Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Метин Сюлейманов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги народни представители, съгласно програмата и извършената работа вчера, днес пленарното заседание предстои да продължи с първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Бих помолил да се провери има ли представители на Министерството на икономиката и енергетиката, които да поканим да присъстват в залата, да участват в дискусията при необходимост.
Преди обаче да продължим с точката от дневния ред, разполагате, доколкото съм информиран, раздаден ви е текст на проект за Решение за създаване на Временна комисия по искането на Борис Велчев - главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Павел Михайлов Чернев - народен представител в Четиридесетото Народно събрание.
Към мен има отправено искане да използвам процедурата по ал. 5 на чл. 40 и да включим тази точка, този проект за решение в програмата за тази седмица. Бих предложил тази точка да бъде нова т. 3 от програмата след завършване на дискусията по законопроектите за изменение на Закона за енергетиката, след което нашата работа да продължи със Законопроекта за кредитните институции.
Ако няма възражения срещу предложението, което правя, моля да гласуваме включването в програмата за седмицата на проекта за Решение за създаване на Временна комисия по искането на Борис Велчев - главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Павел Чернев - народен представител в Четиридесетото Народно събрание.
Гласували 143 народни представители: за 118, против 3, въздържали се 22.
Точката е включена в дневния ред като нова т. 3 след точката за законопроектите за енергетиката.
Виждам, че и господин Йордан Димов вече е в залата.
Готови сме да продължим с дискусията по:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, продължение.
Доколкото разбирам, обсъжданията продължават с изказвания. Има ли готовност и желание за думата?
Заповядайте, господин Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Тъй като вчера прекъснахме разискванията по тази точка от дневния ред, аз ще напомня някои от основните цели, които преследват законите за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Те са продиктувани от изпълнение на ангажиментите на Република България по Преговорна глава 3 “Свободно предоставяне на услуги”, по-точно правото за установяване и усъвършенстване на правната уредба на търговските взаимоотношения при лицензиран енергиен пазар и въвеждане във вътрешното законодателство на задължителните изисквания, които са предвидени в Електрическата директива за общите правила за вътрешния пазар за Европейския съюз на електроенергия, Газовата директива за общите правила на вътрешния пазар на природен газ, Директивата за насърчаване на електроенергията, произведена от възобновяеми източници на енергия във вътрешния за Европейския съюз пазар на електроенергия, Директивата относно мерките за гарантиране сигурността на доставките на природен газ и Директивата за насърчаване на производството на електроенергия по комбиниран начин.
Мотивите към предоставения законопроект според мен са много добре представени, на много разбираем език и напълно могат да ни убедят, че основните цели, заложени в законопроекта, са постигнати.
Ще цитирам само няколко от тях. Трябва да имаме предвид, когато правим предложения между първо и второ четене по законопроектите, че целта е да се въведат предвидените в Електрическата и Газовата директива минимални задължителни изисквания за независимост на операторите на електропреносни, електроразпределителни, газопреносни и газоразпределителни мрежи, както и да се доразвият разпоредбите, касаещи търговските взаимоотношения при либерализирания енергиен пазар в Европейския съюз.
Надявам се преди второто четене на предложенията наистина да се ограничим към целите на законопроекта, без да навлизаме в наредбите за определяне на цените – най-актуално в тези дни е да коментираме цената на топлоенергията, и без да навлизаме в правилата за търговията, защото това са подзаконови нормативни актове, които са работа на изпълнителната власт, а не на нас.
Между първо и второ четене има въпроси, които, естествено, трябва да се изяснят, за да могат обществените отношения, пък и това, което залагаме, да бъде в полза на болшинството от обществото.
Аз ще предложа на вашето внимание няколко позиции, върху които трябва да размишляваме. Лично за мен е така, тъй като съвсем наскоро имаше обществено обсъждане – на 2 юни т.г., по Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Чуха се предложенията не само на вносителите, а и на производителите, на електропроизводствените предприятия, на топлофикациите, на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, поставиха се доста въпроси, които трябва да бъдат решени.
Какво прави най-голямо впечатление в предложения законопроект? За мен предложените промени са изцяло съобразени с предложената нова структура на НЕК. Въведени са нови субекти – краен снабдител и електроенергиен системен оператор, респективно, нови лицензи за доставки на крайни потребители за управление на електроенергийната система.
Оттук произлизат и няколко въпроса. Промените затвърдяват ли монопола на НЕК и помагат ли за развитието на свободния пазар чрез някои ограничени действия от страна на регулиращия орган? Не получава ли нови правомощия комисията, с което да се увеличи контролът на свободния пазар чрез въвеждането на квоти за регулираната част? Полезно ли е това или не? Трябва ли да остане монополът на НЕК върху износа и вноса на електроенергия? Полезно ли е отлагане въвеждането на пазара на зелени сертификати и удължаване субсидирането на топлофикации и заводски централи, като им се гарантира сигурно заплащане на електроенергията за следващите 10 години? Полезно ли или не невъвеждането на енергийната борса, икономически диспечинг на централите, което не е споменато никъде в законопроекта, а пък вече е практика в някои съседни страни?
Няма да развивам подробно тези въпроси, както и какъв отговор бихме могли да намерим на тях, но мисля, че си заслужава да спомена разсъжденията, които ще направя по-нататък между първо и второ четене – в чл. 21, т. 8 и 18, в чл. 36, ал. 2, чл. 39, т. 10 и 11, чл. 44, ал. 1, чл. 86, ал. 2 и т.н. Надявам се, че ще приемем един по-удължен срок между първо и второ четене. Надявам се също така да има още едно допълнително обществено обсъждане на законопроекта, за да можем да чуем различните мнения не само на вносителите, а и на обществените организации, на професионалните съюзи, на браншовата камара, така че да можем да удовлетворим изискванията на болшинството.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Гризанов.
Уважаеми колеги, ще ви информирам за хода на дискусията, която евентуално ще последва.
Както бях информиран, вчера е имало едно изказване от Коалиция за България от народния представител Мая Манолова от 9 минути. Сега господин Гризанов говори точно 7 минути. Тоест, Коалиция за България има изразходвани вече 16 минути.
Ще прочета времето с удължението по ал. 2, за да имате представа с какво време разполагат групите: Коалиция за България – 40 минути, от които 16 изразходвани, НДСВ – 32 минути, ДПС – 26 минути, ОДС – 21 минути, ДСБ – 21 минути, “Атака” – 20 минути, БНС – 20 минути, и независимите – до 15 минути с ограничението от 5 минути.
Както спомена и господин Гризанов, а както и ние сме свидетели, този законопроект е предмет на доста оживена дискусия в обществото, включително и чрез организирани обществени дискусии. Допускам, че ще има желаещи да вземат отношение по тези два законопроекта.
Господин Костадинов, заповядайте.
ЙОРДАН КОСТАДИНОВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Промените в Закона за енергетиката са необходими както за българската енергетика, така и за нашето бъдещо членство в Европейския съюз.
Защо са необходими промените в Закона за енергетиката? Това е продиктувано от новата икономическа ситуация, в която се намира отрасълът. Преди по-малко от две години за първи път вече имаме свободен енергиен пазар, вече имаме и частни субекти в енергетиката. Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори ще подкрепи на първо четене законопроекта за промени в енергетиката, но се надяваме, че между първо и второ четене ще има един дебат, ще има и въпроси, на които ние очакваме отговори. Ще маркирам само три от най-важните за нас въпроси, на които трябва да намерим отговор.
Първият въпрос е за цената на топлоенергията, или както казваме – цената на парното. Въпрос, който касае голяма част от българското население. Въпрос, към който трябва да подхождаме, отчитайки интересите както на потребителите, така и на производителите. Затова дискусията, която предлага Министерството на икономиката и енергетиката, аз мисля, че е много целесъобразна. Тя трябва да бъде много широка, тя трябва да излезе от територията на София и от проблемите, които касаят Софийска топлофикация. Тя трябва да стигне до периферията на България – там, където има работещи и действащи топлофикации. Мисля, че в тази дискусия ние трябва да намерим пресечната точка както на производителя, така и на потребителя, без да вкарваме излишен популизъм.
Другият въпрос, на който ние бихме искали да получим ясен и категоричен отговор, е въпросът с преструктурирането на НЕК. Заместник-министър Димов в своето изказване каза, че се отделя един самостоятелен субект – това е операторът на енергийната система. Той се отделя без активи. Чист оператор. В представянето, което имаше министерството пред Комисията по енергетиката, ясно и точно беше казано от министър Овчаров, че до края на годината не могат да се правят никакви промени в екшънплана, който е представен и одобрен от Европейската комисия, по-специално при преструктурирането на НЕК.
Бих искал да получим отговор на две неща. Първото е – и това трябва да се знае от всички, че отделяйки оператора без преносна мрежа, ние ще плащаме две такси. Едната такса ще бъде пренос, другата ще бъде управление. Това може би допълнително ще утежни или ще увеличи цената на електроенергията. Това е въпрос, върху който можем да говорим. Другото нещо обаче, което мен ме безпокои като човек, който е работил друго време в енергетиката, като човек, който е влизал в дълбочина на икономическата обвързаност между хората, субектите, които произвеждат и които консумират електроенергия, е въпросът за надеждността на енергийните доставки. Не е ясно и точно кой от субектите ще носи отговорност при доставката на енергията до краен потребител.
Както казах в началото на моето изказване, в енергетиката нещата вече са променени. Наред с държавните предприятия има много частни предприятия. Предполагам, че този процес ще продължава. Затова е много важно да се знае кой носи отговорността при доставката на енергия до краен потребител.
Третият въпрос, който е изключително важен не само от моя гледна точка, но и от гледна точка на моите колеги, след като направихме обсъждането, е въпросът за договорите за дългосрочно изкупуване на енергия. При представянето на проекта на Закон за енергетиката на запитване от наша страна господин Овчаров каза, че евентуално, ако бъдат анулирани тези договори, ние ще изгоним големите инвеститори. Да, това е така. Но трябва да е ясно за всички, че сега тези големи инвеститори, които строят за сметка на един договор, който им осигурява цена, количество и дългосрочност на произведената електроенергия, ще доведе до увеличаване на цената на електроенергията. Мога да ви дам много примери. В страни, в които се процедира по този път, в момента електроенергията достига от 10 до 12 евроцента.
Как е решен въпросът в страни, които преди нас са влезли в Европейския съюз? Давам пример с Полша: влизайки в Европейския съюз, Полша еднозначно взема решение всички дългосрочни договори за доставка на електроенергия да бъдат анулирани. Сега в Полша се произвежда и продава електроенергия на най-ниската цена в Европа, да бъда по-точен – имат най-ниската цена на електроенергия в Европа, в Европейския съюз.
Ако в тази дискусия между първо и второ четене не намерим отговор на този въпрос, мисля, че той трябва да се дискутира тук, в Народното събрание, защото касае развитието на енергетиката и на икономиката на Република България години напред. Надявам се, че ще намерим отговори на всички тези въпроси. Надявам се на професионален диалог, който ще ни даде възможност да продължим да развиваме нашата енергетика, да я развиваме по път, който да бъде конкурентен – тя да бъде конкурентна след 2007 г., влизайки в Европейския съюз. Това, което казах за дългосрочните договори, е в противоречие с ангажиментите, които сме поели – от 1 юли 2007 г. пазарът на енергия в България да бъде 100% свободен. Предполагам, че много от вас ще вземат отношение по този въпрос и аз ви призовавам да бъдете активни.
Още веднъж подчертавам, че Национално движение Симеон Втори ще подкрепи законопроекта на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Има ли реплики към господин Костадинов? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Симеонов.
ПЕТЪР СИМЕОНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Може би обсъждаме един от най-болните въпроси на нашето общество, особено ако погледнем на нещата във финансов изглед, защото всички ние плащаме за електроенергия, плащаме за отопление по един или друг начин – кой на твърдо, кой на течно гориво. За тези, които са с парно отопление, това е социален въпрос, който според мен е най-сложен. Ако погледнем техническата страна на въпроса, вероятно ще се досетите, че някъде в някои жилищни блокове имаме парни инсталации отпреди 40 години и повече.
Защо говорим толкова малко за газта? Газта е нещо по-ново и по-модерно и ако направим сравнение с парното, нещата излизат в такъв вид, че тук трябва да се преборим не само с цените, да намалим по някакъв начин разходите си за енергия и един от начините е да погледнем инсталациите, които имаме. Може би най-трудното нещо при работата върху Закона за енергетиката, особено в тази топлофикационна част, ще бъде точно да разграничим къде са задълженията на потребителите, къде са задълженията на производителите, докъде стигат. Тук не става въпрос само за правни отношения – кой за какво отговаря и как отговаря, а става въпрос за технически, защото един сложил чугунени радиатори, всеки сменил каквото му дошло на ума – каквито съвети са му дали, ако те не са професионални. Това при всички случаи трябва да се вземе предвид при работата върху закона за второ четене.
Искам да обърна внимание на това, че имаше две предложения – едното е на Министерския съвет, другото е на колегите Банкова и Христов. Мисля, че в техните предложения – в членове 140, 147, 153 и 154 има някои елементи, които би трябвало да се вземат предвид. Моето становище е, че тяхното предложение също трябва да бъде разгледано. Това и предложихме в комисията – да го оттеглят, а ние да го имаме предвид при разглеждането в комисията. Това е по въпроса за топлофикацията. Считам, че там ще имаме най-много работа, особено в тези два аспекта – техническия и правния.
Следващият въпрос: искам да благодаря на Министерството на икономиката и енергетиката за това, че предложи според мен най-добрия вариант за преструктуриране на Националната електрическа компания, защото съм запознат и с другите предложения. Мисля, че само с някои промени – в по-дребни елементи, особено в правно отношение има няколко неща, които трябва да бъдат оправени, считам, че можем да кажем, че това е един от добрите варианти. Независимо от това, че някой може спокойно да каже: вижте, на практика се оказва, че ние пак отиваме в ръцете на Националната електрическа компания, всичко пак е съсредоточено на едно място. Това не е така, защото сега вече изходът от Националната електрическа компания има възможност да бъде разглеждан в съвсем по-дребни елементи.
Искам да обърна внимание, че в новия закон са съобразени всички изисквания, поставени от Европейския съюз, и в този смисъл има неща, които на нас може би няма да ни харесат на първия етап. Трябва да знаем, че някои изисквания на Европейския съюз са много важни за нас и правилно са поставени. Мисля, че много добре и много точно Министерството на икономиката и енергетиката е решило тези въпроси, по-скоро бих казал семпло, защото ние не можем да направим така, че да подработим абсолютно всичко, а точно в по-скромните елементи на работата да дадем възможност и сега между първо и второ четене, ако има някои допълнителни неща, да бъдат взети под внимание.
Коалиция за България ще подкрепи на първо четене Закона за енергетиката, но ни предстои много сериозна работа между първото и второто четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики, желание за изказване?
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изразя позицията на Съюза на демократичните сили и на Обединените демократични сили по отношение на Закона за енергетиката. Ние няма да подкрепим законопроекта на първо четене и ще аргументирам нашата позиция.
Няма да коментирам хубавите неща в този законопроект, защото действително има неща, които са хубави и необходими. Същевременно ще кажа, че съм облекчен в своето изказване от това, което във вчерашния дебат и днес се каза от госпожа Мая Манолова и от господин Костадинов, включително и в становището на Комисията по европейска интеграция има констатации, които съвпадат до голяма степен с аргументите, с които ние няма да подкрепим законопроекта на първо четене. Защо няма да подкрепим този законопроект на първо четене? Защото в него има принципни неща в противоречие с политиката по отношение на въпроса с енергетиката, която България е набелязала и която съответства с европейските изисквания. Става въпрос за отнемане монопола на Националната електрическа компания.
В този законопроект има отстъпление от един принципен и фундаментален въпрос – за реформирането на енергийната система в България. С този закон не само че не се върви в посока на либерализация на енергийния пазар, на създаване на конкуренция на вътрешния енергиен пазар, а се прави едно много сериозно отстъпление – увеличава се монополът на Националната електрическа компания като включително се отнемат и клиенти от електроразпределителните дружества, което създава и още един сериозен конфликт. Увеличаването на монопола на Националната електрическа компания засяга инвеститори, които са приватизирали, влезли са на нашия пазар, става въпрос и за чужди инвеститори, и сега със закона се променят правилата на играта, с което чуждите инвеститори са засегнати в полза на един монопол, а не в полза на българския потребител, това искам изрично да го подчертая.
Надали тук ще има някой, който да оспори това, че един от големите проблеми е монополът на Националната електрическа компания. Той засяга интересите на българския потребител. Никой в България не знае точно как се формират цените на крайния пазар. Националната електрическа компания по същество представлява една черна кутия и ние фактически увеличаваме тази черна кутия. Публична тайна е, че министър Румен Овчаров има интереси в увеличаването на Националната електрическа компания.
Не се прави тази крачка, която е крайно необходима и която е свързана с препоръките на Европейската комисия. В мониторинговия доклад изрично е казано, че трябва да се върви в посока на либерализация. Препоръките, а това е и европейската практика, са, че не е допустимо собственика на енергопреносната система, на енергопреносната мрежа да е и търговец. В така предлагания законопроект не се предвижда това разделяне, което също е крайно необходимо, ако ние желаем да имаме либерализация, да имаме конкуренция на пазара, да имаме прозрачност и да имаме защита на интереса на българските потребители.
Тук не става въпрос за неща, които са свързани само с редакция на конкретни текстове, а за заложена в самия законопроект концепция, която – пак повтарям – е едно отстъпление от политиката, която – вярно, доста бавно, доста мъчително, но е провеждана в последните години в една посока на ограничаване на монопола на НЕК и либерализация на енергийния пазар.
Уважаеми колеги, аз се надявам, че ако този закон бъде приет на първо четене, все пак между първо и второ четене ще бъдат извършени необходимите корекции в законопроекта, за да не се допусне действително да се случи това, което е заложено във философията на Закона за енергетиката. Пак казвам, че съм обнадежден, защото има колеги от управляващото мнозинство, които също в своите изказвания съзират тази опасност.
Обнадежден съм и от това, че Комисията по евроинтеграция също е констатирала тези проблеми, така че приемете и нашия вот срещу този законопроект на първо четене като една много сериозна заявка в дебата между първо и второ четене нещата да бъдат поставени по един изключително сериозен начин и да не се допусне да се случи това, което е заложено в законопроекта за първо четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроектите?
Заповядайте, господин Кобаков. Имате думата за реплика.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ): Уважаеми господин Сотиров, аз нямах намерение да вземам отношение по законопроекта, тъй като участвах в разработките. Мисля, че законопроектът на първо четене може и трябва да се подкрепи.
Аз съм на работа в енергетиката от 30 години и особено в последните години, когато се приватизираха електроразпределителните дружества, наблюдавам една анархия в тяхната работа. Това, за което Вие се притеснявате, за мен има още по-големи притеснения, но те са в друга посока. Те почти нищо не инвестират от това, което е записано в приватизационните договори, не се изграждат мрежите навреме, разрешителни се издават, без да се съгласуват с електропреносната мрежа. Разрешават се големи мощности, които се строят и вече ще бъдат пуснати, а подстанциите и другите съоръжения, които ще ги обслужват, не са още и в проектна фаза. Да не говорим, че при изпълнението на наредбата за изкупуване на съоръженията, което те поеха да изпълнят, пак не се изпълнява. Още повече че ако някой от клиентите реши да си продаде съоръжението – трафопоста, което се оценява на остатъчна стойност, и тръгне процедура след продажбата, ще трябва да заплати два пъти повече за нова мощност, макар че той я е имал преди това, за да бъде отново регистриран като абонат.
На този етап тези дружества трябва да се стабилизират. Те трябва да влязат в унисон с поддържането. Да не говорим за управленческите структури, които те изменят и дори в областни центрове нямат управление. Не могат да реагират онези звена, които бяха по поддържането.
Аз тези бележки съм ги дал на ръководствата на тези дружества, но не виждам изменение. И мисля, че точно този въпрос трябва да решим между първо и второ четене, да се обърне внимание на тях, да се подобри законът. Мисля, че сега трябва да гласуваме за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика. Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Господин Сотиров, заповядайте. Имате право на дуплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Господин Кобаков, аз Ви разбирам, но ако има проблем със следприватизационния контрол и липсата на достатъчно ясни правила и регулация, това не е повод да се прави отстъпление по този начин, по който е предвидено сега в законопроекта. Иначе по Вашата логика би трябвало там, където е извършена приватизация, има занижен контрол и не се изпълняват условията, да се премине към национализация, за да може държавата като собственик на всичко да има максимално добър контрол, както беше едно време.
Аз не мисля, че идеята е ние да се връщаме и да отстъпваме от основни принципи, по които се надявам, че в парламента и българското общество има консенсус. Не това е пътят на въвеждане на контрол – като се увеличава монополът на НЕК и изключителната му власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Папаризов има думата за изказване.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Становището вчера тук беше прочетено и обсъдено в Комисията по европейска интеграция, но понеже от вчера до днес е минало доста време, искам да напомня, че законопроектът предлага крачки напред, а не крачки назад в сравнение с досегашното законодателство по отношение на либерализацията на пазарите на електричество и на газ. В същото време се очаква до следващата година в рамките на Европейския съюз и на тази цел ще бъде посветено Мартенското заседание на Европейския съвет догодина, да се въведат нови мерки за регулиране и борба с монополизма на пазара на газта. Това сега е една основна задача на Европейския съюз.
Между другото в областта на енергетиката в Европейския съюз действат към 42 директиви. Много от страните-членки не изпълняват всичките. Има водещи страни, за които сега навярно на 30 март Европейската комисия и комисарят Пибаукс ще поискат това, за което ние говорим тук – не защитни мерки, но процедура за нарушаване на задълженията на съответните страни в Европейския съд и съответните страни ще трябва да бъдат санкционирани за това.
В този смисъл нашият закон е крачка напред и в никакъв случай аз не смятам, че тези бележки, които сме дали, не могат да се променят до второ четене и аз бих се радвал много да можем да внесем колкото се може повече конкретни бележки. Готов съм, ако трябва и с господин Сотиров да обсъдим някои от текстовете. Действително в дискусията в комисията, където законът беше подкрепен от всички с 1 “въздържал се”, имаше ясното намерение да се подкрепят усилията за повишаване на конкуренцията на този пазар и да може, разбира се, в крайна сметка българският потребител да плаща едни максимално ниски цени от гледна точка на възможностите за страната при максимална конкуренция на доставчиците.
Аз искам да потвърдя, че ние сме готови по бележките, които сме направили, да направим и конкретни текстове, да се конкретизират сроковете, процедурите, по които Министерството на икономиката и енергетиката взема отношение по определени въпроси: по въпроса за издаването на лицензиите; има определени препоръки към конкретизация на задълженията на НЕК; има препоръки към § 15 от закона; към това да бъде в по-голяма степен отразен чл. 23, ал. 1 от Електрическата директива и чл. 25, ал. 1 от Газовата директива. Аз съм убеден, че всичко това би могло да се направи преди второто четене.
Възползвам се от това, че се изказвам, да предложа и после да се гласува срокът за второ четене да бъде удължен спрямо нормалния срок с още две седмици, за да може действително тези препоръки, които произтичат и от дискусията в Комисията по европейска интеграция, и сега особено от дискусията в пленарната зала, и от водещата комисия – там също е имало големи и подробни обсъждания, да могат всички тези препоръки да бъдат отразени в конкретни предложения за второ гласуване. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам реплики.
Господин Златев, заповядайте за изказване.
ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще оглася позицията си по законопроекта, внесен от Министерския съвет, и то само в няколко аспекта, тъй като по други въпроси беше говорено пространно, а надявам се след мен и други колеги ще вземат отношение.
Наред с успешния отговор на изискванията на петте директиви на Европейския съюз, свързани с енергийния сектор, ние сме длъжни като народни представители в българския парламент в този закон и сега да отчетем особеностите на българската енергетика и по законодателен път да създадем условия за нейното развитие. Вчера, днес и в близко бъдеще около половината от добива на електроенергия в страната е продукт от дейността на електрически централи, използващи въглища. Над 85 на сто от тези въглища имат български произход и са налице запаси, които биха задоволили пазара при определени темпове на извличане на тези находища и на потребностите за електрическа енергия за повече от 100 години напред.
В този смисъл ще се опитам да привлека вниманието ви върху три групи въпроси, свързани с внесения законопроект.
Първо, за статута на енергийните субекти. В Допълнителната разпоредба на законопроекта в текста на § 1, точки 23 и 24 са представени определения на понятията “енергиен обект” и “енергийно предприятие”. Мотивите на авторите вероятно са свързани с предоставяне на преференциални условия за енергийните предприятия, съдържащи се главно в чл. 62, ал. 1, и след това да получават право на строеж върху държавна и общинска земя за нови и разширяване на съществуващи мощности по опростена процедура без търг и конкурс. В състава на тези дружества сега попадат добиващите или транзитиращи енергийните ресурси нефт и природен газ, които в общия случай са с небългарски произход, но не са предвидени въгледобивните български дружества, захранващи електропроизводствените мощности за стотици мегавата.
Второ, за връзката между добива на енергийни ресурси и държавната нужда. Предлагам в Допълнителната разпоредба да се даде определение на понятието “енергийни ресурси”, тъй като то се използва в законопроекта, като в него да бъдат включени природен газ, нефт и въглища за производство на електрическа и топлинна енергия и се допълни в този смисъл текстът на споменатия § 1, точки 23 и 24 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Споделям становището, според което добивът на енергийни ресурси следва да бъде обявен за държавна нужда по смисъла на Закона за държавната собственост. Това би могло да стане като към Допълнителната разпоредба на този закон се добави нов параграф, регламентиращ тази материя. В този смисъл, с обявяване на добива на енергийни ресурси за държавна нужда, да се утвърди от Министерския съвет списък на обектите с национално значение в енергийния отрасъл и е необходимо за строежите на енергийните предприятия, добиващи енергийни ресурси и експлоатиращи обекти в списъка по чл. 4, ал. 2, т. 3 от Закона за енергетиката, да бъде създаден специален режим, аналогичен на режима за строителните обекти, свързани с националната отбрана и сигурността, уреден в чл. 3, ал. 3 от Закона за устройство на територията. В главата, отнасяща се до вещните права, с цел създаване на допълнителни гаранции при отчуждаване на земя частна собственост, за кръга от енергийни предприятия с национално значение по списъка, утвърден от Министерския съвет, за който стана дума, да може да бъде проведено производство по Глава трета от Закона за държавната собственост.
Трето, за някои взаимоотношения между енергийните субекти. В главата, регламентираща отношенията на обществения доставчик с потребителите, в случаите, когато при осъществяване на дейността си общественият доставчик използва съоръжения, собственост на други юридически лица, е длъжен да заплаща такса пренос, трансформация и наем за ползване на мрежите и съоръженията на собственика им. По този начин отношенията между собственик и доставчик ще се регламентират и няма да бъдат ощетявани собствениците на съоръженията.
В закона да се създаде текст, по силата на който, когато привилегировани потребители закупуват електроенергия от производителя, без да ползват мрежата и съоръженията на обществения доставчик, да не заплащат такса пренос за съответното закупено количество, с изключение на тази за диспечинг. Това е по-справедливо уреждане на въпроса от сега съществуващия ред, когато такса пренос се заплаща на обществения доставчик, независимо на кого са собственост преносните съоръжения, по които се доставя електроенергията.
И накрая, секторът за добив на енергийни ресурси е сектор, изразходващ най-много ресурси за нови инвестиции и поддръжка на съоръженията. В него има и огромни екологични проблеми. С цел подобряване на инвестиционния климат и увеличаване на инвестициите, отнасящи се за закупуване на нови машини и съоръжения и осъществяване на екологични проекти, предлагам към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката да се предвиди текст, с който за данъчни цели с разходите за закупуване на тежко минно оборудване и екологични мероприятия на енергийните предприятия, по смисъла на този закон да бъде намаляван финансовият резултат, както и да бъде преотстъпван корпоративният данък и дивидентът за държавата за дружества, в които държавата е едноличен собственик на капитала, ако същите бъдат инвестирани в споменатите дейности.
Аз смятам, че предложеният законопроект е основа за един добър закон и си позволявам правото да направя конкретните предложения за второ четене.
Ще подкрепя този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Колеги, извинявайте, че се намесвам в една по-сложна за мен материя, но няколко пункта от закона ми направиха много голямо впечатление. Аз ще ви прочета един от тези пунктове, за да видите как той не издържа абсолютно на никакви критики.
Член 72, ал. 5 има следния текст: "При въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда етажна собственост физическото отделяне на отоплителните тела от сградната инсталация става със съгласието на общото събрание." Това означава, че ако вие сте на работа, можете спокойно да си плащате парното. Но изведнъж ви пенсионират при сегашната ограничена рамка на пенсиите, вие просто спирате да можете да плащате и си сменяте начина на отопление, защото не можете да плащате. Подавате молба в общото събрание, но понеже в този случай трябва да се увеличи техният дял, те казват: "Не може!". От което следва, че услугата веднага става задължителна. От което пък следва, както каза снощи заместник-министърът на енергетиката по "Канал 1", ако не платите, идва съдия-изпълнител. Колеги, в никое европейско законодателство няма задължителна услуга.
Този член и още няколко текста просто няма да издържат пред съда, ако ползвателите на топлоенергия отидат в съда с тях. Никой съд няма да признае това за правомерно. Това е задължение да получиш услуга! Това е нарушаване на правата по всякакви законодателства. Моля комисията и юристите, които са тук, господин Корнезов, да обърнат внимание на тези текстове. Това е недоразумение, ако го видят в Европейския съд, ще се смеят. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не знам дали е недоразумение, мисля, че е направено умишлено. Но и за мен е недопустимо, макар че нямам право да говоря от тази трибуна.
Господин Агуш, заповядайте.
АРИФ АГУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да изразя едно свое становище по отношение на предложения Законопроект за изменение на Закона за енергетиката. Това наистина е една крачка напред в посока на директивите на Европейския съюз за отваряне на пазара, за да се направи един конкурентен пазар на територията на България по отношение на електроенергията и газта.
В проекта са засегнати основните директиви, които са залегнали в Европейския съюз по тези въпроси, но не бих казал, че сме идеалният случай. Определено обаче това е крачка напред, трябва да се върви в тази посока, като има и много неща, които трябва да се оправят. Не е дадено ясно и категорично отношението между преносната мрежа и разпределителната мрежа, законът не дава решение и как точно ще стане пазарът в един електроразпределителен район.
А по отношение на засегнатите права на електропреносните дружества, които господин Сотиров тук изтъкна, жалкото е, че в приватизационните договори, които са сключени с тях, те нямат инвестиционни задължения и в тази област не подлежат на следприватизационен контрол. За да подобрим качеството на услугата, ние трябва да прибягваме до Закона за лицензиране на обществения доставчик, което става чрез Държавната комисия за енергийно регулиране, което е една сложна процедура. Но това е един сериозен пункт в закона, който трябва да се изчисти между първо и второ четене и вярвам, че всички ние ще го направим. Изразявам тук становището и на групата на Движението за права и свободи, ние ще подкрепим закона на първо четене, като си запазваме правата да направим съответните поправки между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Агуш.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този въпрос? Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката влиза в пленарната зала със закъснение от близо шест месеца. Нещо повече, в писмо, което министър Румен Овчаров адресира чрез заместник министър-председателя Ивайло Калфин още през септември миналата година, беше поет ангажимент от правителството на България, че тези изменения ще влязат в пленарната зала до края на 2005 г.
Когато чета текстовете на закона, аз разбирам, че за част от тях действително до последния момент се търсеше кой вариант на закона да бъде избран и кои ключови моменти. Все пак, ако трябва да бъдем откровени, трябва ясно да заявим, че законът се прави, за да може България да хармонизира своето законодателство в областта на енергетиката с това на Европейския съюз. За това, че има закъснение в тази насока, говори и самият министър Румен Овчаров, който буквално преди три дни по повод на 102-те мерки в Плана за изпълнение на ангажиментите към Европейския съюз заявява, че ще бъде направен анализ на причините за изоставане на България в либерализацията на енергийния пазар, както и по какъв начин да се гарантира пълното отваряне на пазара от 1 юли 2007 г., тъй като сме поели този ангажимент.
Въпросът е законът, който се предлага, наистина ли удовлетворява изискванията, предявени към нас, и ангажимента, който ние сме поели. Аз няма да се спирам на конкретиката в закона, законът, уви, на места е наистина в насипно състояние и трябва да бъде преработен много сериозно между първо и второ четене.
Ще ви кажа, че на мен много рядко в тези девет години, откакто съм в парламента, ми се е случвал такъв абсурд, какъвто наблюдавам тук – буквално четири-пет параграфа са включени в законопроекта, а всъщност те са във вече действащия закон още от 2005 г. с измененията, които бяха публикувани в бр. 18 на "Държавен вестник" същата година. Не зная хората, които са внасяли тези промени, работили ли са върху последния вариант на закона. Нямам време да ви прочета конкретни текстове, за да видите, че се предлагат промени, които вече са отразени в действащия закон.
Няма да се спра също и на препоръките, които дава Комисията по европейска интеграция. Не искам да ги повтарям, те са напълно основателни, особено важна е една от тях – да се наложи императивно изискване, което вносителите на законопроекта представят само като опция, която може да бъде реализирана.
Искам да насоча вашето внимание към двата въпроса, които междувпрочем моят колега Йордан Костадинов също повдигна както в комисията, така и тук, в пленарната зала.
На първо място, това е ключовият въпрос в законопроекта – въпросът за преструктурирането на Националната електрическа компания. Аз не отричам, че направените предложения в законопроекта са непротиворечиви по отношение на Електрическата директива 54/2003. Защото там е записано какви минимални критерии трябва да бъдат гарантирани и те са критериите за управленска, професионална и функционална независимост на оператора. Говоря за системния оператор, който трябва да управлява преносната мрежа. Нещо повече, за да се направи това, законопроектът предвижда да бъде юридически, на първо място, функционално и счетоводно отделен системният оператор от Националната електрическа компания. Въпросът обаче, който е ключов, е: защо ние винаги трябва да търсим начин да се съобразим с минималните задължителни изисквания, а не отидем и по-напред? Защо трябва да бъдем последни и, както се казва, под остена на Европейския съюз да правим промени в нашето законодателство?
Нещо повече, направи впечатление, че самият министър Румен Овчаров на заседание на Комисията по енергетика заяви, че до края на тази година нещата ще бъдат така. Извинете, но ние създаваме закон! Законът е най-устойчивият нормативен акт в една държава – над него стои единствено Конституцията. Не можем да кажем: “До края на тази година ще бъде така, а ако Европейската комисия ни принуди, през следващата година ние ще направим нови промени”. Това просто звучи напълно несериозно.
По този повод и тъй като в Комисията по енергетика беше дадена за пример Гърция, която е в подобна ситуация, искам да кажа две неща.
Първото, и това искам да се чуе ясно от представителите на изпълнителната власт – енергетиката на България винаги е била на години напред, на десетки години дори, бих казал, по отношение на енергетиката на Гърция. Това, което българските енергетици са направили, особено в областта на високото напрежение, Гърция и досега не може да го постигне.
Няма да забравя възмущението на бившия министър на образованието - проф. Димитър Димитров, мой ректор, уви, понастоящем вече покойник, който се възмущаваше, че гърците имаха претенциите да бъдат супервайзъри върху енергийни проекти, осъществявани в България, след като те стоят действително много по-назад от нашата страна в тази област.
Затова препоръчвам да не ни се дава пример за Гърция, а ако ни се дава, това е много лош знак за тези, които правят това.
Нека да видим какво е състоянието в другите страни на Европейския съюз. В Европейския съюз има общо 36 енергийни компании, защото някои от страните имат повече от една основна енергийна компания. В 28 от тях системният оператор, който се въвежда с тези промени в закона, притежава, управлява и развива преносните активи. Тоест там има това разделяне, което всъщност вносителите не са намерили и политическия кураж, а бих казал и независимостта във взимането на решенията си по отношение на НЕК, за да го предложат на пленарната зала. Кои са тези страни? Белгия, Чехия, Дания, Испания, Италия, Холандия, Португалия, Словакия, Финландия, Швеция и Великобритания. Там има пълна самостоятелност на дружеството, което притежава и управлява преносната мрежа.
В 14 на брой енергийни компании тези дружества са дъщерни по отношение на основната компания, както е при нас – НЕК, но, забележете, дъщерни с притежаване на активите. Сред тях са Германия, Австрия, Естония, Полша, Латвия, Словения и Франция.
Кои страни осъществяват закона там така, както се предлага при нас? Три – Ирландия, Гърция и Унгария. Неслучайно се даде за пример Гърция. Министърът ми даде за пример и Унгария. Защо трябва да дадем 3, когато има 13, които всъщност показват подавляващо мнозинство в Европейския съюз?
Нещо повече, ако се огледаме около нас, на Балканския полуостров – и в Румъния, и в Турция, и в Хърватска, и в Македония, системният оператор е собственик на преносните активи и отговаря, разбира се, за управлението и развитието на преносната мрежа.
Що се касае до Гърция, както до Франция и до Германия, нека да не забравяме, че, първо, за Гърция има специален доклад в края на 2005 г. от Европейската комисия, че в Гърция не са завършили преструктурирането в енергетиката, а по отношение на Франция и Германия има предупредително писмо, че също така преструктурирането не съответства напълно на европейските изисквания.
Това е единият въпрос, който за мен е ключов и по който аз не споделям мнението на вносителите и считам, че се прави минималното, за да може след това да правим и нещо по-нататък. Аргументите, които бяха изказани, бяха свързани с това, че е необходимо да бъдат големи активите на НЕК, за да може да бъдат обслужвани заемите, които са теглени през години за различни модернизации, преструктуриране и ново строителство.
Преди всичко искам да кажа, че намаляването на активите, без да омаловажавам това, ще бъде с една четвърт – с около 600 млн. лв. Това, първо. Тоест, не се намаляват драстично активите с 50 или 80%.
На второ място, относно капитала – това е ключов въпрос главно при невъзможност за обслужването на дълга. Аз считам, че НЕК е в състояние да си обслужва дълга и по тази причина можеше да се търси решение да се направи наистина отделяне на активите.
Фактът, че министър Румен Овчаров заяви, че до Нова година ще бъде така, означава, че самият той разбира, че решение може да има и ако този вариант бъде критикуван от Европейската комисия, след Нова година ще се намери това решение, което можеше да се намери още сега.
Следващото, което искам да отбележа и то беше засегнато от моя колега Йордан Костадинов, е свързано с либерализацията на пазара на електроенергия у нас. Ние заявяваме и това е изрично записано в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, който ни се предлага, че пълната либерализация ще бъде осъществена от 1 юли 2007 г.
Уважаеми колеги, това не може да се случи именно по повод на това, че има дългосрочни договори за изкупуване на електрическата енергия от ключови електроцентрали, включително беше тази, на която завчера беше направена първа копка в “Марица-изток 1”.
Какво бих казал, че е по-добро – дали да преустановим по определен начин, или да намалим срока, в който се гарантира изкупуването на тази електроенергия, или да оставим нещата така? Ако намалим този срок, а в някои случаи изобщо се анулира, това ще бъде наистина проблем с инвеститорите, които са инвестирали там и за които ще се наложи да влязат в истинската пазарна среда на предлагане на електроенергията. Това определено е наистина неудобство. Но много по-голямо е неудобството, ако нещата се запазят така, както са сега, без никаква промяна. Защо? Защото в такъв случай, в продължение на дълъг период от време – 10-15 години, има договори, с които е гарантирано изкупуването на електроенергия от тези централи. Това ще означава, че тези централи периодично ще настояват и ще упражняват натиск върху регулатора за увеличаване на цената на електроенергията. Това се случва, а още повече ще се случва в бъдеще. Защото, след като е гарантирано количеството, остава да търсят максималната печалба чрез увеличаване на цената. Увеличаването на цената ще има две тежки последици.
Първата, това е последица за крайните потребители, които очевидно ще трябва да плащат по-висока цена – нещо, за което всеки един от нас трябва да се замисли.
Има и един друг основен недостатък. Бъдещи инвеститори в областта на енергетиката в България почти няма да има, защото при висока цена на електроенергията очевидно е, че те, влизайки с инвестиции, ще имат минимална печалба, може би техните сметки ще покажат, че такава не биха могли да получат.
Ето защо считам, че съхраняването на това състояние така, както е в момента с дългосрочните договори, работи против интересите на България в дългосрочен аспект.
Завършвайки, уважаеми колеги, искам да кажа следното. В основната си част законопроектът влиза не само в противоречие с моите разбирания за това как трябваше да се извърши преструктурирането на НЕК, но влиза в противоречие дори с действащия Закон за енергетиката – нашия, българския закон, където беше предположен този модел, за който досега говорих и го защитавах.
Промяната, която е извършена през последните няколко месеца, за мен е неоправдана. Това е причината, поради която аз няма да подкрепя законопроекта. Не отричам, че там има полезни и хубави неща, но ще се въздържа и не мога да дам подкрепата си, защото по ключовите въпроси законопроектът е силно уязвим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители за изказвания?
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, пред вас са внесени два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Единият е внесен от мен и колежката Стела Банкова, другият е внесен от правителството.
Кого обслужва законопроектът, внесен от правителството? Снощи бе обявено по българските медии, че правителството и Столична община са взели решение „Топлофикация” – София да бъде приватизирана.
Ясно, уважаеми колеги, че законопроектът на българското правителство в този си вид обслужва интересите на бъдещия собственик. Предполагам, чe за всички това е ясно. Защо? Със законопроекта на правителството гражданите ще бъдат закрепостени до края на живота си към топлофикационните дружества.
Уважаеми колеги, не само гражданите, а и техните деца, внуци и правнуци ще бъдат закрепостени към топлофикационните дружества. Това се получава с този закон.
За да прекратят своите взаимоотношения с топлофикационните дружества, отделните потребители няма да могат да решават сами, а това ще трябва да бъде решавано от общото събрание. Тоест нещо, което е свързано с личната собственост – неприкосновената лична собственост на отделния потребител няма да бъде решавано от самия него. Нали се сещате колеги, че това е в грубо нарушение на българската Конституция, на българските закони?
С предложения законопроект се узаконява монополното положение на топлофикациите. Така те ще определят цени, каквито си поискат, както междупрочем го правят и досега.
Второ, според предложения от правителството законопроект, ако някой живее в блок, където има абонатна станция, той е абонат на “Топлофикация”, независимо че човекът си е откачил радиаторите и реално не потребява енергия.
Тук няма да говоря за „сума мощност”. Предполагам, че сте учили физика, знаете физическите закони и можете сами да си отговорите на въпроса дали е възможно “мощност за обем”. Но не това е най-важното! Сега вероятно тази сума може би ще отпадне. За сметка на това обаче, уважаеми колеги, се увеличават общите загуби. Преди бяха между 15-30%, а сега стават 20-40%. Тоест „сума мощност” отново се калкулира в сметките на българските граждани и потребители.
Нека да не се хващаме на тези трикове, уважаеми колеги! Излишно е тук да ви казвам, че грубо се нарушават европейските директиви – за това всеки гражданин да плаща само онова, което потребява.
На последно място искам да ви кажа, че остава най-скандалният, най-абсурдният, смело го казвам – най-престъпният, член от Закона за енергетиката – чл. 154. Този член, уважаеми колеги, дава възможност на топлофикационните дружества принудително да събират сметките въз основа само на извлечението на самите сметки, без да бъдат доказани в съда. Такъв правен абсурд – просто нямам думи, не мога да го определя! Не знам как да го определя! Излишно е да ви казвам, че това увеличава вероятността за рекет и грабеж от страна на топлофикациите, от страна - казвам, на бъдещите частни топлофикационни дружества и узаконява тесния монопол.
Вчера ви прочетох мнението на омбудсмана на Република България, неговите аргументи, и те в огромна степен съвпадат с аргументите, които заедно с госпожа Стела Банкова изнесохме в нашия законопроект. Моля ви да обърнете внимание, да ги сравните и преди да натиснете копчето, за да гласувате, да помислите.
Благодаря на колегата Симеонов, който призна за част от истините, които казвам аз тук сега, и отново ви моля, колеги, да помислите преди да гласувате. Но да помислите не за интересите на енергийната мафия и бъдещите собственици на „Топлофикация”, а да помислите за интересите на българските граждани, на всички онези, които са ни изпратили тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи да вземат отношение по законопроектите?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Няколкото думи, които искам да кажа във връзка с внесения законопроект в Народното събрание, ще обхващат обстойно целия законопроект, не само в частта, в която изразяваме неудовлетвореност от това, което са ни изпратили от Министерството на икономиката и енергетиката.
За всички ни е ясно, че действащият Закон за енергетиката урежда обществените отношения, свързани с развитието и либерализацията на енергийния пазар в преходния период на поетапно отваряне на пазара, както на електрическа енергия, така и на газа.
Внесеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е разработен в съответствие с критиките и препоръките на Европейската комисия, свързани с напредъка на България. Промените, които са направени, са свързани с доразвиване на разпоредбите, хармонизацията и въвеждането на задължителните изисквания, предвидени в директивите на Европейския съюз в областта на енергетиката. Основните цели на законопроекта, които бяха вече чути и от представянето на мотивите и впоследствие от някои колеги, са в няколко аспекта, които не искам да повтарям.
Измененията, предложени във връзка с поетия в хода на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, ангажимент от Република България за прилагане изискването на чл. 43 от Договора за създаване на Европейската общност, съгласно който са забранени ограниченията върху свободата на установяване на граждани и на дружества от държава – членка на Европейския съюз, на територията на друга държава – също членка на Европейския съюз.
В главата, отнасяща се до вещните права, са предложени изменения, които облекчават процедурата и разширяване кръга на субектите, които ще имат право да изискват учредяване възмездно право на строеж върху земята без търг или конкурс при изграждане или разширение на енергийните обекти.
Допълненията, свързани с хармонизацията на законодателството, въвеждат и изискванията от най-съществените директиви от законодателството на Европейските общности в енергетиката.
С цел въвеждането на свободна конкуренция между участниците на енергийните пазари, считано от 1 юли 2007 г., се доразвиват разпоредбите по глави „Електроенергетика” и „Газоснабдяване”, които дават възможност на всички потребители на електрическа енергия и природен газ свободно да избират своя доставчик, а операторите на мрежи да имат свободен достъп до мрежите в съответствие с електрическата и газовата директива на Европейския съюз.
Със съответните допълнения в главите „Електроенергетика” и „Газоснабдяване” на Закона за енергетиката се въвежда предвидените в тези директиви минимални задължителни изисквания за независимост на операторите на електропреносни, електроразпределителни, газопреносни и газоразпределителни мрежи, като се предвижда разпореждането на операторите, свързани с изпълнението на възложените им функции, да бъдат задължителни за другите дружества на вертикално интегрираното предприятие.
Същевременно са регламентирани и мерките за защита на потребителите, предвидени в електрическата и газовата директива в условията на пълна либерализация на енергийните пазари.
В областта на електроенергетиката с цел осигуряване на недискриминационен достъп на ползвателите на мрежата до електропреносната мрежа се въвеждат законови разпоредби, гарантиращи преобразуването на вертикално интегрираното електроенергийно предприятие "НЕК" ЕАД чрез учредяване на ново самостоятелно юридическо лице - електроенергиен системен оператор, което ще отговаря на всички минимални изисквания на Електрическата директива за независимост на операторите.
Допълват се разпоредбите, гарантиращи осигуряване от оператора на равнопоставен достъп на всички ползватели до мрежата при спазване на технически и икономически правила за равнопоставеност, гарантиране сигурност на мрежата и публичност на информацията срещу правото на оператора да санкционира ползвателите за предизвикани от тях нарушения в системата.
Запазват се функциите на електроенергийния системен оператор по осигуряване на единното оперативно планиране, координиране и управление на режима на работа на електроенергийната система, но не като специализирано звено на преносното предприятие, а като самостоятелно юридическо лице -лицензент за тази дейност.
Постига се пълна независимост на оператора на електроенергийната система от останалите дейности на вертикално интегрираното електропреносно предприятие чрез въвеждане на минимални изисквания от директивата за независимост на оператора и чрез вменяване на законовите функции по поддържане на преносната мрежа.
Във връзка с отваряне на външния пазар на електрическа енергия и необходимостта от защита на вътрешно потребление в страната се въвежда допълнителен критерий за осигуряване правото на търговските участници да търгуват с чуждестранни лица, а именно изискването клиентите на крайните снабдители да са осигурени с необходимата им електрическа енергия с определени качествени показатели при прозрачни и разумни цени.
Регламентира се и изискването на Електрическата директива привилегировани потребители да бъдат снабдявани чрез пряка електропроводна линия от производителите, обществения доставчик, обществените снабдители и търговци на електроенергия.
В раздела за присъединяване на потребителите в електроенергетиката се въвежда нова разпоредба, уреждаща множеството случаи на потребители, притежаващи присъединителни съоръжения към преобразуващи енергията подстанции, за които съществуват спорове за границата на собственост между електропреносна и електроразпределителна мрежа.
По аналогия с електроенергетиката и по отношение пазара на природен газ се въвежда принципът на трансграничното отваряне на газовия пазар при условията на взаимност. Съгласно този принцип предоставянето на статут на привилегировани потребители, на потребители извън територията на страната е в зависимост от това дали законодателството на другата държава предвижда реципрочна възможност за свободна търговия с природен газ на български потребители.
Предвижданията изискват взаимност при отваряне на газовия пазар, снабдяване чрез пряка електропроводна линия, независимост на операторите и за недискриминационно предотвратяване на информацията имат за цел демонополизацията на електроенергийния и газовия пазар и равнопоставеност на ползвателите на мрежите. Тези изисквания са решаваща предпоставка за осигуряване безпрепятствен достъп на трета страна до мрежите и за реална либерализация на пазарите на електроенергия и природен газ.
Измененията и допълненията в Глава "Топлоснабдяване" са свързани с допълване на уредбата, разширяване кръга на субектите, имащи възможност да ползват преференциална цена на топлинната енергия и увеличаване процента на топлинната енергия, подадена от сградната инсталация при прилагане на дялово разпределение, която се разпределя между всички собственици и титуляри на вещното право на ползване в сградата.
В законопроекта е предвидено разширяване кръга на субектите, имащи право да ползват възможността да заплащат преференциална цена на топлинна енергия, като това може да бъдат както асоциацията по чл. 151 от Закона за енергетиката, така и потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, упълномощили лице, което да ги представлява в отношенията им с топлопреносното предприятие. Тук отварям скоба – защо да не въведем и търговец на топлинната енергия, както е в електроенергетиката?
Дава се възможност при желание от страна на потребителите в сградата - етажна собственост да предприемат действия за енергийно обследване на сградата, като цяло или обследване само на работата на инсталациите, като в този случай процентът на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, може да бъде различен от законово определения. Целта е да се даде по-голяма свобода на потребителите за достигане на по-реално отчитане на енергията, отдадена от сградната инсталация и общите части. С тези промени се защитава правото на избор на потребителите на базата на анализи да вземат решение за процента.
Измененията, направени в Глава единадесета, се отнасят до насърчаване производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници по комбиниран начин. В рамките на провежданата енергийна политика България поставя нужният акцент върху стимулиране използването на възобновяемите енергийни източници, производството на електроенергия в контекста на опазване на околната среда и сигурността на доставките, което е част от ангажиментите на страната от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Основната причина за предложените изменения и допълнения в Закона за енергетиката е гарантирането на сигурност на инвеститорите и финансиращите институции и финансовата жизнеспособност на проектите за изграждане на централи за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, като е приет подходът на преференциално ценообразуване, който води до значително по-бърз растеж на инвестициите във възобновяемите енергийни източници спрямо системите за търговия със зелени сертификати, които водят до по-високи печалби на инвеститорите в краткосрочен период, но са много по-несигурни в по-дългосрочна перспектива.
Предложеният в законопроекта 12-годишен срок за задължително изкупуване на електроенергията от възобновяемите енергийни източници по предварително определени по години преференциални цени за високия производител, започнал продажби на пазара на електроенергия до 31 декември 2010 г., ще позволи на инвеститорите да прогнозират с по-голяма сигурност и точност паричните потоци по години и съответно възвращаемостта на инвестициите си. Предвиденият 12-годишен период покрива средно един пълен инвестиционен цикъл в инсталация за електропроизводство от възобновяеми енергийни източници за условията в България. За гарантиране предсказуемостта на такава инвестиция цената за преференциално изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници по години за срок до 31 декември 2022 г. ще се определя от специална наредба на ДКВЕР.
Европейската директива за насърчаване производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници предвижда приемането на общ за Европейския съюз пазарен механизъм за стимулиране. Преминаването към този механизъм е предвидено в законопроекта с предложението до 31 декември 2011 г. министърът на икономиката и енергетиката да внесе в Министерския съвет за одобряване на проект на закон, въвеждащ пазарен механизъм за насърчаване производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници.
По аналогичен начин в законопроекта е предвидено насърчаване на производството на електрическа енергия по комулиран начин. Въвежда се и ново правомощие на министъра на икономиката и енергетиката, с което се транспонира изискването на Директива 2004/8 от Европейския съюз за изготвяне на анализ на националния потенциал за високо ефективно комбинирано производство и оценяване постигнатия напредък при увеличаване дела на високо ефективно комбинирано производство, брутното потребление на електрическа енергия.
Уважаеми колеги, далеч сме от мисълта, че всичко това, което е предложено като изменение и допълнение, обхваща всичко това, което очаква обществото днес от нас. Поради тази причина под егидата на Комисията по енергетика към Четиридесетото Народно събрание на 2 юни направихме едно обществено обсъждане на законопроекта, където бяха чути достатъчно мнения и предложения от страна и на новите собственици на електроразпределителните предприятия, а също така и на топлофикационните дружества.
Моля всички колеги, които желаят да участват за разрешаване на проблемите в енергетиката, особено онези проблемни места във връзка с топлофикацията и с преструктурирането на Националната енергийна компания, да заповядат на следващото обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, което ще бъде между първо и второ четене, за да можем да направим един работещ закон. От тези кръгли маси и онова, което се предлага и от определени народни представители, имам чувството, че законът се насочва за изясняване, определяне и защита интересите на определени личности или личностни интереси отколкото интересите на обществеността.
Уважаеми колеги, нито комисията, нито ние ще позволим да се създаде законопроект, който да разрешава монопола на Националната електрическа компания, а същевременно и да дава възможност на новите собственици от електроразпределителните предприятия да придобиват само приходи, без да влагат съответните разходи, които са необходими за развитието на електроразпределителната мрежа.
Уважаеми колеги, същото се отнася и за топлофикационните дружества. Ние веднъж завинаги трябва да разрешим проблема – тези предприятия ще работят по пазарен принцип или ще бъдат предприятия, причислени към Министерството на труда и социалната политика, директно при госпожа Масларова? Ако сме съгласни те да бъдат предприятия, които ще работят на принципа на пазарната икономика, убеден съм, че между първо и второ четене ще се направят съответните предложения да въведем търговеца на топлинна енергия така, както е в топлоенергетиката. Тогава ще приключим с всички онези претенции от страна на някои колеги, че едва ли не „Топлофикация” – София, е монополно предприятие, което само си определя от цените. Едва ли не Националната електрическа компания е монополно предприятие, което само си определя цените.
Уважаеми колеги, вие знаете, че преди четири или пет години в последния закон ние вече имаме в България Държавна комисия по енергийно и водно регулиране, където се определят цените, тъй че нито „Топлофикация” – София, си определя самостоятелно цената на топлоенергията, нито Националната електрическа компания.
Имайки предвид онова, което казаха господин Иван Иванов и колегата от ОДС – че няма да подкрепят законопроекта, смятам, че правят грешка. Според мен нека да дадат своите предложения, защото философията на законопроекта, който е предложен, е в правилна насока. Философията, която имаме, изисква още доразвитие, което, заедно с вас, можем да постигнем между първо и второ четене.
Приключвайки, ви казвам, че Движението за права и свободи ще подкрепи законопроекта на първо четене и очакваме и общественото обсъждане, и предложенията, които имате между първо и второ четене, колеги, да предоставите на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Взимам повод от току-що казаните думи от господин Аталай – защитават ли се интересите на приватизираните енергоразпределителни дружества?
Уважаеми колеги, преди две седмици аз попитах министър Румен Овчаров защо частните енергоразпределителни дружества имат норма на възвръщаемост между 15 и 16% и защо държавната Национална електрическа компания има норма на възвръщаемост 1,4%? Той не можа да ми отговори и аз мисля пак да го попитам. Защо частните предприятия, уважаеми колеги, имат такава астрономическа норма на печалба, която е два-два пъти и половина повече? В собствените си страни те имат до три пъти.
Аз онзи ден, на откриването на „Марица изток”, чух господин Овчаров да казва, че България е втората в света страна по привлекателност на инвестициите в енергийния сектор. Ние трябва ли да се радваме на това, колеги? Ние даваме такива астрономически печалби на собствениците, каквито те не могат да намерят никъде по света. Редно ли е това? За какво става дума, откъде се взимат тези печалби? Те се взимат от джоба на всички нас.
Тук няма да говоря за начина, по който бяха приватизирани енергоразпределителните дружества. Аз имам официалните данни, те бяха приватизирани по балансова стойност, както някои считат и имат намерение да приватизират блокове на АЕЦ „Козлодуй”. Искам да ви кажа, уважаеми колеги, че всички активи на АЕЦ „Козлодуй”, включително V и VІ блок, в момента имат балансова стойност между 200 и 300 млн. долара. Вероятно някой си прави сметка да приватизира АЕЦ „Козлодуй” на тази цена?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, тези въпроси господин Христов често пъти задава и към министъра, и към господин Шушулов. Сигурен съм, че е получил отговор на тях, но само трябва да седне да ги асимилира. Чисто и просто човек трябва да седне и да направи една ретроспекция кое, кога и как е подписано и по какъв начин са приети съответните задължения. Ако вървим към Европейския съюз, всеки поет ангажимент би трябвало да се изпълни.
Апропо, имайки предвид това, господин председателю, че взех думата, искам да кажа, че законопроектът, който беше предложен от господин Христов и госпожа Банкова, не е в общата философия на законопроекта, затова комисията го отхвърли. А това, че техните предложения, които съвпадат в момента с това, което предлагат от Министерство на икономиката и енергетиката, е факт. Разбира се, тези предложения се предлагат и от обществеността. Ние виждаме всеки ден организациите на господин Кърлев и ред други, които денонощно протестират за това, че топлофикациите им продават топлоенергия на висока цена.
Колеги, не можем да обвиняваме едно топлофикационно предприятие за това, че произвежда. Не можем да обвиним съответните потребители за това, защото искат да се възползват от тази топлинна енергия. Затова апелът ми е както и към Националната електрическа компания за нейното преструктуриране, проблемите и претенциите, които изразиха господин Йордан Костадинов и господин Иван Иванов: нека се запознаят с онези неща, които са станали, преди да има изменения и допълнения в Закона за енергетиката, сключените договори, задълженията на преносното предприятие, и тогава вече да се вземе реалното решение, което е необходимо и полезно за потребителите или общо за страната. Защото наистина заемите, които са направени от преносното предприятие, ще ни се видят нищожни в сравнение с това, което казва господин Костадинов, че има две цени, които ще се платят. Ако ние направим преструктурирането на преносното предприятие с отделянето на активите, преносната такса, която се плаща в момента от 9 лв., се очаква да стане около 15 лв. Смятам, че в рамките на деветте лева двукомпонентната цена, която ще се плати, ще ни се види нещо нормално, отколкото да направим онези преструктурирания с цел да дадем възможност на определени други интереси, които може би засягаме в този момент.
Не работим за интереса на електроразпределителните предприятия, уважаеми господин Христов. Работим да създадем един работещ закон. Заповядайте, включете се в тази насока и ще работим заедно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преди да дам думата на господин Манолов, искам да съобщя за оставащите минути по парламентарни групи: Коалиция за България разполага с 4 мин.; НДСВ – с 24 мин.; ДПС – с 8 мин.; ОДС – с 15 мин.; Демократи за силна България – 6 мин.; „Атака” – 18 мин.; независимите народни представители разполагат общо със 7 минути.
Имате думата, господин Манолов.
ПЕТЪР МАНОЛОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз разбирам, че този закон ще бъде приет както на първо, така и на второ четене, тъй като така налагат интересите на тези, които са поискали лобирането и вкарването на този закон за разглеждане в парламента и неговото гласуване. Този закон е необходим и за нашето присъединяване към Европейския съюз, но искам да го анализирам малко и от друга гледна точка.
Миналото Народно събрание започна инициативата за приватизация на нашата енергийна инфраструктура и раздържавяването й. С този закон сега се продължава тази тенденция. Ако погледнем от икономическа страна, от интересите на обикновения потребител на електрическа енергия, тази тенденция, която започна и в миналото Народно събрание и сега ще продължи, фактически довежда до повишаване цената на тази услуга – електроенергия и топлоенергия. Крайният потребител не печели нищо от това, което ние сега разглеждаме и гласуваме, и това, което ще бъде въведено в бъдеще. Напротив, той ще заплаща по-скъпо за тази електроенергия или за тази топлоенергия. Нашето присъствие тук е да гласуваме закони, които да бъдат в полза не само на определени групи хора, които имат частни интереси в енергетиката, но и на интересите на народа, който ни е избрал и е гласувал за нас.
Така че би трябвало в закона да се защитят и техните интереси. Виждам, че в закона се разглеждат и защитават главно интересите на тези, които ще развиват нашата електроенергия на частен принцип. Това ще доведе до влизане на повече междинни оператори или посредници между производителя на електроенергия и топлоенергия и потребителя, което автоматично с начисляване на цените на печалба за тези междинни оператори ще повиши общо цената на услугата.
Мисля, че в това отношение тенденцията е, че отиваме към това да накараме хората да започнат да изключват и ползването на електроенергия, и на топлоенергия. Тоест тези, които живеят на социалния минимум, с една малка пенсия или друга възможност за оцеляване, ще бъдат принудени да изключат не само радиаторите, но да спрат и крушките и да минат на свещи. Не знам как вие оценявате това, но аз го оценявам като един заложен механизъм-бомба, който ще взриви обществото в бъдеще и ще доведе до все по-голямо социално напрежение. Това ще рефлектира на следващите избори. Вярно е, че остава още доста време до следващите избори, но когато наближи времето за избори, тогава вие ще почувствате ефекта на законите, които в момента гледаме и гласуваме.
Мисля, че в това отношение може да се обърне повече внимание на защита на интересите на крайния потребител. Призовавам към това, тъй като тук се посочва, че трябва да се съобразяваме с Европейския съюз. Но ние не можем да плащаме цените, които плащат гражданите в Европейския съюз за електроенергия, за топлоенергия, тъй като те имат съвсем други доходи. И тъй като изискването за влизане в Европейския съюз не е да получим техните доходи, за да ни приемат в Европейския съюз, а по-скоро да получим техните разходи, за да можем да бъдем приети като равноправни членове. Отварянето на енергетиката в бъдеще смятам, че няма да е в полза на обикновения потребител. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Кузов, заповядайте.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа, искам от тази трибуна да благодаря на българското общество, на всички организации, които натиснаха правителството, така да се каже, и метаморфозата, която изживя председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Само преди месец в комисията не гласуваха моето предложение за отпадане на сума мощност, но днес те са на обратната позиция, което ме радва, господин Аталай. Явно моят труд ще се увенчае с успех. Всеки има право на еволюция и в този смисъл смятам, че тази еволюция е положителна.
Мисля, че тук има един много деликатен проблем – отпадайки сума мощност, може би ще бъдат утежнени потребителите на топлоенергия със скачане на процента за такса за сградна инсталация. Надявам се с възможността между първо и второ четене отново да изживеем някаква еволюция, с която ще успеем да се преборим, за да не намаляваме дадени тежнения, и да увеличаваме други, с което да постигнем същата възможност за плащане от страна на потребителите.
Що се касае до това, че трябва да питаме някой или общото събрание да взема решение какво да правим ние със собствените си радиатори, мисля, че и това ще претърпи метаморфози и ще бъде решено в полза на потребителите. Надявам се, че еволюцията, която е започнала отпреди няколко дни, ще продължи в положителна посока. Смятам, че всички, които отговарят за този сектор и смятат, че потребителят има право да се топли, и то да се топли на достъпна цена, и да не бъде лъган по никакъв начин от фирмите за дялово разпределение, които за мнозина ни е ясно, че не са толкова искрени и точни, ще успеят да се преборят и с този проблем.
Благодаря отново на гражданите, на гражданското общество, което успя да устои своите права. Благодаря на министъра на икономиката и енергетиката, който също изживя своята метаморфоза и подкрепя отпадането на сума мощност. Благодаря на господин Аталай – председател на Комисията по енергетика, който също успя да застане на тази позиция. Смятам, че с общи усилия ще постигнем доста успехи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроектите?
След като няма, обявявам разискванията за приключени и ще преминем към гласуване.
Първо, поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова.
Гласували 151 народни представители: за 15, против 105, въздържали се 31.
Законопроектът не се приема.
Второ, поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Министерския съвет.
Гласували 152 народни представители: за 118, против 23, въздържали се 11.
Законопроектът е приет.
За процедура думата има господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Поради обществения интерес и поради обществените обсъждания, на които още веднъж каня всички 240 народни представители, ще е удоволствие за Комисията по енергетика да дойдете на общественото обсъждане, предлагам, колеги, да удължим срока с още две седмици за предложения между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Господин председател…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кое е Вашето обратно предложение?
ИВАН ИВАНОВ: То не е обратно, правя процедурно предложение да има удължаване с още три седмици, тоест, с една седмица повече и това е записано в правилника.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение вместо с две седмици срокът между първо и второ четене да бъде удължен с три седмици спрямо седемте дни, които са нормалният срок по правилника. Защо?
Първо, виждаме, че имаше много сериозна обществена дискусия миналата седмица, включително в петък, и сериозен сблъсък на интереси между електроразпределителните дружества и НЕК. Ще има определени дебати, свързани с топлоснабдяването. Тази глава наистина търпи много критики и ако такса мощност отпадне, ще е много добре. В същото време господин Станилов каза за някои текстове, които са абсолютно неприемливи. За мен за да се изчисти този законопроект, който и без това е доста голям по обем, е необходимо да предвидим максималния срок между първо и второ четене.
Затова, господин председателю, моето процедурно предложение е да се предвиди удължаване на срока между първо и второ четене с три седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Аталай…
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не можете да го оттеглите.
Предложението на господин Аталай е за удължаване с две седмици – общо 21 дни. Винаги най-много сме давали до 21 дни. Така ли е?
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Давали сме повече – 28 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 110, против 8, въздържали се 14.
Предложението на господин Аталай се приема, следователно не се поставя на гласуване предложението на господин Иванов. Друг е въпросът дали то е допустимо.
Уважаеми народни представители, остават 6 минути.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
РЕШЕНИЕ за създаване на Временна комисия по искането на Борис Велчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Павел Михайлов Чернев – народен представител в Четиридесетото Народно събрание.
Заповядайте, госпожо Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, предложеният от нас проект за Решение за създаване на Временна комисия по искането на главния прокурор за свалянето на имунитета на Павел Михайлов Чернев – колега народен представител, е по повод депозирано от главния прокурор на 29 май 2006 г. искане за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу посочения народен представител.
“РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия по искането на
Борис Велчев – главен прокурор на Република България,
за даване на разрешение за възбуждане на наказателно
преследване срещу Павел Михайлов Чернев – народен
представител в Четиридесетото Народно събрание
Народното събрание на основание на чл. 79, ал. 1 и 3 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Създава временна комисия със задача да проучи дали са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер по искането на главния прокурор за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Павел Михайлов Чернев.
2. Комисията се състои от десет народни представители, от които трима от Парламентарната група на Коалиция за България, двама от Парламентарната група на НДСВ, по един от парламентарните групи на Движението за права и свободи, Обединените демократични сили, Коалиция “Атака”, Демократи за силна България и Българския народен съюз.
Избира състав на комисията съгласно предложения от парламентарните групи. Временната комисия се избира за срок от един месец.”
Бих искала да кажа няколко думи за мотивите на вносителите за този проект за решение. С оглед утвърдилата се в рамките на
Четиридесетото Народно събрание и в последните парламенти парламентарна практика за създаване на временни комисии по подобни искания на главния прокурор нашето становище е, че не бива да променяме практиката и да бъде създадена такава комисия, която да се запознае подробно с искането на главния прокурор и с приложените към него материали. Това е основният ни мотив – еднаквост по отношение на всички съществуващи искания по отношение на колеги народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както при всеки случай, който в този парламент се поставя във връзка с имунитети на народни представители, искам да заявя позицията на групата на Демократи за силна България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тя е известна.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ние сме против това народните представители да имат имунитети. Поради това и не участваме в създаването на тези временни комисии, тъй като смятаме, че не е работа на парламента да се занимава с това дали трябва или не трябва да бъде свалян имунитетът на един народен представител.
Ето защо заявявам от името на Парламентарната група на ДСБ, че няма да участваме и в тази временна комисия, но когато въпросът стигне до пленарната зала, ще гласуваме за свалянето на имунитета, както го правим във всеки случай, отнесен към парламента относно имунитета на народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, тъй като независимите народни представители имат достатъчно хора за група – 10 души, предлагам в тази комисия да бъде включен и представител на независимите народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следователно комисията трябва да стане от 11 човека.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: От ДСБ няма да участват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може да не участват, но имат право. Това е в проекта за решение. Всяка парламентарна група ще си реши дали да участва или не.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Първо, ще поставя на гласуване предложението, което беше направено тук – в т. 2 комисията да се състои не от 10, а от 11 народни представители и второ, плюс един независим народен представител – това, което беше предложено.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 105, против 15, въздържали се 3.
Това предложение е прието.
Второ, поставям на гласуване проекта за решение с вече гласувания общ състав на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 114, против 3, въздържали се 2.
Решението е прието.
Моля Парламентарната група на Коалиция за България да представи своите поименни предложения.
Господин Юруков, заповядайте.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, господин председател. Парламентарната група на Коалиция за България предлага в състава на тази комисия да бъдат включени народните представители Мая Манолова, Надя Антонова и Евтим Костадинов. За председател предлагаме госпожа Мая Манолова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори предлага двама народни представители – госпожа Мима Василева и Иван Иванов.
Движението за права и свободи – има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин председател. Движението за права и свободи предлага господин Метин Сюлейманов за член на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Обединени демократични сили – заповядайте.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС): Парламентарната група на ОДС предлага за свой представител в комисията господин Любен Дилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Парламентарната група на “Атака” – или заявете, че се отказвате, или дайте име.
Заповядайте.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Парламентарната група на “Атака” няма да предложи представител за тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Демократи за силна България заявиха, че няма да посочат представител. Господин Иван Иванов потвърждава това.
Парламентарната група на Български народен съюз – господин Софиянски, заповядайте.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, ние предлагаме господин Николай Кънчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Независимите народни представители – заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател. Независимите народни представители предлагаме господин Йордан Величков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други предложения? Няма.
Ще гласуваме състава на комисията анблок: председател – госпожа Мая Манолова и членовете, които чухте тук. Засега те ще са девет, тъй като две парламентарни групи не посочиха свои представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Съставът на комисията е приет. Часът е 11,05. Обявявам 30 минути почивка, тоест до 11,35 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме заседанието.
Следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми господин председател, във връзка с обсъждането на този законопроект предлагам в залата да бъдат допуснати господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, и госпожа Емилия Миланова – подуправител на БНБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Кадиев и госпожа Емилия Миланова в пленарната зала.
Имате думата за доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
“ДОКЛАД
по Закона за кредитните институции № 602-01-30,
внесен от Министерския съвет на 2 май 2006 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 1 юни 2006 г., беше разгледан Законопроектът за кредитните институции, внесен от Министерския съвет. От името на вносителя на заседанието присъстваха господин Любомир Дацов - заместник-министър на финансите, госпожа Емилия Миланова – подуправител на Българската народна банка, госпожа Димана Ранкова - заместник-председател на Комисията за финансов надзор.
Законопроектът беше представен от господин Дацов и госпожа Миланова. Той се внася в изпълнение на поетия от правителството на Република България ангажимент за въвеждане на изискванията на Директива 2000/12/ЕО относно приемането и осъществяването на дейност от кредитни институции и изменящата я Директива 2000/28/ЕО; Директива 2000/46/ЕО относно предприемането, осъществяването на дейност и надзора над дейността на институциите за електронни пари; Директива 2001/24/ЕО относно реорганизацията и прекратяването на кредитни институции и Директива 89/117/ЕИО относно задълженията на клоновете на кредитните институции и на финансови институции, установени в държава членка, чиито главни управления се намират извън тази държава членка, относно публикуването на годишни счетоводни документи. Предвижда се законопроектът да влезе в сила от датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз.
Със законопроекта се цели основно хармонизиране на българското законодателство с правото на Европейския съюз и осигуряването на стабилна, надеждна и сигурна банкова система и защита на интересите на вложителите. Той е разработен на базата на сега действащия Закон за банките, като преразглежда и доразвива правната уредба при регулирането на банковата дейност. С него се регламентира статутът на кредитните институции, условията за започване на дейност, управлението и надзора върху дейността им, изискванията за конфиденциалност във връзка с извършваната дейност, съхраняването и оповестяването на информация.
Законопроектът определя като кредитни институции банките и дружествата за електронни пари. Той урежда принципа на единния лиценз, който осигурява взаимно признаване на правото на лицензираните кредитни институции, както и на техните дъщерни финансови институции да извършват дейност на територията на всички държави членки, без да е необходимо допълнително разрешение от надзорните органи на приемащата държава. С него се въвеждат прагове за акционерно участие, при достигането на които се изисква разрешение от Българската народна банка и се създава нова уредба за вътрешните експозиции на банките, с която се цели пресичане на възможностите за заобикаляне на банковия регулатор.
Урежда се също правният режим и основните изисквания за дейността на дружествата за електронни пари – правно-организационна форма, допустими дейности, собствен капитал и разрешени инвестиции. Въвежда се понятието “професионална тайна”, което не е съществувало досега в българското банково законодателство. Професионалната тайна е определена като информацията, която Българската народна банка придобива или създава за целите на банковия надзор или във връзка с него и чието разгласяване би увредило търговския интерес или престижа на банка или нейни акционери. Тя не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицирана информация. Урежда се режимът за защита на информацията, представляваща професионална тайна, регламентират се субектите и предпоставките, при които може да бъде предоставена такава информация.
В разпоредбите на законопроекта се регламентира уредбата на банковия надзор, като са въведени изискванията за разпределението на надзорните правомощия между органите на изпращащата и приемащата държава, както и принципите, субектите и редът за осъществяване на консолидиран надзор. Законопроектът въвежда европейските изисквания за реорганизация и прекратяване на кредитни институции. Режимът на специалния надзор при опасност от неплатежоспособност на банка се урежда като вид реорганизационна мярка. Регламентирани са и случаите, при които банка може да бъде предоставена под специален надзор, както и правомощията на Българската народна банка при оздравяване на банка, която е поставена под специален надзор.
Със законопроекта се разширяват и подобряват процедурите за ликвидация на банка, като за първи път се предвижда уредба за продажба на предприятието на действаща банка. Уредбата за закриването на клон на банка също е нова. Клоновете на кредитни институции, лицензирани в държава членка се освобождават от задълженията за публикуване на годишни счетоводни отчети за собствената си дейност. Въвежда се възможността за обжалване на всички административни актове на Българската народна банка.
След приключване на обсъждането законопроектът се прие единодушно с 13 гласа “за”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за кредитните институции, № 602-01-30, внесен от Министерския съвет на 2 май 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Има думата господин Папаризов – председател на Комисията по европейска интеграция, да докладва становището на водената от него комисия.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“На свое заседание на 18 май 2006 г. Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за кредитните институции, внесен от Министерския съвет. На заседанието на комисията законопроектът бе представен от страна на вносителя господин Петър Андронов – главен директор на Управление “Банков надзор” в Българска народна банка. В заседанието взеха участие и господин Росен Грозев – главен директор на Управление “Банково” и господин Тихомир Тимнев – директор на Дирекция “Надзорно-правна” в Управление “Банков надзор” в БНБ.
І. Целта на Законопроекта за кредитните институции е хармонизиране на българското законодателство с актовете на институциите на Европейския съюз относно регулиране на кредитните институции, като в българското законодателство се транспонират следните директиви: Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции; Директива 2000/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. за изменение на Директива 2000/12/ЕО относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитни институции; Директива 2000/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно предприемането, осъществяването на дейност и надзора на институциите за електронни пари; Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. относно реорганизацията и прекратяването на кредитни институции; Директива 89/117/ЕИО на Съвета от 13 февруари 1989 г. относно задълженията на клоновете на кредитни институции и на финансови институции, установени в държава членка, чиито главни управления се намират извън тази държава членка, относно публикуването на годишни счетоводни отчети.
ІІ. Регулираната материя попада в обхвата на Глава трета „Свободно предоставяне на услуги” от преговорите за присъединяване. С Преговорна позиция и Допълнителната информация към нея (CONF BG 23/01 и CONF BG 72/01) България се задължава до 1 януари 2007 г. да транспонира в българското законодателство действащите актове на институциите на Европейския съюз относно регулирането на дейността на кредитните институции.
В последния цялостен мониторингов доклад на Европейската комисия за България от 16 май 2006 г. е констатирано, че е необходимо да се довърши хармонизацията на българското право с вторичното законодателство на Европейския съюз в банковата област. „Необходимо е да се засилят усилията за транспонирането и прилагането на новата директива, която въвежда по-строги капиталови изисквания, за да се осигури достатъчно време на банките и инвестиционните посредници да въведат необходимите промени.”
Тази препоръка е отчетена в законопроекта, като в него са въведени изискванията за капиталова адекватност на Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитни институции. Законопроектът е съобразен и с всички основни положения на посочените пет директиви, като:
- е уреден принципът на единния лиценз;
- въведени са прагове за акционерно участие, при наличието на които се изисква разрешение от централната банка;
- създадена е нова уредба относно вътрешните експозиции на банките, която осигурява пресичане на възможностите за заобикаляне на регулатора, които дава сега действащият закон;
- въведено е понятието „професионална тайна” и се урежда режимът на защита на информацията, представляваща професионална тайна;
- уредени са дружествата за електронни пари;
- детайлизирана и подобрена е уредбата на банковия надзор, включително принципите, субектите и реда за осъществяване на консолидиран надзор;
- въведени са изцяло изискванията на Директива 2001/24/ЕО относно реорганизацията и прекратяването на кредитните институции;
- усъвършенствано е производството по ликвидация и оздравяване на банка;
- клоновете на чужди банки, лицензирани в държави членки, са освободени от задължението за публикуване на годишните счетоводни отчети за собствената си дейност;
- въведена е възможността за обжалване на всички административни актове на централната банка.
ІІІ. По отделните текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки:
1. Необходимо е да се измени разпоредбата на чл. 87, ал. 5 от законопроекта, като се предвиди, че Българската народна банка е овластена да извършва проверки на място в съответната държава на дейността на банки, които са лицензирани на територията на Република България. Настоящата редакция на текста предвижда подобно правомощие относно банки, регистрирани на българска територия. Съгласно чл. 43, алинеи 1 и 2 от Директива 2000/12/ЕО обаче банките се лицензират, а не регистрират.
2. Разпоредбата на чл. 103, ал. 7 от законопроекта предвижда, че централната банка може да предприеме подходящи надзорни мерки спрямо банка, лицензирана на територията на Република България, която осъществява чрез клон или директно дейност на територията на друга държава членка, в случай че получи уведомление от компетентните органи на приемащата държава, че тази банка нарушава местния закон. Предложената редакция трябва да се измени, като централната банка се задължи да приложи съответните надзорни мерки, както изисква чл. 30, ал. 2 от Директива 2000/12/ЕС.
ІV. Въз основа на гореизложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за кредитните институции отговаря на препоръката на мониторинговия доклад на Европейската комисия от 16 май 2006 г. за хармонизиране на българското право с вторичното законодателство на Европейския съюз в банковата област.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за кредитните институции № 602-01-30, внесен от Министерския съвет на 2 май 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има ли желаещи от вносителите на законопроекта?
Госпожо Миланова, заповядайте да представите позицията на вносителите на законопроекта.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Позволете ми най-напред от името на вносителите да благодаря на членовете на двете комисии – Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция, на техните председатели за единодушната подкрепа на Законопроекта за кредитните институции по повод първото му четене в пленарната зала.
Както му е редът, съвсем кратко ще изложа основните нови положения в Законопроекта за кредитните институции във връзка с първото му четене. Както стана ясно от становищата на двете комисии, целта на законопроекта е да въведе в българското законодателство основните положения на четирите основни директиви и една изменяща Директива 2012 на Европейската общност и на Европейския парламент, като се предвижда пълното съответствие с актовете на Европейския съюз да бъде постигнато чрез доразвиване в подзаконови нормативни актове на уредбата, която има технически характер и ще бъде насочена към прилагане на отделните разпоредби на закона.
Основните нови положения на закона ще съобщя в порядъка, в който следва самата структура на закона, доколкото законопроектът преразглежда и доразвива правната уредба според сега действащия Закон за банките, като се отстраняват някои констатирани в практиката несъвършенства на уредбата и натрупания опит, който имаме от прилагане на закона от 1 юли 1997 г., когато започна неговото действие.
От изложението на двете комисии чухте, че в законопроекта задължително сме въвели понятието „кредитни институции”, което включва банките и дружествата за електронни пари, въвели сме пълния списък от сделки съгласно Приложение № 1 на Директива 2012, които банките и другите финансови институции могат да извършват. Усъвършенствана е лицензионната процедура, като изрично са регламентирани условията за издаване на лиценз. Ако се обърнем, ще намерим това в чл. 14, ал. 3. Уредбата относно отнемането на банковия лиценз също е подобрена, като се прецизират основанията за отнемане на банков лиценз в чл. 36 на закона.
Въвежда се принципът за единния лиценз, който осигурява взаимното признаване на правото на лицензираните кредитни институции и на техните дъщерни финансови институции да извършват дейност на територията на всички държави – членки на Европейския съюз, пряко или чрез клон, без да е необходимо допълнително разрешение от надзорните органи на приемащата държава.
Изцяло ще се съобразим с предложението на Комисията по европейска интеграция за промяната между първо и второ четене по повод получаването на възможността нашите банки да извършват дейност чрез клон на територията на държавите членки.
Уредбата на банковите регулатори е отразена в Глава четвърта на законопроекта и там сме отразили всички рискове, на които са изложени банките и които трябва да бъдат покрити със собствен капитал. Нов момент, който беше подчертан в становищата на двете комисии, е, че сме уредили вътрешните експозиции с цел да се пресичат възможностите според сега действащия закон за заобикаляне на регулатора. За първи път – вече го популяризирахме в банковото законодателство – въвеждаме понятието „професионална тайна” и режима за защита на информацията, представляваща професионална тайна. Регламентацията на банковия надзор е уредена много подробно в Глава единадесета на законопроекта, включително и най-новите положения, възприети в европейското законодателство относно принципите, субектите и подходите за осъществяване на консолидиран надзор.
В регламентацията във връзка с принудителните административни мерки, които БНБ може да прилага, промените са в две насоки: от една страна се разширяват основанията, при наличието на които могат да се прилагат такива мерки, от друга страна се разширява списъкът от мерки на разположение на БНБ.
Един съвсем нов момент в Законопроекта за кредитните институции е в съответствие с Директива 2001/24. Вид реорганизационна мярка е въвеждане на режима на специален надзор при опасност при неплатежоспособност на банка. Изрично сме уредили случаите, при които банка може да бъде поставена под специален надзор, като сме допуснали възможността за участие на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в процеса на оздравяване на банка – тогава, когато е разумно да се участва в този процес.
В Глава тринадесета са въведени изискванията на Директива 2001/24 относно реорганизацията и прекратяването на кредитните институции.
Една от най-съществените промени в уредбата е свързана с въвеждането на възможността за обжалване на всички административни актове, издавани от БНБ. Това е в съответствие с Директива 2012 на Европейския съюз. Предлагаме Управителният съвет на БНБ да вземе решенията относно мерките с най-голяма важност – издаване и отнемане на лиценз и поставяне на банката под специален надзор. Предложението е тези решения да се вземат въз основа на съвместни предложения от управителя на Българската народна банка и подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Миланова.
Уважаеми дами и господа, преминаваме към разисквания по законопроекта на първо четене. Имате думата.
Заповядайте, господин Метин.
МИТХАТ МЕТИН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на нашето внимание е представен проект за нов банков закон, който носи и ново наименование – Закон за кредитните институции.
Историческата справка показва, че това е третият банков закон в новата история на България след Закона за банките и кредитното дело и действащия понастоящем Закон за банките.
С представения ни законопроект са направени сериозни крачки в няколко насоки, които ще посоча в моето експозе.
Отразени са всички засягащи банките основни изисквания на четирите европейски директиви, с което българското законодателство се превръща в пълно съответствие с европейското. Уредени са правилата на така наречения единен лиценз, който регламентира възможността кредитни институции, лицензирани в Европейския съюз, да извършват без допълнително разрешение или лицензиране дейност в страната, както и български банки да оперират на финансовите пазари на страните-членки на Европейския съюз без допълнително разрешение.
Разширена и задълбочена е цялостната уредба на лицензиране на банки в страната. По-подробно са уредени изискванията, на които трябва да отговаря кандидатстващата за банков лиценз институция, както и основанията, на които лицензиращата и надзираваща институция, в случая Българска народна банка, може да откаже издаването на лиценз.
Същевременно в новият законопроект е усъвършенстван подходът за надзора върху акционерната структура на банките. Изоставена е като неефективна досега действащата система да се иска разрешение от Българска народна банка за всяка промяна в акционерния капитал на банка с над 10% от акциите, като са избрани в законопроекта определени прагове, представляващи съществени изменения и даващи възможност за значимо влияние върху банката, при прекрачването на които прагове ще се иска такова разрешение от Българска народна банка.
Не на последно място в законопроекта сериозно развитие бележи и материята за упражняване на банков надзор и свързаните с това възможности за предлагане на надзорни мерки с цел оздравяване на банка и избягване на фалити. Разширени са както основанията за прилагане на такива мерки, така и номенклатурата на тези мерки.
Особен интерес предизвика, както казаха преди малко и вносителите, въвеждането на така наречения специален надзор, базиран на изискванията на Директива 2001/24 относно реорганизацията и прекратяването на кредитните институции. Тази правна възможност по своите характеристики е близка и напомня на съществувал през 1996 г. особен надзор, който макар и при коренно различните условия на тогавашната криза, даде възможност да бъдат съхранени и спасени от фалит няколко търговски банки.
Изброените до тук достойнства на представения законопроект са неоспорими. Те са в унисон с нашите действия за присъединяване към правилата на Европейския съюз, поради което Парламентарната група на Движението за права и свободи, уважаеми колеги народни представители, ще подкрепи представения проект на Закон за кредитните институции. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Метин.
Има ли други желаещи да вземат думата за изказване по законопроекта?
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, в момента разглеждаме един Закон за кредитните институции. Подчертавам, че този закон трябва да го разглеждаме в контекста на ред други закони и законодателни норми. В този смисъл искам да ви обърна внимание върху няколко важни момента, които мисля, че трябва да имаме предвид, когато дебатираме върху настоящия законопроект.
Първото, на което искам да ви обърна внимание е, че брутният външен дълг на България в момента е над 17 млрд. долара.
Второто, на което искам да ви обърна внимание, е върху кредитната експанзия, която госпожа Емилия Миланова, която присъства тук, нарече в един столичен седмичник – вестник "Банкер", реална заплаха. В едно свое интервю тя предупреди, че кредитната експанзия се превръща в реална заплаха.
Искам да ви обърна внимание и върху един трети факт – преди време предложих в Наказателния кодекс да се върне наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити, която беше премахната през 2002 г. от предишния парламент. Мотивите за това връщане са, че тази промяна ще ограничи възможността на редица банкери да злоупотребяват със своето служебно положение и да раздават необезпечени кредити на свързани с тях лица. Всички знаем каква беше ситуацията през 1996-1997 г. Имайте предвид, че някъде около 20 млрд. лева вече са раздадени като кредити. Колко от тях ще се окажат обезпечени и колко – не, бъдещето ще покаже.
Следващият момент, на който искам да ви обърна внимание е, че в Закона за гарантиране влоговете в банките, който беше посочен преди малко от госпожа Миланова, има една много интересна точка, която казва, че валутните влогове на гражданите ще бъдат връщани в левове. Ако има серия от верижни фалити, не дай Боже, гражданите ще получат от Фонда за гарантиране на влоговете левове, а не валутата, която те са депозирали. Това трябва да се знае както от вас, уважаеми колеги, така и от българските граждани.
И предпоследното нещо, на което искам да ви обърна внимание, е, че в Закона за Българската народна банка съществува един много интересен момент. Там пише, че БНБ не може да рефинансира търговски банки. Това е основният принцип на валутния борд, както вие всички знаете. Малко по-надолу обаче пише, че в случаи на системен риск, тоест на определени обстоятелства, БНБ ще може да рефинансира търговски банки, като търговските банки дадат като залог злато, валута, в което няма нищо лошо, и забележете, уважаеми колеги, други бързоликвидни активи.
Интересното е, че в Наредба № 6 на БНБ ясно е записано, че такива активи могат да бъдат българските държавни ценни книжа. Всеки един, който разбира от финанси, може да разбере за какво става дума и че в една критична ситуация банките ще рефинансират левов ресурс срещу едни хартийки, които се явяват българските държавни ценни книжа, ако, разбира се, има критична ситуация, пак повтарям това.
И последното, на което искам да ви обърна внимание, е нещо, което аз съм предложил да бъде променено, да залегне в Закона за потребителския кредит, който предстои да се разисква тук. Аз няма да се спирам подробно, но ще ви кажа, че много търговски банки в момента в Договора за потребителски кредит имат една много интересна точка, където пише, че при определени промени в пазарната конюнктура, мисля, че цитирам абсолютно точно, съответната банка си запазва правото да превалутира служебно този заем.
Аз много бих искал да чуя госпожа Миланова, независимо дали е тук или отвън в кулоарите, какво е нейното мнение по този въпрос.
Искам да ви кажа само, колеги, и с това ще завърша, че в Аржентина – месеци преди да се срине валутният борд, търговските банки даваха потребителски кредити точно по този начин. Мисля, че това само по себе си е изключително важно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Имамов, ще ми бъде любопитно да изразите отношение за държавните ценни книжа и тяхната същност на хартийки. Заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, нямах намерение да вземам отношение по този така ясен и положително оценяван законопроект от всички представители на парламентарните групи в Народното събрание, но съм провокиран от това, което каза господин Христов. Значителна част от неговите становища, които изрази от тази трибуна, нямат пряко отношение към този законопроект. Не знам дали няма да бъде силно казано, че по-голяма част от тези твърдения са далеч от истината и нямат нищо общо с тенденциите и с целите на този законопроект. Според мен е абсурдно да се прави връзка между този законопроект и кредитната експанзия. Абсурдно е и нереалистично да се прави връзка между този законопроект и кризата от 1996 г. в банковата система. Още по-абсурдно е да се правят сравнения с Аржентина, с валутния борд и т.н.
Ако трябва да обобщим с едно изречение смисъла на този законопроект: българската банкова система стъпва на европейска стабилна база. Ето това е основното, което има за цел този законопроект, което означава по-голяма сигурност, по-голяма надеждност както за вложителите, така и за кредитополучателите в тази страна. Това е основното.
Даже бих препоръчал на господин Христов да направи внимателен прочит на днешната преса, където има ясни и точни данни за държавния и държавно гарантирания външен дълг. Той е 6,42 млрд. евро в края на м. април, което представлява 27,5% от прогнозирания брутен вътрешен продукт за тази година, от което 1,51 млрд. вътрешен и 4,91 млрд. външен. Това са показатели, които далеч, далеч се различават от средните тенденции в цяла Европа и в целия свят. Това е основанието, заради което големите агенции дават на България един изключително висок инвестиционен рейтинг. За какво говорим?! Нека да бъдем по-обективни, по-точни и по-ясни, когато мотивираме нашите заключения и предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Реплика – господин Христов. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колега, това, което казах, ще Ви го повторя пак. Просто искам да Ви обърна внимание върху няколко закона, които са взаимно обвързани и които пряко касаят банковата система на България. Казах някои факти, казах го с притеснение за това, което може да се случи, не дай Боже, пак го казвам, не дай Боже, да се повтори ситуацията с 1996-1997 г. или ситуацията с Аржентина. Имайте предвид, че в Аржентина, ако отворите стенографските дневници на техния парламент, общо взето, хората са говорили точно както Вие говорихте преди малко: колко е сигурно, колко е стабилно, как няма никакъв проблем.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Тя не е член на Европейския съюз.
МИНЧО ХРИСТОВ: Що се отнася до държавно гарантирания дълг и брутния външен дълг, Вие, предполагам, добре сте ме чули, че аз говорих за брутния външен дълг на България, който, пак повтарям, е над 17 млрд. долара. Той е достигнал най-високото си историческо равнище в историята на българската държава. Това е факт, не може да го отречете.
Ако искаме тук да жонглираме с държавно гарантиран и частно гарантиран дълг, ще ви попитам: защо в Съединените американски щати и в западните държави никой не прави тази разлика? Просто външният дълг си е външен дълг. Това е, което една държава дължи в чужбина. Това е положението и всякакви еквилибристики просто тук са неуместни.
Това, което исках да ви кажа и с това ще завърша, разбира се, просто исках да ви обърна внимание върху няколко неща, които са изключително важни не тук за нас, колеги, а за българските вложители – за онези, които са напълнили банковата система с пари и които някои недобросъвестни чиновници или банкери биха могли да използват за своя сметка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председателстваща.
Не бих направил това изказване, ако не бях провокиран от непрекъснато повтаряната и разпространявана от всички вас взаимна и всестранна лъжа – че говорим за българска банкова система и българска кредитна система. Просто такова нещо, уважаеми колеги, няма, защото на всички ни е добре известен печалният факт, че в България няма нито една българска търговска банка. Повтарям: нито една българска търговска банка, с изключение, разбира се, ако не считаме, че е търговска банка банката на Столичната община – Софийска общинска банка. Тоест банките са, мисля, 26 или 27, които са италиански, гръцки, руски, унгарски, чешки и какви ли не още, но да говорим за българска банкова и кредитна система е просто, пак казвам, демагогия, лъжа и самозаблуждаване. Ако това считате за нормално и ако считате, че правим Закон за българските банки и българските кредитни институции и за българската банкова и кредитна система, всички ние жестоко се лъжем.
Този закон, който правим тук, се диктува от съвсем друго място, защото просто тези банки не са наши. Ние правим закон под диктата на собствениците, притежателите на тези банки, така както са го съгласували, както са го стиковали, така че ние не изпълняваме суверенна воля, ние не излизаме с български закон, а обличането в законова форма на чуждата воля на собствениците на банките. Това е едното.
Да говорим, че ние свободно изразяваме волята и българските интереси и регламентираме тази материя съобразно нашата съвест, това също не е вярно и по друга причина – докато в България съществува, остава, работи и действа бордът - Международният валутен фонд, такова нещо просто не може да има. Да говорим за Българската народна банка като за суверенна институция също е взаимна наша лъжа и самозаблуждение. Така че и в това отношение бордът прави своите внушения, предвиждания, дава своите насоки и това, което правим, също е в тази връзка. Днес, пак повтарям, нека да не се лъжем за това, което правим – това не е суверенен на българската държава, на българския парламент закон, който да урежда тази материя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Госпожо Миланова, заповядайте. Имате думата.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
След изказването на господин Шопов вече не мога да не взема думата и просто да оглася пред вас истината за структурата на българската банкова система.
И така, в момента в България действат 28 местни банки и четири клона на чужди банки. Клоновете бяха шест, междувременно клонът на “Пиреос банк” продаде предприятието си на местната банка “Пиреос” по повод консолидацията на клона с “Евробанк”, която беше придобита от “Пиреос банк”. Националната банка на Гърция също прекрати клона си, тъй като тя е собственик на Обединена българска банка. От тези 28 търговски банки десет са с преобладаващо българско акционерно участие, а Общинска банка е банка с преобладаващо общинско участие и Насърчителна банка е с държавно участие. Това че в България има банки, които са субсидиари, тоест техните собственици са чужди банки, банки от Европейския съюз, не означава, че тези банки не са български банки. Те са местни банки и изпълняват законодателството, което е усъвършенствано на базата на този законопроект, който ние предлагаме – Законопроект за кредитните институции.
Така че няма никакво притеснение в това отношение, дотолкова доколкото е съвсем неправилна тезата да твърдим, че има една-единствена банка. Пак повтарям, десет са банките с преобладаващо участие на български акционери, а чуждите акционери на банките-субсидиари са достатъчно солидни, с големи финансови възможности и могат да осигурят съответната подкрепа за българската икономика или могат да извършват съответните банкови операции както ги извършват всички банки в Европа и в международен мащаб.
Нещо във връзка с изказването на господин Христов. Вярно е, че имаше мое интервю, в което говорих за реалната заплаха от кредитната експанзия, но аз съм дала няколко на брой интервюта, вероятно не сте прочели последното ми интервю. Така или иначе, в Централната банка следим непрекъснато кредитната експанзия и нейното влияние върху рисковете, които се натрупват в банковата система и в отделните търговски банки. Поради това имаше и поредица от мерки, които приехме с решение на управителния съвет, с промяна на наредбите в Централната банка, с което се наложиха ограничения именно поради това че ние виждахме достатъчно много рискове на базата на задълбочените анализи, които бяхме направили още от 2003 г.
Последните данни, с които разполагаме, са, че темповете на нарастване на кредитирането са достатъчно успокоени. На годишна база с данни към м. април темповете нарастват със 17%, което е доста по-ниско от 30%, които ние бяхме поставили като ограничение, към което се стремяхме. Даваме си сметка за реалната ситуация, пак казвам, имаме инструментариум, с който непрекъснато наблюдаваме тези рискове и там, където те са по-големи в отделните банки, имаме и съответните мерки, които налагаме по отношение на тези банки.
В Законопроекта за кредитните институции сме предложили много по-усъвършенстван механизъм за административни мерки тогава, когато рисковете в отделната банка нарастват и, разбира се, когато рисковете в цялата банкова система нарастват.
Това е моят отговор за заплахите от темповете на кредитиране. Пак повтарям, непрекъснато ги следим, знаем за тези опасности, но се стремим реално да ги управляваме и по същество имаме успех в това отношение.
Ще бъде много пресилено, ако ви кажа, че ние можем да поемем гаранции, че няма да се случи неблагополучие в някоя банка и че няма да се стигне до отнемане на лиценза на някоя банка. Такъв ангажимент не мога да поема и никоя централна банка, и никоя надзорна институция не може да поеме такъв ангажимент. Ние искаме чрез законодателството да имаме такъв инструментаруим, с който можем навреме да установяваме проблемите в търговските банки, да предприемаме съответните мерки и да намаляваме броя на институциите, чиито лиценз ще бъде отнеман, тъй като това е най-тежката процедура, по която се извършва прекратяването на една банкова институция.
Ние вчера с Вас в кулоарите на парламента говорихме във връзка с въпроса, който поставихте за договорите, които някои търговски банки предлагат за превалутиране на кредитите. Аз Ви предлагам спокойно да разговаряме по този въпрос. Даже Ви предложих да направите изложение в писмена форма, а ние ще проверим дали наистина съществува такъв момент в договорите. Можем да обсъдим тази ситуация и ако трябва, да предприемем някакви мерки. По принцип не е нормално да има текстове в договорите, в които по такъв елементарен или доста лесен начин да става това превалутиране на кредитите.
Така че Ви каня на такъв разговор. Нямам нищо против да обсъдим въпроса и да видим дали това наистина е практика. Ние в Централната банка нямаме информация в това отношение, но механизмът да получим такава информация е много лесен и той може да се обсъди, съответно да се реши по удобен начин. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Миланова.
За процедурно предложение – господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Моето процедурно предложение е да помолим госпожа Миланова да каже и за две други неща, които поставих преди малко в своето изказване, а именно редно ли е според нея да съществува възможността при определени обстоятелства Българската народна банка да рефинансира търговски банки и срещу това тя да получава – хайде, златото и валутата няма да ги споменаваме – български ценни книжа. Това е Наредба № 6 на Българската народна банка. Моят въпрос е редно ли е това да съществува според нея като икономист и като финансист?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това не е процедура, господин Христов, и няма никаква връзка със законопроекта, който в момента разглеждаме.
МИНЧО ХРИСТОВ: И второто, което искам да попитам, е редно ли е хора, които са вложили валута, между другото валутата е някъде около половината от общия брой на влоговете в България, да получават при фалит на банката от Фонда за гарантиране на влоговете левове? Това са моите въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тези въпроси нямат отношение към законопроекта, който разглеждаме. Госпожа Миланова най-учтиво Ви покани на среща, на която да обсъдите проблемите, които интересуват Вас конкретно, а не в момента да изнасяме лекция от микрофоните на парламента по банково дело.
Други желаещи за изказвания по Законопроекта за кредитните институции? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за кредитните институции с вносител Министерски съвет.
Гласували 119 народни представители: за 107, против 6, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение – заповядайте, господин Севлиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, предлагам срокът между първо и второ четене на Законопроекта за кредитните институции да бъде удължен с две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение за удължаване на срока между първо и второ четене е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ НАДЗОР ВЪРХУ ФИНАНСОВИТЕ КОНГЛОМЕРАТИ.
Вносител е Министерският съвет.
Господин Имамов, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
по Законопроект за допълнителния надзор върху финансовите
конгломерати № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на
28.04.2006 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 1 юни 2006 г., беше разгледан Законопроектът за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя на заседанието присъстваха господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, госпожа Емилия Миланова – подуправител на Българската народна банка, госпожа Димана Ранкова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор.
Законопроектът беше представен от господин Дацов и госпожа Миланова.
Той се внася в изпълнение на поетия от правителството на Република България ангажимент за въвеждане и прилагане на изискванията на Директива 2002/87/ЕО за допълнителен надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и инвестиционните фирми във финансовите конгломерати. Предвижда се той да влезе в сила от датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз.
Със законопроекта се цели хармонизиране на българското законодателство с правото на Европейския съюз и осигуряване на надеждност, сигурност и ефективност на банковия и застрахователния сектори и на сектора за инвестиционни услуги. С него се определят правилата за допълнителен надзор над поднадзорните лица (кредитна институция, застраховател, инвестиционен посредник или управляващо дружество), които са част от финансовия конгломерат.
Финансовият конгломерат е група, начело на която има поднадзорно лице или поне едно от дъщерните дружества в групата е поднадзорно лице и отговаря на определени критерии за финансов конгломерат. Допълнителният надзор се прилага спрямо поднадзорните лица, които са част от финансов конгломерат, а така също и спрямо финансовите холдинги със смесена дейност, които не са поднадзорни лица.
Допълнителният надзор над поднадзорните лица във финансовия конгломерат се упражнява от координатор, който осъществява и координацията във връзка с допълнителния надзор. Координатор е един от компетентните органи на заинтересованите държави членки, включително държавата членка, в която е седалището на финансовия холдинг със смесена дейност. В законопроекта са разписани хипотезите, при които Българската народна банка или Комисията по финансов надзор ще изпълняват функциите на координатор по отношение на финансовия конгломерат. Определени са функциите и правомощията на координатора.
Законопроектът определя праговете за идентификация на групи като финансови конгломерати, като предвижда идентификацията да се извършва от Българската народна банка или Комисията за финансов надзор (самостоятелно или в сътрудничество помежду им и с другите компетентни органи). Обект на допълнителния надзор на ниво финансов конгломерат е всяко поднадзорно лице, което е начело на финансовия конгломерат, чието предприятие-майка е финансов холдинг със смесена дейност със седалище в държава членка, или което е свързано с лица от друг финансов сектор в хоризонтална група.
В разпоредбите на законопроекта са предвидени изисквания за допълнителна капиталова адекватност на поднадзорните лица на ниво финансов конгломерат; въведено е задължение за отчитане на всяка значителна концентрация на риск и на значимите вътрешногрупови сделки на ниво финансов конгломерат; установено е изискването за наличие на подходящи механизми за управление на риска и за вътрешен контрол на ниво финансов конгломерат.
След приключване на обсъждане законопроектът се прие единодушно с 13 гласа “за”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати № 602‑01‑29, внесен от Министерския съвет на 28.04.2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Има становище на Комисията по европейска интеграция.
Господин Папаризов, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“На свое редовно заседание, проведено на 11 май 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията законопроектът бе представен от страна на вносителя от господин Тихомир Тимнев - директор на дирекция “Надзорно-правна” в управление “Банков надзор” в БНБ. На заседанието присъстваха госпожа Десислава Симеонова - юрист в дирекция “Надзорно-правна”, и госпожа Радостина Божурин - експерт в дирекция “Международни отношения и европейска интеграция” в БНБ.
І. Предложеният законопроект за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати цели въвеждане в българското законодателство на Директива 2002/87/ЕО за допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователни предприятия и инвестиционни фирми във финансов конгломерат и изменящи директиви 73/239/ЕИО, 79/267/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета и директиви 98/78/ЕО и 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
Директива 2002/87/ЕО цели въвеждането на минимални правила за упражняване на допълнителен надзор върху финансовите групи, които доставят продукти и услуги, спадащи към различни сектори на финансовите пазари (така наречени финансови конгломерати.
Тя представлява етап от създаването на законодателни мерки на общностно ниво, насочени към осигуряване на стабилен режим на финансовите групи, упражняващи междусекторни финансови дейности.
Директива 2002/87/ЕО съдържа правила относно допълнителния финансов надзор върху регулираните лица, които са получили лиценз за застраховател, инвестиционен посредник или кредитна институция и които принадлежат към финансов конгломерат, правила относно допълнителния надзор по отношение на финансови холдинги със съвместна дейност, както и разпоредби, изменящи съответните секторни правила в общностното законодателство, приложими по отношение на изброените по-горе регулирани лица.
Въвеждането на посочената директива и прилагането й към датата на присъединяване на България към Европейския съюз е ангажимент, поет по преговорна глава 3 “Свободно предоставяне на услуги”. В Цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия за България за 2005г. в областта на финансовите услуги е указана необходимостта от транспониране на достиженията на правото на Европейския съюз относно финансовите конгломерати.
ІІ. Предложеният законопроект съответства на изискванията на Директива 2002/87/ЕО.
В съответствие с директивата са дефинирани понятията за “финансов конгломерат”, “финансов холдинг със смесена дейност”, “вътрешногрупови сделки”, “концентрация на риска” и др. Установени са прагове за идентификацията на групи като финансови конгломерати, съобразно предвидените в директивата критерии, което е предвидено да се извършва от БНБ или от Комисията за финансов надзор самостоятелно, или в сътрудничество помежду им, или с други заинтересувани органи. Определени са обектите на допълнителен надзор по закона. Въведени са изискванията за допълнителна капиталова адекватност на поднадзорните лица и за отчитане на всяка значителна концентрация на риска и на значимите вътрешногрупови сделки на ниво финансов конгломерат. Установено е изискване поднадзорните лица в конгломерата да имат подходящи механизми за управление на риска и за вътрешен контрол на ниво финансов конгломерат. Предвидено е, че допълнителният надзор ще бъде упражняван от координатор –компетентен орган на държава-членка на ЕС или на Европейското икономическо пространство, като са определени хипотезите, в които функциите на координатор ще се изпълняват от БНБ или от Комисията за финансов надзор.
Предвидени са разпоредби относно сътрудничеството и обмена на информация между компетентните органи във връзка с допълнителния надзор. Определени са принудителните административни мерки, които БНБ и Комисията за финансов надзор могат да прилагат по отношение на лицензирано от тях поднадзорно лице или спрямо финансов холдинг със смесена дейност, когато някой от двата органа упражнява функциите на координатор. Уредена и възможност БНБ или Комисията за финансов надзор да упражнява допълнителен надзор и по отношение на поднадзорни лица, чиито предприятия-майки са със седалище в трета държава, ако те не са обект на равностоен надзор от компетентен орган в тази държава.
Предвижда се влизане на закона в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз.
ІІІ. По конкретни текстове от законопроекта могат да бъдат направени следните бележки:
1. В разпоредбата на чл. 3, ал. 7, т. 2 следва да се допълни текстът “да преустановят разглеждането на групата като финансов конгломерат” с оглед коректното въвеждане на чл. 3, ал. 4, “б” от Директива 2002/87/ЕО.
2. С оглед по-голяма яснота на правната норма в разпоредбата на чл. 3, ал. 10 би могло да се уточни в съответствие с чл. 3, ал. 6 от директивата, че в случаите, когато финансовият конгромерат престане да отговаря на критериите по ал. 1-3 от същата разпоредба, с оглед избягване на резки промени в режима, той продължава да бъде обект на допълнителен надзор за срок от три години при критериите, изрично посочени в т. 1 и т. 2 на чл. 3, ал. 10 от законопроекта.
ІV. Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че законопроектът е в съответствие с общностното законодателство в областта на допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, поради което следва да бъде подкрепен.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие – 10 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 29 април 2006 г., като направените бележки могат да бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията на първо четене на Законопроекта за допълнителен надзор върху финансовите конгломерати, внесен от Министерския съвет.
Чухте становищата на двете комисии – Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Имате думата.
Заповядайте, господин Али.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, Законопроектът за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати урежда една нова материя за българското законодателство. Този проект е изготвен в изпълнение на ангажиментите на България в процеса на присъединяване към Европейския съюз и по-специално в областта на свободно предоставяне на услуги, като българското законодателство въвежда изискванията на Директива 2002/87 на Европейската общност за допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и инвестиционни фирми във финансов конгломерат.
Законопроектът дефинира понятието “финансов конгломерат” и регламентира упражняването на допълнителен надзор върху тези институции както на самостоятелна, така и на консолидирана основа. Обект на обзор по този законопроект са секторни групи с хомогенни финансови дейности, каквито са банковите групи, застрахователните групи и групите от сектора за инвестиционни услуги. Мотивите за регулирането им на консолидирана основа включват изключителната им роля на финансовия и кредитния пазар и предотвратяване на потенциалните рискове както за цели икономически отрасли, така и за инвеститорите при евентуалната им дестабилизация.
Именно тези съображения са наложили необходимостта от допълнителна регулация на институциите, предоставящи застрахователни, инвестиционни и банкови услуги, включени в структурата на големи финансови групи, наречени “конгломерати”.
В закона са определени праговете и критериите, които да класифицират определена финансова група като финансов конгломерат, подлежащ на допълнителен надзор. Институциите, определени да извършват регламентиран и със законопроекта допълнителен надзор, са БНБ и Комисията за финансов надзор. Проектът определя обхвата и изискванията за допълнителен надзор, като БНБ и Комисията за финансов надзор нямат надзорни правомощия на самостоятелна основа върху финансови групи от трети държави, които не са им поднадзорни. Това законово разрешение доразвива принципите, залегнали в Законопроекта за кредитните институции, въвеждащи принципа на взаимно признаване на лицензиите.
Специално внимание е обърнато на разпоредбите за собствения капитал, капиталовата адекватност, методите за определяне и изчисляване на капиталовата адекватност и ликвидността, концентрацията на риска и обявяването на вътрешногруповите сделки с оглед необходимостта от въвеждане на точни и ясни критерии за финансова стабилност, ликвидност и стабилност на конгломератите, които са предмет на регулиране по настоящия законопроект, с оглед тяхното значение за финансовата система на страната.
Уважаеми колеги, безспорно е, че предлаганият законопроект представлява един съвременен нормативен акт, отразяващ необходимостта от регулиране на финансовите конгломерати с оглед тяхното значение за икономиката на страната и осъзнаването на потенциалните рискове от тяхната дестабилизация. Целта на този закон е изграждането на работещи регулаторни механизми за предотвратяване на евентуални сътресения в сектора на банковите, застрахователните и инвестиционните услуги.
Имайки предвид факта, че предлаганата нормативна уредба е нова за страната, необходимо е изготвянето на методически указания за лицата, подлежащи на допълнителен надзор от БНБ и Комисията за финансов надзор, относно прилагането на изискванията за собствения капитал, капиталовата адекватност, методите за определяне и изчисляване на капиталовата адекватност и ликвидността, концентрацията на риска и обявяването на вътрешногруповите сделки от финансови конгломерати.
Имайки предвид всичко изложено дотук, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи настоящия законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Али.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата по този законопроект?
Заповядайте, господин Метин.
МИТХАТ МЕТИН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин педседателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на изпълнителната власт и на надзорните институции! На нашето внимание е предложен проект за Закон за допълнителен надзор върху финансовите конгломерати. Както казаха и преди мен, с този законопроект се въвеждат в изпълнение изискванията на Европейска директива 2002/87 за допълнителния надзор на кредитни институции, застрахователни предприятия и инвестиционни фирми. Допълнителният надзор върху финансовите конгломерати представлява една по-висша форма на надзор върху участниците във финансовите пазари, наложена поради засилилите се процеси на консолидация сред тези участници и появилите се вследствие на това крупни финансови образувания, извършващи дейност едновременно в банковия, застрахователния и инвестиционния сектор. Опитът на развитите европейски страни показва, че в такива обединения могат да възникнат специфични рискове, които трябва да бъдат покрити чрез въвеждане на допълнителни изисквания от капиталов характер, за контрол на вътрешногрупови сделки, процесите на управление на вътрешните рискове, както и изисквания за репутация и професионална квалификация на лицата, управляващи тези конгломерати.
Представеният ни законопроект урежда изцяло материята относно критериите, на които трябва да отговаря една финансова група, за да бъде тя класифицирана като финансов конгломерат по значимост на дейностите на две от трите основни области във финансовия сектор - застрахователна и една от другите две области – банково дело или инвестиционна дейност. Определени са и количествените прагове, достигането на които с посочените области превръща финансовата група във финансов конгломерат. Подробно са уредени и различните хипотези, в които една от двете български надзорни институции ще трябва да изпълнява функциите на координатор за съответния идентифициран финансов конгломерат. Законът съдържа всички съществени допълнителни изисквания, свързани с финансовото състояние на конгломерата, изчисляване на необходимия за това капитал, концентрацията на риска и значимите вътрешни групови сделки, изисквания за подходящи механизми на управление на риска и вътрешния контрол на конгломерата. За осигуряване на ефективното приложение на изискванията са предвидени подходящи принудителни административни мерки, които всяка една от двете надзорни институции в България – Народна банка и Комисията за финансов надзор ще могат да осъществяват спрямо поднадзорните й лица.
В законопроекта са предвидени също така и административно-наказателни разпоредби.
Уважаеми дами и господа, като член на Комисията по бюджет и финанси заявявам открито подкрепата си към този законопроект и ще го подкрепя на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Метин.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Законопроектът за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати с вносител Министерският съвет е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ с вносител Министерският съвет.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Ако ми позволите, аз ще направя едно процедурно предложение – във връзка с четенето на този законопроект да поканим в залата госпожа Ана Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Ели Анави – директор на дирекция „Политика по отношение на предприятията”, Ивайло Грънчаров - главен специалист в дирекция „Политика по отношение на предприятията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Моля поканените лица да заемат своите места в пленарната зала.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
„Д О К Л А Д
по Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за малките и средни предприятия № 602-01-31, внесен
от Министерския съвет на 3 май 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 31 май 2006 г., Комисията по икономическа политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха госпожа Ана Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, господин Николай Статков – началник на отдел „Насърчаване на малките и средни предприятия и предприемачеството” към Министерството на икономиката и енергетиката, госпожа Вяра Андрейчева и госпожа Марга Куцарова – главни юрисконсулти на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. Законопроектът беше представен от госпожа Ана Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
Законопроектът е изготвен в съответствие с препоръка на Европейската комисия, изразена в мониторинговия доклад от 2005 г., съгласно която България трябва да гарантира пълно съответствие на дефиницията за малките и средни предприятия с тази на Европейския съюз.
Дефинирането на категорията „малко и средно предприятие” е основната и най-важна предлагана промяна, свързана по-специално с финансовите прагове за годишния оборот и за активите. Водещият критерий обаче както и досега остава броят на заетите в предприятието и независимо от стойността на финансовите показатели, ако едно предприятие има средносписъчен брой на персонала над 250 души, то остава в категорията на големите предприятия.
Новите моменти в законопроекта са свързани с изчисляването на данните за средносписъчната численост на персонала, годишния оборот и стойността на активите на предприятието. От голямо значение тук е самостоятелността на предприятието – дали е независимо предприятие, предприятие партньор или свързано предприятие, както и данните на предприятията партньори и на свързаните предприятия според това кой с какъв дял участва в конкретното предприятие или обратното.
В законопроекта са включени разпоредби, свързани с разширяване на функциите на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия във връзка с поетите ангажименти от страна на България по Глава 21 „Регионална политика и координация на структурните инструменти”. Едновременно в това в законопроекта се предвижда отпадането на някои неработещи разпоредби от действащия закон, свързани с отдаването под наем на общински имоти по реда на Закона за общинската собственост. Съответствието на българската дефиниция за малки и средни предприятия с тази на Европейския съюз ще даде възможност след приемането на страната ни в Европейския съюз наши предприятия да кандидатстват за финансиране по линия на структурните фондове и кохезионния фонд.
При дискусията бяха поставени въпроси относно това кумулативни ли са критериите за определяне на категорията „предприятие” – микро, малко или средно, както и основно новите моменти в предлагания законопроект.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” 10 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има думата господин Папаризов да представи становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за малките и средните предприятия № 602-01-31,
внесен от Министерския съвет на 3 май 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 май 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия № 602-01-31, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на икономиката и енергетиката госпожа Анна Янева, началникът на отдел “Насърчаване на малки и средни предприятия и предприемачеството” в дирекция “Политика по отношение на предприятията” и господин Ивайло Грънчаров – главен експерт в същия отдел.
І. Въвеждането на дефиниции за микро, малко и средно предприятие на общностно ниво се налага във връзка с подкрепата, която тези предприятия получават от структурните фондове на Европейския съюз, от Европейския инвестиционен фонд и Европейската инвестиционна банка. Целта е да се постигне справедливо разпределение на средствата и да се спазят изискванията на конкуренцията.
Първото дефиниране на указаните понятия на общностно ниво се извършва през 1996 г. с Препоръка на Европейската комисия 96/280/ЕС. През 2003 г. е приет нов документ – Препоръка 2003/361/ЕС, която е в сила от 1 януари 2005 г. Новата препоръка се прилага за всички дейности и програми, осъществявани от Европейската комисия.
Мотивите за приемането на новата препоръка, които обясняват и необходимостта от нейното транспониране в нашето законодателство, са няколко:
1. Първият мотив е свързан с необходимостта да се осъвременят, в случая да се увеличат, пределните финансови прагове в дефинициите за микро, малко и средно предприятие. По този начин се отчита ръстът на цените на произвежданите стоки и съответно на оборота и на активите в баланса на предприятията, от друга страна се дава възможност на новосъздадените предприятия, които успешно са се развили през изминалите години, да съхранят своя статус и съответно възможността да бъдат подкрепяни чрез мерките за развитие на предприемачеството в Европейския съюз. При това е важно да се подчертае, че определящи остават пределните прагове за броя на работниците и служителите, които са същите, както са в действащия в момента закон у нас и каквито са били и в препоръката от 1996 г. и че въведените финансови прагове трябва да се разглеждат от страните членки като максимално допустими величини, тоест те имат право да въведат свои национални пределни прагове, които да са по-ниски от указаните в препоръката, както доскоро беше случаят и у нас.
2. Вторият мотив е свързан с желанието да се въведат финансови прагове и по отношение на микропредприятията. По този начин се създава възможност да се концентрира подкрепата на Европейския съюз върху тези микропредприятия, които не са в условия на зависимост и реално се нуждаят от помощ.
3. Третият мотив е да се подобри достъпът на микро, малките и средните предприятия до капитал. За тази цел при известни условия се допуска запазване на привилегирования статус на предприятията и тогава, когато има външно финансиране, но то идва от регионални фондове, фондове за рисков капитал, “бизнес-ангели”, висши училища или изследователски центрове, малки общини.
4. Четвъртият мотив е да се вземат предвид при определянето на числения състав и финансовите резултати на предприятията различните отношения, които съществуват между тях. За тази цел се разграничават три групи предприятия – независими предприятия, предприятия партньори и свързани предприятия. В препоръката се дават ясни инструкции как при изчисляването на броя на работниците и служителите и при определянето на финансовите параметри да се отчитат и резултатите на предприятията партньори и на свързаните предприятия. Така подкрепата е концентрирана върху тези икономически субекти, които се нуждаят най-силно от нея.
ІІ. Предлаганите в проекта изменения и допълнения на Закона за малките и средни предприятия целят хармонизирането на нашето законодателство с Препоръка 2003/361/ЕС на Европейската комисия. Чрез § 1 се цели изменение на чл. 3 и се въвеждат допустимите пределни прагове, чрез които се дефинират микро, малко и средно предприятие.
Измененията и допълненията, предлагани в § 2 и 3, целят въвеждането на новия способ за изчисляване на средносписъчния брой на персонала, годишния оборот и стойността на активите на предприятието, като се отчитат евентуалните връзки на предприятието с предприятия партньори и със свързани предприятия. Взети са предвид изключенията, когато предприятията се считат независими, въпреки наличието на решаващо влияние на други субекти и на връзки с предприятия партньори. Чрез създаването на новите чл. 4а – 4г на предприятията се дава възможност да декларират обстоятелствата, които водят до придобиването на статут на микро, малко или средно предприятие.
ІІІ. Общото заключение, което може да се направи, е, че предлаганият законопроект изпълнява поставената задача да се хармонизира Законът за малките и средните предприятия с Препоръка 2003/361/ЕС на Европейската комисия.
Като препоръки, които да се вземат предвид при по-нататъшното обсъждане, могат да се посочат следните:
1. В § 2 (нов чл. 4, ал. 3, т. 3) да се прецизира текстът, като думата “обичайно” се замени с “редовно” и след “ценни книжа” се добави (“бизнес-ангели”), така както е в Препоръка 2003/361/ЕС. По този начин ще се направи важната връзка между това изключение от правилото за предприятия партньори и дейността на така наречените бизнес-ангели, които получават все по-голяма популярност в Европейския съюз. Би могло също така в Допълнителната разпоредба да се включи определение на понятието “бизнес-ангел”, доколкото то е съвсем ново в нашата практика.
2. В § 3 (нов чл. 4в, ал. 1) да се прецизира текстът, като се въведе понятието “годишни работни места”, така както е направено в Препоръка 2003/361/ЕС. По този начин ще се направи връзка на нашия закон с едно понятие, широко използвано в редица политики на Европейския съюз.
3. В § 3 (нов чл. 4в, ал. 2, т. 1) след думата “трудово” да се добави “или приравнено на него”.
4. В § 11 (§ 1 от Допълнителната разпоредба, т. 1) в определението на понятието “предприятие” преди “физическо лице” да се добави “самонаето”.
След състоялата се дискусия и като се взема предвид цялостната положителна оценка на проекта и направените препоръки Комисията по европейска интеграция предлага да бъде подкрепен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия № 602-01-31, внесен от Министерския съвет на 3 май 2006 г. с единодушие от 9 гласа “за”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията на първо четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия с вносител Министерския съвет. Имате думата.
Господин Добрев, имате думата, заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам да изразя своята позиция относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия.
Подкрепям изцяло промените, още повече че на Заседанието на икономическата комисия те бяха подкрепени от всички политически сили. Промените синхронизират до голяма степен българските норми за малки и средни предприятия с европейските. Те са свързани и с препоръките на Европейската комисия от 06.03.2003 г., която България трябва да приеме изцяло.
По-важни предложени промени са финансовите прагове за годишните обороти и активите на предприятието. Естествено, водещ критерий си остава броят на персонала. За първи път в българското законодателство дефинираме независими предприятия и предприятия партньори. Разширяват се правомощията на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Всичките тези промени са задължителни след приемането на България в Европейския съюз, за да могат нашите предприятия да кандидатстват за финансиране по линия на Кохезионния фонд и структурните фондове.
Разбирам, че промените са технически и не решават големите проблеми на малкия и средния бизнес, но пък са едно добро начало! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Има ли други народни представители, желаещи да се включат в дискусията по законопроекта на първо четене? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия с вносител Министерския съвет.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО.
Господин Цонев, имате думата да представите доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Ако ми разрешите, едно процедурно предложение – да поканим в залата госпожа Ралица Агайн, господин Николай Петков и господин Стефан Стоилков от Комисията за финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля да поканите лицата да заемат своите места в пленарната зала.
Имате думата, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на
Кодекса за застраховането № 654-01-67, внесен
на 25 май 2006 г. от народния представител
Йордан Цонев
На заседание, проведено на 31 май 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. На заседанието присъстваха госпожа Ралица Агайн – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”. Законопроектът беше представен от вносителя.
С предлаганите изменения и допълнение на Кодекса за застраховането се цели осигуряване на възможност за безпрепятствено и плавно присъединяване на Република България към Многостранното гаранционно споразумение, което се подписва между националните бюра “Зелена карта” на държавите членки трябва да бъде подписано от Българското бюро “Зелена карта” през 2006 г. Многостранното гаранционно споразумение урежда отношенията между бюрата “Зелена карта” на държавите членки във връзка със застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите, като неговото подписване е задължителна предпоставка за премахване на граничния контрол за наличието на застраховка “Гражданска отговорност” в рамките на Европейския съюз.
Предлаганите изменения и допълнения са в следните насоки:
1. Осигуряване на покритие за отговорностите на Гаранционния фонд на международния презастрахователен пазар, с което ще се гарантира възможността на институцията да поеме плащането на високи по размер обезщетения, включително и такива без лимит на отговорността.
2. Осигуряване на правомощия на Комисията за финансов надзор да определя самостоятелно вноските към гаранционния фонд.
3. При съкращаване на сроковете и въвеждане на график за прелицензиране на застрахователите, предлагащи задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и осигуряване на допълнителни финансови гаранции.
4. Увеличаване размера на санкциите за несключена застраховка, което е продиктувано от очакванията за повишаване на премиите по задължителната застраховка при разширяването на нейния териториален обхват на територията на Европейския съюз, както и повишаване мотивацията на собствениците и ползвателите на моторни превозни средства да изпълняват законовото си задължение да сключват застраховката.
5. При въвеждане на административно наказани за всички лица, които управляват моторно превозно средство без сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, а не само за собствениците на автомобили.
6. Проектът предвижда също да се въведе и надзор по отношение на Националното бюро на автомобилните застрахователи, идентичен на надзора спрямо гаранционния фонд.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 10 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, внесен от народния представител Йордан Цонев.”
ПРЕСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Доклада на Комисията по транспорт и съобщенията ще представи господин Йордан Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, за да не повтарям това, което подробно господин Йордан Цонев като председател на водещата комисия каза, по-кратко ще обърна внимание само на някои неща.
“Този законопроект беше разгледан и в Комисията по транспорта и съобщенията. Представен беше от госпожа Ралица Агайн – заместник-председател на Държавната агенция за финансов надзор, и двама експерти от агенцията.
С предлагания проект се предвижда решаването на един много важен въпрос. Няма да ви запознавам с подробностите, тъй като господин Цонев ги спомена. Само ще ви кажа, че комисията единодушно с 8 гласа “за” предлага на Народното събрание, без да има “против” и “въздържали се”, този законопроект да бъде приет на първо гласуване.”
Комисията също така със задоволство отбеляза, че основната задача, която беше поставена с дебатите около “Гражданската отговорност”, беше достигнато до 97% “Гражданска отговорност” за всички моторни превозни средства, регистрирани в страната. Ние днес ще разгледаме и още една друга група текстове за т.нар. коли на колела, което именно при пререгистрацията даде възможност да бъде изчистен този парк от коли, които формално съществуват в базата данни на направление “Пътна полиция”, а не се движат. Така че още един път комисията единодушно подкрепи този законопроект за първо гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Преминаваме към дискусията на първо четене.
Заповядайте за изказване, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително предлаганото изменение и допълнение на Кодекса за застраховането е изключително и навременно, тъй като това е едно от изискванията, които ще дадат възможност българските граждани след 1 януари 2007 г. да пътуват свободно от страните – членки на Европейския съюз на основа на своята “Гражданска отговорност”, без допълнително да заплащат за “Зелена карта”.
Поради краткото време между внасянето на законопроекта и разглеждането му в залата ние не можахме да го разгледаме, щяхме да го разглеждаме днес следобед на заседание на Комисията по европейска интеграция. Въпреки това ми позволете да предложа на вашето внимание някои от бележките, които сигурно ние щяхме да обсъдим от гледна точка на това да се допълни и развие в пълнота заложената в законопроекта идея.
В този смисъл ще се спра само на тези конкретни бележки, които сигурно ще имам възможност да внеса за второ четене на законопроекта. Става дума, че в ал. 1 на чл. 32 трябва да се добави изискване да се представя програма за мерките за предотвратяване на изпирането на пари като част от общата програма за осъществяване на дейността по застраховането, което ще бъде в съответствие с разпоредбите на Директива 2005/60/ЕО за възпрепятстване използването на финансовата система за целите на прането на пари и финансиране на тероризма. Тази промяна се налага от гледна точка на цялостните промени, които сега правим в законодателството във връзка с облекчаване на процедурите, събирането на доказателства за пране на пари. Сега променяме кодекса – би трябвало да се направи и тази промяна.
Второ, изречение второ на ал. 2 на чл. 237 следва да се поправи, като се предвиди, че застрахованият има право да получи заплатената от него премия, с изключение на частта, съответстваща на времето, през което застрахователят е носил риск, освен ако не е настъпило застрахователно събитие. Това също произтича от съответните директиви.
В чл. 292, ал. 1, т. 8 накрая трябва да се поправи препратката, която определя реда, по който ще се събира информацията за моторните превозни средства в държавите членки, и която понастоящем препраща към реда за обмен на информация между информационния център и държавните институции в Република България – това е чл. 293, ал. 5. Препратката следва да се насочи към реда за обмен между българския информационен център и информационните центрове в европейските държави по чл. 293, ал. 4.
В ал. 2 на чл. 292 следва да се удължи срокът за съхраняване на информацията от три на пет години в съответствие с чл. 197 от кодекса.
Четвърто, в т. 6 от Раздел І на Приложение № 1 към Кодекса за застраховането, буква “е” следва да се промени в съответствие с чл. 2, § 1, буква “в” от Директива 2002/83/ЕО относно животозастраховането. Съществуващият текст урежда риска безработица, докато съответният текст от директивата гласи – неработоспособност. Следва да се посочи, че рискът безработица се категоризира като имуществен риск по Раздел ІІ, буква “а”, т. 16, първо тире от същото приложение – “Рискове, свързани със заетостта”, а не като риск в животозастраховането.
Пето, препратката по чл. 33, ал. 4 следва да се насочи към ал. 2, а не към ал. 1, както е досега, или пък да се заличи.
Струва ми се, че тези предложения бихме могли да внесем в качеството си на отделни народни представители в Комисията по икономическата политика с оглед да се имат предвид при подготовката на законопроекта за второ четене.
Още веднъж искам да отбележа, че законопроектът е съгласуван с основните изисквания в Европейския съюз, които ще дадат възможност действително българските граждани на основа на сумите, които не са малки, които плащат за “Гражданска отговорност”, след членството ни в Европейския съюз да пътуват безпрепятствено със своите автомобили на територията на страните членки и на страните на Европейското икономическо пространство.
Призовавам ви да подкрепите законопроекта на първо гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има думата народният представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Действително промените, които се правят в този кодекс, са важни и от Демократи за силна България ще ги подкрепим. Под формата на реплика към преждеговорившия господин Папаризов искам да кажа само: проблемът е, че този закон решава много малка част от свободното пътуване, защото прилагането му ще е работа на изпълнителната власт и там ще има значително по-големи трудности, тъй като тази година постигнахме добър процент на “Гражданска отговорност”, но това не е гаранция за догодина. Нашата работа ние ще я свършим, но изпълнителната власт ще има какво да прави. Госпожа Агайн също е тук, така че това е и към нея.
Освен това, което ще бъде направено като конкретни предложения между първо и второ четене, съществува много сериозен проблем, който продължава да не бъде решен. Това е проблемът на триъгълника между застрахован, потърпевш и застраховател. В момента ситуацията е такава, а с влизането ни в Европейския съюз ще се задълбочи значително повече, че когато един потърпевш и един причинител на злополука се договарят в съда, задължително трябва да участва и застрахователят. В противен случай имаме следната схема: потърпевшият получава обезщетение и нормално има основание да си го иска. Предизвикалият злополуката се е застраховал и нормално иска застрахователят да го плати, но застрахователят не е участвал в съдебното дело, не е казал своята гледна точка и нормално отказва да плати пълния размер. И трите страни са прави, защото не са се събрали на едно място – всеки от тях да може да каже своята гледна точка и да защити своя интерес. Именно поради тази причина трябва да се помисли за това между първо и второ четене – как този триъгълник да бъде вкаран задължително в процедурата по договарянето между потърпевш, застрахован и застраховател пред съда. Това е нещо, което от Демократи за силна България ще направим между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, вносител – народният представител Йордан Цонев.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от програмата за работа на Народното събрание през тази седмица:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА.
Господин Мирчев, заповядайте за процедура за допускане в залата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Във връзка с приемането на този законопроект предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати господин Стойчо Стойков – заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, господин Димитър Станчев – заместник-председател на държавната агенция, и Радост Вълчева – директор в Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Моля лицата да заемат своите места в пленарната зала.
Господин Мирчев, имате думата да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
"ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и съобщения
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията № 654-01-68, внесен от народният представител Йордан Мирчев.
На редовно заседание, проведено на 1 юни 2006 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията № 654-01-68, внесен от народния представител Йордан Мирчев.
На заседанието присъстваха: господин Пламен Вачков – председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, господин Стойчо Стойков – заместник-председател на агенцията, и експерти от държавната агенция.
Законопроектът беше представен от вносителя – господин Йордан Мирчев, и господин Пламен Вачков.
Промените в Закона за далекосъобщенията се обуславят от приетия през м. ноември 2005 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, според който председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения става член на Върховното главно командване и съгласувано с министъра на отбраната и с началника на Генералния щаб на Българската армия:
- организира и ръководи подготовката на пощенската и далекосъобщителните мрежи за привеждането им от мирно на военно положение и за съобщително осигуряване на въоръжените сили на страната в мирно и военно време;
- определя със заповед условията и реда за използване на далекосъобщителните мрежи при обявяване на режим "военно положение" или режим "положение на война";
- организира изграждането и поддържането на съобщителните обекти за нуждите на отбраната;
- осигурява и поддържа военновременните запаси и мощности в съобщителната мрежа.
Законопроектът прецизира правомощията на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения съобразно Устройствения правилник на агенцията, с който се урежда преминаването на далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение и инсталирани мощности за военно време от далекосъобщителната мрежа на "БТК" АД към Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и обособяването им в главна дирекция в структурата на държавната агенция, която трябва да осигурява далекосъобщения, свързани със сигурността и отбраната на страната и за управление при кризи.
Председателят на агенцията съвместно с министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и министъра на държавната политика при бедствия и аварии трябва ежегодно да изготвя план за използването на държавната мрежа за сигурност и отбрана, който се приема от Министерския съвет.
Изменението в чл. 12, ал. 3 е във връзка с изпълнението на правомощията на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения по осъществяване на далекосъобщения, свързани със сигурността и отбраната на страната и за управление при кризи. Преминаването на държавната агенция от второстепенен в първостепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет ще обезпечи финансирането на изграждането и поддържането на съобщителните обекти за нуждите на сигурността и отбраната на страната.
След проведените дебати, Комисията по транспорт и съобщения единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Откривам дискусията на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, внесен от народния представител Йордан Мирчев.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Кобаков.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, колеги! Аз ви призовавам да подкрепим изменението и допълнението на закона, дори мисля, че малко сме закъснели с обособяването на БТК като частно дружество. Задачите, които има да решава агенцията, са спешни, неотложни и, бих казал, задължителни. В тези условия трябва да се създаде стройна организация спрямо тези специализирани органи и агенцията със свое финансиране да изгради съответните мрежи и съоръжения. В публичното пространство започна да се говори, че частното дружество ще започне да се освобождава от част от сградите и съоръженията. Затова считам, че изменението на този закон трябва да бъде бързо прието, за да можем да финансираме, да изградим едни необходими съоръжения и агенцията да влезе в организация и стабилност. Задачите, които те ще изпълняват, са от държавно, от национално значение.
Предлагам ви да подкрепим изменението на закона, което се предлага. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кобаков.
Има думата господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Като вносител на този законопроект ще взема отношение, както е необходимо и Държавната комисия за информационни технологии и съобщения да вземе отношение.
Нека да ви върна малко назад, уважаеми дами и господа народни представители, когато в предишния парламент се приемаше Стратегията за приватизация на БТК. Тогава именно определени обекти с отбранително предназначение и инсталирани мощности бяха извадени от информационния меморандум, от стратегията. След приватизацията на БТК фактически миналата година беше създадена една агенция, която именно пое тези функции.
Във връзка с това, че в края на миналата година променихме Закона за далекосъобщенията и от 1 януари 2006 г. създадохме Държавна агенция за информационни технологии и съобщения. Тази агенция, която се занимаваше именно с тези обекти и съоръжения извън системата на БТК, беше закрита или по-скоро преобразувана в главна дирекция в структурата на държавната агенция. Това е смисълът на законопроекта.
По същество законопроектът е изготвен от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, но за да ускорим процедурата, тъй като това е един все пак закъснял процес, аз поех отговорността да внеса този законопроект в парламента. Тази дейност ние определено я прехвърляме към държавната агенция, още повече, че с промените в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, който е в сила от 1 януари 2006 г., ние променихме този закон. Функциите на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения също бяха допълнени. Аз подробно ги прочетох и в самия доклад на комисията.
Обръщам се към всички – нека да подкрепим този законопроект.
Моля, господин председател, господин Стойчо Стойков също да вземе отношение, защото той представлява тази държавна агенция. Те поемат тези функции. Той ще даде някои допълнителни разяснения и мотиви за внасянето на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Заповядайте, господин Стойков. Имате думата.
СТОЙЧО СТОЙКОВ: Да се представя – Стойчо Стойков, заместник-председател на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, с Постановление № 299 на Министерския съвет и Постановление № 250 от 2005 г. се уреди преминаването на далекосъобщителни обекти от структурата на БТК към Държавната агенция по информационни технологии и съобщения. В тези обекти, когато държавата е изграждала БТК като държавна компания, е вложила огромни средства. Това са строго специализирани, дълбоко защитени обекти. Затова те се наричат защитени свързочни обекти. Там в продължение на години е съсредоточавана техника, обучавани са хора. Мога да ви кажа, че там работят едни от най-добрите, едни от най-висококвалифицираните специалисти от състава на БТК. Българската телекомуникационна компания вече е частна структура и тя не се интересува от тази мрежа. Тя е насочена изцяло към търговско обслужване на населението и не се занимава с експлоатацията и поддържането на такива съоръжения, които обслужват изцяло държавата.
Ако обърнахте внимание на 2 юни т.г., сиренната система, която се задейства в страната, работеше перфектно. Това е една от заслугите на Държавната агенция и на тези специализирани обекти, които изпълняват своите функции при определени кризи и такива ситуации.
Затова аз считам, че решението тези обекти да бъдат към Държавната агенция е наложително. Мрежата, която тя трябва да изгради и която получава от БТК – това са около 7000 км медни кабели и около 2000 км оптически влакна. Редно е да има статут и в закон да бъде отбелязано, че тази мрежа трябва да се поддържа за нуждите на държавата.
Предлагам ви да подкрепите този закон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Стойков.
Има ли други народни представители, които желаят да се включат в дискусията? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията – вносител народният представител Йордан Мирчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Следващата точка от програмата за работата на Народното събрание за тази седмица е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ.
Водеща е Комисията по въпросите на държавната администрация. Председател на комисията е народният представител Веселин Методиев. Не виждам господин Методиев в залата.
Има думата заместник-председателят на комисията господин Муса Палев.
Заповядайте, господин Палев.
ДОКЛАДЧИК МУСА ПАЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
“Доклад
на Комисията по въпросите на държавната
администрация относно Законопроект за електронната
търговия № 602-01-26, внесен от Министерския съвет на
25 април 2006 г.:
“Закон за електронната търговия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване наименованието на “Закон за електронната търговия”.
Моля, гласувайте.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК МУСА ПАЛЕВ: “Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
По чл. 1 “Предмет на регулиране” има внесено предложение от народния представител Олимпи Кътев.
Комисията подкрепя предложенията по точки 1 и 2, а по т. 3 по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
“Предмет на регулиране
Чл. 1. (1) Този закон урежда обществени отношения, свързани с осъществяването на електронна търговия.
(2) Електронна търговия по смисъла на този закон е предоставянето на услуги на информационното общество.
(3) Услуги на информационното общество са такива услуги, които обикновено са възмездни и се предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства след изрично изявление от страна на получателя на услугата.
(4) Разпоредбите на този закон не се прилагат за уреждане на отношенията при предоставяне на услуги на информационното общество, свързани с:
1. установяването и събирането на публичните вземания;
2. защитата на личните данни, включително в областта на далекосъобщенията;
3. споразуменията, решенията и съгласуваните практики по смисъла на чл. 9 от Закона за защита на конкуренцията;
4. нотариалната дейност и други професионални дейности, свързани с осъществяване на публични функции;
5. процесуалното представителство;
6. хазартните игри.”
По чл. 2 няма внесено предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
По чл. 3 също няма внесено предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване наименованието на Глава първа “Общи положения” и новата редакция на чл. 1, а също така чл. 2 и чл. 3 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на Глава първа с членове 1, 2 и 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК МУСА ПАЛЕВ: “Глава втора – Задължения за предоставяне на информация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
По чл. 4 “Обща информация” няма внесени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
По чл. 5 “Търговски съобщения” няма внесени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
По чл. 6 “Непоискани търговски съобщения” има внесено предложение на народния представител Олимпи Кътев.
Комисията подкрепя предложението.
Има внесено предложение и на народния представител Веселин Методиев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
“Непоискани търговски съобщения
Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя.
(2) Комисията за регулиране на съобщенията води електронен регистър на електронните адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения, по ред, определен с наредба на Министерския съвет.

(3) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на електронни адреси, вписани в регистъра по ал. 2.
(4) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители без предварителното им съгласие.”
По чл. 7 няма внесени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказване по Глава втора и по текстовете на членове 4, 5, 6 и 7 включително? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте наименованието на Глава втора и текстовете на членове 4, 5, 6 и 7 включително.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Наименованието на Глава втора и текстовете на членове 4, 5, 6 и 7 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК МУСА ПАЛЕВ: “Глава трета – Задължения на доставчиците при сключване на договори чрез електронни средства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
По чл. 8 няма внесени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
По членове 9, 10, 11 и 12 комисията също подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по Глава трета и по членове 8, 9, 10, 11 и 12 включително? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте наименованието на Глава трета и членове от 8 до 12 включително.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Глава трета и членове от 8 до 12 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК МУСА ПАЛЕВ: “Глава четвърта – Отговорност на доставчици на услуги на информационното общество”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
По чл. 13 няма внесени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
По чл. 14 също няма внесени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
По чл. 15 комисията подкрепя текста на вносителя, няма внесени предложения.
По чл. 16 има предложение на народния представител Веселин Методиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а предложението по т. 2 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
“Чл. 16. (1) Доставчик на услуга, представляваща съхраняване на предоставена от получател на услугата информация, не отговаря за нейното съдържание, както и за дейността на получателя на услугата, ако:
1. не е знаел за противоправния характер на дейността или информацията, или
2. не са му били известни фактите или обстоятелствата, които правят дейността или информацията явно противоправна.
(2) Алинея 1 не се прилага, ако:
1. получателят на услугата е свързано с доставчика на услугата лице;
2. доставчикът е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията или е бил уведомен от компетентен държавен орган за противоправния характер на дейността на получателя и не е предприел незабавни действия за преустановяване на достъпа до нея или за премахването й;
3. това не освобождава доставчика от произтичащо от закон задължение да запази информацията.
(3) По искане на компетентен държавен орган в случаите, установени със закон, доставчикът е длъжен да предостави всяка информация относно получателя на услугата и дейността му.
(4) Алинеи 1-3 се прилагат съответно и в случаите, когато доставчик на услуги предоставя достъп до чужда информация посредством електронна препратка.”
По чл. 17 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 18 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 18. Разпоредбите на чл. 13-17 се прилагат и за доставчици на услуги на информационното общество, предоставяни безплатно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Палев.
Уважаеми народни представители, имате думата по Глава четвърта и по текстовете на членове от 13 до 18 включително.
Има ли желаещи? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте наименованието на Глава четвърта и текстовете от чл. 13 до чл. 18 включително.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава четвърта и текстовете от чл. 13 до чл. 18 включително са приети.
Съобщения:
Заседанието на Комисията по политиката при бедствия и аварии, обявено за 8 юни от 16,00 ч. в зала “Запад”, се отменя.
Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници ще проведе заседание на 8 юни, четвъртък, в зала 238.
Следващото заседание е утре, петък, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,58 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Метин Сюлейманов
Ясен Попвасилев