Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Нина Чилова и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, съгласно гласуваното от нас решение вчера днес предстои да продължим нашата работа с точки 6 и 7 от програмата за двата дни. Става дума за Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Съединените американски щати и Проекта за декларация на Народното събрание по този повод.
В залата е и господин министърът на отбраната. Добър ден! Заповядайте, господин министър.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към т. 1 за днешния ден имам следното предложение по реда на ал. 5 на чл. 40 за включване на нова точка в дневния ред на днешното ни заседание. Ще предложа тя да е трета по ред – след декларацията.
Правя това предложение във връзка с изтичането на срока на дейност на Временната анкетна комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на бившите царе.
Срокът за работа на комисията изтича на 28 май в неделя. Това е последното пленарно заседание, на което Народното събрание може да вземе решение за удължаване на срока за работа на комисията.
Постъпило е такова предложение от председателя на комисията господин Ранчев, заведено в деловодството на Народното събрание с днешна дата, 26 май, 08,26 ч. Мотивите са, че “поради изключително големия обем на документите, постъпили в комисията, и необходимостта от детайлното им разглеждане, обсъждане и анализиране, е необходимо срокът на временната комисия да бъде удължен с още един месец”.
Така че, моля да гласуваме включването на тази точка в дневния ред за днес като трета по ред – след ратификацията и декларацията.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 3.
Имаме нова т. 3 за днешния пленарен ден преди да продължим с парламентарния контрол.
Едно съобщение:
Днес, 26 май, ви е раздаден общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за здравето, които бяха приети на първо четене на 19 май. Проектът е изготвен от Комисията по здравеопазване и както разбирате, това съобщение е във връзка със срока за писмени предложения за второ четене.
Уважаеми колеги, преминаваме към точка шеста от програмата на Народното събрание за 25 и 26 май:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ОТБРАНАТА.
Внесен е от Министерския съвет на 12 май 2006 г.
Има доклад на следните комисии: Комисията по външна политика, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси, Комисията по икономическата политика.
За процедурен въпрос има думата господин Стоянов.
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател!
Като имам предвид изключителната важност на този въпрос, който е един от основните в момента по водената външна политика на България, правя предложение за пряко излъчване на дебатите по тази точка по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Също така искам да обърна внимание, господин председател, тъй като става дума за въпрос, свързан с Въоръжените сили и отбраната на страната, ние от “Атака” мислим, че е редно президентът на Републиката като върховен главнокомандващ да дойде и да присъства на дебатите, за да се запознае с мнението на Народното събрание по въпроса. А също така министър-председателят също е редно да присъства при положение, че той е координатор на общата политика на правителството и трябва също да е запознат с мнението на Народното събрание по този въпрос, който се изтъква като един от основните за външната политика на България.
Така че ние от “Атака” настояваме президентът Георги Първанов и министър-председателят Сергей Станишев също да бъдат поканени да присъстват на това пленарно заседание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин Стоянов, има представител на вносителя – министъра на отбраната. Така че необходимото представителство на Министерския съвет е налице.
Вашето предложение е полупроцедурно, то по-скоро е предложение за поканване. То може да бъде предадено на съответните ръководители на властите, които назовахте. Ако държите, аз ще го подложа ни гласуване.
Господин Калфин - заместник-председателят на Министерския съвет, също влиза в залата.
Доколкото господин Стоянов държи да бъде подложено на гласуване неговото предложение, моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 29, против 36, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Беше направено предложение и за пряко предаване на дискусиите.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 121 народни представители: за 54, против 27, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Има предложение за прегласуване, доколкото разбирам. Господин Стоянов, заповядайте.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Уважаеми колеги, нека не повтаряме грешките на Министерски съвет, докато водеше преговорите, защото преговорите с американската страна бяха едни от най-непрозрачните, които някога са били водени. Аз съм напълно убеден, че българското общество до ден днешен не знае какво представляват тези военни бази. Не мислите ли, че българското общество трябва да бъде запознато с това какво представлява този договор така, както бъдат изложени доводите на всяка една от политическите сили, която е представена тук, за да може българинът най-добре да си направи сам оценка дали това споразумение е изгодно за него, или не е.
Моля да подложим на ново гласуване предложението за излъчване по телевизията и да не превръщаме Народното събрание, който трябва да е най-публичният орган, в една затворена зала, където някакви хора си решават въпроси от такава важност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, прегласуваме направеното предложение.
Гласували 120 народни представители: за 49, против 40, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Други предварителни въпроси няма.
Пристъпваме към докладите на комисиите, след това ще чуем и мотивите на вносителя навярно.
Господин Димитров, заповядайте, за да представите съвместния доклад на Комисията по отбраната и Комисията по външна политика по този законопроект.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Бих желал да направя процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати заместник-министърът на отбраната госпожа Соня Янкулова и бригаден адмирал Никола Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра Соня Янкулова и бригаден адмирал Никола Николов.
Гласували 113 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 3.
Моля, поканете лицата в пленарната зала.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
"ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната, № 602-02-19, внесен от Министерския съвет на 12 май 2006 г.
На съвместно заседание, проведено на 18 май 2006 г., Комисията по отбрана и Комисията по външна политика разгледаха Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната, внесен от Министерския съвет.
Мотивите на вносителя бяха представени от министъра на отбраната Веселин Близнаков. В заседанието взеха участие заместник-министърът на външните работи Гергана Грънчарова, заместник-министърът на отбраната Соня Янкулова и началникът на Генералния щаб на Българската армия генерал Никола Колев.
Споразумението, което е резултат на четири кръга от преговори между правителствата на Република България и Съединените американски щати в периода октомври 2005 – март 2006 г., бе подписано в София на 28 април 2006 г. То урежда рамката на засиленото отбранително сътрудничество между България и САЩ, основната част от което е свързана с разполагането на сили и съоръжения на САЩ на българска територия и съвместното използване на военни обекти. Споразумението съдържа две приложения. Анекс "А" описва съгласуваните обекти и съоръжения, които могат да бъдат използвани от американската страна за целите на споразумението, а именно: учебният полигон в Ново село заедно със складовите съоръжения в Айтос, като поддържаща структура, както и военновъздушните бази Безмер и Граф Игнатиево. Анекс "Б" изброява възможните видове логистична подкрепа, които българската страна ще оказва на американските въоръжени сили при поискване срещу заплащане.
Използването на обектите, които ще са под българско командване, ще се осъществява при пълно зачитане суверенитета и законите на Република България, чрез консултации и при отчитане вижданията на двете страни. Изрично са посочени целите на използването, а именно: провеждане на учения по сътрудничество в областта на сигурността, смесена/съвместна подготовка, хуманитарни дейности и дейности при оказване на помощ при бедствия, многовариантни операции и други мисии, включително такива, предприемани в рамките на Северноатлантическия договор.
Размерът на силите и цивилния компонент, които САЩ могат да разполагат на територията на Република България, се определя на 2500 души. Тази численост може временно да бъде увеличавана с не повече от 2500 души за периоди не повече от 90 дни.
Във връзка с предвидената в споразумението възможност американската страна да разполага военно оборудване, припаси и материали в обектите, които са разположени силите, по време на преговорите бе постигнато общо разбиране, че тази възможност не се отнася до разполагане на територията на България на ядрено оръжие и боеприпаси, което формално бе закрепено и чрез размяна на ноти между Посолството на САЩ в София и Министерството на външните работи.
По отношение на наказателната юрисдикция споразумението предвижда отказ от страна на България от приоритетно право за упражняване на наказателна юрисдикция по искане на американската страна в съответствие с разпоредбите на чл. VII, § 3/с/ от ССВС на НАТО. Същевременно налице е задължение на САЩ да уведомява българската страна за всички отделни случаи, попадащи в обхвата на този отказ, и да уважават безусловно искането на България да оттегли отказа си, когато конкретни нейни интереси налагат това. По този начин българската страна си запазва възможността да упражнява наказателна юрисдикция в случаи от особена важност за нея.
По отношение на финансовите параметри споразумението предвижда САЩ да не заплащат наем за използването на обектите, но да покриват всички разходи по използването и поддръжката им. Всички обекти и недвижими постройки, включително новопостроените от САЩ са собственост на България.
За детайлизиране на редица разпоредби от споразумението и за създаване на ред и процедури за тяхното прилагане е предвидено страните да приемат допълнителни споразумения в някои конкретно визирани области.
Като цяло, споразумението за сътрудничество в областта на отбраната със САЩ е естествено продължение на постоянно развиващите се отношения между двете страни в дух на засилено сътрудничество и стратегическо партньорство. То ще допринесе за сигурността на страната и на региона и ще утвърди и разшири позициите на България като надежден и близък партньор на САЩ в борбата срещу тероризма. Съюзническото присъствие в България ще има и положително икономическо влияние. Очаква се то да повлияе благоприятно върху сигурността на чуждестранните инвестиции в нашата страна. Разполагането на американските сили и съоръжения на българска територия ще подпомогне модернизацията на българските въоръжени сили. Възможността за съвместна работа, съвместни тренировки и учения ще способстват в най-голяма степен за постигането на пълна оперативна съвместимост, а като резултат от това ще увеличат способностите за действие в рамките на НАТО и възможностите за противодействие на новите рискове и заплахи.
Съгласно клаузите на споразумението, то следва да се ратифицира със закон от Народното събрание.
В резултат на проведените разисквания Комисията по отбрана и Комисията по външна политика приеха следното становище:
Приемат за основателни мотивите на правителството и предлагат на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 7 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната.
Становището е прието на 18 май 2006 г. с 10 гласа "за" и 2 гласа "против" в Комисията по отбраната и с 12 гласа "за" и 2 гласа "против" в Комисията по външна политика."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Свинаров, заповядайте, за да представите доклада на Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители!
"ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната, № 602-02-19, внесен от Министерския съвет на 12 май 2006 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по правни въпроси разгледаха законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната на съвместно заседание, проведено на 18 май 2006 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на отбраната и Министерството на външните работи.
Законопроектът бе представен от госпожа Соня Янкулова – заместник-министър на отбраната. В началото на своето изложение госпожа Янкулова посочи, че и от политическа, и от военна гледна точка Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната е логичният завършек на развиващите се във възходяща посока двустранни отношения между България и САЩ. Изрично бе подчертано, че Споразумението ще изиграе положителна роля не само във военно, но и в политическо и икономическо отношение. То ще допринесе не само за сигурността на страната, но и на Балканите като цяло, както и ще затвърди позициите на България като надежден и предвидим партньор на САЩ в борбата срещу асиметричните и нетрадиционните рискови заплахи за сигурността.
Като важен елемент от Споразумението госпожа Янкулова изтъкна принципът на използване на обектите и съоръженията при пълно зачитане на суверенитета и законите на Република България, чрез консултации и при отчитане вижданията на двете страни. В заключение бе посочено, че за конкретизиране на някои разпоредби от Споразумението ще бъдат приемани допълнителни споразумения по прилагането им. Като пример бяха посочени споразумения в областта на сигурността, логистичната поддръжка, околната среда и други.
В хода на дебатите народните представители Павел Шопов и Георги Георгиев се обявиха против приемането на законопроекта. Според господин Шопов голяма част от българския народ е против това споразумение и призова борбата срещу този “незаконен” по думите му договор да продължи с всички позволени от закона средства. Господин Георгиев, от своя страна, се обяви против предвидената в Споразумението възможност за сключване на допълнителни, конкретизиращи разпоредбите му споразумения, както и против субсидиарното прилагане на споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили от 1951 г.
Народният представител Елиана Масева повдигна въпроса за отказа на България от приоритетно право за упражняване на наказателна юрисдикция и за това какви хипотези, при които отказът може да бъде оттеглен, са били обсъждани по време на двустранните преговори. В отговор госпожа Янкулова подчерта, че с редакцията на чл. 10 от Споразумението е постигната максимална защита на българските интереси. Установено е задължение на Съединените американски щати да уведомяват българската стана за всеки отделен случай, попадащ в обхвата на този отказ, и да уважават искането на България да оттегли отказа си, когато конкретни нейни интереси налагат това. По този начин България си запазва възможността да упражнява наказателна юрисдикция в случаи от особена важност. Според госпожа Янкулова изчерпателното изброяване на хипотези само би стеснило приложното поле на разпоредбата.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по правни въпроси предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната, № 602-02-19, внесен от Министерския съвет на 12 май 2006 г.
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието на 18 май 2006 г. с 11 гласа “за”, 1 глас “против” и 1 глас “въздържал се”.
Становището на Комисията по правни въпроси е прието на 18 май 2006 г. с 13 гласа “за”, 2 гласа “против” и 1 глас “въздържал се”.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Заповядайте, господин Мечев, да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители!
“На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 17 май 2006 г., беше разгледан законопроектът за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната, внесен от Министерския съвет. От името на вносителя на заседанието присъства госпожа Соня Янкулова – заместник-министър на отбраната, и полк. Манол Бонев от Генералния щаб на Българската армия.
Законопроектът беше представен от госпожа Янкулова.
Внесеното от правителството за ратифициране от Народното събрание споразумение урежда рамката на засиленото партньорство и сътрудничество в областта на сигурността и отбраната между България и Съединените американски щати. Очаква се, че то ще повлияе благоприятно върху сигурността на чуждестранните инвестиции, за повишаване на инвестиционния рейтинг на страната ни и особено за засилване притока на американски капитали в Република България.
В областта на финансите относно данъците, вноса и износа, митническите процедури, валутата и валутния обмен в споразумението е предвидено Съединените американски щати да не заплащат наем за използването на обектите, но да покриват всички разходи по използването и поддръжката им. Всички обекти и недвижими постройки, включително новопостроените от Съединените американски щати, са собственост на България. Българската страна не се задължава да заплаща остатъчна стойност на тези подобрения след преустановяване на ползването им от американска страна, но въпросът за това може да бъде обсъден допълнително между страните. Когато обектите се изграждат или подобряват с цел съвместно ползване, разходите за строителство, използване и поддръжка ще се поделят между страните пропорционално на ползването им и в съответствие с допълнително уговореното между тях. По този начин се отчита изискването на американското законодателство за изрично посочване на пропорционалност за разходите спрямо ползването, но се предвижда и възможност конкретните критерии за определяне на тази пропорционалност да се уговарят между страните.
Американските въоръжени сили ще заплащат и всички предоставени им и използвани от тях услуги, включително ползването на магистрали, ползването на радиочестоти, включени в гражданския радиочестотен спектър, и използването на летища и пристанища, които са отдадени на концесия.
В чл. ХVI на споразумението е предвидено освобождаване от данъци за официални нужди, а именно: по отношение на данъка върху добавената стойност или подобни, или заменящи го данъци, се прилага освобождаване към момента на покупката от или за нуждите на силите на Съединените щати на материали, припаси, услуги, оборудване и друга собственост, придобити за крайно потребление от силите на Съединените щати или които в крайна сметка ще бъдат вложени в предмети или съоръжения, използвани от силите на Съединените щати.
Разпоредбите на българското законодателство относно заплащането на данъци върху дохода и социални осигуровки няма да се прилагат по отношение на членовете на силата, членове на цивилния компонент, които не са български граждани, изпълнители по договори със Съединените щати и техните служители от Съединените щати.
В чл. ХVII е предвидено освобождаване от данъци за лични нужди, а именно: във връзка с чл. Х и в съответствие с чл. ХI, параграф 2 от Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили на НАТО, всички данъци, такси, лицензионни такси или подобни такси, включително данък върху добавената стойност, изплатени на територията на Република България за собствеността, владението, ползването, прехвърлянето помежду им или в случай на смърт, на техните движими вещи, внесени на територията на България или придобити в страната за лични нужди, да се възстановява на членовете на силата или на цивилния компонент в съответствие с взаимно уговорени процедури за възстановяване. Също така моторните превозни средства, притежавани от член на силата или на цивилния компонент или от зависимо лице, са освободени от български пътни такси, български регистрационни или лицензионни такси и други подобни български такси, но не и от заплащането на такси за изминато разстояние и за ползване на пътища, мостове и тунели.
Освобождаването от данъци върху дохода, което е предвидено в чл. Х на ССВС на НАТО, се прилага също и по отношение на доходите, получени от членовете на силата или на цивилния компонент или от зависими лица и от служители на изпълнители по договори със Съединените щати от работа в организациите по смисъла на чл. II, параграф 3 и чл. ХХIII от това споразумение, както и по отношение на доходи от източници извън територията на Република България.
Подробностите относно прилагането на тези членове ще бъдат уредени в Споразумението по прилагането на настоящото споразумение.
Въпросите относно вноса и износа за официални нужди са уредени в чл. ХVIII от Споразумението. Според неговите разпоредби се допускат за внос на територията на България без заплащане на мита и други подобни такси, включително, но не само, на такса за ползване, акциз и данък върху добавената стойност, материали, припаси, оборудване и друга собственост, внесени от силите на Съединените щати, предназначени за крайно потребление от тях, или да бъдат вложени в предмети или съоръжения, използвани от тях.
Износът от територията на България на материали, припаси, оборудване и друга собственост по смисъла на този член, осъществяван от силите на Съединените щати, се освобождава от български износни мита.
Материали, припаси, оборудване и друга собственост се освобождават от всякакъв данък или друга такса, която иначе би била наложена върху тях след внасянето им или придобиването им от силите на Съединените щати.
Представянето на сертификата, предвиден в чл. ХI, § 4 на ССВС на НАТО, се приема от българските митнически органи вместо митническа декларация за стоките, внасяни или изнасяни от или за целите на силите на Съединените щати по този член.
С чл. ХIХ уреждат вноса и износа за лични нужди. Членовете на силата или на цивилния компонент, зависимите лица и служителите на изпълнителите по договори със Съединените щати могат да внасят безмитно своите лични вещи, мебели, едно лично превозно средство и друго движимо имущество, предназначени за лично или домашно ползване, или употреба, по време на тяхната служба в България. Тази привилегия се отнася и за изпращани им като подаръци или доставяни им в изпълнение на договори, сключени пряко с лице или лица, които нямат местожителство на територията на България. Вещите, придобити без данъци и/или мита по смисъла на този член, не могат да бъдат продавани или по друг начин прехвърляни в собственост на лица на територията на България, които нямат право да ги изнасят безмитно, освен в случаите на разрешение за това прехвърляне от страна на съответните български власти. Заплащането на всички данъци, дължими в резултат на такова прехвърляне, е задължение на придобиващия вещите или движимото имущество.
Членове на силата или цивилния компонент могат свободно да прехвърлят такава собственост помежду си от и на силата, и това прехвърляне е освободено от данъци и/или мита. Също така те могат да изнесат и/или реекспортират без заплащане на износни мита или такси всякакви стоки, внесени от тях в България или придобити от тях по време на службата им на територията на Република България.
България предприема необходимите мерки, за да осигури безпрепятственото и бързо митническо освобождаване на вноса и износа, предвидени в това споразумение.
Военните власти на Съединените щати имат право да внасят, изнасят и използват в съответствие с българското законодателство валута на Съединените щати или инструменти, деноминирани във валутата на Съединените щати, в неограничени количества при спазване на реда и условията на българското законодателство относно декларирането на количествата валута.
Предвидено е финансовите параметри да действат и се прилагат в срока на действие на Споразумението.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 12 гласа “за”, 2 гласа “против” и без “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната, № 602-02-19, внесен от Министерския съвет на 12 май 2006 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля господин Цонев да представи доклада на Комисията по икономическа политика.
Господин Цонев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната, № 602-02-19, внесен на 12 май 2006 г. от Министерския съвет
На съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси, проведено на 17 май 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната. Законопроектът бе представен от госпожа Соня Янкулова – заместник-министър на отбраната.
Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната е подписано на 28 април 2006 г. в София. То урежда рамката на засиленото отбранително сътрудничество между България и САЩ, като основната част от него е свързана с разполагането на сили и съоръжения на САЩ на българска територия и съвместното използване на военни обекти.
Споразумението съдържа две приложения: Анекс А описва обектите и съоръженията, които ще могат да се използват от американската страна, и Анекс Б изброява възможните видове логистична подкрепа, които българската страна ще оказва на американските въоръжени сили.
По отношение на финансовите параметри споразумението предвижда САЩ да не заплащат наем за използването на обектите, но да покриват всички разходи по използването и поддръжката им. Всички обекти и недвижими постройки, включително новопостроените от САЩ, са собственост на България. Когато обектите се изграждат или подобряват с цел съвместно ползване, разходите за строителство, използване и поддръжка ще се поделят между страните пропорционално на ползването им, като се предвижда възможност да се уговарят конкретни критерии за определяне на тази пропорционалност.
Американските въоръжени сили ще заплащат всички предоставени и ползвани услуги, включително ползване на магистрали, радиочестоти, използване на летища и пристанища, които са отдадени на концесия.
Споразумението предвижда данъчни и митнически облекчения, които ще се прилагат само по отношение на доставки, предназначени за Въоръжените сили на САЩ, а не за всякакви дейности, извършвани от лица, притежаващи статут на изпълнители по договори с тях. Предвидено е Американските въоръжени сили да използват и български физически и юридически лица за доставка на стоки и услуги, както и да наемат местна работна ръка чрез пряко договаряне.
Споразумението има период на действие 10 години, като всяка от страните може да прекрати действието му с едногодишно предизвестие.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 16 народни представители, “против” – 2 народни представители, без “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 7 от Конституцията на Република България Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Преминаваме към представяне на мотивите от страна на вносителите.
Господин Калфин, заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър Близнаков! Аз няма да се спирам на съдържанието на Споразумението за военно сътрудничество между България и САЩ. По неговото съдържание преди малко много подробно комисиите изразиха своето становище, което беше ясно и което беше в подкрепа на заложените в Споразумението клаузи. Ще ми се да се спра малко повече на логиката за подписване на това Споразумение, тъй като в Народното събрание и в обществото през последните месеци се води изключително оживена дискусия за това трябва ли ни такова споразумение, какво носи на България и защо ние се стремим към неговото подписване.
На първо място, искам да ви кажа, че това споразумение е резултат на продължителни, няколкомесечни много подробни и много задълбочени преговори между българската и американската страна. Преговорите започнаха през октомври-ноември м.г. и свършиха в края на март т.г. и в тях бяха ангажирани изключително широк кръг експерти от повече от половината от българските министерства. В това споразумение бяха обсъдени теми, които варираха от военното сътрудничество, през икономическата област, митническата област, околната среда, социалната област, външнополитически аспекти и т.н.
В крайна сметка преговорите започнаха с два паралелни проекта за договор. Благодарение на много добронамерената и упорита работа както на българските, така и на американските експерти достигнахме до един вариант, който е приемлив и за двете страни. Този вариант е такъв, че и двете страни направиха значителни промени в сравнение с първоначалните варианти, които бяха предложени. Това показва готовността и желанието на българската и на американската страна да се постигне споразумение, което действително е в интерес и на двете страни, което защитава националните интереси и на двете страни и което може да бъде работещо.
Защо стигаме до това споразумение по принцип?
Знаете, че в рамките на Концепцията за предислоциране на американски войски се съдържа стремежът и желанието на Съединените американски щати да изграждат военни съоръжения, които са различни от съществуващите, изградени след Втората световна война. По време на междублоковото противопоставяне, когато НАТО се противопоставяше на Варшавския договор, когато САЩ се противопоставяха на Русия, когато съществуваше студената война, между европейските страни има десет, в които има американски бази и то от съвсем различен тип от тези съоръжения, за които говорим днес – бази, в които има постоянно присъствие на американски военни, значително присъствие с военна техника, съответното въоръжение и т.н.
Днес заплахите са други. Заплахите не са между блоковете. Противопоставянето не е между Америка и Русия, между Европа и Русия. Днес заплахите за сигурността се свързват с тероризма, със създаването на ядрено оръжие в нарушение на международни договорености, с неразумното използване на налични въоръжения и т.н.
Именно в отговор на тези нови заплахи, различни от съществуващите преди 15 години, е нормално и военната стратегия, и отбранителната стратегия и на европейските страни, и на Съединените американски щати да се промени. Именно израз на тази промяна е споразумението, което подписваме.
Това не са съоръжения, насочени срещу трета страна. Няма страна, срещу която тези съоръжения, които ще се изградят в България, да бъдат насочени, няма такава. (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
Пак казвам, заплахите за сигурността не са свързани с отделна страна.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): А срещу целия свят!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Те са асиметрични, появяват се от съвсем различни източници в сравнение с тези, които имаше по времето на студената война. Виждам, че някои господа живеят още във времето на студената война.
Това е смисълът на изграждането на подобни съоръжения. За България изграждането на тези съоръжения – още един път ще повторя, това са съществуващи български военни поделения, които ще бъдат модернизирани, ще бъдат осъвременени, ще се създаде едно съвременно отбранително съоръжение и те ще бъдат използвани съвместно от български и американски военни, и от военни от наши съюзници от НАТО. Тяхната основна цел е именно изграждане на съвместимост, учения, съвместна подготовка и хуманитарни мисии тогава, когато се наложи. Това е подробно записано в договора.
Разбира се, не може в договора за едно военно съоръжение – това е друга тема, която се обсъждаше много подробно през последните месеци, да се каже, че от тях няма да бъдат предприемани военни действия. Не познавам такова поделение, включително и за Българската армия. Не мога да си представя как примерно за летище Граф Игнатиево, което е най-доброто българско летище, ще запишем и ще кажем, че от него няма да бъдат предприемани никакви военни действия. Не това е целта на тези съоръжения и това трябва да ни бъде ясно. В договора, споразумението, което постигнахме с американската страна, има изключително силни гаранции за това, че тези съоръжения ще бъдат използвани партньорски. За целта на тяхното използване те се използват след консултации между двете страни, като се вземат предвид позициите на двете страни, в съответствие с българското законодателство. Мисля, че това са достатъчно силни гаранции, че България и българската страна, както има съмнение в някои страни, няма да бъде нито подценена, нито по някакъв начин поставена на втори план при взимането на решения. Но, още един път казвам, това е краен вариант, в договора са изредени подробно целите, за които се използват тези военни съоръжения.
Споразумението не е само за военните съоръжения, това е една от промените, които настъпиха по времето на неговото обсъждане. Това е споразумение за военно сътрудничество между България и САЩ. Аз бих го поставил в много по-широк контекст: Съединените американски щати са съюзническа държава, заедно членуваме в НАТО, заедно изграждаме обща система за сигурност. Това не е противникова, не е вражеска военна сила, напротив – създава се оперативна съвместимост, създават се условия за единодействие, за взаимодействие между армиите на двете страни и като такива би трябвало да гледаме и на американските войски, които са в България.
Между другото, всяка година през последните години – министър Близнаков е тук, може по-подробно да ви каже, в България се провеждат учения със значително присъствие на чуждестранни войски, включително на същите тези военни поделения, за които сключваме тези споразумения сега.
В договора за използване на тези споразумения изцяло се отчитат всички национални интереси на България. Даже не бих поставил въпроса, че ни се нарушават националните интереси, напротив, бих защитил тезата, че именно това споразумение подсилва възможностите, потенциала на нашата страна. Защо?
Във военната област е очевидно, че това е един от най-бързите начини в България да се изградят модерни отбранителни съоръжения, очевидно е, че това е най-добрият и най-бързият начин българската войска и българските военни да имат оперативна съвместимост със своите колеги, доколкото България е част от колективна система за сигурност. Очевидно е, че по този начин във военно-тактически аспект България става много по-важна страна.
Второ, политическите аспекти. Очевидно е, че разполагането на подобни съоръжения в България и сключването на подобно споразумение извежда отношенията ни първо със Съединените щати на различно равнище. Те не се изчерпват само с военното сътрудничество. Би трябвало да ги гледаме в целия им комплекс на военно сътрудничество, икономическо и политическо сътрудничество. България става много по-важен партньор на Съединените щати, както и обратно.
На второ място, това са съоръжения, които усилват сигурността в региона на Югоизточна Европа. България има много активна политика в региона на Югоизточна Европа и създаването на подобни съоръжения, които, още веднъж казвам, не са агресивни, повишават ролята на страната ни в региона.
В икономическо отношение – само ще спомена ефекта за съответните общини, в които се разполагат тези съоръжения. Ако си направите труда да отидете там, има много колеги, които са били, това създава работни места. Освен това споразумението е така сключено, че българските фирми да могат да участват и то с приоритет при изпълнението на поръчки и при поддържането на функционирането на тези съоръжения. Но има и един по-широк икономически аспект и той е свързан именно с икономическия климат и стабилността на страната. Изграждането на тези съоръжения намалява политическия риск в България, намалява икономическия риск. По този начин се създават по-добри условия за привличане на инвестициите, не само американски, а и всякакви, които измерват рисковете, преди да влязат в една страна. От тази гледна точка, макар и с индиректен ефект, мисля, че е безспорно, че по този начин действително се увеличават причините чужди капитали да влизат по-масирано в България.
Споразумението, уважаеми дами и господа, е с временен срок, то не е безсрочно. То е със срок от 10 години. В същото време в него има клауза, отново въведена в резултат на преговорите, чрез която се създава механизъм за неговото предсрочно прекратяване, с предизвестие от една година. Надявам се и съм уверен, че няма да се стигне до този вариант.
В същото време този текст ни дава възможност ние да погледнем малко по-широко и от юридическата гледна точка на това споразумение. Защото имаше много обсъждания, при които се казваше: “Американците няма да ни питат, а ще използват каквото искат от нашите съоръжения”. Това е комплексирано и несериозно отношение. Ние бихме могли да прекратим споразумението, но къде е съвместният интерес? Тук се създава нещо, не само за да четем алинеите на това споразумение, а се създава действително един механизъм на взаимодействие, който е в интерес на двете страни – както в интерес на България, така и в интерес на Съединените щати. И нито една от страните не би си позволила да наруши интереса на другата. Именно заради това и заради успокоението на общественото мнение е и този текст в споразумението. Така че такава възможност има, но аз се надявам действително, доказвайки, че това споразумение е в интерес и на двете страни, до нея да не се прибягва.
Някои казват, че по този начин щял да се увеличи рискът за България от терористични атаки или от други рискове, за които не можах да разбера. Това не е така. Това не е вярно! България е член на колективна система за сигурност, още веднъж ще го кажа. България е член на НАТО. Увеличава ли това риска от терористични атаки за България?! По-добре ли е България да не бъде член на колективна система за сигурност? И по-сигурна ли ще бъде тя?! (Реплика на народния представител Александър Паунов.)
Понеже чувам тук господин Паунов, който каза, че се увеличавал рискът. Не е ли по-голям рискът, ако ние не сме в такава колективна система за сигурност, господин Паунов? Имаме ли възможност с Българската армия и с българското въоръжение да осигурим изцяло защита на държавата, без да участваме в споразумение и в пакт с други страни?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Ами да вземем Швейцария.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Или е по-сигурно ние да участваме в колективна система за сигурност, в каквато винаги сме участвали?
Убеден съм и мисля, че има много доказателства, именно като се имат предвид днес заплахите за сигурността, именно във взаимодействието между отделните държави, а не в изолацията и в изолационализма се крие ефективността на системата за сигурност.
Нека да помислим как бихме се справили със заплахите за сигурността, ако кажем, че не ни трябва никаква колективна система за сигурност, че не ни трябва международно партньорство. Слава Богу, няма такава страна по света, която по подобен начин да поставя своята система за сигурност, няма. И аз се надявам България да не стане лош пример в това отношение.
Последно, искам да завърша с няколко бележки по отношение на публичността, при която се водеха преговорите. Чух днес, включително от представители на “Атака”, че тези преговори се водели непрозрачно. Това е най-невярното, което чух от тази сутрин насам.
Аз не знам друг вид международно споразумение или друг случай на международно споразумение, за което няколко пъти се изнася информация пред парламента. Аз самият съм бил на три пъти на съвместни заседания на комисиите по външна политика и по отбраната, на които заседания присъстваха и депутатите от “Атака”, включително и господин Стоянов, който си направи изявлението и излезе от залата. Сега този дебат не го интересува!
Няма такъв случай - преди да сме стигнали до крайния резултат, правителството редовно представяше пред депутатите какви са основните проблеми, какви са основните различия, каква е българската позиция, каква е американската позиция, какво търсим да постигнем в крайна сметка. И нито един въпрос не остана без отговор. Ако на това казвате “непрозрачност”, аз не съм съгласен.
Самият договор, споразумението, ако отворите Интернет-страницата на Министерството на външните работи, стои, откакто е прието решението на Министерския съвет и е предложено за ратификация в Народното събрание. Така че да говорим за непрозрачност, за някакви тайни преговори и договорки, които прави някой с някого си, е абсолютно несериозно и невярно!
В заключение, уважаеми госпожи и господа, аз ви призовавам да подкрепите, да ратифицирате това споразумение. Още един път казвам, то е резултат на задълбочени и продължителни преговори и изцяло отразява интересите на българската страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Преди да преминем към обсъждания – процедурен въпрос от Коалиция “Атака”.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Повод за тази процедура са последните думи на господин Ивайло Калфин. Непрозрачност е това, което правим в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие спорите с министъра, кажете процедурата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова от “Атака” отново предлагаме това заседание да се предава по Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не може повторно.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ето, тогава би имало прозрачност и тогава ще е видимо за всички, за целия българския народ какво правим! Само така можем да кажем, че днешното заседание ще бъде прозрачно. Затова отново правя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не могат да се подлагат на повторно гласуване предложения, които пленарната зала веднъж е отхвърлила.
Обявявам времето за изказвания за парламентарните групи с продължението по ал. 3:
Парламентарната група на КБ – 40 минути;
НДСВ – 32 минути;
ДПС – 26 минути;
ОДС – 21 минути;
ДСБ – 21 минути;
“Атака” – 20 минути;
БНС – 20 минути;
независими народни представители – до 15 минути, като всеки отделен народен представител – до 5 минути.
Има думата народният представител Атанас Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин вицепремиер и министър на външните работи, уважаеми господин министър на отбраната, уважаеми колеги народни представители! Както спомена министърът на външните работи мандатът за преговори и параметрите за преговорни позиции бяха определени от Министерския съвет с решения от 6 октомври 2005 г. и 22 март 2006 г. В хода на преговорите, за които ние – членовете на Комисията по отбрана, неколкократно бяхме информирани както от вицепремиера, така и от министъра на отбраната, бе постигнато значително разширяване на предмета и обхвата на споразумението спрямо първоначалните американски предложения. Това беше отразено както в преамбюла на споразумението, така и в чл. 1, определящ неговия обхват и цел.
Сътрудничеството между двете страни ще се основава на пълно зачитане на суверенитета на всяка една от тях, както и на целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации. Съгласувани бяха текстовете, предложени от българската страна, относно редовното провеждане на консултации на подходящо политико-военно ниво за обсъждане на въпросите по двустранното сътрудничество в областта на сигурността и отбраната. Темите на тези консултации могат да включват: повишаване на оперативната съвместимост на Въоръжените сили чрез засилено военно сътрудничество, съвместни и смесени обучения, експертен и образователен обмен, обмен на информация и други военни дейности. Предвижда се създаването на двустранна комисия по прилагане и изпълнение на споразумението съгласно българското предложение, която ще се съпредседателства от представителите на министерствата на отбраната на двете страни. По този начин разполагането на сили и въоръжения на Съединените американски щати на българска територия се превърна в основна, но не единствена сфера на сътрудничество.
Споразумението съдържа две приложения. Анекс “А” описва съгласуваните обекти и съоръжения, които ще могат да бъдат използвани от американската страна за целите на споразумението, а именно: учебният полигон в Ново село, заедно със складовите съоръжения в Айтос като поддържаща структура, както и военновъздушните бази в Безмер и Граф Игнатиево. Анекс “Б” изброява възможните видове логистична подкрепа, които българската страна ще оказва на американските Въоръжени сили при поискване срещу заплащане.
Използването на обектите, които ще са под българско командване, ще се осъществява при пълно зачитане на суверенитета и законите на Република България чрез консултации и при отчитане вижданията на двете страни. Възможните дейности, които ще се извършват в тях, са свързани с: подготовка, транзитно преминаване, поддържащи и други, свързани с тях дейности, презареждане на въздухоплавателни средства, временна поддръжка на моторни превозни средства, плавателни и въздухоплавателни средства, настаняване на личен състав, комуникации и за разполагане и развръщане на Въоръжени сили и материални средства. Изрично са посочени целите на използването, а именно: провеждане на обучения по сътрудничество в областта на сигурността, смесената и съвместна подготовка, хуманитарни дейности и дейности за оказване на помощ при бедствия, многовариантни операции и други мисии, включително такива, предприемани в рамките на Северноатлантическия договор.
Размерът на силите и цивилният компонент, които Съединените щати могат да разполагат на територията на Република България, се определя на 2500 души. Тази численост може временно да бъде увеличавана с не повече от 2500 души за период от време не повече от 90 дни. За временно увеличение на тази численост и период от време ще бъде необходимо разрешение от компетентните български власти.
Във връзка с предвидената в споразумението възможност американската страна да разполага военно оборудване, припаси и материали в обектите, в които са разположени силите, по време на преговорите бе обсъден въпросът за неразполагане на територията на България на ядрено оръжие и боеприпаси. По предложение на американската страна бе постигнато съгласие той да бъде регламентиран в отделен документ, потвърждаващ ангажиментите на САЩ да съблюдават основополагащия акт за взаимни отношения, сътрудничество и сигурност между НАТО и Руската федерация от 1997 г., който предвижда, че ядрени оръжия няма да бъдат разполагани на териториите на новоприетите държави – членки на НАТО.
По отношение на финансовите параметри споразумението предвижда Съединените щати да не заплащат наем за използване на обектите, но да покриват всички разходи по използването и поддръжката им. Всички обекти и недвижими постройки, включително новопостроените от Съединените щати, са собственост на България. Българската страна не се задължава да заплаща остатъчна стойност на тези подобрения след преустановяване на ползването от американска страна, но въпросът за това може да бъде обсъден между страните.
Когато обектите се изграждат или подобряват с цел съвместно ползване, разходите за строителство, използване и поддръжка ще се поделят между страните пропорционално на ползването им в съответствие с допълнително уговореното между тях. По този начин се отчита изискването на американското законодателство за изрично посочване на пропорционалност на разходите спрямо ползването, но се предвижда и възможност конкретните критерии за разпределяне на тази пропорционалност да се уговарят между страните.
Американските въоръжени сили ще заплащат и всички предоставени им и използвани от тях услуги, включително ползването на магистрали, ползването на радиочестоти, включени в гражданския радиочестотен спектър и използването на летища и пристанища, които са отдадени на концесия.
По отношение на наказателната юрисдикция, споразумението предвижда отказ от страна на България от приоритетно право на упражняване на наказателна юрисдикция по искане на американската страна в съответствие с разпоредбите на чл. 7, § 3 от Споразумението за статута на Въоръжените сили на НАТО. Същевременно обаче налице е задължение на САЩ да уведомяват българската страна за всички отделни случаи, попадащи в обхвата на този отказ и да уважават безусловно искането на България да оттегли отказа си, когато конкретни нейни интереси налагат това. По този начин българската страна си запазва възможността да упражнява наказателната юрисдикция в случаите на особена важност за нея.
Един от ключовите въпроси в преговорите бе свързан със статута на изпълнителите по договори за Съединените щати. Със съгласуваните текстове бе постигната целта да не се допусне предоставяне на прекалено широк кръг от привилегии, данъчни и митнически освобождавания, както и да се изключат такива по отношение на българските граждани и юридически лица, но същевременно да се насърчи участието и използването на български изпълнители по договори. Във връзка с това споразумението предвижда данъчни и митнически облекчения да се прилагат само по отношение на доставки, предназначени за Въоръжените сили на САЩ, а не за всякакви дейности, извършвани от лица, притежаващи статут на изпълнители по договори с тях. Същевременно американските Въоръжени сили ще използват в максимално възможната степен български физически и юридически лица за доставка на стоки и услуги при условие, че техните оферти са конкурентни.
Споразумението предвижда също така американската страна да може да наеме местна работна ръка чрез пряко договаряне. За подробностите в тази област ще бъде сключено допълнително споразумение.
За детайлизиране на редица разпоредби от споразумението и създаване на ред процедури за тяхното прилагане се предвиди страните да приемат споразумение по прилагането му в следните области: достъп до обектите и функционалните взаимоотношения при използването им; движение на въздухоплавателни, плавателни и сухопътни превозни средства; дисциплина; освобождаване от данъци за официални нужди; внос и износ; дейности за поддръжка на силите; сигурност; логистичната поддръжка; опазване на околната среда, здравето и безопасността; процедури за сключване на договори; статут на изпълнителите по договори; наемане на местна работна ръка.
Предвижда се споразумението да се сключи за първоначален период на действие от 10 години, по време на който всяка страна да разполага с право за едностранното му прекратяване с едногодишно предизвестие. След изтичането на този срок споразумението ще остане в сила при възможност всяка една от страните да го прекрати с едногодишно предизвестие.
Подписването на споразумението за сътрудничество в областта на отбраната със САЩ ще има сериозни позитиви за България във военно, политическо и икономическо отношение. То ще допринесе за позициите на България като надежден и близък партньор на САЩ в борбата срещу тероризма. Съюзническото присъствие в България ще има и положително икономическо отношение. То ще допринесе за сигурността на страната и региона и ще утвърди и разшири позициите на България като надежден и близък партньор на САЩ. Съюзническото присъствие в България ще има и положително икономическо влияние. Очаква се то да повлияе благоприятно върху сигурността на чуждестранните инвестиции, за повишаване на инвестиционния рейтинг на страната ни и особено със засилване на притока на американски капитали в България.
Разполагането на американски сили и съоръжения на българска територия ще подпомогне модернизацията на българските Въоръжени сили.
Уважаеми колеги народни представители, несъмнено ратификацията на Споразумението за стратегическо партньорство и сътрудничество със САЩ в областта на отбраната е ключова стъпка, отговорна позиция в увеличаване и гарантиране на шансовете за сигурността и надеждността, оперативната съвместимост и модернизацията на българската армия. Този акт следва да разглеждаме и като сериозна и амбициозна перспектива за България, за нейната нарастваща тежест в международните отношения и особено на Балканите и Черноморския регион. Само последователна и предвидима политика в това отношение може да гарантира сигурността и стабилността на гражданите на България. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Има думата господин Свинаров.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (НДСВ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, дами и господа народни представители! Днес ратифицираме споразумението във военната област между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати – тема, по която твърде много се изговори както в българските медии, така и в структурите на Народното събрание, в частност комисиите, в които това споразумение беше обстойно разглеждано. В момент на ратификация е добре все пак да се върнем малко към демократичните промени в страната, които направиха възможно подписването на това споразумение и да се опитаме да бъдем на висотата на 2006 г. в рамките на демократичното ни развитие.
Стана вече дума, че това споразумение беше предложено и по него започна да се разговаря през 2003 г. Но 2003 г. едва ли може да се прецени като началният етап на това споразумение. Началният етап на това споразумение в годините е доста по-назад, когато демократичните процеси в България ни направиха равностоен партньор на Съединените американски щати и на другите демократични цивилизовани държави.
Аз си позволявам от тази трибуна да благодаря за правилно и успешно водената политика от няколко поред български правителства, за да имаме възможност днес да достигнем до този добър венец на стратегическото партньорство с една велика световна държава. И няма да отивам в много патетизъм в това изказване, защото денят на ратификация е само денят на признаване на едно ново начало и на една нова възможност. Нека все пак да си дадем сметка, че конкретното споразумение е работено наистина почти три години от едни много сериозни екипи и аз си позволявам да благодаря на тези екипи от Министерството на външните работи, от Министерството на отбраната, специалисти от Генералния щаб, които направиха от техническа, юридическа, правна и финансова страна едно много успешно споразумение.
Искам специално да поздравя и водещия преговорите от българска страна посланик Любомир Иванов.
За мен е изключително удоволствие в днешния ден да си дадем сметка, че нападките за подчиненост, нападките за угодничество и нападките за предаване на националните интереси могат да предизвикат само смях и чувство на неосмисляне на демократичните процеси. Затова се опитвам днес, благодарейки на тези, които в исторически план направиха възможно подписването на това споразумение, да споделя няколко мисли за това какво представлява споразумението като подписване, ратифициране и основа за развитие на стратегическо партньорство. Нека специално да благодарим и на Българската армия, която в последните десет години, особено с участието си в мисии зад граница, направи възможно ние да бъдем желан военностратегически партньор – партньор, на който да се държи в отстояване на общи демократични ценности.
Като представител на Национално движение Симеон Втори – политическа сила, която е съпричастна към процесите вече пет години, за мен е изключително важно от тази трибуна да заявя становището и на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, че днес, след приключване на дебатите по тази точка от дневния ред, ние ще подкрепим с гласовете си ратифицирането на споразумението.
Има и една страна, изключително важна, освен политическите и военнотехническите, която не бива да забравяме в днешния ден – не бива да забравяме как се гледа на България през 2006 г. Добре е, когато констатираме някои от нашите неуспехи, да си припомним и някои от успехите, направили възможно подписването и ратифицирането на това споразумение. От вече изказаните мнения стана ясно, че на България се гледа като на коректен и надежден външнополитически партньор. Коректен и надежден външнополитически партньор не означава обаче партньор без отговорност. Аз лично не си спомням друг международен договор от такъв ранг, по който да е преговаряно почти три години, за да се достигне до този резултат, който е представен на вниманието на народните представители в пленарната зала.
Няма да се спирам на конкретните елементи, някои от тях вече бяха подробно застъпени в много изказвания, в това число и днес в пленарната зала от заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Калфин, от специалисти, които са работили при подписването на този договор.
Искам само да изразя удовлетворението си, че този договор ни поставя като една равнопоставена демократична държава в едни партньорски отношения, които да ни дадат и занапред възможност да бъдем желан външнополитически, стратегически партньор не само на Съединените американски щати, не само на държавите от НАТО и държавите от Европейския съюз, но на всички държави, които отстояват демократичните ценности, към които България в по-пълна степен се присъединява и с ратифицирането на този меморандум. Благодаря на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Свинаров.
Думата има господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! През последните 15-16 години бележат постоянно развитие отношенията между Република България и Съединените щати в областта на военното сътрудничество. Съединените щати действително доказаха, че са наш стратегически партньор, съдействайки в областта на преструктурирането и модернизацията на Българската армия. Нека не забравяме да напомним от тази трибуна за съдействието и помощта на Съединените американски щати за приемането на страната ни като пълноправен член на НАТО.
Аз ще се опитам, уважаеми народни представители, съвсем ясно и просто да си кажем каква е ползата от ратификацията на Споразумението между Съединените американски щати и Република България за съвместното ползване на военни обекти на територията на Република България. Ползите са разделени на две категории – военнополитически и икономически. Военнополитическите ползи бяха споменати както в просторното изложение на министъра на външните работи, така и в някои от изказванията на моите колеги, но в политиката трябва да се повтарят някои неща, които имат важно значение.
Ще започна с това, че споразумението съдейства за: укрепване на сигурността както вътре в страната, така и в региона на Балканите; утвърждаване позицията на България като надежден, сигурен партньор на Съединените щати в борбата срещу тероризма. Както преди малко нашият колега Свинаров заяви – не само надежден партньор на Съединените щати, но и на всички онези демократични сили, които изповядват ценностите на демокрацията.
На трето място, разполагането на американски сили и съоръжения на българска територия ще се отрази положително на модернизацията на българските Въоръжени сили или по-конкретно за повишаването на оперативната съвместимост на въоръжените сили между двете държави и оттук – увеличаване способността на България за по-ефективно участие със свои подразделения в борбата срещу тероризма в други региони на света.
Разбира се, че трябва да споменем и за икономическите аспекти. В региона около военновъздушните бази Безмер, Граф Игнатиево и полигона Ново село ще бъдат инвестирани няколкостотин милиона долара за инфраструктура, за изграждане на нови сгради, спазвайки българското законодателство в контекста на спазване на екологията и създаване на работни места в региона на тези три обекта.
Освен това, уважаеми народни представители, от мое име и от името на моите колеги от Движението за права и свободи бих искал да благодаря на Министерството на външните работи и на екипите от Министерството на отбраната за изключително правилното водене на преговорите, за да се стигне до подписване на споразумението между САЩ и България в контекста на това, че преговорите, които водиха тези екипи, успяха да защитят националните интереси и суверенитета на нашата страна. Базите не само няма да застрашат, ставайки потенциални цели на други държави, напротив – в преговорния процес българската страна успя да защити и в правно отношение да се спазва юрисдикцията на България по отношение на военнослужещите на Съединените щати, които ще се намират на територията на тези бази. Трябва също да се каже, че базите ще се управляват от български офицери, тези бази ще бъдат под българско командване.
Със специален текст се гарантира, че на територията на тези бази няма да се разполага ядрено оръжие. Ясно и категорично са казани отделните конкретни параметри за броя на постоянните военнослужещи, които ще се намират непрекъснато на територията на базите, а именно 2500 души, като максимумът, до който може да се стигне до 90 дни, достига до 5000 души.
Всичко това показва още веднъж, че споразумението е логичен завършек на нашето сътрудничество в областта на военното сътрудничество със Съединените щати.
Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи това споразумение, като сме убедени, че то изцяло подпомага усилията на страната ни за укрепване на своята национална сигурност и дава участието на страната ни за укрепване на сигурността в региона и в останалите части на света. Благодаря ви още веднъж за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Думата има господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, уважаеми слабо представени колеги от управляващите и от плътно сдружената с тях така наречена “дясна опозиция”! Ще ратифицирате този договор, нали? Естествено, че ще го ратифицирате. Как няма да го ратифицирате? Ами да, госпожа Кондолиза ви каза: “Thank you” – това не е малко. “Кажи, баба, thank you!” (Весело оживление.) Ако беше поискала от вас да се направи базата на пл. “Александър Невски”, и това щяхте да ратифицирате!
Аз считам господин Калфин за твърде интелигентен човек и съм с неприятното чувство, че подценява интелигентността на своите слушатели тук. Но аз трябва да се съглася с някои неща, казани и направени от управляващите. Аз например съм съгласен с тяхното решение да не се показва днешното заседание по радиото и телевизията. То наистина не е за показване. Такава срамотия не е за показване.
Съгласен съм с твърдението, че тези бази няма да посегнат на суверенитета на нашата страна. Не може да се накърни нещо, което не съществува, така че дотук имаме пълно съгласие.
Ясен е изходът от това заседание, но нека да кажем все пак нещо за самия договор – 34 глави плюс преамбюл. В преамбюла се говори за Северноатлантическия договор и за нашите права и задължения, свързани с него. Но неотдавна генералният секретар на НАТО каза, че тези бази нямат нищо общо с НАТО и са проблем на двустранните взаимоотношения със Съединените щати. Някои от тези глави са твърде обстойни: какви предмети щели да внасят, да изнасят; как щели да си правят супермаркети, които няма да са под ничий надзор; как щели да си патрулират с техните военни коли из нашите селища; техните роднини, деца и внуци как щели безмитно да си внасят разни неща и пр., и пр. Това е подробно разгледано.
Някои от главите са написани извънредно кратко, твърде скромно и деликатно. Една такава много кратичка глава, която е много по-малка от главата за митническите сборове и прочее, е най-важната глава – обхват и цел на тези бази. Твърде кратичко написана. Друга глава е Глава четвърта, която също е изключително важна – “Използване на съоръженията и обектите”.
Тук има извънредно много юристи и нека да помислят върху юридическата стойност на един такъв израз: че съоръженията ще се използват за многовариантни операции и други мисии. Каква стойност има този израз в един договор?! Тоест ще се използват за всичко, което дойде на ума на американците, а че те щели да се консултират с поставеното от тях българско правителство, това са съвършено празни приказки и всеки го знае.
“При поискване изпълнителният агент за България ще съдейства на силите на САЩ за улесняване получаването на временен достъп до земя, която е собственост на държавата, и не е част от договорените съоръжения и обекти, до земя, която е собственост на общини, както и да участва земя за извършване на маневри…” и пр., и пр.
Тук се казва няколко пъти, че числеността е ограничена до 2500, евентуално до 5000 души, до 90 дни и толкоз. Това не е вярно, това не е вярно! Има една опашка на т. 3 от чл. 4: “За временно увеличение на тази численост и период от време е необходимо разрешение от компетентните български власти”, което естествено незабавно ще бъде дадено. А това временно пребиваване е толкова временно, колкото е временно пребиваването на кубинска територия в Гуантанамо на американската база.
Никъде тук не се говори за български войски. Говори се, че базата щяла да бъде под българско командване, но този командир ще командва, както е написано тук, обектите. Но какво значи обектите? Сградите, портала, бариерите, никъде не се споменава какво ще е взаимоотношението между командващия българските войски и командващия американските войски, пребиваващи там. И затова аз повтарям това, което казах пред комисията: българският така наречен командир на базата ще командва чистачките в тази база и тези, които перат чаршафите. Това е, което ще командва.
Командването и функционалните взаимоотношения са изразени в пет реда в чл. 7. Нещо, което е изключително важно, е сбутано, сплескано и е оставено на едни допълнителни споразумения, които няма да бъдат разглеждани и ратифицирани от този парламент.
По време на заседанията на комисиите, на които наистина господин Калфин даде няколко пъти подробни разяснения, се постави въпросът за митническите проверки на това, което влиза и излиза от базите. Беше ни казано нещо, което ние още тогава не повярвахме - че щели да се правят проверки на всички съдове, моторни превозни средства и пр., които влизат в базите и излизат от тях. Това е пълна смехория, която беше отразена и в самия договор, тъй като в него се казва: “Без съгласието на властите на Съединените щати въздухоплавателни, плавателни и моторни превозни средства на правителството на Съединените щати не могат да бъдат подлагани на оглед” – чл. 9. Така че всичко онова, което ние казахме на заседанията на комисиите, се потвърди изцяло. Естествено няма да възникне такъв особен случай, при който България да си оттегли еди-какво си, еди-що си и да съди американски войници. Не е ставало това, няма и да стане.
“Ще се изграждат, поддържат и обслужват военни магазини, супермаркети, места за развлечение, военни столове, обекти за отдих.” Цивилният контингент ще си прави каквото знае из България, никой няма да бъде проверяван отникъде, никой няма да бъде контролиран и т.н., и т.н. Защото това е територия, това не е държава и това не е суверенно правителство. Това е нашето заключение, разглеждайки този договор. Съжалявам много, ратифицирайте си го, бъдете живи и здрави!
В края на краищата има един малък пропуск в този договор, може да се допълни в допълнителното споразумение ­– не е отбелязано, че ние трябва да плащаме на американците “идиш хакъ”, известния зъбен данък, който е бил плащан навремето, когато са яли нашето ядене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Думата има господин Станчо Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Наистина въпросът, който разглеждаме, е много важен за държавата България, въпреки че в залата от 240 депутати има около 50 човека. Накрая сигурно ще гласуват 200, не знам откъде.
Тук нещата са много сериозни, защото това, което в момента ние поставяме на вниманието, е много важно за българската нация като цяло. Ще я има ли България, това последният рубеж ли ще бъде в защита на националните интереси или не?! Защото ми се струва, че нищо ценно вече не остана в тази държава – ние започваме да разпродаваме и територията си на безценица, дори без да се плаща. Истината за разполагането на американските войски у нас според управляващите е, че установяването им за последно ще бъде в интерес на националната ни сигурност и икономиката на страната ни.
Питам аз: затова ли ни беше наредено да унищожим собствената си, добре въоръжена българска армия?
Второ, базите ще бъдат съвместни, тоест те ще ги използват, а ние ще носим отговорностите. Няма да се плаща наем - това, което никъде в света го няма.
Според договора две авиобази ще дадем да ги ползват други войски. Имайте предвид, че в момента имаме толкова модерни авиобази, които ние българите можем да използваме. Как ще бъдат използвани и за какво? Колко самолета ще излитат и кацат на тези бази никъде не е записано?! Защото в един евентуален конфликт ние ще станем море от самолети. Те ще се движат в цялото въздушно пространство на Република България и ще правят каквото си искат. Това не е нормално явление, това може да стане, когато държавата България е окупирана страна. Но тя в момента все още не е.
Който е ходил в полигона „Ново село” и складовата база на Айтос, му е ясно за какво става въпрос. На полигона, господа, се стреля. Никъде не е записано с какво ще се стреля, с какви видове въоръжения и бойна техника, с какви видове боеприпаси.
Имайте предвид, че това е най-позорното, което ние ще извършим. Да дадеш полигон на чужда държава да го използва както намери за добре по предназначение – то, който е служил, знае, че на тези полигони се изпробват снаряди от всякакъв вид. Ако изхвръкне един снаряд не където трябва и той съдържа не каквото трябва, знаете ли какво ще стане от държавата България?! Никъде никой не си е позволил досега да дава полигон. Ние ще решим – полигон! Аз съм бил началник щаб на полигон. Знам с какво се стреля и как се стреля. Ако вие не знаете, аз много добре знам, и то за какви цели! Нямат ли си американците полигони на тяхна територия, ами ще идват да си изпробват оръжието на наша територия, питам аз?! Това е позор! В базата, докато кацат и излитат самолети, не можеш да ги разбереш, но самолетите отиват някъде на друго място. Дано да не остават тук, в България, за да правят поразии. Но в полигоните поразиите остават тук, в България.
В момента САЩ имат около 700 бази на територията на своята страна. За тях те плащат на ден по 1 млрд. долара, а на нас нищо няма да дават. Ние им даваме четири бази.
Само за базата „Инджерлик” те плащат 4 милиарда, но както знаете, въпреки всичко турците не им разрешиха да използват тази база срещу Ирак, а ние ще им дадем да ги използват при всички положения. Те няма и да ни питат! Нашата работа е, както казва народът – „видяла жабата, че подковават коня, вдигнала и тя петала”. Видели, че американците правят бази, и ние вече ще изпращаме наши войски в други държави. За разлика от тях – много сме слабички. Собствената си държава да опазим, а не да опазваме другите държави!
Имайте предвид, че американците имат четири вида бази – главни, оперативни (тези, които са в Германия – Рамщайн, изнесени напред, близо до граничните точки, каквато има в „Инджерлик”), изнесени напред малки контингенти, каквито са у нас, без семействата си, от порядъка на две-три хиляди човека, и съвместни обекти за сигурност (такива се използват в Тайланд). Значи ние при всички положения ще минем Тайланд.
Господа, с разполагането на американски сили и съоръжения на българска територия на нас ни се дава право да поддържаме войски за мисии извън пределите на страната, а не собствени въоръжени сили.
Като краен извод ще кажа, че с разполагането на тези бази у нас ще бъдат създадени дългосрочни проблеми и непредсказуеми последствия. Ставаме мишена на терористични атаки. Базите най-вероятно ще бъдат използвани срещу Близкия Изток, но никой не ни гарантира и за други страни. Политическият елит у нас е омърсен и гузен пред българския народ. Страхува се дали някой ден няма да му бъде потърсена отговорност, а присъствието на американски войски у нас ще им гарантира спокойствие.
Никога на българска земя не са се разполагали чужди войски, освен когато сме били под робство. Ако допуснем сега да бъдат разположени чужди войски на наша земя, това означава, че ние доброволно, без да водим война, отново сме под робство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Независимите народни представители разполагат общо с 15 минути, като отделен изказващ се независим народен представител не може да говори повече от 5 минути. Просто припомням!
Има думата господин Пламен Ранчев.
ПЛАМЕН РАНЧЕВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната е естествено продължение на динамично развиващите се отношения между САЩ и България в областта на отбраната и засиленото стратегическо партньорство през последните 15 години. Това сътрудничество се основава на пълно зачитане суверенитета на всяка една от страните и на целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации. Споделена е като принцип необходимостта двете страни да допринесат за международната стабилност и за борбата срещу тероризма с цел да укрепят общата си сигурност чрез задълбочаване на сътрудничеството в сферата на сигурността и отбраната.
Настоящото Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната е ясен знак за активизиране на двустранните отношения на всички нива и ще даде тласък на икономическите връзки между двете страни. Разполагането на сили и съоръжения на САЩ на територията на България и съвместното използване на военни обекти ще позволи на страната ни да развие още по-интензивно контактите си със своите съюзници и неминуемо ще допринесе за повишаване сигурността не само в България, на Балканите, а и в целия Черноморски регион.
Споразумението е балансирано и отчита максимално вижданията на двете страни. То ще подпомогне модернизацията и на българските Въоръжени сили и оперативната им съвместимост със силите на САЩ и другите съюзници от НАТО. Като крайна сметка ще увеличим възможностите си за противодействие във връзка с новите реалности в света – новите рискови заплахи в областта на сигурността.
Споразумението очертава рамката на засилено партньорство и сътрудничество в областта на отбраната между двете страни. Обхватът на споразумението се отнася до три основни направления: целите и механизмите на засиленото сътрудничество в сферата на отбраната, принципите и условията на съвместното ползване на българските военни обекти и съоръжения и статута на Въоръжените сили на българска територия. Използването на обектите, които ще са под командването на български военни и в които ще се развява българският флаг, ще се осъществява при пълно зачитане на суверенитета и законите на Република България на принципите на консултации, при отчитане на вижданията и на двете страни. Това е гаранция за защита на интересите на нашата страна.
Договореностите включват и съвместно използване на военни обекти и съоръжения. Това са учебният полигон в Ново село със складовата база край Айтос като поддържаща структура, както и авиобазите в Безмер и Граф Игнатиево. Детайлно ще се регламентира използването на всеки един от обектите, както и ще се договори каква е логистичната подкрепа, която ще бъде оказана на американската страна срещу заплащане. Обектите и съоръженията ще бъдат използвани за обучение, транзит, настаняване на личен състав, комуникации, временна поддръжка на сухопътни, плавателни и въздухоплавателни средства, разполагане на материали, презареждане с цел провеждане на учения, съвместни тренировки, хуманитарни дейности, операции и други мисии, включително и такива, предприемани в рамките и обхвата на НАТО.
Освен договорените военни обекти, Въоръжените сили на САЩ ще имат право да наемат терени за извършване на тренировъчна дейност. Общият брой на американските военнослужещи ще бъде до 2500 души с възможност за временно увеличение в случай на ротация с още до 2500. Всичко, построено на територията на обекта за съвместно ползване, включително и със средства на Американските въоръжени сили, е българска собственост.
Очаква се при реализиране на споразумението от американска страна да бъдат направени сериозни инвестиции в съответната военна инфраструктура.
По отношение на разполагането на ядрено оръжие – една твърде деликатна тема, при преговорите американската страна изрично декларира, че няма да разполага ядрено оръжие, няма нито цел, нито планове и за в бъдеще да извърши такава дислокация на българска територия. И в потвърждение на това между страните са разменени съответните официални документи.
Важно е да се подчертае, че Съединените американски щати се задължават да съблюдават международните ангажименти на Република България, включително и тези, свързани със забрана на разполагането на определени видове оръжия в контекста на казаното до тук.
По отношение на наказателната юрисдикция е намерен добър баланс на интересите на двете страни в предложената формулировка. Българската страна си запазва възможността да упражнява наказателна юрисдикция в случаи на особена важност за нея.
Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната е една значителна инвестиция в сигурността не само на нашата страна, но и на региона, което ще допринесе и за икономическото му развитие и по-добър инвестиционен климат. Неоспорима ще бъде ползата от повишаването на оперативните възможности на българските въоръжени сили и подпомагане на процеса на трансформацията и модернизацията както на нашите въоръжени сили, така и на цялостната система за отбрана на страната. Без съмнение провеждането на съвместни учения и тренировки на подразделения и части на българската армия и въоръжените сили на САЩ ще оказва положително влияние върху оперативната съвместимост на нашите въоръжени сили и особено на подготвящите се за участие в международни мисии наши подразделения, както и на способностите за действия в рамките на НАТО. Очаква се в районите на изграждане и използване на съвместните военни съоръжения да бъдат наемани български фирми и български граждани като изпълнители на дейности по строителство, поддръжка и логистично осигуряване, което ще донесе и икономически ползи и ще увеличи заетостта в тези райони.
В заключение бих искал да подчертая, че сходството на България и САЩ в принципите и подходите при решаване на основни въпроси на сигурността и отбраната в съвременния свят, членството ни в една и съща колективна система за сигурност и отбрана – НАТО, и споделените ценности доведоха до подписването и предстоящото ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната.
Накрая бих искал да подчертая, че ние ще подкрепим това споразумение, защото смятаме, че то отговаря изцяло на интересите на българската държава. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Илко Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Бих искал да кажа няколко по-различни акцента, които според мен са важни, тъй като беше казано достатъчно за начина, по който бяха проведени преговорите, за начина, по който беше изработен текстът и за някои основополагащи моменти в това споразумение. Има два проблема, с които ние трябва да се справим, които непрекъснато стоят пред нас.
Първият проблем е спекулативното, нарочно и непрекъснато набиване в главата на българския народ, че става дума за американски бази. Оттук следва проблемът, че това вече не е българска територия, а окупирана територия на България под командването на американските власти. Оттук започва, разбира се, голямата драма за някои колеги, които проповядват национализъм в кавички, генерирайки доводи от тази погрешна, спекулативна и изключително неверна теза.
Многократно се повтори, това е записано достатъчно дефинитивно, че това са български съоръжения, за които се осигурява достъп за съвместно ползване с нашите съюзници от Съединените американски щати.
Вторият проблем, който е по-важен – тези, които се изказаха против това споразумение, имат два проблема: неверие в България, недоверие в България и недоверие и неверие в закона и в нормата.
Това споразумение се опира на четири ясно разписани стълба. Единият стълб е разбирането на двете страни, че ще се съобразяват с международните задължения, които е поела България. Вторият стълб е съгласието на двете страни да зачитат напълно Конституцията и законите на страната. Третият стълб е спазването на Устава на ООН. И четвъртият стълб е спазването и съблюдаването на СОФА-та, споразумението от 1954 г. със страните-членки на Алианса.
Допълнително искам да кажа, че тези четири стълба са скрепени с перфектно, ясно и дефинитивно разписан механизъм за невъзможност в един цивилизован правен мир за изкривяване на всякакво задължение, на всякакво право в това споразумение, доколкото всяко действие, всеки акт по това споразумение се основава на взаимно разбиране, взаимно зачитане на интересите на двете страни и при консултации. Само хора, които изповядват невяра във възможностите на страната ни да бъде равноправен, равностоен съюзник и партньор, играч на международната сцена, независимо от териториалния размер, независимо от финансовите трудности, може да допуска, че тя ще бъде преодоляна по един недопустим начин в изпълнение на тези задължения. Това е в дъното на нещата. Просто тези, които говорят непрекъснато, че Съединените американски щати ще правят каквото си искат, те просто казват: "Ние не вярваме в нашата страна. България за нас е нула". Това е посланието, което излъчват колегите от "Атака".
Второто послание, което излъчват колегите от "Атака", е: "Ние не вярваме в законите. Законите са една хартия, която може лесно да бъде преодоляна, скъсана, заобиколена. Това са норми, които са разписани само за пред публиката и те се нарушават конклудентно, никой не вярва в тях". Нашите колеги от "Атака" казват: "Ние не вярваме в разписаните норми". Това е вторият огромен проблем.
За мен това са обстоятелствата, с които ние трябва да се преборим и аз мисля, че това наистина е един момент, в който ние трябва да покажем, че вярваме във възможността на Република България да бъде равностоен, самостоен партньор, политически играч на международната сцена, който не може да бъде заобикалян, преодоляван от други политически играчи. Това е моментът, в който ние трябва да докажем, че вярваме в България. Това е моментът, в който ние трябва да докажем, че вярваме на България, вярваме на ангажиментите, които България поема, вярваме на законите, вярваме, че законите са тези, които определят отношенията между страните, а не волунтаристични и хаотични отношения, които инспирират това, че има няколко големи играчи, които правят каквото си искат с малките играчи. Това вече просто не е така. В това споразумение е разписано толкова детайлно, толкова прецизно всяко от правата и задълженията по този договор и това, разбира се, е огласено по адекватен начин не само на българската общественост, че ние трябва да бъдем наистина спокойни в това, че България защити националните си интереси, договаряйки и сключвайки това споразумение.
Другото, което би могло да бъде изпратено като послание, е ние да кажем: "България е недоносче, което не може да направи нищо на международната сцена, никой не я зачита като ангажимент, като послание. Ние не зачитаме законите, а зачитаме някакви отношения, които просто са продукт на първобитно мислене". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Али.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Парламентарната група на ДПС ще подкрепи законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната с ясното съзнание, че това е споразумение между две страни - равноправни членове на Северноатлантическия договор. Независимо че САЩ са най-големият член на Алианса, чиято военна мощ е много по-голяма от тази на Европейския съюз като цяло, споразумението, което предстои да ратифицираме, третира САЩ и Република България като равноправни партньори.
Неслучайно не сме в класическия режим на разполагане на американски бази на чужда територия, а става въпрос за разполагане на сили и въоръжение на САЩ на българска територия с цел съвместно използване на военни обекти, които, забележете, ще бъдат под българско командване. Този факт именно се проявява като спекулативен пункт в основният контрааргумент на противниците на споразумението – че то нарушава суверенитета на нашата родина.
И още една спекулативна теза – разполагането на сили и въоръжение на САЩ на територията на държавата ни ще я направи обект на терористични атаки.
Уважаеми госпожи и господа, терористичните актове от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, взривените влакове в Мадрид, хотели и банки в Истанбул, курорти в Египет, метрото в Лондон и какво и къде ли още не по света, които не просто унищожиха символи на съвременния технологичен прогрес, но отнеха живота на хиляди невинни, би следвало да са ни лишили от наивното разбиране, че е възможно да има локална сигурност, че може да има държави – острови на сигурността.
Международният тероризъм, като световно зло, и други предизвикателства от глобален характер изискват адекватни, глобални форми на защита на демокрацията и съвременната цивилизация. Неслучайно България направи свой цивилизационен избор и още като страна – кандидат за член на НАТО, участваше активно в усилията на международната общност за изграждане на надеждна международна антитерористична коалиция.
Уважаеми колеги, изборът на България е именно цивилизационен, защото споразумението, което ще ратифицираме днес, е израз на поемане на солидарна отговорност за ефективно противостоене на тероризма от една страна, и отстояване на националния суверенитет, от друга, без това да е насочено срещу интересите на трети страни.
Точно затова тези бази освен, че ще направя България по-сигурна и по-защитена, ще бъдат важен фактор за укрепването на сигурността и стабилността на Югоизточна Европа и Черноморския регион, което е в пълно съответствие с общата политика на Европейския съюз в областта на сигурността и отбраната. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Али.
Давам думата на народния представител господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Господин председател, дами и господа! Това е най-позорното заседание на Народното събрание, на което съм присъствал. В момента се решава дали България ще бъде суверенна държава, или няма да бъде, а в залата присъстват не повече от 50 човека. Няма го президентът! Няма го министър-председателят!
Трябва да подчертаем, че това няма да са някакви съоръжения, учебни полигони или каквото и да е, както ни се обяснява, а именно военни бази, които отговарят на абсолютно всички изисквания за военни бази. Това, което се водеше между правителството и Съединените щати, не бяха някакви преговори, а беше изпълнение на зададени условия. Лично аз имах възможност да говоря с посланик Робърт Лофтис. Той каза, че те държат на няколко – седем или осем условия, които са задължителни за изпълнение. И тези условия се изпълниха. Всичко останало са някакви подробности, които нямат никакво значение за американците. Оттам можем да твърдим, че няма да се провеждат никакви учения освен, ако под учение вие разбирате фактическо бомбардиране на граждански обекти в страни, които досега са били традиционни приятели на България. Това ще бъде пагубно и за българската икономика. Ние така и така сме загубили арабските пазари, абсолютно ще загубим и руските пазари. Не знам каква икономика ще развиваме с тези квоти към Европейския съюз и почти нулев износ за Съединените щати.
Това не е споразумение, а покорно изпълнение на заповед от Америка. Не може да се нарече споразумение акт между господар и роб!
Господа от БСП, как ще обясните, щом като толкова милеете за народа, как американският войник в България ще купува всичко на половин цена, тъй като стоките за него ще бъдат освободени от всякакви мита, акцизи, данъци и такси.
Искам да подчертая в отговор на господин Илко Димитров, че ние вярваме на нашия народ. Ние не вярваме на американското правителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Христов – разполагате с 5 минути по правилник, колкото остават до почивката. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, вие знаете принципното ми отношение към разполагането на чужди военни бази на българска територия, независимо дали те са американски, руски, пакистански, или китайски.
Доколкото днес става въпрос за едно конкретно споразумение, ще си позволя да отбележа няколко неща.
Първо, както и да ги наричате, колеги, “съвместни обекти” или “отбранителни съоръжения”, става въпрос за класически военни бази.
Второ, тези бази силно ще увеличат опасността от терористични нападения срещу български военни и цивилни обекти.
Трето, тези съоръжения ще могат да бъдат използвани за нанасяне на военни удари срещу трети държави, което ще ни превърне в съвоюваща страна с всички последици от това. Член 4 от договора ясно гласи, че освен за посочените цели, тези бази ще се използват “за многовариантни операции и други мисии”.
Четвърто, България доброволно се отказва от правото си на наказателна юрисдикция или американските войски ще имат имунитет.
Пето, допуска се използването на българска територия извън самите бази за маневри и учения, независимо дали тази земя е държавна, общинска или частна собственост.
Шесто, американските самолети и кораби няма да бъдат подлагани на митнически контрол без съгласието на американското правителство.
Седмо, тези бази нямат нищо общо нито с европейската интеграция, нито с НАТО, уважаеми колеги! Това го каза шефът на НАТО наскоро, тук, в България.
На последно място, на 12 места в споразумението се препраща към допълнителни анекси, които все още никой не познава. Ще спра дотук!
Уважаеми колеги, с госпожа Стела Банкова сме вносители на проекторешението за неразполагане на чужди военни бази у нас. То бе отхвърлено от тази зала.
В момента събираме необходимите 60 подписа на народни представители, за да можем да инициираме референдум относно разполагането на тези бази на наша територия.
Защо, уважаеми колеги, българският народ да не реши този въпрос? Нека да не се страхуваме от това решение!
Благодаря на всички онези, които подкрепиха досега с подписа си тази инициатива.
Обръщам се към представителите на Партия “Атака”, които странно защо отказаха да подкрепят инициативата за референдум. Колеги, надявам се да преосмислите решението и да я подкрепите! Защото след отказа на президента да сезира парламента за провеждането на този референдум, това е последната възможност.
Завършвайки, ще ви кажа следното. Относно временния срок, за който говори министър Калфин за използване на базите, преди 104 години в Гуантанамо – Куба, бе разположена американска военна база. Близо 50 години кубинското правителство се опитва да се освободи от това военно съоръжение. Безуспешно!
Обръщам се към вас, уважаеми колеги от БСП, надявам се да гласувате по съвест така, както диктуват интересите на вашите избиратели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика – господин Стоянов, заповядайте.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Господин Христов, пардон, господин Куминов, или паметта Ви е изключително къса, или сте отвратителен лицемер, защото през м. февруари...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Стоянов, правя Ви забележка!
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Благодаря, господин председател.
.... защото още през м. февруари Парламентарната група на Партия „Атака” вече започна една такава подписка и Вие сега искате да си я припишете на свое име. Ако наистина имате честни намерения, което очевидно не е така, но все пак, ако има някакъв морал у Вас, останала една капчица, ето я тази подписка (показва на народните представители папка с подписи), на нея вече са се подписали 15 народни представители. Моля, заповядайте да се подпишете в нея, а не да крадете идеите на „Атака” и да ги приписвате на себе си, защото много добре знаете каква е предизборната платформа на „Атака”, с която Вие бяхте избран, за да може после да се отцепите поради своите твърде леви убеждения, въпреки че не си сменихте мястото, и след това да крадете и да си приписвате идеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи за реплика? Няма.
Ако желаете, имате право на дуплика, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Стоянов, аз няма да падам на Вашето равнище. Само ще Ви кажа, че всеки може да отиде в Деловодството на парламента и да види кой какви закони е внесъл. Мисля, че това е достатъчно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, преди да дам почивка, бих искал да ви ориентирам за изразходеното от парламентарните групи време: Коалиция за България е изразходвала 17 мин.; НДСВ – 13 мин.; ДПС – 10 мин.; „Атака” – 13 мин. и са говорили двама независими, което означава, че още един независим има право да вземе думата в рамките на 5 минути.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Има необходимия кворум.
Продължаваме заседанието.
Има думата народният представител Кристиан Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес Народното събрание ще се произнесе по Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната между Съединените щати и България. Атмосферата, в която то бе подписано, атмосферата, в която протичат дебатите днес, показва, че българската политика и българското общество са много по-зрели, по-прагматични, неподвластни на опитите за истеризиране, на опитите да бъдем тласнати в преследване на чужди и теснопартийни интереси и на загубена кауза, която не е каузата на българския народ. Докато мислех как ще протече днешния ден, представих си как би протекла днешната дискусия само преди 5-6 години – възмущение отляво, възторг отдясно. Днес не сме свидетели нито на едното, нито на другото. Светът се променя, променяме се и ние.
Имаме пред себе си споразумение, което е важна стъпка в развитието на нашето стратегическо партньорство със САЩ. Значението на споразумението не бива да се подценява, но ще бъде голяма грешка да го считаме за драматична крачка на българската държава. Вярно е също, че българските граждани посрещат тази промяна с опасение и загриженост и това е разбираемо. Докато ползите от сътрудничеството между България и Съединените щати са реално измерими и видими, то потенциалните заплахи и черните сценарии, които вещаят някои политици и псевдоексперти, остават някъде на подсъзнателно равнище.
Искам да припомня обаче, че по подобен начин беше посрещнато в някои среди членството на България в НАТО. Обясняваха ни, че ще станем мишена на терористи, че това е поробване на България, загуба на суверенитет и т.н., и т.н. Равносметката днес е съвсем различна – България е равноправен партньор със своя осезаем принос и достойно участие в Алианса, с принос за стабилността в Югоизточна Европа и Черноморския регион и със значително увеличен поток от чуждестранни инвестиции към страната.
Аз подкрепям това споразумение, но за мен по-важен беше резултата от начина, по който бяха водени преговорите. Стана ясно, че една страна, макар и малка в нашите представи, е в състояние да посочи ясно приоритетите и интересите си, да ги отстоява и да ги налага. Преговорите бяха най-силното доказателство, че отношенията между САЩ и България не са отношения на подчинение по неволя, а отношения на равноправно партньорство и взаимно уважение. Само по себе си това е гаранция, че военните съоръжения няма да бъдат ползвани в ущърб на българските цели и интереси. В противен случай споразумението ще бъде прекратено и аз вярвам, че американската страна не си прави илюзии, че не сме готови и не бихме предприели тази стъпка.
Днес аз разчитам българските народни представители да гласуват отговорно, да не навлизат в подсъзнателното, а да останат в реалния свят – свят, в който няма блоково противопоставяне, свят, в който САЩ и България са партньори в НАТО и имат обща кауза и обща задача да се борят с тероризма и да създават стабилност и сигурност. Задача, за чието изпълнение, със своите средства и възможности, участва и Русия, и всички нации, които искат да защитят свободата и демокрацията, да предпазят света от хаоса на религиозния фундаментализъм.
Надявам се, че колегите, които не са готови да подкрепят ратификацията, ще намерят сили да подкрепят съпътстващата декларация, предложена от пет парламентарни групи, която дава политическите акценти и прочита на българския парламент на днешното споразумение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Соломон Паси.
СОЛОМОН ПАСИ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми народни представители, от м. април 2004 г., когато окончателно влязохме в НАТО, до днес минаха малко повече от две години. През тия две години като че ли позабравихме споровете около това да ставаме или да не ставаме членове на НАТО. Тези спорове сега се възродиха с нова сила като се преповтарят старите аргументи около изграждането на българо-американските военни съоръжения или бази, или както и да ги наречем.
Спомням си един от най-абсурдните аргументи срещу влизането ни в НАТО, който като че ли го чух, макар и казан с други думи, който беше изказан тук, от тази трибуна, преди няколко години. Той беше следният: ние не трябва да влизаме в НАТО, защото американските войници като дойдат в България ще разбият нашите мазета, ще ни вземат компотите. Това беше един от основните аргументи срещу влизането в НАТО и много такива аргументи чух допреди малко и около изграждането на българо-американските военни бази. Както виждате, за две години и половина откакто сме влезли в НАТО, нито един американски войник не е откраднал нито един буркан с компот или туршия или каквото и да било от чието и да било мазе. (Реплики от „Атака”.)
През 2001 г., когато НДСВ беше току-що учредено движение, ние имахме много ясно виждане за сигурността в България, за развитието на архитектурата на нашата сигурност. Ние знаехме, че България трябва да влезе и в НАТО, и в Европейския съюз. Нещо повече, през лятото на 2001 г. ние имахме ясна визия, че в България трябва да бъдат изградени съвместни българо-американски бази. Длъжен съм да кажа, че неколкократно повтарях този аргумент през кампанията през 2001 г. в Бургас, когато обещавах, че ще направя всичко, което е по силите ми, за да може една такава база да бъде изградена и на територията на Бургас.
Единадесети септември 2001 г. показа, че наистина визията за колективната отбрана е много по-дългосрочна, отколкото сме си представяли. Наистина на нас ни се отдаде възможност вече два пъти през последните пет години да изградим подобни съоръжения, и двата пъти бяха около Бургас, в Сарафово. Единият път беше по повод операцията „Трайна свобода” в Афганистан, вторият път – по повод „Иракска свобода”.
Смятам, че имаме изключително позитивен опит от вече съществуващите американски бази на територията на България и този опит показва, че всички аргументи, които бяха изказани срещу тях, са абсолютно невалидни. Впрочем, като депутат от Бургас, много се радвам, че именно в Айтос ще се използват и складовете за тези бази. Но не заради складовете в Айтос правим това споразумение днес.
Смятам, че редом с всички други предимства, които бяха изтъкнати тук по отношение на сигурността и на България, и на региона, има и още един аргумент – тези бази ще бъдат една жива академия за българските войници и офицери. В тази зала чухме мислене от Студената война – хора, които казваха, че им е все едно дали тези бази ще бъдат с американците или с талибаните. За нас не е така това мислене от Студената война, с което чужда държава се приравняваше на вражеска държава. Младото поколение, което идва сега, си дава много ясна сметка, че съюзническата държава, не е вражеска държава. А ние сме съюзници в рамките на НАТО с 26 държави; в рамките на Европейския съюз – с 27 държави, и още 3-4 предстои да се присъединят. Имаме общо едно голямо семейство от около 30-40 държави – напреднали демокрации, и смятам, че в рамките на това семейство не можем да третираме нашите съюзници като чужди държави.
Много се радвам, че през м. декември 2003 г. този парламент с едно внушително мнозинство, бих казал, с почти абсолютен консенсус прие декларацията за изграждане на тези бази. В момента ние изпълняваме едно решение, взето от предишното правителство, от предишното мнозинство и много се радвам, че има такава приемственост, която показва, че България е една стабилна и предсказуема държава. Така че не само с чиста съвест, а и с голямо удовлетворение бих гласувал за ратификацията на българо-американските военни бази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма желаещи за реплики.
Давам думата на народния представител Мирослав Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, господин министър на отбраната, уважаеми колеги! Тази дискусия, която днес провеждаме, общо взето очертава как ще реагира българското общество и въобще то как реагира на тези “против” и “за”. Трябва да изясним няколко факта, за да стане всичко ясно и да няма спекулации и залитания в една или друга посока.
Спорът, който се разгоря тук – дали ще бъдат американски военни бази или ще бъдат обекти за съвместно ползване. Ако трябва да бъдем коректни, както казаха и някои колеги преди мен, това ще бъдат български военни бази с присъствието на американски военен контингент и това е коректното название на нещата. Противниците на българо-американското сътрудничество в областта на отбраната изтъкват, че това е грубо погазване на националния интерес и България губи своя суверенитет. Всъщност обаче трябва да си дадем отговор на няколко въпроса и да разгледаме същността на всички тези доводи, за да видим къде в крайна сметка е истината.
Първо, тези противници твърдят, че най-голямата опасност за България идва от страна на една наша съседка, която се нарича Турция, с която по стечение на обстоятелствата в момента сме в един договор за колективна отбрана, наречен НАТО. Ако се абстрахираме само за миг, че не сме членове на НАТО и видим съотношението на двете армии, ще си поставим следния въпрос: 45-хилядна българска армия, немодернизирана, недобре въоръжена срещу близо 400-хилядна турска армия само в Одринска Тракия; 12 български самолета МиГ срещу 1200 F16 и F18 в Турция. Ако искаме да се връщаме към времето на студената война, не трябва да си правим такива аналогии. Но дори и да разсъждаваме от тази гледна точка можем да направим следната аналогия: американското военно присъствие на територията на България ще подсили ли нашата сигурност или ще й попречи? Трябва да си дадем отговор на този въпрос. Отговорът е ясен предварително: естествено, че ще я подсили.
Другото, за което тук става въпрос, е едно взаимно сътрудничество, което продължава дълго време. България до момента от това сътрудничество е получила над 100 млн. долара точно във военната сфера. Българските офицери и военнослужещи се обучават в щатски военни академии и във висши училища. С това обучение в крайна сметка ние затвърждаваме военното сътрудничество и присъствието на американски военнослужещи на българска територията просто ще затвърди това сътрудничество. Както каза и господин Паси, това ще бъде една академия за българските военнослужещи, изнесена на българска територия.
Мисля, че с това сътрудничество в крайна сметка българското правителство може да получи онова, което нашите съседи – Гърция и Турция, толкова умело използват толкова години, а именно увеличаване на тази военна помощ, за да стане армията ни онази армия, която всички искаме да бъде – модерна, добре въоръжена, армия с просперитет, която да може да изпълнява своите конституционни задължения, тоест да гарантира националната цялост на Република България.
На трето място, не без значение, спекулациите трябва да спрат в тази посока. Това са български военни бази, на които ще има американски военен контингент. Трябва да престанем със спекулациите, че това ще бъдат американски военни бази.
Четвърто – икономическият аспект. Знаете, че държавите, които са членове на Европейския съюз, основателки на НАТО, пример ще дам с Германия, на тяхна територия отдавна присъстват американски военни бази. Инфраструктурата около тези бази е прекрасна.
Ще дам един пример с напускането на американските въоръжени сили на базата в Рамщайн, което доведе до крайно негативно последствие за местното население – създаване на проблем с безработица. На тогавашното социалдемократическо правителство на Германия в крайна сметка му беше много трудно да обяснява защо американците напускат и какъв ще бъде ефектът след тяхното напускане.
И другото, което трябва да кажем в интерес на истината, е, че българското население, което ще пребивава в тези райони, се чувства спокойно и сигурно, и там протести няма. Напротив, там има очакване, че с присъствието на американските военни контингенти ще бъде повдигнат икономическият растеж и икономическият статус на населението ще се подобри. Мисля, че това е една много добра и положителна стъпка точно в този аспект.
Същевременно с това съществуват два основни въпроса, които поставят същността малко или много в един друг аспект, а това са престъпленията, които евентуално американските пребиваващи – военни контингенти, биха извършвали извън базите. Тук е сериозният проблем. Мисля, че тук трябва да се говори най-сериозно точно в тази посока. Защото няма гаранции какво би се случило, дори и в това споразумение, много е витиевато вътре, въпреки че подготвящите споразумението твърдят друго.
Не на последно място мисля, че това е добър ход на преговарящите, че успяха да издействат, че от българските военни бази, където ще пребивават американски военнослужещи, ще бъдат извършени евентуални удари със съдействието, с акт на Съвета на ООН и с акт на българското Народно събрание. Трябва да кажем, че това действително е успех от страна на преговарящия екип.
От тази гледна точка аз, като български патриот, обичащ родината си, мисля, че това сътрудничество би спомогнало България да стане по-модерна държава, би засилило боеспособността на Българската армия и би гарантирало онази сигурност, за която всички мечтаем и се надявам всички да работим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Янко Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер и министър на външните работи, уважаеми господин министър на отбраната, уважаеми колеги народни представители! Днес обсъждаме Споразумението за сътрудничество между Република България и Съединените американски щати в областта на отбраната с цел неговата ратификация. На мен е възложено да изразя пред вас официалната позиция по този въпрос на Движението за права и свободи.
По време на обсъждането следва да направим анализ и да дадем оценка на това какво печелим и какво рискуваме с това споразумение. Успели ли сме да отстоим своите национални интереси и отчитат ли се в него тенденциите за развитие на глобалните аспекти на международната сигурност? Следва да оценим опита на другите страни, подписали подобно споразумение, и направим изводи относно съдържанието на предложените текстове за ратификация.
Същевременно не трябва да оставяме без внимание лансираните твърдения пред обществото от критиците на споразумението, като им дадем съответната оценка. Част от тези твърдения са следните.
Първо, съоръженията ще се използват срещу трети страни; участието на силите на Съединените американски щати, намиращи се на българска територия, в други мисии ще се осъществява след консултации и при отчитане на позициите на българските държавни органи, действащото законодателство и на международните договори, по които България е страна.
Този текст осигурява съобразяване с позицията на страната ни при вземането на решения за вида и начина на участие на силите, разположени на наша територия, в такива мисии.
Особено нереалистично е твърдението за използване на съоръженията срещу Русия. Дори напротив – напълно възможно е в рамките на общата стратегия срещу тероризма там да тренират руски и украински военни части, съвместно с нашите.
Второ, Република България ще стане обект на терористични актове заради базите и силите, намиращи се в тях. Определено трябва да подчертаем, че никоя страна не е застрахована от извършване на терористични актове на нейна територия. Този факт трябва сериозно да се осмисли от компетентните органи и гражданите на Република България. Фактът, че на българска територия ще има сили на Съединените американски щати, означава по-голям обмен и по-широк достъп до информация от източници на американското разузнаване, касаеща както сигурността на тези сили, така и националната ни сигурност, включително за подготвяни терористични действия.
От друга страна, това присъствие само по себе си не може да доведе до повишаване на риска от такива актове за България. Както е известно, в Германия и Италия са разположени десетократно по-големи сили на САЩ, а там не са извършвани крупни терористични актове от международния тероризъм. Същото можем да твърдим и за Великобритания, където окончателните данни за разследването за атентатите в Лондон показват, че те не са дело на транснационални терористични групи.
Трето, разполагането на военни съоръжения на българска територия представлява опасност за екологията на районите, разположени в близост до тях. Тук ще цитирам чл. 24 от Споразумението, където е казано, че страните ще го прилагат по начин, съвместим с опазването на околната среда и общественото здраве и безопасност. Съединените щати потвърждават своя ангажимент да съблюдават съответното българско законодателство, нормативна база и стандарти в областта на опазването на околната среда. Подробностите по прилагането на този член се уреждат в допълнително споразумение. Тук ясно трябва да подчертаем, че в тези съоръжения по никакъв начин не е възможно съхраняването на ядрени или други опасни оръжия, за неразпространението на които България е страна по международни договори.
Четвърто, с разполагането на съоръженията България губи част от своя суверенитет. В чл. 4, т. 1 изрично е подчертано, че всичко, което се предоставя на САЩ, става при пълно зачитане на суверенитета и законите на Република България, а в чл. 6, т. 1 и 2 е записано, че всички съоръжения, обекти, подобрения и други остават собственост на България и след използването им се връщат необременени от тежести. А договорените военни съоръжения са под командването на силите на Република България, като функционалните взаимоотношения между командирите се уреждат в допълнителни споразумения. Всички въпроси за достъпа до обекта, неговата охрана, спазването на мерките за безопасност при използването на съоръженията и за опазване на околната среда ще се решават от българския командир. Именно в това е същността на различията между обектите, използвани от силите на САЩ в България и досегашните принципи на разполагане на американски сили на територията на други държави. Тези нови принципи на взаимодействие с държавата-домакин определят безсмислието в продължаващото използване на термина „американски бази”. Това ще бъде гаранция срещу опасенията, че на полигоните могат да бъдат използвани боеприпаси с обеднен уран или други подобни, замърсяващи околната среда.
Уважаеми колеги, от всичко, казано по-горе, можем да направим извода, че преговорните екипи са успели да минимизират рисковете и чрез споразумението да гарантират българския национален интерес. Ние, разбира се, трябва да уважаваме различните мнения и опасенията на българската общественост и чрез пълна информираност и прозрачност да не даваме поводи за спекулации.
В тази връзка следва да отбележа, че в огромната си част политическите партии, обществените организации и сдружения дават вярна оценка на споразумението, защото то е крачка в правилната посока и тази крачка има стратегически измерения, значими за бъдещето на нашата страна. Тя дава допълнителна възможност за вписването й в съвременния глобализиращ се свят, възможност да заеме своето достойно място в него.
За да се стигне до разглеждане на споразумението от Народното събрание се положиха много усилия от различни органи на изпълнителната власт, измина се дълъг път на нелеки преговори и постепенно сближаване на позициите между страните. Длъжен съм да ви информирам, че в хода на преговорите на няколко поредни заседания членовете Комисията по външна политика и Комисията по отбрана бяхме обстойно информирани от реалните участници в тези преговори и министрите на външните работи и на отбраната господин Калфин и господин Близнаков, началника на Генералния щаб ген. Колев, от техни заместници и експерти. На тези заседания ни беше предоставена цялата налична информация към съответния момент, всички въпроси и възникнали проблеми в хода на преговорите, в това число и различните позиции, които се застъпваха от страните.
Много е трудно в едно кратко изказване да се обхванат позитивните аспекти на влиянието, което ще окаже ратификацията на споразумението върху по-нататъшното ни развитие, уважаеми колеги, защото тези позитивни аспекти са многопосочни, многопластови и многофункционални.
И все пак основното влияние на ратификацията на споразумението следва да търсим в политически, икономически и военнотехнически план. Всеки от тях може да се развие и изложи детайлно, но това не може да се направи изчерпателно днес. То ще се направи в бъдеще, ще се направи от българските политически, икономически и военни анализатори.
Днес ще си позволя да дам един по-кратък и по-опростен пример за трите аспекта на влияние.
Първо, с политическо значение – чрез ратификацията на споразумението Република България инвестира в сигурност. Нека да разгледаме подкрепата на Съединените американски щати, изразявана на медиците ни в Либия, особено от една година насам, като започнем от позицията на президента на САЩ при посещението на българския президент Георги Първанов, преминем през твърдо декларираната подкрепа на държавния секретар Кондолиза Райс в София в края на м. април и стигнем до изричното обвързване на съдбата на нашите медици от страна на Съединените американски щати с възстановяване на дипломатическите отношения между САЩ и Либия след 30-годишно прекъсване.
Изводът, който следва да направим, е, че споразумението води до сигурност не само за Република България като държава, но и за всички нейни граждани.
С присъствието на сили на САЩ на наша територия можем да считаме, че е нищожен рискът от разрешаване на междудържавни спорове от различен характер между Република България и която и да е съседна държава с военна сила.
Второ, с икономическо значение – споразумението представлява реализация на стратегическото партньорство между България и Съединените американски щати в областта на отбраната и сигурността. То създава нови възможности за увеличаване на американската военна помощ за България за достъп до най-модерни военни технологии и средства, за създаване на благоприятни условия за значителни инвестиции и съвместни проекти с участието на българския военнопромишлен комплекс. Инвестирането в сигурност води до подобряване на сигурността на икономиката, на инвестициите в нашата страна. Споразумението ще окаже особено сериозно положително влияние върху транснационалните проекти на българска територия. Освен това предвижданите инвестиции от страна на САЩ за модернизация на двете летища, учебен център „Ново село”, складовете в Айтос и прилежащата им инфраструктура изключително много подпомагат България в изпълнение на нейните задължения като член и страна-домакин за разполагане на сили на НАТО.
Трето, с военнотехническо значение – за всеки български гражданин Българската армия е символ и стожер на патриотизъм, родолюбие и национално самочувствие. Знаем през какви тежки реформи мина армията ни в годините на преход и едва сега през последните няколко години нашата държава, нашето общество започна да заделя необходимите средства за нейната модернизация и превъоръжаване. Не е достатъчно само закупуването на съвременна бойна техника. Много важно е и нейното усвояване, овладяването й до съвършенство, за да може най-ефективно да се използват нейните военни възможности. Понякога ресурсите за обучение на кадрите по нейното усвояване са почти толкова, колкото е стойността на закупуването. А изводът относно това какво влияние върху този процес ще окаже съвместното влияние на военните съоръжения, изградени по най-модерните отбранителни технологии на наша територия, ще оставя вие сами да направите. Но следва да посочим, че съвместната подготовка на подразделенията на Българската армия при използване на съвременни методи и средства за обучение в условия, възможно най-близки до реалните, ще повиши оперативната съвместимост при участие в операции по поддържане на международната сигурност и ще допринесе за по-висока готовност на армията да изпълни задачите си по отбраната на страната. Това значително ще намали риска за живота и здравето на нашите военнослужещи, участващи в различни мисии.
Споразумението предвижда участието на силите на Съединените американски щати при провеждане на хуманитарни дейности на българската армия и дейности по оказване на помощ при бедствия, аварии и катастрофи, което несъмнено ще увеличи ефективността за тяхното преодоляване.
В заключение, искам да изразя своята увереност, че Народното събрание на Република България днес ще бъде на същата висота, на каквато беше при ратификацията на договорите за членство в НАТО и в Европейския съюз, защото това ще бъде събитие в същата посока и със съизмеримо историческо значение като тях за бъдещите поколения български граждани. Като израз на последователната политика на Движението за права и свободи за защита на българските национални интереси и за пълноправната интеграция на Република България в евроатлантическите структури и в международната система за сигурност днес Парламентарната група на ДПС ще подкрепи споразумението с ясното съзнание, че това е за доброто на България и за бъдещето на нашите деца. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма реплики.
Давам думата на народния представител Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Дълги години, когато една част, седящи в този парламент, и от българското население очакваха да се стигне до този закон, днес имат щастието да го подкрепят. Разбира се, винаги е имало скептици – и в България, и в Съединените американски щати, по повод подписването на едно такова споразумение.
Ще изпадна малко в спомени. В тази зала има много видни държавници, които са посещавали Съединените щати и може би и на тях им е било казано това, което беше изречено и на мен през 1992 г. Тогава първият адмирал, който стъпи във Варна и на българска почва, посрещнат от тогавашния президент Желю Желев, беше Уилям Оуенс. Той ме покани в Пентагона. За първи път тогава, в тези години, аз встъпвах в сърцето на тази Светая Светих, за която дълги години ми казваха, че е леговището на звяра, че там са най-лошите хора, че там са хората, които искат да унищожат света. И днес чуваме тези реминисценции и в нашия парламент.
Запитах тогавашния шеф на военноморските операции на Щатите: “Бихте ли ни приели в НАТО?”
За мой ужас те казаха: “Абсурд, абсурд, господине! Вие сте най-примерните руски съюзници”. Виждате, че бавно, но сигурно мисленето се е сменяло не само в България, но и в Пентагона, в американската администрация. За да стигнем днес до този закон, за който моите колеги от СДС, от ОДС отдавна са бленували и са го подкрепяли. Предполагам, че те с радост биха натиснали копчето “за” този закон.
Аз няма да преразказвам отново законопроекта, но бих препоръчал на противниците му наистина да седнат и да го прочетат. Наистина – нека седнат и го прочетат.
Тук чух изключително некомпетентни изказвания: как американските войници нямало да бъдат наказвани; как едва ли не ще дойдат в България и ще колят и бесят; как България щяла да загуби суверенитета си. Изведнъж се почувствах по онова време, когато отварях вестник “Стършел” като пионерче, тогава задължително бяхме пионерчета и виждахме пияните американски войници с Кока-Кола. Все пак духът на пияните американски войници с Кока-Кола не е изчезнал от тази зала и за съжаление, има поддръжници!
Сигурно има и поддръжници във Вашингтон, които са против това споразумение. Но в двете страни надделя здравият разум, че България трябва да бъде привлечена на страната на цивилизования свят, да не бъде забравяна и изоставяна.
Чудя се как тук представители на военните, с опит, ни връщат във времето на Варшавския договор, за рязане на ракети, за унищожаване на танкове и т.н., без да разбират, че днес е времето на глобалните действия, а не на отделни малки армии, на мобилни части. Други пък ни заплашват как пияните американски войници с Кока-Кола ще докарат ядрено оръжие и едва ли не ще има огромна беля за нашата държава.
Уважаеми непрочели законопроекта, поддръжници на тезата да не се гласува за този законопроект, не е редно аз да ви казвам, човекът, който има непрофесионални интереси за възможностите на съвременните армии! Наскоро във Варненското пристанище пристигна разрушител, клас “Арли Бърг”. Бих казал, че и най-неподготвеният човек може да се заинтересува, че в неговите 121 вертикални шахти могат да се разположат ракети с ядрено оръжие и да изпепелят Европа. И едва ли американците ще искат да дойдат, да складират в България ядрено оръжие, след като те го имат на мобилните си единици като авионосци, разрушители и подводници. Аз не говоря за стратегическото базиране в Съединените щати. Така че недейте да повтаряте този глупав рефрен как гладните янки ще дойдат в България, ще разположат ядреното оръжие и представете си, ще го оставят в нашите ръце – ние да го пазим тук, те да го употребят срещу трети страни. Това е абсолютно наивно. Това е абсолютно, тотално непознаване на американската военна доктрина!
И тук стават и се изказват хора, безкрайно неподготвени и едва ли не плашат българите, и без това наплашени от редица неща, че лошите американци ще дойдат, ще затрият нашия суверенитет на малка и слаба държава.
Аз отново бих попитал: защо тези горди, смазани във Втората световна война германци дълго време не искаха американците да се изтеглят от тях. Задайте си този въпрос! Защо южнокорейците не искат американците да се оттеглят от тях? И защо на други места държат американците да бъдат при тях?! Защото Америка, приета или неприета, където е отишла, е държала да има демокрация и правов ред.
Далеч съм от идеята да идеализирам Съединените американски щати, но Америка се стреми да бъде правова държава.
И тук се връщам на думите на неподготвено изказващите се хора, които казват, че в този закон нямало нищо, което да споменава каква отговорност ще се търси от разположените в България американски войници.
Уважаеми колеги, обърнете чл. 10, чл. 11, чл. 12, чл. 13, чл. 14, прочетете ги и вникнете в тях!
Искам и нещо друго да ви кажа. Америка като правова държава, в която има по един юрист на 300 жители и страшно много държи на правовия ред, си има военна полиция, военни закони и военен съд. Искам да запитам тук опонентите на разполагането на американски войници в България: да не би извършителите на престъпления в иракските затвори, както например в Абу Гариб, да бяха съдени от иракчани? Те бяха подведени под отговорност при небивал медиен шум, казвам – небивал медиен шум, за да се покаже как Америка наказва своите войници, когато те извършват престъпления, и бяха осъдени! Бяха осъдени! Така че, моля, не правете паралели между България и Америка!
Пак казвам, аз не идеализирам. Америка си има своите кусури, но така или иначе в Америка държат да има правов ред, а армия без ред не е армия! Американската армия за съжаление много малко хора я познават. Аз нямам претенциите дълбоко да познавам американските военни. Но тези, които съм срещал – висшите, старшите офицери, това са едни от най-подготвените и образовани хора на американското общество. Аз не искам да казвам, че повечето от главнокомандващите са хора с научни степени от най-изтъкнатите американски университети. И тези хора нямат нищо общо с подутите коремчета на генералите от Варшавския договор. Те са хора стройни, добре подготвени, ерудирани. (Силен смях, шум, реплики, оживление в КА, КБ, после и в цялата зала.) Това е точно така!
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): Те не са от тази планета!
ХРИСТО КИРЧЕВ: Съжалявам, че критиците, които в момента подвикват в тази зала, просто не познават тази държава.
Аз разбирам, че невежеството води до тези критики. Невежеството на редица мои колеги води до тези критики, които, за съжаление, ги имплантират и в българите. (Силен шум и реплики от КА.)
Аз разбирам, че някои колеги от „Атака” искат да са на стадион „Васил Левски”. Много им е неприятно. (Реплики от КА.)
Искам нещо друго да кажа. Уважаемият Павел Шопов, откогато беше в СДС и викаше: „Да живее Америка!”, кога го купиха пък да вика: „Долу Америка!” не знам. Да ви е жив и здрав колегата Павел Шопов. Светът няма той да го мръдне и да го промени.
Така или иначе в световната глобализация ние трябва да намерим нашето място. Сигурно някои от моите уважаеми колеги ще искат да отидат да се бият с „Ал Кайда”, но аз се радвам, че най-сетне ще има възможност България да бъде присъединена към цивилизования свят. Защото, уважаеми колеги, никъде по света няма инвестиране и динамичен икономически живот там, където няма стабилност, там, където няма ред. И заради това, забележете, днес инвестициите се отправят към далечния Изток – там, където има ред. А вижте в нашата държава какъв е редът. Аз не искам да го дискутирам. Едва ли има здраво мислещ човек тук, който да мисли, че когато дойдат войници на една правова държава, те ще объркат и без това хаотичния ред в нашата държава. Мисля, че толкова наивни хора няма. Даже и от „Атака”.
Така че аз ви моля и съм сигурен, че хората, които мислят за доброто на България, за присъединяването на България към световната цивилизация, ще натиснат зеленото копче „за”, а нека тези, които имат какво да губят, да крещят и викат в тази зала. Само че световната глобализация вече е поета в ръцете на цивилизовани държави, уважаеми колеги. И дали тук ще пищят 10, 20 или 15 човека, те няма да променят хода на историята и нека този път ние вземем правилната позиция. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КА и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В тази зала в 1941 г. са се носели подобни речи, когато България е присъединявана към Тристранния пакт и са викали „Ура!”. Тогава отново някои депутати са смятали, че България е закачена за правилната колесница. По същия начин са посрещани на „Орлов мост” хитлеристките войници – със същите рози и дитирамби, както господин Кирчев.
Господин Кирчев, Вашето американофилство прехвърля всякакви граници. Защото колкото повече ги хвалите, не убеждавате никого в правилността на решението, което днес ще се вземе. Говорите за ядрено оръжие, ами, това го каза Вашият бивш член, бившият министър на външните работи Соломон Паси, който каза, че може в тези американски бази да се разположи ядрено оръжие. И съвсем естествено това оръжие няма да бъде разположено и насочено срещу Истанбул и срещу Атина, ще бъде разположено срещу Москва. Е, Москва не е толкова слаба да не вземе ответни мерки.
Дискутира се вече, и то по американската преса, дали да не се изнесе противоракетната отбрана на Съединените американски щати в Чехия, Полша, Унгария, Румъния или България. Смятате ли, че Русия е толкова слаба да не вземе ответни мерки срещу такива държави, в които се разполагат подобни съоръжения?
Смятам, че в момента българският парламент е пред едно изключително важно решение, но имаше време да се обърне към българския народ и да се попита в един референдум дали е съгласен за разполагане на чужди американски бази в България. И тогава тази ратификация да беше отложена за есента, защото така или иначе войските ще дойдат на 1 януари 2007 г. Но отново смятаме, че народът е умен само когато ни избира, а по тези стратегически въпроси – НАТО, Европейски съюз или американските бази, не е достоен да се произнесе. Но все пак идват следващи избори и той ще се произнесе в една или в друга посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика – господин Шопов.
Парламентарната група „Атака” разполага със 7 минути.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Много жалко! Това беше падение, което чух, господин Кирчев. И, когато Ви слушах, неслучайно разбрах защо България е наречена „пуделът на Америка”. Изказването Ви беше в стил не 80-те, то беше не 70-те, то беше в стил 60-те, а може би и 50-те години от комунистическото управление на България. Просто такава нищета, такова духовно падение не очаквах от Вас. Стигате до абсурди, стигате до перверзия. Вашето изказване за мен показва, че днешният ден, ако мога да перифразирам един български бивш политик и председател на Народното събрание – днешният ден се очертава да бъде позор за българската демокрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Имате право на дуплика, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз разбирам душевния трепет на някои народни представители. Напълно ги разбирам. Вярно е, и аз обичам да гледам руски филми. Нека да си мечтаят за Москва, нека да си пресъздават апокалиптични картини как американците разполагат ядрено оръжие в България, атакуват Москва, пък Москва не отговаря... В края на краищата „Мосфилм” започна да прави хубави трилъри и господин Паунов дано напише един добър сценарий по този повод, за да гледаме поредния руски екшън филм. В момента продават „Шахматиста”, препоръчвам му да си го купи, да го гледа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кой филм?
ХРИСТО КИРЧЕВ: „Шахматистът”. (Смях.)
Още веднъж повтарям, че в тази зала има едно дълбоко непознаване наистина на състава на американските въоръжени сили и се говорят невероятни глупости. Нямам намерение да обяснявам. Аз не съм Том Кланси за българската литература, но американските стратегически сили са разположени по съвсем друга концепция, уважаеми народни представители. И тук се говорят глупости, както казва уважаваният от мен екзистенциалист господин Павел Шопов, защото в него всичко е интровертно, в черни краски, някакъв фетиш на черни образи. Наистина в 50-те години имаше такива концепции за разполагане на ядрено оръжие от държави, които предоставяха сухопътни бази. Днес няма такова чудо, приятели. Вземете и се заинтересувайте какво представляват американските стратегически сили.
На квалификациите на господин Павел Шопов нямам какво да отговарям. Просто добре е човек да си направи един преглед. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Константин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Споразумението за сътрудничество в областта на сигурността между Съединените щати и Република България бе резултат на мъчителен, противоречив процес, в много отношения некомпетентен и хаотичен, воден от българската страна – трябва да го кажем съвсем откровено. След като бе приета една твърде обща декларация през 2003 г. и по-късно в новия парламент се премина към преговори, политическите сили на мнозинството не успяха да излъчат екип, съставен от представители на политическите кабинети – на Министерството на външните работи и Министерството на отбраната – и повериха важната роля на един дипломат, опитен човек, компетентен човек. Но те се скриха по една явна причина – за част от мнозинството това споразумение беше необходимо зло, което те не можеха “да продадат” пред своите избиратели. Това е много жалка истина, която се отразява съвсем пряко върху обстановката, в която днес дебатираме ратификацията на това споразумение – обстановка, в която мнозинството не желае дебатът да се предава по Българската национална телевизия и радиото именно по причината, че българските социалисти не желаят да видят техните министри и тяхното правителство да защитава това важно за националния интерес споразумение.
От залата отсъства премиерът социалист Сергей Станишев. През целия период на преговорите той отказа да каже и една дума за това дали подобно споразумение е необходимо и в осъществяването на какви национални цели. Действително това е срамна проява на страх от човека, който желае да води България в Европейския съюз, респективно да я направи член на Евроатлантическата общност от някакъв сериозен ранг.
Разбира се, тук не можем да подминем страха, политическото безгръбначие на върховния главнокомандващ Георги Първанов, който бе сезиран от свои съпартийци дни след подписването на споразумението, за да свика референдум по въпроса за българо-американските съоръжения. В отговор на своите съпартийци отляво той каза: извинете, другари, но аз нямам тези правомощия. Той не каза дали подкрепя това споразумение - до момента не се е изразил ясно и публично по този въпрос - и какви български национални интереси то би осъществило, ако се приложи адекватно. Той действително не е наясно със своите правомощия, с мястото на България в Евроатлантическата общност и желае да се докара преди изборите към онези свои симпатизанти и потенциални избиратели, които са против действията на социалистите по отношение на споразумението. Това не може да бъде държавен глава, който отговаря на изискванията на този момент в началото на ХХI век. Това трябва ясно да се каже.
От името на Демократи за силна България аз отново призовавам Георги Първанов да изрази ясно и публично отношение както по Петицията на представителите на Социалистическата партия за референдума, така и за това дали и защо подкрепя той споразумението, което предстои да ратифицираме.
Няколко думи за самото споразумение. В много отношения то има рамков характер. Изключително важно е дали управляващите политически сили и тяхното представителство в изпълнителната власт ще договорират добре произтичащите от него конкретни споразумения, свързани с прилагането на основното споразумение, което днес обсъждаме; дали те ще осигурят възможности за добра подготовка на Българските въоръжени сили съвместно с техните американски колеги; дали те ще могат да подготвят българските воини за участие в операции; дали ще се подобри инфраструктурата около тези съоръжения и, разбира се, дали българските фирми и граждани ще извлекат възможните икономически ползи. Тези неща са все още открити предвид на това, че в българското управляващо мнозинство няма ясна единна воля за целите на това споразумение и за това какви точно ползи то може да донесе, освен че може да раздуе, което правят хората от левицата, антизападна истерия с нов привкус в началото на новото хилядолетие.
Ето това е, което може да се каже за края на този процес. Като цяло това споразумение е полезно, то действително маркира важна крачка в нашите отношения със Съединените щати, но има една голяма въпросителна, която всъщност пронизваше цялото ми изказване – дали то ще бъде добре приложено, особено от гледна точка на интереса на Република България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплика – господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Интересно беше да се чуе това изказване, още по-интересно ще бъде да се прочете спокойно стенограмата, за да се види докъде може да стигне един човек, един български депутат – да порицае поведението на собствената си страна при воденето на преговори за едно двустранно споразумение; да нарече срамна проява поведението на министър-председателя, чието правителство в края на краищата стига до това споразумение; да нарече безгръбначно поведението на Президента на Републиката (реплики от ДСБ).
Уважаеми господин Димитров, има нещо безгръбначно и недостойно, но то не е там, където Вие го търсите. То по-скоро може да бъде открито във вашето поведение, което отрича всичко достойно и българско, за да изглеждате добре другаде и за други интереси. (Смях от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте за втора реплика.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
В изказването на господин Димитров имаше няколко неверни и няколко полуверни неща.
Господин Димитров, от Вашия опит много добре знаете, че Любомир Иванов е така нареченият “хомолог”, в модерния смисъл на думата, на водещия преговорите Лофтис. По-широк обхват от експерти от водещите тези преговори аз не мога да си представя. Бяха представени всички възможни министерства и ведомства, ангажирани в този процес. Това беше най-широката възможна база за водене на преговори. Вие много добре също знаете, че се мина през един много труден, много смислен и много достоен начин на водене на преговори. Не знам защо това не се отчита. Би трябвало да се отчитат и добри неща, които са се случили. Впрочем това е характерно за този начин на непрекъснато очерняне и на добри неща.
Рамковият характер на споразумението – не виждам нищо рамково в това споразумение, в което са фиксирани безкрайно детайлно всички проблеми, като се започне от принципите, на които се основава това споразумение, минава се през разписване на правата и задълженията на всяка страна, минава се през митнически задължения, митнически права, данъци и така нататък. Всички гаранции, като юрист го казвам, са безкрайно детайлно разписани в това споразумение.
Достойната позиция според мен би била вие да подкрепите като един добър акт това споразумение, независимо от антипатиите към едно или друго политическо лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Местан, заповядайте за трета реплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Зададохте близо десет риторически въпроса. Отговорът е “да”. Всички тези въпроси, които зададохте, ще намерят своя положителен отговор като конкретно приложение на споразумението и то не за друго, а защото това, което днес правим в това Народно събрание, може да се определи много простичко –политика на приемственост по стратегически важни за страната решения.
Вероятно до днешния ден нямаше да се стигне, ако през 1997 г. не бяха започнали онези реформи по време на тогавашното управляващо мнозинство на ОДС. Да, без десните по своя характер реформи България нямаше да бъде член на НАТО, а този договор за двустранно сътрудничество между България и Съединените щати е немислим извън логиката на членството на България в Северноатлантическия алианс.
Целият проблем обаче е в това, че тази кауза успя, именно защото се превърна в национална кауза. И опитът отново да партизирате НАТО, всъщност това е същината на Вашето изказване, именно защото каузата вече е национална, е дълбоко некоректен и няма да успее. Това е моята реплика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на проф. Станилов.
Господин Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, господа министри, колеги народни представители! Колегата Христо Кирчев тук с общата фраза ме причисли към невежите. Това си остава за негова сметка. Искам да кажа, че въпреки своето невежество, аз успях да забележа, че в мотивацията на този проект липсва геополитическа оценка. А геополитическата оценка е следната: България е член на военнополитическия съюз, структурно предназначен за водене на конвенционни войни, това е Алиансът, НАТО. С аргументацията на това споразумение Вие повтаряте аргументацията от НАТО – тя е същата, следователно това е втори военнополитически съюз, който България сключва със Съединените щати. Според мен, напълно излишно, тъй като първият покрива аргументацията, която вие имахте, когато влязохме в НАТО.
Петдесет години ние бяхме доминион на Русия. С това споразумение вие ни превръщате в доминион на Съединените щати. Резултатите ще бъдат едни и същи и тук Александър Паунов, опитва се да погледне не само в пространството, но и във времето, спомена нещо много важно. През последната година и половина световната геополитическа мисъл очертава първите параметри на поражението на доктрината на Съединените щати за световно господство. При всички подобни деяния, при всички подобни процеси, империите се отдръпват в своите граници, за да се самосъхранят, и изоставят първи такива съюзници като нас. Така ни изоставиха немците в Първата световна война, така ни изоставиха във Втората световна война, така ни изоставиха руснаците в Студената война и ние останахме да “перем пешкира”, както се казва. Това ще се случи и сега – в следващото десетилетие американците ще почнат да се прибират в собственото си културно пространство, за да запазят империята и културата си и ние пак ще ядем бой. Ще ядем бой от своите съседи, ще ядем бой от близките ни и не толкова близки съседи, само защото сме се присъединили по един безскрупулен, по един срамен начин към такъв съюз.
Членството в НАТО е достатъчно за вашата доктрина, с която аз също не съм съгласен, и от този военнополитически съюз, в който вие ни бутате, няма никакъв смисъл. Всички аргументации не са достатъчни.
Аз знам много добре, че вие нас – всички противници, ни разглеждате като едни бели врани, като едни камили, като едни сатани, като хора, които се борят с копие срещу вятърни мелници. Стените на тази зала са чували и друг път подобни аргументи, подобни трезви гласове на несъгласните, на тези, които са означавани като сатани, и след две-три години тези хора, тези аргументи и този смисъл на разсъжденията е оставал валиден. Спомнете си какво е станало след Първата световна война, какво стана след Втората световна война, какви кървища и несправедливости се ляха точно поради геополитическа, политическа и вътрешнополитическа несъобразност с това какво мислят хората, какво мисли народът и каква е ситуацията отвън. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам реплики.
Давам думата на народния представител Петър Манолов.
ПЕТЪР МАНОЛОВ (независим): Господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми представители на нашата медия! Аз искам да обърна внимание на днешния момент. Това е един исторически момент, в който трябва да си дадем сметка какво всъщност правим. Действително в момента гласуваме за една ратификация, с която нарушаваме Конституцията на Република България. Ние си присвояваме правото да решаваме въпроса за националния суверенитет, нещо, което по Конституция не е разрешено. За да може да имаме такова право да променяме суверенитета на страната, преди това трябваше да извършим едно проучване и да направим съответно допитване до народа си. Ако българският народ беше гласувал за тези американски бази и разполагането им в България, тогава вече той щеше сам да определи съдбата си, но в случая ние си присвояваме това право от негово име.
За мен гласуването на тези бази е една поредна политическа далавера с дългосрочен непредвидим ефект, тоест оттук нататък нещата звучат така: на българската политическа сцена ще съществува само една команда – командата “Падни и на колене!”. Тоест всяка политическа партия, която иска да вземе властта, ще бъде принудена да търгува с американските военни, за да получи тяхната подкрепа. Може би и това е бил смисълът на цялото това споразумение.
Когато стана въпрос за едно такова военно сътрудничество с Америка, отначало аз бях приятно изненадан, защото считам, че действително американската военна машина е много добре разработена, смазана, тя защитава по принцип демократични принципи и би трябвало да бъде в полза за българската военна система. Но четейки договора и вниквайки в подробностите, аз не виждам никъде защита на нашите национални интереси, нито пък някъде защита на нашите икономически интереси, тъй като навсякъде в договора всичко е развито в полза на американската страна. Бих ви запитал: вие бихте ли позволили на някой да влезе под наем във вашето собствено жилище, без да ви плаща наем, но с правото да отваря и затваря вратата на апартамента ви, когато вас ви няма, и също така да продава и да ползва вашето имущество?! Това е подобно състояние, в което ще се намираме и ние, след сключване на този договор.
В мотивите за ратифициране на договора има следните изрази, които по-скоро ми звучат като политическа демагогия, отколкото действителни доводи. Това са: за засилено сътрудничество и стратегическо партньорство; сътрудничество в областта на отбраната с позитиви за България във военно, политическо и икономическо отношение; допринасяне за сигурността на страната и на региона; утвърждаване и разширяване позициите на България като надежден и близък партньор на САЩ в борбата срещу тероризма.
Когато гледаме по телевизията материали за американските бази, обикновено най-често виждаме хора, вдигнали плакати, които протестират срещу тези бази, които скандират “Вън американците от нашата територия!”. Значи ратифицирането на този договор за мен означава този сценарий да влезе и в българската действителност, тоест отсега нататък ще гледаме най-вече по телевизия “СКАТ” такива материали. Смятам, че българският народ няма да остане назад от международната общественост и също ще заеме подобаващо отношение към този, нарушаващ националния ни интерес, договор.
Това, на което искам да ви обърна внимание, е, че гласуването в тази зала също ще бъде поставено под наблюдение. Няма да се учудя, ако видим по телевизия “СКАТ”, в предаването на Волен Сидеров, списъка на всички депутати, които са подкрепили този договор с мотото: “Това са националните предатели на България!”. И това ще се върти, докато трае този парламент.
Предполагам, че договор, който се сключва за десет години, по мое предвиждане не му давам повече от три години, тоест толкова, колкото ще траят в момента управляващите, които са на власт. И ако поставим още една година за прекратяване на договора, предполагам, че американците може да си правят сметка в рамките на четири години. Не бива да се заблуждават, че българският народ ще остави тези бази да съществуват на негова територия, против неговите икономически и военни интереси, повече от тези четири, максимум пет години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това независимите народни представители изчерпаха своето време, даже с 2 минути повече.
За да ориентирам парламентарните групи: на Коалиция за България остават 15 минути; на НДСВ – 13 минути; ДПС разполага с 1 минута; ОДС – с 9 минути; ДСБ – с 16 минути; “Атака” имат 3 минути на разположение; БНС има 13 минути.
Господин Сидеров, заповядайте. Както вече съобщих, разполагате с 3 минути.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Уважаеми народни представители, аз искам да излезем от света на емоциите и да стъпим на полето на логиката и фактологията, защото тук не чух такива аргументи. Коя е причината да имаме американски бази? Какво носи това на България? Уважавам изключително много мнението на колегите от ВМРО като една патриотична организация. Абсолютно съм съгласен, че българските национални интереси могат да включват, грубо казано – пазарене, когато става дума България да спечели.
Но аз питам: какво е спечелила България досега от Щатите? Тук уточнявам веднага за господин Кирчев, че ние не мразим американците, не мразим никоя нация, нито държава. Отнасяме се с уважение към всяка нация и държава. Склонни сме дори да приемем, че американските военнослужещи са по-стройни, високи, руси, летят над земята, а не стъпват, както господин Кирчев ни представи, но това не променя същността на моя въпрос. Какво печели България от Щатите? Ако някой в тази зала е в състояние да ми каже ясно и аритметически обосновано какво печелим ние, защо Щатите прилагат към нас двоен стандарт, защо всяка година те например дават безвъзмездно около 5-6 млрд. долара на държавата Израел, а на България с нищо не са показали, с никакъв жест, че искат да помогнат?!
Тук бих искал да отворя скоби и да кажа, че Съединените щати биха могли да участват и да съдействат за редуцирането на нашия дълг, биха могли да се намесят много сериозно в някои търговски взаимоотношения на България. Биха могли да направят много неща, най-вече не трябваше да се намесват така грубо и да унищожават оръжията, които имаме, може би единствените – тук има военни специалисти, те ще кажат – ракетите ни. Тогава се поставя въпросът: защо на Щатите е нужна държава като България – без отбранителни оръжия, слаба, и какво точно ние ще спечелим? Съгласен съм, че има политически съображения, държавнически съображения, но моля от управляващата коалиция да ми отговорят: защо се съгласихте безвъзмездно да дадете бази, как преговаряхте, защо не успяхте да защитите българските интереси? За мен вие сте слаби управници, след като не можете да го направите с една държава като САЩ, за която знам много добре, че уважава проявата на характер, на държавническо мислене и би преговаряла, ако от българска страна имаше някакви защитни позиции. Не, вие се показахте като абсолютен слугинаж, готов да даде всичко. Не искам да използвам обидни квалификации. Не това е целта на изказването ми. Но от никаква гледна точка даването на американски военни бази не е защитено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това Парламентарната група на “Атака” изчерпа времето си. Има записани още двама народни представители, което означава, че и гласуването ще бъде около 13,00 ч.
Давам думата на господин Любен Дилов-син.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По някакво съвпадение може би моето изказване се явява и отговор на зададения въпрос от господин Сидеров. Понеже тези дебати се проточиха и отвреме навреме бяха драматични, аз хвърлях по едно око върху прекрасно издадената книга “Мечо Пух” и установих, че в много отношения нашият дебат тук прилича на спора в тази книга – колко страшен е “слонът-балона”. И в същия момент се опитах да погледна съвсем прагматично върху въпроса, който обсъждаме. Какво печелим от тези бази и какво губим за следващите 10 години? Мисля, че въпросът, поставен по мечопуховски, е следният: Какво избираме – да имаме руски тръби за газ и нефт и американски войници, или да имаме американски тръби и руски войници?
Мисля си, че защитата на националните интереси представлява съвкупност, защото вече живеем в един глобален свят, от интересите на другите големи играчи в света. До този момент - по мое мнение и на “Гергьовден” - българската държава добре защитава нашите интереси, защото ние живеем на кръстопът, който сме склонни да мислим за разпятие, а от нас зависи да го направим място – добро за търговия. Точно това съчетание между икономическите и геополитическите интереси на големите в момента играчи на световния терен най-много пази нашата национална сигурност и най-много ни превръща в едно добро място за търгуване, в един кръстопът. И ако наистина сме загрижени – казвам го съвсем не на шега – трябва да помислим как през следващите 10-15 години да привлечем и китайците да направят нещо със своите национални интереси на наша територия, защото знаете, че познатият ни свят ще се промени в мига, в който китайците разберат, че досега са яли само гарнитура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа министри, за първи път в новата история на България с подписването на това споразумение трайно се разполагат войски на друга държава, макар и съюзнически.
В днешната дискусия правилно бе отбелязано, че липсват възмущения и възторг. Питам се дали това е резултат от помъдряването на българските политици или от надделяващото чувство на предопределеност на решението.
Но да не корим прекалено политиците, след като малцина бяха българските интелектуалци в тези месеци, които намериха сили публично да дадат аргументи за или против подписването на подобно споразумение. Тук каламбурите с “Мечо Пух” и компотената аргументация на някои от ораторите изглежда прикриват дипломатическата пресметливост и политическата сервилност.
За разлика от някои днешни критици по този въпрос, които не толкова отдавна говореха, че е по-добре в България да има руски ботуш, отколкото руски “сопоги”, мисля, че ние трябва да имаме по-голяма задълбоченост и последователност в своята политика.
Затова споделям необходимостта от сътрудничество със Съединените американски щати, включително във военната област. В проведените преговори трябва да оценим усилията на правителството, защото то успя да постигне прогрес в съдържанието на окончателно предложения договор в сравнение с първоначалните проекти. Но крайната оценка все пак е преди всичко върху съдържанието на това споразумение, което предстои да се ратифицира.
Моето разбиране е, че можеше по-убедително да се отстои българският национален интерес, защото няма пряка обвързаност между нашето членство в НАТО и подписването на това споразумение. Защото този договор е по-необходим за Съединените американски щати, отколкото за България, и защото българският парламент и особено левицата вече направиха значителен компромис с повторното изпращане на български военен контингент в Ирак. Мисля, че от тези позиции можеше да бъдат решени по-добре някои въпроси от финансов, екологичен и правен характер. Но ключовият въпрос е за предназначението и използването на военните съоръжения – това, което се съдържа в т. 1 на чл. 4.
Смятам, че в този случай всички български институции с категоричност следваше да изискват не просто провеждане на консултации и отчитане на вижданията на двете страни, а съобразяване с позицията на българската страна. Това би гарантирало, че България без нейно съгласие не би могла да бъде включвана в наречените многовариантни операции и други мисии, които отварят пространството за различни военни действия. Защото, нека да не забравяме, че доктрината на Съединените американски щати за националната сигурност включва използването и на превантивни удари, а както един техен известен и авторитетен анализатор се изказа, "България е прифронтова зона", тоест тя се намира на границата на потенциалните и реалните конфликти в следващите години.
И тук не е най-важен въпросът за числеността на контингента, дали той ще се използва повече за логистика или за пряко включване в такива операции. Въпросът е именно България да запази една относително по-висока самостоятелност в преценката на своето ангажиране с различни действия през следващите години. И това е още по-необходимо, като имаме предвид предстоящото ни членство в Европейския съюз, като имаме предвид и нещо, което изглежда мнозина още не забелязват – че вече е започнало формирането на съвременния многополюсен свят.
Това са моите аргументи, за да не подкрепя предлаганото споразумение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Д-р Колчаков, заповядайте. Вие направихте заявка за изказване.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин вицепремиер, господин министър! Аз мисля, че всеки един от нас днес прави един избор, който е на базата на нашата отговорност. Аз искам да кажа моята позиция от гледна точка на моето представителство на Пазарджишки избирателен район, но и като гражданин, и като родител.
Аз съм съгласен, че в българската история е имало подобни тежки моменти и фактът, че имаме горчиви уроци от историята, трябва да ни покаже две неща. Първото е, че ние сме един горд народ, който умее да поема рискове. Затова ние днес правим една крачка, която носи отговорност и определен риск. На второ място, да кажем, че това, което ние днес извършваме, по общото ни убеждение и по убеждението на мнозинството българи е крачка в правилна посока.
Тук искам да кажа, че ние въобще не трябва да се притесняваме, че част от нашите колеги, част от българското общество е скептично и резервирано. Това е демокрацията. Ние трябва да уважаваме позицията и на нашите колеги от "Атака", от "Коалиция за България" и други колеги, които имат резерви.
Аз искам да кажа защо според мен е крачка в правилна посока.
На първо място, това е в посока на националния интерес и ние като български политици сме длъжни да отстояваме националните интереси. Това е крачка в правилна посока и, защото ние правим поредна правилна крачка към националното съгласие. Аз като депутат в Тридесет и осмото Народно събрание си спомням, че тогава започнахме един процес, в който гласувахме една декларация за национално съгласие, гласувахме единодушно една декларация за отношенията с Русия, избрахме сегашния български герб. Аз съм сигурен и съм доволен от този процес, защото нашите позиции отиват към едно национално съгласие и национално помирение, което е изключително важно за всеки един от нас и за бъдещето на нашите деца.
В този аспект аз няма да използвам риторика, в която саркастично да отбележа как левицата е фалирала спрямо нас. Напротив, аз искам да ги поздравя, защото нашите колеги от левицата извървяха своя еволюционен път и стигнаха до общата ни позиция, че в този глобализиран свят ние трябва да бъдем на страната на цивилизацията, на националния интерес и на интереса на всеки български гражданин.
А това днес е видно за мнозинството български граждани, защото там, където американските ни партньори, с които ние вече сме равностойни партньори, са стъпили, макар и като победители в последната световна война, те осигуриха стандарт и цивилизация. Така беше, когато наложиха новата Конституция на Япония на кораба "Мисури", задължиха Япония да не отделя повече от 1% от брутния вътрешен продукт за отбрана и я превърнаха във втора икономическа сила в света. Така направиха във фалиралата и капитулирала фашистка Германия и я направиха трета икономическа сила в света. Разбира се, не им стигнаха силите на нашите днешни американски партньори да спрат Сталин, който на 5 септември ни обяви война и ни окупира за 45 години и ние нямахме никакъв свободен избор през тези години.
Разбира се, днес искам да отбележа и това, че това споразумение и Законът за ратификацията е плод на свободната ни воля. Днешното българско правителство имаше хубавия шанс да подпише това споразумение и аз благородно им завиждам като българска опозиция.
Разбира се, ние ги подкрепяме и трябва да кажем, че конкретните детайли са тяхна отговорност. Но като дух, като политика, като достижение това заслужава похвала и ще получи нашата подкрепа.
Разбира се, нека да оставим накрая шанса и на тези колеги, които са скептични, да кажат, че има и рискове. Но аз като лекар-реаниматор искам да ви кажа каква е философията на риска. Когато при нас на един пациент се прекратят проблемите и рисковете, той вече е починал. Така че всички ние, докато сме живи и докато работим, имаме рискове в нашата дейност и нашата професия. Но в теорията на мениджмънта и управлението се казва, че големите рискове носят големи ползи.
Аз днес бих искал да кажа, че ние поехме един умерен риск в правилна посока, което ще донесе ползи на България, на българските граждани. Убеден съм, че това е в полза и на моите деца, които утре при една по-добра България няма да отидат в този свят, в който днес отидоха един милион българи. И това е светът на НАТО, на западната цивилизация. Аз искам моите деца да останат тук, защото България става част от този цивилизован свят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това ОДС практически изчерпа времето си.
Имаме само още една заявка – на народния представител Андрей Пантев.
Има ли и други народни представители, които желаят думата, за да се ориентираме? Господин Евгени Кирилов желае думата.
Има думата проф. Пантев.
Имате достатъчно време, проф. Пантев, а даже Вашето време не се включва към това на парламентарната група, защото вероятно ще изразите друго мнение. Така е по правилник.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Това не означава, че се отказвам от коалицията, към която принадлежа.
Нямам никакви илюзии, господин председател, че някакъв аргумент, някаква реч или обикновено изказване като моето може да промени предварително взето решение за вота и да го обърне, да го коригира. Такова нещо тук не се е случвало.
Така че може би, без историческа маниакалност, искам да кажа, че нещо трябва да остане в протокола за едни други поколения, за едни други представи за стойности, за едни други промени, които несъмнено тепърва ще има. Защото в тази зала са звучели много тържествени, много аргументиращи решения и доводи, които след това наследниците – идейни или генетични – дори са се правили, че не са искали това да кажат или са прескачали собствената си позиция или тази на родителите си.
Но има нещо друго. Това решение се взема между две исторически дати – 24 май и 2 юни. На 24 май ние честваме нещо, което търсачите на нашите приоритети и чудеса не са забелязали. Нашата историческа заслуга беше в това, че ние се противопоставихме на едно дискретно и коварно културно влияние с политически привкус и цел, която и които десет века по-късно ще бъдат наречени от самите французи "културен империализъм".

И ако наистина имаме нещо, което да изтъкваме с истински основания, а не с фанфаронска превзетост и предвзетост, то е тъкмо това – тази заслуга, този, мога ли да кажа – пионерски предварителен импулс на отделяне, който ни е струвал много.
Та, казвам аз: тогава, когато преди три дни, чествахме именно тази историческа заслуга, когато се обявихме за хора на словото, книжнината и книгата изобщо, днес ние се поставяме в състояние на един друг вид империализъм, който, както и да го разхубавяваме, е достатъчно най-обикновен човек да види картата на света и разстоянието между Оклахома и Бургас, за да разбере, че има нещо друго освен братско, при това равноправно, сътрудничество.
И не ми извеждайте тези вехтошарски аргументи – какво е било някога! И не ме назидавайте кога, колко и защо да обичам Америка! И не ми казвайте, че любовта към Америка е безусловно морално благо! Защото много ми се иска да си сравним нещата, речите, писанията от това, което съм писал аз преди 1989 г. и това, което сте писали вие и вашите бащи – духовни, генетични и пр., преди. Така че не ме учете на това! И не само мен, а такива обикновени хора като мен!
Тук има и нещо друго. С каква потрес вероятно ще четат поколенията дебатите от днешния ден. Значи, ставаше въпрос кой ще плати повече. Виждате ли, базите, не че са зло, не че са ни потребни, но плащането – плащането, е основната тема! Намирам това за отвратително, дами и господа! Намирам го за отблъскващо! Намирам го като последната поредна негативна черта и щрих към нашия немного благ облик пред очите на света, независимо през какви режими сме минали оттогава.
Има и друга дата – 2 юни. Очаквам да кажете на Тържествената заря, че онези имена, които ще бъдат споменати там под фойерверките, картечниците, халосните патрони, Химна, са мечтали за американски бази и най-после тяхната мечта, техните политически блянове, тяхната геройска смърт е осъществена. Може би трябва да има и такъв спикер, който трябва да казва това, докато тече мелодията. И това става между 24 май и 2 юни!
Очаквах и нещо друго! Нашата премъдра интелигенция да се произнесе по този въпрос.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Тя мълчи.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Онези духовни наставници, които ни учат как да караме кола, как да гледаме синьото небе, как да се възхищаваме от нашите гори, реки, долини и прочие. Ако те бяха казали: “Да, това е благо! Това е позитив!”, може би дори скептици като мен можеха да се замислят, а вероятно и идеята за базите щеше да получи много по-добра, да не кажа, изцяло позитивна рецепция. Не, морализаторстващите орденоносци, полети с гъстия сироп на социзобилието и на съвременното протоколно изобилие, мълчат по този въпрос. Ако те бяха казали: “Много е хубаво това, ние ще се отнесем с респект!”…
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): По една салатка и по една ракийка, натам отиват нещата!
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Една салатка и ракийка… – това е простотия. Не смятам да слизам толкова ниско!
Става дума за нещо друго. Не мога да приема, че приемането на бази се индикира като цивилизационен жест. Трябвало да имаме бази едва ли не, защото има бази и в Америка. Нали знаете, че по линия на базите сме идентични с Киргизия? Това също ли е индикация за принадлежност към цивилизован свят?
А що се отнася до ракийката и салатката, много ракийки и салатки трябва да изпиете и да изядете, за да се реши най-после, че отговаряте на онова, което се нарича “народен представител”. В това отношение много, много ръкопляскащи декларации са правени тук.
Първият път, когато е горена Американската легация не е от болшевиките, дами и господа! А от онези, на част от които, вие сте идейни наследници. Първото чупене на прозорци не е от болшевиките.
И сега вие ще ни учите да бъдем американофили! Ако тук се откриваше един campus, щях да пея и да отида там. Мисля, че за даскал все още ставам и да се поизпитаме малко с някои атлантици и американофили!
Ако беше открито увеселително заведение край “Русалка”, някой да протестира, че има френско селище на Черноморието, защото това застрашавало българския суверенитет?! Това – да.
Но не ни правете на луди и не ни правете на безотговорни глупци, и не ни учете на американофилия, защото мисля, че малко по-добре и малко по-отрано сме проявили това – тогава, когато беше опасно да си такъв!
Така че, казах за протокола, ще останат и някакви такива ексцентрични старци, които са се изказали против базите.
Но не забравяйте, че ще имате внуци и може би, както 1989 г. много внуци са казали: “Дядо ми не е имал общо с тази работа!”, както много внуци през 1944 г. са казвали: “Дядо ми няма нищо общо с Третия райх и с Тристранния пакт!”, така може би някой от ваши внуци ще се прави на разсеян, че сте гласували по този начин. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС и КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кирилов, ще Ви помоля за краткост поради времето. Остава една минута.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): По правилник има становища, извън тези на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има, но има и време за това различно становище. Аз не исках да прекъсвам професор Пантев.
Имате думата, господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, аз бих искал да започна с изказването на уважавания колега господин Колчаков. Смятам, че то беше достатъчно мъдро и в залата трябва да се обединим около това – че всички колеги, които отправяха в една или друга посока критични бележки по отношение на самото действие и споразумение, трябва да бъдат приемани съвсем нормално в една демократична зала. Между другото аз се радвам, че тук е заместник министър-председателя, че тук е и министърът на отбраната. Всичко това има значение. Не трябва в никакъв случай да говорим за тези колеги като че ли те са останали от някакъв друг век.
Разбира се, има неща, с които и аз не бих се съгласил, но бих се борил докрай моят дългогодишен приятел, професор и уважаван човек, който преди малко говори, и на чието слово се наслаждавах, и всички те да имат право да си изкажат съображенията. Останалото, разбира се, това, което е договорено и това, което ще се изпълнява, ще бъде достатъчно потвърждение кой в коя посока е бил прав.
Лично за мен, струва ми се, понеже говоря последен или може би предпоследен, беше важно този дебат да стане.
Имам едно дълбоко съжаление за това понятие, което се внедри и се внедряваше месеци наред – понятието “бази”, и тук между другото в изказванията нещата проличаха – едни говореха за бази, като слава Богу, че това трябва да бъдат бази, други говореха за бази, които в никакъв случай не трябва да бъдат бази. Основното в случая е изключително грешно наложено възприятие, включително обществено възприятие, че това са бази в класическия смисъл на думата.
Няма такива бази, за което се говори, че в страната, примерно в която са те, имат суверенитет, че управляващият базата е военен от страната, в която е, и в крайна сметка с декларацията, която прилагаме, за да изчистим тези съмнения, е ясно, че ние разчитаме на този суверенитет, на начина, по който ще се вземат решенията, и във всички случаи имаме възможност да слагаме ограничения.
И не само това! Ако някои се съмняват в упоритата работа, която проведе в преговорния процес Министерството на външните работи и правителството, нека просто да сравнят това споразумение със споразумението на една съседна страна – абсолютно идентичен случай, и ще могат да направят разлика. Мисля, че тук също би трябвало да намерим обединение.
Последното, ако това не ни устройва, също е една чудесно договорена клауза – с една година предизвестие. Нищо, че е за десет години, въпросът може да бъде ликвидиран и то много лесно, защото няма да се разграждат укрепления, няма да се изваждат някакви тежки въоръжения. Става дума за съвместно използване в истинския смисъл на думата.
От тази гледна точка аз бих казал накрая само като препоръка от гледна точка на по-нататъшните действия, в случая, използвайки напредналата фаза на сътрудничество със Съединените щати. Още през този месец, две години назад, когато делегация на БСП, водена от Сергей Станишев, тогава постави въпроса още в Държавния департамент, ставаше дума за редица неща, по които американската дипломация политически може да съдейства. Няма нужда да ги изброявам, могат да се получат и нови. Но едното, което на този етап е важно за нас, е, разбира се, развитие на случая в Либия. Струва ми се, че трябва доста внимателно да се запитат нашите американски партньори относно установяването на дипломатически отношения с тази страна.
Стоят въпросите и с визите. Това беше поставено преди две години и аз мисля, че по него може да се работи. Не е лесен въпрос, но има и редица други, по които както сегашното, така и следващото правителство, което и да е то, трябва наистина да следва интересите на нашата национална политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, Коалиция за България, ОДС, „Атака” и независимите са изчерпали своето време. ДПС, както казах преди малко, има една минута.
Има ли други желаещи извън тези парламентарни групи, които съобщих, да вземат отношение?
Господин Костов, заповядайте. Демократи за силна България разполагат с 16 минути, така че спокойно можете да развиете Вашата теза.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Вземам думата, за опонирам на някои колеги. Например на господин Вигенин, който казва, че се променя заедно със заобикалящия го свят. Очевидно не всички от БСП се променят със света. Така, както разбрахме от изказванията, сте някъде по средата с промяната – едните са се променили, едни не са, едни тепърва се променят, едни са на средата на промяната. (Шум и реплики в КБ.)
Казвам това, за да потвърдя основната теза на нашето неодобрение към тази процедура, в която се намираме, а тя е, че висшите представители на държавата в лицето на президента и министър-председателя също изглежда не са се определили окончателно. Също не са се променили окончателно, защото, ако се бяха променили, щяха да застанат с ясни аргументи за това има или няма полза от този договор. Щяха да призоват собственото си мнозинство, собствената си партия да подкрепи този договор. Те не го правят. Може би жалят чувствата на тези от вас, които не са извървели пълния път на промяната.
Изкушавам се да кажа две думи за промяната на комунистите. Тя започва веднага след Маркс и продължава със столетия, с непрекъснати ревизии на учението, които произтичат от сблъсъка на това учение с реалността. Искам да ви кажа друго: ние не сме се променили. Ние подкрепяме и ще подкрепим този договор, не защото се променяме, а защото този договор е необходим. Той допринася за системата на колективната сигурност, в която участва България.
Ще кажа един мотив, който тук не прозвуча, защото имаше въпрос за това каква е ползата, и ще свърша. Ползата е следната: сега, когато в страната се разгръщат процеси на рекомунизация, когато се раздават ордени на бивши служители на Държавна сигурност, на репресивния апарат и прочее, е добре българските демократи да видят, че има съвместни бази с американските Въоръжени сили. Това е добре. Защото хората разсъждават така: щом дойдат американците, няма да дойдат руснаците. Защото вашият процес, така както сте го подкарали, щеше да стигне и дотам.
Затова ние ще гласуваме за тези бази, не защото сте провели добре преговорите, не защото сте защитили добре националните интереси, а преди всичко от съображения за сигурност.
Пожелавам успех в промените! Напред, променяйте се, иначе светът ще ви изпревари много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Местан. Както Ви е известно, разполагате с една минута.
Коалиция за България разполага практически с 30 секунди, ако някой желае, може да направи реплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин Костов, след изказването Ви вече разбрах окончателно къде Ви боли. Този президент, за когото казвате, че може би не е убеден вътрешно в необходимостта от това споразумение, подписа Договора за присъединяване на България към НАТО. Другият, който си сложи подписа, беше единствен центристки министър-председател, така както след няколко месеца с ляв премиер България ще влезе в Европейския съюз. Това не означава, че някой отрича вашите заслуги. Не правете така, че да отречете и собствените си усилия, защото имате такива. Чудесно е, че даже някой вътре в себе си да има някакви съмнения и терзания, развитието на България, посоката на България вече не е в зависимост от тези вътрешни терзания, защото България има своята посока, има своя избор и той е ценностен и цивилизационен. Всичко друго, простете, всичко друго е вън от дневния ред на България. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за дуплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Колеги! Господин Местан, аз много се радвам, че от ваша страна дойде защитата за президента Георги Първанов. Щеше да е съвсем странно, ако не го бяхте защитили, защото той е ваш президент. (Шум и реплики в КБ и ДПС.) Той е избран за президент с вашите гласове. Знаете ли кое е странно в случая? Че никой от БСП не става да го защити така пламенно. Защото, както ги виждате, в момента още се колебаят дали да се променят окончателно или да спрат по средата. (Ръкопляскания от КБ.)
Не искам с това да омаловажавам усилията на цялата страна, на това правителство, на предишното, на пт предишното, защото един геополитически избор, една сериозна преориентация на България изисква усилия на много правителства. Това е единствено вярно от това, което казахте. А иначе ви благодаря, че показахте своите предпочитания.
Искам да ви уверя, че това няма да помогне на президента Георги Първанов, за да го преизберат. (Шум и реплики в КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители от парламентарни групи, които не са изразходвали своето време по правилника, желаещи да вземат отношение по разглеждания законопроект? Няма.
Обявявам разискванията за прекратени.
Моля народните представители да влязат в залата, тъй като след 30 секунди ще гласуваме. Всеки народен представител при тези важни гласувания трябва да гласува, както е и по Конституция, единствено със своята карта.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 155, против 22, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене. (Ръкопляскания.)
Господин Стоянов има думата за процедура за прегласуване.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Мисля, че всички разбирате важността на този въпрос и това е една последна възможност да размислите, също така е един изключителен тест. Точно това е целта на моето искане за прегласуване, за да се види ясно, точно, категорично и поименно кои са тези, които гласуват за това, лично за мен, предателско решение днес в парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Стоянов, да направихте искане за начина на гласуване? Единственото, което можете да направите сега, е да искате прегласуване.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): Казах го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, щом сте го казали. (Шум и реплики в залата.)
Господин Стоянов, искате ли прегласуване или не?
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Господин председател, моля Ви, ако искате, ще погледнем в стенографския протокол. Много ясно казах, че това е причината за моето искане за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ясно, господин Стоянов.
Поставям още веднъж на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 155, против 22, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
За отрицателен вот думата има господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря, господин председател.
На това гласуване на първо четене аз гласувах “против”, защото не знам дали господин Кирчев е виждал пияни американски войници, но аз съм виждал. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина в залата.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Не знам дали тези американски войници, които бяха под командата на КФОР на НАТО, отпускари тук, в София, се бяха опили с “Кока-кола” или само с първата част на името на тази популярна американска напитка, но те нападаха физически български граждани, имаше нападение. Аз не съм чул тези американски войници да бяха наказани след това. Знам, че след това тези отпускари се движеха из София със засилена полицейска охрана, тоест тях ги пазеха, а не българските граждани да бъдат пазени от тези нападения.
Също така искам да ви кажа, че аз гласувах “против” този законопроект, защото помня как през Балканската война с една устна заповед (смях в залата) на дядото на бившия министър-председател на България нашите съюзници изведнъж ни станаха врагове. Помня как пак така за една нощ (шум и реплики в залата) по същия начин Германия от наш съюзник стана най-голям враг, а най-големият ни враг Съветският съюз ни стана пръв съюзник. Също така знам и помня, че България е спечелила от всичките войни, които е водила, една-единствена и това е била войната, в която тя е разчитала единствено и само на собствените си сили. Затова аз съм против този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов има думата за втори отрицателен вот.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Преди малко казах, че днешният ден е позор за българската демокрация. Той е и ден на абсолютната капитулация пред чужда сила, пред чужд интерес, пред чужда държава – флагрантен пример в това отношение.
През 80-те години в България идваха наши приятели от Полша. Това беше времето на “Солидарност”, когато “Солидарност” беше знаме и надежда на хората в цял свят, и наше знаме. Носеха ни значки и такава значка си пазя и днес. Тогава те се шегуваха с нас, че в България имало турнир за Футболната купа на Съветската армия, а ние им отговаряхме, че ние можем да си имаме Купа на Съветската армия, ама вие си имате Съветска армия в Полша, при вас. Това бяха две съветски дивизии там. Сега нещата се обърнаха – в Полша може да има много повече американски неща, но Полша все още си няма американска армия, а ние за резил вече си я имаме.
В крайна сметка стана както в старата българска поговорка “Хората затварят пазар, а ние отваряме сергия”. Цял свят и цяла Европа се отървават от базите, останали от Студената война, останали след споразуменията след Втората световна война. Японците дават 3 млрд. долара да си идат американците оттам. Готови са да платят, а ние без нищо ги приемаме.
Днешният ден е край на независимостта на България, бих казал, на държавата след Втората световна война. Защото комунистите 45 години не доведоха съветски войски в България, а вие докарахте чужди войски – американски войски. Днешният ден е и началото на нашата борба срещу установените американски бази и ние ще я водим оттук нататък с всички, обещаваме ви, законови и конституционни средства. Тази борба ще се увенчае с успех – американските, както идват, така и ще си идат. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трети отрицателен вот думата има господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Гласувах против това споразумение поради простата причина, че през цялото разискване както в комисиите, така и тук никога не се правеше паралел между споразумението от 1951 г. и споразумението, което сега се подписва, ратифицира. Винаги казват, просто понятията се сливат: американски бази и НАТО е едно и също. Не е едно и също, дами и господа, не е едно и също! Преждеговорившите депутати казаха: ние си вкарваме насила таралеж в гащите, ще извинявате за грубото сравнение.
Що се отнася до така наречения морал на американския войник или неговата боеспособност, също не съм съгласен, защото съм видял на практика как нашите момченца между 18 и 20 години преди 12 години на едно съвместно занятие сложиха в джоба така наречените "американски тюлени", когато нашите момчета завършиха, финализираха занятието, дойдоха свежи, все едно че нищо не беше се случило, макар че бяха играли три дни и за тези три дни бяха минали над 500 км. Когато трябваше така наречените "американски тюлени" да дойдат …
Вие слушайте, господин Вигенин! Когато трябваше да дойдат, макар че им се помагаше с коли за някои участъци, защото са американски другари, идваха по трима-четирима, подпрени и влачиха пушките си – тогава СМ, като овчарски геги, точно като овчарски геги! Използвам народен израз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Затова не съм сигурен, че ще се научим толкова много от американците. Нашата армия е печелила битки, ние, политиците, сме предавали България, затова нямаме спечелена битка и затова сега, приятели – така се обръщам към вас, трябва да помислим преди настина на стъпим в един позорен брак, който предава България и националните интереси! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за процедура на господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение на основание чл. 67, ал. 2 от второто гласуване да бъде проведено в днешното заседание, дотолкова доколкото по смисъла на чл. 74 от настоящия законопроект не може да бъде изменян или допълван. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение да се премине на второ четене.
Гласували 160 народни представители: за 143, против 15, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
За процедура има думата госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам ви да вземем решение за удължаване на времето на днешното пленарно заседание, а именно до приемане на следващата точка от дневния ред – Декларация по повод ратификацията на Споразумението между правителството на САЩ и правителството на Република България в областта на отбраната, както и удължаване срока на работата на Комисията по царските имоти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 138, против 13, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ОТБРАНАТА.
Господин Димитров, моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната
Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната, подписано на 28 април 2006 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Този закон всъщност има член единствен, запознати сте със самия договор, разисквахме го и все пак, по текста има ли нещо?
Заповядайте, господин Георгиев. (Оживление.)
Правилникът разрешава на господин Георгиев да се изкаже по самия текст.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Господин председател, колеги! Нямам нищо против, но в текста в почти всички точки и параграфи съществуват думичките "допълнителни споразумения". Мен ме притеснява фактът, че това, което ще подпишем в момента, след две или три години като се разгледат допълнителните споразумения, няма да прилича на това, което сме подписали сега, ще бъде нещо съвсем ново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Георгиев, обръща внимание на текста на договора. Такива аргументи се чуха и в неговото изказване.
Поставям на гласуване на второ четене Закона за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната с член единствен.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 150, против 20, въздържали се 2.
Законът за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната е приет окончателно. (Ръкопляскания от всички парламентарни групи без "Атака" и независими народни представители.)
Има думата министър Близнаков. Според Конституцията министърът има право да взима думата винаги, когато желае.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата, за да изразя преди всичко благодарността – моята и на правителството на Република България за проявената принципност, далновидност и национална отговорност при обсъждането на проекта на това споразумение. Да благодаря за това, че вие постъпихте националноотговорно и ратифицирахте споразумението.
Това, което е особено важно – при гласуването, а и при изказванията преди това се видя, че споразумението беше подкрепено не само от членовете на управляващото парламентарно мнозинство, но и от други политически сили.
Днешното споразумение не е плод само на една партия, на едно правителство или само на един парламент. То е израз на последователната външна политика, провеждана вече от три български правителства. Тази приемственост в политиката е израз на зрелостта на българското демократично общество.
В днешния глобализиращ се свят България трябва да намери своето достойно място. Решението за съвместно използване на съоръженията е изключително далновидно и осигурява много по-висока степен на национална сигурност. Това е така, защото настоящото споразумение урежда рамката на засиленото партньорство и сътрудничество в областта на сигурността и отбраната между България и Съединените американски щати.
Има три основни стълба, на които се крепи всяко развито демократично общество – това са икономиката, сигурността и отбраната и правосъдието и общественият ред. Мисля, че с днешния акт на ратифициране на споразумението българският парламент ясно посочи поне два от тези три приоритета – икономика и сигурност и отбрана. Защото интензивното сътрудничество между Съединените щати и България във военната област е стабилна основа за интензивно развитие и на икономическите отношения между нашите две страни.
Още веднъж, от името на вносителя изказвам благодарност на всички вас за отделеното време, за конструктивния подход и за ратифициране на споразумението. Благодаря ви. (Ръкопляскания от всички парламентарни сили с изключение на КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С РАТИФИКАЦИЯ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ОТБРАНАТА.
Господин Вигенин, заповядайте, моля да прочетете декларацията, която е раздадена на народните представители.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН:
“ДЕКЛАРАЦИЯ
на Четиридесетото Народно събрание от 26 май 2006 г. във връзка с ратификация на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната
Четиридесетото Народно събрание на Република България,
- като отбелязва приетата на 19 декември 2003 г. Декларация на Тридесет и деветото Народно събрание относно действията на държавните институции за ускоряване на присъединяването на Република България към Северноатлантическия алианс;
- като се ръководи от националните интереси и разглежда членството в НАТО като основна гаранция за сигурността на страната;
- като изразява готовността на Република България да участва активно в развитието на общата политика на Европейския съюз в областта на сигурността и отбраната;
- като потвърждава волята на страната ни да продължи да генерира стабилност на Балканите и да допринася за усилията на международната общност за справяне с новите заплахи и предизвикателства към глобалната сигурност;
- като потвърждава неотменна позиция на България като член на Северноатлантическия договор да поема отговорностите и задълженията и да ползва правата, произтичащи от пълноправното членство;
- като разглежда борбата с тероризма и срещу разпространението на оръжия за масово унищожение като един от основните приоритети на международната общност и на Република България;
- като потвърждава външнополитическия приоритет на Република България за разширяване и задълбочаване на стратегическото партньорство и сътрудничество със САЩ
ДЕКЛАРИРА:
1. Одобрява действията на държавните институции в процеса на преговори по Споразумението между Република България и САЩ за сътрудничество в областта на отбраната.
2. Оценява Споразумението между Република България и САЩ за сътрудничество в областта на отбраната и произтичащото от него съвместно използване на български военни обекти като важен фактор за укрепването на сигурността и стабилността на Югоизточна Европа и Черноморския регион.
3. Разглежда съвместното използване на български военни съоръжения с въоръжени сили на САЩ като важна предпоставка за успешното провеждане на трансформацията на българските Въоръжени сили и за повишаването на оперативната съвместимост с въоръжените сили на съюзниците ни от НАТО.
4. Подчертава, че Споразумението, както и допълнителните договорености по прилагането му се основават на “пълно зачитане на суверенитета и законите на Република България” и “на целите и принципите на Устава на ООН”.
5. Разглежда разменените ноти между правителствата на Република България и САЩ като гаранция, че в съответствие с Основополагащия акт между НАТО и Русия от 27 май 1997 г. Съединените щати нямат никакво намерение, план или причина да разполагат ядрени оръжия на територията на Република България и не предвиждат в бъдеще такава нужда.”
Декларацията е внесена от парламентарните групи на Коалиция за България, Национално движение Симеон Втори, Движението за права и свободи, Обединените демократични сили и Българския народен съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Много от ораторите по т. 1 пледираха за яснота на позицията и за последователност в поведението.
Точка пета търси формата, под която да изрази, че Народното събрание декларира, че на територията на Република България няма да се разполагат ядрени оръжия. Мисля, че формата, която е избрана, не дава категоричност и яснота на позицията, която ни е необходима. Не се вижда къде е Народното събрание като суверен и върховен орган на българската държава.
Смятам формата за неприемлива. Вижте какво казваме ние, декларираме, че разглеждаме разменените ноти между две правителства като гаранция, че на територията на Република България няма да се разполага ядрено оръжие. След това отбелязваме, че САЩ поемат гаранции, но не българският парламент, пишем, че САЩ не предвиждат, но не българският парламент, пишем, че Съединените щати нямат днес нужда, а утре, ако имат нужда, българският парламент ще вземе ли отношение?
Затова аз мисля, че ако българският парламент декларира нещо, то трябва да е ясно и от негово име, и не да се позовава на разменени ноти, на поети от някого гаранции и от основанията на актове между НАТО и Русия.
Предлагам вместо тази точка българският парламент ясно да декларира, че “На територията на Република България не са разполагани и няма да бъдат разполагани ядрени оръжия по никакъв повод”.
Ето ви текст за яснота на позицията, господа от Демократи за силна България, които тук правихте интерпретация за известна и обратна гръбначност и безгръбначност! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Божинов, моля да дадете писмен текст, макар и написан на ръка, защото трябва да го подложа на гласуване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Текстът е заместващ на този от т. 5, вместо това усукано изречение.
Ще Ви го дам, след като го напиша по-прегледно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имаме време, направете го.
Госпожо Михайлова, имате думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Демократи за силна България ще подкрепи предложената декларация. Същевременно обаче аз искам да заяви, че начинът, по който беше поднесена тази декларация, е неакуратен. Тя беше включена в дневния ред на парламента вчера сутринта, но проект за такава декларация, ние, народните представители, не получихме във вчерашния ден.
Когато се търси съгласие между различите политически групи, добре е изработването на толкова важен документ да се предхожда с консултации между политическите сили и изработване на текстове, които да сближат максимум позициите и да защитят интересите, които са поставени в съответния документ. Простото предлагане на текст в следобедните часове с искане някой от групата просто да подпише документа, не е начин на търсене на съгласие. Ето за това отдолу, под декларацията, подпис от името на Парламентарната група на Демократи за силна България няма. И днес протестираме за това, защото и утре, и в следващи дни ще се наложи парламентът да изработва позиции, които са националноотговорни и стратегически ориентирани, и в които съгласието трябва да бъде много повече, отколкото е управляващото мнозинство. Иначе в текста, който ни се предлага, ние не виждаме никакво притеснение.
Господин Божинов преди малко каза, че го смущават някои от текстовете и най-вече т. 5. Точка 5 практически преповтаря неща, които са записани в основополагащия акт между НАТО и Русия от 1997 г. И България вече като член на НАТО практически е гарантирана на базата на този акт. Не е необходимо парламентът да каже нещо повече, защото това е договор, който е сключен между държави, между организации, и в едната организация България е член. Пълноправен, слава Богу, вече член на НАТО, и документите, които се подписват от името на НАТО с друга държава, гарантират сигурността и на България.
Ето защо ние ще подкрепим този текст, още повече, че за нас беше много по-важно да бъде ратифицирано споразумението, да бъде приет законът за американските бази. Тази декларация по-скоро я разбираме като политическа заявка и може и за успокояване на някои от депутатите, които явно, както видяхме и от дебата по предходната точка, все още не са стигнали до идеите за това, че сигурността на България минава през сигурност, през членство в НАТО и през сътрудничество с държавите – членки на НАТО, и държавите – членки на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря, господин председател.
След като диктатът на правителството на Американските щати, наречен Договор за съвместно сътрудничество, беше приет преди малко и съвсем скоро той ще влезе в сила, ние от „Атака” възприемаме тази декларация, която сега е предложена на вниманието на българския парламент, като нищо друго, освен като един върховен сеанс, един сеанс по мазохизъм, на който се подлага в момента българското Народно събрание доброволно и с най-голямо удоволствие, както си следва естествено.
Ние от „Атака” не смятаме да участваме. Смятаме да пропуснем тези процедури и няма да участваме в дебата, нито в гласуването на декларацията. (Народните представители от КА напускат пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи декларацията във връзка с ратификацията на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените щати за сътрудничество в областта на отбраната. Ще я подкрепим с ясното съзнание, защото всъщност това е политическият акт, който завършва и подкрепя онова, което ние дебатирахме повече от четири часа – самото споразумение за сътрудничество между Съединените щати и България в областта на военната отбрана.
Декларацията ще изрази волята на повечето парламентарни групи в подкрепа на това сътрудничество и ще изрази волята и убеждението, че това споразумение действително ще съдейства преди всичко за разширяване и подобряване на качеството и ефективността на сътрудничеството на България със Съединените щати в областта на отбраната и сигурността, от една страна. От друга страна, както е казано в диспозитива, за укрепване на мира и сигурността в Югоизточна Европа и Черноморския регион.
Смятам, че това не е формален акт. Това е политически акт, с който трябва да завърши днешният дебат, който беше посветен изцяло на темата за споразумението между Съединените щати и България в областта на военното сътрудничество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Лютфи.
Господин Димитров, имате думата.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори заявявам, че ще подкрепим декларацията, доколкото тя отразява по адекватен начин философията, логиката на установените контакти, логиката на сключване на споразумението и основополагащите принципи, които са били на вниманието на тези, които са договаряли и които са участвали в преговорите. За нас са особено важни тези принципи, на които се основава тази декларация, а това е именно убедеността в необходимостта от такова сътрудничество, което ще допринесе за модернизацията на българските Въоръжени сили, ще бъде гарант за сигурността на Балканите, и не само на Балканите, на района на Югоизточна Европа, и което ще даде нов тласък на развитието на българо-американските отношения, което обаче беше отбелязано като особено съществен принос за развитие на нашите не само отбранителни способни, но и на икономиката, на социалнополитическите процеси. По тези съображения ние ще подкрепим декларацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на независимия народен представител господин Петър Манолов.
ПЕТЪР МАНОЛОВ (независим): Искам да се изкажа като председател на Българската националнопатриотична партия, която е мандатоносител на Коалиция „Атака”, тъй като колегите ми напуснаха залата.
Аз ще гласувам против тази декларация първо, защото, когато беше взето решението България да се присъедини към НАТО с очакването, че нашите военни сили ще минат на ново, по-високотехнологично ниво, не се потвърди. Миналата седмица пътувах с господин Близнаков до Варна със самолет на Военновъздушните сили и там бяха проведени разговори с хората, които служат. И те казаха, че в момента нямат бензин, за да правят рутинните полети за поддържане на своята военнотехническа подготовка.
Не съм убеден, че с този договор, който прочетох внимателно и в него не видях нищо от американска страна, с което тя да се обвърже, така че да подпомогне развитието на нашите военни сили. В този договор ставаше въпрос само за защита на американски интереси, използване на България като плацдарм за военни действия срещу трети страни, от което не виждам полза за българската страна. Затова и ще гласувам против. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тази декларация? Няма.
Давам думата на Ивайло Калфин – заместник министър-председател на Република България и министър на външните работи.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа! Искам да направя едно пояснение във връзка с предложението на господин Божинов как да четем т. 5 от декларацията, която аз изцяло приветствам. Мисля, че е много важен политически акт на Народното събрание.
По принцип смисълът на ядреното оръжие е не да бъде използвано. Откакто е създадено, досега в която и страна да се намира, в който и военен блок да се намира, то изпълнява така наречената “роля на въздържане”. Принцип в НАТО, в страните – членки на НАТО, в Русия и в други страни, които имат ядрено оръжие, е да казват: ние имаме ядрено оръжие, но да не казват къде е разположено то именно заради смисъла на тази логика за въздържане. Затова и в самото споразумение не беше включено – това е принцип, възприет от всяка ядрена държава, не само от Съединените щати, не беше написано в тези конкретни поделения дали ще има или няма да има такова оръжие. В същото време, тъй като това беше част от мандата, който получи правителството и от парламента включително, ние много внимателно се стремяхме да не създадем подобен риск за страната.
Така че заложеното в договора – това, което е отразено в декларацията, е още един път да се препотвърди основополагащият пакт между НАТО и Русия, сключен преди разширяването на НАТО с нови членове, в който НАТО каза на Русия, тук е точно цитирано: “Няма намерение, няма план и няма причина да се разполагат ядрени оръжия на територията на новите страни членки”. Тъй като това е споразумение между НАТО и Русия, с тази размяна на ноти, която на практика има силата на международна договореност, Съединените щати като държава се ангажираха с ангажимента на НАТО. България е и член на НАТО, така че тя влиза в обхвата на този ангажимент за въздържане и за неразполагане на подобни ядрени оръжия.
Както е написан тук текстът, фактът, че парламентът разглежда размяната на ноти като достатъчна гаранция, че в България няма да бъде разположено това оръжие, мисля че е достатъчно ясен и абсолютно недвусмислен знак на българския парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, както изисква правилникът, първо ще поставя на гласуване предложението на народния представител Георги Божинов за т. 5. Заместващият текст на т. 5, предложен от народния представител, гласи:
“5. На територията на Република България не са разполагани и няма да бъдат разполагани ядрени оръжия по никакъв повод.”
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 132 народни представители: за 42, против 44, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване декларацията на Народното събрание, така както е внесена от вносителите със своя преамбюл и своите пет точки.
Гласували 146 народни представители: за 137, против 5, въздържали се 4.
Декларацията е приета.
Преминаваме към последната точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ОТНЕТОТО И ВЪЗСТАНОВЕНО ИМУЩЕСТВО НА СЕМЕЙСТВАТА НА БИВШИТЕ ЦАРЕ ФЕРДИНАНД И БОРИС И ТЕХНИТЕ НАСЛЕДНИЦИ.
Господин Ранчев, моля да прочетете проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“Проект!
РЕШЕНИЕ
за удължаване срока на действие на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници
Народното събрание на основание чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
Удължава срока на действие на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници с един месец.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по проекта за решение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 134, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.
С това изчерпахме днешната и седмичната ни програма.
Следващото заседание е в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,13 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Нина Чилова
Ясен Попвасилев