Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Митхат Метин и Ясен Попвасилев
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Откривам заседанието.
Съгласно решението, което гласувахме в началото на тази работна седмица, днес предстои пленарният ден да премине с:
парламентарен контрол.
Новопостъпили питания в периода от 28 април до 11 май 2006 г.
Питане от народния представител Евдокия Манева към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно депониране на забранени отпадъци в страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 май 2006 г.
Питане от народния представител Минчо Христов към Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, относно изпълнението на Енергийната стратегия на Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 май.
Питане от народния представител Станислав Станилов към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно изготвянето от Министерство на финансите на Методика за установяване на актуална стойност на български имуществени претенции. Следва да се отговори писмено до 22 май.
Питане от народния представител Росица Янакиева и народния представител Ненко Темелков към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно многократното запрашване на пернишките квартали “Калкас”, “Дева”, “Мошино” и “Изток” от шламохранилището на ТЕЦ “Република” – гр. Перник. Следва да се отговори в заседанието на 19 май.
Питане от народния представител Стела Банкова към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно стратегия на Министерството на здравеопазването за решаване на проблема със здравно неосигурените български граждани. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 май.
Питане от народния представител Димитър Абаджиев към Меглена Кунева – министър по европейските въпроси, относно изпълнение на Препоръката на Европейската комисия по глава “Правосъдие и вътрешни работи”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 май.
И питане от народния представител Борислав Великов и народния представител Лъчезар Иванов към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно ресурсната и нормативната обезпеченост на здравната реформа при извършване на трансплантации на органи, тъкани и клетки. Следва да се отговори на пленарното заседание на 19 май.
Постъпили са и писмени отговори:
- на въпрос от народния представител Мартин Димитров от министъра на финансите Пламен Орешарски;
- на въпрос от народния представител Евдокия Манева от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил;
- на въпрос от народния представител Захари Георгиев от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски;
- на питане от народния представител Захари Георгиев от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски;
- на питане от народния представител Йордан Бакалов от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил;
- на въпрос от народния представител Васил Паница от министъра на вътрешните работи Румен Петков;
- на въпрос от народния представител Яне Янев от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Преминаваме към парламентарния контрол. Пръв в него ще вземе участие заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин.
Първият въпрос към него е от народния представител Ваня Цветкова относно проект на Програмата за развитие на Организацията на обединените нации.
Заповядайте, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! На приемната ми на 27 февруари 2006 г. в с. Ваксево, област Кюстендил, жителите поставиха въпроса, че от м. август телецентърът, който бе изграден в миналия мандат, не функционира. В същия ден се информирах, че за функционирането на телецентровете през м. декември е осигурено финансиране по Програмата за развитие на ООН. Към настоящия момент още не е създадена организация. Може би вече информацията не е достатъчно актуална. Така или иначе този проект ще стартира.
Аз няма да скрия, че ми беше много удобно през миналия мандат да убедя Министерството на транспорта да разкрие телецентрове в такива малки населени места. Наистина реализирането на проекта там има социална функция и не може да се очаква държавата в реално изражение да спечели от дейността на тези телецентрове в малките населени места. Но аз съм убедена, че тези телецентрове са нещо много важно за младите хора в тези забравени населени места. Това ще ги обогати и ще способства за промяна на начина им на живот.
Предвид горното, моля да ми отговорите каква социална роля е поела държавата с този проект и дали можем да разчитаме, че това е в дългосрочен план?
С изтичането на срока по реализирането на проекта ще продължи ли подкрепата на държавата за поддържането на тези телецентрове в малките общини и населените места? Защото, ако не помогнем на младите хора в малките населени места да станат полезни за себе си, а чрез това и за другите, ефектът ще е обратен. А тези територии, ако ги лишим от младите хора, и без това те са твърде малко, това ще бъдат загубени територии за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър, да развиете Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Цветкова! Както знаете, проектът за телецентрове се осъществява въз основа на споразумение между правителството на Република България и Програмата на ООН за развитие от 23 декември 2003 г. Целта в началото на тази програма е била да бъдат създадени 160 телецентрове със срок на реализация две години, което значи до края на 2005 г. И общият бюджет, който е бил отделен за тази програма, е бил 2 млн. 10 хил. долара. Целта, както и Вие подчертахте, за създаването на такива телецентрове в малки населени места, е най-широк кръг потребители и в малки и слаборазвити икономически райони да има лесен и надежден достъп до голям брой информационни услуги.
При осъществяване на проекта по средата на 2005 г. са създадени 71 телецентъра в общините, един мобилен и един демонстрационен център в НДК в София, при което отпуснатите дотогава финансови средства са изразходвани. Както виждате, дотогава, за съжаление за по-малко от половината от предвидените телецентрове.
След избора на новото правителство през м. август 2005 г. и учредяването на Държавна агенция за информационни технологии и съобщения в края на септември 2005 г. се наложиха изменения в срока на реализация на проекта на управляващата и изпълнителната институции. В края на м. декември 2005 г. правителството отпусна допълнително 2 млн. 540 хил. лв. и на 22 февруари т.г. беше подписано споразумение с Програмата за развитие на ООН за продължаване на проекта. Засега срокът за продължаване на проекта е до края на 2006 г.
След решаването на всички упоменати въпроси започна възстановяването на изградените, но нефункциониращи поради липса на финансов ресурс телецентрове, укрепване на функциониращите, създаване на нови, развитие на телекомуникационна структура, създаване на предпоставки за натрупване и разпространение на електронното съдържание.
Този ангажимент на правителството за подобряване работата на всички изградени вече телецентрове се отнася в пълна степен за телецентъра, за който Вие питате, в с. Ваксево, община Неделино. В съвсем кратки срокове тази програма във въпросния телецентър ще бъде реализирана окончателно. Целта е телецентровете, осигурявайки достъп със съвременни технически средства до информация, съдържание и знания, да намалят различията между нашите граждани и глобалното информационно общество, като им предоставят основни компютърни и интернет услуги, обучение на всички желаещи през целия им живот по основни компютърни умения, езикови, управленски, бизнес, професионални и други курсове. Един телецентър може да бъде източник на местна информация за историята, природните забележителности, продуктите и услугите, предлагани в населеното място.
През тази година ще продължи изграждането на нови телецентрове и укрепването на съществуващите, както вече отбелязах, като ще бъдат създадени няколко мобилни телецентъра със сателитна връзка, които ще обикалят в отдалечените населени места.
За да продължи в бъдеще разработката на телецентровете, след приключване на проекта е създадено публично частно сдружение “Ай центрове”, което ще поеме работата по управлението, финансовата и техническа поддръжка на телецентровете и тяхната телекомуникационна инфраструктура през следващите години. Правителството ще продължи да поддържа и през следващите години телецентровете в малките населени места, за да не остават, както Вие казвате, загубени територии за България.
Бих искал да Ви кажа, че в края на тази година, когато се навършат и изтекат две години от действието на тези телецентрове, ще има възможност да бъде направена оценка за тяхната ефективност, полезност, финансово осигуряване и ще бъде взето решение за следващата година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте за Вашата реплика, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Аз Ви благодаря, господин Калфин.
Трябва да съзнаваме, че по този начин единствено можем да помогнем на малките населени места да се отлепят от дъното, където всъщност са те. Достъпът до информация е своеобразен прозорец към света за тези хора, които живеят там. Осигуряването на достъп до информация е инвестиция, насочена към младите хора, резултатите от която ще се очакват в по-дългосрочен план. Нека спрем обезлюдяването на тези малки населени места, защото смятам, че те са ценност за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика, господин министър? Не.
Питане от народния представител Евгени Чачев относно липсата на стратегия и програма на българското правителство за развитие на информационното общество.
Заповядайте, господин Чачев – имате три минути да развиете Вашето питане.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Най-прогресивно развиващият се сектор в световната и би трябвало приоритетен в българската икономика - информационните и комуникационни технологии - няма да може да разчита на финансиране от европейските кохезионни и структурни фондове след пълноправното ни членство в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. за един дълъг период – до 2013 г., защото липсва стратегия и програма на българското правителство за развитие на информационното общество.
Знам, че ще ми отговорите, че правителството е приело съвсем наскоро с Разпореждане  № 306 на Министерския съвет актуализирани Национална стратегия и План за действие за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в българските училища. Знам, че ще прехвърлите отговорността върху парламента, който трябва да вземе решение за тяхното приемане.
За съжаление, четейки ги, дори неспециалист ще види, че няма да можем да приложим ирландския пример. Това, което трябваше да се случи с информационното общество в България като предизборен приоритет в Програмата на Българската социалистическа партия и залегнало в политическите приоритети на вашето правителство, скоро няма да се случи. Закъснели сме, защото към момента на присъединяване в Европейския съюз би трябвало да вложим всичко в образованието и, разбира се, в изграждането на Националната телекомуникационна мрежа.
В тази връзка моля да ми отговорите: защо правителството прояви немарливост и остави българския информационно-комуникационен сектор без пари от структурните и кохезионни фондове на Европейския съюз? Какви изводи направихте в правителството и какви мерки предприехте страната ни да има ясна стратегия и програма за развитие на информационното общество? По какъв начин и откъде ще компенсирате загубения от България еврофинансов ресурс за периода до 2013 г. за развитие на информационно-комуникационния сектор и информационното общество в България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър – разполагате с пет минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Вие загатнахте за част от отговора, който бих дал, затова ще пропусна тази част за документите, които е приело правителството във връзка с развитие на информационните технологии, включително в сферата на образованието. Мисля, че това е една от програмите, които не само са най-приоритетни, но в сравнение с последните години са най-реални и най-далеко отиващи в това отношение.
Не бих се съгласил с формулировката на въпроса Ви: защо правителството е оставило информационно-комуникационния сектор без пари от структурните и кохезионни фондове на Европейския съюз. Първо, правителството не е проявило немарливост; второ, не е оставило тези изключително важни приоритетни сектори в икономиката без финансиране от кохезионните и структурните фондове. Структурните и кохезионният фонд на Европейския съюз са важни източници за финансиране приоритетите на България, като за предоставяне на финансова подкрепа от тези фондове, както е за всяка друга страна от Европейския съюз, държавата трябва да разработи и приеме Национален план за развитие.
Вие, господин Чачев, като бивш министър в министерството, което се занимаваше с подготовката на този Национален план за развитие, знаете добре колко години се изготвя такъв Национален план за развитие.
Националният план за развитие беше финализиран в края на миналата година и беше предаден за съгласуване отново, както правят всички страни - членки на Европейския съюз, в Брюксел в края на миналата година. Тази година в него ще бъдат нанесени допълнителни корекции от гледна точка на общото синхронизиране на плановете на 27-те страни членки. При изготвянето на Националния план за развитие се е стъпило, първо, на регионалните планове за развитие, второ, на няколко приоритетни области – осем в случая на България, за които са разработени оперативни програми. Цялото това действие се е извършило 2004 г. и началото на 2005 г. След избирането на новото правителство и създаването на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения самата агенция предложи включването на нова оперативна програма “Информационно общество”, която да бъде девета, наред с осемте оперативни програми, включени в Националния план за развитие.
За съжаление, на етапа, на който беше стигнал Националният план за развитие - беше на практика готов и вече беше времето да бъде предаден в Брюксел, нямаше техническа и процедурна възможност за включване на нови оперативни програми. Това би означавало Националният ни план за развитие да се забави изключително много и ние да подложим на риск всички средства, които бихме получили от Европейския съюз. Затова агенцията се отказа да настоява за включване на нова Девета оперативна програма в Националния план за развитие, като за сметка на това потърси други начини за усвояване на средствата, които ще постъпят от Европейския съюз. Готовността на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения е да предложи пакет от мерки за разширяване обхвата на Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” чрез включване на отделен приоритет в областта на информационното общество, както и за разширяване на обхвата и съдържанието на предложените мерки в оперативни програми “Регионално развитие”, “Развитие на човешките ресурси”, “Транспорт”, “Околна среда” и “Административен капацитет” чрез добавяне на допълнителни дейности.
Идеята, която имаме, е не по една оперативна програма, а по шест от осемте оперативни програми да има специално заложени мерки за развитието на информационното общество. По мое мнение това създава даже по-добри условия за развитие на такава програма.
Междувременно бих искал да ви уведомя, че  продължава развитието и приоритетът в тази област в рамките на Европейския съюз. На основата на обновената Лисабонска стратегия беше предложена нова европейска инициатива “Ай 2010 – Европейско информационно общество за растеж и трудова заетост” от европейския комисар госпожа Вивиан Рединг. Акцентът на тази инициатива е поставен върху създаването и изпълнението на национални програми, чрез които всяка страна членка ще поеме отговорност за постигане на европейските цели, съгласно националните си приоритети. В резултат на това пред България стои предизвикателството да актуализира своите стратегически документи за ускорено развитие на информационното общество. Поетите от страната ангажименти към Европейския съюз във връзка с развитието на информационното общество, което е декларирано и изведено като първостепенен приоритет на правителството, предполагат реализиране на един интегрален подход и концентрирани усилия в рамките на единна национална програма и административна структура.
Държавната агенция по информационни технологии и съобщения е активен участник. Тя е тази структура, която се предполага, че би могла да бъде двигателят на развитието на програмите по информационно общество в страната. Във връзка с това Държавната агенция ще разработи програма за ускорено развитие на информационното общество, ще направи преглед на нормативната уредба в областта на информационното общество и ще предложи конкретни стъпки за ускорено развитие на страната ни в тази област.
В заключение бих казал, че България се подготвя да участва по шест от осемте оперативни програми именно със специален акцент върху информационното общество и допълнително да отговори на новата европейска инициатива, разработвайки конкретна национална програма, за което най-вероятно ще се обърнем и към вас за промяна в законодателството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Господин Чачев, заповядайте, за да зададете Вашите два въпроса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Благодаря Ви за откровеността, че действително в Националния план за развитие на България до 2013 г. е пропуснато информационното общество, но това, което трябва да се случи у нас, е държавата най-малкото да поддържа развитието на информационното общество и изграждането на Националната държавна телекомуникационна мрежа.
Известно ли Ви е, че до момента са похарчени над 120 млн. лв. на българските данъкоплатци за полагане на оптическа мрежа главно в областните центрове? Известен ли Ви е парадоксът, че само в София има положени над 1230 км оптическа мрежа, принадлежаща на 12 различни държавни организации и всеки предпочита да копае и да полага, разбира се, да взема и съответните комисионни, както от доставчика, така и от строителя, отколкото да координира?
И искам да Ви попитам: какво стана със стратегията на Николай Василев за развитие на Ай Ти-сектора в България, която шумно беше прокламирана в предишните четири години? Какво стана с приоритетите на вашето правителство за създаване на ефективен механизъм за насърчаване на иновациите и информационните технологии, за сътрудничество с бизнеса за развитие на информационното общество? Защо България не се възползва от предоставените и от Европейския съюз близо 50 млн. евро за включване на България в Програмата “Галилеос”? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Чачев, аз още един път ще повторя думите си, защото ме е страх, че грешно ги изтълкувахте – България ще насочи голяма част от средствата, свързани с финансиране от европейските фондове именно към развитие на информационното общество, не по отделна оперативна програма, а в рамките на шест оперативни програми, в които ще има специална тема “Информационно общество”. Според мен това е достатъчно ефективен начин, още повече той е достатъчно интегриран и широко хоризонтален, за да може да обхване възможно повече области. Информационните технологии, бидейки приоритет на правителството, ще получат и съответното финансиране по програмите от фондовете на Европейския съюз.
На въпросите, които поставихте, допълнително ще кажа, че на мен ми е добре известно, че различни държавни структури изграждат собствени оптични мрежи. Радвам се, че и на Вас ви е известно. В продължение на доста години не е предприемано абсолютно никакво действие в това отношение. Това, което прави сега правителството – и тук отново основна роля има Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, е да обединим всички тези мрежи, изграждани от различни държавни институции в една единна интегрирана система. Ако искаме това нещо да бъде ефективно, за съжаление, е трябвало да бъде направено преди да започне изграждането на тези мрежи. За съжаление, при предишни правителства това не е направено. Още един път, за съжаление, в София има действително много оптични мрежи под паветата, само че те не са толкова много в страната. В София има свръхналичие на оптични мрежи, това обаче не компенсира липсата им в цели райони на страната. Това, което отново прави правителството, е да положи всички усилия да осигури финансите за довършването на оптичната мрежа, която би могла да се ползва в отделните региони на страната.
Стана въпрос преди малко и за информационните центрове, за телецентровете, които се отварят в отдалечени общини. Там няма телемрежи, няма оптична мрежа, но създаваме възможност действително за достъп на нови технологии в най-отдалечените места. Правителството не само полага усилия в това отношение, но бих казал, че полага много повече усилия, отколкото досега са полагани именно за това развитие.
Въпросът, който отправяте към господин Николай Василев, аз ще Ви предложа действително да го отправите към него. Аз нямам намерение да отговарям от негово име, тъй като не мисля, че ще бъда по-добър в отговора си от него.
Що се отнася до последния Ви въпрос за използване на тези 50 млн. евро аз ще Ви помоля да го зададете като парламентарен въпрос. Аз ще проуча въпроса и съм готов да Ви отговоря на него специално, за да не импровизирам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Чачев, за да изразите Вашето отношение по получените отговори.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, определено не съм удовлетворен от отговора Ви, тъй като това, което българското правителство трябваше да направи през последните пет години и това, което трябва да направи в следващите години, на практика е само “ще”. Няма никакви реални резултати в развитието на информационното общество в България.
Колкото се приближаваме към Европейския съюз, толкова по-често в България започват да идват много чужди фирми, които искат да организират производство или развойна дейност. Те не могат да се снабдят с наши инженерни кадри въпреки високото заплащане, което им осигуряват. Американската фирма “Ес Ей Пи”, която е работила у нас няколко години, дълго търси български програмисти на езика “Джава”. И понеже не можаха да намерят такива български кадри, си внесоха от чужбина. Това все повече се задълбочава като проблем, защото за разлика от Ес Ей Пи, десетки други водещи европейски и световни фирми дойдоха и много бързо си отидоха от България. И как няма да си отидат, като държавата не прави нищо за развитието на информационното общество у нас, като България е на опашката в Интернет-развитието си, да не говорим за широколентовия пренос на информация?!
Студентите, които в момента се обучават в областта на информационните технологии, са много далече от нивото, на което трябва да бъдат. Да говорим, че България има множество и много добри IT-специалисти, е пълна заблуда. Единствената разлика между развитите и неразвитите държави е броят на добре образованите. Докато това не бъде разбрано от българското правителство, нямаме бъдеще. А за съжаление по този показател ние сме на опашката, наред с банановите републики, господин вицепремиер. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Господин Христов, може да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В края на април между правителствата на България и Съединените американски щати бе подписан Договор за разполагане на американски военни бази у нас. На 8 май в деловодството на парламента внесох въпрос: защо този договор близо 10 дни се крие от българската общественост? Два дни по-късно документът беше публикуван, за което Ви благодаря.
Доколкото става дума за публичност, ще отбележа само няколко неща. Член 4 на договора гласи, че освен за посочените цели, тези бази ще се използват за, цитирам: “многовариантни операции и други мисии.” Иначе казано, базите ще могат да бъдат използвани за всякакви мисии, включително и за нападение срещу трети държави с всички последствия от това. Ще добавя, че американски кораби и самолети няма да могат да бъдат подлагани на оглед без съгласието на американското правителство. Според чл. 10 България се отказва от правото си на наказателна юрисдикция. Казано по-простичко, това означава, че американските войски ще имат имунитет срещу наказателна отговорност. Договорът говори за използване на българска територия извън базите за маневри и учения, независимо дали тази територия е държавна, общинска или частна собственост.
Ще спра дотук и ще Ви попитам, господин министър: дали според Вас са защитени българските национални интереси с настоящия договор? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Въпросът, който ми бяхте задали, беше: кога ще бъде публикуван Договорът за сътрудничество в областта на отбраната между България и Съединените американски щати?  Ще Ви помоля да бъдете точен, а надявам се след като сте го прочели, да бъдете по-точен. Този договор, както поех ангажимент, е съвсем публичен. Нещо повече, вчера правителството взе решение и предполагам, че днес ще бъде раздаден на народните представители. Виждам, че не сте си дали труда точно да прочетете това, което е публикувано, а преди малко цитирахте части от изречения, части от членове или изключително невярно тълкувани членове.
България не се отказва от юрисдикция, има механизъм за използване на тези съоръжения, който включва взаимни консултации, има механизъм за проверки и т.н. Така че всичко, което казахте до момента, просто не е вярно. Предлагам Ви да се запознаете с договора. Аз се надявам, че тук, в Народното събрание, ще има една много задълбочена и публична дискусия на този договор и ще можем всички тези аргументи да ги обсъдим.
В заключение на Вашия въпрос, който поставихте, бих искал да Ви дам много кратък отговор. Да, този договор отговаря изцяло и защитава напълно българските национални интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Христов, имате право на реплика в рамките на две минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, доколкото говорим за прозрачност и за точност, ще Ви прочета едно изречение, което се среща 12 пъти в настоящия договор. “Подробности относно прилагането на този член ще бъдат уредени в споразумение по прилагането на настоящото споразумение.” Това се среща 12 пъти в договора. Това означава, че зад гърба на парламента и на българския народ ще се сключват допълнителни и тайни споразумения. Тях никой няма да види.
Господин министър, аз никога не съм крил своето отношение към чуждите военни бази. Със Стела Банкова сме вносители на проекторешението за неразполагането на такива бази. Не приемам присъствието нито на американски, нито на руски, нито на пакистански, каквито и да е бази. Тези бази накърняват националния суверенитет, увеличават рисковете от ответни удари и от терористични атаки. Мисля, че никой не може да оспори това. Чуждите бази нямат нищо общо и с европейската ни интеграция.
Господин министър, ще Ви попитам нещо, което преди време попитах от тази трибуна българския премиер. Той не ми отговори тогава, надявам се Вие да ми отговорите: защо се страхувате да подложите на референдум един проблем, който засяга бъдещето на България за десетилетия напред? Защо толкова се боите от възможността българският народ да се произнесе по темата относно тези бази или военни съоръжения, както искате така ги наричайте?
Колеги, обръщам се и към вас: нека дадем възможност на българските граждани да се произнесат по този проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика в рамките на две минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Христов! Първо, допълнителните споразумения, които ще бъдат сключени, имат изцяло технически характер и отново, ако прочетете целите членове, за които става въпрос, ще видите, че можете да бъдете спокойни за тях.
Второ, аз не знам за някой договор, до който народните представители да нямат достъп. Така че точно Вие да казвате, че ще има нещо тайно, за което Вие няма да разберете и да можете да го разкажете, е най-малкото несериозно. Ще има абсолютно изцяло пълна информация, както има и в момента, по всички клаузи на този договор, за разлика от всякакви други международни договори, които се сключват. Включително във Ваше присъствие аз съм идвал два пъти в комисиите по външна политика и по отбрана преди още да сме договорили окончателния текст – с различните варианти, със спорните текстове и т.н. Така че точно депутати да казват, че не са запознати с това какво се случва, за какво се договаря, мисля, че не е сериозно.
Що се отнася до Вашата идея за референдум, господин Христов, българският народ е избрал своите народни представители. Не подценявайте ролята на парламента!
Има въпроси, които действително са важни. Аз съм привърженик на референдумите.
Има въпроси, които се решават от парламента. Това е въпросът, който би трябвало да се реши от парламента. Това е един международен договор, какъвто страната ни има, както и редица други. По него абсолютно цялата информация не само е публична, но тя е широко разпространена. Това е договор, по който народните представители могат да поемат отговорност, да дадат гласа си и изразят мнението на своите избиратели.
Мисля, че на този етап този договор няма нужда от референдум. Има нужда от сериозно, добронамерено и пълно обсъждане в пленарната зала и гласуване от страна на народните представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Калфин.
Моля, господин Иванов, да развиете Вашия въпрос.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Инцидентът, който настъпи в Пети блок на АЕЦ "Козлодуй" на 1 март т.г., уви, убедително разкри неспособността, а според мен в много по-голяма степен нежеланието на отговорните български институции да информират точно, навременно и обективно за събитията, които се случват в ядрената ни енергетика. Тези институции по маниер, който е известен от комунистическото минало на страната, смятат, че за проблемни ситуации в ядрената енергетика или трябва да се мълчи, или да бъдат омаловажавани.
Нещо повече, когато има хора, които настояват да бъде своевременно съобщена пълната информация за това, което се е случило, те биват квалифицирани като провокатори и агенти на чужди интереси.
Искам ясно да заявя, че това поведение е недопустимо в една демократична държава, в която, уви, носталгията по епитета "враг на народа" все още продължава да е силна у някои ръководители.
Наред с ръководството на АЕЦ "Козлодуй" важна роля за обективното и точно отразяване на събитията в АЕЦ има и Агенцията за ядрено регулиране, към която Вие имате възложени правомощия като заместник министър-председател.
По този повод отправям към Вас следния въпрос: кога Агенцията за ядрено регулиране е получила от АЕЦ "Козлодуй" предварително писмено съобщение за инцидента в АЕЦ "Козлодуй" и каква е предварителната оценка за него по международната скала за ядрени събития на "ИНЕС"? Кога агенцията е получила доклад за резултатите от разследването и анализа на събитието и какво е неговото ниво по същата скала на "ИНЕС"? Спазени ли са изискванията на съответната наредба, без да я цитирам? Кога Агенцията за ядрено регулиране е уведомила Международната агенция по атомна енергия за събитието и какво ниво е посочила? Каква е окончателната оценка на агенцията за нивото на събитието? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Иванов! Виждам, че на Вашия въпрос знаете какви са и отговорите, защото те са публични. Очаквам в коментара Ви да се появи нещо по-интересно.
Между другото аз Ви предлагам, ако искате професионалната дискусия по ядрената енергетика да се води тук на трибуната и в парламента, да запитате министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров, който е специалист - професионален даже по ядрена енергетика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Имам питане към него.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Аз ще Ви отговоря така, както ми е дала информация Агенцията за ядрено регулиране по Вашия въпрос.
В съответствие с Наредбата за условията и реда за уведомяване на Агенцията за ядрено регулиране за събития в ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения – това е въпросната наредба, Агенцията за ядрено регулиране своевременно е уведомена от АЕЦ "Козлодуй" за наличието на събитието.
Събитието е класифицирано като "изключване на една главна циркулационна помпа". Информацията е получена още същия ден на събитието с факс № ДБИК-247 от 1 март 2006 г. На следващия ден, 2 март 2006 г., Агенцията за ядрено регулиране е уведомена с факс № ДБИК-252 от 2 март 2006 г. за отказ на три броя органи за управление.
В предварителните доклади до агенцията събитието е оценено ниво "0" по скалата на "ИНЕС" въз основа на първоначалните признаци на събитието.
Нормативната уредба определя едномесечен срок от регистриране на събитието, в който АЕЦ трябва да представи на регулиращия орган доклад за резултатите от разследването и анализа на събитието. Такъв доклад е представен в срок - на 31март т.г., с писмо № 354 от 31 март 2006 г. на Дирекция "Безопасност и качество на АЕЦ "Козлодуй". В доклада събитието е определено на ниво "1" по скалата на "ИНЕС", като е използвана общопризната и одобрена методика на Международната агенция по атомна енергия и Агенцията по ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Всичко това е изпълнено от АЕЦ "Козлодуй". Няма никакво нарушение на съществуващата наредба по сроковете, по предоставянето на информация и нищо тайно, за което Вие споменахте в началото на въпроса си.
Съгласно изискванията на Международната агенция по атомна енергия, националните координатори по "ИНЕС" изпращат информация за събития в ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения в следните два случая: първо, когато събитието бъде определено на ниво "2" или по-високо по скалата на "ИНЕС", което не е в този случай, или когато събитието привлече вниманието на международната общественост. В случая се е случило второто – имаше публикации в чуждата преса по този въпрос.
Целта на скалата "ИНЕС" и определените от нея критерии за информиране са свързани с общата цел, а именно да бъде постигнато общо разбиране между експертите, медиите и обществеността по значимостта на дадено събитие за безопасността и да бъде информирана Международната агенция за атомна енергия, към която организация се обръщат всички страни-членки за получаване на повече информация при публикации в пресата.
Агенцията за ядрено регулиране, след, както споменах,  публикации в международната преса, е уведомила Международната агенция за атомна енергия на 25 април 2006 г. по критерия "Повишен интерес на международната общественост".
Независимо от комисията в АЕЦ "Козлодуй", в Агенцията по атомно регулиране е назначена втора комисия, която работи по оценка на събитието. На външна инженерна организация е възложена и техническата експертиза, включваща термо-хидравлични и неутронно-физични анализи на събитието. Резултатите от анализите на комисията и възложената независима експертиза доказват, че по време на събитието аварийната защита на реактора е била в състояние да спре безопасно реактора; че функцията за безопасност е била достатъчна да се справи с възможните проектни аварии. Така че не е била създадена никаква опасност за населението.
Комисията на агенцията е потвърдила базовото ниво на събитието – ниво "1" по скалата на "ИНЕС", както се е получило във второто писмо от АЕЦ "Козлодуй".
Съгласно ръководството на Международната агенция за атомна енергия има възможност допълнително да бъде променяна оценката по скалата на "ИНЕС", като бъдат отчетени допълнителни фактори – недостатък на процедурите и отказ по обща причина.
В периода 2-5 май т.г. във Виена е проведено подобно заседание и информацията е представена на международните експерти. Отчитайки работата на комисиите, Агенцията за ядрено регулиране е определила окончателна оценка на събитието, като го е завишила допълнително от гледна точка именно на презастраховане на ниво "2" – "Инцидент" по скалата на "ИНЕС". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика – народният представител Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вие изложихте информация, с която не мога да не се съглася. Единствено имаше един скрит факт и аз очаквах да чуя за него. Когато Агенцията за ядрено регулиране информира Международната агенция за атомна енергия на 25 април – близо два месеца след инцидента, в съобщението се казва, че предварителната оценка, дадена от АЕЦ "Козлодуй", е единица. Ето материала от сайта на международната агенция. (Показва копие от материала.)
В същото време в страницата на агенцията и в електронната страница на АЕЦ е посочена като предварителна оценка за събитието "0" – това, което Вие всъщност съобщихте. (Показва на министър Калфин фотокопие от информацията.)
Получава се едно явно разминаване между информацията, която е подадена на българската общественост като предварителна оценка за събитието, и тази, която е подадена на Международната агенция за атомна енергия. Не може да има два предварителни доклада и в единия оценката да е "0", а в другия – "1". Предварителният доклад се изготвя и се изпраща най-късно 24 часа след настъпване на събитието и там оценката е "0".
Защо е направено това? Първо, защото съобщението е изпратено чак на 25 април и в известна степен, макар че се пише за предварителна оценка, там се дава оценката от окончателния доклад, което не може да се направи. Говори се за предварителна оценка.
Второто, което не е без значение – защото, ако агенцията беше съобщила, че предварителната оценка е "0", а след това окончателната оценка е "2", това би говорило или за некомпетентност на ръководството на АЕЦ, когато е определило предварителната оценка, или за стремеж да се прикрие действителният размер на инцидента.
За това, господин заместник министър-председател, препоръчвам Ви: направете вътрешна проверка как се е стигнало до това противоречие. Защото именно подобни действия могат да злепоставят България, а не стремежът да се получи точна и обективна информация за това, което се случва. Второто е европейско поведение, което трябва да постигнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Разполагате с две минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Иванов, понеже въпросът е важен, аз не искам да остава никаква сянка на съмнение. Разликата между ниво "0" и ниво "1" е в две писма, две информации от АЕЦ "Козлодуй" до Агенцията за ядрено регулиране. Едното е в същия ден на събитието, преди да изтекат 24-те часа, което казва, че оценката е "0". След което, в рамките на същия срок – 24 часа, това е на другия ден след като се е случило това събитие, е дадена оценка "1".
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Това е валидното.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Тази оценка "1" от 2 март 2006 г. е изпратена като информация. Така че това са оценките. Оценката "1" е потвърдена и от комисията, назначена допълнително, за да провери случая от Агенцията за ядрено регулиране. Така че няма никакви тайни или пропуски в това отношение.
Между другото, вчера сте получили цялата тази информация на заседание на Комисията по енергетика, даже се надявам – още по-подробна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Господин Иванов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, в края на миналата година, след продължителни учителски протести, беше постигнато споразумение между синдикатите, от една страна, и правителството – от друга, за увеличаване на учителските заплати с 4%  от 1 януари 2006 г. Какво беше изумлението ми, когато буквално преди две седмици – в края на месец април, тоест четири месеца след момента, когато трябваше да бъдат увеличени заплатите, разбрах, че учителите, които работят в общинските училища, все още не са получили никакво увеличение. Аз се срещнах с хора и получих писма от София, Видин, Мездра, Ловеч, вероятно същото е положението и в други райони.
От разговор с ръководителите на Синдиката на българските учители получих потвърждение на тази информация. Беше ми обяснено, че между Вас и министър Пламен Орешарски, като министър на финансите, се водят дълги преговори за текстовете в Наредба № 14, която определя реда за изчисляване на възнагражденията.
Две седмици след като депозирах въпроса ми в Народното събрание, медиите съобщиха, че най-после на 3 май Вие сте подписали въпросната наредба, но искам да кажа две неща.
Първо, че 3 май не е 3 януари.
Второ, че и до днес – 12 май, много учители продължават да чакат увеличението на своите заплати.
По този повод и поради изключително голямата обществена значимост към този въпрос, господин министър, аз отправям към Вас следното питане:
Поради какви причини до момента все още не са актуализирани с 4% заплатите на всички учители? Означава ли това отказ от поетите ангажименти към учителските синдикати и към общността на българските учители?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате с три минути за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Действително наредбата, която Вие цитирате, беше подписана от мен на 3 май, като причините за това са следните:
Нормативната уредба за размера и начина за определяне на месечните възнаграждения на заетите в системата на средното образование се съдържа в Постановление № 137 от 2005 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности и Наредба № 14 – тази, за която стана въпрос, също от 2005 г., за реда и начина за определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала в средното образование.
Постановление № 137 на Министерския съвет определя размерите на началните основни месечни работни заплати на заетите в образованието, както и средните месечни брутни заплати на едно лице в делегираните от държавата дейности, в това число "Образование", финансирани чрез бюджетите на общините.
Съгласно чл. 7 от цитираното постановление конкретните размери на индивидуалните месечни основни заплати на работещите по трудово правоотношение в средното образование се определят по ред и начин, определен с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувана с министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите при условията и по реда на постановлението, както и съгласувана с представените на отраслово равнище социални партньори.
Какво се случи през тази година? Постановление № 137 беше актуализирано в началото на месец март, по-точно на 10 март, на заседание на Министерския съвет и същия ден ние започнахме процедурата по съгласуване. Изпратихме на всички социални партньори предложението за разпределение на работните заплати във връзка с 4-процентното увеличение, считано от 1 януари. Тази процедура, в интерес на истината, се позабави. Това е точно така. Тук веднага искам да кажа, че ние имахме едно принципно разногласие с цитирания от Вас Синдикат на българските учители, тъй като те настояваха да се направи едно по-голямо увеличение на част от непедагогическия персонал, тъй като между него в момента има, да кажем направо, една уравниловка.
Аз разбирам това и то по принцип е правилна позиция на синдикатите, която също споделям, но в 4-процентното увеличение се оказа, че чисто математически не може да се осигури такова разпределение, тъй като, ако това бъде направено, ние ще достигнем до положение да надвишим 4-процентния размер на увеличение, каквото разрешение от Министерството на финансите нямаме. Това доведе до известно забавяне на съгласуването със социалните партньори, поради което същинската съгласувателна процедура с Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите започна сравнително късно и приключи едва през втората половина на месец април. Това са фактите.
Разбира се, че това не означава отказ от поетия ангажимент. Веднага мога да кажа, че на повечето места в страната, поне със сигурност мога да кажа за онези училища, за които Министерството на образованието и науката е финансиращ орган, тоест условно казано държавните училища, тези възнаграждения са изплатени. Тъй като общините са финансиращ орган на останалите, не мога да кажа, че това е станало във всички над 200 общини, но, доколкото имам информация, в по-голямата част от тях това вече се е случило.
Повдига се още един въпрос – дали това по някакъв начин няма да доведе до по-голямо облагане, тъй като сумата е дошла наведнъж и няма ли да влезе в друга скала? Ние сме направили точна справка. Това няма да доведе в нито един случай до по-високо облагане, тъй като 4-те процента, насложени върху учителската заплата, не преминават в горната скала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защото заплатите са ниски.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Прав сте, господин председателю. Защото въпреки нашите настоявания с Вас, заплатите са ниски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, имате право на реплика в рамките на две минути.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! От отговора Ви разбирам, че в крайна сметка всички български учители, дори и тези, които до момента не са получили увеличението, до края на м. април ще получат това 4-процентно увеличение. Но едновременно с това не мога да се съглася с Вас и продължавам да твърдя, че правителството не изпълни поетия ангажимент към българските учители, защото поетият ангажимент беше да получат заплатите си от 1 януари, тоест, още от януарската заплата.
Господин министър, сега те ще получат заплати с 4% по-високи, а само за първото тримесечие на 2006 г. инфлацията е 4,1%, а до 1 май ще бъде сигурно около 4,5. Тоест, учителите с тези увеличени заплати ще купуват по-малко стоки, отколкото със старите заплати през м. декември.
И още нещо. Вчера гласувахме в Народното събрание текстове в Закона за народната просвета, които предвиждат поощряване на учителския труд чрез награди и грамоти. Най-доброто поощрение, които има и мотивиращ ефект, господин министър, това е именно заплащането на учителския труд. По-високото заплащане ще реши най-малко два проблема: първо, ще мотивира учителите, които с много по-голяма отговорност ще изпълняват своите задължения, а от друга страна ще се увеличи интересът към учителската професия, който към момента е твърде малък. Това за мен е пътят, който трябва да следвате, и позицията, която трябва да отстоявате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Съгласен съм с повечето от нещата, които казвате, включително с това, че най-добрият начин да се подкрепи българският учител в неговите големи усилия е да получи адекватно възнаграждение. В това нямаме никакво съмнение.
Разбира се, и моралните стимули никак не са за подценяване, особено в тази професия.
Но в подкрепа на това, което Вие казвате, ще кажа, че една учителска заплата като покупателна способност сравнена с 1998 г. се е увеличила между 3 и 5 пъти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Позволете ми, уважаеми народни представители, да благодарим на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Първият въпрос към него е от народния представител Атанас Атанасов.
Господин Атанасов, моля да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 минути, касаещ кадровата промяна в Кърджали.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Когато министър на вътрешните работи беше Георги Петканов, кадруването в РДВР – Кърджали, се извършваше по указания на местните гаулайтери на ДПС. Тогава за началник служба „Полиция” беше назначен сегашният заместник-министър на вътрешните работи от квотата на ДПС, вместо след това да бъде проверяван за информация в същата дирекция.
На 11 март 2006 г. в централен ежедневник бе публикувана информация, че с Ваша заповед е сменен началникът на регионалното звено „Сигурност” в РДВР – Кърджали и за началник сте назначили Пелтеков.
В тази връзка моят въпрос към Вас е следният: какви са причините за извършената кадрова промяна и кои лични и професионални качества са Ви мотивирали да изберете новия началник? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате с 3 минути за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Разбирам Вашата загриженост по отношение подбора на кадрите във вътрешното министерство и в частност в службата за сигурност. Още по-добре разбирам защо Вашият въпрос касае промените в регионално звено „Сигурност” в Кърджали, а не например в Благоевград, Варна или Перник, каквито също са извършени в тези регионални звена от началото на годината.
На така поставения въпрос Ви представям следната информация.
През м. октомври миналата година от Дирекция „Инспекторат” на МВР е извършена проверка в Регионалната дирекция Кърджали. Въз основа на резултатите от нея през м. януари е извършена комплексна проверка на регионално звено „Сигурност” в Кърджали и комплексна оценка на служебната дейност на началника на регионалното звено майор Николай Варелов. На база на направените констатации и изводи комисията дава незадоволителна оценка за цялостната служебна дейност на майор Варелов и предлага той да бъде освободен от заеманата длъжност. На основание чл. 205, ал. 3, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи майор Варелов е преназначен за началник група в регионално звено „Сигурност” в Кърджали. След овакантяване на длъжността за началник по предложение на директора на Национална служба „Сигурност” е назначен подполковник Васил Пелтеков. В предложението си ген.-лейт. тогава Иван Чобанов е изложил своите мотиви и мотивите на ръководената от него служба – овакантяване на длъжността, разбира се, както и притежаваните от Васил Пелтеков професионални знания, умения и опит в работата на местно ниво на службата и персоналните характеристики на кандидата.
Ще си позволя още един път да ви призова да не бъдат използвани службите на Министерството на вътрешните работи, в това число, разбира се, и на Национална служба „Сигурност” за разгръщане на кампании, от които няма да произтече нищо добро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов за реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря,  господин председателю.
Господин министър, искам да Ви кажа, че този служител е бил назначен на тази длъжност от министър Петканов. Явно е каква кадрова политика е била водена там.
Но Вие не ми отговорихте на поставените въпроси. Попитах Ви какви лични и професионални качества са Ви мотивирали да изберете новия началник и тъй като Вие не ми отговорихте, ще Ви отговоря аз от трибуната.
Професионалните качества на Пелтеков са тези, че е бил офицер от Държавна сигурност. Такива хора подбирате Вие, защото на тях имате доверие.
Между другото министър Петканов си позволи да премести бившия началник на службата за сигурност – един достоен офицер – Сергей Мишовски, който Вие сега сте натикали в миша дупка в района, защото си позволява открито да заявява за корупционни практики в РДВР – Кърджали.
Но искам да Ви кажа и нещо друго – какви са личните качества на новия началник. Много е просто и това всички го знаят в РДВР – Кърджали, господин министър, и това работи срещу Вашия авторитет. Личните качества се състоят в това, че той е Ваш състудент и съквартирант от времето, когато сте били студент в Пловдив. Никакви други лични качества той няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Сега разбирам колко е било тежко на ген. Чобанов, когато оглави службата. Господин Пелтеков не ми е бил съквартирант, господин Атанасов, да Ви осведомя.
Ето така е работило контраразузнаването под Ваше ръководство. И това са резултатите, и това е състоянието, в което ген. Чобанов и неговите колеги завариха службата.
Лесно се проверява – проверете. Никога господин Васил Пелтеков не ми е бил съквартирант. И понеже вярвате и сте вярвали на такъв тип хора, които и досега се занимават с такъв тип доноси, трябва да Ви кажа, че този начин на работа прави чест на сегашното ръководство, че го изкорени, подчертавам – изкорени и че действа на базата на реална информация, на придобита информация, а не на слухове и клевети, които Вие в това число сте си позволявали да оформяте в доклади.
Тъй че когато се изправяте да отправяте подобен род твърдения, поне си направете труда да проверите, за да не заблуждавате залата и аудиторията, която следи с внимание парламентарния контрол и вижда къде е празно и къде депутатите реално участват в парламентарния контрол, защото такъв тип гнусни лъжи рано или късно излизат наяве.
За да сте съвсем спокоен, трябва да Ви успокоя, бил съм съквартирант с госпожа Петя Пелтекова – съпругата на господин Васил Пелтеков.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Кажете го, де!
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Не „кажете го”, осведомявам Ви докъде стига Вашата лична възможност на контраразузнавач. Успокойте се, господин Бакалов, после ще Ви информирам.
Вашата невъзможност да достигнете до определен обем елементарна обективна информация, е поставяла години наред нашата контраразузнавателна служба в едно унизено положение и за щастие в последните три-четири години тя излезе от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от същия народен представител – господин Атанас Атанасов, разбира се, по друг въпрос, към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Господин Атанасов, моля да развиете Вашия въпрос към министъра.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
На 15 септември 2005 г. около 20,00 ч. офицерите от РДВР – Кърджали, Съриев и Петков безпричинно са нанесли побой на Митко Иванов Ванчев на 20 години от същия град. В резултат на това пострадалият е получил две обширни разкъсно-контузни рани в областта на главата, кръвонасядания и охлузвания по кожата на дясната странична повърхност на корема и други увреждания. Посочените увреждания са довели до разстройство на здравето му, а впоследствие лицето е получило и посттравматично стресово разстройство.
След инцидента извършителите – двамата офицери от РДВР – Кърджали, са били наказани дисциплинарно с порицание. Забележете, за средна телесна повреда с порицание!
Независимо от това, това вече е фрапиращо, срещу пострадалия Митко Иванов Ванчев е образувано дознание, знаем кой командва дознанието, за престъпление по чл. 269, ал. 1 от Наказателния кодекс, тоест за съпротива на орган на власт.
В тази връзка Ви моля, господин министър да ми отговорите:
Първо, считате ли, че наложените дисциплинарни наказания на служителите от РДВР – Кърджали, са адекватни на извършеното от тях деяние?
Считате ли също така, че само те би трябвало да бъдат наказани?
И последно, не представлява ли злоупотреба с власт воденето срещу пострадалия дознание? Защо дознанието в Кърджали не се е отвело от този случай, при условие че извършителите на деянието срещу пострадалия Ванчев работят заедно с дознателите в едно полицейско управление? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на зададения въпрос от народния представител господин Атанасов.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, Вие очевидно знаете кой ръководи дознанието, точно колкото знаете кои са ми били съквартирантите.
Преди всичко бих искал да Ви благодаря за този въпрос, тъй като, отговаряйки Ви, имам възможност да подчертая съвършено ясно, че като министър на вътрешните работи няма да позволя спекулации по отношение действията на министерството за противодействия на престъпления и да гарантирам, че истината по подобен род инциденти е и ще бъде достояние на българското общество.
На 15 септември по заповед на директора на Регионалната дирекция в Кърджали се провежда специализирана полицейска операция по задържане на двама наркоразпространители. За тях от Регионална дирекция – Благоевград, са получени съответно описание и информация, че са закупили от гр. Петрич наркотични вещества, за да ги пласират в Кърджали. След анализ на получените данни за евентуалните извършители е постъпил и снимков материал.
Около 20,00 ч. офицерите Съриев и Петков забелязват мъж, който отговаря на предварителното описание и решават да го спрат за проверка. Обратно на очакванията, след предупреждението: “Спри, полиция!”, мъжът побягва и нанася внезапен удар в лицето на старши лейтенант Съриев, когато той, настигайки го, се опитва да го задържи, а на старши лейтенант Петков - удари с юмрук и крак. В последвалото сборичкване заподозреният е повален на земята, поставени са му белезници и със служебен автомобил е отведен в сградата на РДВР – Кърджали, където е установена самоличността на господин Митко Ванчев.
Участието на двамата служители в операцията е прекратено и те са изготвили писмени рапорти за инцидента. По случая е образувана служебна проверка. Към материалите от нея двамата служители и господин Ванчев са представили съдебно медицинско удостоверение: Съриев е с отток, кръвонасядания и охлузвания по лицето и лигавицата на долната устна, гръдния кош и дясната ръка; Петков – с кръвонасядания и охлузвания на шията и дясната ръка; Ванчев – две разкъсно-контузни рани на главата, довели до разстройство на здравето, кръвонасядания и охлузвания по корема.
В показанията си той твърди, че е оказал съпротива, считайки, че срещу него се извършва грабеж. Поради тези обстоятелства и от събраните доказателства комисията преценява, че служителите са действали прибързано и самонадеяно при проверката на господин Ванчев, без да подходят тактически правилно и не са имали готовност да противодействат адекватно на евентуална съпротива. Офицерите не са се убедили дали проверяваното лице е разбрало предупредителните устни разпореждания и това че те са полицейски служители. Употребата на сила е продължила и след като господин Ванчев е бил неутрализиран. Същевременно от направеното сравнение на фотоснимките комисията открива съществени прилики между господин Ванчев и издирваното лице.
Държа веднага да подчертая, че тези констатации на комисията са абсолютно недопустими за служители на Министерството на вътрешните работи. На старши лейтенант Съриев и Петков са наложени съответните дисциплинарни наказания – порицание за поведение, оронващо престижа на служителите на МВР, съответно за срок от 1 до 6 години, като господин Петков е освободен от работа. Материалите са изпратени на Военна окръжна прокуратура – Пловдив, по компетентност, която излиза с решение за отказ от образуване на предварително производство поради липса на извършено от полицейските служители престъпление.
Господин Митко Ванчев е уведомен писмено за резултатите от проверката, които той обжалва, и към настоящия момент Военно-апелативната прокуратура извършва нова проверка. Междувременно господин Съриев и господин Петков подават жалби в Района прокуратура – Кърджали, и тя постановява да се започне полицейско производство, което да се разследва от дознателите при РПУ – Кърджали.
Така че тук не е въпрос на избор от страна на Министерството на вътрешните работи и най-малкото Вие знаете, че министерството или ръководни служители в полицейските дирекции могат да оказват влияние върху работата на дознателите. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов – право на реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Господин министър, в този случай е действано на ръба на закона, както Вие се изразявате, подобно на случая с Чората в Благоевград. И по една случайност резултатът е малко по-различен.
Искам да Ви кажа, първо, че аз разбирам Вашето обяснение, защото Вие не сте юрист по образование, но това, че дознанието е възложено на РПУ – Кърджали, няма никаква пречка дознателите да си направят отвод, защото те служат заедно с извършителите на деянието.
А искам и друго да Ви кажа. Автомобилът, с който са се движили служителите, е бил без никакви отличителни знаци. Служителите са били цивилни, по никакъв начин не им е личало, че те са служители на Министерство на вътрешните работи и ето това е адекватната реакция при тези обстоятелства в страната, при тази обстановка на всеки един български гражданин. Хората се страхуват да не бъдат ограбвани. И затова по този начин е реагирало момчето. Той е оказал съпротива. А какво да направи?! След като двама служители се нахвърлят върху него, аз не зная, не ми беше удобно тук да ви донеса и да ви покажа снимките – главата на този човек е приличала на пихтия. Причинена му е средна телесна повреда и до ден-днешен той има посттравматичен стрес от всичко това!
И другото, наказали сте служители. Защо не ги отстранихте? Защо не потърсихте отговорност на ръководството на РДВР? Как може такова безобразие? Получили някакъв сигнал и хващат първия случаен човек на улицата и го пребиват от бой!
И последно, отново искам да се върна на проблема с независимостта на дознанието, господин министър. Това е един голям проблем, защото дознателите са административно подчинени на началниците на районни полицейски управления. Как те ще взимат решения по вътрешно убеждение? Нищо не направихте след приемането на закона, шест месеца имахте за това. Нищо не направихте да осигурите независимост на органите на дознанието, за да могат те да вземат решения по вътрешно убеждение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Атанасов, Вашето фокусиране върху Регионалната дирекция в Кърджали не е проблем на МВР. Той е Ваш въпрос и Вие сте в правото си да го развивате във времето и пространството, както намерите за добре.
Аз изрично подчертах, че единият от служителите е освободен от работа...
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): По собствено желание.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: По собствено желание и считам, че произнасянето на прокуратурата в Пловдив твърде се разминава с Вашите твърдения.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Има образувано предварително производство.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Има образувани много предварителни производства.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Не, по този случай.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Има едно произнасяне досега – на прокуратурата.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Не сте информиран, господин министър!
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Има, разбира се, допуснати нарушения и заради тях служителите са наказани.
Сега Вие с лекота твърдите, че това са престъпления. Мисля, че само съдът в България може да казва кой е извършил престъпление и кой – не. Поради подхвърлянията Ви от място много се надявам, че този период, в който Държавна сигурност или този манталитет на мислене, който Вие демонстрирате, е останал много зад гърба ни – преди съда някой да обявява кой е престъпник и кой не е. (Реплика на народния представител Атанас Атанасов.)
Аз говоря за манталитет.
Считам, че преди да се произнесе съдът, най-малкото е грешно да се раздават присъди и то от трибуната на Народното събрание и от народни представители. Какво искаме да кажем по този начин на обществото – че не съдът е институцията, която определя виновност или невинност?! Мисля, че това е грешен подход. И при съзнанието и разбирането, че служителите са превишили своите правомощия, че са допуснати грешки и са наказани, смятам, че да се внушава, както Вие казахте, за посегателство, реакция срещу двама служители, за да се защитим, ако правим такива внушения, че всеки, който реагира, противопоставя се, влиза в конфликт или сблъсък със служители, заслужава подкрепа - мисля, че не това е пътят.
Състоянието в държавата, което притеснява всички ни, не е възникнало нито днес, нито преди година, нито преди три години. Не смятам, че е редно да правим внушения, че служителите на МВР, първо, априори са хора, които безчинстват и извършват нарушения. Напротив, много пъти съм го казвал и продължавам да твърдя, уверен съм в това, в огромното си мнозинство служителите на МВР са честни и почтени хора, хора на реда, хора на закона, хора на държавата!
Смятам, че те заслужават подкрепа за огромните усилия, които ежедневно полагат. Изцяло споделям и изказаното от Вас безпокойство. Досега съм бил и ще бъда безкомпромисен към служителите на МВР, които нарушават закона и превишават своите правомощия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Дъбов да зададе своя въпрос към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков. Господин Дъбов, разполагате с две минути, за да развиете Вашия въпрос.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ):  Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! През 1997 г. беше приет Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб на армията. Същият бе променян няколко пъти с решения на Конституционния съд и Народното събрание. Създадена беше и Комисия за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление към Генералния щаб, комисия по чл. 4, ал. 1.
През 2002 г. този закон бе отменен и приет Закон за защита на класифицираната информация. От неговия § 9 на Преходните и заключителните разпоредби произтича задължението на всички държавни органи да приведат в съответствие със закона документите, които се съхраняват в техните регистри, тоест тези с гриф за сигурност, класифицирани документи.
В тази връзка моля да ми отговорите на следните въпроси.
Първо, каква организация на работа за изпълнение на това изискване на закона съществува в ръководеното от Вас Министерство на вътрешните работи?
Второ, поради обществената значимост на този въпрос какъв е и как се осъществява достъпът на гражданите до разсекретените архиви на Министерството на вътрешните работи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата министърът на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дъбов! Законът за защита на класифицираната информация, регламентиращ създаването, обработването и съхраняването на класифицирана информация, за първи път урежда и процедурата по премахване нивото на класификация на документите с гриф за сигурност.
Министерството на вътрешните работи е структурирано в 62 организационни единици по смисъла на Закона за класифицираната информация, които са и основните структурни звена на министерството съгласно закона. С министерска заповед е създадена централна експертна комисия, която да координира и контролира дейностите по изпълнение на разпоредбите на § 9 в организационните единици на МВР. Комисията разработи методически указания, утвърдени от министъра, задължителни за всички организационни единици. Съгласно посочените методически указания са създадени експертни комисии в съответните структурни звена, които да преразгледат материалите и документите с гриф за сигурност с цел промяна или премахване нивата на класификация.
При така създадената в МВР централизирана организация дейностите по изпълнение на § 9 се осъществяват по две основни направления.
Първото е обработването на документи, съдържащи класифицирана информация, създадени до влизане в сила на Закона за класифицираната информация и съхранявани в регистратурите на съответните организационни единици. До м. март 2006 г. по това направление на дейност като цяло в МВР е извършено следното.
Експертните комисии са прегледали над 774 хил. 173 документа – носители на класифицирана информация. От тях е премахнато нивото на класификация в 259 хил. 755 документа. В 21 организационни единици работата е приключила, в останалите – продължава.
По второто направление се преглеждат документите с гриф за сигурност, създадени до влизане на закона в сила и съхранявани в архивните фондове на МВР. И тук е разликата. При разглеждането на тази дейност трябва да се имат предвид следните обстоятелства. Законът за класифицирана информация регламентира реда за предаването в архив на документи с премахнати нива на класификация, като не дава указания как да се процедира с документи с грифове за сигурност, приети в архива преди влизането в сила на закона.
Второ, архивните фондове на министерството съдържат над 2 милиона архивни единици, които са сборове от документи по смисъла на Закона за класифицираната информация, организирани в над 1100 архивни фонда за временно и постоянно съхраняване. По груби изчисления това означава преглеждането на повече от 100 милиона документи с грифове за сигурност. Предвид на мащабите на работата по това направление, съгласно посочените по-горе методически указания, в Дирекция “Инспекторат и архив” са създадени експертни групи. Предстои такива групи да бъдат сформирани и в териториалните звена на дирекцията, където също се съхраняват архивни фондове, съдържащи документи с грифове за сигурност.
Както е видно от изнесените по-горе данни, процесът на обработване на документите от архивните фондове на министерството ще отнеме много време и ресурси, поради което е направен разчет това да стане на етапи. На първия етап приоритетно се обработват така наречените служебни фондове, в които е съсредоточена голяма част от исторически ценната информация. Тази информация се разкрива систематично по фондове и по хронология. Към настоящия момент експертните групи от Дирекция “Информация и архив” са прегледали над 3100 архивни фонда и от 6 фонда, като на всички документи, съдържащи се в тях, е премахнато нивото на класификация, разсекретени са и 61 описа на служебните фондове.
По въпроса за достъпа на гражданите до архивите на МВР. За периода 1997-2002 г. проблемът за достъпа на гражданите до архивните фондове се регламентира от Закона за достъпа до документи на бившата Държавна сигурност, изменен като Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб през 2001 г. Министерството е пряко ангажирано с изпълнението на закона, като са извършени следните действия.
По време на действието на така наречената Комисия “Бонев” са проверени за принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност 240 народни представители и 40 634 кандидати за кметове и общински съветници. От Комисията “Андреев” са проверени 25 065 граждани за агентурно минало като публични личности по смисъла на закона. От 1997-2002 г. 25 632 граждани са подали заявления, за да проверят дали бившата Държавна сигурност е събирала данни за тях. На 7093 са предоставени писмени справки и възможности да се запознаят с наличните документи.
Бих искал да подчертая, че Комисията “Андреев” е осигурила достъп само на 14 граждани, като повечето – за повторно четене.
За времето, откакто аз съм министър, са подадени 221 заявления, от които 125 са без данни, 46 са с даден достъп и 50 в момента се обработват. По Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица от 1990 г. до 31 март 2006 г. са постъпили 35 хил. 325 заявления от граждани във връзка с репресии. До 1996 г. е отговорено на 33 хил. 734 заявления. След приемане на новите изменения в закона, в сила от 2004-2005 г., са изготвени 4067 отговора и са направени 400 заверки на вече издадени документи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Дъбов – право на реплика.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, искам да благодаря за информацията, тъй като тя беше достатъчно конкретна и дава възможност на голяма част от хората, които се интересуват от възможността за достъп до своите досиета, да проследят как в този период се е процедирало. Очевидно това е вървяло неритмично. Има периоди, в които се е извършвала по-интензивна работа, има други, в които, както се вижда, значително по-плавно или, бих казал, по-трудно се е осъществявал достъпът до тези документи.
Независимо от това в мен възниква един допълнителен въпрос - във връзка с приемането на новия Закон за Министерството на вътрешните работи, разработват ли се в министерството нови поднормативни актове по въпросната тема, господин министър на вътрешните работи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Дъбов! Тази сутрин съм утвърдил Правилника за приложение на съответните нормативни актове, които бяха подготвени, съвместно с Фондация "Ханс Зайдел". И по целия този кръг въпроси, в това число откриването на архивните фондове, в понеделник до 12,00 ч. съм разпоредил да бъдат поканени журналисти и граждани, които се интересуват, в читалнята на Министерство на вътрешните работи, където Дирекция "Информация и архив" ще представи следния обем от информация.
До момента са обработени 6 броя служебни фондове, съдържащи над 3000 архивни единици, от които са разсекретени всички, съдържащи класифицирана информация. Мисля, че това е много важно да се каже. Разсекретени са следните фондове:
Фонд № 5 на Управление пето на Държавна сигурност – управление за безопасност и охрана: доклади, справки, рапорти, заявления, актове и прочие за работата и задачите на Отдел 8 на дирекция Държавна сигурност на Министерство на вътрешните работи, отделите на Управлението за безопасност и охрана, Второ управление на държавна сигурност за периода от време, в който е работено по Фонд 5.
Фонд 6 - Отдел шести на Държавна сигурност: съдържа отчети, доклади, справки, информация, анализи, сведения, статистически таблици и прочие за състоянието на следствената работа и работата на следствените органи за динамиката на политическата престъпност в страната, за по-характерните следствени дела. Смятам, че това е въпрос от много голяма, в това число историческа важност, ако искаме ние действително да си дадем сметка как са се развивали управляеми процеси в страната.
Фонд № 17 - Отдел четвърти на Държавна сигурност -Следствие, Радиоразузнаване, специално снабдяване: съдържа отчети, доклади, плановете за работа на четирите секции на Държавна сигурност, сведения, рапорти и други за разкрити конспирации и опозиционни групи, в това число групата на Коста Лулчев, задържани, интернирани, въдворени, освободени лица по линия на Държавна сигурност и т.н., оценки и прочие във връзка с процеса срещу Никола Петков.
Фонд № 18 - разработка на полицейския архив: съдържа инструкции, заповеди, справки, информация, откриване на наблюдавани досиета, следствени дела срещу бивши полицейски служители, справки със съдебни и следствени дела срещу членове на Българската комунистическа партия и антифашисти преди 1944 г., протоколи за разпити и т.н.
Фонд № 35 - Отдел 9 на Държавна сигурност, Агентурно оперативно обслужване на милицията войските на МВР: съдържа доклади, справки, информация, за агентурно-оперативната работа на отдела и отделенията, за арестуване и създаване и съдене на ръководни служители на Вътрешни войски, бившата Държавна сигурност и т.н.
Фонд № 46 - Отдел "Политически" на Дирекция на националната милиция: съдържа доклади, планове, справки, информации и прочие за работата на отдела и поделението му, за оказване помощ, подготовка на състава на Националната милиция.
Това са архивни фондове, които във всички случаи ще представляват сериозен интерес и за изследователите, но и за обществеността. И бих искал да кажа, че това е първото правителство, което предприема реални ефективни стъпки за разкриване и реален достъп на информация до този тип документи, които представляват широк обществен интерес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Преминаваме към питане от народния представител…
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Декларация от името на парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право, заповядайте.
Господин Сидеров, имате право от името на парламентарна група да направите декларация.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Обръщам се към Народното събрание с едно съобщение. Днес, сутринта в 1,00-1,30 ч., в този период, във Варна в клуба на Партия "Атака" е бил извършен терористичен акт – бомбен атентат. Взривено е взривно устройство, самоделно устройство от осколъчен тип. Бомбата е хвърлена през прозореца на клуба и е избухнала вътре. Щетите са големи. Човешки жертви няма. Не е ясно защо полицията е дошла чак 6 часа след това – в 7,00-7,30 ч. сутринта.
Този терористичен акт срещу Партия "Атака" е кулминация на една цяла силова компания срещу нас. Преди това имаше заплахи за физическа разправа с лидера на "Атака", с отделни членове на парламентарната група и активисти, бяха извършени няколко нападения и нанесен побой над активисти на "Атака" в Козлодуй, Шумен, Каспичан и на други места, без никакви последствия за нападателите, които дори не бяха задържани от МВР. Клубът на "Атака" в Пещера преди три седмици беше нападнат от две въоръжени лица, които до ден-днешен не са задържани и издирени от МВР. На 7 април беше нападната и ударена колата на лидера на Партия "Атака" на магистрала "Тракия" – факт, който не е разследван и до днес. Вместо това беше скалъпена и поднесена на обществото една съшита с бели конци версия, изпълнена с лъжи на вътрешния министър Румен Петков, според която нападнатият, тоест аз, трябваше да бъда превърнат в обвиняем за това, че съм бил нападнат от хора, свързани с вътрешния министър Румен Петков и функционери на ДПС.
Всичко това доказва, че срещу Партия "Атака" се води истинска война, в която вече са включени и истински бойни средства. Всичко това се покрива напълно със заканите, отправени от президента Първанов и премиера Станишев, че ще се справят с "Атака".
Това, което се случва днес, е материална реализация и на заканите на видната активистка на БСП Татяна Дончева, която вчера тук, в тази зала от място каза: "С "Атака" ще действаме така – със сила". Ето, виждаме вече действията със сила срещу "Атака", които се изразяват и в бомбени атентати. (Реплики от КБ.)
Това, което става днес, този тероризъм е продължение на действията на полицията и жандармерията - действия на насилие и терор срещу мирни демонстранти на "Атака", което се случи на 27 април. Явно е, че срещу "Атака" се води политика на физическа разправа под диктовката на висши държавни фактори, сред които е и министърът на вътрешните работи.
Настояваме за осъждане на този терористичен акт – бомбен атентат, който е извършен в клуба на "Атака" снощи в 1,00-1,30 ч. през нощта на ул. "Александър Батенберг" № 47 във Варна.
Настояваме за осъждане на този акт от страна на Народното събрание, защото, ако това не стане, ние ще приемем, че мнозинството тук, в този парламент, е съпричастно към терористичния бомбен акт срещу нас.
Настояваме за незабавно разкриване на извършителите на този терористичен бомбен акт и на техните поръчители.
Това е декларация от името на Парламентарна група "Атака".
Искам във връзка с това да ви кажа, че ние не разчитаме на действията на министъра на вътрешните работи Румен Петков, за който имаме достатъчно факти, че той самият е замесен в редица криминални дела, сред които има и неразкрити поръчкови убийства в град Плевен. (Шум и реплики в КБ.) Сред тях са убийството на председателя на Народната партия Величко Тодоров–Гото, убийството също така на Михаил Караязов – заместник-шеф на областното ръководство на СДС и общински съветник, разстрелът на д-р Людмил Конов и други също така поръчкови убийства, за които сегашният кмет на Плевен Зеленогорски съобщи още през 2001 г.
Освен тези престъпления, в които се подозира, че е замесен вътрешният министър Румен Петков, има още редица дела, заведени срещу него, които са били прекратени през 2001 г. поради депутатския му имунитет. Но днес министър Петков няма депутатски имунитет и аз призовавам главния прокурор Борис Велчев от тази трибуна да извади и да продължи тези дела, едното от които е за хулиганство и осуетяване на полицейски действия. Другите са доста по-тежки – за финансови злоупотреби на стойност над 90 млн. лв. и също така за връзка с аферата "Акран", при която имаме огромни финансови кражби.
Всичко това е дело и във всичко това е бил замесен очевидно сегашният министър на вътрешните работи, който имаше наглостта да излиза и оттук, от тази трибуна да говори лъжи по адрес на "Атака" и във връзка със случая, който се случи на магистрала "Тракия", където до ден-днешен – повтарям – не е разследвано, автомобилното нападение, което беше извършено срещу моя автомобил. (Реплики от КБ.) Защото това нападение беше извършено от хора, свързани с министър Петков, бивши служители на полицията, приватизатори, хора, които са част от днешната мафия, която управлява България. Очевидно тази мафия вече започва истинска война с бойни средства срещу нас.
Ние ще направим необходимото да огласим това, което стана снощи, този бомбен акт в цяла Европа и във всички международни информационни средства, защото очевидно е, че в България властта в лицето на един министър на вътрешните работи води истинска физическа война срещу една парламентарно представена сила. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам желаещи за декларация от други парламентарни групи.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Мога ли да взема думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Конституцията дава право на министъра да вземе отношение, когато е извън парламентарния контрол. И тъй като тази декларация е извън темата на парламентарния контрол, ако желаете, можете да вземете отношение.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Толкова лъжи накуп не съм очаквал, че могат да бъдат чути за единица време в Народното събрание.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Реплика ли е това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По силата на Конституцията всеки министър има право да вземе думата, когато желае. (Реплики от „Атака”.)
Това е извън парламентарния контрол.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Съгласен съм с едно от твърденията на господин Сидеров, че в материалите, които съм изнесъл в Народното събрание, има лъжи. Аз съм прочел неговите показания в Столичната дирекция на вътрешните работи. Ако той там е излъгал, аз съм изнесъл пред Народното събрание лъжи. Няма да коментирам всички останали клевети, които бяха изнесени по мой адрес, защото е под достойнството на Народното събрание – прекалено уважавам институцията, за да влизам в ...
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Ще бъдеш принуден да ги коментираш!
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Искрено се надявам да бъда принуден да ги коментирам. Под достойнството е на Народното събрание да правя този коментар тук, но това е показател за един начин на мислене.
Случаят от тази нощ се представя като бомбен атентат с много дълбок замисъл и грандиозна организация. За случая в Регионалната дирекция на вътрешните работи във Варна е получен сигнал сутринта около 7,30 часа. При реализирането на това взривно устройство, което не е от мащабите, за които господин Сидеров намеква, са счупени стъклата на клуба. Службите на министерството и в момента са на място, извършват огледа и ще бъде направена оценка и на взрива, и на последствията от него, както, разбира се, ще се работи по разкриване на това кой е подготвил и реализирал този взрив.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Ще бъде скрита истината!
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Аз се боя, че ако този терористичен акт се окаже като предния терористичен акт, нещата ще добият трагикомичен характер вече. Считам, че не бива да се правят такъв тип спекули. Много се надявам цяла Европа да бъде информирана за всичко, което става през последния месец, месец и половина, за да е съвършено ясно в Европа и за българските граждани какъв тип политици избираме в Народното събрание и какво трябва да ни е отношението към тях впоследствие. (Реплики от народния представител Волен Сидеров и Коалиция „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, моля Ви, господин Сидеров! Седнете на мястото си! (Шум и реплики от Коалиция за България.)  Спокойно!
Давам думата на народния представител Иван Иванов за питане към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Господин министър, в страната продължава безобразието, наречено подмяна на регистрационните табели на моторните превозни средства. В отговор на мой въпрос, отправен преди три месеца, когато поисках да спрете насилствената пререгистрация, Вие твърдяхте, че смяната на табелите е изискване на Европейския съюз. Оказа се, че това въобще не е така, че това е откровена лъжа, защото никъде – нито в Договора за присъединяването ни към Европейския съюз, нито в практиката на Евросъюза не се изискват нови табели за колите, които напускат съответната страна. Още по-несъстоятелно е обяснението, че насилствената пререгистрация се извършва с цел да се събере застраховката „Гражданска отговорност”. Безумие е това да се извършва с административен произвол и с безкрайни опашки от чакащи коли и хора. Вчера сутринта опашката в София тръгваше от бул. „Цариградско шосе” – колелото на 4 километър, и продължаваше до сградата на КАТ.
Безобразието има и втора, не по-малко скандална страна. Касае се за таксите и другите плащания, които се събират от собствениците на моторни превозни средства. Проверката, която направих, показва, че хората са рекетирани да плащат около 60 лв. Парите се събират на четири последователни места. Забележете, на всяко едно място, на всеки човек се взема и комисионна за обслужващата банка – СиБанк. За банката се прибират общо 5 лв., което е близо 10% от това, което хората плащат.
Защо не се взема на едно-единствено място една-единствена комисионна от 1 лв., а се взема на четири места?
Продължавам нататък. Три лева се вземат за заявлението, с което собственикът на моторното превозно средство „доброволно” пожелава да му се сменят табелите. Защо това заявление не е разходо-ориентирано, то струва няколко стотинки? Шест лева се вземат за проверка на т.нар. „вин код” на моторното превозно средство, 9 лв. – за ново свидетелство за регистрация. Разходо-ориентирана ли е тази такса? Девет лева ли струва новото свидетелство за регистрация? Следват 4 лв. за монтаж, 4 лв. за промяна на регистрационни номера, 2 лв., което е нормално, за предоставяне за ползване на регистрационните табели и това е точно по наредбата.
Забележете, Министерството на вътрешните работи взема 25 лв. като стойност на регистрационните табели. Няма да се спирам на това, че и там се събира комисионна за СиБанк.
В резултат на това, което изложих, господин министър, отправям към Вас следното питане: какви такси събира МВР при предоставяне на регистрационен номер на собствениците на моторни превозни средства, кое е правното основание за тяхното събиране и предвижда ли се промяна в следваната от МВР политика в тази дейност? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Можете да отговорите в рамките на 5 минути, тъй като това е питане.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! На първата част от Вашия въпрос не виждам смисъл да отговарям, защото го слагам в графа „стремеж да ни се зарадват гражданите, че се грижим за тях”. Той е коментиран достатъчно и аз неведнъж оттук съм излагал мотивите и аргументите, за да прибегне правителството към такъв тип решение.
Дейността на Министерството на вътрешните работи, свързана със събирането на такси за подмяна на регистрационните табели на моторни превозни средства, е определена в тарифа № 4 от 1998 г. Подчертавам, че тарифата е приета 1998 г. – когато Вие, господин Иванов, сте имал много сериозна възможност в качеството си на член на управляващото мнозинство да влияете върху формирането на тази тарифа.
За такси, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси. Съгласно Раздел V „Такси по Закона за движение по пътищата” на тарифа № 4 при подмяна на регистрационните табели се заплащат следните държавни такси: за проверка на техническата и екологичната изправност и за извършване на идентификация на пътно превозно средство – чл. 25, ал. 1 – 6 лв.; за право на ползване на табели с регистрационен номер – чл. 26, т. 4 – 2 лв.; за промяна на регистрационните номера – чл. 27, т. 1 и т. 2 – 2 или 4 лв. в зависимост от превозното средство; за свидетелство за регистрация на пътно превозно средство – чл. 26, т. 1 – 9 лв.
Освен изброените суми се заплаща стойността на регистрационните табели, услугата за попълването на документи за монтаж на табелите и банкови такси, които се определят от търговските дружества, извършващи тази дейност. Такова дружество в случая е „БМВ”, след публична процедура по  тогава действащия Закон за държавните и общински поръчки печели обявения търг. Вследствие на това е подписан договор между МТСО на МВР и търговско дружество „БМВ”. Договорът е с дата 9 юни 1999 г.
Такси на фирма „БМВ”: монтаж на номера за мотопед и мотоциклет – 2 лв.; монтаж на номера за останалите пътни превозни средства – 4 лв.; попълване на заявление за регистрация – 3 лв.; втори екземпляр на заявлението при заселване от друг окръг – 1 лв.; попълване на диагностичен лист за технически преглед при промяна на собственост и при пускане в движение – 2 лв.; промяна на регистрационните табели – възлиза общо на 57 лв. за автомобил и 34,50 лв. за ремарке. Държавните такси отиват в бюджета, а тези на „БМВ” – в „БМВ”.
Член 140, ал. 2 от Закона за Движение по пътищата определя МВР като изпълнител по дейностите и реда за регистриране, отчет, пускане и спиране от движение. Българските табели с регистрационни номера са съобразени с изискванията на действащите български и европейски стандарти. Видът на регистрационните табели на пътните превозни средства в Република България е определен от наредба, издадена на 24 март 2000 г. на министъра на вътрешните работи, съгласувано с Министерството на транспорта и Министерството на отбраната. Задната регистрационна табела на превозното средство се закрепва трайно на специален болт, за който “БМВ” има патент, върху който има номер, съдържащ информация за идентификационния номер на рамата на превозното средство и цифрите на регистрационната табела. Този номер е указан и в регистрационното свидетелство на превозното средство. Специалният болт е въведен от 2000 г., тъй като в чл. 10, ал. 1 на Наредба № 1-45 изисква регистрационните табели да се закрепват по начин, непозволяващ неправомерното им демонтиране.
При извършване на подмяна на регистрационните табели служителите на МВР извършват проверка в масивите на министерството на номерата на рамата и регистрационния номер с оглед откриване на определени за издирване автомобили или такива с механична намеса в номера на рамата. По този начин са създадени допълнителни условия за противодействие на престъпните посегателства, които се извършват спрямо моторни превозни средства и същевременно се извършва актуализация на масива с превозните средства като ще отпаднат тези, които вече са излезли от употреба.
Възползвам се от случая още веднъж да кажа, че при неколкократните дискусии тук за времето, което е необходимо за промяна на табелите ние предложихме още тогава адекватната дата – края на м. май. Тогава – и при първата, и при втората дискусия, аз изразих своето притеснение, че в крайна сметка ние ще бъдем винаги в тази ситуация, че през последните дни на извършване на промяната да има най-масирано присъствие на граждани. За съжаление, тази прогноза се оправда. Съжалявам за проблемите и напрежението, които възникнаха сред гражданите, но това са техническите средства, с които разполагаме. За периода сме разкрили осем нови пункта в различни окръзи, в различни области по предложение на регионалните дирекции на вътрешните работи и областните управители, с цел облекчаване достъпа на гражданите и режима на пререгистрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър, тъй като Вие започнахте Вашето експозе с това, че Тарифа № 4 от 1998 г. и че аз е трябвало тогава да влияя върху нейното създаване искам да Ви заявя, че Вие явно не разграничавате законодателната от изпълнителната власт. Прерогативите на народните представители са ясно разписани в Конституцията и законите на страната. Ако практиката в Българската социалистическа партия е депутати да посещават Вас и Вашите заместници и да казват как да си пишете наредбите, аз ще кажа, че нито веднъж не съм посещавал нито министър, нито заместник-министър на Министерството на вътрешните работи и не само в периода от 1997 г. до 2001 г., но и преди това, и след това.
Относно двата допълнителни въпроса, които искам да Ви задам:
Първият от тях е свързан с това – колко фирми са се явили на конкурса, за който Вие говорите, че е спечелен от “БМВ” и какви са били техните оферти? Има сериозно съмнение, че не е избран на базата на офертите изпълнителят на поръчката.
Второ, разходоориентирана ли е цената, която “БМВ” определя директно на собствениците на моторни превозни средства? Утре цената може да скочи двойно – от 25 лв. на 50 лв. Реагирате ли на такова нещо? Не, разбира се.
Това, което всъщност за мен е особено важно: защо след като наредбата предвижда регистрационните табели да бъдат предоставени – повтарям, предоставени на хората, които са собственици на моторните превозни средства срещу заплащане при връщането на тези табели МВР не възстановява стойността на табелите? Те не са купени от хората, а те са им предоставени срещу заплащане и когато те ги връщат, те трябва да получат тогава сумата, която им е била събрана. Къде отиват върнатите табели? Дали отиват на скрап или отиват дар за фирмата “БМВ”?
Моля Ви, отговорете ми на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но, вместо два Вие зададохте точно четири въпроса.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Нека да има повечко въпроси!
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Господин Иванов, когато през 1998-1999 г. и 2000 г. ние говорихме, че правителството на СДС предприема с нищо необосновани управленски решения, вие тогава тихичко, тайничко и по другарски си мълчахте. Аз трябва да Ви кажа, че съм искрено радостен, че макар и с доста по-късна дата Вие оценявате несъстоятелността на действията на правителството на СДС или на Иван Костов, или на каквото е останало, защото на мен вече ми е трудно да се ориентирам кое е СДС и кое друго… Нека да не навлизаме в тази тема. Тя е достатъчно болезнена за обществото като цяло, защото ние всички искаме една солидна, здрава българска десница, но не се очертава през следващия период да имаме такава. Но съм щастлив, че Вие оценявате, че тогавашните действия не са били оправдани и продиктувани от нищо. По-добре по-късно, отколкото най-късно.
Държа да подчертая, че оттогава досега цените не са променяни. Това би трябвало да се оцени, въпреки че е имало достатъчно поводи поради промяната на много цени и заплащанията на служителите на МВР – заплащания, които и досега са достатъчно ниски, имало е достатъчно поводи тези цени да бъдат променяни. Но цените не са променяни! И това е правено и от предното, и от сегашното правителство със съзнанието, че тази услуга трябва да се предоставя и да е максимално достъпна до обществото.
Ние неслучайно в нашите пунктове сме гарантирали експресно бързо обслужване на хората с увреждания, защото считаме, че те трябва да бъдат приобщени по един убедителен, по един солиден начин. И цените за подмяна на табелите се надявам поне още шест месеца да не бъдат променяни, за да можем с това нещо да покажем на обществото, на гражданите, на тези, които се нуждаят от тази услуга, че държавата има отношение, че държавата поема своя дял от отговорността, за да бъде изпълнена тази процедура.
Относно другите Ви въпроси – избрана е фирма “БМВ” и тя е избрана, както вече казах, от правителството на тогавашното СДС на базата на съответните процедури. Тази фирма е лицензирана, и неслучайно уточних изрично това, за извършването на тази специфична услуга – захващането на задната регистрационна табела, на задния номер.
За връщането на табелите и затова защо “БМВ” не връща табелите ще кажа, че този въпрос е изключително интересен и оригинален. Аз ще се поинтересувам и ще Ви изпратя писмена справка специално за подменените табели. Някои от тях по силата на нормативната уредба днес не могат да бъдат използвани утре. Фирмата “БМВ” и държавата не сме “Вторични суровини”, за да заплащаме тези табели, които са излезли от употреба. Този въпрос го слагам в онази, първата графа, която е “много е важно хората да разберат, че сме загрижени”. За мен е важно хората да разберат, че правителството прави всичко възможно, за да облекчи и от финансова гледна точка, и от гледна точка на организацията, тоест пестене на времето на хората, и да решава конкретните въпроси.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов, за да изрази своето отношение към отговорите на министър Петков.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин министър, когато казвате чия несъстоятелност на управление аз оценявам, искам ясно да Ви заявя и да го чуете добре  –  че оценявам като най-несъстоятелно сегашното трипартийно управление на страната. То се конкурира единствено с предишното на Симеон Сакскобургготски. Особено оценявам като несъстоятелно сегашното ръководство на Министерството на вътрешните работи. Проблемът е, че това не е моя лична оценка, господин министър, това е оценка, която може да срещнете и в докладите, които се пишат и от експертите на Европейския съюз, а след една седмица ще видим и това, което ще бъде написано в доклада за готовността на България за присъединяването към Европейския съюз. Вашето министерство, вашият екип и Вие лично носите отговорност именно за тези негативни оценки.
Що се касае до отговорите на допълнителните ми въпроси. Естествено Вие не ми отговорихте нито защо не се възстановява стойността, след като гражданите връщат предоставените им табели, нито къде отиват тези табели?! Явно отиват дарение от МВР, защото КАТ е към МВР, на фирмата “БМВ”.
Господин министър, Вие казахте, че това са много ниски цени. На опашките за смяна на регистрационните номера няма да срещнете бандитски босове, защото те карат нови коли с нови номера. От рекета с табелите олекват джобовете на най-беззащитните и най-бедните български граждани, които карат стари коли още от времето на презрелия социализъм. Става дума за         50-60 лева. Вие знаете, че тези 50-60 лева, защото има много пенсионери сред тези хора, някой път са повече от половината им пенсия. До Вас е министър Масларова, която ще Ви каже, че това е половината пенсия, тя ще Ви каже, че има пенсии под 100 лева. За тях 60 лева не вярвам да са толкова малко, колкото Вие говорите. Може би за Вас са малко, но не и за тях.
Господин министър, Вие сте принципал на “БМВ”, а от друга страна раздавате наредби, задължаващи гражданите да купуват тези табели, и определяте на каква цена. Това е системна и съзнателна злоупотреба с власт с цел облагодетелстване на една фирма, която вече споменах. За мен, господин министър, но не само за мен, а и за гражданите, това е наистина едно абсолютно безумие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Тъй като вече е 11,02 ч., ще дам почивка до 11,30 ч. и след това ще преминем към отговорите на въпроси и питания, зададени към министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова.
Обявявам почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Първият въпрос е от народния представител Иван Гороломов.
Господин Гороломов, моля да зададете Вашия въпрос. Както Ви е известно, разполагате с две минути.
ИВАН ГОРОЛОМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо Масларова! На фона на опитите на някои колеги да политизират определени криминални явления, моят въпрос е свързан с нещо по-ежедневно, но което считам за особено важно, когато България е на прага на Европейския съюз. Става дума за спазване на трудовото законодателство от българските и чуждестранни фирми, регистрирани в България.
На всички ни е известно, че има фирми, в които заплащането на работниците става по две ведомости. Едната е официална – на минималното заплащане, и друга – с нерегламентирани плащания.
Стана известен преди около два месеца такъв случай в Казанлък с фирма, охраняваща “Топлофикация – Казанлък”, в която на работещите е плащано по 50 лв. и още някои неизяснени други плащания. Считам, че по този начин се ощетява както българският бюджет, защото не влизат достатъчно плащания за здравно осигуряване и за социални осигуровки, а също така се ощетяват в изключителна степен и работниците.
В този смисъл е и моят въпрос: какви са действията, които предприема Министерството на труда и социалната политика за пресичане на подобна практика; какви са най-неотложните мерки, които министерството взема за контрол над тези фирми, които не спазват българското законодателство?
Аз зная, че министерството вече е предприело определени действия, тъй като мина доста време от задаването на моя въпрос, но въпреки това считам за изключително важно пред Народното събрание да стане ясно какви са действията на Министерството на труда и социалната политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гороломов! Истина е, че въпросът, който постави господин Гороломов, създаде основание да се загубят доста човекодни и човекочасове за разследване на един случай, който е свързан с конкретно действие.
Още на 14 февруари т.г., тъй като въпросът Ви е за конкретен случай, господин Гороломов, аз не мога да го подмина, Дирекцията на Областна инспекция по труда в Стара Загора извърши специална проверка на “Топлофикация – Казанлък” ЕАД и се установи, че фирмата “АКБ” – компания за инвестиции и сигурност, е преименувана в “Сигурност” ООД със съответното съдебно решение от Врачански окръжен съд, която трябва да охранява именно “Топлофикация – Казанлък”, но е регистрирана не в Казанлък и не в Стара Загора, а във Враца.
Тръгвайки по пътя на проверките, направихме проверка чрез Областна инспекция по труда във Враца и се установи, че на посочения адрес няма такава фирма, а там е настанена “Асансьорни сервизи” – град София. Проверките продължиха и най-накрая с помощта на регионалните дирекции на вътрешните работи, Областната инспекция по труда със съдействието на Трето РПУ и Направление “Икономическа полиция” издирихме къде е седалището на съответната фирма, за която става реч и за съответните нарушения беше извършена проверка на цялата документация. На базата на проверката и на основание чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда са направени не само съответните констатации, а и са предприети съответните мерки. Връчен е протокол на 16 март т.г. на управителя на фирмата; съставен е акт за установяване на тези административни нарушения; въз основа на чл. 245 от Кодекса на труда на фирмата са дадени предписания именно във връзка с неизплащане на трудовите възнаграждения на бившите и настоящите работници във фирмата. Тъй като предписанието е дадено на 16 март т.г., предстои отново проверка за изпълнението на тези предписания.
Истината е, че действително Вие поставяте един въпрос, който е като пръст в раната, защото тези проверки стават изключително динамични в последно време и са един много сериозен ангажимент на Инспекцията по труда, което налага да преосмислим част от законодателството и част от мерките, които приема Министерството на труда и социалната политика както в законодателен, така и в оперативен, изпълнителски план.
Мога да ви информирам, че се оптимизира структурата на Главна инспекция по труда, без да се намалява нейният състав; че се създаде специално звено за контрол върху дейността на териториалните поделения на инспекциите на Главна инспекция по труда; че се подготвя една цялостна информационна система за всички структурни звена на инспекциите по труда, защото нека да не забравяме, че в България има регистрирани над 900 хил. фирми, от които реално действащи са около 260 хил., и всички ние, ако нямаме необходимата подкрепа от хората, работещи в тези структури, трудно бихме могли да правим сериозните констатации, а и не само това.
Нашето убеждение е, че Инспекцията по труда трябва да бъде не само един орган, който да контролира, констатира и да извършва донякъде своите действия, свързани с правомощията по Кодекса на труда, а Инспекцията по труда трябва да изпълнява ролята на консултант по превенция, на помощник на работодателите и работниците. Само преди дни съм подписала заповед, с която се сформира и работна група – очакваме работата по нов закон за Инспекцията по труда. Така че цялостната дейност по изпълнението на критериите и спазването на трудовото законодателство ще изглежда, вярвам, в съвсем скоро време по друг начин, успоредно с усилията, които се полагат в момента в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Иван Гороломов – право на реплика в рамките на две минути.
ИВАН ГОРОЛОМОВ (КБ): Аз Ви благодаря, госпожо министър, за бързата реакция по конкретния случай, който бях поставил пред Вас. Удовлетворен съм и от отговора, който ми дадохте. Вие разширихте достатъчно добре темата и е ясно, че Министерството на труда и социалната политика много сериозно взема под внимание тези нарушения, защото те наистина са в ущърб както на бюджета, така и на работещите. Бих могъл да кажа, че при подготовката на този нов закон, за който Вие казахте, ще имате нашата пълна подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, госпожо министър. Отказвате се от това Ваше право.
Преминаваме към питане зададено също към министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова от народния представител Венелин Узунов.
Господин Узунов, заповядайте – може да развиете Вашето питане в рамките на три минути.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! След отделянето на бившите съветски републики от Съюза на съветските социалистически републики потомци на българи се върнаха в България да живеят и работят в родината на техните предци. Много от тях получиха българско гражданство. Десетки българи със своите семейства, бивши граждани на Таджикистан, Казахстан, Молдова и други съветски републики, се установиха в района на Разград през последните 15 години. Съгласно Спогодбата за социално обезпечаване между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики, ратифицирана с Указ № 16 на Президиума на Народното събрание от 16 януари 1960 г., влязла в сила от 1 май 1960 г., гражданите на едната договаряща страна, които живеят постоянно на територията на другата договаряща страна, се приравняват към гражданите по всички въпроси на социалното обезпечаване и трудовите отношения. При отпускане на пенсии и помощи се зачита напълно трудовият стаж на територията на двете договарящи страни. При това органите на социално осигуряване зачитат трудовия стаж и приравнената към него дейност както в своята, така и в другата страна, независимо от това каква част от изискуемия стаж е придобита във всяка от тези страни. В изпълнение на горната спогодба Националният осигурителен институт е издал необходимите документи за легализиране на трудовия стаж на тези граждани от съветските републики, от които са се преселили те в България.
Горните условия се отменят със Закона за денонсиране на спогодбата, обнародван в “Държавен вестник”, бр. 63 от 15 юли 2003 г. и влязъл в сила от 1 януари 2004 г. В резултат на тази промяна нашите сънародници, потомствени българи, са лишени от право на пенсия за труда, положен от тях в бившите съветски републики. Голяма част от тези граждани са в напреднала възраст и реално не могат да натрупат изискуемия стаж за пенсия, което ги лишава от право на пенсия в Република България.
Във връзка с горното Ви моля да ми отговорите на следните въпроси:
1. Какво е отношението на българската страна относно социалното и пенсионно осигуряване на установените в страната българи, живели в бившите съветски републики?
2. Ще се предоставят ли гаранции за приравняване на трудовия стаж и правото на пенсия на наши сънародници, потомци на българи, преселили се от бившите съветски републики?
3. Предвижда ли се и водят ли се преговори за сключване на нова спогодба между Република България и бившите съветски републики за социално и пенсионно осигуряване на гражданите, живели в договарящите се страни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова да отговори в рамките на 5 минути.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Узунов! Действително със закон, който е приет на 3 юли 2003 г., беше денонсирана Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечение, който е от 1959 г. На основание чл. 20 от спогодбата, същата прекратява действието си обаче, считано от 1 януари 2005г. С изключение на Украйна, с която нашата страна сключи нов договор през 2001 г., и на Литва, Латвия и Естония, които са заявили, че не се считат за правоприемници на бившия Съветски съюз, спогодбата се прилагаше спрямо всички държави на бившия Съветски съюз. След разпадането тя продължава да действа в двустранни отношения с тези държави до сключване на нови договори.
Както е записано в мотива към Закона за денонсиране на спогодбата, тя е била неблагоприятна за България, най-вече в частта й за отпускане на пенсия. Въз основа на спогодбата България е следвало да плаща за своя сметка пенсиите на лица, които не са внасяли осигурителни вноски в българските фондове на държавното обществено осигуряване. Това е една от основните причини, на базата на която е денонсирана тази спогодба.
Аз няма да описвам цялата хронология. Искам да ви кажа, че за да бъдат защитени българските финансови интереси, започват преговори с Русия и с другите страни, бивши страни – членки на Съветския съюз. Разбира се, искам да кажа, че тези, които са придобили право и ползват пенсия по тази спогодба, и до ден-днешен получават пенсия по нея. Става въпрос за хора, на които не им достига стаж след 1 януари 2005 г.
С приемане на действията за денонсиране не бива да се счита, че България се отказва от защита правата на своите граждани, които са работили в Съветския съюз и към които е приложен този елемент на денонсация. Ние в момента работим за сключване на нов тип договор. По този нов тип съответно са възприети и вече принципите за провежданите пенсионни реформи във всички тези страни както на международните, така и на европейските стандарти. България вече е сключила двустранни договори, които заменят предишни спогодби с Чехия, Словакия, Словения, Хърватия, Полша, Унгария, Румъния, Сърбия, Черна гора и Македония. Като първа стъпка за изграждане на нова договорна база с държавите от бившия Съветски съюз всъщност е договорът с Украйна.
На следващо място, към настоящия момент се провеждат преговори с Руската федерация. Досега са се състояли четири кръга преговори и до края на м. май т.г. очакваме да е петият кръг преговори, който по всяка вероятност ще бъде в Москва. Предприети са стъпки за започване на преговори и с Беларус.
Що се отнася до Молдова, от българска страна още през м. октомври 2004 г. е изпратено наше предложение чрез Министерството на външните работи и е отправена покана за водене на такива преговори. До този момент ние чакаме отговора на молдовската страна.
По същия начин сме постъпили и с Армения, въпреки че те дават информация, че не се считат за република от бившите съветски републики.
Разбира се, искам да кажа, че за прибалтийските републики от 1 януари 2007 г., за което аз съм напълно убедена, че ще бъдем член на Европейския съюз, между тези страни, които са вече членки на Европейския съюз, ще действат правилата, които ще действат за всички останали членки страни на Европейския съюз. В това отношение ние вече сме синхронизирали нашето социално законодателство, тоест Кодекса за социално осигуряване. Той вече е готов за европейското ни членство.
Така че най-вече с Молдова, с Армения и с Руската федерация продължаваме много интензивно. Аз се надявам, че специално с Руската федерация преговорите вървят достатъчно коректно и задълбочено и в най-скоро време това ще бъде вече и база, за да подпишем и двустранното споразумение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Венелин Узунов да зададе до два уточняващи въпроса.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ (КБ): Благодаря за отговора, госпожо министър. Разбирам, че достатъчно добре осъзнавате какви са трудностите на тези български граждани, които са живели преди в бившите Съветски републики. Единствената ми молба към Вашето министерство и към нашите компетентни органи, които водят преговорите по този въпрос, е този въпрос да бъде ускорен – тук става въпрос за съдбата на хора, които живеят в България и са лишени от всякакви доходи.
Имам един-единствен въпрос: какво означава това – например за бившите републики Литва, Латвия, които се присъединиха към Европейския съюз, нещата са ясни, но една Армения, както казвате, не иска да се счита като правоприемник, какво става? Тези хора наистина стават без алтернатива. Може ли да мислим за някакви възможности за тези хора? Сигурно тези арменци в България са малко, но няма значение – и двама души да са, трябва да потърсим някакви алтернативи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, господин Узунов! И един човек да е, той е грижа и проблемът е не само негов, но и на държавата България, в случая и на правителството на България.
Това, което поставяте като въпрос за републиките, които не се считат като елемент от бившата голяма съветска общност, е въпрос на двустранно договаряне. Мисля, че точно това е пътят, който трябва да извървим. При всички случаи трябва да сме наясно, че тук става въпрос за преговори, които се водят не само от нашата страна, а и от съответната страна, с която да сключим двустранните споразумения. Мисля, че това е въпрос на време. За съжаление не бих могла отсега да фиксирам, тъй като от нашата страна ефективната позиция е налице и сме изпратили за Молдова още през 2004 г., а сега сме 2006 г.
Разбира се, интензифицираме, даваме съответните сигнали, защото тук става въпрос действително за човешки съдби, за хора, които искат да получат заслуженото. Мисля, че това са неща, които в глобална Европа и с нашите добри контакти, които имаме, са въпроси, които решаваме и ще решим в най-скоро време.
Ангажирам се да ви информирам в момента, в който стартират преговорите и с тези страни, които ще бъдат не към Европейския съюз, а на двустранна основа. Бихте могли и Вие по линия на парламентарните комисии, които са и групи за приятелство със съответните страни, също да проявите една активност. Мисля, че така синхронизирайки усилията на народните представители чрез групите за приятелства и на правителството по съответния установен дипломатически път ще можем много по-лесно да постигнем необходимия резултат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Венелин Узунов.
Господин Узунов, имате право, ако желаете, да изразите Вашето отношение спрямо отговорите на министъра.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ (КБ): Благодаря още веднъж, госпожо министър и ще се възползваме от тази възможност по линия на парламентарното сътрудничество да потърсим въздействие върху тези страни, които имат отношение по тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Христина Христова.
Госпожо Христова, моля да развиете Вашия въпрос към министър Масларова в рамките на 2 минути.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо министър! Моят въпрос е свързан с развитието на една нова програма за обществени услуги за грижи за децата, която стартира през миналата година в България. Тъй като напоследък стана много актуална темата за демографската криза, а от последните данни на Евростат четем, че България е заела челно място по отрицателен прираст, темата за обществените услуги за грижи за деца ще става все по-актуална. Даваме си сметка, че демографската ситуация и причините за нея са многообхватни, комплексни и не с едно нещо ще се реши въпросът, но все пак това е много важно.
Още през 2004 г. беше изследван този модел в страните – членки на Европейския съюз. Той е така да се каже почти единствената обществена услуга за деца до 4-годишна възраст например във Франция и в Белгия. През 2005 г. стартираха първите фамилни центрове с едно отлично партньорство на общините, тогава бяха 11 в градовете Варна, Пазарджик, Сливен, Враца и Ямбол.
Моят въпрос към Вас, госпожо министър, е дали продължавате развитието на тази нова услуга за семейства с деца, след като първоначалната оценка на въздействието на тази услуга върху семейства с деца се оказа много добра и показа висока ефективност, и колко нови центрове са създадени досега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Емилия Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Христова! Вие чудесно знаете какво е направено през 2005 г., но все пак за тези, които са нови народни представители и за тези, които се интересуват от тези форми на обществена грижа за децата, трябва да кажа, че този проект “Фамилни центрове за деца”, който е стартиран действително през 2005 г., обхваща безработни медицински сестри, безработни учителки от предучилищна и начална педагогика, безработни жени с опит в предоставяне на социални услуги. Действително в пет области през 2005 г. са създадени такива 11 фамилни центрове. За тях са изразходвани 824 хил. лв. Тези центрове са били посетени от 40 деца и са обучени за работа в тези центрове 244 безработни жени.
Като партньори по този проект участват и общините. Те осигуряват финансовите средства за оборудването и подкрепата на фамилните центрове и предоставяне на общинските детски кухни за едно основно ястие на всяко дете в тези центрове. Социалните работници в отдел “Закрила на детето” в Дирекция “Социално подпомагане” във всички тези пилотни общини редовно извършват проверки за действията на фамилните центрове. За наше удовлетворение проверките показват, че правилата за организация на здравословен начин на живот на дечицата, които посещават тези центрове, се спазват стриктно, помещенията са подходящи, работи се съобразно сезонните условия с всички изисквания. Извършеният анализ на проекта в Министерството на труда и социалната политика показва, че тази услуга се приема твърде добре, че е една желана услуга и в националния план за действие по заетостта за 2006 г. е предвидено тази програма да продължи. Планира се заетостта на още 40 безработни жени и са осигурени финансови средства с 22% повече, отколкото през миналата 2005 г.
Искам да ви информирам, че към настоящия момент е предвидено тези жени, които работят в тези фамилни центрове, да получават трудово възнаграждение в размер на 220 лв. и допълнителни плащания съгласно трудовото и социалното законодателство в страната.
Стартира процедурата за определяне на общини, в които да бъдат разкрити още 29 такива фамилни центрове. Всички кметове бяха информирани до началото на м. май. Сега насочваме вниманието си към останалите 22 области, в които няма такива фамилни центрове. В момента се извършва анализ на заявените потребности и на готовността на общините. Според нашия план за действие в най-скоро време тези нови 29 фамилни центрове ще бъдат разкрити в 22 области в страната и ще функционират по начин, по който действително показват едни добри и ползотворни резултати. Програмата е добра, търси се и се приема, така че това е един от начините, по който министерството продължава в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Христина Христова – право на реплика.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаема госпожо министър, уважаеми господин председател! В репликата си няма да задавам допълнителен въпрос. Искам да кажа, че съм удовлетворена от отговора, радвам се, че това, което показаха изследванията на изследователите, и това, което показва практическият опит, наистина ще има продължение, ще има приемственост.
Моят актуален въпрос беше продиктуван от това, че дълго време вече след средата на 2005 г. не беше разширяван броят на фамилните центрове за отглеждане на деца и си помислихме да не би наистина нови оценки да показват, че те не са ефективни. Наистина тук много добре се съчетава, първо, партньорството на централната и местната власт и на гражданите, и второ, осигурява се заетост за хора от отрасли и сектори, в които имаме преструктуриране, работили главно с деца и останали без работа.
Удовлетворена съм от Вашия отговор и ще продължим да следим този въпрос, тъй като смятам, че наистина е много добра форма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, ако желаете, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема  госпожо Христова, искам да уверя народното представителство и мисля, че Вие самата сте убедена в това, че всичко позитивно, което е работено и е правено в областта на социалната политика, продължава и сега в коалиционното правителство. Всички добри практики са нещо, което дава възможност да обхващаме повече хора и повече добри неща да се вършат в страната.
В същото време тъй като Вие започнахте Вашия въпрос с демографските проблеми, ситуацията с децата е една тема, която стои на вниманието на всеки един от нас. За съжаление през последните месеци част от хората в дясното пространство и от опозицията твърде некоректно спекулират с тази тема. Искам да информирам народните представители, че освен тези добри практики, които са започнали през 2003, 2004, 2005 г., а защо не още от 1999 г. и 2000 г., сега правим всичко възможно действително да отделим най-много внимание на децата, отглеждани в семейна среда. Дали това ще бъде биологичното семейство, на което да помогнем, дали това ще бъде осиновяването, дали това ще бъде приемното семейство, но това е първостепенната грижа – децата да растат в семейна среда. И, разбира се, в тези фамилни центрове, които се подпомагат изключително много от опита на безработни жени, работили в областта на медицината, на педагогиката. По този начин, съчетавайки държавното с общественото, неправителствените структури, местните органи на държавната власт и ресурсите, с които разполагаме, ние можем в много по-голяма степен да обърнем внимание на децата. При всички случаи децата стават един от приоритетите ни с всичките проблеми, които има както в едно нормално семейство, така и за дечица, които са в нестабилни семейства, без родители, с увреждания.
Така че мога само да изразя задоволството си от всичко онова, което е направено досега като добри практики и да ви уверя, че ще продължим да разширяваме тези практики, и, разбира се, всичко онова, което е позитивно, да го прилагаме, без значение кога е направено или от коя от страните е дошло като позитивен опит. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Позволете ми, уважаеми народни представители, и от ваше име да благодаря на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питане към министъра на здравеопазването господин Радослав  Гайдарски.
Първи е въпросът, зададен от народния представител Ваньо Шарков.
Господин Шарков, заповядайте в рамките на 2 минути да развиете Вашия въпрос към проф. Гайдарски.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На всички е известно, че в България се бутилират доста натурални, минерални,  изворни и трапезни води, но всички те трябва да отговарят на определени изисквания. И тези изисквания се намират в наредба, приета с Постановление № 178 на Министерския съвет от 2004 г. Текстовете на тази наредба са в изпълнение на Закона за храните, като тя предвижда и изчерпателен набор от изисквания, които задължително следва да се спазват при бутилирането на вода за питейни цели. Министерският съвет е възложил контролните функции по спазване на изискванията на наредбата на Държавен санитарен контрол.
Практиката до момента показва, че лицата, които извършват това бутилиране, на практика грубо нарушават наредбата. Като примери за това могат да се посочат доста фрапантни случаи на лоша производствена практика, въвеждаща в заблуждение или подвеждаща потребителите.
Например нарушение на чл. 22, ал. 3, т. 5 от наредбата, според която, ако натуралната минерална вода е със съдържание на флуорид над 1,5 мг/л, тя не е подходяща за всекидневна употреба за деца под 7-годишна възраст, като надписът за това се поставя в непосредствена близост до търговското наименование на продукта и трябва да е ясно различим.
Върху етикета на една известна марка минерални води, Вие я имате, господин министър, при Вас, да не я споменавам, този надпис е поставен отстрани и е написан с изключително дребен шрифт. Водата от същата марка се обработва с озон, но в нарушение на чл. 22, ал. 3, т. 6 от наредбата такава информация липсва върху етикета.
По отношение на етикетирането на същата минерална вода е нарушено изискването надписът на марката да бъде изписан на български език.
Друга известна марка минерални води изобщо няма надпис на български език, той е само на латиница, а върху етикета е изписана подвеждаща информация, че водата е подходяща за приготвяне на храна за кърмачета, и то без ограничение.
Подобни нарушения има и по отношение на други две известни марки минерални води.
Моят въпрос е: какви мерки ще бъдат предприети и какви санкции ще бъдат наложени от Министерството на здравеопазването по привеждане на дейността по бутилирането на натуралните минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, в съответствие с наредбата?
Искрено се надявам в периода от почти два месеца, откакто съм задал този въпрос, до ден-днешен наистина да са предприети необходимите мерки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати! Уважаеми д-р Шарков, по повод Вашето конкретно изложение за визираната разпоредба, която е в сила от 1 януари 2006 г., факт е, че както към посочената дата,  така и към момента част от пуснатите на пазара и намиращи се в търговската мрежа бутилирани натурални минерални води, видно от техните етикети, не отговарят на това изискване.
Считаме също, че е налице неспазване на законовите разпоредби от страна на определени производители, не на всички, разбира се.
Във връзка с горното министерството предприе следните действия: с писмо от 30.01.2006 г. се обърнахме официално към Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, с което изложихме подробно и конкретно основните проблеми, които съществуват към настоящия момент по отношение на етикетите на бутилираните натурални, минерални, изворни и трапезни води.
С това писмо министерството отправи искане за съдействие от страна на Асоциацията на производителите на минерални води. От началото на годината разпоредихме на РИОКОЗ по различни поводи извършването на конкретни проверки и предприемане на съответни мерки към производителите на бутилирани води във връзка с неспазването или частичното спазване на изискванията с етикетирането на продуктите им. Такъв е и конкретният случай, който Вие задавате за минералната вода „Девин”.
С писмо от 22 март 2006 г. изискахме от РИОКОЗ – Смолян, да извърши проверка на производителя за спазване изискванията към етикетирането. С писмо № 1234 от 30 март 2006 г. бяхме уведомени от РИОКОЗ – Смолян, че производителят е преустановил използването на старите етикети и че цялата налична продукция в предприятието е етикетирана с нови етикети, напълно отговарящи на нормативните изисквания.
По повод на изложените твърдения за нарушаване изискванията на законодателството, предвид изписването на етикетите на търговското наименование на изворна вода "Девин", на минерална вода "Трънска баня", "Bankya", установихме следното. Материята, свързана с регистриране на търговски марки, е извън компетенциите на Министерството на здравеопазването. Тя е в компетенциите на Патентното ведомство на Република България.
В случая с натуралната вода "Торнс дринк" следва да посочим, че от опаковката на продукта е видно, че е изпълнено изискването по чл. 23, ал. 3 за бутилираните води, а именно, когато търговската марка на натуралната минерална вода се различава от името на находището или мястото на бутилирането, то трябва да се изпише на етикета или потребителската опаковка с букви 1,5 по-високи и по-широки от най-голямата буква от използваната от търговската марка. По отношение на тази минерална вода считаме, че няма нарушение на чл. 22, ал. 4 и Приложение № 7 към наредбата, тъй като водата по своя състав отговаря на всички критерии по Приложение № 7, за да може да бъде определена като подходяща за приготвяне на храна за кърмачета. Всички обстоятелства по отношение състава и характеристиките на водата многократно са били обект на проверки от страна на Министерство на здравеопазването, включително от началото на настоящата година.
В допълнение към посочените по-горе мерки и действия, с писмо от 20 април т.г. разпоредихме на РИОКОЗ да извършат комплексна тематична проверка в цялата страна на пуснатите на пазара бутилирани води, както и на производителите и вносителите на тези продукти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваньо Шарков – право на реплика, две минути.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, благодаря за дадения отговор. Радвам се, че са предприети необходимите мерки и че е свършена работа в това отношение. Надявам се тези проверки да не спират, защото качеството на тази минерална вода и информацията, която се намира върху етикетите, е от значение за здравето на българските граждани, но преди всичко е от значение най-вече за здравето на българските деца.
Затова се надявам проверките на РИОКОЗ и от страна на Министерството на здравеопазването да продължат и да може да бъде въведена една сериозна система за контрол както върху качеството на тези минерални води, така и върху информацията, която се изписва. Защото част от производителите наистина си вършат съвестно работата и голяма част от тях правят това, което е записано както в закона, така и в наредбата. Но както и Вие посочихте, част от производителите наистина се опитват да подвеждат и да заблуждават потребителите. Надявам се работата в тази посока да продължи. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, разбирам, че се отказвате от правото си на дуплика. Благодаря.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Илиян Илиев към министъра на здравеопазването проф. Гайдарски.
Господин Илиев, както Ви е известно, можете да развиете Вашия въпрос  в рамките на две минути.
ИЛИЯН ИЛИЕВ (КА): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър! В Република България са изградени 13 онкодиспансера, които покриват територията на страната. Обикновено един диспансер обслужва пациенти от няколко области, като онкозаболяванията, които се лекуват в тези заведения, изискват комплексен подход, наличието на едно място на съвременна медицинска техника и апаратура, оптимална леглова база и квалифицирани медицински специалисти. В по-голяма част от онкодиспансерите тези изисквания са изпълнени и лекарите, които работят в тях, са с по две или повече медицински специалности, висококвалифицирани онкохирурзи, интернисти, химиотерапевти, лъчетерапевти и радиолози. На  фона на зациклилата реформа в здравеопазната система те продължават да отстояват високото ниво на обслужване на пациентите и да изпълняват своя лекарски дълг.
Отправям към Вас следния въпрос. Какви са плановете на министерството относно развитието и подобряването на онкологичната помощ в страната? Предвиждат ли се промени в структурата, финансирането и управлението на онкодиспансерите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата министър Гайдарски. Господин Гайдарски, моля в рамките на три минути да отговорите на въпроса на народния представител господин Илиев.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати, уважаеми господин Илиев! Онкологичните диспансери са общински лечебни заведения с изключение на онкодиспансера в София. С Решение № 21 от 19 януари 2006 г. Министерският съвет утвърди разделение на финансираните от бюджетите на общините дейности на местни и на делегирани от държавата. В стандартите за издръжка на делегираните от държавата дейности, финансирани чрез общинските бюджети във функция "Здравеопазване", са включени онкологичните диспансери и съответната годишна веществена издръжка на преминал болен с онкологично заболяване на стойност 439 лв. Само Окръжният диспансер, област София, се финансира от Министерството  на здравеопазването по Методика за реда за субсидиране на преобразуваните лечебни заведения за болнична помощ с държавно и общинско участие през 2006 г.
Онкодиспансерите са крайни получатели по централна доставка от Министерството на здравеопазването на всички скъпоструващи лекарства по реда на Наредба 34. Националната здравноосигурителна каса сключва договори с някои диспансери и с Националния институт за лечение на онкологичните заболявания по определени клинични пътеки, включени в Наредбата за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани в бюджета на НЗОК. Това става, ако те отговарят на изискванията за кадрова окомплектованост и оборудване. Националната здравноосигурителна каса няма договорени отношения за извършваната от тях диспансеризация на подлежащите контингенти, регистрация на злокачествени образувания и профилактична дейност на обслужвания от съответния диспансер регион. Освен това тези лечебни заведения извършват диагностика и консултация на болни по искане на лекарите от извънболничната медицинска помощ и от други лечебни заведения, които също не се финансират от НЗОК, за съжаление. Това поставя диспансерите в неравностойно положение спрямо останалите лечебни заведения за извънболнична дейност по отношение на финансирането и на извършваната от тях диспансерна и профилактична дейност.
В същото време в случаите, когато НЗОК сключи договор с диспансер по определени клинични пътеки, се получава двойно финансиране. От една страна, те получават пари от общинските бюджети на база преминал болен, ако е за химиотерапия, и непокрити от клинични пътеки, от друга страна – от Националната здравноосигурителна каса.
Министерството на здравеопазването нееднократно и аз лично също съм поставял тези проблеми на вниманието на ръководството на НЗОК, а също и пред Комисията по здравеопазване в Народното събрание за обсъждане. Към момента няма предложение за промяна в статута, финансирането и управлението на диспансерите.
Ако ме питате за отношението към диспансерите, това съм го казвал многократно, те остават  в системата на здравеопазването в България. Някои твърдят, че сме щели да закрием диспансерите, такова нещо няма! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика – господин Илиев, заповядайте.
ИЛИЯН ИЛИЕВ (КА): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър! Благодаря Ви за отговора. Вие казахте факти, които са известни на повечето лекари в страната, които работят в тази сфера.
Но аз не чух какви са точно плановете за развитието за 2007-2012 г. Ако направя една скоба и погледнем наскоро излязлата Национална здравна стратегия, ще видим, че в нея липсва онкологичната помощ като тематика. Тя не е застъпена в нито един раздел. Бих искал да отговорите това съзнателно ли е или случайно е допусната тази грешка? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика, макар че под формата на реплика беше и зададеният Ви въпрос. Можете да отговорите.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря на д‑р Илиев за допълнително зададения въпрос.
В Националната здравна стратегия е записано, няма никакъв пропуск. Вие знаете, че в една стратегия не можем да подготвим програми. Много хора питат защо няма дати, защо няма отговорници. В стратегията ние само визираме. Там има един раздел, в който ние обръщаме внимание за онкопомощта и за онкоуслугите, които ще бъдат през периода 2007-1012 г., като диспансерите, заедно с отделните клиники, които са в състава на някои от по-големите болници, са гръбнакът, на който ще се гради тази помощ. В стратегията са предвидени няколко програми, по които ще се работи по една от основните цели. Така че в следващите няколко години ние предвиждаме засилване и повишаване качеството на обслужването на онкоболните, като, разбира се, там се предвижда и определен начин на финансиране. Защото Вие разбирате, че ако няма добро финансиране, няма да има и добро качествено обслужване на тези болни. Защото без пари особено тази дейност не може да се извършва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народния представител Илко Димитров към министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! Няма съмнение, всички ние сме в съзнание за това, че спешната медицинска помощ е едно от изключително конфликтните звена в системата на здравеопазването. Звено, което тангира по непосредствен начин със социалната проблематика и с тези въпроси, които по непосредствен начин касаят хората.
Но, за съжаление, ние сме изправени пред редица и непрекъснати демонстрации на неработеща система в тази област. И това не са само случаите в Русе от м. ноември. Това са редица случаи. Най-пресният беше в София и редица други случаи, които, разбира се, по една или друга причина не стават известни поради липсата на медийно покритие на обществеността. Но всички ние знаем, че те съществуват като проблематика.
В този смисъл от особено значение е хората да усещат ангажимента на държавата да не абдикира от това свещено свое право и задължение – да осигурява адекватна реакция в такива решаващи моменти, каквито е призвана да извършва спешната медицинска помощ. За да се реализира това аз дори знам, че от изключително значение е разумното и нормативно обезпечаване на заявената от министерството реформа. В публикуваната наскоро национална стратегия са набелязани по един адекватен начин проблемите, пред които това е изправено – остарялата нормативна база, ресурсни проблеми, кадрови проблеми и други такива проблеми, които в комплекс правят така, че изправят министерството пред изключителната необходимост да предприеме незабавни мерки по реализиране на реформата.
В този смисъл моят въпрос е: каква е степента на ресурсната и нормативна обезпеченост на реформата в системата на спешната медицинска помощ? Молбата ми е наистина да се сложи акцент върху реализирането на обезпеченост именно в реформата, а не на ежедневната дейност по реализирането на тази дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Димитров! Спешната помощ в България действително боледува. Тя се осигурява от 6731 човека, от които 1527 са висш медицински персонал, 2207 са среден медицински персонал, 1980 - почти 2000 души шофьори и 469 санитари. Вследствие на започналата през юни 2000 г. реформа в извънболничната помощ и възникналата рязка диспропорция на заплащането на общопрактикуващите лекари и спешните лекари, както и другите медицински специалисти, се стигна до постоянен процес на текучество, особено сред висшия медицински персонал. В резултат на това са напуснали и са се пренасочили към договори с РЗОК дългогодишни много добри лекари и специалисти. Текучеството на медицински кадри, големият брой лекари, постъпващи без квалификация, както и слабата мотивация са основните проблеми, отнасящи се към кадровата обезпеченост на спешната помощ. Наблюдава се липса на желаещи лекари да работят най-вече в малките филиали, като за такива населени места се чувства недостиг и от среден медицински персонал, не само от лекари. Лекарите без специалност са около две трети от общия брой.
Материалната база обикновено са помещения, които като цяло са достатъчни. Това са част от болниците, обикновено приземните етажи. И обикновено по площ те са достатъчни. Дадени са доста пари за преустройството на тези помещения, примерно една сума от 1 млн. 700 хил. долара, като са ремонтирани около 153 обекта от наличния сграден фонд. Центровете за спешна медицинска помощ разполагат с 813 санитарни автомобила, от които 419 са от типа “Ситроен 4х4” и “Ситроен Берлинго”, “Ланд Роувър”. Към момента на разположение на центровете за спешна медицинска помощ има и 367 стари автомобила УАЗ - “Латвия”, които са много известни, всеки ги виждат по днешните пътища в България. Двадесет и четири часовият непрекъснат режим на работата, интензивността на работа, лошата пътна инфраструктура и труднопроходимите пътища са довели до значителна амортизация на санитарните автомобили в спешната помощ. Често се налага спирането им от движение за текущ и основен ремонт, който води до затруднения в дейността. Закупуване на нови автомобили оттогава има съвсем рядко. През 2004 г. са закупени десет нови автомобила – “Опел-Виваро” и 17 “ИВЕКО” бяха получени миналата година като дарение от Китайската народна република.
С решение от 23 януари ръководството на Министерството на здравеопазването стартира процедура за закупуване на нови санитарни автомобили за нуждите на спешната помощ. Финансирането ще се осъществи чрез Световната банка. Става въпрос за около 7 млн. лв., отпуснати за санитарни автомобили. На този етап обаче страда не само санитарният транспорт, но и необходимото оборудване. В резултат на непрекъсната използваемост на тази апаратура, която е монтирана в санитарните автомобили, тя вече е амортизирана и се нуждае от поетапна промяна.
Към настоящия момент комуникационно-информационната система – това са системите за връзка с отделните центрове и автомобили – функционира като система за децентрализирано управление. Функционирането се характеризира като проблемно. С оглед бъдещото й усъвършенстване, министерството ще разработи в посока на развитие на една вертикална интегрираност на комуникационно-информационна система, която ще бъде вградена в новата информационна система, която предвиждаме за края на следващата година.
Финансовото осигуряване е чрез пряка държавна субсидия от републиканския бюджет. За осъществяване на дейността се извършват общи разходи в размер на около 51 млн. лв., като увеличението спрямо 2004 г. е около 7%. По предварителни разчети за 2006 г. за дейността “Спешна медицинска помощ” се предвиждат текущи разходи в размер на 51 млн. 674 хил. лв., в т.ч. за заплати и други възнаграждения парите са 35 милиона, а за издръжката 16 млн. 144 хил. лв. В съответствие с политиката на доходите за всички бюджетни структури ще бъде осигурен ръст на средномесечните брутни заплати от 1 юли 2006 г. – 6% за работещите там.
Основните усилия на Министерството на здравеопазването са насочени за решаване на съществуващите проблеми в дейността и в нейните взаимоотношения. Националната здравна стратегия предвижда нова структура на спешната медицинска помощ, в която се разделя логистичната дейност от лечебната дейност, като лечебното звено вземе своето естествено място и се приведе към съответната болница. Предвидена е подготовка по специални програми, заимствани от Англия и САЩ за извършване на транспортни дейности, което ще повиши теоретическите познания на работещите там и тяхната подготовка до съвременно ниво на нашите изисквания. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Илко Димитров да зададе до два уточняващи въпроса.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря, господин министър, за отговора. Двата ми уточняващи въпроса са следните: в констативната част на стратегията, както казах преди малко, са изброени достатъчно детайлно и достатъчно ангажирано проблемите, пред които е изправена реформата и спешната медицинска помощ като система. Аз ги изброих преди малко. Моето притеснение е, че в частта на визията – това е трета част от стратегията и респективно мерките, които в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план са набелязани, не видях визията за бъдещия модел на спешната медицинска помощ. Там са изброени в краткосрочен план, за разлика от другите раздели на тази стратегия, които визират мерки в средносрочен и дългосрочен план, конкретни мерки, които обаче не очертават за мен облика на бъдещия модел на спешната медицинска помощ. Не се набелязват и тези стъпки, които би трябвало да рефлектират нуждите по решаване на тази проблематика, свързани с нормативната база, свързани с кадровото обезпечаване и други такива.
В този смисъл първият ми въпрос е: има ли ясен единен модел като визия за бъдещ модел на спешната медицинска помощ или се върви стъпка по стъпка за тестиране на определени варианти, които в бъдеще могат да доведат до изграждане на този оптимален модел?
Вторият ми уточняващ въпрос е: кога се предвижда да стартира на практика реформата и с какви точно практически мерки? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Гайдарски.
Господин министър, моля да отговорите на двата уточняващи въпроса на народния представител Илко Димитров.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря за уточняващите въпроси на господин Димитров.
В стратегията, преди малко говорих по принцип – ставаше дума за друг въпрос, несвързан със спешната помощ, ние предвиждаме конкретни срокове и не набелязваме някакви конкретни неща в стратегията. Аз казах, че специално за спешната помощ, както и за онкологичната помощ, ще бъдат разработени конкретни програми. Специално за спешната помощ, понеже Вие казвате, че се предвижда само в краткосрочен план, а я няма в дългосрочен, ние бързаме и затова тя не е предвидена в дългосрочен, нито в средносрочен план. Предвиждаме веднага, даже още тази година, преди да стартира цялата стратегия да настъпят промени в спешната помощ. Ние виждаме какво става в страната. Аз споделям напълно това, което Вие цитирате в самото начало. Има много неща, които трябва да бъдат променени в спешната помощ.
Ние изготвяме цялостна програма за промяна в спешната помощ, защото по този начин, както вървят нещата, оттук нататък не само че няма да има подобрение, но ако ние не вземем спешни мерки - затова сме написали само в краткосрочен план тези действия, нещата ще се влошат, няма да се подобрят. Затова отделихме доста голяма сума за закупуване на санитарни автомобили, предвиждаме веднага промяна в структурата на самата спешна помощ – логистичната дейност да бъде извършвана само както е в почти всички западни страни и особено в тези страни, които имат най-добра такава помощ – Англия, Съединените щати. Ние предвиждаме изнасяне на автомобилите вече не от центъра, където се намират сега, а да бъдат изнесени по отделни пунктове, които да могат да стигнат до пета-осма минута на мястото, където е станал инцидентът. След това набелязваме отделни спешни болници, които да могат да поемат тези болни. Вие разбирате, че ако имаме един център, както е в София, където всички коли са на едно място – на бул. “Сливница” и след това превозват само до едно място, както е Институтът за спешна помощ “Пирогов”, нещата ще продължат да си бъдат такива. Затова разработваме цялостна програма, която в най-скоро време ще бъде представена в Комисията по здравеопазване, може би ще се наложи и пред Народното събрание, защото има някои моменти, които засягат и съответното законодателство. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Илко Димитров.
Господин Димитров, моля да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Гайдарски.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм удовлетворен от отговора на господин министъра. Бих си позволил само две неща. За мен е изключително окуражаващо, че се стартира цялата проблематика на национална стратегия, която по категоричен начин определя, че ангажиментите са сериозни и вървят по цивилизования път на определяне целите, пътищата и средствата за тяхното постигане.
Моята молба и препоръка, тъй като на сайта е отбелязано, че тази програма е открита към нови предложения, е в частта – т. 3 от Раздел ІІІ за медицинска помощ в спешни случаи, да бъде очертан визионерски – не търся конкретика, но търся визията за бъдещия модел. Това ми е предложението – да се допълни този раздел с това как би изглеждал като визия структурно и функционално моделът на системата за спешна медицинска помощ, който да бъде последван от постигането или реализирането в краткосрочен план на тези стъпки, които са очертани, рефлектирайки дълбок ангажимент към действителните нужди. За мен е важно да се тръгне от визията, от модела, както би изглеждала системата, за да има яснота не само министерството, но и обществото, към какво се върви, за да бъдат ясни тези конкретни стъпки – в бъдеще какво ще допринесат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков към министъра на здравеопазването.
Господин Шарков, моля да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 минути.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Едно малко отклонение: господин министър, има един бивш заместник-министър, който разработи една стратегия за преструктуриране на спешната помощ, който щеше да пълни спешната помощ с парамедици. Моля ви, ако все още е на сайта, поръчайте някой да я свали, защото тя е пълна с недомислици.
Уважаеми господин министър, задълженията на лечебните заведения за болнична помощ в края на миналата година бяха над 220 млн. лв. Правителството покри малко повече от 1/4 от тях и беше променена системата на финансиране на болничната помощ безспорно в по-добра посока.
Друг е въпросът, че изпитвам съмнение при това недофинансиране на системата на здравеопазване дали то няма да компрометира добрия модел на финансиране.
Едновременно с въвеждането на единен източник на финансиране бяха предприети кадрови промени в управлението на редица от водещите лечебни заведения в страната. Въпреки предприетите мерки обаче средствата за здравеопазване като част от брутния вътрешен продукт останаха доста под средното ниво за страните от Европейския съюз, но по-страшно е, че те са под нивото и на страните от Югоизточна Европа. В резултат на така водената политика още в края на м. февруари общите задължения на болниците по данни на Министерството на здравеопазването, мисля че и Вие го бяхте казали, възлизат на 167 млн. лв., като 81 млн. лв. от тях са вече просрочени. До края на м. март комисия трябваше да предложи мерки за разсрочване на тези договори, за да не се стига до фалити на лечебни заведения. В същото време средната работна заплата, пак по данни на Ваши заместник-министри, в здравеопазването само през първите два месеца на 2006 г. намаля с 9%.
В тази връзка моят въпрос към Вас, господин министър, е: какви са задълженията на лечебните заведения за болнична помощ в края на първото тримесечие на 2006 г. и има ли предприети мерки за тяхното погасяване? Има ли анализ Министерството на здравеопазването на ефектите от новия модел на финансиране и, ако има такъв анализ, какви са изводите от него? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Радослав Гайдарски.
Господин министър, в рамките на 3 минути моля да отговорите на въпроса на господин Шарков.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги-депутати, уважаеми доктор Шарков!
Съжалявам, не знам дали ще ми стигне времето за отговор, тъй като въпросът е много обширен, не е питане.
С Устройствения правилник на Министерство на здравеопазването от 14 март т.г. беше утвърдена нова структура и нова Дирекция "Бюджет и счетоводство", която обедини дейностите на две съществуващи до момента финансови дирекции като се обособи и отделен сектор "Обобщаване на счетоводни отчети и баланси", където се обобщиха счетоводните баланси на лечебните заведения за болнична помощ с държавно участие.
Данните от така обобщената информация от счетоводните баланси за краткосрочни пасиви показа, че общият размер на дългосрочните и краткосрочни задължения на лечебните заведения за болнична помощ има следната структура: оказа се, че не са верни цифрите, които са били дадени преди това. Изведнъж сега се оказва, че имаме 216 млн. лв. нови задължения за миналата година, от които 175 млн. лв. са на болниците с държавно участие и 31 млн. лв. са на общинските болници или общо това са 216 млн. лв.
Дългосрочните задължения са 11 млн. лв. Това са за болниците с държавно участие. Краткосрочните са 174 млн. лв. от тези 185 млн. лв.
Данните от така обобщената информация от счетоводните баланси към 31 март т.г. показват, че общият размер на дългосрочните и краткосрочните задължения на лечебните заведения за лечебна помощ имат следната структура: тук изведнъж има малко увеличение – 219 млн. лв. с общо 182 млн. лв. са за държавните, 37 млн. лв. са за общинските.
Видно от справката е, че задълженията на лечебните заведения с държавно участие са данни от счетоводните баланси към 31декември 2005 г. са намалели с 3 млн. лв., тоест от 175 млн. лв. на 172 млн. лв., а за общинските болници към 31 декември 2005 г. по информация от общите справки – от 31 млн. лв. са се увеличили на 37 млн. лв.
С предприетите мерки от Министерство на здравеопазването и от Националната здравноосигурителна каса относно подобряване управлението и въвеждане на строга финансова дисциплина се създадоха условия за въвеждане на контролни процедури относно финансовите отчети на всяко лечебно заведение, което ще бъде гаранция за достоверно и реално представяне на финансовото им състояние и ще гарантира достоверност на обобщената информация за системата като цяло.
От изложението по първия въпрос става ясно, че за първото тримесечие на 2006 г. лечебните заведения с държавно участие не са натрупали нови задължения. Аз искам да обърна внимание на  това и това да го чуят всички – за първото тримесечие не само че няма натрупване на нови задължения в държавните болници, а има намаляване на парите с около 3 млн. лв. Това показва, че новият модел на финансиране се отразява положително на финансовото състояние на лечебните заведения.
Към настоящия момент съвместно с Министерство на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса извършваме пълен анализ по приходите и разходите по баланси и отчети към 31декември т.г. и първото тримесечие на 2006 г. Разработва се нова методика за уедняквяване на отчетните форми, отразяващи финансовото състояние на лечебните заведения, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти и стриктното им прилагане, което ще даде своя ефект през следващите месеци на 2006 г.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народният представител Ваньо Шарков. Той има право на реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, първо искам да кажа, че Ви прави чест това, което казахте, че данните, които преди са били дадени, не са верни и това според мен е най-страшното в целия този анализ, който Вие ни представихте.
Другите две неща, които правят впечатление са, че за първото тримесечие имаме 216 млн. лв. задължения, което поставя системата на здравеопазването и болничната помощ пред много сериозни въпроси. Аз се надявам, че с усилията и на опозицията тези проблеми могат да бъдат по някакъв начин преодолени. За съжаление в момента не виждам как това може да стане при това число.
Големият проблем обаче е думичката, която Вие използвахте – "достоверност". И според мен тук двата въпроса, двата проблема се преплитат. Това е въпросът: колко са задълженията на лечебните заведения и каква е степента на достоверност на данните, които някой предоставя на Вас.
Затова аз искам, господин министър, за доброто на здравеопазването в България, за доброто на Народното събрание и да знае точно какви са данните, и за да не Ви заблуждават Вас, и за да не заблуждават народните представители, просто човекът, който Ви е подал тази недостоверна информация, по най-бързия начин мисля, че не трябва повече да работи в Министерството на здравеопазването. Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Но това не е човек!
ВАНЬО ШАРКОВ: Човек е, човек е!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не е човек. Човек само е обобщил данните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Гайдарски след разменените думи между господин Адемов и господин Шарков за това дали е човек или човеци … (Оживление.)
Имате думата, господин министър. Имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин Шарков, аз казах и това е цялата истина, че действително има несъвпадение на цифрите, които ни бяха подадени в началото на годината и новото обобщение, което беше направено в последните няколко дни. Оказа се, че действително има една разлика от 53 млн. лв.
В момента общо общинските и държавните болнични заведения са в преразход на 219 млн. лв. Аз казах, че за тази година – и това искам да се подчертае – че болниците нямат задължения за 2006 г. Напротив, 3 млн. лв. са в печалба, благодарение на усилията, които положихме.
Вие знаете и аз знам на какви критики беше подложено цялото министерство и моята личност. Смятаха, че имаме някакво отношение към някого. Към никого нямахме отношение!
Благодарение на взетите мерки сега няма натрупване, пак го подчертавам за трети път. Няма натрупване, понеже някъде в медиите се прокрадва едно такова становище, че едва ли не тези задължения, които са сега, те са от тази година. Подчертавам, че вече болниците нямат задължения от тази година. Има някъде някои болници с малки задължения. Общото обаче е преливане на тези финанси с плюс 3 млн. лв.
За тези 216 млн. лв. обаче, за които ние смятахме, че са някъде около 150 или 160 млн. лв., ще търсим сметка. Действително сега в момента правим една много обстойна проверка, за да установим кой и къде е пропуснал да начисли тези суми, защото действително това е една доста солидна сума от 53 млн. лв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете и от ваше име да благодарим на министъра на здравеопазването проф. Гайдарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане зададено от народния представител Иван Иванов към министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
Господин Иванов, имам чувството, че рано сутринта към министър Калфин беше зададен практически същият въпрос. Опровергайте ме. (Реплики.)
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
На 1 март т.г. в АЕЦ "Козлодуй", на който Вие сте принципал като министър на икономиката и енергетиката, възникна инцидент, при който 22 обогатители в  Пети реактор не сработиха. Това всъщност прави 36% от устройствата, които осъществяват най-бързата и най-важна защита срещу авария в активната зона на рактора.
Заявявам, че обществеността не беше нито навременно, нито точно информирана.
Ще се позова на Вашите собствени изказвания: на 10 март т.г., когато Вие заявявате, че Пети реактор отново е пуснат в действие, Вие не споменавате нито дума за причината девет дни реакторът да не е бил в действие. Вие говорите единствено за това, че е имало повреда в електрическата защита на главната циркулационна помпа – една от четирите на Пети реактор.
Четиридесет  и пет дни по-късно – това е на 25 април т.г. – когато инцидентът вече получи публичност Вие заявявате, че информацията, която е подадена, е напълно изчерпателна и достоверна. Пред мен са всички Ваши изказвания.
Нека да видим, господин министър, колко е достоверна и изчерпателна информацията, така както Вие я наричате.
На 1 март т.г., както е предвидено съгласно наредбата, ръководството на АЕЦ информира Агенцията за ядрено регулиране по отношение на възникналото събитие. Определя го като ниво на събитието "нула" – това е извън активната част на скалата на ИНЕС.
Едва на 14 март т.г. в сайта на Агенцията се появява съобщение. Неговото съдържание няма нищо общо с всичко онова като общи фрази, което се въртеше в първите две седмици. Затова, господин министър, аз заявявам съвсем ясно: реално българската общественост е била грубо дезинформирана в продължение на две седмици, или Вие ще ми кажете кога е съобщена по-рано истинската причина за настъпилото събитие, както от АЕЦ, така и от Вас.
Същото може да се види и на сайта на самата атомна електроцентрала “Козлодуй”. Стигаме всъщност до 25 април, до Вашето изявление, когато казвате, че обществеността е съвсем правилно информирана. Това включва, че и оценката на събитието, която е дадена, е далеч от оценката, която дава окончателно Агенцията за ядрено регулиране, което също показва, че отначало е направен опит за прикриване степента на инцидента.
И тъй като за разследване на инцидента бе назначена комисия, от началото на чиято работа изтекоха вече два месеца и половина, отправям към Вас следното питане: какви са заключенията на назначената комисия, кои са причините за възникването на инцидента, има ли виновни длъжностни лица и какви мерки ще предприемете за осигуряване безопасност на по-нататъшната работа на Пети и Шести блок на АЕЦ “Козлодуй”? Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, понеже се реагира от залата, струва ми се, че действително има нарушение на чл. 79 от нашия правилник: “Народен представител може да зададе не повече от два въпроса на едно заседание.” Разбира се, не Вие носите отговорност за това. Това днес е четвъртото Ви питане. Абсолютно същото беше питането и към министър Калфин.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не е вярно, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля министърът на икономиката и енергетиката господин Овчаров да отговори на въпроса, но защо се е допуснало това, лично аз не мога да отговоря.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Тъй като от времето на Вашето питане до днес инцидентът в “Козлодуй” беше център на оживена обществена дискусия, ще си позволя да отговоря на поставените ми въпроси малко по-свободно, няма да повтарям техническите характеристики, които очевидно вече са добре познати и на народните представители, а и на българската общественост.
От 1 март вече мина доста време. Извършени са всички инженерни анализи, за да можем да кажем какво точно се случи в централата на 1 март. Както вече имах възможност да кажа, в “Козлодуй” не се е случило нищо, което да е извън нормалната експлоатация на централата. Да, беше установен дефект в една от системите за безопасност. Този дефект по никакъв начин не представлява опасност за персонала, населението и околната среда. Чуйте го още веднъж, господин Иванов, и престанете с вредните спекулации на тази тема. Става въпрос за частична неработоспособност на една от четирите активни системи за безопасност. Въпреки тази частична неработоспособност, дефектиралата система е достатъчно надеждна, за да спре реактора при възникнала необходимост. Добре е да запомните и това, господин Иванов, и да престанете да повтаряте измислици. Всяка една от останалите три активни системи за безопасност също е в състояние самостоятелно и безопасно да спре реактора при възникнала необходимост. Освен тези четири системи има и пасивна система за безопасност, която може да посрещне хипотетични аварии или тежки ситуации.
След събитието екипът на атомната електроцентрала проведе симулации на изключително тежки съпътстващи аварийни ситуации. Във всички анализирани режими ефективността на автоматичната защита и на системите за безопасност е достатъчна за привеждане на реактора и блока в безопасно състояние. Вече са взети и всички необходими мерки за недопускане на повторен инцидент от подобен тип. Това, в заключение, беше потвърдено от независимата експертиза и от анализа на главния конструктор и неговия научен ръководител.
В нито един момент атомната електроцентрала и никой от персонала, а още по-малко от населението, не е бил под каквато и да било заплаха. При това положение всякакви апокалиптични сценарии, няма да повтарям думата “Чернобил”, защото вашият новоизлюпен експерт по ядрени технологии, който трудно може би може да направи разлика между реактор от типа РБМК и реактор от типа ВВР, не вярвам и Вие да можете да ми кажете какво значат тези инициали, си позволява да прави такива оценки. Може би си струваше поне да разбере, че Европейска агенция по атомна енергия няма – има Международна агенция по атомна енергия и скалата ИНЕС се оценява от тази агенция, преди да си позволява да прави спекулации на тази тема.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз не знам за кого говорите?!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: За господин Иван Костов говоря, господин Иванов, тъй като той е новоизлюпеният експерт по ядрени технологии. Между другото, този новоизлюпен експерт в тандем с другия ви експерт през 1999 г., господин Иванов, направиха каквото можаха за българската ядрена енергетика. Затварянето на Трети и Четвърти блок в края на тази година е тяхна заслуга. И може би, когато Вие ми задавате въпроси, е добре да ми отговорите на въпроса: защо беше уволнен господин Касчиев? Госпожа Манева е тук и може да Ви помогне. Ако Вие не ми отговорите, аз ще Ви кажа след малко.
Ако екипът на АЕЦ “Козлодуй” допусна грешка на 1 март, то тя е в неумението му да обясни разбираемо и подробно на обществото и на медиите какво се е случило всъщност. Друг е въпросът дали тогава този въпрос интересуваше българската общественост. Тя се заинтересува от него доста по-късно и по определени причини.
Последните дни се появи и друга спекулация около инцидента, която и Вие днес тук повторихте – че видите ли, оценката на събитието по скалата ИНЕС е променяна три пъти. Това е или подвеждане на общественото мнение, или просто непознаване на ролята на Агенцията за ядрено регулиране и на атомната електроцентрала в Козлодуй. Оценката “0”, за която говорите, която беше предварително дадена от атомната електроцентрала за събитието, касае иницииращото събитие, касае събитието, предизвикало задействането на системата за регулиране, тоест изключването на циркулационна помпа и то не може да бъде оценено на повече от “0”. Оценката “1”, която е дадена след това от атомната електроцентрала след назначаването на специалната комисия, е потвърдена като основно, като базово събитие и от Агенцията за ядрено регулиране, и от разглеждането, направено от експертите и координаторите по системата ИНЕС в Международната агенция по атомна енергия точно преди една седмица. Допълнително Агенцията за ядрено регулиране оцени и допълнителни фактори – като отказ по общи причини и недостатъци в документацията. Поради тази причина Агенцията за ядрено регулиране повиши оценката на инцидента на “2”, господин Иванов.  Никакви промени и лашкания - от една, втора, трета, четвърта, пета или десета - няма.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Това Вие си говорите, никой не Ви го е казал.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Иванов, съвсем естествено е да има разлика в оценките между Агенцията за ядрено регулиране и Атомната електроцентрала, защото Атомната електроцентрала е експлоатиращ орган, а Агенцията е регулиращ орган, контролиращ орган и съвсем естествено е тя да има завишени изисквания към експлоатацията на централата. Самият факт, че тя даде тази по-висока степен, е факт, който според мен доказва нейната независимост. Нейната независимост и от правителството, защото ако имаше някаква директна намеса на правителството, сега щеше да бъде потвърдена оценката “1” и Вие нямаше въобще да ми задавате въпроси тук. И аз благодаря на колегите от Агенцията за ядрено регулиране за тяхната независима и компетентна оценка.
Тук е мястото да припомня още веднъж, че инцидентите от ниво “2” се определят като свързани с повреда на системата за безопасност, но с достатъчна защита в дълбочина, за да се осигури справяне с допълнителни повреди, тоест инцидентът не представлява риск за персонала, населението и околната среда.
За съжаление, инцидентът от 1 март, господин Иванов, показа нещо, което излиза, че не се е променило още от времето на Алеко Константинов, въпреки всички благозвучни политически тези, които слушаме в последно време. Знаем, че по една или друга причина, страната ни е удобна мишена за оправдани и неоправдани критики от известни и неизвестни наблюдатели, анализатори, критици, политици и какви ли не. Като най-фрапиращи могат да се припомнят до болка познатите ни случаи с атентата срещу папата, спекулациите около Трети и Четвърти блок и всички останали.
Общото в тези случаи е, че винаги се появяват и неколцина българи, които с удоволствие подкрепят клеветите срещу страната ни.
Искам, господин Иванов, на Вас, на всички колеги тук, а и на всички български граждани да кажа, че само за последните шест месеца в Международната агенция за атомна енергия са докладвани – само за последните шест месеца, 11 събития от ниво „2” и едно събитие от ниво „4”.
Господин Иванов, можете ли да ми кажете кое е събитието и коя е държавата, в която се е случило събитието от ниво „4”, което е вече „Авария” – с тежки облъчвания на хора? Да сте чули нещо по вестниците да се пише за това; да се правят скандали, да се раздухват истерии? Няма! Както и не знаете нищо за тези останали 11 случая, които са се случили само през последните шест месеца! При това, шест от тях са в Съединените американски щати. Да не Ви казвам къде са другите – направете си труда, проверете Вие! Само че там не се спекулира с важни за страната теми. Не се води пропаганда, не се търсят политически дивиденти от това, което е национална отговорност. Ето това се надявам най-после някой от вашата политическа сила да разбере. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов.
Господин Иванов, имате възможност за два уточняващи въпроса.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин министър!
Аз внимателно чух Вашето приповдигнато слово, което обаче не кореспондираше с въпросите, които Ви бях задал. Вие нямате отговор на въпросите, които Ви зададох, затова и не отговорихте.
Аз ще взема отношение по това в своето заключително изказване, но сега искам да задам следните два допълнителни въпроса, господин министър.
Изхождам от оценката, която дава Агенцията за ядрено регулиране. Тя повишава базовата оценка „1” на оценка „2” на базата на два фактора. Първият не е липсата на документация – недейте да заблуждавате аудиторията, а е недостатък на процедурите. В този аспект аз Ви питам: извършени ли са предвидените пускови процедури при монтиране на поглатители през м. август 2005 г.? Отговорете ми с „да” или „не”.
Второто е „отказ по обща причина” – има се предвид отказът на 22 поглатителя от общо 61. Тук се поставя въпросът: как е възможно доставка на дефектни механизми за най-важните системи за безопасността? Защото основен принцип в ядрените реактори е, че там могат да бъдат използвани само доказани технологии. Известно е, че конструкцията на двигателните механизми на поглатителите са били променени и след промяната би трябвало да бъдат тествани и разбира се, да бъде доказана тяхната надеждност. От медиите информацията е, че са били тествани само в режим на постоянно движение, а не в режим на постоянно чакане на сигнал за аварийна защита.
Освен това особено е интересно дали за производството на тези именно модифицирани механизми доставчикът, очевидно това е и производителят на тези механизми, е имал съответния лиценз, който е трябвало да бъде издаден от руския национален надзорен орган, какъвто е „Ростехнадзор”.
По този повод Ви питам: направената промяна в проекта одобрена ли е от „Ростехнадзор”; как е доказано, че механизмът може да работи безотказно десетки – хиляди часа в режим на чакане? И накрая, „Хидропрес” представило ли е лиценз за производство на тези механизми от „Ростехнадзор”, когато са получили правото те да произведат и да доставят тези механизми? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
Господин Овчаров, разполагате с 3 минути.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, господин Иванов, че имате такава висока оценка за моята памет - след като поискахте от мен справка за това какво, кога, къде и как е било публикувано през последните три месеца, сега искате от мен да Ви докладвам тук какво, колко, къде и как е било изпитвано, когато са правени тези изпитания.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Вие го знаете! Вие знаете отговора.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво знам аз и какво знаете Вие, е втори въпрос.
Първо, по отношение на твърдението Ви за процедурите. Нормално е, господин Иванов, когато говорим за процедури да се има предвид това, което е записано в Технологичния регламент – “привеждане на реактора в студено подкритично състояние в нормален  технологичен ред” – при нормален технологичен ред, а не авариен технологичен ред, а не в определен срок!
Ето това е въпросът, който в момента се дискутира между Агенцията да ядрено регулиране и оперативния персонал в атомната електроцентрала в Козлодуй – дали са постъпили правилно, като са използвали този запис в Технологичния регламент и са проверили наистина ли става дума за отказ на приводите, или е трябвало веднага да спрат блока без да знаят каква точно е ситуацията. Това е спорът и това е причината, поради която е написано това заключение и е повишена степента на оценката.
Всичко останало са просто доста измислени неща. Отново трябва да повторя неща, които Вие вчера сте чули по време на обсъждането в Комисията по енергетиката.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Това, което чух, го използвах във въпроса си.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Че доставката на тези приводи е направена в пълно съответствие с нормативните документи на Република България; в пълно съответствие с тръжните процедури и пълно съответствие с всичко останало, което съществува като законов ред.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Конкретно ми отговорете, господин министър!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Що се отнася до това дали са били достатъчно добре изпитани приводите, господин Иванов, ако сте следили достатъчно внимателно моите изказвания ...
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Имам ги всичките.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: ... то тогава Ви е направил впечатление фактът, че преди около двадесетина дни в едно доста популярно предаване на Националното радио...
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): „Неделя 150” .
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: ... си позволих да кажа, че подобно поведение на главния конструктор, при което се доставят приводи, които впоследствие се оказват неработоспособни в определена ситуация, е нещо, което е недопустимо за главен конструктор и доставчик на оборудване от такъв ранг и с такова реноме! Това мога да повторя пред Вас, както и го правя.
От друга страна, отново мога да кажа, че те са изпитвани при всички нормални технологични режими. Явлението, което се случи при тези приводи, не се е случвало, за съжаление, до момента...
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Никъде по света.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: ... никъде в света. И Вие правилно го казахте. Ето това е причината. (Реплика на народния представител Иван Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, господин Иванов, нямате право да се обаждате.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Както имах възможността да Ви кажа, научният ръководител на главния конструктор само преди седмица докладва пред ръководството на Атомната електроцентрала в Козлодуй, че причината за този ефект е установена; че начините, по които тя ще бъде отстранена, са също изяснени. Така че оттук нататък на нас ни предстои да видим наистина достатъчно надеждни ли са тези доказателства, които ще ни бъдат предоставени, и да преценим какво правим – дали се връщаме към приводите от старата технология със старото задвижване, или продължаваме с тези.
Искам също така да ви припомня, че тези приводи имат точно два пъти по-голям срок за експлоатация, съответно точно два пъти са по-малки и разходите за единица от тях. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов, за да изрази своето отношение към отговора на министър Овчаров.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Овчаров! Ще започна с нещо, което Вие казахте в основното си експозе. Вие обвинихте правителството на господин Иван Костов и него лично за това, че ще бъдат затворени Трети и Четвърти реактор в края на тази година.
Господин Овчаров, Вие излъгахте – излъгахте не само народните представители. Излъгахте хората, които Ви гледат и слушат.
Пред мен е меморандумът между Европейската комисия и правителството на Република България, подписан и от господин Гюнтер Ферхойген за Европейската комисия, където, господин Овчаров – чудя се, как страдате от такава амнезия, изрично е записано, че предвидените дати за затварянето на Трети и Четвърти  блок са съответно 2008 и 2010 г. – това е от българското правителство. След това, чуйте: позицията на комисията, а не на българското правителство е, че окончателното затваряне на тези блокове ще стане най-късно през 2006 г. Българското правителство изрично е записало тук, че това е само позиция на комисията (реплика на министър Румен Овчаров), а не негова позиция. Това всъщност е документ за разногласията по този въпрос между правителството на Иван Костов и Европейската комисия. Не са правете на по-наивен, отколкото сте.
Междупрочем, по същия начин ми зададе въпрос и бившият министър Севлиевски. Очаквах, че Вие имате по-различно ниво.
Ще Ви кажа една фраза, господин министър, която трябва да знаете: когато един министър не иска да казва истината, той престава и да я вижда. Това Вие демонстрирахте днес в отговорите на моето питане. Защото Вие не можахте да опровергаете, че в продължение на две седмици българската общественост е била дезинформирана. Освен това Вие не можахте да опровергаете и това, че беше първоначално прикрито истинското ниво на опасност на инцидента, когато факторите, върху които е дадена базовата оценка „1”, са се знаели още в първите 24 часа, както и документи при пуска, така и това, че 22 поглатители са отказали.
На трето място, аз не съм представител на екологични организации. Вие знаете това. Но не съм представител и на ядреното лоби, на което Вие сте една от водещите фигури. Мен не ме интересуват нито финансови, нито икономически интереси на групировки и лобита. Мен ме интересуват здравето и живота на българските граждани, а това изисква един народен представител ясно да постави въпроса за надеждността на всички системи за контрол и защита. Защото, в крайна сметка, когато Вие прикривате инцидента, Вие, който говорите, че тези, които искат да знаят истината, служат на чужди интереси, аз ще Ви кажа обратното: тези, които прикриват истината, служат именно на чужди, на руски интереси, за да прикрият това, че главният доставчик на тези съоръжения е доставял дефектна продукция за България и това намалява шансовете му за АЕЦ „Белене”, ако изобщо бъде построена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име, въпреки емоциите на господин Иванов, да благодаря на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане, зададено от народните представители Елеонора Николова и Мартин Димитров, към министъра по европейските въпроси госпожа Меглена Кунева.
Заповядайте, господин Димитров, да развиете Вашето питане.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин председател, уважаема госпожа министър! Знаете, Конституцията на България беше променена най-вече заради членството на България в Европейския съюз. Хронологията на събитията е горе-долу следната: първоначално госпожа Кунева, непосредствено след промените, дори и преди тяхното окончателно приемане на трето четене, сподели пред българската преса, че те не се приемат от Европейския съюз. Впоследствие комисарят по разширяването господин Оли Рен, първоначално пред Комисията по външна политика на Европейския парламент, а след това и пред  самия Европейски парламент ясно каза, че се поставя под въпрос независимостта на съдебната система.
Обобщавайки ситуацията, тя е следната: българското правителство на тройната коалиция не се справи с организираната престъпност и корупцията и освен това донесе и нов проблем, който е независимостта на съдебната система.
Моят въпрос към уважаемата госпожа Кунева е да ни каже дали преди приемането на тези промени е имало консултации с европейските институции, дали те приемат такива промени в Конституцията, дали биха ги подкрепили и дали тези промени няма да бъдат проблем пред европейското членство на България?
От други представители на правителството чувам, че те са били консултирани. Ако това е така, очевидно е бил получен негативен сигнал от страна на Европейския съюз и въпреки това мнозинството на БСП, НДСВ и ДПС ги е приело. А очевидно тези промени в момента са пречка пред влизането на България в Европейския съюз.
Моля госпожа Кунева да изясни естеството на този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра по европейските въпроси госпожа Меглена Кунева да отговори в рамките на 5 минути.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви.
Добър ден! Уважаеми господин Димитров, най-напред искам да направя едно малко уточнение към това, което казахте, по две причини. Първо, заради точност, и второ, както знаете, аз по професия съм юрист и е много важно да спазваме поне ние, юристите, едно правило, а то е, че когато законът е приет, дори и това да е строг закон, дори това да е закон, с който не сме съгласни, ние го изпълняваме. Или както звучи от римското право, предполагам, че уважаемият господин председател ще се зарадва на този цитат: „Дура лекс, сед лекс”.
Затова искам да Ви кажа, че не сте прав като обърнахте в своето изказване внимание на факта, че след гласуването на Конституцията аз съм имала каквито и да било изказвания. Това не е вярно. Между второ и трето четене, малко преди трето четене, аз се намесих. Да, говорих с мнозинството, с парламентарната комисия, която беше ръководена от уважаемия господин председател, и изразих своето мнение. Благодаря на всички, които го подкрепиха и които направиха необходимото, така че чл. 130а от Конституцията да звучи по един безсъмнен начин. А този безсъмнен начин е, че министърът на правосъдието има правомощия, разбира се, но тези правомощия по никакъв начин не са насочени към това да намалят независимостта на съдебната система.
Откъде произтича проблемът? Един от основополагащите, бих казала основополагащият договор на носещата конструкция на Европейския съюз, е свързан с едно много известно изречение сред всички, които се занимават с европейско право, а то е, че Европейският съюз се гради на върховенството на закона, независимостта на съдебната система и т.н. Така че действително това е от изключителна ценност и винаги е било обект на особено внимание, когато се преценяват политическите критерии. Така че разбирате защо беше и моята намеса на тази тема.
Но аз ще се върна малко към процедурата. Измененията и допълненията на Конституцията, както знаете, са от изключителна компетентност на Народното събрание. При  трите изменения на Конституцията в периода 2003-2006 г. инициативата винаги е била, както и трябва да бъде, на парламента. Изработването на текстове на предложенията за изменение и допълнение се е извършвало от временни комисии, нарочно създадени от парламента, или, ако възприемем предпочетеното от вас название, което, за съжаление, е юридически не съвсем точно – „български работни екипи”. Така е записано във въпроса, който сте отправили към мен.
Твърдението, че всички законопроекти се консултират предварително с експертите от Европейската комисия, е вярно, но само дотолкова, доколкото се отнася до законопроекти на правителството. Аз държа да подчертая това, просто за да знаем всички с каква материя боравим. Именно такъв е и случаят с новия Наказателнопроцесуален кодекс, който Вие или Вашата колега привеждате като пример.
Изпълнителната власт, в лицето на Министерския съвет, не разполага със законодателна инициатива, що се отнася до изменение и допълнение на Конституцията. Единственото, което можем да направим като изпълнителна власт, е да информираме Народното събрание за поставените въпроси от страна на европейските партньори и да предоставим материали, необходими за изготвянето на съответните конституционни текстове. Прочее, това е било правено и при предишните две изменения, правено е и сега. Това, което направихме – ще ви го обясня с напълно нагледен пример, е да извадим от редовните доклади всички онези критики, които засягат съдебната система. Това е така наречената лява страна на документа, а в дясната половина на страницата да кажем как трябва да се адресират тези проблеми. Господин Корнезов като председателстващ тази  комисия на парламента е добре запознат с това.
Друг аспект на ролята на изпълнителната власт е да предостави чрез отделни министри становища по предлаганите текстове. Такъв пример можете да намерите Вие самият в стенограмите от заседанията на Временната комисия за промени в Конституцията и по-специално в стенограмата на Протокол № 2 от 27 януари 2006 г. от заседание, на което комисията е изслушала становището по законопроекта от министъра на правосъдието и то специално по този чл. 130а, с което смятам, че изпълнителната власт наистина си е свършила работата. Министърът на правосъдието не представлява само себе си, той представлява какви са били дебатите по редовните доклади в изпълнителната власт, в правителството и го е споделил откровено, достъпно и пространно пред комисията.
Третата поправка в Конституцията бе продиктувана от необходимостта от създаване на адекватни конституционни гаранции за успешното продължаване на съдебната реформа и адресиране на проблеми, поставени от европейските ни партньори за прозрачност, отчетност, борба с корупцията по високите етажи. Просто цитирам това, което беше извадено в нашата справка, или, казано накратко, гаранциите за политическите критерии.
По отделните преговорни глави има общностно законодателство. То се въвежда в националното, но по политическите критерии знаете, че нещата стоят по друг начин. Европейската комисия не казва как да се постигне ефективността, може само да я оценява или прогнозира.
Конкретно на поставения въпрос: съгласно Конституцията като министър по европейските въпроси и представител на изпълнителната власт не разполагам с властта да съгласувам с когото и да било проект на Закон за изменение и допълнение на Конституцията. Това съгласуване може да извърши само органът, който е автор на законопроекта. В този контекст на 21 февруари 2006 г. членове на Временната комисия за промени в Конституцията са провели среща с представители на Европейския съюз в рамките на партньорската проверка “Правосъдие и вътрешен ред” и там са били обсъдени предстоящите промени в Конституцията. Има паметна записка, адресирана до председателя на Народното събрание и до временната комисия, както и до министър-председателя, министъра на външните работи, министъра по европейските въпроси и министъра на правосъдието. Съгласно моя резолюция копия от същата записка са изпратени от кабинета ми в Народното събрание на членовете на временната комисия с Писмо с изх. № 93-Б8 от 27 февруари 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Димитров.
Ако не ме лъже паметта, господин Димитров, вашата парламентарна група подкрепи прословутия чл. 130а, и лично Вие.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Аз съм Ви обръщал внимание, господин председател, че трябва да потърсите добрата практика в Европейския парламент, където председателят не си позволява да коментира дейността на народните представители, още по-малко да взема отношение по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вземам бележка от това, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: За което Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но и Вие кажете как гласувахте по члена!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо министър! Вие отговорихте процедурно, но не дадохте отговор по същество, което мен много сериозно ме безпокои. Парламентарното мнозинство е същото това мнозинство, което избра и правителството и Вие технически отговорихте кой за какво отговаря, но не казахте дали някой е отишъл в Брюксел и дали е поискал предварително мнението на европейските институции, за което Ви моля за конкретен отговор.
Вторият въпрос, за който Ви моля за много ясен и конкретен отговор, е да кажете какво има предвид Оли Рен като казва, че независимостта на съдебната система е поставена под въпрос – дали има предвид всъщност само този чл. 130а или има също така предвид процедурата за отстраняване на висши магистрати, така наречения импийчмънт? Дали той, говорейки за поставяне под въпрос на независимостта на съдебната система, не говори също така и за този проблем?
Така че Ви моля за много ясен отговор по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Кунева.
Госпожо министър, разполагате с три минути, но този път точно с три минути.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Димитров, дали парламентът иска да проведе консултации, било с Европейската комисия, било с експерти по конституционно право, това е ваша работа – на парламента. Дори всеки път, когато към мен е било отправяно подобно искане за осъществяване на срещи, дори впрочем и срещата, която вчера се проведе с комисаря Фратини с главния прокурор и с председателя на ВКС господин Григоров, това също стана през моя кабинет. Така че всеки път, когато и Вие самият имате такова желание, ще бъда повече от щастлива да мога да уредя такива срещи.
Конкретно какво е имал предвид Оли Рен – неговият говорител се казва Кристин Анаги. Не мога да говоря от името на комисаря Рен.
В Паметната записка, която цитирах, няма отправени въпроси и критики по този импийчмънт, за който Вие говорите. Единствените въпроси бяха отправени по чл. 130а и затова концентрирах своите усилия в неговата редакция. Зная, че вашата парламентарна група е имала възражение към този текст, а не към текста, както правилно забеляза председателят – на чл. 130а, тоест, тук Вие се разминавате в опасенията си, които бяха изказани от някои от експертите на Европейската комисия.
Да, от Комисията за промени в Конституцията парламентаристи и юристи направиха своите консултации малко преди финалните консултации за мониторинговия доклад, който очакваме след няколко дни. Надявам се, че тези разговори са били положителни, не съм присъствал на тях, разбира се, за да спазим разделението на властите.
Освен всичко останало много добър ефект би имал един ясен, безпроблемен и точен език на Закона за съдебната власт, чието цялостно обновяване предстои. Това е, което аз мога да Ви кажа. Отделни разговори по този текст с комисаря Рен не съм водила. Всичко това, което той е отправил като критики, е напълно известно на българското общество и с организацията, с която съм натоварена, сме дали навременни отговори, включително и главно чрез парламентаристи, защото сами разбирате, че иначе бихме нарушили този най-важен принцип, на който се гради европейската правна система – принципа на независимост на властите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Димитров.
В рамките на две минути можете да изразите Вашето отношение.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа! Както аз, така и моята политическа сила иска да види България член на Европейския съюз, а се оказва, че наред с другите проблеми имаме и още един много сериозен проблем, отговорността за което е изцяло на управляващото мнозинство.
Госпожо Кунева, отчитаме разделението на властите, зачитаме го, да, обаче в момента, в който комисарят по разширяването казва, че имаме проблеми с независимостта на съдебната система, Вие трябва да сте първият човек, който трябва да провери какво точно иска да каже този човек, какви проблеми има, за да могат те да бъдат решени. Защото сега на 16 май има доклад, но октомври-ноември ще има още един доклад в тази връзка и дотогава трябва България да вземе всички мерки, за да реши тези проблеми. (Реплика от народния представител Татяна Дончева.)
Госпожо Дончева, трябва понякога и да слушате какво Ви говорят. Вие сте много активен човек, но понякога трябва и да слушате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбирам от управляващото мнозинство, че Вие не сте консултирали промените в Конституцията. Това е огромна Ваша грешка, която тежи на България в момента. От Европейската комисия системно ни се казва, че тук имаме голям проблем. Това е истината. Влизането на България в Европейския съюз става по-трудно заради това. Като опозиция СДС и цялата десница Ви предупреждавахме да не приемате в този вид промените в Конституцията, не ни послушахте. Цената на това в момента е много висока. Благодаря за Вашето внимание и успешен ден!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министъра по европейските въпроси госпожа Меглена Кунева за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси, зададени към министъра на финансите, в оставащите 32 минути.
Има питане от народния представител Мартин Димитров към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър Орешарски! Подходящо се получава, че въпросът ми към Вас е точно днес, тъй като тази седмица имах удоволствието да срещна Мисията на Международния валутен фонд, водена от господин Чопра – директор на фонда за Европа. В тази мисия, освен на фонда, беше казано нещо, господин Орешарски, в което се опитвам да Ви убедя от доста време насам, а именно, че през последните години умишлено се подценяват приходите от бюджета. Мисията на фонда ясно каза, че и в Бюджет 2006 се очаква отново огромен излишък, просто защото умишлено са подценени очакваните приходи.
През 2005 г. в консолидирания бюджет има над 2 млрд. лв., събрани над това, което ние като парламент сме упълномощили правителството да взема от гражданите и бизнеса. Тази практика, уважаеми дами и господа, трябва да престане!
Задавам този въпрос с надежда да убедя и вас, уважаеми дами и господа, и господин министъра, че при планирането на следващия бюджет практиката за умишлено, огромно подценяване на приходите трябва да спре. Това отнема от икономиката сериозен ресурс, който може да се използва за развитие.
Господин министър, забелязвам една тенденция, която ме притеснява като икономист. Сигурен съм, че и Вас Ви притеснява. Това е спадът в притока на инвестиции, тоест излишъкът по финансовата сметка, тоест това, което идва към България, уважаеми дами и господа, започва да бъде по-малко от дефицита по текущата сметка. Това трябва да е сигнал за глобален проблем.
Първото нещо, което държавата може да направи, е да остави по-голям ресурс във фирмите. А най-логичният начин да се случи това е, като държавата събира толкова пари, колкото ние като парламент упълномощаваме правителството. На практика Законът за държавния бюджет не се изпълнява. Имаме около 3% излишък.
Надявам се Вие, господин Орешарски, да кажете от тази трибуна, че това вече няма да се случи в бюджета за догодина, че ще изпълните препоръката, която идва не само от мен, но бях подкрепен тази седмица и от Мисията на Международния валутен фонд, на която среща присъстваха колеги от управляващото мнозинство. Можете да ги попитате какво точно казаха. Тяхното послание беше да престане умишленото занижаване на приходната част на бюджета от последните години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате с време за отговор в рамките на 5 минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Когато говорите за големи проценти на преразпределение на брутния вътрешен продукт, все пак трябва да отчитате обстоятелството, че тези проценти са между най-ниските в Европа. За 2005 г. по данни на ЕУРОСТАТ средният процент за европейските икономики за 25-те страни е малко над 47% като разходи и малко над 45% като приходи. У нас тези цифри са по-ниски.
За тази година Вие знаете, че предвиждаме да изразходваме по закон около 40%, тоест до 40% от брутния вътрешен продукт, а много се надявам чрез приходната част да осигурим около 3% излишък, необходим, за да се отговори на предизвикателството на външноикономическите дисбаланси.
Вие като компетентен икономист, един от най-компетентните макроикономисти, знаете много добре, че по отношение на фискалната политика изискванията при един от най-големите дефицити по текущата сметка в глобален мащаб, който има нашата икономика, е спестяване на част от публичните разходи.
Вярно е, че към края на миналата година се наблюдаваше по-ниско равнище на преките чуждестранни инвестиции. За първите три месеца на тази година обаче е регистрирана обратна тенденция. Има ръст, който възлиза на впечатляващите близо 100%. За илюстрация: от 392 млн. евро за първите три месеца на миналата година преки чуждестранни инвестиции, за първите три месеца на настоящата година размерът на чуждестранните инвестиции възлиза на 755 млн. евро, което потвърждава, че на нашата икономическа политика в частност, и на нашата страна в по-общ план се гледа като на благоприятно място за инвестиции.
Сред мерките, които предприема Министерството на финансите за подобряване на бизнес средата, ще се огранича да посоча най-общо само най-важните, е стремежът към намаляване на данъчноосигурителната тежест, от една страна, и усъвършенстване на законовата, регулативна и административна рамка на данъчното облагане, както и на административните услуги, които Министерството на финансите оказва на бизнеса. Благодаря за вниманието.
Ако имате въпроси, ще отговоря с удоволствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров. Господин Димитров, както Ви е известно, имате възможност за два уточняващи въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Двата ми уточняващи въпроса са следните.
Първият е: какво очаквате за догодина, господин министър? Може ли отсега да ни кажете? Вие казахте, че за 2006 г. очаквате 3% излишък. Може ли да се надяваме догодина на по-балансиран бюджет, в смисъл повече пари да бъдат оставени в бизнеса?
Вторият уточняващ въпрос е: ще има ли удължаване на Мисията на Международния валутен фонд с шест месеца, както вече чувам, че има такова предложение? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин Димитров, ако обърнахте внимание, аз никъде в своето изложение не използвах като аргумент мнението на фонда. Вие го използвахте, затова обаче е редно да кажете какво очаква фондът като излишък за следващата година. Вероятно и да направите изводи, че това, което очаква фондът, е в разрез с нормалната икономическа политика – така, както го направихте за нашата икономическа политика преди малко.
Да, ние считаме, че следващата година дотолкова, доколкото дефицитът по текущата сметка не показва признаци на сериозно подобрение, ние трябва да продължим с умерена консервативна политика, в това число почиваща на излишък. Колко точно, все още е рано да се каже. Ще се прецени в хода на изпълнението през тази година. И Вие ще имате възможността да участвате в обсъждането на проектобюджета за следващата година тази есен.
Що се касае до втория Ви въпрос, да, той е актуален, коментираме го с представителите на фонда. За Ваше сведение в понеделник на посещение в страната е комисарят Алмуньо, в чийто компетенции са икономическите и валутни въпроси. Тази тема ще коментираме и с комисаря и тогава ще вземем решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, можете да изразите Вашето отношение по отговорите на министър Орешарски.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Ако догодина вървим към по-нисък излишък, това означава, че може да се направи нещо съществено за бизнес средата в България. Това означава примерно корпоративният данък да бъде намален до 10% - това е моята гореща препоръка към управляващото мнозинство и към Вас лично, господин министър. Една такава мярка ще направи България много по-привлекателно място за инвестиции в Европа.
Средният процент преразпределение в Европейския съюз не трябва да е водещ показател за нас, защото ние сме най-бедните и трябва да търсим по-бърз растеж от другите. Тоест растежът, който в момента има в Германия, нас не ни удовлетворява, нито този във Франция. Ние трябва да бъдем бързо растяща икономика, защото сме най-бедните!
Господин министър, аз се надявам, че предлаганият от Вас балансиран бюджет за догодина,  който безспорно е разумен, ще се използва за намаляване на корпоративния данък, още повече, че това може да доведе и до по-високи приходи в бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, желаете ли да вземете отношение? Не. Благодаря.
Преминаваме към второ питане от народния представител Мартин Димитров относно искане за увеличаване на здравната вноска през 2007 г.
Господин Димитров, имате 3 минути, за да развиете Вашето питане.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Намаляването на осигурителната тежест миналата година не срещна сериозна подкрепа и беше намалена само с 6%. Ние от ОДС искахме намаление с 12% на осигурителната тежест, която дърпа икономиката надолу. Всеки среден бизнесмен, всеки среден човек в България плаща много сериозни осигуровки.
Въпреки това реформата, която беше направена, дава добър резултат. Нека всеки от вас да отбележи, че въпреки намалената осигурителна тежест с 6% спрямо миналата година, приходите нарастват!
Сега обаче от управляващото мнозинство, най-вече от средите на БСП се чуват призиви за увеличаване на здравната вноска от 6 на 8%. Това ще бъде в пълна противоположност с това, което направихте миналата година – намаляване с 6% на осигурителната тежест. Смятам, че това ще бъде сериозна грешка, ако бъде допусната. Или ако се направи това да бъде за сметка на вътрешното преразпределение – увеличаване на здравната вноска, намаляване на пенсионната вноска. В противен случай реформата, направена миналата година, ще отиде на пълна загуба. Няма да има смисъл от нея, защото хората няма да знаят какво да очакват от правителството. Миналата година – малко по-ниска осигурителна тежест, следващата година - малко по-висока!?
Знаете, господин министър, че за да има устойчиво намаляване на сивата икономика в България, което означава хората да имат стимул да плащат данъци, хората, които правят бизнес, да имат стимул да плащат данъци, това означава да има ясна посока и предвидимост накъде се движат нещата. Така че аз съм много сериозно обезпокоен, уважаеми господин министър, тази промяна да не бъде направена. Тя ще бъде в разрез с това, което беше направено миналата година и което, подчертавам, въпреки намалението на осигурителната тежест с 6%, приходите в бюджета нарастват. Защото в България има сериозна сива икономика, уважаеми дами и господа. И тези хора трябва да бъдат стимулирани да плащат данъци. Те ще плащат данъци само тогава, когато данъците намаляват и като процент от общите приходи, има стимули за тях да изпълняват своите задължения към държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането.
МИНИСТЪР  ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, искам да Ви благодаря и за оценката, че все пак правителството е направило стъпка във вярната посока. Когато обосновавахме, спомням си че Вие тогава апострофирахте, че едва ли може да се очаква…
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Исках по-голямо намаляване.
МИНИСТЪР  ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Не, напротив, Вие казвахте, че едва ли може да се очаква този ефект, който днес аплодирате. Ние бяхме убедени в него и затова го направихме.
Конкретно на Вашия въпрос, свързан с дискутирано увеличение на здравната вноска. Искам да Ви успокоя, че на този етап не се обсъждат планове за увеличаване на здравната вноска. Нещо повече, ние споделяме мнението, че евентуално увеличение на здравната вноска трябва да се разглежда в контекста на цялостната данъчноосигурителна тежест, а не само и единствено в контекста на финансиране на здравната система. От тази гледна точка смятаме, че всички промени във финансирането на здравната система трябва да се разглеждат комплексно, а не само и единствено през увеличение на здравната вноска.
Що се касае до въпроса за финансиране на здравната система, аз не бих искал да влизам в детайли да изземвам компетенции на моя колега здравния министър. Бих искал само да кажа, че здравната система в момента е в процес на реформиране и крайната цел е по-голямо обвързване на резултатите с финансирането на здравната система или финансиране също на програми и резултати, а не за издръжка. Разбира се, това като принцип изисква разработване на съответни програми, внедряването им и изпълнението им. Нещо, което, надявам се, ще стартира от следващата година. Казвам “надявам се”, защото ние също горещо приветстваме реформите в здравната система, без да участваме пряко в тях като ведомство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, имате думата за два допълнителни въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! За да бъдем коректни, искам да Ви кажа, че миналата година това, което аз и моите колеги от СДС настоявахме, беше за по-голямо намаляване на осигурителната тежест. Но коректността изисква и Вие да признаете, че реформата, която ние предложихме – държавата да поеме част от тежестта, сега се предлага една година по-късно от министър Масларова. Но дано тя да разбира естеството на една такава реформа. А естеството е, че по-ниската осигурителна тежест стимулира плащането в България – хората да си плащат осигуровките. Защото в момента аз съм участвал лично в много изследвания и хората имат огромни стимули да избягват плащането на осигурителна тежест.
Да, смятам, че е много правилно да не се увеличава здравната вноска. И също така смятам, че е правилно и обосновано да се дават пари срещу резултати в здравеопазването. Подобен подход трябва да се приеме и в образованието, за да има някаква реформа. Както виждате, Европейският съюз поема подобна стратегия към България: ако не правите реформи, няма да ви даваме пари. Явно това е подходът за натиск да се правят реформи в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР  ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин Димитров, ще си позволя една реплика от по-общ характер по повод думите, които казахте.
Школата, към която Вие принадлежите като икономист, твърде много обича Лафер и зависимостите на Лафер. Аз искам да  Ви обърна внимание, че автентичната зависимост не е минималните данъци осигуряват високи приходи, а оптималните. Има огромна разлика между двете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Димитров, да изразите Вашето становище от получените отговори.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин министър, понеже Вие започнахте интересно разсъждение, аз имам възможност да го продължа и да Ви кажа, че при положение, че намаляването на ставките води да нарастване на приходите, не са достигнати оптималните данъци, господин министър. Така че много хубава реплика направихте и за Вас, и за Вашите колеги. Трябва да стигнете сега до извода, че очевидно не са достигнати оптималните данъци и управляващото мнозинство на БСП, НДСВ и ДПС има какво да направи в тази връзка, като например намали корпоративния данък, както аз горещо днес имах възможност да ви препоръчам. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към питане от народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева относно фирмите, получили средства за компенсиране на щетите от наводненията.
Госпожо Манева, имате думата да развиете Вашето питане в рамките на 3 мин.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! От миналата година и в началото на тази година бяха изнесени многобройни данни от пресата или от депутати за злоупотреби със средства, предоставени от държавата за предотвратяване и намаляване на последиците от наводненията. Беше констатирано, че липсват критерии за предоставяне на средствата както в Постоянната комисията за защита при бедствия и аварии, така и в Предприятието “Публични и инвестиционни проекти”. Оказа се, че никой не прави оценка на обема на исканите средства, че липсват количествено-стойностни сметки към тези искания, поради което като практика средствата, които се предоставят, многократно надвишават действително необходимия обем от средства. Масово не се провеждат процедури по Закона за обществените поръчки, поради което в преобладаващия брой случаи средствата са били насочени към фирми, близки до ДПС, включително и на депутати от ДПС.
Констатирано беше, че многобройни са случаите, когато са приведени необяснимо големи аванси, а срещу тях не е била извършена никаква работа. Особено странно се оказа, че още когато бяха изнесени първите случаи както Министерството за преодоляване на бедствия и аварии, така и Министерството на финансите нямат информация за това как са усвоени тези средства и какво е извършено с тях. Практически беше доказано, че контрол липсва. Впоследствие бяха дадени указания, започна да се събира информация, но това означава, че стотици милиони левове се разпределят, предоставят се за извършване на някаква дейност, след това фактически те не се контролират. Оказа се, че единствената задача на министъра на бедствията и авариите е да разпределя предоставените средства и да посочва фирмите, които трябва да ги усвояват. Убежденията за нарушения в това ведомство се засилиха и от отказа на министъра по бедствията и авариите да предостави информация за какви проекти са били предоставени средства чрез нейното ведомство и кои са фирмите, които ги изпълняват. Убеждението за големи злоупотреби остана в обществото, но по-тревожното е, че като че ли липсва воля тези злоупотреби да бъдат разкрити, корупционните схеми също да бъдат разкрити и нарушителите да бъдат посочени.
И тъй като Вие като министър на финансите носите основна отговорност за пестеливото и ефективно изразходване на държавни средства, ние Ви питаме: ще разпоредите ли да бъде извършена ревизия на всички фирми, получили средства за предотвратяване и компенсиране на бедствията и авариите? Имате ли волята да разкриете механизмите на злоупотребите и да накажете виновните? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата в рамките на 5 минути да дадете отговор на въпроса.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манева, уважаеми господа народни представители! Относно вашето питане ви уведомявам следното: компетентният орган от администрацията на министъра на финансите да извърши проверки по законосъобразност на разходване на целевите средства беше Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. Знаете, че тя е в процес на реорганизация и неин правоприемник е Държавната финансова инспекция. Още в края на м. февруари съм разпоредил да се проверят не фирмите получатели на средства, както вие автентично питате във вашия въпрос, а институциите и органите, които са възложили на тези фирми съответните дейности. Това са 257 общини, 28 областни административни центрове, 13 министерства и 4 ведомства, между които Агенция “Гражданска защита”, БАН, Националният съвет на Българския Червен кръст. За резултатите от тези проверки съм поел ангажимент да уведомя Народното събрание и резултатите ще бъдат реализирани по начина, по който законът повелява това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Понева, заповядайте да зададете двата допълнителни уточняващи въпроса.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Тук чух възглас “Пак ли?” от мнозинството. Като чуха темата и смисъла на нашето питане, явно реагираха по този начин. Да, пак. Ще питаме и ще питаме отново, докато не разберем кой и как ще бъде наказан и санкциониран за това, че разходва, разхищава и присвоява държавни средства.
Господин министър, в информацията от нашите проверки, която имаме относно разходването на държавните средства за компенсиране щетите от наводненията, ясно се виждаше, че са приложени доста успешно за тези, които ги прилагат, корупционни практики. Всичко това е на гърба на българските граждани. Примерите са много и, за съжаление, не са само във връзка с наводненията.
Ще ви дам съвсем пресен пример, а именно, че министър Джевдет Чакъров в разговорите с фирмите за преработка на опаковки – тези, които трябва да въведат разделното събиране, дава един разчет, в който цената на един контейнер е посочена в размер на 1500 лв., при положение че реалната цена всъщност е не повече от 500 лв. Ето това е една илюстрация какво става в държавата.
Тъй като Вие сте този, който отговаря за разходването на държавните средства, искам да Ви попитам: имате ли намерение и воля да промените цялата система за разпределение и контрол на средствата, така че да е ясно къде отива всеки български лев, защото се вижда, че тази система не е ефективна? Наистина някакви формални проверки се правят, но до момента няма санкционирани и нещата продължават да се развиват в същата посока, каквато е досега. Става дума за една истински ефективна система на контрол.
След като Вие казахте, че ще направите тези проверки, за което Ви благодарим, ще качите ли тази информация на сайта на министерството, за да може всеки български гражданин да е наясно как се разходват неговите средства и да има достъп до тази информация? В момента не само българските граждани, а и народните представители нямаме тази информация, защото тя безпрецедентно ни се отказва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате 3 минути да отговорите на двата допълнителни въпроса.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаема госпожо Понева, всъщност имаше два въпроса. Първият беше относно системата за разпределение на публични средства. Мога да ви уверя, че в контекста на подготовката на страната за присъединяване ние сме предприели или ще предприемем до края на годината всички мерки относно необходимото хармонизиране на бюджетни и контролни практики при изразходване на публичните средства.
Ще дам само илюстративния пример – в последните няколко месеца на вашето внимание бяха предложени три закона, които промениха изцяло системата на вътрешен финансов контрол и това е практика, която е напълно хармонизирана с Европейския съюз. Ако тази практика не дава добри резултати, не бих искал да правя изводи. Струва ми се, че не е препоръчително да измисляме практики, които са екзотични спрямо прилаганите към общността, в която, надявам се, скоро ще бъдем членове.
Що се касае до втория ви въпрос, аз вече заявих, че ще уведомя за резултатите – дали на сайта или по друг публично достъпен начин, това вече е технически въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Понева, да изразите Вашето отношение към получените отговори.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Господин министър, ние познаваме добре законите, но искаме публичност и ефективност на този контрол. Понякога при екзотични нарушения се налагат и екзотични практики, но това го казвам само в кръга на шегата. При положение, че по този начин в България се разходват, се разпиляват средства, които са на българските данъкоплатци, определено трябва да се приложат някакви схеми за контрол, които да изразяват спецификата на българската корупция. Тя наистина е екзотична. Надявам се, че на това ще се сложи край и Ви благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Следва питане от народния представител Нено Димов – господин Димов отсъства от залата. Всъщност имаме две минути и половина. Остава едно питане, отправено от господата Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, но имаме 2 минути.
Господин Попвасилев, държите ли или да го отложим за следващия път?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС, от място): Другия път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да благодарим на министъра на финансите господин Орешарски за участието му в днешния парламентарен контрол.
Уважаеми колеги народни представители, приятна почивка!
Следващото заседание е в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието.
 
 
(Закрито в 13,58 ч.)
 
 
Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи
 
Секретари:
Митхат Метин
Ясен Попвасилев