Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова

Секретари: Митхат Метин и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 19 май до 1 юни 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Мартин Димитров към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно удължаване споразумението с Международния валутен фонд. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 юни 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно състоянието на училищните тоалетни в страната. Следва да се отговори писмено до 7 юни 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно отчет на министъра на образованието и науката за изпълнението на Националния план за действие по изпълнение на Стратегията за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства. Следва да се отговори писмено до 7 юни 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Румен Петков – министър на вътрешните работи, относно незаконосъобразни действия по време на полицейска акция в гр. Пловдив срещу членовете на Нумизматично дружество „Филипопол”. Следва да се отговори писмено до 7 юни 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, относно становище на Министерството на икономиката и енергетиката относно инвестиционното предложение на „Челопеч Майнинг” ЕАД за разширяване на златодобива от мина „Челопеч”. Следва да се отговори писмено до 7 юни 2006 г.
Има за връчване и писмени отговори.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на питане от народния представител Мартин Димитров.
Писмен отговор от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на въпрос от народния представител Кирил Добрев.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос от народния представител Кирил Добрев.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос от народния представител Марина Дикова.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Станислав Станилов.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Румен Петков на питане от народния представител Станислав Станилов.
Господин Станилов има отговор и от министъра на финансите господин Орешарски.
Министър Вълчев е отговорил писмено на въпрос от народния представител Яне Янев.
Господин Янев има и писмен отговор от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски.
Писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на питане от народния представител Борислав Китов.
Госпожа Евдокия Манева има писмени отговори от министър Петков, от министър Петканов, от министър Чакъров и от министър Кабил.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос от народния представител Николай Камов.
Писмен отговор от министър Емилия Масларова на въпрос от народния представител Силвия Алексиева.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос от народния представител Ива Станкова.
Писмен отговор от министър Гагаузов на въпрос от народния представител Филип Димитров.
Писмен отговор от министър Петков на въпрос от народния представител Атанас Атанасов.
Господин Атанасов има отговор и от министъра на правосъдието господин Петканов.
Писмен отговор от министър Емилия Масларова на въпрос от народния представител Нено Димов.
Господин Димов има и писмен отговор от министър Пламен Орешарски и от министър Нихат Кабил.
Госпожа Стела Банкова има писмен отговор на въпроса си, отправен към Нихат Кабил – министър на земеделието и горите.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос от народния представител Йордан Величков.
Първият въпрос от парламентарния контрол днес е отправен към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Народният представител Иван Иванов е отправил въпрос към министъра на транспорта господин Мутафчиев относно изплащане на трудовите възнаграждения на служителите на „Български държавни железници”.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ):   Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди един век, в началото на ХХ век „Български държавни железници„ бяха една от гордостите на българската индустрия и българското общество. Те бяха не само най-развитата мрежа в Югоизточна Европа, но в същото време и с най-ефективно обслужване на населението за тогавашните стандарти, разбира се. Понастоящем „Български държавни железници„ се превърнаха в синоним на слабо, некомпетентно и безидейно управление.
Само преди три-четири години, заедно с Вас, господин министър, тогава като народен представител, колега в българския парламент, гласувахме покриване задълженията на БДЖ в размер на около 130 млн. лв. Тогава ръководителите на БДЖ се кълняха и обещаваха, че, веднъж стъпило начисто, предприятието ще поеме пътя си на финансова стабилизация и възход. Всичко това чухме заедно. Нищо подобно не се случи. Очевидно и тогавашните ръководители на БДЖ, и следващите, и сегашните, които в по-голямата си част са същите, както и в „Железопътна инфраструктура”, уви, са силни само в обещанията, които дават. За по-малко от четири години БДЖ формира нови задължения в размер близо два пъти по-големи. Моята последна информация е за над 240 млн. лв. задължения на БДЖ.
Това, което е още по-скандално, господин министър, е, че БДЖ стана длъжник на собствените си служители. Вие разбирате, че когато не се изплащат заплатите на тези служители в продължение на месеци, техните семейства се поставят в тежко положение, за да могат да се препитават. Имам информация от вчера и буквално от днес сутринта, че е нормализирано, слава Богу, изплащането на заплатите за момента. Но когато преди месец зададох въпроса, те не бяха изплатени в продължение на три месеца.
По този повод отправям към Вас следния въпрос: кои са причините за поредното неколкомесечно закъснение в изплащането на трудовите възнаграждения на работещите в БДЖ? Какви мерки предприемате, за да се преустанови тази порочна практика? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Господин министър, заповядайте да отговорите на отправения към Вас въпрос.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Вие започнахте Вашия актуален въпрос с един опит за анализ на Български държавни железници, на железопътния транспорт и аз Ви благодаря за това.
В данните, които изнесохте, има голяма доза истина, това е моето притеснение. Да, преди четири години опростихме над 135 млн. лв. дългове на “Български държавни железници” към българската държава. Състоянието, в което като министър заварих “Български държавни железници”, беше със задължения за над 240 млн. лв. и несъбрани вземания около 118 млн. лв. – тоест, за четири години отново сме се върнали на отправната точка. Това е предизвикателството пред нас – да вземем ясни мерки, с които да стабилизираме “Българските държавни железници” и, разбира се, Национална компания “Железопътна инфраструктура”, която е неразделна част.
Когато споменах за двете дружества, искам отново да напомня на всички, че структурната реформа, която се направи там, беше неефективна – не като принцип за това, че трябва да има две предприятия, а като принцип на разделяне, на прехвърляне на задължения и много, много други фактори. В момента се подготвя изцяло оздравителна програма, включително съм поставил задачата на БДЖ да се наеме и финансов консултант, който да разработи програма, по която да се извършва оздравяването на дружеството, ясно да се определят какви ще бъдат ангажиментите на мениджмънта и какви ще бъдат ангажиментите на българската държава.
Относно заплатите. Господин Иванов, информацията, която изнасяте за заплатите, че закъсненията отпреди един месец били с три месеца, е изцяло погрешна и невярна. Август месец закъснението на заплатите беше от три до четири месеца в различните дружества, като, разбира се, и по графика, който беше подписан със синдикатите, имаше закъснение от порядъка на 14 дни за заплатите и 24 работни дни за поевтиняването на храната – средствата, които се дават на работещите там.
Още м. септември месец мениджърските екипи на двете предприятия с моя заповед бяха задължени да наваксат изоставането до 1 януари 2006 г. и това, господин Иванов, беше направено. От м. януари досега железничарските заплати нямат закъснение. Ако е постигнато закъснение, то е максимално от три или четири дни. Изплащат се в график както авансът, заплатата, така, разбира се, и храната на работниците.
Предизвикателството пред правителството е голямо, защото “Българските държавни железници” като стандарт на заплатите, за разлика от предишните години – спомням си, тъй като съм работил в тази система, е много назад в отделните отрасли. Трябва да се направи всичко възможно за финансовото стабилизиране, така че да имаме ясна мотивация за увеличение на доходите.
Господин Иванов, искам да Ви кажа няколко думи предварително за това какво правим в социалната сфера. В момента е приета Програма за подобряване условията за труд за 2006 г. В нея е предвидено поетапно снабдяване на служителите с работно облекло, специално работно облекло и лични предпазни средства. В ход е процедура за обявяване на обществена поръчка, господин Иванов, за доставка на облеклото. Имайте предвид, че дълго време работниците в БДЖ не са получавали работно облекло.
Предвижда се, господин Иванов, и ремонт на резервните стаи за почивка на локомотивния персонал във всички поделения на дружеството, както и такъв на отоплителните инсталации и санитарно-битовите възли с цел осъществяване на подобряването на условията на труд.
Накрая Ви благодаря за въпроса и се надявам, че при следващите ни срещи поне информацията, с която разполагате, ще бъде достоверна, че да можем да осъществим един равнопоставен диалог. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Мутафчиев.
Господин Иванов, имате право на реплика, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Не се съмнявайте, че информацията, която съм имал преди месец, отговаря на истината поне за някои от клоновете на БДЖ. Хората, които чакат заплатите си, едва ли имат особен интерес да ми подадат невярна информация, за да Ви злепоставя тук. Казах, че същите хора ме увериха, че наистина през последната седмица са получили абсолютно всичко и към момента техните трудови възнаграждения са изплатени както трябва.
Но неслучайно зададох два въпроса и по тях искам да направя съответния коментар.
Запитах Ви кои са причините за това изоставане, защото то е поредното, то се случваше преди две и преди три години. За да се избегне, тези причини трябва да бъдат ясно казани.
Второ, може ли ръководителите на БДЖ да поемат ангажимента, че в бъдеще това закъснение няма да се случи? Ако те не могат да поемат тази отговорност, господин министър, вие трябва да я поемете и да я декларирате оттук, защото Вие сте принципал на предприятието и това ще даде наистина спокойствие и увереност на хората, когато работят.
На второ място – това, което искам да Ви кажа като коментар на новината, която Вие съобщихте – че ще бъде нает финансов консултант от БДЖ, моля Ви се не правете така този финансов консултант да бъде нает от ръководството на БДЖ, защото тогава резултатът ще бъде плачевен. Би трябвало в изпълнение на Закона за обществените поръчки да се обяви конкурс за избор на финансов консултант. Финансовият консултант ще излезе с препоръки, няма съмнение, част от които ще изискват сериозни структурни промени в БДЖ, защото аз не виждам никакво събитие, което да промени тази негативна тенденция в управлението на БДЖ. Дано обаче Вие да намерите наистина качествени хора, които да извършат тези промени, защото в това отношение досега, уви, опитът е твърде печален, господин министър, и твърде обезкуражителен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Иванов, категорично пред Вас гарантирам, че тримесечно закъснение на заплатите в системата на БДЖ няма! Максимум закъснението е с дни и за това съм информиран всеки месец от ръководствата на двете компании. Ще Ви помоля, ако имате такива данни за поделения на двете структури, които не са получавали от три месеца заплатите си, предайте ми ги, аз ще взема най-строги мерки спрямо мениджърския екип, разбира се, ако е необходимо и крайни мерки.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): А ако са два месеца?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Вие казвате, че трябва да стана гарант. От първия ден, в който съм в министерството, категорично заявих, че един от приоритетите на железопътния транспорт е да се плащат редовно заплатите, за да има сигурност и безопасност по железопътния транспорт. Не е нормално три месеца да не получаваш заплати и да разчиташ на машиниста, на ръководителя на влака и на ръководителя на движението да осигурят необходимата безопасност и една нормална услуга в железниците.
Що се касае до консултанта, трябва да сте на 100% сигурен, няма друг път, господин Иванов, освен чрез конкурс с обществена поръчка да бъде избран външен или вътрешен консултант, без значение. Въпросът е консултантът, който ще се избере, да бъде с опит, който е и в други администрации на железниците, така че предложенията за препоръките, които ще направи към нас, да бъдат ефективни. Благодаря Ви, господин Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Народният представител Ненко Темелков е отправил въпрос към министър Мутафчиев относно ремонт на жп гара на територията на област Перник.
Имате думата, господин Темелков.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, през 2006 г. се навършват 100 години от пускането в експлоатация на жп линията София – Перник – Кюстендил. Този повод, както и състоянието на жп гарите на територията на област Перник ми дават основание да Ви задам следния въпрос: какви средства са заложени в бюджета на ръководеното от Вас министерство през 2006 г. за ремонт на сградите на жп гарите на територията на област Перник и какви са сроковете за реализиране на тези ремонти? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Темелков.
Заповядайте за отговор, министър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Темелков! В началото бих желал да поясня, че на територията на Перник са разположени следните гари: гара Перник, гара Перник – разпределителна, Долни Раковец, Гълъбник, Кракра, Батановци, Драгичево, Александър Димитров, Земен и Радомир.
Действително, както самият Вие отбелязахте, състоянието на сградите на така наречените приемни сгради на гарите не е добро. Освен ремонт на същите е необходимо да се извърши цялостна рехабилитация на тези сгради. Основен ремонт не е извършван от момента на тяхното построяване. В частичен ремонт преди повече от 15 години е била единствено гара Радомир. Искам да отбележа, че независимо от финансовите затруднения, които изпитва Национална компания “Железопътна инфраструктура” в момента след проведените процедури за избор на изпълнител се извършва ремонт на гарите Долни Раковец и Гълъбник.
Строително-монтажните работи на гара Долни Раковец обхващат ремонт на покривната конструкция, подготовка на основната фасада и боядисването й, боядисване на вътрешните помещения, подмяна на подовите настилки, демонтаж на дървената дограма и подмяната й с PVC дограма. Общата стойност е приблизително 52 хил. лв.
Ремонтните строително-монтажни работи на гара Гълъбник обхващат ремонт на покрива, смяна на улуци, водосточни тръби и есове, боядисването на фасадата, боядисване и на вътрешните помещения, отново подовите настилки и подмяна на дограмата на стойност 46 507 лв. В тази сума е включено и ДДС-то.
Във връзка с навършването през 2006 г. на 100 години от въвеждането в експлоатация на железопътната линия София – Перник – Кюстендил, до края на настоящата година се предвижда да бъдат отремонтирани с експлоатационни средства приемните здания на гарите Перник и Перник-разпределителна.
Ремонтните строително-монтажни работи на горепосочените гари предстои да се извършат след провеждане на процедура за избор на изпълнител, като по предварителни данни ремонтът на гара Перник ще възлезе на 90 хил. лв. без ДДС, а гара Перник-разпределителна – 105 хил. лв. без ДДС.
Уважаеми господин Темелков, искам да Ви уверя, че Министерството на транспорта и Националната компания „Железопътна инфраструктура” имат огромно желание да бъдат отремонтирани още тази година приемните здания на всички гари на територията на област Перник, но поради липса на финансови средства трудно ще можем да осъществим това.
И нека все пак не забравяме, че освен за ремонт на приемните здания на гарите е необходимо да се ремонтира и железопътната инфраструктура. За съжаление средствата, с които разполагаме, независимо че тази година бяха увеличени двойно от бюджета, са недостатъчни, за да можем да посрещнем нуждите на железопътната ни инфраструктура. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Темелков, имате ли реплика към министъра? Заповядайте.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз по-скоро бих си позволил да благодаря на господин министъра за това, което изнесе пред народното представителство, с надеждата, че и през 2007 г. ще продължи ремонтът и на останалите гари с този темп. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Народният представител Иван Иванов е отправил въпрос към министър Мутафчиев относно изпълнението на Закона за автомобилните превози.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ):  Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През есента на миналата година, в първите месеци на Вашето управление на Министерството на транспорта бяха извършени съществени изменения в Закона за автомобилните превози. Те влязоха в сила от 18 ноември 2005 г., като вносителите във Ваше лице увериха, че ще се извърши бързо обновяване на превозните средства за вътрешен и международен превоз на пътници и товари, което пък, от своя страна, ще доведе до рязко подобряване на качеството на предлаганите транспортни услуги.
Още тогава имах сериозни възражения, свързани с моето убеждение, че се обслужват интересите на едрите превозвачи в ущърб на тези, които са от дребния и среден бизнес.
Шест месеца след извършените изменения, господин министър, се оказва, че моите опасения се сбъдват по един скандален начин. Защо? Оказа се, че гласуваните текстове, освен другите си недостатъци, съдържат възможност за корупционна практика в повереното Ви министерство. Няма да бъда голословен и ще Ви обясня как се осъществява механизмът на корупционната практика.
И така, съгласно чл. 6, ал. 1 на закона Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” вписва в регистъра превозните средства към всеки лиценз. Това тя прави при първата регистрация категорично при изискване за определен срок, съответно от датата на първата регистрация – 4-5 години за международен превоз на пътници и товари, 9 години за вътрешен превоз.
Минавам нататък. Алинея втора, която е нова и е създадена специално за случая, предвижда следното, чета:
„Веднъж вписано в базата данни на Министерството на транспорта, превозното средство може да бъде прехвърлено в друг лиценз.”
Надявам се, че схващате каква далавера се крие зад това. Значи един ТИР на 9 години може да бъде внесен в страната, вписан в лиценз за вътрешен превоз на товари, след което веднага по ал. 2 да бъде прехвърлен в лиценз за международен превоз на товари.
По този повод, господин министър, отправям към Вас въпрос: осигурени ли са условия в Министерството на транспорта за стриктно и прозрачно изпълнение на разпоредбите на чл. 6 и как осъществявате контрол върху това? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте за отговор, министър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Действително с измененията на Закона за автомобилните превози, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 92 от 2005 г., бяха въведени ограничения при вписването за първи път в регистъра на превозните средства към всеки лиценз.
Както самият Вие знаете, въведоха се изисквания при първоначалното вписване в регистъра и аз няма да губя времето на народното представителство да повтарям изискванията на закона за годините, на които трябва да отговарят автомобилите.
Трябва да се отбележи също така, че веднъж вписано в базата данни на Министерството на транспорта превозното средство може да бъде прехвърлено в друг лиценз. Тези изисквания влязоха в сила от 1 януари 2006 г. И в този смисъл ми се струва, че и Вие правилно имате основание да се съмнявате, че подобни клаузи могат да бъдат основа за корупция и за прехвърляне от вътрешен към международен лиценз.
Като пример за предприетите мерки ще посоча, че бе въведено изискване за задължителната заверка върху фотокопията на свидетелствата за регистрация на превозните средства, които са изискуеми при вписването им в регистъра. Заверката се извършва от служители на фирмата-превозвач със свеж текст „Вярно с оригинала”, трите имена, длъжността и положен печат на фирмата-превозвач.
Другата мярка, която е показателна както за наличието на прозрачност по прилагането на закона, така и за осъществяването на контрол, е издаването на удостоверение за категоризация на автобусите за международни превози на пътници, съгласно изискванията на Системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз на автомобилния транспорт. Такива удостоверения не се издават за превозните средства, които не отговарят на изискванията на чл. 6 от Закона за автомобилните превози.
Искам да поясня, че тези удостоверения се издават от упълномощения представител на ERU в България – Асоциацията на българските предприятия за международни превозвачи и пътища, която Вие добре познавате - AR 3.
Държа да отбележа, че документацията по лицензирането, в това число данните за всички превозни средства, вписани в регистъра на Министерството на транспорта, се съхраняват по надлежния ред. Това дава възможност да се осъществява един непрекъснат контрол, господин Иванов.
В заключение искам да ви уверя, че и занапред Министерството на транспорта ще се стреми към максимална публичност и прозрачност във всички тези процеси. Затова аз искам да Ви информирам, че веднага след получаването на актуалния въпрос от Вас съм разпоредил проверка от Инспектората на Министерството на транспорта - да провери има ли такива случаи, при които определени представители на администрацията да са си позволили волности и да прехвърлят лиценз от вътрешен към международен.
Така че, надявам се, до един месец, когато трябва да приключи проверката, ще имам възможността да Ви предоставя данните от нея. Но се надявам, господин Иванов, че и Вие сте се убедили, с мерките, които сме предприели, ние максимално се стремим да ограничим каквито и да са опити за корупция в Министерството на транспорта и в Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Иванов, имате право на реплика, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! За да отправя към Вас това питане, Вие трябва да бъдете убеден, че съм получил ясни и достатъчни сигнали за превозвачи, които са подложени фактически на определен рекет.
Първото, което сте направили, го одобрявам напълно, а това е създаване на специална комисия за разследване на случая. Надявам се тази комисия да бъде съставена от компетентни и почтени едновременно хора, за да не се поколебаят да стигнат до истината по този въпрос.
Тъмната страна на нарушенията изисква отговор на два въпроса.
Ако има корупционна практика, колко се плаща под масата?
Второ, кой е точният човек, на когото се плаща сумата?
Аз ще Ви улесня, господин министър, и ще Ви кажа, че за извършването на тази далавера по ал. 2 на чл. 6 се плащат 2000 лв.
Що се касае до втория въпрос, на кого се плаща, предоставям на Вас да свършите това, защото Вие сте министър, Вие носите отговорност за качествата на Вашите служители.
Това, което обаче искам да Ви кажа, че Вие наистина сте длъжен да изискате истината да бъде ясно показана, за да дадете гаранция, че това, за което ни упреква Европейската комисия, а именно – търпимост към случаите на корупция, Вие сте готов да се преборите поне в този сегмент, за който Ви говоря. В противен случай, господин министър, ако Вие не се освободите от корумпираните си служители, за което аз наистина настоявам, ще хвърлите силна сянка на съмнение, че имате причини, за да не се освободите от тях. Покажете смелост, изпълнете го, за да убедите и превозвачите, и нас тук, че наистина нещата там се променят към добро. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Мутафчиев, имате право на дуплика, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин Иванов! Аз категорично съм поел своите отговорности, когато съм дал съгласието да стана министър на транспорта. Поел съм своите отговорности и по отношение на забележките, които има Европейската комисия към българската страна в доклада.
Но ще Ви моля, поемете и Вие Вашата отговорност, защото Вие от трибуната казахте, че има корупция в администрацията. Много Ви моля, с ясни сигнали, с конкретни имена и примери! Вие сте народен представител, заповядайте при мен, дайте имената, дайте конкретните случаи! Това ще бъде пътят, по който ще се борим срещу корупцията.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Да, след въпроса.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: В противен случай, с недоказани намеци, включително който и да е министър, включително и съдът не може да вземе никакво решение, господин Иванов! Ако Вие ми представите данни с конкретни граждани, които са били подложени на корупционен натиск и съответно за подобни противозаконни действия са вземани средства от служители на Министерството на транспорта, аз веднага ще сезирам включително прокуратурата за това. Но бъдете конкретни, когато обвиняваме когото и да е в корупция, защото в противен случай няма да бъде справедливо към всички честни служители, които също работят в Министерството на транспорта.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Трябва да се отсеят честните от нечестните!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: За да се отсеят нечестните от честните, Вие трябва да бъдете по-конкретен! Дайте ми данните, аз ще изпълня своите задължения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев. С това участието Ви в днешния парламентарен контрол приключи. Благодаря Ви.
Питане към Даниел Вълчев - заместник министър-председател, е отправил народният представител Атанас Атанасов, относно дейността на Държавна комисия по сигурността на информацията при проучване на лицата за надеждност за работа с класифицирана информация.
Господин Атанасов, имате думата да отправите своето питане към министър Вълчев в качеството му на заместник министър-председател.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Това питане най-после стигна до своя адресат. Бях го отправил към министър-председателя, защото съгласно закона държавната комисия се назначава от правителството по лично предложение на министър-председателя. Но се оказа, че има специално разпределение и за тази комисия отговаря заместник министър-председателят.
В тази връзка моят въпрос е следният. Съгласно Закона за защита на класифицираната информация е създадена Държавна комисия по сигурността на информацията, която се назначава с решение на правителството по предложение на министър-председателя. Едно от основните правомощия на комисията е: “да осъществява общо ръководство на дейността по проучване на лица за надеждност, на които е необходимо да работят с класифицирана информация”. Законът поставя като абсолютно изискване за надеждност на проучваното лице липсата на данни относно факти и обстоятелства, които биха дали възможност за изнудване.
В тази връзка Ви питам, уважаеми господин заместник министър-председателю, каква е политиката на комисията за лица, които са били служители и секретни сътрудници на тайните служби на комунистическия режим? Има ли лица, които са завършили специалните школи на тайните служби на бившия Съветски съюз и са получили разрешение за достъп до класифицираната информация?
Отправям тези въпроси към Вас, защото съгласно един документ, приет през 1973 г. от Политбюро на ЦК на БКП, който е строго секретен към този момент и е издаден само в единствен екземпляр, Разузнавателното управление на Министерството на вътрешните работи – това е Първо главно управление на Държавна сигурност, е предназначено да придобива секретна политическа, военно-политическа и всякаква друга информация, необходима на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Също така – да планира, подготвя и провежда активни мероприятия за политическо въздействие в чужбина за подпомагане на Централния комитет на Българската комунистическа партия.
Също така в този документ е посочено, че въз основа на подписано споразумение Разузнавателното управление работи в най-тясна връзка и сътрудничество със съветското разузнаване.
Когато и в онзи период от време са проучвани лицата, които са работили с класифицирана информация, тогава информацията е наричана държавна тайна, вижте какви са били критериите: “оперативният състав на Разузнавателното управление се комплектова от български граждани – комунисти и комсомолци, безпределно верни и предани на Българската комунистическа партия и на дружбата със съветските социалистически републики”. Ето, това са хората, които са били така наречените добри разузнавачи, както напоследък се тиражира от определени среди на Българската социалистическа партия. Голяма част от тези хора и днес са на възлови позиции в специалните служби на Република България.
Искам да Ви попитам отново, господин заместник-министър председателю, тези хора получават ли достъп до класифицирана информация на НАТО? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Господин заместник министър-председател, заповядайте да отговорите на отправеното питане.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! В отговор на поставеното от Вас питане относно въпроси, свързани с дейността на Държавна комисия по сигурността на информацията при проучване на лица за надеждност за работа с класифицирана информация, позволете да Ви информирам следното.
Процедурата по издаване на разрешения за достъп до класифицирана информация, както добре е известно и на Вас, и на колегите народни представители, е уредена относително детайлно в Глава пета от Закона за защита на класифицираната информация и Глава шеста от Правилника за прилагането на този закон. Тя има за цел да установи дали лицето отговаря на изискванията на чл. 40 от закона. Ако има интерес, мога да изброя, това са осем изисквания. Две от тях са въпрос на относителна преценка: шестото – надеждно ли е лицето от гледна точка на сигурността, осмото – дали е определено като надеждно за опазване на тайна.
Ако са изпълнени кумулативно всички законови предпоставки, Държавната комисия по сигурността на информацията, респективно компетентният проучващ орган – това са няколко органа извън комисията, издава на лицето разрешение за достъп до съответното ниво на класифицирана информация. Едно от изискванията на закона е лицето да е определено като надеждно от гледна точка на опазване на тайната – нещо, което вече споменах, и за да отговаря на това изискване, органът, който извършва проучването, трябва да установи няколко отрицателни факта, между които отсъствието на данни за факти и обстоятелства, които биха дали възможност за изнудване на проучваното лице. Преценката за наличието или отсъствието на такива данни се прави от компетентния орган по проучването за всеки отделен случай. Обстоятелството, че дадено лице е било служител или сътрудник на специалните служби или пък е завършило, цитирам Вашия въпрос "специалните школи на тайните служби на бившия Съветски съюз", не е предвидено от законодателя като абсолютно отрицателна предпоставка за издаване на разрешение за достъп. В случай, че в хода на проучването се установят такива обстоятелства, сами по себе си те не водят до издаването на отказ. Във всеки конкретен случай се прави внимателна преценка дали и доколко установените обстоятелства оказват влияние върху надеждността на лицето по смисъла на закона.
По въпроса за възможните ограничения спрямо лицата, сътрудничили на бившата Държавна сигурност, в същия смисъл се е произнесъл и Конституционният съд на Република България с Решение № 10 от 1997 г. Това решение съгласно чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Поради това във всеки конкретен случай оценката на лицата, принадлежали към бившата Държавна сигурност, би следвало да отчита аргументите, залегнали в мотивите на посоченото решение. Следователно в такъв смисъл трябва да се тълкува и възможността тези лица да заемат длъжности или да изпълняват задачи, налагащи достъп до информация със статут на държавна или служебна тайна.
Разрешете ми в заключение да кажа нещо, което ми се струва важно от гледна точка на общия дебат за така наречените "досиета" и възможността лица, принадлежали по един или друг начин към бившата Държавна сигурност, да заемат висши държавни постове, в това число да имат достъп до класифицирана информация.
Според мен е много важно като отговорни хора да правим разлика между юридическата страна на въпроса и моралната страна на въпроса. Юридическата страна на въпроса според мен е достатъчно ясна. В България лустрационни закони не съществуват и в този смисъл няма никакви основания държавен орган само на това формално основание да издава или да не издава отказ за достъп до класифицирана информация. Отделен е въпросът, че във всеки конкретен случай трябва да се прави допълнителна преценка, а всеки от нас, разбира се, има право и на своята лична морална преценка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Господин Атанасов, имате право да отправите два уточняващи въпроса на министъра. Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам да припомня на залата, а и на българската общественост, че Законът за защита на класифицираната информация беше приет през 2002 г. от мнозинството на НДСВ и ДПС, с участието на няколко много видни генерали от БСП – Тодор Бояджиев, Бриго Аспарухов и т.н. Чрез този закон тогава отново беше засекретена цялата информация, касаеща сътрудническия апарат на Държавна сигурност. Днес информацията, отнасяща се до сътрудническия апарат на Държавна сигурност, е държавна тайна по силата на този закон.
Аз искам да се спра на два други проблема. Първо, с този закон беше институционализирана една система от служители по сигурността, каквито сега съществуват във всички така наречени по закона "организационни единици" – това са стотици хора. Деветдесет процента от тези хора са бивши офицери от Държавна сигурност, на които най-вероятно днешната власт има доверие.
Второто, което е изключително важно, и в тази връзка ми е допълнителният въпрос: съгласно този закон всички служби извършват проучване за надеждност на своите служители самостоятелно. Нали си представяте какво ще бъде отношението на подчинените към своя началник, когато установят определен факт, който за тях е съмнителен?
Как считате Вие, господин заместник-министър председател, правилен ли е този подход началниците, директорите на националните служби, на специалните служби в България да бъдат проучвани от своите подчинени и дали те ще бъдат обективни, когато дават своето заключение? Няма нито един случай да е отказан достъп до класифицирана информация на ръководен служител от тези служби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Господин заместник-министър председател, имате право на отговор на тези уточняващи въпроси. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Бих искал да направя все пак едно уточнение, че заместник-председателите на Министерския съвет не ръководят онези звена в системата на държавната администрация, за които отговарят – те само координират и донякъде контролират тяхната дейност. В този смисъл искам да призная, че не съм запознат в детайли с дейността на Държавната комисия по сигурността на информацията досежно нейната експертна и всекидневна дейност – нещо, което мисля че се разбира от само себе си.
По отношение на въпроса, който поставихте, бих искал да кажа нещо, което ми се струва важно и от гледна точка на факта, че самият аз бях народен представител от Тридесет и деветото Народно събрание, което гласува закона, който Вие имате предвид. Според мен Законът за защита на класифицираната информация дава достатъчно добри основания за опубличаване на архивите на бившата Държавна сигурност. Напротив, ако този закон има някакво предимство, според мен то е в това, че не една комисия от определени хора избирателно повече или по-малко опубличава тези документи, а се създава задължение за съответните министри, респективно ръководители на ведомства, в определен срок, който струва ми се вече изтече, да предадат архивните единици в Държавния архив. По този начин всеки български гражданин, всеки един, който има личен интерес, обществен изразител на някакъв интерес или просто научен интерес ако щете, би трябвало да има възможност за достъп до тези архивни единици. Поне това беше замисълът на закона. Допускам – това, което вероятно Вие имате предвид, че този закон като всеки един законодателен акт може би не е съвършен и в този смисъл ако той се нуждае от някакви промени, разбира се, те биха могли да бъдат обсъдени. Смисълът на закона не е в това той да скрие тази информация. Ние сме го подкрепили – поне аз бях от хората, които го подкрепиха с ясното съзнание, че всъщност ние ще създадем основание за предаването на тези архивни единици в Държавния архив. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Господин Атанасов, можете да изразите своето отношение към отговора на господин заместник-министър председателя. Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря за този отговор, господин Вълчев. Аз обаче искам да Ви кажа и повтарям, че от Закона за защита на класифицираната информация, приет от вашето мнозинство в предния парламент и неприлаган от правителството, за което е отговорен министър Петканов – днес министър на правосъдието, не беше изпълнен § 9, но съгласно този закон фактите и обстоятелствата, отнасящи се до това дали едно лице е сътрудничело на специалните служби, са държавна тайна днес. Това е т. ІІ.5 от приложението към този закон.
Искам обаче да се върна на основния проблем. Тук не говорим за досиета, не говорим за архиви. Говорим за надеждност на лицата, които имат достъп до класифицирана информация. И днес хора като Кирчо Киров – директор на Националната разузнавателна служба, завършил едногодишна школа на КГБ, като Пламен Студенков, който е началник на служба "Военна информация", завършил специалните школи на Военното разузнаване на Съветския съюз – всички тези хора имат вашето доверие. Миналия ден в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, когато тези хора бяха изслушвани, Пламен Студенков заяви в прав текст: "Аз имам по-голямо доверие на хората, завършили специалните школи на Съветския съюз, отколкото на останалите" – това е вашата политика, на това правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпросите и питанията, отправени към министъра на околната среда и водите господин Чакъров.
Господин Любен Дилов е отправил въпрос към министър Чакъров относно фактическата неизпълнимост на Решение № 883 на Министерския съвет от ноември 2005 г.
Имате думата, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Моят въпрос беше зададен по време, когато беше актуален – вече не е. Едно решение на съда определи като несъстоятелно това решение на Министерския съвет. Затова бих си позволил в духа на моето питане да го обясня на вас и да помоля господин министърът да отговори.
Фактическата ситуация в момента с боклука на София е следната: всъщност косвеното и пряко признание, че това вече е национален проблем, се съдържа в невъзможността да бъде открита каквато и да е площадка на територията на София, която да е собственост на общината, която да може да послужи за сметище.
Затова моят въпрос, господин министър, е следният: имате ли информация за държавна територия в рамките на Столична голяма община, която да може да бъде използвана за сметище до построяване на съоръжение за третирането на битовите отпадъци и ако нямате такава, какво смята да предприеме правителството, за да осигури, без да нарушава законите, такава площадка извън територията на Столична голяма община? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дилов.
Господин министър, заповядайте за отговор на отправения към Вас въпрос.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дилов! По отношение на това, което повдигате като въпрос и актуално състояние на отпадъците на София, според мен е по-добре да говорим за отпадъци на София, като страна, която вече е пред прага на Европейския съюз, да бъдем с по-точен изказ, бих казал следното. Вярно е, че има решение на Върховния административен съд, с което се отменя решение на Министерския съвет № 883 от м. ноември 2005 г. Но може би е редно и коректно да кажем няколко думи по какъв начин беше процедирано, за да се стигне до това решение – отмяната, и до реалната ситуация в София, в Столична община, по отношение на отпадъците на София.
След като проблемът, който е вече доста сериозен, унаследен и от настоящото ръководство на общината, и от настоящото правителство, така както е предвидено в разпоредбите на Закона за управление на отпадъците – че всеки един кмет две години преди изчерпване на капацитета на съответното депо, площадка, съоръжение трябва да посочи нови такива, за които да бъдат реализирани всички процедури, такива каквито са заложени в Закона за опазване на околната среда, това не е сторено.
Ние сме в едно състояние на тотално закъснение като реакция, като позиция от страна на Столична община, респективно на бившия кмет на Столична община. Пропусната е възможността по време на управлението на ОДС чрез инструментариума на ИСПА да бъде изградено съоръжение за третиране или оползотворяване на отпадъците. Имало е готовност, искам да бъда коректен, от страна на Министерството на околната среда и водите, когато е била министър госпожа Манева, това да бъде сторено, но Столична община не е представила необходимата документация и проекти.
Настоящото правителство, в лицето на тримата министри, единият от които съм аз, министърът на здравеопазването и министърът на регионалното развитие и благоустройството, след като имаше обръщение от страна на Столична община, визирам господин Велизар Стоилов с негово писмо от 27 октомври, с което те се обръщат към нас тримата с оглед на извънредната ситуация и кризисното състояние, свързано с отпадъците на София, приоритетно посочвайки площадката на мина “Чукурово”, да излезем с подкрепа – балите, които в момента се образуват и се получават, след като е предприето по решение на общинските съветници и на Столична община те да бъдат балирани и се натрупват, знаете, в три площадки, да бъдат изведени за временно съхранение на тази площадка. Нашата идея беше за период от година и половина – две години да бъде извървян пътят и процедурата, така че да бъде изградено съоръжение за третиране и оползотворяване на отпадъците на София.
Конкретно на Вашия въпрос. За съжаление, това не се случва. Аз многократно, като министър на околната среда и водите, съм препоръчвал тези бали, които в момента временно се съхраняват на площадките, които всички ние знаем, аз потвърждавам моята препоръка и днес от трибуната на Народното събрание, че трябва да бъдат изведени от територията на Столична община с оглед на предстоящите високи температури, на ферментация и т.н. Всичко това определено ще създаде затруднена ситуация в София за всички граждани, особено за тези, които живеят близо до тези площадки. С оглед на това трябва да подсигурим нормални условия и добро качество на живот на гражданите, включително на столицата и гражданите, които са близо до тези квартали. Това за съжаление до днес не се случва.
Аз изразявам готовност, след като постъпят предложения от Столична община, както и правителството е в разговори и с министър-председателя, и с другите колеги министри от кабинета, да окажем необходимото съдействие да бъде решен проблемът с отпадъците на София. Но до този момент официално нито в регионалните структури, нито в централното управление на Министерството на околната среда и водите няма постъпило конкретно предложение.
Що се отнася до площадките и въпросът, който Вие повдигате, той наистина е много актуален. Вие би следвало също така добре да познавате цялата хронология, като бивш съветник в Столична община и в момента като народен представител, който наблюдава този проблем. Бих искал да бъда отново коректен и да посоча, че от предходното правителство и екипа на Министерството на околната среда и водите е започнала процедура за проучване на 28 площадки, с оглед на това да бъдат селектирани подходящи такива, на които да бъдат депонирани отпадъците на София. От тях са селектирани поетапно 10, след това 6, и накрая, както преди малко визирах изпълняващия длъжността господин Велизар Стоилов, е посочил приоритетно площадка на мина “Чукурово”.
Ние в Министерството на околната среда и водите, след като това беше посочено от страна на Столична община и изпълняващия длъжността кмет, допълнително проучихме площадка мина “Чукурово”. След като има такова решение от страна на Върховния административен съд ние сме в тази хипотеза и състояние и очакваме конкретни предложения от страна на Столична община. Същевременно изразявам позиция, че този проблем е и на нашето внимание, така че той трябва да намери своето най-адекватно решение и своевременно да бъде решен. На първо време наистина трябва да се намери подходяща площадка за временно съхранение на отпадъците на София и паралелно с това, много ускорено, обаче с обективен, възможен в технологичен аспект с оглед на избор на най-съвременни методи и технологии за третиране и оползотворяване на отпадъците на София, трябва да се предвиди и такова съоръжение, с което ние да излезем от тази ситуация.
Като правителство, ние имаме готовност това да бъде сторено и даже се обсъждат конкретните форми как това да стане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Чакъров.
Господин Дилов, имате право на реплика. Заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): И аз Ви благодаря, господин министър, за точния и коректен отговор. Използвах думата “боклук” само, за да бъде разбираема на коалиционен език. Това е шега, разбира се. Мога да използвам “отпадъци” оттук нататък.
Проблемът в момента, уважаеми колеги, е следният. Исторически, не само че са ясни вините – имаше общински съветници и моята скромна фъфлеща особа сред тях, които направиха всичко възможно конкретните, персонални отговорници за кризата с боклука на София да бъдат отстранени от общината. И тук, и политически, а може би и юридически след време, вините са недвусмислени – за забавянето, което според нас беше и злонамерено. В смисъл идеята беше под натиск, в една ситуация на криза и в невъзможност за нормално решение да бъде предпочетен Кремиковци, като обект за изграждане на съоръжение за унищожаване на отпадъците или за депо.
Проблемът в момента е следният. От тези 28 площадки, мисля че “Геокомплекс” се казваше организацията, която се занимаваше с тяхното проучване, няма нито една годна на територията на Столична община, която да е собственост на общината, тоест наистина проблемът се е превърнал в национален и аз Ви благодаря, господин министър, че Вие потвърждавате това. Както благодаря и на политическите сили, които участваха в последната среща при кмета на София, които с едно споразумение всъщност признаха това, което, припомням, преди два месеца левицата отказа да дискутираме в тази зала, а именно, че проблемът с отпадъците на София вече е национален проблем, независимо кой е виновен. По простата причина, че София, като община, не притежава територия, която от екологична гледна точка да отговаря на всички изисквания за депо, за място, където временно или постоянно да се съхраняват отпадъците до построяване на съоръжение. Тоест, ако за построяване на съоръжение има много различни технологии – някои са свързани с използване на съществуващите тецове, например технологията “Херхов”, където с гордост трябва да кажем, че в нейното създаване участват и българи – тя работи в Германия, или всякакви други възможни технологии. Доста по-лесно е да се намери такава площадка, където да се унищожават отпадъците. Проблемът със съхраняването им е изключително голям, защото държавата трябва да посочи държавна територия или да посредничи при преговорите с други общини, където да може да се извърши депонирането до построяването на съоръжение за третиране на отпадъците. Това имах да кажа. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще се възползвате ли от правото на дуплика? Не.
Преминаваме към следващото питане, отправено към Вас, министър Чакъров, от народния представител Димитър Димитров относно възстановяване на нарушеното екологично равновесие в планинските и полупланинските райони.
Народният представител Димитър Димитров в залата ли е? Няма го.
Следващият въпрос към министър Чакъров е отправен от народния представител Иван Даков относно прекратяване финансирането на дъждовно-дренажна канализационна система в гр. Мизия.
Заповядайте, господин Даков.
ИВАН ДАКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, колеги! В продължение на повече от 20 години цял един квартал “Новото село” в гр. Мизия, област Враца, беше постоянно наводняван от високи подпочвени води. Над 200 дома с повече от 1200 жители бяха под вода, чието ниво в определени случаи достигаше до 90 сантиметра. Изцяло или частично бяха заблатени дворните места в квартала.
За решаване на този проблем през 1998 г. общинското ръководство възложи и заплати 11 хил. 800 лв. за изготвяне на проект за отводняване чрез поетапно изграждане на дъждовно-дренажна канализационна система в наводнената зона в гр. Мизия.
В началото на 2000 г. започна изграждането на въпросния обект в гр. Мизия. Цели четири години обектът се съфинансираше от Министерството на околната среда и водите чрез Предприятието за управление дейностите по опазване на околната среда, като от него са изградени три етапа по улиците “Яворов”, “Милин камък” и “Георги Димитров”. Изградена е и временна помпена станция. В обекта са инвестирани над 1 млн. лв. капиталови вложения на общината и финансиране от Министерство на околната среда и водите чрез въпросното предприятие. Ефектът е много добър.
Господин министър, моят въпрос към Вас е: защо спря финансирането от Предприятието за управление дейностите по опазване на околната среда на въпросния обект в гр. Мизия, област Враца?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Даков.
Министър Чакъров, заповядайте да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Даков! Във връзка с поставения от Вас въпрос бих искал да Ви предоставя следната информация.
В Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към Министерство на околната среда и водите е постъпил проект с молба от 21 октомври 2004 г. за отпускане на безвъзмездна помощ за обект “Дъждовно-дренажна канализационна система – 1-ва зона”, гр. Мизия. С Решение на Управителния съвет на ПУДООС от 28 октомври 2004 г. е отпусната безвъзмездна помощ в размер до 200 хил. лв. Сключен е договор на 4 януари 2005 г. за изпълнение на подобект “Дъждовно-дренажна канализация”, като е приложена количествено-стойностна сметка за 152 хил. 396 лв. и 20 ст. Строително-монтажните работи са изпълнени и са разплатени. Поради невъзможността община Мизия да осигури средства за довършване на съоръжението с полагане на асфалтова настилка върху изпълнения “Клон 26” по ул. “Милин камък” е депозирана втора молба от 27 април 2005 г. за подобект “Клон 26” за направа на улична настилка за финансиране от ПУДООС в размер на 51 хил. 560 лв. и 89 ст.
Бих искал да подчертая, че от началото на 2000 г. до момента за реализация на обекта от Министерство на околната среда и водите чрез ПУДООС са осигурени 1 млн. 30 хил. 929 лв.
Уважаеми господин Даков, според Правилника за устройството и дейността на ПУДООС молбата по подобект “Клон 26” за направа на улична настилка за сумата от 51 хил. 560 лв. и 89 ст. следва да бъде внесена за разглеждане на заседание на Управителния съвет за взимане на решение. За периода от 23.06.2005 г. до днес Управителният съвет на ПУДООС не е разглеждал молби за финансиране на екологични проекти и дейности, включително във водния сектор, поради първоначално недостатъчен финансов ресурс от такси “Водоползване”. И в момента такси “Водоползване” от страна на ВиК в по-голямата си част – близо 95% - не са разплатени към ПУДООС така, както е заложено в Закона за водите.
Освен това не бих искал да се впускам в подробности и анализ на това, което поехме в ПУДООС като одобрени проекти. Те далеч надхвърлиха планираното и би следвало към момента на приемането на ПУДООС ние да заплатим близо 50 млн. лв., средства, които не бяха налични в ПУДООС.
Искам да Ви уверя, че в предстоящи заседания на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда въпросният проект ще бъде разгледан, като ще бъдат разгледани и други проекти, които ще влязат в рамките на националните програми и стратегии и Министерство на околната среда и водите чрез ПУДООС ще продължи да реализира екологичната инфраструктура такава, каквато е предвидена в национален мащаб и конкретно в общината и гр. Мизия, която Вие посочвате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Чакъров.
Ще се възползвате ли от правото си на реплика, господин Даков? Заповядайте.
ИВАН ДАКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър! Аз зададох моя въпрос и поисках отговор, тъй като на практика в гр. Мизия в последните две години имаме наводняване на нов квартал вследствие на високите подпочвени води, който квартал по територия и по население е двойно по-голям от вече отводнения квартал, за който споменах.
По-лошото е това, че във въпросния квартал се намира основно училище “Цанко Церковски”, в което учат над 400 ученици, професионална гимназия, в която учат над 120 ученици, жилищен блок, фуражен завод и особено тежко е положението по улиците “Трети март”, “Митко Палаузов”, “Петър Атанасов”. Има реална опасност от заблатяване на новия наводнен квартал.
Решението на проблема е в по-нататъшно изграждане на дренажно-канализационната система по етапи, с предстоящия вече четвърти етап.
Аз нямам допълнителен въпрос към Вас. Имам молба, ако може да се ускори гледането на въпросните проекти в Управителния съвет на предприятието и евентуално за доброто решение за гр. Мизия. Благодаря Ви за отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Даков.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Даков! Уточненията, които направихте, са ни известни на нас като факти и като реална ситуация в гр. Мизия. Те са взети под съображение от ръководството на министерството и лично от мен. С оглед на превенция те са абсолютно императивни за нас, тъй като ще бъдат взети под съображение. Така че посочените аргументи наистина са сериозни и те ще бъдат взети под съображение. Междупрочем, те влизат и в средносрочната програма на правителството и на министерството с оглед на превенция за предотвратяване на наводненията. Така че всичко това ще бъде взето като съображение. Можете да уверите обществеността на гр. Мизия, че в това отношение, каквото е необходимо като инфраструктура, ще бъде реализирано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Народният представител Димитър Димитров е в залата вече и ще отправи своето питане към министъра относно възстановяване на нарушеното екологично равновесие в планинските и полупланинските райони.
Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят въпрос се състои от три подвъпроса. Искам да кажа, че въпросът е зададен доста отдавна и първата част от него не е актуална в момента, но държа да ми отговорите.
В резултат на зачестилите валежи и обилното снеготопене, страната беше изправена пред поредното бедствено положение с признаци на тежка екологична криза, която може да достигне и размерите на катастрофа. Както знаем много добре, речният и воден баланс се определят от множество фактори, а влошените атмосферни условия са само повод язовирите да преливат, реките да излизат от коритата си и да опустошават имота и живота на беззащитното население.
Като основни причини за тези бедствия могат да се посочат горските пожари, варварското изсичане на горите, унищожаването на естествените прегради и баражи от жива растителност около речните корита и не на последно място, липсата на всякаква ангажираност от регионалните инспекции по защита на околната среда и водите в осъществяване на техните контролни функции по съхраняване на екологичното равновесие.
Във връзка с гореизложените аргументи, моето питане към Вас е: изправена ли е страната пред тежка екологична катастрофа, чиито признаци долавяме в този момент в резултат на зачестилите наводнения и какво е предприело Министерството на околната среда и водите, за да предпази страната от нейните последици? Има ли правителството и в частност Министерството на околната среда и водите Национална стратегия или план за действие по защита и възстановяване на екологичното равновесие на реките в България, особено в планинските и полупланинските райони? Какви мерки ще предприеме Министерството на околната среда и водите в сътрудничество с Министерството на земеделието и горите по непосредственото и незабавно залесяване на обезлесените горски масиви с цел възстановяване на горската флора и фауна, като един от основните фактори срещу наводненията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Министър Чакъров, заповядайте да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Преди всичко бих искал да кажа на Вас, на всички народни представители и на цялата ни общественост: страната ни не е изправена пред екологична катастрофа, включително в планинските и полупланинските региони.
По време на вота, който беше внесен от вашата парламентарна група, ние много обстойно изложихме какво е направено от правителството и Министерство на околната среда и водите, от мен като министър на околната среда и водите.
Но аз ще си позволя още веднъж да ви припомня какво е сторено и какво предстои да бъде направено от нас, защото това, което е било обект на внимание от наша страна, не е било наша цел и общо прилагане на действия и мерки само по време на кризисната ситуация, която сполетя за съжаление за пореден път нашата страна.
Бих искал да ви припомня, че още от встъпването ми на длъжност като министър на околната среда и водите, има един изключително активен мониторинг върху водите в нашата страна, върху комплексно значимите язовири, върху нивата на речните русла. Идеята е да имаме едно оперативно звено, което денонощно да извършва наблюдение. В момента това се извършва. След като функционираше неформално, вече с моя заповед от 14 март 2006 г. е сформирано оперативно звено към Дирекция „Води” в Министерството на околната среда и водите, което ежедневно получава информацията за обемите на водните количества в комплексните и значимите язовири, за нивата на водите в речните русла на реките.
Съобразно прогнозите, които се подават и получаваме като информация от страна на Националния институт за метрология и хидрология, ние сме в състояние да извършим и извършваме предписанията по подсигуряване и поддържане на контролния обем, най-вече в комплексите и значими язовири. Целта ни е да разширим този обхват и на ниво общински язовири.
Ние работим по подготовката на такъв модел, с който да имаме изключително адекватна позиция и реакция, така че да може да се реализира и подсигури възможната превенция в тези случаи. Казвам „възможната”, защото ние виждаме, че страни като Германия, Чехия и Австрия, които имат изключително сериозен финансов ресурс, потенциал и опит в тези кризисните ситуации, те не са подминавани, когато имат свръхвалежи. Така че този контрол се реализира.
За информация на цялата ни общественост бих искал още веднъж да ви уверя, че това оперативно бюро функционира. Дай Боже, да не ни сполетяват отново свръхвалежи, за да не се изправяме пред такива кризисни ситуации.
По отношение на проходимостта на речните русла и позицията, която Вие изразихте за регионалните структури на Министерството на околната среда и водите – Вие визирахте само РИОСВ, а аз бих споменал и регионалните инспекции за опазване на околната среда и водите, както и басейновите дирекции, които от м. август м.г. насам са извършили над 1000 проверки. Има констативни протоколи за това с предписания какво следва да бъде направено, така че да бъдат подсигурени както проводимостта на речните русла, така да бъдат в подобаващо състояние, тоест да бъдат в добро състояние дигите и стените на тези речни русла. Тези предписания са отправени към компетентните органи, които отговарят за проводимостта и състоянието на реките - в населените места това са кметовете, в извън населените места отговарят областните управители, а освен това и към субектите, които експлоатират съответните язовири и системи. Към тях също още през м. януари т.г. изпратих писма, с които съм им дал необходимите предписания на базата на обобщения доклад от констативните протоколи, които вече посочих.
Така че ние вече работим за реализация на средносрочната, дългосрочната програма с оглед реализиране възможната превенция против наводнения.
В контекста на това е отговорът, който току-що дадох на господин Даков – не само в Мизия, а има посочени редица градове и населени места, в които екологичната инфраструктура трябва да бъде възстановена, реконструирана или да бъде изградена такава. Те са наше съображение и ще бъдат приоритетно изградени с оглед реализацията, още веднъж казвам, на максимално възможна превенция против наводнения. Тук категорично се ангажирам, и Централното управление, и регионалните структури на Министерството на околната среда и водите. Бих искал да бъда коректен към целия си екип и служителите ми, които денонощно са били и продължават да бъдат на работните си места, за да изпълняват своите задължения, за което аз ги приветствам. Естествено работата винаги може да бъде подобрена - всичко това се обсъжда, взема се решение и се реализира. Аз съм подсигурил допълнително средства, за да могат да бъдат реализирани тези мерки, направени тези констативни протоколи и съответните предписания за действията и мерките, които трябва да бъдат извършени, както Вие посочвате.
Накрая бих искал още веднъж да кажа, че няма никакви основания да мислим за екологична катастрофа. Напротив, както е посочено и в Мониторинговия доклад на Европейската комисия от 16 май т.г. по отношение на околната среда от десетте сектора ние имаме пет жълти и пет зелени и всички основания да смятаме, че ще се придвижим с още сектори към зелената зона. Екипът на министерството и аз, като министър, работим това да се случва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, имате ли уточняващи въпроси към министър Чакъров?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Преминаваме към питането, отправено от народния представител Мария Капон относно събирането и разходването на продуктова такса за опаковки през 2004 и 2005 г.
Имате думата, госпожо Капон. Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моето питане е от 22 март 2006 г. – и по процедури, и съответно поради липса от страната, отговорът е днес. Но аз се радвам, че отговорът е днес, тъй като следя процеса през целия период.
На база на Ваша заповед от 10 март т.г., тоест десетина дни преди моето питане, в която са посочени мотиви за непризнаване на изпълнението на целите по рециклиране и по оползотворяване на отпадъци от опаковките на три от четирите организации по самото им оползотворяване - „Екопак” АД, „Екобулпак” АД, „Репак” АД, Вие реално, цитирайки тази заповед, не признавате един от най-добрите одитори – така нареченият одитор „Делойт и Туш” и съответно преизпълнението на задълженията на фирма „Екобулпак”.
Трябва да сме наясно, че говорейки за тези три дружества, те представляват 97% от опаковките в страната, пускани на пазара и съответно на база на заповедта приблизителният размер, който беше спрян, беше 150 млн. лв. интерес.
За първи път в България бяхме свидетели, след Ваша заповед, на едно истинско гражданско общество от страна на бизнеса. Знам, че това ще е част от отговора на Вашия въпрос, но при издаването на тази заповед реално 4000 фирми се организираха със своите асоциации, излязоха с обща пресконференция, за да могат да защитят интересите си.
Няма да питам за какви средства и как смятахте да оползотворите тези 150 милиона, въпреки че това бях направила преди три месеца. За мен по-важно е четвъртото дружество днес. Това четвърто дружество се нарича “Пудос”, което събира продуктова такса, и е събрало такава за 2004 и 2005 г. Това е държавно дружество. Тоест то е това, което ще бъде на конкуренцията на пазара заедно с частните дружества.
Преди няколко месеца, господин министър, тази такса от 150 милиона аз щях да я нарека данък ДПС. Днес, следващата реакция, аз искам да Ви кажа и реакцията, разбира се, на гражданското общество. Смятам, че Вие сте направили правилните стъпки в това никога повече това да не се случва - еднолично министър, кмет или който и да е от нас на позиция на управляващ да поставя в ситуация на рекет частния бизнес и то в такава голяма форма.
Аз ще чуя с удоволствие почти финализираната сделка, така да се каже, на отношения между частен сектор и държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Господин Чакъров, заповядайте да отговорите на отправеното питане.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Капон, въпросът, който повдигате, бих казал, че е актуален и сега. Той ще е актуален и през следващите години. Ще си позволя да отговоря по същество и да се разгранича от множеството квалификации, които направихте. Може би е редно да определим или да кажете Вие на народното представителство, на всички нас, на цялата общественост какво влагате под понятието гражданско общество. Представители на бизнеса – да; на една голяма част от бизнеса – да. Може би е добре и аз Ви благодаря за възможността да изкажа днес от трибуната на Народното събрание една изключително обективна и реалистична позиция, че, първо, сумата, която следваше да бъде възстановена евентуално в хипотезата на заповедта ми от 10 март настоящата година, не е 150 млн. лв. Други писаха, че е повече. Но е редно да кажем на цялата ни общественост, на всички бизнесорганизации и структури, че приблизителната стойност е 118 млн. лв. Казвам 118 млн. лв., защото има и няколко лева след цифрата 118 и не съм абсолютно екзактен докрай. С оглед на това казвам: приблизително тя е в рамките на 118 млн. лв.
Аз в никакъв случай не съм визирал действията и решенията на една изключително авторитетна организация и структура, която е одитирала и се е произнесла по тези доклади. Тук е редно да кажа, че отправна точка за моите решения, критерии и аргументи са били дейности, които са били реализирани от съответните организации и структури през предходната година. Вие също можете да вземете още веднъж докладите, ако – не, аз съм готов да Ви ги предоставя да ги разгледате и да видите каква реална дейност е извършена. Самите организации излязоха с открита позиция по този въпрос. Вие също можете да проведете разговори с тях и да чуете и техните позиции, че реално пред предходната година съществена дейност не е реализирана. И ако ние работихме със същия темп, със същите критерии и с реализация на тези дейности в този аспект, аз в никакъв случай нямаше да мога да гарантирам накрая на настоящата година и следващата, че ще изпълняваме ангажиментите такива, каквито сме поели в преговорния процес, визирани и регламентирани в § 9 на Закона за управление на отпадъците, където те са подробно разписани. Ако трябва да изпълняваме тези ангажименти, а ние не трябва да ги изпълняваме само като поети ангажименти, всичко това трябва да бъде в контекста, а за мен всичко това е важен приоритет да бъде и с оглед на подобряване на инфраструктурата, на околната среда и големите населени места да бъдат по-чисти и по-подредени.
Приятно ли ни е да гледаме София в този вид, какъвто е сега по отношение на контейнерите, които виждаме? Можете да видите и публикации по медиите от последните седмици, където отпадъците са пръснати около контейнерите. Вие обикаляте Европа, Вие сте евронаблюдател и виждате по какъв начин са поставени съдовете в Брюксел, в Страсбург, в други градове, които сте посетили. Там отпадъците се събират разделно. Трябва ли да ви кажа, че в момента в Германия над 80-90% от хартията се събира, рециклира и оползотворява? Ето, това са целите, които искахме да постигнем.
Естествено, че и аз направих необходимите крачки и се споразумяхме с бизнеса и те осъзнаха и разбраха, за което аз искам да благодаря на всички за конструктивната позиция. Оттук искам да кажа, че в този подход, категорично заявявам, че няма победители от едната или другата страна. Спечели България, спечелиха гражданите на България, спечелиха тези, които плащат тази такса. Това са нашите граждани, български граждани, които пребивават в нашата страна. Аз искам да благодаря и за конструктивния подход, и за осъзнаването от страна на бизнеса за ангажиментите, които сме поели и целите, които трябва да постигаме.
Коректно е да кажа, че ние се споразумяхме, даже извън това, което съм Ви подготвил като отговор, това, което първоначално беше заложено като програма и цели, още веднъж да кажа пред вас, уважаемото народно представителство, пред обществеността, че до края на настоящата година и следващата година ние ще обхванем 4,5 милиона жители в разделно сметосъбиране, като за това ще бъдат необходими 3 млн. лв. за тази и 1,5 млн. лв. за следващата година. За целта ще бъде необходим финансов ресурс от 110 млн. лв. Тези разчети са направени в изключително активен диалог и е уточнено детайл по детайл, елемент по елемент и с петте организации, в това число и с представители на бизнеса.
Днес следобед предстои да подпишем спогодба, след като имаме вече подписан меморандум с бизнеса, за реализация на продуктовата такса и оползотворяване на рециклираните отпадъци от опаковки, а след всичко това – след като се изпълняват и целите, които са били заложени първоначално за 2005 г., а мога да кажа и с управление за 2004 г., ще влезем в крак с изискванията, тоест ще покриваме критериите такива, каквито са заложени в преговорния процес и в нашето законодателство, регламентирани и в § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за управление на отпадъците, аз имам всички основания и това е обсъдено, имам мандат от правителството това да бъде сторено. Заповедта ще бъде отменена още днес. Това е едно случайно съвпадение.
Ние имахме няколко срещи с представителите на бизнеса. Те са готови на изключително активен мониторинг и контрол по отношение изпълнението на тези цели. Аз съм убеден и оптимист, че това ще бъде направено. След това обаче предстои да реализираме една сериозна информационна стратегия под формата на кампании в електронните медии, във всички масмедии, и в образователната програма сред децата в училищата, така че да осъзнаем разделно да изхвърляме отпадъците. Това трябва да започне още от нашите домове, на улицата, така че да има рециклиране и оползотворяване на отпадъците в основните части – хартия, пластмаса, стъкло.
Ако направим минимални усилия – ние днес с господин Дилов дискутираме и той, под формата на питане, се интересува какво би станало с отпадъците на София. Ще дам следния пример: ако 30 до 35% от отпадъците биха се събрали разделно, то ако отиват 1000 тона отпадъци към съответното депо или се балират днес, тези 300-350 тона отпадъци биха отишли за рециклиране и оползотворяване. Те са суровина и енергия в случая. Ето, към това трябва да се стремим.
Освен икономичния ефект, ще има и изключителен икономически ефект. Това вече е осъзнато от бизнеса, за което искам да им благодаря. Решенията ще се вземат чрез Съвета за опаковки, който се споразумяхме да създадем в меморандума, който подписахме. В този съвет ще вземат участие представители на Министерството на околната среда и водите, представители на бизнеса в лицето на организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки, представители, много е важно, от страна на Националното сдружение на общините в Република България, както и представители от Съюза на потребителите. В този формат съвсем открито, прозрачно всичко ще се дискутира, ще се вземат решения, които ще бъдат реализирани в името на по-чиста околна среда, подредени градове. Ще постигнем екологичните ни цели. Освен това, както вече посочих, има изключително важна компонента като икономически и финансови параметри, които ще бъдат реализирани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте за уточняващи въпроси, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди десет години, а и повече, може би тринадесет години, в Германия се проведе референдум дали боклукът да бъде горен или да бъде разделян. На този референдум спечели разделянето на боклука. Поради това, че съм живяла в част от периода в тази страна, бях свидетел на въвеждането на разделянето на боклука – от пластмаса, през опаковки, през хартия, стъкло, специални контейнери, кенове и т.н. Това е напълно възможно и Вие сте прав.
Въпросът, който зададох, беше за подхода, който имахте към бизнеса по принцип. Не смятам, че с тази заповед подходихте правилно, защото и днес осъзнавате, че бизнесът нямаше избор. Дали са 118 милиона, колкото за наводненията, или 150 милиона, добре, приемаме, че са 118 милиона, и 118 са много пари, затова правя сравнението за парите, които бяха изхарчени от страна на Министерството по бедствия, аварии и наводнения за наводненията, че това е същата сума, която беше в тези дружества. Поради тази причина аз няма да Ви задавам повече допълнителни въпроси, тъй като ще следя процеса докрай. Категорична съм в едно: днес това, което се случва, е стъпка назад от Вас, а не стъпка напред, която е направена в името на България. По-важното обаче е не кой е бащата на успеха, а че успех съществува и че ще имаме нормален пазар и нормална конкуренция между бизнес и държава в името на ПУДОС. Когато съществува това дружество като държавно, добре е да бъдат публични и всички действия, които то ще извършва оттук нататък, така както се изисква и от бизнеса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Министър Чакъров има думата.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Абсолютно съм съгласен с Вас, че 118 лв. са много пари. Един милион са много, даже за мен и един лев, който се внася на всеки един гражданин, са пари. Именно затова исках те да бъдат правилно и целево реализирани за целите, за които те са начислени и се събират.
Междупрочем, добре е да се знае, че в меморандума, който подписахме с бизнеса, оттук нататък продуктовата такса ще бъде изписана под марката на всяка една от организациите, госпожо Капон.
В никакъв случай не приемам, че това било рекет към бизнеса и със задна дата се начислявали тези такси. Аз ще Ви помоля да отворите цялото законодателство и подзаконовата нормативна уредба, тези такси поначало е би следвало да бъдат начислени и със заповед на министъра. Преди малко в първата част на въпросите, които повдигнахте, казахте, че министър, кмет и т.н. нямат право. Министърът няма право извън това, което му е дадено като правомощие и като регламентация. Това е мое задължение, след преглед на съответните доклади, те да бъдат одобрени или не. В случая се видя от всички, че реална дейност през преходната година не е имало. Това, което Вие казвате, че е направена крачка назад, категорично не съм съгласен с Вас. За мен е направена много сериозна съвместна крачка от страна на правителството в лицето на Министерството на околната среда и водите, заедно с бизнеса. Аз коректно се изказах преди малко. Така че това е един прогрес, защото в тази сфера почти нищо не е направено.
Аз бях преди три седмици в Германия и в Берлин посетих инсталациите за сепариране на отпадъци от опаковки. Там паралелно се изгарят и останалата част от отпадъците. Също има много сериозен ефект по отношение на енергийната компонента, която се добива. Запитах ги: господа, защо не заложите само на изгарянето? Казаха: в никакъв случай няма да заложим само на изгарянето, защото икономическите параметри, финансови, които постигаме, и екологичните цели, които се реализират чрез разделното сметосъбиране, в никакъв случай не могат да бъдат съпоставими. Така че те доусъвършенстват тази система.
Ние правим реални първи крачки. Кажете ми един квартал с хиляда жители или с пет хиляди жители, където досега това да е било сторено, на базата на което аз да приема тези доклади? Ако има един такъв квартал от десет хиляди, изцяло съм съгласен с Вашите аргументи да имам друга позиция по отношение на заповедта, която съм издал. Предлагам да не се връщаме към предисторията. Това бяха необходими крачки, с оглед на които постигнахме консенсус, споразумение. Още веднъж приветствам това, което успяхме да постигнем заедно с представителите на бизнеса, с представителите на организациите на потребителите, на браншовите организации. Трябва да гледаме напред за реализацията на целите, които сме си поставили и за които сме се споразумели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Чакъров.
Госпожо Капон, моля да изразите своето отношение към отговора на министъра.
МАРИЯ КАПОН (независим): Уважаеми господин министър, мисля, че бях много ясна за това, че Вие искате назад не да събирате такса, а пари, които веднъж са изхарчени от бизнеса, да бъдат рекетирани за тях, от една страна.
От втора страна, ние говорим за това, разбира се, че разделното сметосъбиране е важно, но какво тези 4000 фирми, които са в двете сдружения, те ли ще отговарят за това само? Вие знаете, че това не е така. Тук говорим само за опаковките. Нека да не извъртаме въпроса в посока, която на Вас Ви отърва, както се казва.
Аз ще следя процеса оттук нататък, защото това трябва да е пример за всички ни, че гражданското общество е всеки един от нас. То не е само бизнес, отделен от самото гражданско общество. И аз самата като гражданин имам позиция винаги. Поради тази причина смятам, че асоциациите, които се вдигнаха срещу тази заповед, Ви доказаха, че реално така не може да се постъпва с никого. Има начин на преговори, има начин на разговори, дори и нещо да не сте били съгласен, със заповед и ребром не се прави веднага. Това не са нормални отношения.
Така че аз очаквам докрай да се справите. И не за боклука, и за всичко да отговаря сега пък бизнесът, защото днес разбирам от Вас, че за сметосъбирането ще отговаря бизнесът, и за разделянето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Капон.
Питане към министър Чакъров от народния представител Яне Янев относно заплахата от унищожаване на Иракли – потенциална защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Имате думата, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател! В последните седмици и най-вече от последните няколко дни е ясно, че се разгърна масов обществен протест, свързан с угрозата да бъде унищожена потенциална защитена зона Иракли на Черноморието поради конюнктурни, комерсиални интереси. Въпросът засяга основни принципи на опазването на природата на България. Той предизвика широк обществен отзвук, включително от изтъкнати интелектуалци и природозащитници. Критичен интерес към проблема проявиха пред мен и представители на Дипломатическия корпус. Запознат съм със случаи и напълно подкрепям позицията на инициаторите и поддръжниците на протеста. Иракли е бъдеще и защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 на територията на община Несебър с площ около 22 хил. дка. Тя включва: плаж Обзор, Иракли, Емине, Свети Влас, Горица и в рамките на това място се намира и съществуващата защитена местност Иракли с площ около 43 хектара.
Доскоро това беше едно от последните места по нашето Черноморие, останали незастроени и запазили естествения си природен облик. В момента швейцарска компания с филиал в България планира изграждането на четири вилни комплекса от затворен тип. Между другото те вече са започнали строеж.
Специално бих искал да подчертая, че територията на защитената зона и защитената местност се намира в един географски и екологичен ареал с парцелите, предвидени за застрояване. Плажната ивица е единен непрекъснат пясъчен нанос, а склоновете на Старопланинския масив не са географски обособени като самостоятелни екологични ареали. Всяко едно строителство, на което и да е място от нос Емине до Иракли ще има пряко отражение върху околната среда.
Съгласно изискванията на Европейския съюз към датата на присъединяването България трябва да е предоставила пред Европейската комисия списък на българските места, които да бъдат включени в европейската мрежа от защитените зони на “Натура 2000”.
Във връзка с това бих искал да попитам министъра на околната среда и водите: защо е допуснато строителство върху защитени местообитания в район – бъдеща защитена територия в “Натура 2000”, въпреки разпоредбите на Директивата за природните местообитания на Европейския съюз, Закона за биологичното разнообразие и изричната забрана на Закона за защитените територии и очевидните вреди, които това носи пряко на околната среда? Защо министърът на околната среда и водите не се е съобразил с констатацията на подробния мониторингов доклад на Европейската комисия от 25 октомври м.г. и кога министърът ще започне на основание на чл. 36, ал. 1 от Закона за защита на териториите процедура за обявяване на защитена местност Емине – Иракли, обхващаща потенциалните “Натура 2000” места Емине, Иракли, Св. Влас и Обзор?
И последно, кога министърът ще спре всяко строителство в тази територия върху земеделски земи и гори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Все пак съобразявайте се, господин Янев, че имате три минути за питането.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янев! В отговор на първия Ви въпрос бих искал да Ви запозная със следните конкретни обстоятелства.
Общо за района от нос Емине до Иракли визираните от Вас инвестиционни намерения засягат площ от 367 дка, предимно пасища и ниви. Това представлява 1,4% от площта, която е проучвана за евентуално определяне като защитена зона по “Натура 2000” с наименование “Емине”, а спрямо площта на предлаганата за обявяване за защитена територия от Обзор до Св. Влас този процент е под 0,3, тоест, касае се за една действително минимална по площ територия, за която се отнасят инвестиционните предложения.
Обръщам специално внимание на обстоятелството, че част от посочената в питането Ви територия съгласно Закона за защитените територии вече има природозащитен статус, а именно от нос Емине до Обзор се намира защитена местност “Иракли”. На тази територия има наложена забрана за строителство и Ви уверявам, че този режим се спазва стриктно, така че въпросните инвестиционни намерения не засягат защитената местност “Иракли”.
Следва да се има предвид, че строителството в района е допуснато на базата на решение по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда. По този ред са одобрени след процедура по ОВОС пет инвестиционни предложения, а за други тридесет и три, подлежащи на преценяване необходимостта за извършване на ОВОС, са взети мотивирани решения да не се извършва такава оценка. Решенията по тези инвестиционни намерения са взети в условията и процедурите на Закона за опазване на околната среда, като тези решения не са обжалвани в предвидените в закона срокове.
Що се отнася до визираните в първия въпрос международни документи и нашите закони, следва да подчертая, че в тях не фигурират изрични разпоредби за забрана на строителството в така наречените места по “Натура 2000”. В Директивата за местообитанията е залегнало изискване страните да обезпечат процедури, чрез които плановете и инвестиционните проекти, които засягат места от мрежата на “Натура 2000”, за които се предполага, че могат да окажат значително, подчертавам – значително отрицателно въздействие, да се подлагат на специална оценка за степента на въздействие върху местообитанията и видовете и предмет на опазване в дадената зона. Това изискване е въведено от Закона за биологичното разнообразие и ще започне да се прилага като самостоятелна оценка извън процедурите по ОВОС и екологична оценка от датата на присъединяване.
Във връзка с горното следва да се отбележи, че философията на опазване на местата по “Натура 2000” не е въвеждане на забрана за всяко строителство, а за балансирани решения на база на оценката на въздействието.
По втория въпрос Ви уведомявам за следното: такива мерки са предвидени в § 72 на Закона за биологичното разнообразие, според който от датата на присъединяване компетентният орган по околната среда може да изисква в рамките на ОВОС или екологична оценка да се извърши и оценка на степента на въздействие върху предмета и целите на съответната потенциално защитена зона от “Натура 2000”. За целта в същия параграф е предвидено това да става при условие, че в министерството е внесена документацията, предвидена в чл. 8, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие, единствено от която може да стане видно каква е точната граница и какъв е предметът на опазване в дадената потенциална зона.
В същия параграф е включен и принципа на предпазливостта, който дава допълнителна възможност компетентният орган да прекратява процедурата по ОВОС и екологична оценка, когато информацията за степента на увреждане на потенциално защитената зона е недостатъчна или противоречива. Тук е мястото да отбележа, че без да е представена цялата изискуема по чл. 8, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие документация за отделните обекти на проучване не може да се твърди, че са налице потенциални защитени зони, за които се отнасят специфичната оценка и принципът на предпазливостта по § 72 от Закона за биологичното разнообразие.
Към момента има само места, в които продължават проучванията или те са приключили и за тях тепърва ще се готви или е в процес на изготвяне документация за границите и целите им на опазване. В тази връзка Ви информирам, че до момента в министерството е внесена пълната документация само за четири потенциални “Натура 2000” места, която е изпратена в съответните РИОСВ с указание за прилагане на § 72 от Закона за биологичното разнообразие. Уверявам Ви, че така ще се процедира с всяка новопостъпила документация.
Към настоящия момент обаче в министерството не е постъпила документация по чл. 8, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие в потенциално защитени зони в посочения от Вас район Емине – Иракли.
Но бих искал да уверя Вас, всички народни представители и цялата общественост, че по отношение на визирания и посочения от Вас район и обект ще бъде разпоредена допълнителна проверка. Ако трябва да бъда по-коректен, тя е в ход. Всичко ще бъде прецизирано абсолютно в контекста на всичко това, което се каза, при все че са реализирани процедурите, именно с оглед на защита на нашата прекрасна природа. Така се абстрахирам от конкретното законодателство и регламенти. Като министър на околната среда и водите ще бъда абсолютно безкомпромисен при констатацията на каквито и да е пропуски и нарушения и към който и да бъде от страна на мои служители от централното управление или от регионалните ми структури.
На третия и четвъртия въпрос, които са взаимно свързани, представям на вниманието Ви следната информация.
В момента предложението за обявяване за защитена местност на Емине – Иракли е предмет на проучване и обсъждане, като тази процедура определено ще бъде ускорена и в контекста на това, че трябва до края на годината да изградим подходящите за целта места по отношение на “Натура 2000”.
Като министър на околната среда и водите съм направил всичко необходимо заедно с всички страни, които работят по въпроса, страната ни да изпълни този ангажимент и даже не през м. декември, а през м. ноември да представим цялата документация пред правителството и пред нашите партньори от Европа в лицето на Европейската комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Янев, имате право на два уточняващи въпроса към министъра. Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин министър, за голямо съжаление чувам, че сега са предприети някакви мерки. Позволете ми да се съмнявам в обективността на Вашите чиновници, извършващи тези проверки, защото това не е единственото нарушение. Нещо повече, конкретният проблем с Иракли не е изолиран случай. От цялата 378-километрова брегова линия на България в момента са останали само няколко десетки километра неурбанизирани и некомерсиализирани местности, обединени в осем комплексни потенциални защитени зони. Вие ги знаете много добре: природен парк „Странджа”, района на гр. Приморско, блатата Дяволско, Маслено с р. Ропотамо, от Каварна до Калиакра, с. Българево до Камен бряг, околностите на езерата на Дуранкулак.
Ако сам се качите на колата и отидете да направите на място оценка, убеден съм, че и Вие ще бъдете потресен.
Затова искам да чуя конкретно и категорично в тези територии, които изброих, Министерството на околната среда и водите ще има ли отделна и специфична политика? Ще приемате ли по-солидни мерки на контрол или ще оставите чиновниците да правят констатации, които между другото в немалко случаи са съгласувани с инвеститорите или с потенциалните инвеститори и не се знае точно тези чиновници на кого служат – дали на инвеститорите или на държавата? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Янев.
Заповядайте за отговор, министър Чакъров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янев, споделям Вашите съображения и опасения. Действително по отношение на териториите, за които отговаря Министерството на околната среда и водите в посочените от Вас защитени територии и паркове, първо, и след това по цялото Черноморие, ние като държава, като правителство и като общественост трябва да имаме правилна концепция, трябва да имаме предвид и да реализираме наистина един ефективен контрол, така че нашето Черноморие да бъде опазено и съхранено.
Първо, действително трябва да опазим нашите прекрасни природни дадености, които са по цялото ни Черноморие, и аз като министър на околната среда и водите изразявам готовност да поема ангажимент пред Вас и пред всички народни представители, че всички случаи ще бъдат много стриктно прецизирани и ще бъдат взимани решения в контекста на това, което казах преди малко. Но ние трябва да имаме правилна концепция за цялото Черноморие, така че да не развиваме само евтин туризъм, а, първо, с оглед на природосъобразност, и второ, с оглед на това да привлечем и да реализираме сериозен туризъм, който предполага страната ни да бъде посещавана от хора, имащи по-сериозни финансови възможности. Ефектът в крайна сметка ще бъде един – по отношение на това, което бихме могли да реализираме чрез туризъм, а целта, която Вие визирахте и всички ние бихме искали да постигнем - да има защита в максимална степен на нашата природа, ще бъде налице. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Господин Янев, заповядайте да изразите отношението си към отговора на министъра.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Господин министър, считам, че освен проверките, които би било редно да направи вашето министерство със съответните регионални структури, особено в определени зони по Черноморието и тези, които са обект на моето питане - около Иракли и нос Емине, би било редно да се вземат и мерки за превенция, а не само да правим констатации. Защото за последните години само слушаме, в т.ч. и от Ваши колеги, какъв ще бъде нашият туризъм, точно на какви европейски условия ще отговаря, как ще бъде адаптиран, така че да се харесва на чуждестранните туристи, но сме свидетели на едно погребване на нашите уникални зони по Черноморието и в крайна сметка не виждаме от страна на държавата да се предприемат конкретни мерки.
Аз ще дойда при Вас заедно с много граждани, които дори вече са спрени от възможност да посетят спокойно определени региони от същите тези инвеститори, за които стана въпрос. Ще дойда и с представители на екологозащитни организации както от нашата страна, така и от Европа, за да Ви дадем допълнителна и обстойна информация. И аз смятам, че би било редно Вие като министър да предприемете първо административни мерки, някои чиновници, сега не е мястото на назовавам имена, трябва да бъдат освободени, тъй като наистина са направили куп нарушения, а така също другите лично Вие да се ангажирате и да предадете на компетентните органи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Янев.
Госпожо Манева, след почивката ще продължим с Вашето питане към министър Чакъров.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с парламентарен контрол.
Предстои госпожа Евдокия Манева да отправи своето питане към министър Чакъров относно политиката на Министерството на околната среда и водите за опазване на Кресненския пролом.
Госпожо Манева, заповядайте, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят въпрос също е свързан с опазване на уникални кътове от българската природа и недостатъчната ефективност в действията на Министерството на околната среда и водите.
Конкретно, въпросът се отнася до Кресненското дефиле.
Постоянният Комитет за европейската дива флора и фауна, така наречената Бернска конвенция, одобри Препоръка 98 за опазване на Кресненския пролом. Посочва се изрично необходимостта да се осигури цялостна законова защита на територията на целия пролом. Подчертавам, че Бернската конвенция е задължителна за страните-членки на Съвета на Европа, а това означава и за нас.
През месец декември 2004 г. Постоянният комитет на конвенцията отвори досие по случая "Кресна". Това е един много тревожен сигнал. Това означава, че е направена официална констатация за неспазване на изискванията на конвенцията, на препоръките на постоянния комитет, а оттам и на съответните европейски директиви.
Създаването на защитена местност "Кресненски пролом" е сериозно забавено – това е една от причините за забележките, за досието. Също така е подчертано, че междувременно Министерство на околната среда и водите е разрешило строежа на 6 малки и средни ВЕЦ на територията на бъдещата защитена територия, което е абсолютно недопустимо.
Европейската комисия посочва в своя редовен доклад, че в областта на хоризонталното законодателство по околна среда трябва да бъде засилено прилагането на принципа на предпазливостта в процедурите по ОВОС. Специално е обърнато внимание за потенциалните места "Натура 2000".
В съчетание двете забележки са доста сериозни, поради което многократно от неправителствени организации е обръщано внимание на Министерството на околната среда да предприеме съответни мерки за местата от "Натура 2000" и специално за опазване на Кресненския пролом. Министерството е поело ангажимент да предприеме такива мерки. Наистина, на 14 ноември 2005 г. министърът на околната среда и водите издава заповед, с която налага забрана за извършване на дейности в района на Кресненското дефиле.
Като че ли това е само формална крачка напред, защото всъщност строителството продължава. И Вие, господин министър, добре знаете за това.
Затова днес аз Ви питам: какви мерки ще предприеме Министерството на околната среда и водите за спазване на препоръките на Постоянния комитет на Бернската конвенция за опазване на Кресненското дефиле? Това, което става в момента, категорично и безвъзвратно го разрушава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манева.
Министър Чакъров, заповядайте да отговорите на отправеното към Вас питане.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Препоръките на Постоянния комитет към Бернската конвенция под № 98/2002 са пряко свързани с тогавашния проект за изграждане на автомагистрала в участъка през Кресненския пролом. С цел съблюдаване на препоръките в процедурата по оценка на въздействието върху околната среда с писмо от 11 май 2002 г. Министерството на околната среда и водите препрати към Изпълнителна агенция "Пътища" по компетентност предложение от фирма "Краси Бо" за алтернатива на трасе на автомагистрала "Струма" с искане да се възложи подробна оценка на този вариант в допълнение на доклада по ОВОС.
На заседание от 23 юли 2002 г. Националният експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика към Министерството на регионалното развитие и благоустройството е одобрил, цитирам: "Като по-добър, икономически по-изгоден и по-подходящ за българските условия алтернативен вариант на проектантския колектив от ЕТ "Краси Бо" и го приема като основа за по-нататъшно проектиране". Решено е проектирането в следващата фаза да продължи след приключване на процедурите по ОВОС, които да обхванат и варианта на ЕТ "Краси Бо”.
До този момент процедурата по ОВОС за автомагистрала "Струма" не е приключена и министерството не се е произнасяло с решение. Очаквам да ни бъде представен нов доклад по ОВОС, след който да бъдат оценени всички технически възможни алтернативи, след което следва да се проведе отново регламентираната процедура, включително да се проведат нови срещи за обществено обсъждане.
Съгласно Закона за опазване на околната среда инвеститорът, в случая Изпълнителна агенция "Пътища", следва да проведе консултации със заинтересованите ведомства и население в хода на изготвяне на доклада за ОВОС.
Относно препоръката за осигуряване на защита на Кресненското дефиле и на териториите около него на основание на чл. 45 от Закона за защитените територии и с моя заповед № 1301/ноември 2005 г. в целия район на дефилето с площ от 11 445 хектара, проучен с оглед включването в мрежата "Натура 2000" и обявяването му като защитена територия, се въведе забрана за дейности, които могат да имат негативни последствия върху биологичното разнообразие. Изброявам: строителство на промишлени обекти, хидротехнически съоръжения, включително за производство на електрическа енергия и свързаната с тях инфраструктура, както и други дейности, водещи до нарушаване естественото състояние на водния обект и на бреговете му; търсене и проучване, добив и първична преработка на подземни богатства, включително добив на пясък и баластра от водния обект; изграждане, експлоатация на площадки за добив на дървени въглища; намаляване на листността, сеч или кастрене на клони от ценните за района дървесни видове като дървовидна хвойна, източен чинар, черна елша; използване на препарати за растителна защита в селското стопанство.
Във връзка с оценката на района на Кресненското дефиле като потенциално място от екологичната мрежа "Натура 2000" очакваме в скоро време да получим пълната документация за обекта във формата, определена от Европейската комисия. В тази документация ще се включат актуалните данни от извършените през последните години от научни работници и експерти на неправителствения сектор изследвания на местообитанията и видовете от европейско значение. Тази информация следва да се използва именно за оценката на въздействието на различните варианти на трасето на магистралата, с което ще се изпълни една от основните препоръки на Постоянния комитет на Бернската конвенция.
Министерството на околната среда и водите е информирало Постоянния комитет за предприетите превантивни мерки и от тяхна страна нямаме получени бележки и коментари.
Уважаема госпожо Манева, във връзка с горното Ви уверявам, че Министерството на околната среда и водите в рамките на своята компетентност е предприело необходимите мерки и провежда адекватна политика за спазването на условията и препоръките на Постоянния комитет за опазването на Кресненския пролом, предвид неговата консервационна значимост за съхраняването на уникални за страната ни местообитания и видове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Манева, ще отправите ли уточняващи въпроси към министъра? Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): За съжаление, господин министър, аз не приемам Вашия отговор. Ще кажа, че няма документиран в момента проблем с магистрала “Струма”, само ще подчертая, че Министерството на околната среда и водите е в тотално отстъпление пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това си личи по Закона за Черноморското крайбрежие, където сте пропуснали да предложите важни текстове, за да се защитят малкото територии, оцелели в Черноморското крайбрежие. Това ще кажа и по повод репликите на господин Савин Ковачев за “Иракли”. Затова ви призовавам за една по-категорична позиция, защото наистина българската природа е сериозно заплашена. В момента искам да Ви задам два допълнителни въпроса.
Ще спрете ли строителството на ВЕЦ-овете в Кресненското дефиле? В момента е построен ВЕЦ на р. Горно Брезнишка от “Водемил” ООД, ВЕЦ “Долна Влахина” от “НЕДЖИН” ООД – там вече е констатирано изменение на средата, няма риба, няма раци – унищожени са важни растителни видове. В момента е започнало строителство от Консорциум “ХЕС” ООД – първата копка е направена от госпожа Цветелина Бориславова, очевидно е, че зад тази централа стоят сериозни финансови интереси. Предстои да се строят четири ВЕЦ. От Вас искам категоричен отговор, че Вие няма да позволите това да се случи.
Вторият ми въпрос е: кога ще обявите защитата на Кресненския пролом? Не е необходимо да чакаме някаква специална информация. Има достатъчно информация, която дава основание Кресненският пролом да бъде обявен за защитена територия. Вече четири години нито една местност не беше включена в “Натура 2000”, изключително забавяне в защитата на природата. На Вас се пада честта да промените политиката в това отношение, затова Ви моля да отговорите на тези два въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манева.
Министър Чакъров, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси на госпожа Манева.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо Манева, ще си позволя да не бъда съгласен с Вас по отношение на това дали Министерството на околната среда и водите води отстъпчива политика по отношение на други секторни политики. Вие много добре знаете, че ние заедно разработихме и приехме Закона за опазване на околната среда и там е предвидено да има интегриран подход по отношение на политиката, която трябва да се реализира по отношение на околната среда и водите в нашата страна. Всички други секторни политики – строителство, промишленост, енергетика, трябва да бъдат взети в съображение с регламентацията, която е предвидена в макрорамковия закон и в другите специални закони. Така че аз си позволявам да кажа, а то е така, че в това отношение няма никакво отстъпление.
По отношение на това дали са предприети необходимите мерки и действия. Както Вие самата цитирахте, м. ноември аз съм издал заповед, с която всякакъв вид строителство е забранено в посочените от Вас територии. Оттук нататък регионалните структури следят дали се изпълнява моята заповед. До настоящия момент в Министерството на околната среда и водите е постъпил един-единствен сигнал, на който моментално – в същия ден, сме реагирали и сме изпратили проверка на място. Има направен констативен протокол, който може да Ви бъде предоставен.
От началото на мандата няма никакви издадени нови разрешителни. Като министър на околната среда и водите Ви казвам, че ще съблюдавам изпълнението на заповедта, която съм издал през м. ноември.
По отношение изграждането на мрежа “Натура 2000” Министерството на околната среда и водите полага необходимите усилия да се справим в срок и навреме. В предишните питания, които ми бяха отправени днес, тук вече отговорих, че това ще бъде сторено – даже не през м. декември, както е предвидено по график, а м. ноември ще можем да представим пред правителството и пред Европейската комисия посочените места с цялостната необходима документация и картен материал.
Уверявам Ви, че което е необходимо и това, което трябва да се реализира от страна на Министерството на околната среда и водите като политика в тази насока, се реализира и се извършва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Манева, заповядайте да изразите отношението си към отговора на министър Чакъров.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Господин министър, ще бъда доволна от Вашия отговор, ако се случат две неща. Първо, ако ми представите не констативния протокол, а наказанието, което е наложено на строителите от Консорциум “ХЕС”, които са започнали подготовката на площадката за ВЕЦ. Наистина е имало проверка от РИОС, но няма никаква информация за наказание. Констативният протокол е само база за търсене на отговорност от нарушителя.
В последно време имам информация за няколко потенциални места от “Натура 2000”, които се разрушават от строителни фирми. По този въпрос с Вас сме разговаряли – това е Никополското плато, това е местността “Иракли”, сега това е Кресненското дефиле, има и други местности – да не изброявам всички. Това се дължи на изключително забавените процедури за обявяване на “Натура 2000”. Вече казах, че четири години нищо не е направено по този въпрос.
България има само 5% защитени територии в сравнение с европейските страни – там има 15% защитени територии, като изключвам местата по двете конвенции за защита на птиците и защита на флората, което означава, че ние, притежавайки изключителни природни дадености, в същото време имаме огромно изоставане в сравнение с европейските страни.
Затова съм внесла предложение за изменение на Закона за защитените територии, за дефиниране на ясни срокове в цялата процедура за обявяване на защитени територии, защото предполагам знаете, че текстовете в закона са изключително обтекаеми – това дава възможност на служителите на министерството да протакат процедурата с години. За мен ще бъде потвърждение, че Вие наистина искате да промените практиката в министерството, ако подкрепите тези предложения, за да имаме ясен регламент и категорична воля да защитим природата на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Народният представител Бойко Ватев е отправил въпрос към министър Чакъров относно работата на Районната инспекция за опазване на околната среда и водите в гр. Пазарджик.
Имате думата, господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! През 2003 г. РИОСВ – гр. Пазарджик, е издала разрешение за търговия с отпадъци от черни и цветни метали на фирма “Металкомерс”. Според документите дейността на тази фирма трябва да бъде извършена в едно селце край Пазарджик – с. Ивайло, УПИ Х-616, квадрат 43. Дотук добре.
РИОСВ – гр. Пазарджик, е издала горепосоченото разрешение по начин, който не отговаря на изискванията на един куп наредби, но да речем Наредба № 7 от 25.05.2003 г. на Министерството на здравеопазването за хигиенните изисквания. Нещо повече, фрапиращо е, че разрешението и лицензията са издадени за парцел, върху който е построена триетажна сграда с плодни дръвчета и което е по-важно, там живеят хора. Разбира се, самата фирма, въпреки че има разрешение за работа върху този парцел, завладява съседния парцел и започва да работи там. За този парцел обаче тя няма разрешение. Има санитарно заключение от ХЕИ – Пазарджик, от 2004 г., с което на горецитираната фирма е отказано съгласуване на скица-виза, защото там изрично е записано, че проектът не отговаря на Наредба № 7, тоест 100-метрова защитна зона за спазване на хигиенен и здравен комфорт за хората, които живеят в съседната къща.
В същото време РИОКОЗ – Пазарджик, това е наследникът на ХЕИ, е издала заповед за спиране на дейността на обекта. Прокуратурата прави предложение, кметът издава нареждане за спиране на дейността на тази фирма, която продължава да трови хората, и тя продължава да работи, защото РИОСВ не е взела съответното решение.
Моите въпроси са: защо служителите на РИОСВ в Пазарджик са издали разрешително, при условие, че на същия парцел има триетажна сграда и там живеят хора? Защо служителите на РИОСВ в Пазарджик са допуснали да действа нерегламентирана площадка, без разрешение на Държавния санитарен контрол? Защо РИОСВ – гр. Пазарждик, след като е издадена заповед за спиране на дейността на обекта и има решение на прокуратурата, не е взела никакви мерки по въпроса? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Юруков, заповядайте от името на парламентарна група.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Днес е 2 юни – Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, дата в календара на историческата съдба на България. Денят, в който признателно скланяме глава пред подвига и саможертвата на Христо Ботев и героите, възвестили на света, че има един народ, изстрадал и готов за свобода. Ден, в който коленичим в знак на признателност към тези, жертвали себе си, за да оцелее българската нация, за да я има българската държава.
Трудно е да се добави нещо ново към образа на Ботев, към подвига на загиналите за свободата и независимостта на България. Но имаме потребност да се обръщаме към историческата памет, защото тя е мерило за това, което правим днес. Повече от всякога са ни необходими личности и идеи, устояли на времето, преминали отвъд границите на страната, отправящи предизвикателства за национален дух и непреклонност в доказателства за идентичност и държавност.
Богата е българската съкровищница от личности, предци на освободителната епопея и Възраждането. Това е исторически феномен, който ни помага в съхраняването на националното самочувствие и достойнство, помага ни в днешния труден път, приобщава ни към ценностите на Европа. Същата тази Европа, която още в далечното минало призна самопожертвувателните ни борци за свобода и човешки правдини, като общочовешки значими колоси на българския национален дух.
Имаме основание днес от тази трибуна да потвърдим колко значими и потребни са ни идеите на личности като Ботев, като политически критерий за социалната чувствителност, за любов към родината, за хуманност и напредничавост.
„Молитвата” на Ботев се превърна в истина. Наш дълг е да осъществим молитвата за бъдещето на България, за нейното европейско бъдеще.
В днешното забързано, агресивно, заредено с недоволство и гняв ежедневие, неизбежно се обръщаме към величието на гения Ботев, за да се убедим, че неговата мечта за свободната, модерна и успяваща България не е утопия.
България следва уверено своя път към Европа, преминавайки от Европа на революциите към Европа на братския съюз между народите.
Уважаеми дами и господа народни представители, 2 юни не е само повод да препотвърдим, че Ботев е най-високият духовен връх през епохата на националното ни възраждане, не е само гениален поет, не е само символ на национално самочувствие и достойнство, а е удивително, уникално явление, олицетворение на човек, който умира за свободата не само на своето отечество, но и за целий свят. Ботев е връзката между епохите и поколенията, връзката между хората с различни възгледи, убеждения и ценности.
Христо Ботев – неговата личност, преклонението пред неговия гений ни обединява, заличава различия в идеологии и граждански позиции. Той е нашият преход, нашият възход, нашето обединение - обединението, което се нарича патриотизъм, хуманизъм и съвест. Той е нашето съгласие за признателност и родолюбие.
Втори юни ни задължава не само да спрем и склоним глава в едноминутно мълчание, а отново да пренесем през времето, да отправим в бъдещето онзи родолюбив възглас на Ботевите четници, стъпили на българската земя с думите: „Да живее България!”. Благодаря ви. (Ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам други, които желаят да направят изявления, и затова давам думата на министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров, за да отговори на зададения въпрос от народния представител господин Ватев.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ватев! Във връзка със зададените от Вас въпроси Ви информирам за следното. Съгласно разпоредбите на действащия Закон за управление на отпадъците, търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали се извършва след получаване на лиценз, издаден от министъра на икономиката. Един от документите, необходими за издаване на лиценз, е удостоверение, издадено от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия ще се извършва дейността, за съответствието на площадката с изискванията на Закона за управление на отпадъците и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
Наредба № 7 за хигиенните изисквания и за здравна защита на селищната среда, издадена от министъра на здравеопазването, не е подзаконов нормативен акт на този закон и доколко площадката отговаря на нейните изисквания, не е въпрос от компетентността на регионалната инспекция.
Съгласно действащите разпоредби към момента на издаване на лиценза на дружеството, а именно чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата за търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали, за издаването на лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали към заявлението до министъра на икономиката се прилага оригинал или нотариално заверено копие на разрешение, издадено при условията и по реда на чл. 37 от Закона за ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху околната среда – отменен с „Държавен вестник”, бр. 86 от 2003 г. или регистрационен документ от РИОСВ, на чиято територия ще се извършва търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите. Тази лицензия е актът, разрешаващ на едно лице да извършва търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали на конкретна площадка и правомощия за отнемането му има министърът на икономиката.
Видно от представените документи, на площадката, за която е издадено разрешение по чл. 37 от РИОСВ – Пазарджик, не се е намирала цитираната от Вас триетажна жилищна сграда, тоест директорът на РИОСВ издава разрешението при спазване на изискванията на закона. Във връзка с образуваната преписка от Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик, през м. октомври 2004 г. представители на РДВР – Пазарджик, и ХЕИ – Пазарджик, сега вече РИОКОЗ, както Вие посочихте, и РИОСВ - Пазарджик, са извършили съвместна проверка на „Металкомерс” ООД, площадка в с. Ивайло. На 9 май 2005 г. Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик, е направила предложение, в което е отразено, че от страна на РДВР – Пазарджик, и РИОСВ – Пазарджик, нарушения в режима на дейност на пункта, в кръга на тяхната компетентност, не са констатирани.
Въз основа на предложението на Окръжна прокуратура със Заповед № 356 от 2 март. т.г. кметът на община Пазарджик е спрял експлоатацията на обект „Пункт за изкупуване на черни и цветни метали” на „Металкомерс” ООД в с. Ивайло. Контролът по изпълнение на заповедта е възложен на секретаря на общината и е разпоредено началникът на РПУ – Пазарджик, да окаже съдействие за изпълнението й.
Уважаеми господин Ватев, предвид изложените факти, в заключение искам да подчертая, че във връзка с постъпили в РИОСВ – Пазарджик, сигнали и жалби относно дейността на „Металкомерс” ООД – площадка в с. Ивайло, в периода 2003 - 2005 г. експертите на РИОСВ – Пазарджик, са извършили редица проверки, съгласно тяхната компетентност с изискванията на законодателството в областта на опазването на околната среда. Нарушения при изпълнение на служебните им задължения не са констатирани, което е потвърдено и в Окръжната прокуратура в гр. Пазарджик. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Бойко Ватев, който има право на реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колеги, чухме сирените. Да почетем Ботев и падналите за свободата на България. (Всички стават. Триминутно мълчание.)
Давам думата на господин Ватев, който има право на реплика.
Господин Ватев, заповядайте.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз чух тук доста параграфи, алинеи, закони, министерства и така нататък, но важното е фактът. Фактът е, че има една фирма “Металкомерс”, на който фирма е разрешено да работи върху един парцел, на който от 1980 г. живеят хора и има къщи. Това е фактът. Факт е, че тя не работи на този парцел, а работи на съседния парцел, за който няма разрешение и трови атмосферата на хората.
Това не е някакъв генерален въпрос. Всички въпроси, които Ви бяха зададени, бяха за реки, за стратегии, за планини и гори. Това е въпрос за 10-15-20 човека, които обаче не могат да живеят нормално. Има решение на кмета за спиране на дейността на тази фирма, има решение на прокуратурата. Влезте си в правомощията.
Вие като министър можете да спрете тази фирма. Вие можете да изпратите там една комисия, която да провери фактите. Нека да оставим папките, документите и цифрите. Вижте реалното положение. Една фирма трови живота на 15-20 души, работи на място, на което не й е разрешено. Има решение от кмета, няма кой да го изпълни.
Вие трябва да го изпълните и аз очаквам от Вас помощ в това отношение, да пратите хора, които да проверят на място и да видят нещата. В папките не се крие истината. Истината се крие във фактологията. Хората се обгазяват, мръсно е, има шум. Има три решения за спиране. Четвъртото решение ще бъде истинското и то ще бъде Вашето.
Чакаме действия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако желаете да отговорите, господин министър, под формата на дуплика, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ватев, аз приемам, че фактологията такава, каквато е изнесена и документално е налице. Но с оглед на съображенията, които Вие излагате, аз също приемам, че е добре да бъде още веднъж проверен казусът. Така че ще бъде направено необходимото и ще излезем с една обективна и принципна позиция, в това число и най-вече – законосъобразна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народния представител Евдокия Манева, към министър Джевдет Чакъров.
Госпожо Манева, както Ви е известно, Вашето питане може да бъде развито в рамките на три минути. Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 9 май 2005 г. Министерството на околната среда и водите разрешава внос на 300 хил. килограма твърди пластмасови отпадъци на 15 пратки за преработване. В сделката са ангажирани три фирми: “Шееле”, вносител от немска страна, “Юнион консулт” ЕОД – Тервел, вносител от българска страна, “ВEТО” – ООД, Бургас, преработвател.
На 10 април 2006 г. в халето на фирма “Шееле” в Русе постъпват балираните отпадъци. Поради констатирани от представителя на фирмата преработвател примеси това не позволява пратката да бъде обработена и приета. На 14 април 2006 г. постъпва сигнал за наличието на опасни болнични отпадъци в пратката. На 21 април 2006 г. се запечатва складът.
Споменавам датите, за да се види, че от момента, в който са констатирани примеси в пратката, минават 11 дни за реакция. Едва след 11 дни има някаква реакция. А РИОСВ се намесва едва на финалния етап. Фактически дотогава няма никакво взаимодействие между органите, които трябва да контролират целия процес.
Тук няма да коментирам бездействието на митницата, на полицията в целия този случай. Аз искам да обърна внимание специално на ролята на РИОСВ, която разрешава подобни сделки, в които, както виждаме, много странно участва верига от фирми, което е една предпоставка за нарушение на изричната забрана отпадъци да се внасят в страната с цел депониране, което на практика се е случило.
Всъщност никой не знае имало ли е подобни случаи преди това и дали няма да се случат подобни неща и в бъдеще, тъй като практически законовата уредба в момента създава възможност РИОСВ да бездейства, да дава подобни разрешения и след това да не се интересува какво се случва с внесения отпадък.
Очевидно е, че контролният орган – специално РИОСВ, Русе, не работи ефективно. Не зная дали това е поради факта, че вече имаме нов началник на РИОСВ и той е агроном. Една от най-големите районни инспекции в България със сериозни проблеми и то в областта на химическата промишленост се оглавява от агроном. Може би това е една от предпоставките РИОСВ да бездейства. Няма никакво взаимодействие с митниците, с полицията, поради което се е получил този скандален случай в Русе.
Затова аз искам да Ви попитам какви мерки ще предприемете, за да се изключат за в бъдеще случаи на внос и депониране на забранени отпадъци, какъвто е скандалният случай в Русе?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте, за да отговорите на питането на народния представител Евдокия Манева.
Както Ви е известно, господин министър, разполагате по силата на правилника с пет минути.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! За конкретния случай ви информирам следното. Фирма "Юнион-Консулт" ЕООД-Тервел, която е осъществила вноса, притежава редовен регистрационен документ за внасяне на отпадъци от зеления списък, издаден по реда на чл. 87 от Закона за управление на отпадъците на 11 май 2005 г. от министъра на околната среда и водите.
На ниво Европейски съюз трансграничния превоз на отпадъци се регламентира от Регламент 259/93 за надзор и контрол на превозите на отпадъци в рамките на, от и за Европейската общност, както и от Регламент 1547 и Регламент 1420, въвеждащи процедурите за внос и износ на отпадъци от зеления списък.
След проверка по случая, осъществена от РИОСВ-Русе, на 25 април т.г. се установи наличието на част от употребявана отпадна медицинска система във внесените бали с пластмасовите отпадъци. Този отпадък е иззет за съхранение като доказателствен материал от РДВР-Русе и следва да се обезвреди за сметка на фирмата-вносител.
В момента РДВР-Русе, провежда разследване по образувано дознание срещу неизвестен извършител. Беше получено писмо от фирма "Юнион-Консулт" ЕООД, в което се уведомява Министерството на околната среда и водите, че отпадъците ще бъдат върнати обратно в държавата-износител – Германия, съгласно разпоредбите на чл. 36 от Наредбата за реда и начина за внасяне, изнасяне и транзита на отпадъците и за случаите, в които се изисква банкова гаранция или застраховка.
На 18 май т.г. цялото количество внесен отпадък напусна границите на България. Подчертавам, на 18 май т.г. отпадъците бяха върнати обратно в Германия.
Уважаема госпожо Манева, в заключение искам да Ви уверя, че това е единичен случай и Министерството на околната среда и водите и РИОСВ-Русе, стриктно работят и следят за изпълнението на нормативните изисквания в областта на трансграничния превоз на отпадъци, като особено внимание обръщаме на забраната за внасяне на отпадъците, обезвреждането, респективно депонирането им на територията на Република България, заложена в Закона за управление на отпадъците.
Бих искал само за информация и сведение на уважаемото народно представителство и на обществеността да кажа, че аз, като народен представител - даже в качеството си на председател на Комисията по околна среда и води в Тридесет и деветото Народно събрание, заедно с вас разгледахме и приехме Закона за управление на отпадъците. В него изрично достатъчно строго сме регламентирали тези дейности. Така че аз си позволявам да не бъда съгласен с Вас, че липсва адекватна нормативна законова база, регламентираща и уреждаща тези дейности.
Същевременно уверявам вас, всички народни представители и цялата общественост, че Министерството на околната среда и водите и всички регионални структури работят тази законова нормативна база да бъде спазвана и стриктно прилагана. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
Както Ви е известно, госпожо Манева, имате възможност да зададете до два доуточняващи въпроса.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Господин председател, аз ще кажа, че съм съгласна, че има изрична регламентация на вноса на отпадъци от други страни, но тя очевидно не е достатъчна и не е достатъчно строга, след като в целия случай РИОС се намесва едва на финала, след като много категорично се намесва обществеността на Русе. Ако не беше подаден сигнал от обществеността на Русе за това нарушение, РИОС нямаше да се намеси. Видяхме, че в този случай имаме реакция едва след реакцията на обществеността, което означава, че категорично липсва контрол от страна на РИОС за издадено разрешение за внос на 300 хил. кг. пластмасови отпадъци.
Това очевидно показва, че или нормативната уредба не е достатъчно прецизна и недостатъчно ясно формулира участието на РИОС на всички етапи на проверка и контрол, когато се извършват подобни операции, или в РИОС не са си свършили работата.
Аз искам сега да Ви задам два допълнителни въпроса: кажете ми, какво е количеството отпадъци, което е върнато в Германия? Аз имам информация, че не е върнато цялото количество. Една част от отпадъците са депонирани. Искам от Вас категоричен отговор по въпроса.
Второ, ще промените ли – не казвам законовата уредба, а общата нормативна уредба, защото Вие имате вътрешни разпоредби в министерството, така че да се гарантира в бъдеще районните инспекции, които издават подобни разрешения, да осъществяват контрол и да се гарантира, че отпадъци се внасят само за преработка?
Вие знаете, че сметището в Русе отказа да се депонира опасните отпадъци от инсинератор в София, а в същото време виждаме, че се депонират опасни отпадъци от чужбина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на двата доуточняващи допълнителни въпроса на народния представител Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! От трибуната на Народното събрание аз бих искал да благодаря на обществеността за активната позиция. Политиката и реализацията на секторните политики в околната среда аз виждам, че можем да реализираме единствено и във всички случаи с активното участие и позиция на нашата общественост, с нейната активна гражданска позиция.
Това, което мога да кажа оттук съвсем категорично и отговорно, е, че веднага след получаването на сигналите и от страна на РИОСВ, и след получаването на сигнала до централното управление, ние сме имали моментална реакция и са предприети абсолютно всички мерки и действия, с които това да бъде сторено.
На въпроса Ви наистина в момента не мога да отговоря – дали е изнесено цялото количество, но ще се разпоредя и ще бъде проверено всичко това. Вие и всички народни представители ще разполагате с тази информация.
Съгласно разпоредбите, които са издадени, според мен по-скоро би следвало да бъде изведено цялото количество отпадъци, което е внесено.
В това отношение искам да кажа, че това не е единствения и изолиран случай, който се получава в нашата страна. Наскоро имаше подобен случай в страни-членки на Европейския съюз - от една страна се внасят такива отпадъци в друга страна и се процедира по същия начин. Точно в този момент ние бяхме на официално посещение – визирам Чехия, бяха предприети необходимите мерки по същия начин да бъдат върнати обратно отпадъците в страната, от която бяха внесени. Тоест, да бъдат реекспортирани.
Уверявам ви, че Министерството на околната среда и водите ще следи първо, спазването на законовата нормативна база. На предложението ви дали тя би могла да бъде усъвършенствана, аз приемам, че една нормативна база винаги може да бъде доусъвършенствана. Ние ще направим необходимия преглед на подзаконовите нормативни актове. В това отношение очаквам активност от вас и от всички народни представители. Ако има предложения, които могат да бъдат обсъдени, ние сме готови, открити и с експертна позиция, и от управленска гледна точка те да бъдат обсъдени, разгледани и защо да не бъдат приети, стига да позволяват да се постигне един по-строг режим. Това е целта на всички ни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
Госпожо Манева, можете да изразите своето отношение към отговорите на министъра.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Господин министър, благодаря за готовността да дадете точен отговор на въпроса дали цялото количество е изнесено - мисля, че трябва да се направи проверка в това отношение категорично; а също и за готовността Ви да се усъвършенства, най-вероятно подзаконовата нормативна уредба.
Аз съм съгласна, че управлението на отпадъците е една от най-сложните сфери на управление на дейности, свързани с околната среда. Тук участват много агенти, не само Министерство на околната среда и водите, не само общините и бизнеса. Добре е, че и гражданите стават все по-чувствителни към тази тема, която от една страна създава възможност съответните институции по-адекватно да реагират, но в същото време изключително затруднява тяхната роля, защото се следи съвършено стриктно дали изпълняват своите задължения.
В случая ще подчертая, че наистина има бездействие от страна на регионалната инспекция в Русе. Мисля, че и Вие се съгласявате с тази констатация. Точно, защото не само в България, а и на други места се случват подобни неща; точно, защото подобни опити ще има и в бъдеще, се налага ние да имаме нормативна уредба, която да изключва такива възможности, или поне да ангажира по-плътно и органите на Министерството на околната среда и водите, които издават подобни разрешителни. Аз смятам, че трябва да се обърне внимание и на самия факт, че се издава разрешително, в което участва верига от фирми, което е една предпоставка много по-сложно да се контролира този процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народния представител Ваня Цветкова към министъра на околната среда и водите.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър Чакъров, уважаеми колеги! Аз ще задам съвсем конкретно и директно моя актуален въпрос: защо процедурата за решение по доклада за ОВОС за изграждане на мини-ВЕЦ на р. Струма в района на водопад "Скакавица" изпреварва процедурата за обявяване за защитена територия в същата местност на Земенския пролом?
По процедурата за защитена територия има изготвена проектозаповед, която чака одобрение и подпис от Вас като министър. В проектозаповедта е записано, че се забранява строителството на хидротехнически съоръжения по поречието на река Струма и в защитените територии. Впечатляващо е, че и в доклада по ОВОС на стр. 65 е записано, че е в ход процедура по реда на Закона за защитените територии за 4 500 хектара в Земенския пролом. Въпреки това, както и отрицателните становища на регионалния исторически музей, държавното лесничейство, община-Кюстендил, и много неправителствени организации, докладът по ОВОС е гласуван с положително становище от Експертния екологичен съвет при МОСВ. Какви са причините да има положително становище без то да е консултирано с регионалния исторически музей, с държавното лесничейство за земите, които ще бъдат изключени от Горския фонд при бъдещото построяване? Чакам Вашият отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Цветкова, в отговор на Вашия въпрос като начало бих искал да Ви предоставя информация относно процедурата за обявяване на „Земенски пролом” за защитена местност.
Съгласно процедурата, регламентирана в Закона за защитените територии, назначената комисия е провела заседание на 28 декември 2005 г. и е съставила проект на заповед за обявяване на защитена местност „Земенски пролом”. Проектът на заповед не е подписан, тъй като с писмо от 17 януари 2006 г. министерството е сезирано, че в границите на бъдещата защитена територия попада находище „Скакавица”, което се разработва от 1964 г. и чиито запаси към 1 януари 2006 г. са 11 206.6 хил. куб. м. Това е единствената кариера, която обслужва поддържането и новото строителство на железопътната инфраструктура в този регион и в Югозападна България.
Включването на кариерата в защитената местност ще доведе до невъзможност същата да бъде експлоатирана, тъй като в проекта на заповедта се забранява търсене и проучване, добив и първична обработка на подземни богатства в участъка на пролома.
След уточнение на границите на кариера „Скакавица” заповедта за обявяване на защитена местност „Земенски пролом” ще бъде подписана в площта, от която е изключена кариерата. Това за ваша информация.
По отношение на мини ВЕЦ-Земен, бих искал да Ви информирам, че процедурата по оценка на въздействието на околната среда е започнала с уведомление на 28 юни 2004 г. Тази процедура е независима от процедурата за обявяване на защитени територии и се провежда паралелно. Нещо повече, в случая разрешаващият орган е друг – директорът на РИОСВ – София. Процедурата по ОВОС е проведена при спазване на законоустановените срокове и със своя завършек я изпреварва по време на обявената за защитена местност, тъй като в Закона за опазване на околната среда срокът за приключване на процедура по ОВОС с решение е изрично регламентиран.
Междупрочем ние с Вас и с група народни представители от БСП имахме среща. Преди това съм имал срещи и с неправителствени организации. Пред Вас, пред всички народни представители, и пред цялото общество бих искал да изкажа позицията, която съм изразил и поел като ангажимент и като бъдещи действия от моя страна като министър на околната среда и водите, че случаят ще бъде прегледан още веднъж. Всичко ще бъде проверено. В момента всичко това е в ход, така че ние в никакъв случай няма да допуснем посочената местност по отношение на природосъобразност и съхранение да бъде потърпевша. Като министър на околната среда и водите се ангажирам лично това да бъде сторено, така че всичко ще бъде взето като съображение това да не бъде допуснато.
Аз съм поел този ангажимент. С отговора, който в момента Ви давам, не добавям почти нищо ново. Благодаря Ви за възможността всичко това да бъде изказано от моя страна пред всички народни представители, пред цялата ни общественост и най-вече за обществеността, която живее в този регион. Всички ние трябва да обичаме нашата природа, да работим така, че тя да бъде максимално опазена и да се развива устойчиво, така че и ние да се радваме и да можем да я завещаем на нашите деца и внуци по най-добрия начин и те да се радват на прекрасната ни природа и изключително богатото биоразнообразие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваня Цветкова за реплика.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаеми господин министър Чакъров, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз Ви благодаря, господин министър, че пред цялата общественост дадохте гаранции, че това с мини ВЕЦ на р. Струма при Скакавишкия водопад няма да се случи. Само по този начин Вие имате възможността да докажете, че сте министър на околната среда и водите, а не министър на икономиката и енергетиката. Защото, ако бъде допуснат този мини ВЕЦ на Скакавишкия водопад, тази територия ще се превърне в една опустошена от гледна точка околна среда територия и ще се превърне в една икономическа зона, и ще унищожим едно богатство, едно красиво място, за което Константин Иречек е казал, че е най-красивото място на България.
Надявам се да удържите на думата си и вярвам, че това ще бъде в интерес на целия регион.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз го казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, все пак, ако желаете да допълните нещо, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Каквото съм казал, ще го направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане към министъра, зададено от Росица Янакиева и Ненко Темелков за Перник.
Заповядайте, госпожо Янакиева.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА (КБ): Господин председател, колеги! Уважаеми господин министър, гр. Перник винаги е бил сред горещите екологични точки на България. Концентрацията на прах и вредни вещества във въздуха обичайно е над пределно допустимите норми. Един от най-големите замърсители в района е ТЕЦ „Република”, като замърсяванията най-често са резултат от вредните емисии, изхвърляни през комина на централата.
В началото на м. май т.г. обаче гр. Перник и по-конкретно кварталите „Калкас”, „Тева”, „Мошино” и „Изток” бяха засипани с тонове прах, които вятърът вдигна от шламохранилището на ТЕЦ „Република”, а в този район живеят повече от 50 хил. души.
Господин министър, питането ни към Вас е свързано с експлоатацията на това съоръжение на „Топлофикация” – Перник, в чийто състав влиза ТЕЦ „Република”, и неупражнения контрол от страна на РИОС – София.
Шламохранилището отдавна е изчерпало капацитетните си възможности. Не са използвани съвременни технологии за запечатване на огромните количества технологичен отпадък. Не са предприети мерки за определяне на нов терен за шламохранилище на този отпадък. След закриването на РИОС – Перник, градът, в който са базирани редица производства, изхвърлящи вредни емисии във въздуха, възможността за ежедневни наблюдения и превантивен контрол са сведени до минимум.
Господин министър, считаме, че е наложително в най-кратък срок да бъде възстановен РИОС – Перник, за да се избегнат подобни екологични катастрофи в района.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Джевдет Чакъров.
Господин министър, моля да отговорите на питането на народните представители, изразено от народния представител Росица Янакиева.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Янакиева, уважаеми господин Темелков! Бих искал отначало да подчертая, че ръководството на Министерството на околната среда и водите си дава ясна представа за сериозността на проблемите със замърсяването на атмосферния въздух на територията на община Перник. Шламохранилище „7 септември” е изградено в котлова на бившия открит рудник „Куциян” и е въведено в експлоатация през 1978 г. Проблемите със запрашаването на околните квартали датират от годината на приключване на експлоатацията на първия етап, като се проверяват един-два пъти през годината. За да се намалят и предотвратят подобни случаи на запрашаване през 1988 г. е създаден защитен пояс от подходящи за целта растителни видове, но впоследствие същият е неправомерно унищожен и в момента от него са останали не повече от 100 броя тополи. Веднага след първите случаи на запрашаване от страна на шламохранилище „7 септември” са правени опити да бъде запечатан с различни видове латекси.
За цялостно решаване на проблемите със замърсяване на атмосферния въздух на гр. Перник в периода от 2000 до 2002 г. е разработена общинска програма за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми за съдържанието им в атмосферния въздух на територията на община Перник. Програмата е приета от Общинския съвет на община Перник с Решение № 241 от м. февруари 2005 г.
По отношение на “Топлофикация – Перник” ЕАД в програмата са заложени мерки в размер на 94,5 млн. лв. със срок за изпълнение до края на 2009 г. Конкретно за предотвратяване на праховото замърсяване от действащите шламохранилища на ТЕЦ “Република” е предвидено изграждане на ново шламохранилище в срок до 2008 г. и извеждане от експлоатация, техническа и биологична рекултивация на действащите две шламохранилища – “7 септември” и “Кудин дол” за срок до 2009 г.
Към настоящия момент изпълнението на горните мерки по отношение на двете шламохранилища на “Топлофикация – Перник” ЕАД се актуализира в рамките на процедурата по утвърждаване на плана за привеждане в съответствие с Наредба № 8 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа. Представеният от оператора план, съгласно горната наредба, се разглежда, като оттук нататък възможностите по отношение на експлоатацията на шламохранилище “7 септември” са две.
Първият вариант е да бъде прекратена и шламохранилището да бъде рекултивирано в периода от 2007 до 2009 г. с изграждане на ново шламохранилище на подходящ за целта терен.
Вторият вариант е да се разреши по-нататъшна експлоатация (надграждане) на шламохранилището, но единствено при условие за въвеждане на система за оросяване на цялата брегова ивица или промяна на технологията на депониране и преминаване към така нареченото намиване под вода с изграждането на дига от типа на язовирна стена, при което няма да се даде възможност за унос на прахови частици при неблагоприятни метеорологични условия.
И при двата варианта замърсяването ще бъде ограничено съществено от началото на следващата година и прекратено към 2008 г. В тази връзка е необходимо операторът на ТЕЦ “Република”, “Топлофикация – Перник” ЕАД да изпълнява установените за целта законови изисквания. В случай че последните не се изпълняват, са възможни по-нататъшни случаи на замърсяване, за които операторът ще продължи да бъде санкциониран от Министерство на околната среда и водите, респективно на този етап от РИОСВ – София, в съответствие с действащото законодателство.
Районната инспекция по околната среда и водите – София, извършва предвидения съгласно екологичното законодателство превантивен, текущ и последващ контрол на обекти, намиращи се на контролираната от нея територия. За периода януари 2004 – май 2006 г. в област Перник са извършени 358 проверки, от които по компонент “въздух” 71, в това число 26 на “Топлофикация – Перник” ЕАД.
При извършена на 24 февруари 2004 г. проверка от експерти на РИОСВ – София, е дадено предписание на “Топлофикация – Перник” ЕАД в срок до 20 март те да реализират необходимите мерки за избор на терен за изграждане на ново шламохранилище.
В заключение бих искал да ви уверя, че от страна на Министерството на околната среда и водите и регионалните ни структури ще продължи да бъде упражняван необходимият контрол и да бъдат реализирани предписаните мерки и действия, с които да бъде ограничено това замърсяване, за което Вие съвсем основателно имате притеснения.
По отношение на това дали да има в Перник една нова регионална структура на Министерството на околната среда и водите. Определено има такава потребност в този регион – да бъде изнесена една регионална структура на Министерството на околната среда и водите. Както Стара Загора, така и Перник е една от горещите точки.
Възползвам се от трибуната на Народното събрание да заявя, че ще организираме посещение по горещите точки в нашата страна, а именно на място да се запознаем с конкретната ситуация и регионалните структури на Министерството на околната среда и водите, и аз като министър да видя какво е предприето, какво се изпълнява, текущ контрол и всички предписани мерки и действия, с които да се ограничат тези вредни въздействия върху населението и населените места. Така че всичко това предстои да бъде реализирано и по всяка вероятност народните представители от съответните региони ще бъдете поканени, за да реализираме съвместно тези наши посещения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Росица Янакиева за два уточняващи въпроса.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА (КБ): Господин председател, господин министър! Изказвайки удовлетворението си от чутите неща по отношение както на бъдещото изграждане на ново съоръжение за технологичния отпадък на “Топлофикация – Перник”, по-конкретно на ТЕЦ “Република”, както и възможностите в най-кратки срокове да бъде възстановен РИОСВ – Перник, все пак бих искала да уточня, че пепелното съдържание на технологичното гориво в ТЕЦ “Република” е твърде високо – над 65-67%, и в бъдеще време този проблем ще остане актуален.
Моля да уточним все пак, имайки предвид възможностите на ТЕЦ “Република”, той все още е държавно предприятие, по отношение рекултивацията на терена на депо “7 септември”, защото там над девет пъти е надграждана стената и възможностите за следващо надграждане според мен са твърде ограничени, дали може да се разчита на помощ и подкрепа от страна на Министерството на околната среда и водите за рекултивация действително на този терен, който е от порядъка на 500-600 дка и “Топлофикация” трудно би се справила с една такава задача?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на допълнителните въпроси, зададени от народния представител Росица Янакиева и от името на народния представител Ненко Темелков.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожо Янакиева! Чух съображенията, които допълнително повдигнахте. Както отговорих, има два алтернативи по отношение на шламохранилището и като че ли една от тях ще бъде по-прагматична и по-обективно отговаряща на целите, които трябва да бъдат постигнати като подход и като реализация. Министерството на околната среда и водите в своята позиция, която ще препоръча на принципала на “Топлофикация – Перник” ЕАД, ще изложи съображенията си, така че да бъдат постигнати целите. Надявам се, че и принципалът, който е над “Топлофикация” ще вземе предвид тези наши препоръки и позиции, така че обществеността в Перник и всички, които живеят в този регион, да не бъдат повече подлагани на въздействието на праха, който се отделя от това шламохранилище. Аз съм по-скоро оптимист, че всичко това ще бъде взето като съображение и ще бъде включено в инвестиционната програма от над 90 млн. лв., както е предвидено за 2008-2009 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на госпожа Янакиева.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА (КБ): Господин председател, колеги, господин министър! С господин Темелков уточнихме, че отговорът на министъра ни удовлетворява. Надявам се, че гражданите на Перник ще бъдат най-доволни от действията, които министерството ще предприеме в кратки срокове за решаване на този проблем, като част от общия екологичен проблем в община Перник. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроса, зададен от Бойко Ватев, към министъра на културата проф. Стефан Данаилов.
Моля народният представител Бойко Ватев да зададе своя въпрос в рамките на две минути.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! От 1974 г., когато тракийската изложба за първи път се явява в Париж в залата „Петит Пале”, тя е показвана в най-големите и най-престижни музеи в Англия, Германия, САЩ, Канада, Италия, Испания, Белгия, Япония, Унгария, Холандия и т.н., да не изброявам, в още много страни. През този повече от 32-годишен период изложбата е извоювала своя важна ниша в културния и научния живот в света – подчертавам, в света, и се превърна във визитна картичка както на Република България, така и на българското културно-историческо наследство. Страни като Румъния, Турция и Украйна, чиито територии също са били населявани от траки и в чиито музеи се съхраняват немалко бляскави образци на тракийската торевтика, до този момент не успяха да засенчат и изместят българската изложба от афишите на големите световни музеи. Българската тракийска изложба е утвърдена в музейния мениджмънт като олицетворяваща изключителното постижение на културата и цивилизацията на траките, която е партнирала на древногръцката, но е била алтернативна и със свой неоспорим принос в европейското световно историческо наследство.
Уважаеми господин министър, във връзка с гореизложения проблем, моля да ми отговорите на следните въпроси: ще бъде ли изработен точен календар за гостуването на тракийската изложба в Международния отдел към Министерството на културата? Ще бъдат ли предприети мерки, които да гарантират, че изложбата ще се представя в различни страни само след предварително съгласуване с министъра на културата, за да се избегне в бъдеще порочната практика всеки пътуващ политик с някаква по-висока позиция във властта да обещава гостуването на изложбата съвсем безразборно? Ще бъдат ли предприети мерки за недопускане на организиране и пътуване на втора тракийска изложба? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на културата Стефан Данаилов.
Господин министър, моля да ограничите Вашия отговор в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ватев! Благодаря за изключително актуалния въпрос, който поставяте и особено за начина, по който правите това – с професионално познаване на проблемите и с чувство за национална отговорност за тяхното отговорно решаване. Темата за представянето на национални изложби в чужбина е многократно дискутирана в средите на специалистите и сред широката общественост и често е предизвиквала противоречиви оценки. Безспорен факт е обаче, че чрез тези изложби и особено с такива като тази на тракийското изкуство по нашите земи България е предизвиквала интереса на чуждите специалисти и широката публика и е завоювала през годините известност и авторитет.
Господин Ватев, поставяйки проблема за изложбата на тракийските изкуства в българските земи, Вие задавате няколко отделни въпроса, на които аз ще отговоря конкретно.
Първо, в Министерството на културата имаме календар за гостуването на национални музейни изложби. В периода 1994 – 2006 г. са организирани 17 такива изложби, като последните две бяха през тази година в Италия и Дания. Договорени и в процес на договаряне за времето от есента на 2006 г. до 2009 г. са три гостувания на тази изложба във Франция, Швейцария и Япония. Проявен е интерес за организиране на изложби на тракийско изкуство от Германия, Монако, Южна Корея, САЩ, Англия.
Тук искам да уточня, че всяка една от тези изложби – а всяка една е индивидуална – съдържа от 20 до няколкостотин каталожни номера и е предмет на конкретно договаряне и уреждане.
По втория въпрос: Министерството на културата вече е провело разговори и са постигнати договорености за промени в подхода при договарянето и организирането на представените изложби в чужбина. Като се отчитат интересите на българските музеи, обемът на българските изложби и времето за тяхното предоставяне ще бъдат по-малки в сравнение с предишни години. Ние сме се договорили, имали сме изложби за цяла година, че изложбите ще траят по три месеца. По този начин ще стане възможно не само те да бъдат показани на повече места, но и експонатите да остават в България за по-дълъг период от време, за да могат да бъдат показвани тук през годината и особено през активния туристически сезон. Това изисква дългосрочно планиране и тежка подготвителна работа. Известно е при какъв огромен успех премина през м. април и началото на м. май т. г. изложбата на тракийските съкровища в Националния исторически музей. Очакваме с не по-малък успех да премине откритата преди няколко дни голяма изложба във Варна, където във връзка с отбелязването на 150-годишнината от музейното дело в България са експонирани за първи път на едно място всички големи тракийски съкровища. Организирането на подобна изложба изисква отчитане и съгласуване на интересите на музеите, където се съхраняват отделните експонати, осигуряване на финансови, материално-технически и организационни условия за нейното осъществяване. Надявам се това да се отчита и в бъдеще, българските държавници да го отчитат, за да може Министерството на културата по възможно по-добър начин да планира и подготвя изложбите и да представя нашето богато културно наследство в страната и по света.
Опасението, което изразявате от евентуална поява на друга българска изложба на тракийско изкуство, е нереално.
Друг е въпросът, че подготовката на такава изложба от други, съседни на нас държави, предполага наличието на паметници на културата с висока стойност, които те могат да имат и да покажат. Това е и въпрос на инициатива и на свободно договаряне, което ние не можем в никакъв случай да ограничим или спрем.
Усилията на министерството са и ще бъдат насочени към това България да не бъде изместена от вече завоюваните лидерски позиции при представянето на образците на тракийското изкуство.
На четвъртия Ви въпрос – музеите в нашата страна имат право да организират самостоятелни изложби в чужбина. Задължение на Министерството на културата и неговия Национален център за музеи, галерии и изобразително изкуство е да съгласува проектите на договорите за тяхното провеждане и стриктно да следи за спазването на всички законови изисквания за тях. Целта е да се осигурят условия за максимално добро опазване на недвижимите паметници на културата и тяхното експониране. В момента подготвяме правилник за организиране на изложби в чужбина от българските музеи и галерии.
Като министър на културата се стремя да намирам най-добрия баланс на различни интереси и възможности при представянето на движимите паметници на културата, за да продължим да популяризираме пълноценно българската култура в чужбина, в това число и чрез представители на национални изложби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Бойко Ватев за право на реплика.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин министър, доволен съм от Вашия отговор, от загрижеността на Министерството на културата, но въпреки всичко аз и моите колеги, и не само тези от Комисията по култура, ще следим за провеждането на тази политика, защото раздробяването на една цялостна изложба, разпиляването на усилията има опасност да ни доведе до загубване на позиции. Също ще следим да не се правят самоинициативи от политиците, а изложбите да бъдат приоритет на Министерството на културата. Вие сте хората, които отговаряте за славата на България след спортистите, разбира се, това е в кръга на шегата.
Нека да говорим от банката на Народното събрание, когато има контрол, не само за замърсени територии, за лоша екология, а да говорим за култура и хубави съкровища. Радостен съм, че по тези въпроси, на които обърнах внимание, работите активно. Приемам, че го правите, но въпреки всичко ще се интересувам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Искам само да допълня нещо. Господин Ватев, бях свидетел на две изложби, всъщност на една изложба, тъй като аз самият разбирам, че не е редно без съгласуване с Министерство на културата което и да е високо държавно лице да предлага пътуването. И като млад министър, влизайки в кабинета, бях изненадан от покани и уговорени изложби в държави, които споменах, надявам се, че по-нататък във времето те ще бъдат реализирани.
Искам само да кажа, че наш основен приоритет през тази и следващата година ще бъде ние да покажем тази изложба в Централна Европа, защото българската култура се знае, но не съвсем. Тази изложба наистина респектира. Свидетел съм как тя бе посрещната в Двореца на бившия президент Чампи в Италия. Там беше една малка колекция от 50 предмета. Свидетел съм и каква беше реакцията в Дания, която показа същата изложба в най-умаления й вид.
Искам да кажа, че именно с варианта на предмети до 300 за три месеца, това би било достатъчно актуално и респектиращо. Досега в уговорките и разговорите, в предварителните договори с тези, които предлагат да бъдат домакини, това се приема много добре.
Съзнавам, че има един малък проблем, за който аз споделих. Нашите музейни работници държат тези уникални предмети да бъдат по-често при тях. Затова схемата е края на м. октомври до м. април пътуване на тези изложби по Европа и по света, а в другото време те да бъдат тук, в музеите.
Благодаря Ви за въпроса. Напълно съм съгласен, че имате всички основания да се интересувате и да контролирате един такъв процес, който е важен за държавата и за националното ни самочувствие. Благодаря Ви от сърце.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на културата господин Стефан Данаилов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Следва питане, зададено от народните представители Иван Колчаков, Мартин Димитров, Ясен Попвасилев към министъра на финансите Пламен Орешарски.
Виждам, че господин Мартин Димитров се отправя към трибуната. Моля да развиете в рамките на три минути Вашето питане.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Аз и моите колеги от СДС сме сериозно загрижени, защото предприятието “Държавна парично-предметна лотария” отива към фалит. Отива към фалит поради лошо управление. И аз на Ваше място внимателно бих изслушал данните, с които сега ще Ви запозная.
През 2005 г. предприятието отчита спад на приходите от 1,3 млн. лв. Загубата за годината е над 800 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как, лотария да губи?!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ами, господин председател, хубав въпрос задавате и аз Ви препоръчвам Вие и Вашите колеги от БСП да проучите нещата, които сега ще ви кажа, и след това да ми кажете какво решение сте взели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви го кажем.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпреки спада на приходите и очертаващата се голяма загуба, разходите за външни услуги нарастват със 160 хил. лв.
Най-фрапантният случай е следният. За 2005 г. са издадени билети на стойност 19 млн. лв., а от тях са продадени билети на стойност 2 млн. лв. И билети на стойност над 17 млн. лв. са унищожени, дами и господа! Просто са били унищожени. За каква ефективност на такова предприятие можем да говорим?!
Следващата много интересна подробност е, че главният счетоводител на предприятието, който изготвя и заверява баланса, се налага впоследствие да бъде уволнен и да бъде избран друг такъв счетоводител, който изготвя нов баланс. Аз питам: уважаеми господин министър, какво е наложило изготвянето на нов баланс за 2005 г. на това предприятие?
Неефективността на управлението освен от общите данни, които Ви дадох, се вижда и от други параметри. Например, в Регионална дирекция Враца в края на годината заетите по трудов и граждански договор са 10 човека, което е три пъти повече от персонала в Регионална дирекция Плевен, а приходите на Плевен са почти два пъти по-високи от тези на Враца.
Също така има назначени хора с много странна квалификация, уважаеми дами и господа! Например, счетоводител – със специалност “Българска филология”, началник на търговски отдел – с офицерско образование, супервайзер-координатор, който е зъботехник! Поддръжката се извършва от техник, който никога не е ходил в лотарията, освен за да си получава заплатата! За преводач е назначен човек, който май не е правил преводи!
И всичко това, уважаеми дами и господа, за нас е сигнал, че в това предприятие се случват странни събития, които го водят към фалит. И то ще фалира много скоро!
Освен това според нас не се спазва и Законът за корпоративното подоходно облагане, който предполага предварителното плащане на една вноска.
Очаквам господин Пламен Орешарски да обясни дали в данните, които му казах, той счита, че има закононарушения. Дали смята, че трябва да бъдат предприети спешни мерки от негова страна? Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Действително през 2005 г. Държавната парично-предметна лотария реализира спад в своите финансови резултати, причините за които са комплексни. В изводите от анализа за влошеното финансово състояние основно място заема обявената в края на м. март 2004 г. процедура за възлагане управлението на Държавната парично-предметна лотария на чуждестранен мениджър. След откриване на процедурата и с оглед бъдещата стратегия на евентуалния нов мениджър, със заповед на министъра на финансите е разпоредено да не се сключват нови договори от предприятието до приключване на процедурата. В резултат на това ръководството на предприятието възприема пасивност в своите действия, което намира израз във влошаване оперативността на системата, а оттук, и в негативен тренд на продажбите на лотарийни билети. Наблюдава се и ръст на разходите.
Към настоящия момент е разработена нова програма за развитие на Държавната парично-предметна лотария за 2006 г.
Допълнително съм разпоредил да се актуализира системата от мерки за подобряване организацията на работа и за по-стриктен контрол върху разходите.
Допълнителна мярка, която предприехме, е, че Управителният съвет на Държавната парично-предметна лотария бе освободен и предстои назначаване на нов Управителен съвет.
В обобщение, бих искал да обърна внимание върху обстоятелството, че резултатите от дейността на предприятието през първото тримесечие на 2006 г. са сравнително оптимистични и дават основания да се приеме, че предприетите от нас мерки са в правилна посока. Ще продължим стриктно да следим за изпълнението на набелязаните мерки с цел своевременно пресичане на нови негативни тенденции в дейността на Държавната парично-предметна лотария.
Тъй като във въпроса Ви имаше и акцент дали има закононарушения, нашият анализ към настоящия момент показва, че няма нарушаване на законови и подзаконови актове. Насочваме изцяло усилията си към съображения по целесъобразност в контекста на част от мерките, за които вече говорих. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Ясен Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! От данните, с които разполагаме, и съгласно законовите разпоредби на чл. 46а, който определя размера на данъка върху корпоративното облагане, във връзка с чл. 2а, ал. 1, т. 2 и 3, размерът на данъка е 12 на сто от номинала на пуснатите в продажба билети.
Преди малко колегата Мартин Димитров Ви спомена, че номиналът на отпечатаните и пуснатите в продажба билети е малко повече от 19 млн. лв.
Ако се анализират отчетът и придружаващите го счетоводни документи, много лесно ще се установи, че данъкът, който е следвало да се начисли, е в пъти повече от начисления. Тоест в “Държавната лотария” данъкът се начислява върху продадените билети, а не върху номинала на пуснатите в продажба билети.
Затова е моят въпрос: Вашият анализ установил ли е такова законово нарушение и би ли следвало да се толерира заради това, че е държавно предприятие? Аз мисля, че пред закона всички са равни.
Още един въпрос: в крайна сметка, правейки този анализ, какво е виждането на Министерството на финансите относно бъдещето на “Държавната лотария”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
По първия Ви въпрос – данък не се начислява върху билети на склад. От тази гледна точка нашите проверки не показват, че има закононарушение. Данък се начислява само, както Вие се изразихте, върху билети, които са пуснати в обращение.
Що се касае до втория Ви въпрос, правим всички усилия да подобрим финансовите резултати на “Държавната лотария” и да я утвърдим като институция, която изпълнява своите функции съобразно правомощията, които има. На този етап не възнамеряваме да предприемаме институционални промени, не толкова организационни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров. Моля, господин Димитров, да изразите отношение към отговорите на министъра.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Това предприятие е пример за лошо управление. Аз се надявах на много по-решителни действия от Ваша страна, защото ако бяха унищожени билети на стойност 19 млн. лв. в частния сектор, това щеше да бъде критерий за крах на едно предприятие. Както виждате, щом става въпрос за държавно дружество, то продължава да съществува и държавата продължава да налива пари в него. Освен това, въпреки невероятния спад в приходите, предприятието е увеличавало разходите си за външни услуги постоянно, увеличавало е разходите си за реклама постоянно.
Всичко това, уважаеми господин министър, би трябвало да е сигнал за лошо управление, сигнал за необходимост от тотална смяна в начина на ръководене на подобни предприятия.
Недопустимо е в държавни предприятия да бъдат назначавани хора, само за да получават заплата, каквито примери имаме с въпросната “Държавна парично-предметна лотария”. Да, Вие казвате – повечето нарушения са на тема целесъобразност, тоест наети са хора, които не са били нужни на предприятието или които не са имали необходимата компетентност, за да помогнат на едно такова предприятие. При положение че става въпрос за държавно дружество, това означава, че държавата носи отговорност и държавата трябва да вземе всички мерки това да не продължава.
Колкото до стабилизирането на положението през 2006 г., господин министър, аз изказвам своите дълбоки съмнения. Въпреки смяната на управителния съвет при сегашното управление не виждам бъдеще на това предприятие, не виждам негово добро бъдеще.
Така че се надявам на много по-решителни мерки от Ваша страна и се надявам, че анализът на целесъобразността, който правите, в крайна сметка ще доведе до наказания на лица, които не са си свършили работата – както се случва в частния сектор, господин министър. Който не си свърши работата, напуска, губи длъжността си. Докато в държавата виждаме хора, които заемат определени постове, независимо дали успяват да постигнат резултати, независимо от ефективността на тяхната работа.
Още веднъж, дами и господа, искам да ви кажа следното. Унищожени са билети на стойност 19 млн. лв., тоест 75% от всички напечатани билети от това предприятие за 2005 г. се унищожават след това. За каква ефективност можем да говорим? Защо всички ние като данъкоплатци, господин председателят, който също така е виден данъкоплатец, да плащаме тези пари? Защо да правим това? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не играя на ТОТО и не си купувам билети от лотарията – да Ви отговоря.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, встрани от микрофоните): А трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на правосъдието проф. Георги Петканов. Първият въпрос е от народния представител Димитър Абаджиев.
Господин Абаджиев, моля да развиете Вашия въпрос към министъра на правосъдието.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Известно Ви е, че основните критики към България от Европейската комисия са по Глава “Правосъдие и вътрешни работи”, господин министър. В тази връзка Ви обръщам внимание именно в качеството Ви на министър на правосъдието, към който е Инспекторатът на Министерството на правосъдието, за случай на драстично нарушаване на съдопроизводствените правила.
На 16 март 2006 г. Великотърновският районен съд е произнесъл присъда № 426 по нчхд № 13-67 по описа за 2003 г. на съда, с която е осъден Иван Бейков Марков да заплати неимуществени вреди на съответния тъжител. Господин Иван Бейков е български и американски гражданин, през 50-те години е съден от Народния съд за пропаганда срещу комунистическия режим. Дори тогава му е дадена възможност да говори. В случая обаче важното е, че при разглеждането на делото той нито веднъж не е бил призован редовно, въпреки че адресът му е известен и той живее постоянно в гр. Велико Търново. Не е бил призоваван и чрез “Държавен вестник”. Въпреки това е била произнесена присъда. Случаят вече стана обществено достояние на великотърновската общественост и от великотърновските медии.
Въпросът ми към Вас е: ще възложите ли именно съобразно правомощията Ви по Закона за съдебната власт чрез Инспектората и въз основа на фактите, посочени по-горе, проверка във връзка със случая, който представлява драстично нарушение на Наказателнопроцесуалния кодекс? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на правосъдието господин Георги Петканов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Абаджиев! Посоченото във Вашето питане нчхд № 13-67 от 2003 г. по описа на Районния съд – Велико Търново, е образувано по тъжба, депозирана на 15 декември 2003 г. С разпореждане от 18 декември с.г. е даден ход на тъжбата и делото е насрочено за 4 май 2004 г.
Пред първата инстанция делото е отлагано общо седем пъти. Причините за това са били от различен характер – представяне на болничен лист от подсъдимия, ненамирането му на адреса за призоваване, отсъствието му от страната, както и по молба на адвоката с оглед неговата ангажираност и по друго дело.
Последното заседание пред Районния съд – Велико Търново, е проведено на 16 март 2006 г. За да бъде призован за това заседание, подсъдимият е търсен и от призовкаря на посочения адрес осем пъти. При опитите за призоваване на господин Марков призовкарите са търсили съдействие и на съседите, но те не са били в състояние да посочат друг адрес, на който лицето да бъде намерено и са отказвали да получат призовките, тъй като според тях апартаментът е необитаем.
Съдът е дал ход на делото в последното съдебно заседание, като се е мотивирал с това, че подсъдимият е редовно призован чрез процесуалния си представител със съобщения от предишното съдебно заседание, което обстоятелство е отразено в протокола от 6 декември 2005 г., тоест това е предпоследното заседание на съда. Присъдата по делото е постановена от първоинстанционния съд на 16 март 2006 г. На 31 март с. г. срещу нея е подадена жалба от адвоката на господин Марков и към момента делото е висящо пред Окръжния съд – Велико Търново.
Уважаеми господин Абаджиев, съгласно чл. 35б, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт Инспекторатът към министъра на правосъдието проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела. Проверката на движението на делото обхваща неговото завеждане, разпределяне, насрочване, отлагане и постановяване в срок на съответните актове. В случай, че в хода на делото са допуснати процесуални нарушения, които водят до опорочаване на съответния правораздавателен акт, в процесуалните закони са предвидени възможности за обжалване, респективно протестиране на акта по реда на инстанционния контрол.
От изложеното по-горе е видно, че подсъдимият се е възползвал от това свое право. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Абаджиев – право на реплика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз обаче така и не разбрах от отговора дали Вие ще възложите проверка или вече сте възложили такава и въз основа на нея изнесохте описаните обстоятелства, защото те са известни като обяснение от страна на съответните призовкари. Но в случая е важно, че е възможно да става въпрос за практика именно във връзка с начина на призоваване, която е порочна и която може да доведе и довежда според мен до много по-тежки последствия. Добре е да се извърши проверка именно във връзка с посочените от Вас правомощия на инспектората, които обхващат и случаите, когато те могат да правят предложения за порочна практика, която пък да доведе до възможност за законодателни промени.
На мен са ми известни тези правомощия на инспектората, но считам, че в случая наистина беше добре да се извърши по-задълбочена проверка, а не само да се разпитат съответните призовкари, защото те винаги ще обясняват, че са положили усилия за призоваване.
Пак повтарям, случаят стана много обществено известен в Търново, запознат е и американският посланик. Добре е наистина да се докаже, че ако няма нарушения, такива нарушения не са извършени, а ако има - че са взети съответните мерки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Петканов – право на дуплика.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Абаджиев! Има висящо дело и аз нямам право в този момент да върша такава проверка, така че отговарям на първия Ви въпрос: не съм назначил проверка и до приключването на делото нямам намерение да правя това. Ако след това бъда сезиран, ще назнача такава проверка.
Второто нещо, в изложението си аз изтъкнах, че съдът е приел, че подсъдимият е редовно призован чрез своя адвокат. Дали това е вярно или не, ще констатира втората инстанция, тоест Окръжният съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата отново на народния представител Димитър Абаджиев, за да зададе друг свой въпрос към министър Петканов.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин министър, тъй като въпросът беше зададен по-отдавна и се случиха доста събития във връзка с темата, която развивам, но бяха проведени две изслушвания на комисаря по разширяването на Европейската комисия Оли Рен. На тях, както по време на посещението си в България, а впоследствие и в доклада, който беше публикуван за България, той изрази категорична оценка, че последните промени в Конституцията поставят въпроса за накърнената независимост на съдебната власт у нас. Това е заключение, което очевидно влияе негативно на оценката на Европейската комисия по най-чувствителната тема за България – правосъдие и вътрешни работи. Тази оценка беше споделена от различни представители на Европейската комисия, включително и от госпожа Чернота, която в момента е в България.
Вие, като министър на правосъдието, какво направихте, за да изпълни правителството препоръката на комисията и да се неутрализира тази негативна оценка? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на правосъдието.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Абаджиев! Целта на последните промени в Конституцията на Република България, станали факт на 30 март 2006 г., е да бъде подобрено взаимодействието между органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. По покана на Временната комисия за подготовка на предложенията за промени в Конституцията в заседанието й на 27 януари 2006 г. аз изразих становището на Министерството на правосъдието по внесения законопроект.
На заседанието присъстваха представители на всички институции, заинтересовани от измененията, включително председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд и новоизбраният главен прокурор.
От страна на Министерството на правосъдието бяха направени конкретни бележки по определени текстове, свързани главно с правомощията на министъра, уредени в чл. 130а. В по-голямата си част те се възприеха и считам, че допринесоха за една по-прецизна редакция на текстовете, отговарящи на конституционно установения принцип за независимост на съдебната власт.
През м. април т.г. в Брюксел се проведе среща между народни представители и представители на Министерството на правосъдието с експерти на Европейската комисия. На тази среща нееднократно беше подчертано, че стремежът да се подобри взаимодействието между отделните власти за по-ефективно противодействие на престъпността и корупцията са основни причини за предприемането на измененията в Конституцията. Пред представители на Европейската комисия беше изтъкната и възможността, в случай на противоречиво тълкуване на определени текстове, да бъде сезиран Конституционният съд, който не би допуснал да бъде нарушен балансът между властите.
Последният доклад показва, че нашите усилия в тази насока трябва да продължат и аз съм убеден в това. Оптимист съм, че в предстоящите няколко месеца, които ни остават, ще бъде направено необходимото, за да покажем ясно, че единствената ни цел е да направим съдебната система по-ефективна, по-прозрачна и по-отговорна пред обществото.
Не изключвам възможността, уважаеми господин Абаджиев, да се стигне и до нови, всъщност четвърти, промени в Конституцията на Република България. Моето мнение е положително в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Абаджиев – право на реплика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, през последните няколко години Вие бяхте и министър на вътрешните работи, и министър на правосъдието, тоест отговорен именно за сферата, която в момента обхваща три от шестте червени зони, които са определени за България, като най-критични, и които създават големите проблеми за България, и много вероятно да доведат най-малкото до тежки предпазни клаузи във връзка с членството ни в Европейския съюз.
Всъщност загубихме шест месеца за това да се убеждаваме в очевидното. И сега, и преди, Вие се опитвате – и комисията, и българската общественост, да я удавите в думи, а става въпрос за нещо наистина много ясно. Европейската комисия имаше препоръки във връзка с досъдебното производство, за това че функциите на следствието и на прокуратурата се дублират. Вместо да се помисли как да се направи нещо по тази тема, се приеха промени, които доведоха до възможности политическото мнозинство от две трети и на сегашното мнозинство да сменя и председателите на върховните съдилища, и главния прокурор. Дадоха се правомощия на министъра на правосъдието по отношение на бюджета и по отношение на разглеждането на делата.
Ние предупреждавахме тук, бяхме наричани какви ли не от мнозинството. След като Европейската комисия започна да констатира същото, вие обяснявахте как те не са разбрали, включително и тази група от народни представители през м. април т.г. обясняваше същото. Добре е, че сега, както чувам и Вие, а и колегите Ви от НДСВ са стигнали до извода, че все пак това, което сте направили, е глупост и трябва да се поправи отново. Но ние загубихме шест месеца. Разбрах, че Вие се отнасяте положително към следващи промени, но по-конкретно: ще съдействате ли тези промени да се извършат по-бързо, всъщност кога ще бъдат извършени тези промени, ще успеем ли да докажем до м. септември вече, не октомври, че наистина имаме волята да премахнем тази глупост, която извърши именно това мнозинство, и Вие бяхте министър на правосъдието и участвахте в приемането на тези промени?! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Абаджиев! Не съм участвал в приемането на тези промени. Нещо повече, Вие трябва да знаете, че право на законодателна инициатива при конституционни промени имат депутатите и президентът, а не и министърът на правосъдието.
Така че, първо, този проект не е дело на Министерство на правосъдието. Второ, аз не съм участвал в тяхното приемане.
Освен това на 27 януари 2006 г. председателят на Конституционната комисия – сега председател на парламента, чу какво казах: че аз не желая тези промени, които ми се предлагат. Трето, Вие казвате, че три от четирите червени зони се отнасят до правосъдието. Аз малко се съмнявам в това нещо, защото ми се струва, че в тези червени зони няма такава, която да се отнася до Министерство на правосъдието.
Така че, ако трябва да се отправят упреци, според мен трябва да се отправят към други хора, към други институции, а не към министъра на правосъдието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия въпрос.
Преди това да съобщя, че народните представители госпожа Манева и госпожа Масева са поискали писмен отговор от министъра на правосъдието.
Следва последният въпрос към министъра, зададен от народния представител Мартин Димитров, относно взетите мерки за борба с корупцията.
Има думата народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа. Времето започна да тече, тече критично.
Моят прагматичен въпрос, уважаеми господин министър, към Вас е до м. септември, тъй като вероятно няма да бъде до м. октомври 2006 г., има голяма вероятност следващият доклад на Европейската комисия да излезе през м. септември 2006 г. Дотогава по отношение на корупцията в по-високите етажи, господин министър, какви конкретни мерки ще вземете, така че в този доклад да прочетем нещо добро за България. Това ми е въпросът – съвсем прагматично! Какво ще направите Вие в оставащите дни, така че, като вземем да четем този доклад след няколко месеца, там да има и нещо хубаво, така че евентуално да ни приемат и без предпазни клаузи. Защото, господин министър, цената на тези предпазни клаузи е много тежка. Имайте предвид, че те са свързани. Когато се наложи предпазна клауза, да речем, по правосъдие и вътрешна сигурност, тя след себе си дърпа и другата, много по-лоша предпазна клауза, каквато е вътрешният пазар.
Вие започнахте, уважаеми господин министър, с обучението против корупцията в България. Но когато става въпрос за корупция по високите етажи, дали е въпрос на обучение или е въпрос на хора и закони и тяхното спазване и работа на прокуратурата – това е другият въпрос.
Така че съвсем прагматично Ви питам какво ще направите в следващите дни, така че в доклада, който очакваме от Европейската комисия, който е критичен за България, за всички нас, в тези области, в които имаме много големи червени картони, нещата да изглеждат по-добре.
Има ли нещо според Вас от Румъния, което може да приложи България, така че да има по-добра ситуация по отношение на корупцията по високите етажи, господин министър? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на министъра на правосъдието господин Георги Петканов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господни председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров. Като председател на комисията в началото на тази година представих в Министерския съвет подробен отчет за изпълнението на задачите от Програмата за изпълнение на националната стратегия за 2004-2005 г. Отчетът е публикуван и в Интернет на страницата на Комисията за координация на работата по борбата с корупцията.
В рамките на времето за отговор не бих могъл да изчерпа подробно всички мерки. Затова ще акцентирам само върху някои от тях.
Първо, Институтът за публична администрация и европейска интеграция разработи концепция и програма за дистанционно антикорупционно обучение на служителите в администрацията. Нейната цел е да представи и изясни явленията “корупция” и “конфликт на интереси”, факторите, които способстват тяхната поява, най-честите форми и зони на проявление.
Към края на 2005 г. обучение са преминали около 600 държавни служители, като и през 2006 г. този процес продължава.
Второ, с оглед спецификата на работа на инспекторатите в министерствата и техните контролни функции по инициатива на комисията беше изготвена специализирана програма за антикорупционно обучение в Академията на МВР. През курса на обучение са минали всички инспектори.
Трето, Националният институт на правосъдието, който осъществява първоначалното обучение и повишаване на квалификацията на магистратите, провежда обучение, включително и по въпросите на наказателното преследване на корупцията.
Четвърто, на 26 май т.г. приключи последният курс от инициативата за укрепване на съдебната система, организиран от Американската агенция за международно развитие. Целта на курса е да бъдат обучени служителите, които ежедневно контактуват с гражданите.
В началото на 2006 г. Министерският съвет прие нова Стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за периода 2006-2008 г. Беше създадена Комисия по превенция и противодействие на корупцията, председателствана от министъра на вътрешните работи.
В програмата за изпълнение на стратегията за 2006 г. са набелязани редица мерки в областта на антикорупционното противодействие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров.
Имате право на реплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господни министър! С цялото ми уважение към Вас се опасявам, че време за стратегии няма. Положението на България е много сериозно, уважаеми дами и господа! Положението на България е такова, че тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС е напълно наясно, че не може да иска в момента от Съвета на Европейския съюз конкретна дата, докато Румъния съвсем ясно и съзнателно може да направи това, защото разликата между двете страни е голяма.
Остават броени дни. Въпросът е в областите, в които много изоставаме – корупция и организирана престъпност – да не пишем много стратегии, които очевидно, че за 2-3 месеца няма да дадат конкретен резултат да свършим нещо конкретно. Аз ще Ви дам пример за нещо конкретно, господин министър. Наскоро Сметната палата каза, че инспекторатите към министерствата, които би трябвало да упражняват контрол, включително и върху корупцията, не си вършат работата. Ето аз Ви казвам: в следващите два месеца нека да видим какво да се направи, да окажете натиск върху тези инспекторати и въобще цялото правителство да окаже натиск върху тях, така че в края на годината – какъв ти край на годината? – в следващите два месеца да има някакъв конкретен резултат.
И освен това, господин министър, госпожа Кунева изрази подобно на Вашето мнение, че по отношение на промените в Конституцията отговорността е изцяло на парламента. По-важното е, господин министър, по тези сложни въпроси, които в момента пречат на интеграцията на България, всеки, който има мнение, да излезе от публичното пространство и да го изрази ясно, което да позволи дебат в това общество и което да позволи вземането на най-правилните решения.
Така че, ако сте смятали, че нещо не е наред, би трябвало да излезете по “Канал 1” и да го кажете. Това щеше да помогне много на дебата да бъдат взети правилните решения.
Така че отговорността, която носи всеки един министър, е не само в предложенията, които прави, но и в посланията към обществото, които се генерират от негова страна.
Така че, много Ви моля, в писането на стратегии няма нищо лошо. Но това в момента не ни трябва. Ножът е опрял буквално до кокала. Германия заяви, че ще чака доклада на Европейската комисия най-вероятно преди да започне въобще ратификацията на договора с България. Остават броени дни. Ако се ограничим в писането на стратегии, нищо няма да постигнем. Ясно се каза на България: искаме конкретни резултати до м. септември. Така че трябва да извадим някакъв конкретен резултат, за да имаме шанс да получим този път по-добро отношение и да влезем в Европейския съюз без предпазни клаузи. С предпазни клаузи, уважаеми дами и господа, няма да успеем да се възползваме от възможностите, които предоставя общността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! С това, което казахте, аз съм съгласен. Но аз се придържам към въпроса, така както сте го задали, а той е в две изречения: “Преди време изразихте ясно становище, че ще се борите срещу корупцията чрез обучение. В тази връзка докъде стигнахте в учебния процес и има ли резултати?”.
Аз споменах за стратегиите, защото в тях са залегнали такива обучителни процеси и се придържам към въпроса, който ми беше зададен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министъра на правосъдието проф. Георги Петканов за днешното му участие в Парламентарния контрол.
В оставащите минути следват въпроси и питания към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Пристъпваме към въпроса, зададен от народния представител Константин Димитров.
Господин Димитров, моля в рамките на две минути да развиете своя въпрос към министър Гагаузов.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател! Бих се обърнал към господин министър Гагаузов със следния въпрос, вълнуващ колкото господин Симеон Донев от Балчик, толкова и български граждани, които живеят днес по цялото Черноморие, където продължават тези полурегламентирани строителни работи, които безпокоят цялото ни общество.
Господин Симеон Донев от град Балчик, област Добрич, е подал до Вас жалба, на която Вие сте отговорили на 14 май 2006 г. В отговор на тази жалба Вие правите следното предложение. Вие препоръчвате продължаване на строителство в имот 1533 в община- Балчик, като същевременно е необходимо да се изиска извършване на инженерно-геоложко проучване с обхват и дълбочина, които са съгласувани с “Геозащита” ЕООД от град Варна, след което да се определят, проектират и изпълнят необходимите укрепителни работи за локалното свлачище, което всъщност е повод за безпокойството на господин Донев, неговото семейство и неговите съграждани.
Във връзка с така създалата се крайно опасна ситуация, господин министър, моля Ви да ми отговорите на следния въпрос: защо след като е във Вашите правомощия, съгласно чл. 198, ал. 3 от Закона за устройство на територията, Вие не сте наложили строителна забрана до изясняване на общата устойчивост на терена във въпросния свлачищен район, а бягате от отговорност, като прехвърляте проблема на община Балчик?
За съжаление строителните работи продължават и в този момент на този проблемен терен. Те създават голяма опасност за живота и домовете на хората, живeeщи в съседство с новоизграждаща се четириетажна сграда. Действително много сериозен проблем! В същото време теренът продължава да се свлича редом с тези нерегламентирани може би строителни работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! През 1997 г. във връзка с появили се мащабни и катастрофални свлачищни процеси по Северното черноморско крайбрежие и вземане на мерки за предотвратяване на негативните последици от тяхното развитие беше наложена строителна забрана в свлачищните райони на територията на общини Варна, Аксаково, Балчик и Каварна със срок до осъществяване на трайни укрепителни и отводнителни мероприятия за отделните участъци и отчитането на техния положителен ефект.
През 1999 г. след решение на Върховния съвет за териториално селищно устройство, строителство и архитектура за приемане на актуализация на оценка на инженерно-геоложките условия в град Балчик и писма със съответни номера от 1999 г. от кмета на община Балчик строителната забрана на територията на град Балчик беше редуцирана. По този начин имот 1533 в квартал 99, град Балчик, който е въпросният имот на господин Донев, както и други, попаднаха в район “Б”, зона “Б-2” от инженерно-геоложкото райониране, за която беше приета строителната забрана да отпадне. За стабилизиране на част от имотите са изпълнени редица напрегнати анкери. Анкери има и в част от имот 1533.
Във връзка с предстоящо строителство в имот 1533, квартал 99 на град Балчик е подадена жалба от господин Донев и живеещите на улиците “Дионисос” и “Петър Берон” до кмета на община Балчик. Община Балчик със свое писмо от 2.09.2005 г. е отговорила, че има внесени проекти за одобряване на жилищна сграда със застроителна площ 177,11 кв.м , разгърната площ – 1080,03 кв.м, която включва сутерен от 269 кв.м, първи етаж – 177 кв.м, втори етаж – 210 кв.м, трети етаж – 210 кв.м и таван – 212 кв.м.
Проектът е придружен със становище от “Геозащита” ЕООД – Варна, с изходящ номер от 25.08.2005 г. и писмо на Националния институт за паметниците на културата от 14.09.2004 г.
Господин Донев внася нова жалба, този път до областния управител на Добричка област, с молба за намеса за прилагане на чл. 199, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за устройство на територията. Областният управител изпраща жалбата до кмета на община Балчик със свое писмо от 30.11.2005 г. за проверка на случая.
Междувременно господин Донев внася молба с вх. № В-8-19-02/08.09.2005 г. – този път до Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като информира министъра, че кметът на община Балчик не е приложил чл. 198, ал. 1 и 2 от Закона за устройство на територията и търси нашето съдействие в тази насока.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството възложи на “Геозащита” ЕООД – Варна, да изготви становище. В подробно становище на “Геозащита” ЕООД-Варна, не се предлага прилагането на чл. 198, ал. 3 от ЗУТ, което означава, че трябва да бъде приложен чл. 96, ал. 5 от същия закон.
Уважаеми господин Димитров, съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗУТ, общинските съвети и кметовете на общините определят политиката и осъществяват дейностите по устройство на територията на съответната община в рамките на предоставената им компетентност. За да бъде удовлетворено желанието на господин Донев е необходимо община Балчик да ни представи документация с искане за прилагане на чл. 198, ал. 3 от Закона за устройство на територията на част от територията на град Балчик, а не само за имот 1533.
Въз основа на неговата молба до Министерството на регионалното развитие и благоустройството е възложило на Дирекцията за национален и строителен надзор да извърши проверка по спазването на изискванията на нормативните документи и преди всичко на чл. 96, ал. 5 от ЗУТ и Наредба № 12 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за строителство на геозащитни сгради и съоръжения в свлачищни терени.
По данни на целогодишните режимни наблюдения на “Геозащита” – Варна, се установява, че свлачищните процеси на територията на град Балчик не са затихнали и след извършването на необходимите инженерно-геоложки проучвания ще се извърши ново райониране на територията и ще се отчете ефекта от изпълнените до момента укрепителни съоръжения за отделни части от територията на града, за които беше отменена строителната забрана и дали ще бъде необходимо прилагането на чл. 198 от Закона за устройство на територията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Константин Димитров – право на реплика.
Моля, да спазваме и времето, за да може и следващото питане да бъде развито.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър, Вие действително съвсем точно описахте хода на кореспонденцията, която обаче не води до някакви конкретни действия, свързани с безпокойствата на тези граждани на град Балчик.
Ще Ви помоля действително да интерветирате лично или чрез началника на своя кабинет, или чрез някои от заместник-министрите пред община Балчик тя да ускори извършването на своята част от оценката, предоставянето на своята част от експертизата, която да ви позволи да ускорите целия този процес. Не е възможно, пак повтарям, това касае не само господин Донев, но и много други граждани както на Балчик, така и на хората по цялото Северно черноморие, а и не само там, да продължават строежи в съмнителни зони, които могат да предизвикат както амортизация на самата почва, да разрушат целостта на околната среда, но и да предизвикат, не дай си Боже, нещастия предвид на това, че се строят високи сгради върху терени, оценката за чийто капацитет, така да се каже, да понесат тези сгради е повече от въпросителна. Същевременно чрез тези и други преписки не се предприемат съответните бързи действия, които действително да адресират съвсем, съвсем бързо и експедитивно тревогите на нашите съграждани.
Много Ви моля в този смисъл да интервенирате отвъд оправданието, което Ви дава процедурата и разделението на отговорностите между централната и общинската власт, за да предотвратим задълбочаване на това напрежение в обществото на град Балчик и в частност да предотвратим неприятни инциденти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете да се възползвате, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин Димитров, аз в голяма степен съм съгласен с това, което казахте, но проблемът е сложен. Свлачищните процеси продължават с години и оценката на тяхното въздействие не може да бъде направена с едно еднократно проучване. Затова и инициативата в случая е на Община Балчик, която, преценявайки ситуацията, трябва съответно да придвижи това искане до нас.
Аз ще Ви кажа нещо, което може би не е конкретно за този случай, но просто трябва да се знае. Гражданите разчитат на това, че държавата трябва да извърши определени укрепителни мероприятия. И ако те са свързани само със запазване на определени територии, аз настоявам за това и ще искам държавата да отделя все повече и повече средства. Става въпрос и за това, че те там имат някаква собственост, която на всяка цена не искат да държат в това състояние и, изчаквайки утихването на определени процеси, тогава да строят. Те искат веднага и да строят, което означава, че с изграждането на определени обекти ние наистина бихме рискували и тяхното здраве, и това, че трябва да си свършим работата, да сме сигурни, че тези терени позволяват тази възможност и тогава да им даваме такива разрешения.
Разбира се, аз ще разговарям и с Община Балчик, но лично аз съм привърженик на това: по-добре по-бавно, но да стане по-добре. В противен случай може да се получи и голяма беля. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, свидетели сме през последните години на безконтролно и криминално застрояване на зелените площи, парковете и междублоковите пространства. Този проблем е особено тежък в големите градове. Като пример ще дам ситуацията в София. Тук, по официални данни, една трета от междублоковите пространства, парковете и зелените площи вече са застроени. Тежки са посегателствата върху зелената система на Киноцентъра от страна на приватизатори и присвоители, а в парка на Ботаническата градина продължава незаконното строителство. Излишно е да коментирам протестите във всички квартали на София, където гражданите се опитват да запазят и малкото останали зелени пространства.
Бих искала да чуя Вашето становище за незаконното и престъпно строителство по българското Черноморие. Разбира се, цялото наше общество иска да чуе това. Има места, където в продължение на километри българските граждани нямат достъп до плажната ивица, а това противоречи на всички закони и на българската Конституция.
В предложения Закон за българското Черноморие днес се правят опити да се узакони това незаконно строителство, а всички знаем, господин министър, чии са хотелите по Черноморието.
Възнамерява ли Вашето министерство да потърси отговорност от виновните лица, разбира се, заедно с българската прокуратура, следствие и съд?
Господин министър, в момента на испанското крайбрежие близо до град Алмерия предстои да бъде разрушен един огромен хотелски комплекс на стойност около един милиард долара. Ще последвате ли примера на испанските си колеги, господин министър?
Ще Ви посоча и още един типичен пример: в квартал 8 в "Лозенец" върху общинска градинка са изникнали два незаконно построени блока на улица "Козяк". Всички съдебни инстанции категорично постановяват, че това строителство е абсолютно незаконно.
Моля да ми отговорите каква стратегия има ръководеното от Вас министерство, за да бъде запазена зеленината в парковете и в междублоковите пространства, както и да бъдат премахнати незаконно построените сгради? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов да отговори в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, господин председател.
Цитирам буквално питането на госпожа Банкова и господин Христов, както ми е дадено на мен, защото тук се вмесиха и въпроси, свързани с Черноморието. Разбира се, мога да отговоря на такъв въпрос, но той не е зададен от вас. Вашият въпрос е: относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за ограничаване и противодействие на безконтролното застрояване в паркове, зелени площи и междублоковите пространства в големите градове. Това е питането.
Уважаема госпожо Банкова, уважаеми господин Христов! Поставеният от вас въпрос е действително актуален и е на вниманието на цялото общество. Още в обнародвания Закон за устройство на територията през 2001 г. и особено в Закона за неговото изменение и допълнение в "Държавен вестник", брой 65 от 2004 г. законодателят създаде строги и рестриктивни разпоредби, чиято цел е устойчиво опазване и възпроизводство на зелените системи. Една от причините, предизвикали измененията и допълненията на закона от 2001 г., беше натрупаното обществено напрежение и недоволство в това число сред представители на столични общински съвети и неправителствени организации от постоянното ощетяване и намаляване обхвата на зелените зони в урбанизираните територии през последните години.
Сега ще цитирам някои от по-важните разпоредби на Закона за устройството на територията, които се отнасят до тази материя:
"Чл. 9. Не може да бъде променяно предназначението на съществуващите озеленени площи или на части от тях в урбанизираните територии, реализирани съгласно предвижданията на устройствените планове. Не може да бъде променяно предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или подробни устройствени планове в урбанизираните територии за озеленителни площи, които не са реализирани, освен на части от тях за изграждане на съоръжения на техническата инфраструктура.
Промяната на предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в устройствените планове в урбанизираните територии за озеленени площи, се разрешава след положително становище от обществено обсъждане, проведено по реда на чл. 121 от ЗУТ:
1. от Министерския съвет по предложение на областен управител – за държавните имоти;
2. от общинския съвет с решение, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците – в останалите случаи."
Не е маловажна и разпоредбата, че тези разрешения или откази могат да бъдат обжалвани пред съда.
"Чл. 22. При преструктуриране на жилищни комплекси и урегулиране на нови поземлени имоти в тях, ако не може да се спазят правилата и нормативите на подробния устройствен план за устройствената зона и квартала, площите между сградите се урегулират като озеленени площи за широко обществено ползване." Тоест, не могат да се ползват за друго освен за зелени площи.
"Озеленените площи от зелената система за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществените потребности от национално или общинско значение като паркове, градини, улично озеленяване, извънселищни паркове и лесопаркове и площите със специфично предназначение като гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми и защитени насаждения – собственост на държавата и общините, с публична собственост", което означава че в тях не може да бъде извършвана друга дейност.
"Озеленените площи, които представляват публична собственост не могат да бъдат продавани, преотстъпвани и обременени с вещни тежести, както и да бъдат използвани за други цели."
Мога да цитирам още няколко члена, уважаеми дами и господа, с които Министерството на регионалното развитие и благоустройството е предложило и парламентът е приел забрана за ползване на зелените площи за други цели.
Да, в София и в редица от големите градове се допуснаха много нарушения, но това беше преди приемането на закона от 2004 г. Хората ще чувстват още доста време последствията, защото променените устройствени планове и продадените терени за зелени площи все още се застрояват, тъй като те вече са били продадени като такива.
Разбирам ви много добре и аз съм един от най-сериозните противници на това и бях един от хората, които направиха това предложение през 2004 г. – да бъде изменен Закона за устройство на територията и това да се забрани. Така че политиката на нашето министерство е отворена само в една посока – да не позволяваме зелените площи да се ползват за нещо друго освен за отдих на хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Христов, имате думата за до два доуточняващи въпроса.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ние сме чели закона. Ние, както и останалите граждани, наблюдаваме обаче какво става навън по улиците на София, по улиците на големите градове и в парковете.
Повярвайте, господин министър, ситуацията в "Младост" "Люлин", "Дружба", "Лозенец" наистина е потресаваща. Има случаи на реституиране на ниви в междублоковите пространства, там, където има детски площадки, това са факти и те продължават.
Кои са причините за това бедствено положение?
Първо, съществуват в българското законодателство сериозни пропуски, които позволяват строителната мафия да застроява парцел след парцел. Това, че тези пропуски не са случайни, мисля, че е известно на всички нас.
Второ, съществуват сериозни корупционни практики, свързани със застрояването. Те обхващат всички сегменти на властта – законодателна, изпълнителна, съдебна, както и общинските структури, разбира се.
Трето, липсва ефективен контрол върху застрояването в големите градове.
Това до голяма степен е Ваше задължение, господин министър, затова ще Ви попитам: какви конкретни мерки ще предприемете срещу това продължаващо, повтарям, безконтролно застрояване?
В този смисъл искам да Ви попитам какво е Вашето отношение към спешното налагане на мораториум върху застрояването на междублоковите пространства, зелените площи и парковете в големите български градове? Мораториум, който да спре строителната мафия и да запази онова, което все още е останало от нашите паркове и междублокови пространства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Асен Гагаузов да отговори на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря.
Трябва да кажа, че освен законодателната дейност на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – неща, които ви цитирах, ние като министерство чрез органите на Дирекцията за национален строителен контрол упражняваме ежедневен контрол по спазването на разпоредбите на Закона за устройство на територията. Това, че има редица нарушения в Столична община и в кварталите, които Вие цитирахте, бих могъл да се съглася от гледна точка на разминаването между очакванията, които имат хората, и документите, с които разполагат съответно инвеститорите. Трябва да знаете, че особено значима роля, права и отговорности в този процес са на органите на местното самоуправление и местната администрация и в този смисъл те са хората, които регулират своята територия и по какъв начин ще бъде използвана тя. След това са органите на ДНСК, които контролират дали и как е спазен законът.
Така че аз не искам да прехвърлям отговорността на местните органи, но те и без това имат достатъчна отговорност в това отношение.
Що се отнася до налагането на мораториум, вижте, нито е военно положение, нито нещо друго се е случило. Има територии, където няма проблеми и може да се строи, където има съответните устройствени планове, разбира се. Там, където няма, законът и сега забранява да се строи. Така че според мен такива мерки като налагане на мораториум върху територия, върху която в закона е предвидено, че е забранено да се строи, не виждам смисъл. Законът е ясен и категоричен – в зелените площи е забранено да се строи. Може ли при тази дефиниция да искаме налагане на мораториум? Ние просто трябва да спазим закона и той да не бъде нарушаван. Това е, което трябва да бъде направено. Разбирате, че всичко останало е тавтология.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, в рамките на две минути можете да изразите Вашето и на госпожа Банкова отношение към отговора.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър, знам, че това не е военно положение, но ситуацията много напомня такова положение. Въпросът е, че или трябва да процедираме по испанския вариант, или не знам какво трябва да направим, за да запазим това, което е останало.
Признавам, че въпросите, които Ви отправихме днес, са насочени не само към Вас, но и към моите колеги в тази зала. Със Стела Банкова преди месеци официално сме внесли проекторешение за налагане на мораториум върху застрояването в междублоковите пространства, парковете и зелените площи на големите български градове. Многократно в тази зала българският парламент отхвърля това предложение. Аз не разбирам как един въпрос, от който зависи здравето и нормалният живот на стотици хиляди български граждани и в който няма нищо политическо, може да бъде отхвърлян по този начин. Не разбирам защо някои от колегите защитават интересите на строителната мафия. Честно ви казвам, колеги, наистина не го разбирам.
Макар да имаме непреодолими различия с Вас, господин министър, в други области, като магистрала "Тракия" например, искам да Ви кажа, че може да разчитате на пълната ни подкрепа за прекратяване на това безобразие, на това незаконно строителство, на което сме свидетели.
Обръщам се към Вас и към колегите от залата: има проблеми, заради които трябва да бъдат забравени дребните партийни и политически сметки. Запазването на зеленината и въздуха в нашите градове е един такъв проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дотук за днес.
Позволете ми, уважаеми народни представители, да благодаря на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов за днешното му участие. Той не можа да отговори на всички въпроси, но вероятно другата седмица ще има възможност да отговори.
Следващото заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,58 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова


Секретари:
Митхат Метин
Станчо Тодоров