Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова

Секретари: Борис Николов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме кворум.
Откривам заседанието.
Има две съобщения, които да направяq преди да преминем към точката от дневния ред.
Първото съобщение е, че на основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглят подписа си от Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 654-01-14 от 1 февруари 2006 г., внесен от Татяна Калканова и група народни представители, следните народни представители: Татяна Калканова, Теодора Дренска, Ваня Цветкова и Борислав Владимиров. Това създава известен въпрос за движението на законопроекта, но може би не възпрепятства неговото разглеждане.
И още едно такова съобщение – въз основа на чл. 72 от нашия правилник, народният представител Иван Николаев Иванов оттегля подписа си от внесения Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 651-01-29 от 1 март 2006 г.
Уважаеми народни представители, продължаваме по програмата за седмицата така, както е била приета вчера. След изчерпването на първа точка днес вече имаме възможност да преминем към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ТЕРОРИЗМА.
Вносител е Министерският съвет. Датата на внасяне на законопроекта е 29 май 2006 г.
Господин Свинаров, моля да представите доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, имам процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на правосъдието господин Димитър Бонгалов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има направено процедурно предложение за допускане в залата на господин Бонгалов, заместник-министър на правосъдието.
Гласувайте!
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете господин Бонгалов.
Заповядайте, господин Свинаров, за да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ:“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на
Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване
на тероризма № 602-02-21, внесен от
Министерския съвет на 29.05.2006 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения проект на Закон за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма на свое заседание, проведено на 7 юни 2006 г.
В заседанието участваха представители на Министерството на правосъдието и на Министерството на външните работи.
Законопроектът за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма бе представен от заместник-министъра на правосъдието господин Маргарит Ганев. Посочено бе, че България е подписала конвенцията на 17 ноември 2005 г.
Вносителите подчертаха, че ратифицирането на конвенцията е закономерно продължение на последователно водената от българската държава политика за противодействие на тероризма и за реализиране на широко международно сътрудничество за целите на предотвратяването, преследването и наказването на терористичните актове. Цитиран бе чл. 2, който очертава целите на конвенцията, а именно – да подпомогне усилията на държавите за предотвратяване на тероризма и неговите негативни последици по отношение на упражняването на правата на човека и в частност правото на живот чрез мерки, вземани както на национално равнище, така и по линия на международното сътрудничество.
Като основни положения, уредени в конвенцията, бяха посочени:
- първо, изискването за провеждане на адекватна национална политика за превенция с акцент върху обучението на правозащитните органи и повишаване на обществената осведоменост, както и подобряване на международното сътрудничество в областта на превенцията;
- второ, въвеждането на задължение за криминализиране на деяния, които могат да се разглеждат като подготвителни или водещи до извършване на терористични актове като набирането и обучаването на терористи, публичната провокация към извършване на терористичен акт и други;
- трето, въвеждането на общо задължение за приемане на мерки за защита и подпомагане на лица, пострадали от терористични актове, както и задължение за разследване, задължение да се предава или да се преследва;
- четвърто, въпросите, свързани с юрисдикцията, международното сътрудничество по наказателни дела, екстрадицията, неприлагането на конвенцията в случай на вътрешен терористичен акт, предоставянето на информация без поискване и други.
В заключение бе подчертано, че вътрешното законодателство на България съответства във висока степен на стандартите, установени с Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма.
В резултат на проведените разискванията и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма, № 602-02-21, внесен от Министерския съвет на 29 май 2006 г.
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието на 7 юни 2006 г. с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Свинаров.
Има становище на Комисията по външна политика.
Моля, господин Берон, представете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН: “СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект № 602-02-21 за ратифициране на
Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на
тероризма, внесен от Министерския съвет на
29 май 2006 г.
На редовно заседание, проведено на 7 юни 2006 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма.”
По маниера на председателя на комисията ще прочета само заключението.
“Ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма би съответствало на водената от българската държава последователна политика за противодействие на тероризма и осъществяване на широко международно сътрудничество за целите на предотвратяването и наказването на терористичните актове.
Въз основа на проведеното обсъждане, комисията прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма, подписана на 17 ноември 2005 г. във Варшава.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, законопроектът беше разпределен и на още две комисии: Комисията по правни въпроси и Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Няма представени становища от тези комисии.
Има ли някой техен представител, който да каже занимавали ли са се с въпроса? Няма такъв член на едната или на другата комисия.
Поставям въпроса, защото става дума за съществена тема – предотвратяването на тероризма, Конвенция на Съвета на Европа. Както пише и в мотивите на вносителя, става дума за формиране на адекватна национална политика за предотвратяване на тероризма, включително обучение на служителите, правоохранителните органи, в образованието, културата, средствата за масово осведомяване.
Каня на трибуната господин Бонгалов, който да представи мотивите на вносителя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма беше открита за подписване на 16 май 2005 г. във Варшава. Република България подписа посочената конвенция на 17 ноември 2005 г.
Целта на конвенцията е чрез мерки на национално равнище и чрез осъществяване на международно сътрудничество да подпомогне усилията на държавите за предотвратяване на тероризма и неговите негативни последици по отношение упражняването на правата на човека. В този смисъл за постигане на поставените цели са установени два подхода.
Установено е задължение за криминализиране на определени престъпни деяния, които могат да се разглеждат като подготвителни или водещи до извършването на терористичните актове; публична провокация към извършване на терористичен акт; набиране и обучение на терористи; дефиниране на необходимостта от засилване на сътрудничество между институциите за предотвратяване на тероризма както на национално ниво чрез формиране на адекватна национална политика, така и в международен план чрез провеждането на редица мерки, касаещи установени процедури по екстрадиция и международна правна помощ и въвеждането на допълнителни мерки; предоставяне на информация без поискване; задължението за разследване; въвеждането на наказателна, гражданска или административна отговорност на юридически лица за престъпления, установени с конвенцията и т.н.
Конвенцията съдържа общо задължение за приемане на необходимите мерки за защита и подпомагане на лицата, пострадали от терористични актове на територията на съответната държава. Условие за влизане на конвенцията в сила е тя да бъде ратифицирана от шест страни, от които поне четири следва да бъдат държави- членки на Съвета на Европа. Към момента принципно съгласие за обвързване с разпоредбите на конвенцията са изразили 34 държави, като на 19 май 2006 г. конвенцията беше ратифицирана от Русия.
Анализът на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма показва, че вътрешното законодателство, включително разпоредбите на Наказателния кодекс, Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест във висока степен съответства на стандартите, установени от конвенцията.
Ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма би съответствало на водената от българската държава последователна политика за противодействие на тероризма и осъществява най-широко международно сътрудничество за целите на предотвратяването и наказването на терористичните актове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам желаещи да се изкажат.
В такъв случай, господин Свинаров, бихме могли да преминем към първо гласуване.
Моля, гласувайте Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма № 602-02-21, внесен от Министерския съвет на 29 май 2006 г.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Свинаров.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, правя предложение да гласуваме законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за преминаване към гласуване на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Свинаров.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за
предотвратяване на тероризма
Член единствен. Ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма, подписана на 17 ноември 2005 г. във Варшава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: На вашето внимание е заглавието на законопроекта и член единствен на диспозитива. Няма желаещи да вземат думата.
Гласуваме едновременно заглавието и член единствен.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Законът е приет. Благодаря ви.Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ КЪМ ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ (ЦЕФТА).
Има доклад на Комисията по икономическата политика.
Господин Димитров, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК МИТКО ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа!
“На заседание, проведено на 7 юни 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за присъединяване на Република Македония към Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА).
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Корнелия Нинова.
Споразумението за присъединяване на Република Македония към Централноевропейското споразумение за свободна търговия е подписано на 27 февруари 2006 г. в Скопие.
Споразумението включва основен текст, който следва модела на споразуменията за присъединяване на Република България и Република Хърватия към ЦЕФТА. Към основния текст са приложени двустранни протоколи за договореностите в областта на търговията с промишлени и селскостопански стоки между отделните страни от ЦЕФТА и Република Македония, както и протокол за правилата за произход на стоките и методите за административно сътрудничество.
В съответствие със споразумението за присъединяване митата във взаимната търговия с промишлени стоки се премахват от датата на влизане в сила на споразумението.
Преговорите в областта на търговията със селскостопански стоки са водени на двустранна основа. В съответствие с взетото решение през 2001 г. в рамките на ЦЕФТА многостранно договорените списъци да бъдат променяни на двустранна основа, българската страна е предложила изключения от многостранните списъци, имайки предвид високата конкурентоспособност на стоките с произход от Република Македония. В рамките на водените преговори за присъединяване на Република Македония са решени някои проблеми, с които се сблъскват вносителите от ЦЕФТА в Република Македония. Това са прехвърляния на неусвоени количества по предоставени преференциални тарифни квоти за износ в Република Македония, които македонската страна разпределя на четири равни части в рамките на тримесечен период, както и прилаганата митническа такса в размер на 100 евро за тарифна позиция при обработка на стоки, които се ползват от преференции в рамките на квотите.
След представянето и обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 13 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България Комисията по икономическата политика предлага Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за присъединяване на Република Македония към Централноевропейското споразумение за свободна търговия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Димитров.
Има становище на Комисията по външна политика.
Господин Берон, моля да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН:“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външната политика относно
Законопроект № 602-02-26 за ратифициране на
Споразумението за присъединяване на Република Македония
към Централноевропейското споразумение за свободна
търговия (ЦЕФТА), внесен от Министерския съвет на
29 май 2006 г.
На редовно заседание, проведено на 7 юни 2006 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за присъединяване на Република Македония към Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за присъединяване на Република Македония към Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), подписано на 27 февруари 2006 г. в Скопие.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Берон.
Уважаеми колеги, необходимо беше да има становище на Комисията по земеделието и горите и на Комисията по бюджет и финанси. Такива не са представени. Не виждам и представител на вносителя – Министерския съвет.
Бих се обърнал към господин Йордан Цонев как предлага да процедираме. За жалост, господин Цонев, не можахте да проследите досегашната работа по този законопроект.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Напротив, проследих я. Предлагам гласуване на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие предлагате гласуване на първо четене, но във вашия доклад няма достатъчно яснота, господин Цонев, по проблемни въпроси, свързани с това споразумение. Например казва се, че българската страна е предложила изключения от многостранните списъци, имайки предвид високата конкурентоспособност на стоките с произход от Република Македония. Не е ясно колко от тези предложения са приети и колко не. Освен това има въпроси на вносителите относно Република Македония, които също не са изяснени.
Не считате ли като председател на комисията, че има основание да отложим гласуването на този законопроект до идването на представител на Министерския съвет и запознаване с конкретните договорености, които са постигнати? А ако има някой желаещ да вземе думата, да го направи. Както разбирате, аз само задавам въпрос. За подробно развитие на тази точка е необходимо да има процедурно предложение.
Желае ли някой да направи процедурно предложение за отлагане на разискванията, докато дойде представител на вносителя, за да представи мотивите и да даде необходимите обяснения, ако са необходими?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Всичко е ясно. Искам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение да отложим разискванията по тази точка до пристигане на представител на вносителя, който да участва в разискванията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за отлагане на разискванията. Надявам се, че в течение на днешния ден ще имаме възможност да се върнем към тази точка и да я гласуваме, но е редно тук да има представител на Министерския съвет. Затова подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 103 народни представители: за 101, против 1, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля да бъде поканен господин Овчаров или негов заместник. Моля да получим информация кога най-рано могат да бъдат в Народното събрание, за да можем отново да се върнем към тази точка.
Продължаваме със следващата точка от програмата ни:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРИВИЛЕГИИТЕ И ИМУНИТЕТИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ НАКАЗАТЕЛЕН СЪД.
Има доклад от Комисията по правни въпроси. Давам думата на господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! “ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно
Законопроект за ратифициране на Споразумението за
привилегиите и имунитетите на Международния
наказателен съд, внесен от Министерския съвет
На заседание, проведено на 8 юни т.г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за ратифициране на споменатото споразумение.
На заседанието присъства госпожа Евелина Ананиева – държавен експерт в Дирекция “Международно право” на Министерството на външните работи, и представи предложения законопроект.
Необходимостта от предлагания законопроект произтича от това, че Република България подписа през 2003 г. Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд. То регламентира привилегиите и имунитетите, които са необходими за постигане на целите му на територията на всяка държава – страна по Римския статут на Международния наказателен съд. Предвидените в споразумението привилегии и имунитети се изразяват в неприкосновеността на помещенията, правото да поставят флага, емблемата и маркировката си в тях, както и върху моторните превозни средства, неприкосновеност на архивите и документите на съда, съдебен имунитет за съда, неговото имущество, финансови средства и активи, независимо къде се намират и от кого се държат. Имуществото, финансовите средства и активите на съда са защитени от обиск, изземване, реквизиция, конфискация, експроприация и всякакви други форми на намеса на властите, както и доколкото е необходимо се освобождават от ограничения, правила, контрол или мораториум. Съдът, неговите активи, доходи и друго имущество се освобождават от облагане с всички преки данъци. Съдът се освобождава от всички мита и ограничения върху вноса и износа на стоки за служебно ползване. Финансовите средства на съда се освобождават от валутни ограничения. Създават се улеснения по отношение на съобщенията, които са характерни на тези, предоставени на дипломатическите представителства и представителствата на международните организации.
Споразумението определя и кръга на лицата, по отношение на които се предоставят привилегиите и имунитетите. Това са представителите на държавите, които участват в съдебните производства пред Международния наказателен съд, съдиите, прокурорът, заместник-прокурорите и секретарят му, представители на държавите, които участват в събранието на съда и неговите спомагателни органи, както и представителите на неправителствените организации, персонала в офиса на прокурора и на секретариата, адвокати, свидетели, жертви на престъпленията, подсъдими на Международния наказателен съд, експерти и други лица, които се явяват пред него.
Споразумението задължава секретаря на Международния наказателен съд да съобщава периодично на всички държави – страни по него, категориите и имената, както и за всяка промяна в статута им на съдиите, прокурора, заместник-прокурорите, секретаря, заместник-секретаря, персонала на прокуратурата и на секретариата и защитника, по отношение на които се прилагат разпоредбите на споразумението.
Към момента Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд е подписано от 62 държави и е ратифицирано от 33. Ратификацията му от Република България е изключително актуална и с оглед на факта, че единственият нов съдия в Международния наказателен съд е представителят на България, който беше избран с най-много гласове.
Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд ще влезе в сила за Република България с депозирането на ратификационните документи. Така страната ни дава доказателство, че подкрепя ефективно функционирането на съда.
В хода на дискусията се изказаха народните представители Янаки Стоилов и Четин Казак. Те изразиха подкрепата си за предложения законопроект с аргумента, че Споразумението за привилегиите и имунитетите е необходимо, за да се осигури работата на Международния наказателен съд.
Янаки Стоилов подчерта, че създаването на този съд е първият опит за създаване на система за международно наказателно правосъдие и преодоляване на практиката на наказателните съдилища ад хок, които разрешават конкретни конфликтни фактически ситуации.
Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд е елемент от тази система, който дава гаранции за ефективното му функциониране.
След проведеното обсъждане и гласуване Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Законопроекта за ратифициране на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд, внесен на 29 май 2006 г. от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат. ”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Стоилов.
Има становище на Комисията по външната политика.
Моля господин Берон да ни запознае с това становище.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН: "СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект № 602-02-23 за ратифициране на
Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния
наказателен съд, внесен от Министерския съвет на 29 май 2006 г.
На редовно заседание, проведено на 7 юни 2006 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд, подписано на 2 май 2003 г. в Ню Йорк.
Становището беше прието единодушно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, следваше да има и становище на Комисията по бюджет и финанси. Такова не е представено.
Не виждам и представител на вносителя.
Бих се обърнал отново към господин Стоилов. Господин Стоилов, как предлагате да процедираме? Към предходната точка възприехме един подход, смятате ли, че можем да го възприемем и по тази точка?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Смятам, че съдържанието на Споразумението не буди колебания и със или без вносителя можем да го приемем. Ако се държи на някакъв възпитателен ефект представител на ръководството на Министерството на външните работи да бъде тук при разглеждането на такъв важен законопроект, може да се избере разделното обсъждане и гласуване.
Така че оставям да се направи тази преценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов, в тази връзка аз бих помолил и Вас, и колегите да преценим по следващата точка, пета, както си спомняте, и към мен беше отправено предложение да осигурим становище на Министерството на правосъдието по въпроса за Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Доколкото разбрах тази сутрин преди пленарното заседание, заместник-министър Бонгалов ще има готовност да участва по тази точка. Ако той е в сградата на парламента, може би трябва да гласуваме процедурно предложение да го поканим в залата и да продължим. Ако не – да минем към т. 5, да отложим т. 4 и след като изчистим т. 5, да се върнем на т. 4.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това може да се приеме като процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, гласуваме процедурното предложение за допускане в залата на заместник-министъра на правосъдието господин Бонгалов по т. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Моля, квесторите да поканят господин Бонгалов в залата.
Господин Бонгалов, бих Ви помолил да представите мотивите на вносителя на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд. Те се съдържат в материалите, представени от Министерския съвет. Тъй като това е материя, която засяга и правосъдието, бихте могъл да изчетете тези мотиви и ако има въпроси, доколкото е възможно, да се опитате да ги изясните, разбирайки, че все пак материята е представена преди всичко по линия на Министерството на външните работи. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"На 2 май 2003 г. Република България подписа Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд. То бе прието от Събранието на държавите – страни по Римския статут, по време на първата му сесия, която се проведе от 3 до 10 септември 2002 г. в седалището на ООН в Ню Йорк.
Съгласно чл. 48, ал. 1 от Римския статут Международният наказателен съд се ползва на територията на всяка държава страна по статута, с привилегиите и имунитетите, които са необходими за постигане на целите му. Тези привилегии и имунитети са регламентирани в Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд.
По силата на чл. 3-11 от Споразумението Международният наказателен съд се ползва на територията на всяка държава – страна със следните привилегии и имунитети: неприкосновеност на помещенията; право да поставя флага, емблемата и маркировката си в помещенията си и върху моторните превозни средства; съдът, неговото имущество, финансови средства и активи, независимо къде се намират и от кого се държат, се ползват със съдебен имунитет; имуществото, финансовите средства и активите на съда, независимо къде се намират и от кого се държат, са защитени от обиск, изземване, реквизиция, конфискация, експроприация и всякакви други форми на намеса на властите; имуществото, финансовите средства и активите на съда, доколкото е необходимо, се освобождават от ограничения, правила, контрол или мораториуми; неприкосновеност на архивите и документите на съда; съдът, неговите активи, доходи и друго имущество се освобождават от всички преки данъци; съдът се освобождава от всички мита и ограничения върху вноса и износа на стоки за служебно ползване; финансовите средства на съда се освобождават от валутни ограничения; улеснения по отношение на съобщенията, каквито са предоставени на дипломатическите представителства и на представителствата на международни организации.
В споразумението са регламентирани и привилегиите и имунитетите на следните категории лица: представители на държавите, участващи в съдебни производства пред Международния наказателен съд; съдии, прокурор, заместник-прокурори и секретар на Международния наказателен съд; представители на държавите, участващи в събранието и в неговите спомагателни органи, както и представители на неправителствени организации; персонала в офиса на прокурора и на секретариата; адвокати, свидетели, жертви на престъпления, подсъдни на Международния наказателен съд; експерти и други лица, които следва да се явят пред Международния наказателен съд.
Съгласно чл. 28 от споразумението секретарят на Международния наказателен съд съобщава периодично на всички държави страни категориите и имената на съдиите, прокурора, заместник-прокурорите, секретаря, заместник-секретаря, персонала на прокуратурата, персонала на секретариата и защитника, по отношение на които са разпоредбите на споразумението. Секретарят на Международния наказателен съд информира всички държави страни и за всяка промяна в статута на посочените лица.
Към настоящия момент Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд е подписано от 62 държави и е ратифицирано от 33 държави. Ратифицирането на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд от Република България е изключително актуално към момента, тъй като на изборите на 26 януари 2006 г. за шест съдийски места в Международния наказателен съд българският кандидат – проф. Екатерина Трендафилова, бе избрана за съдия с най-голям брой гласове, което бе определено от повечето страни като огромен успех за България и за българския кандидат, тъй като проф. Трендафилова е единственият нов съдия в Международния наказателен съд.
Също така ратифицирането на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд ще бъде и доказателство, че България подкрепя ефективното функциониране на съда.
Предвид изложените обстоятелства Министерският съвет предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Бонгалов.
Уважаеми колеги, преминаваме към обсъждане на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд.
Желае ли някой да се изкаже по законопроекта? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта, който е на вашето внимание.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Госпожа Манолова има думата за процедурно предложение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, тъй като по отношение на предложения законопроект не бяха направени възражения и предложения за изменения и допълнения, предлагам да го приемем днес на две четения и да пристъпим към второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Има думата господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за привилегиите и
имунитетите на Международния наказателен съд
“Член единствен. Ратифицира Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд, подписано на 2 май 2003 г. в Ню Йорк.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Законът е приет.
За процедурно предложение по по-нататъшния ход на заседанието има думата господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Процедурното ми предложение е свързано с това да се върнем към предишната точка и да поканим в залата заместник-министъра на икономиката и енергетиката госпожа Корнелия Нинова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Колеги, моля, гласувайте това процедурно предложение за продължаване на обсъждането на точка трета и допускане в залата на заместник-министър Нинова.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да поканите госпожа Нинова в залата.
Уважаеми колеги, ако останем с този състав в пленарната зала, ще възникне необходимост да направим поименна проверка. Така че се обръщам и към ръководствата на парламентарните групи, и към квесторите да бъдат любезни да поканят колегите народни представители да участват в гласуването, тъй като, както сами разбирате, онова, което регистрира системата, трябва да отговаря на реалния брой народни представители в залата.
Госпожо Нинова, имате ли готовност да представите законопроекта? Заповядайте.ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Споразумението за присъединяване на Република Македония към ЦЕФТА ще отмени Споразумението за свободна търговия между Република Македания и Република България, което е подписано през 1999 г. Споразумението включва основен текст, който следва модела на Споразуменията за присъединяване към ЦЕФТА на България и Хърватска.
Бих искала да ви дам малко данни за стокообмена между България и Македония. През 2005 г. стокообменът между двете страни възлиза на 318 млн. щ.д., от които износът е 234 млн. щ.д., а вносът - 83 млн. щ.д.
С основния текст на споразумението се урежда присъединяването на Република Македония, като стана към ЦЕФТА. Предвижда се то да влезе в сила на 30-ия ден след получаването от депозитара на последното уведомление от страните по ЦЕФТА. В съответствие с чл. 9 на споразумението, страните се споразумяха в случай на присъединяване на някои от страните по ЦЕФТА към Европейския съюз, споразумението да прекрати своето действие един ден преди официалното присъединяване на страната към Европейския съюз без последващи компенсации за останалите страни членки.
В съответствие със Споразумението за присъединяване митата във взаимната търговия с промишлени стоки се премахват от датата на подписването.
По отношение на концесиите в търговията със селскостопански стоки преговорите се водеха на двустранна основа и, имайки предвид високата конкурентоспособност на селскостопански стоки с произход от Македония в тях бяха изключени някои стоки от многостранните списъци и се отчетоха съществуващите договорености в рамките на Споразумението за свободна търговия между България и Македания. Тези списъци са четири. Бих искала да ви запозная със стоките.
Списък “А” е общ за двете страни от селскостопански стоки, за които ще се прилагат нулеви мита за неограничени количества. Това са живи животни от едър рогат добитък, риби и ракообразни, живи растения и цветарски продукти, ечемик, хибридна царевица, скорбяла от пшеница, семена от слънчоглед, други маслодайни семена, консерви от месо и риба, детски храни и други.
В списък “Б” двете страни договориха селскостопански стоки, за които са определени максимални ставки на прилаганите мита, също за неограничени количества. Това са живи петли, кокошки и пуйки, ръж, ечемик и овес, нишесте, инсулин, глутен от пшеница, захарни изделия без какао, някои макаронени изделия, меденки, замразен сок от портокал, минерални води и други.
Списъци “С” и “Д” съдържат преференции под формата на намаление или нулеви мита в рамките на определени квоти. Те се предостави на двустранна основа в търговията със селскостопански стоки.
В рамките на списък “С” Република Македония предоставя увеличение на квоти за български бисквити и вафли – до 300 тона при нулево мито, а в рамките на списък “Д” българската страна предостави допълнителна квота от 1000 тона ябълки при нулево мито.
На реципрочна основа и двете страни премахнаха митата в рамките на квоти за маргарин, колбаси, захарни изделия, макаронени изделия, консервирани гъби, сокове, мармалади и сладолед.
В споразумението не са включени договорки относно взаимоотношения в областта на митническата администрация, тъй като тези взаимоотношения са уредени с отделно споразумение между представители на митниците на двете страни.
В рамките на многостранните преговори за присъединяване на Република Македония бяха решени и проблеми, с които се сблъскват досега вносителите от ЦЕФТА, а именно прехвърляне на неусвоените количества по предоставени преференциални тарифни квоти. В Македония практиката е за разделяне на тези квоти на четири за всяко тримесечие. Достигнахме договореност неусвоените квоти във всяко тримесечие да бъдат прехвърлени за следващото тримесечие.
По отношение на прилаганата митническа такса в размер на 100 евро за тарифна позиция при обработка на стоки, които се ползват от преференции в рамките на квоти, македонската страна пое ангажимент тази мярка да се прилага до 1 юли 2006 г., след което да бъде отменена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви много, госпожо Нинова.
Тези пояснения бяха нужни, тъй като е очевидно, че двустранната търговия засяга много чувствителни сектори от стокообмена и режимите, които се предвиждат, са с много сериозно практическо приложение.
Отново се обръщам, и специално към Демократи за силна България: моля ви, дайте сигнал на вашето ръководство да обърнат внимание на това, което казвам. Уважаеми господа, господин Чачев, разговорите, които водите, се отразяват на атмосферата в цялата зала, така че е добре да прецените къде да ги продължите!
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като председател на Групата за приятелство с Република Македония искам да заявя, че при посещения на две делегации от Република Македония, едната от които беше ръководена от председателя на Народното събрание, ние водихме разговори точно по тези проблеми и считам, че стъпката, която днес ще направим да ратифицираме споразумението, още повече че Македония вече е поканена за членство в Европейския съюз, ще даде шанс на нашите съседи, а и на нас чрез този мост, който прехвърляме във взаимодействието си, да се окажат по-подготвени за членството си в Европейския съюз.
Затова приканвам всички присъстващи в пленарната зала да подкрепим и да гласуваме, не само на първо, а и на второ четене ратифицикацията на споразумението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Панева.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроекта за ратифициране на Споразумението за присъединяване на Република Македония към Централноевропейското споразумение за свободна търговия.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Цонев, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за присъединяване на Република Македания към Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към второ четене.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Имате думата, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за присъединяване на
Република Македания към Централноевропейското
споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА)
Член единствен. Ратифицира Споразумението за присъединяване на Република Македания към Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), подписано на 27 февруари 2006 г. в Скопие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
По заглавието и текста на законопроекта няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Законът е приет.
Преминаваме към точка пета от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ.
Вносители: Мирослав Мурджов, Николай Кънчев и Борислав Българинов на 30 март 2006 г.; Донка Михайлова, Лютви Местан и Иво Атанасов на 17 май 2006 г.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно законопроектите за изменение и
допълнение на Закона за юридическите лица с
нестопанска цел
Първият законопроект е внесен от народните представители Мирослав Мурджов, Николай Кънчев и Борислав Българинов, а другият законопроект е внесен от народните представители Донка Михайлова, Иво Атанасов и Лютви Местан.
На редовно заседание, проведено на 1 юни 2006 г., Комисията по правни въпроси обсъди цитираните законопроекти.
На заседанието присъстваха представители на вносителите, както и заместник-министърът на правосъдието госпожа Сабрие Сапунджиева.
От името на вносителите народният представител Борислав Българинов изложи мотивите на внесения законопроект. Той посочи, че с него се цели внасяне на яснота в текстовете на закона, уреждащи отношенията по прекратяване на юридическите лица с нестопанска цел. В действащия закон съществуват хипотези за прекратяване със следните основания: “дейност противна на обществения ред” и “добрите нрави” – понятия, на които, според вносителите, липсва точна дефиниция в българското право и правна литература. Допълнително усложнение при квалификацията на подобни термини представлява и противоречивата съдебна практика по прилагането и тълкуването им. Тези обстоятелства налагат внасянето на яснота в отношенията по прекратяване на юридическите лица с нестопанска цел, поради което законопроектът цели промени в следните насоки:
1. По отношение на предвидената в чл. 13, ал. 1, т. 3, буква “б” от Закона за юридическите лица с нестопанска цел възможност за прекратяване на тези лица с нестопанска цел, в случаите, когато извършват дейност, “която противоречи на закона или е противна на обществения ред или добрите нрави”, вносителите намират, че те представляват неясни, непредвидими и неопределими предпоставки, с които следва да бъде събразявана дейността на юридическите лица. Поради тези причини и отчитайки факта, че Конституцията е основен нормативен акт в правната система на Република България, вносителите смятат, че нейните текстове биха представлявали ясен и точен критерий по отношение съобразяване на дейността на юридическите лица с нестопанска цел и съдебния контрол.
2. В разпоредбата на чл. 13 ал. 3 на закона е дадена възможност на съда да определи подходящ срок на юридическото лице с нестопанска цел, за което са констатирани условия за прекратяване, в който срок това лице следва да отстрани посочените от съда недостатъци. В закона е употребен терминът “може да даде подходящ срок”, без да се дават допълнителни указания кога може и кога не може. По този начин се създават условия за неравнопоставеност на юридическите лица с нестопанска цел. Наличието на това обстоятелство налага въвеждането на единен и ясен критерий за прилагане на закона от съда. Той следва да се отнася еднакво спрямо всички юридически лица с нестопанска цел в минимални срокове, определени от закона.
В заключение господин Българинов посочи, че предложеният законопроект ще допринесе за внасяне на яснота и сигурност в обществените отношения, свързани с дейността на юридическите лица с нестопанска цел, постоянна съдебна практика по контрол на тази дейност и равнопоставеност между тези субекти.
От името на вносителите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, неговите цели и мотиви бяха изложени от госпожа Донка Михайлова. Тя изтъкна, че предлаганите промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел нямат за цел радикално да изменят сегашната правна уредба на юридическите лица с нестопанска цел, а да улеснят функционирането на неправителствените организации да подобрят правоприлагането. Вследствие на множеството практически проблеми, особено за сдруженията с малък членски състав и твърде тромавата процедура за свикване на общи събрания, се връща възможността на сдруженията да свикват общо събрание по ред, предвиден в уставите им. Отпада задължението събранието да се провежда в населеното място, където се намира седалището на сдружението, което е едно излишно ограничение, особено за национални сдружения или сдружения, обединяващи различни региони или общини.
С предложенията за изменение на Глава трета от закона, която урежда статута на организациите в обществена полза, се въвежда срок, в който юридическите лица с нестопаска цел, които по съдебна регистрация са се определили в обществена полза следва да се впишат в Централния регистър в срок от два месеца. Петгодишната практика по прилагането на Закона за юридическите лица с нестопанска цел доведе до възникването на междинен статут на организации, какъвто законодателят при приемането на закона не е предвиждал и целял. Това са юридически лица с нестопанска цел, които са се определили по съдебно решение в обществена полза, но не са вписани в регистъра, което обезсмисля до голяма степен уредбата на тази група организации. С цел премахването на това междинно правно положение, в Преходните и заключителните разпоредби е предвиден и срок за вписване в Централния регистър на заварените невписани в регистъра юридически лица с нестопанска цел, които са определени в обществена полза. Той е една година, смятано от влизането на измененията и допълненията на закона в сила.
Предлага се освен годишният доклад за дейността, и финансовия отчет на юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза, също да е публичен.
За да бъдат улеснени организациите, които се вписват в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза, с предложенията се опростяват формалните изисквания към представените документи за регистрация, като за разлика от досегашната уредба, в бъдеще при вписване ще се представя копие от съдебните решения по регистрацията, заверено от заявителя, а не заверен препис от съда.
С цел засилване на ежегодния контрол е предвидено и ново основание за заличаване на вписани в регистъра на юридически лица с нестопанска цел – при непредставяне в срок на информация за дейността по смисъла на чл. 46 в продължение на две поредни години. Във всички случаи на непредставяне на информация на регистъра, обаче, е предвидено задължение за министъра на правосъдието преди да заличи да изпрати писмено уведомление до съответното юридическо лице с нестопанска цел и да му определи допълнителен срок за представяне на такива. Това е предвидено като последна възможност за организациите да предотвратят настъпването на тежките последици от заличаването им от Централния регистър.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Надка Балева, Яни Янев, Донка Михайлова, Боян Българинов и заместник-министър Сабрие Сапунджиева. Като цяло народните представители изказаха становища, че внесеният от госпожа Донка Михайлова и група народни представители законопроект е навременен, необходим и отчита натрупаната позитивна и негативна практика по прилагането на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Същевременно бе посочено, че са възможни допълнения в насоките, очертани от законопроекта, с цел неговото подобряване. Законопроектът бе подкрепен и от заместник-министъра на правосъдието госпожа Сабрие Сапунджиева, която изтъкна, че той е изцяло съгласуван с Министерството на правосъдието, което е един от основните адресати на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Законопроектът, внесен от господин Българинов и група народни представители, не бе подкрепен от голяма част от народните представители, доколкото той, според тях, не е съобразен с натрупаната практика по прилагането на законодателството в областта на юридическите лица с нестопанска цел и установените законодателни и правоприложни стандарти в тази област.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 4 гласа “за” и 5 “въздържали се” не подкрепя на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, внесен от народните представители Мирослав Мурджов, Николай Кънчев и Борислав Българинов.
Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, внесен от народните представители Донка Михайлова, Иво Атанасов и Лютви Местан.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Стоилов, ще направите ли предложение за допускане на господин Бонгалов, тъй като имаше желание да има представител на министерството.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Правя процедурното предложение за тази точка, господин Бонгалов да бъде допуснат в пленарната зала, за да участва, ако има въпроси към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министър Бонгалов.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Моля да поканите господин Бонгалов в пленарната зала.
Нека да чуем мотивите и на вносителите – заповядайте, господин Мурджов.МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както каза и господин Янаки Стоилов в експозето и в решението, което беше прочетено от страна на Комисията по правни въпроси, целта на настоящите поправки, които с моите колеги предлагаме в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, е да се извършат такива промени най-вече в областта на регистрацията, дейността и прекратяването на юридическите лица с нестопанска цел, което ще даде възможност България да се доближи до правната уредба на останалите страни – членки на Европейския съюз.
Предметът на нашия законопроект включва основно две предложения за изменения и допълнения – в чл. 13, ал. 1, т. 3 и в чл. 13, ал. 3, които касаят възможностите за прекратяване на юридическите лица с нестопанска цел.
По отношение на първата промяна, която ние предлагаме. В настоящия вариант на закона съществува хипотеза, която според нас създава проблеми в българското право, а именно, че юридичесите лица с нестопанска цел могат да бъдат заличавани заради дейност, противна на обществения ред, както и на добрите нрави. Според нас тази квалификация, която е дадена от законодателя, е неясна и непридвидима, както и създава непреодолими предпоставки, които следва да бъдат съобразявани с дейността на подобни юридически лица, а в по-голямата си степен тези юридически лица с нестопанска цел са регистрирани с идеална цел.
Липсата на нормативно определени критерии на кои закони първо следва да не противоречи дейността на юридическото лице; с кой обществен ред би следвало то да се съобразява; с кои нрави трябва да бъде съобразена дейността на това юридическо лице с нестопанска цел, още повече, че в България съществуват различни етноси, религии и различна култура на съответните етноси. Според нас този критерий – да противоречи на обществения ред и добрите нрави, създава предпоставка за неясно тълкуване на закона и за възможност за субективно решение от страна на съда.
В следващата разпоредба, която предлагаме да бъде променена, това е чл. 13, ал. 3, също съществуват възможности за едно субективно прилагане на закона, според нас, където е дадена възможност съдът да определи чрез подходящ срок юридическото лице с нестопанска цел да отстрани съответните констатирани нарушения. В текста е дадена следната възможност, цитирам:
“Съдът може да даде подходящ срок.”
Оттам следва въпросът: за едни юридически лица може да се даде подходящ срок за отстраняване на тези недостатъци, за други също може да се даде срок, а той да не бъде подходящ, и на трето място съществува хипотезата въобще да не се дава такъв срок.
Всички тези аргументи, които ние предлагаме, смятаме, че са достатъчно основание предложените изменения и допълнения на Закона за юридическите лица да бъдат подкрепени от вас и да избегнем тези недоразумения, които ще се създадат оттук нататък при прилагането на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мурджов.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлаганите промени, които внасяме с колегите Местан и Атанасов, се налагат от проблеми, възникнали в петгодишния период на действие на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Тези промени са обсъждани от неколкостотин от активно работещите нестопански организации и са насочени към улесняване на дейността им и подобряване на правоприлагането.
Законопроектът касае две основни групи проблеми: първата е редът за свикване на общи събрания на организациите и втората група е насочена към създаване на по-големи предпоставки за публичност в дейността на тези организации, които са определили себе си като работещи в обществена полза.
Промените, свързани със свикването на общо събрание, създават по-добри условия за работа на малочислени организации в малки населени места. Сред тях са училищни настоятелства, читалища, образователни, здравни и екологични организации.
С приетия през 2000 г. закон беше въведено задължението общите събрания на организациите да се свикват чрез публикация в “Държавен вестник”. Това означава на практика, че събранията могат да бъдат провеждани най-рано два месеца след свикването си и в голяма степен противоречи на динамичния и отворен характер на нестопанските организации. За част от организациите, които разполагат с ограничен финансов ресурс, набиран основно чрез дарения, тази публикация представлява и известна финансова бариера.
С промените в чл. 26, ал. 3 предлагаме да бъде създадена възможност, освен чрез “Държавен вестник”, събранията да могат да бъдат свиквани и по ред, определен чрез уставите на организациите.
В чл. 26, ал. 1 предлагаме да отпадне задължението общите събрания да се провеждат единствено в населите места, в които е седалището на сдружението. Това предложение касае организации, които имат свои клонове и представителства в много градове от страната, като например Сдружението на общините в България, които по силата на закона са ограничени да провеждат своите събрания единствено по адреса на съдебната регистрация на организацията.
Втората група проблеми касае Глава трета от закона, която урежда статута на организациите, определили себе си в обществена полза. Промените са насочени към по-голяма прозрачност при финансирането, отчетността и публичността на тези организации. Това се налага от реалните предимства, които тези организации вече ползват в сравнение с организациите, определили себе си в частна полза.
В петгодишния период от действието на закона се появиха редица възможности за финансиране на организациите в обществена полза от държавния бюджет. Немалко вече са и донорите, които финансират само организации, определили себе си като работещи в обществена полза.
С промените в чл. 38, ал. 3 се въвежда срок, в който юридическите лица, които по съдебна регистрация са се определили в обществена полза, следва да се впишат в централния регистър. Предлагаме този срок да бъде два месеца, тъй като досега такъв срок не съществува и в практиката има редица организации, може би неколкостотин, които са определили себе си по силата на своя устав като работещи в обществена полза, а не са вписани в централния регистър.
С промените в чл. 40, ал. 3 предлагаме, освен годишният доклад за дейността, публичен да бъде и финансовият отчет на юридическите лица, които работят в обществена полза.
Предвидено е и ново основание за заличаване на вписаните в регистъра юридически лица при непредставяне в срок на информация за дейността по смисъла на чл. 46 в продължение на две поредни години, като изрично предвиждаме ангажимент на министъра на правосъдието, преди да заличи тези организации, да им изпрати писмено уведомление и да определи допълнителен срок за представянето на такова.
Уважаеми колеги, гражданските организации като важен стълб на гражданското общество се променят и развиват. Нужно е нашето законодателство да бъде адекватно на този процес. Предлаганият законопроект е стъпка в тази посока и аз ви призовавам да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Преминаваме към обсъждане на двата законопроекта.
Кой желае да вземе думата?
Госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Безспорни са достойнствата на законопроекта, внесен от госпожа Михайлова, господин Атанасов и господин Местан. Всичките текстове, както каза госпожа Михайлова, са извикани от практиката на дневен ред. Проблемните теми са добре определени, а текстовете са направени изключително професионално.
Без да се впускам в допълнителен анализ на текстовете, искам да заявя от името на Парламентарната група на ОДС, че ще подкрепим текстовете, които са внесени, като добре направени, логични, необходими. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, в хода на подготовката за разглеждане на този законопроект имаше желание и за становище от страна на Министерството на правосъдието. Такова беше представено. Тук е господин Бонгалов и ако има интерес, може да запознае пленарната зала.
Законопроектът беше допълнително разпределен по съответно предложение и на Комисията по гражданското общество и медиите. Затова си позволих да се обърна и към господин Герджиков – не знам дали ще желаете, господин Герджиков, да вземете отношение по този законопроект.
Заповядайте, господин Бонгалов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Благодаря, господин председател.
Министерството на правосъдието няма принципни възражения по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, внесен от госпожа Донка Михайлова и други народни представители.
По втория законопроект, с вносител Мирослав Мурджов и други народни представители, имаме забележки, както следва:
Създаването и функционирането на юридическите лица с нестопанска цел е правомерна дейност. Конституцията на Република България в чл. 44 установява правото на гражданите свободно да се сдружават и ограниченията за това право. Тя предвижда също така със специален закон да се определят организации, които подлежат на регистрация и редът за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата.
За да се прецени обаче законосъобразността на дейността на една неправителствена организация не е достатъчно да се оцени нейното съответствие само с разпоредбите на Конституцията. Необходимо е също така правният режим на неправителствените организации да обхваща съвкупността от норми, съдържащи се както в Конституцията, така и в специални закони като Закона за счетоводството, данъчни закони, законите, регулиращи отделни видове стопанска дейност, като Търговския закон, Кодекса за социално осигуряване, Закона за малките и средни предприятия.
На второ място трябва да се посочи, че въпреки че няма нормативно определение за понятията “обществен ред” и “добри нрави”, върховният закон установява ограничение на основни права на гражданите, ако тяхното упражняване е насочено срещу обществения ред и добрите нрави. С тези понятия са установени ограничения и други нормативни актове, като Гражданския процесуален кодекс, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Кодекса на международното частно право и редица международни актове, като Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, договорите за правна помощ и други.
Следователно, липсата на нормативно определение на понятията не затруднява органите, които прилагат съответните правни разпоредби, да ги тълкуват. Като ги тълкуват неправилно и ги прилагат непоследователно, се налага смисълът им да бъде изяснен официално и задължително от Народното събрание, Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Задължително тълкуване на Конституцията се прави от Конституционния съд и именно той в Решение № 7 от 1996 г. казва, че под “добри нрави” се разбират критериите за обществено благоприличие, установени в обществото с цел неговото съхраняване.
На последно място считаме, че действащата разпоредба на чл. 13, ал. 3, която дава право на съда да определя подходящ срок за отстраняване на основанията за прекратяване на юридическите лица с нестопанска цел и неговите последици, следва да се запази. Не е възможно да се въведе единен ясен критерий за подходящ срок за всяко едно от основанията за прекратяване на всеки конкретен случай.
Предложението на вносителите, естествено, не сочи конкретен срок за отстраняване, а се ограничава само с определяне на максимална граница до шест месеца, като по този начин не преодолява условията за неравнопоставеност.
По наше мнение, достатъчна гаранция, че няма да се злоупотреби, е, че този срок се определя от органите на независимата съдебна власт, чиито актове също подлежат на контрол.
В този смисъл бих напомнил за ОМО “Илинден” – вече имаме и решение на Европейския съд, така че всякакви злоупотреби подлежат не само на контрол от вътрешните органи на съдебната власт, но и от Европейския съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Бонгалов.
Има ли желаещи да се изкажат?
Комисията по гражданското общество и медиите има ли съображения? Става дума за двата законопроекта за юридическите лица с нестопанска цел, които бяха разпределени на Комисията по гражданското общество и медиите по настояване на ръководството на Парламентарната група на НДСВ, тъй като се считаше, че има сериозни въпроси, които следва да бъдат преценени. Госпожа Мингова се обърна към мен с такава молба. Има ли нужда от допълнителна дискусия в пленарната зала на това първо четене? Не виждам желание за продължаване на дискусията.
В такъв случай да преминем към гласуване на двата законопроекта, които са на вниманието на Народното събрание днес.
Първият законопроект е внесен от народните представители Мирослав Мурджов, Николай Кънчев и Борислав Българинов на 30 март 2006 г, който Комисията по правни въпроси, ако не се лъжа, не подкрепя, като гласуването е било 4 – “за” и 5 – “против”.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 104, против 21, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има ли предложения за прегласуване? Няма такива.
Преминаваме към гласуване на втория Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 654-01-65 от 17 май 2006 г., внесен от народните представители Донка Михайлова, Иво Атанасов и Лютви Местан. Този законопроект е подкрепен от Комисията по правни въпроси.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
Вносители са Владимир Кузов на 15 ноември 2005 г. и Министерският съвет на 29 май 2006 г.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Има внушително присъствие в Народното събрание на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на вътрешните работи, но предлагам в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев, господин Стефан Стефанов и Надя Съботинова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускане в залата на заместник министър Чавдар Георгиев и още двама представители на Министерството на околната среда и водите.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Поканете представителите на министерството.
Представени са поотделно два доклада за всеки от законопроектите от Комисията по транспорт и съобщения.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Комисията разгледа два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
Първият е на народния представител Владимир Кузов. Този законопроект беше разгледан от комисията още на 24 ноември 2005 г. и предложеното в него изменение на Закона за движение по пътищата основно касае чл. 91, ал. 3, регламентираща специален режим за движение на моторни превозни средства, и е свързан с отпадането на превозните средства на Народното събрание от обекта на моторните превозни средства, ползващи специален режим на движение.
Според вносителя тази привилегия е свързана с имунитета на народния представител и във връзка и по повод неговата дейност, но отказът на министъра на вътрешните работи да признае специален режим на движение на автомобил на отделен народен представител показва, че такъв не е необходим и на всички останали.
След проведените дебати, изказаните мнения и становища Комисията по транспорт и съобщения с 12 гласа “против”, 1 “въздържал се” и без гласове в подкрепа на законопроекта, предлага Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от народния представител Владимир Кузов.
Вторият законопроект е внесен от Министерския съвет – кратък вариант на Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, тъй като предстои Министерският съвет да разглежда един много обемен и по-сложен Законопроект за движение по пътищата, може би в близките месец-два.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше разгледан от комисията на 08.06.2006 г. и представен от заместник-министъра на околната среда и водите господин Чавдар Георгиев, с участието на господин Алекси Стратиев – началник Направление “Пътна полиция” към Министерството на вътрешните работи, и експерти от Министерството на околната среда и водите.
Промените в законопроекта са резултат от прилагането на Закона за управление на отпадъците и Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства. Собствениците на моторни превозни средства с прекратена регистрация на основание на представено доказателство за съхраняване в частен имот се задължават да ги предадат на площадка за временно съхраняване или в център за разкомплектоване, в случаите когато те се намират върху държавна или общинска собственост.
В действащото законодателство в областта на управление на отпадъците липсват разпоредби, отнасящи се до последващия контрол върху начина на съхраняване на излезлите от употреба моторни превозни средства, които се съхраняват в частен имот, и какво се случва с тях в дългосрочен план в качеството им на отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците.
Законопроектът цели да създаде условия излезлите от употреба моторни превозни средства да попаднат в центровете за разкомплектоване след прекратяване на регистрацията им, с оглед изпълнението на заложените количествени цели за повторно използване, оползотворяване и рециклиране на отпадъци от моторни превозни средства, съгласно Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства.
Измененията в чл. 70, ал. 3 създават възможност за въвеждане на изисквания за включване на късите светлини от водачите на моторните превозни средства и трамваите през есенно-зимния период. Целта е подобряване видимостта на участниците в движението, включително и на пешеходците към водачите на моторни превозни средства.
С измененията на чл. 143, ал. 6 се създават механизми за уведомяване собствениците на изоставени моторни превозни средства за необходимостта те да бъдат отстранени в определен срок, след което кметът на общината ще може да предприеме съответните действия, регламентирани в закона.
В хода на дискусията бяха направени предложения за усъвършенстване на тези текстове.
Тук само ще добавя, че в резултат на мероприятието, проведено за “Гражданска отговорност”, досега всички смятаха, че в България има около 3 млн. 300 хил. превозни средства. Оказа се, че до момента са регистрирани и със сменени номера около 2 милиона. Тоест 1 милион и отгоре моторни превозни средства практически не съществуват и целта на този законопроект, заедно с един по-следващ Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, е да се реши въпросът с тези коли, някои от които физически ги няма, други стоят по дворове, на трупчета и т.н. Все пак те трябва да отидат там, където им е предназначението, след като ще бъдат спрени от движение.
След проведените дебати Комисията по транспорт и съобщения единодушно с 14 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от Министерския съвет на 29 май 2006 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Становище на Комисията по околната среда и водите. Заповядайте, господин Владимиров.
ДОКЛАДЧИК РОСЕН ВЛАДИМИРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, колеги!“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по околната среда и водите
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за движение по пътищата № 602-01-42,
внесен от Министерския съвет на 29 май 2006 г.
Тъй като попада в компетентностите на Комисията по околната среда и водите във връзка с приложението на Закона за управление на отпадъците и Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците на моторни превозни средства, на свое заседание, проведено вчера, 14 юни 2006 г., Комисията по околната среда и водите разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен на 29 май 2006 г.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата (ЗДП) има за главна цел въвеждането в българското законодателство на изискванията на Европейската директива 2000/53 именно в чл. 7 на директивата относно излезлите от употреба лични, а също така и фирмени моторни превозни средства.
Приемането му е във връзка с изпълнение на поетите ангажименти по преговорна Глава 22 “Околна среда”. В Мониторинговия доклад от м. октомври 2005 г. Европейската комисия акцентира върху необходимостта Република България да приключи процеса на транспониране и прилагане на транспонираното законодателство по отношение на управлението на отпадъците. Отбелязано е също така, че по отношение на управлението на отпадъците е необходимо създаването на система за събиране на отпадъци и инсталации за оползотворяването им.
В действащото законодателство в областта на управление на отпадъците липсват разпоредби, отнасящи се до последващия контрол върху начина за съхраняване на излезлите от употреба моторни превозни средства, които са предимно в частни имоти, и най-вече какво става с тях впоследствие в качеството им на отпадък по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците. Това е така, защото съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства с прекратена регистрация собственикът им представя като доказателство, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № І-45/2000 г. на министъра на вътрешните работи за регистрация на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, декларация, че ще ги съхранява в частен имот. Практиката показва, че, представяйки тази декларация, собствениците им не осигуряват изпълнението на задължението си и ги изоставят върху терени предимно държавна или общинска собственост. Това води от своя страна до възникване на проблеми с разкомплектоването на излезлите от употреба моторни превозни средства в местата, определени за това, съгласно изискванията на Закона за управление на отпадъците и Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства.
С изменението на чл. 143, ал. 6 от Закона за движение по пътищата се премахват пречките за изпълнение на задълженията на кметовете на общините да организират управлението на отпадъците съгласно чл. 16, т. 7 от Закона за управление на отпадъците. Създават се механизми за уведомяване на собствениците на изоставени моторни превозни средства за необходимостта тяхната собственост да бъде отстранена в определен срок, след което кметът на общината ще може да предприеме съответните мерки съгласно чл. 143, ал. 6, т. 2.
Предлаганите промени в действащия Закон за движение по пътищата, а именно чл. 167, ал. 2, т. 3 и § 2, ал. 1 от Допълнителните разпоредби са редакционни и са свързани с влизането в сила на Закона за управление на отпадъците, който отменя Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.
Трябва да се отбележи, че в предлаганото в законопроекта изменение на чл. 143, ал. 6, т. 2 се използва понятието "изоставено моторно превозно средство". Тъй като липсва дефиниция на това понятие, би следвало в Допълнителните разпоредби то да бъде дефинирано по надлежния ред.
След проведената дискусия Комисията по околната среда и водите прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на Министерския съвет и предлага на Народното събрание да бъде подкрепен на първо гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от Министерския съвет на 29 май 2006 г. под № 602-01-42."
Вчера в хода на дискусията възникнаха и допълнителни идеи, които ще си позволим да внесем допълнително в процеса между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Владимиров.
Становище на Комисията по европейска интеграция.
Господин Папаризов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"На свое заседание, проведено на 8 юни 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията участва господин Валентин Божков - държавен експерт в дирекция "Правна" на Министерството на транспорта, който представи законопроекта.
І. Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата има за цел да въведе във вътрешното законодателство изискванията на Директива 2000/53/ЕС относно излезлите от употреба превозни средства.
ІІ. Приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата е в изпълнение на поетите ангажименти по преговорна Глава 22 "Околна среда".
В цялостния Мониторингов доклад от октомври 2005 г. Европейската комисия акцентира върху необходимостта от особени усилия от страна на България за приключване на процеса на транспониране и за прилагане на транспонираното законодателство по отношение на управлението на отпадъците. Посочена е също така необходимостта от съществено укрепване на административния капацитет в тези области, като се отдели специално внимание на регионалните и местните органи по околната среда. Отбелязано е също така, че по отношение на управлението на отпадъците е необходимо създаването на системи за събиране на отпадъци и инсталации за оползотворяване и депониране на отпадъци.
ІІІ. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата е свързан с прилагането на Закона за управление на отпадъците и Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства, която транспонира Директива 2000/53/ЕС. Целта на проекта е да се създадат условия за изпълнение на заложените количествени цели за повторно използване и рециклиране на отпадъците от моторни превозни средства в съответствие с изискванията на Директива 2000/53/ЕС.
По чл. 7 на Директива 2000/53/ЕС се определят целите, които държавите-членки на Европейския съюз трябва да постигнат в областта на повторната употреба и възстановяването на всички излезли от употреба превозни средства. В изпълнение на тези изисквания § 1 от законопроекта предвижда снемането от отчет на регистрирано пътно превозно средство да се извършва:
1. въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационни номера в съответната служба, където е регистрирано превозното средство, или
2. въз основа на писмено уведомление от службите за контрол, определени от кметовете на общините, и предоставяне на табелите с регистрационни номера на изоставеното моторно превозно средство в съответната служба.
ІV. От гореизложеното може да се направи заключение, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата е в съответствие с разпоредбите на Директива 2000/53/ЕС и създава условия за постигане на целите, заложени в чл. 7 от Директивата със следната бележка:
В § 1 (чл. 143, ал. 6, т. 2) от законопроекта е използвано понятието "изоставеното моторно превозно средство". В Допълнителните разпоредби на законопроекта не е дадена легална дефиниция в кои случаи моторното превозно средство се смята за изоставено. Това трябва да бъде направено, с цел да може ясно да се прилага законът.
След проведената дискусия Комисията по европейска интеграция стигна до заключението, че предложеният законопроект съответства на европейските норми и отразява ангажиментите, поети от Република България по преговорите за присъединяването на страната ни към Европейския съюз.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да бъде подкрепен на първо гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 602-01-42, внесен от Министерския съвет на 29 май 2006 г., с 13 гласа "за" и 1 "въздържал се", като направените препоръки бъдат взети предвид от водещата комисия между първо и второ гласуване." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Преминаваме към излагане на мотивите на вносителите.
Господин Кузов, заповядайте.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Моето предложение за отпадане на специалния режим на движение на автомобилите на Народното събрание мисля, че е продиктувано от няколко факта.
Всички знаем кога се наложи създаването и внасянето на този член в Закона за движение по пътищата – когато криминогенната обстановка беше много сложна, когато имаше фалшиви полицаи по пътищата и когато нееднократно автомобили на Народното събрание бяха спирани от такива. Мисля, че днес криминогенната обстановка е значително по-спокойна, това не може да бъде отречено.
Освен това има и други няколко факта, които способстват отново възможността да вземем решение за отпадане специалния режим на движение на автомобилите на Народното събрание, тъй като Народното събрание извървя един път, в който категорично заявява и изпраща сигнали към обществото, че народните представители все по-малко се чувстват богоизбрани и ще бъдат все повече обикновени хора.
Освен това този проблем вероятно не стои в Европейския съюз. Там, закъдето сме се запътили, автомобилите на народните представители или на съответните органи – било сенати или събрания, не ползват такъв режим.
Поради тази причина смятам, че трябва да се откажем от тази привилегия, която на този етап е абсолютно ненужна и може би повече дразни хората, отколкото върши някаква работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
В залата има представители на Министерството на околната среда и водите. При необходимост и при въпроси от народните представители ще ги поканя да обосноват мотивите, представени към законопроекта.
Преминаваме към обсъждане, уважаеми колеги. Имате думата.
Има ли желаещи да се изкажат по двата представени на вашето внимание законопроекта, колеги?
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Поначало категорично възразявам срещу това, което междупрочем Вие, господин председателю, споменахте, че в залата няма представители на Министерството на транспорта. Причината, за да искам присъствието на представители на Министерството на транспорта, е, че по същество законът е Закон за движението по пътищата и основно Министерството на транспорта има грижата да следи за хармонизиране на текстовете и за тяхното прилагане. От друга страна, представителите на Министерството на околната среда и водите очевидно са инициаторите на § 1 от закона и на параграфи 3 и 4, които всъщност са твърде несъществени – за промяна наименованието на закона – друг закон, разбира се, не този.
Параграф 2, който е свързан с движението през зимния сезон със запалени светлини, е изцяло от компетентността на Министерството на транспорта, не е свързан с Министерството на околната среда и водите.
Втората ми забележка, господин председателю, общо към разискванията е, че този закон в последните девет месеца на 40-то Народно събрание е променян осем пъти – 6 пъти през 2005 г. и 2 пъти през 2006 г. Практически всеки месец или на месец и половина се правят изменения в този закон. Това са изменения на отделни членове на закона, но до голяма степен те създават несигурност дори в ползвателите на закона, защото липсва стабилна законодателна рамка. Нужно е всеки два месеца чрез „Държавен вестник” или чрез някои от информационните сайтове да се информират за тези промени. Много по-логично е ако такива промени бъдат обединени и внесени заедно.
В своето изложение председателят на Комисията по транспорт и съобщения каза нещо, което ние знаем, че ще дойдат много по-големи като обем предложения от Министерския съвет за изменения в Закона за движение по пътищата. Нямаше проблем тези четири параграфа, от които всъщност само два са съществени, да бъдат разгледани общо.
Сега минавам по същество по § 1, който ни се предлага в момента и по който очевидно ще протече дискусията. Считам, че в този параграф има неща, които наистина са силно смущаващи – това го казах и в комисията, защото ако се разгледа § 1, той предвижда две хипотези. Не говоря за първата, тя всъщност е стандартната, че снемането от отчет на регистрирано пътно превозно средство се извършва след отбелязване в свидетелството за регистрация, че табелите със съответните номера на това превозно средство са върнати в съответната служба. Това става въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Това е нормалната и съществуваща процедура.
Нека видим втората хипотеза, че това може да стане по писмено уведомление от службите за контрол, определени от кметовете на общините и предоставяне на табелите с регистрационните номера на изоставеното пътно превозно средство. Този текст, който е много витиеват и не се разбира какво точно се крие зад него, означава, че пътни превозни средства могат да бъдат вдигани, отнасяни и разкомплектовани от тези служби за контрол. Необходимо е да се изпълни условието моторното превозно средство да бъде изоставено.
Понятието „изоставено моторно превозно средство” не съществува в закона, колеги. Аз питам: какво е приложното поле на този текст, когато такова моторно превозно средство не съществува нито в този, нито в никой друг закон?
Вносителите не са си направили труда в допълнителна разпоредба, която обикновено предвижда дефиниране на определени понятия, да дефинират понятието „изоставено моторно превозно средство”. Считам, че това не е случайно и не е от некомпетентност, а защото е твърде трудно да се направи дефиниране на това понятие.
Поставям въпроса: сега, когато след няколко месеца влизаме и ставаме, надявам се, пълноправни членове на Европейския съюз, всеки български гражданин може да напусне страната за три месеца, да пребивава в страна – членка на Европейския съюз, след което да се завърне. Три месеца неговото моторно превозно средство ще стои, да речем, пред блока – където седят останалите моторни превозни средства на съсобствениците на дадена жилищна сграда. Означава ли, че това моторно превозно средство е изоставено? Считам, че не. Може ли собственикът да се върне и да разбере, че неговият автомобил е отнесен и разкомплектован? Какъв е срокът, при който ще се разбира, че моторното превозно средство е изоставено?
Освен това моторните превозни средства са частна собственост – говоря за тези на гражданите. Вие знаете, че съгласно чл. 17, алинеи 2 и 3 от Конституцията на Република България частната собственост е неприкосновена. Възможно ли е с разпоредба на кмета една частна собственост, каквато е моторното превозно средство, което е значителна инвестиция на хората, които са го купили, просто ей така да се вземе и да се разкомплектова?
За мен включването на тези промени в чл. 143 изобщо не изчерпва въпроса. Нещо повече, те са неприложими когато се говори за моторно превозно средство, което не е дефинирано изобщо нито в този, нито в който и да е друг закон. Това е по отношение на този първи параграф. Колеги, считам, че той е направен некачествено, той не отговаря на много въпроси.
Вярно е, че се заявява, че няма да се разкомплектоват моторни превозни средства, които се съхраняват в частен имот, но в същото време се говори, че промените – чета мотивите – са продиктувани от необходимостта моторните превозни средства да бъдат отстранени в определен срок, който би трябвало да е фиксиран в измененията на чл. 143, ал. 6. Такъв срок, разбира се, изобщо няма. След този срок кметът на общината ще може да предприема съответните действия, които са описани, като се заявява, че този ред може да се определи от общинския съвет. Въпросът с отнемане на собственост на граждани не може да се реши с ред, определен от общинския съвет. Убеден съм, че в това отношение законът, ако се приеме в този му вид на първо четене, трябва да претърпи много сериозни изменения.
Аз лично като гражданин се дразня не по-малко от вас, когато по улиците на София и на другите големи градове в страната виждам моторни превозни средства, които – личи си – отдавна не са в движение. В същото време тук работим не само като граждани, но като законодатели, които трябва да спазват Конституцията и законите. Приемането на текстовете, които са уязвими или които не са мотивирани с ясни, изпълними правни основания, може да доведе било до лошо изпълнение на закона, било до нарушаване основни права на гражданите.
Що се касае до втория параграф, който е свързан с движението на моторни превозни средства през зимния сезон – от 1 ноември до 1 март – с включени фарове за движение през деня или с къси светлини на фаровете, това, надявам се, би трябвало да доведе до намаляване броя на пострадалите при пътнотранспортни произшествия, намаляване броя изобщо на пътнотранспортните произшествия.
Има обаче един много сериозен проблем, а той е, че голяма част от моторните превозни средства, които се движат в България, не са конструирани по начин, който да позволява, както в скандинавските страни това е задължителна норма, включването на светлините заедно със запалването на колата. Това ще доведе до риск през деня – забравяне на включените светлини, падане на акумулатора и проблеми за много собственици. Не зная дали това не трябва да стане норма за колите, които от определен момент са внесени – при внос на нови автомобили в страната. В противен случай ще се създадат много сериозни проблеми на собствениците на моторни превозни средства.
По отношение на предложения законопроект от господин Кузов съм заявил моето становище и считам, че изобщо сериозно трябва да бъдат редуцирани институциите, които могат да се ползват от специален режим на движение. В този общ аспект ще попадне, разбира се, и Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Иванов? Няма.
Часът е 11,00 ч. Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Заседанието продължава с разисквания по законопроектите за изменение на Закона за движение по пътищата. Вносители са Министерският съвет и народният представител Владимир Кузов.
Преди почивката се изказа народният представител Иван Иванов.
Има ли други желаещи за изказване по този законопроект?
Господин Христов, заповядайте за изказване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ще взема отношение по законопроекта на правителството.
Няма да повтарям вече казани неща. Господин Иванов каза тук как ще бъде определяно кое превозно средство е изоставено, кое – не е, по какъв критерий и няма ли това да противоречи драстично на българската Конституция и в частност на неприкосновеността на частната собственост.
Аз искам да ви обърна внимание върху нещо, което ми се стори важно в законопроекта на правителството.
Ще прочета част от мотивите: промените в Закона ще улеснят процеса на приемане на моторни превозни средства, които се очаква да излязат от употреба след пререгистрацията им във връзка – забележете, колеги, с повишаване процента на автомобилите, които притежават застраховка “Гражданска отговорност”.
Обръщам ви внимание, колеги! Всички вие знаете за скандалната наредба на МВР за пререгистрация на моторните превозни средства. Знаете до какво доведе тя. Знаете, че тя беше абсолютно противоконституционна, доколкото противоречи драстично на чл. 60 от българската Конституция, който твърди, че данъци и такси се налагат само със закон. Чрез тази наредба правителството наложи една такса на българските граждани, наложи българските граждани да плащат за нещо, за което вече са платили – става дума за пререгистрацията на автомобилите. Освен това чл. 60 от Конституцията ясно казва, че българските граждани трябва да плащат данъци и такси, определени със закон, но – забележете, колеги – съобразно техните доходи. Това също не беше взето предвид, защото доходите на страшно много хора, на болшинството от хората, които имат подобни автомобили, горе-долу се движат в рамките на 60-70 лв. месечно. Това също не го отчетохме – ние като парламент, както и правителството.
Искам да ви обърна внимание на това защо се предлага този законопроект от правителството. Той има пряка връзка с пререгистрацията на автомобилите. Искам да ви кажа, да вметна, колеги, че ние сме дали на главния прокурор тази така наречена задължителна пререгистрация чрез наредба и очакваме в скоро време той да се произнесе, да сезира, ако трябва съответните органи и пререгистрацията да отпадне. Но този законопроект, който се предлага в момента, е в пряка връзка с въпросната пререгистрация. Защо?
Официални представители на КАТ и на правителството заявиха, че след края на този месец КАТ ще може да снема от отчет автомобилите, които не са си сменили регистрационния номер. Някои даже заявиха, че КАТ можел да бракува автомобили.
Всички ние тук можем да си отговорим на въпроса може ли КАТ и това ли е работата на КАТ – да бракува леките автомобили?
Аз бих запитал, уважаеми колеги, как една кола, за която са платени съответна застраховка, съответния данък, съответната винетка, съответния преглед пред КАТ, как може да бъде спряна от движение въз основа на това, че не си е сменила две ламаринки?
Ето това е връзката между двете неща – между смяната, задължителната пререгистрация на автомобилите и този законопроект.
Това е, уважаеми колеги. Аз категорично ще гласувам против. Призовавам и вие да гласувате против този законопроект, защото това е една гавра с българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Има ли други желаещи за изказване? Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, явно някои четат вестници, не четат законопроектите, които разглеждаме тук.
Прав беше господин Иванов, когато каза, че ние много често правим промени в Закона за движение по пътищата. Аз го подкрепям. Затова преди два или три месеца се обърнах към министъра на вътрешните работи с такъв въпрос. Стана ясно, че от страна на министерството е подготвен един цялостен законопроект, за да избегнем по-нататък промени през два-три месеца в този закон. За да има дисциплина по пътищата, трябва да има ясни правила, които трябва да имат траен и стабилен характер, за да може да има и съответното поведение от страна на водачите на моторни превозни средства.
Аз се надявам, че този законопроект, по който има един малък проблем относно създаването на един фонд от глобите, ще бъде внесен в Министерския съвет и до месец този законопроект ще се появи тук, в Народното събрание, за разглеждане.
Това, което днес е предложено, има два основни текста. Единият, който касае пряко безопасността на движението по пътищата, е въпросът за светлините през деня и през нощта, съответно през зимния и летния период. Но основно стои въпросът за снемането от отчет на регистрирани моторни превозни средства.
Тъй като до почивката някои не бяха в пленарната зала, ще повторя, че досега всички смятаха, че в България има около 3 млн. 300 хил. регистрирани моторни превозни средства. Реално се оказа след процедурата със смяната на регистрационните номера, че са около 2 млн., тоест над 1 млн. коли или физически не съществуват, или просто стоят на трупчета някъде забравени.
Въпросът касае тези, които не желаят да експлоатират и да движат тези моторни превозни средства. Затова в законопроекта, който се предлага на вашето внимание, са дадени именно тези условия, като Законът за движението по пътищата и Законът за управление на отпадъците са синхронизирани именно в частта – процедурата, по която ще става снемането от отчет на изоставено пътно превозно средство.
Прав е господин Иванов, когато каза, че в първоначалния вид на законопроекта, който внесоха в комисията, ние също така отправихме много бележки – и редакционни, и по същество. Искам да ви информирам, че Министерството на околната среда и водите, тук е и заместник-министърът господин Георгиев, още вчера направиха съответните поправки. Няма да ги разглеждаме днес. Те ще влязат между първо и второ четене, както и много от предложенията, които и господин Иванов направи, които бяха направени и от членовете на комисията по време на заседанието. Вече има предложени по-съвременни, по-съвършени текстове, включително и дефиниция на понятието „изоставено моторно превозно средство”, и двата случая за снемане на отчет чрез заявление на собственика или писмено заявление от службите за контрол.
Затова, колеги, аз ви призовавам, след дебатите, разбира се, и от другите колеги, да подкрепим този законопроект на първо четене. В комисията, на базата на предложенията, които получихме вчера от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и това, което ще предостави направление „Пътна полиция”, ще направим едни по-коректни и по-точни текстове в чл. 143, за да може да стартира тази процедура.
Този закон няма нищо общо с „Гражданската отговорност”. Един от въпросите, които той касае, това е безопасността на движението по пътищата. Другият основен въпрос е: на всички, които няма да използват повече моторните превозни средства, се дава една ясна и точна процедура в съответствие със Закона за управление на отпадъците как да си върнат регистрационните талони, номерата и съответно, ако желаят, да ги предадат в пунктовете за преработка на тези моторни превозни средства.
Това е смисълът на законопроекта и нека да не изкривяваме това, което вносителят се е опитал да предложи на нашето внимание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Танков, заповядайте за изказване.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Независимо как е внесено изменението и допълнението на Закона за движението по пътищата – стана дума, че многократно е изменян, мисля, че ал. 1 и ал. 2 са изключително важни на настоящия етап.
Искам да взема отношение по § 1, който се предлага. Наистина той е свързан с кампанията, която беше проведена за смяна на регистрационните номера. Въпреки трудностите, неудобствата, които създаде на милиони български граждани, мисля, че тази кампания даде резултат и стана ясно, че в страната от 3 млн. 300 хил. регистрирани автомобила, реално са около 2 млн., както спомена и проф. Мирчев.
Мисля, че тази кампания не трябва да свършва дотук и би следвало да се вземат мерки за останалите 1 млн. 300 хил. автомобила, от които една част явно изобщо ги няма, а друга част се намират по детските площадки, по улиците, по паркингите особено в големите градове. Ето защо смятам, че този ред, който е определен в § 1, макар и необходим, ще действа впоследствие, в бъдеще. А има нужда от провеждане на подобна кампания, както беше със смяната на регистрационните номера, с ликвидацията на изоставените автомобили по градовете и по населените места.
Именно затова смятам, че в този законопроект между първо и второ четене особено в Заключителните разпоредби, трябва да се предвиди един по-категоричен ред - в определен срок кметовете на общините, общинските съвети да предприемат спешни действия за премахването на тези автомобили, когато не са на собствен терен, от улиците, от площадите, от паркингите, от детските площадки.
Именно с такова едно допълнение в Заключителните разпоредби мисля, че този законопроект може да продължи процеса на изясняване и легитимацията на реално движещите се автомобили в нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за изказването, господин Танков.
Има ли други желаещи?
Госпожо Банкова, нямате право, защото Ви изтече времето. Втори мандат сте в Народното събрание и знаете, че независимият народен представител може да говори 5 минути. Репликите са допълнително време и не може да се направи реплика.
Заповядайте, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! В комисията имаше прекалено дълга дискусия по така внесеното изменение и допълнение на закона. Чувам, че ще внесем допълнения, разяснения. Самият вносител вчера е предложил сериозни изменения на внесения текст.
Българският народен съюз ще подкрепи законопроекта. Ще внесем изменения и допълнения, но сме доволни от внесените от самия вносител изменения от вчера - 14 юни.
Ще подкрепим законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Има ли други желаещи за изказване? Да приема ли, че разискванията по законопроекта на първо четене са изчерпани? Да.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата с вносител народният представител Владимир Кузов.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 22, против 60, въздържали се 20.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Има предложение за прегласуване.
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, моля ви, замислете се. Има една поговорка – “Лозето не иска молитва, а мотика”. Влизаме в Европейския съюз. Там няма такива привилегии за автомобилите на представителите. Затова ви моля за необходимостта това да отпадне, тъй като криминогенната обстановка е по-спокойна. Мисля, че е необходимо да влезем в Европейския съюз без тази според мен ненужна привилегия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Още веднъж гласуваме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата с вносител народния представител Владимир Кузов.
Гласували 113 народни представители: за 22, против 78, въздържали се 13.
Законопроектът не се приема на първо гласуване и при прегласуването.Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Господин Цонев, моля да представите доклада на Комисията по икономическата политика. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Във връзка с второто четене на този законопроект ще направя едно процедурно предложение.
Моля да гласуваме достъп до пленарната зала на господин Кирчо Атанасов – заместник-министър на образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за достъп до пленарната зала на заместник-министъра на образованието и науката.
Гласували 80 народни представители: за 78, против 2, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
“ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за приватизация
и следприватизационен контрол”
Комисията подкрепя заглавието на закона.
По § 1 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната окончателна редакция:
“§ 1. В Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В V. “Министерство на образованието и науката”:
а) в т. 3 думите “ЕООД” се заменят с “ЕАД”;
б) точка 4 се изменя така:
“4. “Ученически отдих и спорт” ЕАД – София”;
в) създава се т. 6:
“6. “Академика – спорт” ЕАД – София”.
2. В VІ. “Министерство на културата” се създава т. 15:
“15. “Алианс” ЕООД – София”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по наименованието на закона и § 1 на законопроекта?
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ние ще гласуваме против тази промяна в Закона за приватизация и следприватизационен контрол по простата причина, че забраната за приватизация на “Ученически отдих и спорт” и “Академика – спорт” според нас не е правилна. Мотивите са следните: когато проектът беше представен на първо четене, в мотивите беше записано, че цените на услугите, свързани със спорта и отдиха на учениците и студентите, са социални. Но когато имаш една социална цена, в крайна сметка тя води или до реализиране на големи загуби от търговските дружества, или до това същата дейност и услуги да бъдат субсидирани от държавата.
Освен това в тези търговски дружества, когато се финансират по този принцип, възможностите за инвестиции и за създаване на добри условия за отдих и спорт са много малки. Ние смятаме, че новият Закон за концесиите и Законът за приватизация дават възможност при приватизация или отдаване на концесия на тези търговски дружества или части от тях, да се постигнат по-добри условия, като се направят инвестиции в тях от евентуалните приватизатори или концесионери, а в същото време да се запази социалната цена. Затова ние ще гласуваме против това изменение на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване по § 1? Няма.
Подлагам на гласуване § 1 в окончателната му редакция, предложена от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 75, против 11, въздържали се 3.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По Заключителната разпоредба има предложение на народния представител Йордан Цонев – заглавието “Заключителна разпоредба” се изменя така: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението.
Създава се нов § 2:
“§ 2. В § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите се правят следните изменения и допълнения:
1.Създава се нова ал. 2:
“(2) Права по ал. 1 имат и търговски дружества или техни правоприемници, които са имали право, но са подали заявление пред държавен орган след срока по § 17а, ал. 1, изречение второ от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и не по-късно от 30.06.2004 г.”
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.”
Ще прочета и § 2, с добавка:
“§ 2. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 юли 2006 г.”
Комисията подкрепя предложението, като този § 2 става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” и § 2 и 3 от него, подкрепени от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 66, против 11, въздържали се няма.
Текстовете от законопроекта са приети на второ четене.Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ.
Господин Цонев, заповядайте да представите доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, във връзка с този законопроект ще направя едно процедурно предложение – да поканим в пленарната зала госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и госпожа Симона Пандурски – главен експерт в дирекция “Защита на потребителите” в същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до пленарната зала.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: “Закон за потребителския кредит”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
“Глава първа – Общи разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
По чл. 1 комисията подкрепя текста на вносителя в следната редакция:
“Чл. 1. Този закон урежда изискванията за предоставяне на потребителски кредит, договора за потребителски кредит и договора за посредничество за предоставяне на потребителски кредит.”
По чл. 2 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 3 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
“Чл. 3. (1) Разпоредбите на закона се прилагат и за свързан договор, при който от икономическа гледна точка се постига същата цел, както при договора за потребителски кредит.
(2) Разпоредбите на закона се прилагат и в случаите, когато между потребителя и кредитора са сключени няколко договора за кредит, чийто общ размер надвишава максималния размер, посочен в ал. 3, т. 5 или чието сключване е с цел или резултат заобикаляне изискванията на закона.
(3) Разпоредбите на закона не се прилагат за договори за:
1. наем, който не предвижда прехвърляне на правото на собственост или на друго вещно право;
2. кредит, за който не се начислява лихва или друг разход за потребителя;
3. кредит, по който не се дължи лихва, при условие че потребителят се е съгласил да издължи кредита с еднократна вноска;
4. предоставяне на услуги за продължителен период от време, съгласно които потребителят има право да заплаща стойността на услугите чрез извършване на периодични плащания при предоставяне на услугите;
5. кредит, чийто размер е на стойност по-малка от 400 лв. или на стойност над 40 000 лв.;
6. кредит, по който потребителят се задължава да изплати стойността на кредита за период не по-дълъг от три месеца или когато кредитът се връща чрез извършването на не повече от четири вноски за срок не по-дълъг от 12 месеца.
(4) Разпоредбите на закона, с изключение на чл. 9, не се прилагат за договори за кредит, по който кредитът се предоставя под формата на превишаване наличността на разплащателна сметка, с изключение на сметките, свързани с кредитна карта.
(5) Разпоредбите на закона, с изключение на чл. 15, не се прилагат за договори за кредит или за договори за посредничество за предоставяне на кредит:
1. обезпечени с ипотека върху недвижим имот;
2. предназначени за придобиване или запазване правото на собственост върху земя или сграда, която е построена или предстои да бъде построена, както и за извършване на ремонт или подобрения в недвижим имот.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по Глава първа от законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта, наименованието на Глава първа, както и текстовете на чл. 1-3 включително.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: “Глава втора – Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 4 със следната редакция:
“Чл. 4. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.”
По чл. 5 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 5. (1) Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът.
(2) Потребител е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност.
(3) Кредитор е всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.”
По чл. 6 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 6. (1) Кредиторът уведомява потребителя за всички условия на потребителския кредит преди сключването на договора.
(2) Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма и на потребителя се предоставя екземпляр от договора.
(3) Потребителят не е длъжен да извършва каквито и да са плащания, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, които не са включени в условията на сключения договор за потребителски кредит.
(4) Всички изменения и допълнения към сключения договор за потребителски кредит се извършват в писмена форма и се подписват от двете страни по договора.”
По чл. 7 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
“Чл. 7. Договорът за потребителски кредит се изготвя на ясен и разбираем език и съдържа:
1. дата и място на сключване;
2. име/наименование, правноорганизационна форма, код по БУЛСТАТ или ЕИК на търговеца и адрес/седалище на кредитора;
3. име, ЕГН, постоянен и настоящ адрес на потребителя;
4. чиста стойност на кредита (подлежаща на получаване главница на кредита);
5. максимален размер на кредита, ако такъв е уговорен, или начините за неговото определяне;
6. годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно – годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит;
7. условията, при които посочените в т. 6 разходи по кредита могат да бъдат променяни;
8. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и ако е възможно, общият размер на тези плащания;
9. разходите по чл. 21, ал. 2, с изключение на тези, които възникват поради неизпълнение на договора от страна на потребителя;
10. елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита; когато точният размер на тези елементи е известен, те трябва да бъдат посочени в договора; когато точният размер на тези елементи не е известен, посочва се начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност;
11. свързаните с договора разходи, които трябва да се понесат от потребителя, ако има такива;
12. правото на потребителя да погаси предсрочно кредита и указания, че в този случай той има право на намаление на размера на задълженията си съгласно чл. 18, ал. 2, както и условията за прекратяване на договора;
13. обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, тяхната стойност, както и условията, при които могат да бъдат освободени;
14. изискуемите застраховки и разходите по тях, ако изборът на застраховател не е предоставен на потребителя.
За чл. 8 комисията предлага следната редакция:
“Чл. 8. (1) Когато договорът за потребителски кредит се сключва за придобиване на стоки или за предоставяне на услуга чрез разсрочено плащане или лизинг, освен информацията по чл. 7, договорът съдържа и информация за:
1. стоката или услугата (точно описание) – предмет на договора;
2. цената на придобиваната срещу кредита стока или услуга, когато тя се заплаща в брой, и цената на стоката или услугата, когато тя се изплаща на кредит съгласно условията на договора;
3. размера на авансовото плащане, броя и размера на погасителните вноски и техния падеж или правилата за тяхното определяне, когато те не могат да бъдат установени към момента на сключване на договора;
4. фирмата, седалището, адреса на управление и код по БУЛСТАТ или ЕИК на търговеца, съответно трите имена и адреса на собственика на стоката, когато продавачът запазва правото на собственост върху нея до окончателното изплащане на цената от потребителя;
5. условията, при които потребителят става собственик на стоката;
6. задължението на потребителя да открие отделна сметка и да внася средства в нея, ако това е уговорено между страните.
(2) При предоставяне на кредит за придобиване на стоки кредиторът може да развали договора и да поиска връщане на стоката, ако потребителят забави дължимото плащане повече от три месеца. В този случай размерът на кредита се намалява с цената на върнатата стока, като се отчита намаляването на стойността й."
По чл. 9 комисията подкрепя текста на вносителя, като навсякъде думата "кредитодателят" се заменя с "кредиторът".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по тези текстове.
Господин Попвасилев, заповядайте.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): По-скоро имам предложение за редакционна корекция в чл. 7, където според мен текстът трябва да бъде: "договорът за потребителски кредит се изготвя ясно и разбираемо, и съдържа:", без "език". Предложението ми за поправка е редакционно. Смятам, че така е по-коректно.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ (встрани от микрофоните): Под “език” се разбира съответният език.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (встрани от микрофоните): Договорът трябва да е ясен и разбираем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Едното се отнася до съдържанието, а другото до начина, по който това съдържание се материализира. Така че има разлика в двете неща.
Ще го подложа на гласуване.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (встрани от микрофоните): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на Глава втора и чл. 5 до 10 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава трета – Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Комисията предлага следната редакция на чл. 11, като ал. 4 е отразена на систематичното място като ал. 2 на чл. 3:
"Чл. 11. (1) Правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да бъдат ограничавани. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата на потребителите, е недействителна.
(2) Отказът от права, предоставен на потребителите по този закон, е недействителен.
(3) Всяка клауза в договор, която посочва за приложим закона на друга държава, която не е член на Европейския съюз, и която клауза изключва прилагането на разпоредбите на този закон или на закона на държава - членка на Европейския съюз, е нищожна."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12 и предлага следната редакция:
"Чл. 12. За договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите."
Комисията предлага следната редакция на чл. 13:
"Чл. 13. Клаузите на договора за потребителски кредит по чл. 7, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 трябва да бъдат ясно и недвусмислено формулирани, а документите, които ги съдържат, да са видими и четливи."
Комисията предлага следната редакция на чл. 14:
"Чл. 14. (1) Когато не са спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4-14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен.
(2) Когато договорът за потребителски кредит е признат за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредите, но не дължи лихви или други разходи по кредита."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Глава трета и текстовете на чл. 11-14 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Глава трета е приета.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: "Глава четвърта – Реклама на договори за потребителски кредит."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 15:
"Чл. 15. (1) Всяка реклама или всяко съобщение, изложено в търговско помещение, с което рекламодателят се задължава да предостави кредит или да посредничи за сключването на договора за потребителски кредит, и което посочва лихвен процент или друга цифра, свързана със стойността на кредита, трябва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита. За тази цел, рекламодателят посочва в рекламното съобщение представителен пример за стойността на кредита, ако не може да използва други методи.
(2) За рекламата по ал. 1 се прилагат и чл. 32-42 от Закона за защита на потребителите."
"Глава пета - Прехвърляне на вземания и задължения."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16 и предлага следната редакция:
"Чл. 16. (1) Кредиторът може да прехвърли вземанията си срещу потребителя на друго лице само при условие, че договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.
(2) Когато кредиторът прехвърли вземанията си по договора за потребителски кредит на друго лице, потребителят има право да направи спрямо това лице всички възражения, които има към първоначалния кредитор, включително възраженията за прихващане.
(3) Недействителна е всяка клауза по договора за потребителски кредит, която изключва или ограничава правото на потребителя по ал. 2."
Комисията предлага следната редакция на чл. 17:
"Чл. 17. (1) Договорът за потребителски кредит не е пречка потребителят да търси правата си от доставчика на стоките или услугите, закупени чрез използване на кредита, когато стоките или услугите не са доставени на потребителя, доставени са частично или не съответстват на договора за продажба или доставка.
(2) При предоставяне на кредит за придобиване на стоки или услуги потребителят има право да иска от кредитора обезщетение, представляващо разликата между договореното и реално доставеното, когато са налице едновременно следните условия:
1. потребителят е получил кредит за придобиване на стока или услуга от лице, различно от продавача или доставчика;
2. между кредитора и продавача на стоката или доставчика на услугата е сключено предварително споразумение, според което кредити за придобиване на предлаганите от продавача или доставчика стоки и услуги ще бъдат предоставени единствено от този кредитор;
3. потребителят е получил кредит в рамките на споразумението по т. 2;
4. стоките или услугите, за придобиването на които е получен кредитът, не са доставени на потребителя, доставени са частично или не съответстват на договора за продажба и за доставка, и
5. потребителят е предявил правото си на обезщетение към доставчика, но не е бил удовлетворен.
(3) Алинея 2 не се прилага за доставка на стоки или услуги на стойност по-малка от 400 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на Глава четвърта, чл. 15 от нея, подкрепен от комисията; наименованието на Глава пета, чл. 16 и 17 от нея.
Гласували 82 народни представители: за 80, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, колеги, комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста “Изпълнение на Договора за потребителски кредит, обезпечаване на вземанията на кредитора”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18, като навсякъде думата “кредитодателят” се заменя с “кредиторът”:
“Чл. 18. (1) Потребителят има право да изпълни предсрочно задълженията си по Договора за потребителски кредит.
(2) Предсрочното погасяване на кредита води до съответно намаляване на лихвата и на разходите по кредита, включени в стойността на кредита, съответстващи на периода, през който потребителският кредит няма да се използва. Кредиторът не може да откаже да приеме предсрочно погасяване на кредита от потребителя.
(3) В случаите по ал. 1 дължимите от потребителя разходи, които са предвидени в Договора за потребителски кредит, не могат да надвишават тримесечния еквивалент на годишния процент на разходите по потребителския кредит върху остатъка от кредита.”
Има предложение от народния представител Мартин Димитров ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Минчо Христов:
В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 придобива следната редакция:
“(1) Потребителят има право да изпълни предсрочно задълженията си по Договора за потребителски кредит, без да дължи за това лихви, такси или неустойки.”
2. Алинеи 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания, колеги.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Преди да започна своето изказване, искам да взема отношение по процедурен въпрос. Изразявам своя остър протест срещу господин Йордан Цонев, който не ме покани на заседанието на комисията, не ме уведоми и не можах да взема отношение по този важен въпрос.
Считам, че това съвсем не е случайно, уважаеми колеги.
Сега по същество. Член 18, за който става дума, всъщност представлява една голяма измама. Една голяма измама и ще ви кажа защо. Ще ви прочета внимателно този член:
“Чл. 18. (1) Потребителят има право да изпълни предсрочно задълженията си по Договора за потребителски кредит.”
Дотук добре.
“(2) Предсрочното погасяване на кредита води до съответно намаляване на лихвата и на разходите по кредита, включени в стойността на кредита, съответстващи на периода, през който потребителският кредит няма да се използва. Кредиторът не може да откаже да приеме предсрочно погасяване на кредита от потребителя.”
Уважаеми колеги, моля за вашето внимание за ал. 3:
“(3) В случаите по ал. 1 дължимите от потребителя разходи, които са предвидени в Договора за потребителски кредит, не могат да надвишават тримесечния еквивалент на годишния процент на разходите по потребителския кредит върху остатъка от кредита.”
Какво се крие зад тези сложни фрази?
Европейският съюз ни притиска да премахнем тази съвсем незаконна и антиконституционна клауза за предсрочно връщане на кредит, която говори за около 5%, толкова горе-долу е в момента. В случая тази клауза остава, колеги, защото тримесечната вноска на един кредит от 6-7 години е точно 5%. Тоест ал. 3 обезсмисля изцяло твърдението, че ние премахваме наказателната лихва за предсрочно връщане на кредита и с това влизаме в директно противоречие на европейските директиви, които казват, че ние не може да плащаме за нещо, което не получаваме.
Ето тук се състои, уважаеми колеги, голямата измама. Аз си спомням как господин Цонев защитаваше отпадането на наказателната лихва за връщане предсрочно на кредита, а в същото време той с този член вкарва отново тази точка, само че под друга форма.
Ето това е голямата измама, колеги. Аз мисля, че трябва да се противопоставим на този начин на водене на заседанията на комисиите и на този начин на правене на закони. Това е един закон, който обслужва финансовата мафия. Казвам го категорично. Тук господин Цонев ме слуша добре, нека да ме чуе.
Затова призовавам, колеги, да гласуваме моя текст, който е изключително кратък и ясен. Аз предлагам ал. 2 и 3 да отпаднат и вместо тях да се напише ясно: “Потребителят има право да изпълни предсрочно задълженията си по Договора за потребителски кредит, без да дължи за това лихви, такси или неустойки.”
Това е моето предложение, което е ясно и кратко, без шашми, без измами и без лъжи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Други желаещи за изказване има ли?
Господин Попвасилев, заповядайте.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето изказване е във връзка със защитата на предложението на господин Мартин Димитров за отпадане на ал. 3. За разлика от колегата Христов, ние смятаме, че всеки, който реши предсрочно да погасява кредит, трябва да заплати съответните разходи на кредитната институция. За разлика от него, ние смятаме, че при сегашния финансов пазар кредитните институции трябва да останат в свободно съревнование, така че да предлагат по-ниски разходи при предсрочно погасяване и всеки един клиент да има свобода при избора на такъв потребителски кредит.
Вторият аргумент е, че начинът, по който е записано: “да не надвишава тримесечния еквивалент на годишния процент” не е ясно, а и в комисията не стана ясно, по какъв начин е изчислен този размер на разходите по потребителския кредит.
Затова ние подкрепяме предложението, което е направил колегата Мартин Димитров. Благодаря за вниманието.ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господи Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Първо ще си позволя да отговоря на първия колега, който говори. Няма да спомена името му, тъй като тонът му беше обиден и абсолютно не в духа на това, което се опитваме да правим тук.
По отношение на работата на комисията. Вчера на мен ми се наложи като вносител на текст да защитавам текста си в Комисията по труда и социалната политика. Тъй като съм втори мандат народен представител, тук има колеги, които са доста повече мандати – никой не кани вносителите на текстове в съответните комисии да ги защитават, защото комисиите предварително обявяват заседанията си там, на таблото с дневния ред. И аз така направих в Комисията по труда и социалната политика – видях, че има заседание, видях, че законопроектът, по който имам предложение, влиза в дневния ред, отидох и чинно си стоях два часа и си защитих предложението. Никой не Ви е поканил нетенденциозно, господин колега Минчо Христов!
Оттук нататък по отношение на текста на вносителя. Има още една некоректност – това не е мой текст, а е текст на Министерския съвет.
Второ, по отношение на изчисляването, което Вие правите – това просто не би си го позволило едно дете във втори клас, което вече е научило цифрите. Толкова е некоректно, толкова е некадърно, че просто ми е обидно да го коментирам.
Разбира се, че става въпрос само за разходите, а разходите са лихвите плюс таксите и ние сме ги сметнали колко са, и, разбира се, че въобще не става въпрос за такива измерения, за които говорите Вие. От началото на мандата на това събрание като председател на тази комисия защитавам в законодателството интереса на потребителите. Тук вече влизам в отговор на второто предложение на колегите от ОДС - тъй като европейското право е приело, че по принцип потребителите са слабата страна в едни отношения между потребители, търговци, производители и т.н., чрез определени разпоредби европейското право защитава тази слаба страна, намесвайки се в чисто пазарни отношения, каквито са договорите между потребителите и съответните търговци и доставчици, в случая кандидатурите.
Така че няма да изменим на този принцип, независимо какво си мисли колегата Христов, как му се привиждат паяци в ъгъла или каквото ще да е друго. Принципът, който защитаваме, е този и поради тази причина отхвърлихме предложението на колегите от ОДС, защото то е в противоречие с именно тази норма – да продължим да защитаваме потребителите тогава, когато смятаме, че те са уязвимата, слабата страна в определени взаимоотношения. Защо тук е уязвимата, слабата страна? С предложението на господин Димитров предлагате да останат пазарните механизми. Ще ви дам един пример: и в момента тези пазарни механизми действат и в момента банките, конкурирайки се помежду си, имат право да не изискват цялата стойност на разходите, респективно лихвите като част от разходите, ако бъдат върнати, но не го правят, просто не го правят. Нито една банка не го прави, направил съм си справката.
Така че оставането на този режим означава, че ще продължи да действа тази норма, при която потребителят, въпреки че е известйн чрез договора, че ще му се случи това, не може да се защити. Затова ние приемаме предложението на вносителя, при което има баланс – защита на потребителя и някаква защита на онова, което кредиторите правят, планирайки своя кредитен портфейл за година, две, три, пет напред. Връщането на съответния кредит все пак обърква техния кредитен портфейл и в рамките на тримесечния еквивалент. Направил съм и пример, но не смятам да го съобщавам на господин Христов, тъй като досега съм нямал случай да му обясня нещо и той да каже: вярно бе, тук съм сбъркал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Цонев, Вие обяснявахте и че пререгистрацията на автомобилите няма нищо общо със застрахователите. Оказа се, че има, и то много общо. Това беше признато от българското правителство, не от друг.
Казвате, че едно дете може да изчисли колко е тази сума, за която говорим.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз съм я изчислил.
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз също съм я изчислил – за един 20-хиляден кредит в срок от седем години се получава 4,5%, което е почти 5%, нали така? Можете да си го изчислите спокойно.
Уважаеми колеги, не мога да приема твърдението на господин Цонев, че той защитавал интересите на потребителите. Тук става дума за явна, очевадна защита на интересите на банките, на кредитодателите, това е другата страна. Тук господин Цонев явно нещо се е объркал.
Искам да взема отношение и по това, което каза господин Цонев за това, че европейското право защитава интересите на потребителите – да, затова там няма такава такса. Не може да караме, уважаеми колеги, българските потребители, българските граждани да плащат за нещо, което не получават, тоест банката да взема пари за един върнат кредит! Това е пълен абсурд! Това е, бих казал, едно престъпление! Тук господин Цонев би трябвало да се съгласи с мен.
Това мога да ви кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам реплика за да подкрепя отново предложението на господин Димитров и да аргументирам това, което каза и господин Цонев. В крайна сметка в същия закон в чл. 15 е казано, когато се рекламира вземането на един потребителски кредит, каква информация трябва да дават банките, а освен това в ал. 2 на същия член е казано по отношение на рекламата как трябва да се прилагат членовете от Закона за защита на потребителите. Тоест, потребителят не е толкова беззащитен. Ако отидеш да вземеш един потребителски кредит, в крайна сметка, когато си наясно и като знаеш за какви разходи става дума, можеш да прецениш дали да вземеш потребителски кредит от една кредитна институция или от друга.
Затова пак потвърждавам, че искаме гласуване на предложението на господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Христов, обясних Ви, че неправилно изчислявате, Вие мислите че се шегувам или че нарочно го правя. Давате ми пример със 7-годишен кредит и го изчислявате на база на 7-годишните разходи, след като в ал. 3 Ви е казано ясно, че в случаите по ал. 1 дължимите от потребителя разходи не могат да надвишават 3-месечния еквивалент на годишния процент на разходите, а не на 7-годишния. Кредитът може и да е 30-годишен, онова, което ще му вземате, е само върху едната година. Тоест, ако лихвата е 9%, ще му вземат 3-те процента от лихвата. Това е само за да Ви поясня, че неправилно изчислявате.
Относно забележката, която направихте към мен за това, че пререгистрацията има нещо общо със застрахователите, пак Ви казвам, Вие по всички въпроси, по които спорите, нямате уши, имате само уста. Няма нищо общо със застрахователите, разбира се, има общо със статистиката на автомобилите, които не са в употреба.
Тоест има обратното на това, което Вие казахте, има общо с това, че застрахователите ще застраховат 1 милион по-малко автомобили и ние няма да се водим на 45% “Гражданска отговорност”, а ще се водим на 97%, защото тези автомобили не са в употреба и за тях не е плащана и няма да бъде плащана никаква застраховка.
А Вие тук от трибуната още тогава казахте: това е в интерес на застрахователите, защото пререгистрацията ще накара хората да плащат повече. Точно обратното! Пререгистрацията ги извади от статистиката и няма нищо общо със застрахователите. Има общо с онова, което България трябва да отчете пред Европейската комисия във връзка със зелената карта. Обаче не знам на какъв език да ви го обясня. Дайте някакъв резервен език, за да си говорим с вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кой е следващият? Госпожо Радева, желаете ли думата?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, смятам, че господин Цонев сподели най-важните аргументи във връзка със защитата на текстовете на чл. 18, но това, което все пак държа да подчертая, е, че идеите на вносителя на законопроекта на Министерския съвет като цяло, са били да даде текстове, които създават баланс на интересите, с превес, разбира се, на защита на потребителя, така както беше казано, защото се счита, че в този тип финансови и пазарни отношения потребителят е по-слабата страна.
Господин Христов, позволявам си да Ви кажа, че най-малко към тези текстове, към този законопроект могат да бъдат използвани характеристики от типа на “измама”, “мафия”, “защита на интересите”, защото действително това е един закон, насочен към много широк кръг от потребители, и при всички случаи той е изцяло синхронизиран и всички текстове отговарят на духа на европейското законодателство.
Искам да обърна внимание, че това, което Вие тук цитирате като разходи, които могат да натежат върху потребителя, ако той вземе решение предсрочно да погаси кредита, е дълбоко невярно, тъй като в ал. 3 се казва, че тук става въпрос за разходи по потребителския кредит върху остатъка от кредита. Това при всички случаи не включва лихви. Лихвите са изключени за периода, за който кредитният ресурс няма да бъде ползван, от една страна, и второ, “не могат да надвишават” е казал законодателят, което означава, че могат да бъдат и по-малко от този размер, включително може и изобщо да липсват.
Така че в условията на свободната конкуренция между банките, която в никакъв случай ние не ограничаваме с посочените текстове, спокойно те могат да изберат и режим, при който такъв тип санкция липсва. Но това предложение наистина е направено на основата на едно много задълбочено обсъждане на текстовете на закона с Асоциацията на търговските банки с цел да се създаде известна дисциплина при взимането на решения както за изтеглянето, така и за връщането на кредитите от страна на потребителя, тъй като все пак държа да подчертая, че потребителските кредити са едни много масови кредити и ние трябва да държим сметка за това, че тези текстове трябва да гарантират една добра финансова дисциплина и същевременно защита на интереса на потребителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разискваната тема?
Ако няма, ще трябва да преминем към гласуване.
И така, уважаеми народни представители, гласуваме, както беше докладвано, предложението на народния представител Мартин Димитров по чл. 18, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 19, против 43, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Минчо Христов.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 21, против 48, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
И така, поставям на гласуване, така както е по вносител и се подкрепя от комисията, чл. 18 с трите му алинеи.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 61, против 6, въздържали се 20.
Текстът е приет.ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 19 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
„Чл. 19. (1) При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва за времето на забавата.
(2) Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
(3) Кредиторът не може да откаже да приеме частично плащане на потребителския кредит.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 19. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 19 с трите му алинеи.
Гласували 74 народни представители: за 70, против 2, въздържали се 2.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 20 има предложение на народния представител Минчо Христов: създава се нова ал. 5 със следната редакция:
„(5) Кредитодателят няма право да превалутира служебно кредита (остатъка от кредита).”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20, като навсякъде думата „кредитодателят” се заменя с „кредиторът”.
„Чл. 20. (1) Потребителят не може да бъде задължаван да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница.
(2) Когато задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит са гарантирани чрез издаване на запис на заповед или менителница, след всяко плащане те трябва незабавно да бъдат привеждани в съответствие с остатъка по задължението.
(3) При погасяване на задължението на потребителя кредиторът е длъжен незабавно да върне издадения запис на заповед или менителница.
(4) Кредиторът отговаря за всички вреди, причинени на потребителя вследствие на неспазване на изискванията на алинеи 1, 2 и 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Има думата народният представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, защо предлагам тази алинея? Ще ви я прочета внимателно:
„(5) Кредитодателят няма право да превалутира служебно кредита (остатъка от кредита).”
Предлагам ви я, защото от няколко месеца насам много банки започват да включват в договорите за даване на кредити една особена точка. Донесъл съм тук един договор и ще ви прочета внимателно за какво става дума, няма да ви казвам името на банката, разбира се:
„Кредиторът има право при съществени промени на пазара да превалутира служебно кредита (остатъка от кредита) до крайния падеж по този договор от лева в евро” – това пише, уважаеми колеги. Това означава, че много банки не вярват в Закона за БНБ, тоест в Закона за валутния борд.
Освен това какво означава „съществени промени на пазара”, уважаеми колеги? За съжаление, господин Цонев излезе. Той можеше да ни обясни този тънък момент. Ще ми е интересно да обясни какво означава „съществени промени на пазара”.
Уважаеми колеги, става дума за потребителските кредити, които са по 5, 10 хил. лв., някои са по 2-3 хил. лв.
Ако погледнете банковите портфейли, големите кредити, ще видите, че тази точка не съществува. Как може един гражданин, който вземе кредит в левове, банката да прецени в определен момент, че има някакви съществени промени на пазара и да иска да му върне кредита в евро? Гражданите ще си вземат евро при далеч по-ниска лихва. Какъв е смисълът на това?
И доколкото става дума за закон, който защитава именно интересите на потребителите, считам, че тази точка е крайно наложително да влезе в този закон.
Ще ви кажа и нещо друго. Месеци преди да рухне аржентинският валутен борд редица чужди и аржентински банки започват да искат кредитополучателите да подписват подобни клаузи. Сами си вадете изводите за какво става дума.
Ето защо отново се обръщам към вас, към уважаемия господин Цонев - ако той е против, нека да обясни защо е против и какво му пречи тази точка, молбата ми е да подкрепите моето предложение. То е в интерес на потребителите, на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по чл. 20?
Господин Цонев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател. Ще бъда съвсем кратък.
Говорих с господин Христов преди законопроектът да влезе в пленарната зала. Аз отправих официално питане до Банков надзор дали има такива случаи и от какво биха могли да бъдат породени те, защото икономическата логика не предполага банките да имат нужда да правят точно такъв ход.
Всички икономически показатели, които характеризират стабилността на валутния борд, са такива, че просто е немислимо да правим изобщо сравнение с Аржентина. Такива огромни резерви, такъв огромен валутен резерв, няма да коментирам всички показатели, това е напълно излишно. Казвам го, за да не даваме погрешни сигнали, че има някакъв проблем с борда. Бордът е толкова стабилен, колкото никъде не е бил по света!
И отговорът на Банков надзор е, че те нямат информация за такива случаи. Ако колегата Христов има информация, да каже какви са, какъв процент са от общите потребителски кредити, кои банки го правят. Аз лично не възразявам срещу един такъв текст, не ми пречи, но за мен той е безмислен. Просто с колегите от комисията решихме, че е безмислен и го гласувахме така. Сега ще го подложим на гласуване и залата ще реши. Нямам лично отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика – господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Щом не му пречи на господин Цонев тази точка, защо е „против” – аз не разбрах това, уважаеми колеги.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защото съм икономист и знам икономическата логика и Вие не ми дадохте факти.
МИНЧО ХРИСТОВ: Колкото до икономическите параметри, и аз ще ви кажа няколко. Над 17 милиарда долара е брутният външен дълг по официални данни на БНБ. Над 40 млрд. лв. е междуфирмената задлъжнялост, 8 млрд. лв. е външнотърговският дефицит – това са макроикономическите показатели, господин Цонев, и те са по официални данни.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Кажете бързо, веднага спестяванията на фирмите и гражданите.
МИНЧО ХРИСТОВ: Спестяванията на фирми и граждани, понеже ме питате, са горе-долу някъде около 20 млрд. лв.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Двадесет и осем милиарда.
МИНЧО ХРИСТОВ: Горе-долу толкова са раздадени и като кредити. Една малка част, може би една четвърт са раздадени като потребителски кредити. И аз отново настоявам и ви моля, колеги: нека да гласуваме тази точка. Както виждате, господин Цонев не е против нея. Нека защитим интересите на българските граждани, които, пак подчертавам, взимат най-малките възможни кредити. Не може те да вземат левове и в един момент банката да им каже: „Оттук нататък те не дължиш левове, ти дължиш евро”. Това е суперскандално, здравият разум не го приема. Ето затова предлагам тази алинея.
Ако господин Цонев не е „против”, както се разбира, нека да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Залата решава, а не господин Цонев, то става с гласуване.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Цонев, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Не желаете да се възползвате от това право.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разисквания чл. 20? Няма.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Минчо Христов за нова ал. 5.
Гласували 76 народни представители: за 33, против 24, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Господин Христов, заповядайте. Предполагам каква ще бъде процедурата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги! Пак ще ви прочета предложения член, ако случайно нещо не сте разбрали. Обръщам се особено към хората, които натиснаха „въздържал се”. Поне вас моля, колеги, не натискайте копчето, за да може да мине това предложение.
Това, което предлагам, е следното:
„(5) Кредитодателят няма право да превалутира служебно кредита (остатъка от кредита).”
Служебно правалутиране означава човек да вземе левове, а банката в определен момент да му каже: ти не ми дължиш левове, ти дължиш евро. Това показва изключително недоверие от страна на българските банки към българската банкова система, към българския парламент ако щете, защото става дума за Закона за БНБ, който регламентира действието на валутния борд.
Обръщам ви внимание, че има такъв закон, действащ от 1997 г. насам, който казва, че горе-долу 2 лв. се равняват на едно евро. Това е по закон, уважаеми колеги.
Затова ви моля да прегласувате това предложение, пак повтарям, тъй като то е изключително в интерес на потребителите, да не могат да бъдат рекетирани – да им бъде дадена една валута, а да им се иска друга валута. Това е смисълът на моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям на гласуване за втори път предложението на народния представител Минчо Христов за нова ал. 5 в чл. 20.
Гласували 110 народни представители: за 64, против 39, въздържали се 7.
Предложението на народния представител Минчо Христов се приема.
Поставям на гласуване чл. 20, както е по вносител, подкрепен от комисията – само думата „кредитодателят” се заменя с „кредиторът”.
Моля, гласувайте първите четири алинеи на чл. 20.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: „Глава седма – Годишен процент на разходите по кредита.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21, като навсякъде думата „кредитодателя” се заменя с „кредитора”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22, като навсякъде думата „кредитодателят” се заменя с „кредиторът”.
„Глава осма – Посредничество за предоставяне на потребителски кредит.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24, като навсякъде думата „кредитодателя” се заменя с „кредитора”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по Глава седма и Глава осма с текстовете, както са по вносител и подкрепени, разбира се, от комисията. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: „Глава девета – Потребителски спорове и жалби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26:
„Чл. 26. Комисията за защита на потребителите и сдруженията на потребителите могат да предявяват искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики по този закон, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, и искове за обезщетение при условията и по реда на членове 186-190 от Закона за защита на потребителите.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27:
„Чл. 27. (1) Комисията за защита на потребителите и сдруженията на потребителите разясняват правата и задълженията на потребителите във връзка с договорите за потребителски кредит, предоставят им безплатни съвети и информация за правата им при ползването на потребителски кредит и съдействат за разрешаване на потребителски спорове и жалби.
(2) Потребителите имат право да сезират помирителните комисии, създадени по реда на членове 182-184 от Закона за защита на потребителите, когато са нарушени техните права и законни интереси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по Глава девета – членове 25, 26 и 27. Няма желаещи народни представители.
Моля, гласувайте Глава девета.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: “Глава десета – Административнонаказателни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета.
По членове 28 и 29 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30:
“Чл. 30. На кредитор, който разпределя сумата по отпуснатия кредит върху няколко договора за потребителски кредит, сключени с един и същ потребител, и по този начин заобикаля разпоредбите на чл. 3, ал. 3, т. 5, се налага глоба от 1000 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.”
По членове 31, 32, 33, 34 и 35, комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По Глава десета имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Гласуваме наименованието на Глава десета и до чл. 35 включително.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 от “Допълнителна разпоредба”, като навсякъде думата “кредитодателят” се заменя с “кредиторът”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по “Допълнителна разпоредба” и нейния § 1. Няма желаещи.
Гласуваме.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Допълнителната разпоредба и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: От “Заключителни разпоредби”, по § 2 има предложение на народния представител Марина Дикова. Предложението е прието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, разбира се, предложеното от народния представител Марина Дикова, и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, ....) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 68а:
“Чл. 68а. (1) Забранява се всяко действие или бездействие, което противоречи на законодателството за защита на интересите на потребителите, посочено в Регламент 2006/2004/ЕС за административното сътрудничество между правоприлагащите органи на страните – членки на Европейсксия съюз, и което уврежда или може да увреди колективните интереси на потребителите.
(2) Министерският съвет приема решение за определяне на органите, които отговарят за защита на икономическите интереси на потребителите, по смисъла на Регламент 2006/2004/ЕС за административното сътрудничество между органите, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите на държавите – членки на Европейския съюз.
(3) Министерският съвет приема наредба за реда и условията за участието на органите по ал. 2 в административното сътрудничество с държавите – членки на Европейския съюз и с Европейската комисия.”
2. В чл. 164:
а) досегашният текст става ал. 1 и в нея се създава т. 7:
“7. изготвя списък на квалифицираните организации в Република България, които имат правен интерес да предявяват искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите.”;
б) създават се ал. 2 и 3:
“(2) Списъкът по ал. 1, т. 7 се изготвя въз основа на критерии, определени с наредба на министъра на икономиката и енергетиката.
(3) Министърът на икономиката и енергетиката предоставя на Европейската комисия списъка на квалифицираните организации в Република България, както и техния предмет на дейност и правно-организационна форма.”
3. В чл. 186:
а) в ал. 1 след думите “защита на потребителите” се добавя “включени в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7”;
б) в ал. 2:
аа) в т. 4 накрая съюзът “или” се заличава;
бб) създава се нова т. 5:
“5. Законът за потребителския кредит”;
вв) досегашната т. 5 става т. 6 и в нея накрая се добавя съюзът “или”;
гг) създава се т. 7:
“7. националното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, което въвежда следните директиви:
а) Директива 84/450/ЕЕС за заблуждаваща реклама;
б) Директива 87/102/ЕЕС за потребителския кредит;
в) Директива 87/577/ЕЕС за договори извън търговски обект;
г) Директива 89/552/ЕЕС за извършване на телевизионна дейност;
д) Директива 90/314/ЕЕС за туристически пътувания с обща цена;
е) Директива 92/28/ЕС за рекламата по отношение на лекарствата;
ж) Директива 93/13/ЕС за неравноправни клаузи, включени в потребителски договори;
з) Директива 94/47/ЕС за придобиване право на ползване на недвижим имот за определен период от време;
и) Директива 97/7/ЕС за договори от разстояние;
к) Директива 99/44/ЕС за продажбата на стоки и свързаните с тях гаранции;
л) Директива 2000/31/ЕС за услугите на информационното общество и електронната търговия;
м) Директива 2002/65/ЕС за продажба от разстояние на финансови услуги.”;
в) алинея 3 се изменя така:
“(3) Иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите може да предявява и Комисията за защита на потребителите, с изключение на искове по Глава трета, Раздел ІІ “Заблуждаваща реклама” и Раздел ІІІ “Непочтена реклама”.”
4. Създават се чл. 186а и 186б:
“Чл. 186а. (1) Иск по чл. 186, ал. 1 може да предяви и квалифицирана организация на държава – членка на Европейския съюз, на територията на която са настъпили последиците от нарушението на колективните интереси на потребителите, извършено на територията на Република България.
(2) Квалифицирана организация може да предяви иск по ал. 1 при условие, че:
а) нарушението накърнява интересите, които са обект на защита от тази квалифицирана организация;
б) организацията е включена в списъка на квалифицираните организации, изготвен от Европейската комисия и публикуван в “Официален вестник” на Европейския съюз.
(3) Съдът преценява дали предметът на дейност на квалифицираната организация, включена в списъка по ал. 2, буква “б” й позволява да предяви иска за защита на колективните интереси на потребителите.
Чл. 186б. (1) Съдът разглежда незабавно иска по чл. 186, ал. 1, като се произнася с решение в 14-дневен срок от постъпването на исковата молба. В деня на постъпване на исковата молба, въз основа на мотивирано и подкрепено с доказателства искане, съдът налага обезпечителни мерки за преустановяване на нарушението по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(2) Решението на съда подлежи на незабавно изпълнение, независимо дали е обжалвано. Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.
(3) В 7-дневен срок от произнасянето, съдът изпраща препис от решението на министъра на икономиката и енергетиката.”
5. В чл. 190 думата “местожителството” се заменя с “постоянния адрес или седалището”.
6. Създава се чл. 190а:
“Чл. 190а. Доколкото в тази глава не са предвидени особени правила, прилагат се съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс.”
7. В §13 от Допълнителните разпоредби се създава т. 22:
„22. „Квалифицирана организация” е всяка организация, учредена съобразно изискванията на националното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, за защита на колективните интереси на потребителите, която има правен интерес да предяви иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушения на колективните интереси на потребителите.”8. В § 34 от Преходните и заключителни разпоредби след думите „ал. 3” се добавя „чл. 68а”, а думите „и чл. 160” се заменят с „чл. 160, чл. 164, ал. 1, т. 7, ал. 2 и 3, чл. 186, ал. 1 и ал. 2, т. 7, чл. 186а, чл. 186б и § 13, т. 22”.”
Параграф 3 е по вносител.
Комисията предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на:
1. член 11, ал. 3, който влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз;
2. параграф 2, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, има ли желаещи да вземат отношение по текстовете, които чухте? Няма желаещи.
Моля, гласувайте до § 4 включително.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, има и приложение към чл.22, ал. 1. Както е традиционно в нашия парламент, тези приложения не се четат, а се гласуват. Тук има едно уравнение, което не знам кой може да го реши и как може да се прочете.
Господин Цонев, може би ще ни обясните това уравнение. Видяхте ли го?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз съм го гледал и по него съм смятал. Това е формула и по нея сме смятали онова, за което спорихме дълго време тук с един колега. Но това е друга тема вече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По уравнението и приложението на чл. 22, ал. 1, ако има желаещи народни представители, могат да вземат отношение. Тук знам, че има математици. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Приложение № 1.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Приложението е прието, а с това изцяло и Законът за потребителския кредит.
Господин Цонев, заповядайте за последни думи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Искам да кажа само няколко думи. Да благодаря на екипа, който участва в работата - на комисията и на всички колеги, и да кажа, че това е поредната много добра стъпка във въвеждането на европейската практика и законодателство по защита на потребителите. Аз се надявам, че тази стъпка ще спомогне значително и за доклада на есен в тази зона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, УСТАНОВЯВАЩО РАМКА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ОПЕРАЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА КРИЗИ.
Има доклад на Комисията по отбрана.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.„Д О К Л А Д
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейския съюз, установяващо рамка за участието на Република България в операциите на Европейския съюз за управление на кризи № 602-02-24На свое заседание, проведено на 08.06.2006 г., Комисията по отбрана разгледа внесения законопроект. Мотивите на вносителя бяха представени от представители на Министерството на външните работи.
Споразумението, одобрено с решение на Министерския съвет по Протокол № 48 от 23 декември 2004 г., отчита новия статут на Република България като пълноправен член на НАТО от 29 март 2004 г. Съгласно този статут Република България разполага автоматично с право да участва, ако желае това, във всяка операция на Европейския съюз, която се осъществява с използване на ресурси и способности на НАТО по така наречения механизъм Берлин плюс. Република България вече се възползва от предвидения статут, като участва в започналата през м. декември 2004 г. ръководена от Европейския съюз операция „Алтея” в Босна и Херцеговина. От споразумението не произтичат преки задължения за участието на страната ни в операциите на Европейския съюз за управление на кризи, като участието във всяка операция ще продължи да бъде предмет на отделно решение на Република България. Сключването на рамково споразумение има за цел да уреди на дългосрочна основа юридическите и финансовите условия за участие на Република България в операциите на Европейския съюз за управление на кризи, като във всеки конкретен случай ще подлежат на уточнение единствено техническите и административните параметри.
Съгласно чл. 3, т. 5 и 6 от споразумението Република България и държавите – членки на Европейския съюз, се задължават на реципрочна основа да направят декларации, съгласно които при операции на Европейския съюз, в които участва и Република България, страните ще се отказват, доколкото им позволяват вътрешните правни системи, от искове срещу която и да е държава, участваща в операция на Европейския съюз за управление на кризи. Тъй като този отказ се отнася до действието на закона, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България споразумението трябва да бъде ратифицирано, като в закона за ратификация следва да бъде формулиран изрично текстът на декларацията.
Предложеното споразумение подлежи на ратификация от Народното събрание и поради обстоятелството, че съдържа международноправни ангажименти за Република България във връзка с участието в операции на Европейския съюз за управление на кризи и че има военен характер – в него е определен редът, по който страната ще участва във военни операции на Европейския съюз за управление на кризи.
В резултат на проведените разисквания Комисията по отбрана прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Европейския съюз, установяващо рамка за участието на България в операциите на Европейския съюз за управление на кризи със следната декларация по чл. 3, т. 5 от споразумението:
“Република България при прилагането на Съвместно действие на Европейския съюз относно операция на Европейския съюз за управление на кризи ще се стреми, доколкото й позволява вътрешната правна система, да се отказва, доколкото е възможно, от евентуални претенции срещу всяка друга държава, участваща в операцията на Европейския съюз за управление на кризи, за причинени наранявания или смърт на неин персонал, или щета, или загуба на имущество, което е нейна собственост и е използвано в операцията на Европейския съюз за управление на кризи, ако нараняването, смъртта, щетата или загубата:
- е причинено от персонала при изпълнение на неговите задължения, свързани с операцията на Европейския съюз за управление на кризи, с изключение на случаите на груба небрежност или когато са извършени с умисъл, или
- е възникнала при използването на имущество на държави, участващи в операцията на Европейския съюз за управление на кризи, при условие, че имуществото е използвано във връзка с операцията, и с изключение на случаите на груба небрежност или когато са извършени умишлено от персонала, участващ в операцията на Европейския съюз за управление на кризи, при използването на това имущество.”
Становището на комисията е прието на 8 юни 2006 г. с единодушие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващата комисия, която е представила своето становище – Комисията по външна политика.
Не виждам председателя на комисията господин Соломон Паси в залата.
Господин Берон, като член на комисията, моля да представите нейния доклад.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН:“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика относно
Законопроект № 602-02-24 за ратифициране на
Споразумението между Република България и
Европейския съюз, установяващо рамка за участието на
Република България в операциите на Европейския съюз за
управление на кризи, внесен от Министерския съвет
на 29 май 2006 г.
На редовно заседание, проведено на 7 юни 2006 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейския съюз, установяващо рамка за участието на Република България в операциите на Европейския съюз за управление на кризи.
Съгласно чл. 3, т. 5 и 6 от споразумението Република България и държавите – членки на Европейския съюз се задължават на реципрочна основа да направят декларации, съгласно които при операции на Европейския съюз, в които участва и Република България, страните ще се отказват, доколкото им позволяват вътрешните правни системи, от искове срещу която и да е държава, участваща в операции на Европейския съюз по управление на кризи за причинени наранявания или смърт на неин персонал, или щета, или загуба на имущество, което е нейна собственост и е използвано в операцията на Европейския съюз за управление на кризи.
Въз основа на проведеното обсъждане комисията прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Европейския съюз, установяващо рамка за участието на Република България в операциите на Европейския съюз за управление на кризи, подписано на 24 януари 2005 г. с предвидената декларация по чл. 3, т. 5 от споразумението.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Берон.
Има становище на Комисията по политиката при бедствия и аварии.
Не виждам господин Узунов.
Господин Симеонов, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР СИМЕОНОВ: “СТАНОВИЩЕ
на Комисията по политика при бедствия и аварии относно
Законопроект № 602-02-24 за ратифициране на
Споразумението между Република България и Европейския
съюз, установяващо рамка за участието на
Република България в операциите на Европейския съюз
за управление при кризи, внесен от Министерския съвет
на 29 май 2006 г.
Комисията по политика при бедствия и аварии проведе заседание на 14 юни 2006 г., на което разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейския съюз, установяващо рамка за участието на Република България в операциите на Европейския съюз за управление при кризи.
Споразумението има за цел да уреди на дългосрочна основа юридическите и финансовите условия за участието на Република България в граждански и военни операции за управление на кризи. От споразумението не произтичат преки задължения за участието на България в операциите на Европейския съюз за управление на кризи. Техническите и административни параметри за участието на България ще подлежат на уточняване във всеки конкретен случай.
Проектът на споразумение съдържа четири раздела, които уреждат въпросите за участие на Република България във всички видове операции на Европейския съюз по управление на кризи, статут на съответния граждански персонал и въоръжени сили, мерки за защита на класифицираната информация, участието в невоенни и военни операции, като се уреждат финансовите аспекти и редът на подчинение на персонала, предоставен от Република България.
Съгласно споразумението Република България, както и държавите – членки на Европейския съюз, се задължават на реципрочна основа да направят декларации, съгласно които при участие в операции на Европейския съюз се отказват, доколкото им позволяват вътрешните правни системи, от искове срещу която и да е държава, участваща в операция на Европейския съюз по управление на кризи, за причинени наранявания или смърт на неин персонал, щета или загуба на имущество, което е нейна собственост и е използвано в операции на Европейския съюз за управление при кризи.
На заседанието присъстваха 11 членове на комисията. След проведеното обсъждане, с 11 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” комисията взе единодушно следното становище:
Приема мотивите на Министерския съвет и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за Република България и Европейския съюз, установяващо рамка за участието на Република България в операциите на Европейския съюз за управление на кризи, подписано на 24 януари 2005 г. с предвидената декларация по чл. 3, т. 5 от споразумението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Симеонов.
Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет и финанси. Тя не е представила своето становище. Вероятно не е имала и възможност за това, тъй като законопроектът е внесен на 30 май 2006 г., но понеже не е водеща комисия, няма пречка да преминем към разисквания по законопроекта на първо четене.
Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейския съюз, установяващо рамка за участието на Република България в операциите на Европейския съюз за управление на кризи, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Димитров, имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение – законопроектът да бъде подложен на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието единодушно.
Господин Димитров, заповядайте да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между Република
България и Европейския съюз, установяващо рамка за
участието на Република България в операциите на
Европейския съюз за управление на кризи
Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Европейския съюз, установяващо рамка за участието на Република България в операциите на Европейския съюз за управление на кризи, подписано на 24 януари 2005 г. в Брюксел, със следната декларация по чл. 3, т. 5 от споразумението:
“Република България при прилагането на Съвместно действие на Европейския съюз относно операция на Европейския съюз за управление на кризи ще се стреми, доколкото й позволява вътрешната правна система, да се отказва, доколкото е възможно, от евентуални претенции срещу всяка друга държава, участваща в операцията на Европейския съюз за управление на кризи, за причинени наранявания или смърт на неин персонал, или щета, или загуба на имущество, което е нейна собственост и е използвано в операцията на Европейския съюз за управление на кризи, ако нараняването, смъртта, щетата или загубата:
- е причинена от персонала при изпълнение на неговите задължения, свързани с операцията на Европейския съюз за управление на кризи, с изключение на случаите на груба небрежност или когато са извършени с умисъл,
или
- е възникнала при използването на имущество на държави, участващи в операцията на Европейския съюз за управление на кризи, при условие че имуществото е използвано във връзка с операцията, и с изключение на случаите на груба небрежност или когато са извършени умишлено от персонала, участващ в операцията на Европейския съюз за управление на кризи, при използването на това имущество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта заедно с декларацията, която е неразделна част от този законопроект.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Благодаря, господин Димитров.
Както вече споменах, за днес приключваме.
Ще ми позволите ли малко да наруша правилника?
Предлагам това, което горе-долу беше уточнено, но трябва да стане с гласуване: т. 11 да стане т. 10 за утре, тоест да започнем с нея, а т. 10 да стане т. 11.
Моля, гласувайте това процедурно предложение, което от тази трибуна нямах право да направя, но мисля, че не е болка за умиране.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 85, против 4, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Утре от 9,00 ч. ще започнем с второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Няма да ни отнеме повече от 20, максимум 30 минути, и след това ще преминем към Кодекса за социално осигуряване.
Утре, както ви е известно, е петък и следователно от 11,00 ч. ще започне парламентарният контрол. Ще отговарят: министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски, министърът на вътрешните работи Румен Петков, министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, министърът на земеделието и горите Нихат Кабил и министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова.
Съобщено ви е кога ще заседават комисиите.
Имам да ви напомня, че Комисията по бюджет и финанси ще заседава днес от 14,30 ч. в зала 248 при обявения дневен ред.
Утре заседанието е от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,45 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:
Борис Николов
Станчо Тодоров