Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Пенко Атанасов и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, да проверим кворума! Има необходимия кворум.
Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, предстои да обсъдим и приемем програмата за работата ни за периода 28-30 юни т.г. Проектът за програма ви е раздаден. Той беше обсъден на заседанието на Председателския съвет, което се проведе тази сутрин. Представям го на вашето внимание:
Проект за програма за работата на Народното събрание за периода 28‑30 юни 2006 г.:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, приет на първо четене на 1 юни 2006 г.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет на първо четене на 25 май т.г.
3. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г. Вносител е Министерският съвет, 19 май 2006 г.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносители са Минчо Христов, 10 януари 2006 г.; Иван Николаев Иванов и Евгени Чачев, 20 януари т.г. и Министерският съвет, 2 юни т.г.
5. Второ четене на законопроекта за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия, групи от предприятия и дружества, приет на първо четене на 18 май 2006 г.
6. Второ четене на законопроекта за допълнителен надзор върху финансовите конгломерати, приет на първо четене на 8 юни 2006 г.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, приет на първо четене на 8 юни 2006 г.
8. Първо четене на законопроекта за договорите за финансово обезпечение. Вносител е Министерският съвет, 22 март т.г.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия, приет на първо четене на 8 юни 2006 г.
10. Второ четене на законопроекта за данък върху добавената стойност, продължение.
11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закони за местното самоуправление и местната администрация, приети на първо четене на 11 май 2006 г.
12. Парламентарен контрол.
Не виждам желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте този проект за програма.
Гласували 142 народни представители: за 131, против 8, въздържали се 3.
Проектът за програма е приет.
Уважаеми колеги, има доста предложения по реда на ал. 3 за включване на точки в дневния ред, така че се въоръжете с търпение, предложенията са повече от 10.
Първо е предложението на народния представител Яне Янев – проект за решение за налагане на мораториум върху действията и вещни тежести върху недвижими имоти с постановени решения за възстановяване правото на собственост на бившите царе.
Имате думата, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Внасям предложение да бъде включено като точка в дневния ред Решение за налагане на мораториум върху действията на разпореждания, ипотекиране, особени залози, както и налагане на други вещни тежести върху недвижими имоти, за които има постановени решения за признаване и възстановяване на правото на собственост, или са дадени като обезщетения на наследниците на бившите царе.
Този проект за решение трябва да влезе в дневния ред на парламента, защото отдавна е в дневния ред на обществото. От изтичането на прословутите 800 дни та до днес огромна част от българския народ се пита: с какво разполага Сакскобургготски, с това държавно имущество за стотици милиони? И докато комисията заседава, докато българските компетентни органи се вайкат как да предприемат действия, без да разтурят управляващата коалиция, става все по-очевидно, че бившият премиер твърде произволно е използвал властовите си позиции, а изглежда и е криел с присъщата си царска тайнственост как точно са взети тези решения. При тези обстоятелства вече е напълно недопустимо той да разполага с огромно имущество, за което има достатъчно данни, че е на българската държава. Недопустимо е то да продължава да бъде застрашено от изнасяне, продаване или залагане.
Българският парламент е длъжен да защити държавния интерес от такава заплаха, докато окончателно не бъде решено какви са правата на Симеон Сакскобургготски върху така наречените царски имоти, той трябва да бъде лишен от възможността да оперира и да злоупотребява по какъвто и да било начин с тях. Само тогава поне малко ще можем да върнем вярата в българския парламентаризъм. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 160 народни представители: за 49, против 78, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Господин Янев, желаете прегласуване, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин Ранчев, уважаеми колеги от управляващото мнозинство! Много е лесно по кулоарите да се говори по няколко пъти на ден, че това решение трябва да мине, много е лесно да се удължава срокът на комисията, за да може общественото мнение да се отклонява в желана от някой посока, но е трудно да се натисне зеления бутон за конкретно решение, което наистина може да бъде от полза на българската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да не забравите само предложението си, господин Янев!
ЯНЕ ЯНЕВ: Изобщо няма да го забравя, господин Пирински, защото то е свързано и с Вас.
Ако натиснете зеленото копче и Вие, наистина ще помогнете за утвърждаване на българската държавност. Ако българският парламентаризъм беше на нужното ниво, нямаше да допусне този въпрос да бъде разтакаван в продължение на години и месеци да се прави това, което е известно на всички. И в крайна сметка да не може да мине като решение, което отдавна трябваше да бъде взето.
Затова още веднъж ви призовавам, колеги, да помислите и да приемете в дневния ред на тази пленарна седмица да влезе предложението за налагане на този мораториум. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Поради което правите предложение за прегласуване! (Шум, оживление.)
Моля да прегласуваме предложението.
Гласували 168 народни представители: за 48, против 83, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Яне Янев за включване на точка в програмата – проекторешение за налагане на мораториум върху всякакъв вид сечи в горите и земеделските земи, дадени като обезщетение на бившите царе.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, за пореден път правя предложение да бъде включен като точка в дневния ред проект за решение за мораториум върху всякакъв вид сечи, дърводобив и друга експлоатационна и строителна дейност в горите и земите, за които са постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе.
Многократно съм заявявал, че Симеон Сакскобургготски владее така наречените царски гори противно на закона, противно на елементарната справедливост и на очевидните факти. Твърдял съм и продължавам да твърдя, че единствената цел, с която бившият монарх дойде в България, е да я граби. Твърдял съм и продължавам да твърдя: че за него не съществуват интересите на страната, а само на собствената му фамилия; че така нареченият позитивизъм за него е само параван, чрез който иска да скрие властовите и меркантилните си действия. Не само твърдя, доказаха го факти, документи на народни представители, експерти, лесовъди, юристи, природозащитници и на много обикновени хора.
Зная, че тези мои думи срещат и ще срещат яростна съпротива на депутатите от НДСВ. Те имат право да защитят своя лидер, защото знаят, че без него биха отишли в политическото небитие. Но нека поне да изчакат решението на тази зала, а преди това и решението на постоянната парламентарна анкетна комисия и тогава да го защитават. А той всъщност сече сега, сече до голо и трябват векове, за да се възстановят тези поражения. Този съмнителен стопанин ще продължава да дерибейства над тези чисто държавни територии, докато наистина в пленарната зала веднъж завинаги не се реши този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението за такава точка в дневния ред.
Гласували 166 народни представители: за 55, против 74, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам прегласуване. Настоявам онези, които гласуваха против предложението или се въздържаха, още веднъж да се замислят какво всъщност не подкрепиха. Те гласуваха да не се вдига завесата над царския грабеж. Гласуваха Симеон да продължава да разполага като с бащиния с това, което е на целия български народ. Защото вместо да донесе несимволично увеличение на доходите на хората, Симеон се обогати с най-символичната част от българската гора – там, където нито през монархическия, нито през комунистическия период дори брадва не е ехтяла, сега се сече поголовно с моторни резачки и се изнася ценна дървесина, с която се обогатява този "собственик", който няма нищо общо с тази гора.
Колеги, в наши ръце е възможността да покажем пред българския народ, че се отнасяме отговорно към собствеността на държавата, а не сме слуги на вече компрометирани величия. Ако мораториумът дори не бъде подложен на обсъждане, парламентът показва, че априори и безкритично одобрява всички действия на лице, което прави всичко възможно да докаже, че в нашата страна законите се прилагат с различен аршин, но все в негова полза.
Още веднъж апелирам към БСП и коалиция: спрете сечта на Рилската гора, защото съм убеден, че ще продължите да лавирате и с така наречената царска комисия, и тук, в пленарната зала, докато я има тройната коалиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И Вашето предложение?
ЯНЕ ЯНЕВ: Казах го в самото начало – да бъде прегласувано направеното от мен предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на прегласуване предложението на господин Янев.
Гласували 167 народни представители: за 54, против 67, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Георги Георгиев за включване като точка в дневния ред на Народното събрание на проекторешение за налагане на мораториум върху приватизацията и концесиите.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Господин председател, уважаеми колеги! Искам да представя на вашето внимание едно проекторешение за налагане на мораториум върху приватизационните сделки и концесиите по силата на чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България. Всички събития, които се случват през последните дни, показват по недвусмислен начин народното неодобрение за тази скрита приватизация, която се основава на безпринципна основа. Същото е отношението на народа на България и към концесиите, защото това е начин за отдаване на природните ресурси на Република България, които самата страна би могла да използва по-добре в интерес на България. Това отдаване на концесии говори за един вид колониална политика по отношение на това, което притежава България.
Абсолютно неоснователни са упреците, че партия "Атака" иска да представи чрез този свой проект, че това е в изгода на "Атака" за набиране на икономически, икономико-политически и други интереси. Не може Парламентарната група на "Атака" да допусне правителството да се разпорежда с тези ресурси на България.
Позицията на партия "Атака" по тези въпроси е ясна с внасянето на нейния закон за приватизацията. Също така е ясно становището на "Атака" по отношение на концесиите.
Предлагаме на вашето внимание да се приеме като точка в дневния ред и да обсъдим тези проблеми, които според мен и партия "Атака" са изключително важни за Република България.
Искам да ви кажа, че това не е политически проблем, това е чисто икономически и географски проблем за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 145 народни представители: за 18, против 90, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Митко Димитров за включване като точка в дневния ред на законопроект за национализацията.
Заповядайте.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Господин председател, уважаеми колеги! Мотивите по представения законопроект са известни отдавна. Става дума за една приватизация след 1991 г., която доведе до разграбване на много заводи и много от тях в момента не работят. Те дори не подлежат и на следприватизационен контрол. Видях, че госпожа Бозова чрез Министерския съвет е внесла тая седмица Законопроект за подобряване на следприватизационния контрол, но такъв контрол от 1991 г. до 2001 г. липсва.
Затова моля да гласувате този законопроект да влезе по комисиите, за да може тези заводи, които в момента не са приватизирани, а бракувани, да бъдат възстановени на държавата. Вие знаете за кои заводи става дума – по-голяма част от заводите на Червен бряг, почти всички металургични заводи около Пловдив не работят и не са изпълнили задълженията по приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението на господин Димитров за включване на точка в седмичната програма на законопроекта за национализация.
Гласували 149 народни представители: за 14, против 115, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Следващото предложение от Парламентарната група на “Атака” е за включване като точка на проекторешения за промени в постоянните комисии.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Не зная вече какво да мисля. Това е абсурд. Пет месеца поставяме този въпрос в пленарната зала, да не говорим за контактите, разговорите с лидери на БСП и на другите партии от управляващата коалиция по един рутинен, чисто технически въпрос, касаещ добрата работа на Народното събрание, която включва участие на всички парламентарни групи в постоянните – не временни, не някакви други комисии на Народното събрание, а в постоянните комисии на Народното събрание. Не става въпрос за нещо друго. Имам чувството, че пак обяснявам като на малоумни. За това става въпрос.
За да не се включат представители на партия “Атака” в три комисии това е първосигнална реакция – кучето на Павлов в абсолютен вариант, български парламентарен вариант в Четиридесетото Народно събрание.
В това отношение за мен огромна вина има и председателят на Четиридесетото Народно събрание господин Пирински, който недопустимо търпи това положение - партия “Атака” да няма така, както е по правилник, както е нормално, редно, естествено, логично свои представители в три парламентарни комисии. Едната от тях е Комисията за борба с корупцията. Пак повтарям, в Комисията за борба с корупцията Парламентарната група на “Атака” няма свой представител и това е тенденциозно. Имам чувството, че това се прави нарочно. Ние сме партията, която работи много по въпроса срещу корупцията и може би това се прави нарочно ние да нямаме там представител, за да не се вижда какво става в тази комисия по въпросите за корупцията, които постоянно се поставят там.
Ето защо аз не поставям въпроса с това – “моля ви”, а настоятелно поставям въпроса да бъде включена тази точка в дневния ред и рутинно, естествено, технически да бъдат включени трима наши представители в три постоянни комисии. Ние не искаме повече, искаме по един – минимумът, който ни се полага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Едно пояснение, уважаеми колеги. Въпросът е основателен. Имам уверението на парламентарните групи, че до края на тази седмица ще бъдат в състояние да предложат ново разпределение. Колегите го потвърждават и в момента.
Поставям на гласуване предложението, за да прецени залата дали би желала да включи тази точка в програмата за тази седмица.
Гласували 137 народни представители: за 50, против 68, въздържали се 19.
Предложението не се приема, но с разбирането, че другата седмица то непременно трябва да присъства в дневния ред.
Следващото предложение е от народния представител Десислав Чуколов за включване като точка в дневния ред на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители.
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (КА): Господин председател, уважаеми колеги! От името на “Атака” предлагам да включим като точка в седмичната ни програма Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, който сме внесли в Деловодството на 8 март 2006 г. Изменението, което искаме, в този закон е минимално и съм сигурен, че съществува консенсус в тая зала за това, което предлагаме. Ние предлагаме към чл. 45, ал. 1 да се добави т. 4:
“4. кандидатът за народен представител при регистрация представя свидетелство за съдимост, удостоверение от МВР, Националната следствена служба и прокуратурата, че срещу него няма повдигнати наказателни производства и удостоверение от психодиспансер.”
Това допълнение има за цел да разшири информацията, която получават избирателите за бъдещи народни представители, което е в съответствие с тяхното право да получават информация по чл. 41 от Конституцията на Република България.
Досегашният опит показва, че в предишните и в Четиридесетото Народно събрание по различни обективни и субективни причини са избирани народни представители, които не са съобщавали за себе си съществена информация, свързана с отнасящи се за тях полицейски преписки, висящи наказателни производства или присъди, както и за психичното им здраве. Щом български граждани, които кандидатстват за държавна служба или за магистратска длъжност, трябва да декларират аналогична информация, то с по-голямо основание следва да правят това и кандидатите за народни представители.
Предложените допълнения към тоя закон не водят до утежнение на националния бюджет и са в синхрон с все по-големия обществен интерес на българските избиратели за какви народни представители гласуват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 136 народни представители: за 35, против 60, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Георги Димитров за точка в дневния ред – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, повече няма да ви напомням колко време измина от прекратяването на дебатите относно Закона за радиото и телевизията, ние го предлагаме доста често и мисля, че наизуст сте научили този срок кога приключи, но искам да ви напомня нещо друго.
С всяко едно представяне на въпросния законопроект ние виждаме, че все повече и повече народни представители го подкрепят. Виждаме явни разцепления в редиците на БСП, които все по-усърдно и усилено ни подкрепят. При НДСВ работата е бетон, те са изцяло против. Смея да ви напомня, че стана един прецедент в историята на Четиридесетото Народно събрание, предния път стана този прецедент, народен представител от групата на ДПС ни подкрепи. Това е факт. Това е добрата новина.
Лошата новина е, че така наречените Демократи за силна България продължават да не ни подкрепят, да не подкрепят този националноотговорен закон, а и няма как да го подкрепят, след като още предния път ви напомних, че основоположникът на този законопроект за новините на турски език се крие в техните редици. Оттам нататък в техните редици е и човекът, който се отъждестви като гробокопача на българския национализъм. Един приятелски съвет да ви отправя: вземете поне си сменете името на партията, защото това Демократи за силна България никак не ви приляга. (Реплики от ДСБ.) Защото по делата познават хората, а не по думите.
Правя предложение, господин председател, от името на Парламентарната група на “Атака” да включите точката за радиото и телевизията в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 152 народни представители: за 37, против 84, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Минчо Христов – точка от седмичната програма да бъде проект за решение за мораториум върху експлоатацията на полигон “Змеево”.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, предлагам като точка от седмичната програма да влезе предложението за налагане на мораториум върху експлоатацията на военния полигон в Змеево. Мотивите са следните.
От няколко години Стара Загора и регионите в близост до военния полигон са систематично обгазявани. Съществуват сериозни основания да се счита, че тези обгазявания са в резултат на експериментите и унищожаването на различни образци боеприпаси, които се извършват на полигона “Змеево”. Предполага се, че такива се правят с боеприпаси и на други държави. Засилените обгазявания се почувстваха особено остро, когато на този полигон бяха унищожени някои ракетни комплекси, принадлежащи на Българската армия.
С настоящия мораториум се цели да се избегне трайното замърсяване на околната среда, ще се подобри екологичната обстановка в региона и ще се предпази живота и здравето на гражданите, които живеят в прилежащия на Змеево регион.
Колеги, искам да ви кажа, че някои екологични организации вече дадоха проби, доказателства, че има силно присъствие на метал върху сградите на Стара Загора, което ясно доказва, че замърсяването не е от ТЕЦ “Марица-изток”.
Надявам се да гласувате това предложение, уважаеми колеги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение от господин Христов.
Гласували 126 народни представители: за 18, против 64, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, недоумявам защо гласувате по този начин! Това е един проблем, който засяга вашите избиратели, нашите избиратели. Тук предполагам има доста хора от Стара Загора, от този избирателен регион.
Онзи ден по “Нова телевизия” имаше специално предаване, където се изнесоха редица факти, които ясно показват, че полигонът в Змеево е основният замърсител. Недоумявам защо България трябва да се превръща в опитно поле за използване, за унищожаване на различни образци оръжие! Няма да ви казвам как се унищожават в покрити ями 20 на 20 метра със залпово горене и така нататък в определени часове на денонощието, когато метеорологичната обстановка е благоприятна, тоест ръми, има мъгла и така нататък, за да не стават разсейки.
Казвам ви, че това е нещо, което засяга живота и здравето на българските граждани. Нека да защитим интересите на тези граждани, а не на няколко фирми, които печелят върху тяхното здраве и техния живот.
Моля ви да прегласувате това предложение, уважаеми колеги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 19, против 60, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Стела Банкова за проект за Решение за задължаване правителството да предоговори срока за извеждане от експлоатация на III и IV блок на АЕЦ “Козлодуй”.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Голямата проверка, която тече всеки ден в българския парламент, е на чия страна на барикадата стоят народните представители.
Предлагам в седмичната програма да влезе проекторешение, което задължава правителството да предприеме незабавни стъпки за предоговаряне на закриването на III и IV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Мотивите ми са следните.
На фона на високите цени на енергоносителите сега цената на атомната енергия всъщност е в пъти по-ниска от другите енергоизточници.
Второ, според всички партньорски проверки III и IV блок са безопасни и могат да работят до края на официалния им лиценз, а именно 2011-2013 г.
Уважаеми колеги, неотдавна българският парламент гласува доброволен отказ от вече издадените лицензи, което е пълен абсурд и продажба, позорна продажба на българските национални интереси.
Трето, в последно време Европейският съюз демонстрира благоприятно отношение за запазване на III и IV блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Ето защо, колеги, ви призовавам да защитим АЕЦ “Козлодуй” от посегателствата на чужди корпоративни интереси. Само така за честта на българския парламент този парламент ще покаже, че не приема позорното предупреждение – моля, обърнете внимание, така ще докажем, че не приемаме позорното предупреждение на ресорния министър господин Румен Овчаров, че приказките за спасяването на III и IV блок на АЕЦ “Козлодуй” са вредни.
Уважаеми колеги, българският атомен форум наскоро предупреди, че има и чужди икономически интереси за спирането на блоковете. Сдружението също апелира към българското правителство открито да се обърне към Европейската общност и да поиска предоговаряне на закриването на III и IV блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Уважаеми колеги, моля да подкрепите това, което България очаква от нас – да защитим АЕЦ “Козлодуй. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 118 народни представители: за 13, против 60, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми колеги, през ноември 20002 г. госпожа Меглена Кунева заяви: “Затваряме III и IV блок на АЕЦ “Козлодуй”, независимо какво ще покаже партньорската проверка”.
Уважаеми колеги, вие заставате ли зад тези думи?
През юни 2004 г. господин Соломон Паси заяви: “Ще затворим АЕЦ “Козлодуй”, защото това е гнездо на Ал Кайда”.
Уважаеми колеги, повторно питам: вие заставате ли зад тези думи?
Бих искала да ви прочета едно становище:
“Затварянето на АЕЦ “Козлодуй” е абсурдно действие. Причината – явни политически маневри. Няма нито една причина тази атомна централа да бъде затворена. Инициативата за преразглеждане на договора трябва да дойде от вашето правителство, от българското правителство. То, това българско правителство, трябва да си признае, че е сгрешило. За съжаление, вашето правителство се страхува да повдига каквито и да било въпроси за защита на АЕЦ “Козлодуй”. Към днешния момент Европейският съюз е узрял за нова, по-прагматична позиция по отношение на АЕЦ “Козлодуй”.”
Уважаеми членове на 40-ия парламент, това са думи на европейския депутат Ари Ватенен. Думи, които звучат с много по-голяма сила в защита на българските национални интереси, отколкото абсолютната липса на желание, воля и политическо мъжество в българския парламент и в българското правителство да бъде защитена АЕЦ “Козлодуй”. Европейският депутат казва, че българското правителство трябва да признае, че е сгрешило. Европейски депутати казват, че българското правителство няма воля да застане зад българските национални интереси да ги защитава.
Уважаеми колеги, моля отново да прегласуваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 16, против 73, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева за включване като точка на Законопроект за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, този проблем става изключително актуален и обществото много се вълнува. Необходима е регламентация на проблема с досиетата. Всички признават, че трябва да бъде приет закон и той да регламентира създаването на орган, който по определена процедура да извършва проверка на това дали определени лица на отговорна длъжност в държавата са или не са зависими от репресивния апарат на комунистическия режим.
Да, обаче се получава следният ефект: имаме внесен законопроект повече от месец, в който е предвидено да се създаде орган от Народното събрание и той да извърши проверка на определени длъжностни лица по определена процедура – това, за което говорим всички. Този законопроект не се разглежда в комисиите, според мен умишлено се забавя, не го допускате в пленарната зала, а в същото време говорите, че има нужда този въпрос да бъде правно уреден.
Моля ви, с вашето гласуване днес дайте знак на българското общество, че българското Народно събрание иска да приключи един път завинаги с този проблем, като му даде законова регламентация.
Моля ви се, подкрепете включването в дневния ред на законопроекта на ДСБ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 136 народни представители: за 39, против 74, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Господин Атанасов, имате думата.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, много ви моля да прегласуваме това решение! Замислете се върху това, което говорим днес в залата. Има решение на Съвета на тройната коалиция. Излязоха, както вие ги наричате, “тримата големи” и казаха: “Да, ще отворим досиетата”. В същия момент има готов продукт, който е внесен. Всички вие в разговорите, които съм водил с отделни народни представители от управляващата коалиция, признавате, че внесеният законопроект е добър проект за нормативен акт, че този проект отговаря на вашите виждания за механизма, по който трябва да се случи това и сега отказвате да разгледаме този законопроект. Защо? Единственото, което аз мога да възприема, е това, че бавите топката.
Каква е причината да се случва това? Не се ли регламентира този механизъм, тоест не се ли върне механизмът преди приемането на Закона за защита на класифицираната информация, ще гърмят такива скандали, всеки ще приказва каквото си иска и няма начин да проверим каква е истината. Сега Президентът на Републиката обяснява какво имало в неговата папка. Ако има орган, механизъм, на този въпрос ще бъде отговорено публично и институционално, а не да се разиграват тези циркове.
Затова моля ви – подкрепете предложението за прегласуване! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 38, против 92, въздържали се 13.
Решението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката. Заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители! Остават около три месеца до старта на кампанията за избор на президент. Ние, народните представители, сме длъжни да направим законодателни изменения, които да направят честен процеса на изборите.
Все повече сред обществеността и сред политиците се стига до убеждението, че последните – и парламентарни, и частични местни избори – не се провеждат по правила, които да гарантират честен и прозрачен процес, който да отразява волята на българския избирател.
Затова предложението, което правим, за изменение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент, гарантира няколко неща:
Първо, интегрална бюлетина.
Второ, проверка на кандидатите за президент за принадлежност или не към бившата Държавна сигурност.
Трето, спиране на изборния туризъм, в това число и през граница, с даване на понятия „постоянно пребиваващ в страната” и „постоянно пребиваващ в чужбина”.
Четвърто, проверка на списъците, по които ще се гласува, в това число проверка и гарантиране от изпълнителната власт на това, че на граничен контрол са отразени всички преминаващи в рамките на шест месеца към България и обратно.
Определяне на местата за гласуване извън България само в посолствата и консулствата на Република България.
Това са все предложения, които могат да направят избора за президент във висока степен много по-честен, по-открит и да гарантират волята на българския избирател.
Затова предлагаме този законопроект да влезе като точка в дневния ред. Молим ви да го подкрепите, защото няма време да се извършат тези промени. Повтарям, времето тече, остават по-малко от три месеца до старта на президентската кампания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 131 народни представители: за 45, против 46, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Госпожо Масева, заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Едно от най-важните задължения на Народното събрание е да регламентира обществените отношения и то своевременно.
Предстоят дни, които ще бъдат оползотворени, ако този законопроект бъде приет колкото е възможно по-скоро от всички органи, които задължаваме да провеждат борба срещу изборното мошеничество, срещу изборното пиратство и избирателния туризъм, който се шири в Република България. За да могат да се организират службите, изключително важно е този законопроект да бъде приет своевременно.
Ние знаем, че има внесени пет законопроекта и даваме сигнал, че този наш законопроект трябва да влезе в дневния ред с цел да поощри законодателната дейност и да може да обедини всички рационални предложения в тази насока.
Моля ви, дайте своя вот своевременно да приемем закон, който е изключително важен за Република България. Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да прегласуваме направеното предложение.
Гласували 140 народни представители: за 47, против 52, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Ахмед Юсеин – народен представител от Парламентарната група на Движението за права и свободи, за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Господин Юсеин, заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Тридесет и деветото Народно събрание прие промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, където обхватът беше леко разширен. Но на практика какво се получи? Наредбата, която трябваше да се приеме от Министерския съвет, за приложение на закона, се прие с много голямо закъснение. За най-голямо съжаление тя се появи пет дни преди изтичане на срока на закона – 9 април 2006 г.
Предложенията, които съм направил, целят да се промени този срок, който изтече на 9 април 2006 г., да се продължи с още една година.
Затова са тези мои ходове да бъде включен законопроектът като точка в дневния ред.
Искам да ви кажа, че 26 този месец беше Международен ден на жертвите от изтезанията. Там присъстваха предимно представители на съюзите на репресираните, които бяха огорчени от това, което става. Тези хора, които бяха обхванати от последното изменение на закона, приет в миналия мандат - през 2005 г., не могат да получат обезщетението си, защото нямаше наредба. А в момента около 500 заявления и молби за особени случаи седят в централната комисия, която не може да работи, защото срокът на закона е изтекъл.
Моля ви законопроектът да бъде включен като точка в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да гласуваме направеното предложение.
Гласували 143 народни представители: за 92, против 12, въздържали се 39.
Предложението се приема.
Господин Юсеин, разбирам, че имате предложение за поставяне на точката в програмата за седмицата. Заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, имайки предвид, че Комисията по правата на човека и вероизповеданията на свое заседание разгледа това предложение и го прие с пълен консенсус, много Ви моля, за да удовлетворим желанията на тези репресирани хора, които са останали много малко, нека това предложение да мине, ако не като първа и втора точка, някъде в началото на дневния ред. Става дума само за един срок. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, считате ли, че това би могло да бъде точката веднага след т. 3 – „Годишен доклад за състоянието на националната сигурност”? При всички случаи ще мине през седмицата.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Може, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Юсеин е съгласен, така че с неговото съгласие подлагам на гласуване тази точка да стане нова т. 4 от седмичната ни програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 107, против 10, въздържали се 27.
Предложението е прието.
И последното предложение по ал. 3, уважаеми колеги, е на народните представители Любен Дилов и Яне Янев за проект за Решение на Народното събрание за мораториум върху строежите по Черноморието.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В последния един час думата „мораториум” може би леко олекна, затова бих искал да ви кажа, че става дума за една временна забрана за строителството по Черноморието до влизането в сила на Закона за Черноморието.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ, от място): Да направим мораториум на мораториума.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Да. Дебатите по първо четене на нашия закон предизвикаха доста оживени коментари във всички черноморски общини. По-неприятното е, че предизвикаха бурна дейност по отчуждаване, преотреждане и като цяло, като резултат в момента, независимо дори от забраните на някои местни кметове продължава да се строи по цялото Черноморие. Сами знаете – бурни протести в Иракли, пред Варвара, местността „Дълбоки дол”.
Затова нашето предложение е съвсем разумно, съдържа се в едно-единствено изречение - че до влизане в сила на Закона за устройството на българското черноморско крайбрежие се спират строежите по същото това крайбрежие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението на господин Дилов.
Гласували 99 народни представители: за 24, против 32, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
За прегласуване – господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, не става дума наистина за нещо, което предлага опозицията, пък властта ще го отхвърли. Знаете, че и в момента има забрана, издадена от кметовете на общините, върху строежа през времето на сезона. Става дума за ограничаване на строителството, докато влезе в сила Законът за Черноморието, тоест в известна степен това е стимул за самите нас. Триседмичният срок за правене на предложения отдавна изтече – да вкараме най-после този закон в залата, от който всички очакват много. Той безспорно няма да се хареса на всички, но и безспорно е, че сегашното състояние на нещата е безсмислие, то вече е безумие. Само ще ви припомня изнесените от колегата Батилов данни за Слънчев бряг, където при санитарна норма, и то максимално раздута, 25 000 лежащи места, да го кажем така, на плажа, само към момента има 30 000 апартамента и 96 000 легла в хотелите. Тоест лудницата вече добива някакъв смисъл, който се превръща и в лице на България.
Затова ние ви молим просто да помислим дали не може в дневната програма да влезе една такава временна забрана, едно ограничение за строителството по българското Черноморие до влизането в сила на закона. В крайна сметка от нас зависи кога ще приемем закона. Затова именно правя предложение за прегласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението за прегласуване.
Гласували 111 народни представители: за 32, против 30, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
С това предложение се изчерпват предложенията по реда на ал. 3.
Длъжен съм да ви съобщя постъпилите законопроекти и проекторешения в периода 21-27 юни 2006 г., както и предложенията по ал. 3. Законопроектите са доста, така че позволете ми да ги представя:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. По законопроекта ще работят Комисията по европейска интеграция и Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Проект за Решение за откриване на Архитектурен факултет в структурата на Висшето строително училище „Любен Каравелов” – София. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по образованието и науката.
Проект за Решение за налагане на мораториум върху приватизационните и концесионните сделки. Вносители са народните представители Минчо Христов и Стела Банкова. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и Комисията по икономическата политика.
Проект за Решение за налагане на мораториум върху действията на разпореждане, ипотекиране, особени залози, както и налагане на други вещни тежести върху недвижимите имоти, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд I и Борис III, както и на движимото имущество в тях. Вносител е народният представител Яне Янев. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за защита при бедствия. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по политиката при бедствия и аварии. Разпределен е на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за Централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по политиката при бедствия и аварии. Разпределен е и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения заедно с Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на Президент и вицепрезидент на Републиката. Вносител е народният представител Мая Манолова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за поддръжка на учение между Министерството на отбраната на Република България и командващия Сухопътните войски на Съединените американски щати в Европа и Седма армия относно учението „IMMEDIATE RESPONSE 2006” на територията на Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбраната. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител е народният представител Мая Манолова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси заедно с Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Словашката република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 21 юли 1994. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика заедно с Комисията по външна политика.
Проект за Решение за налагане на мораториум върху всякакъв вид строителство и издаване на разрешения за строежи, одобряване на инвестиционни проекти по действащи подробни устройствени планове и промени в статута на земеделските земи и гори по територията на българското Черноморско крайбрежие. Вносител е народният представител Тодор Батилов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси, Комисията по земеделието и горите и Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика заедно с Комисията по бюджет и финанси.
Проект за Решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2005 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по образованието и науката и Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси заедно с Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите заедно с Комисията по европейска интеграция, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по гражданското общество и медии.
Едно съобщение. С писмо от 27 юни т.г. председателят на Министерския съвет съобщава за изтеглянето на два проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Решението за това изтегляне е № 473 на Министерския съвет от 2006 г., така че тези два законопроекта са изтеглени.
Уважаеми колеги, преминаваме към първа точка от дневния ред от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Позволете ми преди това да направя две съобщения за организацията на работата ни днес.
Първо, предлагам пленарното заседание днес да приключи в 13,45 ч., за да можем от 14,00 ч. да се включим в поклонението пред тялото на нашия колега – починалия колега Владимир Дамгов, в зала “Св. София” в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг”. Поклонението ще бъде от 14,00 ч. Моля и каня всички народни представители да почетем паметта на проф. Дамгов.
Другото уточнение е, че гласуването по първата точка, чието разглеждане – по онези текстове, които ще бъдат изчетени в пленарната зала, ще бъде след почивката и проверката на кворума в 11,30 ч. От съдържанието на законопроектите, които са по следващите точки от дневния ред, личи, че можем да приложим реда за гласуване след проверка на кворума, в това число и утре сутринта, след проверка на кворума. Така и ще постъпим.
Давам думата на господин Адемов да представи доклада на Комисията по труда и социалната политика по т. 1 от дневния ред - второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Господин председател, позволете ми преди това да направя едно процедурно предложение: в залата да бъдат допуснати господин Горан Банков - заместник-министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика, и госпожа Добринка Бонева от Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения” на Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за допускане в залата на господата Банков и Мирославов и на госпожа Бонева.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 85, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: На проведени заседания на 16, 20 и 21 юни 2006 г. Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо гласуване Законопроект № 602-01-37, внесен на 11 май 2006 г., за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, както и постъпилите писмени предложения и предложенията по време на заседанията.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на “Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да се изкажат по наименованието на закона? Няма.
Първото гласуване след почивката ще бъде за наименованието на закона, както е подкрепено от комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 1 има предложение на народния представител Антонела Понева - § 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 1, т. 2 буква “б” се изменя така:
“б) допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Госпожо Понева, желаете ли да вземете отношение? Оттегляте предложението си? Добре.
Госпожа Понева оттегля своето предложение, така че второто гласуване след почивката ще бъде предложението на комисията за окончателна редакция на § 1.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 3 има предложение на народния представител Антонела Понева - § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
“§ 3. В чл. 121, ал. 1 накрая се добавя “или по законодателството на друга държава членка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Понева, оттегляте ли предложението си? Да.
Госпожа Понева оттегля предложението си, доколкото то е свързано с предходното, което беше оттеглено от нея.
Остават редакциите на § 2 в редакцията на вносителя и на § 3 в редакцията на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 4. В чл. 121б, ал. 1 се изменя така:
“(1) Учредители и акционери на пенсионно-осигурителното дружество могат да бъдат:
1. български физически или юридически лица;
2. физически лица – граждани на държава членка;
3. юридически лица със седалище в друга държава членка;
4. чуждестранни юридически лица, регистрирани като осигурителна, застрахователна или друга финансова институция по националния им закон, ако представят банкови референции от първокласна чуждестранна банка, потвърдени от Българската народна банка.”
По § 5 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 5. В чл. 121в се създават ал. 11, 12 и 13:
“(11) Когато осъществява дейност в чужбина, осигурява биометрични рискове или гарантира минимално ниво на доходност или размер на пенсиите, пенсионноосигурителното дружество, което управлява фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, поддържа постоянно освен техническите резерви по чл. 213а, ал. 1, т. 2 собствени средства, които да служат като допълнителна гаранция за изпълнение на поетите задължения.
(12) Размерът на собствените средства по ал. 11 се определя на основата на видовете осигурени рискове и притежаваните активи за съответните професионални схеми. Средствата се поддържат свободни от всякакви предвидими задължения и представляват допълнително гарантиращ сигурността на поетите задължения капитал за компенсиране на несъответствията между предвидените и действителните разходи и печалби.
(13) За изчисляването на минималния размер на собствените средства по ал. 11 се прилагат правила, определени с наредбата по ал. 10.”
Комисията предлага да се създаде § 5а, а следващите параграфи съответно да се преномерират:
“§ 5а. В чл. 122д след думата “дружества” се заличава думата “и” и се поставя запетая, а накрая се добавя “и на професионалните схеми”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, на вашето внимание са текстовете на параграфи 4 и 5 в редакцията на комисията и § 5а, който комисията предлага като нов параграф.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 6 има предложение на народния представител Иван Колчаков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6:
“§ 6. В чл. 121ж се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Лице, което възнамерява да придобие пряко и/или чрез свързани лица 10 и над 10 на сто от акциите на пенсионноосигурително дружество, както и да увеличи впоследствие акционерното си участие, в резултат на което да постигне или да надхвърли пряко и/или чрез свързани лица праговете от 10, 20, 33, 50, 66 и 75 на сто или достигне 100 на сто от акциите на едно пенсионноосигурително дружество, трябва да поиска предварително разрешение от заместник-председателя на комисията."
2. Създават се нови алинеи 3 и 4:
“(3) За получаване на разрешение по ал. 2 лицето подава заявление по образец, утвърден от заместник-председателя на комисията, към което прилага:
1. документи, включително декларации, удостоверяващи съответните обстоятелства по чл. 121б, ал. 2, чл. 121д, ал. 2, т. 2-5, 7 и 8 и ал. 3, и чл. 122а, ал. 3;
2. декларация по образец, утвърден от заместник-председателя на комисията, за наличието или липсата на свързаност с друг акционер на пенсионноосигурителното дружество;
3. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър – за юридическо лице;
4. годишните финансови отчети за последните три години, както и финансов отчет за последното тримесечие, предхождащо подаването на заявлението – за юридическо лице.
(4) Заместник-председателят на комисията може да изисква и други данни, сведения и информация във връзка с документите по ал. 3.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 5.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и се изменя така:
“(6) Заместник-председателят на комисията не дава разрешение по ал. 2, ако:
1. не са спазени изискванията на този кодекс;
2. представените документи са неистински или с невярно съдържание;
3. лицето, което желае да придобие акции, или акционерът, който възнамерява да увеличи акционерното си участие, може да застраши финансовата стабилност на дружеството и управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 и предлага следната редакция:
“§ 7. В чл. 123 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създава се нова т. 4:
“4. отговаря за правилното изчисляване на техническите резерви по чл. 213а, ал. 1, т. 2;”
б) досегашната т. 4 става т. 5.
2. В ал. 2 накрая думите “ал. 1, т. 4” се заменят с “ал. 1, т. 5”.”
По § 8 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 8. В чл. 123з се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Пенсионноосигурителното дружество, което управлява фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, освен информацията по ал. 1 предоставя на осигурените в този фонд лица, както и на други с права по професионалната схема и:
1. ежегодна информация за:
а) всяка промяна в схемата, произтичаща от изменения и допълнения в нормативната уредба или в Правилника за организацията и дейността на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми;
б) размера на натрупаните средства, видовете плащания и начините за тяхното получаване при придобиване право на съответния вид пенсия;
в) рисковете при инвестиране и при управление на професионалната схема и лицата, които поемат тези рискове;
2. при поискване:
а) годишния финансов отчет и годишния доклад по чл. 252, ал. 2 за схемата, по която са осигурени;
б) информация по чл. 251в относно инвестиционната политика на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и относно структурата на инвестиционния портфейл;
в) информация за реда и начина на прехвърляне на натрупаните средства по техните индивидуални партиди във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, управлявани от друго пенсионноосигурително дружество, при прекратяване на дейността, въз основа на която са осигурени по съответната професионална схема.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
По § 10 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага да се създаде нов § 10а:
“§ 10а. В чл. 143, ал. 1, думите “общото събрание на акционерите” се заменят с “управителните органи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Адемов.
Уважаеми колеги, чухте параграфи 6 и 7 в окончателната редакция на комисията, § 8 в редакцията на комисията, параграфи 9 и 10, по които е подкрепен текстът на вносителя, и предложения за нов § 10а.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 11 има предложение на народните представители Адемов и Цонев. Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11:
“§ 11. В чл. 159 се правят следните изменения:
1. алинеи 4 и 5 се отменят;
2. алинея 6 се изменя така:
“(6) За неоснователно забавяне на превода на сумите по ал. 3 Националната агенция за приходите дължи законна лихва за периода на забавянето.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Представителите на вносителя желаят ли да вземат отношение по становището на комисията, която предлага алтернативен текст? Не желаете. Доколкото разбирам, той е съгласуван с вносителя.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 12 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 12. В чл. 176, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 10 буква “а” думите “на Европейския съюз или от други държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство” се заличават.
2. В т. 11 в текста преди буква “а” думите “на Европейския съюз или от други държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство” се заличават.
3. В т. 13 думите “на Европейския съюз или в друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство” се заличават.
4. В т. 14 думите “на Европейския съюз или на друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство” се заличават.
5. В т. 15 думите “на Европейския съюз или в друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство” се заличават.”
По § 13 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 14 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 14. В чл. 209 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване се осъществява във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, наричани по-нататък “фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване” въз основа на принципите на:
1. доброволност на участието;
2. юридическа самостоятелност на пенсионноосигурителното дружество и на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване;
3. прозрачност, разделност и изключителност на дейността;
4. разрешителен режим и държавно регулиране;
5. задължителна периодична отчетност и разкриване на информация;
6. лоялна конкуренция между пенсионноосигурителните дружества.
(2) Осигуряването във фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване се осъществява на капиталовопокривен принцип на основата на предварително определени осигурителни вноски.”
2. В ал. 3 думата “фонда” се заменя с “фондовете”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18 и предлага следната редакция:
“§ 18. Създават се чл. 213а и 213б:
“Технически резерви
Чл. 213а. (1) За гарантиране на точно изпълнение на задълженията по сключени пенсионни договори пенсионноосигурителното дружество, което управлява фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми:
1. поддържа във всеки момент активи, съответстващи по размер на финансовите задължения;
2. създава задължително технически резерви в случаите, когато покрива биометрични рискове, гарантира минимално ниво на доходност или размер на пенсиите.
(2) Активите за покриване на техническите резерви по ал. 1, т. 2 се формират и поддържат към фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми като обособено имущество, отделено от останалите активи на фонда, за което се води самостоятелно счетоводство.
(3) Видовете резерви, редът и методиката за тяхното образуване, както и максималният размер на техническия лихвен процент се определят с наредба на комисията.
(4) Изчисляването на техническите резерви се извършва ежегодно и се заверява от отговорния актюер на пенсионноосигурителното дружество. Използваните актюерски методи и редът и начинът за изчисляването на резервите се определят с наредбата по ал. 3.
(5) Изчисляването на техническите резерви се извършва така че:
1. минималният размер на техническите резерви се определя посредством надеждни и справедливи актюерски изчисления и допускания, които отчитат всички задължения, произтичащи от сключените пенсионни договори. Минималният размер трябва да бъде достатъчен за изплащане на всички отпуснати пенсии;
2. възприетите за оценка на задълженията икономически и актюерски допускания се избират разумно, като се отчита по целесъобразност подходяща граница за неблагоприятните отклонения;
3. размерът на техническия лихвен процент се определя в съответствие с изискванията на наредбата по ал. 3, като се отчитат:
а) доходността от активите, покриващи техническите резерви, и очакваната възвръщаемост от инвестициите и/или;
б) пазарната доходност на квалифицирани дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от правителство на държава членка;
4. биометричните таблици, използвани за изчисляването на техническите резерви, се определят, като се вземат предвид основните характеристики на лицата с отпуснати пенсии по професионални схеми с покрит биометричен риск, както и очакваното бъдещо развитие на рисковете;
5. методът и актюерските допускания при изчисляването на техническите резерви не могат да се променят освен в случаите на промени в правните, демографските или икономическите обстоятелства, на които се основават допусканията.
Финансиране на техническите резерви
Чл. 213б. (1) Пенсионноосигурителното дружество осигурява във всеки момент достатъчни и подходящи активи, които покриват предвидените в наредбата по чл. 213а, ал. 3 технически резерви във връзка с всички поети задължения с покрити рискове.
(2) Техническите резерви следва да бъдат изцяло покрити във всеки момент за всички управлявани професионални схеми. При нарушаване на това задължение заместник-председателят прилага мярката по чл. 344, ал. 1, т. 17.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция за § 23:
“§ 23. Член 218 се изменя така:
“Разрешение за управление на фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване
Чл. 218. (1) Разрешение за управление на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми се издава от заместник-председателя на комисията.
(2) За получаване на разрешение по ал. 1 лицензираното пенсионноосигурително дружество подава до комисията пенсионно искане, към което се прилагат:
1. решението на общото събрание на лицензираното пенсионноосигурително дружество за учредяване на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми;
2. правилникът за организацията и дейността на фонда;
3. актюерски разчети за предлаганите пенсионни схеми и имената и личните данни на актюера;
4. образци на осигурителни и пенсионни договори;
5. предварителен договор с банка попечител и инвестиционен посредник;
6. финансов отчет на дружеството към последното число на предходния месец;
7. справка за програмна и техническа обезпеченост на информационната система на дружеството;
8. справка за организационната структура на дружеството и неговата кадрова обезпеченост;
9. документ за платена такса за разглеждане на документи.
(3) Освен документите по ал. 2 заместник-председателят на комисията може да изисква допълнителна информация във връзка с тях и да определя срок за предоставянето й.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове? Става дума за параграфи от 12 до 23 включително, в редакцията на комисията. Има два текста, предложени от комисията, които са по-големи – по § 18 и по § 23. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33:
“§ 33. В чл. 228 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието накрая се добавя “и фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми”.
2. В ал. 1 след думата “осигуряване” се добавя “или на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми” и думите “общото събрание на акционерите” се заменят с “управителните органи”.
3. В ал. 2 в текста преди т. 1 думите “пенсионния фонд” се заменят с “фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване”.
4. Създава се ал. 3:
“(3) Правилникът за организацията и дейността на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми съдържа:
1. информацията по ал. 2, т. 1, 2, 4, 6, 8-10, 12-15;
2. реда и сроковете за изплащане на пенсиите и на еднократните или разсрочените плащания;
3. правата и задълженията на пенсионноосигурителното дружество, осигурителите и осигурените.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38:
“§ 38. В чл. 232 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Осигуряването по професионални схеми се урежда задължително в колективно споразумение или в колективен трудов договор, с минималното съдържание по чл. 237, ал. 3.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39:
“§ 39. В чл. 233 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Предприятията осигурители удържат от възнаграждението на осигуреното лице за съответния месец осигурителната вноска за негова сметка и я превеждат по фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40:
“§ 40. В чл. 234 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “Вноските” се добавя “във фондовете”.
2. В ал. 2, изречение първо накрая се добавя “и/или една във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми”.
3. В ал. 10 думите “фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване” се заменят с “всеки от фондовете”.
4. Създава се ал. 13:
“(13) При отпускане на пенсия по професионална схема с осигурени биометрични рискове и/или гарантирано минимално ниво на доходност и/или определен размер на пенсията, натрупаните средства по индивидуалната партида на осигуреното лице или част от тях се прехвърлят към активите по чл. 213а, ал. 2 според условията по осигурителния договор и на професионалната схема.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи за изказвания по текстовете на параграфи от 24 до 40 включително, предложени от комисията или потвърдени от нея по вносител? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 41.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42:
“§ 42. В чл. 236 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите “осигурителния договор” се добавя “за осигуряване във фонд за допълнително доброволно осигуряване”.
2. Създава се ал. 3:
“(3) В случаите на осигуряване по професионална схема ограниченията на правата на осигурените лица и тяхното отпадане се уреждат изцяло в колективния трудов договор, съответно колективното споразумение за професионалната схема.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43:
“§ 43. В чл. 237 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея т. 1 се изменя така:
“1. имената и адресите на страните по договора, търговската регистрация и единния идентификационен код на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, пенсионната лицензия и търговската регистрация на пенсионноосигурителното дружество, което управлява фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, и единния идентификационен код или съответните данни за чуждестранната институция;”
2. Създават се ал. 2 и 3:
“(2) Освен информацията по ал. 1 осигурителният договор за осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми съдържа и пълното описание на схемата.
(3) Професионалната схема определя:
1. условията и обхвата на осигуряването;
2. видовете пенсионни плащания;
3. размера на осигурителната вноска.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 50:
“§ 50. Член 248 се изменя така:
“Право на изтегляне и изплащане на
натрупаните средства
Чл. 248. (1) Осигуреното лице има право да изтегли:
1. при осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по всяко време натрупаните по индивидуалната партида средства от лични осигурителни вноски;
2. средствата, натрупани от вноски на осигурителя, само при придобиване право на лична пенсия за старост или за инвалидност.
(2) При придобиване право на лична пенсия за старост или инвалидност от фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване осигуреното лице има право на избор между съответния вид пенсия при условията по този дял или на еднократно или разсрочено изплащане на натрупаните средства по индивидуалната му партида.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 52:
“§ 52. В чл. 249 думата “фонд” се заменя с “фондовете”.”
Комисията предлага да се създаде § 52а. Следващите параграфи се преномерират съответно.
“§ 52а. В чл. 250 думата “фонд” се заменя с “фондовете”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Откровено казано, замисълът на тая техника е малко сложен, но след като го предлагате, сигурно имате сериозни причини.
Има ли желаещи да вземат отношение по текстовете на параграфи от 41 до 52а включително, който е нов параграф, предложен от комисията.
Тъй като вносителят е предложил в чл. 250 фондовете, вие казвате само чл. 249 след това правите нов параграф за чл. 250. Замисълът ми се губи, но може би има такъв дълбоко скрит?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Правно-технически, Правният отдел...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правно-технически, Правният отдел, всички следваме неговите указания, така че така и ще се гласува.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53:
“§ 53. В чл. 251 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Не повече от 5 на сто от активите на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, издадени от един емитент, при което не повече от 10 на сто от активите могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, издадени от един емитент и свързани с него лица. Ограничението не се отнася за инвестициите в ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 1 и 10.”
2. В ал. 2-7 думата “фонд” се заменя с “фондовете”.
3. Създават се алинеи 8, 9 и 10:
“(8) Не повече от 5 на сто от средствата, натрупани по дадена професионална схема, могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, емитирани от предприятието-осигурител.
(9) Не повече от 10 на сто от средствата, натрупани по дадена професионална схема, могат да бъдат инвестирани в ценни книжа в ценни книжа, издадени от предприятието-осигурител, създало схемата и свързаните с него лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Извинете, господин Адемов, на два пъти се повтаря изразът “в ценни книжа в ценни книжа”. Ако искате да са разделени, след първите “ценни книжа” трябва да има запетайка.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има запетайка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Между двата израза “в ценни книжа” няма – вторият ред на ал. 9 – “да бъдат инвестирани в ценни книжа” по принцип ли искате да кажете или само “в ценни книжа, издадени от предприятието-осигурител”, или как?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Да, трябва да има запетайка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: След първите “ценни книжа” трябва да има запетая?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Да, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: След “ценни книжа” се поставя запетая – във втория ред на ал. 9...
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Може би: “да бъдат инвестирани в ценни книжа, в ценни книжа, издадени от предприятието-осигурител, създало схемата и свързаните с него лица”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Адемов, извинявам се, че пак Ви прекъсвам, но може би: “да бъдат инвестирани в ценни книжа, както и в ценни книжа”. Някак си това изброяване “в ценни книжа” и “в ценни книжа, издадени”?!
Може би господин Банков да обясни с няколко думи, за да не допуснем неточност. Струва ми се, че става дума само за едни “ценни книжа”, за един вид ценни книжа.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, това просто е техническа грешка и вторият израз “в ценни книжа” трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест само веднъж да се употреби изразът “в ценни книжа”?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбрах.
Уважаеми народни представители, във втория ред на ал. 9 в § 53 единият израз “в ценни книжа” отпада.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
“(10) Чуждестранна институция може да инвестира средствата, свързани с дейност по чл. 229г, при спазване на следните ограничения:
1. не повече от 30 на сто от средствата могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, които не са приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа;
2. не повече от 5 на сто от средствата могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, издадени от един емитент;
3. не повече от 10 на сто от средствата могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, издадени от един емитент и свързаните с него лица;
4. не повече от 30 на сто от средствата могат да бъдат деноминирани във валута, различна от лев и евро.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Очевидно в т. 3 на ал. 10 трябва да отпадне единият израз “от един”, което явно е техническа грешка, поради което предлагам горната и тази след почивката да не се подлагат на гласуване, а отсега да ги отстраним като явни фактически грешки.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55:
“§ 55. Създават се чл. 251б и 251в:
“Инвестиране на средствата за покриване
на техническите резерви
Чл. 251б. (1) Средствата за покриване на техническите резерви по чл. 213а, ал. 1, т. 2 се инвестират в съответствие с характера и продължителността на предвидените пенсионни плащания.
(2) Активите по ал. 1 не могат да се залагат, да се ипотекират и да се обременяват с други тежести.
(3) Активите за покриване на техническите резерви се диверсифицират и разпределят така, че нито една категория от тях, пазарът на който се търгуват или отделна инвестиция да не е със значителен дял.
(4) Инвестиция в категории активи с висока степен на риск поради същността си или характеристиките на емитента, както и делът на активите за покриване на техническите резерви с ниска ликвидност се ограничават до разумни равнища.
(5) Редът и начинът за инвестиране на средствата за покриване на техническите резерви, ограниченията при инвестирането и правилата за определяне и оценка на активите за покриване на резервите, се определят с наредба на комисията.
Инвестиционна политика
Чл. 251в. Пенсионноосигурително дружество, управляващо фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, приема и преразглежда на всеки три години, както и незабавно след всяка съществена промяна, инвестиционна политика за принципите на управление на фонда с минимално съдържание, определено от заместник-председателя на комисията, и включващо методите на оценяване риска на вложенията, прилагани техники на управление на риска и стратегическо разпределение на активите с оглед на характера и продължителността на пенсионните задължения, както и други условия от значение за управляваните схеми. Инвестиционната политика се представя на заместник-председателя на комисията в срок до три месеца след края на съответната финансова година.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60.
По § 61 има предложение на народните представители Адемов и Цонев – т. 7 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на т. 29:
“29. “Биометрични рискове” са рисковете, свързани със смърт или преживяване, а за професионални схеми в чужбина и с риска инвалидност.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61:
“§ 61. В § 1, ал. 2 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1.Създава се т. 1а:
“1а. “Професионална схема” е правила за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, уговорени в колективно споразумение или в колективен трудов договор между предприятието осигурител и лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 3,т. 5 и 6 от този кодекс.”
2. Създава се т. 2а:
“2а. “Колективно споразумение” е всяко споразумение, което е постигнато между субектите по професионална схема, имащо за предмет уреждането на правата и задълженията по такава схема.”
3. Точка 8 се отменя.
4. Създава се т. 11а:
“11а. “Предприятие осигурител” е осигурител по смисъла на чл. 5 от този кодекс или предприятие, или всяка друга организация, която включва или се състои от едно или повече физически или юридически лица, която действа като работодател, възложител или като самостоятелно заето лице, или съчетава тези три качества и която плаща вноски на институция за професионално пенсионно осигуряване и по отношение на която е приложимо трудовото и социалното законодателство на друга държава членка.”
5. В т. 11 след думите “фонд за допълнително пенсионно осигуряване” се добавя “или във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми” и накрая се добавя “колективно споразумение или колективен трудов договор”.
6. Създават се точки 24-28:
“24. “Държава членка” е държава – членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство.
25. “Чуждестранна институция” е всяка организация в държава членка, независимо от правната й форма, която:
а) е създадена отделно от работодателя;
б) осъществява дейности, пряко свързани с пенсионното осигуряване;
в) работи на капиталопокривен принцип; и
г) предоставя пенсионни обезщетения, свързани с професионална дейност на базата на споразумение или договор, подписани индивидуално или колективно:
аа) между работодателя (работодателите) и работника (работниците) или съответните техни представители;
бб) със самостоятелно заети лица съгласно законодателството на държавата членка по седалище на чуждестранната институция и в съответствие с българското законодателство.
26. “Държава членка по седалище на чуждестранната институция” е държавата членка, в която е регистрирана институцията и се намира главното й управление, или в която се намира главното управление на институцията в случаите, когато тя не е регистрирана.
27. “Приемаща държава членка” означава държавата членка, чиито съответни социално и трудово законодателство в областта на системите на професионално осигуряване се прилагат в отношенията между предприятието осигурител и осигурените лица.
28. “Биометрични рискове” са рисковете, свързани със смърт или преживяване, а за професионални схеми в чужбина и с риска инвалидност.”
Комисията подкрепя наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 62 и предлага той да отпадне.
Комисията предлага да се създаде нов § 62а:
“§ 62а. Пенсионноосигурителните дружества привеждат техническите си резерви в съответствие с изискванията на чл. 121в, чл. 213а, чл. 213б и чл. 234, ал. 13 по отношение на дейността им по професионални схеми в чужбина – от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
Комисията предлага да се създаде нов § 62б:
“§ 62б. В Закона за Комисията за финансов надзор (Обн., ДВ. бр. ...) в чл. 30, ал. 1 т. 10 се изменя така:
“10. дружествата за допълнително социално осигуряване, управляваните от тях фондове и професионалните схеми.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Колеги, на вашето внимание са текстовете от § 53 до края на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване в редакциите, които предлага комисията, в редакциите на вносителя, подкрепени от комисията.
Отново споменавам, че в § 53 има две технически грешки, които се съгласяваме да отстраним: в ал. 9 повторението на изразите “ценни книжа” и “от един”.
Моля да обърнете внимание на позицията на комисията по Преходните разпоредби. Тя не подкрепя текста на вносителя за § 62, съгласувано с вносителя. Вносителят е съгласен с това становище на комисията, която предлага тези два текста на § 62а и § 62б.
Имате ли желание да вземете думата по тези предложения на комисията? Не виждам желаещи.
Господин Адемов желае да каже няколко думи. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да благодаря на вносителите и особено на Консултативния съвет по законодателство, на Асоциацията на пенсионноосигурителните дружества, на екипа на комисията, и, разбира се, на всички колеги от Комисията по труда и социалната политика за това, че положиха максимални усилия при подготовката на тези не толкова лесни текстове, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Позволете и аз да се присъединя към този израз на благодарност, защото в този доста интензивен период на работа на Народното събрание такъв опит и такъв пример, ако разрешите, е и насърчаващ, и много полезен.
Уважаеми колеги, след почивката ще продължим с гласуванията по така изчетения законопроект, по който приключиха обсъжданията, след което работата ще продължи с т. 2 от седмичната програма.
Тридесет минути почивка – до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Днес при откриването на пленарния ден председателят на Народното събрание насрочи 11,30 ч. като час за гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, който беше докладван на второ четене преди почивката.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта.
Гласували 127 народни представители: за 125, против 1, въздържал се 1.
Заглавието на законопроекта е прието.
Подлагам на гласуване § 1 на законопроекта в редакцията на комисията, § 2 на вносителя, подкрепен от комисията, параграфи 3, 4 и 5 в редакция на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте предложението на комисията за редакция на нов § 5а от законопроекта.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте параграфи 8 и 9 в редакцията на комисията, параграфи 9 и 10 на комисията по номерацията на вносителя, подкрепени от комисията и предложението на комисията за създаването на нов § 10а.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване параграфи 11 и 12 в редакцията на комисията, § 13 на вносителя, подкрепен от комисията, § 14 в редакция на комисията, параграфи от 15 до 17 включително на вносителя, подкрепени от комисията, § 18 в редакцията на комисията, параграфи от 19 до 22 включително на вносителя, подкрепени от комисията, и § 23 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване параграфи 24-32 включително на вносителя, които са подкрепени от комисията, § 33 в редакцията на комисията, параграфи от 34 до 37 включително на вносителя, подкрепени от комисията и § 38 до 40 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване § 41 на вносителя, подкрепен от комисията, параграфи 42 и 43 в редакция на комисията, параграфи 44-49 включително на вносителя, подкрепени от комисията, § 50 в редакция на комисията, § 51 на вносителя, подкрепен от комисията, § 52 в редакция на комисията и предложението на комисията за създаване на нов § 59а.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване § 53 в редакция на комисията със съответните технически корекции, които са направени в залата, в ал. 9 на § 53, § 54 на вносителя, подкрепен от комисията, § 55 в редакция на комисията, параграфи 56 до 60 включително, подкрепени от комисията – текстовете са на вносителя, и § 61 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
Гласуваме предложението на комисията за отпадането на § 62.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: 125, против и въздържали се няма.
Параграф 62 отпада.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 62а, 62б и 63, който е на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това е приет и целият Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, в който ще бъдат направени необходимите корекции, свързани с преномерация на приетите параграфи.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Комисията по отбраната е водеща комисия и е подготвила доклад за този законопроект.
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на отбраната Соня Янкулова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата на заместник-министър Янкулова.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да докладвате, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Комисията по отбраната предлага на Народното събрание за второ гласуване следния законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Предложение на народните представители Димитър Дъбов и Атанас Мерджанов: § 1 на законопроекта да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 1 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по заглавието и предложението за отпадане на § 1 от законопроекта? Има ли желаещи? Няма.
Преминаваме към § 2.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: Предложение на народните представители Димитър Дъбов и Атанас Мерджанов: в § 2, в текста на чл. 79, ал. 2 думите „командващият на Съвместното оперативно командване” се заличават.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Член 79 се изменя така:
„Чл. 79. (1) Към началника на Генералния щаб се създава Военен съвет на началника на Генералния щаб като съвещателен орган.
(2) Членове на съвета по ал. 1 са заместник-началниците на Генералния щаб и командващите на видовете въоръжени сили в Българската армия. В заседанията на съвета по решение на началника на Генералния щаб могат да участват и други длъжностни лица.”
По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези два параграфа? Няма.
Параграфи 2 и 3 са докладвани.
Моля да докладвате предложението на народния представител Станчо Тодоров.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: Предложение на народния представител Станчо Тодоров: § 2а чл. 98 се изменя така:
1. Цифрата „9” се заменя с цифрата „6”.
2. Изразът след думите „девет месеца” да отпадне до края на изречението.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания? Заповядайте, господин Тодоров, да защитите своето предложение по законопроекта.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа! Моето предложение е по § 2. 
"Член 98 се изменя така:
1. Цифрата “9” се заменя с цифрата “6”:
2. Изразът след думите "девет месеца" да отпадне до края на изречението."
Текстът на чл. 98:
"Наборната военна служба е девет месеца, а на завършилите висше образование със степен "специалист по", "бакалавър" или "магистър", или приравнените на тях образователно-квалификационни степени е шест месеца.
Срокът на службата започва от деня на явяването на наборника на военна служба и издаването на заповед."
С отчитането на моето предложение за чл. 98, той добива следния вид:
"Чл. 98. Наборната военна служба е шест месеца. Срокът на службата започва от деня на явяването на наборника на военна служба и издаването на заповед."
Мотиви на моето предложение за чл. 98:
1. Нарушени са изискванията на чл. 6, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България:
"Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние."
2. Нарушени са изискванията на чл. 97 от Закона за отбраната и въоръжените сили, който потвърждава изискванията на чл. 6, ал. 1 от Конституцията на Република България:
"Чл. 97. (1) Всички мъже, граждани на Република България, годни за военна служба, без разлика на раса, народност, вероизповедание, образование, социален произход и семейно положение, които са навършили 18 години, подлежат на наборна военна служба".
Чл. 5 от Конституцията:
"(1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие."
Изводи:
Нарушен е принципът, че всички граждани са равни пред закона.
Нарушени са правата на невисшистите да служат девет месеца вместо шест месеца.
 Дават се привилегии на висшистите да служат шест месеца, а не девет месеца.
Нарушен е грубо чл. 6, ал. 2 от Конституцията, като се ограничават правата на невисшистите и се дават привилегии на гражданите на базата на тяхното имуществено състояние да получат висше образование и с това да ползват привилегии за по-къс срок на службата – шест месеца, вместо девет месеца.
Видно е, че чл. 98 е в противоречие с чл. 5 на Конституцията, която е върховен закон и има непосредствено действие, и другите закони не могат да й противоречат. Този член е противоконституционен в стария си текст.
Нарушени са грубо конституционните принципи за равнопоставеност и справедливост при прилагане на законите спрямо гражданите, тоест създаване на привилегии, основани на образованието.
Несъобразяването на чл. 98 от ЗОВС и конституционните изисквания на чл. 5 и чл. 6 – да не се отнемат права и дават привилегии на основата на образование, прави тази разпоредба противоконституционна.
За избягване на това ви призовавам да подкрепите редакцията на чл. 98, предложена в законопроекта, за преминаване към наборна военна служба с продължителност шест месеца за всички висшисти и невисшисти. С моето предложение се дава възможност за по-плавно и гъвкаво преминаване от наборна към кадрова армия. Масово в наборната служба невисшистите са по-голяма част в контингента новобранци в Българската армия от висшистите. Плавният преход от девет на шест месеца и след това да се отмени изцяло наборната и да се премине към кадрова служба е по-оптимален съгласно § 3, буква "б". Членове 96 и 111 се отменят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Има ли реплики към господин Тодоров?
Господин Димитров, заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Интересните разсъждения, които разви господин Тодоров пред вас, в крайна сметка се свеждат до едно: да не се допусне професионализация на Българската армия в кратък срок. За това става дума. И за това става дума не случайно, защото когато вие, уважаеми дами и господа народни представители, гледахте този законопроект на първо четене, всички чухте в тази зала многобройните изявления, които бяха насочени срещу преминаването на Българската армия на изцяло професионален принцип и премахването на наборната военна служба.
Нещо повече, мнозинството от вас, дами и господа народни представители, отхвърлиха на първо четене предложението за професионализация на армията. Вярно е, че вие отхвърлихте едно предложение, което предвиждаше това да стане от началото на 2007 г. по понятни причини, защото законопроектът се влачи в комисиите достатъчно дълго, за да може неговото приложение да стане нереалистично. Но това само по себе си показва колко сериозен е въпросът, който имаме да решаваме в момента.
Надявам се, че след заключението на комисията, различно от заключението, което имаше на първо четене, след внесените предложения от господата Димитров и Свинаров, които по същество предвиждат преминаване към изцяло професионална армия от 1 януари 2008 г., за разлика от направеното от мен предложение – от 1 октомври 2007 г., за три месеца няма да спорим – но надявам се, че след тези предложения вие ще имате възможност да преоцените позицията, взета при предишното гласуване на първо четене, и сега няма да възприемете предложеното от господин Тодоров, което, пак повтарям, е възможност да се избегне професионализацията на армията в кратък срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли друга реплика на господин Тодоров? Няма.
Искате ли да се възползвате от правото си на дуплика? Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Не знам кой така поставя коня си зад каруцата, но аз ще ви кажа следното, за да отговоря на този въпрос.
Докато в един закон не се постави нещо ново, с което да има резерв Българската армия, не би трябвало наистина да се приеме тотално преминаване към кадрова военна служба. Защото след 5-6 години ние няма да имаме никакво попълнение на армията. Сега това, което се приеме като кадрова военна служба в порядъка на 30 000, постепенно ще намалява, защото парите няма да стигат. Ще се наложи да не можем да изпълним точката в Конституцията да защитим националната сигурност и териториалната цялост на страната ни, тъй като с 20 000 наборни военнослужещи ние не можем да изпълним тази точка от Конституцията.
Не може веднага да се премине към кадрова военна служба и премахване на наборната, без да има заместител, да има попълнение в Българската армия. Не може армията да не бъде попълвана с резерв, който ние точно да посочим в закон. И докато няма такава точка за попълване в закона, ще си стоим и с наборна, и с професионална армия.
Не трябва ние да отменяме никакви права и да минаваме към кадрова военна служба, докато не вземем такова решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за други изказвания по предложението на господин Тодоров? Няма.
Моля да докладвате следващия параграф, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Има предложение за създаване на нов § 3а на народния представител Филип Димитров. То е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип предложенията на народните представители Филип Димитров, Илко Димитров, Атанас Мерджанов, Николай Свинаров, Янко Янков и Надка Балева, като предлага да се създадат § 3а и 3б:
“§ 3а. Членове 83 и 84 се отменят.
§ 3б. Членове от 96 до 111 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по това предложение за създаване на нови параграфи?
Господин Димитров, заповядайте, Вие сте вносител.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отмяната на членове 83, 84 и от 96 до 111 практически означава професионализация на Българската армия и премахване на наборната военна служба. Това ще стане.
Малко по-късно ще говорим за датата, от която това ще стане, и ще имаме възможността да обсъждаме финансовите и други съображения във връзка с нея.
Но това, което мога да заявя в момента, е, че първо, с този законопроект за първи път, а като казвам за първи път, имам предвид законопроекта, който вие отхвърлихте на първо четене, внесен четири месеца преди настоящия, но така или иначе сега по пътя на включването на предложения между първо и второ четене е включен в настоящия законопроект, с този законопроект за първи път в българския парламент се поставя за изпълнение една изразена принципна политическа воля на българската държава да премине към професионализация на армията – въпрос, който, пак повтарям, е достатъчно ясно заявен като политическа воля. Обстоятелството, че тук в залата стават хора, които оспорват тази изразена политическа воля, е израз на същото желание да се пререшават съдбите на България, които до този момент я докараха до толкова много проблеми. Ако ние не пререшавахме непрекъснато всичко отначало, може би в момента щяхме да сме забравили кога сме влезли в Европейския съюз.
Така или иначе, приемането на § 3, с който се отменят всички текстове, засягащи наборната военна служба, е напълно възможно по следните причини.
Първо, защото, както вече казах, има изразена политическа воля за това.
Второ, защото така, както са формулирани измененията в обсъждания закон, гласувани през 2000 г., текстът на закона е напълно в състояние да функционира, ако бъдат отменени тези текстове и при условията на чисто професионална армия. Фактически тези изменения са трасирали пътя за извършване на тази стъпка, която, кой знае защо, на мнозина продължава да не им се иска да извършват. Чистата отмяна, без допълнителни промени в текста на закона, е напълно достатъчна, за да бъде реализиран този резултат. И аз ви призовавам да я извършим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, имам чувството, че сме на път да бъдем първата държава в света, която иска да остане без армия.
Подкрепям § 3 по принцип, със следните допълнения.
За чл. 83 със съдържание: “Военната служба е кадрова и наборна”, ако ние премахнем този чл. 83, както иска господин Димитров, значи, че няма да имаме никаква служба – ни наборна, ни кадрова.
По своето правно положение военнослужещите са кадрови и наборни. Отмяната на целия чл. 83 е нецелесъобразно. Няма да имаме никаква служба, тъй като той определя общо положение при изпълнение на войнските задължения от кадрови и наборни, и дава съдържанието на Раздел II “Наборна военна служба” и Раздел III “Кадрова военна служба”, на Глава осма от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Затова предлагам чл. 83 да се измени така:
1. В ал. 1 изразът “и наборна” се заличава.
2. В ал. 3 изразът “и наборни” се заличава.
При това чл. 83 придобива вида: “Военната служба е кадрова”. Все пак, джанъм, трябва да имаме някаква служба.
По своето правно положение военнослужещите са кадрови. Това е ал. 3. При това се премахва само Раздел II на Глава осма от чл. 96 до чл. 111, но се запазва Раздел III “Кадрова военна служба” на Глава осма.
Извод: ако не се приеме предложената промяна и се приеме пълната отмяна на чл. 83, то следва, че трябва да отпадне и Раздел III на Глава осма.
Член 84 се отменя.
Член 90, ал. 4 се отменя.
Приемането от комисията да се създаде § 3б: “Членове 96-111 се отменят”, налага и още една промяна в предходните членове, а именно чл. 90, ал. 4 да отпадне.
Член 90, ал. 4:
„(4) На военнослужещите на наборна военна служба завършили центровете за подготовка на офицери от резерва се присвоява военно звание “старшина-школник”, а при уволнение от наборна военна служба звание “младши лейтенант”.”
Мотив: отмяната на наборна военна служба с § 3б трябва да отмени и чл. 90, ал. 4, касаеща тази служба. Затова предлагам, ако не се приеме това предложение, поради процедурно нарушение да се отложи приемането на чл. 83, ал. 1 и 3 и чл. 90, ал. 4, и се разгледа от Комисията по отбраната допълнително. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Илко Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
До голяма степен в началото на изказването на господин Тодоров има резон. Говоря за чл. 83, но логиката на съществуването на чл. 83 е дотолкова, доколкото подкрепяше съществуването на два раздела – един раздел за наборна, друг раздел за кадрова служба и обясняваше наличието на тези два раздела. Дотолкова, доколкото ние премахваме целия раздел за наборна служба, то чл. 83 губи смисъл за съществуването си и остава разделът за кадрова служба, който е фактическото съдържание и субстрат на този закон в контекста на обяснението на това как се изпълнява тази военна служба, така че аз не мисля, че сме изправени дори и пред правно-технически проблем, който може и трябва да бъде коригиран. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, приемам аргументите, изложени от господин Димитров, с едно-единствено различие. Според мен няма правно-технически проблем.
Няма правно-технически проблем по следните съображения:
Първо, не е необходимо да бъде записано, че военната служба е кадрова, при положение че тя не е кадрова или наборна. Целият текст или по-скоро всички текстове на закона преди това описват какво представлява кадровата служба и е абсолютно нелепо да се твърди, че трябва да има отделен текст, в който това нещо да бъде цвъкнато посред закона, за да се знае, че тя е такава, каквато е описана дотук. Така че по отношение на чл. 83 изобщо и дума не може да става за какъвто и да било коментар.
Що се отнася до текстовете на членове от 85 до 96, които не подлежат на отмяна – правно-технически проблем не съществува по следните съображения: налице е закон. Този закон е действал в определен интервал от време. Нещо повече, той ще продължи да действа включително с тези текстове, които се отменят съгласно преходните разпоредби от определен момент нататък. Значи, до този момент ще съществува, така или иначе, предвиденото в споменатите текстове състояние на нещата и то ще може да се реализира в онези последици, които описват членовете от 85 до 96. След това, когато членове 83 и 84 отпаднат и престанат да произвеждат действие, естествено правно действие няма да произвеждат и тези членове, но не е необходимо от правно-техническа гледна точка да бъдат отменяни и те. Това би могло да бъде въпрос на правна естетика, въпрос на правна симетрия.
Признавам, че в своя законопроект аз съм включил и отпадането на тези думи от същата дата. Напротив, даже съм предвидил те да отпаднат от три месеца по-късно, за да има съответен интервал от време налице, но това от правно-техническа гледна точка по никакъв начин не е задължително и не представлява никаква пречка за отмяната на членове от 80 до 84.
При това положение на нещата смятам, че отново се сблъскваме със същия феномен – толкова ни боли сърцето че отпада наборната служба, че търсим под вола теле, белким можем с нещо да я спрем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Тодоров, имате думата за дуплика.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, наистина това е безвкусие и не мога да разбера защо господин Филип Димитров така яростно се съпротивлява, като че ли вече е премахната наборната военна служба, и че пленарната зала е гласувала. Съмнява ме, както при предното гласуване, че пленарната зала ще гласува такъв текст, в който няма нещо, което да задоволи нуждите на България. Господин Филип Димитров с военната служба е наистина скаран. Той не знае какво значи “набор”, не знае какво значи “кадрова служба”. Иска да прокара един текст в Народното събрание.
Този текст можехте да го прокарате, господин Димитров, когато бяхте болшинство в тази зала, но тогава не го прокарахте. Сега не знам по какви причини тук се мъчите да убедите залата, че така или иначе вече наборната служба я няма.
Наборна служба означава резерв. Наборна служба означава това - определен контингент от 5%, максимум 10%, от нужните войскови подразделения на страната да бъдат в готовност, а при другите 90-95% ние трябва да имаме обучен състав с над 200 специалности, които само при една кадрова военна служба би трябвало да бъдат обучени. Не така – в една зала да ги затворим и да ги обучаваме.
Господа народни представители, недейте да си правим експеримент! И като първа държава в света да си унищожим армията. Тя и без това в последните 15 години е сложена на колене и е в състояние да не може да защити националните интереси. Недейте пък и това, което го имаме, да го унищожим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказвания по този текст? Няма.
Моля да докладвате § 4.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Нека да гласуваме първо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не може! Знаете каква е системата с гласуването. (Шум и реплики в залата.) Утре – в 9,00 ч. ще гласуваме. Не може да се гласува. Председателят е въвел тази система. Какво да гласувам, като не съм гласувала предходните текстове? Утре ще се гласува! (Реплики.) Алтернативните предложения утре ще бъдат отразени в доклада и ще гласуваме.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията предлага да се създаде нов § 4а:
“§ 4а. Членове 113 и 114 се отменят.”
Има предложение на народния представител Станчо Тодоров за § 4а:
“§ 4а. Член 120 се изменя така:
1.Алинея 3 се изменя и добива вида:
“(3) На обучаващите се първите шест месеца от обучението им след навършване на пълнолетие се признават за наборна, а останалите – за кадрова военна служба.”
2.Създава се нова ал. 5, а именно:
“(5) Разпоредбите на предходните алинеи се прилагат за заварените и за завършилите военни училища.”
В чл. 199, ал. 2 да отпадне.
В чл. 215, ал. 3 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези параграфи?
Господин Тодоров, заповядайте, имате предложение да бъде създаден нов § 4а, което не е подкрепено от комисията.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Мотивите за § 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили:
“§ 4. В чл. 112, ал. 1 думите “изслужване на 2/3 от законоустановения срок на наборната военна служба” се заменят с “полагане на военната клетва”.”
Подкрепям направеното предложение.
При това предложение за промяна автоматично се налага и промяна на съдържанието на ал. 3 от чл. 112:
“(3) На приетите на кадрова военна служба, неотслужили наборна военна служба, първите шест месеца от службата се зачитат за наборна военна служба.”
Предлагам следната промяна в чл. 112, ал. 3, а именно: изразът “първите шест месеца от службата се зачитат” се заменя с израза “времето до полагане на военна клетва се зачита”.
Алинея 3 на чл. 112 добива следния вид:
“(3) На приетите на кадрова военна служба, неотслужили наборна военна служба, времето до полагането на военната клетва се зачита за наборна военна служба.”
Мотиви: ако не се промени ал. 3, с промяната на ал. 1 се получава противоречие между двата члена. Затова предлагам, ако не се приеме това мое предложение, по процедурно нарушение да се отложи приемането на § 4 и се разгледа от Комисията по отбраната допълнително.
Подкрепям § 4а по принцип със следните допълнения:
“Член 113, ал. 1, 3 и 4 се отменят.”
Забележете, в ал. 6 на чл. 113 изразът “ал. 1 до 5” се заменя с израза “ал. 2 до 5”.
“Член 114 се отменя”.
Мотиви: ал. 2 и 5 се отнасят, господа народни представители, за целия личен състав на въоръжените сили – и за военно време, и не могат да се отменят, тоест не са свързани с отмяната на наборната военна служба. За процедурно нарушение предлагам отлагането му, тъй като, забележете, че във военно време пощенските такси за колетите с личен багаж на мобилизираните военнослужещи са за сметка на държавния бюджет. Не може да отпадне. Значи правим неща, които не би трябвало да правим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплика на господин Тодоров? Няма.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
По § 6 има предложение на народния представител Станчо Тодоров - § 58 от Преходните и заключителните разпоредби да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 5 и § 6?
Господин Тодоров, заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! По § 6 – предложението § 58 от Преходните и заключителните разпоредби да отпадне.
Мотиви: с приемането на Закона за отбраната и въоръжените сили, обнародван в “Държавен вестник” от м. декември 1995 г., Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана прилагат Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Правилника за кадрова военна служба до приемането на закони за организацията и дейността им. Това изискване се спазва за чл. 127, ал. 1 за пределната възраст на кадровите военнослужещи от Българската армия и за кадровите военнослужещи от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана.
С предложението за промяна на пределната възраст за полковник и нагоре по чл. 127, ал. 1, т. 5, 6, 7, 8 и 9 от господин Цанко Киров – “Държавен вестник” от 2002 г., забележете, се намалява пределната възраст за полковник от 56 на 53 години и последователно за останалите, като в същия момент се създава този § 58 в Преходните и заключителни разпоредби и за тях се запазва пределната възраст само за полковник и нагоре. В този случай са уволнени полковниците и генералите от Българската армия до 53 години и са оставени тези от Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.
През 2004 г. отново господин експертът по военните въпроси – господин Киров, връща пределната възраст за полковниците на 55 години, вместо на 56, вижте закона от 2004 г., “Държавен вестник”, бр. 93, но влизащ в сила от 01.06.2005 г. За полковниците от Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана пределната възраст си остава 56 години. Забележете, тези екстри се прилагат само за полковник и нагоре, тоест това е чиста лустрация за тези от Българската армия и привилегия за Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.
С последната промяна се предлага и извършва още едно нарушение. Има три категории кадрови военнослужещи, подчинени на Закона за отбраната и въоръжените сили в момента: полковници и нагоре – 55 години за Българската армия; полковници и нагоре – 56 години за Националната служба за охрана и полковници и нагоре – 60 години за полковник от Националната разузнавателна служба, който е равен на генерал/адмирал от Българската армия. А за генерал и адмирал от Националната разузнавателна служба е 65 години. Те нямат такъв по щат – ние го вкарваме в закона за бъдеще време, ако имат, но те нямат право да имат такъв.
Член 74, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили – началникът на Генералния щаб на Българската армия е най-старши по звание и длъжност кадрови военнослужещ в Република България, но се пенсионира на 60 години по закона, а този на Националната разузнавателна служба, генерал-адмирал – при техните щатове няма такъв, но ние ще им го дадем със закон – на 65 години. Нарушен е § 58, ал. 1 от ЗОВС. Не се прилага еднакво спрямо всички кадрови военнослужещи за Българската армия, НРС и НСО.
Параграф 6 и § 58 са противоконституционни, така както са в нарушение с чл. 5 и чл. 6 от Конституцията – привилегии на основание лично и обществено положение на НРС и НСО. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Има ли други желаещи за изказвания по тези два параграфа? Няма.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: “Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията предлага да се създаде § 7а:
“§ 7а. Лицата, които изпълняват наборна военна служба или алтернативна служба и не са отслужили пълния срок на службата към 31 декември 2007 г., се уволняват, считано от 1 януари 2008 г.”
Комисията предлага да се създаде § 7б:
“§ 7б. Законът за замяна на воинските задължения с алтернативна служба се отменя.”
Комисията предлага да се създаде § 7в:
“§ 7в. Министерският съвет в срок шест месеца от влизането в сила на закона внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта? Няма.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: По § 8 има предложение на народния представител Филип Димитров:
“В § 8 от Заключителните разпоредби се добавя следният текст: “а за § 3а законът влиза в сила от 1 октомври 2007 г.”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Желаещи за изказване по § 8?
Господин Димитров, заповядайте, тъй като имате неприето предложение.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! В това, което може да се коментира по текста на § 8, има два елемента.
Първият елемент е свързан със съображенията, които бяха развити отново днес в тази зала и които са свързани с упоритото и неспиращо, несекващо нежелание да бъде изпълнено онова, което трябва да стане в България, а именно пълната професионализация на армията. Развиха се всевъзможни аргументи, имаше шикалкавения от всякакъв вид, само и само датата да бъде 2010 г., пък ако не 2010‑а, то поне 2009 г. и т.н., само и само да се продължи тази неясна ситуация, която обърква живота на десетки, стотици и хиляди млади хора, които трябва да кроят своите житейски планове, а не знаят как да го правят.
Преминаването към професионална армия е напълно възможно да стане в кратък срок. Аргументите, които се дадоха тук, бяха, първо, че нямало да има време да се подготви този процес. Абсурд, при положение, че най-ранната дата, за която се говори в този вариант на законопроекта, след като беше отхвърлено моето предложение за началото на 2007 г., е 1 октомври 2007 г. Господа, сега сме юни 2006 г. Трябва да сме много странна държава, ако взели веднъж това решение, не можем да приведем в изпълнение елементарните технически неща, свързани с възможността за функциониране на професионалната армия.
Бяха изложени и финансови аргументи. Имаше “скубане на коси” за това колко много щяло да струва това. В Комисията по отбраната беше представен доклад на досегашния шеф на Генералния щаб на Българската армия, който сочи, че за самия акт на преминаване към професионална армия е необходимо да бъдат похарчени около 32 млн. лв.; второ, че тези пари така или иначе ще бъдат похарчени тогава, когато този акт бъде извършен; и трето, че паралелно с тях в момента ние продължаваме да харчим пари за наборите. Тоест икономическите съображения, които се развиват тук, всъщност не са с цел икономия, а както става ясно – с цел разхищение. Следователно икономически доводи против ранната професионализация на армията няма.
Оттам нататък следва вторият въпрос, който е минимален. Той е свързан с различието в предложенията относно началната дата. Моето предложение е от 1 октомври 2007 г. Разбирам, че за управляващото мнозинство е непосилно да приеме това, което предлага опозицията, но разумните хора в него са предложили нещо много близко – 1 януари 2008 г. Поради факта, че нямаше изказвания по предходния параграф, който предвижда освобождаване от наборна служба от 1 януари 2008 г., то очевидно е, че ние ще очакваме това да бъде гласувано. Аз не си правя никакви илюзии, подчертавам, че става въпрос по-скоро за политически инат, отколкото за някакви реални доводи и съображения, свързани с тези три месеца. Отново се забравя, че зад тези дати стоят съдбите на български младежи, които трябва да кроят своите планове за живота, на техните семейства, които трябва да се подготвят за това, в крайна сметка – стоят човешки неща. Но хайде, тези три месеца ще ги преживеем някак, ще има “ударени” от тях, ще има категория млади хора в България, които ще си казват: “Ех, защо не стана три месеца по-рано, а става три месеца по-късно, та засяга и мене!”. Добре, да приемем, че винаги ще има такива, които ще бъдат засегнати от мудността на едно законово изменение, но много повече са тези, които страдат от това, че първоначалният законопроект се влачи в този парламент, така че да бъде невъзможно неговото гласуване с начална дата 1 януари 2007 г.
Но оставайки в дълг пред тези млади хора на България и техните семейства, поднасяйки им своето съжаление, че техните житейски планове ще бъдат подложени на една безсмислена корекция, защото не можем да свършим работата, аз се надявам залата да се обедини поне около предложението 1 януари 2008 г. и се надявам в утрешния ден то да бъде гласувано, за да престане неяснотата и бъркотията в живота на младежите, които лъжем, че подпомагат националната сигурност, а всъщност те подпомагат единствено сигурността на тези, които се опитват да ги учат на нещо, което няма да им бъде от полза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Използвам формалното си право на несъгласие, ако така се счита репликата, за да изкажа личното си виждане, че народният представител Филип Димитров на практика свърши огромна работа, доколкото беше в основата на стартирането и обширното обсъждане на този проблем. Изказвам своята благодарност към него.
Разбира се, че има и политически дискусии по този повод, и различни виждания, но може би всички ще се съгласим, че на практика представяйки предложения, които се доближават сериозно като период, ние демонстрирахме конструктивизъм, който е в полза на българското общество. Считам, че това е много добър пример как хората, когато са фокусирали искрено вниманието си в една проблематика, се достига до разумен вариант на доближаване на вижданията. Това наистина е пример за добре свършена работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Димитров, ще се възползвате ли от правото си дуплика? Не.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: Има предложение на народните представители Илко Димитров, Атанас Мерджанов, Янко Янков, Николай Свинаров и Надка Балева:
“В текста на § 8 след думите “от 1 юни 2006 г.” се добавя следният текст: “с изключение на разпоредбите на § 3а (отмяната на чл. 83, 84, Раздел II на Глава осма), които влизат в сила от 1 януари 2008 г.”
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция за § 8:
“§ 8. Законът влиза в сила от 1 юни 2006 г. с изключение на параграфи 3а, 3б, 4а, 7а и 7б, които влизат в сила от 1 януари 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф? Заповядайте, господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Наистина това беше един от най-дискусионните въпроси в нашата комисия. Искам да ви информирам защо сме се спрели на тази дата. Въпросът с професионализацията на Българската армия е сериозен въпрос, който трябва да приключи до 2010 г., но анализите, които бяха направени от предходния началник на Генералния щаб, а и от настоящия, показват, че има сериозни проблеми и тенденции професионализацията да бъде забавена и на практика оптимистичният вариант за 1 януари 2008 г. е ние да достигнем степен на професионализация в Сухопътните войски около 90-95%. Това предполага тази малка разлика между срока, предложен от господин Филип Димитров, и срока, който предложихме ние, тъй като за три месеца е възможно все пак да се реализира доста по-висока степен на професионализация.
Уважаеми дами и господа, откъде идват проблемите? Проблемите, които идват, се дължат най-вече на социалния статус на професионалния военнослужещ.
Ние проведохме – дължа да ви информирам за това – среща с Президента на страната, на която присъстваха премиерът, началникът на Генералния щаб, министърът на отбраната, представители на вносителя. На срещата бяха направени подробни финансови разчети, разчети от гледна точка на човешките ресурси и се установи наистина, че се забелязва един сериозен спад на интереса към професионалната военна служба, което на практика може да създаде един проблем с професионализацията на Българската армия. И това освен грижа на правителството може да се окаже впоследствие и грижа на Народното събрание – приемане на определени нормативни документи, свързани с повишаване на социалния статус на професионалния военнослужещ и на неговото семейство, грижа за неговата заплата, за неговите осигуровки, жилищни проблеми и така нататък.
Освен това искам да подчертая тук, че съм напълно съгласен с колегата Тодоров от гледна точка на резерва. Ние трябва да се замислим сериозно дали горната възрастова граница – 35 години, на този етап при осъществяващия се ресурсен дефицит в Българската армия да остане като такава. Евентуалното повишаване на възрастовата граница за професионалните военнослужещи може да вкара в действие допълнителен човешки ресурс, който притежава нужните физически качества, и да бъде използван за определен период от време, докато армията набави нужния й капацитет.
Що се отнася до финансовите разчети, на този етап те са твърде относителни и по думите на финансовия министър Министерството на финансите ще ги осигури в нужната степен, за да бъдат покрити всички разходи по обучението на кадровите военнослужещи.
Аз няма да се спирам на проблема за младите хора, той беше коментиран от господин Димитров. Наистина това е един много сериозен проблем. Отново, уважаеми колеги, над 70 хил. наборници чакат и няма да могат да бъдат приети. Това е един сериозен въпрос, върху който ние трябва да помислим. На практика ускоряването на професионализацията на Българската армия се провежда и в такъв аспект - за да могат да бъдат защитени интересите на младите хора и те да могат спокойно да си планират живота в дългосрочен план.
Така че ние обединихме усилията си пред Президента включително и получихме неговата подкрепа. Там се достигна до един консенсус и между Генералния щаб на Българската армия, Министерството на отбраната и, разбира се, представителите на Народното събрание, тъй като ще трябва да се променят доста нормативни документи в тази връзка. Стигнахме до извода, че този срок е най-оптимален, няма да се отрази съществено на националната сигурност на страната, армията ще може да изпълнява своите ангажименти както в страната, така и в мисиите и това ще бъде от обща полза за националната сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Янков.
За изказване – заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще използвам последните думи на колегата, че наистина това, което се случва в момента, е много тъжно. Ние станахме генерал без армия. Генералитетът и пред Президента, и където и да е държи на това, което сега правителството налага да се случи с държавата, но ще ви кажа, че ние сега имаме три пъти повече генерали, отколкото когато имахме три пъти повече войска.
Това не е решение на въпроса. И не финансовите неща ще решат приемането на едни такива поправки, които аз не виждам въобще дали е необходимо да ги гласуваме. Тези поправки са чисто измислени от някого и се иска да се втълпи на залата да бъдат приети. Има решение на Конституционния съд, което аз ви съобщих, има чл. 199, ал. 2, че кадровите военнослужещи, които са регистрирани за кандидати за изборни органи, се освобождават от военна служба. Същият текст го има и в текста на Закона за МВР, по който Конституционният съд е взел Решение № 3 от 1998 г. И сега тук се пробутва да бъде гласуван този текст. Не мога да разбера защо толкова много се напъва да се предприемат едни поправки, които въобще не са наложителни на сегашния етап. Ние би трябвало да обмислим много добре, не финансово. Държавата трябва да има финансово състояние да издържа собствена армия.
Миналия понеделник в Комисията по околната среда и водите имаше куриоз. Заседаваме и питаме как се бори Белгия с бедствията и авариите. Като им казахме, че имаме министерство, те всички скочиха: “Какво министерство? Ами ако нямате бедствия и аварии, какво прави това министерство?”. Тези въпроси в цял свят се решават от армията. И затова имаше армейски подразделения, както господин Берон тук каза, трудови войски, жп войски, хидровойски и т.н., които с много голяма лекота навремето решаваха всички аварии и бедствия в страната. А сега правим едно министерство и хората подскачат: “За какво ви е това министерство, като няма никаква техника, няма нищо освен 1000 човека високоплатен персонал?”.
Същото искате да се случи с армията – да станат високоплатени генерали и да нямаме армия, да нямаме защита на националните си интереси. Териториалната цялост на страната, господа, е под съмнение! Вземайте решение как ще гласувате за тези поправки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване – господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Тъй като сме в края на дискусията по този закон, аз няма да измествам нейния характер, защото тя вече се отнася до конкретните разрешения по направените предложения. Само искам да отбележа, че наред с необходимостта от по-голяма професионализация на армията, включително и на българската при съвременните условия, моето убеждение е, че е необходима и наборна служба по причини, които са свързани също със света, в който живеем, на все по-големи нетрадиционни заплахи, на различни бедствия и прочие и наред с всичко друго, с една допълнителна ангажираност на гражданите към тяхната държава. Но няма да се връщам към тази дискусия. Наред с тези принципни въпроси ние като че ли не обръщаме внимание на чл. 59 от българската Конституция. Искам да го цитирам. Алинея 1 гласи: “Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин.” Ал. 2: “Изпълнението на воинските задължения, условията и редът за освобождаването от тях или за замяната им с алтернативна служба се уреждат със закон.”
Тоест от този текст следва, че правилото е за съществуване на задължение за воинска служба и при определени условия законът може да допусне за тези, които не желаят да служат по класическия начин, да има алтернативен режим на друга служба. Сега се оказва, че преди този конституционен текст да бъде променен законът предрешава една промяна, което най-малкото показва недостатъчно зачитане на основните правила, по които се организира българската държава, и основните правила, които се отнасят до правата и задълженията на гражданите.
Именно по тези съображения аз запазвам резервите си към редица от обсъжданите текстове, които, както разбирам, ще гласуваме утре отделно от дискусията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика – господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Стоилов, не виждам проблем с цитирания текст от Конституцията, дотолкова доколкото той визира основно право и задължение на всеки гражданин на Република България, мъж и жена. А това право дали ще премине през съответната форма на договореност или на задължителност, в контекста на една наборна служба е въпрос на техника. Тя по никакъв начин не касае задължението и честта всеки български гражданин да отстоява това свещено право.
И втора забележка – срокът, в който се предвижда да бъде отменена тази фигура на наборната служба дава достатъчно време да се извършат съответните промени, включително и в контекста на това, което колегите от НДСВ вече на няколко пъти лансираха в медийното пространство и не само в медийното пространство, а именно и съответните предложения за конституционни промени във връзка с ал. 2, визираща алтернативната служба. Така че това също е на дневен ред и е предвидено в пакета предложения, който ще съпътства преминаването на други релси на наборната служба към кадрова.
Но пак казвам, ал. 1 по никакъв начин не предопределя формата, в която гражданинът или гражданката ще изпълняват този свой свещен дълг. По никакъв начин! Това е въпрос на дълг и на свещено право, което ние не би трябвало и не бихме могли да минимизираме в контекста на определена форма, която ще имаме предвид как се изпълнява – дали ще бъде наборна или кадрова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика на господин Стоилов – господин Мартин Димитров. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Стоилов, уважаеми дами и господа! Хубаво е да има известна последователност. Говорейки за професионална армия, е хубаво, като се даде едно такова обещание към българското общество от българските политици, да не се търси постоянно неговата промяна.
Колкото до Вашия аргумент по същество. Доколкото разбрах, господин Стоилов, той касаеше обстоятелството, че ако има наборна армия, тя би била полезна, ако има бедствия и аварии. От чисто икономическа целесъобразност това е изглежда горе-долу така: да попречим на едни хора да изпълняват дадена професия, да ги държим в резерв, че ако стане нещо, да ги пратим да решават проблема. Тоест, те цяла година ще бъдат в армията, за да са на разположение. Не смятате ли, че е доста лесно да се направи проста сметка, че е по-ефективно, ако се случи нещо, хората, наети да решат проблема да имат специфичните знания и умения да го решават наистина в зависимост от проблема, отколкото да се блокират едни хора, за да бъдат винаги на разположение?
Подобен подход, господин Стоилов, не ми се струва пазарен. Не само, че не е пазарен, а не е и рационален. Така че, ако ще изграждаме пазарна икономика в България, по-логично би било решението да се търси според проблема, а не да се поддържа една група хора, които, ако стане нещо, да ги вика държавата, за да се справят със съответния проблем. Още повече Вие сам можете да си направите сметката, че различните проблеми изискват специфични знания – от бедствие до бедствие разликата е голяма. Когато се поиска специфична, специализирана помощ, тя би била по-добра от тази на едни хора, които просто се държат в резерв, защото, ако стане нещо, трябва да има някой, който да помогне.
Колкото до промените в Конституцията и сегашния текст. Това лято, господин Стоилов, във връзка с изискване на Европейската комисия и проблеми с независимостта на съдебната система вероятно ще има. Бих казал направо: ще има промени в Конституцията. Така че ако считате, че този текст не е достатъчно ясен, той може да бъде променен. Но нека да гледаме аргументите по същество. Аз не мога да ги приема! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли друга реплика на господин Стоилов? Няма.
Дуплика – господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): В своята реплика всъщност господин Илко Димитров призна основателността на моите аргументи по отношение на ал. 2 със заявлението, че приемането на закона сега би наложило съобразяването с Конституцията, макар всички да знаем, че последователността в действията е обратна. Вярно е, че тази разпоредба би се отнасяла за едно бъдещо време и това вече трябва да бъде обвързано с нейното влизане в сила.
Въпросът обаче е за това, че ако отпадне преминаването на всички лица, през макар и кратък период на наборна военна служба, ние ще очакваме, ако такава необходимост възникне за защитата на Отечеството, тя да бъде извършвана от хора, които нямат никаква възможност по минимално определен професионален начин да направят това извън кадровите военнослужещи. Този факт също няма как да бъде оспорван. Така че между добрата воля и съпричастността на хората трябва да бъде добавена и някаква способност, поне на определено ниво за ефективни действия в тази насока.
По отношение на възраженията на господин Мартин Димитров, аз съм последователен в това отношение – не в парламента, даже другаде, този свой възглед макар и накратко съм го развил още преди пет години, така че в това отношение нямам колебания. Ако говорим за последователност общо, мисля, че всеки трябва да бъде последователен спрямо себе си. Тогава и нашата политика ще бъде по-последователна.
Не само за бедствията – аз мога да разширя това, което казвате – подготовката за гражданска защита. По този начин дори бихме направили хората по-способни да се самозащитават в условията на несигурност, свързана и с прояви на тероризъм, а и на други действия, които са некласически по отношение на онези големи армии, които са съществували допреди няколко десетилетия. Защо да подценяваме формирането на хората дори, защото е установен факт, че гражданите, които са преминали и през период на военна служба, физически при равни други условия са в по-добро състояние от своите връстници? Защо да подценяваме и възпитателното значение, тъй като преминаването през армията за някои от хората е единственият акт, през който те полагат клетва за вярност пред своята родина?
Ето това са неща, които запазват по-трайно своето значение, ако щете даже за една категория лица, тъй като и след реформата на образованието те няма да получат минимално необходимото образование; дори за една такава категория лица то е попълване на пропуските за това, което е трябвало да им даде образованието в тяхната професионализация за гражданския живот. Това са неща, които запазват своето значение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за изказване господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да започна своето изказване, искам категорично да заявя, че аз съм „за” професионализация на Българската армия, но не мога да приема квалификации като тези на колегата Филип Димитров от рода, че всеки един, който от тази трибуна изразява някакви резерви или прави някакви предложения, които целят подобряване процеса на професионализацията, едва ли не е против професионализация на Българската армия.
Аз мисля, че има един приет план – 2015 г., който точно това предвижда - наред с всички други неща, да се професионализира армията. Доколкото си спомням, предвиденият срок беше краят на 2009 г.
Преди няколко седмици колегата Филип Димитров от тази трибуна призова и предложи да съкратим срока и като че ли да не изостанем малко по-назад цели парламентарни групи веднага бързо реагираха като предложиха срокът да се съкрати до края на 2007 г. Тоест, от 1 януари 2008 г. да стане тази пълна професионализация.
Аз участвах на различни форуми, когато се дискутираше това с министъра на отбраната, с новия шеф на Генералния щаб и неговите заместници. Моето лично убеждение е - аз лично не намирам защо трябва да се форсира чак толкова този процес? Какво толкова ще спечели обществото и България? Дали наново не се опитваме да предрешим някои неща, които надали ще доведат до нещо положително? Какво имам предвид?
Нека да погледнем има ли държава – членка на НАТО, която да няма някаква система за обучение на своите млади хора. В Съединените американски щати има Национална гвардия, има в отделните щати – щатски гвардии. В Норвегия има така наречените Териториални сили. Всички знаем, че в една Швейцария, която е уж банкова държава и на туризма, всеки неин гражданин има автомата и цялото си снаряжение в къщи. Там той минава на три-четиримесечно обучение и периодично ги свикват на някакви сборове. Тоест, всяка една държава, наред с професионалната си армия, е осигурила система за обучение на младите хора. Наред с военните знания, които получават в тази така наречена резервистка част от армията, да не повтарям колегите, фактически се формира и някакво такова национално достойнство и чувство за отговорност пред нацията.
Така че аз лично бих желал и бих подкрепил тази промяна, ако в Народното събрание се предостави един проект как ще изглежда – българска национална гвардия ли ще бъде, българска гражданска ли, както и да я наречем, тоест да има алтернативна служба, която се цитира и в този член на Конституцията, да я видим, да я разгледаме и като комплекс това нещо да влезе заедно. Примерно, като ще премахнем наборната, нека успоредно с това да приемем и тази система за този тип обучение и тази готовност, която ще имат в България така наречените резервисти.
Гърция и Турция си имат и наборна, и професионална армия.
Аз мисля, че за професионална армия хората влагат пари, когато става въпрос за специални части – за авиация, за флот, за някои други, но за най-обикновени стражеви, охрани и т.н. никоя държава не си харчи парите за такива елементарни дейности да вършат.
И нещо друго искам да кажа, което ми направи впечатление, когато министърът на отбраната беше в нашата парламентарна група. Аз лично не знаех, че сега договорите се подписват само за три години с професионалните ни войници. Няма държава, която да влага толкова много пари за обучението на един човек и той да поеме само ангажимент да служи три години. В САЩ и Великобритания, доколкото знам, минимум е 10 години. Въпреки че три години е ангажиментът, който поемат в момента българските военнослужещи, няма толкова желаещи при съществуващите заплати и при други социални и други дадености да кандидатстват въобще в армията, тъй като от трима души кандидати един горе-долу отговаря на физически и други данни.
Така че ускоряването на съкращаването на срока за професионализация ще постави и този проблем. Тук въпросът не е до пари. Тук въпросът е да има желаещи да станат професионални войници. Очевидно е, че това не е атрактивна професия за младите хора в България. Това е един проблем, пред който не трябва да си затваряме очите. От чужбина ли ще вземаме и да правим чуждестранен легион с професионални войници в българската армия, примерно?
Така че, да не се преповтарям, аз лично смятам, че е редно да ни се предостави система за военно обучение и поддържане на някакви елементарни знания и навици – това, което в България има традиции. Имаше катедра и 22 000 студенти се обучаваха навремето. Защо се създаде военната повинност след Ньойския договор? Да се обучават българските младежи, понеже бе забранено. Като окупирана държава се е наложило да се обучават, дето се казва, чрез трудовата повинност и Физкултурно дружество “Юнак”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други желаещи за изказване по този параграф има ли?
За реплика думата има господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, тъй като стана въпрос за този прословут план 2015 г., когато трябва да минем към професионална армия. Ние много планове в България не сме изпълнявали и няма нищо лошо да не изпълним и този план, но там никъде не е казано, че трябва да минем наистина към професионална армия.
Плюс това, което се казва тук по отношение на сроковете на обучение, искам да ви кажа, колеги, че за изпълнение на чл. 56 от Закона за всеобща военна служба обучаващите се подписват декларация, равносилна на договор за действителна военна служба, сега е кадрова, в което е включен и срокът на обучение.
Изводът оттук следва, че при ЗОВС се подписва договор за кадрова военна служба, в чиито срок се включва и срокът на обучението, а при ЗВВС се подписва декларация за действителна военна служба, в чиито срок се включва и срокът на обучението.
Така че недейте да налагате извънредни текстове, които не са необходими. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика думата има господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Радославов! Във Вашето изказване и в това на Вашия колега Янаки Стоилов прозира една теза и тя е, че на държавата е по-евтино да вземе наборни служещи, които да изпълняват определени функции. Това визираше Вашето изказване.
Тези хора, уважаеми господа, работейки в икономиката, плащат данъци. Така че тезата, взимайки и държейки ги в армията, за да могат да изпълняват някои функции безплатно, си е социализъм и се надявам това да принадлежи на миналото.
В своята реплика аз се надявам на конкретен отговор на следния въпрос: Българската социалистическа партия утре в 9,00 ч. ще подкрепи ли професионална армия от 1 януари 2008 г. или няма да подкрепи? Надявам се сега да ни отговорите на този въпрос, защото вие едновременно подкрепихте и отхвърлихте професионалната армия. Ако ни кажете ясно, ще бъде по-добре и за българското общество, и за българските журналисти, за да е ясно какво се случва.
Така че ви благодаря за един такъв отговор, ако искате да го дадете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика думата има господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Колега Димитров, мисля, че не сте ме разбрали. Въобще не влагам икономически или финансови аспекти в моето изказване. Аз твърдя, че българската държава в по-дългосрочен план има интерес, когато се решава въпросът за срока за професионализация на армията, за което съм – професионализация на армията, да се реши. Това, което предлагам, е: трябва да има някаква система за военно обучение. Аз не я виждам като наборна армия, а примерно някакво обучение два или три месеца.
Аз съм изчел едно книжле за опита в натовските държави, които имат най-различно наименование. Те не са наборни, разбирате ли? То е форма на доброволен ангажимент като гражданин на тази държава, както примерно е една Швейцария. Би трябвало да има такава система в България, която ние като парламент да приемем, за да може в крайна сметка всичко, за което говориха хората – и патриотично възпитание, и евентуално при кризисни ситуации да се ползват такива форми. Хората не са в казармите, а са по къщите си. Но става въпрос, че навсякъде има създадена някаква форма, която дава възможности за поддържане на някакви знания и някакви навици да се добият, елементарно военно обучение, каквото го има във всички страни на НАТО. Няма такова, поне аз не чух. Знам, че нещо се работи в Генералния щаб, но не чух ясно от министъра на отбраната кога ще го предложат и от Генералния щаб ли ще бъде, или от министерството и да кажат: ние предлагаме такава система на този резервистки контингент, или както е точният термин, от хора, които периодично ги свикват или при нужда ще бъдат ползвани и т.н. Мен това ме тревожи. Притеснявам се, съкращавайки предвидените срокове с една година, за да преминем към пълна професионализация, ако другото в това време не е подготвено и не задейства, че ще има някакъв вакуумен период, който не е добър за държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване по последния параграф от законопроекта? Няма желаещи.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България е представен и дискусията по него приключи. Утре ще бъде гласуването му.

Следващата точка от дневния ред е:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2005 Г.
За процедурно предложение думата има господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати: заместник-министърът Соня Янкулова, заместник-министърът на вътрешните работи Камен Пенков и господин Петко Сертов – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за достъп до залата по този законопроект на заместник-министър Янкулова, заместник-министър Пенков и господин Сертов.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
По тази точка от дневния ред, има доклад на Комисията по отбраната и на Комисията по външна политика, които вероятно са провели съвместно заседание.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по отбраната и Комисията по външна политика от проведено съвместно заседание относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г., № 602-03-12, внесен от Министерския съвет на 19 май 2006 г.
На провелото се на 8 юни 2006 г. съвместно заседание Комисията по отбраната и Комисиÿта по вúнøна политика обсúдиха внесениÿ от Министерскиÿ сúвет доклад. В заседанието взеха у÷астие господин Петко Сертов - секретар на Сúвета по отбрана кúм Министерскиÿ сúвет, вицеадмирал Емил Лþцканов - пúрви заместник-на÷алник на Генералниÿ ùаб на Бúлгарската армиÿ, генерал-майор Пламен Студенков - директор на Националната служба “Военна информациÿ”, бригаден генерал Лþдмил Ангелов - заместник-директор на националната разузнавателна служба и полковник Николай Николов, заместник-директор на Служба “Сигурност, Военна полициÿ и военно контраразузнаване”.
При представÿнето на доклада господин Сертов под÷ерта, ÷е целта на документа е да представи основните резултати от работата в сферата на сигурността, да информира обùеството и да подпомогне управлението при формиране на политиката и реализиране на Стратегиÿта за сигурност. В синтезиран вид са изложени резултатите от анализите и оценките на едногодиøната дейност на компетентните министерства и ведомства, прÿко свúрзани с гарантирането на националната сигурност и заùита на националните интереси, както и на дúржавната администрациÿ като цÿло.
В последвалата дискусиÿ господин Асен Агов поздрави екипите на министерствата и службите, които са подготвили доклада, за извúрøениÿ огромен обем работа и по-доброто ка÷ество в сравнение с предиøни доклади. Сúùевременно бÿха отбелÿзани нÿкои недостатúци – по отноøение неясното назоваване на ÷аст от проблемите, липсата на данни за изпúлнението на бþджета за отбрана, както и на анализ на дейностите, свúрзани с модернизациÿта и организационното преструктуриране на Бúлгарската армиÿ. Беøе посо÷ено, ÷е преди вси÷ко поради отсúствие на финансова волÿ за реформа, Министерството на вúтреøните работи е болното звено на системата на сигурността. Господин Агов изрази позициÿта на Парламентарната група на Демократи за силна Бúлгариÿ, ÷е недостатúците на доклада са следствие от сúздадената лоøа полити÷еска среда, в коÿто за професионалистите по националната сигурност не е гарантирано полити÷еско спокойствие, благодарение на разнопосо÷ните интереси, които сúùествуват в управлÿваùата коалициÿ. От своите забележки господин Петúр Берон изведе на преден план извода за липса на независима разузнавателна политика, недостига на финансови средства за разузнаването, както и подкрепи извода за необходимостта от опазване и униùожаване на разположените ÿдрени и хими÷ески орúжиÿ на териториÿта на сúседни и близки страни. Господин Николай Камов изрази тревога от сúстоÿнието на вúтреøната сигурност на страната и недоумение заùо в доклада не е отделено подобаваùо внимание на проблемите на енергийната сигурност. Господин Илко Димитров обúрна внимание на нÿколко фактологи÷ни греøки и неуместни изрази, свúрзани с отноøениÿта с НАТО, трансформациÿта на Министерството на отбраната, бþджета за отбрана като процентен дÿл от брутниÿ вúтреøен продукт на страната. Господин Стан÷о Тодоров се усúмни в способността на бúлгарските Вúорúжени сили самостоÿтелно да гарантират националната сигурност и не се сúгласи с концепциÿта развитието на войските и силите да е насо÷ено за изграждане на способности освен за разврúùане на териториÿта на страната, но и извúн неÿ. Господин Йордан Вели÷ков отбелÿза пропуска на Военнопромиøлениÿ комплекс на Бúлгариÿ като елемент на сигурността, а господин Янко Янков допúлнително обúрна внимание на важната ролÿ на структурите на Министерството на отбраната, извúрøваùи нау÷ноизследователска дейност в областта на отбраната, както и на нÿколко необходими последваùи действиÿ в отговор на заплахите, констатирани в доклада. В добрата си оценка за работата на авторите на документа господин Станимир Ил÷ев изтúкна липсата на полити÷еска пристрастност и подкрепи сúображениÿта на господин Камов за важността и актуалността на проблемите пред енергийната сигурност.
Вúз основа на проведеното обсúждане Комисиÿта по отбрана с 5 гласа “за”, 1 “против” и 1 “вúздúржал се”, и Комисиÿта по вúнøна политика с 9 гласа “за” и 2 “вúздúржали се” приеха следното становище:
Приемат Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г. и предлагат на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да реши:
Приема Годиøниÿ доклад за сúстоÿнието на националната сигурност на Република Бúлгариÿ, № 602-03-12, внесен от Министерскиÿ сúвет на 19 май 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодарÿ Ви, господин Димитров.
Господин Бúлгаринов, молÿ да представите доклада на Комисиÿта по вúтреøна сигурност и обùествен ред.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Благодарÿ Ви, госпожо председател.
“СТАНОВИЩЕ
относно Годиøния доклад за сúстоÿнието на националната сигурност на Република Бúлгариÿ през 2005 г., внесен от Министерскиÿ сúвет на 19 май 2006 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г. на свое заседание, проведено на 31 май 2006 г. Годишният доклад е внесен в Народното събрание на основание т. 53 от Концепцията за национална сигурност, приета с решение на Народното събрание от 16 април 1998 г.
На заседанието присúстваха господин Румен Петков – министúр на вúтреøните работи, госпожа Сонÿ Янкулова, заместник-министúр на отбраната, господин Петко Сертов – секретар на Сúвета по сигурността при Министерскиÿ сúвет, господин Кир÷о Киров – директор на Националната разузнавателна служба, господин Пламен Студенков – директор на Служба “Военна информациÿ” в Министерството на отбраната, господин Орлин Иванов – директор на Служба “Сигурност, Военна полициÿ и Военно контраразузнаване” в Министерството на отбраната и господин Николай Слатински – секретар на президента на Република Бúлгариÿ по националната сигурност.
Годиøниÿт доклад за сúстоÿнието на националната сигурност на Република Бúлгариÿ през 2005 г. бе представен от господин Петко Сертов. Като основни цели на доклада бÿха посо÷ени представÿнето на основните резултати от работата на компетентните дúржавни институции в областта на сигурността през изтеклиÿ едногодиøен период, информирането на обùествеността, както и подпомагането на дúржавното управление при формиране на политиките в сферата на националната сигурност и заùитата на националните интереси. Представена бе логиката при изграждане на структурата на документа. На пúрво мÿсто е анализирана и оценена глобалната, европейската, регионалната и вúтреøната среда за сигурност. На тази основа са определени основните заплахи, рискове и предизвикателства, оказали влиÿние вúрху сигурността на Бúлгариÿ през 2005 г. Оценена е степента на заùита на националните интереси вúв вúнøен и вúтреøен план и са направени прогнози за развитието на средата за сигурност. В заклþ÷ение са изведени основните изводи за сúстоÿнието на националната сигурност и насоките за развитие на политиката за сигурност на Република Бúлгариÿ.
Като основни рискове и заплахи в международен аспект, имаùи влиÿние вúрху сигурността на наøата страна, са посо÷ени тероризмúт, разпространението на орúжиÿ за масово униùожение, кризисните ситуации в дúржавите от региона, трафикúт на наркотици, екологи÷ните проблеми и рисковата миграциÿ. Изри÷но е отбелÿзано, ÷е нито една дúржава не може да се справи сама с рисковете и заплахите за сигурността. Това налага постоÿнен процес на адаптациÿ както на националните, така и на международните системи за сигурност, проактивно сúтрудни÷ество, интеграциÿ, обùи и сúгласувани усилиÿ между военни и граждански структури и тúрсенето на консенсус при вземането на реøениÿ.
Вúв вúтреøен план е направена оценка за сúстоÿнието на отбраната на страната, охраната на границите, противодействието на нелегалната миграциÿ и тероризма, борбата среùу организираната престúпност и корупциÿта, заùитата на класифицираната информациÿ, превенциÿта и овладÿването на природните бедствиÿ и техногенни аварии, демографските и екологи÷ните проблеми.
Специално място е отделено и на финансовото осигуряване на сигурността и отбраната, както и на постигането на икономическа и социална сигурност. Особено внимание е обърнато и на все още едва задоволително функциониращата национална система за управление при кризи и необходимостта от усъвършенстване на нормативната база и от ресурсно обезпечаване.
В годишния доклад са направени прогнози за развитието на средата за сигурност и влиянието й върху гарантирането на националната сигурност и защитата на националните интереси. Налага се изводът, че развитието на глобалната и регионалната среда за сигурност и през следващите години ще запази динамичния си и противоречив характер с възможности за усложняване. С най-голямо влияние върху сигурността на България са посочени асиметричните рискове и заплахи.
Във вътрешен план като рискове и заплахи за страната през 2006 и следващите години са изведени рисковата миграция през територията на страната; корупцията; тероризмът; незаконният трафик на хора, наркотици и оръжия; дейността на организираните престъпни групи; търговията с общо опасни средства и стоки с възможна двойна употреба; демографският проблем; заплахите от природни бедствия и аварии; опасностите от епидемии и други.
В заключение господин Сертов посочи, че 2006 и следващите години ще бъдат решаващи за изграждането на ефективна национална система за сигурност – неделима част от интегрираната евро-атлантическа система за отбрана и сигурност.
В хода на обсъждането народните представители Атанасов и Червеняков поставиха въпроса за необходимостта от правилна и адекватна оценка на рисковете и заплахите за сигурност на България и по-специално на организираната престъпност като заплаха за националната сигурност. Според господин Младен Червеняков в годишния доклад неоправдано организираната престъпност като заплаха за националната ни сигурност е посочена едва на трето място след тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение. Той изрази мнението, че е необходимо разработването на доклад за състоянието, динамиката и структурата на организираната престъпност. В отговор министър Петков се съгласи, че извършването на сериозен анализ на явлението организирана престъпност е наложително, но същевременно изтъкна, че все пак трябва да се отчете не само задържането, но и спадът в нивата на престъпността в страната през последните години. От своя страна госпожа Янкулова подчерта, че в годишния доклад тероризмът е оценен като най-сериозна и дълготрайна заплаха за сигурността в глобален мащаб, докато организираната престъпност се разглежда като най-сериозен и дестабилизиращ фактор за Югоизточна Европа.
Председателят на комисията господин Свинаров постави въпроса за необходимостта от разработване на нов рамков документ, който да замени Концепцията за национална сигурност на Република България от 1998 г. Посочено бе, че концепцията е изиграла своята положителна роля в периода на присъединяването на страната към колективните системи за евро-атлантическа и европейска сигурност, но не отчита факта, че България вече е част от семейството на водещите държави в Европа и в света и заедно с тях като съюзническа държава поема нови отговорности за мира, сигурността и развитието в района на Балканите, в Европа и в света като цяло. В отговор господин Сертов информира народните представители, че е създадена работна група, която да направи преглед на съществуващите актове в областта на националната сигурност и да излезе с предложение за разработване и приемане на нов рамков документ.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г., внесен от Министерския съвет на 19 май 2006 г., с 12 гласа "за", 3 гласа "против" и 1 глас "въздържал се".
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г. с решение със следната редакция:
"РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад за състоянието на
националната сигурност на Република България през 2005 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Българинов.
Моля заместник-министър Камен Пенков да представи резюмето на доклада за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г. в качеството на вносител на този доклад.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН ПЕНКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
Докладът за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г. е изготвен на основата на Конституцията на Република България, Концепцията за национална сигурност, Стратегията за сигурност на Република България и Правилника за функциите, задачите и организацията на работа на Съвета за сигурността при Министерския съвет.
Докладът представя в синтезиран вид резултатите от анализите и оценките на едногодишната дейност на компетентните министерства и ведомства, пряко свързани с гарантирането на националната сигурност и защитата на националните интереси, както и на държавната администрация като цяло.
Целта на доклада е да представи основните резултати от работата в сферата на сигурността, да информира обществото и да подпомогне управлението при формиране на политиката и реализиране на стратегията за сигурност.
В доклада последователно се анализира и оценява глобалната, европейската, регионалната и вътрешната среда за сигурност. На тази основа се определят основните заплахи, рискове и предизвикателства, въздействали върху сигурността на България през 2005 г. Оценява се състоянието на националната сигурност и степента на защита на националните интереси във външен и във вътрешен план.
Като основни рискове и заплахи в международната среда с влияние върху сигурността на България през 2005 г. са изведени: тероризмът, разпространението на оръжията за масово унищожение, кризисните ситуации в държавите от региона, трафикът на наркотици и суровини за тяхното производство, екологичните проблеми и рисковата миграция.
Отбелязва се, че нито една страна от демократичната общност не може сама самостоятелно да реши проблемите, свързани с рисковете и заплахите. Поради това възниква необходимостта от постоянно адаптиране на националните и международни системи за сигурност, активно сътрудничество и интеграция, международен консенсус и съгласувани усилия между военни и граждански структури на глобално, регионално и национално ниво.
Във вътрешен план се прави оценка за състоянието на отбраната на страната, борбата срещу организираната престъпност и корупцията, охраната на границите, противодействието на нелегалната миграция и тероризма, защитата на класифицираната информация, превенцията и овладяването на природни бедствия и аварии, степента на гражданската защита и екологичните проблеми. Специално внимание е отделено на финансовото осигуряване на сигурността и отбраната и постигането на икономическа и социална сигурност.
Посочва се, че през 2005 г. вътрешната среда на сигурност запазва относително устойчиви характеристики и не са констатирани противоконституционни действия, застрашаващи националната сигурност на страната. Изведени са и проблемите, свързани с предотвратяване и овладяване на природни бедствия и аварии и екологични заплахи, произтичащи от необходимостта от добре функционираща национална система за управление при кризи със съответната нормативна база, структурна изграденост и ресурсно обезпечаване.
Прогнозира се развитието на средата и се посочва влиянието й върху гарантиране на националната сигурност и защитата на националните интереси.
Развитието на глобалната и регионалната среда за сигурност и през следващите години ще запази динамичния си и противоречив характер с възможности и тенденции за усложняване. В тези условия Република България ще продължи да отстоява своите интереси, като най-голямо влияние върху сигурността й ще оказва широкият спектър от асиметрични рискови предизвикателства.
През 2005 г. работата на правителството в сферата на националната сигурност се базира на принципите на: приемствеността, обществения и политически консенсус, икономическия растеж, стабилност и създаване на благоприятна социална среда, интеграцията на страната в евро-атлантическите структури за сигурност, развитието на двустранно сътрудничество и активно участие в международните организации.
Изведени са следните основни изводи за състоянието на националната сигурност през 2005 г.
Под влияние на глобализацията, сигурността на всяка отделна държава, в това число и на България, в значителна степен зависи от състоянието, взаимовръзките и сътрудничеството между глобалните, регионалните и националните системи за сигурност.
През следващите няколко години влияние върху националната сигурност на България се очаква да оказват преди всичко организираната престъпност и корупцията, тероризмът, заплахrje от природни бедствия и аварии, демографски проблеми, опасност от епидемии и пандемии.
В условията на преобладаващата част от спектъра на заплахи системата за сигурност на Република България гарантира задоволителна превенция и сравнително ефективни действия на държавата при кризи. Тя показа добра оперативна съвместимост със съответните системи както на НАТО и Европейския съюз, така и с изградените системи на отделните страни-членки. Едновременно с това националната система за сигурност при кризи се нуждае от нов подход в осигуряване на необходимите ресурси и усъвършенстване на нормативната уредба за функционирането й като единна система.
Две хиляди и шеста и следващите години са особено важни за доизграждането за ефективна национална система за сигурност като неделима част от интегрираната евроатлантическа система.
Република България притежава необходимия потенциал и надеждни партньори за реализиране на стратегическите цели в областта на националната сигурност и защитата на националните интереси. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пенков.
Господин Камов, заповядайте за изказване.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Мисля, че правителството е представило пред нас един професионално подготвен документ, отразяващ факти и тенденции вярно и прецизно и аз призовавам той да бъде подкрепен с гласуването в залата.
Искам да кажа няколко думи за видяното през погледа на нашата делегация и на един от членовете й, тоест ръководителя на нашата делегация в Парламентарната асамблея на НАТО.
Това, което дълго ние твърдяхме преди приемането ни в Организацията на Северноатлантическия договор, че България може да бъде не просто консуматор на сигурност, но и създател на сигурност, вече е факт. Той се признава категорично от нашите партньори.
България стои солидно, предсказуемо, надеждно в своите ангажименти в Алианса и в по-широк смисъл. България участва активно в ключовите операции на НАТО в Афганистан, в европейските важни пунктове, където НАТО се е ангажирало, даже и в по-далечни мисии, където страната ни на пръв поглед няма конкретен интерес, но от гледна точка на общия контекст на интересите на демократичния свят българското участие се отбелязва и се забелязва.
България също така участва много активно в международното, в политическото измерение на подготовката, особено на срещите на най-високо равнище, свързани с трансформацията на Северноатлантическия договор.
Особено искам да отбележа тук проведената среща през м. април 2006 г. – неформална, на министрите на външните работи на страните от НАТО и от Европейския съюз.
Две думи и за нашето участие като представители на българския парламент. Ние сме шест души от шест различни партии и ви уверявам, че това е мястото, където няма партии и няма разлика в участието на българските народни представители и ние наистина сме един български екип, който участва доста активно. Особено на последната сесия фактически нямаше тема, по която българското мнение да не беше изразено или където ние да не бяхме поканени, за да представим отделните позиции вече на самата асамблея, а чрез нея – и на договора.
В този смисъл аз намирам пълно съответствие между записаните в доклада констатации и впечатленията, които ние имаме от участието в този формат.
Взех думата обаче най-вече, за да направя една препоръка към подготовката на следващия доклад. Мисля, че има какво да се пожелае от гледна точка на засегнатите теми. Още веднъж искам да кажа – професионално и на високо равнище е подготвена тази проблематика, която е в сферата на това, което обикновено ние наричаме „силови ведомства”, но това не е модерното разбиране за национална сигурност. Това не изчерпва модерното разбиране за национална сигурност. Има много други проблеми, които вече се появиха в дневния ред на човечеството, на планетата, на която живеем и които изискват адекватен отговор.
Ще дам един конкретен пример – на един въпрос, който Европейският съюз, НАТО и много международни форуми в момента поставят в първите позиции на своя дневен ред, е енергийната сигурност, този доклад отделя точно седем реда на стр. 21. Предизвикателството пред България с предстоящото закриване на III и IV реактори на АЕЦ „Козлодуй” очертава една ситуация пред страната ни, пред която отговорите са задължителни, но са все още неясни.
Ние имаме информация за това как се готви Швеция да посрещне тези предизвикателства, каква е позицията на Германия, но аз не знам какво възнамерява България да направи. И това е мястото, на което да се засегнат тези въпроси.
Аз предлагам при подготовката на следващия доклад, освен традиционната проблематика на военната сигурност, на вътрешната сигурност, която е представена съвсем изчерпателно и добре, да се засегнат и тези въпроси, които при съвременното разбиране за национална сигурност би трябвало да бъдат включени. Един от тях е въпросът за енергийната сигурност.
И накрая, извън темата си позволявам, уважаема госпожо председател, да Ви помоля и чрез Вас - ръководството на Народното събрание, да напомни на правителството, че то би следвало в най-скоро време да внесе още един годишен доклад по силата на решение на Народното събрание – доклад за младежката политика. Мисля, че няма да е уместно след м. август ние да обсъждаме подобен доклад. Лично премиерът се ангажира с подготовката на този документ при високо качество. Моля Ви да напомните на кабинета, че той дължи на Народното събрание и този отчет за 2005 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Камов.
Господин Агов, имате думата за изказване.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, Годишният доклад за националната сигурност за 2005 г. представлява напредък в сравнение с предишния доклад. Той съдържа по-задълбочен анализ, съдържа повече информация и най-важното, представлява задълбочен преглед в унисон с оценките на нашите съюзници, както и нашите оценки за основните рискове и заплахи пред националната ни сигурност, а оттам и сигурността на нашите съюзници. Следователно, би трябвало да приемем анализите, съдържателната част на този доклад положително.
В същото време обаче искам да изтъкна няколко недостатъка на този доклад.
Този доклад, макар и по-богат от предишните, представлява една добре свършена компилация от данните, които са представени от различните ведомства. В същото време обаче аз разбирам затрудненията на господин Петко Сертов, който е трябвало да обобщи цялата тази информация, хвърлил е огромен труд, но във всички случаи обаче има дисбаланс. Какво показват тези дисбаланси?
Тези дисбаланси показват, че е обърнато много повече внимание на отбраната и много по-малко внимание на вътрешните работи. Констатирани са рисковете и заплахите, но във всички случаи е по-оскъдна онази част, която интересува пряко всекидневието на българските граждани. Защо според мен е така? Защо според нашата оценка е така? Защото в отбраната беше извършена реформа. В отбраната беше извършена такава реформа, че има ефикасен граждански контрол върху системата за отбрана на Република България.
Също така трябва да посочим, че там на високо ниво има политическа мотивация тази реформа да продължи. В същото време обаче съдържанието на този доклад, неговите дисбаланси показват отсъствието на воля за реформа в Министерството на вътрешните работи. Този доклад на практика, констатирайки определени рискове и заплахи, не дава онзи път, който е необходим, за да бъде много по-ефикасна българската система на вътрешните работи. Така например няма анализ какви рискове за сигурността на българите носи абсолютният дисбаланс в разходите за Министерството на вътрешните работи. Огромната тежест, която представляват разходите за заплати на служителите, и твърде малкото средства, които поради този дисбаланс в бюджета не се отделят за техническото осигуряване на Министерството на вътрешните работи.
Този доклад показва за сетен път, че политическото ръководство на Министерството на вътрешните работи не си върши работата. И мисля, този доклад е последното подсещане, че министърът на вътрешните работи няма място в това правителство – той трябва просто да си отиде. Необходима е нова енергия, нова политическа воля, нов политически екип на Министерството на вътрешните работи, за да може България да посрещне предизвикателствата, които стоят пред нея като член на Европейския съюз. Ето това показва този доклад.
И ако в тясно сътрудничество с нашите съюзници от Северноатлантическия договор ние успяхме да бутнем напред - да успеем с реформата в българската войска, нашите съюзници в Европейския съюз в никакъв случай не могат да кажат същото за системата на вътрешните работи. Без сериозна политическа воля за промени, за реформа в Министерството на вътрешните работи няма как да се постигне онзи ефект, който да заведе България успешно в Европейския съюз. Това минава през оставката на цялото политическо ръководство на Министерството на вътрешните работи. Нека го кажем по този повод и нека да го подчертаем. Дали тя ще бъде поискана от министър-председателя или ще бъде подадена доброволно от ръководството на Министерството на вътрешните работи е отделен въпрос, но там въпросите трябва да се решат. Този доклад е сетно доказателство, че има въпиюща нужда от промяна в тази система.
Но не заради тези недостатъци Демократи за силна България няма да подкрепят проекта за решение за приемането на годишния доклад. Има нещо, което според мен е много по-съществено. Въпреки огромния труд, хвърлен от експертите, въпреки огромния труд на Съвета по сигурността към министър-председателя – да се събере всичко това, да се обобщи, да се осмисли, да се постигне онази тоналност на сигурността, която съвпада с подобната на нашите съюзници, има едно много голямо отсъствие в този доклад - има отсъствие на политическа среда на сигурността и затова не бива да упрекваме експертите. Ние тук не правим симпозиум за сигурността на България, а в най-висшия политически орган на България вземаме политическо решение по политиката на България в областта на сигурността.
Ако всички ние отидем днес с този Доклад за националната сигурност при нашите избиратели и им го прочетем, вярвате ли, уважаеми народни представители, че те ще се почувстват утре по-сигурни?! Няма да се почувстват. Защо няма да се почувстват? Защото в този доклад не са ясни насоките на политиката, която трябва да се води, за да се повишат нивата на защита на българските граждани – било от външни заплахи, било от вътрешни заплахи. Това нещо отсъства. Защо отсъства? Защото отсъства почеркът на министър-председателя. Министър-председателят не си е свършил тук работата. Той има Съвет за сигурността, но къде е политиката на министър-председателя тук, къде са неговите указания, къде е онова, което би трябвало той да свърши – да подтикне своите експерти, своя Съвет по сигурността да извърши? Няма го. Министър-председателят и в този случай е останал само един главен координатор на правителството, а не истински министър-председател, който очертава политиката на сигурността на България. Ето това отсъства и това е причината за отсъствието на политическа среда на сигурността в България.
Българският министър-председател в случая абсолютно отсъства от доклада за националната сигурност, абсолютно отсъства. И това мисля, че трябва да бъде отбелязано ясно, защото аз не си представям българския министър-председател да отиде и да каже: "Господин Петков, подайте си оставката!". Просто някак си не събирам двете неща – не мога да си представя как този министър-председател ще извърши точно този акт, след като той отсъства като политик тук в доклада за национална сигурност.
Докладът е беззъб като насока за политиката именно по тази причина. Ще взема няколко произволни примера от него, за да докажа своята теза. Ето например констатацията за разузнаването.
“Разузнавателното проникване – използвам го като предлог – генерираше предизвикателства, рискове и заплахи за националната сигурност чрез създаване на собствено икономическо лоби, влияещо върху процесите в страната; консолидиране на съответните етно-религиозни групи и диаспори у нас; придобиване на разузнавателна, включително класифицирана и прочие информация.”
Давам този пример, защото той показва по един твърде ясен начин как се замазват нещата. Ако го прочете един непредубеден човек, ще каже, че това проникване се извършва от наша съюзническа държава. Нали така? Обаче този доклад не хвърля яснота кой извършва това проникване – съюзническа ли е тази държава или е друга държава?!
По време на дискусиите в Комисията по външна политика и Комисията по отбраната имаше различни хипотези. Но хипотези – политика не се прави с хипотези. Анализи могат да се правят с хипотези, може да се очертават възможни насоки на политиката чрез хипотези, но политика не може да се прави, не може да се взема решение въз основа на хипотези.
Ще кажете: “Докладът е открит и не можем да назоваваме държавите.” Ами как ние, народните представители, тогава ще правим своята политика? Как ние ще защитаваме тази политика? Откъде да знам, че тази държава не е съюзническа или е съюзническа? Няма как да го знам това нещо.
На второ място, поради липсата на политика, поради липсата на кохерентност в тази коалиция, която прави разногледи експертите, подготвящи доклада, и поради отсъствието на водещата роля на министър-председателя докладът не посочва например какво правим с разходите за отбраната. По време на дискусиите за бюджета говорихме за тези разходи, но миналата година те са били 2,5% - под необходимия праг, за който говорим, за да може да се реформира българската войска. Стига се до 150 милиона дефицит в отбраната. Защо? Защото в крайна сметка тук са поставени на равна нога разходите за отбраната, разходите за социални нужди и прочие, и прочие. Не, това са различни разходи и тук трябва наистина много силна политика, за да може да се докаже, че разходите за отбраната водят до по-добри социални плащания, до по-добро развитие на икономиката – за това икономиката да се движи напред. Затова се иска експертиза, иска се политика – такава политика отсъства, уважаеми народни представители.
Има едно изречение за офсетните програми, които са неделима част от икономическия фактор, наречен разходи за отбраната. Едно-единствено изречение и ако трябва да добавя нещо, не в израз на самохвалство, това стана благодарение на председателя на Комисията по отбраната. Защото той предизвика дискусията за това как офсетните програми – програмите, които осигуряват допълнителни граждански поръчки, благодарение на доставките за отбрана могат да доведат до развитието на българската икономика. Но това е точно едно изречение. Това не говори за политика – това говори за маркиране на проблема.
И най-накрая ще цитирам още един много кратък абзац от този доклад в потвърждение на тезата, че няма политическа среда на сигурността заради отсъствието на политическа воля в тази разнородна коалиция да създаде такава среда.
Ето какво се казва: “едновременно с това Националната система за сигурност се нуждае от адаптация, нов подход в осигуряването на антикризисни ресурси и усъвършенстване на нормативната уредба на концептуалните и доктриналните документи за функционирането като единна организация”. Това е квазиакадемична лекцийка, характерна може би за господин Ахмед Доган. Аз разбирам авторите на това изречение. Те са искали да загатнат, че е необходима някаква политика. В същото време обаче няма как тези автори с това изречение да ни убедят, че министър-председателят на България има политическа воля за по-сигурен живот на българите.
Този доклад представлява най-сериозното доказателство за безсилието на българския министър-председател да реши проблемите на сигурността на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Берон, вероятно ще прекратим заседанието, тъй като председателят сутринта е обявил, че заседанието ще бъде до 13,45 ч., след което от 14,00 ч. ще се състои поклонението на проф. Дамгов в зала “Св. София”. Ще успеете ли да се вместите в рамките на 2-3 минути?
ПЕТЪР БЕРОН (КА, от място): Да, ще се вместя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тогава заповядайте.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми малцина останали в залата колеги! Това, че беше направен такъв доклад, е положителен факт. В него има доста неща. Но четейки го, човек има чувството, че от него шербет се лее, че всичко е наред, че няма какво повече да се желае. Ако го прочете човек, който не живее в България, ще си каже: “Виж каква прекрасно уредена страна!”.
Ще отбележа само някои неща, защото няма време. Четем текста и виждаме някои странни изрази: “В Албания е налице противопоставяне между десните (управляващите) и левите (опозиционните) партии и коалиции, което продължи да генерира политическа нестабилност в страната”. Страхотен израз!
Има и един доста хубав израз, с който съм съгласен – че слабата държавност спомага за засилване на сепаратизма.
Каква държава сме ние, когато търпим разни етнически партии да се създават пред очите ни и да правят съвсем открити опити за откъсване на части от страната?! Това е супер, супер посегателство върху националната ни сигурност! Днес видях заглавие в един вестник: “Братът на кмета на гр. Гоце Делчев заявява публично и крещи “Бучковски е моят премиер”. Как ви се вижда това?! ОМО “Илинден”! Опитайте се да създадете в съседните държави подобна организация – в Гърция, в Турция, пък ще видите какво ще се случи!
По въпроса за енергийната сигурност. Господин Камов е напълно прав, това е слабо застъпено в доклада.
Екологичната сигурност пък съвсем я няма, защото когато изсечеш на една страна горите, което е в процес да се извърши в момента, когато тръгнат пороищата, това е посегателство върху сигурността на страната.
Били сме предсказуеми. Може би не е чак толкова хубаво да сме предсказуеми.
Появяват се изрази от рода на “рискова миграция” и “рискови държави”. Никъде не съм виждал списъка на рисковите държави. Не съм виждал и определение на “рискова държава”, за да знам за какво се отнася.
Беше казано от господин Агов, но ето го изразът: “Разузнавателните заплахи за националната сигурност на България произтичаха от интересите и действията на чужди държави, специални служби, организации и лица, които накърняваха българските национални интереси”. Каква информация е това за нас като народни представители?! Това не е никаква информация! Тези неща трябва да се споменават поименно.
Имаше един генерал – Димо Гюров, който беше заявил, че ние нямаме тайни от ЦРУ. Какво означава това? Или сме държава, или не сме държава! Или имаме разузнаване, или сме придатък на чуждо разузнаване! Дълго време тук разни хора се обвиняваха, че били придатък към съветското разузнаване и ГРУ. А какво сме сега?! Ние трябва да бъдем държава като всички държави в Европа, в Европейския съюз. Всяка от тях си има разузнаване, което съхранява, защитава определени тайни, присъщи на тази държава, тайни за нейната национална сигурност. Защото общото си е общо, но специфичното за съответните държави си е специфично.
Имам още редица бележки, но сега няма да има време за тях.
В т. 4 пише: “Потвърждава се закономерността, че наличната сигурност за гражданите, обществото и държавата гарантира съхраняването на националната идентичност, защитата на националните интереси и т.н.”. Това е абсолютно празнословие, тъй като националната идентичност се гарантира преди всичко от инвестиции в културата и от вземане на сериозни мерки срещу сепаратизма. А наличната сигурност за гражданите, каквато всъщност няма, не може да гарантира съхранението на националната идентичност по никакъв начин!
Ние трябва да имаме възможност да защитим нашата страна срещу неща, които могат да се случат от днес за утре. Има едно изречение: “Преструктурирането на военните способности на държавите от района намали риска от възникване на регионален въоръжен конфликт”. Какво е това преструктуриране?! Гърция разполага със 170-хилядна армия, Турция – с 380 хиляди войници в Източна Тракия, срещу нашата шепа разгащени 30-40 хиляди души, които само чакат как да им свърши службата, защото ние тук се разправяме дали службата да бъде наборна или професионална. Тук за професионални войници, както се вижда, няма много мераклии. Мотивацията да се защитава страната е свалена съзнателно, нарочно. Подиграват се на тези, които проявяват някакъв патриотизъм, подиграват се на тези, които биха защитили България! И докато това продължава, ние ще бъдем изцяло поставени на милостта на нашите нови покровители, ще бъдем изцяло в ръцете на чужди държави, които могат да защитят, а могат и да не защитят нашата страна от евентуални неприятности. Ние трябва да стегнем собствената си държава, собственото си разузнаване, собствената си национална идентичност, собствената си имунна система! Дотогава ще пишем такива доклади, от които ще продължава да се лее шербет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Берон.
Дискусията по доклада ще продължи утре сутринта след гласуването в 9,00 ч. на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,48 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова
Секретари:
Пенко Атанасов
Светослав Малинов