Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Нина Чилова и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Заповядайте за процедура, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, в качеството си на народен представител Ви моля и призовавам на основание на Вашите правомощия по чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да промените дневния ред на събранието и да поканите за изслушване вътрешния министър господин Румен Петков.
Както знаете, ние осъмнахме пак с едно безпрецедентно събитие в държавата ни – един журналист, който беше заплашван в поредица от месеци със закана за убийство, в края на краищата днес тази закана беше реализирана и за малко не отне човешки живот.
Искам да използвате Вашето правомощие и вътрешният министър да дойде и да бъде изслушан от Народното събрание какво е направил по повод на този сериозен сигнал и какво мисли да направи във връзка със залавяне на извършителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли противно на направеното процедурно предложение? Няма.
Уважаеми колеги, основателно е искането, което направи народният представител Елеонора Николова. Действително ал. 5 на чл. 40 гласи: “В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание.”
Вие знаете много добре от практиката, че докато дойде вътрешният министър ние не можем да стоим, без да работим.
Мое право е и аз ще се разпоредя на администрацията да бъде поканен министърът на вътрешните работи да даде информация какво е сторено от страна на неговото ведомство по случая с взрива тази сутрин в 3,00 ч.
Моля да бъде поканен вътрешният министър да информира парламента за предприетите мерки досега.
За процедура има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Лютфи, да уточним за какво ще повикаме министъра на вътрешните работи. Доколкото стана известно от искането на госпожа Елеонора Николова, това е за ранените три деца – при другия инцидент, а не във връзка с този взрив, за който става дума. Има два инцидента.
Нека формулираме така искането. Госпожа Николова каза във връзка с взрива на журналиста и във връзка…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожа Николова каза във връзка с взрива.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Защото Вие, когато формулирахте Вашия диспозитив, това не беше във връзка с искането на госпожа Елеонора Николова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожа Елеонора Николова точно и ясно дефинира за какво става дума.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да уточним, че има и друг инцидент – във връзка с трите деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Анонсът е направен. Поканили сме министъра на вътрешните работи във връзка с взрива в 3,00 ч. с журналиста. Така ли е, госпожо Николова?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС, от място): Да, така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме нашата работа с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНАТА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Вчера стигнахме до чл. 7 от законопроекта.
Има предложение от народния представител Силвия Алексиева – в чл. 7 след думите “заместник-директорът” се слага запетая и се добавя изразът “директорите на териториалните дирекции”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Илко Димитров – в чл. 7 след думите “заместник-директорът” да се добави “директорите на териториалните дирекции”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев – в чл. 7 се правят следните допълнения:
“Органите на агенцията са директора, заместник-директора, териториалните директори, началниците на отдели и финансовите инспектори.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7, който гласи:
“Чл. 7. Органи на агенцията са директора, заместник-директора и финансовите инспектори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
По чл. 7 има предложение от народния представител Силвия Алексиева, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 131 народни представители: за 26, против 48, въздържали се 57.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Илко Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 28, против 54, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да аргументирам направените предложения от мен и колегата Мартин Димитров в чл. 7. Допълваме текста: “Органите на агенцията са директорът, заместник-директорът, териториалните директори, началниците на отдели и финансовите ревизори.”
С това допълнение де факто ние отстояваме принципа да има териториални поделения на финансовата инспекция, защото смятаме, че ще спадне ефективността от работата й, ще се намали значително разкриваемостта, а оттам и резултатите, както ще се занижи превантивната роля на инспекцията, ще се затруднят действията в борбата срещу измамите.
Това са нашите основания, поради което моля колегите да подкрепят нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което комисията не подкрепя.
Гласували 123 народни представители: за 29, против 57, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Господин Илко Димитров има думата.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Правя предложение за редакционна поправка, а именно в чл. 7 да отпаднат думите “заместник-директорът”.
Доколкото в Раздел ІІ са разписани правомощия и са визирани органите, а именно директор и финансови инспектори и не са разписани такива правомощия на заместник-директора, то това лице черпи по суброгация правата на директора. В този смисъл, доколкото лично са разписани правомощия, не е състоятелно да го изписваме като орган, който не носи никакви самостоятелни права и задължения, а черпи такива от битността си на заместващ директора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вносителят желае ли да вземе отношение по тази редакционна поправка?
Думата има заместник-министърът на финансите Нахит Зия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ние поддържаме предложението си, а именно да остане и “заместник-директорът” в този член. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Илко Димитров от текста на чл. 7 да отпаднат думите “заместник-директорът”.
Гласували 122 народни представители: за 44, против 57, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми народни представители, правя предложение за прегласуване, тъй като консултацията с юридическата мисъл показва, че предложението действително е основателно – орган е директорът и инспекторите, а заместникът е орган тогава, когато изпълнява функциите на директора.
Така че, за да бъдем по-коректни, предлагам да приемем това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Илко Димитров. Чухте аргументите на председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 10.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте коригирания чл. 7.
Гласували 117 народни представители: за 100, против 16, въздържал се 1.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 8 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев:
В чл. 8, ал. 1, т. 1 се прави следното допълнение:
“Агенцията изпълнява следните функции:
1. ръководи, планира, провежда и контролира осъществяването на инспекционната дейност;”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
“Чл. 8. (1) Агенцията изпълнява следните функции:
1. ръководи, провежда и контролира осъществяването на инспекционната дейност;
2. осъществява последващ контрол за законосъобразност върху възлагането и изпълнението на обществените поръчки;
3. анализира причините и условията за нарушенията на финансовата дисциплина и предлага мерки за отстраняването им пред компетентните органи;
4. дава методически указания на финансовите инспектори за осъществяване на дейностите по този закон;
5. организира обучение за първоначална професионална подготовка на новоназначените служители за поддържане и повишаване на квалификацията, както и за придобиване на нови професионални знания и умения на служителите на агенцията;
6. осъществява взаимодействие и обменя информация с други държавни органи;
7. сътрудничи с финансово-контролните органи и организации на други държави и международни организации.
(2) Агенцията представя годишен отчет за резултатите от своята дейност на Министерския съвет чрез министъра на финансите до 31 май на следващата година. Отчетът се изпраща за сведение на Народното събрание.
(3) Органите на прокуратурата, на Министерството на вътрешните работи и на агенцията си оказват съдействие при извършване на финансовите инспекции.
(4) Агенцията и Сметната палата си сътрудничат с цел защита на публичните финансови интереси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мотивите са същите като тези, които представихме вчера в чл. 5, ал. 1, т. 1, а именно смятаме, че жалбите и сигналите са една система случайни събития и няма да доведат до по-добра ефективност на финансовата инспекция. Поради това поддържаме така направеното наше предложение, което моля да подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Гласували 100 народни представители: за 15, против 44, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване новата редакция на чл. 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 83, против 15, въздържали се 3.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 9 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 9:
„Чл. 9. (1) Агенцията се представлява и ръководи от директор, който се назначава от министъра на финансите съгласувано с министър-председателя по трудово правоотношение за срок от четири години без ограничения в броя на преназначаванията.
(2) За директор на агенцията може да бъде назначено лице, което отговаря на следните изисквания:
1. да е дееспособно;
2. да притежава българско гражданство;
3. да има придобита образователно-квалификационна степен магистър по специалностите от професионално направление икономика или от професионално направление право с придобита правоспособност;
4. да притежава стаж по специалността десет години, от които най-малко две години на ръководна длъжност;
5. да не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано.
(3) Директорът на агенцията се освобождава от министъра на финансите съгласувано с министър-председателя преди изтичането на срока по ал. 1:
1. по негова писмена молба;
2. при трайна физическа невъзможност да изпълнява задълженията си, продължила повече от 6 месеца;
3. при влязла в сила присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. при грубо нарушение или системно неизпълнение на задълженията си.
(4) Заместник-директорът на агенцията е служител по трудово правоотношение, който се назначава и освобождава от директора на агенцията съгласувано с министъра на финансите.
(5) Директорът на агенцията назначава и освобождава от длъжност финансовите инспектори и другите служители на агенцията, които трябва да отговарят на изискванията на чл. 11.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Предлагам първото изискване „дееспособен” за директора да отпадне. Унизително е да искаме в български закон подобно нещо, унизително е хора, които са в неравностойно положение, да бъдат лишавани по закон от възможността да заемат определена държавна длъжност. Това не се изисква, той няма да бъде спортист да бяга на дълги разстояния. „Дееспособен” означава, че ние ограничаваме силно възможността на определена група хора, които са напълно нормални и напълно способни да работят, но не попадат физически под рубриката „дееспособен” да заемат подобни длъжности.
Затова правя предложение първото условие за директора „дееспособен” от ал. 2, т. 1 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното предложение от народния представител Нено Димов.
Гласували 102 народни представители: за 54, против 24, въздържали се 24.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин заместник-председател.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, моля Ви да подложите на прегласуване това предложение, защото ще излезем от тази зала в състояние на тежък резил.
На български „дееспособен гражданин” означава човек, който няма ограничения на своята правна пълноценност, тоест лице, което което не е малолетно, непълнолетно или поставено под запрещение. Всичко останало би създало впечатлението, че в тази зала се гласува без да се мисли или се проявява удивително правно невежество, което не е допустимо за който и да било парламент. Съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, така ще обидим колегите! Всички мислят преди да гласуват, убеден съм в това.
Да бъдем по-коректни към колегите, за това става дума.
Поставям на прегласуване предложението на народния представител Нено Димов. Мислете добре, преди да гласувате.
Гласували 117 народни представители: за 34, против 43, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване целия текст на § 9 в новата му редакция.
Гласували 94 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 14.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По Раздел ІІ наименованието “Правомощия на органите на агенцията” е по вносител.
По чл. 10 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на члена:
“Чл. 10. (1) Директорът на агенцията:
1. ръководи и контролира дейността на агенцията;
2. одобрява методически указания за извършването на инспекционната дейност;
3. възлага със заповед извършването на финансови инспекции и насрещни проверки;
4. отговаря за качеството на инспекционната дейност;
5. организира професионалната квалификация и обучение на служителите на агенцията съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5;
6. представлява агенцията и организира международните й връзки;
7. сключва споразумения за сътрудничество с други държавни органи във връзка с осъществяването на дейността на агенцията;
8. изпълнява и други функции, възложени му със закон или с други нормативни актове.
(2) Директорът на агенцията или упълномощени от него длъжностни лица могат да назначават за сметка на агенцията вещи лица при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на този закон.
(3) Въз основа на писмено искане от директора на агенцията или от упълномощени от него длъжностни лица банките са длъжни да предоставят сведения за броя и номерата на съществуващите и закритите сметки на проверяваните организации и лица, а при условията на чл. 52, ал. 5, т. 3 от Закона за банките – и за движението по тези сметки.
(4) Директорът на агенцията или упълномощени от него длъжностни лица могат да предоставят информация, свързана с извършени финансови инспекции, само след приключването им, когато информацията е поискана по съответния ред.”
По чл. 11 няма предложения на народни представители. Редакцията, предлагана от комисията, е следната:
“Чл. 11. (1) Длъжностите в агенцията се заемат след проведен конкурс от дееспособни български граждани, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и не са лишени по съдебен ред от правото да заемат съответната длъжност.
(2) Финансовите инспектори изпълняват правомощията си по служебно правоотношение и трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да имат придобита образователно-квалификационна степен “магистър” по специалностите от професионално направление “икономика” или от професионално направление “право” с придобита правоспособност;
2. да имат стаж по специалността, посочен в устройствения правилник на агенцията.
(3) По предложение на директора на агенцията министърът на финансите или упълномощени от него длъжностни лица определят служителите, които имат право на допълнително материално стимулиране към основната заплата за работа в агенцията, както и индивидуалния му размер, въз основа на вътрешни правила, одобрени от министъра на финансите.
(4) Средствата по ал. 3 се определят в размер 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на агенцията и се включват в бюджета й за съответната година.”
По чл. 12 няма предложения на народни представители.
Редакцията на комисията е следната:
“Чл. 12. Служителите на агенцията, определени с правилника за прилагане на закона, се застраховат със застраховка “Живот” и “Злополука” от агенцията за сметка на бюджета й.”
По чл. 13 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за члена и предлага следната редакция:
“Чл. 13. При изпълнение на служебните си задължения органите на агенцията имат право:
1. на свободен достъп до цялата информация, включително класифицирана, според нивото им на достъп при спазване на принципа “необходимост да се знае”, както и до всички документи, включително на електронен носител, които се съхраняват в проверяваната организация или лице;
2. на свободен достъп до служебните помещения и до всички служители на проверяваната организация или лице;
3. да проверяват активите и пасивите, изградената счетоводна система и всички документи, включително на електронен носител;
4. да изискват в определени от тях срокове от длъжностни лица в проверяваните организации и лица документи, заверени копия на документи, сведения и справки и други документи, които имат значение за извършваните финансови инспекции;
5. да изискват в определени от тях срокове от длъжностни лица в проверяваните организации и лица декларации за всички банкови сметки в страната и чужбина;
6. да изискват в определени от тях срокове от длъжностни лица в проверяваните организации и лица писмени обяснения по въпроси, свързани с извършваните финансови инспекции;
7. да изискват в определени от тях срокове и да се запознават с докладите на вътрешните одитори, Сметната палата и на други контролни органи, които се съхраняват в проверяваната организация или лице;
8. да изискват заверени копия на документи, сведения и справки от юридически лица и еднолични търговци извън проверяваната организация или лице, свързани с извършването на финансова инспекция;
9. да извършват насрещни проверки в юридически лица и еднолични търговци извън проверяваната организация или лице, когато това е необходимо при извършването на финансова инспекция;
10. да се запознават с материали, събрани в съдебни производства, както и със съдебни решения, които имат значение за инспекционната дейност;
11. да прекратяват достъпа на материалноотговорните лица до проверяваните каси, складове и други чрез тяхното запечатване в присъствието на длъжностно лице от проверявания обект.”
По чл. 14 няма предложения на народни представители.
Редакцията на комисията е следната:
“Чл. 14. (1) При изпълнение на служебните си задължения финансовите инспектори са длъжни:
1. да се легитимират със служебна карта и заповед за възлагане на финансова инспекция;
2. въз основа на проверените служебно от тях факти и обстоятелства да отразяват обективно и точно установените резултати от извършената инспекционна дейност, установените нарушения и вреди, причините за настъпването им и виновните лица;
3. да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения, освен в случаите, предвидени със закон.
(2) Финансовите инспектори и вещите лица, назначени от директора на агенцията или от упълномощени от него лица, са длъжни да си направят отвод, когато през последните три години:
1. са работили към проверяваната организация или лице;
2. са участвали в ръководните или контролни органи на организациите и/или лицата по т. 1;
3. имат личен интерес от проверяваната дейност;
4. техен съпруг, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително са работили като отчетници или са били в ръководните, или в контролните органи на проверяваната организация или лице.
(3) При възникване и констатиране на обстоятелствата по ал. 2 финансовият инспектор или вещото лице уведомяват писмено директора на агенцията или упълномощеното от него длъжностно лице.
(4) Преценката за основателността на отвода в случаите по ал. 2, т. 3 се прави от директора на агенцията или от упълномощени от него длъжностни лица.”
По чл. 15 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте текстовете на Раздел ІІ и членове от 10 до 15 включително. Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте текстовете на Раздел ІІ и членове от 10 до 15 включително.
Гласували 99 народни представители: за 92, против 7, въздържали се няма.
Текстовете на Раздел ІІ от чл. 10 до чл. 15 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По Раздел ІІІ комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
За чл. 17 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за члена:
“Чл. 17. (1) За резултатите от финансовата инспекция съответният финансов инспектор изготвя доклад, който съдържа направените констатации, подкрепени с доказателства.
(2) След връчването на доклада ръководителят на проверяваната организация или лице може да даде писмено становище в 7-дневен срок от връчването на доклада.
(3) По реда и в срока по ал. 2 копие от съответните констатации от доклада и доказателствата към тях се предоставят за писмено становище на лицата, чиято дейност е била обект на финансовата инспекция.
(4) Финансовият инспектор, извършил финансовата инспекция, се произнася с мотивирано писмено заключение в 7-дневен срок от постъпването на писмените становища по ал. 2 и 3. Мотивираното писмено заключение се представя на ръководителя на проверяваната организация или лице, както и на лицата по ал. 3 в 7-дневен срок.
(5) Докладът по ал. 1, мотивираните писмени заключения по ал. 4 и писмените становища по ал. 2 и 3 се представят в 3-дневен срок на органа, издал заповедта по чл. 16, ал. 1, за предприемане на последващи мерки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания.
Заповядайте за изказване, господин Ясен Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ние тук нямаме направено предложение, но искам да внеса една редакционна поправка, която според мен е важна. Става дума за 7-дневния срок в чл. 17, ал. 2.
По този текст докладът се връчва на лицето, което представлява дружеството или на материалноотговорното лице и то прави възражение в 7-дневен срок. Част от този доклад обаче, ако остане актът за начет, е и актът за начет. А съгласно чл. 22, ал. 3 пък възраженията по акта за начет трябва да са в 14-дневен срок, тоест веднъж по ревизионния доклад аз правя своите възражения в 7-дневен срок и още веднъж по част от този доклад за втори път правя възражения по акта за начет. Това са ми съображенията и ако се приемат, срокът да стане 14‑дневен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Предложението е вместо 7-дневен, срокът да бъде 14‑дневен.
Има ли други народни представители, които желаят думата? Няма.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Ясен Попвасилев в чл. 17, ал. 2 вместо числото “7” да бъде записано числото “14”.
Гласували 92 народни представители: за 87, против 3, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІІ и членове 16 и 17.
Гласували 88 народни представители: за 77, против 5, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел ІV.
По чл. 18 комисията предлага окончателна редакция:
“Чл. 18. (1) В зависимост от резултатите от извършената инспекционна дейност директорът на агенцията или упълномощени от него длъжностни лица:
1. дават писмени указания на ръководителя на проверяваната организация или лице за преустановяване извършването на нарушения и/или за отстраняване на вредните последици от тях;
2. правят предложения пред компетентните органи за спиране на действия, които водят до извършване на нарушения или до причиняване на вреди на проверяваните организации и лица;
3. правят предложения пред компетентните органи за отмяна на незаконни актове на ръководители на проверяваните организации и лица;
4. предлагат на компетентните органи търсене на имуществена и/или дисциплинарна отговорност по съответния ред;
5. предлагат на министъра на финансите да преустанови трансфера на определените с годишния Закон за държавния бюджет субсидии или да блокират сметките на бюджетни организации до отстраняване на нарушенията.
(2) Ръководителите на проверяваните организации или лица в случаите по ал. 1, т. 1 в срок до два месеца от даване на указанията са длъжни писмено да уведомят директора на агенцията за предприетите действия.”
За чл. 19 отново има редакция на комисията:
“Чл. 19. При наличие на данни за извършено престъпление копие от доклада по чл. 17, ал. 1, заедно с доказателствата към него, становищата по чл. 17, ал. 2 и 3 и заключението по чл. 17, ал. 4 се изпращат на органите на прокуратурата в 3-дневен срок.”
По чл. 20 също има редакция на комисията:
“Чл. 20. (1) За резултатите от извършената финансова инспекция на организациите по чл. 4, т. 1 се изпраща информация на горестоящата организация при констатирани нарушения.
(2) При финансова инспекция на общини и разпоредители със средства от общинските бюджети информацията се изпраща на съответния общински съвет при констатирани нарушения.
(3) За резултатите от финансова инспекция на лицата по чл. 4, точки 2 и 3 при констатирани нарушения информация се изпраща на органа, упражняващ правата на собственост на държавата или общините в проверяваното лице.
(4) За резултатите от финансовата инспекция на търговски дружества по чл. 4, т. 4 при констатирани нарушения, информация се изпраща на юридическото лице, което притежава блокираща квота в капитала.
(5) Когато е извършена финансова инспекция на търговско дружество, намиращо се в производство по несъстоятелност или ликвидация, при констатирани нарушения информация се изпраща на органа, упражняващ правата на собственост на държавата или общината.
(6) За лица, финансирани от републиканския бюджет, общинските бюджети, извънбюджетни сметки или фондове, по международни договори или програми на Европейския съюз, както и за лица, финансирани със средства от държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, при констатирани нарушения информация се изпраща и до финансиращия орган.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на наименованието на Раздел ІV, членове от 18 до 20 включително.
Гласували 88 народни представители: за 82, против 5, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Глава трета – Имуществена отговорност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев – цялата Глава трета “Имуществена отговорност” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще изложа мотивите, въз основа на които сме предложили тази глава да отпадне.
Първо, при присъединяването на България към Европейския съюз нашето законодателство, нашето право трябва да отговаря на законодателството на Европейския съюз, за да се защитят интересите на обществото. В нито една от държавите на Европейския съюз, дори извън него, имам предвид Европа, дори ако щете и в Азия, институтът на акта за начет го няма. България не може да прави изключение от тези страни и да прилага отдавна отречени и забравени модели, които са характерни за социалистическия контрол.
Имуществената отговорност на работници, служители и ръководители, е уредена в Кодекса на труда. Отговорността на управителите на търговски дружества, чийто собственик е държавата, също е регламентирано в гражданско-правен ред – чл. 45 и следващите след него в Закона за задълженията и договорите.
По действащото законодателство в България през последните години актът за начет не можеше да бъде отменян докато сега в чл. 22, ал. 5 е дадена правна възможност актът за начет да бъде отменян, което фактически унищожава правния му статут и го обезсмисля. Освен това отменянето може да доведе до силен корупционен натиск.
С уреждането на имуществената отговорност се уреждат естествено и обществени отношения. Тези отношения обаче вече са уредени, както казах преди малко – в Кодекса на труда, в Закона за задълженията и договорите, така че това е в пряко противоречие с чл. 3, чл. 10 от Закона за нормативните актове. Това са отношения, които вече са уредени по законов път и не е допустимо да се уреждат отново със закон.
Друго основание, за да предложим тази отмяна на имуществената отговорност е и неефективността на акта за начет, която е обусловена от факта, че той веднъж се връчва чрез административна процедура и втори път – в съдебен процес. След като допусне експертиза или назначи такава съдът, де факто актът за начет престава да бъде такъв и се превръща в обикновена искова молба, тоест неговата доказателствена сила се поставя под съмнение.
Това са нашите основания да искаме отмяната на цялата глава “Имуществена отговорност”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев за отпадане на Глава трета “Имуществена отговорност”.
Гласували 91 народни представители: за 27, против 37, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласували 87 народни представители: за 70, против 13, въздържали се 4.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 21 и предлага следната редакция:
“Чл. 21. (1) За противоправно причинени вреди на организациите или лицата по чл. 4, т. 1-3, установени при финансова инспекция по този закон, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена отговорност, когато вредата е:
1. причинена умишлено или
2. от липси, или
3. причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения.
(2) Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят солидарно.
(3) Лицата, получили нещо без правно основание или по дарение в резултат от действието на причинителя на вредата, дължат връщането му като отговарят солидарно с причинителя на вредата.
(4) Лица, които са разпоредили или допуснали незаконни плащания, носят пълна имуществена отговорност солидарно с лицата по ал. 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 22, няма промени.
По чл. 23 комисията предлага следната редакция:
“Чл. 23. Към имуществена отговорност по този закон могат да бъдат привличани лицата, които:
1. получават, събират, съхраняват, разходват или отчитат имущество;
2. упражняват контрол върху лицата по т. 1;
3. упражняват контрол върху бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на проверяваната организация или лице;
4. управляват или се разпореждат с имущество;
5. са посочени в чл. 21, ал. 3.”
Член 24 е в редакция на комисията:
“Чл. 24. Размерът на вредата по този закон се определя към деня на причиняването й, а когато не може да се установи – към деня на откриването на вредата. Размерът на вредата се определя по по-високата от пазарната цена или отчетната стойност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.
По чл. 27 има редакция на комисията:
“Чл. 27. (1) Имуществената отговорност, включително лихвите, се погасяват с изтичане на 5-годишна давност от деня на причиняване на вредата, а ако това не може да се установи – от деня на откриването й.
(2) Давността по ал. 1 освен при условията на Закона за задълженията и договорите се прекъсва и със съставянето на акт за начет.
(3) Независимо от спирането и прекъсването на давността, имуществена отговорност по този закон не се търси, ако са изтекли десет години от причиняване на вредата.
(4) Съставените актове за начет се разглеждат от съда по реда на Глава тридесет и първа “Производство по финансови начети” от Гражданския процесуален кодекс.
(5) Организациите и лицата по чл. 4, т. 1-3 не могат да правят отказ от иска по акта за начет, включително за лихвите.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 28:
“Чл. 28. Длъжностните лица не носят имуществена отговорност при изпълнение на незаконно или неправилно разпореждане на ръководителя, в случаите, когато са възразили писмено срещу това разпореждане, освен ако изпълнението на разпореждането не съставлява престъпление.”
Комисията предлага създаване на нов чл. 29:
“Чл. 29. Имуществената отговорност се изключва, когато причинените вреди са настъпили поради: естествени фири; непреодолима сила или случайно събитие; нормален производствено-стопански риск; неизбежна отбрана в рамките на необходимите предели; констатирани по надлежния ред вредоносни действия на трети лица.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 30:
“Чл. 30. Материалноотговорните лица се освобождават от имуществена отговорност, когато установените липси могат да бъдат компенсирани с констатирани при финансовата инспекция излишъци, ако са налице следните условия:
1. излишъците и липсите да са установени при количествена проверка на стоките и материалите, които подлежат на отчитане;
2. да съществува причинно-следствена зависимост между липсите и излишъците, тоест вредоносният факт едновременно да е причинил и полза, която трябва да се приспадне от вредата.”
Комисията подкрепя текста на чл. 28, който да стане чл. 31 със следната редакция:
“Чл. 31. (1) Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи организират звена за материални проверки в подчинените им структури.
(2) Контролът по ал. 1 не изключва контрола, осъществяван от органите на агенцията.
(3) Разпоредбите на тази глава се прилагат и в случаите, когато служителите на звената по ал. 1 извършват материални проверки в структурите на съответното министерство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по представените текстове от Глава трета. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете на членове от 21 до 28 включително, в редакция, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 78, против 7, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
“Глава четвърта – Административнонаказателни разпоредби.”
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава четвърта.
Комисията предлага чл. 29 да стане чл. 32 със следното съдържание:
“Чл. 32. (1) При упражняването на инспекционна дейност по този закон виновните длъжностни лица, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват в следните случаи:
1. за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт – с глоба от 200 до 1000 лв.;
2. за неосигуряване на достъп на финансовите инспектори до служебните помещения и до документацията – с глоба от 200 до 1000 лв.;
3. за непредставяне в определените срокове на органите на агенцията на документи, заверени копия от документи, сведения, справки, декларации за банковите сметки и писмени обяснения – с глоба от 200 до 300 лв.;
4. за представяне на неточни сведения, справки, декларации, документи и заверени копия от документи – с глоба от 200 до 400 лв.;
5. за други действия или бездействия, извън случаите по т. 2-4, които възпрепятстват финансовите инспектори при изпълнение на правомощията им – с глоба от 200 до 1000 лв.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 на организациите и лицата по чл. 4, т. 2-6 се налага и имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
(3) При извършване на насрещни проверки по този закон, виновните лица носят административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 32, ал. 1, т. 2-5.”
Комисията предлага чл. 30 да стане чл. 33 със следната редакция:
“Чл. 33. Когато нарушенията по чл. 32 са извършени повторно, на нарушителя се налага глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер.”
Комисията предлага чл. 31 да стане чл. 34 със следната редакция:
“Чл. 34. Който, като орган или служител на агенцията, наруши или не изпълни задължение, произтичащо от този закон, или превиши правата си, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.”
Комисията предлага чл. 32 да стане чл. 35 със следната редакция:
“Чл. 35. (1) Нарушенията по чл. 32 и чл. 33 от тази глава се установяват с актове, съставени от финансовите инспектори, а наказателните постановления се издават от директора на агенцията или от упълномощени от него длъжностни лица.
(2) За нарушението по чл. 34, актът за установяване на административно нарушение се съставя и наказателното постановление се издава от длъжностни лица, определени от министъра на финансите.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
Комисията предлага чл. 33 да стане чл. 36 със следната редакция:
“Чл. 36. Глобите и имуществените санкции, наложени по този закон, се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата за изказване по административнонаказателните разпоредби от законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава четвърта и текстовете на членове от 29 до 33 включително.
Гласували 91 народни представители: за 85, против 6, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Допълнителна разпоредба, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията предлага наименованието да стане “Допълнителни разпоредби”.
По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага той да се раздели на два параграфа, които да станат съответно § 1 и § 2 със следната редакция:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Бюджетни организации” са държавните и общинските органи, техните структурни единици и всички икономически обособени лица, прилагащи бюджети, бюджетни сметки, извънбюджетни сметки и фондове по смисъла на Закона за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети, както и държавните фондове и институции по задължителното обществено, здравно и друго осигуряване, държавните висши училища, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио и други лица и структурни единици, чиито сметки и операции се включват в консолидираната фискална програма, включително разпоредителите със средства по програми на Европейския съюз.
2. “Блокираща квота” е участие на държавата или общината в капитала на търговско дружество в размер не по-малко от 34 на сто или такова участие, което им осигурява възможността да осуетят вземането на едно от следните решения: за увеличаване или за намаляване на капитала, за преобразуване или за прекратяване на дружеството, за изменение или за допълнение на устава или учредителния договор.
3. “Гарантирани с държавно или общинско имущество” са всички задължения на юридически лица, в полза на които са поети гаранции със средства от държавния и/или общинския бюджет, включително със средства на централизирани фондове, както и със средства и имущество на юридически лица с над 34 на сто държавно или общинско участие в капитала им.
4. “Конфиденциалност” е забрана за органите на агенцията да разгласяват или предоставят на трети лица информация, станала им известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения, освен когато това е предвидено в закон.
5. “Обективност” е принцип, който изисква безпристрастно, пълно и точно установяване на всички факти и обстоятелства, предмет на извършваната финансова инспекция.
6. “Служебно начало” е принцип за установяване по инициатива на финансовите инспектори на всички факти и обстоятелства, свързани с проверяваната финансова и стопанска дейност на инспектираните организации или лица.
7. “Финансирани със средства от държавния или общинските бюджети, извънбюджетни сметки или фондове, по международни договори или програми на Европейския съюз, както и лицата, финансирани със средства от държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон” са физическите и юридическите лица, получили безвъзмездно средства с общо или целево предназначение от държавния бюджет или от общинските бюджети, извънбюджетни сметки или фондове, по международни договори или програми на Европейския съюз, както и лицата, финансирани със средства от държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
8. “Индикатор за измама” е белег, от който може да се направи обоснован извод за преднамерено невярно или неточно представяне на факти.
9. “Повторно” е нарушението, извършено в 1-годишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.
10. “Непреодолима сила” е непредвидимо или непредотвратимо събитие от извънреден характер, в резултат на което е настъпила вреда.
§ 2. “Вреда” по смисъла на Глава трета по този закон е намаляването на имуществото, без пропуснатите ползи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по тези текстове.
Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА(КБ): Благодаря, госпожо председател.
На основание възможностите, които дава нашият Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, аз правя следните редакционни поправки:
Дадените определения на “непреодолима сила” и “вреда” в т. 10 на § 1 и в § 2, освен че не звучат добре, освен че са в противоречие с изискванията на Закона за нормативните актове – за точност и яснота при формулиране на понятията, за тези понятия се съдържат добри определения в Търговския закон и в останалите закони от гражданското законодателство. Затова считам, че не е необходимо тук, в този закон отново да бъдат дефинирани понятията “непреодолима сила” и “вреда”. Тъй като в настоящия Закон за държавната финансова инспекция се засягат всички институти и публични организации, съществуващото в Търговския закон определение на “непреодолима сила” и “вреда” е напълно достатъчно, за да заработи и този закон.
Поради това моето предложение е под формата на редакционна поправка, тъй като нямаме никаква друга възможност, да отпадне т. 10 на § 1 и да отпадне целият § 2, в които се дават определения на “непреодолима сила” и “вреда”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Антонова.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласуваме отпадането на т. 10 от текста на комисията за § 1 и § 2 от Допълнителните разпоредби.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 86, против 4, въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: При това положение множественото число на наименованието на разпоредбата – “Допълнителни разпоредби”, предлагам да стане в единствено число, както е по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме наименованието “Допълнителна разпоредба” и § 1 по предложение на комисията, заедно с току-що гласуваното отпадане на т. 10 от него.
Гласували 88 народни представители: за 82, против 3, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”.
За § 2 комисията предлага следната редакция:
“§ 2. Започналите и незавършили до влизане в сила на този закон производства, включително за търсене на имуществена отговорност, се довършват по досегашния ред.”
За § 3 комисията предлага следната окончателна редакция:
“§ 3. (1) Агенцията за държавна финансова инспекция е правоприемник на архива, пасивите, активите и другите права и задължения на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол.
(2) Правоотношенията на служителите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител и в съответствие с определените с Устройствения правилник на Агенцията за държавна финансова инспекция структура и числен състав.
(3) Алинея 2 не се прилага за делегираните вътрешни одитори, чиито служебни правоотношения се уреждат по реда на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
(4) До назначаването на директор на агенцията по реда на чл. 9, ал. 1, длъжността се изпълнява от лице, определено със заповед на министъра на финансите за срок не по-дълъг от шест месеца.”
За § 4 комисията предлага следната редакция:
“§ 4. Звената по чл. 31, ал. 1 са правоприемници на съществуващите ревизионни дирекции към министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи, организирани по Закона за държавния вътрешен финансов контрол.”
Параграф 5 е по вносител.
Параграф 6 е по вносител.
Комисията предлага да се създаде нов § 7 със следното съдържание:
“§ 7. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ,...) в чл. 74, ал. 1, т. 3 думите “Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол” се заменят с “Агенцията за държавна финансова инспекция”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 8 със следното съдържание:
“§ 8. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, ...) в чл. 253, ал. 2 думите “Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол” се заменят с “Агенцията за държавна финансова инспекция”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 9:
“§ 9. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. (обн., ДВ, ...) в § 22, ал. 7 от Преходните и заключителни разпоредби думите “Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол” се заменят с “Агенцията за държавна финансова инспекция”.”
Комисията предлага следната окончателна редакция за § 7, който става § 10:
“§ 10. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, ...) в чл. 34, ал. 2 думите “по чл. 41, т. 1 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол” се заменят с “чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция”.”
Комисията предлага § 8 да стане § 11. Текстът е по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 9 да стане § 12 със следното съдържание:
„§ 12. В Закона за банките (обн., ДВ, ...) в чл. 52, ал. 5 т. 3 се изменя така:
„3. директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция, когато с акт на орган на агенцията е установено, че:
а) ръководството на проверяваната организация или лице осуетява извършването на инспекционна дейност от органите на агенцията;
б) в проверяваната организация или лице не се води счетоводна отчетност или тя е непълна или недостоверна;
в) има данни за липси;
г) с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетна документация на проверяваната организация или лице.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да стане § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 11 да стане § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да стане § 15.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 13 да стане § 16 със следната редакция:
„§ 16. В Закона за независимия финансов одит (обн., ДВ, ...) в чл. 16 думите „вътрешния и външния финансов одит” се заменят с „вътрешния, външния одит и финансовата инспекция”.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 14 да стане § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 15 да стане § 18.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 16 да стане § 19 със следната редакция:
„§ 19. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, ...) в чл. 71, ал. 6, т. 3 се правят следните изменения:
1. Навсякъде думите „Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол” се заменят с „Агенцията за държавна финансова инспекция”, а думите „на агенцията и директорите на териториалните дирекции” се заличават.
2. В буква „а” думите „одитирания обект” се заменят с „проверяваната организация или лице”, а думите „вътрешния одит или проверка” се заменят с „финансова инспекция”.
3. В буква „б” думите „одитирания обект” се заменят с „проверяваната организация или лице”.
4. В буква „г” думите „от вътрешния одит” се заменят с „при финансова инспекция”.
5. В буква „д” думите „одитирания обект” се заменят с „проверяваната организация или лице”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 17 да стане § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 18 да стане § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 19 да стане § 22.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 20 да стане § 23 със следната редакция:
„§ 23. В Закона за кооперациите (обн., ДВ, ...) в чл. 63, ал. 2 думите „глава четвърта „Имуществена отговорност и мерки за отстраняване на нарушенията” от Закона за държавния вътрешен финансов контрол се заменят с „глава втора, раздел четвърти „Последващи мерки” и „глава трета „Имуществена отговорност” от Закона за държавната финансова инспекция.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 21 да стане § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 22 да стане § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 23 да стане § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 24 да стане § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да стане § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 26 да стане § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 27 да стане § 30.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 28 да стане § 31 със следната редакция:
„§ 31. Министерският съвет приема правилник за прилагането на този закон в срок до три месеца след влизането му в сила.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 29 и предлага да стане § 32 със следната редакция:
„§ 32. Министерският съвет приема устройствен правилник на Агенцията за държавна финансова инспекция в срок до три месеца след влизането в сила на този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30 и предлага да стане § 33.
По § 31 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове на Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта? Няма.
Моля да гласуваме наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” и текстовете на § 2 до § 30 включително, както и отпадането на § 31 на вносителя по предложение на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 85, против 3, въздържали се 3.
Текстовете са приети, а с това целият Закон за държавната финансова инспекция на второ гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОНЦЕСИИТЕ - продължение.
Предстои докладването на чл. 4 от законопроекта.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, колеги! Миналия път стигнахме до чл. 3 включително, който приехме.
По чл. 4 има направени следните предложения:
От народния представител Евдокия Манева, което комисията не е подкрепила.
От народния представител Мария Капон, което комисията не е подкрепила.
От народния представител Нено Димов, което също не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 4, като предлага следната окончателна редакция:
„Чл. 4. (1) Концесията за услуга има за предмет управление и поддържане на обекта на концесията, като възнаграждението се състои в правото на концесионера да експлоатира обекта на концесията или от това право и компенсация от страна на концедента по чл. 6.
(2) Концесията за услуга може да включва и извършване на частични строителни и монтажни работи в случаите, когато е налице необходимост от:
1. довършване на започнато строителство, или
2. частично разширяване, частична реконструкция, частична рехабилитация или ремонт на обекта на концесията.
(3) В случаите по ал. 2 в решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия и в концесионния договор частичните строителни и монтажни работи се определят като следствие или допълнение към основния предмет на концесията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по чл. 4. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Евдокия Манева по чл. 4, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 28, против 52, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Мария Капон, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 26, против 54, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Нено Димов по чл. 4, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 18, против 74, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме чл. 4 в окончателната редакция, предложена от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 78, против 16, въздържали се 2.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 5 има предложение от народния представител Борислав Великов, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Борислав Ноев, което комисията не е подкрепила.
Предложение от народния представител Евдокия Манева, което комисията не подкрепя.
Предложението от народните представители Олег Попов и Александър Радославов също не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 5, като предлага следната окончателна редакция:
„Чл. 5. (1) Концесията за добив има за предмет експлоатация на природни богатства чрез добив, който се извършва със средства, осигурени от концесионера и на негов риск.
(2) Предоставянето на концесия за добив на подземни богатства се извършва при уловията и по реда на Закона за подземните богатства.
(3) За изпълнението и прекратяването на концесията за добив на подземни богатства се прилага този закон, доколкото в Закона за подземните богатства не е уредено друго.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Цонев.
Имате думата за изказване по чл. 5. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на Борислав Великов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 21, против 59, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Ноев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 18, против 57, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 22, против 62, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Олег Попов и Александър Радославов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 5, против 37, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за чл. 5.
Гласували 112 народни представители: за 102, против 10, въздържали се няма.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 6 има направено предложение от народния представител Борислав Великов, което не е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което също не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Комисията предлага предложението на вносителя за чл. 6 да отпадне, а ал. 2 да бъде включена в текста на чл. 38, ал. 2.
Всъщност втората част на това предложение е направена в чл. 38.
Комисията предлага чл. 6 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по чл. 6. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 6.
Гласували 92 народни представители: за 82, против 4, въздържали се 6.
Член 6 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 7 има предложение от народния представител Борислав Великов, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Евдокия Манева, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Йордан Цонев, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Петър Кънев, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 7:
“Чл. 7. (1) За предоставеното право на експлоатация на обекта на концесията може да се предвиди задължение на концесионера да извършва към концедента концесионно плащане.
(2) Размерът на концесионното плащане се определя във всеки конкретен случай в зависимост от:
1. икономическата изгода, която концесионерът ще получи от концесията;
2. справедливото разпределение на икономическата изгода между концедента и концесионера;
3. постигането на социално приемлива цена на услугите, предоставяни с обекта на концесията, когато цената се определя с нормативен акт.
(3) Редът и сроковете за извършване на концесионното плащане се определят с концесионния договор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по чл. 7. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Бойко Великов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 10, против 48, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Евдокия Манева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 11, против 62, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за окончателна редакция на чл. 7.
Гласували 89 народни представители: за 78, против 8, въздържали се 3.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 8 има предложение от народния представител Евдокия Манева, което комисията подкрепя по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Всички предложения са подкрепени по принцип.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага предложението на вносителя за чл. 8 да стане чл. 6 със следната окончателна редакция:
“Чл. 6. (1) Компенсацията по чл. 3 и 4, ал. 1 се извършва чрез заплащане от концедента на концесионера на част от разходите за обекта на концесията.
(2) Компенсацията по ал. 1 не освобождава концесионера от поемане на основната част от риска по изграждането и/или по управлението и поддържането и се допуска при необходимост от:
1. постигане на социално приемлива цена на услугите, предоставяни с обекта на концесията, когато цената се определя с нормативен акт или
2. възстановяване обекта на концесията след случай на непреодолима сила.
(3) Компенсацията за изграждане или за възстановяване на обекта на концесията по ал. 2, т. 2 се извършва след започване експлоатацията на обекта.
(4) Компенсацията за управление и поддържане на обекта на концесия се извършва само за времето, в което с обекта се предоставят услуги, съответно се извършва друга стопанска дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Изказвания по чл. 8 има ли?
Господин Димов, заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, когато говорихме за чл. 3 и чл. 4 респективно, помолих да бъдат отложени, защото те реферират към този чл. 6, в който има текстове, които трябва да отпаднат, според мен. Доколкото правилникът ми позволява само това, ще направя такива предложения, но първо искам да ги мотивирам.
Започвам с ал. 1, която казва: “Концесионерът ще получи компенсация на част от разходите”. “Част от разходите” означава всичко до 99,99%, защото това е част. Само 100% не е част. Тоест ние отваряме вратата концесионерът да получи пълно възнаграждение, пълна компенсация.
Вярно е, че малко по-надолу в ал. 2 се казва: “Основната част...”, но също не е дефинирано какво е “основна част”. Доколкото не е дефинирано, в договора основна част може да бъде 0,01%, макар че не е логично, но ние направихме вече нещо нелогично в предишния закон. Правим го не за първи път.
В ал. 2 т. 1 казва: “за постигане на социално приемлива цена”. Тук най-вече се крие проблемът. Какво означава “социално приемлива цена”? Аз ще се опитам да дам два примера и забележете нито един няма да е за магистрала “Тракия”.
Първи пример: приемете, че се дава на концесия тунел “Почивка” и за да има икономически ефект, трябва да се дадат 100 лв. за минаването по този тунел. Само че някой определя социално приемливата цена на 20 лв. Останалите 80 лв. се плащат от бюджета, тоест от данъците, които плаща всеки един човек, включително и този, който няма кола. Този, който няма кола, ще плаща за онзи, който има кола и очевидно е в по-добро материално състояние, да минава по пряк път. Това ли е социално приемливата цена?
Втори пример: приемете, че за да се построи АЕЦ “Белене”, пазарната цена е 4,5 евроцента. Казвам цифрите наизуст. Но ние решаваме, че социално приемливо означава да бъде 3 евроцента и разликата отново да се покрие от бюджета, тоест от данъците на хората, които плащат. Човекът, който ползва една крушка вкъщи, но все пак плаща данъци, ще плаща тока на онзи, който има голямо жилище и го отоплява на ток. Това не е социално приемлива цена, а е антисоциална.
Обръщам се най-вече към лявата част, за да ме разберете, че ударът ще падне най-вече върху вашите гласоподаватели, защото те ще трябва да плащат така наречената социална цена за неща, които не ползват, ще ги плащат през данъците, които дават. Защото в момента, в който имате приход над 180 лв., вече плащате данъци, но това не означава, че можете да си купите кола с този нисък приход.
Това не означава обаче, че няма да плащате социално приемливата цена дори на онзи, който кара 4х4 голям автомобил.
Затова предлагам, доколкото в момента няма възможност друго, след номерацията моето предложение за чл. 8 се води формално прието, в чл. 6, ал. 2 да отпадне цялата т. 1 и ал. 4 да отпадне цялата.
Това са две предложения, които са свързани с тази социално приемлива цена. Оставя се разходът когато имаме форсмажорни обстоятелства, непреодолима сила. Там няма да мотивирам, има може би логика, не съм съгласен с това, но сигурно има логика, дебатите в комисията не ми дадоха основание да пледирам в момента пред вас за отпадането и на този текст. Самият аз бях разколебан.
Но що се отнася до т. 1, категорично мисля, че трябва да отпадне, защото в края на краищата е антисоциално поведение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димов.
Има ли желаещи за реплики на господин Димов? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Макар че нашето предложение е подкрепено, ще гласувам “против”, защото по своя смисъл ние направихме това предложение в първоначалния текст с единствената мисъл, че концесионерът не трябва да получава компенсация. Поради това предложихме това отпадане на чл. 8.
Новият текст, който ни се предлага от работната група и от комисията, смятам, че не е по-добър от стария, напротив, в него има термини, които са много широки и които утре могат да създадат не само проблем, а също и проблем по отношение на разширяване на корупционните схеми. Имам предвид, че в ал. 1 се казва “компенсацията по чл. 34 се извършва чрез заплащане от концедента на концесионера на част от разходите за обекта на концесия. Кои са тези “част от разходите за обекта на концесия”?
Освен това в ал. 3 според мен е допусната грешка, това е ал. 3, т. 2, а не ал. 2, т. 2, поне така е в моя материал.
Неразбираеми за нас са също и: “компенсацията за управление и поддържане на обекта на концесията се извършва само при експлоатация на обекта”.
Целият член има такива общи понятия, които утре при сключването на едни концесионни договори в крайна сметка имат много широко поле на действие. Смятаме, че само ще разширят корупционните схеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказвания по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване първо предложението на господин Нено Димов за отпадане на т. 1 на ал. 2 на чл. 6.
Гласували 88 народни представители: за 12, против 37, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Колеги, искам да ви мотивирам, особено тези, които са се въдържали при повторното гласуване да подкрепите моето предложение, защото нищо, че идва от опозицията, то не решава проблема, който смятате, че решава в момента. Замислете се много внимателно върху това как се покрива и как става социално приемлива цената и дали наистина зад този термин се крие нещо, което е социално приемливо? Социално приемливо ли е да плащаш за услуга, която не получаваш? Социално приемливо ли е да плащаш за услуга, която получава друг? Това също не е социално приемливо.
Така че не се подвеждайте по термина. Тук би трябвало да се каже, че се гарантира социално неприемлива, отколкото социално приемлива...
Не може да плащаме за услугата на друг, не може да плащаме за услуга, която не получаваме.
Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте още веднъж предложението на господин Нено Димов за отпадане на т. 1 на ал. 2 на чл. 6.
Гласували 116 народни представители: за 33, против 56, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Господин Димов оттегля предложението си за отпадане на ал. 4.
Моля, гласувайте чл. 8 по номерация на вносителя в окончателната редакция, предложена от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 82, против 16, въздържали се няма.
Член 8 е приет.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме заседанието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Стигнахме до чл. 9 от Закона за концесиите.
По него има направени различни предложения.
Комисията предлага чл. 9 да отпадне:
„Чл. 9. Заплащането на част от разходите за управление и поддържане на обекта на концесията по чл. 8, ал. 1, т. 1 не може да надвишава 50 на сто от тях и се допуска при необходимост от:
1. постигане на социално приемлива цена на услугите, предоставяни с обекта на концесията, когато цената се определя с нормативен акт;
2. възстановяване обекта на концесията след случай на непреодолима сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Всъщност докладът е пред вас. Имате и предложенията на народните представители, и становището на комисията за отпадане на чл. 9. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането на чл. 9.
Гласували 108 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 4.
Член 9 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага нов чл. 8:
„Чл. 8. Възможността за извършване на компенсация и на концесионно плащане се определя с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия в зависимост от икономическата ефективност от експлоатацията на обекта на концесията, определена на базата на:
1. срока на концесията, и
2. прогнозираните разходи за строителство, управление и поддържане и приходи от експлоатацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Излизам, за да обоснова своето виждане и виждането на Парламентарната група на ОДС да гласуваме „против” текста на чл. 8.
Аргументацията е както предишната, която направих по предходния член на закона. Смятаме, че компенсацията като категория, която е въведена в закона, и компенсационното плащане, което ще извършва концедентът, нямат място в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте чл. 8 така, както го предлага комисията.
Гласували 111 народни представители: за 98, против 10, въздържали се 3.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 10 на вносителя има предложение на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 9:
„Чл. 9. (1) Предоставянето на концесията включва:
1. извършване на подготвителни действия;
2. провеждане на процедура за предоставяне на концесия;
3. сключване на концесионен договор.
(2) Процедурата за предоставяне на концесия включва:
1. приемане на решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия;
2. провеждане на открита процедура, ограничена процедура или състезателен диалог за предоставяне на концесия;
3. определяне на концесионер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 9 така, както се предлага от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 12.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 11 на вносителя има направени две предложения – на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията, и на народния представител Стефан Софиянски, което не е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 11 по вносител, който става чл. 10:
„Чл. 10. (1) Концесията се предоставя за срок до 35 години без право на продължаване. Срокът на концесията започва да тече от датата на влизане в сила на концесионния договор.
(2) При определяне на срока на концесията се вземат предвид финансово-икономическите й показатели и техническите и/или технологичните особености на обекта на концесията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Софиянски.
Гласували 98 народни представители: за 33, против 45, въздържали се 20.
Предложението на народния представител Стефан Софиянски не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 10.
Гласували 91 народни представители: за 82, против 3, въздържали се 6.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 12 на вносителя има постъпили две предложения – на народния представител Евдокия Манева, което не е прието от комисията, и на народния представител Йордан Цонев, което е прието.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 12, който става чл. 11:
„Чл. 11. (1) Обектът на концесията може да включва и прилежащата му инфраструктура и принадлежности, съществуващи или които ще бъдат изградени от концесионера.
(2) При концесия за строителство изграждането и/или разширяването, и/или реконструкцията, и/или рехабилитацията на обекта на концесията на риск на концесионера е условие за осъществяване на концесията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Евдокия Манева.
Гласували 96 народни представители: за 32, против 47, въздържали се 17.
Предложението на народния представител Евдокия Манева не се приема.
Моля, гласувайте чл. 11 така, както се предлага от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 92, против 14, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 13 на вносителя има предложение на народния представител Евдокия Манева, което е подкрепено по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 13, който става чл. 12:
“Чл. 12. (1) При предоставянето и изпълнението на концесията се спазват и изискванията на законите, регламентиращи дейностите, свързани със съответния обект на концесията.
(2) Не се предоставя концесия при опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред, както и в други случаи, определени със закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 12.
Гласували 96 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 8.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: “Глава втора – Обекти на концесията.”
Комисията предлага Глава втора и Глава трета да се обединят в Глава втора:
“Глава втора – Обекти и субекти на концесията”.
По чл. 14 на вносителя има предложение на народния представител Евдокия Манева, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Йордан Цонев, което също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 14, който става чл. 13:
“Чл. 13. На концесия по реда на този закон се предоставят обектите от обществен интерес:
1. обекти, обявени за изключителна държавна собственост;
2. обекти, имоти или части от имоти – публична държавна или публична общинска собственост, с които се извършва стопанска дейност;
3. обекти, имоти или части от имоти – частна държавна или частна общинска собственост, с които се извършва стопанска дейност;
4. имоти или части от имоти – собственост на публично-правна организация, с които се извършва стопанска дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Само ще ви кажа, че моето предложение по следващия чл. 15 всъщност по същество след промяната се отнася до чл. 14, така че ще го дебатираме тук и няма да го гласуваме по следващия текст. Тоест няма какво да се гласува, защото той е отпаднал по същество.
Колеги, става дума за т. 3 и т. 4, в които, според нас, се разширява прекалено много обхватът на концесията, включвайки частни държавни или общински обекти. Когато говорим за частна държавна или общинска собственост, те си минават под общия ред на частното право и няма нужда да бъдат отдавани на концесия. Има достатъчно много възможности публично частната практика да се реализира по друг начин, за да бъде разширяван до такава степен обхватът на Закона за концесиите. Затова предлагам т. 3 и т. 4 на чл. 13 да отпаднат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Нено Димов т. 3 и т. 4 да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 45, против 35, въздържали се 26.
Предложението на народния представител Нено Димов не се приема.
Имате думата за процедурно предложение.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Колеги, опитвам се съвсем непопулистки да подходя по случая и няма да говоря за корупция и за възможностите, които дава този закон. Съвсем добросъвестно да приемем, че всеки ще го изпълнява, само че съвсем добросъвестното изпълнение, когато до такава степен разширим обхвата, започва да буди съмнение защо го правим. Нямаме логичен отговор. Дебатирахме това в комисията и логичен отговор не се получи. Има достатъчно много начини, когато става дума за частна държавна и частна общинска собственост, да се правят публично държавни отношения. В случая отпадането затваря до известна степен действието на Закона за концесиите, което може само да бъде полезно, а не да ограничи по какъвто и да било начин стопанската инициатива на държавата или общините. Благодаря.
Правя предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрах Ви, господин Димов.
Поставям отново на гласуване предложението на народния представител Нено Димов за отпадане на т. 3 и 4 в чл. 13.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 34, против 67, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване наименованието на Глава втора, заедно с чл. 13, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 88, против 16, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 15 на вносителя има предложение от народния представител Нено Димов за отпадане.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Ремзи Осман за отпадане на т. 2 от ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 15, който става чл. 14:
“Чл. 14. (1) Обектите по чл. 13, т. 1 и 2 се предоставят за строителство и експлоатация само чрез концесия за строителство, а за експлоатация – само чрез концесия за услуга, съответно концесия за добив, освен в случаите по Закона за обществените поръчки.
(2) Обектите по чл. 13, т. 3 и 4 се предоставят на концесия за строителство, когато възнаграждението за изграждането и управлението и поддържането им се състои в правото на концесионера да ги експлоатира или от това право и компенсация от страна на концедента по чл. 6.
(3) Обектите по чл. 13, т. 3 и 4 могат да се предоставят на концесия за услуга, когато възнаграждението за управлението и поддържането им се състои в правото на концесионера да ги експлоатира или от това право и компенсация от страна на концедента по чл. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Нено Димов оттегля предложението си. То е свързано с предишното гласуване.
Има ли предложения? Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ремзи Осман.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 21, против 9, въздържали се 70.
Предложението на народния представител Ремзи Осман не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 14.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 90, против 9, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение на народния представител Борислав Ноев за нов чл. 15а:
“Чл. 15а. Обект на концесия не могат да бъдат: държавен горски фонд, общински горски фонд, държавните дивечовъдни станции, държавните ловностопански райони, ловните стопанства към Министерския съвет, дивечът, рибата, водните организми.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи народни представители да вземат отношение по това предложение на народния представител Борислав Ноев.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Ноев.
Гласували 103 народни представители: за 9, против 62, въздържали се 32.
Предложението на народния представител Борислав Ноев не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение на комисията за нов чл. 14а, който става чл. 15:
“Чл. 15. (1) Концедентът запазва правото на собственост върху обекта на концесията.
(2) При концесия за строителство изграденият обект е собственост на концедента от датата на въвеждането му в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.
(3) Приращенията и подобренията върху обекта на концесията, включително когато не са в изпълнение на концесионния договор, стават собственост на концедента от момента на възникването им.
(4) При прехвърляне на собствеността върху обект по чл. 13, т. 3 и 4, предоставен на концесия, концесионният договор остава в сила спрямо приобретателя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 15 така както ни се предлага от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 86, против 9, въздържали се няма.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 16 има направени предложения: от народния представител Борислав Великов, което е подкрепено от комисията; от народния представител Йордан Цонев, което също е подкрепено от комисията; от народния представител Мария Капон – комисията подкрепя предложението по т. 2 относно заменянето на думите “Данъчнопроцесуален кодекс” с “Данъчноосигурителен процесуален кодекс”, останалите предложения не се подкрепят; на народния представител Нено Димов – комисията подкрепя предложението по т. 3, а останалите не се подкрепят; на народните представители Олег Попов и Александър Радославов, което не е подкрепено от комисията; на народния представител Петър Кънев, което е подкрепено от комисията; на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров – неподкрепено от комисията; на народните представители Яни Янев и Иван Иванов – подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 16:
“Чл. 16. (1) В процедурата за предоставяне на концесия може да участва всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица.
(2) В процедурата за предоставяне на концесия не може да участва самостоятелно или като член на обединение юридическо лице:
1. което е обявено в несъстоятелност;
2. което е в процедура по ликвидация;
3. на което управител или член на управителния орган, а в случай, че член на управителния орган е юридическо лице – неговият представител в съответния управителен орган, е осъден с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността, против стопанството, против финансовата, данъчната или осигурителната система (изпиране на пари или измама), за престъпление по служба или за подкуп (корупция), както и за престъпления, свързани с участие в престъпна група.
(3) В процедурата за предоставяне на концесия не може да участва самостоятелно или като член на обединение физическо лице, което:
1. е осъдено с влязла в сила присъда за престъпление по ал. 2, т. 3;
2. е лишено от правото да осъществява търговска дейност.
(4) От участие в процедурата за предоставяне на концесия може да бъде отстранен кандидат или участник, който:
1. е в производство за обявяване в несъстоятелност;
2. има задължения за публични вземания на държавата или община по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията;
3. има просрочени парични задължения към работниците и служителите, на които е работодател;
4. е бил концесионер и концесионният договор е прекратен по негова вина;
5. е виновен за професионални нарушения, за които комисията разполага с писмени доказателства, издадени от компетентен орган;
6. не е представил цялата информация, изискваща се от кандидатите или участниците в процедурата, за предоставяне на концесия или предоставената от него информация е невярна или непълна.
(5) Обстоятелствата по ал. 4, наличието на които е основание за отстраняване на кандидат или участник, се определят с обявлението по чл. 41.
(6) Обстоятелствата по ал. 1-4 се удостоверяват с документи и декларации по ред, определен с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам още един път да аргументирам направеното от мен и колегата Мартин Димитров, предложение. То по принцип в т. 2 е прието от комисията – искам да отбележа това. Не е така, както е записано. Става дума за замяна на “Данъчнопроцесуалния кодекс” с “Данъчноосигурителния процесуален кодекс”.
Освен това искам да отбележа и да аргументирам направеното предложение за промяна в чл. 16, ал. 4, където искаме отпадането на израза “може да отстранява кандидат или участник”.
Първото нещо, което искам да кажа, че поне на работна група, каквато имаше вчера по Закона за обществените поръчки, направихме именно това – изключихме тази дума “може”. Но това не означава, че в крайна сметка комисията ще го приеме.
Другият аргумент ми е, че ако не отпадне тази дума и представете си, това, което гласувахме преди малко, по отношение на това, че подобренията – за чл. 15 говоря, алинеи 3 и 4, и една фирма, която придобие правата на концесията, в крайна сметка тя е в несъстоятелност и не е излязла от тази несъстоятелност, но в крайна сметка придобие тези подобрения на обекта на концесия, които са в чл. 15, ал. 3 и 4, и след това се прекрати с концесията, но въпреки това те остават тяхна собственост и поради това смятам като поддържам направеното предложение да отпадне в чл. 16, ал. 4 думата “може”. Това е така, както е в направеното от нас предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Димов, имате думата.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, аз разбирам, че интересът към това кой ще бъде следващият взривен или убит е много голям, но понеже сме в средата на члена, мисля, че може да продължим.
На практика имам направени пет предложения, от които едното е прието. Предложението под номер 5 го оттеглям и ще мотивирам едно, две и четири. Първото и второто предложение са свързани с това да отпадне възможността в закона физическо лице да кандидатства за концесия. При всички положения, още в самото начало на закона ние казваме, че концесията се дава на юридическо лице. Нещо повече, задължаваме физическото лице впоследствие да регистрира фирма, тоест да стане юридическо лице. Не виждам никакъв смисъл да може да се дава концесия на физическо лице, при положение че за това физическо лице не могат да се докажат половината от изискванията, които имаме в закона към юридическите лица. Това физическо лице на практика няма да просъществува достатъчно дълго време като такова с концесията и ще трябва да стане юридическо. Тогава си задавам въпроса: защо ни е това физическо лице? Защо ни трябва да даваме концесията на него?
За мен отговорът е ясен. Тук се крие опит да бъде дадена концесия директно на определен човек, който впоследствие да регистрира, ако трябва дружество. (Реплика от КБ.) Да, знаем името на човека, тоест сигурно Вие знаете името на човека по-добре от мен. Това обаче е нещо, което според мен не трябва да намери място в този закон и затова трябва да отпадне. Предлагам думите: “да не даваме възможност на физическо лице да получава концесия.”
Що се отнася до т. 4. Става дума за ограничението със сериозни професионални нарушения, без да е дефинирано какво е “сериозно професионално нарушение”. Когато нямаме такава дефиниция, даваме възможност на една комисия сама да реши какво е “сериозно професионално нарушение”. Дали “сериозно професионално нарушение” е кражба или е това, че не съм дошъл с костюм сутринта по време на търга. Липсата на тази дефиниция ме кара да предложа това да отпадне. Ако не отпадне, трябва да се намери мястото на дефиницията какво е “сериозно професионално нарушение” в края на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам други народни представители, желаещи да вземат отношение по текста. Следователно ще преминем към гласуване на предложенията, които не се подкрепят от комисията.
Първо, това е предложението на народния представител Мария Капон в тази му част, която не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 30, против 63, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Нено Димов в частта, която не е подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 20, против 70, въздържали се 22.
Предложението на народния представител Нено Димов в тази му част не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Олег Попов и Александър Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се отрази в протокола, че народните представители оттеглят предложението си, следователно няма да го подлагам на гласуване.
Предложението на Петър Кънев е прието.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров в частта, която не се подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 20, против 75, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
За прегласуване – господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване. Основанията ми за това са, освен това, което казах преди малко, искам да напомня на народните представители, че с гласуването на този текст даваме възможност на лица, пак повтарям, обявени в производство по несъстоятелност, имащи парични задължения към работници и служители, които имат професионални нарушения, тоест допускаме даването на тези лица концесия за 35 години, все пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, народните представители още веднъж да изразят своята воля чрез гласуване относно предложението на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 31, против 62, въздържали се 24.
И този път предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 16, както беше докладван от нейния председател.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 89, против 20, въздържали се 2.
Член 16 е приет.
Виждам, че министърът на вътрешните работи желае да направи изявление. Знаете, и по Конституция, и по нашия правилник, министри, когато желаят, могат да вземат думата. (Реплика на народния представител Павел Шопов.)
Но преди изявлението на министъра, господин Шопов иска процедура.
Господин Шопов, ако е във връзка с изявлението на министъра, добре, заповядайте. (Шум и реплики в залата.)
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): По-спокойно, искам да попитам нещо и ще видите, че имам основание.
Сутринта, в началото на заседанието, ние от Коалиция “Атака” пожелахме министърът на вътрешните работи да отговори на още един актуален въпрос за възникнал друг инцидент в кв. “Захарна фабрика” снощи, където е стреляно по едни момчета. Те се намират в “Пирогов”. Това също е нарушение на вътрешния ред.
Задавам въпроса: дали е предадено на уважаемия господин министър да отговори и на този въпрос? Ние настояваме заедно с въпроса, който зададе госпожа Елеонора Николова, да бъде отговорено и на този въпрос. Това исках да поставя като проблем. (Реплики в КБ.) Какво толкова драматично има? Вие реагирате преди още да излезем и да чуете какво искаме да кажем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Искам да обясня: не се намираме в процедура на парламентарен контрол. Който желае да задава въпроси и питания, да го направи по съответния ред. В програмата ни няма точка за изслушване на министъра. Министърът, ако желае, може да направи изявление и да даде обяснения, каквито намери за добре.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз останах с впечатление, че съм поканен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точно така! Вие сте поканен, не идвате по Ваше желание.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Не съм се явил на самодейни начала. Мисля, че е редно при този проявен интерес от нашето Народно събрание да поднеса информация по двата случая.
По активирано взривно устройство пред жилището на журналиста от Нова телевизия Васил Иванов:
На 6 април в 2,58 ч. в оперативния дежурен център на Столичната дирекция е получен сигнал за избухнало взривно устройство пред апартамент № 86 на етаж 7 във вх. Б на бл. 28 – жилищен квартал „Банишора”. Районът незабавно е отцепен от служителите на Второ полицейско управление. На местопроизшествието са изпратени екипи на ДОТИ и на министерството - на регионалното звено на БОП и дежурната оперативна група на Столичната дирекция. При извършения оглед е установено, че вследствие на взрива са избити входната врата на въпросния апартамент и на две съседни жилища на същата площадка, вратите на асансьора на етажа и на електрическото табло, както и прозорците на апартаментите от втория до седмия етаж на входа на блока. Нанесени са материални поражения и във вътрешността на апартамент № 86. Няма пострадали граждани.
В протокола от огледа е отбелязано, че стенен часовник в жилището е намерен спрян на 2,35 ч., което е вероятният час на осъществяването на взрива. Извършен е и оглед на асансьорната кабина, намерена спряна на първия етаж. В момента се извършва повторен оглед на местопроизшествието, както и проверки дом по дом за установяване свидетели и очевидци на престъплението. По първоначални данни на ДОТИ взривното вещество е с тротилов еквивалент около 400 г, камуфлирано в найлонов плик и задействано по огневи способ. Адресно регистрирани в апартамент № 86 са репортерът на Нова телевизия Васил Иванов Иванов, майка му Невена Любенова Мелнишка и сестра му Мариана Иванова Василева. В момента на осъществяване на взривяването в жилището са били само майката и сестрата на журналиста.
Без да се счита, че си позволявам квалификации по извършеното престъпление, като гражданин искам да заявя, че това е изключително нагло и брутално посегателство върху пресата, върху медиите, върху журналистите, и то специално тази част от журналистите, които вадят на показ нелицеприятни неща за отделни лица и институции. Аз и главният секретар на министерството сме информирани в 3,00-3,15 ч. тази сутрин. Информирал съм главния прокурор в 7,00 ч. сутринта.
Искам да декларирам пред Народното събрание, че са взети всички мерки и се работи с целия ресурс, с който министерството разполага.
Справка относно получено съобщение за извършен опит за убийство.
На 5 април 2006 г. около 22,20 ч. в „Пирогов” са постъпили с огнестрелни рани Симеон Ивайлов Андонов – живущ в жк „Гевгелийски”, бл. 1, вх. Б, ап. 85, Антон Митков Дилов – живущ във Фондови жилища, бл. 3, вх. Д, ап. 21, и Евгени Петров Коцев – живущ във Фондови жилища, бл. 209 Б, вх. В, ап. 71 – неизвестни на МВР.
На същата дата около 22,00 ч. тримата отишли с лек автомобил „Фиат Ритмо” със софийска регистрация в жк „Фондови жилища” на ул. „Иван Йосифов” и между бл. 37 и бл. 38 неизвестно лице е открило по тях стрелба с пистолет.
Местопроизшествието е посетено от дежурната оперативна група на Столичната дирекция. Иззети са пет броя гилзи – 9-милиметрови. Андонов е с три огнестрелни рани – настанен е в „Пирогов”, с опасност за живота, а Дилов и Коцев са с по една огнестрелна рана и остават за лечение без опасност за живота.
При направена справка за собствеността на лекия автомобил „Фиат Ритмо” е установен случай. По случая работи Второ районно полицейско управление. Заведена е и съответната преписка.
При провеждане на неотложни оперативно-издирвателни мероприятия и от проведените разузнавателни беседи със свидетелите Славчо Руменов Гаврилов, Добрин Димитров Юруков, Мартин Пламенов Петров, Стоян Динков Пандов и Петър Живков Марков – шофьор на автомобила, се установи следното.
Свидетелите и потърпевшите са били в двора на училище № 100, находящо се в жк „Фондови жилища”, където около 22,00 ч. на 5 април са влезли в конфликт с група от две-три лица от ромски произход. Поводът за конфликта и броят на участниците в него се установяват. При оттегляне на гореописаните лица с лекия автомобил по тях са произведени изстрели. От извършения външен оглед на автомобила пред „Пирогов” са установени пет пробойни в задната му дясна част. От проведените бързи оперативно-издирвателни действия и проведено процесуално-следствено действие – разпознаване от следователи при Столичната следствена служба, е установена самоличността на лицето, произвело изстрелите, а именно Никола Тодоров Юруков – криминално проявен, регистриран за кражби и грабежи, с адресна регистрация в гр. София.
На 6 април в жилището на Юруков е извършен обиск, претърсване и изземване със съответното прокурорско разпореждане, при което са намерени, описани и иззети два броя пълнители за пистолет, един брой кобур за пистолет, ЗИП, един брой въздушна пушка, мобилен телефон и документите на самия Юруков. Работата по установяването на факти, обстоятелства и съучастници на Никола Юруков продължава. Рано сутринта той беше обявен за национално издирване и буквално преди минути е задържан в Столичната дирекция на вътрешните работи.
Без отново да правя опит да навлизам в тълкувание на второто извършено престъпление, считам, че то не бива да бъде използвано за донасаждане на междуетническо напрежение и за пораждането на излишни конфликти, които могат да ни доведат до такъв тип сблъсъци, от които виждаме какви са резултатите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС, от място): Моят въпрос беше друг. Искам да го задам на министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме със законодателната ни дейност.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС, тръгва към трибуната): Моят въпрос беше друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не е парламентарен контрол. Не можете ли да разберете?! Нито е в дневния ред! Намерете процедура за въпроси, питания и т.н.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС, от място): Процедурата е чл. 40, ал. 5 от правилника. Той трябва да отговори на въпроси, след като е имало оплаквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Прочетете чл. 40, ал. 5. Въобще не е гласувано. Ето го протокола. Няма точка от дневния ред!
Има думата народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам ви на основание чл. 42, ал. 2 от правилника да извършим промяна в приетия за днес дневен ред на Народното събрание, като пристъпим към разглеждане на трите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Също така ви предлагам да вземем решение за допускане в залата и участие в заседанието на заместник-министър Ана Караиванова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност има две процедурни предложения.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Мисля, че тези две процедурни предложения можем да ги гласуваме едновременно.
Моля, гласувайте двете процедурни предложения.
Гласували 152 народни представители: за 125, против 17, въздържали се 10.
Процедурните предложения са приети.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Има думата за изявление от името на парламентарна група народният представител Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Обединените демократични сили възразявам срещу процедурата, която наложихте в пленарната зала за изслушване на министъра на вътрешните работи. Това, което се случи с водещ български журналист, е безпрецедентен случай! Би било редно най-висшият орган в държавата – българският парламент, да посвети, ако трябва, целият пленарен ден на този случай, а не просто да си отбива номер и някой да иска да потули случая!
Ние, от Парламентарната група на Обединените демократични сили, първи поставихме този въпрос на вашия колега, председателстващ заседанието, и поискахме да стане в истинския смисъл на думата по правилника изслушване на министъра на вътрешните работи, а не формално той да дойде пред нас и да ни заяви това, което чухме от всички медии.
Цялата журналистическа гилдия е настръхнала и с основание!
Ние, като народни представители, би било редно да й съдействаме и да отделим необходимото внимание, а не да подхождаме така, както обикновено тройната коалиция прави по отношение на наводненията, бедствията и други ключови проблеми, по същия начин и за този варварски акт!
Затова аз още веднъж, господин председател, от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили Ви призовавам на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да внесете специална точка в дневния ред. Ако трябва тя да бъде първа точка в утрешното заседание, на което в Народното събрание да се развият дебати и да разберем каква е същностната проблематика по това, което се случи. Защото ние от ОДС не сме убедени, че това, което става в държавата, е случайно.
Затова още веднъж призовавам Вас, както и представителите на тройната коалиция, да уважат искането на Обединените демократични сили. Благодаря ви.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Пални една димка, Яне!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Тъй като се отправиха упреци към водещия, е читален стенографският протокол, днес сутринта: „Ще се разпоредя на администрацията да бъде поканен министърът на вътрешните работи, за да даде информация какво е станало от страна на неговото ведомство за случая с взрива тази сутрин в 3,00 ч.”
Министърът беше поканен, дойде тук и направи изявление. Не е гласувано да се включи като точка от дневния ред - изслушване и т.н.
Това, с което Вие сега се обърнахте към мен, не мога да го поставя на гласуване, защото по силата на чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред”, обърнете внимание, „в началото на пленарното заседание”. В началото на пленарното заседание, ако това реши председателят, трябва да го постави на гласуване. Така че, ако искате, ...
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Той каза, че е решил.
Реши и заяви от Вашето място, че е решил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Утре сутринта, като искате, направете си предложение – това е началото на пленарното заседание, а не в 12,30 ч. Ако председателят реши, ще го постави на гласуване и тогава залата ще реши.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Ние го направихме, господин Корнезов. Вас Ви нямаше в залата и той се съгласи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Знам, стенографският протокол е тук, но няма гласуване за включване на точка в дневния ред и изслушване на министъра на вътрешните работи.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Вашият колега не го постави на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека не спорим, а ми посочете кой текст съм нарушил! Не можете!
Продължаваме със законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Ще представя на вниманието на участниците в днешното заседание докладите на Комисията по правни въпроси относно обсъжданите законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Първият от тях е по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт от Министерския съвет, внесен на 29 декември миналата година.
„На свое заседание, проведено през тази седмица, Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
На заседанието присъстваха: госпожа Ана Караиванова – заместник-министър на правосъдието, господин Румен Ненков – заместник-председател на Върховния касационен съд, господин Румен Георгиев – заместник-директор на Националната следствена служба и госпожа Радка Петрова – председател на Пловдивския апелативен съд.
От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министър Ана Караиванова.
Необходимостта от законопроекта произтича от препоръките към Република България, които се съдържат в докладите на европейските експерти за проведените проверки по Глава 24 „Правосъдие и вътрешни работи”, както и от цялостния мониторингов доклад за България от 25 октомври 2005 г. на Европейската комисия. Едновременно с това предложените промени представляват и необходимото следващо ниво на развитие на промените в съдебната реформа.
Измененията и допълненията, предвидени в законопроекта се обособяват в няколко основни насоки:
Изваждане на конкурсното начало като основен принцип при кандидатстване за длъжности в съдебната система. Досега съществуващият режим за провеждане на конкурси за младши съдии, прокурори и следователи се запазва, като провеждането им се обвързва с планиране на необходимите места (щатни бройки) и изрична забрана за промяната им след обявяването на конкурса. Наред с това конкурсното начало се въвежда и за първоначалното постъпване в съдебната система за длъжности, различни от тези на младши магистрати, включително за държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията. Законопроектът подробно разписва условията и реда за провеждането на конкурсите. В зависимост от това за каква длъжност се провежда той се организира или от Висшия съдебен съвет (за съдии, прокурори и следователи) или от министъра на правосъдието (за държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията). Така се спазва принципът, че органът по назначението организира и провежда конкурсите за длъжностите, на които той назначава.
Следващият въпрос е развитие на уредбата за обучение на магистрати в Националния институт на правосъдието. Законопроектът разграничава две основни форми на обучение – първоначално и текущо, които се осигуряват финансово по бюджета на съдебната власт. Първоначалното обучение е предвидено като задължително за младшите магистрати, които са издържали успешно конкурса и е с продължителност 6 месеца. През това време обучаемите получават 80% от основното месечно възнаграждение за съдийска, прокурорска или следователска длъжност. Предлага се обучението да приключва с изпит и само след успешното му полагане кандитатът да се разпредели на съответната длъжност. След завършването на обучението лицата поемат задължение да работят в системата на съдебната власт в продължение на пет години. Неуспешното завършване на обучението или неизпълнението на поетото задължение за срока на работа се предлага да бъде обвързано с възстановяване на средствата за обучение от кандидата. Законопроектът предвижда и уредба на статута на магистратите, които Националният институт на правосъдието привлича като преподаватели.
Друг въпрос е разширяване на правомощията на инспектората. Съществуващите в момента правомощия на инспектората към министъра на правосъдието са допълнени във връзка с повишаване на ефективността на неговата работа.
Като се има предвид, че той обобщава и анализира свършените дела и актовете на магистратите, законопроектът предвижда при констатиране на неправилна или противоречива практика, инспекторатът да изготвя проекти на предложения на министъра на правосъдието до върховните съдилища за издаване на тълкувателни решения, както и да подготвя проекти за становища на министъра по направени предложения за издаване на такива. На инспектората се възлага и организацията и провеждането на стажа за придобиване на юридическа правоспособност, както и задължението в рамките на компетентността си да изпълнява и други задачи, които са му възложени от министъра на правосъдието или с решение на Висшия съдебен съвет. Законопроектът предвижда организацията на работата на съдебния инспекторат да бъде уредена в правилник, издаден от министъра на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет.
Следващ въпрос е увеличаване продължителността на стажа за придобиване на юридическа правоспособност. С оглед по-добрата професионална подготовка на дипломираните юристи се предлага стажът да бъде 6 месеца вместо три, а магистратите, на които се възлага провеждането му, по предложение на министъра на правосъдието, да бъдат материално стимулирани със средства от бюджета на съдебната власт.
В хода на обсъждането се изказаха народните представители Надка Балева, Елеонора Николова, Елиана Масева, Мая Манолова, Янаки Стоилов, Татяна Дончева, Борислав Ралчев и Минчо Спасов. Те изразиха положителни мнения за законопроекта във връзка с предложената конкурсна процедура за младшите магистрати и при първоначалното постъпване в органите на съдебната власт. Според тях, по този начин се създават законови гаранции за спазването принципите за прозрачност и обективност в хода на процеса по назначаването. В тази връзка се отбеляза и предвиденото отпадане на основанието за магистрати да се назначават лица и без да отговарят на изисквания за стаж, който Законът за съдебната власт предвижда по отношение на различните длъжности. В тази насока предложеният законопроект е съобразен изцяло с направените към България препоръки от страна на Европейската комисия. Наред с това, се изрази подкрепа и по отношение на модела на окончателното назначаване на младши магистрати да се извършва след преминаване на шестмесечен курс на обучение в Националния институт на правосъдието.
Като дискусионни в законопроекта се очертаха следните предложени от вносителя разрешения:
Относно необходимостта от полагането на изпит след приключването на обучението, от чийто резултат зависи назначаването на лицата. Според народни представители по този начин се омаловажава самият конкурсен изпит, който кандидатите полагат, и се подценява значението на държавните изпити в юридическите факултети, както и това на теоретико-практическия изпит пред Министерството на правосъдието за придобиване на юридическа правоспособност. Госпожа Елеонора Николова предложи момента на преценка дали лицето може да се справя със задълженията си като съдия, прокурор и следовател да се извършва след изтичане на двугодишния задължителен срок за младши магистрат, което ще осигури по-голяма обективност и прецизност на резултата.
Относно правомощието на съдебния инспекторат да изготвя за министъра на правосъдието проекти за предложения за тълкувателни решения, когато се констатира неправилна или противоречива съдебна практика. За осъществяването му е необходимо инспекторатът да проучва делата по същество, което според народните представители би довело до необоснована намеса в процеса на решаването на делата и е в противоречие с изискването магистратите да се ръководят само от закона и фактите по делото. Предоставянето на правомощия от такова естество също така дублира дейността на въззивната и касационната инстанция. От името на вносителя госпожа Ана Караиванова обоснова предложението с аргументи, че по този начин се създава механизъм за съществуващата и в момента възможност министърът на правосъдието да прави предложения за издаване на тълкувателни решения.
Относно предложената възможност за даване на парични награди на съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители. Според народните представители така се нарушава принципът на равнопоставеност, тъй като такава награда не се предвижда за съдии, прокурори и следователи и това е напълно обяснимо.
В края на дискусията Комисията по правните въпроси подкрепи със 7 гласа „за”, 1 „против” и 2 „въздържали се” предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Министерския съвет и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.”
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен на 16 март 2006 г. от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители.
Комисията обсъди въпроса на същото заседание.
От името на вносителя законопроектът беше представен от Янаки Стоилов.
Необходимостта от законопроекта произтича от приетите промени в Конституцията на Република България в частта им относно съдебната власт и правомощията на министъра на правосъдието, както и от необходимостта от усъвършенстване на дисциплинарното производство по отношение на съдии, прокурори и следователи.
Измененията и допълненията, предвидени в законопроекта се обособяват в няколко основни насоки:
- За първи път на законово ниво се закрепва принципът на случайност при разпределението на делата на съдиите, прокурорите и следователите.
- Във връзка с предвиденото правомощие на Народното събрание да изслушва и приема годишните доклади на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и на главния прокурор се постига по-добра отчетност, прозрачност и ефективност в дейността на органите на съдебната власт. Законопроектът урежда промяна на реда за изготвянето на годишните им доклади. Информацията за дейността на съдилищата се изготвя от всеки административен ръководител за дейността на съда, който ръководи, и се изпраща на административния ръководител на горестоящия съд. По този ред тя постъпва в обобщен вид в съответния върховен съд. Неговият председател изготвя доклада, като включва в него и дейността на съда, който той ръководи. Предвид на изричното указание на Конституцията, че докладът на главния прокурор обобщава дейността на прокуратурата и на разследващите органи, законопроектът предвижда директорът на Националната следствена служба да изпраща своя доклад на главния прокурор. Законопроектът предвижда реда за получаване на информация за дейността на дознателите да се урежда със съвместна инструкция между главния прокурор и министъра на правосъдието.
- Относно взаимодействието между министъра на правосъдието и органите на съдебната власт във връзка с проектобюджета на съдебната власт и управлението на имуществото им. Проектът предвижда, че предложения по съставянето на проекта се правят от Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието. След получаването им той изготвя проектобюджета в съответствие с параметрите, предвидени за държавния бюджет, като може да поиска и становища от административните ръководители на органите на съдебната власт. Министърът внася проектобюджета във Висшия съдебен съвет, който от своя страна го обсъжда и може да прави в него изменения и допълнения, след което го внася в Министерския съвет и контролира изпълнението му.
В управлението на имуществото на съдебната власт министърът се подпомага от дирекция. Законопроектът предвижда, че имуществото се предоставя на министъра по реда на Закона за държавната собственост, а той от своя страна може да предостави непосредственото управление на административните ръководители на органите на съдебната власт.
- Разширяване на правомощията на инспектората. Предложенията са насочени към разширяване обсега на субектите, които съдебният инспекторат може да проверява. С предложената редакция на чл. 35б, ал. 2 в съответствие с Конституцията отпада забраната за проверка от страна на инспектората по отношение на върховните съдилища и прокуратури, като се запазва възможността те да осъществяват и вътрешни проверки. Наред с това се допуска осъществяването на такава проверка по отношение на нотариусите и частните съдебни изпълнители. Създава се и възможност за инспектори да се определят и действащи магистрати от апелативните и върховните съдилища без да се прекъсва дейността им.
- При дисциплинарното производство по отношение на съдии, прокурори и следователи. Законопроектът предвижда те да започват пред административния ръководител. Ако се установи, че извършеното нарушение е основание за налагане на “забележка” или “порицание”, наказанието се налага от административния ръководител. Висшият съдебен съвет запазва компетентността си да налага по-тежките наказания, както и да осъществява дисциплинарни производства по отношение на административните ръководители.
В хода на обсъждането се изказаха народните представители Надка Балева, Елеонора Николова, Елиана Масева, Мая Манолова, Янаки Стоилов, Татяна Дончева, Борислав Ралчев и Минчо Спасов. Всички те изказаха положителни мнения относно необходимостта от предложените промени във връзка с приетите последни изменения в Конституцията.
Като дискусионни се очертаха следните предложени от вносителите разрешения:
- Относно детайлизацията на конституционните правомощия на министъра на правосъдието във връзка с бюджета на съдебната власт. Според част от народните представители предложената процедура за изготвяне на проект за бюджет е съобразена с духа на Конституцията за взаимодействието между съдебната и изпълнителната власт и не нарушават принципа на разделение на властите. Така се ограничава в голяма степен създалата се практика през годините в Народното събрание да се внасят по същество два варианта на бюджет на съдебната власт със съществени различия помежду им, които могат да бъдат преодолени в по-голяма степен на етапа на изготвянето на проектобюджета.
Госпожа Елиана Масева застъпи становището, че именно съобразяването на проектобюджета на съдебната власт с параметрите на държавния бюджет е проявна форма на намеса в нейната самостоятелност.
Според госпожа Елеонора Николова разглеждането на този въпрос следва да се отложи.
- Относно управлението на имуществото на съдебната власт от министъра на правосъдието се изказаха мнения, че то трябва да включва само оперативно управление на материалните активи на съдебната власт, но не и вещноправни сделки и действия на разпореждане с него.
- Относно промените в дисциплинарните производства по отношение на съдии, прокурори и следователи господин Румен Георгиев изтъкна, че с участието на следователи се правени предложения за същия ред при предходни изменения на Закона за съдебната власт, но тогава не са били приети. Според него и според господин Румен Ненков тази материя е по-добре да намери своето място в подготвяния изцяло нов Закон за съдебната власт. Те изразиха становище, че следва да се направи детайлизация и систематизация на дисциплинарните нарушения и съответстващите им дисциплинарни наказания. Господин Георгиев изтъкна и нуждата от рационализиране на процедурите по налагане на дисциплинарни наказания, както и органите, които следва да ги прилагат.
В заключение Янаки Стоилов изтъкна, че промените, които са предмет на трите законопроекта, са взаимно допълващи се. Те са необходими още сега, за да се отразят и развият законодателно приетите промени в Конституцията. Това дава на Министерския съвет достатъчно време за изработване на нов проект на Закон за съдебната власт, в който водещо да бъде качеството, а не бързината.
Народните представители изразиха готовност да обсъдят всякакви предложения – формални и неформални, включително и от представители на съдебната власт, които да преодолеят всякакво впечатление за неяснота и двусмисленост на новоприетите конституционни разпоредби.
Народните представители, които изразиха подкрепа по принцип за законопроектите, се обединиха около мнението, че при евентуалното изготвяне на обобщен законопроект правомощията на министъра на правосъдието ще бъдат изписани според окончателно приетите промени в Конституцията, че дейността на съдебния инспекторат към министъра на правосъдието ще обхване и проверка на организацията по образуване, движение и приключване на делата и пред висшите магистратури и че давностният срок за дисциплинарните нарушения ще бъде до една година от откриването им, но не по-късно от две години от извършването на нарушението.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси подкрепи с 8 гласа “за”, 1 “против” и 1 “въздържал се” предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
Заключителният доклад е по Законопроекта за допълнение на Закона за съдебната власт, внесен на 22 март 2006 г. от народните представители Валентин Милтенов и Яни Янев.
На своето заседание Комисията по правни въпроси обсъди и този законопроект.
От името на вносителя той беше представен от народния представител Яни Янев.
Предложеното допълнение на Закона за съдебната власт създава правната рамка на дейността по изграждане, внедряване, използване и развитие на информационните технологии в работата на органите на съдебната власт. То предвижда информационното обслужване на дейността им да се осъществява чрез одобрени от Висшия съдебен съвет автоматизирани информационни системи, чието внедряване, изграждане и развитие се координира от Министерството на правосъдието, което и експлоатира централните им компоненти. Така се постига ефективно управление на информационните процеси и се преодоляват рисковете за прозрачно и резултатно функциониране на органите на съдебната власт.
Създаването на законовата уредба поражда положителни последици в няколко насоки:
Намаляване на разходите за разработване, внедряване и поддръжка на информационните системи, които се използват в дейността на съдебната власт. Създаването на единна информационна система за цялата страна замества съществуващата практика за разработване и внедряване на такива на регионално ниво. Спестяват се средства за многократно компютъризиране на една и съща дейност по различен начин, както и за внедряване и поддръжка на множество софтуерни продукти.
Създават се реални условия за изграждане на съвременни информационни системи с възможности за интеграция помежду им и с Единната информационна система за противодействие на престъпността.
Улеснява се събирането на управленски и статистически данни и се повишава в значителна степен прозрачността в дейността на органите на съдебната власт, което е от съществено значение за превенцията на корупционните практики.
В хода на дискусията се изказаха народните представители Надка Балева, Елеонора Николова, Елиана Масева и Мая Манолова, които изразиха подкрепата си по предложения законопроект.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 11 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” прие предложения законопроект, внесен от народните представители Валентин Милтенов и Яни Янев, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вносителите на трите законопроекта, ако желаят, могат да ги представят сега, както изисква правилникът, или директно да участват в дискусията, която ще бъде обща по трите законопроекта.
Има ли желаещи?
Госпожо Караиванова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, законопроектът на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт съдържа в някои моменти нова регламентация, тъй като предложените промени представляват по-нататъшно развитие на част от приоритетите на съдебната реформа, съдържащи се в актуализираната стратегия за реформа на българската съдебна система. Те са в няколко насоки.
На първо място, въвеждане на конкурсното начало при постъпването в органите на съдебната власт. Със законопроекта се предвиждат два режима на провеждането на конкурси: на първо място, това е за назначаването на младшите магистрати чрез конкурсното начало, и на второ място, при първоначално постъпване на длъжност в органите на съдебната власт. Тоест всеобщо конкурсно начало.
На законово ниво е предвидено планирането на назначенията на младшите магистрати, като планираните бройки не могат да се променят след обявяването на конкурсите, каквито случаи се срещаха в практиката. Освен това, дава се и широк достъп до информация за свободните длъжности в органите на съдебната власт и се предвижда възможност за директно кандидатстване на магистратите за назначаване, повишаване и преместване на свободни места в органите на съдебната власт, като по този начин се избягва зависимостта само и единствено от оценката на административния ръководител за повишаване особено на назначения вече магистрат.
На второ място, в законопроекта е предвидено допълване и усъвършенстване на разпоредбите относно обучението в Националния институт на правосъдието. Тези промени също се наложиха от практическото приложение на този нов институт.
В законопроекта са очертани ясно две основни форми на обучение. След издържането на конкурса първоначалното обучение да бъде преди назначаването на длъжност “младши магистрат”, а също така и текущо обучение на постъпилите с оглед обучаване в новото законодателство.
На трето място, промените засягат допълване функциите на съдебния инспекторат към министъра на правосъдието. С оглед повишаване ефективността на работата на съдебния инспекторат в законопроекта се предвижда изрична разпоредба при неправилна или противоречива съдебна практика същият да подготви проекти за предложения за министъра на правосъдието, които той да отправя до общите събрания на съответните колегии – на Върховния касационен и на Върховния административен съд, за издаване на тълкувателни решения, както и изработването на становищата на министъра на правосъдието с оглед постъпилите от другите компетентни органи предложения за тълкувателни решения.
На съдебния инспекторат също така се възлага да осъществява и текущ контрол за правилното организиране и провеждане на стажа за придобиване на юридическа правоспособност.
Предвижда се също така съдебният инспекторат в рамките на своята компетентност да може да изпълнява и други задачи, свързани с дейността на съдебната власт, възложени му от министъра на правосъдието, а това са обикновено участието в изпитните комисии за придобиване на юридическа правоспособност, в държавните изпити също така участват представители на инспектората.
На четвърто място, въвеждането на конкурсното начало във всички случаи на назначаване на държавни съдебни изпълнители и съдиите по вписванията, като се уеднакви режимът на назначаването.
На пето място, увеличаване продължителността на стажа за придобиване на юридическа правоспособност. Мнозина от вас знаят, че след като години наред този срок беше една година, с последните промени беше съкратен на три месеца, но практиката доказа, че този срок не е достатъчен юристите да се запознаят с практическата дейност на магистратите, затова се предвижда да бъде удължен на шест месеца.
Предвидена е също така и законова възможност магистратите, на които е възложено практическото обучение на стажант-юристите, по предложение на председателстващия Висшия съдебен съвет, да могат да бъдат стимулирани от бюджета на съдебната власт.
Уважаеми народни представители, предлаганите промени имат за цел укрепването на независимостта и ефективността на съдебната власт, чието реформиране ще осигури пълна защита на принципите на правовата държава и ефективното прилагане на европейските стандарти в правораздаването. Тези промени са съобразени освен това и с основните насоки на провеждащата се съдебна реформа, включително и с изискванията за прозрачност и висока степен на професионална квалификация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
Господин Стоилов, заповядайте да представите Вашия законопроект.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Уважаеми народни представители, мисля, че становищата до голяма степен ориентират за съдържанието на законопроектите. Използвам възможността да представя единия от тях, за да подчертая само неговите основни цели.
Ние сме се стремели чрез този законопроект да задълбочим усилията към по-голяма отчетност на съдебната власт, по-голяма прозрачност и по-висока ефективност. Това е съчетано с приетите вече промени в Конституцията, тяхното отразяване в Закона за съдебната власт и там, където е възможно и необходимо, те да бъдат разписани по начина, по който се осъществяват.
Смятаме също така, че предвиждаме и някои елементи на рационализация на дисциплинарната отговорност, така че да има непосредствени възможности за преките административни ръководители да влияят върху администрирането на съдебните дейности, включително и чрез налагане на леките наказания и се запазва възможността на Висшия съдебен съвет да налага тези, които са по-тежки и водят до по-значителни последици за магистратите.
Искам също така да обърна внимание на всички участници в дискусията, че сме открити за предложения, които ще бъдат направени, за да може да се постигне максимална точност на изразяването. И ако все още има някаква неяснота или двусмислие, било то за представители от Европейския съюз или в страната, те да бъдат преодолени, за да е напълно ясно, че поддържаме независимостта на съдебната власт в нейните решаващи правомощия и в същото време искаме да постигнем по-добро взаимодействие между властите с оглед на създаването на допълнителни законови предпоставки за по-решително и резултатно противодействие срещу престъпността и организираната престъпност, корупцията, а и за всички тези въпроси, които съдебните органи решават в областта на защитата на правата и законните интереси на гражданите.
Апелирам към активно и добросъвестно отношение. Споменах, че сме готови да обсъдим предложения – формални и неформални, включително произтичащи от средите на магистратите, в конструктивен план, така че да постигнем тези резултати, които изменителните закони за съдебната власт дават възможност да бъде направено още до началото на великденската ваканция и така България да постигне по-осезаем напредък както вътре, така и в представянето на своите законодателни резултати и изискванията, които законите предявяват към всички институции, които по-нататък трябва практически да осъществят това, което те повеляват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Яни Янев, моля да представите третия законопроект, на който сте вносител.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Госпожо председател, колеги! Ще обърна вашето внимание върху няколко допълнителни аспекта на представянето на законопроекта, който е внесен от колегата Валентин Милтенов и от мен. Наистина този законопроект беше приет абсолютно непротиворечиво от всички представители в Комисията по правни въпроси. Независимо от това искам да ви кажа и да обърна вниманието ви върху значимостта на тези няколко кратки текста по отношение на подобряването на работата в съдебната система.
Сегашното състояние в тази насока е такова, че всеки един съд в зависимост от инициативността на своя председател организира по някакъв начин ползването на информационните системи, търсят се средства било чрез бюджета, било чрез кандидатстването за различни програми и по този начин в българската съдебна система действат различни модели на информационно обслужване в рамките на отделните съдилища, а тази система не функционира на територията на цялата страна и няма необходимата обвързаност и комуникация между отделните създадени звена.
От тази гледна точка предложеният законопроект за първи път предлага обща регламентация на основните принципи и дейности по изграждането, внедряването и използването на информационните технологии в съдебната власт.
На второ място, това има значителни позитивни ефекти, които считаме, че ще допринесе, а именно: ще се преодолее този финансов риск от извършването многократно на различни места на процедури по търсенето на софтуер, по закупуването на компютри и допълнителни елементи, които всъщност обслужват информационната система.
На второ място това ще спести при всички случаи разхищаването от множество назначения, длъжности в съдебната система.
Освен това особено важно е всички в тази система да говорят на един общ език и да могат да получават съответната информация.
Особено значение законопроектът има и по отношение на повишаването на качеството на противодействието на престъпността. Сега в Закона за съдебната власт е регламентирано създаването на единната информационна система за противодействие на престъпността, но всъщност тук целта е тя да не бъде отделна система, а да се инкорпорира в общи информационни системи, които ще действат в съдебната система. По този начин създаването на обща информационна система ще допринесе и за усъвършенстването на единната информационна система за противодействие на престъпността с възможността да се получават свободно, систематизирани и много повече информации от това, което може да придобие системата, действаща самостоятелно.
Ето защо моля и вие да подкрепите на първо четене този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Янев.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Безспорно внесените три законопроекта имат своите достойнства, които категорично следва да бъдат подкрепени. Въвеждането на конкурсното начало като изключителен принцип, който поставя изключително прозрачно начина, по който се попълва съдебната система, е безспорно достойнство на този закон и ние ще гласуваме за тези текстове, които дават възможност всички свободни, вакантни места да бъдат заемани категорично след конкурс.
Имаме определени редакционни забележки и то най-вече във връзка с възможността още един път да се направи преценка за възможностите на нашите съдии, прокурори и следователи да останат в магистратурата с оглед възможността да отидат и да поемат своя трудов път в следващ съд и по някакъв начин незабелязано да придобият статут на несменяемост.
Безспорно достойнство на законопроекта на Министерството на правосъдието е въвеждането на задължителното обучение за магистрати, които тепърва започват своя трудов стаж. Тук нашата забележка е досежно начина, по който е редактирано участието на министъра на правосъдието. Считаме, че той трябва да бъде един от факторите, които имат отношение към обучението, но не и изключително той, както е сегашната редакция.
Спорни според нас са текстовете относно правомощията на инспектората. Знаете какъв същностен дебат се разгоря между второ и трето четене на Конституцията на Република България и големия спор и претенции към нас от страна на евроекспертите досежно най-прецизна употреба на термини, които създават двусмисленото схващане, че законодателната и изпълнителната власт по някакъв начин навлизат в територията на независимата съдебна власт. Знаете, че след много спорове се редактира именно текстът, който свива правомощията на съдебния инспекторат само до възможността да следи за правилното образуване и движение на делата.
При включването отново с текст в Закона за съдебната власт на правомощие да следи за решаването на делата, думата “решаване” би трябвало категорично да бъде заличена между първо и второ четене от всички текстове, защото отново се връщаме към един текст, който всички единодушно в Комисията по поправките на Конституцията отрекохме тези текстове.
Мисля, че малко е работено или по-точно не е ясна философията за това какви са правомощията на нашите върховни съдебни институции. И в комисията казах, че Върховният касационен съд, Върховният административен съд това са съдилищата, които трябва да определят политиките, начина, по който се решават делата надолу с много повече тълкувателни решения и постановления, тоест, действително да бъдат тези върховни органи, които да следят за еднаквото и точно прилагане на закона. За да могат да вършат това, трябва да им се дадат повече правомощия. Всъщност въпросът е на процесуални закони, повече време, повече свобода да се занимават с тази най-същностна дейност. Ето защо смятам, че не е прецизно записано в закона обстоятелството, че в два органа се изнасят възможностите да се правят преценки за законосъобразното прилагане на законите в съдилищата.
От една страна такова правомощие се дава на инспектората, а от друга страна такива правомощия са дадени на председателите на върховните съдилища.
Според мен в инспектората трябва да отпадне записът, по силата на който инспекторите имат право да преценяват делата с оглед на начина, по който са приложени законите. Този запис отново ни вкарва в спиралата и води до съмненията, че по този начин изпълнителната власт контролира начина, по който съдиите решават делата. Ние не бива да допускаме такова двусмислие.
Относно законопроекта на народния представител Янаки Стоилов и група народни представители. Мисля, че тук пак се връщаме към една тема, която смятам, че трябва да бъде забравена, а това е ролята на министъра на правосъдието относно съставянето на бюджета на съдебната власт. Има един непрецизен текст, който казва, че магистратите правят предложение до министъра на правосъдието относно това как трябва да изглежда бюджетът. Мисля, че точно такова предложение, което трябва да тръгва от магистратурата към министъра на правосъдието, просто е недопустимо. Намесата на министъра на правосъдието по отношение на изготвянето на бюджета на съдебната власт трябва да бъде подчинена на съдебния съвет и това трябва да стане ясно от записа, който правим.
Разбира се, че е безумие едно министерство с целия си апарат да стои и да няма никакво отношение към бюджета. Разбира се, че е редно, след като стопанисването на имуществото на съдебната власт сме го предоставили на министерството и то прави най-малко капиталовия бюджет в тази част, то подпомага Висшия съдебен съвет, но подпомагането като функция на министъра на правосъдието трябва да бъде записано много ясно, за да не дава възможност за друго тълкувание, че министърът е този, който прави бюджета и че само формално той се одобрява от Висшия съдебен съвет.
Тук мога да кажа, че достойнството на законопроекта е въвеждането като законово изискване на принципа на случайност при разпределението на делата – изискване към нас от европейските наблюдатели. В някои съдилища този начин на разпределение на делата вече е факт. Достойнство на законопроекта е, че той се разписва като изискване към всички съдилища и се въвежда незабавно.
Категорично подкрепяме и текстовете от законопроекта, внесен от колегите Валентин Милтенов и Яни Янев. Съдебната система трябва да има автоматизирана информационна система, която да е част от единната информационна система за противодействие на престъпността. В този смисъл такива текстове са полезни и надеждни.
В заключение, Парламентарната група на ОДС ще се въздържи при гласуването на първо четене, докато не видим поправките между първо и второ четене в смисъла, в който изложих нашето виждане. Разбира се, ние също се ангажираме да внесем такива поправки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Николова.
Госпожо Балева, заповядайте.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, госпожо заместник-министър, колеги! Ще си позволя някои бележки по внесения от Министерския съвет законопроект за промени.
За да не повтарям казаното от колежката Николова, също считам, че не се налага провеждането на нов изпит след завършване на курса за обучение на новоназначените младши магистрати. С един такъв нов изпит на практика обезсмисляме и проведения конкурс, а най-вече като че ли изразяваме недоверие към преподавателите, които са изпитвали тези бивши студенти и на държавен изпит, и след това са провели теоретико-практичен изпит. Но не това е най-същественият въпрос по внесения законопроект.
Основната цел безспорно е повишаване ефективността в работата на съдебната власт. Предложените промени са съобразени с основните насоки на съдебната реформа, включително и с изискванията за прозрачност и висока степен на професионална квалификация. В тази насока и с тази цел се предлагат някои нови виждания, част от които лично аз споделям, към някои имам критични бележки.
Правилно според мен е предвидената промяна в размера на възнаграждението, което ще получават младшите магистрати по време на курса на обучението, а именно намаляване от пълния размер на възнаграждението за длъжността, за която са спечелили конкурса, на 80% от основното месечно възнаграждение съответно за най-ниската съдийска, прокурорска или следователска длъжност. Това е справедливо с оглед натовареността и отговорностите по време на курса на обучение в сравнение с натовареността и отговорностите на действащите магистрати.
Неприемливо според мен е предлаганото допълнение към ал. 3 на чл. 147. Не можем да говорим за липса на свободна длъжност в съответния съдебен район и за откриване на допълнителна щатна бройка в съответния орган на съответната власт при наличието на изричната разпоредба на чл. 127а, ал. 3, изречение последно, че планираните щатни бройки за младши съдии, младши прокурори и младши следователи не могат да се променят след обявяването на конкурса. Още повече, че съгласно новопредложения чл. 127в в “Държавен вестник” се обнародват не само броят и видът на длъжностите, за които се обявява конкурсът, но и конкретните органи на съдебната власт, за които те се отнасят.
Позволявам си да направя едно предложение с оглед на професионалното развитие на вече назначените по установения ред младши магистрати: да си уредят статутът и основните права и задължения на следовател, прокурор и съдия-наставник. Такъв институт е познат в континенталната правна система – Франция, Испания, Португалия, а в историята на магистратурата в България е съществувала фигурата на съдията-патрон.
Положително в предлаганите промени е отпадането на досега съществуващата възможност за съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура, следовател в окръжна следствена служба да бъде назначено лице и без изискуемия минимум от двегодишен стаж, каквато възможност съществуваше досега. Би могло обаче да се помисли в промените по чл. 127б да се допише изискване свободните длъжности в органите на съдебната власт и срокът за кандидатстване за тях да се обнародват в “Държавен вестник”, така както е при всички останали процедури за назначения по този закон.
Считам, че действително с оглед на по-добър професионален подбор е уместно предложението, направено в законопроекта, да отпадне съществуващата привилегия за работилите като съдии, прокурори или следователи при назначаването им за съдии по вписванията и за държавни съдии-изпълнители и то за колеги, придобили статута на несменяемост. Поне за мен са трудно обясними мотивите несменяем съдия или прокурор да пожелае да работи като съдия по вписванията или държавен съдия-изпълнител при значителната разлика в размера на трудовите възнаграждения.
Не намирам обаче за основателни аргументите в подкрепа на предложението тези две категории – съдии по вписванията и държавни съдии-изпълнители, да бъдат поощрявани с парични награди. Професионализмът и нравствените качества са елементи от служебните им задължения, още повече че такива поощрения не са предвидени за останалите магистрати.
По отношение предлаганите промени във връзка със съдебния инспекторат. Добавят се плюс съществуващите досега функции и някои много съществени и най-вече по образуване, движение, но и приключване в срок на съдебните, прокурорски и следствени дела, което е съществена слабост, да не кажа най-съществената слабост в работата на магистратурата.
Спор буди предложението в правомощията на инспектората да се предостави и подготвянето на проекти на предложения на министъра на правосъдието за издаването на тълкувателни решения при неправилна или противоречива съдебна практика. Вярно е, че една такава функция изисква детайлно запознаване с делата и оценка на тяхното решаване, но в никакъв случай не става дума за намеса и за контрол как да бъде решено конкретното дело. Става дума за правилно с оглед на практиката. Тук, колеги, не говорим от инспектората да отменят според тях постановени неправилни решения. Говорим да изготвят предложения при противоречива практика на отделните съдилища, което ще доведе до уеднаквяването й.
Действително, смущаващ е изразът “при неправилна практика”, но тези неща могат да се изчистят, да се детайлизират между първо и второ четене на законопроекта.
Категорично обаче не мога да приема една обща формулировка, предложена в законопроекта, че в рамките на своята компетентност инспекторатът изпълнява и други задачи, свързани с дейността на органите на съдебната власт, възложени от министъра на правосъдието или Висшия съдебен съвет. Без да е предвидено в какви точно случаи, по какъв ред ще става възлагането на тези допълнителни правомощия на практика се създава възможност за дописване дали от министъра, дали от Висшия съдебен съвет на определени от закона правомощия на този съдебен инспекторат, което считам за недопустимо.
Лично мен ме смущава увеличаването два и повече пъти на срока, за който се назначават съдебните инспектори. Досега той беше две години. Предлага се този срок, за който се назначават, да бъде пет години. Вярно е, че този по-продължителен срок ще даде може би по-голяма сигурност на инспекторите. Но е твърде възможно продължителният срок да доведе и до обвързаност на инспектиращите с инспектираните и оттам корупционни практики.
Абсолютно обосновано е предложението за увеличаване на практически стаж за придобиване на юридическа правоспособност от три на шест месеца. Това ще осигури по-добра професионална подготовка по отношение на практическото запознаване на дипломираните юристи с основните функции и организацията на работа на органите на съдебната власт. Ако за стажа в следствието и прокуратурата един месец може да се приеме за разумен срок, то за съда – първоинстанционен, второинстанционен, респективно граждански, наказателен, общо един месец е абсолютно недостатъчен.
В крайна сметка внесеният законопроект действително е с насоченост промяна и то в положителна насока. И ние от Коалиция за България ще го подкрепим на първо четене така, както ще подкрепим и останалите два законопроекта, внесени от колеги народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за изказването, госпожо Балева.
Има ли реплики на госпожа Балева? Няма.
Господин Спасов, заповядайте.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, една латинска максима казва, че ако гражданинът може да наруши закона, съдът може да го разруши. Аз смятам, че всички ние тук, в залата, осъзнаваме важността на обсъждания законопроект. Защото той касае функционирането и ефективността на съдебната система. А съдебната система е основната система, която правоприлага, която ползва нашия основен продукт – законите. Ето защо, изхождайки от важността на разглеждания въпрос, аз ще се спра накратко и върху трите предлагани законопроекта. Те касаят различни глави от Закона за съдебната власт и взаимно се допълват, без да си противоречат.
На първо място, законопроектът на Министерския съвет въвежда една позабравена вече, за съжаление, практика, която беше доказала своята ефективност – конкурсното начало при назначаването в системата на съдебната власт. Очевидно е, че всички трябва да подкрепим тази идея, защото тя ни дава една увереност, че в съдебната система ще постъпват по-квалифицирани кадри, които да правораздават.
Защо е неефективна нашата система на съдопроизводство? Отговорите биха могли да бъдат поне три: заради некомпетентност; потенциален отговор може да бъде заради недисциплинираност на магистратите; и третият, най-тежкият би могъл да бъде – заради корумпираност. Аз смятам, че предлаганите промени дават, макар и не идеален, отговор и на трите въпроса.
Конкурсното начало очевидно ще подобри компетентността на постъпващите в съдебната система. Разбира се, има някои въпроси, които за мен все още стоят отворени, защото съдебните длъжности все още могат да бъдат заемани и по заместване, и по преместване, където конкурс няма. И се страхувам, че тук би могло да се отвори вратичка, чрез която да се шунтира и да се обезсмисли първоначалното конкурсно начало за назначаване на магистратите.
Вторият въпрос, който създава у мен колебания в законопроекта на Министерството на правосъдието, е текстът на чл. 35б, ал. 1, т. 4. Той касае възможността и задължението на Инспектората да прави проекти на предложения на министъра на правосъдието до общи събрания на съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд за издаване на тълкувателни решения. По принцип това право на министъра на правосъдието съществува и по сегашния Закон за съдебната власт, а как той ще си организира вътрешно кухнята, начина, по който той да вземе решението си, за мен е вътрешноорганизационен въпрос, който трябва да помислим дали има място в закона или по-скоро в Правилника за организацията и дейността на Инспектората.
По въпроса за дисциплинарните нарушения и наказания. Те са разгледани в законопроекта, внесен от господин Янаки Стоилов и аз смятам, че то отговаря на исканията и на тежненията на самите магистрати, които бяха изказани в комисията.
Господин Георгиев и господин Ненков ясно показаха, че самите те като членове на дисциплинарна комисия към Висшия съдебен съвет се нуждаят от едно детайлизиране на дисциплинарните нарушения и на схемата, системата за тяхното налагане. Аз смятам, че между първо и второ четене едно подобно допълнение ще допринесе за качествата на законопроекта.
В предлагания законопроект, както вече се уверихте, е предвидено и снемане на дисциплинарната компетентност на малко по-ниско ниво – самите административни ръководители да налагат по-леките наказания, което ще облекчи и – надяваме се – ще отпуши системата за дисциплинарната отговорност на магистратите.
Аз внимателно слушах колежката Надка Балева и напълно подкрепям огромната част от нейните предложения и забележки. Аз също си задавам въпроса нужни ли са привилегии за несменяемите съдии при приемането на длъжности като съдии по вписванията и частни съдебни изпълнители. Аз също смятам, че трябва да има още по-голяма публичност на всички свободни бройки в съдебната система, дори и включване на обявяването им в „Държавен вестник”.
Разбира се, последният въпрос, който за мен създава дискусия, е текстът на чл. 127б, ал. 4, който предвижда възможност една свободна бройка да бъде заета от вътрешен кандидат от органите на съдебната власт и между първо и второ четене смятам с колегите да обсъдим възможност и вариант да предотвратим обезсмислянето на конкурсното начало, което бяхме заложили по-горе.
От името на Национално движение Симеон Втори заявявам, че ние подкрепяме и трите законопроекта и се надяваме между първо и второ четене те да подобрят още повече своето качество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Спасов.
Има думата за изказване госпожа Елиана Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, това е очакван законопроект. Говоря в единствено число, тъй като ние като опозиция имахме надежда, че след поправките в българската Конституция този въпрос ще бъде много внимателно анализиран и разработен от управляващото мнозинство и че то ще излезе с единен проект за изменение допълнение в Закона за съдебната власт.
Само фактът, че по този изключително важен закон, който в момента е мишена, прицел и обект на специално наблюдение, на специални грижи не само от европейските наблюдатели, но и от българското общество, са внесени три законопроекта говори за това, че изпълнителната власт и управляващото мнозинство в това Народно събрание нямат единна воля, единна концепция, нямат програма, по която да следи своите действия и да ги материализират в единни законопроекти.
Не отричам правото на вносител на всеки народен представител, но имайки предвид изключителната важност считам, че този законопроект трябваше да бъде внесен с друг подход, с друг политически маниер и накрая – не без значение – и с друго съдържание.
Това, което особено ме тревожи в законопроектите както на Министерския съвет, така и в този от група народни представители от управляващото мнозинство е това, че те доразвиват първоначалната идея, която е вложена в третата поправка на българската Конституция и която беше обект на нашите критики. Поради това ние никога и по никакъв начин не бихме могли да се съгласим да подкрепим тези идеи в двата законопроекта.
Що се отнася до законопроекта на Министерския съвет – възстановяването на конкурсното начало – разбира се, че това е в подкрепа на принципа на прозрачността. Разбира се, че конкурсът не трябваше да бъде отменен от управляващото мнозинство на Национално движение Симеон Втори, но в изложението ние виждаме много пропуски в последователността на тази идея. Не може да имаме принцип на конкурсно начало, който да се състои от каскада изпитания и тези изпитания да не завършват с една класация, една реализация, която да бъде окончателна и гарантирана от закона. В конкурсното начало тази непоследователност е най-ярко изразена в текста, който предвижда втори изпит след завършване на обучението в Националния институт по правосъдие. В този текст на променения чл. 135ж се казва, че ако завършилият този институт и успешно положил изпит, ако свободната щатна бройка е заета, тогава лицето може по обективни причини да посочи обстоятелства и да се разкрие нова щатна бройка в друг съдебен район, в друг съд и т.н. Това нещо по никакъв начин не може нито да се обясни, нито да се изложат каквито и да било обстоятелства, свързани с необходимостта от такъв текст.
Говорим за конкурсно начало, според което за всяко свободно място трябва да има обява в централен ежедневник и всеки, който кандидатства да бъде гарантиран с това, че след успешното провеждане на двата изпита ще може да заеме мястото. Дали това не е част от тези врати, които са полуотворени или искат пред някои от кандидатите да бъдат затворени не е съвсем ясно, но фактът, че това поражда съмнение говори за нас, че министърът на правосъдието като вносител в Министерския съвет не е довършил своята концепция, не е изяснил своята концепция за последователност и откритост на конкурсите в областта на съдебната система.
Освен това в този законопроект има един доста странен текст. Вчера в Комисията по правни въпроси се опитахме да си обясним защо той е намерил място в правителствените виждания, а това е именно текстът по чл. 35о: министърът на правосъдието ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието, структурата и динамиката на престъпността, за причините и условията, които я обуславят.
Този текст подсказва също една неориентираност, едно не само двусмислие, а една разколебаност за това в Република България кой е същинският и конституционен, и законодателен орган, който трябва да отговаря по тези проблеми – дали министърът на вътрешните работи, защото няма такъв текст и в Закона за МВР, или това ще бъде министърът на правосъдието, който междупрочем, колеги, има най-малка компетентност по отношение причините и условията за престъпността в Република България. Обаче тази тенденция има своето проявление и в законопроекта на колегите – народни представители. В този законопроект колегите не са посмели да регламентират дознанието и поради факта, че се изискват общи доклади от председателите на върховните съдилища е отнесена обвързаността на дознанието с една съвместна инструкция между главния прокурор и министъра на правосъдието. Макар че е Закон за съдебната власт, отново липсва участието на министъра на вътрешните работи, защото досъдебната фаза има изключително значение за ролята, мястото и значението на съдебната система в Република България.
Тези пропуски съвсем не са маловажни. Те очертават една друга визия, едно друго виждане за това как и в каква посока трябва да се развива съдебната система.
Искам да ви цитирам само едно изречение, което за мен е много унизително и много обидно. Това изречение е от доклада на господин Оли Рен, който казва: в България напредъкът на реформата в съдебната система е ограничен.
И понеже критикувам законопроектите ще се спра и на това, че е продължена с други средства - със средствата на закона, и основната мисъл на управляващите за вмешателството на изпълнителната власт в съдебната. Казвам го съвсем категорично, защото българската Конституция има един текст, в който е записано, че съдебната власт сама изготвя и внася самостоятелен финансов бюджет. Както и да обяснявам, участието на министъра на финансите остава съмнението, че министърът на финансите всъщност ще контролира дори чрез дейността си да намалява разликите в предложенията или да бъде ускорено приемането на бюджета. Междупрочем това са абсолютно неверни и несъстоятелни обяснения. Ако идеята беше такава нямаше вносителите да запишат подобни текстове. Не може министърът на правосъдието да внася във Висшия съдебен съвет проект на бюджет, който е основан на параметрите, посочени от Министерския съвет. Не може министърът на правосъдието, внасяйки параметрите на Министерския съвет да иска само становища от представителите на съдебната власт. Ако идеята беше друга, ако министърът трябваше да подпомогне в изготвянето на бюджета съдебната власт, съдебната власт щеше да поиска становище от министъра на правосъдието, а не лимити и показатели от министъра на финансите. Съдебната власт както и в Конституцията, така и тук трябваше да бъде отразено, че тя се консултира с министъра за неговите виждания. Това не е дребен дефект. Това за нас е много голям дефицит и в Конституцията, и в законопроекта, защото чрез политиката, чрез числата съдебната власт изказва своето мнение, становище и начертава перспективите за своето развитие. Дали те са верни, дали са неверни, дали харесват на изпълнителната власт, дали когато бюджетът влезе в Народното събрание ще бъде харесан или не от законодателната власт, това е съвсем различно, но това е магистрала, която сочи българската магистратура и с чиито параметри трябва да се съобразяват и политиците. Тази възможност е напълно отнета.
Искам да ви посоча, че старата мисъл в поправките на Конституцията за вмешателство е възпроизведена тук и в друг текст. Става дума за вменените правомощия на инспектората към министъра на правосъдието. И тези правомощия бяха критикувани, само че нашата критика е много по-дълбока. Наистина в един от текстовете във връзка с контрола беше записано: и решаването на делата. Контрол от изпълнителната власт по отношение на съдебната власт. Това, което се дописва за инспектората обаче е същото, макар че Народното събрание промени становището си по отношение на тези текстове. Не може инспекторатът да готви проекти на министъра на правосъдието за тълкувателни решения. Това означава, че той трябва да ги изготви, а правомощието на министъра, което съществува и до ден-днешен в чл. 86 е да има инициатива. Според нас ето това е сбъркаността в идеите. Това в момента продължава да ни разграничава, поради което ние няма да подкрепим тези два проекта.
Що се отнася до третия законопроект – на колегите Милтенов и Янев, аз изразих становище и в Комисията по правни въпроси, че това е добра поправка, но е много бърза поправка. Тя не е синхронизирана с останалите текстове в закона, защото има още един раздел с единната система за борба с противообществените прояви, има съответни органи, има съответна субординация и се надявам, че между първо и второ четене тези неща ще бъдат отчетени и това модерно начало ще бъде представено и в Закона за съдебната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масева.
За изказване – господин Яни Янев. Заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Госпожо председател, колеги! Ще взема становище по някои от въпросите, които очевидно повдигат дебат в залата, и такива, които бяха и вчера дебатирани в Комисията по правни въпроси.
С няколко думи по законопроекта на Министерския съвет. Както спомена и колегата Минчо Спасов, и за мен това изключение, което е предвидено в чл. 127б от конкурсното начало, ми се струва, че трябва да се осмисли и когато въвеждаме един принцип, да се опитаме да го проведем отначало до край. Защото се опасявам, че въвеждането на подобно изключение може да се превърне в една практика за пренасочване или за търсене на работа и на места винаги там, където се очаква, че би могло да бъде направено предложение от хората, които са в рамките на съдебната власт. Тоест ние отиваме, търсиме и създаваме една възможност на лично отношение, което ми се струва, че би трябвало да избегнем именно и най-вече в рамките на съдебната система.
На второ място. Повдигна се въпросът и се дебатира значително дали е необходимо, след като бъде издържан конкурсът от младшите съдии, следователи и прокурори и бъде проведено шестмесечното им обучение, след това да бъдат подложени отново на изпит? Смятам, че в това няма нищо лошо, не заради друго, а защото практиката, която провеждат в рамките на съдебната система досега беше твърде ограничена, увеличаваме я да стане на шест месеца, но по моя преценка тя отново е недостатъчна, за да можем да кажем, че тези млади хора, които излизат от студентската скамейка, са готови да седнат в истинския смисъл на думата на съдебните банки и да решават съдбите на хората. В никакъв случай не е лошо тази квалификация да се получи с обучението и не е беда, че те ще бъдат подложени на още един изпит. Не заради друго, а защото именно в рамките на тази квалификация от шест месеца след спечелването на конкурса за съответното място, те ще имат възможността и допълнително да се профилират точно в това, което им предстои да работят, именно като съдии, прокурори и следователи, за разлика от онова, което се случва със стажа и общия практико-теоретичен изпит, който полагат в края на стажа си.
По отношение на така дебатираното предложение да се даде възможност на инспектората да събира информация, която да послужи на министъра на правосъдието да осъществява законовото си правомощие да прави предложения за издаване на тълкувателни решения от общите събрания на Върховния касационен и Върховния административен съд. Колеги, аз смятам, че това е една много позитивна идея. Ще ви кажа какво се случва на практика, когато инспекторите отидат да проверяват в едно съдилище. През техните ръце преминават купчина дела. Те така или иначе изчитат хиляди страници информация, синтезират проблемните неща по делата и би било зле, ако тази информация остане без последици и от нея търсим само онова да видим дали има просрочени дела, дали има неоснователно отложени заседания и т.н., които биха били евентуално повод за дисциплинарна отговорност на съответния магистрат. По-същественото е, че именно при свършването на този огромен обем от работа би могло да се намерят и онези места, където законът не се прилага еднакво и където именно би било мястото от съдържателна страна министърът да подготви предложенията за тълкувателни решения. В никакъв случай не считам, че тук се подменя по някакъв начин инициативността на министъра. Напротив, той ще получи базата данни, върху които ще може да стъпи, за да прояви тази своя инициативност. В противен случай, ако ние го лишим от тази възможност, на практика става изключително сложно и той трябва да създаде специален апарат, специален механизъм, който да обобщава практиката, за да може да реализира правото си на инициатива за издаване на тълкувателно решение.
Едно от нещата, които са особено полезни в предложенията на Министерския съвет, за които до момента нямаше дебат, но аз искам да обърна вашето внимание върху това, че по отношение на младите специалисти в съдебната система – съдии, прокурори и следователи, се въвежда едно начало на задължително пет години работа в съдебната система. Трябва да ви кажа, че интензивната подготовка на юристите, които започнат работа в рамките на съдебната система, е нещо, което ги отличава много бързо от останалите им колеги, които работят в други правни професии. Затова е напълно естествено, след като се полага особената грижа за един млад човек да получи добра квалификация, с оглед на това той да може да осъществява добро правораздаване, да има един ангажимент към държавата да предоставя тази своя квалификация в някакъв определен период от време. Един ангажимент, какъвто до момента не съществуваше и на практика съдилищата и прокуратурите в страната се превръщаха в инкубатор, няма нищо лошо в това, за адвокати, но в крайна сметка държавата си има държавни интереси и това е начин, по който този интерес би могъл да бъде защитен.
По така дебатираната и много спорна тема за бюджета, бих казал, колеги, че действително през годините на прехода, в желанието ни да се отдалечим от моделите на тоталитарното общество, всички правила, които бяха създадени от предходните парламенти и Конституцията, създадоха условията нашата правораздавателна система наистина да бъде абсолютно независима. Естествено е, че от тази независимост като че ли правораздавателната ни система не можа да се възползва, за да се получи онова качество, което да удовлетвори обществото ни от функционирането й, а на практика се получи така, че тази независимост идва дотам щото нашето общество да не може да получава качествено и срочно правораздаване. Това е големият проблем. И в момента, когато започваме да мислим за някакви пътища, с които да се подобри функционирането на правораздавателната система, всъщност се стига до идеята, че едва ли не изпълнителната власт иска да се меси в нея. Аз нямам нищо против да се направят конкретни предложения, да видим как би станало подобряването на работата на съдебната система и на правораздавателната система като цяло, с какви стъпки и методи? Такива, че ние да считаме, че те не са вмешателство на изпълнителната власт в работата на съдебната система и които да рушат нейната независимост.
В конкретния случай текстовете, които се предлагат в законопроекта на колегите Янаки Стоилов и група народни представители, мисля, че има един добър баланс в тази насока, защото на практика не се иззема инициативата на Висшия съдебен съвет да си изготви проекта за бюджет. Но тук вече въвеждаме един допълнителен момент на онази необходима комуникация, в която желаното и реалното да може да бъде направено предварително, да бъде съгласувано, така че да няма драстични различия между онова, което предлага Висшият съдебен съвет, и това, което в крайна сметка гласува парламентът и което предлага на Министерския съвет. В този вид комуникации, в този вид взаимодействие, поне на този етап, аз не виждам никаква беда, никаква намеса или някаква сериозна опасност за това да има посегателство върху независимостта на съдебната система.
Ето защо считам, че текстовете не създават някаква сериозна опасност по моя преценка върху независимостта на системата. Бих казал: какво пречеше на независимостта на съдебната система, когато през предните години се приема в крайна сметка предложението, което прави Министерският съвет, а не точно това, което е внесъл Висшият съдебен съвет?! Нима по този начин се реализираше прякото вмешателство на изпълнителната власт върху дейността на съдебната система?!
Пак казвам – такива подходи – внимателни и с обсъждане, трябва да се правят, такива стъпки трябва да се предприемат, защото като че ли няма да има друг метод и способ, по който да се опитаме да направим така, че съдебната система да работи по-ефективно и по-качествено. Явно е, че това ще става със съответни резонни законодателни промени, ще става на базата на взаимодействието между изпълнителната власт и съдебната система, за да се получи онова, което обществото очаква.
На последно място бих обърнал внимание в подкрепа на законопроекта на Янаки Стоилов и другите народни представители – на предвидената в техния законопроект дейност на инспектората както по отношение на извършването на съответните проверки и следене за същността на делата в системата на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Главната прокуратура, но и на нещо, на което специално обръщам внимание – по отношение на нотариусите и частните съдебни изпълнители. Това липсва като идея в законопроекта на Министерския съвет. Считам, че то е много полезно, защото трябва да има механизъм, по който системата с дейността на тези хора – нотариусите, които са изцяло частни, и на частните съдебни изпълнители, да бъде наблюдавана, проверявана и да се търсят механизмите, по които функционирането на системата, включително на частните нотариуси и съдебни изпълнители, да бъде коригирана с оглед по-доброто й функциониране.
По отношение на законопроекта, който сме направили с колегата Милтенов, няма да правя допълнения. Само ще обърна внимание, че с него доразвиваме в известна степен логиката, заложена в предходните два законопроекта и основно в законопроекта на колегата Янаки Стоилов и група народни представители – в аспекта на взаимодействието между Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието. Забележете, нашата идея е информационното обслужване на дейностите в съдебната власт да се основава на одобрени от Висшия съдебен съвет автоматизирани информационни системи, тоест по какъв начин ще се изгражда системата - на първо място да има правото да прецени Висшият съдебен съвет. Както предоставяме гаранциите за функциониране на съдебната система и осигуряването на нейните материални условия на министъра на правосъдието, така и тук изграждането на системата е предоставено на министъра на правосъдието.
Считам, че изграждането на такава система не може да бъде елемент само на взаимодействието между Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет. Затова сме предвидили при взаимодействието в изграждането на тази система да участват Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националният статистически институт и Българският институт по стандартизация. Естествено е, че такава нова сложна система може да бъде въведена само на базата на допълнителен нормативен акт, който предвиждаме да бъде съвместна наредба между Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет.
Казах, че приемам бележките на колежката Масева. Това, което предлагаме, ще го съобразим между първо и второ четене със съществуващата Единна система за противодействие срещу престъпността, както е заложена в сега действащия Закон за съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Янев.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, безспорно с предложените промени в Закона за съдебната власт се прави първата крачка към реформиране на съдебната система. Предложените промени в Закона за съдебната власт изцяло отразяват препоръките на европейските експерти, както бяха правени през последните няколко години, както бяха направени в Мониторинговия доклад от м. октомври 2005 г. и както бяха изразени в експертните становища на евродепутатите, осъществили партньорската проверка в края на м. февруари, а именно, че проблемите на съдебната власт се състоят в липсата на взаимодействие между нея и законодателната и изпълнителната власт, в липсата на контрол, в нейната самоизолираност, които водят до бавно и неефективно правораздаване, до нееднакво прилагане на закона и в крайна сметка – до намаляване на доверието на българските граждани в съдебната система.
Именно затова промените, които предвиждат законопроектите за промени в Закона за съдебната власт, визират въвеждане на конкурсното начало, въвеждат ясни дисциплинарни производства, разширяване функциите на инспектората към Министерството на правосъдието, развитие на функциите на Института по правосъдието.
Освен тези промени изключително важни са онези, които се предлагат в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители, доколкото с тях се прави опит да бъдат подробно разписани механизмите и процедурите на последните промени, които бяха извършени от Народното събрание в българската Конституция. Естествено е, че в Конституцията се залагат само идеите и правомощията, а реалното прилагане в практиката се обезпечава със съответни промени в законите. Именно такава е целта на единия от трите законопроекта.
Тук е и отговорът на въпроса на госпожа Масева – защо не в един законопроект са предложени промените. Защото законопроектът на Министерския съвет беше изготвен още в края на миналата година. Той отразяваше препоръките на европейските експерти - такива, каквито бяха към този момент. Законопроектът, който внасяме с колегите народни представители, доразвива това, което е заложено в Конституцията – създава механизмите и идеите, които сме заложили в Конституцията, да не останат само идеи, а да бъдат претворени на практика.
Това е шанс по категоричен начин с разписването на тези механизми в Закона за съдебната власт да покажем, че по никакъв начин не става въпрос за опити за намеса на изпълнителната власт или на политическите сили в независимата съдебна власт. Всъщност коректният прочит на Конституцията води точно до това. Евентуалните съмнения на европейските експерти за двусмислици според мен се подклаждат от такива изказвания и от такива становища, които с никакви аргументи не могат да бъдат опровергани, защото поддържащите тези становища нямат желание да слушат тези аргументи.
По-конкретно: тъй като проблемната тема са правомощията на министъра на правосъдието, макар и изключително ясно разписани, процедурата по участието на министъра на правосъдието в изготвянето на проекта за бюджет на съдебната власт отново остава неразбрана. Некоректно се цитира чл. 117, ал. 3 от Конституцията, който казва не че Висшият съдебен съвет изготвя проекта, а че съдебната власт има самостоятелен бюджет. Тоест по какъв начин ще бъде уредена процедурата по изготвянето на този бюджет е въпрос на законодателно решение. Тук няма никакво противоречие с Конституцията. Идеята е една и тя е ясна за всеки народен представител, който има желание да вникне в предложените промени, а именно - ролята на министъра на правосъдието в тази предварителна фаза, когато се изготвя проектът на бюджета на съдебната власт, в сближаване на позициите на правителството и на Висшия съдебен съвет, тъй като досегашната практика – на това правителство, на миналото правителство и на правителството на СДС е да се внасят два паралелни бюджета, които са в пъти различни помежду си. В крайна сметка безспорната практика е да се приема законопроектът на правителството.
Механизмът, който въвеждаме, дава за първи път възможност за сближаване на позициите – да се приеме такъв бюджет на съдебната власт, който е по-близък до нейните необходимости, както са видяни от Висшия съдебен съвет.
Иначе, госпожо Масева, магистралата на магистратурата не води доникъде. Проектът на Висшия съдебен съвет по начина, по който се изработваше по време на вашето правителство и се внасяше в парламента, не беше приеман, а се приемаше този на правителството. Това е опит тази ножица да бъде затворена, което ще бъде в крайна сметка за по-доброто функциониране на съдебната власт.
Що се касае до другите разписани правомощия на министъра на правосъдието, съгласна съм, че трябва да бъдат прецизирани текстовете, в които се разписва неговото правомощие да управлява имуществото на съдебната власт с цел да стане ясно, че тя се свежда до управление на това имущество и с цел да стане ясно, че в оперативното управление административните ръководители на съдилищата имат своята оперативна самостоятелност – нещо, което може да стане с дребни корекции в текстовете.
Би следвало да се доразпише по-подробно и процедурата, с която министърът на правосъдието проверява организацията по образуването, движението и приключването на делата.
Аз също се колебая по отношение на това редно ли е министърът на правосъдието да бъде подпомаган от инспектората в случаите, в които той прави предложения за тълкуване и за уеднаквяване на съдебната практика. Наистина това негово предложение няма самостоятелно значение и няма задължителен характер, но в крайна сметка нека бъдем по-прецизни и да не оставяме и най-малкото съмнение по отношение на това, че не се правят никакви опити за намеса на изпълнителната власт в начина, по който съдебната власт ще решава съдебните казуси.
Наистина има и много други дребни въпроси, които подлежат на прецизиране с цел въвеждане на необходимата симетрия, но аз считам, че като цяло и трите законопроекта отговарят на целите, които са поставени в тях, и народните представители от Коалиция за България и за трите предложени законопроекта ще гласуваме “за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За процедурно предложение има думата госпожа Надя Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Очевидно е, че дебатите по този много важен законопроект продължават, заявени са още изказвания от народните представители. Затова аз имам едно процедурно предложение, което моля да подложите на гласуване, а именно да бъде удължено работното време на пленарното заседание на парламента днес до окончателното гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за удължаване на пленарното заседание до окончателното гласуване на трите законопроекта.
Гласували 105 народни представители: за 86, против 9, въздържали се 10.
Процедурното предложение е прието.
Господин Българинов, заповядайте за изказване.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (БНС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, пред вас са представени за разглеждане законопроекти, които имат съществено значение за доброто и нормално функциониране на съдебната система. В случая пак се предлагат дребни поправки. Продължава практиката на управляващата коалиция да се заблуждава обществото, че се работи усърдно в тази област. Това й поведение е станало явно доста прозрачно, тъй като дори експертите от Европейския съюз установиха, че няма ефект от всичко, което се приема, и нашата съдебна система не функционира нормално.
Тук следва да се отбележи, че делата, които се разглеждат, продължават с години, отлагат се многократно и след години наложеното наказание не може да изпълни целите си.
Нещо повече, представителите на съдебната система са принудени да се занимават с нехарактерна работа, а именно да изпълняват определени политически поръчки и да обвиняват известни личности в несъществуващи деяния. Манипулира се общественото мнение, че се работи усърдно, а резултатите са налице.
Това е отрицателната оценка, която се дава за работата на Министерството на вътрешните работи, както и на самата съдебна система.
Настоящите законопроекти, които се предлагат за разглеждане, са поредното доказателство, че обещанията, дадени от управляващите партии в предизборната им кампания, са били празни приказки, а не са целели една сериозна радикална реформа в областта на съдебната система.
Още при предлагането на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, ние от Българския народен съюз, предложихме една по-широка промяна в основния закон, съобразно възможностите за това, което не беше възприето от управляващите. Бяха приети едни възможни, но недостатъчни промени. Заради част от тях сега се иска и промяна в Закона за съдебната власт. Говоря специално за правомощията на министъра на правосъдието – правомощия, които ще се окажат едва ли не спънка към приемането ни в Европейския съюз. Чува се, че в тази част ще има нова промяна в Конституцията и ако е така, трябва ли да разглеждаме настоящите законопроекти, още повече, че два от тях са внесени за разглеждане преди приемането на поправките в Конституцията? Тук е моментът да си зададем въпроса дали министърът на правосъдието ще управлява имуществото на министерството, дали ще може да се разпорежда с него – става въпрос за движимото имущество, дали това е редно? Тези въпроси си задават и представителите на съдебната система.
Опасността за намеса в независимата съдебна власт е реална и трябва точно да се конкретизират правомощията на всеки един.
Друго съществено, което трябва да се отбележи, е: да се помисли дали не следва всеки един от председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, както и главният прокурор да изпращат годишните си доклади помежду си за информация. Непонятно е кой и как ще определя дейността на съдиите, ако са допуснали участник в производството да стане причина за забавянето му.
Реална е опасността административните ръководители да се превърнат едва ли не и в лица, които ще наказват за всяко едно действие. Дисциплинарните нарушения следва да бъдат конкретизирани и да се помисли по-сериозно къде и как ще бъдат обжалвани. В законопроекта е предвидено изменение на чл. 35б относно инспектората към Министерството на правосъдието. Функциите, които са им вменени там, се покриват с тези на министъра, а и при първо поглеждане в двата законопроекта те са коренно различни, дори си противоречат.
Относно конкурсите, които се провеждат, следва да се помисли и за една точна регламентация на същите. Увеличаването на стажа за придобиване на юридическа правоспособност е поредното доказателство за това, че не се прави правилна преценка на обстоятелствата. До 2002-2003 г. стажът беше една година, след това беше намален на три месеца, а сега се предлага увеличение на шест месеца. Това според мен е една пълна неориентираност.
Уважаеми колеги, страшно е трудно на работещите в съдебната система, постоянната промяна в нормативната уредба.
Вече имаме приети новия Административнопроцесуален кодекс, НПК, ДОПК, Закон за МВР и др. Не следва ли да бъде приет и един нов закон, един модерен закон за съдебната власт? Трябва ли отново на парче да работим вместо да се изработи нов Закон за съдебната власт? Трябва ли отново да работим парче и не следва ли тези идеи, част от които са добри, да залегнат в един нов закон?
От всичко това, както и от някои критични бележки, които бяха изказани от колегите, говорили преди мен, не ни мотивират да гласуваме „за” тези два законопроекта и ние от Български народен съюз ще се въздържим.
Относно представения от колегите Милтенов и Янев законопроект, смятаме, че идеята е добра. Отдавна има нужда от такава поправка и тя ще бъде подкрепена от нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря, господин Българинов.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт с вносител Министерски съвет.
Гласували 148 народни представители: за 113, против 15, въздържали се 20.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
По реда на постъпване, поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт с вносител народният представител Янаки Стоилов и група народни представители.
Гласували 137 народни представители: за 106, против 20, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт с вносители народните представители Валентин Милтенов и Яни Янев.
Гласували 131 народни представители: за 126, против 2, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Утре в парламентарния контрол ще вземат участие министър-председателят Сергей Станишев, заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин, заместник министър-председателят и министър на природните бедствия и аварии Емел Етем, министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, министърът на транспорта Петър Мутафчиев, министърът на земеделието и горите Нихат Кабил, министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова, министърът на вътрешните работи Румен Петков, министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, 7 април 2006 г., от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,07 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Нина Чилова
Светослав Малинов