Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Мирослав Мурджов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Разполагаме с кворум.
Откривам заседанието.
През вчерашния ден бяха приключени първите десет точки от програмата за седмицата.
Следва да продължим с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИНФОРМИРАНЕ И КОНСУЛТИРАНЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ В ТРАНСНАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, ГРУПИ ОТ ПРЕДПРИЯТИЯ И ДРУЖЕСТВА.
Не виждам да има съображения против преминаването към тази т. 11, затова следва да преминем към представянето на докладите и становищата на съответните комисии.
Водеща по този законопроект е Комисията по труда и социалната политика. Има становище и от Комисията по европейска интеграция.
Уважаеми колеги, давам думата на господин Хасан Адемов, председател на Комисията по труда и социалната политика, за да представи доклада по законопроекта, който е предмет на разглеждане.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
за първо четене на Законопроекта за информиране и
консултиране на работниците и служителите в транснационални
предприятия, групи от предприятия и дружества №  602-01-28, внесен от Министерския съвет на 26.04.2006 г.
Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 10 май 2006 г., разгледа и обсъди Законопроекта за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия, групи от предприятия и дружества, внесен от Министерския съвет.
В заседанието участваха господин Емил Мирославов – директор на дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика, господин Чавдар Христов – изпълнителен секретар в Конфедерацията на независимите синдикати в България, господин Дикран Тебеян – заместник-директор на Българската стопанска камара, и други.
Законопроектът беше представен от господин Емил Мирославов. В мотивите към законопроекта вносителите са посочили основания, свързани с транспонирането на три основни директиви на Европейската общност. Това са Директива 94/45 за създаване на Европейски работнически съвет, Директива 2001/86 за допълване на Устава на Европейското дружество и Директива 2003/72 за допълване на Устава на Европейското кооперативно дружество.
В мотивите към законопроекта се посочва още, че в него изцяло се транспонират текстовете на посочените три директиви и това е в отговор на препоръките в областта на трудовото право, дадени в Цялостния мониторингов доклад – 2005, на Европейската комисия във връзка с изпълнението на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
По същество законопроектът урежда обществените отношения, свързани със създаване на европейски работнически съвети или друга процедура за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия и групи предприятия, и при определяне на участието им в дейността на Европейското дружество, създадено съгласно Регламент 2157/2001 на Европейската общност и в дейността на Европейското кооперативно дружество, създадено съгласно Регламент 1435/2003.
В законопроекта са регламентирани задълженията за информиране, които изцяло се вменяват на работодателите и създадените с тяхна помощ работнически съвети. Разписва се начина на избирането на представителите на работниците и служителите в Специалния орган за преговори и в Европейския работнически съвет, както и в представителния орган при създаване на Европейското дружество и в представителния орган на Европейското кооперативно дружество. Разписани са и правилата за работа на Специалния орган за преговорите, както и процедурите за прилагането на стандартни правила за информиране и консултиране на Европейския работнически съвет и на представителния орган, стандартните правила за участието на работниците и служителите, както и всички останали норми, свързани с гарантирането на правото на информация и консултация на работниците и служителите.
В хода на обсъжданията бяха представени становищата по предложения законопроект на Конфедерацията на независимите синдикати в България и Българската стопанска камара. И двете организации одобряват философията на законопроекта като отчитат, че това са изцяло нови европейски норми, които нямат практика досега у нас. Този законопроект е принос и в регулирането на индустриалните отношения в нашата страна.
По време на дискусията народните представители поставиха въпроси, свързани с начина на транспониране на европейските директиви в българското трудово законодателство, за развитието на социалния диалог, за новите отговорности, които трябва да поемат както работодателите, така и представителите на работниците и служителите.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: “за” 12 гласа, “против” – няма, “въздържал се” – 1, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия, групи от предприятия и дружества, внесен от Министерския съвет.”
Благодаря, господин председател.
Господин председател, ако ми позволите, ще направя едно предложение във връзка с разглеждането на този законопроект. Моето процедурно предложение е в залата да бъде допуснат господин Емил Мирославов, директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Адемов. Той направи процедурно предложение за допускане в залата на господин Емил Мирославов – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика. Предлагам да гласуваме това процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 157, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Мирославов в пленарната зала.
Думата има господин Папаризов, за да представи становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“На свое редовно заседание, проведено на 11 май 2006 г.,  Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия, групи от предприятия и дружества № 602-01-28, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на труда и социалната политика господин Горан Банков, директорът на дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” господин Емил Мирославов и главният експерт в дирекция “Европейска интеграция и международни отношения” господин Веселин Илков.
І. През 1989 г. Европейският съвет в Страсбург одобрява под формата на специална декларация Хартата на фундаменталните права на работниците. Като един от принципите, залегнали в тази харта,  се провъзгласява правото на работниците на информиране, консултиране и участие в дейността на предприятията. Поради различията в социалните модели на отделните страни членки реализацията на този принцип на национално ниво протича с различна скорост и приема различни форми.
След продължителни дискусии в средата на 90-те години на миналия век на ниво на Европейската общност е постигнато съгласие за въвеждане на процедурата за информиране и консултиране в транснационалните предприятия, чиито централи са базирани в страни – членки на Европейския съюз (Директива 94/45/ЕО).
В началото на новия век е създадена  и нормативна база за учредяване на Европейско дружество (Регламент 2157/2001/ЕО) и Европейско кооперативно дружество (Регламент 1435/2003/ЕО). С Директива 2001/86/ЕО и Директива 2003/72/ЕО върху  Европейското дружество и Европейското кооперативно дружество е разпространена нормативната уредба за прилагане на процедурите за информиране и консултиране на работниците и служителите  като е добавена и възможността за прилагане на процедура за участието на работниците и служащите в дейността на дружествата.
Посочените документи се прилагат освен в страните - членки на Европейския съюз и в страните от Европейското икономическо пространство – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
Към настоящия момент действат около 750 споразумения за въвеждане на процедурата за информиране и консултиране. В почти всички случаи това става чрез създаване на европейски работнически съвети. Има учредени  и около 30 европейски дружества и европейски кооперативни дружества, като в по-голямата част от тях наред с процедурите за информиране и консултиране е въведена и процедура за участие на работниците и служителите в дейността на предприятието.
ІІ. Във връзка с предстоящото членство на страната ни в Европейския съюз е необходимо да се транспонират в нашето законодателство указаните директиви и да се създаде възможност за българските работници и служащи да се интегрират в съществуващите процедури за информиране, консултиране и участие, въведени в Европейския съюз на общностно ниво.
За тази цел в Глава втора на проектозакона са уредени задълженията на централното ръководство на предприятията за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационалните предприятия и групи предприятия със седалище в България. Посочен е начинът, по който се избират представителите на работниците и служителите в специалния орган за преговори и в Европейския работнически съвет, начина по който да се провеждат преговорите за сключване на споразумение за създаване на Европейски работнически съвет или за определяне на условията за прилагане на друга процедура за информиране и консултиране. Посочени са и стандартните правила за създаване на Европейски работнически съвет. Разписан е редът за информация и консултации на този орган, когато не се е стигнало до съответното споразумение.
В Глава трета и четвърта от проектозакона са уредени задълженията за информиране и консултиране на работниците и служителите при създаване на Европейско дружество и Европейско кооперативно дружество. В случай, че не се сключи споразумение за дейността на Представителния орган в тези дружества също се прилагат стандартни правила, които включват обаче освен процедурите на информиране и консултиране и стандартни правила за участие на работниците и служещите в дейността на тези два вида европейски предприятия.
Глава пета на законопроекта регулира въпросите, свързани с предоставянето на поверителна информация на членовете на Европейския работнически съвет или на членовете на Представителния орган, създаден в Европейско дружество или в Европейско кооперативно дружество.
От гледна точка на практическите ефекти от прилагането на закона специално внимание заслужава начинът на избиране на представителите на работниците и служещите в Специалния орган за преговори, в Европейския работнически съвет и в Представителния орган – чл. 5 и чл. 21 на законопроекта. В европейското право няма общо правило по този въпрос. Допустимо е както избирането на представителите от Общото събрание, така и от съответните синдикални организации. В предлагания законопроект е избран гъвкав подход, който се съобразява с правилата на пряката демокрация, давайки предимство на Общото събрание, но същевременно създава и възможност за използване на синдикалните организации. Това са чл. 5, ал. 3 и чл. 21, ал. 3.
ІІІ. По време на обсъждането на проекта в комисията бе изказана препоръка за по-нататъшно прецизиране на някои дефиниции, свързани с използването на понятия като “предприятие”, “група от предприятия” и така нататък, тъй като тези понятия се различават от общоприетия у нас начин за правно легализиране на икономическите субекти.
Отбелязано бе също така, че при дефинирането на понятието “Контролиращо предприятие” се прави позоваване на Регламент на Съвета на ЕИО № 4064/89. По подобен начин е направено и при дефиницията на понятията “Европейско дружество” и “Европейско кооперативно дружество”, като позоваването е на Регламент № 2157/2001 и съответно № 1435/2003. Тези регламенти обаче не са преведени на български език и не са публикувани у нас като официални документи. Ето защо възниква въпросът дали подобно цитиране няма да затрудни прилагането на закона. Желателно е в хода на по-нататъшното обсъждане да се прецени дали не е по-удачно да се намери друг начин за дефиниране на указаните понятия, като по-подробно те се отразят и в самия законопроект.
ІV. Предлаганият законопроект изцяло транспонира текстовете на европейските директиви, свързани с информирането и консултирането на работниците и служещите в транснационални предприятия, групи от предприятия и в Европейски дружества и Европейските кооперативни дружества. Той изпълнява задълженията на нашата страна, поети в тази област във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз и отговаря на препоръките, съдържащи се в Цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия от 25.10.2005 г.
След състоялата се дискусия и като взема предвид цялостната положителна оценка на проекта и направените препоръки, Комисията по европейска интеграция предлага да бъде подкрепен Законопроектът за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия, групи от предприятия и дружества с единодушие от 10 гласа “за”.” Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Папаризов.
Вносителят - Министерският съвет, не е представен на днешното заседание със свой член. Виждам, че в залата е господин Мирославов. Предлагам да преминем към обсъждания, като господин Мирославов има готовност на даден етап да даде  допълнителна информация и да отговори на въпроси на народните представители.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В Комисията по труда и социалната политика аз подкрепих Законопроекта за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия, групи от предприятия и дружества. Искам да направя същото и тук, в пленарната зала, като заявявам, че и моите колеги ще подкрепят законопроекта на първо четене. Впрочем същността на закона, неговата философия дават основание той да бъде подкрепен от всички политически сили, защото той е още един закон, който ще допринесе за хармонизацията на законодателството на България и Европейския съюз. Не е без значение, че този закон се подкрепя и от синдикати, и от работодатели. Той е нов закон както по форма, така и по съдържание, обогатява трудовото право в България и ще спомогне страната ни да излезе от жълтата зона в областта на трудовото законодателство.
Веднага искам да посоча само два факта за това, че трябва да подкрепим предлагания законопроект.
Първият – законопроектът съдържа в себе си текстове на три директиви на Европейския съюз: Директивата за създаване на Европейски работнически съвети; Директивата за допълване Устава на Европейското дружество по отношение участието на работниците и служителите в решаване делата на фирмите; Директивата за допълване Устава на Европейското кооперативно дружество. Транспонирайки тези директиви в настоящия закон, се създават условия и българските работници и служители да вземат участие в Европейските работнически съвети, в транснационалните предприятия, групи от предприятия и фирми. Създават се условия за участие в специалния орган за преговори и, ако седалището на контролиращото предприятие е в България, реално в нашата страна ще се изграждат такива специални органи за преговори и сключване на споразумения.
Вторият факт – с настоящия закон се поставят в съзвучие предстоящите изменения и допълнения в Закона за Кодекса на труда, от една страна, и изискванията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Много от нормите, залегнали в настоящия закон, предопределят и съдържанието на промените в Кодекса на труда в посока информиране и консултиране на работници и служители в българските фирми и предприятия. Аз мисля, че наред с хармонизацията между законодателствата на България и Евросъюза този закон ще окаже влияние и на българския бизнес, на българския мениджър, ще промени манталитета им, ще ги подтикне към европейски маниер на работа. Ето защо ще повторя още веднъж, че аз ще подкрепя законопроекта на първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Преди да продължим с изказванията, уважаеми колеги, съгласувано с председателя на комисията господин Адемов, правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра господин Горан Банков, който е в Народното събрание, и смятам, че може да допринесе също за изясняване на въпросите, свързани със законопроекта.
Моля, гласувайте допускането в залата на господин Горан Банков.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Моля, поканете господин Банков в залата.
Уважаеми колеги, законопроектът третира особено важен кръг въпроси, които ежедневно са предмет не само на усилена дискусия, а на практически казуси в ежедневието на хората. Убеден съм, че народните представители имат отношение по тези въпроси. Затова предлагам да чуем мнението на повече депутати.
Докато колегите преценяват отношението си на първо четене, бих се обърнал и към представителите на правителството. Биха ли желали господин Банков или господин Мирославов да дадат допълнителни разяснения по законопроекта? Неговото задействане на практика свързано ли е с приемането на допълнителни правилници?
Думата за изказване желае господин Адемов. Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател,   уважаеми госпожи и господа народни представители! На нашето внимание е един съвършено нов законопроект за информиране и консултиране на работници и служители в транснационални предприятия, групи от предприятия и дружества. Този законопроект е изготвен с надеждата и целта да бъдат транспонирани три основни директиви на Европейския съюз. Това са: Директивата, свързана със създаването на Европейски работнически съвет № 9445, Директива 2001/86 за допълване на Устава на Европейското дружество и Директива 2003/72 за допълване на Устава на Европейското кооперативно дружество.
Този законопроект е разгледан и приет единодушно в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Социалните партньори в лицето на работодатели и синдикати са се произнесли положително по този законопроект.
Прави впечатление, че законопроектът влиза в сила от деня на подписването на договора с Европейския съюз, с други думи от деня на пълноправното членство на България в Европейския съюз.
В този законопроект става въпрос за транснационални предприятия и групи от предприятия и дружества при положение, че численият състав на тези предприятия е над 1000 човека и имат структури в най-малко две държави на страните - членки на Европейския съюз, със съответни поделения с повече от сто работници и служители във всяка една от страните. Това са условията, за да се пристъпи към процедурите на конструиране и избиране на представителите – работници и служители, в специалния орган за преговори в Европейския работнически съвет, както и в представителните органи на Европейското  дружество и Европейското кооперативно дружество.
Прави впечатление, че законопроектът е разписан малко нетрадиционно за българското законодателство. Съгласно Закона за нормативните актове по принцип понятията в българското законодателство са на последната страница на всички законопроекти. Всъщност последните членове са тези, които дават обяснение на понятията. По изричната препоръка на Европейската комисия във връзка с изпълнение на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, законопроектът започва с пресъздаване на директивите още в началото на проекта. Тоест, структурата на законопроекта е малко нетрадиционна, обърната. Независимо от това всички текстове на директивите са транспонирани, някои от тях – буквално, тъй като изискванията на Европейската комисия са точно в тази посока.
Убеден съм, че когато се наложи да се задейства процедурата за   информиране и консултиране на  работници и служители при създаването на транснационални предприятия и групи от предприятия и дружества, българският законодател ще бъде готов и ще предостави един добър закон, за да можем да отговорим на изискванията както на Европейската комисия, така и на наши и чужди работодатели, които имат капацитет и потенциал да разкрият такива транснационални предприятия.
Пак повтарям, това е малко по-различен законопроект, който на пръв поглед притеснява по начина на изписването му, но всички европейски директиви са транспонирани, някои от тях буквално.
Убеден съм, че между първо и второ четене с помощта на Консултативния съвет по законодателството и с помощта на народните представители ще се опитаме да изготвим законопроект, който да отговори както на изискванията на Европейската комисия, така и на работодателите в страните от Европейския съюз и България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Поне в проекта, който е пред мен, структурата е стандартната, тоест започва с „общи положения, предмет, цел и принципи”, а на стр. 30 понятията са дадени в допълнителна разпоредба.
Уважаеми колеги, тук имаме законопроект, който въвежда известни новости в самото конструиране на нормативния акт. От тази гледна точка той представлява специален интерес.
Кой желае думата?
Бих поканил господин Банков на трибуната, за да даде част от мотивировката на правителството и намеренията за задействане на закона от момента на  влизането на Договора за присъединяване в сила.
Заповядайте, господин Банков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът, който е внесен от Министерския съвет, транспонира изцяло директиви на Европейския съюз, които ние ще прилагаме, дай Боже, от 1 януари 2007 г.
На второ място, законопроектът не изисква допълнителни наредби и правилници към него за неговото приложение, а ще се прилага директно.
На трето място, той ще изисква обучение и на социалните партньори – работодатели и синдикати, за което ние вече сме взели мерки.
Най-важното е, че и този, и други закони в трудовите и осигурителните отношения сме ги приели заедно със социалните партньори, което рядко се случва, но този път се случи. Законът е приет с консенсус!
Моля да гласувате за приемането на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Банков.
Има ли народни представители, желаещи да вземат думата? Не виждам. Обявявам дискусията за приключена.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване.
Преди това бих предложил, господин  Адемов, между първо и второ четене законопроектът още веднъж да се погледне твърде внимателно, като вниманието се съсредоточи върху организацията на неговото приложение, надяваме се, след 1 януари 2007 г. След като е приет с единодушие в Националния съвет за тристранно сътрудничество, остава да се осигури необходимата организация, защото е ясно, че третира особено чувствителни отношения между работници и работодатели.
Моля, гласувайте на първо четене внесения от Министерския съвет Законопроект за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия, групи от предприятия и дружества.
Моля, гласувайте.
Гласували  114 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е водеща комисия.
Господин Свинаров, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, представям ви доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, разгледан на 10 май 2006 г., с дневен ред: Законопроект за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства.
“В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства № 602-01-33, внесен от Министерския съвет на 5 май 2006 г.
Становището на комисията е прието на 10 май с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Свинаров.
Колеги, имате думата за изказвания по законопроекта.
Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение има думата господин Свинаров.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Ще помоля залата да гласува за приемане на законопроекта на второ четене днес. Виждате текста, направени са съвсем минимални промени – само в един текст, които касаят новите изменения, които приехме в Закона за Министерството на вътрешните работи.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Свинаров законопроектът да бъде приет на две четения в днешното пленарно заседание.
Моля гласувайте процедурното предложение.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Свинаров, да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги, представям на вашето внимание
“ЗАКОН
за изменение на Закона за специалните
разузнавателни средства
Параграф единствен. В чл. 13, ал. 1 т. 1 се изменя така:
“1. Национална служба “Сигурност”, Национална служба “Полиция”, главните и областните дирекции на Национална служба “Полиция”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ.
Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Господин Осман, ще Ви помоля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по местно самоуправление, регионална
политика и благоустройство относно Законопроект
за устройството на българското Черноморско крайбрежие,
внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 22 март 2006 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесения от Министерския съвет проект на Закон за устройството на българското Черноморско крайбрежие.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на околната среда и водите, на Националното сдружение на общините в Република България, на Асоциацията на българските черноморски общини и на Съюза на собствениците на хотели и ресторанти в курортен комплекс “Слънчев бряг”.
От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Лидия Станкова – директор на Дирекция “Териториално и селищно устройство” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Основната цел на законопроекта е да осигури законова основа на държавната политика в областта на устойчивото развитие на Черноморското крайбрежие чрез установяване на норми, определящи рамките на изискванията за осъществяването и развитието на дейностите по устройство на територията и акваторията и да обезпечи ефективно управление на дейностите по Черноморското крайбрежие чрез координиране действията на държавните, областните и общинските власти.
Законопроектът предлага система от правила за земеползване и акваползване, както и някои ограничителни мерки с цел опазване на околната среда и балансирано използване на крайбрежната плажна ивица и прилежащите й територии.
Законопроектът въвежда система от устройствени схеми, както и общите и подробни планове за устройство на крайбрежието. Регламентирани са и процедурите за тяхното изработване и одобряване с широко участие на обществеността.
Определят се основните задачи и обемът на устройствената схема, на общите и подробните общински планове за устройство на Черноморското крайбрежие. Законът акцентира върху създаването на подробни устройствени планове за по-големи и функционално обособени територии с цел избягване на хаотично застрояване. Принципно нов момент в устройственото планиране е въвеждането на акваториално устройствените части към подробните устройствени планове.
В изказването си председателят на Управителния съвет на Асоциацията на българските черноморски общини изрази принципна подкрепа на общините към законопроекта, като същевременно подчерта, че е необходимо да се потърси правната възможност за предоставяне на част от приходите от концесиите в полза на общините. По този начин, както и чрез прехвърляне в собственост на общините на определени обекти от страна на държавата, ще се осигури допълнителен финансов ресурс, необходим за изпълнение на предоставените им със законопроекта допълнителни задължения по планирането и устройството на територията на крайбрежието.
Представителите на Съюза на собствениците на хотели и ресторанти също подкрепиха законопроекта, като изтъкнаха, че регламентирането на законово равнище на правилата за устройството и застрояването на Черноморското крайбрежие, макар и закъсняло, ще пресече процесите, довели до сегашното му незадоволително състояние. Наред с това обърнаха внимание и на необходимостта от прецизиране на отделни разпоредби и синхронизирането им с нормите на специализираното законодателство, имащо отношение към територията, предмет на регламентация в законопроекта, както и за ограничаване на обектите, които могат да бъдат разполагани върху плажната ивица.
По хода на дискусията всички народни представители, които взеха отношение, подкрепиха необходимостта от приемането на законопроекта. Наред с това преобладаваща част от изказалите се в заседанието обърнаха внимание на отделни разпоредби в законопроекта, които се нуждаят от доразвитие и прецизиране, в това число и от правно-технически и редакционен характер, като същевременно направиха полезни предложения, които следва да бъдат взети предвид при подготовката на законопроекта за второ гласуване.
Необходимо е и да се прецизира териториалният обхват на Черноморското крайбрежие, който ще бъде обект на регламентация на закона, като същевременно се оптимизира предложеното зониране и режимът на устройство, допустимото застрояване и дейностите, които могат да се осъществяват в отделните зони. Следва да бъдат доразвити някои разпоредби с оглед синхронизирането им с действащи норми от специализираното законодателство, регламентиращо устройството на територията, режима на защитените територии, пристанищата и други, включително и чрез допълване на съществуващи празноти в законодателството, създаващи практически проблеми в неговото прилагане. Част от народните представители поставиха и въпроса за предоставяне в собственост на общините на част от морските плажове, попадащи извън територията на курортите от национално значение, като се използват опитът и установените вече традиции в действащото законодателство, регламентиращо собствеността върху част от обектите, изброени в чл. 18, ал.1 от Конституцията на Република България.
В резултат на гласуването с 11 гласа “за”, без “против” и 2 гласа “въздържали се”, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание Законопроекта за устройството на Черноморското крайбрежие, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Осман.
Има доклад и на Комисията по околната среда и водите.
Господин Божинов, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за устройството на
българското Черноморско крайбрежие № 602-01-9,
внесен от Министерския съвет на 28 февруари 2006 г.
Необходимостта от разработването, приемането и прилагането на Закона за устройството на българското Черноморско крайбрежие е абсолютно наложително. Това отразява отношението на българската държава към проблемите на крайбрежните зони, действителното състояние на нашето крайбрежие и приближаване на законовата ни уредба с изискванията на международните организации и институции. Винаги крайбрежната зона е била чувствителен, уязвим и ограничен ресурс, свързан с много интереси, за което се изисква целенасочена държавна политика за контрол върху използването на тези ресурси и устойчиво развитие на крайбрежните зони.
През 1981 г. Европейският парламент прие “Европейска харта за крайбрежията”. Следващата година Генералната асамблея на Организацията на обединените нации прие Конвенция по морско право, подписана от 135 държави, включително и от Република България, а през 1992 г. Съветът на Европейските общности прие Резолюция за развитие на крайбрежията.
Първите стъпки по отношение на изграждане на система за опазване на българското крайбрежие бяха поставени през 1993 г. от мисиите на Световната банка. В Програмата за опазване на Черно море от замърсяване, финансирана от Глобалния фонд за околна среда към ООН, Световната банка участва със свои концепции за управление на крайбрежните зони. За тази цел бяха отделени значителни средства за обследване на нашето крайбрежие и изготвянето на законопроекти за управлението му.
От м. януари 1994 г. е в сила Конвенция за опазването на Черно море от замърсяване, която в своите текстове се е съобразила с всички приети международни документи за опазване на морската среда и управлението на крайбрежната ивица на Черно море.
Състоянието на българското Черноморско крайбрежие и в момента показва непоправими нарушения на природата в обширни райони на крайбрежието. Народното събрание на Република България през 1998 г. прие Закон за защитените територии. Въпреки това продължава практиката да се строи в обявените защитени територии, дюни, морски плажове и да се унищожават паметници на културата. Не всички населени места по Черноморското ни крайбрежие имат пречиствателни съоръжения за отпадъчни води. Налага се да се осъществяват спешни мероприятия за укрепване на морския бряг.
Комисията по околната среда и водите смята, че не може с този законопроект да бъде узаконено това, което е построено в нарушение на българското законодателство и трябва да се изгради ефективна система, която да не дава възможности за нарушаването й.
С приемането на този законопроект трябва да се създаде достатъчно строга законова рамка за провеждане на държавната политика за опазване на Черноморското ни крайбрежие, устойчивото му развитие, управление и стопанисване.
Към Законопроекта за устройството на българското Черноморско крайбрежие имаме следните бележки и конкретни предложения:
Първата забележка е относно чл. 8, ал. 2 и е само редакционна.
По-съществената е към чл. 10 и чл. 11 - да се добави изричен запис, че изграждането на канализационни системи, които обслужват населените места, може да става както в зона “Б”, така и в зона “А”. Към момента съществуват редица канализационни мрежи, канализационни помпени станции и пречиствателни станции за отпадъчни води, които са разположени в непосредствена близост до морския бряг и тяхното изместване е технически невъзможно или би струвало значителни средства.
Например пречиствателната станция за отпадъчните води на гр. Балчик се изгражда на площадка, отвоювана от морето, която ще попадне в зона “А”. Същото се отнася за пречиствателната станция за отпадъчните води в Равда, Синеморец, Варвара и др. Могат да се посочат и редица примери с канализационни помпени станции, разположени по цялото Черноморско крайбрежие. В предварително проведените дискусии на ниво междуведомствени работни групи, вносителите на законопроекта не приемат предложението с мотива, че то се съдържа в чл. 10, ал. 5, т. 2, а в зона “Б” няма изрична забрана.
Подобна е ситуацията с одобрения проект за нова пречиствателна станция на комплекса “Златни пясъци”. Поради тези причини считаме, че предложението трябва да бъде прието.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 “Крайбрежната плажна ивица, лонгозните гори и територията на обектите по чл. 4, ал. 2”, да придобие следния вид:
“Крайбрежната плажна ивица, лонгозните гори и територията, граничеща с обектите по чл. 4, ал. 2, с широчина 100 м, измерена по хоризонтала”.
Това е твърде съществена промяна, която предлагаме.
В чл. 11, ал. 2, т. 1 след думите “опасни отпадъци” да се добавят и “промишлени отпадъци”.
В чл. 17 също предлагаме промени, като освен “Закона за горите” предлагаме да се добави и “Закона за водите”.
Най-съществена е може би промяната в чл. 21 и тя е следната:
Да се създаде нова ал. 5 със следния текст:
“(5) Устройствените схеми и планове по ал. 1, 2, 3 и 4 подлежат на екологична оценка по реда на Закона за опазването на околната среда. Екологичната оценка се изработва като част от съответната схема или план.”
В чл. 24, ал. 1, т. 1 се предлага след “акватория” да се добави “определени по реда на Закона за водите”.
Тези акватории с “води за къпане” и техните граници вече са определени по реда на действащото законодателство. Например  в Наредба № 11 на Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите е  транспонирана директива на Европейския съюз.
Също така се правят предложения за изменение в чл. 24, ал. 1 и ал. 3 на същия член.
В § 4, 5 и 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за устройство на българското Черноморско крайбрежие трябва да бъдат съобразени с действащото законодателство в областта на опазването на околната среда и защитените природни обекти, както и с внесените конкретни предложения от народните представители по време на дискусията.
В хода на дискусията по Законопроекта за устройство на българското Черноморско крайбрежие народните представители се обединиха около становището, че законопроектът, освен устройствен, трябва да бъде и с подчертано природозащитен характер, което ще се постигне с гореизложените конкретни принципи и предложения, изложени по време на дискусията в комисията.
Комисията по околната среда и водите, като обсъди проекта, прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за устройство на българското Черноморско крайбрежие, внесен от Министерския съвет на 28 февруари 2006 г., като взе предвид направените от Комисията по околната среда и водите забележки и конкретни предложения.
Становището е прието с 13 гласа “за” и 4 гласа “против”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Има думата за процедурно предложение господин Ремзи Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Костадин Ковачев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме процедурното предложение в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министър Костадин Ковачев.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата за изказване по законопроекта на първо четене.
Заповядайте, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Този законопроект, който днес Народното събрание започва за подготовка да приеме, или да не приеме, е чакан със страх и с надежда от хората, които живеят; или от хората, които работят; или от хората, които се надяват, че българското Черноморие е част или целият им живот. Поне за мен, който правя това изказване, е така. Едва ли от мен може да се очаква да бъда съвсем безпристрастен, но ще се опитам да оставя емоциите. Като човек, който почти 60 години живее там, и смятам да остана там, имам основание да кажа, че познавам историята за тези последни поне 45 съзнателни години и какво става с проблема, както беше наречен – българското Черноморие.
Пред очите ни се извършва нещо, което е невъзвратимо. С проф. Станилов имахме възможност да поставим тази тема на парламентарен контрол още през есента – темата, че българското Черноморие се убива. Докато ние с вас обсъждаме, продължава убиването на българското Черноморие - неговото циментиране, бетониране. И това е невъзвратимо!
Законът е чакан и необходим. Накрая ще прочета своето становище и становището на моите колеги от парламентарната група. Но, уважаеми колеги, в този вид, в който законът се представя, освен вътрешна противоречивост, за която също ще стане дума, има и официално заявление на вносителите – на Министерския съвет, в което се признава тежкото състояние на българското Черноморие. Няма да го цитирам, защото вие всички го имате пред вас.
Нещо повече, уважаеми колеги! Правителството точно е определило, че това, което сега се извършва – това безумие на строителство по българското Черноморие, в други държави в Европа е било преди 25 години. Признава се екологичната катастрофа, която е настъпила. В същото време, както ще стане дума малко по-късно, с една обикновена преходна разпоредба, която е поставена така съвсем незабележимо в края на закона, цялото това безумие и беззаконие, което се извършва, ще бъде узаконено.
Аз съм свидетел на историята на унищожаването на българското Черноморие, което започне през 60-те години, когато без всякаква мисъл, без всякакъв план всеки, който си харесаше почивна станция по брега, просто я построяваше с едно решение на Окръжния съвет. По-късно, особено страшно беше, когато се построи “Слънчев бряг” върху най-красивата лагуна, върху  пясъчните дюни; когато се прокараха безумните пътища между Созопол върху дюните на Аркутино, за да се стигне до следващото унищожаване – когато на местата на най-красивите българските заливи, за които не само ние, а една научна швейцарска програма призна, че са уникални и може би неповторими по своята цялост като екосистема в района на Аркутино, Ропотамо, Стамополо бяха построени за задоволяване на потребностите на висшия “елит”  –  резиденции, яхт-места, за да стигнем по-късно до пълното и страшното настъпление срещу Черно море, което започна в тези години, в които ние с вас сме тук, в Народното събрание.
Защо е така? Защото българската държава никога не е имала стратегия за защита на българската природа. Българската държава никога не е разбирала, че тази природа може да бъде унищожена, точно защото е многообразна. Българската държава даже не се научи от африканските държави, където при масовия глад и войни, все пак стоят резервати, които са многократно повече.
В момента само един “Слънчев бряг” е пример - страшен пример за това, за което говоря.
Уважаеми колеги, тези, които не сте били на “Слънчев бряг”, ако миналата година ние, които сме били там и виждаме за какво става дума, тази година нещата са съвършено по-лоши. Ние с господин Любен Дилов се готвихме да ви пуснем кадри, но мисля, че вие сте хора, които не бива да се убеждават с филми, но в момента от нос Емине до Резово, гарантирам ви, брегът се превръща в един огромен мегаполис, и то грозен мегаполис! Почти целият черноморски бряг, с малки изключения, е застроен; в района на с. Влас се настъпва, по подобие на Витоша, но там няма кой да ги спре – и в самата гора, плажната ивица се застроява; дюните отдавна са станали източник на строителни материали, да не говорим за архитектурните и исторически паметници; сече се поголовно между Созопол и моля за извинение, че ще отида далече, включително до Маслен нос, защото ще прескоча Аркутино, но най-красивите кътчета на Созопол са застроени и след това са вкарани в регулация под предлог, че това са били селскостопански земи.
Картината може да бъде още по-отчайваща, но най ми е мъчно и в същото време се гордея с моите съседи – турците, че те не са посегнали на граничещото с нас Черноморие, съхранили са го, както съхраниха Странджа. Те са хора, които показват, че са далновидни.
Дали може и трябва да има закон, не трябва да има никакво колебание.
Уважаеми колеги, не мога да се съглася, че за Черноморското ни крайбрежие няма нормативен акт, който да го пази. Колкото и да е, да не е на равнището на закон, но има Наредба № 3 от 20 юни 1993 г. за устройство на българското Черноморие, в основата на което този закон, който сега обсъждаме, стои. Тази наредба си поставя почти същите цели – определя двете зони за застрояване. Забележете, уважаеми колеги, колкото от нейното приемане изчезнаха най-красивите брегове и чистите места на Черноморието, толкова новият закон, вместо да бъде по-строг като нормативен акт, който да защити Черноморието, става по-либерален, по-благодушен към тези, които строят.
Давам ви пример. В наредбата е определена 5-километрова зона, така наречената Втора зона или Зона А, сега такава зона е 2 км. В наредбата е посочена 200-метрова ивица от плажните ивици от горските територии, сега става 100 метра. Сега се въвежда 50-метрова зона от скалните образувания. Пита се простичко: след като намалява възможността да се строи и е застрашено крайбрежието, защо не се увеличава защитената част? В наредбата е предвидено защитата да бъде в урбанизираните територии. В новия законопроект не се предвижда в урбанизираните територии да има Зона А или Зона Б. По отношение Зона А – защитата, не говоря да се определи Зона А и да стигне град Бургас. Нека защитата, която се предвижда в Зона А, да бъде и в местата, които Вие наричате урбанизирани. Защото за едно вилно селище, което се намира на територията между Созопол и Каваците, ако Вие не приложите тези правила за Зона А, това означава, че всички големи плажни дюни и образувания ще бъдат застроени. Между другото те вече са и застроени. Така че за режима на територията в Зона А или Зона Б, да не навлизам в подробности, защото няма да ми стигне времето, трябва да се приеме старият подход в наредбата, защото в нея го има.
Особено сериозно е положението с приемането на всичко, което е застроено, че няма да бъде противозаконно, а оттук нататък, който строи, по същия начин ще бъде незаконно.
Уважаеми колеги, тази разпоредба на § 5, не търся нищо политическо в нея, опитвам се да бъда прагматичен, но тя си има своето обяснение. Има обяснение защо в § 5 е предвидено, че всички законоизградени и разрешени обекти и, забележете, инвестиционни проекти, тоест те са в бъдещо време, законът няма да има приложение по отношение на тях. Ако Министерският съвет, самият законодател не го приеме, признаваме, че такова строителство е против природата, против Черноморието и в същото време до влизането на закона в сила, който успее да построи или да си издейства проект, той вече е законен. Ако целта на закона, както се сочи в самия него, да обърнем внимание на чл. 2, т. 4 и особено т. 6, е възстановяване и опазване на естествения ландшафт и културно-историческото наследство, то само от чисто прагматична гледна точка тази преходна разпоредба противоречи на същността на целите на самия закон.
Мога да задам един въпрос, но очевидно въпросът ми е риторичен: как така ще станат законни тези хиляди обекти, хотели, сгради? Самият “Слънчев бряг” вече не се строи като хотелска част, забележете, а като жилищен комплекс. Има предложение с. Лозенец да станело град, да станат градове бившите курорти и комплекси. Но тогава питам: как сте построили, как сте разрешили при наличието на действащ нормативен акт – Наредба № 3, с тези строги разпоредби да се строи в Зона А, която безспорно е застроена? Къде е смисълът тогава от разпоредбата на § 5, че всичко законно е построено? Не може да бъде законно построено.
Нещо повече, може би нямам информация, но твърдя, че ние сме една от малкото страни в света, в която в областта на строителството първо строим незаконно, а след това го узаконяваме. От юридическа гледна точка това е абсурд. Това означава, че се продават строителни индулгенции. Давам право да строиш незаконно със сигурност, че след това ще ти го узаконя. Моля специалистите по история, особено в областта на строителството и сравнително право, да кажат дали има подобни прецеденти.
Уважаеми колеги, за решението на проблема за българското Черноморие няма никакво съмнение, че има могъщи интереси на групи и групировки – икономически и политически. Това е видно от всички строежи, които са там. Зад всеки голям незаконен строеж, мога да ви посоча десетки, стои по един силен, влиятелен човек или групировка, които помагат да се строи незаконно. Хората, които работим по Черноморие и водолазите, имаме един казус – аз ви предлагам да си вземете по една палатка със семействата, без да казвате, че сте народни представители, и да отидете за една нощ по Черноморието. Същата нощ ще бъдете арестувани, затова че незаконно опъвате палатки. Обаче започнете да строите хотел на самия бряг на морето в нарушение на тази Наредба № 3, тогава да видим дали някой ще ви посегна.
Предлагам при обсъждането на закона да се ръководим от чл. 67 от Конституцията, да забравим, че сме представители на партии, на групи, независимо от нашите изказвания, и от клетвата по чл. 76, която сме положили, че се ръководим от общите интереси, за да обсъждаме разумно. Аз съм убеден, че всеки народен представител, на който като му се каже, че трябва да защити територията на Република България, която е застрашена, ще я защити, ще остави пристрастието си. Защо това да не сторим тук, когато е застрашена самата територия на България и то една от най-хубавите?
Със страх и с притеснение чакам последния удар върху вече умиращото българско Черноморие да бъде нанесен от гордостта на някои политици, които сигурно се ръководят от стратегически интереси, но времето ще покаже, че същите интереси не са стратегически. Ще се строи огромен нефтотерминал, който ще обхване Бургас-Александруполис и ще има 50 млн. метрични тона годишно. Свидетел съм само на 100-тона тежък либийски нефт, които един гръцки танкер през 1976 г. изсипа в Бургаския залив и унищожи цялото крайбрежие в района на Бургас. Не искам да бъда против тези национални, сигурно, проекти, но преди всичко съм против, когато е застрашено Черно море. (Реплика от народния представител Ремзи Осман.)  Бедата е, господине, че го решават хора, които или никога не са видели Черно море, освен като курорт, или са за псевдозащитени уж интереси на държавата. Черно море е на всички, не само на България, то е европейско море. Който е влизал скоро под водата, може да каже, че то е унищожено отдавна, мъртвило е.
Уважаеми колеги, самият закон носи погрешно име. Моля да обърнете внимание – нарича се “Закон за устройството на българското крайбрежие”. Тъй като в предмета на закона е включена и акваторията на 100 метра от морето, и брегова ивица и всичко, което природата е създала, излиза, че сега ще създадем закон да устройваме Черноморието. Ако е чисто строителен закон – да, но в закона има много разпоредби, които са почти комплексни. Моето предложение ще бъде на второ четене да бъде Закон за българското Черноморие или за Българско Черноморско крайбрежие. Контролът върху закона не може да бъде упражняван само от един министър, получава се и противоречие. Трябва да се даде право и на общините и те да упражняват контрол върху незаконното строителство. Неприемливо е в закона плажовете да се дават под концесия и да се управляват само чрез концесия. Знаем какво е сега – сега се управляват чрез концесия, резултатите са трагични. Нека плажовете да се предоставят, ако трябва чрез концесия, ако трябва в бъдеще да се измени Конституцията, но там, където има общини, да се предоставят на общините, защото те са най-добрият стопанин.
Уважаеми колеги, разбирам сложността на проблема със закона и призовавам да не го отлагаме повече. Нека да го приемем на първо четене, защото е очакван да спаси Черноморието. В него, както във всички закони, има и добри, обмислени разпоредби, никой не е против тях, но нека да го приемем, след като на второ четене променим в тези разпоредби – от дефиниране отново на двете зони до неразрешаване на каквото и да е строителство в първа зона - да не се разрешава узаконяване на привидно узаконените строежи. В същото време очевидно се налага да приемем едно решение, да обявим мораториум върху всички строежи от първа зона до влизане на закона в сила.
Последното, което ще предложа, тъй като нарушенията не са случайни и не са дребни, и моля ви за съдействие, няма нищо политическо в това, една парламентарна комисия, която да извърши задълбочена проверка и да проследи този процес – как се стигна до това катастрофално състояние при наличие на защитена от Конституцията територия, при наличието на други нормативни актове. Благодаря. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Батилов.
Има ли желаещи за реплики? Не.
Заповядайте за изказване, господин Тюркеджиев.
АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представеният ни закон - малко като история, всъщност започна своята разработка още от 1987 г. Досега няма Закон за устройство на българското Черноморско крайбрежие. Прав беше колегата преди мен, който спомена, че българското Черноморско крайбрежие досега се развиваше под формата на подзаконови разпоредби – с Наредба № 3, след нея Наредба № 7. Наредба № 3 беше отхвърлена от Върховния административен съд, мисля, че беше през 1993 г., а сега устройството на Черноморското крайбрежие се разработва от Наредба № 7. В основните си текстове тя повтаря именно представения ни Законопроект за устройство на Черноморското крайбрежие. Този Законопроект за устройството на Черноморското крайбрежие е колкото навременен, толкова и закъснял. Закъснял е, защото териториите за застрояване останаха сравнително малко – това са териториите на юг от Приморско до Резово и на север откъм Варна до границата ни с Румъния. В същото време, като изключим и природните паркове и защитените територии, тази територия за застрояване остава съвсем малка. В същото време искам да упомена, че единствено като изключим урбанизираните територии, строителните граници, околовръстните полигони на населените места, това са земеделските земи с непроменен статут и земите от горския фонд.
Законът за черноморското крайбрежие е навременен, защото през последните години има силен инвеститорски интерес и бурно, но стихийно застрояване, което в същото време води след себе си много работни места, материали, търговия и дейности. Така представеният ни закон донякъде търси баланс между интересите на обществото, между екологичните и икономически интереси.
Тук искам да отбележа, че може би законът трябваше да бъде предшестван от един общ устройствен план на Черноморското крайбрежие, който донякъде да усъвършенства част от предложените текстове. За пример искам да дам нашата съседка Румъния, която прие Закон за черноморските зони и тяхното инвестиране, за което беше заснета цялата територия и изработена обща глобализирана схема на разположение.
Конкретно по някои от текстовете. В чл. 8 са разписани действията и правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството за представянето на концесии върху плажовете като изключителна държавна собственост. Тук може да помислим и да предложим плажовете, строителните граници и околовръстните полигони на населените места да бъдат наистина предоставени на общините или ако вече са концесионирани, да бъдат прехвърлени с концесионните договори и условия на тях. С това ще се постигне по-голям синхрон в градоустройството и развитие на инфраструктурата в контактните зони между общинските администрации и концесионерите на плажовете.
В чл. 10 е записано ал. 3, т. 4 и 6, че върху морските плажове се допуска изграждане на пристанища. Мисля, че това е доста сериозно морско строителство и няма място в този закон.
Разбира се, текстът в т. 4 трябва да бъде разширен от гледна точка на поощряване на концесионерите и частната инициатива, например при влагане на инвестиции по тях за брегоукрепителни и геозащитни съоръжения, да бъде увеличен срокът на концесията или намалени концесионните вноски. За отбелязване е, че всяка година морето отнема сериозни територии от сушата и всяка инвестиция за усвояване на територии от морето трябва да бъде поощрявана. Разбира се, всяка намеса като морско строителство било за брегоукрепване, било за увеличаване на плажната ивица, трябва да бъде предшествана от сериозни моделни изследвания, за което имаме надеждни лаборатории – в Университета за архитектура, строителство и геодезия и Института по корабна хидродинамика в гр. Варна.
Като пример мога да дам усилията преди години на една почивна станция, която искаше да увеличи плажната си ивица и на нея достави хиляди кубици пясък от съответни пясъчни кариери. Така увеличи плажната си ивица, но без съответния модел на изследвания през зимата морето отне целия пясък, който насипаха и го отнесе върху едно от пристанищата – Китен, и, разбира се, беше предизвикана една екологична катастрофа.
В сравнение с първия вариант на закона, който въвеждаше сериозни забранителни режими в Зона А и в Зона Б, сега представяме вариант, който е приемлив за всички – общините могат да променят границите на зони А и Б със специален режим на застрояване само чрез подробни устройствени планове, които ще бъдат финансирани от самите тях.
В глава пета – “Административнонаказателни разпоредби” е необходимо в процеса на съставяне на актове за нарушение по този закон да намерят място и общините, защото те са институциите, които навреме констатират нарушенията и както в Закона за устройство на територията намерихме възможност за синхрон между Дирекцията за национален строителен контрол и общините, така и тук трябва да потърсим синхрон с Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
В § 8 на Преходните и заключителните разпоредби е разписано, че границите на Зона А и Зона Б се отразяват служебно в шестмесечен срок от влизането на този закон в сила.
Предвид на това, че ежегодно тези територии се променят и настъпват конфликти между концесионерите и държавата, респективно общините, ако има промяна е необходимо ежегодно да се извършва актуализация на тези граници на Зона А и Зона Б.
И накрая искам да отбележа нещо, което е особено смислено в този закон, а именно издаването на разрешения за строеж по Черноморското крайбрежие да става при наличие на необходимата техническа инфраструктура – за електроснабдяване, водоснабдяване и пречиствателни съоръжения. Мисля, че така предложеният законопроект с допълнения и усъвършенстване на някои от текстовете между първо и второ четене може да доведе до интегрирано устройство на Черноморското крайбрежие. В практиката на много европейски страни, освен основния Закон за устройство на територията, действат закони за съответните морски и океански крайбрежни зони, закони за планинските курорти и други територии. Така че време е да приемем и този Закон за устройство на Черноморското крайбрежие, който да действа в нашето законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тюркеджиев.
Госпожо Алексиева, заповядайте.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, позволете ми да изразя своето становище по предложения законопроект. Ще се опитам да засегна две направления в дискусията, първото е в общ аспект, и да кажа, че наистина този законопроект е закъснял.
Мога да се съглася и със заключението на Комисията по околната среда и водите, че този законопроект ще регламентира нещата, но досега се извършиха непоправими нарушения на природата, на територията. Смея да кажа, че в нашето забързано ежедневие през последните години, в хаотичното и нерегламентирано застрояване на териториите по българското Черноморие се реализира един дисбаланс на устройство на територията, който наруши и защитените територии, и всичко онова, което е особено ценно. Но макар и закъснял, ние имаме нужда от този специален закон.
В Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство коментирахме и тази тема – необходим ли е специален закон? Аз категорично съм “за” специален закон, защото той ще реши онези специфични проблеми, които излизат от правилата и нормите на Закона за устройство на територията, така както се осъществява на територията на българското Черноморие.
Този специален закон е необходим не само защото Европейската харта за крайбрежията регламентира да имаме една стратегия, която с този законопроект решава специфичните правила и норми.
На следващо място, един такъв законопроект осъществява и регламентира онази необходимост на баланса между традиции, дадености и икономически интереси – нещо, което досега ние не смеехме да потвърдим и да кажем, че в крайна сметка трябва и да защитаваме.
Ще отида и по-далеч, като изразя своето становище, че именно този законопроект ще ни даде база и основа да помислим и по-навреме в пленарна зала да влязат законопроекти по темата за планинските курорти и може би за най-девствената територия, която все още е останала, така нареченото Дунавско крайбрежие, защото това също е крайбрежие, регламентирано в Европейската харта.
По същество на законопроекта. Смятам, че той е правилно структуриран, регламентира начина на ползване и на земите, и на акваторията в зоните, в които се допуска това. Той е добре зониран, дава онази зона, която регламентира особено териториално устройствените защитени територии и териториите със специфичен режим на застрояване.
В този законопроект има необходимите правила и норми, които наистина ще урегулират процесите на ползване, на застрояване и въобще процесите на устройство на територията.
Много правилно в законопроекта в чл. 20 се предвижда да се създаде една специализирана устройствена схема. Може би обаче е необходимо, и това ще го направя между първо и второ четене, да има един финален срок за тази устройствена схема, защото подходът, заложен в законопроекта – от общото към частното, ние трябва да се опитаме да го осъществим и да дадем онези правила и норми, които ще създадат функционалната организация на териториите и онези предпоставки за инфруструктурното им изграждане и обезпечаване. Мисля, че това е и плюсът на този законопроект. Даже само да решим проблемите на инфраструктурата, това също ще бъде изключително благоприятно за българското Черноморие, защото, ако продължим в инфраструктурен аспект застрояването да бъде в този хаотичен вид, без да се регламентира дългосрочната експлоатация и ползване на комплексите, на районите, на териториите, ние ще имаме период, не искам да го пророкувам, но със сериозни последствия.
Иска ми се в законопроекта да има малко по-голяма мобилност на възможностите и държавата и общините да търсят онова партньорство, за да бъдат по-своевременно изграждани инфраструктурните обекти – било то по темата пътища или по темата канализация. Защото в законопроекта отсъства, и това е необходимо да се заложи, внимание и насоченост към така наречената геоекосистема, тоест проблемите на свлачищата, които са проблеми и днес, но може би ще бъдат още по-сериозни утре с този голям бум на застрояване. Ние трябва да се опитаме точно сега да ги регламентираме.
В законопроекта може и трябва да бъдат регламентирани и някои условия, които ще засягат предоставянето на концесии, отдаването под наем и други процедури, които законите за държавна и общинска собственост регламентират. Мисля, че сега е моментът ние да се опитаме да създадем някои общи правила и норми в предоставяне на условията, когато тези процедури се извършват.
Приключвам, защото много може да се говори, но мисля, че важното е, че трябва да подкрепим този законопроект и много внимателно и прецизно да допълним, да обогатим и да преформулираме някои членове в законопроекта за по-ясна процедура в реализацията, изпълнението и гаранцията, че този законопроект наистина ще бъде полезен и ще даде една база за грижа и внимание към следващите посоки на нашата мисъл, в другите територии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Господин Кирчев – за изказване.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Съжалявам, първо, че в тази зала не присъстват по-голямата част от народните представители, съжалявам, че не присъстват и ръководителите на тройната коалиция.
Едва ли в България има толкова важен закон при сегашното състояние на българската икономика, когато туризмът, общо взето, се оказва един от най-доходоносните отрасли на нашата икономика с редицата решения за приватизация, които се взеха тук.
Съжалявам, че е изпратен господин Савин Ковачев да слуша всички упреци за внасянето на този законопроект, след като най-после се появи някаква политическа воля той да бъде внесен в Народното събрание и разгледан. Защото господин Ковачев от дълго време е юрист, свързан с законодателството на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, и знае, че такъв закон се подхвърля от дълго време.
Защо обаче този закон не влизаше? Уважаеми колеги, сигурно във вашите души има отговор. Очакваше се българското крайбрежие да бъде разграбено, разделено и да дойде време, когато всичко е опоскано, този закон да влезе, за да си измием очите пред Европейския съюз, че, видите ли, и ние сме като всички хора на света, спазваме европейските изисквания, законодателства, харти и т.н.
Вчера тук от тази трибуна дълго се дискутира нашето приемане в Европейския съюз. Няма по-банално нарушение на Глава 24 “Правосъдие и обществен ред” от Черноморското крайбрежие. Няма друго такова нещо. Че убили Гегата, Пионката, Драката, Сульо и Пульо – естествено, все е нарушение на правосъдието и обществения ред. Но за това, което стана по Черноморското крайбрежие, аз не искам да изпадам в риминисценциите на господин Батилов. Поздравявам госпожа Алексиева, която въпреки че е от управляващото мнозинство и примерен партиен член, изказа доста неща в посока на една критичност, защото българското Черноморско крайбрежие беше разграбено от червените барони и техните групировки. Рядко ще видите някой човечец, на който е реституирано нещо, който може да си е построил една виличка, и сега този законопроект, който сигурно ще бъде приет, ще се стовари върху него с пълна сила.
Не искам да ви банализирам с разкази какво стана по българското Черноморско крайбрежие. Господин Батилов говори достатъчно много. Уважаеми колеги, ние унищожихме най-ценното нещо, което имахме в България и което можехме да предложим на международния пазар – нашата природа. От природа печелят много държави. Една Гърция, която, общо взето, е само камениста, и тя по успешен начин предложи природата си и успя да се опази от такъв анахронизъм, какъвто примерно се получи в Испания. Разбира се, ние сме си хора балканци, за нас няма ред и подредба. Всеки граби, вдига дувара, излиза извън дувара и пада в калта. Хиляди пъти съм казвал: в бедна държава богати хора не може да има. Но понеже не ни стига акъла за това нещо, богатеем, докато се гръмнем един друг!
Аз няма да гласувам “за” този закон. Той сигурно е твърде навременен, но е безкрайно много закъснял!
Ще ви кажа, уважаеми колеги, каква ще бъде пеналната част на този закон. Сложени са едни Преходни и заключителни разпоредби, където с гъше перо ще с галят нарушителите! Параграф 5, ал. 2 гласи, че  незаконно изградените обекти на територията на морските плажове и обектите по чл. 4, ал. 2, т. 1 ще бъдат съборени от собствениците.
Вие да вярвате нещо - в задгробния живот, че ще стане това? Представям си как ще се засили господин Велчев – брат, и ще събори своя хотел край Обзор?! Напъвам се като “Матрицата 3” да го видя този филм, но това няма да стане.
След това: “След изтичането на срока по ал. 2 обектите се премахват в 6-месечен срок от органите на Дирекцията за национален строителен контрол”. Да му мисли господин Гагаузов какъв мравуняк ще бъде при него с чантички, куфарчета, изисквания и така нататък!
В този закон пеналната част е изключително слаба. И едва ли има здравомислещ човек, който да повярва, че тя ще бъде изпълнена.
Защото целта на целия този закон, уважаеми колеги, е да се узакони статуквото. Който крал – крал, отсега нататък - да му мисли! Защото вече всичко е разпределено!
Сега отварям закона, гледам и изпадам в умиление. Виждам, че всички планове трябвало да бъдат представени на заинтересованите лица и фирми. Господин Ковачев, приятелю, като ходиш да правиш ревизия, ти видял ли си общ устройствен план на нещо по нашето Черноморско крайбрежие? Всичко е мушике, нали? Знаеш го! Подробен устройствен план, туй-онуй! На “Златни пясъци”, на “Слънчев бряг” има ли такъв план? Някой ще го изготви ли? Има да чакаме, да гледаме “Бъдеще в миналото”!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Заинтересованите лица са безкрайно много.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Аз затова казвам, господин Ралчев, че тук трябва да са шефовете на тройната коалиция, не да пратят господин Савин Ковачев, който тук ще слуша три часа да му пеят, след това ще се прибере в министерството, ще вдига рамене и ще каже: “Какво да правя? Аз съм юрист, заместник-министър, ако трябва, ще бутна оттук-оттам нещо”.
Аз не искам да цитирам думите на уважавания от мен ръководител на Комисията по околната среда и водите, където се отчете каква сме я свършили за тези 15 години като българи, защото и ние, и групировките сме едни и същи българи, но разрушихме това, което имаме.
Ако започна да дискутирам целия законопроект, той е пълен с едни пожелания. Да бъдем добри. Господин Батилов, “Барон Мюнхаузен” е само книжка – да се хванем за косата и сами да се изтеглим – това го има само в книжката. “Да бъдем добри и да го направим” – нали така казахте?! Няма такъв филм! Много са заинтересованите лица. Господин Ралчев тук репликира постоянно за това.
В чл. 10, ал. 3, т. 1 казва, че се допуска да има преместваеми обекти на пясъка. Аз искам да попитам господин Ковачев, който сигурно ще защити тезата, какво означава “преместваем обект” – бебешка количка, количка с безалкохолни напитки или дискотека за 500 места, или огромен ресторант, който е щръкнал по средата на плажа в Албена? (Шум и оживление.)
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Има определение: “преместваем обект” е обект, който не е трайно свързан с терена.”
ХРИСТО КИРЧЕВ: Господин Великов, разбира се, че не е трайно свързан. Ние нетрайно можем да застроим с дъски цялото крайбрежие – дискотеки, ресторанти, те са нетрайно свързани! (Оживление.)
Тук трябва да се укаже горе-долу какви размери да има, защото на брега, скъпи приятелю, ела да видиш, има доста трайно свързани нетрайни обекти! (Оживление.)
Аз сега се чудя кой ще отиде да ги разбута?! Кой ще ги разбута, кой ще си сложи главата в чувала, като ще му я отсекат още на втория ден, ще го взривят, ако отиде да бута тези обекти?! Има ли реална политическа воля, или тук на нас ни се поднася поредният фойерверк, че има такъв закон, като хилядите други закони, които гласуваме, за които, разбира се, е виновен парламентът, и никой не ги изпълнява?!
Също така има една весела част в този законопроект, където се казва в зона “А” доколко трябва да има плътност, какво озеленяване, каква височина. И е сложена една весела височина от 7,5 м. Уважаеми колеги, 75 метра да сложим, ние пак няма да сме в закона! Елате да видите по брега какво чудо е вдигнато, какви мастодонти!
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Това тях не ги засяга.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Разбира се, че не ги засяга! Законът така е направен! По-скоро той ще влезе в действие през 2010 г., защото всичко вече е разпределено - всички селища, Равда - на Златев, великите строители братя Диневи, за които тук се говори. Те, разбира се, едва ли имат някаква връзка с ВИС-2, само случайно се срещат и си пият кафето с босовете на ВИС-2. Иначе тук ги награждават като най-големи строители. Братя Велчеви – харвардски-graduate, масачузетски-graduate, иначе американски възпитаници, но в България си действат по български!
По-нататък има едни изключително весели глоби. За поставяне на преместваеми обекти по брега, като не ги преместиш достатъчно бързо, глобата е от 5 до 10 хил. лв. Господин Камбуров, като представител на Варна кажете ми кой няма да извади от джоба си 5-10 хил. лв., да сложи един хубав преместваем обект от 3 дка дискотека, както каза господин Великов, той не е трайно вързан за брега, където само за една вечер ще ги изкара. Поне като предлагате глобите, сложете ги с по-нормални цифри, че да имат някаква стойност. Иначе за една кесийка семки да ги наказваме просто няма смисъл.
Има и една друга част, тя е много хубава – чл. 13, който казва: “Разрешението за строеж в курортните комплекси и в териториите населени места изисква необходимата техническа инфраструктура”. Такова чудо в България при тези строителства не съм видял. Мога да видя в Канада, мога да видя в Америка, в Западна Европа да се направи инфраструктура и да се строи, но в България го няма. Строят се дворците, както казах преди малко – излизаш извън дувара и цопваш в калта. На “Златни пясъци” и в “Слънчев бряг” всички знаем, че отдавна, отдавна на пречиствателните станции им е свършил капацитетът, строят ли строят юнаците и аз предполагам, че в следващия сезон туристите ще плуват в нещо друго, освен в морето.
Целият този закон, уважаеми народни представители, при цялото ми уважение към господин Ковачев, какво да направи, той трябва да изстисква нещо и да го предложи тук, да сме в рамките и ние на Европейската харта, този закон няма да ни свърши работа. И ако ние си затворим очите и го гласуваме, само ще бъде поредният избий номер към нашите съграждани и да ги успокоим, че има и такъв закон.
Не искам повече да го дискутирам. Аз знам, че сигурно съставителите искат да направят друг закон с много жестоки мерки, но, пак повтарям, тук трябва да стоят представителите на тройната коалиция, шефовете, ако горе-долу искаме да стане нещо. Не искам да виждам тук съответния министър, който преди пет месеца ни казваше как трябва да ревизираме магистрала “Тракия”, но сега човекът е политическо лице и разправя, че от нея по-хубава няма.
На госпожа Стойчева обещавам, че ще има Закон за планинските курорти някъде към 2010 г. Като бъдат и те тотално опоскани, тогава ще има закон. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС, ДСБ и КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кирчев.
Има думата за реплика господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Когато един безспорно добър и – смятам – почтен човек говори партийно идеологизирано, а значи и объркано, не се вижда изход от ситуацията. Казвате, че трябвало да бъдат тримата шефове на коалиции, за да видят какво чудо е направено. От кого и кога е направено, уважаеми колега народен представител? Нима когато Костов беше министър-председател, всичко беше девствено? Нима миналите четири години са били години без нарушения? А същото се отнася и за предхождащите ги. Объркано намирам и твърдението Ви, че понеже имало интереси, законът не е влизал, за да се реализират тези интереси, а сега не бива да влиза, защото е закъснял. Път за никъде и обърканост! Не е нужно да идват тримата лидери на коалиции. Ако народните представители са суверенни пред своите избиратели и обсъдят предложението на Комисията по околната среда и водите и го подкрепят от бързането с приемането на закона има смисъл. Ако то не се приеме, отлагането му или неприемането му – също. Защото вижте какво ви предлагаме ние. Ние казваме, че не може с този закон да бъде узаконено това, което е построено в нарушение на българското законодателство. Приемате ли този принцип? Съгласни ли сте да го материализираме в закона?
След това накрая ние ви предлагаме, че законът трябва да бъде освен устройствен и подчертано природозащитен и сме предложили конкретни механизми и текстове. Ако сте свободни – гласувайте за това и няма смисъл да викаме този или онзи шеф на партия в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Олимпи Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Кирчев, доколкото си спомням, по тези смутни времена, когато се приватизираха “Златни пясъци”, “Слънчев бряг” и т.н., Вие бяхте кмет на този хубав град Варна. И после бяхте в изпълнителната власт. Защо забравяте тези неща и казвате сега да дойдат шефовете на тристранната коалиция те да кажат какво вие направихте. Ами нали вие го направихте така да бъде! И вие сега искате така да продължава и доведохте до този хаос. На мен, човекът от Шопско, можете да ми обяснявате тези работи. Но сигурно всички депутати от морския регион, като се изредят на трибуната, и те ще констатират това, което цял свят го вижда.
И сега, когато искаме нещо да се направи, да се спре, Вие казвате: не, дайте да си продължаваме така, защото още малко е останало и него да го привършим. Не се делете оттам, където Вие сте направили грешките. Вие дадохте тази насока на това развитие на Черноморското крайбрежие.
Що се отнася до зимните курорти, Вие разбирате от градоустройство, последователен е принципът за това, което се направи в Боровец – как трябва да се развива, когато има политическа воля и единодействие на държава с местна власт. Там се направи концепция за развитието, там се направи кадастър, там се направи общ устройствен план, там се правят ПУП-ове и там няма да стане това, което Вие допуснахте да се направи по другите курорти и най-вече черноморските. Благодаря. (Реплика от народния представител Иван Сотиров.) На първо място, реституцията, господин Сотиров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за трета реплика госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин Кирчев, за съжаление Вие не успяхте да защитите Вашата теза, колкото и правилна да е тя, и това даде възможност на господин Божинов и на господин Кътев да говорят тук неверни неща. Вие не казахте, че в периода 1997-2001 г. бяха разработени 14 общи устройствени плана. Планове, напълно съобразени с екологичните изисквания, следващи всички процедури, които гарантираха запазване на природата по Черноморското крайбрежие. Тези планове с изменение чрез подробни устройствени планове през периода 2001-2004 г. всъщност създадоха възможност да има едно безобразно, арогантно строителство и разрушаване на Черноморското крайбрежие. Така че не говорете за грехове, а признайте какво направихте тук вие, господа управляващи през миналия мандат и сегашния мандат.
И това трябваше да кажете, господин Кирчев, съвсем категорично и ясно. Защото безобразията се случиха точно през този период. И е срамота да говорите абсолютно неверни, откровени лъжи от тази трибуна, господин Кътев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател! Благодаря на госпожа Манева за корекцията. Човек не може да каже всичко, защото трябва цял ден да говори.
Господин Кътев, приятелю, малко си млад управленец. Вземи и влез по-добре в Закона за местното самоуправление и местната администрация и виж каква е ролята на кметовете, тъй като концесиите се отдават винаги от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Отначало, като бях зелен управленец, имаше един момент, в който ги раздаваше Министерството на здравеопазването. Живеем във велика страна на големи похвати в управлението, така че поразрови се да видиш.
Такива кметчета като мен, дето ги бъхтиха денонощно и сега пак гласувахте в Закона за местното самоуправление и местната администрация да ги дообъхтят, този път ще ги гърмят, защото  тогава ние поне не вземахме рушвети. Сега всичко е оправено и с рушвети ще стане опасно.
Мисълта ми е, че беше направено така – тогава нямаше Закон за устройство на територията, имаше един друг закон – Закон за териториално и селищно устройство се казваше. Да събориш един обект, който другите са разрушили, трябва да извикаш 17 институции – не беше току-така направено. Други тарикати бяха го направили тогава. Като извикаш примерно „Електроснабдяване”-то, понеже ти трябва да действаш по закона, да отреже жиците на незаконния обект,  то пък ВиК-то забравя да дойде да прекъсне. Другия път, като събереш цялата армада – кранове и т.н., идва ВиК-то, пък забравя елснабдяването. След това обикаляха по съда по 5-6 години – той десет пъти избил обекта. Накрая един нещастник като мен отива и го събаря и всичко е срещу него – това, което беше разрешавано от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Не искам да ти разправям, уважаеми приятелю, какво беше да си кмет по това време, когато се наливаха основите на модерния капитализъм в България.
Относно забележките на уважавания от мен господин Божинов. Господин Божинов, аз не съм против, приятелю, да се приеме законът, само че искам да видя ясна пеналтивна част. А така с гъшето перо да ги почешем, да ги оставим – каквото са направили, направили, пък отсега нататък да започнем да действаме – не съм съгласен. Това е дивашки грабеж и яростен показател на хората как да действат в бъдеще. Не зачитайте държавата – тя един ден и без това няма да ви накаже. Това е лош пример и заради това няма да го подкрепя. Не че няма нужда от такъв закон – огромна имаше преди 15 години. Сега само искам да видя пеналтивната част, да повярвам, че искате да има такъв закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Господин Камбуров, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ):  Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето изказване е съобразено със становището на Камарата на архитектите във Варна – известни, изтъкнати строители инженери в града. Обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в България, както и всички ограничения върху собствеността за установени цели, са уредени в Закона за устройство на територията. Българското Черноморско крайбрежие е част от тази територия. Методологически е неправилно един и същ обект да се регулира с два отделни равноправни закона. По тази логика могат да бъдат създадени закони за Рила, за Пирин, за Девненската низина и т.н. По същата логика въпросният проект на закон създава норми, вече уредени в Закона за собствеността, Закона за концесиите, Закона за околната среда, Закона за паметниците на културата и много други.
Моето мнение е, че всичко, предвидено в този проект, следва да се прехвърли като изменение във вече съществуващите гореизброени закони. Това ще потвърди съществуващия ред за административно прилагане и контрол на предвидените мерки от органите на централното и местно ниво.
Идеята за осигуряване на устойчиво развитие на въпросната територия явно е проява на неясно безпокойство от  инвестиционното налягане и съществуващата строителна практика по Черноморието в последните години.
В този смисъл втората част на настоящия проект – Глава четвърта, представлява опит за задание за устройствен план на територия със специфична характеристика, което вече е предвидено като възможност в чл. 10 на ЗУТ. На това място е установен донякъде истинският проблем, а именно: за урегулиране на обществените отношения на въпросната територия е необходимо изработване на цялостен устройствен план за българското Черноморие, стъпвайки върху съответните промени в съответните закони, както беше изяснено по-горе. За да бъде същият адекватен на съществуващите обществени отношения, следва да се направи анализ, който да отчете съществуващото прогнозно инвестиционно налягане, промените  в собствеността, териториалните екологически дадености, административните причини за недоброто управление на инвестиционния и строителен процес. Въз основа на изводите от анализа следва да се изготви задание, а след това и цялостен устройствен план за българското Черноморие, който да замени съществуващата устройствена схема за територията на Черноморското крайбрежие.
Един от основните пропуски на досегашните опити за урегулиране на въпросната територия е фактът, че не е териториално обхваната, както устройствения режим, подлежащата акватория, която има всички елементи на градоустройствено планиране, а именно:
- на първо място, население – макар и временно пребиваващо;
- на второ място, комуникации, вътрешни водни пътища съгласно Закона за  морските територии и пространства;
- трето, застрояване – все още има само единични случаи, но един анализ може да покаже целесъобразност от такава техническа инфраструктура и екология.
Разработването на акваторията може да създаде допълнителни възможности за развитие на българското Черноморие, както и да предвиди и регулира бъдещи евентуални проблеми.
Накрая един частен проблем, който обаче предизвиква обществения интерес в града, който представлявам, всяко лято, а именно строителството по време на курортния сезон. Предвидената мярка в чл. 16 на проекта е необосновано рестриктивна. Необходимо е ограничаването на дейностите с наднормен шум и замърсяване, които пречат на курортния сезон, а не само строителството. При създаването на административен механизъм и съответни контролни органи е напълно възможно съвместяване на двете дейности, каквито примери има достатъчно в Европа и в света.
От всичко изложено, което представих пред вас, в заключение мога да кажа, че аз няма да подкрепя този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Камбуров.
Има ли реплика на господин Камбуров? Няма.
Обявявам 30-минутна почивка, след което ще продължим с дискусията. (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Заседанието продължава.
Уважаеми народни представители, продължаваме с дискусията по първо четене на Законопроекта за устройството на българското Черноморско крайбрежие.
Имате думата за изказвания.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, когато днес обсъждаме на първо четене Закона за устройството на българското Черноморско крайбрежие аз мисля, че първият въпрос, който трябва да си зададем, е: за какво ни е необходим този закон след като имаме общ Закон за устройство на територията? Отговорът мисля, че е ясен. Той се наложи на база на практиката през последните години. Този закон е необходим, защото трябва да се спре разрушаването на природата по Черноморското крайбрежие. Необходим е, защото трябва да се спре строителната инвазия по Черноморското крайбрежие. Не говоря за незаконно строителство. В много от случаите, за които обществеността сигнализира за безобразия по Черноморското крайбрежие, а това са случаи, които ние знаем и които днес бяха приведени като примери, фактически няма незаконно строителство, а напълно узаконени обекти чрез изменение на общите устройствени планове чрез така наречените подробни устройствени планове, които в крайна сметка са били в пълно противоречие с приетите общи устройствени планове.
Задачата ни, нашата цел е все пак, знаейки какво е състоянието в момента, да кажем какво трябва да се прави отсега нататък, за да не продължават тези безобразия. От тази гледна точка, ако проследим какво ни предлага законът, ще видим, че законът не дава нито един отговор на целите, които си поставяме, и фактически не е никаква база, за да се справим с проблемите така, както твърдят колегите от управляващото мнозинство.
Той не е база, защото в закона има няколко текста, които не само че узаконяват статуквото, а създават възможност и процедури нарушенията и безобразията да продължават и в бъдеще. И аз ще обърна внимание на тези текстове, но нека вървим по хронологията на законопроекта.
Нека да обърна внимание на няколко много важни въпроса – първо, законът поставя ли си като цел опазване на природата на Черноморското крайбрежие? Не. Това ще видите, ако прочетете чл. 2. В него няма да видите нито един текст, в който се коментират защитените територии по Черноморското крайбрежие, за които знаем в последно време, че бяха вандалски разрушени. Това са дюните, това е строителството в с. Варвара, това са апетитите към териториите на Ропотамо. Примерите са десетки.
И отново ще кажа, че в този закон няма нито дума за защитените територии. Нещо повече, като приоритет в т. 3 на чл. 2 на първо място е поставено рационалното използване на природните ресурси и съвсем срамежливо в края се е прокраднало и едно “опазване на природните ресурси”.
Няма задължение за държавата да опазва 200-метровата зона – зоната, в която се намират всъщност преобладаващата част от защитените територии и която дава облика на Черноморското крайбрежие. Това е зоната, в която са извършени най-арогантните посегателства върху природата и са построени десетки обекти на плажната ивица. Тази зона отново не е включена в чл. 4, ал. 2, където е посочена публичната държавна собственост. Сигурно е, че държавата не поема ангажименти да защитава тази територия.
В чл. 9, в който се посочват зоните и се посочва, че това е една голяма заслуга на закона – да се зонира територията и да се въвеждат различни по строгост режими, има ал. 2, която казва, че зоните по ал. 2 не включват съществуващите урбанизирани територии, чиито граници са определени с влязъл в сила подробен устройствен план – обърнете внимание – което е станало преди влизането в сила на този закон. Това означава, че всички подробни устройствени планове, които разрешиха безобразията, които се случиха по крайбрежието на Черно море и там, където има възможност те да бъдат прекратени и да не се случат в бъдеще нарушения, ние узаконяваме тези подробни устройствени планове и създаваме възможност тези нарушения да продължават.
Ако погледнете какво се разрешава в Зона А и Зона Б ще видите, че никъде в тези зони не са включени буферните зони, не са включени зоните от “Натура 2000”. Това са специални защитени територии извън тези пет, посочени в Закона за защитените територии, които трябва да се имат предвид, когато говорим за опазване на Черноморското крайбрежие. За това обаче няма грижа! Нещо повече, върху морските плажове се допуска – вече беше отбелязано – в големия списък обекти, които се разрешават да се строят на морските плажове, и обекти за търговско обслужване. Независимо, че в този текст е записано, че става дума за преместваеми обекти – обърнете внимание колко нелепо и колко общо, създаващо всякакви предпоставки за нарушения, е определението на “преместваеми обекти”. Това означава, че и в бъдеще ще се строят огромни ресторанти и всякакви други постройки на морските плажове. Мисля, че специалистите добре знаят за какво става дума, но съвсем съзнателно тези текстове са запазени такива, за да могат да продължат нарушенията.
В Зона Б също сред ограниченията съвсем некомпетентно е записана забраната по отношение на изграждане на депа и други инсталации за битови отпадъци и са заобиколени депата за строителни отпадъци и за промишлени отпадъци. Това означава, че на тези територии такива депа могат да бъдат изграждани. Това е абсолютно недопустимо.
Ако обърнете внимание на чл. 17, когато се визират процедурите за издаване на разрешение за строеж, Законът за околната среда е пренебрегнат. И в бъдеще ще издаваме разрешения за строеж без да се съобразяваме с ограниченията от гледна точка на защита на природата. Аз още веднъж искам да подчертая, че в периода 1997-2001 г. бяха приети 14 териториални устройствени планове, които изцяло бяха съобразени с необходимостта уникалните природни обекти на Черноморското крайбрежие да бъдат защитени. В следващите години тези устройствени планове бяха променени с подробни устройствени планове, които не изискват отчитане на екологичните изисквания и практически в пълно противоречие с изискването за защита на природата разрешиха това грандиозно строителство по Черноморското крайбрежие.
Абсолютно необходимо ще бъде в бъдещия чл. 21 да се запише текст, който да изисква провеждане на екологична оценка на всички етапи на проектиране и издаване на разрешително за строителство.
Няма да коментирам символичните санкции, за това стана вече дума, ще кажа най-големите недостатъци на закона.  Това са текстовете в Преходните и заключителните разпоредби - текстовете, които практически обезсмислят претенцията на закона да въвежда някакви нови и ясни правила, текстовете, които запазват статуквото и узаконяват продължаването на разрушаването на природата на Черноморското крайбрежие.
Това е § 4, в който се казва, че действащите устройствени планове, в обхвата на които попадат устройствени зони по този закон, се привеждат в съответствие с изискванията на членове 10, 11, 12 и 24. Имам предвид ограниченията, които се въвеждат във връзка със зонирането и ограниченията, свързани с опазване на природата в срок от две години от влизането в сила на закона. През тези две години, значи през следващите две години, всичко, което досега е било регламентирано с подробните устройствени планове, ще продължава, тоест още две години ще се разрушава откровено Черноморското крайбрежие. И никакъв опит за спасяването му, защото в следващия § 5 е казано, че забраните по чл. 10 и чл. 11, които се отнасят за законно изградените и разрешени обекти, не се отнасят, тоест всичко, което досега е направено няма по никакъв начин да бъде засегнато.
Ако приемем, че това до някаква степен е резонно, има един текст, който е абсолютно недопустим, който казва: „Както и за одобряване на инвестиционни проекти по  действащи подробни устройствени планове”. Тоест и в бъдеще, даже да нямате все още разрешение, ако в Подробния устройствен план по някакъв начин се създава възможност ваш проект да бъде одобрен, то това ще стане, тоест никакво спиране на това, което се случва в момента.
И накрая, още един текст, който показва, че практически Заключителните разпоредби обезсмислят претенцията на целия закон - това е § 6. Той казва, че всички планове, това са общите устройствени планове, които към датата на влизане на закона са внесени за съобщаване, приемане и одобряване по реда на чл. 128, се процедират по досега действащото законодателство. И никъде не е казано по какъв начин тези планове ще се привеждат в съответствие с този закон. Това са изключително  груби грешки, това са изключително съзнателно направени текстове, за да не се промени нищо по Черноморското крайбрежие. Ако ние имаме претенция да направим нов закон с нови правила, с грижа за защита на природата на Черноморското крайбрежие, разделът за Преходните и заключителните разпоредби трябва категорично и коренно да се промени, в противен случай ние нищо не правим.
Затова, колеги, аз смятам, че всичко, което ни е предложено като Закон за Черноморското крайбрежие, не отговаря на целта, която той си поставя, и всъщност ние не постигаме нито една от задачите, които трябва да изпълним като народни представители, за да спрем безобразията по Черно море. Този закон трябва да се върне, много бързо да се преработи, защото това са 5-6 текста, за които се знае как трябва да бъдат формулирани, а тези формулировки да се внесат във вид, който наистина показва загриженост към състоянието на Черно море, и едва тогава да бъде приет.
Призовавам ви да проявите мъдрост и загриженост и да отхвърлите закона в този му вид, като поставим задача на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерския съвет в най-кратък срок да представят преработения закон, защото наистина специализиран закон е нужен, но закон, който отговаря на обществените потребности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Реплика – господин Великов. Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Манева! Всичко беше добре във Вашето изказване с изключение на заключението. Всички ние се вълнуваме, желаем да защитим нашето Черноморско крайбрежие от безобразно строителство или нарушаване на всякакви екологични и други норми и след като от всички изказвания досега е ясно, че този закон е по-скоро закъснял, отколкото подранил, да го изтласкваме някъде в бъдещето да се преработва от хората, които вече са създали някакви текстове, ми се струва неразумно.
Госпожа Манева беше свидетел на заседанието на Комисията по околната среда и водите на 26 април 2006 г., когато, благодарение на активната роля на членовете в комисията от НДСВ, ние настояхме заседанието да се отложи и този законопроект да не влезе в пленарната зала преди ваканцията, което и не стана. Ние от НДСВ също настояваме и много от тези идеи за промени, които влязоха в доклада на председателя Божинов, който изразява коректно мненията от заседанието на комисията, бяха вследствие именно на това задълбочено разискване. И може би тук въпросът с увеличаване на санкциите, с преработването на Преходните и заключителните разпоредби е правилно да се постави и ние също смятаме, че тези текстове трябва да се преработят.
Последното, което бих искал да спомена, е, че у нас продължава да буди недоумение защо този законопроект не беше разпределен за гледане и в Комисията по околната среда и водите, тъй като е очевидно, че именно в тази комисия се гледа сериозно на въпросите и най-ценните предложения всъщност за съществено подобрение на законопроекта идват от членовете на тази комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Втора реплика – Христо Кирчев. Заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, искам да благодаря на госпожа Манева за разяснението за това какво става с околната среда и опазването й по крайбрежието, но тя неколкократно спомена за създаването на 14 общи устройствени планове. Аз лично бих се зарадвал, ако чуя, че имало и такъв да речем за „Златни пясъци”, където такъв, доколкото на мен ми е известно, няма, също и за „Св. Константин и Елена”. Всеки тичаше в София и се оправяше на четири очи с ресорния министър. Аз лично съм се обаждал на господин Паскалев, не го обвинявам и той е в тройната коалиция сега, преди  това беше в двойната. Например, какво ставаше по брега на „Св. Константин и Елена”, там, където покойният Илия Павлов, лека му пръст, построи на брега на морето своите хотели? По същия начин на “Златни пясъци” се застроиха хотелите, които имаха разрешения за една площ, в момента те са мастодонти. Така че да се твърди, че по крайбрежието били узаконявани обектите чрез подробни устройствени планове?! Да, това е плах опит, но няма един обект, който даже и по тези подробни устройствени планове да му е разрешено да бъде построен и да е в същите граници и същата квадратура. Това го знам от Териториалната дирекция за строителен контрол във Варна. Да говорим, че по крайбрежието имало законни строежи, бих се зарадвал да видя, че един обект наистина е законен открай докрай – с инфраструктурата, с разрешената квадратура, даже и с шмекериите, които са правени в МРРБ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Манева, имате думата за дуплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин Великов, съгласна съм, че смислените бележки, които се правят по този закон, бяха обсъждани в Комисията по околната среда и водите. Заседанието обаче беше отложено поради това, че депутатите не бяха готови да обсъждат закона на това заседание, но аз мисля, че това едва ли някого интересува в момента. В момента е важно да видим сериозните пропуски в закона и тези текстове, които го правят практически неприложим и закон, който не изпълнява целта си.
Щеше да бъде силно, ако в решението на Комисията по околната среда и водите, беше записано ясно, че параграфи 4, 5 и 6 от Преходните и заключителните разпоредби и чл. 9, ал. 2 са абсолютно негодни, защото те узаконяват практиката и създават условия и в бъдеще да продължават нарушенията в това направление.
Само една такава категорична позиция би показала, че между първо и второ четене ние имаме нагласата да преработим закона така, че да стане закон, оправдаващ своите цели.
На господин Кирчев ще кажа, че аз говорих за тези случаи, когато чрез подробния устройствен план се узаконяват обекти. Там, където има нарушение на нормите, приети с подробния устройствен план, в сила влизат разпоредбите за незаконното строителство.
Мен повече ме тревожи, че този закон създава по законов път възможност безобразията да продължават, отколкото че някой си затваря очите за закононарушенията. Това с воля на управляващите може да се промени. Когато обаче управляващите нямат воля да променят нормативната база и практиката в управлението на тази територия, това наистина е тревожно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Преди да продължим с дискусията, позволете ми, уважаеми народни представители, да ви информирам за времето, с което разполагат отделните парламентарни групи: Коалиция за България – 31 минути, НДСВ – 20 минути, ДПС – 20 минути, ОДС – 7 минути,  ДСБ – 5 минути и „Атака” – 1 минута.
Има думата народният представител Янко  Янков. Заповядайте.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Необходимостта от приемането на закон за устройството на българското Черноморско крайбрежие е добре обоснована в мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет. Липсата на нормативен акт с ранг на закон в досега съществуващата нормативна уредба е сред основните предпоставки, довели до незадоволителното състояние на българското Черноморско крайбрежие. Очевидна е необходимостта от систематизирана уредба на обществените отношения, която да регламентира правомощията на държавните и местните органи във взаимоотношенията им с физическите и юридическите лица в процесите на устройственото планиране, развитие и опазване на този изключително важен природен ресурс.
Същевременно обаче тази нормативна уредба следва да създаде необходимите правила за рационалното и пълноценно използване на този ресурс като потенциал за развитието на туризма и икономиката на страната чрез привличане на инвестиции за неговото ефективно застрояване и използване, като осигури необходимия синхрон и със специфичните разпоредби на законодателството, имащи отношение към територията – предмет на регламентация с този закон.
Основните въпроси, които законът следва да регламентира, могат да бъдат обособени в две категории.
Единият от основните въпроси е за териториалния обхват на крайбрежието, към което ще се прилагат неговите норми, и вида и съдържанието на плановете, разрешаващи допустимите дейности и условията за строителство на отделните обекти в обхвата на територията, подлежаща на регулиране от закона.
Другият основен въпрос е за собствеността и режима на ползване на част от територията, попадаща в териториалния обхват на  Черноморското крайбрежие. В тази връзка някои от предложенията в отделните части на закона могат да бъдат преосмислени в следните направления:
Първо, териториалният обхват на Черноморското крайбрежие според проекта се разпростира върху цялата територия на общините, граничещи с Черно море и вътрешните езера, свързани с морето, както и прилежащата на брега акватория с ширина до 200 м. По същество ограничителните и специфичните норми и правила за допустимите стойности и строителство на определени обекти се отнасят само до част от територията, попадаща в двукилометровата зона по крайбрежието, а не върху цялата територия на общините, граничещи с Черно море, което обезсмисля до голяма степен включването на цялата им територия в териториалния обхват на Черноморското крайбрежие.
Второ, териториите с особен режим на защита са разделени на две зони – зона А и зона Б, които според предвижданията на законопроекта са с различно териториално-устройствен и застроителен режим. Зона А от своя страна е разделена на две подзони с ширина 50 м или 100 м в зависимост от характера на крайбрежието – с или без плажна ивица, без да държи сметка за различния териториален обхват на защитените територии, попадащи в зоните.
Предложеният подход не дава отговор на въпроса как следва да се процедира, когато един поземлен имот попада в обхвата на двете подзони или в зона Б при условие, че допустимото застрояване в тези подзони е подчинено според предвижданията на законопроекта на едни и същи строителни правила и  нормативи,  изключващи плажната ивица. Разграничаването на двете подзони на зона А с различна ширина на обхвата е недостатъчно мотивирано.
Допълнителни аргументи в тази посока са и разпоредбите в проекта, допускащи без ясни критерии ширината на тези подзони да се намалява до 30 м, респективно до 50 м, в зависимост от характера на терена – равен или стръмен, като конкретният размер се определя в цялостен подробен устройствен план.
Очевидно е, че подобен законодателен подход без ясни критерии би създал предпоставки за субективизъм не само при прилагането им, но и при упражняването на контрол при прилагането на разпоредбите на закона. В тази връзка би могло да се помисли зона А да обхваща територията на плажната ивица, респективно отделните видове защитени територии по крайбрежието със съответния  специфичен режим на допустими дейности и застрояване, съобразени и с нормите на специализираното законодателство, а  останалата територия със съответната ширина на обхвата да се включва в зона Б, тъй като техническите параметри на допустимото строителство са близки до параметрите на допустимо застрояване, предвидени в зона Б от законопроекта.
В зона Б се предлага да се въведат няколко различни режима на застрояване от гледна точка на техническите параметри в  зависимост от вида на допустимите дейности и строителство на  отделни обекти, разширяване или създаване на нови курортни територии, курорти и курортни комплекси, ваканционни селища и вилни зони. Подобен подход би създал предпоставки за нарушаване или за заобикаляне на закона чрез търсене на по-благоприятен режим за едни или други субекти под различно наименование, а и различен подход при упражняване на контрола, по спазване на законодателството от страна на контролните органи с възможност за допускане на субективизъм.
В тази връзка е възможно да се помисли за създаване на единни критерии и правила в зона Б,  още повече като се има предвид, че макар и различни по проекта, предложените технически параметри за допустимо строителство са сравнително близки и с незначителни разлики в отделните пунктове.
Следва да се има предвид, че предложените в законопроекта параметри за строителство, допустими дейности и ограничения възпроизвеждат досега действащите такива, регламентирани в Наредба № 7 на министъра на регионалното развитие и благоустройството от 2005 г.  В този смисъл би могло да се помисли част от чисто техническите параметри в разпоредбите на закона да отпаднат и да останат като предмет на регламентация на подзаконово равнище. Същевременно обаче трябва да си дадем сметка както за предимствата, така и за недостатъците на подобен подход и между двете гласувания да намерим оптималното решение.
Трето, законопроектът не съдържа уредба относно възможностите за изграждане на някои специфични обекти, характерни за морските крайбрежия като изкуствени плажове, изкуствени острови, подводни обекти и други от подобен характер, които са разпространени в световната практика и са изключително атрактивни – както за инвеститорите, така и за туристите. Специфична уредба за тези въпроси не съществува и в останалото ни законодателство. Струва ми се за целесъобразно именно с този закон да се създаде необходимата нормативна уредба, като се регламентират условията и редът за разрешаване на строителството на подобни обекти, режимът на собственост и начинът на тяхното ползване.
Четвърто. Не на последно място законопроектът трябва да уреди и въпроса за собствеността на крайбрежната плажна ивица, тъй като на този етап това е единственият обект от обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България, останал без законово решение.
Законопроектът предлага цялата крайбрежна плажна ивица да е изключителна държавна собственост. Подобен подход е дискусионен, тъй като представлява отстъпление от традициите, установени в досегашната законодателна практика. За разлика от предложения подход законопроектът с няколко решения на Конституционния съд е подчертавал, от една страна, че не цялата крайбрежна ивица, а само нейната плажна част попада в обхвата на обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България и, от друга страна, че не всички обекти, изброени в чл. 18, са изключителна собственост на държавата, а само онези от тях, които със закон са определени за такива.
На тази основа собствеността върху отделните обекти е разделена между общините и държавата с разпоредбите на съответните закони от специализираното законодателство – за водите, за подземните богатства, за пътищата, за горите и други.
В тази връзка би могло да се помисли за разделяне на собствеността върху морските плажове като териториално обособени отделни обекти, формиращи цялата крайбрежна ивица, между държавата и общините. Като практически подход това би могло да стане на принципа, на който бяха разделени минералните извори – със списък-приложение към закона, който да определи плажовете, изключителна държавна собственост, например тези, попадащи в територията на курортите от национално значение, а останалите да бъдат предоставени в собственост на общините. Това би било един сериозен потенциал за общините за развитие на съответните територии.
Следва да имаме предвид, че законопроектът предвижда редица задължения на общините за устройственото планиране на територията, изграждане на инфраструктура, осигуряваща достъп и нормално ползване на крайбрежните територии, без да им осигурява необходимия финансов ресурс за изпълнение на възложените им функции.
В заключение си позволявам да отбележа, че постигането на принципно съгласие по съответните решения по повдигнатите въпроси би допринесло за значително подобряване на отделните разпоредби на законопроекта между двете гласувания и ще допринесе за постигането на целите, поставени в него.
Аз и моите колеги от Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепим законопроекта на първо четене и ще внесем съответните предложения между двете четения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Янков.
Има думата народният представител Румен Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Доста колеги се изказаха досега, което рязко ще смали изказването ми като време.
Не бих искал детайлно да навлизам по съществото на закона. Повечето от нещата, които преждеговорившите обясниха, възприемам. Обаче много съм изненадан аз и моята парламентарна група от положителното становище на Комисията по околната среда и водите. Подкрепям изцяло това, което сте решили. Изцяло го подкрепям. Признавам, изненадан съм от това много, много положително решение.
Както казах, няма да говоря в детайли, но не бих могъл да не говоря за необходимостта от този закон. Ние не живеем в миналото. Живеем сега. Децата ни ще живеят в бъдещето. Дали законът е закъснял, едва ли е толкова важно. Той е минало, ние не можем да го върнем. А доколко е унищожена плажната ивица, доколко е унищожен целият район и прилежащата ивица в Черноморския регион, на всички ви е ясно. Едва ли трябва да давам примери. Погледнете какво е положението от “Албена” до Созопол, за да се уверите в последните десет години по какъв злобен, варварски и светкавичен начин беше унищожено нашето Черноморие.
Едва ли е сериозен аргумент това, че трябва да се прави отделен закон. Защо пък трябва да се прави отделен закон – специално за Черноморското крайбрежие?  Тогава трябва да се направи и за Рила, и за Пирин. Но кой ще отиде в Рила и Пирин, горе – по Мусала, да унищожава природата по такъв начин? По такъв злобен – подчертавам, начин не е унищожено нищо друго в нашата държава освен Черноморското крайбрежие.
Не е късно. Този закон е нужен. Разбира се, че не е съвършен. Обаче аз виждам воля от народни представители от абсолютно всички парламентарни групи и смятам, че ако ръководството на Народното събрание има волята да ни даде малко по-дълъг срок, в нашите възможности ще бъде ние да го променим в полза на доброто, в полза на защита на мястото, в което живеем и ние, много от народните представители, които сме от черноморските райони и общини. Бихме могли да променим закона към добро.
Няма как да избегна един много важен въпрос, който в две изказвания, включително и в последното, беше направен само като препоръка. Аз директно ще се обърна към заместник-министър Ковачев, който сега представлява тук министерството, представлява и Министерския съвет.
Господин заместник-министър, общините в България са държавата. Защо Вие така ги дискриминирате? И в дискусиите, на които аз съм присъствал с Вас и с екипи от министерството, и при разглеждане на законопроекта не зная какво ви кара да мислите Вие и вашето министерство, че държавата е най-добрият собственик и че начинът, който в момента, включително и в законопроекта, вие ни предлагате, за уреждане даването на плажните ивици, е съвършен. Държавата не може да бъде добър стопанин на цялата плажна ивица. Не може концесионерът да бъде по-добър стопанин от общината, господин заместник-министър. Погледнете с двете си очи към общините, към кметовете. Няма значение какво име има кметът, от коя партия е сега. След четири години, след десет години това ще са други хора. Това е институция, това е държавата на място.
Ясно ви заявиха всички черноморски кметове, всички общински съветници, че желаят, че могат, че имат пари, че могат да финансират, могат да изграждат и да поддържат плажната си ивица. Ясно е и, че това е важна част от поминъка на хората, които живеят в тези общини.
Моля Ви, господин заместник-министър, проявете воля, проявете воля на държавник и се съгласете да бъде променена тази несправедливост чрез закона, който ни предлагате в момента.
Вчера видяхте как всички народни представители, които живеят по Черноморието и които не проявиха воля, за първи път направиха ясна, голяма стъпка към това нещо, за което всички говорим, което е местното самоуправление, което е доверието в общините, управлението. Направете втората крачка, господин заместник-министър.
Аз съм убеден, че народното представителство ще направи това. Убеден съм. Има модел, той сработи, ще сработи и сега. Убеден съм, защото това го иска животът, защото това го искат хората.
Призовавам всички народни представители от Черноморския регион – знам, че може да стане това – да се съберем и да внесем общо промени, които ние считаме за правилни, промени, които хората, които живеят в региона, хората, които са ни избрали –  от черноморските общини, искат да се случат, промени, които ще доведат добро за региона, в който живеем.
Българският народен съюз ще подкрепи законопроекта. Искам да кажа, че променихме позицията си сега, след като чухме какво се говори тук. Ние имахме позиция да не подкрепим законопроекта. Българският народен съюз ще подкрепи внесения законопроект и ще работи съвместно с абсолютно всички групи за подобряването на текстовете в предложения от Министерския съвет законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Има думата народният представител Маруся Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, бяха казани прекалено много неща и аз изключително много се радвам и съм удовлетворена от факта, че дискусията тук, в тази зала, и дискусията извън залата, по време на почивката води и до промяна на становището по отношение на този закон и до неговата подкрепа на първо четене.
Категорично заставам и казвам тук, че ще подкрепя законопроекта на първо четене и като представител на Парламентарната група на Коалиция за България, но и като представител на Черноморския регион. Аз съм представител на 2.Бургаски многомандатен избирателен район и това ме задължава изключително сериозно и отговорно да се отнеса към закона.
Законът наистина трябва да уреди обществени отношения и да ги уреди така, че да опази Черноморското крайбрежие. По-скоро това трябва да стане и този закон да изпълни функцията не на устройство на Черноморското крайбрежие, а опазване, съхранение и регулиране на територията по Черноморското крайбрежие.
Вярно е, че законът е много закъснял. В това две мнения няма и мисля, че друго мнение няма и не беше изказано. Но той е изключително необходим от днес нататък.
Аз искам в този смисъл много силно да подкрепя това, което беше прочетено от председателя на Комисията по опазване на околната среда и водите господин Божинов, тъй като там се съдържаха изключително много и ценни предложения за доработка на този закон, за да може той да изпълни именно тази функция.
Законът трябва да определи една изключително защитена от всякакъв вид, в това число и от временни обекти, територия по Черноморското крайбрежие. Аз няма да се впускам в детайли, те бяха казани и се радвам, че бяха казани от представители на всички парламентарни групи.
Но искам да кажа, че допускането и в бъдеще на преместваеми обекти, поставянето им особено в зона А е категорично във вреда на околната среда. Ако отидете днес и в момента – м. май – сигурно ще видите, че върху пясъчните дюни, върху пясъчните лилии стоят преместваеми обекти и техните собственици хич не ги е грижа за това какво ще остане след тях.
Законът трябва да регулира много внимателно и много прецизно още един проблем и това е проблемът с промяна предназначението на земите, които попадат в съответната зона. Получи се така, уважаеми колеги, че туризмът, който е изключително заинтересован от приемането на този закон, от строителството по Черноморското крайбрежие, остана без тил. Защото с промяна на предназначението на земите не останаха селскостопански земи там. Това е една изключително важна цел. Аз казвам това тук по поръчение на колеги от моя регион, които са изключително разтревожени от това състояние.
Ще изразя и становище по отношение правомощията на общините. Приветствам всичко, което беше казано преди мен в предното и по-предното изказване, защото е изключително точно и много балансирано.
Искам само да отбележа, че освен собствеността и разделянето и прецизирането между държавата и общините в момента трябва да се гледа много сериозно и на начина, по който се отдават на концесии плажните ивици. Общините нямат абсолютно никакви правомощия, включително и на контрол. А кметът на една община, в чиято територия попада плажът, открива и закрива плажен сезон, той отговаря за чистотата по плажната ивица, той отговаря за страшно много неща и него търсят хората като човек, който не е изпълнил ангажиментите си, без да се интересуват, че той по закон не е имал такива задължения и правомощия. Кметовете имат много задължения, но малко правомощия.
Тук искам да отбележа само един факт – че на бургаския плаж преди няколко години беше присъден син флаг. За съжаление, след като беше отдадена на концесия плажната ивица, този флаг беше отнет, защото общината нямаше никакви правомощия да контролира начина, по който концесионерът стопанисва този плаж.
Така че, уважаеми колеги, аз приемам лично всички препоръки, които бяха направени тук към този закон. Смятам, че имаме достатъчно възможности, достатъчно ресурс да подобрим текстовете, съобразявайки се с тези препоръки, да си дадем едно разумно време, но в никакъв случай да не отлагаме приемането на този закон, защото наистина утре ще бъде късно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Любен Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих се подписал с две ръце под всичко казано  току-що от колежката Любчева, с една-единствена промяна. Четейки внимателно закона, не виждам никаква възможност той да бъде поправен, защото според нас е сбъркан генерално неговият дух, а именно принципът на създаването.
Аз имам едно конкретно предложение – да направим две крачки.
Първата е да върнем този закон на вносителите с всички направени тук препоръки и една препоръка за неговия принцип и дух, която мисля да направя.
Втората – да се опитаме заедно да направим един мораториум върху строителството в 200-метровата зона до влизането в сила на новия закон. Този мораториум да засяга изключително и действащите, и предстоящите промени в ПУП – т.нар. подробни  устройствени планове. Всичко друго е игра и симулация на някаква загриженост и на някакво действие.
Аз съм оптимист в глобален план по една проста причина, че природата все още е по-силна от човека и тя ще отмъсти – да не го наричаме жестоко, но достатъчно категорично - за това безумие, което в момента се случва със строителството по Черноморието. Вярвам в това, както вярвам и на климатолозите, които убеждават, че между 50 и 100 години оттук нататък всички тези красиви безумия, приличащи на „Люлин” край морето, ще бъдат под водата.
Въпросът е какво ще се случи дотогава.
Ние предлагаме принцип, който да обхване духа на този закон, който да е принципът на максималната рестрикция. Той трябва да е крайно забранителен и всяка негова либерализация по-нататък да става чрез усилени дебати, натиск от заинтересованите страни в тази зала, а не обратния  ход, както е досега. Защото в момента ние правим точно обратното. Имаме някаква нормативна уредба, която не се спазва. Общо взето имаме либерално законодателство и тук се опитваме постфактум да внасяме рестрикции и забрани, когато вече злото е сторено.
В този смисъл нищо не вършим и то не може и да бъде поправено.
Доводите ми за несъвършенствата в този закон са породени от  изключително голямата възможност за допълнителни тълкувания чрез наредби. Беше даден прост пример няколко пъти за така наречените преместваеми съоръжения. Всеки човек, имал и малък досег с практиката на местната власт, знае, че преместваемо съоръжение може да бъде всичко. При добри адвокати и бившият Партиен дом може да бъде изкаран като преместваемо съоръжение.
Законът не трябва да позволява по никакъв начин разширени тълкувания на този термин. Той трябва дори с едно изречение да казва, че след края на сезона – определя например всяка година с решение на министъра  началото или края  или с друг тип акт за различните населени места - не трябва да остава и следа от човешка дейност на място, където е имало преместваемо съоръжение. Има такива практики в много от страните, които се гордеят със своята природа, и правят изключително успешен туризъм в нея.
Другото, което бихме искали да кажем, е, че този закон прекалено малко влияе върху т.нар. устройствени планове. Тоест, начинът му на въздействие там, където местната власт приема и регулира устройството на територията, е малък. Това трябва да бъде засилено изключително много, именно за да не дава възможност на местната власт, която невинаги има достатъчен капацитет да се справи със задачата, да тълкува решението. Точно в Бургас има много такива случаи.
В заключение смятам, че един такъв мораториум ще има и добрата практика, защото вследствие на натиска, който инвеститори и хора от бранша ще оказват върху изпълнителната власт, той няма да даде никаква възможност за забавяне и протакане на внасянето на нов, по-рестриктивен и по-ясен закон.
Това исках да ви предложа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дилов.
Има думата народният представител Евгени Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Всички български черноморски курорти днес изглеждат като процъфтяващи градове. Но процъфтяващият им вид е напълно измамен. Прогнозите на наши и чужди анализатори показват, че много скоро  голяма част от новите хотели и хотелчета и апартаментни комплекси, които никнат като гъби всеки месец, ще се наложи да бъдат разрушени, след като останат празни и собствениците им започнат да губят пари.
В резултат на липсата на какъвто и да е държавен контрол и приетите от предишното правителство изменения на специфичните правила и нормативи в тези курорти са завишени показателите за устройство и застрояване над установените препоръчителни и пределно допустими нормативи по Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията към Закона за устройство на територията.
Това беше причината предишното правителство да приеме Наредба № 7. Именно чрез тази Наредба № 7, известна сред архитектите и строителите като Наредбата “Церовски”, се узакониха незаконните строежи в курортните комплекси, създавайки по този начин предпоставка за допустим устройствен статут и възможност за тяхното узаконяване, макар навсякъде да се тръбеше за борба с незаконното строителство.
Именно чрез чл. 28, ал. 2 на Наредба № 7, българските курортни комплекси заприличаха на жилищните комплекси във всеки български град – заприличаха на гета до голяма степен.
Със значителното завишаване на показателите “Плътност” и „Интензивност” в променените специфични правила и нормативи се сведе до минимум процентът на озеленените площи. В резултат рязко и напълно безконтролно нарасна строителството в курортите, които през последните пет години увеличиха капацитета си, забележете – с над три пъти. Докато в строителството на хотели, хотелчета и комплекси бяха  хвърлени милиарди левове, голяма част  от тях - от сивия сектор, инфраструктурата и зелените площи, не само че не получиха развитие, а са напълно деградирали.
Неслучайно експертите смятат, че българските курорти ще се окажат в позицията на свръхзастроения испански курорт “Коста дел Сол” отпреди 10 години, където липсата на зелени пространства в претъпканите хотелски комплекси породи идеята за разрушаване на сгради в така наречените мъртви зони и наново отваряне на пространство. В резултат правителството на Испания прие план за възстановяване на зелените зони чрез селективно събаряне на сгради.
За съжаление, същият сценарий се разиграва сега в България  –  правителство и предприемачи с лека ръка игнорират въпроса с околната среда. Примамени от годишния ръст на цените на недвижими имоти от над 15%, те строят с неразумна скорост, за да задоволят апетита на чуждите купувачи. Туроператорите обаче предсказват, че бумът може да свърши с трясък. Мъртвите зони, по подобие на испанските - без туристи, стават все по-забележими. Те вече се появиха в “Слънчев бряг”, “Златни пясъци” и Банско, където предлагането значително надхвърля търсенето.
Към момента в българските курорти има 364 хил. празни легла. По тази причина близо 100 хил. души няма да работят това лято.
Колкото и парадоксално да звучи, в България се развива не туризъм, а строителна индустрия, и то с немного ясен произход на огромния финансов ресурс, влаган в нея – идващ основно от сивия сектор. Това е истината, уважаеми колеги!
А какво предлагате вие, господа управляващи? Предлагате уж Закон за устройство на българското Черноморско крайбрежие, а този закон на практика е дословно преписан и с правописните грешки от двете наредби на Валентин Церовски, приети от правителството два дни преди изборите, публикувани в “Държавен вестник”, бр. 51 от миналата година. Първата, Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии, и втората – Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.
Каква е целта ви? На първо място, да заметете следите от безчинствата върху българските курорти, предизвикани от Наредбата “Церовски”. (Председателят Юнал Лютфи дава сигнал за изтичане на времето.)
На второ място, да узаконите противоконституционното Решение № 45 на Министерския съвет от 21 януари м.г. за определяне на селищни образувания с национално значение.
На трето място, да осигурите разцвета на беззаконното изграждане на българската територия поне още 2-3 години чрез § 4 на Преходните и заключителните разпоредби на закона, който гласи: “Действащите общи устройствени планове, в обхвата на които попадат устройствените зони…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Чачев, ако обичате да завършите изказването си.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: … по този закон се привеждат в съответствие с изискванията му в срок две години от влизане в сила на закона”.
Не ви ли е срам, господа управляващи!?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Чачев!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Няма ли да изпитате неудобство от това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви да завършите. Говорите 1 минута и 20 секунди повече. Благодаря.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Да не говорим за чл. 7, ал. 2, съгласно който на концесия ще бъде отдавана публична държавна собственост, която не може да бъде обявявана за частна…(Ораторът продължава да говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви много.
Господин Чачев, аз бях толерантен с Вас - почти 1 минута и 40 секунди. Моля Ви!
Нали затова е направено разпределението на времето! Много Ви моля! Много Ви уважавам, нека да спазваме правилника. Благодаря Ви за коректността.
Има думата народният представител Несрин Узун.
Парламентарната група на ДПС разполага с 15 минути.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Факт е, че историята на дискусиите около законопроекта, който днес разглеждаме, е както продължителна във времето, така и твърде интересна и противоречива по своята същност. Това показва и днешната дискусия – от пълното отричане на необходимостта от такъв закон до пълното му одобрение.
Аз ще се опитам да бъда максимално кратък, понеже смятам, че повече от важните неща, отнасящи се до този законопроект, бяха казани.
Факт е, че през последните години станахме свидетели на масирано застрояване на почти всяка свободна територия в близост до морския бряг. В началото това беше положителна тенденция, защото привлече сериозни инвеститори в изграждането на модерна туристическа база. Реализираха се добри проекти и бяха привлечени много купувачи на имоти в страната.
Днес обаче, при липса на стратегия и регулация на процеса, сме изправени пред опасността от прекомерно застрояване на цялата територия и пренасочване на интереса на туристите и купувачите извън България. Продължаваме да виждаме как туристите в луксозните хотели се разминават с багерите в активния летен сезон, въпреки забраната, издавана от общинските власти да спре строителството. Обстановката, в която попадат туристите, води до понижаване на инвеститорския интерес към недвижимите имоти, защото те имат по-ниска гарантирана възвръщаемост на парите си.
Състоянието на Черноморието показва, според мен, че е необходим такъв закон, който да определи зоните, разрешени за строителството, да регламентира времето, през което е разрешено строителството, и да гарантира сигурност на инвеститорите и туристите.
Вярно е, че, ако законът бъде приет в този вид, означава, че ще бъде потвърдено статуквото, което съществува по Черноморския бряг сега, за сметка на всички нови инвестиции и проекти, които предстоят.
Вероятно от позицията на новите инвеститори решението ще бъде прието като несправедливо, защото стойността на инвестициите ще нарасне значително, а нормата на печалба ще намалее. За да счете проекта си за успешно реализиран, всеки от предприемачите у нас, търси минимална печалба на този етап от 100%, която постига с построяването на по-висока сграда, по-малко пространство за озеленяване и използва съществуващата инфраструктура.
Всичко това ще бъде изключено като възможност след приемането на законопроекта.
Кое налага приемането на този закон най-вече?
Вторият сериозен проблем, според мен, е липсата на схеми и планове за техническа инфраструктура, като в някои територии съществува реална опасност от въвеждане на режим на тока и водата в пиковия туристически сезон.
И третият основен и много голям проблем по Черноморското крайбрежие, както беше споменато и от колегите от Комисията по околната среда и водите, е задълбочаването на екологичните проблеми – липсата на пречиствателни станции за голяма част от населените места по крайбрежието, унищожаването на зелените площи, както и унищожаването на масиви в големи размери, което крие рискове за здравето на туристите и понижава качеството на природната среда за почивка и възстановяване. Тоест нарушава нейния реакреационен характер.
Какви са възможностите оттук нататък? Твърдо смятам, че в дългосрочен план това ще привлече големи международни предприемачи, които търсят много по-ниска норма на печалба. Ще доведе до реализирането на мащабни проекти в комплекси от сгради, защото само при големи обеми изграждане на инфраструктура ще е ефективно.
Вторият вариант е дребните вложения да бъдат пренасочени от районите в абсолютна близост до морската ивица към вътрешността.
Не можем да отречем, че за голяма част от родните и по принцип по-малки инвеститори, планирали строителство в зони, където ще се приложат най-големите ограничения, законът може би ще бъде несправедлив, защото върху тях ще бъдат прехвърлени ангажименти, които до този момент се възприемаха като задължение на държавата. В същото време смятам, че в дългосрочен план приемането на Закона за Черноморието, ако се намери начин той да бъде и строго прилаган, ще бъде положителна крачка както за инвестициите в имотите на Черноморието, така и за туристическия бранш.
Така че, както беше отбелязано от колегата преди мен от нашата парламентарна група, ние ще подкрепим законопроекта на първо четене, като силно се надяваме проблемите, които съществуват и които не са решени с този законопроект, да намерят своето решение между първо и второ четене.
Смятам, че този законопроект трябва да бъде подкрепен на първо четене, поради няколко много важни причини, с което ще завърша, господин председател.
Първото е, че ясно се вижда волята на вносителя да се внесе ред в крайна сметка по българското Черноморие.
На второ място, обвръзват се решенията, които се вземат в общините, с тези, които се вземат в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
И не на последно място, прави се ясен опит за дефиниране на понятията – нещо, което до този момент нито едно правителство не е имало волята да направи.
Благодаря за вниманието и на добър час на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заместник-министър Савин Ковачев има думата. Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Слушайки дискусията, дълго се колебах дали да взема думата, но някои народни представители отправиха директни въпроси към вносителя. Искам да поставя на вашето внимание няколко неща.
На първо място, искам да благодаря на всички народни представители и на всички постоянни комисии, които имаха възможност да обсъждат законопроекта, защото в процеса на обсъждане на този законопроект в постоянните комисии стана ясно колко всички са загрижени за Черноморското крайбрежие и дискусиите, които се водиха в комисиите, извинете ме, бяха доста по-ползотворни, отколкото днешната дискусия, за съжаление.
На второ място, искам да разсея една заблуда може би, която личи от изказванията на някои от народните представители. Те може би си мислят, че това е екологичен закон или част от него има претенцията да бъде екологична. Не, това не е екологичен закон. Това е един устройствен закон, който създава специфичен устройствен режим за една част от територията със специфични проблеми. Ние имаме доста пълно, доста голямо и доста строго, бих казал, и рестрективно действащо екологично законодателство, което си действа на самостоятелно основание. Ако се налагаше то да бъде допълвано, според мен, ние бихме предложили в Преходните и заключителни разпоредби на закона именно норми, с които да бъде допълнено екологичното законодателство. Нашето законодателство е доста добро, доста европейско, бих казал, лично по мое мнение и доста рестрективно. Според мен Законът за Черноморското крайбрежие по никакъв начин не би могъл да има претенции по някакъв начин да допълва екологичното законодателство. Проблемът е, че то не се прилага както трябва, за съжаление.
На трето място, бих искал да кажа, че е безспорна нуждата от този закон, тъй като някои от народните представители се усъмниха в необходимостта от неговото съществуване. Самият факт, че 77 държави в света имат подобни закони, показва, че много преди нас те вече са открили топлата вода и това, което казаха част от народните представители, е вярно - законът в някои случаи е безпощадно закъснял, за съжаление.
На четвърто място, поставен беше въпросът за морските плажове, като една от най-важната част от крайбрежието, което е обект на една засилена териториално-устройствена защита. Много правилно беше поставен въпросът за разделянето на собствеността на морските плажове между държавата и общините. Народният представител от Български народен съюз, изглежда, не ме познава, но между другото аз съм един от най-големите привърженици на идеята, че не държавата е най-добрият стопанин на имотите, а тези, които са най-близо до територията. Аз съм един от най-големите привърженици за силно местно самоуправление. Проблемът е, че доста отдавна в правния мир, аз лично съм юрист, се води дебат по отношение на разпоредбата на Конституцията, която казва, че морските плажове, крайбрежната плажна ивица по-скоро, както казва Конституцията, е изключителна държавна собственост. Господин Янков засегна в своето експозе този проблем. Юристите са разделени доста категорично на два лагера. Една част от юристите твърдят, че всички морски плажове, които са част от крайбрежната плажна ивица, са изключителна държавна собственост и няма място за общинска собственост по крайбрежната  плажна ивица. Друга част от юристите твърдят, че със закон би следвало да се конкретизира разпоредбата на Конституцията и да бъде определено изрично кои плажове са изключителна държавна собственост и кои останали плажове, ерго, са публична собственост, примерно на общините. Между другото това становище споделям и аз. Както виждате, не съм наложил моето становище в законопроекта, не съм успял.
Така че в законодателния процес всеки един от народните представители има възможност да експериментира в обратна посока, така да се каже, да предложи обратен подход при определянето на собствеността на морските плажове, като се даде възможност на една част от общините да придобият собственост, така както счете, разбира се, всеки един от вас, който има законодателна инициатива между първо и второ четене.
Друга заблуда е, че общините нямат контролни правомощия по отношение на морските плажове. Напротив, те имат контролни правомощия. С последната промяна на Закона за устройство на територията, която на 29 декември м.г. влезе в сила, общините имат точно същите контролни правомощия по отношение на морските плажове, каквито има и ДНСК. Всеки един кмет на община може със своя заповед да спре строителство на морския плаж. Нещо повече, ДНСК вече няма никакви правомощия по отношение на преместваемите обекти и съоръжения на морските плажове. С промяната на чл. 56, чл. 56а и чл. 57 от Закона за устройство на територията тези правомощия са изцяло на общините. Тоест именно кметовете на общини в момента са единствените административни органи, които могат да спират поставянето на преместваеми съоръжения и със своя заповед да постановяват премахването на тези преместваеми съоръжения.
Също така беше казано едно твърдение, което според мен не е изцяло достоверно, а именно, че общините имат средства да поддържат морските плажове. За съжаление те нямат тези средства. Мога веднага да ви кажа какви писма се получават в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че общините дори нямат средства да създават общи и подробни устройствени планове за своята територия и те ги искат от нас. Един такъв план струва над 50 хил. лв. за всяка една от черноморските общини. Те нямат средства да правят и съответната инфраструктура и пример за това са нашите национални курорти, където общината би трябвало да прави инфраструктурата, но тя няма пари да го прави. Строителството на хотели изпреварва много развитието на прилежащата инфраструктура, за съжаление.
Госпожа Манева каза също така, че в закона не е обвързано добре издаването на разрешения за строеж с така наречената екологична оценка или оценка върху въздействието на околната среда. Законът се е въздържал да повтори постановките на Закона за опазване на околната среда, където изрично се казва кои административни актове следва да бъдат придружени с ОВОС или с екологична оценка.
Ние сме повторили изискването, което, разбира се, трябва да се спазва; нещо повече, в Закона за устройство на територията един от задължителните документи, които се представят при издаване на разрешение за строеж, е именно екологична оценка или оценка за въздействието на околната среда, ако такива се изискват по закон, а такива се изискват в повечето случаи.
И най-накрая, ще ме извините за моето пространно експозе, искам да се спра на Преходните и заключителни разпоредби, тъй като те бяха особено критикувани и обект на вашето внимание. Както каза в комисията господин Великов, там е заровено кучето. Според мен не е заровено кучето, а вносителят се е опитал, използвайки общите принципи на правото, да уреди висящите правоотношения. Дали това е направено успешно? Според вашата оценка може би е не толкова успешно направено.
Ще се спра на две разпоредби от Преходните и заключителни разпоредби. В една от тях се третират всички обекти, които са заварени от закона. Те могат да бъдат две категории: обекти, които съответстват на законодателството, заварено от Закона за Черноморското крайбрежие, и тези, които не съответстват на това законодателство. Естествено е, че незаконните строежи не се толерират от закона – нещо повече, тази процедура, която е изписана и за която господин Христо Кирчев каза, че звучи весело, е особен и ускорен административен ред за премахване на незаконно строителство, който е по-строг от този, който е предвиден в Закона за устройство на територията. Законът не толерира заварени незаконни обекти, нещо повече, тези обекти по Черноморското крайбрежие следва да бъдат премахнати с приоритет по-бързо от тези, които са в територията на страната. Законът не предвижда узаконяване, както каза един от народните представители. Искам и тази заблуда да разруша – от 2003 г., извинявайте, в нашето законодателство институтът на узаконяването вече не съществува. Присъединихме се към останалите страни в света, които вече нямат узаконяване на незаконно строителство. Според мен не бихме могли да прибягваме към една изключителна мярка да тръгнем да събаряме заварените законни строежи, тъй като вече не съответстват на новия правен ред.  Световната практика не познава такова нещо. Ако вие желаете да направите това, ние просто не сме се осмелили да го предложим. Възможно е, разбира се, да решите да приложите тази изключителна мярка, но не знам какъв сигнал ще дадем на света по този начин, давайки на материално-правни норми обратна сила. Такова нещо световната практика почти не познава.
Другата норма, която е дискусионна и която действително може да бъде дискутирана между първо и второ четене, е проблемът за привеждането на разпоредбите за подробните устройствени планове в съответствие с изискванията на закона. Това безспорно е необходимо и може да стане по два начина: по нормалния начин, който изисква обществена поръчка, процес на проектиране, процес на обявяване, процес на приемане и процес на обжалване, защото никой от вас не може да си въобразява, че тези планове няма да бъдат обжалвани. Аз предложих този срок, тъй като това е единственият срок, който отговаря на действителността и на истината. В едногодишен срок или в срок от шест месеца нищо такова не може да се случи. Разбира се, ако желаете, можете да предвидите друга изключителна мярка, която да осигури пълноценност на действието на закона, а единствената изключителна мярка е мораториум върху строителството по Черноморското крайбрежие в привеждането на подробните устройствени планове в съответствие с изискванията на този закон. Ние сме се въздържали да приложим тази мярка, защото лично аз не познавам мораториум в страната, който да е бил спазен и да е довел до положителни изисквания и веднага ще ви дам примера с мораториума върху разпореждане с имущество на земеделските кооперации, когато влезе в сила Законът за собствеността и ползването на земеделските земи. По времето на този мораториум се продадоха всички имоти на земеделските кооперации. Това не решава проблема, само го отлага.
Сега ще ви кажа нещо, което не исках да казвам в обсъжданията на комисията, но ще го кажа, тъй като критиките към този параграф от Преходните и заключителни разпоредби са големи. Аз исках просто това да бъде нашата изненада, за която инвеститорите да бъдат неподготвени, когато се приема законът.
Законът за устройство на територията дава право на кметовете на общини, а и на министъра на регионалното развитие и благоустройството по време на създаване на нови общи и подробни устройствени планове за съответна територия, да налага строителна забрана за срок от две години. Това мислехме да използваме, обаче тъй като вашите критики са много големи, сега ще ви разкрия тази тайна и ще видите, че хората вече ще бъдат подготвени за това.
Благодаря ви много. Надявам се, че между първо и второ четене ще има ползотворна дискусия, в която ще участваме. Аз също се надявам този закон да бъде приет и не само да бъде приет, но и да се изпълнява и да окаже много положително въздействие върху правосъзнанието на хората. Без всички да работим за правосъзнанието на хората по Черноморското крайбрежие и на инвеститорите, просто този закон ще си остане на хартия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Сотиров, заповядайте за изказване. Обединените демократични сили разполагат с една минута.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Облекчен съм, тъй като се казаха много съществени неща. Искам само накрая да апелирам още веднъж да не се спекулира с това. Действително е необходимо да има закон, който да регламентира строителството по Черноморското крайбрежие, но с този закон, който ни се предлага и с ал. 2 на чл. 9, и с това, което е дадено в § 4 и § 6 на Преходните и заключителни разпоредби, само се узаконява и се легитимира беззаконието, което е извършвано досега по Черноморското крайбрежие. И понеже тук се спомена – от министър Церовски се направи една наредба, която въведе рестрикции. След като предприемачите събраха достатъчно средства да се откупят, се прие една либерална Наредба № 7, с която се допусна това безобразно строителство по морето. И сега ние с този закон трябва да узаконим това.
Така че тук не бива да се спекулира колко е необходим този закон. Да, необходим е, независимо че е късно, редно е да бъде приет такъв закон. Но този закон, който ни се предлага в момента, ще постигне точно обратен ефект!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Атанас Папаризов.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Цялата дискусия, разбира се, в този закон беше във връзка с това до каква степен той ще подобри и замени прилагането на Закона за устройство на територията. Този закон беше разпределен и в Комисията по европейска интеграция и действително не е свързан с някакви конкретни достижения на европейското право, които трябва да приемем, за да ни приемат в Европейския съюз. Може би нашето мнение ви се е сторило, то и не беше прочетено може би, доста далеч от това, за което вие говорите.
Искам да припомня основния смисъл на нормите в Европейския съюз по този въпрос, а те изискват интегриран подход към проблемите на крайбрежието. Тук всички говорим само за строителство, колко да е високо, какво да е строителството, но няма да може да се решат проблемите на крайбрежието, ако не се отчете това.
Спомняте си, когато обсъждахме Закона за туризма – тогава имаше опит такъв интегриран подход да се намери само за обектите, които имат значение от гледна точка на национални туристически обекти. Тогава не се намери подходящ текст.
Все пак бих искал да помоля водещата комисия и вносителите това, което препоръчахме – този въпрос за интегрирания подход, да се има предвид при подготовката на второто четене. Има доста решения, които бихме могли да използваме – като Европейската харта за крайбрежията, която е приета от Европейския парламент през 1981 г. и която препоръчва именно такъв подход, има една европейска стратегия от 2000 г. на Европейската комисия “Интегрирано управление на крайбрежните зони”, “Стратегия за Европа”. Там също се отчита необходимостта от такъв подход. Има други документи на Европейския съюз, на Европейския парламент от 30 май 2002 г. Не че те са задължителни, но просто ви предлагам да ги имате предвид при доработката на закона, защото подходът към крайбрежието трябва действително да бъде малко по-широк и ако това не може да се направи поне сега в детайли, да се предвиди текст, който да задължи вносителите, правителството да предложи един такъв интегриран подход към развитието на Черноморското крайбрежие като един следващ етап. Ясно е, че с този закон всички проблеми няма да се решат сега, най-важният проблем е действително Черноморието да не прилича на един огромен столичен или друг град и хората да се чувстват, все едно че не са на почивка на морето, а в центъра на София. Но този въпрос ще се реши, нека обаче да се реши въпросът и за развитие на Черноморието от всички гледни точки, а не само от гледна точка на строителството и урбанизацията, защото има много други неща, които са важни и полезни от гледна точка на интересите на страната.
Затова ви предлагам, поне ако на този етап това не може да се направи, едно такова задължение за подготовка на стратегия за развитие на Черноморието, основаваща се на интегрирания подход, да се запише в текста на закона преди второто четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат?
Независимите народни представители имат 15 минути.
Господин Минчо Христов, имате думата, имате 5 минути пленарно време.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател, дори ще бъда по-кратък, тъй като много от нещата вече бяха казани.
Вземам повод от думите на господин Папаризов, че проблемите трябва да се гледат комплексно, а не само от гледна точка на строителството и урбанизацията. Мисля, че проблемите трябва да се гледат най-вече от тази гледна точка, доколкото всички ние познаваме проблемите на българското Черноморие. Те много приличат на проблемите, които наблюдаваме в големите български градове - с незаконното строителство, със застрояването на зелените площи, застрояването на междублоковите пространства – нещо, за което говорихме вчера. Тогава аз предложих един мораториум, който за съжаление не се прие.
Искам да кажа само няколко неща. Това, което аз не мога да приема в този закон, е, че той узаконява незаконното строителство. Фактически той узаконява грабежа, узаконява корупционните практики, на които бяхме свидетели досега. Колеги, аз не мога да приема това и затова ще гласувам "против" този законопроект.
Според мен решението е да се въведе един незабавен мораториум върху всякакво строителство по българското Черноморие. След това нещата да се изчистят, може би за месец-два и да се решат във всички закони проблемите, които касаят нашето Черноморие. Или да се направи един нов закон – това също е едно добро решение, който да реши проблема с незаконното строителство, какво ще правим оттук-нататък.
Искам да ви дам като пример Испания, по-конкретно Палма де Майорка, където бяха събаряни хотели. Може би и ние трябва да пристъпим към подобно решение?! Не знам.
Затова казвам, че аз ще гласувам "против" законопроекта, защото той е един недобър законопроект, доколкото узаконява един грабеж, на който бяхме свидетели досега, и корупционните практики, на които бяхме свидетели досега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
Обявявам за приключена дискусията на първо четене по Законопроекта за устройството на българското Черноморско крайбрежие.
Уважаеми народни представители, моля да гласуваме на първо четене този законопроект.
Гласували 154 народни представители: за 109, против 36, въздържали се 9.
Законопроектът за устройството на българското Черноморско крайбрежие е приет на първо четене.
За процедура има думата госпожа Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател. С оглед на интереса и на предложенията, които явно вече се обработват, искам да помоля съгласно нашия правилник да удължим с две седмици регламентирания срок за предложения  за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това означава да станат три седмици.
РЕПЛИКА: Такова предложение е направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Процедурата не може да бъде направена, преди да приключи гласуването на първо четене.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение – времето за правене на предложения между първо и второ четене да бъде удължено от една, както е по правилника, на три седмици.
Гласували 122 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
За втора процедура има думата господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Преди почивката тази сутрин гласувахме на първо четене Законопроекта за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия, групи от предприятия и дружества. Предлагам срокът за предложения между първо и второ четене да бъде удължен с една седмица и да стане 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕИМЕНУВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ "ПРОФ. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ" В НАЦИОНАЛНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ "ПРОФ. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ".
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по образование и наука. Доклад следва да представи нейният председател господин Лютви Местан. Той отсъства. Има ли член на  ръководството на Комисията по образование и наука тук? Няма. Има ли член на Комисията по образование и наука? Няма.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И БЪЛГАРИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ОТНОСНО УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ В МНОГОГОДИШНАТА ПРОГРАМА НА ОБЩНОСТТА ЗА ДЕЙСТВИЯ В ЕНЕРГИЙНИЯ СЕКТОР “ИНТЕЛИГЕНТНА ЕНЕРГИЯ-ЕВРОПА” (2003-2006).
Имате думата, господин Аталай, да представите вашето становище.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председател.
Комисията по енергетика е тук.
“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за
разбирателство между Европейската общност и България за
изменение на Меморандума за разбирателство относно
участието на България в многогодишната програма на
Общността за действия в енергийния сектор
“Интелигентна енергия-Европа” (2003-2006)
На редовно заседание, проведено на 11 май 2006 г., Комисията по енергетиката разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и България за изменение на Меморандума за разбирателство относно участието на България в многогодишната програма на Общността за действия в енергийния сектор “Интелигентна енергия-Европа” (2003-2006).
С Меморандума за разбирателство между Европейската общност и България за изменение на Меморандума за разбирателство относно участието на България в многогодишната програма на Общността за действия в енергийния сектор “Интелигентна енергия-Европа (2003-2006), подписан на 20 декември 2005 г. в Брюксел се определя финансовия принос на българската страна за участие в програмата през 2004, 2005 и 2006 г.
Меморандумът за разбирателство между Европейската общност и България урежда общите условия за участие на страната в програмата за целия период 2003-2006 г. и беше подписан в изпълнение на Решение № 798 на Министерския съвет от 2003 г. и ратифициран със закон от Народното събрание на 16 юни 2004 г.
Проектът на меморандум беше одобрен като основа за водене на преговори с Решение № 878 на Министерския съвет от 2005 г., с което на министъра на икономиката и енергетиката беше даден мандат да проведе преговорите и да подпише Меморандума от името на Република България при условие за последващи ратификации от Народното събрание.
От участието си в търга за набиране на проекти по програмата “интелигентна енергия-Европа” през 2003 и 2004 г. бяха одобрени общо 50 проекта, предложени от България с общ бюджет повече от 4 млн. 186 хил. лв., като размерът на съфинансирането със средства по програмата е повече от два пъти от размера на членския внос на страната.
Вноските за участие в програмата за периода 2004-2005 г., предвидено с решения на Министерския съвет № 798/2003 г. и № 878/2005 г. ще се осигуряват чрез извънбюджетния фонд “Национален фонд” и за сметка на предоставените средства по линия на Програма ФАР, съгласно договореното от Националния координатор на помощта. Размерът на финансовият принос за участие в програмата “Интелигентна енергия-Европа” на Република България е както следва:
- за 2003 г. – 486 155 евро;
- за 2004 г. – 735 743 евро;
- за 2005 г. – 689 501 евро;
- за 2006 г. – 701 360 евро.
Посочените по-горе разходи за участието на Република България в програмата ще се изплащат чрез извънбюджетния фонд “Национален фонд” към Министерството на финансите.
Участието на Република България в програма “Интелигентна енергия-Европа” за периода 2005-2006 г. ще позволи по-лесното координиране на националната политика в областта на енергийната ефективност и рационалното използване на възобновяемите енергийни източници с политиката на Европейския съюз, като ще спомогне за по-лесното съгласуване на цялостната енергийна политика и подготовката на страната за присъединяване към Европейския съюз.
След проведеното обсъждане с 10 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” парламентарната Комисия по енергетика реши:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Европейската общност и България за изменение на Меморандума за разбирателство относно участието на България в многогодишната програма на Общността за действия в енергийния сектор “Интелигентна енергия-Европа” (2003-2006).” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Има становище на Комисията по външна политика.
Господин Паси отсъства. Господин Ранчев отсъства.
Госпожо Илияз, заповядайте, имате думата да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика по Законопроект за
ратифициране на Меморандума за разбирателство между
Европейската общност и България за изменение на Меморандума за разбирателство относно участието на
България в многогодишната програма на Общността за
действие в енергийния сектор “Интелигентна енергия-
Европа” (2003-2006), внесен от Министерския съвет
На 26 април 2006 г.
На редовно заседание, проведено на 10 май 2006 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и България за изменение на Меморандума за разбирателство относно участието на България в многогодишната програма на Общността за действия в енергийния сектор “Интелигентна енергия-Европа” (2003-2006).
Измененията  в  Меморандума  се отнасят до промени в Анекс-2,  с които се предвижда финансовия принос на България за участие в програмата за 2004, 2005 и 2006 г., както следва:
- за 2004 г. – 735 743 евро;
- за 2005 г. – 689 501 евро;
- за 2006 г. – 701 360 евро.
Посочените разходи за участието на България в програмата ще се изплащат чрез извънбюджетен фонд “Национален фонд” към Министерството на финансите. Участието на Република България в програмата “Интелигентна енергия-Европа” за периода 2004-2006 г. ще позволи по-лесното координиране на националната политика, свързана с енергийната ефективност и рационалното използване на възобновяеми енергийни източници с политиката на Европейския съюз, като ще спомогне за по-лесното съгласуване на цялостната енергийна политика и подготовката на страната за присъединяване към Европейския съюз.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Европейската общност и България за изменение на Меморандума за разбирателство относно участието на България в многогодишната програма на Общността за действия в енергийния сектор “Интелигентна енергия-Европа” (2003-2006), подписан на 20 декември 2005 г. в Брюксел.”
Становището беше прието единодушно. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Илияз.
Уважаеми народни представители, няма представител на правителството.
Откривам дискусията по първо четене на Законопроекта за ратифициране на Меморандума.
Има ли желаещи? Няма. 
Преминаваме към гласуване на законопроекта на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председателю.
Предлагам да преминем към второ четене и да гласуваме  законопроекта за ратификация на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:  Подлагам на гласуване направеното  процедурно предложение на това заседание да стане и второто четене на меморандума.
Гласували  87 народни представители: за 85, против 1, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към докладване и гласуване на второ четене на законопроекта за ратифициране на меморандума.
Господин Аталай, моля да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги!
„ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за
разбирателство между Европейската общност и България
за изменение на Меморандума за разбирателство относно
участието на България в многогодишната програма на
Общността за действия в енергийния сектор „Интелигентна енергия – Европа” (2003-2006)
Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Европейската общност и България за изменение на Меморандума за разбирателство относно участието на България в многогодишната програма на Общността за действия в енергийния сектор „Интелигентна енергия – Европа” (2003-2006), подписан на 20 декември 2005 г. в Брюксел.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Намираме се на второ четене на законопроекта за ратифициране на меморандума. Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и България  за изменение на Меморандума  за разбирателство относно участието на България в многогодишната програма на Общността за действия в енергийния сектор „Интелигентна енергия – Европа” (2003-2006).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласували  81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене, с което ратификацията е факт.
Преминаваме към точка шестнадесета от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ, внесен от Борислав Димитров Китов и Стефан Антонов Софиянски на 24 март 2006 г.
Законопроектът е разпределен на Комисията по здравеопазването. От нея е представен доклад на 18 май т.г., тоест с днешна дата.
Господин Ботев, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК БОТЬО БОТЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за лечебните заведения № 654-01-39,
внесен от Борислав Димитров Китов и
Стефан Антонов Софиянски на 24 март 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 11 май 2006 г., Комисията по здравеопазването разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за  лечебните заведения № 654-01-39, внесен от Борислав Димитров Китов и Стефан Антонов Софиянски на 24 март 2006 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз, Съюза на стоматолозите в България.
Законопроектът беше представен от доц. д-р Борислав Китов, съвносител на законопроекта. В изложението си доц. Китов посочи, че към настоящия момент чл. 81, ал. 1, т. 3 от Закона за лечебните заведения дава възможност на лекари и стоматолози с основна или профилна специалност, които работят в лечебните заведения за болнична помощ, да работят по договор с групови практики за специализирана извънболнична помощ, медицински центрове, стоматологични центрове, медико-стоматологични центрове и диагностично-консултативни центрове.
С предлагания законопроект в обхвата на тази законова разпоредба се включват и самостоятелните медико-диагностични лаборатории. По този начин се премахва неравнопоставеност по отношение на лекарите с придобита специалност по профила на дадена лаборатория спрямо лекарите с други специалности, както и нееднакво  третиране на лабораториите с оглед на обстоятелството дали същите са самостоятелни или са в структурата на лечебно заведение за извънболнична помощ. Също така предлаганите промени ще доведат до оптимизиране на достъпа на здравноосигурените лица до медицинската помощ, особено в районите с недостатъчен брой на медицинските специалисти.
Народните представители бяха запознати с подкрепящи законопроекта становища на Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз. Главният секретар на Българския лекарски съюз д-р Пламен Демиров информира народните представители, че липсата на самостоятелни медико-диагностични лаборатории сред изброените в чл. 81, ал. 1, т. 3 лечебни заведения е причина за прекратяване на редица договори на лекарите, работещи в лаборатории на болници и същевременно в самостоятелни медико-диагностични лаборатории, с Националната здравноосигурителна каса и представлява съществен проблем за работата им.
Становището на Министерството на здравеопазването беше представено от госпожа Людмила Василева – държавен експерт в Министерството на здравеопазването. Тя отбеляза, че разпоредбата на чл. 81, ал. 1 е във връзка с ал. 2 и има за задача да определи лечебните заведения за извънболнична помощ, в които могат да работят лекари от болничната помощ и които биха могли да сключат договор с Националната здравноосигурителна каса. Тя не ограничава правото на лекарите и на стоматолозите с основна или профилна специалност, работещи в болниците, да регистрират лечебни заведения за извънболнична помощ или да работят по договор с такива. Това е причината Министерството на здравеопазването да не подкрепи предлагания законопроект.
В хода на обсъждането беше поставен въпрос дали е редно лекарите от болничната помощ да имат право да работят и в лечебните заведения за извънболнична помощ. Народните представители се обединиха около становището, че това е въпрос на широка обществена дискусия и бъдещо законодателно решение, но при съществуващата в момента практика е редно лекарите с различни специалности да бъдат равнопоставени.
Въз основа на проведената дискусия и след гласуване при следните резултати: “за” 9 народни представители, без “против” и “въздържали се” – 6, Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 654‑01-39, внесен от Борислав Китов и Стефан Софиянски на 24.03.2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Чухте доклада на комисията.
Уважаеми колеги, имате думата.
Госпожо Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разглежданият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения има претенцията да запълни празнота в разпоредбите на чл. 81, ал. 1, т. 3 от Закона за лечебните заведения.
В хода на дискусията в Комисията по здравеопазване бяха изказани различни мнения, отстоявани различни становища, на първо място позицията, че чл. 81, ал. 1 е във връзка с ал. 2, тоест, че не ограничава и сега правото на лекари с определена специалност, които работят в болниците, да работят и в лечебни заведения в извънболничната помощ по договор, както и да регистрират такива.
На второ място, беше защитавана и позицията, че липсата на самостоятелни медико-диагностични лаборатории сред изброените в чл. 81 създава неравнопоставеност спрямо лекарите с други специалности.
За сведение, колегите със специалност “Клинична лаборатория” в страната са около 130 души. Ясно е, че при този ограничен брой специалисти по тази специалност тази поправка би довела до по-добър достъп на населението до медицинска помощ особено в региони, които са отдалечени от столицата, а се предполага, и до по-качествена услуга, защото неразрешителният режим всъщност предразполага търсене на вратички в закона, административен произвол и субективизъм.
Нека не забравяме обаче, че това би довело и до конфликт на интереси, и до ситуации, при които едно лице би се превърнало в абсолютен монополист, когато то работи, а и управлява звено в болнично заведение, има и самостоятелна медико-диагностична лаборатория в извънболничната помощ, особено когато това лице е единствено в даден регион и всъщност пациентите се оказва, че нямат алтернатива.
Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи промяната с уговорката и ясната мисъл, че това е част от голямата тема за планирането на кадрите, проблема за квалификацията и специализацията на лекарите, както и темата за съчетаване на работата в болнично и извънболнично заведение, темата за достатъчност на лекарите от определена специалност –  проблеми и области, чието решаване явно предстои. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Думата има господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, заставам пред вас, за да заявя подкрепата си за този законопроект с някои уговорки.
Член 81 от Закона за лечебните заведения е заложил в себе си философията, идеята да има един режим, според който лекарите, работещи в болничната помощ, бидейки добри специалисти и при наличие на недостатъчност на такива специалисти в извънболничната помощ, да могат да работят и на двете места – и в болничната помощ, и в извънболничната помощ.
Това е била идеята, но тази идея от пет години насам на практика е мъртва, защото приложението на този текст дава право на директорите на районните центрове по здравеопазване да решават достатъчни ли са или са недостатъчни специалистите. Практиката показва, че когато става дума за хора, които по определен начин са близки или по други способи са се приближили до директора на районния център по здравеопазване, там понятието “недостатъчност” е валидно и те получават право да разкрият такава практика. Тоест, тълкуването по един много широк начин, на практика нерегламентиран начин на понятието “достатъчност” води до субективизъм, а където има субективизъм, там има възможност и за административен произвол.
Затова моята подкрепа е свързана с уговорката ние, давайки възможност да продължим дебата между първо и второ четене и внасяйки предложения за корекции на сега съществуващия текст, да направим така, щото на входа на системата лекарите-специалисти от болничната помощ да имат еднакви права, а не една част от тях да бъдат дискриминирани. Да направим също така и необходимото, защото понятието “достатъчност” да бъде тълкувано и прилагано по начин, по който да бъде определен или в Националния рамков договор, или в наредба на Министерството на здравеопазването, за да може идеята да бъде валидна, тоест да не отваряме широко вратата и същевременно принципът на справедливостта и равнопоставеността на входа на системата да бъде валиден за всички колеги-специалисти от болничната помощ.
И още една малка уговорка – в този Закон за лечебните заведения съществува един чл. 10, където са разгледани други лечебни заведения, които не са точно в категорията “болнични лечебни заведения”. Това са диспансерите – говоря за стационарите им, което на практика е болнична помощ. Тук са центровете по трансфузионна хематология, тук са тъканните банки, тука са хосписите, тоест лечебни заведения, в които работят лекари-специалисти, които също трябва да получат равни права на входа на системата, за да можем ние да подобрим контрола на изхода, така че този чл. 81 да го съживим в интерес на здравеопазването и най-вече в интерес на пациентите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Аз и по време на заседанието на комисията се въздържах при гласуването, ще го направя и днес.
Причините са две. Най-напред, разбира се, мнението на Министерството на здравеопазването. За мен не е без значение какво смятат проф. Гайдарски и неговият екип. Те не подкрепят този законопроект.
На второ място – моят личен опит в клиничните лаборатории преди да вляза в парламента. Аз мисля, че д‑р Джафер представи коректно тук пренията в комисията. Вероятно хората, които имат специалност “Клинична лаборатория”, са малко повече от 130, но бих искал да добавя, че медико-диагностичните лаборатории в страната и клиничните, в частност, са около 600.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Аз ще Ви кажа точно колко са след малко.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Може би Вие ще кажете, но вероятно те са доста повече, отколкото са лекарите със специалност.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Някои са регистрирани, някои работят – това са различни неща…
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Вие ще уточните тогава числата, но според мен тук практиката през последните години говори, че действително в много случаи, особено в по-малките населени места, където няма достатъчно специалисти, настъпва това монополизиране на дейността, за което д-р Джафер спомена и което фактически означава, че се създава възможност за едно преливане и на консумативи от държавната лаборатория към частната, и за повишаване на себестойността на анализите в държавната, и в крайна сметка за производство на числа, а не на достоверни резултати.
Съвременната тенденция в напредналите страни, към които ние с основание искаме да се числим, е по-скоро към окрупняване на такива лаборатории, а не към тяхното удребняване, така да се каже. В този смисъл за България очевидно са необходими по-малко на брой, но по-добре оборудвани лаборатории с ефективен междулабораторен външен, включително и международен качествен контрол и система за осигуряване на достоверни резултати. А такова раздребняване в случая не допринася за по-доброто здравеопазване в страната, след като знаем, че параклиниката в много случаи е свързана предимно с профилактиката, която безспорно е от съществено значение, така че бих призовал на този етап да се въздържим от подкрепа на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Великов, към Вас има реплика от господин Йорданов. Моля да я чуете.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Великов! Опазил ме Господ, това гласуване да се превърне за или против министър Гайдарски – един великолепен специалист и все по-доказващ себе си администратор. Аз имам пред себе си два аргумента, с които мисля, че мога да докажа, че тези, които са подготвили справката и която министър Гайдарски е подписал, са същите, които са подготвили и писмото, което е подписал миналата година точно по същото време заместник-министърът Петко Салчев, работил тогава в същото това Министерство на здравеопазването. В писмото на юристите, които са подготвили текста на министър Гайдарски, е казано, че трябва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 81 от Закона за лечебните заведения не ограничава правото на лекарите и стоматолозите с основна и профилна специалност, работещи в болница, да регистрират лечебни заведения за извънболнична помощ или да работят по договор в други лечебни заведения за извънболнична или болнична помощ. Тоест няма никакъв проблем, този чл. 81 действа, върши работа на медицината, защо да го бутаме?! Но миналата година, точно на базата на това, че в съответния чл. 81, ал. 1, т. 3 не са упоменати медико-диагностичните лаборатории, бяха прекратени договорите на много медицински специалисти в моя избирателен район – лабораторни лекари, които загубиха правото си да работят по договор с касата, което означава, че ако ние дефинираме точно текста, възможностите за интерпретации в зависимост от интереси, в зависимост от субективизъм ще бъдат намалени и затова смятам, че трябва да подкрепим текста с тези уговорки, които направих. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика не виждам.
Господин Великов, желаете ли дуплика? Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Доктор Йорданов, аз смятам, че е меродавно мнението на министъра, който, както знаете, е изключителен хирург и все по-добър администратор. И след като той е заявил, включително пред мен лично и пред други колеги, че не подкрепя този законопроект, не виждам какво повече може да се каже тук, освен ако не е настъпила някаква рязка промяна през последните два дни. Аз продължавам да смятам, че даването на възможност – примерно в една лаборатория работят четирима лекари със специалност и 7-8 лаборанти и всички те да тръгнат и да си разкриват лаборатории, в които качеството естествено не е гарантирано – по този начин има опасност за не дотам точни диагнози. Трябва да гледаме и тази страна на нещата, затова аз мисля, че няма нужда да се избързва сега да се подкрепя този законопроект, може би по-нататък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Великов.
Господин Адемов има думата за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да започна оттам, откъдето приключиха колегите. Не знам защо се говори единствено и само за становището на Министерството на здравеопазването. Има и други две становища и това са становището на Националната здравноосигурителна каса и становището на Българския лекарски съюз. Това са трите становища, които са  представени към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
Няма нищо лошо в това, че има различни мнения по този закон. Аз мога да ви кажа, че още от първия ден, откакто се появи на бял свят този закон, и в подготвителната му фаза винаги е имало различни мнения. Този е бил един от принципните въпроси, по който винаги е имало различни мнения, каквито имаше и в Комисията по здравеопазването, каквито има и сега по време на дискусията в пленарната зала.
Основният въпрос, който на практика тук се поставя за пореден път – ако беше тук доц. Щерев щеше да ви каже, той го поставяше още когато се приемаше Законът за лечебните заведения, поставял го е няколко пъти в предния мандат – е: как да се реши принципният въпрос дали лекари, които работят в болнична помощ, да имат право да работят и в извънболнична помощ? Има различна практика по този въпрос. В западните страни, в страните от Европейския съюз, има страни, в които това е разрешено, има други страни, в които не е разрешено. За конкретните условия, които има в България, когато се приемаше Законът за лечебните заведения през 1997 г., беше решено, че ако се възприеме принципът да се работи единствено и само в лечебните заведения за болнична помощ, в отдалечените, в малките региони, за които стана въпрос тук преди малко, няма да има възможност да се разкриват такива кабинети за специализирана болнична помощ. Това беше един от аргументите, който тогава накара вносителите и Народното събрание да възприемат тезата тези, които работят в болнична помощ, да имат право да работят и в извънболнична помощ от гледна точка на плурализъм на мнения, на достъп, на подобряване на качеството на оказаната медицинска помощ.
И тук, господин Великов, трудно мога да се съглася с Вашата теза, че ако са повече лечебните заведения за специализирана извънболнична помощ, качеството ще бъде по-ниско. Това са съвършено различни неща, защото държавата в лицето на Министерството на здравеопазването изготвя стандарти, които са задължителни за всички лечебни заведения, и ако ги спазват, това означава, че те работят качествено, ако не, има си достатъчно контролни органи както в Националната здравноосигурителна каса, така и към Министерството на здравеопазването.
Другото нещо, с което ми е трудно да се съглася, е, че Вие говорите за това, че има презумпция някои от тези, които работят в болничната помощ, по някакъв начин да злоупотребяват с това си положение и да изнасят консумативи, едно към едно го казахте, с които да работят в извънболничната помощ. Аз не приемам тезата, че трябва да подхождаме към законодателството с презумпция за вина, трудно ми е и никога не съм я приемал. Ако някой е виновен, аз не казвам, че няма такава практика, това е съвсем друг въпрос. Но ако има такива хора, има достатъчно контролни органи, които трябва да бъдат сезирани, които трябва да бъдат достатъчно внимателни, за да може да се справят с такъв проблем, ако съществува.
Основният въпрос, който се поставя тук, какъв е? Лекарите специалисти и лекарите по дентална медицина с основна и профилна медицинска специалност, които работят в лечебно заведение за болнична помощ, да могат да работят и в извънболнична помощ. Става въпрос за тези, които са от медико-диагностичните лаборатории. И сега в законодателството е разрешено тези лекари да могат да работят в извънболнична помощ и в болнична помощ, само че в рамките на диагностично-консултативните центрове, в рамките на груповите специализирани практики. Какво означава това? По Закона за лечебните заведения, за да има диагностично-консултативен център, знаете много добре, че трябва да има най-малко десет специалисти от различни профилни специалности. Освен това трябва да има най-малко две лаборатории, едната от които да бъде медико-диагностична лаборатория и другата - с възможности за образна диагностика.
И сега лекарите с клинична специалност по “Клинична лаборатория” имат право да работят в извънболничната помощ – в специализирани лечебни заведения за извънболнична помощ. Те могат да работят, само че по т. 2 на ал. 1 на чл. 81, където изрично е казано, че те нямат право да сключват договор със Здравната каса. Въпросът, който се поставя тук, е да имат право да сключват договор със Здравната каса. Това е предложението, което правят колегите.
Понеже стана въпрос колко са хората с клинична специалност “Клинична лаборатория”, ще се опитам да цитирам точни данни, защото са от статистиката – от 31 декември 2004 г. За съжаление са малко стари, но това е информацията, с която разполагам. Те са 526. Господин Великов, Вие сте близо до тази цифра. Тези, които към края на 2004 г. работят по специалността и имат сключени договори с Националната здравноосигурителна каса, са 138. По информация, която беше цитирана на заседанието на Комисията по здравеопазването от представителя на НЗОК, сега сключени договори с Касата имат 227 специалисти по клинична лаборатория.
Какво прави този законопроект на практика? Дава възможност на медико-диагностичните лаборатории да сключват договори с Националната здравноосигурителна каса в качеството си на специалисти от извънболничната помощ. Това се предлага сега.
Имаше аргументи “за” и “против”, казани тук. Аз ще се спра на аргументите “за”. Какво се променя? Тези хора могат да работят в лечебните заведения с регистрационен режим – регистрират се в РЦЗ, разкриват кабинет за специализирана извънболнична помощ, сключват договор (ако искат) с Касата – това предлагаме в момента и оказват специализирана помощ.
Дали ще бъдат монополисти или не? Има региони, в които ще бъдат монополисти, защото няма други. Има обаче региони, например в по-големите градове, където се дава възможност на българските граждани за по-добър достъп. А дали оказаната помощ ще бъде качествена или не – това е съвършено различен въпрос. Пациентът е този, който ще избере клиничната, медико-диагностичната лаборатория, която оказва най-добрата помощ. Ако има само една или две клинични лаборатории в София, сещате се, че нещата трудно могат да бъдат реализирани от гледна точка на качеството.
Това, което може да се използва като аргумент в подкрепа на този законопроект, е, че на практика се подобрява достъпът до този вид помощ, дава се възможност различните специалности да бъдат равнопоставени. Откъде накъде сега един хирург ще има правото на специализирана извънболнична медицинска помощ, а един клиничен лаборант да няма?! Аз не съм клиничен лаборант, нямам специалност по “Клинична лаборатория” и нямам никакъв интерес към тази специалност, ако трябва да го кажа в личен план, но според мен отделните специалности трябва да бъдат равнопоставени. С клиничната специалност, която аз притежавам, не може да се работи в извънболнична помощ, затова си позволявам малко по-свободно да говоря на тази тема.
Изключително важен момент е да се кажат и обратните аргументи, които коментират колегите в своите изказвания. Аз казвам, че с този законопроект се отваря вратичка и за други специалности. Давайки възможност на медико-диагностичните лаборатории, аз съм сигурен, че ще дойдат и други, които ще поискат това,  например  диспансерите,  както  каза  преди  малко   д-р  Руденко Йорданов. Тук може да има някакви рискове точно в тази посока – че се дава възможност на едни, а на други не се дава.
Друг е въпросът за достатъчност или не – това, което каза Руденко Йорданов.
И още един аргумент. Законът за лекарствата и аптеките в хуманната медицина разрешава на тези, които работят в болничните аптеки, да работят единствено и само там. Тоест работейки в болнична аптека, той няма право да разкрие частна аптека. По какво се различават? И едната, и другата професия са регулирани. Може би презумпцията, за която говори господин Великов, при тях е силно изразена. Отново се връщаме на тезата дали трябва да предпоставяме, че някой може да злоупотреби със служебното си положение.
Ще завърша с една малка “предпазна клауза”. Аз съм склонен да подкрепя този законопроект. Извинявайте, пропуснах нещо, което ще кажа сега – този законопроект е подкрепен и от Консултативния съвет по законодателството. Там много внимателно подкрепят или не подкрепят законопроекти. Този законопроект обаче изцяло е подкрепен от този Консултативен съвет към председателя на Народното събрание. Така че за мен това е един допълнителен стимул, допълнителна аргументация в подкрепа на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Давам думата за процедурно предложение на госпожа Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин председател, позволете ми да направя процедурно предложение – в пленарната зала да бъде допуснат д-р Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има  процедурно  предложение  за  допускане  в  залата  на    д-р Валери Цеков.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Моля, поканете господин Цеков.
Имате думата за изказвания. Има ли желаещи да вземат отношение?
Обръщам се към заместник-министъра на здравеопазването господин Цеков, за да го помоля да даде меродавното становище на Министерството на здравеопазването, доколкото в хода на дискусията бяха цитирани противоположни становища от министерството от различни периоди.
Заповядайте, господин Цеков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз съм тук с актуалното становище на Министерството на здравеопазването от 11 май 2006 г. Вярно е, че първоначално Министерството на здравеопазването излезе със становище, което общо взето подкрепяше този законопроект, но с някои условия, които впоследствие се оказа, че няма как да бъдат приложени, поради което Министерството на здравеопазването към 11 май т. г. излиза със становище, с което не подкрепя този законопроект. Съображенията са няколко, но както много добре знаете, законодателят в Закона за лечебните заведения е дал възможност на лекари с основна и профилна медицинска специалност и дентални лекари, които имат договор с лечебно заведение за болнична помощ, да работят и в доболничната помощ при някои условия. Те са подробно изброени в т. 1, 2 и 3 на ал. 1 на чл. 81. С тези условия общо взето се иска гаранция, че едновременно болнична и доболнична помощ един специалист може да развива само тогава, когато в доболничната помощ в съответното населено място няма достатъчно специалисти или няма специалисти с тази специалност и следователно в доболничната помощ пациентите няма как да получат специализирана медицинска помощ.
Както всички много добре знаете, идеята е една част от специализираната медицинска помощ да бъде изнесена от болничната в доболничната част на медицинското обслужване, защото именно там помощта е по-бърза, по-лесно достъпна, не се изисква пациентите да се отделят от семейната среда и от работната си среда, ако състоянието им позволява това, разбира се, и същевременно е по-евтино от гледна точка на публичните фондове. Този модел е възприет за всички специалности, общо взето, но специално за лекарите, които работят в клиничните лаборатории в болниците, е прието от законодателя, че при тях има твърде голям риск от конфликт на интереси – когато те работят едновременно по договор в лабораториите в болничните лечебни заведения и когато работят в лабораториите в доболничната помощ. В практиката, уви, много често се случва да се засича твърде голяма консумация на консумативи и реактиви в болничната лаборатория, без това да отговаря на количеството пациенти, които са минали през болницата. Това е тогава, когато има лекари, които работят и в болничната, и в доболничната система, а това за съжаление понякога се случва, въпреки че законът не допуска такава възможност.
С оглед да се избегне този конфликт на интереси, който е особено изразен в областта на клиничната лаборатория, ние преценихме, че е по-малко рисково за системата и за генериране на кухи дейности в болничната система, а пък и кухи дейности в доболничната система, по-добре е да няма такава възможност за тези лекари, които работят в сферата на клиничните лаборатории. Тоест да се запази сегашното положение, което към момента е възприето като логика на този закон.
Ето защо в своето становище Министерството на здравеопазването изразява негативно отношение към този законопроект. Няма да чета становището, всички народни представители го имат раздадено, където са описани правните проблеми, които биха възникнали от един такъв текст. Готов съм да отговоря на въпроси, ако има такива по този законопроект, относно правната материя, която той урежда, пък и практиката, каквато съществува в нашите лечебни заведения в болничната и доболничната помощ в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Уважаеми колеги, пленарното време изтича, остават 1-2 минути. Ще продължим с обсъждането и гласуването на този законопроект утре в началото на деня.
Преди да направя задължителните съобщения, процедурен въпрос желае господин Великов. Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, извинявайте, но ако няма още изказвания, аз бих предложил да удължим времето до гласуването, тъй като ми се струва, че в рамките на 5-10 минути ще успеем, ако не възразявате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, бих предложил и на господин Великов, и на вас следното. Ние разглеждаме този законопроект в известно нарушение на правилника, тъй като той изисква да чуем и мотивите на вносителите.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ние не само не ги чухме,  а вносителите отсъстват.
Освен това, имаме пред себе си един законопроект, по който становището на министерството, на Министерския съвет е отрицателно.
На трето място, ние имаме пленарна зала, която прие един достатъчно скрупольозен контрол, ще се окаже, че не разполага с необходимия кворум.
Поради всички тези причини бих помолил господин Великов да не настоява да подложа на гласуване неговото процедурно предложение. Нека колегите народни представители преценят още веднъж аргументите, които прозвучаха „за” и „против” в тази дискусия, включително и становището на министерството, поднесено от господин Цеков. Нека имат грижата да информират своите колеги от парламентарните групи и да започнем утрешния пленарен ден с изслушване на един от двамата вносители. Утре може да не продължаваме много дискусията, но да има достатъчно представителен състав, който отговорно да гласува.
Не виждам рязко отрицателна реакция от господин Великов, от което разбирам, че приема да подходим по този начин, поради което ви правя следните съобщения за парламентарен контрол на 19 май 2006 г.:
- министърът на културата Стефан Данаилов ще отговори на въпрос от народния представител Анастасия Мозер;
- министърът на финансите Пламен Орешарски ще отговори на два въпроса от народните представители Красимир Каракачанов, Мартин Димитров и Ясен Попвасилев и на две питания от народните представители Нено Димов и Борислав Китов;
- министърът на отбраната Веселин Близнаков ще отговори на въпрос от народния представител Филип Димитров;
- министърът на земеделието и горите Нихат Кабил ще отговори на две питания от народните представители Лидия Шулева и Евгени Чачев.
Няколко съобщения за заседания на комисии:
Комисията по труда и социалната политика ще заседава днес, 18 май, от 15,00 ч. в зала 248 в сградата на „Ал. Батенберг”.
Комисията по отбраната ще заседава днес, 18 май, от 15,00 ч. в зала 238 на „Ал. Батенберг”.
Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на бившите царе ще проведе заседание днес, 18 май, от 17,00 ч. в зала 132 на „Ал. Батенберг”.
Следващото пленарно заседание е утре, 19 май, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 

(Закрито в 14,02 ч.)
 

Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи
 
Секретари:
Светослав Спасов
Мирослав Мурджов