Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Иван Илчев и Десислав Чуколов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Системата свидетелства, че имаме кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предстои ни да приемем програма за съкратена работна седмица. Проектът беше обсъден на заседанието на Председателския съвет. Представям ви го във вида, в който е отпечатан.
Проект на програма за работата на Народното събрание за 25 и 26 май 2006 година:
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
2. Проект за решение за предсрочно преустановяване дейността на Временната комисия по искането на Никола Филчев – бивш главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Венцислав Василев Върбанов – народен представител в Четиридесетото Народно събрание.
3. Първо четене на законопроекта за потребителския кредит.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната.
7. Проект за декларация на Народното събрание относно Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната.
8. Парламентарен контрол.
Моля да обърнете внимание на следното уточнение във връзка с този проект на програма. Точки 6 и 7 се предлага да бъдат точка 1 и 2 на утрешното пленарно заседание, като се има предвид дискусията по тях да продължи до приключването на всички изказвания и гласуването по тези две точки на съответните актове на Народното събрание – Законопроект за ратификация и декларация. Това означава, че може би ще се наложи парламентарният контрол да започне по-късно от обичайното време – 11,00 ч., отново с разбирането, че ако се наложи, парламентарният контрол би могло, ако има такова предложение, да продължи и след 14,00 ч. – с още два часа с решение на пленарната зала, и да се търсят възможности за компенсиране на евентуално неотговорени въпроси на следващо заседание на парламентарния контрол – другия петък, 2 юни.
Не виждам съображения.
Моля, гласувайте така предложената програма.
Гласували 153 народни представители: за 145, против 1, въздържали се 7.
Програмата е приета.
Има предложение по чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за включване на точки в седмичната програма.
Първото е от народния представител Яне Янев за включване на точка в дневния ред – Проект за решение за парламентарна комисия за проверка на Фонд „Земеделие”.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Множество разследвания, публикации на наши авторитетни специалисти и експерти, а също така и редица депутатски питания и въпроси, както и информацията за работата на Държавен фонд „Земеделие”, изнесена пред комисията в няколко заседания, дават основание да се счита, че има редица злоупотреби при управлението на средствата в Държавен фонд „Земеделие”. Специално внимание в този контекст на мисли трябва да се отдели и на прилагането на Програма САПАРД. Има данни, че изискванията към кандидатите за субсидия по програмата, редът за кандидатстване, етапите за обработка на подадените документи, одобряването на проектите и изплащането на финансовата помощ не се осъществяват съгласно начина, указан в разпоредбите за прилагането на Програма САПАРД.
Предвид последните поправки в Закона за подпомагане на земеделските производители, ние считаме, че е уместно и навременно с цел Народното събрание да осъществява реален, а не фиктивен контрол, да се създаде тази временна парламентарна анкетна комисия за цялостна проверка на Държавен фонд „Земеделие” и за контрол на условията и реда при подпомагането по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България. По този повод от името на всички 50 народни представители – вносители, предлагам тази точка да влезе в дневния ред на днешното и утрешното заседание, защото всяко забавяне ще има други негативни последици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на господин Янев.
Гласували 156 народни представители: за 55, против 75, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Желаете ли прегласуване, господин Янев? Да, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми колеги, считам, че сега е моментът наистина да прецените внимателно всички факти и обстоятелства, свързани особено с последните изнесени данни за дейността на Програма САПАРД. Считам, че всякаква форма за отлагане или бойкотиране създаването на временна парламентарна анкетна комисия работи срещу българския парламентаризъм.
Затова още веднъж настоявам да преосмислите гласуването си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля да прегласуваме предложението.
Гласували 157 народни представители: за 53, против 76, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Минчо Христов – предложение за точка от седмичната програма – Проект за решение относно експлоатацията на III и IV блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание в седмичната програма да влезе проект за решение за задължаване на българското правителство да започне преговори по предоговарянето на предсрочното закриване на III и IV блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Обръщам ви внимание на няколко факта. Трети и IV блок на АЕЦ „Козлодуй” имат действащ лиценз съответно до 2011 и 2013 г. Всички технически експертизи и партньорски проверки еднозначно сочат, че те са безопасни и могат да работят безпроблемно.
Според Антонио Мадона, шеф на Партньорската проверка – цитирам – “Всички проблеми с безопасността на 3 и 4 блок са вече решени”.
Уважаеми колеги, обръщам ви внимание на факта, че в редица европейски страни се преразглежда отношението към ядрената енергетика в момента. Както знаете, само два гласа не достигнаха Европейският парламент да приеме един по-гъвкав подход към предсрочното закриване на двата реактора. Изключително странно ще бъде да чакаме някой отвън да ни реши проблемите, вместо да го направим тук.
Също така се обръщам към вас с една молба. В момента събираме подписи. Необходими са 60 подписа за организиране на референдум по това предсрочно закриване. Призовавам всички колеги да подкрепят подписката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте предложението на господин Христов.
Гласували 113 народни представители: за 18, против 52, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, обръщам ви внимание, че след закриването на III и IV блок по официални данни – това беше признато и от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров – цената на тока ще се увеличи. Някои казват, че ще се увеличи с 20%, други – с 30, трети – с 40. Така или иначе, ако това стане, България ще се превърне в страната с най-скъпа електроенергия в Европа.
Обръщам внимание също на факта, че няма нито един писмен официален документ от Европейския съюз, който да поставя въпроса за предсрочното закриване на двата блока. Всички тук разбирате, че става дума за частни, корпоративни – не бих искал да ги определям така, но мисля, че това е точната дума – мафиотски интереси.
Нека да защитим българските интереси, а не да защитаваме интереси на чужди държави и чужди корпорации. Още веднъж ви моля – нека да прегласуваме това решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 13, против 57, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Стела Банкова – проект за Решение за поемане на таксите, свързани с пререгистрацията на моторните превозни средства.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, предложението, което за пореден път правя, има подчертано социален ефект. Предлагам на колегите да допуснат нашето проекторешение за дебат в залата, а самата зала ще реши.
Обръщам внимание, че все още неколкостотин български граждани не са пререгистрирали автомобилите си и което е особено важно, тази сума, с която задължаваме българските граждани – 60 лв., - за голямата част е непосилна, защото става дума за 60 лв., сума, която представлява месечният доход за много български граждани, защото става дума за това, че в редица европейски държави функционират и пътуват коли със стари номера, а доколкото знам, в Англия има срок за използване на старите номера до 2011 г.
Така че, много моля, обръщам се към социалната чувствителност на колегите в залата. Нека да допуснем това предложение за дебат в залата.
Вие всъщност сами ще решите как трябва да гласуваме. Това е проблем, който се поставя в приемните ни дни в цялата страна. Аз съм убедена, че и на вас са го поставяли.
Още веднъж моля уважаемите колеги да не се страхуват. Нека да допуснем това решение да се дебатира в залата, за да чуем мотивите за и против. Защото мисля, че признак на социална солидарност е да подпомогнем социално слабите, бедните български граждани, инвалидите с тази сума, която наистина за тях се оказва непосилна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението на госпожа Банкова.
Гласували 119 народни представители: за 19, против 71, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Последното предложение за включване на точка по ал. 3 на чл. 40 е на народните представители Елиана Масева и Атанас Атанасов: Законопроект за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Внасяме предложение за включване в дневния ред на тази точка поради неотложността на проблема.
Има голямо очакване в общественото пространство и особено между медиите този да въпрос получи бързо решение поради неадекватно поведение, меко казано, на вътрешния министър към този момент.
Този въпрос трябва да получи своето решение. По най-бързия начин да се създаде орган, който да започне работа. Знаете, че има такова много сериозно очакване и от нашите партньори в Европейския съюз.
Затова ви моля да подкрепите предложението този законопроект да влезе като точка от дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 126 народни представители: за 32, против 62, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Има ли желание за прегласуване?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, много ви моля, обърнете внимание на предложението. Проблемът е изключително важен. Не търпи отлагане, защото, ако не се ангажира Народното събрание с този проблем, това отношение ще стане известно на българското общество. Знаете го това.
Не можем да пренебрегнем този проблем, а трябва Народното събрание да предприеме действия за нормативно регламентиране на тази дейност, за да не си позволява този или онзи, макар и висш правителствен чиновник, да върши действия, които са в ущърб на обществения интерес.
Много ви моля, подкрепете предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 37, против 68, въздържали се 26.
С това предложенията за допълнителните точки в дневния ред по ал. 3 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се изчерпват.
Има едно съобщение:
На 19 май 2006 г., на основание ал. 2 на чл. 70 от Конституцията на Република България, народният представител Венцислав Върбанов е депозирал писмено съгласие по постъпилото на 21 февруари 2006 г. искане на бившия главен прокурор на България за даване на разрешение за възбуждане на наказателно дело срещу него.
На 23 май т.г., с мое писмо е изпратено заверено копие от писменото съгласие на народния представител на главния прокурор с реализирането на правната възможност по ал. 2 на чл. 70 от Конституцията на Република България и дейността на създадената от Народното събрание временна комисия по това искане на главния прокурор трябва да бъде преустановена.
По решението на Народното събрание, което е дало мандат на комисията, нейният срок е 29 май т.г. включително. Предсрочното преустановяване по чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание може да се извърши с решение на Народното събрание. В програмата за тази седмица, за днес, като т. 2 има такъв проект за решение за предсрочно прекратяване на срока на действие на комисията във връзка с волеизявлението на народния представител Венцислав Върбанов.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 17 до 23 май 2006 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с вносители народните представители Ахмед Юсеин и Метин Сюлейманов. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Подпомагаща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел с вносители народните представители Донка Михайлова, Лютви Местан и Иво Атанасов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн с вносители народните представители Нина Чилова, Атанас Мерджанов и Фикрет Шабанов. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагащи са Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения с вносители народните представители Нина Чилова, Атанас Мерджанов и Фикрет Шабанов. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагащи са Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за създаване на Временна парламентарна анкетна комисия за цялостна проверка на дейността на Държавен фонд “Земеделие” и на контрола, условията и реда при подпомагане по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България с вносители Петър Стоянов и група народни представители.
Проект за решение относно план за действие на правителството на Република България, съобразен с препоръките в Доклада на Европейската комисия с вносители народните представители Александър Праматарски, Мария Капон и Марио Тагарински, разпределен на Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г. с вносител Министерският съвет, разпределен на Комисията по отбраната, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията за борба с корупцията, Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Подпомагаща е Комисията по европейска интеграция.
Това са съобщенията, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
Преминаваме към точка първа:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Водеща е Комисията по отбраната.
Господин Димитров, заповядайте да представите доклада на комисията.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на отбраната госпожа Соня Янкулова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 74, против 3, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете заместник-министър Соня Янкулова в пленарната зала.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председателю!
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, № 654-01-24, внесен от Филип Димитров Димитров на 21.02.2006 г.
На 13 април 2006 г. Комисията по отбраната разгледа на първо четене внесения законопроект. Господин Димитров представи проекта и изложи мотивите си като вносител, а по обсъждането взеха участие и госпожа Соня Янкулова – заместник-министър на отбраната, ген. Никола Колев – началник на Генералния щаб на Българската армия, генерал-лейтенант Атанас Запрянов – заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия, ген. Златан Стойков – началник на Главния щаб на Сухопътните войски.
Господин Филип Димитров обоснова от правно-техническа и от съдържателна гледна точка необходимостта и допустимостта за приемане на първо четене на изменителните и допълващи текстове, касаещи премахването на наборната военна служба от началото на 2007 г.
Политическото и професионалното ръководство на Българската армия изрази принципна подкрепа за ускоряването на професионализацията на Българската армия. Беше представен анализ и приведени съществени организационно-технически и финансови аргументи, сочещи невъзможността пълната професионализация на Българската армия да се осъществи в посочените в законопроекта срокове.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по отбраната прие следното становище:
Не приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да не приема на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, внесен от народния представител Филип Димитров Димитров на 21.02.2006 г.
Становището е прието на 13 април 2006 г. с 4 гласа “за”, 7 гласа “против” и 1 глас “въздържал се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, моля да представите становището на комисията по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, внесен от Министерския съвет.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 602-01-32, внесен от Министерския съвет на 5.05.2006 г.
На провелото се на 18 май 2006 г. заседание Комисията по отбраната обсъди внесения законопроект. Мотивите на вносителя бяха изложени от заместник-министъра на отбраната госпожа Соня Янкулова и от началника на Генералния щаб на Българската армия ген. Никола Колев.
Законопроектът предвижда следните изменения и допълнения в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България:
1. Изменение на наименованието на длъжността “Началник на Главен щаб на вид въоръжена сила” в “Командващ на вид въоръжена сила” - § 2, 3 и 7.
Изменението се налага във връзка с Плана за организационно изграждане и модернизация на Въоръжените сили до 2015 г. (План 2015), приет с Постановление № 301 на Министерския съвет от 2004 г.
Съгласно План 2015 оперативното ниво в командната структура на Въоръжените сили са командващите на видовете въоръжени сили и командващият на Съвместното оперативно командване. Щабовете на видовете въоръжени сили, които идват на мястото на досегашните главни щабове на видовете въоръжени сили, комплектуват и подготвят войските и силите и ги предоставят за операции.
2. Включване на командващия на Съвместното оперативно командване (СОК) в състава на Съвета по отбраната към министъра на отбраната и на Военния съвет на началника на Генералния щаб на Българската армия - § 1 и 2.
Съвместното оперативно командване като част от оперативното ниво в командната структура на Въоръжените сили осъществява съвместното планиране и оперативното командване на войски от Въоръжените сили при участието им в операции на територията на страната и извън нея. Поради сравнително скоростното му създаване в закона не е отразено задължителното участване на командващия на Съвместното оперативно командване в състава на тези съвещателни органи.
3. С изменението в чл. 112, ал. 1 от Закона се предлага военнослужещите на наборна военна служба да могат да кандидатстват за приемане на кадрова военна служба на длъжности за кадрови войници след полагане на военната клетва по чл. 89, а не както досега след изслужване на две трети от законоустановения срок на наборната военна служба.
Предложението се прави с оглед постигане на по-бързи темпове на заложената във Военната доктрина на Република България и в План 2015 професионализация на Въоръжените сили. Не е необходимо изтичането на две-трети от срока на наборната военна служба, за да имат възможност лицата да кандидатстват за приемане на кадрова военна служба, в процеса на която те придобиват необходимите за нейното изпълнение знания и умения.
4. С цел синхронизиране с останалите текстове на закона се предлага изменение на чл. 257, ал. 4 - § 5 от законопроекта. В него се предвижда ползването на отпуск за временна нетрудоспособност да не е пречка за освобождаване от кадрова военна служба поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”. В действащата разпоредба се предвижда възможност за прекратяване на договора за кадрова военна служба по време на отпуск за временна нетрудоспособност “поради осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер”, което е само едно от основанията за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” по смисъла на чл. 283 от закона. Предвид обстоятелството, че кадровата военна служба е особен вид държавна служба, следва да се има предвид, че предлаганото изменение е в съответствие и с разпоредбите на Закона за държавния служител, в който не се предвижда подобен вид закрила при уволнение.
5. В законопроекта се предлага повишаване на пределната възраст за изпълнение на кадрова военна служба в Националната разузнавателна служба като специализирана служба по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на закона. С предлаганите изменения се цели да се създаде възможност за използване потенциала на най-опитните и квалифицирани разузнавачи чрез увеличаване срока на пределната възраст за кадрова военна служба, които при действащата законова уредба се налага да бъдат освобождавани от кадрова военна служба.
Въз основа на проведеното разискване, Комисията по отбраната прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 602-01-32, внесен от Министерския съвет на 5 май 2006 г.
Становището е прието на 18 май 2006 г. с единодушие.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Давам думата на председателя на Комисията по труда и социалната политика д-р Хасан Адемов, тъй като законопроектът, внесен от Министерския съвет, е разпределен и на водената от него комисия.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 602-01-32, внесен от Министерския съвет на 5 май 2006 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 17 май 2006 г., разгледа и обсъди на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха госпожа Екатерина Виткова – заместник-министър на образованието и науката, госпожа Георгица Стоянова – директор на Дирекция “Правна” в Министерството на отбраната, господин Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика, господин Дикран Тебеян – заместник-председател на Българската стопанска камара, господин Чавдар Христов – изпълнителен секретар на КНСБ, госпожа Адриана Тодорова от КТ “Подкрепа” и др.
Законопроектът и мотивите към него беше представен от госпожа Георгица Стоянова от Министерството на отбраната. Беше подчертано, че предложените изменения и допълнения са във връзка с Плана за организационно изграждане и модернизация на Въоръжените сили до 2015 г., въвеждането на професионализацията на Въоръжените сили, заложена във Военната доктрина на Република България и др.
След проведените разисквания и гласуване с резултати: “за” –11, “против” няма, “въздържали се” – 2, Комисията по труда и социалната политика, като прие мотивите на вносителя, взе следното решение:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, ако желаете, може да представите своя законопроект. Заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Една малка корекция – и двата законопроекта би трябвало да бъдат обект на обсъждане от Комисията по труда и социалната политика, господин Адемов, защото трудовоправните ефекти на внесения от мен законопроект, също са сериозни. Те говорят за създаването на професионална армия, следователно за разкриване на работни места.
Е, има го и другият момент, че някои хора, които се занимават единствено и само, и не могат да се занимават с друго, освен с “обучение” на наборите, биха се оказали също така в трудовоправно неблагоприятно положение, но нека да назоваваме нещата с истинските им имена.
Дами и господа, намираме се в хипотезата на чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при която ние разглеждаме два законопроекта – обсъждаме ги съвместно и след това ги гласуваме поотделно.
Искам преди всичко да изтъкна, че между двата законопроекта не съществува никакво противоречие. Те уреждат материя, която се допира, но по никакъв начин не се припокрива. Тоест, между тях няма спор. Гласувайки за единия, вие не се противопоставяте на другия, и обратното.
Що се отнася до внесения от мен законопроект, той е, както забелязвате, относително кратък. Той изхожда от едно обстоятелство, което се смята за безспорно в България, а именно, че е взето решение. Това решение е отразено в съответните държавни документи – Военна доктрина, и т.н., и това решение по един категоричен и безспорен начин предвижда, че в България ще има само професионална армия. Точка! Тя няма да има наборна армия в дългосрочна перспектива. Виждам в тази зала лицата на тези, на които това не им харесва, но това, дами и господа, е вече взето решение! Този, който се противопоставя на това решение, би искал ние да пререшим стратегията на България във военнополитическо отношение. Това трябва да бъде ясно!
Ето защо, в изпълнение на това решение – нещо, което може би е било работа на правителството, но то не го е направило, аз внасям този законопроект за премахване на наборната военна служба и изцяло преминаване на България към професионална армия.
Подробно са дадени аргументите защо подобно решение е разумно. Не е редно аз да повтарям, че по категоричен начин е вече установено, че националната сигурност не бива подпомагана сериозно в този момент от наборната армия и хленчовете, които ние ще чуем за нашите героични наборници, които с автомати и щикове, натъкнати на тях, пазят границите от някакъв агресор, ще бъдат естествено обикновена нелепост.
Също така и аргументите за патриотичното възпитание в момента като че ли са обърнати тъкмо наопаки, тъкмо защото чакащите да получат отговор на въпроса – дали, кога и дали изобщо ще влязат в казармата, младежи, по-скоро объркани във възможността да кроят нормално, като всички разумни граждани, планове за своето бъдеще, се чувстват задължени да ругаят по-скоро институциите, отколкото да проявяват към тях уважение.
По-важен е обаче аргументът, свързан с финансовите ангажименти. След като така или иначе тези аргументи са вече възприети и трябва да бъде извършено преминаването към професионална армия, се поставя въпросът какви разходи би могло да коства това. На заседанието на комисията, шефът на Генералния щаб на Българската армия, ген. Колев, успя да обясни, че става дума за една сума от 32 млн. лв., която следва да бъде похарчена за извършването на акта на трансформиране на Българската армия в професионална. Тази сума – дали днес, дали до 2010 г., дали по някое друго време, доколкото Българската армия става професионална, трябва да бъде похарчена. Точка! Въпросът е, че докато тя не става професионална, задължението да бъде извършен този харч така или иначе стои, но междувременно се харчат други пари, които са свързани с наборниците.
Така че, уважаеми дами и господа, не става дума за никакви икономии. Става въпрос по-скоро за разхищение, защото се оказва, че за да не похарчим едни пари, които така или иначе ще трябва да похарчим в рамките на няколко години, ние сме готови да харчим и други, увеличавайки цената на това действие по този начин.
Тези аргументи следователно показват, че спешното преминаване на Българската армия към пълна професионализация е напълно в рамките на възможното.
Какво се случва обаче тук? Искам да обърна внимание върху обстоятелството, че тъкмо това представлява текстът на законопроекта, а именно отмяна на двата члена, които предвиждат наборна армия в България. Този законопроект беше внесен през м. февруари. В него е предвидена една заключителна разпоредба, която предполага той да влезе в сила от 1 януари 2007 г. Обърнете внимание, “Заключителна разпоредба”. Тази Заключителна разпоредба беше смислена и разумна през м. февруари с идеята, че законопроектът може да бъде гледан през м. март. Нещо повече, ако си спомняте, той влезе през м. март в дневния ред на Народното събрание, но поради причини за това, че комисиите не бяха успели да се подготвят за него, в крайна сметка той не беше разгледан. Очевидно е, че отлагането правеше невъзможно влизането в действие на неговата Заключителна разпоредба – 1 януари 2007 г.
Когато законопроектът влезе в комисията, дами и господа, аз си давах сметка, че вероятно комисията няма да възприеме датата 1 януари 2007 г., затова защото това беше вече последния ден на м. април. И това, което очаквах да стане в комисията, беше законопроектът, отговарящ на цялата държавна стратегия за Българската армия да бъде възприет по принцип и между първото и второто четене да бъде поставен въпросът за изменение в Заключителната разпоредба. Това, което чух в залата от комисията, за мен беше удивително. Аз чух, че съществената част от този законопроект, дами и господа, е неговата Заключителна разпоредба. И затова, защото Заключителната разпоредба трябвало да бъде променена, законопроектът трябвало да бъде отхвърлен по принцип.
Дами и господа, подобна логика не може да бъде споделена от тази зала. Тя противоречи на абсолютно всички процедурни правила и не може да бъде приета. Вие добре знаете защо този законопроект влиза в пленарната зала днес. Вие добре знаете, че в момента тече подписка, която, по предварителни данни, в момента е събрала над 50 хил. подписа, която среща голяма обществена поддръжка в цялата страна и която е насочена към идеята час по-скоро, а именно някъде през 2007 г. – дали ще бъде 1 септември, дали ще бъде 1 декември 2007 г., но някъде в тези рамки да бъде постигнато изменението на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, което да направи възможно преминаването към изцяло професионална армия. Разбирам, че тази подписка е нещо, което сигурно смущава онези, на които им се иска да запазят нещата постарому.
Дами и господа, опитът да бъде поставен на пререшаване или да бъде отлаган безкрайно въпросът за професионализацията на българската армия е непродуктивен. Това, което се случва в момента, е, че в българския парламент няма друг законопроект, който да изпълнява тази държавна стратегия. Единственият законопроект, който се намира в българския парламент днес и който изпълнява тази държавна стратегия, е внесен от мен и аз ви приканвам, дами и господа, с ясното разбиране, че Заключителната разпоредба вероятно ще подлежи на промяна в периода между първото и второто четене, вие да приемете текстовете на законопроекта, които, забележете, нямат дата на първо четене, и между първо и второ четене да довършим обсъждането на въпроса за точната дата на влизане на този закон в сила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вносителят – господин Филип Димитров, представи своя законопроект.
Откривам дискусията. Имате право на изказвания.
Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Ние в комисията изразихме нашето становище и то е фиксирано в протокола, че по принцип приемаме законопроекта. Имаме резерви по отношение на тази Заключителна разпоредба, която, веднага казвам, би могла да бъде коригирана в периода 1 октомври 2007 г. – 1 януари 2008 г. Става въпрос наистина за стиковане към един технологичен процес, който е от изключителна важност дотолкова, доколкото това ще бъде съобразяване с държавния бюджет за 2007 г. и за предприемане наистина на едни много драстични, много важни и много необходими организационни мероприятия, които трябва да приведат изпълнението на тези мероприятия наистина с двойно съкратени срокове. В този смисъл не е добре и целесъобразно да извиваме ръце, само защото сме фиксирали една дата, който период ще бъде наистина в тежест на изпълнението на тази разпоредба, доколкото ще противоречи и ще бъде в дисонанс с приетите вече финансови параметри на бюджета на Министерството на отбраната.
Моето лично мнение: по принцип аз приемам предложения законопроект като ще поддържам Заключителната разпоредба, периодът за влизане в сила да бъде в рамките 1 октомври 2007 г. – 1 януари 2008 г. В крайна сметка неколкократно ни беше казано и от политическото, и от военното ръководство на Министерството на отбраната и на Българската армия, че има готовност, разбира се, при напрежение в организацията на този процес, този процес да се случи в този период, но в никакъв случай не по-рано от 1 октомври 2007 г. Пак казвам, дотолкова доколкото ще бъдем в дисонанс с държавния бюджет за 2006-2007 г. и на предприетите вече организационни мерки, които не предвиждат тези мероприятия да приключат в тия срокове.
Пак казвам: по принцип подкрепям законопроекта и наистина бих предложил и помолил за дискусия за периода за влизане в сила на тези норми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз не съм член на комисията и вероятно с много от детайлите в законопроекта не съм запознат. Изказвам лично мнение. Аз съм за професионализация на Българската армия, но се опитах да се запозная със съществуващите формирования извън професионалната армия. Примерно в Съединените щати всички знаем, че има Национална гвардия, на която някои поделения могат да бъдат свикани от отделните губернатори, да кажем, при природни и други бедствия. В Норвегия има така наречените Териториални сили извън професионалната армия. Тоест всяка една държава, говоря членове на НАТО, е създала система, която дава възможност за някакво военно обучение на своите млади граждани, включително вече и от нежния пол.
Аз си мисля, че в България, която имаше една армия около 120 хиляди, която сведохме горе-долу до 35-40 хиляди, би трябвало да се търси комплексно решение с влизането и на пълна професионална основа създаването на една такава система. Дали ще бъде наименована Национална гвардия или както ще да бъде наименована, но аз смятам, че по този начин една част от професионалния офицерски кадър би бил ангажиран, както например в Съединените щати, с обучението на тези млади хора. Въпросът според мен трябва да се решава комплексно. Свеждането на 21 или 22 хил. души на професионална армия аз не считам, че е може би единственото решение, което ще удовлетвори необходимостите на държавата. Виждате какви природни бедствия стават, “Гражданска защита” има проблеми. Аз мисля, че едни такива сили под една такава форма, за което можем да се поучим от опита на другите, напреднали в това отношение страни, биха били от голяма полза за страната.
Аз ще подкрепя вземането на това решение, както се докладва, да бъде от 1 октомври или, както казахте, до края на 2008 г. Предсрочното влизане не бих подкрепил по тези съображения. Мисля, че нещата трябва да се решат комплексно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по двата законопроекта?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, като оставим емоциите настрана, искам чисто икономически да ви кажа защо е необходима професионална армия на България. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие през 2006 г. прави много сериозно изследване по тази тема и то се води от Катрина Келер. Защото веднъж завинаги се опитва да бъде поставен по ясен начин този въпрос и да се видят какви са икономическите ефекти. Това изследване завършва със следния извод: доброволната армия има много сериозни предимства пред задължителната и препоръчва на всички страни да преминават към доброволна армия.
Нещо повече, в това изследване се казва следното: задължителната военна служба намалява икономическия растеж между 0,2 и 0,5% на годишна база.
Въз основа на това изследване, уважаеми дами и господа, група икономисти изчислихме, че задължителната армия струва 145 млн. лв. на България всяка година.
Ще ви кажа кои са основните проблеми на задължителната военна служба: пречи на добрата квалификация на много младежи, доколкото прекъсва тяхното образование, кара много хора да учат и получават степени, които не биха получили, ако имаха доброволния избор да вземат решения. Това води до намаляване на цялата производителност на икономиката, доколкото много хора са заети в области, в които не биха били заети, ако няма задължително изискване за това.
За да не продължавам повече с чисто икономическите доводи, искам да ви кажа следното: СДС предлага българският парламент да се обедини около следната теза – приемане на професионална армия от 1 октомври 2007 г. Господин Илко Димитров защити тази теза, господин Радославов имаше подобна теза. Да, това е разумно, обаче това, от което нас ни е страх, е да няма дати. Тоест 1 октомври 2007 г. е приемлива дата за нас, но се опасяваме, че управляващото мнозинство ще предпочете варианта, в който няма дата, няма краен срок, което е удобният начин в рамките на мандата на това правителство нищо да не бъде свършено. Това е нашето безпокойство.
Така че ясно казваме: ние приемаме 1 октомври 2007 г. Надявам се и вие да подкрепите тази дата, така че това решение да бъде придвижено по надлежния ред. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За изказване думата има господин Станчо Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Не мога да не взема думата по един такъв важен въпрос, тъй като съм член на Комисията по отбрана и там изказах своето мнение. Не мога да разбера някои колеги политици, които бързат да надскочат себе си и да поставят неща, които не разбират, така или иначе. Има армейско звено, което би трябвало да постави този въпрос в Министерския съвет, въпросът да бъде поставен и в Народното събрание.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Така ли стават нещата вече?
СТАНЧО ТОДОРОВ: Господин Димитров, Вие искате да покажете, че нещо знаете, но в действителност нищо не разбирате по този въпрос. По тази тема Вие сте кръгла нула и няма какво да говорим по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви! Господин Тодоров, правя Ви забележка.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Да не ме репликира господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вярно, господин Димитров неправилно се изказа от място, но нека да се уважаваме взаимно.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.
Що се отнася дали Българската армия ще бъде професионална или наборна, трябва да се вземе решение по този въпрос, тъй като свеждаме Българската армия до коефициент минимум и както вървят нещата може да нямаме въобще армия. На някои им се иска да бъде казано „професионална армия”.
Господа народни представители, имайте предвид, че има служби в армията, които не са професионални служби. Плюс това има една българска поговорка: „Мъж, който не е служил, не е мъж, а жена, която не е раждала, не е жена.” Трябва да намерим решение българските мъже каква професионална подготовка ще минат във Въоръжените сили. Какъв ще бъде целият период няма никакво значение – дали срокът ще бъде един месец, два месеца или три месеца.
Знаете, че в много страни в армията служат не само мъже, а и жени. Ние искаме под някаква хипотеза да освободим изобщо българската младеж да не минава през една такава подготовка, която е нужна в един определен момент за България. Не мислете, че всички неща в света вече са решени и на никоя държава вече не е необходима армия.
Имам чувството, че всички тези неща тук трябва внимателно да бъдат разгледани. Предлагам Министерството на отбраната да внесе законопроект в Министерския съвет и в Народното събрание как, по какъв начин българската младеж ще бъде квалифицирана в това направление – за защита на националната сигурност на страната. Защото недейте мислете, че България няма да има повече врагове. Тя ще има врагове и всеки младеж, всеки българин трябва да мине по един или друг начин на обучение, за да може да защити българските национални интереси и българската държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ето за това става дума. Това изказване показа много ясно, че в България има гласове и в този парламент, за съжаление, ще ги чуете от всякакви комунисти, атакисти и други такива, които искат да пререшат въпроса, които сега затова подвикват от места, затова подсвиркват и вероятно ще вземат и думата. Тези хора искат да пререшат въпроса така, че Българската армия да не се професионализира. Това, което тях ги спъва, не е заключителната разпоредба в законопроекта, която определя датата. Добре, нека да бъде 1 октомври 2007 г., нека да бъде 31 декември, ако щете, макар че 1 октомври 2007 г. е може би най-разумната дата. Но гласовете „против” са гласове, които по същество оспорват приетата от България Стратегия за отбрана. За това става дума и вие го чухте толкова ясно от устата на господин Тодоров, заедно с всичките допълнителни елементи на колорита, който съпътства подобни възгледи, че то просто не се нуждае от повече коментари. Тези, които се противопоставят на законопроекта, искат да бъде преразгледана Стратегията за превръщане на Българската армия в професионална, а това означава ние отново да попаднем в положението да си пререшаваме отново и отново едни и същи решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика думата има господин Илко Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Моята реплика е в следния контекст. Господин Тодоров поставя наистина много съществени и много важни въпроси, които имат значение и се поставят от човек, който е бил в системата и знае колко трудно, бавно се решават тези въпроси. Трябва сериозно да се гледа на тях. Това е вярно.
В Комисията по отбрана на няколко разглеждания началникът на Генералния щаб и Министерството на отбраната представиха детайлни разчети с цифри, с периоди, с финансови ангажименти, които показват, че при наличието на политическа визия това може да се случи в този период.
Просто Министерството на отбраната и Генералният щаб естествено се нуждаят от една ясна политическа визия, която трябва да създаде така необходимата предвидимост и яснота кога какво ще се случи, за да могат те да започнат да реализират тези процеси.
Впрочем в основополагащите документи за дългосрочната визия и другите, които следват под нея, не е визиран срок. Там е визирано до 2010 г.
Аз знам и съм благодарен на колегите от Генералния щаб и Министерство на отбраната, че има разработени няколко варианта, които включват и този период – есента на 2007-2008 г., и просто наистина се чака политическата воля.
Аз знам също така и отново изказвам благодарност на тези структури, че те имат решение и за важните въпроси, господин Тодоров, които Вие поставихте във връзка с това, че наистина има структури, които не могат да бъдат изцяло професионализирани. Но има форма, има виждане как те така да се инкорпорират, недискредитирайки въпроса на пълната професионализация. Просто искам да кажа, че тези процеси са премислени дълбоко и аз знам, че има решение. Просто се чака нашата дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли?
Господин Тодоров, заповядайте, право на дуплика.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в армията има много специалности, за които е необходим съответен период от време, за да могат да се обучат тези хора и да изпълняват своите задължения.
Вие как мислите, че с една 25-30-хилядна армия, която ще бъде професионална, България ще остане без резерв? Професионалната армия означава никакъв резерв, няма обучение на други, които в определен момент да бъдат свикани в защита на България.
Значи професионалната армия я правим 30 хиляди и тези 30 хиляди човека ще защитават България! Ние няма да имаме никакъв войскови резерв!
Знаете ли за един командир какво значи да нямаш резерв? Това, което Вие говорите, е пълно безумие! Трябва да има кадрово обучение при всички положения, господа. Не се заблуждавайте, че 30-хилядна армия ще защити България от външно посегателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, господин Манолов.
ПЕТЪР МАНОЛОВ (независим): Господин председател, колеги, с риск да повторя предишното изказване - на господин Тодоров, искам да обърна внимание на два момента в него и на едно основно мое виждане.
Първо, действително българските младежи трябва да минават през една подготовка в рамките на шест месеца. Може да бъде сведена и до три месеца, но действително практиката показва, че хора, които не са минали през никаква военна подготовка, имат съвсем друга психическа нагласа, дори и по отношение на работните си умения и качества.
За пример мога да дам, тъй като съм работил в Съединените щати година и половина, там ми направи впечатление, че за ръководни длъжности бяха избирани млади хора, които са завършили военна подготовка, тъй като те са много добре подготвени за мениджъри, умеят да управляват човешки ресурси, могат да изпълняват самостоятелни задачи.
Така че бизнесът ще спечели от това да имаме наборна служба.
По отношение на финансовите ресурси бих запитал господин Димитров: колко ще струва 50-хилядна професионална армия, сравнена с 50-хилядна наборна армия? При една сметка от 1000 лв. на месец за заплащане на професионалния войник, това са 50 млн. на месец, а за годината са 600 млн. Правил ли е той някакви разчети откъде ще се вземат средства, за да платят 600 млн. само за професионална армия? И дали няма да се вземат пак от заплатите на учителите и на други трудещи се в нашето стопанство?
По съотношението аз съм съгласен, че трябва да има професионална армия и считам, че това може би трябва да бъдат главно специализираните войскови поделения, които изискват по-специални умения, по-специална отговорност, и постоянна тренировка и готовност за действие. Но не бива да се отказваме от наборната служба и от възможността да възпитаваме нашите младежи и девойки в това войнско задължение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Манолов.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Господин председател, дами и господа! Очевидно такива аргументи ще се чуят. Те са дълбоко несъстоятелни, но трябва да си даваме сметка, че ще бъдат използвани в дебата.
Да се съпоставя наборната армия с професионалната от гледна точка на заплатите на професионалните войници е чудовищно нелепо. Това би означавало ние да започнем да си говорим как социалните проблеми на държавата биха се решили, ако премахнем една голяма част от държавните служители. Може да има икономии в администрацията, това е много хубава идея, но твърдението, че трябва да изчисляваме в този кюп заплатите на професионалните войници е твърдение, което не почива на абсолютно никаква административна логика. Престанете да мислите за тях по друг начин, освен като за хора, които ще бъдат служители на българската държава! И такива служители тя избира.
Ако Вие твърдите, че по този начин Българската армия ще се развива по-добре, като се пести от заплащане на хората - служители на държавата, тежко ни и горко! С такива финансови аргументи, господин Манолов, ние сме просто съвършено загубени.
Единственият финансов аргумент, който можете да дадете, е разхищават ли се държавни пари, за да може да бъдат поддържани наборите, които практически не принасят никаква съществена полза за сигурността на държавата. Това обстоятелство – въобще не принасят такава съществена полза в сигурността на държавата, е именно мотивът, поради който стратегията за развитие на Българската армия, е такава, а не някаква друга. Просто вие продължавате да живеете в една друга епоха и в едно друго време. И неслучайно аргументите, които давате, звучат страшно подобно на риториката на едни други времена. Но това няма абсолютно нищо общо с икономическия разум. Не можете да правите подобна калкулация, защото тя е абсурдна. Тя означава, по тази логика, ние просто оттук нататък да премахнем цялата администрация! Това е абсурдна логика!
Ето защо подобни аргументи не биха могли да участват в обсъждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Право на дуплика – господин Манолов.
ПЕТЪР МАНОЛОВ (независим): Господин Димитров, разбирам Вашата реакция, тъй като Вие не сте финансист и е логично да мислите съвсем така лаически по въпроса за финансирането на една професионална армия.
Но това ме навежда на друга мисъл – че ако ние действително се осланяме само на професионална армия и трябва да заплащаме от държавния бюджет нейната издръжка, в бъдеще, когато този бюджет не може да набере достатъчно средства, за да си позволи по-голяма армия, ще бъдем принудени да намалим числеността. И от 50 хиляди примерно ние ще я сведем до 5 хиляди. Може би това е и основното Ваше желание.
По отношение на това, че е абсурдно, че е от една друга епоха, тази фразеология може би вървеше през 1990 г. Сега действително времето е друго и трябва да погледнете по-реално на нещата, тъй като политическата обстановка вече е променена и Вашите идеи не са толкова популярни сред гласоподавателите.
А по отношение на това, че не обърнахте внимание на моя аргумент, че българската младеж има нужда от малко психологическа закалка, подготовка или възпитание в дисциплина, отдавам го на това, че не сте ме слушали внимателно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Мерджанов има думата.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Дискусията тръгна в посока на законопроекта, внесен от уважаемия господин Филип Димитров. Без да влизам в подробности, бих искал принципно да подкрепя съображенията, които изтъкна колегата Илко Димитров, и да кажа, че действително по този въпрос ние трябва да бъдем наясно: професионалната армия с оглед на перспективата и бъдещето няма алтернатива.
Въпросът обаче е действително дали ние сме сериозно подготвени за това не по-малко сериозно предизвикателство. В този смисъл разбирането на членовете на Комисията по отбраната в по-голямата й част са, че действително през оставащите няколко месеца ние трябва да свършим доста сериозна работа, доста смислени действия в диалог с Министерството на отбраната, за да намерим най-точното решение на този въпрос – и като дата, и като подготвеност на целите комплекси.
Що се отнася до законопроекта на Министерския съвет, бих искал да изразя нашата принципна подкрепа за неговото първо четене. Едновременно с това обаче имам едно несъгласие, което държа да бъде споделено тук, в пленарната зала. Разбира се, между първо и второ четене ще бъде внесено съответното конкретно предложение. То се състои в следното.
Не е необходимо включването на командващия на Съвместното оперативно командване в състава на Съвета по отбрана към министъра на отбраната и на Военния съвет на началника на Генералния щаб, § 1 и § 2, чл. 79, ал. 2.
Мотивите ми са следните. Съвместното оперативно командване на практика ръководи формирования на тактическо ниво и в мирно време. Командващият няма този обем от отговорности, който имат останалите висши военни – членове на Съвета по отбрана и Военния съвет към началника на Генералния щаб на Българската армия. Командването няма подчинени структури, които да ръководи на територията на Република България, и няма отговорности по окомплектоването и подготовката на подразделенията, участващи в мисии.
Тези дейности се осъществяват от съответните командващи на видовете Въоръжени сили в зависимост от характера на мисията. Съвместното оперативно командване не осъществява командни функции, а националната административна дейност по ръководството на контингентите. Оперативното командване на мисиите се осъществява от Многонационалното командване в района на операцията. Длъжността “командващ съвместното оперативно командване” е приравнена на заместник-командващ на вид въоръжена сила, а на неговите подчинени длъжностите са приравнени на тези в тактическите нива. Съгласно Конституцията на Република България и Закона за отбраната и Въоръжените сили на Републиката ръководството на операциите на територията на страната се осъществява, както знаем, от Върховното главно командване и някои опити да се прехвърлят тези отговорности на Съвместното оперативно командване са нереални.
По-голяма част от въпросите, които се разглеждат от двата съвета – към министъра на отбраната и към началника на Генералния щаб, нямат отношение към функциите и отговорностите на Съвместното оперативно командване.
Това са съображенията ми и между първо и второ четене те ще бъдат направени като конкретни предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Мерджанов постави един изключително важен и актуален въпрос – във връзка с намирането на институционално решение на една нова фигура, каквато е началникът на Съвместното оперативно командване.
Искам да кажа две неща. Напълно резонна е резистентността на командващите на видовете Въоръжени сили към една нова структура, която беше създадена преди няколко години и тепърва набира институционална и съдържателна мощ и инерция.
В правнотехнически план искам да кажа, че предлаганите промени просто превеждат на законодателен език взети вече политически решения. Формулата за мястото на началника на Съвместното оперативно командване е решена в дългосрочната визия, приета с решение на Народното събрание през 2004 г. и включена в Плана за организационно изграждане и модернизация на Въоръжените сили до 2015 г., приет с Постановление № 301 от 2004 г. Там категорично е разписано, че "Оперативното ниво в командната структура на Въоръжените сили са командващите видовете Въоръжени сили и командващият Съвместното оперативно командване". На прост език това означава, че между тези фигури – командващите видовете Въоръжени сили и командващият СОК се слага знак за равенство. Така се превежда това на законодателен език, на нормативен език, доколкото началникът на СОК го няма в тези органи.
По-нататък се казва, че “Съвместното оперативно командване осъществява съвместно планиране и оперативно командване на войските и Въоръжените сили при участието им в операции на територията на страната и извън нея”. Считам, че предлаганата фигура за включването в тези органи е изключително необходима и отговаря на съвременните изисквания за оперативност и за съвместимост на действията на видовете Въоръжени сили, доколкото те се подчиняват на едно-единно командване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Отказвате се от правото на дуплика.
Проф. Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Понеже казусът пак опря до стария спор – професионална или наборна армия, искам да ви дам само няколко примера.
Тук въпросът е дали е рационално превръщането на Българската армия изцяло в професионална армия или не е. Ще дам един пример. Американската наборна армия издържа във Виетнам девет години и си отиде оттам непобедена. Може да изглежда парадоксално, но е така – отиде си оттам непобедена, по политически причини.
След като в Америка се оказа, че наборната армия е уязвима на вътрешнополитическо въздействие и оттам това се прехвърля върху външната политика на Съединените щати, беше създадена професионалната армия. Професионалната армия на Съединените щати досега не беше подложена на тежки изпитания. Първото тежко изпитание на тази професионална армия е в Ирак.
Моля да обърнете внимание и да прочетете малко повече какъв е социалният състав на американската армия в Ирак. Масовият, редовият състав на американската армия в момента в Ирак се състои в повече от 50% от емигранти от латиноамериканския свят, които служат там срещу американско гражданство. Тоест, американската професионална армия във вътрешнополитически план се оказва също не толкова управляема, също не много управляема, подобно на американската наборна армия.
От това следва, че през следващите години либералният свят ще преразгледа Доктрината за професионалната армия. Това е съвършено сигурно.
Ако вие не искате да се занимавате с геополитика и стратегия, поне четете тези неща. Има толкова книги, написани на различни езици, че трябва само внимателно да се проследят тези анализи.
Опитът в съвременния и модерния свят никъде не е доказал, че една професионална армия може да защити териториалната цялост на страната си. Няма такова нещо! Досега професионалните армии са използвани само извън териториите на страните!
Затова и Българската армия при всички случаи при тези условия трябва да остане смесена. Убеден съм, че през следващите десетилетия ще се премине отново към висококвалифицирана наборна армия. Запомнете какво съм ви казал тук! Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика – господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Благодарен съм на господин Станилов, че той постави нещата точно на местата им. Днес трябва да бъдем с ясното съзнание, че излизайки от тази зала ние или ще сме гласували “за”, или ще сме гласували “против” създаването на професионална армия в България.
Оттам нататък въпросът за датата е въпрос, който ще се реши на второ четене. Нямам процедурната възможност да ви предложа друга дата. Пак казвам, този законопроект се разхожда из парламента вече в продължение на много месеци. Ясно е, че на второто четене въпросът за датата ще бъде решен по начин, който да бъде реалистичен. Това, което ние решаваме днес в тази зала, както ви каза и господин Станилов, е ще изпълним ли стратегическото решение България да има професионална армия, или ще се опитаме да сложим прът в колелата на колата отново. Това решаваме днес и вашият вот ще го определи след малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика – господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Станилов, Вие казахте две несъвместими неща – армията да бъде професионална, тоест висококвалифицирана и непрофесионална. Не може непрофесионална армия да бъде висококвалифицирана.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Това не е вярно.
НЕНО ДИМОВ: Това не може, защото аз си спомням, че бях такъв непрофесионален войник, който трябваше да копае от вас до другото дърво, което стои горе, и обратно. Това е работата на непрофесионалната армия. (Реплики от народния представител Станислав Станилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само копаехте ли?
НЕНО ДИМОВ: Като преставах да копая, започвах да заривам, за да мога пак да копая.
Отдавна мина времето, господин Станилов, когато числеността решава проблемите. Числеността не решава проблемите. Доказа го и това Народно събрание – със 170 народни представители, които са непрофесионални политици, виждаме докъде я докарахме. Не численост, а професионализъм!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Право на дуплика има проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Наборната армия днес не е чисто наборна. При всички случаи една трета в нея са професионалисти. Гръцката армия от 135 000 души със силна авиация, със силна танкова част, турската армия и т.н. – наши съюзници в НАТО, са наборни армии и те са много добре обучени и могат да защитят териториалната цялост на своите страни. Нашата е 30-хилядна професионална армия, но при едно нашествие нищо не може да направи. Това ви го гарантирам.
А що се отнася до копането, да не сте копали. Въпросът е на обучение, въпросът е на принципи, а не на копаене на окопи. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Нямах намерение да се изказвам, но тук нещата малко се объркват. Въпросът въобще не е дали да имаме професионална армия или да нямаме. Естествено е, че ще имаме. Въпросът не е дали стратегията, която е изработена, е свещена крава и не може да се пипа. Разбира се, че може да се пипа. Може да се променя, ако е необходимо.
Аз смятам следното. Необходимо е да има една добра професионална армия. Трябва да има обаче и военна подготовка на населението. Трябва да има, също така и една яснота по въпроса за какво служат нашите Въоръжени сили. Аз съм против концепцията, че нашите въоръжени сили – тези 30 000, които се създават, или 8-те процента от тях, тяхното предназначение е да бъдат пращани по мисии, по разни краища на света, защото си има Конституция, където пише каква е тяхната задача – защитата на териториалната цялост, суверенитета и пр., и пр. на България.
Постоянно си задавам въпроса защо Швейцария поддържа висока бойна готовност. Сигурно защото има излишни пари и се чуди какво да ги прави. Цялото население много добре е подготвено. Срещу кого? Швейцария нито праща по мисии кой знае какви части, нито пък смята да воюва със своите големи съседи Германия, Франция и така нататък.
Ние наистина, сравнявайки се със съседните държави, виждаме в какво положение сме изпаднали. Съвсем прав е проф. Станилов. Даже гръцката армия не е 135 000, а 170 000. И те не са професионална армия от 170 000 души. Никоя страна не може да поддържа такъв процент. Просто тези хора са готови да защитят своята страна. Казваме, че трябва да има малка, професионална и високотехническа армия, за да отговаряме на новото време. Високотехническа армия много-много не се задава на хоризонта, защото тези нови машинарии, които трябва да се купят, струват изключително много пари. И е ясно какво се купува. Купуват се неща, които ще служат изключително за мисиите. А кой ще защитава територията на нашата страна? Ще я защитават нашите съюзници, ако пожелаят.
Аз съм на мнение, че беше грешка разпускането на Строителни войски и разсипването на тяхната материална база. Строителните войски имаха своите функции за ограмотяване на някои хора, които трябваше да бъдат ограмотени и даването на тези хора на специалност, на някакъв майсторлък. Беше грешка разсипването на Организацията за съдействие на отбраната и разграбването и разпродаването на нейната материална база. Защото трябва да има такава организация и не е въпросът да се служи като моя скромна милост 728 дни и 10 часа, колкото аз съм служил, трябва да има една тримесечна подготовка за всеки един мъж в тази държава. Защото всеки един трябва да пипне оръжие и трябва да помирише казарма отвътре, а не като отговорни фактори у нас, които са виждали порталите само отвън или по тържествата и по водосветите. Така че нека наистина обърнем внимание на това, което полк. Станчо Тодоров каза със своя дългогодишен опит – населението трябва да бъде подготвено да отбранява страната си. Защото с 30-хилядна армия ние не можем да си отбраняваме нищо. И един гръб не можем да си отбраняваме. Няма кой да ни помогне, разберете, ако ние сами не си помогнем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има думата за изказване господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин председател, уважаеми колеги! Този въпрос за наемна армия или армия, която се ректурира от народа, е стар. Той съпътства цялата история на човечеството и в различните епохи е бил решаван по различен начин. Съвсем в зората на човечеството защитата в рода се е осъществявала от мъжете и жените, които всички заедно са се биели срещу врага, образно казано, практично.
По-късно са се въвели елементи на наемност и това съотношение между наемност и участие на хората, на народа по-късно в защитата на града-държава, на държавата, на обществото е имало различни съотношения. В старата българска държава съотношението общо-взето е било на всеки четири души от населението един участва във войската и е бил годен да се бие. Миналия век, през Първата световна война, това съотношение общо-взето е било 1:10. Тоест от 10 души народонаселение 1 е отивал на фронта. А наемната армия и наемническият елемент е съществувал и в Първата българска държава, и във Втората българска държава. Няма да се връщам, исторически примери могат да се дадат много и затова как наемниците са се били честно и истински за защита на българската държава, а в други случаи, когато е било точно обратното.
Как стои въпросът днес и защо се вкарва този законопроект по никое време. Ние си имаме Отбранителна концепция, хубава или лоша, разбира се много лоша, но тя е факт и би трябвало логично и нормално да се движим по нея поне във близките 5-10 години.
Има няколко обяснения защо се внася това предложение за закон в момента. Най-елементарното предположение е, че СДС си прави PR. СДС е стигнал до най-ниската точка на своята подкрепа и какво можем да направим – захващаме тази тема, ходи се по училища, по университети и се облъчват младежите, на които предстои да влязат в казармата: ние ще ви отървем от това нещо, от което се плашите и не го желаете – казармата. Така че за първи път от доста време насам даже се пълнят и залите по този повод.
Известна и ясна е една негативна нагласа по принцип за служене на младежите в казармата. И ние сме я имали преди да влезем в казармата. Но човешката психология е такава. Минават тези месеци или години, както години сме служили ние – по-големите и по-старите от вас, след това всичко лошо се забравя и си оставаш с благодарност, че си бил там и доволен от това, че си превъртял, преминал със скърцане на зъби този срок от време. Но това е ясно на тези, които са били там, които са минали през това училище, защото това е своего рода училище за тези тънки съотношения между хубаво и лошо.
Другото обяснение е чисто психологическо – една група хора цял живот си остават новобранци. Има нещо, което ги гнети, и то им личи. По определени критерии, показатели тези хора си личат. Такива новобранци на висши длъжности в българската държава дал Господ – няколко са: премиерът ни е такъв в момента, Соломон Паси е такъв и в тази зала има доста от тях. Така че това е някакъв реванш. В тази казарма, в която ние някога не бяхме, някак си да получим – как да се изразя, това е чисто психологически проблем.
Интересното е, че точно те внасят тези предложения. Те най-много ги обсъждат, най-много пледират за тях – това е обяснимо. Но това не е най-важното.
Най-сериозното обяснение за внасянето на този закон е чисто политическо и това е голямата причина. Преди малко господин Димитров каза, буквално го цитирам, че „България няма да изпълни стратегическото решение да има професионална армия”. Значи има стратегическо решение България да има професионална армия. Кой го е взел това стратегическо решение България да има професионална армия – питам аз?
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Парламентът.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не, то е взето не в парламента, това стратегическо решение да има професионална армия е взето някъде другаде и се бърза с него, защото в крайна сметка Българската армия беше разсипана, докарана до мизерно и незавидно положение, когато абсолютно не е годна да изпълнява своите функции. На нея й се придават други функции и се бърза с нейното създаване, обособяване и подготвеност за осъществяване на тези функции. Тази функция на Българската армия е да се превърне в жандармерийска част, която да бъде използвана в близки или по-далечни места в света, както това се прави в последните години, както се правеше в Ирак, както се правеше и с по-малкия 150-числен контингент в момента в Ирак. И защото много точно е преценено, че на такива места Българската армия може да бъде изпращана само ако е професионална. Защото наемникът се бие там, където го пратят. Защото той се бие за пари. Защото един наборен войник няма да бъде наясно защо ще се бие в пясъците на Ирак например и защото той няма да има морала, няма да има готовността, той ще бъде много наясно, че там – в Ирак, няма да се бие за българския интерес.
В тази връзка са абсолютно несъстоятелни и смешни по презумпция представените доводи, че, видите ли, светът професионализира армиите си и всичките армии едва ли не в съвременния свят са професионални. Нищо общо. Пак се връщам назад, затова започнах оттам. Това е един много голям, вечен въпрос за съотношението между армията, излъчвана и рекрутирана от народа, и професионалната армия. Ами какво е положението в Гърция? Нека да се съпоставим с всички наши съседи. Ами какво е положението в една Турция, ами в Сърбия, ами в Швейцария, ами да вземем държавата Израел? За какво става дума? Този разговор е много голям, ако в тази връзка започнем да правим аналогии. Това е целта – да се професионализира армията не за друго, за да има послушно, платено пушечно месо, за да бъде използвано то за чужди цели и за чужди задачи.
Че армията щяла да бъде по-евтина – нищо вярно няма в това. Това сега е довод, ако мине предложението, ако армията се професионализира и аз знам какво ще се каже тогава. Тогава ще се каже: няма пари. Ще бъде още по намалявана, за да стане вече пък командосна, елитна, жандармерийска част от няколкостотин души, всъщност каквато е голямата цел – няколкостотин души. Затова се купуват самолетите в Италия – да бъдат прехвърлени за пушечно месо в разни точки на света, където ще се водят мръсни неоколониални войни. Това е причината.
Затова ние, от „Атака”, категорично ще гласуваме „против” това предложение и оттук нататък ще правим всичко възможно за едно разумно съотношение между наборна и професионална армия, което е нормалното, което да бъде съпоставимо с близките нам съседни страни, защото само те могат да бъдат критерий в това отношение. Ние ще бъдем една бяла врана на Балканите, може да си харесваме някой някъде отвъд океана например, България ще си професионализира армията изцяло и напълно, но това няма да бъде в интерес на българския народ и на българската държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Не виждам желаещи за реплики.
Мога да съобщя, че Парламентарната група на „Атака” разполага общо с 4 минути.
Господин Георгиев, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Аз ще започна със следното: народ, който не може да храни собствена армия, ще храни чужда армия. Когато се храни чужда армия, знаем последиците какви са. Нищо лошо за народа и страната, която храни чуждата армия. Няма да повтарям колегите, тук се каза, че е професионална армия. Професионална армия – тук казвате 30 хиляди. Каза се, че е 40, от тези 40 хиляди 20 са администрация, де факто бойни части имаме не повече от 10-15 хиляди души.
Бих се съгласил с Вас, господин Димитров, и бих гласувал за Вас, ако процедирахме по следния начин: да има задължителна военна подготовка, сега ще изберем модела – дали ще е пет години по два месеца младите хора да отиват в армията и да се научат на „а” и „б”. Много е важно да знаеш откъде да хванеш автомата, защото автоматът не е овчарска гега. Едната част се слага на рамото, с другата стреляш напред. Иначе ще се самоубиеш или ще убиеш някого.
Казахте – копаене на окопи. Да, и това е подготовка – при военно положение да знаеш как да изкопаеш окопа и колко бързо да го изкопаеш. Не се смейте – това е така. Аз съм служил по комунистическо време в елитни части и знам какво значи да умееш да изкопаеш единичен окоп или окоп за един полк, батальон или цяла дивизия.
Ако направим така – пет или шест месеца младите хора служат в армията, получат първоначалната подготовка, от тях вече който иска, познавайки военната служба в детайли, може да се прехвърли и да стане професионален боец. Тоест да има смесена армия. Но направо да махнем всичко и да оставим професионална армия – виждаме колко е тежко, даже няма много-много мераклии хора, които да влизат в тази професионална армия. Има недокомплектовка на щатовете в нашата армия. После с 30-хилядна или 40-хилядна армия е смешно.
Да си припомним за какво е армията на една държава. Основната й функция е защитна функция, да защитава суверенитета на държавата, на народа. Армията не е предназначена за износ на тероризъм или износ на военни действия на друга територия. Преди всичко трябва да защитава собствената територия, собствения народ.
Нека наистина да разсъждаваме трезво: професионална, професионална – нека армията да бъде от смесен тип. Два, три, пет, шест – има много модели. Дали пет години по два месеца, дали еднократно шест месеца и оттам да се преминава към професионалната армия. Да оголваме България е предателство спрямо целия народ, спрямо цялата държава. Пак повтарям, ако не умеем да храним наша армия, ще храним чужда. България не трябва да се лишава от армия, по-малка от 130-150 000 души. Колкото и смешно да ви звучи. Някой може да каже: ти си комунист – да, може и да съм комунист. Знам ли? Може и да съм фашист – пак не знам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Второто – не.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Това е алегорична съпоставка, няма значение – от двете страни могат да ми кажат по същия начин.
Това е, което исках да ви кажа, колеги. Това са не политически неща, това са националноотговорни неща. Нека да забравим кой от коя политическа сила е и нека да защитим този момент на една здрава, силна Българска армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Реплика – Станчо Тодоров.
Заповядайте, господин Тодоров, да чуем с какво сте несъгласен с господин Георгиев.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Несъгласието ми с господин Георгиев е, че не може за два-три месеца и т.н. в определени специалности да бъдат обучени. Има специалности в Българската армия, които трябва да бъдат изучавани дълъг период. Два-три месеца не са достатъчно време, например за специалността „Противовъздушна отбрана”, „Ракетчик” и т.н., да я изучи в една предварителна подготовка за един месец и да го освободиш.
Имайте предвид, че родовите войски в България в момента си служат с 10% от наличната техника, а другите 90% са поставени на трупчета – техника, която ще се ползва за военно време. Този контингент, който трябва да бъде обучаван, трябва да мине пълен срок на обучение, господа. Те трябва да получат необходимата квалификация и ако е нужно след две-три-пет години да минават на опреснителни курсове, за да могат тези хора съответно да бъдат в състояние наистина да защитават държавата. Защото по Конституция знаете, че Българската армия трябва сама да осигури териториалната цялост на страната. Сега в момента с това количество личен състав и бойна техника аз категорично заявявам, че тя не е в състояние да изпълни този член от Конституцията – да защити териториалната цялост на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше нещо като реплика и като дуплика.
Господин Георгиев, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Колеги, Господин Тодоров! Аз смятам, че като посочих два, три, пет или шест месеца, това не са крайните срокове. Съгласен съм с Вас. Аз посочих това количество време, през което самият военнослужещ да се запознае с правилника и основните дейности на армията – с устав, отдаване на чест, боравене с оръжие и т.н. На мен ми е ясно, аз също съм служил като Вас, че високоспециализираните изискват по-специална подготовка. Когато преминем в професионална армия, нека да се подготвя колкото си иска и да стане ако ще академик, така че сроковете при мен бяха условни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по двата законопроекта или да преминем към гласуване?
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да бъда кратък и да добавя още малко мотиви в защита на това предложение. Изкушението да Ви занимавам с това къде аз съм служил и колко сериозен войник съм бил е голямо. Прескачам го. Недоумение буди идеята за къс срок на служба – три или четири месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Законопроектът въобще не третира тези неща, господин Дилов. Извинявайте, че Ви прекъсвам.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Целият проблем е следният. Безспорно ние ще имаме само професионална армия. Това ще се случи може би в 2010 г., може би и по-рано. Случването на този акт по-рано само ще ни подготви по-добре за степента на готовност, която трябва да имаме към определения общо взето общ европейски срок. Това състояние в момента на „ни риба, ни рак” пречи на няколко неща. Пречи първо на създаването на ясна визия къде в рамките на общообразователния процес на младите българи да се вкара отново някаква форма на военна подготовка по самозащита, поведение при големи бедствия и аварии, която безспорно е нужна, и как да се развържат ръцете на държавата, щото тя наистина да създаде професионална армия, способна да приема предизвикателствата на новия век.
Като първи подход мисля, че ние като законодатели трябва да се разделим с тази сакрална и сантиментална представа за Българската армия като огромен сбор от хора, двама на кон, по трима на пушка, които за три дни минават от турската граница до сръбската.
В целия дебат изключително малко се говори за новата ни национална защитна доктрина, какви задачи има да решава тази армия и какви не. Безспорно е, че може да има само професионална армия. Колкото по-бързо се разделим с всякакви сантименти по тази тема, толкова по-добре. И най-вече разделим ли се веднъж с тях, ще можем сериозно да помислим какви като обем знания трябва да знаят младите българи и по кое време на своето образование трябва да го получат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Дилов.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване. Моля всеки народен представител да гласува само със своята карта, както повелява Конституцията.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили, внесен от народния представител Филип Димитров.
Гласували 131 народни представители: за 53, против 38, въздържали се 40.
Законопроектът не се приема.
Господин Димитров, заповядайте за процедура.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, вземам думата, за да направя процедурно предложение, изхождайки от мотива, че всички, които се намират в тази зала, би трябвало да си дават сметка, че усилието да бъде пререшен въпросът за българската професионална армия няма да се увенчае с успех. Оттам нататък, както изтъкнах и по-рано, този законопроект, който гласуваме в момента, визира само едно нещо: въпроса за пълно преминаване на армията към професионална, като само в неговата Заключителна разпоредба се посочва датата. Ако някой има възражения по отношение на Заключителната разпоредба, очевидно между първото и второто четене нещата биха могли да бъдат решени.
Тук се чуха достатъчно гласове, аз самият ги подкрепих, за това че отлагането на датата от 1 януари 2007 г. на 1 октомври 2007 г. е допустимо. Гласуването против законопроекта на първо четене означава, дами и господа, ни повече, ни по-малко, че вие се противопоставяте на принципа и на стратегическото решение на българската държава и на българския парламент – за тези, които се движат в зоната на фантазмите, за преминаване на Българската армия към изцяло професионална. За това гласуваме сега.
Затова аз ви моля, уважаеми господин председателю, подложете на прегласуване законопроекта, за да може никой да няма извинението на излизане от тази зала, че е имал нещо друго предвид или че е гласувал за някаква дата. Ние в момента гласуваме за едно-единствено нещо – изпълнение на решението Българската армия да стане професионална. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение. Законопроектът е пред вас, знаете за какво става реч.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили, внесен от народния представител Филип Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 77, против 42, въздържали се 35.
Законопроектът не се приема.
Отрицателен вот, заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Дами и господа, колеги! Ще започна с това, което изисква правилникът и ме задължава да започна – с личния си интерес. Все още аз не съм служил в Българската армия. Започнах с това, което не направи никой от тук присъстващите говоривши, с изключение на говорившите “Атака”.
Искам да ви кажа, че отменянето на наборната служба е един абсурд. И точно защото не съм служил, ще говоря само принципно. Аз си направих труда да прегледам и да направя справка как стои въпросът в другите европейски държави. Всички държави с изключение на Обединеното кралство имат наборна военна служба. В някои държави в специализирани части тя е до 16 месеца.
Освен това искам да ви напомня, а и това е причината, поради която гласувах против този закон, че в Конституцията на Република България е записано, че е върховна чест и задължение на всеки български граждани да отбранява Родината. Ако бъде отменена наборната служба впоследствие, защото това днес не стана, макар и за малко, вие ще отнемете правото на всички български граждани, които имат желание да могат да осъществят това свое задължение, да могат да се сдобият с тази чест, което им гарантира Конституцията. Защото ако те нямат правилната военна подготовка, в случай, че се наложи да изпълнят това свое задължение, те няма да могат да го направят и ще загинат абсолютно безсмислено. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от “Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващото гласуване – на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 83, против 6, въздържали се 11.
Законопроектът е приет.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Правя предложение по чл. 70 от правилника – срокът за внасяне на предложения да бъде три дни, тъй като вносителите са изправени пред необходимост да стиковат тези разпоредби с вече започнали кадрови процедури. Моята молба е да се съобразим с тази необходимост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 78 народни представители: за 69, против 2, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
Предлагам да преминем към втора точка - Проект за решение за предсрочно преустановяване дейността на временната комисия по искането на Никола Филчев, бивш главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Венцислав Василев Върбанов, народен представител в 40-ото Народно събрание.
Моля председателят на комисията да прочете проекта за решение, който трябва да гласуваме.
Тук ли е председателят на комисията? Няма го.
В пленарната зала има ли член на Временната комисия? Няма нито един член на комисията.
Обявявам почивка от 30 минути – до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Сега има ли председател или член на Временната комисия, който да прочете решението? Преди почивката нямаше нито председателят, нито член на комисията. Сега пак ли е подобно положението?
След като няма кой да прочете едно решение, ще преминем към следващата точка. Не че аз не мога да го прочета, но редно ли е? Не е редно. Избрали сме председател, избрали сме членове, има точка в дневния ред, знаем, че е точка втора и никой да не присъства в залата?!
Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ.
Водеща е Комисията по икономическа политика.
Има думата господин Цонев, председател на Комисията по икономическа политика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, моля за възможност да направя две процедурни предложения.
Първото е свързано с удължаване на срока за предложения по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за патентите. Предлагаме удължаване на срока с 5 дни, тъй като днес изтича срокът, а тази седмица се оказа кратка. Нека да имат възможност колегите да направят предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Цонев, за второто процедурно предложение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Да, имам и второ процедурно предложение, господин председател, във връзка с първото четене на Законопроекта за потребителския кредит.
Моля да подложите на гласуване достъп до пленарна зала за госпожа Нина Радева, заместник-министър на икономиката и енергетиката и господин Емил Алексиев – директор на Дирекция “Защита на потребителите” в същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Поканете госпожа Радева и господин Алексиев в залата.
Имате думата за доклада на Комисията по икономическата политика, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
“ДОКЛАД
по Законопроект за потребителски кредит, № 602-01-16, внесен от Министерския съвет на 27 март 2006 г.
На съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси, проведено на 17 май 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за потребителския кредит.
Законопроектът беше представен от господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, който изтъкна, че с него в българското законодателство се въвеждат изискванията на европейските директиви, отнасящи се до потребителския кредит, както и че се осигурява защита на потребителите при предоставяне на потребителски кредит, включително чрез създаване на еднакви условия за получаване на кредит от всички потребители.
Законопроектът ще се прилага за всички форми на потребителския кредит с изключение на тези, които са изрично изключени от обхвата му, а именно: договорите за кредит или договорите за посредничество за предоставяне на кредит, имащи за цел придобиване или запазване на правото на собственост върху земя или друг недвижим имот; договорите за кредит или договорите за посредничество за предоставяне на кредит, предназначени за ремонт или подобрения на недвижим имот; договорите за наем, които не предвиждат прехвърляне правото на собственост или друго вещно право и др.
Основните моменти в законопроекта са:
- въвежда се понятието “договор за потребителски кредит” и се определят страните по договора за кредит – потребител и кредитодател. Регламентира се дейността на кредитните посредници и изискванията към договорите за посредничество за предоставяне на кредит;
- определят се задълженията за кредитодателите, свързани със сключването и съдържанието на договора за потребителски кредит;
- регламентират се изискванията към някои видове договори за кредит с оглед тяхната специфика – договорите за финансиране придобиването на стоки или предоставянето на услуги; договорите за предоставяне на кредит под формата на превишаване на наличността по текуща сметка – (овърдрафт), както и договорите за кредит, свързани с използването на кредитна карта;
- предвидени са редица механизми за гарантиране правата на потребителите и за тяхната защита;
- предвидена е възможност председателят на Комисията за защита на потребителите и сдруженията на потребителите да предявяват колективни искове за преустановяване или забрана на действия и търговски практики, които са в нарушение на законопроекта;
- законопроектът въвежда понятието “годишен размер на разходите по кредита”, което представлява общата цена на кредита за потребителя, както и методология за неговото изчисляване.
Контролът по изпълнението на законопроекта ще се осъществява от министъра на икономиката и енергетиката чрез Комисията за защита на потребителите.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 18 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за потребителския кредит, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на Комисията по бюджет и финанси да представи своя доклад.
Господин Петър Димитров е подписал становището. Мисля, че той е ангажиран и е извън страната, доколкото съм информиран. Има ли заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси в залата? Господин Мартин Димитров.
Имате думата, господин Мартин Димитров. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа!
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по бюджет и финанси, относно Законопроект за потребителския кредит, № 602-01-16, внесен от Министерския съвет на 27 март 2006 г.
На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 17 май 2006 г., беше разгледан Законопроектът за потребителския кредит, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя на заседанието присъстваха господин Лъчезар Борисов, заместник-министър на икономиката и енергетиката.
Законопроектът беше представен от господин Борисов.
Понастоящем сферата на потребителските кредити не е регламентирана със закон. Тази празнота се запълва с внесения от Министерския съвет законопроект за потребителския кредит. Законопроектът е изграден въз основа на изискванията на Директива 87/102 на Европейската икономическа общност от 1986 г. относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, отнасящи се до потребителския кредит.
Със законопроекта се цели осигуряването на ефективна защита на потребителите при предоставяне на потребителски кредит, в това число и чрез създаване на еднакви условия за получаване на кредит от всички потребители. Въвежда се понятието “договор за потребителски кредит” и се определят страните по договора за кредит – потребител и кредитодател. Определят се задължения за договарящите се страни.
Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредитодателят предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на отсрочено плащане, заем, разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, чийто размер е на стойност от 400 до 40 хил. лв.
Законопроектът определя формата и съдържанието на Договора за потребителския кредит, а така също и задълженията за кредитодателите, свързани със сключването и съдържанието на договора. Той регламентира и конкретните изисквания към някои видове договори за кредит с оглед тяхната специфика, като договорите за финансиране придобиването на стоки или предоставянето на услуги; договорите за предоставяне на кредит под формата на превишаване на наличността по текуща сметка – (овърдрафт), както и договорите за кредит, свързани с използването на кредитна карта.
В разпоредбите му са предвидени множество механизми за гарантиране правата на потребителите и за тяхната защита.
Контролът по изпълнението на законопроекта се възлага на министъра на икономиката и енергетиката и ще се осъществява от него чрез Комисията за защита на потребителите.
След приключване на обсъждането законопроектът беше единодушно подкрепен с 14 гласа „за”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за потребителския кредит, № 602-01-16, внесен от Министерския съвет на 27 март 2006 г..”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Атанас Папаризов – председател на Комисията по европейска интеграция.
Господин Папаризов, моля да прочетете становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за потребителския кредит, № 602-01-16, внесен от Министерския съвет на 27 март 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 6 април 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за потребителския кредит, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията законопроектът бе представен, както и в другите комисии, от заместник-министъра на икономиката и енергетиката господин Лъчезар Борисов.
I. Предложеният законопроект за потребителския кредит цели въвеждането на ефективни законодателни и административни мерки за защита на икономическите интереси на потребителите при предоставянето на потребителски кредити, както и привеждането на българското законодателство в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз в областта на потребителската защита.
II. Приемането на законопроекта за потребителския кредит е в изпълнение на поетите ангажименти по Глава 23 „Защита на потребителите и тяхното здраве” от преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Директива 87/102/ЕИО относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки в областта на потребителския кредит е основният общностен акт, регламентиращ отношенията между потребителя и кредитодателя, които възникват въз основа на договора за потребителски кредит. Директивата е изменяна и допълвана два пъти, съответно с Директива 90/88/ЕИО и Директива 98/7/ЕО. С приемането на директивата и нейните изменения и допълнения се цели създаването на единен европейски пазар на потребителските кредити, установяващ минимален стандарт на защита на потребителите по договорите за кредит, включително и еднакви условия за получаване на кредит.
С оглед предстоящото членство на България в Европейския съюз Република България следва да хармонизира националното си законодателство с правото на Общността, като въведе тези изисквания.
III. По отношение на действащото законодателство в областта на защитата на потребителите Европейската комисия препоръчва в Цялостния мониторингов доклад за България за 2005 г. „да се обърне особено внимание на завършването на привеждането в съответствие на законодателството с достиженията на правото на Европейския съюз”. Комисията констатира необходимостта от допълнителни законодателни усилия с оглед въвеждането на директивите относно потребителския кредит.
Предложеният законопроект за потребителския кредит предвижда въвеждането на редица задължения за кредитодателите, свързани със сключването и изпълнението на договора за кредит. Кредитодателят е длъжен да уведомява потребителя за всички клаузи на договора за кредит и да му предоставя необходимата информация преди неговото сключване. Кредитодателят не може да изисква от потребителя да извършва плащания, покриващи лихви, такси и комисионни и всякакви други разходи, които не са предвидени в условията по договора за кредит.
Законопроектът предвижда, че договорът за кредит се сключва в писмена форма, като изрично са очертани реквизитите, включени в неговото необходимо съдържание.
Разпоредбите на законопроекта предвиждат разнообразни механизми за гарантиране на правата на потребителите и тяхната защита, включително и чрез въвеждане на забрана за ограничаващи и неравноправни клаузи по отношение на потребителите, предвиждането на възможност за предявяване на колективни искове за преустановяване на нарушения на разпоредбите на законопроекта, и гарантиране на правото на предсрочно погасяване на кредита от потребителя.
В хода на дискусията по законопроекта бяха поставени въпросите за уредбата в разглеждания закон на задължения на банките да предоставят на потребителите информация за годишния процент за разходите по кредита, както и за правилата при предсрочно погасяване на кредита. От страна на вносителите бе разяснено, че размерът на компенсацията за банките при предсрочно погасяване, предвидена в чл. 18, ал. 3 от законопроекта, е въпрос от национална компетентност. Директива 87/102/ЕИО предвижда само, че потребителят има право да погаси предсрочно кредита си, като в такъв случай има право на справедливо приспадане от общата стойност на кредита. В тази връзка е целесъобразно във водещата комисия да се обсъди дали предложеното със законопроекта заплащане от потребителя на кредитодателя на разходи до тримесечния еквивалент на годишния процент на разходите по кредита върху неговия остатък не надвишава загубите на последния в резултат на предсрочното погасяване.
Действително тази норма дава доста възможности на банките да получават големи средства от потребителите при предсрочно погасяване.
IV. Въз основа на гореизложеното може да се направи заключението, че Законопроектът за потребителския кредит съответства като цяло на acquis communautaire.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (11 гласа „за”) предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за потребителския кредит, № 602-01-16, внесен от Министерския съвет на 27 март 2006 г.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Комисията по правни въпроси не е представила своето становище, но тя не е водеща. Така че няма пречка да преминем към разисквания по законопроекта.
Откривам разискванията. Имате думата, уважаеми народни представители.
Има думата господин Мартин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): За мен е чест, господин председател, да взема отношение по тази тема.
Уважаеми дами и господа! Инициативата е добра. Проблемът е, че пак се проявява едно ограничително четене на смисъла на европейските директиви.
Европейската директива казва, че трябва да има такъв закон. Той няма да попречи на конкуренцията между банките. Този закон позволява да има повече прозрачност, отчетност на това, което се случва. Всеки от вас, като взима кредит, да знае какви са условията, каква е лихвата.
Сега обаче има един ключов въпрос, който очаквах някой да постави от тази зала. Но никой не го постави и затова реших аз да го поставя в крайна сметка.
Защо ипотечните кредити не са включени в този закон? Да, директивата не го налага, обаче ние за пореден път трябва да мислим повече за българския народ и да отчитаме европейската практика, разбира се. Но може ли някой да ми каже каква е разумната причина ипотечните кредити да не бъдат тук?
Кой вид кредити, уважаеми дами и господа, влияе повече на живота на хората? Колкото е по-дългосрочен и по-голям един кредит, толкова е повече определящ за живота на един български гражданин. Така че ипотечните кредити, уважаеми дами и господа, са по-важни от потребителските. Аз сега питам господин Цонев: господин Цонев, защо в тоя закон не са включени ипотечните кредити? Знам, че го няма в директивата, обаче въпросът е защо ги няма тук? Питам и вносителите: защо ипотечните кредити ги няма тук? Тук им е мястото, тук трябва да бъдат включени. Този закон, уважаеми дами и господа, касае кредитите между 400 лв. и 40 хил. лв. Аз не виждам никаква причина да не касае въобще кредитирането в България.
Ние ще подкрепим всяка мярка, която касае повече прозрачност и отчетност, но няма да подкрепим нито една мярка, която ограничава конкуренцията между банките.
Сега ще ви дам пример за мярка, която ограничава конкуренцията между банките. Защо например вносителите са включили разпоредба, според която при предварително погасяване на кредита сумата не може да бъде по-голяма от три вноски? Как е изчислено това? Как е обосновано това? Не можете да го обосновете по никакъв начин. Това е пример за мярка, която ограничава конкуренцията в банковата система.
Има положителни неща в този закон. За да бъдем коректни, трябва да кажем кои са положителните – премахва се възможността за гарантиране или се ограничава гарантирането на кредитите със записна заповед. Защото досега банките правеха следното нещо: едновременно има записна заповед и едновременно с това самият кредит стоеше като дълг, което е двойно гарантиране на самото кредитиране, тоест един и същи кредит се записва два пъти. Това ограничение е пазарно и е правилно, да, съгласни сме.
Но, за да не влизам в други детайли, искам да ви кажа, че основният проблем на този закон, който трябва да бъде коригиран, е че той трябва да касае всички кредити в България. Нека да не четем толкова ограничително директивите и да започнем да мислим от гледна точка на човека, който взима кредит – какво би било добро за него и от гледна точка на банките, така че да не им попречим да провеждат нормалната конкуренция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Димитров.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да допълня това, което каза колегата Димитров. Действително считам, че този закон трябва да защитава интересите на потребителите, на обикновените хора, които взимат заеми. Искам да ви обърна внимание върху един факт, който касае болшинството от българските граждани, които взимат кредити от банки.
Много търговски банки в момента са въвели така наречената клауза за превалутиране. Накратко това означава, когато вземеш левов кредит, банката да си запазва правото при определени обстоятелства, повтарям, при определени обстоятелства да превалутира, тоест да обърне левовия кредит в евро и да изисква от кредитополучателя да връща не левовете, които е взел, а евро. Това се прави, уважаеми колеги, в особено несигурни финансови ситуации. Много ми се иска да вярвам, че ситуацията, в която живеем в момента, не е такава. За съжаление, обаче фактите говорят друго. Аз мисля, че задължително в този закон, който сега минава на първо четене, трябва да залегне именно това – да се отнеме възможността търговските банки да правят това.
Вие знаете, че България в момента е във валутен борд. Има Закон за БНБ, където ясно е казано, че левът е фиксиран спрямо еврото и той не може да бъде пипан по никакъв начин. Ето защо тази клауза, която търговските банки от известно време, повтарям, от известно време включват в договорите, трябва да отпадне.
Искам да ви кажа и друго. Докато за обикновените потребители, които ползват потребителски кредити, тази клауза е факт, за големите кредитополучатели – някъде около 70% от общия кредитен ресурс, тази клауза не се използва. За определени големи фирми тази клауза не се прилага, докато за обикновените, малките потребители тази клауза е налице. Мисля, че това трябва да бъде премахнато. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма желаещи.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Парламент сме, господин Корнезов! Парламент сме! Мисля, че вносителите би трябвало да вземат отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, питам още веднъж: има ли желаещи народни представители, респективно представители на Министерството на икономиката и енергетиката?
Заповядайте, госпожо Радева.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Виждате ли? При повече настояване…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие държите да Ви се отговори на въпросите. Аз разбирам Вашата настоятелност, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина вие имате възможност да се запознаете и да одобрите един закон, който е част от общоевропейското законодателство за защита правата на потребителите. Много важна специфика на този закон е, че не само дава права на потребителите, но и дава надеждни гаранции за тяхното спазване, което мисля, че е едно съществено предимство. Мащабът на потребителското кредитиране в последните години налага наистина много ясни законови регламенти, които да защитят потребителите, защото на всички е ясно, че в сделката по отпускане на потребителски кредити потребителите са в неравностойно положение.
Основните предимства на закона бяха добре изтъкнати в докладите на водещите комисии, но все пак аз искам да се върна на някои от тях, които считам за особено съществени.
Първо, съгласно закона се изисква предоставяне на информация на потребителите за разходите по кредита, като тук е направено ясно разграничение между лихвата, която се дължи от потребителя по кредита, и годишния размер на разходите за обслужване на кредита. Освен това законопроектът съдържа и методика за изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Именно на база на тази методика се определя и този тримесечен размер на разходите, които потребителят трябва да поеме, ако реализира правото си на предсрочно връщане на кредита.
Не смятам, че поемането на ангажимент и фиксирането в закона на тази сума е някакъв опит за намесване в конкуренцията на пазара на услуги по потребителско кредитиране на търговските банки, тъй като този регламент е съгласуван с Централната банка, която в никой случай няма тези функции, а обратно – тя, заедно с Асоциацията на търговските банки, има за цел да обезпечи равнопоставеност на участниците в кредитния пазар. Нашата цел е пък да обезпечим равнопоставеност на правата и задълженията както на търговските банки, така и на физическите лица, които ще се ползват от правото си да получат кредити съгласно изискванията на този закон.
Най-важното, което трябва да се подчертае, е, че при сключване на договор за потребителски кредит разпоредбите на законопроекта изискват предоставяне на предварителна информация на потребителите за всички клаузи на договора. В този смисъл искам да се върна и на въпроса, който беше поставен от господин Христов, във връзка с това, че някои търговски банки включват в своите договори и такава клауза, която им дава право за превалутиране на кредитите.
Първо, съгласно този закон нашата цел е това да бъде изрично записано и разяснено. Тоест този, който взема кредита, предварително да бъде наясно на какви рискове се подлага, ако поеме такъв ангажимент.
Второ, господин Христов, тук се връщате към един казус, който вече е решен с по-големия закон, а именно Законът за защита на потребителите. Защото точно този закон дава възможност при валутирането, ако бъде преценено, че една такава клауза от договора създава неравнопоставеност и тази неравнопоставеност между потребителя и кредитодателя бъде установена от съда, потребителят съответно може да получи своята компенсация за това.
Друго много важно изискване по отношение на договора за потребителски кредит е, че в него много ясно трябва да бъде фиксирана нетната стойност на кредита, максималният размер на кредита, годишният размер на разходите за кредита. Всичко това са много важни елементи от общата стойност на кредита, които гарантират, че потребителят предварително знае какви ангажименти поема и какви права има съответно при предсрочното погасяване на задълженията.
Бих искала да подчертая нещо, което не беше докладвано, а това са изискванията към рекламата за потребителските кредити. Рекламата за потребителските кредити също трябва да посочва не само лихвения процент, както сега това е масова практика в рекламите, които наблюдаваме в момента по средствата за масова информация, а трябва да посочи годишния размер на общите разходи, с които е свързано обслужването на кредита.
По въпроса, който беше повдигнат: защо ипотечните кредити не са включени в този закон? Един резонен въпрос, като се има предвид, че действително ипотечното кредитиране също е много важна област, в която трябва да се регламентират ясно правата на кредитополучателя и кредитодателя, още повече, че там става въпрос и за по-голям финансов интерес.
В Европейския съюз в момента се работи по изрична директива, която ще регламентира ипотечното кредитиране и едва тогава на база на тази директива ще имплементираме в един закон, който ще бъде отделен за ипотечното кредитиране. Защото наистина ипотечното кредитиране има своите специфики, които много го различават от традиционното потребителско кредитиране и този ред ще бъде разписан с отделен закон. Така че тази празнота в българското законодателство се надяваме да бъде запълнена във възможно най-скоро време.
Смятаме, че до излизането на европейската директива не е необходимо да се ангажираме с някакво местно законотворчество и впоследствие да оправяме това, което ще бъде регламентирано като общ режим за Европейския съюз.
Надявам се, че този закон като цяло не само ще изпълни задълженията на България по линията на европейската интеграция, но той ще ограничи измамите, злоупотребите на потребителите при предоставяне на потребителски кредит и ще създаде условие за поставяне на политиката под защита на потребителите на едно ново, по-качествено ниво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Има ли други желаещи да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Демократи за силна България ще подкрепим този законопроект не защото е интеграционен, а защото е добър за българските граждани, които наистина трябва да имат прозрачност – като вземат кредит, какво ще плащат за него.
Не знам обаче защо при всяка добра крачка напред трябва да правим и крачка назад? За мен това е опитът, който между първо и второ четене, надявам се, ще бъде изчистен – в закон да казваме какво банките могат и какво не могат при по-ранното погасяване на кредита. За мен това е пряка намеса в свободната конкуренция. Тоест ние можем да искаме цялата прозрачност, но по никакъв начин не можем да задължаваме банките да предприемат един или друг начин на управление на техните пари. Това те носят като задължение само пред акционерите си. Тоест дали ще има наказателна лихва при по-ранното погасяване от 5% и от 50% е въпрос на пазар. Това трябва ясно да се каже в самото начало: който отива за кредит, да знае, че ако връща по-рано, ще го плаща. За мен това е същественият елемент.
Ще подкрепим законопроекта на първо четене и ще направим тези предложения между първо и второ. Благодаря.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): И аз искам думата за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той разви същата теза, която и Вие развихте. Репликата е несъгласие с теза, становище на изказалия се. (Мартин Димитров настоява за реплика.)
Господин Димитров, аз следях Вашето изказване и Вие казахте същото, което и господин Димов. Защитавахте едно и също, но да Ви чуем.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Димов, иска ми се Вашата теза да бъде допълнена по следния начин. Да, ние сме за пълна прозрачност и отчетност, обаче не може с такива закони по никакъв начин да ограничаваме банковата система.
Уважаеми дами и господа, който от вас вземе кредит, банката казва следното нещо: ако предсрочно го погасите, дължите определен процент от главницата. Който от вас е вземал кредит, знае за тази разпоредба. С този закон вносителят казва следното: тази наказателна лихва не може да бъде по-голяма от три вноски, това е положението, което за нас ограничава конкуренцията в банковата система. Ние сме за всякаква прозрачност – тези неща да бъдат публикувани, да се изискват в рекламата, във всички брошури, в договора. Да, пълна прозрачност и отчетност, но сме против всяко ограничаване на конкуренцията между банките.
По отношение на ипотечните кредити, господин Димов, пропуснахте да кажете на уважаемите вносители, че ако чакаме европейската директива, може много да почакаме. Може този парламент да не я дочака.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние сме търпеливи.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз знам, че сте търпеливи, господин Корнезов, но въпросът е дали осигуряваме на българските потребители еднакво третиране. Тези хора, които ще получат потребителски кредит, уважаеми вносители, ще имат по-добри условия от тези, които получават ипотечен. Къде тук е еднаквото третиране? Къде тук е българското правителство, къде тук е парламентът?
Аз ви казах, че СДС ще подкрепи всички мерки, които водят до прозрачност и отчетност, и ще бъде против всяка намеса в конкуренцията. Но забравянето на ипотечното кредитиране в този случай ще доведе до голяма неравнопоставеност между два вида кредити в България. Ние пак продължаваме сляпо да следваме европейските директиви. Аз смятам, че ние и без европейска директива можем да напишем закон. Твърдя, че българският парламент и без европейска директива е способен да напише закон. Да, това твърдя. Ако не съм прав, кажете ми, че не съм прав и че управляващото мнозинство има друго мнение по тази тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, това не беше реплика към господин Димов, а към госпожа Радева. Вие добре осъзнавате това.
За реплика думата има господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Искам да направя една истинска реплика на господин Димов, а не като тази, която направи току-що колегата Мартин Димитров в съгласие с тезата на господин Димов, но против една друга теза.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димов, смятам, че точно това ограничаване в законопроекта е много съществено и ще го подкрепя не защото законопроектът е с вносител Министерският съвет и аз като председател на комисията се чувствам задължен да защитавам тези законопроекти, а защото това е мярка за защита на потребителя. Основно правило е да плащаш това, което консумираш. Това изобщо не ограничава конкуренцията. Да се конкурират в рамките на трите предвидени вноски, ако искат, да се конкурират в рамките на лихвата, в рамките на продължителността, на матуритета и т.н. Има огромно поле за конкуренция между банките по отношение на тези кредити.
Но основно правило е: плащаш за това, което консумираш! Лихвата е цена на кредита. Тя е за определен период от време – годишна, респективно месечна вноска. Не може, при положение че изплащаш предсрочно, настъпили са такива условия, това е дори положително като ликвидност за банковата система. Това е положително и трябва да бъде стимулирано и за самата икономика, защото предсрочното връщане на потребителски кредити означава висока доходност у потребителите. Ние нямаме право да оставяме възможността банките върху полето на конкуренцията да наказват едно действие, което трябва да бъде поощрявано. В рамките на тези три, да кажем, може да спорим дали една, три или четири вноски, да, защото се нарушава някакво тяхно планиране, но това не е конкуренция.
Така че аз точно това ще подкрепя, този принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Право на дуплика – господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Цонев, първо, аз съм частично съгласен с това, което казвате, и трябва да се види действително при по-ранното погасяване какво да се направи, но това е елемент от пазара. Аз няма да сключа кредит с банка, която ми каже ясно, че ще ме накаже. Ще отида при такава, която ще ми каже, че няма да ме накаже. Това е елемент. Едни банки ще го искат, други няма да го искат. Това е част от конкуренцията, ако се създадат такива условия. Но аз тук искам да кажа и нещо друго – че се надявам така пламенно да подкрепите и консуматорите на енергия над 100 киловата, които в момента са рекетирани от енергийните дружества по същия начин – ползваш по-малко енергия, плащаш глоба.
Така че ето един аналогичен случай, който трябва скоро да разгледаме и който според мен не може да го има, аз съм приготвил един такъв законопроект.
Това е, принципно съм съгласен с елемента, че не трябва да има изнудване, защото в енергетиката има монопол, а тук има много банки. Когато има много банки – въпрос на конкуренция. Съгласен съм, че дебатът между първо и второ четене е върху детайли, а не върху принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма желаещи.
Обявявам разискванията за прекратени.
И така, уважаеми народни представители, поставям на гласуване Законопроекта за потребителския кредит с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие се изказахте, нямате право на отрицателен вот. Само този, който не се е изказал и не е взел отношение, той има право. Така е по правилник, както Ви е известно.
Връщаме се на точка втора от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДСРОЧНО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ИСКАНЕТО НА НИКОЛА ФИЛЧЕВ – БИВШ ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗБУЖДАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ СРЕЩУ ВЕНЦИСЛАВ ВАСИЛЕВ ВЪРБАНОВ – НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ОТ ЧЕТИРИДЕСЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Моля представител на комисията да прочете решението на комисията:
ДОКЛАДЧИК ЙОВКО ЙОВКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще ви прочета Проект за решение за предсрочно преустановяване дейността на Временната комисия по искането на Никола Филчев – бивш главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Венцислав Василев Върбанов – народен представител в Четиридесетото Народно събрание.
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Временната комисия по искането на Никола Филчев – бивш главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Венцислав Василев Върбанов – народен представител в Четиридесетото Народно събрание, преустановява предсрочно съществуването си във връзка с депозираното писмено съгласие на народния представител Венцислав Василев Върбанов на основание чл. 70, ал. 2 от Конституцията на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Йовков.
Уважаеми народни представители, имате думата по този проект за решение. Няма желаещи да вземат отношение.
И така, поставям на гласуване Решението за предсрочно преустановяване на дейността на Временната комисия по искане на Никола Филчев – бивш главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Венцислав Върбанов.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Преминаваме към точка четвърта от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Водеща е Комисията по икономическа политика. Моля председателят на комисията господин Цонев да прочете становището й.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Преди това може ли процедура, господин председателю?
Предлагам да поканим в залата господин Кирчо Атанасов – заместник-министър на образованието, във връзка с това изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Каним заместник-министъра на образованието, тъй като законопроектът касае едно тяхно предприятие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Моля народните представители да гласуват това процедурно предложение.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема.
Моля господин Атанасов да заповяда в залата.
И така, становището на водещата комисия - Комисията по икономическа политика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
„ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 554-01-3, внесен на 12.07.2005 г. от народния представител Волен Сидеров и група народни представители, и № 502-01-43, внесен на 18.10.2005 г. от Министерския съвет
На заседание, проведено на 17 май 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесени от народния представител Волен Сидеров и група народни представители, и от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на образованието Кирчо Атанасов, изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Тодор Николов и изпълнителният директор на Агенцията за следприватизационен контрол Атанаска Бозева.
Законопроектите бяха представени съответно от народния представител Волен Сидеров и от заместник-министъра Кирчо Атанасов.
Законопроектът на народния представител Волен Сидеров и група народни представители предвижда изменения и допълнения в Закона за приватизация и следприватизационен контрол и в Закона за съдебната власт, с които се цели да се регламентира възможността на държавата да защитава своите интереси, включително и като възстановява правото си на собственост при нищожни или неизгодни сделки, както и да търси обезщетения за виновно неизпълнение на конкретни приватизационни договори чрез функциите на прокуратурата за иницииране на съдебни процеси.
Със законопроекта на Министерския съвет се предлага “Ученически отдих и спорт” ЕООД и “Академика спорт” ЕООД да бъдат включени в списъка на търговските дружества с държавно участие, Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, решението за приватизация на които се приема от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
Мотивите за това предложение са свързани с характера и обществената значимост на дейността, която е основен предмет на двете търговски дружества.
“Ученически отдих и спорт” ЕООД осигурява отдиха и спорта на деца и ученици срещу цени, значително по-ниски от себестойността на услугата. Едновременно с това осигурява безплатен отдих за деца и ученици от домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, и на ученици от български произход от Украйна, Румъния, Молдова и Западните покрайнини. “Академика спорт” ЕООД създава условия за развитие и усъвършенстване на детско-юношеския спорт и високо спортно майсторство, като поддържа функционално годна и най-вече достъпна спортна база. За осигуряване на ученическия и студентския спорт дружеството предоставя обектите си на цени с 50-60 на сто по-ниски от цените на вече приватизираните спортни обекти.
Приватизацията на тези дружества неминуемо ще подчини бъдещата им дейност единствено на пазарните принципи и съществуващите бази ще станат недостъпни за учениците и студентите.
След представянето и обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
1. По законопроекта на народния представител Волен Сидеров и група народни представители – “за” 2 народни представители, “против” 12 народни представители, “въздържали се” няма.
2. По законопроекта на Министерския съвет – “за” 14 народни представители, “против” и “въздържали се” няма.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет, и да не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има доклад на Комисията по образованието и науката.
Председателят на комисията не е в залата.
Госпожо Богданова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-43, внесен от Министерския съвет на 18.10.2005 г.
На заседание от 26 октомври 2005 г. Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-43, внесен от Министерския съвет на 18.10.2005 г.
От името на вносителя господин Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката, представи мотивите към законопроекта.
Целта на законопроекта е едноличните търговски дружества с ограничена отговорност “Ученически отдих и спорт” и “Академика спорт” да бъдат включени в списъка на търговските дружества с държавно участие, отразен в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Решението за приватизацията на дружествата от списъка се взема от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
Предложените изменения и допълнения са продиктувани от необходимостта да се осигури достъп на по-широк кръг деца – ученици и студенти, до организиран отдих, спорт и туризъм в базите, стопанисвани от търговските дружества “Ученически отдих и спорт” и “Академика спорт”, които предоставят своите бази на цени, по-ниски от себестойността на услугите.
Създадена е възможност за безплатен отдих на деца и ученици от домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, а също и на ученици с български произход от Украйна, Румъния, Молдова и Западните покрайнини. Спортните бази се използват от висши и средни училища за провеждане на занятия по физкултура и спорт, за тренировки и състезания по различни видове спорт. Собствеността върху капитала на тези дружества следва да остане държавна, като гаранция, че предметът им на дейност за осигуряване на общодостъпни условия за организиран отдих и спорт на учениците и студентите ще бъде запазен.
Променената отраслова принадлежност на “Алианс” ЕООД от Министерството на образованието и науката към Министерството на културата по силата на Разпореждане № 18 на Министерския съвет обуславя предложеното изменение в законопроекта в Раздел VI на Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
С 12 гласа “за” Комисията по образованието и науката единодушно предлага законопроектът за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има доклад на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Председателят на комисията господин Спасов не е в залата.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРГАРИТА КЪНЕВА:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-43, внесен от Министерския съвет на 18.10.2005 г.
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-43, внесен от Министерския съвет на 18.10.2005 г. на свое заседание, проведено на 3 ноември 2005 г.
Законопроектът беше представен от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката доц. д-р Даниел Вълчев.
Представеният на обсъждане законопроект цели включване на “Ученически отдих и спорт” ЕООД и “Академика спорт” ЕООД в списъка на търговските дружества с държавно участие, Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, решението за приватизация на които се приема от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
Предложението е мотивирано с характера и обществената значимост на основния предмет на дейност на двете дружества, а именно организираният ученически и студентски отдих и спорт.
В резултат на проведените обсъждания и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-43, внесен от Министерския съвет 18.10.2005 г.
Становището на комисията е прието с единодушие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Кънева.
Комисията по правни въпроси не е представила свое становище, но тя не е водеща комисия, така че от правна гледна точка няма пречка законопроектът да бъде разискван и, респективно, гласуван.
Имат думата вносителите.
Вносители на първия законопроект са група народни представители.
Господин Шопов, Вие като един от вносителите ще представите Вашия законопроект.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ние от “Атака” смятаме, че това е много важен законопроект. И неслучайно сме го внесли в първия ден на работата на Четиридесетото Народно събрание. Осем години вече в България съществува един много съществен пропуск и той възникна с ликвидирането на възможността през 1998 г. на това прокуратурата да може да атакува приватизационни сделки и да може по реда на разпоредбите на Закона за задълженията и договорите да иска от съда тези сделки да бъдат обявявани за нищожни или унищожаеми. Да иска развалянето на такива сделки.
Чисто политически това не е случайно през 1998 г. Тогава е вихърът на приватизацията, когато се приватизираха хиляди и хиляди български предприятия, за да бъдат разпродадени на части, да бъдат превърнати в скраб и тогавашните управляващи отнеха тази класическа изначална възможност на прокуратурата да бъде страж на държавния интерес и да атакува такива сделки пред съда. Осем години предишните управляващи запазиха това положение, това правило, за да се стигне сега, една година след началото на Четиридесетото Народно събрание, да се поставя този въпрос в пленарната зала.
Какво искаме ние? Ясно е от мотивите ни към законопроекта и от доклада на водещата комисия, който беше прочетен. Ние смятаме обаче, че много важна комисия, която трябваше да се произнесе по този въпрос, беше и Правната комисия. Това е един пропуск, който мисля, че не е фатален. Може да бъде поправен в пленарна зала. При сега съществуващата нормативна уредба прокуратурата, която по дефиниция е страж на държавния интерес, няма регламентирани правомощия да защитава държавните интереси, свързани с граждански правоотношения относно сделките с недвижими имоти в сферата на приватизацията. Съществува Агенция за следприватизационен контрол, но тази агенция има други правомощия. Тя следи за неизпълнението на сделките. Има откровено ясно, безспорно сделки, които са нищожни, сключени са при условията на чл. 26 и следващите от ЗЗД. Има сделки, които са унищожаеми в правния мир и не съществува каквато и да е законова, регламентирана възможност да може, както е абсолютно нормално във всяка правна система, да бъде предявен иск пред съда, който е единствено компетентен и в правата си да ги обяви за нищожни и унищожаеми. Това, според българската Конституция, където са записани правомощията на прокуратурата, може да го направи единствено и само прокуратурата. Няма друг субект.
И ще направи една аналогия, особено за юристите тук – ако в гражданското право, в облигационното право всеки един гражданин, всяко едно физическо лице може да предяви своята претенция пред българския съд за обявяване на нищожност или унищожаемост на една сделка, или пък всеки един субект на стопанското право, фирма или друго юридическо лице може да стори това, то българската държава също като субект в гражданските правоотношения, като субект в облигационното право няма такава възможност. И никой не може да ми отговори кой от името на държавата може да предяви такъв иск пред съда за защита на неин интерес при осъществени нищожни или унищожаеми сделки. За това става дума.
Отчитат се около седем хиляди сто и няколко приватизационни сделки, осъществени до този момент през различните управления. И нито една от тях не може дори при ясна нищожност или унищожаемост да бъде атакувана.
Във връзка с това ние от “Атака” пледираме да бъде подкрепен този законопроект, който има и много важно юридическо значение, защото запълва един голям пропуск, а, от друга страна, има и важно политическо значение, защото по този начин държавата се явява село без кучета, както е в много други отношения – един абсолютно разграден двор. В тази насока ние сме съгласували нашия закон и имаме ясното и категорично становище на представителите на прокуратурата при нашите срещи и с предишния главен прокурор, и със сегашния главен прокурор, които също отчитат това за голям пропуск и ограничаване на правомощията на прокуратурата. Ето защо ние пледираме законопроектът да бъде подкрепен така, както сме го представили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Откривам дискусията по двата законопроекта.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз категорично подкрепям предложението прокуратурата да има възможност да се занимава с приватизационните сделки. Ще ви дам само няколко примера, които ме карат да подкрепям категорично това предложение.
Знаете, че БТК беше приватизирана за 230 млн. евро. В същото време на следващата година новите собственици изтеглиха 45 млн. евро от дивидента за миналата година, тоест реално БТК беше приватизирана под 200 млн. евро – 185 млн. евро. Мобилният оператор към БТК беше даден за 27 млн. евро. Излишно е да коментирам тези факти.
Енергоразпределителните дружества бяха дадени буквално на безценица. Само кабелите, доколкото ми обясняват специалисти, струват повече, отколкото парите, които дадоха новите собственици. Излишно е да ви казвам и друго – в момента част от новите собственици искат увеличение на цените между 6 и 8%. Ново увеличение, поредно увеличение! Ще ви кажа един факт, който би трябвало да знаем всички ние, а и българската общественост. Един киловатчас, произведен в АЕЦ “Козлодуй” струва 1,5 стотинки, като се приспаднат всички отчисления около различните фондове на АЕЦ “Козлодуй”. В момента частните енергоразпределителни дружества продават този киловат за 17,5 стотинки. Ако трябва да бъда точен – 17,4 стотинки. Ако това не е грабеж, кажете ми какво е?
Как така частните енергоразпределителни дружества получават 16% норма на възвръщаемост, докато държавната Национална електрическа компания, например, получава около 1%. Редно ли е това, уважаеми колеги? Кой е подписал тези договори за приватизация на енергоразпределителните дружества и БТК? Аз мисля, че който ги е подписвал, би трябвало да носи своята отговорност, а сделките би трябвало да бъдат ревизирани. И ако трябва тези предприятия отново да се върнат в ръцете на държавата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Казва се национализация.
МИНЧО ХРИСТОВ: Не, това се казва не национализация, господин Цонев, а се казва конфискация.
Бившият главен прокурор сподели преди време, че от предприятия, които би трябвало да струват 28 милиарда, реално в държавната хазна са влезли под 2 милиарда. Това го казва главният прокурор, а не аз, уважаеми колеги.
Тук няма да се спирам върху сделката с “Балкан”, няма да се спирам на последната фрапантно скандална сделка с “Бояна филм” – всички вие знаете фактите. Считам, че би трябвало да направим всичко възможно българската прокуратура да получи правото да защити държавния интерес, интереса на всички нас и да получи правото да се занимава със сделките по приватизация.
Затова категорично ви призовавам, уважаеми колеги, да гласуваме за тази поправка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по двата законопроекта? Законопроектите са два. Досега говорихме практически за законопроекта, внесен от господин Волен Сидеров и група народни представители. Има ли други желаещи? Не зная как да оценя мълчанието на залата – важни проблеми се поставят. Принципни въпроси се поставят – няма кой да вземе думата.
Господин Атанасов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРЧО АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати! Със законопроекта на Министерския съвет се предлага “Ученически отдих и спорт” ЕООД и “Академика спорт” ЕООД да бъдат включени в списъка на търговските дружества с държавно участие – Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, решението за приватизация на които се приема от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
Мотивите за това предложение са свързани с характера и обществената значимост на дейността, която е основен предмет на двете търговски дружества. Едноличните търговски дружества с ограничена отговорност “Академика спорт” и “Ученически отдих и спорт” са образувани в изпълнение на Решение № 1005 от 20 декември 2004 г. на Министерския съвет, като капиталът им е формиран основно от недвижимите имоти, които до този момент са управлявани от държавните звена Национален център за ученически отдих и туризъм и “Академика – студентски отдих, спорт и туризъм”. Правата на държавата, едноличен собственик на капитала, се упражняват от министъра на образованието и науката.
За “Ученически отдих и спорт” ЕООД. За седемте месеца от учредяването си “Ученически отдих и спорт” ЕООД – гр. София, е организирал отдиха на 29 500 ученика и 1650 деца до 7-годишна възраст при средна продължителност на отдиха 10 дни. За същия период от време са наети бази за почиване на около 32 000 ученика при цена 10-11 лв. за един леглохраноден. Освен организиран отдих на деца и ученици от регионите на цялата страна, в периода юли-август в ученическите бази на дружеството се провежда и отдих на около 2800 деца и ученици от домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, така също и 450 ученика от български произход от Украйна, Румъния, Молдова и Западните покрайнини, като отдихът за всички тях е безплатен.
От изложените данни е видно, че “Ученически отдих и спорт” ЕООД осигурява отдиха и спорта на учениците срещу цени, значително по-ниски от себестойността на услугата. Така се осигурява достъп на по-широк кръг деца до организиран отдих и спорт – важна предпоставка за здравословното им развитие и пълноценно общуване в ученическата им възраст.
Дружеството има изградени структури във всички областни центрове, което позволява дейността да е достъпна до училищата, детските градини и обслужващите звена в цялата страна. Предвид ярко изразения социален елемент в дейността на дружеството, общественият интерес изисква тя да се доразвива в насоките, в които се е осъществявала досега.
За “Академика спорт” ЕООД. “Академика спорт” ЕООД създава условия за развитие и усъвършенстване на детско-юношеския спорт и високото спортно майсторство, като поддържа функционално годна и най-вече достъпна спортна база. За осигуряване на ученическия и студентския спорт дружеството предоставя спортните си обекти на цени 50-60% по-ниски от цените на вече приватизирани спортни обекти. При формирането на цените дружеството се съобразява с възможностите на бюджетната издръжка на учебните заведения. Базите на дружеството се използват от девет висши училища за провеждане на спортните им занятия. Дванадесет средни училища поради липса на собствена спортна база провеждат часовете по физическо възпитание в обектите на “Академика спорт” ЕООД. Осемдесет процента от заетостта на спортните съоръжения на дружеството е ангажирана за предоставяне на условия за практикуване на над десет вида спорт от учащите се.
В базите на дружеството се провеждат тренировките и състезанията на детско-юношеските футболни школи, организират се и се провеждат студентски спортни тържества. Наред с това залите се използват за провеждане на редица прояви с национално значение, като републикански, балкански, европейски първенства, състезания и турнири в различни спортове, сред които са класическа борба, волейбол, хандбал, спортни танци, гимнастика, джудо, карате, таекуондо, културизъм, минифутбол и др.
Хиляда и двеста учащи се ежегодно почиват в базата “Черноморец” при условия, осигуряващи летуването на деца от семейства с ниски доходи. Всяко лято една почивна смяна осигурява за ползване психологическия център за възстановяване при минимални цени, като по този начин се създават достъпни условия за почивка на хора с увреждания.
Раздържавяването на посочените по-горе дружества би имало цялостно негативно въздействие върху организирания отдих и спорт и би довело до драстично свиване на възможностите за осъществяване на тази социална дейност.
Обществената значимост на дейността на двете дружества и нуждата от гаранции за запазването на достъпни условия за организиран отдих и спорт на деца, ученици и студенти, мотивира необходимостта от предлаганата законодателна промяна, която има за цел решенията за приватизация на тези дружества да се приемат от Народното събрание на Република България по предложение на Министерския съвет.
В законопроекта се предлага изменение в Раздел VI от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, което има за цел привеждане на фактическото с нормативното установено положение. Съгласно Раздел V, т. 4 от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 на действащия закон “Алианс” ЕООД – София, е към Министерството на образованието и науката, но с Разпореждане № 48 от 8 ноември 2004 г. на Министерския съвет “Алианс” ЕООД е преминало към Министерството на културата. В тази връзка е и предлаганата промяна на закона. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по двата законопроекта?
Заповядайте, господин Стоянов. Да чуем какво ще ни кажете за участието на прокурора в гражданския процес.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Господин председател, не знам до каква степен става дума за граждански процес, защото става дума за капиталите на цялата нация, които в продължение на близо десет години бяха приватизирани – най-мекия начин, по който може да бъде казано – по една непрозрачна процедура, особено при пу предишното правителство. Следващото правителство не направи нищо, за да бъде променена тази процедура. Напротив – възползва се от това, което беше направено преди тях. С това мълчание, което срещаме днес в залата, се показва, че новото социално, доминирано от Социалистическата партия, правителство също няма никакво желание да направи нещо по въпроса и се стига до един абсолютен абсурд.
В Конституцията пише, че прокуратурата упражнява върховен надзор за законност. В случая, когато на нея с един друг закон й е отнето такова правомощие, който е по-нисък от Конституцията, както всички знаем, тогава какво се получава и защо е направено това?! Аз апелирам към всички вас: направете така, че да има прозрачност, да има възможност да бъдат разглеждани сделките отново, да има възможност да се прецени кои са тези, които не си спазват договорите. Защото в момента - да, Агенцията за следприватизационен контрол осъществява някаква дейност спрямо фирми, които може би не могат да си позволят протекции, в резултат на което се водят някакви граждански дела, накрая се стига до присъда и тази присъда не може да бъде изпълнена. И какво се получава? Все едно няма абсолютно никакъв контрол, все едно държавата е едно нищо - тя няма никаква сила спрямо някакви, главно чужди фирми, които са приватизирали българската държава. Просто няма такава ситуация, няма нормална държава в света, която да си позволи да се поставя в едно такова потиснато положение спрямо едни частноправни субекти.
Нашият закон предвижда да има една възможност държавата да стои на своето място и когато става дума за огромните капитали, които са били обект на приватизацията, просто не може да се стои и да се мълчи по този въпрос. Аз съм изумен от това, което става днес в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по двата законопроекта? Няма желаещи.
Уважаеми народни представители, обявявам разискванията за приключени и преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с вносител народният представител Волен Сидеров и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 16, против 71, въздържали се 29.
Законопроектът не се приема.
За прегласуване – господин Стоянов. Заповядайте.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Дами и господа народни представители, когато има един сектор в държавата, когато той е лишен от контрол, се дава възможност за развитието на огромна корупция и вие не искате да дадете прозрачност на него, какво очаквате, че ще пише в следващия доклад на Европейската комисия?! Искам да имате това предвид, когато ви моля сега, апелирам към вас да прегласувате закона, защото той позволява прозрачност, за да се разкрият корумпираните далавери, които се вършеха много години. Ако това не стане, всички вие ще носите отговорността, включително и тези от опозицията, които гласуват срещу този закон, за това, което ще пише и в следващия доклад на Европейската комисия. Имайте го предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям на гласуване за втори път законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с вносител Волен Сидеров и група народни представители.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 123 народни представители: за 18, против 70, въздържали се 35.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Не виждам процедура, следователно в 7-дневен срок всеки народен представител може да прави предложения по законопроекта.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Д-р Адемов, Ваша е думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми, преди да преминем към обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на труда и социалната политика Горан Банков и Емил Мирославов – директор на Дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратна процедура за недопускане в залата? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Да продължим със самия законопроект.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, на проведени заседания на 10, 17 и 18 май 2006 г. Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо гласуване Законопроект № 602-01-22 от 12 април 2006 г. за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет, постъпилите писмени предложения и предложенията по време на заседанията.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на „Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона и § 1, по който има предложение на народния представител Донка Михайлова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 7 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „свой представител” се заменят с „избрани от общото събрание на работниците и служителите представители”.
2. Алинея 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по наименованието на законопроекта, както и по § 1. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта и § 1, така както предлага комисията.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 и наименованието на законопроекта са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 2 има предложение на народния представител Иван Гризанов – в § 2, чл. 7а, ал. 7 се изменя така:
“(7) Общото събрание приема решенията си по ал. 1, 2 и 4 с обикновено мнозинство.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има и предложение на народния представител Маргарита Панева:
“В § 2, чл. 7а се правят следните изменения:
1.Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) В предприятие с под 50 работници и служители работодателят е длъжен да предостави информацията по чл. 132в, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда на съответните работници и служители при постъпило искане.”
2.Алинея 2 става ал. 3.
3. Алинея 3 става ал. 4 и в нея думите “по ал. 1” се заменят с думите “на предприятието по ал. 1 и ал. 5”.
4. Алинея 4 става ал. 5, като в нея т. 3 се изменя така:
“3. за предприятия с организационно и икономически обособени поделения с 20 и повече работници и служители броят на представителите се увеличава с 1 до 3 за всяко отделно поделение.”
5. Аления 5 става ал. 6.
6. Алинея 6 става ал. 7.
7. Алинея 7 става ал. 8 и се изменя така:
“(8) Общото събрание (събранието на пълномощниците за избиране и определяне на представителите) по чл. 7а се свиква:
1. по собствена инициатива на една десета от работниците и служителите (пълномощниците) от предприятието, включително и при постъпило до тях искане от работодателя;
2. по собствена инициатива на ръководството на синдикална организация, включително и при постъпило до него искане от работодателя.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 7а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Адемов, щом подкрепя “по принцип”, то нещо друго ли приемаме?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: В § 2 има членове от 7а до 7г.
Накрая има предложение на комисията, затова казваме, че приемаме по принцип предложението на вносителя.
По чл. 7б няма предложения. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
По чл. 7в – по същия начин.
По чл. 7г – по същия начин.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 2:
“§ 2. Създават се членове 7а-7г:
“Представители за информиране и консултиране
на работниците и служителите
Чл. 7а. (1) В предприятия с 50 и повече работници и служители, както и в организационно и икономически обособени поделения на предприятия с 20 и повече работници и служители, Общото събрание избира от своя състав представители на работниците и служителите за осъществяване на информирането и консултирането по чл. 130в и чл. 130г.
(2) Общото събрание може да предостави функциите по ал. 1 на определени от ръководствата на синдикалните организации представители или на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(3) Численият състав по ал. 1 се определя от средномесечния списъчен брой на работниците и служителите през предходните 12 месеца. В него се включват всички работници и служители, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от неговия срок и продължителността на тяхното работно време.
(4) Броят на представителите на работниците и служителите се определя предварително от Общото събрание, както следва:
1. за предприятия от 50 до 250 работници и служители – от 3 до 5;
2. за предприятия с повече от 250 работници и служители – от 5 до 9;
3. за организационно и икономически обособени поделения – от 1 до 3.
(5) Кандидатури за избор на представители на работниците и служителите по ал. 1 могат да предлагат отделни работници и служители, групи работници и служители, както и синдикални организации.
(6) Общото събрание определя реда за провеждане на избора по ал. 5, включително начина на гласуване.
(7) Общото събрание приема решенията си по ал. 1, 2 и 4 с обикновено мнозинство от присъстващите.
Мандат на представителите
на работниците и служителите
Чл. 7б. (1) Представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а се избират за срок от 1 до 3 години. Те се освобождават предсрочно:
1. ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер;
2. при системно неизпълнение на функциите им;
3. при обективна невъзможност да изпълняват функциите си повече от шест месеца;
4. по тяхно искане.
(2) В случаите по чл. 123, ал. 1, ако предприятието, дейността или част от предприятието или дейността запази самостоятелността си, представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 след промяната запазват положението си и функциите си при същите условия, вид и обем, каквито са имали преди промяната, до избирането на нови представители, но за не повече от една година от датата на промяната. Ако след промяната предприятието, дейността или част от предприятието или дейността не запази самостоятелността си, мандатът на избраните представители на работниците и служителите се прекратява, като работниците и служителите, които са преминали към новия работодател, се представляват от представителите на работниците и служителите в предприятието, в което са преминали на работа.
Права и задължения на представителите на
работниците и служителите
Чл. 7в. (1) Представителите на работниците и служителите имат право:
1. да бъдат информирани от работодателя по начин, който им позволява да оценят евентуалното въздействие на предвидените от компетентните органи мерки;
2. да изискват от работодателя да им предостави необходимата информация, ако това не е направено в определените срокове;
3. да участват в процедури по консултиране с работодателя и да изразят становището си по предвидените от компетентните органи мерки, което да се отчете при вземането на решение;
4. да изискват срещи с работодателя в случаите, когато се налага да го информират за поставените от работниците и служителите въпроси;
5. на достъп до всички работни места в предприятието или поделението;
6. да участват в обучение във връзка с упражняването на техните функции.
(2) Представителите на работниците и служителите са длъжни:
1. да информират работниците и служителите за получената информация по ал. 1, т. 1 и 2 и за резултатите от проведените консултации и срещи по ал. 1, т. 3 и 4;
2. да не разгласяват и да не използват за своя сметка или за сметка на трети лица информацията по ал. 1, т. 1 и 2, която им е предоставена с изискване за поверителност, докато са представители на работниците и служителите, както и след преустановяване на функциите им.
(3) Представителите на работниците и служителите сами определят реда за работата си. Те могат да определят едно или няколко лица от своя състав, които в посочените от Кодекса случаи да случват споразумение с работодателя.
(4) С колективен трудов договор или с отделно споразумение с работодателя може да се предвиди, че представителите на работниците и служителите, когато това е необходимо с оглед задълженията им, могат да ползват право на намалена продължителност на работното време, допълнителен отпуск и други.
Отговорност при разкриването на
поверителна информация
Чл. 7г. Лицата, на които е предоставена информация с изискване за поверителност, отговарят за вредите, които са причинени на работодателя от неизпълнение на задължението за опазването й.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 2 – членове от 7а до 7г.
Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! При дебата в Комисията по труда и социалната политика предложенията, направени от синдикатите и зад които аз застанах, свързани с правото на информиране или задължението на работодателя при искане от страна на работниците да ги информира за състоянието, перспективите за развитие, евентуално за закриване или съкращаване на персонал в предприятия под 50 души, мотивът, който беше изложен, бе, че това са изискванията на Европейската директива.
Явно не всичко, което се случва в Европа, се отнася за България. Днес четох интересна статия за българин в Лондон, който с изумление научава от в. “Таймс”, от кореспондент на вестника, какво представлява България – че всъщност много по-добре от него я познава.
Искам да припомня на всички в залата, че преобладаващите предприятия в малките общини и градове са с брой до 50 души. Освен това всяко много добре изградено модерно и автоматизирано предприятие, с пълна механизация, може да бъде с брой на работещите под 50 души.
Така че записвайки задължението работниците да се информират при тяхно искане от страна на работодателя за състоянието на предприятието и предстоящите събития, които ще се случат с него, ние не накърняваме ничии интереси. Нека да ме извинят работодателите, но някои казват, че 5-6 души могат да искат от работодателя задължително да ги информира. Това не се случва в семейните фирми, но може да се случи във фирми, в които работят достатъчно хора, които ще искат да имат някаква гаранция и сигурност за това, което ще се случва в предприятието, в което са си намерили работа.
Така че ако мога да се откажа от другите предложения, свързани с реда на свикване на Общото събрание и т.н., за ал. 2 държа предложението да бъде гласувано отделно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Господин председател, използвам процедурната възможност за реплика, за да поясня точно за какво става въпрос. В действащия Кодекс на труда в чл. 7, ал. 2 е казано следното:
“(2) Работници и служители могат на Общо събрание да избират свои представители, които да представляват техните общи интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя им или пред държавните органи.”
Това е общият ред за всички предприятия, включително и за тези под 50, под 20 и така нататък.
Вярно е това, което каза госпожа Панева, че повечето предприятия в България са под 50 работника, но за тези предприятия има отделен ред и той е установен в чл. 7, ал. 2.
Директивата, за която говори госпожа Панева, казва, че този задължителен режим за информиране и консултиране за предприятия с 50 и над 50 работници и служители и за предприятия с организационно-икономически обособени поделения с 20 и повече работници и служители. За останалите предприятия този ред за информиране и консултиране по общия ред е даден в чл. 7, ал. 2 на действащия Кодекс на труда.
Междупрочем в действащия Кодекс на труда в чл. 6а, ал. 2 е казано: “Общото събрание и събранието на пълномощниците на предприятието се свиква от работодателя, от ръководството на синдикалната организация, както и по инициатива на 1/10 от работниците и служителите”. Така че редът за свикване на Общо събрание, което е предложение по ал. 8, също е казан ясно.
Искам да обърна внимание върху още нещо, което вероятно е техническа грешка – ал. 2, която се предлага да бъде гласувана, казва: “по чл. 132в”. Такъв член в Кодекса на труда няма от 1992 г. Това вероятно е техническа грешка, но в Кодекса на труда, който е пред мен (показва на народните представители Кодекса на труда), колеги, текстовете на членовете от 131 до 135 са отменени – ДВ, бр. 100 от 1992 г.
Предложението, което се прави за промени в чл. 132в, според мен или има техническа грешка, или има някакъв друг проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика, госпожо Панева. Отказвате се от правото на дуплика.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз направих пет предложения по Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Към всяко от предложенията си представих и моите мотиви. Вярвам в компетенцията на комисията и затова оттеглям предложението си по § 2, както и следващите две, неподкрепени от комисията предложения. Благодаря ви.
Благодаря и за подкрепените предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 2? Няма.
Има предложение от народния представител Иван Гризанов, което не е подкрепено, но той го оттегли и няма да го подлагам на гласуване.
Има предложение от народния представител Маргарита Панева.
От изказването на госпожа Панева поне аз разбрах, че тя поддържа своето становище само относно ал. 2. Така ли е?
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това означава, че другите предложения ги оттегляте?
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Искам само да уточня, че сега създаваме чл. 130б, 130в и 130г, а тези членове, за които казах, че са отпаднали, ги няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Панева е направила предложение и аз ще го поставя на гласуване пък пленарната зала ще реши.
Поставям на гласуване от предложението на народния представител Маргарита Панева само относно т. 1, ал. 2 –“предприятия под 50 работници и служители…” и така нататък.
Гласували 72 народни представители: за 41, против 18, въздържали се 13.
Предложението на народния представител Маргарита Панева е прието.
Заповядайте, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, пред мен е Кодексът на труда с последните промени от 2006 г. Това, което предлага госпожа Панева, го няма като текст – чл. 132. Няма такъв текст в Кодекса на труда. Какво променяме тогава?
Колеги, много моля да внимавате какво приемаме и какво гласуваме. В Кодекса на труда няма такива текстове.
Правя процедурно предложение да прегласуваме това предложение. Да не говорим по същество, че тази процедура я има вече в действащия Кодекс на труда, който е приет 2001 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 10, против 42, въздържали се 30.
Предложението на народния представител Маргарита Панева не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 2, който включва от чл. 7а до чл. 7г.
Гласували 72 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 5.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
По § 4 има предложение от народния представител Иван Гризанов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: „Съдействие за осъществяване дейността на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите”.
2. Досегашният текст става ал. 1.
3. Създава се ал. 2:
„(2) Работодателят е длъжен да съдейства на представителите на работниците и служителите за изпълнение на функциите им и да създава условия за осъществяване на дейността им.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по параграфи 3, 4 и 5. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 3, както е по вносител, § 4, както е предложен от комисията, и § 5, както е по вносител.
Гласували 76 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 6 има предложение от народния представител Петър Мръцков:
В § 6, в чл. 66 ал. 4 се изменя така:
„(4) Работодателят е длъжен да представя на работника или служителя необходимата писмена информация при всяко изменение на трудовото правоотношение.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6:
„§ 6. В чл. 66 се създава ал. 4:
„(4) При всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен при първа възможност или най-късно до един месец след влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Петър Мръцков, което не се подкрепя от комисията, но ще видим какво ще каже залата.
Гласували 74 народни представители: за 26, против 29, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 6, който се подкрепя от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Параграф 6 е приет.
За процедура думата има господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да направя процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене по законопроекта за лечебните заведения, отнасящ се до плащанията на ражданията от държавния бюджет, а не от Националната здравноосигурителна каса. След направени консултации с д-р Руденко Йорданов, с д-р Адемов и д-р Колчаков, предлагам да удължим с една седмица срока за предложения между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 7 има предложение от народния представител Иван Гризанов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Работниците и служителите по срочен трудов договор по ал. 1 имат същите права и задължения, каквито имат работниците и служителите по трудов договор за неопределено време. Те не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради срочния характер на трудовото им правоотношение в сравнение с работниците и служителите по трудов договор за неопределено време, които изпълняват същата или сходна работа в предприятието, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители, работниците и служителите по срочен трудов договор не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от останалите работници и служители, които работят на трудов договор за неопределено време.”
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 2 и 3” се заменят с „ал. 3 и 4”.
4. Създават се ал. 6 и 7:
„(6) Работодателят предоставя на подходящо място в предприятието своевременна писмена информация на работниците и служителите по срочни трудови договори за свободните работни места и длъжности, които могат да се заемат по трудов договор за неопределено време, с цел да им осигури възможност за постоянна работа. Такава информация той представя и на представителите на синдикалните организации, както и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(7) При възможност работодателят предприема мерки за улесняване на достъпа на работниците и служителите на срочни трудови договори до професионално обучение с цел да се подобрят техните умения и възможности за израстване в кариерата и за преминаването им на друга работа.”
По § 8 има предложение от народните представители Димитър Гъндев и Трифон Митев, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„(8) Член 112 се изменя така:
„Чл. 112. Забранява се полагането на допълнителен труд от работници или служители, които:
1. работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки – за работа при същите или други специфични условия;
2. са определени в закон или в акт на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи 7 и 8, както предлага комисията.
Гласували 68 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 2.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 9 има предложение на народния представител Донка Михайлова.
В § 9 чл. 113, ал. 1 да се измени така:
“(1) Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:
1. 40 часа седмично – за работниците и служителите, ненавършили 18-годишна възраст;
2. 48 часа седмично – за пълнолетните работници и служители.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
“§ 9. Член 113 се изменя така:
“Чл. 113. (1) Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:
1. 40 часа седмично – за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;
2. 48 часа седмично – за другите работници и служители.
(2) При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа.
(3) Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него.
(4) Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя – страна по трудовия договор за допълнителен труд. Едновременно с това работникът или служителят е длъжен да удостовери продължителността на работното си време по основното трудово правоотношение.
(5) В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от четири месеца.
(6) Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.
(7) Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция “ Главна инспекция по труда”, която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време.
(8) При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Манолова, заповядайте.
Аз не виждам разлика между това, което е предложила народната представителка Донка Михайлова, и предложението на комисията.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Разликата е в “за пълнолетните” и “за другите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да.
Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Предлагам в чл. 113, ал. 4, второто изречение да отпадне, а именно: “Едновременно с това работникът или служителят е длъжен да удостовери продължителността на работното си време по основното трудово правоотношение.”
Предлагам това по следното съображение. Член 113 регламентира допълнителното трудово правоотношение в случаите, при които работникът освен по основен трудов договор работи по втори допълнителен такъв. По принцип този текст е уреден в полза на работника да бъдат гарантирани неговите права в случаите, в които упражнява труд по второ трудово правоотношение. Тук е регламентирана максималната продължителност на работното време в случаите, когато работникът по свое желание е готов да работи над максималната продължителност от 48 часа, а именно това става с негово писмено съгласие. Регламентирана е продължителността на междудневната и междуседмичната почивка, както и данните, които трябва да притежава работодателят по основното трудово правоотношение, и този по допълнителното такова.
Текстът, който предлагам да отпадне, вменява в тежест на работника да предоставя такива данни за работата си по първото трудово правоотношение. И доколкото противоречи на общата логика на целия текст, тоест вменява нещо в една разпоредба, която по принцип е в полза на работодателя, предлагам този текст да отпадне. Иначе в останалите алинеи всички механизми, които регламентират труда на работниците при второ трудово правоотношение, съществуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, чухме Вашето предложение.
Други народни представители?
Ако желаят представителите на министерството могат да вземат отношение.
Заповядайте, има думата господин Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване”.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тази разпоредба, която е сложена в чл. 113, ал. 4, второто изречение, има за цел все пак да уведоми работодателя, при който работникът или служителят полага допълнителен труд. Този работодател в следващите алинеи – ал. 7, ал. 8, е длъжен да води пълна документация за това кои работници работят повече от 48 часа. Длъжен е да предостави тази документация на Главната инспекция по труда. Знаете, че Главната инспекция по труда не само гледа, тя може да накаже.
Как иначе, ако работникът или служителят не представи на своя втори работодател каква е продължителността при първия, ще разбере, че работникът му работи повече от 48 часа или по-малко от 48 часа?
В никакъв случай това няма да затрудни работника, защото имайте предвид, че при една по-предишна редакция на чл. 110 и чл. 111 той беше длъжен да иска съгласието от работодателя си да работи на втори трудов договор. Сега такова съгласие не се иска, но той поне по някакъв начин трябва да удостовери каква е продължителността, за да може вторият работодател да поеме отговорността и за неговата работа над 48 часа седмично. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Донка Михайлова.
Гласували 71 народни представители: за 26, против 22, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
За прегласуване – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Предложението ми е за прегласуване. Моля ви, тъй като това е Законопроект за изменение и допълнение на основните текстове в Кодекса на труда, колегите да вникнат по-задълбочено в това, което се предлага. Разбира се, работодателят има хиляди възможности, чрез които да установи каква е продължителността на работното време на работника по първия трудов договор.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Ние гласуваме предложението на госпожа Донка Михайлова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За какво говорим сега?
МАЯ МАНОЛОВА: Грешката е моя. Оттеглям искането си за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разсеяността е присъща на младостта.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова в § 9, чл. 113, ал. 4 изречение второ да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 58, против 15, въздържали се 10.
Предложението на народния представител Мая Манолова се приема.
Преминаваме към гласуване на § 9 така, както се предлага от комисията, с гласуваното отпадане на второто изречение на ал. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Параграф 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 10 има предложение от народния представител Иван Гризанов, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Донка Михайлова, подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 10:
„§ 10. Член 123 се изменя така:
„Чл. 123. (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на:
1. сливане на предприятия;
2. вливане на едно предприятие в друго;
3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия;
4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;
5. промяна на правно-организационната форма на предприятието;
6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;
7. преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи.
(2) В случаите по ал. 1 правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател-приобретател.
(3) Правата, произтичащи от допълнителното доброволно пенсионно осигуряване на работниците и служителите при работодателя–прехвърлител, които са били в трудови правоотношения с него към датата на промяната по ал. 1, както и правата на лицата, които към датата на промяната не са били вече работници и служители, се уреждат в отделен закон.
(4) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговаря:
1. при сливане или вливане на предприятия и при промяна на правно-организационната форма – работодателят-приобретател;
2. в останалите случаи – солидарно работодателят-прехвърлител и работодателят-приобретател.”
Комисията предлага да се създаде нов § 10а, като следващите се преномерират съответно:
„§ 10а. Създава се чл. 123а:
„Запазване на трудовото правоотношение и преотдаване на
предприятието или на обособена част от него под наем,
аренда или на концесия
Чл. 123а. (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в случаите на отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия.
(2) В случаите по ал. 1 правата и задълженията на стария работодател, които произтичат от трудови правоотношения, съществуващи към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател.
(3) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговарят солидарно двамата работодатели.
(4) След изтичане на срока на договора за наем, аренда или концесия трудовите правоотношения с работниците и служителите не се прекратяват, а преминават към стария им работодател.”
По § 11 комисията подкрепя текста на вносителя:
„§ 11. В Глава шеста се създава Раздел I „Основни задължения при предоставянето на работната сила”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по § 10, § 10а и § 11.
Има ли желаещи? Няма.
Моля да гласувате трите параграфа.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Параграфите се приемат.
Уважаеми народни представители, позволете ми да направя няколко съобщения за парламентарния контрол.
Утре ще отговарят:
- министър-председателят на Република България Сергей Станишев на питане от народния представител Евгени Чачев;
- заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин;
- министърът по европейските въпроси Меглена Кунева;
- министърът на околната среда и водите ще отговаря на пет въпроса и пет питания;
- министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос от народния представител Деница Димитрова;
- министърът на здравеопазването ще отговаря на две питания;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов ще отговаря на три въпроса и три питания;
- министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров ще отговаря на две питания;
- министърът на транспорта Петър Мутафчиев ще отговаря на три въпроса.
Днес ще заседават и редица комисии:
- Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници ще проведе заседание в четвъртък от 18,00 ч.;
- Комисията по гражданското общество и медиите ще заседава днес;
- Комисията по правата на човека и вероизповеданията и т. н.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,53 ч.)

Председател:
Георги Пирински
Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Иван Илчев
Десислав Чуколов