Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Екатерина Михайлова
Секретари: Петя Гегова и Десислав Чуколов
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Откривам заседанието.
 
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Господин Местан, да продължим с § 5.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По § 4 на вносителя има предложение от народния представител Анелия Атанасова. То е подкрепено от комисията по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.
По § 5 на вносителя има предложение от народния представител Димитър Камбуров – в § 5 т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Лютви Местан, Валентина Богданова и Татяна Калканова.
Комисията подкрепя предложението им по т. 1.
Комисията подкрепя по принцип и предложението по т. 2.
Има предложение от народния представител Анелия Атанасова, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Маруся Любчева.
Предложението по т. 1 е оттеглено.
Комисията подкрепя предложенията по т. 2 и т. 3, букви “а” и “б”.
Комисията подкрепя предложението по т. 3, буква “в” по принцип, което систематично ще бъде отразено в § 6а.
Има предложение от народния представител  Силвия Стойчева, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция за § 5, който става § 4:
“§ 4. В чл. 26а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Учениците се приемат в V, VІ, VІІ или VІІІ клас в държавните и общински училища по чл. 26, ал. 1, т. 9 след проверка на възможностите им при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувано с председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.”
2. В ал. 4 думите “VІІ или VІІІ клас” се заменят с “І, V, VІІІ или в ІХ клас”.
3. Създават се ал. 5, 6 и 7:
“(5) Учениците се приемат в І и VІІІ клас в училищата по чл. 26, ал. 1, т. 12 след проверка на възможностите им при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата.
(6) Учениците се приемат в V и VІІІ клас в държавните и общинските училища по чл. 26, ал. 1, т. 5 с профил “природо-математически” и “хуманитарен” след проверка на възможностите им при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката.
(7) Условията и редът за проверка на възможностите на учениците не могат да се изменят по-късно от началото на съответната учебна година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Уважаеми народни представители, имате думата по § 5. Виждате, че има няколко предложения. Част от тях са приети, други – не.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ще си позволя да взема думата и по двата параграфа, прочетени от председателя на комисията.
По отношение на § 4, който става § 3, аз изразих становището си още при първото четене на законопроекта. За мен е пределно ясно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега сме на § 5.
ИВАН ИВАНОВ: На двата параграфа, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 4 е приет.
ИВАН ИВАНОВ: Докладчикът го прочете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той беше прочетен за припомняне на народните представители!
ИВАН ИВАНОВ: Съгласен съм.
По § 5 на вносителя, който става § 4, т. 1 я приемам и в нея всичко е нормално, както и в т. 2. Спирам се обаче на т. 3, която създава нова ал. 5 в чл. 26а. Изисква се учениците да се приемат в І и VІІІ клас в училищата по чл. 26 след проверка на възможностите им при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата.
Много е странно как още в І отделение детето не по изкуствата, където наистина се проявява неговият талант за възприемане на музика, за рисуване и т.н., в областта на културата, което е един познавателен процес, децата ще покажат талант, в двете единствени държавни училища по културата. Тези училища, колкото и някои хора да искат да е обратното, са училища, в които достъпът е силно ограничен и най-вече за деца на хора, заемащи висши длъжности, включително и депутати. Така е било при създаването на центъра в Горна Баня, така е, така и ще бъде.
Аз бях категорично против това да се дава специален статут на двете единствени училища по култура, защото понятието “култура” не е като понятието “изкуство”. Изкуството е нещо, което може да се прояви още в І клас, да се прояви талант, дарба на едно дете, докато за културата съм готов да споря дълго време.
Що се касае до ал. 6, в нея има нещо, което буди абсолютно недоумение. В ал. 6 се говори, че по т. 5 учениците в профилираните гимназии се приемат в V и в VІІІ клас. Доколкото знам, гимназиалният курс на обучение започва в VІІІ клас. По какъв начин в V клас ще се приемат ученици в гимназии? Това е прогимназиалният курс.
Второ, казва се “с профил “природо-математически” и “хуманитарен”. В V клас децата са на 12 години. Как някой ще бъде в състояние да оцени, че на 12 години детето има склонност към природо-математически или хуманитарни науки и профил? Когато тези деца след три години почувстват, че техните интереси, наклонности или стремеж към реализация са в друга посока, те ще бъдат ощетени по определен начин от възможността да получат общообразователна подготовка.
Но аз ще кажа и нещо друго. След като говорим за Националната програма за развитите на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, която е в ръцете ми, ще се позова на нея. Какво е казано там? Казано е, че се изисква усвояване на еднакъв образователен минимум за всички видове училища до Х клас. Е, аз питам: какво е това не ранно, а прекалено ранно профилиране в V клас за учениците в тези гимназии, което влиза в противоречие с програмата, за която вчера вие така почти единодушно гласувахте да бъде приета от Народното събрание?
И отгръщам на предишната стр. 20, където се говори за втория гимназиален етап – ХІ и ХІІ клас,  където се казва, че учениците ще надграждат и профилират знанията и уменията си и ще могат да се подготвят за обучението си във висше училище. Всеки, който се интересува от докладите на ЮНЕСКО  и на специализираните органи на Организацията на обединените нации и лекторите, които са идвали тук, винаги са заявявали, че световна тенденция е да се премахне ранното профилиране, да може ученикът, детето да изявява своите собствени възможности, предпочитания и наклонности, а не родителските настоявания и да могат те да направят собствения си избор. И това се прави на 16-годишна възраст, а не на 12, както се предвижда в промените, поради което няма да подкрепя този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
За първа реплика има думата господин Местан.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов, притесненията Ви, че ако ученик, който по своя воля и по волята на своите родители реши да се възползва от тази възможност за ранно профилиране, която възможност му се дава с изменението на този закон, виждате ли, впоследствие промени своята ориентация, той ще бъде засегнат от изменението на този закон. Всъщност до това се свеждат резервите Ви по ал. 6.
Аз бих искал обаче да припомня на пленарната зала разпоредбата на чл. 12 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, който в своята ал. 2 гласи: „Общообразователният минимум за началния и прогимназиалния етап на основното образование е еднакъв и задължителен за всички видове училища.”  Тоест няма  никакво съмнение, че ученикът ще е покрил задължителния образователен минимум, който ще бъде солидна основа той да се реализира успешно впоследствие даже при промяна на предпочитанието си. Тези гаранции са абсолютни и аз моля да не спекулирате с излишни страхове в тази пленарна зала.
И още нещо. Никой текст тук, говоря за предложенията, с които разширяваме правото на избор на учениците, няма императивен характер. Това е право, а не задължение. И би трябвало да имаме малко по-голямо доверие към родителите и учениците при техния избор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика?
Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз смятам, че няма никакви притеснения и рискове от това, че се разширява обсегът на прием в различните видове училища с тези промени, които се правят в Закона за народната просвета.
Първо, искам да кажа, че тук се въвежда едно много строго правило, и то законово правило, че всички тези промени имат санкцията на наредба на Министерството на образованието и науката, което наистина поставя под законова форма всички тези приеми. Нека да припомня, че в момента и в І клас се приемат, и в V клас се приемат, и в VІІІ клас се приемат, но за съжаление в училищата по изкуствата, в училищата по културата, в природо-математически и хуманитарен профил приемът в момента се осъществява по предложение на регионалните инспекторати с индивидуален акт на министъра на образованието и науката, което поставя в неравнопоставено положение всички, да не говорим за субективността на всички тези процедури.
Оттук нататък, ако тези промени бъдат приети, ние ще поставим наистина една ясна законова рамка на този прием.
Третият аргумент, който искам да изтъкна тук, като контрааргумент на това, което сподели господин Иванов, е фактът, че има специфика в образователните програми и в обучението както по природо-математически, така и по хуманитарен профил. И ние, отчитайки тези специфики, отчитайки необходимостта наистина за ранното откриване, за особеностите на обучението по математика, за логическите последователности и т.н., наистина трябва да създадем възможности за една добра подготовка на децата.
Затова аз смятам, че ние създаваме възможности да се постави законова рамка на съществуващо фактическо положение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Право на дуплика има народният представител Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм наистина изненадан от силните, но абсолютно неверни думи на господин Местан, че спекулирам с излишни страхове. Ние сме се събрали тук като народни представители да изразим позиция по това как се развива българското средно образование. И в това отношение, ако всяко становище, различаващо се от това на  вносителите в комисията, се определи като спекулиране със страхове, това е наистина печално. Няма нужда от това разискване тогава.
Освен това питам: най-големите авторитети в областта на образованието, не български, господин Местан, а хора от световна величина – Жак Делор, в неговата книга, която написа „Образованието – скрито съкровище”, той спекулира със страховете на хората по целия свят ли, когато казва, че ясна тенденция трябва да бъде децата да достигнат едно ниво, в което те да направят собствения си избор. Аз не знам дали тук Вие си спомняте възрастта, когато сте били на 12 години, дали Вие сте вземали на 12 години собственото си решение дали да продължите в природо-математически профил или в хуманитарен профил? Неслучайно е определен прогимназиалният курс като курс, който предхожда гимназиалния, в който вече се проявяват и определени предпочитания на учениците и техни нагласи за по-нататъшно развитие.
Що се касае до това дали се дава законова рамка, госпожо Любчева, или не, това дори за мен не е проблемът. Вие казвате: да дадем право на тези деца да получат добра подготовка. Ние сме длъжни да дадем на всички деца да получат добра подготовка, госпожо Любчева, през целия този период не само на прогимназиалния курс, те да продължат в гимназията до десети клас. И тази добра подготовка е наше задължение и на цялата образователна система. Иначе излиза, че добрата подготовка ще се получи само в тези училища, а другите деца ще получат някаква по-посредствена подготовка.
Така че аз не съм съгласен. Колкото по-рано ние профилираме българските ученици, толкова повече ние се намесваме в тяхното нормално развитие до възраст, когато те ще си вземат своето собствено решение. Това е моята позиция. Съжалявам, че не съм подкрепен от комисията в моето разбиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител проф. Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата да се изкажа във връзка с § 5 и отпадане на моето предложение, въпреки че в Допълнителните разпоредби е прието нашето предложение по § 7а и § 7б. Това изложих и пред комисията, и не мога да не го споделя, наблюдавайки доста отдавна европейския и световния опит.
Предложенията за изменения на Закона за народната просвета целят да отделят като самостоятелен вид училища училищата по култура, но без да предлагат точни критерии за тяхното обособяване. Тази неяснота ще породи преди всичко желание редица профилирани гимназии да придобият статут на такива училища със съответното объркване в управлението, финансирането и образователната политика на тези институции, като се има предвид, че тя ще се решава от две министерства – от Министерството на образованието и науката и от Министерството на културата.
Историята на съществуващите училища по културата – това са Националната гимназия за древни езици и култура и Италианският лицей в Горна Баня, е изпъстрена с редица неуредици и слабости именно поради това двойно ръководство – методично от Министерството на образованието и науката и финансово от Министерството на културата. Първо, не е ясен начинът, по който децата ще се приемат в тези училища; второ, нито задължителната образователна степен, която трябва да имат при приема въз основа на Закона за степента на образование, образователния минимум и учебния план. Във всички случаи приемът от първи клас в такова училище не изглежда оправдан, тъй като тук не става дума за ранно откриване на таланти, както в училищата по изкуствата.
Що се отнася до училищата по изкуствата и спортните училища, то тяхното съществуване може да се оправдае само с предоставянето на заетост на учителите в тях. Ранното откриване на таланти по никакъв начин не оправдава ограбеното детство на тези деца в тях, защото само единици се домогват до изключителни постижения.  Във всеки случай други държави в Европа го правят, без да имат такива училища.
Същевременно наличието на такива училища са скъпа издръжка, освобождават държавата от задължението да влага пари в масовизирането на обучението по изкуствата и спортните дейности, а това се отразява зле върху духовното и физическото здраве на нацията. Децата, които завършват тези училища, са с осакатено образование, въпреки че членове на комисията се въздържаха да се произнесат по този въпрос. Специализираните часове в тях изяждат времето на общообразователната подготовка. Това неминуемо се отразява върху тяхното бъдещо развитие, особено ако им се наложи да продължат образованието си в нормалните висши училища, а не в училищата по изкуствата, както нашият опит показва. С оглед на това би следвало държавата да обмисля начини за свиването на тази система – това е изгодно както икономически, така и политически, защото освободеният ресурс може да се насочи към форми за извънкласово обучение с добро и отлично качество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, професор Камбуров.
Не виждам желаещи за реплика.
Госпожо Калканова, заповядайте.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, аз ще бъда много кратка и ще ви обясня какви са двете алтернативи, като ви призова да подкрепите едната – именно предложенията, направени от Комисията по образованието и науката, пред вас. Всъщност те регламентират един опит, който е доказан вече в нашата страна, а именно опита за ранно профилирано обучение. Това е опитът, който съм сигурна, че вие добре познавате от безспорните резултати, постигнати от ученици в нашите математически и хуманитарни гимназии.
Става въпрос точно за това – да се даде законовата рамка на съществуващата от много години, пак ще подчертая, доказана безспорно успешна практика за ранна разширена подготовка в съответните области на тези ученици.
Припомнете си и, дай Боже, да имаме повече такива новини за изключителни успехи на наши деца на национални и международни състезания. Тези успехи са резултат точно на тази възможност и тази практика.
Смятам, че получихте достатъчно аргументи от изказванията на моите колеги – на господин Местан, на госпожа Любчева, че правото по-късно да променят своя избор, което естествено може да се яви, е достатъчно гарантирано. Тоест тези деца в резултат на своето ранно профилирано обучение не само че имат необходимия общообразователен минимум, те наистина са изключително добре подготвени и могат да отидат по-късно навсякъде, където пожелаят.
Миналия ден имах възможността да се срещна с преподаватели от Казанлък, с ръководители на група, която работи с надарени деца физици, и в същия ден беше съобщено отново за крупен успех на тези деца.
Не само съм убедена, че трябва да подкрепим текстовете, даващи регламента за ранното профилиране на тези деца, убедена съм, че трябва да продължим да работим в тази насока и да създадем още по-разширена рамка, която да дава възможност ефективно да се работи с децата таланти, така че да сме конкурентоспособни на тази сцена.
Още веднъж ви призовавам да подкрепите предложенията на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Не виждам желаещи народни представители да вземат отношение.
По § 5 първо поставям на гласуване предложението на народния представител Димитър Камбуров, което не е подкрепено от комисията, то беше докладвано.
Гласували 144 народни представители: за 30, против 84, въздържали се 30.
Предложението на народния представител Димитър Камбуров не се приема.
Следващото предложение е от народните представители Лютви Местан, Валентина Богданова и Татяна Калканова, което е прието и подкрепено по принцип.
Предложението от народния представител Анелия Атанасова е оттеглено.
Предложението на народния представител Маруся Любчева е прието, част от него е оттеглено, така че не подлежи на гласуване. Нали така, госпожо Любчева?
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението от народния представител Силвия Стойчева е подкрепено.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 5, който става § 4.
Гласували 139 народни представители: за 108, против 16, въздържали се 15.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По § 6 на вносителя има предложение от народния представител Маруся Любчева, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция на § 6:
“§ 6. В чл. 40 се създават ал. 6 и 7:
“(6) Учители, постигнали високи резултати при обучението и възпитанието на учениците, се поощряват с грамоти и с награди при условията и по реда на наредба, издадена от министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на финансите.
(7) Директори, постигнали високи резултати при управлението на училището, се поощряват с грамоти и с награди при условията и по реда на наредбата по ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, това е предложението на комисията.
Имате думата, уважаеми народни представители. Виждате, че в този текст става дума за грамоти и награди. Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте § 6 в редакция на комисията.
Гласували 125 народни представители: за 108, против 11, въздържали се 6.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията предлага да се създаде § 6а, който става § 7, със следната окончателна редакция:
“§ 7. В Допълнителните разпоредби се създава § 1б:
“§ 1б. (1) Държавният план-прием за училищата по чл. 26, ал. 1, т. 12 се утвърждава от министъра на културата.
(2) Условията и редът за утвърждаване на държавния план-прием за училищата по ал. 1 се определят с наредба на министъра на културата и министъра на образованието и науката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Местан има думата.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря.
Уважаеми господин председател, ще помоля за Вашето внимание, за да представя една редакционна бележка, която ще си позволя да направя във връзка с тези две алинеи.
Както виждате, с един и същи глагол “се утвърждава” се обозначава както актът на утвърждаване на план-приема за училищата по чл. 26, така и условията и редът за утвърждаването на държавния план-прием. Прощавайте, но би трябвало да е по друг начин.
Аз знам, че аналогични текстове има и в други закони, но все пак тук трябва да се въведе ясно разграничение и да стане ясно, че в първата алинея става въпрос за акт на утвърждаване на готовия продукт – план-приемът. В ал. 2 става въпрос за условията и реда, при които този акт ще бъде изготвен. Ние не можем с един и същи израз да обозначим две различни неща – крайния продукт и процеса, по който се стига до този краен продукт.
Затова предложението ми за редакция на ал. 2 е: “Министърът на културата и министърът на образованието и науката приемат наредба за условията и  реда за определяне на държавния план-прием за училищата по ал. 1.”
В противен случай ще останем в режим на една, според мен, ужасна езикова неточност.
Не знам дали ви изненадах с тази редакционна бележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Изненадата е обща, господин Местан. Все пак аз мисля, че ще я преодолеем.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Моля ви за отношение и за по-голяма яснота още веднъж ще прочета текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, смисълът не се изменя. Това е редакционно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: В предложението на комисията четем: “Държавният план-прием за училищата по чл. 26, ал. 1, т. 12 се утвърждава от министъра на културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук нямаме възражения.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: “Условията и редът за утвърждаване на държавния план-прием за училищата по ал.1 се определят с наредбата на министъра на културата и министъра на образованието и науката.”
Двусмислието, за което говоря, е, че редакцията на ал. 2 не ни насочва към начина, по който се стига до този държавен план-прием, а по-скоро ни насочва към това по какъв начин министърът ще утвърди готовия продукт, едва ли не начинът на подписване. Прочетете още веднъж текста. Той наистина е невъзможен в един закон, ако уважаваме себе си като законодателен орган.
Затова предложението ми е: “министърът на културата и министърът на образованието и науката приемат” – те приемат акта. “Наредба” – за какво? - “за условията и за реда за определяне на държавния план-прием за училищата”. След като са определени условията и редът, по които ще се изготви този продукт, наречен държавен план-прием, ал. 1 вече ще ни каже, че този план-прием ще се утвърди от министъра на културата и министъра на образованието и науката.
Мисля, че предложението ми е абсолютно коректно.
Разбира се, господин Иванов няма да е съгласен и ще го чуем сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Местан, вероятно у Вас отново заговори филологът. (Оживление.)
Господин Иванов веднага се възползва от възможността да вземе думата. Но нека да не водим сега тук филологически спорове.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Противно на мнението на господин Местан, че няма да съм съгласен, ще кажа, че съм съгласен с това, че така формулираните от комисията две алинеи действително не са коректни и по-специално в частта на ал. 2. Получава се “условията и редът за утвърждаване на държавния план-прием”, но защо да се сменя цялата конструкция на ал. 2? Ако следваме логиката на ал. 1 – там се говори за държавния план-прием, след това се говори за условията и реда за приемане на държавния план-прием или за изработването му, но само тази дума трябва да се смени. Няма смисъл и не е редно да се сменя цялата конструкция на ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И какво предлагате?
ИВАН ИВАНОВ: Предлагам да се запише: “условията и редът за изготвяне на държавния план-прием за училищата по ал. 1 се определят с наредба на министъра на културата и министъра на образованието и науката”. Да сменим само “утвърждаване” с “изготвяне”. И нещата идват на мястото си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този § 7? Няма.
Ще поставя на гласуване първо § 1, ал. 1, която е безспорна. По нея няма предложения.
Моля да гласуваме ал. 1.
Гласували 108 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 9.
Алинея 1 е приета.
По ал. 2 бяха направени две предложения, които имат редакционен характер. Те не изменят  съдържанието и смисъла на текста. Първото предложение беше за редакционно изменение на тази алинея, направено от господин Местан. Знаете, че предложенията се гласуват по реда на постъпването им. Новата редакционна формулировка на ал. 2 беше прочетена два пъти.
Моля, гласувайте предложението на господин Местан. Ако то не бъде прието, ще преминем към гласуване на предложението на господин Иванов. Ако пък и то не бъде прието, ще гласуваме това, което комисията ни предлага. Такава е процедурата.
Моля, гласувайте.
Гласували  114 народни представители: за 65, против 16, въздържали се 33.
Алинея 2 в редакцията, предложена от господин Местан, е приета.
Не виждам искане за прегласуване, така че преминаваме към Преходните и заключителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: „Преходни и заключителните разпоредби”. Предлагам заглавието да бъде гласувано със съответните параграфи.
По § 7 на вносителя има предложение на народния представител Маруся Любчева.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 3, а предложението по т. 2 е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция за § 7, който става § 8:
„§ 8. (1) Държавни зрелостни изпити по чл. 24 се провеждат не по-късно от пет години след приемането на програмата по чл. 34, ал. 1.
(2) Примерните изпитни материали по чл. 24, ал. 7 се утвърждават в срок шест месеца след приемането на програмата по чл. 34, ал. 1.
(3) В случай, че срокът по ал. 1 изтича след началото на учебната година, държавните зрелостни изпити се провеждат за учениците, които завършват ХІІ  клас през следващата учебна година.
(4) До провеждане на държавните зрелостни изпити по чл. 24 средно образование се придобива след успешно завършен ХІІ клас и се удостоверява с диплома за средно образование, която е окончателна и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение.
(5) В дипломата за средно образование се вписват като оценки за държавни зрелостни изпити средноаритметичната оценка от годишните оценки по български език и литература и по избран от ученика учебен предмет, изучаван в часовете по задължителна подготовка в гимназиалния етап.
(6) До провеждането на държавните зрелостни изпити по чл. 24 Министерството на образованието и науката организира пробни изпити за част от учениците, които завършват ХІІ клас.
(7) Изборът на учениците, които полагат пробни изпити, се определя на принципа на представителността по вид училище и област.
(8) Оценките от положените пробни изпити не се вписват в дипломата за средно образование.
(9) За организирането и провеждането на пробните изпити се прилага съответно наредбата по чл. 24, ал. 10.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ):    Благодаря, господин председател.
Бих искала да направя предложение за редакционна промяна в текста на ал. 5 и той да придобие следната редакция: „В дипломата за средно образование в графата за държавни зрелостни изпити се вписва средноаритметичната оценка от годишните оценки по български език ...” и по-нататък текстът остава същият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Калканова, прочетете целия текст, защото той ще се гласува и трябва да бъде отразен в стенографския протокол.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Предлагам ал. 5 да придобие следния вид:
„(5) В дипломата за средно образование в графата за държавни зрелостни изпити се вписва средноаритметичната оценка от годишните оценки по български език и литература и по избран от ученика учебен предмет,  изучаван в часовете по задължителна подготовка в гимназиалния етап. ”
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН:  Изключително коректен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин  Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!  Бих казал,  че § 8 е сърцевината на промените, които се правят.
В ал. 1 се залага, че държавни зрелостни изпити се провеждат не по-късно от пет години след приемането на програмата, за която преди малко говорихме.
Министъра го няма. Няма и представител на министерството. Моят въпрос е как си избраха тези пет години?! Защо не четири, защо не шест, защо не три или седем? Защо пет години? Може би ще се отговори, че повече или по-малко програмата трябва да бъде въведена и трябва да се видят нейните резултати. Но програмата е от предучилищното образование до ХІІ клас. Тогава трябваше да се запишат дванадесет години. До момента в Закона за народната просвета не сме имали такъв случай – да се даде такъв неопределен срок. Фактически децата, които сега са в гимназиален курс, ще чакат да видят коя именно година ще се оповести, че ще бъдат въведени държавните зрелостни изпити. Истината е, че те няма да бъдат проведени пет години поред, за да се отиде в следващия мандат, на следващото правителство и следващият министър ще направи промени  в програмата, като ще поиска три години след въвеждането на промените. У нас няма воля! Не искам да припомня всичките ни дискусии тук, които текат вече пета година, с това непрекъснато отлагане и неспособност, както останалите страни в Европейския съюз, да въведем държавните зрелостни изпити. Това е истината, която е крайно нелицеприятна, но трябва да се каже. А от това, че се казва, няма никакво следствие.
Следващото, на което искам да обърна внимание, е, че се говори за примерни изпитни материали, които ще  утвърждава министърът. Това е някакъв уникален български опит в целия Европейски съюз. Идете в някоя от страните на Европейския съюз, поинтересувайте се и ще видите, че няма министър, който да утвърждава примерни изпитни материали. След като бъдат проведени матурите, излизат справочници или сборници с всичките дадени матуритетни теми, задачи и т.н. Няма по-хубаво нещо от това да се съберат в сборник дадените на  пробната матура от 2002 г. материали, от 2003 г.,  2004 г., защото матури се провеждаха, макар и за много малък процент от учениците.
Ето това са примерните програми. Те показват това, което е било давано, за да може учениците да се ориентират. Какви ще бъдат тези някакви специални примерни изпитни материали, които непременно министърът трябва да утвърди? Няма друг случай, отново ви казвам, покажете ми една страна, в която такова нещо съществува.
Продължавам нататък. Това е вече лъжата, която влиза в закон, но тя беше в закона - че оценките за държавни зрелостни изпити вместо истински оценки от държавни зрелостни изпити се вписват средноаритметични оценки от български език и по още един учебен предмет. Това се прави единствено, за да може тези дипломи да заблудят чуждестранните висши училища, че в България се провеждат зрелостни изпити, което е лъжа!
Накрая искам да кажа за това, което е записано по втория предмет, за който се записва такава оценка, който е изучаван в часовете по задължителна подготовка в гимназиалния етап, какво означава това – вие в крайна сметка трябва да си отговорите на този въпрос. Задължителната подготовка завършва – аз и вчера го казах, за повечето природо-математически дисциплини в Х клас, което е базата. Ако един ученик там има отлични оценки, но след това в ХІ и ХІІ клас има тройки, оценката от матурата по този предмет ще бъде “Отличен” 6, независимо че там, където той е трябвало да покаже развитие, той има посредствена оценка.
Ще си позволя и още нещо да кажа. То е за пробните матури – пробни изпити, които са разписани в ал. 6 и ал. 7.
Изборът на учениците, забележете, които полагат пробни матури, се определя на принципа на представителността по вид училище и област. Помислете си, в едно училище трябва десет ученици да се явят на пробна матура, но няма желаещи, понеже не са мотивирани – след това пише, че не се вписва в дипломите, и няма желаещи. Е как, директорът по жребий ли ще определи десет души? И като ги накара задължително да се явят и те предадат бели листа, какъв е ефектът от едно такова действие?
Няма логика в почти всички текстове, които тук са разписани, независимо какво ще ми се каже в отговор.
Аз съжалявам, че ние наистина не си даваме сметка как качеството на българското образование непрекъснато спада и това се дава дори като пример по изследването ТИМС, което е световно изследване, че качеството на образованието в областта на природо-математическите науки е с най-бързо спадане от всички страни, които са обект на изследване, а те са 50 на брой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да преминем към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител госпожа Татяна Калканова за нова редакция на ал. 5, която беше прочетена тук два пъти.
Гласували 113 народни представители: за 108, против 5, въздържали се няма.
Предложението на народния представител госпожа Татяна Калканова се приема.
Поставям на гласуване § 8 с неговите девет алинеи.
Гласували 104 народни представители: за 94, против 10, въздържали се няма.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Има предложение от народния представител Димитър Камбуров за създаване на нови параграфи 7а и 7б.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната окончателна редакция на § 7а и § 7б, които стават съответно § 9 и § 10:
“§ 9. В срок шест месеца от влизане в сила на този закон министърът на образованието и науката и министърът на културата утвърждават критерии за придобиването на статут на държавно училище по култура.”
“§ 10. В срок шест месеца от влизане в сила на този закон министърът на образованието и науката утвърждава критерии за оценка на постиженията на учителите и директорите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по § 9 и § 10. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 9 и § 10.
Гласували 106 народни представители: за 103, против 3, въздържали се няма.
Параграф 9 и § 10 са приети.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 11 и затова той не се чете, тъй като е по вносител.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз ще помоля за една редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тогава трябва да го прочетем.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател.
Предлагам в ал. 7 предлогът “в” да се замени с предлога “с” и чета: “Условията и редът за провеждане на държавните зрелостни изпити се определят със Закона за народната просвета и – в актовете по прилагането му – е предложението на комисията, смятам, че е по-коректно - “с актовете по прилагането му.” Какво значи “в” акта? Разбира се, че се прави “с” акта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Такъв случай съм нямал, но никога не е късно да направим прецедент.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: С други думи предлогът “в” да се замени с предлога “с”. Защото дадено нещо се прави “с” акта – той е инструментът, а “в” е вместилището. Явно имаме предвид, че го правим чрез акта – с акта, а не в акта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Зависи от гледната точка.
Поставям на гласуване предложението на господин Местан предлогът “в” да се замени с предлога “с”.
Гласували 98 народни представители: за 85, против 2, въздържали се 11.
Предложението на господин Лютви Местан, което е редакционно, се приема.
Моля, гласувайте § 8, както е по вносител, и с гласуваната редакционна поправка.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Параграф 8, който става § 11, е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Предложение на комисията за създаване на § 9, който става § 12:
“§ 12. В Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, …) в чл. 13, изречение първо думите “училищата по изкуствата и културата”, се заменят с “училищата по изкуствата и по културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако сме ви създали дискомфорт, господин председател, нека да обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Досега училища бяха по изкуствата и културата, а сега ще имаме училища – един път по изкуствата, и втори път - по културата. И в помощ ни се явява това второто “по”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има и друго съдържание междувпрочем.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 9, който става § 12.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Параграф 12 е приет, а с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Господин Местан, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!  От името на Комисията по образованието и науката ви благодаря за подкрепата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точка  първа от седмичната ни програма е приета.
Преминаваме към точка втора:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Водеща е Комисията по местното самоуправление, регионалната  политика и благоустройството.
Господин Паскалев, заповядайте, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми  колеги!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство относно  законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация: № 554-01-56, внесен от Яне Янев и група народни представители; № 554-01-92, внесен от Анелия Мингова и група народни представители; № 654-01-5, внесен от Ремзи Осман; № 654-01-22, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители; № 654-01-55, внесен от Йовко Йовков и  група народни представители
На свое редовно заседание, проведено на 27 април 2006 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесените от Яне Янев и група народни представители, от Анелия Мингова и група народни представители, от Ремзи Осман,  от Екатерина Михайлова и група народни представители и от Йовко Йовков и група народни представители законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Националното сдружение на общините в Република България. Отделните законопроекти бяха представени последователно от вносителите.
В законопроекта, внесен от Янe  Янев и група народни представители, се предлага увеличаване на срока до края на мандата, в който да не се произвеждат частични избори за кметове, от шест месеца на две години.
В законопроекта,  внесен от Анелия Мингова и група народни представители, се предлага да бъдат въведени принципни ограничения относно размера на възнагражденията на председателите на общинските съвети и на общинските съветници.
В законопроекта, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители, се предлага да бъде регламентирана възможност за саморазпускане на общинския съвет, когато дейността му е блокирана по различни причини. Предлагат се също и ограничения за участие на кметовете в ръководни органи на политически партии и техни структури, както и прецизиране на разпоредбите с прекратяване на пълномощията на кметовете на райони и правоотношенията на заместник-кметовете, кметските наместници и секретарите на общини. Предложени са и разпоредби за налагане на санкции при неизпълнение на заповеди на кметовете, свързани с опазване на обществения ред.
В законопроектите, внесени от Ремзи Осман и от Йовко Йовков и група народни представители, са направени редица предложения, свързани с прецизиране на отделни разпоредби на закона и отстраняване на противоречия и недостатъци в действащата уредба, установени в практиката по прилагане на закона. Основните предложения са свързани със структурата на общинската администрация, полагането на клетва, предсрочното прекратяване на правомощията на кметове и съветници, възнагражденията на общинските съветници, отчетността и контрола по изпълнение на актовете на общинските съвети и кметовете, междуобщинското сътрудничество. Направени са и редица предложения от правно-технически и редакционен характер, насочени към по-добра систематика и яснота на отделните разпоредби. Двата законопроекта имат сходни разпоредби, в които взаимно се допълват и доразвиват отделните хипотези, в които са предложени съответните изменения и допълнения.
Представителите на Националното сдружение на общините  подчертаха необходимостта за нова нормативна уредба, като същевременно подкрепят по принцип направените предложения в отделните законопроекти, с изключение на законопроекта, внесен от Яне Янев и група народни представители, както и някои предложения от законопроекта на Екатерина Михайлова и група народни представители.
В хода на разискванията всички участници в дискусията оцениха преобладаващата част от направените предложения в отделните законопроекти  като целесъобразни и своевременни с оглед на съществуващите проблеми в практиката по прилагане на закона. Членовете на комисията не подкрепиха предложените изменения в законопроекта, внесен от Яне Янев и група народни представители, тъй като по същество с тях се предлага временно изпълняващият длъжността кмет да се избира от общинския съвет само в случаите, когато до края на мандата няма да се произвеждат  частични избори, но не и в случаите, когато такива ще се произвеждат,  и по този начин се създава  празнота в уредбата на закона. Освен това неприемливо е за половината от мандата общината или кметството да се управляват от временно изпълняващ длъжността, вместо да се използва допустимата от Конституцията хипотеза в определени от закона случаи кметът да се избира от общинския съвет така, както това е предложено в законопроекта, внесен от Йовко Йовков и група народни представители.
Неприемливи са и част от предложенията в законопроекта на Екатерина Михайлова и група народни представители относно възможността общинският съвет да се саморазпуска без ясни критерии и условия за това, допълнителните ограничения по отношение участието на кметовете  в ръководни органи на политически партии и техни структури. От съществено прецизиране, доуточняване и разграничаване на отделните хипотези се нуждаят и останалите предложения по законопроекта, които според част от народните представители могат да бъдат  взети предвид между двете гласувания и да бъдат  отразени по съответния начин в законопроекта. Наред с това преобладаващата част от изказалите се в заседанието обърнаха внимание и на необходимостта от някои допълнителни уточнения в отделни разпоредби, насочени към синхронизиране с други закони, които ще бъдат взети предвид при подготовката на законопроекта за второ гласуване.
В резултат на проведеното гласуване по отделните законопроекти Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши:
- с 1 глас  „за”, 8 гласа  „против” и 4 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект № 554-01-56, внесен от Яне Янев и група народни представители, да не бъде приет на първо гласуване;
- с 14 гласа  „за”, без „против” и  „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроект № 554-01-92, внесен от Анелия Мингова и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване;
- с 14 гласа  „за”, без „против” и  „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроект № 654-01-5, внесен от Ремзи Осман, да бъде приет на първо гласуване;
- с 2 гласа „за”, 3 гласа „против” и 10 гласа  „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроект № 654-01-22, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители, да не бъде приет на първо гласуване;
- с 15 гласа „за”,  без „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроект № 654-01-55, внесен от Йовко Йовков и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Паскалев.
Уважаеми народни представители, трябва да преминем към представянето на тези пет законопроекта.
Ще помоля госпожа Михайлова да продължи заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи от вносителите да представят законопроектите?
Заповядайте, господин Чачев.      
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, с настоящите предложения за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация ние целим да усъвършенстваме законовата уредба по този въпрос.
С предложението ни по § 1, с новия чл. 19а се създава възможност общинските съвети да се саморазпускат, когато е създадена ситуация, при която тяхната работа е практически блокирана по различни причини.
Практиката показва, че на много места поради различни причини общинските съвети не могат ефективно да изпълняват своите правомощия – например, съзнателно неприсъствие на заседанията на общинския съвет и по този начин недостигане на необходимия кворум, напускане на заседанията, проваляне на кворума и други подобни.
С предлаганата от нас промяна в чл. 41, ал. 1 се цели да се внесе допълнителна яснота как трябва да се тълкува досега съществуващият текст, който ограничаваше съвместяването на кметски функции с ръководствата на партии и съответни структури. Предлага се ограничението да важи и в случаите на съвместяване на функции на кмет и участие в управителни органи на партийни структури.
Разпоредбата по ал. 1 от следващия чл. 42 конкретно и изчерпателно изброява случаите на предсрочно прекратяване пълномощията на кметове, на общини и кметства, като в т. 8 изрично е визирано тяхното предсрочно прекратяване при нарушаване забраните на чл. 41, ал. 1, както и начинът за това решение на общинската избирателна комисия.
Никъде в закона обаче не е упоменат начинът на констатиране на предвидената в нормативния акт несъвместимост, засягаща останалите лица, за които се отнасят посочените в чл. 1, ал. 1 забрани, и тъкмо тази празнота цели да запълни предложението в § 1 от настоящия законопроект.
Недопустим пропуск в законодателството е липсата на регламент за предсрочно прекратяване пълномощията на кмет на район и прекратяване трудовите и служебни правомощия на кметски наместник, заместник-кмет и секретар на община при установяване наличието на пречките, изброени в чл. 41, ал. 1.
Предлаганият текст на § 2 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация дава възможност за нейното отстраняване чрез създаване на механизъм за предотвратяване нарушението на забраните посредством налагането на санкция – предсрочно прекратяване на пълномощията и прекратяването на трудовите или служебни правоотношения при констатиране на тези пречки. Законопроектът не би бил прецизен, тъй като не би изпълнил целта, която си поставя, ако горецитираните изменения и допълнения засягат само лицата, които ще встъпват в длъжност, респективно за които ще възникнат трудови и служебни правоотношения в бъдеще, а контролът, който ще се налага, не обхваща заварените случаи. Необходимо е да се регламентира способ, който да отстрани забранената от закона несъвместимост и спрямо тези, за които срокът, посочен в § 1, вече е изтекъл.
С цел избягването на нова непълнота се създава § 3 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление. Визираните по-горе предложения, свързани с лица, които са в трудови и служебни правоотношения и евентуална санкция спрямо тях, предполагат допълнение и в други нормативни актове, а именно в Кодекса на труда и в Закона за държавния служител, като по такъв начин се създава правната възможност за работодателя, съответно за органа по назначаване да прекрати трудовото или служебното правоотношение предсрочно без съответното предизвестие. Същевременно се регламентира правото на граждани и  неправителствени организации да правят писмени предложения до общинските съвети, които след съответно обсъждане да вземат решение.
За създаване на новия § 7а от Преходните и заключителните разпоредби на закона се урежда и въпросът за носене на отговорност и съответната санкция при неизпълнение на заповеди на кмет към органите на Министерството на вътрешните работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Друг от вносителите желае ли да вземе думата?
Заповядайте, господин Йовков.
ЙОВКО ЙОВКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще се постарая съвсем накратко да ви запозная с предлаганите промени в закона и основните мотиви за това.
Законовата материя, отнасяща се до местното самоуправление, е позната в детайли на преобладаващата част от народните представители. Сега действащият закон е от 1991 г. и е допълван и видоизменян повече от двадесет пъти. Разбира се, дискусионно е дали един закон с допълнения и промени е по-добър от изцяло нов такъв. И едната, и другата теза могат да намерят много привърженици и противници. Факт е обаче, че през последните години някои пропуски в закона предизвикаха множество спорове, противоречия и сериозни конфликти на местно ниво. Поради тази причина основните промени  в закона са насочени към усъвършенстване на сега предлаганите разпоредби към по-ясно разграничаване на правата и задълженията на кметове, общински съветници и областни управители по въпроси от взаимен интерес, към повишаване отговорността на местните власти при вземане на решения.
Основно предлаганите промени могат да бъдат групирани в няколко направления.
На първо място, част от тях са насочени към повишаване отговорността на местните власти при вземане и изпълнение на решения, а именно: по-пълно разграничаване пълномощията на кметове, общински съветници и областни управители, по контрола на актовете и взаимоотношенията кмет - общински съветник - областен управител, въвеждане на поименно гласуване в общинските съвети и по-строг контрол при участие в административния процес, на заседанията на общинските съвети т.н.
На второ място са въпросите, свързани с полагането на клетва, встъпването в длъжност на общинските съветници и кметове. Промените имат за цел да не допускат неоправдано отлагане във времето попълването на общинските съвети или създаване на пречки при встъпването в длъжност на новоизбраните кметове.
На трето място са разширени възможностите за сдружаване на общините, засягащи нови правила на партньорство между тях, областите, физически и юридически лица. Целта е повишаване на административния им капацитет и реализирането на проекти от  взаимен интерес.
На четвърто място са въпросите, свързани с мандата на кметовете и общинските съветници. С новите промени се изключва субективната оценка в тази насока.  Предвижда се и увеличаване на сега действащия срок от шест месеца на една година до края на мандата, през който не се произвеждат частични избори. Нов момент е и предложението за прекратяване мандата на кмета чрез произвеждане на референдум, като основният мотив е прекият му избор от населението. По-големи права са предоставени на общинските избирателни комисии.
На пето място са промените, предложени за възнаграждението на общинските съветници, на принципа средна дневна ставка като база за възнаграждение за заседание. Възнагражденията са за участия в заседания на съвета и на комисиите и в зависимост от техния брой, тоест възнагражденията са за реално извършена дейност.
Немалка част от промените са редакционни, технически и от правен характер и не променят техния основен смисъл и съдържание.
Това са накратко някои моменти от предоставения ви законопроект. Надявам се той да бъде подкрепен на първо гласуване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Йовков.
Друг от вносителите желае ли думата?
Госпожо Гегова, заповядайте.
ПЕТЯ ГЕГОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председателстващ.
Колеги, нашият законопроект е съвсем кратък и част от материята, която той урежда, се включва и в проекта, който господин Йовко Йовков предложи преди малко и представи на вашето внимание. Нашето предложение се отнася до възнаграждението на общинските съветници. Нека да припомня, че по време на предишното, Тридесет и деветото, Народно събрание групата на НДСВ предложи общинските съветници да получават възнаграждения за труда, който полагат като общински съветници. За съжаление обаче практиката в страната беше твърде разнородна и в някои от общините едва ли е в интерес на гражданите. Имам предвид това, че общинските съветници определиха свои възнаграждения в твърде големи размери, особено ако се сравни с икономическото състояние на дадена община.
Затова нашето предложение е да има някакъв лимит, ограничение или по-точно критерий за определяне на възнаграждението. На първо място, критерият възнаграждението на общинския съветник да не бъде по-голямо от възнаграждението на кмета на общината и, на второ място, да не надвишава средната дневна ставка на служител от общинската администрация.
Пак казвам, това е принципно предложение като една рамка, като един общ критерий и принцип. Считаме, че предложението, което е намерило място в закона, който господин Йовков предложи, е с по-добри критерии, но вярвам, че ще подкрепите по принцип и нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Има ли друг от вносителите, който желае да вземе думата? Не виждам.
Преминаваме към разисквания на внесените законопроекти на първо четене.
Има думата господин Христо Кирчев. Времето, с което разполагат парламентарните групи, е това, което е обичайното, да не го изчитам.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! По принцип вносителите са се постарали да отразят промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация най-евентуално при техни срещи с представители на общинските съвети, кметове – неща, които в отделните селищни съвети вълнуват различни представители на местната власт.
По принцип когато разгледахме тези законопроекти в Парламентарната група на ОДС, стигнахме до заключението, че няма да ги подкрепим по простата причина, не че предложенията в тях на моите високоуважавани колеги са нелепи, но че всичко това идва от различни посоки в едно насипно състояние за един изключително важен Закон за местното самоуправление. Тези всички предложения беше редно да се съберат, да се огледат добре, да се направи един обобщен анализ на местното самоуправление.
Разбирам госпожа Мингова и колегите от НДСВ за срещите с общинските съветници – да, изнудва се чрез общинския съвет общинската администрация да има големи възнаграждения на съветниците. Това става във всички големи градове, във Варна сме свидетели, стигнаха заплатите на депутатите, не говоря за други допълнителни възнаграждения. Разбирам и тревогите на моите колеги от ДСБ за лошо работещите общински съвети. Но просто задавам въпроса: искаме да разпуснем този общински съвет, че не работел добре и не се събирал. А може ли да си представим тогава как ще събере две трети и повече гласове, за да се саморазпусне? Има някои неща, които противоречат на логиката. При моите искрени уважения към колегите ми, има предложения, направени на парче.
Същевременно от управляващата коалиция и най-вече от редовете на БСП е раздаден нов Закон за местните избори, в който се предлага да се избират районни кметове, върви идеята да има и районни общински съвети. Естествено, това трябва да бъде отразено по някакъв начин отново в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Излиза така, че ние постоянно кърпим фундаменталния Закон за местното самоуправление, след като всички от тази трибуна заявяваме, че ние сме за силно местно самоуправление.
Според мен е най-добре и предлагам всички тези предложения на парламентарните групи да се съберат и да се огледат добре, да се компилират в една нова визия за създаване на един нов Закон за местното самоуправление и местната администрация с оглед и изискванията на Европейския съюз, а не така нещата да ги решаваме на парче, всеки с някой се е видял, срещнал се, някой от нещо недоволен, постоянно валят и по Закона за устройството на територията и по други закони, касаещи местното самоуправление, много важни предложения, само че всичко се решава на парче. В края на краищата няма една обща визия за местното самоуправление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се присъединя към изказаното становище от колегата Кирчев по следните съображения: безспорно с предлаганите промени от господин Йовков и от господин Ремзи Осман се цели решаване на конкретни казуси, а това е невъзможността на кметове да встъпят в длъжност поради нежеланието на общинския съвет да сътрудничат и да се случи сесията, на която да се положи клетва.
Абсолютно съм съгласна, че полагането на клетва трябва да бъде тържествен елемент от един вече приключил редовен избор, поради което текстовете, които уреждат възможността кметовете веднага да встъпят в длъжност и да изпълняват задълженията си, за които са избрани, е един наложителен текст. Оттам нататък обаче концепция отново липсва. Това, което прави впечатление в работата на Народното събрание по принцип по приетите законопроекти е, че не знаем какво искаме да видим накрая като продукт.
Ще започна малко по-отдалеко. Основните проблеми, които в момента се наблюдават в местното самоуправление, са недостатъчно очертаните правомощия от една страна на кметовете, а от друга страна на председателите на общинските съвети и на самите общински съвети. Има места, където има активни общински съвети, които искат да дублират и по някакъв начин да препокриват работата на кмета и на общинската администрация. Има, разбира се, и такива, които са пасивни и които не дават никакъв продукт. Между тези два полюса законодателят категорично не е разграничил правомощията, защото не са ясни функциите и разпределението между кмета и председателя на общинския съвет. Ние имаме един френски модел, който е изключително добър – избира се общинският съвет на преки избори, а той измежду своите редове излъчва кмет и заместник-кметове, които ръководят отделните ресори в общината и ръководят политиката. Точно тук ясно и категорично е дадено да се разбере, че общинският съвет ръководи политики, ръководи управлението на една общност, а администрацията е тази, която се съобразява с политиките – един много чист модел.
Имаме и друг модел на местно самоуправление, при който кметът по закон председателства общинския съвет.
Това са все модели, които предполагат един много по-добър синхрон между общинския съвет и кмета. Може би никой от нас не се е загледал достатъчно добре в Конституцията, която дава възможност кметовете да бъдат не само пряко избирани, а и да бъдат избирани от общинския съвет. Когато говорим за нов модел или по-скоро за нов Закон за местното самоуправление, трябва да вървим към едно по-кардинално изчистване на модела, за да бъде изключително работеща местната администрация.
Защо правя тези забележки? Защото, отивайки към един момент да определим възнаграждения на общинските съветници на база на получаваното възнаграждение от общинските служители, в голяма степен принизяваме ролята на общинския съвет. Разбира се, че има залитания и, разбира се, че тези многобройни общински съвети с едно такова високо възнаграждение започват да тежат на съответната община. Тук е моментът да кажем: вярно, че имаше преосмисляне на количеството общински съветници съобразно градовете, големината на населението. Мисля, че тук е отново отворен дискусионният въпрос да намалим броя на общинските съветници и по този начин ясно и категорично да кажем, че общинският съвет е за това не да дублира общинската администрация, не да я подпомага, не да я контролира, а да прави политиките. Разбира се, ако вложим такава философия, каквато е безспорно философията на закона към настоящия момент, това значи да променим и Закона за местните избори и най-накрая да вкараме пропорционалната листа, защото няма момент, в който по-добре да тестваме и необходимостта от мажоритарен вот.
Местните избори са през 2007 г. Ако ние искаме да променим облика на държавата и да засилим интереса на населението да участва пряко в избора на хората, които го ръководят, ние задължително трябва да внесем мажоритарния елемент. Ако това се случва на първо място при кметовете, при общинските съветници би могло да си остане с една пропорционална листа – да имат право хората да пренаредят местата на общинските съветници и намаляването на техния брой до голяма степен ще направи общинските съвети наистина едно място на старейшини, на хора, които могат да изработят политиката, така както е било в началото на ХХ век, когато най-добрите индустриалци, най-добрите търговци, учители и интелектуалци са определяли политиката на една общност.
Сега с партийния избор на листи ние фактически пращаме в общинските съвети хора, които не обслужват интересите на гражданите, гражданите не ги познават. Имало е случаи, когато са  ме питали: „Госпожо, можете ли да ми кажете кой е моят общински съветник, за да мога да отида при него и да му кажа какъв проблем имам?”.
Хората не могат да отговорят на този въпрос и ние не можем да им отговорим. В този смисъл предложението за насрочването на референдум за предсрочно прекратяване пълномощията на кмет, който не си върши работата, според мен не е добре решено. Нека да дадем възможност инициативата за референдум да бъде на една десета от жителите, да вървим въобще към референдум, който се прави по инициатива на жителите, а не по инициатива на общинския съвет. Защото много често “пуническите войни”, които се водят между кметове и общински съветници, могат да се изродят и в тази нова процедура, която се предлага за иницииране на референдум и отново отблъсква хората, поради това че ги вкарваме изкуствено в прения, които няма да решат никакви въпроси.
Мисля, че много прибързано се отива към избор на районни кметове и на кметски наместници, защото не са ясни техните правомощия. След като тези хора не разполагат със собствен бюджет, нямат ясна и очертана физиономия като обем правомощия, какъв е смисълът да има избор? И какъв е смисълът да има общински съвети към районните, когато отново няма финансова децентрализация, няма финансов инструмент в ръцете на тези хора, които ще направим изборни длъжности?
Поради тези противоречия, поради обстоятелството, че на много въпроси в момента не намираме отговор, аз ще се въздържа да подкрепя на първо четене тези два законопроекта с ясното съзнание, че разумните текстове на второ четене ще бъдат подкрепени. Но ми се ще оттук нататък ние да започнем един много сериозен дебат за цялостно преосмисляне на устройството на местното самоуправление с един нов и по-радикален закон, който действително да направи общинските съветници хората, които правят политиките, да ги направи професионално по-отговорни, да се въведе мажоритарен елемент при тях, тоест да се знае, че общинският съвет е мястото, където се решават съдбините на една общност.
По отношение на законопроекта на депутати от Демократи за силна България мисля, че изключително неудачен е текстът, който категорично лишава кметовете и заместник-кметовете от правото да участват в политическа дейност. Това е може би поради обстоятелството, че на сегашния етап този въпрос не стои на вниманието на Демократи за силна България. Аз мисля, че това ограничение е излишно. Самата практика показва, че хората, които са в местното самоуправление, нямат възможност да се занимават с ръководство и с активна дейност в политиката. Но да ги ограничаваме допълнително, мисля, че това просто противоречи на начина, по който се избират хората. Всеки кмет и заместник-кмет представлява определена политическа сила. Той участва на избори с подкрепата на политически листи или водейки политическа листа и затова изискването по-нататък, че той задължително трябва да се откаже от всякаква партийна дейност, просто не издържа.  Това не е демократично. Ето защо този текст по моему е абсолютно ненужен.
Добре е намерена мярата в предложението на господин Йовков. Хората, които искат да се занимават с политика и могат да носят две дини под една мишница, могат да го направят, но ние категорично и предварително да ги ограничаваме в правото им да водят такава дейност, мисля, че е немислимо.
Пак ви казвам, аз лично като кмет съм се възмущавала от обстоятелството, че общинските съветници си определят заплата много по-висока от директор на дирекция, че практически те си правят една втора администрация, дори създават недоволство в специалистите, които 10-20 години са се градили като такива, и в един момент общинският съветник им прави забележки, разбира се, некомпетентни, и на всичкото отгоре получава два пъти повече от тях. Но ако ние ще вървим към един по-малък общински съвет, по-експертно устроен, общински съвет, който прави политики, мисля, че определянето на едно ниско възнаграждение не е добрата мяра. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Други желаещи?
Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Действително необходимостта от промени в Закона за местното самоуправление е голяма. Проблемите, които възникнаха в последните години, искаха едно актуално осмисляне и решаване, защото цялостната реформа на българската държава, в това число и на местното самоуправление, е много динамична, много променяща се и поднася нови и нови случаи, които така или иначе в предишните текстове на закона и нормативните документи не е било възможно да бъдат предвидени.
Не бива да се мисли, че с тази промяна ще се отстранят всички проблеми, които има в сега действащата практика в местното самоуправление и биха били предвидили, да речем, след две години, какво би се случило. Неслучайно и европейската практика е такава, че във всички развити демократични държави реформата и в местното самоуправление, и на централно ниво продължава постоянно. И в Италия, и във Франция, и в другите демократични държави тези закони постоянно се променят, защото действителността и практиката го налагат.
Не бива да мислим, че сега трябва да се правят някакви кардинални и нови промени. Аз не бих се съгласил с госпожа Николова, че трябва да правим радикален закон. Напротив, моето мнение е, че трябва да има една последователност, една приемственост в практиката на действащото законодателство. Ако започнем да се лутаме от една крайност в друга, това няма да ни доведе до нищо добро. Ние имаме една нормално развиваща се система на месно самоуправление, разбира се, с проблеми, разбира се, трябва да ги решаваме, но не от една крайност – на друга. Принципът на махалото и в централното политическо ръководство на държавата сме го изживяли и виждали какво значи.
Така че няма съмнение, че промените в закона, и то предложени най-вече от работната група на коалиционните партньори, са навременни, че той е обсъждан много сериозно, че са взети предвид не само мненията на парламентаристите, а нещо повече – на кметове, на общински съветници, на сдружението на общините, тоест на един широк кръг от хора, заинтересовани от проблемите на местното самоуправление. Ползвани са и консултанти, които имат сравнително добър опит, и за мен това е проектът, който аз ще подкрепя с удоволствие, защото решава насъщните проблеми на момента. Разбира се, той би се подобрил значително повече, ако продължим и стъпките, които се предприеха от НДСВ, и се надяваме, че болшинството от залата ще бъде убедено да гласува при следваща промяна на Конституцията, тоест за финансовата децентрализация. Разбира се, тогава ще се почувства истинската сила при дейността на районните кметове, на избираемите кметове, на хората, които в момента нямат достатъчно правомощия, но отнякъде трябва да се тръгне. И това тръгване е оттук. Разбира се, ние в мотивите сме посочили, че това предвижда в бъдеще промени в Закона за избори за местна власт и най-вече в Конституцията за продължаване на финансовата децентрализация.
Законът дава богати възможности да се променят някои негативни моменти, които съществуват в сегашната практика. Не бих искал да се спирам на конкретни случаи. Всички ние ги знаем. Знаем какви невероятни неща се случват и при избор на кмет, и при пречките, които той има за полагане на клетва, и при бламиране на председателя на общинския съвет, и обратно – при бламиране на самия кмет. Практиката е толкова богата и разнообразна, че трудно би била обхваната в един закон. Мисля обаче, че в законопроекта голяма част от тези проблеми са решени.
По въпроса дали трябва да бъдат лимитирани донякъде възнагражденията. Естествено е, че трябва да бъдат лимитирани. Практиките също са много богати. Тук не става въпрос само за големите общини, за общинските съветници в София, Варна, Русе, Бургас, които общини са големи, богати и с възможности. Тук става въпрос за 264 общини, много различни една от друга, почти несравняеми. Затова трябва да има някакво лимитиране във възнагражденията на общинските съветници. От една страна, избягват се порочни практики за залитане в крайности, от друга страна, ще се предпазят от недоволствата на населението в съответните общини.
Новото, което се предлага в този законопроект, е възможността на общините да се съюзяват, да се кооперират, да правят сдружения и общности, които са задължително условие за участие в усвояването на средствата от предприсъединителните и основните фондове на Европейския съюз. Това нещо е изключително положително и дава възможности на общини с по-малък финансов и административен капацитет да постигнат онова, което сега не могат да постигнат. Това трябва да се отчете като едно модерно и важно постижение на законопроекта.
Имам и някои бележки, които са показали от практика, че би трябвало да се уважат. Ще ги скицирам.
Една от порочните практики, която има в момента на някои места, слава Богу, тя е изключение, това е санкцията на кметовете, когато не изпращат решението на общинските съвети или съответно на председателя на общинския съвет за контрол по законосъобразност на областния управител. В сега действащия закон и в законопроекта в една от точките се предлага, че те са длъжни в седемдневен срок да ги изпратят на областния управител. Дотук, добре. Но в момента, когато не ги изпратят, в закона не е предвидено какво става след това. В моята четиригодишна практика като областен управител съм имал случаи, в които някои кметове си позволяват по 7-8-9 месеца да не изпращат решенията в областната администрация.
Според мен трябва да се предвиди какви санкции трябва да имат такива единични недобросъвестни кметове, които си позволяват да не спазват закона.
Вторият по-конкретен въпрос е свързан с възнагражденията на общински съветници, включително и председатели на общински съвети, които са служители на Националната агенция по приходите. Това е един по-специфичен случай. Струва ми се, че сега е моментът този случай да бъде отразен в настоящия закон. Служителите на агенцията нямат право да получават възнаграждения от други места. Тоест те трябва да избират или да са общински съветници и да работят без възнаграждения, или да се откажат.
В заключение искам да кажа, че законът ще проработи в пълната си сила след приемането на промените в Конституцията, свързани с финансовата децентрализация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Кътев.
Други желаещи?
Заповядайте.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа! Бих искал да споделя с вас свои мисли по внесените законопроекти.
На първо място, мисля, че без съмнение за почти всички народни представители е несъстоятелно предложението в рамките на повече от един мандат при предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета да не се избира нов кмет, а служебно да се избира такъв.
На второ място, мисля, че аргументът, с който се предлага с две трети от мнозинството от общинските съветници общинският съвет да се саморазпуска, също е несъстоятелен. Този общински съвет, който се е самоблокирал, да вземе сам да се разпусне, не е сериозно.
Споделям аргументите на колегата Николова по отношение ограничаването на политическите правомощия на кметовете. Нещо повече, в самия текст на вносителите не става ясно дали кметовете не могат да участват в състава на ръководните органи или в работата на ръководните органи. Ако хипотезата е втората, тогава става много опасно и страшно. Затова мисля, че с основание постоянната комисия предлага на вашето внимание тези текстове да не се приемат.
Смея да отбележа, че в едно от предложенията, въпреки че като цяло то не е много състоятелно – предложението на народните представители Екатерина Михайлова и група народни представители, то насочва към необходими промени в Преходни и заключителни разпоредби на действащия Закон за местно самоуправление и местна администрация, мисля, че беше § 6, по отношение взаимодействието с органите на реда, на полицията, но не по начина, по който ни се предлага тук. Трябва да го синхронизираме добре с новоприетия Закон за Министерство на вътрешните работи.
Ще си позволя да кажа свое мнение по отношение философията на самия законопроект. Дали са малко или много действащите норми за общински съветници е спорен въпрос. Самият аз съм привърженик на повишаване на мажоритарния елемент в избора на общинските съветници. Но това не означава, че етапът, в който се намира развитието на нашата страна и на нашата демокрация, е достигнал до степен, когато можем с малко на брой общински съветници да постигнем онзи ефект в полза на обществото, който вярвам, че всички търсим. Респективно тук веднага може да се направи следната аналогия: кое е по-лесно да се постигне? Да се действа в интерес на частни, корпоративни интереси, при малки количества на общинските съветници в един общински съвет или при по-големи?
Тук възниква и следващ въпрос, повдигнат в изказванията на някои от колегите, по отношение на това общинските съветници повече политици ли са или повече експерти. Това е свързано с броя на общинските съветници в общинските съвети. Мое лично мнение е, че истината е някъде по средата. Не можем да считаме, че общинските съветници са изцяло експерти. Не можем да сравняваме в това число и тяхното възнаграждение с възнаграждението на експертите. Добре е да имат експертни познания, но те са там преди всичко като политици и да решават политическите въпроси на съответната община.
Във връзка с това въпросът за възнаграждението според мен е изключително важен и трябва да се насочи по посока на осигуряване в работата на групите съветници на общинските съвети на експерти в тяхната работа, доколкото те имат потребност от това. И тук не толкова да говорим за възнаграждения за времето, което прекарват те в общинските съвети  и в комисиите, колкото за възнаграждения или за средства, които да подпомогнат тяхната експертна работа. Има такъв механизъм и аз смятам да го предложа между двете четения, защото не е сериозно за заседания два пъти месечно или пет пъти месечно в комисии да се получават възнаграждения, равни на един  път и половина – два пъти средната за страната работна заплата. Това е несериозно. Както е несериозно, разбира се, с извинение към колегите вносители, да се прилага часовата ставка на чиновника да бъде часова ставка на общинския съветник, който в крайна сметка не е чиновник. Има и ред други задължения, освен физическото време, в което присъства в общинския съвет или в комисията към него.
По мое мнение в продължение на всички тези 15 години смея да отбележа пред вас, че съм бил общински съветник в продължение на три предишни мандата, законът постепенно се подобрява по посока на засилване възможността за самоуправление с малки изключения, когато между 1995 и 1999 г. бяха намалени, силно редуцирани правомощията на едни немалки структури на местното самоуправление, каквито са районите съвети.
Уважаеми народни представители, сами знаете, че в голяма част от градовете с районно отделение тези райони са с население, значително надвишаващо населението на големи областни центрове. Не е много сериозен аргументът, че не са уредени достатъчно правомощията на районните съвети, на районните кметове. Такива бяха уредени, независимо че има пропуски в уреждането на финансовата децентрализация и в тази част на самостоятелността, има път и трябва отново да се започне. Уважаема госпожо Николова, по време на Вашето управление бяха орязани тези правомощия. Трябва да се даде възможност да се започне чрез Закона за местното самоуправление, респективно за местните избори, да се тръгне към тази децентрализация. Ще се намерят пътищата чрез достатъчно прецизно делегиране в Закона за общинските бюджети и в този закон, стига да има волята тези големи общности на местното самоуправление да добият самочувствието и възможността, че могат да се самоуправляват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря на господин Георгиев.
Има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да взема думата по същество по законопроектите не само тук в залата, но и в комисията, понякога и в медиите има изявления или виждания, че трябва да се направят радикални промени в законодателството, касаещо местното самоуправление. Може би колегите имат основание и може би след 15 години някои въпроси трябва да бъдат поставени - дали досегашният път от 15 години насам е правилен или не е. Но още от началото аз искам да заявя, че това, което каза преди малко господин Захари Георгиев, всеки от нас, който е участвал или следи работата на местните власти, знае, че всяка година ние правим по няколко крачки в увеличаване правомощията на местните власти. Това е истината. Според някои наши колеги може би тези темпове са бавни. Аз мисля, че не са бавни. Напротив, те са много разумни и с всеки следващ мандат местните власти все повече и повече слизат до гражданите.
Когато говорим за радикални промени нормално е политическите сили да поставят въпроси дали е възможно да го направим на този етап. Госпожа Елеонора Николова и господин Кирчев са абсолютно прави. Но тогава трябва да решим какво разбираме под радикални промени. Основното е начинът за избори и какви правомощия ще имат. Това са радикалните промени – ще има ли пряк избор на кмет на община, изпълнителният орган колективен ли ще бъде или едноличен. Всяка държава по свой начин е решила този въпрос. Всеки от нас е имал възможност да проучи опита на различни държави. Включително имаме опита преди 1990 г. Между другото това не е било само прищявка на БКП тогава и на изпълнителните съвети, а напротив - в много държави има колективни органи и кметът само изпълнява протоколни функции. Помните, госпожо Николова, в Португалия, че кметът на общината е водачът на листата на най-голямата политическа партия. И когато им зададохме въпрос какво става, ако от тази политическа сила с двама съветника повече в изпълнителния орган или в съвета, се обявят за независими или отидат в друга партия, те ни погледнаха като че ли сме паднали от Космоса. Казват: това е невъзможно. А техният закон не го забранява. Ние с госпожа Николова им казахме, аз повдигнах въпроса, че теоретично това е възможно, да дойдат в България и да видят как се правят трансфери на футболисти в общинските съвети, понякога не само в общинските съвети.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): И в парламента.
РЕМЗИ ОСМАН: Така или иначе тези въпроси стоят пред нас. Аз мисля, че този подход за пряк избор на кмет на община е правилен. Той тепърва вече се реализира и след 15 години се виждат първите резултати.
Говорейки за радикални промени, какво имам предвид? Ако за тези няколко основни неща ние нямаме виждане, не можем да говорим за радикални промени. Те ще бъдат винаги на база на действащото законодателство, на това, което днес има в тази посока.
И във връзка с това, уважаеми колеги, аз също се постарах да направя предложения, които са направени от различни представители на местните власти, от регионални сдружения, от национални сдружения. В никакъв случай, когато съм подписвал законопроекта, той не е бил само моя прищявка. Споделил съм го с много кметове, с много съветници, с много специалисти. И аз мисля, че това е безспорно. Убеден съм, че като народни представители всеки от вас се е натъкнал на нещо. Дай Боже, това да намалее, но за съжаление тези проблеми се увеличават.
Първият проблем е проблемът с клетвата. Избира се общински съвет, изборите са минали, кметът също е избран. Никой не оспорва избора на кмет за община. Никой не оспорва избора на общинските съветници. Никой не оспорва, ако следващият в листата ще влезе. Никой не го оспорва. Може да е напуснал, може да има смъртен случай, може да си е подал оставката като съветник. По една или друга причина някои общини бойкотират заседанията. Тъй като никой не оспорва самия избор, те не могат да изпълняват своите функции, защото не могат да положат клетва. Защото има изискване за един кворум. Клетвата е един тържествен момент. Този момент трябва да се запази. Но това не бива да бъде формален повод да се бламира и да бъде против интересите на хората. По някакъв начин да се бойкотира влизането в пълномощие и да не могат да работят. Ако някой оспорва избора за кмет, има си съд, има си съдебна процедура. Ако някой оспорва избора за общински съветници, има си съд, да се обърне към него. Тоест ние като законодатели сме задължени и вече има официални писма и в комисията, аз съм запознал колегите с тях, как да постъпят. Даже молеха за бърза промяна в тази област.
Моето виждане по принцип е по-радикално, за разлика от колегите, които участваха в работната група, но и това е един разумен вариант. Нека да си остане това изискване за кворума, но да има едно изключение – ако няма кворум присъствието на областния управител и негов представител или на общинската избирателна комисия клетвеният лист да се подпише и да може да встъпи в своите правомощия. Моето лично виждане беше, че по принцип това е тържествен момент и не бива да се изисква кворум по съответния член, който се изискваше за вземане на нормалните решения.
Примери за конкретни общини могат да бъдат дадени, но няма да е разумно. Трябва да признаем, колеги, имаме представители в местните власти от всички парламентарни групи. Може би колегите от Коалиция "Атака" тепърва ще участват в местните избори. Навсякъде, включително и в моята парламентарна група, определени съветници са бойкотирали заседанията. Никой не може да им забрани. Убеден съм, че това са правили съветниците от БСП, съветници от СДС, съветници от ДСБ. Това нещо, за съжаление, е една много лоша практика и с всяка измината година се увеличава. От което, разбира се, кой страда? Страда местното самоуправление. Затова мисля, че трябва да има един пълен консенсус в залата и този въпрос трябва да го разрешим.
Другият въпрос, един от основните моменти в законопроекта, който внесох, е кой изпълнява функциите на кмет, когато се оспорват изборите. Тук трябва да кажа, колеги, че единствено в нашата страна – възможно е да греша, но не познавам страна, в която повече от 60 дни да продължи съдебният спор, когато спорят дали изборът на кмет или изборът на общинските съветници е нормален, има ли някакви нарушения, трябва ли да бъде касиран изборът. Имаме случаи, в които доста бивши кметове, представители на Националното сдружение са били, в управителните съвети, включително и председатели, в страната, когато този съдебен спор продължава с месеци, мисля че някъде се стига и до години. В същия момент ние казваме: мандатът на местните власти е четири години. Какво става според сега действащото законодателство?
Ако настоящият кмет е кандидат за кмет, има временен кмет, който изпълнява, ако не е успял общинският съвет – както е посочено в процедурата, областният управител ще назначи временен кмет, който да изпълнява функциите на кмет – така е от дълго време насам и е правилно, не може да има безвластие.
Когато настоящият кмет се кандидатира, да речем, губи изборите и оспорва избора на лицето Хикс. Той е загубил изборите, няма значение с колко гласа и според закона продължава да изпълнява функциите на кмет. Представете си: този спор продължава една година и неговият мандат става не четири, а пет години. Има десетки начини опитните адвокати да увеличат този период във времето, да не се стига до решение. Това не само че не е правилно, не е морално пред обществото и мисля, че е много голям юридически проблем, който сме допуснали в предишни години.
Затова предлагам, когато настоящият кмет е бил кандидат, ако евентуално е загубил изборите и оспорва, той просто трябва да забрави – не може да се върне на кметското място. Временният кмет трябва да продължава да изпълнява тези функции.
В случаите, когато той не е кандидат за кмет на общината и не оспорва изборите, съвсем коректно човекът си чака да дойде следващият кмет, да му предаде, както се подобава, тържествено и да изпълнява. Тоест той не е предявил това желание, той няма да има интерес да се удължи. Когато е бил кандидат, този интерес много субективно може да се удължи във времето и много опасно.
Същият въпрос стои за общинските съветници. Когато се оспорват изборите за общински съветници, сегашният общински съвет продължава да изпълнява функциите на общински съвет. Пак по тези причини съдебният спор може да продължи и една година. Наистина споровете за общински съветници са по-малко, за разлика от тези за кметове, но някой веднага може да зададе въпроса, че ще има безвластие. Аз предлагам по принцип – мандатът на общинския съвет трябва да приключи в четиригодишния срок. Оттам нататък си има временно изпълняващ кмет – ако кандидатът е оспорвал изборите и е бил кандидат по принцип настоящият кмет, има си временен кмет, няма да има безвластие. Не може да има, ако внимателно прочетем всички закони, касаещи бюджета и правомощията на местните власти.
Когато създаваме нова община, имаме ли общински съвет? Създаваме нова община, има временен кмет, няма общински съвет. Има ли безвластие? Няма безвластие.
Съвсем спокойно трябва да пресечем опитите старият общински съвет да злоупотребява – да удължи с една година във времето своя мандат.
Колеги, струва ми се, че трябва да се обединим в тази посока. Това са въпроси, за които има достатъчно време между първо и второ четене, ако бъдат подкрепени. Умолявам ви да подкрепите тези предложения, да помислим още веднъж, аз ги повдигам за размисъл и вътрешно в себе си съм убеден. Всички юристи в залата, всички народни представители сме длъжници на местната власт.
Не е нормално повече от 60 дни да продължава съдебният спор. Минали са изборите, не е нормално. Няма такава държава, аз не познавам такава държава в Европа. Никъде го няма това нещо.
Затова като не може примерно съдебната власт да се справя – да се произнесе навреме, трябва да намерим начини да не се злоупотребява. Това е правомощие на Народното събрание – да посочи в законодателството.
Господин Кирчев, Вие повдигнахте някои въпроси. По принцип аз съм съгласен с Вас да има радикални промени, но нека да видим какви ще бъдат те. Това са неща, които Вие ги знаете и като бивш кмет, и като заместник-председател на комисията. Това са неща, за които десетки пъти се обръщат към комисията или към народните представители. Няма разрешение на въпроса, от което губи съответното население на съответната община. Тогава съвсем служебно се изпълнява бюджетът и т.н.
Другият въпрос, който според мен е много важен, който се включва и в другия законопроект от колегите, е във връзка със структурата на общината. Според Закона за администрацията е подредено една община какво трябва да представлява като структура – дирекции, отдели, сектори и т.н. В същия момент Законът за администрацията дава възможност и казва: със закон може да бъде определен друг ред, тоест както прецени. Това е искане на Националното сдружение на общините, на регионалното сдружение на общините. Не бива да има изкуствени дирекции в малките общини.
Със Закона за администрацията, от една страна, даваме възможност със специализираното законодателство да променим, от друга страна, досега не сме направили тази промяна. Струва ми се, че това е промяна, която много бързо трябва да стане, тоест общо с другите текстове. Не бива по изкуствен начин да се създават изкуствени дирекции, защото Законът за администрацията ги задължава. Този закон ни дава възможност със Закона за местното самоуправление и местната администрация да променим това и общинският съвет, заедно с кмета на общината, да прецени дали е нужно да има директори. Ако е малка община, ако може примерно с един отдел да свършат работа, защо трябва изкуствено да натоварваме съответната община? Това също е едно виждане, включително на местните власти.
Кметовете могат ли да бъдат политически лидери на партии? Уважаеми колеги, примерно какъв е проблемът премиерът да бъде и лидер на политическа партия? Какъв е проблемът кметът да бъде лидер на местната организация на една политическа сила? Нали всички се стремим, обществото трябва да свиква с мисълта по принцип да се организира около политическите партии и политическите движения. Какво лошо има в това лидерът на местната организация на една политическа сила да се кандидатира за кмет, ако съответната политическа сила е решила това? Ако като лидер на местна политическа организация получава подкрепата на обществото, какво по-хубаво от това? Тоест една политическа сила, издигайки своя лидер, даже понякога рискува – това е един начин. Ако някой иска независим, ако има коалиционни споразумения, разбира се, че има възможност. Не бива да има ограничения в тази посока.
Според сега действащото законодателство даваме възможност кметът да бъде член в колективния орган – в съответния колективен орган на съответната политическа партия. Ние сме го обсъждали с колегите, наистина тогава възниква въпросът: как така позволяваме да бъде член на колективния орган, пък не може да бъде лидер на местната организация? Ако евентуално като бъдещ кмет и като лидер на политическата партия той не се е справил, гледал е само интересите на своята партия, разбира се, че населението повече няма да го избере за кмет. Тоест неговата кариера и вероятността политическата сила повече да посочи лидер на политическа партия е малко рискована. Това е повече отговорност, да стимулираме обществото да се обединява около политическите партии. Пак казвам, въпрос по взаимно разбирателство, ако има коалиционни споразумения и т.н.
Колеги, искам да кажа още две-три изречения във връзка с това. Според уставите на политическите партии, политическите движения, които участват в изборите, ръководните органи са различни. Според сегашното законодателство определени хора може да бъдат кметове, но в устава да не бъде посочен точно като ръководен орган, тоест има начини как да се заобикаля. Според сегашното законодателство една политическа сила може да има включително лидер, зависи какво ще пише в устава, но другата политическа сила в своя устав е посочила друга структура на ръководните органи. Трябва да има едно уеднаквяване и това ограничение трябва да отпадне. От примерите не само в България, но в много европейски държави е видно, че там почти винаги, с изключение на някои големи градове, местните политически лидери се кандидатират от името на своята политическа сила да спечелят доверието на гражданите. Мисля, че това е правилният път. Ние не бива да ги ограничаваме.
Накрая, уважаеми колеги и уважаеми господин председател, на пръв поглед законопроектът, който внесох, изглежда голям. Голяма част от текстовете са сходни – това, което днес в законодателството го има. Ако в Закона за местното самоуправление и местната администрация търсите правомощия на кмета на общината, на общинския съвет, на селския кмет, на кметския наместник, те са пръснати в различни членове, в различни глави. Идеята ми е била всичко, което касае кметския наместник, да бъде на едно място. Затова законопроектът изглежда голям, с изключение на тези три-четири основни момента.
Или пък, когато касае общинския съветник, всичко, което касае общинския съветник, да бъде в една глава. Мисля, че оттук нататък всеки от нас трябва да се стреми в тази посока. Съветникът или гражданинът, няма значение, като вземе закона – не всеки е опитен политик, не всеки е добър в разчитането на един закон – като един кодекс гражданинът трябва да има пред себе си какви са правомощията на нашия съветник, а не да търси в различни членове. Това е била причината, за да предложим.
Колеги, умолявам ви да подкрепите законопроекта. Убеден съм, че между първо и второ четене винаги има възможност - ние сме доказали с нашите колеги в комисията, за всички разумни предложения. Почти всички предложения са и мнения на местните власти. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Осман.
Има ли реплики по това изказване? Има реплика на господин Георгиев.
Господин Георгиев, аз предлагам да продължим заседанието след почивката, тъй като вече е 11,10 ч. Предполагам, че ще има и други желаещи да се продължи дискусията, защото очевидно е, че проблематиката, която се дискутира, е достатъчно сериозна.
Уважаеми колеги, да обърнем внимание на факта, че е 11 май, това е Денят на Светите братя Кирил и Методий, да отдадем за миг дължимата почит и да отбележим този факт.
В Клуба на народния представител има изложба на картини, които са посветени на делото на Кирил и Методий. Славянската култура живее и ще живее благодарение на тяхното дело. Мога да споделя с вас, че и вчера в разговора с министър-председателя на Словения – страна, която е член на Европейския съюз и ще бъде първата страна от новите членки, която ще председателства Европейския съюз от началото на 2008 г. – тя лансира дейността на Форум за славянска култура, в който има и българско участие – една от индикациите, че делото на Кирил и Методий  тепърва ще получава ново признание и значение. Честит празник!
На тази дата нека уважим изложбата.
Прекратяваме заседанието до 11,45 часа. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието, тъй като има необходимия кворум.
Позволете ми, уважаеми народни представители, да приветстваме делегация от Федерална република Германия, начело с господин д-р Мартин Ванслебен. (Народните представители стават  и с ръкопляскания посрещат делегатите.)
Нашите гости от Федералната република също очакват с нетърпение доклада на 16-и този месец да бъде положителен, както и всички ние. (Оживление.)
Продължаваме с нашата законодателна дейност. Бях информиран, че има реплика от господин Георгиев към народния представител Ремзи Осман.
Господин Георгиев, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, моята реплика не е лично към господин Осман, а към законопроекта.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Разбира се.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Този законопроект в един момент ми заприлича на едно близко минало, когато един човек оглавяваше и политическата власт, а оглавяваше и изпълнителната власт.
Същността на моята реплика – как един кмет трябва да бъде и председател на политическата сила в общината или населеното място. По този начин той става политическа фигура, която е зависима – зависима от политическата сила, която представлява. По този начин – аз говоря за Законопроекта за местното самоуправление, а кой го е избрал – вече не знам, това ще стане ясно по-нататък.
Много често ще се случва, като си знаем политическите нрави в България, този кмет да бъде зависим от политическата сила, тоест да прокарва решения и други неща, които изисква самата политическа сила, на която е представител. Това е репликата ми. Ако трябва да се приеме това нещо, то трябва адекватно да се обвърже с Избирателния закон, за да има някакви лостове, с които да се противодейства точно на тази възможност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли други реплики?
За дуплика има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Георгиев! Разбира се, Вашите опасения са основателни, ако вземем някакъв частен пример – че някакъв кмет може да злоупотребява, но това са примери, които не бива да ни притесняват.
В случая, примерно, председателите на общински съвети нямат тези ограничения. Председателят на общинския съвет може да бъде лидер на партия – не само на регионалната структура, а включително и на националната структура. Но все пак не бива да се връщаме назад, ние трябва да гледаме напред.
Обществото, ако прецени, че лицето “Х” трябва да бъде избрано за кмет, обществото ще го избере – гражданите на съответната община ще го изберат. Ако той, примерно, нарушава някакви правила и законодателство, то има си прокурор, има си съд и областен управител, които следят по закона съобразността на актовете на всички представители в местната власт. Или ако до края на мандата самата политическа сила е сгрешила, че е издигнала кандидатурата на своя местен лидер и след това той продължава да бъде местен лидер, това е проблем на самата политическа сила. Това не е адресирано до нито една политическа сила. Ние трябва да стимулираме обществото да свикне да се обединява около партиите. Ако е кандидат на една партия “Х” – няма значение дали е от ДПС, БСП, “Атака”, СДС или от ДСБ, – какво значение има, че той се е оттеглил от ръководството на партията? Ние му даваме възможност да бъде член на колективния орган на общинското ръководство или на областното ръководство, или на централното ръководство. Какво променя това? Или той се е оттеглил изцяло и не е член в ръководството на партията, но е член на съответната партия. Съвсем нормално е – тази политическа сила го е издигнала, с тази програма, да оправдае нейното доверие като представител на политическата сила и вече като избран кмет да оправдае и доверието на хората. Аз не виждам никакви опасения и мисля, че нещата в цяла Европа вървят в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Осман.
Има ли още желаещи да се изкажат по внесените законопроекти?
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, дискусията по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление е много интересна. Темите, които се повдигат, изкушават много от нас да влязат в дискусия по същество, но аз не смятам сега да коментираме философията на местното самоуправление, тъй като от времето, когато се прилага действащият Закон за местно самоуправление и местната администрация, заложената в него философия показа, че този закон по принцип работи. Разбира се, в практиката се срещат доста противоречиви тълкувания и приложения на закона, дори конфликти, което предизвиква и настоящите законопроекти за изменение и допълнение на този действащ закон.
Аз бих искала да изразя своето отношение към законопроекта, представен от колегите Йовко Йовков, Петя Гегова, от коалиционните партньори, като считам, че този законопроект отговаря в голяма степен на съществуващите противоречия в практиката и дава задоволителни отговори за решаване на тези противоречия.
На първо място, аз бих искала да кажа, че в действащия Закон за местно самоуправление и местна администрация по един категоричен начин е решен въпросът – кой е органът на местно самоуправление. Това е общинският съвет, който определя всички политики по изграждане и развитие на общините и определя политиките на общината в останалите дейности от местно значение, които са подробно визирани в чл. 17 в същия закон. Кметът на общината е така нареченият изпълнителен орган, който е длъжен да изпълнява решенията на общинския съвет и да се отчита пред него за това изпълнение.
В израз на това взаимоотношение между кмета и общинския съвет – всъщност изразът на това взаимоотношение в закона, се позовава и на разпоредбите на Конституцията. Както правилно отбеляза колегата Николова, в нашата Конституция е регламентирана възможността кметът да бъде избиран и от общинския съвет освен пряко от населението. Тази идея и философия на местно самоуправление е намерила добро и разумно отражение в действащия закон.
С оглед ролята на общинския съвет в местното самоуправление, като негов орган, правилно в законопроекта на коалиционните партньори са залегнали и се предлагат изменения, насочени към повишаване отговорностите на общинските съвети, като колективен орган, и поотделно на всеки общински съветник.
На първо място, положително предложение според мен е, че се въвежда законово изискване общинският съвет да прави публичен отчет за своята дейност и дейността на постоянните комисии два пъти в годината. По този начин ще бъде огласявана дейността на общинските съвети на постоянните комисии, включително участието на всеки общински съветник и политическа партия при разискване и вземане на важните решения на общината, гарантира се участието на гражданите в този процес по общинско самоуправление, както правото и възможността всеки гражданин или сдружение да контролира дейността на общинския съвет и на комисиите към него.
Важно изменение, което ни се предлага и според мен е много удачно – предложението всеки общински съветник да гласува поименно, когато се вземат важни решения за общината. Става дума да се гласува поименно – всеки общински съветник, със съответното отразяване в протокол от заседанието на общинския съвет тогава, когато се гласува бюджетът на общината; когато се вземат решения по разпореждане с общинската собственост; за участието на общините в търговски дружества; при определяне размера на местните данъци и такси и т.н. Това са все важни решения, които общинският съветник ще трябва да гласува лично, без, извинете за израза, да ползва колективния орган и неговият вот да остане анонимен, което намирам, че е много важен начин на контрол върху дейността на всеки общински съветник.
Освен това намирам за много добро решение и отговор на важен практически въпрос в предложението на този законопроект на коалиционните партньори – актовете, заповедите на кмета, които издава на основание решенията на общинския съвет, договорите и анексите към тези договори да бъдат пращани на общинските съвети. Това е продължение на философията и на правно уредено правомощие на общинските съвети да упражняват и текущ контрол върху дейността на изпълнителната власт в общината, а именно на кмета.
Ще ми се обаче да кажа и това, че при тези изменения, които предлага коалиционният законопроект, трябва да бъдем много внимателни и не би следвало да се нарушава балансът между правомощията на общинския съвет и кмета на общината, тъй като независимо от съществуващите противоречия, да си признаем и конфликти понякога, този баланс, така както е създаден действащият закон, определено работи.
Поради повишаване отговорността на общинските съвети и на общинските съветници, на мен ми се иска да кажа, че възнаграждението на общинските съветници не следва в никакъв случай да бъде занижавано драстично, да не кажа – минимизирано. Вярно е, че има такъв проблем. Вярно е, че много хора и много кметове не приемат добре възнаграждението на общинските съветници, което понякога е неразумно и неоправдано високо.
Аз съм била общински съветник от листата на БСП във Видин два мандата. В единия случай нямаше възнаграждение, тъй като нямаше нормативно изискване за това, а във втория случай беше въведено възнаграждение на общинските съветници, но аз съм сигурна и имам наблюдение, че огромното мнозинство общински съветници упражняват своята дейност по начин, така както умеят, така както разбират, и в общи линии добре – без значение дали са възнаграждавани за това.
Такова възнаграждение трябва да съществува и да бъде прилично. Защото искам да ви обърна внимание – в действащия Закон за местно самоуправление и местна администрация има текстове, съгласно които общинският съветник за деня, в който е на заседание, подава молба по месторабота за неплатен отпуск. В такъв случай се създава възможността много общински съветници, които работят добре и имат добре платени работи по трудов договор, да се въздържат от участие в работата на общинските съвети, което би довело до намаляване на капацитета на общинския съвет, поради липса на качествени хора в него.
Друго предложение, което намирам за много важно в този законопроект, е регламентиране правната възможност общините да се сдружават помежду си, да се сдружават с търговски дружества и с физически лица. Бих искала да обърна внимание тук обаче, че е добре за второ четене да се регламентират подробно правноорганизационните форми, под които би могло да бъде направено това сдружаване. Имам предвид, както общо е формулирано предложението в този закон, че се създава възможност да се сдружават общини и юридически и физически лица, включително и по Закона за задълженията и договорите, където отговорността на общините и на всеки участник в такова сдружение е доста своеобразна. В този смисъл трябва да бъде законово регламетиран начинът, по който общината ще отговаря.
Бих искала да направя и една препоръка относно сроковете за разглеждане на съдебните спорове. Правилно тук се отбеляза от господин Осман, че тези срокове за разглеждане на съдебните спорове са много продължителни и понякога обезсмислят процеса. Тук бихме могли да помислим за едно изменение по подобие на НПК, в който въведохме преклузивни срокове за разглеждане на делата. Гаранция за спазване на тези преклузивни срокове от съдилищата е правната норма, че всички процесуални действия, извършени от съдилищата и страните след преклузивния процесуален срок нямат правно действие, за да може в едни разумни, определени и кратки срокове да приключат тези дела и в края на краищата да изпълняват своята роля.
Бих искала да препоръчам и едно изменение в Преходните и заключителните разпоредби към този законопроект, с който да бъде изменен съответният текст в Закона за административните нарушения и наказания, като се даде възможност и общините да налагат имуществени санкции за административни нарушения по отношение на едноличните търговци и юридически лица, защото в момента такава възможност не съществува – кметовете налагат само административно наказание “глоба”, което засяга физическите лица, а в много често случаи административни нарушения правят еднолични търговци и юридически лица.
Колеги, това е, което бих искала да кажа най-общо за закона. Включително трябва да поговорим за процедурите в този закон по предсрочно прекратяване правомощията на кметовете и общинските съветници, но това са проблеми за второ четене – чисто юридически да се прецизират тези процедури, и, разбира се, да се приеме, че това не е една формалност. Процедурата е механизъм, гаранция за защита, от една страна, на законните права и интереси на общинските съветници, на кметовете, и на гражданите, от друга страна.
В заключение бих искала да заявя, че аз ще подкрепя този законопроект, внесен от колегите Йовко Йовков и Петя Гегова, тъй като считам, че най-пълно отговаря на съществуващите проблеми. Благодаря. Надявам се и на вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря на госпожа Антонова.
Има ли реплики към нейното изказване? Няма.
Думата поиска господин Сотиров – заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз няма да коментирам тези предложения, които тук много колеги коментираха в смисъл, че в законопроектите има много резонни предложения – неща, които практиката налага като изисквания за законодателни промени и неща, които аз съм убеден, че тук с доста висока степен на консенсус ще приемем на второ четене.
Искам да обърна внимание на някои от предложенията в тези законопроекти, които лично мен ме смущават.
Едно от нещата е свързано с ограничаване възнагражденията на общинските съветници. Вярно е, че се злоупотреби на много места с липсата на какъвто и да е лимит за възнагражденията на общинските съветници и на много места те злоупотребиха. Отделен е въпросът, дали ние сме органът, който трябва да определя какви възнаграждения да взимат съветниците, или те да носят своята отговорност пред тези, които са ги избрали. Защото в крайна сметка, ако защитаваме принципите на местното самоуправление, би трябвало хората, които избират съветници и кметове, да са хората, които да оценяват доколко те са злоупотребили с правата и възможностите, които са им дадени от техните избиратели. Те да преценят дали следващия път да изберат съветници, които са злоупотребили с това свое право.
Има резон, може би, отчитайки практиката, да се въведе някакво ограничение, което да бъде процент от бюджета на общината – примерно повече от 1% от бюджета на общината да не може да бъде разходван за възнаграждения на съветници, но крайно рестриктивните разпоредби, които се предлагат в някои от законопроектите – примерно не повече от 1/3 от средната заплата на администрацията да бъдат възнагражденията на съветниците, което е някъде 100-150 лв., е просто обидно и несъответстващо на ангажиментите и натоварванията на някои от съветниците.
Регламентира се в законопроектите само председателят на общинския съвет да може да взима примерно не повече от кмета, а всички други съветници биват поставяни под един знаменател.
Много от колегите са запознати с натоварването на председателите на комисиите на общинския съвет, особено в големите градове. Това е едно изключително натоварване, което е много по-голямо от натоварването на някои от тук присъстващите колеги, и е съизмеримо с натоварването на председател на парламентарна комисия. Един председател на Бюджетната комисия в Столичния общински съвет, на Комисията по архитектура и градоустройство и така нататък имат голямо натоварване.
Не бива да третираме общинския съветник като човек, който отива един път, че неговата дейност се ограничава само с това да присъства 1-2 пъти на заседания в месеца на сесията на общинския съвет, и 1-2 пъти на заседания на комисия. Ако този съветник е един пълноценен общински съветник и действително си изпълнява функциите, за които е излъчен, трябва да отделя огромна част от времето си за работа с гражданите, да се запознава с техните проблеми, с преписки, да иска експертизи и консултация и от общинската администрация, и от свои експерти. Освен това неговата дейност трябва да е свързана и с разходи по обиколка на общината, в която работи, срещи с гражданите. Всичко това знаете и от нашия опит, че е свързано с доста разходи.
За разлика от нас съветниците нямат служебни автомобили, нямат представителни разходи и не всички съветници, които са избирани в общинските съвети, са хора от бизнеса или хора със собствени ресурси.
На много места се избират авторитетни хора – доктори, учители, но те нямат такива собствени средства, за да могат да си разрешат разходи. Мисля, че не трябва да създадем със закона предпоставки в общинските съвети да бъдат представени само хора от солидния бизнес или хора със собствени ресурси, а да бъдат представени и достатъчно авторитетни, компетентни хора, които нямат достатъчно собствени ресурси. А дори един човек, който се занимава с доходоносна дейност, когато се ангажира и искате да е пълноценен общински съветник, той трябва да отделя толкова много от своето време, което пък е свързано със съответните загуби в  основната дейност, с която се занимава. Така че трябва да отчитаме тези неща и за второ четене да приемем едни по-балансирани ограничения, ако ще въвеждаме такива, които да отчитат всички тези обстоятелства.
Отделно ние трябва да изясним, защото тук много колеги казаха, че работим на парче, когато променяме законодателството - местното самоуправление се нуждае от радикална реформа, но тя може да бъде реализирана, когато се изготви цялостна концепция и бъдат променени 4-5 основни закона поне, които гарантират въпросите на местното самоуправление. Ние не можем да правим радикална промяна в този закон без да имаме виждане как ще променяме Закона за местните избори, защото тук много колеги поставиха въпроса и аз съм привърженик на това да бъде засилен мажоритарният елемент и при избора на съветници.
Резонно е да се говори и за мажоритарен избор на районни кметове, но това не може да стане без да има промяна и в Закона за местното самоуправление, и в Закона за бюджетите на общините. Защото при тази финансова централизация, при липсата на финансови ресурси и правомощия, да се създава възможност с един или друг закон да бъде провеждан мажоритарен избор за районни кметове и въвеждане на районните съвети, това само ще създаде хаос.
Колеги тук говориха в посока на това да се въведе сега такъв избор без това да е обезпечено със съответните други закони. Тези колеги може би не знаят каква беше практиката в София. В София през 1991 г. се назначаваха кметски наместници. Нямаше районни кметове, а имаше кметски наместници. Те се назначаваха еднолично от кмета на общината и имаха сравнително добри правомощия. През 1995 г. се въведе мажоритарен избор на районни кметове и се избираха районни съвети. Правомощията на мажоритарно избираните районни кметове бяха по-малки от тези на еднолично назначаваните от столичния кмет кметски наместници. Това създаде изключително много конфликти. Районните съвети нямаха никакви правомощия. Те само се събираха и правеха едни протоколи, вземаха едни решения, които нямаха кой-знае каква стойност и повече пречеха на дейността на администрацията. Те не извършваха и никакви представителни функции. Това беше едно отбиване на номера и имитиране на много голяма демокрация.
Затова съвсем резонно със следващите промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация отпадна мажоритарния избор на районни кметове. Даде се възможност по предложение на столичния кмет или на кмета на Пловдив и Варна – градовете с районно деление, общинските съвети да избират районни кметове.
Да, действително, когато се управляват райони с население колкото на областен център – с по 120-140 хиляди жители, има такива райони, е съвсем нормално да се постави въпросът за районни съвети и мажоритарно избирани районни кметове, но само при условие, че това бъде обезпечено с много сериозни правомощия и финансови ресурси. Иначе хората идват при районния кмет – аз съм бил районен кмет – и той трябва да им обяснява в 90 процента от случаите, че това не зависи от него, как това зависи от централната община, от общинския съвет, от една или друга институция. Тогава хората казват: за какво сме ви избирали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Сотиров, времето Ви изтече.
Съжалявам много, но с това изказване времето на Парламентарната група на ОДС приключи.
Има ли реплики към господин Сотиров?
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Сотиров, признавам си, че Вашите основания биха имали значение, ако общинските съветници имат отношение към формирането на приходите. Ако имаше такава децентрализация, че  хората създадат такава организация, така стимулират нещата, че осигуряват едни сериозни приходи и естествено имат основание да очакват. Знаете, че Конституцията не се промени – данъци, такси се определят със закон.
Има общини, където всичко се дава от бюджета. Не можеш да му даваш той да си определя възнаграждението. Не знам дали знаете, но има общини, в които тези претоварени общински съветници за заседание на комисия си дават 300 лв. Сметнете четири седмици! Приведете техните възнаграждения с натоварването на Народното събрание, понеже казахте, че те нямали коли и други такива неща, но просто го приведете и ще откриете, че в някои общини с пъти са по-големи възнагражденията на тези хора, ако ги смятаме в часове и работни дни.
От тази гледна точка, след като държавният  бюджет дава, законодателният орган да не контролира, да не сложи някаква летва, няма да е сериозно.
Вие знаете каква битка върви с Международния валутен фонд за минималната работна заплата и в същото време законодателят ще се откаже да регулира възнагражденията в общинските съвети, след като хем е определено със закон, хем бюджетът в голямата си част осигурява средствата си чрез държавния бюджет.
В тази посока, тъкмо ви давам и възможност да си завършите изказването, но мисля, че една регулация е безкрайно необходима. Вие знаете, че някои възнаграждения скандализират хората, но за съжаление, общинските съветници не се избират мажоритарно. Те се избират пропорционално и той не носи персонална отговорност. Отговорността се носи от партиите и в края на краищата всички не обичат партиите. Дайте да ограничим този процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За втора реплика има думата господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги, господин Сотиров!
Прави ми впечатление, че в изказванията специално на ОДС и на останалата част от опозицията се говори, че трябва да се правят радикални промени в законите за местно самоуправление.
Лично аз това не го приемам, че е необходимо да се правят радикални промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, най-малкото поради това, че вие имахте пълна възможност, когато бяхте управляващи да направите тези радикални промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация и да дадете старт.
Вярно, не го направихте, защото не сте счели, че е необходимо. Сега да говорим, че трябва всичко да се разрушава и да се започнат радикални промени, просто не е необходимо. Нали говорим за приемственост, за последователност, стъпка по стъпка да се решават проблемите? Всички ние знаем какви са проблемите на София. И Вие сте бил кмет, тук е и кметът Софиянски и колко още други кметове има – членове на парламента, но не мерете с един аршин. Повтарям, че за кметовете на големите общини – на Столична, на Пловдив, на Варна – и господин Кирчев, и госпожа Николова, проблемите там са едни, а за останалите 250 общини проблемите са много, много, много по-различни.
И когато говорим за промени, ние трябва да обхващаме проблемите на цялата страна. Естествено че трябва да се говори дали да бъдат избираеми районните кметове или не. Имаше положителен опит, имаше и несполучливи експерименти, които се направиха. Явно е, че не можеш да си правиш експеримент без да е осигурен финансово този кмет. Това е същото като да правиш деконцентрация и второ ниво на самоуправление без да си осигурил финансиране. Така че нека да вървим стъпка по стъпка и да решаваме проблемите, а не с големи приказки, че радикално трябва да променим всичко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Господин Сотиров, имате думата за дуплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Димитров, Вие и Вашата парламентарна група бяхте против промените в Конституцията. Спомняте си тук времето на дебата. Имаше много настоятелни искания от наша страна да се промени Конституцията точно в тази посока. Никой не е бил против ограничения и регулиране на този въпрос. Важното е да не се минава в крайности, защото има крайни предложения на общинските съветници да им се дават пари, които е по-добре да не им се дават, защото това е действително обидно да се предоставят такива средства.
Проблемът е, че ние действително трябва, преди да предлагаме такива решения, да имаме ясна концепция и лично за мен е по-добре да има малки, но професионални общински съвети. Тази концепция за общински съвети, която сега действа, от много хора, голяма част от които и за по два-три мандата не разбират за какво става въпрос, и стават единствено като един орган, през който кметовете си прокарват решенията, не е функционалната схема. По-добре е това, което го има на много места – да има малки общински съвети, но от компетентни хора, професионалисти с възнаграждения, които съответстват на техните натоварвания, за да има действително адекватно партньорство между общински съвет и кмет.
Проблемът с общинските съвети не е в тези 200 или 300 лв., които си гласуват. Проблемът са корупционните практики, които също се допускат с неперфектното законодателство в тази посока. Големите проблеми са, че общинските съвети имат възможност да извършват разпоредителни сделки, с които се ощетяват общините с милиони. В това е проблемът.
Когато общинските съвети са поставени при такива условия, ние фактически стимулираме тези корупционни практики, защото ги принуждаваме да търсят компесаторни ефекти. Общинският съвет се разпорежда със собствеността и тези хора не бива да бъдат поставени при такива условия, които да ги стимулират да се възползват от правомощията си за разпореждане със собствеността и да възникват корупционни практики.
Още повече че през тези години на няколко пъти се промени регламентът по отношение на възнагражденията на общинските съветници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Стефан Софиянски има думата за изказване.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще направя съвсем кратко принципно изказване.
Ние ще подкрепим тези промени, независимо че те не само че не са радикални, а не подпомагат по някакъв начин сериозно развитието на местната власт.
По отношение на общинските съвети не трябва да забравяме, че независимо от това колко е голямо селището, общинските съвети разполагат с инструменти за генериране на приходи и те са доста сериозни – като започнем от оперирането със собствеността, минем през определянето на таксите (транспортни такси, където има собствен транспорт), такса “Смет” и т.н. Така че, ако един общински съвет работи добре, той може наистина да спомогне изключително много за генериране на приходи.
По отношение на по-сериозните промени. Аз няма отново да се спирам на Конституцията, защото поне ние с колегите от СДС ще оценим желанието наистина да се подпомогне местното самоуправление, когато видим кой ще приеме да обсъждаме тези промени.
Има две неща, по които наистина трябва сериозно да се замислим. Съвсем накратко взимам повод от това, че сме внесли тези промени. Това са радикалните промени. Именно радикалните промени в това данъците да остават в общините и то данъците, които се генерират на място. Данък “Собственост”, той остава сега, но да може да се събира самостоятелно и да се определя диференцирано и данък общ доход. Защото обществената логика е, че аз живея в този град, аз живея в това населено място, аз работя в това населено място и аз плащам данъка си, за да мога да живея добре в това населено място. Моето предприятие плаща други данъци, които държавата използва и пълнят бюджетите.
От тази гледна точка отново се връщам на тази грешна постановка – държавата финансира общините. Грешна! Общините финансират държавата, защото аз живея в общината, аз плащам данъци и държавата ми прибира този данък и го насочва другаде, а не го оставя в моята община. Данък общ доход – един определен процент, крайно време е, както беше по-рано, и тогава наистина имаше по-голяма степен на независимост от местното самоуправление. Съгласен съм на кросубсидирането, съгласен съм да има общини, които наистина са с по-висока безработица, да получат, но, за да има една стабилност в местното самоуправление, трябва да има един фиксиран процент от данък общ доход, който да остава в общината. Това ще стимулира и кмета, за да може да генерира работни места, за да може да води една по-агресивна инвестиционна политика, за да може да получава естествено по-голям данък общ доход. Така че за този момент и за собствеността - крайно време е, колеги, да помислим вече съвсем сериозно - всичко, което не удовлетворява държавните нужди като собственост, всичко, което не удовлетворява функционирането на държавата като собственост, да си отиде в общините.
За съжаление, пак неприятен случай в Горна Оряховица. Идете вижте колко незавършено строителство има. Защо? Отиваш в Разград, министерството няма интерес да си направи сградата, която тогава е преценило, че му е трябвала. Тя стои разрушена в центъра. Така е, господин Димитров, не го казвам с лоши чувства. Обстоятелствата се променят. Тази собственост, която е от местно значение и не удовлетворява държавни нужди, просто много по-добър стопанин на нея ще бъде кметът отколкото министерската администрация, в чиито патримониум се намира, а не удовлетворява никакви функции.
С тези няколко принципни неща отново подчертавам, че ще подкрепим законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да участват в разискванията?
Заповядайте, госпожо Гегова.
ПЕТЯ ГЕГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Ще се опитам да бъда съвсем кратка. Като че ли дебатът се насочи предимно за възнагражденията на общинските съветници. Вярно, че това е важен момент, но едва ли е основен. Чуха се и предложения за радикални промени, по-скоро фразата “радикални промени”, но не се даде какви точно да бъдат тези радикални промени.
Аз считам, че поне един от законопроектите съдържа точно предложение в този смисъл, така че общинските съвети и местните власти да не бъдат затворени сами за себе си, да комуникират само между общинските съветници и кметовете на общини, а да комуникират най-вече с гражданите, които са ги избрали и за които трябва да работят, за да създадат едни по-добри условия за живот и труд.
Затова се надявам действително, че ще подкрепите проекта, който е съставен и подписан от народни представители от тройната коалиция, защото в крайна сметка, ако не създаваме условия ние, като законодатели, гражданите да участват в местното самоуправление, едва ли можем да искаме то да се променя бързо и динамично.
Що се отнася до референдумите. Смятам, че това е едно много добро предложение. Референдум, с който населението, което е избрало кмета на общината, да даде своя глас дали е необходимо този кмет да продължи да изпълнява своите функции или пък населението гласува един вид вот на недоверие на този кмет.
В същия смисъл с по-широко гражданско участие е предложението, което се прави по отношение на задължението на кмета в началото на своя мандат да представи на общинския съвет и на населението на общината своя управленска програма. Разпоредбата е реципрочна, така да се каже, от правомощията, които има и Министерският съвет – в началото на своя мандат Министерският съвет внася своя управленска програма и я изпълнява. Нека по същия начин и кметът на община да внася такава управленска програма, така че населението да знае какви са приоритетите на тази община, да има възможност да участва при формирането на тези приоритети и в крайна сметка да има едни обективни критерии, по които да измерва работата и на кмета на общината, и на общинските съветници.
Не на последно място нека да обърна внимание на другия момент, който според мен създава точно такива предпоставки за радикални промени. Това е новата Глава осма на законопроекта, която дава рамката на междуобщинското сътрудничество. Всички говорим, че е много важен процесът на присъединяване към Европейския съюз, належащи са проектите, но към този момент нито един от действащите закони като че ли не създаваше точно тази рамка. Това е нашата отговорност и нашето задължение като народни представители да създадем такива възможности общините да се сдружават както помежду си, така и с други юридически и физически лица, областните управители и други организации и да използват максималната степен, широката палитра на взаимоотношения, която ще им даде възможност да съставят и да реализират инвестиционни проекти.
Надявам се, че ще подкрепите този законопроект и в пленарната зала, така както е бил подкрепен почти с пълно мнозинство в Комисията по местно самоуправление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на госпожа Гегова? Не виждам.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Не виждам.
Обявявам разискванията за приключили. Преминаваме към режим на гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, внесен от Яне Янев и група народни представители под № 554-01-56.
Гласували 133 народни представители: за 33, против 82, въздържали се 18.
Законопроектът не се приема.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местно самоуправление и местна администрация, внесен от народния представител Анелия Мингова и група народни представители под № 554-01-92.
Гласували 139 народни представители: за 101, против 22, въздържали се 16.
Законопроектът е приет на първо  четене.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местно самоуправление и местна администрация, внесен от Ремзи Осман под № 654-01-5.
Гласували 130 народни представители: за 94, против 22, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене.
Моля, гласувайте Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местно самоуправление и местна администрация, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители под № 654-01-22.
Гласували  143 народни представители: за 23, против 80, въздържали се 40.
Този законопроект не се приема на първо четене.
И последният законопроект, който имаме да гласуваме, е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местно самоуправление и местна администрация, внесен от Йовко Йовков и група народни представители под № 654-01-55.
Гласували 133 народни представители: за 103, против 22, въздържали се 8.
Този законопроект е приет на първо четене.
От петте законопроекта, които разглеждахме и бяха гласувани, са приети три законопроекта – на Анелия Мингова и група народни представители; на народния представител Ремзи Осман; на Йовко Йовков и група народни представители.
С това тази точка от дневния ред е изчерпана.
Преминаваме  към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ.
Вносител е Министерският съвет.
За процедура думата има господин Димитров. Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Предлагам в залата да бъде допуснат господин Димитър Бонголов – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА:  Подлагам на гласуване тази процедура.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Процедурата е приета. Моля да поканите заместник-министъра в залата.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси да ни запознае със становището на комисията, която е водеща.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
„На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 13 април 2006 г., беше разгледан законопроектът за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя на заседанието присъства госпожа Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието, и представители на Министерството на правосъдието.
Законът за нотариусите от 1996 г. предвижда Съветът на нотариусите да организира конкурсите за нотариуси, а Нотариалната камара – да събира съответните такси – това са чл. 65, т. 6 и чл. 53, ал. 2. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност от 1997 г. тези разпоредби са изменени и отпада задължението на Съвета на нотариусите да организира конкурсите, а Камарата да събира такси за това.
Със следващото изменение и допълнение на закона от 1998 г. се възлага на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция да организира и финансира самт конкурсите, а с това от 2003 г.  се предвижда провеждане от Министерството на правосъдието на изпит за помощник-нотариуси по заместване. За този изпит също не се установява задължение за внасяне на държавна такса.
Предлаганите изменения и допълнения в сега внесения законопроект са в съответствие с изискването на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България – установяването на държавните такси да се извършва със закон.
Представено беше становището на Министерството на финансите, в което министърът на финансите съгласува законопроекта без бележки и предложения.
След приключване на обсъждането народните представители подкрепиха законопроекта единодушно – с 12 гласа „за”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, внесен от Министерския съвет на 3 април 2006 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА:  Благодаря на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Димитров.
Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси, но няма доклад на Комисията по правни въпроси. Така че преминаваме към разисквания.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат? Още веднъж питам: има ли някой народен представител, който желае да се изкаже? Ако няма, да преминем към гласуване на първо четене. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за нотариусите и нотариалната дейност, внесен от Министерския съвет под № 602-01-18.
Моля, гласувайте.
Гласували  74 народни представители: за 68, против 3, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура думата има господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Предвид на това, че няма дебати и водещата комисия единодушно е подкрепила закона, смятам, че няма някакви съдържателни съображения, които да не позволяват да преминем и на второ гласуване. Това е моето предложение. Ако, разбира се, някой има друго становище, той ще го изрази.
Смятам, че при този консенсус, който се проявява, това е едно разумно решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА:  Има ли противно становище? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение да преминем към второ гласуване на предложения законопроект.
Гласували  71 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ.
Моля председателят на комисията да  докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ:  Благодаря Ви, госпожо председател.
„ЗАКОН
за изменение и допълнение на
Закона за нотариусите и нотариалната дейност
§ 1. В чл. 11, ал. 2 след думата „документи” се добавя „за платена държавна такса” и се поставя запетая.
§ 2. В чл. 12 се създава ал. 5:
„(5) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.”
§ 3. В чл. 46 се създава ал. 8:
„(8) Министерството на правосъдието събира държавна такса за изпита по ал. 3 в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.”
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА:  Благодаря.
Тъй като няма направени предложения за допълнение или изменение, ще гласуваме изцяло докладвания текст на Закона за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Моля, гласувайте.
Гласували  94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
С това измененията на Закона за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност са приети изцяло и точката от дневния ред е изчерпана.
Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Заповядайте, господин Джемил.
ДОКЛАДЧИК ЮСЕИН ДЖЕМИЛ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на първо гласуване на
Комисия по земеделието и горите относно
Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за виното и спиртните напитки № 602-01-10,
внесен от Министерския съвет на
6 март 2006 г.
Комисия по земеделието и горите проведе заседание на 27 април 2006 г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Димитър Пейчев, заместник-министърът на икономиката и енергетиката господин Лъчезар Борисов, както и представители на Министерството на здравеопазването, на Изпълнителната агенция по лозата и виното, на Националната лозаро-винарска камара, на Националния институт за изследване на виното и спиртните напитки и експерти.
Законопроектът беше представен и от заместник-министъра на земеделието и горите господин Пейчев и на икономиката и енергетиката господин Лъчезар Борисов. С предлагания законопроект се цели усъвършенстване и детайлизиране на действащия Законопроект за виното и спиртните напитки, изпълнение на поети ангажименти във връзка с препоръките от партньорските проверки, проведени през 2003, 2004 и 2005 г. за създаване на правна уредба на мярката „Задължителна дестилация”, пълна хармонизация на българската правна уредба с тази на Европейския съюз в областта на виното и спиртните напитки, както и въвеждане на нови текстове за служебна регистрация на лозарските стопанства.
Някои от народните представители, взели участие в дискусията, отправиха критични бележки по законопроекта от редакционен характер, както и препоръки този  законопроект да се детайлизира особено в сектора „Вино и спиртни напитки”, така че да няма спор във връзка с прилагането на този закон, съответно на Закона за храните.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисия по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки № 602-01-10, внесен от Министерския съвет на 06.03.2006 г.
Становището е прието с 19 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Благодаря.
Заповядайте, господин Папаризов, да докладвате становището на ръководената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„На свое редовно заседание, проведено на 16 март 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Закона за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на икономиката и енергетиката господин Лъчезар Борисов, експерти от Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на земеделието и горите.
І. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки е изготвен във връзка с поетите в хода на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз ангажименти по Глава седма „Земеделие”. Съгласно преговорната позиция по Глава седма (Конференция  България 43/01),  Република България следва да приеме и да прилага достиженията на правото на Европейския съюз в областта на селското стопанство.
С цел хармонизиране на българското законодателство с изискванията Регламент 1463/1999 на Съвета на Европейския съюз и на Регламент 1623/2000 на Европейската комисия,  се въвеждат  допълнителен регистрационен режим „Задължителна дестилация” на вторични продукти от винопроизводство и режим „Служебна регистрация на лозарските стопанства”. Създаването на правна уредба на мярката „Задължителна дестилация” произтича и от ангажиментите, поети във връзка с партньорските проверки,  осъществени през 2002, 2004 и 2005 г. В законопроекта са предвидени също така изменения и допълнения, целящи отстраняване на съществуващи към настоящия момент непълноти или неточности в разпоредбите на закона.
ІІ. В законопроекта се създава нова Глава шеста "а", с която се въвежда задължителна дестилация. В правилата и механизма на неговото прилагане са включени забрана за свръхпресоване на вторичните продукти от винопроизводството, контрол върху качеството на предадените вторични продукти, който се осъществява от Изпълнителната агенция по лозата и виното, както и контрол на произведените крайни продукти, за който отговаря Министерството на икономиката  и енергетиката. Задължителната дестилация на предадените вторични продукти се извършва от физически и юридически лица по реда на допълнителен регистрационен режим.
В случай на липса на регистрация на лозарско стопанство от страна на производител, законопроектът въвежда възможността за служебна регистрация (чл. 23а, ал. 10 от законопроекта). Тази мярка позволява регистрацията и на изоставени имоти или на имоти с неустановена собственост в лозарския регистър, който според ангажиментите на Република България, поети в преговорния процес, трябва да бъде попълнен до момента на присъединяването на страната ни към Европейския съюз.
С цел прецизиране и изясняване на разпоредбите на законопроекта са предложени и други изменения и допълнения. В чл. 22а от законопроекта терминът "лозарска година" се заменя с "винарска година", който се употребява в Регламент 1463/1999; забранява се влагането на синтетичен спирт в производството на спиртни напитки (чл. 38, ал. 3 от законопроекта), като се създава легална дефиниция за това понятие (т. 44 от Допълнителните разпоредби). В чл. 35, ал. 1 от законопроекта е изменена терминологията при изброяването на спиртните напитки в съответствие с терминологията, която се ползва в общностното законодателство. Регистрирането на лица, които произвеждат спирт, дестилати и спиртни напитки, които са собственици или наематели на пунктове на дестилация, или преработват грозде в количества над 1000 кг., се извършва както по реда на Търговския закон и Закона за кооперациите, така и според законодателството на държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
ІІІ. При преценката за съответствието на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки с Регламент 1493/1999 и Регламент 1623/2000, следва да се отбележи, че законопроектът като цяло е съобразен с изискванията, които се съдържат в тези нормативни актове.
С цел по-голяма яснота може да бъде направена следната бележка.
По реда на чл. 43б, ал. 1 от законопроекта производителите на вино, предназначено за продажба, са задължени да предават на регистрирани дестилерии цялото количество вторични продукти, получени при винопроизводството. В чл. 43г, ал. 1 са посочени случаите, в които производителите на вино са освободени от това задължение. В чл. 43г, ал. 1, т. 2 от законопроекта се посочва, че не се предават вторичните продукти от производството на качествени пенливи и качествени искрящи вина от ароматични сортове. С цел по-точно хармонизиране с разпоредбите на чл. 49 от Регламент 1623/2000 на Европейската комисия, удачно би било разпоредбата на чл. 43г, ал. 1, т. 2 от законопроекта да се допълни, като се уточни, че горепосочените видове вино са произведени от "грозде или частично ферментирало грозде, закупено и стабилизирано с цел елиминиране на утайката".
С оглед на гореизложеното и след състоялата се дискусия, Комисията по европейска интеграция предлага да бъде подкрепен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки № 602-01-10, внесен от Министерският съвет на 6 март 2006 г., с единодушие от 9 гласа." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Няма представител на вносителя.
Преминаваме към разисквания по първо четене на този законопроект.
Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Законът за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки в частта, която преправяме в момента, изпълнява основната част от ангажиментите, поети след препоръките от партньорските проверки през последните 4-5 години. Вкарването на термина "задължителна дестилация" е съвсем нова глава в този закон, както и въвеждането на режим на регистрация, включително и служебна, за лозарските стопанства, ще адаптира нашето законодателство с регламентите от 1999 и 2000 г. Служебната регистрация (чл. 23а) е добро решение, когато поради субективни причини някои стопани не са регистрирали своите масиви и декари, които са засети, и по този начин лозарският регистър ще е най-пълен и реален, което е изискване и на Европейската комисия.
Според някои нови текстове, например чл. 5 и чл. 23б, се регламентира събирането на такси за регистрация и утвърждаване на регионални, утвърждаване на качествени вина, право на засаждане на нови лозя и презасаждане. За всичко това имам съгласие, с изключение на правото на засаждане на нови лозя. Казва се, че ще се събират такси за тези утвърждавания на вина, които ще се определят с тарифа от Министерския съвет. Доста съмнително обаче е изискването да засаждаш нови лозя и да заплащаш за това нещо, дори под формата на административни такси по Закона за административното обслужване на физически и юридически лица. Между първо и второ четене ние ще внесем известни корекции в този смисъл, че тези, които засаждат, които облагородяват земята, е малко нелепо да плащат за това.
Като цяло ние подкрепяме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки и ще гласуваме "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, внесен от Министерския съвет.
Гласували 109 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 15.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ПО ИСКАНЕТО НА БОРИС ВЕЛЧЕВ, ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗБУЖДАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ СРЕЩУ ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ, НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ В ЧЕТИРИДЕСЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Проектът за решение ви е раздаден. Той е подписан от 68 народни представители.
За процедура има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми господин председател, тъй като се очертава един политически процес в двете му измерения – от една страна, юридически, а от другата страна, парламентарно и политически от типа на Трайчо-Костовия или на Никола Петков (възгласи в залата: “Е-е-е!”) …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина! Нека да се изслушваме.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …ще се върнем десетилетия назад в онова жестоко време, смятаме, че българските народни представители следва да поемат своята отговорност в тази зала и да бъдем всички тук. И понеже в залата има само около 50-60 души, можем да се преброим, от името на Парламентарната група на “Атака” правя процедурно предложение за поименна проверка на кворума. Благодаря ви.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Няма право един час преди края на заседанието – 13,01 ч. е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В момента аз ръководя заседанието. Както виждам, залата е около кворума, а процедурното предложение започна преди 13,00 ч. Нека да бъдем наясно – решава се един важен въпрос – дали Народното събрание може да вземе решение или не може да вземе решение.
Започваме поименна проверка:
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер  - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонела Ангелова Понева - отсъства
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Апостол Иванов Димитров - тук
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Ася Величкова Михайлова - тук
Атанас Атанасов  Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Бойко Иванов Ватев - тук
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Николов Боев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Стефанов Николов - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Иванов Българинов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Янчев Ноев - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваню Стефанов Хърков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Минчев Иванов-Лучано - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева - отсъства
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Николов Дамгов - отсъства
Владимир Първанов Кузов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Йорданов Димитров - тук
Георги Миланов Георгиев - тук
Георги Петков Близнашки - отсъства
Георги Пинчев Иванов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Даут Идриз Осман - тук
Деница Ивайлова Димитрова - тук
Десислав Славов Чуколов - тук
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Димитров - отсъства
Димитър Кинов Стоянов - тук
Димитър Николов Гъндев - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - отсъства
Донка Иванова Михайлова - отсъства
Дончо Стефанов Цончев - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Гинев Жеков - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - тук
Евтим Костадинов Костадинов - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елеонора Николаева Николова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Емил Константинов Георгиев - тук
Енчо Вълков Малев - тук
Ердинч Илияз Хаджиев - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Жори Йорданов Алексиев - тук
Захари Димитров Георгиев - тук
Златко Тонев Златев - отсъства
Ива Петрова Станкова - тук
Иван Атанасов Колчаков - тук
Иван Георгиев Сотиров - тук
Иван Георгиев Стаматов - тук
Иван Добромиров Гороломов - тук
Иван Желев Илчев - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Матеев Иванов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Петков Даков - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Иглика Димитрова Иванова - тук
Илиян Вълев Илиев - тук
Илияна Малинова Йотова - отсъства
Илкер Ахмедов Мустафов - тук
Илко Димитров Димитров - тук
Йовко Христов Йовков - тук
Йордан Димитров Костадинов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Мирчев Митев - отсъства
Йордан Петров Величков - тук
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Константин Стефанов Димитров - тук
Коста Димитров Цонев - отсъства
Костадин Александров Кобаков - тук
Костадин Стоянов Паскалев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Лидия Сантова Шулева - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Любенов Дилов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Маргарита Василева Кънева - отсъства
Маргарита Спасова Панева - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова  - отсъства
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мария Василева Капон - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Станчева Вълканова - тук
Марко Николов Мечев - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Маруся Иванова Любчева - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Метин Мехмедов Сюлейманов - отсъства
Милен Емилов Велчев - отсъства
Мима Тодорова Василева - отсъства
Минчо Викторов Спасов - отсъства
Минчо Христов Куминев - тук
Мирослав Димитров Мурджов - отсъства
Митко Иванов Димитров - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Райков Миков - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - тук
Надя Антонова Кочева - тук
Неджми Ниязи Али - отсъства
Ненко Викторов Темелков - тук
Нено Ненов Димов - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Николай Аврамов Свинаров - отсъства
Николай Боянов Михайлов - тук
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Петров Кънчев - отсъства
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Олег Григоров Попов - тук
Олимпи Стоянов Кътев - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Павел Михайлов Чернев - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Александров Симеонов - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Георгиев Мръцков - тук
Петър Кирилов Берон - отсъства
Петър Станиславов Манолов - тук
Петър Стефанов Стоянов - отсъства
Петя Илиева Гегова - тук
Пламен Александров Панайотов - отсъства
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Георгиев Ранчев - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Рейхан Ибадула Аблеким - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росен Златанов Владимиров - отсъства
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова - тук
Руденко Радев Йорданов - тук
Румен Асенов Ангелов - отсъства
Румен Иванов Такоров - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Светослав Христов Малинов - отсъства
Силвия Николаева Алексиева - тук
Силвия Тодорова Стойчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - отсъства
Соломон Исак Паси - отсъства
Станимир Янков Илчев - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станчо Николов Тодоров - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - отсъства
Стефан Антонов Софиянски - отсъства
Стойко Илиев Танков - тук
Стоян Витанов Витанов - тук
Стоян Проданов Иванов - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Тодор Михайлов Кумчев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - отсъства
Тодор Николов Батилов - тук
Тома Янков Томов - тук
Трифон Димитров Митев - отсъства
Фатме Муса Илияз - тук
Фидел Димитров Беев - тук
Фикрет Хюдаетов Шабанов - тук
Филиз Хакъева Хюсменова - тук
Филип Димитров Димитров - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Христова Велчева - отсъства
Христо Боянов Величков - тук
Христо Дамянов Бисеров - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юксел Али Хатиб - тук
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Юсеин Аптула Джемил - тук
Янаки Боянов Стоилов - отсъства
Яне Георгиев Янев - отсъства
Яни Димитров Янев - тук
Янко Александров Янков - отсъства
Ясен Георгиев Янев - тук
Ясен Димитров Попвасилев - тук
Ясен Стоянов Пенчев - тук
В залата има 132 народни представители.
Имате думата за процедура, госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Колеги, след като установихме, че имаме кворум, предлагам да удължим работното време на днешното пленарно заседание на основание чл. 135 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание до приключване на точката от дневния ред за приемане на проекта за Решение за създаване на Временна комисия по искането на Борис Велчев, главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Волен Николов Сидеров, народен представител в 40-ото Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за удължаване на работното време. Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля,  гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 131, против 2, въздържали се 3.
Това процедурно предложение се приема.
Сега се решава само въпросът дали да има комисия или да няма комисия, респективно самият състав на комисията – не се решава въпросът относно имунитета на народния представител. Все пак да се ориентира залата и тези, които ни слушат по парламентарния канал.
Господин Миков, заповядайте да представите проекта за решение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! С оглед и константната практика не само на тази регислатура, а и в други народни събрания е процедирано така, по повод постъпило искане на главния прокурор предлагаме следния проект за решение:
 
„Проект
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия по искането
на Борис Велчев, главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Волен Николов Сидеров, народен представител  в 40-ото Народно събрание
Народното събрание на основание чл. 79, алинеи 1 и 3 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
1. Създава Временна комисия със задача да проучи дали са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер по искането на главния прокурор за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Волен Николов Сидеров.
2. Комисията се състои от 10 народни представители, от които: 3 – от ПГ на Коалиция за България, 2 – от ПГ на НДСВ и по 1 от ПГ на Движението за права и свободи, ПГ на Обединените демократични сили, ПГ на Коалиция „Атака”, ПГ на Демократи за силна България, ПГ на Българския народен съюз.
3. Избира състав на комисията: ...
4. Временната комисия се избира за срок от един месец.”
Не смятам да се спирам особено на мотивите, винаги Народното събрание е имало такава практика. След изменението в Конституцията има и една друга процедура, към която до момента няма индикации народният представител Волен Сидеров да има отношение.
Предлагаме Народното събрание да процедира по добре установената в Народното събрание практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дискусията по този проект за решение. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този проект за решение? Ако решението се приеме, тогава ще помоля съответните парламентарни групи да представят своите представители в тази временна комисия съобразно т. 2 от проекта за решение. Откривам дискусията.
Господин Проданов, заповядайте. Имате право да говорите 40 минути, не една (весело оживление) – толкова има парламентарната група.
СТОЯН ПРОДАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Сидеров, когото не виждам тук, уважаемо ръководство на Парламентарната група „Атака”! Позволете ми да изразя едно мнение. Тъй като всички избиратели, които доста наивно подкрепиха на изборите въпросната Парламентарна група „Атака”, очакват уважаемият от мен господин Сидеров, мой съгражданин, да излезе и, както подобава на един достоен български парламентарист, да си подаде декларация, както направиха колегите от ДПС, както направи колегата Даков, както очакваме от всички останали, които са попаднали по една или друга причина под въпросителната на прокурора на Република България – в момента се казва Борис Велчев, може да бъде Филчев, може да бъде Татарчев, това няма никакво значение.
Искам да кажа, че въпросният господин Сидеров, както и аз, както и въпросният господин Атанасов, както всички наши колеги, до 25 юни нямаха имунитет. Така че въпросният казус според мен не стои като някаква много сериозна величина.
По този повод предлагам да не губим парламентарно време, да не харчим парите на българския избирател, на българските данъкоплатци. Апелирам към колегата Сидеров, който според мен се опитва да представи, че е човек с доста сериозна гражданска доблест, човек с доста сериозна смелост, човек, който уважава българските закони и българското правосъдие, което аз също уважавам. Не виждам нищо лошо да заповяда в залата да си подаде декларация, както подобава на един достоен българин, уважаващ Конституцията на България, уважаващ българския парламент, уважаващ българския народ и своите избиратели. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този проект за решение?
Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След като хипотезата за подаване на искане за сваляне на имунитета не е факт, значи това е преценката на господин Сидеров и не мисля, че е редно да коментираме, когато го няма. Аз мисля, че това е практика, която всички народни събрания досега са спазвали.
Предвид, че това е може би първият случай, в който става въпрос за деяние, което стана пред очите ни и което е доста ясно, моето предложение е срокът на действие на комисията да се намали на две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по проекта за решение?
Господин Стоянов, имате думата.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, искам да започна с това, че всъщност създаването на една такава комисия в момента е абсолютно ненужно. Искането на господин главния прокурор е направено неправилно и както знаят юристите в тази зала, когато в един документ не са спазени формалните изисквания, той е нищожен, тоест той не съществува в правния мир и не е правно релевантен.
Сега ще мотивирам тази своя теза: искането е направено на порочно процесуално основание, дами и господа народни представители, защото според формулировката то се основава на чл. 107, ал. 3 и ал. 8 от правилника.
Искам да ви напомня, че след промените в Конституцията правилникът на Народното събрание все още не е изменен и в ал. 3 пише, че ако са налични достатъчно данни за извършено тежко престъпление, се отправя мотивирано искане. Хипотезата на ал. 8 от правилника е абсолютно неприложима в случая. В нея се казва: разпоредбите на чл. 70 от Конституцията на България се прилагат в случаите, когато наказателно преследване срещу народен представител е възбудено преди избирането му, какъвто случай ние нямаме в момента. Това е просто абсурдно!
Освен това самите обвинения ме навеждат на мисълта, че има достатъчно данни за извършено престъпление, защо? Обвинението по чл. 290, ал. 1 от Наказателния кодекс е несъстоятелно, защото въпросът дали народният представител Волен Сидеров е дал свидетелски показания по смисъла на същия законов текст и ако – да, дали тези показания са лъжливо свидетелстване по смисъла на чл. 292, ал. 1, т. 2 от Наказателния кодекс, подлежи на установяване в бъдеще. Една криминална фактическа обстановка се смята за истинска само ако е установена с влязла в сила присъда. Такава е разпоредбата  на Конституцията и вие много добре знаете това.
Делото, по което може да бъде издадена такава присъда, в случая е още в съдебна фаза, преди първо заседание на съда. Това наказателно дело от общ характер № 935 по описа за 2006 г. на Пазарджишки районен съд с обвиняем Любомир Бакърджиев, насрочено за 5 юни 2006 г.
Отделно искам да ви уведомя, че към искането на главния прокурор не бяха приложени всички документи и според мен съвсем нарочно по случая. Към него не беше включена и жалба № 153 от 17 април т.г. по описа на СДВР – Столична дирекция на вътрешни работи, за което ние своевременно подадохме жалба и уведомление до Народното събрание, за което вие бяхте уведомени вчера от председателя на Народното събрание. Не съм сигурен, че при положение, че не се бяхте събрали тук преди малко и се наложи да използваме почти насилие, за да съберем представителството, когато се решава въпрос … (Силен шум и реплики в залата.) … когато се решава въпрос за член на тази камара, ме навежда на мисълта, че не сте се запознали достатъчно добре и изцяло с фактическата обстановка.
Обвинението по чл. 90, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 3 от Наказателния кодекс също е несъстоятелно, защото е несъставомерно. Да бъде едно деяние престъпление, то трябва да съдържа комулативно задължително трите елемента: обществена опасност, виновност на извършеното и законова дефинитивност според чл. 9, ал. 1 от Наказателния кодекс. В случая законовата дефинитивност не е налице и престъплението "подбуждане към лъжесвидетелство" законът не обявява в разпоредбите на чл. 90, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 3. Такова постановление и законова дефиниция има в разпоредбата на чл. 293, ал. 1 от Наказателния кодекс, но по този текст няма повдигнато обвинение фактически.
Друг е въпросът, че за двете престъпления се предвиждат различни по размер наказания, както е посочено в искането на главния прокурор. По чл. 290, ал. 1 от Наказателния кодекс се предвиждат до 5 години лишаване от свобода, а за престъпление по чл. 293, ал. 1 от Наказателния кодекс – до 1 година лишаване от свобода, така че, уважаеми народни представители, мисля, че ние трябва днес да отхвърлим това решение за създаване на временна комисия и да бъде обърнато внимание на главния прокурор да си изтегли искането и да си поправи грешките в него. То фактически в момента е нищожно. То не съществува и камарата не може да заседава върху него.
Нека господин главният прокурор да положи достатъчно грижи, за да си направи изрядни документите, защото прокуратурата отговаря и осъществява върховен надзор за законност, а когато прокуратурата, главният прокурор внася в Народното събрание един акт, който фактически е незаконосъобразен и незаконен, за какво става дума тогава? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по проекта за решение?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Колегата Стоянов изложи чисто правната страна на нещата, но тя едва ли интересува някого от вас в тази зала и вашите слуги в МВР, а и тези, които са ви на пряко подчинение в прокуратурата и следствието.
Правната страна, колега Стоянов, и вие, колеги, няма нищо общо с истинската страна на нещата, със същността на проблема.
Същността на проблема е политическа и вие всички много добре знаете за това. В тази зала, а и извън тази зала започва едно голямо тържество, една веселба на всички управляващи, един пир по време на чума, който ще тече още известно време и ще завърши с крах.  След това ще започне онова скърцане със зъби и голяма жал, защото знаете какво ще стане!
Преди около един месец в тази зала се проведе още един фарс, подобен на този. Всички си спомняме за онази кошмарна, ненормална, перверзна резолюция, решение, срещу което мастити адвокати, прочути български професори, съдии от кариерата не възразиха нищо. Някои възразиха, но повечето не възразиха и гласуваха. Ние тогава ви казахме: не е Павел Чернев извършителят! Така ли беше? Така се оказа. (Шум и реплики в залата.)
Така се оказа! Ние ви казахме: намерете, кажете кой е извършителят. И се стигна дотук. (Шум и реплики.)
За да се стигне дотук, са се противили някои хора. Ние знаем, че главният прокурор не е бил съгласен с внасянето на това предложение, но на него му е оказано въздействие. Оказано му е въздействие, за да го стори, защото няколко месеца само преди това президентът Първанов, вашият премиер на тройната коалиция – Станишев, казваха: ние ще се справим с "Атака"! Кълняха се, заявяваха го, обещаваха. Това е един от начините да се справят с "Атака", но това е негоден начин да се справят с "Атака", защото всичко това го започвате тогава, когато "Атака" е втора политическа сила в България! (Оживление.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Първа! Първа сила!
ПАВЕЛ ШОПОВ: И е на път да стане първа политическа сила, госпожо Дончева! И в това е вашият ужас, затова защото нашият лидер Волен Сидеров е втори по рейтинг в страната.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Първи! Първият!
ПАВЕЛ ШОПОВ: И ще стане и първи така както е тръгнало! И затова е целият ужас, припкане и суетня. (Шум и реплики в залата.)
Защото вие всички разбирате, че лъжата може да трае дълго, но не може да продължава вечно - лъжата на тройната коалиция, която сте създали и която скоро ще се спука! И след като рухне тази лъжа, всяка от съставните й политически сили ще тръгне рязко надолу. Така ще тръгне надолу, че просто няма да има спиране.
Защото вие много добре знаете, че “Атака” е тръгнала срещу цялото зло в тази държава.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Вие сте доброто, така ли?!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Цялото зло в държавата е тръгнало да й противодейства, защото “Атака” е единствената надежда на българския народ. (Силен шум в залата.)
В тази връзка аз предупреждавам, че бумерангът, който вие хвърляте, ще се върне и ще ви порази. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за първа реплика господин Проданов.
СТОЯН ПРОДАНОВ (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Шопов, уважаеми господин Стоянов, чийто дядо много уважавах! Бог да го прости!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Проданов, Вие правите реплика на господин Шопов, но той излезе от залата.
СТОЯН ПРОДАНОВ: Няма значение. И Волен Сидеров го няма, но това не е толкова важно. По-важно е, че ме слушат сериозни хора, представители на различни професии, в това число и на съдебната власт – бивши адвокати, прокурори и т.н., политици от кариерата.
Аз възприемам донякъде тезата на господин Шопов. Особено много съм възприемал техните тези, че народният представител не бива да има имунитет. Да, аз съм готов да направя декларация и да оставя своя имунитет, но нека господин Волен Сидеров и неговата група, които пледираха, че народният представител не трябва да има имунитет, че трябва да бъде равен с другите граждани, да го направят. Аз също съм готов да го направя.
Господин Шопов, господин Стоянов, господин Сидеров, още веднъж апелирам – заповядайте да си подадем декларации за отпадане на целия ни имунитет. Единствено народният представител, който уважава себе си и работи за своите избиратели, за своя регион, за хората в тази страна, няма необходимост от специален имунитет.
Ще задам един въпрос. Сега обвиняваме, че прокурорът бил манипулиран, били го накарали. Аз твърдя, че съдебната власт в България е независима – и по старата, и по новата Конституция, която сега приехме. Как е възможно някой да ме убеди, че някой бил заставил главния прокурор на Република България да поиска имунитета на този или онзи?! Тогава би следвало да смятаме, че на главния прокурор е било наредено да поиска имунитета на осемте народни представители преди време, когато някои от нас, хора с достойнство, подадоха декларации и се освободиха от имунитета по дадения казус.
Господин Китов постави въпроса за две седмици. Мисля, че въпросът може да се реши и за секунди. Господин Волен Сидеров даже не уважи Народното събрание да присъства. Не твърдя, че той е виновен. Дали е виновен господин Волен Сидеров, това може да каже само съдът. Вие сте адвокат, господин Шопов. Само съдът с всичките му инстанции може да каже дали Волен Сидеров е виновен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето изтече.
СТОЯН ПРОДАНОВ: Само секунда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То стана минута. Правилникът е за всички.
СТОЯН ПРОДАНОВ: Апелирам господин Волен Сидеров да уважи парламента, да заповяда и като достоен гражданин, за какъвто непрестанно се представя, като водач, даже се представя и за Левски, да дойде и да си представи имунитета, много го моля! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Проданов.
Има думата за втора реплика господин Ясен Пенчев. Моля да спазваме правилника.
ЯСЕН ПЕНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Исках да репликирам изказването на господин Шопов, защото той обвини парламента в лъжа, мнозинството в лъжци. Искам да попитам: показанията, подписани от господин Сидеров, че шофьор е бил Павел Чернев, не са ли лъжа?! Не беше ли “Атака” тази, която убеждаваше тази зала да няма имунитет, а сега сте се вкопчили в този имунитет като удавници за сламка?! Питам: кога сте праволинейни? А обвинявате всички останали! Виждате сламката в очите на другите, а не виждате гредата във вашите очи! Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството. Народният представител Димитър Стоянов иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Стоянов, спокойно. Вижте правилника!
Има ли трета реплика? Няма.
Поради отсъствието на господин Шопов, той не може да направи дуплика.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, позицията на Парламентарната група на Демократи за силна България е последователна. Ние сме категорично против да съществуват различия между българските граждани и затова винаги сме били против народните представители да имат имунитет.
Уважаеми управляващи дами и господа, сега се вижда колко ялова беше тази поправка, която направихте в Конституцията. Затова ние искахме да няма имунитет, за да не се превръща Народното събрание в съд, за да може независимата съдебна власт да извършва процесуално-следствените действия и да се произнася кой е виновен и кой не. Тук не е мястото да се обсъжда този въпрос.
Спомням си позицията на народните представители от “Атака”, когато се обсъждаше този въпрос и се учудвам на това поведение, или може би съм наивен. Защо този човек, който счита, че не е виновен, не се възползва от тази макар и ялова поправка в Конституцията, да си напише декларацията и да отиде да се защитава в съда? Защо? Когато тук се обсъждаше въпросът за декларацията, нали представителите на “Атака” заявиха от тази трибуна, че Народното събрание не е конвент. За да не е конвент, да си подаде декларацията и да отиде да се защити в съда. В противен случай не мога да го възприема като никакъв друг, освен като страхливец! Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.)
Ние от Демократи за силна България ще гласуваме против създаването на тази комисия, защото считаме, че тя е излишна. Можеше още днес да се гласува въпросът за смъкването на имунитета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за първа реплика господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Господин Атанасов, Вие участвахте в превръщането на Народното събрание в конвент, когато подкрепихте тази декларация. Никога не го забравяйте!
А защо господин Сидеров да не се възползва от възможността в Конституцията – аз вече много добре обясних. Защото няма правно основание, от което да се възползва. Защото искането за имунитета, което е направил прокурорът Велчев, е нищожно, защото не е спазил формални изисквания на Конституцията и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това е причината. В случая не е ясно, че шофьорът не е бил Павел Чернев. Това ще стане ясно чак тогава, когато има влязла в сила присъда и се разбере кой действително е бил шофьорът. (Смях и ръкопляскания в залата.) Така че няма достатъчно данни за извършването на каквото и да е престъпление. Няма формална възможност господин Сидеров сам да поиска да си свали имунитета, защото искането на главния прокурор е неперфектно. То не съществува в правния мир.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика – господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Извинявайте, млади колега. От Вашето изказване си личи, че не сте се явявали на изпит по Наказателно право. Пожелавам Ви успех. (Ръкопляскания от мнозинството.) Струва ми, че в първи курс е трябвало да се явите на конституционно право, но не ги разбирате тези неща. (Неразбираема реплика от народния представител Димитър Стоянов.)
Не ме репликирайте от място, моля. Имахте тази възможност от трибуната.
Искам обаче да Ви кажа, че Народното събрание е политически орган, а не съд. След като е така, то днес обсъждаме тук политически въпрос. Не ни занимавайте с дребни процедури! След като сте герои, защо търсите дребни процедурни хватки, за да бягате от отговорност?! Това са дребни процедурни хватки! Невинността на едно лице или неговата виновност се установява с влязла в сила присъда от съда. Нека да се яви този герой в съда и да защити името си. Ако е невинен, съдът ще се произнесе.
Отново заявявам, ние от Демократи за силна България сме против създаването на тази комисия, защото това е губене на време. Тези, които твърдяха, че няма нужда да се създават такива механизми, днес са се захванали с това. И този господин, който обясняваше, че Народното събрание се било превърнало в конвент, днес мънка от трибуната! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по проекта за решение?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В Четиридесетия парламент вече няколко пъти се състояха дебати по този въпрос – дали да се създават временни комисии по повод искания на главния прокурор за снемане на имунитета. Разбира се, най-много се беше разгорещил дебатът, когато се правеше поправката в Конституцията.
Искам да заявя позицията на Демократи за силна България. Тя е следната. От първия до настоящия случай в този парламент тя е такава, такава ще бъде и при всеки следващ случай на искане на имунитет на народен представител от главния прокурор. Ние сме срещу имунитетите на народните представители. Именно затова досега не сме подкрепяли създаването на временни комисии и не сме участвали в тях по повод искането на имунитет на народен представител от главния прокурор. Днес ще постъпим по същия начин. Няма да участваме и няма да подкрепим създаването на такава временна комисия, няма да предложим свой представител. Но когато дойде моментът и бъде предложено искане на главния прокурор за гласуване от Народното събрание, ние, депутатите от Парламентарната група от Демократи за силна България, ще гласуваме за снемането на имунитета, защото сме против народните представители да се ползват от имунитет. Заявявам това, защото смятам, че е важно в днешния ден да се вижда кой как постъпва в една или друга ситуация.
Днес съм изненадана от две неща. Първо, че господин Волен Сидеров, към когото има отправено искане от главния прокурор, не присъства в пленарната зала. Второ, от това, че нямаше депозирано искане за отказ от имунитета на този народен представител, който е и председател на парламентарната група. Всички думи, които бяха казани дотук от “Атака” за имунитетите, срещу имунитетите и какво ли още не, се оказаха балон. Оказа се, че когато въпросът опира до народен представител от тяхната парламентарна група, принципите свършват. И това е факт, видим с просто око в днешния ден – как постъпват хората от “Атака”, в това число и техният водач, вожд, учител, вдъхновител, който казваше, че е срещу имунитетите, а днес бяга, нямаше сили да застане дори тук и да заяви своята позиция. А дали е виновен или невинен, нека каже съдът. Но той вас, колеги, (обръща се към депутатите от “Атака”), се опита да ви употреби. И се чудя защо влязохте в тази роля?! Честно казано, чудя се и ми е жал! (Ръкопляскания от блока на ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Стоянов. Имате това право.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Госпожо Михайлова, във връзка с вчерашните гласувания и позиции на Демократи за силна България бих казал, че напоследък става ясно за цялото българско общество, че започвате много активно да гласувате заедно с управляващите, а когато става дума за член на “Атака” – особено! Замислете се дали да не влезете в коалиция с управляващите. (Смях в блока на ДСБ.)
Ще кажа отново, защото вие продължавате да твърдите – Народното събрание не е конвент – да, ние го казахме, – но вие го превърнахте в конвент, подкрепяйки онази декларация. Това, което става днес в Народното събрание, се нарича лов на вещици. Пътен инцидент се превръща в политически въпрос! И вие, уважаеми Демократи за силна България, участвате в този лов на вещици заедно с управляващата тройна коалиция – заедно с ДПС, заедно с БСП, заедно с НДСВ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за втора реплика господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Разбира се, че сме срещу имунитетите. Ако беше гласувано свалянето на имунитетите изобщо, нямаше да се стигне и до този процес, който е срамен и за който заявихме, че е политически процес. Това е нашият акцент. Всичко, което правим, е от тази гледна точка – за да подчертаваме, че това е политически процес.
Госпожо Михайлова, що се касае до Вашите сравнения, аналогии и въпроси защо постъпваме по този начин, аз ще Ви задам въпроса: защо преди осем години беше сменен цял Висш съдебен съвет, за да стане господин Филчев главен прокурор, за да внесе господин Филчев първия свой акт – прекратяване на наказателното преследване срещу Иван Йорданов Костов по аферата “Сапио”, която беше първата голяма афера в България, нанесла дълбочинни поражения в българското правосъзнание и българския обществен живот?! Защо тогава господин Костов не се остави да бъде съден от българския съд? И той щеше да бъде абсолютно осъден, защото всички знаете, че онова деяние за милиони левове беше съставомерно. Онова беше криминално деяние, което трябваше да бъде санкционирано по съответния ред. Иван Костов още оттогава трябваше вече дълги години да бъде в затвора.
В случая се касае до чисто политически акт, до чисто политически процес, който няма нищо общо с Наказателния кодекс, който няма никакви криминални и юридически измерения. (Ръкопляскания от блока на “Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Право на дуплика има госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, ще напомня на колегата Шопов, че настоящият главен прокурор се казва Борис Велчев. Така че, ако има въпроси към предишния главен прокурор, нека си ги зададе. Да намери начин.
И още нещо искам да кажа както на господин Шопов, така и на господин Стоянов. Дали един човек е виновен или невинен, решава съдът в резултат на наказателно производство, което бива повдигано от прокурор. Процедурата в Конституцията предвижда депутатите да имат имунитет. Ако нямаха имунитет и има искане от  прокурор, те щяха да решават всичките свои права и свободи в съда. Това е нашата позиция – позиция, в която сме последователни. И когато беше поискан имунитет на народен представител от Парламентарната група на ДСБ, той депозира според последната промяна в Конституцията становището си, че не желае да получава политически щит от парламента.
Всъщност вие се опитвате с това, което говорите днес, точно това да направите – да правите политически щит около вашия лидер. Защото, ако той иска да докаже своята невинност, има съд. Да отиде и да се защитава там, а не вие тук да държите политически речи.
Затова още веднъж се обръщам към вас: обадете се на лидера си и му кажете, че единственото достойно поведение, единственото поведение, с което може да твърди, че не е прекрачил закона, е моментално да донесе и да депозира искането за отказ от имунитета пред председателя на парламента. Все още има време. Ако го направи в момента, ще спечели. Но не го прави. Не го прави и това е нещо, за което вие си давате добре сметка какво означава политически за вас с всички тези политически изказвания, които днес представихте пред нас, депутатите в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по проекта за решение? Ако няма, ще преминем към гласуване. Няма желаещи.
Следователно обявявам дискусията по проекта за решение за приключена.
Беше направено едно-единствено предложение по текста на проекта за решение от народния представител Борислав Китов. То беше – в т. 4 “Временна комисия се избира за срок от един месец”, вместо “един месец” той каза: “две седмици” или “14 дни”, ако е на дни.
Най-напред ще подложа на гласуване това предложение на господин Китов, а след това и цялото решение.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов – т. 4 да звучи:
“4. Временната комисия се избира за срок от 14 дни.”
Гласували 142 народни представители: за 52, против 11, въздържали се 79.
Предложението на народния представител Борислав Китов не се приема.
Поставям на гласуване проекта за решение така, както е внесен от групата народни представители, включително и т. 4 срокът да бъде един месец.
Гласували 148 народни представители: за 138, против 10, въздържали се няма.
Решението е прието.
Ще помоля парламентарните групи да представят своите кандидати за членове на комисията.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Нека да ги предложим утре сутринта, тъй като сега нямаме готовност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Утре сутринта от 9,00 ч. започваме с парламентарен контрол. Това гласува Народното събрание.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, встрани от микрофоните): От нашата парламентарна група предлагаме Борислав Българинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Парламентарната група на Българския народен съюз предлага господин Българинов.
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, от името на Парламентарната група на ОДС предлагаме да участва госпожа Елеонора Николова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Парламентарната група на Движението за права и свободи предлага госпожа Фатме Илияз.
Уважаеми народни представители от Коалиция “Атака”, ще предложите ли ваш представител в комисията?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Димитър Стоянов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви да дойдете и да обявите вашия представител от микрофона.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Предлагаме Димитър Стоянов и за председател предлагаме Елеонора Николова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Демократи за силна България, знам вашето изявление, но все пак питам.
РЕПЛИКИ ОТ ДСБ: Не желаем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не желаете.
Заповядайте, господин Великов. Вашата парламентарна група има право на двама представители в тази 10-членна комисия, която практически ще стане 9-членна.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, че забелязахте моето желание да кажа кои да бъдат евентуално нашите членове.
Ние предлагаме Ясен Георгиев Янев и Иван Матеев Иванов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Предлагаме за членове Надка Балева, Ненко Темелков и Надя Антонова. За председател на комисията предлагаме Надка Балева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други предложения? Не виждам.
Уважаеми народни представители, всички парламентарни групи, с изключение на Парламентарната група на Демократи за силна България, са предложили свои кандидати. Чухте изявлението на Демократи за силна България.
При създадената ситуация предлагам следното: да гласуваме, както винаги е било, анблок за членове на комисията. Тъй като има две предложения за председател, отделно ще гласуваме за председател по реда на постъпването на тези предложения. Пленарната зала ще реши кой да бъде председател.
Подлагам на гласуване предложение за членовете на комисията, както чухте тук и бяха представени от различните парламентарни групи. Общата бройка е девет.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Съставът се приема единодушно.
Беше направено предложение председател на комисията да бъде госпожа Елеонора Николова.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 139 народни представители: за 25, против 40, въздържали се 74.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Господин председателю, уважаеми народни представители! Безкрайно нередно е, когато се обсъжда свалянето на имунитета на един народен представител от опозицията, председателят да бъде от управляващото мнозинство. Ние бяхме достатъчно коректни, за да не предложим собствена кандидатура. Смятаме, че най-обективно мнение ще има от друга опозиционна партия и в нашия избор ние се спряхме на госпожа Елеонора Николова.
Моля да прегласувате това решение и поне веднъж да проявите малко толерантност, за която вие толкова много пледирате постоянно, а да не си налагате постоянно решенията със сила. Нищо няма да ви заболи председателят на комисията да бъде от опозицията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям още веднъж на гласуване предложението госпожа Елеонора Николова да бъде председател на тази комисия.
Гласували 144 народни представители: за 26, против 63, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението председател на комисията да бъде народният представител Надка Балева.
Гласували 139 народни представители: за 115, против 24, въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това и цялото решение.
Комисията е съставена, има и свой председател.
С това изчерпахме дневния ред.
Позволете ми да направя няколко съобщения:
Утре от 9,00 ч., както знаете, започваме с парламентарен контрол. Ще отговарят: заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин; заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев; министърът на вътрешните работи Румен Петков; министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова; министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски; министърът по европейските въпроси Меглена Кунева; министърът на финансите Пламен Орешарски; министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров; министърът на транспорта Петър Мутафчиев; министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров и министърът на регионалното развитие и благоустройство Асен Гагаузов.
В парламентарните групи е предоставено съобщение и ще видите поредността на народните представители, на които ще отговарят тези министри.
Комисията по европейска интеграция ще заседава днес от 14,30 ч. в зала "Запад".
Утре заседанието ще бъде от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)
 
 
(Закрито в 14,16 ч.)
 
 
Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Екатерина Михайлова
 
Секретари:
Петя Гегова
Десислав Чуколов