Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Петя Гегова и Десислав Чуколов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Няколко съобщения преди да продължим с второто четене на Законопроекта за концесиите.
На 12 април 2006 г. на основание на ал. 2 на чл. 70 от Конституцията на Република България писмени съгласия за възбуждане на наказателни преследвания срещу тях са дали народните представители: Юксел Али Хатиб – по четирите искания на главния прокурор със съответните номера; Иван Петков Даков – по трите искания на главния прокурор, и Стоян Проданов Иванов – по единственото искане, отпровено до Народното събрание по отношение на него.
Освен това бих искал да ви съобщя, уважаеми колеги, че председателят на Комисията по политиката при бедствия и аварии господин Узунов е в постоянна връзка с кризисния щаб, който следи положението по р. Дунав и по-специално Видин. Както той ми съобщи, има намерение да пътува за Видин в ранния следобед, веднага след приключване на заседанието, заедно с народни представители от различните парламентарни групи – членове на комисията. При необходимост той ще има грижата да информира мен или водещия заседанието, за да ви държи в течение. Както и правителството, членове на Министерския съвет, при необходимост ще има готовност за информиране на Народното събрание за състоянието.
Това е за ваша информация. Ако имате допълнителни предложения и въпроси, можете да се свържете с господин Узунов, който и в момента е в залата.
Ако няма други въпроси, предлагам да продължим с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОНЦЕСИИТЕ.
Давам думата на господин Йордан Цонев – председател на Комисията по икономическата политика. Вчера е приет чл. 25 по номерацията на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председателю.
По чл. 26 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Олег Попов и Александър Радославов, което не е подкрепено.
Има предложение от народния представител Ясен Пенчев, което също не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Лидия Шулева и Марияна Костадинова, което е подкрепено по ал. 2, т. 2, ал. 4, т. 1.
Останалите предложения не се подкрепят.
Има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което също не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 26, като предлага следната окончателна редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но може би все пак, господин Цонев, не би ли следвало да прочетете неподкрепените предложения? Разбирам съображенията за дефицитност на време, но правилникът си е правилник. Най-малкото традицията е такава.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Четем окончателната редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да видим, ако има настоятелно желание от вносителите да бъде прочетено, ще ги четем.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Те стават, за да си ги защитават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, те ще ги обосноват.
Прочетете окончателната редакция.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Окончателната редакция на комисията е следната:
“Чл. 26.   (1) Комисията извършва подбор на кандидатите/участниците, допуснати до участие в процедурата за предоставяне на концесия по следните критерии:
1. пригодност за изпълнение на професионална дейност;
2. икономическо и финансово състояние;
3. технически възможности и/или професионална квалификация.
                (2) Критерият пригодност за изпълнение на професионална дейност се доказва чрез:
1. регистрация в професионален или търговски регистър съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът е установен, и/или
2. опит в изпълнението на дейности, идентични или сходни с дейностите, които могат да се извършват с обекта на концесията, както и притежаването на лицензии или разрешителни за извършването на съответните дейности съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът е установен.
                (3) Критерият икономическо и финансово състояние се доказва чрез:
1. удостоверения от банки или копие от застраховка за професионална дейност, и/или
2. годишни финансови отчети за последните три години, и/или
3. удостоверения за общия оборот за последните три години.
                (4) Критерият технически възможности и/или професионална квалификация се доказва чрез:
1. декларация, съдържаща списъци на изпълнени и изпълнявани през последните пет години договори с предмет, идентичен или сходен с предмета на концесията, включително основните елементи на договорите, и/или
2. описание на техническото оборудване и на възможностите за осигуряване качествено изпълнение на концесионния договор, и/или
3. списък на техническите лица, включително на тези, които ще отговарят на качеството на изпълнение на концесионния договор, и/или
4. сертификати за управление на качеството или за опазване на околната среда, и/или
5. документи, удостоверяващи образованието и професионалната квалификация на ръководните служители, които ще отговарят за изпълнението на дейностите по концесионния договор, и/или
6. данни за собствени или наети технически лица, които кандидатът или участникът ще използва за изпълнение на строителството – при концесия за строителство.
                (5) Критериите за подбор на кандидатите се определят в съответствие със спецификата на обекта на концесията и на извършваните с него стопански дейности.”
Редакционно, господин председател, добавям: “и се посочват в обявлението”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бихте ли посочили отново точно къде.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: След края на ал. 5, след “дейности”: “… с него стопански дейности и се посочват в обявлението”.
                “(6) С решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия може да се предвиди възможност доказването на съответствието с критериите по ал. 1, т. 2 и 3 да бъде извършено чрез възможностите на трети лица. В тези случаи кандидатът следва да представи доказателства, че ще има на разположение…”, вместо “ресурса” да стане “възможностите на третото лице”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Един момент, господин Цонев. В ал. 6 предлагате да стане: “ще има на разположение възможностите на третото лице”.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, вместо “ресурса”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ние ще се върнем към този текст, господин Цонев, но да са на разположение възможности ми се струва малко литературно.
Уважаеми колеги народни представители! Моля за малко да прекъснете разговорите си. В момента господин Цонев, четейки текста на комисията по чл. 26, прави и някои редакционни уточнения. Текстът е доста важен, защото определя условията за кандидатстване за договорите. Струва ми се, че би следвало да се следи и, разбира се, да имате възможност да вземете отношение по направените предложения и в хода на четенето.
Заповядайте, господин Цонев, с текста на ал. 7.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
                „(7) Кандидатите, които отговарят на критериите за подбор, се определят с решение на комисията и могат да продължат участието си в процедурата, а останалите се отстраняват.
                (8) При ограничена процедура и състезателен диалог обявлението може да включва и ограничаване на броя на кандидатите, които в резултат на предварителния подбор, съответно на проведените разговори, се канят да представят оферти. В тези случаи в обявлението се посочват обективни и недискриминационни критерии, които се прилагат, както и минималният брой на поканените кандидати.
                (9) В случаите по ал. 8 минималният брой на кандидатите, които се канят да подадат оферти, не може да бъде по-малък от петима – при ограничена процедура, и от трима – при състезателен диалог. Когато в процедурата участват по-малък брой кандидати, комисията е длъжна да покани всички кандидати, отговарящи на критериите, посочени в обявлението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, господин Цонев направи две доуточнения. Моля Ви, господин Цонев, да имате готовност да ги обясните.
Който следи текста, моля да погледне текста на чл. 26, ал. 5, където след думите „извършваните с него стопански дейности” текстът продължава с „и се посочва в обявлението”.
Господин Цонев, има се предвид, че критериите за подбор на кандидатите се определят в съответствие със спецификата и се посочват в обявлението?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, и в следващата ал. 6, в последното изречение, което има следния текст:
„В тези случаи кандидатът следва да представи доказателства, че ще има на разположение ресурса на третото лице.”
Вместо думата „ресурса” се записва „възможности”.
Става дума, че покриването на критериите, както се предвижда в предходното изречение, може да бъде извършено чрез възможностите на третите лица. Молбата ми е юристите да преценят дали понятието „възможности” е достатъчно прецизно и няма ли да създаде известни затруднения.
Имате думата за обосновка.
Госпожо Шулева, заповядайте да обосновете Вашето предложение.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! С госпожа Костадинова сме направили няколко редакционни, но доста важни промени, които ми се струва, че са пропуснати да бъдат подкрепени от работната група. Бих искала да обърна вашето внимание на тези според мен съществени пропуски.
В чл. 26, ал. 2 оригиналният текст изисква критерият за пригодност за изпълнение на професионална дейност да се доказва чрез регистрация в професионален или търговски регистър съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът е установен и/или и по-нататък се дава „опит в дейността”. Нашето предложение е съюзът „и/или” да бъде премахнат, защото не е нормално участник, който не е регистриран в никакъв търговски регистър, въобще да бъде допуснат до участие в концесиите. Така че това „и/или” тук би следвало да отпадне. Такъв е смисълът на нашето предложение.
Това допуска кандидати, които не са регистрирани никъде, да бъдат допускани до участие.
Следващият член, по който също имаме бележки, е свързан с критериите за финансовото състояние. Според нас тук също има недостатъчно добре формулиран критерий, който се изразява в следното:
„1. удостоверения от банки или копие от застраховка за професионална дейност;”
Според нас това е твърде недопустимо за установяване на икономическо и финансово състояние, защото, какво е това „удостоверения от банки”? И какво може то да съдържа? Че някой е внесъл средства по сметката на кандидата? Или че има някаква наличност към даден момент? Въобще, какво доказва това „удостоверение от банка”? Твърде неясно, общо и според мен недопустимо като критерий е използването на това определение.
Нашето определение е:
„1. регистриран основен капитал на кандидата в съответния регистърен съд;”
Това е обстоятелство, което е ясно формулирано и показва действително какъв е статусът на съответния кандидат.
Същото се отнася и до останалите критерии, примерно: „удостоверения за общия оборот за последните три години.”
Формулировката: „годишни счетоводни отчети на кандидата за последните три години” са по-стандартните определения, които ние предлагаме и които са влезли в счетоводния жаргон.
Важно нещо, на което искам да обърна внимание, са съюзите „и/или”. Ако този текст с тези съюзи остане, ще се окажем в ситуация, при която трябва да определяме финансово-икономическото състояние на кандидата, като единият ще даде удостоверение от банка, другият ще даде годишен счетоводен отчет, а третият ще даде примерно удостоверение за оборот. Много ми е интересно как три различни документа, които тук се допускат чрез съюза „и/или”, могат да бъдат сравнявани, когато се определя финансово-икономическото състояние на различни кандидати.
За мен е недопустимо да има такива съюзи „и/или” в текста. Те задължително трябва да отпаднат. Аз бих искала да призова текстът, който сме предложили с колежката Костадинова, да бъде подкрепен, тъй като според нас той е много по-прецизен от гледна точка на терминологията, която е използвана. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по тези предложения?
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което ще кажа, донякъде допълва казаното от госпожа Шулева, но с по-различна аргументация.
Нашето предложение е в чл. 26, ал. 2 т. 2 да се измени, като придобие следната редакция:
„2. годишни счетоводни отчети за последните три години заедно със задължителните по Закона за счетоводството приложения;”
Това уточнение „задължителните по Закона за счетоводството приложения” според нас е много съществено по няколко причини.
Има четири елемента, които се представят при декларацията, която подава всяко търговско дружество, било едноличен търговец или юридическо лице, когато прави годишната си декларация. Това е балансът, заверен от експерт-счетоводител, отчетът за приходи и разходи, който също се заверява, собственият капитал и отчетът за паричните потоци. Това са четирите елемента, които дават голяма яснота по отношение на това каква дейност е развивало съответното дружество. Смятам, че след като те са задължителни по Закона за счетоводството и се прилагат към годишната декларация, когато говорим за концесия, която в крайна сметка ще даваме на търговското дружество в продължение на 35 години, ние трябва да имаме ясна визия какво представлява това дружество. Затова освен казаното от госпожа Шулева, ние смятаме, че нашето предложение също е много важно.
По отношение на предложението в чл. 26, ал. 3 т. 3 да отпадне. Текстът действително е много общ. Какво означава, след като ти представят отчетите за приходи и разходи за последните три години и те са заверени от съответния експерт счетоводител, за какво ни е текстът на т. 3? Той просто е безсмислен. Какво означава “удостоверение за оборота през последните три години”?
Затова нашето предложение е т. 3 на ал. 3 на чл. 26 да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания?
Господин Цонев, смятате ли за нужно да поясните дискусията около това “и/или” във връзка с поставените въпроси от госпожа Шулева и господин Попвасилев? За възможния разнобой при преценката на различните кандидатури.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, господин председателю, в комисията имаше подобна дискусия, преди това и в работната група. Ние преценихме, че и комулативно, и алтернативно трябва да останат възможностите. Толкова повече, че и в самото предложение на госпожа Шулева на отделни места има “и/или”. Ако искате мога да ви цитирам точно къде го има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Точка 2 на ал. 3 имате предвид.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да. Например в ал. 4, според тяхното предложение, критерият “технически възможности и/или професионална квалификация се доказва чрез”. Това са възможности, които са дадени, тъй като отделните неща, които са изброени – било критерии, било документи, могат да се допълват, а могат и алтернативно да се заместват според нашата преценка. Според преценката на госпожа Шулева не могат. Според преценката на колегата от ОДС също не могат. Но според нашата преценка могат. Залата да реши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Дали представителят на министерството желае да даде пояснение по въпроса? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в първия случай хипотезите по чл. 26, ал. 2, т. 1 и 2 са дадени алтернативно и е дадена възможност, разбира се, за кумулиране на двата критерия, тъй като не по отношение на всички кандидати, в страната, в която те са установени, може да има някакви императивни изисквания за регистрация в професионален или търговски регистър. Както вече беше прието от вас, и физически лица също могат да бъдат кандидат-концесионери. И не във всички национални законодателства, от които могат да идват тези физически лица, може да бъде, например, установено изискване те да бъдат регистрирани в някакъв професионален и търговски регистър. В България също така по отношение, примерно, на строителите, все още няма закон, който да изисква те да бъдат регистрирани в някакъв регистър. А могат, разбира се, и да нямат качеството във всички случаи на търговци по смисъла на Търговския закон. Поради тази причина специално първото условие не можем да го поставяме винаги като императивно условие и по него да определяме качеството на кандидат-концесионера. Поради тази причина аз лично смятам, че по чл. 26, ал. 2, т. 1 и 2 трябва да останат думите “и/или”, тъй като по т. 1 може въобще да не е налице такова изискване спрямо кандидата, който кандидатства.
Що се отнася до финансовите изисквания, тук вносителят е бил воден от съображението за непоставяне на твърде ограничителни изисквания по отношение на кандидат-концесионерите, тъй като един от основните принципи, който е провъзгласен в Европейския съюз, принципът на недискриминацията, на непоставяне на твърде неизпълними и дискриминационни условия по отношение на кандидатите в определени конкурсни процедури. И поради тази причина е дадена възможност на комисията в съответствие със спецификата на концесията и нейната сложност, да определи едно, две или три условия ще се изискват от кандидата да удовлетвори от тези, които са описани в закона. Тоест, дава се една гъвкава възможност на самата комисия, на самите специалисти, които организират концесията, да преценят. И ми се струва, че винаги, когато се приема един закон, трябва да се дава една по-широка възможност на правоприлагащите органи, съгласно спецификата на конкретните правоотношения да действат. Така че ми се струва, че е хубаво да остане предложението, което е подкрепено от комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! То така гъвкаво е написано, че като гледам, тези кандидати може да не предоставят отчети, уважаеми заместник-министър Ковачев. Уважаваме желанието за гъвкавост, ама ако няма годишни счетоводни отчети, когато представя своята кандидатура, извинявайте много, но това не е сериозно.
Аз смятам, уважаеми дами и господа, да се обединим или около предложението на колегите Шулева – Костадинова, което горе-долу изчиства текста, или да отложим този текст. Представете си кандидат, който участва в процедура по концесия, и не представя счетоводен отчет, но ви дава удостоверение от банка, както правилно казаха колегите. Моля ви, това не е сериозно! За каква гъвкавост говорим? Спомнете си скоро процедурата за Симон Шевес, която, въпреки че по обществените поръчки се изисква свидетелство за съдимост, то не беше предоставено. А дадем ли такава гъвкавост, оттук нататък положението става трагично. Така че, уважаеми дами и господа, нека да подходим сериозно и да подкрепим в случая предложението на колегите Шулева – Костадинова, както, разбира се, и нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи?
Госпожа Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също като моя колега Мартин Димитров смятам, че трябва задължително да подкрепим поне предложението на госпожа Шулева за това да има счетоводни отчети. Не е нормално без те да са заверени без да е ясно точно с каква дейност и какви приходи точно е имало дружеството. Аз си мисля, че няма по-добро от това да се видят счетоводните отчети, от една страна.
От друга страна, относно браншовите организации и регистрацията в тях, за съжаление, няма закон за браншовите организации и смятам, че трябва да е “и/или” регистрация, или трябва изцяло да отпадне като критерий. Тоест може да е допълнително условие, при което не се доказва.
При положение че в много от браншовете има по две-три регистрирани сдружения, смятам, че най-добре е това да не е задължително условие. Нека да си дадем сметката, че има много фирми в България, които са много добри на пазара и не участват в такива сдружения поради лични причини, които са заради натиска на по-малките или обратно – на по-големите, да диктуват условията. Така че докато ние с вас не създадем закон за браншовите организации, смятам, че не е възможно това да е един задължителен критерий. Той може да е просто допълнителен критерий, който да е допълнителен стимул към процедурата от страна на този, който кандидатства, за неговите качества. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи? Няма.
В такъв случай, уважаеми колеги, да пристъпим към гласуване.
Първо, предстои да гласуваме предложението на народните представители Олег Попов и Александър Радославов, което не е подкрепено от комисията.
ОЛЕГ ПОПОВ (КБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колегите оттеглят предложението си.
Следващото предложение, което не е подкрепено, е на народния представител Ясен Пенчев. Не виждам господин Пенчев в залата. Доколкото не го е оттеглил, ще го подложим на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ясен Пенчев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 9, против 62, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Следва предложението на народните представители Лидия Шулева и Мариана Костадинова. Аз бих се обърнал към господин Цонев и към вносителките.
Господин Цонев, един въпрос във връзка с подлагането на гласуване: можем ли да трактуваме предложението за годишните счетоводни отчети, което е т. 3 в ал. 3 от предложението на двете народни представителки като заместващо точки 2 и 3 в ал. 3 на окончателния текст, който вие предлагате?
Точка 2 третира годишни финансови отчети и по такъв начин да го предложа като заместващо предложение за гласуване, което, както разбирам, и господин Цонев приема да се третира като заместващо.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Шулева и Костадинова по отношение на т. 3 от тяхното предложение на ал. 3 като заместващо точки 2 и 3 от ал. 3 на комисията.
Гласували 140 народни представители: за 130, против 1, въздържали се 9.
Предложението се приема.
Сега подложих на гласуване само т. 3 като заместваща 2 и 3 на комисията. (Уточнения между народните представители Мариана Костадинова, Борислав Ралчев и Йордан Цонев.)
Ще подложа останалите предложения, освен ако има конкретизация на предложението. Ако има уточнения на останалите текстове, които предстои да подложим на гласуване сега от вашето предложение – по какъв начин искате да ги аргументирате и да ги конкретизирате, заповядайте. Иначе ще подложа на гласуване останалите текстове от вашето предложение, които засега не са подкрепени.
Заповядайте, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Като вносители бихме желали въпреки всичко да се прегласува т. 1 на ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: „Основен капитал на кандидата” – ще го подложа на гласуване, госпожо Костадинова, заедно с всички други ваши предложения, които засега не са подкрепени.
Уважаеми колеги, знаете, че комисията поначало е подкрепила т. 2 на ал. 2 и т. 1 на ал. 4. Току-що подкрепихте т. 3 на ал. 3.
Подлагам на гласуване останалите текстове от предложението на двете колежки – народни представители, които засега не са подкрепени.
Гласували 140 народни представители: за 79, против 22, въздържали се 39.
Предложението се приема.
Има ли предложение за прегласуване? Няма.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, аз не възразявам и не мога да възразявам против дискусия и промяна на предложенията на комисията. Само искам да ви кажа нещо, което току-що направихме с предния член. Замествайки „годишни финансови отчети” с „годишни счетоводни”, ние просто нарушихме Закона за счетоводството, където е казано, точно цитирам: „че се представят годишни финансови, а не годишни счетоводни отчети”. Сега ние ще им искаме нещо, което го няма в Закона за счетоводството. Понеже не сме длъжни да бъдем специалисти по всичко, тези неща се вършат в работните групи и в комисията в съответния професионален план. Тук е добре да дискутираме малко по-общите неща по духа, по критериите на закона. Когато влезем в конкретика – нямало такъв термин „годишни финансови”, имало „годишни счетоводни”, оказа се, госпожо Шулева, след току-що направената справка, че няма термин „годишни счетоводни”, а има термин „годишни финансови отчети”. (Реплика от народния представител Лидия Шулева.) Не, няма. Направете си справка и тогава говорете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да няма реплики между залата и оратора.
Да уточним следното, колеги. Ако се окаже, че е допусната фактическа грешка, както твърди господин Цонев, има възможност по правилника тя да бъде отстранена в хода на окончателната редакция на текста и приемането му в пленарната зала. Това, което сме гласували, все пак остава като нова т. 2 в ал. 3 на комисията – „годишни счетоводни отчети на кандидата за последните три финансови години”. Няма т. 3.
Онова, което гласувахме след това, са останалите предложения на двете народни представителки, които бяха приети от пленарната зала. Няма предложение за прегласуване, продължаваме нататък.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Мария Капон – то не се подкрепя. (Реплика от народния представител Мария Капон.) Оттегляте го, госпожо Капон, няма да го подлагаме на гласуване.
Господа Попвасилев и Димитров, държите ли вашето предложение да бъде гласувано?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Оттегляте го и вие.
Междупрочем, уважаеми колеги, в окончателния текст ще трябва да бъдат отразени онези предложения, които бяха гласувани не само по ал. 3, а и по останалите текстове. Така че предстои една внимателна, редакционна работа по този текст. Молбата ми е участниците в редакционната група, които са работили по този текст, от различните парламентарни групи да проследят тази редакция, заедно с експертите от Законодателната дирекция и, разбира се, от Комисията по икономическата политика, защото става дума за възможно най-чувствителни и с много сериозни последици текстове за практиката.
Подлагам на гласуване окончателния текст, предложен от комисията, с три поправки в него – двете, направени от господин Цонев в хода на четенето в края на алинеи 5 и 6 и с гласуваното току-що в пленарната зала изменение на ал. 3 – вместо три точки в тази алинея, има две, в редакцията, предложена от двете народни представителки.
Гласували 93 народни представители: за 92, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, по чл. 27 има направено предложение от народния представител Мария Капон за отпадане на думите “и състезателен диалог”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Капон оттегли току-що предложението си.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 27 като предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 27.   (1) При открита процедура, ограничена процедура и състезателен диалог критерият за оценка на офертите е икономически най-изгодната оферта.
                (2) Икономически най-изгодната оферта се определя въз основа на комплексна оценка на офертата, съгласно критериите, определени в решението и в обявлението за откриване на процедура за предоставяне на концесия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте окончателния текст, предложен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 93, против 6, въздържали се 6.
Текстът на чл. 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 28 има направено предложение от народните представители Лидия Шулева и Мариана Костадинова.
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народния представител Нено Димов, което комисията подкрепя по т. 1 и по принцип подкрепя предложението по т. 2.
Има направено предложение от народния представител Петър Кънев, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 28, като предлага следната окончателна редакция:
Чл. 28.    (1) Критериите, които формират комплексната оценка на офертата са:
1.      свързани с предмета на концесията, като:
а) качество на строителството и/или на управлението и поддържането на обекта на концесията;
б) качеството на предоставените услуги;
в) цена на строителството;
г) цена на предоставените услуги;
д) технически предимства;
е) функционални характеристики на обекта на концесията;
ж) срок на завършване на строителството;
з) условия за извършване на компенсацията по чл. 8, ал. 1, ако такава е предвидена с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия;
2. мерки за опазване на околната среда, когато такива са необходими;
3. срок на концесията;
4. най-ниска цена на инвестицията за строителство и/или най-ниска цена на предоставените услуги с обекта на концесията – при концесия за строителство;
5. най-ниска цена на предоставяните услуги с обекта на концесията – при концесията за услуги;
6. размер на концесионното плащане, ако това е предвидено;
7. други, в зависимост от спецификата на концесията.
                (2) В решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия, в обявлението и в методиката за оценяване на офертите се посочват критериите и относителната тежест на всеки от тях. Начинът за оценяване на отделните критерии се определя с методиката за оценяване, която е неразделна част от документацията за участие в процедурата.
                (3) Оферта, която не отговаря на критериите и изискванията за тяхното удовлетворяване, не се оценява.”
Господин председател, само да обясня, че в т. 1, буква “з” вместо “чл. 8, ал. 1” ще запишем “чл. 6”, тъй като там имаме преномерация.
Другото, което искам да отбележа е, че в т. 6 сме добавили “ако това е предвидено”, за по-голяма яснота на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата, уважаеми колеги, за да аргументирате направените от вас предложения, които не са подкрепени от комисията, да вземете отношение по текста, който се предлага.
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, много накратко искам да изложа текста, който аз предлагам и който е отхвърлен от комисията. Малко странен е текстът, който аз предлагам като бивш представител на работодателите, но това е един текст, който е вкаран по молба на синдикатите. Това е чл. 28, ал. 1, т. 1, буква “ж”:
“ж) брой работни места за изграждане и/или експлоатация и поддържане на обекта на концесия”.
Просто бях длъжен да се обоснова защо точно аз предлагам този текст, макар че комисията гласува против. Аз ще гласувам “за” този текст, тъй като съм поел обещание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Ние с госпожа Шулева също имахме предложение относно т. 1, буква “д”. Там сме разширили понятието “технически предимства” като конкретно сме посочили какво трябва да се има предвид: ”техническо оборудване и материално-техническа база”.
Ако вносителят ми отговори какво означават техническите предимства в този общ текст и под тези технически предимства какво се има предвид, ние бихме могли да се съгласим с отхвърлянето на предложението ни.
Тук става въпрос за оферти и както и госпожа Шулева отбеляза, би било редно в тези оферти критериите, по които те се оценяват, да бъдат еднакви. Затова ние сме разширили понятието или по-точно уточнили понятието “технически предимства” като конкретно сме посочили какви трябва да бъдат тези технически предимства, а именно техническото оборудване, материално-техническата база. Всеки може да посочи с някакъв документ, че има технически предимства, но какви са те, едва ли комисията ще разбере от този документ. Затова, ако може вносителят нека да обясни какво е имал предвид под “технически предимства”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако прецени, разбира се, може и с гласуване да се вземе отношение по този текст.
Има ли други изказвания? Не виждам. (Шум и реплики в залата.)
Все пак, господин Ковачев, заповядайте, защото все пак народните представители изразиха едно такова пожелание и може би да се отзовете. Не считате за необходимо. Господин Цонев ще направи това.
Благодаря Ви, господин Ковачев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
От уважение към колежките, които направиха това предложение, в което има много смисъл, само да кажа за част от дискусията. Техническите предимства включват не само материално-техническата база и това, което Вие казахте, а включва и други неща като подходи, като методи за извършване на определена дейност и т.н. Това не се вписва в нещата, които Вие описахте. Ние много дискутирахме дали да не приемем изчерпателното изброяване на техническите предимства, материално-техническата база и така нататък, или да остане само терминът “технически предимства”, който според нас включва и това, което Вие предлагате. Тоест ние не изключваме Вашето предложение. Считаме, че то се съдържа в това, което вносителят е дал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да Ви дам думата като реплика, госпожо Костадинова. Бихте могла да предложите или да се запише “в това число техническо оборудване и материално-техническа база”, или да се съгласите с господин Цонев.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Аз, разбира се, винаги съм съгласна с председателя на Икономическата комисия и затова бих предложила да приемем това, което и той предложи: “технически предимства, техническо оборудване и материално-техническа база”.
Ще ви дам сега един много прост и конкретен пример. Може да има подходи, но този, който спечели концесията може да няма трактор или багер, по който да вървят тези подходи. В този смисъл отново ще има затруднения в комисията, затова моля залата и Вас, господин председател, да приемем по-разширеното понятие. Под “технически предимства” в нашата държава най-вероятно чисто професионално се разбира, че в това нещо влиза техническото оборудване и материално-техническата база, обаче нека все пак да посочим и конкретните по-известни понятия, като “оборудване и материално-техническа база”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Редакционно Вие предлагате “в това число техническо оборудване и материално-техническа база”. Добре.
Заповядайте, госпожо Капон. Имате думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Аз искам да подкрепя предложението на госпожа Шулева и госпожа Костадинова по причина, че както каза председателят на комисията – “методите да бъдат оценявани”, то дайте си сметката, че един концесионер не взема една концесия в рамките на 1-2 години. Тоест може да има методи, които да бъдат много по-подобрени. И какво е значението, че в търга на концесията има определен метод, който има своята тежест, след като той няма материално-техническата база и съответните дълготрайни материални активи, които да бъдат към тях?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли други желаещи? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, да гласуваме предложението на народните представителки Лидия Шулева и Мариана Костадинова за буква “д” на т. 1 от ал. 1 на чл. 27 в редакцията: “д) технически предимства, в това число техническо оборудване, материално-техническа база”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 96 народни представители: за 53, против 16, въздържали се 27.
Предложението се приема.
Следващото предложение е на народния представител Нено Димов, което е подкрепено по принцип в т. 2. Той не обоснова желание за отделна дискусия, така че считаме, че то е прието.
Следващото предложение е на господин Петър Кънев.
Господин Кънев, аз разбрах Вашето изказване като поддържане на буква “ж” от т. 1, така че ще го подложа отделно на гласуване като нова буква към ал. 1, т. 1. Преценявам, че останалите сте ги оттеглил.
Предложение на народния представител Петър Кънев за нова буква, която ще получи поредност в зависимост от окончателната редакция. Засега тя е “ж” в неговото предложение: “брой работни места за изграждане и/или експлоатация и поддържане на обекта на концесия;”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 89 народни представители: за 36, против 12, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Предложение за прегласуване? Няма.
Преминаваме към гласуване на окончателния текст на комисията, предложен като редакция, с двете уточнения, които направи господин Цонев в буква “з” на т. 1 на ал. 1: вместо “чл. 8” – “чл. 6”; и в т. 6 на същата ал. 1 – след думата “плащане” вместо точка и запетая се поставя запетая и се добавя “ако това е предвидено”. Освен това, разбира се, с гласуваната поправка – допълнение, гласувана току-що в залата, в съответствие с предложението на народните представителки Шулева и Костадинова.
Моля, гласувайте окончателния текст на комисията с направените в него уточнения в хода на обсъждането.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение на народния представител Йордан Цонев за създаването на нов чл. 29:
“Чл. 29. (1) Ако в офертата на някой участник е предложена цена на строителството или на предоставяните услуги, която е по-ниска с повече от 30 на сто от средната цена на останалите оферти, комисията изисква от участника подробна писмена обосновка за предложената цена, като определя разумен срок за представяне на обосновката, който не може да бъде по-кратък от три работни дни след получаване на искането за това.
             (2) Комисията може да приеме писмената обосновка по ал. 1 и да не отстрани офертата, когато се посочи някое от следните обективни обстоятелства, свързани с:
1. оригинално решение за изпълнение на строителството или за предоставяне на услугите;
2. техническо решение;
3. наличие на изключително благоприятни условия за участника;
4. икономичност при изпълнение на строителството или на предоставяне на услугите;
5. получаване на държавна помощ.
             (3) Офертата не се оценява, когато:
1. участникът не представи в срок писмената обосновка или
2. комисията прецени, че посочените в обосновката обстоятелства не са обективни, или
3. участникът не докаже законовото основание за получена държавна помощ в определен от комисията срок.”
Комисията подкрепя това предложение за нов чл. 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли изказвания по предложения нов член? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Йордан Цонев за нов чл. 29, подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 87, против 4, въздържали се 2.
Текстът на новия член е приет.
Има думата за процедурен въпрос народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа, аз искам да помоля за прегласуване, защото ме притеснява т. 5 на ал. 2 на чл. 29 – “получаване на държавна помощ”. Уважаеми дами и господа, една компания получава държавна помощ, в резултат на това подава по-ниска оферта и печели концесията. Значи тя веднъж получава държавна помощ, а след като получава концесията, за мен пак получава държавна помощ. Това изкривява пазара. Този текст, уважаеми дами и господа, го има и в Закона за обществените поръчки, аналогично написан. Той е записан първо в Закона за обществените поръчки, а след това е пренесен в Закона за концесиите.
Притеснява ме до какво може да доведе този текст. Ще ви дам една хипотетична ситуация: една компания трябва да спечели, първо получава държавна помощ, после предоставя по-ниска цена и накрая печели концесията. Лично мен този текст ме притеснява и затова моля за прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, предложението е за прегласуване на целия текст или за отпадане на т. 5?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Да отпадне т. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурата не е съвсем прецизна, тъй като текстовете за отпадане трябваше да се предлагат преди гласуването на целия текст съгласно правилника.
Господин Цонев, преценявате ли за основателно да се поставя на гласуване?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съжалявам, господин Димитров, но правилникът не ми позволява да подложа на гласуване Вашето предложение.
Ще подложа на прегласуване целия текст на новия член, защото само така може да направите такова предложение.
Уважаеми колеги, прегласуваме гласувания текст на нов чл. 29 на закона, предложен от господин Йордан Цонев и подкрепен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 83, против 14, въздържал се 1.
Текстът е приет и при повторното гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 29, който става чл. 30 със следната редакция:
„Чл. 30. Открита е процедурата за предоставяне на концесия, при която всяко лице може да подаде оферта.”
По текста на чл. 30 по вносител няма направени предложения.
Работната група предлага следната окончателна редакция на чл. 30, който става чл. 31:
„Чл. 31. (1) Ограничена е процедурата за предоставяне на концесия, при която оферта може да подаде кандидат, който е получил покана след предварителния подбор.
                (2) Ограничената процедура за предоставяне на концесия се провежда на два етапа:
1. допускане и подбор по реда на чл. 25 и 26;
2. подаване на оферти от кандидати, получили покана след подбора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, по новите членове 30 и 31 по номерацията на комисията, има ли желаещи за изказвания? Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете на чл. 30 и чл. 31 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 81, против 2, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 31 на вносителя има направено предложение от народния представител Иван Гороломов, което не е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение, направено от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народния представител Мая Манолова, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Нено Димов, което не е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което също не е подкрепено от комисията.
Работната група подкрепя предложението на комисията за чл. 31, който става чл. 32 със следната окончателна редакция:
„Чл. 32. (1) Състезателен диалог е процедура за предоставяне на концесия, при която оферта може да подаде кандидат, който е получил покана след провеждане на разговори с допуснатите кандидати.
                (2) Състезателният диалог се провежда на три етапа:
1. допускане и подбор по реда на чл. 25 и 26;
2. провеждане на разговори с кандидатите, получили покана да продължат участието си в процедурата след подбора, за обсъждане на предложения, които отговарят на критериите и изискванията, посочени в обявлението или в описателния документ;
3. подаване на оферти от кандидатите, предложили подходящи решения и получили покана.
                (3) Процедура на състезателен диалог се провежда само за концесия за строителство в особено сложни случаи, когато по обективни причини не може да се определи някое от следните обстоятелства:
1. техническите спецификации за удовлетворяване на целите и/или параметрите на концесията, отнасящи се до проектирането, методите за изчисляване във връзка с проектирането и строителството, изпълнение на строителството и/или използваните материали;
2. правната и/или финансовата рамка на концесията.
                (4) Обстоятелствата по ал. 3 се посочват в обявлението и/или в описателния документ.
                (5) Провеждането на разговорите с допуснатите кандидати се извършва на кръгове, при които комисията обсъжда с всеки кандидат поотделно предложените от него решения.
                (6) В резултат на проведените разговори комисията изработва документация за участие в процедурата. При необходимост, преди одобряване на документацията комисията може да предложи на концедента да допълни решението за откриване на процедурата преди отправянето на покани за подаване на оферти.
                (7) В случаите по ал. 6 концедентът по чл. 38, ал. 1 може да приеме решение за допълнение на решението за откриване на процедурата. Решението се обнародва в „Държавен вестник”. След обнародването комисията предлага, а органът по чл. 19, ал. 1-3 одобрява документацията за участие.
                (8) Комисията отправя покани до кандидатите, предложили подходящи решения, и им предоставя документацията за участие.
                (9) Офертата на участника в състезателния диалог трябва да отговаря на изискванията и условията на концесията, определени с документацията за участие.
                (10) Участникът, представил икономически най-изгодна оферта, може да бъде задължен да уточни писмено параметрите й. Уточненията не могат да променят основните параметри на офертата.
                (11) С решението за откриване на процедурата може да се определи възнаграждение за кандидатите, представили писмени предложения, които са били обект на разговори и са получили висока оценка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания.
Господин Димов, заповядайте – имате предложение по чл. 31, което не е подкрепено от комисията.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Член 31 по начина, по който е представен, е един от членовете, които дават възможност за нерегламентирани отношения между фирмите, които кандидатстват по процедурата „състезателен диалог”. Доколкото самите фирми предлагат решения, когато по обективни причини администрацията не може да знае тези решения, много нормално и естествено е фирмите да предлагат решения в своя полза. Това трябва да е ясно на всички. Това е естественото.
Затова предлагам вариант, при който неясните проблеми за администрацията, която възлага концесията, да се решават от независим консултант, който не може след това да участва при процедурата за концесия.
Буквално съм преписал точки 1 и 2 от предложението на комисията, когато по обективни причини не са ясни техническите спецификации и прочие, няма да го чета, правната или финансовата рамка и съм добавил „въздействието върху околната среда”. Много настоявам върху това третото, защото до момента проблемите с околната среда са свързани само в един-единствен случай и това е в критериите, но това е, когато е ясно и тогава критерият може да се определи. Когато обаче не е ясно, ние по никакъв начин не отчитаме въздействието върху околната среда. Тоест, може да имаме голямо отрицателно въздействие, така че, госпожо председател, ще Ви помоля това да бъде гласувано отделно – включването на околната среда към критериите по текста на вносителя. В ал. 1 след „правната...” съм добавил „т. 3. въздействието върху околната среда;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Искате това да се гласува извън предложението Ви?
НЕНО ДИМОВ: Да се гласува отделно като допълнение към текста на вносителя. И отделно, разбира се, целият чл. 31, който аз предлагам. Мисля, че самото въздействие върху околната среда е извън общата логика и затова трябва да се гласуват отделно тези две, отделни на практика, предложения.
Второто е свързано изцяло с това, че трябва да бъде ясно на администрацията какво иска и след като си го изясни, възлагайки на независим консултант, да върви по общия ред, включително и състезателния диалог, който вчера приехте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димов.
Има ли реплики на господин Димов? Няма.
Има ли желаещи за изказвания?
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, тъй като вече се гласува изобщо за процедурата “състезателен диалог” и няма как да отпадне този чл. 31, който аз съм предложила, смятам, че трябва да подкрепим предложението на господин Димов, тъй като това, което правим с този текст, предложен от комисията във варианта, както е от вносителя, е законов акт за корупция. Тоест, ние викаме едни хора – не, господин Цонев, точно така е, преговаряме с тях, кой – каквото раздаде и сменяме условията в един момент, тоест не разрешаваме в момента, в който не сме утвърдили всички условия предварително. Затова се съгласявам с предложението на господин Димов, така че да бъдат утвърдени всички условия предварително, тогава да се явяваме на търг и да има търг, който да е концесия.
Дайте си сметка в реалния свят за какво става въпрос! Подбираме фирмите, говорим с всеки един от тях, събира се пак комисията, променя условията на търга, променя техническите параметри. Дайте си сметка по какви критерии ги променя! Тоест, възможността хипотетично ние я създаваме чрез този законов акт. Аз не мога да си представя, че тук, седейки в тази зала, ще гласуваме за такова нещо. Защото основната ни грижа е ние да не създаваме допълнителни условия, в които административната да може да бъде корумпирана. В момента, в който ние създаваме това условие в този текст, ние създаваме предпоставката и това аз наричам “законова корупция”.
Затова ви моля, колеги, нека да се изясняват предварително условията за всяка концесия. В България има достатъчно специалисти, достатъчно независими специалисти-експерти, които да могат предварително да уточнят всички условия. Аз не мога да се съглася, че само комисията е компетентната и само в процеса на разговорите. Умолявам управляващите да погледнат текста и да решат могат ли да гласуват за тази не дупка, а портал в закона, който оставяме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Заповядайте за изказване, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Ние очевидно ще се връщаме към тази възможност, която предвижда този закон, а ще предвиди вероятно и следващият.
Вижте, госпожо Капон и уважаеми колеги, аз също подходих към този текст със сериозната доза недоверие и със сериозното желание, ако не е наложително от икономическа гледна точка, да не го приемаме.
За мен, обаче, този текст, тази възможност е много сериозна възможност да бъдат проведени сложни технически процедури. Аз не мога да бъда воден от презумпцията за корумпираност на администрацията, бидейки еднакво заинтересован, както и Вие госпожо Капон и цялата опозиция, да не се създават възможности изпълнителната власт, чийто член не съм аз, нито Вие, да не им създаваме тези възможности.
Но за мен е по-важно да създадем процедурни възможности технически сложни обекти да получат своето публично-частно партньорство и тук за стотен път ще дам примера с едно техническо решение – мост или тунел под река? Искаме да построим, искаме да направим връзка между два бряга над една река. Това е един много банален пример и аз съжалявам, че него употребявам, но друг в момента не ми идва на ум. Обявяваме тази процедура и казваме: “мост”; явяват се 5 или 10 кандидати; някои от тях казват: “по-изгодно е тунел”; отваряме процедурата “диалог”; започваме диалога с някои от тях. Те казват определени решения; ние ги харесваме или не ги харесваме; виждаме, че са обосновани и след като видим, че са по-изгодни за нас, като възложител, променяме първоначалните условия, защото в първоначалните условия сме записали “мост” и тогава са предвидени тези възможности.
Сто процента съм съгласен с Вас, че процедурата може да отвори за администратори корупционна практика. Това не може да ме води като законодател, обаче. Мен ме води икономическата логика инфраструктурата в България - публично-частното партньорство да получи всички европейски възможности за реализация, в това число и процедурата “състезателен диалог”.
Така че, ние с Вас нямаме спор по това може ли тази процедура да отвори корупционна практика. Може! Но ние не можем да бъдем водени от това. Ние трябва да бъдем водени от икономическата логика, а не от презумпцията за корумпирана администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Две реплики – господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Цонев, две реплики. Първата е много кратка. Корупцията е част от икономическата логика.
Сега по същество, защото аз също в експозето, което направих, не говоря толкова за корупция, колкото за възможностите за решаване на проблема, когато технически не е известен. Ще използвам примера на господин Цонев за тунел или мост. В Европа са строени и тунели, и мостове.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тази процедура се използва - “състезателния диалог”.
НЕНО ДИМОВ: Някъде използват “състезателен диалог”, а мостове са правени преди въобще да има концесии и обществени поръчки. И мостове са правили. И тунели, също. Така че ние можем да се поучим от опита, могат да бъдат изчислени до голяма степен, ако не от администрацията, то поне от консултанти какво ще струва едното, какво ще струва другото и каква е икономически изгодната оферта.
Но когато ние казваме, че даваме практически възможност за неограничена част компенсация да се постигне социално приемлива цена, това означава, че в процедурата един строител може да подведе администрацията, ако обективно не е наясно – ние се съгласяваме, че тя обективно не е наясно, да зададе едни параметри и когато процедурата вече тече, тези параметри да бъдат променени. Дали сме тази възможност и на всичкото отгоре след това, заради социално приемливата цена, държавата да плаща.
Ако администрацията предварително е наясно с тези оценки, пътят е един, включително и този неприемлив за мен “състезателен диалог”, който не коментирам повече като процедура – приели сме го, но трябва да сме наясно какво ще бъде икономически отначало докрай – от първия ден до 35-ата година.
В противен случай ние можем да бъдем подведени и много тежко да плащаме. Когато вече тунелът е започнат и е стигнал до средата, трудно ще се върнем отново на мост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Капон, заповядайте за втора реплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря Ви, от една страна, господин Цонев, че се съгласявате с това, че наистина отворя огромни корупционни практики. Въпросът е обаче, че ние го правим законово. Аз също съм съгласна с Вас за икономическата страна. Но къде е възможността? В закона имаме как да защитим икономическата страна и тя е като предварително този, който прави търга, получи най-добрите условия, които са. Няма нужда да вика бизнеса, да си хареса фирмите, за да разбере, че под реката може да се направи тунел, така, както може да бъде предложен мост.
Господин Цонев, затова имаме администрация. Затова трябва да имаме добре подготвена администрация, защото първоначално тя ще управлява тези проекти. И оттам нататък да бъде предложен най-добрият вариант на една предварителна комисия, за да може да има ясни условия. Ясно е дали ще е мост или тунел. И това една добре подготвена българска администрация може да го направи. Всичко останало е просто отварянето за корупционна практика чрез състезателния диалог. Ако самата администрация не може да го направи, ще викне независими експерти към нея. За колко такива обекта става въпрос? Колко са тези обекти? Или толкова дълги години ще си говорим за магистрала “Тракия” отново?
Нека наистина в България има добри концесии за инфраструктура, но нека да бъдат направени така, че да няма съмнения в обществото за корупция. Защото това, което правим ние с вас, е да създадем в обществото съмнения за корупция. Дали тя наистина ще бъде изпълнена или не е друг въпрос, но ние и двамата с Вас знаем, че чрез този текст го създаваме, че има възможност обществото всеки пък да каже: те направиха този текст, те гласуваха за такъв текст. Заради което се говори, че има корупция. И съмненията за корупция са много по-големи в България, отколкото може би самата корупция като такава. Но политиците и ние с вас я създаваме, ако гласуваме един текст като този.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Цонев, заповядайте за дуплика на двете реплики.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Въпреки че не обичам да цитирам, принуден съм да ви прочета едно обяснение, което Главна дирекция “Вътрешен пазар и услуги” на Европейската комисия ни е предоставила във връзка с тази процедура, във връзка с настояването им да бъде включена. Не задължението, както уточнихме вече десет пъти.
“Тези разпоредби” – имат се предвид разпоредбите на тази процедура – “трябва да бъдат тълкувани в светлината на първата част на Съображение 31.”
Цитат от Съображение 31:
“Органът възложител, който осъществява особено сложни проекти, може, без да бъде упрекнат в каквото и да било, да бъде в невъзможност да определи обективно средствата, които могат да отговорят на неговите нужди, или да прецени обективно какво съответната обществена поръчка може да донесе като технически решения и/или финансови или правни решения.”
Продължавам нататък цитат от Съображение 31:
“Техническата сложност”, госпожо Капон, “съществува, когато даден възложител не е в състояние да определи средствата, които могат да удовлетворят неговите нужди и/или да отговорят на неговите цели, или възложителят да не е в състояние да определи техническите средства, необходими за изпълнението на предписаното решение, който случай всъщност би трябвало да бъде сравнително рядък, предвид възможностите за изготвяне на техническите спецификации цялостно или частично като функционалност и възможности. Когато възложителят не е в състояние да прецени със сигурност кое от предложените решения може да удовлетвори по-добре неговите нужди, в двата случая съответната обществена поръчка, каквато според европейското законодателство са концесиите, трябва да бъде считана за особено сложна.”
Европейската администрация е преценила, че няма компетентност предварително да оцени това. Това, което вие искате от една компетентна българска администрация, европейската е преценила, че не би била компетентна във всички случаи предварително да го определи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа, току-що на балкона влезе делегация от Групата за приятелство на гръцкия парламент, ръководена от господин Ставрос Дайлакис. Да ги поздравим за посещението им в българския парламент. (Ръкопляскания. Всички стават прави.)
Благодаря ви.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Във връзка с дискусията, която се води доста детайлно, предлагам в пленарната зала да бъдат поканени госпожа Цвета Каменова и господин Георги Йончев от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Има ли други желаещи за изказване по чл. 31?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, имаме си ограничена процедура. Приета е, вече е факт в закона. Тя може да свърши тая работа, обаче тя не е достатъчна на управляващите. Искат да си имат и състезателен диалог.
Сега ще ви кажа, дами и господа, защото няма как да следите тоя закон – вие сте заети хора, ходите в много комисии, имате много интереси, за какво става въпрос в тоя състезателен диалог. (Реплики.)
Дами и господа, не всички от вас са запознати добре.
Първо, има допускане по някакви критерии.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не по някои. Там има по кои.
МАРТИН ДИМИТРОВ: По чл. 25 и 26. В смисъл, там има критерии, допускат дадени кандидати.
След това концедентът или комисията, която прави поръчката, сяда на масата и започва да си приказва с тях. Събират се, приказват си, говорят си. Питат ги: сега какво ще правите, ще строите ли, няма ли, какво ще строите, мост ли ще е, тунел ли ще е и т.н.? Говорят си хората. И накрая, след тая работа, се стига до подаване на оферти.
Аз ви казах, проверих, имах съмнения. Наистина го има в европейското законодателство. Но аз не смятам, че ние сме на такъв етап, че да можем да приемем този вариант.
Разбирам господин Цонев, който казва: това е по-бърза процедура. Да, по-бърза е. Ако се изпълнява добросъвестно, може и да има някаква полза от нея. Обаче корупционната врата, която се отваря, уважаеми дами и господа, е много сериозна. И ние си имаме вече магистрала “Тракия”. Имаме си вече тоя проблем. Сега, като тръгнем по тоя състезателен диалог, нещата няма да ни отведат там, където искаме да бъдем.
Аз ви казах вчера, основният проблем на България е, че от концесиите няма влезнали пари в тая икономика. Това е проблемът и това трябва да се решава през следващите години. Това е основният въпрос – как в България да дойдат милиони евро, господин Цонев. Как да ги вкараме тук? Това е въпросът. И направим ли един гаф в тоя състезателен диалог, ако го състезаваме в грешна посока, зависи къде ще отиде това състезание. Изпуснем ли го, господин Цонев, ще си имаме още една магистрала “Тракия”. А станат ли две вече може пък хората да не искат да се състезават в България, международните престижни инвеститори, ако имаме вече два хубави прецедента, при които очевидно нещата не изглеждат добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика към господин Мартин Димитров, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, ако Ви направи впечатление, много бавно и с апломб изчетох целия текст на тази процедура. Именно заради това, защото знаех, че ще има спекулации. Не някакви хора почват там да си говорят за една работа. Това е много несериозно, господин Димитров, икономист като Вас да говори така. Това, първо.
Второ, знаете ли къде е проблемът, господин Димитров? Проблемът не е, че си имаме автомагистрала “Тракия”, а че си я нямаме.
Нямаме си я, господин Димитров, и знаете ли защо си я нямаме? Защото сме затворили възможностите за публично-частно партньорство пред законодателството. Затворили сме го, господин Димитров. Аз съм бил в управлението 1997-2001 г. и знам, че ги затворихме през законодателството. Защото нямаме нито една магистрала и няма да имаме, докато не отворим процедурите, докато не обясним на хората, докато не обясним на обществеността като икономисти, ние с Вас, господин Димитров, госпожа Капон, господин Попвасилев, другите колеги, докато не обясним, че никой частен инвеститор няма да дойде да инвестира 700 милиона в един инфраструктурен обект, чиято възвращаемост е 56 години.
Господин Димитров, докато държавата не участва в този риск, този риск се отваря с този закон и със следващия, който ще гледаме в понеделник, независимо от това, че обществото е възмутено от корупционните практики. Независимо от Вашите и моите опасения, че администрацията и въпросните комисии могат да използват тези възможности на закона, за нас е важно да се случат тези магистрали, защото това, което го има като инфраструктура в България, е страхотен проблем на страната в Европейския съюз, огромен проблем и Вие го знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика думата има госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Господин Димитров, явно господин Цонев няма да ни разбере. Това, че я няма магистрала “Тракия”, разбира се, е огромен проблем за всички ни. Но по-големият проблем е, че няма и да я има скоро, а с тази точка в Закона за концесиите няма да решим точно тези дружества, които той казва. Това не е начинът - чрез състезателния диалог. Да, чрез Закона за концесиите, който можеше и да е Закон за обществените поръчки, между другото, с един закон да решим въпроса. Това ще го решим, но няма да го решим със състезателния диалог и начина, по който ще се води процедурата.
В момента, в който идва един инвеститор и иска да даде 700 милиона, за да направи някакъв обект, се оказва, че той трябва да мине през състезателния диалог, да убеди комисията, че те трябва да променят някакви условия, защото на него 50 години поне ще му трябват да си върне инвестицията. Тоест какви трябва да са условията – примерно, държавата да му даде някакви допълнителни преференции? Това вече не са пазарни условия, при които ние трябва да работим.
Така че репликата, която Ви направи господин Цонев, е потвърждение на думите ми отпреди малко, господин Димитров, че този закон не само отваря вратата, а аз мисля, че вече сме на поле от корупционни практики. Самото съмнение, отново повтарям, в корупция е много по-страшно и то законово създавано от Народното събрание, отколкото самата корупция като такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За трета реплика думата има господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Моето несъгласие, господин Димитров, е дотолкова, доколкото днес не става дума вече за състезателния диалог, който мнозинството политически прие вчера, а е свързано с това, че прогнозирам, че вероятно няма да има магистрали и инфраструктури и с приемането на тези възможности, които даваме сега със закона. Убеденост в това имам дотолкова, доколкото за пет години няма използвано почти едно евро от парите, които даде Европейският съюз, които обаче не могат да бъдат корупционно изтеглени, защото там има правила. Правилата са същите като в този закон, между другото, но се спазват, за разлика от спазването им в България, което е на много ниско ниво. Така че не толкова голям проблем е законът, колкото е спазването на закона. Няма да има усвояване, защото този закон при българските условия ще бъде поредица от неспазване на норми.
Затова състезателният диалог като идеология не е задължителна в директивата, защото трябва да отчете индивидуалностите на отделната държава. Българската държава не е готова за състезателен диалог. Магистрали няма да има, усвояването на европейските пари ще бъде в същото темпо, което е и досега, така че ние пак ще си ходим по тези разбити пътища, само дето ще плащаме по-скъпо за тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика думата има господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Цонев, бих приел Вашите аргументи, ако сега се строеше бурно магистрала “Тракия” и даже планирахме това лято до морето да ходим по нея.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Спряна е от съда.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Спряна от съда. Очевидно има някакъв проблем, господин Цонев. Ако тръгнем по този път, можем да имаме много съдебни процедури.
Ето, имахте опростен вариант от предишния закон, къде е тази магистрала? Строи ли се въобще или не се строи?
Чисто икономически искам да Ви кажа следното нещо: добра цена, добри условия се получават в състезание. Конкуренция, конкурентна процедура, състезание – няма ли състезание, господин Цонев,...
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Състезателният диалог не е ли състезание?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Състезателен диалог е, но там се състезава комисията, а не кандидатите. Това е проблемът, господин Цонев.
Така че важното условие, което трябва да бъде осигурено в тези процедури, е конкуренцията. Да, няма магистрали, но с тези закони, уважаеми дами и господа, аз не виждам магистралите. Това е проблемът. Ако ги виждах, щях да ръкопляскам и да гласувам. Виждам основно проблеми с корупционни практики. Това е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване по чл. 31 има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на господин Иван Гороломов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 26, против 33, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Следва предложението на госпожа Капон, което не е прието от комисията. Идентично е и предложението на господин Ясен Попвасилев.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре, оттегляте го.
Господин Димитров, Вие оттегляте ли Вашето?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Да, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте го.
В такъв случай преминаваме към гласуване на предложението на госпожа Мая Манолова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 19, против 51, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Господин Нено Димов предложи да се гласува отделно т. 3 на ал. 1, на чл. 31.
Моля, гласувайте предложението на господин Нено Димов в чл. 31, ал. 1 да се добави към текста на вносителя т. 3 “въздействието върху околната среда”, като допълнително обстоятелство.
Гласували 118 народни представители: за 42, против 37, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Предложение за прегласуване – господин Димов, заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Колеги, връщам се към тази точка за околната среда, която е едно от основанията, за които да може да се преговаря с фирмите, когато дебатира администрацията. Има критерий, който е два или три члена по-назад, когато е известно, да бъдат взети под внимание условията за околната среда при оценката. Това нещо сме го дали като критерии. В момента обаче говорим когато по обективни причини не са известни тези неща. Как ще се влезе в критериите, които сме предвидили два члена по-назад, като по обективни причини в момента не знаем какво ще бъде въздействието? Трябва да го научим и то трябва да е елемент от разговора. Целият текст, който е предложен от вносителите, според мен е пропуснал това нещо и то трябва да се добави, защото го имаме в чл. 28, ал. 1, т. 3, ако не се лъжа, където пише, че това е част от критериите при оценката, която правим. Е как ще го правим, когато не я знаем - три члена по-нататък, при това при обективни причини? Трябва и него да го включим като елемент.
Затова предлагам да се прегласува специално тази част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж подлагам на гласуване предложението на господин Нено Димов – т. 3 от неговото предложение „Въздействие върху околната среда” да се добави като компонент в текста на вносителя.
Гласували 124 народни представители: за 39, против 25, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване цялото предложение на господин Нено Димов по чл. 31, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 43, против 29, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за окончателна редакция на чл. 31.
Гласували 132 народни представители: за 103, против 25, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Комисията подкрепя предложението за чл. 32, който става чл. 33.
По чл. 33 има предложение от народния представител Ноев. Член 33, ал. 1, т. 1, буква „в” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 33, който става чл. 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по тези два текста. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Борислав Ноев по чл. 33, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 20, против 33, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за членове 32 и 33, които са подкрепени от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 14.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По чл. 34 има предложение от народния представител Мария Капон:
„В чл. 34, ал. 5 да се допълни след „математически формули” думите „които са предварително обявени”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 34, който става чл. 35, като предлага следната окончателна редакция:
„Чл. 35. (1) На участниците, представили оферти, които отговарят на посочените в методиката за оценка на офертите показатели, се изпраща по електронен път покана за участие в електронния търг, придружена с резултатите от предварителната оценка. Участниците представят:
1. нови цени – при критерия цена;
2. нови цени и нови стойности на показателите – при критерия икономически най-изгодна оферта;
                  (2) Поканата по ал. 1 съдържа:
1. цялата информация за индивидуалното свързване към използваното електронно оборудване;
2. датата и часа на началото на електронния търг;
3. продължителността на времето за всеки отделен кръг от търга;
4. условията и сроковете за прекратяване на електронния търг.
                  (3) Електронният търг не може да започне по-рано от два работни дни след датата на изпращане на поканите по ал. 1.
                  (4) Когато критерият за оценка на резултатите от електронния търг е икономически най-изгодна оферта, поканата съдържа математическата формула, която следва да бъде използвана в електронния търг за целите на автоматичното прекласиране на базата на представените нови цени и/или стойности. Формулата включва тежестта на всички критерии, които определят икономически най-изгодната оферта, както е посочено в обявлението или в спецификациите в документацията за участие, като за тази цел всички обхвати се редуцират предварително до определената стойност.
                  (5) Когато в обявлението не е ограничено представянето на варианти на офертата за различните варианти се изработват отделни математически формули.
                  (6) По време на всеки последователен кръг от електронния търг комисията предоставя на всички участници достатъчно информация, която да им даде възможност да проверят мястото си в класирането във всеки момент. Комисията може да предоставя и друга информация за предложени други цени или стойности при условие, че това е указано в спецификациите. Комисията може да съобщава по всяко време и броят на участниците във всеки кръг от електронния търг.
                  (7) В случаите по ал. 6 комисията не може да разкрива самоличността на участниците в електронния търг.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по чл. 34.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Оттеглям го, защото е включено в следващия член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожа Капон оттегля неприетото си предложение, защото то е включено в следващ текст от законопроекта.
Моля, гласувайте чл. 34 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 84, против 3, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По чл. 35 комисията подкрепя предложението на вносителя и той става чл. 36.
Комисията подкрепя предложението на вносителя и чл. 36 става чл. 37 със следната окончателна редакция:
„Чл. 37. Редът и сроковете за организиране и провеждане на процедурите за предоставяне на концесия се определят с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте членове 35 и 36, които са подкрепени от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: “Глава шеста – Решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия.”
Комисията предлага Глава шеста да стане Глава пета.
По чл. 37 комисията подкрепя предложението на вносителя, което става чл. 38 със следната окончателна редакция:
“Чл. 38.   (1) В резултат на извършените подготвителни действия органът по чл. 19, ал. 1-3 прави мотивирано предложение пред концедента за откриване на процедура за предоставяне на концесия.
                (2) Към предложението се прилагат обосновката на концесията по чл. 21, проектите по чл. 22 и други документи, определени със закон или с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 37? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава шеста и чл. 37 в окончателна редакция, предложена от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По чл. 38 има предложение на народния представител Евдокия Манева: ал. 2, т. 17 се изменя така:
“17. видът, размерът и начинът на плащане или предоставяне на депозитите, гаранциите и обезпеченията.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията и е следното: в чл. 38, ал. 4 да отпадне.
Има предложение на народния представител Нено Димов: в чл. 38, ал. 1, т. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Попов и Радославов: в чл. 38, ал. 2, т. 5 думите “началният срок” се заменят с “началната дата”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от Яни Янев и Иван Иванов: в чл. 38, ал. 2, т. 11, буква “в” се изменя така:
“в) максималният гратисен период, през който концесионерът може да бъде освободен от концесионно плащане – когато такъв се предвижда”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Ясен Попвасилев и Мартин Димитров: в чл. 38, ал. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 38, който става чл. 39 със следната окончателна редакция:
“Чл. 39.   (1) Въз основа на предложението по чл. 38, ал. 1 концедентът приема решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия.
                (2) С решението по ал. 1 се определят:
1. предметът и обектът на концесията;
2. стопанските дейности, които могат да се осъществяват чрез обекта на концесията;
3. в случаите по чл. 11, ал. 1 – прилежащата на обекта на концесията инфраструктура и принадлежности;
4. максималният срок на концесията;
5. началният срок на концесията;
6. условията за осъществяване на концесията;
7. основните права и задължения по концесионния договор;
8. условията за възлагане изграждането на обекта на концесията от подизпълнители;
9. условията и/или забраните за отдаване на обекта на концесията под наем и за предоставяне на дейности по експлоатацията и поддържането му на подизпълнители;
10. видът и размерът на гаранциите за изпълнение на задълженията по концесионния договор и/или други обезпечения;
11. условията за извършване на концесионното плащане, когато такова се предвижда, включително:
а) размерът на еднократното концесионно плащане, дължимо към датата на влизане в сила на концесионния договор;
б) размерът на минималното годишно концесионно плащане за срока на концесията;
в) максималният гратисен период, през който концесионерът се освобождава от извършване на концесионното плащане – когато такъв се предвижда;
г) редът за извършване на концесионното плащане;
12. изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, с опазването на околната среда, на човешкото здраве, на защитени територии, зони и обекти и на обществения ред;
13. формата, размерът и условията за извършване на компенсация по чл. 6, когато такава се предвижда;
14. задълженията на концесионера за застраховане на обекта на концесията;
15. други изисквания, свързани с характера на концесията, които не са нормативно определени;
16. процедурата за предоставяне на концесия, включително провеждането на електронен търг – когато такъв ще се провежда при открита или ограничена процедура;
17. критериите за комплексна оценка на офертите и тяхната относителна тежест;
18. размерът и начинът на плащане на гаранцията за участие в процедурата за предоставяне на концесия.
                (3) При процедура на състезателен диалог решението може да не съдържа някой от елементите по ал. 2, които са свързани с тези по чл. 32, ал. 3.
                (4) Решението по ал. 1 се обнародва в “Държавен вестник”.
                (5) Решението по ал. 1 може да бъде изменяно или допълвано в случаите, предвидени в този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Желаещи за изказване ще има ли по този член? Ще има много. След почивката, добре.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с изказвания по чл. 38. Имате думата.
Господин Ясен Попвасилев, заповядайте.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изказвам се, за да аргументирам нашето предложение с господин Димитров за отпадане на ал. 4. В новия текст тя е ал. 5.
Да не повтарям това, което говори преди почивката господин Димитров по отношение на самата процедура, искам да кажа, че ние сме категорично против това с този текст в ал. 5 решението по ал. 1 да бъде променяно.
Като допълнителен аргумент към всичко казано дотук искам да изтъкна, че на работната среща в Брюксел изрично зададох въпроса при първоначално обявяване обекта на концесия и всичко, свързано с обявяването на концесията, дали първоначалната рамка може да бъде променяна, и отговорът беше категоричен, че това не може да бъде правено.
За ал. 5 ние предвиждаме именно това – да бъде допълвана и променяна първоначалната рамка за концесията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Попов.
ОЛЕГ ПОПОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Имам две предложения по текста на комисията.
Първо, в т. 5 на ал. 2 от предложението на комисията е записано “началния срок на концесията”. По принцип срокът има начало и край, начална или крайна дата. Може би нашето предложение с колегата Радославов за началната дата не е толкова прецизно и поради тази причина предлагам текстът да бъде “началото на срока на концесията”, за да може да се фиксира началото на срока на концесията.
И по т. 14, както си спомняме, колеги, в чл. 6, който беше отменен, по решение на комисията ал. 2 трябваше да отиде в чл. 38. Но съдържанието на ал. 2 в чл. 6 е: “концесията включва и задължението на концесионера да застрахова за срока на концесията за своя сметка и в полза на концедента обекта на концесия”. В последната редакция на комисията, която се предлага, в т. 14 е записано “задълженията на концесионера за застраховане обекта на концесията”.
Мисля, че този текст звучи неопределено, с възможност за различни варианти за застраховане и определени условности. Примерно, обектът да бъде застрахован в полза на концесионера, за определен период, а не за целия период на концесията.
Също така считам, че този текст противоречи на основната философия, приета на първо гласуване на текста, който беше със съдържанието на ал. 2, което ви прочетох.
Той противоречи и на европейската практика.
Затова предлагам ал. 2 да бъде пренесена в т. 14 на чл. 39 и да звучи: “задължението на концесионера да застрахова за срока на концесията за своя сметка и в полза на концедента обекта на концесията”. Това е и решението, което комисията е взела при разглеждането на чл. 6 от закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа, в подкрепа на предложението на господин Попов искам да обърна внимание върху следното. Какви възможности за обогатяване ще има вероятният концесионер?
На първо място, той получава някакви средства преди започване на концесията. След започването на концесията получава държавни помощи. Накрая той може да застрахова на свое име обекта на концесия и да се обогати за трети път при неговото евентуално погиване. Освен това са възможни и други недобросъвестни действия, особено при концесия на горски масиви и горски площи. Така че ви призовавам да подкрепите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказвания по чл. 38?
Госпожо Капон, заповядайте. Предложенията Ви са аналогични с предложенията на господин Ясен Попвасилев.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател. Искам още веднъж да ви прочета ал. 4 от чл. 38:
“Решението по ал. 1 може да бъде изменяно или допълвано в случаите, предвидени в този закон.”
Аз, както и колегите от Обединените демократични сили, предлагам да отпадне тази точка, тоест да не е възможно, изчитам текста:
“Въз основа на предложението се приема решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия от органа по предоставянето, както следва:
1. Министерски съвет – за държавна концесия;
2. общинския съвет – за общинска концесия;
3. колективния управителен съвет на лице по чл. 15, ал. 1, т. 3 – за обществена концесия.”
Последната алинея прави възможността това да бъде променено, тоест веднъж, след като е взето решение за дадена концесия с параметрите й, да нямаме право по каквито и да било причини то да бъде променяно. Нека преди това експертите и администрацията свършат своята работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване по чл. 38?
Господин Мартин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Цонев! Днес с Вашето изказване, господин Цонев, ни обвинихте, че не сме прагматични. Аз ще кажа, че напротив, прагматични сме.
В случая аз и моите колеги от ОДС имаме следния проблем. Ако в един мач на полувремето се каже, че печели не този отбор, който е вкарал повече голове, а този, който е изпълнил повече корнери, всичко пропада.
Като икономист Ви казвам, че инвеститорът отива там, където средата е стабилна. Там, където, като поставяш едни условия, те да важат до края. Това да са условията. А не по средата да създаваш други условия и всичко да се променя. От такива неща инвеститорите бягат.
Искаме ли стабилна среда или не искаме? Тогава трябва да отпадне ал. 4! Тя поставя под въпрос стабилността на средата.
Ако има възможност да се правят такива промени, уважаеми господин Цонев, това ще води до корупционни практики и ще води до това инвеститорите, когато чуят за България, да отиват в Румъния, Хърватска, Словения, но не да идват в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
За изказване има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ  (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
По-скоро искам да направя това изказване, за да се съглася с направената бележка от колегата Олег Попов. Действително в чл. 6 прехвърлихме една от алинеите за чл. 38. Това е за задължението на концесионера да застрахова за своя сметка обекта, но в полза на концедента. Затова аз наистина приемам тази бележка и т. 14 да стане:
“14. задълженията на концесионера за застраховане на обекта на концесията за своя сметка в полза на концедента.”
Като че ли не ми се иска да откривам отново дискусията, но ще си позволя да кажа, господин Димитров, че ал. 5 казва…
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Алинея 4.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Алинея 4 е: “Решението се обнародва…” Говоря за ал. 5 в редакцията на комисията. Затова ви помолих да я прочетете.
                “(5) Решението по ал. 1 може да бъде допълвано в случаите, предвидени от този закон”.
Може би за десети път в хода на дискусията ви моля, колеги, да четете текстовете в техния контекст. Така беше с чл. 28, който вчера обсъждахме един час, че ал. 2 е в контекста на хипотезата на ал. 1. И сега ви казвам, че случаите предвидени в този закон, са случаите в състезателния диалог и те са описани. Не когато реши, който реши да променя и както реши да променя условията. Няма да бием корнери и да печелим мача с корнери, господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Евдокия Манева по този текст, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 35, против 59, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Капон, което е идентично с предложението на господин Попвасилев и господин Димитров – ал. 4 на чл. 38 да отпадне. Предложения, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 23, против 68, въздържали се 16.
Предложенията не се приемат.
Господин Нено Димов оттегли своето предложение.
Подлагам на гласуване предложението на господин Олег Попов и Александър Радославов, което не е подкрепено от комисията.
ОЛЕГ ПОПОВ (КБ, от място): Те бяха две предложения – по т. 5 и по т. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме предложението в доклада на комисията, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 72, против 33, въздържали се 7.
Предложението е прието и т. 5 звучи:
“5. началната дата на концесията;”.
Господин Попов, моля да прочетете отново предложението по т. 14.
ОЛЕГ ПОПОВ (КБ): Предложението е т. 14 да стане:
“14. задължението на концесионера да застрахова за срока на концесията за своя сметка и в полза на концедента обекта на концесията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте т. 14 на ал. 2 по начина, по който я представи господин Попов.
Гласували 116 народни представители: за 106, против. 5, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Моля да гласуваме чл. 38 в окончателната редакция, предложена от комисията, заедно с току-що гласуваните редакции на т. 5 и т. 14.
Гласували 89 народни представители: за 87, против 2, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 39, госпожо председател, има предложение от народния представител Йордан Цонев, което е прието от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39, който става чл. 40 със следната окончателна редакция:
“Чл. 40.   (1) В 7-дневен срок от влизането в сила на решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия, органът по чл. 19, ал. 1-3 със заповед одобрява обявление за провеждане на процедурата, документация за участие в открита и ограничена процедура, съответно – описателен документ при състезателен диалог и проект на концесионен договор и изпраща обявлението за обнародване в “Държавен вестник” и за вписване в Националния концесионен регистър.
                (2) При издаването на заповедта органът по чл. 19, ал. 1-3 е обвързан с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 39 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: “Глава седма – Провеждане на процедура за предоставяне на концесия.”
Комисията предлага Глава седма да стане Глава шеста.
“Раздел I – Обявление за провеждане на процедура за предоставяне на концесия.”
Има предложение от народния представител Мария Капон – в чл. 40 т. 8 да отпадне, в т. 14 да отпаднат думите “и при състезателен диалог”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Ремзи Осман – в чл. 40 т. 25 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Яни Янев и Иван Иванов – в чл. 40 т. 17 се изменя така:
“17. Офертата се изготвя на български език. Офертата се изготвя и на друг език, посочен от органа по чл. 19, алинеи 1-3, в предложението за откриване на процедурата.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 40, който става чл. 41 със следната окончателна редакция:
“Чл. 41. Обявлението за провеждане на процедура за предоставяне на концесия, наричано по-нататък “обявлението”, съдържа следните данни:
1. предмет на концесията;
2. органа, който организира провеждането на процедурата за предоставяне на концесия: наименование, адрес, факс, електронен адрес и лице за връзка;
3. вид на обекта на концесията;
4. местонахождение на обекта на концесията;
5. индивидуализация на обекта на концесията;
6. описание на строителството и размер на инвестициите за строителство – за концесията за строителство;
7. описание и обем на услугите и/или стопанските дейности, които концесионерът може да извършва чрез обекта на концесията;
8. процента от общата стойност на строителството, което следва да бъде извършено от подизпълнители – в случаите по чл. 53;
9. вид на процедурата за предоставяне на концесия;
10. размер на гаранцията за участие в процедурата и условията за нейното предоставяне (заплащане);
11. срок на валидност на офертите;
12. място за получаване, цена и начин на плащане на документацията за участие в процедурата;
13. срок за получаване на документацията за участие в процедурата за предоставяне на концесия;
14. място и срок за получаване на заявленията за участие в процедурата – при ограничена процедура и при състезателен диалог;
15. място и срок за получаване на офертите;
16. място и дата на отваряне на офертите;
17. език, на който трябва да бъдат написани заявленията и офертите;
18. обстоятелствата по чл. 16, алинеи 2 и 3 и документите за удостоверяване на съответствието с тях;
19. обстоятелствата по чл. 16, ал. 4, при наличието на които комисията отстранява кандидат/участник в процедурата, и начина за тяхното удостоверяване;
20. критериите за подбор и документите за доказване на съответствието с тях;
21. ограниченията за представяне на варианти в офертата;
22. критериите, които формират комплексна оценка на офертите, и тежестите на всеки от тях;
23. условията и сроковете за прекратяване на електронния търг – когато такъв се предвижда;
24. дата на изпращане на обявлението в “Държавен вестник”;
25. ред и срок за обжалване на заповедта за одобряване на обявлението;
26. други, в зависимост от спецификата на обекта на концесията и на извършваните с него стопански дейности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по Глава седма, чл. 40. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на неприетите предложения.
Има предложение на госпожа Капон, което не е подкрепено от комисията.
Моля да го гласуваме.
Гласували 81 народни представители: за 7, против 48, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Ремзи Осман, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 7, против 12, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Яни Янев и Иван Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 6, против 71, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 40, както и наименованията на Глава седма и Раздел I.
Гласували 88 народни представители: за 81, против 4, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По чл. 41 има предложение от народния представител Йордан Цонев, подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Петър Кънев, също подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Ремзи Осман, също подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 41, който става чл. 42 със следната окончателна редакция:
“Чл. 42. (1) Обявлението се попълва в електронен формуляр.
             (2) Органът по чл. 19, алинеи 1-3 изпраща електронния формуляр с обявлението в електронната страница на “Държавен вестник” за обнародване и в Националния концесионен регистър – за вписване. Обявлението се обнародва в петдневен срок от изпращането му и се вписва в Националния концесионен регистър в тридневен срок след обнародването му.
             (3) Едновременно с изпращането му в “Държавен вестник” обявлението за концесия за строителство със стойност, определена в правилника за прилагане на закона, се изпраща по електронен път и до Комисията на Европейските общности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по чл. 41. Няма желаещи.
И трите предложения са подкрепени.
Моля да гласуваме текста на чл. 41 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По чл. 42 има предложение от народния представител Иван Гороломов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Ремзи Осман, също подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено от комисията и гласи следното:
В чл. 42 ал. 1 се изменя така:
            “(1) В тридневен срок след обнародването на обявлението в “Държавен вестник” комисията публикува съобщение за процедурата за предоставяне на концесия в средствата за масово осведомяване и в Интернет-страницата на регистъра по чл. 92.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 42, който става чл. 43 със следната окончателна редакция:
“Чл. 43. (1) След обнародването на обявлението в “Държавен вестник” органът по чл. 19, алинеи 1-3 може да публикува съобщение за процедурата за предоставяне на концесия в средствата за масово осведомяване и/или в Интернет.
             (2) В съобщението се посочват най-малко обектът на концесията и датата, и броят на “Държавен вестник”, в който е обнародвано обявлението.
             (3) В съобщението не може да се включва информация, която не се съдържа в решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия и в обявлението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по този текст.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Имам редакционно предложение – в чл. 43, ал. 1 след „чл. 19, ал. 1-3”, “може да” да се заличи. Не може един закон да казва „може да”. Може да се каже „публикува”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Абсолютно съм съгласна с Вас.
Заповядайте, господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа, тъкмо казвах на господин Нено Димов, че това предложение е направено в писмен вид от мен и от колегата ми Ясен Попвасилев. Уважаемата комисия и уважаемата работна група не счетоха за необходимо да го подкрепят.
Повечето от вас няма как да не знаят, че характерна черта на обществените поръчки и концесиите е, че трудно се намират условията по тях. Какъв смисъл има да правим електронен регистър, за който да кажем, че комисията може да публикува на него това съобщение, а може и да не го публикува? Въпрос на желание. Публикува го в „Държавен вестник” и започва едно търсене къде точно, поради което, между другото, особено за контрагенти от чужди страни, може да се окаже, че е невъзможно да участват.
Уважаеми дами и господа, аз съжалявам, че го няма господин Цонев, но ако допускаме – вие използвахте думата „гъвкавост”, аз бих казал „лично усмотрение и дискреция” в начина на определяне на победителя в самата процедура, нека поне да осигурим достъп до информация и да знаем за какво става въпрос.
Текстът „може да”, който е предвиден, означава, че когато решат, могат и да не го публикуват никъде, освен в „Държавен вестник”. Има ли смисъл, пак ви питам, да правим електронен регистър и там да ги няма концесиите, които се обявяват? Няма никакъв смисъл това да го правим!
Аз съм сигурен, че в този парламент от всички групи има блюстители на прозрачността и отчетността. Ето, сега е моментът да се събудим малко и да гласуваме всички тези условия да ги има в Интернет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласуваме предложението по чл. 42 на господин Попвасилев и господин Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 34, против 29, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
За предложение за прегласуване имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа! Това е Народно събрание и ние не сме секретариат към Министерския съвет нито към някое министерство. Не можем по този начин да следваме логиката и техните предложения.
Борбата с корупцията и организираната престъпност, която се поставя като проблем от европейските институции, изисква отчетност, изисква прозрачност, изисква документи в Интернет, които да могат да бъдат проверявани от всеки български гражданин. Ако не качваме условията по концесиите в Интернет, уважаеми дами и господа, ако не осигуряваме обществен достъп до тях, това също се превръща в инструмент за корупция. Няма никаква логична причина това да го направим. Нито е скъпо, нито е сложно. Ако вървим по този път, той не ни извежда до добро място.
Говорим вече за електронно правителство през ХХI век, а имаме проблем да качим условията по концесиите в Интернет. Защо не го правим това? Какво ни спира? Къде са ограниченията?
Уважаеми дами и господа, „даване на възможност” означава всичко. Това означава, че може да ги има там, а може и да ги няма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Още веднъж прегласуваме предложението на господин Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 43, против 39, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Димов, думите „може да” в ал. 1 на чл. 43 да отпаднат.
Гласували 86 народни представители: за 78, против 5, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Моля да гласуваме текста на чл. 42 в редакция на комисията заедно с гласуваната редакционна корекция в ал. 1, където думите „може да” отпадат.
Гласували 86 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: „Раздел II – Документация за участие в процедурата за предоставяне на концесия и проект на концесионен договор.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 43, който става чл. 44, като предлага следната редакция:
„Чл. 44. (1) Документацията за участие съдържа:
1. описание на обекта на концесията и документите, които го индивидуализират;
2. условията, на които трябва да отговаря офертата, включително техническите спецификации и спецификацията за електронния търг, когато такъв се предвижда;
3. инвестиционните проекти – при концесия за строителство, ако са изработени такива;
4. минималните изисквания, на които трябва да отговарят вариантите и начинът на тяхното представяне – когато с обявлението не е ограничена възможността за представяне на варианти в офертата;
5. показателите за комплексна оценка на офертата, тяхната относителна тежест и методиката за оценяване на офертите;
6. образец на офертата и указания за изработването й;
7. други, в зависимост от предмета на концесията и предвижданата процедура.
            (2) Методиката по ал. 1, т. 7 съдържа точни и подробни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата.
            (3) Техническите спецификации по ал. 1, т. 2 се определят по реда на Закона за обществените поръчки.
            (4) Комисията може да определи част от документацията за участие в процедурата за конфиденциална. В тези случаи кандидатите и участниците в процедурата са длъжни да подадат декларация по образец, приложен към документацията, с която се задължават да не разгласяват конфиденциалните данни.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 44, който става чл. 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел II и чл. 43 в редакция на комисията, както и чл. 44 на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 70 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: „Раздел III – Комисия за провеждане на процедурата за предоставяне на концесия”.
По чл. 45 има предложение на Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:
„Създава се нова ал. 5:
„(5) За членовете на комисията е задължително да притежават компетентност по предмета на концесията.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Нено Димов – в чл. 45, ал. 1, т. 3 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 45, който става чл. 46 със следната окончателна редакция:
„Чл. 46. (1) Процедурата за предоставяне на концесия се организира от органа, извършил подготвителните действия, и се провежда от комисия, която се назначава от:
1. министър-председателя – за държавните концесии;
2. кмета на общината – за общинските концесии;
3. органа, който управлява публичноправната организация - за обществените концесии.
                  (2) Съставът на комисията се състои от председател, заместник-председател и най-малко трима членове.
                  (3) Комисията приема решенията си с мнозинство от състава й.
                  (4) В състава на комисията не може да участва лице, което:
1. има материален интерес от предоставяната концесия;
2. е свързано лице с кандидат или участник в процедурата за предоставяне на концесия, а в случаите, когато кандидатът или участникът е юридическо лице – и с член на неговия управителен или контролен орган.
                  (5) Председателят, заместник-председателят и членовете на комисията са длъжни:
1. в 3-дневен срок от получаване на заповедта за назначаване на комисията да подадат декларация за липсата на материален интерес от предоставяната концесия;
2. в 3-дневен срок от узнаване на обстоятелството, че в процедурата за предоставяне на концесия участва свързано с тях лице, да подадат искане за освобождаване от състава на комисията.
                  (6) При декларирано наличие на материален интерес от предоставяната концесия, при подадено искане за освобождаване от състава на комисията, както и в други случаи, при които по обективни причини лице по ал. 5 не може да изпълнява задълженията си, съответният орган по ал. 1 назначава негов заместник.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези текстове.
Господин Димов оттегля своето предложение.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! В случая става дума за детайл. Той е следният. В много случаи комисиите, които се събират по дадена процедура, нямат компетентност за това, за което става въпрос, което е предмет на концесията. Не говоря за председателя и заместник-председателя на комисията, а за нейните членове. Събират се хората. Става въпрос за строеж на магистрала, но те нямат никакво отношение към темата. В случая искаме да има задължение поне за членовете на комисията, а не за председателя, който може да е и министър-председателят на България. Когато се избират членовете, те трябва да имат компетентност по предмета на концесията, но нашето предложение не е подкрепено от комисията. Уважаеми дами и господа, има случаи и при обществените поръчки – събрали се хората, оценяват офертите, но от тази работа не разбират нищо. Не виждам защо уважаемата комисия не ни е подкрепила, но за нас такава трябва да бъде практиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване по този текст? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Мартин Димитров и господин Попвасилев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 9, против 65, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Господин Димов оттегля своето предложение.
Гласуваме текста на комисията за чл. 45, който става чл. 46.
Гласували 77 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По чл. 46 има предложение на народния представител Гороломов – в чл. 46 ал. 4 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Мария Капон, също подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което също е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Ремзи Осман, което също е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Яни Янев и Иван Иванов, също подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 46, който става чл. 47 със следната окончателна редакция:
„Чл. 47. (1) Председател на комисията за държавните концесии е министърът, извършил подготвителните действия за предоставяне на концесията. В случаите по чл. 46, ал. 6 за председател на комисията се назначава заместник-министър на съответното министерство.
                  (2) Като членове на комисията за държавните концесии задължително се включват поне един представител на съответното министерство и по един представител на администрацията на Министерския съвет и на Министерството на финансите. По преценка на министър-председателя в комисията могат да бъдат включени и представители на други ведомства и на областния управител.
                  (3) Мнозинството на комисията за държавните концесии, включително председателят и заместник-председателят, не може да бъде формирано от представители на едно ведомство.”
По чл. 47 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията:
„В чл. 47 ал. 1 т. 4 отпада, в т. 5 отпадат думите „и състезателен диалог”. В ал. 4 се добавят думите „не повече от три човека”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 47, който става чл. 48 със следната окончателна редакция:
„Чл. 48. (1) Комисията:
1. организира приемането и съхраняването на заявленията и на офертите;
2. допуска до и отстранява от участие в процедурата кандидатите или участниците;
3. извършва предварителния подбор и определя кандидатите, които получават право да продължат участието си в процедурата;
4. провежда разговорите с кандидатите, получили право да продължат участието си в състезателния диалог;
5. определя кандидатите, на които да отправи покана за представяне на оферта при ограничена процедура и състезателен диалог;
6. дава разяснения и предоставя допълнителна информация или документи;
7. прави предложения за отстраняване на незаконосъобразност на обявленията, документацията за участие и проекта на концесионен договор;
8. разглежда и оценява офертите и извършва класиране на участниците, като предлага класираният на първо място да бъде определен за концесионер;
9. провежда електронен търг, когато такъв се предвижда, включително определя съдържанието на поканите;
10. изработва проект на решение за определяне на концесионер или проект на решение за прекратяване на процедурата за предоставяне на концесия.
                (2) Решенията на комисията се мотивират и заедно с извършените от нея действия се отразяват в протокол. При електронен търг в протокола се отразяват и резултатите от класирането по чл. 36, ал. 2.
                (3) За извършените действия и приетите решения комисията уведомява всички кандидати/участници в процедурата.
                (4) Комисията може да привлича като консултанти служители или външни експерти. Разпоредбите на чл. 46, ал. 4-6 се прилагат и за консултантите.
                (5) На членовете на комисията и на консултантите се изплаща възнаграждение при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Мария Капон по чл. 47, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 8, против 64, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текстовете на комисията за чл. 46 и чл. 47.
Гласували 78 народни представители: за 73, против 3, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: „Раздел IV – Заявления и оферти.”
По чл. 48 има предложение на народния представител Мария Капон – в чл. 48, ал. 1 отпадат думите „и състезателен диалог”. В ал. 2 отпадат думите „състезателен диалог”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Нено Димов – в чл. 48, ал. 1 думите „и състезателен диалог” отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя по чл. 48, който става чл. 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове?
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласуваме предложението на госпожа Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 8, против 59, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласуваме наименованието на Раздел IV и текста на вносителя за чл. 48, подкрепени от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 71, против 5, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По чл. 49 има предложение на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Мая Манолова – в чл. 49 навсякъде думата „изпращане” да се замени с думата „обнародване”.
Предложението не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Ремзи Осман, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 49, който става чл. 50 със следната окончателна редакция:
„Чл. 50. (1) Сроковете за получаване на заявления и оферти се определят в обявлението по чл. 41.
                (2) Сроковете за получаване на заявления не могат да бъдат по-кратки от:
1. петдесет и два дни от датата на обнародване на обявлението в „Държавен вестник” при концесия за строителство със стойност на предвидената инвестиция за строителство на обекта на концесията, над определената в правилника за прилагане на закона;
2. тридесет и пет дни от датата на обнародване на обявлението в „Държавен вестник” – за останалите случаи.
(3) Сроковете за получаване на оферти се определят спрямо датата на обнародване на обявлението в „Държавен вестник” при откритата процедура или спрямо датата на изпращане на поканата за подаване на оферти при ограничената процедура и състезателния диалог и не могат да бъдат по-кратки от:
1. петдесет и два дни при концесия за строителство със стойност на предвидената инвестиция за строителство на обекта на концесията над определената с правилника за прилагане на закона;
2. тридесет и пет дни – за останалите случаи.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 50, който става чл. 51 със следната окончателна редакция:
„Чл. 51. (1) При изработване на офертата кандидатите спазват условията, определени с документацията за участие.
                (2) До изтичането на срока за получаване на офертите всеки кандидат в процедурата може да промени, допълни или оттегли офертата си.
                (3) Кандидат в процедурата за предоставяне на концесия има право да подаде само една оферта.
                (4) Кандидатът може да предложи няколко варианта в офертата си освен в случаите, когато с обявлението е ограничена възможността за това.
                (5) Комисията разглежда и класира само вариантите на офертите, които удовлетворяват обявените с документацията за участие минимални изисквания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези два текста? Няма.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Мая Манолова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 5, против 28, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текстовете на чл. 49 и чл. 50 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 70 народни представители: за 60, против 8, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: По чл. 51 има предложение от народния представител Нено Димов, което е подкрепено по т. 2 и не е подкрепено по т. 1 – в чл. 51, ал. 3 накрая се добавят думите “и/или засяга публичен интерес”.
Има предложение от народните представители Олег Попов и Александър Радославов – в чл. 51, ал. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 51, който става чл. 52 със следната окончателна редакция:
“Чл. 52. (1) Към офертата всеки участник може да приложи декларация, в която посочва коя част от съдържащата се в нея информация е конфидициална.
             (2) Конфидициална може да бъде информацията, която включва технически или търговски тайни на кандидата.
             (3) Не може да бъдат декларирани за конфидициални данните, които трябва да се съдържат в партидата на регистрираната концесия в Националния концесионен регистър.
             (4) Информацията, посочена в декларацията по ал. 1, запазва конфидициалността си и след включването й в концесионния договор – до неговото прекратяване или за срок, определен от концесионера.
             (5) Комисията и привлечените консултанти са длъжни да не разгласяват и да не предават на други лица информацията по ал. 1, освен в случаите, предвидени в Закона за достъп до обществена информация.”
Комисията предлага чл. 81 да стане чл. 53:
“Чл. 53. (1) С решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия за строителство концедентът може да постави условие най-малко 30 на сто от общата стойност на строителството да се извърши от трети лица – подизпълнители.
             (2) Извън случаите по ал. 1 кандидатите могат свободно да предлагат с офертата си възлагането на част от строителството на подизпълнители, като определят процента от стойността на строителните работи, който ще се изпълнява от тях.
             (3) Предложението на участника, определен за концесионер, относно наемането на подизпълнители за извършване на част от строителството, се извършва в концесионен договор.”
Комисията предлага чл. 82 да стане чл. 54:
“Чл. 54. (1) В случаите по чл. 53 концесионерът определя подизпълнителите по реда на Закона за обществените поръчки с изключение на:
1. срока за получаване на заявления за участие в процедурата, който не може да бъде по-кратък от 37 дни от датата, на която обявлението е обнародвано в “Държавен вестник”;
2. срока за получаване на офертите, който не може да бъде по-кратък от 40 дни от датата, на която обявлението е обнародвано в “Държавен вестник” или от датата, на която са изпратени поканите за представяне на оферта.
             (2) Алинея 1 не се прилага в случаите, когато подизпълнител е свързано с концесионера лице.
             (3) Списък на свързаните лица по ал. 2 се включва в офертата на участника и се актуализира след всяка промяна във взаимоотношенията между лицата.
             (4) Списъците по ал. 3 се прилагат към концесионния договор. При промяна на взаимоотношенията между концесионера и свързаните с него лица се сключва допълнително споразумение към концесионния договор по реда на чл. 70.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Бих искал да кажа, че малко некоректно мое предложение, което е по чл. 81, не е пренесено тук, в новия чл. 53. Нормално е след преномерацията то да остане така, така че аз ще говоря и за него.
Първо искам да се спра на неприетото предложение по чл. 51. Става дума за това предложение, където предлагам накрая в ал. 3 да се добавят думите “и/или засяга публичен интерес”.
В ал. 2 ние даваме правото на концесионера да пази в тайна своите технически или търговски тайни, което е съвсем нормално. Той има право на подобно нещо. За мен обаче много се отваря възможността зад “търговска тайна” да се крият неща, които представляват публичен интерес, и всъщност не са търговска тайна, а зад търговската тайна се затваря вратата на прозрачността. Затова, когато имаме публичен интерес, е ясно, че това, което концесионерът смята за своя тайна, трябва да бъде огласено. Той ще реши дали може да огласи подобно нещо или просто няма да участва в концесията и ще остави там да участват онези, които могат да огласят свободно подобен текст. Според мен не трябва да допускаме публичният интерес да попада под защитата на някакъв вид тайна. Това е по чл. 51.
По чл. 81, който да стане чл. 53, съм направил едно предложение, което според мен е оправяне на техническа грешка – “най-малко” да стане “най-много”.
Каква е логиката? Нормално е да давате право на концесионера да работи с подизпълнители, но не е нормално да го ограничите да работи с най-малко 30%, тоест концесионерът да може да наеме до 100% някой да му е подизпълнител. Предполагам, че вносителят е имал предвид “най-много” до 30%. Затова съм направил това предложение. В противен случай бих се усъмнил. Как така давате на някой концесия и му давате право той да наеме на 100% подизпълнител?!
Предложението ми е редакционно – “най-малко” да стане “най-много”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Няма други желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Димов по чл. 51 в частта, която не е подкрепена от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 18, против 62, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Димов по чл. 53, ал. 1 – думите “най-малко” да се заменят с “най-много”.
Гласували 90 народни представители: за 17, против 52, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Предполагам, че има много сериозно неразбиране и затова ще ви помоля да се съсредоточите малко. Защо давате концесия на някой, който ще наеме 100% подизпълнител? Защото “най-малко 30%” означава, че може да е 100%. Защо давате концесията на човек, който изцяло ще го прави с подизпълнител? Аз ще помоля тук и вносителите да разяснят в такъв случай как може да е “най-малко 30%”. Нормално е да е “най-много” – да го ограничите отгоре. Да може да има изпълнител, да може и да няма подизпълнител, но да има най-малко 30% и да може изцяло да бъде с подизпълнител, това е глупост. Защо ще давате концесията точно на него тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: А не директно на изпълнителя.
НЕНО ДИМОВ: Правя формално процедурно предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще прегласуваме предложението на господин Димов думите “най-малко” да се заменят с “най-много”.
Има думата господин Георги Йончев от Правния отдел на Министерския съвет.
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: Уважаеми народни представители, текстът е правилен. Той е текст от директива. Презумпцията на директивата, тъй като концесионният договор е дългосрочен договор и при един дългосрочен договор за 30-35 години се нарушава силно принципът на конкуренцията, комисията, която е писала директивата, държи да има подизпълнители. Тези подизпълнители, понеже същите се избират на принципа на обществената поръчка, да могат да се сменят, с което се стимулира принципът на конкуренцията.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Защо до 30%? Защо няма горна граница?
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: Слага се минимална граница от 30%, за да се даде някакъв стимул за наемане на подизпълнители. Няма ограничения. Всеки един възложител и един кандидат-концесионер от 30% нагоре спокойно може да си определя подизпълнителите.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Защо няма горна граница?
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: Защото една концесия не е само строителство. Една концесия е изграждане и експлоатация на обекта на концесия. В много случаи по-добре е тази част от риска да се поеме от концесионера и да му се даде правото той да си избере компетентен строител, да се извърши строителството, което да му гарантира качествено строителство и след това една ефективна експлоатация през целия срок на концесията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на прегласуване предложението на господин Димов думите “най-малко” да се заменят с “най-много”.
Гласували 98 народни представители: за 15, против 75, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 51 по вносител, който става чл. 52, чл. 53 и чл. 54 на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: “Раздел V – Гаранции и обезпечения.”
Комисията предлага заглавието на Раздел V да се измени така: “Гаранции”.
По чл. 52 има предложение на народния представител Евдокия Манева – ал. 8 придобива следната редакция:
                “(8) Гаранцията на участник, обжалвал решението за определяне на концесионер, се освобождава в седемдневен срок от влизането в сила на съдебното решение на жалбата.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мария Капон в чл. 52, ал. 3 “седемдневен” да се замени с “тридневен” и ал. 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Нено Димов ал. 8 на чл. 52 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Яни Янев и Иван Иванов в чл. 52, ал. 6 и ал. 7 думата “усвоява” да се замени със “се разпределя по реда на чл. 84”, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 52, който става чл. 55 със следната окончателна редакция:
“Чл. 55.   (1) Заедно с офертите си кандидатите представят гаранция за участие в процедурата под формата на внесен депозит или банкова гаранция. Формата на гаранцията се избира от кандидатите.
                (2) Гаранцията по ал. 1 обезпечава участието на кандидата в процедурата за предоставяне на концесия и сключването на концесионния договор от участника, определен за концесионер. Когато гаранцията е под формата на банкова гаранция, при издаването й следва да се осигури валидност, която да гарантира усвояването й съгласно изискванията на този раздел.
                (3) Гаранциите се освобождават със заповед на органа, който организира провеждането на процедурата за предоставяне на концесия, в седемдневен срок от изтичането на срока за обжалване на решението за определяне на концесионер, съответно на решението за прекратяване на процедурата.
                (4) Гаранциите на участници, които са преустановили участието си в процедурата за определяне на концесионер, се задържат, съответно се усвояват.
                (5) В срока по ал. 3 не се освобождават гаранциите на:
1. участника, определен за концесионер;
2. участника, обжалвал решението за определяне на концесионер.
                (6) Гаранцията на участник, определен за концесионер, се задържа, съответно се усвоява в случаите, когато той не сключи концесионния договор в определения срок, а когато сключи – се освобождава в седемдневен срок.
                (7) Гаранцията на участник, обжалвал решението за определяне на концесионер, се задържа, съответно се усвоява, в случаите, когато влязлото в сила решение остави жалбата без уважение. В останалите случаи гаранцията се освобождава в седемдневен срок от влизането в сила на решението по жалбата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания има ли?
Господин Димов, заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Искам да ви кажа, че току-що защитихме текст, който много пази публичния интерес. Даваме право на фирма, която няма никакъв капацитет, да изпълни дадена концесия, да я спечели и след това да наеме изцяло подизпълнител, който да я направи, и по този начин част от парите остават в концесионера, който е спечелил, а явно останалите пари ще отидат при този, който ще я изпълни. Тоест, ако бяхме избрали директно втората фирма, щяхме да спестим нещо на данъкоплатеца, само че ние гласувахме да не му спестим нищо. По този начин могат да се навържат не една, а цяла верига от фирми и след това се чудите защо говорим за обръчи от фирми.
Сега обаче минавам към едно друго препятствие, което в момента се опитвате да поставите. Разбирам идеята на вносителите. Идеята на вносителите е да не се обжалва, защото като обжалваш и загубиш, ще ти вземат парите. Само че това е икономическа бариера пред обжалването. Ясно е, че едно обжалване ще се реши за много време в българския съд, защото такава е практиката. Разбирам, че държавата не иска да губи време. Само че това, че държавата, защото и съдът е държава, не си гледа и върши работата, не означава, че за това трябва да плащат фирмите, които освен всичко друго са и данъкоплатци. Извън това, че са данъкоплатци, трябва да им бъдат взети парите, ако си позволят да обжалват и вземат, че не спечелят делото.
Защо се въвежда подобно нещо? Виждам, че изобщо не ме слушате и че ще го гласувате, но си задайте въпроса, ако въобще искате да си зададете някой въпрос: защо ще вземете парите на някой, който е обжалвал, само защото си е преценил, че трябва да обжалва, вместо да направим друг арбитраж, който може да гледа по-бързо делата, вместо да ускорим процедурите в съда. Проблемът е там, не е в обжалването. Не можем да решим проблема там, не искаме да го решим там, затова казваме най-лесното – ще го прехвърлим върху данъкоплатеца, върху фирмата, тя ще загуби пари. По този начин ще я санкционираме, ако си позволи да обжалва. Само че това е бариера пред правната система, бариера пред нещо, което се полага по закон – да обжалваш, да имаш правосъдие и да не се страхуваш, че ако загубиш, ще си платиш скъпо за това.
Затова ви предлагам тази ал. 8 да отпадне, за да не възпрепятстваме по този начин нормалното правораздаване в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димов.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
Гласувайте предложението на госпожа Евдокия Манева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 11, против 74, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 10, против 53, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Нено Димов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 5, против 45, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Правя предложение за прегласуване, защото се оказа, че не съм получил това писмо, в което вече няма ал. 8 и тя е станала ал. 7. Ако случайно това е формалният повод да гласувате против, правя предложение за прегласуване на отпадането на ал. 7 в последния текст, който е раздаден, със същите мотиви, с които го направих преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на господин Димов за отпадането на ал. 7 от текста на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 11, против 58, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за окончателна редакция на чл. 52.
Гласували 78 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 2.
Член 52 е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Комисията подкрепя предложението за чл. 53, който става чл. 56.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 54, който става чл. 57 със следната окончателна редакция:
“Чл. 57. Гаранциите и обезпеченията се определят с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте чл. 53 на вносителя и чл. 54 на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: “Глава осма – Определяне на концесионер”.
Има предложение на народния представител Йордан Цонев в чл. 55 да се направят изменения, които са подкрепени по принцип.
Има предложение на народния представител Ремзи Осман, също подкрепено по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 55, който става чл. 58:
“Чл. 58. (1) Органът, който организира провеждането на процедурата за предоставяне на концесия, представя на концедента доклад и проект за решение за определяне на концесионер в срок, определен със заповедта за назначаване на комисията, който не може да бъде по-дълъг от три месеца, а в случаите на електронен търг – в двуседмичен срок от приключването му. Към доклада се прилага протоколът на комисията по чл. 48, ал. 2.
(2) Въз основа на доклада и протокола на комисията след самостоятелна преценка на изложените в тях факти и обстоятелства концедентът приема решението за:
1. определяне на концесионер на класирания на първо място участник или
2. възлагане на комисията да отстрани констатирани нередовности, след което да извърши ново класиране или
3. прекратяване на процедурата в случаите по чл. 60, ал. 1, т. 1-4.
            (3) Решението се обнародва в “Държавен вестник” и може да бъде обжалвано в десетдневен срок от обнародването по реда на Глава единадесета.
            (4) При концесия за строителство със стойност на предвидената инвестиция за строителството на обекта на концесията, определена с Правилника за прилагане на закона, едновременно с изпращането му в “Държавен вестник” решението се изпраща по електронен път и до Комисията на Европейските общности.”
По чл. 56 има подкрепено предложение на народния представител Йордан Цонев.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 56, който става чл. 59:
“Чл. 59. (1) С решението за определяне на концесионер:
1. се конкретизират основните елементи на концесията в съответствие с офертата на участника, предложен за концесионер, които не са определени или са определени в граници с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия;
2. се определя срок за сключване на концесионния договор, който не може да бъде по-дълъг от три месеца.
            (2) Концедентът може да определи за концесионер класирания на второ място участник при условие, че първият не сключи концесионния договор в определения срок.
            (3) За държавните концесии с решението на Министерския съвет се определя органът, който:
1. сключва концесионния договор и представлява концедента по него с изключение на прекратяването му;
2. организира контрола по изпълнението на концесионния договор.
            (4) За общинските и обществените концесии правомощията по ал. 3 се осъществяват от съответния орган по чл. 19, алинеи 2 и 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте членове 58 и 59.
Гласували 74 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: “Глава девета – Прекратяване на процедурата за предоставяне на концесия”.
Комисията предлага Глава девета да стане Глава осма.
По чл. 57 има предложение от народния представител Мария Капон:
В чл. 57, ал. 4 “14-дневен” се заменя със “7-дневен”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, които са подкрепени от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 57, който става чл. 60:
„Чл. 60. (1) Процедурата за предоставяне на концесия се прекратява с решение на концедента, когато:
1. не са подадени заявления или оферти, или няма допуснати кандидати;
2. съдържанието на нито една оферта не отговаря на изискванията на решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия или на обявените с документацията за участие условия;
3. отпадне необходимостта от провеждане на процедурата в резултат на обстоятелства, които не са предвидени или не са могли да бъдат предвидени при приемане на решението за откриването на процедурата;
4. се установят нарушения при откриването и провеждането на процедурата, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата;
5. класираните на първо и второ място участници последователно откажат да сключат концесионен договор.
                  (2) С решението за прекратяване на процедурата може и:
1. да се измени решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия и да се обяви нова процедура или
2. да се обяви нова процедура при условията на прекратената.
                  (3) Решението, съответно заповедта по ал. 1, се обнародва в “Държавен вестник”.
                  (4) При прекратяване на процедурата за предоставяне на концесия в случаите по ал. 1, точки 3 и 4 съответният орган възстановява на кандидатите или участниците направените от тях разходи за закупуване на документацията за участие в 14-дневен срок от обнародването на решението по ал. 1 и освобождава или връща внесените от тях гаранции по реда на чл. 55, ал. 3.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 58, който става чл. 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 13, против 48, въздържали се 31.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на главата и членове 60 и 61 така, както са ни предложени от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Комисията предлага наименованието „Част трета – Изпълнение и прекратяване на концесията” да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението на комисията е за отпадане на Част трета и наименованието й.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по това предложение на комисията? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане.
Гласували 87 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 6.
Предложението на комисията се приема, с други думи Част трета с наименованието си отпада.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Комисията предлага Глава десета да стане Глава девета „Концесионен договор”.
„Раздел I – Сключване на концесионен договор.”
По чл. 59 има предложение на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 59 и чл. 61, които стават чл. 63, и предлага следната окончателна редакция:
„Чл. 63. (1) При сключване на концесионния договор участникът, определен за концесионер, е обвързан с предложенията, направени с офертата му и с проекта на концесионен договор.
                  (2) В случаите по чл. 59, ал. 2 концесионният договор се сключва с класирания на второ място участник при условията на първия и в същия срок, който започва да тече от получаване на писмена покана.”
Има предложение за нов чл. 59 от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено като чл. 62:
„Чл. 62. (1) Концесионният договор се сключва след изтичане на срока за обжалване по чл. 58, ал. 3, когато няма подадена жалба или в подадената жалба не е направено искане за налагане на временна мярка.
                  (2) Когато има подадена жалба с искане за налагане на временна мярка, срокът за сключване на концесионния договор започва да тече:
1. от датата на определението на Комисията за защита на конкуренцията за отхвърляне на искането за временна мярка;
2. от датата на изтичане на срока за предоставяне на обезпечението по чл. 90, ал. 3 – в случаите, когато не е предоставено обезпечение;
3. от датата на решението на Комисията за защита на конкуренцията за отхвърляне на жалбата – в случаите, когато е предоставено обезпечение.”
По чл. 60 комисията подкрепя предложението за члена, който става чл. 64 със следната окончателна редакция:
„Чл. 64. (1) Концесионният договор се сключва в писмена форма най-малко в 3 оригинални екземпляра – по един за страните и един за Националния концесионен регистър. Приложенията към концесионния договор се изработват в толкова екземпляра, колкото са и оригиналите на договора.
                  (2) Концесионният договор за общинска концесия се подписва в четири оригинални екземпляра. Четвъртият екземпляр се изпраща на общинския съвет в 3-дневен срок от подписването на концесионния договор.
                  (3) За неуредените въпроси по сключването, изпълнението и прекратяването на концесионния договор се прилагат съответно разпоредбите на част трета от Търговския закон и на общата част от Закона за задълженията и договорите.”
По чл. 61 има предложение на народния представител Ремзи Осман.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 61, който се включва в текста на чл. 63.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези текстове от Глава „Концесионен договор” до чл. 64 включително.
Гласували 86 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Следва „Раздел II – Съдържание на концесионния договор”.
По чл. 62 има предложение на народния представител Евдокия Манева, което е подкрепено по т. 1 и не е подкрепено по т. 2:
„2. В ал. 3, т. 3 думите „както и за влагане” до края се заличават.
Има предложение на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 62, който става чл. 65:
„Чл. 65. (1) С концесионния договор концедентът предоставя на концесионера правото на експлоатация на обекта на концесията, а концесионерът се задължава на свой риск да го изгради и/или управлява и поддържа.
                  (2) Концесионният договор съдържа:
1. определяне на предмета на концесията;
2. данни за търговската и други регистрации на концесионера;
3. данни за органа, който представлява концедента;
4. описание на обекта, а в случаите по чл. 11, ал. 1 и описание на прилежащата инфраструктура и/или принадлежности;
5. датата на влизане в сила на договора, предварителните условия, ако има такива, и срока на концесията;
6. условията, реда и сроковете за предаване на обекта на концесията в началото и в края на концесията;
7. условията за осъществяване на концесията и тежестите, ако има такива;
8. правата и задълженията на страните, включително условията и сроковете за тяхното изпълнение;
9. размера, сроковете и реда за извършване на концесионното плащане, когато такова се предвижда;
10. вида, размера и сроковете за изпълнение на задълженията за инвестиции;
11. формата, размера и условията за извършване на компенсация по чл. 6, ал. 1, когато такава се предвижда;
12. вида, размера, сроковете и начините за предоставяне на гаранциите и на обезпеченията за изпълнение на задълженията по договора;
13. изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, с опазването на околната среда, на човешкото здраве, на защитените територии, зони и обекти и на обществения ред;
14. условията и реда за финансиране отстраняването на нанесените екологични щети;
15. отговорностите за неизпълнение на задълженията по договорите;
16. условията и реда за извършване на контрола по изпълнение на договорите;
17. условията и реда за решаване на споровете между страните.
18. основанията и реда за предсрочно прекратяване на договора;
19. приложимо право;
20. други.
                (3) Концесионният договор за концесия за строителство съдържа:
1. индивидуализация на територията, върху която ще бъде изграден или разширен обектът на концесията, освен в случаите, когато за определяне на територията за разширяване е необходимо приемане на подробен устройствен план или изменение на действащ;
2. обектът и подобектите, които ще бъдат изградени и/или реконструирани и/или рехабилитирани на риск на концесионера;
3. задълженията на концедента, свързани с осигуряване и предоставяне на концесионера на територията за изграждане или разширяване на обекта на концесията, както и за възлагане на публични инвестиции, свързани с обекта на концесията, или с осигуряване на неговото ползване по предназначение;
4. изискванията относно състоянието, в което обектът на концесията се предава на концедента след изтичане срока на концесията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева по т. 2, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 16, против 41, въздържали се 19.
Предложението на народния представител Евдокия Манева в тази му част не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 65 и наименованието на Раздел II.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: “Раздел III – Изпълнение на концесионния договор”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 63, който става чл. 66, като предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 66.   (1) Концесионният договор влиза в сила на датата на подписването му от страните, освен в случаите по ал. 2.
                (2) Влизането в сила на концесионния договор може да бъде поставено в зависимост от изпълнението на определени с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесии или с действащото законодателство условия. Изпълнението на условията може да бъде обвързано със срок.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 64, който става чл. 67, като предлага окончателна редакция:
“Чл. 67.   (1) Органът, който представлява концедента по концесионния договор, предава обекта на концесията или територията на неговото изграждане на концесионера в срока и по реда, определени с концесионния договор.
                (2) Когато обектът на концесията се управлява от областен управител, предаването се извършва с негово съдействие.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 65, който става чл. 68, и предлага следната редакция:
“Чл. 68. Органът, който представлява концедента по концесионния договор, представя в Националния концесионен регистър информация по образец за изпълнението на договора по ред, определен в правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел III и членове 66, 67 и 68.
Гласували 70 народни представители: за 60, против 1, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: “Раздел IV – Изменение на концесионния договор.”
По чл. 66 има предложение на народния представител Евдокия Манева, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция за чл. 66, който става чл. 69:
“Чл. 69.   (1) При последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред, страната по концесионния договор, която е узнала това, е длъжна незабавно да уведоми другата страна.
                (2) Когато наличието на обстоятелство по ал. 1 е констатирано от компетентен орган, той незабавно уведомява концедента.
                (3) Възникването на обстоятелство по ал. 1 може да бъде основание за изменение или прекратяване на концесионния договор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по този текст. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел IV и текста на чл. 69.
Гласували 69 народни представители: за 61, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
Имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време с два часа.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Имаме комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли противоположно предложение?
Имате думата, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя обратното процедурно предложение по простата причина, че много от колегите вече са ангажирани в комисии и смятам, че залата не е подготвена за това. Всеки все пак си е направил някакъв план. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има направено процедурно предложение, което не е оттеглено. Чухте и аргументите против удължаването.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 20, против 74, въздържали се 23.
Предложението за удължаване на работното време не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 67 на вносителя има направени няколко предложения в посока за отпадане на чл. 67 и две предложения, които са за редакционни промени на този член. Тези предложения за редакционни промени не са приети, а е прието предложението за отпадане на чл. 67.
Има предложение от народния представител Нено Димов – в чл. 67, ал. 1 след думите “съгласие за прехвърляне” текстът “може да” отпада.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димов си оттегля предложението.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение от народните представители Олег Попов и Александър Радославов – в чл. 67, ал. 1, изречение второ се изменя така:
“Решение за даване на съгласие за прехвърляне може да се приеме само при условие, че лицето, на което се прехвърлят правата и задълженията, е представило доказателства, че е търговец, че отговаря на критериите за подбор по чл. 26, че не са налице обстоятелствата по чл. 16, алинеи 3-5, както и че отговаря на другите изисквания, определени със закон или с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия.”
Другото предложение, което също не е прието, е от народните представители Яни Янев и Иван Иванов – в чл. 67, ал. 5 след края на текста се добавя ново изречение със следното съдържание:
“В този случай третото лице отговаря солидарно с концесионера.”
“Чл. 67.   (1) Правата и задълженията, произтичащи от предоставена концесия, могат да се прехвърлят изцяло или частично на трети лица по искане на концесионера след решение на органа, приел решението за откриване на процедура за предоставяне на концесията. Решение за даване на съгласие за прехвърлянето може да се приеме при условие, че лицето, на което се прехвърлят правата и задълженията, е представило доказателства, че е търговец, че не са налице обстоятелствата по чл. 16, алинеи 2-4, както и че отговаря на другите изисквания, определени със закон или с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия.
                (2) С решението по ал. 1 не могат да се променят параметрите на концесията.
                (3) Въз основа на решението за даване на съгласие за прехвърлянето органът, който представлява концедента в правоотношенията по концесионния договор, сключва с концесионера и с лицето (лицата) по ал. 1 договор за прехвърляне на правата и задълженията по концесионния договор.
                (4) С договора по ал. 3 не могат да се договарят условия, права и/или задължения, различни от тези по концесионния договор.
                (5) Когато по реда на ал. 1 концесионерът прехвърли изцяло правата и задълженията си по предоставената концесия на трето лице, третото лице се задължава да изпълни всички просрочени задължения, както и да заплати натрупаните лихви и неустойки по концесията в срок, определен с решението по ал. 1. При неизпълнение на поетия ангажимент в срока по изречение първо съответният орган приема решение за едностранно прекратяване на концесионния договор.
                (6) В случай че концесионерът прехвърли на трето лице частично правата и задълженията си по предоставената концесия, той отговаря солидарно с третото лице за поетите задължения, освен ако в договора е предвидено друго.
                (7) Отказът за даване на съгласие по ал. 1 не подлежи на обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, вземам думата само за едно пояснение. Тези предложения, които бяха изчетени в момента, бяха по текста на чл. 67, който фактически има преномерация. От гледна точка на това, че се прие отпадането на чл. 67 при предното гласуване, аз оттеглям, тъй като поддържам тезата, че чл. 67 трябва да отпадне. Моето предложение беше за частична промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Няма.
Всъщност остана едно предложение, което не е подкрепено от комисията, от народните представители Олег Попов и Александър Радославов за друга редакция.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да се отрази в протокола – в момента господин Радославов заявява, че се оттегля.
Остава предложението на комисията за отпадане на чл. 67.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Член 67 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 68 има направено предложение от народния представител Евдокия Манева, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Мария Капон, което комисията не подкрепя – чл. 68, ал. 3, т. 3 отпада.
Следващото предложение е от народния представител Стефан Софиянски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма го, за да го попитаме.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложението гласи:
В чл. 68 да се добавят нови алинеи 4 и 5 със следната редакция:
                “(4) Извън случаите по ал. 2, по искане на концесионера и след решение на концедента, анекс може да бъде сключен при наличието на следните комулативни условия:
- наличие на ресурс на обекта на концесията – в случаите на концесия за добив;
- доказани производствени нужди на концесионера;
- изпълнение от концесионера на задълженията му за инвестиции за предходния период в случаите, когато такива са договорени;
- точно изпълнение от концесионера на договорените концесионни плащания.
                (5) В случаите, когато анексът касае продължаване на срока на концесията, концедентът дава съгласието си за продължаване на срока не по-рано от една година преди изтичане на първоначално определения срок на концесията.
Сборът на първоначалния и допълнителните срокове на концесията не може да бъде по-голям от 50 години.”
Това предложение не се подкрепя от комисията.
Следващото предложение – от народните представители Яни Янев и Иван Иванов – е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 68 по принцип, който става чл. 70 със следната окончателна редакция:
“Чл. 70. (1) Концесионният договор може да се изменя и/или допълва с допълнително споразумение.
             (2) Когато измененията и допълненията са в рамките на решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия, на решението за определяне на концесионер и на офертата на концесионера, допълнителното споразумение се сключва с органа, който представлява концедента по концесионния договор.
             (3) Извън случаите по ал. 2 допълнителното споразумение може да бъде сключено след мотивирано решение на концедента в следните случаи:
1. при последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страна, за околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред;
2. при частично погиване на обекта на концесията или при обективна невъзможност за ползването му по предназначение;
3. при промяна на законодателството;
4. при възникване на обстоятелства, изрично посочени в решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия, които водят до промяна на фактическата или правната обстановка по отношение на обекта на концесията или на извършваната с него стопанска дейност;
5. в други случаи, определени със закон.
             (4) За допълнителните споразумения към концесионния договор за общинска концесия се прилага разпоредбата на чл. 64, ал. 2.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 69, който става чл. 71, като предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 71. (1) Когато след сключване на концесионния договор настъпят промени в обстоятелствата по чл. 65, ал. 2, т. 2, концесионерът е длъжен в 7-дневен срок да уведоми за това органа, който представлява концедента по концесионния договор.
             (2) В случаите по ал. 1, както и при промяна на органа, който представлява концедента по концесионния договор, страните сключват анекс, в който се отразяват настъпилите промени.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще помоля господин Цонев да ми разясни т. 5 на ал. 3 на сегашния чл. 70, тоест какво означава “в други случаи, определени със закон”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Вносителите могат да вземат отношение, за да обяснят какво са имали предвид, като са записали “в други случаи, определени със закон”. Текстът на т. 5 е такъв и по вносител: “в други случаи, определени със закон”, така че нещо ново в текста не казваме освен това, което и вносителите са казали.
Заповядайте, господин Йончев.
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: Уважаеми народни представители, този текст “в други случаи, определени със закон” касае случаите на специфика на обектите на концесия и отразява тези специфични разпоредби, които съществуват и в момента в специалните закони, примерно в Закона за водите, в Закона за гражданското въздухоплаване, в Закона за железопътния транспорт, в Закона за пристанищата, който е с малко по-дълго име и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Поставям на гласуване първо предложението на народния представител Мария Капон, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 14, против 57, въздържали се 16.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Ще гласуваме предложението на народния представител Стефан Софиянски, което също не се подкрепя от комисията.
Гласувайте!
Гласували 81 народни представители: за 3, против 52, въздържали се 26.
Предложението на народния представител Стефан Софиянски не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията по чл. 70 и чл. 71, както бяха докладвани от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 63, против 2, въздържали се 15.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващият текст е на чл. 70. По него има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията по т. 1:
“1. В чл. 70, ал. 1 да отпадне текста “при смърт на физическо лице концесионер или”.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител Мария Капон по т. 2 и т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Нено Димов оттегли своето предложение по чл. 70.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение от народния представител Ремзи Осман, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 70, който става чл. 72, като предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 72. (1) При смърт на физическото лице концесионер или при прекратяване на юридическото лице концесионер с правоприемник в срок до три месеца от вписването в Търговския регистър на правоприемник, той може да поиска продължаване на концесионния договор с него, като представи доказателства, че е търговец, че не са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 2-4, както и че отговаря на другите изисквания, определени със закон и с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия. Редът за отправяне на искането се определя с Правилника за прилагане на закона.
             (2) Когато в срока по ал. 1 не е подадено искане за продължаване на концесионния договор, той се прекратява по право.
             (3) Концедентът може да приеме решение за продължаване на концесионния договор с правоприемника в двумесечен срок от подаване на искането или от отстраняване на нередностите по него.
             (4) В случай, че правоприемникът не отговаря на изискванията на ал. 1, концедентът приема решения за отказ от продължаване на концесионния договор.
             (5) Въз основа на решението по ал. 3 органът, който представлява концедента по концесионния договор, сключва договор за продължаването му с правоприемника.
             (6) С договора по ал. 5 не могат да се променят условията, правата и задълженията на концесионния договор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители по чл. 72. Няма желаещи.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон, което не се подкрепя от комисията по т. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 9, против 62, въздържали се 14.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 72.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 82, против 11, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: „Раздел V – Прекратяване на концесионния договор”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 71, който става чл. 73 със следната редакция:
„Чл. 73. Концесионният договор се прекратява с изтичането на срока на концесията.”
По чл. 72 на вносителя има предложение на Мария Капон:
„В чл. 72, ал. 1, т. 2 да се заличат думите „при смърт на физическо лице или”. В ал. 1, т. 3 да се заличат думите „при смърт на физическо лице или”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 72, който става чл. 74 със следната окончателна редакция:
„Чл. 74. (1) Преди изтичане на срока концесионният договор се прекратява, без нито една от страните да дължи предизвестие:
1. с погиване на обекта на концесията – от датата на погиването;
2. при смърт на физическото лице или при прекратяване на юридическото лице концесионер с правоприемник – от датата на смъртта, съответно на прекратяването, освен ако не е сключен договор за продължаване на концесионния договор с правоприемника при условията и по реда на чл. 72;
3. при смърт на физическото лице или при прекратяване на юридическото лице концесионер без правоприемник – от датата на смъртта, съответно на прекратяването;
4. при влязло в сила решение за обявяване в несъстоятелност на концесионера – от датата на влизане в сила на решението;
5. при други, предвидени в закон или в концесионния договор основания – от датата, посочена в тях.
                  (2) При прекратяване на договора в случаите по ал. 1, т. 4 държавата, съответно общината, имат правата на привилегирован кредитор.”
По чл. 73 на вносителя има направени две предложения, които се подкрепят.
Член 73 на вносителя става чл. 75 със следната редакция:
„Чл. 75. (1) Концесионният договор може да бъде прекратен едностранно или по взаимно съгласие на страните:
1. при последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред, или
2. при условия, предвидени в закон или в концесионния договор.
                  (2) Едностранното прекратяване на концесионния договор от страна на концедента, както и отправянето на предложение или приемането на предложение за прекратяване по взаимно съгласие се извършва с решение на концедента.”
По чл. 74 на вносителя има предложение от народния представител Ремзи Осман, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция за чл. 74, който става чл. 76:
„Чл. 76. (1) В случаите на неизпълнение на концесионния договор изправната страна може да го прекрати, след като даде на другата страна подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договора за прекратен. Предупреждението се прави писмено по ред и в срокове, определени в договора.
                  (2) Когато неизправна страна е концесионерът, действия за прекратяване на концесионния договор се предприемат след решение на концедента.”
Член 75 на вносителя става чл. 77, със следната редакция:
„Чл. 77. С решението на концедента по чл. 75, ал. 2 и по чл. 76, ал. 2 се упълномощава орган, който да предприеме действията по прекратяването на концесията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Първо подлагам на гласуване предложението на Мария Капон, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 7, против 63, въздържали се 15.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел V и текстовете на членове от 73 до 77 включително.
Моля, гласувайте.
Докато гласуваме, искам да попитам господин Димов: господин Димов, подкрепяте ли предложението си по чл. 76 на вносителя – на стр. 99? Оттегляте го. Добре.
Гласували 68 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 4.
Наименованието на Раздел IV и текстовете на членове от 73 до 77 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: „Раздел VI – Последици от прекратяване на концесионния договор”.
По чл. 76 има направено предложение от народния представител Мария Капон – в чл. 76 ал. 2 да се добавят думите „не повече от 14-дневен срок” преди думите „от датата на отказа”.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Господин Димов оттегли предложението си.
Има предложение от народните представители Яни Янев и Иван Иванов, което беше оттеглено на заседание на комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 76, който става чл. 78 със следната редакция:
„Чл. 78. (1) При прекратяване на концесионния договор концесионерът е длъжен да предаде обекта на концесията на комисия, назначена от органа по чл. 77, а в случаите на прекратяване по право – от органа, който представлява концедента по концесионния договор. За предаването и приемането на обекта се съставя протокол, който се подписва от членовете на комисията и от упълномощен представител на концесионера.
                (2) Срокът за предаване и/или приемане на обекта на концесията е 30 дни от датата на прекратяване на концесионния договор, а в случаите на отказ от продължаване на концесионния договор с правоприемник – от датата на отказа.
                (3) Когато концесионерът откаже да предаде обекта, както и когато към датата на прекратяване на концесионния договор концесионерът е прекратен без правоприемник, комисията по ал. 1 съставя констативен протокол за приемане на обекта. Протоколът е основание за издаване на заповед за изземване на обекта:
1. от съответния областен управител по реда на Закона за държавната собственост;
2. от кмета на общината по реда на Закона за общинската собственост;
                (4) От датата на приемане на обекта, а в случаите по ал. 3 – от датата на изземването:
                1. обектът – държавната собственост, преминава в управление на съответния областен управител или на друго лице, определено с нормативен акт, с акт на Министерския съвет или в акта за държавна собственост;
                2. обектът – общинска собственост, преминава в управление на кмета на общината;
                3. обектът – собственост на публично-правна организация, преминава в негово владение.
                (5) С правилника за прилагане на закона се уреждат съставът на комисията по ал. 1 и финансирането на дейността за опазване и поддържане на обектите през времето на управлението им от областния управител в случаите по ал. 4, т. 1.”
Член 77 на вносителя става чл. 79 със следната редакция:
„Чл. 79. (1) В 14-дневен срок от датата на приемане на обекта органът по чл. 77, а в случаите по чл. 74, ал. 1 – органът, който представлява концедента по концесионния договор, уведомява концедента и представя информация в Националния концесионен регистър за основанието, датата на прекратяване и датата на приемане на обекта.
                (2) Когато обектът на концесията е държавна собственост, в срока по ал. 1 съответният орган уведомява и министъра на регионалното развитие и благоустройството или областния управител за извършеното приемане на обекта за отбелязване в акта за държавна собственост.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 78, който става чл. 80.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи.
Първо ще гласуваме предложението на народния представител Мария Капон, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 4, против 66, въздържали се 18.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията по тези текстове до чл. 80 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 79, против 3, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Комисията предлага Глава единадесета да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Глава единадесета отпада.
Комисията предлага чл. 79 и 80 да отпаднат.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Текстовете отпадат.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: “Други разпоредби във връзка с предоставянето на концесия за строителство.”
Член 81 трябва да отпадне, тъй като е гласуван вече като чл. 53.
Същото се отнася и за чл. 82, който е гласуван като чл. 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подлагам на гласуване предложението за отпадане на тези текстове.
Гласували 83 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстовете отпадат.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага Глава дванадесета да стане Глава десета със следното наименование: “Глава десета – Финансиране на дейността по концесиите.”
Комисията предлага чл. 83 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подлагам на гласуване предложението за отпадане на чл. 83.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Член 83 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 84 има направено предложение от народния представител Нено Димов:
1. В чл. 84, ал. 1 думите “осемдесет и пет на сто” се заменят с думите “деветдесет и пет на сто”.
2. В чл. 84, ал. 1, т. 2 думите “петнадесет на сто” се заменят с думите “пет на сто”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 84, който става чл. 81 със следната редакция:
“Чл. 81.   (1) Когато със закон не е предвидено друго, паричните постъпления от концесионни плащания за държавни концесии и от гаранции и обезщетения се разпределят, както следва:
1. осемдесет и пет на сто в приход на републиканския бюджет;
2. петнадесет на сто в приход на бюджета на Министерството на финансите за покриване на разходите по концесиите.
                (2) Редът за набиране, разходване и отчитане на средствата по ал. 1, т. 2, както и изискванията относно отчетите на министерствата за направените от тях разходи се определят с правилника за прилагане на закона.
                (3) Министърът на финансите ежегодно утвърждава приходите и разходите за концесионната дейност на министерствата по Единната бюджетна класификация.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 85, който става чл. 82.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Колеги, ще ви прочета съвсем накратко: Постъпленията от концесионните плащания за целия период от време, 15% даваме на Министерството на финансите за някакви разходи, които са обикновено в началото.
Петнадесет процента е прекалено много и затова аз съм предложил 95% да отидат в бюджета. Нормално е. Ако има някакви допълнителни разходи, министърът на финансите сигурно знае как да си ги вземе. Но не може 15% в продължение на целия период от концесията по право да отиват в Министерството на финансите. Просто няма какви разходи да покрива с този процент.
Затова ви предлагам да приемете, още повече, че ще спестите времето за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Нено Димов.
Гласували 107 народни представители: за 39, против 29, въздържали се 39.
Предложението на народния представител Нено Димов не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 81 и 82.
Гласували 109 народни представители: за 86, против 18, въздържали се 5.
Текстовете са приети, а с това е приета и първата част от Закона за концесиите.
Съобщения:
Утре в парламентарния контрол ще отговарят:
- заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем;
- министърът на транспорта Петър Мутафчиев;
- министърът на вътрешните работи Румен Петков;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов;
- министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров;
- министърът на земеделието и горите Нихат Кабил;
- министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова;
- министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски;
- министърът на финансите Пламен Орешарски;
- министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.
Това са министрите, които ще отговарят утре на парламентарния контрол.
Комисията по гражданското общество и медии ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала № 42 на площад “Княз Александър Батенберг” № 1.
Желая на всички ползотворен ден!
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
(Закрито в 14,05 ч.)
 
Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
 
Секретари:
Петя Гегова
Десислав Чуколов