Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Метин Сюлейманов и Десислав Чуколов
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа, вчера пленарното заседание завърши с приемането на второ четене на Закона за храните – един сложен и голям нормативен акт.
В програмата ни за работа през седмицата фигурират още четири точки: проекти за решения за промени в постоянните комисии на Народното събрание; второ четене на законопроекта за концесиите – първа част; първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на законопроекта за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти и парламентарен контрол.
Предстои ни да разгледаме точка пета:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИТЕ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Този въпрос няколко пъти е поставян от различни парламентарни групи и надявам се днес да можем да приемем предложените решения. Доколкото съм информиран, парламентарните групи са направили своите консултации и това, което се предлага днес, е съгласувано. Надявам се, че разполагате с проектите за решения и ще можете да гласувате по предложените проекти.
Има няколко проекти за решения, предложени от Парламентарната група на Коалиция за България. Има и една поредица от предложения от Парламентарната група на „Атака”.
Има ли колеги от Парламентарната група на Коалиция за България, които са готови да представят своите проекти за решения? Уважаеми колеги, аз мога да ги прочета, а ако има някой от парламентарната група, който желае да даде пояснения, той би могъл да го направи.
Като съобщение: има предложение за решение на Коалиция за България за промяна в Комисията по здравеопазването, внесено на 7 март със съответния номер. Ръководството на комисията оттегля това решение с писмо до председателя от 29 март.
Следващият проект за решение е за промяна в Комисията по отбрана. Предложението е следното:
„Избира Васил Тодоров Калинов за член на Комисията по отбрана.”
Уважаеми колеги, предлагам да гласуваме предложенията по реда на представянето им, за да не се връщаме към съответния въпрос.
Отново повтарям:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в Комисията по отбрана
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 20, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира ВАСИЛ ТОДОРОВ КАЛИНОВ за член на Комисията по отбрана.”
Има ли съображения по този проект за решение? Не виждам.
Моля, гласувайте това решение.
Гласували 156 народни представители: за 152, против 4, въздържали се няма.
Решението е прието.
Следващото предложение на Коалиция за България е проект за решение за промяна в Комисията по правни въпроси. Проектът гласи:
„Проект
РЕШЕНИЕ:
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 20, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира АЛЕКСАНДЪР СТОЯНОВ АРАБАДЖИЕВ за член на Комисията по правни въпроси.”
Има ли съобщения по проекта? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 129, против 4, въздържали се 2.
Решението е прието.
Следващото предложение от Коалиция за България е за промяна ва Комисията по бюджет и финанси:
„Проект
РЕШЕНИЕ:
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 20, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава ГЕОРГИ ЧАВДАРОВ АНАСТАСОВ като член на Комисията по бюджет и финанси.
2. Избира НАДЯ АНТОНОВА КОЧЕВА за член на Комисията по бюджет и финанси.”
Има ли съобщения? Няма.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 134 народни представители: за 131, против 2, въздържал се 1.
Решението е прието.
Следващото предложение е за промяна в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред:
„Проект
РЕШЕНИЕ:
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 20, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава ВАСИЛ ТОДОРОВ КАЛИНОВ като член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
2. Избира НАДКА БАЛЕВА ЯНКОВА за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.”
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 137, против 3, въздържали се 4.
Решението е прието.
Следващото предложение на Коалиция за България за промяна в Комисията по труда и социалната политика е:
„Проект
РЕШЕНИЕ:
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 20, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира ИВАН ЖЕЛЕВ ИЛЧЕВ за член на Комисията по труда и социалната политика”.
Няма желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 133, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Следващо предложение за решение e за промяна в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта:
„Проект
РЕШЕНИЕ:
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 20, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава НАДКА БАЛЕВА ЯНКОВА като член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
2. Избира ГЕОРГИ ЧАВДАРОВ АНАСТАСОВ за член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.”
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 136, против 2, въздържали се 2.
Решението е прието.
Следващият проект за решение, предложен от Коалиция за България, е за промяна в Комисията по европейска интеграция:
„Проект
РЕШЕНИЕ:
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 20, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира ПЕНКО АТАНАСОВ АТАНАСОВ за член на Комисията по европейска интеграция.”
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 134, против 2, въздържали се няма.
Решението е прието.
Следващият проект за решение e за промяна в Комисията по транспорт и съобщения:
„Проект
РЕШЕНИЕ:
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 20, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава АЛЕКСАНДЪР СТОЯНОВ АРАБАДЖИЕВ като член на Комисията по транспорт и съобщения.
2. Избира БОРИС СТЕФАНОВ НИКОЛОВ за член на Комисията по транспорт и съобщения.”
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 127, против 1, въздържал се 1.
Решението е прието.
Следва проект за решение за промяна в Комисията по парламентарна етика:
„Проект
РЕШЕНИЕ:
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 20, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава ТОМА ЯНКОВ ТОМОВ като член и заместник-председател на Комисията по парламентарна етика”.
2. Избира КОСТАДИН АЛЕКСАНДРОВ КОБАКОВ за заместник-председател на Комисията по парламентарна етика.”
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Решението е прието единодушно.
Следващият проект за решение е за промяна в Комисията по правата на човека и вероизповеданията:
„Проект
РЕШЕНИЕ:
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 20, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава МАРУСЯ ИВАНОВА ЛЮБЧЕВА като член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.”
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Следващото предложение е за промяна в Комисията по здравеопазване:
„Проект
РЕШЕНИЕ:
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 20, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава НАДЯ АНТОНОВА КОЧЕВА като член на Комисията по здравеопазване.
2. Избира ДОНКА ИВАНОВА МИХАЙЛОВА за член на Комисията по здравеопазване.”
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Решението е прието единодушно.
Последното предложение на Коалиция за България е за промяна в Комисията по гражданското общество и медии:
„Проект
РЕШЕНИЕ:
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 20, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава ДОНКА ИВАНОВА МИХАЙЛОВА като член на Комисията по гражданското общество и медии.”
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 122, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.
Преминаваме към проектите за решения, представени от Парламентарната група на Коалиция “Атака”.
Първото е на основание чл. 20, ал. 2 и чл. 15, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, подписано от председателя на парламентарната група, който предлага народният представител Минчо Христов Куминев, както е формулирано тук, “да се смята за освободен като заместник-председател в Комисията за борба с корупцията”.
Очевидно не може да се смята за освободен преди Народното събрание да го е освободило, така че ако няма съображения по този проект за решение, аз ще го подложа на гласуване.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, ако колегите са внесли текст “да се смята”, той не е некоректен, тъй като съгласно чл. 20 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: “Председателят, заместник-председателите и членовете на постоянните комисии се освобождават предсрочно” и една от хипотезите е - “по тяхно искане”, като в случаите по ал. 1, т. 1, каквато е тази хипотеза, “освобождаването се обявява без да се обсъжда и гласува”.
Проблемът тук е, че няма искане от Минчо Христов за освобождаване като член на комисията.
В същото време, съгласно ал. 2 на чл. 20, председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно при прекратяване на членството си в парламентарната група от чиято квота са избрани в комисията по предложение на парламентарната група, след като им се даде право да бъдат изслушани.
Това беше нов текст, който е създаден сега с този правилник и се прилага за първи път. Така че от това, което може да се прочете вътре, ми се струва, че могат да се направят със сигурност няколко извода.
Първо, че “Атака” е в правото си да поиска оттеглянето на свой представител, излъчен като заместник-председател.
Второ, че е право на парламента да избере нов заместник-председател. Откъде произлизащ? Може да произлиза отвсякъде, защото съгласно чл. 19 количественото съотношение се спазва между членовете.
Трето, никой от членовете на групите в парламентарните комисии не може да бъде освобождаван като член на парламентарна комисия само на основание, че е напуснал парламентарната си група. Трябва да има и нещо друго. Тогава правилникът казва, че той губи качеството си на представител на съответната парламентарна група в комисията, но тя запазва правото си да има свои представители. Така че в случая Минчо Христов не може да бъде освобождаван като член.
Коректен е текстът, който казва да констатирате, че той не може да бъде заместник-председател от името на „Атака”. Но кой да бъде заместник-председател е въпрос, който трябва да реши пленарната зала, по който могат да бъдат направени предложения, и във връзка с което може да бъде предложен и човек от „Атака”. За човека от „Атака” има постъпило писмено предложение.
Аз правя второ предложение. Тъй като независимите депутати в парламента станаха достатъчно много, те не са представени в ръководства на комисии, поне не на легитимно основание, няма изискване в правилника за пропорционалност на ръководства. Мисля, че Минчо Христов може да остане като заместник-председател на комисията на основание като независим депутат, които също трябва да бъдат представени по някакъв начин в ръководствата, не като представител на „Атака”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин председателю, като четем правилника, нещата изглеждат малко объркани, но иначе са много прости и елементарни. Госпожа Дончева ги изложи тук. Аз не съм съгласен с нея само по един въпрос – че независимите народни представители могат да бъдат заместник-председатели на парламентарните групи, тъй като в правилника и така се създаде традиция в този парламент, такова нещо никъде няма. По този начин, ако наистина е така и парламентът реши, следва да се промени правилникът и да бъде дадена възможност на всички – не се касае само до госпожа Банкова и до господин Минчо Христов, става въпрос и за останалите независими народни представители, които да се включат в комисии и да им се даде съответната квота, съответно да бъдат и заместник-председатели на комисии. До този момент обаче ще следва разпределението на заместник-председателските и председателските места да бъде това, което направиха след консултации парламентарните групи в началото на работата на 40-то Народно събрание.
Вярно е, че се промени съотношението на парламентарните групи. В това отношение причината е Парламентарната група на Партия „Атака” и засега Парламентарната група на ОДС. Досега в двете парламентарни групи са настанали промени, но в настоящия момент това не може и, според нас, не следва да бъде причина за промяна на квотите на председателските и заместник-председателските места. Тоест, ако бъде направена такава промяна, това трябва да бъде санкционирано по съответния ред, а не да бъде правено ад хок по повод на тези промени, които се правят в момента по повод исканията на БСП и в случая на „Атака”. От другите парламентарни групи няма искания за такива промени.
Ето защо аз предлагам да процедираме по следния начин. Госпожо Дончева, ние заявяваме, че оттегляме Стела Банкова и господин Минчо Христов като наши бивши представители като заместник-председатели в Комисията за борба с корупцията и в Комисията по труда и социалната политика. В Комисията по труда и социалната политика остава един наш представител – Георги Димитров. Поради изложени преди малко от мен съображения, според квотите, които действат в този момент и които не са променени, ние не можем да ги променяме ад хок в момента, Георги Димитров ще следва да стане заместник-председател на тази комисия. Ние правим това предложение, без значение, че до този момент не е направено писмено. Не се изисква такава формалност.
Що се касае до Комисията за борба с корупцията, след като сме направили предложение за замяна на господин Чуколов и господин Илиев, и господин Илиян Илиев става член на Комисията за борба с корупцията, имаме и писмено предложение, което не е нужно, но го повтарям и в устен вид, той да стане заместник-председател и на тази комисия.
Повтарям, в момента не съществува ситуация, в която да променяме квотите относно представителствата на председателските и заместник-председателските места. Иначе би трябвало да променяме и другите. Това съотношение, което от начало беше прието, трябва да бъде ново съотношение. Контактните групи да го съгласуват и оттам да отидем на генерални промени, ако щете, за представителите в Европейския съюз и във връзка с всяко друго представителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Шопов, няма квоти по отношение на ръководствата. Има квоти по отношение на състава на постоянните комисии. В общи линии, когато правим тези промени, ние се съобразяваме и с квотите на постоянните комисии.
Второ, не е вярно, че няма ново количествено съотношение. По това ново количествено съотношение, основано на броя на членовете на парламентарните комисии, процентът на Парламентарната група на „Атака” е паднал от 8,75% на 5,83%. За сведение, ОДС и ДСБ имат по 7,08%; Парламентарната група на „Народен съюз” – 5,42%, а независимите – 4,17%. Те имат 4,17%. На практика независимите са повече от парламентарна група. Ако те се третират като парламентарна група, също биха могли да претендират. Дали те са в състояние да се консолидират или не, за да претендират за цялостно разпределение, това е друг въпрос. Правилникът не ни задължава да им даваме квоти във всяка комисия, но коректният подход изисква да признаете, че пленарната зала може да избира заместник-председател на друг принцип и че тя не е длъжна този път, в този случай да избере от „Атака”.
Освен това дискутирахме и в момента беше поставено на обсъждане само решението за Комисията за борба с корупцията. Като дойдем до Комисията по енергетика, за която имате предложение; до Комисията по местно самоуправление; до Комисията по социална политика – тогава вече ще дискутираме казус по казус.
Господин председателю, предлагам процедурно да изчистим въпроса с Комисията за борба с корупцията и да продължим с другите решения, които „Атака” е внесла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре би било, но няма да може точно в тоя момент.
Заповядайте за втора реплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! След принципните съображения, които госпожа Дончева сподели по повод изказването на колегата Шопов, бих искал да добавя следното. Различни практики познава българският парламентаризъм. Имаше периоди, в които, за да се реализира една политическа воля, за да не напускат народните представители парламентарните си групи, в правилника беше записано, че когато напуснат парламентарната си група, те не могат да бъдат нейни представители в комисиите и преставаха да работят в тези комисии.
Аз смятам, че този парламент направи крачка напред, защото прие разбирането, че работата на народните представители в парламентарните групи не е привилегия, а е тяхна отговорност да отдадат своя професионализъм за подготовка на решенията, които се изработват в парламентарните групи. След като сме направили това и то е положително, остава да отговорим на един конкретен въпрос: ако правото за участие в ръководството на комисиите е дадено на парламентарните групи, ако даден народен представител е напуснал парламентарната си група, тя може да ни уведоми, че той престава да бъде заместник или председател от нейно име, тогава пленарната зала има само една възможност – дали да избере този човек за заместник-председател на комисията, без да е представител на групата, или да гласува предложението на тази група, че го освобождават и да се търси нов.
Аз предлагам в случая господин Минчо Христов, който е безспорно един честен и почтен човек, освободен от Парламентарната група “Атака”, загубил този си статус, с гласуване да го изберем за заместник-председател на тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Шопов, заповядайте за дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Аз съм съгласен с цялата логика на госпожа Дончева, но точно от нея ще изведа моето възражение. Дори да се е създало ново съотношение, това ново съотношение все пак трябва да се вземе предвид и да се съизмери в контекста на нещата относно всички парламентарни групи до момента. Парламентарната група “Атака” със своите 14 члена е по-голяма от Парламентарната група на БНС с един човек и по-малка само с двама души от ДСБ. Така че по този начин, ако гледаме реално на нещата, “Атака” оставаме с двама заместник-председатели.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Правилникът не задължава въобще да имате.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Вие в момента сте безкрайно откровена. Явно, че това е целта на всички – да бъде дискредитирана “Атака”.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Естествено, че е така.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, тук има подхвърляния “естествено” и всички са много доволни от този факт.
Да си дойдем на думата – не става въпрос за правилник, не става въпрос за съотношение, не става въпрос за справедливост, не става въпрос за парламентаризъм, а в момента всички са срещу “Атака”. Ако може “Атака” да бъде изхвърлена оттук.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Правилно.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, откровени сте. Казвате, че е правилно. Забравих Ви името, господине. Кой бяхте? Много скоро ще бъдете забравен и Вие от българския парламент и ще се върнете във Варна да си въртите далаверите.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Затова нямате място тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Уважаеми колеги, да се опитаме да формулираме това, което ще гласуваме. Писмото на Парламентарна група “Атака” визира два текста от нашия правилник.
Член 15, ал. 4 предвижда: “При напускане на парламентарна група или изключване от състава й народният представител губи мястото си в постоянните комисии като представител на съответната парламентарна група, в делегациите на Народното събрание, в качеството си на наблюдател в Европейския парламент и други изборни длъжности в Народното събрание.”
Тоест, без гласуване, по силата на ал. 4 от чл. 15 господин Христов не е представител на Парламентарната група “Атака” в тези комисии. Това не означава, че той губи мястото си в комисията, но той не е представител на парламентарната група, която първоначално го е избрала и го е предложила за избиране в комисията. Така че той има статута на независим народен представител в Комисията по корупцията в случая.
Вторият текст е ал. 2 на чл. 20, която предвижда: “Председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно при прекратяване на членството си в парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията, по предложение на парламентарната група, след като им се даде правото да бъдат изслушани.”
Тоест формулировката на писмото на ръководството на парламентарната група не е коректно в тази редакция – господин Христов да се смята за освободен. Онова, което би трябвало да се формулира, е, че поради предсрочно прекратяване на членство или изключване от парламентарната група съответната парламентарна група предлага съгласно алинеята на чл. 20 съответният народен представител да бъде освободен от поста заместник-председател, което подлежи на гласуване по предложение на парламентарната група. Преди обаче да се пристъпи към гласуване е редно народният представител да бъде изслушан, ако той желае.
Желаете ли, господин Христов, да бъдете изслушан?
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не желаете.
В такъв случай трябва да гласуваме предложението за освобождаване на господин Минчо Христов Куминев като заместник-председател на Комисията за борба с корупцията и след това да видим как ще процедираме по изказаните предложения за нов избор.
Така че подлагам на гласуване предложението на Парламентарна група “Атака” за освобождаване на господин Минчо Христов като заместник-председател на Комисията за борба с корупцията.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Като представител на “Атака”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Като заместник-председател на Комисията за борба с корупцията. Той не е представител на “Атака” по силата на чл. 15, ал. 4. Той е загубил това качество на представител на “Атака” автоматично, без гласуване, но не е загубил поста си на заместник-председател.
Госпожа Дончева желае думата за процедура. Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин председател, аз мисля, че не трябва да се гласува в този случай и че колегите от “Атака” са коректни в предложението си.
Хипотезата на чл. 20, ал. 1, т. 1 съгласно ал. 3 на чл. 20 е, че освобождаването се обявява без да се обсъжда и гласува, в случаите по т. 1 на ал. 1 – както сме в сегашната хипотеза. Като освобождаването на господин Минчо Христов като заместник-председател, защото той е бил излъчен за такъв от “Атака” съгласно ал. 3 на чл. 20, трябва да се обяви, без да се гласува. Изборът на нов заместник-председател, който и да е той, не може да стане без гласуване. Тук вече ще има гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Дончева има основание. Алинея 3 на чл. 20 гласи: “В случаите по т. 1 на ал. 1 и на ал. 2 освобождаването се обявява, без да се обсъжда и гласува, а в случаите по т. 2 на ал. 1 – с решение на Народното събрание.”
Тук има известно противоречие между ал. 2 и ал. 3, защото не е ясно какъв е смисълът на изслушването, което предвижда ал. 2, след като не се гласува след това. Права е госпожа Дончева, че ал. 3 недвусмислено обявява освобождаването. Така че трябва да приемем, че господин Минчо Христов Куминев е освободен като заместник-председател в Комисията за борба с корупцията.
Предложението за избиране трябва да постъпи по същия начин, по който постъпват всички други предложения. Редно е те да бъдат внесени писмено в деловодството и да бъдат заведени, след което да бъдат подложени на гласуване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Няма пречка да се предложи от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз ще подложа онези, които са внесени, но някои не са.
Струва ми се, че е редно да бъдат внесени по съответния начин. Това е решение, което се оформя, завежда в деловодството и се гласува. Иначе бихме създали една много свободна практика, която досега не е прилагана в Народното събрание.
Нова процедура на госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Конкретно точно за този казус с Комисията за борба с корупцията има още един проблем. Човекът, който е предложен като евентуален заместник-председател от „Атака”, все още не е избран за член. А за да бъде избран за член, при положение че Минчо Куминев не може да загуби мястото си, трябва вече писмено да постъпи предложение за увеличаване броя на членовете на Комисията за борба с корупцията, каквото няма.
Затова, господин председателю, освен казуса може ли в залата да се правят устни предложения за ръководство, каквото аз мисля, че правилникът допуска и никъде няма забрана за това, освен канцеларската традиция, ако все пак решите, че е добре да бъдат внасяни писмено предложенията, ние ще се съгласим. Само че за избора на нов член от страна на „Атака” трябва писмено постъпило искане за увеличаване броя на членовете на комисията, каквото няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагам ви да процедираме стъпка по стъпка.
Заповядайте, господин Шопов, но след това ще Ви предложа как да вървим напред.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Госпожо Дончева, аз също ще се усмихна като Вас и ще Ви кажа: ние сме си свършили работата. Ние сме си внесли точно предложение за член на комисията и това е господин Илиев. И съответно друго предложение, с което господин Илиев да стане заместник-председател на тази комисия. (Шум и реплики в залата.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не сте внесли предложение за промяна броя на членовете на комисията.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не е нужно такова предложение. Не е нужно такова предложение, защото при това положение в тази комисия ние нямаме нито един друг свой член. (Шум и реплики в залата.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Трябва да се увеличи броят.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Няма нужда! Естествено, че няма нужда от това.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Комисията е гласувана като бройка, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Няма нужда от такава промяна!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Как да няма?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Естествено, че няма нужда!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Първо, регистрираме освобождаването на господин Минчо Христов от поста заместник-председател на Комисията за борба с корупцията въз основа на чл. 20, ал. 3, във връзка с ал. 2 на същия член, и чл. 15, ал. 4.
Второ, преминаваме към дискусията, която фактически върви, за избора на господин Илиян Вълев Илиев за заместник-председател на Комисията за борба с корупцията.
Всъщност това предложение, направено от Парламентарната група на „Атака”, е заведено в деловодството и гласи, искам да повторя: „Въз основа на чл. 79 от Конституцията и членове 17 и 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от парламентарната група се предлага господин Илиян Вълев Илиев да бъде избран за заместник-председател на Комисията за борба с корупцията.”
Госпожа Дончева повдигна въпроса, че той не е член на комисията. Това ли е Вашият аргумент?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Че комисията е от 16 души, а той ще бъде 17-и. Излиза се от общия брой на членовете на комисията, обнародван в „Държавен вестник”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Освен това се излиза от квотния принцип, регламентиран в правилника, и дори се получава увеличаване на броя на членовете на комисията. (Силен шум и реплики в залата.)
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не е така! Той се заменя с Илиян Илиев.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не може така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще Ви дам думата, господин Шопов, само да довърша. Не можете да водите този дебат през залата. Трябва да минете през трибуната.
Това е предложението на Парламентарната група на „Атака”. Припомням възражението, направено преди да ви го представя, а именно: увеличава се числеността на комисията, предлага се кандидат, който не е член на комисията.
Заповядайте, господин Шопов, за Вашето възражение. (Шум и реплики в залата.)
Моля да изслушате господин Павел Шопов!
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Не е така! Тук не става въпрос Илиян Илиев да стане нов член на комисията и комисията да се увеличи. Става въпрос за замяна. Ако видите как е разпределението на комисиите, ще забележите, че в момента член на тази комисия е господин Чуколов. Илиян Илиев отива там, той е втори наш член. Ето, вижте, госпожо Дончева, и комисията остава със същия брой. Така че недейте да тържествувате и да считате, че е така, както казвате.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Погледнете си „Държавен вестник”, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Точно така, господин Чуколов е член на тази комисия.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не е член. Няма такъв член на комисията. Ето Ви „Държавен вестник”.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Как да не е член? Ние си знаем, че Чуколов е член на тази комисия и правим замяна.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Ето Ви „Държавен вестник”. Вие какво си знаете, аз не знам.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Той е член на комисията.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Няма такъв. Минчо Христов е член. (Силен шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Пред мен е съставът на Комисията за борба с корупцията. От Парламентарната група на „Атака” няма нито един член. Под номер 12 фигурира Минчо Христов Куминев като независим. Това е регистрираният в деловодството на Народното събрание състав, господин Шопов.
Господин Божинов, желаете думата. Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, вземам думата за процедурно предложение относно въпроса можем ли без писмено предложение да гласуваме избирането на заместник-председател.
Каква е практиката на българския парламент? Когато парламентът се е конструирал и са били направени писмени предложения от името на парламентарните групи и са правени предложения от народни представители за алтернативни заместник-председатели на комисии, парламентът никога не е отказвал да гласува и тези предложения, направени в залата.
Така че в момента сме в процедура на освобождаване на заместник-председател по едно основание. И аз правя формалното предложение същият народен представител в момента, в който ни уведомяват, че е загубил статута си на заместник-председател, да бъде избран с гласуване и това суверенно право на залата да реши никой не може да го отмени.
Затова аз ви предлагам да подложим на гласуване моето предложение колегата да бъде избран за заместник-председател на тази комисия още на това заседание. Този знак не е без значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата независимият народен представител Станчо Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, струва ми се, че дебатът, който се провежда в залата, наистина трябва да се направи по-широко. Знаете, че правилникът трябва да бъде спазван от Народното събрание и тъй като в чл. 18 пише, че всеки народен представител може да бъде избиран в най-много две постоянни комисии, в чл. 19 пише, че при определяне състава на постоянните комисии се запазва съотношението му и числеността на парламентарните групи, броят на хората, и вижте какво пише в ал. 3 на чл. 19: „Ръководството и членовете на постоянните комисии се избират по предложение на парламентарните групи или на народен представител с явно гласуване в цялост, освен ако не бъде направено възражение срещу някой от предложените кандидати.”
Уважаеми колеги, когато в началото се правеше съотношението на комисиите, парламентарните групи бяха при едно положение. Сега Парламентарната група на „Атака”, знаете, представлява две трети от това, което беше. Една трета вече са независими. Независимите имат бройка за съставяне на група. Това, че няма група, не означава, че независимите нямат права. Щом имат възможност да направят група, да имат представителство и дори председатели и заместник-председатели на комисии. Защото, както виждате, парламентарните групи са с по двама, трима повече от независимите, а имат председатели на комисии, имат заместник-председатели.
В случая господин Христов става независим народен представител и може да си бъде заместник-председател. Дори може да бъде избран като председател на някоя комисия като независим народен представител. Съотношението в парламента се променя, съответно и ние в парламента трябва да вземем решение по тези въпроси. Не виждам нищо лошо господин Христов да си остане заместник-председател, дори и някои от другите независими народни представители да станат заместник-председатели на комисии, тъй като бройката е достатъчно голяма за парламентарна група. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, предлагам ви да се върнем към проекта за решение, който дискутираме в момента. Аз не помолих господин Тодоров да прекъсне изказването си, въпреки че той засегна по-широкия аспект на въпроса, свързан с квоти и представителство.
Намираме се в следната ситуация. Разглеждаме проект за решение, внесен от Парламентарната група на „Атака” за избиране на заместник-председател на Комисията за борба с корупцията, който не е член на комисията. Следователно, ако стигнем до гласуване на този проект за решение, то би трябвало да се разбира, че с гласуването си Народното събрание го избира и за член на комисията. Обаче това веднага поставя въпроса за общия брой и разпределението на представителството в комисията.
Направено е устно предложение в пленарната зала от господин Божинов за избиране на заместник-председател. (Реплики с искане на думата от народния представител Павел Шопов.)
Нека да довърша, ще Ви дам думата за процедура. Само искам да ви кажа как разбирам момента, в който се намираме, и ви моля за вашето внимание. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, моля ви за внимание! Тезата на господин Божинов е, че е допустимо да гласуваме предложение за заместник-председател, което не е внесено формално, писмено, а се прави в залата в момента. Моето основание да поставя под въпрос това становище е, че правилникът предвижда, че проектите за решения се третират така, както законопроектите. Записано е изрично, че законопроектите заедно с мотивите към тях се внасят при председателя на Народното събрание, незабавно се регистрират в публичния регистър и т.н. Ето защо аз не мога да поставя на гласуване това предложение.
Но не мога да поставя на гласуване и предложението, внесено от Парламентарната група на „Атака”, тъй като то влиза в противоречие с друго решение на Народното събрание, което е фиксирало числеността на комисията. Предлага се избор за заместник-председател на народен представител, който не е член на комисията. Това не може да стане.
Желаете ли думата за процедура, господин Шопов?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
В такъв случай преминаваме нататък.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Станала е една грешка в многото гласувания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За процедура има думата госпожа Дончева.
Госпожа Дончева желае да поправим една грешка, допусната в хода на гласуванията.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): С гласуванията по предишните решения има постъпил проект за решение по отношение на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и на Комисията по здравеопазването. Има проект за решение, който заменя Надя Антонова Кочева с Маруся Любчева за член на Комисията по здравеопазване, който е оттеглен. Във връзка с оттегленото предложение е било и направеното предложение да бъде освободена Маруся Любчева като член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, за да не й стане това трета комисия. Първото предложение е оттеглено, но кой знае защо е останало решението за освобождаването на Маруся Любчева като член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, което на практика няма логика. Преди малко парламентът е гласувал в общата група за освобождаване и името на Маруся Любчева, но аз предлагам сега парламентът да вземе друго решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Считате ли за коректно процедурата да искате прегласуване на това решение и да се гласува „против”?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, тъй като това е процедурната възможност.
Моля за прегласуване по този въпрос и призовавам залата да гласува „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, в хода на гласуването на предложенията на Коалиция за България аз поставих на гласуване и беше гласуван проектът за решение за промяна в състава на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Той предвижда освобождаване на госпожа Любчева като член на комисията. Както стана ясно от обясненията на госпожа Дончева, фактически това решение влиза в противоречие с други решения, които гласувахме. Ето защо решението е за прегласуване на това решение, тъй като очевидно, за да избегнем недоразумението, то следва да бъде отхвърлено. Това решение, пак повтарям, противоречи на другите решения.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за няма, против 108, въздържали се 11.
Решението е отхвърлено. Грешката е поправена.
Продължаваме с предложенията на Парламентарната група на „Атака”.
Следващото предложение е за промяна в състава на Комисията по енергетика. Предложението е за освобождаване на Минчо Христов Куминев като член на Комисията по енергетика и включване в същата на Волен Николов Сидеров. Решението е формулирано по следния начин:
„РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по енергетика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Минчо Христов Куминев като член на Комисията по енергетика.
2. Избира Волен Николов Сидеров за член на Комисията по енергетика.”
Заповядайте, госпожо Дончева, за процедура.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, аз моля да отклоните и това предложение на „Атака” за сряда, защото Минчо Христов Куминев не може да бъде освободен само като член на основание на това, че е напуснал парламентарната група. „Атака” остава без представител и тя има право да си предложи някой нов представител, но едновременно с това трябва да поиска и увеличаване броя на членовете на тази комисия. Така че моля да отложите гласуването по това предложение, за да имат възможност колегите да си направят корекцията до сряда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение от госпожа Татяна Дончева, което попада под режима на чл. 42, ал. 2, т. 5, който предвижда отлагане на гласуването.
Моля, гласувайте това процедурно предложение за отлагане на гласуването по проекта за решение, който ни е представен.
Гласували 128 народни представители: за 121, против 5, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието, гласуването се отлага.
Следващият проект за решение е във връзка със състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Предлага се освобождаване на Владимир Първанов Кузов като член на комисията и включване в същата на Волен Николов Сидеров. Решението е формулирано по следния начин:
„РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Владимир Първанов Кузов като член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
2. Избира Волен Николов Сидеров за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.”
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю! Вземам думата, за да подкрепя направеното предложение, защото това е случай, в който има допълнителни доводи и можем да се позовем на чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Освен обстоятелството, че Владимир Кузов вече не е член на парламентарната група, която го е излъчила, има особеност във връзка с тежката съдебна ситуация, в която се намираме и която откровено дискредитира Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Това е комисия, в която се вадят удостоверения за достъп до класифицирана информация. Разбира се, че парламентът не е съд, че нямаме никакви права върху поведението на колегата, но при създалата се ситуация това е наистина наложително.
Затова смятам, че в този случай парламентът може да се позове на чл. 17, ал. 5 и да освободи и на допълнителните основания члена на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Въпросът с квотата на “Атака” в комисията стои така: състои се от 26 члена, като “Атака” на базата на своите проценти от общата численост има 1,50. Това е буквално границата за втори член. Така че механичната замяна на “Атака” на този етап е възможна при тази численост на комисията.
Тъй като възникна проблем с други парламентарни групи, в чийто състав също има напуснали народни представители, аз ви предлагам сега да подкрепим решението, както е внесено, като използвам парламентарната трибуна, за да кажа на колегите, че очевидно ще се наложи промяна в съотношението на базата на договаряне и е възможно някои от малките парламентарни групи да намалят броя на представителите си при общо намаляване на членовете на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Текстът, на който се позовава госпожа Дончева, обосновавайки своето предложение, гласи: “Народното събрание може да извършва промени във вида, броя и съставите на постоянните комисии”. Фактически госпожа Дончева заявява и предлага да бъде направена промяна в състава на постоянната комисия, която води до промяна в общата численост на комисията.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): “Атака” си сменя Владимир Кузов с Волен Сидеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Всъщност на мястото на независимия господин Кузов се предлага съответната промяна.
Малко се колебая, откровено казано, госпожо Дончева, защото числото 1,50 наистина е гранично и не е много ясно как се съотнася с евентуалните промени, които другите парламентарни групи ще обосновават като обективно произтичащи от променените съотношения. Струва ми се, че изпадаме малко в двойнствена практика, да не кажа двоен стандарт, в един случай да отклоняваме гласуването на такова предложение, което заменя независим вече с представител на парламентарна група с гласуване практически на същия казус, независимо от тези съображения, които Вие изказахте.
Аз бих предложил да отложим и това гласуване, като бъде разгледано достатъчно внимателно съотношението в тази наистина важна комисия и бъде предложена промяна или промени, които са съгласувани между парламентарните групи.
Бих помолил госпожа Дончева, ако не възразява, да оттегли предложението си за подлагане на гласуване на това решение в този момент.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Оттеглям го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Следващото предложение от Парламентарната група “Атака” е за промени в състава на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Предлага се освобождаване на Илиян Вълев Илиев като член на комисията и избирането на негово място на Десислав Славов Чуколов.
Проектът за решение гласи:
“1. Освобождава Илиян Вълев Илиев като член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
2. Избира Десислав Славов Чуколов за член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.”
Има ли съображения по този проект? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Следващият проект за решение е за промени в състава на Комисията по околната среда и водите. Предложението е за освобождаване на госпожа Стела Банкова като член на Комисията по околната среда и водите и избирането на Тодор Батилов за член на комисията. Но госпожа Банкова е независим народен представител. Има ли основание да бъде подлагано на гласуване нейното освобождаване? Тя остава член на комисията.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): “Атака” има 1,23 – няма право на втори член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам основание за поставяне на гласуване на този проект за решение.
Уважаеми колеги, с това приключват предложенията, постъпили от Парламентарната група на “Атака”. С това се изчерпва и точката от дневния ред под № 5.
Преминаваме към точка шеста:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОНЦЕСИИТЕ – първа част.
Давам думата на председателя на Комисията по икономическата политика господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви.
Правя процедурно предложение във връзка с второто четене на Законопроекта за концесиите да поканим в залата господин Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата на господин Ковачев.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: “Закон за концесиите.”
“Част първа – Обща част.”
Комисията предлага частите в законопроектите да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по заглавието на законопроекта? Няма.
Моля да гласуваме заглавието на законопроекта и предложението на комисията за отпадане на частите в него.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 1 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
“Чл. 1. С този закон се уреждат условията и редът за предоставяне, изпълнение и прекратяване на концесии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по чл. 1 няма.
Моля да гласуваме наименованието на Глава първа и чл. 1 в редакция на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 89, против 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 2 има направени следните предложения.
Има предложение на народния представител Борислав Великов, което се подкрепя от комисията.
Има предложение от народния представител Борислав Ноев да отпадне т. 3 на ал. 3 на чл. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Петър Кънев също е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:
Член 2, ал. 1 се изменя така:
“Чл. 2. (1) Концесията е право на експлоатация върху определен обект от обществен интерес – обект на концесията. Концесията се предоставя от концедент на лице, регистрирано като търговец – концесионер, срещу задължението на концесионера да изгради и/или проектира и/или експлоатира и поддържа обекта на концесията на свой риск и със средства, осигурени от него.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 2:
“Чл. 2. (1) Концесията е право на експлоатация върху обект от обществен интерес, предоставен от концедент на търговец-концесионер, срещу задължението на концесионера да изгради и/или управлява и поддържа обекта на концесията на свой риск.
(2) Концесията се предоставя въз основа на дългосрочен писмен договор с определен материален интерес, сключен между концедента и концесионера.
(3) Според предмета си концесиите са:
1. концесия за строителство;
2. концесия за услуга;
3. концесия за добив.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване по чл. 2 заповядайте, господин Ноев. Вие имате предложение, което не е прието от комисията.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Госпожо председател, дами и господа! Моето предложение е да отпадне концесията за добив и се основава на това, че в много случаи ще се касае просто за подарък, а не за даване на нещо на концесия.
В днешните вестници дори излезе голяма статия, че минералната вода това е петролът на България. Вижте какво се получава – примерно, за да се експлоатира един минерален извор не трябват никакви първоначални капиталовложения. Същото се отнася и за един горски масив. Ако един горски масив се даде на концесия, това значи, че един човек може да започне само с една брадва и след една година да стане милионер. Значи, ние даваме на този човек просто подарък, подаряват се национални богатства.
Условията за даване на концесия са доста неясни. Става така, че по някаква линия – дали партийна или мафиотска, ще се облагодетелстват хора, които не заслужават това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплики на изказването на господин Ноев? Няма.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Димитров. И Вие имате предложение по текста.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз и колегата Ясен Попвасилев от СДС по чл. 2 сме предложили да се включи и проектирането в основните дейности, които се извършват по концесиите. Според нас това е пропуснато. Комисията не е взела предвид нашето предложение.
Вторият момент, който е по-скоро принципен. Става въпрос за следното нещо – вижте как завършва чл. 2, ал. 1: “поддържа обекта на концесията на свой риск”. Добре е, че отпадна “и със собствени средства”. По-нататък ще видите текстове, в които се казва, че държавата може да поема до определен процент от разходите по концесиите. Е, как тогава рискът се носи от концесионера? В смисъл, как прехвърля риска, пък държавата му дава пари за управление на концесията?
Разходите за управление са много интересни като дефиниция, уважаеми колеги. Какво е разход за управление? Какво влиза там? Какво се включва? Така че за нас не е ясно как се прехвърля рискът, пък държавата може да поема част от разходите на концесионера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Няма други желаещи за изказване по чл. 2.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Борислав Ноев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 8, против 58, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението по чл. 2 на господин Попвасилев и господин Димитров, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 21, против 43, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на чл. 2.
Гласували 95 народни представители: за 86, против 7, въздържали се 2.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 3 има направено предложение от народния представител Евдокия Манева – в чл. 3 текстът след думите “обекта на концесията” се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение и от народния представител Нено Димов – в чл. 3 в края отпада текстът “или от това право и компенсация от страна на концедента по чл. 8, ал. 1”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3, като предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 3. Концесията за строителство има за предмет изпълнение на строеж – обект на концесията и неговото управление и поддържане след въвеждането му в експлоатация, като възнаграждението се състои в правото на концесионера да експлоатира обекта на концесията или от това право и компенсация от страна на концедента по чл. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказване по чл. 3.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Първо искам да кажа, че ще говоря за чл. 3 и чл. 4 едновременно. Няма да правя отделна мотивация за следващото си предложение, защото по същество е едно и също и няма смисъл да ви ангажирам два пъти с едни и същи аргументи.
Искам да започна с това, че проблемът всъщност е в чл. 8, който вече не е чл. 8, тъй като той е отпаднал, а в чл. 6. Някак си, цитирайки нещо в бъдещe време, не мога да мотивирам защо искам тук да отпадне, защото всъщност проблемът е в новия чл. 6. От тази гледна точка предлагам да оставите тези неща в зависимост от това как ще бъде гласуван чл. 6. Ако приемете моите предложения по новия чл. 6, автоматично тези две препратки трябва да отпаднат. Ако не ги приемете, респективно да останат.
Така че, госпожо председател, не ми е ясно точно каква правна техника трябва да се използва в момента, но когато се цитира нещо напред в закона, възниква този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това, което можете да направите като процедурно предложение, е да се отложи гласуването на чл. 3, включително и Вашето предложение по него, до гласуването на чл. 6.
НЕНО ДИМОВ: Обяснявам още веднъж. На първо четене беше чл. 8. Член 8 се премести като чл. 6. Аз имам предложение по чл. 8, който респективно да отпадне, което трябва да се пренесе към чл. 6. Затова правя процедурното предложение чл. 3 и 4 да се гласуват след чл. 6. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли противно процедурно предложение?
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Всъщност зад тази сложна на пръв поглед система от членове, за които говори колегата Димов, се крие един основен принцип, по който спорихме в комисията и за който всъщност се провежда този дебат. Материята е доста по-проста, отколкото самото излагане в системата на закона. Тук става въпрос за това – да отпадне възможността държавата да участва в риска на концесионера.
Ще се постарая, въпреки че правя процедурно предложение, да ви кажа само с няколко думи, че това е много съществен момент от закона. Аз съм против отлагането на гласуването, защото тази материя всъщност е една от най-важните нови моменти в закона и тя трябва да остане. Затова правя противно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Нено Димов за отлагане на гласуването на чл. 3, чл. 4 и чл. 5 от законопроекта и те да бъдат гласувани след гласуването на чл. 6. Нещо, което господин Цонев обоснова, несъгласявайки се с него.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 39, против 60, въздържали се 13.
Това процедурно предложение не се приема.
Господин Димов иска думата за прегласуване.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Госпожо председател, колеги! Правя предложение за прегласуване, защото по този начин ние предрешаваме един от ключовите проблеми на този закон. Този проблем обаче е в чл. 6 – участието на държавата, харченето на парите на данъкоплатците.
Гласувайки в момента чл. 3 и след това чл. 4, ние на практика вземаме решение без дебат по същество. Не искам сега да изразявам отношение по чл. 6, защото не му е дошло времето, просто има още няколко члена дотам, но не може да предрешаваме нещо без дебат по същество.
Затова ви предлагам да отложим това гласуване. Това не означава да се приеме или отхвърли моето решение, а просто да отложим гласуването, да имаме дебат по същество по чл. 6 и едва тогава да решим как да процедираме с тези два члена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж гласуваме процедурното предложение на господин Димов за отлагане на гласуването по текстовете на чл. 3, чл. 4 и чл. 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 45, против 58, въздържали се 14.
Процедурното предложение не се приема.
Има ли други желаещи за изказване по чл. 3? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Манева, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 25, против 84, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Нено Димов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 26, против 80, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 80, против 15, въздържали се 12.
Член 3 е приет.
Обявявам 30-минутна почивка, след което ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Възобновявам заседанието.
Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Новопостъпили питания за периода от 24 март 2006 г. до 30 март 2006 г.:
Постъпило е питане от народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева към заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
Постъпило е питане също от народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева към министъра на финансите господин Пламен Орешарски относно формите за получаване на компенсации за щетите при наводненията.
Постъпило е питане от народния представител Нено Димов към Пламен Орешарски - министър на финансите, относно оказване помощ на Министерството на финансите от Симон Шевес.
Постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, относно мерките за осигуряване на безопасност на АЕЦ “Козлодуй”.
Постъпило е питане народните от представители Мартин Димитров и Иван Сотиров към Асен Гагаузов - министър на регионалното развитие и благоустройството, относно финансовата децентрализация в България.
Постъпило е питане от народния представител Борислав Китов към Пламен Орешарски - министър на финансите, относно наличието на свързани лица със структурите на Националната агенция за приходите, което поражда условия за корупция в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.
Уважаеми народни представители, има и писмени отговори:
Писмен отговор от министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем на въпрос, зададен от народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Ненко Темелков.
Писмен отговор от министър Емилия Масларова на питане от народния представител Нигяр Джафер.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос, зададен от народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос, зададен от народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева.
Писмен отговор от министъра на отбраната Веселин Близнаков на въпрос, зададен от народния представител Георги Анастасов.
Писмен отговор от министъра на отбраната Веселин Близнаков на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов.
Преминаваме към парламентарен контрол – отговор в залата.
Първо, питания и въпрос към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев:
Питане, зададено от народния представител Минчо Христов относно политиката на българското правителство относно управлението на фирми с държавно участие.
Господин Христов, заповядайте да развиете Вашето питане.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин премиер, моля да ми отговорите каква е политиката на българското правителство относно назначаването на заместник-министри и лица от политическите кабинети в управителните тела на държавните фирми? Има ли критерии за професионален подбор?
Защо Ви питам за това? По време на предишното правителство – това на днешните ви коалиционни партньори, бордовете на държавните фирми се изпълниха с политически назначения. Подчертавам – не професионални, а политически. Като типичен пример мога да ви дам студента вундеркинд и син на бившата шефка на тотото – Делян Пеевски, който на крехката 20-годишна възраст оглави най-голямото българско пристанище. Във Вашето правителство той днес е вече заместник на Емел Етем. Интересно, в кои бордове членува сега?
Имаше и един министър, който само като възнаграждения от участието си в различни бордове беше получил над 70 хил. лв. за една година.
Изглежда тази порочна практика се възприема и от Вашето правителство. Преди време от тази трибуна Ви обърнах внимание на странни коалиционни назначения като това на заместник-министъра на Николай Василев, която има професията бивша фризьорка.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ, от място): Стига си лъгал, бе! Мошеник! Престани да лъжеш!
МИНЧО ХРИСТОВ: Не знам в кой борд я е сложил господин Василев, но тук ще отговаря за езиковата подготовка на държавните служители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина! Господин Анастасов, правя Ви бележка.
МИНЧО ХРИСТОВ: Уважаеми господин премиер, заемането на постове по партиен признак нанася огромни щети на България.
Ще ви дам един пример. Заместник-министърът на икономиката Иванка Диловска е в борда на Националната електрическа компания. На заседание на Комисията по енергетика никой, включително и тя, не можа да ми даде смислен отговор защо нормата на възвращаемост на държавната Национална електрическа компания е около 1 процент, докато на частните вече енергоразпределителни дружества е около 16 процента. Или защо токът в България е значително по-скъп от тока в Гърция например, при условие че АЕЦ „Козлодуй” произвежда най-евтината електроенергия на Балканите.
Не искам да говоря за парното. Ако са верни фактурите, които държавната топлофикация представя, от чешмите би трябвало да излиза пара със 1400С, а в апартаментите температурата би трябвало да е над 500.
Не мислите ли, господин премиер, че на това безобразие трябва да бъде сложен край? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Преди да отговоря на Вашето питане, защото темата, освен че е традиционна и се дискутира във всички досегашни парламенти, не може да остане извън вниманието на Народното събрание и на българското общество, друг е въпросът дали тя е сред проблемите, които хората изискват изпълнителната власт да решава или се търси медиен ефект и възможност за положителна лична изява.
Още в началото на отговора ми ще напомня, че не става дума за политика на правителството по назначения на заместник-министрите, а за подбор на работещ екип от хора с качества, които ще реализират утвърдената от кабинета политика. Това е приоритетен принцип за разпределение на отговорности и гарантиране на контрола върху реализацията на тази политика.
Искам впрочем да обърна вашето внимание на това, че и в предишни бележки на Европейската комисия се акцентира върху необходимостта да се засилват политическите кабинети на министерствата, които реализират политиката и позволяват да се контролира взетото като политическо решение от кабинетите.
Потвърждавам отново, че имам доверие на своите колеги -министри, които са формирали своите политически кабинети според този принцип, позволяващ им да изпълняват правителствената политика с необходимия професионализъм, компетентност и отговорност.
А сега конкретно на отговора на Вашето питане, въпреки че във експозето си Вие смесихте много най-различни теми. Известни са ми Вашите предложения и инициативи в Народното събрание по тази тема, както и становищата на Комисията по въпросите на държавната администрация по тях.
Считам за правилна позицията, че не е редно принципалът да бъде лишаван от правата си да упражнява функции на власт върху собствеността си. Определянето на представителите на държавата в органите на управление и контрол на търговските дружества с държавно участие в капитала им и редът за възлагане на управлението и отговорността на тези органи са уредени в Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, приет на основание на § 13, ал. 3 от Закона приватизация и следприватизационен контрол.
Уредбата е различна в зависимост от това дали държавата е акционер или съдружник в търговското дружество, или е едноличен собственик на капитала. Без да навлизам в конкретиката на юридическата терминология ще добавя, че в правилника са определени и задълженията на органите на управление на едноличните търговски дружества с държавно участие, включително за представянето на тримесечни и годишни писмени отчети за резултатите от работата им, редът за възлагане на управлението и контрола, съдържанието на договорите за управление и правилата за определяне на възнаграждението.
Няма изискване представителите на държавата в органите на управление и контрол да се определят според професионален подбор от органа, упражняващ правата на едноличен собственик на капитала в търговските дружества с държавно участие, но сред основанията за предсрочно прекратяване на договорите за възлагане на управлението е неизпълнението на икономическите показатели и влошаването на финансовите резултати на дружеството.
Още един факт, който ви е известен. На тази материя е отделено внимание и в гласувания съвсем наскоро Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
И накрая, на конкретните данни, от които Вие се интересувате, поисках информация и по сведение на министрите в органите на управление и контрол на търговските дружества с държавно участие в капитала са включени общо 54 заместник-министри и други членове на политическия кабинет. В това число има министерства, в които няма нито един член на политическите кабинети на министрите в някакъв борд, например в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. В Министерството на околната среда и водите от шест членове на политическия кабинет са двама, от Министерството на културата от седем – един.
Така че не може да се говори за практика, която често се възприема като даденост, за едва ли не назначаване на хора от политическите кабинети или заместник-министрите, за да получават допълнителни възнаграждения. Те са там, когато са в управлението на държавни дружества, с мандата на техния министър и със задачата да контролират държавната политика в тази област на предприятия, в които държавата или има участие, или е едноличен собственик. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
Господин Христов, както Ви е известно, в рамките на 2 минути можете да зададете до два уточняващи въпроса.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер, аз нося цял списък от странни назначения, но няма да губя времето на парламента с това. Надявам се, че ще се съгласите, че държавната хранилка за партийни и коалиционни назначения трябва да бъде затворена.
Затова предлагам на вашето внимание едно проекторешение, което ще внеса в пленарната зала идната сряда, Вие, доколкото разбрах, сте запознат с него.
В комисията то беше отхвърлено от всички парламентарно представени партии – БСП, НДСВ, ДСБ, ДПС и „Атака”. Ако вашата партия и вашите коалиционни партньори подкрепят това предложение, то може да бъде прието още идната седмица.
Предлагам да бъдат отстранени от ръководствата на държавните фирми всички заместник-министри и политически лица, които нямат 10-годишен професионален опит.
И второ, за участието си в държавните фирми висшите държавни служители да не получават никакви възнаграждения, а не както е досега, някои от тях да получават огромни суми, понякога надвишаващи техните собствени заплати.
Моят уточняващ въпрос към Вас, господин премиер, е: ще подкрепите ли Вие, вашата партия и вашата коалиция едно подобно предложение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин министър-председател, както Ви е известно, имате 3 минути на разположение, за да отговорите на допълнителния въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Първо искам отново да подчертая, че представителите и на политическите кабинети, и заместник-министрите в това число са в държавните предприятия, не за да решават свои лични проблеми, а за да се осъществи ефективен контрол върху управлението на тези дружества, съобразно програмата на правителството, а също така съобразно програмата и приоритетите на съответното министерство, тъй като това е важен инструмент за осъществяване на контрол от страна на министъра на състоянието на отделните дружества.
Обърнах ви внимание, че управителните тела на съответните търговски дружества са задължени и тримесечно, и едногодишно да представят отчети за своята дейност и на тази база може да се прави оценка за работата на всеки един участник в съответните бордове.
Бих могъл да продължа с част от статистиката, за която всъщност питате във Вашия въпрос. Например в Министерството на външните работи от девет членове на политическия кабинет нито един не участва в борд на някакво държавно предприятие; в Министерството на труда и социалната политика от осем души - са двама; в Министерството на вътрешните работи от седем души - са трима; в Министерството на държавната администрация и административната реформа от седем души – е един.
Общата статистика e, както вече Ви посочих, от 120 членове на политически кабинети – заместник-министри, 54 участват в такива бордове. Пак ще подчертая, те са там, за да вършат работа и тези хора имат своите професионални качества.
Що се отнася до Вашето конкретно предложение, би трябвало да се запозная по-подробно с него, за да мога да отговоря в детайли. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов. В рамките на две минути, господин Христов, може да изразите Вашето отношение спрямо отговорите на министър-председателя.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин премиер, ще Ви предоставя моето предложение.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! Обръщам се към Вас като лидер на най-голямата партия в тройната коалиция. Не мога да разбера защо постоянно гласувате във вреда на българските граждани!? Онзи ден например предложих от тази трибуна да задължим вашето правителство да започне незабавно преговори за изплащане на иракския дълг чрез петролни доставки.
В момент, когато у нас липсват животоспасяващи лекарства и дълговете на болниците надвишават…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак да бъдем в рамките на питането, а не на друга тема!
МИНЧО ХРИСТОВ: … 160 милиона. Мнозинството от българския парламент…
Не ме прекъсвайте, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви прекъсна. Трябва да сте в рамките на питането.
МИНЧО ХРИСТОВ: … не пожела да си върнем дълга от 2 млрд. лв. или поне да започнем стъпки по това. От цялата тройна коалиция ме подкрепиха само двама души, а от целия парламент – 24. Наистина съм изумен, колеги!
Уважаеми господин премиер, ще завърша с една молба. Преди десетина дни мнозинството отхвърли предложението ми за отпадане на задължителната пререгистрация на автомобили, като само в този срок…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, моля Ви да се придържате в рамките на питането, на темата – не може да се впускате…
МИНЧО ХРИСТОВ: Не искам да коментирам тази гавра с хората тук. Над 400 хиляди от собствениците на тези стари автомобили са инвалиди…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не ме принуждавайте да Ви отнема думата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Завършвам. (Шум в КБ.)
Сумата от 60 лв. е непосилна за тях и затова със Стела Банкова предложихме държавата да поеме разходите по пререгистрацията на техните автомобили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще изразите ли отношение относно отговорите по Вашето питане?
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин премиер, подкрепете…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отнемам Ви думата! Отнемам Ви думата! (Реплики в КБ.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това за лекарствата чети в днешните вестници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви, обръщам се към всички народни представители, разбира се и към министрите, които отговарят, нека точно да спазваме правилника.
Преминаваме към питане, зададено от народния представител Иван Георгиев Сотиров към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Господин Сотиров, заповядайте да развиете Вашето питане. Както Ви е известно, разполагате с три минути.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър-председател, моят въпрос е свързан с проблема, който стои пред Столичната община с битовите отпадъци.
София е столица на Република България и в нея са съсредоточени органите на държавната власт, националните институти, представителствата на чужди държави. Националните приоритети и тяхната реализация се създават в този град, в който живее най-голямата компактна част от населението на страната – около 30% от българските граждани живеят и работят на територията на София.
Състоянието на столицата не само като лице на държавата ни засяга пряко или непряко всеки български гражданин. Очевиден е фактът, че кризата с боклука в София е национален въпрос, по отношение на който безразличието и неангажираността на кабинета води до увеличаване на заплахите за здравето на гражданите и за околната среда на столицата.
От недвусмисленото изказване на министъра на околната среда и водите, че на територията на Софийска община няма нито една подходяща от екологична гледна точка площадка за съхранение, депониране или компостиране на битови отпадъци и от всички правителствени и международни документи и оценки е видно, че общините в България нямат собствени ресурси – финансови, кадрови, технически и други, за решаването на проблемите, свързани с битовите отпадъци.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Сотиров, вие окрадохте София!
ИВАН СОТИРОВ: Няма съмнение,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Малко срама трябва да има!
ИВАН СОТИРОВ: ... че столицата е в състояние на фактическа криза с битовите отпадъци…
РЕПЛИКА ОТ КБ: Трябва да се съобразява!
ИВАН СОТИРОВ: … и това, че все още има редовно сметоизвозване. (Шум и реплики в КБ.)
Господин председател, много Ви моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина! Моля ви!
Може да се говори само от трибуната, след като съм дал думата, не от място.
ИВАН СОТИРОВ: Аз разбирам болката на БСП по отношение на София, че 16 години не могат да бъдат избрани да управляват (викове в КБ: “Крадете, крадете!”), но това не е повод за това отношение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви, моля ви!
ИВАН СОТИРОВ: Няма съмнение, че столицата е в състояние на фактическа криза с битовите отпадъци. (Шум в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Изслушайте питането, след това вземете отношение.
ИВАН СОТИРОВ: И това, че все още има редовно сметоизвозване и градът не е зарит с отпадъци, не бива да ни успокоява. Капацитетът и статутът на площадките за временно съхранение, с които разполага София, са гаранция, че само след месеци може да се повтори ситуацията от миналото лято.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Гаранция е.
ИВАН СОТИРОВ: Също така е ясно, че Столичната община няма възможността да се справи сама с възникналия проблем и епидемиологичната опасност за града. Във връзка с това, моето питане към Вас, господин министър-председател, е:
Първо, приемате ли очевидния факт, че кризата с битовите отпадъци на столицата е национален въпрос, по отношение на който безразличието и неангажираността на кабинета води до заплаха за здравето на гражданите и за околната среда? (Реплики в КБ.)
Възнамерява ли правителството, първо, да приеме действия, включително и законодателна инициатива…
РЕПЛИКА В КБ: Не една, а по десет.
ИВАН СОТИРОВ: … за наложителната промяна на явно неработещия Закон за управление на кризите?
Второ, да приеме Правилник за приложението на Закона за управление при кризи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сотиров, времето!
ИВАН СОТИРОВ: ... и да обяви кризисно положение, съгласно чл. 10, т. 5 от Закона за управление при кризи и създаде национален кризисен щаб за преодоляване на кризата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сотиров, моля Ви!
ИВАН СОТИРОВ: И какви действия смята да предприеме правителството за предоставяне на държавен терен за депо за отпадъците на София след очевидната невъзможност да се приложи Решение № 883 на Министерския съвет от 2005 г., (Реплики от КБ.) както…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сотиров, моля Ви!
ИВАН СОТИРОВ: … и за осигуряване на допълнителни финансови ресурси? Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Много крадохте!
ИВАН СОТИРОВ (встрани от микрофоните): Вие за кражби недейте да говорите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин министър-председател, както Ви е известно, разполагате с пет минути за отговор.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Цялата истина!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Крадат!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Няма да ми стигне времето, господин Божинов.
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Сотиров! Малко е закъсняло Вашето питане, като се има предвид, че аз говорих на тази тема по време на парламентарния контрол на 17 март т.г. в отговор на въпрос на народни представители от ДСБ. Очевидно съществува определена конкуренция, само че този път сте закъснели.
Ето защо ще отговоря само на въпросите от Вашето питане, за които не стана дума в предишния ми отговор.
Преди това обаче трябва да изтъкна, че въпросът Ви има една принципна страна, която не мога да отмина с мълчание. Вие съвършено преднамерено предпоставяте, че правителството проявява безразличие и неангажираност към проблема с отпадъците в София, което изобщо не съответства на истината!
Правителството по своя инициатива през м. ноември взе решение като предложи площадка за складиране на отпадъците с цел да подпомогне общината. Тази площадка беше определена по искане на общината.
Аз декларирах публично, че правителството е готово да подпомогне общината като тя предложи терени за тази цел. Готови сме да помагаме по всякакъв начин, ако общината ни предложи разумни решения. Не можем обаче да заменим общината и да изпълним нейните задължения. И аз се питам: общини като Пловдив, Варна, които също така са големи, как успяха за тези години да си решат проблемите с битовите отпадъци за тези години, а най-голямата и най-богатата община в страната – Столичната, не можа?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Много крадоха.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Ако във вашите представи настояването всяка от властите в страната да изпълнява задълженията се квалифицира като безразличие и неангажираност, значи изобщо не знаете за какво става дума. Или и Вие като някои други смятате, че може да се децентрализират финансите, а отговорностите да се централизират и да се струпат на гърба само на правителството.
Не мога да отмина с мълчание и факта, който и Вие признахте във Вашия въпрос, че в София в продължение на 15 години управлява Съюзът на Демократичните сили и с мнозинство на СДС в общинския съвет. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.) Всички кметове досега, с изключение на господин Борисов, бяха издигнати и подкрепени от СДС. Самият Вие през последните години сте заместник-председател на Столичната организация на тази партия. Вие най-добре трябва да знаете защо през всички тези години в столицата, при толкова много приватизации, не беше направено нищо за решаването на проблема с битовите отпадъци, с които се сблъсква и сегашният кмет. Затова категорично не мога да приема опитите Ви да спекулирате с въпроса и да прехвърляте отговорностите от болната глава на здравата и отговор на въпроса защо досега не е решен въпроса с боклука трябва да давате вие, представителите на СДС, а не аз. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
А сега по същество. Законът за управление при кризи е приет от Тридесет и деветото Народно събрание и обнародван в „Държавен вестник”, бр. 19 от 1 май 2005 г. Той урежда обществените отношения, свързани с дейностите по предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи като определя организацията, основните функции, задачите, правата и задълженията и принципите за взаимодействие на органите на държавната власт и местното самоуправление на физическите и юридическите лица в процеса на управление при кризи и тяхното овладяване.
Законът е в сила вече една година и за този период показа, че заложената в него система за управление при кризи е неефективна. Координацията и комуникацията между различните органи и ведомства се оказа затруднена, което забави реакциите за предотвратяване и ликвидиране на щетите, и това стана ясно още през лятото на миналата година. За преодоляването на това състояние със заповед на министъра на държавната политика при бедствия и аварии бе създадена междуведомствена работна група, която да подготви специален закон за защита на населението при природни и други бедствия, както и промени в Закона за управление при кризи и работата на финалната права. Този законопроект ще бъде разгледан от Министерския съвет и ще бъде внесен в най-скоро време и в Народното събрание.
Концепцията, която беше утвърдена преди това, е Законът за управлението при кризи да бъде общият закон, който да определи принципите и положенията, свързани с управлението при кризи, а Законът за защита при бедствия да регламентира материята по предотвратяване и ликвидиране на последиците от природни бедствия. Това показва, че е възприета цялостна концепция за ревизия на законовата база по отношение на кризи.
След приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи и на Закона за защита при бедствия ще се премине и към подзаконовите нормативни актове, в това число и правилник за прилагане на Закона за управление при кризи.
Заслужава внимание и факта, че в подготвения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи се обръща специално внимание на Столичната община като се дават правомощия на кмета на общината по управление на кризите.
Като пояснение към идеята ... (Председателят подава сигнал, че времето изтича.)
Обяснявате за кризисното положение, че такова правомощие по сега действащия Закон за управление на териториите имат както областният управител, така и кметът на общината. Съгласно чл. 54, ал. 1 кризисното положение се обявява, съответно отменя от Министерския съвет по предложение на Съвета по сигурността, когато става дума за територията на цялата страна или за територията на повече от една област.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Сотиров в рамките на 2 минути да зададе до два уточняващи въпроса.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър-председател, аз виждам, че Вие сте си направили повече труда вместо да предложите решение да направите проучване каква е моята политическа биография, което за мен е голяма чест. Искам да Ви кажа, че проблемът стои, защото държавата и вашето правителство води политика на финансова централизация и на отнемане на правомощия от местните власти. Вие искате да прехвърляте отговорности на местните власти, а да централизирате финанси, за да ги разпределяте във вашите приятелски кръгове. (Шум и реплики в КБ и ДПС.) За това става въпрос.
Проблемът с битовите отпадъци, ако днес стои остро пред София, утре ще стои остро във Варна и във всички други общини, защото оценката, не нашата, а на евроекспертите, е, че в България няма правителствена стратегия за решаване на този въпрос. А този въпрос не може да бъде решен от една или друга община, дори от Столична община. Това съм поставил в моето питане, защото няма правителствена стратегия и адекватни мерки за решаване на проблема с битовите отпадъци в цяла България.
Вашето писмо, с което сте отговорили на столичния кмет, съдържа една ирония и коментари, подобни на тези, които сега правите, и показва, че Вие се отнасяте изключително несериозно към въпроса. Не може заради конфликта между столичния кмет и министър-председателя да патят 1 млн. 300 хил. софиянци и още 500 хил. души, които живеят в този град.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Върнете парите!
ИВАН СОТИРОВ: Не говорете вие за пари. Вашата партия е символ на грабежа в тази държава. Милиарди откраднахте вие – от БСП и от вашите коалиционни партньори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак да се върнем на питането.
ИВАН СОТИРОВ: Господин министър-председател, попитайте вашия министър на околната среда. Защо? Защото вие, вече като правителство, сте се ангажирали с решаването на този въпрос, но по един неудачен начин. Защо се предлага мина „Чукурово”, а не се предлага друг подходящ терен, какъвто има на територията на страната? Защото в София няма такива терени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Станишев, ако сте съзрели някакъв допълнителен въпрос, моля да отговорите.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сотиров, първо, все пак се налага да Ви припомня, че още от своето създаване новото правителство пое ангажименти към Столична община и се старае да помага на Столичната община в решаването на проблемите. Решението на Министерския съвет относно мина „Чукурово”, повтарям, бе прието въпреки спорните юридически моменти, в това число и юристите на Министерския съвет, по молба на Столичната община, потвърдена от кмета на Столичната община господин Борисов, от възможните различни площадки, които бяха предложени.
Второ. На 6 февруари има решение на Столичния общински съвет, което определя три възможни площадки на територията на община София и задължава кметът да проведе разговори със собствениците за потенциалното използване на тези площадки. Нямам информация това да бъде направено.
Трето. Конфликт между министър-председателя на Република България и кмета на Столичната община няма и не може да има, защото и двамата са представители на българските граждани с различни правомощия и функции. Отнасям се към кмета на Столичната община със същото уважение като към всички 264 кмета в Република България, независимо от това дали са кметове на малки, средни или големи общини. Готов съм да продължа взаимодействието със Столична община за решаването на проблемите на Столична община с битовите отпадъци на основата на действащите закони. Когато бъдат приети евентуални закони, които дават цялата власт за управление на отпадъците и подобни ситуации на правителството, правителството ще поеме своето задължение.
Междувременно публично предложих възможен терен за строителство на завод за битови отпадъци на територията на Столична община – 64 декара, които са в патримониума на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с бетонова площадка, прокарана вода, ток и всичко необходимо за изграждане на такъв завод.
Пак ще се върна към миналото – 15 години нищо не е направено от ръководството на Столичната община за трайното решаване на проблема и положението е докарано до криза. (Реплики от опозицията.) Да. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Сотиров в рамките на 2 минути да изрази отношението спрямо отговорите на министър-председателя.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър-председател, проблемът не стои от 15 години, а стои така остро от две години. По същата логика Вие можете да обвините всички общини в България, че този въпрос не е решен, защото никъде няма модерна система за съхранение, депониране и третиране на битовите отпадъци.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Има, има.
ИВАН СОТИРОВ: Моля да не бъда прекъсван. Господин председател, моля Ви да влезете във функциите си по отношение на вашите колеги.
Поставям въпроса: защо се предлага мина “Чукурово”, където е ясно, че се лобира за определен бизнесмен от ваш министър, а не се предлага сериозно решение на въпроса?
Отделно искам да Ви попитам: защо се криете зад закони и правилници, които вашето правителство не приема? Вие имате и мнозинство в парламента, и инициативата да промените законите. Вие сами поддържате закони, които Ви освобождават от отговорност да поемете ангажимент като министър-председател и вашето правителство да си свърши работата в тази област.
И понеже казахте, че много уважавате кметовете в България, Вашето писмо, което бяхте дали в отговор на искането на кмета на Столична община за съдействие, беше написано по един недопустим начин. Не може един европейски премиер да отговаря по такъв ироничен начин, когато се поставя толкова сериозен въпрос, от който и да е кмет в България. Така че недейте да симулирате голяма ангажираност с проблема. Ясно е от реакцията на вашите съпартийци отляво какъв е подтекстът на цялото поведение. Това е едно политическо злорадство. Спомняме си, че имаше един премиер от БСП, който каза, че София ще бъде превърната в синьо гето и Вие продължавате тази политика, но го надминавате. Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Вие я направихте синьо гето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Атанас Атанасов, към министър-председателя Сергей Станишев.
Господин Атанасов, моля да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 минути.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, господин министър-председател! Дай Боже, на 1 януари 2007 г. да се поздравим с членство на нашата страна в Европейския съюз. Но през последните дни, за съжаление, идват тревожни сигнали от Брюксел, които показват, че България ще стане член на Европейския съюз с клауза по Глава двадесет и четвърта “Правосъдие и вътрешен ред”. В тази връзка е и моят въпрос, господин министър-председателю.
Аз ще Ви прочета няколко текста, които са написани от един от експертите на Европейската комисия по Глава двадесет и четвърта “Правосъдие и вътрешен ред”. Той казва така:
“В България мобилизирането на полицията за пет минути с последващо залавяне на убийци е сцена, запазена само за полицейските филми. Реалността на българската полиция е друга. Абсурдните коментари на висши представители на Министерството на вътрешните работи имат за цел да скрият най-обезсърчителния от всички факти в момента, когато страната е пред прага на Европейския съюз – липсата на професионализъм. Тъжно е, но трябва да признаем натрапчивия факт, че българските служби за сигурност са неспособни да вършат работата си, а техните ръководители се мъчат да компенсират тази неспособност с непрекъснато говорене.”
Много е важно, господин министър-председателю, кои са лицата, натоварени с отговорността да водят битката с престъпността и корупцията у нас?
Вие, съгласно Конституцията, имате правомощието да назначавате и освобождавате заместник-министрите. Вие сте назначили за заместник-министър на вътрешните работи Камен Пенков. След убийството на Иван Тодоров-Доктора в българските медии беше публикувана информация, че Камен Пенков е свързано лице с така наречената група на амигосите, срещу които е внесен обвинителен акт за пране на пари – за 100 млн. лв. Ще освободите ли Камен Пенков от този пост? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Свободата на словото е не само характеристика, но и основен стълб на демокрацията. В нашата страна тя отдавна е факт и основен фактор за развитието на България като демократична и правова държава. Затова може би много от въпросите към мен и другите членове на правителството са задавани след информация от медиите, които се стремят да отразяват обективно процесите в нашето общество.
Казвам това, защото и Вие, господин Атанасов, във въпроса си не се позовавате на друг източник, освен на публикуваните конкретни данни в медиите. Това е цитат от Вашия въпрос. Разбира се, многообразието от факти, които четем, слушаме и гледаме, са в значителна степен достоверни, но съвсем друг е въпросът как, кога и от кого ще бъдат коментирани пред обществото от най-високата трибуна – тази на парламента. Честно казано, не смятам за уместно това, което направихте Вие, да четете вестник пред Народното събрание за становището на един от експертите на Европейската комисия. Предполагам, че всички народни представители, а и по-голямата част от българите, четат вестници и могат да се информират за тези общоизвестни неща.
Страхувам се, че ако Вие се ръководехте от логиката, която изповядвате сега, по времето, когато бяхте главен секретар на Министерството на вътрешните работи, не би трябвало да останете на поста си и две седмици.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Никога не съм бил главен секретар.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Всички помним публикациите, на които по това време бяхте обект и Вие, и членовете на Вашето семейство. Впрочем, ако съм информиран правилно, съвсем наскоро по ходатайство на МВР прокуратурата върна паспорта Ви за пътуване в чужбина.
Конкретните данни, за които Вие говорите, бяха публикувани в няколко медии и се ограничиха в следното. Има фирма “Куатро БГ”, учредена на 10 ноември 1995 г. с участието на госпожа Ася Зафирова, гръцкия гражданин Алексио Томас, госпожа Васка Пенкова и господин Камен Пенков. Фирмата е учредена години преди госпожа Зафирова да има каквато и да било връзка с “Амигос” и да познава въпросния Петър Петров. Ако не ме лъже паметта, господин Камен Пенков потвърди лично в публичното пространство това, че не познава и никога не е бил в бизнесконтакти с финансовата къща “Амигос”.
Както всички знаем, по случая има образувани две следствени дела, като вторият процес се очаква да бъде продължен в Районния съд в началото на м. май т.г.
Ако Вие, господин Атанасов, като народен представител от 40-ото Народно събрание проявявате съмнение към резултатите от работата на българските правораздавателни институции и съдебна система, от която самият Вие очаквате истината за обвиненията срещу Вас, аз като министър-председател съм уверен, че ако съществува такава обвързаност, за която твърдите във Вашия въпрос, тя ще бъде несъмнено разкрита в хода на следствените дела и ще достигне до българското общество.
Ще си позволя да припомня от тази трибуна, че ако разполагате наистина с достоверни данни, сте длъжен като народен представител и гражданин да ги предадете на компетентните органи. Вие отлично знаете това. В противен случай Вашият въпрос преследва политически цели и преди всичко опетняване името и авторитета на българските институции, което не би правило чест на никого.
Ето защо в настоящия момент нямам основание да предприема каквито и да е действия за освобождаването на господин Камен Пенков от длъжността заместник-министър на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Атанасов за реплика в рамките на 2 минути.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър-председател, не Ви прави чест да бягате от конкретните въпроси с лични нападки. Не е тук мястото да обяснявам, че Държавна сигурност, чието крило е най-силно във вашата партия, беше тази, която предприе репресия спрямо мен. Дотук с тези обяснения.
Иначе искам да Ви кажа: големият проблем в борбата с престъпността в България се състои в това, че на възлови позиции в службите за сигурност и Министерството на вътрешните работи са разположени хора, които произлизат или са свързани със сивата икономика и организираната престъпност. Недейте да се обиждате от това, че чета вестници, в тях са публикувани мненията на Европейската комисия и ще си говорим по тези въпроси на 1 януари 2007 г.
Имате голям проблем по Глава двадесет и четири, господин министър-председателю. И Ви заблуждават с тези неща, които Ви ги пишат тук – това искам да го знаете от мен. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Искам да коментирам съвсем накратко голямата тема по Глава двадесет и четвърта “Правосъдие и вътрешни работи”. Да, България има проблеми, никой не го отрича. Това, което Вие казахте за професионализма в Министерството на вътрешните работи, който трябва да бъде доизграждан, за да бъде максимално ефективно министерството – един от проблемите на МВР е това, че в продължение на дълги години, когато Социалистическата партия беше в опозиция, се правеха най-различни и безразборни чистки на професионалисти от състава на Министерството на вътрешните работи. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Последните години бавно се възстановява нормалното, неполитизирано функциониране на Министерството на вътрешните работи – далеч от съвършенството, както и всички други институции.
Още един кратък коментар по повод това, което Вие изчетохте като становище на експерт от Европейската комисия. Вие отлично знаете, че докладът на Европейската комисия се формира от много източници. Партньорските проверки, които се извършват от експертите, са само един от източниците, които се използват за окончателното формиране на мнението на Европейската комисия. Така че бих ви призовал да бъдете по-прецизни в коментарите в тази област. Иначе и правителството, вярвам и Народното събрание, ще продължим да работим усилено, за да премахнем тези пречки, които съществуват като проблем от дълги години и по отношение на борбата с организираната престъпност и корупцията, и чрез законови действия, в това число предстоящите промени в Закона за съдебната власт, много други промени, които би трябвало според мен парламентът да гласува спешно в рамките на месец април, за да ги представим пред Европейската комисия като свършена работа; и от гледна точка на дейността на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата, които през последните седмици много активно взаимодействат и търсят конкретни решения и конкретни случаи, за да можем да представим пред Европейската комисия не само законодателство, но и действия. Вярвам, че това ще бъде направено от държавните институции. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Първо, въпрос, зададен от народния представител Мирослав Мурджов към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Господин Мурджов, заповядайте да развиете Вашия въпрос към министър Вълчев. Разполагате с две минути.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин вицепремиер и министър на образованието и науката! Както е известно, въпросът, който поставям, вече е получил решение, но въпреки всичко с оглед неговата актуалност съм длъжен да го поставя отново.
Според Наредба № 5 беше предвидено през настоящата учебна 2006-2007 г. часовете по история и география в българските училища да се намалят от два часа седмично на час и половина или общо от 720 часа на 684 часа.
Въпросът е свързан преди всичко със следното тълкувание: каква е причината за тази мярка и най-вече какви ще бъдат последиците както за учениците, от една страна, така и за българските учители, които преподават тази тематика, от друга страна? Известно е, че образованието и преподаването на българска история, става въпрос за класовете пети и шести, е от съществена важност не само с оглед патриотичното възпитание на подрастващото поколение, но и изучаването на история, което не отличава България като някаква самоцелна държава и е свързано с контекста на по-нататъшното изучаване на история в общообразователния клас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате с три минути за отговор на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мурджов! Благодаря за отправеното питане, наистина то е по важен и сериозен и от моя гледна точка въпрос. Нека да направя някои пояснения.
Разпределението на учебното време за достигане на общообразователния минимум по класове, етапи и степени е уредено с Наредба № 6 от 2001 г., неколкократно изменяна – за последен път през септември 2004 г. В нея има два раздела. В Раздел А – “Задължителна подготовка”, е посочен седмичният брой часове по учебните предмети, включени в културно-образователните области по чл. 10 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. През 2005-2006 г. Наредба № 6 ще бъде в сила за учениците, които се обучават в начален І-ІV клас и в гимназиален ІХ-ХІІ клас включително. От учебната 2006‑2007 г., тоест от предстоящия 15 септември, както казвате във Вашия въпрос, тя ще бъде в сила за учениците, които постъпват в V клас, следващата година – за VІ клас, по́ следващата – за VІІ и накрая за VІІІ клас, докато новият учебен план влезе в сила за всички.
Бих искал да изтъкна, че съгласно утвърденото с Наредба № 6 разпределение на учебното време по учебните предмети история и цивилизация, съответно география и икономика, за целия прогимназиален етап - V-VІІІ клас, както и Вие споменавате, е в размер на час и половина седмично, за разлика от стария учебен план, където тя е два часа седмично.
Бих искал да изтъкна, че с Наредба № 6 се намалява разпределението по класове не само за часовете по тези два предмета, но и по предмети от други културно-образователни области. Например математиката в V клас, физиката и химията в VІІ клас и т.н. Каква е причината за това?
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да обърна сериозно внимание на този въпрос – причината е, че с новия учебен план се въвежда така нареченият Раздел Б на учебния план, тоест задължително избираема подготовка. В закона, който е в сила в момента, за прогимназиалния етап задължителната подготовка е от 80 до 90 на сто от задължителните учебни часове, а пък 10 до 20% е така наречената задължително избираема подготовка.
За мен като министър, а и като гражданин и родител има няколко въпроса. Възможно ли е един петокласник да направи избор между 10 и 20% от учебните часове, така че той самият да реши дали да учи математика или еди-какво си?
В този смисъл искам да кажа, че с гласуването на закона възможностите за реакция на министерството са доста ограничени. Ние какво правим за пети клас сега? От 27 часа, колкото учат петокласниците тази година, им увеличаваме на 30 часа за следващата година, като на всичкото отгоре им намаляваме всички онези предмети, които ние сме учили.
Затова бих призовал, ако има политическа воля, ние сме готови да внесем проект за изменение и допълнение, изборът на задължително избираемата подготовка да започва малко по-късно.
Много е спорно наистина доколко в пети–шести клас може да се направи такъв обоснован избор. Ако има готовност за това, ние сме готови, а иначе – на конкретния въпрос ще отговоря следното. Действително, както и Вие сте информиран, аз подписах Изменение и допълнение на Наредба № 6, с която съм възстановил седмичния брой часове по “История и цивилизация” в пети и шести клас съответно с два часа седмично. Това е най-многото, което мога да направя. Дори то е спорно донякъде, тъй като съм взел по един час съответно от “Музика” и “Изобразително изкуство”, което също е спорно, но в крайна сметка поне от моя гледна точка, надявам се и тук да ме подкрепите, в пети и шести клас, уважаеми колеги, се учи история на България, а не просто история! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Мурджов, имате думата за реплика.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Господин министър, аз съм доволен от решението, което сте взели, и въпреки че то е в положителна насока, остават доста въпросителни. Тези въпросителни са свързани преди всичко с начина и механизмите, по които се вземат тези решения.
Както е известно, по досега действащата нормативна уредба в Министерството на образованието и науката само с един подпис можете да смените целия учебен план на даден предмет или пък на цялата образователна програма. Това е притеснителното. В случая Вие сте добронамерен и предприемате конкретните действия в обратна посока. Но както е известно, един Ваш предшественик също от вашата партия – НДСВ, влезе в българската история и въобще в историята на управлението с това, че отмени или поне предложи да се отмени стихотворението “Аз съм българче” в първи клас, което също е вид скандал.
В тази връзка ще Ви дам още един пример, който се върти в последно време в общественото пространство – експертите, които одобряват образователните програми, предлагат в учебните програми по литература да отпаднат стихотворенията, свързани с националноосвободителните борби, с един според мен абсолютно смешен мотив, че пораждали насилие. В крайна сметка идеята за изучаването на тези стихотворения, писани от автори, за които българската литература твърди, че са класици като Вазов, смятам, че биха спомогнали единствено за по-добрата интеграция и за по-добрата толерантност между отделните поколения. Интеграцията и толерантността в крайна сметка не минават през забрава на културните и национални достижения на всеки един народ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, желаете ли думата за дуплика? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мурджов! Аз нямам много голяма готовност да отговоря на тази втора част от въпроса, но ще отговоря това, което със сигурност зная, а то е следното – действително в медиите от време на време се появяват, не зная по каква причина, твърдения, че някой смята да промени – а този някой по закон и по правилник е министърът – действащата учебна програма като отпаднат стихотворения, включително и от “Епопея на забравените” на Вазов, включително и “Хайдушки песни” или известният “Македонски цикъл” на Яворов.
Искам да Ви кажа много ясно, че това не е вярно или поне политическото ръководство на министерството не е склонно да прави такова нещо. Докато аз съм министър това няма да стане. Нека да кажа още по-ясно това.
За сведение трябва да кажа, че специално от “Епопея на забравените” всички дванадесет произведения се учат в единадесети клас в задължителната програма по литература. Това ще продължи да бъде така. А що се отнася до Яворовите “Хайдушки песни” те също са в задължителната програма и няма никакви основания да отпадат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към питане от народния представител Йордан Бакалов относно прекратени конкурсни процедури за длъжността началник на районен инспекторат по образованието на Министерството на образованието и науката.
Господин Бакалов, заповядайте, за да развиете Вашето питане.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги!
Стана обичайна практика със смяна на министъра на образованието и науката да настъпват и съответни кадрови промени в регионалните инспекторати по образованието. В най-голяма степен този подход намира подкрепа в Регионалния инспекторат на Министерството на образованието и науката в гр. София-град. Смяната на началниците е през няколко месеца по неясни за мен причини.
В Глава пета на Закона за народната просвета, Направление “Управление, ресурсно осигуряване”, регионалният инспекторат по образование е дефиниран като териториална администрация към министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата на народната просвета. Началникът има и много отговорни функционални задължения по провеждане на държавната политика в областта на образованието на територията на съответната област, разписани в Правилника за устройство и дейността на регионалните инспекторати по образованието.
Перманентните уволнения или назначения именно водят до неефективното функциониране на 28-те регионални инспектората по образование. Тяхната работа е изключително важна за стабилността на образователната система към момента, видно от жалбите, които и аз самият получавам. Регионалният инспекторат на Министерство на образованието и науката се е превърнал в звено, в чиито прерогативи са преди всичко инспекционно-санкционните дейности и почти никакви методични, каквото е и основното законово предназначение на тези териториални органи за управление. Ето защо моето питане към Вас, господин вицепремиер, е: какви са основанията за прекратяване на конкурсните процедури за регионалните инспекторати? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Господин министър, имате думата, за да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бакалов!
Благодаря за отправения ми въпрос. В него по същество Вие задавате два въпроса – от една страна, какво става с конкурсните процедури, и от друга страна, относно функциите на регионалните инспекторати по образованието в перспектива.
От момента на встъпването ми в длъжност досега по моя инициатива, искам да Ви уверя в това, не е освободен нито един началник на регионален инспекторат по образованието. В този смисъл ясно заявявам, че ако досега е съществувала, както казвате, “обичайна практика” със смяната на министъра на образованието и науката да настъпват неоправдани кадрови промени в регионалните инспекторати по образованието, аз най-многото, в което мога да бъда обвинен, е, че не спазвам обичаите в областта на образованието.
Единственото прекратено правоотношение с началник на регионален инспекторат по образованието, който е бил назначен постоянно, това е началникът на Регионалния инспекторат по образование в Хасково – по взаимно съгласие и по инициатива на съответния началник. Понастоящем там е назначен временно изпълняващ длъжността и предстои провеждането на конкурс.
Що се отнася до конкретния Ви въпрос – регионалните инспекторати по образованието в София, Перник, Търговище и Силистра, то наистина на 14 декември 2005 г. бяха обявени конкурси за заемане на длъжността началник на регионалния инспекторат по образованието в тези области. Служебните правоотношения на дотогавашните, на старите началници съответно в гр. Перник, гр. Търговище и гр. Силистра са прекратени, считано от 1 юли 2005 г., тоест доста преди идването на новия екип на Министерството на образованието и науката на основание на чл. 12 от Закона за държавния служител в едногодишния срок за изпитване без предизвестие.
Що се отнася до началника на Регионалния инспекторат по образованието в гр. София, то неговото служебно правоотношение е прекратено през м. август м.г., поради придобито право на пенсия.
При провеждане на конкурсите за длъжността началник на регионалния инспекторат по образованието в София, Перник, Търговище и Силистра конкурсните комисии са извършили преценка на професионалните и деловите качества на кандидатите и в съответствие с разпоредбите на чл. 10д, ал. 1 от Закона за държавния служител са класирали успешно издържалите кандидати.
Същевременно на основание и в срока по чл. 36, ал. 1 от Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители, част от некласираните кандидати са подали възражения по конкурсите за началник на регионалния инспекторат по образованието в гр. София и в гр. Силистра, в които са посочени мотиви за несъгласие с преценката на конкурсната комисия.
Приел съм, че тези възражения са основателни и на съответното правно основание – нека сега да не го чета цялото – съм прекратил съответните конкурсни процедури. Насрочени са нови конкурси, обявленията за които ще бъдат публикувани на 12 април т.г., тоест след около две седмици в регистъра по чл. 61, ал. 1 от Закона за администрацията, както и в централен, съответно местен ежедневник, и ще се поставят на общодостъпно място в Министерството на образованието и науката, както и в съответния регионален инспекторат.
Що се отнася до конкурсите за другите две длъжности – началник на регионалния инспекторат по образованието в Перник и в Търговище, то резултатите от тези конкурси не бяха оспорени, нито един от участниците не е подал възражение, поради което и аз съм издал актове за назначаване на успешно издържалите конкурса кандидати.
По втория въпрос относно функциите и значението на регионалния инспекторат по образованието бих искал да кажа, че съм съгласен по принцип с Вас, че те осъществяват към момента инспекционно-санкционни дейности. Колебая се дали точно това е формулировката, но така или иначе, по правило през последните години има една известна завишена тежест върху техните функции в кадрово отношение и по отношение налагането на санкции.
Аз, както и екипът на Министерството на образованието и науката, считаме, че това не е дотам оправдано, поради което и в утвърдения вече от Министерски съвет проект за Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, ние сме предвидили постепенното освобождаване на регионалните инспекторати по образованието от техните административно-управленски правомощия и изграждането им, утвърждаването им предимно като звена за развиване на методическа дейност и контрол. Тази промяна е важна стъпка в политиката на децентрализация на управлението на системата на училищното образование, тъй като тя е свързана пък с приближаване на възможността за назначаване на директорите в училищата и контрола върху тяхната дейност от страна на местните общности, включително представители на родителите, представители на учителския колектив и разбира се представители на общината.
Ако споделяте този възглед, то аз бих се радвал да получим и знак за подкрепа от страна на вашата парламентарна група на Програмата за развитие на училищното образование, за което, разбира се, аз предварително Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Бакалов, имате думата да зададете два доуточняващи въпроса. Заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Моето питане не е в това да оспорвам Вашето право да провеждате конкурсите. Но моето питане, Вие правилно сте схванали, особено във втората част, е за това, че има определени конкурси, които Вие цитирахте, за които и аз знам. Оттам са и жалбите - специално за град София и град Силистра. Вие самият казахте, че явно там жалбите са основателни и Вие сте прекратили конкурса и сте назначили нови.
След като и по закон знаете, че тези комисии, които провеждат самите конкурси, са от висококвалифицирани специалисти, които трябва да преценят кой е най-достойният за това място, моят първи уточняващ въпрос е: има ли наказани за това, след като жалбите говорят за двата конкурса в София и Силистра? Има ли наказани за това, защото този конкурс се е провалил и е дал основание на тези хора, които са втори и трети, жалбите им да са основателни?
И другото, което ме накара да задам това питане, са проблемите, които евентуално могат да се появят и към които искам да насоча вниманието Ви във връзка с приема на деца след VІІ и VІІІ клас. Вие много по-добре от мен знаете, защото аз определено не се занимавам с образование, че регионалните инспекторати имат прекалено големи функции при определяне на държавния и общинския прием в държавните и общинските училища.
В тази връзка е и моят втори уточняващ въпрос: това ще създаде ли проблем при приема на децата след VІІ и VІІІ клас и ако създаде, какви мерки ще предприеме министерството това да не се повтори? Защото, знаете, почти всяка година преди приемните изпити има определени проблеми. Но и когато самият регионален инспекторат има проблеми с назначаването на постоянно действащо лице, действително могат да се създадат такива проблеми за много родители и за самото министерство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Господин министър, заповядайте. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бакалов! По първия въпрос: има ли наказани? Не, няма наказани и ще Ви кажа защо. Когато аз станах министър, имаше една практика, която не казвам, че е била лоша, но от моя гледна точка е малко остаряла - всички кандидати за длъжността “началник на регионалния инспекторат по образованието” да се оценяват главно чрез развиване на една стратегия – какво ще прави инспекторатът, след което се прави събеседване. За никого не е тайна, че тази стратегия се преписва от поколение на поколение и няма никаква гаранция, че всъщност това са идеи на човека, който се явява. Да не говорим, че все пак това е едно звено от държавната администрация и аз не знам каква толкова различна стратегия може да има от политиката на министерството в Регионалния инспекторат по образованието, да речем, в Силистра.
Затова по мое настояване и по мое разпореждане, ние сменихме малко правилата, разбира се, в рамките на това, което законът и наредбата разрешават, и проведохме тест, включително с няколко казуса и т.н. Оказа се, че тази форма, поне така както беше съставена, за което аз самият нося отговорност, е може би малко по-сложна за кандидатите. Тъй като в нея се оказа, че има доста въпроси и от юридически, и от финансов характер. Нещо, което е свързано наистина с работата на началника на регионалния инспекторат по образованието, но все пак не е основната същност на неговата дейност.
Възраженията на част от лицата, които не бяха класирани, бяха в този смисъл - че подборът е бил твърде специфичен, летвата е била вдигната твърде високо и те не са успели да се подготвят за неща, които би трябвало да знаят, но може би не чак в такава специфика. Това е причината, но ние сме се коригирали и в новия конкурс ще се убедите, че вратата ще бъде по-широко отворена, така че повече хора, които имат познания в основната, същностната работа на един началник на регионалния инспекторат, ще могат да бъдат класирани.
По втория Ви въпрос за приема след VІІ и VІІІ клас. Не бих се съгласил, че имат някакви специфични и свръхправомощия началниците на регионалните инспекторати по образованието, тъй като в крайна сметка тази система, искам да Ви уверя, поне според мен, е свръхцентрализирана, а не толкова големите правомощия, поставени на началниците на регионалните инспекторати по образованието. Ако знаех, щях да донеса съвсем точна справка за това какво планираме като паралелки след VІІ и VІІІ клас и ако ми зададете такъв въпрос, включително и писмен, ще ви отговоря веднага, но в момента нямам числата пред себе си. Но веднага мога да кажа следното. Ние се колебаехме дали малко да не свием приема след VІІ и VІІІ клас, тоест главно след VІІ клас за профилирани и професионални паралелки, тъй като има много училища, които обявяват голям прием, а в крайна сметка се оказва, че не могат да го реализират, тоест няма достатъчно кандидати. Това води до недостатъчна пълняемост на паралелките и всичко онова, което ние знаем за неефективността на финансирането на образованието.
Същевременно обаче надделя разбирането, че е по-добре ние да отворим по-широко приема. Нека всяко училище да опита да реализира повече паралелки по различни профили и респективно професии, като по-добре ние да сложим по-късно контрола. Във всеки случай ние ще контролираме наистина много сериозно този път дали паралелките ще бъдат пълни. Тъй като, ако от І до ІV клас, в едно малко село има логика да има маломерна паралелка или поне някаква изначална логика, тъй като има демографски фактори - отдалеченост на населеното място, малки са децата, то в една профилирана или професионална гимназия, примерно в град София, в град Враца или в град Бургас, мисля че няма никакво основание за подобно нещо.
Това е, което мога да кажа. Не знам дали точно съм уловил въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Бакалов, в рамките на две минути моля да изразите Вашето отношение към получените отговори.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! По първия уточняващ въпрос не мога много да се съглася с Вашия отговор, защото самият Вие казахте, че едновременно са се провеждали конкурси и в други областни центрове. И се е оказало, че едва ли не най-слабите кандидати, което според мен е много лошо, ако наистина е така - хората, които не са разбрали начина на провеждане на самия конкурс, са точно в София. И то неслучайно акцентира в София, защото в София, Вие знаете много по-добре от мен, са концентрирани най-много училища, гимназии специално, там, където са и правомощията на регионалния инспекторат. От тази гледна точка ненапразно Ви зададох и този уточняващ въпрос. Явно има вина и в самото министерството, и в хората, които са провели конкурса, поне според мен. Вие посочихте, че едва ли не Вие сте виновен, така че не знам как ще поемете тази отговорност. Но така или иначе във всеки един провален конкурс има и конкретен човек, който носи конкретната отговорност и би трябвало, според мен, да си понесе наказанието. Защото, разбирам, ако бяха само двата конкурса – в София и в Силистра, и те да се бяха провалили, нямаше проблем тогава. Но има конкурси, които се провеждат едновременно – половината не се провалят, а другата половина се провалят. Така че според мен, от тази гледна точка, нормално би било някой да понесе тази отговорност.
От друга гледна точка, не бих казал, че действително по закон имат кой знае какви функции регионалните инспекторати, но те са пряката връзка между Министерството на образованието и науката и самите области и те би трябвало да дават най-точната информация и оттам вече респективно вие да направите най-добре сметката какъв да бъде приемът. Естествено, че контролът е изцяло функция на самото министерство чрез самите регионални инспекторати.
Завършвайки, искам да кажа, че затова зададох и въпроса, за да насоча вниманието Ви, защото при всяка изпитна сесия за прием на такива деца винаги е имало проблеми. Дано тази година да няма такива проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Трифон Митев, относно промени в Наредба № 2 от 1997 г. на Министерството на образованието и науката.
Господин Митев, заповядайте. Имате две минути да развиете Вашия въпрос.
ТРИФОН МИТЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, с промените в Наредба № 2 за организиране и провеждане на детски и ученически отдих и туризъм, публикувана в „Държавен вестник” бр. 24 от 21 март т.г., по мое мнение по същество изваждате от нейното разпореждане и от самия пазар „Ученически отдих и спорт” ЕАД. Базата на дружеството без помощта на министерствата е неконкурентоспособна. То няма средства да се подготви за предстоящи ваканции на учениците.
Моят въпрос към Вас е: какви са Вашите виждания за дейността и развитието на „Ученически отдих и спорт” ЕАД, неговата база и персонал?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Митев.
Господин министър, заповядайте. Имате 3 минути, за да отговорите на този въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Митев, бих искал да благодаря за поставения въпрос, тъй като той ми дава възможност още веднъж да направя някои пояснения относно дейността и бъдещето на „Ученически отдих и спорт” ЕАД, като изясня известно неразбиране в смисъла и съдържанието на промените в Наредба № 2 за организиране и провеждане на детски и ученически отдих и туризъм.
Въпросът – не знам дали помните – преди няколко седмици с доста различна аргументация, близък до този, беше поставен от госпожа Маруся Любчева – тук присъстваща, тъй като действително „Ученически отдих и спорт” е доста голямо дружество от гледна точка на имоти и персонал и с доста неясно, както се вижда и от гледна точка на неговата икономическа целесъобразност и функции, дружество.
Веднага искам да кажа, че „Ученически отдих и спорт” е на пазара за предоставяне на услуги в областта на ученическия отдих и спорт от създаването си като самостоятелно дружество. Поради факта, че то е станало търговец, независимо, че е със 100 процента държавно участие, то се намира в пазарна конкурентна среда.
Това, което аз извърших с промените в Наредба № 2 за организиране и провеждане на детски и ученически отдих и туризъм, е да се премахнат: първо, административните функции на ученическия отдих и спорт, които то не би могло да има, тъй като е търговско дружество; и на второ място – да стане ясно, че то по правило, по закон, от гледна точка на правния ред само по себе си не получава държавна помощ. То би могло да получи помощ – може би не се изразявам правилно, но предпочитам да не чета, а да го кажа по смисъл – от страна на държавата по начина, по който това е станало през миналата година. През 2005 г. На него са му предоставени средства от Министерството на образованието и науката, но в резултат на спечелена процедура за предоставяне на обществена поръчка. Тази година в бюджета на Министерството на образованието и науката отново има заделени средства за ученически отдих и спорт. Ние отново ще направим такава обществена поръчка. Допускам, тъй като това дружество държи изключително ниски цени, направо да кажа – социални цени, то отново би могло да получи част от тези средства. Аз съм задължил ръководството на дружеството в разумен срок да ми представи своите виждания за развитието на дружеството, тъй като не е възможно да създаваме търговски дружества, па макар и еднолични, със 100 процента държавно имущество, с ясното съзнание, че бюджетът трябва да ги храни. Това е неправилно в една пазарна среда. Ако се окаже, че това дружество не може да съществува в пазарна среда, ще трябва да направим обратното – да го закрием, отново държавата да поеме тези имоти и тогава да организира държавен отдих и спорт за децата, нещо, което в съвременните пазарни условия поне на мен не ми се иска да направим, защото няма да бъде рентабилно. Веднага, след като имаме ясна представа за това какво ще става с дейността на дружеството, аз ще ви информирам.
Що се отнася до имуществото, можете да нямате никакво притеснение, защото по моя инициатива Министерският съвет предложи и Народното събрание прие включването на това дружество и на всички дружества, на които съм принципал, в тъй наречения забранителен списък, така че никакви разпоредби с активи на това дружество или на другите дружества, на които съм принципал, не би могло да има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.
Господин Митев, имате 2 минути за отправяне на реплика към получения отговор.
ТРИФОН МИТЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, благодаря за отговора. След като се изясни какво точно ще работи това дружество, този разговор може да продължи. Приемам Вашия отговор като начало на разговор или продължение на разговора, започнат с въпроса на госпожа Любчева. Може би той трябва да продължи и в Комисията по образованието и науката, а не само в пленарната зала, защото има конкретни въпроси, свързани не само с Наредба № 2, а и със състоянието на базата, която в момента не е готова да посрещне пролетта с децата. На някои места базата се затваря, защото не е платен токът. Разколебан е и персоналът. В крайна сметка, независимо какво се предвижда по-нататък и какви са изискванията на пазарната среда, все пак не бива потърпевши да бъдат учениците.
В този план би могло да се преразгледа възможността за осигуряване на отдих, докато се изяснят перспективата и работата на дружеството.
Приветствам това, че то остава и, надявам се, ще остане в забранителния списък за приватизацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, отказвате се от правото си на дуплика.
Да благодарим на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане и въпроси към Николай Василев – министър на държавната администрация и административната реформа.
Питане от народния представител Яне Янев относно намеренията на министъра да въведе административен борд.
Господин Янев, имате думата да развиете Вашето питане в рамките на 3 минути.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Многократно съм заявявал, че българският данъкоплатец изхранва безсмислено огромна армия от държавни чиновници. Тя е излишно раздута, тромава, неефективна и най-вероятно няма аналог в Европейския съюз, който, както е известно, все още не може да се пребори с вековната бюрократична традиция на Стария континент. Но ако в Европейския съюз държавният служител все пак е слуга на редовия гражданин, у нас тази традиция има друго име. То е диктатура на бюрократа и многохилядния чиновнически апарат е нейната силова структура. Тази бюрократична структура е и в основата на огромна част от корупционните практики в държавната администрация. Затова обявените Ваши намерения да се въведе административен борд заслужават подкрепа.
Редно е обаче народните представители да се убедят, че това е сериозен проект. Не бива да има каквито и да било съмнения, че ни се поднася пореден пропаганден блъф на правителството.
Вие, господин министър, твърдите, че в администрацията работят около 86 000 души и се опасявате, че до края на мандата могат да станат над 120 000. Подозирам, че опасенията Ви най-вероятно ще се изпълнят, за голямо съжаление.
Вие признавате, че преди мандата на кабинета Сакскобургготски, в който сам бяхте министър и вицепремиер, администрацията е наброявала 45 000 души. Дори да е вярна днешната цифра от 86 000 души, това прави почти двойно раздуване за по-малко от пет години!
Административната реформа, заложена в Закона за администрацията и Закона за държавния служител, както и в други нормативни актове, имаше и следната цел: да отдели политическата от експертната функция. Първата да се изпълнява от политическите кабинети, а специалистите да не бъдат сменяни с всяка смяна на властта. Всички обаче знаем, че при всяко ново правителство започва масова чистка и назначаване на свои хора от горе до долу, при което така наречените политически кабинети остават един празен дублаж на реалната структура.
С оглед изложеното питам министъра на държавната администрация: колко точно хора работят за сметка на държавния и общинските бюджети в страната, както следва: в администрацията на Министерския съвет, в министерствата, държавните агенции, държавните комисии, изпълнителните агенции; в регионалните поделения на всички тези ведомства; в областните и общинските администрации, в други административни структури, създадени със закон, в който те имат функции във връзка с осъществяване на изпълнителната власт…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви да привършвате.
ЯНЕ ЯНЕВ: … като част от служителите в сегашната администрация, завършвам, господин председател, са били на работа в нея преди пет години? Какви доказателства ще дадете, че новопостъпилите през този период са назначени по професионални, а не по политически критерии? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, имате думата в рамките на пет минути да отговорите на питането.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Янев! Най-напред бих искал да кажа, че не съм сто процента несъгласен с всичко, което казвате. Напротив, много от нещата, които Вие ги казвате, и аз ги казвам от половин година, но все пак моето лично мнение е малко по-балансирано.
Бих искал да започна отговора на Вашия интересен и навременен въпрос с малко добри думи за държавната администрация.
Не съм съвсем съгласен, че нашата администрация е съвсем огромна, неефективна и няма аналог в Европа. Трябва да признаем, че през последните години държавата и нейната администрация функционират все по-добре. Бизнес администрацията днес е по-добра, отколкото преди пет или десет години и на практика се прилагат много от европейските норми. Това става ежедневно, благодарение понякога на невидимия и недооценен труд на десетки-хиляди служители в държавната администрация в цялата страна, за което те заслужават похвала и благодарност.
Друг е въпросът, уважаеми господин Янев, че и аз споделям Вашето мнение, че администрацията в една модерна държава би следвало да е не непременно по-голяма, но в същото време по-стройна, по-добре организирана, по-ефективно работеща. Тоест, важен е не толкова размерът, а по-добрите резултати в администрацията.
Ще ви кажа няколко думи по отношение на цифрите и да ви призная това не е много лесна задача, тъй като досега администрацията не се е управлявала или преброявала централизирано, а имаме само периодични и откъслечни данни, вследствие на няколкото изградени регистъра, които функционират. Установяваме обаче, че регистрите не винаги са били попълвани навреме и не са съвсем точни по последни данни.
Вярно е, че администрацията през последните години е увеличена и в същото време не чак с толкова, колкото показват някои от цифрите.
Една от причините, уважаеми господин Янев, е, че всяка година, почти всяка държава, сред които и България, променя дефиницията за това “що е това администрация”. Ще ви дам един много прост пример.
Преди 1 януари 2006 г. Националният осигурителен институт не е бил по дефиниция част от администрацията, а е бил нещо извън администрацията. Друг е въпросът дали това е правилно и целесъобразно, просто така е било. Той не е фигурирал никъде в нашите регистри, а там са работили много, хиляди служители. Днес, като част от новосъздадената Национална агенция за приходите тези служители вече са част от държавната администрация. Тоест, през последните години има известно увеличение, но неравномерно навсякъде. Например, ще ви призная – знаете вече пета година съм министър на трето различно министерство, и в предишните си две министерства абсолютно последователно и целенасочено никога не съм искал нови щатове по никакъв повод. Тоест, в нашите министерства тогава нямаше увеличение на щата, дори напротив, лично бях предложил намаление на служителите през 2002 г. и тогава Министерството на икономиката, за да даде пример съкрати с повече броя на своите служители от другите министерства. Същата теза защитавам и в този кабинет.
По отношение на административния борд, това са неписани правила, които между другото и в момента се спазват. Тоест, може да се каже, че вследствие дейността на сегашния Министерски съвет и на нашето министерство, ние и сега се намираме в ситуация на квазиадминистративен борд, макар че няма такъв закон или такова постановление на Министерския съвет. Почти е невъзможно в този Министерски съвет да бъдат увеличени щатни бройки, защото нито министър-председателят, нито колективният орган допускат това, тоест всеки министър по-скоро се ограничава в рамките на съществуващия щат от свои служители, а напротив, в момента тече усилие за известно намаление на държавната администрация. Специално бих искал да обсъдим този въпрос и да ви информирам, когато приключи това усилие през м. април, сега сме някъде по средата и ми е трудно да дам точни цифри.
Ще ви призная и нещо друго любопитно, уважаеми господин Янев, когато преди няколко месеца казвах така полу на шега, полусериозно, че ако не вземем мерки държавната администрация в скоро време може да стигне 120 000. Нарочно бях избрал толкова висока цифра, за да илюстрирам, че тя няма да достигне реално 120 000, но може да продължава да расте.
За съжаление сега се оказа, че без да са правени нови увеличения, а просто поради по-различната методология и методика на преброяване на служителите и по-различната дефиниция на това “що е това администрация”, по една от тези дефиниции ние преброяваме общо 129 000 служители – те са в бюджетната сфера, и по дейността си приличат на администрация.
Вие засегнахте и много други въпроси. Тук, разбира се, ще ви дам точната таблица с тези цифри.
Повдигнахте и въпроса за промените в законодателството, особено в Закона за държавния служител и за законовата защита на държавните служители от политически или други уволнения. Бих казал, че нашият закон, особено след последните промени, е доста модерен, европейски и дава нормалните, и то силни гаранции на десетките-хиляди държавни служители в цялата страна, че няма да бъдат подменяни безпринципно, а напротив, конкурсното начало и изборът на най-добрите кандидати ще бъде основният и единствен принцип при тяхното назначение.
В заключение, уважаеми господин Янев, бих обобщил така. Най-напред държавната администрация полага големи усилия в момента да се модернизира и да се променя. За щастие очакванията на българското общество, на българския бизнес и на нашите европейски партньори са още по-високи и дори администрацията да извърши положителни промени, това допълнително ще повдигне тези очаквания. Това е един допълнителен процес, който трябва да бъде стимулиран. Ние се нуждаем наистина от по-малка, по-добре организирана администрация, а държавните служители да бъдат с по-високо, бих казал, европейско самочувствие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Янев, имате думата, за да зададете два доуточняващи въпроса в рамките на две минути. Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин министър, аз се надявам, че не на полушега-полуистина, а наистина ще започнете да осъществявате реална административна реформа в страната, защото има необходимост от такава. Нещо повече, огромна част от българския народ мрази държавата, заради бюрократите и бюрокрацията и Вие си давате сметка за това!
Аз Ви благодаря за подробния отговор, но за съжаление Вие не можахте да разсеете основното ми съмнение, че не става дума за реална реформа, а по-скоро за опити да започне такава. Щом като все още няма ясна дефиниция за администрация и това не е съобразено с европейската практика, аз мога да Ви цитирам много държави в Европа, където отдавна са взети мерки в това отношение и наистина администрацията се управлява централизирано.
Във вашия сайт, който си направих труда да разгледам подробно, липсва доста информация, затова бих искал, за да се убедя, че наистина сте предприели някакви действия да ми дадете отговор на два конкретни въпроса:
Първият е: какви действителни гаранции има срещу назначаването или уволняването по политически съображения, освен регламентираните в двата закона?
Вторият, все пак искам да знам дали се справяте добре с цифрите по отношение на администрацията: колко хора, според Вас, работят в Министерството на земеделието и горите; колко - в Министерството на транспорта и колко - в администрацията на Министерския съвет? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Янев.
Господин министър, имате думата да отговорите на тези два въпроса в рамките на три минути.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Янев! Най-напред по въпроса дали има ясна дефиниция що е това администрация. Ние имаме такава дефиниция. Друг е въпросът, че с годините тя се променя, вследствие промяната на много други фактори в страната, например появата на нови закони, на нови регистри, сливането на различни агенции, институти и т.н. Както Ви казах, най-последният и най-широко известен пример е обединението на бившите данъчни администрации и Националноосигурителния институт в една обща агенция, която вече изцяло принадлежи към държавната администрация.
Също така бих искал да Ви уверя, че европейската практика е изключително разнообразна и едва ли има две държави, които си приличат по този признак. Има държави, които включват учители, преподаватели, университети и техните администрации и много други звена също в държавната администрация. България това не го прави и според мен нашият подход е по-правилен за нашия случай.
Питате какви гаранции има срещу политически назначения. Едва ли би могло да има по-силни гаранции от тези, записани в закон. От няколко години насам всички назначения за държавни служители, а те са много хиляди годишно, се извършват единствено чрез публично обявен конкурс, на който могат да се явят всички кандидати, които отговарят на условията, чрез достатъчно широко оповестени критерии, с назначени широко представени комисии и там се подбират най-добрите кандидати.
С удовлетворение бих Ви съобщил, че при десетките конкурси, които са обявени в Министерството на държавната администрация – знаете, ние сме новосъздадено министерство, има средно по няколко десетки кандидата за всяка позиция, която обявяваме. Позициите се обявяват задължително по Интернет и по много други публични начини. Министерството ни има възможността да избира измежду много голям брой висококвалифицирани, амбицирани специалисти.
Разбира се, бих могъл да Ви представя точни цифри колко хора работят в системата на отделните министерства. Вие споменахте три от тях. В администрацията на Министерския съвет, в Централното управление, към началото на тази година са били 382, а отделно към различни структури, които се отчитат директно на Министерския съвет - 5813. Това са данни към 28 февруари т.г.
Попитахте за Министерството на транспорта. Там точната цифра е 1709, от които 277 в така нареченото Централно управление на министерството. В Министерството на земеделието и горите по нашия регистър са 16 059, от които 2607 са в Централното управление на министерството. Това е напълно нормално, тъй като знаете, то има много териториални звена и това е напълно правилно.
В заключение, господин Янев, реформата в никакъв случай не е имитация. Между другото, не бих искал да спекулирам с думата реформа, тъй като тя малко може да девалвира. Промени винаги са необходими, важното е те да са в правилна посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Яне Янев да изрази отношението си към отговора на министър Василев в рамките на 2 минути.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, аз съм се заел с група експерти да проуча в детайли наистина функционирането на държавната администрация, защото българската общественост се вълнува от тази тема и моите избиратели по места задават много въпроси, в това число в 1. Благоевградски многомандатен район.
Примерно, като казахте за Министерството на земеделието и горите, когато се отвори сайтът на вашето министерство и се погледне структурата на Дирекция “Земеделие и гори” в Благоевград или пък една от подведомствените структури, каквато е примерно Държавно лесничейство – Разлог, според вашия сайт по трудово правоотношение и по служебно правоотношение работят нула човека, а това не е истина. Тоест или Вие прикривате информация, или все още тази информация толкова време не е събрана.
Затова аз считам, че чрез козметични мерки не бива да се прикрива намерението на правителството да укрепи един мощен чиновнически апарат, който да стои между политическата власт и избирателите. Зад действителната си работа той наистина да работи в интерес на управляващото мнозинство, а да бъде използван за политически цели и в него да се търси място за всички политически партизани, на които трябва да се намери топло място в държавната администрация.
Аз разбирам, ако целта Ви е да се формира една сериозна и непоклатима взаимно обвързана от политически верни пионки на тристранната коалиция чиновници, общо взето целта е постигната. Но аз считам, че ако искаме да бъдем европейска държава и наистина администрацията да работи с европейски методи, би било редно да започнете в истинския смисъл дълбока и значима реформа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питането, зададено от народния представител Мартин Димитров към министър Николай Василев.
Господин Димитров, можете да развитие Вашето питане в рамките на 3 минути.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Българската администрация продължава да бъде не особено ефективна. В тази връзка бюрокрацията и цялата бюрократичност са много големи. Едно от решенията, които от години се предлагат за България, е въвеждането на електронно правителство. Това означава да могат да бъдат подавани документи по Интернет, да могат да бъдат получавани услуги по Интернет, да могат да бъдат получавани такси по Интернет. Едната такава мярка не се прави заради Европейския съюз. В случая целта е българските граждани да не чакат на опашки, да не ходят от стая в стая, да не са необходими часове наред, за да получат административно обслужване.
Какво обаче се получава в България? Законът за електронния документ и електронния подпис беше приет 2001 г., уважаеми дами и господа. Той беше основата за изграждане на електронно правителство в България. Три години по-късно беше издадено Постановление на Министерския съвет № 153 от 2004 г., което определя държавните органи, които са задължени да обслужват гражданите и фирмите чрез електронен подпис. Според постановлението всички министерства, забележете, всички министерства, НСИ и НОИ и всички техни второстепенни разпоредители с бюджетни кредити са задължени да започнат работа с електронни документи от 1 януари 2005 г.
През м. февруари т.г. мои колеги от Института за пазарна икономика са пробвали тази система до всяко едно министерство. Тоест опитали са достъп по електронен път до всяко едно министерство поотделно.
Уважаеми колеги, да ви кажа какви са резултатите. Някои министерства въобще не спазват закона и не са готови да предоставят такава информация по Интернет. Аз затова съм много загрижен и се обръщам към министър Василев за спешни мерки от негова страна в тази насока.
Ще ви дам примери с министерства.
Самият Министерски съвет няма готовност, не изпълнява закона и не предоставя информация по Интернет. Министерството на регионалното развитие и благоустройството не предоставя услуги по Интернет. Министерството на образованието и науката не предоставя услуги по Интернет. Министерството на държавната администрация и административната реформа не предоставя услуги по Интернет.
Нито едно министерство, уважаеми дами и господа, в България не предоставя възможност за плащане на такса по Интернет или чрез някакъв електронен формат. Това, уважаеми дами и господа, е принципен въпрос. Няма как да подобряваме ситуацията в България, ако не се изпълняват законите и ако ефективността на администрацията не се подобрява. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев. Господин министър, разполагате с 5 минути.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Съгласен съм с Вас, че това са много важни теми и въпроси и тези процеси трябва да се случат не само защото това изисква Европейският съюз, а те трябваше да се случат и без Европейския съюз.
Вие знаете, че нашето министерство е новосъздадено, но през тази година нашият екип си поставя амбициозната цел през 2006 г. да направим решителни крачки към развитието на електронното управление или електронното правителство в България. Законът за електронния документ и електронния подпис е един от основните нормативни актове, които регулират този сектор.
С Постановление № 153 от преди две години Министерският съвет е разпоредил всяко ведомство да приеме правила за приемане и издаване на документи по електронен път и подписването им с електронен подпис. Със заповед на министъра на държавната администрация и административната реформа от м. юли миналата година беше създадена работна група за обмен на електронни документи в администрацията и изготвяне на анализ за въвеждане в администрацията на електронните документи. Този анализ показва, че към края на м. ноември 2005 г. всички ведомства, освен едно тогава, са закупили универсални електронни подписи и са въвели или са в процес на въвеждане на система за електронен документооборот.
Нашето министерство отскоро има своя сграда и ние също сме в процес на въвеждане и това ще се случи.
Независимо национално проучване, проведено от “Алфа Рисърч” по поръчка на IDG – България през тази година, относно готовността на гражданите и бизнеса да ползват електронни услуги показва тяхното положително отношение към усилията на правителството за развитие на електронното правителство.
Някои от по-важните резултати: 70% от бизнеса изразява удовлетвореност от бързината на електронните услуги; 17% от фирмите притежават един електронен подпис; а 66% планират да закупят такъв в бъдеще; 18% от фирмите посочват като голям проблем процедурата и цената на издаване на електронния подпис. Това наистина е така, защото като всеки продукт, който е слабо разпространен, неговата цена в началото е по-висока. Четиридесет и три процента от гражданите биха желали да платят не повече от 20 лв. за електронен подпис. За България наистина това не са малки средства. Половината от гражданите се нуждаят от допълнително обучение, за да могат да използват такива електронни услуги.
Разбира се, тук можем дълго да говорим, но основните изводи са, че има свършена известна работа в повечето ведомства, включително в общини и областни администрации. В същото време обаче във всички други европейски държави е свършено още повече, затова ние продължаваме да сме на последно или на едно от последните места по всички тези показатели.
През тази година сме планирали доста стъпки. Вече започна обучението на първите 10 000 държавни служители в цялата страна по информационни технологии. То минава от област в област и засега преминава при огромен интерес. Тъй като интересът е в пъти по-голям от тази бройка, възможно е до края на годината да увеличим цифрата до 20 000. Обявили сме първите обществени поръчки за закупуване на около 1800 бр. модерна компютърна техника, които ще бъдат раздадени на най-изостаналите общини и областни администрации с цел всички да бъдат оборудвани добре, по подобен начин и да се намалят разликите между столицата и по-малките общини.
Ще стартираме в най-скоро време обществена поръчка за закупуване на няколко хиляди електронни подписа, целите устройства и предоставянето им на абсолютно всички администрации в страната. Също така готвим промени в нормативната база, които ще ни дадат възможност на практика да се прилага политиката в областта на електронното правителство.
Бих могъл, разбира се, уважаеми господин Димитров, да Ви запозная с много повече детайли, но уверението ми е, че след една година, когато с Вас обсъждаме същата тази тема, България, макар че няма да бъде сред най-развитите страни в Европа в тази област в близките години, все пак за една година ще е извършила много важни стъпки и ще е взела правилни и стратегически решения с правилна платформа, които след това ще ни позволят да развиваме цялата система по-бързо, отколкото това сме правили в миналото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Искам да припомня все пак на Вас и на българския парламент, че от 1 януари 2005 г. тази система трябваше да функционира. Господин Василев, Вие, като министър, който се занимава с административната реформа, би трябвало да поставите краен срок на вашите колеги от другите министерства и да им кажете например, че от 1 септември 2006 г. българската администрация и всички министерства трябва да предоставят тази услуга. Ако не им поставите краен срок, господин министър, опасявам се, че те няма да спазят закона. Ако няма и налагане на санкции за неговото неспазване, също така няма да бъде спазван.
И друго нещо, господин министър. Много сериозна слабост е, че повечето министерства могат да приемат електронен документ, но казват: елате тук да си платите таксата. Тоест приемаме документа, но елате на девето гише, уважаеми гражданино, да си платиш таксата във връзка с подаването на документа. Ами ако той трябва да дойде до министерството да си плати таксата, за какво му е електронният документ?
Така че другата област, господин министър, по която трябва да имате лично отношение и да окажете натиск върху министерствата, е плащането на тези такси да може да става по Интернет. В противен случай цялата система на електронно правителство е безсмислена и не върши реално работа. Така че това са двата въпроса, по които Вие трябва да вземете ясно отношение.
Първият въпрос е: докога министерствата трябва да приемат електронни документи, тоест откога, примерно да им кажете - от 1 септември 2006 г. всички министерства са длъжни да са разработили системата, да са обучили служителите и да работят с гражданите. Второто нещо е цялата процедура пакетно да се прилага, тоест да приемат електронния документ, да приемат плащане от разстояние по Интернет или по някакъв друг начин, така че българският гражданин действително да получава добро обслужване от администрацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси на народния представител Мартин Димитров.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Бих завършил с кратък коментар. Най-напред приемам Вашите препоръки, така както ги казахте, но с уговорката, че това не е еднократен акт или някакво действие, за което да дадем веднъж завинаги краен срок и той да бъде изпълнен. Бих казал по-скоро, че това е един безкраен процес, малко на състезание с времето, състезание с другите държави и с очакванията на хората, тъй като технологиите и начинът на взаимодействие между администрация и граждани се променят с всяко десетилетие и то все по-бързо.
През тази година очаквам да внесем съвсем нов Закон за електронното управление в България, който регламентира не само това, което казвате, а много, много по-сложни процеси. Едно от най-революционните действия в този закон, ако бъде одобрен, разбира се, би било правилото, че всеки гражданин е длъжен само веднъж да предостави някакви свои данни на държавната администрация. Ако е необходимо те да бъдат разпространявани между всички министерства например, то министерствата ще си ги изискват по служебен, по електронен път, а не да карат примерно един и същи гражданин на всяко ведомство поотделно да предоставя едни и същи данни наново, което означава огромни разходи във време, средства и т.н. Тоест посоката е тази наистина, остава да се справим чисто административно и технологично, което смятам, че ще се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Срокът, за който аз говорих, примерно 1 септември 2006 г., е от гледна точка на това да се постави необходимият минимум, който да се изпълни от отделни министерства, за да може системата да проработи. Например господин Овчаров - неговото министерство също не приема плащане на такси по електронен път. За всички министри, уважаеми господин Василев, е необходимо да бъдат предприети мерки с даден ясен срок за минимални изисквания. Това, че процесът е еволюционен и постоянно се развива, съм съгласен.
Както Ви обещах при предишното питане, сега ще Ви дам тази дискета с подробно разработена система как оценката на въздействието на политиките и регулирането трябва да работи в България. Това е едно конструктивно предложение, разработено от мои колеги заедно с няколко британски организации. С това искам да подчертая конструктивизма на моите предложения.
Връщайки се към електронното правителство, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър, това не е самоцел. Това е пътят българската администрация от бюрократична да стане ефективна и българските граждани да получават качествено обслужване. Друг път няма. Но за да се получи нещо, за да има реални резултати, е необходимо ясното налагане на конкретни срокове. Иначе има един безкраен процес на обучение на администрацията, но резултатите така и не се появяват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Ахмед Юсеин, към министър Николай Василев.
Господин Юсеин, както знаете, разполагате с две минути.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! На 3 март 2006 г. в центъра на столицата ни се проведе митинг на “Атака”, който беше силно озвучен с маршове от Втората световна война. От директните предавания на някои медии се видя, че ораторите със силен националистически тон, с обидни квалификации и надписи по плакатите искаха да внушат на българската общественост, че в смесените региони на страната ни има силна дискриминация спрямо българите, които живеят там. То се изразяваше в недоволство от това, че в областните и общинските администрации масово се уволняват и не се назначават българи.
Очаквах да има опровержение в медиите от компетентните органи, но се излъгах. С всеки изминал ден се убеждавам, че за горепосочените антиконституционни действия все по-често се премълчава, което не е добре за страната ни.
Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е: колко са служителите и членовете на политическите кабинети поотделно в областните администрации на Кърджали, Разград, Шумен, Силистра и Търговище? И колко от тях са българи, турци, евреи, роми и други? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата министър Василев. Господин министър, разполагате с три минути.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Юсеин! По поставения от Вас въпрос бих могъл да Ви предоставя следната информация.
Най-напред, в Закона за държавния служител са определени изискванията и ограниченията по отношение на лицата, които се назначават за държавни служители. В закона са посочени обстоятелствата и фактите, свързани с конфликта на интереси и имотното състояние. В Наредбата за регистъра на държавните служители, издадена от министъра на държавната администрация през 2001 г., са определени обстоятелствата за държавните служители, които подлежат на вписване. Те са свързани с вида и степента на тяхното образование, притежаваната квалификация, както и специфични данни за възникването, изменянето и прекратяването на правоотношението.
В Закона за гражданската регистрация също са посочени данните, които се получават, обработват, съхраняват и предоставят при гражданската регистрация на физическите лица в България. Тези данни определят тяхната самоличност, родствени връзки, постоянен и настоящ адрес, степента и вида на образование и показват наличието на правни ограничения.
Но, уважаеми господин Юсеин, извън тези данни остава личната информация за лицата, свързана с вероизповеданието и етническата принадлежност.
Наистина, при преброяването през 2001 г. в преброителните карти за населението бяха включени раздели “Етническа група”, “Майчин език” и “Вероизповедание”, но тяхното попълване беше по желание и не беше задължително. Поради тази причина, в данните, посочени от Националния статистически институт, е видно, че почти 300 000 души не са се самоопределили и не са посочили подобна информация.
Всички служители, които работят в изброените областни администрации, са български граждани. И съгласно чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България всички наши граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на права или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение или имуществено състояние.
Липсва законова разпоредба, съгласно която при постъпване на работа работодателят е длъжен или може да изисква данни относно етническата принадлежност или вероизповеданието. Ако работодателят изисква подобна информация, това би било форма на дискриминация, която е забранена от българското законодателство и от всички международни норми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ахмед Юсеин – право на реплика.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз не съм доволен от Вашия отговор, защото не получих отговор на въпроса си.
Направих си труда да проверя. В Област Разград работят 35 човека, от които 3 са от турското малцинство, в Шумен от 34 са 3, в Силистра от 35 са 5, в Търговище от 34 са 9, в Кърджали от 30 са 8, в Бургас от 30 един се е обявил за такъв.
Искам да Ви кажа, че имаше реплика, че въпросът се коментира и за отделни министерства. Обаче ние като страна през 1999 г. приехме една Рамкова конвенция за защита на националните малцинства. В преамбюла на тази конвенция пише: “Държавите – членки на Съвета на Европа, и други държави, подписали тази Рамкова конвенция, са решени да защитят съществуването на национални малцинства в рамките на съответните си територии”.
А чл. 4, ал. 1 от нея казва: “Страните се задължават да гарантират на всяко лице към национално малцинство право на равенство пред закона и на равна защита от закона. В това отношение се забраняват всякаква дискриминация, основана на принадлежност към национално малцинство”.
Аз Ви благодаря, че цитирахте чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Член 1 казва: “Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права”. Но аз искам да Ви попитам: Област Варна отделна автономна държава ли е в страната ни, с отделна Конституция и отделни закони ли, където се горят най-различни вещи? Нима внукът на един турчин, който е строял НДК, Девня или Кремиковци за това, че е от турското малцинство, не може да стане областен управител или заместник-областен управител? Кой гарантира правата на гражданина Ерджан Сабаадин, който е нарочен от Вас да бъде заместник-областен управител на Варна?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата министър Василев – под формата на дуплика може да отговорите на въпроса на господин Юсеин.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Юсеин! Всъщност, напълно разбирам това, което искате да кажете. И аз също като Вас уважавам и Конституцията, и законите, и всички човешки права.
Напълно разбирам Вашите аргументи.
Това, което сега бих могъл да кажа, освен казаното преди малко, е, че никога не би следвало да назначаваме или да не назначаваме държавни служители въз основа на който и да е от тези критерии, за които говорихме преди това. Ето, например, в нашето министерство, което е съвсем ново и повечето от служителите му са назначени през тази година, ние по никакъв начин не сме разделяли хората нито по пол, нито по възраст, нито по етническа или по друга принадлежност. Доколкото знам, при нас има и хора от турски, от ромски, от еврейски произход, има хора с увреждания и ние се гордеем с това. Всъщност, това е нещо съвсем нормално във всяка демократична държава.
По последния въпрос, който засягате, Министерският съвет и всъщност министър-председателят назначава областните управители и заместник-областните управители по начина, по който се договорят политическите сили. Смятам, че това е правилен въпрос, но той не е към министъра на държавната администрация, а по-скоро заедно всички ние трябва да работим и да се стараем такова напрежение в бъдеще в нашата страна да няма, а напротив, всички ние да се занимаваме с много по-полезни неща, като например членството ни в общоевропейското семейство и нашия икономически и социален просперитет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министъра на държавната администрация и административната реформа министър Николай Василев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси, зададени към министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
Първо, питане от народния представител Александър Радославов към министър Овчаров.
Господин Радославов, моля да развиете Вашето питане в рамките на 3 минути.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги, господин министър! Безспорно е, че конкурентоспособността на българската икономика ще придобива все по-определящ характер и значение за развитието на страната в съвременния глобализиращ се свят. Споделям становището, че именно конкурентоспособността на икономиката, и поддържането на приемлив баланс между инфлацията и доходите ще бъдат сред най-сериозните проблеми и предизвикателства в първите години след приемането на страната в Европейския съюз. Фактите, че повишаването на конкурентоспособността на икономиката е заложена като една от стратегическите цели в Националния план за развитие на Република България в периода 2007-2013 г. и предвидената политика за насърчаване на износа и стимулиране на малките и средните предприятия в приетата програма на правителството показват осъзнаване значимостта на проблема като цяло. Защото именно осигуряването на разширена и трайна реализация на произведени от български фирми стоки на европейския и други външни пазари ще гарантират както висок икономически растеж, така и желаното от всички ни увеличение на доходите на българските граждани и намаляване на безработицата.
Господин министър, ще рамкирам моя въпрос в областта на конкурентоспособността на българското индустриално производство в периода на настоящата и първоначалните вероятно най-трудни години след приемането ни в Европейския съюз. За Движението за социален хуманизъм, което представлявам като член на Коалиция за България и лично за мен като народен представител от Коалиция за България от 12. многомандатен район и дългогодишно професионално свързан с научноизследователската дейност по сертификацията и стандартизацията в областта на опаковането и опаковъчната индустрия е невероятно съществуването на съвременна просперираща държава с приличен жизнен стандарт на своите граждани без производство на експортно ориентирани и конкурентоспособни индустриални стоки.
В края на 2005 г. Министерството на икономиката и енергетиката прие Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика (2007-2013 г.)” Господин министър, какви са конкретните стъпки сега, през настоящата и следващите начални за членството на страната ни в Европейския съюз години именно за индустриалното производство в разглеждания контекст? Има ли формирани вече приоритетни цели и съответни мерки за тяхното достигане в сектора “Индустриално производство” и какви са те? Как ще бъдат реално подпомогнати българските производители на индустриални стоки да отговорят на европейските норми за качество, повишаване на производителността и пр.? Какво се прави за подпомагане на износа на пазари извън Европейския съюз? Без енергичната помощ, включително и финансова, чрез пазарни механизми, разбира се, аз се опасявам, че ще последват редица фалити именно в разглежданата област на българското производство. Господин министър, очаквам Вашия компетентен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
Господин министър, разполагате с 5 минути за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Радославов! Министерството на икономиката и енергетиката разработи Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика (2007-2013 г.)” Стратегията за участие на Република България в структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз е приета с постановление на Министерския съвет през 2002 г. и определя основните правила за организация и координация на процеса на подготовка на програмните документи, чрез които ще се усвояват европейските фондове в Република България. Съгласно тези актове с решение на Координационния съвет се определят ключовите социално-икономически партньори, които могат да бъдат включени в работните групи по оперативните програми.
Критериите и механизмите за определяне и привличане на партньорите, участващи в тези групи, се определят в специално ръководство.
Официалният процес на консултации за изготвяне на оперативната програма започна в края на 2004 г. със сформиране на група. Прескачам малко от материала, за да спестим време.
Предварителният вариант на програмата беше приет на 27 декември 2005 г. на заседание на Министерския съвет. Така одобрен, документът служи като основа за водене на преговорите с Европейската комисия. Реалното изпълнение на програмата ще стартира след датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Оперативната програма реализира дефинирания в националната стратегическа референтна рамка стратегически приоритет за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика и успешното й интегриране.
Цел на оперативната програма е развитие на динамична икономика, конкурентоспособна на европейския и световния пазар чрез насърчаване на иновациите, повишаване на ефективността на предприятията и подобряване на бизнес средата. При формулирането на приоритетите и операциите по оперативната програма са взети предвид изискванията на действащите регламенти и стратегии на Европейския съюз.
Обхватът и тематиката на приоритетите са определени на база на задълбочен социално-икономически анализ и анализ на слабите и силни страни, на възможните заплахи, както и след извеждане на ключови несъответствия между икономическите показатели на България и страните – членки на Европейския съюз.
Приоритетите на оперативната програма са тематично посочени и засягат основните проблеми и бариери за развитие на българската икономика.
Оперативната програма “Развитие на конкурентоспособността” е основана на пет ключови приоритета за програмния период 2007-2013 г.
Приоритет номер едно, развитие на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности, която е фокусирана върху развитието на научноизследователска и развойна дейност в предприятията с цел укрепване на техния иновационен потенциал и с цел изграждането на подходяща проиновативна бизнес инфраструктура, която да укрепи връзката наука-бизнес.
Втори приоритет, увеличаване на производителността и ефективността в микро, малки и средни предприятия, основана на подкрепата за микро, малки и средни предприятия с потенциал за развитие, където да подпомага технологичното обновление и въвеждането на европейски и международни стандарти и маркировки, подобряване на енергийната ефективност и насърчаване на бизнес кооперирането.
Трети приоритет, подобряване на достъпа до финансирането на микро, малки и средни предприятия, цели улесняването на достъпа до външни финансови източници за предприятията с цел насърчаване на инвестициите в тях.
Четвърти приоритет, развитие на благоприятна бизнес среда, е насочен към дейности, чрез които да се подобрят консултантските и информационни услуги, предоставяни на бизнеса от организации, подкрепящи бизнеса и/или държавната администрация.
Приоритет пет, укрепване на международните пазарни позиции на българската икономика, приоритет, който цели утвърждаването на международните пазарни отношения на страната чрез подкрепа за стимулиране на инвестиционната дейност, подобряване на експорта и развитие на туризма като структуроопределящ отрасъл в икономиката на страната.
Общата бюджетна рамка за България за периода 2007-2013 г. е направена по предложение на Европейската комисия на база на предварителни разчети на брутния вътрешен продукт на страната. Разпределението между отделните оперативни програми е основано на разработено от Министерство на финансите предварително разпределение и е прието с решение на Координационния съвет от 18 ноември 2005 г.
Съгласно правилата за разпределяне на европейските фондове от общата сума на структурните фондове са извадени средствата за развитие на земеделието в размер на 14,12% и на рибарството – 1%, като се запазва процентното съотношение между структурните и Кохезионния фонд. Съгласно тези изчисления за изпълнение на целите и приоритетите на Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” са отделени около 22% от общата предварителна сума или почти 741 млн. евро от европейския Фонд за регионално развитие за целия седемгодишен период.
Разпределението не включва предвиденото национално финансиране – публично и частно. Окончателното разпределение по фондове и програми ще бъде направено след приемането на регламентите за управление на европейските фондове и представяне на окончателната бюджетна рамка на страната за периода 2007-2013 г.
Средствата от оперативните програми се разпределят на база предвидените приоритети и операции при спазване на принципите на прозрачност, равнопоставеност и конкурентност. За изпълнение на предвидените операции ще се прилагат правилата на Закона за обществените поръчки при договори за доставка и услуги. За операциите, при които ще се използват схеми за безвъзмездно финансиране, безвъзмездна помощ, грантови схеми, е възможно да бъдат прилагани процедурните правила на Европейската комисия за грантови схеми, каквато е практиката в новоприетите страни – членки, или специално приети правила в българското законодателство. Затова обаче ще бъде необходимо решение от страна на Министерство на финансите.
Процесът на програмиране, изпълнение и наблюдение на оперативната програма се извършва при стриктно спазване на правилата на Европейския съюз за партньорство, прозрачност, равнопоставеност и конкуренция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След този подробен отговор, господин Радославов, ще имате ли още допълнителни въпроси? Добре, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин министър, като Ви благодаря, имам и един уточняващ въпрос, който е свързан с моите разбирания, че именно малките и средните предприятия в индустрията, а в България болшинството са с такъв характер, имат шанс да съществуват трайно в един либерализиран, глобализиращ се пазар именно като своеобразна продуктова инфраструктура с технологична обвързаност с крупни национални или транснационални компании. С други думи, жизнеспособните малки и средни предприятия, произвеждащи възли или части от машини, а в някои случаи и самостоятелни такива, са със сравнително висока норма на печалба и произвеждат за нуждите на доказали се на световния пазар крупни производители.
В тази връзка имам един допълнителен въпрос – дали вече е изяснен за Министерството на икономиката и енергетиката въпросът, кои са структуроопределящи индустриални производства и съответни компании, на които ще разчита българската държава за сериозни позиции на европейския и световния пазар с оглед намаляване на отрицателното салдо на външнотърговския ни обмен и дали е предвидено в Приоритет № 5 на Оперативната програма за развитие на конкурентоспособността на българската икономика създаването на Гаранционен фонд за износ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров, за да отговори на уточняващите въпроси на народния представител Александър Радославов.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Радославов, знаете много добре, че принципите на пазарната икономика не позволяват това, което се правеше дълги години в България – предварително планиране и целенасочено изразходване на огромни държавни средства за развитие на един или друг сектор на българската икономика или на която и да било икономика.
Знаете също така много добре, че в приоритетите на създаденото коалиционно правителство са записани някои от ключовите сектори на българската икономика, които са приоритетни в това отношение. Не знам дали е необходимо да ги повторя. Става дума за информационните и телекомуникационните технологии, става дума за туризъм, става дума за енергетика и инфраструктура, става дума за селско стопанство и то специални видове селско стопанство.
Ако трябва нещо да добавя, то е, че 2005 г. от гледна точка на реалните резултати на българската икономика, а и 2006 г., дават основание да кажем, че това са добри години за българската икономика. Знаете вече окончателните данни за ръста на брутния вътрешен продукт за 2005 г. Този ръст е 5,5%. Той е един от най-високите в страните от Централна и Източна Европа – нещо, от което очевидно няма защо да се срамуваме.
Искам също така да кажа още няколко думи по отношение на конкурентоспособността на българските предприятия. Може би най-добрият критерий за това дали е конкурентоспособна българската икономика е износът на българска продукция. За 2005 г. ръстът на износа от България е над 19%, почти 20%. Той е най-висок от всички години след 1999 г. насам. Продължават двуцифрените ръстове на износа и през тази година, но има две числа, които според мен вече са характерни за това, че българската икономика наистина навлиза в един друг стадий на своето развитие и тези числа са следните: ако през 2004 г. ръстът на инвестиционни стоки е бил 17%, то през 2005 г. ръстът на износ на инвестиционни стоки от България е вече 34%, тоест се увеличава двойно темпът, с който българската промишленост изнася инвестиционни стоки, тоест стоки с висока степен на добавена стойност. Това е нещо, което е изключително важно като параметър за жизнеспособността на българската икономика и за това, че тя вече до голяма степен се е приспособила към критериите на Европейския съюз. Разбира се, има още какво да се прави и затова е предвидена и програмата, за която ние с Вас току-що говорихме. Самият факт, че при 60% търговски взаимоотношения с Европейския съюз ние имаме такъв огромен ръст е показателно. Между другото, в Европейския съюз ръстът на износ на инвестиционни стоки е даже още по-висок. Той е 42%. Това е един добър показател за това, че българската икономика е на правилния път на своето развитие.
Що се отнася до някои ключови сектори, за които Вие говорите, аз искам да Ви посоча някои от най-големите инвеститори, които вече са заявили развитието на своите проекти в България. Това е белгийската компания “Комерио”, която ще инвестира и вече започва инвестиции от 130 млн. евро през следващите три години. Това е френската индустриална група “Монтю пе”, която започва инвестиции от над 70 млн. лв. на площадката в Русе. Това е “Хюлет‑Пакард” – България. Това е инвестицията на “Сименс”, която компания започва за пръв път да произвежда в България. Това е инвестицията в “Стомана индъстри” за над 40 млн. евро, където на практика се строи нов завод за специални и бетонни стомани.
Подсказвам тези примери само защото те са само за първите няколко месеца за тази година. Въобще, 2006 г. ще бъде една от успешните в развитието на българската икономика и в областта на инвестициите в частност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Александър Радославов, за да изрази своето отношение към отговорите на министър Овчаров.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги!
Господин министър, аз Ви благодаря за изчерпателните отговори. Смятам, че от това, което Вие изложихте пред нас, всеки от нас би трябвало като народен представител да добие една увереност за една, бих казал, последователна държавна политика за възстановяване позициите на българската индустрия в международен план.
От това, което получих като допълнителна информация към допълнителния въпрос с конкретиката, която давате, това е много радващо и е едно указание за това, че това правителство действително, както и министерството под Ваше ръководство е направило всичко възможно независимо от кратките срокове и от сложната ситуация, за едно успокоение, една радост и една надежда за българските индустриални производители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Можете да съобщите на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев, че времето може би няма да стигне, за да отговаря и той на зададените въпроси, въпреки желанието му. Те са много – дванадесет на брой.
Преминаваме към въпрос от народния представител Ахмед Юсеин към министър Овчаров.
Господин Юсеин, заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, в Закона за тютюна и тютюневите изделия е посочено, че производството и изкупуването на тютюн се осъществява чрез писмени договори между купувачите и тютюнопроизводителите. От представената ми справка е видно, че поделенията на “Булгартабак холдинг” към 22 февруари 2006 г. от договорените за изкупуване 8194 т едролистни и ориенталски тютюни са изкупили 4342 т или 57,31%. Това е много сериозна и притеснителна цифра, но още по-притеснително е, че от тези 57,31% не са изплатени на тютюнопроизводителите или са посочени като пясък, като чакъл, като не знам какво си, 13,20%! От едролистните тютюни са изкупени 68%, от които също не са платени 14-15%. Или от взетите от едролистните 425 т не са платени 63 т.
Уважаеми господин министър, искам да вмъкна и това, че след моя въпрос може би се получи едно оживление. Сега в момента имаме изкупени: ориенталски тютюн 82%, а неплатени 13%, едролистните – 78%, неплатени 15%. Имайки предвид тежкия труд, който полагат тютюнопроизводителите, които имат сключени договори, моля да ми отговорите на въпроса кога ще бъдат изкупени останалите количества ориенталски и едролистни тютюни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров – отговор в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Юсеин, оценявам загрижеността Ви за хода на изкупната кампания на тютюневата реколта за 2005 г. Ще Ви припомня, че „Булгартабак холдинг” не е монополист на пазара на тютюни и е в постоянна конкуренция с частни български и международни компании. Изходната кампания за реколта 2005 г. за групата „Булгартабак” приключи на 28 март т.г. и данните, които имате, не са последните. Както знаете, успоредно с нея тече и процес на преструктуриране на тютюнопреработвателните предприятия – собственост на холдинга. Сроковете за изкупуване на тютюна се регламентират от Закона за тютюна и тютюневите изделия и Правилника за неговото приложение. В закона установен срок за начало на изкупната кампания не съществува. Тя започва при съответните подходящи климатични условия. Член 11, т. 8 от закона гласи: „Изкупуването се извършва до 1 март на следващата година. Срокът за изкупуване може да бъде удължаван за определени райони или за цялата страна със заповед на министъра на земеделито и горите”. Със свои заповеди от 1 март и 16 март 2006 г. министър Кабил нареди срокът за изкупуване на тютюните тип „Ориенталски” и „Бърлей” – реколта 2005 г., за цялата страна да бъде удължен до 28 март 2006 г.
Искам също така да ви напомня, че изкупвателните кампании за предхождащите две години също са завършвали в края на м. март.
Резултатите от изкупвателната кампания към 28 март т.г. са следните: договорени са с акционерни дружества на „Булгартабак” АД тютюни по типове: „Виржиния” – договорени 1956 т, от които до 28 март са изкупени 1621 т; „Бърлей” – договорени 553 т, изкупени – 410 т; „Ориенталски” – договорени 7262 т, изкупени – 5495 т. Тъй като част от тютюнопроизводителите са сключили по няколко договора за производство и изкупуване на ориенталски тютюни – реколта 2005 г., с различни фирми, реално закупеният тютюн се оказа по-малко от договорените количества.
Що се касае до изкупните цени на тютюна съгласно чл. 9 от закона, изкупуването и окачествяването на тютюна се извършва съвместно от производители и купувачи в съответствие с минималните качествени изисквания и качествената класификация, определени с правилника.
По Приложение № 2 от Правилника за приложение на закона тютюнът се разделя на три качествени категории–класи, за които се определят минимални изкупни цени по произход и класи с постановление на Министерския съвет. Средната изкупна цена се формира в зависимост от съдържанието на класите в изкупените количества тютюни, съответните минимални изкупни цени по класи за произход.
До 28 март са изплатени 7767 хил. лв., от които за тютюн „Виржиния” – 3 млн. 46 хил. лв. с остатък за изплащане 196 хил. лв.; за тютюн „Бърлей” – 42 хил. лв. с остатък за изплащане 651 хил. лв.; „Ориенталски” – 4 млн. 454 хил. лв. с остатък за изплащане 12 млн. 491 хил. лв.
Всички суми, за които говоря, ще бъдат окончателно изплатени на производителите до 15 дни след утвърждаване от Министерския съвет на предложената от Фонд „Тютюни” целева парична подкрепа в рамките на минималните изкупни цени. „Булгартабак холдинг” е осигурил всички необохдими средства – както за изплащане на изкупените количества тютюн, така и за промишлената им преработка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ахмед Юсеин – право на реплика.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, справката, която ми е предоставена в понеделник, говори друго. Вие друго ми цитирате. Може би тези, които са Ви донесли отговора, неправилно са написали цифрите. Главните играчи на пазара са „Булгартабак”, „Сохотаб” „Даймон”, „Михайлидис”. Знаем и знам, че има криза в пазара с тютюна. Някои страни забраниха пушенето. Ние вдигнахме цените на тютюна, на цигарите.
От справката, която ми е предоставена обаче, е видно, че „Булгартабак” е изкупила 82%, „Сохотаб” – 101%, „Даймон” – 80%. От тези количества 13% не са платени на тези, които са продали тютюн на „Булгартабак” – (казали са, че има пясък), 9% на продалите на „Сохотаб” и 8% на „Даймон”.
Най-фрапиращото е в цената. Средната цена при „Булгартабак” е 2,95 лв., при „Сохотаб” – 3,36 лв., а „Даймон” – 3,47 лв. Да не говорим за някои фирми, които не са във Вашия приоритет. Някои фирми не изкупиха и един грам, а имаха договори.
Най-лошото е, че ще бъде наложена санкция към тютюнопроизводителите, тъй като започна премирането им. Тези, които са продали тютюна си в „Булгартабак” – няма да им бъдат зачетени и премирани 13 кг на 100 кг, а тези, които са продали на „Сохотаб” – 9 кг, а тези, които са продали на „Даймон” – няма да им бъдат премирани 8 кг на 100 кг.
Интересното е, че в едно и също землище, в една и съща община, един и същи сорт се оценява различно. Например в Крумовград „Булгартабак” купува на средна цена 3,07 лв., а „Сохотаб” – 3,40 лв. Това са фактите. Съжалявам, и мен ме боли, но най-много трябва да мислим за тези хора! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика, ако желаете.
Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Съмнявам се, че можем да се превърнем в оценъчен пункт за качеството на тютюна, който се изкупува в България. Затова не ми се ще да влизам в тази дискусия.
Има логика в това, което казвате. Очевидно, че цените са по-ниски там, където и качеството е по-ниско.
От друга страна, в рамките на една действаща пазарна икономика, при реално действаща конкуренция, както току-що сам посочихте, едва ли държавата може да играе ролята на някакъв напълно обхващащ целия пазар качествен оценител. Създадени са механизми. Ако има конкретни недоволства против някои от механизмите и действията на някои или други оценители, аз съм готов да ги оценявам. Но очевидно там, където действат пазарните принципи, където има реална конкуренция, то това са и основните механизми, които трябва да решават възникващите проблеми. Не виждам какво бих могъл да добавя към нашия отговор.
Отново повтарям – всичките средства, необходими на „Булгартабак” за изплащането на кампанията, са заделени и ще бъдат изплатени в срока, за който току-що споменах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов, към министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
Господин Иванов, разполагате с 2 минути. Ако работим стегнато и точно, би могло да мине и последното питане.
Имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! При изграждането на АЕЦ “Козлодуй” единствената възможност, която е била предвидена, е била възможността за съхранение и складиране на радиоактивните отпадъци. Всъщност въпросът с преработката и последващото, бих казал, дългосрочно погребване на радиоактивните отпадъци на територията на Република България не е бил предвиден.
През 1991 г. се сключва договор с фирмата “Уестинг Хауз” с цел да се достави и да се инсталира съответно и определен тип инсталация за преработка на радиоактивните отпадъци. Този договор всъщност бива прекратен през 1998 г. Междупрочем част от доставените съоръжения от “Уестинг Хауз” не отговарят нито на българските стандарти, нито на техническото задание в договора.
Похарчените средства за изграждането на съоръженията са около 73 млн. лв. Междупрочем, още в един доклад, непосредствено 1998 г., се говори, че нанесените загуби са над 5,5 млн. долара. В началото на 2004 г. се взема решение за създаване на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци”. В самия край на същата година – на 14 декември, с решение на Министерския съвет активите от АЕЦ „Козлодуй”, свързани с тази дейност, се прехвърлят на новосъздаденото дружество. Това, което прави впечатление, е, че се прехвърлят само 33 млн. лв.
Това е и моят въпрос към Вас: прехвърлените активи от АЕЦ „Козлодуй” ЕАД към Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” съответстват ли на направените инвестиционни разходи за изграждането и въвеждането в експлоатация на цеха за преработка на радиоактивни отпадъци? Ако има съществена разлика, кои са причините за това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Румен Овчаров. Моля да дадете отговор в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! В изпълнение на чл. 81, ал. 3 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия Министерският съвет с Решение № 992 от 14 декември 2004 г. предоставя безвъзмездно имущество на АЕЦ „Козлодуй” на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” за стопанисване и управление. В описа на предоставеното имущество е включен и цехът за преработка на радиоактивни отпадъци. Тази история е интересна и ако много държите, можем да поговорим и за нея, но очевидно няма да стане днес. Този цех е част от комплекса за преработка, кондициониране и съхранение на радиоактивни отпадъци, включващ също така склад за временно съхранение на радиоактивни отпадъци, надстройка и пристройка, кът на Специализиран корпус № 2, надстройка и пристройка на Специализиран корпус № 3 и административна сграда с прилежаща планировка и инфраструктура.
Изграждането на цеха започва през 1993 г. След приемането на обекта с протокол Образец № 16 от Държавната приемателна комисия през 2001 г. е стартиран процес на поетапно въвеждане в редовна експлоатация на цеха. През м. юли 2001 г. от Инспекцията за безопасно използване на атомната енергия към КИАЕМЦ, сега Агенция за ядрено регулиране, е издадено разрешение за въвеждане в експлоатация на линия за преработване на твърди радиоактивни отпадъци, а през м. април 2002 г. – за преработка на течни радиоактивни отпадъци. В изпълнение на Решение № 992 от 14 декември, за което стана дума, в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси е подписан приемо-предавателен протокол от 17 януари 2005 г. между АЕЦ „Козлодуй” и Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” за предаване на имущество по опис, съставен към 15 декември 2004 г. Съгласно описа, по справка за дълготрайни материални активи, отчетната стойност, историческата стойност или цена на придобиване с натрупване на активите е 47 млн. 695 хил. 984 лв. и 50 ст. Амортизацията до момента – 15 декември 2004 г., е в размер на 15 млн. 308 хил. и 7 лв. Активите са предадени на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” по балансовата стойност, по остатъчната им стойност в размер на 32 млн. 387 хил. 997 лв. При оценката на предаваните активи са спазвани изискванията на т. 4.7 и т. 7.3 на Националния счетоводен стандарт № 16 – „Дълготрайни материални активи”.
Съгласно справка за дълготрайните материални активи, касаещи звено „Радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво” към 30 април 2005 г. налични в баланса на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД, са активи на отчетна стойност в размер на 1 млн. 166 хил. 965 лв. и 51 ст., които са финансирани от Фонд „Безопасно съхранение на радиоактивни отпадъци”.
С Решение № 100 от 21 септември 2005 г. на Съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй” започна процедурата за предаване на тези активи на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” по реда на чл. 81 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
На основание изложеното считам, че прехвърлените активи от АЕЦ „Козлодуй” към Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” съответстват на направените инвестиционни разходи за изграждане и въвеждане в експлоатация на цеха за преработка на радиоактивни отпадъци. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител господин Иванов – право на реплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вие всъщност в отговора си наистина потвърдихте, че активите, които са прехвърлени, са в размер малко над 33 млн. лв. – 33 млн. и 200 хил. В същото време ще Ви цитирам официалната справка какви са разходите за изграждането на комплекса. Те са от НЕК по договор с „Уестинг хауз” – 11 млн. 830 хил. долара. От НЕК, АЕЦ и от Фонда за безопасно съхранение на радиоактивните отпадъци – приблизително 46 млн. лв. и от Програма ФАР – 4 млн. и 200 хил. евро. Това по съответния курс прави 73 млн. лв.
Вие се постарахте да заявите, че поради това, че има амортизационни отчисления, доколкото разбрах, на 15 млн. лв., има такова приспадане. Ще Ви възразя, защото за амортизация на активите практически не може да се говори, тъй като комплексът окончателно е приет на 9 декември 2004 г. от Държавната приемателна комисия, която е сформирана със заповед на съответния министър.
От друга страна, господин министър, първо, не може да не прави впечатление, че средства в такъв размер – 73 милиона, са сведени до 33 милиона само за по-малко от десет години след започване на работа. Няма никакво съмнение, че се касае за прахосничество и това Вие не може да не го знаете. Бих казал, един министър би трябвало при това положение, защитавайки обществения интерес, най-малкото да изиска една сериозна ревизия, която да покаже има ли виновни длъжности лица, за да се стигне до тази всъщност декапитализация на дружеството. В противен случай това ще бъде всъщност посоката, в която и в бъдеще да може да се харчи безстопанствено от най-богатото и най-силно енергийно предприятие в страната. Това, междупрочем, е не само мое мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Овчаров, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Иванов, ако трябваше да използвам Вашия тон, просто трябваше да кажа: ами, защо питате мен, когато Вие и вашата политическа сила управлявахте България през 80 процента от времето, през което са ставали всичките тези неща?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): И Вие сте управлявали като министър по време на управлението на Жан Виденов.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Само че аз съм управлявал шест месеца, господин Иванов, а Вие - осем години. (Реплики на народния представител Иван Николаев Иванов.)
Аз няма да поддържам този тон на разговор, защото той просто не е сериозен. Говорим за много сериозни неща, за да се опитваме да спекулираме с елементарни аритметични действия. Събирайки няколко числа, Вие се опитвате да направите нещо, за което има правила, има счетоводни стандарти, има начини за определяне на това що е то материални активи и как тези материални активи се осчетоводяват. Ако не го знаете, го проверете или помолете някой от вашите експерти да Ви каже как става тази работа. Защото то не е просто събиране на разходи, натрупани от този, този и този.
Що се отнася до амортизационните отчисления. Те също не са направени, защото някой министър е поискал да бъдат направени така. Те също са направени в съответствие с тези стандарти.
Искам също така да ви напомня, че и тези стандарти са приемани отново по време на вашето правителство. Така че, господин Иванов, когато разсъждаваме за това най-голямо енергийно предприятие в България, добре е да разсъждаваме с отговорност за него (реплика на народния представител Иван Николаев Иванов), а не просто да си приказваме това, което ни уйдисва в един или друг момент в зависимост от политическата ситуация или стола, на който седим. Защото това предприятие, между другото, ако толкова много се грижехте за него, щяхте да забележите, че миналата година завърши на загуба по някакви причини.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Ще имам въпрос към Вас.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Но по тази тема не разсъждавате.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Напротив, съвсем скоро ще имам въпрос към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По-спокойно! (Реплика на народния представител Иван Николаев Иванов.)
Когато зададете следващия въпрос на министър Румен Овчаров, тогава ще Ви отговори.
Уважаеми народни представители, остават 10 минути – имаме едно питане. Смятаме ли, че за 10 минути ще можем да го развием? (Реплики.)
Виждам, че господин Димитров казва “не”, защото ни трябват около 17 минути за едно питане.
Уважаеми народни представители, в такъв случай ще приключим парламентарния контрол дотук.
Следващото заседание, както знаете, е в сряда, 5 април 2006 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,52 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Метин Сюлейманов
Десислав Чуколов