Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Юнал Лютфи
Секретари: Метин Сюлейманов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги народни представители, в началото на днешния пленарен ден предстои да извършим три гласувания, които останаха от вчерашния ден. След малко ще ги предложа на вашето внимание за гласуване.
Както си спомняте, вчера започна второто четене на Законопроекта за данък върху добавената стойност - първа част. Това четене беше прекъснато и се премина към Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховане, който, както разбирам, е бил гласуван и завършен.
Тази сутрин след гласуванията от вчерашния ден, ни предстои да продължим с точката – Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за периода м. юни 2005 г. – м. март 2006 г. Навярно това ще приключи след известни дебати, предстои да вземем решение във връзка с този доклад и след почивката ще продължим с Парламентарен контрол.
Вярвам, че сте готови за преминаване към гласуването. Затова обявявам гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от народните представители Христина Христова и Милен Велчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 160, против 1, въздържали се 13.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от народните представители Хасан Адемов и Петър Мръцков.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 142, против 2, въздържали се 6.
И този законопроект е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване проекта за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги, който беше обсъден по точка девета от седмичната ни програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 141, против 3, въздържали се 7.
Решението е прието.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Процедура, може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще направя няколко съобщения и след това – процедура.
Днес, на 23 юни 2006 г., е постъпил общ проект на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, приети на първо четене на 15 юни т.г. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
Още едно съобщение, уважаеми колеги. На 22 юни т.г., на основание чл. 37, ал. 2 от Закона за Сметната палата в Народното събрание е представена актуализираната Програма за одитната дейност на Сметната палата за 2006 г. С писмо на председателя на парламента програмата е изпратена на Комисията по бюджет и финанси с предложение при необходимост по линия на комисията да бъдат предприети съответните действия въз основа на правомощията, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Програмата е на разположение на народните представители в библиотеката на парламента.
Преди да преминем към разглеждане на доклада на омбудсмана по програмата от седмицата, има ли въпроси?
Заповядайте за процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Думата ни е за този нов почин, който се въвежда в явно нарушение на правилника, защото тези гласувания, които започнаха да текат от вчера, са явно в нарушение с Правилника за организацията и дейността на Четиридесетото Народно събрание, а и в нарушение на всички правилници до този момент на всички народни събрания, поне от тези, които помним след 10-ноемврийска България.
До този момент в българското Народно събрание, исторически, а и преди това, не ми е известно, а ако на някой му е известно, нека да каже дали е имало такъв начин на гласуване - такова абсолютно отделяне на дебата от гласуването, което прави абсолютно безсмислен дебата, прави абсолютно безсмислено и гласуването. Тази пауза, която съществува от вчера до днес, прави нещата откъснати и това, което тече в момента, е още една взаимна лъжа на Четиридесетото Народно събрание, че правим нещо ново и нещо революционно. По този начин не се прави нищо друго, освен че господин председателят създава възможността Народното събрание да работи по 10-15 минути на ден, тоест това е времето, когато ще се гласува. През останалото време - по време на дебата, не съществува каквато и да е заинтересованост. Ако така е било или ако е така в някои други парламенти, то така не е било и не е в българското Народно събрание съобразно правилника, който в момента съществува. Ако на някой това му харесва, че го има в някой друг парламент или конгрес по света, това е друг въпрос. Но за нас от “Атака” този почин, който се въвежда, е абсолютно неприемлив и заявявам отново, че ние сме категорично против това ново нарушение, което председателят Пирински прави в това Народно събрание. То е едно от многото, които той е направил до този момент, които стават все повече и повече и се натрупват като основание да се иска неговата оставка и сваляне от поста му на председател на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, насочвам вниманието ви към два текста от действащия правилник. Единият е ал. 1 на чл. 45. Той гласи: “Председателят определя времето за обсъждане на всяка точка от дневния ред” - и сега обърнете внимание – “както и деня и часа, в който ще се извърши гласуването по нея.”. Това е общият текст за всяка точка от дневния ред.
Има и специален текст за законопроектите. Това е чл. 59, който ясно казва: “Председателят може да определя деня и часа за гласуване на включените в дневния ред законопроекти”.
Както знаете, това е обичайна практика във всички парламенти. Тя е обоснована именно от това при гласуването да има надлежния кворум. Затова считам, че е обосновано и полезно в нашето Народно събрание да приложим тази практика, така че имам намерение да продължавам да я прилагам.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Господин председател, процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Филип Димитров – процедурен въпрос.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Обръщам се към председателя на Четиридесетото Народно събрание с молба, независимо от прочетените от него текстове от правилника, които без съмнение са факт, да има любезността да заяви пред настоящата камара, че тези действия, които в момента извършва парламентът, имат по-скоро експериментален и проучвателен характер по следните мотиви.
Аз съм вносител на предложенията за измененията в правилника на Народното събрание, които предвиждат тъкмо такава процедура за гласуване – процедура, която само незнанието на практиката на парламентите по света може да обяви за неподходяща или неуместна.
Проблемът обаче е в друго, господин председател. Тази процедура е свързана с детайли, които са взаимно свързани. Ето защо предложенията за изменение на правилника, които би трябвало да сте разпределили, но не сте, на съответните комисии през изтеклите шест месеца, предвиждат точно това, което Вие правите в момента, с комбинация с още някои неща, които трябва да залегнат в правилника.
Аз адмирирам Вашето желание да поемете отговорността и да започнете това усилие, което в крайна сметка да ни доведе до функциониране на българския парламент така, както правят другите парламенти в Европа. Радвам се, че имате смелостта да направите тази стъпка. В същото време, като всяко нещо, което не се прави по най-пълния и уместен начин, Вие рискувате да попаднете в същия капан, в който попаднаха Вашите колеги от левицата по време на гласуването на Конституцията, като, проявявайки политически инат, вместо да възприемат разумното нещо, което беше предложил Съюзът на демократичните сили, успяха да изкълчат граматиката на фразите в чл. 130а, та сега да трябва да се обясняваме с Брюксел какво точно сте имали предвид. Просто, за Бога, не правете това!
Нека да похвалим Вашия почин, нека да го следваме в следващите няколко дни или седмици, ако това Ви е необходимо, за да се ориентирате докрай, и нека след това да имате добрината да въведете в пленарната зала гласуването на тези изменения на правилника, които да запечатат една такава процедура, каквато има в Европейския съюз, каквато има в европейските парламенти, каквато има в Американския конгрес и каквато в крайна сметка е характерна за държавите от категорията, на която ние искаме да бъдем част. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин Димитров, уважаеми колеги! Има две предложения за промени в правилника, които са депозирани в Деловодството и които аз съм разпределил – обръщам се и към Вас, господин Димитров, защото поставихте въпроса – на Комисията по правни въпроси: онова на господин Петър Стоянов и група народни представители на 3 февруари и онова на господин Христо Кирчев на 10 април.
Вие сами знаете, че няма особена нагласа в парламента да се разглеждат поправки в правилника в хода на работата на парламента. Очевидно това е дейност, която се съсредоточава в началото на всеки парламент и след това няма особен ентусиазъм за разглеждане на такива въпроси. Но аз съм разпределил тези предложения. Правната комисия не е била без работа досега и подозирам, че е натоварена достатъчно много, но, според мен, препоръката на господин Димитров е справедлива – да се постараем в правилника достатъчно ясно да регламентираме най-добрия начин за създаване на добра организация за гласуване в парламента.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Процедура, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, предлагам да не организираме дискусия на тази тема сега под формата на серия от процедурни въпроси, защото, според мен, и залата е малко неподготвена.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви за разбирането, господин Спасов.

Преминаваме към обсъждане на:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА ЮНИ 2005 Г. – МАРТ 2006 Г.
Този доклад се внася по силата на чл. 22, ал. 1 от Закона за омбудсмана, който предвижда, че всяка година до 31 март се внася ежегоден доклад за дейността в Народното събрание.
Заповядайте, господин Бакалов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с обсъждането на доклада бих искал да ви приканя да гласувате да поканим господин Ганев – националния омбудсман, да присъства на обсъждането на самия доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване процедурното предложение за покана към господин Гиньо Ганев да присъства в пленарната зала и, разбира се, да има възможност да представи доклада.
Гласували 134 народни представители: за 133, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля поканете господин Гиньо Ганев да заеме мястото си в пленарната зала.
Първо, предстои да се запознаем със становищата на трите комисии, на които е разпределен докладът – Комисията по жалбите и петициите на гражданите, Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по гражданското общество и медиите.
Заповядайте, господин Бакалов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по жалбите и петициите на гражданите

На свое редовно заседание, проведено на 27 април 2006 г., Комисията по жалбите и петициите на гражданите обсъди внесения в Народното събрание на основание чл. 22 от Закона за омбудсмана доклад за дейността на омбудсмана на Република България за периода юни 2005 г. – март 2006 г.
В доклада са представени обстойно принципите, политиките, организацията на работа по жалби и сигнали на граждани и създадената административна структура на институцията на националния омбудсман. Констатирано е, че институцията вече функционира пълноценно и са очертани основните насоки на нейното по-нататъшно развитие.
В доклада е отбелязано, че общият брой жалби, получени от омбудсмана до 25 март 2006 г., е 1102. Според етапа на проверката, те се разпределят, както следва:
- жалби и сигнали, по които проверката е приключила – 33%;
- жалби и сигнали в процес на проверка – 62%;
- жалби и сигнали, по които проверката не е открита – 5%.
По 359 или 33% жалби и сигнали проверката на омбудсмана е приключила, в това число:
- приключени случаи с решение на проблема – 30%;
- приключени случаи с решение на проблема чрез посредничество – 5%;
- приключени случаи с дадени съвети и препоръки – 33%;
- приключени случаи със становище за неоснователност на жалбата – 17%;
- приключени случаи поради липса на законово основание за намеса – 15%.
Омбудсманът се е самосезирал в четири случая, които са от висок обществен интерес;
- проблемът с битовите отпадъци в София;
- действия на полицейските служители в Благоевград и смъртта на Ангел Димитров – Чората;
- проблемите, свързани с предоставянето на услуги от топлофикационните дружества и фирмите за топлинно счетоводство;
- по повод опасността от унищожаване на зелени площи в София и сигналите на организации на гражданите за липса на широко обществено обсъждане на екологичните рискове от приемането на Общия устройствен план на Столичната община.
В доклада се посочва, че е създаден и изискуемият, съгласно Закона за омбудсмана, публичен регистър на жалбите и сигналите на гражданите.
Включени са и някои конкретни предложения за усъвършенстване на законодателството, произтичащи от оплакванията на гражданите.
Основен принцип в дейността на омбудсмана е неговата независимост от останалите държавни органи и институции, включително от Народното събрание. Този принцип, установен в действащата конституционна и законова уредба на омбудсмана, е в съзвучие с международните стандарти – Препоръка 1615 от 2003 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
С оглед на това Комисията по жалбите и петициите на гражданите приема за сведение Доклада за дейността на омбудсмана на Република България за периода юни 2005 г. – март 2006 г. и предлага на Народното събрание също да го приеме за сведение.
Становището е прието с десет гласа “за”, “против” и “въздържали се” – няма.”
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Герджиков, заповядайте да представите становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.

ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Ще ви представя становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията относно доклада за дейността на омбудсмана за периода юни 2005 г. – март 2006 г.
“На свое редовно заседание, проведено на 18 май 2006 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията обсъди доклада за дейността на омбудсмана на Република България за периода юни 2005 г. – март 2006 г.
Докладът бе представен от господин Гиньо Ганев – омбудсман на Република България.
Докладът се внася в Народното събрание на основание чл. 22 от Закона за омбудсмана. Структуриран е в осем раздела, които съдържат цялостен преглед на работата на институцията след избора на омбудсмана и приемането на подзаконовата нормативна база за неговата дейност.
В приложение към доклада са представенни данни и класификация на постъпилите жалби и сигнали на граждани, пълен текст на становища по проверки, извършени по инициатива на омбудсмана, и отчет за разходите.
Общият брой жалби, получени от омбудсмана до 25 март 2006 г., е 1102. Проверката е приключила по 33% от тях; в процес на проверка са 62%, жалбите и сигналите, по които проверката не е открита, са 5%.
Положителното е, че омбудсманът поставя акцент не само върху работата по индивидуалните жалби на гражданите, но и върху възможността институцията да се самосезира по случаи от висок обществен интерес.
Такива примери в доклада са проверките по инициатива на омбудсмана относно:
- проблема с битовите отпадъци в София;
- действията на полицейските служители в Благоевград и смъртта на Ангел Димитров-Чората;
- проблемите, свързани с предоставянето на услуги от топлофикационните дружества и фирмите за топлинно счетоводство;
- опасността от унищожаване на зелени площи в София и сигналите на организации на гражданите за липса на широко обществено обсъждане на екологичните рискове от приемането на Общия устройствен план на Столична община.
Предвиденият, съгласно Закона за омбудсмана, публичен регистър на жалбите и сигналите на гражданите вече е внедрен. Основен принцип в дейността на омбудсмана е неговата независимост от останалите държавни органи, включително и от Народното събрание. Този принцип, установен в действащата конституционна и законова уредба на омбудсмана, е в съзвучие с международните стандарти (Препоръка 1615/2003 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа).
Въз основа на информацията в доклада може да се направи изводът, че институцията вече функционира пълноценно.
В този смисъл е и положителната оценка на експертите на Европейския съюз в рамките на Четвъртата мисия за оценка на напредъка на Република България по Глава 24 “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи” от м. март 2006 г. Според тях институцията на омбудсмана има необходимия “потенциал да бъде важен орган за контрол и наблюдение, включително и във връзка с корупционни случаи”.
Въз основа на изложеното Комисията по правата на човека и вероизповеданията приема за сведение Доклада за дейността на омбудсмана на Република България за периода юни 2005 г. – март 2006 г. и предлага на Народното събрание също да го приеме за сведение.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Герджиков.
Има и становище на Комисията по гражданското общество и медии.
Господин Атанасов, заповядайте да докладвате становището.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, ще прочета становището на Комисията по гражданското общество и медии.
“На редовно заседание, проведено на 25 май 2006 г., Комисията по гражданското общество и медии разгледа доклада за дейността на омбудсмана на Република България за периода юни 2005 г. – март 2006 г., който е внесен в Народното събрание на основание чл. 22 от Закона за омбудсмана.
Структурата на доклада включва осем раздела, които представят работата на институцията след избирането на господин Гиньо Ганев и приемането на необходимата подзаконова нормативна база за неговата дейност. Въз основа на тази информация може да се направи извод, че институцията вече функционира пълноценно. В този смисъл е и положителната оценка на експертите на Европейския съюз в рамките на Четвъртата мисия за оценка на напредъка на Република България по Глава 24 “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи” от м. март 2006 г. Според тях институцията на омбудсмана има необходимия “потенциал да бъде важен орган за контрол и наблюдение, включително и във връзка с корупционни случаи”.
Създаден и въведен в практиката на институцията е и предвиденият в законовата уредба публичен регистър на жалбите и сигналите на гражданите.
Общият брой жалби, получени от омбудсмана до 25 май 2006 г., това беше датата на заседанието на комисията и данните бяха съобщени по време на заседанието, е 1569. Проверката е приключила по 33% от тях; в процес на проверка са 62%, жалбите и сигналите, по които проверката не е открита, са 5%.
Комисията по гражданското общество и медии оценява положително дейността на омбудсмана по създаване на обществени консултативни съвети, съгласно чл. 14 от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана, като работни форуми за обобщаване на лошата административна практика в различни сфери, разкриване на корупционни предпоставки и привличане на общественото мнение, неправителствени и браншови организации и широки експертни среди в противодействието срещу тях. Пример в тази насока е вече създаденият Обществен съвет за взаимодействие с национално представителните работодателски организации, чиято основна задача е да съдейства чрез сигнали, предложения и инициативи за преодоляване на бюрократичните практики и пречки в развитието на бизнеса, за създаване на благоприятен административен климат за насърчаване на инвестициите и стопанския напредък, както и за зачитане на правата на работещите.
Практиката на омбудсмана да събира групи от изтъкнати специалисти и да сътрудничи с водещи неправителствени организации допринася за това решенията му да се основават на здрав експертен и обществен фундамент.
С оглед на това Комисията по гражданското общество и медии приема за сведение доклада за дейността на омбудсмана на Република България за периода юни 2005 г. – март 2006 г. и предлага на Народното събрание също да го приеме за сведение.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Атанасов.
Давам думата на омбудсмана господин Гиньо Ганев да представи доклада за дейността на омбудсмана на Република България за периода юни 2005 г. – март 2006 г.
Господин Ганев, трибуната Ви очаква, както и цялата пленарна зала, разбира се.
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Дами и господа, ето първия годишен доклад на омбудсмана на България. Има една малка история, която не всички помнят, защото не са били тук.
Законът се прие в началото на 2004 г., физически първият омбудсман беше избран едва през м. април 2005 г. и буквално в последния ден от мандата на Тридесет и деветото Народно събрание, помня го – 18 май, парламентът прие Правилника за дейността на омбудсмана и по този начин създаде нормативната база, за да може той да функционира. Така че докладът, колкото и да се нарича годишен, той е от началото на м. юни 2005 г. до 31 март 2006 г., както изисква законът – девет месеца – една нормална бременност, която роди този резултат, който беше разгледан и в парламентарните комисии.
Господин председателю, аз съм човек, който знае добре парламентарната зала и трябва да Ви кажа, че съм впечатлен от това, че в трите комисии на Народното събрание докладът и дискусиите бяха разгледани с една изключителна обективност, почтеност и там никой не се парцелираше по партийни групи или пък по някакви свои собствени политически предпочитания.
Докладът е много голям, ще говоря много кратко. Ще се спра само на няколко основни идеи, а всичкото се намира в тези повече от 60-70 страници. Има няколко ръководни идеи.
Първо, омбудсманът е в основата и на върха на гражданския контрол върху органите на държавата – централни и местни, и техните администрации. Освен това този контрол се разпростира и върху всички тези, на които е възложено да извършват обществени услуги. В самия закон, както не става много често, подробно са изброени тези обществени услуги – вода и канал, образование и здравеопазване, и така нататък. Така че си струва да се каже една дума за правно-политическата философия на този граждански контрол и защо е така възведен в нашето ново законодателство. Правото на гражданите, дългът им да контролират собствените си администрации, е една гаранция за демократичния и правовия характер на самата държава, защото този характер лежи върху две върховенства – върховенството на закона и върховенството на правата на човека. Знам колко граматически не е точно това, защото върховенствата никога не могат да бъдат две, а едно, но тук смисълът е по-важен, отколкото лексиката.
Дейността на омбудсмана, така както протече досега, надявам се и в бъдеще, е базирана върху няколко основни политики – държавните и общински органи и техните администрации като обект и в сферата на социалната проблематика най-вече, обществените услуги и, което искам особено да подчертая – правото на омбудсмана, вече е реализирано, да навлиза в затворените институции – затвори и следствени арести, това, което не може да се каже много лесно за другите форми на граждански контрол.
Мисля си, че всички знаем, че омбудсманът няма никакви преки разпоредителни права, но има нещо много по-важно – неговото морално политическо влияние и авторитет, един тип морална власт, с която най-после обществото и в България трябва да започне да свиква. Говоря за влияние и авторитет, но трябва да кажа и другото изречение – стига да ги има.
Около два стълба кръжи дейността на омбудсмана. Единият е принципът на независимостта, другият е принципът на публичността. Тук място за теория няма, но трябва да се каже ясно: омбудсманът се избира от Народното събрание, но той не е орган при или на парламента, той не е комисия! Неговата независимост, включително от Народното събрание, е ясна, още по-малко пък някаква зависимост може да има от изпълнителната власт. Но отношенията му с парламента, с изпълнителната и съдебната власт имат определящо значение и тъкмо дълбокото разбиране за тези връзки между трите власти и институцията на омбудсмана проникваше и нашите усилия по принцип през целия този отчетен период.
Да, омбудсманът е в системата на държавните органи, но не е част от тяхната йерархия. Никой не може да му бъде настойник. Гарантирам ви, че цялата наша институция не е чула никакъв опит – за щастие, някой да шепне или да ни крещи от партийно-политически позиции или някакви административни усещания за надмощие. Тази независимост трябва да бъде тачена, защото тя е гаранция, че правата на човека, които нямат никакъв партиен или друг цвят, ще бъдат просто защитавани така, като е необходимо.
Принципът на публичността за институцията на омбудсмана е същностен. Той е част от неговата дефиниция. Вие знаете как в много други закони в работата на другите държавни органи се говори за публичността, но там тя е метод, а тук е част от сърцето й.
Много съм доволен, че вече в дейността ни се въведе така нареченият публичен регистър, който не е някакъв модерен тип деловодство, а е един начин всяко оплакване на хората, всеки въпрос, който се повдига, да бъде не само регистриран, но по един съвременен начин всеки да може да има достъп до своето собствено оплакване или сигнал и да знае къде се намира то в един момент на нашата дейност.
Много е добре, че Министерският съвет като приемаше стратегията за прозрачно управление, превенция и противодействие на корупцията нормира необходимостта да се утвърждава институцията на националния омбудсман на България и да се създадат и със съдействието на Министерския съвет механизми за подобряване на работата на администрацията на централно и на местно ниво. Предстои – мисля, че това е добре да се спомене, да бъдат приети вътрешноадминистративни процедури, с които изпълнителната власт да задължи своите органи, а също и местните органи на власт с това да се отзовават на исканията на омбудсмана, когато той прави проверка и друго – да спазват неговите препоръки и предложения.
Не искам да звуча особено, но практиката на омбудсмана е част от общата държавна политика за превенция и противодействие на корупцията и това не го казвам, защото днес е модерно всеки ден да се споменава думата корупция и антикорупционна борба, защото без това сякаш не можеш да бъдеш гражданин, а защото се стигна и до една констатация на експертите на Европейския съюз в тази прословута Глава 24, която съдържа много укори за вътрешните работи и за правораздаването, една светла констатация, единствена: българският омбудсман е в състояние и има необходимия потенциал да бъде важен орган за контрол и наблюдение включително във връзка с корупционните случаи. Това не е написано от любов към омбудсмана, а с много доказателства, които ние представихме в резултат на дълги преговори и дискусии с европейските експерти. Същността на дейността на омбудсмана са жалбите и сигналите на хората – един извънсъдебен независим ред за уреждане на конфликти между администрацията и администрираните, тоест управляваните или хората.
В краткото време, за което докладът беше направен, в него се съдържат данни, че към този момент – 31 март, са постъпили 1102 жалби. Чуйте сега – само два месеца по-късно, до снощи, те са 1790. Тук става дума за това, че в приемната, която работи всеки ден в сградата на омбудсмана, доколкото може да се нарече така, всеки ден в откритата приемна идват хора. Изчислявахме, че средно това е между 20 и 30 човека на ден и през този целия период са постъпили вече като прием на граждани 3105 случая. В писмения доклад цифрата беше 1115.
От всички тези жалби приключени са около 40%. Другите, разбира се, са в своя естествен ход на разглеждане. Не е открита процедура за проверка по 48 случая, защото други обстоятелства не позволяват това, оплакването в зависимост от други решения, от други постъпки.
Не обичам много цифрите, те могат да се видят вътре, но няколко неща си струва да бъдат споменати: големият брой проблеми на собствеността; териториалното и селищното устройство; реституционните закони и тяхното неизпълнение; селскостопанските земи и гори - невъзстановяване така както законът повелява или пък даже решенията в поземлени комисии; в категорията социални дейности, пенсии, недоволства, уволнения, трудови възнаграждения – също; обществени услуги, обществен ред. Нека да оставим това.
Вижте какво има: не един случай, когато влезли в сила съдебни решения не се изпълняват. Не се изпълняват от общински органи! Трябва ли да споменавам общини специално, защото всеки от вас пък ще се чувства ангажиран със собствения си избирателен район? Може би трябва да бъда по-деликатен. Затова ще спестя наименованията на общини и градове, макар че са пред мен.
Омбудсманът се занимава с така наречената лоша администрация. И когато констатации за такава лоша администрация са налице, и гражданският застъпник, какъвто е омбудсманът, направи своите предложения, те трябва да бъдат взети предвид. Аз не говоря идеалистично за Британския парламент, където, ако в доклада на омбудсмана попадне името на един министър или на друго високо длъжностно лице с укор, той не може да има нито политическо, нито административно бъдеще. Мисля, че при нас това още не е дошло като час, но нашата настойчивост ще продължава.
Това, което е много важно: законът дава възможност на гражданския застъпник да се самосезира. В случаите, когато той прецени, че едни оплаквания просто са повтаряеми или пък в единични случаи, особено дръзко, арогантно и тревожно засягат общественото мнение или обществото.
Първото ми голямо самосезиране беше кризата с така наречените битови отпадъци на София. Само ще изброя непозволеното задържане в Благоевград на Ангел Димитров-Чората – едно убийство, което дълго време беше прикривано с уж някакви позволени полицейски действия, което се оказа невярно. Оплаквания от топлинното счетоводство и от така наречените топлофикационни услуги, това са случаи, които приключиха, по всеки от тях омбудсманът прави публични конференции. Няма случай, когато наши констатации да останат в бюрото ни или в бюрото на някого, до когото са ги изпратили.
А сега в момента, господа, върви една проверка, която е изпълнена с тревога. Господин председателю, на законодателни релси е законопроектът, който трябва да одобри Общия градоустройствен план на София. Оплаквания за задушени и ликвидирани зелени площи - повтаряемо, и изведнъж ние се изправихме пред друга констатация: недоволство на хората изобщо от този проект за градоустройствен план. Оказа се, че той не е коментиран с населението, както иска една ясна европейска конвенция, но както иска и българският закон. А българският закон казва, че в такива случаи, които се отнасят и до проблеми на околната среда, чуйте за София: буквално в 24-те района или общини трябва да се направи обсъждане. И го започнахме ние, само с граждански организации. Идва главният архитект на София и вижда как хората въобще не познават този общ градоустройствен план. И тогава ние се питаме, тази наша проверка е пред приключване, аз не искам да ви ангажирам какво да се препоръча по отношение на един план, който не само не се познава, но доколкото не се познава, недоволоството от него превалира.
И си мисля още, че този начин на самосезиране разкрива невероятна възможност на куража на гражданското общество, което по този начин има своето пряко и активно проявление. Не е възможно омбудсманът сам да бъде някакъв институционализиран глашатай на справедливото обществено мнение и да постигне нещо. Същностно в нашата работа е взаимодействието с другите държавни органи. Ние подписахме протокол за такова взаимодействие, пазя се от думата „споразумение” с Министерство на правосъдието, с Министерство на земеделието. И в едното, и в другото има констатации за тежки нарушения на правата на хората. С тези аранжименти ние не искаме да станем съучастници на тяхната недъгава администрация, когато такава се констатира. Но искаме чрез този акт на взаимодействие да получим достъп до техните стаи и коридори. И така и става. Трябва да кажем на висок глас, че няма администрация, с която сме постигнали такова съгласие, да не бъде отзивчива към това, което правим заедно.
Но ние направихме и нещо друго. Ние подписахме споразумение, чуйте, с парламентарни комисии. Така например с Парламентарната комисия за борба срещу корупцията, с Парламентарната комисия на господин Бакалов – за жалбите и сигналите, и констатираме, че всъщност има извънредно обща територия, всеки запазва своя суверенитет като орган – едните на парламента, другите самостоятелно, и с общи усилия постигаме едни добри резултати. Така трябва да бъде и занапред.
Мисля си, че трябва да се подчертае нашето взаимодействие с гражданските организации. Понеже Законът за омбудсмана има един недъг, който не знам кога ще бъде отстранен, според него гражданите подават индивидуални жалби, а техните сдружения, техните юридически лица, те защо да не могат да се обръщат към омбудсмана, така както е в целия модерен свят? Аз смятам, че това е една законодателна новела, която и сегашното Народно събрание няма да закъснее да прецени, и ако намери това за разумно, да приеме.

Вижте, ние направихме едни обществени съвети. В България малките и средните предприятия живеят в един невкусен сандвич. От една страна, конкуренти на големи фирми, които задушават техните права и от другата страна на този сандвич – една администрация, която с много лицензи, искания, разрешения, въпреки законодателни актове, които предупредиха държавната администрация да намали тези изисквания, продължава да пречи, грубо казано, на работата на фирмите.
Направихме един обществен съвет при нас с представители на тези общопризнати работодателски организации. Ето че всички конфликти, които идват от отделните хора, чрез медиума на този съвет получават своя път и, надявам се, своето разрешение, когато администрацията е отзивчива.
Ние мислим, че Народното събрание прояви зрялост, когато с последната поправка в Конституцията конституционализира институцията на омбудсмана и той вече е конституционен орган, който може да се обръща към Конституционния съд, когато става дума за закони, които противоречат на правата на човека. Имаше едни гласове - чудя се защо даже се казаха, че това създавало опасност омбудсманът изведнъж да направи едно гише и на базата на жалбите на хората да сезира всеки ден Конституционния съд. Разбира се, това са несериозни работи.
Вече омбудсманът има възможност в своето международно сътрудничество да каже това, което е факт в почти цяла Европа. Европейската институция на омбудсмана препоръчва със специален акт на Европейския съюз конституциите да закрепят и да утвърдят ролята на тази институция в съответната държава. Ние сме част на тази международна солидарност, двустранни отношения с всички институции на омбудсманите – те трябва да се развиват при ясно наше разбиране, че ние сме против политическия и така наречен "професионален туризъм". Участваме само в големи сесии, където се чуват гласове и където се получава едно чувство за общ интернационален кураж. След като омбудсманите нямат преки административни права, а хората са свикнали само да се подчиняват на юмручни удари на администрацията по масите и върху бюрата, тъкмо тази власт на омбудсмана, наречена морална, да може да получи и получава много мощна международна подкрепа. Не само омбудсманът в България, а и омбудсманът в другите страни по този начин. Така че ние сме част на тази международна мрежа на омбудсманите.
В доклада има една дълга глава, въобще няма да говоря за нея, за административния капацитет на омбудсмана. Сега искам да ме чуете внимателно, без да кажете, че имате кандидати за работа – като изляза оттук. Имаме 50 щатни бройки, не сме ги заели всичките и не намираме това за необходимо. Това е все едно ако Конституционният съд има право да получава индивидуални жалби. Колко конституционни съдии трябва да има тогава – четиристотин-петстотин, нали? Във всеки случай, който има особеност, иска специална компетентност, иска по-широка база на общественото мнение, правим група на външни експерти, заедно с нас правим групи ад хок и тогава ударната мощ на нашето влияние става по-голяма.
Мисля, че това е един точен път, проверено е – най-добрите практики в Европа са базирани по същия начин. Трябва да кажа накрая, както и в нашия доклад, ние нямаме друга йерархия – в България има местни посредници към общините. В залата виждам хора, които много ратуваха за тези местни посредници, но ние сме изправени пред една тревога. Искате ли да ви я кажа? По силата на Закона за местното самоуправление тези местни посредници се избират с две трети от общия брой на общинските съветници. Как става това? Знаете ги съветниците – тяхната пъстра политическа конфигурация. Това две трети за да стане, започват невероятни компромиси. Аз обичам компромиса като висш политически разум, но този там не е такъв. Като го изберат, те му дават и подслон, те му дават и пари.
Ние се питаме: къде и как ще се постигне тази независимост на местния посредник?
Затова, господин председателю, в малките идеи по силата на правата си да имаме и право на законодателни предложения, ние скоро ще сезираме Народното събрание с няколко такива намерения. Не искам да кажа, че трябва непременно да прекаляваме и ние с такива идеи, но имаме няколко неща, които бързо трябва да бъдат сложени на санкцията на висшия разум на българския парламент.
Накрая се съдържат някои изводи и предложения. На висок глас искам да повторя думите на парламентарните комисии: институцията на българския омбудсман функционира пълноценно! Това не се определя от броя на хората. Декларирам, че воля и кураж има, чувство за независимост – също. Като казвам чувство за независимост, нека да внесем една мярка – в парламентарна държава като България всичко произтича от народа и от неговия най-висш представителен форум на цялата нация, какъвто е парламентът. Затова веднъж избран, омбудсманът не е някаква волна птичка, която лети по политическото небе на България. Ние знаем, че трябва да бъдем тук, при гнездото на властта. Затова е нашият доклад, затова законът ни задължава във всички други случаи, когато парламентът иска да се обърне към нас, а и ние, когато преценим, също да се адресираме към Народното събрание.
С това дълбоко убеждение в предимствата на парламентарната форма на управление смятам, че нашият доклад тук – в Народното събрание, не само има своето място, а чака и вашата преценка.
Е, не искам да правя внушения, но добре се казва в становището на комисията – може ли Народното събрание да одобрява или да не одобрява доклада на омбудсмана? Както не знам защо се написа в последната конституционна поправка да одобрява или да не одобрява доклада на съдебната власт. Ами ако не го одобрите? Ще правим криза?
Затова предложението, ако вие го споделите в дискусията - Народното събрание да вземе акт от този доклад, ние да вземем заедно – като общественост, акт от цялата дискусия, която ще се развие тук. Мисля, че тя ще даде кураж, право на омбудсмана и ще увеличи неговия дълг.
Понеже все говорим за градивни неща, все говорим за строителство в някакъв смисъл, искам да ви кажа, че нашата воля е и ние да изградим една стена, но тя няма да бъде като Стената на плача в Йерусалим – на чакащите, на каещите се и на молещите се.
Господин Цончев, това ще бъде стената на противопоставянето на лошата администрация. Чрез тази стена да възприемаме не сълзите, а усмивките на българския гражданин! Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин Ганев, благодаря Ви за това представяне на доклада, както, уверен съм, изразявам отношението на всички, които Ви слушаха с благодарност.
Уважаеми колеги, изложението на господин Ганев и самото съдържание на доклада предполагат съдържателна дискусия, към която пристъпваме сега.
Заповядайте, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ганев! Трудно е след този висок стил, който нашият български омбудсман демонстрира, да кажем нещо по-силно и по-забележително.
Аз ще се опитам да започна с една китайска поговорка, че човек не бива да се плаши от това, което идва, и не бива да съжалява за това, което си отива.
През Тридесет и деветото Народно събрание правителството на НДСВ и на ДПС, подкрепено от целия парламент, прие една нова политическа и конституционна стъпка като утвърди един нов орган, ново средство за установяване на граждански контрол. Това е едно ново средство, което подпомага щото нашата държава да се превърне в тъй-желаната стъклена къща и нашата администрация да стане нещо прозрачно, нещо достъпно.
Нашата администрация във всички нейни сфери, не бива да забравяме, че е създадена, за да служи на хората, а не хората да служат на администрацията. Съществуването на омбудсмана и неговата дейност е една от гаранциите това да се случва.
Новите неща в политиката не се случват толкова често, още по-рядко са сполучливите стъпки в тази насока. Създаването, изборът на омбудсмана е една от тези сполучливи стъпки. Аз също споделям, че институционализирането му в Конституцията също беше уместно и значимо. Радвам се, че то беше подкрепено от целия български парламент.
Надполитическият характер на омбудсмана като институция беше заложен още във факта, че мнозинството в миналия парламент, учредявайки фигурата на омбудсмана, избра за такъв човек, който не принадлежеше към това мнозинство. Аз смятам, че имаме основание да считаме, че такъв избор беше уместен. Той показва, че тази фигура трябва да бъде не политическа, трябва да стои преди всичко зад интересите на гражданите и над интересите на политическите партии.
Тук чухме много неща, които могат да бъдат полезни на нас като създатели на законите. Ние се надяваме и в бъдеще да получаваме и да обсъждаме препоръките, които нашият омбудсман ще дава за подобрение на законодателството – например, упълномощаването на неправителствените организации да сезират омбудсмана. Считам го за едно разумно предложение, което може да бъде прието.
Местните омбудсмани – това е тема, която трябва да обсъдим, като въвлечем тук и организациите на кметовете, организациите на общинските съвети, защото широкият диспут по тези теми е гаранцията за вземане на едно правилно решение, избирането на една ефективна и функционираща институция.
Предлагам нашият диалог с нашия омбудсман да продължи и за в бъдеще. Това е и средство българските граждани да контактуват и със законодателя, със законодателното тяло, което е генераторът, основата на политическата власт в нашата държава.
Присъединявам се към тезата, че неполитическият характер, характерът на граждански контрол, който осъществява омбудсманът, трябва да бъде приет без специален акт на гласуване от Народното събрание. Оценката и констатациите в този доклад трябва да бъдат използвани от Народното събрание за подобряване на неговата дейност, за подобряване на законодателството, за подобряване на регламентирането дейността на административните органи.
Аз благодаря още веднъж за доклада.
Благодаря и за дейността на омбудсмана. Надявам се, че тази дейност ще продължи и за в бъдеще в същия дух.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Малинов. Имате думата.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Гиньо Ганев! След като от управляващото мнозинство Ви хвалят, значи нещо дълбоко не е наред с дейността на омбудсмана.
Разбира се, аз имах своите комплименти към институцията, но те се обезсмислиха от изключителната реч, която току-що чухме. Едва ли не има самодоволство от това, че омбудсманът действа така, както би искал представител на предишното и днешното управляващо мнозинство.
Искам да отбележа, че институцията на омбудсмана е късен плод в развитието на една демократична страна. Всъщност тази институция в повечето демократични страни се появява и развива след Втората световна война и в сравнение с другите демократични институции като парламента, Конституционния съд и пр. тя е наистина една млада институция, която няма категорична, твърда структура и ясен списък от правомощия, независимо че вече се оформя в течение на около половин век като общо сечение на всички тези неща.
Едно е сигурно обаче за българския омбудсман – той трябва сам да положи усилия да дефинира дейността си, да създаде свой облик и сам да си извоюва онзи престиж и дори страхопочитание, които българската практика не може да осигури дори на най-високия си орган - Народното събрание, камо ли на неясния и мъгляв омбудсман. Затова е хубаво, че принципите за независимост и публичност са заявени, добре защитени и поне на хартия осъзнати от авторите на доклада, само че ние не можахме да осигурим чисто начало на институцията на националния омбудсман.
Повече от година дели Закона за омбудсмана от персоналното назначение. Вманиаченото в разпределяне на постове мнозинство от миналото Народно събрание не осигури изчистен старт на институцията на националния омбудсман. Не можахме да осигурим нито елегантно начало, нито елегантен превод на думата “омбудсман”. В този смисъл ние – хората от опозицията и хората, които винаги са държали тази институция да се появи в българския политически живот, имахме известни съмнения и се опитахме да си изградим ясни критерии за това как да оценяваме дейността на българския омбудсман.
Моят критерий се съдържа в Раздел трети – това е дълбочината и активността на действията, свързани със самосезирането на омбудсмана. Искам само да отбележа, че по правило тази законова възможност е може би най-силното средство в ръцете на гражданския застъпник, защото тук се вижда неговата собствена активна позиция, решителност и смелост да се противопоставя на това, което се нарича “повторяеми нарушения” или “конкретни случаи с остро обществено отражение”. Цитирам самия доклад, аз бих се изразил по малко по-различен начин.
Трябва да призная, че случаите, по които омбудсманът се е самосезирал, наистина отговарят на тези критерии. Беше споменат проблемът с битовите отпадъци в София, беше споменат и проблемът с Ангел Димитров – Чората. Тук наистина нашите комплименти, че изводите, които са направени, отговарят на истината. Става дума за прекомерно, превишаващо правата използване на сила. Целият проблем обаче е, че трябваше да се отиде по-нататък. Добре би било да се заговори директно с имена за опитите за прикриване, за манипулацията на общественото мнение, да се споменат имената, длъжностните лица, които се опитаха да направят всичко това.

В този смисъл, когато започне да се говори за препоръки, а това е задължително, когато става дума за първи доклад, за прецедент, аз бих искал това да бъде последният доклад, в който преобладава този умерен тон, тази дескриптивност, описателност, стремежът към статистическо впечатляване на аудиторията, а не стремеж към конкретно наименоване на проблемите – анализ, който да е максимално конкретен и критичен, който да завършва с конкретни имена, предложения и препоръки за конкретни моментални действия.
Бих искал управляващите да очакват с притеснение и дори със страх доклада на омбудсмана следващата година. Бих искал тези случаи да не са описани с едно човешко съчувствие, а да бъдат разнищени поименно и да бъдат съпътствани от ясни предложения за административни и всякакви други наказания. Това липсва в този доклад и можем да бъдем добронамерени само защото е първи.
И още нещо, като предложение за самосезиране, и аз ще си позволя тук да бъда умерен, само защото датата на доклада все пак е 31 март. Побързайте да се самосезирате относно досиетата, намерете сами своята формулировка на този проблем, но това е точно както е записано във вашия доклад. Тук имаме и повторяеми нарушения, и същевременно отделен случай с остро обществено отражение. По всички правила и по традицията на институцията омбудсман трябва да се предприемат действия тъкмо по този въпрос. При всички положения имате нарушение на администрацията, имате отмъстително, подло, избирателно отваряне от министър Румен Петков. Тази ситуация плаче за намеса на националния омбудсман. Аз съм сигурен, че това ще бъде направено, защото иначе националната институция омбудсман няма да се издигне на нивото на своите предшественици в други страни и една много важна институция за демократичната инфраструктура на страната вероятно ще бъде загубена.
Бихме искали оттук нататък да виждаме много по-остри формулировки, много по-категорични предложения, и пак повтарям, не бих искал при следващия доклад отново да излезе представител на мнозинството, който да заяви, че е доволен, щастлив и би искал нещата да продължават по този начин. В крайна сметка институцията на омбудсмана не трябва да има тяга към гнездото на властта, а към много по-студените пространства, които обитава опозицията в една демокрация. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Малинов? Не виждам такива.
Давам думата на господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин омбудсман! С приемането на Закона за омбудсмана, където имаше много големи спорове, първо, относно наименованието на закона, ние днес обсъждаме неговия доклад. Както се видя от становищата на комисиите, където има представители на отделни политически сили, приемането на доклада е минало много гладко, без много спорове, защото първите крачки, които прави този наш орган, са радващи и са добри. Знаете, че имаше перипетии относно настаняването на органа – къде да бъде настанен, със стъкмяването на състава и т.н.
Радващо е, като се гледа законът, че всички клаузи, които са застъпени в него, постепенно са въведени в самия орган - с въвеждането на публичния регистър, с въвеждането на отделните дирекции по основните права и свободи на гражданите – Дирекция „Условия за живот”, Дирекция „Обществени услуги”. Постъпили са над 1790 жалби, които са проверени, по някои от тях има и резултати. Постъпили са жалби и от чужди граждани - факт, който също много ме радва, защото на територията на страната ни живеят много чужденци, които са видели, че има един такъв орган и са се отнесли към него. Има и собствена инициатива и проверка на няколко случаи. Приети са 630 граждани. Има и препоръки относно подобряване на нашето законодателство, отчет на разходите, които са извършени от омбудсмана.
Аз обаче искам, уважаеми дами и господа, скъпи колеги, уважаеми господин омбудсман, да споделя някои свои мисли относно авторитета на омбудсмана. Тук може би малко се съгласявам с мнението на колегата Малинов от Демократи за силна България. Затова по време на дебата в Комисията по правата на човека и вероизповеданията изрично казах, че това в такъв вид, ако, не дай си Боже, няма промяна в закона или няма нещо, което да стане в обществения живот и аз да не бъда в тази зала, следващият доклад искам да бъде много пиперлив. Страшно пиперлив, защото хората са недоволни от местната власт, централната власт и тези неща ние трябва да ги изтъкнем, за да повишим авторитета на омбудсмана. Тези, с които си кореспондирате за отделните случаи, да почувстват, че сте един много стабилен държавен орган.
Искам да споделя с вас, че когато бях на посещение с господин Соколов в Швеция, в Тридесет и осмото Народно събрание, домакините ни запознаха с работата на техния централен омбудсман. Докладът на омбудсмана там се чака от цялото шведско общество в продължение на месеци, защото това, което е казал омбудсманът в своя доклад, е нещо като закон Божий, относно дейността на държавното и местно управление в Швеция. Затова мисля, че докладът трябва да бъде малко по-рязък.
Разбира се, искам да похваля екипа Ви. Това бяха първите крачки, не разбирайте това като критика. Доволен съм, че това, което самият закон вменява на централния омбудсман, е въведено и в бъдеще ще очакваме още по-добри доклади, неща, които се сезират от гражданите, да бъдат решени от омбудсмана.
Освен това имам още една препоръка. Тъй като, когато обсъждахме закона, не се възприе да има регионални омбудсмани, след това последните месеци на миналия мандат имаше и предложения от колеги народни представители да има регионални омбудсмани - това не се възприе, хубаво е централният омбудсман да има приемни в отделни региони на страната, за да могат хората директно да контактуват с вас.
Не мога да се съглася обаче с мнението на нашия омбудсман относно избора на местните омбудсмани, защото всички тези неща, които стават по време на избора на местния омбудсман, стават и при избора на централния омбудсман. Това са игрите на демокрацията, така че това е един помощен орган. Вярно е, че някои общини, някои общински съвети, някои кметове на общини проформа избират омбудсман. Това вреди на спазването на правата на гражданите в дадено населено място, но в по-голямата си част омбудсманите, които са избрани от общинските съвети в страната ни, вършат добре работата си.
Бих препоръчал с покана на централния омбудсман да има събиране на местните омбудсмани с него, за да може да се споделя опит, да се обсъждат някои ситуации, в които централният омбудсман да може да помогне на местния омбудсман.
Желая на екипа на централния омбудсман успехи и се надявам, че следващата година в доклада ще има повече критики, и то директни, относно дейността на някои органи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Юсеин.
Уважаеми колеги, преди да дам думата на господин Славов, искам да ви обърна внимание, че разполагаме с десетина минути до обичайната почивка. Очевидно и господин Ганев ще иска да вземе отношение към някои от изказаните съображения. Бихме могли да жертваме пет до десет минути от нашата почивка, за да можем да гласуваме и решението.
Обръщам се към вземащите думата, да се постараят достатъчно сбито да изложат онова, което желаят да кажат.
Давам думата на господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ганев, уважаеми народни представители! Ако безпристрастно оценяваме доклада на националния омбудсман, ние не можем да не се съгласим, че той е изцяло в съответствие с текстовете на Закона за омбудсмана. От тази гледна точка смятам, че господин Ганев като национален омбудсман, неговият заместник и администрацията на омбудсмана през тези девет месеца, които отчитат, а и не само през деветте месеца, но досега показват, че стриктно се придържат към текстовете на закона. И ако ние имаме определени претенции, нормално е да ги изразим чрез предложения за промяна в закона, в нормативната уредба, за да могат да бъдат реализирани по начин, който в най-голяма степен съответства на пълномощията на Народното събрание.
Според мен е безспорен факт, че работата на националния омбудсман, на неговия заместник и администрацията през този период гарантира независимостта и публичността на институцията. Безспорен е и фактът – тук емоционалните оценки едва ли биха помогнали на различните позиции – че омбудсманът се ползва с голям обществен авторитет и доверие. То е свързано и с очакванията, които гражданите имат към неговата работа, към стриктното спазване на закона. Заедно с това очакванията на гражданите по места са свързани с възможността да започнат ефективно да функционират и местните обществени посредници.
Смятам, че ние като народни представители трябва да се отнесем с необходимото внимание и към Раздел V на доклада за взаимодействието със структурите на гражданското общество, както и към изводите и предложенията, които се правят. Лично аз съм свидетел на взаимодействие с Комисията по правата на човека и вероизповеданията, на която аз съм член, и с Комисията за защита от дискриминация, на решаването на конкретни проблеми и въпроси, което показва, че на ниво институции това взаимодействие започва да се осъществява и то е от полза за гражданите.
Отношението на неправителствените организации и основните структури на гражданското общество също е достатъчно показателно за доверието и големия резерв, който има в очакванията за още по-ефективна работа от страна на националния омбудсман. На една голяма конференция, която беше проведена преди две седмици в Карлово, аз бях свидетел как представителите на гражданските организации едновременно показаха своето уважение и авторитет, които изпитват към институцията на омбудсмана, желанието активно да подкрепят неговите усилия, както и желанието на ниво община, където няма избрани местни обществени посредници, те да имат възможност да си взаимодействат с тях след тяхното избиране.
Имаше и предложения, които е нормално да се обсъждат тук, в пленарната зала – да има промени, които ще позволят омбудсманът да има такава независимост, за която говори господин Ганев, но заедно с това да се гарантира и осъществяването на избора на такъв омбудсман. Защото според мен не броят на общинските съветници, които са необходими за избора на местен обществен посредник, а по-скоро фигурата, личността, авторитетът, общественото влияние и гражданското доверие, с което тя се ползва в една община, са онзи сериозен аргумент тя да бъде подкрепена.
Мисля, че ако се налага и е възможно да се осъществи промяна в този смисъл в Закона за местното самоуправление и местната администрация, ние само бихме облекчили тази работа и бихме дали възможност очакванията на гражданите да се осъществят.
В заключение мога да кажа, че за този период господин Ганев, неговият заместник и администрацията на омбудсмана заслужават действително поздравления и подкрепа за работата, която са свършили. Повтарям, това е работа изцяло в изпълнение на текстовете на Закона за омбудсмана. Смятам, че ние като народни представители, включително и аз като член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, сме длъжни и занапред да оказваме необходимото съдействие и подкрепа, за да може омбудсманът още по-пълноценно да реализира обществените очаквания, очакванията на гражданите на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Славов.
Господин Михайлов, ще трябва да вземем съгласието на залата да продължим времето след почивката. Не смятам да го гласуваме. Разбирам, че има желаещи за изказване, а е добре да приключим с решението, освен ако няма сериозни възражения.
Има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин омбудсман, уважаеми колеги народни представители! Ето че дойде време за първата равносметка от дейността на тази нова институция за българската конституционна и правна традиция. Ето че дойде моментът, когато вследствие на един дълъг процес – първо, на възприемане на идеята за съществуването на подобна институция, след това дългият път, който извървяха законопроектите, които първоначално бяха внесени, приемането на Закона за омбудсмана и на последно място – дългият път, който извървя нашето общество между приемането на закона и избирането на първия омбудсман на Република България – днес ние сме изправени пред възможността да обсъждаме първия доклад на омбудсмана на Република България.
Мисля, че в залата, макар да изглежда, че преобладават по-скоро положителните оценки, обсъжданията до момента показват една обективна оценка, мнение, базиращо се на реално постигнати резултати, реално свършена работа от тази институция в един толкова кратък срок от нейното съществуване.
Тук въобще не бива да се правят дежурните обвинения от страна на опозицията, че видите ли, щом хвалим много една институция, това означава, че ни е подчинена, че ни обслужва и така нататък. Няма нищо подобно! Както всички знаем, преди създаването на тази институция всеки народен представител беше своеобразен омбудсман, посредник между неговите избиратели, между гражданите, които се обръщат към него с жалби, с молби за съдействие, за подкрепа за решаване на техните проблеми, възникнали с администрацията, със съответните административни държавни органи.
За щастие вече България се сдоби с такава институция, каквато съществува във всяка цивилизована и демократична държава. Аз лично се надявам, че тя ще утвърди своя престиж и ще докаже на дело, както вече започна да го прави, че българските граждани имат в негово лице един сериозен, авторитетен и влиятелен защитник на техните права и законни интереси.
Както стана дума, омбудсманът не разполага с реални законово закрепени правомощия. Основната сила на омбудсмана е неговото обществено влияние, неговият авторитет и възможността, който той има, да съдейства за решаването на проблемите на хората чрез авторитета на своите становища, своите предложения, своята инициатива за самосезиране и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Казак, позволете да Ви припомня, че има поне още двама Ваши колеги, които чакат, а и навярно господин Ганев ще иска да вземе думата.
ЧЕТИН КАЗАК: Господин председател, ако разрешите, бих искал да предложа да се удължи времето за дебат, тъй като това е един много важен акт. Аз съжалявам, че времето не е достатъчно. Не искам да се получи така, че тези, които са заявили по-късно своето желание да участват в дебата, да бъдат ощетени в своето време за разлика от тези, които се изказват първи. Затова нека да удължим времето малко и след 11,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз вече удължих времето за сметка на почивката, тъй като чувствам съгласието на залата.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря Ви.
В крайна сметка институцията омбудсман в момента изпълнява пълноценно своите правомощия, които са й предоставени в закона.
И не на последно място, правомощието, което й беше предоставено най-после с последните промени в Конституцията. Аз се надявам институцията омбудсман да се възползва от правомощието разумно, но и пълноценно, тогава когато се налага.
Също така одобрявам факта, че чрез становищата, които омбудсманът приема, в България ще може да се дава по-голяма гласност и приложение не само на вътрешното ни законодателство, но и на международноправните документи, по които България е страна и които са част от нашето законодателство. В това отношение ние виждаме нагледни примери в становищата на омбудсмана по общественозначими въпроси, като например случая с убийството на Ангел Димитров – Чората, в което становище националният омбудсман се позовава освен на вътрешното ни законодателство и на Конституцията и на Европейската конвенция за правата на човека, и на конвенции на ООН, които са в сила и за Република България. Мисля, че е крайно време в нашето общество да се създаде чувство на съпричастност и на информираност за това, че в България освен вътрешните актове действат и международни актове, които също трябва да бъдат спазвани.
Искам също да опровергая някои изказвания, че едва ли не институцията омбудсман била доказала някаква пристрастност, някаква мекушавост по отношение на изпълнителната власт, на администрацията. Аз мисля, че институцията омбудсман специално с тези становища, които са приложени и към доклада, показва ясна решимост за безкомпромисна оценка на фактите и категорично застъпване за правата и законните интереси на гражданите в името на пълноценното спазване на закона, Конституцията и международноправните актове, по които България е страна. Мисля, че тази тенденция ще бъде доразвита в следващия доклад на омбудсмана. Защото омбудсманът е необходим на България, омбудсманът е институция, чрез която българските граждани чувстват и ще продължат да чувстват една защита в техните взаимоотношения с администрацията и с държавните органи и, не на последно място, защото чрез омбудсмана в България ще се подобри значително както функционирането на администрацията, отношенията между администрация и граждани, така и омбудсманът ще служи като коректив и за другите органи, най-вече за Народното събрание.
Искам да препоръчам на институцията омбудсман в бъдеще да си сътрудничи по-активно с Народното събрание. В доклада е посочено, че омбудсманът е забелязал някои несъвършенства в нашето законодателство. Нека омбудсманът да предприеме инициативата да обобщи тези несъвършенства и да предложи пред съответните комисии, с които ще работи по-активно, като Комисията по жалбите и петициите, Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по гражданското общество конкретни предложения за законови промени, които биха допринесли за по-адекватната защита на правата на гражданите.
И накрая искам да препоръчам на институцията омбудсман да побърза с изготвянето на проект за промяна в Закона за омбудсмана. Ние всички знаем, че такъв проект беше изготвен, но за съжаление не остана време за неговото приемане в края на 39-ото Народно събрание, ние успяхме да приемем само правилника за организацията на институцията омбудсман. Сега е моментът, тъй като и други независими държавни органи са внесли подобни предложения, с които се цели усъвършенстване и изчистване на недостатъците. Нека институцията омбудсман да направи същото, за да може тези проблеми да бъдат решени навреме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Думата има народният представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Колеги, аз ще бъда кратък, тъй като ценя вашето време. Искам да поздравя институцията омбудсман за достойната позиция по три изключително важни проблема.
Първо, застрояването на парковете и междублоковите пространства в големите градове и конкретно в София. Благодаря за проведените дискусии и за, повтарям, активната гражданска позиция.
Второ, поздравявам институцията на омбудсмана във връзка с ясната му позиция против закрепостяването на българските граждани от страна на топлофикационните дружества. Имам предвид невъзможността хората да откачат своите радиатори и да се откачат въобще от взаимоотношенията си с “Топлофикация” и възможността на топлофикационните дружества да събират принудително сметките, без те да бъдат доказвани в съдебно производство.
И трето, имам една молба към господин Гиньо Ганев. Вчера официално му връчих едно писмо заедно с госпожа Стела Банкова, в което го помолих да предприеме всички необходими мерки, за да бъде прекратен тормозът върху българските граждани, свързан с пререгистрацията на леките автомобили. Надявам се той да предприеме тези стъпки и се надявам те да имат успех. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Христов.
Има думата господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми народни представители, господин Ганев! Аз наистина ще се постарая да говоря кратко. Ще изразя едно общо впечатление. Докладът е на Вашето равнище, Вие сте опитен ритор, можете да говорите, убедителен сте и печелите симпатии с това. Нека Ви кажа обаче, че този доклад трябва да бъде първи и последен по рода си в този стил. Следващия път, когато представяте своя доклад, ако той звучи по този начин, критиката ще бъде – дали да не кажа думата – разрушителна. Този доклад беше представен в стил “Ах, къде ще сложим розите!” – много прекраснодушен, напълно в съответствие, както се изрази някой в залата, със законите и, както каза моят колега Малинов, с управляващите. Това оттук нататък, независимо кои са те, не бива да си позволявате. Позволете ми тази малко дръзка реплика към Вас.
Сега ще кажа две изречения за омбудсмана. Вие казвате, че омбудсманът функционира чрез своята морална власт. Прав сте. Това е една институция, която ще трябва да се бори, да утвърждава конституционния консенсус на републиката, този набор от базисни истини, принципи и, бих казал, първи очевидности на нашата политическа общност. Само че нека кажа, нашата демократична среда е безкрайно уязвима от гледна точка на собствените си принципи, тя е в конфликт с тях.
Следователно Вашата морална власт ще се изрази във Вашата решимост да влезете в конфликт с институциите на републиката, такива каквито са те в своето функциониране. Бъдете така добър да бъдете решителен и смел.
Компромисът е висш политически разум, но не в институцията на омбудсмана. Вие можете този компромис. Оттук нататък ще трябва да докажете способността си да действате решително и конфликтно.
Ще кажа едно нещо и с това ще завърша. Имате самосезиране по случая “Чората”. Това ме възхити, защото не очаквах. Констатациите, които сте направили във Вашия доклад, са уникални за представител на политическата сила, от която произхождате. Изводите, разбира се, не отиват докрай. Вие констатирате това, което комисията, специално съставена за да коментира случая, няма куража да произнесе. Тя каза: “Няма нарушение по задържането на Ангел Димитров”. Вие казвате: “Има нарушение”. Нещо повече, загатвате, че има престъпление.
Омбудсманът и неговият доклад е своеобразно огледало, включително и на нашата парламентарна общност – къде са лицата от тази комисия, бих желал да ги видя - да се огледат във Вашето огледало днес. Те трябва да видят там собствената си некомпромисност, неготовност да защитят едно криминално действие от името на властта, да го снабдят с политическа закрила, да го одържавят и по парадокс да му създадат и връчат правоохранителна форма, като го наричат своеобразна загриженост за правовата държава. И това се случи в контекста на този случай. Това е, разбира се, скандал!
Аз бих желал да чуя във Вашето обобщение на това, което пък Вие слушате днес, решимостта Ви, намерението Ви да кажете какво бихте направили, за да продължите линията на вашите, вече направени, констатации по случая “Чората”. Бъдете така добър да ми кажете какви следствия предвиждате на вашите интервенции по този случай. За да има Вашата функция на омбудсман каквото и да е значение в контекста на нашата политическа общност, Вие ще трябва все пак да се погрижите за продължението на това, което сте констатирали веднъж. Във Вашия доклад има констатации за административни нарушения, но няма позовавания за причините и за персоналите на тези нарушения. Оттук нататък с уважение към Вас и Вашата дейност, Ви моля следващият доклад да бъде на равнището на Вашата конфликтна функция. Благодаря. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Михайлов.
Има думата господин Гиньо Ганев за своите заключителни мисли.
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Докладът на омбудсмана не е литературно есе. Не е въпросът до остротата на молива, а до остротата на фактите. Те са казани по един малко статичен начин, защото такъв е материалът.
Аз ще направя един извод от името на цялата институция.
Господин председателю, нашите констатации по големите отделни проблеми очевидно трябва да ги внасяме тук. Омбудсманът има право да ангажира Народното събрание с такива негативни явления, които са добили чертите на по-голяма тревога в обществото, и така ще стане!
От друга страна, колкото се отнася до така наречения, не мога да го повторя, пиперлив тон – вижте, тук не става дума за подправки. Тук става дума за сериозно отношение към институциите на държавата.
Аз съм напълно съгласен, че конфликтът, който съществува между институции и граждани, трябва да бъде посочен с пръст от омбудсмана, но с негова помощ този конфликт трябва да затихва. Ние не искаме да разрушаваме държавността, искаме да кажем, че тя може да живее добре при едно условие – ако зачита, спазва и предпочита даже правата на хората.
Аз, господин Михайлов, добре разбирам Вашите думи. Взимам акт от тях и мисля, че думата “решимост” е малко да се каже по отношение на нас, но ние имаме дързост – гражданска, в рамките на Конституцията, която всъщност ни дава и тези права.
Има един предел – омбудсманът не се намесва в съдебната власт, но неговите внушения трябва да се зачитат от съдебната власт и аз Ви обещавам, че за случая “Чората” например това ще бъде доведено докрай. Ние не затваряме папките, като приключим един случай с неговото обявяване.
Имаше една друга идея – омбудсманът беше готов да се самосезира с така наречения случай с досиетата в България. Бяхме изпреварени от пет души. Ние сме сезирани, правим активно нашите проверки и много скоро ще обявим нашето становище. Но нашето становище, ако опира до един закон или до някаква нормативна уредба, говоря теоретично, ние ще поискаме от вас, вие да я гласувате, от вас – вие да я направите заедно с нас.
Така че волята е налице и трябва да се каже, че взаимодействието на омбудсмана с комисиите на Народното събрание – една великолепна препоръка на господин Казак, трябва да стане едно ежедневие и тук. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Уважаеми колеги, с това приключи обсъждането на доклада, на точката, включена в нашата седмична програма.
Аз ще подложа на гласуване проекта за решение веднага след проверката на кворума при възобновяване на заседанието в 11,00 ч., за да могат достатъчно народни представители, съгласно правилника и Конституцията, да вземат това решение. Формулировката му беше предложена в доклада от господин Ганев като такава: “Народното събрание да вземе акт”. В трите становища на комисията, които изслушахме, е употребена формулировката “приема за сведение”.
Аз считам, че ние трябва да се придържаме към онова, което комисиите са ни предложили, и така ще предложа редакцията: “Приема за сведение доклада за дейността на омбудсмана”. Но ние разбираме, че подобно приемане за сведение не е чисто регистрационно отношение, а напротив, зад това решение стои ангажиментът на Народното събрание да прецени до каква степен и по кой въпрос следва да има действие на равнище комисии на Народното събрание и евентуално на пленарната зала. Разбира се, да мислим и по-нататък във връзка с препоръките, които бяха направени – какви механизми на взаимодействие с омбудсмана е целесъобразно да бъдат уточнени, що се отнася и до законодателната, и до контролната функция на парламента.
Сега обявявам почивка от 10 минути до 11,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми дами и господа народни представители, предстои да пристъпим към гласуване на проекта за решение по доклада на омбудсмана. Преди това – проверка на кворума.
Има необходимия кворум. Възобновявам заседанието (звъни).
Добре дошъл на господин министър-председателя, на министъра на държавната администрация! Заповядайте, заемете местата си.
Уважаеми колеги, преди почивката предмет на обсъждане в пленарната зала беше първият доклад на омбудсмана на Република България за извършеното от него в периода от създаване на институцията до 31 март.
Проектът за решение, който предлагам на вашето внимание за гласуване, използва формулировката, съдържаща се в становищата на трите комисии, които представиха своите заключения по доклада в пленарната зала. Тази формулировка гласи:
"Народното събрание приема за сведение доклада на омбудсмана."
В пленарната зала беше споделено разбирането, че тази формулировка е само формално отражение на дискусията. Всъщност става дума Народното събрание по същество да вземе акт от съдържанието на доклада. Но, доколкото като формулировка още не сме достатъчно готови с формалното й записване, подлагам на гласуване този текст на решение по доклада:
"Народното събрание приема за сведение доклада на омбудсмана в Република България, представен пред Народното събрание."
Гласували 146 народни представители: за 129, против 2, въздържали се 15.
Решението е прието.
Господин Гиньо Ганев би искал да изрази своята признателност към Народното събрание. Заяви, че ще го направи с една дума.
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Дами и господа, аз не изразявам думи на благодарност за позитивният ви вот, но заедно с вас оценявам сериозното отношение на българското Народно събрание към институцията и доклада на българския омбудсман. И сега вече като гражданин, а не в качеството си на докладчик по тази точка от дневния ред, сега, когато ще правите технически реформи в бъдещата зала на Народното събрание, господин председателю, аз искам да Ви помоля за две неща:
Първо, да има места за такива гости като омбудсмана, както и да се казва той, защото галерията вече не събира никакви други места за хора извън народните представители.
Второ, най-после в бъдещото Народно събрание да се наредят местата така, че правителството никога да не заема някакво по-високо място от ръководството на парламента. Тук трябва да ръкопляскате. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, вярвам, че ще трябва да вземем акт и от тези съображения на омбудсмана.
Но, преминавайки към парламентарния контрол, преди всичко позволете да ви напомня, че днес, 23 юни, е обявен за Ден на държавния служител, на публичната администрация, и то с акт на Общото събрание на ООН от 7 март 2003 г., Резолюция № 57277, чиято т. 3 обявява 23 юни за такъв ден.
Използвам случая да се обърна с думи на приветствие към всички държавни служители в България, специално към държавните служители в Народното събрание.
Както виждате, в пленарната зала е и министърът на държавната администрация, който ме информира, че би желал да се възползва от конституционното си право на думата в парламента при негово желание.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Най-напред, благодаря Ви, уважаеми господин председател, за тази възможност и за добрите думи, с които започнахте.
Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател на Република България, уважаеми госпожи и господа народни представители! От тази висока трибуна бих искал да се обърна както към вас, народните представители, така и към десетките хиляди достойни служители в държавната администрация и към всички български граждани по случай 23 юни – новият Ден на служителя от държавната администрация.
Инициативата на Организацията на обединените нации за честването на тази дата е отпреди 4 години и е в изпълнение на Декларацията за хилядолетието на Обединените нации. През тази година за първи път и в нашата страна се присъединяваме към отбелязването на професионалния празник на администрацията. Най-ценният ресурс на една организация са достойните хора, работещи в нея, и затова наш основен приоритет са обученията по информационни технологии, по чужди езици, които през тази година ще преминат хиляди служители от цялата страна.
За да помогнем на държавните служители да обслужват по-добре, започнахме предоставянето на компютърна техника на всички администрации, като този процес тече отдолу нагоре - от най-малките общини и от областните администрации.
Предстои около половината от служителите в цялата страна, тоест 50 000, да преминат и обучение по прозрачност, почтеност и професионална етика. Времето е такова, че непрекъснато трябва да се обучаваме и да се квалифицираме, непрекъснато да сме в надпревара с новите изисквания, тъй като летвата на изискванията към нас с всяка изминала година се вдига.
Уважаеми госпожи и господа, българската държавна администрация е тази, която оформя лицето на институциите и държавата пред обществото. Тя е най-близо до гражданите и до бизнеса при предоставянето на услуги и информация и носи своята голяма отговорност.
Три са ключовите думи: модерна, компетентна, прозрачна. Това е образът на държавната администрация, която бихме искали да изградим и това е целта, за която работи екипът на Министерството на държавната администрация и административната реформа – администрация с лице към хората, администрация в услуга на гражданите и бизнеса, администрация, на която всички вярват и разчитат.
На всички служители в държавната администрация на България честит професионален празник!
Благодаря.



ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.

Уважаеми колеги, пристъпваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
В началото съм длъжен да съобщя за постъпилите питания в периода 16-22 юни 2006 г.
Питане от народния представител Мария Капон към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно управлявани от Министерството на финансите програми за развитие на гражданското общество. Следва да се отговори писмено до 3 юли 2006 г.
Питане от народния представител Мария Капон към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно субсидии за юридически лица с нестопанска цел. Следва да се отговори писмено до 3 юли 2006 г.
Питане от народния представител Евгени Чачев към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно превръщането на проекта “Супер Боровец” в “Мега Боровец”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 юни 2006 г.
Питане от народния представител Евгени Чачев към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на българското правителство и Министерството на регионалното развитие и благоустройството по отношение тенденцията на влошаване на качеството и предстоящото шоково увеличение на цената на питейната вода. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 юни 2006 г.
Питане от народния представител Евгени Чачев към Нихат Кабил – министър на земеделието и горите, относно обвинения от българския бизнес в некомпетентност на ръководството на Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 юни 2006 г.
Питане от народния представител Евгени Чачев към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно проекта за новата Национална здравна стратегия 2007-2012 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 юни 2006 г.
Питане от народния представител Евгени Чачев към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно недопустима небрежност на българското правителство с непланирането на Национална оперативна програма за развитие на науката със средства от структурните фондове на Европейския съюз, поставящо под въпрос бъдещето на модерната българска държава. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 юни 2006 г.
Питане от народния представител Мария Капон към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно забавяне на разрешение на министъра на здравеопазването съгласно Наредба № 24 от 31.10.2000 г. на Министерството на здравеопазването. Следва да се отговори писмено до 4 юли 2006 г.
Писмен отговор на въпрос от народния представител Евгений Жеков от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски.
Писмен отговор на въпрос от народния представител Евгений Жеков от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.
Писмен отговор на въпрос от народния представител Евгений Жеков от министъра на отбраната Веселин Близнаков.
Писмен отговор на въпрос от народния представител Евгений Жеков от министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Писмен отговор на въпрос от народния представител Евгений Жеков от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Писмен отговор на въпрос от народния представител Пенко Атанасов от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин.
Писмен отговор на въпрос от народния представител Минчо Христов от министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Писмен отговор на въпрос от народния представител Стоян Витанов от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.
Писмен отговор на въпрос от народните представители Иван Николаев Иванов и Огнян Герджиков от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова.
Писмен отговор на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин.
Писмен отговор на въпрос от народния представител Филиз Хюсменова от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова.
Писмен отговор на въпрос от народните представители Евдокия Манева и Николай Михайлов от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил.
Писмен отговор на въпрос от народния представител Елиана Масева от министъра на земеделието и горите Нихат Габил.
Писмен отговор на въпрос от народния представител Стела Банкова от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Пристъпваме към питанията и въпросите към министър-председателя Сергей Станишев.
Питане от народния представител Евгени Чачев относно Стратегия за изграждане на транспортната инфраструктура на България и решението на правителството за създаване на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”.
Господин Чачев, имате думата да развиете своето питане.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! С правителствено решение от 20 април 2006 г. трима министри – на финансите, на транспорта и на регионалното развитие и благоустройството, поемат колективно пътната инфраструктура на България, тоест милиардите за нея, като сегашната Изпълнителна агенция “Пътища” се преобразува във Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” и минава под шапката на Министерството на транспорта.
Обърнете внимание, не какъв да е фонд, а извънбюджетен фонд, на който, съгласно § 19 от проекта за изменение на Закона за пътищата, източниците за финансиране са субсидии от държавния бюджет и от европейските фондове; фонд, за който превишаването на приходите над разходите в края на календарната година е преходен остатък и се използва през следващата; фонд, за който разпоредбите на Закона за администрацията няма да се прилагат, господин Василев; фонд, експертният съвет на който ще изпълнява функциите на държавно-обществен орган в областта на инфраструктурата; фонд, който ще осъществява общото ръководство на пътното дело в България; ще осъществява държавната политика по прилагането, изграждането и експлоатацията на националните пътища; ще проучва, анализира и прогнозира развитието на автомобилното движение; ще разработва програми за развитие и усъвършенстване на пътната инфраструктура; ще провежда процедурите за възлагане на всички обществени поръчки за проектиране, строителство, ремонт, поддръжка и концесия в пътната инфраструктура; ще съгласува инвестиционни проекти, както и проекти и устройствени планове; ще издава разрешения за ползване; ще представлява българската държава в международни организации и при сключването на международни договори, свързани с пътната инфраструктура; ще осъществява контрол върху транспортните документи; обърнете внимание – ще приема проекта на годишните си бюджети от няколко милиарда, ще разпределя тези милиарди по проекти за изграждане, експлоатация, поддържане и ремонт; ще утвърждава всички разработки и тръжни процедури; забележете – ще контролира целесъобразното разходване на милиардите.
Председателят на управителния съвет ще представя в Министерския съвет до 30 април отчет за дейността на фонда за предходната година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да привършвате, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Или, както се обажда господин Божинов, “Вся власт советов!”
В тази връзка моля да ми отговорите: какво наложи това решение на правителството, освен разприте между министрите, за контрол върху европейските фондове? Не считате ли, че този извънбюджетен фонд ще доведе до неконтролируема корупция по подобие на това, което се случи в Гърция преди години, която е единствената страна в Европейския съюз с подобна структура? По какъв начин ще решите проблемите с контрола за премахване на вредните практики в националната инфраструктура през последните години, в резултат на което за пет години не е завършен нито един голям инфраструктурен проект? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър-председател, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Транспортният сектор е сред приоритетите в процеса на активно интегриране на България към Европейския съюз. Това налага от нас да бъде изградена и да работи структура, адекватна на съществуващите структури в Европейския съюз и особено приемлива за Европейската комисия, където общата политика по координацията, модернизацията, развитието, експлоатацията, таксовата политика и другите дейности в областта на автомобилните превози, пътните коридори и мрежи се извършва от Генерална дирекция “Транспорт и енергетика”. Тази дирекция обхваща всички дейности на Европейския съюз по железопътен, автомобилен, воден и въздушен транспорт, както и комбинираните технологии за превози. Всички проекти на Европейския съюз в областта на транспорта се планират и се изпълняват мултимодално, тоест включват всички видове транспорт и пътища. По същия начин се организират изследванията, финансирането и развитието на трансевропейската транспортна мрежа.
За следващия финансов период на Европейската комисия 2007-2013 г. средства от Европейския съюз за строителство и рехабилитация на републикански пътища в България ще бъдат получавани основно по две секторни оперативни програми към Националната стратегическа референтна рамка – транспорт и регионално развитие с управляващи органи съответно Министерството на транспорта и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Оперативна програма “Транспорт” ще финансира строителството на нови рехабилитации и модернизация на съществуващи автомагистрали, първокласни и второкласни пътища по направление на общоевропейските транспортни коридори, а Оперативна програма “Регионално развитие” – останалите пътища втори и трети клас.
На 20 април т.г. Министерският съвет одобри с решение предложението за преобразуване на Изпълнителна агенция “Пътища” в извънбюджетния фонд “Републиканска пътна инфраструктура” под контрола на министъра на финансите, на транспорта и на регионалното развитие и благоустройството. Решението насочва и към предприемане на действия за подготовката на Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата и произтичащите от него изменения в подзаконовите нормативни актове. С това решение Министерският съвет прехвърля функциите по стратегическото и оперативно планиране на пътната инфраструктура в страната от Изпълнителна агенция “Пътища” и Министерството на регионалното развитие и благоустройството към Министерството на транспорта. Логиката би трябвало да ви е ясна – на базата на логиката на Европейския съюз. По този начин планирането на транспортната политика ще стане и ще се осъществява от Министерството на транспорта, което е в съответствие на посочените от мен изисквания на Европейската комисия, а новосъздаденият фонд ще осъществява общото ръководство на пътното дело в страната. Фондът ще бъде първоприемник на активите и пасивите, правата и задълженията на преобразуваната Изпълнителна агенция “Пътища”.
На 18 май т.г. Министерският съвет одобри и предложи на Народното събрание да разгледа и приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. С това ще се създадат условия за оптимално планиране и изпълнението на оперативните програми “Транспорт” и “Регионално развитие”, както и на усвояването на средствата от структурните фондове по тези програми.
Решенията на Министерския съвет от 20 април и 18 май няма да доведат до промени в стратегията за изграждане на транспортната инфраструктура. Конкретните действия по нейното изпълнение ще бъдат предприемани и изпълнявани от съответните министри съобразно тяхната отраслова компетентност. Графикът на изпълнението на приоритетните инфраструктурни проекти до 2015 г., включително и тези, свързани с развитието на пътната инфраструктура, е одобрен от Съвета за координация, контрол и изпълнение на инфраструктурните проекти с национално значение към Министерския съвет. Проектите в графика са представени по източници на финансиране, проектна готовност и срокове за изпълнение, като особено внимание е обърнато на планирането на нови проекти. Посочените решения на Министерския съвет и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пътищата целят именно „да предотвратят разхвърлянето на финанси и проекти по различните ведомства”, тоест има противоречие между реалността и логиката на Вашия въпрос, „и размиването на отговорността”.
Освен това, известно е, че към настоящия момент съществуват ясни законово очертани отговорности между съответните министри по финансирането и изпълнението на инфраструктурните проекти, господин Чачев. Тръжните процедури за проекти, финансирани от Европейския съюз, ще се провеждат съгласно Закона за обществени поръчки, който е хармонизиран с европейското законодателство. Мога да Ви напомня изрично, че проектозаконът беше детайлно консултиран с Европейската комисия. Този проект, който беше предложен от правителството, беше на основата на консултации с Европейската комисия и значително допринася за прозрачността и ефективността на работата в тази област. В оценителните комисии участват най-малкото двама експерти, препоръчани от Европейската комисия. По този начин се осъществява и предварителен контрол от страна на делегацията на Европейската комисия. Това означава, че ще бъде даден приоритет на икономически най-изгодните и технически най-издържаните оферти.
За гарантиране на ефективно, ефикасно и прозрачно управление на финансовите средства са приети и новите закони – за държавната финансова инспекция, за вътрешен одит в публичния сектор и за финансовото управление и контрол в публичния сектор. Всички тези закони имат една и съща цел – засилване на конрола, в това число предварителният, върху използването на бюджетните и европейските средства и прозрачността на този процес. Смятам, че в тази област е направен значителен напредък.
И тъй като поставихте въпроса за това какви инфраструктурни проекти са реализирани през последните пет години, това, разбира се, не е работа на сегашния Министерски съвет, хубаво е Вие да посочите кои големи национални инфраструктурни проекти са завършени през четирите години, когато Съюзът на демократичните сили и ОДС са били на власт, от своя страна мога да Ви кажа, че в рамките на тази година в действие ще бъдат пуснати 70 км магистрали. Седемдесет километра магистрали, господин Чачев! Това е реалността, може да не Ви харесва. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Имате думата, господин Чачев, за Вашите два уточняващи въпроса общо в рамките на две минути.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Много са проектите по наше време, уважаеми господин премиер! Пречиствателната станция на София, пречиствателната станция в Пловдив, магистралата до Ябланица, магистралата до Оризово, над 3500 км републикански пътища, а те се виждат. Строителството е нещо, което се вижда.
Но, господин премиер, в доклада на Европейския съюз за България от 16 май се прибави нов червен флаг по отношение на финансовия контрол върху бъдещото ползване на европейските структурни и кохезионен фонд. Вече не се говори за възможните загуби на България, което в края на краищата си е наш проблем и е в наш интерес – на българските данъкоплатци и на българския бизнес, а се говори за възможните щети и злоупотреби с парите на европейските данъкоплатци. Забележете, господин премиер – на практика ние изчерпахме голяма част от предприсъединителния период, без да сме ползвали предприсъединителните фондове. Проспахме да усвоим над 2 млрд. евро, или с други думи, пропуснахме възможността да се подготвим добре за самите структурни и кохезионен фонд.
В интерес на справедливостта трябва да отбележим, че този сериозен пропуск и това недопустимо забавяне се случи по време на Вашия предшественик, когато се взеха грешни решения с дългосрочни последици за България. Неслучайно Сметната палата на Европейския съюз онзи ден пред Комисията по бюджет и бюджетен контрол в Европарламента казва, че България пилее парите на Европа.
И моят уточняващ въпрос е: как със създаването на извънбюджетния фонд на правителството ще отговорите на основния извод на доклада – че за повече от половината инвестиционни проекти средствата са били само частично използвани за целите или въобще не са използвани, както и че са пренебрегнати принципите на устойчивост и взаимно финансиране?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин премиер, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чачев, темата за финансовия контрол и преди 16 май, и сега е една от основните теми и приоритети на българското правителство. Защото осъществяването на ефективен финансов контрол е необходимо и полезно от гледна точка на усвояването на европейските фондове. Смея да ви уверя, че всички действия, които се предприемат, в това число законодателните, които изброих пред вас, водят именно точно в тази посока – засилване на предварителния и последващ финансов контрол в България, убеден съм, и от Европейската комисия.
Впрочем, връщайки се пак към основния въпрос, тъй като Вие включихте маса други въпроси допълнително в движение на отговора, преобразуването на Изпълнителна агенция “Пътища” в извънбюджетен фонд и начинът на неговото управление и контрол, е изрично съгласувано, господин Чачев, с Европейската комисия. Именно от тази гледна точка нямате основание да се съмнявате, че действието е в правилната посока. Ако искате, попитайте комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Чачев, две минути за Вашето отношение.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, Вие не разбрахте моя въпрос. Става дума за неусвояването на европейските фондове. И министър Василев, който е до Вас, пет години говореше как усвояваме и преизпълняваме усвояването на фондовете, но резултатът е налице.
Не съм доволен от Вашия отговор, защото явно Вие не сте разбрали, че ревизорите на Европейската Сметна палата препоръчват на Европейската комисия да приеме по-реалистичен подход към възможностите на България за използване на проектите и да не пилее парите на европейските данъкоплатци.
Не сте разбрали и Херберт Бьош – вицепрезидентът на Комисията по бюджетен контрол на Европарламента, който препоръчва да се забави притокът на пари за България, защото в противен случай опасността от корупция е много голяма, господин премиер.
Да не говорим за доклада на Евростат и изявлението на Европейската инвестиционна банка за автомагистрала “Тракия”. Явно не сте разбрали, че трябва да планираме собственото си развитие, да знаем къде искаме да отидем, какви наши средства ще ни струва това, защото европарите са само допълнение към нашите собствени усилия. Ние трябва да имаме свой национален проект за след 1 януари 2007 г., независимо дали сме член на Европейския съюз, да знаем в каква България искаме да живеем, а членството само да подпомага това да се случи по-бързо. Но Вие явно нито искате, нито знаете, нито можете да го реализирате.
И ще си позволя да завърша, може би за втори път Ви споменавам една римска сентенция: “Държавата се простира дотам, докъдето е изградила пътищата си”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Въпрос от народния представител Евгени Чачев към министър-председателя Сергей Станишев относно международния скандал за корупция на бившия премиер на България и мерките, които правителството ще приеме с плана си за действие за членството ни в Европейския съюз от 1 януари 2007 г.
Заповядайте да развиете въпроса си.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! Свидетели сме в последната седмица на поредния скандал, този път – международен. Разбира се, дали скандалът ще бъде яхтен или се казва Спас Русев, автомагистрала “Тракия”, “Краун ейджънтс”, БТК, “Булгартабак”, Университетска педиатрична болница, поредното показно убийство или италиански, има ли някакво значение?
Може ли да оспорим казаното от германските медии, че през последните години българите стават все по-зависими от постоянните скандали, които вече са се превърнали в своеобразен начин на живот?
Вероятно са прави в твърдението си, след като вашият коалиционен партньор първо съжали за имиджа на чичо си Умберто, а после се сети за последиците върху имиджа на България. Вие сам твърдите, че скандалът влияе лошо върху образа на България пред Европейския съюз в този решаващ момент от нашето присъединяване.
И какво прави управляващото мнозинство в момента? Чака, както Вие заявихте, да се изясни ситуацията. Всички политически действия да се основават на ясно доказани истини, да се основават не на подозрения или публикации в пресата. А забравяте своето собствено гласуване в миналия парламент за австрийската детска болница. Какво се е променило, господин премиер? Освен това, че сега разбрахте, че австрийската детска болница не е австрийска, а италианска. Сега е ясно, че без някакво участие, било то и неволно, както казва господин Сакскобургготски, България нямаше да попадне в мръсната уста на международните аферисти. Ясно е, че един политик от такъв висок ранг има и политическа отговорност. И нека не си затваряме очите, че през последните пет години проблемът на България е един – развращаване на политическата и държавната ни система на всички нива.
В тази връзка моля да ми отговорите: първо, как скандалът ще се отрази на имиджа на България? Това какви промени ще наложи да направите в плана за действие на правителството? И не считате ли, че скандалът за детската болница е само една малка увертюра спрямо скандала, който предстои да се развихри за автомагистрала “Тракия”, където сумата е 25 пъти по-голяма и където българският народ ще заплати над 15 млрд. евро за 35 години? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър-председател, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Всъщност Вие вече отговорихте на първия от въпросите, като цитирахте моето изявление в началото на тази седмица. Смятам, че моята позиция е принципна и ясна. Първо, естествено този скандал не е приятен за страната, за нейния образ поради обстоятелството, че в него се споменава името на бившия министър-председател на републиката господин Сакскобургготски. Това не ме радва, за разлика от Вас, като гледам Вашия тон и начина на задаване на въпрос, господин Чачев.
Както впрочем не ме радват и други обстоятелства от българската политика за последните 15 години. Не ме радва скандалът “Сапио”, не ме радва темата за кръга “Орион”, не ме радва кръгът “Олимп”, не ме радва обстоятелството, че бившият премиер Софиянски е подсъдим. Никак не ме радват тези неща! Би било странно който и да било да се радва, защото става въпрос за облика на страната ни. Аз много често изпитвам, повярвайте ми, болка от това, че в различни европейски медии България се споменава само във връзка с лоши новини. Става дума не само за корупцията и за организираната престъпност, като цяло. Защото това е част от истината за България, неприятната част, но далеч не е цялата и далеч не отговаря на основната посока на развитието на страната ни и на основните тенденции в нея.
Убеден съм, че през последните години и оттук нататък, особено във връзка с изпълнението на стандартите на Европейския съюз за прозрачност, контрол, корупцията ще намалява. Ще се увеличава прозрачността в нашата страна, което е в интерес на икономиката, на обществото и на достойното място на България в Европейския съюз, господин Чачев.
Впрочем бих Ви обърнал внимание на това каква е реакцията на официалните италиански институции по повод оповестени в италианските и в българските медии стенограми от записите на телефонните разговори на Виктор Емануил и италианския бизнесмен Черани. Вицепремиерът Рутели, който е от левицата и няма никакви основания да симпатизира на хора, които изповядват десни убеждения, в това число Виктор Емануил, казва, че оценките трябва да се отложат до установяване на фактите. А министърът на правосъдието казва, че при цялото му уважение към свободните медии смята, че това, което е станало – изнасяне на материали от прокуратурата и тяхното публикуване, превръща италианското правосъдие в Биг брадър.
Не бих искал и българският обществен живот да се превърне в един елементарен Биг брадър.
Няма да приема като гражданин българският парламент да се превръща в трибунал, господин Чачев, в това число по отношение на господин Сакскобургготски, какъвто опит беше направен и от вашата политическа сила с проектодекларацията в началото на тази седмица.
Аз казах, че българските институции са длъжни да окажат всяческо съдействие на италианските разследващи органи за изясняване на цялата истина и те ще го направят, особено ако има запитване, изискване от италианска страна. Българските институции трябва да направят своите разследвания по много от случаите, които Вие посочихте.
Впрочем мога да Ви напомня, че и в миналия, и в този парламент политическата сила, която аз представлявам като лидер на БСП, имаше много ясна позиция и по кредита за педиатричната болница, и по отношение на приватизацията на БТК.
Що се отнася до магистрала “Тракия” – Вие споменавате вече и сегашното правителство, позицията на правителството е ясно формулирана. Чакахме да получим становище от съда дали сделката е законосъобразна – тя е законосъобразна, както казах – българския независим съд. Това не означава, че смятаме, че тя е целесъобразна в тези й параметри, защото смятам, че има основание да поискаме предоговаряне на тази сделка по отношение на параметрите й, на цената на изграждане на магистрала на километър, по отношение на държавните гаранции и много други параметри. Това ще бъде обсъдено на следващото заседание на Министерския съвет и ще се създаде работна група. Най-логично е да я оглавява министърът на регионалното развитие и благоустройството, която ще предложи на партньорите от португалската страна предоговаряне. Ако не постигнем резултати, които са удовлетворителни за България, няма да я подкрепим, но ще държим този процес на разговори, на уточняване на параметрите да бъде ясен и прозрачен, с ясни предварително заложени критерии, мандат от правителството и ясен резултат, за да има по-добра инфраструктура в България. Това е позицията на правителството, господин Чачев – много ясна и според мен достатъчно убедителна и прозрачна.
Пак се връщам към темата със скандала. Аз го казах и в моето изявление във вторник. Не ми допада като на човек, че в нашата страна много лесно се окепазява който и да било. После трудно се измива подозрението, дори когато съдът е доказал невинността на някого. Аз не мога и не разсъждавам по този начин – и по отношение на господин Сакскобургготски, и по отношение на който и да е.
Впрочем още едно уточнение – това, което мога да разбера от стенограмите, публикувани във вестниците, е, че основната претенция на Виктор Емануил към господин Сакскобургготски е, че той нищо не е свършил. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Чачев, заповядайте за Вашата реплика.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер! Изненадан съм от Вашия отговор, защото Вие започнахте с клевети, изфабрикувани от бившата Държавна сигурност. (Смях в КБ.) Това, което казахте накрая – Демократи за силна България в никакъв случай не гледат по начина, по който Вие се изразихте. Ако Вие действително мислехте за имиджа на България, щяхте да подкрепите нашата декларация в тази зала. (Възгласи: “Е-е-е!” от КБ.) Но Вие не го направихте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Те не подкрепят, ние трябваше да подкрепим, Чачев!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Разкритията на италианските прокурори би трябвало да Ви помогнат да оценявате много от фактите в управлението на НДСВ в различна светлина, господин премиер – в светлината на неизпълнените от БСП предизборни обещания, ревизия на всички скандални сделки на предишното правителство. За българското общество остава загадка защо това не се случва. Скриването ви зад смокиновия лист на присъединяването ни към Европейския съюз изважда на показ още един страшен факт, който свързва кабинета Сакскобургготски с вашата формула 8-5-3. Това е упоритият ви стремеж да се осъществят оспорени вече от самите вас, господин премиер, сделки, разбира се, под благовидния предлог, че те могат да се предоговорят, както казахте преди малко, щом като цената не харесва на някого и пак да се изпълняват по същата процедура – на тъмно, без търг, без конкурс и задължително със засекретени доклади. Ако всичко беше законно и приемливо, защо още не е разсекретен докладът за автомагистрала “Тракия”, за “Краун Ейджънтс”, за БТК, за “Булгартабак”? Да изброявам ли другите?
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Вие приехте този закон!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): За БГА “Балкан”!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Затова развращаването на политическата и държавната ни система ще продължава, господин премиер, и вината е ваша. Благодаря ви.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Сашо Божков ли ти написа това?
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ, от място): Или Муравей Радев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър-председател, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев!
Току-що Вие предложихте правителството да наруши Търговския закон, доколкото знам, засекретявайки договори. Освен това искам да Ви напомня, че закона, по който е подписана автомагистрала “Тракия”, е приет, ако не ме лъже паметта, от вашето мнозинството в периода преди 2001 г. и българският съд се произнесе, че този договор е законосъобразен. Но Ви казах, че това не означава, че той е целесъобразен във вида и в параметрите, с които е подписан, защото правителството поръча независим финансов одит, който направи анализ на основните параметри на договора и който, без да навлизам в детайли, заяви, че има основание за подобряване на параметрите, господин Чачев. И аз Ви посочих някои от сферите, в които имаме намерение да го направим. Разбира се, има алтернативата, въпреки решението на съда, да прекратим договора незабавно. Това означава реално погледнато спиране на концесионирането като процес, удължаване на всички процедури сигурно с още една година. Означава, че няма да има автомагистрала до Черно море много по-дълго, отколкото би могло да бъде, господин Чачев.
И Ви казвам пак – тези случаи, които цитирах от миналото на българския политически живот и обвинение към различни политически сили, различни бивши премиери, изобщо не ме радват, господин Чачев, защото пак става дума за образа на нашата страна.
Аз затова споделих, че съм убеден, че и България, и господин Сакскобургготски, и неговата политическа сила НДСВ са заинтересовани максимално бързо да се изясни истината, обективната истина и този въпрос да приключи. Благодаря. (Ръкопляскания от ПГ на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
От името на парламентарна група думата има господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, господа министри!
Това, че бързате да напуснете залата сигурно е поради изключителна натовареност, но никой тук не говореше за радост от това, че България тези дни е разтресена от огромен скандал, в който не става дума за клевети, в който не става дума за лъжи, а става дума за един доклад на временна анкетна комисия на българския парламент.
Реакцията в момента на българските институции, към която самият Вие, отиващ си господин министър-председателю (министър-председателят Сергей Станишев излиза от залата), се отнасяте с мълчание, означава, че мълчим за дейността и на българския парламент, за Тридесет и деветото Народно събрание.
Ние тук не сме се събрали в момента, за да обсъждаме кой е по-голям клеветник, от тази трибуна колко клевети са произнесени за български политици. В момента разговаряме за това в състояние ли са днес българските институции да защитят образа на страната наистина с действие, а не с думи. Това, което се чува сега от устата на министър-председателя е: чакайте, мълчете, да видим!… Кое да видим? Че в доклада на българския парламент, приет през м. февруари 2005 г., са описани цяла серия от нарушения, от престъпване на наредби, нормативи, закони на българската държава в случая с една сделка, която е изцяло неизгодна. Да чакаме да прочетем стенограми ли от подслушани телефонни разговори? (Реплики.)
Господин министър-председателят каза, че бил научил от тези подслушани телефонни разговори, че Сакскобургготски не си бил свършил работата. Ами, прочете ли, че си бил взел парите, ако ще цитираме тези неща?
Не говорим за подслушаните разговори, говорим за доклада на българския парламент, за който ви призовавахме да вземем предвид него, за да направим някаква следваща стъпка, даже следваща крачка. И това нещо като че ли не се чува.
Може ли български министър-председател, който проявява поредно неуважение с това, че става в момент, в който не е довършен един важен разговор, може ли един български министър-председател да ни призове да мълчим по повод на решение на собствения ни парламент? Това на какво прилича?! Това ли е защитата на образа на България? Представяте ли си какво става? Какво чуват извън България, че българският министър-председател не уважава българския парламент – това чуват. Защото тази декларация не е само политически скандал, както вие искате да го изкарате. Не вярно! Тази декларация е приемственост на работата на българския парламент. Това се нарича парламентаризъм, а не просто риториката от тази трибуна. Ние това не вършим! Не само не го вършим, а чуваме, че действащият министър-председател много неохотно се опитва да защити своя предшественик и сегашен коалиционен партньор и в крайна сметка удря върху авторитета на собствената ни институция. Това чуваме!
И чуваме някакъв глас на тъга – не се радваме. Кой от нас се радва в момента и защо да се радва, когато става дума за много голямо злепоставяне, международно злепоставяне на България? Кой да се радва? И защо да се радва? Каква е тази спекула?
Ние тук говорим за съвсем друго нещо. И най-неприятното е, че в мнозинството това изобщо не се чува. Не се чува от лидера на това мнозинство, който е министър-председател на страната, от ръководителя на партията, която е получила най-голямо доверие на последните избори. Всичко това се чува обаче извън тази зала и това е най-лошото. Чува се сред тези, от които зависи своеобразното бъдеще на България. Чува се от тези, които утре вземат решение за пълноправно членство, за защитни клаузи и така нататък. От тях се чува!
И това, че вие се правите на глухи, съвсем не означава, че последствията ще бъдат глухи. Защото пак да кажа – никой от нас в момента не се позовава на това какво са казали само медиите. Основното, на което се позоваваме, основното, за което ви призоваваме е да продължи приемствеността в работата на самия парламент, да се създаде една нова анкетна комисия, да се направи нова стъпка, ако щете. Има много решения, но вие казвате: “Никакви решения! Да мълчим! Да се снишим, докато мине бурята!”. “Да се снишим, докато мине бурята!” – говореше и Живков преди двадесет години и затова дотам го докарахме. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПГ на ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме, ако няма други изказвания от парламентарни групи.
Преминаваме към въпроси, зададени към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Първият въпрос е от народния представител Десислав Чуколов относно уронването на националните символи на страната ни от филмови продукции в САЩ и Франция.
Господин Чуколов, имате думата, за да развиете Вашия въпрос.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Калфин, в последната една година се наблюдава едно събуждане на българските граждани относно чувството им за национална гордост. Все повече и повече флагове се веят по къщи, тераси и автомобили и то не само по време на националните ни празници. Смея да твърдя, че до голяма степен това пробуждане се дължи на партия “Атака” след пробива, който направи на парламентарните избори преди година. Ясно показахме на милионите честни българи, че ако вярваме и носим в сърцата си българския дух, нещата в родината ни могат да започнат да се променят към по-добро.
Преди няколко седмици в публичното пространство беше огласена информация, че в американския филм “Триъгълникът” е използван българският химн за озвучаване на сцена с нацистки характер. На обложката на друга френска продукция националният ни герб е използван по отвратителен начин, поставен в краката на порноактриса. Засега примерите за унижаване на националната ни идентичност от представители на европейските ни партньори, както ги наричате, са само два. Не бихме се учудили, ако някой друг от тези европартньори в пристъп на изразяване на европейските си ценности си позволи да оскверни и националния ни флаг.
Въпросът ми към Вас, господин министър, е какви мерки са предприети от Министерството на външните работи по изясняването на горепосочените случаи, идентифициране и уточняване на лицата, извършили деянията, както и какви действия са извършени пред официалните представителства на двете страни за преустановяване на тази противодържавна дейност? Какви конкретни действия ще предприеме ръководеното от Вас министерство, за да се спрат по-нататъшни подобни действия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата, за да отговорите на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Чуколов! Аз напълно споделям Вашата загриженост, че са недопустими и неприемливи всякакви действия, които опетняват националните символи и уронват престижа на страната ни. В никакъв случай, разбира се, не мога да се съглася, че чувството за национално самочувствие се е събудило у българите за последната година, откакто вие се появихте на сцената. Страх ме е, че надценявате малко тази роля, с цялото ми уважение към вашата парламентарно представена партия.
По повод на широко коментираните в пресата случаи на опетняване на българските национални символи, които са предмет и на настоящия коментар, Министерството на външните работи е реагирало своевременно и в съответствие с установената дипломатическа практика, в рамките на своите компетенции също така.
Предвид публикациите в медиите, визирани във Вашия въпрос, Министерството на външните работи установи контакт с Посолството на Съединените щати на 8 юни и с Посолството на Франция на 12 юни. От българска страна беше изразена сериозна загриженост, споделена бе негативната реакция на българската общественост, заявена е позиция относно недопустимостта на подобни действия, както и необходимостта от изясняване на случаите и недопускане на подобни прояви в бъдеще – позиция, която срещна пълно разбиране от страна на посолствата на Съединените щати и Франция.
За Ваша информация ще Ви кажа, че Съединените щати не са наш европейски партньор, както Вие казахте, намират се на друг континент.
Това са мерките, които в компетенцията си, още един път повтарям, Министерството на външните работи е могло да вземе: сезирало е чуждите мисии, изразило е своето отношение и е предало отношението в българските медии по тези случаи.
Между другото, за Ваша информация, френският филм, който Вие цитирахте, действително е на френски. Установено е, че той е сниман с любителска камера, но никъде досега не са получени данни, че той действително е произведен във Франция или от френски продуценти. Други хора също говорят френски.
Искам да Ви обърна внимание, че за използването и защитата на националния химн не съществува писмено международно право. Същевременно националната юридическа защита на химна е закрепена в Наказателния кодекс, в който в чл. 108, ал. 2 се казва: “Който и по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от 100 до 300 лв.” Това е текст от Наказателния кодекс. В случай на извършване на такова престъпление от чужденец извън територията на страната приложение намира така нареченият реален принцип на действие на българското наказателно право. Това е разпоредба на чл. 5 от Наказателния кодекс, която предвижда наказателна отговорност към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, наказуеми по българските закони, с които са засегнати интересите на Република България или на български граждани.
Във връзка с поставения въпрос трябва да Ви кажа, че в Министерството на външните работи не са постъпвали нито някакви сигнали, нито някакви материали от нито една българска или чуждестранна институция, включително след нашите демарши пред посолствата на Съединените щати и Франция. И в същото време, цитирайки Ви текстове от Наказателния кодекс, Ви казвам, че биха могли да се сезират съответните органи в България за образуване на проверка по този случай, което обаче отново не е в правомощията на Министерството на външните работи.
Уверявам Ви, че реакцията на министерството по този конкретен случай, както и по всички подобни случаи, които се случват, беше навременна в съответствие с компетенциите и ние и в бъдеще няма да позволим да бъде оставено без реакция подобно отношение към нашите национални символи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Господин Чуколов, имате думата за реплика към получения отговор.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (КА): Господин Калфин, аз не съм доволен от Вашия отговор. Главно, заради наглостта, показана в интервюто от този композитор, който е използвал националния ни химн, той е плагиат, и е попитал: “Кога е написан химнът ви?” Той допуска, че химнът е написан преди няколко месеца или скоро след този филм, по идея на филма може би. Тази наглост трябва да се спре. Как се спира? С решителни мерки. Какви решителни мерки предприемате Вие? Вие казвате, че наистина има извършено такова нарушение. Защо не сезирахте прокуратурата? Ако сезирате прокуратурата, тя ще започне да си върши работата. Инициативата ще излезе от Вас, както би трябвало да бъде, защото Вие в момента сте натоварен да се занимавате с този проблем, а Вие не го правите. С това прехвърляне на отговорността най-накрая тя ще се размие.
Последният от въпросите, който Ви бях задал, е: какви конкретни действия ще предприеме ръководеното от Вас министерство, за да се спрат по-нататъшни подобни действия? Едно такова конкретно действие би било едно сезиране на прокуратурата. Аз не виждам какъв е проблемът да направите това?! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, желаете ли думата?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към въпрос от народния представител Константин Димитров относно поведението и дипломатическата кариера на посланика на Република България в Казахстан Никола Филчев.
Господин Димитров, заповядайте да развиете Вашия въпрос. Имате думата.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа народни представители! Моят въпрос касае поведението и дипломатическата кариера на Негово Превъзходителство Никола Филчев. (Оживление.) Разбира се, инак казано, това е скитащият се из няколко държави човек от “Плод и зеленчук” (смях в залата), който използва по отношение на български журналист, към една дама, език, който е съпоставим единствено с езика, използван от Негово Височество Емануил Виктор по отношение на българския народ и жените.
Ето защо, господин министър, аз искам да припомня с няколко думи какво Демократи за силна България направиха във връзка с тази изключително скандална, унижаваща българската дипломация и вредяща на отношенията с Казахстан номинация. Ние Ви предупредихме да не правите това през месец февруари. Очевидно Вашият началник Георги Първанов и кабинетът са изключително зависими от Никола Филчев и въпреки всичко продължихте с номинацията. Главна прокуратура излезе с доклад за нарушения в дейността на тази институция по времето на Никола Филчев – Вие не се разколебахте да спрете това злополучно назначение. Господин Филчев бе обявен за общодържавно издирване – Вие не направихте абсолютно нищо той да се яви пред независимата съдебна система и да даде съответния си принос към правовата държава. Господин Филчев очевидно е личност, която е осуетявала, меко казано, наказателни преследвания, произтичащи и от разкритията, свързани с детската педиатрична болница и така нататък, и така нататък.
Последното, което той направи, е онова, с което бих искал да Ви запозная от трибуната, а именно чрез тази дискета Вие да се запознаете с това, което господин Филчев говореше на една българска дама, на една представителка на свободните медии.
Единственото, което може да се каже, е следното: вече започнахте ли процедурата по отзоваването на този господин от посланическия пост и ако не сте го направили, дали ще го направите, и ако не възнамерявате да го направите, кои са мотивите, принуждаващи Ви да търпите този позор за българската демокрация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин министър, имате думата да отговорите на зададения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Аз се радвам, че задавате този въпрос. Както виждате, веднага след неговото задаване, аз съм готов да Ви отговоря, тъй като този въпрос се задава не само от Вас, той се задава в медиите, задава се в общественото пространство от доста време. Затова използвам случая на Вашия въпрос, за да подредя малко нещата, тъй като доста объркахте различните аргументи във Вашето представяне. Номинацията на господин Никола Филчев за посланик на Република България в Казахстан е от така наречените непрофесионални или извън професионалния корпус номинации. Вие самите имате опит в този корпус, ако не се лъжа и Вие сте били такава номинация навремето, били сте посланик по същия начин, който не излиза от дипломатическите среди на министерството. След това сте останали в министерството, знам, че имате достатъчно добър опит в него. Знаете също така, че подобни номинации има почти във всяка страна, малко са изключенията, които не са от хора от дипломатическата служба.
Номинацията на господин Филчев беше решена и беше предложена от Съвета на управляващата коалиция. Не е прецедент нито в България, нито в друга страна човек, заемал висока държавна длъжност, да бъде номинаран на друг важен и отговорен пост. Без да се връщам назад, само ще ви припомня, че самият господин Филчев, тъй като говорим за него, беше заместник-министър в правителството, което се управляваше от господин Костов и със самия господин Костов – може да видите и неговата защита на господин Филчев, много горещо беше предлаган и защитаван като главен прокурор. Ето от един висок пост той отива на друг висок пост. По същия начин самият факт, че бившият главен прокурор, който е изпълнявал седем години една от най-високите длъжности в държавата, е назначен за посланик, пак казвам, изчиствам фактите от емоциите, сам по себе си не е прецедент нито в България, нито в други страни, вярвам, че с това ще се съгласите.
На следващо място. Аз нито съм, нито имам намерение да бъда адвокат на господин Филчев. Аз няма да отговарям, няма да го защитавам и няма да взимам отношение по това какво той е правил в прокуратурата, какво е правил извън прокуратурата и какво е правил извън административните си ангажименти към Министерството на външните работи. Не е моя работа, няма да го правя. Сигурно и аз имам лично мнение, както и Вие имате лично мнение, но се въздържам в случая от него.
От чисто административна гледна точка господин Филчев изпълни всички процедури. Министерството на външните работи изпълни всички процедури, които се предвиждат при назначаването на нов посланик, включително с решение на Министерския съвет, искане на агреман, получаване на агреман, получаване на Указ от Президента, изпращане на новия посланик в съответната страна.
Що се отнася до това, което Вие споменавате, че той е обявен за общонационално издирване, както добре знаете, в деня, в който той беше обявен и не се яви на това дело като свидетел, аз написах писмо до Софийския военен съд, в което казах, че господин Филчев се намира в посолството ни в Казахстан и няма смисъл от общодържавно издирване. Той е снет от общодържавно издирване. Призовката беше получена в Министерството на външните работи и аз изпълних всичките си ангажименти, противно на това, което казахте преди малко, за изпращането на призовката и въвеждането й до знанието на господин Филчев.
Не само това. Аз нееднократно, както поех и ангажимент, говорих с господин Филчев и му изразих личната си позиция, че за мен е добре той да присъства на това дело. Пак казвам, той има аргументи. Аз не мога да ги коментирам. Не е моя работа. Аз го поканих и призовах това нещо да се случи.
Междувременно както стана ясно, въпросното искане от съда за общодържавно издирване беше снето.
По отношение на всички въпроси, които поставяте, свързани с дейността на господин Филчев в Главната прокуратура, аз ви предлагам да се обърнете – доколкото разбирам, не са завършили проверките – към Главната прокуратура, откъдето да изработят конкретно становище по отношение на него. Странно би било, ако Вие искате от мен, още повече при неприключили проверки в сфера, която не е в моите компетенции, да предприема някакви действия. Тогава бих се притеснил със спазването на законовите правила.
Още веднъж казвам, моята роля в случая е да се отнасям към господин Никола Филчев като негов административен ръководител и административен ръководител на външнополитическото ведомство на България. Мога да ви уверя, че от тази гледна точка изпълнявам най-строго всички свои ангажименти. Очаквам – това също съм го казал на господин Филчев – той да прояви желание, разбиране и готовност да спазва именно тези правила, които съществуват в Министерството на външните работи и в дипломатическата служба. Той ме увери, че е готов да ги спазва. Оттук нататък аз нямам никакво желание, компетенция и намерение да обсъждам въпроси извън неговата пряка работа в Министерството на външните работи, където е назначен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.
Господин Димитров, имате думата за реплика в рамките на две минути към отговора, който получихте.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Съчувствам Ви, уважаеми господин вицепремиер. Вас Ви натискат в блатото на политическата принуда и Вие не можете да защитите достойнството на българската дипломация. Вие няма да инициирате очевидно, за мое голямо съжаление, дадената Ви от правилниците и уредбата на изпълнителната власт възможност да започнете процедура по отзоваването на този човек. Вие не разбирате, че полагате на карта престижа на България пред важна държава като Казахстан. Вие не разбирате, че съучастничите по този начин с Президента на Републиката в прикриването на корупционни схеми, защото този човек трябва да отговаря пред българските закони, а Вие не улеснявате възможността това да стане. Това е изключително жалък акт, в който един добър специалист като Вас влиза в схема в ущърб на националния интерес, в ущърб на правовата държава.
И една дума за президента на Републиката. Той мълчи по този въпрос. Той наред с Вас трябва да бъде основният човек, който да започне процедурата по отзоваването на господин Филчев, да отмени своя указ, защото в противен случай този президент – върховен главнокомандващ, се превръща в заплаха за националната сигурност...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Хайде стига бе!
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: ... след като е в ръцете на един свой посланик, пред когото е безсилен и пред чиито издевателства по отношение на български граждани мълчи.
Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Имате думата за дуплика, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин Димитров, реагирам единствено заради честта на хората, които работят в българската дипломация. Недейте да обобщавате! Ако имате някакви конкретни юридически или административни аргументи, аз съм изцяло готов да ги чуя, да ги видя, да ги обсъдя с Вас, но пак казвам – нямам намерение да допускам който и да било, включително и господин Филчев, да не спазва административните и законови правила, които съществуват в Министерството на външните работи и в българската външнополитическа служба.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): А какво ще кажете за псувните на Филчев?!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Ако имате такива данни, заповядайте. Ако говорим приказки само кой къде е бил и какво е правил, нека това проучване да стигне докрай, нека да има нещо юридически реално и тогава съм готов да го обсъдим.
Още веднъж казвам – не приемам да отговарям за неща, които не са моя работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към въпрос към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката. Въпросът е зададен от народния представител Ахмед Юсеин относно издаването на учебници по турски език за ученици, желаещи да изучават майчин език.
Господин Юсеин, имате думата да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! След демократичните промени малцинствата в страната ни придобиха права относно своята култура...
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Какви малцинства бе!
АХМЕД ЮСЕИН: ... религия и ползването на майчиния си език. Голяма беше радостта ни, след като се въведе изучаването на майчин език и от нашите деца и внуци. Макар че формата на обучение за нас е неприемлива, нашите деца от турското малцинство...
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Какво малцинство бе!
АХМЕД ЮСЕИН: ... вече 15 години се мъчат да изучават езика ни къде в часове по турски език в седмичната програма, къде извън учебно време, което е абсолютно ненормално.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Нали сте българи бе!
АХМЕД ЮСЕИН: Вследствие на това изучаването на майчин език в първите години от 60 хиляди ученика сега стигна до 25 хиляди ученици. Това поражда основателна тревога в редиците на малцинството ни.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Какво малцинство бе!
АХМЕД ЮСЕИН: Вярно е, че има намаление и на броя на учениците в национален мащаб, но е вярно, че има ратифицирана Рамкова конвенция за защита на националните малцинства и според нейните членове 12, 13 и 14 като страна сме задължени да положим особени усилия за нормалното изучаване на майчиния език. Особени задължения ни вменява и нашата Конституция, по-специално чл. 36, ал. 2, както и чл. 8, ал. 8 от Закона за народната просвета, а чрез Постановление на Министерския съвет от 5 септември 1994 г. под заглавие “Изучаване на майчин език в общинските училища”, държавата чрез чл. 4 се е задължила да издава безплатни учебници за изучаване на майчиния език наравно с общообразователните.
Уважаеми господин министър, тъй като не знам дали в света някъде децата на почтени данъкоплатци са наказани да “изучават своя майчин език” вече почти 15 години без учебници като нашите деца, Ви моля да отговорите на следния въпрос: в първия учебен ден на новата 2006 г. на 15 септември нашите деца, които желаят да изучават майчиния си език, ще имат ли най-после учебници? Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Господин вицепремиер, имате думата да отговорите на зададения Ви въпрос.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Юсеин! Въпросът за осигуряване на възможности за изучаване на майчиния език е важен и, както самият Вие го определяте, белег за демократичността на едно общество. Този въпрос, искам да добавя, е почти толкова важен, колкото и въпросът за това всички български граждани правилно, добре да говорят български език. В тази посока искам да напомня, че една от основните цели на приетата от Народното събрание Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка е осигуряването на равен достъп до качествено образование на всички български деца, включително и тези, за които българският език не е майчин.
Вашият въпрос по същество, както и Вие основателно го разделихте, се състои от два подвъпроса. От една страна, ще има ли на 15 септември 2006 г. учебници по турски език за учениците, желаещи да го изучават като майчин език, и от друга страна - тези учебници ще бъдат ли предоставени безплатно. За съжаление, отговорът на въпросите е "не" на първия въпрос и "не" на втория въпрос. И искам да кажа защо това е така.
Разбира се, това, което аз казвам, не е новост, тъй като Вие знаете, че подготовката на един учебник трае 9-10 месеца и след като няма обявена такава процедура, разбира се, че тя няма как да приключи преди 15 септември. Но искам да кажа как стои юридически според Министерството на образованието и науката въпросът.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за народната просвета, цитирам, "учениците, за които българският език не е майчин, имат право да изучават своя майчин език в общинските училища при защита и контрол от страна на държавата". Член 8, ал. 3, допълва тази разпоредба, като предвижда, че изучаването на майчин език става съгласно държавното образователно изискване за степента на образование, общообразователен минимум и учебния план. В самия закон с това сложно име – Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, се предвижда, че майчиният език се изучава в часовете за задължително избираема подготовка или както се казва популярно, ЗИП. Майчиният език не е част от общообразователната подготовка и не се обхваща от общообразователния минимум. Следователно общообразователният минимум като основа на общообразователната подготовка съдържа учебните предмети, групирани в културнообразователните области, така както са по чл. 10 от закона, а майчиният език не е сред тях.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 6 от 2001 г. за разпределение на учебното време за достигане до общообразователния минимум по класове, степени и етапи обучението по майчин език се осъществява по учебни програми, утвърдени от министъра на образованието и науката. Действително през 2004 г. такива програми са утвърдени по съответно ромски език, арменски език, турски език и иврит. Съгласно чл. 8, т. 1 от Наредба № 5 от 2003 г. за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала и чл. 5, т. 1 от Наредбата за учебниците и учебните помагала процедурата по оценяване и одобряване на учебници се провежда по определен учебен предмет за един клас за проектите на учебник по общообразователна подготовка, тоест по учебните предмети от културнообразователните области.
Както отбелязах, майчиният език не принадлежи към никоя от тези области, тъй като е от задължително избираемата подготовка. Така че не може да се твърди, че са налице основания за провеждане на процедура за оценяване и одобряване на учебник.
И на второ място, всеки учебник се създава с оглед покриване на определено учебно съдържание от учебната програма в определен брой часове от учебния план. Майчиният език се учи в І, ІІ, ІІІ, ІV и V клас в момента като задължително избираема подготовка. За кой точно клас да направим учебник и по колко часа, да речем, в V клас ще имат децата? Могат да имат по три, могат да имат само по един, могат да нямат по нито един.
Следователно това е и причината по задължително избираемата подготовка да има учебници там, където задължително избираемата подготовка се покрива със задължителната подготовка.
И сега, ако ми разрешите, да кажа две принципни думи. Задължително избираемата подготовка обикновено като логика има за цел едно дете, което, да речем, просто казано, не е достатъчно добро по математика, да вземе допълнителен час по математика, ако не е достатъчно добро по български език и литература, да вземе допълнителен час, ако не е добро по еди-какво си, да вземе допълнителен час. Въвеждането на майчин език като задължително избираема подготовка го поставя в едно междинно положение – той хем не е в задължителната подготовка, тоест ние не отговаряме на изискванията, за да може да има учебници, същевременно пък по него има учебни програми и то като част от задължително избираемата подготовка. Ако питате за моето мнение, но това е въпрос на законодателно решение, мястото на майчиния език не е в задължително избираемата подготовка, а в свободно избираемата подготовка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.
Господин Юсеин, имате думата за реплика.
Заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за лекцията, която ми изнесохте като бивш учител, аз съм учител с 25-годишен стаж. Но не знам дали е нормално това, което става 15 години. Аз съм солидарен с Вас и съм съгласен, че нашите деца трябва да знаят добре български език, по-добре даже и от българчетата, за да бъдат конкурентоспособни. Но 15 години тези деца да нямат учебници, това, меко казано, е обидно.
Отговорете ми на следния въпрос. В продължение на три мандата на срещи с дипломати от Европейския съюз и с други дипломати аз защитавам каузата на България, че правата на малцинствата се възстановяват . Какво да кажем ние при един такъв евентуален въпрос при следващи срещи? Че всичко в България е тужур по този проблем, че 15 години няма учебници в училищата за тези деца! Нима нямаме задължения по Рамковата конвенция?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Нямаме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви за тишина!
АХМЕД ЮСЕИН: Този проблем е много сериозен, господин министър, и се надявам на 15 септември да има някакви резултати. Защото всяка година този проблем витае и затова за една година, от миналата година, децата, които са учили, са били 31 000, за една година са станали 25 000!
Аз, разбира се, като народен представител, като български депутат силно желая и децата на малцинствата, които живеят в Македония, в Сърбия, българското малцинство и техните деца да знаят много добре български език и да няма такова отношение към тях, каквото е отношението на нашата страна към децата, които искат да учат майчин език. Благодаря ви. (Пререкания между народния представител Георги Георгиев и народния представител Ахмед Юсеин.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви, колеги!
Имате думата за дуплика, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Юсеин! Искам да внеса едно уточнение. Аз по принцип разбирам значението на въпроса и си давам сметка, че е по-добре български деца, макар и за тях да не е майчин българският език, да учат по български учебници, а не, да речем, по турски. Тук сме единодушни. Така ние можем да упражняваме контрол, знаем за какво става въпрос, можем да подготвим преподавателите. В това няма нищо лошо.
Искам обаче все пак да изясня нещата, тъй като мисля, че юридически има някакво недоразумение. Според Рамковата конвенция – съвсем точно ще цитирам, а както и според съществуващото законодателство, което е в съответствие с нея – "държавата е задължена да признае на всяко лице, за което българският език не е майчин, възможността и правото да изучава езика". Това ние сме го признали, така че аз не мисля, че тук има някакво нарушение.
Въпросът, който ми поставяте, разбира се, е сериозен и аз мога да кажа как според мен той може да бъде разрешен в перспектива. В перспектива според мен този въпрос може да бъде решен, като се създаде учебно помагало. Защото учебник ние не можем да създадем, по простата причина че не знаем по колко часа в кой клас учат децата – някои може да изберат по три часа седмично, други – по един час. Това не е възможно да бъде учебник за всеки отделен клас. Поне това е моето лично мнение. Разбира се, готов съм да обсъждаме този въпрос.
А що се отнася за броя на децата, които учат майчин език, ние имаме една точна справка в министерството, разбира се, аз не претендирам, че тя е съвсем изчерпателна, тъй като това е справка, минала по трасето, от директорите чрез регионалните инспекторати по образованието, но просто за сведение бих искал да кажа, че този брой е 3809. Не е нито 30 000, нито 25 000. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпрос, отправен към министъра по европейските въпроси госпожа Меглена Кунева. Въпросът е зададен от Мария Капон относно вътрешен мониторинг по изпълнение на критериите за присъединяване към Европейския съюз.
Заповядайте, госпожо Капон, да развиете Вашия въпрос.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаема госпожо Кунева, уважаеми колеги! Годината е 1939. И тогава, и сега пред България и пред едно цяло поколение – дали си във Виена, в Париж, в София или в Будапеща е едно и също. Тези 50 години, в които моето семейство беше разделено от света и аз израснах, както със сигурност и Вие, госпожо министър, в очакване какво има зад стената, в това да бъдем различни. Днес е факт за българските граждани, че 1 януари 2007 г. е възможната дата за присъединяването на България, а всичко останало зависи от нас. От нас, целия политически елит, разбира се, от българските граждани, които правят всичко възможно през последните 16 години, и от Вас, госпожо министър, с особената роля, която Ви е дадена като министър на европейската интеграция. Защото ако министър-председателят има ролята за политическа стабилност, Вие имате истинската роля за интеграцията на България в Европейския съюз и интеграцията на Европейския съюз в България.
След Мониторинговия доклад на Европейската комисия от 16 май много неща се изговориха и със сигурност останаха обаче само няколко месеца. За мен винаги като ваш партньор – и го казвам не само като европейски наблюдател, а точно поради личната ми връзка, с убедеността ми, че Европейският съюз е част от нашето бъдеще, е много важно да знам, а съм убедена, че и за българските граждани, какъв е вътрешният мониторинг, който правим? Понякога ми е безкрайно неприятно да чувам как някой от Брюксел казва нещо за нас. Защото съм убедена, че ние имаме много добри специалисти и можем това да го правим. Благодаря Ви, госпожо министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Кунева, имате думата да отговорите на въпроса в рамките на три минути.
Заповядайте.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо народен представител, господин председател, дами и господа народни представители! Съжалявам, че има само три минути. Надявам се обаче, че ще можем да продължим този разговор с Вас формално, неформално.
Още в началото на моето изказване, преди да кажа как точно изглежда мониторингът отвътре, искам да кажа, че всеки вторник в 9,30 ч. в сградата на Министерския съвет в залата на третия етаж се провеждат заседания на Съвета за координация и мониторинг. Аз многократно съм канила членове на Комисията по европейска интеграция. Надявам се този интерес да продължи и по-нататък. И ако Вие дойдете, който и вторник решите, който Ви е възможно при Вашата натоварена програма и като европейски наблюдател, заповядайте. Ще видите целия екип, ще видите хората, които осъществяват този мониторинг.
На първо място, ще Ви отговоря на базата на съществуващите нормативни актове, за да знаем, че всичко е добре описано и се прави по правила. Координационният механизъм е описан в Постановление № 145, което е изработено веднага след подписването на договора. Това постановление дойде да смени предишния механизъм, който определяше координацията ни по време на преговорите. Този мониторинг сега е, от една страна, мониторинг на задълженията, които имаме по нашия договор и които ние ще упражняваме докато договорът влезе в сила, защото след това мониторингът на практика го поема Европейската комисия и там, където сме нарушили договора, на всеки сектор могат да му бъдат наложени мерки в тази посока. Надявам се, разбира се, това да не стане. Другото нещо, с което обаче се занимава този Съвет за координация и мониторинг, е позицията на нашата страна в съвета, форматите на съвета и в работните групи към комисията. Това е една огромна работа, която за съжаление остава абсолютно скрита. Това, което в момента се изработва като дискусия, като документи, като проекти за директиви, за регламенти в комисията, се дискутира с работните групи в тези наши ежеседмични заседания. Тъй като обаче сме много вторачени в изпълнението на ангажиментите си и целта 1 януари 2007 г., за тази втора част от нашата работа много малко става дума.
Пирамидата на координацията на ангажиментите ни – това, от което Вие специално се интересувате – горе-долу е запазила същият подход, както и по време на преговорите. По постановление на върха на тази пирамида е министър-председателят и съответно Министерският съвет, след това е Съветът по европейска интеграция, след това е този Съвет за координация и мониторинг, който е оперативният орган, който събира заместник-министри и директори на дирекции. Тоест това е един политико-експертен съвет.
Към всяка една от преговорните глави имаме създадени работни групи 32 и 30, които отговарят за политическите критерии, респективно за Лисабонската стратегия. Мисля, че за Вас това ще бъде особено важно и интересно.
Съветът за европейска интеграция, който е политическият формат, председателстван от премиера и в който са включени министрите, се събира средно веднъж на две седмици. Това става по предложение на някои от министрите или по мое предложение като секретар доскоро на този Съвет за европейска интеграция. Междупрочем вчера имахме такъв. Резултатите са публични от дневния ред на Съвета по европейска интеграция, както впрочем и Съвета за координация и мониторинг.
Бих се радвала, ако неговата работа бъде наблюдавана отблизо и от парламентаристите. Междупрочем господин Папаризов като председател на Комисията по европейска интеграция винаги присъства на Съвета по европейска интеграция, във всеки случай винаги, когато това е възможно. Знам, че Вие сте член на Комисията по европейска интеграция, ще се радвам, ако го правите във формата, в който аз участвам най-активно, председател съм на този Съвет за координация и мониторинг.
Въпросът, който Вие задавате, е многопластов. Защото е въпрос на известно узряване и на администрацията, и на правителството всеки министър да бъде министър по европейските въпроси в своя сектор. Това е много важно. Защото след 1 януари 2007 г. министърът по европейските въпроси няма да може да се намеси в това как се изпълняват ангажиментите и няма той да контролира сектор “Земеделие” или сектор “Вътрешен пазар”, или каквото и да било. Тоест една еманципация в този вътрешен координационен механизъм е абсолютно задължителна и тя е навсякъде. В повечето страни, бих казала, във всички страни, където има министър по европейските въпроси или държавен секретар, той се занимава тъкмо с тази координация на националните позиции по въпроси, които се обсъждат в Европейския съюз. Но Вие прекрасно знаете това.
Така че моите координационни функции постепенно ще се свиват до 1 януари 2007 г. Но сте абсолютно права, че отговорността в момента е моя. Аз я нося, ще продължавам да го правя по възможно най-добрия начин, който аз мога да постигна. Координационната работа е изключително трудна, мисля, че тя е ужасът на администрацията, защото не зависиш единствено от себе си, а зависиш най-малко от три други администрации. Един пример от “Свободно движение на стоки”. Ако не се приеме навреме един закон или една наредба, от нея не могат да се приемат още 5, 6, 10. Така закъсняхме междувпрочем в някои случаи по Глава “Свободно движение на стоки” – глава, която е много чувствителна за вътрешния пазар. Радвам се да ви информирам, че с приемането най-сетне на една наредба на Министерството на транспорта – Наредба № 60, се изпълниха още 20 други ангажимента. Но само в областта на моторните превозни средства наредбите са над 70. Тоест имаме едно лавинообразно закъснение, ако закъснее първичният акт.
Наистина на мен ми е много интересно и важно да говоря по тази тема. Може би изпадам в подробности, които се надявам, че Вие ще разберете и ще бъдете съпричастна към тях. И пак Ви казвам, бих се радвала на Вашето присъствие, на разговор с Вас в Комисията по европейска интеграция, ако искате, включително и след формално приключване на моето време. Ако имате някакви идеи как можем да направим координацията на администрацията и координацията между Министерския съвет и парламента по-добра, аз съм изцяло на Ваше разположение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Заповядайте, госпожо Капон, за реплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо министър.
Всичко, което Вие казахте, е точно така и това е най-големият ни проблем. Аз питам за злите кучета – тези, които се карат на министрите; тези, които изискват от министрите; тези, които изпълняват Вашата лоша функция към министрите. Защото Вашето чувство за лоялност и за екипност бива тълкувано като чувство за съглашателство. Аз съм убедена, че Вие имате историческа роля дори само с подписването на договора за Европейския съюз и за няколкото месеца, които Ви остават, направете така, че тази роля да не е политическа, а тя да е наистина историческа и Вие тук, в това Народно събрание, да прекъснете независимо от политическия елит, независимо от всички нас – дали сме прави, или не на едно заседание, и да ни упрекнете за това, което правим, какъвто е примерът за Конституцията. Не да бъдете бламирана – дали от свои, или от чужди, защото аз ще бъда Вашият партньор и в този момент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате ли желание за дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Госпожо Капон, благодаря Ви. Ще се възползвам от Вашето предложение. Никак не е лесно да държиш екипа и едновременно с това да го критикуваш. Просто искам да ви кажа, че в Министерския съвет това го правя всеки четвъртък. Понякога прескачам някой четвъртък, но уверявам Ви, че докато излезе следващият доклад няма да бъде така. Имам ежедневни срещи с колегите си от всички министерства. Разбирам тежестта и отговорността на това, което правя, и ценя подкрепата Ви. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени на Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката.
Първото питане е от народния представител Мартин Димитров относно рентабилността на Националния институт за изследвания на вино и спиртни напитки.
Заповядайте, господин Димитров, да развиете Вашето питане в рамките на три минути.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Знаете, в България има институт за винарска промишленост, който сега се казва Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки. Създаден е през 1952 г. и е към структурата на Министерството на икономиката и енергетиката. Годишният бюджет на въпросната институция е около 600 хил. лв. Приходната му част се формира със субсидия от Министерството на икономиката и енергетиката, която е около 320 хил. лв., други 200 хил. лв. идват от наеми на недвижими имоти, а останалите приходи са от заплащания на извършени анализи, основно за спиртни напитки.
През последните години обаче се забелязва една негативна тенденция. Този институт всъщност е спрял да прави научни разработки. Как може една организация да се нарича “институт”, ако не прави научни разработки? Не само „институт” пише в името на организацията, пише и “изследване на вино”, а изследвания на вино в тази организация почти не се правят. Причините са много, но една от основните е, че през последните няколко години най-качествените хора, които работеха там, бяха принудени да напуснат. Тяхното напускане остави тази организация в състояние, в което тя не може да прави научни разработки.
В тази връзка има няколко логични въпроса: 600 хил. лв. – пари на данъкоплатците, всяка година за какво се харчат? Ако няма научни разработки, господин министър, каква стойност идва срещу тези пари? Те трябва ли да бъдат харчени? Имаме ли въобще институт за виното при това положение? Как Вие смятате да решавате тези проблеми, как ги виждате? Сменихте наскоро директора – какво възложихте на новия директор? Какво ще прави той? Какво ще промени той? Как тези 600 хил. лв., които се харчат от този институт, ще бъдат похарчени добре, така че да не отидат на вятъра? Каква стратегия за промяна ще предприемете? В какъв срок? Кога? Какво смятате да направите още тази година? Виждате ли ги тези проблеми въобще? Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането в рамките на пет минути. Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Националният институт за изследване на вино и спиртни напитки има 50-годишна история. Това е единствената институция в България, която организира и извършва научноизследователска и научноприложна дейност в областта на технологията на производство, химията и микробиологията на виното и спиртните напитки, суровините от тяхното производство, както и продуктите от тях.
Ролята на института и бъдещото му развитие, тъй като питате за това, какво е бъдещото му развитие, са насочени в пет основни посоки.
Регулиране и контрол на качеството на високоалкохолните напитки въз основа на акредитирана лаборатория. Ако сте забравили, господин Димитров, само преди дни Законът за виното мина в Народното събрание и беше гласувана подобна функция на института.
Научни изследвания и технологично проектиране в областта на винарската технология и високоалкохолните напитки. Информационно обслужване на отрасъла с цел популяризиране на правните, икономическите и други аспекти на процесите на европейската интеграция в областта на виното и спиртните напитки. Разработване на нормативната уредба и запознаване с документацията относно стандартите по осигуряване на качеството, като ИСО, системи за контрол на критичните точки и добрите производствени практики. Обучение на кадри със специална насоченост и оказване на съдействие на специализирани учебни заведения.
Националният институт за изследване на виното и спиртните напитки в момента е ангажиран по програма “Усъвършенстване на научноизследователската, проектантската и консултантската дейност в областта на винопроизводството и развитието на аналитичната дейност във връзка с контрола на вина и спиртни напитки” на Министерството на икономиката и енергетиката, в която е съсредоточен основният му потенциал. Тя е свързана с подпомагане осъществяването на държавната политика в областта на производството на български вина и спиртни напитки и търговията с вина и спиртни напитки на вътрешния и международния пазар.
В тези рамки се осъществяват следните научноприложни изследвания и проекти. Ще Ви прочета част от тях, разбира се, а не всички. Оползотворяване на вторични продукти от винарската промишленост. Съвместно с Министерството на икономиката и енергетиката е разработен тригодишен проект на тема “Регулиране на оползотворяване на вторичните продукти от винопроизводството след присъединяването на Република България като пълноправен член на Европейския съюз”. Проучване на състава и разработване на технологии за получаване на екстракти от растителни суровини за високоалкохолните напитки съвместно с Университета по хранителни технологии – Пловдив. Поддържане и проучване на националната колекция от винени щамове и дрожди. Изследване на вината и високоалкохолните напитки с цел удостоверяване на тяхната автентичност. Разработване на технологии за производство на качествени вина с наименование за произход от района на гр. Карнобат. Осъществяване на съвременна преподавателска и изследователска дейност с университета в Пловдив, Института по криобиология и хранителни продукти – София и Минно-геоложкия институт – София. Разработва проект по окачествяване на реколтата за осъществяване на прецизна оценка за състоянието на сектора. Изследва промените на ароматния комплекс и финалните съединения при производството на червени вина съвместно с Университета по хранителни технологии в Пловдив, “ВИНИ” – Сливен, „Винпром Дамяница”, „Винпром Свищов”, „Винпром Ивайловград”.
Изброявам всички тези винпроми, за да видите, че този институт има пряка връзка с производителите. Изследва причините за промяната на цветната характеристика на бели вина по договори с „Винпром Алвина” – Добрич, и Винпром “Поломие” – Лом. Изследва и определя характера и вида на утайките от механичен, физико-химичен и биологичен характер във вина и спиртни напитки с цел тяхното отстраняване по възложено искане от „Винпром Пещера”, Винарска къща “Розова долина”, „Винпром Сервиз Португалия Корк”, “Сковин” – Скопие, „Винпром Дамяница” и други винопроизводители. Разработва и внедрява технологични проекти за винарската промишленост във Винарска изба – Ветрен, Изба “Лозина” – Поморие и Винарска изба – Калугерово.
Институтът е единственият организатор на кръгове между лабораторни сравнения за вино и спиртни напитки в страната, в резултат на което производствените лаборатории добиват реална представа за дейността на извършените от тях анализи.
Институтът разполага с квалифицирани специалисти, които поддържат високопрофесионално ниво чрез подготовка на докторантури и специализации в областта на винопроизводството, участие в семинари, конференции и симпозиуми.
Изброените по-горе факти смятам, че дават достатъчно сериозни гаранции за това, че Националният институт за изследване на вино и спиртни напитки има възможност за разработването на научни проекти, които ще допринесат за развитието на отрасъла в България. Тоест, Вашето мнение, че институтът е станал излишен на България като държава и на винарската промишленост в частност, според мен, е силно прибързано и преувеличено. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, имате думата, за да зададете два доуточняващи въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, институтът не е излишен, въпросът е, че в този си вид в момента не върши работа. Изброихте изследователски проекти, но не казахте в кой период са се случили те. Или говорите за периода от 1950 г. досега, или имате предвид първите шест месеца на 2006 г.?
В тази връзка ще Ви задам следния прост и конкретен въпрос: какви са приходите от частния сектор за първите пет месеца на 2006 г. за изследователски разработки? Надявам се на конкретен и ясен отговор, тоест брой на проектите и прихода на института.
Вторият ми конкретен въпрос е: какво този институт е направил по отношение на информационната осигуреност на предприятията в България от този отрасъл през 2006 г. във връзка с европейската интеграция? Да ни дадете един конкретен пример, само не се позовавайте, моля Ви се, на предишни години, а на първите шест месеца на 2006 г.
Похвалихте се с наличието на много специалисти, само че проверката, която Съюзът на демократичните сили направи, е, че има един човек в момента в този институт, който има повече от едно изследване в своята автобиография. Така че кажете ни на какви специалисти се позовавате – такива, каквито работят в този институт, или на някакви други специалисти? Кажете ни колко човека има в този институт, които имат повече от две научни разработки?
Надявам се на конкретни отговори от Ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да отговорите на двата доуточняващи въпроса.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Димитров, подготвяйки предварително това, което ще ми кажете, очевидно не слушате достатъчно внимателно това, което казвам аз. Това, че се вслушвате главно във вътрешните си гласове, е много важно, но добре е да чуете и това, което ние също казваме тук от тази трибуна.
Институтът е създаден преди 50 години, така че 1950 г. той просто не е съществувал. Разработките, които цитирах току-що, касаят компании и частни сдружения, които в момента работят и не са съществували нито преди 50, нито преди 15, даже нито преди 10 години.
Сега ме чуйте внимателно. Тъй като питате за собствените приходи на института, за 2006 г. собствените приходи на института са 370 хил. лв., а субсидията от държавния бюджет е 261 хил. лв. Отговарям на конкретния въпрос с конкретни числа. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.) Ако трябва да прочетем разработките още веднъж...
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Прихода от разработките.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Изключително съм благодарен за високото мнение, което имате за моите умствени способности, но наистина ли мислите, че един министър трябва да знае всички разработки на всичките му подведомствени поделения и при това по години, и при това със сумите, за които те са свързани? Господин Димитров, нека се държим като сериозни хора, да си задаваме сериозни въпроси, ако искате да получавате сериозни отговори. Иначе можем да се шегуваме и да си разменяме шегички тук от трибуната, което също е възможно. Аз съм го правил много пъти. Виждам, че и Вие се опитвате да го правите доста често. Ще продължим да се шегуваме тук с Вас, ако така Ви харесва. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, имате думата да изкажете Вашето становище по получените отговори.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Аз Ви слушах много внимателно, което ми позволи да разбера, че Вие не можете да отговорите на един конкретен и ясен въпрос. Попитах Ви не за отделните проекти, а за общия приход от разработки през 2006 г. Вие не ми отговаряте по простата причина, че такива приходи няма. Това са вероятни проекти, възможни проекти, но не реални проекти – това, за което Вие говорихте, господин министър.
Искам да Ви кажа, за да не бъда голословен, какво се е случвало, когато този институт е работил добре. Имало е годишни приходи от научни разработки, господин министър, над 100 хил. лв. Годишно са извършвани анализи на около 1200 проби вина, което е носило приход от 120 хил. лв. на година.
Тези неща, господин министър, ги няма в момента. Вие се опитвате по социалистически да се дръпнете от същината на въпроса. Истината е, че този институт в сегашния си вид не носи добавена стойност на българската икономика и не носи добавена стойност на българските данъкоплатци.
Също така искам да ви цитирам конкретни и реализирани проекти, за които частният сектор е платил и които в момента ги няма и няма да ги има, ако спешно не се направят промени в този институт. Необходими са промени, така че да бъдат доведени кадрите, които могат да правят научни разработки и да бъдат полезни на бизнеса в България.
По времето на СДС, господин министър, този институт е разработил следните научни разработки: за нови асортименти екологични вина, има внедрени няколко марки, разработка на нови аперитивни вина, внедрени, проучване и внедряване на технология за очистване на вината чрез отстраняване на утайките, внедряване на бистрители и ензимни препарати, разработки и внедряване на три големи дестилационни инсталации – две в Шумен и една в Плевен, и т.н. Списъкът е дълъг и няма да отегчавам колегите.
Въпросът е, господин министър, като нямате хората, които могат да работят в една такава област, естествено е да нямате и резултат. Очаквах от Вас по-сериозен отговор в друга насока – конкретните мерки, които ще предприемете. Вие ми отговорихте така, че все едно всичко е наред, което означава, че Вие не смятате да предприемете конкретни мерки за подобряване работата на този институт, което е жалкото в този случай. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към питане от народния представител Минчо Христов относно изпълнението на енергийната стратегия на Република България.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е: изпълнява ли се енергийната стратегия на Република България? Защо Ви питам това?
В решението на Народното събрание за приемането на енергийната стратегия четем: „Народното събрание решава представителните делегации на Народното събрание в Европейския парламент, Европейската комисия и други международни структури да отстояват позициите на Република България.”
Въобще не искам да коментирам, господин министър, как бяха отстоявани позициите на България от предишното правителство, не искам да коментирам как бяха закривани главите в преговорния процес с Европейския съюз и по-конкретно глава „Енергетика”. При условие че не съществува нито един официален документ от страна на Европейския съюз за предсрочното закриване на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”, при условие че всички международни експертизи и партньорски проверки бяха категорични, че ІІІ и ІV блок са безопасни, ние затваряме два блока, които имат действащ лиценз съответно до 2011-2013 г. Никой от българските представители не протестира, когато заключенията на партньорската проверка, водена от Антонио Мадона, бяха фалшифицирани.
Докладът твърдеше, цитирам: „Всички проблеми с безопасността на ІІІ и ІV блок са решени.” Едно дописано изречение обаче гласеше, че „ІІІ и ІV блок не могат да бъдат модернизирани.”
За всички тук е ясно, че става дума за лобистки интереси, които обслужват чужди държави и чужди фирми.
За съжаление, господин Овчаров, откакто станахте министър, Вие също променихте коренно своята позиция, заявихте дори, че преразглеждането на закриването на ІІІ и ІV блок било вредно за страната. Как може да е вредно за една страна производството на евтина и безопасна електроенергия?
Ще засегна друг важен момент на енергийната стратегия, цитирам: „С подходящи механизми за социална защита да се гарантира правото на всеки да получава достатъчна за базовите му потребности енергия на приемливи цени.”
Приемливи ли са цените на тока, господин министър? Приемливо ли е токът от „Козлодуй” реално да струва 1,5 стотинки, а да се продава на гражданите по 17,5 стотинки. Приемливо ли е нормата на възвръщаемост на частните, повтарям, частните енергоразпределителни дружества да е около 16%, а на държавната НЕК – около 1%?
Приемливо ли е токът в България да е по-скъп от този в Гърция? Приемливо ли е частните енергоразпределителни дружества да искат днес увеличение на тока с около 8% и въвеждане на такси електромер?
Мога да Ви питам и други неща, като например: редно ли е енергоразпределителните дружества да бъдат приватизирани на цени, близки до балансовата им стойност? Балансовата стойност за седемте енергоразпределителни дружества към 31 март 2004 г. е 1 млрд. 390 млн. лв. Продадени са за 1 млрд. 357 млн. лв. За сведение ще Ви кажа, че един метър кабелна мрежа е приватизиран средно за около 9 лв. при условие, че изграждането на метър днес струва около 25 лв. Не говоря за почивни станции и сградния фонд, а само за кабелите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, 50 секунди – почти минута вече, говорите повече!
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате пет минути да отговорите на питането.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Честно да си призная, в момента съм силно затруднен какво точно да направя – дали да отговарям на въпроса Ви относно изпълнението на Енергийната стратегия, по всичките елементи на тази стратегия, така както съм се подготвил, защото очаквах, че ще разговаряме на тази тема, или да започна да отговарям на целия набор от популистки тези, които в момента сигурно са изключително приятни за голяма част от българските граждани, които наблюдават това предаване.
Все пак ще прочета това, което ми е подготвено като експертен материал, за да бъдем наясно какво представлява Енергийната стратегия, какво предвижда тя и какво в момента се реализира, а после можем да си погорим и за това кой е протестирал и кой не е срещу затварянето на 3 и 4 блок, кой е правил нещо, кой нищо не е правил и е наблюдавал кротичко отстрани, когато това нещо можеше да се направи, кой се подписваше под подписките за референдумите, кой гласуваше в Народното събрание, кой обжалваше решенията на Министерския съвет във Върховния административен съд и кой до последно се опитваше да запити тези блокове. Няма да позволя на никой да продължава да спекулира с тази тема.
Отново повтарям, темата е изключително сложна, изключително важна и отново ще го кажа: празното говорене на тази тема ни доведе до състоянието, в което сме сега – четири години след като сме затворили 1 и 2 блок нас да ни обвинявате, че утре ще ги пускаме, че играем двойна игра с Европейския съюз, че се опитваме да ги надхитряме - ето тази демагогия, която и Вие сега в момента се опитвате да разигравате. Всичко свърши с 3 и 4 блок миналата година на 17 май, когато тук в тази зала, беше ратифициран Договорът за присъединяване на България към Европейския съюз. Тогава не Ви чух, господин Христов, да ме подкрепите, когато искахме референдум, не Ви чух да ме подкрепите тогава, когато искахме преговори със страните от Европейския съюз, не Ви чух тогава да приказвате тези неща! Затова сега нямате право да ми задавате тези въпроси. Договорът за присъединяване на България към Европейския съюз е ратифициран от 19 държави в момента. Вие какво предлагате – да го денонсираме едностранно? Разбирам, че може би като политическа сила вие сте “против” влизането на България в Европейския съюз. Аз като представител на Българската социалистическа партия съм “за” влизането на България в Европейския съюз. Ето това е дребната разлика между приказването на едни неща тогава, когато имат реална възможност да направят промяна и приказването им, грубо казано, след като влакът е тръгнал.
И все пак да се върна и за стратегията. Първо, бих искал да уточня, че когато говорим за енергийна стратегия, следва да имаме предвид не само производството и потреблението на енергия, а преди всичко в нея се отразява цялостната визия за икономическото развитие на държавата, инфраструктурата, телекомуникациите, екологията, заетостта и, разбира се, социалните ефекти, които поражда тя. За всички е ясно, че без енергетика не може да има нито икономика, нито инфраструктура, нито туризъм, нито каквото и да било друго.
Ето защо не може и не трябва такъв значим документ да бъде продукт само на едно правителство и още по-малко само на една политическа партия.
Конкретно – Енергийната стратегия на Република България е приета с решение на Министерския съвет на 11 май 2002 г. Беше одобрена от Народното събрание на 17 юли от Тридесет и деветото Народно събрание. Мога да ви уверя, че Енергийната стратегия е документ, който определя насоките за развитие на българския енергиен сектор в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Министерството на икономиката и енергетиката последователно изпълнява ангажиментите и принципите, които са визирани в нея.
Основни приоритети и насоки в действащата стратегия са ориентирани към: подобряване на сигурността на енергийните доставки, повишаване на конкуренцията в енергийния сектор, опазване на околната среда от вредните въздействия на енергийните технологии. Определените в стратегията приоритети напълно съответстват на приоритетите на енергийната политика на Европейския съюз. Развитите в стратегията основни насоки отговарят на изискванията на българската енергетика и на съвременните тенденции към либерализация и приватизация, използването на пазарни механизми, въвеждането на устойчива и ясна законодателна регулаторна рамка, засилването на регулаторния орган, издигането на приоритета на разумното ползване на енергията със същината на тези тенденции.
В изпълнение на принципите, заложени в Енергийната стратегия през изтеклата година, бяха реализирани следните конкретни действия.
През 2005 г. либерализацията на пазара на електроенергия, която стартира през 2004 г., доби осезаем и обхватен характер, като фактическото отваряне на пазара на електроенергия за конкуренцията достигна 13%, а за пазара на природен газ – съответно 5%.
Искам да кажа, че за пазара на природен газ е постигнат почти възможният максимум, тъй като имаме един-единствен голям източник за доставки.
Продължи процесът на приватизация, като се деноминизираха процедурите в топло- и електропроизводството. Процедурите по преструктуриране бяха ускорени, като бяха съсредоточени основно в системните оператори – НЕК и “Булгаргаз”, подготвени и съгласувани с Европейската комисия са пътните карти за преструктуриране на двете компании. Ускорена беше работата по вече стартирали и предстоящи проекти за рехабилитация и строителство на електрогенериращи мощности. В същата посока се развива и дейността по изграждането на заместващи мощности и най-вече по отношение бъдещето на АЕЦ “Белене”.
Процес на динамично развитие има и в битовата газификация. Две хиляди и пета година беше първата година, в която топлофикационните дружества работят без пряко бюджетно субсидиране и последната година за производствено субсидиране на въгледобив. Следва да се отбележи, че през 2005 г. дялът на възобновяемите енергийни източници в производството на електроенергия достигна 10,8%. С това България на практика реализира поставената в договора за присъединяване към Европейския съюз индикативна цел от 11%.
В международната сфера – България утвърди водещата си роля в региона в енергийната област - на 25 октомври в Атина беше подписан Договорът за създаване на енергийна общност, а домакин на първата среща на Съвета на министрите от Общността на 9 декември беше в София. Искам да отбележа и факта, че на проведената министерска среща на енергийната общност се прие Регионална стратегия за развитие на електроенергетиката в Югоизточна Европа, която на практика повтаря основните предвидени и вече изпълнявани реформи в националната ни енергийна структура. Решено беше създаването на регионален енергиен и информационен център в София като част от Секретариата на енергийната общност. С това на практика България е единствената страна не-членка на Европейския съюз, която ще бъде домакин на институция на Общността. Впрочем генералният секретар на Общността е също българин.
Някои от предвидените в енергийната стратегия основни насоки за развитие на българската енергетика и предприетите в нейно изпълнение реформи на сектора изпревариха възникналите впоследствие световни и регионални тенденции в енергетиката. Например стратегията приема, че в дългосрочна перспектива националната електроенергетика трябва да поддържа постоянен дела на електроенергията от ядрени източници – около 40-45%. В момента в световен мащаб тече процес на цялостно преосмисляне на ролята на ядрената енергетика – нещо, което дълги години беше отлагано. В резултат на изпълнение на националната си енергийна стратегия България е цитирана от международни институции като образец за реформи в енергетиката в региона на Югоизточна Европа. Независимо от това стратегията е отворен документ, който предполага по-нататъшно развитие и актуализация. Във връзка с това вече започна дебатът по нейната актуализация с отчитане на новите реалности от участието ни в регионалния и общия енергиен пазар на Европейския съюз, както и очакваните промени в енергийната политика на Съюза и предложенията, заложени в новата Зелена книга на Европейската комисия на 8 март 2006 г. Дефинираните в нея шест приоритетни области – ефективно функциониране на конкурентния общ енергиен пазар, разнообразяване на енергийните източници, солидарност между страните членки за постигане на сигурно енергоснабдяване, устойчиво развитие, иновации, единна външна политика на Европейския съюз относно енергетиката съвпадат и с българската визия за развитие на енергетиката. Приетата на 20 май 2004 г. Концепция за участието на Република България в регионалните енергийни пазари и в общия енергиен пазар на Европейския съюз, е заложила същите основни приоритети, представени в новата Зелена книга. На практика българската страна с две години по-рано от Европейския съюз актуализира и дефинира проблемните области, както и необходимостта от нови действия за създаване и функциониране на конкурентни регионални, общоевропейски и енергийни пазари в тази изключително динамична международна среда. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър. Господин Христов, имате думата да зададете два доуточняващи въпроса, ако имате такива, в рамките на две минути.
Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ще Ви отговоря какво съм правил, когато се събираха подписи, когато се внасяха жалби. Господин Овчаров, тогава събирах подписи по улиците на София, не бях в парламента, но Стела Банкова беше тук и тя гласува против Глава тридесета именно заради АЕЦ “Козлодуй”. Тя го каза много ясно – Вие бяхте тук.
Колкото до политическа сила, знаете много добре, че аз съм независим народен представител и не съм обвързан с никакви политически сили.
Уважаеми господин министър, Решение № 2209 на 5-членния състав на Върховния административен съд отменя увеличението на цената на тока за битови нужди от 1 юли 2003 г. без право на обжалване. От българските граждани са надвзети суми за около 46 млн. лв.
В момента тече ново дело – то също едва ли ще завърши добре за комисията на господин Шушулов и за вашето министерство.
Господин министър, държавата все още притежава 33% от енергоразпределителните дружества. Какво правят вашите представители, за да прекратят този рекет?
Не мога да не Ви попитам и за парното. Бихте ли обяснили какво става например в столичната „Tоплофикация”? Как така в кабинета на Валентин Димитров – шеф на тази “Топлофикация”, са открити джакузи, солариум, масажен стол, личен асансьор и т.н.? Защо този човек още не е уволнен и не е даден на прокуратурата, а стана заместник-шеф на “Топлофикация”?
Може ли една фирма, която има 158 млн. лв. дълг, да тъне в подобен разкош?
Ще Ви питам и друго: може ли една гарсониера да има сметка от 350 лв. на месец? Докога ще позволяваме на така наречените “фирми за топлинно счетоводство” да бъдат напълно безконтролни? Възнамерявате ли Вие и вашето министерство, господин министър, да предприемете стъпки за контрол върху тези субекти? Ще предприемете ли стъпки за премахване на сума мощност, на насилственото закрепостяване на гражданите към “Топлофикация” и, разбира се, възможността за събиране вземанията на “Топлофикация” по съдебен път въз основа само на извлечението от сметките. Повтарям, по съдебен път – без да бъдат доказани в съда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Искам да Ви направя една забележка: господин Христов, тези въпроси са далеч от основното Ви питане за енергийната стратегия. Далеч са от основния въпрос.
Заповядайте, господин министър, да отговорите.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Христов, искам само да Ви напомня, че съм министър от 16 август 2005 г. Въпросите във връзка със събития, които са се случили преди тази дата в енергетиката, ще Ви моля да отправяте към някой друг. Всякаква връзка, още повече опити да ми се припише отговорност за неща, за които нямам никаква вина, напротив – за много от тях съм изказвал достатъчно ясно и категорично позицията си тук, е най-малкото спекулация. Рекет, ТРП-та и т.н., също така Валентин Димитров и джакузита. Оставаше да споменете дъвките, близалките, джетове и т.н.
Уважаеми господин Христов, столичната “Топлофикация” има много сериозни проблеми. Поради тази причина, когато тази “Топлофикация” си позволи през м. февруари да поиска повишаване цените на топлоенергията, аз предизвиках проверка. Тогава те искаха 15% увеличение на цените. Проверката, която предизвиках, установи, че цените могат да бъдат значително по-ниски. Като резултат впоследствие Столичният общински съвет поиска не 15%, а 6% увеличение. Това е резултатът от проверката, която направихме тогава, от реалната проверка на разходите на дружеството – разходи, които бяха калкулирани в исканата цена. Ако трябва да го сметнем върху всеки потребител в столицата – те са над 300 хиляди, около 300 милиона са приходите на дружеството, ще се окаже, че всяко семейство по този начин спести около 100 лв. от сметките си. Ето това са сериозните проблеми, които трябва да разглеждаме, когато говорим за “Топлофикация”.
Сериозните проблеми са сметките на хората, дяловото разпределение, гарантиране на техните права – ето това са проблемите на хората. Проблемите на “Топлофикация” са непреструктурираните и неефективни производствени мощности, неефективната икономическа структура. Ето това са проблемите, които терзаят това дружество и които могат и трябва да бъдат решени.
Господин Христов, това дружество е мажоритарна собственост на Столичната община. Държавата влезе в него преди две години, след като му подари огромна сума пари от така наречения Фонд “Козлодуй” и стана гарант по два заема за преструктуриране на част от преносната мрежа. Дружеството е управлявано досега и винаги е управлявано от Столичната община, Столичния общинския съвет и от столичния кмет.
Всякакви опити със задна дата да се прехвърля отговорността върху държавата са чиста спекулация. Валентин Димитров беше освободен като директор по предложение на представителите на държавата, днес вече не е член на Управителния съвет. Днес е Общото събрание на дружеството, не вчера. Така че от днес той вече не е член на Управителния съвет. Защо не беше освободен тогава? Защото Столичната община едва днес успя да формира позицията си по това кои да бъдат нейните представители в новия Управителен съвет. Не искайте от държавата да предприема действия, които просто тя не може да предприема – Търговският закон не й позволява. Надявам се, че в един много кратък период от време ще успеем да направим крачките, които са необходими за финансовото стабилизиране на дружеството, защото то е най-голямото. Тук са 80% от всички топлофицирани жилища в страната, а и те нямат други варианти.
Такса мощност. С Вас вече обсъждахме този въпрос в парламентарната Комисия по енергетиката. Предполагам, че цялата държава разбра, че предлагам такса мощност да отпадне. Ако трябва да го кажа пак, ще го кажа пак. Да, предлагам такса мощност да отпадне. Предлагаме еднокомпонентна цена. Предлагаме засилен контрол върху фирмите за дялово разпределение. Казвам го ясно и категорично, защото тези фирми имат своята роля в неточните сметки, които гражданите получават. Предлагаме и цял механизъм, който да ни позволи наистина да контролираме тези фирми.
Вие с доста голямо умиление се загрижихте за възвръщаемостта на Националната електрическа компания – че е 1%, но някак си не се грижите за държавните топлофикационни дружества, които също са държавна собственост и които също трябва да имат определена възвръщаемост, ако искат да съществуват нормално в икономиката на страната. Това нормално съществуване минава през съответното нормално плащане на получената от потребителите услуга. Днес си говорихме, отново обсъждаме и господин Кърлев предлага равнопоставеност. Кого да равнопоставим и как да равнопоставим гражданите на България и на София? Всички да крадем поравно или едните да крадат, а другите да плащат? Коя от равнопоставеностите ни предлагате да изберем?
Затова правим тези общи обсъждания. Аз съм готов, дайте ми която искате идея, за да помислим по какъв начин да направим така, че, от една страна, да гарантираме правата на потребителите на топлинна енергия, от друга страна, да гарантираме правата на гражданите, които не искат да потребяват топлинна енергия, от трета страна, да гарантираме правата на производителите, от четвърта страна, да гарантираме интересите на държавата. Дайте да намерим този истински баланс – затова правим тези публични обсъждания. Готови сме да приемем и да чуем всяка разумна идея. За съжаление, разумните идеи стигат само дотам да викаме: така не става, това не става, това няма да направим, онова няма да направим и всичко не става! Тогава кой ще реши въпросите? Не знам повече дали има смисъл да говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече. Благодаря, господин министър.
Господин Христов, моля да изразите Вашето отношение към получените отговори.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин министър, разбира се, проблемите са в сметките. Точно там са проблемите – в сметките на парното, в сметките на тока – там!
За това, че не предлагам нищо, не сте прав. Вие много добре знаете моите предложения, които са точно в този смисъл. Но Вашето министерство ги отхвърли. Имам го писмено и мога да Ви го предоставя.
Питах Ви за частните енергоразпределителни дружества защо имат 16% и защо държавната НЕК има 1%? Това беше моят въпрос. Вие не отговорихте.
За сума "мощност" – Вие го предлагате на думи, но във Вашия законопроект не сте го предложили. Това са фактите. Вие оставихте така наречената сума "мощност", която противоречи на универсалните физически закони, господин министър, мощност изчислена за обем, това е! Чрез нея "Топлофикация" ограбва дори и онези, които нямат радиатори и не ползват битова гореща вода. По този начин закрепостявате българските граждани към топлофикациите.
Не по-малко абсурдни са предложенията гражданите да не могат да прекратяват своите взаимоотношения с топлофикациите и да демонтират своите радиатори само ако всички от блока – повтарям, всички от блока, всички съседи са съгласни. Така отнемате на хората конституционното право на избор по какъв начин да се отопляват и облагодетелствате определени фирми, разбира се.
Особено скандален, бих казал, върхът на чиновническия рекет е съществуването на чл. 154 от Закона за енергетиката, който Вие оставихте. Той позволява топлофикациите да събират принудително чрез съдия-изпълнител своите вземания само въз основа на извлечението от сметките без те да бъдат доказвани в съда. Вече Ви го казах – това нарушава елементарния принцип на равнопоставеност между потребителите и топлофикационните дружества.
След решението да бъдат приватизирани тези дружества – тук също не го казахте – ще бъде създаден жесток частен монопол, който в недалечно бъдеще ще изземва имуществото на потребителите, дори апартаментите.
Господин Овчаров, надявам се с общи усилия да променим Вашите предложения между първо и второ четене. Аз съм внесъл такива предложения. Нека да защитим интересите на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Христов.
Преминаваме по-нататък – въпрос на народния представител Мартин Димитров относно капацитета за използване на европейските фондове.
Заповядайте, господин Димитров, за да развиете Вашия въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, Министерство на икономиката и енергетиката – знаете, отговаря за малките и средни предприятия в областта на европейската интеграция. Именно тези малки и средни предприятия са в основата на икономическия растеж в момента. От тях ще се търси развитие оттук нататък. Държавата може да създава условия. Работата на министерството на господин Овчаров е да създава условия.
Уважаеми дами и господа, това, което досега е направено с гордост се нарича Национална, пък и стратегическа, пък и референтна рамка за разпределение на средствата от структурните инструменти. Тя е разделена на оперативни програми. Уважаваният от нас министър Овчаров отговаря за развитие на конкурентоспособността на българската икономика.
В рамките на тази оперативна програма са развити пет приоритета, които звучат повече от гордо и повече от значимо, но са твърде общи, затова аз си позволих да дам възможност в рамките на парламентарния контрол на министър Овчаров да каже в рамките на 2006 г. какви конкретни мерки по тези програми смята да предприеме, така че хората от малките и средните предприятия да знаят какво да очакват. Тоест, да не говорим за подобряване на иновационната структура, за технологично развитие и модернизация, подкрепа за стартиращи технологични фирми и други звучащи добре неща, които са твърде общи, а господин Овчаров да сподели с нас съвсем конкретно, ако трябва, пет-шест, не повече, мерки, които още през 2006 г. той смята да осъществи – неговото министерство с подкрепата на тройната коалиция БСП, НДСВ и ДПС, така че да подпомогне малките и средни предприятия в България.
Надявам се, господин Овчаров, този път емоциите във Вашето изказване да бъдат по-малко, а фактите – повече, така че фирмите да знаят какво да очакват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата, за да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров. Аз се надявах, че ще ни разкажете какво е направено по времето на СДС, започвайки този въпрос, или след това ще ни кажете? (Реплики.) Добре, ще ни кажете.
Искам само да Ви припомня по предния въпрос, че през 2006 г. собствените приходи на Института по виното са 370 хил. лв., а не 100 хил. лв., както по времето на СДС, така че когато правите тези справчици, ползвайте вярна информация.
Най-напред искам да Ви благодаря за въпроса. Темата за Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г." е изключително актуална предвид предстоящото присъединяване на България към Европейския съюз и предизвикателствата и възможностите, които се откриват за българския бизнес. След присъединяването България ще получи достъп до голям финансов ресурс, чиято цел е да стимулира растежа в няколко ключови области, една от които е, разбира се, конкурентоспособността на нашата икономика.
Министерството на икономиката и енергетиката като част от държавната администрация работи изключително активно в името на това да можем да бъдем не само пълноправен, но полезен и ефективен член. Това означава – заедно с нашите партньори от бизнеса, науката, от неправителствените организации да разработим и подготвим за изпълнение цялостна система от активни мерки в областта на икономическото развитие.
Бих искал да подчертая, че за пръв път в България е разработен цялостен и систематичен документ, който е пресечна точка между общоевропейската политика за сближаване и развитие и целите, които България трябва да постигне през следващите 7 години. То е именно активният компонент на новата икономическа политика на страната като член на Европейския съюз. Този документ е уникален, не само защото ползва мащабно финансиране на активни икономически политики на проектен принцип, а защото след много години на проби и грешки е първият опит за систематична, целенасочена и финансово осигурена подкрепа от страна на държавата в чувствителна област, каквато е конкурентоспособността.
Няма да ви говоря за стратегиите от Лисабон и Гьотеборг. Ще спестя тази част от отговора си.
Оперативната програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" съдържа стратегически приоритети и насоки за развитие след присъединяването ни към Европейския съюз. Тя е насочена към основните проблеми и бариери в икономическото развитие. Целта на оперативната програма е не само да подготви основните участници в икономическия живот на страната да се справят с конкурентен натиск, но и да развие онези силни страни на нашата икономика, които да помогнат за по-бързото превръщане на България в равноправен член.
Процесът по създаването на оперативната програма започна в средата на 2004 г. и сега – след почти две години усилена работа мога да кажа, че тя е в много голяма степен завършена. Във връзка с това стратегията на Министерството на икономиката и енергетиката и Дирекция "Предприсъединителни програми и проекти" за изпълнение на оперативната програма е свързана, от една страна, с организационно и техническо изпълнение на институциите …
Пак ще спестя известна част от това, което ми е написано, защото е прекалено общо и ще ви кажа, че Дирекция "Предприсъединителни програми и проекти" в Министерството на икономиката и енергетиката е определена да изпълнява функциите и отговорностите на управляващ орган по оперативната програма, а Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия – за междинно звено. Тези решения са в съответствие с постигнатите договорености в хода на преговорите за присъединяване на страната ни към Европейския съюз по Глава 21 "Регионална политика".
Онзи ден, когато беше тук госпожа Хюбнер, работата на министерството в осигуряването на административния капацитет в тази посока беше отчетена като добра, а напредъкът като голям.
С помощта на европейски експерти дирекцията от две години активно се готви да изпълнява функциите на управляващ орган. Успоредно с това дирекцията ръководи и координира подготовката на определената за междинно звено оперативна програма Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия.
В министерството вече са изградени наличните структури, които ще управляват и изпълняват програмата, обезпечени са всички необходими ресурси. В малкото оставащи месеци усилията ще бъдат насочени главно към осигуряване на административния капацитет, който е важна предпоставка.
По отношение на другия акцент, който поставяте във въпроса си - за подобряване на достъпа до европейските фондове на малките и средни предприятия, бих искал да подчертая, че вече стартира информационната кампания по оперативната програма. Това беше първата информационна кампания, по която и да било от другите оперативни кампании. Първото й официално представяне беше на 31 май 2006 г. в НДК. В края на този месец започва регионалното представяне на програмата. В 11 български града ще бъдат организирани подобни срещи с конкретна аудитория – малки и средни предприятия. Целта на кампанията е освен да запознае малките и средни предприятия с целите и мерките, заложени в програмата, така и да предостави актуална, детайлна и целенасочена информация за това какви дейности биха могли да се финансират по програмата.
Освен това, при стартирането на всяка една от мерките по оперативната програма ще се провеждат детайлни кампании за запознаване на потенциалните бенефициенти с условията за кандидатстване, изискванията, на които трябва да отговарят, и сроковете за реализацията на проектите.
В началото на 2006 г. Министерството на икономиката и енергетиката е организирало и участвало в общо 12 информационни семинара с представители на бизнеса, социално-икономически партньори, бизнес асоциации и банковия сектор. Тук бих искал да обърна внимание на дискутираните с представители на банковия сектор възможности за създаване на специализирани банкови инструменти за малки и средни предприятия, за отпускане на кредити за съфинансиране на проектите им, както и за създаването на гаранционен фонд за гарантиране на кредити и съфинансиране на спечелили проекти.
Целта на подготвените кампании няма да бъде единствено за повишаване информираността на партньорите, а е насочена към укрепване капацитета и готовността им за ефективно участие в целия процес за изпълнение на оперативната програма.
Не знам дали имам време, за да кажа конкретните области.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече, господин министър.
Господин Димитров, имате думата да направите реплика на получения отговор.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, господин министър Овчаров! Във Вашето изказване е важно да направим разлика между конкретиката и общите пожелания. Общо пожелание е: “да се работи изключително активно”; “цялостен и систематичен документ”; “уникален документ” има същата насока; “финансова осигуреност без конкретни параметри” също е общо пожелание. Конкретно нещо действително е информационната кампания и 12-те информационни семинара, които да помогнат на малките и средни предприятия в тяхната подготвеност да кандидатстват пред европейските институции – също е нещо конкретно.
Но за 2006 г., господин Овчаров, Вие говорите изключително и само за информационни кампании, а подобряването на конкурентоспособността включва и мерки за подобряване на бизнес средата. И тъй като Съюзът на демократичните сили винаги е имал една изключително градивна позиция по отношение на европейската интеграция, искам да Ви предложа нещо конкретно. Наскоро чух от Вас, че е необходимо подобряване на оценката на въздействието. По тази тема аз лично от 2000 г. насам имам много активна позиция. В момента е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, който въвежда именно принципите на оценката на въздействието - преди да се приеме един закон, да се оценяват разходите и ползите, да се правят консултации с бизнеса, което ще подобри средата за водене на бизнес в България. Не е нормално законите да се приемат без ефективно и качествено да се прецени как ще повлияят на хората.
В момента правителството, въобще последните правителства, оценяват единствено ефектите върху бюджета, когато приемат закони. Това е много неправилно. Трябва да се види как един закон ще повлияе върху гражданите, върху бизнеса и чак тогава да бъде приет. Така че, господин Овчаров, аз Ви препоръчвам да подкрепите нашето градивно предложение, което действително ще повлияе върху конкурентоспособността на българската икономика, и ще помогне, също така, за справяне с проблемите с корупцията в България. Защото корупцията до голяма степен се дължи на регулации, които са скъпо струващи за бизнеса като монетарен и като административен разход, и когато има оценка на въздействието, това ще подобри средата за бизнеса. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
От настойчивостта на господин председателя разбирам, че той примерно би подкрепил нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин министър, за дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Простете, господин Димитров, не знаех, че Вие сте експерт в сферата на оценката на въздействието. Простете също така, че стигнахме до необходимостта да се прави тази оценка на въздействието от Министерския съвет без да Ви попитаме. Но, както Вие сам казахте, все пак това е първото правителство, което наистина се ангажира с оценка за въздействието на всеки нормативен акт, който оттук нататък ще минава през Министерския съвет. Казахте, че никой досега не го е правил. Не казахте, че нашето е първото, но то е очевидно. След като никой не го е правил досега, а ние почваме да го правим, значи това е първото правителство, което ме кара даже да Ви благодаря, че давате такава висока оценка за работата на българското правителство.
Аз наистина съм готов, ако имате експертен потенциал, Вие или Институтът по пазарна икономика, да го ползваме за формирането на действаща структура за оценка на въздействието.
Въпросът Ви беше конкретен. Искате ли да отговоря конкретно за това какво се прави или не? (Реплика на Мартин Димитров.)
Четири са приоритетните области:
Първата приоритетна област е развитие на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности.
Дейностите в тази приоритетна област: подкрепа за стартиращи технологични фирми, само ще чета заглавията, няма да чета конкретните действия; подкрепа за малки и средни предприятия за научноизследователски и развойни проекти в допазарната и пазарната им фаза; подобряване на проиновационната инфраструктура в подкрепа на бизнеса и така нататък.
Втора приоритетна област – повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда; подкрепа за инвестиционни проекти на малки и средни предприятия за технологично развитие и модернизация; създаване на консултантска мрежа от организации за подкрепа на бизнеса; подкрепа за въвеждане на енергоспестяващи технологии и възобновяеми енергийни източници; подкрепа на бизнес коопериране.
Трета приоритетна област: финансови ресурси за развитие на предприятията. По този приоритет е предвидено създаването на специализирани фондове за финансиране на малки и средни предприятия при достъпни и благоприятни условия.
Приоритетна област 4: укрепване на международни пазарни позиции на българската икономика. Само ги маркирам, защото наистина времето изтича.
Ако искате мога да Ви запозная с графика за провеждането на информационните дни: 4 юли – Пловдив; 4 юли – Плевен; 5 юли – Стара Загора; 5 юли – Велико Търново; 6 юли – Кърджали; 6 юли – Разград; 11 юли – Варна; 12 юли – Бургас; 13 юли – Русе; 19 юли – Монтана; 20 юли – Благоевград.
И за да бъдем докрай конкретни, ще ви прочета и програмата за провеждане на тези информационни дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтича.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, хайде да не прекаляваме все пак. Само една секунда, за да кажа нещо на господин Димитров.
Господин Димитров, най-добрият показател за това каква е бизнес средата са инвестициите в икономиката на държавата. За първите три месеца на тази година инвестициите са двойно повече от миналата година. Те достигнаха почти 800 млн. евро за три месеца. Ръстът на брутния вътрешен продукт, както добре знаете, е 5,6%. Беше стартирана ключова, огромна, американска инвестиция от над 1 милиард. Ако това не е доказателство, че бизнес средата в България е добра и че българският и международният бизнес вярват на България, аз не знам кое е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към питане отново от народния представител Мартин Димитров относно нарастващата контрабанда на цигари и бъдещето на “Булгартабак”.
Заповядайте, господин Димитров, да развиете Вашето питане.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Имаме късмета да обсъждаме днес тематично свързани въпроси.
Господин министър, бих бил много щастлив, ако има област, в която мога да Ви похваля. За съжаление, Вие не ми давате този шанс. Направете нещо и ни дайте възможност да Ви похвалим. Въведете оценка на въздействието, обаче Вие само пожелавате отделни неща. Дайте възможност и на Европейската комисия също да Ви похвали. Но засега не давате на никому тази възможност, което много дълбоко ни натъжава.
По отношение на “Булгартабак”, уважаеми дами и господа, нещата не стоят никак добре. Когато миналата година тройната коалиция – БСП, НДСВ и ДПС, въведе административно определяни цени и едновременно с това увеличи предварително акцизите, Съюзът на демократичните сили категорично заяви, че това ще доведе до нарастване на контрабандата.
С днешна дата такива резултати вече са налице. Изпълнителният директор на „Булгартабак холдинг” Христо Лачев обяви, че продажбите на цигари през първото тримесечие на 2006 г. спрямо същия период на 2005 г. са намалели с около 30%, което води до загуба на консолидирана база около 190 хил. лв. за първото тримесечие на годината, а миналата година „Булгартабак” имаше печалба. Като основна причина за това развитие изпълнителният директор на „Булгартабак” подчертава нарастващата контрабанда на цигари в България. Няма нужда да бъдеш нито голям икономист, нито особен специалист в дадена област, за да разбереш, че когато административно определяш цените и едновременно с това имаш високи акцизи, то ще доведе до контрабанда. Така че ситуацията на „Булгартабак холдинг” става все по-тежка.
Според данни на НСИ за първото тримесечие на 2006 г. цигарите са поскъпнали в търговската мрежа с около 84%. Неясната политическа обстановка и провалените приватизационни сделки постоянно намаляват пазарната стойност на дружествата в холдинга. Настроенията на инвеститорите личат от цената на акциите на компанията, които се търгуват на борсата. Те отбелязаха спад с около 25%. През първите два месеца на годината също така наблюдавахме спад на прихода от акцизи. След първите два месеца имаше известно коригиране, но като цяло има значително изоставане от плана.
Уважаеми дами и господа, въпросът, който трябва да си задавате всеки ден и който не трябва да ви дава спокойствие, е защо предприятията от „Булгартабак” не бяха продадени, както ви препоръчахме през миналата година?! Досега уважаваният от нас министър Овчаров и неговият екип пишат програми и планове. Но докато ги написаха, предприятието от печелившо стана губещо и условията за продажба станаха много тежки. В началото на следващата година, когато, живот и здраве, ще станем членове на Европейския съюз, ще отпаднат митата при внос на цигари. Тогава конкуренцията от съседните страни и от европейските страни – членки на Европейския съюз, ще доведе до много тежко състояние на предприятията от „Булгартабак”. Беше пропусната невероятна възможност.
Господин Овчаров, въпросът ми към Вас е следният: какво ще направите за решаване на проблемите с контрабандата на цигари от гледна точка на мерките, присъщи на вашето министерство? Ясно Ви е, че засега Вие нямате митнически ангажименти. Но нека да търсим отговор в причините, които пораждат дадени явления. Какво ще направите за приватизацията на „Булгартабак”? Може би целенасочено е търсено влошаване на финансовия резултат преди приватизирането на тези предприятия? За съжаление аз оставам с такова впечатление. Съюзът на демократичните сили остава с такова впечатление. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Димитров.
Господин министър, заповядайте, имате 5 минути време да отговорите на питането.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Няма вече план. Този въпрос сме го уточнили. Вече няма планове и не правим планове, тъй като плановата икономика остана някъде в много далечното минало.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Знае ли човек?!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие така го казахте. Просто Ви коригирам. Нека да говорим за прогнози, перспективи, визия или нещо по-модерно, но да не говорим с остарели термини и терминологии.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Дайте по същество.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Те не са присъщи на млад човек като Вас.
Въпросът обаче, който ми задавате, много се извинявам, не е към мен. Защо не продадохте вие „Булгартабак”, когато бяхте на власт? Той пак беше на печалба. Защо не го продадохте тогава? Защо не го продадоха предните управляващи, през изминалите четири години?! Искате ли да Ви кажа защо? Защото искахте да го продадете на определени хора, на точно определени! И ние, които бяхме опозиция тогава в тази зала, не ви позволихме да превърнете и „Булгартабак” в заложник на елементарната корупция.
Какво се случва в момента? Вие много добре знаете какво се случва, защото тази тема с Вас я коментираме вече няколко пъти. Знаете също така много добре защо бяха въведени акцизите. Или трябва да го кажа пак? Акцизите бяха въведени изпреварващо през 2006 г. с оглед да се намали инфлационният натиск през 2008 г., когато България като член на Европейския съюз ще бъде в двете години междинен период преди влизането си в еврозоната. И Вие знаете, че точно в тези две години инфлацията в България трябва да бъде с не повече от 1,5% от трите най-ниски инфлации в Европейския съюз. Ако бяхме въвели тогава акциза с инфлацията, която получаваме тази година, нали разбирате, че шансът ни да влезем в еврозоната през 2009 г. е кръгла нула?!
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): А какво е положението в момента?!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: В момента е вече реален. До голяма степен инфлационният натиск от повишаването на акциза е консумиран. Вие много добре го знаете! Да, съгласен съм, че това стана за сметка на дружествата на „Булгартабак”, само че когато говорим с числа, трябва да употребяваме истинските данни.
Знаем също така, че „Булгартабак” беше поставен в изключително тежко положение от увеличения акциз, знаем също така, че продажбите намаляха. Знаем също така, че финансовото състояние на дружеството не е достатъчно добро. Но знаем също така, че фиксираните цени бяха въведени именно за да защитим дружеството „Булгартабак” за този 6-месечен период.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): И защитихте ли го?!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Да, защитихме го! Защото ако ги нямаше тези фиксирани цени, загубата на „Булгартабак” щеше да бъде по-голяма. Между другото за първото тримесечие холдингът е на нетна печалба, макар и минимална. Не е зле да си направите справка, за да не ми кажете след известно време чрез някой вестник, че съм заблуждавал. Нетната печалба на холдинга е 180 хил. лв. за първото тримесечие. Да, малка е, но е факт!
Трябва да ви напомня, че сами по себе си освободените цени не са страшни за „Булгартабак”. През цялата 2005 г. те бяха освободени и тогава „Булгартабак” достигна най-добрите си резултати. Тоест „Булгартабак” доказа, че може да работи на освободен и абсолютно конкурентен пазар. Въпросът е, че ние сами унищожихме неговата конкурентоспособност. Затова беше необходимо поне за шест месеца да му дадем възможност за глътка въздух. Както знаете много добре, вчера в Министерския съвет бяха гласувани промените в Закона за тютюна, така че оттук нататък ще следват съответни промени и в пленарната зала.
Ще започна с отговора на последния Ви въпрос – за процеса на приватизацията. Сигурен съм, че това ще Ви интересува. А и Вие го казахте. На заседания на Надзорния и Управителния съвет на „Булгартабак холдинг” АД, проведени съответно на 9 февруари и на 1 март 2006 г., бяха взети решения за одобряване на предварителна програма за осъществяване на преструктуриране и продажба на акционерни дружества от групата „Булгартабак”. Като основна цел на преструктурирането е да се постигне оптимизиране на структурата и функционирането на групата, като е предвидено тя да включва следните дружества: холдинг, който да изпълнява централизираните дейности и да координира производствената и търговската политика, цигарени предприятия „Благоевград БТ”, „София БТ”, „Пловдив БТ”, „Слънце Стара Загора БТ”, предприятия за преработка на тютюн „Плевен БТ”.
На 30 май 2006 г. бе подписан договор за консултантски услуги между „Булгартабак холдинг” и Адвокатско сдружение „Съби Събев и сътрудници”, „Еврофинанс” АД и „Балканска консултантска компания” ООД. Консултантът по преструктурирането ще трябва да подготви анализите, необходими за осъществяването на сделката – за продажбата на по-голямата част от дружествата от структурата на холдинга с изключение на четирите дружества за производство на тютюневи изделия и „Плевен БТ”. По отношение на цигарените дружества ще бъдат изготвени анализи за конкурентоспособност.
Съгласно договора срокът за изпълнение на възложените задачи е 12 месеца, като се предвижда първоначалната продажба на акционерното участие в Пловдив – „Юрий Гагарин БТ”. Необходимите документи следва да бъдат изготвени до м. юли. Паралелно ще бъдат подготвени необходимите документи и за останалите дружества.
Обръщам ви внимание, че нито едно правителство досега не предприе необходимите мерки за преструктурирането на „Булгартабак”. Всички уж тъй наречени десни правителства поставяха на „Булгартабак” тежката задача да поддържа губещи структури. Нито вашето, господин Димитров, правителство на СДС, нито предишното правителство. Сега за пръв път предприемаме тази цялостна програма за създаване на една работоспособна, ефективна, пазарно ориентирана структура, ненатоварена със социални и всякакви други ангажименти.
По отношение на режима на фиксираните цени и на цигарите до края на 2006 г. ще ви информирам: съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, цигарите от местно производство и от внос на вътрешния пазар се продават по цени, при условия и ред, определени от Министерския съвет. От 1 януари 2006 г. е въведен режим за определяне цените на цигарите от местно производство и от внос за вътрешния пазар. Това имаше за цел осигуряване на събираемостта на дължимия акциз за тези изделия. Условията и редът за определяне цените на цигарите от местно производство и от внос за вътрешния пазар са регламентирани с Наредбата за условията и реда за определяне цените от местно производство и от внос.
Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби, наредбата е в сила до 30 юни 2006 г. и не се предвижда удължаване на срока за нейното действие.
Вчера на заседание на Министерския съвет беше приет законопроектът, за който ви информирах преди малко, който предвижда възможност производителите и вносителите на цигари свободно да образуват и регистрират цените на предлаганите от тях марки цигари за вътрешния пазар.
По отношение на предприемането на мерки за намаляване на контрабандата ще кажа следното. От началото на 2006 г. се наблюдава значително нарастване на нерегламентирания внос и продажбата на тютюневи изделия, необлепени с бандерол на вътрешния пазар. По данни на Агенция “Митници” към 30 април 2006 г. са задържани 6 млн. 9 хил. 180 къса цигари, като през същия период на 2005 г. са задържани с почти 2 милиона по-малко. Тази нерегламентирана търговия има негативен ефект върху продажбите на вътрешния пазар, при които само за периода от януари до 30 май се отчита 27% спад както върху производството, така и върху приходите в държавния бюджет. Там няма спад, но не се достигат планираните стойности.
Във връзка с това Министерството на икономиката и енергетиката инициира провеждането на работни срещи с представители на Националната агенция за приходите, Агенция “Митници”, Национална служба “Борба с организираната престъпност”, Национална служба “Полиция”, Върховна касационна прокуратура и “Булгартабак холдинг”. В хода на тези срещи беше извършен преглед на действащата нормативна уредба, идентифицирането на проблемните области и предприемането на съвместни действия от страна на компетентните органи за ограничаване на нерегламентирания внос и продажбата на тютюневи изделия. Изготвен беше пакет от мерки, включващ: сключване на меморандуми между Агенция “Митници” при Министерството на финансите и производителите и големите търговци на тютюневи изделия за предоставяне на информация относно параметрите и развитието на пазара и сигнали за възможни нарушения на митническото законодателство; провеждане на съвместни операции на компетентните контролни органи; извършване на превантивен контрол от страна на компетентните органи на цялостното движение на акцизни стоки на територията на страната с оглед предотвратяване на нарушения на митническото законодателство; провеждане на регулярни срещи на компетентните органи за обмяна на информация и набелязване на съвместни мероприятия; изготвяне на анализ и оценка за действителните размери на незаконната търговия в количествено и стойностно изражение, като се акцентира върху загубите за държавния бюджет; обмен на информация с граничните и митническите служби на съседни държави; предложение за изменение на законови и подзаконови нормативни актове. Както и ред практически мерки, които ще ми позволите сега да не споменавам, тъй като няма време. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Димитров, имате думата за два уточняващи въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въпросът, който бих искал да уточните съвсем конкретно, е следният. Давате ли си сметка, че ако тези предприятия не бъдат продадени през 2006 г., макар че условията на тяхната продажба ще бъдат очевидно по-лоши и българската държава вече загуби от това, че не ни послушахте да ги продадете през миналата година, но ако не бъдат продадени през 2006 г., те ще бъдат в много тежко състояние веднага след отпадането на митата при внос от страни от Европейския съюз. Ако не си давате сметка за това, господин Овчаров, тежко и горко на тези предприятия!
По отношение на административно регулираните цени. Това беше една голяма грешка от Ваша страна, господин Овчаров. Въвеждането на такива цени доведе до невероятно нарастване на контрабандата и каквито и мерки сега да взимате, то вече е “след дъжд качулка”. Това вместо да подобри, допълнително влоши пазарните позиции на “Булгартабак”. Каквото и да правите сега, връщане назад вече няма. Тук отново не ни послушахте.
Колкото до акцизите и тяхното предварително увеличаване, господин Овчаров, Вие вероятно сте се запознали с прогнозата на вашето правителство за средносрочната бюджетна рамка и като гледам прогнозната инфлация, пак няма да стане приемането на еврото. Ако сте добре запознат със собствената си прогноза, искам да Ви кажа, че Литва при подобни показатели съвсем наскоро получи отказ от страна на Европейската комисия за приемане на еврото. Така че предварителното увеличаване на ставките на акцизите, господин Овчаров, не е достатъчно.
Искам да Ви кажа, че забавената и отложена приватизация също така има негативно отношение към инфлацията. Тоест, като продадете по-късно “Булгартабак”, това вероятно също ще доведе до малко по-висока инфлация.
Натрупаха се грешки в този отрасъл, господин Овчаров, и сега вече Вашето положение стана много трудно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, заповядайте да отговорите на двата доуточняващи въпроса:
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие чухте ли кои бяха въпросите? Защото аз не можах да чуя точно въпросите, но разбрах, че са се натрупали грешки в този отрасъл. Да, господин Димитров, натрупани са много грешки, само че грешките ги трупате вие, а пък ние сега се опитваме да оправим работата, която вие не свършихте за осем години. Не е лесно, но както виждате, го правим, колкото и да е трудно това.
Контрабандата се повиши, но тя се повиши, както Вие добре знаете, просто защото се повишиха цените на цигарите в България. А те се повишиха заради повишения акциз, не заради въведените регламентирани цени. Регламентираните цени бяха въведени, за да се избегне нелоялната конкуренция на производители на цигари в заобикалящите ни страни и Вие много добре го знаете. Защото аз тук и дадох примери, когато аргументирах въвеждането на тези регламентирани цени. Така че нека да не спекулираме на тази тема.
Още веднъж искам да кажа: “Булгартабак” ще бъде приватизиран.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Кога?
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Тогава когато бъде стабилизиран икономически. Ако сега го обявим за продан, кой ще дойде да купи дружество, което трупа загуби или което генерира загуби? Отново повтарям, вие имахте възможност четири години да го продадете. Беше печелившо дружество. Само че вие искахте да го продадете на точно определения човек. Два пъти се опитва НДСВ да го продаде – по същия начин, на точно определен човек. Ние не продаваме така. “Юрий Гагарин” ще бъде продаден през борсата абсолютно прозрачно. Ето това е разликата между предишните правителства и сегашното правителство. Ние работим прозрачно, работим открито, работим за интересите на държавата. Между другото, никой никъде не е казал, че държавните фирми не могат да бъдат управлявани успешно. И Вие много добре знаете това. Ще Ви дам един малък пример в това отношение. Чешката компания, която се казва “ЧЕС” и която е сравнима с българската “НЕК”, в момента има пазарна капитализация от 20 млрд. долара. А ние в България се радваме, когато продадем едно или друго електроразпределително предприятие за стотина - двеста милиона или ТЕЦ “Варна” за 200 милиона! Защо? Защото сме превърнали приватизацията в идеология: давайте да приватизираме! Да, ще приватизираме тогава, когато общественият интерес го налага. И не корупционно, а прозрачно, така че да бъде в интерес на българската държава.
Що се отнася до прогнозите, извинявайте, господин Димитров, изключително убеден съм във Вашите професионални качества, но ако искате да ми кажете, че сте прогнозирали каква ще бъде инфлацията в трите страни с най-ниска инфлация от Европейския съюз за следващите три години и вече сте направили и сметката, че българската прогноза не отговаря на тази ваша прогноза, ми се струва, че доста надценявате компетентността си. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, моля да изразите Вашето отношение към получените отговори.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Това, което най-сериозно ме безпокои, е, че когато задавам въпрос към господин Овчаров, получавам отговор за всичко друго, но не и на самия въпрос. Господин Овчаров, аз се надявам Вие да намерите сила в себе си да промените тази практика, защото това омаловажава парламентарния контрол и, бих казал, е неуважение към самия български парламент.
Няма повод за особена гордост по отношение на привлечените инвестиции в България, защото отнесени на глава от населението, господин Овчаров, те са четири пъти по-малко от средното в десетте страни, които се присъединиха към Европейския съюз.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Не е вярно!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е проверимо, можете да го видите.
Така че, господин Овчаров, поводи за гордост няма. А не би трябвало по всеки един въпрос, който Ви се задава, да търсите някакви обяснения в миналото. Да, миналото трябва да се помни, но в момента е важно настоящето, още по-важно е бъдещето. Колкото до Съюза на демократичните сили и неговото управление, то трябваше да спаси България от най-лошото управление след 1989 г., в което имахте честта да бъдете, което доведе до глад българите. Така че, уважаеми господин Овчаров, аз не мога да разбера защо продължавате да спекулирате по тази тема.
Аз се опитвам да Ви задавам експертни въпроси и се надявам на експертни отговори, затова в края на моето изказване ще Ви върна към оценката на въздействието. Аз и мои колеги имаме един доста добър доклад по тази тема и следващия път, когато имам чест и удоволствие да се срещна с Вас, ще ви го предоставя. Надявам се Вие да го погледнете, да видите опита, който е приложен там. Аз от доста години поддържам добри отношения с Великобритания и практиката, която се натрупа там. Наскоро получих писмо от Европейския парламент, господин Овчаров, което подкрепя законодателното решение, което съм внесъл в българския парламент. Фактът, че Вие не знаете за тези неща, не говори добре за Вашата подготовка по отношение на оценката на въздействието. Но ние от Съюза на демократичните сили сме готови да помогнем по този въпрос, защото той е важен за България. Ще получите пълно съдействие от страна на една конструктивна опозиция, защото това е принципен въпрос.
Пожелавам на всички успешен ден!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Благодаря на господин Овчаров за участието му в парламентарния контрол.
Съобщения:
Временната комисия по искането на Борис Велчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Павел Михайлов Чернев – народен представител от Четиридесетото Народно събрание, ще проведе заседание на 28 юни, сряда, от 16,30 ч. в зала 132.
Комисията по околната среда ще заседава на 26 юни, понеделник, от 9,00 ч. в зала “Изток”.
Следващото заседание на парламента е в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)



Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Юнал Лютфи

Секретари:
Метин Сюлейманов

Ясен Попвасилев