Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Нина Чилова и Светослав Малинов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание.
Продължаваме с точка четвърта от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ.
Господин Свинаров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагам ви “Закон за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция:
“§ 1. В чл. 4, ал. 2 думите “чл. 6, ал. 5” се заменят с “чл. 6, ал. 4”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
“§ 2. Член 6 се изменя така:
“Чл. 6.   (1) Всяко лице има право на достъп до данните от публичния регистър по чл. 5, ал. 1.
(2) Достъпът се осъществява по ред, определен със заповед на председателя на Сметната палата. Заповедта се публикува на страницата на Сметната палата в Интернет.
(3) Лицата по чл. 2, ал. 1 имат право на непосредствен достъп до регистъра по чл. 5, ал. 1 относно личните си декларации.
(4) Всяка година между 1 октомври и 1 ноември председателят на Сметната палата огласява имената на задължените длъжностни лица, които не са подали изискваните декларации по този закон, чрез бюлетин, който се публикува на страницата на Сметната палата в Интернет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
“§ 3. В чл. 8 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “от 500 до 1000 лв.” се заменят с “от 1000 до 1500 лв.”.
2. В ал. 2 думите “от 2000 до 5000 лв.” се заменят с “от 2500 до 5000 лв.”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на подразделението “Преходна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
“§ 4.    (1) Достъп до данните от публичния регистър по чл. 5, ал. 1, съдържащи се в декларациите, подадени до 31 декември 2004 г., имат органите, оправомощени по други закони да получават информация, ръководителите на институции, в състава на които влизат лицата по чл. 2, ал. 1, и средствата за масово осведомяване чрез техните ръководства, като достъпът се осъществява по досегашния ред.
(2) Не се огласяват в средствата за масово осведомяване или по друг начин без писменото съгласие на лицата по чл. 2, ал. 1 и 2, техни лични данни или други данни, които конкретизират имуществото и доходите им, съдържащи се в декларациите по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Свинаров.
Народният представител и заместник-председател на Народното събрание Филип Димитров има думата.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно разпоредбата на чл. 6 е една разпоредба в обществен интерес. Това, което § 2 предлага, е именно избистряне на смисъла на този обществен интерес – всяко лице да има право. Наличието на такова право фактически означава, че законът по същество приема, че налице е правен интерес у всяко лице да търси такава информация. От тази гледна точка въпрос на чиста редакция е дали в текста след думата “право” би се добавила и думата “интерес” – “право и интерес от достъп до данните”.
Какъв е смисълът на това? По отношение на този закон то не променя абсолютно нищо. Въвеждането на понятието “интерес” обаче в редакцията на текста, което очевидно следва от смисъла на текста, както той е формулиран, би помогнало решително за изясняване на маса проблеми, които биха могли да възникнат в други закони, където е предвидено, че търсенето на такава информация, респективно реагирането на нея, вие ще си спомните какво гласувахме неотдавна в Административнопроцесуалния кодекс, предвижда наличието на правен интерес у лицето, което извършва тази реакция. Възможността ни да решим този проблем веднъж и завинаги е в ръцете ни, ако редактираме, очевидно без да променяме смисъла на чл. 6, ал. 1, в следния смисъл: “Всяко лице има право и интерес от достъп до данните от публичния регистър по чл. 5, ал. 1.”
Предлагам да се добавят думите “и интерес от” след думата “право”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбрах, господин Димитров.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, основната причина да се приеме този законопроект за изменение на закона е една директива на Европейския съюз, чиято цел е по-голяма прозрачност на имуществата на публичните длъжности. Още при първото четене повдигнах този въпрос, сега го поставям отново на вашето внимание, а именно наличието на ал. 2 в § 4, която алинея на практика обезсмисля целия закон. Защото, след като всички лица имат право на достъп в страната до тези публични регистри, какъв е смисълът тогава да се ограничават средствата за масово осведомяване и да се изисква писмено съгласие на всяко едно лице, преди да бъде публикувана информацията за него?
Така че предлагам тази алинея да отпадне. В противен случай законът е безсмислен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Филип Димитров в § 2, чл. 6, ал. 1 след думата “право” да се добавят думите “и интерес от”.
Текстът става така: “Всяко лице има право и интерес от достъп до данните от публичния регистър по чл. 5, ал. 1.” Това е, което предлага господин Филип Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 37, против 48, въздържали се 51.
Предложението на народния представител Филип Димитров не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Атанасов в § 4 ал. 2 да отпадне.
Гласували 141 народни представители: за 48, против 62, въздържали се 31.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
За процедура думата има господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, предлагам това предложение, което бе направено от господин Атанасов, да бъде прегласувано. Защото, ако не бъде подкрепено, това обезсмисля целия закон и се дава възможност на порочната практика селективно и тенденциозно да се вадят данни. Ако действително искаме да има прозрачност, трябва да се действа така, както е в много от държавите. Примерно в САЩ за всеки конгресмен, за всяка публична фигура в библиотеката на Конгреса всеки гражданин има право на достъп. Не медии или някои определени лица, или с ред, определен от шефа на Сметната палата, да се осигурява този достъп, което обезсмисля целия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям на прегласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов в § 4 ал. 2 да отпадне.
Гласували 143 народни представители: за 44, против 61, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, със своите четири параграфа.
Гласували 123 народни представители: за 107, против 10, въздържали се 6.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, нека да гласуваме госпожа Ана Караиванова – заместник-министър на правосъдието, да участва в обсъждането на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте допускането на госпожа Караиванова – заместник-министър на правосъдието, в пленарната зала.
Гласували 122 народни представители: за 111, против 8, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, поканете госпожа Караиванова да заповяда в пленарната зала.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Съгласно чл. 66 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за да започне гледането на един законопроект в пленарната зала, докладът за законопроекта трябва да е раздаден на народните представители минимум 24 часа преди неговото гледане. Тази сутрин получаваме доклада с проекта за второ четене и започваме веднага да го гледаме.
Възможно е при второ четене това да стане, но само с гласуване на цялото Народно събрание.
Това е едното ми процедурно предложение, господин председателю.
Използвайки процедурата искам да Ви помоля да поканите министъра на правосъдието да дойде тук. Моите уважения към госпожа Караиванова, разбира се, но в крайна сметка гледаме един толкова солиден и важен закон, свързан с европейската евроинтеграция, който касае работата на цялата съдебна власт, и министърът на правосъдието го няма в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Направено е процедурно предложение. Досега практиката на този парламент, а и на предишните парламенти е била, когато е законопроект на второ четене, този срок от 24 часа да не е задължителен и никога не сме го гласували.
Вярно е, че чл. 66, ал. 2 дава същия срок, ако Народното събрание реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроекта на второ четене.
Ще направим един прецедент, все пак това искане е направено.
Поставям на гласуване предложението да преминем към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, въпреки че срокът от 24 часа не е изтекъл, законопроектът е раздаден на народните представители, всъщност първата му част.
Гласували 132 народни представители: за 102, против 10, въздържали се 20.
Приема се.
Моля да съобщите на министъра на правосъдието проф. Петканов да заповяда в пленарната зала. Действително се разглежда един много важен устройствен Закон за съдебната власт.
Сега разбирам, че министър Петканов е извън страната, по-точно в Брюксел, така че не го канете.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:  Доклад на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на второ четене на общия проект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесени от Министерския съвет, от Янаки Стоилов и група народни представители и от Валентин Милтенов и Яни Янев.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Предлагам, господин председател, всеки параграф да бъде гласуван, за да се концентрират народните представители върху тяхното съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предполагам, че няма желаещи да се изказват по наименованието на закона, а друго наименование не може да има.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 2.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение на народния представител Минчо Спасов за създаване на нов § 1:
"§ 1. В чл. 13 се добавя нова ал. 2:
"(2) Съдиите, следователите и прокурорите не могат да получават и изпращат частни съобщения относно делата, които постъпват в съда. Те не могат да се намесват в производството, да дават съвети или да упражняват влияние върху хода на делата, които не ръководят или наблюдават.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 13, против 40, въздържали се 47.
Предложението на народния представител Минчо Спасов не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за създаване на чл. 14а, като предлага да се създаде чл. 12а:
"Чл. 12а. Разпределението на делата между съдии,  прокурори и следователи се извършва на принципа на случайния подбор и според поредността на постъпването на делата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
За да бъдем прецизни,  първо поставям на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов след „постъпването” да добавим „на делата”. Предложението е редакционно.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 112 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
И сега поставям на гласуване § 1, така както ни се предлага от комисията.
Гласували  102 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 3.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 2 има предложение на Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 27, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 8 се изменя така:
„8. обсъжда и приема проект на бюджета на съдебната власт, внася го в Министерския съвет и контролира изпълнението на бюджета;”.
2. Точка 10 се отменя.
3. В т. 17 накрая се добавя „съвместно с министъра на правосъдието;”.
4. Създава се т. 21:
„21. одобрява автоматизирани информационни системи, които обслужват дейностите в съдебната власт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Става дума за правомощия на Висшия съдебен съвет.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 2, така както се предлага от комисията.
Гласували  102 народни представители: за 99, против 2, въздържал се 1.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, предлагам да отложим обсъждането и гласуването на § 3, тъй като той е свързан с § 30 – за провеждането на конкурсите, и нека след като гласуваме § 30, където е основният текст по тази тема, тогава да обсъдим и гласуваме и § 3.
Така че процедурното ми предложение е за отлагане на § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение. Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението за отлагане обсъждането и гласуването на § 3.
Гласували  99 народни представители: за 97, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието. Отлагаме § 3.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение на Мая Манолова за създаване на § 3а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Мая Манолова, подкрепяте ли предложението си или го оттегляте?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Не, нека да се гласува.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава ще го докладвам.
Предложението на Мая Манолова е да се създаде § 3а:
„§ 3а. В чл. 30б се правят следните изменения и допълнения:
1.      Създава се нова ал. 6:
„(6) Оценката при положителна атестация е задоволителна, добра, много добра и отлична, а при отрицателна атестация – незадоволителна и несъвместима със заеманата длъжност. Повторната атестация с оценка задоволителна е основание за вземане на други мерки, приети с решение на Висшия съдебен съвет.”
2.      Досегашните алинеи 6-9 стават съответно алинеи 7-10.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мая Манолова.
Гласували 113 народни представители: за 12, против 40, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 4 със следната редакция:
„§ 4. В чл. 30б ал. 1 се изменя така:
„(1) Атестирането се извършва при придобиване на статут на несменяемост, при повишаване в ранг или длъжност на съдиите, прокурорите и следователите, както и при назначаване на административните ръководители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 4, така както се предлага от комисията.
Гласували  103 народни представители: за 101, против 1, въздържал се 1.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 4 на вносителя има предложение на Елиана Масева за отпадане на ал. 1.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип тази част от текста на вносителя, която остава, и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. В Глава трета в Раздел І се създава чл. 34а:
„Чл. 34а. Министърът на правосъдието при изготвянето на проект за бюджет на съдебната власт може да иска информация и предложения от административните ръководители на органите на съдебната власт.”
Тук добавям думата „и предложения”, която се прие от комисията, но е изпусната при изписването на текста на доклада. Това е предложението за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 5, така както ни се предлага от комисията с добавката в текста.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По тези два параграфа няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 7 по вносител има предложение на народния представител Елиана Масева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Надка Балева.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мая Манолова, което също е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
“§ 8. Член 35д се изменя така:
“Чл. 35д. (1) Към министъра на правосъдието има Съдебен инспекторат, който:
1. проверява организацията на адинистративната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените служби;
2. проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове;
3. анализира и обобщава свършените дела и актовете на съдиите, прокурорите и следователите;
4. при неправилна или противоречива съдебна практика, констатирана при осъществяване на правомощията по т. 3, може да подготвя проекти на предложения на министъра на правосъдието до общите събрания на съответните колегии на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд за издаване на тълкувателни решения, както и проекти на становища на министъра на правосъдието по направени предложения за издаване на тълкувателни решения;
5. проверява дейността по образуването, движението и приключването на изпълнителните дела на държавните съдебни изпълнители, на частните съдебни изпълнители, на делата по вписванията и обобщава и анализира практиката по тези дела;
6. предоставя на министъра на правосъдието и на Висшия съдебен съвет информация за констатациите и оценка на организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела;
7. осъществява текущ контрол за правилното организиране и провеждане на стажа за придобиване на юридическа правоспособност.
(2) Инспекторатът проверява и анализира и дейността на нотариусите съвместно с инспектор-нотариусите.
(3) Ръководителите на органите на съдебната власт са длъжни да оказват съдействие на съдебните инспектори при изпълнение на правомощията им и да им осигуряват достъп до съответните материали при спазване изискванията на Закона за защита на класифицирана информация.
(4) Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет – при изписването на текста на вносителя изразът “съгласувано с Висшия съдебен съвет” е пропуснат технически – утвърждава правила за организацията на работата на Съдебния инспекторат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 8 така, както ни се предлага от комисията и беше докладван тук от председателя на комисията с тези две допълнения, които той докладва пред вас.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 8 по вносител има предложение на народния представител Надка Балева.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мая Манолова, което също е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9:
“§ 9. В чл. 35в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “2” се заменя с “3”.
2. В ал. 2 думите “12 години” се заменят с “8 години”.
3. Създават се алинеи 6 и 7:
“(6) По предложение на министъра на правосъдието, съгласувано със съответния административен ръководител, Висшият съдебен съвет може да командирова като инспектори за времето по ал. 1 и съдии и прокурори от апелативните съдилища, съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и прокурори от Върховната касационна прокуратурата и Върховната административна прокуратура. За времето на командироването съдиите и прокурорите запазват длъжността си, ранга си в съдебната система и размера на възнаграждението си.
(7) Инспекторите по ал. 6 трябва да имат ранг равен или по-висок от съдиите, прокурорите и следователите, които проверяват.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 9.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 9 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10:
“§ 10. Създава се нов чл. 35г:
“Чл. 35г. Проверките по чл. 35б, ал. 1, т. 2-4 се извършват не по-малко от един път в годината, както и по конкретен повод.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 9, който става § 10 по новата номерация.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 10 на вносителя има предложение на народния представител Мая Манолова – в § 10, чл. 35е, ал. 6 думите “служебен” и “от Националния институт на правосъдието или” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11:
“§ 11. В чл. 35е се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава изречение трето:
“Висшият съдебен съвет осигурява по бюджетната сметка на Националния институт на правосъдието средствата, необходими за провеждане на задължителното обучение по чл. 35ж, ал. 2 и на обучението по ал. 1.”
2. В ал. 5 изречения второ и трето се заличават.
3. Създава се нова ал. 6:
“(6) Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели, ползват служебен отпуск или могат да бъдат командировани от Висшия съдебен съвет по предложение и за сметка на Националния институт на правосъдието за времето, през което извършват преподавателска дейност в института.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Мая Манолова заявява, че оттегля предложението си.
Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте § 11, както ни се предлага от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 11 на вносителя има предложение на народния представител Надка Балева.
Комисията подкрепя предложението.
Аз ще прочета основното предложение, тъй като то не е подкрепено от комисията:
“§ 11. В чл. 35ж се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
“Чл. 35ж. (1) Кандидатите, спечелили конкурса по чл. 127а постъпват на задължително обучение в Националния институт на правосъдието.
(2) Курсът на обучение в Националния институт на правосъдието е шест месеца. През това време обучаваните получават месечна стипендия в размер 80 на сто от основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска или следователска длъжност.”
2. Създават се нови алинеи 3, 4 и 5:
“(3) Курсът на обучение в Националния институт на правосъдието се зачита за стаж по чл. 127, ал. 5. Разпоредбите на чл. 11, ал. 2; чл. 12, ал. 1 и 2; чл. 132, ал. 1; чл. 137, чл. 138 и чл. 139в се прилагат и за обучаваните.
(4) Курсът на обучение в Националния институт на правосъдието завършва с изпит, положен пред комисиите по чл. 127в, ал. 3. Успешно завършилите курса на обучение се разпределят от комисиите по чл. 127в, ал. 3 в органите на съдебната власт, за които се е провел конкурсът, съобразно техните желания и резултатите от изпита.
(5) Завършилите курса на обучение поемат задължението да работят в органите на съдебната власт в продължение на пет години. Лице, което не завърши успешно обучението си или което не изпълни задължението си за работа в органите на съдебната власт, възстановява на държавата разноските по обучението.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12:
“§ 12. В чл. 35ж, ал. 2 накрая се добавя “и се освобождават от правоприлагане”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 12.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Текстът на комисията за § 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 12 по номерацията на вносителя има предложение на народния представител Елиана Масева:
В § 12, чл. 35о, т. 1, ал. 1 се изменя, както следва:
“Чл. 35о. (1) Министърът на правосъдието и министърът на вътрешните работи ежегодно изготвят и внасят в Народното събрание доклад за състоянието, структурата и динамиката на престъпността, за причините и условията, които ги обуславят, както и за взетите мерки.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13:
“§ 13. В чл. 35о се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
“Чл. 35о. (1) Министърът на правосъдието ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието, структурата и динамиката на престъпността, за причините и условията, които ги обуславят, както и за взетите мерки.”
2. Досегашните ал. 1 и ал. 2 стават съответно ал. 2 и ал. 3.”
Комисията подкрепя този текст, както вече казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Елиана Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми народни представители, текстът в Закона за съдебната власт визира единствено министъра на правосъдието като вносител на доклад, който да анализира структурата, динамиката, причините за престъпността в Република България. Това е един уникален текст. Няма нито един закон, който да съдържа такова задължение. Това, което е внесено от мен като предложение по текста, е този доклад да се изготвя съвместно с министъра на вътрешните работи.
Аргументите са следните – първо, дейността по разкриване на престъпността е възложена на Министерството на вътрешните работи чрез дознанието, което беше обособено като една съществена част от досъдебното производство и разследването. Причините, обстоятелствата за възникване на престъпността могат да се изследват, анализират и да се правят изводи в началния стадий именно от министъра на вътрешните работи, ето защо съвсем неразумно и нелогично е само министърът на правосъдието, който всъщност отговаря за една фаза и наблюдава тази фаза, последната в процеса – съдебната, да бъде докладчик по една толкова широка, аналитична и дълбока тема – причините, структурата и анализа въобще на престъпността в Република България.
Не мога да намеря обяснение за това, че Комисията по правни въпроси не се съгласява с предложението, което съм внесла за съвместен доклад между министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи. Това, че имало специален институт, който е преминал сега към Министерството на правосъдието, наистина е аргумент, който обаче не обосновава и не води до извода, че единствено правосъдието може да анализира причините, структурите и динамиката на престъпността. Това е една комплексна съвместна дейност и това е задължение на изпълнителната власт съгласно Конституцията на Република България. Общественият ред и сигурността са задължение на изпълнителната власт. Това, че докладът ще е съвместен, само ще подпомогне народното представителство и законодателната дейност, поради което ви моля тази поправка да бъде приета и да бъде възложено на двамата министри да внасят съвместен доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми колеги, на този текст, който е относително неутрален и не толкова влияещ върху механиката на закона, вчера Комисията по правни въпроси отдели доста време.
Вярно е, че съществена част от предварителното производство отива във вътрешните работи и че министърът на вътрешните работи на базата на статистиката си и на базата на дейността на органите на предварителното производство ще трябва да прави анализи, но тези анализи по числата, с които той ще разполага, са всъщност позволяващи анализ на организацията на предварителното производство.
Криминологията е една по-друга наука, която не е просто анализ на статистика и на числа. Това е дейност, която прави анализ на престъпността в разрез с общото обществено развитие и иска по-друга подготовка, по-друга квалификация и по-други специалисти.
Винаги в последните години, в последните няколко десетилетия криминолозите са били в състава на прокуратурата, като там имаше един специален отдел, който се занимаваше с такива изследвания. След едни митарства в последните години в момента този Институт по криминология е разположен в Министерството на правосъдието и именно такава е логиката - министърът на правосъдието на базата на дейността на този институт да представя доклада.
Ако искаме да чуем виждането на министъра на вътрешните работи, който, разбира се, също може да си има мнение по въпроса, няма никакъв проблем с решение на парламента или с решение на някоя от парламентарните комисии – по правни въпроси или по вътрешна сигурност и обществен ред, той да бъде извикан и да бъдат чути изследванията на служба “Контролно-информационна и аналитична дейност” към МВР, но аз мисля, че ако не нещо друго, то колегите имат възможност в продължение на много дълги години независимо от смяната на вътрешните министри да слушат отговорите на служба “КИАД” в отговорите всеки петък и в отговорите извън всеки петък. Това просто е една полицейска статистика като сводка. Не това е целта на текста.
Обяснявам за залата аргументите на комисията, които в крайна сметка натежаха, разбира се, извън това доколко е редно да даваме на двама министри да пишат общ доклад и всеки да прехвърля на другия отговорността за това или пък да вменяваме на Министерския съвет задължения да прави такъв доклад, защото министър-председателят е началник и на двамата. Въпросът е за практическата полза и за това, когато се определя дейността на съдилищата, наказателната политика на държавата, политиката по отношение на Наказателния и Наказателнопроцесуалния кодекс, да се вникне в причините и условията за престъпността далеч по-дълбока, отколкото една статистика позволява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст?
Ще си позволя едно изречение. С третата поправка на Конституцията има нова т. 16 в чл. 84, в която се изискват годишни доклади на председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор. Това е тяхно конституционно задължение, така че ще има много доклади да гледаме и да разискваме.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Елиана Масева.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 26, против 60, въздържали се 42.
Предложението на народния представител Елиана Масева не се приема.
Господин Атанасов, заповядайте за процедура.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам прегласуване на текста по следните съображения.
Колеги, нека да прочетем какво точно е записано: “Министърът на правосъдието и министърът на вътрешните работи ежегодно изготвят и внасят в Народното събрание доклад за състоянието, структурата и динамиката на престъпността, за причините и условията, които ги обуславят.”
Причините и условията за всяко едно престъпление се изследват от органите, които ги разкриват, а това са органите на Министерството на вътрешните работи и съответно те се установяват от органите, които извършват досъдебното производство. Те отново са в системата на МВР – става въпрос за дознанието. Нека да бъдем сериозни.
Отделно от това, години наред се говори и никой не върши това нещо – че трябва да бъде създадена единна информационна система на органите на досъдебното производство. Това е механизмът да бъде създадена тази единна система. Този доклад не е числа, в никакъв случай, колко вида престъпления са извършени – 116 или 118 и т.н. Този доклад трябва да бъде аналитичен, да се прави анализ на видовете престъпления. Аз съжалявам, че го няма тук в залата колегата Червеняков, който години наред работеше в Главна прокуратура точно по тази проблематика, за да вземе и той отношение. Не може да се разделя този процес. Не е работа само на министъра на правосъдието да се занимава със статистика. Задължително тук трябва да бъде включена експертизата на Министерството на вътрешните работи. Има цяло звено, за което колегата Дончева говореше тук, което се състои от стотици служители, които се занимават с това. Къде отива техният труд? Или може би те ще правят някакви анализи, ще ги изпращат в Министерството на правосъдието, а там дали ще ги разберат, не се знае.
Затова според мен е разумно докладът да е съвместен и ви моля да подкрепите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има и такава наука – криминология.
Поставям на гласуване за втори път предложението на народния представител Елиана Масева.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 31, против 67, въздържали се 30.
И този път предложението на народния представител Елиана Масева не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията, което е и по вносител, за § 12, който става § 13.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 93, против 9, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
“§ 13. В Глава трета заглавието на Раздел VІ се изменя така: “Раздел VІ -Управление на имуществото на съдебната власт.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 15:
“§ 15. Създават се нови членове 36, 36а, 36б и 36в:
“Чл. 36. Министърът на правосъдието организира управлението на имуществото, предоставено на съдебната власт, и осигурява материалните условия за дейността на нейните органи.
Чл. 36а. (1) Министерството на правосъдието може да придобива вещни права върху недвижими имоти за нуждите на съдебната власт по реда на Закона за държавната собственост.
(2) Министерството на правосъдието организира управлението, придобиването и разпореждането с движими вещи по реда на Закона за държавната собственост.
Чл. 36б. Министърът на правосъдието може да възлага управлението и стопанисването на имуществото на съдебната власт на административните ръководители на органите й.
Чл.36в. Предназначението на недвижимите имоти, предоставени за нуждите на съдебната власт, не може да се променя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Масева, заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги! Текстовете по чл. 36 и буквите “а”, “б” и “в” са всъщност реплика на измененията и допълненията, направени с третата поправка на Конституцията. Само че веднага трябва да добавя, че тази реплика е несполучлива и, бих казала, в редакцията на чл. 36а е всъщност и антиконституционна.
С поправката на чл. 130а е казано, че министърът на правосъдието управлява имуществото на съдебната власт. Управлението на имуществото на съдебната власт за юристите е ясно, че не включва нито придобиването, нито разпореждането.
Освен антиконституционност в този текст има и други причини да поискам този текст да отпадне. Това са чисто технически и организационни съображения, които няма да позволят този текст да бъде практически прилаган. Това, че Министерството на правосъдието придобива права върху недвижими имоти и за нуждите на съдебната власт, по Закона за държавната собственост ще породи редица затруднения. Затруднения в смисъл: с какви финансови средства, по чие разпореждане, тъй като бюджетът се възлага на Висшия съдебен съвет, с бюджетни сметки ли, каква ще бъде тази организация и как министърът на правосъдието практически може да организира управлението, придобиването и разпореждането с вещи по Закона за държавната собственост?!
Самият термин "организира разпореждането" се нуждае от много сериозен тълковен превод. Мисля, че в момента ние нямаме готовност да дефинираме що значи това "организиране на разпореждането".
И второ, техническите пречки, които могат да възникнат във връзка с бюджетното упражняване.
Ето защо смятам, че като антиконституционен текстът по чл. 36а следва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С двете си алинеи?
ЕЛИАНА МАСЕВА: Да. И придобиването, и разпореждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрах.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател. Моето изказване е в същата посока.
Уважаеми колеги, управляващото мнозинство не се вслушва в сигналите, които идват от Брюксел. Спомнете си какво беше казано там и какво разбрахме, след като беше променена Конституцията. Не бива да бъде поставяна съдебната власт в зависимост от изпълнителната чрез бюджета и имуществото. А се прави точно това. И вижте, ще ви обърна внимание на чл. 36б, който колегата Масева не засегна. В текста се казва: "Министърът на правосъдието може да възлага управлението и стопанисването на имуществото на съдебната власт на административните ръководители на органите й." Тоест, тук ще се създаде възможност за противоречие между министъра и административните ръководители на отделните звена в съдебната власт, защото в определени случаи може да възложи, в определени случаи може да не възложи. По какъв принцип ще става това? По какъв принцип той ще подбира на кого ще възлага и на кого не? Може би на послушните съдилища ще възлага, а на непослушните няма да възлага. Така ли да го разбираме?
И другото което е, извинявайте, но терминът "стопанисване" ми говори за Указ 56. Минаха 15 години от тогава. В съвсем друго време живеем. Така че какво значи управление, какво значи придобиване? Наясно сме с правната терминология. И според мен е недопустимо именно Министерството на правосъдието и министърът на правосъдието, защото няма по Конституция орган Министерство на правосъдието, има министър, да даваме невероятни права да придобива имущество за сметка на бюджета на съдебната власт. И затова смятам, че тези текстове трябва да отпаднат изцяло. Това е моето предложение. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Целият § 15 ли да отпадне?
АТАНАС АТАНАСОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние сме открити за дискусия, но предлагам тази дискусия да е конструктивна и достатъчно аргументирана, защото по тази тема в комисията вчера нямаше никакви възражения. Ако те са се появили сега, нека да чуем предложения, защото част от предложенията според мен не отговарят на съдържанието на конституционните текстове. Имам предвид на тези, които се правят допълнително.
В чл. 130а в правомощията на министъра на правосъдието като т. 2 е включено това, че той управлява имуществото на съдебната власт. Така че за каква противоконституционност може да се прави твърдение, когато министърът на правосъдието това, което прави сам, може да го възлага на административните ръководители те да го правят непосредствено.
Ако се подновява дискусията за това правомощие на министъра на правосъдието, това е друга тема. Но да се твърди, че има някакво несъответствие между Конституцията и предлаганите текстове в Закона за съдебната власт, няма как да се докаже.
Освен това искам да обърна внимание, че дори в европейските страни, където министърът на правосъдието е с най-стеснени правомощия, както това е и в България, единствената по-значителна функция, която изпълнява министърът на правосъдието, както и в Испания, където има и Висш съдебен съвет, е министърът на правосъдието да управлява имуществото на съдебната власт. И там такива проблеми не възникват. Отделно е, че те често се поставят в България.
Освен това може да се води дискусия, и то академична, каква е разликата между управление и стопанисване. Но освен от Указ 56, това са термини от Конституцията. Защото чл. 130а в цитираната алинея и точка говори за управление на имуществото на съдебната власт, в което поне ние, юристите, би трябвало да сме сигурни, че не включва правото на разпореждане със собствеността, а чл. 106 от Конституцията, където се говори за правомощията на Министерския съвет, се казва, че Министерският съвет организира стопанисването на държавното имущество. Така че Законът на съдебната власт в тази му редакция е съчетал тези формулировки – едната за правомощията на изпълнителната власт по отношение на стопанисване на имуществото, а другата за специфичното правомощие за управлението.
Така че аз предлагам по-нататък в продължението на дискусията  наистина да се дадат аргументи и възможни предложения как сполучливо да се решат тези въпроси, тъй като предвиденият допълнително от комисията чл. 36в мисля, че дава достатъчно гаранции, за да не се правят спекулации. Защото предназначението на недвижимите имоти, които са предоставени за нуждите на съдебната власт, не може да се променя. При наличието на този текст, който се съдържа в едно от решенията на Конституционния съд и възпроизведе приблизително като съдържание в текста на закона, смятам, че преодолява такива опасения или опити да бъдат внушени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Огнян Герджиков.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина този текст на  чл. 36а смущава. Според мен той не е прецизен, защото не може Министерство на правосъдието да придобива вещни права. Като се каже "Министерство на правосъдието", трябва да се разбира юридическото лице, а именно то не може да придобива вещни права, когато строи такива сгради за нуждите на съдебната власт, тъй като това очевидно е държавна собственост и ще бъде управлявана от Министерство на правосъдието. Така че чл. 36а нищо не казва, тоест казва нещо, което ние не би трябвало да подкрепим.
Според мен и без ал. 2 не би се внесло никакво смущение, тъй като досегашният режим изобщо не предизвика каквито и да било смущения, за да трябва да правим такова изрично записване.
Затова за мен чл. 36а трябва да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Колеги от ДСБ, не четете много прецизно текстовете на чл. 36а и на чл. 36б. Член 36а, ал. 2, колега Герджиков, визира управлението, придобиването и разпореждането с движими вещи. В случая, тъй като знаем, че това става по реда на обществените поръчки, според мен се има предвид и това кой е възложителят на тези обществени поръчки. И би следвало този текст да присъства именно по този начин в Закона за съдебната власт, доколкото сочи по какъв начин ще се извършва именно управлението и разпореждането с движими вещи. Аз лично не виждам нищо противоконституционно в него, така че смятам, че той трябва да остане.
Текстът на чл. 36б с опцията, че може да бъде възлагано управлението, стопанисването на имуществото на съдебната власт на отделни административни ръководители, според мен прави едно разграничение в кои от случаите е необходимо съответните административни ръководители да извършват тези дейности, когато става дума за имущество, което е предоставено за тяхно ползване и за нуждите на отделните органи или на отделните съдилища. И в останалия случай самият министър на правосъдието извършва подобни действия на управление, когато става дума за имущество, което касае цялата система.
Според мен коректна е опцията "може", доколкото дава възможност на отделните административни ръководители да се разпореждат и да управляват по-точно имущества, които са необходими за нормалното функциониране на отделните съдилища.
Що се касае до текста на ал. 1 на чл. 36а, в случая с добавката, че това се извършва по реда и условията на Закона за държавната собственост, се изключва възможността да се извършват действия, които са против установения ред, респективно са противоконституционни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То си е държавна собственост. (Народният представител Атанас Атанасов иска думата за реплика.)
Господин Атанасов, имате право на реплика.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Атанасов, може ли да преустановим дискусията? Мисля, че от това, което се каза дотук, можем да се обединим около оставянето на чл. 36, 36б и 36в, а както предложи народният представител Герджиков – чл. 36а да отпадне. Така въпросът се решава. Ако държите обаче да се изкажете, председателят ще Ви даде думата. Заявявам това, за да се ориентирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Стоилов, какво беше всъщност Вашето предложение?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: От дискусията подкрепям възможността да отпадне чл. 36а, като бъдат подкрепени останалите текстове – чл. 36, чл. 36б и 36в. (Народният представител Атанас Атанасов разговаря с докладчика Янаки Стоилов и се отказва от репликата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Буря в чаша вода! Има Съдебна палата в гр. Царево. Кой ще я стопанисва – министърът ли?!
Има направени предложения от народните представители Елиана Масева, Огнян Герджиков и Янаки Стоилов – чл. 36а със своите две алинеи да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Член 36а отпада.
Господин Атанасов, оттегляте ли другите си предложения?
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Поставям на гласуване наименованието на раздела и текстовете на чл. 36, 36б и 36в, последните два от които ще станат съответно чл. 36а и 36б.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “§ 15. В Глава трета се създава Раздел VІІІ – Информационни технологии”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16:
“§ 16. В Глава трета се създава Раздел VІІІ с чл. 36е:
“Раздел VІІІ
Информационни технологии
Чл. 36е. (1) Информационното обслужване на дейностите в съдебната власт се основава на използването на одобрени от Висшия съдебен съвет автоматизирани информационни системи.
(2) Дейностите по изграждане, внедряване и развитие на системите по ал. 1 се координират от Министерството на правосъдието и се основават на установени с наредбата по ал. 5:
1. междуведомствени технологични, информационни и комуникационни стандарти и методики;
2. правила за сигурност на информацията и информационния обмен.
(3) Министерството на правосъдието осъществява експлоатацията на централните компоненти на системата по ал. 1.
(4) Дейностите по ал. 2 и 3 се извършват със съдействието на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националния статистически институт и Българския институт по стандартизация.
(5) Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет, издава наредба за реда за изграждане, внедряване, използване и развитие на автоматизираните информационни системи в съдебната власт.”
По § 16 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 17.
По § 17 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да се изкажат по тези три текста, заедно с наименованието на раздела?
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще се изкажа по чл. 36е. Алинея 2 гласи: “Дейностите по изграждане, внедряване и развитие на системите по ал. 1 се координират от Министерството на правосъдието и се основават на установени с наредбата по ал. 5:”. Предлагам изразът “установени с наредбата по ал. 5” да отпадне. Не може закон да се позовава на принципи, регламентирани с подзаконов акт – наредба. Ясно е, че по ал. 5 ще бъде издадена наредба. Конкретизацията с т. 1 и 2 е достатъчно основание, за да може текстът да бъде ясен и да бъде основа за разработването на подзаконов акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРЕНЗОВ: Госпожа Масева е права. Въпрос на правна техника.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, предлагам да гласуваме предложението за отпадане на този текст. Мисля, че предложението е основателно. После наредбата ще определи допълнителни изисквания.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Правилно е, защото се основава на принципи, а не на наредбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Елиана Масева - в чл. 36е, ал. 2 изразът “установени с наредбата по ал. 5” да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 107, против 1, въздържал се 1.
Предложението на народния представител Елиана Масева се приема.
Поставям на гласуване § 15 с наименованието на Раздел VІІІ и текстовете на чл. 36е в редакцията на комисията и на § 16 и 17 в редакцията на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 19 със следната редакция:
“§ 19. В чл. 64д се правят следните изменения и допълнения:
1. След думите “Чл. 64д” думата “(1)” се заличава.
2. В т. 2, буква “а” думите “сведение и” и думите “пред Висшия съдебен съвет” се заличават.
3. В т. 3 след думите “за образуването” съюзът “и” се заличава и се поставя запетая, а след думите “движението” се добавя “и приключването”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 20.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 21:
“§ 21. В чл. 90 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) в т. 6 думите “и го изпраща за включване в годишния доклад по чл. 27, ал. 1, т. 10” се заличават;
б) създава се т. 7:
“7. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Министерството на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата в установените срокове.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Председателят на Върховния касационен съд изготвя обобщен годишен доклад за дейността на съдилищата и го внася в Народното събрание не по-късно от 31 март. Докладът се предоставя и на Висшия съдебен съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказвания по тези три параграфа? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 19, 20 и 21 по новата номерация.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 20, който става § 22:
“§ 22. В чл. 100 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) в т. 6 думите “и го изпраща за включване в годишния доклад по чл. 27, ал. 1, т. 10” се заличават;
б) създава се т. 7:
“7. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Министерството на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата в установените срокове.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Председателят на Върховния административен съд изготвя обобщен годишен доклад за дейността на административните съдилища и го внася в Народното събрание не по-късно от 31 март. Докладът се предоставя и на Висшия съдебен съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате ли желание да вземете отношение по този § 22? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 22.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Госпожо Манолова, поддържате ли предложението си?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Да.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: § 21 по вносител – “В чл. 114, ал. 6 думите “и го изпраща за включване в годишния доклад по чл. 27, ал. 1, т. 10” се заличават”.
Има предложение от народния представител Мая Манолова:
“В § 21, чл. 114 се изменя така:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Главният прокурор и заместниците му могат писмено да отменят или изменят постановленията на подчинените им прокурори и да извършват действия, включени в тяхната компетентност. Указанията им, дадени в писмена форма, са задължителни за тях”.
2. Досегашните ал. 2-6 стават съответно ал. 3-7.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Предложението беше обсъдено вчера в Комисията по правни въпроси и беше отхвърлено с 6:6 гласа – “за” и респективно “против”.
Искам да кажа, че то се налага с оглед тълкуването на разпоредбите на чл. 125 и чл. 125а от сега действащия Закон за съдебната власт, съгласно който главният прокурор и неговите заместници са административни ръководители и като такива в практиката се възприема становището, че те не могат да отменят или изменят постановления на подчинените им прокурори, респективно да извършват действия, които са включени в тяхната компетентност. Напразни са притесненията, тъй като е очевидно, че този текст не противоречи на Наказателнопроцесуалния кодекс, че той ще бъде прилаган в съответствие с неговите разпоредби, още повече че е в синхрон с чл. 116 от Закона за съдебната власт, който дава възможност на горестоящите прокурори да отменят актове на подчинените им прокурори, респективно да извършват действия, които са в кръга на тяхната компетентност.
Аз лично призовавам да подкрепите този текст, доколкото той ще даде възможност да се преодолее неправилното тълкуване на разпоредбата на чл. 125 от Закона за съдебната власт.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Как ще го разграничим от НПК?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вчера това предложение предизвика дискусия и в комисията. Наистина по него гласовете се разделиха и то не беше прието, но аз предлагам, ако госпожа Манолова приема, а това се споделя и от други народни представители, да възприемем нейната идея, обаче в един съкратен и по-ясен вид. Имайки предвид сега действащия чл. 116 на Закона за съдебната власт, ще го прочета и ще кажа според мен каква част от нейното предложение ние можем да възприемем като допълнителен текст – чл. 116, ал. 1 гласи:
“Чл. 116.    (1) Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, освен ако подлежат на съдебен контрол.
(2) По-горестоящият по длъжност прокурор може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, писмено да спира и отменя разпорежданията им в определените от закона случаи” – тоест, част от това, което госпожа Манолова предлага, се съдържа в сегашния закон.
“(3) Писмените разпореждания на съответния по-горестоящ по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори.”
Тоест, допълнителната идея, която мисля, че заслужава внимание, е след сегашната ал. 1 нейното предложение да бъде включено като чл. 116, ал. 2 само в първата му част – “Главният прокурор и заместниците му могат писмено да отменят или изменят – не постановленията, а актовете, за да сме в синхрон с тази редакция – на подчинените им прокурори”.
Мисля, че няма нужда от останалата част на текста. Така че нека дискусията да се съсредоточи върху тази част от съдържанието на текста и да се прецени нейната целесъобразност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, че се намесвам, но какво ново казваме, чл. 116 е ясен.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е новото, което се съдържа в първата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: “По-горестоящият по длъжност прокурор”, а то значи и главният, и заместниците и т.н. Каква е разликата?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тъй като в прокуратурата се води една дискусия, която не знам от какво е предизвикана, макар според мен да е необоснована, доколкото административните ръководители имат цялата пълнота на функции на съответни магистрати, извън административните им длъжности. Това е едно специално правомощие за главния прокурор и неговите заместници, които могат и по своя инициатива да се намесват, когато има достатъчно обществен интерес и законови основания, за да могат да предотвратяват актове, които са незаконосъобразни на техни подчинени. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Балева.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Считам, че следва да подкрепим предложението, както е направено от колежката Мая Манолова - без да разместваме текстовете, действително в чл. 114 да се създаде предлаганата от нея ал. 2.
Член 114 в досега действащия закон определя правомощията на главния прокурор. Изрично е записано, че “главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори”. Точно ал. 2 на основание тази възможност, предоставена му в действащата ал. 1, създава условие и за даване на писмени указания и отменяне на разпореждане. Ще ви дам един конкретен пример.
Нека да не ни притеснява, че увеличаваме правомощията на главния прокурор. Да се надяваме, че тези ексцесии, които бяха извършени от досега заемащите тази длъжност, или поне някои от тях, няма да се повторят.
Един конкретен пример. Гео Дундаров безчинства в Еленския Балкан. Прокурорите приемат, че няма престъпление при наличието на над десет незаконни строежи, включително във вододайна зона, самоуправни действия и лишени хора от достъп до собствените им имоти – хората не смеят да обжалват действията на досегашните прокурори. Защо тогава на база публикации главният прокурор и неговите заместници да ги лишим от възможността да отменят писмено незаконосъобразни актове на техни подчинени, което се предлага в този закон?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То няма пречка и сега!
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Само по жалба може.
НАДКА БАЛЕВА: Досега може само по жалба, а ние предлагаме по своя инициатива той да има това право.
Затова ще ви моля да подкрепите предложения текст за създаването на ал. 2 на чл. 114 - съкратената редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Наистина имаше сериозна дискусия, наистина резултатът беше 6 на 6 и тези съображения, които се изложиха, бяха визирани в заседанието на Комисията по правни въпроси вчера. Има обаче един много съществен въпрос: когато имаме НПК, когато има Закон за съдебната власт, какво правим с това изменение -  създаваме трети ред, трета фуния, трети комин за процесуални възможности, подкрепяме съществуващи възможности или даваме по необясним, необоснован начин правомощия на административни лица, извън дадените им по НПК и ЗСВ правомощия,  да правят неща, които ние не можем да подкрепим като технология?
Мисля, че нашата система наистина се нуждае от една административна, бюрократична, процедурна хигиена и това ще бъде само когато тези лица, велики административни ръководители, упражняват правомощията си по Закона за съдебната власт, от една страна, когато действат като прокурори и ще упражняват правомощията си по НПК. Впрочем това  инспирира и от самия текст на предложението: „и да извършват действия, включени в тяхната компетентност”. А действията, включени в тяхната компетентност, са очевидно действия по НПК.
В този смисъл този текст е излишен, ако преповтаря текстове на НПК. Ако не се счита за излишен, а се счита паралелен на съществуващи текстове от НПК, то ние не можем да обясним каква е логиката на тази паралелност дотолкова, доколкото има ясна субординация и ясна философия на обжалване, на ревизия на съответните актове.
Затова аз мисля, че това е едно действие, което ние не можем да обясним със съществуваща логика или със съображения, че има непълноти и в сега действащата уредба на ЗСВ,  и в НПК. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Димитров.
Има думата госпожа Анелия Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ):  Благодаря, господин председател.
Аз няма да кажа нещо особено по-съществено,  искам само да направя една систематика на това, което колегите ми вчера и в заседанието на Комисията по правни въпроси изложиха като съображения против приемане на предлаганото от госпожа Манолова уточнение в чл. 114. Не става дума къде да бъде сложен този текст. 
Първо, той не следва да бъде приеман, защото не мисля, че не само за юристите в тази зала, а за всеки, който прилага законите, който ги тълкува,  е ясно, че тримата големи в съдебната власт, в това число и главният прокурор, са магистрати. И в това си качество те имат всичките правомощия, което включва една магистратска длъжност. Не може да има никакво съмнение, че стоящ на върха на йерархията на прокурорската система – главен прокурор, може да осъществява в това си качество всички правомощия като горестоящ на тези, които са му подчинени.
На следващо място, главният прокурор, който има надзор за законност и методическо ръководство, в тези му общо формулирани функции в Устройствения закон за съдебната власт, не може да означава и не може да се включва изземването, принципното изземване на функции на тези, които са му подчинени, тоест на по-долустоящите прокурори. Ако те извършват някакви незаконосъобразни действия, функционалното законодателство и главно Наказателнопроцесуалният кодекс дава възможност за инстанционен и йерархичен контрол, който може да бъде осъществяван въз основа на конкретните законови разпоредби.
Освен това, ако някой не си изпълнява правомощията, по силата на дисциплинарната отговорност, която предвижда Устройственият закон, главният прокурор има  функциите да накаже съответно лицата, които не упражняват правомощията си. Да не говорим,  че ако извън стореното това е и престъпление, на пълно основание може да бъде прилаган и в съставите на Наказателния кодекс.
На следващо място, има Инспекторат, чиито функции ние с вас преди малко уточнихме и които позволяват при констатиране на такива недостатъци в работата на подчинените му прокурори другите форми на контрол да могат да бъдат задействани адекватно.
На последно място, което и господин председателят Корнезов, посрещайки ме на трибуната, каза: „а, бе, това е устройствен закон”. Разбира се, колеги, един специален ред за контрол и правомощия, които са предвидени не във функционалния закон, какъвто е НПК, а в устройствения закон  създава опасен прецедент и иска да внуши на тези, които четат закона, че ние правим нещо друго, а не просто, че уточняваме функциите на главния прокурор. Нека да не допускаме това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз смятам, че се очертаха позициите и този текст няма да бъде подкрепен с необходимото мнозинство, но вземам думата не за друго. Колеги, това е наистина устройствен закон и да не го претоварваме с процесуални норми. Има си НПК. В НПК е уреден процесът по какъв начин се обжалват актовете, кой какви правомощия има – горестоящият, долустоящият. Известно е, че прокуратурата е единна и централизирана. Сега не му е времето, но аз смятам, че дори в Закона за съдебната власт има и други текстове в същата сфера, които трябва да бъдат отменени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За съжаление, е така.
АТАНАС АТАНАСОВ: Да, така е. Мястото им не е там.
Моля ви, нека не си губим времето и да гласуваме отпадането на този текст и да продължим нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има думата госпожа Елиана Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ):  Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, това предложение на Мая Манолова всъщност повдига един спор и иска да напомни, че ние приехме един Наказателнопроцесуален кодекс, в който заложихме едно ново начало – единността и централизираността на прокуратурата да не позволяват да се изземват дела, да не позволяват  да се манипулира и да се спазва единствено законът. Там ограничихме тези възможности. Сега допълването на текста за това, че висшестоящият главен прокурор, заедно със своите заместници, може да отменя постановления е само един сигнал да си припомним каква наказателна политика преследваме. Исках да добавя и това към мотивите на госпожа Мингова.
Освен това, текстът на Мая Манолова е доста опасен, тъй като не е конкретизиран. Не може да казваме, че всички постановления могат да бъдат отменяни с писмени указания. Кои? Ако изобщо допуснем да се връщаме назад и да отменяме нещо, което беше приветствано като част от сполучливата реформа в съдебната система. Не може главният прокурор и неговите заместници да отменят всички постановления, независимо дали  те са законосъобразни, целесъобразни, с писмени указания и да въвеждат нови правила. Мисля, че това е един архаизъм. С колегата Атанасов съм сигурна, че скоро ще отидем и по-напред – да изчистим устройствения закон от такива процесуални норми, които въвеждат в заблуждение правоприлагането и които създават съмнения за това, че законът може да бъде прилаган само според убеждения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Българинов има думата.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (БНС): Да кажа един пример като прокурор – това е правен абсурд, защото в момента постановленията за прекратяване -  този, срещу когото е прекратено делото, го обжалва в съда, за да може да влезе в сила, за да не може след година-две на някого му скимнало от по-високата прокуратура да го възобнови и да започне отново производство срещу него. Това е един правен абсурд и моля да не бъде приеман.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Николова, имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! За никого от юристите в залата няма спор, че това е процесуална норма и че нейното място е в НПК. Вчера обаче много странни аргументи бяха изложени защо все пак тя трябва да бъде възпроизведена в един устройствен закон.
Крилатата фраза на госпожа Дончева, че всичко, което е останало като тежко наследство от господин Филчев, трябва да се изчисти, беше едно, а другото съждение беше и  то е изключително смешно и аз се чудя как може представител на Главна прокуратура вчера да го поддържа, че главният прокурор и неговите заместници имали само административни функции. Това, че Главна прокуратура, забележете, не знае какви функции има главният прокурор и неговите заместници, не дава никакво основание на нас, народните представители, чрез един текст в Закона за съдебната власт да обясняваме нещо, което главните прокурори не са могли да схванат – че и главният прокурор, и заместник-главните прокурори са преди всичко магистрати. Това, че те имат и административни функции по организацията и управлението на Главната прокуратура, не ги лишава от качеството им на магистрати. Защото ако напишем това, ние след това трябва да започнем да обясняваме, че и председателят на окръжния съд, и окръжният прокурор, и апелативният прокурор съответно имат не само административни функции, но представляват и магистрати.
Ако се върнем малко по-назад в практиката, ние ще си спомним нещо, което беше много добро – именно председателите на съдилищата, окръжните, апелативните прокурори, съответно главният прокурор като носители на това, че са първи между равни, на  тях им отива да се явяват и по най-тежките дела и да защитават най-тежките случаи. Това беше една много хубава практика и тя на места продължава да се спазва. Защото магистратът продължава да бъде магистрат независимо от административните си функции.
С оглед на това би било изключително опасно ние да възпроизвеждаме една процесуална норма в устройствен закон. Аз категорично се противопоставям.
Що се касае до това какво наследство е оставил господин Филчев...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Хайде да оставим наследството сега.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Нека да оставим това, но ние приехме два текста. Ние направихме конституционен текст – да може Народното събрание с едно засилено мнозинство, с едно квалифицирано мнозинство да освобождава главния прокурор, все водени от това съждение, че сме имали един грешен избор. Сега пак поради това създаваме една норма, която няма място тук, поради което мисля, че тя не може да бъде подкрепена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Спор в залата и различното тълкуване вероятно е най-сигурният знак, че законът се нуждае от доуточняване. Вярно е, че в продължение на много десетки години никому не би хрумнало да каже, че главният прокурор и заместниците му са чисти администратори, но не и магистрати. Но когато е започнало това безумно тълкуване и когато е прокарвано в продължение на няколко години наред, трябва да се съобразим с това обстоятелство.
Къде и как се съотнасят НПК и Законът за съдебната власт и защо трябва тази норма? Ням спор, че НПК е специален закон по отношение на този и всичко, което е наказателен процес от образуването на едно дело до приключването му, върви по НПК. То се връзва с чл. 116, в който се казва, че по-горестоящият прокурор може да отменя актове на по-долустоящия, освен ако те не подлежат на съдебен контрол. Подлежи ли постановлението за прекратяване на съдебен контрол – край. Дори да не е осъществен съдебният контрол, дори да не е обжалвано пред съда, то подлежи на съдебен контрол по закон и следователно не може да се използва тази форма.
Текстът е необходим поради две причини и те са необхванати от НПК.
Първо, какво правим с отказите? В НПК за отказите няма нищо. Трябва да има ред, в който да кажете какво се прави с отказите. Може ли по жалба? Може, но много често, прекалено много често лицето, срещу което е отказано да се образува предварително производство, няма никакъв интерес да ви жали. Не можете да позволите на всеки  бдителен гражданин да ви пуска жалби. Не можете и не бива. Иначе трябва по всеки донос горестоящият прокурор да се произнася като по жалба. Откъде накъде ще тълкуваме така?
Текстът е необходим заради отказите и за да стане ясно, че главният и заместниците му могат да отменят и без жалба. И без жалба! По НПК не може без жалба. Там сме го уредили. Въпросът е за другите случаи да може без жалба. Защото има още един цял ред от НПК, дори да се образуват доказателства на кантар, факти на кантар, има съответен дълъг процесуален способ за проверка на тези факти. Там също съществуват инстанции.
Къде виждате риска от това, че даваме на главния и заместниците да отменят и без жалба, тоест по собствена инициатива? За злоупотребите на Филчев, за чието наследство аз вчера говорих, защото колегите от ДСБ продъниха света за Филчев и неговото наследство, макар че го сезираха с материали, демонстрирайки публично, че му нямат никакво доверие, защо не позволяват на сегашния главен прокурор да се разрови в това наследство и публично да го покаже? Какво като някой щял да бъде дисциплинарно наказан за неоснователни откази? Какво като щял, като вие нищо не правите със случаите? Какво ги касае това гражданите? Че ще накажете с порицание някой магистрат.
Смисълът е, че няма нужда да се подкрепя досегашната практика, в която не самият главен прокурор или заместник-главен със собствения си подпис ще се подпише под това, че смята нещо за необходимо да бъде образувано и разследвано, а ще дадем път на досегашната практика, в която главният нарежда на н-ския прокурор и се започва от по-ниското ниво същото. Защо? Вече си има един стрес самата система, в която всеки козирува, изпълнява това, което му е наредил началникът, и формално са спазили закона.
За делата, които се движат по НПК, проблем няма. Проблемът е за онези, които са приключили преди образуване на производство, за онези, които са във връзка с други функции за надзор за законност на прокуратурата, които по-рано се наричаха общ надзор за законност, и сега има един куп други такива преписки. Те трябва да бъдат обхванати. Не може всичко да влезе в НПК и никога не е влизало.
Смятам, че текстът трябва да бъде подкрепен. Друг е въпросът дали трябва да бъде подкрепен в целия вид на ал. 2, защото наистина чл. 116, ал. 2 съдържа възможности и за извършване на действия, включени в тяхна компетентост, и тук става въпрос да могат писмено да отменят или изменят актове на подчинените прокурори. Нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожа Дончева каза току-що едно изречение, може би емоционално го изтърва, но искам да помислим върху него. Тя каза, че може да има и други правила извън НПК, а това е изключително опасно съждение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предполагам, че е грешка.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Ако НПК има някаква непълнота, ако трябва  да бъде допълнен, нека да го разгледаме и там, където сме направили пропуск, да разсъждаваме дали може да бъде допълнен. Но да кажем, че НПК си съществува за някого си, а ние специално ще направим едни текстове в друг закон за главния прокурор, мисля, че такова съждение е много опасно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Няма да можете да си изпълните плана, като гледам. Нека да бъдем коректни и да говорим без плам.
Първо, ако искахте да регламентирате действията на прокуратурата при отказите – напишете го в текста, а вие сте написали, че могат да отменят всички постановления. Ако става въпрос само за отказите,  посочете текста за отказите.
Второто, което искам да ви посоча, тъй като, като гледам тук, има най-малкото десет човека, които сме били прокурори: там, където се постановяват отказите, са основно районните прокуратури, а вие давате правомощия на главния и на заместниците му. А окръжните, а апелативните? Това е несериозно. Явно нещо друго се цели. И тук започвам да разбирам за някакви наследства, някой искал да ги  рови... Какво пречи да бъде  проверено наследството на Филчев? Жалби ли ще чакаме за това, какво? Ако трябва да говорим за това, което правеше Филчев, може би аз съм най-компетентният в тази зала.
Да не си отклоняваме вниманието от проблема. Считам, че този текст трябва да отпадне, защото не му е мястото в устройствения закон, има си НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за трета реплика, господин Българинов.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (БНС):  Уважаеми колеги, говорим за бързо производство, колкото се може по-бързо прилагане на закона, бързо правораздаване. А какво става в случая, ако приложим този текст – след година или две главният прокурор, ако реши и възобнови една преписка или дело? Считам, че ако някой е нарушил правомощията си като прокурор, то той може да си носи отговорност по друг текст, но не може главният прокурор да проверява всички преписки, всички дознания, които са прекратени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за дуплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Малко съм изненадана от думите на колегата Елеонора Николова, която е бивш прокурор. Ръководството и надзорът за законност са много по-широко понятие от наказателния процес. Само актовете на прокурора по самоуправство къде влизат в НПК?  Давам го като прост пример.
Общият надзор за законност е изключително широк и той не беше заличен дори с административния процес и участието на прокурора. Да не говорим, че нищо  преди образуването на наказателното производство не можете да уреждате в НПК. Онова, което някога се вместваше в предварителната проверка, къде ще го сложите, а също и актовете на прокурора? Правят се ревизии на няколко десетки прокуратури, оказват се затлачени преписки или с необосновани откази, или просто неприключени, в които обаче давността за извършени престъпления не е изтекла. И какво предлагате да стане – да си стоят,  ей така и да минем само с дисциплинарната отговорност на прокурора? Разбира се, че ще има други правила извън НПК. За всичко, което е наказателен процес, ще има други правила и те ще са извън НПК, това е най-логичното решение.
Другите прокурори, освен главния, господин Атанасов,  се уреждат в чл. 116, където се казва, че всички други прокурори, всички по-горестоящи прокурори могат да отменят по жалба пред непосредствено по-горестоящия прокурор актовете и действията, освен ако не подлежат на съдебен контрол. Ако искате за всеки случай да сложим към текста, който Мая Манолова предлага, главният прокурор и заместниците му да могат писмено да отменят или изменят актове на подчинените прокурори, освен ако не подлежат на съдебен контрол, за да е ясно, че не може прекратено и потвърдено пред съда дело някой утре отново да иска да го започне – това да.
Говорите за бързо производство. Какво бързо производство, господин Българинов? Щом не е по НПК, значи въобще не е започвало производство, за каква бързина говорим? Никой не ви е казал колко да ви продължават проверките. Колкото искате – толкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, има предложение на Мая Манолова, тук можем да правим само редакционни промени, или отпадания, не можем да правим нов текст.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще прочета тази част от текста, която ще се гласува:
„(2) Главният прокурор и заместниците му могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, освен ако не подлежат на съдебен контрол.”
Това е текстът, който мисля, че трябва да гласуваме в крайна сметка след проведената дискусия.
Това се споделя от вносителите на самото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имаме текст на вносителя, който се подкрепя от комисията, има предложение на народния представител Мая Манолова, което не се подкрепя.
Ако госпожа Манолова като вносител счита, че редакцията трябва да бъде такава, каквато я прочете господин Стоилов, ще я подложа  на гласуване, но в края на краищата Вие сте вносител, Вие кажете.
Практически ние изменяме съдържанието на текста, и то на предложението, а не на комисията.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Текстът е важен. В резултат на дискусията се постигна една много по-добра и по-точна формулировка, така че подкрепям предложението по начина, по който  беше предложено от колегата Янаки Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Стоилов, преди да го поставя на гласуване, прочетете го още веднъж, че така без текст гласуваме...
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Всъщност това е първата част от предложението на госпожа Манолова, допълнено с уговорката, която направи госпожа Дончева, която се съдържа в ал. 1 на чл. 116, но  за да е безспорно, че се отнася и за тези действия на главния прокурор и неговите заместници, се предлага редакцията на ал. 2:
„(2) Главният прокурор и заместниците му могат писмено да отменят  или изменят актовете на подчинените им прокурори, освен ако подлежат на съдебен контрол.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте предложението на Мая Манолова с новата редакция, ако мога така да се изразя.
Гласували  184 народни  представители: за 96, против 84, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Заповядайте за процедура за прегласуване, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ):  Господин председател, моля за прегласуване по съображение, че след това предложение за нова редакция в залата не стана ясно за какво всъщност гласуваме. Гласуваме за едно предложение, което не е подкрепено от комисията, независимо от редакцията, която то има. Обърнете внимание какво гласувате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Текстът е важен, моля всеки да гласува със собствената си карта, а не с чужди. Да бъдем обективни!
Моля, гласувайте предложението на Мая Манолова в редакцията, която докладва тук Янаки Стоилов.
Гласували  193 народни представители: за 100, против 90, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Уважаеми народни представители, сега е 11,01 ч. Обявявам почивка до 11,30 ч.
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Моля уважаемите квестори да поканят повече народни представители в залата, защото тя е полупразна. Все пак гласуваме Закона за съдебната власт.
Уважаеми народни представители, преди почивката гласувахме предложението на народния представител Мая Манолова в една по-нова редакция.
Сега трябва да гласуваме § 21 така, както е по вносител и така, както се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 84, против 3, въздържали се няма.
Текстът е приет.
За процедура има думата народният представител Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, на извънредно заседание Комисията по околната среда и водите взе решение и ме натовари да го предложа в пленарната зала: Законопроектът за устройството на Българското черноморско крайбрежие да отпадне от седмичната програма на Народното събрание и да бъде разгледан в първите дни след ваканцията.
Взехме решение да направим предложение до председателя на парламента съответната комисия да бъде с ранг на водеща наред с определената от председателя комисия, тъй като това е законопроект, който не толкова трябва да уреди статуквото и направените безобразия, а да даде гаранция, че Българското Черноморие ще бъде защитено, че досегашните закони, които са нарушавани, ще действат, а няма да бъдат параван на това, което става.
Моля да подложите на гласуване направеното от мен предложение – този законопроект да отпадне от дневния ред на тазседмичната програма на парламента и да бъде разгледан в дневния ред след ваканцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Божинов, аз ще подложа на гласуване Вашето предложение, но Вие казахте и още нещо.
Има разпореждане на председателя на Народното събрание от 28 февруари 2006 г. Водещата комисия по този законопроект е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Подпомагащи комисии са: Комисията по правни въпроси, Комисията по околна среда и водите и Комисията по европейска интеграция.
Вие направихте и още едно предложение?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Едното предложение е формално до председателя и не е предмет на обсъждане в пленарната зала. За него само ви информирам. Ако той одобри нашето предложение, ще бъдат две водещи комисии. Ако не го одобри, нашето становище ще бъде със същата степен на категоричност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност Вие предлагате Комисията по околната среда също да бъде водеща.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това сега не го гласуваме.
Сега предлагам само точката да отпадне от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обърнете се към председателя на парламента писмено или устно, както желаете.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението за отпадане от седмичната програма на т. 7 – Законопроекта за устройството на Българското черноморско крайбрежие.
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Връщаме се отново към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, § 22.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 22 има предложение на народния представител Мая Манолова – в § 22, чл. 114а, ал.2 след думата “дознателите” се добавя “и следователите”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 24:
“§ 24. Член 114а се изменя така:
“Чл. 114а. (1) Главният прокурор всяка година не по-късно от 31 март внася в Народното събрание обобщен доклад за дейността на прокуратурата и разследващите органи. Докладът се предоставя и на президента, Министерския съвет и Висшия съдебен съвет.
(2) Административните ръководители на районната и окръжната прокуратура ежегодно предоставят на главния прокурор информация за разследванията. Редът за предоставянето на информацията за разследванията, проведени от дознатели, се определя със съвместна инструкция на главния прокурор и министъра на вътрешните работи.”
Комисията предлага да се създаде нов § 25 със следната редакция:
“§ 25. В чл. 115, ал. 3 след думите “окръжните” съюзът “и” се заличава, а след думите “прокуратури” се добавя “Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и главния прокурор”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По тези два текста на параграфи 24 и 25 има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мая Манолова.
Гласували 91 народни представители: за 4, против 34, въздържали се 53.
Предложението на народния представител Мая Манолова не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за параграфи 24 и 25 по новата номерация.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по тези параграфи? Няма.
Моля, гласувайте параграфите от 26 до 30 включително по новата номерация.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 28 има предложение на Валентин Милтенов и Яни Янев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 31:
"§ 31. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение второ се заличава.
2. В ал. 6 думите "и правоспособност" се заличават, след думите "които работят на длъжност" се добавят "съдебен помощник във Върховния касационен или Върховния административен съд”, а накрая се добавя “или дознател в Министерството на отбраната”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 32:
"§ 32. Член 127а се изменя така:
"Чл. 127а. (1) Назначаването на младши съдии, младши прокурори и младши следователи се извършва след провеждане на конкурс.
(2) Планирането на назначенията на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи се извършва за всяка следваща календарна година от Висшия съдебен съвет по предложение на ръководителите на съответните органи на съдебната власт.
(3) Планираните щатни бройки за младши съдии, младши прокурори и младши следователи не могат да се променят след обявяването на конкурса.
(4) Конкурсът се провежда не по-малко от веднъж годишно и не по-късно от три месеца след обявяването му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По тези два параграфа има ли желаещи да вземат думата? Няма желаещи.
Поставям на гласуване § 31 и 32, както ни се предлагат от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, преди да докладвам § 30, който става § 33, и съответно § 31 по вносител, който става § 34, предлагам да отложим обсъждането и гласуването на тези параграфи. Мотивите ми са два.
Смятам, че тази значителна промяна, която се направи в текста на вносителя между двете четения от Комисията по правни въпроси във връзка с въвеждането на конкурси за всички свободни магистратски длъжности, се нуждае от допълнителна дискусия. Смятам, че този принцип има своите основания и е мотивирано предложен от комисията. Но възникват дискусионни въпроси за характера на конкурса на различните нива на съдебната система и смятам, че има основание комисията още веднъж да обсъди този въпрос.
Вторият мотив е правно-технически – промяната, която правим, засяга и измененията в няколко други от разпоредбите на Закона за съдебната власт и се нуждаем от допълнително време, за да синхронизираме текстовете, ако бъдат приети във вида, в който те се предлагат.
Така че предложението ми е да отложим гласуването на тези параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за отлагане на два текста.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение за отлагане на разискванията, респективно гласуването на § 33 и 34.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема и § 33 и 34 се отлагат.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 32, който става § 35.
Има предложение от Мая Манолова да се създаде § 32а:
"§ 32а. Заглавието на Глава десета се изменя така:
"Младши съдии, младши прокурори, младши следователи, съдебни помощници и прокурорски помощници".
Комисията подкрепя предложението за създаване на  32а, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези два параграфа.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 33 има предложение на Елиана Масева - § 33, чл. 147 т. 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Надка Балева, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 37:
"§ 37. В чл. 147 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя "и е издържало конкурса по чл. 127а, ал. 1".
2. В ал. 2 се създава изречение второ:
"Овакантените щатни бройки не могат да се трансформират".
3. Създава се ал. 6 със следното съдържание:
"(6) На назначените по установения ред младши съдии, прокурори и следователи ръководителят на съответния съд, прокуратура или следствена служба определя със заповед съдия, прокурор или следовател-наставник, който наблюдава и подпомага професионалното им развитие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 37, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Уважаеми господин председател, утре следва продължението след днешното заседание на Комисията по правни въпроси по допълнителните текстове от общия доклад и по отложените текстове, за да можем утре да ви представим доклада по втората и окончателна част, която да обсъди Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следователно най-вероятно утре сутринта ще продължим със Закона за съдебната власт.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Има думата председателят на Комисията по бюджет и финанси народният представител Петър Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Има процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на Дирекция "Данъчна политика", господин Росен Иванов – директор на Дирекция "Данъчно-осигурителна методология" в НАП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят представителите на Министерството на финансите в пленарната зала.
Заповядайте за процедура, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Много кратка процедура, господин председател. Предполагам, че министърът на финансите не е в Брюксел и искам да помоля да го извикате, защото това е може би най-важният данъчен закон за тази година или поне със сигурност за тази сесия на Народното събрание. Редно е министърът на финансите да присъства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димов, не мога да го извикам, мога да го поканя.
НЕНО ДИМОВ: Поканете го тогава.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Вече го поканихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да поканите министъра на финансите господин Орешарски в пленарната зала. Действително това е един изключително важен закон.
Господин Димитров, заповядайте да чуем становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Министърът на финансите от сутринта има готовност да вземе участие в това заседание, но действително в момента върви паралелно заседание на Министерския съвет. Очевидно е, че има технологично време до появата му в пленарната зала.
“ДОКЛАД
по Законопроекта за данък върху добавената стойност
№ 602-01-23, внесен от Министерския съвет на
12.04.2006 г.
На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 26 април 2006 г., беше разгледан Законопроектът за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя на заседанието присъства Георги Кадиев - заместник-министър на финансите, както и представители на Министерство на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Георги Кадиев.
Проектът на Закон за данък върху добавената стойност е изготвен във връзка с предстоящото присъединяване на Република България към Европейския съюз и необходимостта от хармонизация на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на косвеното облагане.
В новия закон се предлагат три режима за облагане с данък добавена стойност:
- първо, режим за облагане с ДДС на доставки, извършвани на територията на България;
- второ, режим за облагане с ДДС на доставки, извършвани между България и държавите – членки на Европейския съюз;
- трето, режим за облагане с ДДС на доставки, извършвани между България и трети страни.
Особено внимание в законопроекта е отделено на режима на облагане с ДДС на търговията между България и държавите членки. В тази връзка във вътрешното законодателство се въвеждат две нови понятия: “вътреобщностна доставка”, което замества понятието “износ” и “вътрешнообщностно придобиване”, което замества понятието “внос”.
В законопроекта се уреждат и следните нови режими: облагане с ДДС на дистанционните продажби, на тристранните операции, на новите превозни средства и на акцизните стоки.
Предвижда се, че дистанционна продажба ще бъде налице в случаите, когато фирма, регистрирана в България доставя стоки до друга държава членка с получател лице, което не е регистрирано по ДДС в тази друга държава членка. В този случай не може да бъде приложен режимът на вътреобщностна доставка и придобиване, тъй като едната страна по сделката не е регистрирано лице. В съответствие с Шеста директива на Европейския съюз е предвидено доставките да се облагат с ДДС в България до момента, в който българската фирма-доставчик достигне съответния оборот за регистрация по ДДС в другата държава членка.
Въвежда се изискването вътреобщностната доставка на ново превозно средство да се облага с нулева ставка като данъкът се дължи от придобиващия, независимо дали то е регистрирано по ДДС лице. Това означава, че в случаите, когато физическо лице от България закупува нов автомобил от друга държава членка това лице ще е длъжно да внесе дължимия ДДС у нас по реда, определен в закона. В обратния случай, когато лице, независимо дали е регистрирано по ДДС, извършва доставка на нов автомобил от България към друга държава членка ще има право да начисли нулева данъчна ставка и да си възстанови платения от него данък при закупуването, придобиването или вноса на автомобила.
При режима на облагане на акцизните стоки, доставени от друга държава членка до територията на България, фирмите и данъчно незадължените юридически лица ще са задължени сами да внасят дължимия данък.
В законопроекта са направени промени и в правилата за формиране на данъчната основа. Предвидено е в нея да не се включват неустойките и лихвите, когато имат обезщетителен характер.
Запазен е прагът за задължителна регистрация при оборот от 50 хил. лв., но в него се включват и доставките, облагаеми с нулева ставка. Предвидена е възможност за доброволна регистрация без оглед на реализирания оборот.
Въвежда се специална регистрация за лица, които извършват вътреобщностни придобивания. За тях задължението за регистрация по ДДС възниква, когато лицата осъществяват вътреобщностни придобивания за текущата година в размер над 50 хил. лв.
Мястото на изпълнение на транспортните услуги, извършвани от регистрирано лице в България към лице, регистрирано в друга държава членка ще бъде в държавата членка, която е издала ДДС-номера на получателя. Същият режим се прилага и за посредническите услуги, които съпътстват транспортните услуги.
При извършване на интелектуални услуги, задължен да начисли данъка ще е получателят в България, независимо от това дали е регистриран за целите на ДДС или не.
Законопроектът предвижда съществени изменения и по отношение на доставката на стоки при условията на финансов лизинг. Съобразно изискванията на Шеста директива в тези случаи ДДС ще се начислява при фактическото предоставяне на стоките.
Промени се предвиждат и в режима на освободените доставки:
- първо, доставките на земя за строеж стават облагаеми, а доставките на сгради, които не са нови, ще се третират като освободени;
- второ, правните услуги, доставките на метални отпадъци, приватизационните сделки, доставките на селскостопански стоки се третират като облагаеми;
- трето, доставките на протези за хора с увреждания запазват характера си на освободена доставка само когато са във връзка с извършването на здравна услуга. Премахнато е освобождаването от ДДС при внос на помощни технически средства за хора с увреждания и на автомобилите за тях.
Тримесечната процедура за приспадане на данък се запазва, както и срокът за възстановяване на данъка. От съкратения 30-дневен срок за възстановяване ще се ползват лицата, извършили облагаеми доставки с нулева ставка над 30 на сто от всички извършени от тях облагаеми доставки, както и когато са получили разрешения от министъра на финансите във връзка с реализиране на инвестиционен проект.
Нов момент е въведеното изискване на Шеста директива, според която правото на данъчен кредит се упражнява безусловно при наличие на данъчен документ, издаден от доставчик, който е регистрирано лице.
В законопроекта е предвидена възможност да се ползва данъчен кредит и когато лицето осъществява доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха били облагаеми, ако бяха с място на изпълнение на територията на страната. Ето защо за целите на данъчния кредит за облагаеми ще се считат и извършените от доставчика финансови и застрахователни услуги, когато получател по тях е лице, което не е установено на територията на Общността. При досегашния режим доставчиците нямаха право на данъчен кредит, когато извършваха доставки с място на изпълнение извън територията на страната, тоест в случаите на така наречения износ на услуги. Това правеше услугите на българските доставчици неконкурентни, тъй като сумата на данъка, която не се ползваше като данъчен кредит се включваше в цената на услугите.
В режима на данъчен кредит се предвиждат следните облекчения:
- първо, корекции няма да се правят, ако са изминали повече от пет години от годината на упражняване правото на данъчен кредит. За недвижимите имоти този срок е 20 години;
- второ, няма да се възстановява пълният размер данъчен кредит, а само част от него, когато дадена стока е използвана две години за извършване на облагаеми доставки и впоследствие започне да се използва за освободени доставки или както за облагаеми, така и за освободени доставки.
Нов момент в законопроекта е възможността лицата да ползват данъчен кредит за стоки, за които не са упражнявали правото си на кредит, защото са осъществявали само освободени доставки, но впоследствие със същите стоки те започват да извършват и облагаеми доставки.
Законопроектът създава възможност лицата да извършат корекции в случаите на погрешно съставени документи, както и когато за облагаема доставка е издадена фактура, без да е начислен данък. Сега действащият Закон за ДДС не създава такава възможност.
С оглед предотвратяване на злоупотреби и данъчни измами се въвежда солидарна отговорност за всяко лице – получател по облагаема доставка, за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, когато е ползвало право на данъчен кредит и е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, без значение дали е реализирало конкретна облага от невнасянето на данъка. При същите условия солидарна отговорност е предвидена и за предходния доставчик на лицето, което дължи невнесения данък. В законопроекта е посочено кога лицето е било длъжно да знае, че данъкът не е бил или няма да бъде внесен.
В законопроекта не са възпроизведени разпоредбите за плащане на данъка по ДДС-сметка, защото по тези сметки се задържат оборотни средства на фирмите в значителни размери.
Запазени са административнонаказателните разпоредби като фактически състави, но са намалени размерите на глобите и на имуществените санкции.
По време на дискусията бяха повдигнати следните по-важни въпроси:
1. Спазени ли са предвидените в Закона за нормативните актове изисквания за съгласуване на законопроекта със заинтересованите органи и институции?
2. Каква е необходимостта от въвеждане на хипотезата на чл. 176 и чл. 177 от законопроекта?
3. Нарушена ли е разпоредбата на Шеста директива на Европейския съюз, където е предвиден праг за регистрация от 10 хил. евро, тъй като в законопроекта е предвиден праг от 50 хил. лв.?
4. Коя е причината, поради която не е въведен и в новия законопроект специален режим за облагане с ДДС на селскостопанските производители, както това е посочено в чл. 25 от Шеста директива?
5. Какво налага да се отмени освобождаването от ДДС на техническо –помощните средства за хората с увреждания?
След приключване на обсъждането и проведената дискусия се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа “за”, 2 “против”, без “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет на 12.04.2006 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има становище на Комисията по европейска интеграция. Кой ще представи становището?
Госпожо Илияз, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ФАТМЕ ИЛИЯЗ:
“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за данък върху
добавената стойност
На свое редовно заседание, проведено на 20 април 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Закона за данък върху добавената стойност № 502-01-23, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министрите на финансите господин Любомир Дацов и господин Георги Кадиев, както и експертите от Министерството на финансите госпожа Венетка Тодорова и госпожа Събина Йовчева.
Приемането на настоящия нов Закон за данък върху добавената стойност е продиктувано от някои съществени промени в терминологията и в методологията на косвеното данъчно облагане, свързани с необходимостта от хармонизиране на нашето право с  нормативната база на Европейския съюз. Преди всичко след приемането на страната ни в Европейския съюз търговията с другите държави членки ще придобие характер на вътрешнообщностни транзакции на стоки и услуги, което означава, че се променят базови понятия, свързани с търговските операции, подлежащи на данъчно третиране. Понятието “износ”, когато става въпрос за търговска сделка между данъчно регистрирани фирми в две държави  - членки на Европейския съюз, вече ще се третира като вътрешнообщностна доставка, а понятието “импорт”, в същите условия, ще се третира като вътрешнообщностно придобиване.
Приемането на нов закон е свързано и с необходимостта да се гарантира ефикасността на системата на събиране на ДДС. Това е не само предпоставка за успешна национална фискална политика, но е и изискване на присъединителния процес, тъй като отчисленията от данъка върху добавената стойност на страните – членки на Европейския съюз, са един от основните източници за финансиране на дейността на съюза.
Предлаганият проект следва логиката на основния европейски акт в областта на косвеното данъчно облагане - Шеста директива на Съвета № 77/388 на Европейския съюз от 17 май 1977 г. за хармонизацията на законите на страните членки, засягащи данъка върху добавената стойност, и в същото време се стреми да съхрани натрупания вече у нас положителен опит при прилагането на досегашния Закон за ДДС.
Съществено значение има и транспонирането в нашия закон на правилото, залегнало в Шеста директива за ДДС, че правото на данъчен кредит е безусловно при наличието на валиден данъчен документ, издаден от регистриран доставчик.
Законопроектът отчита правилата за облагане с ДДС на вътрешнообщностния обмен на стоки и услуги съгласно изискванията на Шеста директива. Независимо от извършената с тази директива хармонизация в Европейския съюз се съхраняват и съществени различия в ставките и в някои параметри на данъчната система на отделните страни членки. Ето защо вътрешнообщностните транзакции, макар и да не се обозначават вече като износ и внос, се подчиняват на традиционните принципи на облагане с ДДС, приети при външната търговия, тоест ДДС продължава да се начислява там, където пристига стоката (принцип на страната на назначение). Единствено за ограничен кръг от стоки като нови автомобили, акцизни стоки, стоки, продавани чрез дистанционна търговия до определен праг, важи различен принцип на облагане, този за страната на придобиване.
Като следствие на спецификата на вътрешнообщностните транзакции е въведена специална регистрация на лицата, които не са търговци, но осъществяват вътрешнообщностни придобивания за една година в размер над 50 хил. лв. Регистрираното по този начин лице е длъжно да начислява ДДС за всяко облагаемо вътрешнообщностно придобиване на стоки.
Предлаганият законопроект е в съответствие с принципите и разпоредбите на европейското право и по-точно на Директива 77/388 на Европейския съюз от 17 май 1977 г. Той създава условия за ефективно функциониране на системата за начисляване и събиране на ДДС и по този начин за изпълнение и на задълженията на нашата страна към Европейския съюз. Същевременно в проекта се срещат и отделни неточности или спорни положения, които биха могли да се поправят или отстранят в процеса на неговото по-нататъшно обсъждане.
В чл. 13, ал. 4, т. 10 се разглежда аналогът на временния внос, само че в рамките на вътрешнообщностната търговия. Определено е, че не се счита за вътрешнообщностно придобиване, това, при което стоките се връщат на изпращача не по-късно от 24 месеца от изпращането им. Възниква обаче въпросът дали не би трябвало да се обложи с ДДС използваната част от стойността на тази стока в рамките на нейната експлоатация през указаните 24 месеца. За някои стоки, например за изделия на електрониката, две години могат да представляват целия период на амортизация.
В чл. 23, ал. 1, чл. 31, т. 6 и на други места се споменава понятието “транспортна обработка на стоки”, като се имат предвид главно товаро-разтоварни дейности. В Директивата на ЕИО този тип дейности са описани като “услуги, съпътстващи транспортирането на стоки”, което е по-сполучлив термин, тъй като ясно разграничава този вид услуги от същинските транспортни услуги и премахва възможностите за недоразумения.
В чл. 15 не се засяга хипотезата, когато в тристранни операции са включени лица в три различни държави,една от които не е държава членка.
Освен това режимът на опростено третиране на този тип операции се засяга на много места в закона – в чл. 7, 13, 15, 62, 65, 85, 114, 125, което усложнява прилагането му.
В чл. 20,  ал. 3 не става ясно защо от определянето на прага за регистрация по ал. 2 на същия член се изключват доставките на акцизни стоки. Може би това е свързано с презумпцията, че за тях е заплатен акциз и ДДС в страната на продажбата, но не е ясно как ще се процедира, ако това не е извършено там, а трябва да се извърши в страната на получаването на стоката.
В чл. 99, ал. 1 се казва, че на регистрация по този закон не подлежат лица, чиято обща стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година не надвишава 50 000 лв. В директивата на  Европейската общност е поставен праг за регистрация от 10 000 евро, което е приблизително 20 000 лв.
В чл. 25 от Шеста директива е предвиден специален режим за облагане на селскостопанските производители, който би трябвало да се включи по подходящ начин в предлагания закон.
Не става ясно защо в предлагания закон не се използва и правото, предоставено на страните-членки в чл. 13 на посочената директива – да освобождават от ДДС някои дейности, които са в обществен интерес. Това изключение би могло например да се използва за неправителствени организации, работещи в обществена полза.
Би било добре да се прецизира чл. 176 и по-точно да се помисли дали трябва да остане т. 4, тъй като кръгът на свързаните лица по нашето законодателство е твърде широк и санкциите по тази точка могат да създадат несигурност в работата на предприятията.
След състоялата се дискусия и като се имат предвид направените бележки, Комисия по европейска интеграция предлага да бъде подкрепен Законопроектът за  данък върху добавената стойност № 602-01-23, внесен от Министерския съвет, с единодушие от 8 гласа „за”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо Илияз.
Уважаеми колеги, откривам дискусията на първо четене по Законопроекта за данъка върху добавената стойност.
Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, вземам думата като член на същата комисия, с намерението да продължа донякъде изказването на преждеговорившата.
Очевидно е, че приемането на закона би следвало да бъде подкрепено.
Ще се спра обаче на един детайл, който е свързан   с интеграционния аспект, който засяга облагането с ДДС на правните услуги. Не е вярно, че това е стандартна практика в Европейския съюз. Вярно е, че в някои европейски държави – в момента със сигурност мога да цитирам Белгия, защото само преди няколко дни държах законодателството й в ръцете си – това правило не съществува. Няма някаква общоевропейска формула, някакво общоевропейско изискване да бъдат обложени с ДДС правните услуги. Това се решава съобразно националното законодателство.
Националното законодателство на България в това отношение не допуска подобна възможност. Изрично е посочено, че правото на адвокатска защита е конституционно право на гражданите. Тоест то не може да бъде сведено в категорията „услуга”. Очевидно схемата, по която се реализират конституционните права, не може да бъде приравнена към схемата на обикновената услуга. Вярно е, че в теорията има много писания, има ги и на места, където човек по-малко би могъл да ги очаква като характер на услугата на правната дейност изобщо, дори и съдебната дейност се приравнява на такава от някои автори, но повтарям, това е дейност на доктрината. Конституционният текст в България е абсолютно еднозначен и в този смисъл би било противоконституционно решение, ако това право на защита бъде приравнено към сферата на услугите.
Ето защо споменатата разпоредба до второто четене на закона очевидно ще трябва да бъде променена, ако не искаме да попаднем в ситуация, в  която да гласуваме текст, който след това ще трябва да бъде атакуван по реда на неговата противоконституционност.
С тези съображения допълвам становището на комисията. Доколкото ми е известно, там този дебат е докоснат, макар и не в детайли, но е категорично, че националното законодателство решава този въпрос и че българското национално законодателство не позволява подобно разрешение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Димитров.
Има думата за изказване господин  Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ние от ОДС ще подкрепим законопроекта на първо четене. Както е отбелязано в доклада, има неща, които ни притесняват и за които ние ще направим своите предложения за второ четене.
Смятам, че чл. 176 и 177 категорично не могат да останат в тази редакция, защото не може в чл. 177 да има термини като „пряко или косвено, ако си свързан с този, който не си е внесъл данъка, да носиш солидарна отговорност”, не може да има термин, според който регистрираното лице – получател по някоя сделка, е било длъжно да знае, че данъкът не е внесен. Смятам, че е недопустимо тези текстове да останат в този вид.
От друга страна, съм наясно, че това е коренно нов закон. Като бивш служител в системата, знам, че данъчните измами все още не са престанали. Те костват на държавата – господин министърът може да ме поправи – по мои данни около 500 млн. лв. годишно. Затова съм категоричен, че такъв текст трябва да има, но не в такъв вид. Може би текстът на чл. 177 изрично трябва да посочва, че данъчната администрация е длъжна да докаже дали лицето е знаело или не е знаело дали ще бъде или няма да бъде внесен данъкът от предходния доставчик.
Друго нещо, което ми прави особено впечатление, понеже съм запознат с директивата - там никъде не е казано изрично да бъде премахнато правото на освобождаване от ДДС при внос на помощни и технически средства за хора с увреждания и автомобилите за тях. Не ми е известен такъв текст.  Но все пак едно социално правителство, за каквото се обяви това правителство, дължи това на хората.
Още повече че с оглед на социалния му характер за мен е неразбираемо оставането на ДДС на туристическите услуги – съответно на 7, 9 и 14 процента  ДДС. Ставката е различна в случаите, когато правителство иска да постигне социален ефект. Тук става дума именно за това нещо.
Понеже съм запознат с директивата,  не прочетох текст в нея, съгласно който трудът, който се влага във връзка с отстраняване на дефекти при гаранционното обслужване, да показва, че това е недоставка. Моля да ми бъде изяснено по какви причини е наложено вкарването на понятието „недоставка” в гаранционното обслужване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Милен Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! НДСВ ще подкрепи Законопроекта за ДДС на първо четене. Ние ще го подкрепим, защото това е важен закон, който осигурява хармонизирането на българското право със законодателството на Европейския съюз в тази област.
Този законопроект започна да се изготвя още при правителството на Симеон Сакскобургготски – длъжен съм да напомня.
Като подкрепяме този законопроект, ние сме длъжни обаче да заявим ясно определени резерви, които имаме към него.
Основно и крайно сме обезпокоени от въвеждането на солидарна отговорност при установяването на невнесен данък върху добавената стойност от някои от доставчиците в търговската верига. Тази солидарна отговорност на практика ще се носи, според законопроекта, и от напълно коректните данъкоплатци. Искам дебело да подчертая, че не същият, но подобен режим, който съществуваше допреди три години, беше един от основните проблеми, които коректните данъкоплатци срещаха при спазването на режима по прилагането на Закона за данъка върху добавената стойност.
Като министър на финансите тогава, господин министър, аз почти ежеседмично в някои периоди имах срещи с коректни данъкоплатци – и български, и чуждестранни фирми, някои от тях достатъчно известни и в чужбина, които действайки напълно коректно, не получаваха дължимия се кредит по ДДС. Мен ме болеше, че дори като министър, не можех с нищо да подпомогна да получат законовото си право върху парите, които им се дължат от фиска. Именно затова режимът тогава беше променен и правителството на Симеон Сакскобургготски, смятам с право, може да се гордее с облекчаването на този съществен проблем за данъкоплатците тогава. Вярно е, че това беше направено с цената на въвеждането на ДДС-сметка – нещо, което не се приема еднозначно от бизнеса, но всеки, буквално всеки бизнесмен, с който съм говорил през последните седмици, при въпрос: кое е по-малкото зло, което би избрал – ДДС-сметка или солидарната отговорност, или да не получи дължимия му се кредит по ДДС, еднозначно избира като по-малкото зло ДДС-сметката.
Ние не държим непременно ДДС-сметката да остане, но си даваме сметка, че интересите на фиска също трябва да бъдат защитени и според нас това е по-добрият механизъм за бизнеса.
Ще цитирам само един пример от законопроекта – чл. 177 описва хипотезите, при които се носи солидарна отговорност. Изрично е записано в ал. 3, че такава се носи при сделки на цена, която значително се отклонява от пазарната.
Това означава, господин министър, че данъчната администрация ще решава коя цена е пазарна и кое отклонение от определената от нея пазарна цена е значително. Сам разбирате какъв потенциал за корупционни практики създава този текст.
Представителят на Националната агенция по приходите в Комисията по бюджет и финанси вчера заяви, че евентуалните неясноти относно това кой от доставчиците е знаел или е бил длъжен да знае за невнесен ДДС ще бъдат изчистени в съдебната практика. Нали всички разбирате, колеги, колко фирми – напълно коректни към фиска, ще фалират през годините, докато съдебната практика установи какво е имал предвид законодателят.
Това е нашата основна резерва по този законопроект. Ние, разбира се, сме готови да чуем аргументите на вносителите.  Готови сме да обсъждаме между първо и второ четене варианти, които да защитят адекватно интересите на фиска, но в този вид, аз не очаквам, че ние ще бъдем готови на второ четене да подкрепим този текст.
Другата ни резерва е по отношение на ДДС върху хотелските услуги. Приветстваме компромисния вариант, който е намерен от Министерството на финансите за 7% данък върху хотелските услуги, който на практика в голяма степен запазва статуквото.
Не сме на мнение, че законът трябва да съдържа  график за увеличаване на тази ставка от 7 на 20%. С основание смятаме, че този график едва ли ще бъде спазен, както чувам и от изказванията на политици в общественото пространство. Затова няма смисъл отсега да въвеждаме график, който да бъде евентуално променян през следващите години.
Нека през следващата година Народното събрание да реши каква ще бъде евентуалната ставка за 2008 г. и по-нататък.
Това са основните ни бележки по законопроекта и отново подчертавам, че НДСВ ще подкрепи законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Велчев.
Има думата за изказване народният представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, господин министър, колеги! Демократи за силна България няма да подкрепи този законопроект.
Вчера в комисията казах, че имам 193 причини да гласувам против – толкова са членовете на този закон. Днес ще се опитам в седем точки да кажа защо ние няма да подкрепим този закон – този законопроект все още!
Първото, което е, че на практика не виждам никакво основание от нов закон. Няма нищо толкова ново в Закона за ДДС. Има ново в процедурите, само че за тях ние си приехме цял Данъчнопроцесуален кодекс. Те трябваше да бъдат описани там и трябваше да се направи законопроект за изменение и допълнение на процесуалния кодекс, където да отидат тези промени.
Оттам нататък съществената промяна, която би трябвало да очакваме, е примерно ставката на ДДС да падне с 2%, както отдавна беше обещавано, но това разбира се, не се наблюдава в  този закон. Очевидно през 2007 г. също ще плащаме 20% ДДС.
Второто нещо е, че има принцип за плащане на ДДС само веднъж и това европейско право би трябвало Комисията по европейска интеграция да отчете, както и, че в този законопроект не се предвижда такова нещо, поне в определени случаи.
Аз ще ви дам само един пример. Казваме, че когато едно жилище се строи, в първите пет години се дължи ДДС, след което то става старо и не се дължи ДДС.
Има две хипотези. Ако аз съм предприемач и изчакам пет години, няма да платя нито веднъж ДДС, тоест това е противоречие с европейското право, когато се плаща поне веднъж ДДС.
И хипотеза втора – ако аз купя жилище и го продам за по-кратък период от пет години, ще платя отново ДДС, тоест ще платя ДДС два пъти. Отново това е противоречие с това, което казват европейските директиви, че ДДС се плаща само веднъж.
Този принцип за съжаление е пропит и в други текстове на законопроекта и е принцип, а не отделен текст, за да може да се коригира между първо и второ четене.
Ще се спра също, както и колегата Велчев, на въвеждането за солидарна отговорност. Солидарната отговорност е нещо, което е отново не европейска практика и се очакваше от Комисията по европейска интеграция да отбележи това. Не може да носиш вина,  когато друг е виновен! Не може български предприемач да носи вина за това, че примерно негов немски колега не си е платил ДДС-то или обратното!
Преди три години беше направена една крачка, която намали тежестта, да я наречем крачка в правилната посока. Сега би трябвало да се направи още една крачка напред, а не да се връщаме на изходното положение.
Аз разбирам, господин министър, че това решава един проблем на администрацията, с който тя в момента няма капацитет да се справи. Давам си сметка за това. Разбирам, че ще има много възможности за злоупотреби - отваря се една голяма магистрала за източване на ДДС. Но не може презумпцията да бъде, че ние ще принудим добрите данъкоплатци да страдат и да се превърнат в следователите, защото държавата не може да се справи с лошите. Просто това е абсолютно антиевропейски принцип, антиевропейски подход и като законодателство, и като практика. Няма как този принцип да бъде подкрепен. Това е второ много сериозно основание, поради което Демократи за силна България ще гласуваме против.
Следващото нещо, което ще отбележа, е, че в закона е пълно с неясноти. Разбира се, ще дам няколко примера. Много често се говори за съпътстващи дейности, пряко свързани с нещо, за което е освободено от ДДС. Съпътстваща дейност – вземам масовия спорт. Може да бъде построяване на хотел, в който да отидат няколко пъти в годината децата да спортуват, да почиват наблизо и да спортуват, но през останалото време той не е реално съпътстваща дейност, но може да мине като такава. Че нима не може да мине всичко като такова?
Съпътстващата дейност не е дефинирана, много разтегливо понятие е и отваря всички необходими врати за тези, които искат да злоупотребяват.
Никъде не е казано какво става например с наемите на гражданите, но има текст, който мен например силно ме впечатли. Казва се, че се облагат с ДДС доходи, които са редовни, без дефиниция на това що е редовен доход – доход, който получавам всеки ден, всяка седмица, всеки месец, всяка година. Кое е редовен доход аз лично не знам. И не знам, когато примерно отида да си плащам данък общ доход накрая на годината и съм имал наем как ще отчета примерно ДДС-то по този наем, ако някой ми го поиска, защото това е някакъв вид редовен доход. Получил съм го веднъж на три месеца, примерно. Или пък друг съседен данъчен ще каже: това не е редовен доход, защото е веднъж на три месеца, а не е всеки месец. Само че тази неяснота ще постави изключително много проблеми пред всеки, който има този тип доходи. Заплатата редовен доход ли е?
Идвам и до това, за което стана дума – консултантските и адвокатските услуги. Какво означава услуга? Какво прави адвокатът, когато ме съветва, и какво прави примерно учителят, когато дава частен урок? Казвам го, защото между другото не съм видял в текста как така частните уроци могат да заместват образованието – нещо също изключително вредно, според мен. Частните уроци обаче са освободени от ДДС, адвокатските услуги не са освободени от ДДС, но и двете могат да минат под рубриката “Услуга”. Има и други консултантски услуги, които са освободени от ДДС.
Кое на адвоката е освободено и кое не е? Ако гледа наказателно дело, се води, че е услуга и ще плаща ДДС, но ако направи някаква консултация, и той като адвокат много добре ще чете този закон и ще си намери вида, под който да го спести, няма да плати ДДС. И какво се оказва – че явяването му в съда ще бъде може би единственото сигурно нещо, когато защитава гражданските, конституционните ни права да плаща ДДС, през останалото време няма да го плаща? Това ли иска този закон или иска нещо по-различно?
Ще се спра и на покачването на ставката на туризма. Ако си спомняте, надявам се си спомняте, в края на миналата година, когато от Демократи за силна България предлагахме намаляване на данъците и на данъчната тежест общо, се изтъкна дефицитът по текущата сметка като основен проблем пред правителството. Само че туризмът е най-големият износител на България. Най-много пари влизат именно там. Там сме може би най-конкурентни в момента. Никъде в европейското право няма изискване за определена цифра, определена ставка на ДДС върху туризма. Такова нещо просто не съществува. Самите държави имат различни ставки в рамките на собственото си право и те са различно, друго ДДС, което се плаща по други пера. Ние обаче увеличаваме това ДДС, макар и стъпаловидно, до 20%.
Какво ще се получи с това? Всеки чужд гражданин, а и много български граждани ще предпочетат да отидат да почиват в конкурентните на България дестинации. Тоест отново си правим нещо, което никой не ни иска и в края на краищата рефлектира върху правителството, което отново ще плаче, че му е лоша текущата сметка. Все по-лоша ще става с тази данъчна политика, господин министър.
Ще завърша, макар да е само седмо подред, с хората в неравностойно положение. Отново един проблем, който държавата не може да реши, се прехвърля на хората, които, по стечение на Божията воля, са поставени в неравностойно положение. Те не могат да купуват стоки, освободени от ДДС, защото престъпници използват подобен тип неща, за да лъжат държавата. Но понеже държавата не се справя с престъпниците, затова потърпевши ще бъдат пак онези, които страдат така или иначе. Това нещо се прочита като принцип в 193 члена на този закон и затова ние гласуваме против тези 193 члена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димов.
Има думата народният представител Алиосман Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! За разлика от господин Димов, аз определено смятам, че има нужда от нов Закон за ДДС и тази нужда е продиктувана от новите икономически обстоятелства, които ще възникнат евентуално от 1 януари 2007 г. за България, от новите взаимоотношения между доставчици и търговци, икономически субекти, които трябва да бъдат регулирани с нови норми по отношение на данъчното облагане. Така че според мен негласуването на първо четене на този законопроект е равносилно на гласуване против европейската интеграционна перспектива на България. Няма нито едно от съображенията, които изтъкна господин Димов, което да не би могло да се коригира между първо и второ четене. Те не засягат същността, основната идея и принципите, които са залегнали в този законопроект.
По отношение на въпросите, които бяха повдигнати, искам да напомня на уважаемите колеги, че в Директива 6 има един списък от 17 стоки и услуги, за които ние можем да си позволим намалена ставка или нулева ставка по ДДС. Очевидно е, че всички стоки и услуги, които не присъстват в този списък, трябва да бъдат облагани с ДДС. Това е основният принцип.
Мисля, че дискусията за съдържателната необходимост за облагане или необлагане с ДДС е твърде дълбока и опира до същността на този данък, до генерирането на добавена стойност при една или друга услуга или стока.
До това какво е услуга, това понятие ясно е дефинирано в икономиката, че щом някъде има цена и се получават пари, очевидно това е услуга, че щом се плаща за един материален предмет, очевидно това е стока и че трябва да се облага с данък добавена стойност.
По отношение на двата основни проблеми, които се обсъждат – проблемът със солидарната отговорност и ДДС върху хотелиерските услуги, ние засега оставяме дискусията отворена и сме готови да обсъдим нови варианти, алтернативни на текстовете, които са предложени в проектозакона. Очевидно е, че принципът за солидарната отговорност е насочен към елиминиране на основните формални схеми, които се използват за източване на ДДС. Това е така. Това са фиктивните вериги, които носят солидарна отговорност, които имат солидарна вина, но очевидно е, че не може да се търси солидарно отговорността от всички, след като вината е върху един от участниците в тази формална или неформална верига.
По отношение на ДДС върху хотелиерските услуги смятам, че има основание твърдението, че разположената във времето схема за увеличаване на данъка в случая вероятно няма да заработи. Присъствието на този текст в закона не дава гаранции, че следващата и по-следващата година това поетапно увеличаване ще бъде факт. Така че ние сме готови да подкрепим известни корекции и в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика има думата господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Колеги, нека да не злоупотребяваме с европейската интеграция на България. Този закон няма нищо общо с европейската интеграция на България. Това, че оправя някои процедури, които трябваше да ги оправим, когато гледахме ДОПК, не означава, че това, което гледаме в момента, е пряко свързано с европейската интеграция. Защото солидарната отговорност като принцип не съществува в Европейския съюз. Как тогава тук имаме солидарна отговорност и това е европейска интеграция? Поне на мен това не ми стана ясно. Там имаш една практика, тук – друга, а се оказва, че все е европейска интеграция!
Господин Имамов, ако може да ми обясните това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат участие в дискусията? Не виждам.
Господин министър, желаете ли да вземете думата? Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, първо, искам да се извиня за закъснението си, което беше заради заседанието на Министерския съвет.
Докато слушах дебатите, си спомних една класика от областта на данъчното облагане – че най-лошият данък е новият данък. В дебата бяха споменати само някои дискусионни елементи и естествено бяха изпуснати моментите, в които данъкоплатецът се облекчава – промени, които са комплексни и са продиктувани от необходимостта да хармонизираме изцяло практиките си в съответствие с Шеста директива и изискванията на Шеста директива.
Аз няма да се спирам на аргументи или коментари на отделните предложения, това е естествено, но от процедурна гледна точка ще бъде обект на дебатите в комисията преди второто четене. Искам да кажа само няколко принципни съображения, които ми се струва, че е добре да имаме предвид при самите обсъждания и промените на текстовете, тоест предложения за промени на текстове.
Хармонизацията се свежда до почти 80 на сто от текстовете. Разбира се, има и текстове, които почиват на добрата ни практика от миналото. По отношение на директивата има стоки и услуги, които може би ни се струва много важно да бъдат освободени или да бъдат третирани по друг начин, но директивата е изключително ясна - със списък от стоки и услуги.
Ще дам само следния пример: ДДС върху туризма. Такъв термин няма. Няма ДДС върху отрасли, има ДДС върху стоки и услуги. Коя точно стока и услуга? Ние сме потърсили компромисен вариант в проекта, който да облекчи сектора и да може той плавно да се адаптира към изискванията за единна ставка. Тук е мястото да отбележа, че в тези дебати ние ще предрешим още веднъж за последните 12 години цялостната философия на данъчната политика и данъчната система в нейната цялост. Дали ще имаме единна ставка по ДДС и възможност за различни облекчения и насърчения с преките данъци, или ще развием тази концепция и тогава ще трябва да вървим към други механизми и други системи при преките данъци. Няма механизъм, при който държавата да не събира данъци и води социална политика. Това е ясно за всички.
Още един аргумент. Данък добавена стойност, както показват добрите практики в Европа, е преди всичко фискален данък. Той решава фискални цели, за разлика от преките данъци, както подоходният, така и корпоративният, за които практиката показва, че подлежат на доста широка диференциация като практики в различните европейски страни и не се подчиняват на единни правила.
Аз ви благодаря за отношението и за декларираната подкрепа. Ще участваме с представители на Министерството на финансите в дебатите и ще оказваме експертна помощ при всички предложения. Искам да завърша с това, като се надявам крайният вариант на закона да не излезе от хармонизационната рамка и да може да служи на администрацията да повишава събираемостта на данъка, а не да създадем прецеденти, за които след време да правим анализи защо не се повишава събираемостта и да се налагат поправки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други изказвания, уважаеми народни представители? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за данък върху добавената стойност с вносител Министерският съвет.
Гласували 121 народни представители: за 105, против 15, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура думата има господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Предвид особения период, в който влиза парламентът, сложността на закона и това, че има воля в някои парламентаристи да внесат сериозни предложения за промени, особено във въпросните членове 176 и 177, предлагам да удължим срока със седем дни. Всичко е в нашите ръце, ако се окаже, че и този срок е малък, парламентът би могъл да го продължи. Мисля, че периодът на ваканцията плюс тези седем дни ще са един достатъчен период за подготовка на предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Обратно процедурно предложение – господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Доколкото, господин председателю, господин министър, въпросите са много сериозни и искат очевидно сериозно проучване, аз например зададох един въпрос, на който никой в залата не можа да ми отговори – за тази солидарна отговорност, предлагам три седмици срок между първо и второ четене, за да имаме достатъчно време да се запознаем подробно и да можем да имаме становища между първо и второ четене, включително и по така наречените интеграционни текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще подложа на гласуване предложенията по реда на тяхното постъпване.
Моля, гласувайте предложението на господин Петър Димитров – срокът да бъде удължен с една седмица. Тоест да има 14 дни между първо и второ четене.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Без ваканцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Без ваканцията, разбира се. Когато парламентът е във ваканция, ваканционните дни не се броят.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 80, против 24, въздържали се 21.
Предложението за удължаване на срока с една седмица е прието. Тоест ще имаме 14 дни между първо и второ четене, без да се брои времето, когато парламентът е във ваканция.
Да благодарим на министър Орешарски за участието му в дебата.
Преминаваме към точка осма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ФУРАЖИТЕ.
Заповядайте, господин Тюркеджиев.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ:
„Д  О К Л А Д
за първо гласуване на Комисията по земеделието и  горите относно Законопроекта за фуражите
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 5 април 2006 г., на което обсъди Законопроекта за фуражите. В работата на комисията взеха участие господин Злати Златев – изпълнителен директор на Националната служба по зърното и фуражите и експерти. Законопроектът беше представен от господин Златев. Със законопроекта се цели постигане на пълно съответствие с правото на Европейския съюз в областта на фуражите, както и създаването на необходимата организация за прилагане на регламентите, свързани с производството и търговията на фуражи.
В обхвата на законопроекта са предвидени разпоредби, осигуряващи прилагането на приетия през 2004 г. в европейското законодателство нов хигиенен пакет, както и на пълното прилагане на процедурите, свързани с регистрацията и одобрението на производители и търговци на фуражи, дейности, свързани с разрешаването и търговията за добавки във фуражите, воденето на регистър за тях, както и извършването на контрол за качеството и безопасността на фуражите от компетентните органи.
Законопроектът предлага само регистрирани и одобрени производители и търговци да извършват дейности по този закон, с което се създава възможност за проследяване на фуражите на всеки етап от тяхното производство, търговия, съхранение и употреба.
Производителите и търговците на фуражи следва да въведат системата за анализ на опасностите и контрол на критичните точки в съответствие с изискванията на „Кодекс алиментариус” или процедури, основани на принципите на системата NASSR, когато пълното въвеждане на системата е неприложимо.
Със законопроекта се предлага на Министерството на здравеопазването и на Министерството на земеделието и горите изграждане и поддържане на система за бързо съобщаване в случай на настъпила опасност за здравето на хората и животните. Някои от народните представители, взели участие в дискусията, отправиха критични бележки по законопроекта от редакционен характер, както и препоръки този законопроект да бъде приведен в пълен синхрон с наскоро приетия Закон за храните.
След станалите разискванията и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за фуражите № 602-01-12, внесен от Министерския съвет на 17 март 2006 г.
Това становище е прието с 11 гласа „за”, без „против” и 2 „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Следва представяне на становището на Комисията по европейска интеграция. Господин Папаризов е в Брюксел.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК ПЕНКО АТАНАСОВ: Комисия по европейска интеграция:
„СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за фуражите, внесен от Министерския съвет на 17 март 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 30 март 2006 г. Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за фуражите № 602-01-12, внесен от Министерския съвет на 17 март 2006 г.
На заседанието на комисията законопроектът бе представен от госпожа Светла Бъчварова - заместник-министър на земеделието и горите. На заседанието присъстваха госпожа Лединка Василева – главен директор на Дирекция „Контрол на фуражите”  към Националната служба по зърното и фуражите, госпожа Антоанета Георгиева – държавен експерт в Дирекция „Контрол на храните” на Министерството на земеделието и горите, и госпожа Станка Илиева – главен счетоводител на Националната служба по зърното и фуражите.
І. Целта на проекта на Закона за фуражите е постигането на пълно съответствие на действащото българско законодателство с правото на Европейския съюз в областта на фуражите и създаването на необходимата организация за осигуряване на прилагането на общностните регламенти, регулиращи производството и търговията с фуражи.
ІІ. Безопасността и контролът на фуражите попадат в обхвата на преговорна Глава 1 „Свободно движение на стоки”, а правилата за обща организация на пазара на фуражи, както и въпроси от ветеринарномедицинската област, свързани с безопасността и хигиената на фуражите и опазване здравето на животните, са в преговорна Глава 7 „Земеделие”. В Цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия безопасността на фуражите е посочена като една от областите, по отношение на които „България трябва да предприеме незабавни и решителни действия, за да се справи с въпросите, предизвикващи сериозно безпокойство, с оглед да бъде готово до предвидената дата на присъединяване”.
Мониторинговият доклад на комисията отчете, че по-голямата част от достиженията на правото на Европейския съюз в този подсектор са въведени, но подчертава необходимостта от приемането на законови основи, с цел въвеждането на общата забрана за фуражите. За да се постигне висока безопасност на фуражите, следва да се приложат инспекции, базирани на метода на анализ на риска и програма за вземане на проби, която да обхваща всички етапи от производството до употребата на фуражи.
ІІІ. Основните изменения, които се предлагат със законопроекта, са свързани с осигуряване на прилагането на регламенти 178/2002, 1831/2003, 882/2004 и 183/2005 г. Отчитайки спецификата на материята в посочените регламенти, в Законопроекта за фуражите са предвидени разпоредби, осигуряващи прилагането на приетото през 2004 г. европейско законодателство (т.нар. „нов хигиенен пакет”). Законопроектът въвежда и правила за пълното прилагане на процедурите, свързани с регистрация и одобрение на производители и търговци на фуражи за дейностите, свързани с разрешаване и търговия с добавки, за воденето на регистър с добавките и с новия подход при извършване на контрол за качество и безопасност на фуражите от компетентните органи.
В приложното поле на законопроекта не са включени разпоредби, свързани с производството и търговия с храни. По този начин е запазен възприетият подход правната уредба на  храните, предназначени за консумация от човека и на фуражите, предназначени за хранене на животните, да бъдат въведени в два отделни закона – Закона за храните и Закона за фуражите. Текстовете, въведени в проекта на Закона за фуражите, включват идентични на общите изисквания на законодателството в областта на храните разпоредби по отношение на безопасност на фуражите, представяне на фуражите, отговорност на производителите и търговците на фуражите и проследимост на фуражите.
В законопроекта не са изцяло транспонирани текстовете на регламентите, а са направени съответните препратки, осигуряващи прилагането на установените на ниво “Европейски общности” процедури. Отчетен е фактът, че от датата на членство регламентите ще са директно приложими в България като държава – членка на Европейския съюз. Във връзка с това и с цел подготовка на фуражната индустрия и контролните органи за прилагане на регламентите, в законопроекта са определени правомощията на компетентните органи за извършване на официален контрол за спазване на изискванията на общностните разпоредби. Със законопроекта е създадено и правно основание за приемане на други нормативни актове (наредби и инструкции), с които да се въведат специфичните правила на регламентите.
4. С оглед осигуряване на прилагането на общностното право в областта на производството и търговията на фуражи по конкретните текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки и препоръки:
1. Във връзка с Регламент № 178/2002, който определя основните принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, създава европейски орган за безопасност на храните и определя процедури в областта на безопасността на храните.
1.1. Член 17 от Регламент № 178/2002 задължава производителите и търговците на фуражи при упражняване на дейността си да гарантират и да контролират спазването на изискванията към фуражите, произтичащи от законодателството в областта на фуражите, на всички етапи от тяхното производство, преработване и разпространяване. Би следвало в Глава пета от законопроекта, която въвежда изискванията към производители и търговци на фуражи, да се предвиди изрично такава разпоредба. По този начин се урежда ясно отговорността за осигуряване на спазването на нормативните изисквания, която принадлежи на стопанските субекти от фуражната промишленост, докато официалният контрол се осъществява с цел проверка по спазването на законодателството в областта на фуражите. Същото задължение се предвижда в чл. 4, ал. 1 от Регламент № 183/2005.
1.2. Уместно е да се предвиди разпоредба, че в случаите на внесени, произведени, преработени или разпространени фуражи (чл. 27, ал. 1 от законопроекта) или на серия, партида или пратка фуражи (чл. 29, ал. 1 от законопроекта), които не отговарят на изискванията за безопасност, фуражите подлежат на унищожаване, по смисъла на чл. 20, ал. 1 от регламента, освен ако компетентният орган не приеме за задоволителни други мерки.
2. Регламент № 882/2004 относно осъществяването на официален контрол, с цел осигуряване на съответствие със законодателството, свързано с храни за животните и хранителни добавки и с разпоредбите относно здравеопазването и хуманното отношение към животните.
2.1. В чл. 6 от Регламента се предвижда задължително обучение за служителите, които извършват официални проверки, както и допълнително обучение, актуализирано с новостите в сферата на компетентност, с цел компетентно изпълнение на задълженията и координирани официални проверки. Би следвало в Глава шеста, която урежда официалния контрол на фуражите, да се предвиди това задължение на компетентните органи.
3. Във връзка с Регламент № 1831/2003 относно добавки за използване в храненето на животните.
3.1. В чл. 10, ал. 10, т. 1 от законопроекта се посочва, че на пазара е разрешено пускането само на добавки, които са включени в Регистъра на разрешените за употреба фуражни добавки по реда на Регламент № 1831/2003. Би следвало да се уточни, че става въпрос за Регистър на фуражните добавки на Общността, с цел да се разграничи от регистрите, които се поддържат от Националната служба по зърното и фуражите по отношение на регистрираните и одобрените производители и търговци на фуражи.
4. Във връзка с Регламент № 183/2005, с който се определят изискванията за хигиена на фуражите.
4.1. В чл. 19, ал. 1 от законопроекта се предвижда воденето на публичен регистър с регистрираните производители и търговци на фуражи, а в чл. 21, ал. 9 от законопроекта се предвижда създаването на публичен регистър с одобрените лица за осъществяване на дейности по чл. 17, ал. 2 и 3 от законопроекта. С цел поддръжката и актуализирането на публичните регистри и съобразно разпоредбите на чл. 19, ал. 3 от Регламента би следвало следните промени да бъдат отразявани в регистрите: за временно прекратяване на регистрацията или одобрението (чл. 22, ал. 1 от законопроекта); за отнемане на регистрацията (чл. 18, ал. 7 от законопроекта); за отнемане на одобрението (чл. 21, ал. 8 от законопроекта) и за допълнение с нови дейности (чл. 24 от законопроекта). Задължението за отбелязване на настъпилите промени в регистрите произтича също така от чл. 19, ал. 1 от Регламент № 882/2004.
Във връзка с изложеното може да се направи заключение, че Законопроектът за фуражите като цяло съответства на европейското законодателство в тази област, като направените препоръки следва да се вземат предвид от водещата комисия при разглеждане на законопроекта между първо и второ гласуване.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от 9 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за фуражите № 602-01-12, внесен от Министерския съвет на 17 март 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли от вносителите желаещи да представят законопроекта? Няма представители.
Преминаваме към дискусия по законопроекта. Имате думата за изказвания.
Господин Моллов, имате думата, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, стана традиция да вземам отношение по законите в земеделско-хранителната област. Смятам, че този законопроект, въпреки че не се ползва с голямото внимание на народните представители, е изключително важен от гледна точка на големия въпрос, който стои днес пред Европейския съюз – въпросът за осигуряване безопасността на храните, тъй като въпросът, свързан с безопасността на храните, е много тясно свързан с въпроса за безопасността на фуражите.
В този смисъл двата закона - Законът за храните и Законът за  фуражите са много тясно свързани. Когато се прочетат внимателно, се вижда, че имат много общи неща както по отношение на техните структури, така и по отношение на общите принципи, заложени в тях.
Ясно е, че след като е избран пътят да има два закона, които касаят според мен една материя, те трябва да почиват на една и съща философия. В този смисъл, въпреки че и двете отговорни комисии имат положително становище по този законопроект, в крайна сметка той има доста недостатъци и доста противоречия по отношение на Закона за храните – нещо, което беше коментирано в Комисията по земеделието и горите. Там аз изразих своите конкретни бележки, третиращи различни текстове от законопроекта, които влизат в противоречие с вече приетата философия от Комисията по земеделието и горите, включително и в пленарната зала, заложена в Закона за храните.
Ще си позволя да маркирам само няколко елемента, като с това не искам да отегчавам вашето внимание. Смятам, че те са изключително важни от гледна точка на философията на законопроекта.
Първият въпрос е свързан с това, че съвременната тенденция изисква контролът върху производството на храни или фуражи да бъде делегиран като отговорност от контролните органи към тези, които произвеждат. Практиката показа, че това е единственият начин, който позволява да се реагира навреме и да се гарантира безопасността на тези продукти. Когато говорим за фуражи, винаги трябва да имаме предвид, че те пряко влияят върху безопасността на храните. Това е концепцията, известна като “единна хранителна верига”, тоест по цялата верига от първоначалното производство до продукта, който стига на масата на потребителя, трябва да има гарантирана делегирана отговорност и навременна реакция по отношение безопасността на продукта, който се произвежда.
В този смисъл в законопроекта е заложен смесен принцип на контрол върху хранителната верига, който всъщност води до това, че няма да бъде осъществен добър контрол. За мен например е напълно учудващо защо в този законопроект е записано, че на два контролни органа, в случая Националната служба по зърно и фуражи, от една страна, от друга страна – Националната ветеринарномедицинска служба, са делегирани контролни функции, които са смесени. И в същото време, докато Националната служба по зърно и фуражи ползва някакви възможности за финансиране за тази своя дейност и се очаква, че тя вероятно ще бъде ефективна, то дейностите на Ветеринарномедицинската служба не са много ясно разписани и не е ясно как точно се финансират.
В този смисъл възниква конфликт, свързан с терминологията, която се използва в законопроекта и е разписана в заключителните разпоредби, която води до това, че всъщност Националната служба по зърно и фуражи контролира Националната ветеринарномедицинска служба, което е нон-сенс. Това са абсолютно отделни институции, които, независимо че са под шапката на Министерство на земеделието и горите, имат строго и ясно разписани задачи. В този смисъл имах известни критики към вносителите, че този проблем трябва да бъде решен по някакъв начин. Разбира се, това е напълно възможно. Това е един принципен проблем в този законопроект, който аз виждам.
Другият проблем е свързан отново с делегирането на правомощията и той се свежда до това как точно трябва да бъдат изпълнени регламентите на Европейския съюз, които третират безопасността на продукцията. В случая става дума преди всичко за Регламент 183, който дава възможности в първичното производство условията за въвеждане на системи за безопасност на продукцията да бъдат облекчени с оглед на специфичните условия. За мен обаче не е ясно как точно фуражите попадат в тази част от условията на Регламент 183, които допускат облекчения, защото тук не става дума за ферми, които работят при специфични условия и трябва да бъдат все пак съобразени тези условия, става дума за индустриални предприятия, които произвеждат фуражи по индустриален принцип и съответно при тях няма никакъв проблем да се въведат регламенти с всички техни строги изисквания. Тоест в този смисъл смятам, че законопроектът също трябва да претърпи много сериозна промяна във философията на написване на процедурите и ангажиментите, които трябва да се спазват от страна на производителите на фуражи, от една страна, и онова, което всъщност контролират контролните органи.
Тук стигаме естествено и до проблема какво трябва да прави официалният контролен орган, тъй като от така разписаните текстове в законопроекта в момента следва, че официалният контрол на практика не делегира отговорност към производителя, а напротив, той е в състояние да извършва съответни предписания, които строго да се спазват от производителите на фуражи. Нещо, което също е в противовес на онова, което възприехме като практика и като стратегия на осигуряване на безопасността в Закона за храните. Тоест всеки производител е отговорен сам за себе си. Той е длъжен да осъществява необходимите действия, да извършва съответните лабораторни и други контроли и анализи, но така или иначе отговорността е негова, а контролният орган единствено има право да установи дали крайният продукт, в случая фуражите, съответстват на необходимите нормативни изисквания, които са заложени в съответните документи. И когато има някакво различие, той да се намесва по отношение на контрола върху системата.
Това нещо тук не е заложено и смятам, че това също е голям проблем на този законопроект, тъй като съвсем ясно е, че когато един производител въведе собствена система за управление на безопасността, той трябва да има и съответните правомощия и ползи от въвеждането на тази система, за да бъде мотивиран тя да работи ефективно. В противен случай, когато той се принуждава така, както е разписано в този законопроект, да въведе системата и едновременно с това нищо по отношение на контрола спрямо него не се облекчава, тогава той естествено не е мотивиран и системата остава само на документи. Тя на практика няма да действа. Това не е философията на Регламент 183, който дефинира тези изисквания.
Разбира се, в законопроекта има и други проблеми от подобен характер, където буквално са приведени текстове на европейски регламенти. Но едни текстове са приведени, други са пропуснати да бъдат приведени. По този начин се получават тези в законопроекта – философия, която се разминава.
В случая мога да дам пример с лабораторния контрол в Седма глава, където, от една страна, е записано, че лабораториите, които се използват за целта и които дават анализните свидетелства за съответните фуражи, се определят като такива, ако отговарят на стандарта 17025, който касае въвеждането на ISO-изискванията по отношение на лабораториите. От друга страна, се дава право на министъра да определя кои лаборатории да се използват за тази цел. Нещо, което също не е рационално. Ако лабораториите отговарят на съответните изисквания, те би трябвало да имат тази възможност. Друг е въпросът дали е необходимо да има референтни лаборатории, които министърът съответно да нотифицира и по този начин да се знае кои са официалните лабораторни органи. Но така или иначе това не става ясно от текстовете, които са разписани в законопроекта и според мен това също е един от проблемите. Да не говорим, че в един следващ член в същата тази глава подробно се описва на какви условия трябва да отговаря вземането на проби, методите за анализ и т.н., след като малко по-рано е записано, че изискванията са свързани със стандарт 17025, тоест стандартът много ясно разписва на какви условия трябва да отговаря една лаборатория, за да може тя впоследствие да получи акредитация. Тоест един текст, който изрично е разписан тук, който нищо не носи, само допълнително объркване.
Разбира се, мога да цитирам и други проблеми в този законопроект, но това е по-скоро за да подчертая, че този законопроект изисква доста сериозна работа от страна на вносителя. За съжаление, не виждам представители на вносителя в залата в момента, но те знаят тази позиция, която аз изразих в Комисията по земеделието и горите. И доколкото си спомням, тя беше възприета от цялата комисия. В крайна сметка се взе решение законопроектът сериозно да се преработи между първо и второ четене, да има възможност той наистина да стане добър законопроект, за да не се наложи в много близко време отново да правим някакви негови редакции, както често се случва в нашата практика.
В заключение бих казал, че този законопроект е изключително необходим. Той е много важен от гледна точка на общото осигуряване на безопасността на храните и фуражите. По тази причина, тъй като в основни линии отговаря на изискванията, които са заложени с неговото предлагане пред вас, ние ще подкрепим този законопроект на първо четене.
Аз ще пледирам между първо и второ четене срокът за преработка и за внасяне на предложения по този законопроект да бъде удължен, за да може действително да се внесат коректни и смислени предложения, които да изчистят тези проблеми, които са заложени във философията на законопроекта в момента, и да го направят един действащ закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Моллов.
Ще направите процедурно предложение за удължаване на срока след като законопроектът се приеме на първо четене.
Заповядайте за изказване, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще си позволя да определя нещата с истинските термини. На нас днес ни е предложено да подкрепим с гласуване на първо четене един изключително слаб закон – поредния слаб закон, подготвен от Министерството на земеделието и горите, който след това коренно трябва да бъде преработен в комисията.
Ако вие внимателно слушахте становищата на Комисията по земеделието и горите и Комисията по европейска интеграция между обтекаемите фрази щяхте да прочетете, че становището и на двете комисии не е положително по същество.
Всъщност в Комисията по земеделието и горите след много сериозните бележки, които бяха отправени към този законопроект, беше взето решение вносителите незабавно да започнат работа по преработването на закона, тъй като в този вид той наистина не отговаря на никакви съвременни изисквания.
Всъщност подобна беше и констатацията на Комисията по европейска интеграция. Имаше едно срамежливо изречение, че като цяло законът съответствал, но след това следва една редица от много съществени бележки.
Аз смятам, че има четири основни недостатъка – първо, концептуално законът в много направления изобщо не съответства нито на европейските регламенти, нито на съвременните представи за организация на тази дейност и най-вече на гарантиране на безопасността на фуражите.
Много текстове предпоставят категорично корупционни практики. Аз ще се опитам с примери да потвърдя това. Предпоставя се административен произвол не само чрез дублирането на функции от различни структури и фактически размиване на отговорността, а и с редица неясни и общи формулировки в закона.
Законът всъщност се стреми да запази съществуващите структури и администрацията да бъде запазена такава каквато е, а в същото време имаме претенции, че правим нещо ново и се стремим да реорганизираме дейността така, че да гарантираме безопасността на фуражите и един ефективен контрол в цялата система.
Няколко примера ще приведа – в текста на закона се предвижда, че преди започване на всяка дейност, подлежаща на одобрение – това са производителите на фуражи – те доказват пред Националната служба по зърното и фуражите, че отговарят на изискванията на някаква наредба, която впоследствие ще бъде утвърждавана. Изискванията, за да функционира един голям производител на фуражи, фактически са обществени отношения, които трябва да се знаят и които трябва да бъдат регламентирани със закона. Това обаче не се случва. В закона няма нито едно принципно изискване към производителите, което трябва да се проследява, което трябва да бъде известно на обществеността.
Казано е, че производителите и търговците, за да имаме обективна база да се проследява качеството на фуража, за да имаме ефективен контрол както от страна на самите производители, така и от страна на контролните органи, трябва да съхраняват база данни, информация за всеки доставчик на фуражи. И толкова. За каква информация става дума? Какво ще контролират както държавните, така и самите производители? Нищо повече. Всичко е покрито в мъгла.
Създава се някакъв консултативен съвет. Това е една от страстите на Министерството на земеделието и горите – да създава консултативни съвети, което е добро, защото това е една от формите да бъдат привличани неправителствените организации, браншовите организации за участие в този процес, но като правило функциите на тези органи не са ясни, структурата и съставът – също. Така е и в този случай. Имаме консултативен съвет, който в този закон срамежливо е оправомощен само за едно нещо – да съгласува ръководствата по прилагането на добрите практики и на процедури, основани на анализа на опасностите и критичните контролни точки. Това е нещо, което абсолютно обезсмисля този консултативен съвет и го прави само една фигура за реверанс към обществото без никакви действително сериозни функции, които един такъв орган би трябвало да осъществява.
Господин Моллов вече спомена за затвърждаването и в този закон на любимата практика на Министерството на земеделието и горите то да определя лабораториите, които могат да извършват лабораторния контрол в случая – нещо, срещу което сме се опълчвали във всички закони досега и при всеки нов закон. Тази практика отново се прави опит да се регламентира и в този закон.
По отношение на мерките за предотвратяване на опасности, когато се констатират отклонения в качеството на фуражите – беше споменато и в становището на Комисията по европейска интеграция, че липсва най-важната мярка, която трябва да бъде взета – да се изземват и унищожават тези фуражи. Това е странно, защото когато всъщност разработвате един закон, който би трябвало да регламентира безопасността на храните и съзнателно пропуснете най-важната мярка, това не прилича на техническа грешка, а на съзнателно заобикаляне на този проблем.
Специално ще отбележа, въпреки че господин Моллов много подробно обоснова сериозния проблем за дублирането на функции и вменяването на функции на два контролни органа, което размива отговорностите, позволява да се създават предпоставки за административен произвол – че това тук много явно и категорично е оставено като възможност. Това е един от концептуалните пропуски на този закон.
Има и разни дребни неща като например манията да се събират всякакви такси по повод и без повод, включително в собствените приходи. Тук е предвидено да има постъпления от извършваната контролна дейност от държавния контролен орган, което ми се струва толкова абсурдно, че не бих желала даже да го коментирам. Справедливо би било поне веднъж парламентът да се опълчи срещу тази практика – в парламента да се внасят изключително слаби закони и след това с месеци да се опитваме да преработваме неща, за които изпълнителната власт не си е свършила работата. Затова аз заявявам, че ние няма да подкрепим този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има ли други желаещи да вземат участие в дискусията по законопроекта? Не виждам желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за фуражите с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 93, против 3, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Моллов, моля да направите процедурно предложение за срока за писмените предложения между първо и второ четене. Какво е Вашето предложение?
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Госпожо председател, правя предложение за максимално удължаване на срока – три седмици, между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложението е за общо три седмици срок между първо и второ четене по законопроекта.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ОДЪРЖАВЕНИ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ – вносител господин Любен Корнезов.
Има становище на Комисията по правни въпроси.
Господин Стоилов, моля да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект
за изменение и допълнение на Закона за възстановяване
собствеността върху одържавени недвижими имоти,
внесен от Любен Андонов Корнезов на 21.09.2005 г.
На редовни заседания, проведени на 16.11.2005 г. и на 15.03.2006 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване  собствеността върху одържавени недвижими имоти, внесен от Любен Корнезов.
Вносителят на законопроекта народният представител Любен Корнезов представи неговите мотиви.
Законопроектът предвижда изменения и допълнения в чл. 7 от  Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. В хода на неговото прилагане от 1992 г. насам се създадоха множество проблеми от правен и фактически характер. Съгласно действащия текст на чл. 7 “Собствениците на имоти по чл. 1 и 2 или техните наследници, които не са получили обезщетение, могат да предявяват искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато те са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или партийно положение, или чрез злоупотреба с власт. Искът се предявява в едногодишен срок от влизането на този закон в сила. Производството по тези дела е безплатно.” Това е цитатът на действащите разпоредби. “Предлаганият законопроект се отнася единствено до хипотезата за придобиване на недвижими имоти “в нарушение на нормативните актове”. В резултат от приложението на този текст множество добросъвестни лица, придобили през изминалите години недвижими имоти, попадат в реституционния обсег на закона. При придобиването на такива имоти договорите често са се подписвали вместо от председателя на тогавашния окръжен (градски) изпълнителен комитет, каквото е било нормативното изискване, от заместник-председателя, респективно не от министъра, а от ресорния заместник-министър. Поради наложената практика по прилагането на закона, тези сделки се обявяват за недействителни като сключени без представителна власт. Това води до връщане на прехвърлените недвижими имоти на предишните собственици и ощетява добросъвестните трети лица, изплатили изцяло цената на имота, платили дължимите данъци и извършили значителни подобрения на придобитите от тях жилища.
С цел да се намали тази несправедливост предлаганият законопроект предвижда промяна в текста на чл. 7, ал. 1, като след думите “когато са придобити от трети лица в нарушение на нормативните актове”, се добавят думите “извършени от тези лица”. Така гражданите, които са придобили недвижими имоти, посочени от чл. 7 на закона, които сами не са извършили нарушение на закона, тоест добросъвестните трети лица, ще бъдат защитени и техните жилища няма да са обект на реституционни претенции.
Законопроектът предвижда лицата, които вече са осъдени да напуснат жилищата си на основание реституционен иск по чл. 7, да получат обезщетение по чл. 5, ал. 3 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Те получават право да закупуват с предимство държавно или общинско жилище с жилищни компенсаторни записи по номиналната им стойност. При наличие на разлика в цената на закупуваното жилище, тя да се уравнява с пари.
Крайната цел на предлагания законопроект е да удовлетвори както интересите на лицата, чиито жилища се възстановяват по чл. 1 и 2 от Закона за възстановяване собствеността на одържавени недвижими имоти, така и интересите и правата на лицата, засегнати от действието на чл. 7 на същия закон. Законопроектът е съобразен с основните принципи на Конституцията, както и на международно-правни актове, по които Република България е страна.
В последвалите разисквания участие взеха народните представители Анелия Мингова, Камелия Касабова, Елиана Масева, Надя Антонова, Огнян Герджиков, Христо Бисеров, Филип Димитров, Любен Корнезов и Янаки Стоилов.
Народният представител Филип Димитров посочи, че предложеният законопроект действително се опитва да реши един съществуващ проблем. Същевременно господин Димитров изрази редица резерви относно начините, по които законопроектът се опитва да разреши проблемите. Той посочи, че добър законодателен вариант би бил изчерпателното изброяване на случаите за злоупотреба със служебно и партийно положение при придобиване на недвижими имоти, защото в противен случай разширяването на кръга би било непростимо. В заключение той подчерта, че в този си вид законът трудно би могъл да бъде предложен за първо четене. Проблемът съществува. Разумно би било да се потърси решение за него. Действително никой явно не си е давал сметка до каква степен повсеместно е било пренебрежението към законността и спазването на законите. Оттам възниква и този проблем.
Народният представител Христо Бисеров като цяло подкрепи идеята за справедливо разрешаване на противоречията, възникнали по повод приложението на закона. Заедно с това той акцентира върху обстоятелството, че предлаганите разпоредби на проекта за закон всъщност отнемат възможността на хората, чиито жилища са национализирани, да си възвърнат собствеността. Според него е неубедително новите разпоредби да се прилагат по висящи дела, защото по този начин за някои висящи дела ще се създават нови основания за уважаване или за отхвърляне на претенции. Проблемът следва да се решава на плоскостта на реалното обезщетяване на лицата, които следва да освободят реституираните недвижими имоти, като за това трябва да се погрижи българската държава. Господин Бисеров посочи, че с оглед изработване на по-адекватно законодателно решение удачно би било разглеждането на законопроекта да се отложи.” Това са всъщност и становища, главно при първото обсъждане на законопроекта.
“Народният представител Анелия Мингова изтъкна, че предлаганият законопроект е с висока степен на юридическа сложност и в опита си да разреши реални тежки проблеми, свързани с реституцията на недвижими имоти, създава нови проблеми от юридически, финансов и фактически характер. Според нея няма друг начин, освен да бъде създадена нова правна уредба, която чрез закон да предвиди право на обезщетение срещу държавата, което да бъде установявано за всяка конкретна хипотеза по исков ред.
Народният представител Надя Антонова посочи, че поддържа философията на предложеното законодателно изменение и допълнение на ЗВСОНИ с оглед еднаквото, равно и справедливо третиране на всички граждани, пострадали от действията на държавата. Тя обърна внимание на разпоредбата на действащия § 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, като посочи, че текстът на този параграф е почти идентичен с внесеното предложение. В този смисъл не е налице принципно нов правен режим, ново основание за атакуване на сделките по чл. 7 и следващите.
Народният представител Янаки Стоилов подчерта, че всички признават актуалността на въпроса и заедно с това неговата трудност. Тази трудност е продиктувана от обстоятелството, че в решаването на този въпрос се съчетават много социални, юридически и политически мотиви. Те са социални, защото не може да не бъде социален проблемът, когато на едни лица се връщат, а на други се отнемат жилища. Те са юридически, защото законопроектът прави опит да се намеси, след като този процес вече се е развил във времето и заварва едно състояние, тоест в него има наслагване както на решения, които са станали преди десетилетия, така и на въпроси, които продължават да са открити и вече са създали нови правни и фактически състояния. Най-накрая въпросът е и политически, защото в годините се създаде определено социално разделение, тъй като е очевидно, че са противоречиви интересите на бившите собственици, от които са отнемани жилища, и лицата, на които те по една или друга причина сега се отнемат, след като са ги притежавали дълги години, като често това е било единственото им жилище. Всяка от тези групи лица получава подкрепа от различни политически партии.
Този възел от противоречия се задълбочава допълнително от вече съществуващата и наложена съдебна практика, чиито последици трудно могат да бъдат променени. Следва да се добави, че най-малкото е спорна практиката придобивните договори да се третират като нищожни актове в хипотезата на чл. 7 от Закона за възстановяване на собствеността, каквато практика наложи в решенията си Върховният касационен съд. Работата на съдилищата бе да преценяват всички обстоятелства и да изследват какъв е бил конкретният начин на придобиване на тези жилища, за да се произнесат решения, съобразени със съответните конкретни обстоятелства.
Централен въпрос на предлагания законопроект е начинът на обезщетяване на засегнатите лица. Тук са възможни различни решения. Предвижда се в законопроекта да бъдат предоставени държавни и общински жилища. Това от гледна точка на времето, в което са придобивани жилищата, е безспорно удачно решение, но от днешна гледна точка то е дискусионно, защото държавата и общините понастоящем са разграничени като правни субекти.
Следователно ако общините бъдат директно натоварени с разрешаването на този въпрос, те ще възразяват, доколкото това вече не би трябвало да бъде тяхно задължение.
При допълнителното обсъждане на въпроса Янаки Стоилов посочи, че решение на всички тези въпроси трябва да се търси по законодателен път. Не бива да оставим без промяна закон, който допуска да се отнемат жилища на лица, които добросъвестно са ги придобили и заплатили. В това отношение инициативата на господин Корнезов заслужава подкрепа.
Заедно с това трябва да правим разлика между лицата, които нямат друго жилище и необходимостта те да бъдат подпомагани по реда на закона, от други, които са успели да придобият и други жилищни имоти.
Всички тези въпроси за балансиране на противоречивите интереси на различните групи от засегнати лица и за начина на обезщетението остават открити за решаване. Затова е необходимо парламентът да окаже реална подкрепа за решаването на проблема, което налага законопроектът да получи по принцип подкрепа.
След проведеното гласуване комисията реши с 5 гласа "за" и 2 "въздържали се" да предложи на народните представители да разгледат на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, внесен от Любен Корнезов." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Бакалов, заповядайте да представите доклада на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
 
"ДОКЛАД
на Комисията по жалбите и петициите на
гражданите относно Законопроект за изменение и
допълнение на Закона за възстановяване на собствеността
върху одържавени недвижими имоти № 554-01-58, внесен от
народния представител Любен Андонов Корнезов, разпределен на
Комисията с разпореждане № 550-01-146 от 27 септември 2005 г.
На свое редовно заседание на 06.10.2005 г. Комисията по жалбите и петициите на гражданите обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти № 554-01-58, внесен от народния представител Любен Корнезов. Законопроектът има в предвид само необходимостта от изменението на чл. 7, който в сегашната му редакция гласи: "Собствениците на имоти по чл. 1 и 2 или техните наследници, които не са получили обезщетение, могат да предявят искове за възстановяване собствеността върху тези имоти в случаи, когато те са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или партийно положение, или чрез злоупотреба с власт. Искът се предявява в едногодишен срок от влизането на този закон  в сила. Производството по тези дела е безплатно."
Предлаганият законопроект обхваща само хипотезата когато граждани са придобили жилища от държавата или общината в нарушение на нормативните актове. Практиката по приложението на тази норма показа, че хиляди добросъвестни граждани са закупили такива жилища преди повече от 20 години, като преди това обикновено са били наематели на тези жилища. Единственият проблем е, че като продавач на това жилище се е подписал не председателят на народния съвет, респективно министърът, а техните заместници. Така възникна проблемът с запетайката, както е известен в съдебната практика. Хиляди граждани се легитимират с документи за собственост на жилището си, които са подписани не от титуляра на съответното ведомство, а от негов заместник. Сега тези граждани са принудени да напуснат жилището си, защото се приема, че те са го придобили в нарушение на нормативните актове.
Със законопроекта се предлага в чл. 7, ал. 1 след думите "когато са придобити от трети лица в нарушение на нормативните актове" да се добавят думите "извършени от тези лица". Това означава, че когато гражданите не са нарушили нормативните актове в хипотезата на чл. 7 и са добросъвестни, техните жилища да не могат да бъдат отнемани. Гражданите или техните наследници, чиито жилища са отнети преди повече от 50 години по ал. 1 и 2 ще получат обезщетение по Закона за обезщетение на собственици на одържавени имоти.
Законопроектът не се отнася до лица, които са закупили жилища чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт. Законопроектът предлага по-справедливо и относно гражданите и техните семейства, които са осъдени с влязло в сила решение да напуснат тези жилища. Затова законопроектът предвижда когато тези жилища са отнети по чл. 7, ал. 1 с влязло в сила съдебно решение, гражданите да получават обезщетение по чл. 5, ал. 3 от Закона за обезщетяване на  собствениците на одържавени имоти, като закупят с предимство държавно или общинско жилище с жилищни компесаторни записи по номиналната им стойност, а евентуалното уравняване да е парично. Когато държавата или общината не предоставят закупуване на жилища от своя фонд, гражданите в тримесечен срок от молбата им да имат право да получават левовата равностойност на техните жилища на компесаторни записи по номинал.
Законопроектът балансира интересите и предлага справедливо разрешение между лицата, чиито жилища се възстановяват по силата на чл. 1 и 2 от Закона за възстановяване собствеността на одържавените имоти и правата на добросъвестните граждани, придобили тези жилища. Когато един закон е несправедлив, той трябва да бъде променен.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите анализира предлаганата промяна на заседанието си, проведено на 06.10.2005 г. и гласува, като 8 народни представители бяха "за", а "против" и "въздържали се" няма.
Предвид приетото решение Комисията по жалбите и петициите на гражданите предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавените недвижими имоти, № 554-01-58, внесен от народния представител Любен Корнезов." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Бакалов.
Господин Корнезов, като вносител на законопроекта имате думата да го представите. Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател. Аз няма да се възползвам от това право. Искам просто да благодаря на Комисията по правни въпроси и на колегите от  Комисията по жалбите и петициите на гражданите за положителното становище по законопроекта.
От юридическа гледна точка законопроектът е много сложен. Пет пъти Конституционният съд се е произнасял по тези въпроси. Законът е променян многократно.
Призовавам всички народни представители, поне тези, които сме тук, да го приемем на първо четене, а след това да търсим може би по-добро юридическо решение и по-добро разрешение на този действително несправедлив закон за хиляди граждани, които страдат за това, че администрацията преди 1989 г. не си е свършила точно работата.
Още веднъж благодаря на колегите от комисиите.
Искам обаче още веднъж да обърна внимание – ако някой си е послужил със служебното си и партийното си положение и е злоупотребил с властта си, разбира се, че такава сделка трябва да бъде развалена. Тук не става въпрос за злоупотреба с власт, с партийно положение, със служебно положение, а само когато гражданинът е добросъвестен, платил е жилището си, живял е там, отгледал си е децата и сега да бъде изхвърлен – разбирате, че не е справедливо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за процедурно предложение господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Госпожо председател, понеже е видно, че в залата има само 40 депутати – аз ги преброих, и понеже остават само 5-6 минути до края на работното време, но понеже законопроектът засяга интересите на хиляди хора и е изключително сериозен дебатът, който трябва да бъде проведен, предлагам заседанието да бъде прекратено, за да не се гласува сега, а дебатът да продължи утре. Несериозно е да гласуват само 40 души. Видно е, че поне от две парламентарни групи тук няма нито един представител. Ако бъде разпоредено на квесторите да приберат картите на отсъстващите народни представители, ще се види, че в залата има 40 души. Вярно е, че не може да се направи поименна проверка, но мисля, че не е морално този закон да бъде гласуван по този начин.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Това е първо четене.
ИВАН СОТИРОВ: Мисля, че и за първо четене трябва да се проведе дебат.
Първо, аз имам процедурно предложение. Ако не бъде прието, след това ще се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурното предложение не е за прекъсване на заседанието, а за прекъсване на тази точка от дневния ред. Мога да подложа на гласуване само така формулирано процедурното предложение.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 107 народни представители: за 26, против 75, въздържали се 6.
Процедурното предложение не се приема.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Заповядайте за изказване, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС):  Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!  Аз искам да приведа аргументи против приемането на тази промяна в Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.
Тук чухме една от гледните точки. Действително този закон засяга много хора. Действително хората, които са засегнати от небрежност от страна на администрациите, трябва да бъдат компенсирани. И тук действително има повод парламентът да предприеме необходимите действия да бъде коригиран законът така, че да създаде възможност за едно по-справедливо и адекватно обезщетяване на хората, които при приемането на Закона  за реституцията  са били ощетени - тези, които поради грешка на администрациите сега трябва да опразнят имотите.
Но преценете каква несправедливост ще бъде, след като още в 1992 г. е приет един закон – хиляди хора са в съдебни процедури, които текат с години, за да възстановят имоти – собствени имоти и на техните деди, и сега на тези хора да им се подиграем и да им кажем, че е станала грешка и да прекратим със закон вече течащи съдебни процедури. Защото това ще се случи, ако приемем тази поправка. Нещо повече! Ние с акт на парламента ще трябва нещо, което е било в нарушение на закона преди 20-25-30 години, сега да приемем, че не е било незаконно и едно беззаконие със задна дата сега да го облечем в законова форма и да кажем, че това, което е ставало, е било законно.
Освен това, нека да не драматизираме толкова нещата колко са ощетени тези хора и каква несправедливост е. Тук става въпрос за имоти, които са отчуждавани на хора, много от които са били интернирани и пращани в лагерите (оживление в КБ). Някои от тях,  знаeм историята,  са били пращани по доноси на определени хора, за да влязат в имотите им,  да бъдат настанени в тях, след което да ги  придобият. Знаем, че в годините много от тези неща, колеги, трудно се доказват. Да, някои хора успяха да установят, че е имало злоупотреба със служебно и партийно положение, но много от документите се губят, много от преписките бяха ограбени и много хора не можаха да докажат, че има такава злоупотреба. Всички сме живели и знаем какво ставаше в тази държава и много добре се знае кой можеше – тук не става въпрос за периферните квартали, а става въпрос за старата градска част на големите градове, в центъра на София, на Пловдив и т.н. Случайни хора не можеха да бъдат настанявани през тези 45 години и да получават жилища! Цялата процедура беше такава, че хората, които идваха в тези градове, бяха настанявани в имоти на хора, от които са отчуждени. Деветдесет и девет процента от тези хора са ползвали някакви преференции. Те не са били случайни хора! Сред тях нямаше случайни трудещи се и земеделски работници, които да идват и да бъдат настанявани от изпълкомите в центъра на София! Дайте да не си говорим по този начин! Тези хора, които получаваха хубавите имоти в центъра на София на хората, които бяха интернирани и убивани, за да им бъдат взети имотите, те в огромната си част не бяха случайни хора, бяха номенклатура. Сега вече дали ще може да бъде доказано, че те са се възползвали с документ, с някакво партийно или служебно положение, знаете, че тези неща трудно се доказват.  Затова, колеги, ви призовавам да не бъде подкрепяна промяната по този начин, по който е дадена.
Това, че трябва да се потърси справедливо и адекватно обезщетяване на хора, които са живели,  правили са подобрения в жилището, това действително е резонно и трябва да се направи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Часът е 14,00. Има ли други желаещи за изказване?
Госпожа Николова желае да се изкаже.
Има две възможности...
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Часът е 14,00. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Има думата за процедурно предложение господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да удължим работното време до изчерпването на въпроса.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Часът е 14,00, даже минава 14,00 ч.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не минава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение за удължаване на заседанието до изчерпването на тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували  101 народни представители: за 74, против 23, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Госпожо Николова, заповядайте за изказване.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също не мога да не приема, че в предложението на уважаемия господин Корнезов се съдържа житейска правда и искане след определен брой години хора, които са пострадали, да бъдат обезщетени по надлежния ред от държавата. Но нека да направим един, как да кажа, по-сериозен размисъл какво искаме всъщност да обезщетим.
Първо, няма никакъв спор, че сделките, които са извършени от общинските и от окръжните народни съвети, са извършени в нарушение на закона. Никой не може да спори, че когато едно лице без представителна власт е осъществило сделката, тя по същество не се е случила.  И ние искаме да кажем, че всички тези неща, които са ставали за определена категория лица, ние трябва с обратен знак да ги узаконим.
Нека да си спомним колко незаконни неща са се вършили в тази държава. Тази несправедливост ние всъщност я правим още по-голяма по отношение на други хора, за които няма такава възможност да възтържествува правдата. Аз лично като адвокат се сещам, че съм представлявала хора, които изгърмяха и по закона „Доган” пак по същия начин, защото са закупили имот със запетайка. Имаше случаи, аз съм се борила, за да докажа в съда, че клиентът ми с нищо не е виновен. Той е платил едни реални пари - хората са напуснали държавата, продали  са си имотите на съветите и след това тези съвети вече са ги продали на нуждаещи се лица. Говорим вече за един късен период, когато не може да се говори за злоупотреба с партийно,  държавно и друго  положение.
Ето как сега, благодарение на тази поправка, ние ще извадим пред скоба само една категория хора, които са пострадали по чл. 7 и няма да се сетим за другите категории хора, които пострадаха от закона „Доган” и от други закони, пак по тази причина, че администрацията е била недобросъвестна и за нея правната норма не е имала стойност, защото знаем, че всъщност едно лице без представителна власт извършва сделка.
Аз искам малко по-широко да се спра и на аргументите, които господин Сотиров даде. Действително става въпрос за имоти, където много трудно можеш да направиш разликата дали става въпрос  за злоупотреба с право…
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ, от място): Да се върнем по-напред!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля за тишина в залата! Госпожа Николова все пак да може да се изкаже.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Вижте сега, тези имоти са били на хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате право на реплика.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Тези имоти са били национализирани.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ, от място): Гешефтари!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дръжте се прилично в залата!
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Защо да са гешефтари? Имало е хора, които са имали имоти от бабите си, от дядовците си и т.н., в един момент имотът се изземва и се дава на друг човек. (Реплика от КБ.)
Много назад се връщате, господине.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ, от място):  Може би трябва да се върнем напред.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Говорим за една правда. Първо казваме, че имаме едни служители на държавата, които са нарушили закона. Имаме Закон за обезщетяване на граждани за вреди, причинени от държавата. Нека да не забравяме, че има и такава правна възможност.
Този текст - като мисъл, като желание, като порив да се възстанови една правда, по същество е добър. Но моят апел е, че не бива да бъде приеман сега в този вид. Трябва още малко да се помисли върху него, защото се възмездява само една категория хора, а останалите остават невъзмездени. Аз ви дадох примери за пострадали граждани и господин Корнезов ще се съгласи, които са пострадали без по никакъв начин ние да можем да им помогнем. Най-вече трябва да се спрем на това, че имаме една сделка, която е компрометирана и  не можем след определен брой години да кажем, че тази сделка е вече по-малко компрометирана. Това са моите разсъждения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики на госпожа Николова?
От залата, където реагирахте, имате ли желание да вземете реплика?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нямате.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.
Гласували 103 народни представители: за 89, против 13, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Госпожо Антонова, заповядайте за процедурно предложение.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
На основание възможностите, които дава Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, правя процедурно предложение да удължим срока за предложенията за второ гласуване на закона с две седмици – общо три седмици.
Моля да подложите на гласуване това ми процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на госпожа Антонова срокът за писмени предложения да бъде три седмици.
Гласували 92 народни представители: за 89, против 3, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
(Закрито в 14,08 ч.)
 
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи
 
Секретари:
Нина Чилова
Светослав Малинов