Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
 
Секретари: Борис Николов и Светослав Малинов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Разполагаме с необходимия кворум, откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предстои да приемем програмата за нашата работа за периода 17-19 май 2006 г.
Дали разполагате с проекта за програма? Не виждам малките листчета пред депутатите. Още са горещи от печат ли? Квесторите биха ли дали отговор има ли проекти за програма? Няма. Надявам се, че в близките 1-2 минути ще има. Проектът не е дошъл, но вие се постарайте да разберете идва ли.
Уважаеми колеги, ще ви въведа в дискусията, която тази сутрин се състоя в Председателския съвет във връзка с програмата. Вие ще я видите до минути, но ви моля да обърнете внимание на поясненията, които ще дам.
Моля за внимание и от страна на господин Местан, госпожа Мингова и господин Миков, тъй като въпросът, който допускам че дискутират в момента, е онзи, по който ще информирам пленарната зала.
Уважаеми колеги, в проекта за програма като точки първа и втора са включени два проекта за решения. Първият е за приемане на актуализирана Национална стратегия и План за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища. Вторият проект е за приемане на актуализиран План за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст.
Възникна въпросът не е ли разумно тези два проекта за решения и въпроси да се гледат заедно с проекта за Програма за развитие на средното образование? Против това мнение беше изказано съображението, че тези два въпроса – въвеждането на информационните технологии и по-пълното обхващане на ученици – всъщност са актуализиране на взети решения и включени бюджетни мероприятия в бюджета за тази година. Те имат най-малкото относително самостоятелно значение и актуалност и следва да се разгледат именно днес като първа и втора точка.
Обратното мнение беше, че колкото и да са продължение на взети решения, и самостоятелни от бюджетна гледна точка, редно е те да бъдат обсъдени от Народното събрание заедно с общата Програма за развитие на средното образование. Въпросът е, че до приемането на промените в Закона за народната просвета и уточняването на понятията в закона не е било възможно в Комисията по образованието и науката да се пристъпи към разглеждане на общата програма. Това ще бъде направено днес след обяд от 15,00 ч. в заседание на комисията, като се очаква да бъдат изразени различни мнения по въпроса, тоест по програмата.
Предложението, което една част от участниците в Председателския съвет споделиха, е да поставим точки първа и втора не като първа и втора на днешното заседание, а да започнем с тях в петък като първа и втора точка, което значи да дойдат като преразпределени точки някъде в средата на програмата, може би нови точки 13 и 14 – след първо четене на законопроекта за устройството на българското Черноморско крайбрежие, с очакването, че дотогава ще бъде готово становището на Комисията по образованието и науката и по реда на ал. 5 ще мога да ви предложа включване в петък сутринта и на тази точка от дневния ред.
Има съмнение, че комисията ще може да изработи такова решение до петък, тоест има известна възможност отново да се окажем с тези две проекторешения без решение по общия въпрос. В такъв случай би могло пленарната зала да прецени дебатът по тези две точки и по общия проект за програма да бъде пренасрочен за другия четвъртък, като комисията довърши своята работа в първите дни на следващата седмица.  Няма и възможност да се дебатира по програмата за дневен ред по-продължително.
Давам ви тези пояснения, тъй като ще направя предложението като гласуваме да пренаредим точки 1 и 2 като нови точки след тринадесета – 14 и 15. Бихме могли да ги направим след ратификациите или преди проектите за бюджета. Най-добре е да бъдат като нови точки 18 и 19, а съответно другите да станат 20, 21, 22 и 23.
За съжаление, още се бави отпечатването на програмата, но сега ще ви прочета проекта. Чуйте я, тя вече ви се раздава и ще пристъпим към гласуване. 
Проект за програма за работата на Народното събрание за 17‑19 май 2006 г.:
1. Проект за решение за приемане на актуализирани Национална стратегия и План за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища.
2. Проект за решение за приемане на актуализиран План за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст.
3. Законопроект за ратифициране на актовете на ХХІІІ конгрес на Всемирния пощенски съюз.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
5. Законопроект за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2005 г. между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност по Програма САПАРД.
6. Законопроект за ратифициране на изменение на Устава на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество.
7. Първо четене на законопроекта за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки.
8. Първо четене  на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за патентите.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон.
10. Първо четене на законопроекта за електронната търговия.
11. Първо четене на законопроекта за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия, групи от предприятия и дружества.
12. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства.
13. Първо четене на законопроекта за устройството на българското Черноморско крайбрежие.
14. Проект за решение за преименуване на Държавната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров".
15. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и България за изменение на Меморандума за разбирателство относно участието на България в многогодишната програма на Общността за действия в енергийния сектор "Интелигентна енергия – Европа (2003-2006 г.)".
16. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
17. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравето.
18. Проект за решение по Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2001 г.
19. Проект за решение по Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2002 г.
20. Проект за решение по Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2003 г.
21. Проект за решение по Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2004 г.
22. Парламентарен контрол.
В съответствие с изразените мнения на Председателския съвет предлагам, уважаеми колеги, да гласуваме този проект с уточнението, че точки 1 и 2 стават нови точки 18 и 19, а подреждането на четирите последни точки е с две номерации, следващи точките 18 и 19.
Господин Цонев желае думата за процедурен въпрос.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение пак във връзка и в съответствие с изразено мнение на част от участниците в Председателския съвет – програмата за работата на парламента да бъде гласувана, така както е раздадена в момента, в същата последователност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, в такъв случай ще гласуваме програмата, така както ви е предложена, с точки първа и втора такива, каквито са фиксирани сега. След това ще гласуваме предложението на господин Цонев.
Господин Методиев има обратно процедурно предложение. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми колеги, моето обратно процедурно предложение е свързано с това, за което господин председателят на парламента – Георги Пирински, информира залата, а именно, да се гледат заедно Националната програма и точките, които са днес т. 1 и т. 2., в зависимост от възможността на комисията.
Благодаря, господин председател. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване процедурното предложение … (Шум в залата.)
Чуйте, колеги, какво ще гласуваме! Като започне гласуването, понякога се задава въпроса в залата какво гласуваме.
Гласуваме процедурното предложение на господин Йордан Цонев. То гласи: програмата да бъде гласувана във вида, в който ви е представена сега. Това е противно предложение на предложението, което аз направих – да гласуваме програмата с преместени т. 1 и 2.
Който е за предложението на господин Цонев гласува "за", който е на обратно мнение - гласува "против".
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 109, против 57, въздържали се 5.
Предложението на господин Цонев е прието.
Гласуваме програмата така, както ви е предложена. Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 124, против 14, въздържали се 15.
Програмата е приета така, както ви е предложена.
Сега остава да преценим гласуваме ли разместване на т. 1 и 2 към края на програмата, като нови т. 18 и 19. Имаше и такова мнение. (Шум и реплики в залата.)
Ако считате, че се съдържа, няма да го подлагаме на гласуване. (Реплики.)
Програмата е приета така, както ви е предложена.
Колеги, има още един въпрос, който беше поставен на Председателския съвет от  представителите на Коалиция "Атака". Те поставят въпроса, че вече четвърта или пета седмица тяхно предложение за актуализация на състави на постоянни комисии не намира решение.
Обръщам се към парламентарните групи с молба да проведат консултации помежду си, и ако не за петък, то за първото пленарно заседание след края на тази седмица да бъдат внесени такива предложения. Очевидно става дума за актуализация на числовите съотношения на съставите, за уточнения на разпределението за участие, но моля това да бъде направено. Обръщам се специално към групите от мнозинството. (Реплики.)
Чува се готовност за подобни консултации. Имайте грижата да бъдете активни и да потърсите такива контакти.
Има предложение за включване на точки в дневния ред по реда на ал. 3.
Има предложение от госпожа Стела Банкова за включване разглеждането на проект за решение относно поемане от бюджетния излишък за 2005 г. на таксите, свързани с пререгистрация.
Имате думата, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, решението, което предлагам на вашето внимание се отнася за поемане от бюджетния излишък за 2005 г. на таксите, свързани с пререгистрацията на моторните превозни средства, собственост на лица с физически увреждания и инвалиди, пенсионери и социално слаби български граждани.
Мотивите за това проекторешение са следните: според чл. 60 от Конституцията на Република България гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущества. Това постановява българската Конституция.
Пререгистрацията на автомобилите е свързана със заплащането на такса от около 60 лева. Тази пререгистрация е регламентирана – обърнете внимание – не със закон, а с Наредба № 1-45 на МВР от 2000 г. По същество обаче това е грубо нарушение на Конституцията на Република България, доколкото пререгистрацията се извършва въз основа на наредба, а не на закон. Оказва се, че няколкостотин хиляди автомобила със стари регистрационни номера подлежат на пререгистрация. Огромната част от техните собственици са социално слаби, инвалиди и пенсионери, уважаеми колеги. Несправедливо и антисоциално е тези хора да бъдат подлагани на допълнителна и непосилна финансова тежест. Много от тях имат месечни доходи, близки до сумата, която се заплаща за пререгистрация на автомобилите, което ги поставя в изключително тежка финансова ситуация.
Това отново е грубо нарушение на чл. 60 от Конституцията на Република България, който постановява гражданите да плащат данъци и такси съобразно техните доходи и имущество.
Уважаеми колеги, моля за вашето внимание, за вашата социална чувствителност и ангажираност! Моля да подкрепите проекторешението, което аз предлагам, защото в противен случай ще извършим две нарушения на българската Конституция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Банкова за точка от дневния ред.
Гласували 129 народни представители: за 36, против 39, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Павел Шопов за точка в дневния ред – проекторешение за постоянните комисии.
Господин Шопов, предлагам да процедираме както се уточнихме – да се проведат необходимите консултации.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Постъпили законопроекти и проекторешения:
Законопроект за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Вносител – Иван Костов и група народни представители. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, заедно с Комисията по правни въпроси и Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по енергетиката, заедно с Комисията по икономическата политика и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката, заедно с Комисията по труда и социалната политика и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за постановяване, приемане и изпълнение на решения за обезпечаване на имущество или доказателства от държавите – членки на Европейския съюз. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, заедно с Комисията по европейска интеграция.
Проект на Граждански процесуален кодекс. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Ще й помага Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите. Вносител – Младен Червеняков и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси, заедно с Комисията по труда и социалната политика и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители – Христина Христова и Милен Велчев. Водеща е Комисията по труда и социалната политика, заедно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика, заедно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията. Вносител – Пламен Славов и група народни представители. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията, заедно с Комисията по труда и социалната политика и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбраната, заедно с Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси, Комисията по външна политика, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Република България. Вносител – Иван Костов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани  клетки. Вносители – Борислав Китов и Лъчезар Иванов. Водеща е Комисията по здравеопазването, заедно с Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за ратифициране на Договор за сътрудничество за хуманитарна помощ между Министерството на здравеопазването на Република България и Суверенния военен благотворителен орден на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването, заедно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика.
Проект за решение за преименуване на Държавната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” в Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по образованието и науката.
Съобщения:
На 15 май т.г. е постъпил и раздаден на народните представители общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, приети на първо четене на 11 май. Проектът е изготвен от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Това съобщение се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене, който започва да се брои от 16 май.
Има внесен материал – “Платежен баланс на България – януари-март 2006 г.”, който е на разположение в библиотеката.
Преди да пристъпим към изпълнение на така приетата от нас програма, виждам желание за вземане на думата от името на парламентарни групи.
Имате думата, господин Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! След вчерашното оповестяване на Доклада на Европейската комисия, без всякакво съмнение огромната част от нашата политическа активност като народни представители и като политици ще бъде насочена към осигуряване на най-благоприятните условия за приемане на България като член на Европейския съюз.
Ето защо си позволявам от името на Съюза на демократичните сили и Парламентарната група на ОДС да направя това изказване, което според мен ми се струва и уместно, и навременно.
Уважаеми госпожи и господа, през последните 15 години този парламент е свидетел на много остри, болезнени и понякога драматични дебати. От вчера започна и дебатът за Доклада на Европейската комисия. Струва ми се, че за първи път от толкова години ние можем да приемем, че този дебат няма никакъв смисъл да бъде остър, болезнен и унижаващ двете страни в българския парламент. Защото остротата на досегашните дебати се дължеше на разликата, ако щете на противопоставянето на идеологии, които бяха лансирани в този парламент. Имаше времена, когато мнозинството искаше членство в НАТО, обратно, опозицията много категорично и остро възразяваше срещу това членство. Слава Богу, тези времена минаха.
И днес, когато става въпрос за членство в Европейския съюз, можем със задоволство да кажем, че управляващи и опозиция искаме едно и също. Казвам това в самото начало, за да сме наясно, че всички доводи, които ще правя оттук насетне, не са предизвикани от злорадство, от желание да бъдат увредени интересите на България или дори от желание да бъдат увредени по някакъв начин интересите на тройната коалиция и на това правителство. Те са продиктувани само от едно желание – България да получи най-благоприятни възможности за членство в Европейския съюз.
Ето защо искам да започна с най-важното: успех за България ли е докладът от 15 май тази година? Оценките на мнозинството и правителството и оценките на опозицията са доста различни.
Ние смятаме, че този доклад не е успех. Този доклад щеше да бъде успех, ако в него не се съдържаше намекът за отлагане на България от членство в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. и ако в него не се съдържаше намекът за евентуални предпазни клаузи, които биха съпътствали членство на България, дори ако тя бъде приета на 1 януари 2007 г.
Уважаеми госпожи и господа! Нека да бъдем съвсем наясно. Ще бъде ли успех приемането на България за член на 1 януари 2007 г.? Без съмнение – да. Само че този успех няма как да бъде посрещнат с фанфари, ако бъде придружен от предпазни клаузи.
Нека да си кажем и още нещо. Този успех няма да бъде предопределен само от усилията на тройната коалиция и правителството. Той ще бъде в най-голяма степен предопределен от споразумението, сключено точно преди една година между България и Европейския съюз, споразумение, което изисква, ако България трябва да бъде отложена за членство с една година, съгласието на всички 25 страни – членки на Европейския съюз, нещо, което и в политически, ако щете, и в чисто технологичен план е много трудно постижимо.
Ето защо аз вярвам, искам и смятам, че е много важно за България да стане член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
Оттук нататък нашите страхове са концентрирани около факта, че в доклада има много ясен намек, че България може да стане член на 1 януари 2007 г., но със задействане на предпазни клаузи.
Можем ли да пренебрегнем значението и тежките последици, които биха имали предпазните клаузи върху България като цяло, върху българската икономика, върху българската психология? Аз мисля, че не. Налагането на предпазни клаузи означава рязко влошаване на инвестиционния климат в България. Това означава не просто инвеститорите да не се втурнат да влагат своите пари у нас, това означава нещо още по-лошо и по-болезнено – хората с пари и възможности в България да предпочетат не своята собствена страна за инвестиции, а други страни – членки на Европейския съюз.
Ето защо аз мисля, че основните отговорности, които днес носим, са как да направим така, щото България да влезе в Европейския съюз без предпазни клаузи.
Шест са областите, които предизвикват сериозно безпокойство съгласно доклада. Всички ние ги знаем добре. Това, върху което искам да обърна вашето внимание, е, че четири от тях са свързани с възможността в България по престъпен начин да бъдат извършвани дейности, които да ни отдалечат от Европейския съюз. Защото сред тези шест области Европейската комисия ни казва следното: борете се с организираната престъпност, защото в България има такава, борете се с корупцията, защото в България има такава, борете се с прането на пари, защото в България съществува такъв феномен. И най-накрая – контролирайте много внимателно изразходването на нашите европейски пари от нашите европейски фондове.
Какво е общото между тези четири области на сериозно безпокойство? Общото, уважаеми госпожи и господа, е, че за решаването на проблемите в тези области не се иска само време, не се иска само професионализъм и не се иска само подготвени кадри. За решаването на проблемите в тези области се иска политическа воля и тук ние изразяваме нашата най-сериозна загриженост затова, защото в доклада се казва, че България може да стане член на 1 януари 2007 г. при условие, че демонстрира необходимата решителност, манталитет и резултати от преодоляване на изоставането в тези четири области.
Думите “манталитет” и “решителност” означават нещо много просто: иска ли тройната коалиция и това правителство да стори тъй, че България да влезе без предпазни клаузи?
Вчера ние заговорихме за оставки не от любов към оставките, нито от любов към създаване на усложнени отношения вътре в тройната коалиция. Ние се питаме какви категорични мерки могат да бъдат взети в оставащите 3-4 месеца, за да бъдат убедени и Европейската комисия, и българското общество, че има политическа воля и решителност. Очевидно е, че със замазване на проблемите работата няма как да стане. Очевидно е, че има области, в които без драстични и нестандартни мерки ние няма да получим добра оценка от Европейската комисия през месец октомври. Кои са тези области  – знаете всички, знае прекрасно и министър-председателят.
Аз зная много добре, че въпросът за оставки е болезнен въпрос. Със сигурност той ще породи атмосфера на политическа турболентност и в тройната коалиция, и във всяка една партия поотделно. Само че нашият извод е следният: в името на България, ако щете, и в името на съхраняването на това правителство е по-добре оставки сега, отколкото лош доклад през октомври. Лошият доклад през октомври във всички случаи може да доведе до създаване на условия на цяла политическа криза. И аз се питам това ли е по-доброто за България и за всяка една от партиите, които участват в коалицията. Обратно. Радикалните мерки днес могат да помогнат и на България, и на тройната коалиция, и на правителството.
Това е нашата отговорна позиция на Съюза на демократичните сили и на ОДС, която аз бях длъжен в началото на днешното пленарно заседание да заявя пред вас.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване?
Има думата господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Темата на изказването ми от името на Парламентарната група на ДСБ е също докладът на Европейската комисия, тъй като този доклад непосредствено третира приоритетната цел, поставена от настоящото правителство, а именно пълноправно членство на Република България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
И тъй като Демократи за силна България сме подкрепяли и ще подкрепяме неотклонно постигането на тази национална цел, което ще бъде и достойна награда за усилията и лишенията на българските граждани в хода на реформите по пътя на европейското ни бъдеще, ние не можем да прочетем доклада на Европейската комисия по начина, по който го прочете българският министър-председател, и както го прочете мнозинството, а именно, слагайки си розови очила.
Не е вярно например, както твърди министър-председателят, че е потвърдена реалната европейска перспектива на страната като пълноправен член от 1 януари. Не е потвърдена по следните причини. Първо, защото това е поставено под условие и е казано, че ще бъде гарантирана или потвърдена в зависимост от изпълнението на ред обстоятелства и изисквания през септември или октомври тази година. Второ, не е потвърдена европейската перспектива, защото през юни Европейският съвет няма да определи окончателно датата 1 януари 2007 г. за членство на България.
Не е прав българският министър-председател да подвежда общественото мнение или да не разбира какво е написано в доклада, казвайки, че не се прави предложение за въвеждането на каквито и да е предпазни клаузи.
Въвеждането на предпазни клаузи безспорно прави членството на Република България непълноправно и тук няма депутат, който да мисли обратното.
Ето какво казва обаче господин Оли Рен в доклада и аз искам да го прочета от тази трибуна, тъй като може би има все още някой народен представител, който не го е чул: “В началото на октомври ние ще докладваме за напредъка на страната и ще преценим дали посочената дата може да се запази. През есента Европейската комисия ще уточни и областите, към които могат да бъдат наложени предпазни клаузи или други наказателни мерки, в това число мониторинг върху изпълнението на поетите задължения”.
Това означава, че наистина не са въведени предпазни клаузи предсрочно, което би било вече отвъд всякакви най-лоши очаквания, но означава, че заплахата за въвеждане на предпазни клаузи, заплахата за това членството ни да бъде непълноправно, е съвсем реална.
Затова чуйте, моля ви, ако не чувате опозицията, какво казва един голям приятел на България и докладчик на българската кауза в Европейския парламент. Какво каза той снощи в изказването си: “От вас се очакват разтърсващи и решителни действия. Разтърсващи и решителни действия се очакват от вас”.
Чуйте господин Джефри ван Орден, ако не искате да чуете българската опозиция, което няма да е и много достойно.
Какви разтърсващи действия трябва да се предприемат?
Първо, за да покажете, че имате решителността и този начин на мислене или манталитет, за който говори Европейската комисия, за справяне с европейските предизвикателства, трябва нов правителствен екип, с нова формула, без Движението за права и свободи – вън от схемата 8-5-3. Ново правителство, в което да има решителни смени, включително правителство с програма, в която на първо място да е записано изпълнението на изискванията за пълноправно членство до м. октомври т.г., за да се получи окончателната гаранция за това членство, правителство, в което съставът действително е прекъснал връзката с организираната престъпност, за която ние непрекъснато биваме упреквани. Трябва да си отидат от това правителство министърът на вътрешните работи Румен Петков и бившият министър на вътрешните работи и сегашният на правосъдието Георги Петканов поради липсата на резултати в борбата срещу корупцията и актовете на организираната престъпност, включително поръчкови убийства, пране на пари, финансови измами, трафик на хора, контрабанда на стоки и наркотици, както и злоупотребата с европейските предприсъединителни фондове.
Министър Румен Овчаров също не трябва да присъства в този състав, заради неизпълнение на ангажиментите, свързани с блоковете 1-4 на АЕЦ “Козлодуй”, както и по повод срамното прикриване на инцидента в атомната централа на 1 март т.г., с което той накърни доверието на европейските ни партньори в стил, напомнящ манталитета на ЦК на БКП по времето на аварията на “Чернобил”.
Демократи за силна България обръщат внимание на съдебната власт и нейните висши представители – че трябва да оспорят пред Конституционния съд онези промени в основния закон, за които пише Европейската комисия, които са обект на силната й загриженост, онези промени, които отнемат независимостта на съдебната власт и я подчиняват на политически диктат. Освен това, призоваваме Народното събрание да приеме без забавяне, веднага, Закона за достъп и използване на документите на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Както българските граждани, така и Европейският съюз все по-ясно осъзнават, че преломът в борбата срещу престъпността и корупцията е невъзможен без да разкрием и пресечем влиянието на бившите комунистически тайни служби върху политиката и подземния свят в България. Само с такива радикални, разтърсващи и решителни действия управляващите могат да се противопоставят на общността на злото в България, тормозеща нашите сънародници, европейските ни перспективи, за да се поздравим с пълноправно членство. Ако не го направим, независимо как ще се развият нещата, България ще стане един неподготвен и непълноценен член на Европейския съюз – слаба, бедна България в европейските периферии.
Пред вас е голямо предизвикателство, на което вие трябва да отговорите, общо да отговорим, и ние ви призоваваме да го направите. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Господин Волен Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Драги народни представители, докладът на комисаря по разширяването Оли Рен безспорно е основна тема днес в българското общество и аз искам да започна с един парадокс. През последните месеци, откакто съществува този парламент, в публичното пространство съществува една пропагандна легенда, един мит, че “Атака”, като политическа сила, е против влизането на България в Европейския съюз. Тази легенда, тази клевета всъщност, защото нашата позиция е ясна – ние сме за Европа на нациите, ние сме за Европа без двойни стандарти, ние сме за участието на България в европейското партньорство без нанасяне на щети на българската държава, както става със затварянето на блоковете, току-що споменати от господин Костов. Той взе активно участие в това те да бъдат затворени по-рано от срока, в който могат да работят. Но да не се отклонявам от темата.
Искам да ви обърна внимание на този парадокс, че ако днес Европейската комисия повтореше думите, които ние казахме някъде преди осем месеца, когато се формираше този кабинет, щеше да излезе, че всъщност може би единствената политическа сила, която покрива вижданията на Европейската комисия за участие на България в Европейския съюз, е “Атака”. Колкото и парадоксално да звучи това. Както и парадоксално звучи фактът, че всъщност днес управляващата коалиция е на практика против влизането на България в Европейския съюз. Така излиза от доклада, който беше изнесен вчера от комисаря по разширяването.
Този доклад, макар и дипломатичен, оформя много ясно основните проблеми на България – това са огромната корупция по етажите на властта, това е несправянето с организираната престъпност. Аз си спомням, че преди съвсем кратко време, седмици, специалният експерт на Еврокомисията Клаус Янсен си тръгна от България с едно ужасяващо за него впечатление, че тук у нас, не се върши никаква борба с организираната престъпност. Нещо повече, в неговите изказвания се промъкна един намек, че може би организаторите на организираната престъпност са именно във властта, именно в кабинета. Трябва да ви кажа, че фактите сочат към този извод, тъй като, ако разгледаме състава на днешния кабинет, ще видим, че там има хора, за които има достатъчно данни за обвързаност с криминалния свят, с подземния свят. Това между другото се казва и в доклада на Янсен.
В доклада на този експерт, тъй като престъпността в България може би е най-сериозният проблем, се казва ясно, че са нужни смени. Понеже напоследък се спори доста дали във виждането на Еврокомисията се изискват смени в кабинета или в други властови позиции, ето ви цитат от доклада на Янсен. Той обяснява как е разговарял с шефа на Направление “Трафик на хора”, който му казал: “Жените, които проституират в Западна Европа, така или иначе са проститутки. Едва когато стане някакъв проблем, казват на полицията, че насилствено са изведени от страната.” Това изказване го направи човекът, който трябва да се бори с този проблем. Според мен това е неправилният човек за този пост – става дума за шеф на направление в много важна служба – НСБОП.
По такъв начин са и другите изводи на експерта Янсен, което означава, че днес в България на важни места в службите за борба с престъпността стоят хора, които дори прикриват тази престъпност. Има достатъчно данни за срещи на сегашния вътрешен министър с шефове на силови групировки. За това писа и западната преса. За тези срещи аз знам, че е уведомен и самият министър-председател, но засега не знам да е взел някакви мерки.
Изводът от всичко това какъв е? Че този доклад, който казва недвусмислено, че за България в момента няма определен срок и той може и да не бъде 1 януари 2007 г., визира точно министри в днешното управление, за които има достатъчно данни, че са обвързани с подземния свят или че се ползват от огромната корупционна схема, която се върти в България. А днес в България се върти схема, която разчита главно на черните пари от контрабандата. Това е основната далавера в България, дори не толкова наркотрафикът или трафикът на хора, колкото контрабандата днес е основният финансов приток към политическите каси на управляващата коалиция. Същото това нещо се отнася и за предишното управление, тъй като тази схема работи за този, който е на власт. Предишните фактори в контрабандната схема бяха изместени днес от нови лица, послушни на днешната власт. По този начин за западната общественост, за еврофакторите е очевидно, че парите от контрабандните канали, които според един бивш шеф – главен началник на митниците, варират около 1 млрд. евро на година. Можем да си представим какви неща могат да се свършат с такива огромни суми.
С тези пари се подхранват както политически централи, така и личните сметки на определени политици по върховете, така и на фактори във властта от всички нива на администрацията, като се започне от митниците, данъчните служби и Министерството на финансите до Министерския съвет.
За тази схема има достатъчно данни. Разбира се, те са трудно доказуеми с документация, но има достатъчно данни, които излизат и ще продължават да излизат, и за тях ще бъде уведомен Европейският съюз и Европейската комисия.
Ние засега специално сме уведомили Европейската комисия за фактите, свързани с министъра на вътрешните работи Румен Петков, който по думите на кмета на Плевен - Найден Зеленогорски, в една пресконференция през м. април 2000 г. е свързан с поръчкови убийства, извършени в Плевен през годините 1995-2000 г. Двадесет и пет на брой поръчкови убийства, за които кметът Зеленогорски изнесе данни, че има информация за хора, свързани с тогавашния, бившия кмет Румен Петков!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето Ви изтича, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Срещу министъра на вътрешните работи има заведени дела за особено големи финансови престъпления...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да привършвате, господин Сидеров, времето Ви привършва.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: ... които са прекратени с избирането му за народен представител.
Всичко това доказва, че днес в България на това управление не може да се разчита, тъй като то е свързано с мафията и подземния свят. Нужни са смени! Нужна е тотална смяна на властта! Нужна е смяна на министри, като вътрешния министър, Нихат Кабил, Емел Етем и други, през които минават огромните фондове, източени към обръча от фирми. Нужна е тотална смяна на властта!
Според нас,  от „Атака”, е нужна и смяна на кабинета изцяло! Тоест, ние сме за предсрочни избори и смяна на този кабинет, смяна на това мнозинство с мнозинство, което ще работи за България, и в което няма да има хора, свързани с престъпността и подземния свят. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Има още един въпрос, уважаеми народни представители, едно предложение по ал. 3, което не ви съобщих по време на гласуването на тези предложения. То е на народния представител Минчо Христов. Преди да преминем към точка първа сме длъжни да вземем отношение и по този проект за решение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): От името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, господин Христов, в такъв случай да изчакате, тъй като има още желаещи за изказвания.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Днес, един ден след огласяване на доклада в Страсбург и в очакване, когато господин Оли Рен и господин Барозу тук, в Народното събрание ще дойдат при своите партньори от България и  като наши партньори  ще ни запознаят с констатациите в доклада, отново някой от българската опозиция търси вътрешнополитическите си цели и постигане на тези цели чрез потъпкване на един основен национален приоритет - въпрос на отговорност, въпрос на граници, в които политическата спекула може да надминава националните интереси!
Аз много съжалявам, че тези лидери на парламентарни фракции, които говориха преди мен, излязоха от залата. Защото  и те  в своите изказвания много ясно и категорично потвърдиха, че вече дори черногледата българска опозиция е наясно, че датата 1 януари 2007 г. – дата, за която милиони българи са търпели лишения; дата, която е признание на усилията не толкова на политиците от разнородните партии, а признание на една цел на българските граждани, е все по-реална, възможна и постижима! Мисля, че вчерашното заседание на Европейския парламент, не само докладът и дискусията по него, дава всички основания за това.
Тук прозвучаха черногледи мнения за влошаване на инвестиционния климат, но икономическата статистика от началото на годината показва точно обратното – че има растеж в чуждите инвестиции.
Тук опозицията заговори за оставки с ясното съзнание, че в този числен състав няма възможността дори да събере подписи за вот на недоверие! Преди месец видяхме резултатите от един такъв вот на недоверие, внесен с тяснопартийни цели (реплика от народния представител Евдокия Манева),  а не защото има реална политическа обстановка, която да доведе до резултат от това парламентарно действие.
Днес опозицията с престорена загриженост, най-вече господин Иван Костов, заговори за оставки и смяна на министри. Той много добре знае, че един министър, за да навлезе в сектора, който трябва да ръководи, са му необходими от три до шест месеца. Няма такива вундеркинди, които на втория ден да започнат да дават резултати.
Под тази престорена загриженост за промени в кабинета, свързани с европейската интеграция, всъщност той иска да заложи провала на довършване на тези национални усилия, които, пак казвам, не са на БСП, на НДСВ или на ДПС. Не са на тройната коалиция  в това Народно събрание! Не са на предишното мнозинство и правителство, не са и на пт предишното. Това са усилията, лишенията за една цел на милиони български граждани. Днес, когато особено ясно се виждат и конкретните задачи, тази цел е особено близка, защото ние нямаме розови очила, както се изразяват някои представители на опозицията – много добре разбираме проблемите, много сме наясно и с усилията, които трябва да вложи и правителството, и мнозинството, за да преодолеем това, което засега прави червени някои от зоните по пътя ни към пълноправното ни членство.
Уважаеми дами и господа, виждам, че някои представители на опозицията са готови освен с правителство, и с програма!
Но за такава готовност, дами и господа от ДСБ, е необходимо преди това да получите съответно доверие. А едва ли доверие се получава, когато през последните седем-осем-десет месеца продължава тази, пак ще повторя, както в изказването си при откриване на Парламентарната сесия, очерняща пред нашите европейски партньори политика и поведение на всичко, което става в България, само и само да личи в политическото пространство, че има и такъв профил отдясно в българския парламент. Такава ефектност, такава забележимост, пак казвам, едва ли ще ви донесе кой знае каква обществена и политическа подкрепа.
Когато се сравняваме с нашите партньори от Румъния, аз винаги давам за пример поведението на тяхната опозиция. Не искаме това от вас – едва ли имате достатъчно отговорност за такъв тип поведение! (Реплика на народния представител Евдокия Манева.) Но, когато в Европейския парламент лидерите на основните парламентарни фракции признават напредъка на България – ясния напредък, видимия напредък, включително и количествения, червените глави – от 16 до 6; жълтите глави – намаляване на броя им; когато все по-малко стои въпросът за съмнението около 1 януари 2007 г.; когато вие самите не отричате, че 1 януари 2007 г. е, можем да кажем, ясната, постигната дата, такъв тип тълкувания за мнозинството, за промени в правителството, за коалицията, показват само едно – идейно и политическо безсилие в навечерието на президентските избори! А, бих  казал, и политическа нищета!
Такъв тип поведение не е необходимо на  България. С него или без него, мнозинството  има достатъчно сила, воля за обективна оценка на това, което ни предстои, за начертаване на конкретни действия и посоки, за истинския прочит на този добронамерен анализ, който прави комисията на Европейския съюз,  и в крайна сметка за постигане на резултати, които ще направят България достоен член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата госпожа Анелия Мингова. Заповядайте.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, безспорно в днешния отговорен ден всяка политическа сила трябва да направи своя анализ за поредния доклад на Европейската комисия. Това прави и НДСВ.
Ние искаме да подчертаем, че с подписването на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз на 25 април миналата година, в тогавашното коалиционно управление НДСВ и ДПС оползотвориха по най-добрия начин историческия шанс на страната да стане член на Общността, на най-богатите и проспериращи държави. Ние искаме да подчертаем, че в този присъединителен договор бяха отвоювани такива клаузи, които защитиха тогава по най-добрия начин интереса на страната ни. Всъщност именно съдържанието на този договор позволи да бъдат направени тези бележки в докладите от м. октомври миналата година и от вчерашния ден, които, освен критичните бележки, съдържащи се към нашата работа, в един добронамерен, обективен и реалистичен тон, дават ясно знак за това, което сме постигнали.
Ние трябва да отбележим, че от 16 червени области, които бяха реализирани и отчетени в доклада от м. октомври миналата година, сега тези зони вече са 6. От над 60 области, очертани в жълтата зона, те вече са намалели под 50. Колеги, ако сравните внимателно и прочетете съдържанието на доклада и за България, и за Румъния, непременно ще констатирате, че тези апокалиптични картини за изоставането на България просто не са верен факт.
Когато четем съдържанието на доклада, ние трябва да се съсредоточим върху това, което ни предстои да направим. Ние нямаме розови очила, те не са ни нужни. Ние обаче гледаме реалистично на това, което ни предстои.
Какво очакват европейските ни партньори от нас е много важно, колеги. Те протягат ръка да окажат своята добронамерена подкрепа за това, което трябва да бъде обект на нашите усилия, на нашето говорене и на нашето поведение.  Но това, което ни предстои да свършим в ускорени темпове, ние го дължим не на европейските ни партньори. Ние го дължим на цялото българско общество, което изстрада от 13 години насам, от момента на асоцииране на България към Европейския съюз, този труден, мъчителен преход на непрекъснати усилия и ние, политиците, дължим на българските граждани това, което предстои да свършим.
Всички очакват от нас реални и конкретни мерки, точни и ефективни действия и, обърнете внимание, това е казано в доклада: друг тип мислене и друг тип манталитет. Ние трябва да покажем готовност за друг модел на политическо поведение. Европейското членство не може да бъде лост за вътершнополитически и партийни употреби. Европейското ни членство не може да бъде средство за решаване и на тяснопартийни проблеми.
Ако нещо чух от изказванията на опозицията в днешния ден, то беше това как няма да влезем в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. и как, ако това случайно стане, то непременно ще бъде с предпазни клаузи. За съжаление, не бих могла да направя друг извод.
Исканията за министерски оставки, исканията за смяна на екипа и дори накрая прозвучалите искания за предсрочни избори, са най-сигурният път, че европейското членство няма да се състои.
Не е възможно в оставащите няколко месеца, когато трябва да бъде ускорено темпото, единственият начин, който да се предлага за решаване на тези проблеми, да бъдат някакви персонални смени. Ние чудесно съзнаваме, че всеки ще носи политическата отговорност – всички членове на кабинета, цялото правителство, цялото управляващо мнозинство. Но моментът сега не е да търсим политически отговорности. В момента трябва да обединим  усилията си в реални практични, прагматични действия и усилия. Струва ми се, че именно това ни предстои да свършим.
Ние имаме вече изразена готовност в много кратки срокове – само в едноседмичен период, да представим  точно разписани мерки, точни хора и отговорности, точни срокове за това, което ни предстои в оставащото време. Същевременно обаче трябва да е ясно, че никой не бива да има съмнение, че нашите усилия биха приключили и всичко бихме свършили до 1 януари 2007 г. Процесът за присъединяване към европейските стойности е много дълъг процес и той ще продължава и след 1 януари 2007 г. Със своите усилия сега ние трябва да дадем ясния знак, че точно в тези най-критични области правим такива стъпки, които ще позволят този процес необратимо да продължи и след 1 януари 2007 г.
Ние ще продължаваме и в коалиционно взаимодействие, и с мостове и към опозиционните политически сили, за които европейското членство е приоритет, да продължаваме своите усилия, защото европейското бъдеще на България всъщност е национален приоритет и за българското общество. Всички знаем статистическите проучвания – повече от три четвърти от българското население наистина смята,  че европейският приоритет е приоритет за всички.
Ние ще покажем, че имаме воля, че имаме кадрови и управленски потенциал, че имаме решимост и увереност и че можем да постигнем това европейско членство на България заради самата България. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ, НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Съвсем естествено е един ден след публикуването на Доклада за напредъка на България за нейното членство в Европейския съюз днешното пленарно заседание да започне с изказвания и позиции на отделните парламентарни групи. Аз внимателно слушах моите колеги от опозицията и съм не толкова учуден, но по-скоро съм неприятно изненадан от деструктивните предложения, които те извеждат като изводи от този коректен, балансиран, реалистичен доклад, който отчита постигнатото от доклада м. октомври 2005 г. до днес. Ясно и категорично са оформени зоните, по които ние трябва да работим, и, което е най-важно, уважаеми народни представители, докладът е добронамерен в оценката му, че България има силите и възможностите, стига да покаже решителност, воля и нов манталитет за тяхното преодоляване. А те са много ясно очертани. Те са шест зони, шест сектора, по които наистина за оставащите четири-пет месеца правителството има и волята, и решимостта да ги изпълни и на 1 януари 2007 г. ние да станем пълноправен член на Европейския съюз.
Уважаеми народни представители, онова, което искам да кажа от името на Движението за права и свободи, е това, че действително интеграционният процес на Република България започна преди повече от десет години. За резултатите, които се сочат в доклада, и когато ние вече сме на финалната права, трябва да отчетем успеха на много правителства, на няколко парламента и преди всичко на цялото българско демократично общество.
Не мога да не се присъединя към оценките на моите колеги от Коалиция за България и НДСВ, че всъщност след тези 12-13 години от началото на преговорния процес, на интеграционния процес, наистина българското общество и българският народ очакват на 1 януари 2007 г. страната ни да стане пълноправен член.
Ние имаме всички предпоставки, като правителство ние имаме решимостта да сторим това в оставащия период от четири години.
Искам едно да ви кажа. Тук прозвучаха страховити оценки и предложения за оставки, за смени на правителство. Това са най-деструктивните предложения, които могат да бъдат предложени именно днес, когато Европейската комисия ни казва: работите добре, имаме препоръки към вас, имате сили и възможности и, ако ги изпълните, вие ще бъдете приети за член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г. без предпазни клаузи.
Представяте ли си, уважаеми народни представители, ако това, което предлага лидерът на ДСБ – ние да преминем към съставяне на нов кабинет и то без Движението за права и свободи? Представяте ли си, ако ние послушаме господин Петър Стоянов да започнем промени – нови министри? Това, уважаеми народни представители, значи, че сигурно България няма да бъде приета за член на 1 януари 2007 г. и не се знае дори кога.
Ето защо искам да ви кажа, че Движението за права и свободи много внимателно чете доклада. Ще направи своите обективни и критични анализи и заедно с нашите партньори от Коалиция за България и НДСВ ще предприемем конкретните мерки. Апропо, вече е на път да се изготви план за действие с конкретни изпълнители, с конкретни срокове. Аз съм убеден, че следващият доклад - м. октомври т.г., ще бъде много по-оптимистичен и България може да се поздрави наистина да стане достоен член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата госпожа Анастасия Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние всички сме съпричастни към това, което става, това, което се говори, и това, което се отбелязва за България. Аз искам да кажа, че в психологията има един закон - горе-долу, че тези хора, които постигат най-големи успехи, са хората, които съсредоточават вниманието си върху това, което още не са направили, а не да се бият в гърдите и да се хвалят с това, което са направили, защото оттам нататък няма особено развитие.
От тази гледна точка изказванията бяха доста предвидими. Аз не искам никой да остане с впечатлението, както се опитваха от управляващото мнозинство да ни убедят, че опозицията не милее за членството на България в Европейския съюз, защото нека не забравяме, че стъпките за членство в Европейския съюз и за присъединяване към Европейския съюз бяха направени точно по времето на управлението на демократичните сили.
Аз съм малко учудена от моя приятел Мишо Миков, който в момента го няма, че той като управляващ и от най-голямата парламентарна група, когато стана, се насочи главно да критикува опозицията за това, което била казала или не е казала, а вместо това не се изправи тук, пред българския народ и пред парламента, да каже точно какво ще направи управляващото мнозинство по повод забележките, направени от Европейския съюз.
Европейският съюз прави забележки и за други страни. Вие знаете въпросите, които те повдигаха за инфлацията и безработицата в Германия, а това е вече техен стар член. Така че аз искам да чуя като отговор на този доклад какво трите управляващи партии възнамеряват конкретно да направят. Защото иначе ние няма да стигнем доникъде и следващият доклад отново ще прави сериозни забележки. А тези забележки, говоря аз, са абсолютно обективни, защото ние също живеем в тази страна. И колкото тук да се говореше, че българският гражданин туй, българският гражданин онуй, българският гражданин не е доволен от своя живот в момента. Ние нали обикаляме страната и чуваме какво ни казват. Аз не ги питам, те сами ми казват за своето отношение и за своето недоволство, и за това, че животът им не станал особено много по-добър, а това се отразява и на нашето желание за членство в Европейския съюз.
Аз искам да попитам къде е Разплащателната агенция в областта на земеделието, за която България е критикувана в това отношение? А то е свързано с въпроса, че ако те бъдат задействани, контролът върху фондовете на Европейския съюз ще бъде много по-сериозен, а някой явно не иска да има такъв контрол. Това, разбира се, не може да се хареса на никой, защото никой не иска да дава пари и тези пари да не отиват за развитието на този или онзи сектор, а да отиват по джобовете на този и онзи. Защото контролът, на който се надяваме от нашето членство в Европейския съюз, е нещо много важно. То е важно и във всяка държава, защото не е толкова важно да имаш закони, колкото тяхното прилагане и контролирането на тяхното прилагане е нещо, което в България все още го няма.
Аз няма какво да давам повече примери. Ние още по време на преговорите правихме своите критики и тогава считахме, че българските интереси не бяха защитени както трябва. Затова няма защо управляващото мнозинство да се страхува от критиките. Критиката и в собствената организация, и в обществото е нещо много полезно и здравословно. Затова аз бих искала, когато тук се изказват, да не казват само, че са слушали внимателно какво е казала опозицията. Те са длъжни да слушат внимателно какво казва опозицията, защото опозицията в една държава, когато е конструктивна, а аз считам, че изказванията, направени преди това, бяха конструктивни и са един коректив – нещо, което ви кара да се заслушвате внимателно и да обърнете внимание на казаното, за да могат да бъдат поправени недостатъците, за които ни говори този доклад. Защото ние всички искаме и вярваме, аз лично и Българският народен съюз вярва, че България ще стане член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г., но усилията за това зависят само от нас. От нас, българските граждани, българските законодатели, зависи това членство. И когато нещо зависи от нас, ние нямаме право да не направим необходимото, за да се поздравим на тази дата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Мозер.
Думата желае господин Манолов – независим народен представител. Смятам, че един независим народен представител, при желание, също е редно да вземе думата.
Заповядайте.
ПЕТЪР МАНОЛОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което слушам и от страна на опозицията, и от страна на управляващите, ми прави впечатление, че ние се държим като един просяк, който се опитва да влезе в царския двор и да се смеси с придворните на Европейския съюз. В разговорите с хората никой не се притеснява толкова дали ние ще изпълним всички клаузи на Европейския съюз. Хората говорят преди всичко за своите проблеми: за това, че се движат по разкопани пътища, за това, че парите не им стигат да си платят тока, парното, водата и т.н., за това, че държавата ни става все по-бюрократична, животът е затруднен с изваждане на нови и нови документи, които  ти позволяват да оцелееш, и за всеки документ трябва да плащаш, за всеки банков превод се взимат пари – неща, които при социализма ги нямаше. Разбирам, че строим един нов строй, тоест крачка назад, но въпреки това хората въобще не посрещат с възторг нашите притеснения в парламента във връзка с присъединяването към Европейския съюз.
Исканията на хората са преди всичко да се обърне внимание на нашите национални интереси, преди всичко да се повишат доходите на обикновените трудещи, така че те да започнат поне малко да приличат на европейски. Тогава ние можем да разчитаме, че в Европейския съюз хората ще влязат доволни и ще бъдем приети като равни. Сега само да се притесняваме какво не сме изпълнили, какво остава да изпълним – това е действително необходимо, но трябва да помислим и за нашите национални интереси. Трябва да помислим и за нашия народ, на който дължим нашето присъствие тук. Не можем само да гледаме нещата така, както ни диктуват чуждите интереси. Не можем да предоставяме нашата страна само като поле за експлоатация от страна на чужди капитали и инвеститори, колкото и това да бъде единствен изход според това, което се чертае тук като политическа програма и бъдеще.
Предлагам всеки да помисли по тези въпроси. Има възможности да се направят много неща и по този начин ще се издигне и авторитетът на парламента в очите на народа ни. В момента политик, това е една презряна, може да се каже обидна дума. Аз мисля, че по този въпрос, по отношение издигане на нашата репутация пред собствения народ, може да се направят много неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: С това приключва и последната възможност за изказвания по темата – предмет на досегашните.
Господин Христов има думата за своето предложение по ал. 3 на чл. 40.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам в седмичната програма да влезе проекторешение за 10-годишен мораториум върху застрояването на междублоковите пространства, зелените площи, парковете и детските площадки, намиращи се в големите български градове. Излишно е да обяснявам тук драматичната ситуация, която наблюдаваме всички, заради многобройните пробойни в българското законодателство и корупционните практики. Предложението ще защити интересите на огромната част от българските граждани и ще осигури нормални условия за живот на всички нас, на нашите деца и на нашите внуци.
Благодаря на всички колеги, които миналата седмица подкрепиха това предложение. Особено благодаря за подкрепата на онези 21 представители на управляващата коалиция. Благодаря и на опозицията, която изцяло, повтарям изцяло, с изключение само на няколко човека от Партия “Атака”, подкрепи това предложение.
Обръщам се към колегите, които не подкрепиха мораториума миналата седмица: нека не забравяме защо сме тук, уважаеми колеги, нека защитим чрез това гласуване интересите на българските граждани, а не на строителната мафия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте предложението на господин Минчо Христов.
Гласували 88 народни представители: за 27, против 12, въздържали се 49.
Господин Христов, не се приема Вашето предложение.
Вероятно искате думата за прегласуване? Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, отново се обръщам към вас с молба да помислите върху това, което предлагам. Обръщам се към онова мнозинство, което се въздържа. Знаете, че по принцип въздържанието означава, че сте против.
Аз предлагам да влезе като точка от дневния ред, а ако вие имате някакви съображения, несъгласия и т.н., в хода на дискусията ще ги изясним. Аз съм широко отворен за всякакви идеи. Казвам ви, че 1/3 от зелените площи на междублоковите пространства в София вече са застроени по официални данни от кметството в София. Такова е положението и в останалите градове.
Използвам случая да ви помоля и още нещо. С госпожа Стела Банкова инициирахме подписка за провеждане на национален референдум относно разполагането на американски бази в България и относно преждевременното закриване на Трети и Четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”. Обръщам се вас, колеги, моля ви да подкрепите и това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има предложение за прегласуване.
Моля да прегласуваме.
Гласували 87 народни представители: за 30, против 17, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към изпълнение на приетата програма за седмицата.
Първа точка от нея е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА АКТУАЛИЗИРАНИ НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ И ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ И КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА.
Давам думата на господин Лютви Местан – председател на Комисията по образованието и науката, да представи доклада на комисията по т. 1.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
“ДОКЛАД
относно Проект за решение за приемане на актуализирани Национална стратегия и План за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища № 602-03-9, внесен от Министерския съвет на 28 април 2006 г.
Комисията по образованието и науката на свое заседание от 10 май 2006 г. разгледа Проект за решение за приемане на актуализирани Национална стратегия и План за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища № 602-03-9, внесен от Министерския съвет на 28 април 2006 г. В заседанието взеха участие министърът на образованието и науката господин Даниел Вълчев, представители на синдикатите и на неправителствени организации.
Проектът за решение за приемане на актуализирани Национална стратегия и План за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища бе представен от Даниел Вълчев – министър на образованието и науката. Той подчерта, че актуализираните Национална стратегия и План за действие за въвеждане на информационни и комуникационни технологии в българските училища са на основание § 71, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. Документите очертават етап от изпълнението на националната стратегия за периода 2006-2007 г. Предвижда се промяна на субекта на управление. Правомощията от Министерство на транспорта се прехвърлят изцяло на Министерството на образованието и науката и на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
Реализацията на стратегията през 2006 г. има за цел завършване на обучението на учителите и директорите на училищата, адаптиране на нормативната база за въвеждане на информационни и комуникационни технологии в преподаването на учебните предмети, дооборудване на училищата с компютри и копирна техника, свързване към Интернет на още 2100 училища в националната образователна мрежа.
Във финансовата рамка за 2006 г. се предвиждат 25 млн. лв., а за 2007 г. – 74 млн. 987 хил. лв., или общо за периода 2005-2007 г. – 140 млн. 987 хил. лв. като индикативни стойности.
Разходите за 2006 г. са разпределени както следва: за компютризация на сто училища, за купуване на професионална копирна техника за 3000 училища, за купуване на преносими компютри за учителите в 3000 училища и на мултимедийни прожектори за 2000 училища на обща стойност от 8 млн. 200 хил. лв. За изграждане на информационна мрежа с високоскоростен интернет във всички училища, за обучение и повишаване на квалификацията на учителите и директорите за специализирано обучение на ръководителите на компютърните кабинети са предвидени 5 млн. лв.; за развитието на образователния портал, платформи за дистанционно обучение и образователно съдържание по всички дисциплини общата стойност на предвидените средства е 3 млн. 500 хил. лв. Дооборудване на училищата с компютри и достигане на планираното съотношение ученик-компютър 10:1 ще се реализира през 2007 г.
Народните представители изказаха мнение, че изпълнението на Националната стратегия и на плана ще осигури на всяко българско училище компютърен кабинет и връзка с високоскоростен интернет, ще се повиши ефективното използване на информационно-комуникационните технологии в образователния процес, ще се увеличи броят на учениците, които ползват съвременни технологии в обучението си, а така също и броят на учениците, които ги прилагат. Членовете на комисията изразиха съмнение, че тези цели на стратегията трудно биха се реализирали в общини и населени места, които са с остаряла, аналогова телефонизация и препоръчаха изпълнителната власт да предприеме мерки за модернизиране на комуникационната инфраструктура.
След направените разисквания Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя проекта за Решение за приемане на актуализирани Национална стратегия и План за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища № 602-03-9, внесен от Министерския съвет на 28 април 2006 г. и предлага проектът за решение да бъде приет от Народното събрание.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Местан.
Господин Мирчев, този проект за решение е разпределен и на вашата комисия. Мисля, че от вас не е представен материал. Имате ли съображения във връзка с програмата?
Уважаеми колеги, пристъпваме към обсъждане на проекта за решение.
В доклада, който прочете господин Местан, се визира ролята на държавните органи, на изпълнителната власт за реализацията на стратегията, особено в общини и в населени места с остаряла телефонизация. Не знам дали са търсени консултация и съдействие от страна на Държавната агенция за информационни и комуникационни технологии, имало ли е дискусия с тях в комисията, може би ще бъде полезно в хода на дебатите да се даде и такава информация.
Щеше да е полезно да е поканен и представител на Министерството на образованието и науката.
Заповядайте, господин Местан, за тези няколко уточнения.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, уважаеми господин председател.
Вашето изказване ми дава основание да направя процедурно предложение.
Поради неотложни ангажименти на министъра на образованието и науката правя процедурно предложение в залата да бъде поканен заместник-министърът на образованието и науката с ресор средно образование - господин Кирчо Атанасов, който има готовност да се отзове всеки момент, ако Народното събрание приеме процедурното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, направено е процедурно предложение за поканване в залата на заместник-министъра на образованието и науката господин Кирчо Атанасов.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Моля да бъде поканен господин Атанасов.
Имате думата за процедура, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Споделям Вашето становище, господин председателю, че въпросът е действително важен, защото касае компютризацията на българското училище. В същото време, ако се разгледа внимателно планът за действие се вижда, че цялата втора точка за изграждане на информационна мрежа и  високоскоростен интернет на всички училища съдържа четири разписани задачи, където отговорното ведомство е Държавната агенция по информационни технологии и съобщения.
По тази причина считам за необходимо също и представител на Държавната агенция да бъде в залата.
И нещо повече – редно би било преди да започнат разискванията да чуем както заместник-министъра на образованието и науката господин Кирчо Атанасов, така и представител на Държавната агенция, защото те представляват вносителите на стратегията и плана. Трябва да чуем и техните аргументи, освен, разбира се, доклада, който чухме от председателя на Комисията по образованието и науката господин Лютви Местан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Мога да дам думата само за едно обратно становище, преди да гласуваме предложението за поканване на представител на Държавната агенция.
Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Да, господин Иванов, за изпълнението на част от дейностите в държавната стратегия отговаря Държавната агенция, но все пак нека да кажа, че отговорността за цялостното изпълнение на стратегията е на Министерството на образованието и науката. Дотолкова доколкото вие не присъствахте в комисията по време на дискусията,  смятам, че цялата отговорност беше добре защитена в изявленията на Министерството на образованието и науката. В този смисъл спокойно може да продължим обсъждането и без да има представител на Държавната агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Мирчев, в порядъка на изключение Ви давам думата, за да доизясните въпроса, след което ще гласуваме.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Тъй като по трета точка от дневния ред съм поканил представител на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, предлагам господин Златарски да бъде допуснат и по тази точка от дневния ред.
Господин Златарски е главен секретар на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и чака отвън за следващата точка, така че може да се включи активно и по тази точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Иванов, възразявате ли да се допълни това Ваше предложение с персонално предложение?
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението за допускане в залата на господин Златарски – главен секретар на Държавната агенция за информационни и комуникационни технологии, който да вземе участие в дискусиите по т. 1 и т. 2 от днешния дневен ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Моля да бъдат поканени господин Златарски и господин Атанасов.
Преминаваме към обсъжданията по т. 1.
Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Изключително се радвам, че в навечерието на 24 май ние се занимаваме с въпроси, които са свързани с образованието, и то много важни за развитието му. И това е само емоционалната връзка, която правя по повод на предложението за приемане на решение за актуализиране на Стратегията и Плана за въвеждане на информационни и комуникационни технологии в българското училище.
Ние имаме свое формално основание, ясно изразено в § 71 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет, което прави това разглеждане необходимо, важно, днес, тъй като то е конкретно решение, което ние ще приемем за системата на българското образование.
Имаме и още един повод и това са препоръките, направени от Световната банка за развитието на българското образование, където този проблем също се третира като част от нашите ангажименти и задължения към развитието на българското образование.
Какво по-важно ми се иска да отбележа при това обсъждане по това предложение?
Поставят се ясни времеви и финансови рамки за изпълнението на плана по Стратегията за 2006-2007 г. Определени са дейностите, които Министерството на образованието и науката трябва да реализира, както и очакваните резултати. И тук е изключително важно това, че всички видове ресурси се концентрират към Министерството на образованието и науката. Именно тази концентрация може да доведе до ефективност и добро оползотворяване на средствата и човешките ресурси в системата.
Заложено е въвеждането на информационните и комуникационни технологии не само в обучението по информационни технологии. Предвижда се въвеждането на ИКТ в управлението на учебните заведения, с което в по-пълна степен ще се отговори на динамиката и развитието на образованието и обществото като цяло. Особено важно е въвеждането на скоростен Интернет в училище, което ще направи нашите образователни структури мобилни и в състояние да участват в мрежи и обмен, което до момента е затруднено.
Чрез прилагане на тази стратегия в нашата образователна програма ще навлязат много по-широко интерактивните методи на обучение и с това ще се преодолее наслагваният от години наред метод на пасивно и възпроизвеждащо обучение в по-голямата част от предметите в системата на образованието.
Не на последно място, с това ние даваме своя глас за подобряване качеството на българското образование.
За всички е ясно, че това е една необходимост, бих казала дори, малко закъсняла. Неслучайно в нашата система на народната просвета това изоставане се чувства, в това число с квалификацията на учителите и въвеждането на информационните и комуникационни технологии във всички дисциплини чрез изработване на специализиран софтуер. Това, което правим в момента, е разпределение на малкото за съжаление средства, които отдели Бюджет 2006 г. за изпълнението на тази стратегия.
Важно е обаче да се проследи изпълнението на плана. В този смисъл Министерството на образованието и науката наистина трябва да положи максимум усилия за ефективност от тяхното оползотворяване.
По време на обсъждането в Комисията по образование и наука ние поставихме въпроса за реалността на предложението за средствата, предвидени за 2007 г. Много ми се иска да кажа, че това според мен е минимумът средства, които трябва да отстояваме, когато приемем този бюджет за 2007 г.
Макар и с днешното си решение да предопределяме насочването на средства за Бюджет 2007 г., смятам, че трябва да го подкрепим, именно с разбирането, че това е минимумът, необходим за българското образование в това му развитие.
Парламентарната група на Коалиция за България подкрепя решението с разбирането за неговата важност, необходимост и знаковост именно в днешния ден – в навечерието на 24 май. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Любчева.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, аз няма да говоря по същество защо е необходимо да бъде подкрепяна Стратегията за въвеждане на информационни и комуникационни технологии в българските училища. Това беше направено миналата година, когато тази стратегия беше приета с пълен консенсус в Тридесет и деветото Народно събрание.
Но доколкото предмет на нашето днешно решение е актуализирането на финансовата рамка за приложение на тази стратегия в периода 2006-2007 г., специално за периода 2006 г. искам да обърна внимание върху няколко конкретни дейности, които смятам за изключително важни и се надявам те да станат факт в навечерието на новата учебна година.
Един от компонентите на тази стратегия е предвиден в частта "Средства за дооборудване на училищата". В този компонент най-малък дял има купуването на нова компютърна техника. Тук обаче за първи път влизат средства за осигуряване на копирна техника, мултимедийни прожектори за всяко българско училище – пособия, които са безкрайно необходими, както беше подчертано и по време на разискването в комисията, за един съвременен учебен процес.
Още нещо в частта "Изграждане на комуникационна мрежа и високоскоростен Интернет". Там има един компонент, наречен "Инженеринг, изграждане и поддръжка". Беше обяснено в Комисията по образованието и науката, че средствата по този компонент всъщност могат да се използват за дооборудване на компютърни кабинети. Коментирахме, че за съжаление има случаи, в които компютърните кабинети не могат да бъдат отворени, заради недостига в отделни училища на средства за тяхното обзавеждане.
Накрая, бих искала да обърна внимание и на още нещо, което е нов елемент в тази финансова рамка, а именно, съществената сума, предназначена за квалификация на преподаватели, включително обучение на директори и училищна администрация, които би трябвало да използват специфични продукти за администриране на училищата.
Това са все нови моменти. Убедена съм, че те трябва да бъдат консенсусно подкрепени.
Надявам се в резултат на днешната подкрепа на оперативни действия от страна на Министерството на образованието и науката, защото е изключително важно тези нови необходими пособия да бъдат в българските училища в навечерието на новата учебна година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма реплики към госпожа Калканова.
За изказване има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не е нужно да повтарям акцентите, които поставиха колегите Любчева и Калканова. Вземам думата, за да подчертая още веднъж необходимостта от модернизиране на комуникационната инфраструктура в редица общини и населени места като абсолютно условие за реализирането на целите на Националната стратегия и Плана за действие за въвеждане на информационни комуникационни технологии в българските училища. Въвеждането на високоскоростен интерент във всяко българско училище няма да е възможно, ако преди това аналоговата телефонизация не е заменена с минимум цифрова телефонизация. И изпълнението на тази задача далеч надхвърля и компетенциите, и ресурсите на Министерството на образованието и науката. Тук наистина е необходим ангажиментът и на други държавни органи, необходим е ясен ангажимент на изпълнителната власт като цяло.
Почти всички колеги от Комисията по образованието и науката неслучайно в своите изказвания подчертаха необходимостта от нарочна държавна политика в тази област, защото не само в планинските и полупланински гранични региони, но и в редица други общини на страната все още няма реална възможност за въвеждането на високоскоростен интернет, а без това ще бъде трудно да говорим за модернизиране на българското образование. Много се надявам представителите и на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения също да вземат предвид тези съображения на Комисията по образованието и науката. Неслучайно те са определени като субект на управление и изпълнение на тази Национална стратегия и Плана за действие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Местан.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Още миналата година аз подкрепих с гласа си, както и цялата ни парламентарна група подкрепи предложението за създаване на Национална стратегия и План за действия за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в българското училище. Същото ще направя и днес. Независимо от това аз имам някои въпроси и неслучайно поисках в залата да влезе представител на Държавната агенция. Моите въпроси са основно следните.
Поначало това е една стратегия, която беше и е тригодишна. Реално вече изтича първата година от тази тригодишна стратегия. Ние гласуваме актуализиран план и актуализирана стратегия, но няма нищо по-нормално Министерството на образованието и науката и Държавната агенция да представят пред народното представителство какви са резултатите от изминалата първа година. Моите въпроси са свързани с това: колко са компютрите, които са въведени в българските училища? Колко още трябва да бъдат въведени, за да имаме наистина 100-процентно обхващане? Каква е нормата, защото, когато председателят на комисията господин Местан говореше за тази норма, той спомена десет ученика на един компютър. По-скоро обратното – един компютър да се ползва от десет ученика.
В същото време в самата стратегия, както е записано, има противоречие на две съседни страници. На стр. 2 е записано, че очакваният резултат, който е цел на стратегията, е в 2007 г. да се постигне съотношение в рамките на 12 ученика на компютър. На следващата страница се говори нещо, което е различно, че дооборудването на училищата с компютри ще позволи достигането на планираното съотножение ученик-компютър – 10:1. Но аз поставям този въпрос директно към Държавната агенция, защото разликата в тези две съотношения означава между 10 и 15 000 компютри, които са и финансов ресурс, който трябва да бъде осигурен за тези компютри,  и изобщо постижими резултати. Кое от двете е вярно, аз така и не можах да разбера.
На второ място, тягостно впечатление у мен предизвиква това, че през 20005 г. бяха заделени 41 млн. лв. В 2006 г. тези средства намаляват на 25 млн. лв. и след това те се увеличават на 75 млн. лв., което означава, че в третата година ще бъдат използвани половината от средствата на тази основна стратегия. Защо няма равномерна тенденция било към повишаване на средствата, било при положение, че има вече насищане с компютри в търсените съотношения и съответните средства да намаляват. Не е ясно защо именно в третата година ще бъдат заделени най-много средства за осъществяване на тази национална стратегия.
И накрая един проблем, с който аз се сблъсках при моите обиколки на много места в страната – то е осигуреността в училищата с преподаватели по информационни технологии. Аз не говоря за учителите. По всички останали предмети, така е разписано и в плана, и в стратегията, ще минат в курсове за обучение. Аз говоря за учителите, които ще преподават информационни технологии. На много места се чувства липса на такива учителите. Чувства се липса и на подготвен технически персонал, който да поддържа компютърната база. Това са въпросите, на които аз очаквах и продължавам да очаквам да чуя отговори от представители както на Министерството на образованието и науката, така и от Държавната агенция. Иначе, повтарям, категорично ще подкрепя актуализираната стратегия и план за действие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Иванов.
Наближава часът за почивка. Предлагам да не прекъсваме обсъжданията,  за да дам възможност и в почивката да дойдат представители на Министерството на образованието и науката, и евентуално господин Златарски да потърси съдействие от свои колеги, които са в течение на тази проблематика.
Преди да направя едно съобщение преди почивката, уважаеми колеги, има реплика към господин Иван Иванов от господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов! Аз искам да благодаря за заявената от Ваша страна готовност да подкрепите актуализираните Национална стратегия и План за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища. Вероятно на конкретните въпроси, които поставихте ще отговорят представителите на изпълнителната власт, които са вносители на този проект.
Искам само да кажа, че 2005 г., когато предишното мнозинство в Народното събрание се ангажира с отговорността да предложи на парламента тези Национална стратегия и План за действие, забележете, финансово обезпечени, България към този момент заемаше последното или предпоследното място в Европа по компютризация на своите училища. Фактът, че днес се предлага актуализация на стратегията и плана за действие, според мен е ярък пример за приемственост в политиката, когато става въпрос за стратегически интереси на българските деца. Смятам, че тази оценка днес – в навечерието на 24 май, трябваше да се чуе.
Мисля, че това е проект за решение, който ако се подкрепи, ще осигури на българското училище далеч не последно или предпоследно място по този показател, а едно достойно европейско ниво на обезпеченост на образователния процес с модерни информационни и комуникационни технологии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика не виждам.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Местан, аз всъщност не видях по какъв въпрос ме репликирате. Почувствах, че може би е само по повод финансовата рамка, за която говорих. Съгласен съм, че средствата, които бяха отпуснати първата година, доведоха до значително подобряване на състоянието с компютърна задоволеност на българските училища. Ако това е причината за тази година от 41 милиона да се предоставят само 25 милиона за програмата, за мен остава необяснимо защо пък третата година те стават 75 милиона, което е фактически три пъти повече, отколкото за тази година.
Значи ако програмата по отношение на материална обезпеченост е осъществена в първата година – там наистина беше направен много сериозен пробив, ако втората година бъде завършено това, което остава като обезпечаване с компютри и изграждане на националната Интернет мрежа, за мен реално няма обяснение защо половината от цялата сума на програмата е съсредоточена в последната трета година. Това беше моето притеснение.
Аз много повече бих се радвал - мисля, че така беше заложено в плана, който гласувахме миналата година, ако има равномерно разпределение на финансовите средства, което ще покаже, че всъщност задачите се изпълняват равномерно. Това беше моето възражение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, моля ви да чуете едно съобщение:
В Клуба на народния представител има представена експозиция по националната кампания “Библиотеката – инвестиция в бъдещето”. Тематиката й е свързана с това, което дискутираме днес, защото библиотечните работници поставят остро въпроса за библиотеките в училищата и тяхното компютризиране.
Моля ви да обърнете внимание, да видите материалите. На 15 май в зала “Запад” се състоя дискусия по проблемите на библиотечното дело с участието на депутати, представители на Съюза на библиотечните и информационните работници, тече Седмица на библиотечното дело. Считам, че е полезно и чест за Народното събрание да бъде съпричастно към библиотечното дело.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни):  Заседанието продължава.
Имате думата за изказвания по проекта за решение. Има повдигнати въпроси. Заместник-министър Атанасов е в залата, ако желае, може да вземе отношение по тях.
Имате думата за изказване, господин Атанасов. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители!
По отношение на въпроса към Министерството на образованието и науката, който е постъпил, макар и в мое отсъствие, аз разбрах неговия смисъл. Искам да кажа, че по отношение на наситеността с компютри на училищата в Република България, стратегията, която министерството спазваше досега, е следната.
В началото на стратегията – м. януари 2005 г., съотношението е 1:40; през м. декември 2005 г. е 1:20; през м. декември 2006 г. очакваме равнище 1:18, а за м. декември 2007 г., тоест накрая на стратегията, се предвижда да достигнем 1:10. 
Със средствата и силите само на Министерството на образованието и науката това съотношение е 1:12, а с усилията и на общините става 1:10.
По отношение на втория въпрос: колко компютри са постъпили досега в българските училища, отговорът е следният: 27 414 компютри и 3122 сървъра, принтери и  скенери.
Що се отнася до третия въпрос: защо за следващата година сумата, предвидена за реализиране на ITT-технологиите, е  по-голяма, отговорът е следният: през първата и  втората година ние изграждаме инфраструктурата на системата и с логистиката, която правим – снабдяването с материална база на всяко едно училище, повишаването на квалификацията на учителите, която тази година е централна задача и дооборудването, през следващата година ние предвиждаме разгръщането на системата в пълния й вид. Тогава вече ще бъде готово и електронното съдържание, което сега се разработва по наше задание. Затова сумата тогава е по-голяма, тъй като системата трябва да работи в пълен капацитет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Златарски.
ОЛЕГ ЗЛАТАРСКИ:  Главен секретар съм на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз исках да допълня колегата от Министерството на образованието и науката, като подчертая и разясня  ролята на държавната агенция, която съвместно с Министерството на образованието и науката изпълнява тази стратегия.
Държавната агенция за информационни технологии и съобщения е отговорна за техническото осигуряване, за осигуряването на връзките, включително администрирането и техническото оборудване на мрежата за електронно образование, която се изгражда. Тя е поела задълженията на бившето Министерство на транспорта и съобщенията и по-точно Изпълнителна агенция „Развитие на съобщителната, информационна и комуникационна технология”.
В момента има 1020 училища от 3176, свързани с контролния и управляващ център, който се намира в сградата на държавната агенция на ул. „Стефан Караджа”. До края на 2006 г. всичките 3176 училища ще бъдат свързани.
Тук искам да отговоря и на въпроса, който възникна, за това как ще бъде осъществено свързването в райони, които са трудно достъпни и в райони, където има стара аналогова техника и не е възможно осигуряването на високоскоростния  Интернет.
Преносът в момента се осъществява по три начина – първо, чрез IDM-връзки, докъдето ги е изградила БТК; чрез наети връзки за останалата част на страната, за основната част и със сателитни технологии, които се предвижда да се въведат точно за тези трудно достъпни райони в страната.
В момента тече процедура за съвместна доставка на 2000 нотбук-а съвместно с Министерството на образованието и науката. Министерството на образованието и науката е поело отговорността да снабдява с периферна и офис техника, да проведе тези процедури и да извърши това оборудване на мрежата.
Допълнително са закупени и са монтирани във връзка с изграждането в момента на Националния образователен портал сървъри. Има само един проблем, за който искам да кажа. Това е течащият в момента съдебен спор между консорциума и БТК. Консорциумът съди БТК за това, че той спечели процедурата за доставка на Интернет. Благодарение само на  добрата воля на БТК системата в момента все още съществува. Би могло поради съдебните процедури това да спре, а Държавната агенция по информационни технологии и съобщения не може да влияе на тези съдебни спорове. След съвместни разговори  с двете страни мисля, че те ще постигнат в най-скоро време извънсъдебно споразумение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа, има ли други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване на проекта за решение за приемане на актуализирани Национална стратегия и План за действие за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в българските училища.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 115 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 8.
Проектът за решение е приет.
Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА АКТУАЛИЗИРАН ПЛАН ЗА ПО-ПЪЛНО ОБХВАЩАНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ В ЗАДЪЛЖИТЕЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ.
Господин Местан, моля да  представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям ви:
“ДОКЛАД
относно Проект за решение за приемане на актуализиран План за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст, № 602-03-10, внесен от Министерския съвет на 28.04.2006 г.
На свое заседание от 10 май 2006 г. Комисията по образованието и науката разгледа Проект за решение за приемане на актуализиран План за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст, № 602-03-10, внесен от Министерския съвет на 28.04.2006 г. В заседанието взеха участие господин Даниел Вълчев, министър на образованието и науката, и представители на синдикатите и на неправителствени организации.
Проектът за решение за приемане на актуализиран План за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст бе представен от Даниел Вълчев, министър на образованието и науката.
Министърът подчерта, че актуализираният План за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст е на основание § 71, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. Документът е етап от изпълнението на Националната програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст за периода 2006-2008 г. Предвижда се Планът да се реализира в два модула:
- оптимизиране на училищната мрежа чрез осигуряване на превоз до средищните училища за учениците в основната образователна степен;
- осигуряване на закуска и мляко (чай) на всеки ученик в І-ІV клас, както и за децата в подготвителните групи и класове за задължителна подготовка.
Всеки модул има основна и специфична цел, очакван резултат, източник на финансиране, финансов разчет и период за изпълнение, подробно разписани в актуализирания План за по-пълно обхващане на децата.
С първия модул се цели по-пълно обхващане и задържане на учениците в задължителната училищна възраст, като се създадат условия за достъп до образование на учениците независимо от тяхната етническа принадлежност, местоживеене и икономическо положение. Средствата са от републиканския бюджет и се предоставят целево по бюджета на Министерството на образованието и науката. Според финансовия разчет за 2006 г. за закупуване и пускане в експлоатация на автобуси и микробуси са планувани 15 млн. лв., а за 2007 г. и 2008 г. за тези дейности са предвидени съответно по 25 млн. лв. като индикативни стойности.
С втория модул се цели задържането на учениците в училище и подпомагане на семействата в осигуряване на закуска за децата. Средствата са от републиканския бюджет и се предоставят целево чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика на Агенцията за социално подпомагане. Съгласно финансовия разчет за 2006 г. плануваните дейности по модула ще разполагат с финансов ресурс от 15 млн. и 400 хил. лв. За 2007 г. тези дейности ще са осигурени с 15 млн. и 800 хил. лв., а за 2008 г. – с 16 млн. лв., като индикативни стойности.
Народните представители изказаха мнение, че Планът със своите два модула има пряко отношение към изпълнението на внесената в Народното събрание Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищната подготовка и възпитание. Членовете на комисията препоръчаха да се изработят диференцирани критерии, които да отчитат специфичните географски и демографски особености на отделните общини при разпределението на автобусите за превоз на учениците до средищните училища.
След направените разисквания Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя Проекта за решение за приемане на актуализирания План за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст и предлага да бъде приет от Народното събрание.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Имате думата за изказване по този проект за решение.
Господин Местан, заповядайте за изказване.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Както бе отбелязано и в становището на Комисията по образованието и науката, действително Планът за по-пълно обхващане на учениците в задължителната за образование възраст със своите два модула е в пряка връзка с Проекта за Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищната подготовка и възпитание. Доколкото съществен елемент на проекта за Национална програма е оптимизирането на училищната мрежа, първият модул има за цел да създаде условията Министерството на образованието и науката да може да провежда политика на оптимизиране на училищната мрежа. И действително в тази Национална програма има нарочен раздел – политика на постепенно намаляване на броя на слетите и маломерните паралелки, което иначе означава закриване на немалко на брой малки селски училища.
Ние неведнъж сме изразявали своята позиция по този въпрос. Смятаме, че обучение в слети паралелки и качество на обучението са две различни неща. Но не бихме могли да пристъпим автоматично с някакви административни способи към закриването на малките училища в малките населени места, ако преди това не сме създали достатъчно условия тези деца да могат да бъдат извозвани до по-големите средищни центрове. И, естествено, осигуряването на автобусите е абсолютно условие за това. Но ние правим уточнението, че осигуряването на автобусите далеч не е единственото условие да можем да провеждаме подобна държавна политика. Никакъв автобус няма да ни върши работа, ако между населеното място, училището, което се предвижда да се закрие, и средищния център няма път. Така че политиката за оптимизиране на училищната мрежа с цел повишаване ефективността на системата, в това число и постигане на по-високо качество на обучението, зависи и от редица други задължителни дейности, които предстои да бъдат изпълнени от страна на държавата, а именно осигуряването на път, изграждането на път, ако такъв липсва, и естествено създаването на необходимия капацитет средищното училище да може да поеме допълнителен контингент деца.
Ние ще подкрепим безрезервно актуализирания План за по-пълно обхващане на децата с уточнението, че формулировката на първия модул – осигуряване на училищни автобуси, с цел оптимизиране на училищната мрежа не следва да се възприеме в буквалния смисъл – че това е единственият ангажимент на държавата.
Чухме господин министъра, който каза, че категорично няма такава идея с тази формулировка на първия модул, че именно в Националната програма за развитие на училищното образование ще бъдат предвидени и другите задължителни действия от страна на изпълнителната власт. Правя тези уточнения, за да не въведем в заблуждение ученици, родители и учители, които биха били засегнати в някаква степен от актовете, които приема Народното събрание.
За мен е вън от всякакво съмнение обаче, че наистина трябва да се изработят много ясни, диференцирани критерии, уважаеми представители на изпълнителната власт, защото картината в различните общини е твърде различна.
Има общини, които имат до 5-6 пъти по-голям брой ученици в сравнение с други общини, но въпреки това нямат нужда от ученически автобуси поради простата причина, че няма ученици, които да подлежат на извозване.
Има други населени места, в които броят на учениците е сравнително по-малък, има други общини, с множество на брой населени места с малки училища, с много на брой ученически автобусни линии, които се нуждаят в много по-голяма степен от ученически автобуси.
И друг път съм посочвал като ярък пример в това отношение Кърджалийска област. Бих посочил без изключение всички общини, като се започне от община Кърджали, Момчилград, Джебел. Особено ярки примери в това отношение са общините Кирково, Крумовград и Кърджали. В община Кирково например има 57 ученически линии. Там вероятно се обучават около 3-4 хиляди ученици. Моля да ме извините, ако греша с бройката, но не вярвам да са повече. Вероятно има общини, в които броят на учениците да е 20 хиляди, но да не се нуждаят от нито един ученически автобус.
Ще помоля разпределението на автобусите да се подчини на много строги критерии, които да отчитат специфичните особености на различните региони. Това е горещата ми препоръка. То е нямало как да се отрази в документа, който разискваме днес.
Искам да заявя пред пленарната зала, че съм удовлетворен от факта, че министърът на образованието и неговите експерти заявиха готовност да изработят подобни диференцирани критерии.
Малко повече разисквания предизвика вторият модул – осигуряване на закуска за учениците. Колкото и да е спорен този подход, резултатите са безспорни. Статистиката отчита намаляване на броя на необхванатите и отпаднали от училище деца в резултат от прилагането на този план.
Това е достатъчно основание Парламентарната група на Движението за права и свободи убедено да подкрепи проекта за решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Местан.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По отношение на актуализирания план за по-пълно обхващане на учениците в задължителната училищна възраст – то бихме могли да го разделим на две части, както са и двата модула. Ако единият е безспорен, то другият е доста спорен относно ефективността си.
По отношение на първия – за закупуване на автобуси за оптимизиране на училищната мрежа. Мисля да върна историята назад – в началото на днешното заседание, относно нещо, което предложи председателят Пирински – да разглеждаме двете програми едва след като приемем Националната програма за училищно и предучилищно възпитание. Мисля, че в това негово предложение имаше много логика от гледна точка, че оптимизацията на училищната мрежа фигурира в тази национална програма. Както каза и господин Местан, все още не са ясни критериите, по които ще бъдат осъществявани целите на тази програма, а именно намаляване на маломерните и слети паралелки и оптимизацията на училищната мрежа, включваща закриване на училища. Ако трябва да бъдем обективни, първо трябваше да разгледаме програмата, да видим механизмите, които изпълнителната власт и Министерството на образованието и науката ще ни предложат, критериите, по които ще се извършва цялостната оценка. Не е тайна, че в момента има училища, които работят с маломерни и слети паралелки. Но не е тайна и друго – че демографската картина след една или две години ще бъде коренно променена и в тези населени места съвсем спокойно би могъл да се запълни другият план и да нямаме маломерни и слети паралелки.
От тази гледна точка пак казвам – първо трябваше да разгледаме националната програма, да видим механизмите и начина, по който тя ще бъде изпълнявана, дори и в дългосрочен план, и тогава да гледаме актуализирания план за оптимизация на училищната мрежа.
Ясно е, че в първия модул има положителна тенденция. Несъмнено проблемите на българското училище са свързани с демографската криза. Несъмнено е, че тъй наречените средищни училища, които ще се оформят и продължават да се оформят, трябва да отговорят на абсолютно всички условия, за да могат да привличат децата и в крайна сметка да могат да вършат основното си предназначение – да дават качествено образование и децата да имат равен достъп до това образование.
От друга страна само с училищни автобуси няма да променим картинката. В националната програма се говори за въвеждане на полуинтернатния начин на обучение. Тези средищни училища трябва действително да станат средищни, за да може с автобуса, даден на съответната община или населено място, или пък на средищното училище, тези деца да бъдат извозвани, независимо от природните условия. Когато отидат в училището, те трябва да могат да проведат пълноценен учебен процес, включващ не само учебни часове, а изхранване с училищен стол, учебни занятия с подготовка на знанията, получени по време на часовете.
За всички тези неща обаче не се говори. Връщайки дискусията в Комисията по образованието и науката, бих казал, че програмата в намеренията си е много добра. Основният въпрос е откъде ще дойдат средствата за осъществяване на тези намерения. Факт е, че сегашният бюджет за образование е по-лош от миналогодишния. Ако тенденцията е такава, не виждам как бихме осъществявали тези програми.
Актуализацията на двете програми – за въвеждане на нови технологии в училищата и за оптимизиране на училищната мрежа, която днес приемаме, на практика актуализира един по-лош бюджет, тоест отделяне по-малко средства от планираните. Това е притеснителното.
Господин Местан преди мен говори дали всяка община има нужда от автобус. Трябва да бъдат въведени много строги критерии и те да бъдат спазвани.
От Министерството на образованието и науката пък казаха, че отделни общини искали по-големи автобуси, а не сегашните.
Затова пак се връщам на  първоначалната идея – трябваше първо да разгледаме Националната програма за училищно и предучилищно възпитание и образование и тогава да говорим за тези планове, но вече съобразени. Тогава може би щяхме да имаме много по-ясна картина. Това е по отношение на първия модул, който смятам, че все пак отговаря с една стъпка на това, което се предвижда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека да приветстваме с "Добре дошли!" делегацията на Групата за приятелство с България от парламента на Азербайджан, водена от нейния председател господин Али Гусейнов. Добре дошли! (Всички стават прави и поздравяват с ръкопляскания делегацията.)
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Що се отнася до втория модул – тъй наречените закуски, мляко и чай, споделям личното си мнение, което е и мнение на Парламентарната група на политическата партия, която представлявам – ВМРО, че днес, в ХХІ век е малко примитивно да осъществяваме мерки за завръщане на децата в училище с осигуряване на храна. В крайна сметка и според Конституцията на Република България образованието е задължително, уважаеми колеги, и не е нормално по този примитивен начин да връщаме децата  в училище.
Защото не е тайна за никого, включително и за Министерство на труда и социалната политика, както и за Министерство на образованието и на науката – двете министерства, които отговарят за тази програма – че с тези закуски трайно не сме върнали децата в училището, не сме ги направили по-добри ученици и те не усвояват по-добре учебния материал. Неоспорим факт и няма какво да се лъжем и да се заблуждаваме.
От миналия бюджет бяха похарчени 20 млн. лв. за това начинание. Ефектът е много спорен, да не кажа – никакъв. Защото и до ден-днешен нито от Министерство на труда и социалната политика, нито от Министерство на образованието и науката са отговорили на въпроса колко аджеба деца се върнаха в училище трайно, колко от тях ходят, за да се обучават, а не да ядат закуски. В крайна сметка не е ли това едно безумно скъпо начинание, което няма да доведе до абсолютно нищо. Виждаме, че за тази година българската държава е предвидила 15,4 млн. лв. за това начинание, при положение, че не беше ясен ефектът от него. Още по-лошо е, че виждаме, че това е предвидено и за 2007 г. – още 15 милиона.
Мисля, че ако действително искаме да върнем децата си в училище, трябва да подходим по другия начин. И тази инициатива, която сме приветствали, беше връщането на безплатните учебници за I-IV клас на децата – нещо, много положително.
Другото, за което действително трябва да се помисли, е да бъдат оправени съоръженията, които предполагат физическо възпитание и спорт, а не да даваме парите за закуски, от които няма никакъв ефект. Защото не е тайна, че в едно училище се влиза по две причини: първо, че родителите така искат, и второ, когато ни доставя удоволствие. Удоволствието може да бъде предизвикано както от преподавателите, които преподават материала, и, второ, от състоянието на учебната база и от състоянието на съоръженията за физкултура и спорт.
Съоръженията за физкултура и спорт, уважаеми колеги, са под всякаква критика в българските училища. Има хубави инициативи в тази насока – че големите спортисти тръгват от училище, факт е – въпросът е обаче ние като Народно събрание и управляващата коалиция в лицето на Министерския съвет какво правим в тази насока.
Аз ще ви предложа за следващата година – за тази вече е прекалено късно – тези пари, които са предвидени в крайна сметка за 2007 г. за закуски, дайте да ги дадем за спортните съоръжения в училищата и училищата да бъдат отворени и в събота и неделя, а не да бъдат затворени. Защото българското училище е институция и по време на българското Възраждане не е било затваряно, а е било постоянно отворено.
А иначе ще подкрепим с тези резерви този актуализиран план, но действително да гледаме Националната програма за училищното и предучилищно образование и мисля, че тогава беше по-разумно да гледаме сегашната, включително и предната, за да постигнем максималния ефект от харченето на средствата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мурджов.
Има ли реплики? Няма.
Госпожо Любчева, заповядайте за изказване.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз имам усещането, че на определени моменти ние абсолютизираме един или друг документ или решение, или предложение, което е направено тук, в пленарната зала, както в момента като че ли се опитваме да прехвърлим всичко към проекта за Национална програма за училищно образование и предучилищна подготовка и възпитание.
Смятам, че всяко от предложенията, което е влязло в Народното събрание, има своя смисъл да бъде отделно обсъдено и отделно да бъде взето решение по него. Защото, така или иначе, програмата, която ни предстои да приемем, ще определи една форма, една рамка за развитие на училищното образование, без обаче да фиксира конкретни детайли в нея.
В момента пред нас има предложение за решение, което е съвсем конкретно и което включва два модула, които са в текущо развитие, тъй като тази стратегия е приета през миналата година и тя вече се изпълнява в българските училища.
В този смисъл аз смятам, че нашето основание именно днес да вземем това решение е това, което сме записали и приели с бюджет 2006 г. в Закона за държавния бюджет.
Смятам, че тези два модула, които са предложени към настоящата стратегия, тоест, към настоящата актуализация, са само част от мерките, които Министерството на образованието и науката и, разбира се, парламентът миналата година с приемането на тази стратегия предприемат в две насоки. Едната насока е оптимизация на училищната мрежа, а другата посока е обхващане и задържане на децата в училище. И транспортът, и закуските, тоест и в двете си части тази стратегия обслужва частично тези цели.
Има много други мерки, които могат да бъдат предприети и те трябва да бъдат предприети. Но всичко това може и трябва да стане последователно, поетапно, разбира се, в съответствие с финансовите възможности, които държавата ни има.
В този смисъл абсолютно приемливо е всичко това, което беше казано до момента – да се правят тези стъпки постепенно, отчитайки регионалните специфики, отчитайки регионалните особености, отчитайки различния размер и обеми на работа в общините, броя на децата. Но това е необходимо.
Всички ние знаем, че вече направените стъпки за реализиране на транспорта през миналата година дават своите резултати. Разбира се, дават своите резултати и мерките, които са предприети с безплатните закуски. Естествено не всичко, което е било заложено и очаквано като резултат, да бъде вече факт. Но така или иначе, резултати вече има.
Всички ние много пъти сме говорили за броя на отпадналите деца, за броя на необхванатите деца. Двадесет хиляди деца на годината съвсем не са малко.
Независимо от броя на върнатите деца в училище аз смятам, че ние трябва да подкрепим усилията в тази посока. Децата отпадат и не отиват на училище по много и различни причини. Това е един сериозен анализ, който ние поставихме в Комисията по образованието и науката, пред Министерството на образованието и науката и изискахме такъв анализ, защото той е необходим за определяне на следващите стъпки. Това е вярно. Но ние не бива да прекъсваме тази посока, която Министерството на образованието и науката вече предприе.
В този смисъл аз смятам, че тези усилия, които се полагат, са много необходими и много навременни. Факт е обаче и нещо друго. По актуализираната стратегия всички ние виждаме, че има няколко институции, които отговарят за нейното реализиране. Това са Министерство на образованието и науката и Министерство на труда и социалната политика.
Аз смятам, че във втория модул – по безплатните закуски – е много важно и много необходимо да се изчисти механизмът, по който всичко това се осъществява в училище, и именно с отчитане спецификата на училищата, спецификата на децата, които се обучават в тези училища и регионите. Това нещо трябва да бъде съобразено, за да се даде възможност на директорите на училищата наистина да могат да изпълняват и функциите си, които са заложени в действащите в момента нормативни уредби – постановлението за храненето, наредбата за храненето и т.н.
В този смисъл по никакъв начин ние не се различаваме, макар че разговаряме може би по различен начин. Но принципът, че е необходимо да се полагат усилия за обхващане и частично решаване и на социални проблеми чрез образованието, без да даваме финансовия ресурс в ръцете на родителите, а той да се управлява по друг начин, смятам, че това е много важно и много необходимо.
По тази причина ние подкрепяме тази актуализирана стратегия, без да отричаме, че е необходимо по-нататъшното й обвързване с Националната програма за развитие на училищното образование, предучилищното възпитание и подготовка.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Любчева.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Искам да добавя още няколко неща, свързани с дебата, който тече във връзка с двата модула.
Искам да тръгна малко по-отпреди. Вие всички знаете, че част от учениците и сега се возят от населени места, в които вече са закрити учебните заведения, до средищни училища. Това е за сметка на държавата, осигуряват се средствата, само че се ползва превоз от транспортни фирми. Резултатите вече ги има. Децата не са отпаднали от училище. Те се обучават в учебни заведения, където получават по-високо качество на своите знания, има по-високи резултати от тяхната реализация след завършване на средното образование или на основното образование.
Така че задължително трябва да вървим в тази насока. Смятам, че колкото по-бързо се реализират тези проекти и съобразно с тенденциите на развитие на съответните региони, толкова повече ние ще успеем да мотивираме и да привлечем всички деца в училище, а и да улесним техните родители. Защото много трудно е те да работят в едно населено място, а другаде да се реализират техните деца.
Бих казала няколко думи в подкрепа на втория модул. Тук съжалявам, че колегата Мурджов излезе. Ние решаваме и друг проблем. Даже по-скоро ще добавя още две неща. Едното е свързано с това, че по този начин ние развиваме партньорството между държавните институции и местната власт. Никъде закуската не се реализира без участието на общините. Знаем, че почти половината от училищата са общински. Така по-плътно ангажираме местната власт в реализиране задачите на образованието.
И още една задача решаваме с втория модул. Ние имаме грижата не само нашите деца да бъдат нахранени, а и тяхното хранене да бъде здравословно, рационално. Почти всички знаем, че много от децата сутрин даже и не закусват, докато възможността сега да получават закуска всяка сутрин в училище ги приучва към този навик да се хранят здравословно. Даже аз бих подкрепила една бъдеща мярка – дори и на обяд децата да могат да се хранят в училище, което пък ще бъде и още една стъпка към това целодневно да престояват в училище и целодневното им обучение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Има ли реплики към госпожа Панева? Няма.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
Аз поисках думата, само за да акцентирам върху това какво гласуваме.
Фактически има предложение, произтичащо от Закона за бюджета, днес да гласуваме в споменатите два модула, които, казани на по-обикновен език, означават училищни автобуси и храна в българското училище, да бъдат отпуснати съответно 15 млн. лв. за 2006 г. по първия и 15,4 млн. лв. за 2006 г. за втория модул – за храна. Това гласуваме.
Всички останали аргументи фактически са висящи. Ще кажа защо.
Каква е отговорността на парламента с това решение за останалите части от схемата?
Първо, почти никаква за организацията на работа, защото тя се носи от изпълнителната власт, респективно от министъра и министерството.
Второ, числата, които са показани за следващите години, ние ще ги променим или ще ги потвърдим в зависимост от Закона за бюджета за 2007 и бюджета за 2008 г.
Така че аргументите са слаби поради простата причина, както казаха и колеги преди мен, че ние тук нито имаме представа за критериите, с които ще се работи, нито имаме представа за подхода, ако щете.
Господин Местан споменава общини, аз бих се спрял на една от тях, с която се запознах много детайлно в последните месеци. Това са проблемите в Крумовград във връзка с желанието средното училище в Крумовград да си направи делегиран бюджет, което общината му отказва с аргумента, че в Крумовград учат 1000 деца, а в останалите населени места на общината – някъде около 600. И ако се делегира бюджетът на средното училище в Крумовград, то какво ще остане с разхода, предвиден в перото “образование” за останалите няколко – мисля, че 10 или 11 – основни училища в останалата част на общината.
Тоест, толкова са специфични и толкова са сериозни въпросите във всяка една община, че ние тук не правим нищо повече от това да дадем съгласието си за допълнителна сума пари. Кой български народен представител няма да се съгласи да се подкрепи допълнително финансиране? Естествено е, че такова съгласие ще е налице.
Въпросът обаче, който постави и колегата Мурджов, е при липсата на яснота в по-дългосрочен план, тоест при липсата на дебат по националната програма ние взимаме сега само едно финансово решение. А ще се окаже при дебата по националната програма дотолкова, доколкото аз я познавам, че там също няма детайлизацията, няма конкретни срокове.
С други думи – и с това завършвам – днешното гласуване е гласуване на една сума пари. Нека да не се подвеждаме. Днешното гласуване не е свързано с една ясна перспектива, с критерии какво се случва в мрежата на българското средно образование. Това просто е едно добро намерение, което постепенно се уплътнява с финансов ресурс.
В крайна сметка бих казал, че моето въздържане, което сигурно личи от това, което казах дотук, е, че ние гласуваме един план за работа на българския министър на образованието. Това е негово задължение. Нищо повече от бюджетни средства не гарантира парламентът в момента. Тоест, отговорността е изцяло в изпълнителната власт.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Методиев.
Има ли реплики към господин Методиев? Няма желаещи.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля Ви, господин Местан, само да представите проекта за решение преди да преминем към гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
“РЕШЕНИЕ   
за приемане на актуализиран план за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с § 71, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г.
РЕШИ:
Приема актуализирания план за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте проекта за решение така, както беше представен от господин Местан.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 100 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 11.
Решението е прието.
Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АКТОВЕТЕ НА ХХІІІ КОНГРЕС НА ВСЕМИРНИЯ ПОЩЕНСКИ СЪЮЗ.
Господин Мирчев, моля да представите доклада на Комисията по транспорт и съобщения, както и законопроекта след него.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Ние гласувахме по предишните точки господин Олег Златарски да бъде в пленарна зала. Няма нужда да гласуваме отново. Да остане и по тази точка.
“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и съобщения относно законопроект за ратифициране на актовете на ХХІІІ конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 602-02-16, внесен от Министерския съвет на 19 април 2006 г.
На заседание, проведено на 12 май 2006 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди законопроект за ратифициране на актовете на ХХІІІ конгрес на Всемирния пощенски съюз.
Този съюз е международна организация към Организацията на обединените нации, специализирана в областта на международните пощенски услуги.
Задачата на съюза е формирането на единна световна пощенска територия за взаимна размяна на пощенски пратки, в която се гарантира свободата на транзита и се осигурява организационно функционирането на международните пощенски услуги и тяхното усъвършенстване.
Взаимоотношенията между страните - членки на Всемирния пощенски съюз, при тяхното участие в единната световна пощенска територия се уреждат чрез актовете му.
Основополагащ акт на Всемирния пощенски съюз е Устав, приет на ХV конгрес във Виена през 1964  г., който съдържа правилата за работа на съюза.
Уставът, заедно с останалите актове на този конгрес, е ратифициран от Република България с Указ № 399 на Президиума на Народното събрание още през 1969 г.
Новите актове – предмет на настоящия законопроект, са приети от последния ХХІІІ конгрес на Всемирния пощенски съюз, проведен през 2004 г. в Букурещ.
В съответствие с правомощията си, съгласно решение на Министерския съвет, заместник-ръководителят на делегацията на Република България подписа, при условие за последваща ратификация, следните актове, приети от този конгрес:
1. Седми допълнителен протокол към Устава на съюза;
2. Общ правилник на съюза;
3. Всемирна пощенска конвенция и Заключителен протокол към нея;
4. Споразумение за услугите по пощенските плащания.
Седмият допълнителен протокол към Устава на Всемирния пощенски съюз има за цел да формулира мисията на съюза в съответствие с променените условия за развитие на международните пощенски услуги, както и да стимулира устойчивото развитие на качествена, ефикасна и достъпна универсална пощенска услуга.
Общият правилник съдържа разпоредбите, които регламентират прилагането на Устава и цялостната организация на дейността на съюза. Той е задължителен за всички страни членки и не може да бъде обект на резерви. Чрез Общия правилник се регламентират и функциите на ръководните органи – Административен съвет, Съвет по пощенска експлоатация, Международно бюро, генерален директор и заместник-генерален директор.
Всемирната пощенска конвенция е задължителен акт за всички страни членки. Тя съдържа единствено принципните разпоредби, които уреждат взаимоотношенията между страните членки при изпълнението на международните пощенски услуги са писмовните и колетните пощенски пратки.
Споразумението за услугите по пощенските плащания е многостранен, незадължителен акт, който урежда международните пощенски парично-преводни услуги.
Актовете, приети на предишния ХХІІ конгрес на Всемирния пощенски съюз в Пекин, 1999 г., са в сила до 31 декември 2005 г. Те са ратифицирани със закон от Тридесет и осмото Народно събрание.
Ратифицирането на актовете на последния ХХІІІ конгрес в Букурещ, 2004 г., е задължение на нашата страна – член на съюза от 1879 г., чрез което се продължава участието на Република България в единната световна пощенска територия и се гарантира прилагането на актовете на Всемирния пощенски съюз, съобразно съдържащите се в тях разпоредби.
След проведената дискусия, Комисията по транспорт и съобщения единодушно предлага на Народното събрание да ратифицира актовете на ХХІІІ конгрес на Всемирния пощенски съюз.”
Това ще бъде един знак, че днес е Международният ден на далекосъобщенията, така че има определена връзка между това, което ние ще подкрепим, и отбелязването на Международния ден на далекосъобщенията, включително и в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има становище и на Комисията по външна политика. Не виждам председателя и заместник-председатели на комисията в пленарната зала. Становището на комисията е, че се приема единодушно законопроекта за ратификация на актовете на ХХІІІ конгрес на Всемирния пощенски съюз.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на актовете на ХХІІІ конгрес на Всемирния пощенски съюз.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение – господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, комисията, на своето заседание, също подкрепи това предложение и предлага този законопроект за ратификация да бъде приет и на второ гласуване на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение законопроектът за ратифициране на актовете на ХХІІІ конгрес на Всемирния пощенски съюз да бъде приет на две четения в едно пленарно заседание.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Господин Мирчев, моля да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
„З А К О Н
за ратифициране на актовете на ХХІІІ конгрес на Всемирния пощенски съюз
Член единствен. Ратифицира Седмия допълнителен протокол към Устава на Всемирния пощенски съюз, Общия правилник на Всемирния пощенски съюз, Всемирната пощенска конвенция и Заключителния протокол към нея и Споразумението за услугите по пощенските плащания, приети на ХХІІІ конгрес на Всемирния пощенски съюз, подписани на 5 октомври 2004 г. в Букурещ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на второ гласуване законопроекта.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Господин Мирчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря.
Госпожо председател, предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати госпожа Даниела Никифорова – заместник-министър на транспорта, и господин Ангел Забуртов – заместник-генерален директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Мирчев за достъп в пленарната зала на посочените лица.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
„Д О К Л А Д
на Комисията по транспорт и съобщения относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, внесен от народния представител Румен Ангелов на 6.01.2006 г.
Комисията по транспорт и съобщения, необичайно и за разлика от практиката, проведе изнесено заседание на 12 май 2006 г. в сградата на община Созопол. Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди този законопроект.
На заседанието присъстваха кметовете на общините:  Созопол, Несебър, Царево, Поморие, Ахтопол, областният управител на област Бургас, заместник-областни управители, народни представители от област Бургас, заместник-генералният директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” към Министерството на транспорта, представители на общински администрации, ръководители на транспортни дружества от областта и представители на неправителствени организации в областта на морския транспорт.
Преди провеждането на заседанието бяха посетени пристанищните терминали в Несебър, Поморие, Созопол и Царево. Проведени бяха срещи с кметовете, на които се обсъдиха много от проблемите на черноморските общини.
Законопроектът беше представен от вносителя – господин Румен Ангелов. Според него промяната на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България изразява волята на местните власти в общините Несебър, Созопол, Поморие и Царево за промяна на статута на пристанищата им, които според сега действащия закон са включени в Приложение № 1 към чл. 103а, ал. 1, т. 1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата, тоест в шапката на пристанище Бургас, което е пристанище за обществено ползване с национално значение.
Предлаганото изменение цели тези пристанища да бъдат извадени от Приложение № 1 и да бъдат сложени към Приложение № 2 към чл. 103а, ал. 1, т. 2 от същия закон. Тоест те да станат пристанища за обществено ползване с регионално значение.
В хода на дебатите беше отбелязано, че тези пристанища в момента са със статут на публична държавна собственост и промяната на закона дава възможност по-нататък да се промени статутът им в частна държавна собственост. Разбира се, оттук нататък съгласно Закона за държавната собственост по предложение на министъра на транспорта и министъра на благоустройството и регионалното развитие. Това ще позволи по-нататък, съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за държавната собственост, имотите – публична държавна собственост, които са престанали да имат това качество, да се обявят за имоти – частна държавна собственост, с решение на Министерския съвет.
Всички участници в заседанието се изказаха в подкрепа на законопроекта. Кметовете на общините настояха тази промяна в статута на пристанищата да се извърши по-бързо, като изказаха и задоволството си от начина на провеждането на заседанието, предшествано от разглеждането на пристанищните терминали от членовете на комисията и народни представители от Бургаския избирателен район и други структури.
Представителят на Министерството на транспорта заяви, че щом волята на местните власти е изразена по този категоричен начин, министерството подкрепя също законопроекта. Имаме и писмено становище на Министерството на транспорта по този законопроект.
След проведените дебати всички  членове, присъстващи на заседанието на Комисията по транспорт и съобщения, единодушно приеха и предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Имате думата за изказване по законопроекта.
Думата има вносителят Румен Ангелов да представи законопроекта. Заповядайте, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Мирчев преди малко, запознавайки ни с доклада на Комисията по транспорт и съобщения, по перфектен начин обясни идеята, според мен, смисъла и развитието впоследствие на така внесения законопроект.
В интерес на истината искам пред вас да споделя, че този законопроект е работен от много хора много години. По този законопроект са работили, както разбрахте, всички кметове, всички общински съветници и бургаски депутати от всички партии и парламентарни групи, областна управа, областен управител. Такова единство, такова единомислие рядко се среща при внасяне на даден законопроект, което трябва да ни говори колко важна е тази промяна за кметове и местни власти, а и за хората, които живеят в тези четири черноморски общини.
В подкрепа на доклада искам само да добавя, че самите управляващи пристанище Бургас, в състава на което досега са тези пет малки пристанища, които в никакъв случай не са с национално значение, също са съгласни. В комисията при обсъждането на законопроекта председателят на Управителния съвет на пристанище Бургас ясно заяви, че тези пет пристанища са в тежест на пристанището.
Призовавам ви да подкрепите законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Думата за изказване има господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Промяната в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България е необходима и тя се ползва със сериозна подкрепа, както стана дума и от доклада на комисията и от вносителя, от кметовете, общинските съвети в общините Несебър, Поморие, Созопол и Царево, както и от народните представители от Бургаския регион. Факт е, че досега тези пристанища в състава на пристанище Бургас, като част от пристанище Бургас, което е със статут на пристанище за обществен транспорт с национално значение, не покриват на практика предназначението си и за 15 години нищо не е направено по инфраструктурата на тези пристанища и те значително изостават от нуждите на общините, като се има предвид бурното развитие на туризма в тези общини.
Ето защо Комисията по транспорт и съобщения с посещението си в общините и в срещите си с кметовете и общинските съвети на практика се убеди за голямата перспектива, която има за развитието на тези пристанища и невъзможността тя да се осъществи, когато те са в състава на пристанище Бургас. Промяната в статута на тези пристанища и прехвърлянето им от Приложение № 1 в Приложение № 2, всъщност даването им статут на пристанища за обществен транспорт с регионално значение, където могат да бъдат и държавни, и частни, и общински, ще даде възможност на Министерския съвет и на Министерството на транспорта по степен на готовност да реши какво ще бъде бъдещето на тези пристанища и да удовлетвори желанието на общините и на кметовете те да се развиват в съответствие с развитието на Бургаския регион, а именно развитието на туризма.
Ето защо ви приканвам, така както единодушно всички народни представители подкрепихме в комисията този законопроект, така да бъде подкрепен и в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Танков.
Господин Кирчев, заповядайте за изказване.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! С най-голяма радост видях, че най-сетне в България се прави нещо за децентрализацията на местното самоуправление, което е в пълен унисон с разбирането на нашата политическа формация ОДС. Радвам се, че за първи път в България, ако се прави нещо – реално да се засили местната власт, е именно тази децентрализация, започвайки от няколко малки пристанища.
Известно е, че в страните с развита инфраструктура на местно самоуправление в морските градове най-често пристанищата са собственост на общините или на съответния регион.
От тази трибуна съм давал много такива примери за изключително силно развито местно самоуправление в Съединените щати. Градове от типа на Маями, за които най-често обичат да ме подиграват моите приятели – народните представители от БСП, град със затихващи функции преди 30-40  години, днес е най-силната отправна точка на морското дело в икономиката на южната част на Съединените щати. Това е най-големият контейнерен  терминал на Южните щати, най-големият пътнически в Съединените щати. Предполагам, че с даването на тези правомощия на малките общини най-сетне кметовете ще видят реална възможност за допълнителни приходи.
Ние тук всяка година, приемайки бюджета, се пънем да обясняваме как държавата трябвало да дава средства, как трябвало да се откаже от една или друга дейност, прехвърляне на една част от данък общ доход за физически лица за държавни дейности и т.н. – баналните приказки, които, за съжаление, не излизат от общата схема на една силна централизация и какво ще ни даде държавата на нас, кметовете. Това е една реална възможност общинските съвети и кметовете, не само сегашните, а за в бъдеще да покажат какво могат. Защото именно чрез даване на собствеността на кметовете се увеличава шансът да се увеличат приходите. Това е децентрализацията. Не е заради това да се даде по-висок процес от държавния бюджет на общините. Това е един затворен омагьосан кръг.
Най-сетне аплодирам, че се прави нещо реално в тази насока. Нека кметовете да покажат сега при този засилен интерес към туризма, към яхтените пристанища... Само над 200-300 км надолу гледаме една Гърция, която преди 20-30 години нямаше с кой-знае какво да се похвали в туристическа инфраструктура, всяка лагуна, всяко малко пристанище е направено яхтено, с една прекрасна туристическа инфраструктура. Гърция се откъсна много напред. Не говоря за развити туристически държави от световен мащаб. Гърция наистина в момента вече се превръща в една сериозна световна туристическа сила.
Не само ще подкрепя, а аплодирам, че най-сетне се намериха реално възможности за децентрализация в България. Събуждайки частната инициатива на малките общини и тяхното значение, вие виждате...
До онзи ден в община Бяла, сега чувам за Царево, който е с, извинявам се за думата, червено управление, виждам какви инвестиции влизат, когато тези кметове имат възможност да влязат в договорни отношения с инвеститори. Лошото е, че големите ни пристанища все още са в една толкова силна централизация, че се оказа, че се ръководят от София. Има постоянни спречквания между агентските фирми, Асоциацията на корабните брокери – агенти, вечните оплаквания кой какви наеми трябвало да взема, какви концесии... Ето – с една такава децентрализация местната власт да си поеме отговорността, тези брокери, агенти, инвеститори да си отговарят директно пред хората, а не конфликтите да се уреждат от София.
Още веднъж: искрено съм благодарен, че нещо се направи в посока за децентрализацията в България. Това е наистина един добър знак. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Заповядайте, господин Кобаков, за изказване.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз също подкрепям предложението, още повече, че на място се уверих за състоянието и използването на тези пристанища.
След като приехме и утвърдихме нова пристанищна инфраструктура и от срещата, която направихме с кметовете и общинските съвети в населените места, с моите колеги от комисията считаме, че това е една навременна нова организация, която да дадем възможност да направи още повече с приемането на Закона за Черноморието, и общините навреме да заложат в програмите си за развитието на съответните селища, където има пристанища.
При въпросите, отправени към кметовете, имат ли възможност да ги развият, видяхме едно голямо желание, общинските съвети са се произнесли, хората вече мислеха как добре да ги подготвят, стопанисват и управляват. Затова и решението на комисията беше единодушно и предлагам колегите народни представители да го подкрепят, да го гласуваме и да предложа на Министерския съвет по най-бързия начин да оформи съответното решение за това добро начинание, което ще даде възможност общините да стопанисват, развиват, управляват и да докажат, че са действащи фактори в нашето развитие. Благодаря ви и ви моля да подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви,  господин Кобаков.
Заповядайте, господин Иванов, за изказване.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Присъединявам се изцяло към изказаното становище от моите колеги от Комисията по транспорт и съобщения и не само от тях, защото и други колеги взеха думата. Считам, че ако гласуваме тази промяна в Приложение № 1 и 2 към чл. 103а на Закона за пристанищата, това ще бъде един много силен знак, че законодателният орган на страната прави реално усилие за децентрализиране на административните дейности. Няма никакво съмнение,  дори бих казал, че звучи странно да се счита, че пристанището за обществено ползване в Бургас обхваща всички тези пет пристанища – Несебър, Поморие, Созопол, Царево и Ахтопол. Много по-правилно и това е разбираемо, е да се предостави статут на регионални пристанища на тези пет пристанища, които изброих, което, първо, ще намали административната мудност, когато се взимат съответни решения, които дават този резултат, в който са се убедили моите колеги при посещението в района.
На второ място, ще засили отговорността на местната власт, което е особено важно, защото чрез инициатива и отчитайки спецификата на всяко едно от тези населени места и съответно развитие по специфичен начин на пристанищата там, ще даде възможност пристанищата действително да добият един по-друг облик и да отговорят на нуждите както на местното население, така и на туристическия поток, който очакваме да се засили през следващите години. По тази причина с пълна убеденост заявявам, че както аз, така и моите колеги от Парламентарната група на Демократи за силна България ще подкрепим предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, мисля, че господин Румен Ангелов няма да се разсърди. Проблемът с децентрализацията или промяна в статута на т.нар. „малки пристанища” е един въпрос, с който ние се занимаваме от няколко месеца. Така че това, което предложи господин Румен Ангелов, го приемам и като едно колективно решение и отговорност на цялата комисия. Чухте изказванията от всички парламентарно представени сили.
Неслучайно избрахме да посетим кметовете на тези пет общини и самите пристанища. Ние даваме един огромен шанс – правилно отбеляза господин Кирчев, това е пример за децентрализация в управлението на малките пристанища.
Преди време създадохме държавно предприятие „пристанищна инфраструктура”, която събира пристанищни такси от порядъка на около 20 млн. лв. годишно. Част от тези пари отиваха повече в големите пристанища, в малките почти нищо не отиваше.
С промяна на този закон даваме по-нататък възможност министърът на транспорта и министърът на регионалното развитие по Закона за държавната собственост да внесат предложения за деактуване на тези пристанища.
Ние даваме един огромен шанс на общините, които така или иначе финансират незначителни суми, доколкото тези малки пристанища да имат един по-приятен вид, тъй като се посещават и от яхти, и от туристи.
Ние даваме шанс с промяната на статута на тези пристанища да се развива по-добре качеството на туристическата услуга.
Ние даваме шанс на общините последните да реализират някои екологични проекти, включително по Програмата за регионално развитие, от Европейския съюз, за решаване на някои градоустройствени проблеми в тези общини.
На мен лично ми направи добро впечатление, а и на всички колеги – народни представители от Бургаския избирателен район, на членовете на комисията, изключителната активност, наличието на идеи в самите кметове, в общинските съветници и готовността им да намерят най-различни финансови механизми за финансиране и изработване на планове за развитието на тези пристанища. И в Поморие, и в Несебър, и в Созопол, и в Царево кметовете представиха своята готовност да инвестират. Те ще инвестират в проекти, които да направят тези пристанища в полза на бизнеса в тези региони, да се създадат работни места и те действително да заприличат на пристанища, дали ще ги развиват като яхтени или рибарски, съгласно Закона за пристанищата, това ще бъде тяхна воля. Плановете за развитие на тези пристанища задължително ще бъдат съгласувани с Министерството на транспорта и с Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”.
Аз се обръщам към вас: нека да подкрепим този законопроект и да дадем възможност действително да се развиват инициативите по места за обекти, на които в момента държавата не обръща достатъчно внимание за финансиране и модернизация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има ли други желаещи за изказване по този законопроект?
Господин Радославов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, колеги, членове на Комисията по транспорт и съобщения! Искам да се извиня, че не можах да присъствам на изнесеното заседание на Комисията по транспорт и съобщения. Аз споделям обаче общото мнение на членовете на комисията.
Бих казал, че споделям това мнение най-вече заради това, че се разкрива една възможност повече субекти, включително с държавно и с общинско участие, бъдещи акционери, които биха управлявали тази вече публична държавна собственост, да участват в решаването и управлението на пристанищата, като гаранти за премахване и минимизиране на възможността за корупционни схеми. Защото има такива проблеми и аз имах такива опасения.
Например, един вариант така, както беше в София ВиК, то беше концесионирано. Оказа се обаче, че там не всичко е розово нито за общината като своевременни инвестиции, нито за гражданите.
Надявам се с това решение, което безспорно разкрива по-добри възможности за съживяване на тези пристанища и тяхното модернизиране, за разширяване на дейността им, и в този план да има нужните осигуровки и предпоставки за едно по-добро, благоприятно управление и развитие на тези пристанища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Законопроектът единодушно е приет на първо гласуване.
Господин Мирчев въз основа на това ще направи процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Госпожо председател, процедурно предложение.
На основание дебатите в Созопол по време на посещението ни и днес в пленарната зала, и на основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам този законопроект да мине днес и на второ гласуване. Реално тези пет пристанища от Приложение № 1 отиват в Приложение № 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение законопроектът да бъде приет на едно пленарно заседание на две четения.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Мирчев, моля да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
“ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
§ 1. В Приложение № 1 към чл. 130, ал. 1, т. 1 “Пристанища за обществен транспорт с национално значение” в т. 2 думите “Созопол, Поморие, Царево, Несебър и Ахтопол” се заличават.
§ 2. В Приложение № 2 към чл. 103а, ал. 1, т. 2 “Пристанища за обществен транспорт с регионално значение” се създават точки     25-29 със следното съдържание:
“25. Созопол;
26. Поморие;
27. Царево;
28. Несебър;
29. Ахтопол.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по съдържанието на законопроекта или редакционни корекции? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта, параграфи 1 и 2 от него.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Последно изречение, госпожо председател, тъй като приехме Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата.
Искам да поздравя колектива на пристанище Варна, който утре ще отбележи 100 години от експлоатацията му. Да пожелаем това пристанище да се развива като едно от модерните в България! Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГОДИШНОТО ФИНАНСОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА 2005 ГОДИНА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ ОТ ИМЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ПО ПРОГРАМА САПАРД.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Господин Димитров, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо председател, ако ми позволите, в началото искам да направя процедура: да помоля да бъде допуснат в залата заместник-министърът на земеделието и горите Димитър Пейчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за достъп в пленарната зала на заместник-министър Димитър Пейчев.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господин Пейчев в залата.
Господин Димитров, заповядайте за доклада.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
“ДОКЛАД
по законопроект за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2005 г. между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност по Програма САПАРД, № 602-02-18, внесен от Министерския съвет на 9 май 2006 г.
На редовно заседание на комисията по бюджет и финанси, проведено на 11 май 2006 г., беше разгледан законопроектът за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2005 г. между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност по Програма САПАРД, внесен от Министерския съвет. От името на вносителя на заседанието присъстваха господин Димитър Ивановски – заместник-министър на финансите, и господин Димитър Пейчев – заместник-министър на земеделието и горите. Законопроектът беше представен от заместник-министър Ивановски.
В съответствие със специалната присъединителна програма Република България е подготвила план, който е одобрен като Програма за развитие на земеделието и селските райони с решение на комисията от 20 октомври 2000 г. Програмата последно е изменена с решение от 9 септември 2005 г. Програмата се осъществява чрез многогодишно финансово споразумение, което е подписано на 20 април 2001 г. и съгласно чл. 2 от него финансовата помощ от Общността за Република България се представя в годишни финансови споразумения.
С внесеното за ратифициране Годишно финансово споразумение за 2005 г., поетото финансово задължение от Европейската общност по Програма САПАРД за 2005 г. се увеличава от 68 млн. 10 хил. евро през 2004 г. на 75 млн. 90 хил. евро през 2005 г., или със 7 млн. 80 хил. евро в повече. Ангажиментът от страна на Европейската общност е валиден до 31 декември 2007 г. и може да бъде използван само за целите на програмата.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 9 гласа “за”, без “против” и 1 “въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2005 г. между Република България и Комисията на европейските общности от името на Европейската общност по Програма САПАРД.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата, господин Моллов, да представите доклада на Комисията по земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
“ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно законопроект за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2005 г. между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност по Програма САПАРД, внесен от Министерски съвет на 9 май 2006 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 10 май 2006 г., на което обсъди законопроекта за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2005 г. между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност по Програма САПАРД, внесен от Министерски съвет. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Димитър Пейчев и изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” господин Асен Друмев. Законопроектът беше представен от заместник-министър Пейчев.
С Годишното финансово споразумение за 2005 г. по Програма САПАРД, поетото финансово задължение от Европейската общност за 2005 г. по Програма САПАРД се определя на 75 млн. 90 хил. евро. Ангажиментът от страна на Европейската общност е валиден до 31 декември 2007 г. и може да бъде използван само за целите на програмата. Срокът за договаряне на свободните средства по Програма САПАРД изтича в края на 2006 г. До края на тази година следва да се договорят с крайни бенифициенти над 456 млн. лв. субсидии или 47 на сто от общия 7-годишен бюджет на програмата. С цел ускоряване на процеса на договаряне и запазване на финансовите интереси на страната със законопроекта се предлага Народното събрание да даде мандат на Държавен фонд “Земеделие” да одобрява сключването на договори с крайни бенифициенти.
В резултат на проведената дискусия и на основание чл. 56, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2005 г. между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност по Програма САПАРД, № 602-02-18, внесен от Министерския съвет на 9 май 2006 г.
Това становище е гласувано с 23 гласа “за”, “против” и “въздържали се” – няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказване по законопроекта за ратификация.
Има ли желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратификация.
Гласували 81 народни представители: за 74, против 7, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господа народни представители, предвид очевидния интерес на България за по-бърза ратификация, за да може да се ползва ресурсът, който се предоставя по Програма САПАРД, и предвид това, че нямаше обратни изказвания на първо четене, предлагам на гласуване законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли обратно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще направя противно процедурно предложение и основание за това е, че с тази ратификация ние ратифицираме и т. нар. чл. 2, в който е отбелязано, че има допуснати нередности по отпускането и усвояването на средства в периода 2000-2006 г. И във връзка с това ние сме поискали от министър Кабил одитни доклади на Европейската сметна палата и одитен доклад на Естонска компания за одит, които все още не са предоставени. Не е ясно на нас, като народни представители, за какви нарушения става дума във връзка с усвояването на средствата през този период от време. В крайна сметка тук става въпрос за така наречените 64 млн. лв., които най-вероятно ние ще трябва да платим от бюджета.
Така че аз правя обратно процедурно предложение – да не се пристъпва към гласуване на ратификацията на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Все пак искам да Ви кажа, че едното няма нищо общо с другото и че по законопроекта за ратификация не може да се правят корекции между първо и второ четене, както е при останалите законопроекти.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Петър Димитров законопроектът за ратифициране на Годишното финансово споразумение по Програма САПАРД да бъде приет в днешното пленарно заседание на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 91, против 7, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Димитров, да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
„ЗАКОН
за ратифициране на Годишното финансово споразумение  за 2005 г. между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност по Програма САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България)
Чл. 1. Ратифицира Годишното финансово споразумение за 2005 г. между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност по Програма САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), сключено на  17 януари 2006 г.
Чл. 2. Държавен фонд „Земеделие” – Агенция САПАРД, да одобрява проекти и да сключва договори за безвъзмездна финансова помощ с крайни бенефициенти до размера на общия бюджет по Националния план за развитие на земеделието и селските райони 2000-2006  по години и по мерки съгласно одобрените от Европейската комисия финансови таблици, намален с размера на наложените финансови корекции и с размера на евентуални намаления на помощта от Европейския съюз, съгласно чл. 7, ал. 4 от секция А на Многогодишното финансово споразумение по САПАРД.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратификация.
Гласували 91 народни представители: за 83, против 7, въздържал се 1.
Законът е приет на второ гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ НА УСТАВА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ЧЕРНОМОРСКО ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО.
Следва доклад на Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по законопроект за ратифициране на изменение на Устава на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, № 602-02-13, внесен от Министерския съвет на 20 март 2006 г.
На заседание, проведено на 10 май 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на изменение на Устава на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество.
Законопроектът бе представен от господин Теодор Русинов – началник Отдел „Дирекция Европа 1” в Министерството на външните работи.
Законопроектът предвижда изменение на чл. 24 от Устава на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, прието на среща на Съвета на министрите на външните работи на страните – членки на организацията, проведена на 25 юни 2004 г. в Истанбул. С това изменение се регламентира статутът на Международния център за черноморски изследвания. Целта е центърът да получи по-широк достъп до програми и фондове на Европейския съюз, с които се финансират проекти в страните от ЧИС  в сферата на дейността на научни и неправителствени организации.
След обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 12 народни представители, без „против” и „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Има становище и на Комисията по външна политика, която единодушно подкрепя законопроекта за ратификация.
Имате думата за изказване по законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на изменение на Устава на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество.
Гласували  72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Кънев, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Правя процедурно предложение в едно заседание да приемем законопроекта на първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Кънев.
Гласували  66 народни представители: за 65, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите съдържанието на законопроекта за ратифициране.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на изменение на Устава на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество
Член единствен. Ратифицира изменението на чл. 24 от Устава на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, прието на специалната среща на  Съвета на министрите на външните работи на страните – членки на организацията, на 25 юни 2004 г. в Истанбул.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма желаещи.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратифициране на изменение на Устава на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество.
Гласували  76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СТАТИСТИКА НА ВЪТРЕШНООБЩНОСТНАТА ТЪРГОВИЯ СЪС СТОКИ.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Моля господин Кънев да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по законопроект за статистика на
вътрешнообщностната търговия  със стоки, № 602-01-17, внесен от Министерския съвет на 30 март 2006 г.
На заседание, проведено на 10 май 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за статистика на  вътрешнообщностната търговия със стоки.
Законопроектът бе представен от господин Александър Хаджийски – председател на Националния статистически институт.
Проектът на Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки е изготвен във връзка с подготовката за членство и поетите ангажименти от Република България и с оглед предстоящото й присъединяване към Европейския съюз и цели да регламентира организацията в национален мащаб на тази дейност, компетентните органи по нейното изпълнение и техните основни права и задължения.
На национално ниво статистиката за вътрешнообщностната търговия със стоки е необходима за целите на системата на националните сметки за изчисляване на платежния баланс,  за изчисляване на общия внос и износ на Република България, за изготвяне на икономически и търговски анализи и маркетингови изследвания.
Потребители на информацията, която ще се изготвя чрез статистиката на вътрешнообщностната търговия със стоки в Република България, ще бъдат Българската народна банка, Министерството на финансите, Министерството на икономиката и енергетиката, Агенция „Митници”, Българската търговско-промишлена палата, Българската търговска камара, научни и изследователски  центрове и институти, организации на бизнеса и други.
Законопроектът се базира на следните основни принципи:
1. пълна хармонизация с европейското законодателство;
2. ограничаване обхвата на подзаконовите нормативни актове, които са необходими за прилагане на закона;
3. опростяване и икономичност на административните процедури, така че изпълнението им да изисква минимални усилия от задължените лица и разходването на минимални бюджетни средства.
Основните моменти в законопроекта са:
- дадени са легални дефиниции на всички използвани понятия – стоки на Общността, стоки в обикновено обращение,  специфични стоки и движения, стойност – за целите на закона, статистическа стойност и други;
- предвижда се издаването на подзаконови актове само за отношения, които поради своята динамика не подлежат на трайна регламентация. Такава е регламентацията на специфичните стоки и движения, референтните периоди, начинът на тяхното отчитане и докладване и други, която ще става с наредба на Министерския съвет;
- определят се функциите и правомощията на националните органи по събирането на данни за статистика за вътершнообщностната търговия със стоки с оглед изготвянето на достоверна и качествена статистика. Националната агенция за приходите изгражда, прилага и поддържа системата за събиране на данни Интрастат и контролира достоверността им. Агенция  „Митници” събира данни от митническите декларации на операторите, които осъществяват вътрешнообщностна търговия със стоки от трети страни, намиращи се под режим на активно усъвършенстване или обработка под митнически контрол. Националният статистически институт събира данни за специфични стоки, недокладвани по друг път, и обобщава и изпраща данните към Европейската комисия за европейската база данни за външна търговия Comext;
- предвижда се въвеждането на годишни прагове за наблюдение и ясни критерии за определянето им;
- предвижда се на задължените лица да бъде предоставено безплатно софтуерно приложение, което да обезпечава поддържането на електронни дневници, в които текущо да въвеждат записи за всяко осъществено от тях “изпращане” или “пристигане”;
- въвежда се задължението за Интрастат-операторите да предоставят подлежащите на деклариране данни по електронен път чрез универсален електронен подпис.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 12 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическа политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за статистиката на вътрешнообщностната търговия със стоки, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Имате думата за изказвания по законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАТЕНТИТЕ.
Има доклад на Комисията по икономическа политика, която е водеща комисия.
След това ще чуем доклада на Комисията по европейска интеграция. Ще помоля госпожа Ангелиева да го представи, тъй като законопроектът е изцяло хармонизационен. Очаква се да бъде приет от нас в най-скоро време.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
“ДОКЛАД
по законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите, № 602-01-11, внесен от Министерския съвет на 14.03.2006 г.
На заседание, проведено на 10 май 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за патентите.
Законопроектът бе представен от госпожа Мариана Рашева – директор на Дирекция “Правна и спорове” в Патентното ведомство.
Предлаганите промени със законопроекта касаят системата на експертиза на заявките за патенти за изобретения, правната регламентация на полезните модели и хармонизирането на българското законодателство с правото на Общността по отношение на биотехнологичните изобретения и сертификатите за допълнителна закрила на лекарствените продукти и продуктите за растителна защита.
Основните моменти в законопроекта са:
- в Глава четвърта “Производство в Патентното ведомство” е предложена нова система на експертиза на заявките за патенти за изобретения. Предвидено е по всяка заявка да се извършва само проверка на формалните изисквания и експертиза за допустимост на правната закрила, с което ще се намали срокът за издаване на патент, като изключителното право върху изобретението ще се предоставя до 3 години от датата на подаване на заявката за патент за изобретение при редовно подадена заявка;
- с предвидените промени в Глава седма “Полезни модели” се цели закрилата на полезни модели, които са нови, промишлено приложими и имат изобретателска стъпка;
- разписани са и редица правни норми с оглед хармонизиране на българското законодателство с правото на Общността;
- въведени са изисквания относно изключенията и патентноспособността на биотехнологичните изобретения, като изрично е предвидено патенти да не се издават за методи за клониране на човешки същества, методи за изменение на генетичната идентичност на човешки зародиши, използването на човешки ембриони за промишлени или търговски цели и др.;
- предлага се създаването на Глава шеста “б” “Сертификати за допълнителна закрила”, които ще се издават за медицинските продукти и продуктите за растителна защита след присъединяването на Република България към Европейския съюз;
- предложени са изменения в регламентацията на секретните патенти, съответстващи на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация;
- разписани са правни норми, регламентиращи възможността патентът да бъде обект на обезпечителни мерки, на особен залог или да бъде включен в производство по обявяване на несъстоятелност;
- предвидено е създаване на Камара на представителите по индустриална собственост, която да обединява всички представители, вписани в регистъра на Патентното ведомство, като нейният статут и дейност ще се определят със закон;
- предлагат се изменения и допълнения в Закона за марките и географските означения и в Закона за промишления дизайн, които са наложени както от пропуски в действащите закони, констатирани в практиката по прилагането им, така и от предстоящото присъединяване на страната ни към Европейския съюз.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 13 народни представители, “въздържал се” – 1, без “против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за патентите, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Госпожо Ангелиева, моля да представите доклада на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:
“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите, № 602-01-11, внесен от Министерския съвет на 14 март 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 март 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите, № 602-01-11, внесен от Министерския съвет на 14 март 2006 г.
На заседанието на комисията законопроектът бе представен от господин Костадин Манев, председател на Патентното ведомство. В заседанието взеха участие госпожа Маргарита Недялкова-Мечева, заместник-председател на Патентното ведомство и госпожа Мариана Рашева, директор на Правна дирекция.
На заседанието присъстваха госпожа Антоанета Ризова-Калапиш, главен експерт в Дирекция “Европейска интеграция” на Министерския съвет, господин Деян Денев и госпожа Мирела Тодорова, представители на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.
І. Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите цели усъвършенстването на системата на експертиза на изобретенията и полезните модели и постигането на съответствие на българското законодателство с европейското право в областта на биотехнологичните изобретения и сертификатите за допълнителна закрила на лекарствените продукти и продуктите за растителна защита.
ІІ. Приемането на общностните правила за закрила на индустриалната собственост представлява част от поетите ангажименти на Република България по Глава 5 “Дружествено право” от преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Действащият Закон за патентите, в сила от 1 юни 1993 г., постави началото на правната реформа в областта на индустриалната собственост с оглед харномизацията на българското законодателство с правото на Общността.
България поема задължение да въведе достиженията на правото на Европейския съюз в областта на индустриалната собственост от датата на присъединяването към Европейския съюз. Този ангажимент е изрично подчертан от Европейската комисия в Цялостния мониторингов доклад за България за 2005 г., в който е отчетено, че въпреки постигнатата голяма степен на съответствие с “директивите относно прилагането на правата върху индустриалната собственост и относно правната защита на биотехнологичните изобретения трябва да бъдат транспонирани към датата на присъединяването”.
ІІІ. Освен транспониране на европейското законодателство в областта на закрилата на правата върху индустриалната собственост, законопроектът предвижда нова система на експертиза на заявките за патенти за изобретения, с които се редуцира срокът за издаване на патент.
ІV. С оглед въвеждането на изискванията на европейското законодателство по конкретните текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки и препоръки:
1. Разпоредбата на чл. 20а от законопроекта урежда така нареченото изчерпване на правото след първото пускане на пазара. Разпоредбата на чл. 20а визира територията на Европейското икономическо пространство. С цел постигане на терминологична прецизност би било удачно изразът “Европейска икономическа зона” да се замени с утвърденото вече в законодателството понятие за Европейско икономическо пространство, което представлява икономическа общност, включваща държавите – членки на Европейския съюз, и Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
2. Законопроектът предвижда приемането на различни наредби, транспониращи отделни правила и процедури на общностните директиви за закрила на индустриалната собственост. В тази връзка § 68 от законопроекта въвежда изискването част от тези наредби да бъдат приети в шестмесечен срок от влизането му в сила. Следва да бъде напомнено, че до датата на присъединяването към Европейския съюз България трябва да транспонира всички общностни актове в областта на индустриалната собственост. С оглед спазване на ангажиментите, поети в хода на преговорите за присъединяване, предвидените в законопроекта наредби относно депозирането и достъпът до биологични материали (чл. 37, ал. 3) и сертификатите за допълнителна закрила (чл. 72к, ал. 3) също трябва да бъдат приети към датата на присъединяването.
3. На редовното заседание на комисията представители на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България поставиха въпроса доколко хармонизацията на българското законодателство относно правата върху индустриалната собственост с европейското право не влиза в противоречие с поети ангажименти от Република България по отношение на трети страни, които не са членки на Европейския съюз. В тази връзка може да се препоръча въпросът да бъде изяснен от водещата комисия при второ четене на законопроекта.
V. Въз основа на гореизложеното се налага заключението, че проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите съответства на acquis communautaire.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие (9 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите, № 602-01-11, внесен от Министерския съвет на 14 март 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева.
Имате думата за изказване по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за патентите на първо четене. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ВАЛУТНИЯ ЗАКОН.
Има становище на Комисията по бюджет и финанси, която е водеща комисия.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Отново имам процедурна молба – в залата да бъде допуснат Любомир Дацов, заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата на заместник-министъра на финансите господин Дацов.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Димитров, моля да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
“ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон, внесен от Министерския съвет на 11.04.2006 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 11.05.2006 г., беше разгледан законопроектът за изменение и допълнение на Валутния закон, внесен от Министерския съвет. От името на вносителя на заседанието присъстваха господин Любомир Дацов, заместник-министър на финансите, и господин Любомир Стефанов, директор на Дирекция “Външни финанси” към Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Дацов.
Той се внася в изпълнение на поетия от правителството на Република България ангажимент за отстраняване на дискриминацията спрямо лицата, желаещи да осъществяват сделки с валута в наличност по занятие, регистрирани като търговци по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Със законопроекта се предвижда лицата, регистрирани като търговци с предмет на дейност сделки с валута в наличност по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, да имат право да извършват дейност като обменно бюро след вписването им в публичния регистър, воден от Министерството на финансите.
Предвидено е изменението и допълнението на чл. 3, ал. 1 да влезе в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 9 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Ангелиева, моля да представите доклада на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:
“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 602-01-21, внесен от Министерския съвет на 11 април 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 април 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията законопроектът бе представен от страна на вносителя от господин Любомир Дацов, заместник-министър на финансите.
Целта на законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон е да се премахне дискриминацията спрямо лицата, регистрирани като търговци съгласно законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, като им бъде предоставена възможност да осъществяват сделки с валута в наличност по занятие.
С предложените изменения в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Валутния закон се установява общ недискриминационен режим на национално третиране на лицата, регистрирани като търговци съгласно законодателството на държавите – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, като се предвижда правото на тези лица да извършват дейност като обменно бюро след вписването им в публичен регистър. Законопроектът предвижда разпоредбата да се прилага от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Необходимостта от предложените изменения във Валутния закон произтича от поетите ангажименти на Република България в преговорите за присъединяване към Европейския съюз с оглед гарантиране на свободата на предоставяне на услуги и свободното движение на капитали. Съгласно преговорна позиция България е поела задължение да осъществи пълна либерализация на движението на капитали към датата на присъединяване към Европейския съюз. С Допълнителна информация към преговорната позиция България потвърждава, че от датата на присъединяване ще предостави на държавите, страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, същото третиране, както на държавите – членки на Европейския съюз. Договорът за присъединяване на България към Европейския съюз предвижда страната да се присъедини към Споразумението за Европейско икономическо пространство в съответствие с чл. 128 от това споразумение.
Въз основа на гореизложеното може да се направи заключението, че Законопроектът за изменение и допълнение на Валутния закон съответства на acquis communautaire.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага с единодушие – 11 гласа “за”, Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 602-01-21, внесен от Министерския съвет на 11 април 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон. Има ли желаещи да вземат отношение ? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение – господин Димитров. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, предвид на това, че промяната има само хармонизиращ характер – допускане на европейските икономически структури на нашия пазар, предлагам да минем и на второ четене, тъй като няма нещо, което да предизвиква дебат в нашия парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме процедурното предложение законопроектът да бъде приет на две четения в днешното пленарно заседание.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Димитров, моля да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
“ЗАКОН
за изменение и допълнение на
Валутния закон
§1. В чл. 3, ал. 1 след думата “закон” се добавя “както и лице, регистрирано като търговец по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на държава - страна по споразумението за Европейското икономическо пространство” и се поставя запетая, а думата “публичен” се заменя с думата “публичния”.
Заключителна разпоредба
§ 2. Законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по законопроекта? Няма желаещи.
Поставям на второ гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.
Следваща точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ.
Водеща е Комисията по въпросите на държавната администрация.
Моля господин Методиев да представи нейния доклад.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаема госпожо председател, колеги!
Комисията разгледа въпросния законопроект на свое редовно заседание, проведено на 10 май т.г.
В заседанието взеха участие господин Гюнер Рамис, заместник-министър на държавната администрация и административната реформа; господин Пламен Вачков, председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения; представители на Българската стопанска камара и на Комисията по търговия и защита на потребителите.
От името на вносителя, законопроектът беше представен от господин Рамис. В своето изложение той изтъкна, че законопроектът има за цел да определи задълженията на доставчиците за предоставяне на информация, както и да дефинира задълженията на доставчиците във връзка със сключване на договори с електронни средства по електронен път.
Приемането на законопроекта за електронната търговия ще доведе до значително подобряване на средата за реализация на електронния бизнес, до нарастване на броя и обема на транзакциите през електронната среда, както и на броя на електронните услуги, предлагани от бизнеса, ще се увеличи броят на малките и средни предприятия, които ще внедрят система за електронни разплащания с доставчици и клиенти, системи за управление на поръчки и доставки, системи за планиране на ресурсите. Приемането на закона ще повиши способността на българските предприятия при влизането на България в Европейския съюз и ще създаде правна рамка за създаване на нови и ефективни електронни услуги за гражданите и бизнеса.
В хода на обсъждането народните представители изразиха становище, че законопроектът е модерен и навременен, и трябва да бъде подкрепен на първо четене по принцип. Беше отправена препоръка някои от текстовете да бъдат конкретизирани, за да могат да бъдат изпълнени поставените в мотивите цели за извършване на електронен бизнес в страната.
Представителят на Комисията по търговия и защита на потребителите отбеляза, че комисията подкрепя законопроекта, и същевременно даде няколко конкретни предложения, които ще  ги имаме предвид при второ четене.
От името на Българската стопанска камара също беше изразена подкрепа за законопроекта, като също бяха направени бележки, които са описани в доклада – спестявам на залата част от подробностите.
Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения изрази мнението, че обсъжданият законопроект е създал правна регламентация на електронния бизнес. Той отбеляза, обаче, че в него не са уредени някои съществени елементи като международната търговска транзакция, транспортно-експедиционният цикъл, не е регламентирано участието на администрацията в търговските процедури и поведението на операторите на електронните пазари. Беше посочено, че законопроектът въвежда режим за изпращане на търговски съобщения в съответствие с директива на Европейския съюз от 2000 г., а подготвеният от агенцията законопроект за електронни съобщения въвеждат изискванията на по-новата Директива 69 от 2003 г.
След проведеното обсъждане в Комисията по въпросите на държавната администрация беше проведено гласуване, което приключи с резултат: „за” – 9, „против” и „въздържали се” – няма.
Въз основа на това Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за електронната търговия.
Становището на комисията е прието на 10 май 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Методиев.
Имате думата за изказвания по законопроекта за електронна търговия на първо четене.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Искам да се обърна към колегите от залата, че по време на дискусията стана ясно, че това е текст, който е свързан с прилагане на споменатата вече европейска директива и в подготовката на текста са допуснати сериозни противоречия между институциите на изпълнителната власт. Но получихме всички уверения, че тези неща ще бъдат преодолени с общи усилия. Определена е работна група, която се ръководи от един от заместник-председателите на комисията.
Затова призовавам пленарната зала по принцип да подкрепи законопроекта. Предстои доста сериозна работа във връзка с второто му четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Методиев.
Има ли други желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за електронната търговия.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Предлагам следващият законопроект да го оставим за утре.
Ще направя няколко съобщения:
Комисията по околната среда и водите отлага днешното си заседание.
Комисията по бюджет и финанси ще заседава в сряда от 14,30 ч. в зала „Изток”.
Комисията по правни въпроси ще заседава на 17 май т.г., сряда, от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 17 май т.г., сряда, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание на 18 май т.г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 134.
Комисията за борба с корупцията ще проведе заседание на 18 май т.г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 132.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 18 май т.г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала 232.
Комисията по отбраната ще проведе заседание на 18 май т.г., четвъртък, от 14,00 ч. в зала 238.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе съвместно заседание с Комисията по правни въпроси на 18 май т.г., четвъртък, от 16,30 ч.
Временната комисия по искането на главния прокурор за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Венцислав Върбанов ще проведе заседание на 18 май т.г., четвъртък, в зала 142.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 

(Закрито в 13,54 ч.)
 

Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председател:
Камелия Касабова
 
Секретари:
Борис Николов
Светослав Малинов