Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Метин Сюлейманов и Ясен Попвасилев
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Вчера приключихме част първа от законопроекта за концесиите. Да продължим с част втора.
Има думата народния представител Мая Манолова за процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя четири процедурни предложения. Първото е на основание чл. 42, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Моля да вземем решение за разместване на точките в дневния ред за програмата за тази седмица, а именно днес да започнем с разглеждане на т. 6 от дневния ред, която гласи: “Обсъждане на проекти за решения за избиране на членове на Съвета за електронни медии”.
Второто ми предложение е по чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Моля да вземем решение да удължим с една седмица срока за предложения за второ четене по приетия на първо четене Законопроект за съдебната власт.
Има още две предложения за извънредни заседания.
На основание чл. 35, ал. 1 от правилника предлагам да вземем решение за провеждане на извънредно заседание на Народното събрание в понеделник – 17 април 2006 г., от 14,00 ч., при следния дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за концесиите.
2. Второ четене на законопроекта за обществените поръчки.
Четвъртото ми процедурно предложение е за провеждане на извънредно заседание във вторник – 18 април 2006 г., от 9,00 ч., при следния дневен ред:
1. Разисквания по внесения на 11 април 2006 г. проект за Решение за гласуване вот на недоверие на Министерския съвет на Република България за несправяне с бедствената ситуация в България след наводненията от лятото на 2005 г. и пролетта на 2006 г., както и за създадените корупционни практики.
2. Второ четене на законопроекта за обществените поръчки, продължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте четири процедурни предложения. Всяко процедурно предложение ще се гласува отделно. Има ли обратно становище?
Заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, предлагам да се разместят заседанията – в понеделник следобед да се гледа вотът на недоверие, а във вторник следобед да се гледат двата законопроекта, за да може в сряда да бъде гласуването по вота, тъй като не е редно на Велики четвъртък или на Разпети петък да гласуваме вотове на недоверие.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Как да не е редно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сотиров, не разбрах?
ИВАН СОТИРОВ: В понеделник следобед да бъде дискусията по вота, а във вторник сутринта да гледаме законите, за да може след 24 часа в сряда да бъде гласуването по вота на недоверие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, нека да гласуваме първото процедурно предложение – да преминем сега към т. 6 от седмичната ни програма: проекти за решения за избиране на членове на Съвета за електронни медии. Решенията са няколко и са пред вас.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 169 народни представители: за 156, против 8, въздържали се 5.
Това процедурно предложение се приема.
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от народния представител Мая Манолова, да имаме извънредно заседание в понеделник от 14,00 ч. при дневния ред, който се предложи от госпожа Манолова.
Гласували 168 народни представители: за 132, против 31, въздържали се 5.
Това процедурно предложение се приема. Ще имаме извънредно заседание в понеделник.
Моля, гласувайте третото процедурно предложение – да имаме извънредно заседание във вторник от 9,00 ч. при дневния ред, предложен от народния представител Мая Манолова.
Гласували 172 народни представители: за 146, против 22, въздържали се 4.
И това процедурно предложение се приема.
Моля, гласувайте четвъртото процедурно предложение – да се удължи със седем дни срокът за правене на предложения по Законопроекта за съдебната власт.
Гласували 173 народни представители: за 166, против 2, въздържали се 5.
И това процедурно предложение се приема.
Има ли още процедурни предложения, или да преминаваме към разглеждане на точката от седмичната ни програма?
Има думата господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Моето предложение е да се позовете на чл. 40, ал. 5 от правилника и да направите предложение за включване на двете предложения, едното от мен, другото от господин Ранчев като председатели на временни комисии, с които искаме да бъде удължен срокът за действие на тези комисии с един месец. Става дума за Временната комисия по искането на Никола Филчев, бивш главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Венцислав Върбанов, народен представител от Четиридесетото Народно събрание, и съответно Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд I и Борис III и техните наследници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение?
След консултация по този казус, най-напред трябва да ги включим като точки в дневната ни програма и тогава да гласуваме самите решения, защото все пак гласуваме акт на Народното събрание, макар да е процедура.
По ал. 5 на чл. 40 предлагам за включване в дневния ред проект за Решение относно удължаване на срока на действие на Временната комисия по искане на Никола Филчев, бивш главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Венцислав Върбанов, народен представител от Четиридесетото Народно събрание; и проект за Решение за удължаване срока на действие на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд I и Борис III и техните наследници като точки 1 и 2 за днес. Сега е началото на заседанието и това е възможно.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 153, против 15, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ОТНЕТОТО И ВЪЗСТАНОВЕНО ИМУЩЕСТВО НА СЕМЕЙСТВАТА НА БИВШИТЕ ЦАРЕ ФЕРДИНАНД I И БОРИС III И ТЕХНИТЕ НАСЛЕДНИЦИ.
“Народното събрание на основание чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Удължава срока на действие на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд I и Борис III и техните наследници с един месец.”
Моля, гласувайте това решение.
Гласували 162 народни представители: за 144, против 16, въздържали се 2.
Решението е прието.
Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ИСКАНЕТО НА НИКОЛА ФИЛЧЕВ, БИВШ ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗБУЖДАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ СРЕЩУ ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ, НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ В ЧЕТИРИДЕСЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
“Народното събрание на основание чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Удължава срока на действие на Временната комисия по искането на Никола Филчев, бивш главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Венцислав Върбанов, народен представител в 40-то Народно събрание, с един месец.”
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 131, против 16, въздържали се 2.
И това решение е прието.
Преминаваме към:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ ЧЛЕН НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ.
Има думата господин Иво Атанасов - председател на Комисията по гражданското общество и медиите.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще прочета становището на Комисията по гражданското общество и медии по няколкото внесени проекторешения във връзка с избирането на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание.
“На свое заседание, проведено на 13 април 2006 г., Комисията по гражданското общество и медии разгледа постъпилите в деловодството на Народното събрание и разпределени от председателя на Народното събрание проекти за решение за избор на член на Съвета за електронни медии.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията избира с решение членовете на СЕМ от своята квота. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията съставът на регулаторния орган се обновява през две години от всяка квота. По силата на § 51, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за радиото и телевизията, съставът на СЕМ се обновява с един представител от квотата на Народното събрание и двама от квотата на президента.
До 13 април 2006 г. в Деловодството на Народното събрание бяха внесени 7 кандидатури за член на СЕМ от квотата на Народното събрание:
1. Проект за решение за избор на господин Георги Лозанов за член на Съвета за електронни медии, внесен от народните представители Екатерина Михайлова, Николай Михайлов и Светослав Малинов.
2. Проект за решение за избор на господин Георги Лозанов за член на Съвета за електронни медии, внесен от народните представители Петър Стоянов, Ася Михайлова и Георги Пинчев.
3. Проект за решение за избор на господин Ивайло Малинов за член на Съвета за електронни медии, внесен от Яни Янев и група народни представители.
4. Проект за решение за избор на господин Тодор Токин за член на Съвета за електронни медии, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители.
5. Проект за решение за избор на госпожа Маргарита Пешева за член на Съвета за електронни медии, внесен от народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова и Лютви Местан.
6. Проект за решение за избор на госпожа Анна Хаджиева за член на Съвета за електронни медии, внесен от народния представител Мария Капон.
7. Проект за решение за избор на господин Константин Марков за член на Съвета за електронни медии, внесен от народния представител Любен Дилов.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по гражданското общество и медии разгледа всички постъпили и разпределени проекти за решение. Две от предложенията – за господин Тодор Токин и за господин Ивайло Малинов, бяха оттеглени от вносителите. На заседанието на комисията беше прието да се проведе гласуване според реда на постъпване на номинациите в деловодството на Народното събрание. Беше взето решение да се гласува отделно всеки проект за решение, като всеки член на комисията има право да гласува “за” само за една кандидатура.
Вносителите на проектите за решение представиха номинираните лица. Кандидатите за членове на СЕМ имаха възможност да изложат своите виждания за бъдещата си работа в регулаторния орган.
Комисията по гражданското общество и медии внася за разглеждане в пленарната зала всички проекти за решение, като:
- с 8 гласа “за”, 1 “против” и 2 “въздържали се”, подкрепя Проекта за решение, № 654-02-54 за избор на госпожа Маргарита Пешева за член на Съвета за електронни медии, внесен от народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова и Лютви Местан;
- с 3 гласа “за”, 0 “против” и 5 “въздържали се” не подкрепя Проект за решение, № 654-02-56 за избор на господин Константин Марков за член на Съвета за електронни медии, внесен от народния представител Любен Дилов;
- с 2 гласа “за”, 0 “против” и 9 “въздържали се” не подкрепя Проект за Решение, № 554-02-103 за избор на господин Георги Лозанов за член на Съвета за електронни медии, внесен от народните представители Екатерина Михайлова, Николай Михайлов и Светослав Малинов и проект за Решение № 554-02-104, внесен от народните представители Петър Стоянов, Ася Михайлова и Георги Пинчев;
- с 1 глас “за”, 0 “против” и 10 “въздържали се” не подкрепя Проект за Решение, № 654-00-166 за избор на госпожа Анна Хаджиева за член на Съвета за електронни медии, внесен от народния представител Мария Капон.
На заседанието на комисията се проведе дискусия относно начина на гласуване в пленарната зала. Беше направено предложение от народния представител Любен Дилов да се гласува “тайно” за всички постъпили предложения. След проведеното гласуване с 3 гласа “за”, 2 “против” и 6 “въздържали се” предложението не беше прието.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Имате думата за процедура, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Процедурното ми предложение е за начина на гласуване, който предстои по тази точка. Нашата зала, както се установи тази седмица, има остър дефицит както на уважение, така и на себеуважение. Предлагам ви да помислите сериозно по въпроса дали не е по-подходящо – и това е моето процедурно предложение – да се гласува тайно с бюлетина с всички имена на кандидатите на един лист (оживление в залата), които да бъдат пуснати в кутията.
Нека да ви обясня нещо просто. Имаме достатъчно авторитетни хора, които са предложени. По нищо вашата монолитна партийна дисциплина няма да пострада от това. Или не си вярвате? Просто в момента ние ще бъдем принудени сега, чрез натискане на копчета “против”, “за” или “въздържал се” да обидим четири изключително добри медийни специалисти, избирайки, предпочитайки единия от тях. Тоест, ние ще демонстрираме ясно, че в момента не избираме орган за саморегулация на медиите, а избираме орган за политическа регулация на медиите. Става дума за елементарно уважение. Няма никаква хитрост. Вие имате достатъчно болшинство, ако искате да гласуваме, да си сменим пола. Ясно е това. Просто ви предлагам да помислите и правя това процедурно предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дилов, разбирам, че Вие искате тайно гласуване, което е по реда на чл. 53, ал. 4. Само че следващият текст казва: предложение за тайно гласуване може да бъде направено от една десета от всички народни представители или от една парламентарна група. Вие сам няма как.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, встрани от микрофоните): От името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека председателят да направи предложение – ще го поставя на гласуване. На този етап не мога да поставя на гласуване Вашето предложение.
Господин Шопов, заповядайте за процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): От името на Парламентарната група на „Атака” правя предложение гласуването да бъде тайно. (Оживление в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Същият този текст казва, че се изслушва по един народен представител от парламентарна група, която не е съгласна с направеното предложение.
Има ли парламентарна група, която не е съгласна с направеното предложение за тайно гласуване? Ако има, заповядайте – две минути. Ако няма, ще поставя на гласуване.
Господин Атанасов, имате думата.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Този въпрос вече беше дискутиран в комисията и предложението на господин Любен Дилов-син беше отхвърлено, още повече, че няма кой знае какви мотиви. Щели да се притесняват народните представители за кого да гласуват, ако гласуват явно. Извинете, хора, които се бият по магистралите, едва ли ще се притесняват как да гласуват в Народното събрание.
Второ, никога досега, когато се е избирал член на СЕМ или на Националния съвет за радио и телевизия, не се е прилагала процедурата тайно гласуване. Изобщо в тази зала много рядко се пристъпва към тайно гласуване и винаги мотивите срещу тайното гласуване са били свързани с това действията на съответния народен представител да бъдат ясни, прозрачни, предвидими. Няма никакви основания и този път да се направи изключение и да се премине към процедурата на тайно гласуване.
Господин Дилов, ако имате някакви убедителни аргументи, Вие си спомняте, че аз съм Ви подкрепял в много случаи, независимо че имаме различни политически симпатии, но сега просто няма такива аргументи. Затова смятам, че не трябва да преминем към тайно гласуване по тази процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на Парламентарната група „Атака” гласуването да бъде тайно с бюлетини.
Гласували 157 народни представители: за 27, против 119, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Господин Дилов, разбира се, имате право да искате прегласуване.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, ще ви поканя да прегласуваме не за друго, а за да чуете просто още един аргумент. (Реплика от народния представител Татяна Дончева, оживление, шум и реплики.)
Много представители на местната власт има тук. Вие отлично знаете, че в общинските съвети, когато се гласува дори за почетен знак, камо ли за почетен гражданин, се гласува по този начин. Това е уважение към нас самите. Аз съм длъжен да го направя – не към вас, вие като не се уважавате – бъдете така добри. Да, много сте важни като депутати – общинските съветници не са важни, добре. Живи и здрави! Нали виждате, че се излъчва това? В момента си правите чудесна услуга.
Предложението ми е за прегласуване, господин председател.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): В Общинския съвет окрадохте половин София!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване предложението от Парламентарната група на „Атака” гласуването да бъде тайно с бюлетини.
Гласували 154 народни представители: за 22, против 129, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, всъщност имаме пет проекта за решение, след като два от тях са оттеглени. По нашите правила, както ви е известно, вносителите имат възможност да представят пред народните представители своите кандидати и проекти за решения. Ако желаят – ако ли не, преминаваме към дискусии.
От вносителите има ли желание някой да представи?
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ние, от Демократи за силна България, бихме искали да представим кандидатурата на доц. Георги Лозанов като член на Съвета за електронни медии.
В професионалните среди, а смея да твърдя и в хората, които следят българската публичност, господин Георги Лозанов наистина няма нужда от представяне. Все пак е нужно да поставим няколко акцента, които са особено важни в този момент от работата на СЕМ. Нека все пак да припомня, че господин доц. Георги Лозанов е работил в областта на медиите в продължение на 22 години. Той е един от хората, които са автори както на теоретични разработки в областта на медиазнанието, така и на публикации във всекидневната публицистика. Същевременно той е дългогодишен преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации. Много важно е да се подчертае, че господин Георги Лозанов е активен в неправителствения сектор и се е наложил като една от най-популярните публични фигури с ясни позиции по проблемите на печатните и електронни медии в България. Доказателство за това е, че той е председател на Българската медийна коалиция от 2004 г. и вие можете да научите неговото мнение и неговите концепции за развитието на българската медийна среда дори само от тези негови изяви.
Затова ние смятаме, че той е не само доказан професионалист, но един от хората с безспорен авторитет по тази тема.
Ще ми се да кажа нещо извън протокола. Престижът на Съвета за електронни медии в момента е изключително нисък поради много причини, ако бъда откровен – и поради качествата на неговия председател господин Райчо Райков и начина, по който той беше преизбран. Престижът на Съвета за електронни медии падна изключително ниско не само заради непопулярни и фактически необясними решения, които бяха взети, а най-вече заради това, че бяха направени няколко манипулации, за да може да се съхрани неговият състав наистина в рамките на закона, защото самият закон беше променен, за да няма сериозни персонални промени.
Когато престижът на една институция е нисък, той може да се повдигне със сигурност когато се осъществи промяна в състава. Мисля, че такава промяна е нужна. Същевременно се навлиза в изключително важен период от дейността на СЕМ – период на лицензиране, който със сигурност увеличава потенциала за корупция. Дано да не се реализира този потенциал, но тази сянка на подозрение вече пада върху Съвета за електронни медии.
Би било добре тъкмо от гледна точка на тази изключително отговорна и тежка работа в Съвета за електронни медии да влезе може би най-компетентният, но със сигурност независим експерт като господин Георги Лозанов.
Това е нашето предложение, имайки предвид тежката работа на Съвета за електронни медии през следващите месеци и острата нужда от нови лица. Ние предлагаме господин Георги Лозанов и ви призоваваме да гласувате за него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Малинов.
Има думата народният представител Лютви Местан да представи другия проект за решение, на който и той е вносител.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Упълномощен съм от другите двама съвносители – господин Михаил Миков и госпожа Анелия Мингова, да ви представя проект за Решение за избиране за член на Съвета за електронни медии на госпожа Маргарита Йорданова Пешева на основание чл. 24, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията и във връзка с § 51, алинеи 2 и 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за радиото и телевизията.
Предложението ни се мотивира основно от убедеността ни, че изборът на нов член на СЕМ, след проведената ротация през м. ноември 2005 г., трябва да се основава на широко съгласие и подкрепа, не само тук в тази пленарна зала, но и от медийната общност. Защото новият член на СЕМ следва да притежава висока експертност, която ще му е особено нужна при предстоящото лицензиране на нови радио- и телевизионни програми. При това, този процес следва да се осъществява независимо от политически или корпоративни влияния. Всичко това предполага кандидатът да притежава умения да работи в един колегиален орган, какъвто е Съветът за електронни медии, в който решенията се вземат с обикновено мнозинство, и следва да притежава волята и нагласата за постоянен диалог с медийната общност и визия за нейното развитие и решаването на проблемите й.
Смятаме, че всички тези качества характеризират госпожа Маргарита Пешева. Аз мисля, че тя е достатъчно известна, не само сред медийните среди, което ще ми спести задължението да представя подробно нейната биография. Ще спомена само, че тя е възпитаник на Софийския университет “Св. Климент Охридски” – специалност “История и философия”. Още от 1972 г. е доктор по философия, а от 1991 г. се хабилитира като старши научен сътрудник на тема “Художественият синтез – телевизия, кино и театър”. Тя е автор на 11 книги, над 500 студии и статии в научния и в периодичния печат. Била е член на СЕМ и председател на този орган. Един безспорен авторитет.
От името на колегите Михаил Миков и Анелия Мингова, призовавам пленарната зала да подкрепи тази кандидатура. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Желаят ли други от вносителите да представят своите проекти?
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Аз искрено се надявам, че ще има дебат по този избор и този дебат ще засяга не личностите, които предлагаме, а философията на този регулаторен орган. Затова се осмелявам да ви направя едно предложение и да го защитя пред вас. Става дума за Константин Марков – председателят на АБРО. Господин Марков, освен че е много известна личност в българската културна среда от последните години и като музикант, той е един от създателите, пионерите на частното радиоразпръскване в България. Той е и дългогодишен председател на най-голямата и най-авторитетната неправителствена организация, обединяваща практически всички значими и важни частни електронни медии в България – АБРО – Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори.
В същото време господин Марков е преподавател във Факултета по журналистика към Софийския университет “Св. Климент Охридски” и дългогодишен член на организацията, подобна на АБРО, която се занимава със съвместяване и регулиране на интересите на частните радио- и телевизионни разпространители в Централна и Източна Европа – член е на нейния контролен съвет.
Смятам, че точно в момента, когато СЕМ ще бъде изправен пред изключително тежкия казус, може би не знаете, че се готви и промяна в Закона за радио и телевизия, която ще ни вкара в доста сериозна разправия тук, той има нужда точно от един такъв представител, който да демонстрира, пак повтарям, нашето желание не политически да регулираме медиите, а да ги оставим да се саморегулират. Няма по-подходяща кандидатура според мен от тази на господин Марков по простата причина, че АБРО за разлика от СЕМ вече е доказала, че може да прави това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Кандидатурата, която ще ви представя, е кандидатура, от моя страна, формално внесена, като народен представител от гр. Пловдив. Това е кандидатура на медиите, на Журналистическото сдружение “Медии с човешко лице” и на регионалното Сдружение за печатни и електронни медии в гр. Пловдив. Това е кандидатурата на Ана Хаджиева. Тя има дванадесет години стаж в Българското национално радио, след което е преподавател по журналистика, от 2002 г. до 2004 г. е член на СЕМ. В момента отговаря към Националната агенция по приходите за комуникациите.
Това е кандидатура от страна на професионалистите. Винаги от тази трибуна съм смятала, че трябва да бъде защитаван професионализмът, особено в един орган като СЕМ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Уважаеми народни представители, чухте представянето на проекта за решение от вносителите. Междупрочем трябва да бъдем точни – кандидатурата на едно и също лице – господин Георги Лозанов, е представена от две групи народни представители.
Откривам дискусията по тази точка от седмичната ни програма.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези проекти за решение? Ако няма, ще преминем към гласуване.
Господин Атанасов, заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата не за да повлияя особено върху вашето решение. При това убедително гласуване в комисията е ясно какво ще бъде гласуването в пленарната зала след малко.
Искам да кажа две неща. Да отхвърля внушението, което беше направено тук от господин Малинов, че едва ли не сме променили закона, за да запазим Съвета за електронни медии в някакъв удобен състав за сегашното управляващо мнозинство. За съжаление, винаги досега различните мнозинства, които са идвали на власт и са доминирали в тази зала, една от първите им работи е била да променят закона, след това да променят или да преименуват регулаторния орган, да го напълнят със свои хора, оттам да променят управителните съвети на БНТ и БНР, да сменят генералните директори и да овладеят медиите, смятайки, че създавайки си медиен уют, ще си осигурят преизбиране. Тези усилия досега нито веднъж не са се увенчавали с успех, защото няма как добрата медийна политика да замени липсата на добра истинска политика.
Ние сме първото мнозинство, което не повтори тази поредица от неприятни ходове на всяко ново мнозинство. Ние сме първото мнозинство, което не тръгва към тотална смяна на персоналията в Съвета за електронни медии и оттам към смяна на управителните тела на Националната телевизия, Националното радио и към смяна на генералните директори. Ние правим това с разбирането, че на сектора е нужна стабилност. И именно към тази стабилност на регулаторния орган беше насочена поправката в Закона за радиото и телевизията, която Народното събрание прие през първата сесия на сегашния си състав. Една поправка, която стабилизира органа и дава възможност вече на всеки член на Съвета за електронни медии да изкара пълния си мандат от шест години. Оттук нататък даже няма да има повече нужда от жребий, тъй като след днешната ротация, всеки член на Съвета за електронни медии ще може да изкарва пълния си мандат от шест години и ротацията така ще се разполага във времето, че да се осигури онази желана от закона, от волята на българския законодател, независимост, необвързаност на регулаторния орган със съответното управляващо за момента мнозинство. Така че това е едно нещо, което заслужава подкрепа, господин Малинов, а не критика.
Второ, що се отнася до кандидатурите. Несъмнено и четирите кандидатури са много убедителни. Ние сме се изправяли по този въпрос пред такъв избор много пъти. И много пъти сме стигали дотам, че сме обиждали едно или друго голямо име на българската култура или на българската медийна регулация.
В края на краищата мястото от квотата на Народното събрание е само едно. В края на краищата то може да бъде запълнено чрез гласуване.
Затова се налага гласуването, господин Дилов. Вие имахте една идея вчера, която развихте днес тук – да се предпазим от тази неловкост, да се предпазим от това неудобно положение. Да, можеше да се предпазим, ако се бяхме договорили предварително, ако се бяхме разбрали цялата зала да се обедини около едно име и тук да стане едно техническо гласуване. Такова обединяване не можа да стане в рамките на родния парламент, но то стана в рамките на управляващата коалиция. Това е причината за известно забавяне на ротацията на попълването на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание. Важното е, че това единство е постигнато около една убедителна кандидатура, каквато е тази на Маргарита Пешева – специалист в сферата на медиите, признат отвсякъде, човек, който освен че има много научни трудове, освен че има извънредно голям опит в медийната регулация, е бил член на Съвета за електронни медии, бил е председател на Съвета за електронни медии. Спомням си, че през 2001 г. тогавашното Народно събрание избра с около 200 гласа госпожа Пешева за член на Съвета за електронни медии. Струва ми се, че такова убедително мнозинство досега никой не е постигал в Народното събрание при гласуване за член на Съвета за електронни медии.
Ето защо, оставяйки с цялото си уважение – декларирал съм го неведнъж на господин Константин Марков, на господин Георги Лозанов и на госпожа Ана Хаджиева – смятам, че ако днес парламентът избере госпожа Маргарита Пешева за член на Съвета за електронни медии, това ще бъде един много убедителен и професионален избор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Приемам всичко, което казвате, господин Атанасов, и в дух на голяма добронамереност ще кажа – не искам следващите ми думи да ги приемате лично и да се засягате – че Вие като председател на Комисията по медиите дължите едно извинение, поне на медийната колегия, затова, че от декември досега управляващата коалиция се мъчи да намери човек, който да отговаря на формулата 3-5-8 и това да е жив човек. Безспорно това е много трудно и аз в момента рискувам да обидя госпожа Пешева като казвам, че тя е този човек, който търсихте толкова дълго време.
Мисля, че дължите това извинение, защото се случиха доста неща в СЕМ и в медийната среда при един неработещ орган. Да твърдите, че забавянето е било, защото залата се е мъчила да се обедини около една кандидатура, е доста несериозно. Никой – поне аз нямам такава информация, нека да кажат другите колеги от парламентарните групи – не е предлагал да се обединим около една кандидатура. Въобще не са водени такива разговори – формални или неформални. Така че ние дължим заедно едно извинение на медийната среда за това закъснение, но все пак трябва да се знае, че то дойде от вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Дилов.
Заповядайте, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми народни представители! Нека кажа, че идеята да предложим Георги Лозанов е моя. Аз съм длъжен да кажа няколко думи.
В годините на прехода чувствителността ни за това как медиите отразяват политическата действителност беше трепетна, бих казал. В много отношения ние имахме основателното и твърдо убеждение, че през света на медиите се случва политиката и че се решава съдбата на една или друга политическа позиция, в това число и на управлението на страната в годините на прехода. България е пред прага на Европа. Тя се нуждае от независима медийна регулация и от хора от типа на доц. Лозанов.
Аз помня възраженията на десницата срещу Георги Лозанов в периода на нейното управление – говоря за управлението на десницата – когато тя възразяваше срещу неутралитета на тази медийна фигура в острия сблъсък някъде в края на управлението, когато медийният орган бих казал насилствено предложи и настани господин Борислав Бориславов в Българското национално радио. Всички помните това.
От дистанцията на времето ние ще трябва да признаем и грешки. Аз не мисля, че това беше сръчно, не мисля, че беше и дълбоко принципно да бъде направено. Помня много добре и собствената си реакция тогава. Аз не одобрявах позицията на Георги Лозанов. Не одобрявах и поведението на журналистите от Българското национално радио в сутрешния блок. Не считам, че то не е било тенденциозно и днес. Това обаче, на което се възхищавам, е твърдата позиция на Лозанов да бъде представител на медийния свят, на тази гилдия, която отстояваше през годините независимост. В тази сфера има достойни хора, които се нуждаят от хора като Георги Лозанов. Българската публичност драматично се нуждае от такива личности, а оттук нататък – още повече, в критичната фаза на тази медийна регулация, за която днес се говори във връзка с лицензирането.
Госпожи и господа народни представители, в България няма по-добър медиен експерт от Георги Лозанов. Няма никакво съмнение в това! Този човек има изумително усещане за права, равновесие и баланс. Той има много чувствителна съвест да отстоява културата в медийното поле. Има ли нещо по-естествено от това да бъде подкрепена тази посока в развитието на нашата медийна публичност, на нашата медийна култура, най-общо казано – на българската публичност?! Не бих казал.
Госпожа Пешева, която лично не познавам, във всички случаи има своите качества. Това, което помня – ще ми бъде позволено да цитирам по памет, все пак ние разговаряме за нещо особено важно – е, че тя предложи децата да не бъдат сблъсквани с жестокост през екрана в особено гледания от тях часови пояс между 12,00 и 6,00 ч. през нощта. Тогава тя беше в едно смешно недоразумение. Но това не е най-страшното. Това, което мен ме безпокои, е липсата на знаци от тази иначе уважавана фигура за независимост и твърдост в отстояване на позиции. Тази фигура, щом е предложена от мнозинството, в някакъв смисъл е калкулирана. Ние в нашия парламент напоследък правим усилия да бъдем освен членове на собствените си политически организации, и хора, които се движат към Европа с усилие да защитят достойнството си.
Моля ви да помислите извън партийните граници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по проектите за решение? Явно няма.
Ще трябва да преминем към гласуване. Затова пуснах и сигнал на народните представители, които са извън залата, но са в парламента, да заповядат.
Още веднъж питам – има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по разисквания проблем?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Нашата позиция е, че това в момента е един от яловите спорове и дебати. Това е така, защото ние сме против СЕМ в този му вид, като философия, като структура, като устройство. Считаме, че СЕМ е една от институциите, които са вредни и опасни за демократичното развитите на България. Тя допринесе страшно много за създаването на тази ситуация и за проблемите на електронните медии изобщо. Въпросът не е до имената. Имената са печално известни, общоизвестни. Отново обсъждаме имена на смешници, одеозни фигури и личности, които многократно до този момент....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, нека да се уважаваме.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ... са доказали, че са подвластни на други интереси, които са част от слугинажа на българската държава и които като добре познати ни муцуни в СЕМ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Шопов, ще Ви отнема думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ... до този момент са работили не за българските електронни медии, не за развитието на българското радио и българската телевизия, а именно против тях. Те са работили за деструкцията им, за съсипването им, за докарването им до това положение, до това ниво, при което вече започва да се поставя под съмнение изобщо тяхното бъдеще, намалява гледаемостта и слушаемостта на програмите, съответно на телевизията и на радиото. Оттук нататък ще продължат да бъдат пионки в ръцете на нечии интереси на някои частни медии, които печелят терен и са конкурентни на Българското радио и Българската телевизия и които оттук нататък ще продължат, както и до този момент, както и досегашните членове на СЕМ да работят против демократичното слово, да потъпкват истината, което, пак повтарям, ще бъде в услуга на чужди интереси.
Имената, повечето от които се предлагат тук, са, пак повтарям, печално известни и добре познати. Те са на чужда служба, те получават заплатите и възнагражденията си от други места и които оттук нататък ще продължат да громят демократичното слово, които оттук нататък, както са го правили и досега, ще изкривяват истината.
За да направим нещо смислено е не да посочим някой от тях да го номинираме отново, за да продължи своето черно дело, а всички трябва да променим философията на Закона за радиото и телевизията, да въведем друг принцип за Съвет за електронни медии. Това е пътят, по който трябва да вървим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разискваната тема? Няма.
Обявявам дебатите за приключени и ще преминем към гласуване.
Припомням, че на основание чл. 56, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им”. Следователно ще пристъпим към гласуване на всеки един от проектите за решение по реда на постъпването им. Разбира се, в реда на гласуването, ако има избран, другите проекторешения естествено е да не бъдат подложени на гласуване.
Първият постъпил проект за решение е от 15 февруари 2005 г. на народните представители Екатерина Михайлова, Николай Михайлов и Светослав Малинов:
“РЕШЕНИЕ
Народното събрание основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията и във връзка с § 51, ал. 2 и 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията
РЕШИ:
Избира за член на Съвета за електронни медии господин Георги Лозанов.”
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 39, против 62, въздържали се 75.
Този проект за решение не се приема.
Вторият проект за решение е постъпил на 20 декември 2005 г. с вносители Петър Стоянов, Ася Михайлова и Георги Пинчев:
“РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията и във връзка с § 51, ал. 2 и 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията
РЕШИ:
Избира за член на Съвета за електронни медии господин Георги Лозанов.”
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 32, против 59, въздържали се 91.
И този проект за решение не се приема.
Четвъртият по ред проект за решение с вносител Красимир Каракачанов е оттеглен, затова няма да го подложим на гласуване.
Следващият проект за решение е с вносител Яни Янев, което също е оттеглено.
Следващият проект за решение е постъпил на 12 април 2006 г. с вносители Михаил Миков, Анелия Мингова и Лютви Местан:
“РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията и във връзка с § 51, ал. 2 и 4 от
Преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията
РЕШИ:
Избира за член на Съвета за електронни медии госпожа Маргарита Иванова Пешева.”
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 138, против 17, въздържали се 14. (Ръкопляскания от КБ.)
Решението е прието.
Тъй като вече имаме избран член на Съвета за електронни медии, другите два проекта за решение естествено не могат да бъдат подложени на гласуване.
Господин Софиянски, имате думата.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, без да оспорвам избора, ви задавам въпрос: след като няма условие да гласуваме само за един човек, какво ще стане, ако пуснете гласуването и следващият колега събере 139 гласа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отговорете си сам, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Кой ще бъде избран?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вече има избран. Другите две решения не подлежат на гласуване.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Независимо че биха имали по-голяма подкрепа? Защото чисто математически могат да имат по-голяма подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не мога да разбера това процедура ли е или какво?
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Питам: императивен ли е правилникът? При условие, че няма ограничение да се гласува за един човек, а може да се гласува за повече от един човек, трябва ли да се прекъсне процедурата на гласуване при първия избран? Ако така е в правилника, не е логично, защото можем да изберем човек с по-малка подкрепа, отколкото друг, който би получил по-голяма подкрепа. Чисто математически.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има проект за решение – Маргарита Пешева е член на Съвета за електронни медии.
Продължаваме със следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОНЦЕСИИТЕ – втора част.
Господин Цонев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение на народния представител Йордан Цонев, което комисията подкрепя, Глава тринадесета да се измени така:
“Глава единадесета
Обжалване
Чл. 83.    (1) Всяко решение, действие или бездействие на орган, на комисията или на длъжностно лице в процедурата по предоставяне на концесия подлежи на обжалване относно неговата законосъобразност пред Комисията за защита на конкуренцията.
                (2) Жалба може да подава всяко заинтересовано лице в десетдневен срок от обнародване на решението в “Държавен вестник”, съответно от уведомяването за решението или действието.
                (3) Когато липсва уведомяване, заинтересованото лице подава жалбата по ал. 1 в десетдневен срок от:
1. датата на узнаването, но не по-късно от изтичането на десетдневния срок за обжалване на решението за определяне на концесионер, или
2. датата, на която е изтекъл срокът за извършване на нормативно установено или поискано от кандидатите или участниците действие, или
3. изтичане на срока за издаване на съответния акт.
                (4) Жалбата не спира процедурата за предоставяне на концесия, освен ако бъде наложена временна мярка.
Чл. 84. Всяко заинтересовано лице може да предяви иск за установяване на нищожността на концесионен договор, както и иск за обезщетение за вреди, претърпени в резултат на нарушение на закона при провеждане на процедура за предоставяне на концесия, по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 85.    (1) Жалбата се подава до Комисията за защита на конкуренцията с копие до концедента за решение по чл. 39 и по чл. 58, ал. 2, съответно – до органа, който организира провеждането на процедурата.
                (2) Жалбата трябва да е написана на български език и да съдържа:
1. наименованието на органа, до който се подава;
2. за жалбоподател – юридическо лице: наименованието, седалище/адрес на управление и данни за регистрация съгласно законодателството на държавата на неговото установяване, а за жалбоподател – физическо лице: името, адреса и данни за самоличността му;
3. наименованието и адреса на органа, чието решение, действие или бездействие се обжалва;
4. данни за процедурата и за решението, действието или бездействието, което се обжалва;
5. оплакванията и искането на жалбоподателя;
6. подпис на лицето, което подава жалбата, или на неговия пълномощник.
                (3) Към жалбата се прилагат доказателствата, с които жалбоподателят разполага, и документ за платена държавна такса, определена с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
                (4) До произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията с решение по чл. 91 съответният орган може сам да отстрани твърдяното в жалбата нарушение.
                (5) Ако жалбата не отговаря на изискванията по ал. 2 и 3, председателят на Комисията за защита на конкуренцията уведомява жалбоподателя и му дава тридневен срок за отстраняване на нередовностите.
                (6) Комисията за защита на конкуренцията не образува производство, когато:
1. жалбата е подадена след изтичане на съответния срок по чл. 83;
2. не са отстранени нередовностите в срока по ал. 5;
3. не е представен документ за внесена държавна такса.
                (7) В случаите по ал. 6 председателят на Комисията за защита на конкуренцията връща жалбата с разпореждане, което подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването.
Чл. 86.    (1) По мотивирано искане на жалбоподателя Комисията за защита на конкуренцията може да наложи временна мярка – спиране на процедурата за предоставяне на концесия. При произнасяне по искането комисията преценява неблагоприятните последици от забавянето на процедурата и възможността за значително увреждане на обществения интерес или на интересите на страните.
                (2) Искането по ал. 1 се прави едновременно с подаване на жалбата.
                (3) За налагане на временна мярка жалбоподателят е длъжен да представи обезпечение в размер, определен от Комисията за защита на конкуренцията, но не повече от 500 хил. лв. под формата на паричен депозит по сметка на Комисията за защита на конкуренцията или банкова гаранция в нейна полза.
Чл. 87.    (1) В тридневен срок от постъпване на жалбата или от отстраняване на нередовностите по нея председателят на Комисията за защита на конкуренцията образува производство и определя докладчик.
                (2) В седемдневен срок от образуване на производството Комисията за защита на конкуренцията в закрито заседание с определение се произнася по искането за налагане на временна мярка, като при допускането й определя и размера на обезпечението.
                (3) Определението за допускане на временната мярка се съобщава на жалбоподателя. Определението, с което се отказва допускане на временната мярка, се съобщава и на двете страни.
                (4) Обезпечението се внася от жалбоподателя в петдневен срок от съобщаването. Временната мярка се счита за наложена от датата на представяне на обезпечението.
                (5) Комисията за защита на конкуренцията съобщава на ответната страна за наложената временна мярка в деня на налагането й.
                (6) Определението, с което Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането за налагане на временна мярка, подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването за отказа по ал. 3 или за наложената мярка по ал. 5.
             (7) Обжалването на определението не спира производството пред Комисията за защита на конкуренцията и изпълнението на наложената временна мярка. Определението на съда е окончателно.
             (8) Обезпечението подлежи на връщане с разпореждане на председателя на Комисията за защита на конкуренцията в седемдневен срок от влизане в сила на решението, с което се уважава жалбата по чл. 83. При отхвърляне на жалбата представеното обезпечение се превежда като приход в държавния бюджет.
Чл. 88. (1) Докладчикът проучва обстоятелствата по жалбата, за което се подпомага от администрацията на Комисията за защита на конкуренцията.
             (2) В производството пред Комисията за защита на конкуренцията се допускат устни и писмени доказателства и експертни становища.
             (3) При използване на експертни становища по ал. 2 сумите за възнаграждение на експертите се внасят предварително от страната, която е поискала експертизата. При назначаване на експертиза по инициатива на Комисията за защита на конкуренцията разноските за възнаграждение на експертите се възлагат на:
1. жалбоподателят – когато жалбата е оставена без уважение или производството е прекратено;
2. съответният орган – в случаите по чл. 91, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и когато жалбата е оттеглена поради отстраняване на твърдяното в нея нарушение в съответствие с чл. 84, ал. 4.
             (4) Страните в производството, държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на Комисията за защита на конкуренцията при изпълнение на възложените й със закона задължения.
             (5) Доказателствата, събрани в производството пред Комисията за защита на конкуренцията, не могат да бъдат разгласявани, ако представляват производствена, търговска или друга защитена от закон тайна. Когато в тях се съдържат данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът, предвиден в Закона за защита на класифицираната информация.
             (6) След приключване на проучването на страните се дава възможност да се запознаят със събраните по преписката доказателства.
             (7) Страните са длъжни да представят всичките си доказателства най-късно в деня преди заседанието по разглеждане на жалбата.
Чл. 89. (1) След приключване на проучването докладчикът представя преписката на председателя на Комисията за защита на конкуренцията, който насрочва открито заседание за разглеждането й.
             (2) Страните се призовават по реда на Гражданския процесуален кодекс. При призоваването не се прилага правилото на чл. 41, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.
            (3) Страните могат да ползват адвокатска защита.
Чл. 90. (1) Заседанията са редовни, когато присъстват най-малко пет от членовете на Комисията за защита на конкуренцията.
             (2) Комисията за защита на конкуренцията взема решения с явно гласуване и с мнозинство от четири гласа. Когато на заседанието присъстват по-малко от седем членове и не може да бъде постигнато мнозинство от четири гласа, се приема, че жалбата е оставена без уважение или че искането за налагане на временна мярка е отхвърлено.
             (3) Член на комисията е длъжен да си направи самоотвод при наличие на някое от следните основания:
1. когато е бил пълномощник на някоя от страните;
2. когато е бил в трудовоправно или гражданскоправно отношение с някоя от страните;
3. когато поради други обстоятелства може да се счита за предубеден или заинтересуван пряко или косвено от изхода на преписката.
             (4) Заседанието започва с решаване на предварителните въпроси относно редовността на процедурата.
             (5) При наличие на основание по ал. 3 страните могат да поискат отвод на член на комисията.
             (6) На страните производството могат да се задават въпроси по ред, определен от председателя.
             (7) Когато счете, че обстоятелствата по жалбата са изяснени, председателят предоставя възможност на страните за становища.
             (8) След изясняване на спора от фактическа и правна страна, председателят закрива заседанието.
Чл. 91. (1) Комисията за защита на конкуренцията в закрито заседание постановява решение, с което:
1. оставя жалбата без уважение или
2. отменя незаконосъобразното решение на органа или установява незаконосъобразно действие, съответно бездействие и със задължителни указания връща преписката на органа за продължаване на процедурата за предоставяне на концесия от последното законосъобразно решение или действие.
             (2) Когато е обжалвано решението за определяне на концесионер и няма наложена временна мярка, Комисията за защита на конкуренцията:
1. оставя жалбата без уважение или
2. установяване незаконосъобразността на решението.
             (3) В случаите по ал. 2, т. 2 сключеният концесионен договор запазва действието си, а заинтересованите лица имат право да търсят обезщетение по реда на Гражданския процесуален кодекс.
             (4) Решението на Комисията за защита на конкуренцията е писмено и съдържа:
1. наименованието на органа, което го е издал;
2. мотиви;
3. диспозитивна част;
4. пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.
             (5) Член на Комисията за защита на конкуренцията, който не е съгласен с решението, го подписва с особено мнение, което се прилага към решението.
Чл. 92. (1) Комисията за защита на конкуренцията се произнася по жалбата в двумесечен срок от образуване на производството.
             (2) Решението заедно с мотивите се изготвя и обявява най-късно в 14-дневен срок от произнасянето по жалбата.
Чл. 93. (1) Комисията за защита на конкуренцията с определение прекратява производството:
1. когато жалбата е недопустима;
2. когато жалбоподателят – физическо лице, е починал или юридическото лице е прекратено без правоприемник;
3. при оттегляне на жалбата.
             (2) Определението по ал. 1 подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Чл. 94. За всички неуредени въпроси относно процедурата по обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията се прилага административно-процесуалния ред за оспорване на административни актове.
Чл. 95. (1) Решението на Комисията за защита на конкуренцията по чл. 91 подлежи на обжалване по реда на чл. 93, ал. 2, като жалбата не спира изпълнението.
             (2) Решението на Върховния административен съд е окончателно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да ви кажа, че тези спорни текстове ще станат наистина ябълка на раздора в Народното събрание. Съвършено сериозно предупреждавам всички колеги, че в момента скандалът с Комисията за защита на конкуренцията е много по-голям, отколкото скандалът с Конституцията. Вие знаете какво е изказването на Оли Рен и как се оказа, че фактически Комисията за защита на конкуренцията не е изискала документ и е заблудила всички, които са гласували по решението за магистрала “Тракия” и които са гласували за приватизационната сделка на БТК.
В момента премахваме съдебния надзор и пращаме концесиите в Комисията за защита на конкуренцията, който е един колективен орган, избиран по политически причини от Народното събрание, по политически признак, защото се конституира единствено и само от Народното събрание. За този орган има решение на Конституционния съд, което категорично ясно казва, че това е особена юрисдикция, която няма право да се произнася по законосъобразността на каквито и да е актове.
Поради това моето принципно възражение е следното: законопроектът беше внесен с текстовете, които предвиждаха съдебно обжалване. Между първо и второ четене господин Цонев, верен на това, което е поръчано, внесе нова процедура, а именно Комисията за защита на конкуренцията.
Предупреждавам ви, че ако влязат такива текстове наистина си минираме европейското членство.
Има процедура, господин председател, тъй като не може в залата 20 човека да решат толкова важен и принципен въпрос, към който юристите на БСП имат също специално отношение, ще помоля господин Кирчев да направи процедурното предложение за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кирчев, не се отзовавайте на молбата! Има 5 минути до почивката.
Заповядайте, господин Димов.
Спокойно, няма да стигнем до гласуване.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Взимам думата с едно предложение, тоест единственото, което мога да направя – чл. 83 да отпадне. Искам да го мотивирам.
В чл. 86, ал. 3 се казва, че за да се обжалва, не оспорвам казаното от госпожа Николова, Комисията за защита на конкуренцията трябва да поиска обезпечение в размер до половин милион лева. Половин милион лева ще бъде обезпечението, което само по себе си е достатъчна пречка пред обжалването, но аз разбирам и подкрепям тази мярка. Тази мярка е нормална. Но тези пари да бъдат отнети в полза на държавата, ако бъде загубен казусът, според мен е недопустимо. Не може да възпрепятстваме опита за правосъдие, възможността за жалба, отнемайки половин милион лева от този, който се жали. Нека да внесе парите, за времето на делото това е достатъчен проблем за самата фирма, която ще внесе половин милион лева гаранция, но след това те да бъдат отнемани ми се струва прекалено много. Затова предлагам процедурно чл. 83 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Капон, имаме три минути. Ако искате, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Уважаеми колеги, 37 човека сме в залата и ще гласуваме едни безобразни текстове.
Какво значи да вземем от бизнеса 500 хил. лв., само и само той да не се жали? Значи след като с определени текстове в закона създадохме корупционното поле, днес трябва да направим така, че никой да не може да подаде и жалба. На всичкото отгоре в един последващ текст ще видите, че срокът за жалби е три дни.
Да не говорим наистина, че Комисията за защита на конкуренцията е наистина уязвима. Не съм убедена дали е по-уязвима, отколкото с проблемите по Конституцията за Европейския съюз, но факт е, че тя си позволи да даде различно становище от истината и че излъга.
Така че аз Ви моля, господин председател, да отложим тези текстове, да минат, ако трябва и през Комисията по правни въпроси, но наистина да влязат в Народното събрание при един нормален кворум, гласуване по процедура и по текстове, които са нормални и за бизнеса, и за законодателя като такъв, и за нас като народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Този текст, разбира се, и Глава единадесета е една от основните глави в закона. Сега е 10,29 ч. Ние гласувахме в понеделник да продължим с този закон, така че ще продължим и дискусията по тези текстове. Тогава ще се предложи и гласуването за отлагане, и други процедури, които ще се направят. Плюс това сме убедени, че в залата тогава ще има и достатъчен кворум.
И така, 30 минути почивка. В 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум, продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания:
Постъпило е питане от народните представители Елеонора Николова и Мартин Димитров към министър Меглена Кунева, свързано с Глава 24 от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 април.
Постъпило е питане от народния представител Станислав Станилов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно спазване на сроковете за внасяне на доклади за състоянието на националната сигурност на Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 април.
РЕПЛИКА: Ще има ли заседание на 21 април?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И аз си зададох същия въпрос.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем на въпрос от народния представител Петър Димитров.
Писмен отговор от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос, зададен от народния представител Петър Димитров.
Писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народния представител Петър Димитров.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Петър Димитров.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос, зададен от народния представител Борислав Ноев.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос, зададен от народния представител Веселин Методиев.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Веселин Методиев.
Писмен отговор от министъра на отбраната Веселин Близнаков на въпрос, зададен от народния представител Атанас Атанасов.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов.
Преминаваме към парламентарния контрол в неговата същинска част.
Първо, въпрос, зададен от народния представител Анастасия Мозер към Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии.
Моля, госпожо Мозер, да развиете Вашия въпрос.
АНАСТАСИЯ ДИМИТРОВА-МОЗЕР (БНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер и господин министър, радвам се, че сте тук!
Уважаеми колеги! Понеже написах писмо до Вас и не получих отговор, реших да Ви попитам, освен това е хубаво и тук да поговорим по този въпрос, който не е нов. За него, както знаете от въпроса ми, зададен към Вас, съм получила доста информация от района, чийто народен представител съм.
Обръщам се към Вас да получа отговор на поставените въпроси от граждани на район Нови Искър и специално от квартал Гниляне, които са убедени, че постигналото ги бедствие се дължи не само на проливните дъждове, както и Вие го знаете, но и на човешкото бездействие, безотговорност и безхаберие. Не казвам, че това засяга само сегашния период, а датира от доста време.
С подписите на 124 човека с болка са посочени проблеми, които вече осем месеца не намират разрешение. Ще Ви дам копие от писмото, изпратено до мен.
В тази връзка въпросите, които сме отправили към Вас, са следните:
Защо не са предприети конкретни действия по отводняване на блатата около наводнените масово жилища в посочения район? Защо не са почистени земеделските земи от натрупания от разлива на реки и порои боклук, което, от друга страна, води до трайно безплодие на засегнатите почви? Знам за въпроса с подпочвените води, но той не е от вчера и би трябвало да бъде разрешен.
Защо след многобройни сигнали все още не са предприети действия, които трайно да решат въпроса с появилото се вследствие на наводненията свлачище до с. Гниляне, което застрашава устоите на няколко обитавани къщи, които аз видях, защото посетихме този регион, за да видим точно за какво става въпрос?
С какви мерки ще гарантирате повече прозрачност и ред при разпределяне на получените помощи за пострадалите, които всъщност по-скоро ги противопоставят, отколкото да им решават проблемите?
И как ще се създадат условия за съвместна работа на вашето министерство с местните кметове и кметски наместници с цел пълно, бързо и трайно преодоляване на последствията от продължаващите наводнения?
Ако ми разрешите, бих искала само да кажа, че отпуснатите средства са в размер на 827 хил. 839 лв., а за справяне с постигналите ги беди са необходими 5 млн. 500 хил. лв. Междувременно са получени помощи от БЧК и от други източници, но все пак виждате каква е огромна разликата между нуждите и това, което им е дадено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем. Госпожо министър, както Ви е известно, имате възможност да отговорите в рамките на три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаема госпожо Мозер! Първо, искам да Ви приветствам от трибуната на българския парламент за загрижеността, която винаги сте проявявала към избирателите от Вашия район. Ние неведнъж сме разговаряли с Вас не само в качеството ни на колеги, политици, депутати, но и в качеството ми на министър на държавната политика при бедствия и аварии. Аз разбирам днешния Ви въпрос по-скоро като една загриженост, че хората във Вашия избирателен район и конкретно в район Нови Искър имат редица проблеми.
Подготвила съм един сериозен, обстоен отговор на четирите въпроса, поставени от Вас. Ясно е обаче, че в рамките на три минути не може да се даде пълна картина на това, което става.
Ще си позволя обаче да Ви припомня още нещо. Нека да използваме трибуната на българския парламент, не за да всяваме недоверие в държавата и във властите, в администрацията на Република България, а по-скоро да се опитваме да обясняване чрез трибуната на българския парламент какво още имаме да свършим и то заедно. Защото проблемите, които Вие поставяте, не са ангажимент на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Ангажиментът на министерството е да прави държавна политика, свързана с превенциите, която пък съответно е свързана с различни природни явления, бедствия и аварии, а не е свързана с разрешаване на различни инфраструктурни проблеми, на редица хидроложки проблеми, които има в страната, и всякакви други проблеми.
Защото въпросите, които Вие поставяте, както преди малко сама посочихте, не са нито от два дена, нито от осем месеца, откакто аз съм министър и има Министерство на държавната политика при бедствия и аварии. Те са от десетилетия. Те касаят наистина едно сериозно отношение на всички власти, започвайки с местната, защото се намират на територията на дадена община, район или област и те пряко ги наблюдават.
На второ място са ведомствата, чиято собственост са те. В случая става дума за пътища, хидроложки съоръжения и всякакви други, които в момента няма да изброявам. За тях са отговорни ведомствата.
Това, което аз мога да направя като министър на държавната политика при бедствия и аварии, събирайки информация и от негативния опит, който черпим, или от сигналите, които получаваме, е да издам едни указания и предписания. Но специалистите са тези, които трябва да намерят трайно разрешаване на проблемите, за които Вие преди малко говорихте.
Аз искам с няколко думи да споделя какво е направено за този период от време не само от Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, която, както преди малко ви казах, имаше задължение да издава указания и такива съм издавала в рамките на осем месеца, и те, слава Богу, показаха, че са безкрайно полезни и необходими не само да координират, но и да дисциплинират различните институции.
Район Искър е наводняван на два пъти – на 5 юни и на 8 август 2005 г. Първото наводнение е предизвикано от придошлите води на р. Блато и скъсване на дига, при което е наводнен кв. Славовци, гр. Нови Искър. Второто наводнение се получава вследствие на пробиви по дигата на р. Лесновска, р. Искър и р. Милянска. От стичащи се повърхностни води и пълноводието на реките Крива, Балшанска, Ушак, Габровница, Кътинска, Подгумерска са наводнени селата Житен, Балша, Доброславци, Мировяне, Подгумер и Кътина. Активизирани са и свлачища, както Вие самата констатирахте в селата Балша, Кътина, кварталите Гниляне и Изгрев.
Непосредствено след наводненията администрацията на район Нови Искър съвместно със структурите на Гражданска защита, МВР, Служба “Пожарна и аварийна безопасност”, “Напоителни системи” предприеха спешни мерки за възстановяване на скъсаните диги, отводняване на населените места, снабдяване на населението с провизии, питейна вода, дрехи, одеала, санитарно-хигиенни материали, снабдяване на пострадалите с легла, дюшеци, мебели, бяла техника, домакински прибори, почистване на коритата на същите, възстановяване на разрушените улици, почистване на отводнителните канали и канализационните шахти.
Ще се възползвам от правото си на дуплика, за да мога да Ви отговоря поне на част от останалите теми, които поставихте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Анастасия Мозер. Право на реплика в рамките на две минути.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Това, което Вие казвате, е важно. Но нека не прехвърляме непрекъснато топката от единия към другия, защото в края на краищата кметовете работят със средствата, които отпуска Министерския съвет, които им се дават от правителството, тъй като в България още децентрализация няма – нещо, за което ние сме се застъпвали много пъти. Тези сведения за раздаване на помощи от този сорт и аз ги имам, но понеже времето е много малко, не ги считам, защото все пак и те са недостатъчни. Например, дадени са само 1200 лв. на три семейства, за щетите, които са били нанесени, което, Вие си давате ясно сметка, е крайно недостатъчно.
Но, казвайки това и понеже Вие повдигнахте въпроса, че Вие се занимавате с общата политика, с държавната политика, затова аз искам да кажа нещо съвсем набързо по този въпрос. Защото само това ще разреши въпроса с тези наводнения. Защото точно в тази насока няма необходимата политика. В смисъл, че тя не се изразява в конкретни действия.
Най-напред искам да Ви направя една препоръка. Както нашите експерти казаха – въпросите на водите е да се съберат на едно място, защото те в момента са в няколко ведомства и всяко прехвърля топката в другото. Хубаво е да има едно място, където да не може това да става и този въпрос да се разрешава малко по-общо, вместо различно.
А колкото до държавната политика, всички ние знаем, че причините за това са комплексни и че се дължат на катастрофалното състояние, в което се намира водостопанската система в България. Дъждовете определено са виновни, но не са само те, защото Вие знаете, че реките с години не са поддържани, дигите са амортизирани, коритата са обрасли с растителност. Ето например в този регион един от кметовете е почистил една част, а всичко се е свлекло в другата и така нататък. Растителността, дърветата и сечовете, отводнителните системи са в недобро състояние.
Искам, ако ми позволите, само да кажа, че стопанският сектор е стратегически, без значение дали ще го признаем като такъв или не. И в сегашното му състояние на България няма да бъде възможно да развива ускорено своята икономика, ако там не се обърне сериозно внимание, защото е много важен въпрос.
Съжалявам, че малко прекалих с времето. Аз разбирам и Вашия отговор, но има много какво да се представи и аз пак ще кажа, че ми омръзна в България все да говорим с “ще, ще, ще, ще”, а не с това, което конкретно се предприема.
И благодаря на господин Мутафчиев за телефона, който инсталираха за хората там, където нямаше телефон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем за дуплика в рамките на две минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря, господин председател.
Госпожо Мозер, аз напълно разбирам загрижеността Ви и емоцията, които проявявате за съдбата на хората и за развитието на България. Не си мислете, че ние също не я проявяваме. И моля да не омаловажаваме поне това, което сме успели да направим с малкото средства, които българския парламент ни е гласувал.
Що се касае до водите, нека да припомня, че точно по време на вашето управление в 1997 г. се случи това да бъдат разбити водите и да бъдат пратени на подчинение на няколко министерства. Може би затова госпожа Манева-Бабулкова, когато излиза да ми задава въпроси, би трябвало да отговаря. Но ще имаме възможност да говорим по този въпрос и по време на дебата.
Що се касае до общините, напълно съм съгласна и аз в моята политическа кариера от 16 години съм била винаги партньор и съюзник на общинските кметове, с които съм работила, дълбоко подчертавам, не само от листата на ДПС. Но искам да ви уверя, че вие имахте възможност когато се гласуваше бюджет 2006 г., да откликнете на моя призив да се създадат фондове, свързани с бедствени и аварийни ситуации и към общините, и към министерствата, за да може те да посрещат предизвикателствата, пред които природата ни изправя.
Естествено, че за помощите, които са раздадени, съм съгласна, че надали хората са доволни. Защото, ако си спомняте над два и половина милиона хора пострадаха от наводненията миналата година. И това, което успяхме да направим е все пак чрез Министерството на труда и социалната политика и чрез различни други програми и дарителства, да подпомогнем тези хора. Но, ако имате конкретни въпроси, моля ви да ги отправите към госпожа Масларова. Убедена съм, че тя ще ви отговори ясно и точно какви са критериите и точно в район “Нови Искър” на кого, какво и защо е дадено.
Що се отнася до кметовете, права сте. Аз се надявам, че няма да отречете от трибуната на българския парламент, че партията, която аз представлявам – Движението за права и свободи, през своята 16-годишна история, винаги е работила в помощ на местното самоуправление. Защото ние сме много близко до нашите избиратели и сме подкрепяли нашите представители в местната власт. Разбира се, че ние сме за децентрализация, но днес аз не мога да отговоря на този въпрос в рамките на две минути. Надявам се, че ще имаме възможност да говорим по тази тема.
Какво съм направила лично аз като министър? Неведнъж съм провела срещи с Националното сдружение на общините, с много кметове в страната, включително и с кметицата на район “Нови Искър”. Преди не повече от месец ние се видяхме, и аз ъ обещах да ъ съдействам, ако тя успее да направи своя проект за хидроложки проучвания. Защото това е нейно задължение. След това да го отправим към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да търсим финансиране. Обещах ъ да ъ помогна за изграждане на една дига, която, разбира се, е общинска собственост, след като също направят добър проект и го внесат в постоянната комисия, която аз оглавявам.
Така че, моля ви да отчитате и тези неща, които сме свършили, които никак не са малко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете и от ваше име да благодаря на госпожа Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси, зададени от народните представители към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Първо, питане от народния представител Йордан Мирчев.
Господин Мирчев, заповядайте да развиете Вашето питане към министър Мутафчиев. Разполагате с три минути.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър! Преди време отправих въпрос към Вас с формулировката какви са мотивите за решението на Управителния съвет на Национална компания “Железопътна инфраструктура” да прекрати своите дялове в джойнтвенчъра с австрийската фирма ФАЕ и каква е Вашата позиция. Тъй като Вие реагирахте изключително бързо и предотвратихте това срамно поведение на определени ръководни органи, като принципал наредихте и отменихте решението на управителния съвет, аз все пак ще настоявам да чуя какви са били мотивите на ръководството на Национална компания “Железопътна инфраструктура” да продаде своите дялове в това дружество и какви бяха мотивите Вие да отмените това решение?
За колегите народни представители ще кажа, че между България и австрийската фирма има 48-годишно сътрудничество, дружеството е създадено 1997 г. в съотношение 51:49 – едно от най-модерните предприятия в областта на железниците, с 54 висококвалифицирани специалисти. Произвежда продукция за Гърция, Литва, Германия, Австрия, Италия, Хърватия, Словения, Иран, Колумбия, Индия, Испания, има сертификат за качество на цялостната продукция. Дружеството ни е необходимо именно и заради това, че в следващите десет години България започва да реализира едни от най-големите инфраструктурни проекти в железопътната инфраструктура. Основният мотив за участие на българските железници в това дружество беше именно да се намери баланс между съдружниците, да се инвестира в модерни технологии и пазарно произвежданата продукция за собствени нужди при преференциални цени, също така за износ.
Аз мисля, че решението на управителния съвет не беше достатъчно мотивирано, Вие правилно го отменихте – то не е в интерес не само на България, то е лош пример за чуждестранните инвеститори. В тази връзка оценявам Вашите усилия.
Но решението постави много други сериозни проблеми от гледна точка на бъдещото съществуване не само на подобно дружество, а и на други такива, които трябва да се създадат във връзка с големите инфраструктурни проекти. Трябва да се инвестира именно в железопътните гари, в увеличаване на скоростта, в повишаване безопасността на движението. Вчерашният случай на дерайлиране на влака на Централна гара – София именно на железопътна стрелка е едно от доказателствата, че решението е било неправилно. Вашето е правилно, но оттук нататък трябва да се развива тази дейност, да се произвежда, за да може да изведем железниците от това тежко състояние от гледна точка на безопасността на движението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате с 5 минути.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Мирчев! Аз Ви благодаря за въпроса, който ми зададохте и още в самото начало искам да подчертая факта, за който и Вие споменахте, че към настоящия момент цитираното решение на Управителния съвет на НКЖИ не е влязло в сила и неговото действие е спряно до окончателното доказване на целесъобразността от прехвърляне на дружествения дял на компанията.
Уверявам Ви, че в качеството си на министър на транспорта и в съответствие с притежаваните от мен правомощия и отговорности, които нося за развитието на транспортната система, ще взема по поставения от Вас въпрос решение, полезно за повереното ми ведомство и за страната като цяло.
Както самият Вие сте добре информиран, с решение от 10 януари 2006 г. Управителният съвет на Национална компания “Железопътна инфраструктура” в съответствие с правомощията, дадени му по Закона за железопътния транспорт, е взел принципно решение за продажба на притежаваните от компанията дялове във “ФАЕ – София” ООД на обща стойност 2 млн. 40 хил. 700 лв.
За да не останете както Вие, така и всички присъстващи в залата с впечатлението, че в Министерството на транспорта се извършва нещо нередно, бих искал да дам малко повече информация по въпроса, като отделям внимание на някои важни моменти. Надявам се, че в тях ще намерите и мотивите, които е имал управителният съвет при вземане на това решение.
На първо място, искам да отбележа, че Управителният съвет на Национална компания “Железопътна инфраструктура” има право да взема подобни решения и това е на основание чл. 129 от Търговския закон във връзка с чл. 7 от Дружествения договор на “ФАЕ – София” ООД, след като ги предложи за обсъждане на Общото събрание на дружеството и след разрешение от Министерството на транспорта съгласно чл. 12, т. 12 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала и разбира се, във връзка с чл. 10 от Устройствения правилник на Министерството на транспорта.
На второ място, бих желал да дам малко повече информация относно създаването на коментираното от Вас дружество. С Решение № 1 от 1997 г. по описа на Софийския градски съд в регистъра за търговските дружества е вписано Дружество с ограничена отговорност “ФАЕ – ЕАД – София”. Първоначално съдружниците от дружеството на ФАЕ – Акционерно дружество със седалище Виена, Австрия, и, разбира се, Национална компания “Български държавни железници”. След прекратяване на съществуването на Национална компания “БДЖ” като съдружник във “ФАЕ – София” е вписана Национална компания “Железопътна инфраструктура”.
Към момента на учредяване на “ФАЕ” ООД участието на железниците в дружеството е било продиктувано от необходимостта да се осигури собствено производство на основни елементи, влагани в горното строене на железния път. Това е, както Вие споменахте, стрелки, подложки, джонтови връзки с оглед предвиждането на реализиране на големи инвестиционни проекти след 1997 г. в страната.
За съжаление, това не се случи, не се отделяха и достатъчно средства за ремонт на железопътния път и вие знаете, че през всичките тези години не повече от десет стрелки са купувани от “Български държавни железници”, а след това и от НКЖИ за ремонт и възстановяване на железния път, което определя един много нисък пазар на дружеството в страната.
На трето място, искам да обърна внимание на фактическото състояние на нещата към днешна дата, както и на мотивите, изтъкнати от Национална компания “Железопътна инфраструктура”, довели до вземането на цитираното решение. Самият Вие много добре разбирате, че за двете години от създаването на “ФАЕ – София” икономическата и правна конюнктура в страната са претърпели сериозни промени. В конкретния случай ще дам пример с нормативната уредба по възлагането на обществени поръчки, съгласно която нито се предоставят преференции, нито се създават облекчения за НКЖИ. В договора по принцип, след като има участие на БДЖ, досега се предвиждаше това да става без конкурс.
На четвърто място, искам да споделя и пред вас, че до този момент дружеството не е реализирало печалба и като съсобственик на дружеството НКЖИ не е получила нито лев печалба до този момент.
От трета страна, договорът между дружествата е сключен със срок до 1.12.2005 г. – това също е било мотив да се вземе подобно решение. Разбира се, аз не приемам изцяло като нормални тези мотиви, изхождайки от това, че на железопътната инфраструктура й предстоят доста инвестиционни проекти, и то големи инвестиционни проекти. Започваме Пловдив-Свиленград. Така че трябва да се търси най-ефективната форма на съществуване и взаимоотношение както вътре в дружеството, така и по отношение закупуването на стрелки и материали, които произвежда “ФАЕ”.
Уверявам ви, че в никакъв случай няма да вземем рисково решение, което да ощети българската държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител проф. Мирчев.
Проф. Мирчев, както Ви е известно, разполагате с 2 минути за два доуточняващи въпроса.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, благодаря за отговора и повече за решението, което Вие взехте.
Първо, да задам моя допълнителен въпрос: как Министерството на транспорта вижда развитието на това дружество и на други подобни дружества, тъй като ще се инвестират близо 1 млрд. евро за модернизация на железопътната инфраструктура през следващите години в повишаване на скорости и в безопасност на движението?
Общо в железниците има над 8000 стрелки, но е недопустимо за последните години да бъдат произведени само 84. Ето какво показва статистиката за безопасността на движението: над 560 стрелки се нуждаят от неотложен ремонт, 740 са за неотложна смяна, още сега се касае за смяната на 48 стрелки на стойност 5 млн. лв. Пак повтарям, случаят вчера на Централна гара с дерайлирането на товарен влак с цистерни е точно на железопътна стрелка.
Аз мисля, че е недопустимо да се инвестират огромни средства в прилежащите междугария, където ние гоним скорост 130 км/ч, а умишлено не се инвестира в гарите и скоростите на влаковете спадат до 40 км/ч. Мога да изброя изключително много гари в България – Сливен, Мездра, Стара Загора, София, Пловдив, което увеличава и самите разходи. Освен това, нека да не забравяме, че дружеството е собствено – железниците имат 49%, те участват в Общото събрание, в търговската политика, във формирането на цената и аз не мога да се съглася, че едва ли не липсата на средства е причината.
Железопътните гари се нуждаят от модернизация, заедно с междугарията, за да се увеличат скоростите, за да се съкрати времепътуването. И най-важното, свързано е със сигурността и безопасността, за да се инвестира и в подобни системи за сигурност и безопасност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Петър Мутафчиев. Разполагате с 3 минути.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин Мирчев, напълно сте прав. Не е нормално от 1997 г. досега да се сменят само 10 стрелки, като изхождаме и от ситуацията, че по-голяма част от тези стрелки, които са в експлоатация в момента, са над 25 години и да се извършват само ремонти.
Но, господин Мирчев, вероятно Вие имате отговора, защо в предишните четири години наистина се водеше една подобна политика. В момента НК „Железопътна инфраструктура” разполага с 60 млн. лв. – доста повече, отколкото миналата година, за извършване на рехабилитация и ремонти. В момента аз съм възложил на господин Гайдаров да се направи една цялостна картина на състоянието на гаровите коловози, включително и какви са необходимостите, но ние за една година не можем да решим това изоставане, което е очертано от няколко години напред. Въпрос е, разбира се, че не е само до средства, но опира основно до средства и до политика на държавата към Български държавни железници. Затова ще настоявам, предстои ми среща и с министъра на финансите, да говорим по въпроса за финансирането на железниците. Ние сме предприели мерки в железопътния транспорт и двете дружества, в които целта ни е да направим всичко възможно, така че да свием до голяма степен разходите, но и да увеличим ефективността по отношение на ремонтите, да засилим контрола върху провеждането на конкурсите, за да може да се търсят по-ниски цени. Има пътища, но без прякото участие на държавата във възстановяването на железопътната инфраструктура – чрез отпускането на кредити от европейски и от световни финансови институции, ние няма да можем да се справим с този процес. А той е важен, тъй като е свързан с безопасността на движението в железопътния транспорт.
Що се касае до дружеството, искам да кажа само едно. Дружеството има сериозни шансове за пазар в България. Важното е наистина отношенията между собствениците да се опират на една равноправност, да има взаимна изгода както за Български държавни железници, тоест за НКЖИ, така и за ФАЕ. Аз съм убеден, че при една добра политика на дружеството, те ще могат да участват на пазара с голямо количество стрелки и крепежни елементи при рехабилитацията на железопътната ни мрежа.
Вие питате: какви мерки ще предприеме Министерството на транспорта? Министерството на транспорта не може да предприеме мерки в това дружество. Нека да оставим двете търговски дружества да се уточнят по този въпрос, да уточнят своите отношения и съответно да набележат една програма за участие в рехабилитацията на железопътната ни инфраструктура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Мирчев в рамките на 2 минути да изрази своето отношение към отговорите.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, аз вече Ви благодарих, но не мога да приема изцяло постановката, че е въпрос на увеличаване на средствата от бюджета. Мисля, че е повече въпрос на политика в железниците как да се влагат средствата. Касае се за 10 млн. лв. примерно годишно, общо за гарите, за да се финансират системи за безопасност и повишаване на скоростите. Откровено ще Ви кажа, че ако с едно решение на управителен съвет се открие процедура по Закона за обществените поръчки за боядисване на сградата за 1,5 млн. лв., а след това без Закона за обществените поръчки са похарчени 7 млн. лв., а има и други такива гари, или бяха проведени по ЗОП всичките 94 млн. лв. за 2005 г. и 60-те милиона за тази година, никак не беше трудно да се намерят 10 милиона само от икономиите от обществените поръчки и доставка на компонента „Железопътна инфраструктура” чрез трета и четвърта ръка. Не искам да говоря за тези неща – аз ще ви ги предам, но въпросът не е само пари от бюджета, а ефективното използване на средствата от бюджета. Това е по-големият проблем, отколкото това, което някои Ви информират.
Все пак Ви благодаря за решението, защото ни трябва това предприятие – трябва да направят 130 стрелки, и за Пловдив, Първомай, Свиленград и за всички други проекти. Благодаря Ви още един път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Стойко Танков, към министъра на транспорта Петър Мутафчиев.
Господин Танков, разполагате с 2 минути, за да развиете Вашия въпрос.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! През последните години пътно-транспортните произшествия се увеличиха многократно. Автомобилният парк в обществения транспорт остарява. По данни от полицията, една значителна част от пътно-транспортните произшествия се дължат на техническа неизправност на моторните превозни средства. Не е тайна, че немалка част от техническите прегледи се правят само по документи.
Моят въпрос към Вас е: какви мерки е предприело вашето министерство за организация на техническите прегледи на моторните превозни средства в обществения транспорт през тази година?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Петър Мутафчиев.
Както Ви е известно, господин министър, разполагате с 3 минути.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Танков. В началото само искам да отбележа, че се забелязва едно подобрение по отношение на статистиката за причините за възникване на пътно-транспортните произшествия и то е в полза на техническото състояние. Искам да споделя с вас, че намаляват пътно-транспортните произшествия, които са поради техническа неизправност на автомобилите.
Господин Танков, наредбата, с която се регламентира извършването на технически прегледи, е Наредба № 32 за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните-превозни средства. В нея се определят условията, редът както за издаване на разрешенията, така и за извършване на прегледи не само на личните, но и на превозните средства, предназначени за извършване на обществен превоз на пътници и на товари.
Както самият Вие добре разбирате, през периода на действие на наредбата от 1 януари 2000 г. досега, същата е претърпяла немалко изменения и допълнения, като най-съществените бяха последните, влезли в сила от 25 декември 2005 г. Точно в тези направления Министерството на транспорта предложи и изменения, които се изразяват в голямата си част по предприетите мерки по подобряване организацията на техническите прегледи.
 С тях се въведе задължителното използване на съвременни средства за измерване. Въведоха се актуални норми за съдържание на вредните емисии в отработените газове на двигателите на МПС и норми за спирачна ефективност на ППС. Пристъпи се към изграждане на компютризирана система, целяща подобряване качеството и повишаване отговорността при извършването на прегледите, за да се избегне субективният фактор. Разработена бе единна методика за прилагане изискванията към превозните средства и уеднаквяване на критериите за оценка в различните контролно-технически пунктове.
С извършените от Министерството на транспорта изменения в Закона за движение по пътищата в сила от 18 ноември 2005 г. се съкрати на шест месеца периодичността за извършване на технически прегледи на товарни автомобили, от чиято първоначална регистрация са изминали повече от десет години, както – обърнете внимание – на моторни превозни средства, превозващи пътници, независимо от годината на регистрация.
За практическото реализиране на направените изменения за подобряване организацията на техническите прегледи Министерството на транспорта е предприело изпълнението на редица конкретни задачи. Кои са те? Ефективно използване на оборудваните 17 броя мобилни лаборатории за извършване на крайпътни проверки, разработване и поетапно въвеждане след м. юни 2006 г. на отделни елементи от общата компютризирана система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, въвеждане на изисквания за постоянно повишаване квалификацията на техническите специалисти, и не на последно място – повишаване ролята и отговорността на длъжностните лица чрез контрол. В момента контролът е 0,1 процента от работното време на тези лица, а по европейска директива трябва да достигнем до 0,3 процента. Надявам се, че през 2006 г. ще сме достигнали 0,2 процента. В този смисъл искам да ви уверя, че ние сме склонни да получим и предложения от вас, които целят именно подобряване на нещата в тази посока, касаещи техническата изправност на моторните превозни средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стойко Танков – право на реплика, 2 минути.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Доволен съм от Вашия отговор, господин министър. Видно е, че Министерството на транспорта е взело необходимите мерки, за да се приведат техническите прегледи на ново качествено ниво, да се повишат изискванията. Надявам се, това ще доведе до ограничаване на пътнотранспортните произшествия, предизвикани от неизправности на моторните превозни средства. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика, ако желаете, господин министър. Не желаете.
Питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на транспорта Петър Мутафчиев.
Господин Чачев, имате 3 минути.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, в момента страната ни не изпълнява в определените срокове нито един от големите инфраструктурни обекти в областта на транспорта. Особено фрапиращо е това забавяне на летище София и железопътната линия София – Свиленград. Това забавяне беше отбелязано и по време на обсъждането от Световната банка на Годишния доклад за България през м. февруари, откогато е и моето питане.
На мое предишно питане преди повече от седем месеца – на 2 септември м.г., за летище София Вие ми отговорихте от тази трибуна, ще си позволя да цитирам стенограмата: „Първоначално договореният срок за завършването на летището е бил 16 декември 2004 г., а след промените и подписаните споразумения с изпълнителя е преди два дни – на 31 август 2005 г. Очакваният срок на закъснение е между шест и осем седмици за терминала и може би най-късно до началото на м. март – за площадката пред терминала”.
Подобен отговор дадохте и за железопътната линия Пловдив – Свиленград – че всеки момент ще започне нейното изграждане. Доколкото мога да смятам, осемте седмици са изтекли още през м. октомври м.г., а началото на м. март беше преди месец и половина. Независимо от това летище София не само че не е готово, а преди два месеца повече от половин декар от окачения таван се срути. Слава Богу, срути се в неделя, почивен ден, когато не се работи и нямаше човешки жертви, а асфалтовата настилка на една от пътеките за рулиране, тъй наречената „рульожка алфа” хлътна.
Само преди няколко седмици се отлепи, уважаеми господин министър, и маркировъчната термопластична боя на перона.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това не е толкова фатално.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Тази маркировка служи на пилотите да определят къде е точно паркирането. Аз не бих си позволил да изтъкна такъв маловажен факт пред Вас, ако със същата тази боя не предстои да бъде маркирана и новата писта на летището, господин министър.
В тази връзка е и моето питане към Вас: каква е стратегията на българското правителство и Министерството на транспорта за преодоляване на изоставането и какъв е планът за действие на министерството за тези два обекта – летище София и железопътната линия София – Свиленград? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чачев, аз Ви благодаря, че цитирахте отговора на моя въпрос няколко дни след като беше избрано правителството. Да, тези срокове бяха поставени от предишното правителство и за времето, за което беше избрано нашето правителство, аз бях длъжен да се съобразя с тях и затова съм цитирал сроковете, които предишното правителство предвиждаше да бъдат реални при изпълнението на тези проекти. За съжаление нещата се оказаха много по-сложни. Вие ги знаете много по-добре от мен.
От друга страна Вие ми задавате доста сериозен въпрос, касаещ два големи инфраструктурни обекти. Не зная дали за пет минути ще мога да ви обясня по принцип какви са били трудностите, какво сме предприели ние. Затова ще започна отговора на Вашето питане, пък докъдето успея да Ви обясня. Надявам се, че след това във времето си за отговор на допълнителните въпроси ще можем да уточним нещата и със следващите обекти.
За летище София. В началото ще се спра на Лот Б-1. Това е новият пътнически терминал и прилежащата инфраструктура. Искам да ви информирам, че на последната среща между Министерството на транспорта и „Щрабак”, състояла се на 16 февруари т.г., съгласно представения график за извършване на строителните работи изпълнителят поиска удължаване на срока до м. юли 2006 г., като всички работи по ниското строителство „страна – въздух” смятат да завърши до м. ноември 2006 г.
За пореден път искам да заявя, господин Чачев, че до момента Министерството на транспорта и „Инженерът НАКО” не са одобрили нов краен срок за завършване на проекта. Исканото удължение на срока е в пряка връзка, както се досещате, с двата изключително неприятни случая на летище София. Това са установената на 26 януари 2006 г. от компетентните длъжностни лица на летището неизправност – вдлъбнатината, за която говорим, на пътека „алфа”, а сега има още една вдлъбнатина, която е констатирана. На 5 февруари 2006 г. е констатирано също така при проверка на района на летището от служители срутване на съществена част, приблизително 500 кв.м. от завършения през есента на 2005 г. окончателен таван на откритата част от галерията „междуосие F11 и F14”.
Накратко бих желал да ви запозная с приетите от Министерството на транспорта мерки относно завършването на тази част от проекта. И по двата случая е поискано от „Инженерът НАКО” спешно да представи доклади за причините, довели до инцидента. До момента „Инженерът НАКО” писмено не е предоставил исканите от нас доклади. Своевременно сме уведомили централите на европейските институции, финансиращи проекта – Комисията на Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка, Делегацията на Европейската комисия в България, и сме изразили своята сериозна загриженост по развитието на нещата. На 13 февруари 2006 г. чрез летище София се обърнахме за съдействие към Центъра за научни изследвания и проектиране към Университета за архитектура, строителство и геодезия за изготвяне на независима техническа експертиза.
На последната среща между Министерството на транспорта и „Щрабак” бе решено с цел ускоряване завършването на обекта да се ползва клаузата от договора, която позволява, без да се стига до арбитраж да се водят преговори за извънсъдебно споразумение между Министерството на транспорта и изпълнителя. Като следствие на тези преговори бе създадена работна група, която да изготви протокол с пълно описание на всички дефекти за отстраняване по довършителните работи. Сключен бе договор за консултация, правно обслужване и анализ на договорните правоотношения между Министерството на транспорта, инженера и изпълнителя на проекта, който е възложен на британска адвокатска кантора.
Искам да ви уверя, че в Министерството на транспорта се предприемат всички мерки, за да можем в най-кратки срокове да бъде пуснат терминалът на летище София.
Уважаеми господин Чачев, относно Лот Б-2 на 22 февруари 2006 г. инженерът „Кови Кео Строл” уведоми „Летище София” ЕАД за нов иск на „Адмак” за удължаване срока с още три месеца, поради настъпилите промени в проекта. Позицията на „Летище София” ЕАД е, че на този етап е неприемливо такова удължаване на срока.
Какви са предприетите действия? В процес на организация е среща на високо ниво между ръководството на „Адмак”, инженерът и Кувейтският фонд във връзка с разрешаване на проблема с ускоряване работите по успешното завършване на проекта. Имаме уверението, че голяма част от пистата, тоест пистата ще бъде от проекта и ще бъде завършена до м. август, така че да може да се започне използването на новата писта през м. август и съответно след това да започне прихващането и свързването й със старата писта. Създаден е график, по който всички страни са поели ангажимент както изпълнителят в момента, така съответно и летище София, а също и РВД е дало съгласието си. Надяваме се, че всички дейности, които ще трябва да се изпълнят по новата писта, свързването й със старата писта и пътеките за рулиране ще бъдат завършени най-късно до началото на м. ноември. Но там ни предстоят преговори по исканията на определени неустойки както от страна на летището, така и от страна на изпълнителя, вследствие удължаването на срока, поради наводняването на района миналата година. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев за два уточняващи въпроса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Мутафчиев, бедствията и наводненията ще се окажат виновни и за забавянето на строителството на летище София, но прибързаното строителство ли е довело до дефектите на летище София? Това е първият ми доуточняващ въпрос, защото според експертите окаченият таван на козирката на новия пътнически терминал е паднал не защото е изграден от некачествени материали, каквото беше първото обявление от страна на министерството, а защото е бил монтиран преди да са монтирани кабелите и инсталациите.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не е вярно.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Опитът да се монтират допълнително e довел до срутването на конструкцията, господин министър!
Вторият ми въпрос е въпросът на Българския авиационен форум, който предложи, спомняте си, ние заедно с Вас бяхме в Транспортната комисия, още през 2004 г. тогавашният премиер Сакскобургготски да оглави комитет, който да оглави изграждането на новото летище. Заедно с това Българският авиационен форум сезира прокуратурата за сериозното забавяне и не на последно място оскъпяването на проекта с милиони евро.
Кой ще носи, господин министър, вината за неспазването на пусковите срокове, на най-елементарните правила за безопасност и сигурност, и то на най-голямото летище в България, което е вратата на България към Европа, да не говорим за милионите евро загуби, които са нанасят от по-малък въздушен трафик? Благодаря ви. (Реплика на народния представител Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин Чачев, аз разбрах, че явно искате писмено да Ви представя за Пловдив и Свиленград, тъй като в допълнителните си въпроси не настояхте да прочета какви мерки сме взели ние и да Ви информирам за това.
Искам само да изразя учудването си от Вашите твърдения! Откъде имате информация и мислите ли, че сте прав за това, че таванът е паднал, заради това че горе са се качили хора, които са правили допълнителна ел. инсталация? Това е твърдение на „Щрабак”. Но нашите експертизи доказват точно обратното и аз не мисля, че това е моментът, в който точно по този въпрос с Вас трябва да спорим. Вероятно сте получили от другаде информацията, но не и от експертите, които ние съответно бяхме наели.
Ако бяхте ме попитали какви са причините в един актуален въпрос, а не в толкова широк, колкото сега, така че да не мога да отговоря на всички кратко зададени от Вас въпроси, може би щяхме да разберем ясно наистина какви са причините и докъде могат да достигнат нещата.
Това, което зависи от нас в момента при заварената ситуация по отношение и искане на неустойки, и забавяне на срокове, и некачествено изпълнение, а не бързото изпълнение, господин Чачев, защото аз не мога да приема, че летището ще се строи толкова дълго време. Ние казваме, че бързо сме строили, не – бавно се строеше, но явно имаше некачествено строителство, затова поискахме независимата експертиза; затова ние искаме да седнем на масата заедно с нашите консултанти, да разговаряме с „Щрабак”, да разберем къде е истината и кой какви отговорности ще си поеме за това.
Ние сме поели тази отговорност като ново правителство и ще направим всичко възможно да успеем в най-кратки срокове да пуснем терминала на летище София, да го пуснем така, че все пак да бъде на едно нормално европейско ниво. Затова сме направили протокола за отстраняване на некачествените довършителни работи. Имаме спор в момента за причината за тавана и какво конкретно трябва да се направи, но това не е въпрос тук да го обсъжда министърът на транспорта. Това е въпрос между експертите да се постигне споразумение, да се подпише и да започне да се работи по всички тези въпроси.
Що се касае до пистата и наводненията – да, там за известно време има основание фирмата „Адмак” да настоява за удължаване на срока, тъй като за известно време, поради придошлите води на р. Искър не можаха да се извършат съответно работите по укрепването на реката и строителството на мост.
Така че нека да бъдем, когато говорим от нашата трибуна без значение кой е опозиция или управляващ, да бъдем отговорни към България и към проблемите, които стоят пред нея. Правителството отговорно се отнася към всички проблеми на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми да поздравим министър-председателя на Република Гърция и водената от него делегация! (Ръкопляскания.)
Продължаваме нашата работа.
Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вие не бяхте достатъчно откровен в отговора си, тъй като действително предишното правителство и Вашият предшественик Николай Василев беше поел ангажимента пред министър-председателя Сакскобургготски да пререже лентата преди изборите на миналата година. Така ли беше, господин Мутафчиев?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Съжалявам, не съм го направил аз.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Но известен факт е, че всички чужди авиокомпании се оплакват от липсата на яснота за пуска на новото летище, защото това е свързано с техните бизнес планове. И неслучайно, днес, когато вече две седмици е в сила новото лятно разписание, нито една чужда авиокомпания не е изразила желание за увеличение на полетите.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не е вярно това.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Вярно е.
Те се оплакват от липсата на достатъчно висока категория на условията за кацане. Доскоро летище София позволяваше полети при минимална видимост от 800 м, а от няколко месеца са 550 м, но едва след като се пусне новата писта, ще могат да се приземяват при 300 м хоризонтална видимост. Така ли е? А това е допълнителен трафик от съвременни самолети, които не можем да си позволим да изпуснем. Още повече, че през м. февруари т.г. българската държава е изплатила първите два милиона и половина евро от заема към Българската инвестиционна банка и през м. октомври ще плати и втория транш.
За съжаление сегашното българско правителство нито знае, нито може, нито има политическата воля да изгради националната инфраструктура. Затова продължаваме да губим въздушен, морски, железопътен и пътен трафик. Заобикалят ни! Заобикалят ни през Гърция, през Румъния, заобикалят ни отвсякъде. От това страната ни губи милиони, уважаеми господин министър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следва питане от народния представител Йордан Мирчев относно инвестиционната политика за модернизация на железопътната инфраструктура през 2006 г.
Господин Мирчев, заповядайте да отправите своето питане към министъра на транспорта.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, следващото ми питане към Вас е по-обхватно и касае всички аспекти на инвестиционната политика.
Въпросът ми е формулиран по следния начин: каква е инвестиционната политика и процедурите, по които ще се усвояват средствата от бюджета за 2006 г. в размер на 60 млн. лв. и от собствени приходи 42 млн. лв. за обектите на железопътната инфраструктура и ще бъдат ли спазени изискванията на Закона за обществените поръчки? Това е много важно именно в тази област.
Защо задавам този въпрос? За да не кажете, че това е мое лично мнение, аз ще цитирам данни от Програмата за подобряване техническите параметри на железопътната инфраструктура, приета от Управителния съвет, и представена от Вас пред медиите.
Три четвърти от дължината на железопътните линии функционират при ограничение на скоростите. За последните пет години скоростите са паднали от 84 км на 75 км/ч, едни от най-ниските в страните-членки на Европейския съюз, даже далеч по-ниски от тези в Румъния. Просрочен е ремонтът на 2470 км или 50% от дължината на железопътните линии. Скоростите са над 30% по-ниски от проектните. Над 2400 км трябва да бъдат ремонтирани за достигане на проектните скорости. По мрежата, съгласно измерването, има 164 опасни места. Имам документ – линията Кюстендил – Ръждавица трябва да бъде спряна, в противен случай влаковете ще излязат, защото на ръка можеш да извадиш тирфоните от дървените траверси и т.н., и т.н.
През 2005 г. са подновени 19,2 км и 19 км среден ремонт. За тази година са предвидени 30 км подновяване и 45 км среден ремонт, и 1700 км остават да не се модернизират. В същото време по отношение на финансовото състояние е предвидено, че през 2006 г. Националната компания ще реализира 63 млн. лв. загуби, или почти 5 пъти повече спрямо 2002 г. Няма да говоря за задълженията, производителността и т.н., но ако ние продължим лошо да използваме, макар и ограниченият финансов ресурс, дълго време няма да увеличим скоростите и да намалим времепътуването. Само за последните години са инвестирани 360 млн. лв. Ако бяха вложени в София-Пловдив, влакът нямаше да пътува два часа и половина, а щеше да пътува един час и половина.
В един Ваш документ от последната седмица аз прочетох, че трябва да се инвестира не на парче, а трябва да има политика. Как ние ще осъществим тази политика да инвестираме в цели направления, а не на парче, за да не разделяме инвестициите, да не бъдат те неефективни, а да има крайни положителни резултати? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Министър Мутафчиев, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мирчев! Най-напред искам да Ви благодаря за данните, които изнесохте пред Народното събрание, пред българската общественост, за състоянието, в което се намира железопътната мрежа и, разбира се, железопътния транспорт в България. Това още веднъж доказва тежкото наследство, което получи сегашното правителство от предишните две управления – едно пълно бездействие и липса на политика по отношение на железопътния транспорт.
Вие ми задавате конкретен въпрос, който касае какви ще бъдат инициативите ни по инвестирането в железопътната инфраструктура и ще се спазва ли Законът за държавните поръчки. Гарантирам пред вас, че откакто съм министър на транспорта е наложен тотален контрол да се спазва Законът за обществените поръчки, включително там, където се касае за бедствия и аварии. Чрез Дирекция “Фирмено управление и контрол” се извършва сериозен контрол над решенията, които се вземат от дружествата. Ако има данни от Ваша страна за предишни години, с удоволствие ще ги приема, ще ги разгледам и ще взема мерки за това, че не са спазени процедурите по закон и по правилата на Министерството на транспорта.
Що се касае до инфраструктурата. Вие много добре знаете, като председател на Комисията по транспорт и телекомуникации, че вече сме готови до голяма степен с изработването на цялостна стратегия за развитието на транспортната инфраструктура, разбира се, в частност и на железопътната инфраструктура. Има все още някои от проектите, които се обсъждат по какъв начин да бъдат финансирани – дали това да става чрез кредит или чрез кохезионния фонд. Нашата цел е да успеем да усвоим над 800 млн. за железопътната инфраструктура до 2013 г. Нашата цел е точно тази: да не се работи, както досега, на парче и на ремонти на отделни участъци, а да започнем постепенно работа за довършване на цели участъци, което да гарантира една нова, модерна железопътна инфраструктура до 130 километра по първокласните железопътни линии.
В момента започваме усилено да работим по линията Пловдив-Свиленград. На 1 май трябва да се започне работата. Очакваме до края на м. април да бъде утвърден договорът със супервизията от делегацията на Европейската комисия, за да можем да го подпишем и това ще даде старт на строителните работи по линията Пловдив-Първомай. Към средата на годината ще започнем работа и по втората част на Първомай-Свиленград.
Това, което искам да споделя с вас, е, че 60 млн. лв. са отпуснати за тази година за инфраструктура – повече, отколкото предишните години. Мога да спомена пред вас и за какво са разпределени тези средства: над 20 млн. лв. са за неотложно трайно възстановяване на наводнените железопътните инфраструктурни проекти – това са 10 проекта, които ние продължаваме от миналата година. Много добре сте информиран, че за едни кратки срокове от месец и половина ние успяхме да възстановим тотално движението по железопътната инфраструктура, независимо че по първа линия имаше много тежки обекти за изпълнение. Рехабилитация на железопътната мрежа – около 2,5 млн. лв.; внедряване на нови системи и технологии в енергийната система – 2,5 млн. лв.; подновяване на железопътните линии – първа, втора, трета и четвърта; за ремонт само на тунели са отделени 2,5 млн. лв.; механизирано подновяване на железен път 414 км по оздравителната програма по Проект № 4 са 4,5 млн. лв.; за ремонта на пътническа гара Русе сме отпуснали допълнително 1 млн. лв.; за електрификация на железопътната линия Драгоман-Димитровград – 1,7 млн. лв.; удвояване електрификацията на железопътната линия Карнобат-Синдел – 6 млн. 200 хил. лв. и още други обекти, които нямам възможност сега да ги спомена пред вас.
Вие споменахте във въпроса за одитен доклад, извършен от финансов контрол, извънпланов вътрешен одит на компанията за периода 15 януари 2002 г. – 11 август 2004 г. Това не е в периода, в който съм министър на транспорта.
Искам да споделя пред вас, че в това, което имаме при нас, има конкретни препоръки към НКЖИ като възложител на обществени поръчки да бъдат спазени сроковете, предвидени в Закона за обществените поръчки. Констатирани са административни нарушения, издадени са наказателни постановления за установяване на нарушения, които обаче са обжалвани по съдебен ред съответно от лицата, които са били наказани. Производствата по тях все още не са приключили и съответно наказателните постановления не са влезли в сила. Не мога да намеря потвърждение на Вашите твърдения в питането, тъй като в одитния доклад няма констатации за нередности при водене на счетоводната отчетност, нецелесъобразно стопанисване, разходване, отчитане на имущество на НКЖИ. Затова още веднъж ще пледирам, ако Вие имате такива данни, моля да сезирате Министерството на транспорта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Мутафчиев.
Имате право на два уточняващи въпроса, господин Мирчев.
Заповядайте.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър! Не цитирах Доклада на Държавната агенция за вътрешен финансов контрол, във въпроса го имаше, има други по-съществени неща.
Моите два уточняващи въпроса са следните.
Каква част от средствата от тези 60 плюс 43 – общо 103 млн. лв., ще бъдат насочени през 2006 г. за модернизация, за увеличаване на скоростите, за подобряване на безопасността на движението и за подобряване на качеството на услугата?
Отново потвърждавам, че не трябва да се говори само за липса и недостиг на средства. Две хиляди и пета година беше показателна, също и предишните години, но за съжаление това продължава – инвестира се повече в дейности, несвързани с безопасността и скоростта, в ремонт на сгради.
Второ, повече се инвестира по схемата преодоляване на бедствия - не всичко е бедствие и не навсякъде по железопътната мрежа, за да се избегне Законът за обществените поръчки. Анализът показва, че цените за строителство и доставки, поради това че не се прилага Закона за обществените поръчки през 2005 г., са над 30% загуба на финансов ресурс. Ето откъде можем да компенсираме за някои други пари.
Не трябва да продължи схемата “преодоляване на последствията”, защото има опити – ремонтът и боядисването на приемната сграда на гарите в Плевен и в Пазарджик и в някои други места – разбрах, че това сте го предотвратили, отново да продължи по схемата на бедствия и т.н., и т.н. Дай Боже, да няма.
Затова моят втори въпрос е: има ли обявени процедури за усвояването на средствата от тези 60 плюс 43 млн. лв. за 2006 г.?
Не искам да се връщам назад, признавам това, което не успяхме да направим, но на страниците за обществените поръчки от тези 100 млн. лв. има обявени поръчки само за 17 млн. лв. Докажете ми или представете допълнително една таблица, в която са разписани обектите един по един и че действително всички средства ще бъдат похарчени чрез Закона за обществените поръчки, а не чрез анекси от 1996 г., от 1997 г. Това нещо го знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Мирчев, от тези 60 млн. лв. за рехабилитация на приемни сгради и перони са 6,5 млн. лв. Вие сам можете да направите сметка какъв процент е общо. И все пак, когато говорим за подобряване на услугата, трябва да се подобрява и услугата по отношение на приемните здания и възможността в нормални гари пътниците да изчакват влакове.
Вие добре знаете, че за ремонт на железния път и съоръжения за поддържане на достигане на скоростите по един от проектите са 8 млн. 8000 хил. лв.; ремонт на железния път и съоръжения за завишаване на съществуващите скорости по второстепенни линии са 2,5 млн. лв.; както споменах – за тунелите са 2,5 милиона; внедряване на нови технологии в енергийната система – това е много важно и за ефективността на железопътния транспорт, са над 2,5 милиона. Така че голямата част от парите, включително и това, което Вие казвате за наводненията, това са слаби участъци и всеки един момент продължават да спират железния транспорт и Вие го знаете. Едно голямо свлачище на Царева ливада създава сериозни проблеми по линията и то трябва да бъде довършено, а укрепването на свлачищата не е никак лесен процес във времето, същевременно никак не е евтино.
По отношение на средствата, за които говорим – около 20 милиона, те са свързани с големите обекти, които трябва да бъдат довършени докрай през 2006 г.
Да, голяма част от тези 20 млн. лв. са договори, които са дългосрочни. Вие сте прав, но в никакъв случай не мога да се съглася, че чрез анекси можем да удължаваме една обществена поръчка. Това е нарушение на закона и никой в Министерството на транспорта няма да си позволи да направи подобно нещо. Напротив, има средства, които тази година ще бъдат усвоени без обществени поръчки, но това са договори, които са сключени през 2005 г. Една част от тези договори са сключени преди м. август 2005 г., тоест от предишното правителство. Така че ние сме готови с определените проекти, ще се подготвя документацията за обществените поръчки, ще се проведат конкурсите и ще бъдат обявени в достатъчно дълги срокове, че да можем да разширим броя на участниците в тези обществени поръчки и да постигнем максимално ефективни цени за реализацията на тези инфраструктурни проекти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, господин Мирчев, да изразите своето отношение към отговора на министър Мутафчиев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин министър, за гаранциите, които дадохте, че е вече време в железопътната инфраструктура да се прилага Законът за обществените поръчки, а не анекси от 1996 г. Вие ги знаете.
Не всичко е въпрос на средства от бюджета, има много въпроси за средства, които са свързани с начина на планиране на инвестиционната политика.
Исках да поставя един друг въпрос, но на финала искам да Ви кажа, че ще държа от Вас да получа списък на всички обекти, които ще се извършват в железопътната инфраструктура, свързани с безопасността и повишаването на скоростите, разбира се, бедствия и т.н., явно е, че там законът го позволява. Но не мога да приема железопътната инфраструктура да казва, че няма пари, а в същото време да строи на един изключително богат чуждестранен инвеститор със собствени средства и материали индустриален железопътен клон. Това е престъпление спрямо интересите на българските железници. Няма да кажа кой е той, но ще Ви поставя този въпрос и ще Ви дам материалите.
Така че има много какво да се работи по прилагането на Закона за обществените поръчки, за да може тези средства да се използват по-ефективно. Ограничени са, но и с тези в момента мисля, че целият финансов ресурс за голямо съжаление е концентриран в три фирми, не искам да ги наричам по друг начин – две специализирани в боядисването на сгради и подпорни стени, и една друга, която от време на време прави ремонт на пътя. Благодаря Ви, че дадохте гаранции, че тази схема ще бъде променена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Сега ще извършим известна промяна в реда за парламентарния контрол и въпросите към министър Мутафчиев. По молба на народните представители ще Ви отправят въпроси господин Миков и господин Иван Иванов относно строителството на Дунав-мост, а на тяхно място ще отправи питането си народният представител Костадин Кобаков.
Заповядайте, господин Миков, да отправите своя въпрос към министъра относно строителството на Дунав-мост.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Едва ли точно днес най-актуалният въпрос е строителството на Дунав мост-2, но този въпрос е актуален за България в продължение на шест години след подписването на Споразумението през м. юни 2000 г., ратифицирано през м. септември същата година.
Става въпрос за един обект от категорията на националните обекти с изключително значение не само за Видинския регион, а с изключително значение за България и включването й в европейските инфраструктурни коридори.
Лично аз през всички тези години след 2000 г. сигурно съм имал повод 7-8 пъти да питам за този проект. Но сега сме в критичната фаза на започване на неговата реализация и по-специално на обявяване на търга за проектиране и строителство, спешното му провеждане и спешното фактически започване на строителството на този обект, зад който стои финансов пакет от 220 млн. евро, една сериозна част от Програмата ИСПА, средствата по която могат да се харчат до 2010 г., разбира се, има модуси, при които те могат да бъдат прехвърляни в Кохезионния фонд, което е едно изключително голямо изпитание за нашето правителство като възможност за харчене на европейски средства.
Имаше много периоди на забавяне на този проект преди това правителство. Натрупа се обаче критична маса на изоставане, заради която сега трябва да се предприемат много спешни действия за наваксване с оглед на основната цел – реализация на обекта и включването му в Европейската карта на инфраструктурите, Европейската карта на транспортните коридори.
В този смисъл е и моят интерес и моят въпрос, уважаеми господин министър: на какъв етап са процедурите за провеждане на търга за проектиране и строителство и в какъв обозрим хоризонт можем да очакваме започване на изграждане на този обект? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Господин Иванов, заповядайте, имате думата да отправите въпрос към министъра на същата тема.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Вторият мост на р. Дунав действително е приоритетен инфраструктурен проект в плана на Европейската комисия и на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа от 2000 г. Още през м. март бе парафирано Споразумението, а м. юни, както каза и господин Миков, то беше официално обявено, м. септември влезе в действие.
Оттогава шест години вторият мост на р. Дунав не може да започне – нито неговото проектиране, нито неговото строителство.
Искам обаче да поставя въпроса в друга светлина – за отговорността, която се носи, свързана с това закъснение. Защото за закъснението не са ни виновни чиновниците от Брюксел. Виновни са, уви, чиновниците в България и чиновническото мислене на екипите в Министерството на транспорта.
Ще ви дам два примера, които показват как поради такова отношение строителството на моста до момента е закъсняло поне с три години.
Първият случай е, когато бившият министър Николай Василев пропиля близо две години в порочни опити да развие строителството на моста и на инфраструктурата и то единствено, за да уреди фирми на доверени лица, за да построят прилежащата инфраструктура. Този порочен начин на действие, който е с мирис на корупция – няма никакво съмнение, срещна обаче твърдата съпротива на Европейската комисия и не успя, но двете години бяха пропилени.
Второто засяга вече и Вас, не само Николай Василев. С писмото от 17 март т.г. Европейската комисия известява, че трябва да бъдат предоговорени условията в тръжното досие, свързано с даренията от донорите. Въпросът обаче е знаело ли се е това, защото официално беше известено, че не само още от началото на 2005 г. се е знаело, че ще се променят тези условия, но Вашият заместник Весела Господинова ми заяви, че е очаквала връчването на досието.
Новото в случая, господин министър, констатацията е, че Вашият екип всъщност продължава да работи по начина, както работеше и при министър Николай Василев.
Затова моят въпрос към Вас е следният: какво конкретно направихте, за да избегнете връщането на досието за преработка? В какъв срок ще бъде коригирано досието? Ще спазите ли обявения срок за завършване на моста? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър, имате думата за отговор на двата въпроса – едновременно към двамата народни представители.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков и уважаеми господин Иванов! Въпросът, който поставихте, е важен, не за друго, а защото в обществените среди се носят какви ли не слухове, включително за това, че виждате ли, ще се провали проектът за Дунав мост-2 между Видин и Калафат.
През последните дни, както казах, и то най-вече в медиите се изразява сериозна тревога за това дали бездейства и правителството, по какъв начин вървят процедурите, ще успеем ли да спазим ангажимента, който сме поели – от 1 юни да бъде обявен конкурсът за проектиране и строителство на Дунав мост-2.
Чудесно разбирам и напълно подкрепям както вашите, така и притесненията на обществеността относно развитието на проекта. В тази връзка бих желал да ви запозная накратко с действията, предприети от сегашния екип на Министерството на транспорта по отношение на Дунав мост-2. Надявам се, господин Иванов, че ще се убедите, че това правителство, неговият екип, включително както Вие наричате експертите – чиновниците от Министерството на транспорта, си вършат добре работата и максимално се стремят да съкратят сроковете, за да можем да изпълним ангажимента си – да обявим през м. юни м.г. търга за проектиране и строителство на моста Видин – Калафат.
След предприемане на спешни действия от правителството, предизвикани от натрупаните до този момент закъснения, на 19 септември 2005 г. в делегацията на Европейската комисия бе внесено преработено тръжно досие за проектиране и строителство на моста. От този екип, господин Иванов!
На 10 октомври 2005 г. бе одобрена късата листа от фирми за проектиране и строителство на моста.
На 25 октомври м.г., 15 дни след това, бяха ратифицирани заемните споразумения с Европейската инвестиционна банка. Това е вторият Договор за заем в размер на 20 млн. евро. И от KFW – заем от 18 млн. евро.
На 1 ноември 2005 г., само няколко дни след това, бе подписано Допълнително споразумение към Договора за заем и финансиране с KFW. Той обаче не е минал през Народното събрание, тъй като ние след това получихме информация от Европейската комисия, че има проблеми с гаранциите, които ни иска KFW, за да отговарят на изискванията на Европейската комисия за реализирането на такива проекти. Затова го задържаме, за да не допринесем за още едно допълнително бавене на процедурите.
На 9 ноември 2005 г., за първи път след двегодишно прекъсване, бе проведено заседание на Управителния комитет на проекта и бе назначен изпълняващ директор.
На 10 ноември 2005 г. бе прието решение на Министерския съвет за даване на мандат за водене на преговори и подписване от министъра на транспорта за Споразумение за изменение на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Френската агенция за развитие за удължаване на срока за усвояване на средствата до края на 2008 г.
Изменението на Финансовото споразумение бе подписано на 12 януари 2005 г.
На 24 ноември с.г. бе проведено заседание на Смесения българо-румънски комитет по проекта.
На 7 декември 2005 г., господа Иванов и Миков, стартира търгът за избор на супервайзер на моста. Крайният срок за получаване на заявленията бе 20 януари т.г. Оценката бе проведена в периода от 23 януари до 10 февруари т.г. След обстоен преглед на оценения доклад в министерството той бе изпратен в делегацията на Европейската комисия за одобряване на 21 февруари 2006 г., тъй като ние трябваше да спазим процедурата. След активна кореспонденция на 7 март т.г.аз и министър Орешарски се срещнахме с ръководителя на делегацията на Европейската комисия в България с молба да съдейства за ускоряване на процедурата по одобряване на тръжното досие за проектиране и строителство на моста, господин Куркулас. Направихме това, защото вече имахме информация, може би един месец преди 7 март т.г., че в Европейската комисия има определени притеснения относно Споразумението с KFW. Затова ние поискахме и тази среща: бързо да се даде отговорът какви са точно притесненията и какви са препоръките на Европейската комисия, за да можем съответно да предприемем мерки както с финансовата институция в Германия, така и с всички, които са в късата листа, за да не бавим съответно пускането на търга за проектиране.
На 17 март 2006 г., както споменахте и двамата, бе получено становище на Делегацията на Европейската комисия, съгласно което тръжното досие следва да се преработи. На 4 април бе получена позиция на KFW за забележките на делегацията на Европейската комисия върху тръжното досие за проектиране и строителство на моста. В резултат на съгласуваните действия между Министерството на транспорта, KFW и делегацията, на 5 април на фирмите от късата листа за предварително запознаване са изпратени финансовото и допълнително споразумение, сключени между министерството и KFW и съответно от тях сме получили писма като позиция за потвърждение съгласни ли са или не са съгласни с подобни изменения.
Искам да спомена пред вас, че вчера отново се състоя среща между представителите на KFW, разработени са два варианта, в които можем да излезем от тази ситуация. Вие знаете, че в момента католическият свят празнува Великден. Очакваме в сряда да се направи следващата среща, да се уточни точно формулата, съгласуваме го с Министерството на финансите и се надявам, че след това бързо досието отново ще бъде върнато и до седмица със съдействието на Делегацията на Европейската комисия ще успеем да се справим с този проблем. Разбира се, единият вариант е да се мине отново през Народното събрание и аз ще разчитам на съдействие от ваша страна, след едно бързо приемане на измененията от Министерския съвет, да мине през парламента като една от спешните задачи, които стоят пред парламента, така че да можем наистина да си спазим срока, който сме обещали на българските граждани.
Искам да ви уверя, че ние не бездействаме. Надявам се, че от това, което споделих с вас, сте разбрали, включително заместник-министър Весела Костадинова, целия неин екип и Министерството на транспорта за краткото време, откакто ние ръководим Министерството на транспорта, колко много работа сме свършили и колко много са били изостанали нещата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Последователно ще ви давам думата за реплики.
Господин Миков, заповядайте за първа реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Благодаря Ви, господин министър, за изнесената информация, която показва, че наистина оценявате важността на проекта, сериозността на натрупаната забава и необходимото динамизиране на всякакви действия оттук насетне и на правителството, и на нашата администрация, включително необходимостта на най-високо политическо равнище, на ниво комисари да се търси едно динамизиране на европейската администрация. Защото винаги смисълът на политиците е този – да направят по-ефективни действията на отговарящата администрация.
Аз много се надявам, че в скоро време, когато приключат действията, които сте предприели, ще има едно заседание на Комитета “Дунав мост”, на което може би да се набележи конкретен екшън план за този обект. Тоест, освен формалното му съществуване като национален, до последния служител, през който се движат някакви книжа по този проект, да знае, че винаги тази папка трябва да стои най-отгоре. Защото натрупаната забава в предишните години, пак казвам, е един атестат и за в бъдеще за възможностите на България не само в сферата на транспорта, за усвояване на европейски средства, сега от предприсъединителните, утре от кохезионните фондове. И много се надявам, че ще имаме разбиране и от останалите министри, съпричастни към случая.
Смея да кажа от името на Коалиция за България, а смятам и от опозицията, защото загрижеността за този проект е обща, че вие ще имате пълната подкрепа и зелен светофар както при чиновниците папката да стои най-отгоре, така и тук, в Народното събрание да стои в приоритетите на дневния ни ред всякакво необходимо законодателно действия за реализация на този национален проект, който, в крайна сметка, ще отвори още един път на България към Европа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Иванов, заповядайте за Вашата реплика към министъра.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В крайна сметка Вие не ми отговорихте на въпроса така, както съм го задал и ще Ви го прочета отново: “Какво конкретно направихте, за да избегнете връщането на досието за преработка?”.
Вие казахте какво сте направили в областта на това да се придвижи поначало цялата документация. Но изрично споменах, че още през м. ноември с единия от важните донори – френският донор, сте постигнали договореност, която е завършила през януари. Защо не направихте това KFW, за да можеше също през януари да завърши договореността с KFW и сега нямаше да има това връщане на досието. Защото самото връщане на досие се възприема от Европейската комисия като лош знак. Вие знаете, че дори в писмото, което е отправено до Вас като министър на транспорта, се прави един ясен намек, че ако България продължава да се бави, това ще забави включително и Румъния относно построяването на този голям инфраструктурен проект. А истината е, че инициаторите сме ние. И големите печеливши от това са именно България, а не само Видинския район, за което говори господин Миков, а цяла Северозападна България, а аз бих казал и изобщо за целия регион.
По тази причина аз отново заявявам, че трябва наистина екипът, който се занимава с това, да покаже не само воля, но да покаже и достатъчно компетентност. Не може да се каже: “Ние очакваме да ни го върнат и тогава ще видим мотивите”. Българската страна не трябва да изпуска и един ден. Аз даже не знам освен Европейската инвестиционна банка, френският и немският донор има ли други участници във финансирането, за да не се получи някакъв провал в последния момент.
Затова, господин министър, Ваше абсолютно задължение е на фона на тези шест години забавяне - от 2001 г. досега, поне да се направи необходимото до края на десетилетието, до края на 2009 г. да бъде построен мостът, защото иначе ние ще изгубим парите, които ни се дават от Европейската инвестиционна банка и това ще бъде катастрофа за инфраструктурата на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте за дуплика, министър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин Иванов, аз ще Ви отговоря конкретно на въпроса. Искам да нямате притеснения обаче за това, защото ако ние започнем с търга през м. юни, спокойно можем да предоговорим удължаване на срока, така че да не изпуснем средствата. И много Ви моля да не създаваме отново такова неочаквано напрежение. Няма да изпуснем средствата. Важното е обаче тръжното досие да се приеме от Европейската комисия и ние веднага да можем да обявим конкурса за проектиране и строителство.
Вие зададохте един много интересен въпрос. Аз не Ви отговорих, защото хронологично дадох всичко това, което сме направили. Какво направихте Вие, така че да не се върне досието.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): За KFW.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: До момента, в който ние подавахме досието, нямаше никаква претенция по отношение на споразумението с KFW. Аз по същия начин мога да ви попитам, защото Вие сте го гласували като народния представител: “Какво направихте Вие като народен представител, та гласувахте това споразумение с KFW и не усетихте, че там има уловка?”. Проблемът се разбра един месец преди 17 март, господин Иванов. И затова ние настояхме и аз казах, че това, което можахме да направим, е да поискаме по-бързо да получим отговора, за да не закъсняваме от 1 юли. И това направихме с министър Орешарски. И всичко, което зависи от нас в момента, ние го правим с дни, с часове. Не се бавим. Но ние не можехме предварително. Аз чисто и просто нямах информация, че може да възникне подобно искане от Европейската комисия. Никой в страната нямаше информация. И аз съм убеден, че ако някой я е имал, Вие щяхте да сте първият, защото непрекъснато се опитвате предварително да представяте нещата. И бих Ви помолил, ако имате някоя и друга информация по отношение на финансовите споразумения с останалите донори, кажете ми го, за да знам какви предварителни мерки да предприема. Аз досега знам, че Европейската комисия има проблем само по някои от гаранциите на KFW.
Господин Миков, аз Ви благодаря. Комитетът за управление на проекта е направил линеен график за изпълнението, като сме изходили от позицията, че ще започнем с процедурата през м. юни 2006 г. Не дай Боже да се наложи някаква промяна. Ако се наложи нещо такова, веднага ще извикаме комитета и отново ще направим един линеен график, който ще бъде на вниманието на обществото във Видин, на цялото българско общество, така че да може да се оказва и обществен контрол върху действията както на възложителя, каквато е държавата, така и на изпълнителя.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Предстои народният представител Апостол Димитров да отправи питане към министър Мутафчиев относно приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози в частта таксиметрови превози и обществения резонанс в периода от приемането му досега.
Господин Димитров, имате думата.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Законът за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, приет на 3 ноември 2005 г., уреди в голяма степен проблема с обновяването на автомобилния парк, свързан пряко с безопасността на движението по пътищата, повишаване качеството на автомобилните превози и опазването на околната среда.
От 1 юли 2006 г. ще бъдат спрени от движение автомобилите за извършване на таксиметрови превози на пътници с над 10 години от първоначалната им регистрация, извършена до 1990 г., а от 1 януари 2007 г. - автомобилите за извършване на таксиметрови превози на пътници с над 10 години от първоначалната им регистрация, извършена след 1990 г. Създадени бяха разпоредби, уреждащи продължителността на работното време на водачите на леки таксиметрови автомобили, периодите на управление и почивка на водачите, аналогични на правилата на работното време, прекъсванията и почивките на екипажите, определени с Европейската спогодба за работа на екипажите на превозни средства, извършващи международни автомобилни превози.
Законът създаде необходимите предпоставки за повишаване контрола по извършването на технически прегледи на автомобилите, осъществяващи таксиметрови превози на пътници. Въведе се изискване за минимална възраст – 21 години на водачите, осъществяващи таксиметрови превози на пътници. Част от приетите промени са свързани с изискванията на Директива 9226, изменена и допълнена с Директива 9876 на Европейския съюз относно взаимното признаване на дипломите, като изискването минимално ниво на образование за ръководители на превозна дейност е средно.
Ето защо, господин министър, моето питане към Вас е следното: актуализирани ли са подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, приет на 3 ноември 2005 г., и подобрено ли е качеството на таксиметровите услуги след приемането му? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин министър, имате думата за отговор на отправеното към Вас питане.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! За да бъда по-точен, следва да отбележа, че във връзка с влизането в сила на разпоредбите на § 4 относно чл. 6, ал. 1, т. 5 и § 14, т. 1 относно чл. 24, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, касаещи възрастта на таксиметровите автомобили, ще бъде преустановено извършването на таксиметрови превози на пътници с автомобили, от чиято първоначална регистрация са изтекли повече от 16 години и половина, считано от 1.07.2006 г., и за автомобили, от чиято първоначална регистрация са изминали 10 години, считано от 1 януари 2007 г. Това беше един дебат и всички ние тук, в пленарната зала, когато приемахме закона, се съгласихме, че трябва да има такъв отлагателен период.
Уважаеми господин Димитров, самият Вие добре разбирате, че като се имат предвид сроковете за влизане в сила на цитираните разпоредби от Закона за автомобилните превози, както и фактът, че тези срокове все още не са изтекли на този етап, не може да се направи оценка на извършените качествени промени при превоза на пътници с таксиметровите услуги. Нека да изчакаме времето, в което ще влязат разпоредбите, и тогава ще видим дали клиентите на таксиметрови услуги ще бъдат по-доволни, отколкото са сега. Безспорно е обаче, че новите изисквания на закона стимулират таксиметровите превозвачи към обновяване на автомобилния парк. От приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози досега в списъка към лицензиите и удостоверенията за регистрация са вписани 2706 леки таксиметрови автомобили с първоначална регистрация след 1 януари 2001 г., което представлява 12,04% от всички регистрирани таксиметрови автомобили.
Това дава основание да се направи изводът, че е започнал процес на обновлението на автомобилния парк, който допринася за повишаване качеството на таксиметровите услуги. Смисълът на законовите изменения, предизвикали този процес, е повишаването на безопасността и комфорта като елементи на качеството на предлаганата таксиметрова услуга, които са неразделно свързани с новите технологии в автомобилостроенето.
По отношение втората част на Вашия въпрос, искам да отбележа, че на този етап не е наложителна актуализация на подзаконовите нормативни актове, имащи отношение към измененията в Закона за автомобилните превози, най-вече касаещи частта “Таксиметрови превози”.
Наредби № 34 и № 35 на Министерството на транспорта, Министерството на финансите и Държавната агенция по метрология и технически надзор – това са наредбите, в които е засегнат таксиметровият превоз.
Обстоятелството, че разпоредбите на закона не са отворени в подзаконов нормативен акт не е пречка за съответното тяхно прилагане.
Уважаеми господин Димитров, в заключение искам още веднъж да подчертая изключителното значение на извършените законови промени, изразяващо се не само в повишаването на безопасността и комфорта, но и в повишаване на цялото качество на таксиметровите услуги в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, ще отправите ли уточняващи въпроси? Заповядайте.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Аз съм удовлетворен от отговора на министъра на транспорта и същевременно, отчитайки социалната значимост на този проблем, си запазвам правото, предвид това че законът поетапно влиза в действие, отново да задам подобен въпрос в края на годината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Приключваме с това питане към министър Мутафчиев.
Питане към министъра на транспорта е отправил народният представител Костадин Кобаков относно хармонизирането на българското законодателство в областта на автомобилния транспорт с това на Европейския съюз.
Заповядайте, господин Кобаков.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! През м. ноември 2005 г. беше приет Законът за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, който успя да доближи нашето законодателство в областта на автомобилния транспорт до законодателството на страните – членки на Европейския съюз. Законът уреди отдавна съществуващия проблем с обновяване на автомобилния парк, като по този начин осигури в по-голяма степен безопасността на движението по пътищата, спомогна за повишаване качеството на автомобилните превози и опазването на околната среда. В него е регламентирана забрана за извършване на обществен превоз на пътници и товари с автомобили, от чиято първа регистрация са изминали повече от четири години за международен превоз на пътници, девет години – за превоз на пътници на територията на страната, пет години – за международен превоз на товари, десет години – за превоз на товари на територията на страната, и пет години – при извършване на таксиметров превоз на пътници.
Част от приетите промени са свързани с изискванията на Директива 9626, изменена и допълнена с Директива 9876 на Европейския съюз, относно взаимното признаване на дипломите, като изискващото се минимално ниво на образование за ръководители на превозна дейност е средно образование. Приети бяха и разпоредби, които засилиха контрола по отношение на техническата годност на автомобилите, извършващи обществен превоз на пътници и товари.
Във връзка с това, господин министър, моето питане е свързано със следващите мерки, които се предприемат от Министерството на транспорта за пълно хармонизиране на българското законодателство в областта на автомобилния транспорт със законодателството на Европейския съюз. Ще бъде ли приведено нашето законодателство до приемането ни в Европейския съюз в пълно съответствие с това на страните – членки на Общността?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кобаков.
Господин министър, заповядайте за отговор на питането.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кобаков! С приемането в края на миналата година на измененията в Закона за автомобилните превози Министерството на транспорта направи поредната изключително важна стъпка в процеса на хармонизация на нашето законодателство с това на Европейския съюз. Процесът на хармонизиране, за който Вие говорите, е не само в достатъчна степен сложен, но също така е и един мощен инструмент за икономическото и, разбира се, обществено модернизиране на страната ни, в частност, разбира се, когато говорим за транспорта.
В областта на автомобилния транспорт България е поела ангажимент да хармонизира законодателството си по отношение изискванията и ще ги изредя кои са те:
Първо, достъп до професията „Превозвач на пътници или товари”.
Второ, социално законодателство - време за управление, прекъсване и почивка, за задължителните технически изисквания за превозните средства, за изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, за контрола на обществените превози.
Конкретните мерки, които са предприети за пълното хармонизиране на законодателството са: извършен анализ на препоръките с набелязани конкретни мерки от страна на министерството и на Автомобилна администрация, както и изготвянето на план за изпълнение на мерките за сроковете и отговорниците, които трябва да подготвят тези промени.
По-конкретно, до присъединяването следва да бъдат приведени в съответствие отделни действащи нормативни актове в областта на автомобилния транспорт. Тук мога да посоча някои примери: издаването на лиценз на Европейската общност за извършване на превози на пътници и товари от български превозвачи на територията на Европейския съюз. Предстои въвеждане в националното ни законодателство на промени, необходими за използването на дигиталните тахографи. Крайният срок, в който Европейският съюз ще въведе дигиталните тахографи, е м. май 2006 г., а за Република България е датата на приемането ни в Европейския съюз, тоест от 1 януари 2007 г. От тази дата всички новопроизведени МПС-та, за които се изисква да бъдат оборудвани с тахографи, съгласно чл. 89 от Закона за автомобилните превози, следва да използват само дигитален такъв. Но искам да повторя – става дума за новопроизведени моторни превозни средства за обществен транспорт от 1 януари 2007 г.
Изискването за взаимно признаване на удостоверенията за професионална компетентност, това е третият пример, който ви давам. Изискването за издаването на сертификат за водач с националност извън тези от ЕС, съгласно Регламент 484 от 2002 г на Европейския съюз. С този регламент се определят изискванията за достъп до правото на упражняване на професията „Водач на МПС” срещу заплащане на лица с националност, извън тази от Европейския съюз.
И още един пример. Изискване за минимална продължителност на практическата част от изпита за придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и други изисквания.
Освен споменатото дотук, господин Кобаков, като част от необходимите мерки за пълното хармонизиране на националното ни законодателство с европейското такова, трябва да се отбележат и новите нормативни актове, които са в процес на изготвяне и касаят условията и реда за извършване на превози за собствена сметка, изискванията за първоначална квалификация и периодично обучение на водачите на някои пътни превозни средства за превоз на пътници и товари, съгласно две от директивите на Европейския съюз.
Искам да кажа в заключение, че ние сме готови да направим всичко това, господин Кобаков. Изхождаме и от позицията, че в транспорта вече една голяма част от законодателството ни е синхронизирано с европейското такова и съм убеден, че ще успеем да се справим със задачите, които стоят пред нас, до началото на 2007 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Костадин Кобаков. Имате право на два доуточняващи въпроса.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ): Благодаря, господин министър.
Новите цели, които се поставят пред нас, са за възстановяване на баланса между видовете транспорт, конкурентоспособност на транспортната ни система, съживяване на железниците. Основната част, която трябва да приведем в нова инвестиционна политика в транспорта - да овладеем монополизацията на транспорта, тоест да постигнем възстановяване на равновесието между видовете транспорт е една голяма задача.
Тъй като аз съм член на Комисията по транспорт и съобщения, много благодаря за мерките, които се вземат и от министерството, и от Министерския съвет и от колегите от Комисията по транспорт и съобщения. Считам, че ние ще закъснеем със самото въвеждане на изискванията на законодателството в страната, ако не подходим към модернизация, изпълнение на транспортната мрежа, както е по план и по директива, голямата транспортна схема до 2015 и 2020 г.
Моят въпрос е: проектите, които се готвят за надеждност на пътната мрежа, след като в законодателството ги има и от екологичната страна, ние ще съумеем ли да изградим същата и тя да отговаря, съгласно законодателството по безопасност на движението?
Господин министър, тъй като бях на две срещи с колеги, когато се сменяха регистрационните номера, въпросите към мен бяха следните: след като в част от европейските страни, регистрационните номера след продажба или изменение на собствеността на МПС остават в собственика, не може ли да се приложи и в България, а не да се бракуват, тъй като те са и скъпи? А за наши малки фирми, които доставят автомобили, да се разреши регистрация с номера, които фирмата да притежава и да използва неколкократно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Петър Мутафчиев да отговори в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кобаков! Аз ще започна от последния Ви въпрос, независимо че той пряко не засяга работата на Министерството на транспорта. Това, което стана със смяната, Вие знаете, че това е приоритет на дейността на Министерството на вътрешните работи. Аз обаче ще взема предвид това Ваше виждане и предложение и ще обсъдим какво може да се направи по него. Не очаквайте в момента да дам ясен и категоричен отговор.
Що се касае до модернизирането на инфраструктурата в страната. Преди малко споменах в отговор на господин Чачев, струва ми се, или на господин Мирчев, че ние сме готови със стратегията си за развитието на транспортната инфраструктура до 2013 г. Разбира се, някои от проектите, които са заложени там, са и в по-дългосрочен план. Трябва ясно да си даваме обаче сметка, че България не разполага със сериозен финансов ресурс, за да може наистина да модернизира и тотално изостаналата си транспортна инфраструктура. Вие виждате, че 15 години отговорността не беше на достатъчно високо ниво и в какво състояние се намират първокласните ни пътища. Предишния ден пътувах в Шуменския край. Честно казано вече по Рижкия проход, той май е първокласен път или втори клас, не е останал асфалт, а това е едно от местата, където най-лесно се пресича Стара планина.
Изоставането, за което каза господин Мирчев – с 2500 км, и ниските скорости по железницата изискват много ресурс, и то ефективно използван ресурс.
Ние ще направим всичко възможно да подготвим проектите така, че да усвоим тези 1 млрд. и 650 млн. евро от Кохезионния фонд. Подобни са намеренията и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за усвояване на средствата от Структурния фонд “Регионално развитие” за втори и трети клас пътна мрежа.
Искам да споделя пред вас, че досегашната практика показа, че тези средства се усвояват 80%. Това е най-добрият вариант – с Ирландия. Новите страни, които сега са постъпили в Европейския съюз, усвояват от порядъка на 35-40%. Това е голямата задача, която стои пред правителството. Накрая да видим, че има една сериозна сума, която може да ни поеме голяма част от проектите, и в един момент заради проектирането, заради бюрокрацията ние да загубим тази възможност! Не мога да кажа на 100% какво ще стане 2020 г., но ние можем да планираме така добре работата си, че да осигуряваме средства за целия този период.
И още една дума, господин председателю. В момента се разработва Единна програма за железопътния транспорт в Югоизточна Европа, където са обхванати всички първокласни ж.п. линии и ангажиментът на всички страни от Балканския полуостров ще бъде да осигурим скорост 130 км в час по тези линии до 2020 г. Това също е много сериозна задача, изхождайки от позицията, че голяма част от нашите първокласни железопътни линии минават през по-трудни планински терени, което ще изисква много капиталови вложения.
Нека да бъдем оптимисти. Ако сега, в началото сложим добрата основа, аз съм убеден, че ще успеем да се справим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Костадин Кобаков в рамките на две минути да изрази своето отношение относно отговорите на министъра.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ): Господин министър, аз искам да благодаря за мерките, които взимате, за сведенията, които ни дадохте, за задачите, които сте поставили. Считам, че сте на правилен път. Още повече, че Комисията по транспорт и съобщения работи добре и сериозно с Вас. Ще бъдем благодарни, ако започнем още по-ефективно и навреме да разработваме онази част от законодателството, която касае измененията, и да бъдем готови с приемането ни в Европейския съюз да решим онези въпроси, които изисква нашето законодателство, за което Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов към министър Мутафчиев.
Господин Иванов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, реконструкцията на летище София, което е изключително важен за транспорта и за икономиката ни обект, се превърна в мъчителна хроника. Искам само да Ви припомня, че строителството започна на 5 февруари 2003 г. Срокът за изпълнение беше 20 месеца и трябваше да завърши на 20 декември 2004 г. Първият провал беше, когато през лятото на 2004 г. строителят “Щрабак” поиска удължаване на срока, получи това удължаване до м. август 2005 г. и освен това получи 4,7 млн. евро приблизително за непредвидени разходи, свързани с повишаване цените на материалите.
Тогава, през м. август, когато трябваше да завърши обектът, Вие току-що бяхте станали министър. В отговор на мое питане Вие наистина заявихте това, което каза и господин Чачев – че до 6-8 седмици “Щрабак” е декларирал, че ще завърши терминала на летището. Оттогава не 6-8, а изминаха 35 седмици. Терминалът не е завършен. Получиха се и други провали в буквалния смисъл на думата – пропадналите 500 кв.м. покривна част, хлътване с 11 мм на част от асфалтовото покритие на пътеките за рулиране, което е 3,5 пъти от допустимото по европейските стандарти, а също така и напукването на асфалтовата площадка за рулиране, което се дължи, както беше казано официално, на неспазване на формулата за изготвяне на асфалтовата смес.
В тази ситуация вместо българската държава да получи неустойка от строителя “Щрабак”, се получава абсурд - “Щрабак” искат още 15 млн. евро и ново удължаване на срока до 15 август.
По този повод отправям към Вас следния въпрос: кои са последните договорени срокове за предаване на реконструираното летище София? Българската страна ще получи ли предвидените неустойки за пропуснатите договорени срокове и кой ще покрие допълнителните разходи заради некачествените дейности?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Иванов, и на трите въпроса, които ми зададохте, ясен и точен отговор можете да получите, след като приключат преговорите по извънсъдебното споразумение с “Щрабак”.
Няма да се спирам на всички процедури. Отговорих на питането на господин Чачев за това какво сме правили досега. Учудвам се, че не си задавате заедно въпросите – вие сте от една политическа сила – за да не отегчаваме Народното събрание с едни и същи факти. Затова ще се опитам да развия въпроса в малко по-различна светлина.
Всички данни, които споменавате, са верни. Но не забравяйте, че тези данни ги имате от Министерството на транспорта и съответно от структурите, които са към Министерството на транспорта, и то благодарение на засиления контрол по строителството на летище София. Там работят експерти, които са на високо ниво.
От друга страна, включително за сроковете, това, което се върши в момента, са преки инициативи на Министерството на транспорта. Както добре знаете, ние вече сме начислили своите 10% неустойки и сме ги поискали от “Щрабак”. Обаче “Щрабак” има също правото и нито аз като министър, нито Вие като народен представител можем да им кажем, че нямат право да имат претенции към българската страна. Нали говорим за пазарна икономика?! Нали вие, Съюзът на демократичните сили, сложихте основите на пазарната икономика?! Защо сега спорим по правото на “Щрабак”? Сроковете – да, не станаха така, както са предвидени при предишното правителство, не станаха така, както смятахме в самото начало, че могат да се прогнозират. Защо? Защото възникнаха допълнителни усложнения. Те дойдоха именно от некачественото изпълнение, което създава нови и нови условия при преговорния процес. Казах, че сме наели една много сериозна консултантска фирма, която изцяло ще работи по време на процеса на преговорите с “Щрабак”. Надявам се, че в тези преговори ние ще постигнем добри резултати спрямо целите, които сме си поставили – да защитим националния български интерес, тоест по най-бързия начин да бъде завършено летището, терминалът, максимално да защитим интереса по исканите от нас обезщетения и да постигнем качествено изпълнение на летище София. Знам, че е трудно и си давам сметка какво говоря в този момент. Но това е ситуацията, в която сме ние и това е въпросът, който трябва да решим.
Убеден съм, че с екипа на министерството и с нашите помощници ще успеем да се справим с този въпрос. Конкретно не искам да кажа пред вас в момента: “Това ще бъде точният срок”, защото на другия ден ще ме питате: “Защо закъсня с 5-6 дни?”. Обещавам ви, че в скоро време ще ви каня на откриването на летището.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само господин Иванов ли ще каните? (Оживление в залата.)
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Него първо ще поканя! Господин Чачев, разбира се, също.
Бъдете спокоен, господин Иванов. Ще защитим българския интерес при летище София. Убеден съм, че и “Щрабак” ще си изпълни ангажимента както трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика – народният представител Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ако аз съм толкова настойчив в зададените въпроси за инфраструктурните обекти, това е, защото изпитвам притеснение, че българската инфраструктура много силно изостава от всичко онова, което беше планувано в зората на българската демокрация през 90-те години и особено сега в последните пет години. Но да Ви кажа и следното. Вие не може да не оцените, че ако бяха спазени сроковете, нямаше да има изобщо и искания за компенсиране на непредвидени разходи. Ако беше завършено летището в края на 2004 г. съвсем очевидно е, че цената на петрола и неговите деривати беше много по-ниска и нямаше да се стигне до тази ситуация. Тогава, нека да запитаме: само “Щрабак” ли е виновен?
Когато бях задал подобен въпрос на министър Николай Василев, той с чувство на гордост ми заяви, че е създадено специално звено в Министерството на транспорта в състав от 143-ма души. Аз ще Ви покажа отговора, питам: тези 143-ма души в Министерство на транспорта ли работят, или на летището? Защото, когато Вие спорихте с бившия министър Чачев коя е причината за пропадането на покритието на терминала, казахте, че мнението на вашите експерти е, че то е в резултат на качеството на положеното покритие. Още при доставката на некачественото покритие, преди да се монтира, те трябваше да Ви го съобщят и съответно да се предотврати това нещо.
Нещо друго, което е наистина силно смущаващо и ние трябва да си направим извод от него. “Щрабак” е една от най-известните и авторитетни европейски фирми в областта на строителството. Тя е построила редица големи инфраструктурни обекти в Източна Европа, в Русия – летища в срок, изключително модерни и хубави. В България нейното име се свързва с два провала – с ремонта на пътя Е79 от Видин до Враца и със строителството в София. Завършвам, господин председателю.
Защо тази фирма възприема България като един разграден двор, в който може да не спазва финансови условия, може да не спазва срокове и няма да бъде наказана? Обяснението е, че хората, в чиито ръце е поставена тази отговорност, не умеят да защитават българския национален интерес и да изискват от всички фирми-инвеститори да спазват заложените условия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика – министър Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Иванов, напълно сте прав - “Щрабак” е една от най-добрите строителни фирми в Европа със сериозен авторитет! Но аз не мисля, че нежеланието да свършат добре работата в България е причина за това, което се случва и по двата проекта.
Причината е много по-дълбока. Тя е свързана с договарянето, с принципите, по които се извършват тръжните процедури, с тежестта на отделните фактори при офертите. Много са проблемите и тук трябва наистина да седнем, да се замислим по какъв начин ще гарантираме и качеството, и срочното изпълнение на инфраструктурните проекти.
Вие казвате, че сте много притеснен за инфраструктурните проекти, но все ми говорите за миналото. И аз също съм притеснен от това, което беше направено преди, но нека да бъдем реалисти. Сега ми говорите какви са причините – че през 2004 г., ако не беше закъсняло и т.н., но в момента ние сме в една определена ситуация и трябва да решаваме тези въпроси. Да, тогава можеше, ако летището беше открито през м. август, Петър Мутафчиев нямаше да има никакъв проблем с него, но за съжаление това летище сега е на гърба на Министерството на транспорта.
Така че аз гледам нещата как са в момента, гледам на тях реално и съм оптимист, че ще успеем да се справим. Знаем, че няма да ни е лесно; знаем, че ще има протакания; знаем, че ще има трудности; знаем, че ще има спънки по всички тези проекти, но нашата работа е максимално добре да се справим.
В България досега няма инфраструктурен проект, който да не е закъснял, и то да не е много закъснял. Проектът за Пловдив и Свиленград колко време закъсня? Две години, струва ми се.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Повече.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Мирчев излезе, за да каже точно, защото той го следеше от самото начало.
Така е и с летището, така е и с Дунав-мост.
Сега, когато предприемаме мерки нещата все пак да влязат в някакви нормални срокове, мисля, че трябва да имаме и вашата подкрепа, да се знае, че това можем да го направим заедно с вас, тоест да не създаваме обществено настроение, че, виждате ли, някой не си върши работата, защото в момента не е така, а да ни подсещате, където грешим – ние приемаме критики, за да вървим заедно напред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Ваня Цветкова към министър Петър Мутафчиев.
Госпожо Цветкова, разполагате с две минути.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! С бюджета за 2006 г. за железопътната инфраструктура гласувахме капиталови трансфери в размер на 60 млн. лв. и днес доста се говори за тях, но моят въпрос е по-конкретен. Тогава неколкократно направих искане, като член на Комисията по транспорта и съобщенията, да бъде обявен списъкът на участъците от жп инфраструктурата, които са предвидени за ремонт с тези средства. За такъв списък все още нямам информация.
Ако преди четири години, като народен представител от Кюстендил, направих всичко необходимо, за да защитя интереса на избирателите от този район и не допуснахме да бъде спряно движението на влаковете в жп участъка Кюстендил–Гюешево, сега съм загрижена за това, че този участък спешно се нуждае от ремонт, с който да се гарантира безопасното движение на влаковете. Тогава успяхме да убедим министъра на транспорта, че спирането на влаковете в този участък е недопустимо най-малко по две причини. Едната от тях е, че за част от хората, живеещи в този район, това е единственият им транспортен достъп, а другата причина, че това е част от Коридор № 8 и ще подадем лоши сигнали към нашите бъдещи европейски партньори.
Сега обаче аз искам да се уверя в това, че този участък е предвиден за финансиране с оглед подобряване на техническите параметри. За достигане на проектна скорост изобщо не може да стане дума, тъй като влаковете в този участък се движат с около 25 км/ч., защото жп линията е в много лошо техническо състояние.
Аз съм сериозно загрижена, тъй като движението на влаковете по тази линия крие опасност. ЖП линията не е ремонтирана близо 50 години!
Господин министър, убедена съм, Вие сте наясно, че всяко съоръжение, което се експлоатира, иска подобаваща грижа, защото това е грижа за самите хора и силно се надявам, че отговорът Ви ще бъде положителен, макар че вече се съмнявам в това. Това беше въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Цветкова! Шестдесет милиона, но закъде по-напред, като знаем, че милиарди са необходими, за да можем да създадем една сигурна железопътна мрежа. Изхождам от това, че трябва да бъдат рехабилитирани 2500 км. Трудничко ще бъде на ръководството на Национална компания “Железопътна инфраструктура” и на Министерството на транспорта с тези средства, с които разполагаме тази година, да успеем да удовлетворим и всички искания от народни представители, а също така да успеем да ремонтираме най-належащите места в инфраструктурата.
В началото искам да Ви кажа, че Вие сте напълно права по отношение на техническото състояние на железопътната линия Кюстендил-Гюешево. То е изключително незадоволително. Има няколко такива линии в страната, които са в тежко състояние. Скоростта на движение е 25 км/ч., а разстоянието от 89 км се изминава за около два часа. В същото време, поради спецификата на района, жп линията обслужва ограничен брой пътници. Става въпрос за това, че населението е в малки населени места, отдалечени от 3 до 5 км от автомобилния път и това е основният смисъл за съществуването на тази железопътна линия. Поради липса на пътници превозвачът е свел броя на влаковете до два чифта дневно, които се движат четири пъти седмично, но искам да Ви уверя, че независимо от това не може въобще да става дума оттук нататък за спиране на движението по тази линия.
Уважаема госпожо Цветкова, без да влизам в подробности, бих желал да подчертая, че необходимите средства за рехабилитация на железопътната линия са от порядъка на десетки милиона лева. Само за подновяването с материали – втора употреба, необходимото финансиране е 13 млн. лв. и това е без да се извършва ремонт на съоръженията.
По причина, че Национална компания “Железопътна инфраструктура” не разполага с тези средства, както споменах в началото, сме насочили средствата към най-неотложните първокласни и второкласни жп линии, където да се извършат тези ремонти за създаване на стабилност при скоростта на движението и безопасност на движението на влаковете.
В този смисъл стремежът ни е пренасочване на финансовите средства за капиталните ремонти, те да бъдат вложени именно в тези участъци от линиите. Съгласно предвидените за 2006 г. капиталови трансфери бюджетните средства са в размер на 60 млн. лв. за ремонт на железопътния път и съоръженията. За второстепенните линии са предвидени 10,8 млн. лв., което е една много малка сума.
Разбирам Вашето притеснение по отношение на безопасността на влаковото движение. Искам да ви уверя, че ще направим всичко възможно със средствата за ремонт, които ще отделим тази година за тази линия, да гарантираме едно безопасно движение по линията до Гюешево.
В заключение искам да подчертая още веднъж, госпожо Цветкова, че за развитието на участъка Кюстендил-Гюешево, като част от проекта, който сме приели за модернизация за железопътната инфраструктура, той е включен и в електрификацията на жп линията Радомир-Гюешево, ще се предвидят необходимите средства за периода 2008-2009 г. За изграждането на цялостния проект ще заложим средства за две години – 2010-2013 г.
Предстоят ни срещи с министъра на транспорта на Македония, където трябва да уточним и развитието на коридор 8, което може да даде сериозна възможност за финансиране от кохезионните фондове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваня Цветкова за реплика.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Господин министър, не мога да съм доволна от този отговор, тъй като перспективата за ремонт на тази жп линия е твърде далечна. Като техническо лице аз съм изключително обезспокоена за движещите се влакове по тази линия, защото смятам, че в ХХI век не може да ползваме жп линии, които са с дървени траверси, както каза господин Мирчев, с болтове, които могат да се изтръгнат с ръка.
Иска ми се да кажете тук дали е правено някакво обследване за състоянието на жп линиите преди да направите този списък, с който приоритетно сте финансирали определени линии? Смятам, че линията София-Кюстендил, защото Вие цитирахте по-голям участък – два часа и половина е от София до Кюстендил, не от третостепенно значение, тъй като това е връзката на София с областния град за област Кюстендил, където голяма част от участъка е в много тежко състояние. На мен ми се ще да знам наистина какъв е бил приоритетът, според който сте определили участъците, както казахте, за ремонтирането? Или продължаваме практиката – откъдето е министърът, натам се насочват средствата за ремонти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, отговорете на въпроса.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо Цветкова, Вие бяхте четири години управляващ народен представител, сега пак сте управляващ народен представител, но тогава министърът беше от НДСВ, а сега е от Българската социалистическа партия. Аз Ви гарантирам, че това, което казах за 2008-2009 г., ще се случи и ще се случи по време на това управление. Съжалявам, че Вие не сте могли да направите това през 2004 г. Така че не изразявайте съмнение, че ще продължават нещата така, както са били досега, най-малкото когато говорехте за обследването. Ние имаме ясно поставена програма, по която ще работим, включително и по годините. Направено е пълно обследване, аз мога да Ви го донеса, сега да не говорим за всяка една линия.
Няма значение министърът откъде е. Това ми се струва, че и преди беше така, защото линията Пловдив-Първомай-Свиленград е започната по ваше време, а не по времето на Петър Мутафчиев. Сега в момента работим за Дунав мост, независимо че министърът на транспорта не е оттам. Ще Ви моля, когато си задаваме въпроси, да се отнасяме сериозно един към друг. Когато става дума за държавата, важно е да се определят държавните приоритети, а не местните приоритети. Аз се надявам, че оттук нататък и Вие като народен представител ще ми поставяте въпросите, свързани с местните проблеми, но в аспекта на общата национална политика, която заедно с Вас трябва да оформяме като управляващо мнозинство.
Ще направим всичко възможно да гарантираме сигурността на линията Кюстендил-Гюешево, изхождайки от нейното тежко състояние. Това го обещах и ще го направим. Колко точно ще бъдат средствата – ще преценим съответно възможностите, които имаме в този момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питането на народния представител Иван Иванов към министър Мутафчиев.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ежегодно конференцията на министрите на транспорта предоставя на българските превозвачи така наречените СЕМТ-разрешителни за извършване на международен превоз на товари по шосе. С тези разрешителни българските превозвачи получават достъп до европейските, бих казал, транспортни коридори, през които да извършват превоз на такива товари. Най-важната задача на министъра и на неговия екип в такъв случай е да положи всички необходими усилия, за да извърши справедливо разпределение на тези разрешителни.
Тази година, господин министър, не се чу да е имало големи скандали около разпределението на СЕМТ-разрешителните. Причината за това е, че няма засегнат голям превозвач. Скандалите избухват тогава, когато някой голям превозвач се почувства засегнат от разпределението, какъвто беше случаят със СОМАТ преди около две години. Това, че няма засегнат голям превозвач и поради тази причина не е имало скандали, не означава, че разпределението е било справедливо. Защото аз твърдя, че малките и средни превозвачи бяха ощетени, господин министър, от Вас и това е станало с Ваша заповед от 21 октомври 2005 г., с която Вие определяте реда и условията за разпределението на разрешителните.
Първо, това, което прави впечатление, господин министър, е липса на стабилност в нормативната база. Само година преди това заместник-министър Анелия Крушкова под формата на методика определя какви са редът и условията за разпределяне на разрешителните. Аз прочетох внимателно методиката и я намирам наистина за смислена. Но в България е традиция всеки нов министър да се упражнява в нормотворчество. Тази страст не е отминала и Вас, господин министър, защото само два месеца след като станахте министър с Ваша заповед променяте тези условия. Така именно се ражда Вашата заповед, която за мен е със съмнително съдържание. За да не бъда голословен, направо ще Ви цитирам т. 1.1., или по-скоро ще я коментирам.
Вие изисквате от превозвачите, за да кандидатстват за СЕМТ- разрешителни, поне две години преди това да са получили лиценз за такава дейност. Аз питам: защо трябва да чакат две години? За да остареят техните превозни средства с две години и по такъв начин да попаднат под ударите на промените в Закона за автомобилните превози ли?
От друга страна, за да се кандидатства за разрешение, поставяте и втора бариера – например, те трябва да имат не по-малко от шест камиона, които да са “по-зелен и сигурен”, за да могат да получат едно СЕМТ-разрешително в тази класа.
По този повод, господин министър, тъй като за мен това е липса на равнопоставеност на фирмите, отправям към Вас следния въпрос: каква е политиката на ръководеното от Вас министерство по разпределението на СЕМТ-разрешителните? Осигурявате ли достъп на средните и малки фирми от бранша до този вид превози? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Аз разбрах, че по принцип Вие ме съветвате да работя срещу големите превозвачи в България.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не, говоря за равнопоставеност.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Нямам такова намерение. Искам да кажа едно: господин Иванов, приоритетът на нашето министерство при разпределението беше да се удовлетворят точно средните и малките превозвачески фирми. Това е и от заповедта, която Вие цитирате.
Преди да прочета ясно отговора, ще Ви кажа още нещо, за да Ви стане ясно. Заповедта задължително се издава. Вие не четете нормативните документи, господин Иванов. Заповед на министъра се издава за комисията и за условията. И това е по наредба, уважаеми господин Иванов. Това също трябва да го знаете.
Що се касае до ограничението, това е също изискване от наредбите и това е било практика винаги досега, включително в момента, господин Иванов, има обжалване пред съда. Аз също съм казал на браншовите организации на среща с тях, защото се срещам много често с тях – на по-големите превозвачи, на средни и на малки, имаме прекрасни контакти, че това е една несправедливост към всички тези, които искат да инвестират. Това е позиция, която съм изразявал пред тях, защото е включено и изискване за нормативната база, господин Иванов.
Но ще продължа пряко към отговора така, както бяхте ми го задали в писменото си питане.
Уважаеми господин Иванов, както самият Вие посочвате в питанията си, разпределението на СЕМТ-разрешителни за 2006 г. бе извършено в съответствие с изискванията на моя Заповед № 08-453 от 21 октомври 2005 г. съобразно утвърдената методика, методика, господин Иванов, съгласно т. 5 от същата заповед. Тук трябва да отбележа, че в сравнение с предходните години изготвянето на посочената заповед и методика са заложени принципите за равнопоставеност, пропорционалност, прозрачност при извършване на разпределението на ЕКМТ- и СЕМТ-разрешителни между българските превозвачи.
В подкрепа на горното бих искал да изложа пред вас следните аргументи:
На първо място, съгласно мое разпореждане проектът на заповедта бе предложен на обсъждане с представителите на всички браншови организации, господин Иванов, в областта на международните превози на товари – и на малки, и на големи. За целта бяха проведени последователни обсъждания с присъствието на всички представители.
На трето място, съвместно с представителите на браншовите организации беше изготвена методика, на базата на която се извършва разпределението на СЕМТ-овите разрешителни между допуснатите за участие превозвачи.
На четвърто място, искам да подчертая, че както в заповедта, така и в методиката е заложен принципът на равен старт на всички фирми, както е приложен пропорционалният метод за разпределение, с което се гарантира първо, пълна равнопоставеност, независимо от броя на превозните средства, с които участва всяка една фирма. В тази връзка методиката определя коефициент за пропорционално разпределение отделни за предприятията до сто автомобила и отделно за предприятията над сто автомобила, което е в интерес на тези, които са с до сто автомобила. Това доведе до коефициент за разпределение, равен на 0,45 за фирмите до сто автомобила и 0,39 за тези, които имат над сто автомобила.
И аз се питам: кой е ощетеният в този момент? Никоя година коефициентът не е бил такъв.
На пето място, в процеса на изготвяне на заповедта бе направен анализ на структурата на автомобилния парк, който може да използва този вид разрешителни спрямо квотата, определена от България за Европейския съюз. Трябва да знаете, че в зависимост от екологичния клас камионите, с които разполагаме и с получили СЕМТ-ове, имаме възможност да получим още спрямо решенията на ЕКМТ.
Искам да поясня, господин Иванов, че в края на 2005 г. на база на данните бяха регистрирани 2419 бр. по-зелени и сигурни и 3218 броя „Евро-3” – сигурни. Това означава, че ако не се заложи минимален праг на броя на автомобили за участие в разпределението, то в категория „по-зелен” и „сигурен ЕКМТ” разрешителни щяха да получат само фирмите, участващи с над двадесет и повече зелени автомобила, което няма да е в полза на малките фирми.
В заключение искам да Ви кажа, господин Иванов, едно: когато няма проблем, не се опитвайте като опозиция изкуствено да го създавате. За първа година нямаше нито една фирма, която да нададе вой за това. Единственият спор, който беше, е за това, трябва ли новорегистрирана фирма, която е купила камиони и е инвестирала, да не получава СЕМТ-ове. Моето мнение е също, че трябва с браншовите организации да седнем, да помислим и да променим наредбите. Но това е практика, която е още от вашето управление, господин Иванов. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов за до два уточняващи въпроса.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В крайна сметка ако трябваше да ми отговорите кратко на въпросите, които Ви зададох, защото чрез разлята информация скрихте истинския проблем, е, че наистина сте лишили от право за участие фирмите, както самият Вие казахте, които се регистрират и трябва да чакат две години, за да могат да участват в разпределението на СЕМТ-разрешителните.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Вие го направихте това!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: И оттук и отговорът на втория въпрос: дали в крайна сметка това насърчава дребните и средни превозвачи? Не, не ги насърчава. Може би средни превозвачи с 20 камиона - да, но само хора с мръсни пари от неясна дейност могат изведнъж да купят 20 камиона. Ако човек, който наистина се стреми да влезе в този бранш, влезе с 2-3-4 камиона, министър Мутафчиев го лишава от това право. Това е съгласно Вашата заповед. Мога да Ви я прочета.
По този повод, за да бъда наистина съвсем пунктуален, Ви задавам два допълнителни въпроса: какви са мотивите Ви да изисквате съгласно т. 1.1. от Вашата заповед превозвачите да имат лиценз минимум две години преди да кандидатстват за СЕМТ-разрешителни? Вие трябва да поемете отговорност, защото Вие сте подписали заповедта. Какво са Ви казали шефовете на асоциациите, които и аз познавам и са също представители на едрия бизнес в областта на превозите, за мен няма значение. За мен има значение какво ще ми каже министър Мутафчиев, който е подписал на последната страница тази заповед.
И второ, на какво законово основание лишавате всички превозвачи, които имат например пет автомобили от клас „по-зелен и сигурен” автомобил от право да кандидатстват за СЕМТ-разрешителни? Разбирате ли, че всъщност нарушавате нещо, което е фундаментално за едно демократично общество – равнопоставеността? Вие трябва да направите скала, може би не всички, които имат по един-два камиона, ще получат веднага СЕМТ-разрешителни, но трябва да окуражите тези хора.
Фактически Вие им казвате: Вие сте излишни за този бизнес, има кой да изпълнява превозите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на допълнителните въпроси на народния представител Иван Иванов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Иванов, на втория въпрос, ако бяхте ме слушали, а не слушахте какво говори господин Бакалов, щяхте да разберете едно: че в момента Вие работите против интересите на малките превозвачи. Да, да, точно с това си виждане! Ще стане така, че големите ще вземат много повече.
Още нещо. При решаването на тези въпроси, господин Иванов, задължително, включително нормативните промени, които правим в диалог с бранша – браншът е не само едрите, има и седем браншови организации, които от 12-те защитават средния и едрия превозвачески бизнес и с тях се говори също на равни начала, както с останалите. Не е от министър Мутафчиев ограничението до две години, че трябва да имаш вътрешни превози. Това дойде още от Вашето управление. И за разлика от Вашето управление, когато винаги имаше люти скандали, господин Иванов, Вие си спомняте много добре, сега няма скандал. Това е, което Ви дразни в момента!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Скандал беше в управлението на Сакскобургготски!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Виждате спокойно място, решавате като опозиция да влезете вътре с измислени проблеми, смучете си от пръстите и поставяте въпроса: „Вие унищожавате еди-кой си”! Напротив, ние създадохме много по-добри условия и с другите си мерки...
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Как?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ще Ви обясня, ще Ви обясня и по отношение на превозвачите, и по отношение на освобождаването от либерализирането на транзитните превози, сега ще либерализираме с още една транзитните превози, и с това, че за шест месеца успяхме да намерим толкова разрешителни, колкото вие за цяла година не можехте. Така че бъдете спокойни за превозвачите. Важно е да има диалог между тях и между правителствата, а опозицията да гледа внимателно как се прави, че, дай Боже, ако дойде някой ден да управлява, да управлява така, както ние управляваме! Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, можете да изразите Вашето отношение.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, ако Вие искате шест години преди присъединяването на България към Европейския съюз българските превозвачи да са получили толкова СЕМТ-разрешителни, колкото има в последните месеци преди присъединяването, това означава, че Вие мислите, че хората, които Ви слушат и гледат, не са интелигентни. Знаете много добре, че само след девет месеца ако България стане член на Европейския съюз, всички разрешителни отпадат.
И тази заповед, която Вие сте издали, до голяма степен има за цел в последната година да поразчисти пазара на транспортните услуги по отношение превоз на товари.
Аз все пак се учудвам как можете да четете Вашата собствена заповед, така както Дяволът чете Евангелието. Защото Вие лишавате хората от право да кандидатстват, а казвате, че това е насочено към дребния бизнес.
Нещо повече, мисля, че Вие като мен имате висше техническо образование и много добре знаете, че има закони. Това е експоненциален закон, по който Вие можете много лесно да промените скоростта на насищане по скалата, да позволите и най-малките превозвачи да получат. И по-големите, но при по-големите вече ще бъде в областта на насищането, няма да е пропорционално, това е повече от ясно. Не подценявайте наистина аудиторията, която Ви слуша.
Следващото, което искам изрично да подчертая, е, че в предизборната програма именно на Българската социалистическа партия беше заявено, че малкият и среден бизнес е бил ощетен през годините на прехода и ще се ползва от специални грижи към него. Това, което сте направили с превозвачите, кандидатстващи за СЕМТ-разрешителните, е точно в обратна посока. Това е наистина против малкия и средния бизнес.
За тях, уважаеми господин министър, остава все пак надеждата България да влезе от 1 януари 2007 г. като равноправен и пълноправен член на Европейския съюз, за да се изпълни това, което е написано в една раздадена от Вас брошура, където изрично е казано, че тези превози могат да бъдат извършени без изискването на каквито и да е разрешителни, с един-единствен лиценз на Европейския съюз.
Пожелавам им го от сърце, да го доживеят, за да престанат тези административни безобразия!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Пак не си разбрал нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Остават 12 минути до края на работното време. Имаме питане на господин Йордан Бакалов към министъра на вътрешните работи Румен Петков. Едно питане продължава около 20 минути, но да започнем с него.
Имате думата, господин Бакалов
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На 7 март 2006 г. стана ясно, че файлове със служебна информация от Столичната дирекция на вътрешните работи са публикувани в Интернет. Освен нерегламентираното изтичане на информация, което засяга МВР, за мен са засегнати преди всичко интересите на самите хора, които са давали свидетелски показания.
В Интернет са били открити около 260 файла с полицейска информация от столичното Второ и Пето СДВР, с което, естествено, е нарушен законът и достойнството на всеки един български гражданин, при положение че самите те са карани да подпишат декларация, че няма да разпространяват показанията, които са дали пред дознателите.
Ето защо моето питане към Вас, защото действително това е една сериозна болест на МВР от гледна точка на изтичане на информация, е: какви мерки ще предприеме Министерството на вътрешните работи, за да се предотвратят подобни бъдещи случаи, с които се накърняват интересите на българските граждани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков. Господин Петков, както знаете, разполагате с 5 минути.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Бакалов, дами и господа народни представители! По случая с изтичането на файлове със служебна информация в Интернет пространството е извършена незабавна проверка, резултатите от която излагам пред вас.
Сигналът за разпространение на класифицирана информация и служебна информация от дознания, водени в столичните Второ и Пето полицейски управления, е получен на 6 март. Посочени са данни за конкретно дознание на Пето РПУ, като при проверката е установено, че въпросното дознание е изпратено в Софийска районна прокуратура още на 1 септември 2004 г. За случая незабавно е докладвано на директора на Столичната дирекция. Информацията е подадена по компетентност на Службата за борба с организираната престъпност.
В хода на проверката стана ясно, че достъп до папка, съдържаща служебна информация на МВР, е предоставена в компютъра на гражданин от жк “Младост”. При техническата проверка на домашния му компютър е открита програма, предназначена за споделяне на файлове между компютри на потребители в Интернет. В регистъра на споделените файлове е открита папка, изтеглена на 13 декември 2005 г. и достъпна за неограничен брой потребители, в чийто две поддиректории са установени 260 файла в текстов формат, съдържащи бланки за разпит на свидетели, разпит на уличено лице, постановяване за задържане и други, както и документи от конкретни дознания. Цялата информация е свалена на хартиен носител, иззет е и твърдият диск на компютъра.
От прегледа на документите в споделената папка е установено, че основната част от тях са материали по дознания, водени от дознателя Емил Панчев, като са открити и файлове, изготвени от други дознатели във Второ и Пето районни полицейски управления, Направление “Криминална полиция” - СДВР, където Панчев е работил през последните две години.
На 6 март дознател Панчев е предал с протоколи за доброволно предаване на служителите от Службата за борба с организираната престъпност домашния и служебния си компютър. По случая в ДНСБОП е образувано дознание по чл. 360 от Наказателния кодекс.
В обясненията си господин Панчев твърди, че по невнимание е инсталирал файлове със служебна информация в папка “Мюзик”, която преди това е направил достъпна за неограничен брой потребители с цел обогатяване на музикалната си колекция. За потвърждаване на събраните доказателства на 7 март т.г. е осигурена възможност на експерт от Софийския градски съд да извърши компютърно-техническа експертиза на двата компютъра, ползвани от Емил Панчев, а материалите по заведената преписка са изпратени по компетентност в Софийската военна окръжна прокуратура.
След решение за налагане на наказание “дисциплинарно уволнение” от сформираната по инцидента комисия в СДВР, на господин Панчев е предоставена възможност да се запознае с материалите по решението, за което той е заявил, че ще обжалва по съответния ред.
От директора на Столичната дирекция е разпоредено извършването на нова проверка на всички налични компютри в поделенията на Столичната дирекция на вътрешните работи и начина на работа с тях, като други нарушения не са били констатирани.
Към настоящия момент в министерството са в сила вътрешно-ведомствени правила за работа с документи в системата: заповед на министъра на вътрешните работи за осигуряване и защита на информацията, обработена от електронноизчислителна техника в МВР; Инструкция за деловодната дейност, която забранява изнасянето на служебни документи на хартиен или друг носител; окръжно на директора на КИАД – МВР и свързана с него заповед на директора на СДВР, забраняваща използването на флопи дискове и CD-ROM устройства и на споделени папки на компютрите, свързани в мрежата на МВР, както и използването на тези компютри за достъп до Интернет.
В министерството се използват две физически разделени мрежи: едната – за предаване на вътрешни данни, и другата – за Интернет.
Във връзка с това какво смята да предприеме ръководството на МВР, за да предотврати нерегламентираното изтичане на информация, която засяга интересите и правата на българските граждани, изцяло споделям Вашата тревога в тази посока и Ви уверявам, че в качеството си на министър съм възложил разработването на нова заповед, която ще влезе в сила от следващата седмица, като в нея подробно ще бъдат отразени правилата за работа при обмен на информация, чрез които системата на МВР да бъде достатъчно защитена от подобни инциденти и същевременно да бъдат защитени правата и свободите на гражданите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Бакалов.
Господин Бакалов, в рамките на 2 минути имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса, ако желаете.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз съм притеснен донякъде от това, че трябваше да се случи този факт с изтичане на информация в българските медии, за да може и самото Министерство на вътрешните работи да вземе мерки за недопускане на такива случаи. Вероятно след време пак ще си говорим за такива случаи, защото сигурно пак ще изтече някаква информация, че системата допуска такива “пробиви”.
В тази връзка, един от допълнителните въпроси, които искам да Ви задам, е свързан със следното. Стана ясно, че информацията е изтекла от домашния компютър на дознател Панчев. Уточняващият ми въпрос е: това практика ли е в МВР – дознателите да си носят материали от такива дела и да ги качват на домашните си компютри? Защото, ако е практика, действително това е доста тревожно.
Вече има приет Закон за защита на класифицираната информация. В тази връзка ще Ви задам и втория въпрос. Сезирана ли е Държавната комисия по сигурност на информацията за изтичане на такава служебна, както казахте и самият Вие – класифицирана информация, защото по закон и те, и Вие сте хората, които трябва да опазвате сигурността на тази информация. Защото, ако няма такова сезиране и няма взети адекватни мерки, доколкото разбирам, в случая няма и персонални наказания, според мен и някой друг ще се опита отново да пусне информация така, между другото, в българските медии, информация, която касае достойнството на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата министърът на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Относно двата Ви въпроса.
По първия: практика ли е дознателите от МВР да носят материали вкъщи? Разбира се, че не е практика, но за съжаление е практика техниката, с която работят, да е тяхна собственост. За съжаление е факт, че през последните 15 години може би от гледна точка на невъзможността на министерството за модернизация и осигуряване на техническите параметри на работа на служителите в МВР, в много голяма степен специално в софийските районни полицейски управления техниката, с която работят дознателите, е тяхна лична техника. Тя е в районните полицейски управления, но пак казвам, че това е нещо, което трябва да се знае, защото това е въпрос на отношение на тези хора към техните служебни задължения, които те имат и изпълняват. Това е тяхна реална ангажираност за изпълнение на служебните им задължения по възможно най-добрия начин. С лични средства те са обезпечили в някаква степен нормалния режим на своята работа.
Сезирана ли е комисията? Аз вече казах, че е сезирана Софийска военна окръжна прокуратура. По-нататък е въпрос на цялостна организация и преценка на Софийската военна окръжна прокуратура какъв тип действия ще предприеме.
Какви са мерките, взети от ръководството на министерството и от ръководството на Столичната дирекция? Направена е цялостна проверка на работата на всички служители. Други такива случаи не са констатирани.
Вие казахте: “няма персонални наказания”. Специално назначената комисия за известен период от време нямаше възможност да работи така, както изисква нормативната уредба, поради това, че дознателят беше в болничен отпуск. Веднага след връщането му на работа комисията е излязла с предложение за налагане на най-строгото дисциплинарно наказание “уволнение”. Както вече Ви информирах, той е запознат с това предложение, изразил е позиция, че ще го обжалва. Разбира се, той има това право. Но ние не можем да предприемаме самоцелни мерки извън нормативната уредба, защото това практически ги обезсмисля.
Фактически направеното предложение за дисциплинарно уволнение ще бъде прието. Информирал съм и ген. Румен Стоянов за това решение. Разбира се, ще очаквам и позицията, на която дознателят има право и вероятно ще изложи. Но да се твърди, че не са предприети такива мерки, пак казвам, не отговаря на истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Йордан Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! „Изтичането на информация от МВР е процес, който вече в много голяма степен е контролируем” - Румен Петков. Това се случва няколко дни преди изтичането на тази информация в българските медии.
Ще цитирам по памет и изказването на ген. Илия Илиев на 28 октомври 2005 г. от съвещанието на МВР: “МВР представлява пробита лейка по отношение изтичането на информация”.
При това положение, след като главният секретар още през м. октомври 2005 г. е заявил пред висшия ръководен състав на заседанието във връзка с операция “Респект”, на което и Вие сте присъствали и участвали, въпреки всичко след няколко месеца се допуска изтичането на много файлове, които касаят преди всичко български граждани. И тези български граждани в момента са притеснени, защото са дали свидетелски показания, подписали са се, че не трябва да изнасят и разгласяват това, което са дали като показания.
В същото време по новия Закон за МВР, който ще влезе в сила от 1 май т.г., ние въведохме агента под прикритие, само че с един-единствен член, макар че за мен агентът под прикритие е цяла институция и това не бива да се въвежда с един-единствен член.
Господин министър на вътрешните работи, как оттук нататък министерството ще може да си набира информатори, на които при това положение да бъде гарантирано, че няма да изтича информация? Няма да стане! Как при това положение ще бъдат внедрени агенти под прикритие в организираната престъпност? Пак няма да стане!
Точно заради това в България тогава, когато стане престъпление, свидетели има, но хора, които да дадат свидетелски показания, няма, няма и да има! Това е положението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, сега е 14,00 ч.
Позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков за днешното му участие. За съжаление, към него има още четири въпроса, на които се надявам да отговори следващата седмица.
В понеделник от 14,00 ч. ще има извънредно заседание.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)
 

(Закрито в 14,02 ч.)
 

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:
Метин Сюлейманов
Ясен Попвасилев