СТО И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 7 април 2006 г.
Открито в 9,03 ч.
 
 
Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Митхат Метин и Мирослав Мурджов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, давам думата за процедура на госпожа Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Извинявайте, колеги, възползвам се от правото на процедура наистина, сигурно нарушавам правилника, но не можем да не поздравим днес всички хора, свързани със здравеопазването. Сигурно ще има и официални поздравления от групите, но ние много емоционално, тъй като имаме четирима доктори в нашата група, решихме днес да им пожелаем все така да бъдат обичани от своите пациенти, все така да се грижат за тяхното здраве и наистина българският лекар и работещите в здравеопазването да бъдат уважавани. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Действително датата 7 април е свързана с професионалния празник на всички здравни работници. Уверен съм, че всички в тази зала споделяме еднакво чувството и на благодарност, и на признателност към хората, отдали се не просто на професията, а на каузата на здравеопазването. Предполагам, че ще има не един израз на тази признателност в течение на днешния ден. Готов съм да дам възможност на всеки, който желае да направи това, разбира се, в подходяща форма да изрази тази своя благодарност.
Уважаеми колеги, преди да преминем към въпросите, свързани с дневния ред за днешния ден, ще ви направя 2-3 съобщения.
На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпил Указ № 100 на президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 24 март т.г. Закон за търговския регистър се връща за ново обсъждане. Възложено е на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.
Има и едно съобщение от Парламентарната група на “Атака” за оттегляне на внесени предложения за промени в три комисии: в Комисията за борба с корупцията № 654-02-18; в Комисията по енергетиката № 02-19; в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред № 02-20.
Тези три предложения са оттеглени с писмо на председателя на парламентарната група, заведено вчера в деловодството на Народното събрание.
В деловодството на Народното събрание е постъпил Отчет за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол за 2005 г. Отчетът е приет на 5 април, постъпил е на 6 април и е на разположение в библиотеката на Народното събрание. Ще бъде изпратен и на Комисията по икономическата политика с придружително писмо от мен.
Това са съобщенията за днешния ден.
Уважаеми народни представители, вчера заседанието е приключило с приемането на първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Остават три точки от дневния ред, освен парламентарния контрол, които не са изпълнени, а именно: второто четене на Законопроекта за концесиите, второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване и първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.
Беше ми докладвано, че вчера в 17,12 ч. в деловодството е депозирано писмо от заместник-председателя на Парламентарната група на Обединените демократични сили господин Яне Янев:
“На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям от името на Парламентарната група на ОДС проект за декларация на Народното събрание по повод атентата срещу българския журналист Васил Иванов.
Моля проектът за декларация да бъде представен за разглеждане и приемане в заседанието на 7 април 2006 г., петък, поради изключително големия обществен интерес към въпроса.”
Очевидно господин Янев има предвид правомощията на председателя по ал. 5 на чл. 40 от правилника, която гласи:
“В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание.”
Разбирам, че вчера в Народното събрание министърът на вътрешните работи е информирал народните представители за известното по инцидента. Разбирам, че от името на трите парламентарни групи от мнозинството е огласена декларация пред медиите по този въпрос. Разбирам също така, че проектът за декларация, внесен от Обединените демократични сили, е раздаден на народните представители.
Уважаеми дами и господа народни представители, моята преценка е, че вчерашният случай попада в категорията на извънредни обстоятелства и затова смятам, че е необходимо текстът на декларацията, предложена от ОДС, да бъде включен като т. 1 от днешния дневен ред.
Моля, гласувайте предложението за включване в дневния ред за днес на проекта за декларация, внесен от ОДС, като т. 1.
Гласували 162 народни представители: за 126, против 14, въздържали се 22.
Предложението се приема.
Има ли други процедурни предложения? Няма.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ПОВОД АТЕНТАТА СРЕЩУ БЪЛГАРСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ВАСИЛ ИВАНОВ,  внесен от Парламентарната група на  ОДС.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Ще ви прочета проекта за декларация, който сме внесли в Народното събрание:
„ДЕКЛАРАЦИЯ
по повод атентата срещу българския журналист
Васил Иванов
Ние, народните представители от Четиридесетото Народно събрание, категорично осъждаме всеки акт на насилие, особено когато е насочен срещу свободата на словото, независимо дали е реален акт, опит за покушение срещу живота на един човек или е намерение да се сплаши личност, която не се страхува публично да изразява мнението си, този акт е посегателство срещу демократичните завоевания на България. Всеки български журналист с безкомпромисна позиция  срещу корупцията, престъпността, безотговорността, злоупотребите и беззаконията, е гордост за българската  демокрация и пример за висок професионализъм и честна гражданска позиция.
Атентатът срещу Васил Иванов е целенасочен опит за грубо посегателство срещу свободата на словото в нашата страна, а тя е основополагащ принцип на  истинската демокрация. Атентатът идва в момент, когато законността и сигурността в България са във  фокуса на вниманието на европейските ни партньори. Той се вписва в цялата поредица от публични убийства, но този път не в контекста на уличните битки между криминалните групировки, а като саморазправа с будната съвест на българската журналистика. Този акт дискредитира нашата страна в очите на Европа и е опасен за европейското ни бъдеще. Ако някой търси такива последици за страната ни, на него трябва да му се потърси най-тежката политическа и наказателна отговорност.
Този терористичен акт за пореден път показва, че за защитата на правовия ред и сигурността на гражданите предстои да бъде изминат  дълъг и тежък път. Като общество ние отдавна сме избрали пътя на демокрацията. Ето защо на опитите да се всява страх, хаос и беззаконие следва да се противодейства по най-безкомпромисен начин.
Като изхожда от тези съображения Народното събрание на Република България:
1. Изразява пълната си солидарност с журналистите, които имат доблестта да застанат срещу корупцията и организираната престъпност в България и призовава всички граждани да се противопоставят на опитите да се ограничава с каквито и да било средства свободата на словото в Република България.
2. Категорично настоява Министерството на вътрешните работи  да предприеме извънредни мерки за максимално бързо разкриване на подбудителите и извършителите на атентата.
3. Заявява политическата си воля да използва всичките си конституционни правомощия на твърд отпор на всяко посегателство срещу демократичните ценности и правовата държава.”
Вносители - Парламентарната група на ОДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, преди да продължим по-нататък, ви поставям следния въпрос: считат ли парламентарните групи и ако считат, правят ли предложение за поканване на представител на Министерството на вътрешните работи – министъра или негови заместници, доколкото текстът на декларацията третира и действия на МВР, а е възможно да има и допълнителна нова информация, която Народното събрание да чуе по този въпрос
Считам, че  няма възражения срещу подобно предложение, затова ще го подложа на гласуване.
РЕПЛИКА ОТ КА: Нали вчера беше!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Той вчера е бил тук, но в току-що прочетения текст на декларация от госпожа Николова, обърнете внимание, че т. 2 предвижда, настоява МВР да предприеме извънредни мерки. Съгласете се, че подобен текст следва да бъде преценен достатъчно точно.
Заповядайте, господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ):  Благодаря, господин председател.
Като се съгласяваме със сериозността на този тежък терористичен акт, който беше извършен срещу журналиста Васил Иванов, управляващата коалиция вчера изрази своето становище също с подобна декларация, разбира се, без да е по реда на Правилника на Народното събрание, която да се приеме от него, като в същото време министърът на вътрешните работи в залата, тук, в Народното събрание, заяви категоричната си позиция – тази на министерството и лично неговата, за борбата с този вид престъпност.
Противопоставям се на това искане отново да бъде викан министърът на вътрешните работи или който и да е представител от Министерството на вътрешните работи, защото се получава една пощенска дейност – при всяко действие, което сметнем за необходимо, което е без  основание, разбира се, представител на Министерството на вътрешните работи да бъде винаги тук.
Ползвайки се от правото си, че се изказвам в момента, категорично се противопоставям на проекта на декларация в т. 2 – извинявайте, госпожо Николова, Вие сте колега юрист: „категорично настояваме Министерството на вътрешните работи да предприеме извънредни мерки”. Какви извънредни мерки, госпожо Николова?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Извинете, господин Юруков, ще преминем евентуално, ако няма други предложения, към дискусия на текста, но, първо, няма формално внесено предложение за покана към министъра на вътрешните работи. Зададох въпроса на пленарната зала. Чухме едно противно мнение на господин Юруков,   но засега няма направено предложение за покана.
Второ, вие сами разбирате, уважаеми народни представители, че пред нас сега е въпросът да продължим с дискусия по текста. Би могло да има и процедурно предложение за отправяне на проекта към съответната комисия на Народното събрание за изготвяне на становище-доклад по декларацията и преминаване след това към гласуване, както поначало би могло да се обоснове от гледна точка на правилника, че би следвало да се процедира. Но и такова процедурно предложение не е направено. Само споменавам възможностите, които правилникът дава.
Имате думата за процедурни предложения и за изказване по същество.
Заповядайте, господин Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС):  Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, мисля, че случилото се вчера беше толкова драстично, възмути по такъв начин цялото българско общество, че всяко едно процедурно предложение тази декларация да бъде  допълнително обработена, да бъдат свалени или прибавени към нея някакви изрази, ще ни постави в положение на хора, които не осъзнават сериозността на положението. Вчерашният на практика терористичен акт беше не просто посегателство срещу един журналист или срещу журналистите,  които имат достойнство да отстояват своите позиции, да се борят срещу корупцията и организираната престъпност. Той беше посегателство срещу всеки български гражданин, включително и български политик, който би дръзнал да направи това. От тази гледна точка мисля, че декларацията трябва да бъде гласувана, и то незабавно, от цялото Народно събрание, за да бъде показана ясната воля на най-високата политическа институция в страната да застане категорично срещу подобни актове и в защита на журналиста, срещу когото бе извършено това покушение.
Мен лично не ме смущава думата “извънредни”. Тези извънредни мерки не означават да бъде променено законодателството – в смисъл да се дадат извънредни, тоест мракобеснически права на Министерството на вътрешните работи. Те просто означават Министерството на вътрешните работи по-енергично от когато и да било, използвайки наличния инструментариум от законодателни мерки, да свърши своята работа и да разкрие този нагъл извършител, а също така и неговите интелектуални подбудители.
Затова аз ви моля и ви приканвам: нека да пристъпим към незабавно гласуване на тази декларация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Стоянов? Няма.
Има думата господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да правя квалификации на вчерашния акт, защото още вчера имахме възможността да си изясним нашата позиция. Но тъй като има притеснения от лявата страна за така наречените извънредни мерки, искам да внеса малко пояснение.
Извънредните мерки се разглеждат от тази позиция, особено в частния случай за Васил Иванов, защото същият Васил Иванов миналата година през м. декември е бил заплашен. След това в края на м. януари отново е заплашен. В резултат на това обаче МВР не са предприели така наречените извънредни мерки. Спрямо личността на Васил Иванов те са извънредни мерки, защото той няма да е в свободно състояние, а ще бъде охраняван. И тъй като МВР не са взели тези извънредни мерки спрямо неговата особа, не са взели мерките, за да локализират откъде идват заплахите, първо, и, второ, не са опазили неговото имущество, за да се стигне до вчерашния акт, затова и в т. 2 се пишат “извънредни мерки”.
Това е нашето предложение. И за да може Министерството на вътрешните работи, както те самите казват, да впрегне целия си ресурс, за да разкрие случая.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Охраната не е извънредна мярка.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Извънредна мярка е спрямо лицето Васил Иванов.
Затова е написано “извънредна мярка”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Господин Спасов, заповядайте.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, всеки народен представител в тази зала е възмутен от случилото се вчера. И ние го доказахме както с декларациите, които нашите парламентарни групи изнесоха още вчера, така и с днешния дебат.
По т. 2 от представената днес декларация се пледира Министерството на вътрешните работи да предприеме извънредни мерки.
Искам да помоля колегите да бъдат крайно внимателни и да не се придържаме към максимата, която въведе Инквизицията, че “Целта оправдава средствата”. Нека си спомним мисълта на Бернщайн, който казва, че “Чистите цели изискват чисти средства”. Моля ви, нека да помислим и да сменим тези думи с думите “енергични и ефективни”, но не може в една правова държава да говорим за извънредни средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря. Не виждам реплики.
Има думата господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм от хората, на които им се случва да говорят в залата. Ние обсъждаме един-единствен въпрос, не текст. Ние обсъждаме българските политици рязко и категорично да нападнат тези безумци, които извършиха терористичния акт – нищо повече! Моля ви се! Да не потъваме повече в думи, да не потъваме в спор по фраза! Моля ви да проявим едно-единствено нещо – мощна съпротива срещу това, което се е случило! Да гласуваме текст, а не да се занимаваме с текст. Това е морален акт на Народното събрание. Това в момента не е политически дебат, в който ние ще допринасяме за съвършенството на българското законодателство! Това е само и единствено нашето заявление, че сме от другата страна на барикадата в тази битка. Моля ви много бързо да гласуваме и подкрепим текста!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ние го направихме.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Малко сте закъснели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, очевидно е, че оценката, която парламентът е дал на акта, който потресе и българската общественост, и политиците във вчерашния ден, е вече даден. Очевидно е, че отрицателната характеристика във всичките й измерения е съвсем ясно прокламирана във всички декларации на политическите сили, които вчера бяха огласени.
Задава се логичният въпрос: защо е необходима нова декларация? Аз разбирам и парламентът прие необходимостта от една декларация, която да официализира становището на народното представителство. Точно затова, след като искаме този акт да повдигнем на една степен по-високо, да обобщи вече изразеното становище, да го институционализираме, трябва да бъдем изключително внимателни във фразите. Естествено е, че трябва да има решително противодействие, но извънредни мерки – в никакъв случай!
На първо време има поне две възражения. Не може един отрицателен акт, каквато и да е неговата характеристика, да не равнопоставя всички действия от такъв характер. Това означава, че в този случай трябва да имаме специални мерки и специално внимание, а в други, които се приближават в една или друга степен до такива отрицателни действия, да има други мерки, от друг, по-нисък порядък. Това е абсолютно недопустимо.
Една такава декларация може да има смисъл само и единствено, ако ние ясно институционализираме нашето отношение към тези вандалски, в случая бих приел и думата “терористични актове”. Това е нетърпимо за българското общество и ние ясно и категорично трябва да изразим своето становище. И точно, защото става въпрос за законодателен орган, думата “извънредни” е абсолютно недопустима.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплика или изказване?
Господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина не мога да разбера позицията на господин Ралчев, че политическите сили, някакви си партийци приемали декларации по повод на този вандалски акт. И пет пари не струват декларациите на политическите партии! Всяка партия може да си прави каквито си желае теснопартийни акции. Тук става въпрос за позицията на институцията Народно събрание, господин Ралчев!
Ние затова искаме най-висшият законодателен орган да вземе своето отношение по този драстичен терористичен акт срещу българската журналистика. Това не е акт срещу отделен журналист, това е акт срещу цялата журналистическа гилдия. Щом като и вие потвърдихте, че е терористичен акт, защо тогава мерките да не са извънредни?
Затова считам, че няма смисъл да се формализира, няма смисъл изобщо да се мисли декларацията да се изпраща в комисията, защото, както гласи поговорката, “Желязото се кове, докато е горещо”.
Призовавам, апелирам, колеги, за разум и тази декларация да не се чете с точки и запетаи, а да се приеме принципно като акт на Народното събрание, който осъжда действията на организираната престъпност в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика на господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Янев, декларацията, която беше огласена вчера, не е от някаква политическа партия, от някакви си партийци, защото в крайна сметка парламентът е политически орган и представителствата на политическите партии по съответния ред са налице. Ако Вие имате такова отношение към собствената си партия, е Ваш проблем.
Декларацията е озаглавена “Парламентарните групи” – мисля, че терминът е ясен и който има възможност, би могъл да го разбере и да направи своите изводи.
Бих искал да предложа вместо думата “извънредни” да намерим подходящата фраза – “ефективни, резултатни”, за да се подчертае необходимостта от изразяване на точно отношение в практически смисъл на това, което парламентът и парламентарните групи като институции са изразили вече многократно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Дуплика на господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Убеден съм, че почти всички колеги разбраха, че е безсмислено тази декларация да се подлага на какъвто и да било политически дебат, защото ако управляващите се занимават с политически декларации, а не с управлението на страната, жалко за тях. Затова считам, че подобни доводи на господин Ралчев са неоснователни и още веднъж, колеги, апелирам декларацията да се приеме принципно като текст, който наистина цели да изрази становището на най-висшия законодателен орган в Републиката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Всъщност аз направих едно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие направихте предложение за отпадане, направихте и предложение да се търси редакция, но такава не е предложена формално. Така че докато вървят изказванията би могло.
Господин Ралчев, няма процедура, по която да Ви дам думата, тъй като Вие се изказахте веднъж. Моля Ви да се консултирате с Вашите колеги и да вземе думата народен представител, който да продължи дебата.
Давам думата на господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Струва ми се, че и днес някои се опитаха да използват трибуната и колегите с камерите, за да си направим пак лека политическа пропаганда. Пак не тръгнахме да гледаме един документ по същество. Документът е безспорно хубав, добре подготвен. Към този документ може би трябваше да се огледат 1-2 редакционни поправки и един въпрос, който предизвика дебат. Става дума за тези извънредни мерки.
Наистина това е тревожно, още повече след като се приема от законодателния орган на държавата. Ако има такива, ние трябва да съобщим какви са тези мерки. Какво значи това? Извънредна мярка ли е да дадем право на полицията да задържа за пет дни или да влиза в домовете по всяко време? Трябва да бъдем по-прецизни. От “извънредни мерки” или от намиране на по-подходяща дума документът няма да стане по-слаб.
Още нещо, което очевидно в бързината е пропуснато. В четвъртия пасаж на последния ред се казва така: “тежка политически наказателна отговорност”. Няма тежка отговорност, колеги, във всички случаи има строга отговорност, а тежко престъпление. Просто трябва да се поправи този текст, иначе не върви.
Конкретно – “да се потърси най-строга политическа и наказателна отговорност”. Не може тежка отговорност – има тежко престъпление, но тежка отговорност няма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Реплика към господин Величков – господин Димов, заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Ние не трябва да търсим промяна на тази декларация, господин Величков. Ние трябва да искаме политическа отговорност от министъра на вътрешните работи и по-точно неговата оставка. Това трябва да дебатира парламентът днес, защото една декларация е още нещо, което ние импотентно ще родим.
Станаха гангстерски убийства, казахме, че държавата е отстъпила на организираната престъпност. Само че държавата вече отстъпи на всяка престъпност! Това вече не е държава, а е терен, на който престъпността се гаври с нас! Ние не можем да гледаме декларация, а да искаме оставката на този некадърен министър! Не можем да се оправдаваме с Европейския съюз, защото тук стават убийствата и ще стават и след като станем членове на Европейския съюз! Стига с тези алибита, нека кажем нещата както са – некадърно управление. Днес нашият парламент трябва да гледа това некадърно управление на МВР…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димов, репликата Ви към господин Величков, а не да правите изказване.
НЕНО ДИМОВ: … и целия провал на съдебната система, а не декларацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Величков, имате право на дуплика. Желаете ли? Не желаете.
Госпожо Мозер, имате думата.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще употребя един израз, който напоследък ми се налага в мисленето – че парламентът отново “мишкува” по един много сериозен въпрос. Ние направихме същото по повод една декларация за срамните избори в Беларус. Надявам се, че тя може би ще се появи. Сега се спираме на разни терминологии по отношение на един не вандалски – вандалщина, господин Ралчев, е когато някой е ограбен, а това е наистина терористичен акт, както Вие сам се поправихте. Когато има такъв терористичен акт, той трябва да бъде посрещнат със съответното отношение.
Ние сме наистина интересна държава. Вие знаете, че в други държави, когато станат подобни терористични актове и нарушения, особено на човешките права, цялата нация тръгва на шествия, оглавявани от министър-председател, от президент и въобще от ръководството на държавата. Тук подобно нещо не се е случило.
Разбрах, че министърът на вътрешните работи се е явил тук да каже няколко думи, но той трябваше да се изправи и пред парламента, и пред нацията и да каже какво точно се предприема, какво прави той, за да се справи с това положение, защото това не е първият, не е вторият, не е третият случай. Нека не забравяме това, което стана със Заркова – едно срамно, долно и неописуемо действие, предприето тогава. Какво стана с всичко това?
Искам да кажа нещо, което няма да се хареса, защото ние сме тръгнали да спорим за една дума – дали ще бъдат “извънредни” мерки или някакви други. Драги колеги, съдейки от резултатите досега, аз съм сигурна, че въобще никакви мерки няма да има. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма реплики към госпожа Мозер.
Давам думата на госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми колеги от мнозинството, нали не се объркахте? Това не е декларация, представена от опозицията за евентуалната епидемия от птичи грип, която може просто така да подменяте, а може би трябва в тази декларация да запишем как подкрепяме действията на правителството? Не ви ли стига всичко, което каза Европейската комисия?
Това е истината! Няма никакви действия. Това е терористичен акт и най-малкото, което трябва да направи парламента, е да обяви извънредно положение. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Давам думата на господин Станилов. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Искам да напомня на Народното събрание, че вчера беше извършен друг подобен акт с много по-тежки последствия от разбиването на апартамент. Това е стрелбата по трите деца, които са ранени от престъпник-рецидивист и едното от които е в “Пирогов”. На това никой не обръща внимание. Вчера господин Павел Шопов напомни случая. В тази декларация трябва да се включи и този  наистина вандалски акт.
Второ, няма защо да се сменя министър, няма защо да се сменят началници, след като е сбъркан поначало начинът за борба с престъпността. Не можете да се борите с престъпността със състав, в който почти няма професионалисти. Политизирането на Министерството на вътрешните работи за 15-16 години го превърна в една безпомощна маса. Знаете там как се назначават хората.
В Пазарджишки район аз се опитах чрез един бивш служител на МВР да проследя какво е кадруването. Кадруването е ужасно! Извинявайте, но в Министерството на вътрешните работи има хора, които в буквалния смисъл на думата са престъпници и те продължават да си стоят по местата. И може би в понеделник ще внеса запитване до министъра на вътрешните работи за едни стрелби в центъра на Пазарджик, които и досега не са излезли в публичното пространство.
Въпросът е да се намери и начин да се противодейства на тази престъпност, защото големите актове вие ги знаете. Започна се с убийството на министър-председателя, което реално не е разкрито. Съдят се хора, за които е съмнително дали са престъпници. Оттам нататък всички тези тежки убийства изобщо не са разкрити! За какво говорим тогава тук?
Ще сменяме министър, но като сменим министъра, ние не можем да сменим целия състав на Министерството на вътрешните работи, не можем да намерим професионалисти! Какви бяха тези игри със следствие, с прокуратура и така нататък! Както и да сменяме законите няма ли хора, които да ги изпълняват, просто е излишно да говорим! Това исках да кажа!
Декларацията – тя ще излезе. Хората от Европейския съюз ще я погледнат и ще кажат: да, добре, но кого осъдиха?! И понеже никого не сме осъдили, и понеже не сме сложили ред в държавата си, пак ще има предпазна клауза. Това исках да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има още заявки за изказвания. Разбира се, ще дам думата на всеки, който я пожелае, в рамките на времето, с което разполагат парламентарните групи. Не искам да напомням това, вие го знаете.
Искам да ви предложа да прецените дали не е редно да се разгледат конкретните предложения за замени в текста, които прозвучаха и да се гласува, защото парламентът наистина рискува отново да понижи за пореден път своя рейтинг, зацикляйки в една дискусия, която да покаже на обществото, че предпочитаме да говорим, вместо да вземаме решения.
Молбата ми е след като дум дамата на господин Барон, ако има готовност за предложения по замени в текстовете, те да бъдат направени.
Заповядайте, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да предложа да се възприеме предложението на господин Ралчев и да се замени думата “извънредни” с “ефективни”. Това е конкретното ми предложение.
Колеги, останалото да си остане, както си е като може би това “тежки мерки” да се замени със “строги мерки”, защото единствените, които могат да вземат извънредни мерки в тази държава сме ние. Не е никакво министерство. Колеги, тук има много юристи и могат да потвърдят това. И аз ще ви напомня две-три извънредни мерки, които са вземани в историята на България.
Европейският възпитаник д-р Константин Стоилов прокарва Закона за изтреблението на разбойниците. Така се нарича самият закон: Закон за изтреблението на разбойниците, а не за борба с престъпността. За няколко месеца се поправя положението у нас – няколко върби се счупват от обесени по тях хора, обаче разбойниците изчезват.
Извънредни мерки се вземат на 19 май 1934 г. Това са извънредни мерки, когато се разгонват партиите-дрънкала и се вземат някакви мерки за оздравяване на положението в страната. Обаче какви извънредни мерки може да вземе Министерството на вътрешните работи без наша санкция? Никакви! Тоест, същата декларация трябва да остане със записани “ефективни мерки”.
Аз бих предложил тези, които предлагат промените в Наказателния кодекс да помислят не трябва ли да се сложат изключително тежки наказания за поставяне на взривове, където и да е било.
Аз наистина съм любопитен да видя този 22-годишен рецидивист, който разиграва от вчера полицията и който застреля трите деца, какво наказание ще получи. След известно време просто ще проверя дали е съден, дали е осъден или някой адвокат не го е измъкнал. Той вчера разиграва полицията да му търси пистолета, защото забравил къде го е хвърлил. Трябва да се проверяват такива лица осъдени ли са и ако не са осъдени кой точно адвокат ги е измъкнал и ги е пуснал пак да стрелят по децата по кварталите! Това е. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, има две предложения засега за заместващи текстове. Едното е в края на четвърти абзац, последния ред, вместо “най-тежка отговорност” – “най-строга отговорност”. Другото е вместо “извънредни мерки” – “ефективни мерки”.
Има ли други предложения за заместващи текстове?
Имате думата, господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, налице е обща воля и дух да бъде приета такава декларация от Народното събрание.
Предлагам следните редакционни промени: в т. 2 думата “извънредни” да бъде заменена с “решителни”. Сами разбирате, че “извънредни” не могат да останат. (Шум и реплики в залата.)
Господин Бакалов, не се вълнувайте! По-спокойно!
Второ, тази декларация трябва да бъде очистена от... (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека да довърши господин Юруков и след това го репликирайте, ако желаете.
Заповядайте, господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ: След това тази декларация следва да бъде очистена от ненужната политическа демагогия. Затова предлагам да отпадне изречението “той се вписва в цялата” – от четвърти абзац и следващото изречение “Този акт дискредитира” да бъде със следната редакция: “Този акт прави опит да дискредитира нашата страна в очите на Европа”, до края. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Няма и желаещи за изказване.
Предлагам да преминем към гласувания.
Ще гласуваме текста по реда на направените предложения, имам предвид, че ще вървим по текста.
Първото е в четвърти абзац, който започва с думата “Атентатът”. Господин  Юруков предложи да отпадне второто изречение на този абзац, който започва с израза “Той се вписва в цялата поредица” и завършва с израза “будната съвест на българската журналистика”.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на този текст. Който подкрепя предложението за отпадане гласува със “за”, а който е против гласува с “против” или “въздържал се”.
Гласували 175 народни представители: за 123, против 46, въздържали се 6.
Предложението се приема – изречението отпада от текста.
Второто предложение е след думата “акт” да се добавят думите “прави опит да”.
Моля да гласувате за включване на този текст. (Реплики на народния представител Яне Янев.)
Гласували 163 народни представители: за 120, против 39, въздържали се 4.
Добавят се трите думи и изразът става: “Този акт прави опит да дискредитира”.
За прегласуване – Яне Янев. Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване и считам, че би било редно да се прояви разум. Господин Юруков, ако Вие внимателно прочетете текста, ще видите, че той става напълно безмислен с Вашата редакция.
Отново правя предложение, преди всичко и първо, господин Пирински, да подложите на гласуване този вид на декларацията, който беше предложен от Парламентарната група на Обединените демократични сили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев, съгласно чл. 56 има поредица за подлагане на гласуване, която аз спазвам, и която, ако знаете, бих помолил да не се правят такива предложения. Първо се подлагат на гласуване предложения за отхвърляне, след това за отлагане и накрая за заместване.
Моля, прегласувайте предложението за включване в текста на думите: “прави опит да”.
Гласували 166 народни представители: за 120, против 40, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Следващото предложение, в следващото изречение на същия четвърти абзац, на последния ред “най-тежка” да се замени с “най-строга”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 154 народни представители: за 138, против 15, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Последното предложение е следното: вместо “извънредни мерки” в т. 2 “решителни мерки”.
Моля, гласувайте това заместващо предложение.
Гласували 161 народни представители: за 139, против 20, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване целия текст на декларацията с направените заместващи предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 165, против няма, въздържали се 2.
Декларацията е приета.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОНЦЕСИИТЕ – продължение.
Заповядайте, господин Цонев, да продължите докладването.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Стигнахме до чл. 17 от Законопроекта за концесиите.
По чл. 17 има направено предложение от народния представител Нено Димов за отпадане на т. 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 17 със следната окончателна редакция:
“Чл. 17. За концесиите, предоставени по реда на този закон, концедент е:
1. Министерският съвет – за обектите – държавна собственост;
2. общинският съвет – за обектите – общинска собственост;
3. публично-правна организация, представлявана от орган, съгласно устройствения й акт – за обектите нейна собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Димов, желаете ли да обосновете предложението си?
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място):  Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Димов оттегля предложението си.
Няма желаещи за изказване по предложението на комисията за окончателната редакция. Бихме могли да пристъпим към гласуване.
Господин Цонев, считате ли за нужно отново да бъде поканен представител на Министерството на икономиката и енергетиката?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, има представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което е вносител на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 17.
Гласували 100 народни представители: за 87, против 2, въздържали се 11.
Текстът е приет.
Моля, квесторите да поканят представителя на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заеме мястото си в залата.
Заповядайте, господин Цонев, за допълнително процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение да поканим в залата господин Чавдар Георгиев – заместник-министър на Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане на господин Георгиев в залата.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. Поканете господин Георгиев.
Имате думата, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
По чл. 18 има направено предложение от народния представител Иван Гороломов.
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народния представител Мария Капон.
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народния представител Нено Димов.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата.
ИВАН ГОРОЛОМОВ (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Гороломов оттегля своето предложение.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И господин Димов оттегля своето предложение.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И Вие оттегляте предложението си, защото е отпаднала основата, резонът за това предложение.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, с което се подкрепя текстът на вносителя за чл. 18.
Гласували 90 народни представители: за 79, против 4, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: “Част втора – Предоставяне на концесия”.
“Глава четвърта – Подготвителни действия”.
Глава четвърта ще стане Глава трета, тъй като в предишното заседание ние обединихме Глава втора и Глава трета в една, така че има преномерация.
По чл. 19 има предложение на народния представител Евдокия Манева, което е подкрепено по принцип, но е инкорпорирано в текста на чл. 21.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 19 със следната окончателна редакция:
“Чл. 19. (1) Подготвителните действия и внасянето на предложения за предоставяне на концесия за обекти – държавна собственост, наричани по-нататък “държавни концесии”, се осъществяват от министри, определени със закон. В случаите, когато липсва оправомощаване от закон, подготвителните действия се извършват от министъра:
1. който ръководи министерството, на което съответният обект е предоставен за управление;
2. чийто второстепенен разпоредител е ведомството, на което съответният обект е предоставен за управление;
3. който упражнява правата на собственост на държавата в – тук правим една редакционна промяна – публично-правното предприятие (а не държавното), на което обектът е предоставен за управление;
4. на регионалното развитие и благоустройството – в останалите случаи.
(2) Подготвителните действия и внасянето на предложения за предоставяне на концесии за обекти – общинска собственост, наричани по-нататък “общински концесии”, се осъществяват от кмета на съответната община
(3) Подготвителните действия и внасянето на предложения за предоставяне на концесии за обекти, собственост на публично-правна организация, наричани по-нататък “обществени концесии”, се осъществяват от лицето, което я управлява.
(4) Органите по ал. 1-3 извършват и други действия, свързани с предоставянето и осъществяването на концесиите, за които са оправомощени със специален закон или с акт на концедента.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Цонев, бихте ли повторили предложението, което направихте по т. 3 в ал. 1.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Според окончателното пояснение от юристите на комисията, в  т. 3 на ал. 1 думата “държавното” се заменя с “търговец – публично предприятие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Значи думата “държавното” се заменя с “търговец – публично”, тъй като думата “предприятие” фигурира в предишния текст.
Имате думата за изказвания по заглавието на Част втора, заглавието на Глава трета и по текста на чл. 19, както е предложен в окончателната редакция на комисията, имайки предвид заместващото предложение, формулирано в хода на докладването от господин Цонев – в т. 3 на ал. 1 на чл. 19.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Искам да направя процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, винаги има възможност за процедурно предложение по силата на правилника.
Заповядайте, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин председателю, всички сме наясно, че обсъждаме един изключително важен закон. На таблото се отбелязва цифрата 90-100 души гласували, но в залата няма повече от 58 души. Толкова бяха преди няколко минути. Междувременно няколко колеги излязоха. Това се вижда и с просто око. За да не ставаме за резил пред хората и пред бъдещите колеги – мисля, че са студенти от Юридическия факултет (посочва присъстващите на балкона), ние от “Атака” молим да вземете мерки в тази връзка и да осигурите присъствието на депутатите. Ако това не е възможно, предлагам да прекратим гледането на този важен закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Мярката, която обикновено осигурява това присъствие, господин Шопов, е поименната проверка. Вие не направихте подобно предложение, но аз ще направя такава проверка…
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма време!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, всъщност ние не разполагаме с достатъчно време, защото днес е петък и имаме пленарно време до 10,30 ч. Докато прочета този списък, ще “изядем” времето с проверка на кворума.
Съображението на господин Шопов е достатъчно съществено. Аз също смятам, че този закон е от изключителна важност, достатъчно сериозен е и не може да се гледа в подобен състав.
Господин Шопов, не разбрах – правите ли предложение за преустановяване на гласуването на този закон и преминаване към следващата точка?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение на господин Шопов за прекъсване четенето на Закона за концесиите и преминаване към точката от дневния ред: второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
Моля, гласувайте.
Докато преминем към другия закон, вярвам, че народните представители ще влязат в залата. Иначе и по него ще процедираме по същия начин.
Гласували 96 народни представители: за 23, против 42, въздържали се 31.
Предложението на господин Шопов не се приема. (Народният представител Георги Божинов разговаря с председателя.)
Вярно е, господин Божинов. Не бива да вкарваме двоен стандарт по отношение на законите.
Отново ще поканя народните представители да заемат местата си. Ще упражня и правото си по правилника – да прекъсна заседанието, ако в залата не се получи реален кворум, а не виртуален.
Колеги, имате думата за изказвания по заглавието на съответната Глава трета и текстовете на чл. 19. Беше направено и редакционно заместващо предложение в т. 3 на ал. 1. Имате думата.
Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Подлагам на гласуване заглавието на Част втора “Предоставяне на концесия”.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Частите отпаднаха в началото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отменям това гласуването, колеги. Господин Цонев ме информира, че частите са отпаднали, остават главите.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Пренономерирането на тази глава следва от обединяването на предишните две глави, които вече приехме. Според мен няма нужда да го гласуваме.
Аз Ви предлагам, господин председател, да гласуваме наименованието на Глава трета и текста на чл. 19, както го прочетох с корекцията, която Вие уточнихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще разделим гласуванията, господин Цонев.
Гласуваме наименованието на Глава трета “Подготвителни действия”.
Гласували 108 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 8.
Заглавието на Глава трета е прието.
Гласуваме заместващото предложение, направено от господин Цонев, в т. 3, ал. 1 на чл. 19, а именно думата “държавното” се замества с думите “търговското – публичното предприятие” или “търговското – публично предприятие”. Къде е членуването, господин Цонев?
Отменете гласуването.
Досега текстът върви така: “собственост на държавата в държавното предприятие”, би трябвало да се чете “на държавата в търговското – публично предприятие”. Така ли е?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 98 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 19 в редакцията на комисията с направената поправка.
Гласували 93 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 8.
Текстът на чл. 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 20 има предложение от народните представители Олег Попов и Александър Радославов, което е прието по принцип и е включено в текста на чл. 21.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 20 и предлага следната редакция:
“Чл. 20. Подготвителните действия за предоставяне на концесия започват по инициатива на съответния орган по чл. 19, ал. 1-3 и се извършват по ред, определен с правилника за прилагане на закона.”
По чл. 21 има направени няколко предложения. Първото е от народния представител Борислав Великов, което е подкрепено от комисията. Следващото предложение е от народния представител Евдокия Манева, което също е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Олег Попов и Александър Радославов. Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 и 3 не го подкрепя.
Има предложение от народния представител Тодор Кънев, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 21:
“Чл. 21.   (1) Подготвителните действия включват изработване от органите по чл. 19, ал. 1-3 на обосновка на концесията. Обосновката на концесията се основава най-малко на правен, финансово-икономически, технически и екологичен анализи.
(2) С обосновката по ал. 1 се мотивира предложението за предоставяне на концесия и се определят характеристиките на обекта на концесията и основното й съдържание.
(3) Към обосновката се прилагат документите, определени с правилника за прилагане на закона, включително документи за резултата от съответната процедура по Глава шеста от Закона за опазване на околната среда, когато това е приложимо.
(4) Изискванията за съдържанието на обосновката на концесията и на анализите и редът за тяхното изработване и приемане се определят с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желание за изказвания по предложенията за редакция на чл. 20 и чл. 21, колеги?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, по чл. 20 и чл. 21 има направени предложения на няколко групи народни представители. Те се отнасят предимно до това, че при подготвителната дейност за предоставяне на концесия трябва да се включат и изпълнят процедурите, предвидени в Глава шеста на Закона за опазване на околната среда.
Повторяемостта на това предложение в становището на народните представители Олег Попов и Александър Радославов - от една страна, на Борислав Великов – от друга, на Евдокия Манева и т.н., не е случайна.
Това беше едно от предложенията, които се съдържаха в становището на Комисията по околната среда и водите при първо четене на този законопроект. Това е един изключително важен въпрос, защото практиката ни показа, че когато се предостави право на концесия с решение на Министерския съвет, а въпросът не е решен комплексно относно технологията, с която ще се реализира съответното концесионно или инвестиционно предложение, на един по-късен етап при одобряването на оценката за въздействие върху околната среда в хода на общественото й обсъждане и приемане могат да възникнат колизии, противоречия и недопустимост, поради характера на технологията за реализиране на самата инвестиция, която може да води до сериозни неустойки от страна на българската държава.
Това бяха само едни от мотивите да се направи това предложение и аз приветствам народните представители, които не формално, а, вярвам, по убеждение са направили предложение да се реализира този принцип. Добре е, че комисията е подкрепила по принцип тези предложения и не лошо ги е редактирала не в чл. 20, а в чл. 21.
Аз имам само един въпрос към докладчика. В тази ал. 3, последните три думи: “когато това е приложимо”, как да ги тълкуваме? И да не би да дадат основание тук да се прилага едно двусмислие, което да води до допълнителни колизии.
Аз смятам, че винаги, когато се налага оценка за въздействие върху околната среда от дадения проект и инвестиционно намерение, тази част от доклада и обосновката трябва да бъде съобразена непременно с текста на Глава шеста на Закона за опазване на околната среда, включително и изискването, съдържащо се в предложенията на колеги народни представители, самите лицензирани оценители да отговарят на съответните критерии, което е включено в съдържанието на тази Глава шеста.
Така че, без да правя конкретно предложение, аз моля за един кратък коментар от докладчика: какво се има предвид, когато се казва “когато това е приложимо”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Да чуем отговора на господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Струва ми се, че мотивите са отразени много пълно в редакцията, която комисията предлага, както каза и господин Божинов. Имаше такава дискусия още в работната група, после и в комисията.  Тук става въпрос за това, че този нов Закон за концесиите изменя много съществено самото правно разбиране за концесията като вид обществена поръчка и наложилото се във връзка с това значително разширяване на приложното поле на концесиите. В това разширено приложно поле на концесиите има случаи на концесии, които нямат нищо общо със Закона за опазване на околната среда и затова добавяме израза „когато това е възможно”. Защото има случаи, в които концесии за услуги или концесии за строителство това няма да е възможно или да е наложително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Колеги, мисля, че този въпрос, който повдигна господин Божинов, е справедлив. Моето предложение, а и на колегите, е в духа: когато има екологичен раздел, а такъв екологичен раздел ще има тогава, когато има някаква концесия, която е свързана с обект на околната среда, с възможно въздействие върху околната среда и тогава безспорно съответната процедура по Глава шеста ще е приложима и няма нужда от израза „когато това е приложимо”.
За съжаление не бях на това заседание на комисията,  тъй като бях на друга комисия, но ми се струва, че тук трябваше да се отбележи, че става дума за екологичния раздел и Глава шеста, както сме предложили народните представители, и тогава  щеше да стане ясно - има ли екологичен раздел, екологичен анализ, има и Глава шеста.
Така че в този смисъл или трябва да отпаднат тези думи, или да отложим текста и да го прередактираме в унисон със смисъла на предложенията на народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест Вашето процедурно предложение е текстът „когато това е приложимо” да отпадне, или пък процедурно да се отложи гласуването на ал. 3 или на целия член.
Господин Божинов има думата за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ):  Да, господин председател, използвам процедурно правото на реплика.
Към обосновката ще се прилагат документи, определени с правилника за прилагането на закона. В този правилник, ако бъде записано, че даденото инвестиционно предложение, когато има връзка и въздействие с околната среда, тогава ще се прилага Глава шеста. При това положение спокойно думите „когато това е приложимо” могат да отпаднат. Това, което предполагаше и господин Цонев.
Ако то се регламентира в правилника и когато се чете този наш дебат и нашите мотиви, за да гласуваме едно или друго предложение,  авторите на правилника ще трябва да отчетат тази воля и мнение на народните представители и, повтарям, когато има такова въздействие, ще се изисква и процедура по Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и отпадането на думите „когато това е приложимо” са напълно уместни при такава логика на разсъждение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има заместник-министър Ковачев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ:  Благодаря, господин председател.
Позволявам си съвсем накратко да взема думата, за да обясня характера на спора. Според мен предложението, което комисията е дала на вашето внимание, е напълно уместно. Защо? Защото за всяка една концесия се изисква част от анализите, обосновките, които придружават концесията, за всяка една концесия се изисква да има екологичен раздел. Независимо от характера на концесията, тоест във всички случаи ще се изследва какво е потенциалното влияние на концесията върху околната среда. Има обаче разлика между тази обосновка и всички действия, които се извършват съгласно Закона за опазване на околната среда. Съгласно Закона за опазване на околната среда не всяка инвестиционна инициатива и не всяко действие подлежат на процедура по Глава шеста от Закона за опазване на околната среда. Именно в тази връзка в някои случаи ние ще изискваме не само материалите, които са необходима предпоставка за  откриване на концесионната процедура, тоест така наречения набор от анализи, както сме свикнали да ги наричаме, но в някои случаи, за да бъде открита концесионната процедура,  ще се иска и  процедура по Закона за опазване на околната среда. За някои концесии това не се изисква.
Поради тази причина текстът, който е предложен от комисията, иска да каже, че ние ще прилагаме комулативно и екологичен анализ към концесията,  и процедурата по Закона за опазване на околната среда, когато това се изисква от този закон, а в някои случаи, когато това не се изисква от специализираното законодателство, ние ще имаме само документацията, която се изисква, за да бъде открита концесионната процедура и няма да се прилага Законът за опазване на околната среда.
В този смисъл думите „когато това е приложимо” може би е по-точно да се заменят с „когато това се изисква от закона”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Великов има думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): С господин Божинов, надявам се и госпожа Манева да се присъедини, предлагаме „когато тя е приложима”. Това вероятно ще бъде малко по-точно като редакция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би „когато посочената глава е приложима”.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да подкрепя първоначалното предложение на господин Божинов и господин Великов. Абсолютно не е нужна тази уговорка, когато това или когато тя е приложима, защото ние сме казали „документи за резултата от съответната процедура по Глава шеста”. Там е казано в какви случаи каква процедура се прилага. Абсолютно не е нужно да се казва кога тя е приложима. Тоест в Глава шеста ясно е определено в кои случаи процедурата се прилага, в кои случаи е пълна, в кои случаи е кратка, в кои не се прилага, включително има приложение на списъци за обектите, за които тя се прилага.
Така че тази уговорка e абсолютно ненужна. Ние просто записваме нещо, което от само себе си се подразбира от израза „резултата от съответната процедура”. Затова най-чисто е текстът „когато това е приложимо” да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагам да процедираме по следния начин: както предвижда чл. 56 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, първо се гласуват предложенията за отхвърляне, а след това за заместване и за поправка, тоест, първо ще подложа на гласуване предложението, което първоначално направиха господин Божинов и господин Великов, и което беше обосновано от госпожа Манева. Ако това не се приеме, ще подложа на гласуване предложението, което се оформи в края на тази размяна: “когато това се изисква по Глава шеста”.
Първо, подлагам на гласуване предложението за отпадане на израза “когато това е приложимо”.
Гласували 112 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 6.
Текстът отпада, с това и необходимостта от допълнителни предложения.
Преминаваме към гласуване на предложението на народните представители Олег Попов и Александър Радославов, което не е подкрепено от комисията в неговите точки 2 и 3.
Според председателя на комисията по същество предложенията на господата Попов и Радославов са приети.
Господин Цонев, моля да обосновете мнението, на практика и на народните представители, които следят този текст, че по същество тези предложения са отразени в текстовете.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, господин председател, отразени са, тъй като в Глава шеста това е направено. Техните т. 2 и 3 касаят именно тази технология, по която е дадена и процедурата в Глава шеста. Още повече че в ал. 4 казваме, че съдържанието на обосновката и на анализа и реда за тяхното изработване и приемане се определят с правилника, тоест онази изчерпателност, която те искат да внесат, я прехвърляме към правилника. А и с отпадането на тези думи от ал. 2, мисля, че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Не виждам възражения по становището, че предложенията на господата Попов и Радославов по т. 2 и 3 фактически са отразени вече в приетата Глава шеста.
Преминаваме към гласуване на окончателните редакции на членове 20 и 21 с корекцията, която направихме в ал. 3.
Моля, гласувайте членове 20 и 21.
Гласували 108 народни представители: за 93, против 5, въздържали се 10.
Текстовете на членове 20 и 21 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 22 има само едно предложение от народния представител Йордан Цонев, което е прието.
Комисията предлага следната редакция за чл. 22:
“Чл. 22. Въз основа на обосновката органът по чл. 19, ал. 1-3 подготвя проекти на:
1. решение за откриване на процедурата за предоставяне на концесия;
2. обявление за провеждане на процедурата;
3. концесионен договор;
4. документация за участие при открита и ограничена процедура или описателен документ при състезателен диалог.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 22.
Гласували 94 народни представители: за 83, против 2, въздържали се 9.
Текстът е приет.
Обявявам почивка до 11,00 ч., когато ще продължим с парламентарния контрол. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Продължаваме заседанието.
Да ви съобщя, уважаеми колеги, новопостъпилите питания в периода от 30 март до 6 април 2006 г.:
Постъпило е питане от народния представител Николай Камов към Сергей Станишев – министър-председател, относно Национален план за развитие на Република България за периода 2007-2013 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 април 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Станислав Станилов към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно Национална програма за подобряване жилищните условия на ромите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 април 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Борислав Китов към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно мерките, предприемани от Министерството на финансите, за ограничаване на възможностите за корупционни практики в данъчната администрация. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 април 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Ариф Агуш към Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, относно събирателна деривация “Барутин”. Следва да се отговори писмено до 18 април 2006 г.
Питане от народния представител Яне Янев към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно заплахата от унищожаване на Иракли – потенциална защитена зона от Европейската екологична мрежа “Натура 2000”. Да се отговори в пленарното заседание на 14 април.
Питане от народния представител Евгени Чачев към Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи, относно липсата на стратегия и програма на българското правителство за развитие на информационното общество. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 април 2006 г.
Последното питане е от народния представител Евдокия Манева към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно политиката на Министерството на околната среда и водите за опазване на Кресненския пролом. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 април 2006 г.
Постъпили са писмени отговори от министри, на които са зададени въпроси:
- отговор от министър-председателя Сергей Станишев – на въпрос от народния представител Нено Димов;
- отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски – на въпрос от народния представител Екатерина Михайлова;
- отговор на въпрос от народните представители Екатерина Михайлова и Васил Паница от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски;
- отговор на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров;
- отговор на въпрос от народния представител Елиана Масева от министъра на вътрешните работи Румен Петков;
- отговор на въпрос от народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров;
- отговор на въпрос от народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева също от министъра на околната среда и водите – втори отговор;
- отговор на питане от народния представител Ариф Агуш от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров;
- отговор на въпрос от народния представител Елиана Масева;
- отговор на въпрос от народния представител Яне Янев от министъра на земеделието Нихат Кабил;
- отговор на въпрос от народния представител Маруся Любчева от министъра на културата Стефан Данаилов;
- последен писмен отговор на въпрос също от народния представител Маруся Любчева. Отговорът е от министър Емилия Масларова.
Това са постъпилите писмени отговори.
Преминаваме към отговори на въпроси и питания, включени в:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Има желание за процедурен въпрос от госпожа Банкова.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Моята процедура е свързана с продължаващата практика председателството да връща въпроси на народни представители. Неколкократно се връщат мои въпроси към вътрешния министър, които касаят опазването на реда, сигурността, живота и имуществото на гражданите от моя избирателен район Плевен.
Искам да обърна внимание, че въпросите, които поставяме ние тук, са ни поставени от нашите избиратели. Така че аз не виждам никакви основания да се връщат нашите въпроси.
Господин председателят и председателството връщат въпросите с мотива, че на този въпрос за едно село е отговорено. Но ако проблемите за опазването на живота, сигурността и имуществото на хората в едно село са получили отговор от вътрешния министър, хората от други плевенски села също са ми поставили задача да питам. Така че аз използвам случая да уведомя гражданите от Плевен, да уведомя всички жители на плевенските села, че вътрешният министър отказва да отговаря на толкова тревожните въпроси за опазване на имуществото и сигурността на хората от плевенските села.
Бих искала тук да направя само едно сравнение. Дали по същия начин председателството на парламента ще върне моите въпроси, ако аз питам как е решен проблемът с последиците от наводненията в различни села в Плевенска област? Дали ще ми бъде върнат въпросът, ако аз питам какъв е достъпът до административните учреждения за хората с увреждания в различните селища на Плевенска област? Дали ще ми бъде върнат въпросът, ако попитам какви мерки ще предприеме министърът на земеделието срещу незаконната сеч в редица плевенски села?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, госпожо Банкова!
СТЕЛА БАНКОВА: Още веднъж, господин председател, изразявам своя остър протест да престане тази непарламентарна практика да се връщат въпроси на народни представители. Защото въпросите, които ние задаваме, са ни поставени от българските избиратели. Много моля да не се връщат въпроси на народни представители.
Аз ще продължа да питам вътрешния министър! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, не Ви прекъснах, въпреки че Вие не поставихте процедурен въпрос по смисъла на правилника. Правилникът предвижда, че процедурните въпроси са въпроси по хода на заседанието.
Дадох Ви възможност  да направите изказването си, защото смятам, че въпросът с допускането на въпроси до съответните министри и министър-председателя трябва да бъде в строго съответствие с правилника. И всяко предложение за преформулиране на въпрос, поне тогава, когато аз съм подписвал такива предложения, е било обосновано с текстове от правилника. Така че, ако имате възражения по тези обосновки, можете да ги отправите към мен.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Ще го направя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За изявление от името на парламентарна група има думата господин Юруков. Заповядайте.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа народни представители! Днес е 7 април, Световен ден на здравето – ден, в който всички ние отдаваме своето уважение и благодарност към най-хуманния труд, този на медицинската професия. Нашата здравна система работи, за да удовлетворява очакванията на хората, да зачита тяхното достойнство, да уважава всяка възраст, да ги осигурява с медицинска помощ бързо и навременно. Нещо повече, да предоставя достъп до мрежи за социална подкрепа и най-вече избор на изпълнител на здравна помощ. Трудно е в този период от време. Истина е, че има обективни затруднения, предопределени основно от недостатъчно финансиране на системата. Но има и наследени структурни грешки в здравната реформа. Затова е нужна ясна здравна стратегия.
Именно и поради това дейността на Министерството на здравеопазването в този период от време е насочена в посока здравната реформа да предоставя стандартите за реална оценка на положения тежък медицински труд. Смисълът на това, което се прави, има за цел възнагражденията на медицинския и друг персонал да не са предмет на еднолични решения, да не са предмет на субективни трудности на лечебното заведение, а да се намери ясната и точна мярка на разходи по приоритет.
Именно, на първо място, трудовите възнаграждения, следвани от съвременна и оптимална лекарствена политика в диагностично-лечебния процес и в интерес на здравето на всички.
Уважаеми народни представители! В този празничен ден редно е да пожелаем успех на всички медицински специалисти в страната – хората с най-отговорна професия, дейност, която е непрекъсната в 24-часовото денонощие, професия, която се грижи за здравето на човека от неговото раждане до преклонната му възраст. В този ден нека да им пожелаем от все сърце да са живи и здрави! Честит празник! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Други желаещи за думата не виждам.
Пристъпваме към отговори на министър-председателя Сергей Станишев на отправени към него две питания.
Питане от народните представители Иван Костов и Константин Димитров относно дългосрочната политика на правителството към преговорите на Република Турция за членство в Европейския съюз.
Заповядайте, господин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин председател на българския парламент! През 2004 г. пред в. “Ел Паис” тогавашният премиер на България Симеон Сакскобургготски заяви, че “влизането на Турция в Европейския съюз би устройвало България”.
На 3 октомври 2005 г. Република Турция започна преговори за членство с Европейския съюз. В одобрената от Европейския съюз преговорна рамка се посочва, че преговорите са, цитирам: “процес с отворен край, чийто резултат не може да се гарантира”. Тоест те или ще завършат с членство на Република Турция, или ще завършат със сключването на стратегическо партньорство между Европейския съюз и Република Турция.
Въпреки тази постановка на Европейския съюз президентът Георги Първанов повтори пред президента на Турция господин Сезер позицията, изразена от господин Сакскобургготски през 2004 г. Президентът Първанов каза: “Оценяваме високо партньорството на България и Турция в усилията ни да постигнем своевременно членство на двете страни в Европейския съюз”. По този начин президентът сподели казаното от бившия премиер за това ранно членство на Република Турция в тази организация.
Позицията, изразена от господата Сакскобургготски и Първанов, не е консултирана или съгласувана с българското Народно събрание. Този подход по мое мнение представлява нарушение на чл. 105 от Конституцията на Република България, чиято ал. 4 казва: “Когато участва в разработването на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия”. Това не е направено и до този момент.
Особено тревожен е фактът, че тази самоволна позиция на правителството на господин Сакскобургготски, очевидно потвърждавана от сегашния кабинет и доразвивана от господин президента Първанов, се изразява в период, когато българското пълноправно членство в Европейския съюз е подложено на сериозен риск. Редица високопоставени представители на Европейския съюз, особено държави като Австрия, Франция, Германия, Холандия, Гърция, Кипър, правят следните основателни коментари в разговорите, които водим с тях: “Кабинетът Сакскобургготски бе зависим от партията на етническите турци и се подчиняваше на нейните вътрешно- и външнополитически интереси. Президентът Първанов е пленник на същата етническа партия. Кабинетът Станишев е заложник на интересите на ДПС. Не разбират ли те, че подобно адвокатстване в полза на ранното турско членство в момента, когато членството на България е поставено на карта, когато темата за членството на Турция е обект на разгорещени дебати в цяла Европа, това вреди на българските национални интереси и на българското членство в Европейския съюз?”
Ето защо, господин премиер, бихте ли ни отговорили кои са основните елементи на дългосрочната политика на Република България по отношение на преговорите на Турция за членство в Европейския съюз? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър-председател, за Вашия отговор в рамките на 5 минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Костов, уважаеми господин Димитров! Мандатът на Европейския съюз за преговорите с Турция, одобрен на 3 октомври 2005 г. от Съвет “Общи въпроси и външни отношения”, включва цитирания в питането ви текст относно характера на преговорите. Това е добре известен факт, който е елемент от мандата и от цялостния процес на вземане на решения от Европейския съюз по европейската перспектива на Турция.
В проекта на рамката като цел на преговорите е посочено присъединяване. Преговорните глави са 35, което е първата отличителна черта на преговорите с Турция по сравнение със страните от Петото разширяване, в това число България.
Второ, характерен елемент за Турция е, че крайният резултат не е гарантиран. Преговорите могат да бъдат отложени или спрени изобщо, ако Турция не изпълнява някои от ангажиментите си.
Друг нов елемент в сравнение с процеса на Петото разширяване е, че Европейската комисия ще съобразява хода на преговорите с капацитета на Европейския съюз за абсорбиране на нови членове. Това изискване от копенхагенските критерии не е било прилагано досега. Очаква се преговорите да продължат значително по-дълго от съществуващите прецеденти на разширяване.
На 3 октомври 2005 г. Съветът “Общи въпроси и външни отношения” заключи, че Турция е изпълнила конкретните условия, поставени от Европейския съюз и взе решение за започване на преговори, с което бяха спазени поетите ангажименти от страна на Европейския съюз.
Процесът на преговори започна със сравняване на законодателството, скрининг, на Турция с европейските достижения - acquis communautaire. Скринингът ще приключи не по-рано от есента на 2006 г. Едновременно с това не се изключва откриването на същинските преговори по глави, по които скринингът е приключил. По този начин през февруари т.г. комисията със свои доклади до работната група на Съвета на Европейския съюз по разширяването препоръча страните – членки, да вземат решение за започване на преговори с Турция по главите “Наука и изследвания” и “Култура и образование”, като решенията се вземат с единодушие.
На 1 март т.г. Съветът на Европейския съюз на ниво КОРЕПЕР е дал принципно съгласие за отваряне на първата глава “Наука и изследвания”, като се очаква в най-скоро време да бъде взето решението и по втората.
Австрийското председателство на Европейския съюз е поканило страната да представи своите преговорни позиции пред Конференцията по присъединяване. На основата на турските позиции комисията ще подготви проект на обща позиция на страните – членки на Европейския съюз, който трябва да бъде одобрен от всички страни - членки. Впоследствие по покана на председателството ще се проведе първа среща на преговорните екипи.
Ако сравним политическата позиция на България с политическата позиция на Европейския съюз по европейската перспектива на Турция, ще установим, че различия по същество няма. От друга страна, ние споделяме и принципите на преговорната рамка, въпреки че нямаме възможността да участваме засега в нейното прилагане в преговорите.
България внимателно наблюдава развитието на въпроса за разширяването със съседните за нас страни, включително извън официалния контекст. Отдаваме необходимото внимание на множеството въпроси в рамките на обществените дебати в страните – членки, за разширяващите се граници на Европа и Европейския съюз, за бъдещето им и за задълбочаващите се процеси на евроинтеграция.
Накратко ще очертая участието на България в процеса на преговори на Европейския съюз с Турция. Предвид статута на България на активен наблюдател, българските представители в работните органи на Съвета на Европейския съюз не участват в обсъждането на позицията на Европейския съюз по въпросите на разширяването, включително по отношение преговорите на Турция за членство. Присъединяващите се страни нямат пряко участие в основните работни групи, в които се обсъждат въпроси на разширяването – отношенията с Турция, кипърският въпрос, Централна и Източна Европа.
Същевременно българската политическа позиция по европейската перспектива на Турция се дискутира в рамките на външнополитическите контакти. Ще посоча само част от нейните елементи.
В качеството си на присъединяваща се страна към Европейския съюз и същевременно страна от Югоизточна Европа с ясни интереси за европейското бъдеще на региона, България подкрепя процесите на разширяване на Европейския съюз със съседните страни, включително с Турция. Тази принципна позиция е основана на оценката, че сигурност, стабилност и просперитет за страните от региона може да има само в условията на европейска среда на принадлежност към европейските и евроатлантическите институции.
Оценяваме положително изпълнението на поетите от Европейския съюз ангажименти на разширяването, включително и за Турция. Изпълнението на договореностите за започване на преговорите, както и на прилагането на мерките за изпълнение на изискванията за членство укрепват европейската перспектива на страната и са от ключово значение за прилагането на необходимите реформи и на проевропейските процеси в турското общество.
Положителното развитие на европейската интеграция на Турция е от важно значение за  сигурността и стабилността както в региона, така и в Близкия Изток. В отношенията с Европейския съюз по пътя на присъединяването България винаги е спазвала принципа на оценка „според собствените заслуги”, а именно изпълнението на политическите и икономическите критерии за членство. Това, което България може да предаде на Турция като опит в процеса на преговори с Европейския съюз е, че стриктното спазване на поетите ангажименти към Съюза се цени високо и е главно условие за напредък. За нас водещ принцип в отношенията е да оказваме съдействие в рамките на нашите възможности, което би било от полза и за турската страна, както правим и по отношение на повечето страни от Западните Балкани.
В контекста на добросъседските отношения България е готова да споделя своя опит за преговорите с Европейския съюз и счита, че европейската перспектива за всички страни в региона е гаранция за стабилност и просперитет. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Имате възможност за до два уточняващи въпроса.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Съвсем синтезирано казано, оказва се, че тази позиция, която Вие излагате тук, съвпада с позицията на предишния кабинет Сакскобургготски, изразено от президента Георги Първанов, тоест Вие разчитате българските национални интереси преди всичко като желание да бъде подкрепена Република Турция за пълноправно членство, разбира се, когато тя изпълни критериите. Съвсем накратко, това е позицията, която ние питаме кога е била дискутирана в Народното събрание?
В тази връзка,  господин министър-председател, първият уточняващ въпрос е следният: имате ли намерение тази спорна позиция да я представите за дебат в Народното събрание, за да чуете мнението на народните представители от всички парламентарни групи, а не да следвате една линия на поведение, която не е обсъждана от Народното събрание? Поне така повелява Конституцията. Това е първият уточняващ въпрос.
Вторият уточняващ въпрос е, тъй като Вие въобще не обърнахте внимание на българските национални интереси, България според Вас има ли по-специални национални интереси, в сравнение с Европейския съюз? В отговора Ви имаше фразата, че българските позиции съвпадали с позициите на Европейския съюз. Тя е, извинете, но малко неуместна, тъй като позициите на Европейския съюз, на различните страни от Европейския съюз, са различни. В Европейския съюз се водят остри спорове по отношение на приемането на Турция. Не е тайна за Народното събрание, че това стана причина за отрицателните вотове в Холандия и Франция. Турското членство беше причината.
Така че Вие можете ли убедително да посочите кои български национални интереси съвпадат с това, което Вие наричате позиция на Европейския съюз, каквато в момента отсъства?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин министър-председател, имате възможност да дадете отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов, уважаеми господин Димитров! Честно казано, не мога съвсем да разбера Вашата позиция. Факт е решението на Европейския съюз, не на България, не на българското правителство и на българския парламент, да започне преговори с Турция. Това е позицията на Европейския съюз! И няма никакво противоречие между позицията на българското правителство и позицията на Европейския съвет и на Европейския съюз като цяло. Това е факт.
Може би Вие предлагате българското правителство да предложи на Народното събрание да излезем с позиция, противоречаща на решението на Европейския съюз да започне преговори с Турция за членство? Много подробно в моя отговор описах каква е спецификата и разликата между преговорите, които се водиха със страните от Петото разширяване и тези, които предстоят да започнат с Република Турция: първо, откритият край на преговорите, без гарантирано членство, в зависимост от изпълнението на критериите за членство – политически, икономически и други.
Второ, броят глави.
Трето, много други елементи, които по същество създават допълнителни критерии за Турция в сравнение с тези, които се прилагаха към страните от Петото разширяване.
Това е факт. И българската позиция е в синхрон с позицията на Европейския съюз.
Какъв е мотивът? Тази наша позиция важи за всички наши съседи. Националният интерес на България във всички наши съседни страни е да има развита демокрация, стабилност на икономическата система, функционираща и социална пазарна икономика.
И европейската перспектива като възможност е важен стимул за проевропейски реформи във всички наши съседи – и от Западните Балкани, и от Турция. Друг е въпросът кога ще настъпи моментът за следващото разширяване на Европейския съюз.
Както знаете, тази дискусия започна в Европейския съюз и предстои още достатъчно време да се води. И след нашето присъединяване към Европейския съюз ние ще бъдем активни участници в този процес.
Що се касае до българските национални интереси по отношение на Република Турция, смятам, че тази наша позиция,  която съвпада по съдържание с позицията на Европейския съюз, е в по-голям интерес на националните ни интереси, отколкото сключването на подобни споразумения като „Горна Арда” през 1998 г., ако не ме лъже паметта, което не е изпълнено от турска страна и от фирмата-изпълнител и което продължава да блокира редица инфраструктурни проекти в страната, поради неговото действие. И позицията, която официално сме заявили пред турската страна, е, че българското правителство желае това споразумение, което е изчерпало според нас своето време и потенциал, да бъде прекратено по взаимно съгласие, да се намерят нови форми на  сътрудничество. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Костов, заповядайте. Имате две минути за отношение към отговора.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател! Вие не отговорихте на поставените от нас въпроси и поради това ние не можем да бъдем удовлетворени. Не знам дали въобще чухте въпроса. Той беше: “Ще внесете ли за дебат в Народното събрание пълна позиция по отношение на преговорите?” Не по отношение започването на преговорите. По отношение на започването на преговорите Европейският съюз е взел решение. Вие акцентирате на началото на преговорите, а ние акцентираме на самите преговори и на очаквания резултат. Изглежда, Вие не правите разграничение между тези неща, защото точно по време на преговорите се дефинират позициите на отделните страни – членки на Европейския съюз, представят се на масата на преговорите и се търси тяхното общо сечение. Вие не сте готов по този начин да формулирате българските позиции за преговорите, не за началото. Мисля, че вече започвате да разбирате колко далече отидохте от отговора на въпроса. (Реплики в КБ.)
И второ, отговаряйки на въпроса, Вие подчертавате само интернационалния, ако може да кажем, български национален интерес, тоест, че нашите съседи трябва да добруват, трябва да вървят по европейски път, което никой не оспорва. Такъв интерес действително има. Но Вие въобще не можете да прочетете другите интереси, примерно на българските земеделски производители, на охраната на границите и на много, много други глави, които предстоят да бъдат отворени с Турция.
Аз съжалявам, че това е едно от многото разминавания между нас, когато Ви се поставят въпроси, Вие очевидно не сте в състояние или да отговорите, или въобще да влезете в дебата по компетентен начин. Това между другото има своята цена, както започвате да разбирате, защото, ако имахте повече желание за дебат, нямаше да чувате такива резултати, като тези в доклада на Оли Рен. Благодаря. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Питане към министър-председателя Сергей Станишев от народния представител Иван Костов относно мерките на правителството за предотвратяване на санкции върху българските фирми и граждани.
Господин Костов, заповядайте да развиете Вашето питане в рамките на три минути.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, очертава се опасност от налагане на предпазна или на предпазни клаузи върху нашата страна поради неизпълнение на поети задължения в договора за присъединяването ни към Европейския съюз. Тези предпазни мерки на Съюза ще засегнат преди всичко българските фирми и граждани. За тях влизането ни в Европейския съюз, макар и навреме, ако бъде навреме, ще се превърне в санкции, а не в откриване на перспективи.
В тази връзка Ви питам, първо: какви мерки ще предприеме правителството на Република България, за да предотврати налагането на предпазна клауза или на предпазни клаузи от Европейския съюз?
Второ, господин министър-председател, ще предложите ли кадрови и структурни промени в кабинета, за да не допуснете възможни санкции върху български фирми и граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър-председател, за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Бих искал да се съглася с Вас, че налагането на каквито и да било предпазни клаузи за България при нашето присъединяване към Европейския съюз е нежелателно и би имало отрицателни последици в различна степен, в зависимост от хипотетичните клаузи. Именно по тази причина въпросът е в постоянен дневен ред на правителството. За България от голямо значение е не само датата на нашето членство, но и условията, при които страната ни ще се присъедини към Европейския съюз.
Договорът за присъединяване съдържа четири предпазни клаузи. Става дума за обща защитна клауза в икономическия сектор, която присъства във всички досегашни договори за присъединяване и която може да бъде използвана както от държавите – членки на Европейския съюз, така и от България. Договорите за присъединяване на десетте нови членки на Европейския съюз, както и на България и Румъния, съдържат също и две специфични защитни клаузи в областта на функционирането на вътрешния пазар и в областта на правосъдието и вътрешните работи. Освен това, чл. 39 от договора предвижда възможност за отлагане на членството до 1 януари 2008 г., ако постъпи такова предложение от Европейската комисия, и то бъде подкрепено единодушно за България от държавите – членки на Европейския съюз.
На 10 март  т.г. правителството обсъди доклад на министъра по европейските въпроси относно защитните клаузи, предвидени в чл. 36 до чл. 39 от Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. Докладът разглежда всяка от горните защитни и предпазни клаузи и определя неотложните действия, които следва да бъдат предприети с оглед избягване прилагането на тези клаузи. Тези действия са известни и на народните представители.
На своето заседание правителството прие доклада и взе решение на заседанието на Комитета за асоцииране да присъстват водещите, съгласно Постановление на МС № 145, министри по следните сектори: правосъдие, вътрешни работи, земеделие, регионална политика и координация на структурните инструменти. Бе решено министърът на земеделието и горите, министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието и министърът на финансите да внасят всяка седмица доклади в Министерския съвет относно хода на изпълнението на препоръките в резултат на проведените партньорски проверки, а също така на основата на плана за действие за 2006 г., който е съгласуван с Европейската комисия.
Освен това обсъждане в Министерския съвет, бих искал да подчертая, че всички усилия на българските институции са насочени към изключително интензивна работа за довършване на подготовката на България за членство и за адресиране на всички въпроси, определени като предизвикващи загриженост в доклада на Европейската комисия от 25 октомври 2005 г. Тези доклади са отправна точка за дейността на правителството и администрацията в процеса на европейската интеграция. Ще посоча само част от конкретните мерки, чиято цел, от една страна, е да се съобразим с отправените критики и препоръки, а, от друга, да не допуснем възможни санкции върху български фирми и граждани.
Министерският съвет предложи и Народното събрание прие на първо четене изменение в Закона за обществените поръчки и нов Закон за концесиите. Тези изменения бяха наложени от новите две европейски директиви – 2004/17 и 2004/18, и от необходимостта за изпълнение на изискванията към процедурите за обжалване, съгласно директиви на Европейския съюз.
Измененията са съгласувани предварително с Европейската комисия и оценени положително на партньорската проверка в края на м. февруари т.г. и на заседанието на Комитета за асоцииране на 14 март 2006 г.
Приет бе нов Закон за защита на потребителите, който ще влезе в сила на 10 юни 2006 г. Министерският съвет одобри и проект на Закон за потребителските кредити. Усилено се работи и по допълнително укрепване капацитета на административните структури в България.
Могат да се посочат още много области, в това число енергийният отрасъл, земеделието, пазарът на услугите, свободното движение на хора, данъчна политика, интелектуална собственост, където също са набелязани и се изпълняват множество конкретни мерки за спазване на договорените срокове за завършване на хармонизацията с acquiе и укрепване на административния капацитет и изпълнение на ангажиментите, поети от България.
Изпълнението на нашите ангажименти по преговорите в съответствие със стратегическите и програмни документи на правителството и тясното сътрудничество с експертите на Европейската комисия и страните-членки са гаранция за навременното присъединяване  на  България  към Европейския съюз, без налагане на предпазните клаузи, надявам се.
В международен план при всички срещи с представители на Европейската комисия и страните - членки на съюза,  ние подчертаваме, че за нас е изключително важно не само да бъдем приети своевременно в Европейския съюз, но са важни и условията, при които България ще се присъедини. Разясняваме активно извършваните реформи, изразяваме убеденост, че към публикацията на следващия мониторингов доклад на Европейската комисия нашата подготовка за членство ще бъде демонстрирана достатъчно убедително.
Искам отново да подчертая, че процесът на изпълнение на нашите ангажименти към Европейската комисия и планът за действие на правителството включват срока не само до доклада на Европейската комисия от 16 май, не само срока до провеждане на Юлския европейски съвет. Те обхващат цялата 2006 г., което е важна предпоставка, работейки при същото темпо, при което се работи през последните седем-осем месеца, да изпълним нашите ангажименти и да бъдем готови за пълноправно и ефективно членство в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Костов, заповядайте за Вашите уточняващи въпроси.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ):  Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, колеги народни представители! От отговора дотук се разбира, че Вие разчитате на рутинната обмяна на информация – процедурата, при която Европейската комисия сочи съответни елементи за изпълнение на поетите задължения. Правителството и отделните министри ги изпълняват и на Вас не Ви е направило впечатление нищо друго във връзка с преценката, която все повече български граждани разбират, преценката на българските народни представители и преценката на еврокомисаря по разширението.
От отговора Ви оставам с впечатление, че за Вас тази рутинна процедура е напълно достатъчна, за да не се допусне налагането на предпазни клаузи, като отбелязвам и обстоятелството, че Вие започвате да се надявате, както се надяват останалите. Само че работата е в това, че Вие не сте обикновен гражданин, а министър-председател и не може да се надявате. От Вас се очаква да очертаете възловите места, да вземете решителни и конкретни мерки, защото над България има надвиснали много тежки преценки за неподготвеност. Вие трябва да направите нещо. Това, което разбирам, е, че Вие дори не сте стигнали до този извод. И аз се питам дали изобщо ще стигнете до този извод, или ще се надявате някак си да ни подмине тази горчива чаша на налагането на предпазните клаузи.
В тази връзка, понеже Вие въобще не обърнахте внимание на втория въпрос, искам да Ви кажа,  че нормална практика е когато някой сектор категорично не се справя, когато той предизвиква най-тежките преценки, министър-председателят да извърши кадрови и структурни промени.
Питам Ви: ще направите ли кадрови и структурни промени?
Наред с това, което Ви питам, Вие виждате ли нещо тревожно в доклада на Оли Рен и в притесненията на Европейската комисия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин премиер.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Италианският климат много зле Ви действа!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:  Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Костов, първо, няма нищо рутинно в дейността на правителството по изпълнение на ангажиментите, които са поемани в хода на преговорите между  2000 и 2005 г. от предишните български правителства.
Искам да констатирам със съжаление, че още в началото на съществуването на това правителство бе констатирано, че твърде малка част от поетите ангажименти са изпълнени на ниво не законодателна дейност или рамка, а най-вече на ниво прилагане и административен капацитет. Това е един от основните проблеми, с които се сблъсква България през последните седем месеца, откакто активно работи това правителство за реализация на поетите ангажименти.
Вие отлично знаете, че промените, реформите в България обхващат всички сфери. Няма едно кътче от обществения живот, от държавната администрация, което да не е засегнато от европейските критерии. Всички добре знаем, че политическата и обществената обстановка в Европейския съюз е много по-различна отколкото тази, която беше през 2003 г., когато се приемаха  първите десет страни от петото разширяване. Това не е тайна за Вас и Вие отлично знаете по какъв начин това влияе върху стриктността на изпълнението на ангажиментите. Ние сме наясно с това и сме амбицирани да изпълним ангажиментите, които България е поела.
Впрочем искам да напомня по повод недовършените реформи: през 1998 г. министърът на правосъдието във вашето правителство тържествено обяви: „Съдебната реформа в България е приключила!”. Днес сме 2006 г. и са известни констатациите на Европейската комисия. Но ще подчертая: няма да се откажем да работим за изпълнение на всички необходими критерии. Основният доклад на Европейската комисия, по който ще оценяваме постигнатото дотук, ще бъде обявен на 16 май. Сега сме в процес на диалог, на съгласуване, на извършване на допълнителни  неща на базата на предварителните доклади. Така че е рано за крайни оценки. Крайната оценка ще се дава във връзка с присъединяването на България в Европейския съюз и условията, при които ще бъде направено това. Не се съмнявайте, че се отнасяме с най-високо чувство на отговорност към това, което предстои и трябва да бъде свършено от правителството, впрочем и от Народното събрание, и  от политическите партии в България.
Надявам се, че Вашата партия категорично ще подкрепи пред вашите политически партньори от Европейската народна партия присъединяването на България към Европейския съюз без предпазни клаузи. Надявам се това да намери израз и в гласуването на европейските депутати от Народната партия по отношение на нашата страна. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля за Вашето отношение, господин Костов, в рамките на две минути.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Преди да изразя отношението си, господин председател, искам да уверя министър-председателя, че нашата партия прави необходимото и го прави непрекъснато затова България да бъде приета навреме и без предпазни клаузи, но това не засяга вътрешнополитическия дебат.
Що се отнася до отговора на допълнителните въпроси, Вие очевидно някак си не влизате в дебати и въобще не слушате допълнителните въпроси. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
По тази причина няма как да съм доволен, тъй като Вие просто се направихте, че не сте чули тези въпроси.
Искам да Ви кажа следното, че всеки друг министър-председател на Ваше място, който има куража да е министър-председател на място, а не някаква кукла на конци, би направил следното.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Хайде стига!
ИВАН КОСТОВ: В сектора, където има най-големи критични бележки, където са най-тежки критиките – секторът на вътрешния ред и сигурност и на правосъдието, трябва да бъдат сменени веднага провалилите се министри. (Реплики в КБ.)
Това е редно да направите. По този начин ще покажете, че управлявате страната, че вземате мерки, че сте прочели и чули доклада, че виждате каква опасност надвисва над страната и правите нещо, за да я избегнете.
Нов главен прокурор, нов министър на вътрешните работи и нов министър на правосъдието са нужни на България, за да може като екип да преодолеят тази тежка криза, в която се намира секторът.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И ако може ти да ги назначиш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Костов, правя Ви забележка за това, че си позволихте да вземете думата по въпрос, който не беше включен във Вашето отношение по отговора.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Кой въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И затова, че използвахте непристоен израз по отношение на министър-председателя.
Преминаваме към въпроси и питания към заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин – питане от народния представител Станислав Станилов относно грижата на българската държава към българската общност в Косово.
Имате думата, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В близко бъдеще предстоят международни преговори за статута и вътрешната уредба на Косово. През последните месеци Вие много пъти заявявате, че България има интерес от трайното уреждане на Косовския проблем.
На 28 октомври 2005 г. в деня на парламентарен контрол народният представител Константин Димитров отправи питане относно политиката на България към Косово и нейните интереси към бъдещия статут на областта. В това питане, обаче, както и във Вашия отговор, изобщо не се коментира наличието на българска диаспора в Косово.
Българската общност е коренно население в районите на Гора, Жупа и Призренско, а също е населена по големите градове на Косово и наброява около 20 хил. души. На тези преговори тя следва да получи дипломатическа защита от българската държава, за да се консолидира като малцинство. Надеждни източници сочат, че албанските политически ръководители в Косово не биха се противопоставили на такова развитие. След края на преговорите ще бъде безнадеждно късно за прередактиране на постигнатите статуси и договорености. Ще бъде късно да се постигнат пропуснати възможности.
Моля да ми бъде отговорено: какви мерки предприема българската държава за включване на темата за българската общност в Косово на международните преговори и смята ли българската държава да постави въпроса тази общност да получи статус на малцинство? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър. Имате възможност за 5-минутен отговор на това питане.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Преди всичко бих искал да посоча, че защитата на правата на лицата, принадлежащи към неалбанските етнически групи в Косово, е неразделна част от стандартите, които международната общност е поставила за изпълнение пред Косовските временни институции.
Международната общност, в това число ООН и Европейският съюз, приемат всичко необходимо за прилагането на тези стандарти. Този аспект присъства неотменно и в българската позиция пред Косово през последните години.
Подобна позиция изложих и по време на посещението ми в Белград и Прищина през м. декември м. г. По време на тази визита се срещнах с господин Фикрет Карадулами, който е председател на Културно-просветното дружество “Български мохамедани”, основано в с. Долно Любине в Югозападно Косово, община Жупа, с членове на дружеството, с представители на ръководството на Гражданската инициатива – Гора, и с други представители на Горанската общност в Косово, които бяха пожелали да присъстват на срещата, както и с българи от българския полицейски и военен контингент в Косово, мисията на ОСС в Прищина, Умник и други институции. Обсъдихме проблемите, които ги вълнуват.
Това всъщност, господин Станилов, беше първата среща на български министър с представители на общностите в Гора и Жупа в Косово. Сигурен съм, че няма да бъде последната.
Желанието на България, нееднократно подкрепено и с конкретни инициативи, е да помогне не само на Горанската общност, но и на всички жители на Косово, да живеят по-добре в едно мултиетническо Косово с европейско бъдеще.
Само преди два дни, на 5 април т.г., в Атина български дипломати на среща с контактната група отново поставиха въпроса за включване на гаранции за спазване правата на лицата, принадлежащи към всички етнически, езикови и религиозни малцинства в Косово, в т.ч. и на Горанската общност, като тези стандарти бъдат включени в бъдещия статут на Косово.
От страна на контактната група са били дадени уверения в тази насока. Гораните са малка и относително изолирана етническа общност, която в момента наброява между 7 и 12 хил. души – няма по-точни данни. Те са преживели много исторически превратности и нееднократно са подлагани на асимилации от различни страни. Това население често е било обект на манипулации по отношение на националната му принадлежност.
В тази връзка искам да подчертая, че политиката на България в това отношение е прозрачна и си служи само с демократични методи. Важно е да се знае, че България няма и не може да откаже подкрепа на никого, който ясно е изразил своята принадлежност и българско национално самосъзнание.
Ако трябва да бъда по-конкретен, ще ви кажа, че българското правителство чрез съответните компетентни ведомства оказва необходимата подкрепа на Културно-просветно дружество “Български мохамедани” – българи от Жупа, което беше регистрирано през м. юни 2004 г. със съдействието на нашето дипломатическо бюро в Прищина.
В тази връзка искам да напомня, че основният координиращ орган в провеждането на държавната политика към българите зад граница е Държавната агенция за българите в чужбина. Представители на тази агенция със съдействието на Министерството на външните работи бяха в Косово на 2 и 3 март 2006 г., по-точно в с. Долно Любине, община Призрен за участие в тържествата по повод 1 и 3 март, организирани от Културно-просветното дружество “Български мохамедани”. На тези тържества те връчиха на децата от две училища общо около 700 мартеници.
Активни връзки същото дружество поддържа и с българския военен контингент КФОР, с Българския полицейски контингент в Умник и с Българското дипломатическо бюро в Прищина. С тяхно съдействие в Косово вече няколко пъти се организират участия на български фолклорни ансамбли и детски тържества в селата, в които има представители на общността с българско самосъзнание. Последните две такива събития бяха миналата година в навечерието на Коледа, когато със съдействието на българския контингент в Умник близо до Призрен беше организирано тържество за около 200 деца от Долно и Горно Любине и вече споменатото честване на 1 и 3 март 2006 г.
Бих искал да ви информирам, че със сътрудничеството на Министерството на вътрешните работи и Министерството на образованието и науката в България ще имат възможност да изучават български език и култура в рамките на ежегодните семинари в СУ “Св. Климент Охридски” и във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” представители на Горанската общност в Косово, които кандидатстват за това. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Станилов, за два уточняващи въпроса.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин министър! Аз се отказвам да Ви задавам уточняващи въпроси, тъй като съм удовлетворен от изчерпателността на Вашия отговор.
Радвам се и Ви приветствам за това, че Вие се опитвате с намерението си да нарушите една отвратителна традиция на българската дипломация в нейната 100-годишна история, в която българската дипломация почти не се е интересувала от българските малцинства и българската диаспора в чужбина. За това има безброй доказателства. Предполагам, че ще ги има и по-нататък, ако Вие наистина не нарушите с добро желание тази традиция.
Уверявам Ви, че в бъдещата си дейност, като народен представител, непрекъснато ще поддържам вниманието на Народното събрание в тази посока. Още веднъж ви благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Очевидно няма нужда от отговор на господин министъра, нито пък от допълнително отношение, което по същество беше изразено.
Уважаеми народни представители, преди да преминем към следващия въпрос, съм длъжен по правилник да ви направя едно съобщение, което ми е предадено от администрацията на Народното събрание с днешна дата:
Днес, 7 април 2006 г., в Народното събрание постъпиха следните искания от главния прокурор на Република България:
1. Искания № 627-00-3, № 627-00-4, № 627-00-5 и № 627-00-6 за даване на разрешения за възбуждане на наказателни преследвания срещу Юксел Али Хатиб, народен представител в Четиридесетото Народно събрание.
2. Искане № 627-00-7 за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Владимир Първанов Кузов, народен представител в Четиридесетото Народно събрание. Като пояснение е посочено, че народният представител Владимир Кузов е декларирал днес, 07.04.2006 г., с вх. № 654-00-142, писмено съгласие по чл. 70, ал. 2 от Конституцията на Република България.
3. Искания № 627-00-8, 627-00-9 и 627-00-10 за даване на разрешения за възбуждане на наказателни преследвания срещу Иван Петков Даков, народен представител в Четиридесетото Народно събрание.
4. Искания № 627-00-11, 627-00-12 и 627-00-13 за даване на разрешения за възбуждане на наказателни преследвания срещу Фидел Димитров Беев - народен представител в Четиридесетото Народно събрание.
5. Искане № 627-00-14 за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стоян Проданов Иванов – народен представител в Четиридесетото Народно събрание.
6. Искания № 627-00-15, 627-00-16 и 627-00-17 за даване на разрешения за възбуждане на наказателни преследвания срещу Йордан Димитров Костадинов - народен представител в Четиридесетото Народно събрание.
Исканията ще бъдат размножени и раздадени на народните представители. Днес парламентарните групи ще получат копия от исканията.
Поради големия обем на приложения към исканията доказателствен материал, той ще бъде на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
7. Искане за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу о.р. генерал майор Атанас Петров Атанасов – народен представител в Четиридесетото Народно събрание.
Това искане е заведено в регистратурата за национална класифицирана информация на Народното събрание, пл. “Александър Батенберг” № 1, ет. 2, под № 1-І-47/07.04.2006 г. и ще бъде на разположение на народните представители при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.
Продължаваме с въпрос от народния представител Иван Георгиев Сотиров относно Решение № 3052-ІІ от 13 януари 2006 г. на Агенцията за приватизация за продажбата на 69,99% от капитала на “Балканкар – Средец” АД, София.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин заместник министър-председател, приватизацията на дружеството “Балканкар – Средец” АД открива един социален и икономически проблем. Обявената приватизационна процедура предопределя сделка при явно непазарни и неизгодни за държавата условия. Ако приватизацията бъде реализирана по този начин, дружеството и активите към него – на стойност над 40 млн. евро, ще бъдат продадени за 3-4 пъти по-ниска стойност. Очевидно е, че зад идеята  с тази приватизационна сделка да бъде осигурен пазар на кари и с това да бъдат гарантирани работни места на заетите работници се крие амбицията да бъде подарена на някого недвижима собственост в центъра на София с площ 122 декара плюс две почивни станции – едната близо до Боровец – 27 декара земеделска земя, а другата в Китен със 17 декара площ.
Ясно е, че всеки инвеститор ще предпочете да реализира бърза и сигурна печалба от имотите на дружеството, а не да полага усилия, за да спасява производството и работните места на хората, работещи в “Балканкар – Средец” АД. Стойността на обезщетението за неизпълнение на социалните и други ангажименти от страна на бъдещия инвеститор ще бъде в пъти по-ниска от печалбата при бърза ликвидация на активите, която е възможна само при неизпълнение на тези ангажименти.
Господин Калфин, моят въпрос към Вас е: дали такъв тип сделки са част от приватизационната политика на правителството и дали ще предприемете действия в защита на обществения интерес за прекратяване на тази приватизационна процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Сотиров!
Приватизационните сделки с корпуционен привкус бяха характерни за едно друго правителство, което преди известно време управляваше България. Това по края на Вашия въпрос.
По отношение на приватизацията на “Балканкар – Средец”. Вие направихте доста заключения, включително с оценки, числа и така нататък, може би е интересно откъде стигате до тези заключения. Ще оценим и ще преценим това, което казвате, за различните стойности, които споменахте.
Какви са фактите? Обявена е процедура за приватизация на 70% без малко от активите на “Балканкар – Средец”. Държавното участие в капитала на всички търговски дружества, съгласно Закона за приватизация, се счита за обявено за приватизация от момента на влизането в сила на закона, което значи, че законовото основание за започване на тази процедура е именно в Закона за приватизация.
Агенцията за приватизация при подготовката на процедурата е поставила четири основни цели: първо, осигуряване на положителен икономически ефект от приватизацията; второ, запазване и развитие на дейността на дружеството; трето, осигуряване на запазване на заетите лица в дружеството и четвърто, осигуряване на постъпления в държавния бюджет от приватизацията на дружеството.
След анализ на правното и финансово състояние Агенцията за приватизация в рамките на своите правомощия е преценила, че същите могат да бъдат постигнати посредством следните условия:
1. Продажба на държавно участие в капитала на дружеството, а не чрез продажба на отделни обособени части. Във Вашия въпрос се съдържа имплицитно предложението да се продават отделни части, включително и площи на дружеството като обособени части, което би довело може би до по-висока цена, но няма да доведе до запазване на производството.
2. Въпреки препоръчителния характер на предложения оценителски доклад, оценителският доклад предлага първоначална цена 15 млн. лв., агенцията завишава тази минимална първоначална цена на 20 млн. лв. Депозитът за участие в процедурата е 4 млн. лв., което показва, че се очаква да се достигне много по-висока цена от тази минимална, посочена в документите.
3. Метод за приватизация. Това е конкурс на един етап, като с този метод се постигат няколко основни цели. За сравнение ще ви кажа, че “Балканкар – Шести септември” беше продаден миналата година на борсата, в резултат на което предприятието е закрито. В момента се строи магазин на негово място.
По отношение на “Балканкар – Средец”. Условията, които би трябвало да има кандидатстващото дружество, са следните: специфичен предмет на дейност, който то осъществява; вещно-правен режим на недвижимите активи, включени в капитала на дружеството, като се има предвид, че има несъответствие между площите на терените, отразени в нотариалните актове, и скиците и отразените в активите на дружеството терени.
На следващо място, има необходимост от коригиране на сметка 201, като бъде вписан действителният размер на притежаваните от дружеството терени.
На следващо място, отписване от баланса на дружеството на имот, находящ се в с. Китен, област Бургас.
На следващо място, отрицателният финансов резултат, който е загуба в размер на 686 хил. лв. за 2004 г. и 81 хил. лв. загуба за миналата година, които също трябва да се вземат предвид.
Освен това, дружеството има неизпълнени или неуредени задължения към държавата, общината, осигурителни органи, персонал и така нататък, в смисъл дружеството има редица пасиви.
Какви са следприватизационните задължения на купувача?
За срок от три години се забранява извършване или допускане на промяна в основния предмет на дейност на дружеството. За срок от три години се забранява прехвърляне на трето лице собствеността върху акциите, както и забрана за прехвърляне на трето лице на правата и задълженията, произтичащи от приватизационния договор. Забранява се намаляване на участието на купувача в дружеството под 51% за срок от три години. Задължава се купувачът, като мажоритарен собственик на капитала, за срок от три години да не допуска предприемане на действия по ликвидация или преобразуване на дружеството. Купувачът се задължава чрез участието си в капитала на дружеството да запази съществуващия към датата на влизане в сила на приватизационния договор брой средносписъчна численост на персонала по трудов договор за срок от три години.
При неизпълнение на тези задължения, съгласно трайната практика на Агенцията за приватизация, е предвидена неустойка в размер на 50% от покупната цена. При неизпълнение на задължението за запазване на средносписъчната численост на персонала неустойката е в размер на 100% от средната работна годишна заплата на хората, които ще са съкратени евентуално.
Какви са квалификационните изисквания към участниците в процедурата, за да се гарантира, че в процедурата участват само фирми, които развиват производството на кари?
Първо, кандидатът трябва да бъде търговско дружество с основен предмет на дейност, съгласно съдебната му регистрация, производство на машини и възли и детайли за тях.
Второ, кандидатът трябва да има приходи от основна дейност по горната буква не по-малко от 15 млн. лв. годишно за последните две финансови години. Това са кумулативни искания, в смисъл те трябва да бъдат изпълнени едновременно.
Трето, кандидатът трябва да притежава дълготрайни материални активи, необходими за осъществяване на основната дейност в размер не по-малък от 15 млн. към последната финансова година.
На четвърто място, кандидатът трябва да има положителен финансов резултат от дейността си за последната финансова година.
Чрез тези предварителни квалификационни изисквания Агенцията за приватизация поставя ограничения само дружества, които са печеливши, които работят в тази сфера и които са големи, да кандидатстват за покупката “Балканкар-Средец”.
Към документите са проявили интерес 33 дружества, което доказва висок пазарен интерес и мисля, че те гарантират нормална пазарна процедура и получаване на справедлива цена. От тези 33 дружества, които са проявили първоначално интерес, 13 отговарят на условията, които преди малко споменах, на които трябва да отговаря купувачът за подобно дружество. От тези 13 дружества 6 са закупили в срок документацията за приватизация. Очаква се на следващ етап да внесат депозити и да обявят своите оферти. При тези условия  Агенцията за приватизация е направила всичко възможно да бъдат запазени именно дейността и характера на предприятието като производител на кари и в процедурата участници да бъдат само фирми, които са големи производители на кари и имат възможност да развиват допълнително по-нататък тази дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Сотиров. Имате две минути за реплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Калфин, в началото искам да възразя на маниера, който вече става система – миналата седмица на питане на премиера, сега при Вас, да се отговаря на въпрос на народния представител или на питане в стила: “Защо у вас бият негрите?”. Моята препоръка е, първо, като се отговаря, да се отговаря по същество на въпроса, а не да се правят квалификации. Това, което съм поставил като питане, е принципен въпрос, защото и в стратегията за Авиокомпания “Балкан”, и тук изобщо се наблюдава една тенденция, при която имоти, които биха могли да продадат или държавна собственост, които биха могли да бъдат приватизирани с възможност да се получи действително една пазарна цена, се продават по начина, който до голяма степен предопределя кой ще ги вземе.
След време може, надявам се да не изляза лош пророк, пак да говорим на тази тема. Ако това предприятие бъде приватизирано по този начин, мога да ви гарантирам, че никой няма да държи 122 дка в центъра на София на изключително атрактивно място за всичко друго, но не и за производство, за да запази този тип дейност. Който и от инвеститорите да стане собственик на това предприятие след приватизацията, мога да ви гарантирам, че ще трансформира производството. Отделен е въпросът доколко в България се спазват тези ангажименти. Знаем какъв е следприватизационният контрол, знаем, че винаги се намират вратички да се заобиколят нещата. Мога да ви гарантирам, че ще се намери начин, при който когато имотът е в пъти по-скъп, отколкото ще бъде рентабилността на запазването на производството на това място и в този обем, ще бъдат заобиколени клаузите, няма да има следприватизационен контрол и реално държавата ще продаде предприятието в пъти по-ниска цена, отколкото реално може да бъде взето на пазара. Никой няма да поддържа на това място такъв тип производство, още повече, че това, което казахте – завод “6-ти септември”, беше заводът, който действително имаше много по-модерно оборудване и ако трябваше да бъде запазено като строително производство, трябваше да бъде там, но това вече е въпрос на преструктуриране и на предходното правителство. Завод “Средец” е изключително амортизиран, на много ниско технологично ниво и никой няма да инвестира там, на това място, да запазва производството. Можеше да се предвиди съвсем друга стратегия, при която да се пренасочат производствената площадка и мощностите на друго място, а този терен да се продаде, както е в питането, по друг начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли думата за дуплика, господин министър? Не желаете.
Преди да преминем към следващия въпрос от господин Станилов, искам да направя още едно съобщение, моля да го отбележите:
Комисията по правни въпроси е внесла доклада за обсъждане, общия проект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Докладът, съдържащ този общ проект, е внесен на днешна дата в Народното събрание, моля да се има предвид това обстоятелство във връзка с подготовката за второ четене на законопроекта.
Въпрос от народния представител Станислав Станилов относно отнемането на седалището на Дружеството на етническите българи “Единство” в град Констанца.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Българското национално малцинство в Румъния е признато официално. Въпреки това румънските власти провеждат постоянна политика на подтискане на правата на българите, като създават пречки за нормалното функциониране на техните сдружения. Скандално известен е случаят с Ботевото училище в Букурещ, в двора на което бе построена бензиностанция на “Шел”. Теренът тогава предостави столичният кмет Басеску, който сега е президент на Румъния.
Сега научих, че по решение на румънското правителство на 12 януари 2006 г., подписано от министър-председателя Таричано, седалището на Дружеството на етническите българи “Единство” в град Констанца е предадено на румънската агенция САПАРД. Фактически без особени основания този имот е одържавен, като не е предоставена равностойна компенсация. Дружеството притежава необходимите документи, издадени от общината в Констанца, с които се признава неговата собственост.
В тази връзка моят актуален въпрос към Вас е: какво прави българското Министерство на външните работи, за да защити правата и интересите на етническите българи в Румъния и какви мерки ще вземе в случая със сградата на българското дружество в Констанца? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Станилов.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов! Благодаря Ви за този въпрос, защото той действително предизвика доста емоции и брожения, и то съвсем основателно, в редиците на дружество “Единство” в Румъния. След 1989 г. българското малцинство в Румъния беше официално признато и заедно с другите малцинства в тази страна получи по-голяма възможност за изява на своето национално самосъзнание. В момента на територията на Румъния развиват дейност четири организации на етническите българи: Съюз на българите от Банат, Асоциация на българите от Румъния “Братство”, Културна асоциация на българите от Румъния и Асоциация на българите в Румъния “Кирил и Методий”.
Българското малцинство има свой представител в Камерата на депутатите на румънския парламент по право. В момента това е народният представител Николае Миркович.
През последните 16 години основна задача на българската държава и, разбира се, респективно на българската дипломация, е да способства за практическото реализиране на законово предоставените права на сънародниците ни в Румъния за съхраняване на тяхната културна, езикова и религиозна идентичност и укрепване на връзките им с нашата родина. Дейността в тази насока е твърде широка и многопланова. Ще посоча само няколко неща, които сме извършили през 2005 г.
В началото на учебната 2005-2006 г. в училището с изучаване на български език “Христо Ботев” в Букурещ преподава учител, изпратен от България. Ежегодно се предоставят по 20 стипендии за обучение на студенти от български етнически произход от Румъния в български висши учебни заведения. За съжаление тези стипендии не се оползотворяват изцяло поради недостатъчен интерес.
Отпускат се и целеви стипендии за усъвършенстване на учители по български език в Специализирания център в Габрово. Изпратени са значително количество учебници по български език, литература и история за целия курс на обучение от І до ХІ клас, художествена литература, речници, аудио- и видеокасети. Представители на българското малцинство в Румъния активно се привличат и участват в отбелязването на националния празник на Република България, а също така и на 24 май, 2 юни, годишнините на Ботев и Левски, религиозни празници, участват в симпозиуми и кръгли маси. Българският посланик е посетил и организирал срещи със сънародниците ни от Банат, Галац, Тулча, Браила, Констанца, Търговище, Брашов. Оказана е помощ на Съюза на банадските българи за решаване на определени въпроси, включително пред местната администрация в Тимишоара и Арат.
През юли 2005 г. 50 младежа от български произход от Румъния бяха изпратени на почивка в Кранево. По молба на кмета на с. Остаг Бешенов Министерството на външните работи поръча изработването и предоставя на Банатското дружество 16 бр. български национални носии, като Банатското дружество беше снабдено и с футболни екипи. Дарили сме две компютърни конфигурации на дружества в Букурещ и Банат за 2005 г.
Един от основните проблеми, по който и Вие поставяте Вашия въпрос, е свързан с реституирането на имотите, принадлежали на нашите общности и отнети от комунистическия режим. Този въпрос неизменно се поставя на всички двустранни срещи на политическо равнище, включително и при последните посещения на президента и на министър-председателя в Румъния. Чрез посолството ни в Румъния Министерството на външните работи през всичките тези години е оказвало методическа, юридическа и финансова подкрепа на българските дружества в усилията им да реституират отнетите им преди 1989 г. имоти.
Чрез нает от посолството адвокат беше подадена нова молба от страна на ръководството на Асоциацията на българите в Румъния „Братство” за възстановяване на собствеността върху терена на бившето училище „Христо Ботев” в Букурещ, както и на имоти в други градове.
Що се отнася до конкретния случай от Вашето питане, следва да се посочи, че на 28 февруари в министерството постъпи информация за решението на румънското правителство № 45 от 12 януари 2006 г. да предостави сградата, в която се намира седалището на дружество „Единство” в Констанца, за ползване от Агенция „САПАРД”. Още на следващия ден – 1 март т.г., в Министерството на външните работи беше извикан румънският посланик от директора на Дирекция „Европа-1”, където са страните от Югоизточна Европа, на когото беше поставен въпросът за преразглеждането на решението, или ако това е невъзможно, да се предостави за ползване от българското дружество на равностойно седалище. По молба на посолството депутатът от българското малцинство е разговарял с префекта на Констанца и с министъра за връзка с парламента, които са изразили мнение, че при изготвянето на правителственото постановление е допусната грешка и търсят начини за поправянето й.
Последната информация, получена чрез посолството ни, е, че в резултат на нашата намеса на дружеството в Констанца е било разрешено да ползва и занапред седалището си в същата сграда.
Генерално въпросът би могъл да се разреши с реституирането на сградата, което очевидно няма да бъде лесно, тъй като нито едно национално малцинство в Румъния досега не е реституирало имот. Наред с политическите и дипломатическите средства е необходимо да се използват и възможностите, които ни дава местното законодателство, за евентуално реституиране на сградата. Очевидно е, че са необходими общи усилия и ангажираност от българската общност в Румъния, от Министерство на външните работи, от Агенцията на българите в чужбина, както и от Министерския съвет за оказване на подкрепа в решаване на подобни казуси и за защита на интересите на нашите сънародници в чужбина. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Станилов, заповядайте за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! От формална гледна точка Вашият отговор изглежда напълно удовлетворителен и пълен.
Трябва да отбележа обаче две неща. Първо, че от гледна точка на местното законодателство на практика този имот е реституиран и той е собственост на дружеството в Констанца. Тук възниква въпросът дали българската държава ще упражни натиск това да стане и на следващо равнище.
Знам, че румънските власти винаги и към всички малцинства се проявяват по този начин, но това не е за коментар в Народното събрание.
В тази връзка искам да Ви кажа още нещо. Имам, за разлика от българите в Косово, имам директна връзка с всички дружества на българите в Румъния. Впечатленията на тези хора са следните. Представителят на българското малцинство в румънския парламент е от банатските българи. Той се грижи предимно за техните интереси и се занимава главно с тях. С другите представители на други сдружения на българите – в Констанца, в Букурещ и в Браила, той изобщо не иска да се среща. Например, изобщо не се е срещал с председателя на дружеството в Букурещ. Моля да имате това предвид и да обърнете внимание на този въпрос. Разбира се, вие не можете да контролирате румънски депутат и не можете да имате каквото и да било отношение към това, но все пак обърнете внимание и на другите сдружения, тъй като пак ще повторя, че в традицията на българската дипломация е да не се занимават с тези хора, за да не се усложняват отношенията с въпросната държава.
Българите от Румъния, с които аз разговарям по телефона периодично, също са с подобно впечатление. И моля да имате предвид това. Те смятат, че българската държавна власт под влияние на партньорството си с Румъния за влизане в Европейския съюз не упражнява достатъчно влияние върху румънското правителство в защита на българските интереси там в това отношение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин министър, ако желаете, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми проф. Станилов! Действително, бих могъл само да потвърдя, че българското Министерство на външните работи е много ангажирано със защита на правата на българското малцинство в Румъния. Това е признато. Това не е проблем на отношенията ни с румънската държава. Няма нищо незаконно. Това, към което ние се стремим, е да ги подпомагаме, да се спазват учредените им със закон права и за запазване на тяхната идентичност.
Споменах, че има няколко дружества на българите в Румъния.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Това е български навик!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Да, това нещо е български навик, но биха ни улеснили, ако самите те потърсят някакво обединение.
Пак казвам: готов съм в посолството, ако искате заедно с Вас ще разгледаме въпросите, ще организираме колкото трябва нови срещи. Изредих само какво сме направили за миналата година. Имаме постоянно внимание към българските общности там. Ако има нови искания, ще направим нови срещи, там, където има възможност, ще помогнем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Следва въпрос на народния представител Ваня Цветкова относно проект на ПРООН към министър Калфин. Госпожа Цветкова отсъства.
Затова преминаваме към следващото питане от народния представител Ариф Агуш относно актуалното състояние на предложение за възстановяване на контролно-пропускателния пункт между Република България и Република Гърция при с. Горна Арда. Заповядайте.
АРИФ АГУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател и министър на външните работи, уважаеми дами и господа народни представители! Моят актуален въпрос е за състоянието на граничния контролно-пропускателен пункт между Република България и Република Гърция при с. Горна Арда.
Този гранично контролно-пропускателен пункт съществува от 1914 г., работил е до 1941 г., след това по време на войната съществуването му е прекъснато – от 1944 г. до 1947 г. После митницата е закрита до ден-днешен.
Пътните и транспортните условия се оценяват като много добри, защото е съществувал един стар византийски и римски път. Съществуват условия не само за развитие на пътна мрежа, но съществуват и условия за развитие на железопътен транспорт. Именно там е съществувал проектът, който се нарича „Железопътно пресичане на централните Родопи”, известен още от 1911 г.
Съществото и най-важното на този път, е че той географски разделя границата. Той е естествен географски център на българската граница от Свиленград до Кулата. Всеобщо известно е, че Беломорието и Родопите са един естествен икономически ансамбъл. Всякакви такива граници са довели до изолирането на голяма част от населението от икономическия живот на Беломорието.
Създалите се условия от членството на България в Европейския съюз са именно в това, че ще се подобри режимът и ще паднат границите.
Оттук е и моят актуален въпрос към Вас: направени ли са необходимите стъпки, съобразени с факта, че от 1 януари 2007 г. ставаме членове на Европейския съюз, за включването на ГКПП при с. Горна Арда в спогодбата между България и Гърция, която предстои да бъде подписана, доколкото ми е известно в края на м. април? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Агуш! Задавате действително един много важен въпрос – важен за цялото население в този район, който се поставя отдавна. Спомням си, че преди две години имаше една съвместна младежка среща в този регион, когато отново се постави въпросът и отново говорихме. Общината в Смолян също е много ангажирана с този въпрос и работи отдавна по него.
Действително има основание и Вие, и нашите сънародници, които живеят в този район, да настояват максимално за откриването на нов граничен пункт.
През последните години развитието на пресечни пунктове на България със съседните страни има своя динамика, като е характерно, че онаследената инфраструктура от периода от 50-те до 90-те години не отговаря – и за това също сте прав – на съвременните изисквания. Говоря за пунктовете, работили до 1990 г.
Граничните общини в България са над 70. Тези гранични контролно-пропускателни пунктове, които понастоящем не действат, се характеризират с ниски показатели на инвестиции, нисък национален доход на глава от населението, висока безработица и прогресиращо обезлюдяване. Това прави въпроса за разкриване на нови пресечни точки с нашите съседи изключително актуален. Днешното състояние на граничните общини се дължи преди всичко на тяхното периферно местоположение, далеч от центровете на комуникация и растеж.
Ето защо българските правителства насърчават развитието, сътрудничеството и контактите на местно равнище в пограничните райони и отдават приоритетно значение на изграждането на инфраструктурата, свързваща я със съседните държави. Граничните контролно-пропускателни пунктове са неразделна част от тази инфраструктура. Това е един от приоритетите на българското правителство.
По държавната ни граница с Република Гърция функционират три гранични контролно-пропускателни пункта, последният от тях – Илинден-Ексохи  беше открит в края на миналата година след близо 10-годишно усилие в присъствието на държавните глави на двете страни.
Този граничен пункт – Илинден – е първият от трите нови гранични контролно-пропускателни пункта, които са част от подписаната през 1995 г. спогодба между България и Гърция. Продължават усилията по реализацията на другите два пункта. Това са пунктовете Елидже-Рудозем-Ксанти и Маказа-Кърджали-Комотини.
В резултат на постоянните настоявания на българското правителство и заявената политическа воля от двете страни по време на официалното посещение на министър-председателя на Република Гърция в София, което предстои след десетина дни – на 14 април, ще бъде подписана спогодба между двете правителства за откриване на нов граничен контролно-пропускателен пункт и пътна връзка между двете страни, свързваща Ивайловград с Кипринос. С подписването на спогодбата ще се създаде правната база за изграждането на този граничен пункт.
С Протокол № 19 от заседанието на Министерския съвет бяха одобрени проектите за откриване на други два нови гранични пункта между България и Гърция – Аврен-Миртиски и Златоград-Мики, община Ехинос, област Ксанти.
Държа да отворя една скоба и да кажа, че решението на Министерския съвет е първа крачка. Има договаряне с гръцката страна, получаване на съгласие от гръцка страна и изграждане на съответната инфраструктура.
Що се отнася конкретно до поставеното от Вас питане за възстановяване на граничния контролно-пропускателен пункт между България и Гърция при с. Горна Арда, действително Вие сте съвсем прав – там инфраструктурата е в много добро състояние. Естествено има довършителни работи, но не са големи. Освен това общините от двете страни на границата, доколкото знам, работят много активно, има силно желание за откриването на този пункт. Той ще даде възможност и за развитие на туризма по цялото течение на реката.
В духа на Концепцията за развитието и модернизирането на регионалната инфраструктура Министерството на външните работи е включило в основните теми за разговори между българския и гръцкия премиер следващата година откриването на нов граничен контролно-пропускателен пункт именно при с. Горна Арда, както става дума и във Вашия въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Агуш, заповядайте – Вие сте в режим на питане, така че имате възможност за два уточняващи въпроса.
АРИФ АГУШ (ДПС): Аз благодаря на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Калфин за положените усилия. Считам, че въпросът ми е бил навременен, за да е включен в програмата за следващата година. Нашите надежди и надеждите на населението са, че с приемането ни в Европейския съюз падането на границата ще бъде първият знак за членство в Европейския съюз, а там остава съвсем малко, за да бъде завършен проектът. Два километра имаме в българската страна, 800 метра имаме от гръцката страна, най-северната гара на Гърция – гара Паранести, е на 20 км. Ще моля просто въпросът да се приеме присърце и да се завърши докрай. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Вие всъщност приключихте процедурата, по същество изразявайки отношението си към отговора на господин министъра.
Последният въпрос към него е от народния представител Константин Димитров относно корупция в Министерството на външните работи.
Заповядайте, господин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! На 18 януари 2006 г. Демократи за силна България попитахме премиера Станишев кои държави имат резерви към членството на България и какви политически и дипломатически действия ще предприемем, за да ги убедим, от една страна, да ратифицират договора за присъединяване, а, от друга страна, да преодолеят резервите си към пълноценното членство на България на 1 януари 2007 г.
Очевидно господин Станишев не беше информиран за сериозните резерви, за проблемите по пътя към евентуалното налагане на предпазни клаузи. Това може би даде основание на Министерството на външните работи да обяви конкурс за обществена поръчка за лобиране в полза на нашето пълноправно членство на 1 януари 2007 г. За голямо съжаление конкурсът направи така, че офшорната фирма “Ай Джей Интернешънъл Инк.”, представлявана от господин Шимон Шевес, да спечели този конкурс. Злополучната сделка беше широко огласена от медиите и под натиска на общественото мнение Вие, господин министър, съдействахте за това тази сделка да бъде анулирана.
За съжаление остават няколко въпроса, които ние очакваме да получат адекватен, директен отговор тук - в пленарната зала.
Първо, какви суми е трябвало да бъдат заплатени от Министерството на външните работи за услугите на господин Шевес и фирмата “RSLB Partners”, която той представлява?
Бихте ли обяснили как лице с две присъди като господин Шевес може да помогне на България пред европейските страни членки?
И важни практически въпроси: кои са собствениците на офшорната фирма от Вирджинските острови, тази офшорна фирма се нарича “Ай Джей Интернешънъл Инк.”, и бихте ли ни запознали с основанията на комисията в рамките на Министерството на външните работи, които са довели до избор именно на тази фирма, а не на другата фирма, участвала в обявената от Вас обществена поръчка? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров!
За съжаление от обосновката на Вашия въпрос разбирам, че се отнасяте доста небрежно към изискванията за обективност и коректност, които според мен са задължителни в Народното събрание. Ако отворите протоколите на Народното събрание, ще видите, че направените от Вас констатации по отношение на изказвания на министър-председателя просто не са верни.
Аз вече имах възможност да изнеса цялата информация, свързана с процедурата и договора с “Ай Джей Интернешънъл”. Министерството на външните работи обяви публичен конкурс за наемане на консултантска фирма, която да подпомогне пълното и обективно представяне пред страните – членки на Европейския съюз, на всички промени, които се извършиха и се извършват в България. Тази практика е разпространена в много страни.
Конкурсът беше обявен по всички изисквания на Закона за обществените поръчки. Той беше публичен, обявен в Интернет. Дори лидерът на вашата партия съобщи публично за неговото съществуване и призова повече фирми да се включат в кандидатстването. Тогава срокът още не беше изтекъл. При избора на победител бяха спазени всички законови изисквания и процедури. Договорът така и не влезе в действие поради факта, че фирмата се отказа от него, преди да бъдат комплектовани всички документи, необходими за влизането му в действие. По договора не е изплатена нито една стотинка и не са нанесени никакви щети на държавата.
Факт е, че при тази процедура беше допуснат един пропуск. Договорът ни беше предложен за подпис, без да е получен един от необходимите документи, а именно документ, който да потвърди собственоръчно подписаната от изпълнителния директор Декларация за чисто съдебно минало. Държа дебело да подчертая, че този пропуск беше установен незабавно и авансово плащане по договора не беше направено. Плащането беше спряно в изчакване на този документ, далеч преди медиите да проявят интерес към господин Шевес. Това означава, че системите за контрол в министерството работят ефективно.
Проверката, която назначих в министерството, показа, че в този случай няма нарушение на закона и съществуващите процедури. Има пропуски във вътрешноведомствената организация. Затова наложих административно наказание и издадох заповед да ми бъде предложено подобряване на вътрешната организация и процедури за обявяване на конкурси и сключване на договори за обществени поръчки, така че да се гарантира тяхната максимална прозрачност, обективност и пълна законосъобразност.
Днес следобед ще обсъдим в министерството направените предложения и ще издам заповед, с която да бъдат направени промените.
Тук искам да отворя една скоба и да подчертая, че въпреки различните инсинуации основно раздухвани на сайта на една близка до вас неправителствена организация и едни медии, които не са известни с любовта си към нашето присъединяване към Европейския съюз, ние така и не можем да констатираме дали действително тези обвинения към господин Шевес са верни или не. Те биха били констатирани с получаването на този документ. Този документ така и не беше получен. Господин Шевес се отказа от договора.
Уважаеми господин Димитров, уважаеми госпожи и господа! За мен този случай е приключен. Няма създадени негативни правни последствия за държавата. Не е похарчен нито един лев. Цялата процедура беше максимално законосъобразна и прозрачна. Дори договорът е предоставен на медиите. На всички въпроси, които задавате за неговото съдържание, беше отговорено на журналистите на пресконференция и те са абсолютно публични.
Същевременно можем да направим няколко важни извода: първо, вниманието беше привлечено от този договор, защото той беше направен публично, за първи път в България. Направих си труда и намерих официално декларирани в Съединените щати за периода 1997 г. – първата половина на 2005 г., от предишните две правителства, 50 договора за правни консултантски и лобистки услуги, сключвани от предходните две български правителства. Само за част от тях е декларирана сума. Декларираната сума надвишава изплатени 2 млн. 100 хил. долара! Очевидно са платени много повече милиони лева. За разлика от предишните две правителства аз за първи път направих публична процедура. Не ми е известна досега да е правена такава.
Второ, досега само в Съединените щати са декларирани пет договора, сключвани от българското правителство с фирма, чийто изпълнителен директор е господин Шевес за периода 2003-2005 г. Информация за това се е появявала и в българските медии още през 2004 г., включително и с името на въпросния господин. Защо тогава не беше проявен този интерес към миналото на господина, който се повява днес? Още повече, че за разлика от сега по тези договори са изплатени реални и значителни суми. Може би сега периодът изглежда по подходящ за тези “откриватели” на данни от миналото?
Трето, очевидна е необходимостта от конкретни и решителни мерки за създаване на максимално открити и не будещи никакво съмнение за злоупотреби процедури за изразходване на обществените средства. Във връзка с това предлагам на уважаемите народни представители да приемат действително Закон за лобизма, който да направи максимално прозрачни механизмите, с които се плащат пари за получаване на политическо влияние, независимо дали тези пари се насочват към български партии и политици или към резултати в чужбина. Не е редно за подобни договори на българското правителство да научаваме по-лесно от американски сайтове.
Предлагам освен това парламентът да създаде временна комисия, която да анализира всички досегашни консултантски или лобистки договори, които са сключвани от предишните български правителства, по каква процедура са сключвани, кой е вземал решението, какви са постигнатите резултати. Сигурен съм, че при една такава проверка ще излязат много интересни факти и така ще може да се направи разликата между зърното и плявата.
Обръщам се и към медиите, особено към тези, които бяха най-шумни през последните седмици – нека те също да направят собствените си независими проучвания на тези минали договори и да ги представят публично. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин вицепремиер. Действително един добър, открит отговор, с голямо удоволствие го изслушах. Вие уточнихте няколко важни неща: първо, че действително не по волята на Министерството на външните работи бе прекратен този позорен договор, а поради това, че господин Шевес се изтегли от тази сделка под натиска на общественото мнение.
Бих искал да ми отговорите още веднъж настоятелно на въпроса: кои са собствениците на тази фирма, на тази офшорна компания – първо?
Второ, да Ви попитам какви санкции предвиждате за членовете и може би на ръководителя на комисията по тази обществена поръчка, които не са изискали този изключително важен документ, а именно свидетелството за съдимост?
И, разбира се, третият много важен въпрос се съсредоточава в следното: кога Вие бихте могли да ни дадете по-пълна информация за това кои са сключили договорите между господин Шевес и българското правителство в периода 2003-2005 г.? Ще се радвам, ако запознаете народното представителство с проверката, която вече сте направили във връзка с предходни контакти на господин Шевес с представители на институциите в България както по линия на Социалистическия интернационал, така и по линия на отношенията с този и предходния кабинет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика, господин министър?
Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Димитров, в процедурите по уточняване на подобни договори не се иска представяне на собствениците на фирмата още повече че ако Ви питам кой е собственик на “Кока-Кола”, сигурно ще се затрудните да ми кажете. Въпреки това Вие сте прав. Това са част от новите процедури, които свръх закона приемаме сега в Министерството на външните работи, като това нещо също ще се проверява. Ако беше проверявано, когато лидерът на вашата партия продаваше Авиокомпания “Балкан”, сигурно щяха да се направят също подобни изводи с господин Гад Зееви. Може би тогава сте имали по-добър опит в проверяване на миналото, но при всички случаи комисията, която е работила в Министерството на външните работи, не е нарушила нито закона, нито процедурите. Именно, за да не се получава това нещо в бъдеще, назначих дисциплинарен съвет, който гледа всички процедури. Пак ви казвам, има административен пропуск, който не е свързан с нарушаване на закона. Пак казвам, че договорът не е действителен и не е влизал  сила, защото незабавно – няколко дни преди да се появи информацията в медиите, ние установихме веднага след подписването му, че липсва този документ и го задържахме.
Преди това въпросният господин е подписал собственоръчно декларация, че няма присъди, че отговаря на Закона за обществените поръчки, така както се изисква. Доколкото разбирам, това и в писмото до нас, с което се отказва от договора, го има.  Той след това казва, че държи на този си подпис и че тези присъди, които се появяваха в Интернет или са отменени, или другата, понеже е административна, не влиза в неговото съдебно досие.
Аз не мога да коментирам, защото не сме стигнали до етапа за получаване на неговия документ. Просто договорът беше невалиден. Това беше установено в министерството и не е извършено никакво плащане.
В бъдеще ви уверявам, че няма да има такива пропуски. Пак казвам, няма нарушение на закона в случая, както и на процедурите.
Що се отнася до договорите, сключвани преди това не с тази фирма, а с друга фирма, в която фигурира господин Шевес, те са сключвани от Министерство на финансите. Това, което ние проверихме, е достъпно в Интернет сайтовете. Аз затова казах, че тези договори в България не се обявяват, а се обявяват в американски сайтове, и аз мога да ви кажа по години от 1997 г. колко такива договори са сключени от предишните две правителства. Тази информация беше потвърдена и от самото Министерство на финансите, така че, за да разберете характера на тези договори, имате два пътя – единият е да ги поискате от Министерство на финансите, а другият вариант е да ги поискате от Департамента по правосъдие в Съединените щати, където срещу 50 цента на страница ще ви ги дадат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Калфин.
Следващото питане към министър Емел Етем е отправено от народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева относно изразходваните 260 млн. лв. във връзка с наводненията.
Госпожо Манева, заповядайте, за да отправите своето питане към министър Етем.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, госпожо министър! Днес ние имаме към министъра на държавната политика при бедствия и аварии един изключително важен въпрос: кои са основните дейности и обекти, за които са изразходвани 240 млн. лв. през 2005 г. във връзка с наводненията, и какви са постигнатите резултати? Въпрос, на който повече от месец чакат отговор хиляди пострадали българи в залетите от поредното наводнение населени места. Въпрос, на който търсят отговор и медиите. Появиха се десетки публикации, от които стана ясно, че преобладаващата част от фирмите, получили средства във връзка с наводненията, са от обръча от фирми на ДПС, че тези фирми са получили средства и даже не са започнали обектите. Стана ясно, че в Пазарджик работят фирми от Разград, и то на сина на депутата Рамадан Аталай. Стана ясно, че за пострадалите са закупени турски фургони на баснословни цени вместо къщи, че общините, управлявани от ДПС, са взели несъразмерно големи средства в сравнение с щетите в техните райони, а общините с огромни поражения и до днес имат само символична подкрепа. Стана ясно, по думите на много кметове, че любимата фраза на министъра на държавната политика при бедствия и аварии е: „Парите вървят с фирмите”.
На 18 март 2006 г. в интервю по Дарик радио министърът на държавната политика при бедствия и аварии съобщи, че през 2005 г. 118 милиона са раздадени, цитирам: “от постоянната комисия към Министерския съвет” и 120 милиона по линията на предприятието, отново цитирам: “за публично администрационни проекти”. И нито една дума какво е направено с тези пари, с тези 240 милиона?! По-късно същият този министър съобщава, че постоянната комисия е отпуснала 5 млн. 640 хил. 506 лв., поразителна точност, за 71 свлачища и 13 млн. 799 хил. 886 лв. за изграждане на подпорни стени. И отново нито дума къде са тези свлачища, за какви свлачища става дума, в кои райони са те, защо вече се говори за 20 милиона, а не за 118 милиона?! Искам да подчертая, че ние поискахме писмена информация от министъра, която ни беше арогантно и недопустимо отказана.
Затова отново Ви питам в Народното събрание: кои са основните дейности и обекти, за които са изразходвани 240 млн. лв. във връзка с наводненията, и какви са постигнатите резултати? И моля да не говорите за правилници, какви права имате, какви мечти имате да имате права. Вие координирате дейността, свързана с разпределението на средствата, Вие носите отговорност, затова искаме ясен, конкретен и изчерпателен отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Министър Етем, заповядайте да отговорите на питането, отправено към Вас.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Понева, госпожо Бабулкова! Отново от начина, по който формулирахте днес от трибуната на Народното събрание Вашето питане, си вадя извода, че Вие май работите на принципа: “Една жена каза”. За съжаление Вие сте бивш министър на Република България и аз не се изненадвам сега защо такива резултати показахте по време на Вашето управление, съдейки от  начина, по който поднасяте на уважаемото депутатство формулировката си – абсолютно неподготвена и некоректна. Или другият извод, който мога да си направя, е, че се опитвате да направите откровени манипулации и внушения чрез трибуната на българския парламент, за да може да употребите това в полза на вашата партия, която вече е със затихващи функции.
И така, за да бъда още по-точна и още веднъж да уведомя чрез трибуната на българския парламент, както досега съм го правила през последните седем месеца, откакто съм министър, българското общество, ще Ви запозная с цифрите точно и ясно. Ще помоля да си извадите листче и химикал и да ги записвате, за да не ги цитирате след това погрешно. Започвам с едно уточнение. Госпожо Бабулкова, госпожо Понева, като министър на държавната политика при бедствия и аварии, аз не разполагам със средства нито ми е вменено задължението да възстановявам каквито и да е щети, нанесени на Република България, по общини, по министерства и т.н. Със заповед на премиера на Република България съм определена, като председател на една междуведомствена комисия, нарича се постоянна комисия, която е към Министерския съвет, в която има представители на всички министерства, на неправителствения сектор, Националното сдружение на общините. Заедно с тези отговорни хора ние разглеждаме и обсъждаме постъпилите искания от различни общини и ведомства, и с оглед на случилото се събитие и потребностите, отпускаме средства за аварийно-възстановителни дейности.
За миналата година средствата, които са отпуснати по линия на Постоянната комисия, за цялата календарна 2005 г., подчертавам, са 118 милиона и 500 хиляди. От тях за преодоляване на щетите от наводненията, защото Вашето питане е първо за 260 милиона, добре, че се коригирахте поне от трибуната на парламента, и става дума само за наводненията – какви дейности и обекти, и аз ще Ви отговоря точно, както сте поставили Вашето питане.
За периода от м. май до м. декември, както знаете от м. май започнаха валежите и наводненията в страната, с решения на Постоянната комисия с номера от СБ 5 до СБ 19 са разпределени общо 79 млн. 824 хил. 330 лв. Това е стойността на 2962 искания. Виждам, че цифрите не Ви интересуват. Явно това, което казах преди малко, е факт – Вие ще опитвате да манипулирате обществото, но аз пак ще повторя: 79 млн. 824 хил. 330 лв. за 2962 искания.
И по-детайлно, защото разбирам, че Вие не сте следили информацията, която аз съм подавала през цялото това време, по разбивки: 32 млн. 739 хил. 391 лв. за възстановяване на участъци от пътища и училища; възстановяване и укрепване на мостове, пешеходни пасарелки, подпорни стени, водостоци, дренажни съоръжения и канавки, или за 1668 искания. За възстановяване проводимостта на речни корита и дерета; възстановяване на предпазни диги, брегоукрепване; възстановяване и премахване на разрушени прагове; възстановяване проводимостта на открити канали, водопроводни и канализационни системи; възстановяване на язовирни стени и съоръжения по водоснабдителните, хидромелиоративни и хидротехнически обекти -  17 млн. 617 хил. 671 лв., или 568 искания. За ремонти на сгради с учебно, здравно, социално и административно предназначение - 11 млн. 781 хил. 382 лв., или 504 искания. В това число 2 млн. 312 хил. 418 лв. за изграждане и ремонт на жилищни сгради. За възстановяване на храмове - 351 хил. 258 лв. За провеждане на неотложно спасителни и аварийно-възстановителни дейности от държавни органи – Министерството на отбраната – операция „Феникс”, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Гражданска защита”, Министерството на земеделието и горите, областните управители, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта, Министерството на здравеопазването, общини и др. - 11 млн. 851 хил. 457 лв. Общо 159 искания. За укрепване на свлачища - 2 млн. 792 хил. 599 лв., или  27 искания. За осигуряване на фургони за временно настаняване на пострадалите, чиито жилища са станали негодни за обитаване – 2 милиона. За разплащане на разходи за неотложно аварийно-възстановителни дейности по обекти на железопътната инфраструктура - 941 хил. 830 лв. Тридесет и пет искания.
Или казано накратко – става въпрос за финансиране на общо 2962 искания на територията на цялата страна.
За периода януари-март 2006 г. комисията е отпуснала средства в размер на 5 млн. 696 хил. 011 лв. за преодоляване на последици от наводненията – както през миналата година, така и причинени при последната вълна от тази година. Средствата са разпределени по области, общини и по ведомства с оглед на целевото им предназначение. Това са отговорностите, вменени ми като председател на постоянната комисия.
Но за да не ме упрекнете, че не ви давам информация за това какво е направило правителството на Република България във връзка с наводненията, ще се възползвам от конституционното си задължение да ви информирам и за средствата, отпуснати от други институции, за които те са включили съответно договори и носят отговорност. Затова ви предоставям информация за финансиране по линия на Министерството на финансите – това, което не можахте да произнесете, да ви го кажа как е правилно – публични инвестиционни проекти – ПИП, а именно 120 млн. лв., от които за Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Изпълнителна агенция “Пътища” – 50 млн. лв.; за Министерството на транспорта, Национална компания “Железопътна инфраструктура” – 35 млн. лв.; за Министерството на земеделието и горите, Изпълнителна агенция “Хидромелиорации” – 20 млн. лв.; за общините – 10 млн. лв. и за покриване на ДДС – 5 млн. лв.
Ако ми позволите още малко детайли, ще отбележа, че по линия на Министерството на труда и социалната политика бяха отпуснати 9 млн. лв. за подпомагане на пострадалите от наводненията семейства. Общият размер на така финансираните обекти от наводненията, подчертавам, от наводненията – както вие ме питате – от двете правителства през 2005 г. е 208 млн. 824 хил. 330 лв. Повтарям – за наводненията за миналата година двете правителства на Република България са осигурили 208 млн. 824 хил. 330 лв., като по линия на постоянната комисия от 17 август, откогато аз съм министър на държавната политика при бедствия и аварии и съм оторизирана да бъда и председател на тази комисия, са отпуснати 39 млн. 655 хил. 829 лв.
И за да отговоря на третата част от вашето питане, засягаща резултата, ще ви посоча следните данни: от общия брой финансирани обекти за цялата 2005 г., като тук се включват не само наводненията, а от м. януари до м. май всички други бедствия и аварии, сполетели страната ни, то общият брой на обектите е 4 667, от които завършени – 4 433, незавършени – 205, и незапочнати – 29. Средното качество на изпълнението на обектите по сведение на областните управители е добро, като за 30% от обектите е много добро.
Мисля, че при това отчетливо дефиниране на сумите и субектите, получили средства, можете сами да направите извода, че става дума за ясната воля на правителството, което полага всички необходими усилия за преодоляване на последиците от бедствията, сполетели страната ни.
А що се отнася до контрола, при така очертаните параметри на разходване на пари от държавния бюджет, предполагам, че можете да отграничите и въпроса за отговорността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Етем.
Госпожо Понева, заповядайте да отправите уточняващи въпроси към министъра.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо министър, уважаеми колеги! Госпожо министър, от Вашия отговор единствено разбираме колко горе-долу средства са пропилени и присвоени. За човешката трагедия, госпожо министър, се говори с уважение. Скандална е арогантността, с която Вие се отнасяте към нея. “Проблемът на хората с наводнените къщи си е техен”. Една жена вчера каза това. Тази жена бяхте Вие! Нямате право да казвате такива неща, защото Вие носите отговорността и огромната вина, че много хора останаха без домове, а други са с неизползваеми къщи. (Възгласи от мнозинството: “Е-е-е...”.)
Има корупция по високите етажи на властта, която пълзи из държавата и постепенно влошава качеството на живота на хората. Но корупцията, която упражняват представителите на ДПС във властта, пряко застрашава живота и здравето на хората. Тази корупция доведе до неспособността на правителството да се справи с щетите от наводненията и до нулева превенция на риска от бедствията.
Във вчерашното си изказване след срещата с Националното сдружение на общините Вие говорихте предимно в бъдеще време: “ще предприемем мерки, ще определим критерии, ще изготвим методика за оценяване на щетите, ще, ще...”. А какво правихте досега?! Това всичко трябваше да свършите отдавна, но и тогава имахте само добри намерения. Казано е, че пътят към ада е осеян добри намерения. А Вие с Вашите добри намерения превърнахте в ад цели региони в страната.
Въпросите, които ще Ви задам, са следните: защо проверявате само общини, в които щетите са огромни, а са отпуснати минимални средства, а не проверявате такива, на които са отпуснати средства, без дори да са наводнени? След като тепърва ще изработвате критерии за финансиране на ликвидиране на щетите от наводненията, то досега по какви критерии разпределихте средства по общини, обекти и ведомства, като се има предвид, че вече пета година ДПС управлява този ресор в управлението на страната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Понева.
Госпожо министър, заповядайте да отговорите на двата уточняващи въпроса към Вас.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаема госпожо Понева, скандална е Вашата арогантност, Вашата нечуваемост и Вашата гавра с хората, които са пострадали от наводненията, защото хората оцениха това, което българското правителство направи за тях. Тези цифри, за които преди малко говорих, са ясно доказателство каква е политиката на правителството и по какъв начин ние сме се отзовали да решаваме проблемите на тези хора.
И понеже се опитвате отново да манипулирате – как, нали са дадени в райони, където има повече кметове на ДПС, а на други, където нещастните СДС-кметове не са обгрижени. Ако искате, след това ще Ви дам една справка по области, за да си направите сама извода, че това не отговаря на истината. Мога да Ви дам и пример, ако искате, защото виждам, че се смеете. В Пловдивска област са получили 4 млн. 544 хил. 658 лв. Разградска област са получили 3 млн. 334 хил. лв. Ако Вие не можете да смятате, аз мога да Ви направя сметка и да видите каква е разликата в полза на Пловдив.
Що се касае до внушенията Ви за фирмите, които изпълняват възстановителните дейности, знаете, че точно кметовете сключват договори с тези фирми за възстановителни дейности. Вие можете да проверите вашите кметове и аз ще Ви бъда благодарна да ми върнете обратен отговор как вашите кметове са се справили с наводненията и какви фирми те са наели. Но информацията, която аз получавам в момента, и сигналите, които пристигат, се проверяват. С оглед на нарушенията съответно се занимават тези структури според законите на страната, които имат правомощия. Пример за това е Пазарджишка област, където преобладават вашите кметове – община Белово и община Велинград, които още миналата година са дадени на прокурор. (Шум в блока на ДСБ.)
Що се касае до критериите, госпожо Понева, както и преди си позволих да подчертая и Ви подарих правилника, за да го четете, досега комисията е работила именно по този правилник и там са разписани критериите, по които ние сме определяли обектите, които ще бъдат финансирани в тази комисия. Но човек, ако е развиващ се, би трябвало да се учи от грешките си.
Миналата година при тези тежки наводнения, които бяха предизвикателство за цялата страна, за всички структури, включително и за осем милиона български граждани, ние установихме неща, които в този правилник трябва да бъдат актуализирани, не някакви нови различни измислени критерии, а точно подобрени, за да могат да бъдат по-ефективни мерките, които вземаме, и средствата, които отпускаме, да бъдат изразходвани ефективно, защото в страната има разрушения за повече от 1 млрд. лв.
Ясно ви е, че с този бюджет, който гласувахте в Народното събрание от 110 милиона за  постоянната комисия, трудно ще можем да покрием очакванията на всички общини и структури, защото разрушенията са за много по-голяма стойност.
Аз ще ви оставя тази справка по области при госпожа председателя, за да видите всяка област какви средства е получила. Заповядайте, госпожо председател. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Манева, Вие ли ще изразите отношение към отговора на министър Етем? Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА  (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, госпожо министър! Вие не дадохте отговор на нито един от конкретните въпроси, които ние Ви зададохме. Вие не казахте кои са обектите, които са финансирани с тези 240 млн. лв. Вие не казахте какво направихте с тях.
Вие можехте да посочите поне десет обекта, в които нещо е свършено и има резултат. Вие само съобщихте суми, за които има подозрение, че са присвоени, и Вие не опровергахте тези подозрения. Тъкмо обратното, Вие ги затвърдихте, защото за пореден път не желаете да кажете нито един конкретен обект  да назовете, в който сте направили нещо.
Ясен отговор обаче не  съответства на Вашите представи за управление. Вие работите на тъмно! Вие нямате дори страница на министерството, на която можехте да представите тази информация, включително и конкретните обекти,  защото не на мен ми е необходимо да знам всичко това. Това е необходимо да знаят хората. Те се интересуват от конкретните обекти, защото не виждат никаква промяна в наводнените райони. (Реплика на заместник министър-председателя Емел Етем.)
Вие очевидно сте проводник на интересите на обръчи от  фирми (викове в ДПС: „Е-е-е!”),Вие назначавате на възлови места в „Напоителни системи и хидромелиорации” хора, верни на ДПС, и ние виждаме какво се случва с тези обекти.
Участието в управлението, госпожо министър, е преди всичко отговорност. Това не е събрание на ДПС и политическите клишета тук са неуместни. Задължителни са компетентност, честност и отговорност. Вие не притежавате тези черти и затова ние считаме, че Вие трябва да си подадете оставката. Това е единственото решение проблемите в тази област да бъдат решени. Благодаря ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Кажете нещо за Бухово, когато бяхте министър!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Питане към министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров отправя народният представител Мартин Димитров относно рекордната инфлация през м. февруари т.г.
Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС):  Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Мартин Димитров – СДС, Парламентарна група на  ОДС.
През м. февруари т.г., уважаеми дами и господа, отчетената инфлация в България за този месец е най-високата от 2001 г.  насам – 3 процента.  Инфлацията също така за миналата година, която се получи, буди сериозно безпокойство.
Високата инфлация, уважаеми дами и господа, означава най-вече едно нещо – намалена покупателна способност на хората. Тоест, средният български гражданин с едно и също количество пари може да купи по-малко стоки. И колкото повече инфлация се получава в дадена икономика, толкова по-малко стоки може да купува всеки български гражданин.
Искам да обърна по-специално внимание в няколко области. Една такава област, уважаеми дами и господа, са цигарите и алкохолът. Миналата година, не знам дали си спомняте, но ако си спомняте, тук имаше голям дебат по отношение на акцизите в тези две области и правителството направи един скок, обединявайки нарастването на акцизите за няколко години в една година, поради което сега се получава, че цените на цигарите и алкохола,  и най-вече на цигарите, много  сериозно поскъпнаха. Шестдесет и три процента увеличение се забелязва през м. февруари.
Освен по-високите акцизи, правителството въведе административни цени, което означава, че фиксира цените на цигарите. Фиксирането на цените на цигарите наложи от това, че „Булгартабак” не беше продадено и трябваше да бъде защитено по някакъв начин. И правителството какво да направи? Реши да фиксира цените на цигарите. Това доведе до тяхното повишаване. Освен това, вторият ефект, който доведе, е нарастването на контрабандата, уважаеми  господин министър.
Втората област, която заслужава по-особено внимание, са цените на захарта. Там се забелязват няколко будещи безпокойство събития.
На първо място, квотата за внос, който е при по-добри условия, беше разпределен  по странен и непрозрачен начин. Второ, беше използвана по странен и непрозрачен начин, доколкото се изчакаха цените на пазара да нараснат преди тя да бъде използвана. В момента е почти изчерпана. Говоря за бялата захар, а не за тръстиковата.
Въпросът ми към уважаемия господин министър е най-вече в тези две области: какви мерки смята да предприеме? Дали смята да преговаря за по-висока квота за внос на захар? А обикновено такива преговори с Европейския съюз, уважаеми дами и господа, продължават около шест месеца, така че,  ако тепърва ще ги започваме, няма много голям смисъл. Но ако вече са били започнати, може да се окажат важни.
Имайте предвид, че ако инфлацията се движи по този начин, българските граждани със социалното правителство на БСП, НДСВ и ДПС ще стават все по-бедни. Това е оценката, която ние трябва да дадем.
Така че аз моля господин министъра да ни каже какви насоки ще предприеме,  а надявам се, и  пазарни мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитнов.
Министър Овчаров, имате думата да отговорите на отправеното питане.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ:  Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Димитров, както  самият  Вие отбелязахте във въпроса си, инфлацията от началото на годината се дължи основно на увеличения акциз на бензина, цигарите и алкохола. Става въпрос за еднократни административни актове, които водят до предвидимо обезценяване на лева, което е в рамките на прогнозните стойности. Това не е тенденция, която застрашава икономическата стабилност на страната и Вие много добре го знаете.
След първоначалната реакция на пазара на еднократно увеличените цени на  споменатите стоки, няма никакво основание  да смятаме, че ще има последващ ефект на нарастване на инфлацията.
По мое мнение бихте били по-полезен в държавата, ако бяхте предложили необходимите според Вас мерки, преди влизането в сила на отдавна обявените нови акцизи. Поправете ме, ако греша, но не си спомням подобни Ваши предложения по тази тема!
Въпреки тези  си съображения ще се опитам да бъда максимално  изчерпателен в отговора си. Въпросът за ограничаване на инфлацията и поддържането на ценова стабилност е ключов за устойчивото макроикономическо развитие на страната и правителството му дава приоритетно значение. В условията на валутен борд, който се предвижда да бъде запазен до 2009 г. и във връзка с необходимостта от  провеждането на строга фискална политика, едновременно с това спазването на пазарните принципи, възможностите на правителството за въздействие върху инфлацията  са ограничени.
По данни на Националния статистически институт през м. февруари 2006 г. общото ценово равнище се повиши спрямо предходния месец с 3 %. Основен принос за отчетената висока инфлация имат административно определените цени и по-специално цените на тютюневите изделия – повишение с 63,3 %.
От друга страна, нерегулираните цени нараснаха само с 0,91 % основно, поради рязкото увеличаване на цената на захарта с 46,24%. Тенденцията на повишаване цената на захарта на международните пазари започна от м. ноември 2005 г. и до м. февруари т.г. поскъпването  е с повече от 58%, което се отрази на цените на вътрешния пазар.
Какво предприе правителството? Още в край на 2005 г. във връзка с повишените цени на петрола на международните пазари, което оказа инфлационен натиск върху вътрешните цени, Министерството на икономиката и енергетиката подписа споразумение с „Лукойл – България”. Компанията пое ангажимент през следващите шест месеца чрез допълнително свиване на търговската печалба да компенсира неблагоприятното въздействие на повишените международни цени на петрола върху потребителите и производителите на вътрешния пазар.
България е декларирала ясно своето желание след присъединяването си към Европейския съюз възможно най-бързо да бъде приета в еврозоната и да въведе единната валута евро. За да се осъществи това, обаче, е необходимо страната да покрие критериите от Маастрихт, един от които,  Вие положително знаете, е инфлацията.
Този критерий в настоящия момент, за да бъде покрит, представлява трите най-добри страни от гледна точка на инфлацията плюс 1,5%, тоест стойността му за 2005 г. е 2,6%.
Както виждате, разликата в равнищата на инфлацията сега в България и тези 2,6% е значителна. Именно поради тази причина правителството изтегли увеличението на акцизите през 2006 г., която няма да ни бъде отчитана при въвеждането на еврото след 2007 г.
Ясно ли е това, господин Димитров?
Поради тази причина правителството пое този допълнителен риска, а не поради някаква друга.
Едновременно с това до датата на присъединяването ни към Европейския съюз е необходимо да се постигнат минималните акцизни ставки на всички наблюдавани от Европейския съюз акцизни стоки. Това вече го казах, затова няма да повтарям.
Във връзка с втория проблем – повишените цени на захарта.
На 14 март в Министерството на икономиката и енергетиката беше проведена среща с представители на Съюза на производителите на захар и захарни изделия, който обхваща 80% от фирмите в отрасъла. На нея представителите на съюза изразиха становище, че увеличението на цената на бялата захар в страната с около 80% през последните няколко месеца е спекулативно. За същия период цената на захарта на Лондонската стокова борса е увеличена с около 20%. Българските заводи–производители съхраняват значителни количества захар, произведени при ниски цени на суровината, но предлагането на готовия продукт се извършва единствено на високите ценови равнища или в противен случай не се осъществяват сделки.
На 16 март Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Народното събрание излезе с Решение № 13 по жалба на Съюза на производителите на захар и захарни изделия във връзка с последиците за българската индустрия след неколкократно повишаване цената на рафинираната захар. Като резултат от срещата и във връзка с решението на Комисията по жалбите и петициите на гражданите още на 17 март Министерството на икономиката и енергетиката отправи конкретни предложения към Министерството на земеделието и горите за незабавно предприемане на възможни действия, насочени към изработване на механизъм за разпределяне на тарифната квота за внос на бяла рафинирана захар от Европейския съюз, между производителите на захарни изделия и на свързаните с това нормативни изменения. Изработването на такъв механизъм ще позволи максимално и ефективно да се използва предоставената преференция при внос на рафинирана захар с произход от Европейския съюз в рамките на тарифната квота от 21 888 тона при 34% мито, която се открива от 1 юли 2006 г.
Особено важно, предвид предстоящото членство на България в Европейския съюз, е предотвратяване на възникването на друг проблем – натрупване на свръхзапаси от чувствителни селскостопански стоки, в това число и захар, за което на държавата могат да бъдат наложени финансови санкции от Европейския съюз.  Регламент 60/2004 г. на Европейския съюз поставя акцент върху контрола на запасите на местно равнище, като свръхзапасите могат да бъдат натрупани както в резултат на внос, така и свръхпроизводство.
В тази връзка има предложение да се учреди разширен състав на Постоянната комисия по търговски механизми към Министерството на земеделието и горите, която в спешен порядък да разработи проектозаконови разпоредби за предотвратяване натрупването на свръхзапаси от чувствителни селскостопански продукти.
Предвид гореизложеното, Вашите предложения за намаление на митата и увеличаване на количествата на внос на бяла захар са не само технологично трудно осъществими поради сроковете, за които Вие сам току-що казахте, а както и поради краткия срок до присъединяването ни към Европейския съюз. Те биха довели до създаване на предпоставки за натрупване на свръхзапаси, което ще доведе до финансови санкции за България.
На 24 март премиерът Сергей Станишев проведе среща с директорите на пет от шестте български захарни завода, на която беше договорено те да работят с минимална печалба до 2,3%, като по този начин ще се ограничи нарастването на цената на захарта, което вече е факт.
В заключение бих искал да подчертая, че предприетите от страна на правителството стъпки са насочени към ограничаване на инфлационния ефект от повишаването на международните цени на някои ключови за страната стоки – намаляване на неблагоприятните последици за производителите и потребителите и нормализиране цените на вътрешния пазар. Едновременно с това мерките отчитат интересите на страната и са съобразени с ангажиментите ни по отделни споразумения – членството на България в Световната търговска организация и предстоящото ни членство в Европейския съюз.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Овчаров.
Господин Димитров, имате право на два уточняващи въпроса. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Искам да задам два уточняващи въпроса, доста конкретно към господин министъра.
На първо място: докога в България ще се задържи механизмът на административно определяне цените на тютюневите изделия?
Господин министър, сам казахте нещо, което е изключително важно, аз го считам за признание, а то за мен дори е повече от признание, то си е факт, в България инфлацията нараства толкова бързо заради административно регулираните цени, което преведено на по-човешки език е – заради това как държавата регулира цените, инфлацията нараства бързо.
Вторият ми много конкретен въпрос към Вас, господин министър, е: не смятате ли, че разпределението на квотите за захар досега не се е случвало по добър начин, което е предпоставило рекордното нарастване на цените на захарта в България? Защо Вие трябваше да изчакате производителите да потърсят помощ от Вас и да направят протестни действия, за да вземете някакви мерки? Защо по-рано не се намесихте. Вие сам казахте, че на Лондонската борса за един период от време цената нараства с 20%, а в България – с 80%. Явно се случва нещо. Къде бяхте Вие в този момент, по време на тази случка?
Още един въпрос, който можем да го прикрепим към първия, господин министър: аз и моите колеги от СДС чакаме с голямо нетърпение да ни кажете какво ще става с тези предприятия на “Булгартабак”? Тоест ще чакате те да фалира ли или ще ги продадете? Нетърпеливи сме по този въпрос. Много неща се казаха, а малко точна информация има. Моля ви за конкретни отговори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Министър Овчаров, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, не можах да разбера какво искате от мен – дали да се опитва правителството да регулира цените с административни мерки, или да не го прави? Кое от двете желаете повече? От една страна, сърдите ми се, че не съм предприел мерки за захарта като министър, от друга страна, сърдите се, че правителството е предприело мерки за цигарите. Уточнете се. Тази раздвоеност на личността няма да ви доведе до добро.
Що се отнася до чакането Ви с нетърпение. Не е необходимо да чакате, господин Димитров. Ако се бяхте запознали със стратегията, която Надзорният съвет на “Булгартабак” утвърди преди месец и половина, щяхте да разберете, че в момента върви процедура за избор на консултант, след което започва приватизацията на тези предприятия. Също така не е необходима особена далновидност и би трябвало да знаете, че срокът за административното определяне на цените на цигарите изтича в средата на тази година. Тук няма никаква новина. Всичко е въпрос на информираност и то на най-елементарна.
Що се отнася до квотите. Да, съгласен съм, квотите за 2005 г. не бяха определени по най-правилния начин. Те създадоха до възраждането на своего рода монопол на производството на захар в България. Механизмът за тази година е променен и вече са решени изцяло проблемите, но според мен те са в значително по-малка степен.
Що се отнася до страха Ви от инфлацията, не се притеснявайте, господин Димитров. Този калкулиран  краткосрочен ефект на повишаване на инфлацията вече е изчерпан. Ако си направите труда и проверите последните данни, ще разберете, че за м. март инфлацията ще бъде в рамките на 0,2-0,4%. Така че бъдете спокоен от тази гледна точка. Правителството си върши работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Овчаров.
Господин Димитров, заповядайте да изразите отношението си към отговора на министъра.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Вие обичате от тази трибуна, господин министър,  да спекулирате по много въпроси и да не давате конкретни отговори.
Очевидно е, господин министър, че административните цени и ролята на правителството е довело до тази висока инфлация. Това, което исках и за което Ви отправих предишно питане по въпроса, господин министър, е: предприятията на „Булгартабак” да се продадат на пазарен принцип открито и прозрачно, което ще доведе до много положителни ефекти – по-ниски цени на цигарите, липса на административна намеса.
Господин министър, аз се надявам да следите каква контрабанда има сега с цигарите, защото ще Ви задам и такъв въпрос. Вие следете, съберете информация, за да мога да Ви задам и този въпрос след няколко месеца. Но не трябва да спекулирате по такъв начин.
Също така по отношение на квотите за захар Вие не ни казахте – виждате, че цената рекордно расте, какви действия предприехте тогава. Казвате, че миналата година е имало непрозрачност, проблеми, спекулации по отношение на разпределението на квотите за захарта. А тази година как ги преодолявате тези проблеми, не ми отговорихте на този въпрос. И как, ако миналата година е имало проблеми с разпределението на квотите, тази година няма да има – това не можах да разбера? Какъв е новият механизъм?
Предлагам ви да го сложите на страницата на Министерството на икономиката и енергетиката, за да го видим.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: В Министерството на земеделието и горите, господин Димитров!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма значение, сложете го и на вашата страница, за да видим какъв е новият механизъм, който ще предотврати възможни злоупотреби с квотите за захарта.
По отношение на стратегията, която вече е имало, всичко е било ясно и така нататък.
Уважаеми господин министър, искам да Ви кажа само няколко неща. Ако Вие бяхте инвеститор, бихте ли си дали парите някъде, където има фиксирани цени? Това означава, че трябва да сте много близък до това правителство. Когато фиксирате цените на един пазар, естествено, че трудно ще продадете предприятията, освен на фирми, които очевидно имат добри отношения с правителството, защото как бихте купили... (Реплика от министър Румен Овчаров.)
Няма значение, че е до 1 юли, господин министър! Няма значение! Тези механизми ограничават възможностите за приватизация.
Искам да завърша с едно изречение: инфлацията, която се получи досега, доведе до намаляване на покупателната способност на българските граждани и голяма роля за това изиграха действията на правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Моля да се съобразявате все пак с времето.
Въпрос към министъра на транспорта Петър Мутафчиев е отправил народният представител Иван Николаев Иванов относно наредба по чл. 149, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Първият ми въпрос днес към Вас не е свързан с проблемите на големите инфраструктурни проекти. Такива има, но питанията по тях ще излязат следващата седмица и, както виждам, тези проблеми ще се увеличат, поради което питанията ще бъдат актуални и за следващата седмица.
Днес обаче въпросът ми е свързан с един основополагащ принцип на демократичната и правова държава. Това е именно върховенството на закона и спазването на изискванията, които той налага. Става въпрос за нормативния акт, въз основа на който се извършват измененията в конструкцията на пътните превозни средства, които са регистрирани. Въпросът е важен, защото когато липсва нормативна база тази дейност се превръща в криминална, а в някои случаи дори в дейност, свързана с крадени коли.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, измененията в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства се извършват при условия и по ред, определени с наредба с министъра на транспорта. Такава наредба обаче няма. Нека следваме закона. Той е в сила от 26 април 2002 г., което означава, че са изминали, господин министър, близо четири години. Съгласно § 81 от Преходните и заключителни разпоредби на закона, наредбите, предвидени в него, трябва да бъдат издадени в 6-месечен срок от влизането на закона в сила. Но аз ви казах – не шест месеца, а четири години са минали и наредба все още няма. Смениха се три правителства, трима министри, сменено беше дори името на министерството, остана само Министерството на транспорта, за да концентрира изцяло върху проблемите на транспорта и да може по-добре да ги реши, но наредба все още няма.
И това е поводът, господин министър, да отправя към Вас следния въпрос: кога ще издадете наредбата по чл. 146, ал. 1 от Закона за движение по пътищата? По каква нормативна база понастоящем се извършват измененията в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И аз Ви благодаря, Иванов.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на първия въпрос към Вас.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Няма да започна да говоря за проблемите, които Вие очаквате или желаете да има в инфраструктурните проекти. Вероятно ги желаете. Ще Ви отговоря обаче накрая и по този въпрос. (Реплики от народния представител Иван Иванов.)
Уважаеми господин Иванов, преди да пристъпя към конкретния отговор на зададения от Вас въпрос, за да му придам повече яснота, за да разберат и народните представители, и българските граждани за какво става дума, бих внесъл някои уточнения. Правното основание за издаването на цитираната от Вас наредба е наистина в чл. 146, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно който изменение в конструкцията на регистрираните превозни средства се извършва при условия и по ред, определен с наредба на министъра на транспорта и съобщенията. Предвидената наредба обаче, господин Иванов, е пряко свързана с наредбите по чл. 38, ал. 4 от Закона за движение по пътищата. В тях се определят условията и реда за одобряване на типа на новите моторни превозни средства и ремаркета, както и системи, компоненти и отделни технически възли от тях с изключение на новите колесни трактори за селско и горско стопанство. Тук следва да отбележа, че към настоящия момент във връзка с посочения чл. 138, ал. 4, господин Иванов, има издадени и обнародвани повече от 70 такива наредби, в чиито текстове се извършват съответните изменения и допълнения, произтичащи от необходимостта от въвеждането на изискванията на Европейския съюз за България като страна – членка по този въпрос.
Както Вие самият много добре разбирате, необходимо е да бъде завършен процесът на изменение и допълнение на тези наредби преди да се премине към издаването на посочената от Вас наредба по чл. 146, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Във връзка с горното искам да отбележа, че с моя заповед е създадена междуведомствена работна група, която трябва да осигури разработването, проектирането на посочените още 70 броя в срок до 29.11.2006 г.  При интерес от Ваша страна, господин Иванов, бих Ви предоставил този график, за да се запознаете за кои наредби става въпрос.
Уважаеми господин Иванов, оттук следва и отговорът на първата част на Вашия въпрос, а именно: като следствие на всичко, описано по-горе, се предвижда наредбата за определяне на реда и условията за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства да бъде издадена до края на 2006 г.
В отговор на втората част на зададения от Вас въпрос мога да кажа, че понастоящем нормативната база на извършващите се изменения в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства са обнародваните наредби за одобряване на типа на моторните превозни средства и техните ремаркета на нови две- и триколесни моторни превозни средства, системи, компоненти и отделни детайли от тях.
Уважаеми господин Иванов, оценявам Вашата загриженост за точното прилагане на нормативните актове. Безспорно е, че законите трябва да се спазват.
Също така искам да изразя мнението, че е необходимо когато се разработи една наредба, тя да бъде свързана с цялостната и законова, и подзаконова нормативна уредба и тя да бъде работеща и да отговаря на европейските изисквания, по които ние сме поели ангажименти.
Тъй като времето ми не е достатъчно, надявам се в отговор в реплика на Вашето мнение, ще мога да спомена и някои от наредбите, които трябва да бъдат приети.
Да, Вие сте прав в това – имаше забавяне в наредбите през 2005 г. С графиците сме се опитали да направим всичко възможно това забавяне да бъде наваксано. Уверенията за готовността на “Автомобилна администрация” са, че до 29 април ще успеят да издадат наредбите така, че да влязат в график с тяхното издаване и подготовка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Господин Иванов, имате право на реплика към министъра, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, наистина съм загрижен и то по ясната причина, че законите се създават, за да бъдат спазвани. Неслучайно още  в Тридесет и деветото Народно събрание, когато се обсъждаха в Комисията по транспорта промените в Закона за движение по пътищата, аз изразих становище, че е невъзможно този огромен брой наредби да бъдат създадени за шест месеца. Те обаче бяха гласувани от тогавашното мнозинство и създават проблеми. В предното Народно събрание отправих подобен въпрос към министър Николай Василев. В отговор на моя въпрос той ми заявява: “Предстои издаването на наредба на основание чл. 146, ал. 1”. Това беше още през 2004 г. Няма съмнение, че наредбите са свързани помежду си, но наистина се изправяме пред една абсурдна ситуация: има срок, изтекъл преди две години и половина, а Вие казахте, че ще се изчака до края на 2006 г. Ако това не се случи, отново от трибуната ще запитам относно спазването на срока.
Но има нещо, което според мен е по-важно.
Първо, по този начин, въпреки че Вие казахте, че се стъпва на това, което е заложено в действащите наредби, ако те изчерпваха материята, необходима за наредбата по чл. 146, ал. 1, нямаше да се предвиди създаването на тази наредба. Очевидно в момента има липси в нормативната база и това създава основания част от дейностите да не бъдат обхванати и оттам – по определен начин да се криминализират някои изменения в конструкцията на пътните превозни средства.
И второ, с което смятам, че ще се съгласите с мен, господин министър. Ние не можем да изискваме от обикновените граждани да спазват закона и разпоредбите на закона, когато това не се върши от висшите представители на изпълнителната власт.
Затова моят апел, с който ще завърша, е следният: направете необходимото час по-скоро да се допълни нормативната база и тази наредба да влезе в сила. Това ще даде стабилност и на базата по отношение на изменение на конструкцията на моторните превозни средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Имате право на дуплика, господин Мутафчиев. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Вие сте напълно прав, господин Иванов, че за шест месеца 70 наредби не могат да се приемат, така че днес да мога да Ви отговоря: „Утре ще бъде  готова наредбата”.
Досега са приети 14 наредби. През миналата седмица съм подписал 7 наредби. Те са свързани с интеграцията ни към Европейския съюз и това беше ангажимент, който трябваше да изпълним до 1 април. Ще ви предоставя списък на приетите наредби.
Искам обаче да цитирам някои от приетите наредби, за да разберете защо тази трябва да бъде последна. Повечето от тях касаят конкретни елементи и възли от моторните превозни средства. Първо трябва да бъдат приети наредби 63, 65, 66, 72, 73, 74. След като се направят измененията спрямо изискванията на Европейския съюз, ще можем да направим една обща наредба, в която да кажем по какъв начин тези типове могат да бъдат изменяни. И това също трябва да отговаря на нормативните документи на Европейския съюз.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Това трябва да е до края на годината?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Предоставям Ви графика. Казах Ви, че ще направим всичко възможно до края на годината да се справим с този сериозен въпрос. Ние нямаме и друг изход, в края на краищата, защото от 1 януари 2007 г. ще бъдем страна – членка на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Мутафчиев.
Питане към министър Мутафчиев е отправила народният представител Силвия Алексиева относно националната концепция за логистика.
Госпожо Алексиева, заповядайте.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, логистиката като наука за управление на материалните потоци и развитието и управлението на фирмите, свързани с услугите и преди всичко с транспортно-спедиторските фирми, всички знаем, че е слабо практически застъпена в България. Без използване на логистиката и нейния инструментариум няма да можем пълноценно да реализираме предпоставките, които ни предоставя геостратегическото място на България.
Основните изисквания за реализирането на мултимодалната физическа дистрибуция на товарите показват, че в България могат да се развият няколко центъра, като Русе е един от тях, центрове с наличие на терминали, техника, технология за манипулация на товарите при комбинирани интермодални превози с информационно обслужване на клиентите и електронната търговия.
Моето питане към Вас, господин министър, е: разработена ли е национална концепция за логистични услуги с основни логистични центрове за обслужване на интермодалните транспортни системи? И каква е политиката на министерството в тази насока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Министър Мутафчиев, заповядайте да отговорите на отправеното към Вас питане.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Алексиева! Както сама Вие подчертахте, развитието на логистиката и създаването на съвременна система за интермодален терминал е един от най-важните приоритети на националната ни транспортна политика.
Въпреки че към момента не е разработена национална концепция за логистични услуги, за която Вие говорите, искам да отбележа, че е започната работа по подготовката на стратегия за развитие на транспортната инфраструктура до 2013 г., където този въпрос ще бъде разработен като част от тази стратегия.
Тази стратегия ще дефинира ясна визия за изграждането на необходимата транспортна инфраструктура като база за развитие и на логистичните услуги. Става въпрос най-вече за изграждането на мрежи от логистични центрове, които да са съобразени с товаропотоците, местонахождението спрямо основната пътна мрежа и достъпа до железопътната мрежа. Това до голяма степен определя центровете за интермодални превози, терминали и товарни средища, както и центровете за логистични услуги.
В тази връзка усилията на Министерството на транспорта са свързани с оформянето и развитието на мрежата за интермодални превози, която да покрива българските участъци от европейските транспортни коридори. Тук искам да очертая и приоритетни инфраструктурни направления на българската територия за развитието за комбинираните превози, определени на база на международните договорености, проучвания, маркетинговите анализи. Тези направления са, както следва: Видин-София-Кулата и отсечката Пловдив-Свиленград – това е по Коридор 4, Калотина-София – по Коридор 10, Гюешево-София-Бургас-Варна – Коридор 8, Русе-Димитровград-София-Варна – Коридор 7 и Коридор 9.
Кои са точковите направления? Това са пристанища Варна, Бургас, Русе, Лом, Видин, Оряхово. Интермодални терминали: в София, Югоизточна,  Североизточна и Северозападна България.
Направените проучвания в областта на комбинираните превози показват перспективността и икономическата ефективност от изграждането на комбинирана транспорта връзка р. Дунав – това е свързано с пристанище Русе, железница или автомобил до Черно море и свързването с пристанище Варна. Това е причината Министерството на транспорта да включи в приоритетните си проекти модернизацията на железопътната връзка между Русе и Варна.
Друг важен момент, който искам да отбележа, е, че на практика, както Вие сама добре разбирате, възможностите за бюджетно финансиране са ограничени. Изискванията за ефективност и качество на транспортната услуга непрекъснато растат. В тези условия публично-частното партньорство дава една добра алтернатива за финансирането на инфраструктурни проекти в тази област, подобряване на ефективността при изпълнението им и повишаване качеството на предоставените услуги. В този смисъл Министерството на транспорта е отворено за подобни нови и ползотворни предложения от потенциални партньори и инвеститори.
С цел още веднъж да подчертая значението, което Министерство на транспорта отдава на логистиката като цяло и на логистичния пазар, искам да обърна внимание в частност върху една актуална информация, а именно, че на 26 януари 2006 г. Министерският съвет взе решение за присъединяване на Република България към програмата „Марко Поло” на Европейската общност. Основната цел на програмата е намаляване на интензивността на автомобилния транспорт и подобряване на екологичността на транспортната система посредством пренасочване на товарния трафик от шосеен към железопътен транспорт, вътрешноводен транспорт или морските превози на къси разстояния.
След сключване на Меморандума за разбирателство и ратифицирането му от Народното събрание, България ще има възможност да кандидатства за финансиране по Програмата „Марко Поло”, както с проекти, насочени към развитието на интермодалните превози, така и с проекти, които са изработени само в направление „Железопътен транспорт”, „Вътрешни водни пътища” и разбира се, „Морски превози”.
Уважаема госпожо Алексиева, в заключение на отговора на Вашия въпрос искам още веднъж да подчертая своята лична убеденост във факта, че без пълноценното използване на логистиката и на нейния инструментариум не можем да развиваме ефективно предпоставките, които ни предоставя геостратегическото място, което заема България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Мутафчиев.
Госпожо Алексиева, имате право да зададете уточняващи въпроса на министъра. Заповядайте.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, Вие много подробно отговорихте на въпроса, но аз си позволявам да Ви задам един уточняващ,  който безспорно засяга моя район: подкрепяте ли и ще съдействате ли Вие лично и министерството като цяло създаването на Логистичен център за интермодални транспортни системи в Русе?
Задавам този въпрос, защото осъзнавам и оценявам, че без участието на държавата такъв логистичен център не може да се учреди на този етап в нашия град. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, министър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Госпожо Алексиева, аз Ви благодаря за този допълнителен въпрос, тъй като той ми дава възможност да развия отговора за това какво сме направили до този момент във връзка с изграждането на Интермодален логистичен център на територията на гр. Русе.
Най-напред искам да споделя пред Вас, че приоритетно ние сме поставили изграждането на два интермодални терминала – това е в гр. София и в гр. Русе. Това са местата, където има връзка между няколко транспортни коридора. Град Русе е приоритетен за това, защото е свързан по Коридор № 7, а също така дава възможност за връзка на Западна Европа и централните европейски страни по най-краткия път с Кавказкия регион.
Неколкократно сме имали разговори с местното ръководство, с кмета на общината, също така и с областния управител по предлагане на места за изграждането на интермодалния терминал. През следващата седмица сме се договорили, че ще издам заповед за създаването на една работна група, която да предложи няколко варианта на места за изграждане на интермодалния терминал. След това предстои да наемем консултанти, които да определят най-подходящото място, а също така и основните принципи, по които може да се развива Интермодалния логистичен център в гр. Русе.
Подходящо място са празните терени, които сега се намират в пристанище Русе – изток.  Това е една добра възможност. Знаете, че там е и терминалът, който прави връзката между автомобилния и водния речен транспорт.
Убеден съм, че в кратки срокове ще започнем необходимата подготовка, ще подготвим предварителната информация и ще можем да сключим съответно договорите чрез обществена поръчка с консултант, който ще ни даде най-правилната посока за реализирането на този проект.
Напълно съм съгласен, че без участие на държавата това не може да стане, но все пак ние сме длъжни да проучим най-напред интереса от страна на частния бизнес за публично частно партньорство и тогава да определим и мястото, което трябва да заеме държавата не като реализация, а по принцип като съществуване и използване на логистичния интермодален терминал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Мутафчиев.
Госпожо Алексиева, заповядайте, за да изразите своето отношение към отговора на министъра.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Мутафчиев, аз наистина съм удовлетворена от отговора, защото това е много важно за развитието на гр. Русе като център, който Вие сам казахте, че е пресечна точка на два европейски коридора.
Във Вашия отговор ме удовлетворява още един въпрос, който Вие сам засегнахте без да съм го задала – за модернизацията на жп линията, което също е изключително важно във връзка с развитие на посоката Рейн-Дунав-Казахстан, ако вземем условно, както Вие казахте, посока Изток.
Ще следя с удоволствие развитието на тази идея, защото съм поела такъв ангажимент към русенци. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Господин Мирчев е отправил питане към министъра и дава знак, че няма да успее да развие процедурата, така че парламентарният контрол за днес приключва с отговора на министър Мутафчиев на отправеното питане от госпожа Алексиева.
Няколко съобщения:
- Временната комисия по искането на Никола Филчев – бивш главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Венцислав Върбанов, ще проведе заседание на 13.04.2006 г. от 17,00 ч. в зала 142.
- Комисията по околната среда и водите ще проведе редовно заседание на 12.04.2006 г., сряда, от 15,30 ч. в зала 130.
- Комисията по правни въпроси ще проведе заседание в сряда, 12.04.2006 г., от 14,30 ч. в зала 356.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
(Закрито в 13,52 ч.)
 
Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председател:
Камелия Касабова
 
Секретари:
Митхат Метин
Мирослав Мурджов