Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Митхат Метин и Станчо Тодоров
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Добро утро, уважаеми народни представители!
В залата присъстват 193 народни представители. Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание, 19 април 2006 г.
Предлагам на вашето внимание проекта за дневен ред:
1. Проект за решение във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание за 2006 г.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносители: Иван Иванов и Министерският съвет.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки – продължение.
4. Ново обсъждане на Закона за търговския регистър, приет от Народното събрание на 24.03.2006 г. и върнат с Указ № 100 на президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
6. Гласуване на проекта за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България – днес в 15,30 ч.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето.
10. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
11. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
12. Първо четене на законопроекта за устройството на Българското Черноморско крайбрежие.
13. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
14. Първо четене на законопроекта за фуражите.
Моля, гласувайте този проект за програма за работа на Народното събрание през тази седмица.
Гласували 164 народни представители: за 149, против 14, въздържал се 1.
Програмата е приета.
Преминаваме към постъпилите предложения на основание чл. 40, ал. 3.
Постъпило е предложение за включване в дневния ред на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова – проект за решение за поемане от бюджетния излишък за 2005 г. на таксите, свързани с пререгистрацията на автомобилите, собственост на лица с физически увреждания (инвалиди), пенсионери и социално слаби български граждани.
Заповядайте, госпожо Банкова, в рамките на две минути да изложите Вашите аргументи за включването на този проект за решение в дневния ред.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на вашето внимание предлагам проект за решение за поемане от бюджетния излишък за 2005 г. на таксите, свързани с пререгистрацията на моторните превозни средства - собственост на лица с физически увреждания, пенсионери и социално слаби български граждани.
Мотивите за нашето проекторешение са следните:
Първо, съгласно чл. 60 от Конституцията на Република България гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон съобразно техните доходи. Пререгистрацията на автомобилите е свързана със заплащане на такса около 60 лева. Тази пререгистрация е регламентирана с Наредба № 1-45 на МВР от 2000 г. По същество обаче това е грубо нарушение на Конституцията на Република България, доколкото пререгистрацията се извършва въз основа на наредба, а не на закон.
Второ, няколкостотин хиляди автомобила със стари регистрационни номера подлежат на пререгистрация. Огромната част от техните собственици са социално слаби, инвалиди и пенсионери. Мисля, уважаеми колеги, че е несправедливо и антисоциално тези хора да бъдат подлагани на допълнителна и непосилна финансова тежест. Много от тях имат месечни доходи близки до сумата, която се заплаща за пререгистрацията на автомобилите, което ги поставя в тежка финансова ситуация. Това – отново подчертавам – е грубо нарушение на чл. 60 от Конституцията на Република България, който постановява гражданите да плащат данъци и такси съобразно техните доходи и имущество.
Уважаеми колеги, обръщам се към вас: по-голямата част от тези хора имат пенсии около 60-70 лева. Тази такса, която ние искаме да им наложим, е непосилна за тях. Преди известно време пленарната зала отхвърли отмяната на пререгистрацията. Сега моля да се направи един хуманен жест към тези граждани и да гласуваме проекторешението, което предлагаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо Банкова.
Подлагам на гласуване проекта за решение, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 35, против 62, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, позволете ми да ви информирам за постъпилите законопроекти и проекторешения от 14 до 18 април 2006 г.
Проект за Решение за постановяване на мораториум върху застрояването и промяна същността и функциите на междублоковите пространства, зелените площи и парковете на територията на Столичната голяма община. Вносител – Владимир Кузов.
Законопроект за данък върху добавената стойност. Вносител - Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител - Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител – Владимир Кузов.
Законопроект за етичните норми в работата на народния представител. Вносител – Димитър Абаджиев.
Проект за Решение за налагане на мораториум върху застрояването на съществуващите зелени площи, парковете, междублоковите пространства на жилищните комплекси, върху детски и спортни площадки, намиращи се в областните градове и градовете с население над 50 000 жители. Вносители – Минчо Христов и Стела Банкова.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване. Вносители – Иван Николов Гризанов и група народни представители.
Уважаеми народни представители, преминаваме към първа точка от приетата програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЕЛИКДЕНСКАТА ВАКАНЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 2006 Г.
Откривам дискусията по този проект за решение.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Уважаеми колеги народни представители, Ахмед Доган отмени Великден. (Шум в блока на ДПС.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ти така няма да свършиш работата!
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Вносител е Георги Пирински, но явно по време на мандата на Ахмед Доган и ДПС се прави това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Абаджиев, много Ви моля, нека да говорим по същество!
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Да, мандатоносител е Ахмед Доган.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Не те е срам!
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Направеното предложение, господа, има ли нещо общо с Великден?! Великден е на 23 април. Затова не наричайте тази ваканция “Великденска”, а я наречете “Първомайска”. От жанвиденово време не се е случвало да не се уважи Великден, да не се уважи Разпети петък и да се правят някакви други интерпретации.
Нас не ни интересуват тези дни, които вие сте записали като ваканция. Интересува ни да има поне някакво уважение към празника Великден. Затова правим предложение по проекта за решение: Великденската ваканция на Народното събрание, за да има нещо общо с Великден, за 2006 г. е на 21 април и от 29 април до 8 май 2006 г. включително, ако искате да останат тези други дни.
Вярно е, че 21 април, Разпети петък, е работен ден. Затова ние ще направим предложение и в Кодекса на труда оттук нататък този ден да не се счита за работен за цяла България.
ДАУТ ОСМАН (ДПС, от място): Защо не го направихте досега?!
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Но сега това уважение отново трябва да се прояви от Народното събрание – ако е необходимо, да се отработи този ден от Народното събрание, но на Разпети петък да се покаже това уважение, ако сме запазили някакво достойнство като Народното събрание на Република България.
Моля, господин председател, това наше предложение да се подложи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Бихте ли ми дали текста? Благодаря.
Има думата господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като се присъединявам към предложението, направено от господин Абаджиев за Разпети петък, моето предложение е ваканцията да не бъде от 29 април до 8 май, а от 28 април до 7 май, като мотивът за това е, че ние работим и ще работим заради това, че до 27 април се признава свършената работа. Затова моето предложение е ваканцията да бъде от 28 април до 7 май.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Нямаше да се изказвам, ако въпросът не беше поставен по един крайно спекулантски начин от ДСБ. Става въпрос за това, а и на ДСБ е много ясно, че това, което свърши Народното събрание до 28 април, ще може да бъде отчетено в доклада за напредъка. Всякакви религиозни, етнически и верски съображения нямат никакво значение!
Уважаеми господа от ДСБ, като плачете толкова за Разпети петък, защо толкова години не го направихте почивен ден за цялата страна?! Защо не го направихте?! В петък работят всички български граждани.
РЕПЛИКА: Точно така!
МИХАИЛ МИКОВ: След като имахме определени разговори и постигнато съгласие на Председателския съвет, защо по този спекулантски начин поставяте въпроса в пленарната зала и се опитвате от нещо, което няма кой знае какво политическо значение, да правите политическа спекула?! Защото това е перманентният Ви стил, господин Абаджиев! И защото всеки въпрос на парламента го прекарвате през призмата на собственото ви желание за напрежение, за противопоставяне и за някакви измислени войни от нещо, което не представлява кой знае какъв парламентарен и политически въпрос! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Първо, господин Миков, Вие излъгахте за това, че има някакво споразумение за Разпети Петък. На Председателския съвет ние изразихме нашето възражение и ви го казахме много ясно. Срамно е да твърдите, че няма никакви религиозни съображения. Има религиозни съображения, защото на този ден е разпънат Иисус Христос, ако Вие не знаете. Предполагам, че знаете! Има религиозни съображения.
Що се отнася до това, че се отчита какво правите, по-добре нищо недейте да правите и недейте да изтъквате като аргумент за ваканцията именно 27 април, заради Европейския съюз.
Отново повтарям, по време именно на мнозинството на ОДС 1997 г. започна това уважение. Ние ще направим предложение в Кодекса на труда. Нека да продължим това уважение. Затова правим предложението да не се работи на Разпети Петък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за дуплика в рамките на 3 минути.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Стана ясно, че някой прави нещо за европейската интеграция и това не е ДСБ. (Реплики от ДСБ.)
Да, ние ще правим и ще свършим тази работа. Вие казахте „правите”, а не „правим”, господин Абаджиев.
За нас е ясно. Хубаво е, че с това изказване стана ясна за всички български граждани вашата позиция по отношение на това кой в българския парламент какво прави за европейската интеграция. (Шум и реплики в ДСБ.) Много хубаво, че го казахте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Аз имам чувството, че започна да става Източен въпрос нещо, което е толкова безспорно и толкова обикновено, толкова банално. Просто рутинно можем да решим този въпрос.
Вчера тук стана зверилник, ама то беше по повод на други бури и страсти, а в момента просто няма основание да е така.
Аз моля да понижим градуса на напрежението, да успокоим тона и да решим този въпрос така, както мисля, че е съвсем логично, че трябва да го решим. Тук няма нищо политическо. Тук няма нищо, което да извлечем като дивидент за политическата си сила или изобщо. Затова на Председателския съвет въпросът мина тихо, мирно, спокойно, с усмивка и аз мислех, че тук, в залата този тон ще се пренесе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не се пренася, това е лошото.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Има нещо религиозно. Разбира се, че има и е много ясно защо е така. Да ви напомня, че в други години този въпрос е решаван елементарно. Не е бил повдиган, защото денят Петък е минавал като първи ден на Великденската ваканция. Това, че в страната се работи, е така, но не е редно. Ние трябва да помислим как този ден да не се работи в страната. Нищо не пречи да дадем тон в тази връзка и да решим въпроса да не работим в Петък. За това има много начини. Някои от тези начини бяха подсказани на Председателския съвет. Госпожа Екатерина Михайлова даде един вариант за това. Бяха направени и други предложения това да стане така. Въпросът е по същество, по принцип да имаме волята да го направим. А как ще го направим, просто можем да го решим по един много лесен начин. Има поне десет начина и варианта да го решим.
Що се касае за това, че трябва да се върши работа, разбира се, че трябва да се върши работа – тези закони, които са нужни за приемането ни в Европейския съюз, трябва да минат, трябва да се приемат и трябва да ги отчетем за доклада. Няма спор по този въпрос, но денят Петък в тази връзка няма да е фатален, ако го пропуснем. Защото този ден ще го отработим и ще го наваксаме.
Ето защо предлагам, първо, тук да си изясним и да си кажем, да имаме единството, че денят Петък да бъде почивен ден, както е нормално – Разпети Петък е. Дори с перспективата да кажем и да заложим в съответните актове оттук нататък денят Петък да стане неработен за цялата страна, както е редно в една християнска държава. Защото така е редно.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Държавата е светска.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Как ще го направим по-нататък това нещо, по какъв ред - тук има поне няколко предложения, но аз предлагам да възприемем направеното предложение - то за мен е най-лесното – на госпожа Екатерина Михайлова, което тя направи на Председателския съвет и да излезем от тази ситуация - да не се джанкаме като деца, да не ставаме смешни и да не създаваме напрежение поне по такива въпроси, по които това е излишно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики?
Първа реплика, заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колега Шопов! България по Конституция е светска държава!
РЕПЛИКА ОТ КА: Кой казва, че не е?
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Това е абсолютно точно.
Първо, аз държа да кажа, че в православния календар Великденските празници така или иначе са от събота до вторник включително. Това са де факто дните и по календара. Не смятам, че след като ние всички претендираме, че сме равни в тази държава, всички български граждани ще работят на 21-ви, а ние да си извоюваме една собствена привилегия, ами да го направим – аз съм „за” и ще гласувам “за” промяната в Кодекса на труда - Разпети Петък да стане почивен ден. Не виждам защо сега точно, когато на всички ни е ясно, че всеки един ден е важен във връзка с приемането ни в Европейския съюз, да правим капитален въпрос от това и да си извоюваме някаква привилегия ние, народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други реплики?
Господин Шопов, желаете ли дуплика?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Миков, обръщам се към Вас, защото вече не мога да разбера тази ваша партия – ту бяхте атеисти, ту станахте много религиозни след 10 ноември и се изпокапахте със свещи, в църквите не можеше да се вреди човек от вас! Бяхте за Съветския съюз и Варшавския договор, сега се затичахте за Европейския съюз и за НАТО – човек не може да ви спре! Загубихме си дни и седмици с какви ли не глупости да ни занимавате в парламента, включително и с последния дебат по декларацията, която се прие.
РЕПЛИКА: По същество!
ИВАН СОТИРОВ: Да, по същество говоря. Тук трябваше да слушаме с часове вътрешният министър да ни обяснява кой с какви гащи и с какъв GSМ бил на пътнотранспортното произшествие и накрая се оказа, че тук, в парламента сме осъдили не този, който трябва.
Толкова за Разпети Петък ли ви е проблемът?! По времето на Виденов преди десет години тук на Разпети Петък висяхме по нощите да гласуваме. Винаги се активирате много точно на религиозните празници. Предлагам ви да не издребняваме и да почетем този празник, защото сме християни и трябва да си уважаваме християнските празници. Все пак отиваме в християнска Европа, а не отиваме в Анадола и трябва да се съобразяваме и почитаме и празниците, за да ни приемат в Европейския съюз. Защото днес ще честваме 1 май, а утре Рамадан Байрам – натам отиват нещата, господин Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Сотиров, моля да не се обижда на географски области, нали? (Смях и оживление.)
ИВАН СОТИРОВ: Това не е обидно, това е въпрос на геополитическа ориентация, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате ли още нещо да кажете?
ИВАН СОТИРОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Следващият, който иска думата, е народният представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Уважаеми колеги, не ви ли е срам, станахме отново за смях на целия народ! Каква Великденска ваканция, за какво става въпрос?! Двадесет и четвърти април е вторият ден на Великден. Ако вие не работите по регионите си, това е работният ден, в който ние трябва да почиваме.
Ние от понеделник, така или иначе, господин Миков, ще бъдем в Европейския парламент и ще работим. За нас това няма никакво значение. Господин Миков, предложението за ваканция на Председателския съвет бе от 29 април т.г., събота, до 8 май т.г., понеделник включително. Аз лично не виждам какво общо има, освен 1 май. Ние трябва да почиваме така, както почиват всички български граждани в другия период.
РЕПЛИКА: По правилник.
МАРИЯ КАПОН: Моето предложение е: 24 април да бъде неработен ден – вторият ден на Великден.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): А иначе ваканция да няма ли?
МАРИЯ КАПОН: Разбира се, без ваканция, и празниците, които са дадени за Гергьовден от правителството за всички български граждани, да бъдат спазени. Какво значи ваканция от събота и неделя? Ако някои от вас вземат командировъчни за събота и неделя – да го кажат, и заради това да искат да бъдат във ваканция. Моля ви, нека да не ставаме за смях отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Капон, моля Ви, дайте ми писмено Вашето предложение по дати.
Преминаваме към гласуване на направените предложения по проекта за решение.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Абаджиев, което гласи:
“Великденската ваканция на Народното събрание за 2006 г. е на 21 април и от 29 април до 8 май 2006 г. включително.”
Гласували 200 народни представители: за 174, против 14, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване проекта за решение, допълнен и изменен с приетата поправка на господин Абаджиев.
Гласували 190 народни представители: за 173, против 12, въздържали се 5.
Решението е прието.
Уважаеми народни представители, Народното събрание няма да работи на Разпети петък – 21 април 2006 г., и ваканцията ще бъде от 29 април до 8 май 2006 г. включително.
Преминаваме към точка втора:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Има два законопроекта. Единият е с вносител Иван Николаев Иванов, а другият – Министерският съвет.
Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение – във връзка с обсъжданите законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда, в залата да присъстват заместник-министърът на труда и социалната политика Димитър Димитров и Емил Мирославов – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 108 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Моля поканените отговорни лица от Министерството на труда и социалната политика да заповядат в пленарната зала.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
за първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-23, внесен от Иван Николаев Иванов на 17 февруари 2006 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 8 март 2006 г., разгледа и обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от народния представител Иван Николаев Иванов.
В заседанието участваха госпожа Симеонова – главен експерт от Министерството на труда и социалната политика, господин Чавдар Христов – изпълнителен секретар в КНСБ.
Законопроектът беше представен от господин Иванов, негов вносител. В мотивите си той посочи три основни пункта. Според тях законопроектът е необходим, за да се установи наличието на критерии по чл. 34, които да се определят с отделен закон. Основание за това дава § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, който гласи: “Организациите, които имат за цел извършването на политическа, синдикална или дейност, присъща на вероизповедание, се уреждат с отделен закон”. В правното пространство наистина е създаден отделен Закон за политическите партии, Закон за вероизповеданията и това, което остава да се направи, е отделен закон за синдикатите или синдикалната дейност, с което всъщност ще бъде изпълнено съдържанието на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
На следващо място вносителят като мотив посочи съществуващата практика на провеждане на синдикални избори в много европейски страни, включително и такива от Европейския съюз. Провеждането на такъв тип избори води до установяване на по-голяма представителност и престижност на синдикалните организации и по-голямо доверие на работещите, които имат право да участват в избора към основните синдикални организации.
Последното, което посочи народният представител, е, че законопроектът ще даде възможност на всяка синдикална организация, независимо дали е страна или не по колективния трудов договор да има право да предявява иск в съда за обявяване на недействителност на колективния трудов договор или негови клаузи, ако противоречат на закона или го заобикалят.
В хода на обсъжданията бяха представени становищата по предложения законопроект от Министерството на труда и социалната политика, КНСБ, Българската стопанска камара и Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Представителите на Министерството на труда и социалната политика защитиха схващането, че критериите за представителност на организациите на работниците и служителите са определени в действащия чл. 34 от Кодекса на труда. За да бъде една организация на работниците и служителите призната за представителна, тя трябва да има определен числен състав, определен брой низови организации, изградена организационна структура и да има качеството на юридическо лице. В законопроекта обаче не се предлага отмяната на чл. 34 от Кодекса на труда. Нещо повече, критериите по чл. 34 се посочват и в предложеното изречение второ на чл. 36, ал. 1 от Кодекса на труда. Колкото до европейската практика да се провеждат синдикални избори, експертите посочиха, че това е така, но с тях не се проверява наличието на “количествени критерии”, каквито са тези по чл. 34, ал. 1-3 от Кодекса на труда, а по съвсем друг начин се отчита синдикалното влияние. Ето защо запазването на критериите по чл. 34 от Кодекса на труда и въвеждането на синдикални избори са две взаимноизключващи се хипотези.
Според представителите на синдикалните организации, в нашето законодателство липсва практика за “провеждане на синдикални избори” за установяване на такъв вид представителство. Да се заменя досега съществуващата система с друга, абсолютно непозната за нашите условия, е нерационално и непрактично. Ако все пак законово се регламентират тези синдикални избори, открит остава въпросът за чия сметка ще бъде тяхното финансиране. По отношение на направеното предложение за предявяване на иск за обявяването на колективен трудов договор за недействителен от съда, то и сегашната законова уредба дава право на всеки един отделен работник или служител на такъв иск. По-удачното решение в тази сложна материя би било да не се правят промени на “парче”, а да се предложат комплексни законодателни мерки.
Според представителите на работническите организации основният недостатък на сега действащите критерии за установяване на представителност, които засягат и синдикалните и работодателските организации е техния количествен характер и отсъствието на по-важния признак – участието в регулирането на индустриалните отношения между работодателите и работниците и служителите. А ако законово се регламентира провеждането на такъв тип избори, каквито вносителите предлагат за синдикатите, то те трябва да се отнасят и към работодателските организации. Освен това, според работодателите, предлаганата нова алинея на чл. 36 противоречи на Конвенция 87 на Международната организация на труда, ратифицирана от България и обнародвана, която гарантира свободата на сдружаване. Очевидно една нововъзникнала синдикална организация, дори да отговаря на останалите критерии, не би могла да стане член на Международната синдикална организация още с възникването си.
По време на дискусията народните представители поставиха въпроси, свързани с целесъобразността на предложените промени в Кодекса на труда. Те изразиха становища, че ако предложеният законопроект има за цел да създаде ново качество на синдикалния плурализъм, то и със сегашните разпоредби на Кодекса на труда се дава такава възможност. Колкото до това дали е уместно да се правят аналогии между партийните и синдикалните организации, между партийните и синдикалните избори, народните представители изразиха сериозни резерви. Още повече, че в България отдавна е избран друг модел за участие на синдикалните организации в обществения живот на страната и едва ли се налага да се налагат европейски практики, които нито се познават у нас, нито имат своите привърженици.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: “за” – 1 глас, “против” – 2, “въздържали се” – 11, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Иван Иванов.”
“ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 12 април 2006 г. за първо четене
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 17 април 2006 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха госпожа Емилия Масларова, министър на труда и социалната политика, господин Дикран Тебеян, заместник-председател на Българската стопанска камара, господин Чавдар Христов – изпълнителен секретар на КНСБ, Иван Бойков от Асоциацията на индустриалния капитал в България, директори на дирекции от Министерството на труда и социалната политика, експерти и др.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда с мотивите към него беше представен от госпожа Емилия Масларова и от господин Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика. Предложените промени са в изпълнение на препоръките в областта на трудовото право, дадени в Цялостния мониторингов доклад от 2005 г. на Европейската комисия във връзка с подписания на 25 април 2005 г. Договор за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Със законопроекта се завършва транспонирането на директивите на Европейската общност в областта на трудовото законодателство. Прецизират се и се отстраняват някои неточности по отношение на масовите уволнения, прехвърлянето на предприятия, непълното работно време, срочните трудови правоотношения, работното време, закрилата на младите хора по време на работа и др.
В съответствие с Директива 98/59/ЕО относно колективните уволнения се усъвършенстват редът и начинът за информиране и консултиране, когато работодателят предвижда да извърши масово уволнение. При неизпълнение на това задължение от страна на работодателя е регламентирана възможността представителите на синдикалните организации и на работниците и служителите да сигнализират Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” и нейните органи за неспазване на трудовото законодателство.
Съобразно Директива 2001/23 на Европейската общност са предложени промени относно сближаване законодателствата на страните-членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или част от тях. Разширява се обхватът на случаите, когато трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява. Въведени са понятията “работодател-прехвърлител” и “работодател-приобретател”, които преди извършване на промяната се задължават да информират и проведат своевременни консултации с представителите на синдикалните организации и на работниците и служителите за постигане на споразумение.
В изпълнение на разпоредбите на Директива 91/533 за задължението на работодателя да информира работниците и служителите за условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение, е въведено при всяко изменение задължение за работодателя да предоставя на работника или служителя необходимата писмена информация.
Съгласно Директива 97/81 относно Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и работодателите в Европа и Европейския център за предприятията с държавно и общинско участие в Европейската конфедерация на профсъюзите е регламентирано правното третиране на работниците и служителите на непълно и пълно работно време.
В изпълнение на изискванията на Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено със Съюза на конфедерациите на индустриалците и работодателите в Европа, Европейския център за предприятията с държавно и общинско участие и Европейската конфедерация на профсъюзите се предвижда работниците и служителите на срочен трудов договор да ползват същите права и да имат същите задължения, каквито имат работниците и служителите на безсрочен трудов договор.
Съгласно Директива 94/33 за закрила на младите хора при работа със законопроекта се предлага в продължителността на дневното и седмичното работно време на лицата, ненавършили 18 години, да се включва и времето на обучение за професионална квалификация, когато то се осъществява в процеса на работата.
В изпълнение на разпоредбите на Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време е установена неговата максимална продължителност. По трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение се предлага то да не може да бъде повече от 40 часа седмично за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители и 48 часа седмично за другите работници и служители, освен при изричното им писмено съгласие и при спазване на непрекъснатата минимална междудневна и междуседмична почивка и условията за полагане на допълнителен труд при същия или друг работодател.
В съответствие с разпоредбите на Директива 2002/14 за създаване на обща рамка за информация и консултация на работниците и служителите в Европейската общност са установени задължения за работодателите за провеждане на процедури по информация и консултация и сроковете за провеждането им, редът и начинът на определяне на представители на работниците и служителите за провеждане на тези процедури и правата и задълженията им.
Предвидена е и защита при уволнение на избраните представители на работниците и служителите, като се предлага в случаите, определени в чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда те да бъдат уволнявани само след съгласие на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”. Предлага се промяна в размерите на глобите и имуществените санкции на работодателите при нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство.
Предлагат се изменения в Закона за насърчаване на заетостта, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Те са свързани и в съответствие с разпоредбите на Директива 98/59 за сближаване на законодателствата на страните членки относно колективните уволнения, Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време и Директива 2002/74 относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със защитата на работниците и служителите в случаи на неплатежоспособност на техния работодател.
В рамките на проведеното обсъждане беше подчертано, че законопроектът е дейност на работна група с трипартитно представителство и е разгледан и одобрен от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Народните представители приеха общото мнение, че с приемането на предложените промени ще се отстранят съществуващите недостатъци в трудовото законодателство. Завишените права и задължения и на работодателите, и на работниците и служителите са своеобразна гаранция за привеждане на европейските стандарти в българските индустриални отношения.
След проведено гласуване с резултати: “за” – 12 гласа, “против” и “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет на 12 април 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Има думата господин Спасов да представи становището на комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще ви представя
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 12 април 2006 г.
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 12 април 2006 г. на свое заседание, проведено на 18 април 2006 г. Законопроектът беше представен от министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
С представения за обсъждане законопроект се довежда докрай транспонирането на директивите на Европейската общност в областта на трудовото законодателство – Директива 98/59/ЕО за сближаване на законодателствата на страните членки относно колективните уволнения, Директива 2001/23/ЕО относно сближаване законодателствата на страните членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности, Директива 91/533/ЕИО за задължението на работодателя да информира работниците и служителите за условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение, Директива 97/81/ЕО относно Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, Директива 1999/70/ЕО относно Рамковото споразумение за срочната работа, Директива 94/33/ЕО за закрила на младите хора при работа и Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време. Със законопроекта се отстраняват допуснати неточности при отразяване на разпоредбите на директивите по отношение на закрилата на младите хора по време на работа, непълното работно време, полагането на труд по срочно трудово правоотношение, масовите уволнения, прехвърлянето на предприятие. С предложените изменения се разширяват правата на работниците и служителите да бъдат консултирани и информирани – при предстоящи масови уволнения, при прехвърляне на предприятие, при изменение на трудовото правоотношение. С § 7 и § 18 от проекта се създават норми, които предвиждат равнопоставеност на работниците и служителите, независимо от основанието за възникване на трудовото им правоотношение. С параграфи 26, 27 и 28 се предлагат изменения в Глава петнадесета, Раздел I “Специална закрила на непълнолетните”, а именно – в продължителността на дневното и седмичното работно време на лицата, ненавършили 18 години, да се включва и времето за обучение и професионална квалификация, когато то се извършва в процеса на работа, въвежда се максимална продължително от 40 часа седмично на работното време по основно и допълнително правоотношение за тази категория работници или служители, както и задължение на работодателя да извърши предварителна оценка на риска на работното място на такива лица.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 12 април 2006 г.
Становището на комисията е прието с единодушие.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Има становище на Комисията по европейска интеграция.
Госпожа Мария Ангелиева има думата да го представи. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-22,  внесен от Министерския съвет на 12 април 2006 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 17 април 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет.
От страна на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика. На заседанието присъстваха господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване”, госпожа Стефанка Симеонова и господин Веселин Илков – експерти в Министерството на труда и социалната политика.
Целта на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда е хармонизиране на българското трудово законодателство с постиженията на правото на европейската общност, като се отстранят непълнотите при транспониране на директивите относно масовите уволнения, прехвърлянето на предприятия, непълното работно време, срочните трудови договори, работното време и закрила на младите хора по време на работа.
Регулираната материя попада в обхвата на Глава тринадесета “Социална политика и заетост” от преговорите за присъединяване. С Преговорната позиция и с допълнителната информация към позицията България се задължава да транспонира българското законодателство с директивите от сектор “Трудово право” и да ги прилага към датата на присъединяването си към Европейския съюз. В Цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия за България за 2005 г. е констатирано, че “остава да бъде транспонирана Директивата за предоставяне на информация и консултиране” и “привеждането в съответствие следва да бъде доведено докрай, като бъдат отстранени някои слабости във връзка с редица директиви, като тези относно масовите уволнения, прехвърлянето на предприятия, непълното работно време, срочните трудови правоотношения, работното време и защита на младежите по време на работа”.
В изпълнение на отправените препоръки на Европейската комисия в Мониторинговия доклад и в съответствие с Директива 98/59 за сближаване на законодателствата на страните членки относно колективните уволнения със Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда се усъвършенства редът и начинът за предоставяне на информация и провеждане на консултации в случаите, когато работодателят предвижда масови уволнения.
Съобразно Директива 2001/23 относно сближаване на законодателствата на страните членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия и стопански дейности, законопроектът предвижда представителите на синдикалните организации на работниците и служителите да бъдат информирани за последиците от прехвърлянето. Предложените изменения въвеждат и задължения на работодателя да предоставя писмена информация относно всяко изменение на трудовото правоотношение на работника или служителя в съответствие с Директива 91/533.
Законопроектът предвижда и разпоредби за равно третиране на работниците на непълно и пълно работно време, с което се транспонира Директива 97/81 относно Рамковото споразумение за работа при непълно работно време. Равно третиране се въвежда и по отношение на работещите по срочен и безсрочен трудов договор в изпълнение на изискванията на Директива 99/70 относно Рамковото споразумение за срочна работа.
С оглед транспониране на разпоредбите на Директива 94/33 за закрила на младите хора при работа, със законопроекта се предлага в продължителността на работното време на лица, ненавършили 18 години, да се включи времето за обучение за професионална квалификация, като то се осъществява в процеса на работа.
Предложените изменения в законопроекта въвеждат разпоредби, транспониращи Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време и Директива 2002/14 за създаване на обща рамка за информация и консултация на работниците и служителите в Европейската общност.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда се предлагат и съответните изменения в Закона за насърчаване на заетостта, Закона за здравословните и безопасни условия на труд и Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя в съответствие с разпоредбите на Директива 98/59 и Директива 2202/74.
С оглед въвеждането на изискванията на европейското законодателство по конкретните текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки и препоръки:
1. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 на Директива 2001/23 относно сближаване на законодателствата на страните членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия и стопански дейности предвижда задължения на работодателя-прехвърлител, да информира работодателя-приобретател, за правата и задълженията, които се прехвърлят. Разпоредбата на чл. 130б от законопроекта не предвижда такова изрично задължение за информиране и следва да бъде добавено с оглед постигането на съответствие с общностната разпоредба.
2. Във връзка с въвеждането на Директива 94/33 за закрила на младите хора при работа законопроектът не предвижда като задължение на работодателя провеждането на предварителна преценка – преди младите хора да са започнали работа, на рисковете, на които ще бъдат изложени във връзка с тяхната работа. С оглед постигането на съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от директивата, би било удачно да се предвиди задължението за предварителна преценка в рамките на разпоредбата на чл. 287, ал. 1 от Кодекса на труда.
3. Разпоредбите на чл. 6, ал. 4 и чл. 7, ал. 1 на Директива 94/33 предвиждат въвеждането на мерки, свързани с планирането, прилагането и контрола на здравословните и безопасни условия на труд по отношение на младите хора. С цел транспониране на директивата може да се препоръча изрично разписване на такива мерки в Закона за здравословните и безопасни условия на труд.
4. Във връзка с въвеждането на Директива 2002/14 за създаване на правна рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност, следва да бъде отбелязано, че изискванията на чл. 4, ал. 2, буква “с” от директивата, съгласно което работодателят е длъжен да предостави информация на представителите на работниците и служителите относно решенията, които биха могли да доведат до съществени промени в договорните взаимоотношения на предприятието, следва да бъдат въведени в разпоредбата на чл. 130в, ал. 1, т. 3.
Въз основа на направения анализ се налага заключението, че Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда съответства на acquis communautaire, като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при разглеждане на законопроекта между първо и второ гласуване.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие – 10 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 12 април 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имат думата вносителите.
Има думата заместник-министър Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз няма да аргументирам подробно Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който е представен на вашето внимание от Министерския съвет.
Искам да кажа само няколко допълнителни думи, тъй като подробно в становищата на трите комисии бяха аргументирани основните моменти в този законопроект, който е насочен към информиране и консултиране на работници и служители при транспониране на някои директиви, отнасящи се до масови уволнения, работно време, трудови договори и редица проблеми – елемент на синхронизиране.
Основните бележки бяха посочени в Мониторинговия доклад на Европейската комисия, основно този вариант на законопроекта беше ясно очертан и конкретизиран и при последните технически консултации на Подкомитет 7, проведени през м. март. Основното е, че тези текстове бяха работени много внимателно и продължително, в синхрон със социалните партньори. Неслучайно този законопроект, който е предоставен на вашето внимание, мина без особени забележки при обсъждането в Националния съвет за насърчаване на заетостта и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. По този начин той бе подкрепен без почти никакви гласове “против” или “въздържали се” в основните комисии на Народното събрание, където бе разпределен.
Както казах, този законопроект е насочен към синхронизация на проблемите по масовите уволнения, фалити, прехвърляния на предприятия, основно е насочен към информиране и консултиране на работници и служители. В унисон е с последните изисквания и транспониране на нашето трудово законодателство.
Приканвам ви да подкрепите на първо четене законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин заместник-министър.
Има думата вносителят на другия законопроект господин Иван Николаев Иванов да представи своя законопроект. Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Моят законопроект не е с такъв голям обхват, както е законопроектът, внесен от Министерския съвет.
От друга страна, председателят на комисията в становището твърде подробно представи позицията, която заех, и мотивите, които са ме водили, за да направя тези предложения.
Ще си позволя да кажа основното.
Моите предложения засягат две глави от Кодекса на труда: Глава трета, която разглежда синдикалните организации и Глава четвърта, която разглежда колективните трудови договори.
По Глава трета вниманието е насочено всъщност към § 1 от моя законопроект. Той касае чл. 36 от Кодекса на труда. Предложенията ми са основно две и са свързани със статута на представителните синдикални организации.
Първото предложение всъщност цели редът за установяване наличието на критерии за представителност на една синдикална организация да бъде определен със закон.
Доктор Адемов каза моето основание за това. В Комисията по труда и социалната политика това беше разисквано. Самото наименование на законопроекта не е уточнено, но в същото време аз се позовах на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Извън целия спектър на юридическите лица с нестопанска цел, бих казал три общности от такива лица с нестопанска цел са изведени в § 2 на Преходните и заключителните разпоредби, където изрично е записано, че организациите, които имат за цел извършването на политическа дейност, синдикална дейност и дейност, присъща на вероизповеданията, се уреждат с отделен закон.
В това отношение Народното събрание като законодателен орган е изпълнило своите ангажименти по две от тези три общности от организации. Имаме Закон за политическите партии, имаме Закон за вероизповеданията. Всъщност, те представляват законовата база, върху която функционират и политическите партии, и различните вероизповедания и деноминации в страната.
Това, което Народното събрание не е извършило и това вече е шеста година след приемането на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, е Закон за синдикатите или може би Закон за синдикалните организации. Считам, че Народното събрание е органът, който при приемането на такъв закон трябва да разпише и какъв е редът за установяване наличието на критерии за представителност на синдикалните организации.
На второ място, смятам, че представителността на синдикалните организации трябва да бъде установена със синдикални избори. Те са не само практика в по-голямата част от страните на Европейския съюз, но практика и в друга голяма част от развитите страни по света, страни, в които трудовото законодателство много често се явява водещо по отношение на развитието на това законодателство в света в международен аспект.
Не мога да приема аргумента, че синдикалните избори като такива, които никога не са провеждани, ще изискват голямо усилие и голямо финансиране. До 1989 г. в България нямаше и демократични парламентарни избори, но се проведоха и станаха традиция. Защото това е един от елементите на демократизация на българското общество.
Смятам, че и в областта на синдикалните организации и тяхното представителство синдикалните избори ще дадат един ясен отговор на българското общество за влиянието на всяка една от синдикалните организации.
Що се отнася до това, че по този начин не се спазват количествените критерии, които са разписани, първо, ние трябва да имаме предвид, че веднъж разписани, количествените критерии могат да бъдат променени по определен начин, във връзка с промените на собствеността, демографските проблеми в страната и редица други фактори, които правят неактуални към момента всички количествени критерии в този вид, в който сега съществуват. Има възможност да бъдат изпълнени както количествените критерии, да бъдат осъвременени, така и изискването за провеждане на синдикални избори, за да се установи влиянието на синдикалните организации.
Третата промяна всъщност е свързана с преходен режим до приемането на Закона за синдикалните организации. За да няма правен вакуум, аз предлагам там процедура, по която представителността да бъде потвърдена до приемането на закона и провеждането на синдикалните избори.
Втората промяна е промяна в Глава четвърта на Кодекса на труда. Това е главата, която разглежда колективния трудов договор.
Правя предложение да бъде създадена нова ал. 2 на чл. 60, защото въведеният текст позволява синдикалните организации в дадено предприятие по-ефективно да защитават интересите на работниците и спазването на закона при колективното трудово договаряне.
Не мога да се съглася с изразеното от министър Емилия Масларова становище по този мой текст, в което тя заявява така: “Считаме, че синдикалната организация, която не е страна по колективния трудов договор, е имала възможност да участва както в изготвянето на проекта на колективния трудов договор, така също и на общото събрание да изложи своите съображения по този проект.”
Има синдикални организации, всъщност това е практиката, които излагат своето становище както по време на водене на преговорите, така и при общите събрания.
Но ако се приеме проект на колективен трудов договор, който нарушава законите на страната, сегашният чл. 60 от Кодекса на труда по същество постановява отказ от правораздаване.
Нека не забравяме, че синдикалните организации, независимо дали са страна по колективния трудов договор или не, представляват интересите на всички работещи, не само на тези, които са техни членове. Това е и основен принцип, и цели при синдикалното движение. Отказът да им се задоволи всъщност те да предявят иск пред съда относно колективния трудов договор, в който законите са нарушени, аз го смятам за отказ от правораздаване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Няма отказ. Има такова право, няма отказ.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Това са моите мотиви по тези две предложения, господин председателю. Апелирам към моите колеги народни представители да ги подкрепят. Целта е единствено усъвършенстването на Кодекса на труда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията по първо четене на двата законопроекта – на Министерския съвет и на народния представител Иван Николаев Иванов.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Бих искала да изразя своето становище по предлагания законопроект от Министерския съвет. Този законопроект, според мен, би могъл да бъде отделен по някакъв начин от останалите законопроекти, които имат за цел хармонизиране на българското законодателство с достиженията на правото на Европейската общност поне по няколко основни характеристики.
Както подчерта заместник-министър Димитров, законопроектът е подготвен от една работна група, която включва достатъчно широко представителство на синдикални организации, на организации на работодателите и на изпълнителната власт в лицето на представители на Министерския съвет.
Законопроектът постига един рядко постиган баланс между интересите на работодателите и интересите на работниците и служителите, което намира израза в решението на Националния съвет за тристранно сътрудничество, постигнато с пълен консенсус. Мисля си, че показателен за качеството на законопроекта е и фактът, че в трите комисии, в които той беше гледан – Комисията по труда и социалната политика, Комисията по европейска интеграция, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, нямаше гласове “против” и гласове “въздържали се”.
Предложените промени, както вече беше казано, са резултат от транспонирането на седем директиви на Европейската общност в областта на трудовото законодателство. Те са резултат на нови бележки на Еврокомисията след транспониране на същите тези директиви през 2004 г. Сред направените промени аз бих искала да обърна сериозно внимание на две, които, струва ми се, са особено съществени.
На първо място, особена важност има въведеното чрез законопроекта право на работниците и служителите за информиране и консултиране. Информиране и консултиране относно сливане, промяна на собственика, отдаване под наем, аренда или концесия на предприятието, изменение в дейността, икономическото състояние и организацията за работа на предприятието. Усъвършенстват се чрез промените редът и начинът в случаите, в които се предвиждат масови уволнения.
С тези промени, касаещи информирането и консултирането на работниците и служителите, се постигат поне две цели. Разширяват се реално правата на работниците и служителите да участват в тези процеси, които са част от управленските процеси на всяко едно предприятие. И на второ място, се създава една по-сериозна предпоставка за съпричастност на работниците и служителите, към процесите на управление.
Тези промени ще обхванат над 4500 предприятия с численост над 100 работници и служители, които имат икономическа самостоятелност, както и предприятия, които имат икономически обособени отделения с численост над 50 и повече работници и служители.
Тук открит остава въпросът за информирането и консултирането на работниците и служителите с численост под 100, съответно 50 работника.
Смятам, че е редно работодателят да бъде задължен да предоставя информация на работниците и служителите относно решения, които биха могли да доведат до съществени промени в договорните взаимоотношения на предприятието. В този смисъл аз напълно подкрепям тезата на Комисията по европейска интеграция, тъй като смятам, че договорните задължения в много голяма степен биха предопределили трудовите договори, ако щете и личната съдба на работниците и служителите във всяко едно предприятие.
Вторият проблем, върху който искам да се спра, е важната промяна, която се въвежда със закона, касаещ изравняване правата на работниците и служителите на срочни трудови договори и на договори за непълен работен ден с тези на работниците и служителите, работещи на постоянен трудов договор и пълен работен ден. Много важно е, че се гарантира закрила на младите хора, като се предвижда за работно време да бъде признато времето за квалификация на младежите. Това предложение за промяна е в пълно съответствие с Меморандума на Европейската комисия за учене през целия живот, с Лисабонската стратегия и тя би има особено важно значение за младите хора, незавършили средно образование, тъй като би стимулирала тяхната професионална подготовка и съответно професионално развитие.
Промените, извършвани чрез този законопроект, постигат поне две цели. На първо място, хармонизиране на трудовото законодателство с правото на Европейската общност. И на второ място, постигане на един добър, работещ баланс между интересите на работодателите и интересите на работниците и служителите. Тези две основания са достатъчни на Парламентарната група на Коалиция за България да подкрепи законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има думата народният представител Петър Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На нашето внимание са представени два законопроекта. Единият от законопроектите е внесен от нашия колега Иван Николаев Иванов, за уреждане или по-точно провеждане на избори за представителност на синдикалните организации.
В комисията се разгоряха дебати по това дали да бъде подкрепен законопроектът в този му вид и да бъде взето решение за провеждане на избори в синдикалните организации. Но, ако трябва да правим тази крачка за провеждане на избори в синдикалните организации, аз мисля, че трябва да помислим и за другата крачка –за провеждане на избори за представителност и на работодателски организации. Тъй като в много от органите, например Националния осигурителен институт, представителство имат не само синдикалните организации, но и работодателските организации.
Ние, представителите на Коалиция за България, няма да подкрепим този законопроект на колегата Иван Николаев Иванов.
Вторият законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който е внесен от Министерския съвет, е разработен на база препоръките, които са дадени от проверката, която е извършена, и постоянния мониторингов доклад на Европейската комисия.
Определено считаме, че с промяната в Кодекса на труда и промените, които се правят по 9 от директивите на Европейската общност, ние ще хармонизираме нашето законодателство в тази област. Искам да отбележа няколко от по-важните промени, които се предлагат в Кодекса на труда. Именно представителността, изборът на представители на работниците и служителите във фирмите – досега тази представителност се осъществяваше от синдикалните организации. Сега с този законопроект се дават права работниците и служителите от отделните фирми в зависимост от числеността да избират своите представители, като се разширява обхватът – отделни поделения работници и служители – до 20 човека, също да могат да избират представители. Тези представители трябва да получават информация, първо, по икономическото състояние на фирмите, по промените, които предстоят при масови уволнения или съкращения на щата. От една страна, се дават права на работниците да бъдат информирани, но, от друга страна, се появява задължението работниците да участват в управлението и вземането на решения по икономическото състояние на фирмите.
Мисля, че няма противоречия между синдикални организации и информиране на работниците и служителите, тъй като работодателите са длъжни да дават тази информация и на синдикалните организации.
В Кодекса на труда е предвидена защита на тези представители, които бъдат избрани от работническите съвети, тъй като те в някои случаи може би ще вземат непопулярни решения при защита интересите на работниците.
Искам да отбележа промените, които настъпват в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Тук законодателят е предвидил по-големи санкции при неспазване и неосигуряване безопасни условия на труд от работодателите, като санкцията при повторно нарушение стига до 10 хил. лева. Това се отнася за работодателите, за длъжностни лица санкцията е по-ниска. Предвидена е такава санкция за неосигуряване на безопасни условия на труд.
Трети момент от предложението, което се прави в законопроекта, е изравняване правата на работниците по срочни трудови договори с тези на безсрочни трудови договори. Досега права при съкращения, закрила от съкращения и изплащане на обезщетения от фонда за гарантираните вземания на работниците имаха тези, които работят на безсрочен трудов договор. С промените в законодателството се дават еднакви права и на тези, които работят при срочен трудов договор.
Колегите отбелязаха и другите промени, които се правят при решаване проблемите за работещите до 18-годишна възраст, за определяне на работното време, което работодателят може да наложи на работниците за допълнителен труд.
Изхождайки от това, че ние трябва да приемем направените предложения за изменение и допълнение на Кодекса на труда и транспонирането на директивите на Европейската общност, които са девет с тези предложения за изменение и допълнение на Кодекса на труда, ви призовавам, колеги, да подкрепим промените в Кодекса на труда.
Искам да отбележа, че тези промени са съгласувани с работодателските организации, синдикалните организации и те представляват транспониране директивите на Европейската общност в трудовото законодателство. Ние, представителите на Коалиция за България, ще подкрепим промените, които се предлагат в Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
За изказване има думата народният представител Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър! Днес на нашето внимание са два законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда – единият е внесен от колегата Иван Иванов, другият е внесен от Министерския съвет. Аз ще се опитам да се спра малко по-подробно на законопроекта на господин Иван Иванов, тъй като законопроектът, внесен от Министерския съвет, е продукт на трипартитна работна група, в рамките на която са изчистени абсолютно всички проблеми, свързани с транспонирането на тези седем или девет директиви на Европейската общност в нашето законодателство.
Господин Иван Иванов е бивш виден представител на синдикална организация, която през всичките години на своето съществуване по един или друг начин се е чувствала – извинявам се, господин Иванов, ако бъркам, но това е субективното ми впечатление – пренебрегвана, изолирана или недостатъчно добре оценена. В този смисъл предложенията, които сега се правят, са пропити от чувството, от една страна, за развитие на синдикалния плурализъм, от друга страна, за засилващото се участие на синдикални, и то на различни синдикални организации на работници и служители, независимо от техния количествен състав. Тоест на базата на тяхното влияние се търси увеличаване на техните права, ако може по този начин да бъде разгледан проблемът.
Както е записано в мотивите, този законопроект има за цел да се регламентира по-прецизно редът за установяване критериите за представителност на синдикалните организации.
Уважаеми господин Иванов, Вие прекрасно знаете, че и сега има критерии за представителност, друг е въпросът, че Вие ги оценявате като количествени.
Ще се опитам да се върна към тези критерии, които са записани в чл. 34. Става въпрос за изисквания за 50 хил. членове, най-малко 50 организации в повече от половината отрасли, местни органи в повече от 50 общини и национален ръководен орган, както и качество на юридическо лице – да бъдат регистрирани в съда. Тези критерии, за които Вие говорите, че по един или друг начин трябва да бъдат издигнати в ранг на закон, да бъдат регламентирани от закон, в момента са уредени с наредба на Министерския съвет. Критериите за представителност се определят от Министерския съвет.
Искането за признаване на национална представителност на синдикалните и работодателски организации става по писмена молба на съответната синдикална организация до Министерския съвет. Както е записано в Кодекса на труда, в рамките на три месеца Министерският съвет трябва да се произнесе по молбата на съответната синдикална организация.
За мен е изключително интересно защо само синдикалните организации трябва да имат такава представителност, такива критерии, които да са визирани в закон, да са издигнати в ранг на закон, а не и работодателите.
Вие прекрасно знаете, уважаеми господин Иванов, Конвенция № 87 на Международната организация на труда, която поставя в един ред работодателските и синдикалните организации. Вие знаете, че когато говорим за национална представителност и критерий за такава представителност, работодателските организации в момента са тези, които имат проблеми с тази представителност. И е чудно защо Вие ги изключвате. Ще си позволя един политически ремарк, Вие сте представител на дясна политическа сила, искате да не вкарвате работодателите в такава игра, наречена синдикални избори или законодателна уредба. Това го казвам съвсем между другото, както бихте се изразили и Вие, господин Иванов.
На следващо място – Вие знаете и с мотивите към този закон, Вие казвате, че се въвеждат изисквания за провеждане на синдикални избори, тоест, да се уреди статута на представителност в рамките на тези синдикални избори. Вие твърдите, че в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в преходните и заключителните разпоредби има текстове, които задължават българския парламент и българското правителство да уредят този начин на представителност или на избор на представителност в синдикалните организации със синдикални избори.
Уважаеми господин Иванов, Вие отново ме карате да се върна към тази международна Конвенция 87, която е ратифицирана – забележете – от българския парламент и българското правителство. В нея е казано едно към едно, че вътрешното законодателство не може да определя по никакъв начин как да се устрои структурно една синдикална организация. Вие прекрасно добре познавате този текст. Аз се учудвам защо тогава си позволявате да предлагате един такъв текст. Аз не казвам, че нямате такова право. Между другото Ви поздравявам, защото това е една интересна идея, но е дискутарна идея. Аз си мисля досега, до внасянето на този проект в пленарната зала, че в комисията сме успели да ви убедим, че Вашите аргументи не са достатъчно състоятелни, но се оказа, че Вие продължавате да твърдите същото.
Господин Иванов, както се усмихвате, Вие знаете, че по този проект има четири становища, от които нито едно не е положително. Вие сте ги чели много внимателно. Това са становища на Министерството на труда и социалната политика, на Българска стопанска камара, на Конфедерацията на независимите синдикати в България и на Асоциацията на индустриалния капитал.
Всичко това, което казвам, според мен е подплатено с достатъчно солидна аргументация.
Следващият момент, на който искам да се спра, е, че вие казвате, че в по-голямата част от страните на Европейския съюз и в страни извън Европейския съюз, не се проверяват количествените критерии, а се отчита синдикалното влияние. Така е. Това е точно така, само че Вие правите аналогия между политическите избори, парламентарните избори и синдикалните избори. Вие много добре знаете и ако не знаете ще Ви моля да го чуете, че синдикални избори се провеждат не по начина, по който се провеждат парламентарните избори, а се провеждат, примерно, както каза господин Мирославов – в един стадион, в една огромна зала, където се отчита влиянието на съответната синдикална организация. Това е начинът за провеждането, а не по традиционния начин за провеждане на избори.
Не е целесъобразно всяка синдикална организация независимо дали е страна по колективния трудов договор – минавам към следващия параграф от Вашите предложения – да преценява и да предявява иск в съда за обявяване в несъстоятелност. И сега ще се опитам да аргументирам това, което Вие оспорвате.
В чл. 51а от Кодекса на труда е записано едно към едно: когато има две или повече синдикални организации те в рамките на дискусия помежду си се опитват да предложат общ проект, опитват се да изработят общ проект, с който да участват в колективното трудово договаряне с работодателите.
Има и резервен вариант в следващата защитна алинея, където е казано, че освен, че участват в изработването на общ проект, когато не може да бъде изработен такъв общ проект, общото събрание гласува един от предложените проекти. А що се отнася за приложното поле на колективния трудов договор Вие прекрасно знаете, и това е записано в чл. 60 на Кодекса на труда, че колективният трудов договор се отнася към всички, които са страна по колективното трудово договаряне, а тези, които не са страна, уважаеми господин Иванов, имат право да предявят иск и по сега действащото законодателство. Те си имат индивидуални трудови договори. Предмет на трудовото законодателство и на Главната инспекция по труда е да прецени дали има нарушение на това трудово законодателство и на техните индивидуални трудови договори. Смятам, че и това предложение не е достатъчно добре аргументирано.
Следващото, което искам да кажа, уважаеми господин Иванов, и с това приключвам с изказването си по Вашия законопроект е, че независимо от всичко Вие сте положили усилия по някакъв начин да вкарате елементи, които не са традиционни за българското законодателство. Никога досега в българското законодателство не се е говорило и не е имало синдикални избори, няма такава практика. Може би Вашата идея е авангардна и може би е за следващите години, но на този етап е очевидно, че тя не се приема от всички институции, които имат нещо общо с тази проблематика.
Ще се спра и на следващия законопроект, внесен от Министерския съвет. Преди малко казах, че този законопроект е колективен продукт на междуведомствена работна група с трипартитно участие, което означава, че с консенсус са приети по-голямата част от предложените промени в Кодекса на труда.
Аз трябва да ви кажа, че през 2004 г. имаше също така една голяма промяна в Кодекса на труда. Една част от въпросите, които сега се третират се прави с надеждата да може да се прецизират отделните текстове, защото знаете, че Европейската комисия е тази, която в някои случаи буквално иска да бъдат транспонирани точните текстове от директивите в нашето законодателство. Това, което е направено сега е част от този начин за решаване на проблема.
С този Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда на практика завършва транспонирането на европейските директиви в нашето трудово законодателство. Беше казано тук, че предметният обхват на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда включва масовите уволнения и проблемите свързани с тях, прехвърлянето на предприятия по чл. 120 от Кодекса на труда, непълното работно време, срочните трудови правоотношения, работното време, закрилата на младите хора по време на работа и нещо, което е изключително важно и за което говориха колегите преди малко – за първи път в българското законодателство се ситуира фигурата на представителите на работниците и служителите, които не влизат по никакъв начин и не се състезават за приложното поле на действие на синдикалните представители, а имат собствена писта, която е свързана с информирането и консултирането както на работници и служители от съответното предприятие, така и с предоставянето на информация – това вече е свързано и с промени в Закона за насърчаване на заетостта – относно предстоящи, примерно, уволнения или някакви други действия – масови уволнения и съкращения, на регионалната дирекция на Агенцията по заетостта и така нататък. Тоест, с тази фигура на представителя на работниците и служителите, сега с една отлагателна клауза в Преходните и заключителни разпоредби се дава възможност след 23 март 2008 г. в предприятия, които имат до 50 работници и служители да се избират такива представители на работници и служители за консултиране и информиране. Сега отлагателният срок до 2008 г. важи и за предприятия, които са с над 100 работници и служители.
На следващо място – по въпроса за колективните уволнения – това, което искам да кажа е, че се усъвършенства реда и начина за информиране и консултиране при масови уволнения. При неизпълнение на този ангажимент от страна на работодателите и при недостатъчно ефективна дейност на представители на работници и служители, както и на синдикалните представители, те имат право, възможност да сигнализират Главната инспекция по труда относно спазването на трудовото законодателство.
На следващо място са предложени промени за гарантиране правата на работниците и служители при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от тях. Това са промените в чл. 123 от Кодекса на труда. Въведени са нови понятия. За първи път в българското трудово законодателство се записва “работодател-прехвърлител”, тоест този, който прехвърля част от своята дейност в рамките на друго предприятие и “работодател-приобретател”. Преди извършване на промяната работодателите са задължени да информират представителите на работниците и служителите и синдикалните организации за постигане на споразумения относно предстоящи промени.
На следващо място работодателите се задължават да информират работниците и служителите за условията на трудовия договор при всяко изменение, писмено да уведомява работниците и служителите.
Вие знаете, че последните промени в Кодекса на труда от 2004 г., госпожо Христова, които направихме в трудовите договори бяха изключително изчерпателни, изключително сериозни. Оказа се, че работодателят трябва по някакъв начин да информира и работниците, и служителите за промените в трудовото законодателство и то само веднъж.
От гледна точка на работата при непълно работно време – става въпрос за равно третиране на работници и служители при пълно и непълно работно време, тоест законопроектът и българското трудово законодателство не правят разлика между тези, които са с пълно работно време, и тези, които са с непълно работно време. Разбира се, това се отнася и за срочните трудови договори. Същите права и задължения, каквито имат работниците и служителите на безсрочен трудов договор имат и работниците и служителите, които са със срочни трудови правоотношения.
По отношение на закрилата на младите хора при работа – това е следващата директива – в продължителността на работното време, дневно или седмично, на лицата ненавършили 18-годишна възраст, препоръката на законопроекта или препоръката на директивата е да се включва и времето за обучение и професионална квалификация. Това е един нов момент – в рамките на работното време на младите хора при работа, от гледна точка на защита на техните интереси да се включи и времето за обучение и професионална квалификация, за да могат да се реализират по-лесно на пазара на труда.
По отношение на следващата разпоредба относно организацията на работното време – една изключително интересна и дискутирана дълго време тема. Установява се максималната продължителност на работното време. Основното трудово правоотношение, както е добре известно, заедно с допълнителния труд за работници и служители е до 48 часа. Знаете, че тези от 16 до 18 г. могат да сключват трудов договор единствено и само с разрешение на Главната инспекция по труда, и тук е казано, че основното трудово правоотношение заедно с допълнителния труд не може да надвишава 40 часа в рамките на работната седмица и 48 часа седмично за останалите работници и служители, освен, забележете, при писмено съгласие и спазване на непрекъсната минимална междудневна и междуседмична почивка, така както е визирана в другите членове на Кодекса на труда. Тук става въпрос обаче, че от това право, след писмено съгласие, могат да се възползват работници и служители в рамките само на четири месеца за една календарна година.
И накрая, преди да завърша, искам да се спра и на част от промените в трудовото законодателство, свързани с изменения в членове 413, 414 и 415. Това са част от атрактивните предложения, както ги наричам аз, не защото става въпрос за цифрови измерения на предвидените глоби в законопроекта, а защото те са продиктувани от изключително сериозната дискусия, която се разрази във връзка със спазването на трудовото законодателство в предприятията, във връзка със спазването на здравословните и безопасни условия на труд и изобщо във връзка с уреждането на всички проблеми, които касаят работниците и служителите. Тук става въпрос за изменение при нарушаване на отговорностите за нарушаване на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд; отговорности за нарушение на други разпоредби на трудовото законодателство и отговорност за неизпълнение на предписание и създаване на пречки на контролен орган.
Междупрочем, за първи път в тези предложения се разделя субектът на отговорност между работодател и длъжностно лице, като разликата е в предвидените административнонаказателни разпоредби и глоби между работодателя и длъжностното лице. Тук само ще ви спомена, че, когато длъжностно лице противозаконно пречи на контролен орган за спазването на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с глоба в размер от 4000 до 10 000 лв. при повторно нарушение. Това е една сериозна санкция, която всъщност улеснява дейността на контролните органи в Главната инспекция по труда и по трудовото законодателство изобщо.
Искам накрая, уважаеми колеги, да завърша с това, че предложените от Министерския съвет промени в Кодекса на труда стъпват на принципа на балансирането между интересите на работодателите, от една страна, завишават се изискванията и правата на работниците и, от друга страна, се дава адекватна възможност на работници и служители да участват в процеса на информиране и консултиране, тоест трудовата конституция на България е законопроектът за Кодекс на труда. Това е законът, който е призван, и аз съм убеден, че това е така, да урежда балансирано отношенията между труда и капитала, респективно между работодатели и работници и служители.
Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет, и, уважаеми господин Иванов, за мое голямо съжаление, няма да подкрепи вашия законопроект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Реплика – господин Иванов. Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Адемов! Всъщност по-голямата част от Вашето становище по повод на моя законопроект Вие го изразихте и в комисията. Но все пак искам да изразя несъгласие с някои от нещата, които казахте.
На първо място, Вие заявихте, че няма становище, което да подкрепя моя законопроект дори и част от него. И веднага искам да се спра на становището на Българската стопанска камара, защото тя взема становище точно по моя въпрос, а той е свързан с критериите за установяване на представителността. И ето какво заявява господин Божидар Данев в становището: „Напълно сме съгласни, че сегашните критерии за установяване на представителността на организациите на социалните партньори са несъвършени и това се отнася както за синдикалните - което те приемат - така и за работодателските организации. По наше мнение, основният недостатък на тези критерии е, че те имат само количествен характер и не засягат много по-важния признак.” Просто нямам възможност в рамките на 2 минути да го изчета. И заявяват, че „Във връзка с това въпросът трябва да се реши комплексно и за синдикати, и за работодатели.”
Ако вие подкрепите моя законопроект и по този начин становището на Божидар Данев, между първо и второ четене аз ще разширя обхвата на моите предложения и за работодателските организации, което се иска от господин Данев.
Второто нещо, което искам да кажа. Вие се позовавате на Конвенция № 87 на Международната организация на труда, че статутът на синдикалните организации се урежда от националното законодателство. Нали така, господин Адемов? Точно това искам да се направи. Аз се позовавам на националното законодателство, на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, който е български закон. Там § 2 гласи: „Организациите, които имат за цел извършването на синдикална дейност...”, цитирам само това, „се уреждат с отделен закон”. Българското законодателство повелява да се създаде закон за тези организации, а не Международната организация на труда.
Уви, нямам възможност да изразя и други две мои възражения. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Адемов, заповядайте за дуплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Иванов, благодаря Ви за репликата. Вие знаете, че аз много Ви уважавам, но не мога по никакъв начин да не отбележа начина, по който се опитахте в момента да манипулирате залата, защото прочетохте една представителна, обслужваща Вашата теза, извадка от становището на Българската стопанска камара. Чета останалата част и цялото становище, затова си позволих да кажа, че няма нито едно становище, което подкрепя:
„Измененията, които се предлагат в ал. 1 и 2 на чл. 36, не могат да се приложат в момента.”
Следващата точка: „Предлаганата нова ал. 3 на чл. 36 противоречи на Конвенция № 87”.
Следваща точка: „Предлаганата нова алинея на чл. 60 е напълно излишна.” (Реплики на г-н Иван Николаев Иванов.)
Уважаеми господин Иванов, това не е позитивно становище, за което аз съжалявам. Но Вие сте опитен парламентарист и може да си позволите да направите една такава препратка към частта, която обслужва Вашата теза.
На второ място, по отношение на Конвенция № 87 на Международната организация на труда. Помолете господин Емил Мирославов да Ви я предостави, за да може да прочетете текста, в който е казано, че „останалото вътрешно законодателство, освен законодателство, касаещо трудовоправните отношения, не може да урежда структурата...”. Българското законодателство, а не... Това го казва Конвенция № 87 на МОТ. „Българското законодателство не може да урежда структурата, статута и всичко останало, свързано със синдикалните организации.” Едно към едно е казано, господин Иванов. (Реплики на Иван Николаев Иванов.) И аз знам, че Вие го знаете, само че не можете да се примирите. Вие сте изключителен боец, за което Ви поздравявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре е да се отправят комплименти между колеги.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат участие в дискусията на първо четене по двата законопроекта? Виждам, че няма желание.
Закривам дискусията на първо четене на двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет и от народния представител Иван Николаев Иванов. Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще ги подложа поотделно на гласуване на принципа на постъпване в канцеларията на Народното събрание.
Пръв е внесен законопроектът на господин Иван Николаев Иванов, затова преминаваме към гласуване на този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 16, против 89, въздържали се 20.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Ще дам почивка до 11,30 ч., след което ще продължим с второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки - продължение.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ – продължение.
Има отложени текстове. Моля да ги докладвате, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, отложихме § 26 на вносителя, преди всичко за ал. 4, в която имаше спор относно възможността по преценка на възложителя да се определя максималният брой участници в процедурата по обществени поръчки. Предлагам да дебатираме този отложен член. Моля да дадете думата и отношение да вземе представителят на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Комисията има ли готовност за нова редакция?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Първо трябва да внесем яснота относно онова, което колегите от опозицията изказаха като съображения “против”.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Не е ли по-добре комисията да се събере?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма смисъл комисията да се събира, защото според мен нещата са ясни. Просто има неяснота относно разбирането на този текст. После ще направя изказване. Сега искам да кажа, че категорично трябва да остане възможността възложителят да определя максималния брой и това да няма нищо общо със състезателния диалог, където има определен минимален брой. Има много примери. Ако вие кажете, че трябва да го оставим и ме убедите, аз категорично заявявам, че ще гласувам “за”. Примерно има обществена поръчка за канцеларски материали. Явяват се 200 фирми и ние казваме: “Да, ще ги оставим. Няма да предвидим тази възможност, която е предвидена в Европейския съюз”.
Господин Димитров, с много голям интерес слушам всичките Ви съображения. Нищо не Ви пречи да ме изслушате 30 секунди. Ако ми кажете: “Господин Цонев, нека да ги оставим – 200, 200”, аз ще се съглася. Но тук става въпрос за практика, предвидена в законодателството и практиката на Европейския съюз. Те ни предлагат и ние да я предвидим. В много области производителите, които могат да участват в такъв вид поръчка, са много. Въпросът не е да отваряме корупционни врати и практики. Въпросът е с обявлението възложителят да каже: “Тъй като очакваме да се явят 100, предварително заявявам, че ще допуснем само 10 по случаен, недискриминационен признак”. Какъв е случайният признак? Примерно явяват се 100, като предварително всички отговарят на условията. Случаен признак е с жребий да се определят 10 оферти, а другите 90 да се отстранят. Тогава тези 10 започват да се класират. За тази възможност става въпрос.
Искам да разграничим нещата. Ако вие сте против допускането на тази хипотеза, която току-що обясних, казвате го и дискутирате. Ако обаче имате нещо против и кажете: “Ние сме за тази хипотеза, но тя не е видна от текста, дайте да я прецизираме така, че да остане само тя”, тогава можем да мислим за редакция. Искам да уточните къде е корупционната практика в това някои от кандидатите да бъдат отстранени с жребий или по недискриминационен признак. Ясно е какво означава “недискриминационен” – означава “несубективно”. Моля да изясните какво точно имате предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля вносителите да вземат отношение. Има думата изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки – госпожа Миглена Павлова.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Бих искала да ви кажа, че текстът, който подложихте на дебати, предвижда ограничаване броя на кандидатите, които имат правото да подадат оферти и се отнася единствено до поетапните и многоетапни процедури, предвидени в Закона за обществените поръчки.
Важно е да отбележим, че ограничението се прилага на втория етап от тези процедури. На първия етап всяко потенциално заинтересовано лице може да подаде заявление за участие в процедурата, след което на втория етап да се извърши подбор на тези кандидати и именно тогава да се ограничи броят на участниците.
Бих искала да спра вашето внимание по-специално на ограничената процедура. Неслучайно тя се нарича “ограничена” – именно поради възможността възложителят предварително да определи максималния брой на кандидатите, които ще могат да подадат оферти. Като цяло се цели икономичност и ефективност при работата на възложителя.
Текстът, който сме предложили, е от европейските директиви. И в сега действащия Закон за обществените поръчки е предвидена възможност за ограничаване на максималния брой на кандидатите, които ще подадат оферти. Както казах, този ограничен брой се посочва предварително в обявлението от възложителя. Тази възможност е предвидена и в използваните образци на обявления в Европейския съюз, които и ние ще ползваме.
Към момента практиката на прилагането на сега действащия закон не показва проблеми при прилагането на тези разпоредби.
Ще отбележа, че ограничената процедура е равнопоставена на откритата процедура по закона, тоест възложителят сам би могъл да определи коя от двете процедури да използва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Давам думата за изказване на господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа, аз искам да помоля вносителите, които казват, че това го имало в европейски директиви, да ни извадят едно цитатче. Може и на английски. Може и на български, но по-добре е на английски. И ни го раздайте, за да го видим.
А това, че го имало в досегашния Закон за обществените поръчки – такова нещо в България не се е прилагало. Ако се е прилагало, моля да ни дадете пример.
Уважаеми колеги, неслучайно с голямо мнозинство отложихме този текст. Какво предлагат вносителите и какво подкрепя господин Цонев? Има обществена поръчка, оферти са подали повече фирми, но на някакъв принцип те се ограничават до десет. Господин Цонев предлага лотариен принцип – примерно от 200 фирми остават 10. Това е несериозно. Съмненията за корупция ще бъдат толкова големи, че парламентът може да се занимава само със съмнения за обществени поръчки. Ще се получат невероятни ситуации! Какъв ще бъде този недискриминационен принцип?! И като има комисия, каква е гаранцията, че тя ще направи всичко по прозрачен и открит начин?! Положението ще стане трагично. Допуснем ли това, уважаеми дами и господа, направо няма нужда и от конкурс. Предлагам изборът на депутати да стане на същия лотариен принцип. Ако ще го прилагаме – да го прилагаме докрай! Правим лотария и който влезе в парламента, влезе. Нека да разсъждаваме сериозно.
Господин Цонев, помислете реално. Има комисия, прави се процедура.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Помисли и ти реално – как ще разгледаш 200 оферти?!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма значение. Когато има конкурс, ще се разгледат 200 оферти. Направете така критериите, че да не бъдат 200. Това го приехме, о’кей!
Уважаеми дами и господа, представете си комисия от пет човека. Примерно от всички групи тук вземаме по един представител и правим комисийка. Тя ограничава офертите от 200 на осем. Естествено, че ще има съмнения как това се е случило. Как ще гарантирате прозрачност на такава процедура?! Не трябва да вървим по този път. Оставете състезателния диалог, който беше приет, който потенциално вече създава много проблеми и който дава възможност да бъде ограничен максималният брой кандидати. Хайде, това вече мина, не се вслушахте в нашите аргументи.
Но допуснем ли максималният брой да се ограничава по този начин, уважаеми дами и господа, проблемите ще станат страшно много. Представете си 100 или 1000 комисии, които си правят на различни принципи максимален брой кандидати и ги ограничават до дадена бройка. Никъде не е упоменато колко е тази бройка. Могат да решат, че от 200 ще ги ограничат на седем и нищо не може да ги спре! Това просто не е сериозно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика на господин Димитров има думата господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Димитров, мисля, че малко некоректно зададохте въпроса към администрацията. Очаквам все пак тя да отговори на него, но когато говорим за състезателен диалог, става въпрос за изключителни случаи, в които няма яснота по определени неща – по обективни причини не знаем нещо. Малко по-надолу казваме, че има достатъчен брой кандидати, които знаят това. За мен това е изключително нелогично. Трябва да се каже кога имаме случаи в състезателен диалог, когато по обективни причини не знаем много, а има много кандидати, които го знаят, то защо тогава ние като администрация не го знаем?! За мен това е важният въпрос, на който трябва да се отговори – защо състезателният диалог се обвързва с възможност за елиминация. Това е изключително нелогично. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Още едно уточнение, уважаеми господин Димов. Вносителите и господин Цонев казват, че това ограничение на максималния брой кандидати не засяга състезателния диалог.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не съм сигурен.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз съм на мнение, че положението не е ясно. Ето, сега той казва, че не е сигурен. Ако мен ме питате, баш си го засяга. Възможна е следната ситуация – определяне на минималния брой кандидати – трима, и максималния – четирима. Може да се получи такава ситуация. Уважаеми дами и господа, ако това не го наричате корупционна практика или съмнение за корупция, не знам какво друго име бихте намерили.
Пак казвам – за състезателния диалог не ни послушахте, приехте го. Дайте сега поне това ограничение за максималния брой кандидати да го премахнем. Нека да подходим сериозно. Не можем обществените поръчки и концесиите да ги блокираме по такъв начин и да създадем такива практики в България.
Представителят на вносителите каза, че го има в Европейските директиви. Заповядайте тук и го прочетете. Можете да ни дадете и цялата книга, за да видим контекста, какво е записано там, дали има ограничение на случаите, дали ясно е описано за какво става въпрос. Тук има универсално приложение. Така сте го записали в закона, че това може навсякъде да се случи. Във всяка процедура можете да ограничите максималния брой. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Павлова, ако сте готова с текста на директивата, бихте ли отишла първо при господин Димитров?
Има думата господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, нека да си дадем сметка какви предпоставки се създават с текста във вида, в който е предложен, ако той бъде приет. Нека да отчитаме ситуацията в България, изобретателността на българина и на администрациите, както и практиката в страната. Не знам каква е директивата в конкретния случай, но вече стана практика всяко непопулярно нещо да се базира на директиви, които след това като видим, се оказва, че не са онова, което ни се представя в залата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Както преди се казваше: “Фондът каза, фондът не каза”.
ИВАН СОТИРОВ: Да, имаше го и този момент, господин Цонев.
Ако създадем тази възможност да се ограничава след това броят на участниците, отсега мога да ви кажа какво ще стане масово в съответните администрации или публични органи, които ще възлагат обществените поръчки, при тези неясни правила, които се задават. Ще се въвеждат минимални критерии при първоначалното обявяване на обществената поръчка, за да се появят повече кандидати, да “свалят картите” и след това на второто “раздаване” администрацията ще си създаде възможност да прецени кого да допусне и кого не. Дали ще се прилага лотариен или друг принцип –администрациите са достатъчно изобретателни, за да въведат такива критерии, които да им дадат максимална възможност субективно да преценят кой да се класира.
Ако отпадне възможността, която се дава тук, администрациите ще бъдат принудени да въвеждат такива критерии още при първото обявяване на обществената поръчка, които сами по себе си да отсеят кандидатите до по-разумен брой.
Ако ние не дадем тази възможност, която тук се предлага, тогава ние ще стимулираме администрациите действително да си свършат работата и да предложат такива критерии, които още в самото начало да ограничат броят на играчите. Иначе ние ще стимулираме администрациите да въвеждат максимално либерални критерии в самото начало, да се появят повече кандидати и да създадат възможността с този благовиден предлог да ограничат след това участниците по субективен начин, както те преценят за добре. Именно със законите не трябва да създаваме такива предпоставки. Законите и в Европейския съюз, и на Запад, са добри с това, че те дават минимални възможности на чиновника да прилага творчески нормативите.
Един от големите проблеми в България е, че ние приемаме много неясни закони, след това има много правилници, подзаконови нормативни актове, с които реално сме превърнали българските чиновници в творци и това създава корупционната среда в България, която съществува. Затова по всички доклади се отчита това като голям проблем. Нека да правим ясни закони, които да не допускат възможности за импровизации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Ще вземе ли още някой отношение по този текст? Защото на този етап мога да приема само някаква редакция, ако има такава, тъй като дискусията е изчерпана.
Има ли други желаещи за изказване по този текст?
Заповядайте за изказване, господин Димов – ако имате редакционно предложение, моля, направете го.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Аз се обръщам отново към администрацията и към колегите народни представители със следното предложение: ако не бъдем убедени, че когато има процедура на състезателен диалог, ще има достатъчен брой, който не е дефиниран от хора, които са наясно с това, от текста да отпадне „състезателният диалог”. Идеята за „състезателен диалог” беше, че ще се провежда, когато администрацията не е наясно по обективни причини с това, което ще се прави. Не е наясно, а се оказва, чета: „че има достатъчно на брой кандидати, които са наясно”. Не може да съвместим тези две неща. Това е просто абсурд! Или оттук трябва да отпадне „състезателният диалог”, или „състезателният диалог” не е било за това, за което ни е представено от тях. Или отговорете на този въпрос, или оттеглете състезателният диалог от този текст.
Формалното ми предложение е „и процедури на състезателен диалог” да отпадне от ал. 4. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предлагате да отпадне „и процедури на състезателен диалог”. Благодаря ви.
Има ли други желаещи от вносителите да вземат отношение по отложения § 26 по предложението на господин Димов, което би могло да реши дискусията в момента? Ще вземете ли отношение? Ако текстът отпадне „процедури на състезателен диалог” на ал. 4, това не би ли могло да внесе по-голяма яснота в текста?
Заповядайте, госпожо Павлова.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: От името на вносителите бих искала да кажа, че ние смятаме, че трябва да остане във вида, в който сме го предложили, тъй като се отнася, както вече казах, за всички двуетапни и многоетапни процедури, имайки предвид и „състезателният диалог”. Тъй като на първи етап при тези процедури право да подаде заявление за участие има всяко едно заинтересовано лице, всяка една фирма, след което се извършва предварителен подбор по предварително зададени критерии, най-вече икономическо, финансово състояние, техническа обезпеченост. На този етап все още нямаме подадени оферти. Ние не класираме оферти. Едва когато извърши този предварителен подбор, възложителят се обръща към тях и ги кани да подадат своите оферти. Тук, на този етап при обекти на обществени поръчки, които могат да бъдат изпълнени от много голям потенциален брой изпълнители (реплика от народния представител Нено Димов), е добре да има възможността да ограничи максималния брой на офертите, които ще разгледа с цел икономичност и ефективност на неговата работа. Благодаря. (Реплики на народния представител Нено Димов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Ако комисията беше се събрала по този отложен текст и го беше обсъдила, сега нямаше да губим половин час пленарно време и да преповторим диалога от онзи ден, когато отложихме текста. Не сме намерили решение, за да разглеждаме отложения текст днес! Не трябваше в момента да пристъпваме към отложения текст и половин час пленарно време отново да загубим по нещо, което не е изяснено!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Госпожо председател, за мен е изяснено, като председател на тази комисия и аз съм помолил членовете на комисията, те са се запознали и са гласували. Обяснявам позицията си като председател, по повод на това, че питате защо не е изяснено - абсолютно изяснено е, и сега в директивата е видно, че става въпрос за възможност за ограничаване и на минималния, и на максималния брой. Аз за себе си нямам какво повече да изяснявам и не виждам защо като председател на комисията трябва да упражня правомощията си да я свикам.
Сега това, че опозицията идва тук, където стоя, да ми обяснява и да ме пита, е друга тема. Моето мнение е, че трябва да бъде подложено на гласуване.
Уважих преди всичко юридическите мотиви на проф. Герджиков да бъде отложено предния път, не по други мотиви. Отложихме го, за да си изясни всеки народен представител, а сега вотът си да изрази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към гласуване на § 26.
Първо, ще подложа на гласуване предложението на господин Нено Димов в ал. 4 на § 26 да отпаднат думите “и процедури на състезателен диалог”.
Гласували 128 народни представители: за 32, против 66, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Моля за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за прегласуване.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Колеги от мнозинството, вече се обръщам към вас, защото администрацията не можа да ни убеди в нищо. „Състезателен диалог” и много фирми, които могат да го направят са две несъвместими неща. Затова направихме “състезателния диалог”. В този текст “състезателния диалог” няма място, защото няма да има много фирми. Ако ще има много фирми, които ще знаят как да го направят, значи няма да е процедура по състезателен диалог! Нека просто да помислим. Аз предлагам да прегласувате този текст и да приемете моето предложение. Не го правя като член на опозицията. Правя нещо, което е съвсем логично. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж гласуваме предложението от текста да отпаднат думите “и процедури на състезателен диалог”.
Гласували 100 народни представители: за 31, против 46, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мария Капон по § 26, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 12, против 61, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Филип Димитров и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 18, против 67, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа, оставете настрана вота на недоверие, тук се води експертен дебат. Става въпрос за следното: този парламент прави големи експерименти, които ще доведат до това, че м. ноември няма да ни се чете докладът на Европейската комисия. Състезателният диалог, който предполага ограничаване броя на кандидатите по много съмнителен начин, е опасно нещо. Определянето на максималния брой кандидати на лотариен принцип от комисията, както казаха самите вносители: “лотария ще има от комисията”, е нещо много опасно. Представете си комисия с председател и четирима члена, които си правят лотария и ограничават броя на фирмите.
Моля ви, дами и господа… (Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
Господин Цонев, моля Ви, не ме прекъсвайте, защото аз Ви слушах, така че и Вие ме изслушайте!
Дами и господа, дайте да подходим сериозно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на прегласуване предложението на господин Филип Димитров, Мартин Димитров и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 31, против 57, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 26.
Гласували 100 народни представители: за 81, против 16, въздържали се 3.
Текстът е приет.
За обяснение на отрицателен вот има думата госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, това е текст, който позволява да бъде правена законова корупция точно така, както говорих вчера от тази трибуна за случая с фургоните на “Гражданска защита”. Това е текст, който позволява да харесаме фирмата, която трябва да спечели търга, и спрямо нея да поканим другите. Да поканим фирма, която да има съпоставими параметри, и съответно други, които просто няма как да бъдат оценени, и да спечели фирмата, която сме решили.
Този текст е безобразен, повтарям го още веднъж. Грешна практика досега, няма кой да прави контрол след това. Това, че в държавата има други закони, те могат да контролират един такъв търг, който формално чрез закон е бил проведен по този начин само по сигнал и то след доказателства. Тоест формално ние узаконяваме практиката за корупция.
Аз гласувах “против” този закон и съжалявам, че тази зала и след вчерашния дебат не можа да разбере за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Преминаваме към § 76, който беше докладван, имаше дискусия по него, но отложихме гласуването поради връзката му с отложения § 26, който гласувахме току-що.
Преминаваме към гласуване на предложенията по § 76.
Подлагам на гласуване предложението на господин Филип Димитров, Мартин Димитров и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 31, против 64, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 76, предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 78, против 18, въздържали се 6.
Параграф 76 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение от народния представител Нено Димов за създаване на нов § 75а, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Колеги, предложил съм една процедура, която да облекчи случаите, в които има периодични доставки. Най-баналният пример е с лекарствата. Ако трябва всеки път, когато ще трябва да се направи доставка за лекарства, да има обществена поръчка с всички последствия от това, включително срока за обжалване, тази периодична доставка може да се забави достатъчно дълго време, за да не бъде реализирана тогава, когато е необходимо.
Предложението, което съм направил, по същество дава възможност след провеждане на процедура за обществена поръчка група фирми, няколко фирми, да останат като печеливши и всеки път да се иска отделно от тях да дадат оферта и най-ниската да печели, но не да се минава отново по процедура за обществена поръчка. Това ще даде скорост на този, който поръчва, в рамките на няколко дни, до седмица да избере най-евтината оферта от тези, които са минали вече през обществената поръчка, и за срок примерно от три години или някакъв период – аз съм дал примерно срока от три години, да се реши проблемът със забавянето.
Това може да бъде направено за всяка периодична доставка доколкото не се очаква в един такъв срок да има драматична промяна на цените. Ако това се случи – примерно в горивата, виждаме, че горивата нараснаха значително, нещо, на което България не може да влияе, нищо не пречи на този, който е направил обществената поръчка, да я повтори предварително. Но нито лекарствата се очаква да поскъпват с такива темпове, нито някоя друга периодична доставка, така че възможността да се развържат ръцете се дава с тази процедура и мисля, че има много сериозна логика да бъде приета. Това облекчава най-вече тези, които обявяват обществената поръчка, и е предпазно към едно от онези неща, които вие и в Закона за концесиите вероятно, и в Закона за обществените поръчки се притеснявате – обжалването и забавянето на сроковете вследствие на тези процедури. Е, тук обжалването ще бъде еднократно, за дълъг период от време и след това няма да имате тази процедура по обжалване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за други изказвания по това предложение? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Димов за създаване на нов § 75а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 13, против 57, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА:
„§ 77. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Срокът по ал. 1 може да се намали със 7 дни, ако обявлението е изпратено и по електронен път, и с още 5 дни, ако от датата на обнародване на обявлението в електронен вид възложителят предостави пълен достъп по електронен път до документацията за участие в процедурата и ако в обявлението е посочен интернет адрес, на който тя може да бъде намерена.”
Има предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Петър Кънев, което също е подкрепено по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 77, който става § 81:
„§ 81. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Срокът по ал. 1 може да се намали със 7 дни, ако обявлението е изпратено и по електронен път.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
“(3) При възникване на обстоятелства от изключителна спешност, в резултат на които е невъзможно спазването на срока по ал. 1, възложителите по чл. 7, т. 1-4 могат да определят срок за получаване на заявленията за участие в предварителния подбор не по-кратък от 15 дни от датата на изпращане на обявлението или не по-кратък от 10 дни, когато обявлението е изпратено по електронен път.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите “ал. 2” се заменят с “ал. 3”.
4. Досегашната ал. 4 се отменя.”
По § 78 няма предложения.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 78, който става § 82 със следната окончателна редакция:
„§ 82. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения:
1.      В ал. 3:
а) в т. 2 накрая се добавя „и 2”;
б) точка 3 се отменя.
2. В ал. 4 думите „т. 1-5” се заменят с „т. 1, 2, 4 и 5”.
3. В ал. 5 думите „т. 1-6” се заменят с „т. 1, 2 и 4-6”.
4. Създават се ал. 6 и 7:
„(6) При определяне на срока за получаване на заявленията за участие възложителят трябва да се съобрази със сложността на поръчката и с времето, необходимо за изготвяне на заявленията.
(7) Възложителят може да удължи срока за получаване на заявления за участие с не повече от 30 дни, когато в определения срок няма постъпили заявления.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 79, който става § 83 със следната окончателна редакция:
„§ 83. В чл. 78 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „чл. 57, ал. 1, 3 и 4 се заменят с чл. 57, ал. 1, 3, 4 и 5, по факс, или се заявява по телефона”.
2. Създават се нови ал. 2, 3 и 4:
(2) Когато заявлението за участие се съобщава по телефона, кандидатът трябва да го потвърди писмено преди изтичането на срока за получаване на заявления.
(3) Когато заявлението за участие e изпратено по факс, възложителят може да задължи кандидата да го потвърди с писмо, изпратено с обратна разписка или по електронен път. Това изискване, както и срокът за получаване на писменото потвърждение трябва да бъдат посочени в обявлението за обществена поръчка.
(4) Условията и редът за получаване и съхраняване на заявленията, изпратени по електронен път или по факс, се уреждат в правилника за прилагане на закона.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Извинете, госпожо председател, но в текста, който предлага комисията, моля да уточним какво означава: „при възникване на обстоятелства от изключителна спешност” - в § 81, в чл. 76, т. 2, ал. 3: „При възникване на обстоятелства от изключителна спешност, в резултат на които е невъзможно спазването на срока по ал. 1...”
Кой определя тези обстоятелства за спешност или имаме да плащаме някакви сметки и трябва търгът и обществената поръчка да минат по-бързо?
Нека да сме наясно, че след като отхвърлихме процедурата на Нено Димов за лекарствата, която беше една правилна процедура, трябва да определим кое налага да има този текст. Отново правим рамка в закона, с която да можем, без да е определено как, да изменяме условията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Напълно подкрепям изразеното мнение от госпожа Капон. Ако се дефинира в един закон, както е в Закона за обществените поръчки, обстоятелство от изключителна спешност, задължително в допълнителна разпоредба трябва да се каже какво по-специално представлява понятието „изключителна спешност”. Ако това не бъде направено, винаги с цел да се заобиколят нормите на закона ще се използва претекстът за изключителна спешност, а всъщност този претекст ще бъде използван изцяло от съображения за задоволяване на нечии интереси, но не на обществения.
Затова правя предложение за отпадане в ал. 3 на понятието „изключителна спешност”, освен ако не бъде дефинирано от вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По-скоро цялата ал. 3 трябва да отпадне, господин Иванов, а не само “от изключителна спешност”, защото тя е свързана.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Формално да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще могат ли вносителите да вземат отношение? Какво разбират под “изключителна спешност”? Поемат ли ангажимента да формулират дефиниция на това понятие в Допълнителните разпоредби на законопроекта, защото наистина звучи доста странно?
Има думата госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията за обществени поръчки.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Госпожо председател, дами и господа народни представители! В предложения ви законопроект не сме предвидили в Допълнителните разпоредби дефиниция на обстоятелства “от изключителна спешност”. Текстът, който ви е предложен, е възможност, допусната и от действащите европейски директиви. Всеки конкретен случай трябва да се доказва и преценява дали наистина са налице такива обстоятелства от изключителна спешност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Пред кого се доказва?
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Пред контролните органи, съответно, ако има оспорване, по реда, предвиден за оспорване на процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Бихте ли представили дефиницията от Допълнителни разпоредби?
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Няма такава дефиниция, не е предвидена. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: А кой преценява кое е обстоятелство от изключителна спешност? Вие ли?
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Възложителите преценяват дали е налице обстоятелство от изключителна спешност, след което може да го мотивира и докаже пред контролните органи и съответно пред органите, пред които е възможно да се обжалва процедурата. (Реплика на народния представител Иван Николаев Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат отношение? (Реплики на народния представител Иван Николаев Иванов.)
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, аз подкрепям предложението на моите колеги.
Това, което чухме досега като обяснение от представителите на изпълнителната власт, всъщност потвърди, че алинеята трябва да отпадне. Не може да се дава такава свобода някой извън отговарящия да преценява и да не знаем какъв е критерият. Ние правим закон.
Ако ние искаме такава процедура, трябва да кажем ясно какви са критериите. Няма определение. Тоест, и на представителите на изпълнителната власт не им е ясно за какво става дума. Не можем да записваме такива текстове.
Всички се обявихме за ясни и прозрачни процедури, за ясни правила, нека и законът ни да бъде ясен и конкретен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Заповядайте, госпожо Костадинова.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Уважаема госпожо председател! Аз също се замислих над това, което предложихте, уважаеми колеги. Но искам да ви кажа, че и в сега действащия закон в чл. 76 тази ал. 3 съществува. В този смисъл бих ви препоръчала да приемем текста, защото действително той е от директива. И едва ли ще бъде толкова ключов при вземане на тези решения, за които вие всички говорихте. Не бих казала, че може да се получи точно това, което вие твърдите.
Разбира се, комисията носи своите отговорности и при такива изключителни обстоятелства тя ще спазва закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата господин Иванов – реплика на госпожа Костадинова.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Костадинова! Това, което Вие заявихте като аргумент, не може да бъде прието. Когато ние правим нов закон, този закон трябва да бъде сериозна крачка напред по отношение на действащия към момента. Ако в действащия в момента закон е заложена такава процедура и терминология “изключителна спешност”, след като е ясно, че това влиза в противоречие с изискванията за откритост и прозрачност на процедурата, след като виждаме и това беше казано, че под претекст за изключителна спешност може да бъде извършено нарушаване на нормите и законите, аз отново повтарям: единственото, с което ще защитим честта не само на комисията, госпожо Костадинова, но и на пленарната зала и най-вече на Народното събрание, е да приемем отпадането на ал. 3.
Разбира се, чухме и от представителката на министерството неща, които поне аз не намирам за нормални. Оправдава се терминът “изключителна спешност” с европейската практика. Нека да видим съгласно директивите на Европейския съюз къде се изисква да бъде въведено такова нещо в националното ни законодателство.
Вън от това, когато председателката госпожа Касабова, зададе ясно въпроса какъв е обхватът на понятието “изключителна спешност”, последва мълчание. Не може по този начин!
Ние трябва да затворим пътищата за неспазване на закона и за корупционните практики.
Затова отново настоявам да отпадне ал. 3. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Костадинова! Мисля, че е важно да разглеждате тези текстове комулативно, тоест какво се дава възможност да се случи. От една страна, ще има състезателен диалог, след това ще има лотариен принцип на увеличаване броя на участниците, а ще има и изключителни срокове за подаване на оферти! Така че трите неща заедно създават една прекрасна картина, в която няма да има проблеми за създаване на корупционни практики! Те вече ще са законово регламентирани! Това е законово регламентиране на корупцията!
Както виждам, няма воля за особено обсъждане и гласуване на тези текстове. Пожелавам ви успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Тагарински, заповядайте за трета реплика.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За мен буди абсолютно недоумение това определение. В моята практика като народен представител от скромния ми законодателен опит и особено по този закон това определение ме учудва. Доколкото си спомням и знам, в правото и особено в договорите съществува едно понятие “форс мажор”. Бих го приел, ако има такова нещо, тоест бедствия, войни и т.н., да има такава облекчена процедура.
Но обстоятелство “от изключителна спешност”, бих попитал веднага: за кого и за какво точно става дума? За кого ще бъде спешно? За заявителя на обществената поръчка, за изпълнителя, или за този, който трябва да вземе комисионната?
Това са корупционните елементи на този закон и това отваря вратички за огромна корупция! Защото изведнъж ще се появят особени спешности за какво ли не, като започнем от канцеларски материали и стигнем до по-сериозни съоръжения. Не може да има такова нещо!
Бих попитал вносителите: доколко е хармонизиран този законопроект и процедури с европейските процедури, по които след влизането в Европейския съюз, ние вече работим по някои от фондовете – Кохезионния фонд и структурните фондове, доколко има ясни и стриктни процедури на Световната търговска организация? Ние сега сякаш откриваме топлата вода и създаваме вратички, защото на някой, виждате ли, му е удобно такова нещо!
Затова моля вносителите или да оттеглят това предложение, или да дадат легална дефиниция на понятието “изключителна спешност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли дуплика? Няма.
Има думата госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията за обществени поръчки.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Дами и господа, отново бих искала да подчертая вашето внимание към това, че случаят в ал. 3 се отнася единствено и само по отношение на сроковете за представяне на заявления в ограничената процедура, двуетапната процедура. Тоест и в този случай възложителят, когато мотивира такива обстоятелства от изключителна спешност, провежда процедура, провежда и двата етапа. Тя протича и през двата етапа, предвидени в закона, но му дава право да го направи в по-кратки срокове. А именно, сроковете за подаване на заявления са до 15 дни. А в общия случай, при ограничената процедура, имаме 37 дни. Така че това се отнася единствено и само за сроковете за подаване на заявления. (Реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Да не говорим, че като формулировка “от изключителна спешност” въобще не звучи. Поне му намерете някакъв сходен еквивалент, който да е “събития от извънреден характер” или нещо, което да привързва към обществената потребност от това.
Но в този вид, да ви кажа правото, и аз не съм съгласна да съществува текстът.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Аз искам да коментирам това, че администрацията ни казва общо взето: “Каквото сме написали, това ще гласувате, защото така сме решили”. Ако ние сме Народно събрание, не можем да подходим по този начин. Ясно е, че сме приватизирани до голяма степен от администрацията, само че трябва да си дадем сметка, че има моменти, в които трябва да проявим някакъв минимален разум.
Каква е дефиницията на “изключителна спешност”? Може ли тази изключителна спешност така да съкрати сроковете, че да победи само една фирма? Може. Имаме ли такъв случай, предвиден по-напред в закона, че процедурата продължава, когато има само една фирма? Имаме. Имаме ли логична връзка едно след друго на нещата? Имаме.
Казаха тук, че е ставало дума за лекарства. Аз ви предложих вариант, в който това да бъде решено. Вие го отхвърлихте. Съгласен съм, дори не дойдох да искам прегласуване на това предложение. Но какво значи “изключителна спешност”? Дайте ми правна дефиниция на “изключителна спешност”. Този, който заявявал, той решавал. Че нали ние точно тук искаме да предпазим този, който е несъвестен от тези, които решават, да бъде спрян от закона. Ние не правим закон за тези, които са съвестни. Законът е за тези, които ще използват това, за да нарушат. Ние даваме възможност на тези, които искат да нарушат, да го нарушат. Ние отваряме тук възможността всеки да прави каквото си иска. Изключително спешно ми е – ще каже някой – да купя принтери. Изключително ми е спешно! Каква е изключителната спешност? Ами, не сме казали. Но на него му е изключително спешно. Изключително спешно ми е да си купя кола. Но защо е изключително спешно? Не сме казали.
Не може да има такъв термин, който отваря произволно всички врати. Затова нека да гласуваме отпадането на тази ал. 3. Това е предложението, което правя, ако не е направено досега. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване?
Нямате готовност даже да го замените това с някакъв по-благозвучен термин? Ще гласуваме, разбира се, но нищо няма да решим.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на ал. 3 на § 77, което беше направено в залата, за отпадане на тази специална процедура “при изключителна спешност на обстоятелствата”.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Имаме наистина такъв текст в директивата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: При всички случаи е преведен неправилно този текст.
Гласували 87 народни представители: за 56, против 13, въздържали се 18.
Алинея 3 отпада. (Ръкопляскания от опозицията.)
Имате думата за предложение за прегласуване.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
От името и като заместник-председател на Комисията по икономическата политика, моля да бъде прегласувано това предложение, тъй като от името на вносителя тук действително ми дават текста на директивата. Ще ви го изчета. Не мога да нося отговорност обаче за превода и съм абсолютно съгласна, че тук става въпрос само за срокове. Това е текстът:
“При ограничени процедури и процедурите на договаряне с обявление, съгласно чл. 30, когато спешността обезсмисля сроковете, предвидени по този член, възложителите могат да определят:
а) срок за получаване на заявление за участие, който не може да бъде по-кратък от 15 дни от датата, на която е изпратено обявлението за обществена поръчка, или по-кратък от 10 дни, ако обявлението е изпратено по електронен път в съответствие с формата и процедурата за изпращане на обявления, посочени в т. 3 от Анекс 8;
б) и при ограничени процедури срок за получаване на оферти, който да не бъде по-кратък от 10 дни от датата на поканата за представяне на офертата.”
В сегашния закон дните дори са 15.
И ви моля, уважаеми колеги, да не говорим за корупция и за каквито и да е прозрачности. Това е действително една възможност. Аз съм съгласна, че всичките… (Реплики от ОДС и ДСБ.)
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Това са съвсем различни неща!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не може да Ви дам думата за обратно предложение. Гласувахме, сега е процедура за прегласуване. Нямам друга възможност да Ви дам думата сега, тъй като сме в режим на гласуване.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Цитирате текст, който няма нищо общо с това, което защитавате.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Тук няма дни, има само “изключителна спешност”.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Идеята и основният ми аргумент беше, че в сега действащия закон този текст съществува. (Реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В процедура на прегласуване сме.
Още веднъж подлагам на гласуване предложението за отпадане на ал. 3.
Гласували 121 народни представители: за 54, против 59, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Не, не! Стоп! Ще се броим! Тридесет и седем човека сме!
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): В залата има тридесет човека! Това е безобразие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз не мога да броя колко човека са в залата при всяко гласуване.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Няма 120 в залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Че не са 120, не са 120. Но не съм гласувала аз с чужда карта. Залата е гласувала с чужди карти.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Толерирате нарушение на Конституцията в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата, госпожо Асенова, за процедурно предложение.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Много моля в качеството ми на заместник-председател на Парламентарната група на Обединените демократични сили да направите поименна проверка, защото се създаде напрежение в залата по отношение физическото присъствие на гласували депутати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Разбира се, госпожо Михайлова. Аз не мога да откажа да направя поименна проверка. За съжаление резултатите от тази поименна проверка няма да рефлектират върху току-що проведеното гласуване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Няма значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов  - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - отсъства
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев  - отсъства
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонела Ангелова Понева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Апостол Иванов Димитров - тук
Ариф Сами Агуш - тук
Асен Йорданов Агов - тук
Ася Величкова Михайлова - тук
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Бойко Иванов Ватев - тук
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Николов Боев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Стефанов Николов - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Иванов Българинов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Янчев Ноев - отсъства
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваню Стефанов Хърков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Минчев Иванов-Лучано - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева - отсъства
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Николов Дамгов - отсъства
Владимир Първанов Кузов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Йорданов Димитров - отсъства
Георги Миланов Георгиев - отсъства
Георги Петков Близнашки - отсъства
Георги Пинчев Иванов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Даринка Христова Станчева - тук
Даут Идриз Осман - тук
Деница Ивайлова Димитрова - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Димитров - отсъства
Димитър Кинов Стоянов - отсъства
Димитър Николов Гъндев - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - отсъства
Донка Иванова Михайлова - отсъства
Дончо Стефанов Цончев - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Гинев Жеков - тук
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова   - тук
Евтим Костадинов Костадинов - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елеонора Николаева Николова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Емил Константинов Георгиев - тук
Енчо Вълков Малев - тук
Ердинч Илияз Хаджиев - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Жори Йорданов Алексиев - тук
Захари Димитров Георгиев - тук
Златко Тонев Златев - тук
Ива Петрова Станкова - отсъства
Иван Атанасов Колчаков - отсъства
Иван Георгиев Сотиров - тук
Иван Георгиев Стаматов - тук
Иван Добромиров Гороломов - тук
Иван Желев Илчев - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Матеев Иванов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Петков Даков - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Иглика Димитрова Иванова - отсъства
Илиян Вълев Илиев - отсъства
Илияна Малинова Йотова - тук
Илкер Ахмедов Мустафов - отсъства
Илко Димитров Димитров - тук
Йовко Христов Йовков - тук
Йордан Димитров Костадинов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Петров Величков - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Костов Костадинов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Николаев Добрев - тук
Константин Стефанов Димитров - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Костадин Александров Кобаков - тук
Костадин Стоянов Паскалев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Лидия Сантова Шулева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Любенов Дилов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Маргарита Василева Кънева - тук
Маргарита Спасова Панева - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марина Борисова Дикова - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Мария Василева Капон - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Станчева Вълканова - отсъства
Марко Николов Мечев - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Маруся Иванова Любчева - отсъства
Мая Божидарова Манолова - тук
Метин Мехмедов Сюлейманов - тук
Милен Емилов Велчев - тук
Мима Тодорова Василева - тук
Минчо Викторов Спасов - тук
Минчо Христов Куминев - тук
Мирослав Димитров Мурджов - тук
Митко Иванов Димитров - отсъства
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Райков Миков - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - тук
Надя Антонова Кочева - отсъства
Неджми Ниязи Али - отсъства
Ненко Викторов Темелков - отсъства
Нено Ненов Димов - тук
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Николай Аврамов Свинаров - отсъства
Николай Боянов Михайлов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Петров Кънчев - отсъства
Нина Стефанова Чилова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Олег Григоров Попов - тук
Олимпи Стоянов Кътев - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Михайлов Чернев - тук
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Александров Симеонов - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Георгиев Мръцков - тук
Петър Кирилов Берон - тук
Петър Станиславов Манолов - тук
Петър Стефанов Стоянов - отсъства
Петя Илиева Гегова - тук
Пламен Александров Панайотов - отсъства
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Георгиев Ранчев - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Рейхан Ибадула Аблеким - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росен Златанов Владимиров - отсъства
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова - отсъства
Руденко Радев Йорданов - тук
Румен Асенов Ангелов - тук
Румен Иванов Такоров - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Светослав Христов Малинов - тук
Силвия Николаева Алексиева - отсъства
Силвия Тодорова Стойчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Соломон Исак Паси - отсъства
Станимир Янков Илчев - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станчо Николов Тодоров - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Антонов Софиянски - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стоян Витанов Витанов - тук
Стоян Проданов Иванов - отсъства
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Тодор Михайлов Кумчев - тук
Тодор Найденов Костурски - тук
Тодор Николов Батилов - отсъства
Тома Янков Томов - тук
Трифон Димитров Митев - тук
Фатме Муса Илияз - тук
Фидел Димитров Беев - отсъства
Фикрет Хюдаетов Шабанов - отсъства
Филиз Хакъева Хюсменова - тук
Филип Димитров Димитров - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Христова Велчева - отсъства
Христо Боянов Величков - тук
Христо Дамянов Бисеров - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юксел Али Хатиб - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Юсеин Аптула Джемил - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Яне Георгиев Янев - отсъства
Яни Димитров Янев - тук
Янко Александров Янков - тук
Ясен Георгиев Янев - отсъства
Ясен Димитров Попвасилев - отсъства
Ясен Стоянов Пенчев - тук
В залата има 142 народни представители.
Госпожо Манолова, заповядайте за процедурно предложение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, ще си позволя да използвам факта, че всички сме се събрали в залата и да ви предложа да решим днешното пленарно заседание да продължи до 16,30 ч. с оглед изчерпване на точките от дневния ред, и разбира се, гласуването по вота на недоверие, което е насрочено за 15,30 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За друго процедурно предложение думата има господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не може да се удължи пленарното заседание с повече от два часа. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Иванов, този текст отпадна! Вие прекрасно знаете правилника, така че ме изненадвате, че сте пропуснали тази поправка.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Нали затова се въведе спирането на часовника?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, това беше в миналия парламент! В този регламентът е друг.
Има още едно процедурно предложение.
Заповядайте, господин Ралчев. Имате думата.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, струва ми се, че това, което ще ви предложа няма да се различава съществено от общия замисъл, а то е – след вота и всички процедури, които ще го изчерпат, времето пак ще стане около 16,00 – 16,30 ч. С оглед на това ви моля да подложим на гласуване процедурата, свързана с вота, включително и отрицателните вотове…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: До приключване на процедурата по гласуване на вота на недоверие към правителството.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: До приключване на процедурата, свързана с вота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме удължаване на пленарния ден до изчерпване на процедурата по гласуване на вота на недоверие към Министерския съвет.
Гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 136 народни представители: за 131, против 2, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към гласуване по § 77.
Подлагам на гласуване § 77 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 83, против 19, въздържали се няма.
Текстът е приет.
По § 78 и § 79 има ли желаещи да вземат отношение? Ако няма, ще ги предложа за гласуване. Те са представени.
Гласуваме § 78 и § 79 в редакцията на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 96, против 2, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 80 има предложение на Филип Димитров и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Петър Кънев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 80, който става § 84.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване по § 80 няма желаещи.
Гласуваме предложението на господин Филип Димитров и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 22, против 45, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за § 80, който е подкрепен от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 68, против 6, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 81, който става § 85. По него няма предложения на народни представители.
По § 82 има предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Петър Кънев, което е оттеглено на заседанието на комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 82, който става § 86, със следната окончателна редакция:
“§ 86. Член 81 се изменя така:
“Чл. 81. (1) В поканата по чл. 80 възложителят определя срок за получаване на офертите, който не може да бъде по-кратък от 40 дни от датата на изпращането.
(2) Срокът по ал. 1 може да се намали до 22 дни, когато предварителното обявление е изпратено за публикуване между 52 дни и 12 месеца преди датата на изпращането на обявлението по чл. 76, ал. 1 и съдържа информацията, налична към датата на изпращането му.
(3) Срокът по ал. 1 може да се намали с 5 дни, ако от датата на обнародване на обявлението, възложителят предостави пълен достъп по електронен път до документацията за участие в процедурата, като в обявлението посочи Интернет-адрес, на който тя може да бъде намерена.
(4) В случаите по чл. 76, ал. 3 възложителят може да определени срок за получаване на офертите не по-кратък от 10 дни от датата на изпращането на поканата по чл. 80.
(5) В случаите по чл. 76, ал. 3 – до 7 дни преди изтичането на срока за получаване на офертите всеки кандидат може да поиска писмено от възложителя разяснение по документацията за участие. Възложителят е длъжен да отговори в 3-дневен срок от постъпване на искането и да уведоми другите кандидати по реда на чл. 29, ал. 2.
(6) При определяне на срока за получаване на офертите, възложителят трябва да се съобрази със сложността на поръчката и с времето, необходимо за изготвяне на офертите.
(7) Възложителят е длъжен да удължи срока за получаване на офертите с не повече от 30 дни при необходимост от:
1. разглеждане на място на допълнителни документи;
2. посещение на мястото на изпълнение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по тези няколко параграфа. Няма желаещи.
Моля да гласуваме от § 81 до § 84 включително. Текстовете са на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: “Глава шеста “а” – Състезателен диалог”.
Има предложение от народния представител Борислав Великов, което е подкрепено от комисията по принцип.
Има предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Представете само неподкрепените предложения.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Има предложение от народния представител Борислав Великов, което не е подкрепено от комисията.
Има и още едно предложение от народния представител Борислав Великов, което не е подкрепено от комисията.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Оттеглям ги.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Има предложение от народните представители Филип Димитров, Димитър Йорданов, Елеонора Николова, Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено.
Има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Комисията предлага окончателна редакция на § 85, който става § 89:
“§ 89. След чл. 83 се създава Глава шеста “а” с чл. 83а-83з:
“Глава шеста “а”
Състезателен диалог
Чл. 83а. (1) Възложителят може да възложи обществена поръчка чрез състезателен диалог, когато поръчката е особено сложна, поради което е невъзможно нейното възлагане чрез използване на открита или ограничена процедура.
(2) Обществената поръчка е особено сложна, когато по обективни причини възложителят не може да определи:
1. техническите спецификации по чл. 30, и/или
2. финансовата или правната рамка на поръчката.
(3) В решението за възлагане на обществена поръчка чрез състезателен диалог възложителят мотивира избора на тази процедура и одобрява обявлението и описателен документ.
(4) Възложителят определя потребностите и изискванията си в обявлението за обществена поръчка и/или в описателния документ, който замества техническите спецификации.
(5) При възлагане на обществена поръчка чрез състезателен диалог възложителят оценява офертите само по критерия икономически най-изгодна оферта.
Чл. 83б. (1) Възложителят изпраща обявлението за обществена поръчка едновременно до “Държавен вестник” за обнародване в електронната му страница и до Агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки най-малко 37 дни преди крайния срок за получаване на заявленията за участие в състезателния диалог.
(2) Срокът по ал. 1 може да се намали със седем дни, ако обявлението е изпратено и по електронен път.
(3) При определяне на срока за получаване на заявленията за участие, възложителят трябва да се съобрази със сложността на поръчката и с времето, необходимо за изготвяне на заявленията.
Чл. 83в. (1) Възложителят може да посочи в обявлението минималния и максималния брой кандидати, които възнамерява да покани да участват в състезателен диалог, като минималният брой не може да бъде по-малък от три. Броят на поканените кандидати трябва да е достатъчен, за да се гарантира свободна и лоялна конкуренция.
(2) Възложителят може да предвиди състезателният диалог да се извърши на последователни етапи, за да намали броя на предложенията, които да се обсъдят при диалога, като приложи критериите, посочени в обявлението или в описателния документ.
Чл. 83г. (1) Предварителният подбор на кандидатите, подали заявление, се извършва по реда на чл. 79, ал. 1-6.
(2) Комисията съставя протокол за резултатите от подбора, който съдържа:
1. състав на комисията и списък на консултантите;
2. списък на кандидатите, които не отговарят на обявените от възложителя изисквания, както и мотивите за това;
3. списък на кандидатите, които отговарят на изискванията и ще бъдат поканени да участват в диалог;
4. дата на съставяне на протокола.
(3) В срок от пет работни дни от датата на протокола възложителят обявява с решение кандидатите, предложени от комисията, които ще бъдат поканени да участват в диалог. В решението се включват и кандидатите, които не отговарят на обявените от възложителя изисквания и мотивите за това.
(4) В тридневен срок от приключване на предварителния подбор, възложителят изпраща едновременно писмени покани на избраните кандидати за участие в диалог, а до агенцията и до недопуснатите кандидати – решението си по ал. 3.
Чл. 83д. Поканата за участие в диалог съдържа най-малко:
1. номер и дата на обнародване на обявлението за обществена поръчка;
2. копие от описателния документ и всички допълнителни документи или електронен адрес за достъп до тях, когато те са предоставени по електронен път;
3. дата и място за провеждане на диалога;
4. показателите, относителната им тежест и методиката за определяне на комплексната оценка на офертата или показателите, подредени по важност в низходящ ред, ако не са посочени в обявлението за обществена поръчка или в описателния документ.
Чл. 83е. (1) Комисията, извършила предварителния подбор, провежда диалог с всеки от одобрените кандидати, с цел да определи параметрите на поръчката, които в най-голяма степен отговарят на потребностите на възложителя.
(2) По време на диалога могат да се обсъждат всички основни характеристики на поръчката.
(3) На всички кандидати, участващи в диалога се гарантира равнопоставеност, като им се предоставя еднаква информация.
(4) Комисията няма право да предоставя предложенията или друга поверителна информация, получена от кандидат, участващ в диалога на другите кандидати, без неговото съгласие.
(5) Направените предложения и постигнатите договорености с всеки кандидат се отразяват в отделен протокол, който се подписва от членовете на комисията и от кандидата.
(6) След приключване на диалога с всички кандидати, комисията изготвя доклад до възложителя, в който предлага кандидатите, които да бъдат поканени да представят оферти.
Чл. 83ж. (1) В срок от пет работни дни от представяне на доклада на комисията, възложителят обявява с решение диалога за приключен и определя кандидатите, които ще покани да представят оферти.
(2) В тридневен срок от решението по ал. 1, възложителят го изпраща едновременно до агенцията и до всички кандидати, участвали в диалога, а до определените кандидати изпраща и писмена покана за представяне на оферти.
(3) В поканата по ал. 2 възложителят посочва краен срок за получаване на офертите и адреса, на който трябва да бъдат изпратени.
(4) Офертата трябва да отговаря на изискванията на възложителя и да съдържа всички направени по време на диалога предложения за изпълнение на поръчката.
(5) По искане на комисията офертите могат да бъдат променяни, допълвани и уточнявани. Тези промени, допълнения и уточнения не трябва да променят основните характеристики на офертата или на поканата за представяне на оферта, ако това ще доведе до ограничаване на конкуренцията или до дискриминация на кандидатите.
(6) Комисията оценява получените оферти по показателите, определени в обявлението или описателния документ и избира икономически най-изгодната оферта.
(7) Комисията може да поиска от участника, представил икономически най-изгодната оферта, да поясни някои характеристики от офертата или да потвърди задълженията си по нея, при условие, че това не води до промяна в основните характеристики на офертата или на поканата за представяне на оферта, както и до ограничаване на конкуренцията или до дискриминация на кандидатите.
Чл. 83з. Възложителят определя изпълнителя на обществената поръчка и сключва договор с него по реда на чл. 73 и чл. 74.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по § 85.
Господин Димитров, заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Признавам, че вземам думата без ентусиазъм, защото начинът, по който се развива гласуването на този закон, точно така както се развиваше и гласуването на Закона за концесиите, създава усещането, че каквото и да се каже в тази зала, няма никакво значение. Мнозинството, като че ли е решило в галоп да приключи с тези текстове и вероятно ще го направи.
Във всеки случай поддържам направените предложения. И двата текста са текстове, които в крайна сметка, единият, разбира се, препраща и към предходни, но така или иначе и в двата текста смисълът на нашето предложение е да бъде запазена прозрачността и да не бъде тя накърнявана.
Очевидно целта на гласуването на този закон е обратната. Давам си сметка, че шансовете – тези предложения да минат, са нищожни. Въпреки това ги поддържам и моля да ги подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Филип Димитров и група народни представители за отпадане на ал. 5, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 5, против 61, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Капон по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 8, против 58, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 85 в окончателната му редакция, предложена от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 78, против 5, въздържали се 5.
Параграф 85 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 86 има само едно предложение на народния представител Мария Капон, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 86, който става § 90.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по § 86? Няма.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 7, против 54, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за § 86, подкрепен от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 71, против 2, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 87 има две предложения от народните представители Борислав Великов и Йордан Цонев, които са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 87, който става § 91 със следната окончателна редакция:
“§ 91. В чл. 86 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Срокът по ал. 1 може да се намали със 7 дни, ако обявлението е изпратено и по електронен път.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
“(3) При възникване на обстоятелства от изключителна спешност, в резултат на които е невъзможно спазването на срока по ал. 1, възложителите по чл. 7, т. 1-4 могат да определят срок за получаване на заявления за участие в процедурата на договаряне не по-кратък от 15 дни от датата на изпращане на обявлението или не по-кратък от 10 дни, когато обявлението е изпратено по електронен път.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите “ал. 2” се заменят с “ал. 3”.
4. Създават се ал. 5-9:
“(5) В обявлението за обществена поръчка възложителят може да ограничи броя на кандидатите, които възнамерява да покани да участват в договарянето, като този брой не може да бъде по-малък от 3. Възложителят може да посочи и максималния брой кандидати. Броят на кандидатите трябва да е достатъчен, за да гарантира свободна и лоялна конкуренция.
(6) Възложителят посочва в обявлението за обществена поръчка обективни и недискриминационни критерии или правила, които ще приложи при подбора на кандидатите по ал. 5.
(7) В обявлението за обществена поръчка възложителят може да предвиди договарянето да се проведе на няколко последователни етапа, като на всеки следващ етап броят на разглежданите оферти се намалява с цел постигане на възможно най-пълно съответствие на офертите с обявените изисквания.
(8) При определяне на срока за получаване на заявленията за участие възложителят трябва да се съобрази със сложността на поръчката и с времето, необходимо за изготвяне на заявленията.
(9) Възложителят може да удължи срока за получаване на заявления за участие с не повече от 30 дни, когато в определения срок няма постъпили заявления.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по § 87? Няма.
Гласуваме текста на комисията за § 87.
Гласували 86 народни представители: за 84, против 2, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 88 има едно предложение на народния представител Борислав Великов, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 88, който става § 92 със следната окончателна редакция:
“§ 92. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите “чл. 57, ал. 1, 3 и 4” се заменят с “чл. 57, ал. 1, 3, 4 и 5 или по факс или се заявява по телефона”.
2. Създават се ал. 3 и 4:
“(3) Когато заявлението за участие се съобщава по телефона, кандидатът трябва да го потвърди писмено преди изтичането на срока за получаване на заявление.
(4) Когато заявлението за участие е изпратено по факс, възложителят може да задължи кандидата да го потвърди с писмо, изпратено с обратна разписка или по електронен път. Това изискване, както и срокът за получаване на писменото потвърждение трябва да бъдат посочени в обявлението за обществена поръчка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Великов, поддържате ли предложението си по § 88?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Поддържам го, но няма да го обосновавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по § 88? Няма.
Гласуваме предложението на господин Великов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 25, против 37, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 88.
Гласували 89 народни представители: за 84, против 4, въздържал се 1.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 89 има предложение на народните представители Филип Димитров, Димитър Йорданов, Елеонора Николова, Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Петър Кънев, което е оттеглено в заседание на комисията. Оттеглям го и в пленарната зала.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 89, който става § 93.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Имате думата за изказване по § 89.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Този закон измори не само председателя на комисията, а вече втори заместник-председател се опитва да представя пред вас доста трудни за приемане текстове, уважаеми дами и господа, и това не е случайно.
За какво става въпрос? Вижте какво пише в ал. 6: „Когато броят на кандидатите, отговарящи на критериите за подбор и на минималните изисквания за технически възможности, е под посочения в обявлението минимум...” си продължава процедурата. Тоест посочва се минимумът от трима. Той е един - процедурата си продължава.
При това положение какъв е смисълът да има минимум? Тоест, ако този минимум няма значение, ако процедурата може да продължи, няма смисъл от него.
Целта на този минимум, уважаеми дами и господа, е да гарантира някакво състезание. В момента, когато това може да не се спазва, оттук нататък няма смисъл от него. Става въпрос точно за това.
Моля ви да подкрепите моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Филип Димитров, Мартин Димитров и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 18, против 62, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 89, подкрепен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 80, против 13, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 90 има предложение от народния представител Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, 2, 3, 5, а т. 4 – по принцип.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 90, който става § 94 със следната окончателна редакция:
„§ 94. В чл. 89 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точки 3 и 4 се изменят така:
„3. краен срок за получаване на първоначална оферта, който не може да бъде по-кратък от 10 дни от изпращане на поканата;
4. адреса, на който трябва да бъде изпратена поканата.”
б) създават се т. 5 и 6:
„5. номер и дата на обнародване на обявлението за обществена поръчка;
6. копие от спецификациите и всички допълнителни документи, ако те не се съдържат в документацията за участие, или електронен адрес за достъп до спецификациите и допълнителните документи, когато те са предоставени по електронен път.”
2. В ал. 5 думата „кандидати” се заменя с „участници”.
3. В ал. 3 думата „кандидат” се заменя с „участник”, а в края на изречението думата „кандидата” се заменя с „участника”.
4. Алинея 4 се изменя така:
„(4) След провеждане на договарянето комисията изготвя доклад до възложителя, в който му предлага класиране на участниците.”
5. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Възложителят определя за изпълнител на обществената поръчка участника, класиран от комисията на първо място по реда на чл. 73 и 74.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по § 90? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 90 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 88, против 11, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 91 има предложение от народните представители Филип Димитров, Димитър Йорданов, Елеонора Николова, Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 91, който става § 95.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по § 91.
Заповядайте, господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря.
Уважаеми дами и господа, тук става въпрос за следното уточнение. В досегашния Закон за обществените поръчки срокът на основния и на допълнителния договор беше три години. Сега тук се казва, че срокът на допълнителния договор е три години, което общо взето дава възможност по-рядко да се провежда конкурс. Това е идеята на хората, които са направили това уточнение. Но, за да бъда искрен и точен, ще ви кажа, че досегашният Закон за обществените поръчки позволяваше тълкуване на тоя текст. Тоест дали срокът на основния договор е три години, дали срокът на допълнителния договор е три години, или общият срок е три години. Сега с това, което е предложено от вносителя, се разбира, че допълнителната поръчка може да бъде със срок от три години. На мен ми се струва, че този срок е дълъг. Знаете, това заобикаля провеждането на допълнителна процедура, направо се сключва анекс към съществуващ договор. Става въпрос за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Филип Димитров, Мартин Димитров и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 17, против 66, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 91, подкрепен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 80, против 13, въздържал се 1.
Параграф 91 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 92, който става § 96 със следната редакция:
„§ 96. В чл. 91 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „и документацията” се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) В поканата за участие в процедура на договаряне без обявление възложителят определя предмета на поръчката, както и изисквания за изпълнението й. В поканата могат да се включват и изисквания за икономическото и финансовото състояние по чл. 50 и за техническите възможности и/или квалификация на кандидата по чл. 51.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 93, който става § 97.
По § 94 има направено предложение от народния представител Борислав Великов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 94, който става § 98:
„§ 98. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 думите „глава трета, раздел V” се заменят с „чл. 34-36”.
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3 думите „по ал. 2” се заличават, а думите „и документацията за поръчката” се заменят със „за участие”.
4. В ал. 4 в началото се добавя „Когато възложителят е поканил повече от един кандидат” и се поставя запетая, а думата „кандидат” се заменя с „от тях”.
5. Алинея 5 се изменя така:
„(5) След провеждане на договарянето комисията изготвя доклад до възложителя, в който му предлага класиране на участниците.”
6. В ал. 6 думата „кандидата” се заменя с „участника”, а думите „глава пета, раздел III” се заменят с „чл. 73 и 74”.
7. В ал. 7 думите „по чл. 90, т. 11” се заменят с „по чл. 90, ал. 1, т. 11”, а думите „ал. 2-6” се заменят с „ал. 1-6”.
8. Създава се ал. 8:
„(8) В случаите по чл. 90, ал. 1, т. 12 разпоредбите на ал. 1-6 не се прилагат и договорът се сключва по реда на Търговския закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по тези три текста. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 92, 93 и 94, подкрепени от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 94, против 7, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 95 има предложения на няколко народни представители.
Има предложение на народния представител Борислав Великов, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Мария Капон, неподкрепено.
Има предложение на народните представители Филип Димитров, Димитър Йорданов, Елеонора Николова, Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, неподкрепено.
Има предложение на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 95, който става § 99:
“§ 99. Създава се Глава седма “а” с чл. 93а-93г:
“Глава седма “а”
Рамково споразумение
Чл. 93а.         (1) Рамково споразумение е споразумението, сключено между един или повече възложители и един или повече изпълнители на обществени поръчки, чиято цел е да се определят предварително условията на договорите, които страните възнамеряват да сключат за определен период не по-дълъг от четири години, включително относно цените, и при възможност – предвидените количества. По изключение срокът на рамковото споразумение може да бъде по-дълъг от четири години, като възложителят посочва мотивите за това в обявлението.
(2) Когато възложителят сключва рамково споразумение с няколко лица, техният брой не може да бъде по-малък от трима, при условие че е налице достатъчен брой потенциални изпълнители, които отговарят на критериите за подбор, и/или достатъчен брой оферти, които отговарят на предварително обявените условия на възложителя.
(3) Възложителите могат да сключват рамково споразумение за възлагане на обществени поръчки въз основа на всяка проведена процедура с изключение на процедура на договаряне без обявление. При сключване на рамково споразумение се прилагат критериите по чл. 37.
(4) В случаите на сключване на договор въз основа на рамково споразумение страните нямат право да променят съществено условията, определени в рамковото споразумение.
(5) Рамково споразумение не може да бъде сключвано или прилагано, ако предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията.
Чл. 93б. Когато в рамковото споразумение са определени всички условия, възложителят сключва договор за обществена поръчка, като прилага тези условия.
Чл. 93в.    (1) Когато рамковото споразумение е сключено с едно лице и в него не са определени всички условия, възложителят писмено изисква от това лице да допълни своята оферта.
(2) Когато рамковото споразумение е сключено с повече от едно лице и в него не са определени всички условия, възложителят:
1. отправя писмена покана до всички страни по рамковото споразумение за всеки договор, който предстои да бъде сключен;
2. определя подходящ срок за представяне на оферти, като вземе предвид предмета и времето, необходимо за изпращане на офертите;
3. пази в тайна съдържанието на представените в писмен вид оферти до изтичането на срока за получаване на оферти;
4. определя за изпълнител на съответния договор участника, предложил най-добрата оферта съгласно критериите, включени в рамковото споразумение.
Чл. 93г. Възложителят определя изпълнител по реда на чл. 73 и сключва договор по реда на чл. 74.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Имате думата за изказвания по § 95.
Има думата господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател. Във връзка с моето предложение си мисля, че то действително би могло да бъде подобрено в пленарната зала. В смисъл, че когато се сключва рамково споразумение, то все пак е предварително споразумение, което всъщност е между един възложител и един или повече потенциални изпълнители на обществени поръчки.
Може би “участници” не е било най-доброто предложение, макар че тук се имат предвид двете фази на тези обществени поръчки. При едните човек кандидатства, участва в различни процедури, после вече евентуално получава правото, ако му бъде възложено, да изпълнява обществена поръчка.
Тук бих предложил, ако залата не възразява, пред “изпълнители” да сложим думата “потенциални” и текстът става:
“Чл. 93а.   (1) Рамково споразумение е споразумението, сключено между един или повече възложители и един или повече потенциални изпълнители на обществени поръчки, …”
Мисля, че това вече е в духа и на следващите текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Капон, заповядайте за изказване.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Чета чл. 93а:
“Чл. 93а.   (1) Рамково споразумение е споразумението, сключено между един или повече възложители и един или повече изпълнители на обществени поръчки… в период не по-дълъг от 4 години” – така е по вносител.
Аз предлагам цифрата “4” да се замени с цифрата “3”.
Предлагам и последното изречение на ал. 1 на чл. 93а да отпадне, защото то отново доказва корупционни практики и възможност за продължаване на поръчките. Цитирам:
“По изключение срокът на рамковото споразумение може да бъде по-дълъг от 4 години, като възложителят посочва мотивите за това в обявлението.”
На каква база, какви мотиви, как? Това е абсолютно несериозно! Разбирам, че мандатът на едно правителство е 4 години, но със сигурност този закон може да мотивира всеки да иска да дойде на власт. Със съжаление искам да ви кажа, че вашите чиновници ще крадат достатъчно много с него! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Днес вече имахме работа с едно понятие “изключителна спешност”, което никой не знае какво е! Сега вижте какво пише тук!
“По изключение срокът на рамковото споразумение може да бъде по-дълъг от 4 години, …”!
Още 10, 20, 30 години може ли да е? Какво е това изключение, уважаеми дами и господа?
По този закон се дава възможност за сключване на рамково споразумение с неограничен срок! Той може да е и 50 години! Това пар екселанс е заобикаляне на Закона за обществените поръчки. Какво е това изключение, уважаеми дами и господа?!
Искам вносителите да излязат и да кажат тук какво е това изключение!
Ако не ме лъже паметта, в предишния, досегашния Закон за обществените поръчки имаше ограничение на продължителността на тези рамкови споразумения. Но с тази врата, която оставяме отворена сега, става дори по-лошо от “изключителната спешност”! Какви са тези безкрайни рамкови споразумения, уважаеми дами и господа?
Много моля вносителите да заповядат на тази трибуна и да кажат какви са тези изключения? Според мен това може да се прилага универсално във всяка една обществена поръчка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване?
Има думата господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Госпожо председател, аз имам две предложения за отпадане на текстове от окончателната редакция на комисията.
Става дума за ал. 4, в края на второто изречение “съществено” да отпадне, изразът “нямат право да променят съществено условията” да остане без тази дума. “Същественото” не е дефинирано и според мен то е излишно.
В чл. 93в, ал. 2, т. 2 “определя подходящ срок” е по-добре да се каже “определя срок”. Какво означава “подходящ”? Това също не е дефинирано.
Искам да подкрепя предложението на госпожа Капон за четирите години. Нормално е този срок да бъде намален.
Искам да изразя и обща изненада – това, което ви предлагах и което отхвърлихте преди половин час, се различава много малко от рамковия договор, който сега се предлага. Това, по което се различава обаче, е, че след като се сключи рамковият договор, вие се задължавате всеки път да изисквате цени и да вземете най-малката от тях, което би трябвало да е нормална практика, ако се стремим да запазим обществените средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания по § 95? Заповядайте.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Госпожо председател, дами и господа народни представители! От името на вносителите бих искала да кажа, че подкрепяме предложението на господин Великов да бъде добавено “потенциални изпълнители”.
По отношение на предложението в ал. 1 да отпадне последното изречение: “по изключение срокът на рамковото споразумение може да бъде по-дълъг от 4 години” също подкрепяме да отпадне, второто удължаване на възможността за удължаване на срока на рамковото споразумение, както и направеното предложение от господин Димов за “съществено” и “подходящ срок”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не Ви разбрах? Приемате и предложенията на господин Димов за “съществено”?
Навсякъде във всички закони съществува понятието “подходящ срок” като еластична норма, която се запълва с конкретно съдържание за всеки конкретен случай. Така че ми е интересно защо това предложение го приемате, а други не приемате, но това е друга тема. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.)
Подкрепи се предложението на господин Великов думата “участници”, както той е предложил, да се замени с “потенциални изпълнители”. Подкрепи се също предложението за тези 4 години, което Вие правите…
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Първото предложение е на народния представител Борислав Великов думата “изпълнители” да се замени с “участници”, след което господин Великов от трибуната предложи да се даде редакцията “потенциални изпълнители”. Приемаме това предложение от името на вносителите. (Реплика от ОДС.)
Не са участници, тъй като рамково споразумение се сключва на база на вече проведена процедура, открита, ограничена или процедура на договаряне без обявление, тоест, всички, които вече са били кандидати и участници, в този момент вече са изпълнители. Приключил е първият етап на процедурата. Имаме една завършена процедура по закона, след което се сключва рамково споразумение.
Не подкрепяме предложението на госпожа Капон цифрата “4” да се замени с цифрата “3”. Възможността е предвидена и в действащите европейски директиви, рамковото споразумение да има сила за срок до 4 години.
На следващо място е предложението на господин Филип Димитров и група народни представители, което подкрепяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да предлагате да се подкрепят предложения, които народни представители правят, не е особено коректно. Можете да изкажете мнение по същество, а не дали подкрепяте или не нещо.
А Вашите предложения, господин Димов, в ал. 2 са съществени. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.)
Тъкмо от това се изненадах, че предложението на госпожа Капон не се подкрепя, а се подкрепя на господин Димитров, а те са еднакви, сходни в половината част.
Заповядайте, по начина на воденето на заседанието.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Госпожо председател, вземам този тип процедура, защото е абсурдно от трибуната на Народното събрание един администратор, който и да било той, да казва какво приема и какво не. Абсурдно е да има такава практика това Народно събрание! Ние сме тези, които трябва да приемем или не нещо. Имало е комисия, която го е приемала, преди това е имало работна група.
Администрацията, която не носи никаква отговорност пред избирателите, да говори оттук какво приема и какво не, е недопустимо и според мен е грубо нарушение изобщо на парламентаризма. Трябва да помислим можем ли да допускаме подобно грубо нарушение на парламентаризма. То не е по-малко от това депутати да бият по магистралите, господа от левицата, защото не искате да слушате в момента! Не е по-различно! Тук ни бият отново по авторитета на Народното събрание. Не може администрацията да приема!
Правя остра забележка по този повод.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Великов, което той направи, редактира в залата, думата “участниците” да се замени с думите “потенциални изпълнители”.
В текста на комисията думата в ал. 1 вместо “изпълнители” ще стане “потенциални изпълнители”. Това е идеята на предложението.
Гласували 95 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 4.
Предложението на господин Великов се приема.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Капон, което не е подкрепено от комисията.
Ще гласуваме на господин Димитров, а Вашата част от Вашето предложение се отразява там.
По-скоро гласуваме предложението на госпожа Капон в онази част, в която не се приема.
Гласували 100 народни представители: за 20, против 64, въздържали се 16.
Предложението не се приема в тази му част.
Подлагам на гласуване предложението на господин Филип Димитров, Мартин Димитров и група народни представители – рамковото споразумение да не бъде по-дълго от 4 години.
Гласували 98 народни представители: за 46, против 46, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа, знам, че в момента сте малко разсеяни, беше тежък работен ден.
Гласуваме следното нещо: може ли едно рамково споразумение за обществена поръчка да продължи 100 години? Или 200, 300 години? Трябва да има някакво ограничение. От агенцията ви казаха, че подкрепят предложението да има ограничение – до 4 години.
Моля ви се, дайте да бъдем сериозни и да сложим някакъв краен срок. Пак ви питам, може ли едно рамково споразумение да продължи 100 години? Така че моля ви да гласувате за това предложение, да приемем един сериозен текст!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте още веднъж това предложение на господин Мартин Димитров.
Гласували 138 народни представители: за 65, против 69, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Нено Димов от редакцията на комисията „съществено” да отпадне.
Гласували 119 народни представители: за 65, против 48, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Имате думата за процедурно предложение, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Колеги, преди малко си признавам, че гласувах „за” отпадането на този дълъг срок от четири години, защото ми се струва, че действително едно такова закрепостяване невинаги ще бъде полезно. А пък ако изпълнителят е толкова добър или е единствен, той ще може да си го подновява на всеки четири години. Това ми се струваше логично и на практика с колегите подкрепихме да отпадне това изречение.
Но сега, в момента, ако разсъждаваме и от практическа гледна точка, представете си едно рамково споразумение, в което след това нищо не може да се промени в конкретния договор. Това ми се струва малко странно. Така че господин Димов да не се сърди, но предлагам да го прегласуваме и да не приемем точно това предложение. Другите му предложения бяха умни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Все пак признахте, че са били приемливи.
Подлагам още веднъж на гласуване предложението на господин Нено Димов думата „съществено” в ал. 4 да отпадне.
Гласували 134 народни представители: за 65, против 64, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
И последното предложение на господин Димов – думата „подходящ” в т. 2 на чл. 93в да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 31, против 75, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 95.
Гласували 107 народни представители: за 94, против 13, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 96 има предложение на народния представител Борислав Великов.
Комисията подкрепя по принцип предложението на по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2.
Комисията предлага следната окончателна редакция по § 96, който става § 100:
„§ 100. Създава се Глава седма „б” с чл. 93д-93з:
„Глава седма „б”
Динамични системи на доставки
Чл. 93д. (1) Динамична система за доставки е изцяло електронен процес за осъществяване на обичайни доставки, чиито пазарни характеристики отговарят на изискванията на възложителя. Системите действат за период не по-дълъг от четири години и са отворени през срока си на действие за включване на всеки кандидат, който отговаря на критериите за подбор и е представил предварителна оферта, която отговаря на спецификациите. Срокът на действие на системата може да бъде удължен в изключителни случаи, като удължаването се мотивира.
(2) Динамична система за доставки се създава чрез открита процедура.
(3) В системата се включва всеки кандидат, който:
1. отговаря на изискванията на възложителя, посочени в обявлението;
2. е представил предварителна оферта, която отговаря на спецификациите, определени от възложителя;
3. е представил всички документи, посочени от възложителя в обявлението.
(4) Предварителните оферти по ал. 3, т. 2 могат да бъдат променяни по всяко време в срока на действие на системата по такъв начин, че да отговарят на спецификациите.
(5) При създаването на система по ал. 1 и възлагането на обществени поръчки чрез нея възложителите използват единствено електронни средства.
Чл. 93е. (1) При създаването на динамична система за доставки възложителите:
1. публикуват обявление за обществена поръчка, в което изрично се отбелязва създаването на системата;
2. определят техническите спецификации по реда на чл. 30-33, вида на доставките, както и цялата необходима информация относно системата, вида и техническите характеристики на използваните електронни средства.
(2) От публикуване на обявлението за създаване до изтичането на срока на действие на системата възложителите предоставят чрез електронните средства пълен, директен и неограничен достъп до техническите спецификации, както и до всички допълнителни документи, като в обявлението задължително се посочва интернет адрес, на който те са достъпни.
Чл. 93ж. (1) Предварителна оферта за участие в динамичната система за доставки може да се подава по всяко време в срока на действие на системата.
(2) За разглеждане на офертите по ал. 1 възложителят назначава комисия по реда на чл. 34-36.
(3) Комисията разглежда всяка постъпила предварителна оферта и въз основа на обявените критерии и правила предлага на възложителя да включи или да откаже включването на кандидата в динамичната система на доставки.
(4) Възложителят е длъжен да вземе решение в 15-дневен срок от подаване на предварителната оферта и да уведоми кандидата за включването му в динамичната система за доставки или за отказа да бъде включен в 3-дневен срок от датата на решението.
Чл. 93з. (1) Преди възлагане на всеки договор за обществена поръчка за доставка, възложителят публикува опростено обявление, с което поканва всички заинтересовани лица да представят предварителни оферти в съответствие с чл. 93е, ал. 1, т. 2 и определя срок за представяне на предварителните оферти не по-кратък от 15 дни от изпращане на обявлението.
(2) Предварителните оферти се оценяват и кандидатите се включват в системата по реда на чл. 93ж, ал. 2-4.
Чл. 93и. (1) След вземане на решенията по чл. 93ж, ал. 4 възложителят отправя покана до всички включени в динамичната система за доставки да представят оферти за всеки отделен договор за обществена поръчка за доставка в рамките на системата.
(2) В поканата по ал. 1 възложителят определя срок за представяне на офертите и може да направи допълнителни уточнения във връзка с критериите за възлагане на договор за обществена поръчка.
Чл. 93к. (1) Комисията по чл. 93ж, ал. 2 разглежда и класира офертите и предлага на възложителя да сключи договор за обществена поръчка за доставка с участника, чиято оферта е получила най-висока оценка въз основа на критериите, определени в обявлението или в поканата по чл. 93и.
(2) Възложителят определя изпълнител по реда на чл. 73 и сключва договор по реда на чл. 74.
Чл. 93л. (1) Динамичната система за доставка не може да се прилага, ако предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията.
(2) Достъпът до динамичната система за доставка и участието в нея са свободни и безплатни за всички заинтересувани лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Великов, желаете ли да обосновете Вашето предложение по т. 2, което не е подкрепено? Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз виждам, че всъщност било вследствие на това мое предложение, било вследствие, разбира се, на работата на работната група и на комисията, текстът на чл. 93з силно е променен и в известен смисъл си мислех, че вероятно по принцип е можело да се напише, че това предложение се приема, доколкото тук става дума за кандидати, които действително са включени в тази динамична система, включително и с предварителните оферти. Така че към момента не оттеглям тази част от предложението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за изказване по § 96, който става § 100. Не виждам. Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Великов по т. 2 от неговото предложение, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 28, против 48, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване окончателната редакция на комисията за новия § 100.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Преди да продължим по законопроекта, уважаеми колеги, едно уточнение по хода на заседанието.
Смятате ли за уместно към 14,30 ч. да направим 15-минутна почивка?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): По-добре да я направим сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай, уважаеми колеги, обявявам почивка до 14,30 ч. (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имаме необходимия кворум, заседанието продължава.
Господин Кънев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 97 има предложение от народния представител Борислав Владимиров.
Предложението не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 97, който става § 101:
„§ 101. В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 1:
„(1) Разпоредбите на тази глава се прилагат при провеждане на:
1. конкурс за проект, организиран като част от процедура за възлагане на обществена поръчка за услуга;
2. конкурс за проект с присъждане на награди и/или плащания за участниците в конкурса.”
2. Досегашният текст става ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Владимиров.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, както току-що чухме, с този законопроект законодателят е предвидил, че проектирането е доста специфична дейност и го е разделил на две части. Едното е конкурс за проект, а другото е конкурс за проект с присъждане на награди. Ако има аргументи в тази посока – тези проекти да минават по Закона за обществените поръчки, донякъде бих се съгласил. Категорично не съм съгласен в един текст да бъдат обхванати всички проекти.
Моето предложение е да бъде създадена нова т. 3, в която да бъде разписана наредба, която да даде методологията за провеждане на конкурс, когато има устройствено проектиране. Това са всички общоустройствени планове на населените места, дори на цялата територия.
Представете си, колеги, ако имаме устройствена схема на Черноморското крайбрежие, какво би се случило, ако водеща в тази процедура е цената.
Затова ви предлагам и ви моля да подкрепите моето предложение тези правила да бъдат разписани в наредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Владимиров.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Владимиров. Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 138 народни представители: за 86, против 38, въздържали се 14.
Предложението на народния представител Борислав Владимиров се приема.
Поставям на гласуване § 97, както е по вносител, който става § 101 и се подкрепя от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 109, против 8, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„§ 98. В чл. 95, ал. 2 думата „кандидати” се заменя с „лица”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 98, който става § 102.
По § 99 има предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 99, който става § 103 със следната окончателна редакция:
„§ 103. В чл. 97 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Обявлението за конкурс за проект трябва да съдържа до
650 думи и да е изготвено съгласно образеца по чл. 19, ал. 7.”
2. Алинея 3 се отменя.
3. Създава се ал. 5:
„(5) В обявлението за ограничен конкурс възложителят посочва обективни и недискриминационни критерии или правила, които ще приложи при подбора на кандидатите.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 100, който става § 104, и по него няма предложения.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 101, който става § 105.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 102, който става § 106.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 103, който става § 107:
„§ 107. Член 101 се изменя така:
„Чл. 101. (1) Журито разглежда проектите и съставя протокол за класирането им. Класирането на проектите се извършва по критериите, посочени в обявлението за откриване на процедурата.
(2) Журито съставя протокол за класирането на проектите, подписан от всички членове.
(3) В протокола се посочват и забележките на журито и въпросите, които трябва да бъдат допълнително изяснени или уточнени, ако това е необходимо.
(4) В случаите по ал. 3 журито уведомява участниците и им дава възможност да отговорят на въпросите, след което изменя или допълва протокола, ако това е необходимо.
(5) При открит конкурс журито предлага за отстраняване от класирането участниците в конкурса, които не отговарят на критериите по ал. 1.
(6) Възложителят обявява с решение класирането на участниците в конкурса съгласно протокола на журито, както и наградите и/или другите плащания.
(7) Възложителят изпраща информация за проведения конкурс до Агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки не по-късно от 7 дни след вземане на решението по ал. 6.
(8) Информацията по ал. 7 се изготвя съгласно образеца по чл. 19, ал. 7.
(9) Информация по ал. 7, оповестяването на която противоречи на закон, не се вписва в Регистъра на обществените поръчки. В този случай възложителят мотивира това пред агенцията.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 104, който става § 108.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте текстовете до § 108 включително.
Гласували 116 народни представители: за 103, против 11, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: “§ 105. Чл. 103 се изменя така:
“Чл. 103. (1) Възложителите вземат решение за възлагане на обществени поръчки чрез открита процедура, ограничена процедура и процедура на договарянето с обявление винаги, когато не са налице условията за провеждане на процедура на договаряне без обявление.
(2) Възложителите вземат решение за възлагане на обществени поръчки чрез процедура на договаряне без обявление само когато:
1. откритата процедура, ограничената процедура или процедурата на договаряне с обявление е прекратена, тъй като не е подадена нито една оферта или заявление за участие или няма допуснати кандидати или участници и първоначално обявените условия не са съществено променени;
2. възлагането на обществената поръчка на друго лице би довело до нарушаване на авторски или други права на интелектуална собственост или на изключителни права, придобити по силата на закон или на административен акт;
3. поради непреодолима сила не могат да бъдат спазени сроковете за провеждане на открита или ограничена процедура или на процедура на договаряне с обявление;
4. предметът на договора има за цел изследване, експериментиране, научна или развойна дейност и няма за цел печалба или възстановяване на разходите за тази дейност и доколкото възлагането на такъв договор не накърнява конкурентното възлагане на последващи договори, които по-специално са насочени към постигането на тези цели;
5. са необходими допълнителни доставки от същия доставчик, предназначени със частична замяна или за увеличаване на доставките, при което смяната на доставчика ще принуди възложителя да придобие стока с различни технически характеристики, което ще доведе до несъвместимост или до технически затруднения при експлоатацията и поддържането;
6. услугата се възлага след проведен конкурс за проект като се изпращат покани за участие в договарянето на всички класирани участници в съответствие с условията на конкурса;
7. поради непредвидени обстоятелства е необходимо възлагането на допълнителна услуга или строителство на същия изпълнител при следните условия:
а) допълнителната услуга или строителството не могат технически или икономически да се разделят от предмета на основния договор без значителни затруднения за възложителя или въпреки че могат да се разделят, са съществено необходими за изпълнението на поръчката;
б) общата стойност на допълнителната услуга или строителството не е повече от 50 на сто от стойността на основната поръчка;
8. е необходимо повторение на строителство от същия изпълнител при наличие на следните условия:
а) първата поръчка е възложена при открита процедура, ограничена процедура и процедура на договаряне с обявление и в обявлението за нея е посочена възможността за такова възлагане;
б) общата стойност на тази поръчка е включена при определяне стойността на първата поръчка;
в) новата поръчка съответства на основния проект, в изпълнение на който е възложена първата поръчка;
9. обект на поръчката е доставката на стоки, определени по списък, предложен от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и одобрен от Министерския съвет с правилника за прилагане на закона;
10. поръчката се възлага въз основа на рамково споразумение, сключено по реда на този закон;
11. за кратък период възникнат благоприятни условия за доставка на стоки на цени по-ниски от пазарните, включително при разпродажба на имущество на търговски дружества, обявени в ликвидация или в несъстоятелност.
(3) В случаите по ал. 1, т. 5 и т. 8 договорът за допълнителна поръчка не може да бъде по-дълъг от три години;
(4) В случаите по ал. 2, т. 9 договорът се сключва по реда на Закона за стоковите борси и тържищата.
(5) В случаите по ал. 2, т. 11 договорът се сключва по реда на Търговския закон.”
Има и предложение на народният представител Мария Капон:
В § 105, в чл. 103, ал. 3 цифрата “3” се заменя с цифрата “2”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 105, който става § 109.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон.
Гласували 121 народни представители: за 26, против 78, въздържали се 17.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Поставям на гласуване предложението на вносителя за § 105, който става § 109, което е подкрепено от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 94, против 19, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 106, който става § 110, със следната окончателна редакция:
“§ 110. Чл. 104 се изменя така:
“Чл. 104. (1) При открита процедура, когато възложителите са изпратили предварително обявление, срокът за получаване на оферти може да се намали до 22 дни от датата, на която е изпратено обявлението за откриване на процедурата.
(2) Когато обявлението за откриване на процедурата е изпратено и по електронен път, срокът по ал. 1 може да се намали със 7 дни.”
Комисията предлага да се създаде нов § 111:
“§ 111. Създава се чл. 104а:
“Чл. 104а. (1) Срокът за получаване на заявление за участие в ограничени процедури и процедури на договаряне с обявление не може да бъде по-кратък от 37 дни от датата, на която е изпратено обявлението.
(2) Срокът по ал. 1 може да се намали със 7 дни, ако обявлението е изпратено и по електронен път.
(3) Срокът за получаване на офертите при ограничена процедура и процедура на договаряне с обявление може да се определи чрез споразумение между възложителя и определените кандидати при предварителния подбор. Споразумение се допуска само при условие, че на всички кандидати се предоставя еднакъв срок за изготвяне и подаване на оферти.
(4) Когато не се постигне споразумение по ал. 3, срокът се определя от възложителя и не може да бъде по-кратък от 24 дни от датата на изпращане на поканата за представяне на оферти или за участие в договарянето.
(5) В случаите по ал. 4, когато възложителят предостави пълен достъп по електронен път до документацията за участие и ако в обявлението е посочен интернет адрес, на който тя може да се намери, срокът може да се намали с 5 дни.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 107, който става § 112.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 108, който става § 113, със следната окончателна редакция:
“§ 113. В чл. 106 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите “Глава трета, Раздел V” се заменят с “Чл. 34‑36”.
2. В ал. 3 след думата “обявените” се добавя “обективни”.
3. Алинея 7 се изменя така:
“(7) При вземане на решения по ал. 4 или когато се изменят критериите и правилата, възложителите не могат:
1. да налагат на кандидатите условия от административен, технически или финансов характер, които не се отнасят за другите кандидати;
2. да изискват проверки или доказателства, които повтарят вече представени от кандидата доказателства.”
4. В ал. 8, изречение второ, думите “ал. 8” се заменят с “ал. 12”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 109, който става § 114, със следната окончателна редакция:
“§ 114. Раздел III “Рамково споразумение” с чл. 107 и чл. 108 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 110, който става § 115, е по вносител.
Параграф 111, който става § 116, е по вносител.
Параграф 112, който става § 117, е по вносител.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте до § 117 по новата номерация.
Гласували 115 народни представители: за 101, против 13, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията предлага следната окончателна редакция на § 113, който става § 118:
“§ 118. В чл. 112 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) Предварителното обявление–покана служи за покана за заявяване на интерес за участие в процедурата от потенциалните кандидати.
(2) Предварителното обявление-покана трябва да съдържа до 650 думи и да е изготвено съгласно образеца по чл. 19, ал. 7.”
2. В ал. 3:
а) създава се нова т. 7:
“7. критерии за избор на изпълнител и относителната тежест на показателите в комплексната оценка на офертата;”
б) досегашната т. 7 става т. 8;
в) досегашната т. 8 става т. 9 и в нея след думата “икономиката” се добавя “и енергетиката”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 118? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 99, против 11, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Параграф 114, който комисията предлага да отпадне, е следният:
“§ 114. Създава се чл. 112а:
“Чл. 112а. (1) Срокът за получаване на заявления за участие в ограничени процедури и в процедури на договаряне с обявление не може да бъде по-кратък от 37 дни от датата, на която е изпратено обявлението.
(2) Срокът по ал. 1 може да бъде намален до 15 дни, в случай че обявлението е изпратено по електронен път или по факс.”
Комисията предлага § 114 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 114.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 8.
Параграф 114 отпада.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 115 има предложение на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 115, който става § 119:
“§ 119. Член 113 се изменя така:
“Чл. 113. (1) Възложителят предоставя, при поискване от заинтересованите лица, техническите спецификации, които използва често в договорите за доставка, строителство или услуги или техническите спецификации, които възнамерява да приложи при възлагане на обществените поръчки, предвидени в предварителните обявления.
(2) Когато техническите спецификации се основават на документи, с които заинтересованите лица разполагат, е достатъчно посочването на тези документи.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 116, който става § 120 със следната окончателна редакция:
“§ 120. Член 114 се изменя така:
“Чл. 114. (1) Когато процедурата на договаряне с обявление или ограничената процедура е обявена чрез предварително обявление-покана, възложителят изпраща покана за участие в процедурата на всички кандидати, заявили интерес в срока, посочен в предварителното обявление-покана.
(2) Поканата за участие в процедурата се изпраща едновременно до всички кандидати не по-късно от 12 месеца след датата на изпращане на предварителното обявление-покана. Поканата се изпраща най-малко 37 дни преди крайния срок за получаване на заявления за участие, а когато е изпратена по електронен път срокът за получаване на заявления може да бъде намален със седем дни.
(3) Когато предварителното обявление-покана не съдържа информацията по чл. 112, ал. 3, възложителят предоставя тази информация на кандидатите с поканата по ал. 1, като посочва и:
1. адрес и дата за подаване на заявления за участие;
2. документи, които трябва да бъдат приложени към заявленията за участие.
(4) Когато от деня на публикуване на предварителното обявление-покана възложителят е осигурил пряк и неограничен достъп по електронен път до информацията по чл. 112, ал. 3, в поканата за участие в процедурата се посочва Интернет адресът, на който е предоставена тази информация.
(5) Възложителят провежда предварителния подбор по реда на чл. 77-79.
(6) При подбора на кандидатите в ограничена процедура или в процедура на договаряне с обявление възложителят не може:
1. да налага на кандидат условия от административен, технически или финансов характер, които не се отнасят за другите кандидати;
2. да изисква проверки или доказателства, които повтарят вече представени от кандидата доказателства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 100, против 20, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията предлага следната окончателна редакция на § 117:
“§ 117. Член 116 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на комисията – чл. 116 изцяло да се отмени.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 112, против 7, въздържали се 11.
Член 116 се отменя.
Следващите текстове са по вносител: § 118, който става § 121; § 119, който става § 122; § 120, който става § 123; § 121, който става § 124; § 122, който става § 125. Те не се четат.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 107, против 20, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: “§ 123. Глава единадесета се изменя така:
“Глава единадесета – Обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с предложенията на страница 122.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Постъпило е предложение на народния представител Филип Димитров и група народни представители – “Глава единадесета остава с наименование “Оспорване”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители – “Чл. 120 да отпадне”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Филип Димитров и група народни представители:
“В чл. 120 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя както следва:
“(1) Всяко решение, действие или бездействие на възложителите в процедура за възлагане на обществена поръчка по сключване на договора или на рамковото споразумение, подлежи на обжалване относно неговата законосъобразност пред съответния окръжен съд, а след влизане в сила на Административнопроцесуалния кодекс – пред Регионалния административен съд.”
2. Алинея 2 не се променя.
3. Алинея 3 се изменя, както следва:
“(3) Жалбата пред Регионалния административен съд не може да се подава след сключване на договора за обществена поръчка или на рамковото споразумение”.
4. В ал. 4 думите “Комисията за защита на конкуренцията” се заменят с думите “Регионалния административен съд”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители – “В чл. 121 ал. 7 и ал. 8 да отпаднат”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мария Капон – “Член 121 отпада”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Филип Димитров и група народни представители:
“В чл. 121 в ал. 1, 6 и 8 вместо “Комисията за защита на конкуренцията” се изписва “Регионален административен съд”, а в ал. 7 вместо “Председателя на Комисията за защита на конкуренцията” да се чете “Регионален административен съд”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мая Манолова – “В чл. 121а алинеи 2 и 3 се заличават”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Филип Димитров и група народни представители:
“В чл. 121, в ал. 1 и 3 вместо “Комисията за защита на конкуренцията” да се чете “Регионален административен съд”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители:
“В чл. 122 да се направят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 да се измени така:
“(1) В тридневен срок от постъпване на жалбата или отстраняване на нередовностите по нея председателят на Комисията за защита на конкуренцията образува производство и я възлага на член на комисията-докладчик.”
2. Алинеи 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 да отпаднат.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мая Манолова – „В чл. 122 ал. 7 се заличава”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мария Капон – „Член 122 отпада”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Филип Димитров и група народни представители – „В чл. 122 във всички алинеи „Комисия за защита на конкуренцията” се изменя с „Регионален административен съд”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Филип Димитров и група народни представители:
„В чл. 122а се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се заличава.
2. Алинея 2 става ал. 1, като вместо „Комисия за защита на конкуренцията” се чете „Регионален административен съд”.
3. Алинея 3 става ал. 2 и вместо „Комисия за защита на конкуренцията” се чете „Регионален административен съд”.
4. Алинея 4 става ал. 3 и вместо „Комисия за защита на конкуренцията” се чете „Регионален административен съд”.
5. Алинеи 5, 6 и 7 стават ал. 4, 5 и 6.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители – „В чл. 122б алинеи 1, 2 и 3 да отпаднат”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Филип Димитров и група народни представители – „В чл. 122б ал. 1 се заличава и ал. 2 става ал. 1”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители – „В чл. 122в алинеи 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 да отпаднат”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Филип Димитров и група народни представители:
„В чл. 122в ал. 1 и ал. 2 се заличават, а ал. 3 става ал. 1 и добива следната редакция:
„(1) Съдът е длъжен да си направи самоотвод при следните обстоятелства:”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители – „В чл. 122г ал. 3 и 4 да отпаднат”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Филип Димитров и група народни представители:
„В чл. 122г се правят следните изменения:
1. В ал. 1, 2 и 3 вместо „Комисията за защита на конкуренцията” да се чете „Регионален административен съд”.
2. Алинея 4 се заличава.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители – „В чл. 122д ал. 1 и 2 да отпаднат”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Филип Димитров и група народни представители:
„В чл. 122д в ал. 1 вместо „Комисията за защита на конкуренцията” да се чете „Регионален административен съд”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители – „В чл. 122е ал. 1 да отпадне”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Филип Димитров и група народни представители – „В чл. 122е, в ал. 1 вместо „Комисията за защита на конкуренцията” да се чете „Регионален административен съд”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители – „В чл. 122ж ал. 1 да отпадне”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Филип Димитров и група народни представители – „В чл. 122ж в ал. 1 вместо „Комисията за защита на конкуренцията” да се чете „Регионален административен съд”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители – „Чл. 122з да отпадне”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители – „В чл. 122и ал. 2 и 3 да отпаднат”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Филип Димитров и група народни представители – „В чл. 122и в ал. 1 и 2 вместо „Комисията за защита на конкуренцията” да се чете „Регионален административен съд”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Филип Димитров и група народни представители – „В чл. 122к вместо „Комисията за защита на конкуренцията” да се чете „Регионален административен съд”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мария Капон – „Параграф 123 отпада”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Филип Димитров и група народни представители за нов чл. 122н:
„Чл. 122н. (1) Всеки възложител може да предложи изключването на арбитражно споразумение, което кандидат може да подпише до подаването на офертата. Арбитражното споразумение може да бъде предложено и от всеки кандидат.
(2) С арбитражното споразумение страните могат да посочат само Арбитражния съд към агенцията.
(3) Когато искът по чл. 120, ал. 1 се предявява пред арбитраж, ищецът посочва избрания от него арбитър и резервен арбитър в исковата молба. Ответниците посочват избрания от тях арбитър и резервен арбитър в отговор на исковата молба. Ако арбитър не е посочен, той се определя от председателя на Арбитражния съд в 3-дневен срок от постъпването на исковата молба, съответно на отговора.
(4) Когато ищците, съответно ответниците, са повече от един, те трябва да посочат общ арбитър в 7-дневен срок от уведомлението на съда, в което са посочени всички избрани от страните арбитри. Ако ищците, съответно ответниците, не могат да изберат общ арбитър, той се определя от председателя на Арбитражния съд в 3-дневен срок.
(5) Ако посочените, съответно определените арбитри по делото не изберат председател на състава в 7-дневен срок, той се определя от председателя на Арбитражния съд в 3-дневен срок от уведомяването му.
(6) Сроковете за предявяване на исковете по чл. 120, ал. 2 и за разглеждане на делото важат и за арбитража.
(7) Когато искът подлежи на разглеждане от арбитраж, ищецът може да иска от районния съд да спре изпълнението на решението на възложителя с цел обезпечение на бъдещия или вече предявения иск пред арбитража.
(8) За неуредените в този член въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Закона за Международния търговски арбитраж.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 123, който съгласно Закона за нормативните актове следва да се раздели на § 126 до § 132 със следната окончателна редакция:
„§ 126. Наименованието на Глава единадесета се изменя така: „Глава единадесета – Обжалване”.
§ 127. Член 120 се изменя така:
„Чл. 120. (1) Всяко решение, действие или бездействие на възложителите в процедура за възлагане на обществена поръчка до сключването на договора или на рамковото споразумение подлежи на обжалване относно неговата законосъобразност пред Комисията за защита на конкуренцията.
(2) Жалба може да подава всяко заинтересовано лице в 10-дневен срок от уведомяването му за съответното решение или действие, а ако не е уведомено – от датата на узнаването или от датата, на която е изтекъл срокът за извършване на съответното действие.
(3) Жалба пред Комисията за защита на конкуренцията не може да се подава след сключването на договор за обществена поръчка или на рамково споразумение.
(4) Жалбата не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен ако Комисията за защита на конкуренцията наложи временна мярка „спиране”.”
§ 128. Създава се чл. 120а:
„Чл. 120а. (1) Всяко заинтересовано лице може да предяви иск за установяване нищожност на договор за обществена поръчка, както и да претендира обезщетение за вреди, претърпени в резултат на нарушения на закона при провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка, по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(2) Договор за обществена поръчка е нищожен, когато е сключен без провеждане на процедура по закона при наличие на основание за това.”
§ 129. Член 121 се изменя така:
„Чл. 121. (1) Жалбата се подава до Комисията за защита на конкуренцията с копие до възложителя, чието решение, действие или бездействие се обжалва.
(2) Жалбата трябва да е написана на български език и да съдържа:
1. наименование на органа, до който се подава;
2. наименование, седалище и адрес на управление и данни за съдебната регистрация на жалбоподателя – юридическо лице; името, адреса, и данни за самоличността на жалбоподателя, когато е физическо лице;
3. наименование, адрес и данни за съдебната регистрация на възложителя;
4. данни за обществената поръчка и решението, действието или бездействието, което се обжалва;
5. оплакванията и искането на жалбоподателя;
6. подпис на лицето, което подава жалбата, или на неговия пълномощник.
(3) Искане за налагане на временна мярка се прави едновременно с подаването на жалбата.
(4) Към жалбата се прилагат доказателствата, с които жалбоподателят разполага, и документ за платена държавна такса, определена с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(5) Ако жалбата не отговаря на изискванията по ал. 2 или не е представен документ за платена държавна такса, Комисията за защита на конкуренцията уведомява жалбоподателя и му дава 3-дневен срок за отстраняване на нередностите.
(6) Комисията за защита на конкуренцията не образува производство, когато:
1. жалбата е подадена след изтичането на срока по чл. 120, ал. 2;
2. не са отстранени нередностите в срока по ал. 5;
3. не е представен документ за внесена държавна такса;
4. жалбата е подадена след сключване на договора за обществена поръчка.
(7) В случаите по ал. 6 председателят на Комисията за защита на конкуренцията връща жалбата с разпореждане, което подлежи на обжалване пред 3-членен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
(8) Възложителят може сам да отстрани нарушението до произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията по жалбата.”
§ 130. Създава се чл. 121а:
„Чл. 121а. (1) По мотивирано искане на жалбоподателя Комисията за защита на конкуренцията може да наложи временна мярка – спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка. При произнасяне по искането комисията преценява неблагоприятните последици от забавянето на процедурата и реалната опасност за сериозно увреждане на обществения интерес или на интересите на страните.
(2) За налагане на временна мярка жалбоподателят е длъжен да представи обезпечение в размер едно на сто от стойността на обществената поръчка, но не повече от 50 000 лв., под формата на паричен депозит по сметка на Комисията за защита на конкуренцията или банкова гаранция.
(3) Комисията за защита на конкуренцията определя размер на обезпечение до 50 000 лв., когато стойността на обществената поръчка не може да бъде определена.”
§ 131. Член 122 се изменя така:
„Чл. 122. (1) В 3-дневен срок от постъпване на жалбата или от отстраняване на нередностите по нея председателят на Комисията за защита на конкуренцията образува производство и определя докладчик.
(2) В 7-дневен срок от образуване на производството Комисията за защита на конкуренцията на закрито заседание се произнася по искането за налагане на временна мярка.
(3) Комисията за защита на конкуренцията се произнася с определение по допускане на временната мярка и размера на обезпечението, което се представя от жалбоподателя в 5-дневен срок от съобщаването.
(4) Временната мярка се счита за наложена от датата на представяне на обезпечението.
(5) Комисията за защита на конкуренцията уведомява страните и Агенцията по обществени поръчки за наложената временна мярка в деня на налагането й.
(6) Определението за налагане на временна мярка подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. Обжалването на определението не спира производството пред Комисията за защита на конкуренцията, нито изпълнението на наложената временна мярка.
(7) Обезпечението подлежи на връщане с разпореждане на председателя на Комисията за защита на конкуренцията в 7-дневен срок от влизане в сила на определението, с което се отменя наложената временна мярка или от влизане в сила на решението, с което се уважава жалбата по чл. 120. При отхвърляне на жалбата представеното обезпечение се превежда като приход в държавния бюджет.”
§ 132. Създават се чл. 122а-122л:
„Чл. 122а. (1) Докладчикът извършва проучване на обстоятелствата по жалбата, за което се подпомага от администрацията на Комисията за защита на конкуренцията.
(2) По производството пред Комисията за защита на конкуренцията се допускат писмени и устни доказателства и експертни становища.
(3) При използване на експертни становища в производството пред Комисията за защита на конкуренцията сумите за възнаграждения на експертите се внасят предварително от страната, която е поискала експертизата. При назначаване на експертиза по инициатива на Комисията за защита на конкуренцията разноските за експертно възнаграждение се възлагат на жалбоподателя, ако жалбата е оставена без уважение или производството е прекратено, и на възложителя – в случаите по чл. 129г, ал. 1, т. 2.
(4) Страните по производството, държавните органи и длъжностните лица са задължени да оказват съдействие на Комисията за защита на конкуренцията при изпълнение на възложените й със закона задължения.
(5) Всички доказателства, събрани по производството, не могат да бъдат разгласявани, ако представляват производствена, търговска или друга защитена от закон тайна. Когато в тях се съдържат данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът, предвиден в Закона за защита на класифицираната информация.
(6) След приключване на проучването на страните се дава възможност да се запознаят със събраните по преписката доказателства.
(7) Страните са длъжни да представят всичките си доказателства най-късно в деня преди заседанието по разглеждане на жалбата.
Чл. 122б. (1) След приключване на проучването докладчикът представя преписка на председателя, който насрочва открито заседание за разглеждането й.
(2) Страните се призовават по реда на Гражданския процесуален кодекс. При призоваване не се прилага срокът по чл. 41, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.
(3) Страните могат да ползват адвокатска защита.
Чл. 122в. (1) Заседанията са редовни, когато присъстват най-малко петима от членовете на Комисията за защита на конкуренцията.
(2) Комисията за защита на конкуренцията взема решения с явно гласуване и с мнозинство от 4 гласа. В случай че на заседанието присъстват по-малко от 7 членове и не може да бъде постигнато мнозинство от 4 гласа, се приема, че жалбата е оставена без уважение или че искането за налагане на временни мерки е отхвърлено.
(3) Член на комисията е длъжен да си направи самоотвод в случаите, когато:
1. е бил пълномощник на някоя от страните;
2. е бил в трудовоправно или гражданскоправно отношение с някоя от страните;
3. поради други обстоятелства може да се смята за предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на преписката.
(4) Заседанието започва с решаване на предварителните въпроси относно редовността на процедурата.
(5) При наличие на основания по ал. 3 страните могат да поискат отвод на член на комисията.
(6) На страните в производството могат да се задават въпроси по ред, определен от председателя.
(7) Когато счете, че обстоятелствата по жалбата са изяснени, председателят предоставя възможност на страните за становища.
(8) След изясняване на спора от фактическа и правна страна председателят закрива заседанието.
Чл. 122г. (1) Комисията за защита на конкуренцията на закрито заседание постановява решение, с което:
1. оставя жалбата без уважение;
2. отменя незаконосъобразното решение на възложителя или установява незаконосъобразното действие или бездействие и връща преписката за продължаване на процедурата за възлагане на обществена поръчка от последното законосъобразно решение или действие.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 Комисията за защита на конкуренцията може да даде задължителни указания по хода на процедурата за възлагане на обществена поръчка.
(3) Когато е образувано производство пред Комисията за защита на конкуренцията и няма наложена временна мярка, възложителят е длъжен да уведоми комисията, ако сключи договор за обществена поръчка преди произнасянето й по жалбата.
(4) В случаите по ал. 3, когато има сключен договор, Комисията за защита на конкуренцията оставя жалбата без уважение или установява незаконосъобразността на решението, действието или бездействието на възложителя. Сключеният договор за обществена поръчка запазва действието си, заинтересованите лица имат право да търсят обезщетение по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(5) Решението на Комисията за защита на конкуренцията е писмено и съдържа:
1. наименованието на органа, който го е издал;
2. фактическите и правните основания за издаването му;
3. мотиви;
4. диспозитивна част;
5. пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.
(6) Член на комисията, който не е съгласен с решението, го подписва с особено мнение, което се прилага към решението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кънев, ако обичате, да спрем дотук.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер, дами и господа министри! Съгласно решението от вчера на Народното събрание днес в 15,30 ч. трябва да пристъпим към гласуване на проекта за решение за гласуване на недоверие на правителството, внесен от група народни представители. Поради това прекъсваме четенето на законопроекта.
Моля народните представители да заемат местата си и да се приготвят за гласуване.
Искам да напомня, че съгласно решението от вчера цялата точка – и представянето, и мотивите, и обсъждането, и сега предстоящото гласуване, се предават пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Надявам се, че днес няма да има някакви смущения в предаванията. Информацията, която постъпи вчера, гласеше, че е имало профилактика в някои от предавателите, поради което в някои от районите на страната временно е имало прекъсвания на прякото предаване.
Часът е точно 15,30 ч.
Пристъпваме към гласуване на точката от дневния ред, която беше дебатирана вчера, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Процедурата не предвижда нищо друго, освен гласуване, затова не е възможно да дам думата на народни представители, които желаят да говорят от трибуната. Единствено и само ще гласуваме. (Народните представители Любен Дилов и Павел Шопов искат думата по процедура.)
По процедурата на гласуване е друг въпрос. Това безспорно би могло да се обсъжда. Но, уважаеми колеги, коректно беше, ако има предложение за друго гласуване, освен явно, такова предложение да бъде внесено по съответния ред писмено, преди пристъпването към гласуване, тъй като, ако се предвижда не явно гласуване, то иска определена подготовка, както разбирате. (Народният представител Павел Шопов иска думата.)
Ако, повтарям, исканията на господин Дилов и господин Шопов да се изкажат са във връзка с начина на гласуване, безспорно ще дам тази възможност. Но ако под формата на такова искане бъдат засегнати други въпроси, ще ви отнема думата.
Имате думата, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин премиер, господа министри, колеги! Първо назначение на народния представител мисля, че освен спазването на закона, е възможността да осигури свобода на мисълта и затова аз правя процедура за тайно гласуване за вот на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Както казах, самият правилник като процедура, уважаеми колеги, предполага внасянето на подобно предложение минимум от една десета от народните представители. Така че отделен народен представител не може да направи това предложение, поради което не мога да го подложа на гласуване.
Имате думата, господин Шопов, ако става дума за начина на гласуване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Съобразно правилника, имаме право на изявление и становище от името на парламентарна група по всяко време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но не в процедура на гласуване, поради което Ви отнемам думата, господин Шопов. Изрично Ви предупредих, изрично обясних каква е процедурата. Нямате думата. Моля, заемете мястото си. (Народният представител Павел Шопов продължава да говори при изключени микрофони.)
Не можете да правите никакви изявления. В процедура на гласуване сме. Опитът, който правите, е пряко нарушение на процедурата, поради което Ви моля да заемете мястото си. Пристъпваме към гласуване, господин Шопов, и нищо друго. Настоятелно Ви моля да заемете мястото си. (Народният представител Павел Шопов продължава да говори при изключени микрофони.)
Нямате право да правите изявление, нямате тази възможност, правилникът го забранява. Вие претендирате, че спазвате закона, че спазвате правилника, бъдете любезен да го докажете чрез поведението си. (Народният представител Павел Шопов се обръща към председателя.)
Няма защо да се обръщате към мен, господин Шопов, защото нямате думата. Нямате думата, не можете да останете на трибуната. (Тропане по банките от мнозинството.)
Правя Ви забележка и Ви предупреждавам, че трябва да напуснете трибуната, за да може да продължи процедурата по гласуването, съгласно решението на Народното събрание. (Народният представител Павел Шопов продължава да говори при изключени микрофони.)
Господин Шопов, няма да се надприказваме с Вас. Напуснете трибуната! Моля квесторите да поканят господин Шопов да напусне трибуната. Господин Шопов, напуснете трибуната! Излишно създавате напрежение в залата. Бъдете любезен да заемете мястото си. След приключване на процедурата по тази точка ще имате възможност да направите Вашето изявление. (Шум и реплики от залата.)
Господин Шопов, заемете мястото си в залата. (Народният представител Павел Шопов продължава да говори при изключени микрофони.) Не Ви слушат, господин Шопов. Губите времето и на залата, и своето. Имаме решение на парламента и предстои да го изпълним. Нито викове от залата, нито Вашето поведение ще отклонят парламента от своето решение. Моля Ви да заемете мястото си. Бъдете любезен, господин Шопов. Виждате, че никой не Ви слуша. Защо упорствате? Съгласете се, че в момента просто пречите. Моля, заемете мястото си. (Народният представител Павел Шопов напуска трибуната.)
Благодаря Ви, господин Шопов.
Има ли други процедурни въпроси? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване на проекта за решение, което гласи:
“Проект
РЕШЕНИЕ
за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България
Народното събрание на основание чл. 89, чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Гласува недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Сергей Станишев за несправяне с бедствената ситуация в България след наводненията от лятото на 2005 г. и пролетта на 2006 г., както и със създадените трайни корупционни практики при усвояването на средствата.
Решението е прието от 40-ото Народно събрание.
Дата: 2006 г.
Народни представители:                                                                          Петър Стоянов и група
народни представители”
Моля, гласувайте това решение.
Гласували 228 народни представители: за 61, против 166, въздържал се 1.
Проектът за решение е отхвърлен. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Едно уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма процедура “уточнение”!
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Господин председател, уточнението е техническо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма процедура уточнение! Техническото уточнение отнесете към техническата служба.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Имаше човек, на когото да отбележите вота – че е гласувал “за”, защото беше без карта!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласуването е с електронната система, няма как другояче да се гласува.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Такава е практиката, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за отрицателен вот, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, господин премиер, уважаеми господа министри, колеги! Когато гласувахме този вот на недоверие на правителството, трябваше да дадем оценка дали излъченото от българския парламент правителство противодейства ефективно и сплотено на природната стихия. В дни като тези, когато природата заплашва наши съграждани, българският народ и българските управляващи се нуждаят от сила, за да противодействат и да помагат на нашите съграждани.
На надписа, който виждате на нашия герб, всички можем да прочетем, че “Съединението прави силата”. Жалко е да използваме човешкото нещастие, жалко е да използваме природната стихия, за да набираме някакви съмнителни политически дивиденти, от които едва ли някой ще може искрено да направи по-нататък своя избор, едва ли някой ще може да признае някакъв политически актив на този, който се възползва от човешкото нещастие.
Уважаеми колеги, нашето правителство демонстрира своето единство, своята добра организираност, съвместната дейност на специализираното министерство на госпожа Етем, Министерството на отбраната в лицето на господин Близнаков и всички други структури на областни администрации на кметове, които се бореха и продължават да се борят за отстраняване на последиците от природната стихия. Нека да не им пречим, нека да им помагаме! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми министри, уважаеми колеги! Гласувах против този вот на недоверие към правителството. Предварително беше ясно и на вносителите на вота, и на всички останали, че този вот няма да мине, но поне очаквахме ясни политически тези, около които да може да се дебатира и да има сблъсък на идеи. Нищо такова не се случи. Аргументите на вносителите бяха предвидими и бяха много лесно оборени. Оценяваме артистичните изяви, сините папки, видеокадрите, но те не успяха да заменят абсолютната липса на политически тези. Всъщност този вот не изпълни никоя от целите си. Той не успя да уличи една политическа сила в корупция, не успя да разцепи коалицията.
Да, коалиционното управление е сложно, но беше наивно опозицията да мисли, че е толкова лесно да бие клин в него, като се опита да създаде атмосфера на недоверие и мнителност. Този вот не можа да демонстрира обединението на десницата, нито да предложи решение на лидерския проблем вдясно.
Всъщност този вот не беше адресиран към тази зала, не беше адресиран към българския народ. Този вот беше адресиран към европейските експерти, които до края на този месец трябва да изготвят решителния за България доклад. Този вот беше замислен като част от този сценарий на десницата, който започна с клеветнически материали, подхвърлени на западната преса чрез анонимки до открито лобиране на нашето своевременно членство в Европейския съюз. Този вот показа немощта на опозицията и нейната пълна невъзможност да надскочи своите теснопартийни цели и да преглътне факта, че България ще бъде член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г. и че този факт е по-важен от факта при управление на коя политическа сила ще се случи това. Защото по волята на избирателите и с оглед на политическата логика това ще стане по време на управлението на това правителство. И въпреки прогнозите на опозицията, и въпреки природните бедствия съм сигурна, че 1 януари 2007 г. ще бъде един хубав, слънчев зимен ден. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за трети отрицателен вот, господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Гласувах срещу искания вот на недоверие на това правителство, защото е цинично да се използва човешкото нещастие за решаване на вътрешнопартийни проблеми. Цинично е политици, символ на корупция, да говорят за корупцията, подценявайки интелекта и паметта на българския народ. Но, всъщност нищо ново. Вашето отношение, господин Костов, макар че Ви няма в залата, към българския народ винаги е било цинично.
Вчерашният дебат показа пълната несъстоятелност както на темата на искания вот на недоверие, така и на мотивите към него. Показа всъщност безхаберието и неадекватността на натежалата от лидерски комплекси опозиция, която се остави да бъде употребена, за да обслужи личните комплекси на един бивш министър-председател, изживяващ се като съвременния Стефан Стамболов, претендиращ за най-успешния управленец на ХХ век, но останал в историята като символ на корупция.
Във вчерашния дебат, за съжаление, и много уважавани от мен политици вдясно като експрезидента Петър Стоянов, доказаха верността на максимата, че никога не е късно човек да стане за резил.
Процедурата за вот на недоверие, уважаеми колеги, е сериозен парламентарен инструмент, предназначен и използван от зрелите и отговорни и политически сили за предлагане на алтернативи и корекции в политиката на управлението и винаги следва да бъде в синхрон с дневния ред на обществото. Пошло е тази парламентарна процедура да се използва за решаване на междупартийни отношения вътре в самата опозиция.
Гласувах против, защото е национално предателство броени дни преди последния мониторингов доклад на Европейската комисия, когато сме на прага на осъществяване на един от най-важните приоритети на България – членството в Европейския съюз – нещо, за което са работили много правителства през последните 16 години и е платена висока цена от целия народ, да се иска вот на недоверие с цел да се осуети, ако е възможно, това членство. Защото, господин Костов, съм убеден, че е евроатлантик, но го боли, че договорът за членство в НАТО подписа премиерът Сакскобургготски, а фактическото членство в Европейския съюз ще се случи по времето на премиера Сергей Станишев. Но така е решил народът, който всъщност не разбира господин Костов.
Гласувах против, защото това правителство е първото, което през последните 16 години си е поставило като приоритет и е разработило единна държавна политика за противодействие на бедствия и аварии и последните дни и събития от придошлата река Дунав го потвърждават.
Българският народ е мъдър. Той винаги отделя зърното от плявата. Ще го направи и сега. Вие загубихте този дебат, господа от опозицията. Загубихте го, защото отдавна сте престанали да се занимавате с проблемите на хората и се занимавате само със себе си. Загубихте го, защото не познавате дневния ред на обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Надхвърляте 3 минути, господин Костадинов. Моля да приключвате.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Вие, господа от опозицията, внасяте несъстоятелни вотове на недоверие. Правителството ще строи диги и ще решава проблемите на хората. Вие се занимавайте със себе си, както апропо го правите в последните пет години, правителството ще работи за европейското бъдеще на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, думата е поискал народният представител Петър Стоянов. Той е преценил, че има право по ал. 1 на чл. 47 за лично обяснение.
Давам му думата.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа от управляващото мнозинство! Аз съм изумен! (Смях в мнозинството.) Как нито един представител на управляващото мнозинство не намери сили да каже, че поне малка част от критиките, които са отправени, за неспособността на тройната коалиция и правителството да се справи с последиците от наводненията, са верни? Как един не каза, че е редно да се замислим дали пък около вас и сред вас няма корупция? Цялата риторика беше насочена към едно – да бъде громена опозицията по начина, по който беше громен американският капитализъм и европейският капитализъм преди 10 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И все пак Вашето лично обяснение.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Уважаеми госпожи и господа, един вот на недоверие може да има много значение. Аз мисля, че ние постигнахме едно от най-важните значения – ударихме камбаната и накарахме гражданската съвест в България, ако не съвестта в това Народно събрание, да се пробуди.
Правите диги - идеално, ние ви поздравяваме. Искате да спрете последиците от наводненията - ние ви поздравяваме. Не крадете обаче, не правете обръчи от корупция и не създавайте корупционни практики. Това е простото нещо, което искаме да ви кажем. (Ръкопляскания от ОДС, реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: С това процедурите приключиха.
Давам думата на министър-председателя за заключително изказване.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги от Министерския съвет!
Искам преди всичко да благодаря на народните представители, които подкрепиха правителството и му дадоха нова увереност и амбиция да свърши това, за което е избрано.
Искам да ви уверя, че не възприемаме убедителните резултати от вота в подкрепа на правителството като самоуспокояващи или като основание да се отпуснем. Напротив, далеч сме от мисълта, че сме свършили всичко, което очакват от нас и българските граждани, и нашите европейски партньори, и че трябва да засилим и скоростта, и качеството на нашата работа и да бъдем в още по-голямо взаимодействие с гражданското общество.
Искам да подчертая, че ние винаги сме готови да чуем гласа на опозицията и нейните критики и конструктивните предложения. Всяка една силна демокрация има нужда от силна опозиция. И тя трябва да критикува, да коригира изпълнителната власт и мнозинството, да сочи нейните недъзи. Това е полезно и здравословно и за управляващите, и за правителството като елемент. Дебатите, които се проведоха вчера в Народното събрание, бяха полезни за българското общество. Защото темата за наводненията, за природните бедствия засяга стотици хиляди български граждани пряко и засяга всеки един български гражданин потенциално. Във връзка с тези видими промени в климата, които настъпват в цяла Европа и в света, е необходима много по-целенасочена, последователна и ресурсно обезпечена политика от българската държава, за да бъдем винаги подготвени за изненадите на природата, да реагираме адекватно, да оказваме помощ на нашите съграждани и най-вече да извършим много за превенция на инфраструктурните поражения, които се нанасят при природни бедствия.
Навременен ли обаче беше този дебат? Мисля, че не. И не защото ми е неприятно да чуваме критики, а защото той, с малки изключения, не роди нови идеи и конструктивни предложения от страна на опозицията. И той не помага конкретно на българските граждани, които и днес, и в този момент се нуждаят от добра организация, за да се овладеят високите нива на река Дунав, за да се помогне на тези, които са най-пряко застрашени от евакуация, да се защитят техните имоти, жилища. Това е работа на българското правителство.
Няма да се спирам на вътрешнополитическите или външнополитически аспекти на мотивите, истинските мотиви за внасяне на този вот и за проблемите, които съществуват, а със сигурност има такива, в това число и с усвояване на средствата. Трудно може да се контролират 4000 обекта едновременно във всички детайли. Но да се направи заключение, че 250 млн. лв., които са отпуснати от държавата миналата година от предишното и от сегашното правителство и са вършили много работа, са просто хвърлени на вятъра и откраднати е просто лъжа. Тези пари са за българските граждани, за българската икономика, за да се овладеят щетите от наводненията.
Темата за природните бедствия фокусира в себе си един огромен комплекс от проблеми – организационни, инфраструктурни, социални и финансови. Бих искал да се спра съвсем накратко на всеки един от тези аспекти и каква е оценката на правителството за свършеното и несвършеното дотук.
Още първата задача, с която се захвана непосредствено след своето избиране това правителство, беше да се помогне на хората да овладеят щетите от наводненията от миналата година. Нито един от нас, който беше в онези драматични и тежки дни в различни общини сред българските граждани, няма да забрави тяхната мъка – мъката от унищожени имоти, наводнени къщи, пометени сгради. Тази картина винаги ще бъде и в мен.
Неуместно е да се внася вот за несправяне с тази тема, след като този приоритет продължи да бъде един от важните в работата на правителството. Това е първото правителство, което с подкрепата на Народното събрание създаде специално министерство, което да координира много по-добре работата на държавата за овладяване на природните бедствия, за превенцията и за това да се покриват щетите. Дали сме свършили всичко необходимо? Не, разбира се. Аз нося също част от тази отговорност, защото министерството на госпожа Етем – на държавната политика при бедствия и аварии, още няма своя сграда и това е проблем на държавата. Може ли едно министерство да работи ефективно, ако няма свой дом? Виновно ли е това правителство, че в продължение на дълги години държавната собственост в София се разпродаваше понякога на символични цени?
Днес сме изправени пред необходимостта държавата да строи нови сгради, за да настаняваме много необходими за гражданското общество и за страната институции. Въпреки това в намален състав министерството направи много за по-добрата координация на различните институции при бедствия и аварии. Това се вижда от българските граждани, вижда се при организацията по поречието на р. Дунав, където много добре си взаимодействат представители на изпълнителната власт, на Гражданска защита, Пожарна защита, на Министерството на отбраната, Българската армия, общините и областните управители в едни екипи с единствената цел да се помогне на хората, да се избегнат по-сериозни щети от природната стихия.
Очевидно българската държава все още няма достатъчно ефективно изградена политика за превенция на природните бедствия. Ние нямаме актуализирана карта на критичната инфраструктура. Това е една необходимост, с която правителството вече се е заело, за да знаем къде са най-рисковите зони и къде първостепенно трябва да се инвестира – не само тази година, но и последователно в краткосрочен план до 2009-а и след това в средносрочен – до 2015 г. Защото е факт, че цялата българска държава, всеки един човек в нашата страна страдат от лошата инфраструктура, не само когато има природни бедствия. Самото състояние на инфраструктурата в последните години се превръща в природно бедствие, което причинява пътни аварии, смърт в много случаи, катастрофи и други неща.
Могат да се посочат много причини за това явление. Мога да посоча например един факт: през 1998 г. беше закрит фонд “Мелиорации”, който имаше ангажимента да инвестира в корекциите на реките, язовирите, станциите, които отговарят за помпането, и много други съоръжения, свързани с водната инфраструктура. Той беше закрит, беше разпарчетосана собствеността и управлението на водите в нашата страна и сега е необходимо да преодоляваме тази реалност.
В момента в България канализационна система е изградена в 70% от градските територии. В селата почти липсва. Това също е част от проблема, от мащабите на наводненията. Загубите на водата в същото време в нашата страна са 57% средно.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това са свлачища.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Свлачищата заемат територия вече от 200 хил. дка, над 900 свлачища, които са активизирани.
Аз мога да ви дам конкретен пример, свързан с една от общините, които най-много пострадаха през миналата година от свлачищата и от наводненията. В гр. Оряхово, където въпреки липсата на финанси от 1955 до 1958 г. българската държава изгражда една система от дренажи, които са много ефективни и позволяват там да няма никакви проблеми до началото на 90-те години. През 1990 г. звеното, което отговаря за поддръжка и наблюдение на това свлачище, е ликвидирано. Няколко години след това настъпват първите свлачищни процеси, които се задълбочават и задълбочават. В крайна сметка през миналата година се стига до ситуация, която ескалира през февруари на тази година, когато са настъпили катастрофални последици за цял един квартал – “Изток”, в гр. Оряхово. Това е един пример, а те са стотици.
Тук опираме до следващата тема – темата за финансите. Всички добре знаем, че бюджетът на българската държава не е достатъчен. Той понякога напомня одеяло, с което един човек се опитва да се завие, малко одеяло – ако му стане студено на раменете и ги завие, ще му изстинат краката. Парите не достигат, защото щетите от наводненията от миналата година са за 1 млрд. 100 млн. лв. Никой не отрича тази цифра. Държавата с всички усилия и мобилизация успя да мобилизира приблизително 250 милиона, което не е достатъчно, за да реши всички проблеми. Това е само за аварийна дейност, за да създаде елементарни условия за комуникации между селища, които бяха пострадали тежко, за възстановяване на къщи, за подпомагане директно финансово на хора, които най-тежко пострадаха, за изграждане на нормална инфраструктура, за почистване на корита. Впрочем близо половината от тези средства, почти половината е предоставена за разпределение на българските общини.
Аз искам да благодаря на кметовете, които в много тежка ситуация през наводненията от миналата година, през пролетните наводнения в някои общини тази пролет и сега на Дунава действат всеотдайно, за да помогнат на хората и за да възстановят инфраструктурата там, където тя е разрушена.
Разбира се, сигурно и с тези средства можеше да се направи повече. Някои от обектите още не са приключени и не са усвоени. Никой не бива да си затваря очите за климатичните условия през тази зима. Аз съм разговарял с хора, които се занимават със строителство, възстановяване. Те казват, че и сега в редица общини, които пострадаха, подпочвените води са на половин метър от повърхността. Какъв смисъл има да се наливат пари, да се прави нещо сега, което ще бъде разрушено много бързо?
Пак ще повторя това, което прозвуча и вчера в отчета на министрите, в това число на министъра на финансите. Ще направим всичко необходимо тези средства, които се отпускат за преодоляване на щетите от природните бедствия, да бъдат рационално и полезно за гражданите усвоени. Вече е издадено разпореждането чрез Държавния финансов контрол да се направят проверки на това какво е свършено срещу отпуснатите пари и от министерствата, и от общините, и от частните фирми.
Недейте да създавате впечатление, че всички фирми, които работят понякога с много малка печалба, са крадци и искат само да вземат печалба; има много обекти – стотици, хиляди, които са свършили.
Вчера правителствената информационна служба представи един видеоматериал. Стана ми, честно казано, обидно, че от любопитство нито един представител на опозицията не дойде да види какво е направено все пак, какъв е мащабът на възстановителните работи.
Но ще подчертая, че и оттук нататък имаме много неща да свършим. Трябва да се структурира максимално бързо и уплътни Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Трябва да се внесе в най-скоро време в парламента Закон за защита на населението при бедствия и аварии и актуализирания Закон за управление при кризи. Тази работа практически е приключена, предстои да мине през Министерския съвет и да бъде представена пред Народното събрание.
Вчера прозвучаха и някои конструктивни и полезни идеи. Например, в изказването на председателя на парламентарната Комисия по политиката при бедствия и аварии, която свърши немалко аналитична работа през последните месеци, затова че е необходимо очевидно повече пари да се заделят за превенция, всяко министерство да има свой ангажимент за превенция чрез своите капиталови разходи. И тези предложения, както и предложенията, свързани с децентрализацията на общините и тяхната отговорност, и възможности ще бъдат най-сериозно и конструктивно разгледани и от правителството през следващите месеци, и при подготовката на бюджета за догодина.
Уважаеми дами и господа народни представители, предстоят ни още немалко изпитания. Опасността от наводнения не е преминала, затова е необходима пълна мобилизация на институциите и най-вече на изпълнителната власт, за да се минимизират потенциалните щети. Това ще бъде един от нашите постоянни ангажименти и приоритети.
Наред с това ние добре знаем, че на правителството му се падна тежка задача – да изпълнява ангажименти пред Европейския съюз, които бяха приемани по време на преговорите. Те не са леки. Много са, но ще направим всичко необходимо и до Доклада на Европейската комисия, и с не по-малко усилия, а с повече усилия през оставащите месеци да направим необходимото с вашата помощ чрез законодателните инициативи, чрез действията на изпълнителната власт да подготвим страната добре за членството ни в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Това ще бъде наш водещ приоритет наред с ежедневието, бита на българските граждани, които и днес живеят тежко, по-лошо отколкото би ни се искало на всички, с по-ниски доходи, отколкото заслужават, с продължаващи проблеми в здравеопазването, в образованието, където реформата трябва да продължи и да даде по-достъпно и по-качествено образование. Това са все ангажименти на управляващата коалиция и тя има волята да ги изпълни с вашата подкрепа, в диалог с парламента, в това число с опозицията и слушайки гласа на гражданското общество.
Още веднъж ви благодаря за доверието! (Ръкопляскания от парламентарните групи на КБ, НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин министър-председателя за неговото изложение.
С това дневният ред на днешното заседание е изчерпан.
Ще направя няколко съобщения за народните представители, като молбата ми е към председателите на комисии, чиито часове са отминали да уточнят дали ще заседават съответните комисии.
Заседанието на Комисията по земеделието и горите е обявено за 14,30 ч. на 20 април т.г. в зала “Запад” на Народното събрание.
Днес, на 19 април 2006 г., от 14,30 ч. е обявено заседание на Комисията по правни въпроси. Господин Стоилов уточни, че то ще е от 16,00 ч. Молбата му е максимално бързо да се събере комисията в зала 356 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници ще има заседание на 19 април 2006 г., сряда, от 17,00 ч. в зала 238 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията за борба с корупцията ще има заседание от 14,30 ч. на 20 април 2006 г. в зала 132 в сградата на парламента на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
На 19 април 2006 г. – днес, Комисията за борба с бедствията и авариите ще има заседание от 17,00 ч. в зала 132 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по бюджет и финанси ще има заседание на 20 април 2006 г., от 14,30 ч. в зала 248 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по здравеопазване ще има заседание на 27 април, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Това са съобщенията и с това приключва заседанието.
Следващото заседание на Народното събрание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
 
(Закрито в 16,10 ч.)
 
 
Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи
 
Секретари:
Митхат Метин
Станчо Тодоров