Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Екатерина Михайлова

Секретари: Петя Гегова и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, днес е 1 юни – Ден на детето. Очаквам и парламентът да приеме декларация в тази насока.
От гледна точка на нашия правилник първия пленарен ден за месеца всяка парламентарна група има възможност да предложи по съответния ред точка в програмата ни.
На основание чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има направени предложения от:
Парламентарната група на Коалиция за България – първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията. Вносители са: Министерският съвет; Пламен Славов и група народни представители.
Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори – първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за собствеността. Вносител е Министерският съвет.
Парламентарната група на Движението за права и свободи – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител е Министерският съвет.
Парламентарната група на Обединените демократични сили – първо четене на Законопроекта за Института за национална памет за престъпленията срещу българския народ. Вносители са Петър Стоянов и група народни представители.
Парламентарната група на Демократи за силна България – първо четене на Законопроекта за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Вносители са Иван Костов и група народни представители.
Парламентарната група на Коалиция „Атака” и Парламентарната група на Българския народен съюз не са направили предложения.
Както е известно, тези предложения не се гласуват. Те могат да бъдат включени в програмата, стига да отговарят на изискванията на нашия правилник.
За процедура има думата народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, възразявам срещу включването в дневния ред при условията на чл. 40, ал. 7 на предложението на колегите от Парламентарната група на Демократи за силна България, тъй като, видно от програмата, а и от деловодството на Народното събрание, същото е внесено на 10 май 2006 г. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предвиденият срок за разглеждане на съответния законопроект в съответната постоянна комисия, на която е разпределен, е тримесечен. Очевидно този срок не е изтекъл, поради което е налице формална предпоставка за невключването в дневния ред. Между другото, такава е и практиката на Народното събрание до този момент, включително и в предните две парламентарни сесии. (Възражение от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, чухме вашето възражение.
Не виждам желание за друга процедура. Аз ще взема отношение, след като се поставя този въпрос, за да уточним ясно предмета на днешното заседание, а то е дневният ред.
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю!
Уважаема госпожо Манолова, това, което казахте, е точно така по правилник. Само че това, което не знаете, е, че българското Народно събрание в тези 15 години е имало случаи, в които е скъсявало сроковете само тук, в пленарната зала, а не е спазвало тези процедури поради въпрос от голям обществен интерес. Ако Вие не осъзнавате, че в момента има голям обществен интерес, който се дължи на едно некомпетентно и неумело поведение на вашия вътрешен министър, на разнопосочни сигнали, които идват точно от вашата парламентарна група, значи Вие не виждате какво се случва. Така че формалните основания в момента трябва да отстъпят именно поради този аргумент – има голям обществен интерес и той се дължи най-вече на това, което Вие подавате като сигнали. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Длъжен съм да взема отношение.
Уважаеми народни представители, Законопроектът за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, внесен от господин Иван Костов и група народни представители, действително е внесен на 10 май 2006 г. С разпореждане № 650-01-169 на председателя на Народното събрание от 11 май, тоест следващия ден, е разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред като водеща и подпомагащи - Комисията по правни въпроси и Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Както водещата комисия, така и подпомагащите не са представили своите становища по този законопроект.
Член 65 от нашия правилник и по-конкретно ал. 2 гласи: „Докладите по законопроектите се представят на Народното събрание от водещите комисии за първо гласуване не по-късно от три месеца от тяхното внасяне”.
Този срок не е изтекъл. Няма становища както на водещата, така и на подпомагащите комисии, така че не мога да включа в днешната ни програма предложението за този законопроект, направено от Демократи за силна България. Практиката както на този парламент, така и на предишните парламенти е, че могат да бъдат включени законопроекти и без становище на комисията, ако обаче е изтекъл съответният срок. В конкретния случай срокът не е изтекъл и на това основание не мога да включа това предложение в днешната ни програма. В края на краищата правилникът е за това да бъде спазван преди всичко от нас, народните представители. Имаме ли становищата на комисиите, няма никаква пречка законопроектът да бъде разгледан и преди три месеца.
Ще дам още един аргумент: по законопроекта за Института за национална памет за престъпленията срещу българския народ, внесен от Петър Стоянов и група народни представители, също няма становища от комисиите, но срокът е изтекъл и затова няма пречка това предложение да бъде включено в програмата.
Преди да пристъпим към първа точка от програмата за днешния ден, искам да направя две съобщения.
На 30 май 2006 г. от Министерството на външните работи е постъпило за сведение и ползване копие от Закон № 201 за изменение на Закон № 8/1996 относно адвокатската дейност в Чешката република. Материалите са на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
На 31 май 2006 г. в деловодството на Народното събрание е постъпил годишен отчет на АЕЦ „Козлодуй” за 2005 г., който също се намира в библиотеката на Народното събрание.
Преминаваме към точка първа от програмата за днес:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА.
Вносители са: Министерският съвет; Пламен Славов и група народни представители.
Професор Герджиков, заповядайте да представите доклада на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми в самото начало една процедура за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на труда и социалната политика господин Васил Войнов, както и на държавния експерт от дирекция “Демографска политика” госпожа Лили Абаджиева и господин Кемал Еюп като председател на Комисията за защита от дискриминация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля квесторите да поканят господата в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за защита срещу дискриминацията, внесен от
Министерския съвет на 3 април 2006 г., и
Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за защита срещу дискриминацията, внесен от
Пламен Славов и група народни представители на
12 май 2006 г.
На редовни заседания, проведени на 27 април и на 25 май 2006 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията.
Първият от тях е внесен от Министерския съвет. Този законопроект бе представен от господин Явор Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика. Той изложи целта на законопроекта, а именно да се избегне формалният подход при заемане на длъжност в администрацията и органите на местното самоуправление, който в момента гарантира назначаване на по-слабо представения пол, без да отчита специфични характеристики, свързани с конкретния кандидат. Според вносителите предлаганият нов текст на чл. 39 ще приведе закона в съответствие с правото на Европейския съюз и практиката на Съда на Европейските общности в областта на равното третиране на мъжете и жените.
Преди разискванията отношение по законопроекта изразиха господин Кемал Еюп – председател на Комисията за защита от дискриминация, и госпожа Ирина Мулешкова – член на Комисията. Според тях предлаганата нова редакция на чл. 39 не създава яснота за критериите, които следва да се прилагат в процедурата по заемане на длъжност. Предлаганата обща формулировка “всички критерии” би довела до противоречиво тълкуване и не съответства на международни договори в сила за Република България. Посочени бяха Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените, Конвенция № 111 на Международната организация на труда и Европейската социална харта, които създават задължение за България да прилага еднакви критерии при наемане на работа, които да гарантират равно третиране на мъжете и жените.
При последвалото обсъждане в подкрепа на духа и целите на законопроекта се изказаха народните представители Трифон Митев, Маруся Любчева, Ахмед Юсеин, Пламен Славов и Огнян Герджиков. Въпреки изразеното принципно одобрение, мнозинството от депутатите възразиха срещу предлаганата обща формулировка на критериите и настояха за прецизиране на редакцията на чл. 39 при разглеждане на законопроекта на второ четене.
Депутатите обсъдиха и предложението на Комисията за защита от дискриминацията за изменение на други текстове на закона, породено от всеобщо разбиране за необходимостта и усъвършенстване на механизмите за защита срещу дискриминация и създаване на достатъчно гаранции за независимост на Комисията за защита от дискриминация. В заключение народните представители единодушно се обединиха около идеята за изготвяне на нов законопроект, който да предложи подобрена редакция на чл. 39, а така също и нови текстове, имащи за цел повишаването на ефективността на закона.
Вторият законопроект е внесен от Пламен Славов и група народни представители в изпълнение на тази воля на комисията. Този законопроект беше представен от господин Пламен Славов. Той сподели, че предлаганият законодателен акт е резултат от доброто сътрудничество между парламентарната Комисия по правата на човека и вероизповеданията и Комисията за защита от дискриминация и отразява проблеми и трудности при прилагането на закона, които неведнъж са споделяни по време на срещите на двете комисии.
Господин Славов изложи аргументи за промяната на чл. 39 и обърна внимание на специфичните обстоятелства, които следва да бъдат преценени при избор между двама равностойни кандидати от различен пол. Той подчерта, че изброяването на конкретни специфични обстоятелства, както се предлага в Допълнителната разпоредба, ще направи нормата достатъчно ясна и предвидима и ще гарантира спазването на принципа на равното третиране.
Като важен аргумент за промените, насочени към постигане на действителна независимост на Комисията за защита от дискриминация, вносителят посочи констатациите в доклада от Партньорската проверка по Глава 13 “Социална политика и заетост”, проведена през м. януари т.г. Той изтъкна, че в този доклад Комисията за защита от дискриминация е възприета не като независим орган, а като орган на Министерския съвет.
Господин Славов се позова също на редица примери от работата на комисията и посочи като особено наложителни и целесъобразни предлаганите промени в производството за разглеждане на жалби, целящи постигане на опростеност и бързина.
Проф. Огнян Герджиков уведоми народните представители, че в Комисията по правата на човека и вероизповеданията са постъпили две становища по разглеждания законопроект – от Министерството на труда и социалната политика и от Комисията за защита от дискриминация. Въпреки някои критични бележки, двете институции принципно одобряват законопроекта. Той изрази и личното си убеждение, че предложените изменения и допълнения на закона следва да бъдат подкрепени на първо гласуване.
Господин Рупен Крикорян, съвносител на законопроекта, се присъедини към тази позиция, като изрази убеждението, че законопроектът ще допринесе за утвърждаването на Комисията за защита от дискриминация като независим специализиран орган за защита на правата на гражданите.
Двата законопроекта бяха гласувани поотделно.
С единодушие от 10 гласа “за” Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, внесен от Министерския съвет.
С единодушие от 9 гласа “за” Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, внесен от Пламен Славов и група народни представители.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, проф. Герджиков.
Двата законопроекта са разпределени на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по европейска интеграция.
Заповядайте, господин Мръцков, да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви прочета доклада на Комисията по труда и социалната политика по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията № 654-01-62, внесен от Пламен Славов и група народни представители на 12 май 2006 г.
“Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 31 май 2006 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, внесен от Пламен Славов и група народни представители на 12 май 2006 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на труда и социалната политика господин Васил Войнов, господин Йордан Христосков – управител на НОИ, госпожа Ася Гонева – изпълнителен секретар на КНСБ, господин Бисер Петков – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, и други.
Законопроектът бе представен от господин Пламен Славов, който е един от вносителите. Той подчерта, че предлаганият законопроект има за цел да се усъвършенства нормативната уредба във връзка с осъществяването на държавната политика в областта на равното третиране на жените и мъжете, със статута и дейността на Комисията за защита от дискриминация като независим специализиран държавен орган. Предлага се уеднаквяване на наименованието на закона и на специализираната комисия, която се учредява с него. Това е във връзка с международната практика контролните органи по защита от дискриминация, създадени с международни договори, да носят съответно техните наименования, като елементи от международния механизъм за защита правата на човека.
Беше обърнато внимание, че смисловото съдържание на предлаганото понятие “защита от дискриминация” включва специализиран орган и процедури по дейността му, които са контролни механизми за защита. Законодателната промяна на чл. 39 от Закона за защита от дискриминация е свързана с изпълнението на поет ангажимент пред Европейската комисия за привеждане разпоредбата на този член в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейските общности, по-специално с решенията по дело С-409/95 по жалба на Хелмут Маршал и дело С-450/93 по жалба на Каланке.
Предложените промени в законопроекта целят създаването на законови гаранции за назначаване на кандидати в администрацията на държавните органи и органите на местното самоуправление с оглед единствено на техния пол. Създава се възможност за отчитане и изрично изброяване на специфичните обстоятелства при равностойни кандидати по отношение на изискванията за съответната длъжност, които да доведат до назначаване на кандидат от по-силно представения пол. Тези промени ще улеснят дейността на Комисията за защита от дискриминация, администрацията на държавните органи и органите на местното самоуправление и съда при разглеждане на жалби и искови молби по конкретни случаи при назначаване на кандидати от по-силно представения пол. Беше подчертано, че изброяването на критериите представлява сигурна защита на принципа за равни възможности и равно третиране и поставените цели в Закона за защита срещу дискриминацията, транспонираната в него Директива 72/207/ЕЕС, изменена и допълнена от Директива 2002/73/ЕС и други международни документи от международен и регионален характер, по които Република България е страна.
Законопроектът предвижда изброяването на специфични обстоятелства извън изискванията за длъжност да стане в Допълнителните разпоредби на Закона за защита срещу дискриминацията, свързаните със социален, здравословен и семеен статус, възраст и други, без същите да водят до дискриминация на основание на пола и други.
След приключване на представянето, проведените разисквания и гласуване с резултати “за” – 12, “против” – няма и “въздържали се” – 4, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията № 654-01-62, внесен от Пламен Славов и група народни представители на 12 май 2006 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Мръцков.
Искам да уведомя народните представители, че това беше становището на комисията по законопроекта, внесен от Пламен Славов и група народни представители. По законопроекта, внесен от Министерския съвет, няма изработено становище.
Моля госпожа Мария Ангелиева да докладва становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за защита срещу дискриминацията, внесен от
Министерския съвет на 3 април 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 април 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията законопроектът бе представен от страна на вносителя от господин Явор Димитров - заместник-министър на труда и социалната политика. На заседанието присъстваха още господин Кемал Еюп – председател на Комисията за защита от дискриминация, госпожа Ирина Мулешкова – член на Комисията за защита от дискриминация, и господин Веселин Илков – експерт в Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията цели привеждане в съответствие на разпоредбата на чл. 39 от закона с практиката на Съда на Европейските общности в областта на равното третиране на жените и мъжете.
Действащата разпоредба на чл. 39 от Закона за защита срещу дискриминацията дава предимство на представителите на по-слабо представения пол при заемане на длъжности в администрацията на държавните и обществените органи и органите на местно самоуправление, когато кандидатите са равностойни по отношение на изискванията за заемане на длъжността. Уреждането обаче на подобно автоматично предимство на по-слабо представения пол се разглежда в практиката на Съда на Европейските общности като позитивна дискриминация, която противоречи на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и чл. 2, ал. 4 на Директива 76/207/ЕИО за прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените при достъпа до работни места, професионално обучение и повишение и условията на труд.
Това тълкуване на съда е възприето в решения по дела C-450/93 по жалба на Екхард Каланке, С-409/95 по жалба на Хелмут Маршал и др.
В решението по делото Каланке Съдът на Европейската общност е приел, че националните разпоредби, които представят автоматично предимство на жените в случаите, когато мъже и жени с еднаква квалификация кандидатстват за повишение в област, в която мъжете са по-силно представеният пол, представляват дискриминация по признак пол.
В решението по делото Маршал съдът доразвива това разбиране като посочва, че националните правила, които уреждат предимство за жените, не противоречат на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и чл. 2, ал. 4 на директивата, ако „предвиждат във всеки отделен случай за кандидатите мъже, които са с еднаква квалификация като кандидатите жени, гаранция за обективно оценяване, което ще вземе предвид всички критерии, специфични за отделните кандидати, и ще преодолее предимството за жените, когато един или повече от тези критерии накланят везните в полза на кандидата мъж. Тези критерии обаче не трябва да водят до дискриминация срещу кандидатите жени”.
В съответствие с възприетото тълкуване в практиката на съда с предложеното изменение в чл. 39, ал. 2 законопроектът предвижда възможност за назначаване на кандидата от по-силно представения пол, когато след обективна оценка на всички обстоятелства, свързани с личността на кандидатите, се установи, че са налице обстоятелства, които дават предимство именно на този кандидат, при условие че използваните критерии не са дискриминационни по отношение на кандидата от по-слабо представения пол. Предложена е и отмяна на изискването за 40 на сто представителство на единия от половете в административните органи.
В законопроекта е възприет подход да не се изброят в правната норма конкретни критерии при преценка за предимство на кандидата от по-силно представения пол, тъй като по-широката формулировка дава възможност за обхващане на различните случаи, които могат да възникнат в практиката.
В хода на дискусията представителите на Комисията за защита срещу дискриминацията изразиха обратното становище. Според тях в закона следва да бъдат изброени конкретни критерии, осигуряващи предимство на кандидата от по-силно представения пол, което според тяхното мнение би облекчило приложението на разпоредбата на чл. 39 от Закона за защита срещу дискриминацията в практиката.
Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията отразява практиката на Съда на Европейските общности, като установява допустима позитивна мярка за насърчаване на равноправния достъп на мъжете и жените до заемане на длъжности в администрацията.
С оглед гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие – 11 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията № 602-02-19, внесен от Министерския съвет на 3 април 2006 г.”
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за защита срещу дискриминацията № 654-01-62, внесен от Пламен Василев Славов и група народни представители на 12 май 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 май 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, внесен от Пламен Славов и група народни представители.
На заседанието на комисията законопроектът бе представен от господин Пламен Славов. В заседанието взеха участие господин Явор Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, и господин Кемал Еюп – председател на Комисията за защита от дискриминация.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията има за цел да се усъвършенства нормативната уредба: първо, във връзка с осъществяването на държавната политика в областта на равното третиране на жените и мъжете; второ, във връзка със статута на Комисията за защита от дискриминацията като независим специализиран държавен орган; и трето, във връзка с дейността на Комисията за защита от дискриминацията по Глава четвърта, Раздел І от Закона за защита срещу дискриминацията.
Предлага се промяна в наименованието на Закона за защита срещу дискриминацията в „Закон за защита от дискриминация” с цел уеднаквяване наименованието на закона и на специализираната комисия, създадена със същия закон, и с оглед смисловото съдържание на двете понятия. Разпоредбите на Директива 2000/43 въвеждат понятията „принцип за равно третиране” и „орган за равно третиране”, като в същото време предоставят свобода по отношение наименованията на националните правила и органи за равно третиране, призвани да гарантират изпълнението на принципа за равно третиране.
Законодателната промяна на разпоредбата на чл. 39 от Закона за защита срещу дискриминацията и пряко свързаното с тази разпоредба допълнение на § 1 от Допълнителните разпоредби на същия закон с нова т. 15 цели привеждане в съответствие на разпоредбата на чл. 39 от закона с практиката на Съда на Европейските общности в областта на равното третиране на жените и мъжете.
Действащата разпоредба на чл. 39 от Закона за защита срещу дискриминацията дава предимство на представителите на по-слабо представения пол при заемане на длъжности в администрацията на държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление, когато кандидатите са равностойни по отношение на изискванията за заемане на длъжността. Уреждането на подобно автоматично предимство на по-слабо представения пол се разглежда в практиката на съда като позитивна дискриминация, която противоречи на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и чл. 2, ал. 4 от Директива 76/207 за прилагането на принципа за равно третиране на мъжете и жените при достъпа до работни места, професионалното обучение и повишение и условията на труд. Това тълкуване на съда е възприето в решения по дела С-450/93 по жалба на Екхард Каланке, С-409/95 по жалба на Хелмут Маршал и др.
Предложените промени във връзка със статута на Комисията за защита от дискриминация целят постигане на действителна независимост на комисията като независим специализиран държавен орган. В доклада на експертите на Европейската комисия, провели Партньорска проверка по Глава 13 „Социална политика и заетост” през януари 2006 г., в т. 5.3. „Прилагане на Закона за защита срещу дискриминацията” е изразено колебание относно реалната независимост на комисията, свързано с това, че комисията е второстепенен разпоредител с бюджетни средства. На 16 май 2006 г. е публикувано ново проучване от Европейската комисия в София по въпросите за равнопоставеността и защитата срещу дискриминация. Един от основните изводи е, че финансовите ресурси за функционирането на институциите трябва да бъдат част от годишния бюджет, за да им осигурят независимост и приемственост.
В рамките на Европейския съюз разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Директива 2000/43 въвежда задължението държавите членки да създадат орган или органи, които да насърчават равното третиране на хора, независимо от техния расов или етнически произход. Съгласно ал. 2 на същия член така учредените органи трябва да осигуряват независимо подпомагане на жертвите на дискриминация в процеса на реализиране на техните жалби относно претърпяна дискриминация, да провеждат независими изследвания за съществуваща дискриминация и да публикуват независими доклади и препоръки по въпроси, касаещи расовата и етническата дискриминация.
Повторението на думата „независим” цели да утвърди концепцията за независимост на подобен орган или органи в тяхната дейност. В правото на Европейския съюз се възприема изискването органът по равнопоставеността да отговаря на изискването за независимост, свобода от правителството и други държавни органи, както и от друго влияние.
Предложените промени във връзка с дейността на Комисията за защита от дискриминацията по Глава четвърта, Раздел І от Закона за защита срещу дискриминацията, § 5, 6, 7 и 8 от законопроекта целят отстраняване на пропуски в закона, които създават пречки за постигане на основните цели на производството пред комисията – бързина и опростеност.
В рамките на Европейския съюз разпоредбата на чл. 7, § 1 от Директива 2000/43 въвежда задължението държавите членки да гарантират, че съдебните и/или административни процедури, включително където те считат за необходимо и помирителна процедура за изпълнение на задълженията по тази директива са достъпни за всички лица, които считат себе си за ощетени поради неприлагане според тях на принципа за равно третиране, дори след като връзката, при която се предполага извършване на дискриминация, е прекъсната. Параграф 3 от същата разпоредба приема, че § 1 и 2 по никакъв начин не накърняват националните правила, свързани с времевите ограничения за предприемане на действия относно принципа за равно третиране.
Предложените промени в производството пред комисията отговарят на заложените в правото на Европейския съюз стандарти с изключение на законодателната промяна чрез създаване на нова ал. 3 към чл. 53 от Закона за защита срещу дискриминацията относно хипотезата за прекратяване на производството, когато се установява мълчалив отказ от жалба или сигнал. Тази хипотеза е в противоречие с цитираната по-горе разпоредба на чл. 7, § 1 от Директива 2000/43, доколкото се касае за административно производство.
Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията не влиза в противоречие с правото на Европейския съюз и отразява практиката на Съда на Европейските общности, като установява допустима позитивна мярка за насърчаване на равноправния достъп на мъжете и жените до заемане на длъжности в администрацията, в частност, и за усъвършенстване на държавната политика за защита срещу дискриминацията, в цялост.
Изключение прави предложението за законодателна промяна чрез създаване на нова ал. 3 към чл. 53 от Закона за защита срещу дискриминацията относно хипотезата за прекратяване на производството пред Комисията за защита от дискриминация, когато се установи мълчалив отказ от жалба или сигнал, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 7, § 1 от Директива 2043.
В хода на дискусията бяха изразени различни мнения относно необходимостта от допълване на списъка с понятия, съдържащи се в § 1 на Допълнителните разпоредби на закона с прилаганата нова т. 15. Обсъден бе и въпросът доколко е необходима промяна в наименованието на закона с цел постигане на еднаквост с наименованието на Комисията за защита от дискриминация.
Комисията по европейска интеграция се обедини около становището, че така предложеният законопроект отразява действащата уредба на правото на Европейския съюз.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да бъде подкрепен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, № 654-01-62, внесен от Пламен Василев Славов и група народни представители на 12 май 2006 г., с девет гласа "за", един глас "въздържал се", като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Ангелиева.
Това бяха становищата на комисиите.
Вносителите ще се възползват ли от правото си да представят законопроектите? Господин Пламен Славов или някой друг от вносителите има ли желание?
Разбирам, че пръв ще бъде представен законопроектът на Министерския съвет.
Има думата заместник-министър Васил Войнов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Позволете ми накратко да представя становището на Министерството на труда и социалната политика.
По предложения законопроект на Министерския съвет. Той има за цел да усъвършенства нормативната уредба във връзка с осъществяване на държавната политика в областта на равното третиране на жените и мъжете. Законодателната промяна е свързана с изпълнение на ангажимент, поет пред Европейската комисия, за привеждане в съответствие разпоредбата на чл. 39 на Закона за защита срещу дискриминация със съдебната практика на Съда на Европейските общности.
Предлаганите промени се отнасят до отпадане на условията за наемане на работа с предимство на кандидатите от по-слабо представения пол при заемане на длъжности в администрацията на държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление. Това става в случаите, при които са налице мотиви, свързани с личността на кандидата от по-силно представения пол, които по изключение му дават предимство пред кандидата от по-слабо представения пол. В тази връзка отпада изискването за 40-процентно представителство на единия от половете, като така се премахва позитивната дискриминация.
С предложеното изменение се постига хармонизация не само с правото на Европейския съюз, но и по неговото задължително тълкуване за прилагането му в областта на равнопоставеността на жените и мъжете чрез съдебната практика на Съда на Европейските общности.
Целта на проекта е да се създадат законови гаранции за това, че се избягва формалният подход при назначаване на кандидатите с оглед единствено на техния пол, като се дава възможност за отчитане на характеристики, свързани със социалния, здравословния, семейния статус и възрастта на кандидата за заемане на длъжност в администрацията. Изборът в този случай се прави между равностойни кандидати по отношение на тяхната квалификация, умения, компетентност и професионален опит.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, внесен от господин Пламен Славов и група народни представители, Министерството на труда и социалната политика има следните съображения и предложения.
По § 1. Считаме, че аргументът за изменение на наименованието на закона е неприемлив основно по две причини. Самото наименование на закона би трябвало да е водещо и към него би следвало да бъдат приравнявани всички останали наименования, съдържащи се в самия закон, които представляват елемент от него, а не обратното. Промяната в наименованието на закона, касаеща замяна на предлога "срещу" с предлога "от" не може да се възприеме, че е чисто езикова. Тя засяга самия закон, по-точно дейността по превенция на борбата срещу дискриминацията. В неговия член е записано: "Този закон урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване". В предлога "срещу" се съдържа иманентно дейността по превенция, която липсва в наименованието на закона, но в чл. 1 присъства.
Защитата срещу дискриминацията е постоянен процес на противопоставяне срещу едно негативно явление с много проявени форми, видове и основания за дискриминация. В този смисъл "срещу" означава и изразява непримиримост на обществото като цяло и на органите, които са упълномощени да извършват тези дейности за борба срещу това явление.
По § 3 в предложението за ал. 2 на чл. 39 предлагаме да отпаднат думите "по отношение" и след думите "специфични обстоятелства" да са добавят думите "свързани с личността".
От мотивите на Съда на Европейските общности в т. 35 по решението на Дело Маршал е видно, че критерии или специфични обстоятелства следва да се отнасят до личността на самия кандидат. Отпадането на този важен елемент променя напълно смисъла на цялата логическа постройка на самото решение и се отклонява от аргументите на съда при вземането на решението. С оглед на това ние предлагаме след думите "специфични обстоятелства" да се добави "свързани с личността".
Предлагаме да се запази текстът на ал. 3 на чл. 39 от законопроекта на Министерския съвет, като в него се заличат думите "и ал. 2". Тук считаме за целесъобразно да не се отстъпва от една вече установена норма в действащия закон, насочена към правата на човека, в случая права за равнопоставеност на жените и мъжете и пълен достъп до нивата, вземащи решението. Сегашният чл. 39, ал. 2 е едно завоевание, от което отстъпваме без разумна причина. Отпадането на досегашната ал. 2 на чл. 39 от закона няма отношение към практиката на Съда на Европейската общност, която не засяга този аспект. Смисълът на новата ал. 3 е в съответствие с предишната ал. 2 и то е установено от законодателя като средство за изпълнение на поетите международни ангажименти от България за насърчаване на участието на жените в процесите на вземане на решение.
И накрая – за § 9 считаме, че въвеждането на критерии е неприемливо. Нашето виждане е, че всички тези специфични обстоятелства извън изискванията за длъжността като социален, здравословен и семеен статус, възраст, на практика са признаци за дискриминация по чл. 4 от закона. В случая ще е налице пряка дискриминация по смисъла на чл. 4 от самия закон, а посочването на същите не води до дискриминация и не санира този недостатък, защото всяко едно изброяване на тези признаци смятаме, че ще е непълно и няма да отразява точно смисъла по чл. 4 от самия закон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин заместник-министър.
Друг от вносителите желае ли думата?
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Най-напред искам да кажа, че този законопроект освен от мен е внесен и от колегите Ахмед Юсеин, Рупен Крикорян, Маруся Любчева, Трифон Митев, Валентина Богданова и Фикрет Шабанов.
Предлаганият законопроект има за цел да усъвършенства нормативната уредба първо във връзка с осъществяването на държавната политика в областта на равното третиране на жените и мъжете; второ, във връзка със статута на Комисията за защита от дискриминация като независим специализиран държавен орган и, трето, във връзка с дейността на Комисията за защита от дискриминация по Глава четвърта от Закона за защита срещу дискриминацията.
Предлага се промяна в наименованието на Закона за защита срещу дискриминацията в Закон за защита от дискриминация. Тази промяна е необходима с оглед уеднаквяване на наименованието на закона и на специализираната комисия, която се учредява с него. След конституирането на Комисията за защита от дискриминация се наблюдава объркване в наименованието на закона и комисията.
В международната практика контролните органи по защита от дискриминация, които се създават с международни договори обикновено носят наименованието на съответните международни договори, с което се подчертава, че представляват елементи от международния механизъм за защита на правата на човека.
Друг основен аргумент е смисловото съдържание на понятието "защита срещу дискриминацията". Това понятие предполага нормативна уредба на реда на формиране на държавната политика в областта на борбата срещу дискриминацията. Понятието "защита от дискриминация" включва контролни механизми за защита, тоест специализиран орган и процедури. Според действащия закон това са Комисията за защита от дискриминация и производството в защита от дискриминация.
Законодателната промяна на чл. 39 от Закона за защита от дискриминация е свързан с изпълнението на поет ангажимент пред Европейската комисия за привеждане разпоредбата на този член в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейските общности.
Целта на законопроекта е да се създадат законови гаранции и да се избегне формалния подход при назначаване на кандидати в администрацията на държавните органи и органите на местното самоуправление с оглед единствено на техния пол.
Законопроектът в тази част създава възможност за отчитане на специфични обстоятелства при равностойни кандидати по отношение на изискванията за съответната длъжност, които да доведат до назначаване на кандидат от по-силно представения пол. Изричното изброяване на специфичните обстоятелства ще улесни както съда, така и Комисията за защита от дискриминация при разглеждане на конкретни случаи, в които се твърди, че е извършена дискриминация при назначаване на кандидати от по-силно представения пол в администрацията на държавните органи и органите на местното самоуправление.
Без изброяване на критериите, а същото се предлага да е открито, ще се стигне до явно нарушаване на принципа за равни възможности и равно третиране. За да не се стигне до изкривяване на целите на Закона за защита срещу дискриминацията е наложително изброяването на критерии, свързани с личността на кандидата от по-силно представения пол, които не биха довели до дискриминация при нейно/негово назначаване.
Прилагането на принципа за равни възможности и равно третиране на основание пол в Република България произтича от универсални и регионални международни договори. Сред универсалните договори трябва да споменем на първо място разпоредбата на чл. 11, ал. 1, буква "б" от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените, която изисква от държавите-страни по конвенцията да осигурят съответни мерки, за да се осигури на жените и мъжете право на равни възможности при наемане на работа, в това число и прилагане на еднакви критерии за подбор при наемането.
С чл. 1, ал. 1, букви "а" и "б" от Конвенция № 111 на Международната организация на труда се въвежда принципът на равенство във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите. За целите на конвенцията термините "труд" и "професия" обхващат в частност достъпа до работа и до различни професии – чл. 1, ал. 3.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 1, буква "а" изрично посочва, че принципът трябва да се прилага без дискриминация, основана на раса, цвят на кожата, пол, религия, политически убеждения, национален или социален произход.
Съгласно Част първа, чл. 20 от Европейската социална харта (ревизирана), България в качеството си на страна по този договор се задължава да се стреми с всички подходящи средства от национален и международен характер към постигането на условия за ефективно упражняване на правото на равни възможности и еднакво отношение в областта на заетостта и професиите без дискриминация, основана на пол. Член 20 от nартата поражда задължения за България да осигури ефективното упражняване на правото на равни възможности и равно третиране в областта на заетостта и професиите без дискриминация, основана на пола, и да насърчи прилагането на принципа в изрично изброени области, в това число и по отношение на достъпа до работа, професионална кариера, включително повишение.
Законопроектът предвижда изброяване на специфични обстоятелства в допълнителните разпоредби на Закона за защита срещу дискриминацията като такива, свързани със социален, здравословен и семеен статус, възраст и други, без същите да водят до дискриминация на основание на пола.
Предлаганата законодателна промяна в Глава трета, чл. 40 и 45 от Закона за защита срещу дискриминацията се налага с оглед постигане на действителна независимост на комисията като специализиран държавен орган.
В доклада на експертите на Европейската комисия, провели партньорската проверка по Глава 13 "Социална политика и заетост" през м. януари 2006 г. в т. 5.3. "Прилагане на Закона за защита срещу дискриминацията" се изразява колебание относно реалната независимост на комисията. Изрично се посочва, че тя е създадена към Министерския съвет, което може би е резултат от това, че комисията е второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Имайки предвид, че комисията по закон е независим специализиран държавен орган, създаден със специален закон, каквито са например Сметната палата и Комисията за финансов надзор, то би било подходящо тя да придобие независимост чрез предоставянето й статут на първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Законодателната промяна в Глава четвърта, Раздел І от закона се налага във връзка с редица пропуски в Закона за защита срещу дискриминацията, които създават пречки за постигане на основните цели на производството пред комисията – бързина и опростеност. Действащата разпоредба на чл. 52, ал. 2 от закона допуска във всеки момент на производството пред комисията страна по преписката да предяви иск по реда на чл. 71 от закона пред районен съд и по този начин да блокира производството пред комисията, която е задължена да го прекрати.
Комисията вече се е сблъскала със случаи, в които страните злоупотребяват с правото на иск, когато констатират, че събраните доказателства от комисията не са в тяхна полза. Предявяват се отрицателни установителни искове за установяване по съдебен ред, че не е извършена дискриминация. За съжаление, районни съдилища образуват производство, което е формално основание за прекратяване на производството пред комисията.
Необходимостта да се въведе времева граница, до която страната по производство пред комисията може да предявява иск пред районния съд, който да води до прекратяване на същото, е очевидна. Не може да се допуска злоупотреба с право на защита, като произволно се заменя един орган за защита с друг. Процесуално неоправдано е комисията да събере всички доказателства, след което да прекратява производството поради това, че страна по преписката е решила да се обърне по същия спор към съда, защото е установила, че събраните доказателства не са в нейна полза, след като е поканена да се запознае с тях по реда на чл. 59, ал. 2 или след проведено заседание по реда на чл. 62 и/или чл. 63 от Закона за защита срещу дискриминацията.
С аргумента за процесуална икономия е наложителна и законодателната промяна чрез създаване на нова ал. 3 към чл. 52 от закона относно прекратяване на производството, когато подателят на жалбата или сигнала са ги оттеглили или се установи мълчалив отказ от тях.
Законодателната промяна в чл. 59 от закона чрез въвеждане на нова ал. 2 се обосновава с необходимостта да се спазват кратките срокове за проучване, установени с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Славов, прощавайте, че Ви прекъсвам, но понеже Ви изтичат 10-те минути – като вносител, ако желаете, може да продължите, но ще го приспаднем от времето на групата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Приключвам, госпожо председател.
Много често държавните органи и органите на местното самоуправление със свое бездействие представляват пречка за изясняване на фактическата и правната страна по образувано производство пред комисията. Спирането на сроковете поради бездействие на тези органи дава право на комисията да наложи глобата, предвидена в чл. 78, ал. 2 от Закона за защита срещу дискриминацията. От друга страна, това спиране би позволило на комисията да спази сроковете по ал. 1 на чл. 59 от закона.
И в заключение, промяната в чл. 82, ал. 2 от Закона за защита срещу дискриминацията е необходима поради факта, че комисията не може да постановява наказателни постановления – нейните актове са решения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря на господин Славов.
С това приключи представянето на вносителите.
Господин Кемал Еюп – председател на Комисията за защита от дискриминация, също иска думата. След него ще започнем с разискванията.
Господин Еюп, заповядайте.
КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Комисията за защита от дискриминация специално разгледа и двата законопроекта и по принцип ги подкрепя с някои съображения, които ще се помъча да изложа пред вас.
Предлаганите промени от вносителите, по-специално в законопроекта на Министерския съвет - разпоредбите на чл. 39 от Закона за защита срещу дискриминацията, целят тяхното привеждане в съответствие с достиженията на правото в Европейския съюз, включително и с практиката на Съда на Европейските общности в областта на равното третиране на жените и мъжете при заемане на длъжност в администрацията на държавните органи и органите на местното самоуправление. Тъй като във варианта, който е приет в закона, има зададени квоти – с 40% на по-слабо представения пол, тук нещата се изравняват, тоест в положителна посока по отношение на равното третиране.
От друга страна, комисията счита, че предлаганите изменения в чл. 39 от този проект са добре и ясно формулирани, но наред с общото съгласие със законопроекта Комисията за защита от дискриминация намира, че предлаганата ал. 2 от чл. 39 е широко формулирана в следната си част: “се установи, че са налице един или няколко критерия, които дават предимството на кандидат от по-силно представения пол”. Тази широка формулировка може да доведе до дискриминация при назначаване на длъжност, защото работодателят ще търси всякакви вратички или назначаване на лица от по-силно представения пол. Вместо постигане на балансирано участие на мъжете и жените в администрацията ще се утвърди неравното им третиране, ако критериите, които дават предимство на кандидат от по-силно представения пол, не бъдат сведени до ограничен брой и да са от такъв характер, че да защитят не само кандидата, който се назначава, но и да гарантират правата на другите кандидати. Отчитането на допълнителните характеристики не трябва да доведе до дискриминация.
В работния вариант, подготвен от групата на Министерството на труда и социалната политика, където участва и представител на Комисията за защита от дискриминация, беше прието да се изредят специфичните за отделния кандидат критерии, а именно да се изброяват социален, здравословен и семеен статус, възраст и кариерно развитие, които явно по-нататък по някакви съображения са отпаднали от техния законопроект. Изричното изброяване на критериите ще улесни както съда, така и практиката на Комисията за защита от дискриминация при разглеждане на конкретни случаи, в които се твърди, че е извършена дискриминация при назначаване на кандидати от по-силно представения пол в администрацията на държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление. Без изброяване на критерии ще се стигне до явно нарушаване на принципа за равни възможности и равно третиране.
В мотивите на предлагания текст се сочи решението на Съда на Европейските общности с кодификация С-409/95 по жалба от Хелмут Маршал. Предлаганият текст води до неговото превратно тълкуване и до изкривяване на целите на Закона за защита срещу дискриминацията и на транспонираната в него Директива 76/207/ЕЕС, изменена и допълнена от Директива 2002/73/ЕС.
Неизбежно ще бъдат нарушени и други международноправни задължения, поети от Република България за недопускане на дискриминация на основание признак “пол”. Прилагането на принципа за равни възможности и равно третиране на основание “пол” в Република България произтича от универсални и регионални международни договори. Сред универсалните договори трябва да се споменат, на първо място, разпоредбите на чл. 11, ал. 1, буква “б” от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените, която изисква от държавите страни по Конвенцията да осигурят съответни мерки, за да се осигури на жените и мъжете право на равни възможности при наемане на работа, в това число и прилагане на еднакви критерии за подбор при приемането.
С чл. 1, ал. 1, букви “а” и “б” от Конвенция № 111 на Международната организация на труда се въвежда принципът на равенство във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите. С целите на Конвенцията терминът “труд и професия” обхваща в частност достъпа до работа и до различните професии – чл. 1, ал. 3.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 1, буква “а” изрично посочва, че принципът трябва да се прилага без дискриминация, основана на раса, цвят на кожата, пол, религия, политически убеждения, национален или социален произход.
Съгласно Част първа, чл. 20 от Европейската социална харта – ревизирана, България в качеството си на страна по този договор се задължава да се стреми с всички подходящи средства от национален и международен характер към постигането на условия за ефективно упражняване на правото на равни възможности и еднакво отношение в областта на заетостта и професиите без дискриминация, основана на пола. Член 20 от Хартата поражда задължения за България да осигури ефективното упражняване на правото на равни възможности и равно третиране в областта на заетостта и професиите без дискриминация, основана на пола, и да насърчи прилагането на принципа в следните области: достъп до работа, защита от уволнение и професионално интегриране, професионално ориентиране, обучение, преквалификация и професионална рехабилитация, условия за наемане на работа и условия на труд, включително заплащане, професионална кариера и повишение в кариерата.
Комисията напълно подкрепя промяната в наименованието на закона и е съгласна с мотивите на вносителите, че е необходимо уеднаквяване на наименованието на закона с това на специализираната комисия, която е учредена въз основа на този закон, за да не създава объркване сред хората. Предложението на групата народни представители е законът да се казва както е наименованието на Комисията за защита от дискриминация - Закон за защита от дискриминация. Предложението на Министерския съвет в лицето на Министерството на труда и социалната политика - Закон за защита срещу дискриминацията, както е сегашното наименование на закона. Принципно ние сме за това да се уеднаквят имената без изрично да наблегнем на един от двата варианта.
Връщам се пак към предлаганите промени от вносителите в разпоредбите на чл. 39 от Закона за защита срещу дискриминацията. Предложенията на групата народни представители са по-ясно формулирани. Ние приемаме варианта, който те предлагат – да се премахне спорната нова ал. 3 на чл. 39 от законопроекта, внесен от Министерския съвет. Намираме това за целесъобразно, тъй като участниците или членовете в съвети, експертни работни групи, управителни, съвещателни или други органи би трябвало да се определят според техните експертни познания, личен принос и лични качества.
Комисията подкрепя изброяването на критериите, специфични за отделни кандидати, извън изискванията за длъжността, които оправдават неговото назначаване, независимо че е от по-силно представения пол. Законопроектът в тази част създава възможност за отчитане на специфични обстоятелства при равностойни кандидати по отношение на изискванията за съответната длъжност, без това да представлява дискриминация спрямо кандидата от по-слабо представения пол.
Систематичното място на изброяването е в Допълнителните разпоредби на закона така, както са направили групата народни представители, начело с Пламен Славов.
В § 1 са включени редица легални дефиниции на юридически категории, с които законът си служи.
Комисията за защита от дискриминация поддържа предлаганите изменения и допълнения в чл. 40, ал. 3 и в чл. 45, ал. 1 от Закона за защита срещу дискриминацията. В мотивите към законопроекта ясно е посочено, че те са необходими с оглед постигане на действителната независимост на комисията като специализиран държавен орган. Както и редица други подобни органи, създадени със закон, имат статут на първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Такива са Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията, Държавната комисия по сигурността на информацията, която се формира изцяло от Министерския съвет, Комисията за одържавяване на имущество, придобито по незаконен начин, и институцията на обществения защитник.
Комисията подкрепя предлаганото от вносителите допълнение тя да има свои регионални представители, тъй като комисията в своята дейност по преписки вече се е сблъсквала с много казуси, по които е наложително да се извърши проверка в съответното населено място. Ако има свои регионални представители, подобни проверки биха били възлагани на тях.
Но наред с това при провеждането на своята разяснителна кампания из страната и откриването на временни приемни комисията е установила, че много граждани не са наясно как да се обърнат за защита към нея и биха желали да има поне един или двама регионални представители, които да им разясняват закона и да ги подпомагат при съставяне на жалби и сигнали.
В чл. 47, т. 9 от Закона за защита срещу дискриминацията като задължение е вменено на комисията предоставянето на независима помощ на жертвите от дискриминация при подаване на жалби за извършена дискриминация.
Комисията подкрепя предлаганото допълнение към чл. 52, ал. 2 от закона, което предвижда да не се прекратява производството пред комисията след изтичане срока на предварителното проучване по образувана преписка, ако след неговото изтичане една от страните предяви иск по реда на чл. 71 от закона пред съда.
Необходимостта да се въведе времева граница, до която страната по производството пред комисията може да предяви иск пред районния съд, който да води до прекратяване на същото, е очевадна. В това отношение в действащия закон е налице празнота, която допуска злоупотреба с правото на защита, като произволно се изменя един орган за защита с друг.
Процесуално неоправдано е комисията да събере всички доказателства, след което да прекратява производството поради това, че страна по преписката е решила да се обърне по същия спор към съда, защото е установила, че събраните доказателства не са в нейна полза. Това вече го имаме на практика и затова подкрепяме тази поправка. Наистина има нужда от такава поправка.
Комисията смята, че е налице празнота в действащата законова уредба и по отношение на прекратяване производството пред нея в случаите, когато подателите на жалбата или сигнала са ги оттеглили или се установи мълчалив отказ от тях. Комисията смята, че предлаганото допълнение в чл. 52 от закона е навременно и обосновано.
Предлаганата законодателна промяна в чл. 59 от закона с въвеждането на нова ал. 2 е наложителна и се обосновава със спазването на кратките срокове за проучване, установени с разпоредбите на чл. 59, ал. 1 от закона.
Комисията е установила в своята практика, че в немалко случаи държавните органи от изпълнителната и съдебната власт и органите на местното самоуправление със своето бездействие или мълчалив отказ да предоставят информация и копие от документи, писмени обяснения, са пречка за изясняване на фактическата и правната страна по образувано производство пред комисията.
Комисията подкрепя предложението за въвеждане на спиране на сроковете поради бездействие на тези органи, тъй като това, от една страна, дава право на комисията да наложи глоба, предвидена в чл. 78, ал. 2 от Закона за защита срещу дискриминацията, от друга страна, това спиране би позволило на комисията да спази кратките срокове по ал. 1 на чл. 59 от закона.
Комисията напълно подкрепя предлаганата от вносителите промяна в чл. 62, ал. 1 от Закона за защита срещу дискриминацията, както и се съгласява с мотивите за необходимостта й с оглед уеднаквяване ролята на председателя на състава по образуваната преписка в комисията с председателя на съдебен състав в гражданското, наказателното и административното съдопроизводство.
Комисията се присъединява към предлаганата промяна в чл. 82, ал. 2 от Закона за защита срещу дискриминация и мотивите към нея, че е необходима поради факта, че комисията не може да постановява наказателни постановления. Нейните актове са решения. Наказанието “глоба” се налага с решение на комисията.
Благодаря ви за вниманието. Благодаря Ви, госпожо председател, че ми предоставихте възможността да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Еюп.
Започваме разискванията по двата законопроекта.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
Има думата госпожа Антонела Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Ние, депутатите от Демократи за силна България, ще се въздържим на първо четене по този законопроект, тъй като Законът за защита срещу дискриминацията съдържа дискриминационни текстове. Тук вече стана дума именно за това, че така наречените специфични условия, които са изброени, дават възможност да бъде пренебрегнат всъщност разумният и съобразен с европейското законодателство текст, а именно, когато има равностойни кандидати, да бъде назначен този, който е от по-слабо представения пол. Изброяването на “специфични условия” дава възможност никога да не се изпълни този текст, защото семеен, социален, здравословен статус, възраст – това са твърде обтекаеми понятия и дават възможност на работодателя винаги да избегне текста в закона, който го задължава при равностойни кандидати да избере по-слабо представения пол.
Нека да не забравяме, че здравословният статус е обект на защита на личните данни. Нима ще се изисква здравословна анамнеза, за да се прецени кой от двамата кандидати да бъде назначен?
Така че тези текстове не са издържани и трябва да се помисли между първо и второ четене как наистина да бъдат поправени така, че да имат състоятелно звучене и в никакъв случай – не дискриминационно.
Тук от вносителите беше казано, че този законопроект урежда нормативна база. Всъщност той урежда заплащането на председателя на комисията. Никъде в становищата не чухме това, което не е маловажно, че чрез този законопроект заплащането на председателя на комисията ще бъде 90% от заплатата на председателя на Народното събрание. Тази комисия не е със статута на първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Има претенциите да бъде такава, а това е абсолютно необосновано. Няма никаква логика тази комисия да бъде с такъв статут, като например Комисията по финансов надзор или Сметната палата, за да получава нейният председател такова високо възнаграждение.
Затова със съответните поправки, които ще внесем между първо и второ четене, ще се въздържим от гласуването на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Има ли реплики на изказването на госпожа Понева? Не виждам.
Има ли други желаещи народни представители?
Господин Ахмед Юсеин, заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, тази седмица бях поканен на една кръгла маса относно равенството и недискриминацията в България и всички експерти, които присъстваха на тази кръгла маса – български и международни, се изказаха в подкрепа на това, че нашият закон е един от най-добрите в законодателството на новоприетите членове на Европейския съюз. Разбира се, в хода на работата на комисията и когато законът се прилага на практика, се получават някои неудачи. Затова се наложи да се приемат тези промени.
Като член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията бих искал да кажа, че ние проведохме две заседания относно проекта на Министерския съвет, който не беше отхвърлен, а тук се каза, че нямаме мнение по този въпрос, той беше вмъкнат в проекта на група народни представители като първи две предложения.
Относно наименованието. Сега наименованието на закона е „Закон за защита срещу дискриминация”, а комисията и нейният председател се казва „председател на Комисията за защита от дискриминация”. Така и на международни конференции, когато имаме наше участие, се получава едно объркване. Затова може би най-удачно е да се приеме това предложение и действително наименованието на закона да се промени. Преди малко, даже когато председателят докладваше, и той се обърка, като каза не Закон за защита срещу дискриминация, а „от дискриминация”.
Що се отнася до мнението на колежката от Демократи за силна България, аз мисля, че тази политическа формация най-много държи на директивите, които са приети от Европейския съюз, а предложението по чл. 39, ал. 1 и 2 е вследствие на една от директивите, за която, за най-голямо съжаление, когато сме приели последното изменение на закона през 2005 г., представителят на Министерството на труда и социалната политика, който е представител в Европейския съюз и ги съблюдава, не е информирал и за това тази промяна се предлага сега.
Идва реч, че в сегашното състояние на закона съставът на по-слабия пол трябва да бъде 40 процента, а сега тази граница се вдига.
Освен това тези специфични обстоятелства – може ли на практика да не бъдем убедителни, когато да кажем, се явяват двама кандидати за един пост – държавен или общински, единият от които е инвалид – мъж с тежко семейно положение, а другият кандидат е дама в цветущо здраве, поради това, че е тя от „слабия пол”, трябва ли да не се вземе предвид и че може да бъде назначен този човек?
За самостоятелния бюджет – казваме, че всички комисии трябва да бъдат независими. Тук не се съгласявам също с колежката - всички комисии трябва да бъдат независими.
Как тази комисия ще бъде независима, когато нейният бюджет се оформя от бюджета на Министерския съвет? Как тя ще контролира отделите на Министерския съвет или поделенията на властта, когато тя е зависима от това кога ще й дадат парите от финансовия отдел на Министерския съвет? Ето защо подкрепям предложението за самостоятелност на този бюджет.
Може би трябва да се помисли на второ четене относно регионалните представителства – колко трябва да бъдат те? Тук вече искам да се съглася с колежката от Демократи за силна България.
Относно възнагражденията – да, има такова предложение възнаграждението на председателя на комисията да бъде 90 процента от заплатата на председателя на Народното събрание. Но в закона се казва, че заместниците ще получават 80 процента от възнаграждението на председателя, а членовете на комисията – 75 процента от възнаграждението на председателя. Значи тук не става въпрос само за възнаграждението на председателя, а става въпрос за възнаграждението на всички членове на тази комисия, които са и ваши представители, които вие сте ги предлагали миналия мандат, когато имахте квота за това.
Искам да се спра на другите членове – 52, 59 и 62, които засягат проблема за производството по даден случай и с ясното съзнание, че всичко това ще подобри още повече състоянието на нашия закон и той ще бъде по-добър.
Ние, от Парламентарната група на Движението за права и свободи, ще подкрепим и двата проекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект, или да преминем към гласуване? Няма желаещи.
Обявявам дискусиите за приключени.
Уважаеми народни представители, пристъпваме към гласуване.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона срещу дискриминацията, внесен от Министерския съвет.
Гласували 135 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 21.
Законопроектът на Министерския съвет е приет на първо четене.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминация с вносител господин Пламен Славов и група народни представители.
Гласували 127 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 27.
И този законопроект е приет.
Дами и господа народни представители, както ви е известно, водещата Комисия по правата на човека и вероизповеданията трябва да изготви общ законопроект от двата законопроекта и след като обобщеният законопроект бъде раздаден на народните представители, тогава те ще имат възможност да правят своите предложения.
Преминаваме към следващата точка от днешната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА.
Вносител е Министерският съвет.
Тази точка е включена по предложение на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.
Комисията по правни въпроси има становище, което мисля е раздадено на народните представители, то е внесено в 12,14 ч. на 31 май т.г. Правната комисия е разгледала този законопроект на извънредно заседание. Председателят на комисията е извън страната.
Господин Бисеров, заповядайте да представите доклада на комисията. Това безспорно е един важен законопроект, макар и кратък.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Ще докладвам становището на Комисията по правни въпроси:
„На свое заседание, което беше проведено вчера, Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за допълнение на Закона за собствеността, внесен на 29 май 2006 г. от Министерския съвет.
На заседанието присъства господин Рогачев, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Основанието за предлаганото допълнение на Закона за собствеността произтича от необходимостта за налагане на мораториум върху придобиването по давност на недвижими имоти – частна държавна и частна общинска собственост, за определен срок след 1 юни 2006 г., поради съществуваща реална опасност да настъпи вреда за държавата и общините при придобиването на тяхна собственост по давност. Причината за това е, че на 1 юни 2006 г. изтича 10-годишният давностен срок за придобиване на имоти, определен в Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост и Закона за собствеността.
В доклад до министър-председателя на Република България, изготвен от заместник министър-председателя и министър на външните работи, се посочва, че в резултат от извършен в последните шест месеца анализ на състоянието на кадастъра в България са направени констатации, че голяма част от недвижимите имоти – собственост на държавата и общините, не са идентифицирани и актувани по правилата на българското законодателство. Това фактическо положение създава опасност те да бъдат завзети от частни лица и да започнат спорове за правото на собственост върху тях. Допълнителни аргументи в полза на предлагания законопроект са и липсата на кадастрална карта, несъществуващият все още имотен регистър и единна информационна система за кадастъра и имотния регистър. В тази връзка следва да се отчитат и многобройните спорове между държавата и общините и частни лица, които са породени от прилагането на реституционните закони.
В дискусията взеха участие народните представители от комисията. Като цяло те подкрепиха необходимостта от приемането на законопроекта, като същевременно изтъкнаха правни и фактически аргументи, касаещи спирането на давността по отношение на недобросъвестните владелци на държавни и общински имоти, както и по отношение на обратното действие на закона.
След дискусията Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Законопроекта за допълнение на Закона за собствеността, внесен от Министерския съвет.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за допълнение на Закона за собствеността и за второ гласуване. Комисията взе решение да предложи на Народното събрание да приеме закона и на второ четене.
Комисията предлага редакция на законопроекта при второто гласуване:
„Закон за допълнение на Закона за собствеността
Параграф единствен. Спира за срок две години от влизането в сила на този закон придобиването по давност на държавни и общински имоти”.
Комисията предлага това да се прередактира в следния вид:
„§ 1. В Преходните правила се създава § 8:
„§ 8. Спира за срок от две години от влизането в сила на този закон давността за недобросъвестните владелци на държавни и общински имоти.”
Комисията предлага да се създаде Заключителна разпоредба:
„Заключителна разпоредба
§ 2. Законът влиза в сила от 31 май 2006 г.”
Господин председател, това е докладът на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Ралчев, заповядайте за процедура.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
От името на Парламентарната група на НДСВ Ви моля за почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От името на парламентарна група е поискана почивка, не е уточнено за колко време.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Петнадесет минути или ако Вие прецените ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дадена е възможност аз да преценя. Сега е почти 10,37 ч. Следователно по искане на НДСВ давам почивка до 11,00 ч., след което ще бъде и официалната почивка. (Реплики.)
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не може ли да я интерпонирате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как да го направим?
В 11,00 ч. е официалната почивка. Това е положението. Заседанието ще продължи в 11,30 ч. със закона. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Продължаваме заседанието.
Заповядайте за процедура, госпожо Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ):
„ДЕКЛАРАЦИЯ
от Парламентарната група на Коалиция за България
Ние, народните представители от Коалиция за България, сърдечно поздравяваме децата на България - бъдещите граждани на обединена Европа, във връзка с 1 юни, Международния ден на детето! И заявяваме, че ще продължим да полагаме всички усилия както за подобряване условията на живот, така и за създаване на духовна среда, където всяко дете да може свободно да проявява и развива своите способности и талант.
С приетите закони регламентирахме основни принципи за закрила на децата, създадохме условия за изграждане на национална стратегия, която в дългосрочен план да определя държавната политика. Дадохме възможност за по-пълен обхват на всички групи деца и разширихме защитата на правата им. Засилихме контрола върху изпълнението на задълженията на родителите и държавните органи и по този начин създадохме условия за по-добра превенция.
Всички предприети мерки са в посока защита на правата на децата и младите хора. Тези мерки произтичат от необходимостта за създаване на равни условия за отглеждане, възпитание, образование и социализация на всички деца - български граждани, с цел да се подпомогне тяхното развитие и личностното им изграждане. В съответствие с изискванията на Европейския съюз предоставяме възможност за превенция на децата в риск, насърчаване на училищната подготовка и отглеждане на децата в семейна среда.
В съответствие с Конвенцията за правата на детето създаваме по-добри условия за децата на улицата и за упражняване на правата им, даваме възможност за подпомагане както на болни деца, така и на деца с изявени дарби. Оценяваме и ролята на гражданското общество като особено важна за създаването на реални възможности за повишаване ефективността на мерките за защита на децата на България.
Ръководейки се от националните интереси на България и предстоящото ни членство в Европейския съюз в съответствие с международните документи, ще отстояваме правата и защитата на децата и младежите като предпоставка за опазване на човечеството и ще работим за усъвършенстване на българското законодателство в най-добър интерес на идните поколения.
Честит празник, мили деца!”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за процедура, господин Милтенов.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Моля в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Калин Рогачев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 104 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, чухме доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за допълнение на Закона за собствеността с вносител Министерският съвет.
Откривам дискусията.
Имате думата, уважаеми народни представители. Разбира се, има думата и вече допуснатият заместник-министър.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, законопроектите за възлагане на мораториум винаги са много важни, поради което изискват особено внимание от народното представителство. Преди да изтъкна моите съображения по този законопроект на правителството на Република България искам да споделя с вас като с колеги това, че Правната комисия вчера беше насрочила заседание за 11,30 ч. Това беше съобщението, което бе отправено лично до мен и до представители от нашата парламентарна група. Въпреки това заседанието на комисията се беше провело в 11,00 ч., без да бъдем уведомени за промяната в часа. Така че аз имах причина да отсъствам от това заседание. Но искам да ви споделя, че това не е прецедент. Подобен беше случаят и с Комисията за младежта и спорта, когато отново имаше противоречия между управляващите – БСП и НДСВ, и когато трябваше да се решава проблемът със спортния тотализатор. Казвам това, тъй като подобна практика не е добра за това Народно събрание и с апела тя да бъде прекратена.
Що се отнася до доклада на комисията също искам да взема отношение. Между проекта на Министерския съвет и доклада на Комисията по правни въпроси има съществена разлика.
Министерският съвет в параграф единствен предлага да се въведе мораториум за срок от две години по Закона за собствеността. В решението на Комисията по правни въпроси и становището й се казва, че срокът от две години от влизането в сила на този закон се отнася само до недобросъвестните собственици, без да са изброени мотиви, без да е казано на какво основание се прави това деление между недобросъвестни и добросъвестни собственици.
От мотивите на правителството на Република България обаче е видно, че такава разлика не бива да се прави. Ако наистина през последните години българската държавна власт не е съумяла да идентифицира имотите, да ги актува съгласно установения ред и че е установила редица пропуски в това отношение, които застрашават и накърняват държавната и общинска собственост, и във връзка с редицата спорове, отнесени в съда по този повод, то това дава основание на нас, Демократи за силна България, да твърдим, че подобно деление на недобросъвестни и добросъвестни собственици не би следвало да се прави от този проект.
Що се отнася до мотивите на правителството, две са основните предпоставки за това да бъде внесен такъв закон.
Българо-баварска комисия, която установила, че в България има пропуски, без да е ясно по какъв повод и на какво основание се е състоял този преглед на актуването и идентифицирането на собствеността в Република България. Втората част е точно бездействието на държавната администрация, на областните управители и на кметове. Няма нито едно число обаче, което да посочва какъв брой дела се водят и за каква собственост става дума: дали това са част от горските масиви, дали това са земеделски земи, дали става дума за недвижими имоти в строителните граници или в регулацията на населените места – практика, която напоследък в мотивите на правителствените проекти отваря много голям проблем, а именно неизясняване пред законодателния орган на истинската воля, на истинските мотиви за внасянето на законопроекти.
Освен това, в мотивите трябваше да бъдат посочени в детайли и други причини, свързани с въвеждане на мораториума, като последици и анализ по отношение на това какво отношение има този законопроект и този нормативен текст във връзка с други материалноправни и процесуални срокове, които текат и които са неразривно свързани с давността.
Освен това, правителственият законопроект страда и от една твърде порочна техническа несъстоятелност. Това е факт, който Комисията по правни въпроси вчера е подобрила в параграф единствен и т.н.
Понеже става дума за правителството на Република България, считам, че в тази зала трябва да бъде обърнато внимание на факта, че най-малко правителството на Република България може да си позволи от юридическа, редакционна и техническа гледна точка да не оглежда законопроектите и да не внася законопроекти с ниско качество.
Пропуснат е даже и срокът за влизането в сила – 31 май 2006 г. Това по закон е допустимо, но съгласно Закона за нормативните актове винаги, когато един законопроект предвижда обратна сила и обратно действие, трябва да съдържа много солидни и конкретни мотиви за това.
Освен това считам, че няма основание между първо и второ четене да се използва преференцията в правилника, тоест днес да се осъществи гласуването на двете четения, така както предлага Комисията по правни въпроси, тъй като поправката е твърде съществена и подлежи на много по-задълбочен коментар.
Това е нашето становище по законопроекта, който ще подкрепим на първо четене, но във вида, внесен от правителството на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по законопроекта?
Госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Обединените демократични сили и Съюза на демократичните сили ще подкрепи на първо четене законопроекта, внесен от Министерския съвет във вида, в който е внесен. Даваме си сметка, че днес изтича твърде важен срок, който ще позволи там, където не е свършена работата от общините и от областните управители, да стане едно неправомерно разпореждане в частен интерес с държавни и с общински имоти.
Съгласявам се, разбира се, с така изложените съображения, че този законопроект трябваше да има по-солидна мотивировка и трябваше поне да ориентира народните представители за какъв обем имоти става въпрос, какъв е характерът на тези имоти и много по-категорично да имаше приканване към изпълнителната власт да свърши своята работа в следващите две години. Независимо от това ние ще подкрепим законопроекта, защото смятаме, че той е важен и че по този начин се охраняват обществени интереси.
Не мога да се съглася обаче с предложението на Комисията по правни въпроси днес тук да гласуваме и внесената нова редакция, защото по този начин недопустимо сами трябва да нарушим собствения си правилник. Съгласно чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ние не бихме могли да извършим две гласувания, при положение че има постъпило искане за промяна в текст. Ето защо, ако днес трябва да извършим двете гласувания, то трябва да стане само и досежно текста, който е внесен от Министерския съвет. Така и ще постъпим.
Искам да кажа, че по този начин не ограничаваме възможността да има допълнителни законопроекти, където да се третира вече по-специалното отношение към добросъвестни и недобросъвестни владелци, но това може да стане в един следващ момент и последицата ще бъде само това – ако Народното събрание приеме в един по-късен момент, че трябва да има такова разграничение, досежно това, че давността ще тече малко повече. Защото е ясно, че ние всъщност не я прекъсваме, ние спираме давността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Колеги, касае се за изключително съществен законопроект, който касае правоотношения, по които страна са българската държава и общините. Става дума за изключително сериозни държавни, общински интереси и в тази връзка аз считам за некоректни опитите на опозицията за извличане на някакви политически дивиденти от създалата се ситуация. Тук искам да кажа, че безспорно става дума и за несвършена работа от администрацията, но несвършена през последните десет години, тъй като процесите по идентифициране и актуване на държавните имоти не могат да бъдат свършени за 3-4 месеца. Това е процес, който е следвало да бъде свършен през последните десет години, но така или иначе нещата са факт.
С оглед на значимостта на този проблем и с оглед на това в крайна сметка да се стигне до единомислие и да бъде изяснена действителната воля на вносителите, аз бих предложила да поканим министър Гагаузов в пленарната зала на днешното пленарно заседание, за да разясни конкретно за какви имоти става дума, какъв е техният обем, как се измерва държавният интерес.
Чисто процедурното ми предложение е да отложим разглеждането и гласуването по тази точка от дневния ред до неговото идване и да преминем към следващата, ако това се възприеме от залата, разбира се, и ако председателят приеме да го покани.
Процедурното ми предложение е да отложим разглеждането на точката от дневния ред до приключването на следващата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Янев, за обратно процедурно предложение.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е да продължим разглеждането на точката, защото по принцип такава практика няма в българския парламентаризъм. Считам, че по конюнктурни предложения не би било редно заради това, че има някакви проблеми в тристранната коалиция, тук по време на пленарно заседание да се правят такива ходове напред-назад. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това процедурно предложение ще го подложа на гласуване.
Имате думата за процедурно предложение, господин Ралчев, но не е редно...
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
В крайна сметка става въпрос за това, което беше изразено от част от опозицията. Проблемът е сложен, мотивите – неясни, какво по-хубаво от това господин министърът да дойде и по този начин да внесе много по-голяма яснота по всички проблеми, които възникват в този закон. Така че няма място за нищо друго, освен за изясняване точно на смисъла и съдържанието на закона. Поради това поддържам становището, което беше изразено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност господин Ралчев нямаше втора процедура.
Има две процедурни предложения, направени от госпожа Манолова и трябва да ги уточним.
Първо – министър Гагаузов да дойде в Народното събрание. Но тук има два момента – дали да бъде поканен или да бъде задължен. За да го задължим, трябва да го гласуваме – на основание на чл. 80, ал. 2 Народното събрание може да задължи – това сме го правили, министъра да дойде, иначе можем само да го поканим.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, встрани от микрофоните): Да бъде поканен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В такъв случай моля администрацията на Народното събрание да покани министър Гагаузов да заповяда в пленарната зала. Предполагам, че министърът е в София, не ми е известно.
Процедурното предложение, което трябва да гласуваме, е да преминем към следващата точка от днешната програма – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносител Министерският съвет по предложение на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Доколкото разбирам, предложението беше след изчерпване на тази точка и евентуалното идване на министър Гагаузов да се върнем на точката за Закона за собствеността.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 143 народни представители: за 112, против 20, въздържали се 11.
Това процедурно предложение се приема.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Сега, ако поискам да се види кворумът, ще се види как е прието. Ако трябва да си играем на процедури, така трябва да направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
Преминаваме към:
Първо четене на ЗаконопроектА за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
Позволете ми да направя ново процедурно предложение - във връзка с обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на труда и социалната политика Горан Банков, Емил Мирославов и Добринка Бонева – директори на дирекции в Министерството на труда и социалната политика, и заместник-председателя на Комисията по финансов надзор господин Бисер Петков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 5.
Процедурното предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроекта за изменение и
допълнение на Кодекса за социално осигуряване
№ 602-01-37, внесен от Министерския съвет
на 11 май 2006 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 31 май 2006 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.
В заседанието участваха господин Васил Войнов – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Добринка Бонева – главен експерт в Министерството на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванова – подуправител на НОИ, госпожа Христина Митрева, господин Бисер Петков, господин Никола Абаджиев, госпожа Даниела Петкова, госпожа София Христова и госпожа Асия Гонева – изпълнителен директор на Конфедерацията на независимите синдикати в България.
Законопроектът беше представен от представителите на Министерството на труда и социалната политика и от представителите на Комисията за финансов надзор. Предложените промени са основно в Дял трети на Част втора на Кодекса за социално осигуряване, в което се създава подробна правна рамка за професионалните пенсионни схеми. С предложения Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване се въвежда детайлна правна уредба в осигурителното ни законодателство на професионалните схеми. Тези промени на Кодекса за социално осигуряване са продиктувани от необходимостта да се въведат в българското законодателство разпоредбите на Директива 86/378/ЕИО за прилагането на принципа за равното третиране на жените и мъжете при професионални схеми за социална сигурност, Директива 98/49/ЕО по точка „Запазване на допълнителните пенсионни права при движение в Общността” и на Директива 2003/41/ЕО за дейността и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване, както и съобразяване на текстовете на Кодекса за социално осигуряване с членове 43-49 от Договора за Европейската общност.
От законопроекта става ясно, че професионалните схеми възникват от колективно споразумение или колективен трудов договор. Средствата, набрани по тях, се натрупват и управляват в отделен тип фондове – фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми. Тези фондове ще са организирани и ще функционират на същите принципи, както и сегашните фондове за допълнително доброволно осигуряване и ще се управляват от настоящите пенсионноосигурителни дружества. Дружествата от своя страна ще се считат за институции и за професионално пенсионно осигуряване по смисъла на чл. 6, ал. 1, буква „а” от Директива 2003/41/ЕО. Във връзка с въвеждането на професионалните схеми се предлага да се създаде и нов регистрационен режим на тези схеми.
От особено важно значение е транспонирането на чл. 20 от Директива 2003/41/ЕО и регламентирането на презграничната дейност на българските институции за професионално пенсионно осигуряване – сегашните пенсионноосигурителни дружества. Разпоредбата на чл. 20 е изцяло въведена в българското законодателство с предлаганите нови членове 229в и 229г.
Уредени са и двата случая, както презграничната дейност на българското дружество, управляващо фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, така и дейността на чуждестранните институции, управляващи професионални схеми в България. Тези разпоредби бяха наложени и предвид чл. 49 от Договора за Европейската общност.
С оглед на пълното въвеждане на принципа на еднакво третиране по признак пол при участие в професионални схеми, уреден в Директива 86/378, се предлагат нови разпоредби в Кодекса за социално осигуряване. Съгласно тях, при осигуряване по професионална схема, освен забраната за дискриминация се забранява и всякаква дискриминация, основана на пол, пряко или косвено, особено що се отнася до брачното или семейното положение, и по-специално до приложното поле на схемите и условията за достъп до тях; задължението за внасяне на осигурителни вноски и изчисляването на вноските; изчисляването на пенсионните плащания, включително увеличенията, дължими на съпрузи и лица, които имат право на издръжка, и условията, които определят продължителността и запазването на правото на пенсионно плащане.
В законопроекта подробно са разписани следните основни права:
1. Правото на лична пенсия за старост при осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, което възниква при навършване на 60‑годишна възраст за жените и мъжете. Еднаквата възраст произтича и от необходимостта в българското право да се въведе Директива 86/378 – членове 5 и 6. Пенсията е срочна съгласно условията на професионалната схема, предвид изложените по-горе причини, свързани с биометричните рискове. Дадена е възможност, подобна на тази при осигуряването в сега действащите фондове, пенсията да може да се изплаща до 5 години преди навършване на 60-годишна възраст, ако това бъде уговорено в условията на професионалната схема.
2. Предоставено е и право на еднократно или разсрочено изплащане на средствата, натрупани по индивидуална партида. Кръгът на лицата, които имат право на еднократно или разсрочено изплащане от фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при смърт на осигуреното лице или на пенсионер, се определят в колективното споразумение или в колективния трудов договор. Когато няма определени в колективното споразумение или в колективния трудов договор лица, натрупаните средства по индивидуалната партида се дължат съгласно Закона за наследството.
3. Относно правото на прехвърляне при новите фондове и схеми е предвидено при прекратяване на отношението между предприятието осигурител и осигуреното лице последното да има право да прехвърли натрупаните средства от лични осигурителни вноски по индивидуалната партида или част от тях от един фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми в друг съответен фонд, управляван от друго пенсионноосигурително дружество. Също така професионална схема може да бъде прехвърлена от един фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми в друг съответен фонд, управляван от друго пенсионноосигурително дружество, въз основа на допълнително споразумение между страните по колективното споразумение, съответно по колективния трудов договор.
4. Правото на изтегляне и изплащане е запазено, както при осигуряването в сега действащите фондове.
Във връзка с необходимостта от въвеждане на членове 4 и 5 от Директива 98/49 се предлага да бъдат създадени нови текстове относно запазване на правата на професионални схеми при движение на осигурените лица в общността. Предвид необходимостта да се транспонират чл. 9-13 от Директива 2003/41 се предлага да бъдат въведени нови разпоредби относно счетоводството и отчетността на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми. Във връзка с разпоредбите за професионалните схеми и трансграничната дейност на дружествата по чл. 20, параграфи 9 и 10 от Директива 2003/41 се налага въвеждането на допълнителни принудителни административни мерки, които могат да бъдат налагани от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор.
В хода на проведените разисквания бяха представени становищата на Българската асоциация на дружествата за пенсионно осигуряване, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Националния осигурителен институт и др. В тях по принцип се подкрепя необходимостта от изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, свързани с транспонирането на разпоредбите на европейските директиви в областта на допълнителното пенсионно осигуряване. Заедно с това беше изразено и схващането, че редица от включените предложения излизат от контекста на поставените цели, не отговарят на принципите, залегнали в българския осигурителен модел и могат да създадат значителни опасности за стабилността на пенсионната система и за интересите на осигурените лица.
Народните представители се обединиха около становището, че поетите от страната ни ангажименти в предприсъединителния процес трябва стриктно да се спазват. В същото време да продължават да се спазват принципите на българското осигурително право, щом това не влиза в противоречие с европейските директиви, както и да се продължават онези добри практики, които гарантират баланса на интереси между осигурените лица и осигурителите. Бяха зададени въпроси относно гаранциите за допълнителните пенсионни права на трудещите се, които участват във всички допълнителни пенсионни схеми, относно мерките за развитието на вътрешния пазар – на общността, пазара на финансовите услуги, относно задълженията на дружествата за пенсионно осигуряване към осигурените лица в бъдещите професионални схеми и в действащите доброволни фондове, относно гарантирането на пожизнени пенсии и др.
Вносителите на законопроекта отговориха аргументирано на поставените от народните представители въпроси.
След приключване на обсъждането бе проведено гласуване с резултати: “за” – 12 гласа, “против” – няма, “въздържали се” – 4. Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, д‑р Адемов.
Законопроектът е разпределен на още две комисии - Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция. Има становище на Комисията по европейска интеграция. Моля представител на комисията да ни запознае със становището.
Комисията по бюджет и финанси няма становище, но това не е пречка да разгледаме законопроекта, тъй като тя не е водеща.
Има думата госпожа Ангелиева. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Кодекса за социално осигуряване № 602-01-37, внесен от
Министерския съвет на 11 май 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 май 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.
В заседанието взеха участие заместник-министърът на труда и социалната политика господин Явор Димитров и госпожа Добринка Бонева – главен експерт.
Предлаганият проект цели хармонизиране на нашето законодателство с нормативната уредба на Европейския съюз в следните направления.
Първо, въвеждане в законодателството на една нова за нашата страна форма на социално осигуряване – допълнителното доброволно пенсионно осигуряване чрез професионална схема.
Второто направление, в което се цели хармонизация на българското право с европейското, е свързано с прилагането на принципа за равното третиране на жените и мъжете и в областта на професионалните схеми за социална сигурност.
Третото направление на хармонизиране е свързано с изпълнението на изискването на Европейския съюз за запазване на допълнителните пенсионни права на работниците и служещите при тяхното движение от една в друга страна – членка на Европейския съюз.
Проектът освен това цели да се създаде възможност институции от страни – членки на Европейския съюз, както и от други държави, страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, да могат да осъществяват у нас дейности като пенсионноосигурителни дружества.
За реализирането на посочените цели се предлагат някои важни изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване.
С цел адекватното информиране на осигурените лица в § 7 на проекта се предвижда разширяване на задълженията на пенсионноосигурителните дружества. Осигурените лица получават право на информация за всяка промяна в схемата, по която те са осигурени, за размера на натрупаните средства, видовете плащания и начините за тяхното получаване при придобиване право на пенсия, за рисковете при инвестиране и при управление на професионалната схема, а при поискване – и друга допълнителна информация, така както изисква чл. 11 от Директива 2003/41. Освен това в § 33 на проекта е записано, че в Правилника за организацията и дейността на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми трябва да бъде включено и изискването за информиране на осигурените лица за реда и сроковете за изплащане на пенсиите и на еднократните или разсрочените плащания и за правата и задълженията на пенсионноосигурителните дружества по съответната професионална схема. За гарантиране на достъпа до информация се въвежда също така публичен регистър на професионалните схеми.
Друг нов момент е регламентиране на трансграничната осигурителна дейност. Това става чрез транспониране в Кодекса за социално осигуряване на разпоредбите на чл. 20 на Директива 2003/41. Регламентирането е в две посоки. От една страна, се урежда трансграничната осигурителна дейност по професионалното пенсионно осигуряване на нашите пенсионни осигурителни дружества, от друга страна, се регулира трансграничната дейност на територията на нашата страна на чуждестранни институции, управляващи пенсионни схеми у нас, което е в съзвучие с изискванията за свобода на установяване.
Налагат се и някои изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване, поради спецификата на осигуряването чрез професионални схеми, произтичаща от определящата роля на договореностите в колективните трудови договори.
В § 41 на законопроекта е записано изричното изискване при сключване на осигурителния договор по професионална схема предприятието-осигурител да предостави на пенсионноосигурителното дружество препис-извлечение от колективния трудов договор или съответно колективно споразумение с условията на професионалната схема, както и списъка на осигурените лица.
Освен това при сключване на осигурителен договор по професионална схема между предприятие-осигурител и пенсионноосигурително дружество се добавят както допълнителни задължителни реквизити, така и информация за условията и обхвата на осигуряването, видове пенсионни плащания и размерът на осигурителната вноска. Въвеждането на принципа на еднаквото третиране при участието в професионални схеми на осигурени лица от двата пола се постига чрез разпоредбите на § 37 от предлагания проект. Създава се нова ал. 2 в чл. 231 на Кодекса за социално осигуряване, където подробно се указват случаите, в които се забранява всякаква дискриминация, основана на пола, пряко или косвено, особено що се отнася до брачното или семейното положение, прилагането на професионалните схеми и достъпа до тях.
От гледна точка на свободното движение на осигурените лица в рамките на европейското икономическо пространство важна роля играят допълненията към Кодекса за социално осигуряване, които се предлагат в § 51 чрез създаване на новите членове 248а и 248б.
Предлаганият проект сравнително пълно и точно пренася в нашето законодателство разпоредбите на европейското право, свързани с целите, указани в т. 1. Независимо от това могат да се направят някои препоръки, които да се вземат предвид при по-нататъшно обсъждане на проекта.
Първо, в § 17 на проекта са посочени правата, които осигурените лица могат да получат при осигуряване чрез професионални пенсионни схеми на предприятия – осигурители у нас. Тези права са ограничени до срочна пенсия по старост и еднократно или разсрочено изплащане на натрупани средства по съответна партида, като не е предвидено правото на пожизнена пенсия на осигурените лица по професионална схема.
Същевременно в чл. 6, буква “г” на Директива 2003/41 се казва, че пенсионните обезщетения, за да гарантират финансовата сигурност на бенифициентите през пенсионния период, най-често са под формата на пожизнени плащания. Все пак те могат по изключение да бъдат и под формата на плащания за ограничен период или на еднократни плащания. Не става ясно защо в предлагания проект изключението е станало правило. При това, както личи от § 18 на проекта, нашите осигурителни дружества все пак ще могат при спазване на определени условия, свързани със създаване на технически резерви, да управляват професионални схеми с пожизнени пенсии, но само когато извършват презгранична дейност по договори с чуждестранни предприятия.
Трябва да се има предвид и това, че български работници и служители ще могат да ползват пожизнени пенсии по професионални схеми у нас тогава, когато тези схеми се управляват от чуждестранни институции, и това ще постави в неравностойно положение останалите работници и служители, които няма да могат да получават пожизнени пенсии по професионални схеми, тъй като тези схеми са управлявани от български, а не от чуждестранни институции.
Второ, в § 51 от законопроекта е записано като заглавие на глава в кодекса “Запазване на права при движение в рамките на Европейската общност”. По-прецизно би било, ако се напише “Запазване на права при движение в държави – членки”, като се има предвид, че тук попадат и държавите, които не са в Европейската общност, но участват в споразумението за Европейското икономическо пространство.
Трето, в § 61 от законопроекта е предвидено създаването на т. 11а от Допълнителната разпоредба на Кодекса за социално осигуряване, където се дава дефиниция на предприятие-осигурител. Това би трябвало да стане чрез транспонирането на съответната европейска норма, а именно, на чл. 6б от Директива 2003/41. В този член на директивата се казва, че “предприятие-осигурител означава всяко предприятие или всяка друга организация, която включва или се състои от едно или повече физически или юридически лица, която действа като работодател или като самостоятелно заето лице, или съчетава тези две качества, и която плаща вноски на една институция за професионално пенсионно осигуряване”.
В предлагания в проекта текст обаче даденото от директивата определение е разширено, като в кръга на потенциалните осигурители е добавен и трети вид осигурители – възложители. По този начин се нарушава принципът, че професионалното пенсионно осигуряване почива на дългосрочни отношения, фиксирани в някакво колективно споразумение, евентуално в колективен трудов договор. Ето защо би било по-прецизно, ако не се излиза извън обхвата на понятието “предприятие-осигурител”, така както то е дадено в посочената директива.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да бъде подкрепен Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 602-01-37, внесен от Министерския съвет на 11 май 2006 г., с 8 гласа “за” и 1 глас “въздържал се”, като направените забележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Ангелиева.
Това бяха становищата на комисиите, които са разгледали внесения законопроект на Министерския съвет.
Има ли желание някой от представителите на вносителите да вземе отношение?
Има думата заместник-министърът на труда и социалната политика господин Горан Банков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми най-напред да благодаря на двете комисии, които изложиха своите доклади и в които те подкрепиха законопроекта, който Министерство на труда и социалната политика внесе в Министерския съвет, а Министерският съвет внесе в Народното събрание.
Не бих искал да повтарям техните констатации и препоръки. Затова ще ми позволите да дам малко допълнителна информация, която мисля, че е необходима.
Първият акцент от това, което искам да кажа, е свързан със забележките в предишния доклад за напредъка на България през м. октомври 2005 г., които бяха отправени към нашия Кодекс за социално осигуряване. Тези забележки засягаха Глава трета и Глава тринадесета, в които беше посочено, че “В областта на пенсиите все още има нужда от подобряване, за да се гарантира адекватно и устойчиво ниво на пенсиите, в частност, чрез активно участие в схемите за доброволно пенсионно осигуряване”. В областта на равното третиране на жените и мъжете, че “са необходими по-нататъшни усилия, що се отнася до професионалните схеми за социална сигурност, като достиженията на правото на Европейския съюз трябва да бъдат изцяло транспонирани”. Става дума за Директива 86/378. В тези бележки също така се отбелязва, че “следва да се премахнат пречките пред правото на установяване и свободно предоставяне на услуги”.
В съответствие с тези забележки ние организирахме съответните институции и те разработиха този проект, който вече е пред вас за приемане на първо четене.
Вторият акцент – искам да декларирам пред вас, че с този законопроект ние осигуряваме 100% транспониране на трите директиви на Европейския съюз, засягащи професионалните пенсионни схеми.
В една скоба бих искал да ви запозная със следното, че поради непълно транспониране на директивите на Европейския съюз в тази област в момента Европейската комисия съди Полша, Унгария и Чехия.
Следващото, което бих искал да съобщя е, че в разработването на законопроекта бяха включени най-важните и отговорни правителствени институции. Това са Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Комисията за финансов надзор, Националният осигурителен институт, а впоследствие и национално представените синдикати и работодателски организации в България. Законопроектът е приет от Националния съвет за тристранно сътрудничество и след това беше внесен за приемане от Европейския съюз.
Искам да подчертая, че всички текстове в този законопроект ние сме консултирали директно с представителите на Европейската комисия. Доказателство за това, че сме спазили изискванията на Европейската комисия е последният доклад на Европейската комисия, където вече такива забележки нямаме, тоест предишният жълт картон вече го няма в този последен доклад.
Накрая искам да ви призова да подкрепите законопроекта. Дай Боже, да се приеме още през тази сесия на парламента. Ние разчитаме на вашето разбиране, че и по това направление ние изцяло сме транспонирали европейското законодателство. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Преминаваме към разисквания.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
Господин Мръцков, заповядайте.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, на нашето внимание е представен Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Както вече споменато в двата доклада, ние трябва да хармонизираме нашето пенсионно законодателство и да транспонираме три директиви в законодателството ни. Първата директива е Директива 86/378 на Европейската икономическа общност за прилагане на принципа на равно третиране на жените и мъжете при професионалните схеми за социална сигурност. Втората директива е Директива 98/49 на Европейската общност относно запазване на допълнителните пенсионни права при движението на гражданите в общността. И третата директива е Директива 2003/41 на Европейската общност за дейността и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване. Тази директива е най-нова и се налага ние да я транспонираме в нашето законодателство.
Промените, които се налагат в Кодекса за социално осигуряване основно са в Дял ІІІ, Част втора на кодекса, където се създава една правова рамка на професионалните схеми. И сега в нашето законодателство съществува допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Ние имаме разработени такива схеми. Ние имаме дружества, които осъществяват тази дейност на доброволно пенсионно осигуряване.
Съгласно определението, което се възприема за професионална схема, ние трябва с промените, които ще направим в Кодекса за социално осигуряване, да осигурим чрез колективни споразумения и колективни трудови договори осъществяването на тези професионални схеми в нашите фирми.
Какво е новото и какво се регламентира с тези промени?
Първо трябва да кажем, че се въвежда нов регистрационен режим като се определят и срокове за регистрация при сключване на осигурителни договори от пенсионноосигурителните дружества или в 10-дневен срок при изготвяне на такива професионални пенсионни схеми дружествата са задължени да направят писмено заявление и да регистрират тези пенсионни схеми. В 7-дневен срок от представянето заместник-председателя на комисията трябва да издаде своето разпореждане за признаването на тази схема или отхвърлянето на дадена пенсионна професионална схема.
Какво друго се транспонира с предложените промени? Дават се права за презгранична дейност на българските пенсионноосигурителни дружества за допълнително доброволно пенсионно осигуряване да прилагат такива професионални схеми в останалите европейски страни. Също се дават права на чуждестранни институции да прилагат професионални пенсионни схеми в нашата страна.
С текстовете, които се предлагат в чл. 230, където се въвеждат нови алинеи, се уреждат правата на командированите лица или на отделни български граждани, които са участници в такава професионална пенсионна схема при командироване в друга страна, да могат да продължат в другата страна да внасят тези осигурителни вноски за доброволно пенсионно осигуряване и правата да бъдат пренесени и в другата страна, където нашите граждани или пък други граждани от Европейския съюз се установят да живеят. Предлага се в законопроекта да се запази сега действащия режим на индивидуални партиди. Новите фондове за доброволно пенсионно осигуряване по пенсионна схема да бъдат идентични с досега съществуващите фондове.
В законопроекта, както казаха колегите преди това, се уреждат някои права. Искам да се спра на правото на получаване на лична пенсия за старост при осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Това е за равно третиране на мъжете и жените. Може би тук ще имаме известен проблем, тъй като в досега съществуващата практика в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване в нашата страна имаше възрастова разлика при съществуващите пенсионни схеми между мъжете и жените, а тук, в тези схеми, ние трябва да приложим еднаква възрастова граница, примерно, при навършването на 60-годишна възраст, където могат и мъжете, и жените да ползват тези пенсионни права по доброволното пенсионно осигуряване. Казвам, че може би ще се създаде някаква пречка за дружествата, които вече са изготвили тези пенсионни схеми, които съществуват, но между първо и второ четене тези проблеми могат да бъдат уточнени и решени.
Друго, което се дава като право е това, което и досега е съществувало – лицата, които имат доброволно пенсионно осигуряване да могат да прехвърлят своите набрани средства от един доброволен пенсионен фонд в друг пенсионен фонд. Запазва се правото да бъдат изтеглени и изплащани, както и досега, натрупаните средства в индивидуалните партиди на гражданите.
В законопроекта се дава правото и задължението на пенсионноосигурителните дружества да информират лицата, които имат индивидуални партиди и които участват в тези професионални пенсионни схеми, за състоянието на доброволния пенсионен фонд, за инвестиционния портфейл, за намеренията на пенсионноосигурителните дружества или те са длъжни да информират тези, които имат или участват в пенсионното осигуряване в професионални схеми. В тази връзка се дават права на заместник-председателя на комисията да осъществява надзор, като той може да прилага принудително административни мерки на пенсионноосигурителните дружества, когато съзре, че има нарушение на професионалната схема, като може да се забранява или да се ограничава трансграничната дейност на дружеството по отношение на конкретни професионални схеми.
По същия начин с новата глава, която се предвижда да бъде транспонирана в Кодекса за социално осигуряване, се въвеждат и принудителни административни мерки спрямо чуждестранните институции, които упражняват такава дейност, имат разработени професионални пенсионни схеми и ги прилагат в нашата страна.
Когато говорим за транспонирането на трите директиви, както беше споменато и от заместник-министър Горан Банков, с предложения законопроект те се транспонират в нашето законодателство в Кодекса за социално осигуряване и с приемането на промените, които се предлагат в кодекса, ние ще спомогнем да хармонизираме нашето законодателство с европейското.
В комисията аз гласувах за приемането на промените в Кодекса за социално осигуряване. Призовавам ви да направите същото, за да може да излезе нашата страна от тази жълта зона, която имаме в мониторинговия доклад на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Мръцков.
Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение?
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! На нашето внимание днес за обсъждане и гласуване е представен Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет. Той е от групата на законопроектите, за които сме поели ангажимент да бъде приет до края на м. юни. Както се изразява министър Кунева, това е един законопроект, който трябва да се движи по бързата писта, за да може след неговото приемане да има технологично време, за да се оцени практиката по приложението на този закон.
Тук вече беше казано, че този законопроект, предложен от Министерския съвет, е разгледан и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. По него са се произнесли социалните партньори. Той е подкрепен безусловно от представителите на национално представените работодателски организации. По отношение мнението на национално представените синдикални организации – те подкрепят идеята за въвеждане в българското законодателство на директивите, които са свързани с транспонирането на текстове в нашето законодателство, но имат определени резерви за начина, по който се предлага в конкретния законопроект транспонирането на тези директиви.
Целите, които си поставя този законопроект, бяха изброени тук от колегите, изказали се преди мен.
На първо място са свързани с въвеждането на тези три директиви – няма да ги чета.
На следващо място, следващата цел е да се осъществи съобразяване на текстовете на Кодекса за социално осигуряване с членове 43 и 49 от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Това са бележките от мониторинговия доклад, публикуван през м. октомври 2005 г. В тези текстове става въпрос за регламентиране на правото на установяване и свободното предоставяне на услуги в рамките на общността.
На следващо място, основните промени в осигурителното законодателство са в третия стълб на нашия пенсионен модел в частта за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, където се въвеждат така наречените професионални схеми.
Основният въпрос, който беше поставен в рамките на дискусията в Комисията по труда и социалната политика, беше свързан с въпроса: дали произтича от текстовете на членове 43 и 49 от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз задължение за страните членки и страните кандидатки да включат в архитектурата на своите осигурителни системи професионалните пенсионни схеми? В различните държави този въпрос е решен по различен начин. В Румъния например е предложен моделът и вариантът, който се предлага от вносителите на настоящия законопроект, докато в Унгария, Полша и някои от другите страни от десятката, които се присъединиха преди две години, въпросът е решен по малко по-различен начин.
На следващо място, искам да се спра на въпроса за второто направление на хармонизация, което е свързано с прилагането на принципа за равното третиране на жените и мъжете и в тази област на социалната сигурност.
Следващото направление, което е застъпено в законопроекта, е свързано с изпълнение на изискването на Европейския съюз за запазване на допълнителните пенсионни права на работници и служители при тяхното движение от една в друга страна – членка в рамките на общността и в страните, които принадлежат към Европейското икономическо пространство.
На следващо място, се създава възможност институциите от страните членки да могат да осъществяват у нас дейност като пенсионноосигурителни дружества – реализира се правото на установяване. Разбира се, реципрочният елемент тук е запазен и български пенсионноосигурителни дружества ще могат да се установяват в рамките на страните членки и да развиват своята дейност.
Искам да обърна внимание на няколко въпроса, които бяха обсъдени в рамките на дискусията, която се проведе в Комисията по труда и социалната политика.
На първо място, в § 55 е записано, че завареното осигуряване в досегашните доброволни пенсионни фондове, възникнало съгласно чл. 232 от Кодекса за социално осигуряване, се счита за осигуряване по професионалните схеми. И тук възниква естественият въпрос, и трябва да е ясно, че досегашното осигуряване чрез колективен трудов договор не е осигуряване по професионална схема – не се урежда отделна схема за осигуряване, няма ги условията за осигуряване по професионална схема, тоест това е разликата между професионалните схеми и досегашния начин за осигуряване в доброволните фондове. Сега практиката е такава, че работодателят избира и сключва договор с пенсионноосигурително дружество без това да е отбелязано, без да е задължение в колективния трудов договор.
На следващо място, въпросът, който беше дискутиран, е, че в предложения законопроект не се предвижда правото на осигурените лица да получават пожизнена пенсия. Един въпрос, който се обсъжда отдавна - въпрос, по който има различни мнения, а в предложения проект само се регламентира правото на срочна пенсия или на еднократно, или разсрочено изплащане на натрупалите се средства по индивидуалната партида. Когато става въпрос за пожизнената пенсия, трябва да е ясно, че тази пенсия, пенсията за инвалидност и други пенсии са свързани с биометрични рискове и за да могат да бъдат гарантирани плащанията по тези видове пенсии, трябва да има технически резерви за покриване на тези плащания. Ако тези технически резерви бъдат регламентирани в наредба, която да се приеме достатъчно бързо, няма проблем тази пожизнена пенсия да се изплаща и по начина, по който се предлага за професионалните пенсионни схеми. Ако се изплаща срочна пенсия, ако няма достатъчно време за натрупване по индивидуалната партида на осигурителните вноски, тогава естественият въпрос, който се задава, е: какъв ще бъде интересът на осигурените лица?! Защото, ако няма достатъчно време за натрупване, няма да има достатъчна доходност и инвестиционният портфейл, съгласно който се осъществяват инвестициите на пенсионноосигурителните дружества, няма да натрупа достатъчно средства, за да могат да се получават тези пенсии.
На следващо място, в проекта се предвижда правото на лична пенсия за старост да възниква при възраст 60 години за мъжете и жените. Това е от гледна точка на спазването изискванията на Директивата за равните права на мъжете и жените. Но, ако разгледаме въпроса по следния начин, в условията на професионалната пенсионна схема е предвидено да се даде възможност тази пенсия да се изплаща пет години по-рано, както е сега по доброволните фондове. Например при възраст за пенсиониране по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване 63 години за мъжете, ако предвидим 3-годишно намаляване и стигнем до възрастта 60 години, която се предлага и допълнително 5 години преди това, това означава, че на 55 години един мъж има право на допълнителна пенсия по професионална схема. И ако не е имало достатъчно време – пак се връщам на старата теза – за натрупване в тези индивидуални партиди, едва ли доходността по тези схеми ще бъде достатъчно сериозна, за да може да има някакъв ефект върху доходите на лицето, което се осигурява в тези професионални пенсионни схеми.
Следващият момент, на който беше обърнато внимание по време на дискусията в Комисията по труда и социалната политика, е правото на осигурените лица за изтегляне на личните вноски по всяко време така, както е в третия стълб по сега действащото законодателство. Тук става въпрос за това, че те не са чисто лични осигурителни вноски, а са само част от общата осигурителна вноска, тъй като по споразумението в колективния трудов договор работодателите и осигурените лица са тези, които по определен ред и по начин, който е възприет в колективния трудов договор, внасят своите осигурителни вноски. Ако дадем възможност на осигуреното лице по всяко време да изтегля средства от своята индивидуална партида, работодателят и осигуреното лице ще бъдат поставени в неравнопоставени позиции, тъй като работодателят по договор има задължение да внася осигурителните вноски през целия период, който е утвърден в колективния трудов договор, а осигуреното лице, за разлика от работодателя, ще има право по всяко време да тегли от тези осигурителни вноски.
На следващо място е въпросът, който беше обсъден в комисията. Това е въпросът, който е свързан с българските работници и служители, които имат право да ползват пожизнени пенсии по професионални схеми у нас тогава, когато тези схеми се управляват от чуждестранни институции. Това поставя в неравностойно положение останалите работници и служители, които нямат такива права, само защото техните професионални пенсионни схеми са управлявани от български институции.
Това е един въпрос, който трябва по някакъв начин по време на дискусията преди и по време на второто четене на законопроекта, да бъде изчистен.
В заключение, моето убеждение и на колегите от Движението за права и свободи е, че този законопроект трябва да бъде подкрепен, но трябва да се намери онзи балансиращ механизъм между интересите на работниците и служителите, които се осигуряват в професионалните пенсионни схеми, и на пенсионноосигурителните дружества и под контрола на Комисията по финансов надзор да се реализира по-голяма доходност и по-големи пенсии на осигурените лица по тези професионални пенсионни схеми.
Ние ще подкрепим този законопроект – пак повтарям. Вероятно ще направим предложения между двете четения, за да може този законопроект да отговори на интересите на осигурените лица по тази пенсионна схема и в крайна сметка, на базата на баланса между интересите на пенсионноосигурителните дружества и интересите на работодателите и на осигурените лица по тези схеми да бъде реализирана достатъчна доходност, която да осигурява прилични доходи от тази допълнителна пенсия на българските работници и служители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря на д-р Адемов.
Има ли други желаещи? Има ли други народни представители, които желаят да се включат в дискусията? Не виждам желаещи.
Това означава, че ще обявя дискусията за приключила и преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет № 602-01-37.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 16.
Законопроектът е приет на първо гласуване от Народното събрание.
С това и точката, която беше предложена от Парламентарната група на Движението за права и свободи, е изчерпана.
Не виждам в пленарната зала до този момент да е дошъл министър Гагаузов, което означава, че не можем да продължим с гледането на точката, която прекъснахме, а именно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността.
Следователно ще преминем към следващата точка, както гласува пленарната зала. Това беше решението на пленарната зала.
Следващата точка от дневния ред е внесеният от Парламентарната група на ОДС законопроект.
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИНСТИТУТА ЗА НАЦИОНАЛНА ПАМЕТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА СРЕЩУ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.
Вносител е Петър Стоянов и група народни представители.
Ще поканя вносителите да представят своя законопроект.
Господин Филип Димитров, имате думата. Заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преоткриването на колелото е дейност, мъчителна и бавна и не много ползотворна.
По тази причина Съюзът на демократичните сили и неговите съюзници от ОДС внесоха законопроекта за създаването на Института за националната памет, който за тези, които са се запознали с него, вероятно е навял множество асоциации от полския и унгарския пример.
В настоящия момент преживяваме поредната кампания на масов ентусиазъм за отваряне на досиетата, която обещава, както и много други кампании досега, ако не да завърши, то поне да мине през фаза на пълно униние. Това е така, защото яснотата за необходимостта тази тема да бъде веднъж завинаги снета от дневния ред на България чрез изясняването си докрай непрекъснато се сблъсква с обстоятелството, че по въпроса за досиетата се намесват разнообразни чувства, някои от тях доста агресивни и разрушителни, други – инфантилни, а трети – просто меркантилни, защото очевидно там има интереси, които предполагам, че бившата Комунистическа партия най-добре знае как точно се пазят и защо.
При това положение на нещата единственият разумен начин да се излезе от кампанийния характер на подобни действия според нас е създаването на един такъв институт за националната памет. Смисълът от него е да може, първо, да събере по достъпен начин за обикновения гражданин цялата, повтарям – цялата, информация за престъпленията на комунистическия режим и в частност - за дейността на целия репресивен апарат на комунистическия режим.
Това не е въпрос на мъст или на наказание дори! Това е въпрос на поставяне на нещата по начин, който да е лишен от фойерверките, които наблюдаваме и в момента; който да не създава у някого опасението, че се цели политическото декапитиране на определени личности или злепоставянето на неудобни хора; който веднъж завинаги да изчисти нещата по реалистичен начин.
Ако нещо е унищожено, да се знае, че е унищожено. Това, което е запазено, да бъде достъпно. Детайлите и нюансите да могат да бъдат коментирани, а не да се хвърлят някакви фойерверки, които след това да се оказва, че не могат да бъдат истински разбрани, защото един твърди, че има такъв детайл, а друг се позовава на тъкмо обратния. В крайна сметка българският гражданин започва да се чуди дали отново не се опитват да се подиграят с него.
По тази причина ние считаме, че при готовността ни да подкрепим всякакви други мерки и всякакви други законопроекти, свързани с темата за отварянето на досиетата или по-скоро с приключване на темата за отварянето на досиетата веднъж завинаги, извън това е абсолютно задължително да бъде приложен спокоен, трезв и хладнокръвен подход към този въпрос.
Спокойният, трезв и хладнокръвен подход се заключава в създаването на един такъв институт, който да може професионално, коректно и без фасони и фойерверки да снеме от дневния ред на българското общество веднъж завинаги темата за дейността на репресивния апарат на комунистическия режим.
Очевидно е, че тази тема мирише лошо! Очевидно е, че тя разкрива една мръсна и отвратителна страна от живота на всички нас през периода на комунизма! Очевидно е, че ровенето, бъркането, подритването и плескането на калта, която изскача от нея, в крайна сметка е деморализиращо за нацията!
Толкова повече това налага да бъде създаден - по модела, по който това беше направено в други бивши комунистически държави; по начина, по който поляците и унгарците успяха да се справят с темата здравословно - да бъде създаден такъв институт, който, пак повтарям, без фойерверки, а хладнокръвно и трезво да се отнесе към този проблем така, че за следващите поколения да остане споменът за това какво не трябва никога повече да бъде допускано! Едновременно с това без непрекъснато да бъдат омърсявани с калта на изблиците, които един или друг администратор, едно или друго лице е решило, че в момента могат да го възползват и то предизвиква по неконтролируем, необоснован и в крайна сметка неописуем начин.
Единственият начин да бъде решен проблема коректно, повтарям, е да бъде въведен ред в него. Този ред предлагат полският и унгарският опит. Очевидно сме пропуснали да приложим германския опит. Това е положението - не можем да върнем времето назад. Този опит се свежда до създаването на един такъв институт. Само тази камара е властна да направи това и ние ви приканваме да го сторите незабавно, за да може веднъж завинаги да бъде разчистена тази тематика и България да влезе в Европа по един по-почтен и по-малко опетнен начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Чухте представянето от вносителите – група народни представители, на този законопроект.
Заповядайте за процедура, господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Внимавай какво ще кажеш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всичко се записва, господин Бакалов!
ГЕОРГИ ЮРУКОВ: Господин Бакалов, от утре нататък всеки ден ще се консултирам с Вас какво да говоря!
Господин председател, от името на Парламентарната група на Коалиция за България искам 30 мин. почивка. (Реплики, единично ръкопляскане от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На основание чл. 51, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание парламентарна група има право на такава почивка.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Една голяма излагация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вижте чл. 51, ал. 2. (Реплики.) По моя преценка е за времето на почивката, затова гледам и часовника.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Ще удължим работното време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направете процедурно предложение, ще го гласуваме.
Обявявам почивка до 13,15 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Продължаваме заседанието.
Поемам лично отговорността за закъснението с 20 минути и моля народните представители за извинение.
За процедура има думата господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбирайки объркването, което би могло да настъпи в резултат на една такава неочаквана ситуация като 20-минутното закъснение след обявеното време за продължаване на заседанието, взимам думата, за да Ви припомня, господин председател, че ние се намираме в открита процедура по точка от дневния ред, която моля да изчерпите. След направеното от мен изказване, аз продължавам да очаквам евентуални реплики, ако не – други изказвания, и след това гласуване по точката, преди да бъде преминато към друга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, господин Филип Димитров, ние сме в точката първо четене на Законопроекта за Института за национална памет за престъпленията срещу българския народ. Но, господин Филип Димитров, не могат да Ви се правят реплики, тъй като представяте законопроекта като вносител, а не се изказахте. (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.)
Направете процедура и ще гласуваме. Видях, че министър Гагаузов е в парламента, но трябва да направите процедурно предложение, тъй като не мога да реша лично този въпрос.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз ще приема Вашето предложение, че е необходимо, въпреки личното ми мнение, че не е необходимо, защото процедурата, която предхождаше това прекъсване, указваше: до идване на господин министъра.
Въпреки това аз се подчинявам на Вашето виждане. Господин министърът е тук.
Правя процедурно предложение да продължим с точка втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение да прекъснем разглеждането на тази точка от дневния ред и да преминем към започнатото разглеждане на Законопроекта за допълнение на Закона за собствеността.
Имате право за обратно процедурно предложение, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Моето предложение е обратно на предложението на господин Ралчев.
От името на Парламентарната група на Обединените демократични сили предлагам да завършим с точката по Законопроекта за Института за национална памет за престъпленията срещу българския народ, тъй като не са извършени процедурни действия. Тогава, така както народните представители чакаха министъра, смятам, че и той ще има търпението да изчака двадесетина минути. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност господин Ралчев направи предложение по чл. 42, ал. 2 – да се прекратят разискванията по Законопроекта за Института за национална памет за престъпленията срещу българския народ и да се премине към Законопроекта за допълнение на Закона за собствеността.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 156 народни представители: за 105, против 49, въздържали се 2.
Това процедурно предложение се приема.
Заповядайте за процедура, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Предлагам от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили да бъде удължено работното време до приключване на двете точки от дневния ред, които бяха започнати днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение.
Народният представител Мая Манолова има думата за обратно процедурно предложение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Обратното ми процедурно предложение касае удължаване на работното време на днешното пленарно заседание до приключване на точка 2 от дневния ред, а именно Законопроекта за допълнение на Закона за собствеността – точката, която разглеждаме в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е полуобратно процедурно предложение, защото е друго процедурно предложение, но съдържа отказ и го приемам по този начин.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Кирчев – да се удължи работното време, разбира се, не повече от четири часа, както е по правилник, с приключване и на двете точки, които са: първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за собствеността и първо четене на Законопроекта за Института за национална памет за престъпленията срещу българския народ. След това ще поставя на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова.
Гласували 155 народни представители: за 40, против 85, въздържали се 30.
Предложението на господин Кирчев не се приема. (Народният представител Филип Димитров иска думата за процедура.)
Възможна е само процедура за прегласуване. Ако е така, заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Бъркате, господин председател. Аз няма да направя предложение за прегласуване. Естествено, веднага ще го спомена – това е половината от процедурата, за която вземам думата: моля да бъде извършено прегласуване.
На второ място, също на процедурно основание, моля да формулирате коректно, при едно следващо гласуване, направеното контрапроцедурно предложение от госпожа Манолова.
Взимам думата сега, за да кажа, че в рамките на тази процедура не може да бъде формулирано контрапроцедурно предложение по начина, по който беше направено. Контрапроцедурата на удължаването на дневния ред до изчерпването на двете висящи и започнати да се разглеждат точки, както беше направено от госпожа Манолова, означава да не се продължава заседанието за изчерпване на точката по Законопроекта за Института за национална памет за престъпленията срещу българския народ. Нека това предложение да бъде формулирано коректно, за да се знае за какво всъщност става дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, консултирахме се с госпожа Михайлова. Имате процедура за прегласуване…
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): След което процедура за коректно формулиране на контрапредложението на предишната процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрах.
Направено е процедурно предложение за прегласуване на предложението на господин Кирчев – до изчерпване на двете точки, които останаха от днешната програма.
Моля, гласувайте!
Гласували 162 народни представители: за 48, против 98, въздържали се 16.
Предложението и този път не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова, което беше ясно изразено според мен, а именно да се продължи заседанието и след 14,00 ч. до приключване на Законопроекта за допълнение на Закона за собствеността.
Това ли е Вашето искане, госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 112, против 33, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Да припомня на народните представители, че законопроектът беше представен с доклад на Комисията по правни въпроси, имаше изказване от госпожа Масева и от госпожа Николова. Сега продължаваме разискванията по законопроекта. Министър Гагаузов е тук, както беше поискано от народните представители да бъде поканен. Той се отзова на поканата. Закъснението се дължи на това, че в момента заседаваше Министерският съвет и министър Гагаузов докладваше точка от програмата на Министерския съвет.
Уважаеми народни представители, имате думата. Неочаквано за мен, но няма желаещи за изказване. Още веднъж питам: има ли народни представители, които желаят да вземат думата по законопроекта? Няма.
В такъв случай, уважаеми народни представители, ще премина към гласуване.
Още веднъж се обръщам към уважаемите народни представители, разбира се, и към министър Гагаузов, има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Поставям на гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за собствеността на първо четене с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 157, против 2, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предвид обстоятелството, че при изказванията на първо четене, доколкото бяха направени такива преди прекъсването, нямаше изобщо сериозно изразени възражения срещу законопроекта и с оглед значимостта на обстоятелството същият да бъде приет именно днес, когато изтича десетгодишният давностен срок, от който биха се ползвали недобросъвестни лица за сметка на държавата и общините за придобиване по давност на държавни или общински имоти, ви предлагам на основание чл. 67, ал. 2 да преминем към гласуване на второ четене на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за преминаваме към второ четене.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложението да преминем към второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 148, против 8, въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА.
Моля господин Милтенов – заместник-председател на Комисията по правни въпроси, да докладва закона.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чета Законопроекта за допълнение на Закона за собствеността с вносител Министерският съвет.
„З А К О Н
за допълнение на Закона за собствеността
Параграф единствен. Спира за срок две години от влизането в сила на този закон придобиването по давност на държавни и общински имоти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, чухте заглавието на законопроекта, чухте и параграф единствен, всъщност законопроектът ви е раздаден.
Има ли предложения по текста, както изисква правилникът?
Господин Методиев има думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Господин председателю, в текстовете, които съм получил като народен представител тази сутрин, имаше различия - в текста, който гласувахме на първо четене, и този, който комисията е приела на второ четене. В едно понятие имаше разлика, което тук се спомена, между другото.
Това, което сега чух от заместник-председателя на комисията, ако правилно съм чул, беше текстът, който е гласуван на първо четене – че владеенето по давност се отлага за две години и нищо друго, само това. Говореше се за термини "добросъвестен" и "недобросъвестен". Тези термини отсъстват.
Моят въпрос е: сега ще гласуваме за текст на второ четене, който не съдържа в себе си други неща като думи и понятия, освен това, което беше на първо четене от правителствения законопроект? Правилно ли съм се ориентирал?
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Точно така.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, колеги! Очевидно е, че по необходимостта от решаване на този проблем, който има решително държавно значение, всички сме обединени, че тези актове, тези действия трябва да бъдат завършени. Предвид на това, че все пак един 10-годишен период е минал в подготовка на целия този проблем, който за съжаление не е могъл да бъде довършен, правя предложението, което е в рамките на нашия правилник, да дадем възможност на съответните институции – централни и местни такива, в 7-месечен срок да решим този въпрос, а не както е направено в предложението за две години. Удължаването да бъде само със седем месеца.
На второ място по чисто юридически съображения, повярвайте ми, темата е много сериозно дискутирана, може би, с извинение към всички колеги, но това беше юридическият проблем, който създаде затруднения и трябваше да бъде изчистен. Категорично е необходимо този закон да влезе в сила днес и това е второто предложение, което правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ралчев, нека да уточним, защото ще го поставя на гласуване. Вие предлагате в параграф единствен две години да се замени със седем месеца?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Първи януари 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кажете дали седем месеца или 1 януари 2007 г., да знам какво да гласуваме.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Януари 2007 г.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Две години със седем месеца, по-просто е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз съм длъжен да поставя на гласуване това, което народният представител предлага.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Седем месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Текстът ще стане: "Спира за срок от седем месеца от влизането в сила на този закон придобиването по давност на държавни и общински имоти".
"§ 2. Законът влиза в сила от 1 юни 2006 г."
Така ли предлагате, господин Ралчев?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пълен съм със съчувствие към мъките на мнозинството, изправено пред необходимостта да намери решение на един некоректно и некомпетентно написан законопроект от Министерския съвет.
Дами и господа, наистина ви съчувствам! Само че законът е закон за всички. Мога да намеря опора за предложението, направено от господин Ралчев, по отношение на влизането на закона в сила, защото се намираме в момента в условията на разпоредбата на ал. 2 на чл. 67 от Правилника за работата на Народното събрание – гласуване на второ четене в същия ден на законопроект, който е приет на първо четене и което, имайте любезността да си отворите правилника, дами и господа, е възможно единствено и само в един случай – ако не са постъпили предложения за изменения в текста между първото и второто четене.
От една страна, изхождайки от държавния интерес и, от друга страна, ползвайки се от възможността да погледнем на правилника в максимално широкия смисъл, съм склонен да подкрепя съображенията на господин Ралчев за влизането в сила на закона от 1 юни. Давам си сметка защо това е необходимо – безсмислено е, ако влезе от 2 юни, защото на 1 юни ще е изтекла давността. Но освен да решаваме бакиите на правителството, което пак не си е свършило работата, имаме все пак и някаква опора в това, че датата на влизане в сила сама по себе си не е елемент от съдържанието на текста на законопроекта в съпоставка с оригиналния текст, който той изменя. Намираме се пред хипотезата на законопроект за изменение и допълнение, в случая само на допълнение на вече действащ закон. По силата на тази логика съм готов да приема аргумента на господин Ралчев, че датата на влизане в сила на закона може да бъде коментирана на второто четене от тази камара дори в условията на чл. 67, ал. 2.
Но предложението за 7-те месеца вместо две години, извинете ме, дами и господа, разбирам разума зад него, в известен смисъл бих могъл да се съглася с него логически, но то е абсолютно недопустимо от процедурна гледна точка и не може да бъде направено, то не може даже да бъде подложено на гласуване, господин председател, тъй като Вие управлявате процедурата, а тя вече се намира в рамките на ал. 2 на чл. 67. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но Вие предлагахте по-творчески да се прилага втората алинея? (Оживление.)
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Чак толкова творчески ще е малко повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз лично считам, че това, което беше направено като предложение, е удовлетворително. От гледна точка на срока, който ние поставяхме за две години, сами разбирате, че не сме го определили точно по обекти и по календарен план как трябва да стане. Възможно е да се справим до края на годината. Ако не успеем, отново ще поискаме парламента да удължи този срок, но аз лично мисля, че не са чак толкова много обектите и трябва да успеем да се справим с това.
Затова принципно не възразявам срокът да не бъде две години, а да бъде по-къс. И все пак си правя една предварителна застраховка, че ако не успеем, ще поискаме това удължение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, госпожо Масева, имате думата.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, възползвам се от присъствието на господин министър Гагаузов и искам в негово присъствие да кажа, че това, което се случва днес с този законопроект на правителството, бих го квалифицирала много тежко, но ще се въздържа, господин Гагаузов.
На първо четене направихме възражение за това, че мотивите на този законопроект са не само недостатъчни, но и неубедителни във връзка с това, което се предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Масева, извинявайте, но втори път не може да се изказвате под формата на процедура.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Напротив, ние сме на второ четене! Имам право да се изкажа. Изказвала съм се на първо четене, господин председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И ние го помним Вашето изказване – говорихте пет минути.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Аз възразявам остро срещу това правилникът и процедурата да бъдат подменяни. Ако ние подкрепяме този законопроект, не може в момента да прилагаме творчество. Съжалявам, господин Ралчев, но и министърът тук, в пленарната зала да заяви, че те не били изчислили!? Как може цяло правителство да вземе решение на свое заседание да гласува законопроект, за който не е преценило какъв срок е необходим?! Това, което уточнихме на първо четене, че е доста сериозен акт - спирането на давност - е една класическа процедура, която Народното събрание замразява и трябва да има абсолютно солидни аргументи. Това, което чуваме между първо и второ четене, че можело и седем месеца, можело и една година, можело и след това да се продължи, е несериозно!
Затова още веднъж, като се изказвам на второ четене, твърдя, че не бихме могли и бихме направили много сериозно нарушение, ако приемем добавка в текста. Между първо и второ четене се прави само предложение за отпадане или редакционна поправка, но при условията на чл. 67, ал. 2 законопроектът не може да бъде променен дори със запетайка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други народни представители, ако желаят, могат да вземат отношение. Намираме се на второ четене. Законопроектът е на Министерския съвет с предложенията, които са направени.
Госпожа Мая Манолова, имате право на изказване. Всеки народен представител може да се изкаже в рамките на 5 минути.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Предложението ми е редакционно. Предлагам текстът да звучи по следния начин. Моля присъстващите юристи да слушат и ако имат корекции или забележки, да ги направят.
“Спира за срок от седем месеца, считано от 31 май 2006 г., давността за придобиване на държавни и общински имоти.”
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): За срок от 2 години! И отделно правите предложение за седем месеца, което ще видим дали ще се гласува или не!
МАЯ МАНОЛОВА: Добре. (Шум и реплики.)
Повтарям редакционното си предложение:
“Спира за срок от седем месеца, считано от 31 май 2006 г., давността за придобиване на държавни и общински имоти.”
“Законът влиза в сила от 1 юни 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, дайте ми писмен текст. Това са изключително важни въпроси, засягаме права, не можем така под формата на редакции да правим промени. Гласува се текст.
За първа реплика – Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Има нещо потискащо в грубото подчертаване на предрешеността на едно намерение да бъде нарушаван законът. И аз ви призовавам: поне в името на коректното отношение към българските граждани, които ни гледат, да се опитате да се държите така, като че не ви се иска да нарушавате закона.
Току-що изтъкнах аргументите, които налагат най-малкото да бъде подложено на гласуване, а според мен дори да се откаже изобщо да се гледа предложението за седемте месеца, не защото за мен има някакво значение дали са седем месеца или са четиринадесет, а защото просто не може да се държите по този начин със законите! Така или иначе, не можете да направите редакционно предложение, което да инкорпорира вътре онова, което Вие сте си намислили, че трябва да се гласува. Просто не става така, съжалявам!
Вашето процедурно предложение може да бъде: “удължава с 2 години срока” и т.н., както предлагате.
След това, ако искате, си направете допълнителното процедурно предложение да бъде поставено на гласуване. И ако председателят не изпитва неудобство, нека да допусне това предложение – с проблема за седемте месеца.
Разбирате ли, просто не се дръжте така с българската нация! Не може да се държите така, като че ли всичко е предрешено и на вас ви е все тая дали има закон или няма! Научете се поне на това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика – господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, 1 юни е може би добра дата да превърнем парламента в цирк, само че в момента ние вървим към това да го превърнем в селски пазар! Дайте седем месеца, дайте 1 юни, дайте не знам си какво, дайте не знам си що! Можем или не можем? Ами, не можем! Не можем тук да правим ремонт на това, което правителството не е свършило, уважаеми дами и господа от мнозинството!
Защо това правителство не се сети преди една седмица да внесе законопроекта или преди две? Защото е некомпетентно! Ето затова! Защо вие не се сетихте да напишете в комисията срок за влизане в сила на закона? Защото сте некомпетентни! Затова! Затова днес трябва да нарушавате закона, защото сте некомпетентни!
Въпросът е в това: Вие, господин председател, за който се съмнявам, че сте некомпетентен, ще подложите ли това на гласуване? Лично аз мисля, че не можете да сменяте цифри. На мое предложение от тази трибуна Вие ми казахте, че когато цифрите се сменят, те не са редакционна промяна, а са промяна по същество. Или аршинът Ви към моето предложение е един, а към предложението на госпожа Манолова е друг? Това ли трябва да бъде българският парламент?
Ако Вие подложите днес на гласуване тези промени, означава, че мерите с различен аршин!
А иначе потвърждението за некомпетентността ви идва от всеки законопроект! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика?
Госпожо Манолова, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, основателна е забележката на колегата Филип Димитров, че би следвало да бъдат гласувани по реда на тяхното постъпване редакционните предложения и че не сме направили предложения в обратния смисъл, тоест, първо, редакционното предложение за седем месеца, след това моето редакционно предложение по същество. Да, колега Димитров, съгласна съм с това.
А що се касае до въпроса кой е компетентен и кой не е, некомпетентна според мен е била държавната администрация, начиная от вашето управление, която не е свършила необходимото за идентифициране на имотите, за тяхното актуване, за да не стоим сега ние пред този проблем именно на датата 1 юни 2006 г.! Защото това не е проблем, който може да бъде извършен за шест месеца. Това е проблемът, по който вашата администрация четири години е бездействала! И четири години плюс четири години плюс шестте месеца се стига до датата 1 юни 2006 г. Така че некомпетентността започва от вашата държавна администрация! (Шум и реплики.)
А що се касае до действията на Комисията по правни въпроси, Вие, колега Димов, не сте особено компетентен, когато твърдите, че вчера, разглеждайки на първо четене този законопроект, ние бихме могли да правим конкретни предложения, включително редакционни, за второ четене. Това редакционно предложение правим днес в залата. (Реплика на народния представител Елиана Масева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма как да не се съгласим, че има много основание в критиките, които чухме от колегите отдясно. Да, в юридическата аргументация има много, много право, основание.
Днес разглеждаме един закон, който в по-голямата си част е политически акт, отколкото юридически. Ще бъде коректно да си го признаем. Затова е лесно да се атакува с юридически аргументи един политически акт.
Аз не искам да се спираме на причините, поради които днес се налага в екстремална ситуация – точно днес, преди изтичане на днешния ден, разглеждането на подобен законопроект, с който да се спира давността. Подобни актове вероятно не са нормално явление в нормална ситуация – България не е нито във военно положение, нито е преживяла земетресение. И все пак България е в преход. Преходът много често прилича и на земетресение. Ясно е, че днес трябва да приемем този закон с ясното съзнание, че превесът е на политиката, макар че всеки закон е политико-юридически акт. Понеже е явно, че изпълнителната власт не си е свършила работата, не казвам само като качество на предложения акт, но редица правителства явно не са си свършили работата, включително не бих казал, че предложеният текст прави чест и на сегашния коалиционен кабинет, нашата отговорност като Народно събрание е от тази зала днес да излезе качествен текст и не ни пречете да направим това. Това е първата причина, поради която ние ще подкрепим редакцията, предложена от госпожа Мая Манолова. Налага се, разбира се, именно защото няма смисъл този закон да влиза в сила от утре, ще подкрепим предложението и на господин Борислав Ралчев за § 2.
Трето, именно защото и от ДСБ чухме, че понеже този закон не прави разлика между добросъвестен владелец и недобросъвестен, не може тези две категории да бъдат поставени в общ режим за безкрайно дълго време или за много дълго време, каквото са двете години.
Именно за да поощрим изпълнителната власт час по-скоро да си свърши работата, да си опише нещата и да си влезе във функциите, предлагаме и съкращаване на срока.
Апелът ми е: ако толкова настоявате, да се подложи на отделно гласуване предложението, ако щете, и на Министерския съвет без редакцията, но тогава нищо няма да сме направили и после да подложите на гласуване редакционните бележки на госпожа Мая Манолова и предложението за § 2 на господин Борислав Ралчев. ДПС ще подкрепи второто. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма да повтарям аргументи за процедурната състоятелност на редакционни поправки в текста, а ще се изкажа по същество, защото виждам, че така или иначе ще има гласуване на промяна на срока за удължаване от две години на седем месеца. Надали някой в тази зала храни илюзията, че до седем месеца ще бъде извършено това, което не е извършено толкова време. Ако се приеме срок от седем месеца, а не от две години - защото всеки, който познава състоянието в държавата и общините по отношение извършване на необходимите процедури, е наясно, че това за седем месеца няма да бъде извършено - моите опасения са, че все пак има хора, които хранят скритата надежда, че може да бъде пропуснат срокът. Както и сега – фактически при форсмажорни обстоятелства на две четения приемаме тези поправки, защото някой се е сетил в последния момент – моите опасения са да не би пак да стигнем до такава абсурдна ситуация и да бъде пропуснат срокът с всичките изключително тежки последици за държавата и за обществеността като цяло в България. Илюзия е, че с намаляване на срока ще има някакъв дисциплиниращ ефект. Самият факт, че всички ние тук допускаме и очакваме, че срокът ще бъде удължен от седем месеца, няма да има никакъв дисциплиниращ ефект. Правителството ще прави това, което може да направи в рамките на тези месеци. Виждаме, че то не е в кондиция да направи кой-знае колко и ще се разчита, че срокът ще бъде удължен. Рискът, ако приемем по-малкия срок от седем месеца, да бъде пропуснат срокът с всичките неблагоприятни последици, е изключително голям и затова аз пледирам да не се подкрепя предложението за намаляване на срока на седем месеца. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по текста? Няма желаещи.
В такъв случай обявявам прекратяване на разискванията, тъй като се поставиха въпроси доколко е допустимо едно или друго предложение.
Член 67, ал. 2 от нашия правилник гласи: „Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането” - тоест на обсъждането на първо четене – „не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта.” При първото четене от изказващите се народни представители не бяха направени предложения за изменение и допълнение на законопроекта, а в изказване той беше подкрепен по принцип, включително беше гласувано процедурното предложение за преминаване на второ четене. След като сме в режим на второ четене, всеки народен представител може устно да направи предложения тук, разбира се, които не излизат извън обхвата и принципите на приетия на първо четене законопроект. Така че ще поставя на гласуване предложенията, които бяха направени тук, тъй като те всъщност не са и редакционни, но са в унисон, в рамките и в принципите на законопроекта. Не виждам нито двоен, нито троен аршин.
Първото предложение беше направено от народния представител господин Ралчев – в параграф единствен думите „две години” да се заменят със „седем месеца”.
Моля, гласувайте предложението на господин Ралчев.
Гласували 159 народни представители: за 122, против 34, въздържали се 3.
Предложението на господин Ралчев се приема. (Реплика от народния представител Елиана Масева.)
В такъв случай ми се струва, че предложението на госпожа Мая Манолова, което е в същия смисъл, само че се дават не в месеци, а в дни, е изчерпано.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Напротив!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, още веднъж го прочетете. Дайте да гласуваме нещо, което ще стане като текст.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Моята редакция беше: “Спира за срок от седем месеца” – това, което вече се гласува, и добавям: “считано от 31 май 2006 г. давността за придобиване на държавни и общински имоти”.
Сегашният текст беше: “Спира за срок от две години от влизането в сила на този закон придобиването по давност”. Аз ви предлагам да спрем давността, а не придобиването по давност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димов, заповядайте за процедура.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, в моето изказване аз помолих да обясните защо, когато се правят предложения за промяна на цифри от опозицията те са отхвърлени и не се подлагат на гласуване от Вас, а когато се правят предложения за промени на цифри с обяснението, което отправихте към мен, че това е по същество и нямам право, а днес давате възможност да се прави същото като редакционно. Какъв е този двоен стандарт? Вие го направихте по Закона за обществените поръчки по мое предложение, а днес го правите по друг закон. Защо третирате различно депутатите? Защо третирате различно законите? Моля да обясните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не съм казал, че това са редакционни поправки, първо. (Шум и реплики в залата.)
Това беше процедура по водене на заседанието, тоест процедура спрямо мен, така че не можете да правите реплика на репликата. (Шум и реплики в залата.)
Свършило е вече и не може да се направи реплика на госпожа Манолова.
Първо поставям на гласуване заглавието на законопроекта: “Закон за допълнение на Закона за собствеността”.
Първо гласуваме заглавието, а след това параграф по параграф. Нямаме друг изход.
Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 146 народни представители: за 136, против 9, въздържал се 1.
Заглавието на законопроекта е прието.
Второ, поставям на гласуване предложението на госпожа Мая Манолова параграф единствен да има следния текст, повтарям нейните думи: “Спира за срок от седем месеца, считано от 31 май 2006 г. давността за придобиване на държавни и общински имоти”. Така ли? Така е.
Гласуваме редакцията на госпожа Мая Манолова.
Гласували 151 народни представители: за 119, против 31, въздържал се 1.
Предложението е прието.
По § 2 гласуваме предложението на господин Ралчев, което беше подкрепено от някои от изказващите се: “Законът влиза в сила от 1 юни 2006 г.”
Така ли е, господин Ралчев? Да.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 129, против 11, въздържал се 1.
Параграф 2 е приет, а с това е приет и на второ четене Законът за допълнение на Закона за собствеността.
Обявявам, че всички комисии, които са насрочили заседания днес, включително и Комисията по отбраната, ще имат заседания след 20 минути в съответните зали, за които е съобщено.
Утре продължаваме от 9,00 ч. с парламентарен контрол. Първи ще отговаря министър Мутафчиев и следващите министри. Това е раздадено на всички народни представители, респективно и на парламентарните групи.
Уважаеми народни представители, до утре в 9,00 ч. (Звъни.)


(Закрито в 14,31 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Екатерина Михайлова

Секретари:
Петя Гегова
Мирослав Мурджов