което след като е длъжно, не извърши необходимото вписване, заличаване или обявяване в търговския регистър или не постанови отказ.
(5) За нарушение на чл. 23, ал. 4 виновните длъжностни лица се наказват с глоба от 100 до 500 лв."
По чл. 41 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение на народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на чл. 41:
"Установяване на нарушения и налагане на глоби
Чл. 41. (1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на агенцията, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица.
(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
По чл. 40 имаше предложение на народния представител Нено Димов, което беше оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, имате думата за изказване. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на докладваните текстове.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава шеста "Административно-наказателни разпоредби" и текстовете на чл. 40 и чл. 41 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: "Допълнителни разпоредби."
Има предложение на народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението и предлага заглавието "Допълнителни разпоредби" да се замени с "Допълнителна разпоредба".
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за § 1.
Предложение на народните представители Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова:
"Параграф 1 се отменя. На негово място се създава § 1 със следното съдържание:".
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 1:
"§ 1. По смисъла на този закон "електронен път" е предаването на данни в цифрова форма, при което се използват устройства за електронна обработка, включително цифрово компресиране и съхраняване на информацията, като преносът се осъществява чрез използването на проводник, радиовълни, оптически, електромагнитни или други средства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказване, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Гласуваме заглавието "Допълнителна разпоредба" и текста на § 1.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Продължавамe с втората част от доклада – “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2.
Има предложение на Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага § 2 от Допълнителни разпоредби да стане § 2 от Преходни и заключителни разпоредби със следната редакция:
“§ 2. (1) Министерският съвет и областните управители най-късно до 1 юли 2006 г. предоставят сгради или помещения на агенцията за нуждите на водените от нея регистри.
(2) До осигуряването на сградите по ал. 1 Висшият съдебен съвет предоставя на агенцията помещенията в окръжните съдилища.”
Тук правя редакционна поправка: “за водените от тях регистри”.
По § 3 има предложение на Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова - § 3 от Допълнителни разпоредби се заличава.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 3 да отпадне, като съдържанието му е отразено в новия § 3, ал. 4.
По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение на Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага § 4 от Допълнителни разпоредби да стане § 3 от Преходни и заключителни разпоредби със следното съдържание:
“§ 3. (1) В едномесечен срок от обнародването на закона окръжните съдилища предават безвъзмездно на агенцията структурирани данни в електронна форма за вписаните в търговските регистри и регистрите на кооперациите търговци и клонове на чуждестранни търговци, както и данните за запазените фирми.
(2) В срока по ал. 1 Висшият съдебен съвет и министърът на финансите организират безвъзмездното предоставяне от окръжните съдилища на агенцията на постоянен и неограничен достъп за електронен обмен на информация до използваните до този момент от съдилищата информационни системи за вписаните в търговските регистри и регистрите на кооперациите търговци и клонове на чуждестранни търговци, както и за запазените фирми.
(3) Начинът за осъществяване на обмена на информация по ал. 2 се урежда в съвместен акт на министъра на правосъдието и министъра на финансите, издаден в същия срок.
(4) В срока по ал. 1 Висшият съдебен съвет по предложение на председателите на окръжни съдилища предоставя списък на съдебните служители на длъжност “деловодител в окръжен съд”, които трябва да преминат към агенцията. Трудовите правоотношения между тези служители и агенцията се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда от влизане в сила на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания по текстовете на § 2 и редакцията на § 4, който става § 3. Няма желаещи.
Гласуваме, уважаеми народни представители, § 2 и § 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Текстовете на § 2 и § 4 са приети.
Моля, гласувайте отпадането на § 3.
Гласували 97 народни представители: за 96, против 1, въздържали се няма.
Параграф 3 отпада.
Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Всъщност това заглавие вече го приехме.
Има предложение на Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова - § 5 от Преходни и заключителни разпоредби, който след преномерацията става § 4, се изменя.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага § 5 да стане § 4 със следната редакция:
“§ 4. (1) Търговците и клоновете на чуждестранни търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на кооперациите при окръжните съдилища, са длъжни да се пререгистрират по този закон в 3-годишен срок от влизането му в сила. Държавна такса за пререгистрацията не се дължи.
(2) Пререгистрацията по ал. 1 се извършва чрез вписване в търговския регистър на търговеца или клона на чуждестранния търговец и на съответните обстоятелства за него въз основа на заявление от търговеца, съответно от управителя на клона на чуждестранен търговец и удостоверение за актуалното състояние по регистрацията му, в което съдът посочва кода по БУЛСТАТ на търговеца, съответно клона на чуждестранния търговец. Дружествата и кооперациите представят и заверен от управителния си орган актуален дружествен договор или устав.
(3) Съдът по регистрацията издава удостоверенията по ал. 2 в 3-дневен срок от поискването. Държавна такса за удостоверенията не се дължи.
(4) След предаването на удостоверението по ал. 2 на търговеца, съответно на клона на чуждестранния търговец, съдът незабавно предоставя на агенцията достъп за снемане на електронен образ на цялото прономеровано фирмено дело. Снемането на електронния образ се извършва съвместно от служител на съда и представител на агенцията. След обработването и въвеждането от агенцията на електронно копие от фирменото дело в търговския регистър, съдът архивира фирменото дело.
(5) В срока по ал. 1 справки и удостоверения от документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията или обявяванията на пререгистрираните търговци, съответно клонове на чуждестранни търговци, преди пререгистрацията се издават от агенцията в 14-дневен срок от поискването.
(6) При съвпадение на фирмите на двама или повече търговци, установено при подадено заявление за пререгистрация, агенцията изпраща съобщение за това до всички търговци, чиито фирми съвпадат, като предоставя на заявилия пререгистрация търговец 2-месечен срок за заявяване на промяна на фирмата. При незаявяване на промяна на фирмата агенцията пререгистрира търговеца според удостоверението по ал. 2, като към фирмата му задължително прибавя населеното място на окръжния съд по регистрацията. До изтичане на срока по ал. 1 съвпадението на фирмите и адресите на управление на търговците се установява от данните по § 3.
(7) Едновременно със заявлението за пререгистрация може да бъде подадено и заявление за вписване на ново обстоятелство, заличаване или обявяване.
(8) При представянето за обявяване в търговския регистър на актовете по чл. 33, чл. 37 и чл. 40, ал. 1 от Закона за счетоводството за 2006 г. търговците представят и съответните актове за 2004 г. и 2005 г.
(9) При пререгистрацията търговците и клоновете на чуждестранни търговци се изключват от регистър БУЛСТАТ и кодът по БУЛСТАТ става ЕИК на търговеца.”
Предложение на Яни Янев, Надя Антонова и Мая Манолова - § 6 от Преходните и заключителни разпоредби, който след преномерацията става § 5, се изменя.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага § 6 да стане § 5 със следната редакция:
“§ 5. (1) С изтичането на срока по § 4, ал. 1 съдът издава служебно удостоверение по § 4, ал. 2 на едноличните търговци и клонове на чуждестранни търговци, които не са се пререгистрирали и ги изпраща на агенцията по реда на чл. 14. Агенцията служебно вписва в Търговския регистър непререгистриралите се в срок еднолични търговци и клонове на чуждестранни търговци и незабавно ги заличава, съответно закрива.
(2) С изтичането на срока по § 4, ал. 1 съдът издава служебно удостоверение по § 4, ал. 2 на търговските дружества и кооперациите, които не са се пререгистрирали, изпраща ги на агенцията по реда на чл. 14 и предоставя на агенцията достъп за снемане на електронен образ от фирмените им дела по § 4, ал. 4. След обработването и въвеждането от агенцията на електронно копие от фирменото дело в Търговския регистър съдът архивира фирменото дело. Агенцията служебно вписва търговеца и прекратяването на дейността му, назначава ликвидатор, определя възнаграждението му и срока на ликвидацията.
(3) За ликвидатор на прекратени по предходната алинея търговци се назначава неограничено отговорен съдружник при персонални дружества или член на управителен орган при капиталови дружества или при кооперации. Ако такива лица не могат да бъдат открити в 6-месечен срок от прекратяването на дейността на търговеца, агенцията назначава служебно ликвидатор от списък на ликвидаторите към нея.
(4) Разноските за производството по ликвидация са за сметка на търговеца. Членовете на управителните органи отговарят солидарно и неограничено за задълженията на търговеца, свързани с производството по ликвидация.
(5) Когато ликвидатор е назначен по реда на ал. 3, изречение второ и имуществото на търговеца е недостатъчно за покриване на разноските по ликвидацията, те се поемат от агенцията за сметка на събираните по чл. 9 такси. Служебно назначените ликвидатори приключват производството в 6-месечен срок от назначаването им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата по текстовете на § 4 и 5, които стават § 4 и по § 6, който става § 5.
Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на двата текста.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете на § 4 и 5 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 6а, който да стане § 6 със следната редакция:
“§ 6. Започналите до влизане в сила на закона регистърни производства се приключват от съда по досегашния ред.”
Комисията предлага § 7 да отпадне, тъй като съдържанието му ще бъде включено на систематичните места в приетия на първо четене от Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет.
Комисията подкрепя по принцип теста на вносителя и предлага § 8 да стане § 7 със следната редакция.
“§ 7. В Закона за кооперациите (Обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1.В чл. 3:
а) В ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така:
“(1) Кооперацията се вписва в търговския регистър по заявление на управителния съвет, към което се прилагат:”
б) В ал. 3 думите “съдът вписва новата кооперация или промените по чл. 37, ал. 1, след като му бъде предоставено” се заменят с “новата кооперация или промените по чл. 37, ал. 1 се вписват в търговския регистър, след като бъде представено”.
2. Член 4 се изменя така:
“Възникване
Чл. 4. Кооперацията възниква от деня на вписването в търговския регистър.”
3. В чл. 41 ал. 2 се изменя така:
“(2) В случаите на чл. 40, ал. 1, т. 2 Агенцията по вписванията назначава ликвидатор, определя срока на ликвидацията и възнаграждението на ликвидатора.”
4. В чл. 42:
а) в ал. 1 думите “в регистъра на съда и се обнародва в “Държавен вестник” се заменят с “в търговския регистър”;
б) в ал. 2 думите “от деня” се заменят с “от момента”.
5. В чл. 44, ал. 1, думата “обнародването” се заменя с “вписването в търговския регистър”.
6. В чл. 47:
а) ал. 2 се отменя;
б) ал. 3 се изменя така:
“(3) Ликвидаторите са длъжни в 7-дневен срок от приемането на решението по ал. 1 да поискат вписването му в търговския регистър.”
7. В чл. 49, изречение трето, думите “регистъра на съда” се заменят с “търговския регистър”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 9 да стане § 8 със следната редакция:
“§ 8. В Закона за регистър БУЛСТАТ (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1.В чл. 3, ал. 1:
а) в т. 1 накрая се добавя “които не са търговци”;
б) точка 2 се отменя;
в) в т. 3 накрая се добавя “които не са търговци”;
г) точка 8 се изменя така:
“8. клонове и поделения на лицата по т. 1, 5 и 7, както и клоновете на вписаните в Търговския регистър търговци”.
2. В чл. 6, ал. 2 думите “или на едноличния търговец” се заличават.
3. В чл. 13 думите “освен регистрацията им като еднолични търговци” се заличават.
4. В чл. 19, ал. 2, т. 2 думите “или на едноличния търговец” се заличават.
5. В чл. 27, ал. 1 думите “едноличните търговци, търговски дружества и други юридически лица” се заменят с “юридическите лица, които не са търговци”.
6. В чл. 44, чл. 45, ал. 1, чл. 46, чл. 47 и чл. 48 думите “и еднолични търговци” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата. Няма желаещи.
Първо ще гласуваме текста на новия § 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Параграф 6 е приет.
Гласуваме отпадането на § 7. Чухте мотивите за това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане е прието.
Гласуваме новите редакции на § 8 и § 9 по номерацията на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Параграфи 8 и 9 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, нека по тези изменителни параграфи и последващите да се има предвид, че са подготвени за много кратко време, обемът е твърде голям и ако се наложат някои технически уточнения и корекции, те да бъдат направени в протокола, защото това още веднъж трябва да бъде проверено много прецизно, тъй като става въпрос за промени в десетки закони.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 10 да стане § 9 със следната редакция:
“§ 9. В Гражданския процесуален кодекс се правят следните изменения:
1. В чл. 398б:
а) в ал. 1, изречение първо думите “до окръжния съд по регистрацията на дружеството” се заменят със “за вписване в търговския регистър” и в изречение трето думите “Съдът по регистрацията” се заменят с “Агенцията по вписванията”;
б) в ал. 2:
аа) в изречение четвърто думите “и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор” се заменят с “и изпраща решението на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър”;
бб) създава се изречение пето:
“След вписването се извършва ликвидация от назначен от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията ликвидатор.”;
в) в ал. 3:
аа) в изречение четвърто думите “и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор” се заменят с “и изпраща решението на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър”;
бб) създава се изречение пето:
“След вписването се извършва ликвидация от назначен от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията ликвидатор.”.
2. В наименованието на Глава петдесет и втора думите “и еднолични търговци” се заличават.
3. В чл. 489, ал. 1 думите “възстановяването на кооперации, както и регистрацията и заличаването на еднолични търговци” се заличават.
4. В чл. 490, ал. 1:
а) в буква “а” думите “или на фирмата на едноличния търговец” се заличават;
б) в буква “б” думите “или на фирмата на едноличния търговец” се заличават.
5. В чл. 491 думите “или на фирмата на едноличния търговец” се заличават.
6. В чл. 491а:
а) в ал. 1 навсякъде думата “търговския” се заменя със “съответния” и думата “търговеца” се заменя с “юридическото лице”;
б) в ал. 2 думата “търговския” се заменя със “съответния” и думата “дружеството” се заменя с “юридическото лице”.
7. В чл. 494, буква “в” се отменя.
8. В чл. 495:
а) в ал. 1, буква “б” думите “или на фирмата на едноличния търговец” се заличават;
б) в ал. 2 думите “или фирмата на едноличния търговец” се заличават;
в) в ал. 3 думите “или на едноличен търговец” се заличават, а думите “които нямат” се заменят с “което няма”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 11 да стане § 10 със следната редакция:
“§ 10. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 28, ал. 1:
а) точка 1 се изменя така:
“1. постоянният адрес – за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес, за регистрираните в регистър БУЛСТАТ лица – вписаният в регистъра адрес за кореспонденция, а за едноличните търговци – адресът на управление;”;
б) точка 2 се изменя така:
“2. адресът на управление – за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица;”.
2. Член 77, ал. 1 се изменя така:
“(1) В случаите на заличаване на едноличен търговец от търговския регистър, както и при прекратяване на юридическо лице – търговец, прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон или при преобразуване по реда на Глава шестнадесета от Търговския закон, търговецът уведомява териториалната дирекция на Националната агенция по приходите по седалището на търговеца в срок не по-късно от 7 дни преди подаване на съответното заявление за вписване на подлежащото на вписване обстоятелство. Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите издава на търговеца удостоверение за уведомяването и изпраща служебно на Агенцията по вписванията съобщение за наличието или липсата на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски при условията и в срока по чл. 87, ал. 6. В удостоверението и съобщението не се включват задължения, които са обезпечени по реда на този закон. Удостоверението по изречение второ се прилага към заявлението за вписване.”
3. В чл. 81, ал. 1 т. 3 се изменя така:
“3. единният идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията или единният идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единният граждански номер или личния номер на чужденеца;”.
4. В чл. 82 ал. 2, 3 и 4 се изменят така:
“(2) Данните за местните и чуждестранните физически лица, с изключение на лицата по чл. 80, ал. 2, на лицата, вписани в търговския регистър и на лицата, подлежащи на регистрация в регистър БУЛСТАТ, се вписват в регистъра от съответната териториална дирекция въз основа на първата подадена декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски.
(3) Данните по чл. 81, ал. 1 за лицата, вписани в търговския регистър, и за лицата, вписани в регистър БУЛСТАТ, се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на данните от търговския регистър, съответно от регистър БУЛСТАТ.
(4) Служебно вписване на данни в регистъра извън подлежащите на вписване данни от търговския регистър, съответно от регистър БУЛСТАТ, се извършва с протокол по чл. 50 въз основа на вписвания в други официални (публични) регистри или извършени констатации след проверка на орган по приходите. В този случай при липса на единен граждански номер или личен номер на чужденец лицето получава служебен номер.”
5. В чл. 84 ал. 1 и 2 се изменят така:
“(1) Регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2-4, като идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код по БУЛСТАТ, а за едноличните търговци – чрез единен идентификационен код, издаден от Агенцията по вписванията, съответно личен номер на чужденец, и единен идентификационен код по БУЛСТАТ.
(2) Идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец.”
6. В чл. 248 ал. 9 се изменя така:
“(9) В протокола се записват тръжният номер на вещта, цената и номерът на участника, предложил най-високата цена, името на лицето и единният идентификационен код, издаден от Агенцията по вписванията или наименованието на търговеца, единният идентификационен код по БУЛСТАТ, когато лицето е вписано в регистър БУЛСТАТ, съответно данните на упълномощения представител. За купувач се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена. Купувачът се обявява от органа, провеждащ търга, върху наддавателния лист, който се подписва от него.”
7. В чл. 251, ал. 3 т. 1 се изменя така:
“1. данни за предложителя – име, единен граждански номер (наименование, единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, единен идентификационен код по БУЛСТАТ) и адрес”;
8. В Допълнителните разпоредби се създава § 2а:
“§ 2а. Клоновете на търговските дружества и поделенията могат да продължат да се отчитат като осигурители отделно от дружеството и от другите негови клонове и поделения, като се идентифицират с единния си идентификационен код по БУЛСТАТ съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за регистър БУЛСТАТ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, чухте текстовете на § 10, който става § 9, и на § 11, който става § 10.
Има ли желаещи за изказване на мнения и становища по тези два параграфа? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на тези два параграфа.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстовете на параграфи 9 и 10 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 12 да стане § 11 със следната редакция:
“§ 11. В Кодекса за социално осигуряване се правят следните изменения:
1. В чл. 7, ал. 6 думите “по регистър БУЛСТАТ” се заличават.
2. В чл. 110, ал. 4 думата “съдебна” се заменя с “търговска”.
3. В чл. 112 думите “идентификационен код по БУЛСТАТ” се заменят с “единният идентификационен код”, а думите “в регистър БУЛСТАТ” се заличават.
4. В чл. 122а, ал. 1, т. 8 думата “БУЛСТАТ” се заменя с “единен идентификационен код”.
5. В чл. 122г:
а) в ал. 1 думите “Окръжният съд по седалището на пенсионноосигурителното дружество” се заменят с “Агенцията по вписванията”;
б) в ал. 2 думите “съдебното решение” се заменят с “удостоверението”.
6. В чл. 122з думите “съда, извършил съдебната регистрация” се заменят с “Агенцията по вписванията”.
7. В чл. 145, ал. 1, т. 9 думите “удостоверение за актуално съдебно състояние” се заменят с “актуално удостоверение за вписването в търговския регистър”.
8. В чл. 150, ал. 1, т. 4 думите “удостоверение за актуално съдебно състояние” се заменят с “актуално удостоверение за вписването в търговския регистър”.
9. В чл. 169а, ал. 2 думата “съдебната” се заменя с “търговската”, а думите “кода по БУЛСТАТ” се заменят с “единния идентификационен код”.
10. В чл. 218, ал. 1, т. 9 думите “удостоверение за актуално съдебно състояние” се заменят с “актуално удостоверение за вписването в търговския регистър”.
11. В чл. 221, ал. 3, т. 3 думите “удостоверение за актуално съдебно състояние” се заменят с “актуално удостоверение за вписването в търговския регистър”.
12. В чл. 237, ал. 1, т. 1 думата “съдебната” се заменя с “търговската” и навсякъде думите “кода по БУЛСТАТ” се заменят с “единния идентификационен код”.
13. В чл. 269, ал. 1, т. 8 се изменя така:
“8. актуално удостоверение за вписването в търговския регистър на осигурителното дружество.”.
14. В чл. 272, ал. 3, т. 3 думите “удостоверение за актуално съдебно състояние” се заменят с “актуално удостоверение за вписването в търговския регистър”.
15. В чл. 305, т. 1 навсякъде думата “съдебната” се заменя с “търговската”, а думите “кода по БУЛСТАТ” се заменят с “единния идентификационен код”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 13 да стане § 12 със следната редакция:
"§ 12. В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (Обн. ДВ,…) се правят следните изменения:
1. В чл. 11, ал. 3 т. 2 се изменя така:
"2. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър;".
2. В чл. 56, т. 3 думите "препис от съдебното решение или удостоверение за регистрация в съдебен регистър" се заменят с "актуално удостоверение за вписване в търговския регистър".
3. В чл. 74:
а) в ал. 1 т. 7 се изменя така:
"7. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър, ако е търговец;"
б) в ал. 6:
аа) в т. 3 думата "съдебни" се заличава;
бб) т. 4 се заличава.
4. В чл. 81г, ал. 2 т. 1 се изменя така:
"1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър;".
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 14 да стане § 13 със следната редакция:
"§ 13. В Закона за подпомагане на земеделските производители (Обн. ДВ,…) се правят следните изменения:
1. В чл. 7ж, ал. 3:
а) т. 1 се изменя така:
"1. актуално удостоверение за вписването на заявителя в търговския регистър, издадено до един месец преди подаване на заявлението;";
б) т. 3 се отменя.
2. В чл. 10в, ал. 2 т. 1 се изменя така:
"1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър;".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте текстовете на параграфи от 12 до 14 по номерация на вносителя.
Имате думата. Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи от 12 до 14 включително – по вносител.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстовете на § 12, 13 и 14 по номерация на вносителя са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, следва една голяма поредица от текстове, които са подготвени от комисията. Няма как да спестим тяхното четене, тъй като не фигурират в законопроекта на вносителя. Всичко това е направено в комисията и ще се чете за първи път.
Комисията предлага създаването на нови параграфи от § 14 до § 55 със следната редакция:
"§ 14. В Закона за корпоративното подоходно облагане (Обн., ДВ, …) в чл. 41, ал. 1 думата "съда" се заменя с "търговския регистър".
§ 15.  В Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (Обн. ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 4, ал. 1, т. 1 думата "обнародване" се заменя с "вписване".
2. В чл. 6 думите "обнародване в "Държавен вестник" се заменят с "вписване в търговския регистър".
3. В чл. 23, ал. 4 думата   "обнародване" се заменя с "вписване".
4. В чл. 25 думата "обнародване" се заменя с "вписване".
§ 16. В Закона за филмовата индустрия (Обн. ДВ, …) в чл. 20, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
"1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър;"
2. Точки 2 и 3 се отменят.
§ 17. В Закона за туризма (Обн. ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 8, ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите "код по БУЛСТАТ" се заменят с "единен идентификационен код";
б) в т. 1 думите "удостоверение за актуална съдебна регистрация" се заменят с "актуално удостоверение за вписване в търговския регистър".
2. В чл. 21, ал. 1 т. 5 се изменя така:
"5. единен идентификационен код;".
3. В чл. 50, ал. 3, т. 1 думите "удостоверение за актуална съдебна регистрация" се заменят с "актуално удостоверение за вписване в търговския регистър".
4. В чл. 50б, ал. 1, т. 1 думите "удостоверение за актуална съдебна регистрация" се заменят с "актуално удостоверение за вписване в търговския регистър".
5. В чл. 50в, ал. 1, т. 1 думите "удостоверение за актуална съдебна регистрация" се заменят с "актуално удостоверение за вписване в търговския регистър".
6. В чл. 50г, ал. 1, т. 1 думите "удостоверение за актуална съдебна регистрация" се заменят с "актуално удостоверение за вписване в търговския регистър".
7. В чл. 61, ал. 1:
а) в т. 1, б. "д" се изменя така:
"д) единен идентификационен код;";
б) в т. 2, б. "з" и б. "и" думите "код по БУЛСТАТ" се заменят с "единен идентификационен код";
в) в т. 3, б. "е" думите "код по БУЛСТАТ" се заменят с "единен идентификационен код".
§ 18. В Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (Обн. ДВ, …) в чл. 11 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата "съдебната" се заменя с "търговската".
2. В ал. 4 т. 7 накрая се добавя "за лицата, които не са регистрирани като търговци;".
3. В ал. 5, т. 1 думата "съдебна" се заменя с "търговска".
§ 19. В Закона за радиото и телевизията (Обн. ДВ, …) в чл. 111, т. 2 думите "съдебна регистрация" се заменят с "търговска регистрация".
§ 20. В Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (Обн. ДВ, …) в чл. 6, ал. 3 т. 1 се изменя така:
"1. седалище и адрес на управление и единен идентификационен код за търговците, съответно идентификационен код БУЛСТАТ;".
§ 21. В Закона за меценатството (Обн. ДВ, …) в чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думите "заверени копия от документите по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5" се заменят с "актуално удостоверение за търговска регистрация и удостоверение за данъчна регистрация".
2. В ал. 5:
а) в т. 1 след думите "съдебна регистрация" се добавя "за лицата по чл. 9, ал. 2", а след думите "по регистър БУЛСТАТ" се добавя "за лицата по чл. 9, ал. 2, съответно единен идентификационен код за търговците";
б) в т. 2, след думата "съдебна" се добавя "съответно по търговска".
§ 22. В Закона за лечебните заведения (Обн. ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 36, ал. 4, думата "Съдебната" се заменя с "Търговската".
2. В чл. 36а, ал. 3 думата "Съдебната" се заменя с "Търговската".
3. В чл. 37, ал. 6 думата "съдебната" се заменя с "търговската".
4. В чл. 40, ал. 1 т. 1 се изменя така:
"1. актуално удостоверение за търговска регистрация;".
5. В чл. 41, ал. 1, т. 3 думите "номер и партида на съдебната регистрация, номер на фирменото дело" се заличават.
6. В чл. 47 т. 1 се изменя така:
"1. актуално удостоверение за търговска регистрация;".
7. В чл. 49, ал. 1 т. 2 се изменя така:
"2. данни за лечебното заведение – име, седалище, капитал, единен идентификационен код;".
8. В чл. 51а, ал. 2 т. 1 се изменя така:
"1. актуално удостоверение за търговска регистрация;".
§ 23. В Закона за далекосъобщенията (Обн. ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 88, ал. 1 думите "удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация, копие от удостоверение за регистрация по БУЛСТАТ" се заменят с "актуално удостоверение за търговска регистрация".
2. В чл. 148, т. 1 думите "последна съдебна регистрация" се заменят с "регистрация в търговския регистър"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, има ли желаещи да вземат отношение по текстовете от § 14 до § 23 включително? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете от § 14 до § 23 включително.
Гласували 94 народни представители: за 88, против 6, въздържали се няма.
Текстовете на параграфи от 14 до 23 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “§ 24. В Закона за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ. бр. ...) в чл. 51а, ал. 5 след думите “съдебната” се добавя “съответно търговската”.
§ 25. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ. бр. ...) в чл. 167, ал. 2 т. 1 се изменя така:
“1. актуално удостоверение за търговска регистрация;”
§ 26. В Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн., ДВ. бр. ...) се правят следните изменения:
1.В чл. 37, ал. 1 т. 1 се изменя така:
“1. актуално удостоверение за търговска регистрация;”
2. В Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 и в Приложение № 3 към чл. 37, ал. 1 навсякъде думите “БУЛСТАТ” се заменят с “единен идентификационен код”.
§ 27. В Закона за съхранение и търговия със зърно (обн., ДВ. бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 11а, ал. 2:
а) точка 1 се изменя така:
“1. актуално удостоверение за търговска регистрация;”
б) точка 2 се отменя.
2. В чл. 24, ал. 4:
а) точка 1 се изменя така:
“1. актуално удостоверение за търговска регистрация;”
б) точка 2 се отменя.
§ 28. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ. бр. ...) се правят следните изменения:
1.В чл. 43, ал. 2:
а) точка 1 се изменя така:
“1. актуално удостоверение за търговска регистрация;”
б) точки 2 и 3 се отменят.
2. В чл. 59:
а) в ал. 1, т. 1 думите “регистрацията по БУЛСТАТ” се заменят с “единния идентификационен код”;
б) в ал. 2:
аа) точка 1 се изменя така:
“1. актуално удостоверение за търговска регистрация”;
бб) точка 2 се отменя.
§ 29. В Закона за малките и средните предприятия (обн., ДВ. бр. ...) в § 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба думите “съответния окръжен съд” се заменят с “Агенцията по вписванията”.
§ 30. В Закона за насърчаване на инвестициите (загл. изм. ДВ. ...) в чл. 7 думите “съда, в чийто район се намира седалището му” се заменят с “Агенцията по вписванията”.
§ 31. В Закона за стоковите борси и тържищата (обн., ДВ. бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1.В чл. 14, ал. 3 т. 1 се изменя така:
“1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър на съответния търговец;”
2. Член 18 се изменя така:
“Чл. 18. (1) Агенцията по вписванията вписва в търговския регистър извършваната дейност като стокова борса, след като й бъде представено разрешение, издадено от комисията.
(2) Агенцията по вписванията вписва в търговския регистър извършваната дейност като стоково тържище, след като й бъде предоставено разрешението, издадено от комисията.”
3. В чл. 21:
а) в ал. 1 думите “окръжния съд” се заменят с “Агенцията по вписванията” и се създава изречение второ: “В тези случаи комисията назначава ликвидатор и определя срока за извършване на ликвидацията и възнаграждението на ликвидатора.”;
б) в ал. 2 думите “окръжния съд” се заменят с “Агенцията по вписванията”.
§ 32. В Закона за частната охранителна дейност (обн., ДВ. бр. ...) в чл. 15, ал. 2:
1.Точка 1 се изменя така:
“1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър”.
2. Точка 2 се отменя.
§ 33. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ. бр. ...) се правят следните изменения:
1.В чл. 48, ал. 2 т. 1 се изменя така:
“1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър;”
2. В чл. 51, ал. 1, т. 5 думата “БУЛСТАТ” се заменя с “единния идентификационен код”.
3. В чл. 54, ал. 2, т. 3 думата “БУЛСТАТ” се заменя с “единен идентификационен код”.
4. В чл. 56, ал. 2, т. 2 думата “БУЛСТАТ” се заменя с “единен идентификационен код”.
5. В чл. 57, ал. 3:
а) Точка 1 се изменя така:
“1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър – оригинал или нотариално заверено копие;”;
б) Точка 5 се изменя така:
“5. заверено от лицето копие на удостоверението за данъчна регистрация”.
§ 34. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ. бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1.В чл. 148, ал. 3:
а) Точка 1 се изменя така:
“1. копие от съдебното решение за регистрация по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, съответно актуално удостоверение за вписване в търговския регистър;”;
б) В т. 2 накрая се добавя “за юридическите лица с нестопанска цел”.
2. В чл. 152, ал. 3:
а) точка 1 се отменя;
б) точка 2 се изменя така:
“2. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър”.
§ 35. В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ. бр. ...) се правят следните изменения:
1.В чл. 30:
а) в ал. 3 думите “съдебната регистрация на лицата по Търговския закон” се заменят с “седалището на лицата по търговския регистър”;
б) в ал. 4 думите “съдебната регистрация по Търговския закон” се заменят със “седалището по търговския регистър”.
2. В чл. 39, ал. 1, т. 3 думите “актуално съдебно състояние” се заменят с “вписване в търговския регистър”.
3. В чл. 51, ал. 1:
а) в т. 1 думите “актуално съдебно състояние” се заменят с “вписване в търговския регистър”;
б) точка 2 се отменя.
4. В чл. 54:
а) в ал. 4:
аа) в т. 1 думите “актуално съдебно състояние” се заменят с “вписване в търговския регистър”;
бб) точка 5 се отменя.
б) в ал. 5 думите “и 5” се заличават;
в) в ал. 6 цифрата “5” се заличава.
5. В чл. 62, ал. 4:
а) в т. 1 думите “актуално съдебно състояние” се заменят с “вписване в търговския регистър”;
б) точка 2 се отменя.
6. В чл. 67, ал. 1, т. 2 думите “съдебно състояние” се заменят със “състояние по търговския регистър”.
7. В чл. 80, ал. 1:
а) в т. 1 думите “удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация” се заменят с “актуално удостоверение за търговска регистрация”;
б) в т. 3 думите “удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация” се заменят с “актуално удостоверение за търговска регистрация”.
8. В чл. 84, т. 3 думите “удостоверение за актуално състояние” се заменят с “актуално удостоверение за търговска регистрация”.
9. В чл. 87, ал. 2, т. 2 думата “БУЛСТАТ” се заменя с “единен идентификационен код”.
§ 36. В Закона за храните (обн., ДВ. бр. ...) се правят следните изменения:
1.В чл. 12, ал. 3 т. 1 се изменя така:
“1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър, когато заявителят е търговец”.
2. В чл. 19, ал. 2 думите “код по БУЛСТАТ” се заменят с “единен идентификационен код”.
3. В чл. 22б, ал. 1, в текста преди т. 1 след думите “юридическото лице” се добавя “когато не е търговец, и единен идентификационен код, когато е търговец”.
4. В чл. 25а, ал. 3 т. 1 се изменя така:
“1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър на българската фирма-вносител;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по текстовете от § 24 до § 36 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете от § 24 до § 36 включително.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете от § 24 до § 36 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “§ 37. В Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право (обн., ДВ. бр. ...), се правят следните изменения и допълнения:
1.В чл. 8:
а) в ал. 1, т. 1 думите “идентификационен код по регистър БУЛСТАТ” се заменят с “единен идентификационен код” и думата “съдебна” се заменя с “търговска”;
б) в ал. 2:
аа) точка 1 се изменя така:
“1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър”;
бб) точки 2 и 4 се отменят.
2.В чл. 9, ал. 9:
а) в т. 2 думата “съдебна” се заменя с “търговска”;
б) т. 4 се изменя така:
“4. единен идентификационен код.”
3.В чл. 12, т. 5 думата “съдебна” се заменя с “търговска”.
4. В чл. 14, ал. 1, т. 3 думата “съдебна” се заменя с “търговска”.
5. В чл. 15, ал. 1, т. 1 думите “идентификационен код по регистър БУЛСТАТ” се заменят с “единен идентификационен код” и думите “съдебна регистрация” се заменят с “регистрацията в търговския регистър”.
6. В чл. 17, ал. 1:
а) в т. 2 думата “съдебна” се заменя с “търговска”;
б) в т. 3 думите “идентификационен код по регистър БУЛСТАТ” се заменят с “единен идентификационен код”.
7. В чл. 20:
а) в ал. 1, т. 1 след думата “БУЛСТАТ” се добавя “съответно единен идентификационен код за търговците” и след думата “съдебна” се добавя “съответно търговска”;
б) в ал. 2 т. 2 се изменя така:
“2. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър, ако заявителят е търговец”.
8. В чл. 22, ал. 1, т. 2 след думата “БУЛСТАТ” се добавя “съответно единен идентификационен код за търговците” и след думата “съдебна” се добавя “съответно търговска”.
9. В чл. 24, ал. 1, т. 1 след думата “БУЛСТАТ” се добавя “съответно единен идентификационен код за търговците” и след думата “съдебна” се добавя “съответно търговска”.
10. В чл. 25, ал. 1, т. 1 след думата “БУЛСТАТ” се добавя “съответно единен идентификационен код за търговците” и след думата “съдебна” се добавя “съответно търговска”.
11. В чл. 27, ал. 1, т. 2 след думата “БУЛСТАТ” се добавя “съответно единен идентификационен код за търговците” и след думата “съдебна” се добавя “съответно търговска”.
12. В чл. 28, ал. 1, т. 2 след думата “БУЛСТАТ” се добавя “съответно единен идентификационен код за търговците” и след думата “съдебна” се добавя “съответно търговска”.
13. В чл. 30, ал. 4:
а) точка 1 се изменя така:
1. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър, издадено до два месеца преди подаване на заявлението;
б) точка 3 се отменя;
в) в т. 4 думата “съдебна” се заменя с “търговска”;
14. В чл. 34, ал. 1:
а) в т. 2 думите “номер на фирменото дело” се заличават;
б) в т. 3 думата “съдебна” се заменя с “търговска”;
в) точка 4 се изменя:
“4. единен идентификационен код;”.
15. В чл. 36, т. 5 думата “съдебна” се заменя с “търговска”.
16. В чл. 41, ал. 1, т. 1 след думата “БУЛСТАТ” се добавя “съответно единен идентификационен код за търговците” и след думата “съдебно” се добавя “съответно търговска”.
17. В чл. 42, ал. 1, т. 1 след думата “БУЛСТАТ” се добавя “съответно единен идентификационен код за търговците” и след думата “съдебно” се добавя “съответно търговска”.
18. В чл. 48, ал. 1 след думата “съдебната” се добавя “съответно търговската”.
19. В чл. 51, ал. 4 след думата “съдебната” се добавя “съответно търговската”.
§ 38. В Закона за виното и спиртните напитки се правят следните изменения:
1. В чл. 23а, ал. 3, т. 3 думите “копие от карта за идентификация по регистъра БУЛСТАТ и” се заличават.
2. В чл. 40, ал. 4:
а) точка 1 се изменя така:
“1. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър;”;
б) точка 7 се изменя така:
“7. заверено от търговеца копие на удостоверението за регистрация по Данъчноосигурителния процесуален кодекс”.
§ 39. В Закона за животновъдството се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 14б:
а) в ал. 1 след думите “по БУЛСТАТ” се добавя “съответно единен идентификационен код за търговците”;
б) в ал. 2, т. 1 преди думите “решение за съдебна” се добавя “актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър за търговците, съответно”.
2. В чл. 15, ал. 4:
а) точка 1 се изменя така:
“1. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър;”;
б) точки 2 и 3 се отменят.
§ 40. В Закона за занаятите се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 23, ал. 1, т. 1 думите “регистрацията и БУЛСТАТ” се заменят с “търговската регистрация и единния идентификационен код”.
2. В чл. 24:
а) в ал. 2, т. 1 накрая се добавя “и единния идентификационен код за търговците, съответно идентификационния код по БУЛСТАТ за останалите лица”;
б) в ал. 3, т. 2 се изменя така:
“2. за лицата, регистрирани по Търговския закон и по Закона за кооперациите – актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър;”.
§ 41. В Закона за биологичното разнообразие се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 43а, ал. 5 т. 3 се изменя така:
“3. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър”.
2. В чл. 81, ал. 2 т. 2 се изменя така:
“2. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър;”.
3. В чл. 82, ал. 2 т. 4 се изменя така:
“4. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър;”.
4. В чл. 92, ал. 1, т. 1 накрая се добавя “или единен идентификационен код за търговците”.
5. В чл. 97:
а) в ал. 1 след думата “съдебна” се добавя “или търговска”;
б) в ал. 2, т. 1 накрая се добавя “или единен идентификационен код за търговците”.
§ 42. В Закона за горите се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 14в, ал. 2, т. 1 след думите “за самоличност” се добавя “актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър”.
2. В чл. 16а, ал. 2, т. 1 след думите “за самоличност” се добавя “актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър”.
3. В чл. 68а, ал. 2, т. 4 в началото преди думата “удостоверение” се добавя “актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър, съответно;”.
4. В чл. 68б, ал. 2, т. 5 в началото преди думата “удостоверение” се добавя “актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър, съответно;”.
5. В чл. 123, ал. 2, т. 1 след думите “за самоличност” се добавя “актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър”.
§ 43. В Закона за приватизационните фондове в чл. 15 думите “окръжният съд вписва приватизационния фонд” се заменят с “приватизационният фонд се вписва”.
§ 44. В Закона за дружествата със специална инвестиционна цел се правят следните изменения:
1. В чл. 5, ал. 4 думите “получаване на решението на съда” се заменят с “вписването”.
2. В чл. 14:
а) в ал. 1 думите “съда по регистрацията на дружеството със специална инвестиционна цел” се заменят с “Агенцията по вписванията”;
б) в ал. 2 думата “съда” се заменя с “Агенцията по вписванията”;
в) в ал. 3 думите “съда по регистрацията” се заменят с “Агенцията по вписванията”, а думите “служебно изменя” се заменят с “която служебно вписва изменение на”.
3. В чл. 15 ал. 3 се изменя така:
“(3) Промяната в устава се вписва в Търговския регистър след представяне на одобрението по ал. 1”.
§ 45. В Закона за електронния документ и електронния подпис се правят следните изменения:
1. В чл. 24, ал. 1:
а) в т. 1 думата “БУЛСТАТ” се заменя с “единния идентификационен код”;
б) в т. 2 думите “съдебната регистрация” се заменят с “регистрацията”.
2. В чл. 36, ал. 1, т. 1 се изменя така:
“1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър;”.
§ 46. В Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати се правят следните изменения:
1. В чл. 14г, ал. 2, т. 1 се изменя така:
“1. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър;”.
2. В чл. 18, ал. 1, т. 2, буква “а” се изменя така:
“а) актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър;”.
3. В чл. 19е, т. 2 думата “съдебната” се заменя с “търговската”.
4. В чл. 19з, ал. 1, т. 1 се изменя така:
“1. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър;”.
5. В чл. 19с т. 1 се изменя така:
“1. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър;”.
6. В чл. 19у, ал. 1 т. 2 се изменя така:
“2. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър”.
7. В чл. 22а, ал. 2, т. 1 думите “удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация” се заменят с “актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър”.
8. В чл. 22д, ал. 1, т. 2 думите “удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация” се заменят с “актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър”.
§ 47. В Закона за здравето в чл. 36, ал. 1 думите “данните от съдебната регистрация” се заменят с “да представи актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър”.
§ 48. В Закона за здравното осигуряване се правят следните изменения:
1. В чл. 88, ал. 2 т. 1 се изменя така:
“1. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър; номер и дата на издаване на лицензията на здравноосигурителното дружество;”.
2. В чл. 95, ал. 2 т. 1 се изменя така:
“1. данни за заявителя – име, ЕГН, постоянен адрес – за физическите лица; актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър;”.
§ 49. В Закона за подпомагане на земеделските производители се правят следните изменения:
1. В чл. 7ж, ал. 3 т. 1 се изменя така:
“1. удостоверение за вписване в Търговския регистър на заявителя, издадено до един месец преди подаване на заявлението;”.
2. В чл. 10в, ал. 2 т. 1 се изменя така:
“1. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър;”.
§ 50. В Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника се правят следните изменения:
1. В чл. 9, ал. 3 т. 1 се изменя така:
“1. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър на производителя или неговия представител;”.
2. В чл. 11:
а) в ал. 1 думата “съдебната” се заменя с “търговската”;
б) в ал. 4 т. 6 се изменя така:
“6. удостоверение за вписване в Търговския регистър на юридическото лице или едноличния търговец”;
в) в ал. 4 т. 7 се отменя;
г) в ал. 5, т. 1 думата “съдебната” се заменя с “търговската”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте текстовете от § 37 до § 50, включително.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте текстовете от § 37 до § 50, включително.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
“§ 51. В Закона за особените залози се правят следните изменения:
1. В чл. 21, ал. 2, думата “партидата” се заменя с “делото”.
2. В чл. 21 ал. 6 се изменя така:
“(6) Едновременно с вписването на преобразуването Агенцията по вписванията вписва по фирмените дела на всяко от преобразуващите се дружества, както и на едноличния търговец при прехвърляне на имущество върху едноличен собственик и преминаването на залога на търговско предприятие върху съответния правоприемник.”
3. В чл. 51 думите “съда по регистрацията” се заменят с “Агенцията по вписванията”.
§ 52. В Кодекса за застраховането се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 35:
а) в ал. 1 думите "Съдът вписва в търговския регистър" се заменят с "В търговския регистър се вписва";
б) в ал. 2 думите "препис от съдебното решение" се заменят с "удостоверението" и накрая се добавя "в търговския регистър".
2. В чл. 44:
а) в ал. 1 думите "Съдът вписва в търговския регистър клона" се заменят с "В търговския регистър се вписва клон";
б) в ал. 2 думите "съдебното решение" се заменят с "удостоверението" и накрая се добавя "в търговския регистър".
3. В чл. 120, т. 1 думите "от съда" се заличават.
4. В чл. 122 се правят следните изменения:
а) заглавието се изменя така: "Вписване на прекратяването";
б) в ал. 1 думата "съда" се заменя с "Агенцията по вписванията";
в) алинея 2 се изменя така:
"(2) Застрахователят е длъжен да представи в комисията удостоверение за вписването по ал. 1 в срок три работни дни от извършване на вписването."
5. В чл. 123:
а) алинея 1 се изменя така:
"(1) В случаите по чл. 119, т. 2 производството по ликвидация се открива с решение на комисията. Решението съдържа основанието за отнемане на лиценза и с него се определя ликвидатор, неговото възнаграждение и срок за извършване на ликвидацията. Решението се изпраща на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър."
б) алинея 2 се изменя така:
"(2) Агенцията по вписванията вписва прекратяването на застрахователя и името на ликвидатора."
6. В чл. 124 ал. 3 се изменя така:
"(3) В случаите по ал. 2 комисията може да освободи ликвидатора, за което изпраща решението си на Агенцията по вписванията за вписване."
7. В чл. 125 думите "съда и" се заличават.
8. В чл. 139:
а) в ал. 1 думите "Решението на съда за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност" се заменят с "Вписването на откриването на производството по ликвидация, както и решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност", а думата "има" се заменя с "имат";
б) алинея 2 се изменя така:
"(2) Едновременно с вписването в търговския регистър на откриването на производството по ликвидация и обявяването в търговския регистър на решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност, Агенцията по вписванията изпраща за публикуване в "Официален вестник" на Европейския съюз, както и информация за приложимия закон, компетентния съд и вписания ликвидатор, съответно синдик.
в) в ал. 3 думите "решението за откриване на производство по ликвидация или" се заменят със "за вписването на откриването на производството по ликвидация или за решението за откриване на производството".
9. В чл. 302 ал. 8 се изменя така:
"(8)  По искане на заместник-председателя, съответно на комисията, в търговския регистър се вписват обстоятелствата, съответно се обявяват актовете по ал. 2, т. 3, 7, 9, 10 и 11 и по ал. 3."
10. В чл. 310, ал. 1 т. 3 се изменя така:
"3. е отнет лицензът на застраховател до назначаването от съда на синдик или вписването в търговския регистър на ликвидатор."
§ 53. В Закона за банките се правят следните изменения:
1. Член 22 се изменя така:
"Чл. 22. (1) След вземането на решение за отнемане на лицензия на банка Централната банка:
1. в случаите на чл. 21, ал. 1 назначава ликвидатор и определя срок, в който трябва да се извърши ликвидацията. Решението се изпраща за вписване в търговския регистър; или
2. в случаите на чл. 21, ал. 2 отправя искане до съответния окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност.
(2) Решението по ал. 1, т. 2 се обнародва в "Държавен вестник"."
2. В чл. 65 ал. 5 се изменя така:
"(5) По искане на Централната банка в търговския регистър се вписват обстоятелствата, съответно се обявяват актовете по ал. 2."
§ 54. В Закона за банковата несъстоятелност се правят следните изменения:
3. Член 15 се изменя така:
"Вписване на съдебните решения
Чл. 15. Решението на съда по чл. 13, ал. 1 се вписва в търговския регистър."
5. В чл. 16 ал. 5 се изменя така:
"(5) Решението, с което се отменя решение по чл. 13, ал. 1 или по чл. 14, се вписва в търговския регистър."
6. В чл. 19, ал. 2 думите "обнародване в "Държавен вестник" се заменят с думите "вписване в търговския регистър".
7. В чл. 24, ал. 2 думите "обнародването в "Държавен вестник" се заменят с "момента на вписването в търговския регистър".
8. В чл. 26:
а) в ал. 5 думите "в съответния съдебен регистър и се обнародват в "Държавен вестник" се заменят с "в търговския регистър";
б) в ал. 6 изречение второ думите "в съдебния регистър и обнародване в "Държавен вестник" се заменят с "в търговския регистър", а изречение трето се заличава;
в) алинея 7 се отменя.
9. В чл. 29:
а) в ал. 3 думите "съответния съдебен регистър и се обнародва в "Държавен вестник" се заменят с "търговския регистър";
б) в ал. 4 в изречение първо накрая се добавя "както и на Агенцията по вписванията", а изречение второ и трето се заличават;
в) алинея 5 се отменя.
10. В чл. 56, ал. 1 думата "обнародването" се заменя с "вписването".
11. В чл. 59 думата "обнародване" се заменя с "вписване".
12. В чл. 63, ал. 1 думата "обнародването" се заменя с "вписването".
13. В чл. 64, ал. 2 думите "обявява в "Държавен вестник" се заменят със "заявява за обявяване в търговския регистър", а думите "обнародването на обявлението" се заменят с "обявяването".
14. В чл. 105:
а) в ал. 4 думите "съответния съдебен регистър и се обнародва в "Държавен вестник" се заменят с "търговския регистър";
б) в ал. 5 думите "обнародването му в "Държавен вестник" се заменят с "вписването му в търговския регистър".
15. В чл. 109, ал. 2 думата "обнародването" се заменя с "вписването".
§ 55. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 31 се изменя така:
"Чл. 31. Агенцията по вписванията вписва в търговския регистър фондовата борса след като й бъде представен лицензът, издаден от комисията."
2. В чл. 36 думите "съда по регистрацията" се заменят с "Агенцията по вписванията" и се създава изречение второ: " В тези случаи комисията назначава ликвидатор, определя срок за извършване на ликвидацията и възнаграждението на ликвидатора."
3. Член 49 се изменя така:
"Чл. 49. Агенцията по вписванията вписва в търговския регистър предмет на дейност организиране на неофициален пазар на ценни книжа на лицето по чл. 44, ал. 2, след като му бъде представен лицензът, издаден от комисията."
4. Член 67 се изменя така:
"Чл. 67. Агенцията по вписванията вписва в търговския регистър дружеството, съответно правото да се извършват услуги и дейности по чл. 54, ал. 2 и 3 в неговия предмет на дейност, след като му бъде представен издаденият от комисията лиценз."
5. В чл. 74а ал. 6 се изменя така:
"(6) Агенцията по вписванията вписва в търговския регистър промените по ал. 1, точки 1 и 2, след като й бъде представено издаденото от комисията, съответно от заместник-председателя, одобрение."
6. В чл. 89, ал. 2 думите "на съда" се заличават.
7. В чл. 92 ал. 4 се изменя така:
"(4) Освен в случаите на чл. 79, ал. 1, т. 3, 4, 5, 6 и 8 се вписва в търговския регистър увеличението на капитала, извършено при условията на чл. 5, след като бъде представено и издаденото от комисията потвърждение."
8. В чл. 112в, изречение второ думите "пред съда" се заличават.
9. В чл. 115 ал. 2 се изменя така:
"(2) Дружеството е длъжно да обяви поканата по чл. 223, ал. 4 от търговския закон в търговския регистър и да я публикува в един централен ежедневник най-малко 30 дни преди неговото откриване."
10. В чл. 122, ал. 2 думите "в съда" се заличават.
11. В чл. 183:
а) алинея 1 се изменя така:
"(1) Агенцията по вписванията вписва инвестиционното дружество в търговския регистър, след като й бъде представен съответният лиценз, издаден от комисията.";
б) в ал. 2 думите "препис от съдебното решение" се заменят с "удостоверение за вписване".
12. В чл. 192, ал. 5 думата "съдът" се заменя с "Агенцията по вписванията".
13. Член 207 се изменя така:
"Чл. 207. Агенцията по вписванията вписва в търговския регистър дружеството, съответно правото да се извършва дейността по чл. 202 в неговия предмет на дейност, след като й бъде представен издаденият от комисията лиценз."
14. В чл. 212 ал. 7 се изменя така:
"(7) По искане на комисията, съответно на заместник-председателя, Агенцията по вписванията вписва обстоятелствата, съответно обявява актовете по ал. 1 в търговския регистър."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на параграфи от 51 до 55 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Текстовете на параграфи 51 до 55 включително са приети.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: "§ 56. Министерският съвет в срок до 1 октомври 2006 г. внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с този закон."
По § 15 на вносителя комисията подкрепя текста, който става § 57, а именно:
"§ 57. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се приемат в срока на влизането в сила на закона."
"§ 16. Този закон влиза в сила от 1 октомври 2006 г. с изключение на § 2 от Допълнителните разпоредби, който влиза в сила от 1 юли 2006 г."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага да се създаде § 58 със следната редакция:
"§ 58. Този закон влиза в сила от 1 октомври 2006 г. с изключение на § 2 и 3, които влизат в сила от обнародването на закона."
И още един параграф предлагаме - § 59:
"§ 59. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет и на Висшия съдебен съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е нов текст, който председателят на Комисията по правни въпроси сега предлага.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Яни Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги! Искам да обърна вниманието ви върху § 56. По-конкретно, правя изявлението заради това, че разработването и прегледът на Преходните и заключителните разпоредби във връзка с промените в други нормативни актове, които следваше да бъдат направени по повод приемането на търговския регистър, бяха извършени в изключително кратко време и с изключително напрежение от работната група и Комисията по правни въпроси. Затова моето изрично обръщение във връзка с този параграф е Министерският съвет своевременно да организира работата по отношение на онези нормативни актове, които е възможно да са останали незасегнати до момента на тези съгласувания и промени. Съответно, бих казал, че е редно да се погледнат отново текстовете на Преходните и заключителните разпоредби именно поради краткия срок, в който бяха разработени, а касаят сериозни нормативни актове, включително и кодекси, които не би следвало да бъдат преминавани само в рамките на едно четене – така, както се случва в момента, следва да имат възможност да минават през специализираните комисии, през Комисията по правни въпроси и да минават на две четения през пленарната зала на Народното събрание.
Използвам повода, че съм взел думата, защото предполагам, че това е краят на дебата във връзка с приемането на този законопроект, за да изразя личната си благодарност, а надявам се и благодарността на всички вас, към членовете на работната група, които работиха и подготвиха законопроекта за внасянето му в комисията, а това са: Мария Кьосева, Николай Янев, Георги Димитров, Камелия Ефремова, Анета Антонова, Владимир Макариев, Николета Попова и Емилия Петкова. Моля всички да им благодарим. Благодаря, колеги. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, колеги! За мен остана да благодаря на господин Янев и останалите членове на Комисията по правни въпроси. Той направи това, което следваше да се направи на финала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Накрая чух нещо, което ме смути. Не можем да възлагаме законът да се изпълнява от Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет не е съставна част на изпълнителната власт. Можем да го възложим за изпълнение на министъра на правосъдието, но на Висшия съдебен съвет е абсурд! Предлагам да отпадне текстът за Висшия съдебен съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние мислихме по този въпрос: на кого да се възложи изпълнението на закона. Функции по неговото прилагане имат министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството, тъй като той трябва да осигури помещение пряко или чрез областните управители на Агенцията по вписванията, разбира се, и министърът на правосъдието, затова ангажираме като цяло Министерския съвет.
Защо предлагаме и Висшия съдебен съвет? Ако сте обърнали внимание, в Преходните разпоредби се предвижда масивът от данни, който се съдържа в сегашните фирмени отделения, да бъде предаден от съдилищата към Агенцията по вписванията. Тъй като във Висшия съдебен съвет са представени всички ръководители на съдебната власт, би следвало своевременно да осигури тази дейност. Затова според мен няма нищо извънредно в това, че Народното събрание може да възложи в тази част съдействието и от страна на органите на съдебната власт. Доколкото постигането на целите на закона ангажира всички власти в държавата, мисля, че в това няма някакъв инцидент. Затова сме предложили текста в тази редакция: “Министерски съвет и Висшия съдебен съвет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за дуплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Стоилов, това, което обяснявате, е въпрос на администрация. Министърът на правосъдието затова е министър: ще издаде заповед и ще се разпореди.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Той не е началник на съдиите!
АТАНАС АТАНАСОВ: Не е началник на съдиите, за да решават делата, но организацията на съдебната дейност е работа на министъра. Може ли такива неща – да възлагаме на Висшия съдебен съвет, който е кадровият орган на съдебната власт, да се занимава с администрация? Това е абсурдно, разберете го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за изясняване.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги!
Колега Атанасов, това се налага по простата причина, че към настоящия момент имаме едни фактически обстоятелства, които не можем да прескочим. В момента цялата информационна база данни, която съществува, системата “Делфи” за търговската регистрация е възникнала по силата на договор между Висшия съдебен съвет и “Информационно обслужване” АД. Сами разбирате, че собственик на базата данни по силата на този договор е Висшият съдебен съвет, а собственик на технологията, по която тези данни се обработват, е “Информационно обслужване”. Ние не можем да не предвидим текст, с който да задължим Висшия съдебен съвет тази база данни да бъде прехвърлена съответно на сегашната нова Агенция по вписванията за новата дейност, която й възлагаме със Закона за търговския регистър. (Шум и реплики от народния представител Атанас Атанасов.) Няма друга форма, под която да стане това нещо.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: На практика той не е само кадрови отговорник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към гласуване.
Направено е предложение по последния § 59.
Председателят на комисията прочете текста: “Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет и на Висшия съдебен съвет”.
Има предложение, направено от народния представител Атанас Атанасов в текста да остане само “Министерския съвет”, а думите “Висшия съдебен съвет” да отпаднат.
Моля, гласувайте първо това предложение.
Гласували 91 народни представители: за 18, против 68, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте последните параграфи 56-59.
Гласували 85 народни представители: за 76, против 5, въздържали се 4.
Параграфите от 56 до 59 включително са приети.
С това е приет изцяло и Законът за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър.
Уважаеми колеги, от 10,40 ч. в Клуба на народния представител ще бъде открита една хубава изложба, посветена на 20-годишнината от смъртта на големия български художник Дечко Узунов. Каним народните представители да присъстват на откриването. Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
Започваме с
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Новопостъпили питания в периода 17-23 март.
Постъпило е питане от народния представител Мартин Димитров към Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, относно рекордна инфлация през февруари. Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 март 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Нихат Кабил – министър на земеделието и горите, относно недопустимо забавяне изграждането на осемте гранични пункта за ветеринарен контрол на България – бариери на външната граница на Европейския съюз и неусвояването на европарите за тази цел по финансов меморандум за 2002 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 март 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Ариф Агуш към Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи, относно актуалното състояние на предложение за възстановяване на ГКПП между Република България и Република Гърция при с. Горна Арда. Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 март 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Румен Петков – министър на вътрешните работи, относно политиката на Министерството на вътрешните работи при събиране на такси срещу предоставяне на табели с регистрационен номер. Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 март 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Ариф Агуш към Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, относно продължаване строителството на хидровъзел “Мадан”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 март 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно събирането и разходването на продуктова такса за опаковки през 2004 и 2005 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 март 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Марина Дикова към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно прилагането на Закона за защита срещу домашното насилие. Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 март 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Костов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно мерките на правителството за предотвратяване на санкции върху българските фирми и граждани. Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 март 2006 г.
Има постъпили и отговори на министри, които са в писмена форма:
Писмен отговор на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев на питане от народния представител Мария Капон.
Писмен отговор на питане от народния представител Мария Капон към министъра на земеделието и горите Нихат Кабил.
Писмен отговор на питане от народния представител Мария Капон към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Писмен отговор на питане от народните представители Трифон Митев и Петър Мръцков от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова.
Писмен отговор от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на въпрос, зададен от народните представители Евдокия Манева и Николай Михайлов.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народните представители Евдокия Манева и Николай Михайлов.
Писмен отговор от министъра на отбраната Веселин Близнаков на въпрос, зададен от народните представители Евдокия Манева и Николай Михайлов.
Писмен отговор от министъра на правосъдието Георги Петканов на въпрос, зададен от народния представител Атанас Атанасов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Димитър Абаджиев.
Писмен отговор на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор на министъра на правосъдието Георги Петканов, зададен от народния представител Филип Димитров.
Уважаеми народни представители, преминаваме към отговорите на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Първият въпрос е зададен от народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков към министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Господин Шарков, заповядайте да развиете вашия въпрос.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Според Закона за закрила на детето, конкретно чл. 17, т. 9, председателят на Държавната агенция за закрила на детето създава и поддържа Национална информационна система за децата, които се нуждаят от специална закрила. В тази Национална информационна система би трябвало да съществуват данни за всички деца, които се намират в риск, за всички деца, които могат да бъдат осиновени, за всички потенциални осиновители, за специализираните институции за деца и така нататък. На практика този закон влезе в сила на 1 януари 2001 г. и средствата за изграждането на една такава система бяха предвидени в заем на Световната банка за реформа за повишаване благосъстоянието на децата в България и по-специално компонент 1 – изграждане на капацитет. Изрично бе заявено, че Националната информационна система е основен инструмент за проследяване на въздействието и изпълнението на закона. Едва ли някой се съмнява в това, че тази Национална информационна система е изключително важна, защото данните, които се съдържат в нея, са в помощ на всички специализирани институции, които се занимават с българските деца.
Все пак обаче, както вече казах, този закон влезе в сила на 1 януари 2001 г., тоест от старта на тази реформа изминаха шест години. И във връзка с това години след старта на реформата, уважаема госпожо министър, въпросът ми към Вас е следният: колко средства бяха предвидени в заема от Световната банка за изграждане на Национална информационна система? Усвоени ли са те, изградена ли е такава система, работи ли тя? Има ли проведен конкурс през 2003 г. за изграждане на софтуер на Националната информационна система? Дали е сключен някакъв договор, докъде и какви са сроковете в него? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Госпожо министър, както е известно, разполагате за отговора с три минути.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шарков! Вие съвършено точно казахте хронологията. Трябва да започна оттам, че за закупуването на компютърното оборудване са били определени 1 млн. 750 хил. евро. След проведен международен конкурс през 2003 г. търгът е спечелен и е сключен договор с Консорциум “Контракс интернешънъл” за 1200 компютри, 30 сървъра за бази данни и 300 локални сървъра за периферия за нуждите на всички дирекции “Социално подпомагане”. Искам да ви кажа, че договорът е на стойност 2 191 691 щатски долара и 545 335 евро – всъщност разликата от онези 1 млн. 750 хил. евро е покрита от българската страна чрез съфинансиране от България. Оборудването е доставено и е инсталирано, средствата са усвоени изцяло. За разработването на софтуера за закрила на децата и социално подпомагане първоначално определените средства са били около 500 хил. евро.
Проведен е търг, обявен е конкурс на 16 юли 2001 г. и търгът е спечелен от “Булсист” ООД, цената е 496 875 евро, но е без ДДС, което фактически я прави приблизително около 600 хил. евро.
Извършено е в срок - до април 2003 г., експериментално са въведени в десет дирекции “Социално подпомагане”. Средствата по договора са усвоени изцяло.
Искам да кажа, че софтуерът за социално подпомагане в момента е инсталиран във всички дирекции на “Социално подпомагане”.
След приключване на работата по софтуера за закрила на детето се оказва, че във връзка с промените в Закона за закрила на детето от април 2003 г. се налагат много други допълнителни изисквания, които поставя Агенцията за закрила на детето. Поради тази причина е сключен нов договор със същата фирма “Булсист” ООД за частична преработка на софтуера съобразно изискванията, които са били поставени. Сключеният договор е допълнително за 99 850 евро, без ДДС, и неговият проект е одобрен от Световната банка на 5 април. Договорът е приключил на 10 май 2005 г. и срокът е бил края на 2005 г.
За съжаление този срок не е спазен. Преди месец управителният съвет на проекта е изслушал фирмата и са се договорили проектът да бъде приключен до 30 юни 2006 г. Това е в най-кратък вариант, което мога да кажа, тъй като не съм ръководител на проекта, нито пък съм председател на управителния съвет на проекта.
Вие, разбира се, основателно искате да знаете какъв е този период от близо пет години, в който сме усвоили изцяло средствата, дори има сключен допълнителен договор, а фактически не са изпълнили условията. Това, което зная за договора - за съжаление, в първоначалния вариант на подписания договор няма клаузи, в които да се санкционира едната или другата страна при неизпълнение на съответно поетите ангажименти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Ваньо Шарков – право на реплика в рамките на две минути.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, може би някъде се разминаваме в данните, защото, доколкото разполагам с информация, този заем от Световната банка е на стойност 8 млн. долара, а това, което Вие посочихте като данни, не стига до такава сума. Искам да Ви напомня, че освен този заем от Световната банка, има и безвъзмездни траншове от няколко правителства, като най-големият от тях е на японското правителство. Към тази сума има и един туининг проект на австрийското правителство, който е за 3,5 млн. евро и той също е сключен 2001 или 2002 г. Цялата тази сума, всички тези средства са насочени конкретно към изграждането на тази информационна система, към подобряване на работата в Агенцията за закрила на детето, към подобряване взаимодействието между отделните институции.
Донякъде съм доволен от Вашия отговор, тъй като Вие изнесохте всички тези данни, но все пак ще Ви помоля наистина за една по-сериозна проверка. Лично мен ме притеснява това продължаване на договора с “Булсист” ООД, без да има нова обществена поръчка. Как изведнъж отиваме към 100 хил. евро само с едно продължаване на договора? Може би трябва да се провери има ли такава клауза в предишния договор, че той може да бъде продължаван. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шарков! Аз също съм притеснена от факта, че повече от пет години средства, заем, който трябва да усвои българската държава от Световната банка, съфинансиране от правителствата – Вие сте прав, че има и други съфинансирания, се забавят толкова дълго време.
Затова Ви предлагам и Ви каня – заповядайте в Министерството на труда и социалната политика, аз действително ще искам да направим по-сериозен преглед на всички клаузи по договора, допълненията. С договор е сключена допълнителната сума, не е без договор, със същата фирма за продължаване на дейността по изграждането на цялостната система, в случая за софтуера. Заповядайте в Министерството на труда и социалната политика и заедно с Вас действително да прегледаме, за да можем спокойно да работим на чисто, не, а просто прозрачно и да видите как са се движили нещата.
Аз предполагам, че съобразно нормативните промени, които се извършват интензивно в социалното законодателство, се налагат някои промени в първоначално зададения вариант за подготовката на софтуера на фирмата и това е наложило определено забавяне. За да няма никаква доза сянка на съмнение, бъдете добре дошъл в нашето министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народните представители Маруся Любчева, Пенко Атанасов и Стойко Танков към министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Госпожо Любчева, моля да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Нашият въпрос се отнася до работата на “Лукойл Нефтохим Бургас”. На всички е известно, че това е най-голямата нефтопреработваща компания не само на територията на България, но и на територията на Балканския полуостров. Тя е ситуирана на територията на две общини – Камено и Бургас. На площадката на “Лукойл Нефтохим Бургас” работят около 6500 работници, от които около 4200 са пряко ангажирани с нефтохимическото производство, така наречените нефтохимици.
Известно е, че поради спецификата на това производство работещите там и територията въобще е подложена на малко по-особени, включително технологични рискове и различни газови емисии, които действат не само на територията на “Нефтохим”, но и на територията на двете общини. По тази причина работещите са подложени на по-големи опасности, които се отнасят до техния здравословен статус и до опасности за здравето и живота им въобще. В съответствие с наредбата, приета през декември 2005 г., и, разбира се, по предложение на работодателя голяма част от производствата на “Лукойл Нефтохим” са изключени от предоставяне на намалено работно време за работещите в производствата на “Лукойл Нефтохим”. Ние отчитаме и сме изключително удовлетворени от усилията, които “Лукойл Нефтохим Бургас” полага за подобряване на ситуацията за поддържане на една чиста околна среда, но сме обезпокоени от това, че не са редки явления газови емисии над пределно допустимите концентрации. И под пределно допустимите концентрации газови емисии, които въздействат перманентно, също крият редица опасности.
Нашият въпрос към Вас, уважаема госпожо министър, е свързан с това: правомерно ли е приложена наредбата за определяне видовете работи, за които е установено намалено работно време на територията на “Лукойл Нефтохим”? На базата на какви анализи на околната среда е определено нейното действие, как и на какъв период от време се осъществява контрол върху замърсяването на околната среда? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Любчева, господин Атанасов, господин Танков!
В изпълнение на препоръките на Европейската комисия за замяна на принципите на компенсация за вреден труд през м. октомври м.г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда и до края на 2005 г. бяха разработени и приети всички поднормативни документи. Всъщност това е принципът, по който се прави превенция за здравето и рисковете, при които работят част от хората и е свързано с принципите на Европейската социална харта.
Правомерно нашите колеги поставиха въпроса и близо месец мина оттогава, когато те ме занимаваха с него. Искам да кажа, че ние съвсем сериозно погледнахме на поставения въпрос, но ми се струва, че при всички случаи наистина съгласно Наредбата за определяне на вредни работи, за които се установява намалено работно време, само част от работещите в "Лукойл–Нефтохим" АД – Бургас, ще се ползват от правото на 7-часов работен ден.
Мога да кажа, че доказателство за това, което ние сме направили, е внесеното в Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването мотивирано предложение за отмяна на въведеното с Постановление № 322 на Министерския съвет от 1994 г. намалено работно време. Основание за направеното предложение са реализираните технически и организационни мерки, което и Вие вече казахте, госпожо Любчева. Те са свързани всъщност с трайно спазване на изискванията за околната среда.
На 14 ноември м.г. Националният съвет по условия на труд прие по принцип предложението на "Лукойл – Нефтохим" – Бургас, като предложи решаването на проблема да стане след приемането на новата наредба по чл. 137, ал. 2 от Кодекса на труда за определяне на видовете работи. И във връзка с това Вие знаете, че поставихте остро проблема. На 1 март т.г. ние Ви поканихме да присъствате на заседание на Националния съвет по условия на труд, където обстойно изслушахме както народните представители, които защитават работещите в "Лукойл – Нефтохим", така и представители на ръководството.
Анализирайки задълбочено поставените проблеми, считам, че има някои неточни тълкувания на нормативната уредба. Ние приехме, че ще извършим съвместна проверка в срок от два месеца. На нея ще присъства както Министерството на труда и социалната политика, както Министерството на здравеопазването, както представители на работещите и на работодателите, така и съответните независими институции, така че срокът на проверката още не е изтекъл. Аз ви моля действително да говорим за това след като изтече двумесечният срок, за който ние всички се обединихме на заседанието на Националния съвет по условията на труд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Маруся Любчева. Тя има право на реплика.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Масларова, ние сме удовлетворени от това, че Вие имахте изключително бърза и адекватна реакция по повод на нашето питане и нашето настояване, направихте бързи контакти с работодателите, със синдикатите, насрочихте извънредно заседание на Съвета по безопасни условия на труд.
Ние продължаваме да настояваме да има един по-сериозен мониторинг, както и мониторинг върху здравословното състояние на работещите на територията на "Лукойл - Нефтохим", като държа да отбележа, че ние настояваме за това, защитавайки по този начин и работодателя. Ние настояваме също тази компания да продължи да работи на територията на Бургас. Това е едно структуроопределящо предприятие, но считаме, че е важно за жителите на града и за нефтохимиците да бъдат спазвани всички условия, които ще запазят живота и здравето и на работещи, и на поколенията, които идват след нас.
По този повод ще поддържаме връзка с вас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате право на дуплика. Отказвате се от това Ваше право, благодаря.
Преминаваме към питане от народния представител Ваня Цветкова към министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Госпожо Цветкова, моля да развиете Вашето питане относно Дома за възрастни хора в с. Шишковци.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги!
Смятам, че един от приоритетите в политиката на това правителство трябва да е подобряване качеството на живот на възрастните хора. Специално внимание е необходимо към самотните възрастни хора, а такива има много както в големите населени места, така и в изостаналите малки планински села, без да имат те достъп до здравно обслужване и други видове най-елементарни услуги.
Аз съм от Кюстендилския избирателен район и от многото ми обиколки в малките населени места съм се докосвала до изключително тежки човешки съдби на възрастни и самотни хора, които поради това, че са самотни и беззащитни, са обект на жестоки манипулации, особено по време на предизборни кампании.
Знам, че се извършват различни видове социални услуги за възрастни хора, предоставени в Общността без откъсване от семейната среда и това е една успешна политика, която започна от времето на правителството на Симеон Сакскобугготски. Това беше един от най-успешните компоненти на Програмата "От социални помощи към заетост".
Доброто е и това, че има приемственост в тази политика и желание за нейното усъвършенстване. Тя от компонент към програмата "От социални помощи към заетост" е обособена като Национална програма "Асистент за хора с увреждания", където спадат и възрастните хора.
Въпреки полаганите усилия за предоставяне на социални услуги в Общността, някои възрастни хора не могат да съществуват извън специализираните институции, поради липсата на близки или поради други причини, затова домовете за възрастни хора, предоставящи среда близка до семейната и по-висококачествена грижа, трябва да бъдат приоритет на правителството на една държава, която държи през 2007 г. да стане член на Европейския съюз.
Броят на домовете за стари хора, финансирани от държавата, е около 62 с капацитет 5037 човека. Тридесет и седем от тях са с отделения за лежащо болни. Броят на чакащите за настаняване е около 2400, от които по-големият процент са жени.
В област Кюстендил има един дом за 60 възрастни хора, в община Кочериново, чието изграждане беше финансирано по линия на Социалния инвестиционен фонд по времето на правителството на Симеон Сакскобугготски и беше открит през миналата 2005 г.
Домът за инвалиди "Ильо войвода" в Кюстендил, в който пребивават 105 души с увреждания, е с проект по Социалноинвестиционния фонд с подкрепата на областния управител, община Кюстендил и народните представители от НДСВ, бе коренно преобразен и значително се подобриха условията на живот.
По време на миналото правителство се обнови и се подобриха условията на живот в дома за хора с умствени увреждания в с. Преколница, община Кюстендил.
Тъй като нуждата от домове за възрастни хора както в област Кюстендил, така и в съседните е належаща, има доста чакащи, през изминалия мандат подехме инициатива за изграждане на дом за възрастни хора в с. Шишковци – едно прекрасно място в центъра на плодородната Кюстендилска котловина – там, където години наред големият български художник Владимир Димитров – Майстора се е вдъхновявал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, времето за задаване на въпроси изтече!
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Добре, имам още съвсем малко, за да завърша.
Със съдействието на Министерството на образованието и науката и областната управа…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има си правила! Моля, задайте питането.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Моят въпрос е, че всичките хвърлени дотук усилия от страна на общината, от миналото Министерство на образованието, от Министерския съвет и изготвеният предварителен проект от община Кюстендил за дом за възрастни хора в с. Шишковци, който е с капацитет 70 души, ще бъде ли финансиран по линия на Социално-инвестиционния фонд?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, заповядайте за отговор на питането.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Цветкова! Похвална е Вашата грижа и ретроспективния анализ на всичко свършено, което казахте, за възрастните хора. Едва ли някой в тази зала се съмнява, че трябва да се полагат необходимите грижи за тях.
Въпросът, който Вие фактически задавате, казано с едно изречение е: ще се финансира ли от Социално-инвестиционния фонд през 2006 г. този дом? Така най-общо мога да го кажа, за да се разбере за какво става въпрос. Няма да обяснявам на народното представителство какво представлява Социално-инвестиционният фонд. С утвърдения бюджет на този фонд през 2005 г. частта от средствата, която ще се изразходва за така наречените проекти, е възлизала на 15 млн. 912 хил. лева. Въпреки това в резултат на значителна външна намеса и на повърхностно, бих казала, разпределение на разчетите от 2004 г. приетите годишни инвестиционни програми за 2005 г. са в рамките на 28 млн. 265 хил. 882 лв., тоест при предвидени 15 млн. 900 хил. – 28 млн. Още повече искам да кажа, че Бюджет’2005 на Социално-инвестиционния фонд е започнал със задължения в размер на 9 млн. 72 хил. лв. от предходната година.
Наред с приетата инвестиционна програма са включени допълнително и 45 проекта без одобрение на Управителния съвет на Социално-инвестиционния фонд. Въпреки че исканията на фонда за отпускане на допълнителни средства не са били уважени от финансовата страна на България и корекции в бюджета не са извършени, задължения по проекта са били поемани. Общият недостиг на средствата през миналата финансова година по поети задължения възлиза на 20 млн. 250 хил. 014 лв. Лимитът по външно финансиране на Социално-инвестиционния фонд фактически е бил изразходван до м. май 2005 г.
При установяване на този дефицит на 1 септември 2005 г. по мое настояване освободих директора на Социално-инвестиционния фонд. Беше извършен цялостен анализ на разпределение на средствата на фонда. Искам да кажа, че с разбирането от страна на днешното правителство, в което е и НДСВ, се отпуснаха допълнително средства, за да можем да довършим и да разплатим започнати обекти много преди по някои от тях да са взети даже и решения и приключихме с разплащането на обектите, които са започнали по-рано.
Съгласно Закона за Социално-инвестиционния фонд и Наредба № 11 единственият висш орган на Социално-инвестиционния фонд е Управителният съвет, в който има представители на социалните партньори, на министерството, на общините.
Проектът “Изграждане на Дом за възрастни хора в с. Шишковци” е внесен в Социално-инвестиционния фонд под № 842. Искам да Ви информирам, уважаема госпожо Цветкова, че този проект не е бил одобрен от Управителния съвет за включване в инвестиционната програма на фонда нито за 2003 г., нито за 2004 г., нито за 2005 г., тоест през целия период, за който става въпрос. Знаете, че одобряването се минава през няколко процедури. Едната е социалната оценка, която е изключително важна, но от Вас разбрах, че в Кюстендилския регион са направени доста неща в тази насока. Другата е институционалната оценка. И третата е окончателното класиране, в което се включва бедността, нивото на безработица, цената на един ползвател на резултата от направената инвестиция и делът на съфинансиране от страна на българската страна.
Въз основа на предвидените за съответната година финансови средства, това, което е останало на разположение за 2006 г. на сегашния управляващ екип, за всеки тип микропроекти се определят квоти, за които се взема решение от Управителния съвет. Проектите, които са преминали през всички етапи на класиране на съответната квота, се представят за одобрение пред Управителния съвет.
Искам да ви информирам, че на 7 март 2006 г. официално са поканени всички кметове или структури, които участват по проекта, да препотвърдят проектите, които искат за 2006 г., и предстои тяхното класиране съобразно оценките.
Вярвам, госпожо Цветкова, че няма да настоявате министърът на труда и социалната политика да лобира за един или за друг обект, а ще спазваме точно принципите, които показват нашата прозрачност и начин на работа с тези толкова търсени и желани средства на българския данъкоплатец и са финансирани от Световната банка. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваня Цветкова.
Госпожо Цветкова, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо министър, но отговорът Ви абсолютно не беше конкретен и не беше по темата, свързана с дома в с. Шишковци. Не съм съгласна с фактологията около това, че той е бил отказан през 2003 г., тъй като той беше подаден като такъв обект доста след това.
Наистина пари няма, но социалната политика на това министерство се води точно от социалния министър и смятам, че този приоритет – грижата за възрастните хора, трябва да бъде първостепенна грижа, защото те са най-безпомощните в нашето общество. Като не можем да им помогнем за осигуряване на по-добри пенсии, би трябвало да им помогнем да живеят в подобаващо по-добра среда, обгрижени от хора – персонал, който осигурява държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не чух допълнителни въпроси.
Госпожо Масларова, имате право да отговорите на незададените въпроси в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Цветкова!
“Моят въпрос, госпожо Масларова, към Вас е: ще съдействате ли за приоритетно финансиране на Проект “Дом за възрастни хора” с. Шишковци?” И сте се подписали под него.
Разбира се, госпожо Цветкова, с най-голямо желание и удоволствие бих направила всичко, което е по възможностите на Министерството на труда и социалната политика, на Социално-инвестиционния фонд, на правителството за решаване проблема на хората в третата възраст. Само че аз преди малко споменах, че 20 млн. лв. по този проект предварително са изхарчени през 2005 г. И за съжаление ние в 2006 г. не можем да разпределим примерно 29 млн. лв., а ще разпределим само 9 млн. лв. Имам предвид за финансирането, тоест има неща, които са обективна даденост. Разбира се, че ще търсим източници за подобряване условията на живот на хората, които са в този регион, за възрастните хора, които имат съответно увреждания. Вие поставихте много широк кръг от проблеми – и за социалните асистенти, и за пенсиите на гражданите. Но смятам, че ние с Вас, като хора от управляващото мнозинство, чудесно знаем, че в максимална степен, съобразно възможностите на бюджета и съобразно рамката, която ни е поставил Международният валутен фонд, сме разпределили ресурсите за българските граждани  – най-вече за децата и за възрастните хора, по начин, по който те действително да стигнат до тях, така че те да почувстват, че има грижа за този контингент от граждани.
Аз не мога да кажа дали приоритетно Управителният съвет ще вземе предвид точно този дом. Но мога да кажа, че Управителният съвет ще бъде безпристрастен и обективно ще се съобрази с критериите, за които е създадена и нормативната уредба. Така че, ако този проект попадне, разбира се, че ще се радвам с удоволствие да го изградим и да има още една придобивка на територията на един от регионите в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваня Цветкова.
Госпожо Цветкова, ако желаете, имате възможност в рамките на две минути да изразите Вашето становище относно отговорите на министъра. Отказвате се от това Ваше право.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към отговори на въпроси и питания към министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
Първо, въпрос от народния представител проф. Камбуров към министър Гайдарски.
Господин Камбуров, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин министър, травматизмът като причина за смъртността на българина вече се нарежда непосредствено след сърдечносъдовите заболявания и онкозаболяванията. Анализът на травматизма показва тенденции към увеличаване на тежестта му, имащи често пъти съчетан характер.
На второ място, това е гереатричният, възрастовият проблем в областта на травматологията. Безспорно е, че в тези случаи първичната хирургична обработка на случаите с травми на опорно-двигателния апарат е изключително важна, когато се провежда екзактно и когато се осъществява по всички правила на остеосинтезата.
Въпреки двегодишните разговори на всички нива относно проблема за финансовите средства, необходими да обезпечат остеосинтезните материали – кортикални, спонгиозни винтове, плаки, интермидуларни пирони и т.н., въпросът не намери никакво решение. Миналата практика бе болниците със средства от бюджета за 2004 г., а след това от субсидията за дейности от Министерството на здравеопазването за 2005 г. да осигурят минимум за спешна дейност, а за останалите случаи имплантите се закупуват, за съжаление, със средства на пациентите, и то много от тях възрастни.
След 1 януари 2006 г. при едностранно финансиране от Националната здравноосигурителна каса тези разходи не се поемат от нея. Остава открит въпросът с какви финансови средства следва да се осигурят остеосинтезни импланти, необходими за ежедневната ортопедотравматологична помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски.
Господин министър, разполагате с три минути за отговор на въпроса на проф. Камбуров.
Министър Радослав Гайдарски: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги депутати! Професор Камбуров, в отговор на поставения от Вас въпрос относно изпълнение и обезпечаване с остеосинтезни средства на клинична пътека № 227 – това са оперативни процедури с голям и много голям обем и сложност на таза и долния крайник, и № 234 – с малки оперативни процедури на раменен пояс и горен крайник, Ви информирам, че Националната здравноосигурителна каса заплаща съгласно чл. 194 и чл. 202 от Националния рамков договор за 2006 г. поставянето на ставна протеза за тазобедрена става в размер на 900 лв. и ставна протеза за колянна става в размер на 2250 лв. В алгоритмите на клиничните пътеки в частта “Условия за сключване на договор за изпълнение на една клинична пътека” е записано, че Националната здравноосигурителна каса не заплаща скъпоструващите консумативи и инструменти за фиксиращи процедури. Това са кортикалните винтове, за които Вие говорихте, плаки, пирони и пр.
При генериране на съответния бюджет лечебното заведение би следвало да осигури оптимален минимум, покриващ дейностите по тези клинични пътеки, по които няма осигурени консумативи.
През м. януари 2006 г. за периода на действие на новия Национален рамков договор, лечебните заведения за болнична помощ са отчели по тези пътеки (въпросът вече остаря) 227 процедури само за м. януари. Предполагам, че за февруари са още толкова. По клинична пътека 234 само за януари са 872 процедури. Значи са нараснали двойно – към 1500.
Уважаеми проф. Камбуров, Вие знаете моето лично становище – че при възможност Националната здравноосигурителна каса би следвало да заплати цялата услуга по цитираните клинични пътеки. Но както знаете и Ви е известно, не само тези две клинични пътеки, но и други клинични пътеки не покриват необходимите финансови средства. Освен това знаете, че съществува становище и ни критикуват непрекъснато, че сме разширили базисния обем на тези клинични пътеки и няма място за доброволните здравноосигурителни фондове. Ясно е, че не всички клинични пътеки покриват необходимите финансови ресурси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Камбуров – право на реплика. Две минути!
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Господин министър, във връзка с Вашия отговор бих искал да Ви кажа, че голяма група от ведущи в тази област ортопеди-травматолози направихме запитване до Националната здравноосигурителна каса, която ни отговори по следния начин:
“В отговор на писмото ви относно финансовото обезпечаване с остеосинтензи средства – винтове, плаки, интермидуларни пирони и т.н., ви уведомяваме: в ортопедо-травматологични клинични пътеки в частта “Условия за сключване на договор за изпълнение на клиничната пътека”, т. 1, е записано, че Здравната каса не заплаща за скъпоструващи консумативи, инструменти и фиксиращи процедури.”
Господин министър, тези средства са на стойност между 200 и 1500 лв. Не говоря за протезите, особено за първичното ендопротезиране през острия период, когато една тазобедрена протеза струва около 1800 лв., а една коленна протеза – между 2250 и 2500 лв. За м. януари и февруари не е платена нито една протеза на възрастни хора, които са имали първично ендопротезиране след субкапитални фрактури на тазобедрената става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика. Ще се възползвате ли? Не, няма да се възползвате от това Ваше право.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Стела Банкова към министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски.
Госпожо Банкова, заповядайте да развиете Вашия въпрос. Разполагате с две минути.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, преди да започна, се налага една уговорка. Твърде често данните, които излагам, Вие ги окачествявате като лъжа. Сега се налага да направя уговорката, че информацията, която ми е подадена, е от председателя на Дружеството по хемофилия – писмо, което е изпратено до всички политически сили.
И така, уважаеми господин министър, за безопасното лечение на болните от хемофилия вече 10 години Министерството на здравеопазването осигурява високопречистени и вирусно инактивирани препарати, съдържащи факторите на кръвосъсирването. Тези препарати са сигурни по отношение на рисковете от заразяване с вируса на СПИН, вирусни хепатити и други инфекции. След началните месеци на 2005 г. бе проведен търг и сключени договори за доставка на 10 милиона международни единици фактор VІІІ и други фактори на коагулация. Доставените количества, макар и неголеми, бяха разумно разпределени във времето. Моите въпроси към Вас са следните:
1. Защо за първи път Министерството на здравеопазването вместо да увеличи или в най-лошия случай да запази досега доставените количества, всъщност намали количествата спрямо предходната година от 10 милиона на 8 милиона международни единици за фактор VІІІ при ежемесечна потребност за страната от около 1 милион международни единици?
2. Обявените резултати от наскоро завършилия търг за доставка на препарати, съдържащи фактори на кръвосъсирване, са, меко казано, необясними. От търга са отстранени всички продукти с изключение на един. Случайно или не, единственият продукт, който не е отпаднал, е морално остарял и с най-ниски показатели на сигурност. По този начин са пренебрегнати препоръките на Световната здравна организация за безопасност на плазмените продукти и препарати.
Става дума за продукт с еднократна степен на вирусна инактивация за разлика от всички останали използвани досега, които са с двойна такава.
Уважаеми господин министър, моля за Вашия конкретен отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
Както Ви е известно, господин министър, разполагате с три минути за отговор.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати, уважаема госпожо Банкова! Действително на 31 януари беше проведена открита процедура по реда на Закона за обществените поръчки за договаряне на лекарствени продукти. Това е извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, което беше обнародвано в “Държавен вестник”. Договорените количества лекарствени продукти са, както следва:
- плазмен фактор VІІІ – 8 милиона – тук сте точна;
- фактор ІХ – 330 хил. единици;
- фактори на протромбиновия комплекс – 110 хиляди единици;
- фактор VІІІ + фактора на von Willebrand – 300 хиляди единици;
- рекомбинантен фактор VІІА – до 170 флакона, това са по 1,2 милиграма и т.н.
Относно месечната консумация на продукта. Общият брой болни с хемофилия в страната са 620. Това са пациенти с двата типа на заболяване – А и В. Поради спецификата на заболяването – тежки хеморагии с различна локализация и тежест, е извънредно трудно планирането на количествата препарати, покриващи изцяло нуждите на тази група болни за един целогодишен период. Има случаи на тежки форми на заболяването, при които за броени дни, в лечебния процес за двама или трима болни, могат да бъдат използвани количества, които са планирани примерно за шест месеца напред. В такива случаи Министерството на здравеопазването реагира като се изготвят допълнителни заявки и разпределение на базата на вече сключени договори. При необходимост се сключват нови договори с оглед осигуряването на тези животоспасяващи и животоподдържащи препарати.
Месечната консумация за изтеклата година е била средно 1 милион. Не знам откъде сте взели цифрата 3 милиона. Заложените в спецификацията за 2006 г. са осем милиона. Министерството на здравеопазването има готовност да осигури достатъчни количества двойно вирусно инактивиран плазмен фактор VІІІ за покриването на тези ежемесечни нужди от 1 милион.
Относно продукта с една степен на вирусна инактивация. В страната могат да се разпространяват само разрешени за употреба лекарствени продукти, съгласно закона. В процедурата по разрешаване за употреба се извършва оценка на качествения и количествения състав на продукта, неговата ефикасност и безопасност, въз основа на което се издава разрешението за употреба на тези лекарствени продукти. Следващ етап, на който се извършва оценка за лекарствените продукти, е включването им в Позитивния лекарствен списък. Затова не може да се говори за морално остарели, с ниски показатели за сигурност лекарствени продукти.
Изискванията към лекарствените продукти, заложени в документацията, се удостоверяват със съответни документи от участниците в процедурата.
Някои от кандидатите не са представили необходимите изискуеми документи и предвид на това основание – чл. 69, ал. 1, комисията е отстранила от по-нататъшно участие в процедурата тези кандидати. Тази разпоредба на закона се прилага спрямо всички участници в процедури на провеждане на обществени поръчки – не само по наскоро завършилия търг, но и за всички останали. В проведената процедура за доставка на лекарства по реда на Наредба № 34 са участвали седем кандидата за осем позиции кръвни фактори от 4 различни производители на тези фактори. Договори са сключени с пет кандидата за седем продукта на трима производители. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова за реплика в рамките на две минути.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин министър.
Аз междувпрочем успях да получа някои обнадеждаващи отговори още преди да ми отговорите, че наистина сте задвижили нещата, за което благодаря. Има още някои неща, които бих искала да кажа.
Защо остана на заден план декларираното желание за сътрудничество с неправителствения сектор и пациентските организации като те да бъдат не само приемани, но и изслушвани? Впрочем, това се отнася не само за хемофилиците, но и за другите пациентски организации.
Защо Eкспертният съвет към Министерството на здравеопазването по вродени коаголопатии не е свикван повече от година и е на път да бъде ликвидиран?
Защо, независимо от препоръките на Европейската комисия, бяха забравени намеренията пациентските организации да бъдат включвани на определен етап в процеса на тръжната процедура за гарантиране на прозрачност и избягване на съмнения за корупционни схеми?
Господин министър, тези дни – от 9 до 12 март, в София заседава Управителният съвет на Европейския хемофилен консорциум. В рамките на дискусията за лечението на болните от хемофилия в България споменатият прецедент е докладван на европейските ни партньори и това категорично вероятно не е дало добър сигнал за напредъка на България в процеса на присъединяване към Европейския съюз. Годишната конференция на Европейския хемофилен консорциум ще се състои в София през м. септември 2006 г., тоест България ще бъде домакин. Организатор е Дружеството по хемофилия в България – дружеството, което ме информира, за да Ви задам този въпрос.
Господин министър, ще бъде обидно дискусиите за нивото на лечение да се провеждат в страна, където хемофилията се лекува с препарат от средата на 80-те години на миналия век. Простете, това е информация, която председателят на Дружеството по хемофилия ми е представил.
Те не са съгласни да се лекуват с препарат от средата на 80-те години на миналия век, при положение че до 2005 г. България е ползвала едни от най-добрите препарати, които не са и по-скъпи. Това е становището на господин Недевски – председател на Дружеството по хемофилия. Молим за Вашия отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаема госпожо Банкова, не мога да Ви кажа защо например не е имало такава комуникация между пациентските организации и нашата комисия. Доколкото съм осведомен по тези въпроси, обикновено, когато се разискват проблеми, които касаят определени групи с определени заболявания, най-често има такава взаимност и не мога да си обясня защо. Трябва да проверя защо не са извикани тези хора, но аз се съмнявам, че те не са били там. Ние по принцип работим добре с пациентските организации. Съгласно едно мое разпореждане те се викат при всички случаи, когато се обсъждат техни проблеми. В конкретния случай не бих могъл да Ви кажа, защото не сте задали така въпроса, но ще проверя, за да видя дали действително те не са консултирани по въпросите на хемофилиите.
Що се касае за това дали ще ни приемат в Европа. Ако евентуално имаме някакви недостатъци по даден въпрос, мога да Ви уверя и можете да проверите и да видите, че Министерството на здравеопазването е едно от министерствата, което има най-малко забележки от комисарите и директорите, които посещават България. Засега няма никакви индикации, поне здравеопазването да създава някакви пречки за влизането ни в Европа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане, зададено от народния представител Мария Капон към министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски.
Госпожо Капон, както Ви е известно, разполагате с три минути.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моето питане днес е относно проблеми с доставчика на интеграционна здравноосигурителна информационна система на Здравната каса. През последните седмици стана ясно, че изборът на доставчик на тази система е “френската” фирма “БУЛ” в партньорство с румънската “SIVECO” и израелската “Макаби”, която всъщност е консултант. Общоизвестен е фактът с големите проблеми от миналото, които дойдоха от предходни правителства и аз това няма да го крия тук, в името на истината.
Нашето правителство – на ОДС, даде на “АремисСофт” да прави първия софтуер и докара до този момент ситуацията. Но това, което днес ще кажа, е още по-страшно, тъй като това става практика на всички правителства, на чиновниците от тези правителства и на политическите сили в тях.
Как оценявате Вие като член на Министерския съвет, който е представен в Касата и Събранието на представителите, избора на фирма “БУЛ” за изпълнител на тази изключително критична задача?
Нека да кажа още нещо като член на Бюджетната комисия: от тази трибуна многократно казвах, че Националната агенция по приходите не функционира нормално заради липсата на софтуер. Този софтуер, господа социалисти и коалиционни партньори на НДСВ и ДПС, беше избран от предходното правителство на същата тази фирма “БУЛ” и до ден-днешен няма софтуер.
Още по-странно за мен е, че точно тази фирма “БУЛ” прави в момента опити за софтуер на Здравната каса в Румъния. Значи ние стигаме дотам да въвеждаме румънския опит в България.
Господа колеги, на търга се явяват шест фирми, между които всички тези деца горе, които ни гледат, знаят имената на останалите пет – “Оracle”, “Hewlett Packard”, “IBM”, “Siemens” и “Intracom”. Единствената неизвестна фирма, без референции при това, е фирма “БУЛ”.
Това е част от предварителния коментар, господин министър. Ако след мъничко Вие ми дадете отговор за цената, ще отговоря и за нея – че те са дали най-добрата цена. Фирма “БУЛ” е дисквалифицирана поради липса на референции първоначално, след което се оказва, че трябва да има допълнителни проекти за реализация, очаква се одит от Световната банка за тази поръчка.
Аз Ви питам за каква прозрачност става въпрос? Подписахте ли този договор? Защо Вие, господин министър, поехте на предходното правителство и на бившия финансов министър Милен Велчев грешката? Каква цена ще платите за нея и каква цена ще платим всички ние?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати, уважаема госпожо Капон!
Тръжната процедура по избор на изпълнител на Информационната система на НЗОК се финансира по проекта “Реформа в здравния сектор” по заем от Световната банка. Тя е двустепенна и се провежда съгласно указанията на Световна банка за доставка на стоки, издадени януари 1995 г., ревизирана януари – август 1996 г., септември – януари 1999 г., както е залегнало в Заемното споразумение. Търгът стартира през м. ноември 2004 г., а на 21 ноември 2005 г. Световната банка даде своето одобрение да се премине към заключителна оценка на предложението на участника, класиран на първо място, а именно консорциум “БУЛ”.
През м. януари 2006 г. работна група с моя заповед, включваща експерти и потребители, посети реферативните проекти на консорциум “БУЛ” в Румъния и Израел и потвърди капацитета на консорциума да изпълни заданието на търга.
С решение на Комитета за управление на проекта, така наречения КУП, на 15 март 2006 г. до консорциума беше изпратено възлагателно писмо, което сложи началото на преговорите по договора. Договорът, който предстои да бъде подписан, все още не е подписан, даже не е подготвен, е част от стандартния тръжен документ на Световната банка, изготвен и одобрен от банката по-специално за изпълнение на информационни системи.
По отношение на Вашия конкретен въпрос, свързан със забавянето на изпълнението на договора на френската компания “БУЛ” с Националната агенция по приходите, проблемът е обсъждан от ръководството на Министерството на здравеопазването и НЗОК и е много добре известен на всички нас. Причините, довели до забавянето на изпълнението на техния договор, са комплексни и са свързани както с обективни фактори, така и с реалните проблеми, свързани с налагането на нови бизнес процеси в тази програма на НАП.
Важно е да се отбележи, че въпреки участието на френската компания “БУЛ” в консорциума, избран да изпълнява Информационната система на НЗОК, останалите членове на консорциума се различават от изпълнителите на договора с НАП, което Вас Ви тревожи най-много, и притежават достатъчен опит в изграждането на здравноосигурителни и информационни системи.
Продуктът, който се предлага от консорциум “БУЛ”, до голяма степен е базиран на опита на “SIVECO” – Румъния, които са изпълнители на румънската здравноосигурителна информационна система. Държа да ви кажа, че тази система в Румъния работи.
Финансирането на договора е осигурено от Заем на Световната банка. На този етап няма причини, които да налагат допълнително финансиране за изпълнение на конкретното задание.
Министерството на здравеопазването разглежда Информационната система на НЗОК като част от бъдещата единна информационна среда.
Ръководството на Министерството на здравеопазването и на НЗОК оценяват изключителната необходимост от добър контрол и управление на договора за изграждане на тази система. В тази връзка се обсъждат различни варианти на структуриране на управлението на договора, включително на привличане на външни и български консултанти или компании. С оглед защитата на интереса на клиента, става въпрос за НЗОК, в проекта за договор са заложени клаузи за банкови гаранции, за добро изпълнение, гаранционна поддръжка, различен вид задължителни застраховки, включително за професионална отговорност и щети на трети страни. Схемата на плащане предвижда плащане след доставка и приемане на продукта от страна на клиента, както и неустойка при забавяне по вина на доставчика. Проектодоговорът е в процес на обсъждане и договаряне и ще бъде направено всичко възможно, за да бъде защитен държавният интерес.
Министерството на здравеопазването очаква изпълнението на договора за изграждане на информационна система да бъде във фокуса на обществения интерес, поради което се ангажира с предоставянето на законосъобразна и достоверна информация за хода на реализация на проекта, което е наша обичайна практика. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон. Госпожо Капон, в рамките на две минути до два уточняващи въпроса.
МАРИЯ КАПОН (независим): Странно правителство сте. И това е истината. От министъра на здравеопазването получаваме отговор, който трябва да получим от министъра на финансите, който доскоро твърдеше, че това е наследил от старото правителство и поради тази причина няма софтуер, защото такава е фирмата. Днес разбираме, че всъщност причината била в Министерството на финансите, в експертите и промяната на законодателството. Но както и да е, да се върнем на темата.
Вие, господин министър, не ми отговорихте на най-важното: къде другаде фирма “БУЛ” е направила реален софтуер за Здравна каса? Къде той функционира? Защото ние, ако трябва да бъдем опитните зайчета, благодарение може би за това, че сме заедно в договора с Румъния за Европейския съюз, го намирам за малко странно.
Аз не съм съгласна с Вас. Наистина има пилотен проект в Румъния, който работи, той е в Констанца. Но давате ли си сметка за всяка една промяна, която трябва да се прави оттук нататък, когато използваме една такава компания, която няма опит, няма международните стандарти, какво това ще струва на правителството и на държавата?
Моят въпрос е: поемате ли Вие лично отговорност, защото в това правителство явно става въпрос само за лична отговорност, че това е софтуерът, който ще заработи, това е фирмата, зад която Вие ще застанете? И това е фирмата, която тези 20 млн. поне, които изтичат от Здравната каса по надписване на джипита, по мъртви души и всичко останало, това са почти два пъти повече, сега зависи от информацията, от сумите, които дължеше “Св. Екатерина”, за което си отиде д-р Чирков.
Затова аз Ви питам: поемате ли Вие лично тази отговорност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, в рамките на три минути може да отговорите на допълнителните въпроси на госпожа Капон.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаема госпожо Капон, аз съм много разтревожен от Вашата увереност в това, което Вие говорите. Аз не съм специалист по информационните системи, но се опирам на това, което хората, които бяха избрани, а това са 12 души, които са най-добрите специалисти в България по проблемите на информационните системи, това са хора от Агенцията за високи технологии, това са хора специалисти, които работят в Националната здравноосигурителна каса, това са хора, които работят в Министерството на здравеопазването, и се занимават точно с тези проблеми.
Така че не бих могъл да кажа, че Вие можете да говорите с такава увереност, че няма да стане тази информационна система.
Мога да Ви уверя, че хората, които бяха изпратени в Румъния, действително отидоха с едно предубеждение за възможностите на БУЛ, но след посещението в Букурещ, Констанца и Израел, те бяха категорично сигурни – даже всички 12 души са представили своите писмени виждания по тези въпроси. Не мога да не вярвам на тези хора, които са специалисти в тази област. Уверявам Ви, че има голяма разлика между това, което се прави в НАП с тази информационна система...
Проверихме за какво става въпрос. В НАП най-напред се залагат 16 параметри, след това ги увеличават на 30, 54, сега ми казаха, че са заложени 60 параметри. Можете да попитате хората, които работят там – те казват, че колкото е вината на БУЛ, толкова е и тяхната вина, като не са задали параметрите, които са необходими, сега се искат 60, а в началото са били 16. Така че има голяма разлика в договора, който ние сключваме сега, което се разработва и което в момента се обсъжда от всички възможни най-добри специалисти в България.
Няма да подпиша договор с БУЛ, докато не взема становището на всички най-добри специалисти. Поел съм тази отговорност. Не бягам от отговорност, защото – Вие правилно казахте, благодарение на това, че няма информационна система в България, изтичат не 20, а малко повече, изчислили сме ги – между 30-40 милиона годишно. Ако системата беше направена тогава, когато беше заложена с “АремисСофт” досега щяхме да сме стигнали поне едно 100 млн. лв.
Затова казахме: започваме с тази система и тя трябва да бъде завършена. Уверявам Ви, че ще бъде завършена и ще работи. Един ден ще Ви припомня от същата тази трибуна, че тази система ще работи и то добре в България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон да изрази своето отношение към отговорите на министър Гайдарски.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин министър.
Всички чуха, че Вие поемате лично отговорността за това, че точно тази система на БУЛ ще говори. Разбирам, че Вие сте напълно уверен в това и много ще се радвам, ако е така.
Но тъй като Вие от първия ден твърдите, че здравеопазването е икономика и аз много държа да Ви го припомня, това е първият въпрос, който лично задавам към Вас, защото смятам, че и това е икономика – във всичките отговори, които Вие давате от тази трибуна, връщайки се в моя избирателен район, говорейки с мои приятели лекари, разбирам, че Вие откровено лъжете. Има огромен проблем в здравеопазването и този проблем аз лично го наричам геноцид.
Това, което ще Ви кажа, е, че да твърдите, че 500 лв. заплата на лекарите им стига, това означава на всеки поравно. Дано имате куража наистина да направите реформа – такава, каквато имат нужда и тези, които ще се лекуват, и тези, които ни дават здравето, и тези, които се грижат за нас, за нашите деца и за родителите ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е питане, няма реплики и дуплики.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Нигяр Джафер към министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски.
Госпожо Джафер моля да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин министър, не знам дали от първия ден твърдите, че здравеопазването е икономика, но със сигурност знам, че от първия ден твърдите, че профилактиката е в основата на стратегията за добро здравеопазване. Като правя преход с предходния въпрос, който беше зададен към Вас, задавам моя въпрос, което касае държавната политика в областта на превенцията на онкологичните заболявания.
През 2001 г. са приети Национална стратегия и работна програма за профилактичен онкологичен скрийнинг в Република България за периода 2001-2006 г. В посочените два документа е предвидено да бъдат извършени редица мерки по скрийнинга на рака на маточната шийка, рака на гърдата и рака на простатата. Набелязани са мерки за диагностика и лечение на сигнализираните лица.
По своята същност това са три от възможните четири солидни туморни формации, чието реално откриване и съответно ранно лечение би довело не само до предотвратяване на развитието на тежките нелечими форми на тези злокачествени процеси, но и до повишаване на качеството на живот на тези пациенти и безспорно спестяване на сериозни финансови разходи на държавата за лечение на посочените онкологични заболявания в техния напреднал стадий.
След проведените от мен разговори с представители на пациентски организации и с водещи специалисти онколози, както и след запознаването ми с последните данни от Националния раков регистър за онкологичната заболеваемост в страната ни, изразявам своята тревога относно прогресивното нарастване на късно откритите случаи на ракови заболявания и нарастването на разходите на държавата за тяхното лечение.
В тази връзка бих искала да получа информация относно извършените дейности по Националната стратегия и работната програма за профилактичен онкологичен скрининг, финансовия разчет по извършените дейности, предвидени от Министерството на здравеопазването дейности по стратегията и програмата през 2006 г., имайки предвид, че тези средства са в размер на 5 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски, за да отговори на въпроса на госпожа Джафер.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати! Възползвам се от правото, което преди малко не можах да получа, преди да отговоря на народния представител госпожа Джафер, за откровената лъжа, която каза госпожа Капон – че съм бил заявил, че заплатата на лекарите от 505 лв. е достатъчна.
Госпожо Капон, не правете политически изявления и не лъжете пред тази трибуна. Никога не съм казвал, че на лекарите е достатъчно 500 лв. заплата, а съм казал, че лекарската заплата е средно 500 лв. И съм казвал, че 1000 лв. на лекарите са недостатъчни.
Така че намерете едно мое изявление, че с 500 лв. лекарят може да живее. Вие си правите политически спекулации и продължавате да лъжете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде сега да отговорим на въпроса на госпожа Джафер.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаема госпожо Джафер, масовият скрийнинг, целящ ранното откриване и навременно лечение на онкологичните заболявания се смята за един от възможните и най-успешни методи на общественото здравеопазване. В тази връзка през 2000 г. водещите онколози в страната изработиха Стратегия за профилактичен онкологичен скрининг, приета с министерско постановление от 22 декември 2000 г. Целта на стратегията е да се увеличи относителният дял на открити и лекувани в по-ранен стадий на заболелите от рак, с което да се намали смъртността с около 30% - така е заложено в тази програма, а така също да се повиши здравната култура на населението и да се създадат трайни навици за периодично наблюдение и изследване при семейния лекар. Дейностите по изпълнение на работната програма за профилактичен онкологичен скрининг, извършени досега, са както следва:
Първо, инфраструктурно обезпечаване, осигуряване на мамографски апарати. По тази програма бяха осигурени 3 броя годишно или за целия период са 18 апарата. През 2001 г. са закупени 3 бр., през 2003 г. 2 бр., през 2005 г. 13 мамографа или общо 18 апарата, които са разпределени в съответните области на България.
По програмата общо за страната в момента работят общо 103 мамографски апарата, което е доста голяма наситеност в сравнение с някои европейски страни. Разработени са модули за обучение и провеждане на курсове за семейни лекари, цитотехници, мамографисти и паталози.
През 2002 г. е проведен курс за обучение по онкология на семейни лекари и мамографисти. Целта на тази кампания е да бъде осъзнат проблемът рак, да се създаде информираност относно опасността, последиците и възможностите за лечение, за методите на превенция и т.н.
От проведените анкети относно провеждането на националната кампания за борба с рака на гърдата е видно, че се увеличава ранното откривана на рака на гърдата със скрийнингови прегледи. През 2001 г. по време на общонационалната седмица за борба с рака са прегледани 19 000 жени, като на 6700 от тях е направена мамография. От тях са сигнализирани 478 жени, а с доказан карцином на гърдата – 90 жени.
През 2002 г. са открити по този начин сто жени. По време на тази кампания са ангажирани над 225 медицински специалисти, издадени са около 20 000 броя здравнообразователни брошури. И понеже питате и за средствата, мога да Ви кажа по години: през 2002 г. са вложени 66 000 лв., през 2003 г. – 62 000 лв., през 2005 г. – 64 000 лв. Или общо за тази година само министерството предвижда 430 000 лв. за финансово обезпечаване по програмата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нигяр Джафер.
Госпожо Джафер, имате право на реплика в рамките на 2 минути.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми проф. Гайдарски! За съжаление цифрите, които изнесохте в частта колко пари са отделени, са доста скромни и те са обратно пропорционални на повишаването на заболеваемостта от онкозаболявания за съжаление. Нелицеприятните изводи, а и цифрите – тези безстрастни цифри, зад които се крият човешки съдби, мисля, че говорят сами за себе си. Жалко е, когато добрите намерения на институции, на екипи, на хора остават описани в купища хартия, които, за съжаление, не намират своята истинска реализация.
Вие знаете, че вече регистрираните болни, че онкоболните, които чакат за скъпи медикаменти, всъщност са само върхът на айсберга. Няма лекар, който да не е убеден, че именно профилактиката, превенцията, скрининговите изследвания са тези, които ще хванат, грубо казано, ранните стадии, лечимите стадии, за да се намали бремето за индивида, за семейството, а и за държавата. Но крайно време е именно държавата, а не разчитайки само на ентусиасти и на неправителствени организации да влезе в своята роля и да обезпечи средства за тези иначе чудесни мерки.
Дали, господин министър, поне през следващите години държавата ще намери по 13 лв. за онези 600 000 жени, които трябва да се прегледат за рак на гърдата примерно, за да не търси после десетки, стотици милиони лева за скъпоструващи и вечно недостигащи медикаменти? Дали поне следващата стратегия – от 2007 г., ще бъде действаща и ефективна? Междувпрочем изходът е да се търсят онези начини за финансиране от стратегическите фондове, от структурните фондове на Европейския съюз. Жалко е, че здравеопазването не е оперативна програма, но мисля, че ако припознаем здравеопазването в някои от мерките по две от тези оперативни програми, България ще може да осигури онези жизнено необходими средства точно за скрининги и за превенция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски за дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаема госпожо Джафер, приветствам Вашето желание за помощ в областта на здравеопазването. Всяка една такава загриженост от народните представители аз посрещам с най-голямо удоволствие. Вие знаете, че парите, които не достигат в здравеопазването, не зависят от министъра на здравеопазването, а от много други фактори, включително и от вас - народните представители. Така че следващия път гласувайте по-голям бюджет и ще има повече пари за здравеопазването. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете и от ваше име да благодаря на проф. Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроса, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов към министъра на културата господин Стефан Данаилов.
Господин Иванов, имате възможност в рамките на 2 минути да развиете Вашия въпрос относно реставрацията на манастира "Свети Йоан Богослов".
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въпросът ми към Вас е свързан с една от най-важните дейности на повереното Ви министерство, а именно опазването на нашето културно-историческо наследство, опазването на паметниците на културата.
Изразявам моята загриженост от сегашното състояние на манастира "Свети Йоан Богослов" в с. Бистрец.
Манастирът е разположен в подножието на Врачанския балкан, само на 6 км от областния град. Забележителен е със своите скални стенописи, както и със своята постница от ХVІ век, по-точно от 1540 г.
Манастирът е успял да съхрани своето богатство, включително по време на турското робство, от една страна, поради трудната му достъпност, от друга страна, поради васалния режим, който областта е имала в течение на редица десетилетия. Функционирал е до края на ХІХ век, след което, след обновяване от 1928 до 1980 г. отново е бил действащ. След 1980 г., господин министър, манастирът запустява и се руши. Независимо от това през 1983 г. той е обявен за паметник на културата.
Съгласно чл. 5 от Закона за опазването на паметниците на културата и музеите, господин министър, Министерството на културата упражнява ръководство и надзор по опазването на паметниците на културата. А съгласно чл. 6, и това е един от поводите да задам към Вас този въпрос, средствата от държавния бюджет за дейността по опазването на паметниците на културата се разпределят от министъра на културата по установен от него ред.
Като имам предвид забележителната роля на манастира за културното и просветното развитие на Врачанския край и необходимостта да бъде съхранен за бъдните поколения като историческа ценност, отправям към Вас следния въпрос: включен ли е манастирът "Свети Йоан Богослов" в с. Бистрец в плана за реставрационни дейности на Националния институт за паметниците на културата? В какъв обем е предвиденото финансиране и в какъв срок ще бъде извършена реставрацията? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на проф. Стефан Данаилов – министър на културата на Република България.
Господин министър, разполагате с 3 минути.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Както вече казахте, църквата в манастирския комплекс "Свети Иван Рилски Касинец Пустий" и той неслучайно е "пустий", заради тази отдалеченост, "Свети Йоан Богослов" в с. Бистрец, община Враца, е изградена през ХVІ век. Тя е обявена за архитектурно-художествен паметник на културата с категория "местно значение" в "Държавен вестник", бр. 54 от 1973 г. Стенописите в пещерите до манастирския комплекс са обявени за паметник на културата с категория "национално значение" от Националния съвет за опазване на паметниците на културата с Протокол № 3 от 15 февруари 1973 г.
В момента от комплекса е останала само църквата, но тя е, както и Вие казахте, изоставена и се руши. Покривът тече, стенописите са запазени фрагментарно по източната и западната стена. Интериорното пространство е трудно достъпно поради дълбоки иманярски изкопи. Стенописите в пещерите наоколо са запазени и като цяло са в сравнително добро състояние.
Министерството на културата е информирано, че през 2005 г. е формиран инициативен комитет за възстановяване на манастира. Знам, че той е предприел действия за изясняване собствеността на манастирския комплекс, за привличане вниманието на обществеността и специалистите към грижата за неговото запазване и възстановяване и като паметник на културното ни наследство, и като действащо културно средище. Също така се набират средства в дарителска сметка за извършване на аварийните ремонтни работи.
Уважаеми господин Иванов, в отговор на Вашия въпрос включен ли е манастирът "Свети Йоан Богослов", с. Бистрец в плана за реставрационни дейности на Националния институт за паметниците на културата, в какъв обем е предвидено финансиране и кога ще бъде извършена реставрацията Ви уведомявам, че:
Първо, съгласно Правилника за устройството и дейността му Националният институт за паметниците на културата не изпълнява специализирани консервационно-реставрационни дейности. В обсега на неговите задачи е включено извършването на експертни проучвания на състоянието на паметниците на културата и изготвянето на препоръки и планове за тяхната реставрация и консервация.
Второ, в Министерството на културата в края на 2005 г. е постъпило искане от инициативния комитет за извършване на необходимите за спасяването на църквата аварийни ремонти и консервационно-реставрационни работи. Поради неизяснените проблеми около собствеността на църквата и на целия манастирски комплекс, както и поради характера му на паметник от местно значение, за съжаление тя не е включена в проекта на титулния списък на министерството за 2006 г.
Във връзка с изложеното искам да поясня, че Министерството на културата финансира извършването на консервационни и реставрационни работи само на обекти, включени в държавната задача за опазване на недвижими паметници на културата. Като годишен обем тя е крайно ограничена. Поради това чрез нея се осигуряват приоритетно средства за завършване на вече започнати обекти и за работа по паметници на културата с категории от световно и национално значение. По тези причини на този етап Министерството на културата не може да отдели финансови средства за извършване на аварийни дейности в църквата.
Уважаеми господин Иванов, възложил съм на специалистите от Националния институт по паметниците на културата да направят комплексна оценка на състоянието на паметника, и което е много важно – да разработят проект за неговата реставрация и консервация.
След изясняване на проблемите около собствеността ще може да се пристъпи към възстановяването на Манастирския комплекс “Свети Йоан Пустий”, с. Бистрец, община Враца.
Сигурно ще зададете още един въпрос, а аз ще Ви информирам за още неща.
Много бих искал този паметник на културата да бъде съхранен, но нека не забравяме и какво изискват от нас законовите мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Иван Иванов – право на реплика, а не на нови въпроси.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди всичко искам да кажа, че името Свети Йоан Пустий произхожда не толкова от това, че местността е трудно достъпна, а тя е съкращение от името Свети Йоан Пустинник.
Но при всички положения наистина манастирът заслужава грижи. Аз разбирам това, което Вие казахте, то е повече от очевидно, че няма средства за възстановяването и реставрацията на всички паметници на културата в страната, особено в зависимост от тяхната степен. Средствата се отделят основно за паметниците на културата от световно и национално значение.
Първо, считам, че когато говорим за ролята на държавата, трябва съвсем стриктно да се придържаме към самия закон, защото чл. 2 гласи:
“Паметниците на културата са общонародно достояние и се намират под закрилата на държавата.”
Ако държавата не може да осигури дори и една стотинка, ако тези стенописи и костници са оставени, както се казва, на съдбата, по какъв начин всъщност държавата изпълнява своите функции и закриля паметниците на културата?
Моето предложение е да се намери начин да се отделят средства, които няма да бъдат достатъчни, но това е принципът на солидарността. С него държавата ще покаже, че по такъв начин би могло да се подпомогне възстановяването на манастира - с тези инициативни граждани, с този инициативен комитет, за който Вие говорите, където е включително депутатът от Великото Народно събрание господин Пищиков,.
Без да подценявам българските културни паметници от световно и национално значение, бъдете сигурни, че малко хора от Врачанския край ще отидат до Перперикон или до Казанлъшката гробница, но на храмовия празник на Свети Йоан Пустий ще се стече цяла Враца. Трябва да съхраним този паметник за бъдното поколение!
Затова апелирам към Вас в близко бъдеще да се преразгледа вашия финансов план и да се намерят някакви средства, макар и недостатъчни, но да покажете, че държавата има ангажимент да спази закона и да подпомогне инициативните врачански граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на културата господин Стефан Данаилов – право на дуплика, две минути.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това, което бих искал да кажа, господин Иванов, е следното. Вие нали не се съмнявате, че имам такова желание? Но ако се окаже, че тази църквичка е общинска собственост или църковна собственост, тогава вече ще има проблем. Аз като държавно ведомство трудно бих имал възможност да инвестирам в нея, макар че съм съгласен с Вас.
Честно казано, откакто се занимавам с този проблем, си казвам: дано собствеността да излезе държавна. Във всички случаи Ви уверявам, че първата стъпка ще бъде направена, тъй като каквото и да се предприеме, трябва да има проект, по който да се правят реставрацията и съхранението.
Само за информация искам да Ви кажа, че до момента в Министерството на културата са постъпили над 55 заявки за извършване на консервационно-реставрационни работи през 2006 г. на обща стойност 2 млн. и 300 хил. лв. В тях влизат и средствата за националните паметници. Все пак ние сме заделили 300 хил. лв. за аварийни случаи.
Като се изяснят нещата, бих направил всичко възможно, за да подпомогнем това реставриране. (Реплики на народния представител Иван Иванов.) Но нали сами разбирате, че за осем месеца църквата не е паднала, тя се руши от доста години и никой не е обръщал внимание на това. Благодаря ви.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Тези паметници са общонародно достояние, господин министър, независимо от собствеността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на културата проф. Стефан Данаилов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Давам думата на народния представител Йордан Бакалов, за да зададе своето питане към министъра на отбраната Веселин Близнаков. Имате на разположение три минути.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър! Българският парламент без съмнение следва да получи и да дебатира новата Военна доктрина. Старата е приета през 1999 г. в съвсем друга ситуация за Република България – когато ние не бяхме членове на НАТО. Това беше предприсъединителна доктрина.
Според мен и колегата Филип Димитров тази военна доктрина, а се надявам и според Вас - ще разберем това, след като получим отговор и видим как ще ни отговорите, би трябвало в тази Военна доктрина да залегнат следните въпроси:
1. Какви са интересите на България в сферата на сигурността?
2. Какви са рисковете, заплахите и опасностите за България в сферата на сигурността?
3. В какви и колко едновременно операции може да участва Република България?
4. С какви експедиционни сили като количество и качество участва и може да участва Република България?
5. С какви сили, средства, с каква организация България може да гарантира собствения си морски, въздушен и териториален суверенитет?
Как тя ще си сътрудници с партньорите от НАТО, с нашите съседи Румъния, Турция и Гърция?
С какви сили и средства, с каква организация България гарантира защитата на населението и националното си стопанство и как ще си сътрудници с нашите съседи от НАТО и Европейския съюз?
С какви сили и средства, с каква организация България гарантира обществения ред и сигурността на гражданите? И как ще си сътрудничи с нашите съседи НАТО и Европейския съюз?
Каква отбранителна индустрия е необходима на България?
Какви мерки взимаме и каква концепция изграждаме и прилагаме, а не така, както се получи особено около 2003 г. с източването на един небезизвестен български военен завод, бих казал гигант, става дума за “Бета”, Червен Бряг, който е под Вашата юрисдикция?
В каква сфера, особено в изследователската и развойната база, ще се развива България и като сегмент от развитието и членството ни в НАТО? Как ние ще се интегрираме в тази система?
С какви ресурси ще се осигури всичко това? Много добре знаете, че всичко, за което зададох въпроси дотук, ако не е финансово осигурено, няма да може да се изпълни.
И последно, кога ще има интегрирано Министерство на отбраната и интегриран сектор за сигурност, гарантиращи добро управление на горните процеси?
С оглед на всички въпроси, които зададох досега, моето, нашето питане към Вас е следното: по кои от тези въпроси Вие и министерството ви имате изработена позиция? И какво в най-общ вид представлява тя?
Съществуват ли спънки и правителството какви позиции трябва да развие, подходящи за публичното й представяне?
Кога българският парламент ще получи и ще дебатира Доктрината и Концепцията за националната сигурност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата министър Веселин Близнаков. Разполагате с 5 минути за отговор.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров, уважаеми господин Бакалов! Първо бих искал да ви благодаря за поставените в питането въпроси, които за мен са важен знак за трайния интерес и ангажираност на българския парламент с въпросите на сигурността и отбраната.
По повод въпросите, свързани с интересите на България в сферата на сигурността и рисковете, заплахите и опасностите за страната ни, Военната доктрина и Стратегията за сигурност на Република България, бих желал да отбележа следното:
Напълно споделям мнението, че действащата в момента Военна доктрина, приета през 1999 г., вече изпълни своята роля. Наред с Концепцията за национална сигурност от 1998 г., актуализирана през 2002 г., тези два документа осигуриха на България рамката, от която се нуждаехме, за да реализираме фундаменталните реформи в сферата на сигурността и отбраната през периода на прехода и подготовката за членство в НАТО.
Фактът, че тази концептуална база не отговаря напълно на настъпилите обществено-политически и икономически промени в страната и се нуждае от преформулиране, беше оценен още през 2003 г., когато Министерският съвет създаде организация за провеждане на стратегически преглед на отбраната. В него бяха ангажирани не само органи на изпълнителната власт, но и широк спектър неправителствени организации. В резултат на това бяха разработени два документа – Политическа рамка на стратегическия преглед на отбраната и проект на Стратегия за сигурност, които са ключови за по-нататъшното развитие на отбранителната система на страната и изграждане на новата й архитектура за сигурност.
Политическата рамка на стратегическия преглед на отбраната, която беше приета от Народното събрание на 25 март 2004 г., промени философията, на която ще се основава изграждането на отбранителната система на България и даде отговор на редица фундаментални за отбранителната система въпроси. Тази политическа рамка дефинира основно рисковете и заплахите за сигурността и отбраната на страната и беше направен задълбочен анализ на средата за сигурност. Бяха формулирани основните цели, мисии на отбраната, които отчитат и новите ангажименти на България в рамките на колективната отбрана.
Не на последно място, в този документ бяха определени основните национални документи в областта на сигурността и отбраната.
Вторият документ е проектът на Стратегия за сигурност на Република България, който беше приет от Министерския съвет на 7 януари 2005 г. и внесен в Народното събрание, тоест той е тук, в парламента и се очаква неговото разглеждане.
Приемането на Стратегията за сигурност от Народното събрание ще бъде стъпка в изпълнение на ангажиментите и намеренията, консолидирани в политическата рамка. Трябва да припомня, че политическата рамка предвижда изготвяне на следните основополагащи документи: Стратегия за сигурност на Република България, която ще замени досегашната Концепция за национална сигурност и Военната доктрина, Военна стратегия и Дългосрочна визия за развитие на войските и силите.
Провеждането на дебати в Народното събрание по проекта на Стратегия за национална сигурност ще подпомогне в значителна степен протичащите в областта на сигурността и отбраната процеси и в частност дейността на Министерството на отбраната.
Уважаеми господин Димитров, уважаеми господин Бакалов! С вашето питане поставяте на вниманието на народните представители и поредица от въпроси, които са сред изискванията към стратегическите документи, на които се основават сигурността и отбраната на страната.
В рамките на времето, което е предвидено за отговор на питане, аз не мога да се спра подробно на всички зададени въпроси. Още повече, че някои от тях не са в компетенцията на министъра на отбраната, защото засягат дейността на МВР, Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, Министерството на икономиката и енергетиката и редица други.
Другите конкретни, по-скоро военнотехнически въпроси, са предмет на задълбочено обсъждане в Комисията по отбраната, те ще бъдат развити във Военната стратегия и Дългосрочната визия за развитие на войските и силите, които документи ще бъдат разработени след приемането от Народното събрание на споменатата вече Стратегия за сигурност на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Филип Димитров.
Господин Димитров, в рамките на 2 минути можете да зададете до два допълнителни въпроса.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министре, уважаеми дами и господа народни представители! Всъщност едва ли можем да говорим за допълнителни въпроси, когато нито един от поставените от нас въпроси до този момент не е получил отговор. Вие ни разказахте за тези два документа. Политическата рамка сама по себе си е нещо много хубаво, но аз мисля, че е крайно време тези неща да бъдат ясни. Силата на правенето на анализи къде се намира в България сигурно е достъпна за повереното Ви министерство, а и за останалите органи на правителството, но в крайна сметка тя не отговаря на нито един от конкретните въпроси.
Ние неслучайно Ви питаме докъде сте стигнали с изграждането на своите позиции по който и да било от тези пунктове – те са безспорни. Ние тук не обсъждаме трябва ли да отговаряте на тези въпроси или не трябва. Естествено че трябва. Обсъждаме това дали в отговор на тези въпроси Вие сте стигнали донякъде.
Ние изслушахме министър-председателя, който миналия петък ни разказа почти всичко, което знае за въздухоплаването и в частност за гражданското въздухоплаване, но показа удивително неумение да разграничи какво трябва да отговори на въпроса за системата “свой-чужд”. Приемаме, че министър-председателят не е длъжен да разбира от всички тези неща, но Вие пък сте министър на отбраната.
Питам Ви: на базата на пунктове шести и седми, които са формулирани в нашите въпроси, в крайна сметка има ли вашето министерство отговор - когато ще предлага тази стратегия, какво ще бъде в нея мястото на онези технологии и способи, които гарантират морския и въздушен суверенитет на България? Как смятате да предложите на правителството да реши въпроса за системата “свой-чужд”?
Въпрос № 4 е за това с какви експедиционни сили, в какво количество и качество може да участва България. Ние сме изправени пред една ситуация, в която България извърши едно доста странно действие, изтегляйки своите войски от Кербала, за да ги изпрати на друго място при много голям спор дали точно това беше, което очакват нейните съюзници от нея и още по-голям спор дали това беше полезно за България в най-голяма степен.
Наред с това имаме ситуацията, която се разгръща в Афганистан, и за нас е важно да получим отговор Вашето министерство знае ли, може ли или не може да се справи с това?
Разбира се, по въпроса за това какво всъщност представлява отбранителната индустрия в България – ние ще продължаваме ли да произвеждаме някакви оръжия, които стават само за снабдяване на терористи или революционери в разни страни или ще мислим как да организираме тази индустрия по начин, който да може да подпомага наистина сигурността на страната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, виждам че си записвахте. Въпросите не бяха два. Изрично в правилника пише – до два въпроса.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Димитров, тези въпроси, които задавате, разбира се, са много важни, но те не могат, както всички разбираме, да бъдат изчерпани в рамките на времето, което се предоставя тук. Тези въпроси много често са въпрос на разглеждане, на дебат в Комисията по отбраната на Народното събрание. Досега няма случай ръководството на Министерството на отбраната и на Генералния щаб на Българската армия да са отказали да отговарят на тези и подобни въпроси.
Бих искал да кажа съвсем накратко, че например в Политическата рамка на Стратегическия преглед на отбраната за първи път в документ с политически характер бяха формулирани българските национални интереси. Става дума за суверенитета, независимостта, териториалната цялост, за конституционно установения ред, права и свободи, за икономическата и социална стабилност и просперитет, за международната сигурност, стабилност и мир, принципите и нормите на международното право. Беше направена оценка на средата на сигурност и дефинирани рисковете, опасностите и заплахите. Оценката, от друга страна, на демографски, социални и други рискове са предмет на Стратегията за сигурност.
По отношение на мисиите зад граница, понеже вие поставихте и този въпрос, ще кажа, че към днешна дата 204 български военнослужещи от състава на нашите въоръжени сили участват в операции зад граница, например в Афганистан по линия на мисията ИНСАФ, КФОР в Косово, в тренировъчната мисия в Ирак, в операция "Алтеа" в Босна, операцията на ООН в Еритреа, Либерия и Косово, и т.н.
За да можем да осъществяваме тази политика, която е свързана от една страна с трансформацията на въоръжените сили и гарантиране на сигурността на страната, ние трябва да извършваме модернизация. Отделяме 20 процента от бюджета на министерството за модернизация на въоръжените сили. Трябва да осигуряваме финансови средства и за подготовка и изпращане на наши въоръжени сили в мисии зад граница. Те ангажират около 10 процента от бюджета на министерството.
Министерството на отбраната разполага в рамките на 2,6 процента от общия държавен бюджет или още по-точно – 2,6 процента са парите за отбрана в страната, а Министерството на отбраната разполага с около 2,40 – 2,45 процента. Не искам да кажа, че тези средства са достатъчни, но това са икономическите възможности на страната в момента.
Много важен въпрос поставихте и по отношение на мястото и на бъдещето на българския военнопромишлен комплекс. Аз ще спомена само с едно изречение за това, господин председател.
Имах среща с изпълнителния директор на Европейската агенция по отбрана господин Ник Уитни. Тъй като България все още не е член на Европейския съюз и не взима участие в дейността на тази агенция, която функционира от две години, се договорихме и преди няколко дни изпратих писмо-покана до господин Уитни да посети нашата страна, да направим среща с представители на военнопромишления комплекс. Разбира се, ако народните представители желаят, това може да се осъществи в рамките на тази негова визита. Аз го каня в следващите три месеца, в удобно за него време да посети нашата страна и да разговаряме за възможностите за включване на български фирми – представители на военнопромишления комплекс в общата политика за отбрана и сигурност на Европейския съюз. Освен това знаем, че се появяват и редица предизвикателства пред нашите фирми от гледна точка на това, че се цели да се създаде един общ пазар на тази продукция. Нашите фирми трябва да бъдат добре подготвени, да са конкурентни, да имат много допълнителна информация и могат да участват както като изпълнители, така и като подизпълнители на някои други по-големи фирми.
С други думи, опитваме се да помагаме фирмите да запазят своя научен капацитет, своя ресурс, своите производствени възможности, така че да се справят с по-трудните условия, които ги очакват от гледна точка на конкуренцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, отрадно е, че Вие предприемате такива стъпки. Дай Боже, те да станат причина перманентната криза, в която българското военно производство се намира след като България престана да бъде страна, която се занимава със снабдяването на споменатите организации със споменатите оръжия, да може да бъде преодоляна. Само че аз не съм доволен от Вашия отговор като цяло, защото това, което личи от него, е, че всъщност готовността на повереното Ви министерство и, нещо повече – готовността на правителството да формулира ясно това, което представляват задачите пред сигурността на България, е крайно недостатъчна.
Ще Ви моля да ме извините, но откритието, че националният ни интерес е защитата на държавния суверенитет, независимостта на страната и спазването на конституционния ред е откритие вероятно колосално за правителството, но мисля, че за повечето хора в България то не представлява чак такава голяма новина, така че ако това е съдържанието на доктрината, върху която Вие смятате да базирате в бъдеще – и като казвам "вие", нямам предвид Вас лично, а правителството – да базирате в бъдеще сигурността на България, Господ да ни е на помощ!
Тук става въпрос за много конкретни неща. Тук става въпрос, разбира се, и за пари, но става въпрос преди всичко за едно умение да се приложи общият и принципен анализ. Слава Богу, поели сме един път, от който, надявам се, връщане назад няма, но принципите, които определят този път, би трябвало да се превърнат в конкретика. И тъкмо тази конкретика ни липсва и затова по тези конкретни случаи, които споменах в своите допълнителни въпроси, всъщност ние не получаваме разумен отговор. За съжаление, такъв отговор не дадохте и Вие.
Аз продължавам да мисля, че са много малко хората в България, които са убедени, че управленските решения, взети в тази посока, са верни и мисля, че няма как да ги убедите, защото няма онзи принципен текст, развита доктрина в контекста на съвременните условия, на които да стъпите. Затова, изразявайки това свое неудовлетворение от Вашия отговор, аз бих апелирал към Вас в близките седмици и месеци да направите всичко, което е по силите ви, за да може един такъв документ да влезе за обсъждане и да може по него да бъде направен публичен дебат, така щото наистина проблемите на България да бъдат решавани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народния представител Йордан Бакалов към министъра на отбраната господин Веселин Близнаков.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър!
На 2 декември 2005 г. бе подписан Договор №  УД-03-69 между Министерството на отбраната на Република България и израелската фирма "Елбит Системс Лимитед" за ремонт и модернизация на вертолети Ми-17 и Ми-24 за Българската армия. С подписването на този договор Вие приключихте една процедура, започната от Вашия предшественик господин Свинаров.
Още в Тридесет и деветото Народно събрание процедурата за възлагане на специална обществена поръчка за възстановяване и модернизация на вертолетите Ми-17 и Ми-24 бе съпътствана от множество скандали.
В т. 2.2.3 от Документацията за възлагане на специалната обществена поръчка изричното изискване за всички кандидати бе да представят договор, споразумение, съвместна работна програма или разделителен протокол за реализация на проекта и последсваща сертификация на крайния продукт, съвместно с ОКБ "МИЛ".
На 2 март 2005 г. тук, в пленарната зала на Народното събрание, бе прочетено писмо от Федералната служба за военно-техническо сътрудничество на Руската федерация, с което окончателно стана ясно, че избраният кандидат от Министерството на отбраната за реализацията на този договор – "Елбит Системс", няма договор с руската страна. Нещо повече, появиха се изказвания на руския министър на отбраната Сергей Иванов, който заяви, че България се готви да извърши "пиратска модернизация". Възникнаха съмнения за фалшиви документи.
След неуспешни опити скандалът да се скрие от общественото внимание, през м. март 2005 г. министърът на отбраната прекрати процедурата.
След парламентарните избори през 2005 г., господин Близнаков, Вие поехте поста на министър на отбраната. Моето питане към Вас е:
Защо, след като Ви бяха известни всички скандали със сделката за модернизация на Ми-17 и Ми-24, след като Ви беше известно, че подписването на договор с "Елбит" е в пряко нарушение на конкурсните изисквания на Министерството на отбраната и в нарушение на международните ангажименти на България, Вие подписахте Договор № УД-03-69? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бакалов.
Проектът за възстановяване и модернизация на вертолетите Ми-17 и Ми-24 е приоритетен за Българската армия. Той е одобрен с решение на Министерския съвет на 27 май 2004 г.
На 28 септември 2004 г. министърът на отбраната откри процедура за възлагане на специална обществена поръчка за възстановяване на летателната годност и модернизация на вертолетите. След получаване на съответните разрешения от Служба "Сигурност", Военна полиция и Военното контраразузнаване, четири световноизвестни фирми са определени като компании с опит, които биха могли да осъществят ремонта и модернизацията.
С решение на министъра на отбраната от 15 октомври 2004 г. е назначена 17-членна комисия, която да проведе преговорите и да избере изпълнител. Преговорите се провеждат в периода от 24 ноември до 2 декември 2004 г. Комисията счита, че всички кандидати отговарят на изискванията и ги допуска до подаване на оферти.
Точка 2.2.3 изисква, както и Вие посочихте, господин Бакалов, всеки кандидат да предостави договор, споразумение, съвместна работна програма или разделителен протокол за реализация на проекта и последващата сертификация на крайния продукт, съвместно с ОКБ "МИЛ/РОСОБОРОНЕКСПОРТ". "Елбит системс" представя на комисията две писма, които отговарят на изискванията по тази точка. Едното е от ОКБ "МИЛ" – Русия, а другото от директора на Федералната служба за военнотехническо сътрудничество, която е вишестояща инстанция.
Въз основа на представените документи комисията допуска до по-нататъшно участие "Елбит системс", както и останалите участници в процедурата.
На 17 декември 2004 г. комисията класира, а министърът утвърждава на първо място "Елбит системс" поради добра техническа оферта и най-ниска цена. Започват преговорите, но поради непостигане на първоначално предложените в документацията условия за плащане по договора и направени от "Елбит системс" предложения, противоречащи на документацията, с решение от 8 март 2005 г. на министъра на отбраната процедурата е прекратена.
Решението на министъра на отбраната обаче е обжалвано от “Елбит Системс” пред Върховния административен съд на Република България и с определение от 21 юни 2005 г. Висшият административен съд се произнася: преговорите да продължат. Вследствие на това до 18 август 2005 г. са договорени всички основни въпроси по проекта на договора. На 15 ноември 2005 г. комисията изготвя заключителен протокол за успешния край на преговорите.
По отношение на сертифицирането на вертолетите считам, че Вашето твърдение, че подписването на договора с “Елбит Системс” е в пряко нарушение на конкурсните изисквания на Министерството на отбраната, не отговаря на фактическото съдържание на договора както предвид становището на комисията, която е прегледала документите и допуснала кандидатите, така и от последващите определения и решения на ВАС, които са влезли в законна сила. Договорът задължава “Елбит Системс” за всеки вертолет да издаде сертификат за летателна годност или съвместно с ОКБ “МИЛ”, или от упълномощено от него юридическо лице, или държавен сертифициращ орган. Текстът съответства на документацията и на измененията на законодателството, които настъпиха по време на преговорите, и не нарушава международните ангажименти на страната.
Да повторя още веднъж. С две последователни решения на тричленен и на петчленен състав на ВАС Министерството на отбраната, при условията на обвързана компетентност, беше задължено да продължи процедурата по преговори с “Елбит Системс”, забележете, за сключване на търговски договор и офсетно споразумение. Двата договора са съгласувани с всички съответни структури на Министерството на отбраната, на Министерството на финансите и на Министерството на икономиката и енергетиката. След анализ на изложените по-горе обстоятелства, на 2 декември 2005 г. договорът беше подписан.
В заключение искам да подчертая, че с подписването на договора се изпълняват няколко от целите на Въоръжените ни сили към НАТО, които впрочем се наложи да предоговаряме поради забавянето на поетите ангажименти по модернизацията на Ми-17 и Ми-24. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Бакалов.
Господин Бакалов, имате възможност да зададете допълнителни въпроси, разбира се, не повече от два.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Знам, че Вие, като наследил този проблем, нямате конкретна вина, освен това, че сте го подписали.
Но, първо, искам да кажа, че определено при подписването с тази фирма има конфликт на интереси, защото началникът на Вашия политически кабинет е бил адвокат на същата фирма.
Второ, Комисията за защита на конкуренцията се е произнесла, че въпросният кандидат не отговаря на условията за провеждане на този търг.
Ето го писмото от руската страна, в което се казва, че няма издаден такъв документ и не отговаря при това положение на условията на договора. Ето я справката за основание за прекратяване на договора с гриф “Поверително”. Сигурно го виждате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как попадна у Вас, след като е “Поверително”?
ЙОРДАН БАКАЛОВ: И това е от Вашето министерство. Това са Вашите основания.
И последното, което е много важно. Ето го спесимена на подписа на господин Дзиркали. Това е истинският подпис, а това е фалшивият подпис. То с просто око се вижда, че това всичкото е фалшифицирано. И при това положение, въпреки всичко, и Вие много добре знаете, че тогава, когато касае отбраната на страната, те не подлежат на съдебен контрол. Или тогава, когато Ви отърва, използвате съдебен контрол, когато не Ви отърва – тогава не го използвате.
И в тази връзка искам да запитам: първо, след като Вие го подписахте, не се ли чувствате съучастник в конфликт на интереси на вашия шеф на политическия кабинет?
И, второто, което е много важно, защото всички ние – цяла България ще плаща допълнителни средства, и те отново ще бъдат в милиони: как смята Министерството на отбраната при това положение да сертифицира полетите на ремонтираните хеликоптери? Защото това отново ще се плаща и отново може би ще се създаде един международен скандал с руската страна, така както каза и самият външен министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков.
Господин Близнаков, моля да отговорите на зададените допълнителни въпроси. Разполагате с три минути.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Бакалов, решенията на съда обикновено не са, за да бъдат коментирани, те са, за да бъдат изпълнявани. След като е имало решение на тричленния състав, ние сме обжалвали в законовия срок. Петчленният състав потвърждава становището и ние трябваше да продължим да водим преговорите.
По отношение на възможностите за сертифициране на крайния продукт. Необходимостта от създаване на собствен, национален сертифициращ орган за Българските военновъздушни сили отдавна се разглежда като една необходима крачка за постигане на стандартите на страните – членки на НАТО. Днес Военновъздушните сили на Република България имат работеща инспекция за авиационна безопасност и летателна годност на военновъздушните средства, която е създадена в началото на 2005 г. В края на същата година с конкурс бяха избрани, а впоследствие назначени инспектори в различните профили за нейната дейност. Всъщност в договора са предвидени, както споменах, няколко възможности за сертифициране на готовия продукт, така че коя от тези възможности ще избере “Елбит Системс” е въпрос, който е от компетенцията на нея, на нейните задължения. Но така или иначе ние сме сигурни, че без сертифициране, както и Вие знаете, продуктът не може да бъде приет, тоест договорът ще се счита за неизпълнен. Това са трите опции. Мисля, че и в трите случая ние ще спазим закона и ще предоставим на Военновъздушните сили едни ремонтирани, модернизирани и сертифицирани вертолети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Бакалов.
Господин Бакалов, може да изразите Вашето отношение спрямо отговорите на министъра на отбраната.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Разбирам Вашето затруднено положение, защото, както казах, кашата е забъркана от Вашия предшественик. Само че аз съм си направил труда, след като трябва да задам един такъв въпрос, да проуча специално за модернизацията на тази фирма на летателни средства и в други държави. Оказва се, че държави, които са ползвали техните услуги, не са чак толкова доволни. Даже в една наша съседка – Румъния, която ремонтира МиГ-21, има решение и спряха полетите на МиГ-21. Много ми е интересно, не дай си, Боже, след като бъдат ремонтирани кой знае с какви усилия и доплащания от българска страна, защото, за да бъдат сертифицирани за полети, това ще ни струва поне 20 млн. евро допълнително, се случи някакво нещастие с български пилоти. Не знам тогава кой ще носи отговорност за това, че някой си е правил някакви други сметки?!
И тъй като тази фирма е много известна, ето вижте тук (показва лист), това са негативните оценки от Румъния, от Унгария, от Русия, от самия Израел. Не знам каква е фирмата, която сте избрали, и то не Вие, а Вашият предшественик, но според мен особено с този фалшив документ и подписа, след като аз, един народен представител, мога да се сдобия с оригиналния подпис на Дзиркали, а пък вие като Министерство на отбраната да имате такова изискване и да не се сдобиете с този оригинален подпис, след като има условие по т. 2. 2.3 той да се представи в конкурсните условия, това е достатъчно основание българският съд да не уважи иска на въпросната фирма. Но явно, тъй като шефът на политическия ви кабинет е бил адвокат на въпросната фирма, съвсем нормално е да се забрави всичко това да се направи. И тъй като той е забравил, аз, защото не знам оттук нататък какво ще се случи, за да ми е чиста съвестта, не дай си, Боже, да стане някаква беля, ще ги дам на главния прокурор, а пък той нека да реши правилно ли е подписан този договор или не е правилно. Аз не съм съгласен и сигурно няма друг български гражданин, който да бъде съгласен, да плаща заради това, че някой не си е гледал работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Иван Славов Иванов към министър Веселин Близнаков.
Господин Славов, заповядайте, разполагате с 2 минути.
ИВАН СЛАВОВ ИВАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, съгласно Ваша преписка с вх. № 04 от 19.01.2006 г. на областен управител – Сливен, сте поискали по реда на чл. 45 от Закона за държавната собственост замяна на три имота – частна държавна собственост, съставляващи два магазина в кв. “Заимов” и клубната база на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва – Сливен, с обща площ 470 кв. м и с “пазарна оценка” 404 хил. лв., срещу пет панелни жилища, разположени в отдалечени части на кв. “Дружба” в Сливен с обща площ 428 кв. м и “пазарна оценка” 410 хил. лв. Тъй като сделката, която предлагате, отнема на над 6000 активни сливенски граждани –офицери и сержанти от резерва, предоставената им преди повече от 20 години клубна база за културна дейност, а те я ползват и стопанисват перфектно, но не защото предлаганата замяна е очевидно неравностойна – при нея липсват публичност, прозрачност, конкурентност, тъй наречената “пазарна оценка” се разминава с действителната на панелните жилища и на търговските площи в Сливен, поради което се явява твърде изгодна за потенциалния партньор, но пък ощетяваща държавата, която Вие в тази процедура представлявате.
На основание чл. 90 от Конституцията на Република България и чл. 77 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви питам, уважаеми господин министър: отменихте ли започнатата от Вас процедура за замяна на имоти – държавна собственост, с пет панелни апартаменти в Сливен, вече собственост на ямболската фирма “Мива 2002”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков.
Господин Близнаков, моля да отговорите на въпроса на въпроса на господин Славов.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, преди да отговоря на въпроса Ви конкретно относно реализацията на цитираните имоти – частна държавна собственост, които се намират в Сливен, в управление на Министерството на отбраната, бих искал да изясня следното. За трайно осигуряване на жилищните нужди на кадровите военнослужещи и граждански лица от системата на Министерството на отбраната е предвидено извършване на разпоредителни действия – замяна на имотите с отпаднала необходимост на Българската армия, срещу апартаменти в гарнизоните, предвидени в Плана за организационно развитие на Българската армия до 2015 г. Сред тези гарнизони е и гр. Сливен. Във връзка с предстоящата пълна професионализация на армията ни един от стимулите за привличане на военнослужещи за работа в структурите на Българската армия е осигуряването на необходимия ведомствен жилищен фонд, който ще им се предостави за временно ползване. Към момента в Министерството на отбраната има подадени 19 000 молби за квартирно осигуряване на нуждаещи се военнослужещи. Бюджетът на министерството и бюджетът на държавата като цяло не могат да осигурят средства за закупуване на жилища, които да бъдат отдавани под наем.
Ето защо като министър на отбраната съм изготвил Стратегия за развитие на социалната политика до 2015 г., която съвсем скоро ще бъде представена на вниманието на обществеността. Част от тази стратегия предвижда и занапред имоти – частна държавна собственост, към които има инвестиционен интерес, да бъдат заменяни за апартаменти, в които да се настаняват нуждаещите се и имащи право на жилище военнослужещи.
Конкретно за гарнизон Сливен картотекираните кадрови военнослужещи и граждански лица, които отговарят на изискванията, са 747, при налични само 61 бр. жилища. Те са крайно недостатъчни.
Направената справка по зададения от Вас въпрос показва, че през 2004 г. предвид съществуващия търговски интерес и нуждата от жилища в гарнизона е открита процедура за замяна на имоти с отпаднала обходимост за Българската армия в гр. Сливен: в кв. “Заимов”, блок № 63 – магазини 1 и 2; на ул. “Николай Петрини” № 15 – клуб. Те са предвидени за замяна срещу жилищни имоти. Оценката на предложенията е извършена. Процедурата е завършена с участието на фирма “Мива 2002” ЕООД, която е предоставила 5 бр. апартаменти срещу военните имоти с отпаднала необходимост. Разпоредих да се извърши проверка по случая, която показва, че за цитираните имоти в Министерството на отбраната има постъпили предложения за извършване на замяна от три фирми. Комисия от представители на министерството е разгледала тези предложения и е определила като най-изгодна офертата на посочената по-горе фирма “Мива 2002” ЕООД. Изготвена е пазарна оценка на заменяните имоти от независим лицензиран оценител, според която пазарната цена на посочените пет апартамента е 409 хил. 809 лв. без ДДС и надвишава пазарната оценка на магазините – 405 хил. лв. без ДДС, които са обект на замяната. Управителят на фирмата се е отказал от разликата около 5 хил. лв. и се е пристъпило към замяна на апартаментите.
При посещението ми в гр. Сливен на 1 февруари т.г. се срещнах с представители на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, на които през 2003 г. е бил предоставен за безвъзмездно ползване клубът на ул. “Николай Петрини” № 15 за срок от три години. Те поставили искането отново да им бъде предоставен за ползване имот за осъществяване на тяхната общественополезна патриотична дейност. В тази връзка съм разпоредил да бъдат подготвени необходимите документи и да се предприемат действия за предоставяне за безвъзмездно ползване от съюза на следните равностойни на заменените имоти: в кв. “Заимов”, бл. 63, магазин № 3 с площ 206 кв. м и ул. “Хаджи Димитър” № 25 с площ 89 кв. м. Считам, че тези имоти напълно ще удовлетворяват нуждите на съюза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика – господин Славов.
ИВАН СЛАВОВ ИВАНОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин министър. Аз съм изненадан от желанието Ви да усложните процедурата, с която предлагате друг вариант за решение на клубната база в Сливен, вместо вече разрешения проблем – чрез експлоатираната и традиционно ползвана от сливенските воини материална база.
Уважаеми господин министър, Вие прекрасно знаете, че има поне няколко по-добри начина да постигнете по-ефективно, с повече резултати и при по-малка цена благородната цел – осигуряване жилища на многократно намалелите български, в това число и сливенски воини.
Като се ползвам от актуална информация за пазара на недвижими имоти в Сливен, Ви уведомявам, че магазинните площи там се търгуват средно около пет пъти на по-висока цена, отколкото са панелните жилища в кв. “Дружба”, към които воденото от Вас министерство проявява изненадващ интерес. Това означава ефект за партньора пет пъти по-голям, отколкото би могла да бъде една обикновена замяна на равни стойности и равни площи. Това означава ефект от 1 млн. лв. в дадения случай, уважаеми господин министър.
Тъй като коментираната тук сделка е една от най-скромните от всички, които са осъществени през последните седем месеца в ръководеното от Вас министерство, и тъй като тази сделка ме кара да мисля с безпокойство за националната сигурност, аз Ви моля: отменете замяната в Сливен, уважаеми господин министър!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаеми господин Славов, уважаеми дами и господа народни представители! За да се реализира социалната политика и да се осигурят жилища за военнослужещите, които като нуждаещи се са все повече поради напредване на процеса на професионализация на българските Въоръжени сили, ние сме принудени да разчитаме на ресурс, какъвто има Министерството на отбраната, респективно агенциите към него. Няма как да получим допълнително средства от държавния бюджет. Професионализацията на Българската армия е един постоянен, но много отговорен процес и ние нямаме никаква възможност или е недопустимо да забавяме този процес по различни причини, включително и поради това, че не можем да осигуряваме жилища за нуждаещите се.
Всяка година Министерството на отбраната отделя от своя бюджет повече от 17 млн. лв., за да доплаща на военнослужещите за заплащане на свободен наем, който те плащат, за да си осигуряват жилища.
Нуждите от жилища за българските военнослужещи ще нарастват в бъдеще. И ако ние се движим със същите темпове, както сме се движили досега, ще са ни нужни повече от 100 години, за да задоволим нуждите на военнослужещите.
Професията “професионален войник” трябва да стане атрактивна. Тя трябва да привлича добрите, способните мъже и жени, които желаят да я упражняват. В противен случай има опасност да се влоши качеството на подбора, което никак не е желателно. Когато извършваме замени на наши имоти за жилища, които да предоставим на военнослужещите, ние ползваме лицензирани оценители. Може да има мнения и становища по отношение на цените – дали са справедливи и дали са точно определени, но все пак съгласете се, че, за да се извършват подобни дейности, трябва да се извършват с посредничеството, с помощта на такива лицензирани оценители. Ние това правим. Когато има няколко оферти, се стремим да подбираме, както и в случая споменах, най-изгодната. В този случай тя е с най-висока цена от трите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Ясен Попвасилев към министър Близнаков.
Господин Попвасилев, разполагате с две минути.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Моят въпрос касае имоти – публична и частна общинска собственост, които се намират на територията на Благоевградска област и са управлявани от Министерството на отбраната.
Уважаеми господин министър, с Решение № 25-51 от 8 април 2005 г. на Министерския съвет имот, находящ се в гр. Разлог – УПИ1, кв. 136 по плана за регулация и застрояване на гр. Разлог, представляващ урегулиран поземлен имот с площ 173 дка е обявен за частна държавна собственост. С Решение № 190 от 19 декември 2000 г. Общинският съвет на гр. Разлог е поискал безвъзмездно прехвърляне на упоменатия имот. На основа на това решение кметът, чрез свои писма до областната управа и Изпълнителна агенция “Управление на частната държавна собственост” на Министерството на отбраната, и лични срещи е настоял за безвъзмездното прехвърляне на описания по-горе имот, обосновавайки това искане. По подобен път, господин министър, са минали всички упоменати по-надолу общини от Благоевградска област. За това и на всички тях проблемът е подобен – става дума за бившите казарми, управлявани от Министерството на отбраната в общините Благоевград, Банско, Петрич, Кресна.
Във връзка с това, уважаеми господин Близнаков, моето питане към Вас е: каква е стратегията на Министерството на отбраната по отношение на военните имоти на територията на област Благоевград?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Попвасилев, като министър на отбраната винаги съм заявявал готовността си за добро сътрудничество с органите и институциите на местната власт. Това се отнася и по отношение на разпореждането с имоти на Министерството на отбраната с отпаднала необходимост, които са частна държавна собственост. Нека да припомня, че съобразно приетите процедури, Изпълнителна агенция “Държавна собственост” на Министерството на отбраната е предоставила досега на общинските власти в Република България около 1800 сгради, апартаменти и съоръжения на обща стойност около 6 700 000 лв. и 30 311 дка земя безвъзмездно, на стойност около 2 600 000 лв. Трябва да ви информирам обаче, че политиката на министерството по този въпрос има ясни приоритети, които са насочени към удовлетворяване на социалните потребности на българските войници и офицери.
Както посочих преди малко в отговора си до господин Славов, особено остра е нуждата от осигуряване на жилища за военнослужещи от Българската армия, което налага оптимизиране на разпореждането с имотите и имуществата с отпаднала необходимост. Затова съм разпоредил собствеността с отпаднала необходимост, към която има проявен инвестиционен интерес, да бъде реализирана именно по този начин за задоволяване социалните потребности на българските военнослужещи, което би ни позволило да увеличим жилищния фонд на министерството.
Считам, че удовлетворяване на жилищните потребности на военнослужещите и техните семейства в общините, в които министерството има такава собственост, не само не накърнява обществения интерес, но и в голяма степен спомага за постигане на една обща социална цел.
В община Благоевград и в община Банско се намират имоти – публична държавна собственост, които засега ще запазят предназначението си за нуждите на Българската армия и не се предвиждат за освобождаване. Министерството на отбраната има концепция за реализация на освободените войскови имоти с отпаднала необходимост за Българската армия.
По конкретно поставения въпрос за имот, който се намира в урегулиран поземлен имот (УПИ) 1, кв. 136 по плана на гр. Разлог искам да Ви уведомя, че към момента имотът е предмет на съдебен спор, в резултат на неправомерните действия и актове от страна на община Разлог и област Благоевград. Искът е заведен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството в съответствие с чл. 18, ал. 4 от ГПК. Докато спорът не приключи с влязло в сила решение не може да се говори за бъдещо разпореждане с имота.
Община Разлог е сред общините, които са получили досега най-много имоти безвъзмездно от Министерството на отбраната. Такива са например имоти в местността “Гулак” с площ 82 дка, с 12 броя сгради; в местността “Катарино” – 12 броя сгради и прилежащ терен. За всички други военни имоти в общините Благоевград, Петрич и Кресна са предвидени възмездни разпоредителни действия.
В заключение, позволете ми още веднъж да заявя своята готовност за ефективно сътрудничество с общинските власти, на които ще продължим да помагаме според възможностите, които министерството има, но и същевременно държа да подчертая решимостта си да бъде осъществяван последващ контрол върху правомерното разпореждане с предоставената им от Министерството на отбраната собственост.
Считам, че това е изцяло в интерес на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ясен Попвасилев за реплика, в рамките на две минути.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин министър, не съм удовлетворен от отговора, защото общините Банско и Разлог са едни бързо развиващи се и с голям инвестиционен интерес. Там проблемите, с оглед централизирания бюджет на самите общини, са много големи и са свързани с инфраструктурата, поради което едно безвъзмездно прехвърляне на имоти, които управлява Министерството на отбраната, просто биха свършили работа на хората. Защото, ако там се решава инфраструктурен проблем, то в Благоевград се решава проблем, свързан с благоустрояването; в Сандански се решава проблем с територията, която кметът е предвидил за построяване на жилища на нуждаещи се млади семейства; в Петрич същата казарма ще се превърне в една зелена зона. Разбирате ли, прехвърлянето на тези имоти на общините касае хората от цялата област. Тук не става дума за решаване на нещо на парче.
Искам да Ви попитам нещо конкретно във връзка с това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма как да Ви отговори министърът.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Все пак аз ще задам въпросите си.
Защо все пак казармите в Дупница и в Гоце Делчев са върнати и по какъв ред?
Вторият ми въпрос, господин министър: виждате ли в общините партньора, с който можете да водите разговор и да намерите конкретно решение, ако такъв интерес заявят самите общински ръководства и кметовете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, няма как да Ви дам думата. Това е въпрос, а не питане.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Ахмед Юсеин към министъра на правосъдието господин Георги Петканов.
Господин Юсеин, моля да развиете въпроса си към министър Петканов в рамките на две минути.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! След демократичните промени състоянието на българските затвори като сграден фонд от ден на ден се подобрява. Така, макар и трудно, се подобряват и правата на затворниците. Радващо е, че от години със съответното разрешение в затворите се провеждат срещи между затворници и духовници от различни вероизповедания. Радващо е, че в повечето затвори има построени параклиси за посещения и извършване на ритуали от православните затворници, християни, с което се поддържа вярата и духа на православието в трудните години на изтърпяване на наказание от някои български граждани.
Уважаеми господин министър, може ли да се надяват и мюсюлманите в нашите затвори да имат молитвени помещения, самостоятелни стаички или малки домове, построени или ремонтирани със средства от нашето вероизповедание, в един или два от тези затвори с по-компактно присъствие на мюсюлманите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на правосъдието проф. Георги Петканов. Моля, господин Петканов, в рамките на три минути да отговорите на народния представител Ахмед Юсеин.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Юсеин! Още в Конституцията на Република България са прогласени принципите за свобода на избора на вероизповедание, както и за търпимост и уважение между вярващите в различните вероизповедания. В духа на тези принципи действащото законодателство урежда и въпроса за религиозните права на лишените от свобода.
Съгласно Закона за изпълнение на наказанията на лишените от свобода се осигурява възможност за удовлетворяване на религиозните потребности чрез участие в религиозни служби и обреди, както и срещи с духовни лица.
Считам, че до момента Министерството на правосъдието е положило сериозни усилия в насока да бъдат изпълнени посочените по-горе законови изисквания. В подкрепа на казаното ще посоча пред вас някои от предприетите мерки.
Първо, част от структурата на министерството е Дирекция “Осигуряване на религиозни потребности на лишените от свобода”. Тя създава необходимата организация и ред представители на регистрирани вероизповедания, в това число и на мохамеданската религиозна общност, да посещават лишените от свобода. Изповядващите мюсюлманско вероизповедание провеждат срещи с имами на Главното мюфтийство, с което работим, бих казал, успешно. Мюсюлмански и духовни лица посещават местата на лишените от свобода в София, Враца, Ловеч, Плевен, Варна, Бургас и Пловдив.
Второ, създадени са условия за почитането на големите мюсюлмански празници, с което се поддържа, струва ми се, духът и вярата в тази религия.
Трето, усилията ни са насочени и към осигуряване в затворите на максимално удобни молитвени помещения.
Тук бих искал да подчертая, че към момента регистрираните в Софийския и Градски съд вероизповедания са 75. От тях около 15 са изразили желание да посещават лишените от свобода, като се има предвид и фактът, че сградният фонд на местата за лишаване от свобода е доста остарял, реално не сме в състояние към настоящия момент да предоставим собствен молитвен дом на всяко едно от тези вероизповедания.
Уважаеми господин Юсеин, независимо от посочените затруднения, които изпитваме, изразявам пред Вас готовност да обсъдим по-конкретно поставения от Вас въпрос. В случай че се установи възможност на мюсюлманите да бъдат предоставени самостоятелни молитвени помещения, Ви уверявам, че Министерството на правосъдието ще предприеме необходимите действия. В тази насока разчитам и на заявената от Вас готовност за съдействие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ахмед Юсеин за реплика.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, искам да изразя нашата благодарност от действията на Министерството на правосъдието в тази насока. Надявам се, че молбата на затворниците, които са по-компактни, да имат една молитвена стаичка, ако е възможно, ще бъде изпълнена. Надявам се, че в бъдеще и това ще стане. Надявам се също така, че тези големи тържествени моменти на отделните религиозни общности ще могат и тези хора да ги празнуват по подобаващ начин.
Благодаря Ви за готовността, която изразихте от трибуната на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете и от ваше име да благодаря на министъра на правосъдието Георги Петканов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към питанията и въпросите, зададени към министъра на държавната администрация и административната реформа господин Николай Василев.
Питане от народния представител Мартин Димитров относно мерки за подобряване на законодателството към министър Василев.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Това питане е както към господин министъра, така и към българския парламент. Става дума за един стратегически въпрос.
Уважаеми колеги, ние приемаме голяма част от европейското право, но с лека ръка пренебрегваме важни и добри практики, които от години работят по много добър начин в европейските страни. Една от тези практики е предварителната и последващата оценка на въздействието на регулациите и политиките.
За какво става въпрос? Уважаеми колеги, когато в повечето европейски страни се приема даден закон, той влиза в парламента не само с мотивите, които ние виждаме и които са доста общи и кратки, а и с оценка на ползите и разходите, с изброяване на алтернативите и с изброяване на разходите и ползите на всяка една алтернатива и с обосноваване за избора на точното решение, което е прието в един такъв вариант.
Ще ви дам много конкретен пример, за който вече сме говорили в този парламент. Баросо, който е председател на Европейската комисия, предложи оттеглянето на 70 директиви поради това, че те не отговарят и не издържат един такъв анализ.
Ще ви дам още един пример. Знаете, че в момента Европейският парламент обсъжда финансовата перспектива за следващите седем години. Начинът, по който се търси компромисното решение в момента, е именно с такъв анализ, който да покаже при различните сценарии какви са ефектите, какви са разходите и какви са ползите.
В България има парадоксалната ситуация, при която такъв частичен анализ само се прави, той касае само бюджета и в крайна сметка не достига дори до парламента, като част от този анализ остава в Министерския съвет, а ефектите върху гражданите, икономиката и бизнеса не се оценяват. Парадоксално е, че дори с данъчните закони, уважаеми дами и господа, няма оценка на ефектите върху българската икономика.
Липсата на такива анализи води до приемането на неподходящи закони, които впоследствие се изменят или отменят, води до оскъпяване на правенето на бизнес в България. Става въпрос за една политика, която ще подобри условията за работа в България. Една политика, която много добре се прилага от повечето европейски страни, една политика, която ще бъде наложена от Европейския съюз, ако ние нямаме воля сами да го направим.
Моето опасение е, уважаеми господин министър, че ще изчакаме живот и здраве влизането в Европейския съюз от 1 януари 2007 г., дано да няма проблеми, и натиска от Европейския съюз, за да започне да работи българската администрация и българското правителство по този начин. Моята надежда е, че все пак ще има политическа воля тази система да се приложи много по-рано. Отсега Ви казвам, че аз и моите колеги от СДС вече внесохме в Закона за администрацията такива промени, които не бяха подкрепени, но в момента готвим промени в Закона за нормативните актове, където е мястото на една такава стратегия и концепция.
Надявам се българският парламент да подкрепи подобен начин на работа.
Благодаря, господин председател, за Вашето усърдие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Николай Василев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Най-напред бих искал да Ви благодаря за това, че задавате този въпрос, тъй като в периода, в който един от основните приоритети на българското правителство е модернизацията на администрацията, особено с оглед на скорошното ни приемане в Европейския съюз, това е наистина модерна тема, която ще бъде все по-често разисквана и в общественото пространство, и ще бъде един от начините, по който ще се оформя българското европейско законодателство и изобщо начина, по който правителството работи с бизнеса и с гражданите.
Разбира се, съзнавам, че този въпрос не е само към мен като министър на държавната администрация, това е една много по-широка тема, която би могла да се отнесе също и до министъра на икономиката и енергетиката, към министъра на финансите, а също отношение към този въпрос има и администрацията на Министерския съвет, тъй като всички тези институции по един или друг начин извършват действия и те са заложени в техните устройствени правилници и функционални задължения, свързани с по-добрата регулация, с по-добрата комуникация с бизнеса и с оценката на въздействието на различните политики върху участниците в икономиката.
Тук съм ви подготвил доста подробен отговор, за който няма да има изцяло време, но все пак ще резюмирам, че в България консултативният процес е до голяма степен нормативно уреден.
Бих искал да ви припомня, че преди почти три години Народното събрание прие Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Тогава все още, знаете, бях в Министерството на икономиката. Този закон до голяма степен отваря нова страница в отношенията с бизнеса и променя стила на работата на правителството в тази насока.
Съветът за икономическа политика през м. декември 2004 г. прие указания за приложението на този закон, които съдържат единен формуляр за икономически анализ и оценка на въздействието. Смятам, че нашата страна е възприела европейски подход за създаване на условия и капацитет за осъществяване на оценка на въздействието, на регулациите от всеки орган и администрация. Като приоритетен стратегически документ бих искал да посоча правителствената програма на настоящия кабинет, приета в края на миналата година.
Също така ще споделя с вас, че освен отделните министерства и самата администрация на Министерския съвет създава нови структури, които са регламентирани в новия устройствен правилник: например създадена е нова дирекция “Стратегическо планиране и управление”, която има доста комплексни функции. Една от тях е например да подпомага администрациите за извършването на оценка на въздействието при разработването на стратегии, тоест, наистина има по-централизирано усилие за обобщаване на всички отделни секторни стратегии – ресорни регулации, което ще има дългосрочно влияние върху бизнес климата.
Също така са допълнени функциите на Правната дирекция на Министерския съвет.
Що се отнася до нашето министерство – на държавната администрация и административната реформа, министърът осъществява методическо ръководство и координира дейността по ограничаване на административното регулиране на стопанската дейност, разбира се, заедно с другите гореспоменати министри, например на икономиката. За подпомагане на тези функции сме създали специална дирекция за първи път, която се нарича Дирекция “Административно регулиране и обслужване” и тя работи все по-добре.
Това, което предвиждаме, е в бъдеще да продължим да извършваме преглед и анализ на действащите регулаторни режими с оглед на тяхното оптимизиране. Бих искал да ви припомня, че през предишните няколко години в голяма степен беше намален броят на лицензионните разрешителни и регистрационни режими, като някои от тях отпаднаха изцяло, а други бяха частично облекчени. В момента нашето министерство също помага в тази насока. Само от Нова година досега при съгласувателната процедура с другите министерства сме препоръчали да не се въвеждат 7 нови режима за бизнеса. Считаме, че това е правилната политика и ние твърдо ще стоим зад нея.
Още веднъж бих искал да Ви благодаря за Вашия въпрос и да Ви уверя, че на този етап може би е по-добре да не се създава отделно звено, което да се занимава само с това в държавата, а просто да се подобрява координацията между отделните звена и те да работят заедно все по-добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител господин Димитров.
Господин Димитров, имате възможност да зададете до два допълнителни въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Добър показател за това кога ще започне да работи тази система, ще бъдат законопроектите, които достигат при нас от Министерския съвет и техният вид. В момента, в който те съдържат освен общи пожелания и понякога някой и друг факт, в момента, в който започнат да съдържат един добър анализ и описание на различните алтернативи, ефекти, очакваните резултати и един по-дългосрочен аспект в тяхното мотивиране, тогава ще разберем, че тази система започва да работи.
Също така ми се струва, господин министър, че е хубаво към Министерския съвет да се създаде една структура, която да се заеме с цялата координация на процеса в България и която да изготвя методология и да следи за нейното спазване. В повечето европейски страни въпросът е уреден долу-горе така – Великобритания, Ирландия, от новите членки на Европейския съюз добра практика са Полша и Естония.
Струва ми се, че институционално липсва структурата, която координира всички тези действия.
Другото, което трябва да признаем, е, че сегашното мотивиране на законопроектите в България е недостатъчно, от което страда средният гражданин, понасяйки повече разходи, отколкото би понесъл в една ситуация, в която процесът е по-добър и в която законодателството се подобрява. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ще Ви помоля за съвсем кратък отговор, тъй като виждам, че господин Янев нетърпеливо очаква да заеме мястото си на трибуната.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Отговорът ще бъде съвсем кратък, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Считам, че Вашата препоръка е правилна и трябва да бъде приета. Отново искам да Ви информирам, че в Министерския съвет съществуват поне три дирекции, които имат отношение към този процес, например новата Дирекция “Стратегическо планиране и управление” на госпожа Снежана Димитрова, както досегашната и сегашна Дирекция “Икономическа политика” с директор госпожа Цвета Каменова и Правна дирекция с дирекция с директор Галя Маринска. Мисля, че и трите работят по тази тема.
Също така приемам и втората Ви препоръка. В тази връзка след десетина дни имам честта да бъда включен в делегацията на президента Първанов при посещение във Великобритания, където съм помолил за две срещи с ръководителите точно на тези структури, за които говорите и съм убеден, че те ще бъдат полезни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, мога да Ви предоставя цялостен доклад на мен и мои колеги как тази система трябва да са институционализира и как трябва да работи. В скоро време ще намеря начин да Ви го дам, то е разработено като система. Във Великобритания Ви препоръчвам да посетите госпожа Керън Хил, която отговаря за това и която има много добър опит по отношение въвеждането на тази система не само във Великобритания, но и в Естония.
Уважаеми колеги, крайно време е българският парламент и въобще Министерският съвет да започне да работи в полза на гражданите, а не просто да се приемат закони на килограм, чийто ефект никой не е оценил и никой не ги е видял и после това да струва много скъпо на бизнеса и средния български гражданин. Както е казал народът: “Три пъти мери – веднъж режи”, но това в политика все още го няма. Крайно време е тази система да бъде въведена и да се мисли какво се приема и защо се приема.
Много често, уважаеми колеги, приемаме закони, за които се казва: да, това е част от европейската интеграция, но самото европейско законодателство позволява сериозна гъвкавост, която никой не използва.
Ще ви дам за пример промените в българската Конституция. Бяха ли те обсъдени с обществото? Бяха ли взети предвид мненията на различни заинтересовани страни? Смятам, че ако е имало такива консултации, те са били недостатъчни. Бяха ли публикувани различните консултативни мнения в интернет, така че да се получи по-широк дебат? Виждате, че цената може да бъде много висока. Сега идват сигнали от Европейския съюз, че всъщност тези промени могат да попречат на нормалното влизане на България. Консултативният процес, оценката на ефектите е нещо изключително важно и може да има много висока цена, ако не се прави. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми народни представители, сега е 13,51 ч. Следващото питане е от народния представител Яни Янев, а за едно питане са необходими около 17 минути. Няма да можем да приключим до 14,00 ч. Виждам, че и неговото желание е такова.
Позволете ми, уважаеми народни представители, да благодаря на министъра на държавната администрация и административната реформа господин Николай Василев за днешното му участие и готовността да отговаря на всички питания и въпроси. Поради липса на време успя да отговори само на едно питане. Благодарим Ви за това, господин министър.
Едно съобщение: Комисията по изработването на промените в Конституцията ще проведе своето заседание във вторник от 14,00 ч. в зала “Запад”.
Следващото заседание е в сряда от 9,00 часа.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,52 ч.)

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Митхат Метин
Светослав Малинов