Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Силвия Стойчева и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Уважаеми колеги, откривам първото заседание на Лятната сесия на Четиридесетото Народно събрание. Нека си пожелаем ползотворна, успешна, делова работа и бодро настроение!
Виждам, че и колегите от Движението за права и свободи заемат своите места, за да можем да пристъпим към приемане на програмата за работата на Народното събрание за периода 10-12 май 2006 г.
Ще ви представя проекта за програма. Преди всичко предложения по реда на ал. 7 на чл. 40 от правилника за нашата работа. Има направено едно предложение, както виждате в раздадения ви проект: Проект за решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г. с вносители Волен Сидеров и група народни представители.
Програмата по обичайния ред на правилника:
1. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, приети на първо четене на 17 февруари 2006 г.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Също няколко законопроекта с вносители Яни Янев и група народни представители; Анелия Мингова и група народни представители; Ремзи Осман; Екатерина Михайлова, Евгени Чачев и Иван Иванов; Йовко Йовков и група народни представители.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност с вносител Министерският съвет.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки.
5. Проект за решение за създаване на временна комисия по искането на Борис Велчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Волен Николов Сидеров – народен представител в Четиридесетото Народно събрание.
6. Първо четене на Законопроекта за устройството на българското Черноморско крайбрежие.
7. Проект за решение по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2001 г.
8. Проект за решение по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2002 г.
9. Проект за решение по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2003 г.
10. Проект за решение по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2004 г.
11. Парламентарен контрол.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Имам процедурно съображение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Лютви Местан би желал да изложи едно процедурно съображение, преди да гласуваме проекта за програма.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря за предоставената възможност.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Отчитайки факта, че в правилника има императив – първата работна сряда от месеца точките от дневния ред да се определят по предложения на парламентарните групи, във връзка с конкретното предложение от Парламентарната група на Коалиция „Атака” ще си позволя да кажа, че има съображения, които стоят по-високо от имеперативите, залегнали в правилника.
Затова от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи пледираме тази точка да не влезе в дневния ред, защото сме убедени, че не е работа на национално Народно събрание да раздава исторически оценки за събития, случили се в други държави по света. Това би бил изключително лош прецедент, който ще отрови акустиката в пленарната зала. Нека кажа, че и по това конкретно историческо събитие няма нито една друга балканска държава, която да е ангажирала своя парламент с какъвто и да е проект за решение или с каквато и да е проектодекларация.
Моля ви да не подходим лековато към този проблем и да не останем в лапите на едни процедурни правила, когато става въпрос за теми, които са от висш политически порядък. Става въпрос за стратегическите интереси на Република България като страна – член на НАТО, която търси своето място и в европейското семейство.
Днешните дебати биха били един лош знак и ако изтървем духа от бутилката, няма как наистина да го върнем обратно. И вероятно тази пленарна зала ще се занимава с безкрайно много подобни въпроси, които не са в актуалния дневен ред на страната. Благодаря. (Силен шум и реплики в КА).
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Противно становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, изказването на господин Местан попада в режима на ал. 2 на чл. 42, който регламентира процедурните въпроси в частта му предложения за изменения и допълнения на приетия ред за развитие на заседанието.
Приетият ред обаче, както каза господин Местан, в случая не е момент на текущото ни гласуване, а е определен в текста на ал. 7 на чл. 40 и считам, че не мога да подложа на гласуване предложението на господин Местан, защото това би означавало произволно да прилагаме нашия правилник.
Съображенията, които бяха изложени от господин Местан, навярно ще прозвучат в хода на обсъждането на точката, но считам, че не можем, независимо от характера на въпроса, който се поставя по реда на ал. 7, по избор да преценяваме дали да се пристъпи към такова обсъждане или не. Ето защо няма да подложа на гласуване процедурното предложение на господин Местан.
Има ли други процедурни предложения, преди да гласуваме проекта за дневен ред?
Заповядайте, господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам в седмичната програма т. 11 – парламентарен контрол, изрично да гласуваме парламентарният контрол да започне от 9,00 ч. с оглед на натрупаните въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурното предложение е парламентарният контрол в целия пленарен ден – 12 май 2006 г., да започне от 9,00 ч. Няма да го подлагам на отделно гласуване.
Предлагам с това разбиране да гласуваме проекта за програма за седмицата, имайки предвид, че т. 11 ще бъде на дневния ред като т. 1 и единствена в пленарния ден петък.
С това разбиране, моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 148, против 25, въздържали се 4.
Програмата е приета.
Преди да пристъпим към точката, която е първа за днес, някои парламентарни групи изявиха желание да направят изявления във връзка с началото на новата сесия на парламента.
За процедура има думата господин Веселин Методиев. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, процедурното ми предложение е изказванията от името на парламентарни групи за началото на сегашната сесия на Четиридесетото Народно събрание, каквато е била дълголетната, вече 15-годишна парламентарна практика да се предават пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за пряко предаване на изявленията на парламентарни групи. Длъжен съм да го подложа на гласуване.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 178 народни представители: за 64, против 67, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, предстои ни да гласуваме предложенията по ал. 3 на чл. 40 за програмата за седмицата, така че преди да се пристъпи към изявленията, трябва да изпълним и тази част от уточняване на програмата.
Заповядайте, господин Методиев, за прегласуване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
Уважаеми колеги! В залата има и колеги, които не са за първи път народни представители. Болшинството сме повече от един път народни представители. Надали някой от нас ще си спомни да има такъв случай, в който при откриване на сесия и изявления на парламентарни групи пленарната зала е била “против” те да се предават по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Моля ви да не правим този неразумен прецедент. Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 70, против 71, въздържали се 46. (Ръкопляскания от ДСБ и КА.)
Предложението отново не се приема, но това се приема с овации, с ръкопляскания.
Уважаеми колеги, има три предложения по ал. 3.
Първото предложение е от народния представител Минчо Христов – проекторешение за мораториум за застрояването върху зелени площи.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам като точка в седмичната ни програма Проекторешение за налагане на мораториум върху застрояването на съществуващите зелени площи в парковете, междублоковите пространства, както и върху детските и спортни площадки, намиращи се в областните центрове и градовете с население над 50 хил. жители.
Причините, за да предложа това проекторешение, са, че вследствие на сериозни пропуски и вратички в редица закони се нанасят трайни, бих казал, непоправими щети на околната среда. Това отнема въздуха, пространството и зеленината на гражданите и уврежда екологичното равновесие, да не говорим за начина на живот на българските граждани.
Заради корупционни практики застрояването наистина е взело застрашителни размери. Голяма част от парковете и зелените площи вече е загубена. Само в София една трета от тези пространства вече са застроени.
Искам да ви кажа и друго. В Лондон има подобен мораториум за срок от 100 години. Ние предлагаме тук само 10 години.
Уважаеми колеги, нека да направим едно добро дело и да гласуваме това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има предложение за включване на този проект за решение като точка от дневния ред.
Моля, гласувайте предложението на господин Христов.
Гласували 141 народни представители: за 52, против 41, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Павел Шопов.
От името на Парламентарната група на Коалиция “Атака” той предлага да бъдат включени като точка в дневния ред проекторешения за промени в постоянните комисии на Народното събрание.
Има внесено писмо за оттегляне на един от проектите за решения. Има един набор от предложения за промени.
Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, вече четвърти месец внасяме искания за промени в парламентарните комисии – неща, абсолютно регулярни, рутинни за един парламент. Ние настояваме най-после тези промени да бъдат направени, защото в парламентарните комисии в българския парламент ние като политическа сила нямаме по нито един представител. Става дума за минимум по един народен представител в комисия, не става дума за претенции от наша страна за по-големи квоти и за по-голямо участие.
Пак повтарям, считаме, че този въпрос е съвсем рутинен, технически. Ако не бъдат попълнени тези комисии, това ще бъде в пълно нарушение на нашия правилник.
Ето защо за не знам кой пореден път ние настояваме тези промени да бъдат извършени така, както повелява нашият правилник, за да могат и комисиите да работят нормално. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има направено предложение за промени в съставите на парламентарните комисии.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 39, против 48, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Има предложение за прегласуване.
Имате думата, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги, за пореден път, откакто внасяме това предложение, недоумяваме този резултат, който се получава на светлинното табло. Пак повтарям – тук няма абсолютно нищо политическо. Тук става въпрос за нещо регулярно, нещо рутинно, нещо абсолютно банално – попълване на парламентарните комисии. Затова, ако някои от вас спят в залата и гласуват на първосигнална система: „Атака” внася предложение и вие гласувате „против”, затова излизам да ви напомня за какво става дума – да се събудят и да проявят малко здрав разум. Иначе другото, което правите, е абсурдно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Постъпило е предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 38, против 73, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
И третото предложение на народния представител Яне Янев – като точка от дневния ред да бъде включен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката.
Желаете ли да го обосновете, господин Янев?
Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този законопроект е внесен от името и на Парламентарната група на Обединените демократични сили още на 19 януари. Ние изхождахме тогава от презумпцията, че наистина изборното законодателство би било редно да бъде готово далеч преди съответния вот, а не да се пише на коляно в последния момент. Сега разбираме, че Социалистическата партия обсъжда редица варианти, но така или иначе няма внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за избор на президент и вицепрезидент, а през последните години обществото многократно бе скандализирано от така наречения изборен туризъм – вътрешен и международен. Вие знаете колко хора, водени от различни подбуди, гласуваха по незаконосъобразен начин. Затова ние смятаме, че час по-скоро този законопроект би било редно да влезе в пленарната зала, а не да бъде приет в последния момент, за да може пак да бъде в услуга на управляващата коалиция.
Чрез този законопроект, който аз съм внесъл, се преустановява практиката и на лица с двойно гражданство, едно от които българското, и трайно живеят извън границите на Република България и практически са се дезинтегрирали от българското общество, да участват в избори и да формират облика на най-представителната българска институция, а именно президентът на републиката. Те на практика се ползват от привилегии, далеч по-големи от останалите български граждани, защото гласуват за президент на две държави. Затова аз настоявам този законопроект да влезе за обсъждане в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 173 народни представители: за 52, против 69, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Аз смятам, че нямаше да стане кой знае какво, ако БСП и коалиция беше подкрепила този законопроект. Но може би те ще внесат в последния момент, няколко дни преди да изтекат всички срокове, нов закон за избиране на президент и вицепрезидент с една-единствена точка: „Избира Георги Първанов за висш партиен и държавен ръководител.” Благодаря ви. (Оживление, ръкопляскания от ОДС.)
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Какво лошо има в това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не беше направено предложение за прегласуване, ето защо няма да има прегласуване. Това по-скоро беше нещо като коментар, изявление.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Той започна предизборната кампания на Първанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няколко съобщения, уважаеми колеги.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 26 април до 9 май:
Законопроект за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия, групи от предприятия и дружества. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Подпомагаща е Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за денонсиране на Ветеринарно-санитарната конвенция между правителството на Народна република България и правителството на Източна република Уругвай. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисия по земеделието и горите. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и България за изменение на Меморандума за разбирателство относно участието на България в многогодишната програма на общността за действия в енергийния сектор „Интелигентна енергия - Европа” (2003-2006). Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по енергетика. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по външна политика.
Проект за решение за приемане на актуализирани Национална стратегия и План за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по образованието и науката и на Комисията по транспорт и съобщения.
Проект за решение за приемане на актуализиран план за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по образованието и науката, заедно с Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика и Комисия по европейска интеграция.
Законопроект за кредитните институции. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика и Комисия по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносители – Минчо Христов и Стела Банкова. Водеща е Комисията по енергетика. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбраната. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика.
Проект за решение за създаване на Временна комисия по искането на Борис Велчев, главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Волен Николов Сидеров, народен представител в Четиридесетото Народно събрание. Вносители – Михаил Миков и група народни представители.
Законопроект за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2005 г. между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност по Програма САПАРД (Специална предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България). Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по земеделието и горите и Комисията по европейска интеграция.
Уважаеми колеги, длъжен съм да ви направя четири съобщения.
На 28 април 2006 г. в 15,11 ч. в деловодството на Народното събрание бе депозирано и заведено искане на главния прокурор на Република България Борис Велчев, адресирано до Четиридесетото Народно събрание, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Волен Николов Сидеров. В същия ден по разпореждане на председателя на Народното събрание депозирането на искането е огласено чрез съобщение на Пресцентъра на парламента. В съобщението е отбелязано, че искането ще бъде раздадено на народните представители на първото заседание от Третата сесия на Народното събрание.
Освен това, както е отбелязано в това съобщение, намерението и становището ми е, че по него трябва да се процедира съгласно Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Във връзка с постъпилото искане на 2 май 2006 г. в деловодството на Народното събрание бе заведена жалба от народния представител Волен Николов Сидеров по преписка № 2455 от 2006 г. по описа на Софийска градска прокуратура.
Искането на главния прокурор е раздадено на народните представители днес – 10 май 2006 г., на първото пленарно заседание след постъпването на искането. Приложеният към искането доказателствен материал е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание. Предстои да вземем решение по това искане съгласно Конституцията и нашия правилник.
Второто съобщение: на 27 април 2006 г. на основание чл. 1, ал. 2 и чл. 51 от Закона за Българската народна банка в Народното събрание е представен Годишният отчет на Българската народна банка за 2005 г. С писмо на председателя на парламента отчетът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси с предложение при необходимост по линия на комисията да бъдат предприети съответните действия въз основа на правомощията на парламента съгласно нашия правилник. Отчетът ви е раздаден днес, на 10 май 2006 г.
По същия начин е процедирано с Годишния отчет на Агенцията за чуждестранна помощ за 2005 г., със същото предложение в придружително писмо от мен до съотвената комисия.
Още едно съобщение: в Народното събрание е постъпила публикацията “Парична статистика, март 2006 г.”.
Уважаеми колеги, пристъпваме към изпълнението на програмата за работата ни през тази седмица. Както споменах, има изявени желания, намерения на парламентарни групи за изявления пред Народното събрание в началото на тази сесия, затова се обръщам с въпрос и покана до парламентарните групи – кои от тях биха желали да вземат думата сега? Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Костов. Имате думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Трябва да се уважават крехките ни демократични традиции. Отстъпленията от тях не говорят добре за Народното събрание.
Демократи за силна България ще продължи да подкрепя постигането на пълноправно членство на България в Европейския съюз. Българските интереси са да влезем подготвени в Съюза, за да не пречим на неговата интеграция. Ние нямаме интерес от обединена Европа на две скорости, защото искаме европейски стандарти за сигурност, справедливост и благоденствие. Не искаме да останем в бедната и неразвита европейска периферия.
В тази връзка предупреждаваме, че поради слабата и нерешителна политика на управляващите нараства вероятността да не бъдем приети за пълноправен член на Европейския съюз. Секторът за вътрешна сигурност и съдебната система създават най-тежки проблеми на българските граждани и фирми. Новите НПК и Закон за Министерството на вътрешните работи саботират досъдебното производство. Вече бе поискана тяхната промяна.
Поправките в Конституцията поставиха правораздаването под политически диктат и затова бяха посрещнати остро критично от Европейската комисия. Самите съдии трябва да защитят своята независимост, като оспорят промените пред Конституционния съд. Ако не го направят, ще разкрият мащабите на отчайващото си безсилие.
Демократи за силна България ще настояваме министър-председателят да намери политически и кадрови отговори на реалната заплаха липсата на вътрешна сигурност и законност да провалят пълноправното ни членство. Некадърните, безпомощни и напълно провалили се министри Петков и Петканов трябва да бъдат сменени с модерно мислещи и способни на действия лица.
БСП, НДСВ и ДПС не бива да се самозалъгват! Опитите им да имитират готовност за членство не могат да заблудят никого. По същата причина, поради която предишното правителство позволи Румъния да ни настигне, днешното й позволи да ни изпревари. Причината е, че у нас не се правят нужните промени и затова не се развиваме с възможните темпове. Едно е истинската модернизация, съвсем друго е нейната симулация. Българските граждани и фирми не могат да спечелят от мнима модернизация. Напротив, със сигурност ще загубят, ако влезем в Европейския съюз като второкачествена, завладяна от престъпността страна.
Ударът като покачване на цени, фалит на фирми и повишаване на безработицата няма да дойде, както твърди президентът Първанов, от Европейския съюз. Ударът идва от неподготвеността на управляващите и българските институции за пълноправно членство.
Пред очите ни се проваля така нареченият български етнически модел. Това става по три причини:
Първо, очевидна е вече практиката на държавна корупция на Първанов и Българската социалистическа партия. Заради турските гласове на президентските избори те дадоха несъразмерна власт, парите на българския данъкоплатец и европейските фондове на Движението за права и свободи.
Второ, министрите на ДПС нанасят тежки вреди на България. Те не се посвениха да злоупотребят дори с помощите за пострадалите от наводнението общини и граждани. Очевидно е, че Доган не управлява, а консумира. Хората му са на власт не заради българските интереси, а заради криминалните обръчи на своята партия.
Трето, ДПС стана проводник на турските интереси в България. Турският външен министър и вицепремиер Абдулах Гюл хазяйничи в нашата страна. Той се среща скрито от медиите с министрите на ДПС – Емел Етем, Джевдет Чакъров и Нихат Кабил, и с местния актив на етническата партия в Кърджали. При това, без да е получил съгласие и одобрение от българското правителство. Ще искаме министър-председателят Сергей Станишев да отговори на въпроса посочените по-горе лица български министри ли са или турски.
Една от нашите задачи ще бъде да променим сегашната сервилна към Анкара външна политика на президента Първанов, на Станишев, Сакскобургготски и Доган.
През настоящата парламентарна сесия Демократи за силна България ще си поставим две законодателни цели. Първата е приемане на Закон за достъп и използване на документите на бившата Държавна сигурност и Разузнавателно управление на Генералния щаб. Такъв закон прие Румъния, разкри досиетата на “Секуритате” и убеди Европейския съюз, че има воля да се справи с престъпните остатъци от комунистическия режим. Актуалността на този закон се обуславя от безспорните констатации на авторитетни европейски медии, че “в България престъпните групировки са навсякъде и контролират всичко”. Сектори от икономиката на България са контролирани от престъпни барони от бившите комунистически тайни служби. Именно те създават общност на злото в нашата страна.
Втората цел е продиктувана от намерението ни да спрем Анкара да използва българските турци за намеса в политическия живот и вътрешните работи на нашата страна като:
- първо, съдейства на ДПС да монополизира вота на българските турци;
- второ, организира и насилва гласоподаватели за участие в избори в България;
- трето, съсредоточава политически и икономически ресурси в обръча от фирми около Ахмед Доган и превръща ДПС в държава в държавата.
За целта ще предложим да приключим с политическия туризъм и подмяната на вота. Ще предложим да се въведе съвременна информационна система за контрол върху автентичността на личните документи и данните, доказващи периода на постоянното пребиваване в България. На местни избори да участват само български граждани с постоянно пребиваване на територията на България. Постоянно пребиваващите в чужбина български граждани да гласуват на парламентарни и президентски избори само на територията на държавата, в която живеят, и то само в посолствата и консулствата на Република България.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Петър Стоянов има думата.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми най-напред да ви поздравя с началото на тази пролетна сесия на Народното събрание и да си пожелаем успех в нашата работа и успех за България!
Уважаеми госпожи и господа, без съмнение тази сесия, а и следващата сесия на Народното събрание ще премине под знака на едно много голямо очакване – очакването дали България ще стане член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г., и което е още по-важно – дали, ставайки член на Европейския съюз, България ще трябва да се справя с тежки предпазни клаузи, какви ще бъдат тези клаузи и как ще се отразят върху обикновения живот на българските граждани, които очакват това членство вече много години.
Бих искал още в самото начало да заявя позицията на Съюза на демократичните сили и на Парламентарната група на Обединените демократични сили. Ние сме категорична опозиция на това правителство, но не сме опозиция на собствената си държава и на българското общество и затова желаем от все сърце България да стане член на Европейския съюз още на 1 януари 2007 г. Българският народ и българските граждани заслужават това!
В същото време ние искаме много ясно да декларираме, че няма да простим нито една грешка, нито едно забавяне, което се дължи на българското правителство и на неговата неспособност да се справя с належащите проблеми, пред които сме изправени. Има области, в които не е нужно да ни консултират европейски чиновници, за да знаем, че се намираме в тежка ситуация – области, които са свързани с престъпността, особено организираната престъпност, области, които са свързани с очевиден криминалитет, области, свързани с корупция, области, свързани със защита на интелектуалната собственост, области, свързани с очевидна липса на административен капацитет да бъдат усвоявани в пълна мяра фондовете, които ще дойдат тук, в България, по линия на Европейския съюз. Отговорност за това носи българското правителство и тройната коалиция, която стои зад него.
Уважаеми госпожи и господа, ние сме изправени пред парадоксална ситуация. В българския парламент има една опозиция, която ако не повече, то поне колкото управляващите желае България да стане член на Европейския съюз, защото европейската кауза, преди да стане ваша кауза, беше наша осмислена кауза и за тази кауза ние дадохме много политически жертви. Ние бихме искали тази кауза да се финализира. Ние бихме искали да помогнем на българското правителство тогава, когато то изразява желание да получи такава помощ. Със съжаление трябва да констатираме, че в много случаи се констатира едно неоправдано високомерие, че в много случаи отделни български министри и тройната коалиция като цяло не желаят да чуят дори онези предложения на опозицията, които са смислени и които защитават единствено обществения интерес.
Затова, уважаеми госпожи и господа, искам още веднъж да заявя, че в тази сесия на Народното събрание Обединените демократични сили ще бъдат парламентарна група, която много категорично ще отстоява интересите на България, на българския гражданин в навечерието на членството ни в Европейския съюз, и всеки път, когато тези интереси биват загърбвани, биват пренебрегвари или дори биват увреждани от едни или други действия на българското правителство или на парламентарното мнозинство, очаквайте от нас само едно – остро, категорично опозиционно поведение! Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Стефан Софиянски желае думата. Заповядайте.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Започва лятната сесия на парламента, но ако се обърнем и погледнем значимото, което успяхме да постигнем в предишната сесия, това бяха безспорно промените в Конституцията. Независимо че те възбудиха противоречиви оценки, ние от Български народен съюз сме напълно удовлетворени, че нашето предложение за ограничаване имунитета на народните представители беше не само прието, за което благодаря на колегите, които гласуваха за него, но и беше единственото, което беше оценено като положителна промяна в Конституцията от комисаря по разширяването Оли Рен. Мисля, че тази стъпка даде възможност ние да тръгнем към следващата промяна в Конституцията.
Затова, уважаеми колеги, през тази сесия ние ще работим много настоятелно в Български народен съюз за промяна на Конституцията. Пуснали сме подписката. Тя е подписана от всички депутати от Български народен съюз, засега е подкрепена от колегите от СДС, очакваме да бъде подкрепена от достатъчен брой народни представители за промени в Конституцията, които дават по-висока степен на независимост на местното самоуправление.
Уважаеми колеги, ако по предишните промени в Конституцията имаше спорове, то по отношение на местното самоуправление и необходимостта от една степен по-висока негова независимост, по отношение на данъчната политика, мисля, че няма никакъв спор. Уважаеми колеги, това рано или късно трябва да се случи. То е необходима стъпка. Ние в момента дори сме в противоречие с някои норми на Европейската харта за местно самоуправление.
Затова използвам повода на откриването на лятната сесия да се обърна към всички народни представители – да потърсят не само политическото решение, а да потърсят и подкрепят прагматичното решение, което ще даде нова, по-отворена врата на България не само към Европейския съюз, а и към по-добро ежедневие на гражданите.
Затова призовавам и моля колегите народни представители – ще изпратим предложението и в другите парламентарни групи – да подкрепят в тази сесия промените в Конституцията по отношение на местното самоуправление.
По отношение на безспорния приоритет на България, по който виждам, че има пълно единомислие – за членството ни в Европейския съюз, ние, представителите на Български народен съюз, декларираме пълната си подкрепа и искреното ни желание България да постигне този успех без всякакви предпазни клаузи. Да, съжаляваме, че изостанахме от Румъния. Тук можем да търсим и субективни, и обективни фактори, но, от друга страна, трябва сега да използваме ситуацията, че двете страни се движат заедно и с възможно най-добрите усилия да постигнем пълноправно членство на България в Европейския съюз. Отново декларираме нашата позиция, че в рамките на законодателната работа на Народното събрание ние ще подкрепим всичко, което се изисква, за да бъде постигната тази цел за България!
Завършвам, че едно от тези неща е независимостта на местното самоуправление, за която ние ще работим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, в началото на тази Трета лятна сесия на Четиридесетия парламент ми позволете също да присъединя пожеланията си за здраве и успешна работа на всички нас! Нека също да си пожелаем да запазим мобилизацията и ритъма на законодателна дейност, които са толкова важни за страната ни в настоящия момент.
Най-общ поглед показва, че половината от приетите през миналата сесия закони – общо 56, се отнасят пряко до хармонизирането на българското законодателство с действащото право на Европейския съюз. Уверени сме, че положените от парламента усилия ще бъдат оценени достойно както от българските граждани, така и от европейските ни партньори, и ще бъдат отразени в Редовния доклад на Европейската комисия, който очакваме след седмица.
Работата на Народното събрание обаче не свършва нито с доклада на Еврокомисията, нито дори с присъединяването ни към Европейския съюз. Необходимо е страната ни и най-вече всеки български гражданин да бъдат максимално подготвени за това членство и за перспективите, които то разкрива. Затова още през настоящата сесия предстои да бъдат разгледани още редица закони. Необходими са и по-бързи действия от страна на Министерския съвет, за да бъдат приети изцяло Закон за съдебната власт – нов, нов Закон за Гражданския процесуален кодекс, нов Закон за телекомуникациите. Предстои ни да гледаме също така и Закона за патентите и Закона за управление на водите. Това са конкретни законопроекти, които са от изключително значение за работата ни през настоящата сесия.
НДСВ също поставя на дневен ред необходимостта от промени в Конституцията, чрез които на практика да се реализира финансовата децентрализация на общините. Нека не забравяме, колеги – това беше основен приоритет на Националното движение Симеон Втори, който то се опита да реализира още при третата промяна на Конституцията, която стана факт през миналата сесия.
Очакваме да получим подкрепа и виждаме, че това вече е факт и от представителите на другите парламентарно представени политически сили. Последователността на тяхната позиция ще може да се докаже както по време на дебатите, така и при самото приемане на тези промени.
Заявявам, че и през тази сесия НДСВ със законодателните си инициативи ще продължи да отстоява позицията си на политическа сила, която е коректен коалиционен партньор. Същевременно обаче искам ясно да заявя, че НДСВ ще продължи да бъде и коректив за усъвършенстване и подобряване на законодателната дейност, за прозрачност на управлението и ефективност в работата на институциите.
Ние ще продължим да отстояваме интересите на активната част от българските граждани – тези, които създават брутния вътрешен продукт; тези, които са в основата на развитието на страната; тези, които са гръбнакът на българската икономика и в общия европейски пазар. Това са младите българи, това е средната класа.
Тази политика ни позволи в предходния мандат да постигнем рекорден ръст на инвестициите, висок и устойчив икономически растеж и намаляване на безработицата. Уверени сме, че тази политика намира приемственост и трябва да продължи да намира приемственост и през останалата част от настоящия мандат.
Уважаеми дами и господа, обикновено и това се потвърждава в началото и на тази пленарна сесия, управляващите отчитат постигнатите резултати, а опозицията се стреми да изтъкне пропуските, които те са направили. Това е нормална парламентарна практика. Нещо повече, това е съществена част от демокрацията и аз го приветствам.
Има обаче моменти, когато целите пред страната изискват както управляващите да проявяват повече компромиси към предложенията на опозицията, така и опозицията да подкрепя тези предложения на управляващите, които са предпоставка за реализирането на националните интереси. Дами и господа, намираме се точно в такъв момент! Затова днес аз искам да призова както коалиционните ни партньори, така и представителите на опозицията, да подкрепим националния интерес и приоритетите на страната и да обединим усилията си в това. Вярвам, че ако постигнем този модел на взаимодействие, не само няма да обезличим собствения си политически профил като политически сили, но и ще можем да докажем, че въпреки различията можем да работим заедно за България и за европейското й бъдеще. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
От името на Коалиция "Атака" има думата народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин председателю, колеги! Както е известно, "Атака" беше създадена само преди една година като автентична суверенна политическа сила и се роди от самите недра на българския народ.
За тази една година "Атака" се превърна във втора политическа сила в България (оживление в мнозинството) и ние заявяваме, че твърдо ще продължим да се ръководим и неотлъчно ще се придържаме към двадесетте принципа, с които ние влязохме в българския парламент, които ние не сме забравили, за разлика от другите политически сили, които забравиха своите програми и предизборни обещания. В това е голямата сила на "Атака", залогът за нашия успех и неговото обяснение.
През тази една година "Атака" се опълчи срещу цялото зло в българската държава и не е учудваща реакцията на всички наши противници. Но ние заявяваме, че въпреки тази реакция, ще продължим да работим срещу това зло в българската държава, което е пуснало, за жалост, дълбоки корени.
Ние ще продължим да се борим и да работим за референдум за базите в каквато връзка тече нашата подписка и сме събрали стотици хиляди подписи, а в близките заседания, когато очакваме да бъде внесена такава ратификация на позорния договор, ние ще работим и ще гласуваме против този позорен договор за базите.
Ние ще продължим да работим и пледираме за мораториум върху приватизацията и започването на преглед на престъпните приватизационни сделки, които са толкова много и за които няма спор!
Ние сме "за" влизане в Европейския съюз, но достойно влизане, а не на тази цена, която трябва да платим със затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй". В тази връзка ще продължим и ще настояваме за обществен дебат и за ревизия на Договора за присъединяване. Когато говорим за влизане в Европейския съюз, ние ще държим изключително много влизането ни в Европейския съюз да не стане оправдание за мафиотизиране в българската икономика и в българските политически среди.
Ние ще продължим да се борим и ще работим против турцизацията на България, която тече от години. "Атака" ще бъде ясна преграда в това отношение за тази опасна тенденция.
Ние ще продължим да се борим непримиримо против корупцията и престъпността във всички нейни управления.
"Атака" ще бъде и занапред, както е била и досега, единствената радикална решителна и непримирима опозиция, защото ние считаме, че такава опозиция в българският парламент няма. Тоест ние ще продължим да работим и ще правим всичко възможно за предсрочни избори, които са единственото спасение от създалата се ситуация. Ние ще направим всичко възможно за свалянето на това престъпно правителство, произтичащо от тройната коалиция.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Внимавай какво говориш!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Твърдо заявяваме, че критерият за нас ще бъде българският национален интерес. Това сме го заявявали безброй пъти досега. Пак повтарям, българският национален интерес – българският национален интерес и нищо друго! (Ръкопляскания в КА.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И да не биете хората по пътищата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Лютви Местан. Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма съмнение, че Първата пролетна сесия на Четиридесетото народно събрание ще мине под знака на оценките, които ще се съдържат в Мониторинговия доклад и окончателните дефиниции за членството ни в Европейския съюз. Докладът очакваме да е обективен и коректен. Без съмнение той няма да е лишен от забележки и препоръки.
Причините трябва да се търсят както в не докрай качествено свършената работа, така и в като цяло влошения климат от гледна точка на по-нататъшното реализиране на интеграционния проект на Европа. Тоест, маркер на настоящата парламентарна сесия и мерило за политическата ни зрялост е коректността в нашето отношение и към доклада и помежду си в името на реалната постижимост на приоритета - еврочленство.
Убеден съм, че критичните бележки в доклада ще поставят на изпитание политическата ни коректност и ще изкушат към некоректна вътрешнополитическа употреба на забележките и оценките. Това вече пролича в някои от изказванията. Казвам – употреба, съзнателно. Думата "употреба" е груба, но едновременно с това и правдива, що се отнася до вътрешнопарламентарните страсти и амбиции.
Затова, уважаеми госпожи и господа, намираме за уместно да подчертаем още веднъж необходимостта от такова партниране между управляващи и опозиция, което да осигури еднозначна комуникация с нашите партньори от Брюксел. Защото България е в съдбовната си пролет на 2006 г. не само парламентарна, а изобщо - политическа.
Казвам всичко това не за да помоля опозицията за по-малка критичност. Напротив, това би била лоша услуга за управляващите. Но правя разлика между засилена критичност и некоректност, особено, когато българските реалности се представят в Брюксел. Говоренето в София и в Брюксел не бива да се подменя с подсурдинково злословие, а инак ние не правим илюзии, че и през Пролетната сесия на 2006 г. Народното събрание на Република България би трябвало да осигури на държавата интензивно резултативно законодателство.
И още нещо не вече в добавка, и това нещо е прилагането на законите. Защото сме убедени, че Европа вече ще ни оценява не само по качеството на законите, които гласуваме в тази зала, а най-вече и преди всичко по това как те се прилагат на практика и какви резултати постигаме от прилагането.
Фактът, че откриваме Първата пролетна сесия на Четиридесетото Народно събрание само ден след като във всички столици на Европа се отбеляза Деня на Европа и независимо че Москва разбираемо поставя акцент върху победата над хитлерофашизма, така или иначе трябва да се съгласим, че 9 май е натоварен със знака на победата на толерантността над омразата. Това ми дава основание да кажа, че и трибуната на българския парламент не трябва да се узурпира от квазидемократи, които, под прикритието на зле разбран национализъм, да отмиват ценностите на гражданското общество уж в името на България.
Именно за това, уважаеми госпожи и господа народни представители, Движението за права и свободи ще следва линията на засилена диалогичност и търсене на консенсус за реализиране на стратегическите цели и интереси на българската държава. Доколкото те са пряко свързани с НАТО и Европейския съюз, ние ще търсим съгласието на всички демократични партии за решително противопоставяне на политически тенденции, които имат за цел ревизиране на националните ни приоритети и наред с това водят политика на етническа, расова и религиозна нетърпимост.
Кризата в ничия политическа или партийна идентичност не може да се компенсира с говорене анти. Провокиран съм да кажа това от изказванията, които чухме от парламентарните групи на "Атака" и на Демократи за силна България. Убедени сме, че парламентарната ни усърдност ще се прояви във видими за Европа резултати само чрез позитивизма и релативизма на партийното съполагане, а не чрез заслепението на обречения егоизъм, за да е Европа житейско настояще, а не само политически фетишизирано нейно бъдеще.
Уважаеми господин председател, това беше проектът за изказване, което имах за цел да представя на народните представители, но ми позволете преди да седна на мястото си, още веднъж да кажа на Демократи за силна България и на почитаемия Иван Костов: господин Костов, турските гласове, за които говорите, са гласовете на българските граждани. И моля Ви, не че имам желание да обръщам внимание на тези архаики, които са Ви толкова присъщи, но днес просто Ви видях като близнаци в говоренето Ви заедно с "Атака". Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, откриваме нова сесия на Четиридесетото Народно събрание, а всяко начало е и някаква равносметка за изминалия период и предизвикателство, и надежда за успешен финал в предстоящите две сесии до края на годината. Можем да кажем, че започваме новата сесия със самочувствие, че все по-убедено вървим към европейско членство на България, изпълнявайки успешно ангажиментите за хармонизация на законодателството. Факт е влизането в сила на такива важни и за обществото закони като Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за МВР, промените в Конституцията, промените в Закона за съдебната власт. Приетите общо на предишната сесия 54 закона, от които 28 по синхронизацията, ни дават пълното основание да констатираме, че претенциите за напредъка ни имат все по-ограничен характер. Съзнаваме, че провежданите реформи са преди всичко в публичен интерес. Те вече дават резултати и това ни мотивира за интензивна работа в подготовката ни за членство в Европейския съюз като отдаваме значение не само на датата, но и на условията, при които България ще се присъедини.
В този смисъл уважаваме посланията и критичните бележки към нас и продължаваме да търсим нови ресурси за конкретни резултатни действия. Следваме разбирането, че европейското членство не е самоцел, а е начин за успешна политика и икономически и социален просперитет на България.
През миналата сесия ние от мнозинството отхвърлихме внесения вот на недоверие, първи в това Народно събрание, който бе поискан от дясната опозиция заради тяснопартийни интереси, различни от интересите на страната. И не само със силата на мнозинството, но и с аргументите, които обществото и гражданите ни дадоха, ние отхвърлихме този вот на недоверие.
Опонентите на Конституцията поставиха тяснопартийните си интереси над интересите на страната.
Забавените с години реформи в МВР и съдебната власт имат своите противници и извън Народното събрание, а, за съжаление, и сред някои опозиционни групи, най-вече ДСБ.
И днес ДСБ, в противоречие с интересите на България, в този момент очерня страната пред външните ни партньори. Това е опозиционен избор. Но той е само израз на липса на позитивна политическа платформа, на липсата на ясна дясна алтернатива за управлението на страната. И днес думичката "зло", "злото" обединява политическата лексика на ДСБ и "Атака".
И тази сесия започваме работа, споделяйки тревогите и вълненията на хората, защото европейският приоритет не означава, че сме забравили своите послания и обещания и не може да бъде единствено оправдание за непостигнатото и за несвършеното. Отнасяме се с разбиране към различните позиции, критиките и даже към безпочвените обвинения. Не можем обаче да не отчитаме, че светът е променен, че поставя нови изисквания към нас, ново мислене и непопулярни, даже неразбрани от широки обществени кръгове действия. Осъзнаваме този факт и знаем, че аргументите ни не винаги намират еднозначен и положителен отзвук. Солидарни сме с вълненията и недоволството на хората, споделяме разбирането и тревогите за бъдещето на България, включително и за защитата на националните интереси, но сме убедени, че именно в такива спорове се ражда и новата европейска култура, и в крайна сметка резултатите от политиката се оценяват винаги на избори и от хората. Сега единствено вярно е, че обществото иска от нас аргументи "за" и "против" важни управленски и национални решения и ние сме длъжни тук, в тази зала и през тази сесия, да ги предоставяме.
Уважаеми народни представители, през тази сесия коалиционното мнозинство е изправено пред ново предизвикателство и компромиси, ще успее да намери подход към съгласие в решаването на сложни и неотложни обществени въпроси. Това изисква усилията на всички – на институции, на народни представители и министри, подкрепата на обществото, на отделните граждани и на тяхното доверие.
Ние през следващата сесия виждаме усилена работа по редица финансови закони като тези:
- за потребителския кредит;
- за кредитните институции;
- за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати и
- данъка върху добавената стойност.
Закони, свързани с изменението на Закона за здравето, Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за патентите.
Едва ли всички в еднаква степен осъзнаваме драматизма, с който са заредени този политически сезон и оставащото до края на годината време: рисковете, предизвикателствата и отговорностите, отправени към всички нас в тази зала.
Затова ние от Коалиция за България сме готови да чуем идеите на всеки, който има грижа за България. Готови сме за партньорство, но не и за политически пазарлъци. Не приемаме евтините, примитивните, временните интереси на една или друга структура или политическа фигура, удовлетворяващи собствения си егоизъм. Основното, от което хората се нуждаят, е чувството, че държавата, нейната администрация и политическите сили могат да постигат съгласие за решаване на проблемите им, имат и силата да реализират в практиката постигнатите законодателни решения.
Време е да се разбере, че безотговорността, корупцията, личното облагодетелстване от властта са отминал етап в развитието на България. Ето защо продължаваме срещите и обществения диалог с граждани, синдикати и неправителствени организации.
Уважаеми дами и господа, силно се надявам, че сте се убедили, че Парламентарната група на Коалиция за България има здрави политически нерви и нямаме намерение да отстъпваме от свои политически позиции, позиции за управление в името на националните приоритети, търсене на максимално съгласие и, разбира се, компромиси, когато това се налага пак от тези национални приоритети.
В заключение бих искал от името на парламентарната ни група да пожелая на всички народни представители успешна сесия, малко повече оптимизъм, вяра, ефективна и резултатна работа, за да имаме доверието на тези, които са ни изпратили със своите гласове тук. В крайна сметка месеците до края на годината са определящи за пълноправното ни членство в Европейския съюз, но най-вече за възможността да реализираме ефективни действия за повишаване качеството на приеманите закони и контрола по прилагането им като наша, същинска, конкретна задача.
С общите усилия на народните представители от Коалиция за България ще потвърдим, че нашите приоритети не са тяснопартийни, а на цялото общество, защото сме уверени, че България може да бъде страна със значително по-високо качество на живот, основано на устойчиво социално-икономическо развитие в изпълнение на приоритетната ни цел за цялостно европейско интегриране.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Владимиров има думата за процедурен въпрос.
РОСЕН ВЛАДИМИРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, колеги! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи моля за 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обявявам 15 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Разполагаме с необходимия кворум. Продължаваме заседанието.
Предстои да преминем към изпълнение на приетата програма за седмицата със съответните алинеи, от които е съставена тя. По режима и по реда на ал. 7 на чл. 40, както беше съобщено в началото на заседанието, има едно постъпило предложение, което е от Коалиция “Атака”. Други предложения няма.

Така че пристъпваме към разглеждането на:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЗНАВАНЕ ГЕНОЦИДА НАД АРМЕНЦИТЕ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ 1915-1922 Г.
Процедурата за разглеждане на това решение е обичайната – с представяне на проекта за решение, обсъждане и гласуване, освен ако в хода на заседанието не бъдат направени предложения за промени в реда на разглеждане на точката.
За информация на народните представители, проектът е внесен в деловодството на Народното събрание на 17 януари, на 18 януари 2006 г. е разпределен на две комисии – Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по външна политика. Комисиите не са представили свои доклади по този проект за решение. Срокът от три месеца по правилник е изтекъл, така че няма процедурна пречка въпросът да бъде поставен на разглеждане.
Не виждам предварителни процедурни въпроси и предложения във връзка с пристъпване към разглеждането на тази точка. Затова пристъпваме към нейното обсъждане.
Кой ще представи проекта за решение?
Има думата господин Станислав Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, чета текста на решението:
“Изтреблението на арменците в Османската империя през 1915-1922 г. е идентифицирано с категорични исторически факти и автентични документи. Деянието отговаря напълно на състава на постановителните актове на Организацията на обединените нации: Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г. и Конвенция за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпления срещу човечеството от 1968 г.
Според хуманните традиции на българския народ и с поетите по ратификацията на документите на ООН задължения българското Народно събрание признава официално геноцида над арменците в Османската империя и обявява 24 април за Ден за възпоминание на неговите жертви.
България разграничава историческото наследство на Османската империя и наследството на Република Турция и приветства диалог между Турция и Армения за окончателен ангажимент към историческата истина, като се присъединява към позицията на Европейския парламент в подкрепата на този диалог.
Подписали: Волен Сидеров, проф. Станислав Станилов, Павел Чернев, Георги Георгиев, Петър Берон, Илиян Илиев, Павел Шопов, Борислав Ноев, Десислав Чуколов, Митко Димитров, Стела Банкова и Георги Димитров.
София, 17 януари 2006 г.”
“Мотиви: масовото избиване на арменци в Османската империя през 1915-1922 г. се обсъжда от световната общественост на всички равнища още в хода на самата Първа световна война и до ден днешен. Проблемът придоби особена актуалност след Втората световна война, когато с документи бяха формулирани означенията “престъпление срещу човечеството” и “геноцид”.
Общата философия на моралната и правна рамка на въпросните титули е да бъдат обявени извън международните, респективно законите на отделни държави, всички действия във военно или мирно време, довели до насилие или смърт за хора, които нямат участие във военните действия, независимо и вън от всякаква аргументация. Осъдена е мотивацията на повечето от тези престъпления с расови, етнически и културни различия, която се отнася най-вече за престъпленията, означени като геноцид, с други думи целенасочено физическо изтребване на определени общества, заради тяхната другост, формулирана с общи оценки за мястото и ролята им в определена ситуация.
Физическото унищожаване на евреите в Германия и окупираните от нея територии, наричано от самите евреи “холокост”, е първото престъпление срещу човечеството, означено и признато с международни документи за геноцид. Има свидетелства, които доказват, че Адолф Хитлер е взел за пример унищожаването на евреите от безнаказаното изтребване на арменците в Османската империя през 1915-1922 г.
Съвременният смисъл на легитимността на престъплението, извършено от младотурското правителство, се намира в предотвратяване на такива най-тежки престъпни деяния, в моралния дълг на човечеството към жертвите чрез формиране на международна правна система и нравствена среда за тяхното осъждане. В този смисъл са и приетите от Организацията на обединените нации Конвенция за преследване и наказание на престъплението геноцид и Конвенция за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията срещу човечеството.
Деяния с характеристиката “престъпление срещу човечеството и геноцид”, извършени срещу българите в хода на новата и най-новата история на Европа, са добре известни от въстанията за национално освобождение от властта на същата Османска империя и войните за освобождението на българи, останали под османска власт след 1878 г. Особено впечатляващо е известното Баташко клане през 1876 г., когато физически са изтребени неколкостотин старци, жени и деца, включително пеленачета. Историческата памет за геноцида над българите през цялото съществуване на Османската империя има важно значение за тяхното бъдеще. От това следва, че съпричастието им към геноцида над арменците през 1915-1922 г., се намира в основите на тяхната ценностна система и носи сакрален смисъл.
Началото на съпричастието е изразено посредством приемането на 30 000 арменци – бежанци от Османската империя, и в годините веднага след Първата световна война, и помощта от страна на българското общество на всички равнища за устройване на техния бит в българската държава. Повечето потомци на тези арменци и днес живеят в България, интегрирани са по безупречен начин в българския живот и представляват най-лоялната към българските интереси небългарска диаспора.
Признаването на геноцида над арменците изпълнява морален дълг, какъвто е преклонението към паметта на жертвите от геноцида над българите в Османската империя. Първите държави, признали геноцида над арменците с обща декларация от 24 май 1915 г., са съюзниците от Съглашението (Антантата) – Франция, Великобритания и Русия. Първият изследовател, издал през 1916 г. достатъчно пълна документация на изтреблението, е най-големият историк на ХХ век Арнолд Тойнби, наричан още съвременният Херодот. До края на столетието са събрани и издадени хиляди документи и устни свидетелства, на които се основава международното признание на геноцида.
След Втората световна война във връзка с оценката на холокоста над евреите за геноцид започва юридически обоснованото международно признание на престъплението, извършено в Османската империя през Първата световна война и годините след нея. Регламентът на този акт е парламентарна резолюция, решение или декларация, приети по съответния ред, а инициативата идва от правителствата, парламентарните фракции или отделни членове на представителството. Конгресът на Съединените щати, Долната камара признава геноцида през 1975 г., при което задължава американските президенти да отправят съболезнователно послание към арменците по света всяка година на 24 април.
През 1995 г. отново признава геноцида Русия, през 1998 г. – Франция, през 2005 г. – Германия. Резолюцията на германския Бундестаг е предложена съвместно от всички лидери на парламентарни групи начело с днешния канцлер Ангела Меркел и Франц Билтенферинг. В различно време съответните документи са приели парламентите на още шест държави – членки на Европейския съюз – Белгия, Италия, Швеция, Гърция, Полша и Словакия.
Европейският парламент признава геноцида през 1987 г., а във връзка с началото на преговорите за членство на Република Турция приема резолюция, в която призовава турското правителство да започне диалог с Армения за изясняване, което означава официализиране на историческата истина. При това състояние на международните обстоятелства Република България несъмнено закъснява да признае официално и в документален порядък геноцида над арменците в Османската империя.
Във връзка с внесената тук резолюция трябва да се има предвид, че Република Турция традиционно не признава изтреблението на арменците в Османската империя по инициатива и решение на тогавашното младотурско правителство, въпреки безспорните многобройни свидетелства и документи. Напротив, добре осигурен PR използва всички възможности за въздействие и възпрепятстване на международното признание на престъплението. Всъщност, това е отклонение от принципа на Мустафа Кемал Ататюрк за разграничаване на съвременна Турция от наследството на Османската империя.
Днес много от приятелите на Турция се надяват и призовават турските държавници да направят това разграничение. В този смисъл признаването на геноцида над арменците може и трябва да се тълкува като доброжелателен и дори приятелски жест спрямо днешната турска държава. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на представения проект.
Кой желае думата? Има ли желаещи да се изкажат? Липсата на желаещи означава ли, че залата желае да преминем към гласуване?
Има една заявка за изказване. При липса на други желаещи има думата за изказване господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги! След представянето на нашето проекторешение в залата настъпи едно мълчание. И това мълчание беше и е едно гузно мълчание, защото всички ние знаем за какво става дума и откъде идва проблемът. Защото, ако ДПС не беше турска етническа партия на пряко подчинение на Анкара, каквато е и за което ние многократно сме заявявали и предупреждавали, сигурен съм, че българският парламент щеше да гласува без съмнение и без колебание това решение. Защото това беше нормалното.
Аз съм сигурен, че въпросът през минутите и часовете, в които стана ясно, че ще се гледа този въпрос в българския парламент, е вече отнесен, съобщен най-малко на посланика на Република Турция в България, да не говорим, че за това сигурно вече е информирана и Анкара. Заради това е гузното мълчание от страна на коалиционните партньори. Те са в неловко положение. Чувстват се виновни, че предложението мина и стана точка в дневния ред и дълго време се чудеха какво да правят. Затова беше тази почивка. Знаем, че имаше събиране на лидерите, за да реши как да бъде туширан проблемът. (Реплики от НДСВ.)
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Какво ти влиза в работата?!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова аз се учудвам на това гузно мълчание, защото от един от коалиционните партньори в тази зала, поне виждам единия, има и двама български граждани от арменски етнически произход – от НДСВ. И аз очаквах поне един от тях, а защо не и двамата да излязат и от тази висока трибуна да ни подкрепят. (Реплика от ДПС.)
Защото, ако някои неща ни задължават да приемем такова решение, това е първото, уважаеми колеги, и Вие, госпожо Шаклиян, и другия представител на българските арменци в тази зала – че десетки хиляди български граждани от арменски етнически произход, откакто се създаде партия “Атака” от миналата година, направиха пътека до нас, и не без основания, да искат от нас като сила, която признаваха, че е годна да защити тази теза, тази кауза, направиха пътека да разговарят с нас, да ни дават документи, да ни дават материали, като ние сега се позоваваме на това, което те ни предоставиха. На база на техните искания до голяма степен ние формулирахме това решение, което сега ви предлагаме.
Тези хора от месеци чакат, гледат, надяват се, молят, искат, питат ни: “Кога ще внесете решението?” Ние им заявяваме, че сме го внесли. Заявяваме, че няма промяна, че няма подкрепа от никоя друга цяла политическа сила.
Така че ние, първо, сме длъжни пред десетките хиляди честни, отрудени, прекрасни хора, каквито представляват тези български граждани от арменски етнически произход, които са пример за толерантност, които са пример на етнически мир. Те са пример на етнически мир. Които са участвали в третата българска държава наравно с всички нас – истинските българи, с нашите бащи и деди, прадеди по фронтове, в труда, навсякъде заедно в изграждането и съзиждането на България. Ние сме длъжни пред тези десетки хиляди български граждани от арменски етнически произход. В Пловдив те са 6 хиляди.
Второ, ние сме длъжни от чисто морални съображения, защото началото на ХХІ век е свързано с редица с морални корективи. Един от тях, както е видно и както се налага да бъде точно този морален коректив – светът и в частност ние като български парламент и като държава, сме длъжни да направим необходимото от чисто морална гледна точка. Да заявим, да кажем, да признаем този геноцид. Така, както това се прави по отношение на други геноциди, на други холокости, на други големи престъпления в историята на човечеството, в най-новата история на човечеството. Такива, защото това е престъпление, равно на друго голямо престъпление в историята на човечеството – хвърлянето на атомните бомби над Хирушима и Нагазаки, което напоследък също се позабрави като тема, избиването в лагерите на смъртта на милиони хора в близкото минало.
Има и трета причина за приемането на такава декларация. И тази трета причина е, че ние сме тръгнали към Европа. И не е лошо да влезем в Европа с една такава декларация, защото такива декларации са приети от 9 европейски парламента.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: В кои?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Те бяха изброени в нашето представяне. Няма да ги изброявам отново.
И ще опровергая господин Лютви, че няма балканска страна, която да е приела такава резолюция, такова решение. Има, господин Лютви. И тази държава е съседна ни Гърция. Уважавана от нас съседна държава Гърция е приела такова решение.
Така че нека влезем в Европа и с това добро дело – че сме признали този ужасен геноцид, който е безспорен исторически факт.
Има и четвърта причина и по нея все повече и повече се дискутира. И ДСБ повдигна въпроса не без основание тези дни. Ние сме повдигнали този въпрос още преди 7-8 месеца. Това е искането на Турция да влезе в Европейския съюз. Още тогава ние изразихме категоричната наша позиция, че Турция не трябва да става член на Европейския съюз и изложихме съображения за това. Политически съображения, които бяха премълчани, не им се обърна внимание, но ето че и ДСБ поставя въпроса и в българското общество започва дебат. Сериозен дебат. И защо е този дебат? Мисля, че по този начин, ако приемем такова решение, ще помогнем и на самата Турция да започне най-после да се коригира, да излиза от това състояние, в което тя е абсолютно негодна да бъде член на Европейския съюз. И България като още една държава, която влиза в другата група, ще бъде един коректив в това отношение. Ето ви и четвърта причина в това отношение.
Сега вие и да отхвърлите нашата декларация, нашето предложение, бъдете сигурни, че рано или късно отново ще се стигне до такова предложение, до такава декларация. Защото фактът на геноцида, фактът на престъпленията, фактът на милион и половина по най-скромни изчисления избити арменци си остава. И той не може с нищо да бъде заличен. Затова всичко е въпрос на време и каквото и да прави ДПС, както и да се опитва да спира този процес, до него ще се достигне. А сега много се надявам двамата представители на българските граждани от арменски етнически произход да вземат позиция. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Реплики към това изказване? Няма.
Има думата господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя предложението на бившите ми колеги. Мисля, че това, за което става дума, е един исторически факт и едва ли някой може да го оспори. Искам обаче да апелирам към вас съвсем добронамерено и да ви запитам: това ли е най-важният проблем, с който трябва да се занимава днес българският парламент? Съвсем коректно ви питам.
Преди малко аз предложих да разгледаме мораториум върху застрояването на зелените площи, парковете и междублоковите пространства в големите български градове. Всички вие гледате телевизия, слушате радио, виждате какъв огромен е проблемът. Мисля, че нашия парламент трябва да има малко повече социална чувствителност за тежките проблеми на деня, за това, че около 900 хил. български граждани нямат здравни осигуровки, за това, че българските болници днес имат около 150 млн. дългове, за това, че се връщат пациенти от тези болници. Мисля, че това трябва да е дневният ред на нашето Народно събрание с цялото ми уважение към моите бивши колеги. Смятам, че ние трябва да се занимаем с цените на тока, с цените на парното, с този грабеж, който се извършва ежедневно от няколко монополиста и от няколко частни фирми. Затова апелирам към вас: нека се обърнем към истинските проблеми на деня и да решаваме проблемите на хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук, от трибуната на това Народно събрание, ние сме имали възможността да кажем, че се гордеем, че преди 60 години българският народ спаси българските евреи, така както се срамуваме, че преди двайсетина години част от нашите сънародници от турски етнически произход бяха насилствено депортирани.
Аз като българин съм имал невероятното щастие в Армения, на техните паметници, с които почитат своите жертви, да видя с големи букви написано едно невероятно стихотворение от един голям български поет – от Яворов, уважаеми колеги, който още по онова време е описал по един превъзходен, по един невероятен начин трагедията на този народ. Ако арменският народ беше достатъчно силен икономически, както еврейския народ, може би отдавна това щеше да бъде факт, но така или иначе, истината е категорична. Истината е, че благодарение на политиката на тогавашното младотурско правителство около милион и половина арменци са убити, депортирани, умрели по пътя, загубили всичко онова, към което цял живот са се стремили. В чисто човешки план искам да кажа, че не вярвам да има човек в залата, който да може да отрече тази трагедия.
Господин Христов, това може наистина да не е най-важният проблем на обществото, но едно общество не може да върви напред, ако си позволява да върши такива неща. В това отношение ние трябва да кажем своята дума, че – да, този народ наистина е понесъл невероятно тежки страдания, които му нанесоха такива белези и го пръснаха по целия свят. И лобито им наистина в големите европейски държави надделя и това беше признато. Аз съм съгласен, че на нас като все пак граничещи с Република Турция ни е малко по-трудно това да го направим, но ние не можем да отречем факта, че този народ е бил наистина подложен на един геноцид. Това е факт, който едва ли някой може да отрече.
Ние искаме наистина да запазим това, с което най-много сме се гордели, че намерихме сили, когато в цял свят, в цяла Европа имаше геноцид към еврейския народ, ние устояхме. Ние трябва да бъдем на нивото на нашите предци и да кажем: да, наистина е имало подобно нещо, имаше геноцид към арменския народ през  1915 година.
Аз съм наистина от Пловдив, където е най-голямата група български арменци. Трябва да ви кажа честно, че съм имал възможността да видя на тази дата страданието им по техните близки по убитите и загубили имотите си. Това са наистина едни изключително добри граждани, на които им дължим това. Аз също съм със съзнанието, че може би сегашният момент не е добър, но от друга гледна точка, влизайки към Европа, ние трябва да вземем и някои неща и да подкрепим това, което прави Европейският парламент, за да покажем, че – да, ние се срамуваме от това, което беше извършено през 80-те години с българските етнически турци. Заявявам го като българин, че аз се срамувам, уважаеми колеги, от това, което стана през 80-те години. Така също ще кажа, че съм длъжен да заявя, че събитията от онова време, от 1915 година, е било един геноцид към арменския народ и аз не мога да не го подкрепя. Благодаря ви. ( Ръкопляскания от БНС и КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Давам 30 минути почивка – до 11.30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Разполагаме с необходимия кворум. Продължаваме заседанието.
Давам думата на господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да заявя от името на Групата на Български народен съюз, че ние ще подкрепим този проект за решение и ще го подкрепим убедени, че това ще бъде едно правилно решение на българския парламент. Нещо, за което ние от ВМРО говорим много отдавна, нещо, за което припомнихме последния петък преди ваканцията с една нарочна декларация, която съвпадаше точно с времето, когато беше извършен този геноцид преди толкова години – 1915-1922 г. на миналия век.
Много от моите колеги, които говориха преди мен, казаха и предоставиха исторически данни, че такъв геноцид има и аз не искам да се спирам на него. Факт е, че това престъпление срещу арменския народ е извършено.
Но днес ние тук трябва да вземем едно друго решение. Едно решение, което ще покаже моралните устои не само на Народното събрание, но и на цялата българска нация. Лично аз съм изненадан от поведението на Движението за права и свободи, което твърди, че е модерна либерална партия – партия, която защитава правата и свободите на българските граждани. Днешното гласуване на тази декларация ще бъде тестът за онова, което твърди Движението за права и свободи – че е такава партия, или за това, което твърди цялата българска нация – че тя е антиконституционна и турска партия. Аз искрено се надявам Движението за права и свободи да застане зад своите думи и да защити това, което говори в продължение на 15 години – че е модерна, либерална партия (реплики на Ремзи Осман), която защитава правата на българите в цялата държава, която в последно време твърди, че се българизира и защитава отново правата на всички български граждани.
Днешното гласуване ще бъде този тест и действително, който издържи този тест, може да ходи с гордо вдигнато чело и да казва навсякъде какъв е, в противен случай ще остане клеймото, което е много неприятно да съществува, и убеждението във всеки един български гражданин. Защото на мен лично ми е непонятно, как български народни представители, въпреки че са избрани от квотата на Движението за права и свободи, аз приемам, както и те твърдят, че са българска партия, да се страхуват да подкрепят един такъв документ, който в крайна сметка ще потвърди една историческа истина – че е имало геноцид върху арменския народ. Но забелязвам друго – че българските народни представители от Движението за права и свободи се държат едва ли не като депутати от турския Меджлис, което за мен лично е непонятно.
Днес аз вярвам, че всеки един нормален български гражданин би осъдил това зверско посегателство върху арменския народ, както го осъди един от войводите на ВМРО Пейо Яворов, както го написа в своите книги. И тези, които са ги чели, могат да говорят, а тези, които не са ги чели, нека ги прочетат и разберат за какво става въпрос.
Пак заявявам, днес е тестът, който Движението за права и свободи може да изтърпи. Ако то не издържи този тест, жалко за всичките тези хубави приказки, които говориха 15 години.
Но ние от Български народен съюз и в частност ВМРО ще подкрепяме горещо тази декларация, защото не само днес му е времето, ние сме закъснели с приемането на този текст. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма реплики.
Има думата господин Крикорян. Заповядайте.
РУПЕН КРИКОРЯН (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Моето и всяко арменско сърце по света желае горещо да бъде признат геноцидът.
И в признаването на геноцида се съдържат редица послания: никога геноцид над нито един народ, в нито една държава; поклон пред майка България, спасила и приютила, дала подслон на десетки хиляди арменци–бежанци, и станала Родина на техните потомства, хилядите арменци, които днес живеят и се трудят в страната ни; българската държава и българският народ проявиха велик хуманизъм, спасявайки наследниците на един древен народ с 1600-годишна своя писменост и първата държава в света, приела християнството като държавна религия през ІІІ век от новата ера с над 1700-годишна история.
Затова считам, че арменската кауза не бива да се маргинализира и с популизъм да се извличат политически дивиденти. България е еднонационална държава и всички сме граждани на Република България. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Свинаров.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Използвам повод и от думите на колегата Рупен Крикорян, за да ви призова да не се поддаваме на подобно ниско ниво на политическа активност.
Най-напред като патриот искам да ви споделя, че през 1915-1922 г. на миналия век България не е била част от Османската империя, така че не виждам какво точно ние трябва да признаваме. Ако тръгнем да признаваме всички исторически факти – верни или неверни, ако щете и факти от другите науки, едва ли мястото за това е българският парламент. България винаги досега, а така и занапред ще се основава на международноправната дейност, регламентирана в Организацията на обединените нации, която има позиция по този въпрос, и на Европейския съюз, където от 1 януари 2007 г. ние ще бъдем членове.
И нека да напомня, че според българската Конституция външната политика на България се твори от правителството на Република България. По подобни политически позиции ние не следва да допускаме ниско ниво на популизъм. Ние трябва да се опитаме да не бъдем демократи само защото сме антикомунисти, и да не бъдем националисти само защото сме антитурски настроени. Нека се опитаме да направим това и да знаем какво е мястото и ролята на българския парламент в позиции по подобни декларации.
По тези аргументи Националното движение Симеон Втори няма да подкрепи текста на декларацията. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Реплика ли желаете?
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Господин Крикорян, аз не разбрах точно как ще гласувате Вие. Изправете се смело и кажете пред всички арменци в България кое копче ще натиснете.
Господин Свинаров, Съединените американски щати също никога не са били част от Османската империя, но това не е попречило през 1975 г. Конгресът на САЩ да приеме решение, с което да признае арменския геноцид. Нито Франция, Великобритания и Русия, нито Германия, Италия, Швеция, Полша и Словакия някога са били части от Османската империя, но това не им попречи да приемат решения, които да потвърдят този исторически факт.
Искам също така да кажа, че бях смутен от тази тишина, която настана в залата – първоначално, когато беше предоставена думата, защото, уважаеми народни представители, така са мълчали европейските правителства, когато влаковете с хора отпътуваха за концлагерите преди 60 години. Точно по този начин! Те и до ден-днешен са упреквани за това мълчание.
Ако вие отхвърлите тази декларация и по този начин покажете своето пренебрежително отношение, вие със сигурност ставате съучастници в арменския геноцид. (Смях в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Свинаров?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги! Позволявам си да обясня за колегата, който ми направи реплика, че геноцидът е престъпление по всички световни законодателства. Парламентът обаче не е орган, който трябва да разследва престъпления. Точно защото това е престъпление против човечеството, има Международен съд по правата на човека, където тези въпроси подлежат на обсъждане, а не в българския парламент. Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Той закъса във втори курс и още не са учили наказателно право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мислех да не вземам думата, но най-напред искам да отговоря на господин Свинаров. Наистина парламентът не е орган, който трябва да осъжда и да раздава правосъдие. Да, но вие това го правите с двоен аршин. Спрямо определени хора си позволявате да ги съдите – да кажем членовете на „Атака”, а когато България трябва да вземе едно съдбоносно решение – да се присъедини към цивилизования свят и да признае геноцида, вие казвате, че парламентът няма право на това.
Сега искам да се върна към същността на въпроса.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): За Люпен ли говорим?
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Добре, приятелю. Ще говорим с теб и за Люпен, и за всички останали.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И за Вадим Тудор.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Вероятно ти имаш връзки с Вадим Тудор.
Исках да кажа нещо друго. Да се върнем към историята, към фактите. Всичко, което става в залата, ме кара да спомена един факт. Когато се е извършвал геноцидът срещу арменския народ, е имало такива факти. Озверелите османски пълчища – използвам една художествена фигура – са се хващали на бас, правели са облог, като събират бременните жени и се питат дали детето е мъжко или женско. Познайте как са доказвали това?! Вадели са ятагана и са разпорвали жената, за да докажат дали детето е мъжко или женско. Позор! Това са жестоки престъпления към човечеството, към цивилизацията.
Искам да направя един друг паралел, уважаеми господа от ДПС. Тук има лекари, които знаят, че определени генетични признаци принадлежат и са само в полза на определен етнос. Тоест те доказват, че тези хора принадлежат към този етнос. Един мой професор по очни заболявания след една година ми съобщи един факт. Каза: „Направил съм преглед на хиляда човека. От тези хиляда човека установих, че има само две арабски дъна.” Когато го попитах: „Кои?”, съобщи имената на две лица, чийто баща е либиец.
Искам да ви кажа друго, уважаеми колеги от ДПС. Ние сме една кръв. Ние сме индо-европейци. От ХІV век никой турчин не е минавал Босфора. Вие сте потомци на бившите еничари, крадените моми и т.н. (Смях в мнозинството.) Точно с това вие ще докажете вашата принадлежност към тази нация – като гласувате и се замислите върху този факт.
ДАУТ ОСМАН (ДПС, от място): Хайде на магистралата!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: На магистралата ще те пратя теб!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика към господин Георгиев има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Изказването, което чухме преди малко, потвърждава по абсолютно категоричен начин правилността на позицията на ДПС, изразена под формата на процедура – че в този парламент през ХХІ век не могат да се водят подобни разисквания. Защото преди малко чухме една апологетика на генното инженерство, което беше в основата на нацистката фашистка идеология! Именно с допускането на тези разисквания в тази пленарна зала направихме възможно подобно недопустимо отравяне на европейската акустика в българския парламент. Протестирам категорично и бих призовал към прекратяване на разискванията! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика, господин еГГ Г Георгиев? Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Колега, с нищо не ви обидих. Исках аз или Вие да се причислим и да се обединим, да разберем, че сме една нация, една кръв, а нацизъм, фашизъм – това е във Вашите думи.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Това с изследването на очните дъна е нацизъм.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Не ме карайте да се връщам и да се отклонявам от темата, но от ваши активисти навсякъде звучат думите: „Вие сте шепа българи, ще ви пометем. Българите са гяури, българите са изроди” и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Смятам, че днес загубихме достатъчно парламентарно време в обсъждането на въпрос, дълбоко чужд на българското общество. Ниe, живеещите на Балканите, като че ли винаги сме били в плен на миналото си. Вярно е, че историята е най-добрата съдница, но смятам, че днес ние като български политици далеч по-важно и отговорно е да се отнасяме сериозно към настоящето и към бъдещето на българското общество и българската държава.
Ето защо ние, народните представители от Коалиция за България, считаме, че е крайно неприемливо, крайно опасно и политически неоправдано да разглеждаме подобен въпрос, още повече, че той е, както казах, дълбоко чужд на българското обществено мнение и изобщо не се вписва в дневния ред на българската държава.
Ние подценяваме реалностите на Балканите и този акт, колеги от „Атака”, е пореден ваш опит да истеризирате обстановката в Народното събрание. Да провокирате и конкретно да посочвате колеги народни представители от арменски произход, с нищо не допринасяте за европейското бъдеще на българската държава и на българското общество.
За ваше сведение, българското общество отдавна е дало примери за толерантност…
РЕПЛИКА ОТДЯСНО: А вашата партия най-много!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: … и в този смисъл създадената Регионална асоциация за конфесиално сътрудничество в Бургас между Българската православна църква, Арменската апостолическа църква, организацията “Шалом” и Регионалното мюфтийство отдавна дава сериозни примери за гражданска толерантност, за почитане на празниците на всички религии и за това как, не с помощта предимно на политиците, а преди всичко на изстраданото всекидневие и миналото, различните общности да дават пример за едно толерантно сътрудничество.
Ето защо призовавам всички народни представители от българското Народно събрание да отхвърлят предложения текст за решение на Народното събрание. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика – господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Мерджанов, аз ще Ви опровергая с думите на вашия кумир, вожд и учител – другаря Ленин. Като комунист човек, трябва да сте наясно какво е казал той...
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Стига, бе!
ПАВЕЛ ШОПОВ: … че трябва добре да изучим историята на народите – перифразирам, – за да разберем тяхното настояще, така ли беше, господин Мерджанов – за да начертаем път за бъдещето! Така че, ако не си спомним за историята, няма да разберем къде сме ние днес. Това се реперите – да осъзнаем истините и историческите факти, защото те са живи. Това е важното!
Ако не го направим, няма да разберем защо е това противодействие от лявата част на залата и така наречения център. Ясно е, че тя, коалицията, си работи!
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Сега ли го разбра?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Днес констатираме този факт. Вашата позиция ни уверява в това. И в това е големият въпрос! Защото вие ще бъдете най-големите противници на ДПС, но тогава, когато се разделите с тях, а това ще стане скоро! Това е ясно и безспорно. Засега, на този момент, вие действате конюнктурно! Тук бяха изразени и изказани някои съображения, които от юристи ми звучат смешно.
Ние ще предложим поименно гласуване, за да се види кой как е натиснал копчето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Мерджанов, настояще без минало няма! Историята е като истината – няма две истории, няма две истини, тя е една. Ние трябва да я зачитаме и да я почитаме!
Няма смисъл да политизираме един исторически факт. Можем да приведем глави и в крайна сметка да покажем нещо, което досега се е подминавало и заобикаляло.
Очаквах от ДПС някой да излезе – да излезе тук, на тази трибуна, да приведе глава и да каже от групата на ДПС, че трябва да се гласува “за” тази декларация. Все още очаквам този момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма трета реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин Шопов, аз не се изненадвам, че Вие твърде добре познавате произведенията на класиците! Това Ви прави чест. Дано обаче Вашите действия да бъдат по-смислени от техните, доказани в миналото.
Към Вас, господин Димитров, ще се обърна със следните думи: не провокирайте, не се дръжте дръзко и предизвикателно към колегите народни представители! Смятам, че изключително добра полза и стъпка е ние с едно цивилизовано поведение да даваме пример на гражданите извън тази зала. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Извинявам се, че за втори път взимам думата. След като прочетох мотивацията, мисля, че част от народните представители не са я слушали изобщо. В нея нямаше нищо истерично, нищо противопоставящо – просто мотивацията беше аргументирана със състоянието на европейското общество. (Реплика на народния представител Лютви Местан.)
Това, което аз предлагам, което предлага “Атака”, е цивилизационното присъединяване към Европа. Тези европейски държави, европейски парламенти, също ли са истерици?! Те също ли не мислят върху европейската същност, върху европейската нравственост? Защо те са приели подобни декларации, а ние не бива да ги приемаме? Ние как ще се присъединяваме към Европа? През Босфора ли ще минаваме, или ще минаваме през Брюксел? Това е въпросът!
Тук наистина господин Мурджов беше, така да се каже, най-аргументиран, защото това е маркерът. Тук тези, които са европейци, ще гласуват “за”, а тези, които не са – ще гласуват “против”. Стойте си в Ориента, това си остава ваш проблем!
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Ти за Европа ли си?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: С изказването на господин Станилов изтече времето за изказвания на Парламентарната група на “Атака”.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да представя официалната позиция на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Уважаеми колеги, етническата, религиозната и културната множественост на Балканите е предопределена и по тази причина би следвало да бъде приемлива по право. Проява на политическа мъдрост е в сложното противоречиво исторически наследство на Балканите да не се търси съзнателно онова, което противопоставя отделните балкански народи. Проектът за решение на “Атака” цели точно това – експлоатация на една историческа тема за обслужване на конфронтационно политическо поведение с днешно измерение. Нека още веднъж да кажем, че Балканите бяха известни по света като “барутен погреб”, именно заради различните, често антагонистични оценки на историческите факти и събития.
Днес идеалът на балканските народи, обаче, е доста по-различен. Идеалът на балканските народи днес е превръщането на Балканите от “барутен погреб” в зона за мир и стабилност. Основата, спойката на това преобразуване, трансформиране на балканските реалности, която ще обърне представата на Европа и света за нас, се казва “толерантност”. Няма такова нещо в пленарната зала днес, като послание, като политическо поведение, от вносителите.
И не на последно място, идеалът на балканските народи е да бъдат заедно в общоевропейския дом, в Европейския съюз. Мисля, че точно там ви стяга чепикът - не го приемате органически Европейския съюз, като базова ценностна система, която няма нищо общо с риториката, която чуваме днес от ваша страна.
Разискванията дотук потвърдиха по един абсолютно категоричен начин позицията ни, изказана още под формата на процедура, че тази тема е недопустима за българския парламент; че парламентът не е орган, който да има, като основна функция, и като функция въобще, да раздава политически оценки за спорни исторически събития, именно защо не е академия на науките, нито пък се състои само от историци. (Реплика от народния представител Георги Георгиев.)
Уважаеми госпожи и господа, по тази причина Парламентарната група на Движението за права и свободи ще изрази принципната си позиция за недопустимост на темата, като парламентарна тема на Четиридесетото Народно събрание чрез категоричния си вот против Проекта за решение. Благодаря. (Ръкопляскания в ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преди да Ви дам думата, господин Мурджов, да приветстваме гостите, които са днес в парламента.
В пленарната зала на балкона е Парламентарната делегация на Социалистическа република Виетнам, водена от председателя на Комисията по външна политика и председател на Виетнамската интерпарламентарна група в Народното събрание на Социалистическа република Виетнам господин Ву Мао. (Народните представители изправени посрещат с бурни ръкопляскания парламентарната делегация.)
Добре дошли, уважаеми гости!
Продължаваме с реплика на господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин Местан, аз дълбоко ценя това, което казвате Вие, особено онова, което изрекохте на глас – толерантността. Толерантността е добродетел в днешно време! Но толерантността се придобива от уроците на историята. Пример за тази толерантност е това, което направи бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер, отивайки заедно с френския президент Ширак, да се поклони там, където бяха стъпили чуждите войски, за да воюват срещу неговия – немския народ!
Днес от българския парламент се изисква нещо много по-малко – да покаже с един морален акт, че това, което се е случило през 1915 и 1922 г., и за което всички свидетелства говорят, че е исторически факт, да покажем на целия свят и на останалите демократични общества в Европейския съюз, че ние осъждаме този акт. Това само би спомогнало на взаимоотношенията и между България и Турция, и между България и Армения, и не на последно място – между Армения и Турция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Втора реплика няма.
Господин Местан, заповядайте за дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Мурджов, само едно изречение – убеден съм, че Турция и Армения са достатъчно зрели и достатъчно напред в своята демокрация, за да решат в диалог помежду си и този въпрос. Едва ли разискванията в българския парламент ще допринесат с нещо за това. Напротив, биха го затруднили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Демократи за силна България сме твърдо убедени, че Народното събрание трябва да гласува този документ. Това е необходимо най-малкото поради три причини.
Първата е поведението на нашите съседи – Република Турция, по този безспорно тежък и деликатен въпрос за самите тях. Ние виждаме една съвременна държава, която се опитва да се модернизира, която е наш съсед, която е член на НАТО и която не може да реши основни въпроси на тази модернизация. Няма съгласие в нашите съседи, че те трябва да се разграничат, да осъдят всяко насилие срещу човешката личност. Те не доказват към днешна дата изобщо, че могат да живеят вътре в собствената си страна в толерантност при различни етнически, народностни и верски общности. Те самите заявяват претенция да станат член на Европейския съюз, а не могат да се справят с покриването на критерии, с които нашата страна се справи.
Ние самите сме с претенции към себе си да бъдем подготвени, да бъдем силни, да бъдем достойни вътре в семейството на Европейския съюз и имаме тези претенции към всеки един друг, включително към нашите съседи от Република Турция.
Не можеш да заявиш на висок глас силата си, престижа си и да не можеш да се обърнеш към проблем, към който те обръща световната общност в продължение на десетки години. Това е слабост на Република Турция.
Ние, в българското Народно събрание, не можем, уважаеми госпожи и господа от мнозинството, да изпълняваме функция на подкрепа на политиката на Анкара. Ние сме български народни представители. Ние защитаваме в момента името, достойнството на собствената си страна, която именно е поставила тези критерии към самата себе си.
Република Турция няма да стане член на силна общност като Европейския съюз, ако не покрие тези критерии. Един от примерите е като признае извършеното престъпление към арменския народ.
На второ място – собственото ни минало, както беше казано, и то най-близкото ни минало сочи, че в нашата страна е правен опит за етническо прочистване. Правен е опит срещу хора, които имат турско самосъзнание и които изповядват исляма. На базата на това престъпление възникна политическа партия, която е днес в управляващата коалиция, която, по логиката на нещата, би трябвало най-много да иска да има такъв документ на Народното събрание днес. А вие отказвате. Вие отказвате, защото сте в една странна двойнствена позиция – от една страна, твърдите, че сте българска партия, а, от друга страна, сте петата колона на Анкара. Ето, това е истината. (Ръкопляскания от ДСБ и Атака.)
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Говори за себе си.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Вие не искате дори да защитите в момента елементарното достойнство като народни представители на българското Народно събрание. Да премахнете всички тези съмнения от себе си с това, като направите тази стъпка.
На вас ви е много по-лесно в момента да се притаите, да се стаите, но лошото е, че дърпате със себе си цялото мнозинство. И това е към колегите от БСП и НДСВ: защо ставате защитници на една изключително слаба, безперспективна позиция?
Този дебат няма да остане само тук, в стените на тази зала. Този дебат ще излезе извън нея. Този дебат ще отиде там, към където ние сме се устремили, за да присъстваме, да отстояваме ценности, принципи. И знаете ли какво е най-вероятно да кажат, след като вие така бързо искате да гласувате против и да свърши всичко? Най-вероятно ще кажат така: днес България има едно слабо и страхливо мнозинство, което не смее да посрещне едно сериозно предизвикателство, да го реши, да го махне от пътя на собственото си развитие. И това е поредният случай, в който ще уроните престижа и достойнството на собствената ни страна – с отказа ви, със страха ви.
Аз очаквах да чуя от мнозинството нещо друго, към което щях да стана солидарен и щях да убеждавам собствените си колеги да се присъединят – нека направим по-хубав документ от този. Кажете така. Кажете, че този документ се нуждае от някаква редакция, от някаква промяна, от нещо, което да промени акценти. Нуждае се, ако щете, от едни мотиви, които да разкрият цялата сложност на този въпрос. И накрая – от едно решение, с което българското Народно събрание да осъди това престъпление.
Ако бяхте казали това, не за да се скриете отново, не за да го отложите във времето за някога си, а именно, за да се направи един документ, който да бъде подкрепен от всички нас, заради собствената ни страна, заради собственото ни достойнство, тогава щях да се солидаризирам. Сега излизат представители от парламентарни групи на мнозинството един след друг и казват: “Ние сме против”. Против кое сме? Против това, че самите ние сме демократи и трябва да осъдим всяко престъпление срещу малцинство ли? Срещу това ли сме? Тук не е въпрос на исторически спор, тук е въпрос на политическа позиция, съвременна политическа позиция. Съвременният демократ не може да не осъди такова нещо, независимо дали то се е случило тук или там.
Във всички страни, които са членове на НАТО, тези, които наричаме евроатлантически свят, тези, за които самите вие говорите за цивилизационни посоки, във всички тези страни това нещо се случва – някъде по-бавно, другаде по-бързо, някъде с повече дебат, другаде с по-малко дебат, някъде с едни думи, другаде с други думи, но се случва, има осъдителна присъда срещу всяко деяние, насочено срещу човешката личност, особено срещу малцинства. Българското Народно събрание казва „Не!” чрез вашите гласове в момента. Казва „Не, ние няма да гласуваме”, тоест казва: „Не, ние не сме демократи, ние просто не сме част от това, което е европейски принципи и правила.”
Във всеки момент, в който сте на тази позиция, това, че създавате трудност тук, в страната, е по-малката беля. Това, че спъвате страната да върви напред, да се модернизира, е по-голямата беля, защото такова изоставане се наваксва трудно.
Недейте повече да посягате към въпроси, с които ще излагате България. Защото този манталитет на слугинаж, на скриване, на страх е ужасяващо лош атестат за собствената ни страна. Нека бъдем по-смели, по-решителни да се справяме с тези неща. Можем да го направим в тежък дебат, можем да го направим в дебат с упреци, можем да го направим дебат, който да не е възпитан, да не е цивилизован, ако щете, но да вземем решение, с което да опазим достойнството на страната си. Ако вие днес откажете, това означава, че извършвате едно деяние, с което ще залепите много тежък морален етикет на собствената ни страна. (Ръкопляскания от ДСБ и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за изказване?
Госпожа Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Има една приказка, с която си служат по селата: „Всичката й Мара втасала, втасала и сколасала.”
От всичките проблеми, които България има и които са реалните проблеми на деня на хората, няколко народни представители, неспособни нито да ги видят, нито да ги формулират, нито да предложат решения, днес вкараха в дневния ред една декларация, с която българското Народно събрание да се произнесе официално по геноцида над арменците в Османската империя.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Проект за решение, а не декларация.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Добре, проект за решение, акт на парламента, с който да се ангажира българското Народно събрание през 2006 г. за геноцида над арменците в Османската империя. Проблемът на геноцида над арменците в Османската империя беше проблем на миналия век. (Оживление от КА.) Той беше решен по един блестящ начин от хора преди нас, които не само в рамките на тогавашната политика, а в рамките на човешкото съчувствие и състрадание дадоха подслон, дом, храна на арменците, жертва на геноцида.
Какво искате днес? Да си припишем заслугите вместо тези хора? Когато е имало реален проблем, той е бил реално решаван, и то с цената наистина на човешко отношение, което да помогне и което да осъди. По-голямо осъждане на този геноцид от стихотворението на Пейо Яворов „Арменци” аз не знам, каквото искате да си припишете. Това просто е срамно днес, днес в 2006 г. да се занимаваме с Османската империя.
Какъв е другият ни проблем? Той е местният популизъм на част от политическите сили, които, като не могат да намерят мястото си в днешния и утрешния ден, дъвчат историята, така както се дъвче дъвка, всеки ден с някаква нова серия. Нямате ли друга работа, дами и господа?
Това, на което ме научи политиката, е, че партиите, които се занимават само с миналото, нямат място в бъдещето. Научих го от един немски политик преди 5-6 години, който каза: „Най-големият проблем за моята партия, преседяла дълго време в опозиция, беше да убедим гражданите на моята страна, че ние сме партия на бъдещето.”
Може ли двете най-скоро създадени политически партии – членове на парламента, да се занимават само с миналото? Какво искате да вземете от това минало? Нищо не можете да вземете, господин Шопов. Вие, като депутат на СДС преди няколко парламента и човек с всякакви възгледи, крепяхте тук политическата позиция на турския етнос.
Демократи за силна България като бивш Съюз на демократичните сили, господин Методиев като вицепрезидент, отговарящ за Българската православна църква, беше оглавил официално и държавно 1997 г. опита за насрочване на конгрес на Българската църква в операта. Всякакви опити от страна на опозицията да постави тук, в парламента, въпроса за покушенията срещу българските светини, остана без ответ, защото тогавашният председател господин Соколов изхвърляше автоматически всякакви такива въпроси, но господин Методиев свърза с това действие името си като министър.
Няма да напомням за Горна Арда, няма да напомням и за прословутата ви позиция по Рамковата конвенция за защита на малцинствата, защото бяхме се споразумели в един относително мек вариант, приет от всички, но за тогавашното СДС, за господин Костов и цялата компания беше изключително важно БСП да остане в изолация, а не толкова правата на българските турци. И когато днес се закахърите пак за политическата позиция на турския етнос, спомнете си онова време, защото няма нужда днес „Атака” всяка седмица да внася едно решение за новините на турски, като знаем, че ние, благодарение на вас, сме се ангажирали международно с тази позиция и ако сме сериозни хора, ще трябва да я спазим.
Няма защо, дами и господа в тази странна симбиоза на крайна левица с крайна десница, които като не могат да си намерят свое историческо място, изведнъж ги изби на революционерство, да ни давате един парламентарен ден занимания с Османската империя! Защото, ако тръгнем така, ще стигнем до 681 г., пък и преди това. Няма нужда от това, не защото няма нужда да имате възгледи, а защото е смешно балканските политици в продължение на десетилетия да дават на света само исторически проблеми. Само исторически проблеми, като смятат, че светът се интересува от нашите исторически проблеми. Ако искаме да бъдем европейски и световни политици, ние ще трябва да даваме решения за настоящето и бъдещето на региона си, а не да ровим в исторически проблеми с някаква странна наслада.
Това мнозинство било спъвало страната. С какво я спъва? С отказа да се занимава с проблеми с Османската империя, по които българският народ и българската държава преди век е казал какво мисли и е направил каквото трябва. Може ли с това да запълните днешния ден? Очевидно може, защото има парламентарен правилник, достатъчно сериозен.
Занимава се Европа и с осъждането на комунизма. И с този въпрос ще трябва да се занимаем по същата причина като Мара, която втасала и сколасала. Ние периодично като ученици от помощно училище вкарваме един и същи урок и пак почваме да го четем. Не, че не приехме Закон за осъждане на комунизма, не, че с това нещо се промени, обаче периодично трябва да казваш на някой какво да мисли.
Господа от ДСБ, дайте визия за това, което България има да прави, и спрете да клепате страната и да давате акъл на Турция какво и как трябва да прави! Като управлявате българската държава, имайте отношение към този наш съсед, каквото смятате за необходимо. Но не ни карайте да ви напомняме Бурса, да ви напомняме износа ви на революция срещу добро заплащане от някои европейски фондации и не ни приписвайте манталитет на слугинаж. Вие сте основните слуги и вие сте основните фактори след 1990 г. за утвърждаване на политическите позиции на турския етнос. Вие ги провеждахте крайно и безжалостно.
Колкото до “Атака”, дами и господа, любимото ви Шесто управление има доста здрав интерес както към създаването на ДПС, така към неговата регистрация, така към неговото утвърждаване в политическия живот и към периодичното вадене на папките с досиета. Това мога да ви кажа от личен опит като прокурор, който взе участие в делото, и много добре си спомням кой, кога и как идваше и какво искаше от него.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Дори и за “Мултигруп”!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Няма нужда да присвоявате историята. Историята се прави, дами и господа историци. Тук е място за правене на история. За писане на история мястото е другаде. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Заповядайте за реплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо Дончева! Вие казахте, че тук, в този парламент, се прави история. Аз мисля, че в този парламент се прави далавера, а не история. Защото няма друго обяснение.
Вие споменахте за симбиоза. Искам да Ви попитам: каква е тази симбиоза между вашата партия и ДПС, след като само преди 15 години вие провеждахте геноцид срещу хората, които гласуваха за депутатите от ДПС? Вие провеждахте политика на геноцид. И какво друго ви събра, какви принципи, каква историческа мисия ви събра двете партии в една коалиция, освен далаверата?
Вашият страх от гледането в историята е основателен след всичко, което вие извършихте като партия през последните години, в най-новата история на България. Това е вашият голям проблем. И затова за вас са неудобни всякакви такива декларации.
Не можем да говорим за толерантност, без да има солидарност. Когато не си солидарен с хора, спрямо които е провеждан геноцид, ти не можеш да проповядваш толерантност и солидарност в собствената си държава. Защото толерантността и солидарността нямат национални граници. Ние се движим към един глобален свят, в който трябва да се защитават общи принципи. И именно в този смисъл ние трябва да бъдем солидарни.
Уважаеми колеги от ДПС, тук се каза, че сте Пета колона на Анкара. Вие не сте ничия Пета колона, вие се опитвате да се предлагате за нечия Пета колона. Но с експлоатирането на етнически вот за икономически цели вие създавате в България антитурски настроения и ще станете неудобни и на Турция с вашата политика. (Единични ръкопляскания.)
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не влизай в теми, които не са ти ясни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Сотиров, аз Ви предлагам да говорим не за краставицата като Мирча Кришан, а по темата. Темата е този проект за решение, с който се предлага да поемем окончателен ангажимент към историческата истина, станала в Османската империя.
Аз съм солидарна с Хасан Адемов. От няколко години съм солидарна и много толерантна. Много съм солидарна и толерантна с Рупи Крикорян. Даже смятам, че съм по-солидарна и по-толерантна от Вас, защото не съм Ви видяла едно кафе да изпиете. Толерантността и солидарността се прави, не се проповядва.
А да поемаме окончателен ангажимент към историческата истина аз не смея, защото ангажиментите към историческата истина, историята е показала, са винаги временни.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Нямало е геноцид, така ли, госпожо Дончева?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не Ви отива като млад човек да не работите за бъдещето на партията си. България има нужда от десница, но тя трябва да даде визия за бъдещето. Не се занимайте с Османската империя, това не е проблем на вашите съседи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи за изказване?
Има думата господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Взимам думата, първо, да предложа официално от името на Парламентарната група на Демократи за силна България да се създаде работна група, която след отлагане на гласуването по предложения документ да поработи върху него. В тази работа да се изчистят позициите, но народното представителство да заеме становище по този въпрос. Защото други демократи го поставят непрекъснато в продължение на десетилетия и са заемали позиция по него.
Ще повторя казаното от господин Веселин Методиев, защото, изглежда, не е разбрано докрай.
Ако си демократ и споделяш демократичните ценности, ти осъждаш насилието срещу малцинствата, независимо кога е проведено, независимо в коя година е проведено, независимо в кой век е проведено, независимо къде е проведено. Ти го осъждаш по принцип. Ти го осъждаш, независимо дали е проведено срещу теб или проведено от теб самия. Ако ти си малтретирал и си преследвал малцинства, си длъжен да осъдиш собственото си поведение, ако искаш да станеш европеец и обратно. Няма как да е другояче. Няма как да споделяме общи ценности, там, където отиваме, ако това не е принципната ни позиция.
И още нещо искам да кажа. Тъй като в Народното събрание отдавна, от пет години безогледно се сипят всевъзможни лъжи и аз пет години съм оставял такива стотици да минат покрай ушите ми, днес обаче няма да оставя една лъжа, произнесена преди малко, да мине покрай ушите ми.
Беше казано, че Веселин Методиев като вицепремиер, отговарящ по верските въпроси в правителството от 1997-2001 г., е разединил българската църква. Това е абсолютна лъжа! (Шум и възражения в КБ, реплика: “Как е лъжа?”)
Ами, изглежда, не живеем в една държава, не четем едни и същи вестници и едни и същи събития. Ще напомня, че точно в периода, за който се говори, се състоя Конгрес на Българската национална църква. Тук беше Вселенският патриарх Вартоломей и на този конгрес се намери формула те да бъдат единни. Друг е въпросът дали след това те изпълниха поетите помежду си ангажименти. Но това нещо стана благодарение на усилията на Веселин Методиев.
И още нещо се състоя тогава. Състоя се един обединителен Конгрес на мюсюлманското вероизповедание. Така ли е?
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, от място): Не е така.
ИВАН КОСТОВ: Така ли е? Така е, разбира се. Повечето сте били делегати.
Така че не лъжете по този безогледен начин, защото няма да спечелим от такива лъжи.
Бяха проведени, направиха се усилия, защото политиката беше на религиозна търпимост, на търсене на помирение по тези въпроси. Самата политика, ценностите бяха такива.
Отново завършвам с предложението дискусията да се прекрати, да се създаде работна група и да се работи по текст, който е взаимно приемлив за всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз ще поставя на гласуване процедурното предложение.
Има ли реплики по същество?
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Костов, моля да не бъдем късопаметни. Не Ви говоря за Вселенския събор, на който Вие като министър-председател отказахте да приемете Вселенския патриарх. Говоря Ви за онзи "конгрес", който Вие с Вашите активисти организирахте в операта. Опитахте се да направите Свети синод на Българската православна църква от миряни и духовници. Това беше едно световно нововъведение в православната история и практика. Няма нужда да клатите глава. За тази работа отговаряше Веселин Методиев, това беше в неговия ресор.
Ако отгърнете архива на Народното събрание, ще видите зададените Ви въпроси, на които Вие отказахте да отговорите и господин Соколов ги върна. Вашите партийни активисти вземаха участие в това.
Аз не твърдя, че Вие сте разединили църквата. Вие се опитахте да я яхнете политически, един път през 1992 г., организирайки с владиците-шестаци преврата в църквата, поддържайки разкола в църквата, поддържайки години наред контрола върху църквата по този начин и накрая, мъчейки се да официализирате статуквото по време на Вашето управление през 1997 г. Това е Вашият принос за българската история и българската църква.
И се замислете над това, а не се занимавайте с Османската империя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика – господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Господин Костов, когато пледирате пред народните представители да се говори само истината и се опитвате да спекулирате с нея, аз не мога да не Ви репликирам, защото като народен представител в Тридесет и осмото Народно събрание и като член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията съм свидетел на този срам, който ние като народни представители от комисията брахме, когато Вие като министър-председател, президентът Петър Стоянов като държавен глава, председателят на Тридесет и осмото Народно събрание Йордан Соколов отказаха да приемат не само Вселенския патриарх, но всички митрополити на православните църкви, които бяха дошли за заседанието на Всеправославния събор. И тогава Вие наредихте на председателя на комисията господин Иван Сунгарски заедно с членовете на комисията в Бояна да представляват българската държава. Не че ние нямахме право да я представляваме. Но ние трябваше да мием срама от вашите чела – на държавните мъже на България, които не направиха това, което бяха длъжни да направят.
Аз не мога да приема Вие от трибуната да говорите неистини и заедно с това да обвинявате госпожа Дончева и други народни представители, че спекулират с истината. Защото истината за Българската православна църква през този период се крие в административния натиск, който Вие тогава като министър-председател оказвахте даже и върху митрополити – покойният вече ловчански митрополит Григорий.
И аз в питане към Вас, което беше отхвърлено и беше насочено след това към господин Методиев, отправих този въпрос. Защото Вие тогава с цялата власт на мнозинството, което имахте в правителството, в Народното събрание, осъществявахте диктат върху делата на Българската православна църква по един недопустим начин! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
За дуплика – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Когато говорим за къса памет, очевидно паметта на госпожа Дончева е най-късата! И то по един странен начин – спомня си минали събития, не си спомня събитията, настъпили след това.
Вие непрекъснато се позовавате на прокурорския си опит. Защо не се позовете поне веднъж на опита си на юрист на "Мултигруп"? (Шум и реплики от КБ.) Защо веднъж не споделите опита си от работата си с покойния си шеф, застрелян впрочем в гангстерските войни? Така че, като говорим за избирателна памет, по-избирателна от Вашата няма!
Що се отнася до опита Ви да излъжете още един път. Това, което е направил Свещеническият съюз, по никакъв начин не е ангажирало правителството през 1997-2001 г. Много добре знаете, че не можете да правите такава спекулация. Много добре знаете, че това е незаконно спекулиране с обстоятелствата!
Госпожо Дончева, правителството не носи отговорност за работата на нито една неправителствена организация, било то Свещенически съюз или каквото и да било друго. Няма какво да се усмихвате, иначе не сте никакъв юрист! (Реплики на народния представител Татяна Дончева.) Иначе не разбирате нищо, нито от право, нито от Конституция, нито от нищо! Правителството не може да носи отговорност за действията на Свещеническия съюз. (Шум и реплики от КБ.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): "Лъжеш като Костов” – знаеш ли го това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
ИВАН КОСТОВ: Що се отнася до болката на комунистите за неприетите лица на православието по времето на Конгреса, това нищо не означава. Нищо не означава, нищо! Сега вие като ги приемате, ставате ли вярващи православни християни?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Това е събор!
ИВАН КОСТОВ: Става ли президентът господин Първанов православен християнин, като приема тези лица? (Шум и реплики от КБ.) Усеща ли Господа със сърцето си? Смирил ли се е веднъж в църква?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето!
ИВАН КОСТОВ: Когато ходехте да палите свещички след 1989 г., това ли ви е ритуалът, това ли ви е християнството? Кого убеждавате по този начин?! Кого лъжете, че по този начин ставате християни?! С един ритуал, който няма никакво значение?! (Шум и реплики от КБ и ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за изказване господин Станимир Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Като по-опитен и по-трениран от мен политик господин Костов ме изпревари с няколко секунди, но те бяха драматично важни по две причини.
Първо, той лансира в изказването си, не сега в дупликата, идея, която, откровено казано, ме занимаваше отпреди половин час. Бог ми е свидетел, че е така, както и моите съседи Костурски, Герджиков и Калканова. Малко преди него аз споделих намерението си да предложа на председателя на събранието, въпреки че от това предполагам, че ще произтекат процедурни затруднения, ние наистина да отложим това разискване и особено гласуването по разискването.
При това моето предложение не е просто да се сформира една група, която по дефиниция трябва да включи по-малко историци и юристи, както се убедихме. От средите на историците и на юристите идват непреодолими затруднения. Първо, те знаят прекалено много и имат свои собствени, строго персонифицирани гледни точки, каквито ние – неюристите и неисториците не винаги имаме.
И второ, едно отлагане, дори да се създаде група, не би трябвало да е предназначено само за да й даде календарно възможност да свърши определена работа, може би да предложи на Народното събрание нов вариант на проект за решение.
Едно отлагане според мен има смисъл, само ако е предвидено след 1 януари 2007 г. Който ме подозира в много семпли основания, трябва да се разочарова. Нямам предвид очаквания нов статут на страната след 1 януари 2007 г. Имам предвид нещо съвсем друго, за което ние зле се информираме напоследък. В самата турска държава протича изключително интересен, нов по своята природа и мащаби процес. Някои го засегнаха, но интуитивно. Самата турска държава днес в лицето на най-интелигентните и честни свои представители започна нов прочит на своето собствено минало. Там започна един гигантски процес, политически по своята същност, срещу един от турските писатели, който се смята от познавачите на Запад за най-сериозния кандидат за Нобелова награда.
В крайна сметка процесът беше прекратен, романът “Сняг” сега се издава ускорено на всички европейски езици и, слава Богу, българското списание “Факел” вече публикува в първата си книжка за 2006 г. малка част от този роман.
Какви бяха претенциите на консервативното мислене в Турция към този действително талантлив чисто турски писател? Те бяха следните, че Орхан Памук непредпазливо отваря чувствителни страници от собствената си история, от историята на собствения си народ, че си позволява по нов начин да ги чете и най-важното, че прочетеното и обмисленото от него си позволява да сподели със съвременното турско общество. Дори механично ние бихме могли към това събитие да прибавим и няколко факти. Те нямат ранга на събитие, но са също многозначителни.
Министър-председателят Ердоган така или иначе формулира вече предложение към арменската държава за разговор по тази наистина чудовищно чувствителна тема.
Втори факт – в самия Истанбул вече се проведе с относителен успех естествено, тъй като е премиера към подобни действия, една научна историческа конференция. Темата за самата турска държава вече не е табу и това обещава, че в нея ще навлязат много вещи и много обективни интерпретатори.
Позволете ми тук да направя един, естествено прибързан преход, към ситуацията у нас. Когато Константинопол пада при последната атака на Мехмед Фатих през 1453 г., водачите на православието казват, че навярно това е краят на Христовото време по Земята. От това се убеждаваме каква е била драмата, на съвременен жаргон – кризата в мисленето на лидерите на православието тогава. За щастие тяхната прогноза е била опровергана. Но цената на това опровержение възниква и до ден днешен си остава като непосилно висока цена, а именно непогубеното православие да съжителства, и то в пряк смисъл, с победилия тогава ислям. Това е старата нова съдба на Балканите. И който не е прочел много внимателно поне два пъти книги като “Мостът на Дрина” от Иво Андрич, “Засада” на Исмаил Кадарин, “Делби” на Добрица Чосич, “Под игото” на Иван Вазов и “Сняг” на Орхан Памук, трудно ще разбере деликатността на темата, която изобщо не е политическа, не е етническа и не е футуристична – един вид какво ще стане, ако признаем геноцида, и какво ще стане, ако не признаем геноцида.
Ние днес говорим за друго – дали ние щадим самосъзнанието, самоусещането, самоидентификацията на нашите сънародници турци, някои от които вероятно, може би по една или друга причина, дълбоко в пластовете на своето подсъзнание все още се идентифицират с техните далечни предци, или не уважаваме това тяхно усещане на дискомфорт, ако поставяме така пряко тази тема.
Естествено, че никой от тях не е пряк наследник нито на Танан паша, нито на Енвер паша, които са приключили земния си път с куршумите на “Ташнак”, “Сютюн” и “АСАЛА” – арменските организации, поискали да вземат военен реванш за геноцида. Естествено, че никой от тях не е участвал в изграждането на съвременната турска нация по обективни причини, така както ние сме участвали, между другото заедно с тях, в българския национален живот. На тяхното усещане за съвременния свят и поведението на отделни хора в този съвременен свят аз мисля, че им дължим една последна доза толерантност, като си дадем възможност по друг начин да тръгнем към темата, за да излезем от нея.
Би било лесно, ако сме Индия, където едни от сикхите, всеизвестни като сепаратисти, пета колона, както тук един колега каза, но други от сикхите ги разгромиха в Златния храм. Вие знаете този случай. Златният храм беше окупиран от сикхи, които бяха разгромени от генерал сикх. Той беше заклеймен от своите сънародници сепаратисти и награден от индийската държава. За зло или за добро ние подобно упражнение не сме играли след 1912 г. Ние няма как да доказваме кой в България е пета и кой е шеста колона. Ние сме тази малка нация от под 7 милиона души, които имат няколко близки задачи. И в този смисъл госпожа Дончева е доста права. Ако ние нямаме капацитет и мотивация да решим близките задачи, няма ли да се учудят и партньорите, и конкурентите ни, че се хвърляме в едно море, на което не знаем дори дълбочината.
Господин председател, пак казвам, че си давам сметка какъв казус би могъл да възникне с това предложение, но по същество аз подкрепям господин Костов, че е по-добре днес да не се гласува по този проект за решение. И според мен е най-добре след Нова година да се върнем към тази тема. (Оживление.)
Преди няколко вечери с господин Костов ние бяхме на терена на едно телевизионно предаване. Нямаше време, но тъй като темата днес е чудесен повод за това, сега ще му опонирам само за една минута. Мисля, че е също така излишно, нерационално да се обсъжда темата за референдум – дали евентуалното членство на Турция би било в интерес на българската държава или не. Просто за мен отговорът е ясен – за да получи членство в Европейския съюз, турската държава в кондицията, в която е днес, трябва да измине дълъг и сложен път. Най-вероятно по-дълъг и по-сложен от пътя, който българската държава е на път да измине. Десет или дванадесет години ще бъдат нужни на нашите южни съседи да изградят една модерна държавна система. И тогава на въпроса кое е в полза на българския национален интерес, мисля, че отговорът е многостепенен и ясен – в полза на българския национален интерес е да има на южната си граница страна, за която не просто цитираме механично, че поддържа най-многочислената армия на Балканите, но знаем, че тази армия е под контрола на турското гражданско общество, а не под контрола на шепа генерали. Държава, за която знаем, че закрива един по един откритите въпроси със своите съседи, а именно гърци, иранци, иракци, кюрди и сирийци. Държава, в която социалните диспропорции се намаляват и тушират и затова идеите на радикализма губят почва. Ако за дванадесет години Турция измине този път, България трябва да адмирира и началото на пътя, който Турция поема, и неговия, да се надяваме, благополучен финал. Благодаря ви. (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има ли реплика на господин Илчев? Няма.
Има думата за изказване господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, обстоятелството, че при обсъждането на тази точка в залата цари особена атмосфера, а именно достатъчно концентрирано внимание, говори, че обсъждаме един от най-чувствителните въпроси, които са били пред Четиридесетото и не само пред Четиридесетото Народно събрание.
Беше поставен въпросът доколко е уместно този въпрос да бъде предмет на обсъждане днес в парламента. Ние преди всичко трябва еднозначно да приемем, че правомерно е обсъждането на всеки въпрос, който е поставен в парламента в строго съответствие с правилника, правилата и законите, по които работим. Не можем да работим избирателно. И това е основополагащо право на всеки демократичен процес. Тук не може да има изключения.
Но подготвена ли е залата днес за отговорна, мъдра дискусия по този така чувствителен въпрос? Очевидно не. И тук вече искам да споделя с вас мнението си, че ние не съумяваме като парламент да се организираме достатъчно добре, когато имаме пред нас такъв именно въпрос. Той е на вниманието на две парламентарни комисии повече от три месеца и те не стигат до него. Те оставят пленарната зала без свое становище, без свое мнение, ако действително се прецени, че трябва да се стигне до разглеждане в пленарна зала, тъй като процедурно е възможно да се намери и друго решение. Това са Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по външна политика, в чиито състави са народни представители с възможно най-висока компетентност и правно-юридическа, и политическа.
Преди да взема отношение по предложението, което беше направено за отлагане на гласуването, ще си позволя само да изразя становището си по начина, по който разглеждаме тази тема днес.
За мен са неприемливи три аспекта на подхода, които се очертаха тук. Единият е етническият. Прекалено често прозвуча това какво правят турците, какво правят българите, какво правят арменците, какво правят евреите. Не може такъв въпрос, който е поставен пред политическо тяло с ясно политическо значение далеч не само историческо, а актуално, остро, вътрешно- и външнополитическо, да се трактува на етническа основа.
Всеки, който се изказва за това какво турците са правили, нека да помни, примерно, примера на Пещера и на Осман ефенди, който излиза пред града, застава срещу башибозука, който върви срещу града и им казва: “Ако започвате нещо, започвайте от мен!”, и спасява Пещера. В Пещера днес има улица на името на Осман ефенди.
Който говори за деянията на турци, трябва да си спомни и действията на онези турски семейства, които в тогавашна Армения са приютили арменски деца, криейки ги от башибозука и от организираните от османските власти изтребителни отряди с риск за собствения си живот, защото както добре разбираме, ако е бил открит някой да крие арменско дете, той заминава с цялото си семейство. Тук трябва да изхвърлим всякаква такава присъстваща в подсъзнанието ни нагласа да се делим на етнически признак, когато става дума за политическо поведение.
Вторият момент – да разглеждаме въпроса от гледна точка на това дали той е уместен в момента от конюнктурна политическа гледна точка, защото един такъв въпрос няма давност. Той не може да бъде оставен за миналия век или за някакъв друг момент. Той присъства, макар и да не е поставен на дневния ред на един парламент. Целият въпрос е как наистина отговорно едно общество подхожда към третирането му.
Днес този въпрос има много ясно и конкретно вътрешно- и външнополитическо значение. Външнополитическото е свързано с отношенията ни с Република Турция, за която този въпрос е възможно най-чувствителен. Вътрешнополитическото е свързано с коалицията, коалиционните партньори, парламентарните групи в парламента независимо дали са управляващи или опозиция.
И единственото изискване, което според мен ние трябва да спазим тук е да подходим мъдро. Ясно е, че Република Турция изживява, както каза господин Илчев, период на много дълбоки трансформации в обществото. Това не са просто реформи. Това е един болезнен процес на поглеждане в собственото си минало достатъчно отговорно и търсенето на онези формули, които да дадат на турското общество едно ясно, съвременно, да речем в този условен смисъл, европейско развитие. И ние трябва да преценяваме внимателно приемайки един или друг акт на българския парламент в този момент, сега помагаме ли на този процес или го затрудняваме.
Що се отнася до вътрешнополитическия аспект – тук, както вие навярно забелязахте, аз допуснах като председателстващ това заседание доста отклонения от онова, което ми повелява правилникът, защото покрай проекта за решение, внесен от Коалиция “Атака”, отново се разигра дискусия за други теми, свързани със също така болезнени и актуални въпроси за вярата, за властта и факторите, които влияят върху нея. Знаете, че правилникът предполагаше да прекъсвам такива изказвания. Прецених, че в тази дискусия, в този момент е добре всичко да прозвучи, но отново повтарям, че ние трябва да приемем решение във вътрешнополитически план, което да е балансирано мъдро и обосновано.
И пак повтарям – днес ние не сме готови да приемем това решение, защото се стигна до този дебат по начина, по който се стигна и с текста, който е предложен. Затова аз считам за обосновано предложението да не се пристъпва към гласуване сега, на една достатъчно отговорна и сериозна основа да се потърси сериозен, отговорен диалог между всички парламентарни групи и да се прецени на какъв етап и по какъв начин парламентът отново, ако се прецени, да бъде сезиран по този въпрос.
Затова аз ще гласувам за предложението за отлагане на гласуването и създаването на допълнителна възможност за преценка. Ако се стигне до отхвърлянето на това процедурно предложение считам, че всеки трябва да гласува по съвест, тъй като това е въпрос, пак повтарям, който политически не може да се разглежда по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли реплика на господин Пирински? Няма.
За изказване заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ние наистина попаднахме в един доста омагьосан кръг – да се опитаме с негодно средство да решим, както се видя от днешната дискусия, наистина някакъв може би съществуващ проблем.
Защо е негодно средството? Защото днешният документ, имащ вид на декларация, вкаран под мотото “решение” беше вкаран с една единствена цел от политическата фракция на “Атака”: да нанесе удар срещу ДПС във вътрешен план, да създаде проблеми в отношенията ни с една балканска страна – наш съсед. И никой не бива да си затваря очите, колкото да е добра целта на техните иначе морални уж намерения, за този конкретен акт.
Аз лично смятам, че няма място за отлагане. Тези, които смятат, които оценяват важността на проблема нека да седнат и да подготвят материал, да се проведат консултации между политическите сили, защото така, както тръгна това днес, то не е годно да обслужи нито тези, нито другите намерения. Всъщност, вашите идеи, вашите намерения вие ги постигнахте – изгубихме един ден, за да не стигнем до комисията за имунитета на вашия лидер. И може би тази седмица няма да мине. Другата седмица ще си мине комисията…
Истината за този проблем – явно много дискусии имаше. Той стигна и до Българската православна църква, прозвучаха лъжи, обвинения, клевети. Грозен ден като първи ден на парламентарната сесия. Той доказва само едно, че “Атака” и ДСБ ще пътуват заедно през тази сесия, но аз смятам, че ние трябва да отхвърлим този акт днес. Тези, които желаят, в българския парламент нека да седнат, да поработят по въпроса и да внесат това, което парламентът ще разгледа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков. И във Вашето изказване също имаше процедурно предложение.
Има ли други желаещи за изказване?
Още веднъж отправям покана: има ли други желаещи за изказване?
Коалиция “Атака” има само една минута.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): Искам думата за процедура срещу предложението…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не може срещу процедурното предложение!
Има ли други желаещи за изказване?
Ако обичате, не съм Ви дала думата, седнете! Не съм Ви дала думата! (Шум и реплики в залата.)
Това предложение беше процедурно, което беше направено в изказванията. Аз ще преценя как да ги подложа на гласуване. Ако обичате, седнете си на мястото! (Народният представител Димитър Стоянов продължава да иска думата.)
Ако обичате, седнете си на мястото! Има ли други желаещи за изказване?
Първо подлагам на гласуване процедурното предложение, което се съдържаше в изказването на господин Костов и на господин Пирински, да се отложи гласуването на тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 160 народни представители: за 44, против 78, въздържали се 38.
Това процедурно предложение не се приема.
Има предложение за прегласуване.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги и уважаема госпожо председател! Само едно допълнение към процедурата – предложението беше да не се гласува днес решението, а да възникне работна група, да се отложи гласуването и да се възложи на нея. (Реплики от КБ.)
Моля ви се, уважаеми колеги, няма смисъл от никакви излишни емоции. Нека да дадем знак, че ние сме в състояние да извършим това действие. Нека, давайки съгласието си, днес да отложим гласуването, да възникне работна група, която да го направи, а не да го оставим някъде в неясното бъдеще. Да покажем, че имаме силите, възможностите, откровеното намерение да го постигнем, защото в противен случай всички негативи ще останат отново върху цялото Народно събрание.
Моля ви да го прегласуваме във вида, в който беше предложено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Методиев.
Още веднъж гласуваме процедурното предложение за отлагане на гласуването по тази точка от дневния ред с предложението да се създаде работна група, която да изработи нов вариант на текста.
Моля, гласувайте още веднъж отлагане на гласуването по тази точка от дневния ред.
Гласували 171 народни представители: за 48, против 83, въздържали се 40.
Това процедурно предложение не се приема.
Подлагам на гласуване Проекта за решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя. Вносител - Парламентарната група на Коалиция „Атака”.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 174 народни представители: за 55, против 79, въздържали се 40.
Този проект за решение не се приема.
За прегласуване – Димитър Стоянов. Заповядайте.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): През есента на 2005 г. в Европейския парламент въпросът за признаването на арменския геноцид беше дискутиран много сериозно. Имаше представители на всички политически сили в българския парламент и тогава с нищо въздухът на Европейския парламент не беше замърсен. По никакъв начин нямаше изразен протест от страна на представителите на ДПС или въобще на представителите на управляващата коалиция. (Шум и реплики в залата.)
Тук много неща се изговориха за толерантност и аз искам да се обърна към вас, дами и господа от управляващата коалиция, че ако искате, може да има толерантност към геноциди в българското Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако правите предложение за прегласуване, правете, а не изказване.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Но ние от „Атака” ви призоваваме да прегласувате това предложение и да покажете, че българското Народно събрание не може да прояви нито грам толерантност към който и да е геноцид по света.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Моля още веднъж да гласуваме проекта за решение.
Гласували 170 народни представители: за 56, против 81, въздържали се 33.
Решението не се приема.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Господин Местан, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители!

„Д О К Л А Д
относно второ гласуване на общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета на основата на приетите на първо гласуване на 17.02.2006 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 554-01-94, внесен от народния представител Маруся Любчева на 14.12.2005 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 602-01-6, внесен от Министерския съвет на 1.02.2006 г.
Уважаеми господин председател, Комисията по образованието и науката на две свои заседания разгледа посочения законопроект, постъпилите писмени предложения от народни представители и направените предложения по време на заседанията.
Комисията по образованието и науката на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага за второ гласуване следния проект на „Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.”
Комисията подкрепя наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По § 1 има предложение от народния представител Маруся Любчева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 1:
“§ 1. Създава се чл. 4а:
“Чл. 4а. (1) Правото на образование се осъществява при спазване на принципите за прозрачност на управлението и предвидимост на развитието на системата на народната просвета.
    (2) Условията и редът за завършване на определен клас, етап или степен на образование и за преминаване в следващ клас, етап или степен на образование се определят най-късно до началото на съответната учебна година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 1? Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 1 в окончателната редакция, предложена от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По § 2 на вносителя има предложение от народния представител Маруся Любчева, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Димитър Камбуров:
“В § 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 2 думата “програма” се заменя със “стратегия”.
2. Създава се ал. 3:
“(3) Министерството на образованието и науката ежегодно разработва програма за прилагането на националната стратегия и обезпечаването й с финансови средства.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция за § 2, който става § 5:
“§ 5. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови алинеи 1 и 2:
“(1) Народното събрание приема Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка по предложение на Министерския съвет.
  (2) Програмата по ал. 1 съдържа националните приоритети и цели за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, както и мерките за тяхното реализиране.”
2. Досегашните ал. 1 и 2 стават съответно ал. 3 и 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф?
Заповядайте, господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Моето изказване е във връзка с предложението по § 2.
Господин Местан не отбеляза, че гласуването беше 7 на 7 гласа. Беше спорно дали да се нарече “програма” или “стратегия”. Имах предвид, че стратегията е документ, който определя приоритетите, целите и начините за тяхното достигане за определен период в краткосрочен, средносрочен или дългосрочен план. Тя почива на задълбочен анализ на сегашното състояние на системата и политическите ангажименти, които страната е приела в международен план. Веднъж приета и одобрена от Народното събрание, стратегията създава условия за устойчивост и последователност на политиката в областта на образованието, като я прави независима от смяната, обикновено доста честа, на управленски екипи. Стратегията е полезна и с оглед на облика на страната в международен план, защото показва политическата мъдрост на държавата и желанието й да се провежда последователна и ефективна образователна политика. Основна предпоставка за кандидатстване за заеми за образование пред международните институции е наличието на добре обоснована и защитима стратегия.
Програмата обаче е документ, който операционализира стратегията и я превежда на езика на конкретните мерки и срокове, като същевременно я адаптира към непрекъснато променящите се образователен и социален контекст.
Стратегията е работа на Народното събрание, а оперативните програми – на Министерството на образованието и науката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Камбуров.
Има ли реплики към господин Камбуров? Няма.
Други желаещи за изказване по § 2?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! В последните, дори бих казал по-малко от 15 години, откогато министър на образованието и науката беше доц. Марко Тодоров, има почти десет различни документа с подобно съдържание. Марко Тодоров беше кръстил документа си “Концепция”. След това по времето на господин Илчо Димитров имаше две национални програми. В следващите години също имаше такива документи. Всеки един от тях обаче, което аз считам за нормално, беше документ, чиято валидност беше в рамките на мандата на съответното правителство.
Националната програма, каквато един министър я вижда, трябва да обхваща неговите лични, на неговия екип и на всичките структури на Министерството на образованието и науката ангажименти за реализация, като в това отношение самият министър поема тези ангажименти до края на мандата на правителството.
Пред мен е програма, която е до 2015 г. Моят въпрос е: какво означава това? Че не само следващият, но и по-следващият министър, а може би още по-следващият, в зависимост от периодичността, в която се следват правителствата, ще трябва да изпълнява тази програма?! Откъде накъде 40-ото Народно събрание ще наложи такава воля в един сравнително бързо променящ се в европейски мащаб модел, което ние констатираме в последните години?!
По тази причина аз категорично не приемам ал. 1, в която това се възлага на Народното събрание. Народното събрание трябва да бъде уважавано дори и затова да приема актове, каквито са разписани в Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Да, вие ще кажете “Там е записано “решение”, ние с решение ще приемем програмата”. Реално ние приемаме програма, която е чист акт на правителството и то трябва да поеме ангажимента да изпълни тази програма, а не да бъде задължавано Народното събрание.
По тази причина правя формалното предложение да не бъде приемана ал. 1 от предложения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Всъщност Вие предлагате ал. 1 да отпадне.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение за отпадане.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Госпожо председател, колеги! На мен ми се струва, че коментарът върху това какъв жанров документ си струва да приеме Народното събрание – дали то би било програма, дали то би било стратегия, всъщност кореспондира с един много важен въпрос, който според мен е въпрос, на който Народното събрание дължи отговор - дали това, което се прави в системата на българското образование, започва с мандата на всяко ново мнозинство и на всеки нов министър, или ние сме в състояние да поставим една по-дългосрочна перспектива пред неговото развитие с разбирането, че му гарантираме устойчивост и изчерпване на всички възможни резерви, които съответният документ носи.
Когато обсъждаха в комисията проблема - какво приемаме днес с поправките в Закона за народната просвета - дали стратегия, което е приетият подход в такива случаи, или програма, аз заявих едно мое становище, което държа да споделя с пленарната зала. Да, българското образование, особено средното образование, е виждало доста стратегически материали. От стратегическите ни посоки, разработени много сериозно, ние в момента нямаме спор по едно – че българското образование има проблем, и резултатите, които то постига като краен ефект, не са особено задоволителни. Оценките, правени и от нас – вътре, и от обществеността, не са съвсем лицеприятни.
Това, което ние си струва да направим в един по-дългосрочен аспект, е да говорим за изработване на стратегия за развитие на образованието в България въобще – от неговия предучилищен етап, през училищното образование до кореспонденцията му с изискванията и възможностите на висшето образование. Това трябва да правим ние! Няма никаква пречка в тези рамкови закони, които касаят различните образователни степени, да има програмни документи; да има програма, която да кореспондира с едно дългосрочно разбиране за това какво представлява пазарът на труда; какви претенции той налага; какви са стратегическите посоки за развитие на българската икономика; какви кадри готви; в каква посока ги готви – това не може да бъде обект на разработка в отделни стратегийки, които ние сме наредили доста до момента и от които ефектът не е особено лицеприятен.
Във връзка с това предлагам на залата да подкрепи предложението на комисията. Смятам, че има смисъл в него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Богданова.
Има ли реплика? Няма.
Има думата за изказване господин Лютви Местан. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, аз ще се солидаризирам с предложението да не се взираме в жанровата специфика на предложения документ, защото за мен е по-важно, че между първо и второ четене, както виждате, в наименованието - разбирайте в приложното поле на Националната програма - има промяна.
Чуха се много изказвания по време на обсъждането на първо гласуване на законопроекта, а именно, че това трябва да бъде програма, която да обхваща и предучилищното възпитание, и подготовка на децата – не че вносителите са имали като воля да изключат предучилищното възпитание и подготовка, както чухме при представянето, но все пак, когато целите на тази програма се подчертават още в наименованието на документа, считаме, че това е по-правилният подход.
Действително може би на дневен ред в близко време следва да поставим въпроса за една стратегия. Тогава вече, господин Камбуров, аз съм съгласен с Вас за една по-цялостна стратегия за развитие на образованието въобще, в която да се установи и връзката между средното и висшето образование, която би следвало наистина да бъде органическа. С оглед на това вече, ако това е подходът, който имаме при приемането на тези документи, тогава ние бихме имали една цялостна стратегия за развитие на образованието и конкретни програми, които да отразяват спецификата на държавната политика в областта на средното, и отделно - на висшето образование.
Това са съображенията, които изразих в подкрепа на предложението на вносителя в окончателната редакция на Комисията по образованието и науката. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Местан.
Има ли други изказвания по § 2?
Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Аз считам, че с този параграф разглеждаме един изключително същностен въпрос. Въпросът не е в това какви са времевите граници на програмата, която ни е предложена и която е записана тук. Въпросът се състои в това, че развитието на българското образование няма как и не може да има мандатност. Развитието на българското образование не започва с мандата на един кабинет и не приключва със завършването на този мандат – това, от което ние през последните петнадесет години страдаме. Защото промените, които бяха осъществявани до момента – частично, на парче, спорадично, доведоха до един сериозен хаос в системата.
Ето сега ние сме изправени именно пред възможността по законов ред с един акт на Народното събрание да установим правилата и начините, но да зададем и една дългосрочна визия за развитие на българското образование.
Разбира се, тук става въпрос за развитие на образованието от предучилищното до завършване на средното образование. Нашето мнение, а и моето лично мнение също подкрепя това, което комисията е предложила - това да бъде национална програма, а всичко да бъде разгледано в по-дългосрочен план и когато се приеме и програма за развитие на висшето образование, тогава наистина ние ще разчитаме, че България ще разполага с една стратегия за развитие на образованието като цяло, от която ние се нуждаем.
Аз мисля, че това ще ни даде тази устойчивост, която наистина поставя образованието в основата на устойчивото развитие на държавата ни. Затова смятам, че следва да подкрепим предложението на комисията в нейния текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Любчева.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Димитър Камбуров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 15, против 58, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Иванов за отпадането на ал. 1 от чл. 34 на новия § 5 в редакцията на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 32, против 68, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 2, който става § 5.
Гласували 101 народни представители: за 85, против 13, въздържали се 3.
Текстът на комисията за § 2 се приема.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По § 3 на вносителя има предложение от народните представители Лютви Местан, Валентина Богданова и Татяна Калканова.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и предложенията без редакция по т. 2 до т. 7 включително.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция на § 3, който става § 2:
"§ 2. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите "трети държавен зрелостен изпит по избран от него учебен предмет" се заменят с "държавни зрелостни изпити по избрани от него учебни предмети", а думите "и задължително избираемата" се заличават.
2. В ал. 5 думите "държавният зрелостен изпит" се заменят с "държавните зрелостни изпити", а думата "провежда" се заменя с "провеждат".
3. Създават се нови ал. 7 и 8:
"(7) За провеждането на държавните зрелостни изпити министърът на образованието и науката утвърждава със заповед примерни изпитни материали, които се публикуват на официалната страница на Министерството на образованието и науката в Интернет.
   (8) Държавните зрелостни изпити по всеки учебен предмет се оценяват от национална комисия, която включва учители и преподаватели от висшите училища."
4. Досегашната ал. 7 става ал. 9 и в нея се създава изречение второ:
"Оценките от държавните зрелостни изпити се формират с точност до 0,01."
5. Досегашните ал. 8, 9 и 10 стават съответно ал. 10, 11 и 12, а досегашната ал. 11 става ал. 13 и се изменя така:
"(13) Редът за изчисляване на общия успех по ал. 1 и за формиране на оценките по ал. 9 се определят с наредба по чл. 16, т. 10."
По § 4 на вносителя има предложение от народния представител Анелия Атанасова, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по тези два параграфа.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! И по двата параграфа имам сериозни възражения и ще ги изложа пред вас. Считам, че мога да ви убедя. Дори и да гласувате в подкрепа на параграфите, вие трябва да се замислите върху това, което се гласува, защото това до голяма степен ще определи развитието на нашето средно образование в следващите години.
В чл. 24, който е в действащият закон, в ал. 3 е записано, че по свое желание ученикът може да положи трети държавен зрелостен изпит по избран от него учебен предмет от задължителната и задължително-избираемата образователна подготовка. Този текст се променя по един не само странен, но, за мен, изпълним начин. Заявява се, че третият държавен зрелостен изпит се заменя с думите "държавни зрелостни изпити по избрани от него учебни предмети".
Аз не зная дали вие знаете колко е, съгласно нормативът, броя на учебните предмети в българското средно училище. Деветнадесет. С този текст това означава, че вие задължавате всички български средни училища да организират зрелостни изпити по 19 предмета. Питам: как мислите, че ще може да стане това? Има ли друга страна в Европа, където има подобна разпоредба? Няма. Във всяка страна в Европа – говоря за Европейския съюз, има учебни предмети, които са от този порядък – 19, 20, но изрично е записано какъв е броят и кои са матуритетните предмети. По този начин вие фактически давате възможност за явяване на матура – да не почна да изброявам всичките предмети, по които учителите трябва да организират осъществяването на матура, дори да има само един ученик, който е избрал даден предмет. Не знам ще стигне ли един месец за провеждането на тези 19 зрелостни изпита.
На второ място това, което считам за особено скандално, е, че действащият текст, който предвиждаше, че този зрелостен изпит се полага върху задължителната и задължително-избираемата общообразователна подготовка, сега става само върху задължителната подготовка.
Знаете ли всъщност какво означава това? Че по важни предмети в българското образование като физика, химия, биология, чиято задължителна подготовка завършва в 10 клас, в 12 клас учениците ще се явяват само върху това, което са учили до 10 клас. Знаете ли, че в математиката явяването само върху задължителната подготовка означава, че зрелостен изпит ще се полага без цели раздели от математиката като стереометрия, логаритмуване? Струва ми се, че и други раздели, които аз просто проверих, получих тези сведения. Тогава това зрелостен изпит ли е? Не, не е зрелостен изпит. Никъде не се провежда такова нещо. Това е просто уникален български експеримент, който ще предизвика буквално след месеци отново промяна на Закона за народната просвета.
Що се касае до новата ал. 7, където е записано, че министърът утвърждава със заповед примерни изпитни материали. Аз съм убеден, че този текст изобщо не е за закон. Има си наредба за задължителни зрелостни изпити, където технологията и последователността, включително и това да се утвърждават със заповед примерни изпитни материали, може да се разпише и трябва да се разпише именно там.
Но понеже бяха гласувани два параграфа, госпожо председател, въпреки че имах желание отделно да говоря по тях, …
Впрочем, кой беше вторият параграф, който беше гласуван?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не са гласувани, сега ще се гласуват.
ИВАН ИВАНОВ: Не, следващият параграф, който беше прочетен, § 4 ли беше? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да.
ИВАН ИВАНОВ: За приема на учениците. Ако това е параграфът, който беше прочетен, аз чух това нещо в последния момент, аз не знам как се вижда това да се извърши профилиране в новата ал. 6 – профилиране на учениците още в 5 клас по природо-математически профил или хуманитарен профил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Иванов, последователно ги представяме.
ИВАН ИВАНОВ: Аз спирам изказването си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще се изкажете, когато стигнем до следващия параграф.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте за реплика, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Едно обяснение към господин Иванов, тъй като той коментира текст, който съм подписала и аз. Аз не разбирам защо толкова драматично четем нещо, от което има явна необходимост. Дотогава, господин Иванов, докато няма яснота и безспорност по начина, по който висшите учебни заведения, от които ние искаме да правят своя прием на базата на резултатите от зрелостните изпити, не са се произнесли окончателно, ще трябва да дадем възможност на българските ученици, ако биха искали да положат зрелостни изпити и по предмети, които биха били съответен вход към висшите учебни заведения. И в това няма никаква драма.
Може би неслучайно обяснявах, че е необходима стратегия за образованието въобще. Там тези неща биха били стиковани. Не по 19 предмета и никой не принуждава българските ученици да се явяват на 19 зрелостни изпита. Но никой не би трябвало да ограничи правото им да поискат да се явят и на трети зрелостен изпит, стига той да бъде гаранция за едно успешно представяне на бъдещи кандидатстудентски изпити и на тяхната бъдеща кариера. Няма драма в това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Госпожо Богданова, искам да подчертая изрично, че Вие не сте разбрали моето изказване. Аз изобщо не съм си помислял, че българският ученик ще се яви едновременно по 19 предмета на матура. Казвам друго – че българските училища трябва да организират матура по 19 предмета, защото след като се дава свободата, трябва да се знае, че всеки един от българските ученици може да избере различен предмет и в крайна сметка трябва да се организира матура по 19 предмета.
Що се касае до второто, за което Вие говорите – за входа във висшето образование, точно с тази промяна, при която явяването на тези зрелостни изпити ще се извършва само върху задължителната, а не върху задължителната и задължително-избираемата учебна подготовка, се затваря възможността да се признаят зрелостните изпити от българските висши училища. Българските висши училища са заявявали това. Историята на Народното събрание не започва от 2005 г. Ние сме имали среща с ректорите и те казват: докато не се извършват зрелостни изпити върху пълния обем на материала, а не само върху тази базова част, ние не можем да признаем тези зрелостни изпити за вход към висшето образование. Това беше многократно заявено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване думата има господин Местан.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо председател.
Господин вицепремиер, уважаеми колеги, струва ми се, че когато правим изказване във връзка с предложението на комисията по § 2 като окончателна редакция, трябва да имаме предвид в по-голяма степен спецификата на самия държавен зрелостен изпит. Не споделям страховете, които бяха споделени от почитаемия господин Иванов, защото при положение, че ученикът и без тази промяна има право да избере втори предмет, по който да се яви на държавен зрелостен изпит, то това автоматично означава, че ние сме в хипотеза да е възможно в крайна сметка явяването по 19 предмета, така както Вие ги изчислихте. Аз нямам предвид толкова броя на учебните предмети, а тази вероятност вече е факт, господин Иванов. Така че третият предмет, по който ученикът би решил да се яви на държавен зрелостен изпит, няма да промени тази картина и няма да утежни отговорностите на българското училище.
Освен това, това предложение трябва да се разбере в дълбочината му. Вие много добре знаете, че държавният зрелостен изпит в България не се организира по начин, за разлика от някои други държави, в които под формата на тест ученикът бива препитван по екзистенц минимума по всички предмети, които се изучават в училище.
Струва ми се, че предложението, което правим, дава по-големи възможности занапред, и дай Боже, това да се случи, когато държавният зрелостен изпит стане вход за висшето училище, учениците ще имат повече възможности да се възползват от държавния зрелостен изпит като вход за висшето училище в съответствие със своите желания. Ако той е положил държавен зрелостен изпит по български език и литература и по втори избран от него предмет и това се окаже недостатъчно с оглед на професионалното направление, по което би искал да продължи обучението си във висше училище, тогава ще му се яви на помощ тази нова опция, която му се създава, с явяването на трети предмет по негов избор, включително и по четвърти. Да, ще се съглася с Вас, точно такава ни е идеята.
Струва ми се, че това наше предложение по-скоро разширява възможностите пред българските младежи, отколкото да ги ограничава. Затова ви моля да преосмислите позицията си и да подкрепите това предложение.
Във връзка с другия текст, който Вие вече определихте с едни малко по-тежки епитети, а именно полагането на държавния зрелостен изпит върху задължителната подготовка, тоест изключването на задължително избираемата подготовка. Нека кажа, че това отново кореспондира със същността на държавния зрелостен изпит, а именно той да се превърне в един национален стандарт и казахме оценката в с. Кокиче, община Кирково, от държавен зрелостен изпит да бъде абсолютно равна по стойност на оценката във водещо Софийско средно общообразователно училище. Това ще стане само ако измерим знанията на учениците върху обща и еднаква сравнима база. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика думата има господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Местан! В пространното Ви изложение не можах наистина да разбера как като се премахне задължително избираемата подготовка от учебния материал, по който се полага този допълнителен зрелостен изпит, ще се осъществи общонационалната проверка? Никой не говори, че общонационалната проверка трябва да бъде извършена на ниво 9 и 10 клас. Общонационална проверка се извършва навсякъде, където има матури, но това съвсем не означава, че изискванията към провеждане на матурите трябва да бъдат сведени до това ниво. Защото реалното, което е коренно различно от това, което Вие казахте, мога да Ви го съобщя – след 10 клас в задължително-избираемата подготовка учениците практически ги няма в час, тъй като това не е материал, който по някакъв начин ще залегне в техните матуритетни програми.
Затова едно отговорно лице в чуждестранно посолство, което се ангажира и има за задача именно да прегледа документите на българските кандидат-студенти за тази голяма европейска страна – член на Европейския съюз, ме попита веднъж: господин Иванов, у вас освен оценки 6 и 5 има ли други? Защото ние намаляваме непрекъснато критериите и изискванията, намаляваме материала. Естествено, че един ученик, който знае, че ще положи зрелостен изпит само върху материала до 10 клас, няма да има интереса, няма да има стимула в 11 и 12 клас да продължава задълбочено да изучава задължително-избираемата подготовка. Там може да има тройки и той знае, че това не е тази част, върху която ще положи зрелостен изпит. Не това е моделът. Моделът очевидно трябва да бъде профилиране в последните две години на средното образование и полагане на зрелостни изпити в съответствие с профилирането на учениците. Това е истинският модел, това е европейският модел. Ние създаваме отново някаква хибридна схема, която изобщо не подпомага повишаване качеството на образованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За дуплика думата има господин Местан.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо председател.
Господин Иванов, струва ми се, че последното, което казахте, всъщност обосновава правилността на нашето предложение. Защото, ако ние имахме заложен принцип държавният зрелостен изпит да се обвърже с принципа на профилиране – нещо, което сега го няма в закона, Вие вероятно щяхте да се окажете прав и ние бихме подкрепили един такъв подход, но ние говорим за сегашните реалности и действащите норми в Закона за народната просвета и не можем да допуснем различна основа, на която ученикът ще бъде задължен или по свой избор ще се явява на държавен зрелостен изпит. Вашето предложение от тази гледна точка автоматично се превръща в ограничително. Защото ако включим и избираемата подготовка като основа за полагане на държавния зрелостен изпит и съответният ученик не е учил през годините на обучението си в средното училище като задължителна избираема подготовка точно по този предмет, по който инак би искал да се яви на държавен зрелостен изпит, поради преосмисляне, ако щете, на своите интереси и цели, защо да изключим тази хипотеза? Вие ще го лишите от възможността той да стори това, защото ще трябва да се подготви по материал, по който въобще не се е обучавал през годините на ученето си. Простете, това не би било в най-добрия интерес на българските ученици. Благодаря, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Любчева, заповядайте за изказване.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Смятам, че направеното и подкрепено от комисията предложение равнопоставя всички ученици, които завършват българското училище, а не разделя същите ученици. Защото освен Закона за народната просвета, има и Закон за общообразователния минимум и Закон за учебния план. Там е ясно показано задължителната подготовка, задължително избираемата и избираемата. Наистина сме длъжни да обезпечим тази равнопоставеност, с която давайки възможност за избор на децата, на учениците към определен предмет, наистина да ги поставим под еднакви критерии и еднакви условия. И всичко това, съчетано със заповедта или акта на министъра за издаване на примерните образци за държавни зрелостни изпити, просто определя точно и ясно нещата.
Колеги, апелирам да подкрепим текста на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте § 3 в окончателната редакция, представена от комисията, и § 4 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 91, против 11, въздържали се 10.
Параграфите са приети.
С това преустановяваме работата по този законопроект.
Господин вицепремиер, благодаря Ви за участието днес.
Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес, сряда, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по въпросите на държавната администрация ще проведе заседание в сряда от 14,30 ч. в зала 126.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание в сряда от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание в сряда от 15,00 ч. в зала 356.
Временната комисия за установяване имуществото на бившите царе ще проведе заседание в сряда от 17,00 ч. в зала 236.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание в четвъртък от 14,30 ч. в зала 248.
Комисията за борба с корупцията ще проведе заседание от 14,30 ч. в зала 132.
Комисията по здравеопазване ще проведе заседание в четвъртък от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по бедствия и аварии ще проведе заседание в четвъртък от 15,00 ч. в зала 248.
Временната комисия по искането на Никола Филчев, бивш главен прокурор, за свалянето имунитета на Венцислав Върбанов ще проведе заседание в четвъртък от 17,00 ч. в зала 142.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,59 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Силвия Стойчева
Станчо Тодоров