Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Метин Сюлейманов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Разполагаме с необходимия кворум. Откривам заседанието.
Вчера предмет на разглеждане в края на пленарния ден беше първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Преди да продължим с обсъждането на законопроекта, което не завърши в края на вчерашния ден, искам да направя едно уточнение. Има ли представители на Министерството на здравеопазването? Вчера заместник-министърът Валери Цеков изрази мнението на министерството, но редно е и днес да има представители от министерството тук, тъй като и следващата точка е свързана с първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето. Така че без тях не можем да продължим.
Другото уточнение и предложение, което искам да направя, уважаеми колеги, е свързано с т. 14 от програмата ни за деня. Преди да се стигне до точката, за която говорих и която следва да продължим, в пленарната зала е бил поставен въпросът за Проект за решение за преименуване на Държавната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” в Национална музикална академия. Оказало се, че в залата в момента отсъстват представители на съответните комисии, които да предложат проекта за решение и да го обосноват. Предлагам ви, тъй като навярно знаете, предстои честването на 85-годишнината на Музикалната академия, по реда на ал. 5 да включим в днешното пленарно заседание като точка веднага след Законопроекта за здравето разглеждането и приемането на решение за преименуването на Държавната музикална академия. Предлагам да гласуваме това предложение.
Моля, гласувайте точката Проект за решение за Музикалната академия да разгледаме веднага след приключването на точката, която от вчера следва да завършим.
Гласували 144 народни представители: за 143, против няма, въздържал се 1.
Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
Предлагам да продължим с вчерашното обсъждане, като дадем думата на д-р Китов, който вчера не успя да вземе участие в заседанието, като вносител, да изрази своето становище.
Навярно сте информиран за вчерашната дискусия, д-р Китов? Заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Въпросът, който се представя на вашето внимание, на пръв поглед е тясно специализиран, но той открива за в бъдеще една голяма дискусия. Дискусията е следната и ние рано или късно ще стигнем до нея, а именно: колегите лекари, които работят в публичните заведения, трябва ли да могат да работят в частни такива? Трябва да кажа за хората, които не са в тази материя, че в повечето страни в Европа има такова разделение. Но така или иначе, днес на този етап този въпрос не съществува. Има едно статукво, в което всички български лекари имат своето право да работят както в държавни, общински или публични здравни заведения, имат правото да разкриват и свои частни такива. Изключение правят само една категория хора, които са така наречените лекари със специалност “Клинична лаборатория”, които се оказа по регистър, уважаеми колеги, че са около 120 души в страната. И се получава следното: една категория хора имат ограничение на правата само защото имат определена специалност. Тезата, която някой се опитва да лансира, че видите ли, защото те щели да изнасят китове и други медикаменти от държавното в частното, не издържа, уважаеми колеги.
Струва ми се, че преди да започнем големия дебат – дебата за това, че тези, които работят в публични здравни заведения, трябва ли да могат да работят и в частни, ние трябва да дадем на всички български лекари еднакви права, без значение каква им е специалността. Аз не приемам презумпцията – че видите ли, тези хора могат да изнасят някакви неща. Дори и това да се случи, това е изключение. Това не е правило и ние не можем да ограничаваме именно заради подобни презумпции правата на българските лекари. Затова аз считам, че е съвсем нормално на този етап да дадем еднаква възможност за всички български лекари.
Позволявам си да кажа какво ще бъде моето становище утре в дебата: трябва ли хората, които работят на постоянен трудов договор в публичните заведения, да работят частно? Аз мисля, че не, но е твърде рано за този дебат. Съгласен съм с Вас, д-р Адемов, затова считам, че на този етап всички трябва да имат еднакви права и се обръщам към вас с мнението да подкрепите този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Във връзка с разпоредбата на чл. 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заявявам, че съпругата ми по професия е вирусолог, следователно лабораторен лекар. Правото на частна практика, независимо от това дали се упражнява или не, е въпрос на финансов интерес, за който ви известявам и декларирам, че няма да участвам в това гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Димитров.
Има ли реплика към господин Китов? Няма.
Д-р Кумчев, заповядайте за изказване.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес в този законопроект, касаещ промяна в Закона за лечебните заведения, е поставено на вашето внимание и на вашето обсъждане разглеждането на един практически частен въпрос. Дали на една категория лекари, в частност те не са повече от 140 в България със специалност “Клинична лаборатория”, да бъде разрешено да работят допълнително в частни здравни заведения в рамките на извънработното си време? Аз мисля, че този въпрос е свързан с финансирането на системата като цяло и всички ние сме убедени, че на този етап, за тази година, финансирането на здравеопазването като цяло, като система, включително и болничната система в частност, е недостатъчно, в резултат на което имаме недостатъчни материални възнаграждения на висшите медицински кадри. Искам да споделя с вас, че в момента в болничната система се получава доста интересна ситуация. Една категория специалности са по-добре платени, по един или друг начин, но друга категория специалности са недостатъчно платени и в това влизат в момента и специалистите по “Клинична лаборатория”.
Има и нещо друго като тенденция и явление, но сега не е време и място да говорим за това. Прави впечатление, че доста специалности вече се намират в дефицит на висши медицински кадри – педиатри, невролози, инфекционисти, а това са хора, които нямат никакъв допълнителен доход и по понятни за всички причини – финансирането на системата сега е по реално извършена обем дейност по фиксирани цени на клиничните пътеки – техните материални възнаграждения и заплати не са достатъчни.
Ето защо мисля, независимо че ръководството на Министерството на здравеопазването на този етап не е съгласно да допуснем частна практика на специалистите по клинична лаборатория, че това не е много правилно и лично аз ви призовавам да гласуваме за приемането на този законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Колеги, поне тези, които са лекари, много добре знаят състоянието на българския лекар в момента. Няма да разграничавам отделните специалности. Разликата във възнагражденията е малка. Българският лекар е поставен в таблицата на добре заплатените лекари долу в дъното. Всички знаем, че държавата в момента се опитва да провежда социално-здравна политика на гърба на онова съсловие, наречено “с белите мантии, медици, лекари”. Не виждам какво налага да бъдат ограничени лабораторните специалисти да работят и в частни заведения. Чувам различни аргументи – че имало и други недобре заплатени специалисти, че лабораторният лекар можел да изнася, както каза д-р Китов, китове и други реактиви, които се използват в клиничните лаборатории. Да, но това също е валидно и за лекар, работещ в спешната помощ, в интерната, в хирургията и т.н. Всички те могат да изнесат определени лекарствени препарати или технически средства, които да приложат в частната си практика или да ги продадат. Това е въпрос на организация на лечебното заведение – на директора и контролните органи, които могат да възпрепятстват това изнасяне.
Затова аз и моите колеги смятаме да гласуваме за разрешаване лабораторните лекари да могат да работят частна практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Георгиев.
Има думата господин Шарков. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги лекари, уважаеми дами и господа народни представители! Пред себе си имаме конкретен законопроект, отнасящ се до лекарите със специалност “клинична лаборатория”. Нека да не се впускаме в общи разсъждения по темата за заплащането на лекарите в цяла България и т.н. Според мен конкретният законопроект може да реши конкретен проблем, макар и не в цялост. Създаването на тази възможност за лекарите със специалност “клинична лаборатория” ще даде възможност за подобряване обслужването на българските граждани, които са насочени към клиничните лаборатории. На всички е пределно ясно, че при наличието на 120 работещи по тази специалност, макар специализиралите да са повече, поради известната непрестижност на тази професия за останалите колеги, то с даването на това право ще има възможност българските пациенти да бъдат обслужвани по-качествено и, надявам се, в по-кратко време.
Друг е въпросът, че тази възможност трябва да бъде дадена и на лекарите с други специалности, но в момента имаме този конкретен законопроект на първо четене.
Затова Парламентарната група на Обединените демократични сили ще го подкрепи. Надявам се всички вие да го направите и да продължим да правим подобни стъпки по отношение на останалите лекари-специалисти в България, за да могат да получават не само подобаващото им се възнаграждение, но и българските пациенти да получават по-добро здравно обслужване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За реплика има думата господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Ползвам правото си на реплика, но не толкова да противореча – в комисията и вчера в пленарната зала аз подкрепих тази промяна – колкото да направя едно уточнение. Става дума не само за лекарите със специалност “клинична лаборатория”, а за възможността чл. 18 от сега съществуващия Закон за лечебните заведения да бъде включен в текста на чл. 81, ал. 1, т. 3 като възможност лекарите, работещи в медико-диагностични лаборатории (клинична лаборатория, паразитология, вирусология, морфология и т.н.) да бъдат включени. Тоест ние изпълняваме и това, за което Вие говорихте, д-р Шарков, но разширяваме обема и създаваме в хода на системата справедлива възможност за всички колеги да приложат своите знания и умения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика, господин Шарков? Не.
Очевидно това е въпрос, който редакционно ще трябва да се доуточни между първо и второ четене – какъв точно да бъде записът.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Обявявам дискусиите за приключени и преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от народните представители Борислав Китов и Стефан Софиянски на 23 март т.г.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Преминаваме към точката, която гласувахме тази сутрин като точка втора от днешния дневен ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕИМЕНУВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ “ПРОФ. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ” В НАЦИОНАЛНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ “ПРОФ. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ”.
Има доклад на Комисията по образованието и науката.
Има думата госпожа Калканова. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно Проект за
решение за преименуване на Държавната музикална академия
“Проф. Панчо Владигеров” в Национална музикална академия
“Проф. Панчо Владигеров” № 602-03-11, внесен от
Министерския съвет на 16.05.2006 г.
На свое заседание от 17 май 2006 г. Комисията по образованието и науката разгледа Проект за решение за преименуване на Държавната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” в Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”.
Проектът за решение бе представен от Даниел Вълчев - министър на образованието и науката. Предложената промяна в наименованието на висшето училище отразява моралното признание на Държавната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” за нейната роля в културната и образователната сфера на обществения живот у нас. В своята 85-годишна история академията е създала творци, прославили името на България по целия свят.
Проектът за решение е на основание на чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование и не засяга статута и структурата на висшето училище и по тази причина не изисква допълнителни финансови средства. Новото наименование съответства на мястото, което академията заема сред останалите висши училища по изкуствата.
Като приема мотивите за основателни, Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя Проекта за решение за преименуване на Държавната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” в Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Калканова!
Уважаеми колеги, желаете ли да вземете отношение по този проект за решение? Комисията по образованието и науката единодушно предлага да бъде подкрепено предложението на Министерския съвет. Има ли нужда от обсъждане? Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване проект за Решение за преименуване на Държавната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” в Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”. Проектът е внесен от Министерския съвет на 16 май 2006 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Следващата точка от нашата програма за седмицата е т. 17:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
Има доклади на Комисията по здравеопазването по законопроектите, внесени от народните представители Георги Димитров – на 14 декември 2005 г., и на Лъчезар Иванов – на 1 март 2006 г., и от Министерския съвет - на 20.04.2006 г.
Бях информиран, че заместник-министърът на здравеопазването господин Цеков е на път към Народното събрание. Все още не е пристигнал. Ще помоля да има готовност за процедурно предложение за допускане в пленарната зала, тъй като трябва да се гласува по тази точка от дневния ред. Предлагам обаче да не задържаме разглеждането на тези законопроекти.
За процедурно предложение има думата господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на здравеопазването господин Валери Цеков. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за допускане в залата.
Моля, гласувайте в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът господин Цеков.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Цеков ще бъде в пленарната зала.
Давам думата на председателя на Комисията по здравеопазването господин Борислав Китов да докладва законопроектите може би по реда на постъпване в Народното събрание – първо, на господин Георги Димитров, след това на господин Лъчезар Иванов и накрая на Министерския съвет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, колеги!
“ДОКЛАД
за първо гласуване относно законопроекти за изменение
и допълнение на Закона за здравето: № 554-01-95, внесен
от народния представител Георги Димитров на 14.12.2005 г.;
№ 654-01-28, внесен от народния представител Лъчезар
Иванов и група народни представители на 01.03.2006 г.;
№ 602-01-25, внесен от Министерския съвет на 20.04.2006 г.
По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето № 554-01-95, внесен от народния представител Георги Димитров на 14.12.2005 г.
След като изслуша мотивите на вносителя и становището на Министерството на здравеопазването, комисията се обедини около становището, че е необходимо:
- да се проведе обществена дискусия с всички заинтересувани страни относно цялостния процес на лечение и социализация на употребяващите наркотични вещества лица;
- да бъде направено необходимото за осигуряване на финансов ресурс за реализирането на този процес в цялост;
- да бъде изготвен законопроект, отразяващ всички необходими законодателни промени.
Вносителят на законопроекта прие с подкрепата на членовете на Комисията по здравеопазването да организира дискусията и да внесе нов законопроект, отразяващ нужните изменения и допълнения в здравни и наказателни закони.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване с 16 гласа “въздържали се” Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на този етап на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 554-01-95, внесен от народния представител Георги Димитров на 14.12.2005 г.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 654-01-28, внесен от народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители на 1 март 2006 г.:
След като изслуша мотивите на вносителите, подкрепящото становище на Министерството на финансите, предложенията за редакция на текста на законопроекта на Министерството на здравеопазването и обсъди разходите за раждания, заплатени от Националната здравноосигурителна каса през периода 2003-2006 г., както и вземайки предвид изказаните становища на народните представители по време на заседанието, комисията се обедини около следните заключения:
- счита за основателни мотивите на вносителите чрез предложения проект да се отстрани неравнопоставеността между здравноосигурените и нездравноосигурените раждащи жени, съгласно чл. 47 на Конституцията на Република България и да се насърчи раждаемостта в страната ни;
- приема за основателни предложенията за уточняване на текстовете по отношение на систематичното им място в действащото здравно законодателство, обхвата на осигуряваната лечебна дейност, администрирането на средствата и контингента, който ще подлежи на обслужване по този законопроект. За тази цел комисията прие да се създаде работна група към Комисията по здравеопазването, включваща вносителите, представители на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и Министерството на финансите.
Въз основа на проведената дискусия и единодушно гласуване “за” Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 654-01-28, внесен от народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители на 01.03.2006 г.
И третия доклад, уважаеми господин председател, е следният:
“ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и
допълнение на Закона за здравето № 602-01-25, внесен от Министерския съвет на 20 април 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 11 май 2006 г., Комисията по здравеопазването разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето № 602-01-25, внесен от Министерския съвет на 20 април 2006 г.
На заседанието присъстваха експерти на Министерството на здравеопазването и представители на съсловните организации в системата.
Народните представители бяха запознати с подкрепящи законопроекта становища на Министерството на здравеопазването и на министъра по европейските въпроси.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето се въвеждат текстове на чл. 1, т. 13 и 14 от Директива 83/477 на Европейската комисия за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа, изменена с Директива 91/382 и Директива 98/24 на Европейската комисия за защита на работещите от рискове, свързани с експозицията на химични вещества при работа, като се изменя чл. 12 от Директива 83/477 и се създава нов чл. 12б.
В текстовете на чл. 12 и 12б се съдържат нови и допълнителни изисквания към документите, необходими за издаване на разрешение за извършване на дейности по разрушаване и/или отстраняване на азбест и азбестосъдържащи материали.
С предлаганото изменение на чл. 73 от Закона за здравето се предлага промяна в изискванията и документацията на действащия разрешителен режим, който съгласно Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, е въведен чрез Закона за здравето.
В законопроекта са включени изменения на разпоредбите, които регламентират признаването на професионална квалификация по медицинска професия. Те са свързани с изпълнението на преговорни ангажименти по Глава втора „Свободно движение на хора”, Раздел „Взаимно признаване на професионални квалификации” и отразяване на бележки, направени от страна на Европейската комисия по време на техническите консултации на 7 март 2006 г.
Промените са съобразени с новоприетата Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионални квалификации. В съответствие с посочената директива понятието „Медицинско образование” се заменя с Професионална квалификация по медицинска професия”. Въвежда се въвеждане на професионална квалификация на държава – членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, придобита в трети държави.
Измененията и допълнения на Закона за здравето са свързани с цялостното изпълнение на ангажиментите, поети в рамките на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Въз основа на проведената дискусия и гласуване, Комисията по здравеопазването прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето № 602-01-25, внесен от Министерския съвет.
Становището беше прието единодушно.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Моето процедурно предложение е да бъде допуснат в пленарната зала заместник-министърът на здравеопазването господин Матей Матеев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение заместник-министър Матей Матеев да бъде допуснат в пленарната зала.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Има доклад на Комисията по труда и социалната политика по този законопроект.
Моля, господин Адемов, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроекта за изменение и
допълнение на Закона за здравето,
внесен от Министерския съвет
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 10 май 2006 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Матей Матеев – заместник-министър на здравеопазването, господин Емил Мирославов, господин Дикран Тебеян, Чавдар Христов, Адриана Тодорова и други.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Матей Матеев. Беше подчертано, че със законопроекта се въвеждат текстове, свързани с Директива 83/477/ЕИО, за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа, изменена с Директива 91/382/ЕИО и Директива 98/24/ЕО за защита на работещите от рискове, свързани с експозицията на химически вещества при работа.
Текстовете на чл. 12 и чл.12б съдържат нови изисквания към документите за издаване на разрешения за извършване на дейности по разрушаване и отстраняване на азбест и азбестосъдържащи материали. С изменението в чл. 73 се предлага промяна в изискванията и документацията на действащия разрешителен режим съгласно Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, въведен чрез Закона за здравето.
Със законопроекта се изменят и разпоредби, регламентиращи признаването на професионална квалификация по медицинска професия. Те са свързани с изпълнението на преговорни ангажименти по Глава втора „Свободно движение на хора” и съобразени с Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионални квалификации и други. Въвежда се признаване на професионална квалификация, придобита в трети държави, на граждани на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария.
Народните представители от комисията се обединиха около становището, че предложените изменения и допълнения на Закона за здравето ще допринесат за цялостното изпълнение на поетите ангажименти по присъединяване на Република България към Европейския съюз.
След проведено гласуване с резултати: „за” - 11, без „против” и „въздържали се” 2, Комисията по труда и социалната политика прие следното решение:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Господин Папаризов, моля да представите доклада на Комисия по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„На свое редовно заседание, проведено на 11 май 2006 г., Комисия по европейска интеграция разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията от страна на вносителя законопроектът бе представен от господин Матей Матеев – заместник-министър на здравеопазването. На заседанието участваха и госпожа Снежана Алтънкова – дректор на Дрекция „Опазване и контрол на общественото здраве”, и други представители на министерството.
І. Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето има за цел да изпълни ангажименти, поети в рамките на преговорите по присъединяване на България към Европейския съюз в областите за взаимно признаване на професионални квалификации (преговорна Глава втора „Свободно движение на хора”) и безопасност и здраве при работа (преговорна Глава тринадесета „Социална политика и заетост”).
ІІ. С § 1, § 2 и § 10 от законопроекта се въвеждат част от изискванията на Директива 2003/18/ЕО, изменяща Директива 83/777/ЕИО за защита на работещите от рискове, свързани с експозицията на азбест при работа, изменена с Директива 91/382/ЕЕС за промяна на Директива 83/477/ЕЕС и Директива 98/24/ЕС за защита на работещите от рискове, свързани с експозицията на химични вещества при работа. Останалата част от разпоредбите на директивата предстои да бъдат въведени в подзаконови нормативни актове. Предложените изменения и допълнения на Закона за здравето се приемат в отговор на констатацията в мониторинговия доклад на Европейската комисия от 26.10.2005 г., че последните постижения на правото на Европейския съюз относно азбеста не са транспонирани.
С предлаганите със законопроекта изменения изискванията към документите за издаване на разрешение за извършване на дейността по разрушаване и/или отстраняване на азбест или азбестосъдържащи материали по чл. 73 от Закона за здравето се привеждат в съответствие с Директива 2003/18/ЕИО, изменяща Директива 83/477/ЕИО. Въвежда се изискване за предварително обучение за работниците, които ще бъдат ангажирани при извършване на дейностите с азбест или азбестосъдържащи материали. Прецизирана е и разпоредбата на чл. 214, ал. 1 от Закона за здравето, който предвижда санкция при извършване на дейности по разрушаване и/или отстраняване на азбест или азбестосъдържащи материали без разрешение.
По измененията, предложени във връзка с Директива 83/477/ЕИО може да се направи следната бележка:
Съгласно ал. 2 на чл.73 от закона (§ 1 от законопроекта) за издаване на разрешение за извършване на дейности по разрушаване и/или отстраняване на азбест или азбестосъдържащи материали заинтересованото лице може да представи удостоверение за обучение на работниците и служителите, а ал. 5 на същата разпоредба предвижда, че изискванията по отношение на обучението ще бъдат уредени с наредба по чл. 36, т. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. С оглед прецизиране и на двете норми би могло да се уточни, че обучението е именно за работа, свързана с разрушаване и/или отстраняване на азбест или азбестосъдържащи материали.
В хода на дискусията по законопроекта народният представител господин Четин Казак постави въпроса за предвиждане на правни гаранции за реално провеждане на обучение на работниците и служителите за работа с азбест или азбестосъдържащи материали като декларация, подписана от работниците и служителите, че са участвали в такова обучение.
ІІІ. Измененията и допълненията на Закона за здравето, свързани с взаимното признаване на професионални квалификации, предвиждат въвеждане в Глава седма от закона на понятието "професионална квалификация по медицинска професия" вместо "медицинско образование". По този начин се отразява новата терминология, възприета в Директива 2005/36/ЕО от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионални квалификации.
Друга част от предложените изменения е свързана с по-прецизно и пълно въвеждане на разпоредбите на общностното законодателство в областта на взаимно признаване на професионални квалификации по медицинска професия по повод на конкретни бележки, направени от Европейската комисия.
По-съществените промени в тази връзка са:
- изменение на разпоредбата на чл. 191, ал. 1 от закона, съгласно която правото за упражняване на медицинска професия отпада, ако лицето не е практикувало повече от пет години. С оглед съобразяване с общностното законодателство е предвидено разпоредбата да се прилага само по отношение на български медицински специалисти, специалисти от трети държави или граждани на държавите – членки на Европейския съюз и на другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, които пребивават постоянно в България (§ 5, т. 1 от законопроекта);
- признаване на професионална квалификация по медицинска професия на граждани на държава – членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, придобита в трета държава. По този начин вътрешното законодателство се привежда в съответствие с практиката на Съда на европейските общности (дело С-238/98 по жалба на Хоксман) - § 8 от законопроекта.
ІV. Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето прецизира транспонирането на общностното законодателство в областите на взаимно признаване на професионални квалификации и на безопасност и здраве при работа, поради което следва да бъде подкрепен.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 602-01-25, внесен от Министерски съвет на 20 април 2006 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има думата заместник-министър Матеев да представи законопроекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАТЕЙ МАТЕЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители! Министерството на здравеопазването подкрепя проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето. Измененията и допълненията, предложени в проекта на Закона за здравето са свързани с изпълнение на ангажиментите, поети в рамките на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз. В законопроекта са включени изменения на разпоредбите, регламентиращи:
1. документите, необходими за издаване на разрешения за извършване на дейности по разрушаване или отстраняване на азбест и азбестосъдържащи материали;
2. признаване на професионална квалификация по медицинска професия.
С предложените изменения в чл. 73, 74 и 214 от Закона за здравето се въвеждат текстове на чл. 1, т. 13 и 14 от Директива 83/477/ЕИО за защита на работещите от рискове, свързани с експозицията на азбест при работа, изменена с Директива 91/382 за защита на работещите от рискове, свързани с експозицията на химични вещества при работа, като се изменя и чл. 12 от Директива 83/477.
С предложените изменения на разпоредбите, регламентиращи признаването на професионалната квалификация по медицинска професия се изпълняват и преддоговорните ангажименти по Глава 2 "Свободно движение на хората", раздел "взаимно признаване на професионални квалификации" и се отразяват на бележките, направени от страна на Европейската комисия по време на техническите консултации на 7 март 2006 г.
Промените са съобразени с новата Директива 2005/36 относно признаването на професионални квалификации.
Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето:
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето се въвеждат текстовете на чл. 1, т. 13 и 14 от Директива 83.
В текстовете на чл. 12 и 12б се съдържат нови и допълнителни изисквания към документите, необходими за издаване на разрешения за извършване на дейности по разрушаване и отстраняване на азбест и азбестосъдържащи материали.
В законопроекта са включени и изменения на разпоредбите, които регламентират признаването на професионална квалификация по медицинска професия. Те са свързани с изпълнението на преговорните ангажименти по Глава 2 "Свободно движение на хората".
Измененията и допълненията на Закона за здравето са свързани с цялостното изпълнение на ангажиментите, поети в рамките на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Първанова, моля да представите другия законопроект в качеството Ви на вносител.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, законопроектът, който внасяме с група народни представители, касае заплащането на акушерската помощ. Съгласно чл. 47, ал. 2 от Конституцията на Република България държавата е задължена да предостави безплатна акушерска помощ. Към момента този въпрос е уреден чрез Националната здравноосигурителна каса и всички плащания би трябвало да бъдат извършвани през касата. За съжаление обаче, първо, това противоречи на Конституцията. Второ, голям брой български граждани, които са здравно неосигурени, не могат да ползват заплащане за раждане и за акушерска помощ тогава, когато е необходимо, тъй като разходите не могат да бъдат покрити от здравноосигурителната каса.
Затова ние предлагаме промяна в Закона за здравето, която да уреди въпроса и акушерската помощ да бъде заплащана от държавния бюджет. Надявам се, след като толкова много пъти сме говорили за стимулиране на раждаемостта, при наличния демографски срив в държавата и тежкото дебалансирано положение в определени области и райони, да проявим разбиране и по този начин да направим един малък жест към всички млади хора в България, които са решили да отделят от своето време и от своя домашен бюджет, за да отгледат един българин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да представят другия законопроект с вносители Георги Димитров и група народни представители? Няма.
Преминаваме към дискусия по трите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Заповядайте, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, бих искал да взема отношение по законопроекта, който е внесен от народния представител Георги Димитров от Партия "Атака". Аз искрено съжалявам, че господин Димитров не е в залата, за да представи своите виждания, тъй като законопроектът на пръв поглед е атрактивен и касае задължително да се лекуват наркомани и алкохолици в страната.
Комисията по принцип се въздържа. Аз ще говоря само за себе си. Аз също се въздържах този законопроект да бъде приет от народното представителство поради няколко съображения.
На първо място, дали материалната база и медицинските структури в страната са готови и имат възможност да приемат тази изключително сложна категория пациенти за лечение?
Аз искам да споделя с вас, че страната ни разполага с една-единствена, малка специализирана болница в град Карвуна, това е област Добрич, която е насочена за лечение към пациенти, които са наркомани и алкохолици.
Посетил съм пет психиатрични заведения в страната от най-широк мащаб от град София до Смолян и Кърджали и трябва определено да споделя, че нашата материална база и медицинските структури на този етап не са готови да приемат тази категория пациенти съгласно съвременните изисквания, да не говорим за изискванията на Европейския съюз за лечение на пациенти с наркомания и алкохолици.
Искам да споделя с Вас, че и проблемът със социализацията на тази категория пациенти е изключително сложен и изисква много време.
На следващо място, разбира се, тук се нарушават и правата на човека. Сами разбирате, че тези явления като наркоманиите и алкохолизма имат, за съжаление, на този етап през тази година много широк диапазон в страната – от ученици до възрастни хора. Във всички случаи тогава, когато се предприеме акт чрез проектозакон на Народното събрание тази категория пациенти да бъдат лекувани въпреки тяхното несъгласие, нещата са изключително сложни и ще намерят в част от нашата общественост категорично несъгласие.
Ето защо моля проектът на народния представител господин Георги Димитров на този етап да не бъде приет от вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване по трите законопроекта?
Заповядайте, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Трите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето касаят абсолютно независими една от друга области и проблеми, свързани с различни аспекти на общественото здраве, някои от тях с много чувствителен обществен резонанс, част от дневния ред на хората.
Друг е въпросът, ставайки част от дневния ред на работата на парламентарни комисии на българския парламент, в каква форма и обхват са представени и дали не влизат в противоречие с други законодателни актове. Ще си позволя да се спра накратко на всеки законопроект поотделно.
На първо място законопроектът, внесен от Георги Димитров, е типичен пример за това как една болезнена тема като въпросът за поведението на обществото спрямо наркозависимите и терапията на тези състояния може да се сведе до тяхното въдворяване, грубо казано, за принудително лечение.
Комисията по здравеопазване се обедини около идеята, че проблемът с наркотичнозависимите лица не е и не може да бъде проблем само на отделния индивид и неговото семейство, че е необходимо да се дискутира в цялост процесът на лечение и социализация на тези лица с всички заинтересовани страни, да се предвиди финансов ресурс – и това е много важно, за този цялостен процес, включващ превенция, терапевтични схеми, завършващо и поддържащо лечение, вграждане отново в обществото и т.н. Едва тогава – след анализ на сегашното състояние на нещата, след една широка обществена дискусия да се изготви законопроект, включващ изменения и допълнения в наказателни и здравни закони. В противен случай ще имаме пак пример за добри намерения за решаване на значим проблем, изключително юридически неадекватно.
Законопроектът, внесен от Лъчезар Иванов и група народни представители, има няколко предимства, предлагайки решение на един важен социален и здравен проблем.
На първо място, разрешава се противоречието между чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България и съществуващото положение на финансиране на акушерската помощ.
На второ място, държавата чрез държавния бюджет ще има възможност да докаже, че има готовност да решава демографските въпроси, като поеме поне разходите за раждане директно от своя бюджет и припознае това като държавна отговорност.
На трето място, ще се реши въпросът с неравнопоставеността между здравно осигурени и здравно неосигурени лица.
На четвърто място, ще се облекчи финансовото състояние на Националната здравноосигурителна каса като се освободи ресурс, който би могъл да се насочи за оптимизиране на друг вид финансиране.
На пето място, ще се намалят финансовите загуби на болниците, които те търпят от обслужването в момента на здравно неосигурените родилки.
Необходимо е между първо и второ четене да се уточнят текстовете за систематичното им място в действащото законодателство, обхвата на лечебната дейност, администрирането на тези средства, както бе отбелязано в доклада на Комисията по здравеопазване.
Третият законопроект, внесен от Министерския съвет, касае защитата при експозиция на азбест, както и разрешителния режим при разрушаване и отстраняване на азбестосъдържащи материали.
Проектът съдържа и текстове относно признаване на медицинска квалификация във връзка с преговорни ангажименти по Глава 2 “Свободно движение на хора” – едни безспорни текстове, свързани със синхронизация на българското законодателство с европейското.
В заключение, уважаеми колеги, искам да заявя, че лично аз уверено и с чиста съвест ще подкрепя законопроекта, внесен от Лъчезар Иванов и група народни представители. В съгласие с нашите ангажименти към Европейския съюз ще гласувам “за” и за законопроекта, внесен от Министерския съвет. Същото ще направят и представителите на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Джафер.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, искам да изразя своето отношение към това предложение за изменение и допълнение на Закона за здравето, което засяга родилната помощ. Разбира се, изказвам се в подкрепа на този законопроект, но държа да спра вашето внимание върху един детайл, който би трябвало да намери разрешение между първо и второ четене в други законодателни промени, защото прехвърлянето на финансирането за родилната помощ изцяло към бюджета, тоест да бъде контролирано и заплащано от бюджета на Министерството на здравеопазването, съдържа един риск, който с този текст не решаваме, а този риск е свързан с невъзможността от бюджета на държавата да бъде заплащана родилна помощ, която ще се извършва в частни, да ги нарека акушеро-гинекологични болници. Това означава, че трябва да дадем равни възможности на всички, които осъществяват родилната помощ, да ползват тези средства, тъй като при сега съществуващите текстове не можем да отделяме средства от държавния бюджет и от бюджета на Министерството на здравеопазването, за да заплащаме родилна помощ в болница, която не е с повече от 51% държавно участие. А би следвало да не разделяме лечебните заведения по този критерий, тъй като в крайна сметка макар и с 51% държавно участие и тези така наречени условно “държавни болници” са в края на краищата акционерни дружества и извършват дейност, и си правят своите финансови планове. В подобна ситуация са и частните лечебни заведения.
Следователно, спирайки вашето внимание върху този детайл смятам, че между първо и второ четене трябва да бъде намерено и законодателно решение, което да даде равни възможности на всички лечебни заведения, които предлагат родилна помощ, да се възползват от тази поправка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Матеев! Искам да се изкажа само по законопроекта, който е внесен от колегите Лъчезар Иванов, Антония Първанова, Атанас Щерев, Борислав Китов и Борислав Великов. Това е един законопроект, свързан с промени в Закона за здравето, които касаят чл. 127. Направих си труда да прочета отново чл. 127 от Закона за здравето – това е Раздел ІІ, който се отнася за репродуктивно здраве.
Сега тук възникват няколко въпроса.
На първо място, д-р Първанова, ние възприехме идеята финансирането на лечебната помощ да става от един източник. И този източник категорично се обединихме да бъде Националната здравноосигурителна каса.
Във връзка с тази логика с предложението, което правите, трябва да се върнем към стария начин на финансиране, тъй като Вие предлагате Министерството на здравеопазването да финансира раждането в България.
Съгласен съм, че вие – вносителите, сте се позовали на идеята, която аз разпространявам най-малко от 7-8 месеца, в което няма нищо лошо. Но е трябвало да я задвижите по малко по-точен начин, според мен, защото само промяната в Закона за здравето не решава въпроса. В мотивите вие казвате, че има здравно неосигурени родилки. Ама, ако някой друг ви го беше казал на вас – вносителите, и точно на Вас, д-р Първанова, че има презумпция за неосигурени, след като има Закон за задължително здравно осигуряване, как щяхте да реагирате? Нали се сещате?
Тоест това, което предлагате Вие в момента, не може да се реши единствено и само с промяна в Закона за здравето. И в това трябва да сте убедена.
Защо обаче раждането трябва да бъде безплатно? То не е безплатно в смисъла, в който се разбира, и по никакъв начин не представлява някакъв носталгичен момент – да се върнем към добре известното ни безплатно здравеопазване. Тук става въпрос за това източникът на финансиране на тази дейност, наречена акушерска помощ, да бъде държавният бюджет.
Защо това трябва да бъде така? Защото в чл. 47, а не в чл. 87 на Конституцията, в ал. 2 пише:
“(2) Жената-майка се ползва от особената закрила на държавата.”
Продължавам по-нататък: “безплатна акушерска помощ”. Едно към едно дефинитивно е казано “безплатна акушерска помощ”. След това никъде в чл. 47 по-надолу не се визира източникът на финансиране. За разлика от чл. 52, ако погледнете в Конституцията, където пише:
“Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.”
На следващо място в ал. 2 пише кои са източниците на финансиране: “Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.”
Тоест в чл. 52, когато става въпрос за здравно осигуряване, са визирани източниците на финансиране.
Докато в чл. 47, ал. 2 няма такъв източник на финансиране, което предполага, че това е държавният бюджет, след като става въпрос за безплатна акушерска помощ.
И сега основният въпрос, който трябва да се реши с този проект, е кой трябва да финансира. Явно е, че държавният бюджет, около това се обединяваме, защото има такъв конституционен текст. Как обаче трябва да стане това? Има два възможни подхода, две възможни хипотези.
Едната хипотеза е да се върнем и да кажем, че идеята, която сме възприели, да се финансира от един източник, не е правилна, не е вярна, и се връщаме към това да има източник на финансиране държавният бюджет и финансиране чрез Националната здравноосигурителна каса – това, за което говори преди малко и д-р Руденко Йорданов.
Вторият подход е да променим Закона за здравно осигуряване, текстовете, в които се визира какво има право да заплаща Националната здравноосигурителна каса, да променим Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следваща година и в графата “Други източници” да запишем, че източник за финансиране на този определен вид дейност може да бъде държавният бюджет. И това е начинът, по който може да се реши този въпрос.
Всичко останало е развитие на една идея, която по принцип е конституционносъобразна, която е правилна, защото тук аз с изненада чувам съображения от рода на това, че това бил едва ли някакъв популизъм. Не може и няма как да бъде популизъм, защото това е конституционен текст.
Тази Конституция е приета тук, в тази зала - или я изпълняваме, или не я изпълняваме. Аз съм последният човек, който смята, и никога не съм смятал, че здравеопазването е безплатно. Защото знам, че това е скъпоструваща дейност и някой трябва да я заплаща. Конституцията е казала точно как трябва да стават тези неща.
И понеже досега това не е спазвано по някакъв начин, досега тази отговорност на държавата е прехвърляна на здравното осигуряване в България, тъй като бременността, раждането и отглеждането на деца – майчинството, е осигурителен риск по класификацията на Международната организация на труда, която България е ратифицирала, затова Националната здравноосигурителна каса е поемала и ражданията. Сега обаче, при тази ситуация, при новия прочит на Конституцията ние виждаме, че държавният бюджет трябва да поеме своите ангажименти.
Но има още една теза, д-р Първанова, която държа да чуете, и тя е: ако оставим държавния бюджет, тоест Министерството на здравеопазването да финансира ражданията в България, това означава, че няма да има алгоритми, каквито ги има в Националната здравноосигурителна каса, няма да има условия и съответен контрол за харченето на тези средства.
В Националната здравноосигурителна каса добре знаете, че има алгоритми, които трябва да се изпълняват, и ако решим финансирането да става по втората хипотеза – след като парите минат в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, нещата могат да бъдат уредени по начина, по който и сега има клинична пътека за това, но източникът за финансиране на тази клинична пътека да бъде държавният бюджет, така както е казано в чл. 47, ал. 2 на Конституцията.
Не казвам всички тези неща, за да оспорвам основната идея на законопроекта. А основната идея е да се изпълни конституционният текст на чл. 47, ал. 2.
Затова ще подкрепя този текст, като той всъщност нищо не променя, дава възможност, но, пак повтарям, затова не съм внесъл тези законопроекти, чакам края на годината, в Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година този въпрос да бъде уреден конституционносъобразно и законосъобразно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Реплика – госпожа Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Аз Ви благодаря, господин Адемов, че все пак изразихте мнение, че подкрепяте законопроекта, макар и с някои съображения. Разбира се, както и в комисията на първо четене винаги бихме могли да уточним подробностите и в Преходните и заключителни разпоредби бихме могли да направим промяна и в Закона за здравното осигуряване, но тук по-същественият проблем е, че ако уредим въпроса да се плаща от държавния бюджет към Касата специфично само за раждане, Вие много добре знаете, че Касата може да има отношения само с хора, които са здравно осигурени. В противен случай ще създадем двоен стандарт, където само за раждане като изключение Касата ще трябва да прави плащания за медицински дейности на хора, които са здравно осигурени и на хора, които са здравно неосигурени. Това създава неравнопоставеност въз основа на определена медицинска категория.
И в този ред на мисли може би в комисията ще се наложи един малко по-задълбочен дебат. Аз приемам Вашите съображения, и разбира се, от името на вносителите искам да кажа, че сме готови да направим тази дискусия и всичко, което е необходимо, за да се уреди въпросът. В края на краищата мисля, че последно целта на всички ни е да намерим начин, по който всички родилки в България да бъдат осигурени с адекватна и качествена медицинска помощ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Първанова.
Дуплика – господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, д-р Първанова.
Вашата реплика показва, че има необходимост от такава дискусия и тя да продължи в комисията между първо и второ четене.
Нещо повече, аз се радвам, че вие стигнахте до идеята, че в България има и неосигурени, има и осигурени. Независимо от това, че в Закона за здравното осигуряване няма презумпция за неосигурени български граждани. И вие знаете каква беше вашата реакция, когато от нашата парламентарна група предложихме разсроченото плащане на дължимите, но невнесени здравноосигурителни вноски.
Но това не е проблемът. Големият проблем е към кой начин на финансиране ние ще се ориентираме: към финансиране от един източник или към финансиране по изключение от друг източник, само и единствено за категорията “раждащи родилки в България”. От близо 70 000 раждания през миналата година, по данни на статистиката, знам за това, защото за майчинство на неосигурените се плаща от Министерството на труда и социалната политика, неосигурените са някъде около 20 000.
Така че този въпрос може да бъде уреден и затова е необходима дискусия, необходима е и още малко експертна помощ и аз съм убеден, че между първо и второ четене този въпрос ще бъде решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други реплики? Не виждам.
Има ли други желаещи за изказване по законопроектите? Не виждам.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето с вносител народният представител Георги Димитров.
Гласували 77 народни представители: за 3, против 34, въздържали се 40.
Законопроектът не се приема.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето с вносител народният представител Лъчезар Иванов и група народни представители.
Гласували 78 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля, гласувайте на първо четене последния Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето с вносител Министерският съвет.
Гласували 87 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът на Министерския съвет е приет на първо гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ОТЧЕТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2001 Г.
Моля господин Милен Велчев да представи заключението на Комисията по бюджет и финанси по тази точка от дневния ред.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, моля преди това да ми разрешите да направя едно процедурно предложение – да бъде допуснат в залата заместник-министърът на финансите господин Любомир Дацов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте процедурното предложение заместник-министър Дацов да бъде допуснат до пленарната зала.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Велчев, да започнете с доклада.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа!
“На 13 април 2006 г. Комисията по бюджет и финанси на редовно заседание разгледа отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2001 г., внесен от Министерския съвет.
Отчетът за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2001 г. се внася в Народното събрание от Министерския съвет в изпълнение на чл. 41, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет.
В изпълнение на чл. 41, ал. 3 от ЗУДБ Сметната палата е представила свой доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет със заключение към него.
На заседанието присъстваха от Министерство на финансите госпожа Гергана Беремска – държавен съкровищник, и госпожа Яна Пальова – директор на Дирекция “Държавно съкровище”, както и господин Хюсеин Чауш – член на Сметната палата.
От името на вносителя експозе по отчета за изпълнението на бюджета направи госпожа Беремска.
По данни на Националния статистически институт през 2001 г. икономиката е регистрирала реален растеж от 4,03%. Най-съществен принос в растежа на брутния вътрешен продукт е имало крайното потребление. Потреблението на домакинствата се е увеличило с 5% в реално изражение, което е чувствително повече от растежа на брутния вътрешен продукт. Съществен фактор за растежа на потреблението е било увеличението на потребителските кредити.
Инвестиционното търсене през 2001 г. е нараснало с 18,2% в реално изражение и е достигнало 20,4% от БВП.
Външната търговия със стоки и услуги е регистрирала дефицит от 2,2 млрд. лв. Това е било резултат от дефицита на търговията със стоки в размер на 3,4 млрд. лв. и излишък от търговията с услуги в размер на 1,2 млрд. лв. Най-голям принос в положителното салдо на услугите през 2001 г. е имал отрасъл туризъм с 1,41 млрд. лв. положително салдо.
Инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските цени, е достигнала до 4,8% в края на годината. Средногодишната инфлация е била 7,5%. Тези стойности на инфлацията са много по-ниски в сравнение с 2000 г. (11,3% в края на годината и 10,3% средногодишна). Съществен фактор за по-ниската инфлация през 2001 г. е било намалението на международните цени на петрола и на суровините и материалите.
Повишенията в административните цени са имали значителен принос (48%) в инфлацията в края на 2001 г. Най-много са се повишили цените на лекарствата (28,1%), питейната вода (16,6%), телефонните услуги (13,6%), електроенергията (5,9%) и топлоенергията (5,5%).
Консолидираният държавен бюджет на Република България обхваща държавния бюджет, бюджетите на общините, социалноосигурителните фондове и извънбюджетните фондове и сметки. Консолидираният държавен бюджет дава най-пълна представа за фискалната позиция на страната.
Изпълнението на приходите по консолидирания бюджет е с 3,6% над годишната програма. Изпълнението на съставните бюджети на консолидирания бюджет не е равномерно.
Приходите по републиканския бюджет са изпълнени на 104%. По бюджетите на социалното осигуряване изпълнението на приходите е със 7,6% по-ниско спрямо годишния разчет за 2001 г., като за НОИ неизпълнението е с 9%, за НЗОК с 2,4%, за фонд ПКБ с 6,9%.
По бюджетите на общините се отчита преизпълнение на приходите с 13% спрямо разчета за 2001 г., като по-доброто изпълнение на приходите се дължи главно на изравнителната вноска от данъка за общините върху реализираната печалба за 2000 г.
Изпълнението на данъчните приходи по консолидираната фискална програма е 9190,5 млн. лв. или 98,8% спрямо годишните разчети.
Постъпленията от неданъчни приходи по републиканския бюджет за 2001 г. са 1387,5 млн. лв. или 115,6% спрямо Закона за държавния бюджет, като най-голямото преизпълнение идва от приходите от собственост, държавните такси и др.
Изпълнението на разходите по консолидираната програма е 12096,6 млн. лв. или 102% от годишните разчети за 2001 г.
Разходите по изплатените лихви за обслужването на външния и вътрешния дълг са 1093,7 млн. лв., като относителното им тегло е 9% от разходите по консолидираната фискална програма.
Със средствата от преизпълнението на приходите и с допълнителни ресурси от реализирани икономии от ограничаване на разходите на министерствата и ведомствата е била преведена допълнителна субсидия по бюджета на НОИ в размер на 201,1 млн. лв. и са били предоставени 48 млн. лв. за еднократно изплащане на допълнителна сума към пенсиите за м. декември; допълнително са били увеличени и разходите за финансово подпомагане на общините със 113,4 млн. лв.
През 2001 г. са извършени капиталови разходи в размер на 1196,8 млн. лв. при план 891 млн. лв., което представлява 134% изпълнение или първоначалният план по Закона за държавния бюджет е преизпълнен с 305,5 млн. лв.
Над 63% от извършените капиталови разходи са за придобиване на материални дълготрайни активи, тоест за капитално строителство, придобиване на компютри и хардуер, безобектови машини и съоръжения, обзавеждане и пр. Около 23% от средствата са насочени за извършване на основни ремонти на сграден фонд.
Капиталови разходи са насочвани за поддържането и разширяването на техническата и социалната инфраструктура. С предимство са осигурявани обектите на транспортната (пътна и железопътна) инфраструктура, питейното водоснабдяване, опазването на околната среда, здравеопазването и социалните грижи, отбраната, дейностите на държавната администрация и пр.
Към 31 декември 2001 г. размерът на държавния и държавногарантиран дълг е 9363 млн. щ.д., в това число външен дълг – 8524,7 млн. щ.д. и вътрешен дълг – 838,3 млн. щ.д. Съотношението държавен дълг – БВП към същия период възлиза на 70,2%, като само за външния дълг спрямо БВП то е съответно 63,9%. В сравнение с края на 2000 г. като абсолютна стойност дългът намалява с 445,7 млн. щ.д., а като относителна стойност спрямо БВП с около 7 процентни пункта. Разходите за обслужване на дълга възлизат на 1071,2 млн. лв., което е под предвиденото в предварителните разчети, поради по-ниските от предвидените международни лихви и определя изпълнение от 78,2% спрямо заложеното в Закона за държавния бюджет за 2001 г.
През 2001 г. са се засилили практическите стъпки, свързани с изпълнението на стратегията за подобряване управлението на разходите и паричните потоци на държавния бюджет главно чрез усъвършенстване на отчетността в публичния сектор; въвеждане на информационна система за финансово управление; развитие на средносрочното планиране и усъвършенстване техниките на бюджетиране.
На основата на посочените основни макроикономически и финансови показатели е постигнато следното изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2001 г.:
I. По отчета на републиканския бюджет.
При разчетени в закона приходи от 6276,5 млн. лв. са отчетени приходи и помощи общо 6525,3 млн. лв. Приходите и помощите са изпълнени на 104 на сто. В Преизпълнението на приходите се формира от:
- данъчните приходи в размер на 55,9 млн. лв. Този резултат се образува от преизпълнение на данъчни приходи общо в размер на 306,2 млн. лв., в това число от данъци върху печалбата – 250 млн. лв., мита и митнически такси – 57 млн. лв., и от неизпълнение на данъчни приходи общо в размер на 250,3 млн. лв., в това число от данъка върху доходите на физическите лица – 36 млн. лв., данъка върху добавената стойност – 73 млн. лв., акцизи и пътна такса – 128 млн. лв., други данъци – 11 млн. лв. и от данъка върху застрахователните и презастрахователните премии – 1 млн. лв.;
- неданъчните приходи в размер на 187 млн. лв., което е резултат от преизпълнение в размер на 431 млн. лв., в това число от приходи и доходи от собственост – 275 млн. лв. и държавни и съдебни такси – 156 млн. лв., и от неизпълнение в размер на 244 млн. лв., в това число от глоби, санкции и наказателни лихви – 175 млн. лв.
Разходите са разчетени на 7133 млн. лв., а са изпълнени на 7189 млн. лв., или в повече с 56 млн. лв. Изпълнението на разходите е 100,8%.
Има значително неизпълнение на разчета за текущите разходите с 416 млн. лв., което представлява 9% от сумата по закона. Основната част от това неизпълнение се пада на разходите за лихви, които за отчетния период са в размер на 296 млн. лв.
Разчетеният със закона резерв за непредвидени и неотложни разходи е изцяло усвоен.
По Закона за бюджета е предвидено дефицитът да възлезе на 857 млн. лв., а по отчета той е намален на 664 млн. лв. Разликата в намалението е 193 млн. лв. и е изцяло резултат от преизпълнението на приходите по държавния бюджет.
За финансиране на дефицита в разчета на бюджета е предвидено да се използват средства от приватизацията в размер на 202 млн. лв., а фактически са използвани 136 млн. лв.
II. По отчета на бюджета на съдебната власт.
По Закона за държавния бюджет за приходи на съдебната власт е разчетено да постъпят общо 97 млн. лв., от които субсидия от републиканския бюджет 60 млн. лв., приходи от дейността на органите на съдебната власт 39 млн. лв. и трансфер за фонд “Съдебни сгради” и фонд “Затворни сгради” към Министерството на правосъдието – -2 млн. лв. Отчетът на бюджета на съдебната власт показва, че са постъпили общо приходи 108 млн. лв., от които субсидия 72 млн. лв., собствени приходи 39 млн. лв. и вноска в централния бюджет 1 млн. лв.
В закона разходите са предвидени до размера на приходите – 97 млн. лв. От тях текущите разходи възлизат на 92 млн. лв. и капиталовите на 5 млн. лв. В изпълнение на Закона за съдебната власт в разчета на разходите е предвиден резерв за неотложни и непредвидени разходи в размер на 300 хил. лв. В хода на изпълнението на бюджета общата сума на разходите е нараснала на 108 млн. лв. Увеличението на разходите е общо с 11 млн. лв., от които за текущите разходи 3 млн. лв. и капиталовите разходи 9 млн. лв. Разчетеният резерв е изцяло усвоен през течение на годината. Общото увеличение на разходите е за сметка на увеличената субсидия от републиканския бюджет с 12,4 млн. лв.
III. По бюджета на Сметната палата.
Със закона разходите по бюджета на Сметната палата са разчетени на обща сума 6445 хил. лв. От тях за текущи разходи са 6045 хил. лв. и за капиталови разходи 700 хил. лв. Отчетът показва, че са направени общо разходи за 6161 хил. лв., от които за текущи разходи 5883 хил. лв. и за капиталови разходи 278 хил. лв. Срещу тези разходи от Централния бюджет е предоставена субсидия в размер на 6159 хил. лв.
IV. По отчета на държавните органи, министерствата и ведомствата.
По бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата е предвидено да постъпят собствени приходи в размер на 965 млн. лв., а по отчета са постъпили 1096 млн. лв. или повече със 130,5 млн. лв.
Основната част от собствените приходи на министерствата и ведомствата по отчет са неданъчни приходи, които в по-голямата си част представляват приходи от държавни такси. Значителен е относителният дял и на приходите и доходите от собственост, като с най-голям принос в тях са нетните приходи от продажба на услуги, стоки и продукти и приходите от продажба на изкупена продукция и държавни резерви.
Данъчните приходи на министерствата и ведомствата възлизат на 395 млн. лв., като основна част от тях са приходи от акцизи и такси върху течните горива. Даренията и помощите от страната и чужбина възлизат на 5,6 млн. лв.
Разходите по закона са определени на 3311 млн. лв., а са отчетени 3587 млн. лв.
Трансферите на министерствата към другите бюджетни организации са разчетени на сума 78 млн. лв., а по отчета са изпълнени на 283 млн. лв., или в повече от предвидените по закона с 205 млн. лв. Субсидията е определена на 2443 млн. лв., а по отчета е 2697 млн. лв. Увеличението спрямо закона е 254 млн. лв.
Изменен е и крайният резултат от външното финансиране на министерствата и ведомствата, като предвиденото по закона намаляване с 19 млн. лв. по отчета се получава увеличение на финансирането с 96 млн. лв. Основното увеличение на финансирането е по бюджетите на Министерството на земеделието и горите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
V. По трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за висшите училища и БАН.
Чрез бюджета на Министерство на образованието и науката за Българската академия на науките и държавните висши училища е предвидена субсидия в размер на 248 048 хил. лв., а по отчет са им предоставени 198 945 хил. лв. Следователно преведени са 49 103 хил. лв. в по-малко от разчета.
VI. По отчета за субсидиите за Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Със Закона за бюджета на Българското национално радио е разчетена субсидия от 28 млн. лв., в това число за капиталови разходи 1,2 млн. лв. От централния бюджет е предоставена субсидия от 28 155 хил. лв., в това число за капиталови разходи 1470 хил. лв.
На Българската национална телевизия е разчетена субсидия 33 474 хил. лв., а от централния бюджет е преведена сумата 30 526 хил. лв. или в по-малко с 2948 хил. лв.
VІІ. По отчета на субсидиите от републиканския бюджет за юридическите лица с нестопанска цел:
Със Закона за бюджета са разчетени субсидия от 3 254 хил. лв. за 20 организации с нестопанска цел, а по отчет са им преведени 2 895 хил. лв.
VІІІ. По отчета на взаимоотношенията на републиканския бюджет с общинските бюджети:
Със Закона за бюджета за 2001 г. е предвидено общият размер на взаимоотношения на републиканския бюджет с общинските бюджети да възлезе на: субсидии за общините - 555 млн. лв., от които за: целеви субсидии за капиталови разходи - 76 млн. лв., целеви субсидии за социални помощи - 74 млн. лв., и общи субсидии  – 424 млн. лв.; неразпределени разходи в републиканския бюджет на сума 73 млн. лв. и вноски от общините (нетна база) в републиканския бюджет 93 млн. лв. или нето взаимоотношения в размер на 481 млн. лв.
По отчета на държавния бюджет взаимоотношенията между републиканския бюджет и бюджетите на общините показват следните размери: предоставени субсидии за общините - общо 534 млн. лв. и възстановени субсидии от минали години – 1 милион и половина лв. или нето предоставени субсидии 532,5 хил. лв. По отделните видове субсидии отчетните данни са следните: целевата субсидия за капиталови разходи - отчетена 42 млн. лв.; целевата субсидия за социални помощи - отчетена 68 млн. лв.; общи субсидии  – 423 млн. лв. Вноските от общините в републиканския бюджет при разчет 93 млн. лв. се отчитат на 47 млн. лв. От предвидените със закона неразпределени разходи в размер на 73 млн. лв. са предоставени през годината с корекции на централния бюджет средства в размер на 65 млн. лв.; предоставените от централния бюджет временни безлихвени заеми са в размер на 14  млн.  лв., възстановените – 1,7 млн. лв. Общо нето взаимоотношенията по отчет са в размер на 486 млн. лв.
В доклада на Сметната палата по отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2001 г. и изложението на господин Хюсеин Чауш се изтъкна, че в отчета вярно и точно са отчетени приходите, разходите, трансферите, излишъкът и финансирането от централния бюджет; достоверно са отразени стойностите от годишните отчети на съдебната власт, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, държавните органи, министерствата и ведомствата. Направена е констатация, че при съставянето на отчета за разходите по републиканския бюджет не е изпълнено изискването на чл. 41, ал. 1 от ЗУДБ, съгласно което годишният отчет за изпълнението на държавния бюджет се внася в Народното събрание по показателите, по които е бил приет за съответната година. Разходи, приети по един показател, са отчетени по друг. По този въпрос и по финансирането на дефицита Сметната палата е направила конкретни препоръки за подобряване на дейността на министъра на финансите по организацията на изпълнението и отчитането на държавния бюджет.
По отчета се проведе дискусия, по време на която се изразиха мнения, че сега е трудно да се даде оценка на предлагания за приемане от Четиридесетото Народно събрание отчет за изпълнението на бюджета за 2001 г., чийто закон е бил приет от Тридесет и осмото Народно събрание и е изпълняван в условията на заложените в него политики и програми. Затова е необходимо отчетите за изпълнението на държавния бюджет да се приемат не по-късно от края на следващата бюджетна година, така както е предвидено в чл. 41, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет.
След приключване на обсъждането на отчета се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 11 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, изразеното становище от представителя на Сметната палата и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да вземе следното решение:
Народното събрание на основание чл. 84, т. 2 от Конституцията на Република България и чл. 41, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет реши:
Приема отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2001 г., както следва:
1. По републиканския бюджет:
Чл. 1. (1) Приема отчета за приходите и помощите на републиканския бюджет за 2001 г. в размер на 6 525 257,1 хил. лв., както следва:”.
Следва таблицата, която няма да изчитам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Велчев.
Обемно е – трябва да обявя почивка до 11,00 ч. Ако беше друга ситуация, можехме да започнем малко по-късно. Точно в 11,00 ч. трябва да продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпилите питания в периода от 12 до 18 май 2006 г. са следните:
Постъпило е питане от народните представители Иван Колчаков, Мартин Димитров и Ясен Попвасилев към Пламен Орешарски, министър на финансите, относно състоянието на държавното предприятие „Държавна парично-предметна лотария”. Следва да се от говори в пленарното заседание на 26 май 2006 г.
Постъпило е питане от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова към Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на министерството за организиране и противодействие на безконтролното застрояване в паркове, зелени площи и междублокови пространства в големите градове. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 май т.г.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие и благоустройството, относно промени в програмата на българското правителство и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изграждане и въвеждане в експлоатация на граничните връзки между България и Гърция. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 май т.г.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Нихат Кабил, министър на земеделието и горите, относно програмата на българското правителство и Министерството на земеделието и горите за комасацията на земята и уедряването на площите с оглед максималното ползване на структурните фондове от Европейския съюз. Следва да се отговори в същото пленарно заседание.
Постъпило е питане от народния представител Атанас Атанасов към Даниел Вълчев, заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно дейността на Държавната комисия по сигурността на информацията при проучване на лицата за надеждност за работа с класифицирана информация. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 май т.г.
Последното питане, което е постъпило, е от народния представител Васил Антонов към Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие и благоустройството, относно продължаване на изграждането на автомагистрала „Хемус”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 май т.г.
Сега ще връча писмените отговори:
- от министър-председателя Сергей Станишев на питане от народния представител Захари Георгиев;
-  от заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем на въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос на народния представител Димитър Дъбов;
- от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос от народния представител Кирил Добрев;
- от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос от народния представител Кирил Добрев;
- от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на народния представител Николай Камов;
- от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на питане на народния представител Николай Камов;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на питане на народния представител Николай Камов;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на питане на народния представител Николай Камов;
- от министъра на правосъдието Георги Петканов на въпрос на народния представител Ненко Темелков;
- от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос на народния представител Ненко Темелков;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос на народния представител Ненко Темелков;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос на народния представител Нено Димов;
- от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос на народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос на народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на правосъдието Георги Петканов на въпрос на народния представител Иван Иванов;
- от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос на народния представител Иван Иванов;
- от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос на народния представител Атанас Атанасов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос на народния представител Маргарита Панева;
- от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос на народния представител Стела Банкова и
- от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос на народния представител Мария Капон.
Преди да преминем към отправения въпрос към министър Данаилов, господин Иван Костов иска да вземе думата за процедурно предложение.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, вземам думата за процедура относно воденето на парламентарния контрол.
Вашият колега – господин председателят Пирински, е отклонил към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Калфин следните въпроси, които ние поставяме на министър-председателя: по чие указание и на какво основание министрите от квотата на ДПС Емел Етем, Джевдет Чакъров и Нихат Кабил проведоха работен обяд с господин Абдула Гюл?
Съвсем очевидно, че министър Калфин няма как да отговаря за действията на своите колеги, включително вицепремиер, тоест министър с неговия ранг, какъвто е Емел Етем, няма как да носи отговорност пред парламента за своите колеги – министри.
Също така съвсем очевидно е, че господин Калфин не може да отговори на въпроса: защо представител на Министерството на външните работи и областният управител на област Кърджали не са присъствали на срещата на министър Гюл с представители на ДПС в местната власт, на която са били допуснати единствено турски журналисти? Няма никакво отношение между министър Калфин и областния управител на Кърджали нито по линията на администрацията, нито по линията на политическите назначения и той не може да отговори на този въпрос.
Ето защо, госпожо председател, изразявам нашата оценка, че поведението на Вашия колега – председателя Пирински, засилва впечатлението у всички ни, че крие безпомощността на министър-председателя да пресрещне едни съвсем естествени въпроси, опитвайки се да ги препрати към неговите колеги. Ето защо с моя колега Константин Димитров не приемаме този отказ. Ще възобновим въпроса, тъй като съвършено очевидно той няма никакво основание да пречи на този парламентарен контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Това беше процедурно възражение за начина на подреждане на парламентарния контрол и пренасочване на въпросите.
Госпожо Капон, вероятно и Вие имате подобно възражение. Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър на културата! Парламентарният контрол тази седмица отново е доказателство как управляващото мнозинство избяга от истината и от темата на дневния ред – Доклада на Европейската комисия. Ние имахме редица питания с нашите колеги от опозицията – от Обединените демократични сили, от Демократи за силна България, до всички министри, които имат пряк ангажимент за достойното включване на България от 1 януари 2007 г. Наистина не е достойно. Ние виждаме, че в тази зала управляващите са около 17 човека и естествено вие няма да избегнете истината, истината от българските граждани.
Оценката на Европа е ясна и ви остава малко време, за да свършите работата, която е ваш личен ангажимент в момента, а ние като опозиция знаем националния си приоритет и той е наистина да влезем достойно, а не като второ качество. (Реплика от ДПС.) Моля ви, бъдете на висотата на историческия момент, който за съжаление съм сигурна, че днес не избирателите, а реално съдбата ви е дала, така че го направете.
Госпожо председател, моля Ви, въпросът за Плана за действие, който беше зададен от господин Праматарски до министър-председателя Сергей Станишев, да бъде отново зададен до него, а не до вицепремиера Калфин, тъй като смятам, че отговорността за действията в следващите месеци носи лично той и неговият президент Първанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Възползвайте се от правилата, които Ви дава правилникът, госпожо Капон, за да възобновите или не съответното питане. Отлагането е направено на основание на правилника, така че в първата част на възражението си нямахте основание.
Процедура – Атанас Атанасов. Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, благодаря Ви.
Вземам думата по процедурен въпрос, за да протестирам остро срещу начина, по който се отклонява парламентарният контрол от председателя Пирински. Задал съм актуален въпрос до министъра на правосъдието Георги Петканов относно информация за водени наказателни производства срещу вътрешния министър Румен Петков. Няма да го чета изцяло, но искам да концентрирам вашето внимание върху отговора, който ми е изпратен, като е отклонен въпросът.
Господин Пирински сочи, че съгласно Закона за съдебната власт министърът на правосъдието може да проверява само организацията по образуването и движението на съдебните и следствените дела. Това е съгласно последното изменение на Конституцията и по отношение на приключването на делата. И по-надолу пише: “Обстоятелството дали има образувани наказателни производства и за какви престъпления се отнася до изключителната компетентност на прокуратурата и въпроси към министъра на правосъдието в тази насока могат да се възприемат като намеса в дейността на независимата съдебна власт”. Аз не искам да се намесвам в дейността на независимата съдебна власт, а искам само да попитам министъра на правосъдието да отговори на един важен актуален въпрос за българското общество: дали са били водени наказателни производства срещу министъра на вътрешните работи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Този въпрос ще му го зададете, когато бъде включен все пак в дневния ред, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Не, аз протестирам, че се отклонява този въпрос. (Реплика от залата.) Разбира се, че е процедура по отношение на воденето на парламентарния контрол и аз отново ще задам този въпрос. Ще го задавам дотогава, докато получа отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Разбира се, Вие имате това право и ще го направите. Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване, за процедурни възражения от името на парламентарна група? Няма.
Преминаваме към питанията.
Министър Данаилов ще отговори на въпрос на народния представител Анастасия Мозер относно функционирането на българските културно-информационни центрове.
Госпожо Мозер, имате думата.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Първо, благодаря на министъра, че е тук и за желанието му да обърне внимание на този въпрос, защото той е много важен. Аз съм била в нашия Културен център в Париж и знам каква огромна роля играе той.
Изградените през годините български културно-информационни центрове в различните страни са основа не само за съхранение на нашите ценности и рекламата им сред наши и чужди граждани, но и възможност за изява на българските дейци на културата, за активиране на връзките с нашите сънародници в съответните държави и развитието на туризма, който е основен отрасъл за икономиката ни поне засега.
Вие вече отговаряхте на въпрос относно нефункционирането на Българския културно-информационен център в гр. Скопие, Република Македония. И в тази връзка моите въпроси към Вас са: има ли вече промяна в начина на съществуване на този център в гр. Скопие, Република Македония? Съществува ли в министерството практика да се прави анализ и да се информира Народното събрание за функционирането на българските културно-информационни центрове? Предвижда ли се изграждане на нови такива с цел реализиране на нашите европейски цели и същевременно съхранение на нашите ценности? Какви са критериите за избор на работещите в тези центрове и ще се съобрази ли министерството с начина на назначаване на служители, така както се предвижда в готвения от Министерството на външните работи Закон за дипломатическата служба? Разполага ли министерството със стратегически данни за броя на нашите сънародници в чужбина, които са в перманентна връзка с българските културно-информационни центрове в съответните страни, и как оценявате и Вие дейността им? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
Господин министър, заповядайте да отговорите на отправените към Вас въпроси.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Мозер! Преди всичко искам да Ви благодаря за начина, по който поставяте свой въпрос относно функционирането на българските културно-информационни центрове в чужбина. Видно е, че и Вие, както и аз, оценяваме високо тяхната роля за разпространяване на нашия език и култура, за работата с българската диаспора и преди всичко за сближаване на българския и европейските народи.
За съжаление, определеното от правилника време не ми дава възможност да представя на уважаемите народни представители една по-цялостна картина на тяхната многостранна дейност, затова накратко ще отговоря на поставените от Вас конкретни въпроси.
В начина на съществуване на Българския културно-информационен център в Скопие има промяна – от м. март 2006 г., след проведения конкурс той има директор.
Центърът постепенно започва да разгръща своята дейност. С помощта на нашия посланик са предприети действия за намиране на подходящо помещение, тъй като в момента той все още е в сградата на българското посолство, което изключително много затруднява функциите му. Онзи ден имах разговор с господин посланика, минавайки през Скопие. Усилено се търси такова удобно подходящо място.
По втория въпрос. Българските културно-информационни центрове са самостоятелни юридически лица. Министерството на културата определя рамката на дейността им. На техните директори е дадена свободата да ги развиват според разработените от тях концепции. От инициативността и активността им зависи доколко успешно центровете ще изпълняват функциите и задачите си. Техните планове за работа се съгласуват и одобряват от министерството. То осъществява пълен финансов контрол върху дейността им, анализира и оценява тяхната дейност на базата на отчетите, които представят, и на нашите наблюдения върху работата на техните екипи. Не съществува практика за дейността на българските културно-информационни центрове в чужбина да се информира Народното събрание.
На третия Ваш въпрос. Има решение за изграждане на Български културно-информационен център в Белград, чието изпълнение е в ход. Водени са проучвания и консултации, но все още няма решение за изграждането на центрове в Атина, Тирана, Рим, Мадрид, Брюксел, Лондон. В министерството получаваме непрекъснато предложения за изграждане на такива центрове и в други страни на Европа, Азия и Близкия Изток, където живеят значителен брой наши сънародници или с които развиваме активни политически, икономически и други отношения. Въпреки убедеността ни в правото на тези желания, за всички е ясно, че те не могат да се реализират бързо и лесно поради различни, но преди всичко дипломатически и икономически проблеми.
Министерството на културата запълва липсата на такива центрове чрез активизирането на двустранните и многостранните ни културни връзки и чрез използването на други възможни форми и средства на работа.
Четвърто. В българските културно-информационни центрове в чужбина работят средно по трима души – директор, сътрудник и счетоводител. Директорите се назначават след конкурс, проведен от комисии по правила и критерии, одобрени от Министерството на културата. През последните години се утвърди практиката конкурсите да се провеждат съвместно с Министерството на външните работи, като в състава им се включват по равен брой представители на двете министерства. Сътрудниците и счетоводителите се назначават от министъра на културата. Ние ще се придържаме към готвения в момента от Министерството на външните работи Закон за дипломатическата служба, доколкото това е възможно, като се има предвид, че служителите в центровете нямат дипломатически статут.
На петия Ваш въпрос – нашите културно-информационни центрове работят активно с българските общности зад граница, постоянно привличат наши сънародници към своите прояви, често организират с тях съвместни програми, но действията им са насочени преди всичко към широката местна общественост. Във всички страни тази дейност се оценява положително. Министерството на културата не разполага със статистически данни за броя на нашите сънародници в чужбина. Това е информация, която обикновено е в „плюс-минус”. Нашите центрове се стараят да имат приблизителна яснота от колко българи и от колко чужди граждани се посещават. Подготвил съм папка с данни, която искам да ви предам, за да се запознаете по-подробно с тях.
Уважаема госпожо Мозер, убеден съм че може и трябва да се кажат още много и важни неща за успехите и проблемите в работата на центровете. Вярвам, че днешният диалог ще продължи и ще бъде повод за по-бързото и ефективното решаване на най-съществените от тях за подобряване взаимоотношенията между институтите, отговорни за тяхната работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Госпожо Мозер, имате право на реплика. Заповядайте.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Благодаря на господин министъра за неговия отговор. Искам да го попитам дали ще се опита с всичка сила да защити в бъдещия бюджет нуждата от такива центрове, защото за всички е известно – чуваме го от другите – че България все още не е така добре позната в чужбина, както заслужава. Най-добрият начин тя да бъде позната е чрез нейната култура, която е безспорна и оценена, но трябва да има възможност тя да стане достояние не само на широките среди на българската общност в съответните страни, както казахте правилно, а и на широката публика, за да могат те да се запознаят с нея. Знам, че сега всички казват: “днес не ни е до културните центрове”, но както читалищата навремето, така сега тези културно-информационни центрове са огнища на българщината. Ако искаме да ни познават по-добре, трябва да направим всичко възможно те да станат реалност в още много други градове. Тук беше открит испански културен център. Струва ми се, че би било много хубаво да има и наш център, за да бъде припозната и отстоявана и там българската култура.
Разчитам на Вашите усилия като човек, активен в тази насока, да направите всичко възможно тези центрове да съществуват. Знам колко голяма е ролята на центъра в Париж. През есента предстоят дни на България, в които този център ще действа именно с тази цел и ще изпълни предназначението си.
Също искам да Ви благодаря за отзивчивостта по повод музея “Александър Стамболийски” и определянето на господин Паличев да бъде с нас, та когато отидем там, да видим какво може да се направи за тази историческа ценност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, министър Данаилов? Заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: (Предава папка с информация на госпожа Анастасия Мозер.) Това, което казвате, е така. В програмата, която Ви давам, ще видите какво е участието на български творци в центровете.
Искам да кажа на Вас и на уважаемите народни представители, че имаме разработени доста проекти и в момента седем седмици върви много сериозна програма в Горна и Долна Нормандия – Франция. Там са всички видове изкуства. В момента пътуват няколко изобразителни изложби, пътуват децата от училището в Котел, пътува Николина Чакърдъкова. Да не ги изреждам, но за радост за тези програми ни бяха заделени 500 хил. лв., за да може тази година елитът на българската култура във всички нейни аспекти да бъде в Европа, за да ни видят. Много държа на това, което казахте. Министерството много сериозно работи върху тези свои програми.
Благодаря още веднъж за зададения въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Данаилов, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Народният представител Красимир Каракачанов е отправил въпрос към министъра на финансите господин Орешарски относно продажбата на горива, освободени от митни сборове и данъци на територията на Република България.
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е към министър Орешарски като министър на финансите.
Уважаеми господин министър, в правителствената програма за управление на страната е посочено, че Министерството на финансите, цитирам: “ще работи за подобряване на стопанския климат в страната чрез създаване и гарантиране на еднакви условия за всички участници в стопанския оборот по отношение на фискалната дисциплина”. Реализацията на тази цел според програмата предполага, пак цитирам: “повишаване на ефективността при събиране на митни сборове и други държавни вземания посредством засилен контрол по отношение на елементите на облагане”. Тези цели в правителствената програма са обществено приемливи и заслужават подкрепа. Те обаче не могат да бъдат реализирани, ако се допускат такива форми на стопанска дейност, каквато осъществява турският гражданин Фулат Гювен в свободна безмитна зона – Свиленград.
Фактите, на които се основава моят въпрос, са следните:
По силата на сключен през 1990 г. договор турският бизнесмен Гювен получава правото да изгради в безмитната зона бензиностанции и да продава дизелово гориво, което се смята за износ.
Продаваното от него гориво се освобождава от митни сборове и ДДС. Във финансов аспект това означава 430 лв. акциз и около 250 лв. ДДС на тон. Общо по този начин българската държава допуска да се лишава от 680 лв. приход за всеки тон продадено дизелово гориво. По данни, изнесени в българската преса, на денонощие в тази бензиностанция се продават между 700 и 800 тона дизелово гориво. Това означава, че българската държава губи на денонощие близо половин милион лева от невнесени мита и данъци. За една година тази сума е над 170 млн. лв. За съжаление тази бензиностанция не е единствената, която ощетява приходната част на бюджета. По подобни финансови схеми работят и бензиностанциите на граничните пунктове Калотина, Видин и Русе.
Какъвто и да е анализът на тяхната дейност, изводът сочи, че за времето на своето съществуване те са нанесли щети на бюджета за над 1 млрд. лв.
Въпросът за съществуването на възможности и условия за избягване на плащания на данъчни задължения и митнически такси чрез продажба на горива на бензиностанциите в безмитни зони се дискутира от всички големи петролни компании в рамките на Българската петролна и газова асоциация. Според някои от големите вериги за продажба на горива съществуването на безмитни бензиностанции създава неравностойна конкурентна среда за всички вериги бензиностанции и вносители на горива.
Преференциите, с които се ползва турският гражданин Фулат Гювен, създават и тежки регионални проблеми, тъй като останалите бензиностанции, разположени по главен път Е80, поради факта, че са коректни платци на българския фиск, се оказват неконкурентноспособни по отношение на дъмпинговите цени на горива, предлагани в безмитната зона. Те се оказват в позицията на неравностойни участници в стопанския оборот по отношение на фискалната дисциплина. (Председателят дава звуков сигнал, че времето изтича.)
Завършвам. Моят въпрос към Вас е следният. Преференциалното отношение към стопанската дейност на един турски гражданин на територията на страната е недопустимо при хроничния недостиг на средства за финансиране дейността на публичния сектор. То е в пълно противоречие с българския национален интерес и интересите на българската държава.
Какви мерки и кога ще бъдат предприети от българското правителство, за да бъде прекратена продажбата на горива, освободени от митни сборове и данъци на територията на Република България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Двойно употребихте времето, което имате право да ползвате за отправяне на въпроси.
Имате думата за отговор, господин Орешарски. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Каракачанов! Във връзка с поставения от Вас въпрос относно продажба на горива, освободени от митни сборове и данъци на територията на Република България, Ви уведомявам следното.
По отношение на зареждането с течни горива и смазочни материали на територията на свободните зони. Дейността на обектите в свободните зони се извършва по ред и условия, определени с Правилника за прилагане на Закона за акцизите и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност и при спазване разпоредбите на правилника към Закона за митниците.
Зареждането с горива в тези обекти се смята за износ, респективно платеният акциз се възстановява, а за начисления ДДС право на данъчен кредит възниква само, когато шосейните превозни средства извършват международен превоз, напускат страната или преминават транзит през нея. Тези обстоятелства се удостоверяват чрез копия от международна товарителница, в която се вписват количеството и видът на горивото, с което се извършва съответно зареждане, и копие от карнета-ТИР за страните, които участват в митническата Конвенция за международен превоз на стоки под покритието на карнети-ТИР. Тези документи се заверяват от митническия орган.
В тази връзка са налице гаранции, че акциз и ДДС се възстановяват единствено и само при зареждане с горива на превозни средства, които извършват международен превоз и напускат страната или преминават транзит.
По отношение на мерки, които Министерството на финансите възнамерява да предприеме за регламентиране дейността в обектите за безмитна търговия и обектите за зареждане с горива в свободните зони.
В настоящия момент в Министерство на финансите се разработва нов законопроект за безмитна търговия, в който е предложена регламентация на търговията в търговските обекти за безмитна търговия и в обектите за зареждане с течни горива в свободните зони. В проекта са предложени редица специфични изисквания както към лицата, които извършват тази дейност, така и към обектите, в които тя се осъществява. За пример проектът регламентира, че не се допуска зареждане с горива в обектите за безмитна търговия, намиращи се на входящи артерии. Това означава, че зареждането с горива без акциз и данък върху добавената стойност ще е налице единствено за автомобили, които напускат страната.
Друг пример е въвеждането на камери с 20-часов режим на работа и дълъг срок на съхранение на информацията, която се записва на тези камери. Смятаме, че по този начин създаваме предпоставки за силно ограничаване на възможностите за заобикаляне на митническия и данъчния режим.
След одобряването на законопроекта от Министерския съвет същият ще бъде предоставен на вашето внимание, като предварителният ни ангажимент е това да стане до края на м. юни.
Ако имате въпроси, готов съм да отговоря. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте за реплика, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Благодаря Ви, господин министър!
Вие знаете, че с изменението на Закона за акцизите от 2002 г., отразено в “Държавен вестник”, бр. 118, влязло в сила от 1 януари 2003 г., става възможно зареждането с гориво в тези бензиностанции не само на излизане от страната, но и при влизане, което създава едни реални условия – не само условия, но и реална контрабанда на горива, чрез които се нанася убийствен удар върху местния български бизнес.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): И не само от това, а и зареждане на съседни бензиностанции!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Точно това имам предвид.
Надявам се, че проектът, за който говорите, ще влезе по-скоро в пленарна зала.
Също така мисля, че мерките, които споменахте, както и други подобни, могат да влязат още преди този законопроект да постъпи за обсъждане както в Министерския съвет, така и в българския парламент.
Логиката е много проста. От една страна, бюджетът има хроничен недостиг на средства. Давам пример само с учителските заплати, при които ставаше въпрос за едни 50 млн. лв., а виждаме, че от подобно отношение към дадени проблеми само за Свиленград и Фулат Гювен  говорим за несъбиране на 170 млн. лв. приходи за държавния бюджет.
От това е мотивиран и ориентиран моят въпрос и затова се надявам, че мерките, за които споменахте, ще бъдат взети час по-скоро. Надяваме се и законопроектът, за който говорихте, да влезе в пленарна зала, за да бъде приет.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Каракачанов.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, господин Орешарски?
Заповядайте, господин Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин Каракачанов, бих искал само да допълня, че мерките биха могли да бъдат значително по-строги и по-ефективни, ако имаше условия за реципрочност от двете страни на границата. За съжаление на този етап нямаме добро разбирателство с външните партньори по отношение на подобна регламентация на обекти от другата страна на границата.
При тези условия едностранни действия не биха променили съществено ситуацията. Просто бихме пренасочили пътните превозни средства от другата страна на границата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Питане към министър Орешарски, отправено от народния представител Нено Димов, относно оказана помощ на Министерството на финансите от Шимон Шевес.
Господин Димов, имате думата. Разполагате с 3 минути да развиете Вашето питане.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, господин министър! Преди повече от два месеца Демократи за силна България предупредихме, че се готви една висококорупционна сделка между Министерството на външните работи и скандалния социалистически лобист Шимон Шевес. Тогава всъщност се чу информация, че Министерството на финансите, което Вие представлявате, има сключени договори със същия лобист по повод различни консултантски услуги.
За съжаление, в момента, когато зададох това питане към Вас, се получи много противоречива информация, за да не кажем, че Милен Велчев, като Ваш предшественик, категорично отрече да е чувал подобно име. Министерството на финансите излезе с информация, че не съществуват такива договори и, разбира се, аз логично Ви попитах дали е работил Шимон Шевес и представлявани от него фирми в помощ на България при преговорите за външния дълг с Ирак.
Днес всъщност Вие няма какво да ми отговорите, защото всички знаем развитието. Знаем, че договорът беше прекратен, тъй като наистина беше корупционен; знаем, че и в пресата излезе информация от Министерството на финансите.
Затова аз Ви задавам по-конкретно втората част от питането: след като Шимон Шевес е бил консултант, какви са резултатите и колко му е било заплатено? Много интересно е най-вече какви са резултатите, постигнати от неговите услуги. Какво той ни е посъветвал и как това е помогнало на България, за да направи крачка напред в преговорите за външния дълг с Ирак? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Димов! В началото искам да внеса едно доуточнение, а именно, че реакциите на Министерството на финансите са били много прецизни - Министерството на финансите няма договор с господин Шимон Шевес, каквато беше нашата първа информация.
Министерството на финансите за периода 2003-2005 г. има сключени четири договора с фирмата RSLB Partners, в която акционер е и господин Шевес. Основният предмет на договорите е за услуги, свързани с управлението на държавния дълг и вземанията на републиката от трети страни, респективно конфиденциално предварително проучване на евентуални финансови и нефинансови аргументи по тази тема на територията на Съединените американски щати – опитвам се да бъда максимално близо до текста, формулиран в договора.
В раздел “Предмет на дейност” на четирите договора има една единствена точка, така както я изложих в общи линии. Общата стойност на договорите възлиза на 167 хил. 780 щ.д.
В договорите няма клауза, която да задължава изпълнителя с писмен отчет на текущата или последваща работа, и в архивите на Министерството на финансите не са открити такива отчети. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на два уточняващи въпроси, господин Димов. Заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Ще си позволя една корекция - не мисля, че Министерството на финансите действаше прецизно. Въпросът, който беше поставен, е: дали фирми, в които има участие Шимон Шевес, са били консултанти? Но това действително се оказва детайл в случая дотолкова, доколкото разбирам, че е много по-сериозен проблемът от липсата на каквато и да е информация.
Аз мисля, че в качеството си на министър би трябвало да се заинтересувате в края на краищата – зададох Ви въпроса: колко пари са платени? След като е платена определена сума пари, защо тези пари са платени, ако няма насреща извършена работа? Аз поне оставам с впечатлението, че има съмнение за злоупотреба, за корупция и за нарушаване на законите и би трябвало подобно нещо да мине по етапния ред към органите, които да го разследват. Така че за мен това, което Вие казвате, буди много развитие на този скандал.
Що се отнася до това, което Вие казахте за реакцията на Министерството на финансите, за съжаление на 21 март т.г. то опроверга твърденията за връзка на министерството с Шимон Шевес, но на 30 март т.г. го потвърди.
Това беше между другото притеснително, доколкото е нормално и добре българските институции да дават еднопосочни отговори. Загубата на доверие, която се получава при такива случаи, се възстановява много трудно не само към българския парламент и българските граждани, но и в международен мащаб. Така че би трябвало да се подхожда по-прецизно по този въпрос и би трябвало да има съответна санкция към хората, които са допуснали в рамките само на една седмица до девет дена да излязат две съвсем различни информации.
В тази връзка, господин министър, моите уточняващи въпроси са: какво ще предприемете, за да бъде ясно дали има злоупотреба от Вашия предшественик – при положение, че няма свършена работа, а явно има пари? Колко са тези пари, които са платени?
Вторият доуточняващ въпрос: какво ще направите, за да предотвратите възможностите Министерството на финансите да излиза с противоречива информация в кратки периоди от време, че дори и в дълги периоди? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димов.
Заповядайте, господин Орешарски, да отговорите на допълнителните въпроси, отправени към Вас.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин Димов, аз отново ще потвърдя, че лично съм разпоредил информацията, която беше публикувана и ще кажа, че тя е прецизна.
На въпроса, който имаше към Министерството на финансите – има ли договор министерството с лицето Шевес, отговорът беше: “Не”.
Наличните договори в министерството, повярвайте ми, не са само един или два, а са доста. За някои не успяхме да намерим и достатъчно информация. Когато въпросът беше конкретизиран – кои са акционерите в сключените договори, дали има договор с фирми, в които евентуално участва господин Шевес, трябваше ни известно време, за да извършим такава проверка, тъй като Вие сам знаете, че в договорите не се пишат акционерите. Понякога акциите са листвани на борсата и акционерите са хиляди и милиони. От тази гледна точка не приемам обвинението, че Министерството на финансите не е действало прецизно.
Що се отнася до въпроса Ви – какви мерки би взело евентуално Министерството на финансите, аз отново ще потвърдя, че при този тип договори изрично се упоменава дали изпълнителят представя отчет, или не. В случая в договора няма такъв ангажимент и аз не виждам формално нарушение, на базата на което би могло да се предприемат някакви последващи действия.
Позволете ми от своя опит да споделя, че договори от такъв характер и ангажименти от този характер не винаги приключват с крайните резултати, които ни се иска на всички нас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Димов, за да изразите отношение към отговора на министъра.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър, сигурно има много договори в Министерството на финансите, но се надявам, че много малко са тези, в които не се отчита резултат! Защото това дали в договора е записано, че ще завършва или няма да завършва с отчет, не означава дали е записано какъв резултат трябва да се постигне. Във всяка работа трябва да се постигне определен резултат.
Знаем какъв е резултатът от управлението на външния дълг – 700 млн. загуба за България. Виждаме, че няма никакъв резултат, Вие сам го потвърдихте от договора за консултациите по иракския дълг. Аз обаче си задавам въпроса: ако такива са договорите на Министерството на финансите, защо българският данъкоплатец трябва да плаща без работа насреща, без да получи нещо в замяна?
От тази гледна точка, според мен, още повече се засилва впечатлението, че заради коалиционни, може би, отношения Вие се опитвате да прикриете очевидна корупция в Министерството на финансите от времето, в което Вие не сте били министър. Ако приемем варианта, че няма изискван резултат, то е много странно, че въобще е сключен такъв договор. Ако приемем факта, че има искан резултат, то е много странно, че са платени пари, без да бъде получен този резултат. И двата случая навеждат към едно – и това е корупция във високите етажи на властта.
Ние имаме точно в тази област критика от Европейския съюз. Точно в тази област ние трябва да покажем решителност и решителни мерки. На Вас Ви се отваря възможност да покажете дали ще бъдете част от решителните мерки срещу корупцията във високите етажи на властта и ще имате куража да задействате механизми и процедура за Вашия предшественик, който днес е част от управляващото мнозинство, или ще бъдете от онази част на политици-мекотели, които се страхуват и обичат европейското бъдеще на България заради подобен страх. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Въпрос към министъра на финансите господин Пламен Орешарски са отправили народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев относно взаимоотношенията на Министерството на финансите с фирма RSLB Partners и лицето Шимон Шевес.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Тази седмица Европейската комисия представи пред Европейския парламент Доклада за напредъка на България. Гледайки отклика, който има в българската преса, имам чувството, че не разбрахте точно какво се случи. Сега ще ви кажа.
Европейската комисия непосредствено преди това – до последната минута имаше заседание и няколко минути преди представянето на доклада не се знаеше какво пише в него. Решението беше взето в последната секунда! Защото България има много ограничен напредък и много проблеми, дами и господа!
И един лобист не можахме да изберем, който да лобира за България.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Хайде, сега!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Румъния свърши тази работа.
Нашето правителство, уважаеми дами и господа, тръгна да избира лицето Шимон Шевес! Искам да кажа, че има нещо гениално в цялата работа и гениалното е да се избере израелски лобист за лобиране пред Ирак!? Това, признавам, че е гениално решение. Вероятно е гениално израелски лобист да представлява България и пред Европейския съюз!
Господин Орешарски, по-конкретно искам да Ви питам за няколко неща.
Вие казахте, че четирите договора са с един и същи предмет на дейност. Това така ли е? Ако не е така, кажете ни стойността на всеки един от тях и дали предметът на дейност е различен.
Вторият въпрос е: по каква процедура въпросната фирма “RSLB Partners” е избрана за договор с Министерството на финансите? Тоест какъв начин избор е използвало предишното правителство и министърът на финансите, за да избере тази фирма?
Също така е хубаво да кажете каква е Вашата оценка за свършената работа. Да, няма отчети, но вероятно Вие, господин Орешарски, трябва да проверите дали тази фирма е свършила някаква работа, дали тези 167 хил. 780 щ. д., изхарчени за сметка на българските данъкоплатци, са довели до някакъв ефект. Така че да е ясно, господин Орешарски, ако утре някой ни предложи отново договор с тая фирма ние да кажем: Да, допуснати бяха големи злоупотреби или грешки, или нещо друго, така че повече с тая фирма договори не сключваме. Така че сега е моментът за оценка, господин Орешарски. Ясно, нямате отчети, но да кажете да или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря.
Уважаеми господин Димитров, ще спестя казаното дотук от предишния ми отговор и ще отговоря конкретно на въпросите, които зададохте.
Основният предмет на договорите. Действително, формулиран е по идентичен начин и в четирите договора, ще повторя, за услуги, свързани с управлението на държавния дълг, вземанията на Република България от други страни, респективно конфиденциално предварително проучване на евентуални финансови и нефинансови аргументи по тази тема на територията на САЩ.
Общата стойност на договорите вече я визирах – 167 хил. 780 щ.д. Тъй като във Вашия въпрос не фигурираше разбивка, ще Ви я представя допълнително, но приблизително разделено на четири.
Подобен вид услуги, каквито са по предмета на договора, по смисъла на Закона за обществените поръчки – чл. 3, ал. 3, т. 3, б. “у” се третират като изключения и респективно не са провеждани публични процедури за избор на фирма консултант.
Бих искал също така да Ви информирам, че продължителността на всеки един от договорите е един месец и в четирите случая.
Във въпроса Ви има визирана още една фирма “Ай Дж. Интернешънъл инк”. В архива на Министерството на финансите не беше открит договор с такава фирма. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Орешарски.
Господин Димитров, заповядайте, имате право на реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, запознахме се с фактите. Сега, господин Орешарски, ще помоля за оценка от Ваша страна. Тоест, смятате ли, че четири договора на стойност приблизително 40 хил. долара за по месец, че тези средства, изхарчени за сметка на всички нас, българските данъкоплатци, са били оправдани? Ако няма отчети, Вие, като финансов министър, трябва да намерите начин да проверите дали срещу тези пари има извършена работа и тя е заслужавала такава стойност. Защото в момента, в който Вие направите такава проверка, господин Орешарски, ще знаем, че всеки следващ договор с една такава фирма е проблематичен, защото предишната практика е била, да речем, лоша. Така че освен фактите, господин Орешарски, ние имаме нужда от Вашата оценка. Вие трябва да кажете дали срещу тези четири договора има извършена работа.
Знам, че няма отчети, но въпреки това, както виждате, българското правителство продължава да прави опити за договор с най-добрия световен лобист Шимон Шевес и вероятно ще има и следващ опит, тъй като той очевидно е незаменим. Той води еднакво успешно преговори с американското правителство и с европейските институции. Така че тъй като той е незаменим, уважаеми дами и господа, и очевидно ще бъде търсен от управляващото мнозинство отново, ни е необходима ясно и категорично Вашата оценка. Ако не можете да я дадете сега, съгласен съм да отложим, но да кажете по-късно каква е Вашата оценка за свършената от тази фирма работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Министър Орешарски, имате право на дуплика. Заповядайте
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин Димитров, аз разбирам Вашия интерес към моята оценка. Но Вие много добре знаете, че за да се направи оценка, преди това трябва да се направи анализ. В отсъствието на отчети за изпълнение на работата анализ трудно се прави, или не трудно, а не може да се направи, освен да се изграждат хипотези. Все пак не бих ангажирал Министерството на финансите с хипотетични изводи в която и да е посока – нито в положителна, нито в отрицателна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Преминаваме към въпроса, отправен от народния представител Филип Димитров, към министъра на отбраната господин Близнаков относно развитие на системи за тактически комуникации в Министерството на отбраната.
Господин Димитров, заповядайте, имате думата.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Както е добре известно на всички, които следят реформите на отбранителните структури в България, още на 17 март 1997 г., с приемането на Националната програма за интеграция на България в НАТО, беше поставен основен приоритет – подготовката на Българската армия за участие в операциите на НАТО, и оттам съответно темата за развитието на комуникационните и полевите системи за командно управление.
Този приоритет предвиждаше да бъдат отделени 58 млн. долара от българското правителство, след което, по пътя на сътрудничеството в НАТО, Съединените щати отпуснаха – поправете ме ако бъркам точната цифра – някъде около 30% от тази сума през 1998 г., с Договора за изпълнение на Системата за управление на силите за интеграция в НАТО, и след това бяха отпуснати още 10 млн. щатски долара в същата тази посока.
Сега, девет години по-късно, ние научаваме, че приоритет на работата в модернизацията на армията е именно системата за тактически комуникации с нов бюджет над 200 млн. евро и за период от следващите 10 години.
С оглед на това аз бих желал да чуя от Вас, господин министър, давайки си напълно сметка, че наред с министерството тук участват като два, днес невъзможно да бъдат попитани, фактора: върховният главнокомандващ – президентът, който може да оказва своето въздействие, и началникът на Генералния щаб. Дай Боже, от м. юни нещата да бъдат по-добре. Поне така изглежда засега. Но си давам сметка какво е Вашето положение, господин министър. И си мисля, че, ако действително са Ви мили интересите на България, би трябвало да се радвате да имате възможността публично да отговорите на въпроса какво е нивото на изпълнение на тези досегашни програми в областта на тактическите комуникации и на системите за командване и управление?
В каква степен предвидените нови системи за управление се използват в експедиционните операции на Българската армия, тъй като в тяхното предназначение беше посочено именно това тогава, когато бяха формулирани като приоритет?
Как смятате да организирате изпълнението на този приоритет, от който всъщност зависи основна част от целите и задачите в НАТО?
Как ще защитите направените досега инвестиции и какво ще направите с тези над 400 млн. евро в последните десет години, при положение че се предвиждат нови 200 млн. евро за следващите десет?
Какво ще бъде участието на българската електронна индустрия и респективно какъв ще бъде предвижданият ефект в това начинание? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Близнаков, за отговор на отправения въпрос.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Развитието на информационните и комуникационните технологии у нас е сред приоритетите и на държавата, и на Министерството на отбраната. Това е записано в т. 97 от Военната доктрина на Република България, където се казва, че "Приоритет в модернизацията на въоръжените сили имат системите за командване, управление, наблюдение, разузнаване, комуникации, взаимно опознаване, компютризация, навигация и т. н., които осигуряват съвместимост с въоръжените сили на страните от НАТО". Ето защо настоящето правителство продължава политиката в тази област, започнала още от 1997 г.
Първият проект, който стартира през 1998 г., действително беше Проект за изграждане на полева интегрирана комуникационна и информационна система, известен като ПИКИС. ПИКИС е важен елемент от предстоящото – през 2007 г., сертифициране на Шейсет и първа механизирана бригада за участие в силите за отговор на НАТО. По този проект са оборудвани над 300 машини от състава на бригадата, един инженерно-сапьорен батальон, един батальон за ядрена, химическа и бактериологическа защита и една рота за радио-химическо разузнаване със съвместима с НАТО система за командване и управление на тактическо ниво.
Системата е въведена в експлоатация и елементи от нея ежегодно участват в международни учения на НАТО, като постигнатите в тях резултати са много добри.
През последните 10 години, изхождайки от приоритета за развитието на комуникационно-информационните системи, бяха реализирани и други проекти, които значително повишиха оперативните способности на българската армия и допринесоха за подобряване на съвместимостта със структурите на НАТО и страните членки.
Тук бих искал да посоча например следните 8 проекта.
Първо, изграждане на оперативен център за въздушен транспорт.
Освен това: развитие на системата за наблюдение на въздушното пространство и противовъздушната отбрана; изграждане на Национален военен команден център на Министерството на отбраната и на Генералния щаб; модернизация на комуникационното, информационно и навигационното оборудване на военните летища по стандартите на НАТО – "Граф Игнатиево", "Безмер", "Крумово"; изграждане на фрагмент от стационарната цифрова интегрирана свързочна система на Българската армия "Странджа". В процес на изграждане е полева комуникационна и информационна система на силите за специални операции. Започна преоборудване на командно-щабни машини за нуждите на Многонационалната бригада на Югоизточна Европа. В началото на месец май тази година заработи новоизграденият Национален център за моделиране и симулации в състава на Националния военен учебен комплекс "Чаралица", който има за цел подготовка и сглобяване на щабовете от тактическите звена.
Реализирането на проекта за интегриране на съществуващи и предстоящи комуникационни средства и информационни продукти е доста сложно. Това е така, тъй като той се нуждае от дългосрочно обезпечаване, чувствителен е от гледна точка на защитата на информацията и използваните криптиращи алгоритми и някои други особености. Това го превръща в проект, много по-различен и много по-комплексен за реализация от обикновено закупуване на военно оборудване.
Господин Димитров, Вие ме питате как ще защитя направените досега инвестиции в системи за командване, управление и комуникация от над 400 млн. лв. в последните 10 години. Поради дефицита на време, определено за моя отговор, мога да Ви информирам накратко за следното.
Действително през последните години в рамките на три правителства са инвестирани значителни финансови средства. Дали резултатите и придобитите способности съответстват на вложените усилия и средства? Когато се търси отговор на този въпрос, трябва да се подходи максимално обективно и да се отчетат реалните фактори, които са оказали влияние върху процеса през годините, а те са: ниското изходно технологично ниво на Българската армия в края на 90-те години; липсата (тогава) на опит и достатъчно подготвени специалисти както в областта на новите комуникационно-информационни технологии, така и в управлението на процеса на модернизация. Протичащият процес на реформи в структурите на Българската армия не позволи в пълна степен да бъдат изяснени оперативните изисквания към този тип системи.
Бих желал да посоча, че ние внимателно анализираме подходите на нашите предшественици, постигнатите резултати и, разбира се, допуснатите грешки. Мога да ви уверя, че разполагаме с много ясна визия какво ще бъде направено в тази област в бъдеще.
За участието на българските фирми. В хода на преговорите за бъдещо сключване на договор ще се търси максимално участие на български фирми от сектора на комуникационните и информационни технологии. Участието на нашите фирми може да бъде под формата на системни интегратори, производители на част от оборудването и софтуера, както и поемането на изпълнението, обслужването и поддръжката на изделията и системите и офсетните полоси. Какъв ще бъде офсетът, съпътстващ тези програми, на този етап не може да се конкретизира, тъй като се уточняват сега различни параметри.
В заключение, още веднъж ще посоча, че комуникационно-информационните програми са една от приоритетните области за Министерството на отбраната като част от процеса на модернизация на въоръжените сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, заповядайте за реплика към министъра.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за коректния отговор. Благодаря Ви и за деликатността във финала на Вашето изложение.
И понеже и аз се постарах да бъде деликатен, хайде да поставим нещата на мястото им малко по-открито!
Опасението, което аз изпитвам, е, че при всички тези добри намерения, които Вие заявявате, в момента върху цивилното ръководство на министерството се упражнява сериозен натиск, който идва през получилия през последната година бонус шеф на Генералния щаб в момента, естествено под въздействието на върховния главнокомандващ - президентът. Опасявам се да не би този натиск да доведе до това,че в крайна сметка след 10 години усилия в точно определена посока, решенията, които трябва да се вземат буквално в следващите дни, да бъдат от такова естество, че посоката да бъде отклонена, а приемствеността – нарушена. И в крайна сметка, независимо от това колко интензивни са били или не са били резултатите досега, да се тръгне в нова посока и ние отново да започнем да преоткриваме колелото. Това е моят проблем.
Това, което аз очаквам да чуя от Вас, е да поемете публичен ангажимент и една гаранция, че Вие и новият шеф на Генералния щаб ще имате волята и готовността да не допуснете да стане тъкмо това, от което се опасявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров! Разбира се, когато се харчат толкова много пари за макар и толкова приоритетни проекти, тревогата е обоснована. И аз разбирам Вашето безпокойство.
Разбира се, различните български правителства, включително и това, на което аз съм член, следват една неотклонна политика на приемственост в това отношение за реализиране на проектите, свързани с модернизацията на Българската армия. А тези проекти, свързани с комуникационно-информационни системи и комуникационно и информационно осигуряване на Българската армия, разбира се, са приоритетни.
Аз се надявам, че ние в бъдеще все по-пълно ще използваме военната експертиза, за да имаме правилни управленски и правилни политически решения.
Относно Вашата тревога дали няма да се изкривят някои намерения, надявам се с наши общи усилия – и с усилията на вас, народните представители, усилията на членовете на Комисията по отбрана, ние да не допуснем подобни тенденции, ако те се проявят, или ако има наченки на тях.
Мога да се ангажирам пред Вас и пред Народното събрание, пред народното представителство с ангажимент да бъда максимално прозрачен от гледна точка на информацията, с която ще разполагам, и при желанието ни да реформираме или да осигурим тези системи за българските въоръжени сили. Тази прозрачност я обещавам пред Вас и пред народното представителство, именно за да няма съмнения, защото грешките от миналото могат само да ни учат, но не могат да ни дават основания да ги повтаряме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Следва питане към министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил от народния представител Лидия Шулева относно незаконна сеч на гори в Ловешка област.
Госпожо Шулева, имате думата да отправите своето питане към министъра.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Питането, което отправям към Вас, е провокирано от личните ми впечатления при многобройните ми посещения в Ловешкия регион, от поставените въпроси и получените до мен сигнали от десетки граждани, както и от редица публикации и предавания в местните медии.
Става въпрос за повдигната тревога на жителите от общините Троян, Угърчин, Тетевен и Ловеч от поголовно и безогледно изсичане на гори и по-специално на горите над Архитектурно-историческия резерват “Старо Стефаново” – община Ловеч. Безразборно се секат вековни букови, дъбови и борови гори, които са садени през 20-те години на миналия век. Проблемът с изсичането на букови насаждения е нещо, което засяга не само екофонда в България, но е свързан и с вододайните зони, климата, ерозията и дивеча. Трупите се извозват с тежки машини, които разрушават пътищата, правят ги неизползваеми, като оставят след себе си единствено разруха. Невероятната девствена природа на резервата, съчетана със запазената балканска архитектура, която е изключително благоприятна за развитие на селския и екотуризъм, е застрашена от пълно унищожение. Хората от с. Старо Стефаново, безпомощни пред нашествието на така наречената “дървена мафия” и обединени в инициативен комитет, изготвят подписка със 157 подписа, която непрекъснато расте. Очевидно в случая е необходимо да се обединят усилията на местната и централната власт и, естествено, на съответните органи за правораздаване, за да се води ефективна борба с така наречената дървена мафия, която заплашва да превърне българската гора в пустиня.
По този повод отправям към Вас следното питане: кой дава разрешение за сеч на горите над Архитектурно-историческия резерват “Старо Стефаново” и на какво основание? Ако се констатира закононарушение, ще бъде ли потърсена отговорност от съответните длъжностни лица? Ако сечта е допусната законосъобразно, контролира ли се и как количеството на добитата дървесина? Смятате ли да инициирате законодателни или друг вид нормативни промени, които да задължават фирмите, извършващи сеч, да възстановяват нанесените щети на използваните от тях селски пътища? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Господин министър, заповядайте да отговорите на отправеното питане.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Шулева! По повод на постъпилите от Вас въпроси в питането беше извършена проверка, констатациите от която са следните.
Горите в непосредствена близост до Архитектурно-историческия резерват “Старо Стефаново” попадат в буферната му зона и са в категорията на защитените гори. Посочените в питането сечи се провеждат в насаждения от държавния горски фонд извън обхвата на тази буферна зона и попадащи в категорията гори с дървопроизводителни и средообразуващи функции. Планирането на сечта е извършено съобразно предвижданията на лесоустройствения проект. След маркиране на насажденията те са включени в лесосечния фонд за настоящата година. За възлагане на добива и реализацията на дървесина в посочените насаждения, в Държавно лесничейство – Ловеч са проведени процедури съгласно изискванията на Закона за горите, Правилника за неговото прилагане и Закона за обществените поръчки. Процедурата за възлагане на добива е спечелена от “Алдекс” ООД, град Ловеч и за изпълнението е сключен договор на 10 януари 2006 г. Във всички насаждения сечите са разрешени с позволителни за сеч, издадени от директора на Държавно лесничейство – Ловеч. Позволителни за сеч са издадени и за просичане на технологични просеци след утвърждаване на технологичните планове за дърводобив. В три насаждения е констатирана сеч на немаркирани дървета в нарушение на Закона за горите, в резултат на което пълнотата им е сведена под допустимото. Износът на дървесина до временен склад е извършван с верижни машини по земен път, който не преминава през селото. Констатирано е, че при извоза с посочената техника в 80% от протежението си пътят е повреден. Образувани са коловози с дълбочина на места около 40-50 см. Съгласно клауза от договора фирмата, извършваща добива, е задължена да поддържа и ремонтира пътя.
Регионално управление на горите – Ловеч, и Държавно лесничейство – Ловеч, са провели среща с инициативния комитет от с. Старо Стефаново, на която са взети следните решения:
Първо, директорът на Държавното лесничейство да издаде заповед за спиране на сечта в четирите насаждения.
Второ, да се потърси отговорност от фирма “Алдекс” ООД за допуснати нарушения.
Трето, да се наложат наказания на виновните длъжностни лица за неупражнен контрол при извеждане на сечта.
Четвърто, “Алдекс” ООД да извърши ремонт на увредените пътища.
Пето, да се почистят сечищата.
В изпълнение на взетите решения със заповед директорът на Държавното лесничейство в Ловеч е спрял сечта и износа на дървесина, считано от 21 април 2006 г., както и е предписал на фирма “Алдекс” ООД сечищата да бъдат почистени до 24 май т.г. и същата фирма да ремонтира извозните пътища в срок до 30 юни т.г., съгласно сключения договор.
За неупражнен контрол при провеждане на сечите на виновните длъжностни лица от лесничейството са наложени дисциплинарни наказания и предупреждение за уволнение. Съставени са два броя актове за административни нарушения по Закона за горите на работниците от фирмата “Алдекс” ООД. Пътищата са ремонтирани от фирмата-изпълнител на дърводобивната дейност.
По поставения от Вас въпрос дали смятаме да инициираме законодателни промени, които задължават фирмите, извършващи сеч, да възстановяват нанесените щети на използваните от тях селски пътища – това се прави сега, като в сключените договори за ползване от фирмите има такава клауза, но тя не пречи да бъде и в Закона за изменение и допълнение на Закона за горите, който предстои да се внесе за обсъждане в парламента.
Уважаема госпожо Шулева, за горите около с. Старо Стефаново периодически сме получавали сигнали от населението, които са проверявани и последващите мерки са съобразявани с изискванията на местните хора. Така е направено в конкретния случай, като е спряна сечта в изпълнение на взетите решения на проведената в селото среща, независимо от законосъобразността на провеждането на мероприятието съгласно Закона за горите, правилника за неговото приложение и, разбира се, Закона за обществените поръчки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на два уточняващи въпроса, госпожо Шулева.
Заповядайте.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Най-напред искам да ви благодаря за предприетите мерки по изнесения сигнал и направеното питане, но моите допълнителни въпроси са свързани със следното.
Мисля, че всички ще се съгласим, че най-вероятно сечта е законосъобразна, както пролича от Вашия отговор, но безпокойство буди недостатъчно ефективният контрол.
Недостатъчно ефективният контрол на повечето места е главният въпрос, на който трябва да намерим отговор – как и по какъв начин издадените разрешения ще бъдат контролирани и как наистина няма да се допуска безогледно изсичане на дървесина – неща, на които сме свидетели многократно.
На второ място – въпросът за селските пътища. Действително, тук пътят не минава през селото, но минава през нивите, през частните имоти на хората. Разполагам със снимки – действително това, което Вие казахте – образувани са коловози 80-90 см. В момента кметовете са задължени да съставят актове, но нормативно въпросът не е решен, защото те не са лицата, които сключват договори с фирмите, а се сключват с районните управления по горите.
Така че действително в многото разговори, които съм провеждала с кметове на населени места, включително в Троянската община, се поставя въпросът как и по какъв начин трябва да се въведе нормативно уреждане на този въпрос, който действително да задължава фирмите и да има последващ контрол. Записах си сроковете, които споменахте в съответното решение и ще имам грижата да проверя дали всичко в тези решения е спазено, но това е прецедент, с който се занимава Народното събрание, а хилядите други случаи кой ги контролира?
Това, което безпокои хората, е действително неефективният контрол и липсата на нормативна уредба, която да даде правомощия на местната власт за пълен контрол и налагане на ефективни санкции на нарушителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Шулева.
Заповядайте да отговорите, господин министър.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Шулева! Аз Ви благодаря и съм силно впечатлен от ангажираността и също така коректността във Вашето изложение, защото проблемът за ефективното управление на горските ресурси в България е много тежък и сложен. Във връзка с това по отношение на контрола, разбира се, винаги контролът върху осъществяване на подобна дейност трябва да бъде с идеята във времето да бъде все по-добър и по-добър. В това отношение аз изключително силно разчитам както на специалистите, така и на народното представителство, когато ще гледаме промените в изменението и допълнението на Закона за горите, в който накрая ние да приключим със сагата по реформата в горите, да имаме националния субект, който ще осъществява стопанската дейност в горите при ясни правила, за да може цялата система на държавната администрация в момента – през Националното управление по горите, регионалните управления и лесничейства наистина да вземат в ръцете си много по-сериозни контролни функции, съответно да разширим и горската стража, да бъде оборудвана и обучена, за да не се допускат тези неща.
Искам да продължа темата по отношение на селските пътища. Законодателно това нещо също можем да го направим със съответните промени, с ангажиментите на всяка организация, която по съответните процедури ще спечели добив на дървесина. Но аз съм изключително притеснен от друг факт, който факт в момента създава голямо напрежение и ще продължава да създава напрежение във времето. Това е, че търсенето на дървесина – било технологично, било за медийното производство, за строителството в последните години нарасна два пъти. Тенденцията е да нараства още повече. Забелязваме, че това, което имаме като ресурс, всяка година с устройствените проекти няма да стигне. Това създава напрежение върху всички фирми, които участват в целия този процес и са потребители на тази дървесина. И във връзка с това след приключване на заседанието на Междуправителствената българо-руска комисия в Москва Министерският съвет отправи към министър Овчаров като председател на тази комисия, Вие също бяхте председател на тази комисия и знаете, че Министерство на горите и горската промишленост на Русия не участва в този формат, да ги поканим, за да посрещнем по-нататъшното търсене на дървесината, да мобилизираме всички усилия да се направят точни икономически разчети с идеята да се върнем на полето на дърводобива в Русия чрез съответните концесии в новите условия, при новите реалности в наше време.
Това е според мен едно решение, което ще бъде задоволително за нашата страна. В противен случай това напрежение ще нараства и винаги ще имаме подобни проблеми, колкото и стремежът ни за още по-голям и по-добър контрол да бъде голям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Шулева, можете да изразите своето отношение към отговора на министър Кабил.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз още веднъж искам да Ви благодаря за изчерпателния отговор на питането, което отправих. Действително този протокол потвърждава, че пътят, за който става дума, е ремонтиран. Но аз се надявам в скоро време да представите на народните представители може би не законодателна промяна, а нормативна – в някоя от наредбите, които са към Закона за горите, които действително да гарантират ремонтите на тези пътища. Защото проблемът е изключително голям и ние сами създаваме предпоставки за неефективен контрол поради различните лица, които издават разрешения и контролират.
Надявам се в скоро време да ни представите решение на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Последното питане към министъра на земеделието и горите е отправил народният представител Евгени Чачев относно стратегията на българското правителство и Министерството на земеделието и горите за ликвидиране на нарушенията при усвояване на средствата, предоставени на страната ни от Програмата САПАРД на Европейския съюз.
Господин Чачев, имате думата.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Одобрените български проекти по Програма САПАРД са 1928 на обща стойност близо 750 млн. евро, като договорената субсидия по тях е 370 млн. евро. Платените проекти до момента са 1479 на брой на стойност почти 250 млн. евро.
Независимо от хвалбите Ви, господин министър, че Програма САПАРД, както се изразихте, е „Мерцедес”-ът на българските предприсъединителни програми, независимо от гръмогласните Ви изявления от същата трибуна по време на парламентарния контрол на 28 април т.г., че „Оценката в Мониторинговия доклад на Европейския съюз на 16 май за напредъка по Глава „Земеделие” ще бъде значително по-добро от миналата година и, Вашите жълти точки, както тогава ги назовахте, за съжаление, станаха червени.
Червен картон за създаване на интегрираната система за администрация и контрол на земеделието, което, цитирам доклада на Европейския съюз „ще забави плащанията по фондовете и ще предизвика корекция или неотпускане на парите на европейските данъкоплатци”.
Червен картон за създаване на условия за събиране и обработка на животински субпродукти.
Червен картон за по-ефективно и ефикасно прилагане на законите за борба с измамите, представляващо растящ риск за измами със средствата от бюджета на Европейския съюз и европейските фондове.
И червен картон за засилване на финансовия контрол при използването на европейските фондове, в т.ч. и на Програма САПАРД.
Във връзка с това моля да ми отговорите каква е стратегията на българското правителство и Министерство на земеделието за ликвидиране на нарушенията при усвояването на средствата, предоставени на страната ни от Програма САПАРД? Какво показва анализът на предоставените ви данни от Министерство на вътрешните работи и прокуратурата за незаконното източване на европарите в системата на Министерството на земеделието и горите? Какви поуки направихте от наличието на злоупотреби със средства от Програма САПАРД и Фонд „Земеделие” и какви незабавни мерки предприехте за бързото ликвидиране на тези корупционни практики, които пречат на България за предстоящото и равноправно членство в Европейския съюз, доказателство за което е и докладът на Европейската комисия от 16 май? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Вчера, ако бяхте присъствали на заседанието на Комисията за борба с корупцията, голяма част от тези въпроси щяха да бъдат излишни като въпроси и като отговори.
На въпросите от Вашето питане. Дейността на Държавен фонд „Земеделие” и Агенция „САПАРД” и рамката за изпълнение и постигане на заложените в програмата за развитие на земеделието в селските райони цели са определени с многогодишното финансово споразумение между Европейската комисия и Република България, ратифицирано със закон от Тридесет и осмото Народно събрание през 2001 г. Програмата се прилага по кредитирани от Европейската комисия правила и процедури в съответствие с европейското законодателство. Правилата включват достатъчен брой контролни системи и проверки за гарантиране защитата на финансовите интереси на общността и Република България. Прилагането й е обект на постоянен контрол от страна на вътрешния одит на агенцията, сертифициращ орган на страната, Сметната палата, одитните комисии на Европейската комисия и Европейската сметна палата.
Съгласно изискванията на това многогодишно споразумение, страната ни има задължение да гарантира, че ще бъдат предприети необходимите мерки с цел предотвратяване и отстраняване на предполагаемите реални случаи на измами и нередности, които биха могли да доведат до неправомерно разходване на средства от бюджета на Европейската общност, както и че ще възстанови загуби, възникнали в резултат на такива нередности или по невнимание.
Агенция „САПАРД” е разработила и прилага политика за работа при констатирани нередности. Всеки от оперативните отдели на агенцията организира своята дейност на базата на писмени процедурни правила за работа, които съдържат и правила за работа относно нередности и измами. Тези правила задължават всички служители на агенцията да докладват за случаи на констатирани нередности. Агенцията има задължение да предоставя на Европейската комисия през двата месеца след края на всяко тримесечие доклад за всички нередности, които са предмет на първоначално административно или съдебно разследване. Това се извършва чрез специално звено „лоши вземания”, което определя дължимите суми, възникнали в резултат на нередности и предприема необходимите действия за възстановяването им.
В правителствената стратегия за борба с измамите е предвидено създаване на специализирано звено във Фонд „Земеделие” за борба с измамите и противодействие на корупцията. То ще се включи в устройствения правилник на фонда и подлежи на одобрение от Министерския съвет.
Министерството на земеделието и горите и фондът имат представители в Съвета за координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейската общност.
Уважаеми господин Чачев, като министър и компетентен орган на бъдещата разплащателна агенция искам да Ви уверя, че не само ще прилагаме правителствената стратегия, но и ще предприемем своевременно всички необходими допълнителни мерки, за да защитим правомерното разпределение и усвояване на средствата от европейските фондове.
По отношение на втория въпрос от Вашето питане Ви информирам, че става дума за 8 случая, единият от които е по националните програми на Фонд „Земеделие”. По четири проекта по Програма САПАРД на фирмите „ВАТО” ООД – гр. Русе, „ЕКОПРОМ” ООД – с. Селановци, „Прима 89” ООД - гр. София, ЕТ „Иванов – Иван Гочев” – гр. Добрич, и Румен Димитров Романов от Ботевград Агенция „САПАРД” е направила пълен отказ за изплащане на договорената финансова помощ поради некоректно изпълнение на проектите и опити да се съставят и представят документи с невярно съдържание.
По петия проект няма още депозирано искане за плащане. По шестия проект на община Сливен плащането е задържано заради провеждани следствени действия. По другите два проекта изплатената помощ е само за разходи, съответстващи на условията по програмата. Заради констатирани документи с невярно съдържание не е предоставена помощ по краткосрочна линия за есенна кампания на Веселин Стойчев Стойчев, като по надлежния ред са уведомени съответните компетентни органи.
Следователно изнесената информация се отнася за предотвратени опити за измама и злоупотреба със средства, а не за източване, както казахте, по Програма САПАРД и бюджета на страната ни. Освен това Фонд „Земеделие” има подадени сигнали и предоставена информация както на следствените органи в страната, така и на Европейската комисия.
На третия въпрос от Вашето питане, господин Чачев, искам да Ви съобщя, че още на следващия ден след обявяване от прокуратурата на информацията за образувано досъдебно производство в Софийска градска прокуратура срещу заместник-изпълнителния директор Красимир Неделчев управителният съвет на фонда го освободи от длъжността заместник-изпълнителен директор по чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
Във връзка с изложеното, както обявих на вчерашното заседание на Комисията за борба с корупцията към парламента, сме предприели съответните мерки за противодействие. Използвам случая да ги повторя от трибуната на Народното събрание.
На 12 май 2006 г. сме обявили специална телефонна линия за подаване на сигнали за корупция. Разпоредил съм ежедневно да се анализират сигналите и при необходимост веднага да се изпращат комисии от контролните органи на министерството и фонда за проверка. Освен това във връзка с новия устройствен правилник формираме подобно звено, което ще бъде в самия инспекторат в нашето министерство. Възложен е пълен анализ на регистрираните по проектите консултантски фирми за установяване случаи на изнудване на наши бенефициенти, евентуално участие на служители на фонда в подобни практики.
В резултат на констатациите от проверките ще се предприемат незабавни административни дисциплинарни мерки, включително при съмнение за участие в корупционни схеми ще се подават сигнали до съответните компетентни органи за търсене на наказателна отговорност. Ще засилим прозрачността при разпределяне на средствата и вземането на решения, включително чрез провеждане на открити заседания на управителния съвет, който е ръководният орган на фонда и на агенцията, осигуряване присъствие на медиите на заседанията на тръжни и други комисии за избор.
Чисто административно, за да избегнем корупционни действия от страна на служителите, ще се актуализират и допълнят длъжностните им характеристики за засилване на личната отговорност за противодействие на тези корупционни практики.
Уважаеми господин Чачев, не искам да коментирам Вашите констатации за картоните, но аз наистина заявих, че докладът за напредъка на земеделието ще бъде добър, той е такъв. От зони на особено безпокойство на Европейската комисия в октомврийския доклад, които бяха девет, в момента са две такива зони, които са технически и касаят срокове на изпълнение, които ние ще постигнем. По другите проблемни зони, които отидоха в жълтата зона на усилия от наша страна, имаме планове за действия конкретно по всичките посоки, така също сме в контакти, в съответните взаимоотношения със специалисти от дирекциите на Европейската комисия. Така че констатациите, които Вие правите, са си Ваш проблем. Аз лично когато имам греда в окото си, не бих гледал клечката в окото на другия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Чачев, заповядайте да отправите своите уточняващи въпроси към министъра.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! За сетен път се убеждавам, че в отговорите си Вие използвате само бъдеще време – всичко е „ще”.
Къде беше ръководството на министерството, къде бяхте Вие като министър всичките тези години, за да не се създадат предпоставки за това, което сега се случва? Защото един от Вашите заместници преди десетина дни се похвали в столичната преса, че злоупотребите по Програма САПАРД не били повече от 1 процент. Можете да смятате какво значи 1 процент от 750 млн. евро.
Защо беше нужно Европейската комисия и министърът на вътрешните работи да изнасят фактите, а Вие да отказвате, че има такива нарушения? Първата Ви реакция беше такава, господин министър. Чак след като заместник-главният прокурор Христо Манчев обяви, че прокуратурата вече проверява 15 души за измамите по САПАРД, тогава Вие вече признахте, че има такива нарушения, че се вършат злоупотреби.
Вие знаете, че още при първата проверка на Европейската сметна палата за България стана ясно, че с парите от програмата се вършат злоупотреби предимно от доставчици на земеделска техника. Често срещано нарушение е закупуваната техника да се продаде веднага след като се вземат парите и да се купи по-стара такава. Така ли е, господин министър?
Малко след изборите имаше скандал за предизборно харчене на пари от САПАРД от Движението за права и свободи.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Ти поне си свестен човек!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Касаеше се за 64 млн. лв., които вместо от САПАРД, Вие взехте от държавния бюджет, господин Кабил.
Любопитна подробност е, че между фирмите има и фирми, свързани с Вас и с Вашия предшественик. Не е нужно да изброявам списъка от фирми, които господин Бойко Великов изнесе вчера в Комисията за борба с корупцията и за които Вие не дадохте отговор. Това са моите уточняващи въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Аз допълнителни въпроси от Вас не чух, а чух поредната антидепесе риторика. Няма да сляза толкова ниско пък да отвръщам с антидесебе риторика, защото смятам, че това не е мой проблем. Вие твърдите, че винаги говоря в бъдеще време – затова направих аналогията за гредата и за клечката. Прочетете внимателно доклада на Европейската комисия, за да видите, че ние имаме забележим напредък даже спрямо фамозната, много модна в момента Румъния. Вашите усилия да се омаловажи този успех не на министъра на земеделието и горите, не на ДПС, а на България, изглеждат изключително смешни. Шамарът, който получи вашата партия лично от председателя на Европейската комисия, е достатъчно показателен, защото в такава ситуация румънците печелят с обществено единение, с ясно поставени цели и параметри, които се постигат и се работи по тях, а не поставяне на тяснопартийните интереси, борбата за оцеляване в политическото пространство над националните. Май се оказвам прав, когато на миналия парламентарен контрол Ви зададох един риторичен въпрос – припомнете си го. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Чачев, заповядайте да изразите своето отношение.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Радвам се все пак на Вашия ентусиазъм и на Вашата, бих казал, наглост. Ще Ви връча Доклада на Европейската комисия, който за съжаление е на английски. Може да Ви го преведат, ако искате на български, ако искате на турски…
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Имам го! Имам го и на български.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Аз ще Ви цитирам стенограмата от 28 април т.г. Вашите думи са: "Аз считам, че ръководният екип на министерството заедно с целия блок, който отговаря за европейската интеграция, за Програма САПАРД, за развитието на селските райони, за изграждането на разплащателната агенция, за капацитета, работи много добре и достатъчно интензивно и в това вие сами ще се убедите". В това ни убеди министърът на вътрешните работи, господин Кабил, Вашият колега Румен Петков.
На същия този парламентарен контрол Вие имахте наглостта да обвините мен и моите колеги от Демократи за силна България – Нено Димов и Евдокия Манева, че с актуалните си въпроси към Вас в парламентарния контрол имаме антибългарска позиция. Вашата позиция е антибългарска, господин Кабил! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
С това днешният парламентарен контрол приключи.
Следващото пленарно заседание ще бъде в четвъртък  от  9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 12,43 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Метин Сюлейманов
Станчо Тодоров