Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Петър Берон
 
Секретари: Кристиан Вигенин и Гергана Грънчарова
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Откривам заседанието.
По приетата седмична програма сме на точка трета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И КОНТРОЛ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА И ГОРСКАТА ТЕХНИКА.
Вносители са Васил Калинов и група народни представители.
Този законопроект е разпределен на Временната комисия по европейски въпроси.
Давам думата на председателя на комисията господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ще ви представя доклада на комисията относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, внесен от народния представител Васил Калинов и група народни представители на 3.08.2005 г.
“На свое заседание, проведено на 4 август 2005 г., Временната комисия по европейски въпроси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, внесен от народния представител Васил Калинов и група народни представители на 3 август 2005 г.
На заседанието на комисията законопроектът бе представен от страна на вносителите от господин Пламен Моллов. На заседанието присъстваха още господин Георги Георгиев ­ изпълнителен директор на Контролно-техническа инспекция, госпожа Веселина Касапова ­ главен юрисконсулт в инспекцията, и госпожица Илияна Атанасова ­ старши експерт в дирекция “Европейска интеграция” в Министерството на икономиката.
I. Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника предвижда две групи промени в действащия закон. Една част от измененията и допълненията на закона са свързани с промяна на органа, компетентен да извършва регистрация на тази техника. Предлага правомощието за осъществяване на регистрация да премине по силата на закона от общините към Контролно-техническата инспекция към Министерството на земеделието и горите. Разширява се и се усъвършенства уредбата на контролните правомощия на инспекцията.
Втората група промени, предложени със законопроекта, са свързани с въвеждането на изискванията на Директива 2003/37/ЕО за типово одобрение на земеделски и горски трактори, техните ремаркета и теглената от тях сменяема прикачна техника и Директива 2002/88/ЕО, изменяща Директива 97/68/ЕО относно мерките против емисиите за замърсители от двигатели с вътрешно горене, предназначени за монтиране на извънпътна техника. Транспонирането на посочените директиви е ангажимент на Република България по преговорни глави № 1 “Свободно движение на стоки” и № 22 “Околна среда”.
II. Директива 2003/37/ЕО и Директива 2002/88/ЕО съдържат правила относно издаването на удостоверение (сертификат) за типово одобрение на Европейския съюз съответно на превозни средства като трактоки, ремаркета, сменяема прикачна техника, както и на системи, компоненти и технически възли на тази техника, и на двигатели или група двигатели с вътрешно горене по отношение на емисиите на замърсители.
Предвидената в директивите процедура включва два етапа. Първият етап се състои в издаване по искане на производителя на удостоверение за одобрение на типа превозно средство или двигател от компетентен държавен орган. С него се удостоверява съответствието на произвеждания тип техника с техническите изисквания, заложени в специални директиви на Европейския съюз. След издаването на това удостоверение се урежда задължение за производителя на техниката да издаде удостоверение, че техниката, която пуска на пазара, съответства на одобрения тип.
III. Основните изменения на законопроекта, произтичащи от транспонирането на изискванията на разглежданите директиви, са в следните насоки. Процедурата по издаване на удостоверение за типово одобрение е разширена в съответствие с изискванията на Директива 2003/37/ЕО чрез включване в обхвата є на верижни трактори, системи, компоненти и отделни технически възли за тях, ремаркета и сменяема прикачна техника. В съответствие с изискванията на същата директива се въвеждат нови категории за типово одобрение на колесни и верижни трактори, системи, компоненти и отделни технически възли за тях, нови категории ремаркета и сменяема прикачна техника. Въведено е определението за извънпътна техника, предвидено в Директива 2002/88/ЕО.
Предложеният законопроект въвежда част от основните изисквания, предвидени в разглежданите актове на Европейския съюз. Съществена част от техните разпоредби предстои да се въведе в подзаконови нормативни актове.
IV. Във връзка с транспонирането на директиви 2003/37/ЕО и 2002/88/ЕО следва да бъдат направени следните бележки.
1. С оглед по-точното въвеждане и постигане на по-голяма яснота на нормативната уредба могат да бъдат направени следните препоръки за прецизиране редакцията на чл. 9 от закона:
1.1. С настоящия законопроект (чл. 9, ал. 4, 5 и 8) на законово ниво се уреждат само отделни правила във връзка с издаването на сертификат за типово одобрение на техниката, като пълният режим се предвижда да бъде уреден с наредбата по чл. 9, ал. 8 от закона. Процедурата за издаване на удостоверение за типово одобрение по директивите представлява регистрационен режим. С оглед на изискването, заложено в чл. 16 от Закона за ограничаване административното регулиране и административния контрол на стопанската дейност, регистрационните режими следва да бъдат уредени в закон, този режим следва да бъде разписан по-детайлно в настоящия закон, а не в предвижданата наредба.
1.2. С оглед постигане на по-голяма яснота на нормативната уредба правилата относно издаването от производителя на удостоверение за съответствие при пускане на пазара или в употреба на нова техника (чл. 9, ал. 1-3 от закона) би следвало да бъдат уредени след процедурата за издаване на удостоверение за типово одобрение (чл. 9, ал. 4 и 5), тъй като хронологически те я следват. Такъв е и редът, по който са регламентирани тези процедури в европейските директиви.
1.3. Член 8 във връзка с чл. 9, 10 и 11 от Директива 2003/37/ЕО предвижда възможност държавите-членки на Европейския съюз да не изискват удостоверение за съответствие с одобрения тип при пускането на пазара, регистриране или пускането в употреба на превозни средства, произведени в малки серии, превозни средства, които са последни от дадена производствена серия, или такива, които се отклоняват от едно или няколко от техническите изисквания за съответствието им с одобрения тип.
Член 9, ал. 6 от закона не въвежда прецизно тези разпоредби на директивата, тъй като не посочва изрично изброените по-горе превозни средства като превозни средства, за които не се изисква такова удостоверение, а предоставя на изпълнителната власт възможност да предвижда изключения от това искане с подзаконови нормативни актове. Следва да се има предвид обаче, че съгласно директивата други изключения, извън изрично предвидените в нея, не се допускат. В тази връзка може да се препоръча разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от закона да се допълни, като се посочи изрично, че разпоредбите за издаване на сертификат за съответствие с одобрения тип не се прилагат и по отношение на превозни средства, произведени в малки серии, превозни средства, които са последни от дадена производствена серия, или такива, които се отклоняват от едно или няколко от техническите изисквания за съответствието им с одобрения тип при условията, предвидени в съответен подзаконов нормативен акт.
2. Дефиницията за “упълномощено лице”, предвидена в т. 22 от Допълнителната разпоредба, въвежда ограничението физическите или юридически лица, които могат да представляват производителя на техниката пред българския компетентен орган в процедурата по издаване на удостоверение за типово одобрение, да са регистрирани по Търговския закон. Последното противоречи на чл. 2(р) от Директива 2003/37/ЕО, съгласно която представител може да бъде физическо или юридическо лице, установено в общността. Подобно ограничение не би трябвало да съществува към момента на присъединяване на България към Европейския съюз.
В хода на дискусията по законопроекта бе предложено в чл. 17, ал. 1 от закона (§ 12 от законопроекта) да се предвиди текст, съгласно който размерът на таксите, събрани от собствениците на техника съгласно този закон, не трябва да надвишават действителните разходи за осъществяване на административната услуга.
Временната комисия по европейски въпроси се обедини около становището, че законопроектът принципно съответства на изискванията на директиви 2003/37/ЕО и 2002/88/ЕО. Направените препоръки имат за цел усъвършенстване на нормативната уредба относно регистрацията и контрола на земеделска и горска техника.
Временната комисия по европейски въпроси предлага на Народното събрание с единодушие от участвалите в гласуването (13 гласа “за”) да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника № 554-01-20, внесен от народния представител Васил Калинов и група народни представители.”
Уважаеми господин председател, позволете ми да направя едно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След този подробен доклад?
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, господин председател. Все пак е добре в дискусията да участват представители на компетентните органи на изпълнителната власт ­ господин Георги Георгиев ­ изпълнителен директор към Министерството на земеделието и горите,  и господин Георги Алексиев ­ директор в същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предполагам, че няма обратно процедурно предложение да бъдат допуснати двамата представители на изпълнителната власт.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 159, против 1, въздържали се  2.
Това процедурно предложение е прието.
Моля квесторите да поканят двамата представители на изпълнителната власт.
Не виждам вносителя.
Тогава преминаваме към дискусии по особените правила, които приехме. Само припомням, че всяка парламентарна група има право на 10 минути за изказвания.
Откривам дискусията по този законопроект.
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Уважаеми господин председателстващ, колеги народни представители! Парламентарната група на “Атака” ще подкрепи по принцип на първо четене този законопроект.
Въпреки това “Атака” има сериозни критики към изключителното разширяване на правомощията на Контролно-техническата инспекция, които се предвиждат в изменението на закона. На второ четене ще бъдат предложени редица редакционни промени заради включени текстове, които са изключително юридически неясни и ще затруднят изключително много приложението на закона.
Затова Парламентарната група на Атака си запазва правото на второ четене да внесе своите промени, но като цяло сме съгласни с духа на закона, който спазва директивите на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Заповядайте, господин Кабил.
НИХАТ КАБИЛ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлаганият закон за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника е изготвен във връзка с въвеждането и прилагането на изискванията на Европейския съюз в областта на свободното движение на стоки и по-специално в премахването на пречките за свободно движение и предлагане на пазара на колесни трактори, верижни трактори, ремаркета, сменяема прикачна техника, както и на системи, компоненти и отделни технически възли за тях. Проектът касае изключително лицата, които произвеждат посочената техника и търгуват с нея. В България предвижданите изменения и допълнения касаят над 150 фирми и производители-вносители. Трябва да се има предвид, че за да отговарят на изискванията на Европейския съюз в тази област производителите ще трябва да адаптират производството си към ново техническо равнище и да осигурят въвеждането на система за контрол на качеството на производството, което изисква време, финансови и човешки ресурси. Липсата на такова адаптирано производство ще доведе до забрана за пускане на пазара на предлаганата от тях техника, като трябва да се има предвид, че в случая се касае не само за вътрешния, а и за целия европейски пазар впоследствие.
Подобно е положението и с вносителите. Те ще трябва да осигурят вноса и разпространението на безопасна техника, измерима със съответните европейски технически изисквания. Поради това е изключително необходимо проектът да бъде приет от Народното събрание, защото в противен случай към датата на присъединяване България ще се окаже в невъзможност да предлага конкурентна и най-вече безопасна техника, което ще се окаже на практика забрана на производството є в нашата страна.
Следва да се има предвид и това, че въвеждането на техническите изисквания е сложен и трудоемък процес, свързан с въвеждането на изключително голям брой директиви на Европейския съюз. Въпреки всичко това трябва да става възможно най-бързо, единствено с цел производителите и вносителите да могат своевременно да бъдат запознати с тях и по-нататък да ги прилагат.
Забавянето на приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника не дава правно основание за издаването на съответните наредби, което ще попречи на своевременното и пълно въвеждане на законодателството на съюза и изпълнението на поетите ангажименти.
Не на последно място нашата страна ще се яви външна граница на Европейския съюз. Ако изискванията за безопасност не бъдат въведени възможно най-скоро, ще липсва основание за спирането на разпространение на техника, която не е безопасна и може да доведе както до замърсяване на околната среда, така и за риск за работещите с нея и увреждане на продукцията. Това може да доведе след себе си и възможност за търсене на отговорност от нашата страна за неспазване на поетите ангажименти по съответните глави.
Уважаеми господин председател, колеги! Парламентарната група на Движението за права и свободи подкрепя законопроекта на първо четене и ще има активно отношение към него между двете четения, както и в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Благодаря Ви, господин Кабил.
Професор Мирчев, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ):  Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се спра върху някои от текстовете на законопроекта за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
На бюрото на Председателството на Народното събрание се намират три законопроекта: Закон за движение по пътищата, внесен от Министерския съвет, Закон за движение по пътищата, внесен от група народни представители, и Закон за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
В сега действащия закон е регламентирано какво означава моторно превозно средство, какво означава трактор, самоходна машина, ремарке, става дума за действащия Закон за движение по пътищата.
Ще си позволя да сравня два текста в Закона за движение по пътищата, тоест как ние решаваме един въпрос за евроинтеграцията, или производителите и вносителите. Тежко и горко на производителите и вносителите кой закон ще прилагат.
В закона, който сега разглеждаме, се казва: “Пускането на пазара в употреба на нови системи за техника по ал. 1 (това са колесни трактори, верижни трактори, ремаркета, земеделска прикачна техника) се извършва въз основа на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип”.
В закона, който е внесен от Министерския съвет, и този, който внасят група народни представители, се казва, че: “Пускането на пазара на нови системи, компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства и техните ремаркета  (тоест обхватът на Закона за земеделската техника, за които се изисква одобрение на типа) се извършва въз основа на:
- сертификат или съобщение  за одобрение на типа; или
- сертификат за съответствие с одобрения тип”.
Ето тук е противоречието и различието.
Между другото, това съществува като текст и в законопроекта, внесен от Министерския съвет по този въпрос.
Още един въпрос поражда съмнение. Как ще прилагаме законопроекта за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, без да променим Закона за защита на потребителите и правилата за търговия? Защото, ако ние не променим паралелно с този закон и Закона за движение по пътищата, ако не уеднаквим текстовете, който и текст от двата закона да важи, без промяна в Закона за защита на потребителите той няма да работи.
Аз не оспорвам законопроекта. Искам само да напомня, че в Закона за движение по пътищата, който беше приет преди година и половина, има следния текст: “Министърът на земеделието и горите, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията, определя с наредба условията и реда за одобряване на типа на нови колесни трактори за селското и горското стопанство”.
Ние приемаме закони, свързани с евроинтеграцията, и в същото време поставяме различни стандарти и изисквания към производителите и доставчиците при пускането на пазара на съответната техника. Това е регламентирано по един  начин в Закона за движение по пътищата, по друг начин ­ в законопроекта, който разглеждаме.
Господин председател, за трети път поставям този въпрос. Мисля, че някои от текстовете, свързани именно с пускането на пазара на компоненти и системи, трябва да бъдат разгледани като цяло едновременно със Закона за движение по пътищата, внесен от народни представители и внесения от Министерския съвет, за да не се получат в края на краищата два хармонизирани закона, но вътре в страната ­ неработещи, и паралелно с това да направим необходимите промени в Закона за защита на потребителите. Без тези неща той просто няма да работи или само ще го отчетем, че сме хармонизирали поредния закон, а вътре ще създадем определени проблеми при допускането на пазара на такива стоки, тоест двата законопроекта трябва да бъдат разгледани.
Аз предлагам днес, може би ще каже и господин Папаризов, именно в тази си част тези три законопроекта да бъдат разгледани допълнително в тази Временна комисия по европейски въпроси.
Смятам, че на бюрото на председателя на Народното събрание има пет законопроекта в областта на транспорта и телекомуникациите плюс три, по които трябва да има компетентно становище и е целесъобразно те да се разгледат от компетентна комисия, а не от сборна или друга комисия, но това е Ваш въпрос, господин председател.
Моето процедурно предложение е тези текстове да бъдат разгледани отново във Временната комисия по европейски въпроси, за да не допусне законодателят нарушения или противоречиви текстове в законите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Надявам се водещата Временна комисия по земеделието и горите на второ четене на този законопроект да има предвид и синхрона, който трябва да има.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Не беше ли това процедурно предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво е процедурното предложение? Такова процедурно предложение аз не мога да поставя на гласуване ­ два текста да бъдат разгледани отделно. Кажете какво е това процедурно предложение!
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Ако е процедурно предложение, аз имам обратно становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не мога да поставя на гласуване това процедурно предложение. Посочете ми текст от правилника, въз основа на който се прави това процедурно предложение. Няма такъв.
Има думата господин  Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлаганата със законопроекта система за сертифициране на земеделска и горска техника, както и създаването на общи технически изисквания до голяма степен са унифицирани с изискванията на Европейския съюз по отношение свободното движение на стоки, но в законопроекта има други неуредици, свързани с процеса на регистрация на земеделска и горска техника и новия регистрационен режим. Би било редно в голяма степен тези текстове да се променят както и по отношение на неизправната и необезопасена техника, така и по отношение на техниката с неясен произход и неустановена собственост, и действието на други органи като съда и прокуратурата. Много е важно да сме наясно, че голяма част от горските работници, фирмите, земеделските кооперации работят с такава остаряла техника и този процес не може изведнъж да бъде прекратен.
Има и технически параметри, които би било редно да се заложат в други нормативни документи, тъй като техните спецификации ни отпращат към определени марки, а това не бива да се залага в един закон.
Парламентарната група на Обединените демократични сили ще подкрепи на първо четене законопроекта и на второ четене ще внесе своите поправки в този контекст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Народният представител Евдокия Манева желае да вземе отношение по този законопроект.
Имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Демократи за Силна България ще подкрепят законопроекта на първо четене.
Искам обаче да отбележа един факт, който е характерен не само за този закон, а и за всички закони, които приемаме по ускорената процедура. Във всички закони и конкретно в този закон се записват текстове за събиране на такси за най-невероятни неща. Знаем по принцип, че такса се събира само ако изрично това обстоятелство е дефинирано в закона. За да не си правят труда да споменават всички случаи, в които трябва да се събира такса, а в същото време да разтворят широко вратите на административния произвол, авторите на този законопроект са записали един текст, че ще събират такса за издаването на документи за удостоверяване на обстоятелства по този закон.
За всичко, което администраторът реши, че е обстоятелство по този закон, ще се събират такси. Това е един абсурден текст, който вярвам, че на второ четене ще отпадне. Искам да отбележа, че наистина в последно време сме свидетели на една невероятна алчност на администрацията да събира такси, а това е мярка, която затруднява бизнеса. Надявам се, че ние ще бъдем бдителни и няма да позволим такива неща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по този законопроект?
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От Парламентарната група на Български народен съюз заявяваме, че ще подкрепим закона. Ще подкрепим закона не само защото по този начин ние ще подпомогнем подготовката ни за европейската интеграция на страната, а защото в законопроекта се решават и много вътрешни проблеми, които касаят нашите съграждани и по-специално земеделските производители. На всички ни е ясно, че една голяма част от земеделската техника все още не е надлежно регистрирана, все още не са заличени резултатите от ликвидационните съвети. Имам предвид една голяма част от техниката, която беше получена при разпадането на ТКЗС-та  от ликвидационните съвети, все още не е надлежно регистрирана и доста често се случват злополуки по пътищата с такава техника. Така че смятаме между първо и второ четене да внесем подобрения в законопроекта, да внесем предложения, с които да подобрим самия законопроект и по този начин да помогнем и на земеделските производители, които ще се ползват от законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Върбанов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Давам думата на народния представител Атанас Папаризов.
Ако можете, господин Папаризов, да отговорите и на проф. Мирчев. Трябва да има синхрон между всички закони.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Действително в Комисията по европейска интеграция този закон беше разглеждан преди всичко от гледна точка на неговото съответствие с нормите на Европейския съюз. В него има и други текстове, където специалистите, които са внесли законопроекта, са отразили досегашното становище на всички компетентни в България институции, включително законопроектът, преди да бъде внесен, очевидно е бил съгласуван с Министерство на транспорта. Иначе няма как да е бил внесен в Министерския съвет. Законът абсолютно съвпада с внесения закон от Министерския съвет в 39-то Народно събрание. Ако действително не е работила процедурата между ведомствата, това, разбира се, може да бъде поправено преди второто четене. Но, както знаете, всички закони, които ние разглеждаме в нашата комисия, са закони, внасяни от Министерския съвет, надяваме се по процедура, която винаги е съществувала ­ по отчитане становищата на всички министерства и ведомства. Затова внасяме само такива законопроекти, а не други от народни представители. Искаме в този парламент да премахнем практиката, когато едно министерство чрез народен представител, през главата на целия Министерски съвет и на другите ведомства, внася закони, решаващи проблема само на това ведомство. Този закон поне не е такъв и подписите, които стоят под него в предишното Народно събрание, са гаранция за това.
Разбира се, че може да има процедури, които не съвпадат в двата закона. Това е и проблем, който ще бъде разгледан и ще бъде уточнен до второто четене на законопроекта. И от тази гледна точка смятам, че в специализираната комисия това може да бъде направено. Може да бъде направено и с предложения на народните представители.
От гледна точка на нашата парламентарна група законът бе подкрепен, когато беше обсъждан в рамките на групата, тъй като специалистите в групата в тази област подчертаха, че той е навременен, необходим и следва да бъде приет, за да може страната не само да хармонизира своето законодателство в областта на земеделието, но освен това да създаде едни по-ясни условия в областта на регистрацията на земеделската техника, което ще послужи след това и за мерките за ясната регистрация на тази техника, за мерките, които могат да бъдат прилагани в подкрепа на земеделските стопани по най-различните форми на съдействие от момента на присъединяването в Европейския съюз. Сега това е САПАРД, след това са различни програми за развитие на земеделието, селските райони. Включително тези програми дават възможност при една ясна класификация на инвентара да се предприемат и проекти за използване на по-добра и по-развита, и по-съвършена селскостопанска техника. Така че законът не е само формален, той дава възможност за една ясна организация и информация в областта на селското стопанство, която в крайна сметка ще послужи и на българското правителство, и на българските производители в техните по-нататъшни действия за отстояване на българските интереси в областта на земеделието в Европейския съюз.
Бих искал да отбележа, че именно това, че законопроектът се гледа на първо четене в една такава обща комисия, ни кара да пишем толкова подробни становища, за да могат те след това да бъдат от полза на специализираната комисия, която ще продължи разглеждането на законопроекта.
Подкрепяйки законопроекта, бих искал от името и на Парламентарната група на Коалиция за България да призова всички да го подкрепят, тъй като той е необходим и навременен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте за реплика, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Папаризов, в законопроекта на Министерския съвет в чл. 38 има една единствена поправка: “Търговците продават новите моторни превозни средства, ремаркета, системи, компоненти, отделни технически възли за тях, само ако те отговарят на изискванията на ал. 2 и 3 и наредбата по ал. 4”. Наредбата по ал. 4 е следната: “Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредби условията и реда за одобряване типа на нови моторни превозни средства и ремаркета, както и системи, компоненти или отделни технически възли към тях.” Алинея 5 прочетох преди това.
Аз като председател на тази комисия все пак ви моля при второто четене да постигнем синхрон между трите законопроекта, за да не се излагаме. Това е моята молба. Не става въпрос да не го приемаме. По текстовете, отнасящи се до пускането на пазара, задължително ще ви моля при второто четене да отчетем и необходимите поправки в Закона за защита на потребителите. Защото, ако не отразим там тези текстове, този законопроект няма да работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика има Атанас Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Просто считам, че това, което предложи проф. Мирчев тук, може да го направи като предложение за второ четене и очевидно то ще бъде отчетено в специализираната комисия. По-сложният въпрос е за защита на потребителите, в който закон има страшно много несъответствия и на практика е един от малкото закони, които вчера отново не внесе правителството, защото то внесе отново повечето закони, които имаха евроинтеграционен характер ­ внесе 23 или 24 законопроекта. Този закон не е внесен, защото стана ясно, че той трябва много да се доработва, предлага се цялостен нов Закон за защита на потребителите и, разбира се, в специализираната комисия ще се прецени дали сега да се промени сегашният закон, за да има пълно съответствие или този въпрос да се отчете в пълна степен в новия закон, който предполагам, че ще бъде внесен или от бъдещото правителство на България, или от народни представители до края на м. август. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Моллов, докато дойдете, ще Ви припомня само нашите особени правила при обсъждане на законопроекти в пленарната зала ­ на първо гласуване се изказва само по един представител от всяка парламентарна група до 10 минути. Струва ми се, че трябва да тълкуваме поправително този текст.
Професор Мирчев, Вие сте говорили точно 7 минути, така че вашата парламентарна група има още 3 минути.
Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
За сведение на всички колеги вземам думата в качеството си на формален вносител на този законопроект, за да изразя позицията на Парламентарната група на НДСВ, която ще подкрепи този законопроект.
По принцип искам да кажа, че това, което сподели пред всички вас, колеги, проф. Мирчев ­ той по същество е прав, има известни несъответствия между отделните законопроекти и закони, но всичко това е поправимо между първо и второ четене. Искам да подчертая, че онези несъответствия, за които говори господин Мирчев, са само една много малка част от целия законопроект, а той дефинира и други важни области, включително нашите ангажименти по глава “Околна среда”, които са свързани с емисиите на двигатели с вътрешно горене, включително текстове, свързани с възможностите на Контролната техническа инспекция към Министерството на земеделието и горите да осъществява съответните свои функции по-добре.
Така че ние по принцип подкрепяме този законопроект, като призовавам господин Мирчев между първо и второ четене да внесе съответни предложения, които можем съвместно да внесем и на заседание на специализираната Комисия по земеделието и горите вече да коментираме по-подробно и действително да не допускаме несъответствие в законодателството.
В тази връзка ще Ви помоля да предложите на господин Папаризов процедурно да предложи удължение на срока между първо и второ четене, за да има възможност действително да се направят разумни предложения, които са съгласувани между съответните институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз казах, че по-творчески ще прилагаме тези особени правила. Господин Кабил се изказа от името на Парламентарната група на ДПС, но не изразходва 10-те минути, така че и Вие имате възможност.
Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю.
Колеги, аз разбирам предложението на господин Мирчев да направим така, че този закон, който чакаше една година ­ още от старото Народно събрание, да мине и да уеднаквим онези изисквания с европейските закони в Закона за движение по пътищата, но тогава имаше съществен спор, който в момента също се предлага от група народни представители, особено за сертифицирането на нови моторни превозни средства или ремаркета, или техни части да се пускат на пазара със сертификат, което е абсолютно неприемливо. Не може за една кола, която е втора употреба, на 3-4 години, ние да изискваме  да влезе със съответен сертификат. Не знам как и по какъв начин са се събрали групата народни представители и са пуснали този законопроект, но ако влезе и приемем решение, че трябва да разглеждаме този законопроект, той трябва сериозно да се погледне и да се разработи наново. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Реплика!
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нали всички се изказахте, че сте “за” закона?
Имате право на реплика, разбира се.
Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Разбира се, че съм “за” закона, но не мога да не направя реплика на господин Аталай, след като той говори по друг закон. Много Ви моля, следете дневния ред!
Що се касае за този закон, който днес е раздаден, искам да ви кажа, че той не касае старите автомобили, касае пускането на пазара на нови автомобили, резервни части и нови ремаркета. Така че няма никакъв проблем с това, което в момента Вие смятате като притеснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Папаризов, заповядайте за втора реплика.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Тъй като Вие разрешихте на господин Аталай да говори по друг закон, искам просто във формата на реплика да го информирам, че освен законопроекта на нашите двама колеги Мирчев и Мутафчиев, и правителството внесе същия законопроект ­ те са два идентични законопроекта, дори правителственият е още по-широкият, който имахте предвид. Използвайки тази възможност, искам да Ви поканя следващия четвъртък на заседание на Комисията по европейска интеграция, където тези проекти ще бъдат първа точка от дневния ред. Би било полезно, ако там кажете своите съображения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Господин Аталай, заповядайте ­ право на дуплика.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Нямаше да се възползвам от дупликата, но още веднъж искам да уточня: става въпрос за нови коли, а ако пишеше в закона “новопроизведени”, нямаше да реагирам. Всяко превозно средство, което се внася в България, се пуска ново на пазара. Точно така пише ­ “нови коли, които се пускат на пазара”.
Благодаря за поканата, господин Папаризов, ще се възползвам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Надявам се да няма повече желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект, който разглеждаме сега.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 187, против и въздържали се  няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Папаризов, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Именно в духа на това, което каза и господин Моллов, предлагам срокът за предложения за второ четене да бъде две седмици. Мисля, че председателят ще ви информира, че тези предложения вече трябва да се правят до другата Временна комисия по земеделието и горите, тъй като законопроектът е разпределен на нея за второ гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мисля, че вече по друг повод направих това съобщение.
Обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от народния представител Атанас Папаризов.
Гласували 160 народни представители: за 160, против и въздържали се  няма.
Следователно срокът е двуседмичен за предложения по този законопроект.
Преминаваме към следващата четвърта точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ.
Има думата Атанас Папаризов, председател на Временната комисия по европейски въпроси.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин председател.
Позволете ми първо да направя едно процедурно предложение ­ моля в залата да бъде допуснат господин Илия Симеонов, началник на Национално управление по горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля да гласуваме допускането на господин Симеонов в пленарната зала.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господин Симеонов в пленарната зала.
Господин Папаризов, докладвайте!
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“На свое заседание, проведено на 4 август 2005 г., Временната комисия по европейски въпроси разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите № 554-01-22, внесен от народният представител Васил Калинов и група народни представители на 3 август 2005 г.
Целта на предложения закон за изменение и допълнение на Закона за горите е да се създаде правно основание за въвеждане на хармонизирана класификация на необработения дървен материал в Правилника за прилагане на Закона за горите. Въвеждането на хармонизирана класификация се изисква от Директива 68/89 на ЕИО за сближаване на законодателството на държавите-членки относно класификацията на необработения дървен материал.
Република България е поела ангажимент да въведе тази директива с преговорни позиции по глава 1 “Свободно движение на стоки” и по глава 7 “Земеделие”. За целта се предвижда в глава четвърта от Закона за горите да се създаде нов раздел IV с наименование “Предлагане на пазара на необработен дървен материал с описанието “класифициран по правилата на Европейската икономическа общност”.
В този нов раздел е посочено, че необработен дървен материал може да се предлага с описанието “класифициран по правилата на Европейската икономическа общност”, само когато той отговаря на критериите за класифициране, определени в Правилника за прилагане на Закона за горите. Предвидена е административнонаказателна отговорност за търговците, които предлагат дървен материал с описанието “класифициран по правилата на Европейската икономическа общност”, без материалът да отговаря на тези критерии.
Посочените промени в Закона за горите са предприети с цел изпълнението на поставеното в Директива 68/89 задължение за държавите-членки да не допускат на пазара дървен материал с описанието “класифициран по правилата на Европейската икономическа общност”, освен ако той не отговаря на класификацията, предложена в Приложение към директивата.
Това изискване на Директива 68/89 ще бъде изпълнено след като класификацията бъде въведена в националното законодателство. Законопроектът дава възможност това да бъде направено с изменение на Правилника за приложение на Закона за горите.
По преговорна позиция CONF-BG 43/01, Република България е поела ангажимент да въведе класификацията до приемането на страната за член на Европейския съюз.
Необходимо е да се има предвид, че директивата дава възможност, която е отразена в законопроекта, държавите-членки да въведат и допълнителна класификация по класове и подкласове на дървения материал с описанието “класифициран по правилата на Европейската икономическа общност”, но само по начин, който не създава пречки за извършване на търговия с необработен дървен материал в рамките на Общността. В чл. 62б, ал. 4 се допуска изключение от това правило, но от редакцията на текста не става ясно в кои случаи то се прилага. Ето защо се препоръчва на водещата комисия да внесе необходимите поправки в редакцията на разпоредбата.
По време на дискусията бе изразено мнение, че предлаганият законопроект съдържа само текстове, които имат за цел да хармонизират българското законодателство с правото на Европейския съюз. Други въпроси отнасящи се до стопанисването и управлението на горския фонд не следва да бъдат разглеждани на този етап, тъй като съществуват сериозни различия в мненията и подходите.
Приемането на закон за изменение и допълнение на Закона за горите е необходим етап от процеса на присъединяването на Република България към Европейския съюз, забавянето на който би могло да доведе до отлагане на присъединяването.
Временната комисия по европейски въпроси предлага на Народното събрание с единодушие от участвалите в гласуването ­ 13 гласа “за”, да приеме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите,з № 554-01-22, внесен от Васил Калинов и група народни представители”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
От вносителите някой желае ли да вземе отношение?
Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Този законопроект е законопроект, който не беше разглеждан в Комисията по земеделието и горите в 39-то Народно събрание поради това, че нямаше процедурна възможност за това. Всъщност той касае създаването на един нов раздел с оглед създаването на правно основание, съгласно Закона за горите, което да даде възможност да се прилага Правилникът за прилагане на Закона за горите, свързан с класификацията на необработения дървен материал, когато се предлага на пазара, като тази класификация да отговаря на европейските изисквания. В този смисъл този законопроект не съдържа някакъв проблем, а хармонизира наши ангажименти, свързани с глава 7 и глава 1, съответно “Земеделие и гори” и “Свободно движение на стоки и капитали”.
Като вземем предвид това, искам да кажа, че Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори ще подкрепи безусловно внесения законопроект. Смятам, че с приемането на този законопроект не трябва да се изчаква, тъй като на практика правилника, който е направен по Закона за горите отчита тези промени. За да се приложат те, единствено трябва да се даде тази законова рамка, така че ние подкрепяме този законопроект, тъй като той въвежда безусловни нормативни норми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Моллов, Вие като вносител ли се изказахте или като представител на парламентарна група?
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: В двете си качества едновременно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Откривам дискусията по законопроекта. Всъщност, господин Моллов я откри, след като се изказа от името на парламентарна група.
Имате думата, уважаеми народни представители, ако желаете да вземете отношение по промените в Закона за горите.
Ако няма желаещи за изказване, ще преминем към гласуване.
Гласуваме на първо четене законопроект за изменение на Закона за горите.
Моля, гласувайте, като всеки народен представител гласува със своята карта!
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Не виждам желание за процедурни предложения относно срока за предложенията. Това означава, че в 7-дневен срок всеки народен представител може да прави предложения по измененията в Закона за горите, приет на първо четене.
Преминаваме към точка пета от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД.
Господин Папаризов, имате думата, за да прочетете доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
“Д О К Л А Д
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд № 554-01-21, внесен от народния представител Емилия Масларова и група народни представители на 03.08.2005 г.
На свое заседание, проведено на 4 август 2005 г., Временната комисия по европейски въпроси разгледа този законопроект.
На заседанието той бе представен от страна на вносителите от господин Хасан Адемов.
Действащият Закон за здравословните и безопасни условия на труд е приведен в съответствие с Рамковата директива 89/391/ЕИО относно въвеждането на мерки за насърчаване подобряването на здравето и безопасността на работниците по време на работа. Предложеният законопроект цели хармонизиране на националното право с отделни актове, включени в достиженията на правото на европейските общности в областта на безопасността и здравето при работа, които не са въведени в българското трудово законодателство към настоящия момент.
Извън разпоредбите, свързани с транспониране на европейското законодателство, със законопроекта се усъвършенстват разпоредбите относно задължението за задължително застраховане на работниците и служителите, упражняващи рискови професии и извършващи рискови дейности. Част от предложените изменения са свързани с усъвършенстване на уредбата на фонд “Условия на труд”. Със законопроекта се предлагат и други изменения, насочени към подобряване на нормативната уредба на здравословните и безопасни условия на труд.
Материята, която се урежда от законопроекта за изменение и допълнение, попада в обхвата на преговорна глава 13 “Социална политика и заетост”. Република България е поела ангажимент в преговорите (СONF-BG 08/02) да приведе в пълно съответствие трудовото си законодателство с изискванията на Директива на Съвета 91/383/ЕИО за допълнение на мерките за насърчаване на подобрения в здравословните и безопасни условия на труд на работниците със срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение.
Директива 91/383/ЕИО цели осигуряването на работници и служители, наети по срочен трудов договор, и работници и служители, предоставени от предприятиe, осигуряващо временна заетост, на друго предприятие, на равно третиране във връзка със здравословните и безопасни условия с работещите на безсрочен трудов договор.
С предложените изменения и допълнения в закона се въвеждат съответно разпоредбите на членове 3, 4, 5 и 6 от директивата, като работодателите се задължават да предоставят на работниците и служителите, работещи по срочно трудово правоотношение или временно предоставени на съответното предприятие от друго, необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, да предприемат мерки за отстраняване, намаляване и контролиране на рисковете, свързани с тяхната работа, да осигурят подходящо обучение по здравословни и безопасни условия на труд в съответствие със спецификата на съответната трудова дейност, както и да организират провеждането на медицинско наблюдение и обслужване на всички работници и служители, независимо от времетраенето на трудовия им договор. С транспонирането на чл. 7 и 8 от директивата в чл. 16, ал. 2, 3 и 4 и чл. 14 от закона се задължават юридическите и физическите лица, които временно ползват услугите на работници и служители, предоставени им от предприятие, осигуряващо временна заетост, да предоставят информация относно работното място, професионалните рискове и необходимата професионална квалификация, както и да осигурят и на тези работници и служители здравословни и безопасни условия на труд. В Допълнителните разпоредби е дефинирано и понятието “предприятие, което осигурява временна заетост”.
В хода на дискусията по законопроекта членовете на Временната комисия по европейски въпроси застъпиха противоположни становища по въпроса за приемането на измененията и допълненията на Закона за здравословните и безопасни условия на труд извън текстовете, въвеждащи изискванията на Директива 91/383/ЕИО.
Господин Хасан Адемов от името на вносителите декларира, че за второ гласуване ще направи предложение спорните текстове, които не са свързани пряко с ангажиментите на Република България по Договора за присъединяване към ЕС, да отпаднат.
Временната комисия по европейски въпроси препоръча с 9 гласа “за” и 3 гласа “въздържал се” на второ гласуване да бъдат обсъдени само текстовете, които въвеждат посочената директива, а именно предложените със законопроекта изменения и допълнения на членове 14, 16, 19, 24, 25 и 26 и § 1 от Допълнителните разпоредби на закона.
С оглед на изложеното, Временната комисия по европейски въпроси с 13 гласа “за” от участвалите в гласуването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и  допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд № 554-01-21, внесен от народния представител Емилия Масларова и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Госпожо Масларова, ако желаете, от името на вносителите да представите накратко законопроекта. Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Най-напред искам да кажа, че на вашето внимание е един законопроект, който в много голяма степен, още преди 6-7 години, доближи българското законодателство до европейските стандарти, що се касае до безопасните и здравословни условия на труд. Това, което се предлага в този законопроект, са някои специфики, свързани с допълнително завишаване на критериите относно здравословните и безопасни условия на труд, и то при дейности, свързани със сезонното или временно включване в трудовия процес. Неща, които до  този момент в нашето законодателство не бяха в максимална степен изчистени.
Искам да информирам народното представителство и за това, че още в 1997 г. в Преходните и заключителните разпоредби ние поехме ангажимент в рамките на шест години нашето законодателство да бъде изцяло синхронизирано с европейското законодателство, не толкова, а с европейските стандарти, които касаят безопасните и здравословни условия на труд. Така че този текст в Преходните и заключителните разпоредби не е отменен. Той стои и ние, както виждате, правим необходимите стъпки в тази насока. В Кодекса на труда, който е приет и който действа, също има определени условия, които поставят съвсем сериозни изисквания пред българските работодатели, що се касае за безопасните и здравословни условия на труд. Промените са свързани изцяло с нашите европейски ангажименти, със съответните директиви, с изискванията на Eвропейската икономическа общност.
В съвършено дискусионен разговор и порядък бяха поставени въпроси, които обаче са свързани с вече приети и дадени становища от страна на институциите, защото един такъв законопроект не може да не мине през съответните съгласувателни процедури. Ние определено считаме, че текстовете, свързани със застраховането на работещите при специфични условия, които не попадат в другите рамки и изисквания от законите, могат да бъдат коригирани.
Аз съм убедена, че народното представителство ще се консолидира и ще подкрепи този законопроект, който е в интерес и на работещите, и на работодателите, защото той касае всеки един, на всяко едно работно място, без значение дали той е на постоянен трудов договор, на срочен трудов договор или на сезонна работа.
Искам да заявя от трибуната на Народното събрание, за да не ставам втори път, че Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи законопроекта. Убедена съм, че в комисията между първо и второ четене ще направим необходимите корекции, така че всички текстове, които до този момент създаваха едно или друго съмнение относно коректността на изразяване, да бъдат приети с пълен консенсус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Д-р Адемов, заповядайте за изказване. Предполагам, че от името на вашата парламентарна група ще подкрепите законопроекта.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател. Да, от името на нашата парламентарна група. И ако ми позволите, в още едно качество ­ на формален вносител на този законопроект.
Преди да се спра обаче на текстовете на законопроекта ми позволете да направя една историческа справка за хода на този законопроект, защото аз съм един от вносителите, както и д-р Колчаков, който е срещу мен, на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, приет в Тридесет и осмото Народно събрание. Той беше приет в края на 1997 г. и влезе в сила от 1 януари 1998 г. Както подчерта и госпожа Масларова, това е един от добрите закони от гледна точка на синхронизирането на българското законодателство с европейското законодателство.
Това, което искам да кажа, е, че в рамките на Тридесет и деветото Народно събрание Министерският съвет беше внесъл този законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Нещо повече, той мина на първо четене. Една голяма част от текстовете на този законопроект бяха разгледани и на второ четене в Комисията по труда и социалната политика, но за съжаление имаше изключително спорни текстове по отношение на службите по трудова медицина. И за да няма текстове, които да спрат придвижването на този законопроект по-нататък, вносителите, между които сме аз, госпожа Масларова, господин Борислав Великов и други колеги, решихме, че тези текстове не трябва да намерят място в сега предложения вариант, защото това са проблеми, които тепърва Четиридесетото Народно събрание и следващото правителство трябва да решават, тъй като това е една сфера, в която има нерешени проблеми или проблеми, които не са решени по най-добрия начин.
Текстът, който предизвика изключителни разногласия в Комисията по европейски въпроси, е текстът на чл. 52. Уважаеми колеги, трябва да сме наясно с няколко неща преди да тръгнем към разглеждането на този текст на чл. 52 от предложения законопроект. На първо място това, което каза госпожа Масларова ­ че в Преходните и заключителните разпоредби в Закона за здравословните и безопасни условия на труд в § 3 е казано: “Предприятията, обектите, работните места ­ забележете ­ и работното оборудване се привеждат в съответствие с изискванията на този закон не по-късно от шест години от 1 януари 1998 г.”, откакто на практика действа този закон.
Знам, че всички работодатели и Националния съвет за тристранно сътрудничество включително имат различни мнения по този текст. Той е дискутиран на различни форуми, на различни нива, но в крайна сметка това е действащ текст от българското законодателство и съм убеден, че българските работодатели се стремят да се включат в рамките на тези изисквания, защото те са и европейски работодатели и трябва да бъдат със самочувствието тъкмо на такива работодатели.
Уважаеми колеги, това, което още трябва да знаем по този законопроект, е, че в чл. 52, който, пак повтарям, беше един от спорните текстове, е казано, че работодателят задължително застрахова. Това е изречението, което предизвика известен смут, защото трябва да бъде ясно, че не става въпрос за задължение, което се вменява на всички работодатели. И ще ви кажа защо това е така. Защото в следващата ал. 2 е казано, че условията и редът за задължително застраховане по ал. 1 са определени с акт на Министерския съвет. По информация на вносителите в рамките на Тридесет и деветото Народно събрание от Министерството на труда и социалната политика и от дирекцията, която отговаря в Министерството на труда и социалната политика за здравословни и безопасни условия на труд, беше декларирано, че този акт е подготвен. В него има изготвена таблица по групи икономически дейности по скала на вредности. Тоест става въпрос за работодателя задължително да застрахова за своя сметка за риск от трудова злополука работниците и служителите, които извършват работа, при която опасностите за живота и здравето им обективно не могат да бъдат отстранени напълно, независимо от предприетите мерки. Вярно е, че думата “обективно” създава известен дискомфорт, тъй като, както госпожа Манева справедливо сподели в Комисията по европейски въпроси, някой чиновник би трябвало да прецени дали това е обективно или не. В чл. 16 от действащия Закон за здравословни и безопасни условия на труд е казано, че работодателите сами или с помощта на специализирани институции са задължени да определят условията на риска и на базата на тези условия на риска да бъде преценено в зависимост от изискванията на тази наредба на Министерския съвет дали съответният риск трябва да подлежи на задължително застраховане. Съгласете се, че въпреки положените усилия има дейности, при които няма как да бъдат отстранени всички рискове. Например кесонни работници, например тези, които работят по един или друг начин в Космоса. Няма как да бъдат отстранени тези вредности в максимална степен въпреки положените усилия.
И тъкмо затова рамката, която касае работодателите, които задължително трябва да осигуряват своите работници и служители, е изключително тясна, така че според мен не бива да създаваме допълнителни проблеми.
Беше казано, че в Закона за застраховането единствената задължителна застраховка, която в България в момента съществува, е застраховката “Гражданска отговорност”. Действително това е така. Но ако погледнем и прочетем малко по-сериозно този закон, ще видим, че в ал. 1 на т. 4 на главата, която касае задължителното застраховане, е казано: “други застраховки, предвидени в закон или в международни договори, по които Република България е страна”.
Това е текстът, който е дал възможност на вносителите да оформят по този начин  чл. 52. Аз не казвам, че това е най-добрият текст, не казвам, че не може да се поправи по някакъв начин, но понеже регламентът в Комисията по европейски въпроси е всички законопроекти да се приемат с консенсус, аз от името на вносителите поех ангажимента да изтегля всички текстове, които са спорни и които не касаят пряко европейската интеграция или касаят пряко синхронизиращото законодателство, да бъдат оттеглени. И аз действително ще направя такова предложение, тъй като съм сериозен човек и държа на това, което съм обещал.
Освен това е важно да се каже, че този законопроект, когато е внесен в Тридесет и деветото Народно събрание от Министерския съвет, в рамките на съгласувателната процедура е минал през Националния съвет за тристранно сътрудничество, където работодатели, синдикати и представителите на държавата са имали възможност да изразят своите становища. Според представителите на Министерството на труда и социалната политика има становище и на Асоциацията на застрахователите, които са подкрепили този текст, което е съвсем естествено.
От тази гледна точка, без да се правя на специалист по застраховане, твърдя, че по тези текстове може да има допълнителна дискусия. Въпреки това аз ще направя предложение за отпадането на тези текстове, както поех ангажимент в комисията. Благодаря ви за вниманието. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, д-р Адемов.
Господин Кузов, имате думата за изказване.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Дами и господа, Атака ще подкрепи закона. Не искам да се спирам върху това какво съдържа той, но за нас е много важно да се знае какви ще са санкциите. И днес, дами и господа, когато много от вас пътуват из страната, виждат строежи, забелязват, че масово работниците работят без защитно облекло, без каски. Независимо от тежестта на закона, ако нямаме една солидна санкция и възможност много органи да участват в контрола за използването на тези средства, този закон ще се обезсмисли, защото няма кой да контролира и да налага санкции.
За нас е много важно санкциите да бъдат високи, за да може от страх пред тези санкции всички работодатели да изпълняват закона в цялата му тежест. Вероятно госпожа Масларова е съгласна с мен. Органите не трябва да бъдат обикновените органи, а ако има възможност дори органите на реда ­ на Министерството на вътрешните работи, кметовете на общини, общински съветници, ако трябва и обикновени граждани да могат да сигнализират компетентните органи, за да могат да се налагат санкции и те да бъдат високи. Отново подчертавам ­ високи санкции, защото ако те са поносими, всеки един работодател би се съгласил да плати санкция, но да не обезопаси своите работници. За нас е много важно санкциите да бъдат високи и да има възможност за един завишен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Папаризов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз ще бъда много кратък, все пак използвам времето на парламентарната група.
Повод за моето изказване е това, което каза господин Адемов ­ действително имаше една много сериозна дискусия в групата по  това как да се решава въпросът със задължителното застраховане на работещите, когато обективно условията на труд не могат да бъдат подобрени. Искам да кажа, че това е един въпрос, който ние очаквахме да намери по-скоро консенсус.
Имаше по-скоро един спорен въпрос в законопроекта на Министерския съвет, който госпожа Масларова и господин Адемов не внесоха. Това е въпросът, който спъваше този законопроект в миналото Народно събрание ­ от кого да бъдат контролирани лекари, които се занимават със здравословните и безопасни условия на труд, тоест лекарите, които се занимават с така наречената трудова медицина.
Въпросът, който сега се повдигна в комисията, не е бил спорен в предишното Народно събрание. В нито един от протоколите на бившото Народно събрание и на трите комисии въпросът за застраховането не е бил поставян, но ние действително гласувахме закона, за да можем да облекчим процедурата. Временната комисия по европейските въпроси не работи задължително с консенсус, както Комисията по европейската интеграция в предишния парламент. Все пак ние счетохме, че е най-добре да получим едно почти единодушие по въпроса и затова господин Адемов направи това предложение, но в никакъв случай неговото мнение не ангажира народните представители, цялата пленарна зала и комисията и всеки би могъл преди второто гласуване да се ръководи от законопроекта като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:   Благодаря.
Госпожо Манева,  заповядайте за изказване.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Демократи за Силна България ще подкрепят закона, само ако се спази уговорката, която беше дефинирана в становището на комисията и законът по-нататък се гледа само в неговата част, която хармонизира определени директиви на Европейския съюз. Конкретно на заседанието на комисията стана дума, че това се отнася за чл. 14, чл. 16, чл. 19 и чл. 24.
Трябва да призная, че аз сериозно се разтревожих, когато господин Адемов подробно ни запозна със спора около застраховането, но той беше коректен да каже, че ще оттегли този текст, защото за него не е имало кой знае какви спорове, когато се е приемал законът, защото е имало отлагателен срок за прилагането му ­  мисля,  че беше шест години.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Този срок не е отлагателен.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Имам предвид срока за  застраховането ­ сега обаче той влиза точно в изпълнение. Трябва да започне неговото изпълнение.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Той е от  1998 г.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Но той не се е прилагал този закон!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това е Ваше мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но вие двамата си водите разговора, а другите скучаем.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Текстът наистина е изключително спорен, а и не само този текст е спорен.
Спорен е и текстът, който се отнася за случаите, в които става задължително създаването на групи по условията на труд. Има и спорни текстове, които не са отразени в момента в закона и затова аз смятам,  господин Папаризов, че не е много коректно да се прави призив за предложения и допълнения по цялата материя на закона, защото все пак ние се обединихме около едно становище ­ да се разглеждат само текстовете, които се отнасят за европейската интеграция. Още повече, най-вероятно законът за второ четене ще бъде подготвен в Комисията по европейските въпроси, а там не цялата комисия, не всички нейни членове са запознати с тази материя. Справедливо е по-нататъшното усъвършенстване на Закона за условията на труд да се отложи за един бъдещ период, когато с тази материя ще се занимава специализираната комисия и когато могат съвсем подробно да се обсъдят тези закони и текстове.
Аз няма да се спирам на текста за задължителното застраховане. Господин Адемов изложи едната гледна точка. Има и други съображения, които могат да се изложат против този текст и против тази формулировка, но наистина не си заслужава да си губим времето в спорове за текстове, които ние се споразумяхме заедно да не разглеждаме в бъдещия закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз искам все пак да попитам госпожа Манева ­ нямам представа за чл. 14 и чл. 16 да са поемани ангажименти без тези текстове! Тези текстове са изцяло в съответствие с Директива 89/391 на Европейската икономическа общност. Тези текстове нас по принцип ни задължават. Не виждам какво толкова притеснително има в чл. 14, ал. 1 след думите “работниците и служителите по трудово правоотношение” да се добави “и юридически и физически лица, които ползват работници и служители, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост”. Ние коментираме, че тук ние се съобразяваме именно с изискванията, касаещи временната и сезонната заетост и тази заетост в никакъв случай не се изключва от ангажиментите, които ние сме поели към Европейската икономическа общност. Така че тези текстове са изцяло съобразени с тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Папаризов, имате думата за втора реплика.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Моята реплика е по повод  израза, който госпожа Манева използва, че аз не съвсем коректно съм призовал залата. Аз не призовавам залата, но като председател на комисията съм длъжен да информирам народните представители какви са техните реални възможности, тъй като в доклада е отразено  точно какво сме се договорили, но всички други могат и да не се съобразят с това. Мисля, че е редно народните представители да знаят това и е напълно коректно да отразим точно ситуацията. Разбира се, че аз ще се съобразя с това, което сме говорили в комисията, но там извън нас ­ 13-те души, има още над 220 народни представители и те могат да имат и друго мнение. Така че не смятам, че това, което казах, е некоректно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, имате право на дуплика. Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Госпожо Масларова, има някакво недоразумение. Аз казах, че чл. 14, чл. 16, чл. 19 и чл. 24 са текстовете, които транспонират европейските директиви. Тоест тези текстове трябва да останат. По тях ще разговаряме.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Те са с други параграфи. (Реплика от народния представител Емилия Масларова.)
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз говоря член еди кой си, не цитирам параграфите, а казвам, че измененията по тези членове са членовете, по които ние сме се договорили да работим.
Що се отнася до репликата на господин Папаризов, аз съм съгласна с Вас, че всички колеги имат право да имат друга гледна точка, извън това, което комисията предлага, но нали смисълът на работа на тези комисии е в един по-тесен кръг да се разгледат подробно законите, да се изложат аргументите за една или друга позиция и без да се отнема правото на останалите колеги да направят своите предложения е добре да ги призовем и те да се концентрират върху тези неща, които са безспорни, а не да се разширява материята, и то в Комисията по европейски въпроси ­ там, където ние не сме специалисти по тези въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата,  господин  Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословните и безопасни условия на труд въвежда изискванията на Директивата на Съвета на Европа за допълнение на мерките за насърчаване и подобряване здравословните и безопасни условия на труд на работещите със срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение, което е една от задачите по плана за действие на Стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз ­ глава 13 “Социална политика и заетост”.
Допълненията в чл. 14, 16, 19, 24 и 26 въвеждат изискванията на Директивата за приемане на мерките, които да гарантират, че на всеки работещ със срочно или временно трудово правоотношение е осигурена същата степен на защита, както и на всички други работещи. С допълненията в цитираните членове на законопроекта се въвеждат допълнителни задължения за работодателите, които наемат работниците и служителите на временно или срочно трудово правоотношение за предоставяне на необходимата информация, за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването, контролирането на този риск, осигуряване на подходящо обучение по здравословни и безопасни условия на труд в съответствие със спецификата на работата, осигуряване на медицинско наблюдение и обслужване на тези работещи.
Националното ни законодателство не прави разлика между работещите по отношение на временните и трудовите правоотношения и осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд. Но изискванията на директивата да се акцентира върху тези групи работещи са от гледна точка на факта, че работниците и служителите на временно и срочно трудово правоотношение нямат същите трудови навици и култура за предпазване от професионални рискове, както и постоянно работещите.
С разпоредбата на новата т. 12  от Допълнителните разпоредби се дава определение на предприятие, което осигурява временна заетост. Към момента в националната нормативна уредба няма дадено легално определение на предприятие, което осигурява временна заетост. Със законопроекта се предвижда увеличаване на числения състав на Управителния съвет на фонд “Условия на труд”, което ще позволи по-голяма прозрачност и равнопоставеност при управление дейността на фонда.
Предложението за изменение на чл. 47 ще позволи на представителите на синдикалните и работодателски организации да увеличават по един от техните представители в управителния съвет на фонд “Условия на труд”. Предлага се рационална долна граница на числеността на персонала при изграждане на групи по условия на труд във фирмите. Резултатите от контролната дейност и анализът за прилагане изискванията на закона показват, че в микропредприятия с персонал до 5 работещи изграждането на групи по условия на труд по същество е утежняваща административна регулация за работодателите. В тези случаи всички работници и служители участват в обсъждането на проблемите по безопасността на здравето при работа.
Въз основа на изложеното смятам, че законопроектът съответства на изискванията на принципите на европейското право за управление на безопасност и здраве при работа и следва да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще започна от репликата на господин Папаризов. Господин Папаризов, съгласна съм, че 240 народни представители могат да имат друго решение, но Вие си спомняте, че в комисията ние искахме отлагане. Даваме си много ясно сметка, че вкарването на закона е важно, но все пак смятам, че трябва да има коректност и от Ваша страна.
Обединените демократични сили ще подкрепят на първо четене законопроекта на база на становището, което взехме в комисията. Не сме съгласни по никакъв начин с чл. 52 в предложения законопроект. Цитирам чл. 52: “Работодателят задължително застрахова за своя сметка за риска “трудова злополука” работниците и служителите, които извършват работа, при която опасностите за живота и здравето им обективно не могат да бъдат отстранени напълно, независимо от предприетите мерки.”
Аз лично като работодател съм напълно против. Става въпрос за 3 000 000 работещи и служители в страната и монопол на нов вид застраховка, която трябва да бъде създадена.
Със сигурност група народни представители между първо и второ четене ще направят публичен дебат както с работодателите, така и с браншовите организации, разбира се, и с Асоциацията на застрахователите.
Искам да отговоря на Коалиция за България и за друго. Аз мисля, че работодателите и до ден-днешен реално в колективния си трудов договор, в повечето случаи точно като частни работодатели, си дават много добре сметка какво трябва да направят. И такива застраховки ги правят по собствена воля, а не по закон, който да бъде приложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което говори госпожа Капон, е много важно. Ние нямаме нужда от нова задължителна застраховка в никакъв случай.
Така че, господин Папаризов, от ОДС ще настояваме това въобще да отпадне като клауза. Сигурните ефекти от едно такова решение ще бъдат нов данък върху наемането на труд. Забележете, нов данък върху наемането на труд и повече сива икономика, и повече корупция. Повече сигурност работниците едва ли ще получат.
Така че от ОДС  ясно настояваме за отпадането на тази клауза, но иначе ще подкрепим законопроекта на първо четене. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За реплика думата има господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безсмислено е днес от името на работодателите да казваме кое е редно, кое не е редно и кое ще даде повече сигурност. Предлагам да се обединим около това да се приеме на първо четене този законопроект. Моето лично мнение е не Комисията по европейски въпроси, а новосъздадената специализирана комисия да прецени в дискусия с работодатели и синдикати дали този чл. 52 е толкова вреден и трябва да отпадне или пък може все пак да остане. Няма смисъл сега да се правим на по-големи специалисти, отколкото сме реално. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Папаризов има думата за втора реплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз не зная защо моите колеги от ОДС в ясната информация за залата какво е положението намериха някакъв умисъл или желание да променим хода на дискусията. Дискусията е ясна ­ с гласуване комисията отхвърли чл. 53. Господин Адемов прие да направи предложение за оттегляне. Това не означава, както ви казах, че  той е направил това нещо, защото е смятал, че трябва да има единодушно решение в комисията. Той го направи по своя воля и това не означава, че друг народен представител не може да направи друго предложение.
Всички вие може да направите предложение за второ четене за отпадане на този текст. Законът ще бъде разглеждан в същата комисия и очевидно със същото мнозинство ще бъде подкрепено отпадането на чл. 53. Но в закона има и други текстове, по които може би има различно мнение. Господин Иванов говори, че намаляване броя на микроколективите, различните класификации на колективите, които трябва да отговарят на отделни изисквания, може би пък са полезна част от законопроекта.
Така че аз предлагам да не навлизаме в детайлите на второто четене. Колегите ще внесат своите предложения и очевидно на тази основа ще запазим изцяло евроинтеграционната част, както сме се договорили,  и навярно други от текстовете, ако се смята за полезно, извън чл. 53, защото там има още няколко текста, които ще бъдат обсъдени подробно за второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Безспорно е, че това със застраховането възбуди нашата комисия, ако мога така да се изразя, по-точно създаде сериозна дискусия, която е необходима в парламента, все пак ние сме в парламента и трябва да дискутираме и да говорим. Това е  и същността на думата парламент.
Дали това се харесва на някои или не ­ не бих се съобразявала с това.
Същността на чл. 52 е много по-широка и дълбока, отколкото да се разпише един текст в застраховането, в този закон да се въведе задължителност на един тип застраховка. Нямам нищо против да въведем такава застраховка, но в самия Закон за застраховането в България единствената и само задължителна застраховка това е “Гражданска отговорност” към трети лица. В този смисъл, за да се стигне до задължителност на една застраховка, пътят е много дълъг и много труден. Знаете, че застраховането е свободна зона. Нека да си представим как един работодател ще се договаря със застраховател, който ще му дава различни тарифи по различни видове трудови взаимоотношения. Така че един застраховател към строителството може да даде 2% от застрахователната стойност като премия, а друг застраховател може да даде 22%. Нека да помислим в този случай и за работодателя, който на сто работници трябва да плати по 22% от застрахователната сума. Първо, тези работодатели безспорно вече трябва да се съобразяват с всички европейски изисквания и точно този закон затова влезе в нашата Комисия по европейска интеграция, защото е синхронизационен и трябва да се  съобразяваме и да създаваме здравословни и безопасни условия на труд. Но докато създадем тези здравословни и безопасни условия на труд, всички работодатели и работници трябва да осъзнаят, че това нещо не става толкова бързо и преди да ги задължим да застраховат, трябва да извършат ред мероприятия за обезопасяване на самия трудов процес. Ако този процес е например в строителството, не може да ги накараме да ги строят без самият работодател да е осъзнал и да предприеме ред мерки преди да ги застрахова. В този смисъл възникна една сериозна дискусия и след нея всички или почти всички се обединихме около това, че в характера на нашата комисия е редно да приемаме всички безспорни текстове и след като направим една  сериозна среща с работодателите, със синдикатите, които безспорно ще подкрепят застраховането, и със застрахователите най-вече, които ще ни гарантират еднаквост, единни тарифи, единно виждане и разбиране по застраховката за злополука, тогава можем да въведем задължителност в един такъв закон и да приемем, че в България ще има и втора задължителна застраховка. В този смисъл на мен ми се ще да помислим малко повече и да направим повече срещи с тези групи от хора и институции, за които говорих и тогава всички, които се занимават  с тази материя, да седнем и да преработим текста, защото, няма защо да коментирам, че самият текст е така написан, че никой не може да го разбере. Всеки може да си го тълкува както си иска. Виждам, че господин Папаризов е съгласен с това. А това нито за работодателите, нито за работниците, да не говорим за застрахователите, не е редно и не е допустимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Най-напред искам да кажа, че подкрепям законопроекта, но по станалия дебат на чл. 52 искам да кажа само няколко думи, тъй като те са по същество. Най-важният въпрос, на който трябва да отговорим и който работодателите неведнъж са поставяли, е въпросът как да се стимулира инвестицията в подобряване на условията на труд. Това е най-важното нещо и то не намира отговор в текста. И сега при действащата нормативна уредба работодателите, които имат производства в рискови условия, плащат по-висок процент осигуровка. Веднъж плащат по-висок процент осигуровка, втори път с този текст се въвежда и задължителна застраховка. Никъде и по никакъв начин не става ясно как ако един работодател инвестира в подобряване на условията на труд, получава облекчения. И това е основният въпрос, който трябва да намери законодателно решение. Този въпрос, разбира се, може да бъде уреден много лесно, тъй като в тези списъци има кога и при какви условия кои производства, в които е инвестирано и са подобрени условията на труд, реципрочно се намаляват било застраховки, било осигуровки. Но тук с този текст основната идея на директивата, която е да се създадат мерки за насърчаване на подобрения за безопасни и здравословни условия на труд, въобще този въпрос не се урежда. Така че моята молба е действително да се направи допълнителна разработка в този закон, която да реши въпроса с реципрочните стимули на работодателите, когато те инвестират в подобряване на условията на труд и премахват дори такива рискови условия, при които е наложително да се плаща застраховка. Въвеждането на дублирани и утежняващи задължения на работодателите е категорично неприемливо, така че моето предложение е този текст в този вид да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Шулева.
Няма да давам повече думата.
И така, уважаеми народни представители, пристъпваме към гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд ­ първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували  149 народни представители: за 148, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Не виждам желаещи за процедурно предложение.
Всеки народен представител има право да направи предложение по приетия на първо четене законопроект в 7-дневен срок за отпадане, изменение и допълнение на текстове.
Сега е  10,49 ч. От сутринта приехме три закона. (Ръкопляскания.) Смятам, че се полага почивка до 11,30 ч.
Обявявам почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме заседанието.
Следващата точка от дневния ред е точка шеста:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪХРАНЕНИЕ И ТЪРГОВИЯ СЪС ЗЪРНО.
Искам само да напомня на народните представители, че по правилата, които приехме за законите, чета дословно: “Народното събрание обсъжда и приема законопроекта на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато по главата, раздела или текста няма направени писмени предложения или възражения, те не се четат в пленарната зала. В този случай законопроектът се прилага към стенографския протокол като част от него.”
Има думата председателят на Временната комисия по земеделието и горите господин Васил Калинов.
Моля, докладвайте законопроекта, а там, където няма предложения или възражения, няма да четете и текстовете.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря, господин председател.
Преди това имам едно процедурно предложение ­ до пленарната зала да бъде допуснат господин Злати Златев ­ изпълнителен директор на Националната служба за съхранение и търговия със зърно като представител на Министерство на земеделието и горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за допускането на господин Златев в пленарната зала.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господин Златев в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно”.
По § 1, 2 и 3  комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 4 комисията също подкрепя текста на вносителя.
 ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По първите четири параграфа и по наименованието на законопроекта има ли народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта и параграфи от 1 до 4 включително.
Гласували 132 народни представители: за 130, против 1, въздържал се 1.
Тези параграфи заедно с наименованието на законопроекта са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 5 има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница.
Има предложения от народните представители Пламен Моллов, Васил Калинов и Венцислав Върбанов.
Комисията подкрепя тези предложения.
Комисията предлага следната редакция на § 5:
“§ 5. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) При прехвърляне правото на собственост и при учредяване на ипотека върху складови помещения управителят на публичния склад подава в Националната служба по зърното и фуражите искане, към което прилага информация за финансовото състояние и за задължението, което обезпечава. В 7-дневен срок от подаване на искането Националната служба по зърното и фуражите разрешава прехвърлянето на правото на собственост или учредяването на ипотека върху складовите помещения или прави мотивиран отказ.”
2. Досегашните алинеи 2, 3 и 4 стават съответно алинеи 3, 4 и 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по § 5? Няма.
Моля, гласувайте § 5.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По параграфи 6, 7, 8 и 9  комисията подкрепя предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по тези параграфи? Няма.
Моля, гласувайте ги.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Тези параграфи, включително § 9 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 10 има направени предложения от народните представители Пламен Моллов, Васил Калинов и Венцислав Върбанов.
Комисията подкрепя предложенията.
Комисията предлага следната редакция на § 10:
“§10. В чл. 12, ал. 4 се правят следните изменения:
1. В т. 3 думите “или 2” се заменят с “или 3”.
2. Точка 12 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 10 има ли народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 11 и § 12 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези два параграфа? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Тези два параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 13 има направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница. Има и предложение от народните представители Пламен Моллов, Васил Калинов и Венцислав Връбанов.
Комисията подкрепя предложенията по принцип и предлага следната редакция:
“§ 13. Член 14, ал. 1 се изменя така:
“(1) Публичният склад и зърнохранилището публикуват в местния вестник и обявяват на видно място лицензията си или удостоверението за регистрация, цените на извършваните от тях услуги, работното време и лице за контакти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 13? Няма.
Моля, гласувайте § 13.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 14 и 15 комисията подкрепя предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По тези два параграфа има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага да се създаде § 15а, който става § 16:
“§ 16. Член 24а се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 16? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16 и предлага да стане § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Предложение от народните представители Пламен Моллов, Васил Калинов и Венцислав Върбанов за създаване на § 16а.
Комисията подкрепя предложението като предлага да се създаде § 16а, който става § 18:
“§ 18. В чл. 26, ал. 1 думите “прави предложение за заличаването му” се заменят с “го заличава”. ”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте за § 18.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя и за § 18, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по тези два текста. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Двата параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което по принцип беше прието от комисията, като предложението по ал. 4 беше оттеглено.
Има предложение от народните представители Пламен Моллов, Васил Калинов и Венцислав Върбанов, което също се подкрепя от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 18, който става § 21 със следната редакция:
“§ 21. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавят думите “което се изкупува и съхранява в интервенционни складове”.
2. Създават се ал. 4, 5, 6 и 7:
“(4) Проверката на качеството на зърното при инвервенционно изкупуване включва вземането на проби, показателите и методите на анализ.
(5) Проверката на съхраняваното в интервенционни складове количество зърно включва физическо измерване на наличното зърно и сравнителен анализ на документацията и отчетите на инвервенционния склад.
(6) Редът за контрол на интервенционните складове и на количеството и качеството на зърното по ал. 4 и 5 се урежда с наредби на министъра на земеделието и горите.
(7) Условията за складиране на зърното се уреждат с “договор за складиране” по образец, утвърден от министъра на земеделието и горите, който се публикува в Интернет страницата на Министерството на земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по този параграф, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: з 126, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има предложение от народните представители Васил Паница и  Евдокия Манева ­ то е оттеглено.
Има предложение от народните представители Пламен Моллов, Васил Калинов и Венцислав Върбанов да се създаде § 18б.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага да се създаде § 18б, който става § 22:
“§ 22. Наименованието на глава осма се изменя така:
 “Принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Има ли желаещи да вземат отношение по наименованието и по § 22? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували  123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Параграфът и наименованието на тази глава са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 19 има направено предложение, което се подкрепя.
В крайна сметка предлагаме следната редакция на § 19, който става § 23:
“§ 23. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 2 се отменя.
2. В ал. 2:
а) след думата “фуражите” се добавя “или упълномощено от него лице”;
б) създава се изречение второ:
“Наложените принудителни административни мерки могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.”
Параграф 20 става § 24:
“§ 24. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “който” се добавя “сключи договор за влог и/или”.
2. В ал. 2 след думата “лице” се добавя “или едноличен търговец”, а числото “15 000” се заменя с “20 000”.”
Параграф 21 става § 25:
“§ 25. В чл. 34 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след  думата “по” се добавя “чл. 12, ал. 1, чл. 12а, ал. 1”, думите “и чл. 30” се заменят с “чл. 24б и чл. 30”, а думите “3000 лв.” се заменят с “5000 лв. или с временна забрана за сключване на договори за влог на зърно за срок шест месеца”.
2. В ал. 2 след думата “лице” се добавя “или едноличен търговец”, а думите “10 000 лв.” се заменят с “15 000 лв. или с временна забрана за сключване на договори за влог на зърно за срок шест месеца”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували  127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Параграф 22 става § 26.
Параграф 23 става § 27.
Комисията предлага § 23а да стане § 28 със следното съдържание:
“§ 28. Създава се чл. 35б:
“Чл. 35б. Когато нарушенията по чл. 33 ­ чл. 35а са извършени повторно, глобата или имуществената санкция са в двоен размер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували  124 народни представители: за 124, против  и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има направено предложение от народните представители Пламен Моллов, Васил Калинов и Венцислав Върбанов да се създаде § 23а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага създаването на § 23б, който става съответно § 29:
“§ 29. В чл. 36, ал. 2 думите “министъра на земеделието и горите или от упълномощено от него длъжностно лице” се заменят с “ръководителя на Националната служба по зърното и фуражите”.”
Параграф 24 става § 30:
“§ 30. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 6 думите “официално признаване от оторизиран държавен” се заменят с “призната от оторизиран акредитиращ”, а след думите “изпитвателна лаборатория” се добавя “която”, а думата “да” се заличава.
2. Създават се точки 13 и 14:
“13. “Интервенционен склад” е публичен склад или зърнохранилище, които са одобрени от Държавен фонд “Земеделие” и от Националната служба по зърното и фуражите да приемат и съхраняват зърно въз основа на сключен договор за държавна интервенция.
14. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага да бъде подкрепено предложението на Пламен Моллов, Васил Калинов и Венцислав Върбанов наименованието “Заключителна разпоредба” да се замени със “Заключителни разпоредби”.
Комисията предлага следната редакция на § 25, който става § 32:
“§ 32. В Закона за фуражите (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г., изм. и доп. бр. 101 от 2000 г. и бр. 58 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 10:
а) в ал. 3 след думите “обнародва в централен ежедневник” се добавя “и публикува в Интернет страницата си”;
б) създава се ал. 8:
“(8) Лицата по ал. 1 са длъжни да уведомят Националната служба по зърното и фуражите за настъпили промени в декларираните и/или заявените обстоятелства в 14-дневен срок от настъпването им.”
2. В чл. 12:
а) алинея 3 се изменя така:
“(3) Националната служба по зърното и фуражите проверява показателите на вносните фуражни суровини и комбинирани фуражи и издава документ за тяхното съответствие със сертификатите по ал. 2.”;
б) в ал. 4 думите “ал. 1 и 2” се заменят с “алинеи 1, 2 и 3”.
3. В чл. 13:
а) в ал. 2 думите “ако това се изисква от страната-вносител” се заличават;
б) създава се ал. 3:
“(3) Митническите органи разрешават вноса и износа на продукти и вещества, предназначени за храна на животните, които се придружават от документите по ал. 2 и по чл. 12, ал. 3.”
4. В чл. 14 ал. 1 се изменя така:
“(1) Физическите или юридическите лица, които произвеждат, съхраняват, търгуват и/или използват продукти и вещества за храна на животни са длъжни да осигуряват на инспекторите на Националната служба по зърното и фуражите достъп до местата за производство, съхранение, разпространение, внос, износ, транспорт и използване, включително в животновъдните ферми.”
5. Създава се чл. 17а:
“Чл. 17а. (1) Физическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 8 се наказва с глоба в размер от 100 до 200 лв., а при повторно нарушение глобата е в размер от 200 до 500 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец се налага имуществена санкция от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение санкцията е в размер от 500 до 1000 лв.”.
6. В чл. 18:
а) в ал. 1 числото “8” се заличава;
б) в ал. 2 думите “когато юридическо лице наруши разпоредбите по чл. 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14” се заменят с “когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен  търговец”.
7. В чл. 19:
а) в ал. 1 думата “инспектори” се заменя с “длъжностни лица, определени от ръководителя”;
б) в ал. 2 думите “министъра на земеделието и горите или от упълномощено от него длъжностно лице” се заменят с “ръководителя на Националната служба по зърното и фуражите”.”
И докладвам § 26, по който комисията няма възражения. Тя го приема като предлага § 26 да стане § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, това са двата последни параграфа от този законопроект.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Тези два параграфа са приети, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно.
Позволете ми и от ваше име, уважаеми народни представители, да благодаря на Временната комисия по земеделието и горите за перфектно свършената работа и бързина.
Господин Калинов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Аз искам да кажа същото ­ благодаря на колегите, които помогнаха този закон да бъде факт.
Да се надяваме, че законите с нашата материя ще имат същата съдба като този и временните правила ще станат постоянни правила за работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, стигнахме до нашия правилник.
Господин Берон, заповядайте да председателствате заседанието, за да мога аз да докладвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Продължаваме с:
ПРОЕКТ ЗА ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ­ продължение.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми господин председател, стигнахме до текста на чл. 102.
Следва чл. 103.
Ако ми позволите, господин председател, ще кажа нещо, и то не само за протокола.
Искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че в чл. 83, който мина и го приехме, ал. 4 гласи:
“(4) Отговорът на питането се отлага, ако поставилият го народен представител отсъства от заседанието по уважителни причини”.
По текста е “обективни причини”, а тук беше направено предложение от господин Шопов, ако си спомняте, “обективни” да се замени с “уважителни”. Това го приехме. Да, но с по-предишните текстове, където се разглежда начинът за поставяне на въпроси ­ това е чл. 78, гласувахме с “обективни причини”. Така става, когато се правят предложения в залата.
Двата текста трябва да се синхронизират. Аз мисля, че не трябва още веднъж да го гласуваме, но това трябва да се отрази. Гласували сме изрично “уважителни” и трябва както е в чл. 78, ал. 4, така и в чл. 83, ал. 4 да бъде “уважителни причини”. Трябва да е еднакво в двата текста, за да има синхрон.
Мисля, че народните представители ще се съгласят с това отразяване и в стенографския протокол. В окончателната редакция е добре да бъде нанесена тази поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Корнезов, тук виждам, че в следващите доста много членове няма никакви предложения. Навсякъде комисията подкрепя текста на вносителя. Не можем ли някак си по-бързо да ги минем?
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма да може, господин председател, защото тези особени правила са само за законите, свързани с европейската интеграция, така че ще трябва да ги прочета изразително.
“Чл. 103. При внасяне на законопроекти и изказване в пленарното заседание или в комисия, народен представител с пряк финансов интерес от обсъждания проблем е длъжен да разкрие този интерес.
Чл. 104. Народният представител има право на платен годишен отпуск, който съвпада с ваканциите на Народното събрание.
Чл. 105. (1) Народният представител е длъжен да присъства на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които е избран.
(2) Народен представител, на когото се налага да напусне заседанието преди да е завършило или да закъснее за заседание, уведомява дежурните секретари или ръководството на съответната комисия.
Чл. 106. Народните представители имат социалните права по Кодекса на труда.
Чл. 107. (1) Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за извършено тежко престъпление и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава (чл. 33, ал. 2) ­ с разрешение на неговия председател.
(2) Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление като в този случай незабавно се уведомява Народното събрание, а когато то не заседава (чл. 33, ал. 2) ­ неговият председател.
(3) Когато са налице достатъчно данни, че народен представител е извършил тежко престъпление, главният прокурор отправя мотивирано искане до Народното събрание, а когато то не заседава ­ до неговия председател, с което се иска разрешение за възбуждане на наказателно преследване. Към искането се прилагат достатъчно данни.
(4) Искането на главния прокурор и приложените към него данни се разглеждат от Народното събрание, което се произнася с решение. При поискване и явяване народният представител се изслушва от Народното събрание.
(5) Когато Народното събрание не заседава (чл. 33, ал. 2) ­ разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител се дава от неговия председател. Разрешението, дадено от председателя на Народното събрание се внася за одобрение от народните представители на първото заседание на Народното събрание.
(6) Когато наказателното преследване завърши с присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено, Народното събрание взема решение за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител.
(7) В случаите, когато главният прокурор е направил искане за задържане на народния представител, Народното събрание се произнася с отделно решение, взето по реда на предходните алинеи. То може да отмени дадено от него разрешение.
(8) Разпоредбите на чл. 70 от Конституцията на Република България се прилагат и в случаите, когато наказателно преследване срещу народен представител е възбудено преди избирането му”.
Господин председател, предлагам да спрем дотук, защото по-нататък материята вече е по-различна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Уважаеми народни представители, има ли някакви бележки от чл. 103 до чл. 107 включително?
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да предложа една редакционна промяна в чл. 103. Текстът гласи: “При внасяне на законопроекти и изказване в пленарно заседание или в комисия народен представител с пряк финансов интерес от обсъждания проблем е длъжен да разкрие този интерес.”
Доколкото виждам, в Допълнителните разпоредби няма обяснение на думата “пряк интерес”. При това положение предлагам тази дума да отпадне, защото нейното наличие, макар и да не знам да има такъв случай, разбира се, в Народното събрание ­ досега някой да е декларирал, че има пряк интерес, но наличието на тази дума дава възможност за различно тълкуване ­ кой е пряк и кой не е пряк интерес. Това е моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Атанасов.
Има ли други бележки по членове 103-107 включително? Не виждам.
Моля да чуем мнението на господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може да отпадне, разбира се. Щом има финансови интереси, всеки народен представител е длъжен да го декларира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля да гласуваме поправката.
Гласували 126 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 3.
Поправката е приета.
Моля да гласуваме текстовете на така прочетените членове от 103 до 107 с поправката.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 134, против 1, въздържали се няма.
Членове от 103 до 107 включително, са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 108. Народните представители не могат да бъдат призовавани на военен сбор или учения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 109 (1) Народен представител, избран за член на Министерския съвет, за времето, през което той изпълнява функциите на министър, се замества от следващия в избирателната листа кандидат.
(2) Когато бъде освободен като министър, пълномощията на народен представител се възстановяват, а на заместващия го се прекратяват. Когато от една избирателна листа е извършено повече от едно заместване, при възстановяване на пълномощията на народен представител се прекратяват пълномощията на последния от листата, който ги е придобил по заместване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
По тези два члена ­ 108 и 109, има ли бележки? Не виждам.
Моля, гласувайте членове 108 и 109.
Гласували 135 народни представители: за 134, против 1, въздържали се няма.
Членовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Глава единадесета
Парламентарно поведение
Чл. 110. Народните представители нямат право да прекъсват изказващия се, да отправят лични нападки, оскърбителни думи, жестове или заплахи против когото и да било, да разгласяват данни, отнасящи се до личния живот или увреждащи доброто име на гражданите, да имат непристойно поведение или да извършват постъпки, които нарушават реда на заседанието.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това е много важен член, моля вземете отношение. За жестовете особено, защото, когато го гласуваме, ще ви бъде мъчно после, че е в сила.
Има ли желаещи да вземат отношение? (Шум и реплики в залата.) Не от място, а от трибуната. Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 110 заедно със заглавието.
Гласували 131 народни представители: за 125, против 1, въздържали се 5.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 111. По отношение на народните представители могат да се прилагат следните дисциплинарни мерки:
1. напомняне;
2. забележка;
3. порицание;
4. отнемане на думата;
5. отстраняване от заседание;
6. отстраняване до три заседания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 112. Напомняне се прави от председателя на народен представител, който се отклони от предмета на разискванията или нарушава реда на заседанието.
Чл. 113 (1) Забележка се прави от председателя към народен представител, на когото е направено вече напомняне на същото заседание, но продължава да нарушава реда.
(2) Забележка се прави и на народен представител, който се е обърнал към свой колега или колеги с оскърбителни думи, жестове или със заплаха.
Чл. 114. Порицание се налага от председателя на народен представител, който въпреки напомнянето или забележката продължава да нарушава реда на заседанието или е създал безредие в залата.
Чл. 115. Председателят отнема думата на народен представител, който:
1. по време на изказването си има наложени две от предвидените в чл. 111, т. 1-3 дисциплинарни мерки;
2. след изтичане на времето за изказване продължава изложението си въпреки поканата на председателя да го прекрати.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля да вземете отношение от чл. 111 до чл. 115 включително.
Има ли желаещи да вземат отношение по тези много важни членове?
Господин Димитров, заповядайте за изказване.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата във връзка с чл. 111. Очевидно е, че напомнянето и забележката са изключително важни способи на действие в залата, защото всички ние сме хора, случва се да се отклоним от правилата, да нарушим времето за изказване или други неща, които би трябвало да бъдат спазвани. Отнемането на думата, отстраняването от заседание и отстраняването до три заседания са санкции пар екселанс и без тях редът в Народното събрание сериозно би пострадал. Точка 3 обаче съдържа едно дисциплинарно действие, мярка, наречена “порицание”. Мисля, че тази камара се състои от люде, избрани с вота на нацията, и никой в нея не може да порицава някого друг. Може да го заклеймява, може да го обвинява, може да го критикува, може да го напада, но да го порицава не може.
Така че моля тази точка 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН:  Има ли други предложения по тези членове?
Господин Корнезов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, тези дисциплинарни мерки, както са дадени, включително и порицанието, ги има традиционно поне от 15 години в нашите правилници. Ако обаче отпадне порицанието, то трябва да отпадне и следващият чл. 114, където се дава формулировка кога се налага тази санкция.
Казвам личното си мнение ­ да останат тези дисциплинарни мерки така, както традиционно са били. Те рядко се прилагат. Но нека все пак залата да реши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Димитров, поддържате ли предложението си?
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Гласуваме предложението на господин Филип Димитров да отпадне т. 3 и свързаният с нея чл. 114.
Моля, гласувайте.
Гласували  151 народни представители: за 34, против 100, въздържали се 17.
Предложението не се приема. 
Моля, гласувайте членове 111 до 115 включително.
Гласували  141 народни представители: за 137, против 2, въздържали се 2.
Членове 111 до 115 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 116 има един спорен момент, затова ще си позволя да прочета предложението на вносителя.
“Чл. 116. (1) Председателят може да отстрани от едно заседание народен представител, който:
1. възразява против наложената дисциплинарна мярка по груб и непристоен начин;
2. продължително и непрекъснато не дава възможност за нормална работа в пленарната зала.
(2) Председателят е длъжен да отстрани народен представител, който гласува с чужда карта.”
Има предложения на народните представители Близнашки, Миков и Стоилов, които се подкрепят от комисията.
Има предложение на народните представители Мингова, Касабова и Герджиков, което също се подкрепя от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 116. Председателят може да отстрани от едно заседание народен представител, който:
1. възразява против наложената дисциплинарна мярка по груб и непристоен начин;
2. продължително и непрекъснато не дава възможност за нормална работа в пленарната зала;
3. гласува с чужда карта.”
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Думата “непрекъснато” да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли желаещи да вземат отношение към тази редакция на чл. 116?
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако “непрекъснато” отпадне, т. 2 ще звучи така:
“2. продължително не дава възможност за нормална работа в пленарната зала;”
Смисълът е един и същи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН:  Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също подкрепям предложението да отпадне думата “непрекъснато”, тъй като не мисля, че това условие, първо, е изпълнимо, второ, е подходящо. Един народен представител може в продължение на цял един пленарен ден да действа така, че да затруднява или да не дава възможност за нормалния ход на заседанието. Не го прави непрекъснато, но в продължение на целия пленарен ден. Така че е добре да отпадне думата “непрекъснато”.
Аз обаче си позволявам да взема думата по отношение на едно мое предложение, което се основава на една моя идея, която имах още от предишното Народно събрание. Според мен точно, тук в чл. 116, е задължително хипотезата отстраняване от едно заседание да бъде прилагана и за народен представител, който злоупотребява с правото си да иска проверка на кворума от името на парламентарна група тогава, когато е явно, че в залата има кворум. Аз мисля, че една такава злоупотреба изцяло влиза в обхвата на т. 2, тъй като една проверка на кворума затруднява продължително според мен нормалното протичане на  заседанията на Народното събрание. Но тъй като в предходния парламент това мое тълкуване не беше споделено от председателстващите, предлагам тук в т. 2  след думите “продължително не дава възможност за нормална работа в пленарната зала” изрично да се добави “включително злоупотребявайки с правото си по чл. 39, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Няма внесен такъв текст.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз предлагам да се добави “включително злоупотребявайки с правото си по чл. 39, ал. 3”, за да има ясна санкция за онези, които злонамерено, с цел да се бави работата на Народното събрание, в случаи, когато е явно, че има кворум и че той ще бъде констатиран, просто за да печелят време и за да затормозяват работата, искат поименни проверки от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли реплика към това изказване?
Господин Мартин Димитров има думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много настоявам в този случай това предложение да не бъде подложено на гласуване. Както вече имаше прецедент през миналата седмица, то не е било внесено по надлежния ред и ако няма едни и същи правила за всички народни представители, самото гласуване на целия правилник става безсмислено. Така че ви моля за еднакво третиране на всички депутати, което предполага предложението на господин Казак да не бъде подложено на гласуване. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Димитров.
Господин Агов, отказвате ли се?
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): За изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има думата господин Кузов, след това ­ господин Асен Агов за изказване.
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (КА): Уважаеми господин председател, дами и господа! Свидетели сме на това, че в миналото Народно събрание Председателството не успя да се пребори с гласуването с чужди карти, затова коалиция Атака гарантира и желае да остане задължително чл. 116 във вариант, в който председателят не “може”, а “отстранява” народен представител, който гласува с чужда карта. Контролът вероятно ще бъде по-труден, защото председателят не може да бъде следовател и постоянно да следи кой гласува с чужда карта, но “може” е доста пожелателна мярка, тоест той може и да не може. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Ралчев, имате думата за реплика на това изказване.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, очевидно е, че споровете “длъжен” и “може” ще продължат, но аз взех репликата само за да попитам: как си представяте функцията на председателя по установяването кой гласува с чужда карта?
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС, от място): Визуално.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Визуално!? Чудесно изглеждате, но колегата е на друго мнение. Какво означава една ръка сложена върху един пулт? Все пак това са сериозни работи и трябва много ясно да си даваме сметка, че, не дай си Боже, те могат да станат инструмент, който да променя съотношението на лицата, които са гласували по определен начин. (Шум и реплики.)
Аз само питам, а после ще се обоснова в отделно изказване за двете категории: “длъжен” и “може”. Но сега: как си представяме функцията на председателя по установяване на това действие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има думата за дуплика господин Кузов. След това ­ изказване на господин Агов.
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (КА): Действително е трудна реализацията на този контрол, защото председателят на Народното събрание освен функциите да наблюдава кой какво върши, има и други функции. Вероятно това имате предвид, господин Ралчев? Но има и квестори в Народното събрание, които имат възможността своевременно да информират... (Смях и реплики в залата.)
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Квесторите имат друга функция.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Добре. Независимо от това, че имат друга функция, по някакъв начин трябва да се ограничи гласуването с чужди карти. Свидетели сме, когато народни представители, като пианисти от висок ранг, обикалят почти цялата банка и успяват да гласуват. Това може да бъде забелязано от председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Кузов. (Реплики в залата.)
Господин Агов, имате думата за изказване.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Аз оценявам волния характер на воденето на това заседание и задълбочените диалози между двама заместник-председатели от трибуната и водещия заседанието, но Ви моля от името на Демократи за Силна България наистина да има малко повече ред в заседанието. (Възгласи: “Браво!”.)
По същество предлагам редакционна поправка: “Председателят отстранява от едно заседание народния представител, който...” Това е окончателната редакция на текста, който предлага комисията ­ ясно и императивно да отстранява. Вижда се, след като телевизионните камери могат да уловят как се гласува с чужди карти, след като фотоапаратите на фоторепортерите в дъното на залата могат да установят това и да го публикуват на другия ден във вестниците, следователно председателят от това място ­ аз знам това от личен опит, вижда чудесно кога се гласува с чужда карта. Затова трябва да вменим на председателя да отстранява народните представители, които гласуват с чужди карти, а изходът, за да не вземем това решение, е да се върнем отново към методиката за гласуването с чужди карти. Впрочем ще имаме възможност за това, защото, както си спомняте, това гласуване беше отложено. Ще имаме и допълнителна разпоредба след малко, в която ще третираме този въпрос. Така че се обръщам към докладчика и към Вас, господин председател, моля отбележете чл. 116 с редакционна поправка, която е напълно съобразена с правилника, да гласи така: “Председателят отстранява от едно заседание народен представител, който: ...” и следват точка първа, втора и трета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: И аз Ви благодаря, господин Агов, че се солидаризирате с коалиция Атака.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): В случая сте председател на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Стоянов, имате думата за процедурно предложение.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Колеги, като гледам ­ залата е доста празна, а в момента обсъждаме въпроса за превенцията на това как да бъде направено така, че да не се гласува с чужди карти и това решение явно ще бъде взето чрез гласуване с чужди карти. Затова от името на Парламентарната група на коалиция Атака да бъде направена поименна проверка на кворума. (Шум и реплики в залата. Възглас: “Браво!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Поискана е поименна проверка, за да спазваме нашия правилник, по който работим сега.
Моля, дайте ми списък на народните представители.
Александър Владимиров Радославов ­ тук
Александър Димитров Паунов ­ тук
Александър Манолов Праматарски ­ отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев ­ отсъства
Алиосман Ибраим Имамов ­ отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер  ­ от-
съства
Ангел Вълчев Тюркеджиев ­ тук
Ангел Петров Найденов ­ тук
Андрей Лазаров Пантев ­ отсъства
Анелия Йорданова Мингова ­ отсъства
Анелия Христова Атанасова ­ тук
Антонела Ангелова Понева ­ тук
Антония Стефанова Първанова ­ тук
Апостол Иванов Димитров ­ тук
Ариф Сами Агуш ­ тук
Асен Димитров Гагаузов ­ тук
Асен Йорданов Агов ­ тук
Ася Величкова Михайлова ­ тук
Атанас Атанасов  Папаризов ­ тук
Атанас Димитров Щерев ­ отсъства
Атанас Петров Атанасов ­ тук
Атанас Тодоров Мерджанов ­ тук
Ахмед Демир Доган ­ отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин ­ тук
Бойко Иванов Ватев ­ тук
Бойко Николов Боев ­ тук
Бойко Стефанов Великов ­ тук
Борис Янков Ячев ­ отсъства
Борислав Георгиев Владимиров ­ тук
Борислав Димитров Китов ­ тук
Борислав Иванов Българинов ­ тук
Борислав Любенов Великов ­ тук
Борислав Николов Ралчев ­ тук
Борислав Янчев Ноев ­ тук
Ботьо Илиев Ботев ­ отсъства
Валентин Николов Милтенов ­ тук
Валентина Василева Богданова ­ тук
Ваньо Евгениев Шарков ­ отсъства
Ваню Стефанов Хърков ­ тук
Ваня Крумова Цветкова ­ тук
Васил Димитров Паница ­ тук
Васил Миланов Антонов ­ отсъства
Васил Минчев Иванов-Лучано ­ тук
Васил Тодоров Калинов ­ отсъства
Венелин Димитров Узунов ­ тук
Венцислав Василев Върбанов ­ тук
Весела Атанасова Драганова-Илиева ­ тук
Весела Николаева Лечева ­ тук
Веселин Витанов Близнаков ­ тук
Веселин Методиев Петров ­ тук
Владимир Михайлов Дончев ­ тук
Владимир Николов Дамгов ­ тук
Владимир Първанов Кузов ­ тук
Волен Николов Сидеров ­ отсъства
Георги Владимиров Юруков ­ тук
Георги Георгиев Пирински ­ тук
Георги Данаилов Петърнейчев ­ отсъства
Георги Йорданов Димитров ­ тук
Георги Миланов Георгиев ­ тук
Георги Петков Близнашки ­ тук
Георги Петров Петканов ­ отсъства
Георги Пинчев Иванов ­ отсъства
Георги Стоянов Кадиев ­ отсъства
Георги Тодоров Божинов ­ тук
Георги Чавдаров Анастасов ­ отсъства
Гергана Христова Грънчарова ­ отсъства
Даниел Василев Вълчев ­ тук
Даринка Христова Станчева ­ тук
Даут Идриз Осман ­ тук
Десислав Славов Чуколов ­ тук
Джевдет Ибрям Чакъров ­ тук
Димитър Енчев Камбуров ­ тук
Димитър Иванов Абаджиев ­ отсъства
Димитър Иванов Димитров- отсъства
Димитър Кинов Стоянов ­ тук
Димитър Николов Гъндев ­ тук
Димитър Стоянов Дъбов ­ отсъства
Димитър Цвятков Йорданов ­ тук
Добромир Христов Гущеров ­ отсъства
Долорес Борисова Арсенова ­ отсъства
Донка Иванова Михайлова ­ тук
Дончо Стефанов Цончев ­ тук
Евгени Захариев Кирилов ­ тук
Евгени Стефанов Чачев ­ тук
Евгений Гинев Жеков ­ тук
Евгения Тодорова Живкова ­ отсъства
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова ­ тук
Евтим Костадинов Костадинов ­ тук
Екатерина Иванова Михайлова ­ тук
Елеонора Николаева Николова ­ тук
Елиана Стоименова Масева ­ тук
Емел Етем Тошкова ­ отсъства
Емил Константинов Георгиев ­ тук
Емилия Радкова Масларова ­ тук
Енчо Вълков Малев ­ отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов ­ тук
Жори Йорданов Алексиев ­ тук
Захари Димитров Георгиев ­ тук
Златко Тонев Златев ­ тук
Ива Петрова Станкова ­ тук
Ивайло Георгиев Калфин ­ отсъства
Иван Атанасов Колчаков ­ тук
Иван Георгиев Сотиров ­ тук
Иван Георгиев Стаматов ­ тук
Иван Йорданов Костов ­ тук
Иван Николаев Иванов ­ тук
Иван Николов Гризанов ­ тук
Иван Петков Даков ­ тук
Иван Славов Иванов ­ тук
Иво Първанов Атанасов- тук
Иглика Димитрова Иванова ­ тук
Илиян Вълев Илиев ­ тук
Илкер Ахмедов Мустафов ­ отсъства
Йовко Христов Йовков ­ тук
Йордан Димитров Костадинов ­ отсъства
Йордан Иванов Бакалов ­ тук
Йордан Кирилов Цонев ­ отсъства
Йордан Мирчев Митев ­ тук
Йордан Петров Величков ­ тук
Камелия Методиева Касабова ­ тук
Камен Костов Костадинов ­ отсъства
Касим Исмаил Дал ­ отсъства
Кирил Николаев Добрев ­ отсъства
Константин Стефанов Димитров ­ тук
Коста Димитров Цонев ­ отсъства
Костадин Стоянов Паскалев ­ отсъства
Красимир Дончев Каракачанов ­ тук
Кристиан Иванов Вигенин ­ тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян ­ отсъства
Лидия Сантова Шулева ­ тук
Лъчезар Богомилов Иванов ­ тук
Любен Андонов Корнезов ­ тук
Любен Любенов Дилов ­ тук
Любомир Пенчев Пантелеев ­ тук
Лютви Ахмед Местан ­ отсъства
Маргарита Василева Кънева ­ тук
Маргарита Спасова Панева ­ тук
Мариана Йонкова Костадинова  ­ тук
Марина Борисова Дикова ­ отсъства
Марио Иванов Тагарински ­ тук
Мария Василева Капон ­ тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева ­ тук
Мария Станчева Вълканова ­ тук
Марко Николов Мечев ­ отсъства
Мартин Димитров Димитров ­ тук
Мая Божидарова Манолова ­ тук
Меглена Щилиянова Кунева ­ тук
Метин Мехмедов Сюлейманов ­ отсъства
Милен Емилов Велчев ­ тук
Минчо Викторов Спасов ­ тук
Минчо Христов Куминев ­ тук
Мирослав Димитров Мурджов ­ тук
Митко Иванов Димитров ­ тук
Нитхат Сабри Метин ­ тук
Михаил Райков Миков ­ отсъства
Младен Петров Червеняков ­ отсъства
Надежда Николова Михайлова ­ тук
Надя Антонова Кочева ­ тук
Нахит Джевдет Зия ­ тук
Неджми Ниязи Али ­ тук
Ненко Викторов Темелков ­ тук
Нено Ненов Димов ­ тук
Несрин Мустафа Узун ­ тук
Николай Аврамов Свинаров ­ отсъства
Николай Боянов Михайлов ­ тук
Николай Василев Василев ­ отсъства
Николай Георгиев Камов ­ отсъства
Николай Петров Кънчев ­ тук
Нина Стефанова Чилова ­ тук
Нихат Тахир Кабил ­ отсъства
Огнян Стефанов Герджиков ­ отсъства
Олег Григоров Попов ­ тук
Олимпи Стоянов Кътев ­ тук
Павел Димитров Шопов ­ тук
Павел Михайлов Чернев ­ отсъства
Петър Василев Мутафчиев ­ тук
Петър Владимиров Димитров ­ отсъства
Петър Георгиев Кънев ­ тук
Петър Георгиев Мръцков ­ тук
Петър Кирилов Берон ­ тук
Петър Станиславов Манолов ­ тук
Петър Стефанов Стоянов ­ отсъства
Петя Илиева Гегова ­ отсъства
Пламен Александров Панайотов ­ отсъства
Пламен Неделчев Моллов ­ отсъства
Радослав Георгиев Илиевски ­ тук
Радослав Ненков Гайдарски ­ отсъства
Райна Господинова Йовчева ­ отсъства
Рамадан Байрам Аталай ­ тук
Рейхан Ибадула Аблеким ­ тук
Ремзи Дурмуш Осман ­ тук
Росен Златанов Владимиров ­ отсъства
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова ­ тук
Румен Асенов Ангелов ­ тук
Румен Иванов Такоров ­ тук
Румен Йорданов Петков ­ отсъства
Румен Стоянов Овчаров ­ тук
Светослав Иванов Спасов ­ отсъства
Светослав Христов Малинов ­ тук
Сергей Дмитриевич Станишев ­ отсъства
Силвия Николаева Алексиева ­ тук
Силвия Тодорова Стойчева ­ тук
Снежана Великова Гроздилова ­ тук
Соломон Исак Паси ­ отсъства
Станимир Янков Илчев ­ тук
Станислав Тодоров Станилов ­ тук
Станчо Николов Тодоров ­ тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова ­ тук
Стефан Антонов Софиянски ­ отсъства
Стефан Ламбов Данаилов ­ отсъства
Стоян Витанов Витанов ­ тук
Стоян Проданов Иванов ­ тук
Татяна Дончева Тотева ­ тук
Татяна Стоянова Калканова ­ отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска ­ отсъс-
тва
Тодор Михайлов Кумчев ­ тук
Тодор Найденов Костурски ­ тук
Тодор Николов Батилов ­ тук
Тома Янков Томов ­ тук
Трифон Димитров Митев ­ отсъства
Фатме Муса Илияз ­ тук
Фидел Димитров Беев ­ тук
Фикрет Хюдаетов Шабанов ­ тук
Филиз Хакъева Хюсменова ­ отсъства
Филип Димитров Димитров ­ тук
Хасан Ахмед Адемов ­ тук
Христина Христова Велчева ­ отсъства
Христо Боянов Величков ­ тук
Христо Дамянов Бисеров ­ тук
Христо Йорданов Кирчев ­ тук
Четин Хюсеин Казак ­ тук
Юксел Али Хатиб ­ тук
Юнал Саид Лютфи ­ тук
Юнал Тасим Тасим ­ тук
Янаки Боянов Стоилов ­ тук
Яне Георгиев Янев ­ тук
Яни Димитров Янев ­ отсъства
Янко Александров Янков ­ тук
Ясен Димитров Попвасилев ­ тук
Ясен Стоянов Пенчев ­ тук
Присъстват 169 народни представители, така че можем да продължим нашето заседание.
За процедура думата има господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Взимам думата по процедурен въпрос относно начина на водене на заседанието.
Уважаеми колеги, точно след като аз от тази трибуна призовах да се приеме една поправка или поне да се възприеме по категоричен начин тълкуването на чл. 116 като непозволяващ злоупотребата с право на искане на поименна проверка от името на парламентарна група, тогава, когато е ясно, че кворумът е налице, един колега от една парламентарна група направи точно такова действие ­ злоупотреба с правото на искане на поименна проверка, което се доказа с резултата от проверката.
Моля председателстващият заседанието на това основание да му наложи предвидената в чл. 116, т. 2 санкция ­ отстраняване от едно заседание, за това, че продължително ­ половин час пленарно време беше изгубено на цяла една пленарна зала, за да може той да злоупотреби с едно право.
Второто ми основание за това искане е следното. Всички ние знаем, че изказвания и процедурни искания от името на парламентарна група могат да бъдат правени само и единствено от председател, заместник-председатели, членове на ръководството на една парламентарна група. Единствено те могат да ангажират волята на своята парламентарна група. Пред мен е извадка от списъка на членовете на Парламентарната група на коалиция Атака. В него пише, че лицето Димитър Кинов Стоянов е член на Парламентарната група на коалиция Атака. Той не е нито председател, нито заместник-председател, нито секретар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Той е секретар! (Оживление в залата.)
ЧЕТИН КАЗАК: Това не е отбелязано никъде, не е обявено от трибуната на Народното събрание, за да стане ясно.
Така че, господин председателстващ, Вие бяхте длъжен да напомните на своите колеги, че имат право да искат от името на парламентарна група процедура само и единствено членовете на ръководството на съответната парламентарна група. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Казак.
Господин Димитър Стоянов е парламентарен секретар на коалиция Атака и аз го възприех като такъв да изразява мнението.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Не е регистриран!
ЧЕТИН КАЗАК (встрани от микрофоните): Парламентарен секретар е едно, секретар на парламентарна група е друго!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря за информацията.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Отменете поименната проверка. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Естествено че няма да я отменя, още повече, че беше показано, че кворумът е налице.
Освен това председателят може да наложи отстраняване, а може и да не наложи, така че аз не налагам отстраняване. (Оживление и единични ръкопляскания от КА.)
Има предложение да се замени “може да отстрани” с “отстранява”.
Вие изразихте отрицателно мнение по този въпрос.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От името на комисията сме предложили това, не съм изразявал нищо. Аз съм председател на тази комисия и изразявам становището є, даже е направено в черен курсив, за да се разбере какво е мнението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Все пак аз съм длъжен да подложа на гласуване това предложение за редактиране на текста.
Предложено е изразът “може да отстрани” да се замени с “отстранява”.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 58, против 92, въздържали се  15.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председателю, тук беше направено още едно предложение: “и непрекъснато” да отпадне. Мисля, че господин Четин Казак го направи официално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Така е, той го направи официално.
Моля, гласувайте да отпадне от текста “и непрекъснато”.
Гласували 168 народни представители: за 140, против 12, въздържали се  16.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте целия чл. 116 в редакцията, която беше прочетена от господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Която е на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Гласували 163 народни представители: за 148, против 1, въздържали се  14.
Член 116 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 117 има направени предложения от народните представители Мингова, Касабова и Герджиков, които се подкрепят по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 117:
“Чл. 117 (1) Председателят може да отстрани за повече от едно заседание, но не повече от три заседания народен представител, който:
1. оскърбява Народното събрание или държавния глава;
2. призовава към насилие в залата или в сградата на Народното събрание;
3. повторно е гласувал с чужда карта.
(2) Отстраненият от заседанието народен представител по ал. 1 и по чл. 116 не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен.
(3) Народният представител има право да оспори наложената дисциплинарна мярка пред председателя на Народното събрание, който може да я потвърди, отмени или промени.”
Това предлага комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Имате думата по чл. 117.
Заповядайте за изказване.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми депутати! Аз имам следното недоумение по чл. 117. В ал. 1 е казано, че председателят може да отстрани и в т. 1 е отбелязан случаят, обстоятелството, при което той може да отстрани народния представител, а именно: “оскърбява Народното събрание или държавния глава;”.
В духа на интерпретацията, която доктор Берон направи за поименното гласуване, председателят би могъл в този контекст да не отстрани за повече от едно заседание народен представител, който оскърбява Народното събрание или държавния глава. Моето предложение е думата “може” да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Какво е предложението Ви?
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: “Председателят отстранява за повече от едно заседание ...”. Ако депутат оскърбява Народното събрание или държавния глава, председателят отстранява за повече от едно заседание. “Може” предполага, че той може да не отстрани този депутат, който оскърбява Народното събрание, повтарям.
Член 117, т. 2 казва, че председателят може да отстрани, ако депутат призовава към насилие в залата или в сградата на Народното събрание.
Формално разсъждавам, че залата е в сградата и предлагам да остане само “призовава към насилие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Да отпадне краят на изречението, така ли?
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли реплики на това изказване?
Господин Пантелеев, заповядайте за изказване.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Аз не се намесих в предишния спор, защото той беше достатъчно безсмислен ­ по отношение на модалния глагол “може”, тъй като и преди, и сега се натъкваме на една ситуация, която подлежи на доказване. Повече от ясно е, че дали един народен представител е оскърбил Народното събрание или държавния глава, е въпрос, който не може да бъде решен току-така. Ето защо, давайки правото на преценка на председателя, ние трябва да изпишем модалния глагол “може”, тъй като в противен случай стигаме за процедура, в която това трябва да се доказва. И по какъв начин? За Вас едни думи могат да бъдат тълкувани като оскърбление, за други ­ не. В нашата житейска практика това се доказва при дълга съдебна процедура.
Затова е написан модалният глагол “може”, тъй като не е възможно да се формулира със сигурност кое точно е оскърбление и кое не в секундата, в която председателят трябва да вземе това решение.
Искам да направя една добавка към т. 2, която засегна и колегата Михайлов, ако е възможно, разбира се. След “призовава към” да запишем “или упражнява насилие”. И оттам нататък текстът може да остане. Тоест, не само ако призовава, но и ако упражнява насилие в парламента, което, между другото, се е случвало.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Физически или психически?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Нека оставим на председателя да прецени.
Това е моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Други изказвания?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като подкрепям напълно това, което предложи колегата Пантелеев, че колкото призоваването към насилие е укоримо и достойно за най-строго санкциониране, толкова с още по-голямо основание е укоримо и е достойно за санкциониране самото упражняване на насилие било в пленарната сала, било извън нея.
Аз обаче исках да взема думата, за да защитя формулировката на т. 2 така, както е предложена от комисията. Според мен става въпрос не за самото насилие ­ къде да бъде ­ в залата или в сградата, а къде се извършва деянието призоваване или упражняване на насилието, ако се приеме бележката на господин Пантелеев.
Недопустимо е не само в пленарната зала, но и извън нея един народен представител да призовава към насилие. Мисля, че това е имал предвид законодателят преди “n” брой години, когато е приел тази формулировка на текста, а не самото пристъпване към деянието.
Аз предлагам да се запази текстът на т. 2, като се добави думата “или упражнява”, както предложи колегата Пантелеев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Заповядайте за реплика, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Репликата е към господин Четин Казак и чрез него към господин Пантелеев.
Господин председателю, аз категорично възразявам да се правят промени по същество по текста. Ако господин Пантелеев и господин Четин Казак са решили, че упражняването на насилие е нещо, което трябва да бъде порицавано, санкционирано в Народното събрание, те биха могли да направят надлежното предложение между първо и второ четене на правилника. Тъй като това не е направено и не става въпрос за редакционна поправка, а за добавка по същество, става въпрос за ново действие, би било абсолютно нередно Народното събрание изобщо да се произнася по това предложение. Затова настоявам да помислим и да подкрепим предложението на народния представител Михайлов и да напишем: “председателят отстранява”. Това е чисто редакционна поправка. Модалността на глагола в никакъв случай не е необходима тук.
Разбира се, тогава ще възникне още един проблем. Когато в предишния член гласувахме “може да отстрани”, тогава трябва да се върнем отново към него и да решим този въпрос. Аз съм за това да решим въпроса и в двата члена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Агов.
Има думата за дуплика господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Агов. Аз не споделям Вашето становище, тъй като със същото основание, с което Вие в предходния член, а и сега отново предлагате наглед редакционна поправка, мисля, че цялата зала си дава сметка, че тази поправка, която Вие предложихте и тогава, и сега, съвсем не е редакционна, а е парекселанс поправка по същество. Има огромна разлика между това на председателя да се даде възможността да избира дали да наложи или не съответната санкция и това да му бъде вменено като задължение от правилника ­ да налага санкцията. Така че Вашите предложения, ако тълкуваме стриктно правилника, също са по същество и не биваше дори да бъдат подлагани на гласуване от председателстващия по време на предходния текст.
Мисля, че ако бъдем все пак конструктивни, бихме могли да приемем поправката на т. 2 като редакционна, тъй като тя се основава на факта, че който призовава към насилие бива санкциониран за това. С още по-голяма сила би трябвало да бъде санкциониран тогава, когато пристъпва към изпълнение на призоваването или наистина упражнява насилие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Казак.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, когато се правят закони, има определени правила, които не могат да бъдат нарушавани. Малко условно казано текстът на чл. 117 е квалифициран състав на чл. 116. Не може да има противоречие между двата текста. Това е просто една анархия в законодателството. Или, както е казал господин Агов, трябва да прегласуваме чл. 116, което, разбира се, не е основателно, защото аргументи за по-тежка санкция по чл. 117 не могат да бъдат намерени. Още един аргумент за това, че ал. 1, т. 2 призовава към насилие, знаете един принцип, че в крайна сметка призоваването е известна форма на подбудителство и то е квалифицирано извършено дотолкова, доколкото са наказали основния състав. Затова самото призоваване в случая е достатъчна мярка и няма защо една практика, която е утвърдена и от предишния правилник, сега да я бутаме. Но основното е, че е абсолютно недопустимо между два съседни текста, които касаят една и съща материя, да има абсолютно противоречие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Ралчев.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Тук казусът е в думата “може” ­ модалния глагол, който дава възможност на председателя да прецени. Ако не му дадем тази възможност, кой ще прецени дали е подбудителство, дали е насилие? Кой ще прецени? И винаги ще има претенции към самия председател дали той е преценил правилно, дали е преценил неправилно и ще става скандал. Думата “може” дава основание на председателя да прецени как ще се оцени цялото действие, затова аз предлагам на народните представители да гласуват тази формула, която позволява на председателя да прецени. Иначе е без адрес, без насока. Загубва се смисълът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Не виждам други желаещи за изказване.
По някои от поправките, които бяха предложени,  има спор дали са по същество или са редакционни.
Господин Корнезов, ще направите ли някакъв коментар по въпроса?
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Залата ще реши. Но след като гласувахме в чл. 116, че председателят може да отстрани, разбира се, че и в чл. 117 трябва да повторим същото. Вече имаме гласуван текст. Не е императивно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: В такъв случай това няма да го гласуваме?
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие преценете дали да се гласува или не, тъй като има направено предложение. Не е редакционно, то е за отпадане на дума, която обаче променя текста.
Становището, включително и моето, е това, което комисията предлага, да бъде прието и от залата. Това, че трябва да има синхрон между двата текста, това според мен е повече от очебийно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Тогава ще го подложим на гласуване.
Гласуваме предложението в чл. 117, ал. 1 “може да отстрани” да се замени с “отстранява”.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 11, против 96, въздържали се 18.
Поправката не се приема. Текстът остава “може да отстрани”.
Има направени още две предложения към т. 2 на ал. 1.
Едното предложение е “призовава към насилие или упражнява насилие”.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Това не е редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това е предложение по същество и няма да го подлагам на гласуване.
Следващото предложение е отпадане опашката на изречението: “и в залата или в сградата на Народното събрание”, от което се разбира, че където и да призовава към насилие, това е наказуемо.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как председателят на Народното събрание ще трябва да санкционира един народен представител, който, примерно, в едно ямболско село нещо е казал? И да го отстрани от залата? Разбирате ли, това не може да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Ясно е, че това не може да стане.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е предложението, гласувайте го, но недейте да правите предложения в движение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Гласуваме отпадането на опашката.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не е опашка, господин председател, това е изключително важно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това е съществено. Който не е внимавал, нека чуе отново, че става въпрос за това всяко призоваване от депутат към насилие, където и да било, може и на другия край на света, трябва да бъде санкционирано.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И то от председателя с отстраняване от едно заседание. Председателят трябва да ходи с всички 239 народни представители навсякъде, за да разбере.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА  (КБ, от място): От кого е направено това предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това е предложение на господин Михайлов.
Моля, гласувайте отпадането на края на изречението на т. 2.
Гласували 136 народни представители: за 16, против 107, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 117, както беше прочетен от господин Корнезов.
Гласували 133 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 4.
Текстът на чл. 117 е приет във формата, представена от комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вероятно за това са се заблудили някои от народните представители ­ има предложение на народните представители Мингова, Касабова и Герджиков за нова глава дванадесета “Съвет за административен и финансов контрол”. Комисията единодушно каза, че на този етап няма да се произнася и няма становище дали  трябва да се създава такава нова глава. Това ще го реши комисията, когато види и комисиите, и последното уточняване. Затова, както виждате, комисията не е взела отношение дали подкрепя или не подкрепя създаването на един такъв нов орган. Отлага се.
Следователно отиваме към
“ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. (1) Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание може да бъде изменян по предложение на председателя на Народното събрание или по искане на народен представител.
(2) Предложението се разглежда от Правната комисия в 14-дневен срок.
(3) Становището на комисията се изпраща на председателя на Народното събрание, който го предоставя в писмен вид на всеки народен представител.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 2. По въпроси, неуредени с този правилник, Народното събрание приема решения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте за § 1 и § 2 на Допълнителните разпоредби.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Параграфи 1 и 2 на Допълнителните разпоредби са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има предложение на народния представител Асен Агов:
В Допълнителните разпоредби се създава нов § 3 със следното съдържание:
“§ 3. Усъвършенстването на компютризираната система за гласуване в чл. 53, ал. 3 да се извърши в срок от  три месеца от приемането на настоящия правилник.”
Останалите параграфи се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението. Междувпрочем то е свързано с предложението на господин Агов по чл. 53, ал. 3. Ако си го спомняте, то се дискутира тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: За шестте цифри. Тъй като беше отхвърлено в чл. 53...
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Имаме още една възможност да се реши този случай. Ние, от Демократи за Силна България, настояваме категорично внесеният от нас текст за усъвършенстването на компютризираната система, именно гласуване чрез въвеждане на 6-цифрен личен идентификационен код от всеки народен представител при регистрация от 30 сек., да бъде решен сега, сега е моментът. Отложеното гласуване би трябвало да се произведе сега, защото инак няма да можем да произведем гласуването си по Допълнителната разпоредба. Или да отхвърлим искането, да премахнем практиката за гласуване с чужди карти по този начин, или всъщност да проявим една добра политическа воля. Това е много важно за онези, които се канят да управляват и които се канят да управляват с присъстващи, а не с отсъстващи депутати, да решат този въпрос.
Моят апел е много категоричен: нека сега отложеното гласуване по чл. 53 да се извърши, за да можем да приемем и Допълнителната разпоредба. Преди всичко това е мой апел към мнозинството на БСП и на ДПС, защото с техните категорични гласове беше отхвърлена възможността да премахнем гласуването с чужди карти веднъж завинаги в този парламент.
Ако вие, господа, се каните да управлявате с отсъстващи депутати, както впрочем беше практиката в предишния парламент отново с участието на ДПС, тогава ние ще бъдем още по-ниско в рейтинга на обществото. И без друго този парламент започна с фалстарт.
Затова, господин председателю, аз предлагам категорично да преминем към прегласуване на отложеното гласуване по чл. 53, така както е предложено от Демократи за Силна България, и след това да се произнесем по Допълнителната разпоредба, която току-що беше докладвана от председателя Корнезов.
Ще направя още едно улеснение за Вас, господин председателю. В Допълнителната разпоредба, § 1 се казва: “Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание може да бъде изменян по предложение на председателя на Народното събрание или по искане на народен представител.” Следователно, ако хрумнат, както впрочем се случи и при предишното обсъждане на този въпрос, някакви други идеи, винаги народният представител може да внесе промяна в правилника и да решим след три месеца да променим тази система, която да бъде примерно с пръстови отпечатъци, както се коментираше впрочем тук. Нека сега да се произнесем и да изразим политическа воля, че се отказваме от гласуването с чужди карти. Затова Ви моля, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Агов.
Моля, господин Корнезов, за Вашия коментар от името на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председателю, благодаря Ви.
Както виждате на стр. 31, чл. 50, ал. 3,  е било направено предложението на Асен Агов ­ комисията чрез гласуване не го подкрепи. То, разбира се, е свързано и сега с § 3 от Допълнителните разпоредби. Доколкото си спомням, ние отложихме гласуването на тази трета алинея.
Затова, от името на комисията ­ бихме могли още веднъж да разгледаме този въпрос, но това трябва да стане в комисията. Аз не мога от трибуната да давам становище как би могло да се излезе от положението. Въпросът е изключително сложен, той е болезнен, бих казал, от доста време за целия парламент, трябва да се търси едно разумно решение, трябва да се направят консултации със специалисти в тази област, защото номер с 6 цифри и т.н., да се проиграе, защото, ако си спомняте, и предният председател на Народното събрание се опита да въведе технически чрез седенето да се гласува. Знаете, че още първия ден тази система, която беше толкова прехвалена, не заработи.
Затова нека да постъпим разумно ­ комисията ще се събере, и без това имаме отложени текстове, и ще излезе със становището си, а разбира се, пленарната зала ще реши въпроса с гласуването с чужди карти, респективно неговото ограничаване и невъзможност да се използва. Това е моето предложение, така и така отложихме чл. 53, ал. 3 ­ всъщност тук се дава един срок.
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Това какво беше сега ­ изказване ли?
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приемете го за изказване, председателят на Народното събрание ми даде думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Да, това е изказване на господин Корнезов.
Господин Агов иска думата за реплика. (Шум и реплики в залата.)
Нека процедурата да бъде след репликата ... (Реплики от КБ.)
Добре, процедурата преди репликата. И стига сте се мъчили да заблуждавате новите заместник-председатели на Народното събрание!
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Понеже предполагам, че господин Агов ще има предвид същото под формата на процедура и реплика,  бих казал, че ако комисията междувременно не е намерила време да се спре на този въпрос, нека да го направи наистина.
Предлагам да го отложим за последен път, господин Агов. Нека да се разгледа в комисията и след това наистина да го гласуваме тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Агов, имате думата за реплика.
Имате ли обратно предложение на предложението на господин Великов? (Шум и реплики в залата.)
АСЕН АГОВ (ДСБ): Настъпва някаква бъркотия тук, господин председател. Аз казвам само следното ­ комисията се е занимавала с този въпрос. Отлагането на гласуването означава отлагане на гласуването в зала, а не връщане на въпроса в комисията. Следователно редно е залата, ако реши, да се произнесе сега дали иска да се гласува с чужди карти или не иска да се гласува с чужди карти ­ ето това е въпросът. Никакво връщане в комисията не може да реши този въпрос. Залата трябва да се произнесе. Или ще се произнесе по този въпрос сега, или ще отложи Допълнителната разпоредба и ще се върнем към този дебат. Сега веднага ви казвам, че ще се върнем отново към този дебат тогава, когато трябва да приемем целия текст на правилника. Ето това е! Това е вашият избор!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Господин Агов е прав ­ комисията се е занимавала и с двата текста и тя няма нужда повече да се занимава с тях. Въпросът е дали днес залата може да се върне и да гледа този текст на чл. 53, или ще го направи другата седмица. Дали днес залата ще се произнесе по текста от Допълнителните разпоредби?
Само че, господин Агов, въпросът не е дали залата ще се произнесе по гласуването с чужди карти или не. Въпросът е дали залата да се произнесе по Вашия текст, който иска някакъв 6-цифрен код. Няма текст, който казва, че не може да се гласува с чужди карти и ние да спорим по този текст. Спорът е за Вашия текст, който изисква някакви странни шест цифри и някаква сложна процедура. И ако залата няма нищо против, много лесно днес може да каже, че текстът на господин Агов с тези шест цифри е доста неподходящ, или да каже, че е много хубав. И толкоз.
И не политизирайте въпроса, защото Вие вкарвате един негоден и неподходящ текст, за да предизвикате един друг спор, който е съвсем друг. За това става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това беше реплика на господин Агов. (Реплика от народния представител Асен Агов.)
ХРИСТО БИСЕРОВ: Ами, направете дуплика тогава, няма значение! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Агов, подлагаме на гласуване формалното предложение на господин Великов за отлагане на гледането както на чл. 53, така и на предложението за нов § 3. Член 53 е отложен един път. Отлагаме го още веднъж, защото той върви заедно с този § 3.
Гласуваме за отлагането на § 3, защото сме стигнали до него, обаче с него върви и отложеният чл. 53, който също се отлага, ако желаете.
Предложението на господин Великов е да се отложат чл. 53, ал. 3 и този § 3 от Допълнителните разпоредби, който върви с него.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 122, против 3, въздържали се 21.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има предложение на народните представители Георги Близнашки, Михаил Миков и Янаки Стоилов:
В § 3 се добавя ново изречение: “Народните представители се обръщат към заместник-председател, председателстващ пленарно заседание на Народното събрание с израза “господин председател/госпожо председател”.
Комисията не подкрепя предложението на тези народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който е традиционен и гласи:
“§ 3. “Председател” по смисъла на този правилник е председателстващият съответното пленарно заседание на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли желаещи за изказване?
Господин Близнашки, заповядайте.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Уважаеми дами и господа, текстът е традиционен, но е абсурден, защото той предполага пълна суброгация, тоест стъпване на правата на председателстващия заседание във всички права на председателя на Народното събрание. Това е недопустимо.
Очевидно, че разумът на този текст е съвсем друг, а именно, че председателстващият заседанието заместник-председател действа в качеството на председател именно в пленарна зала и нищо повече. Ето защо нашето предложение е в този смисъл ­ обръщението към председателстващият заседанието да бъде “господин/госпожо председател”. Става дума за една ограничена временна суброгация в правата на председателя на Народното събрание. Другото е просто абсурдно, макар и превърнало се в традиция, възпроизвеждайки се в различните досегашни правилници на Народното събрание.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Близнашки. (Шум и реплики в залата.)
Има ли желаещи за изказване? Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Струва ми се, че досега съществуващият текст е пределно ясен, защото председател по смисъла на този правилник е председателстващият съответното пленарно заседание, което е абсолютно ясно, че се отнася само до това обръщение в рамките на това пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Ралчев.
Господин Агов, няколко пъти Ви каня да се изкажете. Заповядайте.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Господин председателю! Ето, аз се обръщам към Вас с “господин председателю”, защото Вие сте председател на това заседание. И съвсем очевидно е, че е уместно разсъждението на вносителите на това предложение ­ Близнашки, Миков и Стоилов.  Според мен обаче председателят на заседанието има и други функции, не става въпрос само за функциите на това как да се обръщат към него. Има функции да налага санкции, порицания и пр., които обсъждахме само преди малко. Следователно предложението би трябвало да бъде: “Председател” по смисъла на този правилник е ...” и текстът, който е заложен от комисията, а не се отнася само за обръщението. Очевидно е, че трябва да се обръщаме с “господин председателю” и виждам, че в това Народно събрание се налага някаква погрешна практика да се казва “господин председателстващ”. Това е грешна практика. Има един председател и това е или госпожата, или господинът, който председателства заседанието.
Следователно аз съм за това да се съхрани текстът на § 3 от Допълнителните разпоредби така, както е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има думата народният представител Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председателю, колеги! Преценете, господин Ралчев и господин Агов, следния казус: господин Агов има основание, че въпросът не е само в обръщението. Онзи, който председателства заседанието, трябва да изпълнява целия кръг от задължения на председателя по водене на пленарното заседание ­ даване на думата, отнемане на думата, налагане на санкции, правене на съобщения. Но в същия този момент, когато председателят на Народното събрание не води заседанието, а е, да речем, в кабинета си и подписва официални документи на Народното събрание или приема представители на посолства на друга държава, означава ли в този момент, че той не е председател на Народното събрание?!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): В залата не е.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но той е или не е в този момент председател? Означава ли това, че Народното събрание има двама председатели?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, нали? Очевидно, този който води заседанието, е заместник-председател, но в хода на заседанието ­ обръщението към него е “председател”, защото той председателства заседанието, а не е председател на Народното събрание.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не обръщението в пленарна зала определя нещата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре, но вижте редакцията на този текст, който Вие защитавате: “Председател” по смисъла на този правилник е председателстващият съответното пленарно заседание...” и оттук логичното заключение, че председателстващият е в момента председател на Народното събрание, а не избраният за председател от това Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Аз не мисля, че се разбира така.
Господин Казак, заповядайте за реплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Пирински! И в Конституцията, и в нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание съществува длъжността председател на Народното събрание. Но само в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се използва думата “председател”, “председателят”. Просто Вие трябва да направите разликата между двете понятия ­ “председател на Народното събрание” и “председател”. В случая в Допълнителната разпоредба в § 3 се дава обяснение на използваното понятие “председател”.
В Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, когато се използва само думата “председател”, текстът предлага да се разбира председателстващият съответното заседание. Там, където в правилника се използва словосъчетанието “председател на Народното събрание”, се има предвид точно длъжността избран председател на Народното събрание. Това е единствената разлика между двете понятия. Тук се дава обяснение на понятието “председател” без продължението “на Народното събрание”.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има един председател на Народното събрание.
ЧЕТИН КАЗАК: Има един председател на Народното събрание. Там където правилникът има предвид действително избрания и представляващ Народното събрание председател на Народното събрание, той там употребява и цялото словосъчетание “председател на Народното събрание”. Там където се употребява само думата “председател”, правилникът предлага да се разбира председателстващият съответното заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин  Казак.
Господин Пирински, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Казак, ал. 2 на сега действащия правилник в чл. 4, още в самото начало на правилника казва така: “На първото заседание Народното събрание избира председател и четирима заместник-председатели.” Не казва “избира председател на Народното събрание”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Защо да усложняваме нещата, когато те са пределно ясни. Едното е статус, другото е функция. В този текст, който е предложен коректно, този, който в момента е заместник-председател, на когото е възложено от председателя да изпълнява тази функция, получава това обръщение, защото трябва да изпълнява неговите функции в рамките на пленарно заседание, което изрично е записано. Азбучни работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: И аз мисля, че е ясно.
Колеги, подлагам на гласуване предложението, внесено от народните представители Георги Близнашки, Михаил Миков и Янаки Стоилов за добавяне на новото изречение.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 78, против 33, въздържали се 31.
Предложението се приема.
За прегласуване ­ Иван Иванов. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Господин председателю, правя формално предложение за прегласуване, тъй като предложеният текст, касаещ специално обръщението към заместник-председателите, които ръководят заседанията на Народното събрание, е наистина излишен. Нещо повече, смъква по ниво тази част от Допълнителните разпоредби. Пределно ясно е, че когато председателстващият съответното пленарно заседание е председател по смисъла на този правилник, то и обръщението към него ще бъде единствено “господин председателю”. В думата “председател” се влага смисъл на председател на пленарното заседание на Народното събрание.
По повод на това, което казваше председателят Пирински, истина е, че като се изключи този единствен текст на чл. 4, по-нататък, когато се говори за ръководство на Народното събрание, изрично се говори за председател на Народното събрание и за заместник-председатели. Едва от глава шеста, когато започват текстове, свързани със сесии и заседания на Народното събрание, се въвежда понятието “председател” в смисъл на председател на пленарното заседание.
Много ви моля, нека при прегласуването не позволим да размиваме правилника с ненужни текстове и да не подкрепите направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има поискано прегласуване.
Моля, гласувайте предложението на господин Близнашки и другите двама народни представители.
Гласували 165 народни представители: за 73, против 70, въздържали се 22.
Кой както иска ­ така ще нарича водещия заседанието. (Смях и оживление в залата.)
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председателю, трябва да подложите на гласуване предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Сега гласуваме предложението на комисията, § 3 ­ “Председател” по смисъла на този правилник е председателстващият съответното пленарно заседание на Народното събрание”.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 145 народни представители: за 133, против 4, въздържали се 8.
Параграф 3 е приет.
Имаме още два параграфа, за да свършим главата.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Не, не... (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Щом “не”, значи “не”.
Имам да направя съобщения за парламентарния контрол в петък:
Министър-председателят на Република България в оставка Симеон Сакскобургготски ще отговори на актуален въпрос от народните представители Владимир Дамгов и Златко Златев.
Министърът на отбраната в оставка Николай Свинаров ще отговори на актуален въпрос от народните представители Емилия Масларова и още трима народни представители.
Министърът на вътрешните работи в оставка Георги Петканов ще отговори на четири актуални въпроса.
Министърът на правосъдието в оставка Антон Станков ще отговори на актуален въпрос.
Министърът на образованието и науката в оставка Игор Дамянов ще отговори на два актуални въпроса.
Министърът на здравеопазването в оставка Славчо Богоев ще отговори на актуален въпрос на народния представител Ваньо Шарков.
Отлагане на отговори със 7 дни са поискали няколко министри, които трябва да отговарят.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
 
(Закрито в 14,01 ч.)
                                                                                       

Заместник-председатели:  
Любен Корнезов
Петър Берон              

Секретари:
Кристиан Вигенин
Гергана Грънчарова