Председателствали:  председателят  Георги Пирински и
заместник-председателите Любен
Секретари: Райна Йовчева и Светослав Спасов
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Общо регистрирали се 197 народни представители, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители! В Народното събрание постъпи Решение на Централната избирателна комисия № 361 от 17 август 2005 г.:
“РЕШЕНИЕ
№ 361
17 август 2005 г.
На 16 август 2005 г. Народното събрание на Република България избра министър-председателя и членовете на Министерския съвет. Между тях има и народни представители. Съгласно чл. 68, ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 115, ал. 2 от Закона за избиране на народни представители за времето, през което те изпълняват функциите на министри, се заместват от следващите в избирателните листи кандидати.
На основание чл. 115, ал. 2 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избрани кандидатите за народни представители, както следва:
Маруся Иванова Любчева от 2.многомандатен избирателен район ­ Бургас, Коалиция за България;
Борис Стефанов Николов от 5.многомандатен избирателен район ­ Видин, Коалиция за България;
Петър Александров Симеонов от 15.многомандатен избирателен район ­ Плевен, Коалиция за България;
Пламен Василев Славов от 17.многомандатен избирателен район ­ Пловдив-окръг, Коалиция за България;
Руденко Радев Йорданов от 19.многомандатен избирателен район ­ Русе, Коалиция за България;
Пламен Георгиев Ранчев от 21.многомандатен избирателен район ­ Сливен, Коалиция за България;
Бойко Кирилов Радоев от 23.многомандатен избирателен район ­ София, Коалиция за България;
Илияна Малинова Йотова от 24.многомандатен избирателен район ­ София, Коалиция за България;
Иван Добромиров Гороломов от 27.многомандатен избирателен район ­ Стара Загора, Коалиция за България;
Деница Ивайлова Димитрова от 3.многомандатен избирателен район ­ Варна, Национално движение Симеон Втори;
Мима Тодорова Василева от 8.многомандатен избирателен район ­ Добрич, Национално движение Симеон Втори;
Илко Димитров Димитров от 19.многомандатен избирателен район ­ Русе, Национално движение Симеон Втори;
Иван Матеев Иванов от 22.многомандатен избирателен район ­ Смолян, Национално движение Симеон Втори;
Ясен Георгиев Янев от 29.многомандатен избирателен район ­ Хасково, Национално движение Симеон Втори;
Юсеин Аптула Джемил от 2.многомандатен избирателен район ­ Бургас, Движение за права и свободи;
Ердинч Илияз Хаджиев от 8.многомандатен избирателен район ­ Добрич, Движение за права и свободи;
Нигяр Сахлим Джафер от 18.многомандатен избирателен район ­ Разград, Движение за права и свободи.”
Моля да пристъпим към полагане на клетва от избраните народни представители.
Моля новоизбраните народни представители да заповядат в залата. (Ръкопляскания.)
Уважаеми колеги народни представители, заемете местата си пред трибуната за полагане на клетва. Моля да повтаряте след мен. (Всички стават.)
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА, БОРИС НИКОЛОВ, ПЕТЪР СИМЕОНОВ, ПЛАМЕН СЛАВОВ, РУДЕНКО ЙОРДАНОВ, ПЛАМЕН РАНЧЕВ, БОЙКО РАДОЕВ, ИЛИЯНА ЙОТОВА, ИВАН ГОРОЛОМОВ, ДЕНИЦА ДИМИТРОВА, МИМА ВАСИЛЕВА, ИЛКО ДИМИТРОВ, ИВАН ИВАНОВ, ЯСЕН ЯНЕВ, ЮСЕИН ДЖЕМИЛ, ЕРДИНЧ ХАДЖИЕВ, НИГЯР ДЖАФЕР:   “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви.
Остава подписването на клетвените листове. (Новоизбраните народни представители подписват клетвените листове. Оживление.)
Предлагам да пристъпим към програмата за работата ни по точките, които предстоят.
Моля, заемете местата си, уважаеми колеги, за да продължим работата си.
Предстои ни да продължим с точка втора от програмата за седмицата:
ПРОЕКТ ЗА ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ­ продължение и завършване на работата по него.
Както знаете, във вчерашния ден комисията заседаваше, тя е готова със  своя доклад.
Давам думата на господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми господин председател, с едно допълнение, че комисията заседава не само вчера, но и днес сутринта.
Останаха няколко текста и първият е, разбира се, чл. 17 за комисиите. Докладът е пред вас.
По този член има предложение от народните представители Георги Близнашки, Михаил Миков и Янаки Стоилов.
Те оттеглиха своето предложение в комисията.
Има предложение на народния представител Иво Атанасов.
Комисията подкрепя по принцип предложението на господин Атанасов.
Има предложение на народните представители Елиана Масева, Димитър Абаджиев, Екатерина Михайлова и Иван Иванов.
Комисията подкрепя по принцип тяхното предложение.
Има предложение на същата група народни представители за създаване на нова ал. 3. Тя също е пред вас и затова няма да я чета.
Комисията подкрепя това предложение.
Комисията предлага окончателния вариант на чл.17:
“Чл. 17. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии.
 (2) Постоянните комисии на Народното събрание са:
1. Комисия по икономическата политика;
2. Комисия по бюджет и финанси;
3. Комисия по правни въпроси;
4. Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство;
5. Комисия по външна политика;
6. Комисия по отбраната;
7. Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред;
8. Комисия по земеделието и горите;
9. Комисия по труда и социалната политика;
10. Комисия по образованието и науката;
11. Комисия по здравеопазването;
12. Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта;
13. Комисия по околната среда и водите;
14. Комисия по енергетика;
15. Комисия по култура;
16. Комисия по правата на човека и вероизповеданията;
17. Комисия по жалбите и петициите на гражданите;
18. Комисия по европейска интеграция;
19. Комисия по транспорт и съобщения;
20. Комисия по гражданското общество и медии;
21. Комисия по въпросите на държавната администрация;
22. Комисия по парламентарна етика;
23. Комисия за борба с корупцията;
24. Комисия по политиката при бедствия и аварии.
 (3) Комисията по европейска интеграция докладва на Народното събрание по изпълнение задължението на Министерския съвет за предварителна информираност при участието му в разработването и приемането на актове на Европейския съюз.
 (4) Комисията по жалбите и петициите на гражданите представя годишен доклад пред Народното събрание.
 (5) Народното събрание може да извършва промени във вида, броя и съставите на постоянните комисии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има ли желаещи за изказване по чл. 17?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да заявя от името на Парламентарната група на Демократи за силна България, че ние категорично не сме съгласни с раздуването на броя на комисиите в българското Народно събрание. За да се види как това всъщност става в годините, ще подчертая, че в Тридесет и осмото Народно събрание от 1997 г. до 2001 г. броят на постоянните комисии в Народното събрание беше 16. В Тридесет и деветото Народно събрание техният брой нарасна на 21. Вносителят господин Корнезов предложи броят да бъде 22 и накрая ни се предлага създаване на 24 постоянни комисии в Народното събрание. Само за две Народни събрания броят на комисиите от 16 нараства на 24, всъщност нараства с 50%. Аз не зная дали обемът на дейност на Народното събрание е нараснал с 50% и силно се съмнявам изобщо, че това е така. Обемът практически си остава един и същ. От друга страна, рязкото раздуване на броя на комисиите създава два типа неудобства. Едното е чисто административно, защото се натоварва бюджетът, сградният фонд, а до голяма степен и други съпътстващи дейности.
Но има и един друг въпрос, който е особено важен, а той е, че достигайки до 24, тези комисии, които трябва да заседават в два единствени дни и това е било винаги през тези 15 години ­ в сряда и четвъртък следобед, това означава, че когато тези комисии трябва да заседават, какъвто е случаят с приемане на бюджета или на други важни въпроси, трябва по 12 комисии да заседават в рамките на един следобед. Вие сами разбирате, че е невъзможно народните представители, които съгласно същия този наш правилник могат да участват в не повече от две комисии, пълноценно да участват в тези комисии. Нещо повече, създава се един формализъм, когато народният представител отива само да се разпише в едната комисия и бърза за другата.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И там да се разпише.
ИВАН ИВАНОВ: Точно така, и там да се разпише. Прав сте, господин Корнезов, и това е много печално като констатация и независимо, че тя се споделя ние приемаме да вървим в тази отрицателна посока. Защото истината е, че резултатът от това безумно раздуване води до ниска ефективност и до ниско качество в работата на парламентарните комисии на българското Народно събрание. Истинската причина за това голямо раздуване е безспорно създаването на новата трипартийна коалиция, когато трябва да се удовлетворят много повече желания за ръководството на парламентарните комисии. Повтарям, това няма да подобри работата на Народното събрание и качеството на комисиите, напротив ще ги влоши. Ето защо срещу броя 24, както беше предложено и в комисията, и тук, ние категорично възразяваме и няма да подкрепим това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Има ли реплика? Не виждам.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви.
Всъщност тази любов към комисиите и това раздуване на комисиите, нека това да звучи като реплика към господин Иванов, започна от Тридесет и осмото Народно събрание. Защото предишните Народни събрания ­ Тридесет и шестото и Тридесет и седмото, чудесно работиха с 13-14 комисии. И тогавашните управляващи направиха тази мода, която общо взето включваше по едно хубаво ново BMW на председателя на парламентарната комисия с всичко полагащо се за това ­ съответно администрация, щат и всичко друго нужно  в кавички за работата на тази комисия.
И сега се отива до абсолютна уродливост: 24 комисии, много от които биха могли да бъдат така събрани, така комбинирани, че да се получи редукция до не повече от 14-15 комисии. И в тази връзка аз пледирам от името на Коалиция “Атака” за един разум, за един необходим брой и вид комисии, които действително биха могли да вършат своята работа в брой не повече от 13-14 комисии. Защото нека да си кажем честно до какво ще доведе това раздуване: до удовлетворяване на новото трио на коалиционните партньори, до намиране място на хората, а не става въпрос да се върши работа.
В тази връзка, това за което ние пледираме, е свързано изключително много с разходите на Народното събрание, с тяхното редуциране. Това е наша постоянна тенденция и още от самото начало “Атака” пледира и се бори за това разходите на Народното събрание да бъдат максимално намалени, което минава безспорно и през редуцирането на броя и вида на парламентарните комисии.
Има области, които остават необхванати. Конституционно задължение на Народното събрание е да следи и да има контрол върху приходите и разходите на политическите партии. Това конституционно задължение няма да бъде изпълнено от това Народно събрание, защото не се предвижда такава комисия ­ такава комисия, каквато имаше до Тридесет и седмото Народно събрание.
Аргументът, който беше изказан в Комисията по правилника, в тази връзка за това ще се грижи Сметната палата, не е основателен. Сметната палата има други задължения. Контролът на Сметната палата в никакъв случай не може да дерогира конституционното задължение, което има Народното събрание в тази насока.
Друг аргумент срещу този огромен брой комисии, този излишен апарат на Народното събрание е малкият брой на някои парламентарни групи, които просто физически не биха могли да имат представители във всички 24 комисии по този начин, по който те са формулирани. Как например най-малката парламентарна група на Народен съюз може да изпрати свои представители? Аз не виждам как ще стане това.
Считам, че днес не бива да решаваме този въпрос, трябва да го върнем отново в Комисията по правилника, да бъде задълбочено обсъден там и тогава да бъде върнат отново в пленарната зала. Ето защо правя и предложение за отлагане днес на този текст на чл. 17, защото пленарната зала мисля, че трудно ще се справи с подробностите около въпроса за редукцията, комбинирането на различните комисии. Това ще бъде най-добре ­ да бъде върнат въпросът в комисията, която да излезе с ново предложение за вида и наименованията на комисиите и техния брой.
Ето защо правя и това процедурно предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Господин Шопов направи процедурно предложение да отложим на днешното заседание разглеждането на чл. 17.
За обратно процедурно предложение заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Госпожо председател, господин Шопов не направи това предложение. Той направи предложение и всички го чухме ­ текстът да бъде върнат. Такава процедура няма и въобще не може да бъде подлагана на гласуване. Няма връщане. Дайте ми текста, господин Шопов! Дайте ми текста!
Второ, комисията разгледа, прие този брой на комисиите. Това е свързано и с политическо споразумение. Какво повече трябва да се разглежда в комисията? Залата ще реши колко комисии да има и кои да бъдат те. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Моля Ви, госпожо председател, много добре чух как господин Шопов предложи да бъде отложено гласуването. И понеже Вие няма да уважите неговото предложение аз го правя отново.
Правя процедурно предложение да бъде отложено гласуването на чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение. Прав е господин Стоянов и правилникът го позволява ­ да се отложи този текст, така че нека да гласуваме процедурното предложение на господин Стоянов.
Да гласуваме отлагането на чл. 17.
Гласували 210 народни представители: за 31, против 152, въздържали се  27.
Предложението не се приема.
Има ли други желаещи за изказване по чл. 17? Няма други желаещи.
Има оттеглени предложения по чл. 17.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Другите предложения са приети. Трябва да се гласува предложението на комисията.
Госпожа Масева, господин Абаджиев, госпожа Михайлова и господин Иванов правят предложение да има Комисия за борба с корупцията. Това е идеята им. Има такава комисия, нали така? Ако смятате нещо друго да гласуваме, нека да кажат. Те са тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме чл. 17 в редакцията, предложена от комисията, заедно с новата ал. 3, която приехме.
Гласували 201 народни представители: за 174, против 25, въздържали се  2.
Текстът е приет.
Моля, докладвайте чл. 18.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 18 е приет, госпожо председател.
На чл. 25 ал. 4 не сме гласували, тъй като имаше проблем с наименованията на комисиите. На чл. 25, ал. 1, 2 и 3 са приети.
 “(4) Заседанията на Комисията по външна политика, Комисията по отбрана и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и на техните подкомисии, са закрити. По решение на тези комисии отделни заседания могат да бъдат открити.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Алинея 4 беше отложена, тъй като нямаше яснота за броя и наименованията на комисиите.
Няма желаещи за изказване по ал. 4.
Моля да гласуваме ал. 4 на чл. 25, подкрепена от комисията.
Гласували 176 народни представители: за 151, против 22, въздържали се  3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Беше отложено гласуването на чл. 27, госпожо председател. Ако ми позволите, ще го докладвам:
“Чл. 27. (1) Председателите на постоянните комисии обявяват писмено дневния ред, часа и мястото на заседанията на определените за това места в Народното събрание или срещу подпис на техните членове. Дневният ред за редовните заседания на комисиите се обявява най-малко един ден преди тяхното провеждане. В случаите, когато се провеждат извънредни заседания на комисиите дневният ред се обявява едновременно с насрочването им.
 (2) Постоянните комисии заседават, когато присъстват повече от половината от техните членове. Ако до 15 минути след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките є членове.
 (3) Решенията на постоянните комисии се вземат с мнозинство от присъстващите.”
Предложение на народните представители Масева, Абаджиев, Михайлова, Иванов:
В чл. 27, ал. 3 след изречение първо се добавя текстът: “В Комисията по европейска интеграция всяка от парламентарните групи има по един глас и решенията се вземат с единодушие. При липса на единодушие председателят на Народното събрание изпраща законопроекта или въпроса за разглеждане във водеща комисия или в пленарната зала”.
Комисията не подкрепя предложението на тази група народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Имате думата за изказване.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! По принцип ще изразя едно възражение комисията да се казва “Комисия по европейска интеграция”. Мисля, че трябва да бъде “Комисия по европейските въпроси”, защото такава е практиката във всички парламенти на страните-членки на Европейския съюз, а на нас ни предстои това нещо. Но това не е по съществото на този член.
Когато за първи път беше създадена такава комисия, тогава беше “Съвет по европейската интеграция”, господин Корнезов си спомня и аз си спомням неговите думи, когато каза на Председателския съвет, че е приятно изненадан за това, че този съвет се изгражда на паритетен принцип, обърнете внимание! Тогава имаше едно силно мнозинство в този парламент, което отстъпи правото си да се налага във вземането на решенията по европейските въпроси. Този жест беше оценен от всички и в крайна сметка, въпреки мненията в предишния парламент, в Тридесет и деветото Народно събрание и отново да се пуска гилотината на мнозинството в тази изключително важна комисия, най-накрая надделя разумът и паритетният принцип и принципът на консенсуса бяха спазени.
Какъв е случаят днес, уважаеми народни представители? Днес имаме едно нестабилно мнозинство, макар числено да е много високо. Едно мнозинство, което не се крепи само на господин Аталай, който влиза и излиза с ръце в джобовете и никога не сме го чували да се изказва от тази трибуна. Крепи се на логиката на политиката. Ако ние днес вземем решение да се налага гилотината на мнозинството в Комисията по европейските въпроси по единствената тема, по която има съгласие в този парламент, ще настъпят силни разногласия. Ще настъпят разногласия ­ европейските въпроси ще станат проблем на много сериозни дебати и спорове както в комисията, така и в Народното събрание. Помислете си, готови ли сме, уважаеми народни представители, да поемем този риск днес и да хвърлим единствената може би консенсусна тема в този парламент, господин Аталай ­ ако не знаете за какво става дума, (реплика от народния представител Рамадан Аталай) и да разрушим трудно постигнатото единомислие, впрочем постигано в продължение на години; да нарушим една практика и един прецедент, който е създаден в този парламент, една добра практика на добрата воля?! Ние днес сме готови да направим това нещо с предложението, което е направено от комисията, и, разбира се, с отхвърлянето на предложението на народните представители Масева, Абаджиев, Михайлова и Иванов.
Моят призив към вас, уважаеми народни представители, е да размислите. Ако не можем сега да вземем решение, нека да отложим този член. Нека да се обърнем към разума си. Нека да погледнем практиката на парламентите преди това и да решим дали в крайна сметка трябва да направим тази стъпка.
Има и още едно обстоятелство, което аз поставям в скоба. Обикновено във всички парламенти на страните-членки комисията или Съветът по европейските въпроси се председателства от представител на опозицията. Това също е утвърдена европейска практика. Не го казвам защото аз съм представител на опозицията, а защото дълбоко вярвам, че парламентарният контрол по тези фундаментални въпроси трябва  да бъде много ярък, трябва да бъде много силен, трябва да бъде действен, за да подтиква непрекъснато правителството да не извършва всичко онова, което ние слагаме под лака, под европейския лъскав лак на този неразбираем език, и в крайна сметка нито обществото, нито голяма част от парламентаристите, особено господин Аталай, не знаят за какво става дума! Особено господин Аталай, защото ако си извади ръцете от джобовете, вероятно ще може да прочете и някой европейски закон.
Ето по тази причина моето предложение е, ако не сме съгласни сега да приемем предложението на народните представители Масева, Абаджиев, Михайлова и Иванов, да отложим гласуването на този член. Той е жизнено важен за европейското бъдеще на България, уважаеми народни представители, жизнено важен за вашата отговорност за това европейско бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Агов.
Заповядайте, господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Агов, аз съм свидетел на начина, по който беше изградена тази комисия, по времето на вашето управление. Всъщност тогава тази комисия беше изградена по предложение на левицата. Струва ми се, че още в зачатие този принцип за приемане на решения с пълен консенсус обезсили тази комисия и я направи чисто парадна. Но като че ли това беше във ваш интерес, защото тогава тези въпроси се третираха във Външната комисия, на която Вие бяхте председател. Не Ви критикувам по този начин. Но аз съм забелязал, че и в миналия парламент, когато пред разни гостуващи делегации сме изтъквали този факт като наш плюс, реакциите винаги са били на доста усмихнато и учтиво възприемане, но в същото време с разбирането, че тази комисия не работи. Сега със седем парламентарни групи тя въобще ще спре да работи. Затова убедителният ми аргумент и това, което бих задал към Вас, като въпрос е: посочете ми една друга комисия на страна-членка на Европейския съюз по тези въпроси, която работи на този принцип. Вероятно ще ми отговорите, че няма такава комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кирилов.
Господин Агов, заповядайте за дуплика.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Госпожо председател, откровено казано, аз очаквах господин Аталай да ми направи реплика, обаче той не го прави, както обикновено в няколко парламента. (Реплика от народния представител Рамадан Аталай.)
Господин Кирилов, разбира се, могат да се извадят достатъчно примери в подкрепа на едната или другата теза, обаче аз казвам: ако ние се позоваваме на тези примери, господин Кирилов, тогава защо не изберем тук в този парламент председател на тази комисия от опозицията?
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ, от място): Това е друг въпрос.
АСЕН АГОВ: Не е друг въпрос, защото не може да има двойни стандарти, господин Кирилов, когато решаваме въпроса за Европейската комисия или Комисията по европейските въпроси. Или ще има общи стандарти, тоест ще действаме като всички останали страни, или тогава ще има един стандарт за едно мнозинство, а друг стандарт за друго. Именно за да се избегне всичко това, ние възприехме практиката на предишните два парламента ­ на Тридесет и осмото и Тридесет и деветото Народно събрание, точно за да избегнем именно това ­ двойните стандарти.
В крайна сметка аз поддържам предложението си, госпожо председател, да отложим този текст, да размислим още малко. Достатъчно време беше загубено в съставянето на тази коалиция, която аз вече окачествих в дебатите преди гласуването й. Можем да загубим още един ден в името на разума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение в дупликата на господин Агов за отлагането на гласуването на този текст.
Има обратно процедурно предложение ­ господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Госпожо председател, правя обратно процедурно предложение. Комисията два пъти разгледа предложението на тази група народни представители да се създаде особен статут на Комисията по европейска интеграция и чрез гласуване това беше отхвърлено. Аргументите са ясни и аз няма тук да ги повтарям. Предполагам, че и на цялата зала са пределно ясни. Затова е безпредметно още веднъж за трети път комисията да заседава, още веднъж да обсъждаме и още веднъж да гласуваме. Защо трябва така да блокираме приемането на нашия правилник, а оттук и работата на парламента? Гласуването ще реши ще има ли особен статут тази комисия или ще се подчини на правилата на всички комисии. Ето това е. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Господин Агов, настоявате ли да гласувам това отлагане, защото действително комисията два пъти се произнесе по този въпрос и два пъти отхвърли това предложение? Чисто формално аз съм длъжна да го подложа на гласуване, ако настоявате, но резултатът едва ли ще бъде различен.
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Настоявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Настоявате.
Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Агов да се отложи разглеждането на текста на чл. 27.
Гласували 181 народни представители: за 38, против 116, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Има ли други желаещи за изказване по чл. 27?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да защитя позицията, която е била възприета и в комисията относно необходимостта Комисията по европейска интеграция да заседава и да има статут еднакъв с другите постоянни парламентарни комисии. Аргументите са следните.
Първо, в днешното Народно събрание има седем парламентарни групи. С господин Агов имаме горчивия опит от предния парламент, когато парламентарните групи в Тридесет и деветото Народно събрание се нароиха и в Комисията по европейска интеграция се стигаше до много сконфузни моменти, когато дори отсъстваха представители на парламентарни групи и ние се чудехме как да приемем решенията, след като трябваше да ги приемаме с консенсус от всички парламентарни групи. Това е единият аргумент.
Вторият аргумент е, че тази комисия ще има еднакви задачи с всички останали парламентарни комисии, ще издава становища по законопроекти. Освен това, аргументът, че председателят трябвало да бъде от опозицията, видите ли, за да бъде по-ярък, по-силен контролът върху изпълнителната власт, мисля, че това не зависи председателят от коя парламентарна група е, а зависи от добрата воля на комисията. В предното Народно събрание председателят беше от управляващото мнозинство, но това не пречеше, по мое мнение, Комисията по европейска интеграция да упражнява достатъчно стриктен контрол. Неведнъж по искане на народни представители от опозицията бяха канени и министърът на външните работи, и най-вече министърът по европейските въпроси пред комисията да дават отчет, да дават разяснения, обяснения за една или друга стъпка на правителството. Мисля, че контролът, който комисията упражняваше тогава, надявам се да продължи да упражнява и сега, беше достатъчно ефикасен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика думата има господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Казак, репликата ми ще е много кратка ­ покажете наистина европейското си поведение и дайте тази комисия на опозицията в такъв случай, след като така и така казвате, че няма чак толкова голямо значение кой ще бъде председател на комисията. Последвайте европейския пример и кажете: да, нормално е, за да има продължителност тази комисия да се води от член на опозицията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димов.
За втора реплика думата има господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Казак, излизам тук не за да споря с Вас, а защото съм убеден, че се опитваме да намерим най-доброто решение. Ще ви подтикна към следния размисъл. Ако беше ефикасен контролът в Тридесет и деветото Народно събрание в Комисията по европейска интеграция, то беше именно заради принципа на консенсуса. Председателят трябваше да се съобразява с всяка една група и по тази причина даваше думата и даваше възможност всички въпроси, повдигани от опозицията, да бъдат поставяни, да се разгледат, министърът по европейските въпроси и министърът на външните работи да идват в тази комисия. По тази причина се стигаше до този ефикасен контрол. Сега няма да има контрол, сега всичко това ще бъде замитано под шарената черга на това твърде странно мнозинство в този парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика думата има господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, на първата реплика бих искал само да кажа, че не знам дали признак за европейско поведение е това да даваш парламентарни комисии да бъдат оглавявани от опозицията. То тогава може би Тридесет и деветото и Четиридесетото Народно събрание са най-европейските, с най-европейското мнозинство, тъй като те дават възможност на опозицията да оглавява парламентарни комисии. Същото не може да бъде казано за Тридесет и осмото Народно събрание, където имаше едно друго управляващо мнозинство.
На репликата на господин Агов ще кажа, че естествено изискването за консенсус принуждаваше председателя да търси най-балансирания подход по време на изготвяне на становищата по конкретни законопроекти, но не и когато ставаше въпрос за това, за което Вие пледирате, а именно ефикасен, ярък парламентарен контрол върху изпълнителната власт ­ тогава беше по хода на преговорите, а сега вероятно ще е по хода на изпълнението на поетите ангажименти от страна на правителството. Този контрол може със същата сила, яркост и ефикасност да бъде упражняван и сега, стига да има желание от членовете на парламентарната комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Масева, Абаджиев, Михайлова и Иванов за ново съдържание на ал. 3 на чл. 27, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 179 народни представители: за 43, против 131, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте целия чл. 27 в редакцията, подкрепена от комисията.
Гласували 166 народни представители: за 141, против 9, въздържали се 16.
Текстът е приет.
Следващият отложен член, господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващият текст е на чл. 53, който тук се разискваше, но не се стигна до гласуване и го отложихме, затова ще го докладвам още веднъж, да го припомня на народните представители:
“Чл. 53. (1) Гласуването е лично. Гласува се “за”, “против” и “въздържал се”. Гласуването се извършва явно. По предложение на парламентарна група Народното събрание може да реши отделно гласуване да бъде тайно.
 (2) Явното гласуване се извършва чрез:
1. компютризирана система за гласуване;
2. вдигане на ръка;
3. ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне с “да”, “не” и “въздържал се”;
4. саморъчно подписване;
5. поименно изписване на имената на народните представители и начина на тяхното гласуване чрез компютризираната система за гласуване.
(3) При компютризираната система гласуването става със специална карта. Никой не може да преотстъпва своята карта и да гласува с чужда карта.
(4) Тайното гласуване се извършва с бюлетини.”
Първото предложение е на групата народни представители Масева, Абаджиев, Михайлова и Иванов:
В чл. 53, ал. 2, т. 1 в началото на изречението се добавя думата “идентификационна”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Асен Агов:
В чл. 53 ал. 3 се изменя както следва:
“(3) При компютризираната система гласуването става със специална карта, снабдена с личен идентификационен номер от шест цифри на всеки народен представител. Гласуването се извършва чрез регистрация на всеки народен представител в продължение на 30 секунди. Никой не може да преотстъпва своята карта и да гласува с чужда карта.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Това, че комисията е отхвърлила това предложение, изобщо не ме изненадва, защото това говори за характера на това мнозинство. То не разчита на политическата спойка помежду си, а разчита единствено на гласуването с чужди карти! Това е политическата истина зад решението на комисията да отхвърли нашето предложение.
Преди няколко дни, в предишния диспут по тази тема тук, в пленарната зала, господин Христо Бисеров каза, че не ставало въпрос дали сме съгласни или не да гласуваме с чужди карти, а че предлаганият метод не се одобрява. Добре, но никой от това мнозинство, никой не предлага нищо друго. Непредлагайки нищо друго, това действие означава едно-единствено нещо ­ искаме да гласуваме с чужди карти. Ето това е вашата политическа воля с решението на тази комисия, която вие сега, уважаеми народни представители от мнозинството, сте готови да подкрепите! Това е вашата политическа воля! Ще продължим да гласуваме с чужди карти. Това казвате вие днес от тази трибуна. Това казва докладчикът Корнезов.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точно обратното казах ­ никой не може да гласува с чужди карти!
АСЕН АГОВ: Точно това казва! Това е лицемерие, господин Корнезов, защото седейки тук, на това председателско място, Вие прекрасно сте видели колко много хора гласуват с чужди карти. Ето, виждам и фрустрацията в лицето на председателя Герджиков, който не можа да се справи с този въпрос, за съжаление, въпреки отличната му, добра воля да го направи.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Не ни прави психоанализа!
АСЕН АГОВ: Ето, днес виждаме, че председателят Пирински също не е готов да направи това, нито заместник-председателката Касабова, нито заместник-председателят Корнезов, никой! Вие искате да продължите да гласувате с чужди карти ­ порочна практика! Порочна практика, която води до това да се създава един разглезен фиктивен кворум в това Народно събрание, за проверката на който впрочем в миналото Народно събрание са изразходвани 438 часа работно време на данъкоплатците. Вие сте готови да плащате и да харчите тези пари на данъкоплатците и сега в Четиридесетото Народно събрание!
Приемете това предложение, ако не искате да станете отново за резил с това жалко, числено голямо мнозинство!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че не е необходимо народните представители да се унижават с подобни предложения. Мисля, че за първи път в Четиридесетото Народно събрание имаме шанс да решим въпроса с гласуването с чужди карти, защото има мнозинство, което не се държи на 5 или 10, а на 50 гласа и опозиция, която колкото и да се опитва да гласува с чужди карти, няма как да провали предложение на управляващите. Тоест, реален е шансът в това Народно събрание, разчитайки на собствената си съвест и на това, че има стабилност в този парламент, да решим въпроса с тези карти, без да унижаваме народните представители, без сами себе си да унижаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Млади ми господине! (Оживление в залата и смях в НДСВ.)
Господин Вигенин, единствено на романтичната Ви представа за парламента отдавам това странно съждение, на непорочната Ви романтична представа.
Запомнете си думите, господин Вигенин! Ще Ви предложа да направите един експеримент ­ пребройте колко души има в тази зала и след това прочетете числото на таблото колко души са гласували, за да се опровергаете веднага, незабавно и се надявам част от Вашата социалистическа романтика да се изпари от главата Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Агов.
Заповядайте за изказване, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Няколко думи по нашето предложение за това да се добави в текста думата “идентификационна”.
Това предложение е свързано с всички аргументи, които бяха изложени дотук и с това, че упованието на няколко парламента, съвестта на депутатите, за която говореше господин Вигенин, да бъде двигател на противодействието за гласуване с чужди карти се разби на пух и прах.
Гласуването на нашето предложение ще покаже нещо много просто ­ това ще бъде гласуване на лицемерието, гласуване за това дали наистина има воля да се спре гласуването с чужди карти или не. Нищо друго няма да покаже това гласуване. Защо? Ако можете да намерите някакви аргументи срещу предложението на господин Агов за това, че системата е сложна, че има шест числа и т.н., то срещу нашето предложение не виждам какви аргументи могат да се изложат. То дава възможност текстът да се приеме и да се намери най-добрият начин за това системата да стане идентификационна, тоест, да може да гласува всеки индивидуално и друг да не може да гласува с неговата система. Ще се намери такава техническа възможност, която ще се въведе и в допълнителните текстове вече ще може да се опише. Ние предлагаме принципът да се приеме система, която да е идентификационна, тоест, да е свързана само с личността, с отделния индивид ­ народен представител. Това е принцип, който ние ще приемем или няма да приемем. Така че гласуването по нашия текст не може да бъде свързано с никакви аргументи за сложност за това, че имало технически пречки. То показва има ли желание, воля да се спре гласуването с чужди карти или не. Всякакви други обяснения след това, че имало воля, че има някакви декларативни текстове, няма да има никакъв смисъл. Затова това гласуване на нашето предложение ще бъде гласуване на лицемерието ­ има ли лицемери в тази зала или няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател. “Атака” подкрепя това предложение и го подкрепя не от чувство за опозиционна солидарност, а го подкрепя по принцип, защото “Атака” от самото начало по принцип пледира и се бори за това да се прекъсне, да се престане с тази порочна практика.
Самата “Атака” като политическа сила, що се касае до депутатите й, които произхождат от нея и участват в българското Народно събрание, няма каквито и да е проблеми. Ние, от “Атака”, сме решили за себе си този въпрос с гласуването с чужди карти категорично и ясно. И ви заявяваме, че до този момент, така ще бъде и оттук нататък, няма да има и не е имало нито един депутат от “Атака”, който е гласувал и ще гласува с чужда карта.
Става въпрос обаче да се прекъсне тази порочна практика за целия български парламент. Затова ние сме съгласни с въвеждането на идентификационната система, защото считаме, че това няма да бъде панацеята за решаването на проблема, но ще бъде много важна крачка по-нататък.
Ние имаме и друга идея също за решаване в някаква степен на въпроса. Тя не е въпрос на правилник, не е въпрос да се уреди сега в текста, който ще приемем или не, а по принцип стои пред Председателството. Тя е технически въпрос и не е въпрос на правилник. Ние пак заявяваме и ще напомняме на уважаемия председател на българското Народно събрание като за една възможност в тази правилна насока. Тя е: тези карти, двете, от които едната е, за да се легитимираме и да гласуваме съответно, да бъдат обединени в една. В тази връзка ние от самото начало сме направили своето предложение. Това винаги е възможно и не е въпрос на правилник.
Ето защо ние заявяваме, че ще подкрепим даденото предложение от групата народни представители от ДСБ и от ОДС за въвеждането на идентификационната система. (Показва картата.) Ето картата, това е, на гърба є вместо нарисувано Народното събрание, да бъдат правомощията на депутатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Господин Дончев, заповядайте за изказване.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От изказванията на преждеговорившите преди мен колеги господин Агов и господин Вигенин останах с впечатление, че те са се заблудили по отношение позицията на Национално движение Симеон Втори. Национално движение Симеон Втори не е променяло своята позиция по отношение на лицемерието за гласуването с чужди карти. Напротив, ние имаме взето решение да подкрепим предложението на ДСБ ­ да бъде създадена идентификационна система за гласуване, защото това трябва да бъде...
Така или иначе, ние не сме променяли своята позиция и смятаме, че трябва да се приключи един път завинаги с извиненията, че технически неуредици и възможности не позволяват да се гласува само с картата на съответния народен представител.
Аз си спомням как този доста дълго проточил се правилник, защото ние доста особено го приемаме ­ на отделни парчета, връщаме се, прескачаме и т.н., но си спомням при предишните обсъждания как с лека ръка бяха отхвърлени много разумни текстове с аргументи, че нямало техническа възможност, че имало специална сложност и т.н. Ще ви припомня тук един текст, който не приехме. Това беше предложението на колегата Яни Янев за гласуване от място. И сега в момента, когато имаме колежката от Варна, към която всички се отнасяме с голяма симпатия и голямо уважение, се оказа, че ние трябва да решаваме този технически проблем. И ръководството ще се наложи действително много бързо, независимо от това, че ние отказахме да променим правилника, ще трябва да реши този технически въпрос. Оказа се, че тогава, когато сме принудени, ние много бързо можем да го решаваме.
Същото е и с идентификационната система. Това е един елементарен, напълно елементарен проблем, който много бързо може да бъде решен, стига да има съответната воля. И аз се надявам това Народно събрание да прояви тази воля. В това отношение искам да заявя, че Национално движение Симеон Втори винаги ще продължава да гласува принципно в тази зала. И никой не може да смята, че Национално движение Симеон Втори е част от едно механично мнозинство. Това просто не е така и вие ще се уверите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
За изказване има думата господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Взимам думата като един от вносителите на предложението, направено от народните представители госпожа Масева, господин Абаджиев, госпожа Михайлова и аз. Едновременно с това обаче бих желал да започна с предлагания от комисията текст на чл. 53. Ако народните представители подкрепят този, предложен от комисията текст, това е ярък пример на политическо лицемерие и го казвам в прав текст, защото в продължение на години този текст показа, че е неработещ, независимо върху кои изрази от текста господин Корнезов специално наблягаше, всичко това съществуваше и се показа, че гласуването с чужди карти се разраства, вместо да намалява. Затова, господин Корнезов, този текст е израз на политическо лицемерие, ако бъде подкрепен от пленарната зала.
Какво предлагам заедно с моите колеги от Демократи за силна България? Тъй като по един йезуитски начин преди седмица, когато за първи път се разглеждаше този текст, много хора в залата, нежелаейки да бъде променен, заявяваха, че технически има по-добри решения, помня господин Петър Димитров, а и други депутати застъпиха тази теза, ние единствено заявяваме, че компютризираната система на гласуване, която до момента показа своите несъвършенства, че не може да идентифицира народния представител, а идентифицира единствено картата за гласуване, да бъде променена, като тя стане идентификационна по отношение на народния представител.
Има различни и много ефикасни технически решения и начини за това. Нещо повече, в Преходните разпоредби ние предлагаме да се гласува един срок от три месеца ­ напълно достатъчен, за да може тази промяна в компютърната система да бъде извършена.
Това предложение би трябвало да срещне подкрепата на всички народни представители, които искат действително да се прекрати гласуването с чужди карти.
Преди да завърша искам да отбележа нещо, което всички вие знаете. По време на предизборната кампания много избиратели ми задаваха въпроса: “Господин Иванов, ще направите ли усилие и предложение да бъде премахната системата за гласуване с чужди карти?” Отговарях: “Да” и казвах, че няма да излъжа тези свои избиратели. Затова заедно с моите колеги от Демократи за силна България правим това предложение. Аз съм убеден, че и всички други 239 народни представители в тази зала са били питани и към тях е било отправено настойчиво искане от техните избиратели да не позволят гласуването с чужди карти. Предстоящото гласуване ще покаже дали те изпълняват дадените обещания пред своите избиратели. И няма да се учудя, ако утре в българските вестници бъдат поименно цитирани тези народни представители, които гласуват за този лицемерен текст, и отгоре бъде написано: депутати, които гласуват с чужди карти! Не го правете, за да защитите авторитета на българското Народно събрание! Единствено от нашата политическа воля зависи да се прекрати гласуването с чужди карти! Подкрепете текста, който внасяме с моите колеги от Демократи за силна България! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
За процедурно предложение има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Разискванията по чл. 53 и двете направени предложения бяха проведени в тази зала на 3 август т.г. и уважаемите колеги народни представители, които говориха тук и на 3 август, също говориха и обосноваваха своите предложения. Беше направено предложение за отлагане гласуването на чл. 53. Сега всъщност ние възпроизвеждаме дискусията още веднъж, което според мен е недопустимо, а трябваше да преминем, ако има народни представители, които не са се изказали, да изкажат мнението си, но да преминем към гласуване, а не да възпроизвеждаме точно това, което е било на 3 август, тъй като имаме отлагане само на гласуването, а не на разискванията. Можете да направите справка в стенографските протоколи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурата Ви е сега да отложим разискванията?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да прекратим разискванията.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да прекратим разискванията и респективно, ако има народен представител, който не се е изказал, да вземе отношение. Аз не бих искал така да отнемаме думата, но проблемът е ясен.
Затова правя процедура за прекратяване на разискванията и преминаване към гласуване, което всъщност не направихме на 3 август.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Аз правя противно процедурно предложение, госпожо председател, защото виждам, че има различно от управляващото мнозинство в тази зала. Очевидно все повече хора се убеждават в необходимостта да се спре порочната практика да се гласува с чужди карти.
На господин Вигенин искам да кажа, че в залата има 123 души. Да види и после колко ще излязат на таблото.
Затова именно аз предлагам да продължат дискусиите, за да можем да убедим още хора да се откажат от лошата практика, компрометирала така много поредица народни събрания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение от господин Корнезов да се прекратят разискванията по този текст.
Моля, гласувайте.
Гласували  175 народни представители: за 124, против 47, въздържали се 4.
Процедурното предложение се приема.
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Сто двадесет и четири   човека има в залата, 175 са гласувалите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към гласуване на предложенията по чл. 53. Има две предложения, които не са подкрепени от комисията.
Първото предложение е на госпожа Масева и група народни представители ­ в ал. 2, т. 1 да се добави “идентификационна”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 180 народни представители: за 70, против 92, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на господин Агов по ал. 3, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували  181 народни представители: за 58, против 112, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме чл. 53 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували  184 народни представители: за 137, против 44, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Заповядайте за отрицателен вот, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Гласувах “против”, защото това гласуване показа на практика какво значи лицемерието в действие. Сто двадесет и трима народни представители присъстват в момента в залата. Сто осемдесет и четири бяха гласовете. Тоест с чужди карти гласувахме да можем да продължим да гласуваме с чужди карти. Е, ако това не е лицемерие, ако не искаме по този начин да докажем, че бягаме от отговорността за решаването на проблема, здраве му кажи. Но явно голямото мнозинство, което се оформя, има нужда от чужди карти, за да може да си прокарва решенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димов.
Заповядайте за втори отрицателен вот, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители. СДС и неговите съюзници от ОДС естествено гласуваха в подкрепа на идентификационните карти. Следователно вотът ни беше и против този текст. Но аз гласувам против текст на още едно основание, което струва ми се е изключително важно. Ние похабяваме часове парламентарно време, за да трошим копия в зоната на чисто популистката теза за това как точно ние ще направим своите карти разпознаваеми. Сигурно, каквито и да ги направим, винаги ще има начин да има измама. Това, което представлява гласуването с чужди карти, не е детско забавление, не е пакост на ученици в прогимназията, то си е чисто престъпление. Но това престъпление става възможно, защото начинът, по който е уредена нашата парламентарна дейност, го предполага. И няма забрана, която в историята да е успяла да бъде приложена, ако тя не е била обоснована с нещо разумно.
Има два разумни способа да се реши този проблем. И двата са свързани с назоваване на една истина и тя е, че работата на депутата не е да седи на банката във всеки миг и да бъде готов във всеки момент да натисне някакво копче или да сложи някаква карта. Неказвайки истината на българската нация за това, че депутатът не е надничар, който се занимава с това да отърква седалките на столовете на парламента, а лице, което участва в част от парламентарните дейности на дебатиране и във всички парламентарни дейности, свързани с поемане на отговорност и гласуване, ние всъщност заблуждаваме хората къде е реалният проблем. Реалният проблем е в това, че ние или ще имаме ясна процедура, която никъде в предложенията по правилника не присъства, по която ще можем да гарантираме народните представители да изпълняват своите останали задължения като такива  и въпреки това да могат да гласуват в определен час или в определени моменти, предвидени предварително, и едновременно с това ще успеем да ги улесним да стигат до мястото, където трябва да гласуват, или просто всички неща, които си говорим за картите и всички взаимни обвинения, които си отправяме, ще бъдат въпрос на обикновен популизъм. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за трети отрицателен вот, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (КА): Госпожо председател, дами и господа! Коалиция “Атака” гласува против, тъй като Коалиция “Атака” е поела ангажимент пред избирателите да се разбие тази порочна практика. Чудя се защо в ляво и в средата продължават да гласуват за това да се гласува с чужди карти. Явен е фактът при сто и колко каза господин Агов ...
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Сто двадесет и три.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Сто двадесет и трима депутати, в един миг те се умножиха и станаха 180.
Дами и господа, смятам, че трябва да се промени тази практика от гледна точка на това, че трябва да сме откровени пред нашите избиратели, а не да бъдем лицемери и двулични. Има хора, които смятат, че са натискачи на копчета и трябва да седят тук, за да натискат копчета по някаква команда.
Така че ние подкрепяме предложението да има една карта с магнитна лента, която да бъде идентификационна и по този начин тази практика да бъде преустановена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кузов.
Преминаваме по-нататък ­ към отложени текстове.
Заповядайте, господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но сега в правилника изрично приехме, че може да се определи дата и час за гласуване, така че има подобрение в тази насока.
Госпожо председател, господин Дончев иска да направи едно предложение, което не е в доклада, но вчера го обсъждахме ­ става въпрос за чл. 88, ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Което комисията по принцип подкрепи.
Заповядайте, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата по повод едно предложение, което по принцип се подкрепя от комисията за работа по правилника. То е разумно предложение, което не намери своето място в доклада, но въпреки всичко има консенсус по този въпрос.
Става дума да гласуваме една нова алинея трета към чл. 88, която гласи:
“Въпросите и питанията към министър-председателя, заместник министър-председател или министър се задават по реда на тяхното постъпване.”
Този текст всъщност е от досега действащия правилник, той е работил четири години, практиката по неговото приложение е много добра. Съществуването на този текст е в полза както на народните представители, така и на ръководството на Народното събрание, тъй като създава един ясен ред, по който ще се отговаря на въпросите и на питанията. Не се създават конфликти, нито някакво съмнение за злоупотреби, прескачания и преподреждане на текстове, поради което аз моля той да бъде подкрепен и да бъде включен в доклада. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Някакви други изказвания по това предложение, което по принцип подкрепихме вчера в комисията, защото го нямаше в основния доклад, а го има в сега действащия правилник? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И в предния ­ текстът не създава проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме съдържанието на ал. 3 на чл. 88, така както беше представено от господин Дончев.
Гласували 148 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 8.
Алинея 3 на чл. 88 е приета.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо председател, ако ми разрешите, беше отложено само гласуването, тъй като имаше разисквания по ал. 5 на чл. 102. Това процедурно предложение го направи Янаки Стоилов пак на 3 август. Затова ще прочета ал. 5 на чл. 102, още веднъж да я припомня на народните представители:
“(5) Народният представител всяка година представя на Комисията по бюджет и финанси:
1. декларация по чл. 101;
2. декларация по чл. 102;
3. декларация по чл. 8 от приложението към правилника “Финансови правила по бюджета на Народното събрание”.
Комисията вчера разгледа този текст и предлага ал. 5 да отпадне изцяло. Аргументите са, че народните представители декларират пред Сметната палата, а другите изисквания са ангажименти, задължения на народния представител, примерно несъвместимост и т.н. Комисията предлага да отпадне ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по това предложение? Няма.
Моля да гласуваме отпадането на ал. 5 на чл. 102 по предложение на комисията.
Гласували 153 народни представители: за 140, против 6, въздържали се 7.
 Алинея 5 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има предложение на народните представители Мингова, Касабова и Герджиков да се създаде нова Глава дванадесета със заглавие “Съвет за административен и финансов контрол”.
“Чл. 118. Съвет за административен и финансов контрол, наричан по-долу Съвета, е орган на Народното събрание, който осъществява административен и финансов контрол във връзка с дейността на администрацията на Народното събрание.
Чл. 119. (1) Съветът се състои от 14 народни представители ­ председател и 13 членове.
(2) В Съвета участват народни представители от всички парламентарни групи на паритетен принцип.
(3) Председателят и членовете на Съвета се избират по предложение на парламентарните групи или на народен представител с явно гласуване ан блок, освен ако не е направено възражение срещу някои от предложените кандидати.
Чл. 120. (1) В изпълнение на своите функции Съветът:
1. изготвя и предоставя информация по постъпили от народни представители искания във връзка с дейността на администрацията;
2. изслушва председателя на Народното събрание, главния секретар и председателите на парламентарни комисии във връзка с правомощията им по отношение на администрацията;
3. изисква информация от председателя на Народното събрание, главния секретар, председателите на парламентарни комисии и ръководни служители в администрацията във връзка с командироването на служители на администрацията;
4. изисква информация от главния секретар за извършените от него текущи административни и стопански разходи;
5. извършва проверки на документи, свързани с поемането на конкретни финансови задължения и извършването на разходи;
6. дава мнение по предложенията на главния секретар, на председателите на парламентарни групи и парламентарни комисии за определяне и изменение в структурата и числения състав на съответната администрация;
7. дава мнение по проектобюджета на Народното събрание;
8. дава мнение по предложенията за разходите, необходими за дейността на административните звена, на парламентарните групи и парламентарните комисии;
9. одобрява правилата за работа на администрацията на Народното събрание, преди да бъдат утвърдени от председателя на Народното събрание;
10. одобрява правилата за охрана и вътрешен ред, преди да бъдат утвърдени от председателя на Народното събрание.
 (2) Членовете на Съвета не могат да разпространяват извън установения ред сведения, станали им известни във връзка с осъществяване правомощията на Съвета.
 (3) В случаите на констатирани нарушения Съветът уведомява органите на Държавния вътрешен финансов контрол и Сметната палата с оглед вземане на съответните мерки.
Чл. 121. Служителите в администрацията са длъжни да оказват съдействие и да предоставят поискана от тях информация във връзка с осъществяване на функциите на членовете на Съвета.
Чл. 122. Всеки народен представител може да направи писмено искане до Съвета за предоставяне на информация и извършване на проверка на актове и действия на администрацията.
 Чл. 123. Председателят на Съвета за административен и финансов контрол представя пред Народното събрание годишен доклад за дейността на съвета.
Чл.124. Съветът за административен и финансов контрол приема вътрешни правила за своята работа.
Чл. 125. За неуредените въпроси във връзка с дейността на съвета се прилагат съответно разпоредбите за парламентарните комисии.”
Госпожо председател, ще ми позволите да направя уточнение в следната насока. Днес сутринта след няколко разисквания се проведе гласуване дали да има такъв Съвет за административен и финансов контрол, тоест дали да има Глава 12. С 5 гласа “за”, 2 “против” и 1 “въздържал се”, комисията прие по принцип да има такъв Съвет за административен и финансов контрол.
Що се отнася до точното съдържание на текстовете комисията предлага, след като има и няколко варианта ­ виждам, че включително и господин Бисеров има предложение, тази комисия в чл. 119, ал. 2 да не бъде на паритетен, а на пропорционален принцип, както има и предложение на народния представител Янаки Стоилов редица от правомощията на този съвет да отпаднат, този въпрос да се реши в пленарната зала с гласуване.
Госпожо председател, Вие също присъствахте на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Действително, точно така ­ в комисията решихме принципно да подкрепим текста без това да означава, че съдържанието, което се предлага, е изцяло подкрепено. Това означава, че залата може да прави предложение за нови редакции на текстовете, включително и за отпадане на текстове от предложената Глава 12.
Имате думата за изказване, за предложения, за редакция на този текст, който беше представен от господин Корнезов.
Господин Дончев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не случайно народните представители Анелия Мингова, Камелия Касабова и Огнян Герджиков предложиха този текст. Този текст е извлечен от опита на предишното Народно събрание, където въпреки всичко, въпреки нашите усилия и като народни представители вие си спомняте, че ние не приехме такъв правилник. Признаваме си този пропуск.
В момента също такъв текст в Преходните и заключителните разпоредби няма ­ за приемане на такъв Правилник за работа на администрацията на Народното събрание, ето защо и тримата народни представители от НДСВ и Парламентарната група на НДСВ предложиха този текст с оглед създаване на един строен режим на контрол на работата на администрацията на Народното събрание.
Ние сме се убедили тук в тази зала, че има като че ли два паралелни свята в това Народно събрание. Единият е този на това какво става в залата и в парламентарните групи, а другият е това какво става като цяло в Народното събрание.
В продължение на години сме се възмущавали на неуредици, липса на елементарен административен капацитет, липса на компетентност или просто мудност и неизпълнение на елементарни технически и административни задачи. Като пример мога да ви дам и в момента положението, че голяма част от народните представители все още нямат кабинети, все още нямат компютри и още много други неща, които са необходими за тяхната работа, защото ние в момента продължаваме да заседаваме. Ние имаме нужда от тези компютри, ние имаме нужда от тази логистична подкрепа.
Нашето предложение е да се въведе една стройна система за контрол върху администрацията, която ще действа изключително дисциплиниращо.
Ние не  смятаме, че единствено в прерогативите на председателя на Народното събрание трябва да спада този контрол чрез главния секретар на Народното събрание, защото това може да доведе до доста сериозни грешки. Между другото, моето мнение е, че ние с правилника до известна степен разширяваме правомощията на председателя на Народното събрание и в този смисъл трябва Народното събрание да си запази един механизъм за контрол върху своята администрация. В този смисъл ние подкрепяме предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
Господин Шопов има думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо Касабова. Ние от “Атака” ще подкрепим това предложение. И в минали Народни събрания смятам, че е имало място за такъв помощен орган, както бихме го нарекли ние, а не толкова контролен орган. Освен контролните функции, които тук се излагат от вносителите като аргументи, аз считам, че този орган ще има и чисто помощни органи по тези въпроси, които ще бъдат решавани в тази връзка.
Що се касае до контролните функции, които този орган ще има то е за да се прекъснат в голяма степен и някои спекулации, които се правят с оглед на разходите, които се правят от Народното събрание и така всички политически сили ще вземат участие в създаването на един по-добър имидж, по-положителен образ на Народното събрание като институция.
От друга гледна точка, ние заявяваме, че ще подкрепим предложението за паритетност на участието на политическите сили.
В комисията възникна спор за пропорционалност или за паритет на участниците от различните политически сили в този орган и затова заявяваме, че ще подкрепим това предложение, което е за паритет, тоест първоначалното предложение на вносителите на това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз съм категорично против създаването на такъв орган. Такъв орган, наречен сега “Съвет по административен и финансов контрол”, с такива правомощия никога не е имало в българския парламент. Никога!
И аз питам тези, които сега са го предложили, защо не предложиха този орган, когато те имаха мнозинство, управляваха и председателят беше техен? Защо по-предното Народно събрание не предложи такъв орган, а сега чувам пледоарии колко хубав щял да бъде този орган.
И още нещо ­ такъв орган не само че никога не е имало, но той нито по Конституция, нито по закон може да съществува.
Отворете Конституцията на чл. 77 и ще видите, че председателят на Народното събрание има конституционни правомощия, дадени му от основния закон, и те не могат да бъдат ограничавани под каквато и да било форма.
Второ, в чл. 8, от който правилник вече приехме “и са традиционни правомощията на председателя”, отворете на чл. 8, това са точно 15 точки, в едни от които е: председателят осигурява необходимите условия за дейността на комисиите, Народното събрание и народните представители. Обърнете внимание даже и на това, което ние приехме: определя правилата за вътрешния ред в сградата на Народното събрание, използването на материалната база след съгласуване с Председателския съвет, и т.н.
Вижте т. 10, т. 12, т. 13 и т.н. Това, което значи правомощията на председателя, дадени му от Конституцията и развити в чл. 18 ние ги превръщаме в правомощията всъщност на един административен, финансов и някакъв съвет, който практически е една комисия ­ комисия, съставена от депутати с председател и членове. Е, няма да контролира изпълнителната власт, но ще контролира председателя на Народното събрание. Това е!
Уважаеми народни представители, бих казал, че това предложение е на ръба на Конституцията. Не искам да кажа, че е антиконституционно, но е на ръба. То ще блокира буквално оперативната работа, която е необходима за извършването на дейностите в нашето Народно събрание. Освен това, за бюджета ­ изрично го има в правилника, а и традицията е такава: всяка година председателят на Народното събрание внася отчет за бюджета, изразходването на бюджета. Ние тук го разискваме и го приемаме, или не го приемаме. Какво още искаме? Всъщност, да обезличим председателя на Народното събрание, защото се казва еди-как си. Ето това е целта.
И затова аз съм категорично против. Така гласувах и в комисията. Апелирам към народните представители да не слагат букаи на председателя, а нека той да си върши работата, за която сме го избрали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика ­ господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Корнезов.
Първо, не е вярно Вашето твърдение, че такъв орган не е съществувал в Народното събрание, тъй като, доколкото си спомням, в Тридесет и шестото Народно събрание имаше такъв орган и той изпълняваше същите функции. Председател тогава беше, доколкото си спомням, Венцеслав Димитров.
Второ, по отношение на Конституцията ­ аз смятам, че тук Конституцията не дава някакви изрични правомощия на орган на държавна власт на председател на Народното събрание, а той представлява Народното събрание от името на народните представители и е пръв сред равни. Не искам да коментирам този въпрос, защото просто минаваме в друга плоскост. Този съвет, или както и да го наречем, има една-единствена функция ­ да контролира администрацията на Народното събрание в изразходването на бюджетните разходи, предвидени за Народното събрание от името на народните представители, тъй като в крайна сметка администрацията е помощен орган към Народното събрание, а Народното събрание това са народните представители по Конституция. И по Конституция също така, доколкото си спомням, е записано, че всички народни представители са равни пред Конституцията и пред избирателите и представляват всички избиратели.
В този смисъл е съвсем естествено такава комисия, която е неполитическа, да бъде съставена на паритетен принцип,  каквато практика  има Народното събрание, когато решава проблеми от общонационален и от общ интерес. Това са наши вътрешни неща и естествено е всички ние, като народни представители, да контролираме тази администрация, която трябва да обслужва народните представители преди всичко, не ръководството и не председателя, и едва ли това ограничава правомощията на председателя. Така че моята реплика е по отношение на това, че има такъв прецедент, и че няма никакъв проблем с Конституцията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тагарински.
Втора реплика ­ господин Дончев. Заповядайте.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като няколко пъти се спомена тук Конституцията, ще си позволя да ви изгубя няколко ценни секунди и да ви прочета текста на чл. 77, ал. 1 от Конституцията, който урежда правомощията на председателя на Народното събрание. Конституцията, на която и нашият председател доста често се позовава:
“Чл. 77. (1) Председателят на Народното събрание:
1. представлява Народното събрание;
2. предлага проект за дневен ред на заседанията;
3. открива, ръководи и закрива заседанията на Народното събрание и осигурява реда при провеждането им;
4. удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от Народното събрание актове;
5. обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от Народното събрание;
6. организира международните връзки на Народното събрание.”
Това са шестте точки на този текст, уважаеми колеги. И там вътре в този текст на Конституцията нищо не пише за назначаването на главния секретар, за контролиране издаването на “Държавен вестник”, за контролирането на външната  и вътрешната охрана на Народното събрание, която, забележете, е поставена под негово разпореждане.
Тук искам да  ви изясня нещо. Това е един въпрос, който е свързан със сигурността. Постановлението, което урежда устройството и реда на Националната служба за охрана, урежда единствено личната охрана на председателя на Народното събрание, като вип персона. То в никакъв случай не  урежда охраната на Народното събрание. При това положение искам да ви кажа, използвайки сега дискусията, че тази т. 12 от чл. 8, ал. 1 от нашия правилник сега ще задължи нашия председател да организира такава охрана на Народното събрание извън Правилника за уредбата на Националната служба за охрана. Точно така, както е прието, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): И Вие сте гласували за нея.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Това не е основание, господин Корнезов, ние гласуваме и в момента този правилник. И, за да смекчим тези явни колизии, които действително настъпват във връзка с това предложение, ние предлагаме този Съвет за административен контрол. Смятам, че това е едно разумно предложение, колеги, и то е изключително в полза на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
Трета реплика ­ господин Георгиев. Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Госпожо председател, уважаеми колеги! Излизам да кажа нещо, което господин Корнезов каза: било на ръба на Конституцията, било антиконституционно. Нищо подобно.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Не съм казал “антиконституционно”, а казах “на ръба”.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Не ме прекъсвайте, ако обичате. Съзирам във Вашето държание и в част от представителите в залата страх. Защото ние вече няколко пъти сме свидетели на неправилно и некомпетентно водене на събранието и именно този орган ще може донякъде да коригира действията на председателя на събранието. (Шум и реплики в ДПС.) Това какво има, ще го кажете после вие, когато застанете тук. И бъдете малко по-възпитани, господа от ДПС! Бъдете по-възпитани! (Реплики в ДПС.)
Така че Коалиция “Атака” ще подкрепи предложението за създаване на тази институция на паритетен принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Господин Корнезов, искате ли дуплика?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви.
Искам първо да отговоря на господин Тагарински. Вярно е, че имаше такава комисия и тя се казваше “Административна комисия”. Тя беше в Тридесет и седмото Народно събрание и когато вие спечелихте изборите, господин Тагарински,  първата ви работа беше да премахнете тази комисия, а сега сте горещ защитник.
Второ, тази “Административна комисия” нямаше тези функции, които сега се придават на съвета. Всъщност това беше един помощен орган към Председателския съвет и председателя. Сега се създава някакъв съвет със съвсем други функции.
Господин Дончев, Вие също много защитавате този съвет, но защо не го създадохте, когато, примерно, председател беше проф. Герджиков? Защо не го създадохте? А даже не приехте и правилника за четири години. (Реплика на Владимир Дончев.) Това значи да мерите нещата с различен аршин. Освен това Вие тук четете Конституцията, чл. 77. Ама Конституцията не е готварска книга, господин Дончев, за да намерите рецепта за всяка една гозба. Тя изрежда принципи. Освен това, Вие казахте за чл. 8, че не знам си какво, за охраната. Ама, недейте така! И досега председателят на предното Народно събрание, и на по-предното Народно събрание, и в сега действащия правилник има т. 12: “контролира вътрешната и външната охрана на Народното събрание, която е поставена под негово разпореждане.” Той и сега съществува, вие какво мислите? Че това е нов текст ли? Този текст е от петнадесет години.
А що се касае до господин Георгиев, аз се извинявам, че Ви прекъснах и репликирах оттук. Моля  да приемете моето извинение.
Вижте, господин Дончев, то остава този съвет сега да ръководи и пленарната зала как да заседава. Това вече е абсурд. Нали разбирате докъде отиваме? Председателят на Народното събрание е избран, има си механизъм евентуално как може да бъде сменен, когато не изпълнява задълженията си, нарушава закона или правилника, но да му слагаме един такъв орган, който е не само цензурен, ами, бих казал, му връзва и ръце, и крака, а в края на краищата задълженията му остават, мисля, че ще направим груба грешка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Господин Бисеров, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! При разискването на тази тема в комисията Движението за права и свободи зае принципната позиция, че ние приемаме да има по принцип един орган, който, без да има статут на комисия,  да помага, включително и да контролира работата на администрацията. При това положение ние се опитахме да създадем още в самата комисия обстановка да  се намери консенсус не само по принципа, а и по текстовете, и по рамките на този орган.
В хода на дискусията всъщност стана ясно, че този орган от помощен орган, какъвто ние го виждахме, всъщност неговата цел е да се превърне изцяло в контролен орган. Ние възразихме срещу някои текстове, които отиват в онази крайност, за която говори господин Корнезов. На първо място ние възразихме срещу текста за паритетен принцип, защото не виждаме причина да се промени основният принцип, че всички органи на Народното събрание  се изграждат на пропорционален принцип.
Освен това ние не видяхме основания да се изисква да се възлага на този съвет такова правомощие като: “Одобрение на правилата за работата на администрацията на Народното събрание”. Такова правомощие няма дори и Председателският съвет!?
Ние не получихме отговор защо този орган трябва да има такова тежко правомощие да одобрява “Правилата за охраната и вътрешния ред”, след като Председателският съвет има много по-малко правомощия. Той е само съгласувателен орган.
Неполучавайки отговор на тези основни въпроси, ние се възпротивихме на това този текст да се приема по принцип, защото нашата позиция е следната. Ако вносителите са искрени и искат да има орган, който да подпомага работата, трябваше да приемат нашите предложения този орган да бъде точно такъв. Защото се оказва, че е предложено заглавието: “Съвет за административен и финансов контрол”, но съдържанието е друго: “Съвет за административен и финансов контрол на председателя на Народното събрание”. Това е истинското съдържание на главата, която предлагате, но не го изписвате.
По тази причина нашето предложение е залата да гласува заглавието на главата. Ако тази глава се приеме с това заглавие, в зависимост от резултата от гласуването, ще решим дали да продължим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека по-конкретно да бъде предложението Ви. Господин Бисеров, Вие правите ли някакво предложение по ал. 2 за паритетния принцип? (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожо председател, конкретното ми предложение е да гласуваме заглавието на предложената нова Глава дванадесета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тя ще се гласува така или иначе, когато прекратим дискусиите. Има още изказвания ­ когато преминем към гласуване, тогава ще я подложим на гласуване.
Обявявам тридесет минути почивка. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа.
Пред мен е  списъкът на народните представители, които желаят да вземат отношение.
Има думата народният представител Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, бих искал да направя уговорката, че едва ли, аз говоря от името на нашата парламентарна група, искаме да ограничаваме председателя или който и да е той.
Бих искал да поставя един друг въпрос ­ въпроса за администрацията, която в миналото Народно събрание не вършеше еднозначно своята работа. Аз не бих искал да кажа, че това е било целенасочено, но така или иначе при определени състояния администрацията се изплъзваше от контрола на председателя на Народното събрание. В определени условия, пак казвам, започва да изпълнява и подобни функции, които би следвало иначе да бъдат на председателя на Народното събрание.
В тази връзка аз мисля, че тази идея да се създаде подобен съвет, който да работи, определено без да иззема правомощията, аз тук съм съгласен с колегата Бисеров, който каза, че в никакъв случай не е редно да се изземат правомощия, но който горе-долу да се занимава с работата на администрацията, да я следи, да осигурява една безпристрастност по отношение на всички в Народното събрание, мисля, че ще бъде от полза и за самото Народно събрание.
Възниква обаче въпросът, ако тази комисия наистина цели да осигури еднакво отношение към всички народни представители, да седи и да подпомага работата на председателя, разбира се, тук включвам и контролни функции, защото аз мисля, че е редно, без да се изземват функциите на председателя, Народното събрание да има и контролни функции. Тези контролни функции, разбира се, подлежат веднъж годишно при отчета, но така или иначе един текущ контрол има своята роля, която най-малкото ще даде възможност на председателя на Народното събрание наистина да бъде един безпристрастен ръководител на това Народно събрание, който ще осигури еднаква възможност за всички народни представители да осъществяват своята дейност.
Колеги, бих искал да кажа съвсем искрено, че едва ли ще има смисъл от тази комисия, ако тя е на пропорционален принцип. Защото мисля, че самото мнозинство винаги може да контролира председателя с възможността във всеки един момент да го смени. Оттам насетне да се създава една комисия, която пак мнозинството да контролира нещата, мисля, че вече е излишно. Аз съм съгласен, че биха могли да бъдат разгледани част от функциите, които се вменяват и са разписани, наистина ли изземат част от председателските функции, аз съм съгласен те да отпаднат, затова ние няма да възразим. От друга гледна точка, считаме, че ако тя ще бъде на пропорционален принцип, то просто няма да има нужда от нея и няма смисъл наистина да правим един утежняващ орган, който най-малкото ще забавя работата, защото ще изисква повече съгласувателни процедури.
Завършвайки, бих искал да  кажа, че Народното събрание трябва да има орган, който безпристрастно да контролира дейността на всички звена в Народното събрание, включително и на председателската институция, мисля, че това е само една крачка напред към прозрачност и към реално възпрепятстване на теоретично възможни злоупотреби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Кирчев, заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Парламентарната група на ОДС ще подкрепи създаването на този Съвет за административен и финансов контрол. Защо? Смятам, че в  тази зала няма човек, който да се съмнява в човешките качества на председателя и да помисли, независимо от политическите различия, че на него му е необходима система на контрол. Ние подкрепяме това предложение единствено с целта, че поради огромната си натовареност председателят на Народното събрание, който е вторият човек в държавата след президента, има изключително много задължения. Освен да ръководи Народното събрание, часовете, които отделя за работа в Народното събрание, не са малко, а плюс това той има толкова много задължения извън работата си в пленарната зала, като представителни функции, държавнически и  т.н.
През изтеклия период какво ни показа работата на администрацията на Народното събрание? Тук искам да заостря вниманието на господин Корнезов, който е застъпник на противоположната идея и с мисълта, че едва ли не някой иска да контролира господин Пирински или който и да е председател на Народното събрание. Ние може с господин Пирински да имаме крайно противоположни политически виждания по някой път по ръководене на Народното събрание, но аз лично никога не се съмнявам в морала на господин Пирински, че може да злоупотреби със средства и т.н. Също и с Вашия, господин Корнезов.
Аз смятам, че този съвет, който се създава, може да бъде единствено в помощ на господин Пирински и на председателя на Народното събрание за в бъдеще. Мотивацията, че досега не е имало такъв съвет, не може да се приеме, защото в края на краищата  целта е всяко Народно събрание да усъвършенства своята работа.
И аз мисля, че самите вносители, в които виждам ведущи юристи от НДСВ и двама потърпевши като работещи и водещи това Народно събрание ­ господин Герджиков и госпожа Касабова, много добре са видели през своя мандат, че техният контрол над администрацията, може би и вътрешно признават, не е могъл да бъде такъв, какъвто те са желали. Защото администрацията, уважаеми колеги, е 600 човека и така стана бавно и сигурно, поне в миналото Народно събрание видяхме, че едва ли не тя ръководеше работата на депутатите с понякога своите капризи, а не, че народните представители се ползват от услугите на администрацията. Излиза така, че даже главният секретар понякога има такива правомощия, че народните представители едва ли не трябва да се молят да им бъде обезпечена дейността. Ние ще подкрепим един такъв съвет, който да бъде на паритетен принцип, не на квотен в зависимост от броя на депутатите, а именно на паритетен, защото по този начин може да има известен контрол и наистина да бъде опора на председателя на Народното събрание, а не само ако се гласува да бъде поредната институция, която се създава от Народното събрание и съществува колкото да има за медиите.
Независимо от изключително многото точки, които са описани в правомощията и действията на този съвет, ако се гласува, те не засягат личността и персонажа на председателя на Народното събрание. Мисля, че създаването на един такъв съвет не е обида за председателя на Народното събрание и едва ли не той да бъде унижен чрез отнемане на негови правомощия. Даже мисля, че в редица случаи той може да се опре на народното представителство за взимане, ако трябва да бъдем откровени, понякога на решения, които не са популярни. Благодаря много за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата народният представител Елиана Масева.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Идеята за Съвет за административен и финансов контрол е много съблазнителна, бих казала, за опозицията. Демократи за силна България обаче са опозиция, която е заявила ясно, че ще се съобразява с Конституцията и със законите на Република България. В тази връзка искам да направя съвсем кратко изложение по съдържанието на този текст и да обоснова мнението, че този текст като идея може да е добър, но с конкретната регламентация, с формата и съдържанието той има отклонения от Конституцията и законите на Република България. Първа грижа на народните представители съгласно чл. 67, ал. 2 от Конституцията е да се съобразят именно с Конституцията и със законите.
Искам да призная още веднъж ­ въведени сме в изкушение да подкрепим една такава идея за подобна комисия, която да има право да има компетентност, достъп и по-скоро да бъде натоварена с нещо, за което да отговаря и да има правото и задължението да я формира, но не считаме, че това може да стане по този начин и този ред.
Конституцията на Република България не предвижда създаването на подобен орган. Изброени са органите, изброени са правомощията. (Ръкопляскания от КБ.)
Не може Народното събрание с Правилника за организацията и дейността да дописва Конституцията.
Вторият аргумент е това, че този текст противоречи на действащи закони. Най-малкото, на което противоречи, това е Законът за държавната администрация. Когато сме решили, че ще се прилага и Законът за държавния служител по отношение на администрацията на Народното събрание, то тогава ние сме приели, че има назначаващ орган, контролни органи, правомощия, които са споменати в закона и това не може да бъде една парламентарна комисия.
На трето място, ако прочетете внимателно текста, тази комисия ограничава индивидуалните права на народните представители, защото се оказа, че тя е единствено компетентният орган на Народното събрание, което може да контролира администрацията, главния секретар, да изисква документи, да контролира и председателя на Народното събрание.
Считам, че тези правомощия освен че са антиконституционни, не казвам, че са на ръба, казвам, че противоречат на Конституцията, защото я дописват, не съответстват и на повелителните норми в Закона за държавната администрация и Закона за държавния служител. Тази идея може да бъде обогатена с ново съдържание само в случай, че се придържаме стриктно към тези върховни изисквания.
Съжалявам, господин Корнезов, че не знаех за тази комисия, не ми беше съобщено в 8,30. Бих изложила нашите идеи, но тъй като считам, че в пленарната зала това не е възможно да бъде възприето, предлагам този текст отново да отпадне, отново комисията да бъде свикана и съвсем разумно и законосъобразно да решим проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагате този текст да отпадне ли, госпожо Масева?
ЕЛИАНА МАСЕВА: Не, да се отложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За изказване има думата народният представител Любомир Пантелеев.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Това не беше ли процедурно предложение...
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Питал съм се защо парламентът често пъти изглежда смешен в очите на хората и си отговарям, че една от възможните причини винаги е свързана с нашата растяща склонност да се занимаваме със себе си. Повече от странно е, че с огромна охота изразяваме своята готовност и се каним да следим онова, което правят служителите и труженичките от гардероба, от бюфета, от цялата администрация, от гаража, вместо онова, за което наистина сме избрани. Повече от странно е, че вместо да изпитваме нарастващо желание да контролираме изпълнителната власт, ние се каним да следим онова, което върши собствената ни администрация.
Напълно необяснимо за мен е как една Комисия за борба с корупцията ще наброява 14 души, да речем, и предлагаме толкова хора да следят и онова, което се върши в парламента.
Искам, уважаеми колеги, да ви призова да използваме енергията си в онази посока, за която сме избрани, а не да се опитваме непрекъснато да се занимаваме с вторични неща, ползата от които е повече от съмнителна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Заповядайте за изказване, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, моля да бъда извинен за забавянето, но такава е територията на тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви.
АСЕН АГОВ: Аз ще изложа няколко политически аргумента, не за да защитавам този председател, а изобщо да защитя институцията на председателя на Народното събрание.
Първият аргумент е много ясен ­ председателят носи отговорност за всичко това, което става в Народното събрание. И тази отговорност може да бъде подкрепена с вота, когато той бъде избран, или отнета пак със същия вот на едно мнозинство, което е недоволно от неговата работа.
Аз разбирам смисъла, идеята на вносителите на този текст, но във всички случаи те предлагат следното нещо и това е чиста политика ­ те предлагат да се размие отговорността на председателя. Аз лично смятам, че председателят трябва да носи на плещите си цялата отговорност по дейността на Народното събрание. Такова е мнението на Демократи за силна България. Утре този председател, не говоря за господин Пирински, а за всеки един председател на Народното събрание, винаги може да се скрие зад находките, препоръките или съветите на един активен съвет или комисия, създадена по този повод.
Напълно приемам чисто правните и конституционни аргументи на народния представител Елиана Масева. Ние сме на път, ако приемем този текст, да влезем в много сериозен разрив с българската Конституция. Следователно мисля, че трябва да бъдем много предпазливи.
Ние преди малко гласувахме да се създаде Комисия по парламентарна етика. Всички тези въпроси могат да бъдат поставени в Комисията по парламентарна етика, тъй като председателят не е нищо повече от всеки един от нас, натоварен с гласовете ни да изпълнява тази ръководна функция. Тоест ние винаги можем там да поставим въпроса.
Още едно място, където можем да поставим въпроса, ако имаме смущения за финансовото функциониране на парламента след ежегодния доклад на председателя, е в Комисията по корупцията. Този въпрос може да бъде поставен и там. Когато разглеждаме бюджета, можем да кажем стигат ли или не стигат парите на Народното събрание, изразходват ли се правилно или не се изразходват правилно, защото всичко това става пак в тази пленарна зала.
И без да искам да защитавам когото и да било персонално, би трябвало да защитаваме принципа на ръководството на Народното събрание, както е заложен в Конституцията и законите на страната.
Утре ще има друго Народно събрание и това Народно събрание ще трябва да носи целия спор от това да има или да няма подобен съвет, отново да пренасяме спор в следващото Народно събрание. Нека не създаваме един такъв прецедент.
С моя консервативен възглед за това как трябва да изглежда ръководството на Народното събрание аз смятам, че този текст трябва да отпадне, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Агов.
Има ли други народни представители, желаещи думата по този текст? Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, по време на дискусията бяха направени две процедурни предложения.
Първото е на народния представител Христо Бисеров за създаването на нова Глава дванадесета, която да носи наименованието: “Съвет за административен и финансов контрол”.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място):  Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предложението се оттегля.
Госпожа Масева направи в края на своето изказване процедурното предложение текстът, който дискутираме, предложен от народните представители Анелия Мингова, Камелия Касабова и Огнян Герджиков, да се върне в комисията. (Шум и реплики.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Да отпадне!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да отпадне ли или да се върне в комисията, госпожо Масева?
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Да се върне в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За процедура има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Правя процедурно предложение текстът да отпадне. Чухме доста изказвания и доста аргументи, такава процедура обаче нямаше.
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Как да нямаше? Имаше, аз я направих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие направихте процедурата да отпадне текстът.
МИХАИЛ МИКОВ: Извинявайте, господин Агов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре, председателстващият е улеснен.
Има направена процедура за отпадане на текста.
Моля, гласувайте направеното предложение за отпадане на целия текст на новата Глава дванадесета, която се предлага от група народни представители ­ госпожа Анелия Мингова, госпожа Камелия Касабова и господин Огнян Герджиков.
Процедурното предложение е направено от народния представител Асен Агов.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 207 народни представители: за 130, против 66, въздържали се  11.
Предложението за отпадане се приема.
За процедура има думата госпожа Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Имам процедурно предложение да бъде отменено това гласуване, защото то трябваше да бъде предхождано от гласуване на предложението на госпожа Масева. Това гласуване, което проведохме в този момент, е гласуване по съществото на предлагания текст. Предложението за отпадане трябва да бъде следващо гласуване, а най-напред се гласува процедурното предложение по допустимост на разискванията и гласуванията в тази зала. Това господин Корнезов много добре го знае.
Така че аз ви моля да гласуваме в момента анулиране на резултата от предходното гласуване и, господин председател, да поставите първоначално на гласуване процедурното предложение на госпожа Масева за отлагане на разискванията.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): То анулирането не се гласува. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Един момент!
Госпожо Мингова, бих постъпил, както Вие препоръчвате, но правилникът не ми позволява.
“Чл. 56. (1) Гласуването се извършва по следния ред:
1. предложения за отхвърляне;
2. предложения за отлагане;
3. предложения за заместване;
4. предложения за поправки;
5. предложения за обсъждан текст, който може да съдържа и одобрени вече поправки;
6. предложения за допълнение и
7. основното предложение.”
Съжалявам много, госпожо Мингова. Гласуването е перфектно съобразно текста на правилника.
Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин председател.
Всъщност Глава дванадесета няма.
В Допълнителните разпоредби господин Агов е направил следното предложение: да се създаде нов §  3 със следното съдържание:
“§ 3. Усъвършенстването на компютризираната система за гласуване по чл. 53, ал. 3 да се извършва в срок от три месеца от приемането на настоящия правилник.”
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Агов оттегля предложението.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията не подкрепя това предложение, защото предложението на господин Агов по чл. 53 беше отхвърлено, а и той вече го оттегли.
С това, господин председателю и уважаеми народни представители, приехме нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Да ни е честит! И нека всички да го спазваме точно! (Ръкопляскания.) Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Искам специално да изразя благодарност към Временната комисия за изработката на правилника за добре свършената работа и на нейния председател, разбира се, проф. ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ! Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
Продължаваме по-нататък.
За процедура има думата госпожа Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпреки че приключихме с гласуването и приемането на правилника, правя възражение по воденето на заседанието при разглеждане на тази точка.
Господин председател, Вие неправилно се позовахте на текста на чл. 56, защото трябваше да приложите чл. 42, ал. 2, тъй като предложението на госпожа Масева е по този текст, а не по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Приключихме, правилникът е приет.
Преминаваме към трета точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО И ТЪРГОВИЯТА С ОПТИЧНИ ДИСКОВЕ, МАТРИЦИ И ДРУГИ НОСИТЕЛИ, СЪДЪРЖАЩИ ОБЕКТИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Има доклад на Временната комисия по европейски въпроси.
Господин Папаризов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря.
Господин председател, ще разрешите ли преди това едно процедурно предложение ­ в залата да бъдат допуснати: Георги Дамянов, директор на дирекция “Авторско право и сродни права” в Министерството на културата, госпожа Михаела Арсова ­ старши юрисконсулт в същата дирекция, и господин Цачо Деянов ­ началник отдел в дирекция “Лицензиране, регистрация и контрол” на Министерството на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте процедурното предложение господин Георги Дамянов, госпожа Михаела Арсова и господин Цачо Деянов да бъдат допуснати в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласували 135 народни представители: за 134, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля  представителите на изпълнителна власт, за които гласувахме, да бъдат поканени в залата.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: “Закон за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права”.
Предложение на народния представител Стефан Данаилов за редакция на заглавието на законопроекта ­ “Закон за регулиране и производството и търговията с оптични дискове, матрици за тях и други носители”.
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя наименованието на закона, предложено от вносителите Михаил Миков и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Имате думата по заглавието на законопроекта.
Господин Данаилов по обясними причини не може да бъде в залата и да защити своето предложение.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Мога само за обясня, че се търсеше едно по-подходящо и по-опростено заглавие, но може би не можахме да открием оптималното и затова запазихме заглавието на вносителя. Имахме желание да намерим решение в тази посока, но не успяхме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това заглавие никой не може да го запомни и да го възпроизведе.
Гласуваме предложението на народния представител Стефан Данаилов за друго наименование, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 68, против 15, въздържали се 32.
Предложението на народния представител Стефан Данаилов за наименованието на закона е прието.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Няма кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Що се отнася до кворума, защото чух това възражение,  след почивката са регистрирани 180 народни представители, което означава, че ако имаме над 91 гласували е възможно да се приемат текстове. Такава е била практиката във всички Народни събрания. Има включително решение на Конституционния съд в тази насока.
Има думата господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Моля за прегласуване на това предложение. Независимо че е направено от народен представител, който дълго време е работил по този законопроект, това предложение не беше прието, защото не обхваща най-важната част на този законопроект, а именно края на заглавието “съдържащи обекти на авторското право и сродните му права”. Ако това предложение бъде прието, вие обезсмисляте  основното съдържание на закона.
Затова предлагам да се прегласува и да не се приеме предложението на народния представител Стефан Данаилов, както не беше прието и от комисията след една много подробна дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Уважаеми народни представители, отново поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Данаилов за наименование на закона, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 122  народни представители: за 18, против 76, въздържали се 28.
Предложението на народния представител Стефан Данаилов  не се приема.
Поставям на гласуване предложението за наименованието на законопроекта, както е внесено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 106, против 14, въздържали се 4.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: “Глава първа ­ Общи разпоредби”.
Има предложение на вносителя за чл. 1.
Има предложение на народния представител Стефан Данаилов:
В чл. 1 терминът “разпространението” се заменя с “търговията”.
Комисията не приема предложението.
Предложение на комисията за редакция на чл. 1:
“Предмет на закона
Чл. 1. (1) Този закон урежда административното регулиране и контрол върху производството, включително възпроизвеждането, разпространението, внасянето и изнасянето на оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.
 (2) Този закон се прилага и за производството на оптични дискове без запис и на матрици за производството им, както и за внасянето и изнасянето на суровини за производство на оптични дискове и матрици за производството им или на оборудване за производство на оптични дискове, матрици за производството им и други носители.”
Въпреки че формално комисията не приема предложението на проф. Данаилов за замяна на думата “разпространението” с “търговията”, тя обхваща и двете понятия и в много по-широк вид става дума и за разпространение, и за внасяне и изнасяне ­ използват се термините, които съществуват в Закона за митниците. Така че по същество неговото предложение беше редакционно неточно и затова не го приемаме, но смисълът на предложението е включен в това много по-подробно определение на предмета на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Папаризов, това беше изказване.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 1? Няма.
Поставям първо на гласуване предложението на народния представител Стефан Данаилов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 11, против 102, въздържали се 20.
Предложението на народния представител Стефан Данаилов не се приема.
Поставям на гласуване “Глава първа ­ Общи разпоредби”, “Предмет на закона”, чл. 1, както е по комисията и докладвано от нейния председател.
Гласували 131 народни представители: за 127, против 2, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: “Видове режими”, чл. 2 ­ по предложение на вносителя.
Има и предложение на народния представител Михаил Миков, което е прието по принцип и е отразено в предложението на комисията за редакция на чл. 3.
Има предложение на народния представител Стефан Данаилов, което също е прието по принцип от комисията.
Предложение на комисията за редакция на чл. 2, който да стане чл. 3:
“Регистрация
Чл. 3. (1) Възпроизвеждането на обекти на авторското право и сродните му права върху оптични дискове и други носители без запис като стопанска дейност се извършва след регистрация.
 (2) Регистрацията по ал. 1 се извършва от министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър.”
Член 3 ще стане чл. 2, затова ви предлагам да изчета всички предложения по чл. 2 и чл. 3, тъй като предложенията на народните представители са приети по принцип и съгласно тези предложения са разместени местата на членовете от гледна точка на систематизирането правата на Министерство на икономиката и Министерство на културата. Това всичко е прието в комисията, затова най-добре е да ви прочета заедно двата члена, които просто разменят местата си.
Ние все пак следваме първоначалния доклад. Във връзка с предложението на вносителя по чл. 3 има предложение на народния представител Стефан Данаилов и предложение на народния представител Михаил Миков, които са приети от комисията и това е по същество ­ те да станат чл. 2.
По ал. 3 предложението на Михаил Миков е прието, но систематичното му място по-късно е отразено в чл. 5.
Така че предложение на комисията за редакция на чл. 3, който да стане чл. 2:
“Лицензиране
Чл. 2. (1) Производството на оптични дискове и на матрици за тяхното производство се извършва след получаване на лиценз.
 (2) Лицензът по ал. 1 се издава от министъра на икономиката и енергетиката или оправомощен от него заместник-министър.”
Тук искам да кажа, господин председател, вече отразихме реалното състояние на Министерството на икономиката и енергетиката и бих искал да предложа навсякъде в текста на закона тази редакционна поправка да бъде направена, дотолкова доколкото вече в правния мир съществува именно Министерство на икономиката и енергетиката. Когато беше подготвян законът, това не беше факт. Мисля, че е чисто редакционно и моля навсякъде да бъде направена тази промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по тези два текста?
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Просто двата текста си разменят местата. Ще ми разрешите да кажа също така, че в чл. 2, който става чл. 3, естествено използваме израза “министъра на културата”, тъй като вече няма Министерство на културата и туризма и ако в някакви текстове е запазено предишното наименование, моля това да бъде отразено в цялостния доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате ли желание да се изкажете по тези два текста? Няма.
Моля, гласувайте двата текста ­ членове 2 и 3, включително за следващите текстове относно наименованията на министерствата, съобразени с гласуването преди няколко дни.
Гласували 122 народни представители: за 114, против 3, въздържали се 5.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: По чл. 4 има предложение на народния представител Михаил Миков и предложение на народния представител Стефан Данаилов, които са приети по принцип от комисията.
Предложение на комисията за редакция на чл. 4:
“Издаване на удостоверение за отделна сделка, внасяне и изнасяне
Чл. 4. Министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър издава удостоверение за извършването на:
1. всяка сделка за възлагане на производство на матрици със запис и на възпроизвеждане на оптични дискове и на други носители със запис, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права;
2. всяка сделка за придобиване на права за възпроизвеждане и/или разпространение на звукозаписи или записи на аудио-визуални произведения;
3. всяко внасяне и изнасяне на матрици, оптични дискове и други носители, съдържащи звукозаписи или записи на аудио-визуални произведения.”
Има предложение на народния представител Стефан Данаилов за създаване на нов чл. 5. Тоест, преди да разгледаме чл. 5 на вносителя, Ви предлагам да разгледаме предложение на народния представител Стефан Данаилов за нов чл. 5, което се подкрепя от комисията.
Предложение на комисията за създаване на нов чл. 5:
“Уведомление за внасяне или изнасяне
на суровини и на оборудване
Чл. 5. Лицата, които осъществяват внасяне или изнасяне на суровини за оптични дискове и матрици за производството им или на оборудване за производството на оптични дискове, матрици за производството им и други носители, подават уведомление за всяко извършено внасяне или изнасяне до министъра на икономиката и енергетиката.”
Следва досегашният чл. 5, по който има предложение на народния представител Михаил Миков.
Има и предложения на народния представител Данаилов, които са приети по принцип.
Предложението на комисията за редакция на чл. 5, който става чл. 6, е следното:
“Отговорност спрямо носителите на авторски и сродни на тях права
Чл. 6. Издадените въз основа на този закон лицензии и удостоверения по чл. 4 и извършената регистрация по чл. 3 не могат да служат като основание за придобиване на права по Закона за авторското право и сродните му права и не освобождават лицата, на които са издадени лицензии, удостоверения или е извършена регистрация, от отговорност спрямо носителите на авторски и сродни на тях права или техните организации за колективно управление на тези права.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По тези текстове има ли желаещи за изказване? Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (КА): Господин председател, дами и господа, очевидно е, че тук се касае за това, че по-специално искаме лицензът по чл. 2, да се върна малко по-назад ­ в лицензирането, да мине и да се иска и лиценз от министъра на културата, тъй като се касае за дискове и средства за възпроизводство на обекти на авторското право и сродните му права. Добре е да има и лиценз, който да се издава и от министъра на културата, тъй като така или иначе друго не може да се издава на тези дискове, освен неща, които са обект на авторското право и сродните му права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинете, господин Кузов, аз така и не можах да се ориентирам. Първо, по кой текст говорите?
ВЛАДИМИР КУЗОВ: По чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие казахте чл. 2.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Тук малко са разбъркани...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами, те, че са объркани, ясно е, но да се ориентираме сега. Член 4 е на страница 5: “Министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър издава...”.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Предлагам да се издава лиценз освен от министъра на икономиката и енергетиката да има и лиценз от министъра на културата или упълномощено от него лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Къде да го впишем това? Това като отделна точка ли да го запишем?
ВЛАДИМИР КУЗОВ: В ал. 1 да има и ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То в чл. 4 няма алинеи. Предлагате нова алинея ли? Не искам да Ви обърквам, но просто трябва да знам какво да подложа на гласуване, разбирате ли.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Точно така, да има алинея, в която да се казва, че удостоверение и лиценз се издава освен от министъра на енергетиката и икономиката, или оправомощен от него заместник-министър да има и това, че лиценз се издава и от министъра на културата или упълномощен от него заместник-министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми колеги от комисията, която се е занимавала с тези текстове! Аз съм респектиран от това, което сте положили като труд изключително много и смятам, че тук сме стигнали до едно от същностните места на този законопроект, който безспорно трябва да ни извади от всички забранителни списъци и да ни направи бяла държава.
Имам едно конкретно предложение: смятам, че начините, по които са формулирани членовете от народния представител Михаил Миков и от маестро Данаилов са доста по-близко до духа и смисъла на този закон. В смисъл, правя изказване в подкрепа на предложението на Стефан Данаилов, обаче ви обръщам внимание върху стария запис на чл. 4, ал. 3, където на лицензионен режим се подлагат и самите готови продукти, тоест самите вече записани аудио- и видео- или пък софтуерни продукти. Смятам, че по този начин ние създаваме допълнително много тежко ограничение върху белите производители. То по никакъв начин не засяга пиратите или сивата икономика. Тоест, на лицензионен, усложнен режим би трябвало да са заготовките за такива продукти, а пък самите готови продукти да караме за всяка отделна сделка някой, който внася или изнася, примерно, записан аудиоалбум, записано DVD, или създаден софтуерен продукт да се лицензира специално и то при двама министри, при положение, че при производството вече е получил необходимите разрешителни от министъра на културата е нещо, което развързва ръцете на пиратите, а връзва ръцете на белите производители.
Моето предложение е всичките тези утежнения да бъдат за съставните части на производството на тези продукти и да отпадне членът, в който  се казва, че на подобен режим подлежат  и създадените вече продукти. Тук вече го загубих този текст, обърках се и аз...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дилов, къде го намерихте този изгубен член, че и аз да го видя? На коя страница е? Пак чл. 4, пак на страница 5?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Да: внасянето и изнасянето на матрици, оптични дискове и други носители, съдържащи звукозапис или запис на аудиовизуални произведения. Това е т. 3 от чл. 4 в предложението на комисията, което го няма в предложението на господин Миков и предложението на Маестрото. (Реплики.) Значи го има там, добре.
Предложението ми е да отпадне този запис: внасянето и изнасянето на матрици, оптични дискове и други носители, съдържащи звукозаписни или записи на аудиовизуални произведения.
Още един аргумент ­ при внос на тези произведения, ако те не са пиратски, те веднага попадат под закона, който ги третира като изпълнили условията по Закона за авторските и сродните права, те така или иначе се преследват. При износ ­ също така, защото те са произведени незаконно. Тоест, този член ограничава вноса и износа на редовните продукти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Дилов.
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Дилов, Вие знаете, че сме в черния списък поради една или друга причина, може би поради създадено такова отношение към страната ни. Извадиха ни, а после ни вкараха пак. Става въпрос за изисквания от страна на Европейския съюз. Законът е от късия списък и от писмото на Оли Рен, свързано със засилване на контрола, като е направен опит ­ най-общо говоря за философията на закона, защото тя тук се разбира ­ за пълно обхващане на вноса и износа, включително на матрици, които са съвсем легално внесени. Но знанието за внасянето им дава възможност на контролните органи да контролират по-нататък използването на тези матрици и съответно използването им извън лиценза, извън разрешението. Става въпрос за тиражите най-вече. Така че в това е смисълът на този текст ­ засилване на контрола по всички възможни линии.
Включително сме се опитали да облекчим в определени части производителите, вносителите, легалния бизнес като се предвижда един регистрационен режим. Това по-скоро се отнася за поликарбонатите, което също е изискване за пълен контрол. Там в комисията имаше голямо обсъждане, че поликарбонатите се използват не само за оптични дискове и затова е предвидено като внесе човек да напише едно писмо до Министерството на икономиката: внесох 3 тона  поликарбонат. Нищо повече. Той няма да взема нарочно разрешение да го внесе, но това са все мерки по засягане и контрол върху тези чувствителни суровини каквито са поликарбонатите и други средства за производство на матриците, съответно и на магнитните носители. В този дух е изграден целият закон така че легалните производители и те попадат в обхвата на закона. Тоест, няма противоречие в това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Следва реплика от господин Любен Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Господин председател, господин Миков! Напълно съм съгласен със забележката, моя е вината. Матрици, поликарбонат, изходни материали за създаването на такива продукти ­ да. Говорим за готовия продукт. Аз съм убеден, че няма европейски закон, който да кара създателя на албум на АББА, например, да обявява в Министерството на икономиката и в Министерството на културата колко албума ще изнесе и къде ще ги продаде. Защото членът гласи: “Вносът и износът на матрици, оптични дискове и други носители, съдържащи звукозаписи или записи на аудио-визуални произведения.”, тоест, ако  го прецизираме по начин, по който ясно се прави разграничение между готовия продукт на авторското право и заготовките за неговото производство мисля, че ще бъдем по-коректни. В противен случай, колкото и да сме добронамерени, създаваме две инстанции на допълнително лицензиране пред хората, които се опитват и без това много трудно да оцеляват на пиратския пазар и да създават реална продукция. Иначе абсолютно подкрепям всичко, което казахте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Папаризов, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз също искам да отбележа, че в случая става дума за запазване на досегашния режим и това бих искал да обясня на господин Дилов. Не става дума за лицензия за всяка отделна сделка, господин Дилов, става дума за регистрация, която би трябвало да е автоматична и би трябвало да не е проблем на преценка и, разбира се, в тази регистрация да е ясно, че този продукт със звукозапис е легален продукт, а не е пиратски продукт. Това е единственият смисъл на този текст, а не за да затрудни износителите и вносителите. Единствената разлика между досегашния режим и режима, който предлагаха народните представители Миков и Данаилов, беше да не се говори за внасяне и изнасяне, а само за внос и износ. Тогава оставаха някои режими извън обсега на дейността на Министерството на културата и така можеше да се намират вратички. Но общо-взето режимът се запазва, като се разширява само в този смисъл, че обхваща всяко внасяне и изнасяне, а не само вноса и износа, тоест и това внасяне, което може би е навременен внос, и това внасяне, което може да предполага след това някаква доработка, в смисъл да се смени опаковката и да се изнесе. Ако има разширяване, то е само в този смисъл ­ да обхване всички митнически режими, а не само отделни митнически режими на вноса и износа, но друга промяна няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители, които да вземат отношение по двата текста? Не виждам.
Първо, няма да поставям на гласуване предложението на народния представител господин Кузов, защото по силата на чл. 71 от нашия правилник могат да бъдат поставени на гласуване предложенията, които са направени в писмена форма в определения срок, респективно за отпадане или други технически корекции, а той предлага една нова алинея с ново съдържание. Може би е разумно, но не е направено в  срок и затова нямам право да го подложа на гласуване.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се отрази в стенографския протокол, че господин Дилов оттегля предложението си.
В такъв случай гласуваме предложенията на комисията за членове 4, 5 и 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми господин председател, продължаваме с чл. 6, който става чл. 7.
По т. 2 от този член има предложение на господин Михаил Миков ­ в ал. 2 след думите “по Глава трета” се добавя “както и за вписване на уведомления по Глава трета, Раздел II”, като останалият текст остава непроменен.
Комисията не приема предложението.
Предложение на комисията за редакция на чл. 6, който става чл. 7:
“Такси
Чл. 7. (1) За регистрация и издаване на удостоверение за регистрация, за издаване на удостоверение по чл. 4, за вписване на промени в тях, за издаване на дубликати на актовете по Глава втора и за извършване на справки в регистрите по Глава втора се събират такси в размери, определени с тарифа за таксите, които се събират в системата на Министерството на културата, одобрена от Министерския съвет.
   (2) За разглеждане на заявление, за изменение или допълнение в издаден лиценз и за издаване на дубликат на лиценз се събират такси в размери, определени с тарифа за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката и енергетиката, одобрена от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по чл. 6, който става чл. 7? Не виждам.
Господин Миков го няма в залата, тогава трябва да гласуваме неговото предложение.
Господин Папаризов, искате нещо да кажете.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Господин председател, исках да се изкажа по предложението на господин Миков. Искам да информирам колегите, че то не се приема, защото считаме, че такси не трябва да има и за уведомленията, които според нас не са услуга. Лицензът ти дава право да произвеждаш например, а уведомлението е едно утежнение, което държавата прилага, и затова не считаме, че за него трябва да има такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков по т. 2, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 7, против 95, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 7.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 3.
Член 7 е приет.
Народният представител Васил Калинов иска думата за процедура. Заповядайте.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да удължим с една седмица срока, който изтича днес,  по  законопроекта за ветеринарномедицинската дейност, № 54-01-15/22.07.2005 г., приет на първо четене на 4.08.2005 г. Временната комисия по земеделието и горите вчера единодушно прие, че това е необходимо,  за да могат да се обобщят и да постъпят достатъчно предложения по този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение на предложението за удължаване със 7 дни на срока за предложенията по чл. 68? Няма.
Моля, гласувайте за удължаване на срока по този законопроект.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Срокът е удължен.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: “Глава втора ­ Регистрационен и удостоверителен режим”.
Има предложение на народния представител Михаил Миков ­ в заглавието на Глава втора “Регистрационен и удостоверителен режим”, думата “регистрация” да се замени с “регистриране”.
Комисията не приема предложението.
Предложение на комисията за наименование на Глава втора: “Регистрационен режим и издаване на удостоверения”.
Комисията приема по принцип предложението на вносителите за наименование на Раздел I:
“Раздел I ­ Регистрация на лица, които възпроизвеждат на територията на Република България обекти на авторското право и сродните му права върху незаписани оптични дискове и други носители”.
Предложение на народния представител Михаил Миков ­ в заглавието на Раздел I думата “регистрация” да се замени с думата “регистриране”.
Комисията не приема предложението.
Предложението на комисията за наименование на Раздел I е:
“Раздел I ­ Регистрация за извършване на дейност по възпроизвеждане на обекти на авторското право и сродните му права върху оптични дискове и други носители без запис”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по наименованията на Глава втора и Раздел I. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за заглавието на Глава втора и Раздел I.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Наименованията на Глава втора и Раздел I са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: “Нормативни изисквания”.
Комисията приема по принцип текста на вносителя по чл. 7.
Има и предложения на народните представители Михаил Миков и Стефан Данаилов, които са приети ­ едното изцяло, другото по принцип.
Предложение на комисията за редакция на чл. 7, който става чл. 8:
“Изисквания за регистрация
Чл. 8. (1) Регистрация за извършване на дейност за възпроизвеждане на обекти на авторското право и сродните му права върху оптични дискове и други носители без запис се извършва въз основа на подадено от търговец в Министерството на културата заявление по образец, утвърден от министъра на културата. Заявлението съдържа:
1. данни за заявителя: име, адрес, единен граждански номер ­ за физическото лице едноличен търговец; наименование, седалище и адрес на управление, идентификационен код по регистър БУЛСТАТ, номер на данъчната регистрация; лице, което представлява заявителя съгласно съдебна регистрация;
2. описание на производствените мощности (вид и брой на оборудването, марка, фабричен номер, вид на носителя);
3. адрес/местонахождение на производствените помещения;
4. адрес/местонахождение на складовите помещения.
 (2) Към заявлението се прилагат:
1. заверено копие от съдебно решение за регистрация на заявителя;
2. удостоверение за актуално съдебно състояние на заявителя;
3. заверено копие от удостоверение за данъчна регистрация;
4. заверено копие от картата на идентификация по регистър БУЛСТАТ;
5. документи, удостоверяващи правото на собственост или правото за ползване на предвидените за пускане в експлоатация мощности за възпроизводство на обекти на авторското право и сродните му права върху незаписани оптични дискове или други носителите;
6. свидетелство за съдимост на едноличния търговец и лицата, които съгласно съдебната регистрация представляват заявителя;
7. документ за платена такса за регистрация.
 (3) За възпроизвеждане от едно и също лице на обекти на авторското право и сродните му права върху оптични дискове или други носители без запис, които са от различен вид, се извършват отделни регистрации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по съдържанието на чл. 8 и неговите три алинеи. Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте текста на чл. 8, както беше прочетен.
Гласували 128 народни представители: за 120, против 2, въздържали се 6.
Текстът на чл. 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: “Условия и ред за регистрация” ­ чл. 8, който става чл. 9.
По този член има предложение на вносителите, което се приема по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Михаил Миков, което се приема по точки 2 и 5 и не се приема по точки 1, 3, 4, 6 и 7, а именно:
1. В ал. 1 думата “подаването” се заменя с думата “получаването”;
3. Алинеи 3 и 4 се заличават;
4. Алинеи 5 и 6 стават съответно ал. 3 и 4;
6. Създава се нова ал. 6 със следното съдържание:
“(6) Непроизнасянето в срок се  смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.”
7. Алинея 8 става ал. 7.
Предложение на комисията за редакция на чл. 8, който става чл. 9:
“Условия и ред за регистрация
Чл. 9. (1) Заявлението по чл. 8 с приложените към него документи се разглежда в 7-дневен срок от подаването му.
 (2) Министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър в срока по ал. 1 извършва регистрация и издава удостоверение или отказва регистрацията в случаите по чл. 12.
 (3) При констатирани непълноти или нередовности в представените документи, заявителят се уведомява писмено в 7-дневен срок за отстраняването им.
 (4) Ако в 7-дневен срок от получаване на уведомлението заявителят не отстрани непълнотите или нередовностите, заявлението се счита за оттеглено.
 (5) В случаите по ал. 3 заявлението с приложените към него документи се считат за подадени от датата на отстраняване на непълнотите или нередовностите.
 (6) Отказът да се извърши регистрация подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
 (7) Ново заявление за регистрация може да бъде подадено след изтичане на не по-малко от 6 месеца от влизането в сила на отказа за извършване на регистрация.
 (8) Регистрацията е безсрочна и правата по нея не могат да се преотстъпват или прехвърлят.
 (9) В Министерството на културата се води публичен Регистър на лицата, получили регистрация за извършване на дейност по възпроизвеждане на обекти на авторското право и сродните му права върху оптични дискове и други носители без запис, в който се вписват:
1. номер и дата на вписване в регистъра;
2. наименование, седалище и адрес на управление; лице, което съгласно съдебна регистрация представлява регистрираното лице;
3. идентификационен номер на производителя;
4. идентификационен код по регистър БУЛСТАТ;
5. номер на данъчна регистрация;
6. вида на оптичния диск или друг носител без запис, върху който ще се възпроизвеждат обекти на авторското право и сродните му права;
7. точно описание на производствените мощности ­ вид и брой на оборудването, марка, фабричен номер, вид на носителя;
8. адреса/местонахождението на производствените и складовите помещения;
9. основание и дата на прекратяване или заличаване на регистрацията;
10. номер и дата на издаденото удостоверение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Имате възможност да се изкажете по този текст, така както е формулиран от комисията.
Има пет точки, които са предложени от господин Миков, които не са приети от комисията и които евентуално ще трябва да се гласуват.
Моля да вземете отношение. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване петте точки от предложението на господин Миков, които не са приети от комисията ­ 1, 3, 4, 6 и 7. Те не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 31, против 72, въздържали се  16.
Предложението не се приема.
Моля да вземете отношение по текста, предложен от комисията. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текста на новия чл. 9, както е предложен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 115, против няма, въздържали се  3.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 9.
Има предложение на народния представител Михаил Миков, което е прието.
Предложение на комисията за редакция на чл. 9, който става чл. 10:
“Удостоверение
Чл. 10. (1) На регистрираното лице се издава удостоверение по образец, утвърден от министъра на културата, което съдържа данните по чл. 9, ал. 9, т. 2-8.
 (2) Идентификационният номер по чл. 9, ал. 9, т. 3 задължително се поставя от регистрираното лице върху всеки оптичен диск или друг носител без запис.
 (3) Копие от удостоверението задължително се поставя на видно място в производствените или служебните помещения на регистрираното лице.”
Искам да информирам колегите, които четат текста на вносителя, че има техническа грешка в доклада, с който разполагате, а именно, че ал. 2 е изпусната, а тя е точно възпроизведена в предложението на вносителя на стр. 10, ал. 5. Извиняваме се за тази техническа грешка в доклада, който имате. Меродавно е това, което предлагам на вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Изказвания по прочетеното от господин Папаризов има ли, а не по написаното? Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте това, което току-що чухте ­ новия чл. 10.
Гласували 112 народни представители: за 108, против 4, въздържали се  няма.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение на народния представител Михаил Миков в чл. 10, ал. 4 думата “подаване” да се замени с думата “получаване”.
Комисията не приема предложението.
Предложение на комисията за редакция на чл. 10, който става чл. 11:
“Промяна в регистрацията
Чл. 11. (1) При промяна на обстоятелства, вписани в регистъра по чл. 9, ал. 9, регистрираното лице е длъжно да подаде заявление в Министерството на културата в 7-дневен срок от настъпването на промяната.
 (2) Към заявлението се прилагат документите, удостоверяващи промяната, и документ за платена такса за вписването й.
 (3) При разглеждане на заявлението се прилага чл. 9.
 (4) Министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър в 7-дневен срок от получаване на заявлението с приложените документи вписва изменението в регистъра и издава актуално удостоверение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Имате думата за изказвания по така прочетения нов чл. 11. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков думата “подаване” да се замени с “получаване”, което не е прието от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 15, против 78, въздържали се  18.
Предложението не се приема.
Има ли изказвания по основния текст, прочетен от господин Папаризов? Няма желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте така прочетения чл. 11.
Гласували 118 народни представители: за 116, против 2, въздържали се  няма.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 11.
Има предложение на народния представител Михаил Миков, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на комисията за редакция на чл. 11, който става чл. 12:
“Основания за отказ за извършване на регистрация
Чл. 12. Извършването на регистрация се отказва, когато:
1. заявлението и приложените към него изискуеми документи не съответстват на изискванията по чл. 8;
2. заявлението за регистрация е подадено преди изтичане на 6 месеца от влизане в сила на наказателно постановление, с което на заявителя е наложено наказание за нарушение по този закон;
3. заявлението за регистрация е подадено преди изтичането на 6 месеца от издаването на заповед за отказ за регистрация на същото лице;
4. заявлението за регистрация е подадено преди изтичането на 6 месеца от влизането в сила на наказателно постановление, с което на заявителя е наложено наказание за нарушение по чл. 97 от Закона за авторското право и сродните му права;
5. заявителят ­ едноличен търговец или лице, което представлява по съдебна регистрация заявителя, е осъдено с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 172а от Наказателния кодекс.”
Комисията приема по принцип чл. 12 на вносителя.
Има предложение на народния представител Михаил Миков, което също се приема от комисията.
Предложение на комисията за редакция на чл. 12, който става чл. 13:
“Прекратяване на регистрацията
Чл. 13. Действието на регистрацията се прекратява и издаденото удостоверение се обезсилва:
1. по писмена молба на регистрираното лице;
2. при смърт на физическото лице ­ едноличен търговец;
3. при заличаване на регистрацията на търговеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН:  Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, колеги! В предложения от господин Миков чл. 11 приемаме всички предложения с изключение на т. 3 ­ когато заявлението за регистрация е подадено преди изтичането на шест месеца от издаването на заповед за отказ на регистрация на същото лице. Не виждаме логиката в идеята за отказ на регистрация и 6-месечния срок след това. Отказът на регистрация може да има най-различни хипотези, но най-неприятното е, че след като отпадна презумпцията за мълчаливо съгласие, тоест, предполага се, че действа презумпция за мълчалив отказ, тоест, шест месеца след като не си получил отказ или знак от въпросното министерство, ако си един търговец, да речем, не можеш да подадеш наново молба по смисъла на цялата процедура.
Предлагам да останат 1, 2, 4 и 5 точки от чл. 11, който евентуално ще стане 12-и, без т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН:  Благодаря, господин Дилов.
Заповядайте, господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Все пак бих помолил някои от компетентните институции, които ще прилагат закона, да се изкажат по предложението на господин Дилов, ако имат желание за това, преди да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Думата има господин Дамянов ­ директор на дирекция “Авторско право” в Министерството на културата.
ГЕОРГИ ДАМЯНОВ: Действително, господин Дилов, Вие сте прав, че така предложената точка представлява една доста тежка санкция по отношение на лицето, на което е отказано издаването на регистрация. Предполага се, че за да има отказ, значи лицето е подало например заявление за регистрация с неверни данни, в което има умисъл или някакво друго по-тежко нарушение на изискванията за издаване на заявление. Затова е сложен този срок от шест месеца.
Сега дамите и господа народни представители могат да преценят дали действително шест месеца са дълъг срок.
Този срок би могъл да се премахне или да има наистина една санкция, но в по-кратък период от време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това включва ли мълчаливия отказ?
ГЕОРГИ ДАМЯНОВ: Наистина считаме, че този срок от шест месеца е много дълъг и би могло да се съкрати наполовина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН:  Трябва господин Дилов да направи формално предложение, тъй като вече е направено едно предложение.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, все пак поддържам предложението да отпадне изобщо, защото всички други наказания са достатъчно тежки и са предвидени. Когато има влязло в сила наказателно постановление, когато представляващ заявителя съгласно съдебна регистрация е бил осъден за престъпление и т.н. Тук влизаме в една хипотеза, която законът ни не решава. Отново той се използва, не бих казал, за това да облагодетелства едни държавни чиновници да преценяват, но при положение, че не сме въвели клауза за мълчаливо съгласие, а имаме априори работеща хипотеза за мълчалив отказ, то това означава, че просто администрацията може да откаже шест месеца да се произнесе по какъвто и да е повод и отделно след това си наказан още шест месеца заради  това, че не си получил отказ.
Затова ви предлагам, няма да пострада по никакъв начин, ако просто т. 3 отпадне. Всички други предвидени наказания са достатъчно тежки ­ за неизрядна документация или злонамереност, злоумишленост или някакъв рецидив по отношение на производство или внос, нерегламентиран по смисъла на този закон.
Отново докато го приемем, осъзнайте, че освен че се въвеждаме в някакъв оприятен европейски вид, извинявайте за грубия израз, все пак в по-голямата си степен този закон ще преследва белите търговци. Просто черните изобщо не се вълнуват от това какво ние ще ограничим, те просто са си черни търговци. Ако отидете на пл. “Славейков”, ще видите, че до такава степен изнагляли, че има обложки, на които пише “Хайдук рекърдс” ­ измислили са си и име, от името на което продават. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН:  Благодаря Ви, господин Дилов.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Бих желал да изразя мнението, че действително срокът от шест месеца,  който е такъв и когато има наказателно постановление от  получаването на отказ, тук няма мълчаливо съгласие, тук има ясен, мотивиран документ, е дълъг в т. 3 и имайки предвид и практиката и мнението на Министерството на културата, бих предложил, ако вие се съгласие и не приемете предложението на господин Дилов, срокът да бъде три месеца, но, първо трябва да се прегласува предложението на господин Дилов. Ако то не се приеме, то аз бих предложил от името на комисията срокът да стане три месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН:  Има ли други мнения по тези два члена, както са прочетени? Не виждам.
Господин Дилов, съгласен ли сте за три месеца?
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място):  Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН:  Подлагам на гласуване първо предложението на господин Дилов за цялостно отпадане на т. 3 от новия чл. 12.
Гласували  141 народни представители: за 27, против 98, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте следващото предложение на господин Папаризов ­ санкцията по т. 3 да бъде намалена от шест на три месеца.
Гласували 135 народни представители: за 120, против 7, въздържали се 8.
Предложението на господин Папаризов се приема ­ санкцията по т. 3 се намалява на три месеца.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте новите членове 12 и 13 така, както бяха прочетени.
Гласували 123 народни представители: за 119, против 2, въздържали се 2.
Членове 12 и 13 се приемат.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Господин председател, ще ми разрешите ли да направя едно процедурно предложение? Тъй като очевидно този закон е доста дълъг и ще отнеме доста време, има и втора част на доклада, предлагам да прекъснем работата по т. 2 от дневния ред и да преминем към точки 3 и 4, които биха могли да бъдат приети до края на работния ден, за да има все пак два законопроекта, приети на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря. Точка 3 е настоящият законопроект.
Има процедурно предложение да се прекъсне приемането на този законопроект. Приети са първите 13 члена до страница 15 и да се премине към второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на българските документи за самоличност.
Моля, гласувайте прекъсване на разглеждането на този законопроект.
Гласували 140 народни представители: за 136, против 3, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към:
 ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност” ­ това е докладът на Комисията по правни въпроси относно второто четене на законопроекта, внесен от Евгения Живкова и група народни представители.
Заглавието е: “Закон за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
По § 1 има две предложения ­ на народните представители Четин Казак и Владимир Дончев.
Комисията подкрепя предложенията по принцип и предлага следната редакция:
“§ 1. Създава се чл. 76а:
“Чл. 76а. (1) Не се разрешава напускане на страната, не се издават паспорти и заместващи ги документи, а издадените се отнемат на ненавършили пълнолетие лица, за които са постъпили данни от български или чужд компетентен орган, че по време на пребиваването си в чужбина са били въвлечени или използвани за дейности по чл. 11 от Закона за закрила на детето.
(2) Мерките по ал. 1 са с цел закрила на детето и се прилагат за срок до две години от издаването на заповедта за прилагането й.
(3) По изключение, при доказани здравословни причини или други нетърпящи отлагане случаи мерките по ал. 1 не се прилагат.
(4) Министърът на вътрешните работи, председателят на Държавната агенция за закрила на детето и министърът на външните работи издават съвместна инструкция за прилагането на мерките по ал. 1.”
По § 2 комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за този параграф.
Заедно с това се подкрепя по принцип и предложението на народния представител Четин Казак.
Редакцията е следната:
“§ 2. В чл. 78 се създава ал. 3:
“(3) Мярката по чл. 76а се прилага с мотивирана заповед на министъра на вътрешните работи или на упълномощени от него длъжностни лица след представяне на становище от председателя на Държавната агенция за закрила на детето.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Имате думата по заглавието и по целия текст до заключителните разпоредби.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм удовлетворен от това, че комисията е подкрепила по принцип моите предложения. Смятам, че окончателната редакция, която е възприела комисията, е по-точна и по-ясна и дава повече, по-големи възможности на правоприлагащите органи и специално на министъра на вътрешните работи да налага тази нова мярка, която е една мярка за закрила по смисъла на чл. 11 от Закона за закрила на детето за деца, въвличани в дейности, които нарушават техни основни човешки права в чужбина.
В този случай е добре и така са поставили като проблем нашите европейски партньори ­ да се ограничава възможността тези деца често пъти насилствено, най-вече насилствено против тяхната воля да бъдат извеждани извън страната и да бъдат подлагани на подобно третиране и въвличане в подобен род действия. В тези случаи министърът на вътрешните работи може да наложи заповед да бъде ограничена тяхната възможност да напускат страната, да им бъде отнет паспортът и т.н., като във всички случаи обаче задължително се иска становището на Държавната агенция за закрила на детето, където също постъпва информация за подобни случаи. Има възможност тази агенция да поиска информация от отделите за закрила на детето към общинските дирекции за социално подпомагане, които могат да направят най-добър анализ на социалния статус на тези деца, семейната среда и т.н. и да дадат компетентно становище, на базата на което вече министърът да прецени дали да издаде или не тази заповед.
Мисля, че редакциите са добри и ви призовавам да ги подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Казак.
Заповядайте за изказване, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ):  Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, вчера в комисията възникна дебат по отношение на това, че първоначалният текст предлагаше възможността инициативата за откриването на производството за прилагането на ограничителната мярка да бъде на председателя на Агенцията за закрила на децата. Алтернативният текст, който предложи господин Казак, всъщност превръща тази инициатива в едно становище, което във всички случаи трябва да бъде взето от министъра, но на практика лишава възможността председателят на Агенцията за закрила на детето самостоятелно и по своя инициатива да провокира откриването на такова производство.
Аз взех становище, което искам да мотивирам и пред вас, че е редно ние да предоставим възможността за инициатива за откриване на производство за прилагане на ограничителната мярка, да бъде налице както по отношение на министъра на вътрешните работи, да бъде налице като възможности по отношение на председателя на Агенцията за закрила на детето. Именно защото е специфичен предметът на защита ­ интересите на децата, да не ограничаваме възможността тази инициатива да има и председателят на Агенцията за закрила на детето, защото по същество ние сме създали един специализиран орган, който основно да се грижи за интересите на децата, независимо от това, че всички ние и всички държавни органи трябва да имат такива функции и да бъдат насочени в тази насока.
Защо мотивирам това пред вас? Защото така, както се формулира текстът и както беше подкрепен по принцип от комисията, на практика ние оставяме нещата като инициатива за откриване производство само в рамките на Министерство на вътрешните работи и по искане на министъра на вътрешните работи. По моя преценка е възможно част от документите, които се представят, естествено е, че в процедурата на работата на министерството няма пряко министърът да се занимава, но неговите служители, които не са специалисти в работата с деца, могат за даден случай да не преценят, че трябва да се инициира такова производство. От друга страна, ние сме лишили по отношение на тази възможност да бъде направена за тези данни такива доказателства, които има в агенцията, те не могат и трябва да чакат само инициативата на министъра той да им поиска становището.
Затова предложението, което аз направих в комисията, беше да се запазят правомощията на председателя на агенцията да инициира искане за прилагане на ограничителни мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: В коя алинея, господин Янев?
ЯНИ ЯНЕВ: По § 2, който коментираме ­ чл. 78, ал. 3 ­ по инициатива и въз основа на становище. Тоест да се съчетаят и двете възможности ­ председателят на агенцията да има право да инициира, а когато тази процедура се инициира от министъра на вътрешните работи, да бъде задължително изискването на становище от председателя на агенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Значи “по инициатива или след представяне на становище”.
ЯНИ ЯНЕВ: При това положение ние обхващаме и двата казуса и даваме възможност и на двата органа, които имат функции по отношение закрила интересите на децата, да могат да инициират това производство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Янев.
Има ли други предложения? Не виждам.
Тогава прочитам за гласуване текста, както е поправен от господин Янев.
Алинея 3 на чл. 78 от § 2 да се измени така:
 “(3) Мерките за закрила по чл. 76а се налагат с мотивирана заповед на министъра на вътрешните работи и на упълномощени от него длъжностни лица по инициатива или след представено становище на председателя на Държавната агенция за закрила на детето”.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, тъй като Вие иззехте, макар и сполучливо, моите функции, все пак да уточним предложенията на господин Янев.
Аз не възразявам срещу предложението на господин Янев да се добавят думите “по инициатива”. Това трябва да го гласуваме отделно и ако се приеме, тогава вече да гласуваме редакцията на целия текст, тъй като това е допълнително предложение. Нека да гласуваме “по предложение или след представяне на становище от председателя на Държавната агенция за закрила на детето”. Да гласуваме само този израз, след това ще прочета целия текст, който предлагаме да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте така представения от господин Янев и редактиран от господин Стоилов израз.
Гласували 138 народни представители: за 103, против 8, въздържали се 27.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Сега ще прочета цялата редакция на ал. 3, както следва да се получи от приетото предложение:
“(3) Мярката по чл. 76а се прилага с мотивирана заповед на министъра на вътрешните работи или на упълномощени от него длъжностни лица по предложение или след представяне на становище от председателя на Държавната агенция за закрила на детето”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това ще се гласува заедно с целия текст, тъй като е прието.
Има ли други изказвания по заглавието на закона и по параграфи 1 и 2? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 131, против 4, въздържали се 2.
Тази част от законопроекта е приета.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към “Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието “Заключителни разпоредби” и предложението на вносителя за § 3 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 3. В срок два месеца от обнародването на закона в “Държавен вестник” министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи и председателят на Държавната агенция за закрила на детето издават инструкцията по чл. 76а, ал. 4.”
“§ 4. Законът влиза в сила два месеца след обнародването му в “Държавен вестник”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли коментари по Заключителните разпоредби? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Законът за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност е приет.
Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ.
Заповядайте, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам ви доклад за второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите. Съгласно временните правила, които имаме, докладвам следните текстове:
“Закон за изменение и допълнение на Закона за горите”.
Комисията подкрепя предложението на Радослав Илиевски и група народни представители за редакция на § 1 и той придобива следната редакция:
“§ 1. В Глава четвърта “Ползвания от горите и земите в горския фонд” се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нов Раздел IV с чл. 62а и чл. 62б:
“Раздел IV
Предлагане на пазара на необработен дървен материал с описанието “класифициран по правилата на Европейската икономическа общност
Чл. 62а. (1) Необработен дървен материал може да се предлага на пазара с описанието “класифициран по правилата на Европейската икономическа общност”, когато е класифициран по размери и/или качество и отговаря на критериите за класифициране за съответния клас, определени с правилника за прилагане на закона.
 (2) Класовете за размери и качество на необработения дървен материал се разделят на подкласове съгласно правилника за прилагане на закона.
 (3) В случаите, определени с правилника за прилагане на закона, необработен дървен материал може да се предлага на пазара с описанието “класифициран по правилата на Европейската икономическа общност”, когато освен че отговаря на изискванията на ал. 1, той е обозначен и със знак за класа или подкласа за качество.
 (4) Необработен дървен материал може да бъде предлаган на пазара с описанието “класифициран по правилата на Европейската икономическа общност” и без да е извършена класификация по подкласове.
Чл. 62б. (1) Обозначаването на необработен дървен материал, класифициран според неговото качество, се извършва чрез поставяне върху материала на незаличим знак за класа или подкласа.
 (2) Началникът на Националното управление по горите със заповед утвърждава образци на знаците за класа и подкласа на дървения материал по ал. 1. Заповедта се обнародва в “Държавен вестник”.
 (3) Обозначаването на необработения дървен материал, класифициран според неговото качество, се извършва при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
 (4) Лицата, които предлагат на пазара необработен дървен материал с описанието “класифициран по правилата на Европейската икономическа общност”, за своя сметка и на своя отговорност класифицират и обозначават материала със знак за класа и подкласа за качество.”
2. Досегашните раздели IV и V стават съответно раздели V и VI.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, имате ли коментари по § 1? Не виждам желаещи да коментират.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Тази част е приета.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага следната редакция на § 2:
”§ 2. Създава се чл. 101б:
“Чл. 101б. (1) Който предлага на пазара необработен дървен материал с описанието “класифициран по правилата на Европейската икономическа общност” или с нанесен знак за класа или подкласа за качество в нарушение на разпоредбите на чл. 62а или 62б, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.
  (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 400 до 1500 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля за коментар. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 2.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Направено е предложение от Радослав Илиевски и група народни представители за  създаване на § 2а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 2а, който става § 3 със следното съдържание:
“§ 3. В чл. 111б след числото “101а” се поставя запетая и се добавя “101б”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли някой да каже нещо? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага да бъде подкрепен последния § 3, който съответно да стане § 4 ­ също редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте края на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Законът за изменение и допълнение на Закона за горите е приет.
Благодаря на господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Благодаря, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Две съобщения за парламентарен контрол за 19 август 2005 г. ­ петък:
Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова ще отговаря на актуален въпрос от народния представител Минчо Христов.
Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски ще отговори на два актуални въпроса от народния представител Стела Банкова.
Желая ви приятна почивка.
Утре заседанието е от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
(Закрито в 13,45 ч.)
Председател:     
Георги Пирински
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи
Петър Берон
                                                                                            
Секретари:    
Райна Йовчева
Светослав Спасов