Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Екатерина Михайлова
Секретари: Пенко Атанасов и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Уважаеми колеги, има необходимия кворум. Откривам днешното заседание.
Програмата за тази седмица ви е раздадена. Предложението, което беше съгласувано и на Председателския съвет, е следното:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда – продължение.
2. Законопроект за ратифициране на Договора за сътрудничество за хуманитарна помощ между Министерството на здравеопазването на Република България и Суверенния военен благотворителен орган на Свети Йоан от Ерусалим, Родос и Малта с вносител Министерският съвет.
3. Първо четене на законопроекта за постановяване, приемане и изпълнение на решенията за обезпечаване на имущество или доказателства от държавите – членки на Европейския съюз, с вносител Министерският съвет.
4. Проекти за решения по отчетите за изпълнение на държавните бюджети на Република България за 2001 г., 2002 г., 2003 г. и 2004 г.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминация.
6. Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за собствеността.
7. Парламентарен контрол.
На Председателския съвет беше уточнено Парламентарният контрол в петък да бъде от 9,00 ч., тоест петък да бъде само за Парламентарен контрол. Един от аргументите е, че не само се натрупаха много въпроси и питания, но и миналия петък, поради разискванията по други проблеми, нямаше Парламентарен контрол.
Има ли бележки по тази седмична програма? Разбира се, предложенията, които са направени, ще бъдат поставени на гласуване, ще имат възможност и колегите, които са ги направили, да ги аргументират. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 131, против 7, въздържали се 8.
Седмичната програма е приета.
Към програмата, която сме приели, има предложение от народния представител Минчо Христов – проект за решение относно налагане на мораториум върху застрояването върху съществуващите зелени площи, паркове, междублоковите пространства на жилищните комплекси, върху детските и спортни площадки, намиращи се в областните центрове и градовете с население над 50 хил. жители.
Господин Христов, както е традиционно, имате възможност в рамките на две минути да аргументирате Вашето предложение.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание проект за решение за налагане на мораториум върху застрояването на съществуващите зелени площи, парковете, междублоковите пространства на жилищните комплекси, върху детски и спортни площадки, намиращи се в областните градове и градовете с население над 50 хил. жители.
Мисля, че проблемът, който стои пред всички нас и българското общество, е ясен. Ще ви кажа само, че в София 1/3 от зелените площи и парковете вече са застроени и са безвъзвратно загубени. Нека да помислим за онези 2/3, които все още са останали. Аз бях на няколко срещи, които се проведоха в Красна Поляна, Младост, а вчера и в Дружба, където проблемът наистина е жесток. Този проблем е подобен и във всички големи градове на България.
Мораториумът, който се предлага, е за срок от 10 години. Обръщам ви внимание, че в Лондон действа един такъв мораториум, който е за 100 години, така че нашето предложение е доста по-скромно.
Уважаеми колеги, предвид изключителната важност на проблема, моля ви да подкрепите това предложение и то да влезе в седмичната ни програма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Минчо Христов.
Гласували 125 народни представители: за 30, против 45, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, в това предложение няма нищо политическо, нищо партийно. Това е един проблем, който касае всички нас – нашите избиратели, нашите деца и нашите внуци! Недоумявам защо отхвърляте това предложение!?
Моля ви да преосмислите своето решение и отново да гласувате. Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям още веднъж на гласуване предложението на народния представител Минчо Христов.
Гласували 122 народни представители: за 43, против 43, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Павел Шопов относно Законопроект за уреждане на жилищните въпроси на гражданите с многогодишни жилищни влогове.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Тази тема е болна за хиляди български граждани и години наред въпросът им не се урежда. Вярно е, че има движение. Някои от конкретните случаи се решават, но като цяло уредбата закъснява с оглед на конкретните изменения във фактическата обстановка и в живота изобщо.
Ето защо ние от “Атака” сме внесли законопроект в тази връзка, като актуализираме досега съществуващата материя. Нещата са вече в крайна фаза – такива, каквито са в момента, те са неработещи. Затова предлагаме нов законопроект.
От друга страна, имаме чувството и виждането, че и у колегите от другите парламентарни групи съществува подобна нагласа за създаването на нов законопроект в тази връзка и за актуализацията на материята за жилищно-спестовните влогове.
Въпросът, пак повтарям, касае хиляди български граждани, които непрекъснато задават въпроси. Това беше законопроект, който ние внесохме миналата година. Предлагаме да влезе в дневния ред и да бъде разгледан. Крайно време е това да стане, за което има огромен интерес в българската общественост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Павел Шопов.
Гласували 130 народни представители: за 25, против 60, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Има още едно предложение на народния представител Павел Шопов - проект за решение за промени в постоянните комисии.
Ако желаете, господин Шопов, заповядайте, за да аргументирате Вашето предложение.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Не знам за кой път вече поставяме този въпрос. Непрекъснато всеки първи работен ден от всяка седмица този въпрос се отлага с уверението, че ще бъде решен следващата седмица. Провеждаме разговори и консултации с Парламентарната група на Коалиция за България, но въпросът продължава да бъде нерешен. Вече четвърти месец нашата парламентарна група продължава да няма нито един представител в три от комисиите в българското Народно събрание, което прави в голяма степен работата на тези комисии нелегитимна. Защото, съгласете се, че без представители на една политическа сила в една парламентарна комисия работата на тази комисия не може да бъде пълноценна. Това е логично. Естествено, че е така.
Ето защо аз отново поставям този въпрос с искането да бъде включен в дневния ред, защото се касае за едно съвсем регулярно, съвсем рутинно гласуване, и нищо повече. Въпросът се явява повече технически - да съобразим състава на комисиите с правилника, какъвто е, и нищо друго.
Надявам се, че най-после това предстоящо гласуване няма да бъде първосигнално и механично с оглед на това, че ние от “Атака” поставяме предложението на вашето внимание да бъде гласувано против. Нека най-после да го включим в дневния ред и да гласуваме за всяка една от тези три комисии, за които сме предложили да направим попълнение с наши представители от партия “Атака”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Павел Шопов.
Гласували 110 народни представители: за 25, против 44, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е направено предложение от народния представител Стела Банкова.
Госпожо Банкова, ще обосновете ли своето предложение? Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, днес е последният ден на една антиконституционна акция от страна на днешното българско правителство. Става дума за пререгистрацията на номерата. Защо я определям като антиконституционна? Защото, според чл. 60 на Конституцията на Република България, гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, а в случая българското правителство рекетира гражданите на България да заплащат една такса за пререгистрация, която е постановена с наредба. Да оставим настрана това, че в случая са засегнати една голяма част, а това съвсем не е маловажно, от крайно бедните слоеве от българското население – социално слаби, инвалиди, пенсионери, които имат 20-30-годишни коли.
Заради вашето упорство няколко пъти да отхвърляте, колеги, нашето предложение, ние с колегата Минчо Христов сезирахме главния прокурор и очакваме неговото становище по случая, защото това тук наистина е казус, в който българското правителство нарушава българската Конституция.
Отново апелирам и се обръщам към вас, към вашата социална чувствителност, моля не забравяйте, че Европейският съюз не изисква от нас да пререгистрираме автомобилите си и че това е една форма на рекет спрямо българските граждани и вероятно да се обслужат интересите на застрахователната мафия.
В момента, в последните дни, опашките са изключително големи.
Мили, уважаеми колеги, вие ходите ли по тази българска земя? Набрали ли сте кураж да попаднете на една такава опашка, да ви разпознаят хората и да поемете техните въпроси? Защото сега вече става дума дори за рушвети, които се приемат от 100, от 200 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето Ви изтече, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Защо трябва да слагаме толкова голяма финансова тежест на една голяма категория български граждани, които са социално слаби?
Обръщам се към вас и моля да подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме предложението на госпожа Банкова.
Гласували 107 народни представители: за 20, против 47, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Следващото предложение по чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е направено от народния представител Христо Величков – да бъде включен проект за решение относно избиране на заместник-председател на Комисията за борба с корупцията. Няма желаещи да бъде обосновано предложението.
Следващото предложение е от народния представител Екатерина Михайлова - да бъде включен законопроект за достъп и използване на документи на Държавна сигурност.
Заповядайте, госпожо Михайлова, за да обосновете своето предложение.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, въпросът за разсекретяването на документите на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е изключително актуален и в днешния ден. Вече втора седмица това е основната тема, която се разисква както в медиите, така и сред българската общественост.
Днес бяхме свидетели на поредния списък, който беше представен – списък, който наново не е пълен, който съдържа частична информация; информация, която не разкрива цялата истина. България е длъжна да приеме такъв закон.
Ние, народните представители, сме длъжни да предприемем законодателни действия, които да изнесат истината, да осветлят процесите, които са се случвали в България, и нещо по-важно – да осветлим днес кой кой е в политическия и в обществения живот на България.
Ето защо Демократи за силна България предлагаме в дневния ред да влезе законопроектът, който сме предложили на българския парламент. Днес от гласовете на всички нас зависи дали искаме да се отвори страницата и да знаем кой и защо взема определени решения; кой и защо манипулира българския политически и обществен живот? Това е въпрос, който засяга всички политически сили и надявам се с гласа си днес вие ще сложите началото на този процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Михайлова по ал. 3 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласували 113 народни представители: за 32, против 39, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Предложение за прегласуване – госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми колеги, обръщам се към тези, които преди малко гласуваха “въздържали се”. Обръщам се към тях, защото те явно са тръгнали да извървят пътя, в който да натиснат най-после и да гласуват “за” един такъв законопроект, за да започне да се разглежда от българския парламент. Затова, защото очакването към нас е огромно! Всеки ден различни гилдии, различни представители на обществото, различни професионални среди съвсем ясно на глас казват: “Искаме да знаем кои са сред нас! Искаме да знаем кой ни ръководи!” И ние, парламентаристите, сме длъжни да дадем тези отговори.
Много ви моля, не се крийте зад партийни решения, не позволявайте да се манипулира и българското общество, и българският политически живот. Това е приоритет на всички партии. Това не е партиен интерес на една или друга партия, представена в парламента. От това зависи доколко България ще бъде достоен член и на Европейския съюз, и да може сама да решава въпросите, а не както ни се е случвало да бъдат изпращани посланици да представляват България в НАТО и оттам да ни ги връщат, защото са бивши служители на Държавна сигурност.
България е длъжна достойно да защити името си и да представя навсякъде хора, които са независими, които нямат обвързване с мрачните страни на българската история.
Затова, колеги, обръщам се към вас: подкрепете да влезе този законопроект в дневния ред. Това ще бъде добър знак към цялата българска общественост. Това ще бъде добър знак и към страните – членки на Европейския съюз за това, че България се демократизира и тръгва да извърви пътя, който всички бивши социалистически страни и настоящи членки на Европейския съюз го направиха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на прегласуване предложението на госпожа Михайлова.
Гласували 119 народни представители: за 44, против 43, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Следващото предложение по ал. 3 е от господин Петър Стоянов и група народни представители за включване на Проект за решение за създаване на анкетна комисия за проверка на дейността на Фонд “Земеделие”.
Ще обоснове ли някой следващото предложение?
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми колеги, както знаете, преди повече от 10 дни внесохме Проект за решение за създаване на парламентарна анкетна комисия, която да проучи цялостната дейност на Държавен фонд “Земеделие”, в това число и всичко, направено по Програма САПАРД от 2000 г. насам. Тази идея намери широка обществена подкрепа. Нещо повече, министърът на земеделието и горите господин Нихат Кабил я подкрепи публично в Комисията за борба с корупцията. Виждам, че има и колеги народни представители от Комисията по земеделието и горите, които изключително професионално и отговорно гледат на тази тема. Нещо повече, днес е насрочено специално заседание на Комисията по земеделието и горите и там също ще се дискутира този проблем. Тъй като това е изключително обемиста и тежка работа, би било редно да се създаде временна парламентарна анкетна комисия, която да може сега, докато все още нещата не са минали извън контрол, и по-скоро като превенция да се направи цялостна проверка как са действали като цяло структурите на САПАРД, функционалната структура на агенцията работила ли е нормално. В крайна сметка аз смятам, че не бива да се бои никой от реален, а не фиктивен парламентарен контрол, както някои се опитват да правят. Още повече и предвид забележките в последния Мониторингов доклад на Европейската комисия аз смятам, че точно сега е моментът да се избере тази временна парламентарна анкетна комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Янев.
Подлагам на гласуване включването на това предложение в дневния ред.
Гласували 124 народни представители: за 41, против 34, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Преди да пристъпим към работата си днес, трябва да направя няколко съобщения.
На 29 май в Деловодството на Народното събрание е депозирано и заведено искане от главния прокурор на Република България за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Павел Чернев.
На 30 май в Деловодството на Народното събрание е депозирано писмо от главния прокурор на Република България, с което оттегля искането си до Народното събрание по отношение на народния представител Волен Сидеров в частта, отнасяща се до престъплението по чл. 290, ал. 1 от Наказателния кодекс.
На 25 май в Народното събрание е представена актуализираната програма за одитната дейност на Сметната палата за 2006 г. Тя е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
На 29 май в Народното събрание са представени и Годишният отчет за дейността, Отчетът за изпълнение на бюджета, Годишният финансов отчет и Становище на одитен екип на Сметната палата по отношение дейността на Комисията за финансов надзор през 2005 г.
Започваме с първа точка от гласуваната за днешното пленарно заседание програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА – продължение.
Господин Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
По § 12 няма направени предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 12:
“§ 12. В чл. 127 се създават ал. 3 и 4:
“(3) Работодателят е длъжен по искане на работника или служителя да му предостави обективна и справедлива характеристика за професионалните му качества и за резултатите от трудовата му дейност или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател.
 (4) Когато работодателят изпрати работник или служител на работа зад граница за повече от един месец, той е длъжен преди заминаването писмено да го информира за:
1. продължителността на работата;
2. валутата, в която ще се изплаща възнаграждението;
3. допълнителните трудови възнаграждения, които ще се изплащат в пари или в натура, свързани с изпращането зад граница, ако такива са предвидени;
4. условията за завръщане в страната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по § 12 от законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 12 в окончателната редакция, предложена от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 7.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15:
“§ 15. Член 130а се изменя така:
“Чл. 130а. (1) Когато работодателят има намерение да предприеме масови уволнения, той е длъжен да започне консултации с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 своевременно, но не по-късно от 45 дни преди извършването им, и да положи усилия за постигане на споразумение с тях, за да се избегнат или ограничат масовите уволнения и да се смекчат последиците от тях. Редът и начинът за провеждане на консултациите се определя от работодателя, представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(2) Независимо от обстоятелството дали работодателят или друг правен субект е взел решението, довело до масови уволнения, работодателят е длъжен преди началото на консултациите по ал. 1 да предостави писмена информация на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 за:
1. причините за предвижданите уволнения;
2. броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, групи професии и длъжности, към които се отнасят;
3. броя на заетите работници и служители от основните икономически дейности, групи професии и длъжности в предприятието;
4. конкретните показатели за прилагане на критериите за подбор по чл. 329 на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени;
5. периодът, през който ще се извършват уволненията;
6. дължимите обезщетения, свързани с уволненията.
(3) След предоставянето на информацията по ал. 2 в срок три работни дни работодателят е длъжен да изпрати копие от нея на съответното поделение на Агенцията по заетостта.
(4) Представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 могат да изпратят на съответното поделение на Агенцията по заетостта становище по предоставената им информация във връзка с предвижданите масови уволнения.
(5) При неизпълнение на задължението на работодателя по ал. 2 представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 имат право да сигнализират Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” за неспазване на трудовото законодателство.
(6) За неизпълнение на задължението си по ал. 1 работодателят не може да се позовава на обстоятелството, че друг орган е взел решението за масови уволнения.
(7) Предвидените масови уволнения се извършват не по-рано от 30 дни след уведомяване на Агенцията по заетостта, независимо от сроковете на предизвестие.”
С § 16 се създават чл. 130б, 130в и 130г.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 130б, 130в и 130г и предлага следната редакция за § 16:
„§ 16. Създават се чл. 130б, 130в и 130 г:
„Задължение за информация и консултации при промяна на работодателя
Чл. 130б. (1) Преди извършване на промяната по чл. 123, ал. 1 работодателят-прехвърлител и работодателят-приобретател, а в случаите на чл. 123а, ал. 1 – старият и новият работодател, са длъжни да информират представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от своите предприятия за:
1. предвижданата промяна и датата на извършването й;
2. причините за промяната;
3. възможните правни, икономически и социални последици от промяната за работниците и служителите;
4. предвижданите мерки по отношение на работниците и служителите, включително за изпълнението на задълженията по чл. 123, ал. 4 и 123а, ал. 3.
(2) Работодателят-прехвърлител по чл. 123 или старият работодател по чл. 123а е длъжен да предостави информацията по ал. 1 в срок най-малко два месеца преди извършването на промяната.
(3) Работодателят-приобретател по чл. 123 или новият работодател по чл. 123а е длъжен да предостави информацията по ал. 1 своевременно, но във всички случаи в срок най-малко два месеца преди работниците и служителите му да бъдат пряко засегнати от промяната по отношение на условията на труд и заетост.
(4) Когато някой от работодателите предвижда мерки по ал. 1, т. 4 по отношение на работниците и служителите от своето предприятие, той е длъжен преди извършване на промяната да проведе своевременно консултации и да положи усилия за постигане на споразумение с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 относно тези мерки.
(5) В случаите, когато в предприятието няма синдикални организации и представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2, работодателят предоставя информацията по ал. 1 на съответните работници и служители.
(6) При неизпълнение на задължението на работодателя по ал. 1 или когато той не проведе консултациите по ал. 4, представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 или работниците и служителите имат право да сигнализират Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” за неспазване на трудовото законодателство.
(7) За неизпълнение на задължението си по ал. 1 работодателят не може да се позовава на обстоятелството, че друг орган е взел решението за промяната.
Задължение за информация при изменение на дейността, икономическото състояние и организацията на труда на предприятието
Чл. 130в. (1) В случаите по чл. 7а работодателят е длъжен да предостави на избраните представители на работниците и служителите информация относно:
1. последните и предстоящите изменения в дейността и икономическото състояние на предприятието;
2. положението, структурата и очакваното развитие на заетостта в предприятието, както и относно предвижданите подготвителни мерки, особено в случаите, когато съществува заплаха за заетостта;
3. възможните съществени промени в организацията на труда.
(2) След предоставянето на информацията по ал. 1 работодателят е длъжен да проведе консултации по въпросите по ал. 1, т. 2 и 3.
(3) Когато информацията по ал. 1 съдържа данни, разпространяването на които може да увреди законните интереси на работодателя, той има право да я предостави с изискване за поверителност.
(4) В случаите по ал. 3 представителите на работниците и служителите нямат право да разкриват информацията по ал. 1 на останалите работници и служители и на трети лица.
(5) Работодателят може да откаже предоставянето на информация или провеждането на консултации, когато характерът на информацията или консултациите могат сериозно да навредят на функционирането на предприятието или на законните интереси на работодателя.
(6) При отказ да се предостави информация по ал. 5 и при възникнал спор относно неговата основателност страните могат да потърсят съдействие за уреждане на спора чрез посредничество и/или доброволен арбитраж от Националния институт за помирение и арбитраж.
Срокове за информиране и консултиране
Чл. 130г. (1) Работодателят и представителите на работниците и служителите по чл. 7а определят в споразумение:
1. съдържанието на информацията и сроковете, в които ще им бъде предоставяна;
2. сроковете, в които представителите на работниците и служителите ще подготвят своето становище по предоставената информация;
3. сроковете и предмета на консултации;
4. представителите на работодателя, определени да предоставят информация и да провеждат консултации.
(2) В случай, че не се постигне споразумение по ал. 1:
1. информацията за последните и предстоящите изменения в дейността и икономическото състояние на предприятието се предоставя в сроковете за съставяне на счетоводните отчети;
2. информацията относно положението, структурата и развитието на заетостта в предприятието и мерките за запазването й се предоставя не по-късно от един месец преди предприемането им;
3. информацията относно решенията, които биха могли да доведат до съществени промени в организацията на труда или трудовите правоотношения, се предоставя не по-късно от един месец преди съответните промени;
4. консултациите по чл. 130в, ал. 1, т. 2 и 3 се провеждат в срок до две седмици след предоставяне на информацията.
(3) В случаите, когато работодателят предвижда мерки, които водят до промяна по чл. 123 или чл. 123а или до масови уволнения, информацията и консултациите се провеждат при условията, по реда и в сроковете по чл. 130а и 130б.
(4) В случай, че работодателят не предостави информация в сроковете по ал. 1 или 2, представителите на работниците и служителите имат право да я поискат писмено от него, а при отказ да им я предостави – да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за неспазване на трудовото законодателство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по така представените параграфи от законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване параграфите от 13 до 16 включително, които са подкрепени от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, така както е внесен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя от § 17 до § 20 включително, които са подкрепени от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 21 има предложение от народния представител Донка Михайлова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 21:
"§ 21. Създава се чл. 139а:
"Ненормиран работен ден
Чл. 139а. (1) Поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите в синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден.
(2) Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя.
(3) Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време.
(4) В случаите по ал. 3 работниците и служителите имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 мин. след изтичането на редовното работно време.
(5) В случаите по ал. 3 общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.
(6) Работата на редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни – с увеличено възнаграждение за извънреден труд."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези два текста? Няма.
Моля, гласувайте § 21 в редакцията на комисията и § 22 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 23 има предложение на народния представител Иван Гризанов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 23:
"§ 23. Създава се чл. 140а:
"Особени правила при полагане на нощен труд
Чл. 140а. (1) Работници и служители, в редовното работно време на които се включва най-малко три часа нощен труд по чл. 140, ал. 2, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд.
(2) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.
(3) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, подлежат на периодични медицински прегледи по чл. 287.
(4) Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява.
(5) Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да й предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд."
Има предложение на народния представител Иван Гризанов за създаване на нов § 23а.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 23а:
"§ 23а. В чл. 142 ал. 2 се изменя така:
"(2) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от шест месеца."
По § 24 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 24. Създава се чл. 154а:
"Работно време и почивки при работа
със специфичен характер и/или организация на труд
Чл. 154а. При спазване на общите правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд Министерският съвет може да установява друга продължителност на дневното, седмичното или месечното работно време, на междудневната и седмичната почивка, на почивките в работния ден и на нощния труд на работници и служители, които извършват работа със специфичен характер и/или организация на труда."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
Комисията предлага да се създаде § 25а:
"§ 25а. В чл. 287 ал. 3 се изменя така:
(3) Работодателят и длъжностните лица в предприятията са длъжни да опазват в тайна данните относно здравословното състояние на работниците и служителите и информацията от и за съответните медицински прегледи."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28.
По § 29 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 29. В чл. 333, ал. 1 се създава т. 5:
„5. работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а за времето, докато има такова качество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по така представените параграфи от законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласуваме параграфи от 23 до 29 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 30 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32.
По § 33 има предложение на народния представител Маргарита Панева.
Комисията подкрепя текста.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33:
„§ 33. В чл. 402 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Националната агенция за приходите предоставя на контролните органи по чл. 399 необходимата данъчна и осигурителна информация за целите на контрола по спазване на трудовото законодателство.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме параграфи от 30 до 38 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя това наименование.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41:
„§ 41. В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ,
бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 24:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Работодателят уведомява писмено съответното поделение на Агенцията по заетостта относно предвидените масови уволнения не по-късно от 30 дни преди датата на уволненията.”;
б) алинея 3 се изменя така:
(3) Уведомлението по ал. 1 трябва да съдържа цялата необходима информация относно предвижданите масови уволнения, в т.ч.: причините за тях; броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, групи професии и длъжности, към които се отнасят; броя на заетите работници и служители от основните икономически дейности, групи професии и длъжности в предприятието; конкретните показатели за прилагане на критериите за подбор на работниците и служителите съгласно чл. 329 от Кодекса на труда, които ще бъдат уволнени; периода, през който ще се извършат уволненията, както и информация относно проведените предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда.”;
в) създава се ал. 4:
„(4) Работодателят е длъжен да предостави на представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда копие от уведомлението по ал. 1 в срок от 3 работни дни.”
2. В чл. 70, в ал. 4 думата „чужденци” се заменя с „работници и служители”.”
„§ 42. В чл. 126а от Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ., бр. ...) буква „м” се изменя така:
„м) по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 357, ал. 2 от Кодекса на труда.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42.
По § 43 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 44 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 44. В Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4 ал. 1 се изменя така:
„(1) Право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време и на които правоотношението:
1. не е прекратено към датата на обнародване на решението по
чл. 6;
2. е прекратено през последните 3 месеца преди датата на обнародване на решението по чл. 6.”
2. Член 6 се изменя така:
„Чл. 6. Правото на гарантирани вземания за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 възниква от датата на обнародване в „Държавен вестник” на съдебното решение за:
1. откриване на производство по несъстоятелност;
2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност;
3. откриване на производство по несъстоятелност, обявяване в несъстоятелност и прекратяване на производството по несъстоятелност, поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството.”
3. В чл. 22, ал. 1 т. 1 се изменя така:
„1. последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните шест календарни месеца, предхождащи месеца, в който е обнародвано решението по чл. 6, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца;”.
4. В чл. 23 ал. 1 се изменя така:
„(1) Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 2 са в размер на последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните шест календарни месеца преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако са били в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца.”
5. В чл. 25 накрая се добавя „или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата страна”.
6. Създава се нов § 1:
„Допълнителна разпоредба
§ 1. (1) Право на гарантирани вземания при условията, по реда и в размерите, определени в този закон, имат и работниците, и служителите, наети по трудови правоотношения в предприятие – български работодател, което осъществява стопанска дейност на територията на Република България и е обособена част от друго предприятие, осъществяващо стопанска дейност на територията на друга държава – членка на Европейския съюз или друга държава от Европейското икономическо пространство, когато по реда на законодателството на тази държава предприятието е в несъстоятелност и това се отнася и за обособената част от него в Република България.
(2) В случаите по ал. 1 се смята, че предприятието е в несъстоятелност, когато е поискано започване на колективна процедура, основана на неплатежоспособността на работодателя, така както е предвидено в съответните законови, подзаконови и административни разпоредби на държавата членка, която включва частично или цялостно отнемане на активите на работодателя, определяне на ликвидатор или лице, изпълняващо подобни функции, и съответният компетентен орган:
1. е решил да открие производството, или
2. е установил, че предприятието или дейността на работодателя са окончателно прекратени и наличните му активи са недостатъчни, за да се обоснове откриването на процедурата.
(3) В случаите по ал. 1 правото на гарантирани вземания възниква от датата на обявяване на несъстоятелността по смисъла на ал. 2.
(4) Задължението на българския работодател за информиране на работниците и служителите по реда на чл. 29 възниква от датата, на която обстоятелството по ал. 2 му е станало известно.”
7. Досегашните § 1-4 от Преходните и заключителните разпоредби стават съответно параграфи 2-5.”
По § 45 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа:
“§ 45. Законът влиза в сила от 1 юли 2006 г. с изключение на § 44, т. 6, който влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” и параграфи от 39 до 44 включително, новия § 1 от Допълнителната разпоредба и § 45 от законопроекта.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това е приет и целият закон.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА ХУМАНИТАРНА ПОМОЩ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СУВЕРЕННИЯ ВОЕНЕН БЛАГОТВОРИТЕЛЕН ОРДЕН НА СВ. ЙОАН ОТ ЙЕРУСАЛИМ, РОДОС И МАЛТА.
Господин Китов, моля да представите становището на Комисията по здравеопазване.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, позволете ми преди това да направя едно процедурно предложение: в залата да бъдат допуснати господин Атанас Додов – заместник-министър на здравеопазването, и господин Веселин Делчев – директор на Дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Китов за достъп до залата.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Китов, да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на Договора за сътрудничество за хуманитарна помощ между Министерството на здравеопазването на Република България и Суверенния военен благотворителен орден на Св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, № 602-02-20, внесен от Министерския съвет на 15 май 2006 г.
На свое заседание, проведено на 25 май 2006 г., Комисията по здравеопазване разгледа Договора за сътрудничество за хуманитарна помощ между Министерството на здравеопазването на Република България и Суверенния военен благотворителен орден на Св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, внесен от Министерския съвет на 15 май т.г.
Договорът беше представен от заместник-министъра на здравеопазването д-р Атанас Додов. Народните представители бяха запознати с мотивите на правителството и с подкрепящото становище на Комисията по европейска интеграция.
Договорът за сътрудничество за хуманитарна помощ между Министерството на здравеопазването на Република България и Суверенния военен благотворителен орден на Св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта третира различни форми на сътрудничество в областта на здравеопазването, както и подкрепата от страна на ордена в зависимост от неговите възможности и средства за лечебните заведения за болнична помощ в България.
Предвижда се изпращането на помощи, съгласувани предварително с българската страна, под формата на оборудване, лекарствени продукти, материали и други за болничните заведения, включително помощи за евакуирани и/или бегълци в случаи на природни бедствия.
Ратифицирането на договора се налага поради изричните изисквания на текста му, както и поради предвиденото в него освобождаване на помощите по този договор от всякакви митнически сборове, данъци и такси или други подобни вземания, включително данък добавена стойност, които се налагат при внос в съответствие с действащите в страната закони.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по здравеопазване прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за сътрудничество за хуманитарна помощ между Министерството на здравеопазването на Република България и Суверенния военен благотворителен орден на Св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, № 602-02-20, внесен от Министерския съвет на 15 май 2006 г.
Становището беше прието единодушно.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
Има ли заместник-председател или член на Комисията по външна политика?
Има кратко становище на комисията, която единодушно подкрепя законопроекта за ратификация.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по законопроекта на първо гласуване.
Господин Китов, заповядайте за изказване.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Едва ли някой може да има против, когато става въпрос за договор, в който една от съответните страни се задължава да подпомага България и то в една област, която знаете, че е стратегическа и е в процес на реформиране, така че всяка една помощ е добре дошла.
Мисля, че е излишно да говорим по същество.
Тук обаче съм задължен да запозная народните представители със становището на Консултативния съвет към Народното събрание, чието становище за съжаление дойде, след като комисията взе своето решение.
Консултативният съвет също приема по принцип законопроекта, но намира няколко дребни подробности, които на пръв поглед са дребни, но са изключително важни преди всичко за Република България.
На първо място, счита се, че английският текст говори не за договор, а за спогодба или споразумение, което има различна правна тежест. Те считат, че като заглавие на законопроекта това трябва да бъде променено.
Второто по-важно нещо за мен е, че Консултативният съвет счита, че самият договор трябва да започне да действа след като има взаимно уведомление на двете страни, че са изпълнили всичките си задължения, за да започне да действа законът, докато в самия закон е казано, че той ще започне да действа веднага след обнародването му. Това би могло да злепостави страната и преди всичко ордена на Св. Йоан.
Освен това има някои дребни, текстови грешки, които според Консултативния съвет могат да бъдат различно тълкувани. Те предлагат да бъдат оправени.
Затова, след като категорично заявявам, че ще го подкрепя на първо четене, моето предложение към всички вас е той да не бъде гледан в момента и на второ четене, каквато е масовата практика, а да бъде върнат за второ четене в комисията, където заедно с вносителите да се направят тези корекции, така че да не излагаме страната, въз основа включително и на печатни грешки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
Имате думата за изказвания по законопроекта. Няма други желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Договора за сътрудничество за хуманитарна помощ между Министерството на здравеопазването на Република България и Суверенния военен благотворителен орден на Св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта.
Гласували 84 народни представители: за 81, против 3, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
По съображенията, които изложи господин Китов, той няма да бъде приет на второ гласуване в днешното пленарно заседание, за да бъдат внесени необходимите корекции.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ, ПРИЕМАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО ИЛИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ ДЪРЖАВИТЕ – ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Има становище на Комисията по правни въпроси, която е водеща комисия по този законопроект. Не виждам господин Стоилов в залата. Заместник-председател на Комисията по правни въпроси също не виждам да има.
Ще Ви помоля, господин Ралчев, като член на Комисията по правни въпроси да представите нейното становище.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
“ДОКЛАД
относно Законопроект за постановяване, приемане и изпълнение на решения за обезпечаване на имущество или доказателства от държавите – членки на Европейския съюз, № 602-01-36, внесен от Министерския съвет на 10.05.2006 г.
На заседание, проведено на 25 май 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за постановяване, приемане и изпълнение на решения за обезпечаване на имущество или доказателства от държавите – членки на Европейския съюз, внесен от Министерския съвет на 10.05.2006 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието Димитър Бонгалов – заместник-министър, и Владимир Астарджиев – съдия от Софийския градски съд, член на работната група по създаване на законопроекта.
Законопроектът беше представен от господин Димитър Бонгалов.
Законопроектът за постановяване, приемане и изпълнение на решения за обезпечаване на имущество или доказателства от държавите – членки на Европейския съюз, е формата на транспониране в българското законодателство на Рамковото решение на Съвета на Европейския съюз от 22 юли 2003 г., което урежда изпълнението на решенията за обезпечаване на имущество или доказателства в държавите членки. То е предназначено да улесни сътрудничеството между тях при взаимното признаване и непосредствено изпълнение на съдебни решения и определя правилата, по които всяка държава членка да признава и изпълнява на своя територия решения за обезпечаване на имущество и доказателства, постановени по наказателно производство от орган на друга държава членка. Рамковото решение предвижда разпоредбите му да бъдат въведени в националните законодателства на държавите – членки на Европейския съюз, и голяма част от тях вече са приели национални норми в тази насока. Друга част са в процес на подготовка за въвеждането им.
Разпоредбите на законопроекта предвиждат в общата част приложното му поле, дават определение на решение за обезпечаване на имущество или доказателства и определят целта на издадените решения да осигурят доказателства или последваща конфискация на имущество при наказателен процес. Изброени са престъпленията, за които не се изисква двойна наказуемост.
Втората глава на законопроекта урежда двете хипотези: в Раздел I - приемането и изпълнението на територията на Република България на решение за обезпечаване на имущество или доказателства, постановено от орган на държава – членка на Европейския съюз, а в Раздел II – издаването на решение за обезпечаване на имущество или доказателства от български съд и изпращането му за изпълнение в държава – членка на Европейския съюз.
Допълнителните разпоредби съдържат определения на понятията за целите на законопроекта. В Заключителните разпоредби се урежда изпълнението на изискванията за оформянето, реквизитите и използваните езици в удостоверението, формата за което е приложение към законопроекта. За неуредените случаи е предвидено субсидиарното приложение на Наказателнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс.
Създаването на правила за постановяване, приемане и изпълнение на решения за обезпечаване на имущество или доказателства е предизвикано от поетите от Република България ангажименти във връзка с бъдещото й членство в Европейския съюз. Възможни са варианти с оглед систематичното място на тези правила – в Наказателнопроцесуалния кодекс, в частта му относно международна правна помощ по наказателни дела или в самостоятелен закон. При обсъждането на проекта за новия Наказателнопроцесуален кодекс Комисията по правни въпроси отхвърли предложения текст във връзка с мерките за обезпечаване на доказателства в рамките на висящо наказателно производство, тъй като той не даваше цялостно разрешаване на проблематиката в тази насока. Народните представители се обединиха около становището, че създаването на специален нормативен акт дава възможност за по-прецизно формулиране на правилата и улесняване на прилагането им. Допълнителен аргумент в тази насока е и предоставеното от Министерството на правосъдието проучване за практиките в държавите членки, което показва, че в по-голямата част от тях Рамковото решение за признаване и изпълнение на решения за обезпечаване на имущество или доказателства е транспонирано в правните им системи чрез създаването на отделен нормативен акт.
Предвид на това се налага прецизирането на текстовете чрез конкретизация на компетентните за изпълнение на решението органи, правилата за него, както и на реда за защита на заинтересованите страни и трети добросъвестни лица. Така ще се избегне необходимостта от създаването на общи препращащи норми към процесуалните кодекси и ще се постигне завършеност на правната уредба.
Предложеният законопроект изисква и усъвършенстване на правната техника в насока на изказа при формулиране на правните норми, които се съдържат в него, за да се избегне двусмисленото им тълкуване в хода на прилагането.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси със 7 гласа “за”, 0 “против” и 1 “въздържал се” подкрепи предложения Законопроект за постановяване, приемане и изпълнение на решения за обезпечаване на имущество или доказателства от държавите – членки на Европейския съюз, № 602-01-36, внесен от Министерския съвет на 10.05.2006 г. и предлага на народните представители да го приемат на първо четене.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Госпожо Манолова, заповядайте за процедурно предложение за достъп до залата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, правя процедурно предложение на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание господин Димитър Бонгалов - заместник-министър на правосъдието, да бъде допуснат в залата за участие в днешното пленарно заседание по точката от дневния ред, която разглеждаме в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата на заместник-министъра на правосъдието.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Госпожо Манолова, имате думата за изказване по законопроекта.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, законопроектът, който разглеждаме днес, възпроизвежда Рамковото решение от 22 юли 2003 г. и касае изпълнение на решение за обезпечаване на имущество и доказателства за страните – членки на Европейския съюз. В основата на това Рамково решение, респективно на законопроекта, който разглеждаме, е залегнал принципът на взаимно признаване и незабавно изпълнение на съдебни решения и други съдебни актове. Критиките от последния мониторингов доклад по Глава двадесет и четвърта „Правосъдие и вътрешни работи” и ангажиментите, които е поело нашето правителство, налагат неговото своевременно приемане. Това беше и мотивът на Комисията по правни въпроси, въпреки многобройните несъвършенства на този законопроект като цяло, да даде положително становище.
За съжаление, законопроектът е от поредицата законопроекти, които общо взето са изготвени в условията на съкратени срокове, което ще наложи между първо и второ четене работна група да се занимае с неговата съществена преработка.
На първо място, спорен е въпросът дали и доколко, след като този законопроект съдържа предимно процесуални норми, които касаят наказателния процес, не е по-резонно включването на тези норми в Наказателнопроцесуалния кодекс – в частта му „Международна правна помощ по наказателни дела”. Има аргументи за включването на тази материя в НПК и за съществуването й в отделен самостоятелен закон.
В крайна сметка решението, което предлага правителството и около което се обедини Комисията по правни въпроси, е за приемането на нарочен закон, който да инкорпорира Рамковото решение от 2003 г.
В законопроекта не се прави ясно разграничение между наказателен и граждански процес. Твърде общо и определено некоректно са препратките, както се казва в законопроекта, към българското законодателство. Така е в чл. 5, чл. 10, чл. 11 от този законопроект.
Използваните в законопроекта термини от българското законодателство „съответните компетентни органи” общо взето звучат странно за един процесуален закон и не допринасят за това да бъдат създадени ясни правила за реда, по който ще се постановяват, приемат и изпълняват актовете за обезпечаване на имущество и доказателства, което ще наложи при доработването на закона между първо и второ четене да бъдат положени усилия именно за прецизирането на тези процедури.
Аз лично считам, че в закона има смесване на термини, като „събиране и обезпечаване на доказателства, съдебни решения и съдебни актове” и известно отклонение от Наказателнопроцесуалния кодекс и от Гражданския процесуален кодекс по отношение на това в кои случаи съдът се произнася с решение и с определение. Юристите знаят, че съгласно ГПК по обезпечаване на доказателства съдът се произнася с определение, а Наказателнопроцесуалният кодекс изчерпателно е посочил случаите, в които съдът се произнася с решение. Тук се прави отклонение от това общовалидно правило.
Има и други несъвършенства – повече технически. Например липсва изброяване и точно указание относно това кои са необходимите документи, които би следвало да бъдат приложени към акта, с който се иска съответното обезпечаване на доказателства или на имущество.
Не на последно място, едно от сериозните възражения срещу начина, по който е представен законопроектът, касае използваната правна техника. Без да пресилвам нещата, мога да кажа, че тя е в противовес с възприетите принципи в българското право, в резултат на което самият законопроект е трудночитаем и трудно разбираем. Не са конкретно и ясно разписани процедурите, което в крайна сметка отново води до необходимостта между двете четения да бъдат направени множество корекции, които да касаят използвания правен език и правната терминология.
Комисията по правни въпроси се обедини около това да подкрепим предложения законопроект, което ще направим от Парламентарната група на Коалиция за България и за което призовавам колегите в залата, като между първо и второ гласуване на този законопроект нарочна работна група ще направи необходимото за неговото подобряване и за приемането на ясна и конкретна процедура за постановяване и изпълнение на съдебни актове, за обезпечаване на имущества и доказателства – нещо, което е изключително важно с оглед нашите поети ангажименти към Европейския съюз и с оглед ангажиментите ни по Глава двадесет и четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за постановяване, приемане и изпълнение на решения за обезпечаване на имущество или доказателства от държавите – членки на Европейския съюз.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ПО ОТЧЕТИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИТЕ БЮДЖЕТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2001 Г., 2002 Г., 2003 Г. И 2004 Г.
Не виждам председателя или заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси. Миналата седмица започна представяне на доклада на комисията, но не беше приключено по отчета за 2001 г. Има ли член на Комисията по бюджет и финанси, който да представи докладите?
Госпожо Чилова, заповядайте.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Госпожо председател, най-напред да направя едно процедурно предложение – да бъдат допуснати в пленарната зала господин Хюсеин Чауш от Сметната палата и господин Любомир Дацов, заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Димитров вече е тук.
Заповядайте, господин Димитров, за да докладвате. Стигнали сме до чл. 1, ал. 1 от проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ:
“Чл. 1. (1) Приема отчета за приходите и помощите на републиканския бюджет за 2001 г. в размер на 6 525 257.1 хил. лв., както следва:”.
Таблицата няма да четем. Тя се прилага към протокола.
“(2) Приема отчета за разходите на републиканския бюджет за 2001 г. в размер на 7 189 495.9 хил. лв., както следва:”
Отново следва таблица, която няма да четем.
“(3) Приема отчета за дефицита по отчета на републиканския бюджет за 2001 г. в размер на 664 238.8 хил. лв.”
“(4) Приема отчета за финансирането на дефицита по отчета на републиканския бюджет в размер на 664 238.8 хил. лв., както следва:”. Таблица.
“Чл. 2. Приема отчета за съдебната власт за 2001 г., както следва:”
Следва таблица.
“Чл. 3. Приема отчета на Сметната палата за 2001 г., както следва:”.
Прилагаме текста на таблицата.
“Чл. 4. Приема отчета на държавните органи, министерствата и ведомствата за приходите в размер на 1 095 650.2 хил. лв., на разходите в размер на 3 587 160.0 хил. лв., на нето предоставените трансфери в размер на 282 280.7 хил. лв., на субсидиите от централния бюджет в размер на 2 696 623.1 хил. лв. и финансирането в размер на 77 167.4 хил. лв. за 2001 г., както следва:”
Следва таблица.
“Чл. 5. Приема предоставените трансфери от бюджета на Министерство на образованието и науката за висшите училища и БАН в размер на 198 945.5 хил. лв., както следва:”.
Следва таблицата.
“Чл. 6. Приема субсидиите от републиканския бюджет за Българското национално радио и Българската национална телевизия в размер на 58 681.0 хил. лв., както следва:”.
Следва таблица.
“Чл. 7. Приема отчета за получените от юридическите лица с нестопанска цел субсидии от централния бюджет за 2001 г. в размер на 2 895.1 хил. лв., както следва:”.
Следва съответната таблица.
“Чл. 8. Приема отчета за нетните взаимоотношения между републиканския бюджет и бюджетите на общините за 2001 г. в размер на 486 038.0 хил. лв., под формата на общи субсидии 423 717.8 хил. лв., целева субсидия за социални помощи 68 145.7 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 42 121.6 хил. лв., възстановени субсидии от минали години 1 456.7 хил. лв. и вноски в републиканския бюджет 46 490.4 хил. лв., разпределени по общини, както следва:”.
Следва съответната таблица.
Това според мен беше последният член и с това докладът завършва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по така представения Доклад на Комисията по бюджет и финанси за Отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2001 г. и проекта за решение.
Имате думата, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще изразя едно мнение на Обединените демократични сили. Ние ще гласуваме против така представените отчети както за 2001 г., така и за останалите години по простата причина, че ние смятаме, че това е една порочна практика – четири години, след като са изразходвани средствата по бюджета за съответната година, да се приема отчетът за бюджета. Поради това ние ще гласуваме против отчета за 2001 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Други желаещи за изказване няма.
Гласуваме проекта за решение за приемане на Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2001 г.
Гласували 86 народни представители: за 76, против 8, въздържали се 2.
Решението е прието.
Господин Димитров, моля да представите Доклада на Комисията по бюджет и финанси по Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2002 г.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
"ЗАКЛЮЧЕНИЕ
по Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2002 г., внесен от Министерския съвет на 7 юли 2003 г.
На 13 април 2006 г. Комисията по бюджет и финанси на редовно заседание разгледа Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2002 г., внесен от Министерския съвет.
Отчетът за изпълнението на бюджета се внася в Народното събрание в изпълнение на чл. 41, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет и е съставен по показателите, по които е бил приет.
На заседанието присъстваха от Министерството на финансите госпожа Гергана Беремска – държавен съкровищник, госпожа Яна Пальова – директор на Дирекция "Държавно съкровище", и господин Хюсеин Чауш – член на Сметната палата.
От името на вносителя експозе по отчета за изпълнението на бюджета направи госпожа Гергана Беремска.
По данни на Националния статистически институт през 2002 г. икономиката е регистрирала реален растеж от 4,8%. За този добър за страната резултат, от страна на търсенето, най-голям принос имат износът и потреблението. Инвестициите нарастват реално спрямо 2001 г. с 9,3% и делът им в брутния вътрешен продукт е 19,7%. От страна на предлагането секторът на услугите дава най-голям принос за растежа. За годината реалният растеж на този сектор е 5,1%. Селското стопанство също има положителен принос, защото и то регистрира силен растеж от 5,1%.
През 2002 г. дефицитът по текущата сметка на платежния баланс намаля както в номинално изражение, така и като процент от брутния вътрешен продукт – от 6,2% за 2001 г. до 4,4% за 2002 г. Салдото по текущата сметка се подобрява за първи път от 1998 г. насам.
Годишната инфлация в края на 2002 г. е 3,8%, а средногодишната – 5,8%.
За формирането на инфлацията от гледна точка на пазарни и контролирани цени, показва значително повишение от въведените нови акцизи за някои стоки и ДДС за българските лекарства, повишената такса смет и ценовото повишение на електроенергията и топлоенергията. Инфлацията на неконтролираните цени е отрицателна. За това е допринесло намаляването на цените на храните.
Консолидираният държавен бюджет на Република България дава най-пълна представа за фискалната позиция на страната.
От долната таблица се вижда какво е изпълнението на консолидирания държавен бюджет за 2002 г. (Следва таблица.)
През отчетния период в приходната част на консолидирания държавен бюджет са постъпили 12 523,3 млн. лв., а по закона сумата е 12 406 млн. лв. Следователно спрямо закона има преизпълнение на приходите с 117,3 млн. лв., което в процент е 100,9 на сто.
Изпълнението на данъчните приходи е 9 596,7 млн. лв. и е 99,1% спрямо годишните разчети. Това изпълнение на данъчните приходи е в пряка връзка с провежданата от правителството политика за намаляване на данъчната тежест и разширяване на данъчната основа в областта на преките данъци и плавното преместване на относителната данъчна тежест от преките към косвените данъци в рамките на поддържане на нисък бюджетен дефицит.
Постъпленията от неданъчни приходи са 2 624,8 млн. лв. Спрямо разчета за 2002 г. преизпълнението е 404,5 млн. лв., а в процент - 118,2 на сто. С най-голямо преизпълнение са приходите от държавни, общински и съдебни такси - 155,2%; от глоби, санкции и наказателни лихви – 105,3%; и направената от БНБ вноска от превишение на приходите над разходите – 115,2%.
Изпълнението на разходите по консолидираната фискална програма е 12 732,5 млн. лв. или 100,5% спрямо разчета за 2002 г.
През 2002 г. са извършени капиталови разходи в размер на 1 119,4 млн. лв. при план 1 028 млн. лв., което представлява 108,9% изпълнение, или първоначалният план по Закона за държавния бюджет е преизпълнен с 91,4 млн. лв.
Разходите по изплатените лихви за обслужването на външния и вътрешния дълг са 712,8 млн. лв., а по разчета са предвидени на 1 004,1 млн. лв. или са изплатени 291,3 млн. лв. по-малко от разчета.
По-ниските лихвени плащания и преизпълнението на приходите са били използвани за удовлетворяването на приоритетни потребности в бюджетния сектор, включително изчистване на просрочени плащания на общини и болници.
По закона за 2002 г. дефицитът на бюджета е бил 257,3 млн. лв. или 0,8% от брутния вътрешен продукт, а по отчета е намален на 209,1 млн. лв. или 0,65% от БВП.
И през 2002 г. е продължила реформата в бюджетния сектор, насочена към усъвършенстване на управлението на бюджетните ресурси чрез въвеждане на Информационна система за финансово управление в бюджетната сфера; развитие на средносрочното планиране и усъвършенстване методите на бюджетиране и изготвяне на нотификационните таблици за дефицита и дълга.
Към 31 декември 2002 г. размерът на държавния и държавногарантиран дълг е 9 296,1 млн. щатски долара, в това число външен дълг – 8 216,3 млн. щатски долара и вътрешен дълг – 1 076,7 млн. щатски долара. Съотношението държавен дълг/брутен вътрешен продукт към същия период възлиза на 56%, като само за външния дълг спрямо брутния вътрешен продукт то е съответно 49,5%. В сравнение с края на 2001 г., като абсолютна стойност дългът намалява с 1 328,1 млн. щатски долара, а като относителна стойност спрямо брутния вътрешен продукт с около 14-процентни пункта.
На основата на посочените основни макроикономически и финансови показатели е постигнато следното изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2002 г.:
I. По отчета на републиканския бюджет:
При разчетени в закона приходи от 6 982 млн. лв. са отчетени приходи и помощи общо 7 291 млн. лв. Приходите и помощите са изпълнени на 104,4 на сто. В абсолютна сума преизпълнението е 309 млн. лв. В това число приходите са преизпълнени с 294 млн. лв. и са постъпили помощи за 15 млн. лв., без да са били предвидени в закона. Преизпълнението на приходите се формира от:
- неизпълнение на данъчните приходи в размер на 13,9 млн. лв. и
- преизпълнение на неданъчните приходи в размер на 308,2 млн. лв.
Разходите са разчетени на 7 528 млн. лв., а са изпълнени на 7 286 млн. лв. или в по-малко с 242 млн. лв. Изпълнението на разходите е 96,8%.
Има значително неизпълнение на разчета на разходите за лихвите по външните и вътрешните заеми в размер на 301 млн. лв. Едновременно с това има увеличение на капиталовите разходи със 74,1 млн. лв. и на трансферите за държавното обществено осигуряване с 45 млн. лв. и съдебната власт с 19,6 млн. лв.
Разчетеният със закона резерв за непредвидени и неотложни разходи е изцяло усвоен.
Разликата между приходите и разходите на бюджета по закона е дефицит от 546 млн. лв., а по отчета е превишение с 5 млн. лв. Подобрението на баланса е 551 млн. лв. и е резултат от преизпълнението на приходите и икономия на разходите по държавния бюджет.
За финансиране на дефицита в разчета на бюджета е предвидено да се използват средства от приватизацията в размер на 557 млн. лв., а фактически са използвани 210 млн. лв.
II. По отчета на бюджета на съдебната власт.
По Закона за държавния бюджет за приходи на съдебната власт е разчетено да постъпят общо 121,9 млн. лв., от които субсидия от републиканския бюджет 82,9 млн. лв., приходи от дейността на органите на съдебната власт 41 млн. лв. и трансфери нето 2 млн. лв. Отчетът на бюджета на съдебната власт показва, че са постъпили общо приходи 144,2 млн. лв., от които субсидия от републиканския бюджет 101,5 млн. лв., собствени приходи от дейността на органите на съдебната власт 44,5 млн. лв. и трансфери нето 1,8 млн. лв.
В закона разходите са предвидени до размера на общите приходи 121,9 млн. лв. От тях текущите разходи възлизат на 109,3 млн. лв. и капиталовите разходи над 12 млн. лв.
В изпълнение на Закона за съдебната власт в разчета на разходите е предвиден резерв за неотложни и непредвидени разходи в размер на 600 хил. лв.
В хода на изпълнението на разходите общата сума е нараснала на 143,5 млн. лв. Увеличението на разходите е общо с 21,6 млн. лв., от които за текущите разходи 15,3 млн. лв. и капиталовите разходи – 6,9 млн. лв. Разчетеният резерв е изцяло усвоен през течение на годината. Общото увеличение на разходите за сметка на увеличената субсидия от републиканския бюджет са 18,6 млн. лв.
От отчета за бюджета на съдебната власт за 2002 г. се вижда, че в края на годината той приключва с превишение на разходите над приходите със 779,4 хил. лв.
III. По бюджета на Сметната палата.
Със закона разходите по бюджета на Сметната палата са разчетени на обща сума 6928,7 хил. лв. От тях за текущи разходи са 6578,7 хил. лв. и за капиталови разходи са 350 хил. лв. Цялата сума на разходите се покрива със субсидия по централния бюджет.
Отчетът показва, че са направени общо разходи за 6802,2 хил. лв., от които за текущи разходи 6496,1 хил. лв. и за капиталови разходи 306,1 хил. лв. Срещу тези разходи от централния бюджет е предоставена субсидия в размер на 6800,6 хил. лв. или по-малко със 128,1 хил. лв. спрямо закона.
IV. По отчета на държавните органи, министерствата и ведомствата.
По бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата е предвидено да постъпят собствени приходи в размер на 1290,2 млн. лв., а по отчета са постъпили 1559,2 млн. лв. или в повече с 269 млн. лв.
Преизпълнението на собствените приходи на министерствата и ведомствата са използвани за увеличение на разходите, които по отчета са нараснали с 508,1 млн. лв.
Разходите по закона са определени на 3608,2 млн. лв. или са отчетени 4116,3 млн. лв. или в повече от предвидените по закона с 508,1 млн. лв. За източници на увеличението на разходите са използвани преизпълнението на собствените приходи и увеличение на субсидията от централния бюджет.
Трансферите на министерствата към другите бюджетни организации са разчетени на сума 370,3 млн. лв., а по отчета са изпълнени на 98,7 млн. лв. или в по-малко от предвидените по закона с 271,6 млн. лв.
Субсидията е определена на 2863,5 млн. лв., а по отчета е 2707,1 млн. лв. или е по-голяма от разчета по закона със 156,4 млн. лв.
Превишението/дефицита и финансирането на приходите над разходите по закона е разчетено на 175,2 хил. лв., а по отчета е посочен в размер на 51,4 хил. лв.
V. По трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за висшите училища и БАН.
Чрез бюджета на Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната за Българската академия на науките, Военна академия „Г.С. Раковски” и държавните висши училища е предвидена субсидия в размер на 244 564 хил. лв., а по отчет са им предоставени 248 556 хил. лв. Следователно преведени са 3992 хил. лв. повече от разчета.
VI. По отчета за субсидиите на Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Със Закона за бюджета на Българското национално радио е разчетена субсидия от 31 888 хил. лв., в т.ч. за капиталови разходи 400 хил. лв. От централния бюджет е предоставена субсидия 31 888 хил. лв., в т.ч. за капиталови разходи 1252 хил. лв.
На Българската национална телевизия със закон е разчетена субсидия 40 826 хил. лв. и е предоставена цялата от централния бюджет.
VII. По отчета на субсидиите от републиканския бюджет за юридическите лица с нестопанска цел.
Със Закона за бюджета е разчетена субсидия от 2966 хил. лв. за 22 организации с нестопанска цел, а по отчета от централния бюджет са преведени 2893 хил. лв. или по-малко със 73 хил. лв., в т.ч. на Рилската Света обител – Рилски манастир – 72 хил. лв.
VIII. По отчета на взаимоотношенията на републиканския бюджет с общините.
Със Закона за бюджета за 2002 г. е предвидено взаимоотношения на централния бюджет с общините да възлязат на обща сума 432 588 хил. лв., от които под формата на субсидии 594 405 хил. лв. и вноски (нето) в централния бюджет 161 818 хил. лв. и по видове, както следва: общо субсидия 366 562 хил. лв., целева субсидия за социални помощи 153 400 хил. лв., целеви субсидии за капиталови разходи 135 хил. лв. и вноски в централния бюджет в размер на 222 374 хил. лв.
По отчета на държавния бюджет взаимоотношенията на общините с централния бюджет за 2002 г. са на обща сума 718 393 хил. лв., от които под формата на субсидия 847 034 хил. лв., вноски и възстановени субсидии за централния бюджет в размер на 128 641 хил. лв. и по видове, както следва: обща субсидия 590 076 хил. лв., целева субсидия за социални помощи 145 692 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 111 265 хил. лв., вноски в централния бюджет в размер на 128 309 хил. лв. и възстановени субсидии за централния бюджет 332 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров. Има още доста от доклада, който трябва да представите. Няма да успеем.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Уважаеми дами и господа народни представители, продължаваме заседанието с Отчета за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2002 г.
Моля да продължите с доклада на Комисията по бюджет и финанси, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Отчетът показа преизпълнение на общата сума на бюджетните взаимоотношения с 285 805 хил. лв. Това общо преизпълнение е резултат основно от предоставена по-голяма от разчетената със закона обща субсидия в размер на 223 515 хил. лв. и по-малко от планираните целеви субсидии за социални разходи и за капиталови разходи.
По направения одит от Сметната палата на отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2002 г. изложение направи господин Хюсеин Чауш, който изтъкна, че отчета е съставен по показателите, по които е бил приет; вярно и точно са отчетени приходите, разходите, трансферите, излишъкът и финансирането от централния бюджет; достоверно са отразени стойностите от годишните отчети на съдебната власт, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, държавните органи, министерствата и ведомствата.
По отчета се проведе дискусия, по време на която се изразиха мнения, че сега е трудно да се даде оценка на предлаганият за приемане от Четиридесетото Народно събрание отчет за изпълнението на бюджета за 2002 г., чийто закон е бил приет от Тридесет и деветото Народно събрание, тъй като е бил изпълняван в условията на политики и програми, приети от предходното Народно събрание. Затова е необходимо отчетите за изпълнението на държавния бюджет да се приемат не по-късно от края на следващата бюджетна година, така както е предвидено в чл. 41, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет.
След приключване на обсъждането на отчета се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: "за" – 12 народни представители, без против и въздържали се.
Въз основа на гореизложеното, изразеното становище от представителя на Сметната палата и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да вземе следното решение:
Народното събрание на основание чл. 84, т. 2 от Конституцията на Република България и чл. 41, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет реши:
Приема отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2002 г., както следва:
1. По републиканския бюджет:
Чл. 1. (1) Приема отчета за приходите и помощите на републиканския бюджет за 2002 г. в размер на 7 291 097,7 хил. лв., както следва:"
Следва таблица.
"(2) Приема отчета за разходите на републиканския бюджет за 2002 г. в размер на 7 285 993,1 хил. лв., както следва:"
Следва таблица.
"(3) Приема излишъка по отчета на републиканския бюджет за 2002 г. в размер на 5 104,6 хил. лв."
Следва таблица.
"(4) Приема финансирането по отчета на републиканския бюджет в размер на 5 104,6 хил. лв., както следва:"
Следва таблица.
"Чл. 2. (1) Приема отчета на съдебната власт за 2002 г., както следва:"
Следва таблица.
"Чл. 3. Приема отчета на Сметната палата за 2002 г., както следва:"
Следва таблица.
"Чл. 4. Приема отчета на държавните органи, министерствата и ведомствата за приходите в размер на 1 559 231,3 хил. лв., на разходите в размер на 4 116 319,4 хил. лв., на нетопредоставените трансфери в размер на 98 658,2 хил. лв., на субсидиите от централния бюджет в размер на 2 707 101,2 хил. лв., превишението и финансирането в размер на 51 354,9 хил. лв. за 2002 г., както следва:"
Следва таблица.
"Чл. 5. Приема предоставените трансфери от бюджета на Министерството на образованието и науката за БАН и държавните висши училища и на Министерството на отбраната за Военна академия "Георги С. Раковски" в размер на 248 556,3 хил. лв., както следва:"
Следва таблица.
"Чл. 6. Приема субсидиите от републиканския бюджет за Българското национално радио и Българската национална телевизия в размер на 72 714,4 хил. лв., както следва:"
Следва таблица.
"Чл. 7. Приема отчета за получените от юридическите лица с нестопанска цел субсидии от централния бюджет за 2002 г. в размер на 2 893,2 хил. лв., както следва:"
Следва таблица.
"Чл. 8. Приема отчета за бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет за 2002 г. на обща сума 718 392,6 хил. лв., от които под формата на субсидии 847 033,8 хил. лв., вноски и възстановени субсидии за централния бюджет в размер на 128 641,2 хил. лв. и по видове, както следва: обща субсидия 590 076,5 хил. лв., целева субсидия за социални помощи 145 692,4 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 111 265,0 хил. лв., вноски в централния бюджет в размер на 128 309,4 хил. лв. и възстановени субсидии за централния бюджет 331,8 хил. лв., разпределени по общини и по видове, както следва:"
Следва таблица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по проекта за решение за приемане на бюджета за 2002 г.
Преди това за процедура - господин Димитров, заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, предлагам в пленарната зала да бъде допусната госпожа Диана Николова – главен директор в Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение да бъде допусната в пленарната зала госпожа Диана Николова от Сметната палата.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, уважаеми дами и господа, за изказвания по проекта за решения за приема на бюджета за 2002 г.
Господин Дацов, заповядайте по проекта за решение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми от името на Министерството на финансите да се спра на някои от основните моменти по отчета на Бюджет 2002 г., като също така се присъединя към становището на Сметната палата и това, което каза господин Димитров преди малко, че един от най-важните инструменти за контрол и отчитане дейността на Министерството на финансите и публичните разходи е именно приемането на бюджетите. Ние се присъединяваме към изразеното становище, че би било добре тези отчети да се приемат максимално до една година след изтичане на определения период. Тогава и самото Министерство на финансите ще има възможност по-пълно и по-добре да отговаря на конкретните въпроси.
Съвсем накратко бюджетът и през 2002 г. беше основен инструмент за постигане основните цели на икономическото развитие на нашата страна, а именно устойчив икономически растеж и по-висок жизнен стандарт. Като цяло годината се характеризира с провеждане на предпазлива фискална политика, насочвана именно към укрепване на макроикономическата стабилност и паричния съвет, към стимулиране растежа на частния сектор и укрепване на мрежата на социална сигурност и намаляване на трайната безработица.
Именно поради това можем да отчетем, че през 2002 г. реалният ръст на брутния вътрешен продукт достигна 4,8%, а дефицитът на външната текуща сметка намаля до 4,4% от брутния вътрешен продукт в отражение на по-ниските лихвени плащани, по-високия износ и постъпления от туризма на фона на слабото търсене на външните пазари.
Трябва да отчета, че всички тези резултати бяха постигнати на фона на невисоката икономическа активност в страните от Европа. Всички си спомняме, че през 2002 г. вследствие на различните икономически кризи, като цяло икономическият растеж, който беше отчетен в Европа, беше на много ниско ниво.
През този период бюджетният дефицит по консолидирания държавен бюджет бе ограничен до 0,65% от брутния вътрешен продукт при разчет 0,8% от брутния вътрешен продукт като резултат от провеждането именно на активна политика на фискално управление, насочена към изпълнение на заложените стойности на основните бюджетни параметри в съответствие с фискалните цели.
Размерът на фискалния резерв достигна 3 млрд. 335,7 млн. лева, като гарантира гъвкаво управление от страна на правителството в случай на неблагоприятно развитие на световната икономика.
Съвсем накратко ще се спра на основните параметри на консолидираната фискална програма за 2002 г. През 2002 г. на консолидирана база, която ние смятаме, че по-пълно отчита картината в областта на публичните финанси, приходите са с 0,9% по-високи спрямо програмата, а именно бяха събрани 12 млрд. 523,3 млн. лева. В изпълнение на данъчните приходи за 2002 г. се отразява провежданата от правителството политика за намаляване на данъчната тежест и разширяване на данъчната основа в областта на преките данъци и плавно преместване на относителната данъчна тежест от преки към косвени данъци в рамките на поддържане на нисък бюджетен дефицит.
Номиналните приходи, като цяло, се изпълняваха нормално, като с преизпълненията на неданъчните приходи се компенсира спадът на данъците върху доходите, ДДС, акцизите и осигурителните вноски, вследствие на промените в съответните закони. По-ниските лихвени плащания, като цяло, както и преизпълнението на приходите по републиканския бюджет, бяха използвани за удовлетворяване на приоритетните потребности в бюджетния сектор, включително изчистване на просрочени плащания на общини и болници.
Разумната и добре осмислена бюджетна политика в условията на натрупани просрочия от минали години, основно в системите на здравния сектор и общинските бюджети, активната политика по управлението на дълга, намирането на баланс при реализиране на положителните ефекти в процеса на изпълнение на бюджета, са характерни именно за бюджетната 2002 г.
Изпълнението на разходите по консолидираната фискална програма възлиза на 12 млрд. 732,5 млн. лева или с 0,5% спрямо годишната програма. Трябва да подчертая, че бяха предприети редица административни мерки, насочени към подобряване събираемостта на данъчните приходи, включващи приемането на закон за създаването и функционирането на Националната агенция за приходите, внедряването на вътрешна информационна система, пряко свързана с НОИ, усъвършенстването на координация на работата между данъчната администрация и тази на НОИ, законодателни промени, свързани с начина на плащане на ДДС.
През 2002 г. приключи работата по проект “Реформа на бюджетния сектор в България”, с който стартира обсъждането на оптимизацията на бюджетния цикъл. Резултатите от работата по проекта са отразени в Решение № 96 на Министерския съвет от 2002 г. за бюджетната процедура за самата 2003 г. Така бяха поставени новите изисквания пред министерствата и ведомствата за подготовка на бюджетите им, съгласно планираните от тях стратегически цели и политики, насочени към поемане на отговорност за управление на средствата, тяхното разпределение в съответствие с конкретни резултати, повишаване на прозрачността и подобряване на отчетността на бюджетния сектор.
По основните параметри по отчета на републиканския бюджет за 2002 г. много важно е да се отбележи, че значителните подобрения, направени през годината, по отношение на изпълнение на републиканския бюджет, включително консолидирането на приходите и разходите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, в единната сметка в БНБ, създадоха условия за агрегиран контрол и по-гъвкаво и ефективно управление на касовото изпълнение на републиканския бюджет. Както знаете единната сметка бе въведена една година по-рано – през 2001 г., и е една от основните реформи, която беше направена за подобряване изпълнението на бюджета.
Общата сума на приходите по републиканския бюджет към 31 декември е 7 млрд. 291,6 млн. лв., което представлява 4,4% от планираните в програмата. В сравнение с приходите от предходната година се наблюдава увеличение от близо 765,8 млн. лв. или е постигнат ръст от 11,2%, което основно се дължи и на подобрената работа на данъчната администрация.
Данъчните приходи са изпълнени на 99,7% спрямо Закона за държавния бюджет за 2002 г., като с най-голямо изпълнение е данъкът върху печалбата – 22,2% и приходите от митнически такси – 88,4%. Намаляването на данъчната ставка с 5-процентни пункта е компенсирано от нарастването на облагаемата печалба през 2001 г. и спрямо тази за 2000 г., поради което тези приходи запазват приблизително равнището си от предходната година.
Изпълнението на разходите по републиканския бюджет е 5 млрд. 192 млн. лв. С допълнителни ресурси от реализирани икономии от лихви и от изпълнение на приходите по републиканския бюджет Министерският съвет одобри допълнителни разходи за определени цели и сфери с оглед на осигуряване на условия за стабилност при приключването на 2002 г. Спрямо основните агрегати разходите през 2002 г. спрямо 2001 г. са нараснали съответно: 731 млн. са изразходвани за заплати и други възнаграждения спрямо 674 млн., в това число разходите за текуща издръжка са били 2 млрд. 243,6 млн. лв. спрямо 1 млрд. 976,9 млн. лв. през 2001 г. Капиталовите разходи по републиканския бюджет през 2002 г. са възлезли на 725 млн. лв. спрямо 801,7 млн. лв. за 2001 г.
В заключение бих казал, че през 2002 г. бюджетната политика е била изцяло ориентирана към гарантиране на макроикономическата стабилност като необходимо условие за продължаване преструктурирането и оптимизирането на публичния сектор и едновременно с това стимулиране навлизането на частния сектор, следствие на което България е реализирала относително висок икономически растеж. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дацов.
Има думата господин Хюсеин Чауш да представи становището на Сметната палата по бюджета за изпълнението на държавния бюджет.
ХЮСЕИН ЧАУШ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам удоволствие да ви представя доклада на Сметната палата по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2002 г. Той е представен на Народното събрание на основание чл. 41, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет и чл. 46, ал. 1, т. 2 от Закона за Сметната палата. Изготвен е въз основа на резултатите от извършения финансов одит на отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2002 г. Целта на одита е да се установи законосъобразността и достоверността на отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2002 г., както и да се провери и оцени надеждността на системата за управление и контрол във връзка с осигуряването на вярно и точно отчитане на изпълнението на бюджета. Целият доклад е в рамките на 15 страници, ще се спра на някои по-съществени моменти от него.
Одитът се извършва в съответствие с одитните стандарти на Сметната палата, обнародвани в "Държавен вестник" бр. 63 от 2002 г. Той обхвана отчетените приходи, разходи, излишък и финансиране по републиканския бюджет, приходи, разходи, трансфери и субсидии по бюджета на съдебната власт и Сметната палата и приходи, разходи, трансфери, субсидии и финансиране на бюджетните салда на държавните органи, министерствата и ведомствата, и субсидии за юридическите лица с нестопанска цел, държавните висши училища, Българската академия на науките, Българското национално радио и Българската национална телевизия. Одитът обхвана също така отчетените взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините, субсидии и вноски.
Одитът се осъществи при прилагането на следните критерии: спазване на нормативните разпоредби за съставянето на отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2002 г. и за изготвянето на отчетите за касовото изпълнение на бюджетите, включени в държавния бюджет; достоверност на отчета и съответствие на структурата и съдържанието му със Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г., както и достоверност на годишните отчети за изпълнението на бюджетите, включени в държавния бюджет и надеждност на системата за финансово управление и контрол, която е следвало да осигури предотвратяването и разкриването на грешки и нередности при отчитането на бюджетните средства. На министъра на финансите е връчен подобен одитен доклад с констатациите и оценките от финансовия одит на отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2002 г. Докладът е приет на заседание на Сметната палата с Протокол № 41 от 24 ноември 2003 г.
По отношение на законосъобразност на съставянето на отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2002 г. Сметната палата счита, че изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2002 г. е осъществено на касова основа в съответствие с чл. 29, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка с писмо БДС № 16 от 11 декември 2002 г. и № 9100-179 от 13 декември 2001 г. на управителя на БНБ своевременно са определили реда, сроковете и процедурите за годишното приключване на банковите сметки на бюджетните организации съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.
Не са установени от Сметната палата съществени нарушения при приключване на банковите сметки, които да доведат до неправилно отчитане на изпълнението на държавния бюджет. Спазено е изискването на чл. 40, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет. Министерството на финансите е изготвило и предоставило с писмо БДС № 19 от 28 декември 2002 г. на всички разпоредители с бюджетни кредити подробни указания за изготвянето и предоставянето на годишните отчети за касовото изпълнение на техните бюджети за 2002 г.
Отчетът за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2002 г. е съставен по единната бюджетна класификация за същата година въз основа на отчетите на централния бюджет, съдебната власт и отчетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, заверени от Сметната палата, с което е спазена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.
Отчетът на консолидирания държавен бюджет съдържа обобщена информация за отчетите на извънбюджетните сметки и фондове, които се предоставят от Министерския съвет и се разглеждат заедно с отчета на държавния бюджет, съгласно чл. 49, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет.
Министерският съвет е приел с Решение № 476 от 7 юли 2003 г. отчета за изпълнение на държавния бюджет за 2002 г., с което е спазено изискването на чл. 41, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. Отчетът е внесен на същата дата в Народното събрание и разпределен с разпореждане на председателя на Тридесет и деветото Народно събрание от 8 юли 2003 г. на Комисията по бюджет и финанси.
Позволете да премина към по-съществените изводи, които са направени от Сметната палата, във връзка с отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2002 г.
На първо място отчетът, както посочих, е съставен и внесен в Народното събрание при спазване на изискванията на Закона за устройството на държавния бюджет. Изпълнението на държавния бюджет, осъществено чрез централния бюджет и бюджетите на първостепенните разпоредители с кредити, е отчетено в съответствие със Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г. и с обхвата на държавния бюджет, определен в чл. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет.
На второ място, вярно и точно са отчетени приходите, разходите, трансферите, дефицитът и неговото финансиране по централния бюджет. Отчетът на държавния бюджет достоверно отразява отчетите за изпълнението на бюджетите на съдебната власт, Сметната палата, държавните органи, министерствата и ведомствата за 2002 г.
На трето място, отчетът за изпълнението на държавния бюджет за 2002 г. е съставен по показателите, по които бюджетът е приет със закон. Отчетеното финансиране по републиканския бюджет съдържа значителни по размери постъпления и плащания по външно финансиране на бюджета, които не са били разчетени със закона. Приемането и отчитането на външното и вътрешното финансиране по републиканския бюджет по общ нетен показател не дава достатъчно информация за източниците на финансиране на операциите, свързани със задлъжнялостта на бюджета.
На четвърто място, отчетът за изпълнението на държавния бюджет за 2002 г. е изготвен от Министерството на финансите при прилагането на контролни процедури, които осигуряват вярното консолидиране на годишните отчети за изпълнението на бюджетите, включени в държавния бюджет.
Пето, изпълнението и отчитането на бюджета на разпоредителите с бюджетни кредити за 2002 г. е осъществено в условията на незавършеното изграждане на системите за финансово управление и контрол, които да гарантират в достатъчна степен надеждността на информацията.
Отделни проблеми, свързани с прилагане на единната политика и методика при касовото изпълнение на бюджета, както и с достоверността на отчетената информация, се дължат на непълноти в нормативната уредба.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чауш.
Уважаеми дами и господа, има ли желаещи за изказвания по отчета за 2002 г.?
Господин Кирчев, заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Поначало от Парламентарната група на Обединените демократични сили не можем да се съгласим с философията, върху която се тръгна за създаването не само на Бюджет 2002 г., а поначало през изтеклия период 2001-2004 г.
Тук се изтъкна от уважаемия заместник-министър господин Дацов, четейки доклада на Министерството на финансите, че в България през този период е бил постигнат голям, значителен прираст във вътрешния продукт на България – 4,8%. За съжаление, отлично знаем, че този прираст е крайно недостатъчен за догонване на параметрите на Европейската общност. Всички знаят, че той е крайно недостатъчен.
Естествено, беше изказано мнението, че икономическите условия били много тежки. Аз искам да задам въпроса: да не би тези условия да бяха различни за една Ирландия или за един Китай? Поначало световната конкуренция и световният пазар, както и световната икономика, минавайки в глобализацията, изживяват много динамични и тежки процеси. Няма да има леки моменти за нашата страна в икономическото съревнование. Тежко на държава, на която приходната част на нейния бюджет, основният параметър, който се залага, е данък върху добавената стойност. Нали така, господин Дацов, като отворим бюджета, виждаме, че ДДС в приходната част дава около 40% от приходите. Тогава за каква динамична икономика можем да говорим, която да е конкурентна на световните параметри, след като един инертен данък, който не стимулира нищо, а напротив, затормозява икономиката, е основният в създаването на приходната част?!
Разбира се, спокойно може да се каже, че в българската икономика няма приоритети и няма и да има, защото тези приоритети естествено се създават основно чрез данъчната политика. Ние не видяхме някакво облекчение за водещи отрасли в българската икономика, например да бъде намален ДДС, за да могат да се развиват динамично. Стигнахме дотам. Нека Министерството на финансите по някой път да преглежда такива списания като например “Икономист”, за да видим как фирмите в Далечния Изток, които имат 8-9-10% годишен прираст, например Сингапур и Китай, това е, защото дават много приоритети именно чрез намаляване на данъците. Тоест в приходната част започват да влияят съвсем други параметри, а не някакви, с извинение казано, мъртвородени данъци като ДДС.
Бих казал и още един път повтарям: в това време ние нямахме някакви приоритети за развитие на нашата икономика, което естествено тласна много от действията на фирмите към сивия сектор. Това се знае. Ние не можем да изскочим от сивия сектор именно поради такива действия – липса на приоритети.
Естествено е тогава да стигаме до това положение всеки да се спасява силово в икономиката. Знаем какви действия има в икономиката, за да съществуват фирмите.
Ще се спра в приходната част на бюджета за таксите, които се плащат към митниците. Естествено е, че и там има някакво завишение. Всички знаем, че контрабандата е една от основните форми на съществуване на фирмите, които се занимават основно с търговия.
Пак казвам – чрез преки икономически действия, тоест облекчаване чрез данъци, които икономистите и най-вече Министерството на финансите много се страхуват да направят, при липсата на приоритети не можем да говорим за икономически стабилитет, защото господин Дацов знае отлично, че икономически стабилитет е, когато имаме страхотен износ, както например Китай, и много по-малък внос. За съжаление, в България всички отлично знаем каква е картината: постоянно се разтваря ножицата между вноса и износа, в полза на вноса, което води до голям дефицит.
Искам също така да се спра и на това, че в нашия бюджет винаги имаше една скрита, нереална част от приходната част на бюджета, в която по-нататък министърът на финансите да може съответно да послужи на предишното правителство с този измислен милиард, милиард и повече, който се получаваше накрая, за да може този милиард да се преразпределя в предизборни ситуации. Спомням си много добре случая с чешмичките и т.н. Но да не банализираме нещата. Става въпрос за това, че се даваше едно скрито оръжие на правителството извън парламента да преразпределя средства свободно в угодни нему посоки. Това е крайно недопустимо, но за съжаление стана трайна практика.
Накрая, искам да се спра и за действията спрямо общините. Тук ние постоянно говорим за финансова децентрализация. Пак повтарям, не желая да банализирам въпроса за така наречената финансова децентрализация, но е факт, че капиталовите разходи основно се преразпределят чрез министерствата. Ролята на общината в тази финансова децентрализация е подчинена – да се занимава основно с държавните задължения, докато ролята на общините е основно да се занимават и да поддържат инфраструктурата. Ние знаем колко е жалък процентът на средствата, които се отделят именно за капиталови разходи под най-различна форма към общините. Ние смятаме, че така съставен, бюджетът съвсем не е прогресивен, не е тласнат в насока да стимулира българската икономика, а е един традиционен бюджет, който се създава от десетилетия в България. За съжаление, няма силата, няма волята да бъде променен този бюджет, да се дават приоритети за едно по-бурно икономическо развитие, а някак си се запазва статуквото.
Затова, повтарям, ние няма да подкрепим решенията, които се предлагат за приемане на бюджетите 2000-2004 г. Същото важи в случая за отчета на бюджета за 2002 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Има ли реплика на господин Кирчев? Няма.
Други желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте проекта за Решение за приемане на Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2002 г.
Гласували 84 народни представители: за 66, против 15, въздържали се 3.
Решението е прието.
Господин Димитров, имате думата да представите Доклада на Комисията по бюджет и финанси за Отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2003 г.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
„ЗАКЛЮЧЕНИЕ
по Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2003 г., внесен от Министерския съвет на 29 юни 2004 г.
На 13 април 2006 г. Комисията по бюджет и финанси на редовно заседание разгледа Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2003 г. , внесен от Министерския съвет.
От Министерството на финансите госпожа Гергана Беремска – държавен съкровищник, и госпожа Яна Пальова – директор на Дирекция „Държавно съкровище”, господин Хюсеин Чауш – член на Сметната палата.
От името на вносителя експозе по Отчета за изпълнението на бюджета направи госпожа Беремска.
По данни на Националния статистически институт през 2003 г. е произведен брутен вътрешен продукт по текущи цени 34 410,2 млн. лв. с реален темп на растеж от 4,3%. От страна на търсенето най-голям принос имат потреблението и износът. Крайното потребление нараства с 6,6% на годишна база поради увеличаване на реалните доходи на населението и засилване на кредитната активност на търговските банки.
Годишната инфлация в края на 2003 г. е 5,6%, а средногодишната е 2,3%. Ценовото повишение в две групи стоки през последните месеци от 2003 г. бе причината за по-бързото покачване на общото ниво на потребителските цени.
От една страна, хранителните стоки поскъпнаха значително. Това се дължи на ръста в цените на хляба – 33,4%, хлебните изделия – 13,5% и брашното – 25,9%, които се повишиха средно с 30,8% и допринесоха за покачване на общото равнище на потребителските цени с 2,4-процентни пункта. От друга страна, бяха извършени корекции в административните (тоест контролирани от правителството) цени през 2003 г. , като основните от тях са: цените на електроенергията за домакинствата се увеличиха с 14,2%; на топлоенергията – с 10%; на лекарствата – с 5,4%; на водоснабдяването – с 3,5%. Приносът на административните цени в годишната инфлация се изчислява на 1,9-процентни пункта.
През 2003 г. дефицитът по текущата сметка на платежния баланс се влоши осезаемо и достигна 1 498,3 млн. евро или 8,5% от брутния вътрешен продукт, като почти се удвои в сравнение с 2002 г., когато беше 924,2 млн. евро или 5,6% от брутния вътрешен продукт. Основен принос за влошаването на текущия дефицит за периода имаха търговският баланс и салдото по сметка „Доход” – съответно 87,9% и 26,7%. Салдото на търговията с услуги е положително според последните ревизии на Българската народна банка. Влошаването на търговското салдо за годината се дължи на нарастването на вноса, който се увеличи номинално с 14,2% спрямо предходната година и достигна 8 858,8 млн. евро в цени fob.
Износът през 2003 г. възлезе на 6 662,6 млн. евро в условията на бавно растяща световна икономика. Поскъпването на лева спрямо щатския долар - с над 20 % средно за годината, повлия негативно на конкурентоспособността на българските стоки, въпреки сравнително ниската еластичност на търговията към реалния валутен курс. При тези неблагоприятни външни условия износът се увеличи с 9,9% спрямо 2002 г. Това развитие се дължи най-вече на ръст в износа на текстилни продукти и неблагородни метали.
Търговското салдо за периода е 2 196,2 млн. евро или 12,5% от брутния вътрешен продукт. Салдото на търговията с услуги за 2003 г. възлиза на 523,9 млн. евро. Приходите от туризъм през последната година достигат 1 460 млн. евро и нарастват с 21,4% прямо предходния период.
През 2003 г. финансовата сметка е положителна и покрива изцяло дефицита по текущата сметка. Привлечените преки чуждестранни инвестиции в страната достигнаха 1 253,9 млн. евро, като се увеличиха с 273,9 млн. евро и покриха 83,7% от дефицита по текущата сметка. През отчетната година финансовата система се развиваше динамично и стабилно, допринасяйки още повече за макроикономическата стабилност и постигането на икономически растеж.
Консолидираната фискална програма дава най-пълна представа за фискалната позиция на страната.
От приложената по-долу таблица се вижда какво е изпълнението на консолидираната фискална програма за 2003 г.
През отчетния период в приходната част на консолидирания държавен бюджет са постъпили 14 069,7 млн. лв., а по закона сумата е 13 372,6 млн. лв. Следователно спрямо разчета има преизпълнение на приходите с 697,1 млн. лв., което в проценти е 105,2 на сто.
Изпълнението на данъчните приходи е 11 114,1 млн. лв. и е 104,2% спрямо годишните разчети. Реализираните данъчни приходи са с 451,7 млн. лв. повече в сравнение с разчета за 2003 г.
Неданъчните приходи по отчета са 2 644,3 млн. лв. и са повече от разчета с 434,9 млн. лв.
Приходите от помощите са изпълнени 62,2% спрямо разчета за 2003 г.
Изпълнението на разходите по консолидираната фискална програма е 14 068,8 млн. лв. или 103,2% спрямо разчета за 2003 г.
По отчета за 2003 г. нелихвените разходи са нараснали на 13 344,9 млн. лв. или с повече от 548,1 млн. лв. спрямо разчета. От тях за капиталови разходи се отчитат 1 359,0 млн. лв. или с повече от разчета с 58,4 млн. лв.
Отчетът на лихвените разходи показва сумата 723,9 млн. лв., която е по-малка със 114,7 млн. лв. от одобрената с разчета сума.
По програмата за 2003 г. дефицитът на бюджета е бил 262,8 млн. лв. или 0,7% от брутния вътрешен продукт, а по отчета има превишение на приходите над разходите с 0,9 млн. лв.
Към 31 декември 2003 г. размерът на държавния дълг е 15 871,4 млрд. лв., в това число външен дълг – 13 614,7 млрд. лв. и вътрешен дълг – 2 256,7 млрд. лв. Съотношението държавен дълг/брутен вътрешен продукт към същия период възлиза на 45,9%, като само за външния дълг спрямо брутния вътрешен продукт той е съответно 39,4%. В сравнение с края на 2002 г. като абсолютна стойност дългът намалява с 1,285 млрд. лв. или с 8,2-процентни пункта, като процент от брутния вътрешен продукт.
В сравнение с края на 2002 г. като абсолютна стойност дългът намалява с 1.285 млрд. лв. или с 8.2-процентни пункта като процент от брутния вътрешен продукт.
На основата на посочените основни макроикономически и финансови показатели е постигнато следното изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2003 г.:
I. По отчета на републиканския бюджет:
При разчетени в закона приходи и помощи от 7 660.3 млн. лв. са отчетени 8 412.8 млн. лв. Приходите и помощите са изпълнени на 109.8 на сто. В абсолютна сума преизпълнението е 752.5 млн. лв. В това число приходите са преизпълнени със 721.1 млн. лв. и помощите с 31.4 млн. лв. Общата сума на преизпълнението на приходите се формира от:
- преизпълнение на данъчните приходи в размер на 434.1 млн. лв. и
- преизпълнение на неданъчните приходи в размер на 287 млн. лв.
Разходите са разчетени на 8 021.6 млн. лв., а са изпълнени на 6 074.0 млн. лв. или в по-малко 1 947.6 млн. лв. Изпълнението на разходите е 75.7%.
Изпълнение на разчета на разходите за лихвите по външните и вътрешни заеми – 85.9 на сто или са изплатени в по-малко със 118.2 млн. лв. Едновременно с това има увеличение на капиталовите разходи със 137.4 млн. лв., на трансферите за общините с 244.1 млн. лв. и на съдебната власт с 12.9 млн. лв. На държавното обществено осигуряване са предоставени с 21.2 млн. лв. по-малко от разчета по закона.
Разчетеният със закона резерв за непредвидени и неотложни разходи е изцяло усвоен.
Разликата между приходите и разходите на републиканския бюджет по закона е дефицит от 361.3 млн. лв., а по отчет дефицитът е 102.4 млн. лв. Подобрението на баланса е с 258.9 млн. лв.
За финансиране на дефицита в разчета на бюджета са предвидени приходи от приватизацията в размер на 495.0 млн. лв., а фактически са постъпили 340.7 млн. лв.
II. По отчета на бюджета на съдебната власт.
По Закона за държавния бюджет за приходи на съдебната власт е разчетено да постъпят общо 141.9 млн. лв., от които субсидия от републиканския бюджет 98.9 млн. лв., приходи от дейността на органите на съдебната власт – 45.2 млн. лв. и трансфери нето – минус 2.3 млн. лв. Отчетът на бюджета на съдебната власт показва, че са постъпили общо приходи 173.1 млн. лв. или повече от разчета с 31.2 млн. лв., от които субсидии от републиканския бюджет 111.9 млн. лв. или в повече от разчета с 13.0 млн. лв., собствени приходи от дейността на органите на съдебната власт 64.1 млн. лв. или с 18.9 млн. лв. повече от разчета и трансфери нето минус 2.9 млн. лв. или в повече от разчета с 0.6 млн. лв.
В Закона за разходи са предвидени 141.9 млн. лв. От тях текущите разходи възлизат на 131.3 млн. лв. и капиталовите разходи на 10.0 млн. лв. В изпълнение на Закона за съдебната власт в разчета на разходите е предвиден резерв за неотложни и непредвидени разходи в размер на 600.0 хил. лв.
В хода на изпълнението на бюджета общата сума на разходите е нараснала на 172.0 млн. лв. Увеличението на разходите е общо с 30.1 млн. лв., от които са текущите разходи 25.4 млн. лв. и капиталовите разходи 5.3 млн. лв. Разчетеният резерв е изцяло усвоен през течение на годината. От общото увеличение на разходите за сметка на увеличената субсидия от републиканския бюджет са 13.0 млн. лв.
От отчета на бюджета на съдебната власт за 2003 г. се вижда, че в края на годината той приключва с превишение на разходите над приходите с 1 055 хил. лв.
От общата сума на увеличението на разходите най-голям дял е даден на съдилищата – 12.0 млн. лв., на прокуратурата – 10.1 млн. лв. и на следствените служби – 6.4 млн. лв.
III. По бюджета на Сметната палата.
Със закона разходите по бюджета на Сметната палата са разчетени на обща сума 8 025.1 хил. лв. От тях за текущи разходи са 7 625.1 хил. лв. и за капиталови разходи са 400.0 хил. лв. По закона цялата сума на разходите се покрива със субсидия от централния бюджет.
Отчетът показва, че са направени общо разходи за 7 738.5 хил. лв., от които за текущи разходи – 7 409.6 хил. лв. и за капиталови разходи 328.9 хил. лв. Срещу тези разходи от централния бюджет е предоставена субсидия в размер на 7 735.2 хил. лв. и са получени собствени приходи от 2.5 хил. лв. Направени са разходи в по-малко с 287.0 хил. лв., което е резултат от по-малко отпуснатата субсидия от централния бюджет с 290 хил. лв. и получените собствени приходи от 2.5 хил. лв.
IV. По отчета на Комисията за финансов надзор.
В изпълнение на § 4, алинеи 6 и 7 от Закона за Комисията за финансов надзор и на основание чл. 34, ал. 1 и чл. 35, ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет, бюджетът на комисията за 2003 г. е формиран и утвърден от министъра на финансите на основата на бюджетите на Държавната комисия по ценните книжа, Агенцията за застрахователен надзор и Държавната агенция за осигурителен надзор.
Одобрените за 2003 г. собствени приходи са 891.3 хил. лв., разходите са 3 844.8 хил. лв. и субсидията от централния бюджет е 2 953.5 хил. лв.
Собствените приходи по отчета са изпълнени със 647.8 хил. лв. в повече от разчетения размер.
Извършени са разходи за 3 572.3 хил. лв. или в по-малко с 272.5 хил. лв. от одобрения с бюджета размер. Във връзка с преизпълнението на собствените приходи и икономията на разходи от централния бюджет е отпусната субсидия от 2 953.5 хил. лв. или в по-малко с 920.3 хил. лв.
Бюджетът на Комисията за финансов надзор за 2003 г. е приключил с нулев резултат.
V. По отчета на държавните органи, министерствата и ведомствата.
По бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата е предвидено да постъпят собствени приходи в размер на 1 344,5 млн. лв., а по отчета са постъпили 1 696,7 млн. лв. или в повече с 352,2 млн. лв. Преизпълнението на собствените приходи на министерствата и ведомствата са използвани за увеличаване на разходите, които по отчета са нараснали с 508,1 млн. лв.
Разходите по закона са определени на 4 492,2 млн. лв., а са отчетени 4 938,9 млн. лв. или в повече от предвидените по закона с 446,7 млн. лв. За източници на увеличението на разходите са използвани преизпълнението на собствените приходи и увеличение на субсидията от централния бюджет.
Трансферите (нето) на министерствата към другите бюджетни организации са разчетени на сума от 310,1 млн. лв., а по отчета са изпълнени на 411,6 млн. лв. или в повече от предвидените по закона със 101,5 млн. лв.
Субсидията от централния бюджет е определена на 3 649 млн. лв., а по отчета е 3 672,6 млн. лв. или е по-голяма от разчета по закона с 23,6 млн. лв.
Превишението/дефицитът и финансирането по закона е разчетено на 191,2 млн. лв., а по отчета превишението и финансирането е 18,9 млн. лв.
VI. По трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за висшите училища и БАН.
Чрез бюджета на Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната за Българската академия на науките, Военна академия “Г. С. Раковски” и държавните висши училища е предвидена субсидия в размер на 283,9 млн. лв., а по отчет са им предоставени 296,5 млн. лв. Следователно преведени са 12,6 млн. лв. повече от разчета.
VII. По отчета за субсидиите за Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Със Закона за бюджета на Българското национално радио е разчетена субсидия от 31 836,2 хил. лв., в това число за капиталови разходи 300 хил. лв. От централния бюджет е предоставена субсидия от 31 936,2 хил. лв., в това число за капиталови разходи 300 хил. лв.
На Българската национална телевизия със закона е разчетена субсидия от 41 061,9 хил. лв., а е предоставена 61 629,4 хил. лв. или в повече от разчета с 20 567,5 хил. лв.
VIII. По отчета на субсидиите от републиканския бюджет за юридическите лица с нестопанска цел.
Със закона за бюджета е разчетена субсидия от 3 599,9 хил. лв. за 22 организации с нестопанска цел, а по отчета от централния бюджет са преведени 3 528,2 хил. лв.
IХ. По отчета за взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините.
Със Закона за бюджета за 2003 г. е предвидено взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините да бъдат под формата на субсидии от 385 891,9 хил. лв. и по видове: обща допълваща субсидия 270 891,9 хил. лв.; обща изравнителна субсидия 15 хил. лв. и целева субсидия за капиталови разходи 100 хил. лв.
По отчета на държавния бюджет взаимоотношенията на общините с централния бюджет за 2003 г. са на обща сума 629 783,5 хил. лв., от които под формата на субсидии 630 028,3 хил. лв., вноски и възстановени субсидии в централния бюджет в размер на 244,8 хил. лв. и субсидиите по видове: обща допълваща субсидия 488 081 хил. лв.; обща изравнителна субсидия 25 913,9 хил. лв. и целева субсидия за капиталови разходи 116 033,5 хил. лв.
Отчетът показва преизпълнение на общата сума на бюджетните взаимоотношения с 244 136 хил. лв. Това общо преизпълнение е резултат основно от предоставена по-голяма от разчетената със закона обща допълваща субсидия в размер на 217 189,1 хил. лв. Допълнително са били предоставени и 10 914 хил. лв. за обща изравнителна субсидия и 16 034 хил. лв. за целеви капиталови разходи.
Отчетът за изпълнението на бюджета се внася в Народното събрание в изпълнение на чл. 41, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет и е съставен по показателите, по които е бил приет.
По направения одит от Сметната палата на отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2003 г. изложение направи господин Хюсеин Чауш, който изтъкна, че отчетът е съставен по показателите, по които е бил приет; вярно и точно са отчетени приходите, разходите, трансферите, излишъкът и финансирането от централния бюджет; достоверно са отразени стойностите от годишните отчети на съдебната власт, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, държавните органи, министерствата и ведомствата.
По отчета се проведе дискусия, по време на която се изразиха мнения, че сега е трудно да се даде оценка на предлагания за приемане от Четиридесетото Народно събрание отчет за изпълнението на бюджета за 2003 г., чийто закон е бил приет от Тридесет и деветото Народно събрание, тъй като е бил изпълняван в условията на политики и програми, приети от предходното Народно събрание. Затова е необходимо отчетите за изпълнението на държавния бюджет да се приемат не по-късно от края на следващата бюджетна година, така както е предвидено в чл. 41, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет.
След приключване на обсъждането на отчета се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” – 12 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, изразеното становище от представителя на Сметната палата и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да вземе следното решение:
Народното събрание на основание чл. 84, т. 2 от Конституцията на Република България и чл. 41, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет
РЕШИ:
Приема отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2003 г., както следва:
1. По републиканския бюджет:
Чл. 1. (1) Приема отчета на републиканския бюджет за 2003 г. по приходите в размер на 8 412 781,8 хил. лв., както следва: (Следва таблица.)
(2) Приема отчета на републиканския бюджет за 2003 г. по разходите в размер на 8 515 138,1 хил. лв., както следва: (Следва таблица.)
(3) Приема дефицита по Отчета на републиканския бюджет за 2003 г. в размер на 102 356,3 хил. лева. (Следва таблица.)
(4) Приема финансирането на дефицита по Отчета на републиканския бюджет в размер на 102 356,3 хил. лева, както следва: (Следва таблица.)
Чл. 2. (1) Приема Отчета на съдебната власт за 2003 г., както следва: (Следва таблица.)
(2) Приема Отчета за разходите на органите на съдебната власт за 2003 г., както следва (Следва таблица.)
Чл. 3. (1) Приема Отчета на Сметната палата за 2003 г., както следва: (Следва таблица.)
(2) Приема Отчета на Комисията за финансов надзор за 2003 г., както следва: (Следва таблица.)
Чл. 5. Приема Отчета за предоставените трансфери от бюджетите на Министерството на образованието и науката и на Министерството на отбраната за държавните висши училища и Българската академия на науките в размер на 296 514,2 хил. лева, както следва: (Следва таблица.)
Чл. 6. Приема Отчета за субсидиите от централния бюджет за Българското национално радио и Българската национална телевизия, както следва: (Следва таблица.)
Чл. 7. Приема Отчета за субсидиите от централния бюджет за юридическите лица с нестопанска цел в размер на 3 528,2 хил. лева, както следва: (Следва таблица.)
Чл. 9. Приема Отчета за взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините за 2003 г. в размер на 629 783,5 хил. лева, от които под формата на субсидии 630 028,3 хил. лева, вноски и възстановени субсидии в централния бюджет в размер на 244,8 хил. лева и по видове: обща допълваща субсидия 488 080,8 хил. лева, обща изравнителна субсидия 25 913,9 хил. лева и целева субсидия за капиталови разходи 116 033,6 хил. лева по общини, както следва: (Следва таблица.)
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по Отчета за изпълнение на държавния бюджет за 2003 г.
Господин Дацов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми съвсем накратко да представя от името на Министерството на финансите позицията ни по Отчета за Бюджет’2003 г.
За мен 2003 г. бе една изключително важна година поради три основни фактора, които бележат промяна в тенденциите в областта на управлението на публичните финанси.
Преди да продължа с излагането на цифрите и политиките, които са следвани през 2003 г., бих искал да отбележа тези три фактора.
На първо място е фактът, че за първа година се сложи началото на тенденцията на преминаване от дефицити към излишъци в консолидираните публични финанси. Не знам защо непрекъснато се смята, че излишъкът е нещо лошо или поне така се дебатира и се изказват такива становища. Навсякъде, и в теорията, и в практиката, е доказано, че излишъците в една икономика говорят, че тази икономика се развива добре. Нещо положително е да се формират излишъци, още повече когато те се дължат на доброто икономическо развитие. Точно обратно. Обикновено дефицитите се появяват тогава, когато трябва да бъде финансирано неблагоприятното икономическо развитие.
Освен това, че за първи път бюджетът завърши балансиран, през 2003 г. влезе в действие въведената ДДС-сметка. Тя започна да действа от 1 януари 2003 г. и фактически това добро преизпълнение на приходната част и осигуряване на стабилни приходи за финансиране на разходите в голяма степен се дължи именно на въвеждане на ДДС-сметката, което позволи рязко да бъде увеличена събираемостта. Ще ви напомня, че за първи път фактически, ако нивото на приходите от ДДС бяха за предходните години между 7 и 8% от брутния вътрешен продукт, за първи път през 2003 г. след въвеждането на ДДС-сметката тези приходи се увеличиха и нараснаха значително в реален размер, тоест като съотношение от брутния вътрешен продукт, което говори, че въведеният механизъм отчита не само нарастването на икономическия растеж, който беше 4,3% през 2003 г., не само инфлацията, но реално бяха направени стъпки към подобряване администрирането на данъка и прекратяване на някои практики, които съществуваха за източване на бюджета през ДДС-то.
И третото значително събитие в областта на публичните финанси, което ми се струва, че трябва да бъде отчетено при приемането на Отчета за 2003 г., е именно, че през 2003 г. се положи началото на системата на истинско разделяне на отговорностите между общините и националните власти на централно ниво чрез въвеждането на така наречените държавни и общински стандарти за финансирането на бюджетите на общинско ниво.
По такъв начин именно през 2003 г. смятам, че може да се говори за начало на процеса на задълбочена финансова децентрализация на общините.
Съвсем накратко ще кажа за някои от основните параметри на консолидираната фискална програма за 2003 г.
Общо събраните приходи за 2003 г. по консолидирания държавен бюджет са в размер на 14 млрд. 69,7 млн. лева, или това е едно преизпълнение с 5,2% спрямо одобрената програма.
Съществен принос за доброто изпълнение на приходите има ръстът на постъпленията от косвени данъци и преди всичко ДДС, както казах вече, като спрямо предходната 2002 г. това е нарастване с 16,4%, а сумарното изменение спрямо 2001 г. е близо 30% - 29,8.
Общият им размер възлиза на 4 млрд. 875,9 млн. лева, което е с 686 млн. лева повече в сравнение с 2002 г. и близо 1 млрд. 119 млн. лева повече в сравнение с 2001 г.
Постъплението от преки данъци за 2003 г. възлиза на 5 млрд. 879,1 млн. лева, включително приходите от социалното осигуряване и здравноосигурителни вноски, които са в размер на 3 млрд. 653,6 млн. лева, което е с близо 15,3% повече в сравнение с 2002 г. и 14,8% повече в сравнение с 2001 г.
Приходите от социалното осигуряване представляват 32,9% от данъчните приходи за 2003 г., а неданъчните приходи и помощи за 2003 г. са 2 млрд. 955,5 млн. лв., което е с 29 млн. лв. повече спрямо изпълнението им за 2002 г. и с 308,6 млн. лв. повече спрямо изпълнението им за 2001 г.
В структурно отношение е важно да се подчертае, че е налице ясна тенденция за намаляване на преките данъци и леко увеличение на косвените данъци, което беше търсеният ефект на данъчната политика за стимулиране именно на инвестиционната и икономическа активност на частния сектор.
Бюджетните разходи за 2003 г. по консолидирания бюджет са в размер на 14 млрд. 068,8 млн. лв. или с 3,2% спрямо годишната програма, в това число лихви по обслужване на държавния дълг – 723,9 млн. лв. С голям относителен дял в общите разходи, предопределен от икономическите и демографските фактори в страната, както и от провежданите реформи, са средствата в сферата на социалното осигуряване, подпомагане и грижи – близо 34,2%, за здравеопазването – 12,1 и образованието 10,7%.
Както виждате, тъй като здравеопазването и образованието са социални дейности, над близо 60% от консолидираните публични финанси се изразходват за финансиране на социалните сектори. Предвид реформите, свързани с присъединяването на Република Българя към НАТО, както и съдебната реформа, насочена към изграждането на ефективно функционираща правораздавателна система, разходите, извършени за отбрана и сигурност са 12,7% от общите разходи, а съответно останалите разходи бяха повишени съществено.
Във връзка с ангажимента на правителството по извършване на структурните реформи са изразходвани средства в размер на около 11,9% от всички разходи или съвсем накратко мога да обобщя, че по отношение на консолидираните разходи най-съществено е било нарастването на социални разходи и стипендии през 2003 г., както и на заплати и други възнаграждения. Размерът на фискалния резерв към 31 декември 2003 г. е нараснал и е бил към тази дата 3 млрд. 848,8 млн. лв., което отразява постигнатото балансирано ниво на баланса на държавния бюджет. По основните параметри по отчета на републиканския бюджет за 2003 г. следва да се отбележи, че общата сума на приходите по републиканския бюджет към 31 декември 2003 г. е 8 млрд. 412,8 млн. лв., което представлява 9,8% от планираните в програмата.
В сравнение с приходите на предходната 2002 г. се наблюдава увеличение от близо 1 млрд. 121,7 млн. лв. или е постигнат ръст от 15,4% в сравнение с 2001 г. Увеличението на приходите и 1 млрд. 887,5 млн. лв., което представлява ръст от 28,9%.
Би следвало да се отбележи, че делът на ДДС в тези приходи въпреки изпреварващото нарастване ще се запазва относително постоянен. През 2003 г. делът на ДДС спрямо останалите данъчни приходи по републиканския бюджет е около 47,5%.
В изпълнение на данъчните приходи за 2003 г. се отразяват трайно провежданата от правителството политика на намаляване на данъчната тежест и разширяване на данъчната основа в областта на преките данъци и плавно преместване на относителната данъчна тежест от преки към косвени данъци в рамките на поддържане на нисък бюджетен дефицит. Бих искал също така да отбележа , че това е една от най-модерните данъчни системи, които съществуват в момента в света и отразява първо принципите на социална европейска държава и, второ, всички онези модерни тенденции на преструктуриране на данъчните системи, с които ние трябва да се гордеем. В момента те едва започват в повечето от европейските държави.
През 2003 г. бяха предприети редица мерки, насочени към подобряване на събираемостта на данъчните приходи или отново бих искал да отбележа задължително прилагане на ДДС-сметката, чрез която се ограничават възможностите за злоупотреби при възстановяване на данъчния кредит, усъвършенстване на координацията на работата между данъчната администрация и тази на Националноосигурителния институт, промяна в начина на плащане на ДДС и акциз при внос на стоки с оглед на осъществяване на ефективен контрол от страна на митническите органи.
Разходите по републиканския бюджет за 2003 г. са 6 млрд. 074 млн. лв., съответно при 5 млрд. 192 млн. лв. за 2002 г. и 5 млрд. 214,9 млн. лв. за 2001 г. В сравнение с разходите от 2002 г. се наблюдава увеличение с 882 млн. лв.
Отново най-съществен е делът по икономически елементи на разходите за текуща издръжка, които са се увеличили от 1 млрд. 976,9 през 2001 г., 2 млрд. 243,6 през 2002 г. на 2 млрд. 429,9 през 2003 г., като съответно със съществен дял са и разходите за заплати и други възнаграждения, които са възлезли през 2003 г. на 888,9 млн. лв. спрямо 674,9 млн. лв. през 2001 г. Съответно разходите по икономически елементи за социални дейности и стипендии от републиканския бюджет са се почти удвоили спрямо 2002 г. и са нараснали близо пет пъти спрямо 2001 г., като са достигнали 557,4 млн. лв. спрямо 102,4 млн. лв. през 2001 г. На фона на тези цифри бих искал отново да подчертая, че успешното приключване на бюджета за 2003 г. с излишък в размер на 0,9 млн. лв. в голяма степен е в резултат на преизпълнението на бюджетните приходи, което позволи фискалната политика да остане достатъчно гъвкава до края на годината въпреки неблагоприятните тенденции на някои макроикономически параметри, имам предвид увеличения дефицит по текущата сметка на платежния баланс.
В същото време именно преизпълнението на бюджетните приходи по консолидираната фискална програма за 2003 г. над разчетените подпомогна усилията на правителството за допълнително финансиране на редица важни и приоритетни разходи по поети ангажименти и просрочия.
Това е съвсем накратко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин заместник-министър.
Заповядайте, господин Чауш, да представите становището на Сметната палата по отчета за изпълнение на бюджета за 2003 г.
ХЮСЕИН ЧАУШ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"ДОКЛАД
по отчета за изпълнението на държавния бюджет на
Република България за 2003 г.
Сметната палата представя настоящия доклад на основание чл. 41, ал. 3 от устройството на Закона за държавния бюджет и чл. 46, ал. 1, т. 2 от Закона за Сметната палата. Той е изготвен въз основа на резултатите от извършения одит на отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2003 г. Целта на одита е да се установи законосъобразността и достоверността на отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2003 г., както и да се оцени надеждността на прилаганите контролни процедури във връзка с осигуряването на вярно и точно отчитане изпълнението на бюджета.
Одитът е осъществен при прилагане на критериите, за които преди малко ви докладвах, приложени и за 2002 г. На министъра на финансите е връчен подробен одитен доклад с констатациите и оценките от финансовия одит на отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2003 г. Докладът е приет на заседание на Сметната палата с Протокол № 33 от 21.10.2004 г.
И сега ми позволете да се спра накратко на някои основни моменти от одитния ни доклад.
Първо, по отчета за приходите и помощите на републиканския бюджет.
Отчетените приходи по републиканския бюджет са в размер на 8 412 781,8 хил. лв., от които 6 714 531,2 хил. лв., което представлява 79,8% от централния бюджет, и 1 698 250,6 хил. лв., което е 20,2% по бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата, Сметната палата и Комисията за финансов надзор. Приходите по централния бюджет са отчетени достоверно съгласно заключенията от финансовия одит на централния бюджет за 2003 г.
Вярно и точно са отразени приходите и помощите по годишните отчети на държавните органи, министерствата и ведомствата, на Сметната палата и на Комисията за финансов надзор.
Преизпълнението на приходите по републиканския бюджет спрямо приетите със закона е в размер на 752 439,9 хил. лв. Най-голямо е преизпълнението на приходите от данък върху дивидентите и доходите на юридически лица – 187,8%, и приходите от мита и митнически такси – 128,4%.
Отчетените неданъчни приходи са 101,5% спрямо приетите със закона. Постъпленията от превишението на приходите над разходите от Българска народна банка са със 17,4 хил. лв. по-малко от определените със закона.
Не са изпълнени приходите от концесии, които са с 6,4 хил. лв. по-малко от определените със закона. Отчетено е преизпълнение на приходите по централния бюджет с 398 647,7 хил. лв., по бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата, Сметната палата и Комисията за финансов надзор - съответно с 353 792,2 хил. лв.
По отчета за разходите на републиканския бюджет.
Първо, отчетени са разходи по републиканския бюджет, включително трансферите за 2003 г., в размер на 8 515 138,1 хил. лв. Те са с 493 520 хил. лв. над приетите със Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г.
Отчетът за разходите по републиканския бюджет достоверно представя разходите и трансферите по годишните отчети на централния бюджет, по бюджетите на Сметната палата, държавните органи, министерствата и ведомствата, първостепенните разпоредители с бюджетни кредити.
Второ, разходите по републиканския бюджет без трансфери и заеми, в размер на 6 073 985,8 хил. лв., включват 1 123 818,7 хил. лв.
Разходи по централния бюджет, които съответстват на информацията на Българска народна банка за разходите по сметката в лева и на информацията за разходите по валутните сметки на централния бюджет, БНБ и в “Булбанк”.
Отчетените разходи по бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата, по бюджета на Комисията за финансов надзор и по бюджета на Сметната палата достоверно отразяват разходите от годишните отчети за изпълнението на техните бюджети.
Трето, отчетените по републиканския бюджет разходи, без трансфери и заеми, са със 155 216,3 хил. лв. над приетите със закона. Отчетени са по-малко разходи от приетите със Закона по централния бюджет и по бюджета на Сметната палата.
По бюджета на държавните органи, министерствата и ведомствата са отчетени 446 654 хил. лв. повече от приетите със закона.
Комисията за финансов надзор е отчела разходи 3 572,3 хил. лв., които не са приети със Закона за държавния бюджет. Те са осигурени чрез преразпределение на кредити между съставните бюджети на републиканския бюджет и на основание чл. 34, ал. 1 и 2 от Закона за устройство на държавния бюджет.
Четвърто, отчетените стойности по почти всички показатели, заплати, други възнаграждения и плащания, стипендии, издръжка, субсидии, капиталови разходи, прираст на държавния резерв превишават приетите със закона. Изразходвани са повече средства в изпълнение на нормативните актове и на основание чл. 34, ал. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет чрез извършване на вътрешни компенсирани промени на кредити със заповед на министъра на финансите. Отчетени са по-малко разходи за лихви със 118 252,6 хил. лв.; за обезщетения и помощи – със 177 085,2 хил. лв. спрямо приетите със закона.
Пето, отчетените 675 248 хил. лв. капиталови разходи достоверно отразяват извършените плащания за основен ремонт, придобиване на дълготрайни активи и капиталови трансфери от централния бюджет през 2003 г. в размер на 86 079,4 хил. лв., както и отчетените от Сметната палата, Комисията за финансов надзор, държавните органи, министерствата и ведомствата капиталови разходи и капиталови трансфери в размер на 589 168,6 хил. лв.
Шесто, капиталовите разходи по републиканския бюджет превишават със 137 487,1 хил. лв. приетите разходи с чл. 1, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г.
Извършени са повече капиталови разходи на основание на нормативни актове и корекция на бюджетите, разрешени от министъра на финансите.
По отчета за дефицита на републиканския бюджет и неговото финансиране.
Първо, при приет със закона дефицит по републикански бюджет 361 276,2 хил. лв. е отчетен дефицит 102 356,3 хил. лв., в резултат от дефицита по централния бюджет в размер на 121 211,2 хил. лв. и излишък от 18 854,9 хил. лв. по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, включени в републиканския бюджет.
Второ, отчетеното външно и вътрешно финансиране нето по републиканския бюджет, в размер на –153 193,2 хил. лв. е със 103 655 хил. лв. в повече от приетото със закона.
Вярно са отчетени операциите по финансирането на дефицита по централния бюджет, външни заеми, погашения по държавни и държавно гарантирани заеми, постъпления от емисии и погашения по държавни ценни книжа, банково финансиране, депозити и средства по сметки на централния бюджет и при оценка на валутни наличности.
Отчетеното финансиране на бюджетите, бюджетните салда на държавните органи, министерствата и ведомствата към 31.12.2003 г. достоверно отразява източниците и операциите от годишните отчети за изпълнението на техните бюджети, заверени от Сметната палата.
Трето, отчетеното по централния бюджет външно финансиране нето –111 897,3 хил. лв. е резултат от осъществени в по-голям размер погашения по ползвани заеми, като спрямо разчетеното със закона външното финансиране нето е 40,7%.
Във външното финансиране са отчетени операции с други ценни книжа и други финансови активи, възлизащи на 44 431,7 хил. лв., непредвидени при приемането на закона. Те са осъществени на основание § 22, ал. 16 от Преходните и заключителните разпоредби от Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. за управление на ликвидни ценни книжа на други държави.
Вътрешното финансиране нето е –105 970,8 хил. лв. По централния бюджет е отчетено достоверно и е резултат от паричните наличности в края на годината.
По отчета за изпълнение на бюджета на държавните органи, министерствата и ведомствата един от по-съществените моменти е, че през годината по бюджета на държавните органи, министерствата и ведомствата са извършени 346 корекции на основание чл. 34, ал. 1, 2 и 3 от Закона за устройство на държания бюджет и 141 корекции на основание чл. 35, ал. 2. В резултат на тези корекции по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити е отчетен излишък в размер на 18 855,7 хил. лв.
По отчета на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет:
Първо, финансирането на общините през 2003 г. е осъществено по нов принцип, предвиждащ разделянето на техните бюджетни дейности на делегирани от държавата и на общински. Със средствата от преотстъпените данъци върху доходите от физическите лица и обща допълваща субсидия са финансирани делегираните от държавата дейности, а общинските дейности – от местни данъци, такси, неданъчни приходи и обща изравнителна субсидия.
Второ, взаимоотношенията на общините с централния бюджет е в размер на 629 783.5 хил. лв., които са отчетени достоверно. Отчетената по общини обща допълваща субсидия, възлизаща на 488 080.8 хил. лв. , обща изравнителна субсидия 25 913.9 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 116 033.5 хил. лв., както и възстановените субсидии и вноски 244.7 хил. лв. съответстват на данните от отчетите за изпълнението на бюджета на 263 общини за 2003 г., заверена от Сметната палата, както и на информацията от Българската народна банка за извършените преводи от централния бюджет.
Отчетените субсидии от централния бюджет за бюджетите на общините превишават приетите със закона с 244 136.4 хил. лв. В изпълнение на постановления на Министерския съвет са извършени корекции по изпълнението на бюджетите на всички общини. В резултат на предоставените в изпълнение на нормативния акт допълнителни средства са променени взаимоотношенията между централния бюджет и общините. Отчетена е обща допълваща субсидия в 35 общини и обща изравнителна субсидия на 36 общини, за които в чл. 9, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. не са предвидени такива. На 19 общини е преведена и обща допълваща субсидия, и обща изравнителна субсидия, без да са били предвидени в чл. 9, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г.
В заключение, основните изводи от страна на Сметната палата по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2003 г. са:
Първо, отчетът е съставен и внесен в Народното събрание при спазване на изискванията на Закона за устройството на държавния бюджет. Изпълнението и отчитането на държавния бюджет е осъществено чрез централния бюджет и бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити в съответствие със Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. и съгласно чл. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет.
Второ, приходите, разходите, трансферите, дефицитът и неговото финансиране по централния бюджет са вярно и точно отчетени. Достоверно са отразени отчетите за изпълнението на бюджетите за 2003 г. на държавните органи, министерствата и ведомствата, Сметната палата, Комисията за финансов надзор и на съдебната власт в отчета за изпълнението на държавния бюджет.
Трето, отчетените стойности по показатели са в съответствие с приетите при изпълнението на бюджета управленски решения.
Преизпълнението на приходите по републиканския бюджет е източник за допълнителни бюджетни кредити по бюджетите на държавни органи, министерства и ведомства, общини, допълнителни субсидии и капиталови трансфери за нефинансови предприятия, субсидии и капиталови трансфери за юридически лица с нестопанска цел.
На основание чл. 34, ал. 1 и чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет и конкретни постановления на Министерския съвет министърът на финансите е увеличил субсидиите на първостепенни разпоредители с бюджетни кредити и е предоставил по други бюджети допълнителни средства.
Четвърто, Сметната палата счита, че преизпълнението на приходите над определен размер от приетите от Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година следва да се преразпределя по приоритетни дейности с решение на Народното събрание с оглед запазване на целите и задачите, заложени в закона при неговото приемане.
Пето, приложените от Министерството на финансите контролни процедури при консолидирането на годишните отчети за изпълнението на бюджетите, съставни на държавния бюджет, гарантират в достатъчна степен верността на съставения Отчет за изпълнението на държавния бюджет за 2003 г.
Шесто, изпълнението и отчитането на бюджетите на разпоредителите с бюджетни кредити за 2003 г. е осъществено при все още ненапълно функциониращи през 2003 г. системи за финансово управление и контрол, които да предотвратят, разкриват и отстраняват грешки и нередности в отчетността.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чауш.
Уважаеми дами и господа, има ли други желаещи за изказване по тази точка от дневния ред? Няма.
Моля, гласувайте проекта за Решение за приемане на Отчета за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2003 г.
Гласували 68 народни представители: за 60, против 5, въздържали се 3.
Решението е прието.
Предстои последният Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2004 г.
Господин Димитров, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
“ЗАКЛЮЧЕНИЕ
по Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2004 г., вх. № 502-03-26/05.07.2005 г. на Народното събрание, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2005 г.
На 13 април 2006 г. Комисията по бюджет и финанси на редовно заседание разгледа Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2004 г., внесен от Министерския съвет.
Отчетът за изпълнението на бюджета се внася в Народното събрание в изпълнение на чл. 41, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет и е съставен по показателите, по които е бил приет.
На заседанието присъстваха от Министерството на финансите: госпожа Гергана Беремска – държавен съкровищник, и госпожа Яна Пальова – директор на Дирекция „Държавно съкровище”, и господин Хюсеин Чауш – член на Сметната палата.
От името на вносителя експозе по отчета за изпълнението на бюджета направи госпожа Беремска.
Международната конюнктура през 2004 г. и преориентирането на външната ни търговия към Европейския съюз са оказали позитивно влияние за по-нататъшното развитие на икономиката на страната.
Изпълнението на консолидираната фискална програма за 2004 г. премина в условията на висок икономически растеж и макроикономическа стабилност. Следваната политика на бюджетна дисциплина, намаляването на публичния дълг и увеличението на валутните резерви на страната са допринесли за подобряване на доверието на външните институции в българската икономика.
През 2004 г. България постигна икономически растеж от 5,6%, който е най-високият от началото на прехода. Основен фактор на растежа е бил външното търсене. Приносът на износа за общия ръст на брутния вътрешен продукт е 7-процентни пункта. Въпреки че обемът на износа постоянно нараства, той все още не може да компенсира динамичното развитие на вноса. Потреблението, което е с най-висок относителен дял в структурата на брутния вътрешен продукт по крайно използване, забави темпа си на нарастване от 6,6% през 2003 г. до 5% през 2004 г., но неговият ръст остава висок. Факторите, които допринасят за това, са значителното увеличение на потребителските кредити, растежът на заетостта и на реалните доходи на населението.
В края на 2004 г. ръстът на потребителските цени спрямо края на 2003 г. е 4%, докато средногодишната инфлация за 2004 г. е 6,1%.
Основни фактори за динамиката на индекса на потребителските цени през 2004 г. са били увеличенията на административно определяните цени и цените на хранителните стоки.
През 2004 г. реалната работна заплата е била увеличена с по-бързи темпове (3.9%), отколкото производителността на труда (3.1%). Но в индустрията и в някои търгуеми услуги, каквито са финансовото посредничество, транспорта и съобщенията, темпът на растеж на производителността на труда изпреварва темпа на растеж на реалната работна заплата.
През 2004 г. броят на заетите лица в икономиката е нараснал с 2.2%. Това се дължи в най-голяма степен на създаването на заетост в частния сектор, но също така и на активната политика на правителството.
В края на отчетната година отношението държавен дълг (включително държавно гарантиран дълг) към брутния вътрешен продукт е 40.9%, което е със 7.4-процентни пункта по-ниско в сравнение с края на 2003 г.
Външният държавен дълг, измерен както в долари, така и в левове, е намалял за периода съответно с 3.5% и 10.5%.
Финансовите потоци към страната са увеличили обема си в сравнение с 2003 г. За 2004 г. финансовата сметка има положително салдо в размер на 2 707.5 млн. евро и покрива изцяло дефицита по текущата сметка. Значителна част от тези потоци са свързани с нарастването на получените кредити от чужбина за нефинансовия сектор, както и с увеличаването на депозитите на нерезиденти в български търговски банки, обусловени от ниските външни лихви.
I. По консолидирания държавен бюджет.
Следва таблица, която я прилагаме към протокола. В нея са дадени приходите, помощите и дефицита.
От горната таблица се вижда, че изпълнението на приходите по консолидирания държавен бюджет за 2004 г. е 15 855.3 млн. лева. В сума преизпълнението на приходите е 1 493.6 млн. лева или в проценти 10.4%. Сравнени с отчетните приходи за 2003 г. се получава ръст от 12.7%. Това се дължи най-вече на нарасналите данъчни постъпления, които през 2004 г. са с 15% по-високи от тези за предходната година.
В общото преизпълнение на приходите от данъчни приходи са постъпили в повече 1 245.7 млн. лева и от неданъчни приходи – 258.7 млн. лева. Постъпленията от помощи не са изпълнени с 10.7 млн. лева. Основният фактор за по-високите данъчни приходи е отчетеният ръст в постъпленията от косвени данъци в общ размер 6 068.6 млн. лева или ръст от 24.5% спрямо предходната година. Причините за тези резултати са главно ръстът в обема на вноса в страната, увеличението на цените на горивата на международните пазари, променените акцизни ставки на някои стоки и други.
Събраните приходи по консолидираната фискална програма за 2004 г. представлява 41.7% от брутния вътрешен продукт.
Изпълнението на разходите по консолидираната фискална програма е 15 199 млн. лева. Преизпълнението в абсолютна сума е 553 млн. лева или 3.8% над годишните разчети за 2004 г.
Постигнатото добро изпълнение на приходите е дало възможност да бъде осигурен необходимият финансов ресурс за допълнителни разходи в сферата на здравеопазването, образованието, земеделието, изграждането и поддържането на инфраструктурни обекти, изграждане на малки обекти с регионално значение, основен ремонт на общински училища и други.
С оглед да се избегне натиск върху бюджета за 2005 г. са били одобрени допълнителни средства за разплащане на просрочени задължения в някои бюджетни системи на републиканския бюджет и в общините. Допълнителни средства са били осигурени и за финансиране на приоритетни разходи за компютризация на училища, университети и изграждане на телецентрове и “горещи точки” за достъп до безжичен Интернет, основен ремонт и изграждане на пътна инфраструктура, подобряване на водоснабдяването, подобряване състоянието на граничните контролно-пропускателни пунктове, за реклама в областта на туризма, за културата, за изграждане на единна информационна система за противодействие на престъпността, субсидии за Национална компания “Железопътна инфраструктура” и мини “Балкански басейн” АД и други.
В края на 2004 г. е било създадено еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала, което е наречено “Публични инвестиционни проекти” ЕАД с капитал 340 млн. лева и предмет на дейност: изграждане, реконструкция и експлоатация на обекти по публични инвестиционни проекти с национално и местно значение.
Независимо от предоставения значителен по размер допълнителен финансов ресурс за осъществяването на приоритетни разходи през 2004 г., преизпълнението на приходите по бюджета е позволило да бъде формиран и значителен бюджетен излишък като от предварително планиран дефицит в размер на 0.7% от брутния вътрешен продукт по консолидираната фискална програма, реалното изпълнение на показателя е излишък в размер на 1.7% от брутния вътрешен продукт или 656.4 млн. лева.
Фискалният резерв по текущи валутни курсове към 31 декември 2004 г. е бил 4 714.5 млн. лева, което представлява гаранция за стабилност на икономиката и защита срещу възникване на евентуални рискове за изпълнение на Бюджет 2005 г.
II. По отчета на републиканския бюджет.
Отново следва таблица с приходи, разходи и трансфери и дефицит/излишък. Таблицата я прилагаме към протокола.
При разчетени в закона приходи от 9 052.5 млн. лева са отчетени 10 186.5 млн. лева или изпълнение 112.5%. В абсолютна сума преизпълнението е 1 134.1 млн. лева, в това число данъчните приходи – 987.6 млн. лева, неданъчните – 127.6 млн. лева и помощите – 18.8 млн. лева.
Отчетът на разходите по републиканския бюджет за 2004 г. е 6 404 млн. лв. и е в повече от разчета по закона с 81,5 млн. лв., а в процент изпълнението е 101,3 на сто.
Текущите нелихвени разходи са с 80,4 млн. лв. в повече спрямо предвидените в Закона за държавния бюджет на Република България за 2004 г., а за капиталови разходи (включително приръста на държавния резерв) са разходвани в повече от одобрените кредити съответно с 94,9 млн. лв.
В групата на текущите нелихвени разходи по-високо усвояване от предвидените в Закона за държавния бюджет на Република България за 2004 г. нива има при разходите за текуща издръжка на бюджетните предприятия – 217,3 млн. лв. над разчета и разходите за субсидии за здравна дейност – 92,5 млн. лв., и за нефинансови предприятия и организации с нестопанска цел в размер на 89,8 млн. лв. От друга страна, под предвидените нива в Закона за държавния бюджет на Република България за 2004 г. са разходите за лихви, разходите за отбрана и сигурност и социалните разходи. При анализа на изпълнението на социалните разходи по републиканския бюджет следва да се има предвид, че част от предвидените социални разходи (обезщетения и помощи за домакинствата) в разчетите по Закона за държавния бюджет на Република България за 2004 г., по пътя на изпълнението са отчетени като разходи за издръжка и субсидии или като трансфери за други бюджети.
През 2004 г. е прилагана балансирана и стегната фискална политика по отношение на публичните разходи. Това е дало възможност при разчетен със закона дефицит по републиканския бюджет за 2004 г. в размер на 237 млн. лв. или 0,6% от БВП да се постигне за годината излишък в размер на 431,4 млн. лв. или 1,1% от БВП.
III. По отчета на бюджета на съдебната власт.
Той отново е даден в табличен вид, като са дадени приходите, разходите, нетните трансфери и бюджетното салдо на съдебната власт.
По Закона за държавния бюджет от приходи от дейността на органите на съдебната власт е разчетено да постъпят общо 56 млн. лв. и от субсидия от републиканския бюджет 152 млн. лв. Отчетът на бюджета на съдебната власт показва, че са постъпили общо приходи за 55,4 млн. лв. или в по-малко с 0,6 млн. лв., а субсидията от републиканския бюджет е в размер на 170,8 млн. лв. или 18,8 млн. лв. повече. По закона не са предвидени, но по отчета са постъпили 0,2 млн. лв. от помощи.
В закона разходите са предвидени в размер на 205,2 млн. лв. От тях текущите разходи възлизат на 189,6 млн. лв. и капиталовите разходи на 15 млн. лв., в това число за Съдебната палата в гр. София – 7,5 млн. лв. В изпълнение на Закона за съдебната власт в разчета на разходите е предвиден резерв за неотложни и непредвидени разходи в размер на 0,6 млн. лв. В хода на изпълнението на разходите общата сума е нараснала на 221,9 млн. лв. Увеличението на разходите е общо с 16,7 млн. лв., като текущите разходи са увеличени с 19 млн. лв., а капиталовите намалени с 1,7 млн. лв., от които за Съдебната палата в гр. София – 0,4 млн. лв. Разчетеният резерв е изцяло усвоен през течение на годината. Увеличените текущи разходи са за сметка на трансфер от републиканския бюджет.
От предвидените отчисления за фонд “Съдебни сгради” и фонд “Затворни сгради” към Министерството на правосъдието в общ размер на 2,8 млн. лв. по отчет са предоставени 2,5 млн. лв.
От отчета на бюджета на съдебната власт за 2004 г. се вижда, че в края на годината той е приключен с превишение на приходите над разходите с 1,7 млн. лв.
Отчетите за бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2004 г., спрямо разчетените със закона бюджетни кредити, показват увеличения и намаления в рамките на общата сума на увеличението с 16,7 млн. лв.
IV. По бюджета на Сметната палата.
Със закона разходите по бюджета на Сметната палата са разчетени на обща сума 9 434,3 хил. лв. От тях за текущи разходи са 8 834,3 хил. лв. и за капиталови разходи са 600 хил. лв. Цялата сума на разходите се покрива със субсидия от централния бюджет.
Отчетът за 2004 г. показва, че са направени общо разходи за 8 495,8 хил. лв., от които за текущи разходи 8 160,8 хил. лв. и за капиталови разходи 335 хил. лв. Срещу тези разходи са отчетени собствени приходи в размер на 4,3 хил. лв. и от централния бюджет е предоставена субсидия в размер на 8 497 хил. лв. или в по-малко с 937 хил. лв. спрямо закона.” (Шум в залата.)
Ако нещо не сте разбрали, мога да го прочета втори път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Колеги, моля ви за малко тишина в залата. Господин Димитров достатъчно се измъчи днес, да му дадем възможност да приключи доклада.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
“V. По отчета на държавните органи, министерствата и ведомствата.
По бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата със закона е предвидено да постъпят собствени приходи в размер на 1 074,2 млн. лв., а по отчета са постъпили 1 283,7 млн. лв. или в повече с 209,5 млн. лв. Преизпълнението на собствените приходи на министерствата и ведомствата са използвани за увеличаване на разходите, които по отчета са нараснали с 493,1 млн. лв.
Разходите по закона са определени на 4 875,7 млн. лв., а са отчетени 5 368,8 млн. лв. или в повече от предвидените по закона с 493,1 млн. лв. За източници на увеличението на разходите са използвани преизпълнението на собствените приходи и увеличение на субсидията от централния бюджет.
Нетните трансфери на министерствата към други бюджетни организации са разчетени на сума 315,2 млн. лв., а по отчета са изпълнени на 475,1 млн. лв. или в повече от предвидените по закона със 159,9 млн. лв.
Субсидията е определена на 4 016.2 млн. лв., а по отчета е 4 821.5 млн. лв. или е по-голяма от разчета по закона с 805.3 млн. лв.
По закона е разчетен дефицит в размер на 100.5 млн. лв. По отчета реалното изпълнение е излишък в размер на 261.3 млн. лв.
VI. По трансферите от бюджета на Министерство на образованието и науката за висшите училища и БАН.
От бюджетите на Министерството на образованието и науката и Министерство на отбраната са предвидени трансфери за държавните висши училища и за Българска академия на науките в размер на 289.5 млн. лв., а по отчет са им предоставили 313.7 млн. лв., тоест преведени са 24.2 млн. лв. повече от разчета.
VII. По отчета за субсидиите за Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Със Закона за бюджета на Българското национално радио е разчетена субсидия от 31.9 млн. лв., в т.ч. за капиталови разходи 1.2 млн. лв. По отчет от централния бюджет е предоставена субсидия 34.6 млн. лв., в т.ч. за капиталови разходи 2.7 млн. лв. или в повече съответно с 2.7 млн. лв. и 1.5 млн. лв.
На Българската национална телевизия със закона е разчетена субсидия от 49.1 млн. лв., в т.ч. за капиталови разходи 2 млн. лв. По отчета от централния бюджет са предоставени 54.7 млн. лв., в т.ч. за капиталови разходи 16.6 млн. лв. или в повече съответно 5.6 млн. лв. и 14.7 млн. лв.
VII. По отчета на субсидиите от републиканския бюджет за юридическите лица с нестопанска цел.
Със Закона за бюджета е разчетена субсидия от 3 752 хил. лв. за 23 организации с нестопанска цел, които по отчета са предоставени изцяло от централния бюджет.
VIII. По отчета на взаимоотношенията на централния бюджет с общините.
Със Закона за бюджета за 2004 г. е предвидено взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините да възлязат на обща сума 1129.2 млн. лв. и по видове, както следва: обща допълваща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности в размер на 309.1 млн. лв., обща изравнителна субсидия за местни дейности в размер на 35 млн. лв., целева субсидия за капиталови разходи, включително за делегираните от държавната дейности в размер на 59 млн. лв. и държавен трансфер на преотстъпения данък по Закона за облагане доходите на физическите лица в размер на 726.1 млн. лв.
По отчета на бюджета за 2004 г. взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините възлизат на обща сума 1430.1 млн. лв., от които под формата на субсидии 631 млн. лв., възстановени субсидии от централния бюджет в размер на 0.9 млн. лв. По видове бюджетните взаимоотношения с общините са, както следва: обща допълваща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности в размер на 407.8 млн. лв., обща изравнителна субсидия за местни дейности в размер на 99.5 млн. лв., целева субсидия за капиталови разходи, включително за делегираните от държавата дейности в размер на 123.7 млн. лв., в т.ч. за екологични обекти в размер на 30.9 млн. лв. и държавен трансфер на преотстъпения данък по Закона за облагане доходите на физическите лица в размер на 800.1 млн. лв.
Отчетът показва преизпълнение на общата сума на бюджетните взаимоотношения с 300.9 млн. лв. Това общо преизпълнение е резултат от предоставените в повече средства, както следва: обща допълваща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности в размер на 98.7 млн. лв., обща изравнителна субсидия за местни дейности в размер на 64.5 млн. лв., целева субсидия за капиталови разходи, включително и за делегираните от държавата дейности в размер на 64.7 млн. лв. и държавен трансфер на преотстъпения данък по Закона за облагане доходите на физическите лица в размер на 74 млн. лв.
Едновременно с това увеличение общините са възстановили субсидия за централния бюджет в размер на 0.9 млн. лв.
По направения одит от Сметната палата на Отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2004 г. изложение направи господин Хюсеин Чауш, който изтъкна, че отчетът е съставен по показателите, по които е бил приет, вярно и точно са отчетени приходите, разходите, трансферите, излишъкът и финансирането от централния бюджет, достоверно са отразени стойностите от годишните отчети на съдебната власт, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, държавните органи, министерствата и ведомствата.
По отчета се проведе дискусия, по време на която се изразиха мнения, че сега е трудно да се даде оценка на предлагания за приемане от 40-то Народно събрание Отчет за изпълнението на бюджета за 2004 г., чийто закон е бил приет от Тридесет и деветото Народно събрание, тъй като е бил изпълняван в условията на политики и програми, приети от предходното Народно събрание.
Затова е необходимо отчетите за изпълнението на държавния бюджет да се приемат не по-късно от края на следващата бюджетна година, така както е предвидено в чл. 41, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет.
След приключване на обсъждането на бюджета се проведе и гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 11 народни представители, „против” и „въздържали се” няма.
Въз основа на гореизложеното и изразеното становище от представители на Сметната палата и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да вземе следното решение:
Народното събрание на основание чл. 84, т. 2 от Конституцията на Република България и чл. 41, ал. 4 от Закона за устройство на държавния бюджет
РЕШИ:
Приема Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2004 г., както следва:
1. По републиканския бюджет:
1.1. Приема Отчета на републиканския бюджет за 2004 г. по приходите в размер на 10 186 566.9 хил. лв., както следва: (следва таблица).
1.2. Приема Отчета на републиканския бюджет за 2004 г. по разходите и трансферите в размер на 9 755 132.4 хил. лв., от които разходи в размер на 6 404.042 хил. лв. и трансфери (нето) в размер на 3 351 090.4 хил. лв., както следва: (следва таблица).
1.3. Приема излишъка по Отчета на републиканския бюджет за 2004 г. в размер на 431 434.4 хил. лв.
1.4. Приема финансирането по Отчета на републиканския бюджет в размер на 431 434.4 хил. лв., както следва: (следва таблица).
2. Съдебна власт.
2.1. Приема отчета на съдебната власт за 2004 г. по приходите в размер на 55 355,8 хил. лв., по разходите в размер на 221 931,2 хил. лв. и по трансферите нето в размер на 168 293,5 хил. лв., както следва – прилага се съответната таблица.
2.2. Приема отчета за бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2004 г., както следва: (дадена е таблицата).
3. Приема отчета на Сметната палата за 2004 г. по приходите в размер на 4,3 хил. лв., по разходите в размер на 8 495,8 хил. лв. и по трансферите нето в размер на 8 497 хил. лв., както следва по приложената таблица.
4. Приема отчета на Комисията за финансов надзор за 2004 г. по приходите в размер на 2 467 хил. лв., по разходите и трансферите общо в размер на 2 467 хил. лв., от които разходи в размер на 3 917,4 хил. лв. и трансфери нето в размер на 1 450,4 хил. лв., както следва съгласно приложената таблица.
5. Приема отчета за приходите в размер на 1 283 716,7 хил. лв., разходите в размер на 5 368 781,6 хил. лв., трансферите нето в размер на 475 072,4 хил. лв., субсидиите от централния бюджет в размер на 4 821 457,3 хил. лв., превишението и финансирането в размер на 261 320 хил. лв. на държавните органи, министерствата и ведомствата за 2004 г., както следва: (следва таблица).
6. Приема отчета за предоставените трансфери от бюджетите на Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната за държавните висши училища и Българската академия на науките в размер на 313 664,4 хил. лв., както следва: (в табличен вид).
7. Приема отчета за субсидиите от централния бюджет за Българското национално радио и Българската национална телевизия, както следва: (в табличен вид).
8. Приема отчета за субсидиите от централния бюджет за юридическите лица с нестопанска цел в размер на 3 751,9 хил. лв., както следва: (в табличен вид).
9. Приема отчета за бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2004 г. в размер на 1 430 141,6 хил. лв., от които под формата на субсидии 631 003,4 хил. лв. Възстановени субсидии за централния бюджет в размер на 928,3 хил. лв. и по видове. Общо допълваща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности в размер на 407 844,1 хил. лв. Обща изравнителна субсидия за местни дейности в размер на 99 452,9 хил. лв. Целева субсидия за капиталови разходи, включително и за делегираните от държавата дейности в размер на 123 706,5 хил. лв., в това число за екологични обекти в размер на 30 911,6 хил. лв. и държавен трансфер на преотстъпения данък по Закона за облагане на доходите на физически лица в размер на 800 066,5 хил. лв. по общини, както следва.” (Прилага се таблицата).
Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря много на господин Димитров, че успя да приключи доклада пет минути преди края на пленарното време.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2004 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 77, против 8, въздържал се 1.
С това се приема Отчетът за бюджета за 2004 г. и приключваме точка четвърта от дневния ред – приемането на отчетите на държавния бюджет за периода 2001-2004 г.
Преди да закрия заседанието, ще направя няколко съобщения:
Комисията по гражданско общество и медии ще проведе заседание на 31 май, сряда, от 14,30 ч. в зала 238 в сградата на Народното събрание на пл. “Александър Батенберг”.
На 1 юни 2006 г. от 14,30 ч. в зала 238 на Народното събрание на пл. “Александър Батенберг” ще се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана.
На 31 май, сряда, от 14,30 ч. в зала 232 на пл. “Александър Батенберг” ще се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Комисията по въпросите на държавната администрация ще проведе редовно заседание на 31 май, сряда, от 14,30 ч. в зала 132 в сградата на Народното събрание на пл. “Александър Батенберг”.
Комисията по икономическа политика ще проведе заседание на 31 май, сряда, от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по труда и социална политика ще проведе заседание на 31 май, сряда, от 15,00 ч. в зала 134 в сградата на Народното събрание на пл. “Александър Батенберг”.
Временната комисия по искането на главния прокурор за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Волен Сидеров ще проведе заседание на 31 май, сряда, от 18,30 ч. в зала 232.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 1 юни, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356 .
Комисията по отбрана ще проведе заседание на 1 юни, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 238.
Комисията по транспорт и съобщения ще има редовно заседание на 1 юни, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 130 .
Комисията по бюджет и финанси ще има заседание на 1 юни, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 248.
Комисията по здравеопазване ще има заседание на 1 юни, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще има заседание на 1 юни, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 232.
Комисията по парламентарна етика ще проведе заседание в четвъртък от 16,00 ч. в зала 456.
Следващото пленарно заседание ще бъде на 1 юни от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Екатерина Михайлова

Секретари:
Пенко Атанасов
Светослав Малинов