Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Екатерина Михайлова

Секретари: Светослав Спасов и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, предстои ни да гласуваме текстовете по т. 2 от нашата седмична програма – второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Те бяха дискутирани във вчерашния пленарен ден след почивката. Обсъждането по тези текстове приключи и предстои да преминем към гласуването им. Както съзнавате, това са отговорни гласувания, законопроектът се следи с внимание от обществеността, затова ви призовавам да се подготвите да гласувате, като използвате, разбира се, единствено собствените си карти за гласуване.
За процедура думата има господин Станчо Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предвид това, което каза председателят на парламента за изключителната важност на този законопроект, моля това гласуване да бъде предавано пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за пряко предаване на гласуването по т. 2 от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 40, против 49, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на самите текстове.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 118 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 4.
Заглавието е прието.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 1.
Гласували 123 народни представители: за 95, против 26 въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте § 2 от законопроекта в редакцията на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 82, против 31, въздържал се 1.
Параграф 2 е приет.
Моля, гласувайте § 3 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 114, против 13, въздържали се 2.
Параграф 3 е приет.
Има предложение на народния представител Станчо Тодоров за нов § 2а, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Станчо Тодоров за нов § 2а.
Гласували 133 народни представители: за 18, против 81, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Има направено процедурно предложение от народния представител Станчо Тодоров за отлагане на гласуването по § 3а, който е по чл. 83, ал. 1 и 3 от самия законопроект. Това процедурно предложение е било свързано, както бях информиран, с редица предложения на господин Тодоров в хода на дискусията по съответни текстове, които предложения не могат да бъдат разглеждани, защото са в разрез с ал. 2 на чл. 71 от правилника, която допуска при второ четене единствено редакционни поправки в хода на четенето, а предложенията на господин Тодоров са били от доста по-обхватен характер.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Тодоров за отлагане на гласуването по § 3а, но обръщам внимание, че то по същество не съответства на съдържанието на правилника.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 17, против 88, въздържали се 29.
Процедурното предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложенията на комисията за § 3а и § 3б.
Гласували 130 народни представители: за 120, против 4, въздържали се 6.
Параграфи 3а и 3б са приети.



Има две процедурни предложения на господин Тодоров за отлагане на гласуването по § 4 и § 4а, предложен от комисията. Ще ги подложа на гласуване едновременно със същото разбиране, че по същество надхвърлят възможностите на ал. 2 на чл. 71.
Моля, гласувайте двете процедурни предложения на господин Тодоров.
Гласували 135 народни представители: за 11, против 79, въздържали се 45.
Предложенията не се приемат.
Подлагам на гласуване текста на § 4 по вносител, подкрепен от комисията и предложението на комисията за § 4а.
Гласували 127 народни представители: за 117, против 4, въздържали се 6.
Подлагам на гласуване предложението на господин Станчо Тодоров за нов § 4а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 15, против 66, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 5 по вносител, който е подкрепен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 110, против 2, въздържали се няма.
Параграф 5 е приет.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Станчо Тодоров за § 6, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 15, против 77, въздържали се 25.
Подлагам на гласуване § 6 по вносител, който е подкрепен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 5.
Параграф 6 е приет.
Подлагам на гласуване заглавието “Преходни и заключителни разпоредби” по предложение на комисията, § 7 по вносител, подкрепен от комисията и предложенията на комисията за параграфи 7а, 7б и 7в.
Гласували 130 народни представители: за 122, против 3, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Филип Димитров за § 8, което комисията не е приела.
Гласували 135 народни представители: за 37, против 82, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 8 в редакцията на комисията.
Гласували 124 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 2.
Текстът на § 8 в редакцията на комисията е приет.
Уважаеми народни представители, с това гласуване Законът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България е приет на второ четене, като с оглед на приетите нови текстове ще бъде направена и необходимата преномерация на параграфите.
За изказване от името на парламентарна група има думата господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! С това гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България парламентът извърши един изключително важен акт, с който придвижи реформите в нашата армия с около три години напред и наистина Българската армия минава към натовските стандарти на професионализъм.
Искам да благодаря на всички политически сили и най-вече на ОДС в лицето на господин Филип Димитров, който беше един от най-твърдите защитници за преминаване към професионална служба на служещите. С това подкрепилите този закон облекчиха съдбата на много млади хора, като решиха тяхното бъдеще, като им дадоха свобода за действия да решават своето бъдеще и да не зависят от този момент да влязат в казармата, да завършат своя срок на служба и тогава да решават своите съдби.
Още веднъж благодаря на всички, които гласуваха. Още веднъж благодаря на ОДС и най-вече на господин Димитров, който твърдо държеше за приемането на този закон. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за процедурен въпрос, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Това гласуване беше типичен пример как се гласува за нещо, за което никой не можа да разбере, освен Филип Димитров, може би. Сигурен съм, че и от ОДС не разбраха за какво става дума и за какво се гласува. Това е един типичен пример за това, което не бива да правим оттук нататък – да откъсваме дебата от гласуването. Това е като българската приказка: “Брашно да хвърляш – мъгла да правиш!”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Какъв е процедурният Ви въпрос?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Кога дебатирахме, а тази сутрин гласувахме?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурният Ви въпрос?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, това е процедурният въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Кой е той?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Че обсъждаме въпроса за това гласуване, което стана. Това е процедура. Гласуването е процедура. И дебатът също е процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Така, де, но Вашият процедурен въпрос какъв е?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ами точно този въпрос, обсъждам процедурата. Това е моят въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нямаме обсъждане. Имате възможност да направите кратко процедурно предложение.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И ако някои от тези наши съграждани ни гледаха по телевизията какво правим, всъщност предаването не беше излъчено по Българската национална телевизия, но тук снимаха камери, сигурно щяха много да се учудят.
Така че този закон за мен беше приет в нарушение на правилника и оттук нататък ние ще решим какво да правим в тази връзка и тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре е да решите какво да правите преди да се изказвате.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Във всички случаи обаче това, което направихме и което имате намерение да ни принуждавате да правим, ще бъде в нарушение на правилника, докато, разбира се, този правилник не бъде изменен. Но ние ще се противопоставим решително на изменението на правилника в тази насока. Защото просто така не може, защото така е против правилника, така е противоконституционно, така е противозаконно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Първото нещо, което трябва да направите, е добре да прочетете правилника, преди да се изказвате.
Продължаваме с точка трета:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2005 Г.
Обсъждането на този доклад започна вчера, той беше представен от съответни представители на ведомствата, в пленарната зала беше гласувано да бъдат допуснати заместник-министърът на отбраната госпожа Янкулова, на вътрешните работи – господин Пенков, както и господин Сертов – секретар на Съвета по сигурност. Ако са в Народното събрание, биха могли да влязат. Ако не са, редно е да бъдат поканени и да присъстват, тъй като е възможно в изказванията на народните представители да има въпроси към вносителите и не е понятно техните места да са празни в този момент.
Доколкото си спомням, в края на вчерашния пленарен ден имаше заявки за изказвания. Господин Йордан Величков потвърждава.
Заповядайте, господин Величков, имате думата.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Докладът, който беше предложен на вниманието на Народното събрание, е един сравнително задълбочен, всеобхватен документ и един първи, бих казал, опит за очертаване на състоянието на националната сигурност на Република България.
Освен положителната оценка, която естествено повечето от колегите дадоха, аз бих искал да спомена и няколко бележки.
На първо място, бих предложил в бъдещи подобни документи някои неща да се прецизират, по-точно да се отбелязват важни констатации, тъй като това наистина би подобрило не само нивото на доклада, но би дало една по-точна картина на състоянието на нашата национална сигурност.
Бих посочил една оценка на стр. 46 в доклада:
„Европейският съюз ще продължи активно и последователно да формира обща външна политика и политика на сигурност.”
Доста, бих казал, неточна оценка. Европейският съюз нито води активна, нито пък последователна външна политика. Защото, ако той водеше такава външна политика, във всички случаи европейските държави нямаше да участват, тези, които участват във войната в Ирак, и във всички случаи Европейският съюз не би позволил разкриването на нови военни бази на европейския континент.
По-нататък. Бих искал да предложа на бъдещите автори на подобен документ да отчитат едни доста важни обстоятелства, и най-вече отношенията и трансатлантическите разногласия САЩ – Европа. Тези разногласия, които по времето на студената война доста бяха подтискани, след студената война излизат все по-ясно и по-отчетливо на политическата сцена.
На първо място, това е различният подход на Съединените щати и Европа по отношение на външната политика, различна външнополитическа философия, което е всъщност е причината за неподкрепата на голяма част от европейските страни по отношение на войната във Виетнам.
На второ място, разногласията касаят преди всичко въпросите на сигурността. В тази връзка различията между Европейския съюз и Съединените щати стават все по-очевидни. За Съединените щати заплахите за международната сигурност преди всичко се свеждат до въпроса за оръжията за масово унищожаване и тяхното разпространение, терористичните организации и бандитските държави. Европа съсредоточава своето внимание върху такива заплахи, като организираната престъпност, контрабандата, унищожаването на околната среда, етническите конфликти, религиозните сблъсъци, миграцията, бедността. Това са сериозни различия.
Според европейските оценки, тези заплахи предизвикват много по-тежки поражения, отколкото заплахите, които сочат Съединените щати.
В доклада са отчетени и включени двете концепции – европейската и американската, но мисля, че има известен превес на американската. За в бъдеще смятам, че трябва да се има предвид фактът, че все повече Европейският съюз ще поема по-голяма част и дори пълна отговорност за своята сигурност на континента. Това следва да бъде отчетено в бъдещите документи, които ще се готвят от съответните институции в България.
Отчетен е и още един факт – демографската криза в България. Но, струва ми се, че когато се прави съвсем бегъл анализ на проблемите на Балканите, трябва да се отчита още един фактор – демографският взрив в някои балкански региони, който също може да се яви сериозен фактор за заплаха на сигурността и за България.
И на последно място, смятам, че е пропуснат един изключително важен въпрос – мястото на военната индустрия, така да се каже, като фактор на националната сигурност на Република България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Реплики към господин Величков няма. Кой желае думата?
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА):  Три са компонентите на състоянието на националната сигурност във всяка страна. Това са основните, фундаменталните компоненти.
Първата е териториалната цялост, втората е идентичността и третата е гаранцията за живота, имота и честта на гражданите.
Докладът е написан много добре, от изключително опитна ръка и съответства на доктрината на управляващите, с която аз, както е известно, не съм съгласен, нито хората от моята парламентарна група.
Трябва да се каже обаче, че при оценките на този много добре написан доклад, който излага в приблизително добро състояние фактите и емпиричната страна на въпроса, оценките не съответстват на действителността.
Първо, териториалната цялост на страната в моментното състояние на въоръжените сили изобщо не може да бъде защитена, тъй като 30-40-хилядна армия, лишена от авиация, почти лишена от флот, със силно редуцирани бронетанкови сили, просто не може да защити тези 111 хиляди квадратни километра площ с изключително пресечен релеф.
Това трябва да ви е ясно, даже и когато дебатирате за професионалната армия, и на първото обсъждане на този закон за поправки в Закона за въоръжените сили аз съм го казал много ясно, с геополитическа аргументация.
Второто е за идентичността. Мисля, че вчера Петър Берон каза някои основни постулати за тази идентичност. Това не биваше изобщо да се пише в доклада, защото е срамота, тъй като в сравнение със страните в Европейския съюз отношението на средствата от бюджета, изразходвани спрямо брутния вътрешен продукт за областите култура, наука и образование, които са фундаменталните страни, базата на укрепването на националната идентичност, парите са минимални. Не искам да казвам цифри, защото е срамно. Тоест проблемът за идентичността е проблем държавен и проблем на даване на необходимите средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Станилов, картата не сте сложили. Не се засича времето.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Извинявайте, господин председателю, извинявайте, колеги.
И най-сетне, гаранцията за живота, имота и честта на гражданите, която смятам в момента за най-важен приоритет на националната сигурност. Всички – и управляващи, и опозиция признават и акцентират на този проблем. В България органите за сигурност, прокуратурата и съдът работят много зле и по този въпрос са най-много бележките на Европейския съюз. Тогава за каква национална сигурност можем да говорим в тази посока? За никаква!
Подобряването на националната сигурност, изложена в годишен доклад, подложен на дебат, ще трябва да има и през следващите години. Обръщам внимание на колегите от НДСВ, че по време на тяхното управление през последните две години такъв доклад изобщо не беше представян. И това, както се вижда от формална гледна точка, беше замърляно, беше скрито зад завесата и нищо не се казваше.
Най-сетне новото правителство на тристранната коалиция извади такъв доклад. И той има това състояние – казва истината, дава емпириката, но когато дава оценка, тя е невярна. И проблемът не е в самия доклад, не е в оценките, а е в сбърканата доктрина за развитието на страната – казвам ви го за не знам кой пореден път. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, предстоят още изказвания. Искам да съобщя оставащите минути по парламентарни групи.
Коалиция за България има 34 минути, спрямо удълженото време.
Национално движение Симеон Втори, ДПС и ОДС не са ползвали време.
Демократи за силна България, обръщам внимание, имат оползотворени от господин Агов 12 минути и им остават 9 минути.
“Атака” до изказването на господин Станилов имаше 13 минути. Не засякох цялото му време, но остават 10 минути по информация от пулта.
Българският народен съюз не са ползвали време.
Независимите народни представители имат 9 минути.
Обръщам се към вас със следния въпрос. Поначало въпросите на националната сигурност са възможно най-отговорните, особено когато се дебатират в парламента. Сегашното протичане на тази дискусия без представители на правителството едва ли отговаря на важността на темата. Има и такава възможност, ако прецените, да прекъснем дискусията до идването на представителите на министерствата. Информиран съм, че от Министерството на вътрешните работи пътуват насам, а госпожа Янкулова е ангажирана с министъра и след приключване и тя ще дойде тук.
Ако желаете, можем да минем към точка четвърта, или да продължим с дискусията, докато чакаме представители на вносителите да дойдат.
РЕПЛИКИ: Да ги изчакаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да ги изчакаме.
Трябва да се направи процедурно предложение за прекъсване на дискусията по точка трета и преминаване към точка четвърта от дневния ред.
Заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! С оглед на създалата се ситуация правя процедурно предложение да преминем към разискванията по точка четвърта от седмичната ни програма до идването на колегите от съответните ведомства.
РЕПЛИКА: Какви колеги, министрите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... До идването на министрите. Благодаря Ви, господин Мерджанов.
След приключването на точка четвърта ще продължим с точка трета.
С това разбиране, моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 103 народни представители: за 101, против 2, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към точка четвърта от програмата за седмицата:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА.
Вносители са Ахмед Юсеин и Метин Сюлейманов.
Заповядайте да представите законопроекта.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, Тридесет и деветото Народно събрание прие промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица и според промените се създаде един орган като най-висша инстанция – централна комисия, който се занимава с проблемите на хората, при които репресията не е доказана с факти и се получават спорни моменти. Това е единият момент от предложенията, които сме направили и за които след малко ще ви кажа. Те са съгласувани с централната комисия и с нейното ръководство.
Освен това Наредбата за приложение на тези изменения беше внесена в заседание на Министерския съвет много късно. Срокът за подаване на документи и получаване на обезщетения беше до 9 април т.г., а наредбата излезе на 4 април 2006 г. Това ни даде повод да направим тези промени съвместно с ръководството на централната комисия.
По-голямата част от предложенията, които сме направили, се отнасят до точността при работата, за да дадем възможност на централната комисия да действа с по-голяма прецизност при определянето на репресията в отделните случаи.
Направили сме няколко предложения. Само по едно от тях, където цялата Комисия по правата на човека и вероизповеданията беше единодушна, че не трябва да има такова предложение, аз го оттеглям. Става въпрос за § 4, чл. 9, т. 2, след израза “обекти от системата на чистота и в селското стопанство” да се добавят и “трудово мобилизираните”. Тук по-голямата част от съюзите на репресираните искаха и тази категория граждани да влязат в числото на репресираните. Уважаеми дами и господа, колеги, знаете, че през тези години много младежи бяха заставяни да ходят на комсомолски бригади и ако включим това като трудова мобилизация, числото на хората, които ще подават документи в областните администрации, ще бъде много голям. Това ще затрудни работата както на областните администрации, така и на централната комисия, от една страна, и от друга страна, проблемът ще натежи силно на държавния бюджет. Затова аз оттеглям § 4, чл. 9, т. 2 – за трудово мобилизираните.
В § 3 предлагаме да се създаде нова т. 4, защото през тези години е имало случаи, в които цялото семейство е било изселено и заселено в дадено населено място, а е имало заповед за изселване само на един член от семейството. Затова много от хората, които са били репресирани, семействата искат да се възползват от това, а централната и местните комисии се затрудняват, защото никой не може да им издаде такъв документ, от който да е видно, че цялото семейство – заедно с децата, е било изселено в друго населено място на територията на страната ни.
Затова предлагаме всяко такова семейство, което претендира, че е било изселено и заселено принудително в друго населено място с непълнолетните и пълнолетните деца, да представи удостоверение от архива на МВР, че заповедта за изселването и заселването се отнася за цялото семейство и за децата, които са били членове на семейството на изселения.
Основна точка от нашето предложение е § 11, защото срокът за подаване на документи изтече. Ние предлагаме да не бъде в срок от една година, защото той изтече на 9 април, а да бъде в срок от две години, опасявайки се от това, че докато излезе в “Държавен вестник”, ще минат още 1-2 месеца – за да могат да се възползват пълноценно всички репресирани и за да могат спокойно да работят комисиите в областните администрации и централната комисия, която е претрупана с документи, спорни случаи. Може би в комисията ще има и други предложения за удължаване с поне още шест месеца – да бъде до края на 2007 г. Това да бъде последното изменение на този закон.
Благодаря на колегите, които подкрепиха законопроектът да влезе като точка от програмата за тази седмица. Благодаря ви, че ме изслушахте. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Има доклад на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Давам думата на проф. Герджиков да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 654-01-66, внесен от Ахмед Юсеин и Метин Сюлейманов на 17.05.2006 г.
На редовно заседание, проведено на 3 юни 2006 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Вносителят господин Ахмед Юсеин представи подробно мотивите на законопроекта и обърна специално внимание на няколко текста.
Според господин Юсеин право на обезщетение следва да имат наследниците само на онези лица, които са убити при опит за бягство през границата при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Предлаганото прецизиране на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 постига по-пълно съответствие с целите на закона, като изключва лицата, които са пресичали границата по криминални подбуди.
Вносителят обърна внимание и на необходимостта не областният управител, а централната комисия да разглежда искания за обезщетение от лица с висше или полувисше образование, които са били освободени от работа и заставени да работят неквалифициран труд. Според него централната комисия разполага с по-голям ресурс да извърши проверка на обстоятелствата и да създаде единна практика по прилагането на тази законова разпоредба.
Изложени бяха аргументи в подкрепа на удължаването с една година на срока, в който може да бъде предявено искане за обезщетение. Господин Юсеин поясни, че наредбата за прилагане на чл. 4 от закона е влязла в сила едва на 28 април т.г., което е поставило правоимащите лица в обективна невъзможност да спазят указания в закона срок.
В хода на проведените дебати народните представители подкрепиха принципно предложените изменения и допълнения, но изразиха и някои критични бележки по отношение на конкретни текстове.
Голяма част от въпросите бяха насочени към предлаганата промяна на чл. 9, т. 23 – да се получава месечна добавка към пенсията от лица, които са били трудово мобилизирани. Господин Трифон Митев посочи, че е необходимо да се изясни понятието “трудово мобилизиран”, като то следва да се отнася само до принудителния труд, но не и до комсомолските бригади или командировките за работа на обекти от национално значение.
За необходимостта от прецизиране на понятието “трудово мобилизиран” се изказаха проф. Огнян Герджиков и госпожа Кръстанка Шаклиян, която предложи да се даде легално определение на това понятие. Като допълнителен аргумент народните представители посочиха и наборната военна служба в Трудови войски, за която също би могъл да възникне спор дали попада в тази категория.
По отношение на предложението право на обезщетение да имат и децата на интернираните проф. Огнян Герджиков обърна внимание, че законопроектът създава еднакви права за непълнолетните и пълнолетните деца, въпреки че последните са имали право на избор. Според него за решаването на този въпрос следва да се потърси справедлив и балансиран подход при обсъждането на законопроекта между първо и второ четене.
Господин Иван Сотиров изрази мнението, че децата на интернираните са били третирани различно в продължение на години поради самия факт, че са деца на интернирани, а не само поради факта, че са живели с родителите си по време на интернирането.
Народните представители поставиха въпроса и за размера на средствата, необходими за финансовото обезпечаване на законопроекта. Господин Юсеин направи уточнението, че средствата за обезщетенията по този закон досега са възлизали на не повече от 40 хил. лв. годишно и не се очаква тази сума да нарасне значително.
При проведеното гласуване Комисията по правата на човека и вероизповеданията с единодушие от 7 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от Ахмед Юсеин и Метин Сюлейманов.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Преминаваме към обсъждане.
Заповядайте, господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на Обединените демократични сили ще подкрепи внесения законопроект. Веднага обаче искам да кажа, че има още неща за доизкусуряване в този закон. В момента тези комисии, които действат, са затрупани с молби на репресирани лица, които са недоволни от чл. 6 на сега действащия закон, който внася едно уравняване при обезщетението, независимо от срока, който е изтърпян като наказание.
По досегашния ред се обезщетяваше за изтърпяно наказание от две години и осем месеца. Има лица, които лежаха по 20 и по 30 години по затворите – като случая със сдружения земеделец Петър Пасков от Варна, който лежа 35 години след 9 септември, а 9 години лежа преди 9 септември – световен шампион по изтърпяване на политическа репресия. Този човек получи обезщетение само за 2 години и 8 месеца, като веднага искам да добавя, че няма такова обезщетение за преживените човешки страдания.
Ето защо между първо и второ четене ние, от ОДС, ще внесем необходимата поправка към текста на чл. 6 от сега действащия закон. Тогава пак ще взема думата да се обоснова и се надявам, че наистина ще постъпим справедливо.
Нека като народни представители, като Народно събрание да отдадем заслуженото на тези, които напълно невинни преминаха през тежък етап от своя живот – времето на несправедливите репресии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Реплики няма.
Има ли желаещи да вземат думата? Има ли колеги, които желаят да вземат думата? Няма.
В такъв случай обявявам дискусиите по законопроекта за приключени, а гласуването му на първо четене ще бъде след почивката и проверката на кворума.

Сега предстои да възобновим обсъждането по точка трета от нашата програма:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2005 Г.
Аз се обръщам към парламентарните групи и към квесторите да поканят народните представители в залата. Ако искаме да има авторитетно обсъждане и авторитет парламентът, трябва да настояваме не само правителството да бъде представено, но и ние да сме в залата и активно да се участва в тази дискусия. Доколкото сигналите за повикване и агитацията на квесторите не винаги дават резултат, аз ще изчакам 1-2 минути и след това ще преминем към поименна проверка, която, както показва практиката, е по-действено средство за осигуряване на кворум. Тя е силно, временно, но поразяващо средство! (Оживление.)
Виждам опразнени цели сектори, които иначе са много заинтересовани от участие в дискусиите. Но, изглежда секторите се попълват.
Ще изчакам още една минута. Колеги, заемете местата си. Предстои да възобновим дискусията по проблемите на националната сигурност. Виждам, че вече има интерес у народните представители, че има готовност да се участва в дебатите.
Моля квесторите да поканят заместник-министрите, които са вече тук, на вътрешните работи, на отбраната. Виждам госпожа Янкулова.
На днешното обсъждане сме поканили заместник-министър на външните работи. Представител на Министерството на външните работи беше редно да бъде тук още при вчерашното начало на дискусията. Очаквам информация дали е предадена тази покана и има ли отговор. Попитайте дали пътува насам представител на министерството.
Не виждам заместник-министър на вътрешните работи. Сега разбирам, че господин Пенков е в сградата на парламента. Очакваме го да влезе и в пленарната зала.
Колеги, предлагам да продължим.
Аз ще изразя неудовлетворението на парламента пред ръководствата на тези министерства, че те не са представени нито като обхват, нито като достатъчно отговорно равнище в тази дискусия, но ще разчитаме засега на госпожа Янкулова, която е участник очевидно в изготвянето на голяма част от основните постановки на този доклад.
Предлагам да продължим дискусията. Заповядайте, господин Атанасов, имате думата.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, единственото достойнство на този доклад се състои в това, че той беше изготвен, защото през последните 3-4 години такъв доклад от правителството на Сакскобургготски не беше внасян в парламента. Този доклад обаче е написан високопарно. Той е претенциозен. Общо взето от него виждаме имитация на дейност.
От съдържанието му става ясно, че Съветът по сигурността към Министерския съвет не е органът за координация на дейността по опазване на националната сигурност. Това става ясно от съдържанието на самия доклад, защото той представлява една компилация на отделни фрагменти, които са механично събрани в един материал по системата “Copy-Paste”, дори различните шрифтове са запазени в материала.
Искам да кажа няколко думи по отношение на специалните служби и на първо място по отношение на разузнаването. Информацията е изключително пестелива, но за сметка на това е хвалебствена. Тя е всичко на всичко 15 реда.
Изобщо от доклада не става ясно какви са приоритетите на българското разузнаване, в кои райони на света ние имаме интереси и така нататък. Да не говорим за това, че средствата, които са отделени за разузнаването от 13 млн. 900 хил. лв. са една сума, която е изключително недостатъчна, но никой не протестира, включително и от службите.
В тези 15 реда за разузнаването е написано, че то имало активен принос в противодействието на тероризма и осъществявало международно сътрудничество. Това ли са функциите на българското разузнаване?
Да не говорим за това, че информацията не е на систематичното й място, а може би по традиция от миналото тя е сложена в главата за Министерството на вътрешните работи.
Един изключително важен момент е, че за тази структура – Националната разузнавателна служба, няма закон от 15 години. По тази причина не е ясно дали подлежи на парламентарен контрол нейната дейност.
Няколко думи за контраразузнаването – прави впечатление от доклада, че липсват основни рискове за националната сигурност, които произтичат от дейността на чужди разузнавателни служби, а именно – на първо място, изобщо не се обсъжда въпросът за корупцията като основен метод за придобиване на класифицирана информация от чуждите специални служби и като механизъм за влияние върху политическия живот в страната. Това е класическият метод за работа на чуждите специални служби – купуване на информация. По този въпрос няма нито дума.
Също така няма нито дума по отношение на това, че организираната престъпност на практика играе прикритие на дейността за чуждите специални служби. Няма нито дума за организираните престъпни групи с чуждестранен елемент. Нито дума няма по отношение на това какви мерки се вземат по отношение на тези лица.
Един изключително важен момент, който изобщо не е обсъждан в доклада, това е даването на достъп до най-високите нива на класифицирана информация на лица, които са зависими от дейността на чужди специални служби. Имаме сериозен законов проблем в тази насока, но той изобщо не е обсъждан. За какво става въпрос?
Съгласно приетия през 2002 г. от мнозинството на НДСВ и ДПС закон и с активното участие на хора от бившата Държавна сигурност – Закон за защита на класифицираната информация, днешните български служби извършват проучване за надеждност на своите служители сами на себе си. Получава се този ефект, че на практика подчинените проучват началниците си. Кажете ми по какъв начин могат да постъпят редовите офицери от тези служби, когато те получат информация, която индикира зависимост на техните началници от тяхното минало, например, че са завършили школите на КГБ в Съветския съюз? По какъв начин те ще проверят дали тези хора не са зависими днес?
Също така – как да реагират службите, когато лица, които кандидатстват за достъп до класифицирана информация и то за най-високите нива, биват награждавани от президента на Републиката с най-високи награди, а в същия момент за тях съществуват данни за зависимост? Или, когато началниците на техните служби демонстративно поддържат контакти с тези лица или ходят на почивка в техните хотели? Това е един изключително важен проблем за сигурността на класифицираната информация. Има лица, които заемат високи длъжности в страната, получили са достъп до най-високото ниво на НАТО, а за тях съществуват данни за зависимост.
Да не говорим за това, че в доклада много срамежливо се говори за радикалния ислям. Това е един изключително сериозен риск и дестабилизиращ фактор за националната сигурност. Посочва се, че имало такива проблеми.
Във връзка с дейността по линия на разузнаването и контраразузнаването – нито дума по отношение на проблема за досиетата, както го наричаме популярно, за тази зависимост и как трябва да бъде решен този проблем. Не си даваме сметка, че Европейският съюз отдавна е наясно със зависимостта между Държавна сигурност и българската организирана престъпност.
Минавам към проблема за борбата с престъпността. В този доклад има само някакви констатации и няма никаква перспектива – какво и как ще се прави оттук нататък в тази област. Нищо! В доклада е отделено много по-голямо място за пожарната и аварийната безопасност, отколкото за организираната престъпност. Няма и дума за поръчковите убийства, какви са причините за липсата на респект на престъпния контингент от властта. Обществото би следвало да бъде информирано какви мерки би трябвало да бъдат взети за промяната на това статукво, защото в българското общество има остър дефицит за справедливост. Няма отговор как ще бъде решен този дефицит. В доклада е посочено, че в резултат на службите за сигурност и на МВР се увеличили приходите в бюджета. Това е смешно!
Според мен единственото предимство на този доклад е, че е внесен. Иначе той е безсмислен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Атанасов? Няма.
Давам думата на господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще се спра на няколко конкретни момента в предоставения ни доклад. Считам, че изключително малко внимание се обръща върху аспектите на финансовата сигурност, които са пряко свързани с националната. Ще ви дам един пример. На стр. 12 пише: "Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс за 2005 г. е 3 млрд. 163 млн. евро." Отрицателното търговско салдо е още по-голямо – над 8 млрд. лв.
Няколко реда по-надолу четем: "Независимо от бързото увеличаване на търговския дефицит, стойностите му остават в границите на устойчивото изменение на базата на наблюдавани темпове на растеж на брутния вътрешен продукт". Как може да сме спокойни, уважаеми колеги, при условие, че стойностите за 2005 г. за търговското салдо и платежния баланс са скочили точно двойно, със 100%. Това очертава една изключително опасна тенденция. И не случайно на срещата в Гърция, на списание "Економист" това беше изкарано като един от основните проблеми пред България.
По-нататък: "Брутният външен дълг в края на декември 2005 г. възлиза на 14 млрд. 324 млн. евро, като нараства с 1 млрд. 802 млн. евро в сравнение с края на 2004 г." Как можем да бъдем спокойни, уважаеми колеги, при тези цифри?! Увеличение с близо 2 млрд. евро за една година на брутния външен дълг?! Той е над 17 млрд. долара в момента!
Разбира се, липсва и думичка за сделката с външния дълг, за загубите на България от порядъка на над 1 млрд. лв., които призна господин Пламен Орешарски, но това е друга тема.
Вторият проблем, върху който искам да се спра, е Раздел ІІ, назован "Оценка на предизвикателствата, рисковете и заплахите в областта на сигурността". Тук четем дословно: "Тероризмът остава най-сериозната и дълготрайна глобална заплаха за сигурността".
Редове по-надолу четем: "Основните заплахи за националната сигурност на България, свързани с международния тероризъм, произтичаха от: вероятността отделни лица или изолирани групи да извършат терористичен акт срещу обекти на страните от международната коалиция в Ирак и Афганистан". Уважаеми колеги, тук възниква въпросът какво правим ние в Ирак и Афганистан, щом това е една от основните опасности за сигурността на страната?! Ето един конкретен, логичен и ясен въпрос, на който призовавам всички да си отговорим.
Няма да говоря за наркотиците. Впрочем на стр. 19 пише: "Трафикът на наркотици и суровини за тяхното производство от Близкия и Средния Изток към Европа, независимо от предприетите мерки, се превърнаха в сериозен източник за финансиране на криминални и екстремистки структури". Уважаеми колеги, по официални данни на ООН производството на суров опиум в Афганистан е скочило от 185 тона по времето на талибаните на над 5000 тона в момента. Скочило е след намесата на коалиционните сили в Афганистан, в които ние даваме своя принос. Какво се получава на практика? Ние всъщност помагаме за разрастването на този трафик, който – пак повтарям – е сериозен източник за финансиране на криминални и екстремистки структури. Моля ви, помислете върху тези проблеми. Какво прави България в Афганистан и защо подпомага тези криминални и екстремистки структури с този трафик на наркотици?!
Разбира се, има много други неща, но не искам да ви отегчавам, уважаеми колеги. За мен този доклад е непълен. В него има редица алогични моменти. Споменах някои от тях. Считам, че би трябвало да го върнем на правителството, за да го преработи, да направи един сериозен доклад, от който наистина да има смисъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Думата има господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За мен определено в доклада има нещо положително и това е, че след едно много сериозно прекъсване от представяне на такива доклади, отново се възстановява правенето на доклади за състоянието на националната сигурност. Тъй като миналото управление не намери време да подготви такъв доклад, то поне за една година от своето управление това правителство представя този доклад, което е положителен момент.
Направих си труда да сравня двата доклада – от 1999 г. и този. Да ви кажа честно, от гледна точка на изводите за международната сигурност (а България е част от нея), то тези изводи са едни и същи, даже дума по дума, със запетайките.
Според мен за седем години би трябвало тази международна среда да се е променила, а тя наистина се е променила, но промяната изобщо не е отчетена в този доклад.
След като България стана член на НАТО и очаква да стане член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г. бих казал, че сигурността се глобализира. Глобализацията на сигурността действително е засегната в този доклад, но само с констатации.
От гледна точка особено на глобализацията, на рисковете, които касаят преди всичко България, защото това е доклад преди всичко за престъпността, за сигурността, която е свързана и касае единствено и само България, но на първо място трябва да бъде сигурността на България. Това обаче липсва. Има констатации, има отбелязване на договори, които са подписани с други държави. И нищо повече!
Но след констатациите, които са направени, специално за България би трябвало да има и начините за решаване на тези проблеми, които касаят нашата сигурност. Защото, когато се прави един доклад за сигурност, е много важно в него, първо, да се констатират, след това, да се посочат начините, методите и средствата за постигане и за елиминиране на тези проблеми, които евентуално могат да се проявят пред нашата национална сигурност, а всичко това е свързано с целта на целия доклад. Докладът трябва да има цел. Големият проблем е, че в този доклад, според мен, целта я няма, а да не говорим за политическото участие на Министерския съвет за решаването на тези цели. Действително, според мен, самото решаване и самото предоставяне на един такъв доклад, защото в сигурността, уважаеми колеги, е включено абсолютно всичко в нашата държава и в нашето стопанство.
Аз не искам да подценявам присъстващите от Министерски съвет, но тук най-малкото трябваше да има вицепремиер, който се занимава и отговаря точно за тази сигурност.
В тази връзка бих казал, че някои конкретни неща в самия доклад мен лично ме притесняват. По-точно бих казал, че не са решени проблемите. Аз ще обърна внимание примерно на някои части за това какво е засегнато.
Информационната сигурност. Както е написано в този доклад, се оказва, че действително е имало опити за проникване в нашата информационна система за сигурност, че това е хранителната среда, така да се каже, чрез проникването в тази среда, но така или иначе тук ги няма решенията, които са свързани с недопускане на проникването в информационната среда, свързана с нашата сигурност.
Това е другият проблем – за разузнавателните заплахи. Тук обаче ще отворя една скоба – нещо, което липсва и много, много сериозно липсва в този доклад.
Уважаеми колеги, пък и самото ни изслушване в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, според мен, целеше нещо съвсем друго – примерно днес да се постигне определен пиар ефект за това, че се прави нещо във връзка с определени закони на определени служби. Аз и пред комисията го казах, ще го кажа и пред вас, то е свързано с този доклад.
В този доклад няма стратегия за реформи в специалните служби, няма го пътя и целта, която да се преследва за реформите в тези служби. Няма го ясното заявяване за това, че действително трябва да има един устройствен закон за националната ни сигурност и от него след това да се правят отделните закони. Макар че аз лично се съмнявам, да ви кажа честно, че ще се внесат и ще се приемат тези два закона за двете отделни служби, но ние отново слагаме каруцата пред коня. Каква цел тогава преследваме в един момент специално в сектора за сигурността? Там Националната ни разузнавателна служба играе много активна роля. Тя играе активна роля, тъй като тя е подала тази информация, която е на стр. 21, за разузнавателните заплахи за националната сигурност на България, които произтичат от интересите и действията на чужди държави и специални служби, организирани лица, накърняващи българските национални интереси. Това е много малка част.
По-нататък разузнавателното проникване беше насочено преди всичко към структуроопределящи отрасли на българската икономика. Кои са тези служби? Кои са тези държави? Структуроопределящи части на икономиката – кои са те? Приватизацията предстои действително на структуроопределящ отрасъл. Коя е тази държава, която иска да проникне и евентуално след време да застраши нашата национална сигурност, примерно в частта й за енергетиката, защото знаете, че енергетиката е отрасълът, който издига и може да свали всяко правителство, което естествено е заплаха за националната ни сигурност. Това го няма! Или пак пожелателни констатации!
Енергийните източници, достъп до енергийните източници и до стратегически суровини. По същия начин! Констатация е, че България е зависима от една-единствена държава и доставките за решаване на суровинните си проблеми. Да, по-нататък вече има отбелязано, че България ще засили своето активно участие в създаването на транспорт, на някои газопроводи, петролопроводи, но няма решение на въпроса точно за заплахата за националната сигурност или по-скоро предложение за доклада за тази година, който ще бъде приет следващата година. Няма го това решение за нашата енергийна независимост, която също е много важна за нашата национална сигурност. И вие много добре го знаете в тази зала.
Трафикът на наркотици и суровини. Пак, наблюдаващата роля на правителството – да, хванали сме, ние сме на трафика. Но, колеги, защо няма констатация за България, поне от казаното и изнесено от МВР чрез медиите, за това, което е хванато за синтетичните наркотици? Какво ще направи българското правителство и България тези бивши химици, които са работили към определени химически предприятия и знаят как се прави тази суровина, защото навремето до 1989 г. това бе държавна търговия, сега произвеждат синтетичните наркотици, които заминават примерно в източна посока? Нищо! Няма абсолютно нищо по този въпрос!
Професионализацията на армията. Онзи ден прочетох, че 5 хил. места са свободни и тепърва ще набираме така да се каже войници, които желаят да се професионализират. Това е добре, само че лошото е, че за да набереш тези 5 хил. войници не е въпрос само до заплатата. Това трябва да е цялостна стратегия за привличането им – социални придобивки, жилищни придобивки и други. Това също трябва да е стратегия на правителството, на цялото българско правителство, което трябва да направи така, че действително да се изпълни този срок от 1 януари 2008 г. и нашата армия да бъде професионализирана, както гласувахме преди половин час.
Опазване на класифицираната информация. Тук е най-голямата тъмна “майка Индия”, бих казал! Защото преди известно време тук един вицепремиер на въпрос на един наш колега: “Има ли изискване за даване на сертификат за даване на достъп до класифицирана информация за бившите служители на Държавна сигурност?”, отговори, че няма такова изискване. Аз твърдя, че има такова изискване и то е в самата инструкция на самата комисия. Тоест, кой е излъгал – шефката на комисия или вицепремиерът, който е бил подведен от нея?
Борбата срещу корупцията. Отново констатации, констатации и никакви решения или предложения за решения!
Уважаеми колеги, за да се борим с корупцията, първо, трябва да заявим ясно политическата си воля, което откровено да ви кажа след вчерашното заседание, в което трябваше да се разгледа най-малкото и да се заяви политическото отношение към така наречения Савойски стандал, естествено, че тези декларации бяха отхвърлени, но трябваше да се направи политическата заявка. И нищо повече!
Парламентът не е място, което да дава и да раздава присъди и да казва, че точно така се е случило или че точно така е станало. Има си органи, които да го установят. Но парламентът е политическият орган, който трябва да направи тази заявка, както и изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет. Как да вярват при това положение и международните институции, пък и българите, че действително сме искали, когато сме казвали, че искаме да се борим срещу корупцията?
Как примерно тогава, когато се приема едно определено законодателство, независимо че има забележки от опозицията, че се създава корупционна среда, ние продължаваме, по-точно вие управляващите продължавате да гласувате точно такива закони, които създават такава корупционна среда. А за тези корупционни среди естествено основният захранващ елемент е Министерският съвет. Как ще се борим при това положение? И някой ще ни повярва!?
Завършвайки, искам да ви кажа, че е хубаво, че са преписвали от онзи доклад от 1999 г., но не е хубаво от гледна точка на това, че средата се е променила за тези седем години. Това явно не е отчетено в този доклад. Затова аз лично пък и моята парламентарна група няма да подкрепим доклада. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Бакалов?
Заповядайте за реплика, господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин Бакалов, изключително внимателно слушах Вашето изказване и се учудих, че в този документ – годишен доклад, който, както е структуриран в част първа „Съдържание”, Вие говорите, че трябва да има оперативна информация от Министерството на вътрешните работи. Това е недопустимо!
Второ, търсите стратегия за реформиране на специалните служби. Но това не е доклад, който решава този въпрос. Няма никакво отношение към това, което Вие говорите. Това е репликата ми. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Атанасов, нещо към мен ли имаш?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, да не репликирате от място ораторите. Затова се говори от трибуната.
Заповядайте, господин Бакалов, за дуплика.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Юруков. Това е Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за 2005 г., тоест за миналата година. След като не приемате една цялостна стратегия за реформи в сектора за сигурност, това ви е основен документ. Ако на Вас това не Ви е ясно, съжалявам много!
Но явно нямате желание да направите тези реформи и тук се залага това. Това е политически документ, господин Юруков. В него е политическата заявка за това какво смятате да правите точно в сферата на сигурността и всички останали сектори, а не само да констатирате. Много е лесно някой да констатира и нищо повече! Аз много добре знам, че в България се работи точно така – констатираме и не го решаваме. Примерно, констатираме за определен корупционен скандал и той изчезва после! Всяко чудо за три дни! Така че, този доклад е политически документ и в него се правят политическите заявки за по-нататъшното развитие на сектора за сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Уважаеми колеги, преди да дам думата на господин Димитров все пак струва ми се, че е уместно да си припомним какъв е характерът на доклада, защото това е предмет на настоящата размяна на реплики и дуплики.
Характерът е определен в Концепцията за националната сигурност за Република България, приета от Тридесет и осмото Народно събрание през м. април 1998 г., където в т. 53 се казва, че „Министерският съвет на основата на концепцията в изпълнение на възложените му от Конституцията отговорности, ежегодно с доклад пред Народното събрание прави две неща: посочва рисковете за страната и дава оценка за защитата на националните интереси”.
Давам справка на залата за какъв доклад говорим.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Тогава не трябва да гласуваме закона, защото те не знаят за какво ще гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата, господин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Ще бъда кратък и много оперативен предвид краткото време.
Докладът е слаб, трябва да се изтегли и да бъде пренаписан, включително със съдействието на българската опозиция.
Слабостите се фокусират в много области, включително и във външнополитическата част. Не се дефинират заплахите или рисковете за националната ни сигурност от факта, че не е делимитирана докрай границата с Румъния; че Охридското споразумение в Македония поставя преки рискове за националната сигурност на България; не се изследват последствията от това, че не е дефиниран пътят към решаване на статута на Косово и българската позиция по този въпрос не се определя по никакъв, макар и начален, начин; не се говори за това какво следва от разделянето на Сърбия и Черна гора; не се дефинира фактът на началото на преговорите между Турция и Европейския съюз и ролята на Турция в Черноморския регион; не се казва какво произтича от така наречените замразени конфликти в широкия Черноморски регион; какви са причините за тези конфликти и как те пряко се отразяват върху сигурността на този район, в частност на Република България; не се казва абсолютно нищо за целите на енергийната политика на Русия и същевременно как България ще трябва да се опита, макар и постепенно и мъчително, да осигури алтернативност в хода на тази зависимост?
Този доклад е слаб и по една особена причина. Не е приета стратегия за сигурността към 2006 г., тъй като това, което наричаме Концепция от 1998 г. е безнадеждно остаряла, предвид големите геополитически и глобални промени в сферата на сигурността, в частност мястото на България в тази среда.
Трябва да бъде представен паралелно с тази стратегия, господин председател, Интегриран план за развитие на целия сектор на националната сигурност с бюджетиране, което отговаря на операциите, които трябва да бъдат предприети от съответните институции. Без това няма да могат българските институции и българските граждани да разберат държавата какви рискове и заплахи идентифицира и как те трябва да бъдат неутрализирани с последователни и съвсем прозрачни действия.
Предлагам още веднъж този доклад да бъде отхвърлен сега. Това, разбира се, като крайна крачка, ако не се приеме предложението да бъде изтеглен и преработен по възможност, както казах, с участие на експерти и на дясната опозиция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Ако не се лъжа, Демократи за силна България не разполагат с повече време, дори говориха 1-1,5 мин. над времето, което имат по разпределението.
Има ли реплики към господин Димитров? Не виждам.
Господин Димитров, заповядайте за изказване. Ако не се лъжа, вашата група има 8,5 минути.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно извън факта, че има доклад, нищо друго не е наред в него! Казаха се много неща, не бих искал да повтарям всички тях. Не бих искал да навлизам в отсъствието на констатации - празнотите, които би трябвало да визират фактическата страна на нещата в настоящия свят и реалността, в която България пребивава.
Искам обаче да подчертая, че има три причини, по които аз не бих искал да подкрепя този доклад и както вече беше казано от името на моята парламентарна група ще поддържам позицията за неговото връщане. Тези три неща си струва да бъдат разгледани, защото те именно говорят за отсъствието на визия.
Първото от тях засегна господин Куминев. В своето изказване господин Куминев от своите си позиции, които аз не споделям, ни разказа как е третиран въпросът за борбата с тероризма. Той беше съвършено прав. Защото същата нагласа, която той изповядва от тази трибуна – нагласата, която по същество е враждебна към антитерористичните ангажименти на България, някак си под сурдинка по една традиция, която започна от разнообразни на прогимназиално ниво писаници на представители на най-различни политически сили по отношение на тези наши ангажименти, тази нагласа се проявява и в доклада. Но ние не можем да очакваме той да звучи убедително, ако в него под сурдинка се съдържа скритото усещане, че ние не правим това, което трябва.
Естествено че този доклад трябва да бъде върнат и преработен, защото подходът, който България би трябвало да има като страна, която участва в борбата с тероризма, трябва да бъде подход на страна, която прави това по волята си и защото това повеляват изискванията на нейната национална сигурност, а не извинително и някак си като че ли се мъчим някому да угодим, а ние самите не сме убедени в това. Аман от такива писаници!
Второто нещо, което е сериозна причина за мен да не мога да възприема този доклад, е начинът, по който е третиран въпросът и отново липсата на визия по проблема, свързан с енергийната зависимост на България. Когато говорим за това, че България се намира в състояние на енергийна зависимост само от една страна, следва автоматически заключение какво трябва да бъде направено, за да бъде избягнато това. В този смисъл един доклад, в който не се говори от гледна точка на българската национална сигурност за проектите НАБУКО и АМБО, проекти, които по отношение на газта и на петрола могат да дадат едно дългосрочно решение на тези въпроси, просто такъв доклад няма смисъл да споменава тази тема. Да не говорим за тематиката около разнообразните въпроси, свързани с атомната енергетика.
И на трето, но не и последно по значение място, в този доклад отсъства нещо, което за съжаление отсъства и в концепцията, но което е крайно време да влезе в начина, по който ние говорим за въпросите на националната сигурност. Българската национална сигурност е пряко свързана с въпроса за разширяването на зоната на свободата. В тази зала много често се чуват приказки на саморасли националисти или други люде, които смятат, че ние трябва да хитруваме по отношение на света и ако можем, послъгвайки ту на едни, ту на други страни, да извличаме някакви дивиденти. Този начин на политическо мислене е познат. Но тук не става въпрос за неговите нравствени достойнства или недостойнства, тук става въпрос за това, че от гледна точка на прагматичната национална сигурност на България въпросът за разширяването на зоната на свободата за България е възлов. Не може, пропускайки изброените и от преждеговорившия въпроси, свързани със зоната на Балканите, със зоната на Черноморския басейн, не може да не се погледне на тези зони като на зони, в които България има особено важни интереси, свързани с разширяването на зоната на свободата. Естествено че ние не можем да направим това сами. Естествено че това ще става по пътя на партньорството ни с други държави. Естествено, че това ще става в контекста на големите образувания, които защитават свободата в света. Но идеята, че България трябва да се ангажира активно в тази дейност и че усилията за разширяване на зоната на свободата са част от нейния избор да бъде западна държава - защото това е част от доктрината на западния свят изобщо - без да се спомене това, ние отново се опитваме да шикалкавим и да разиграваме историята на малката държавица, която се е опитвала да маневрира между великите сили. Нямаме велики сили за маневриране, дами и господа, имаме направен цивилизационен избор и принадлежност към един свят, в който се зачитат човешките права, демократичните институции и свободата на хората. Ако това не ни е ясно, тежко и горко!
Докато това нещо отсъства в доклада и в концепцията за националната ни сигурност, оттам нататък в резултат на неговото отсъствие ще се раждат непрекъснато дебати в тази зала, в които хитроумни мистификатори или евентуално хора, които си представят политиката и геополитиката като пазарлък на някоя чаршия, ще могат да ни отклоняват от поетия път и да ни поставят в глупавото положение непрекъснато отново и отново да трябва да пререшаваме взетите вече решения – нещо, което по навик правим в тази зала почти всеки ден.
Решаването на тези проблеми е възможно, необходимо е да се седне и да се пренапише този доклад. Разбира се, опозицията би била готова да съдейства, за да бъдат вкарани тези неща там, където им е мястото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Реплика от господин Христов. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз няма да слизам на нивото на господин Филип Димитров, ще ви прочета отново един ред от документа, който разискваме: „Тероризмът остава най-сериозната и дълготрайна глобална заплаха за сигурността”.
Уважаеми колеги, как би се отразило и как ще се отрази разполагането на американски военни бази върху опасността от терористични нападения срещу цивилни и военни обекти на територията на Република България? Как се е отразило разполагането на американската военна база „Бонд Стил” в Косово на сигурността на Косово?
В същия този доклад се пише много ясно каква е ситуацията в Косово. Ето, аз питам господин Филип Димитров как се е отразила американската военна база „Бонд Стил” на сигурността на Косово, което се е превърнало, уважаеми колеги, в депо на наркотици. И това го признават и ООН, и американските тайни служби, и всички останали, включително и този доклад, който разискваме.
Затова апелирам към Вас да говорим с конкретни факти, по същество, а не с локуми, не с алабалистики и да говорим конкретно за проблемите. Как се отрази рязането на ракетите „СС-23”, „Скът” и „Фрог” на сигурността на България? Ето това е друг логичен въпрос. Как се отрази, господин Филип Димитров, това рязане? Как ще се отрази затварянето на АЕЦ „Козлодуй” на сигурността на България, след като цената на тока предстои да се повиши сега със 7-8%, а след Нова година – с още 20-30%? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам втора реплика.
За дуплика – заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, аз няма да задавам въпроси от типа на това как са се отразили военните бази на просперитета на Република Кипър например. Но искам да подчертая, ползвайки се от тази възможност, че проблемът не е тук, господин Христов. Всеки има право да заема такава позиция, каквато му харесва, и аз не съм изненадан от позицията, която чувам, защото вече съм я чувал в тази зала. Проблемът не е там, проблемът е, че в доклада за националната сигурност на България се разказват неща, които дават храна за подобни позиции. Да си говорим каква е ползата за националната сигурност от нарязването на ракетите наистина е важно. Да, българската национална сигурност много спечели от нарязването на тези ракети, защото по този начин България се освободи от едни неефикасни, опасни и създаващи допълнително напрежение средства и освобождаването от тях направи възможно нейното влизане в НАТО и получаването на сигурността, която участието в НАТО дава. От това по-позитивен ефект – здраве му кажи! Но защо оценката на тази променена ситуация, на тази повишена национална сигурност на България не е достатъчно ясно формулирана в доклада – ето за това говорим. И това е причината, поради която този доклад просто не става! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Тодоров има думата за изказване.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще започна с Раздел ІІ на стр. 15, чета: "Активното участие на Република България в международната антитерористична коалиция и в операциите по стабилизирането на Ирак, Афганистан и Западните Балкани поставя военните й контингенти зад граница под постоянната и трудно предвидима заплаха от действия на международния тероризъм."
Оттук възниква и въпросът: защо тогава изпращаме такива контингенти да ги унищожаваме зад граница? Каква е нашата цел?
Забележете, вчера заместник-министър Соня Янкулова каза: "40% от сухопътните войски да се подготвят за такива мисии". Забележете, 40%, от които 8% да бъдат изпращани. Тоест, ние се превръщаме в сателит на Съединените щати по участието във всяка точка на света и не знам дали ще ни стигнат силите и парите да извършим това. А когато се наложи, забележете, да защитим своята национална сигурност, това със сигурност няма да стане.
Ние не можем да изпълним изискванията на Конституцията, Българската армия да бъде в състояние да осигури националната сигурност и териториалната цялост на страната. Може би приемането днес на поправките в Закона за отбраната, в който вече се предвижда да имаме само платена армия, което означава, че няма да имаме никакъв резерв. Аз вчера казах: никакъв резерв, тъй като трябва да се надяваме само на платената армия и няма как да изпълним задълженията с тези 20 хил. платени войника. Генералният щаб следва да докладва дали е в състояние само с платена армия да изпълним тези изисквания на Конституцията. Ако трябва, това да бъде поставено като въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Тодоров, извинете ме за момент! Пропуснах да Ви предупредя, че на независимите народни представители беше останала една минута преди началото на Вашето изказване. Вие говорите вече втора минута. Съжалявам, че не Ви предупредих предварително. Моля Ви, да приключите изказването си с последни фрази.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Казахте две минути, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Постарайте се да приключите до две минути.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Благодаря.
Промяната на Конституцията, в която да запишем, че съюзните въоръжени сили ще защитават българските национални интереси и териториалната цялост на страната.
По Раздел ІІІ, забележете, през 2005 г. двустранните отношения между България и САЩ имаха съществено значение за националната ни сигурност. Аз казах това, и би трябвало да го сложим в Конституцията, тъй като няма да имаме възможност да изпълним тези изисквания, да предвидим, че други страни ще участват в изпълнението на нашата национална сигурност.
Господа, модернизацията за която става дума в доклада, тая дума трябва да изчезне. В последните 15 години не е имало модернизация в армията. Това се знае. Даже и вчера на дискусията в комисията стана въпрос 2015 г. да получим F 16. Забележете, те сега се снемат от въоръжение, а ние ще ги получим 2015 г., за да задоволяваме нашата армия с такива, които вече няма да бъдат на въоръжение. И други – взехме "Дръзки", 30-годишен кораб, за който сега няма никакви резервни части или боен комплект, който ще бъде изстрелян, и всякаква стара блокирана техника – това е модернизацията на Българската армия. Модернизиране с МИ 17 и МИ 24 – ремонт, договор с Израел. Глупава работа, 7 месеца стоят там и няма кой да ги ремонтира. Забележете, никакви договори, нищо. Това е пълен абсурд, което прави в момента ръководството на армията, Министерството на отбраната и Генералният щаб с нашите въоръжени сили.
Българската армия да се включва в защита на населението при бедствия и аварии. Вярно е, така трябва да бъде. На 19-ти, когато отидох в Брюксел в Комисията по околната среда, хората се чудят какво е това Министерство по бедствия и аварии. Всички хора решават въпросите си с армията. Армията да защити преди всичко българските национални сили, българските интереси, при бедствия и аварии, от всичко, което е необходимо. Това трябва да стане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви за разбирането, господин Тодоров.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, от вчера нямах сериозно намерение да се изказвам, но явно ще трябва да взема думата, за да разясним в края на дискусията какво обсъждаме. Обсъждаме, ако погледнете жанра, уважаеми дами и господа от опозицията, Годишния доклад за 2005 г. Защото аз тук чух редица обвинения, че нямало стратегия за това, нямало стратегия за онова. Господа, не това е жанрът. Тая дискусия или е минала, или предстои.
От изказванията на видни представители на опозицията – господин Филип Димитров, разбрах, че нямало нищо по въпросите за енергийната сигурност. Явно господин Димитров не си е направил труда да погледне до 23 стр. Ако отвори доклада за миналата година на 23 стр., ще констатира, че: "През периода страната продължи последователната си политика за стабилизиране на обстановката чрез развитие на добросъседството, регионалното сътрудничество, взаимноизгодните двустранни търговско-икономически отношения, … Продължи подготовката в условията за изграждане на българска територия на приоритетните проекти, като нефтопроводите Бургас - Александруполис и Бургас – Вльора, газопроводите Дупница – Ниш и НАБУКО, магистралата  Ниш - София."
Той каза преди малко, че нямало нито дума за АМБО и НАБУКО. Аз казвам, че той може би е стигнал до 22 стр., а не е прочел на стр. 23 нещо, което изрично е записано.
Защо давам тия примери? Мога да покажа още такива примери, но няма смисъл. Може ли българската опозиция да погледне на Доклада за национална сигурност като наистина на обединяващ документ на интересите на България? И ние, от мнозинството, сме готови да приемем различни констатации, различни забележки, които да дадат възможност и на правителството, и на мнозинството да изграждат параметрите, Стратегията за развитие на националната политика в рамките на националния консенсус. Страхувам се, че такъв тип дискусия поставя опозицията в едно крайно неблаговидно положение, на дребна закачка, дребна заядливост.
Кой е другия факт, който заслужава да се отбележи, уважаеми дами и господа? Този жанр – Годишен доклад за националната сигурност, е малко странен за българския парламентаризъм. Именно поради тая причина първият доклад от 1999 г. е използван чисто политически. Тогавашното мнозинство, тогавашното правителство, ако тези, които нямат спомен от тогава, отворите стенограмите, ще видите, че през 1999 г. той бе консумиран чисто политически в едни дебати за атака срещу Парламентарната група на Демократичната левица тогава и пряко, казвам, ако надзърнете стенограмите тия, които повече се интересувате от най-новата история на българския парламентаризъм, ще видите за пряка атака срещу лидера на опозицията, днешния президент Георги Първанов. Там много ясно се вижда какви са игрите на тогавашния премиер Иван Костов по тоя въпрос.
Следващата година се внася доклад. Той не минава на дискусия в пленарната зала. Три-четири години такъв доклад не е и внасян, защото няма някъде изрично законово изискване и основание за такъв доклад, но правителството, отделните министерства са си направили труда на основание Концепцията за национална сигурност да създадат тази година доклада за 2005 г. и да го представят на вниманието на народното представителство в очакването за сериозна дискусия. Не хвалби от мнозинството колко всичко е наред, но не и така безогледно профанизиране на темата и заядливо отношение, ама дребнаво заядливо, което не засяга въобще някакви стратегически спорове.
Иначе констатацията, която беше направена от господин Константин Димитров, че от 1998 г. стратегията е безнадеждно остаряла, поставя един друг въпрос, макар че не обсъждаме стратегия. Обсъждаме доклад за 2005 г. (Реплики.)
Каква е тая стратегия, която на 7-8 години остарява толкова безнадеждно? Може ли така безнадеждно да остаряват стратегическите документи на една държава? Да, може да се налагат корекции с оглед динамиката на международните отношения, с развитие на определени процеси тук, на Западните Балкани, в Близкия Изток, но да е безнадеждно остаряла?! С кое остаря? С последователно развилия се процес на евроатлантическа интеграция, с членството в НАТО или с предстоящото членство в Европейския съюз? С кое остаря? Разбира се, сигурно са необходими корекции.
Аз все пак искам да благодаря на опозицията за формулираната оценка като първи опит за съдържателно очертаване. Не виждам защо, след като този тип занимания на Народното събрание получава такава оценка, изведнъж се казва: ние няма да подкрепим. Защо няма да подкрепите? Конкретиката на аргументите не дава основание да не бъде подкрепен внесеният годишен доклад за 2005 г. Друг е въпросът дали това е предмет на кой знае каква тяснопартийна политика, ако щете, и на чисто правителствена или политика на мнозинството.
Годишният доклад, стратегиите, темата за националната сигурност може да бъде само предмет на широк национален консенсус и упражненията на различни опозиционни среди от различни гледни точки. Вие виждате, че фрагментацията на политическото пространство отляво, отдясно, независими, крайно дясно поставя коренно противоположни мнения. Ако ние кредитираме всяко от тях, то никога България не би могла да има обединения върху някакви общи оценки, а оттам и стратегически изводи и залагане на планове за развитието на страната в по-близък или по-далечен хоризонт.
Тук бяха поставени редица други въпроси, но ние не искаме да политизираме дискусията, не искаме да напомняме времето на една провокативна политика, която десницата водеше по отношение на Русия – една политика от 1998, 1999, 2000 г. Провокативна политика, която не държеше сметка за балансите в международните отношения, политика, която в доклада за 2005 г. е оценена, че вече е балансирана, слава Богу. Защото крайностите във външнополитическите отношения – веднъж да плюем империализма, а втори път да отричаме отношенията с Русия, са били винаги вредни за България и историята го е показала.
Ето затова, уважаеми дами и господа, мисля, че ние можем в един спокоен стил да подкрепим, защото, пак казвам, имаше и добри оценки от опозицията, и верни оценки. Да вземем огъня, не пепелта от това. Във всеки документ, правен от хора, който е от около 50-60 страници, може да се открие нещо, което да не удовлетворява едно или друго мнение.
Аз мисля, че нашата отговорност на народни представители повелява да подкрепим годишния доклад, пак казвам, годишния доклад като оценка за състоянието на 2005 г. Да подкрепим и това, че правителството възстановява една практика, ежегодна практика да бъде на българското Народно събрание, но по-важното е тази практика да търси обединяване около оценките на изпълнение на стратегическите цели, а не търсене на база за дребно опозиционерство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За реплика думата има господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато вземате думата, господин Миков, има опасност да стане по-страшно. Вие ни връщате към начина на мислене, който вече е отречен.
Не е вярно, че е била държана провокативна политика по отношение на Русия през периода 1997-2000 г. Вярно е, че Русия през това време се опитваше да упражнява натиск срещу интереса на България да стане член на НАТО, да поставя въпроса за това каква заплаха за Русия би представлявало членството в НАТО и да извива ръце по отношение на кандидатурата на България за членство в НАТО със способа на газовите доставки. Да се твърди противното означава, че Вие някак си отново се връщате в една стара епоха, от която твърдите, че сте излезли.
Не можете да си позволявате да говорите подобни неща от тази трибуна днес, господин Миков. Объркал сте епохата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За дуплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Димитров, очаквах, че Вие ще изкажете удовлетворение от това, че в доклада се намира това, което Вие казахте, че го няма. Слава Богу, сега сте в залата, на страница 23 въпросите за енергийната зависимост много коректно са коментирани, включително и проектите АМБО и НАБУКО, за които казахте, че не са коментирани. Така че очаквах по това да говорите.
Иначе онази политика от онова време беше отречена от българските граждани, като небалансирана политика, като политика, която поставяше България в еднополюсен свят, като политика, която в крайна сметка постепенно с цената на много усилия на различни правителства след 2001 г. променя параметрите.
Да, Русия със своята сила, със своите интереси, с интересите на “Газпром”, но темата срещу НАТО приключи след пълноправното членство. А за Българската социалистическа партия, ако се запознаете с нашите конгресни документи, мисля, че решението по този въпрос също е от миналия век. Аз ви призовавам да правим политиката на ХХІ век. Иначе с тия изровени скрижали на антикомунизма, на ранната СДС идеология трудно ще успеете да постигнете някакви политически успехи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За процедура думата има господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, обръщам Ви внимание, че се дебатира един изключително важен документ на държавата, както Вие казахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Безспорно.
ИВАН КОСТОВ: Това е вярно. Казахте ни, че ще поканите колеги, министри, но не дойде нито един министър. Вие не направихте усилие това нещо да стане и по този начин дебатът не се получава.
Освен това, Вие не подканихте достатъчно енергично, а трябваше да го направите, депутати от управляващото мнозинство да се изкажат в подкрепа на предлагания документ, защото по този начин щеше да има дискусия.
Не се усмихвайте, господин Миков, защото Вие избягахте на практика от дискусия, разменяйки тези и аргументи с нас, а ние сме опозиция и това е вина на председателя.
Обръщам Ви внимание на това – ако искате да се направи дебат, трябва да дадете възможност и да подканите управляващото мнозинство да заеме позиция, да има дискусия между него и опозицията, за да се чуе от всички, да се огледа от всички страни един изключително важен документ за страната. Вие не направихте това и аз Ви правя тази реплика, за да се съобразявате, когато друг път искате да направите добър дебат, че не става с бягане по тъча на господин Миков от истински дебат. Защото, ако това, което той беше казал, го беше казал в началото, както трябваше да стане, ако не беше избягал от отговорност, щеше да чуе много сериозни мотиви, включително и от мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Костов, Вие сам си противоречите, защото в редица случаи Вие сте възразявали срещу по-активната роля на председателя в развитието на дебати. Обръщали сте ми внимание да пазя една строго неутрална и минимална роля като председател. Сега ми вменявате във вина, че не съм внушил на част от народните представители да се изкажат. Струва ми се, че сте непоследователен в този си упрек.
Има ли желаещи да се изкажат?
Не сме чули представителите на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи. Ние настояхме те да дойдат и тук са заместник-министрите, които следяха дебата.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Аз също желая да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Щом има изказвания, колеги, тогава давам 30 минути почивка и ще продължим след почивката.
Тридесет минути почивка (звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Преди да преминем към гласуването по Законопроекта за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица, което е обявено, трябва да гласуваме проекторешение за удължаване на срока на действие на временната комисия, тъй като вчера изтече.
Заповядайте, господин Ранчев, да докладвате проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа! На основание чл. 31 и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям проект за решение за удължаване на срока на действието на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имуществото на семействата на бившите царе. Мотивите са, че срокът изтече вчера и е необходимо да се изготви и приеме докладът.
Проектът за решение е следният:
„Народното събрание на основание на чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Удължава срока на действие на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници с три седмици.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Преди да пристъпим към гласуване, искам да заявя позицията на Демократи за силна България относно този проект за решение.
Ние гласувахме за създаването на тази комисия и настоявахме за нея и в този, и в предишния парламент. На няколко пъти подкрепихме удължаването на срока с аргументите, че наистина комисията за проверка на придобиването на имотите на бившия премиер Симеон Сакскобургготски трябва да довърши работата си, но това, което се случва в последните заседания и в последните удължавания на срока, ни кара да се въздържим от гласуване в днешния ден.
Срокът за работа на комисията беше удължаван няколко пъти. Последния път, когато предстоеше удължаване на срока с един месец, аргументите в комисията и в пленарната зала бяха, че трябва да се даде удължаване на срока, за да може да бъде изготвен докладът на комисията, който да бъде приет от състава на тази комисия преди да бъде предложен на пленарната зала. За съжаление това не се случи в рамките на този месец удължение, който имахме.
Вчера по време на заседание на временната комисия отново беше предложено удължаване на срока и възраженията, които направих като представител на Демократи за силна България в комисията ги правя и днес, а именно, че това постоянно удължаване на срока и незавършване на работата на комисията създава впечатлението, че нещата не се решават, а всъщност има пазарлък между тройната коалиция как да излезе от ситуацията, в която е ясно, че има множество нарушения, много недопустими неща, извършени от бившия премиер Симеон Сакскобургготски във връзка с деактуването на имоти и придобиването от него без правно основание.
Именно затова, давайки си сметка, че в същото време трябва наистина да приключи работата на тази комисия, ще се въздържим от гласуването на този проект, за да дадем знак, че комисията трябва да приключи работата си в най-къс срок, че трябва да бъде предоставена цялата информация на Народното събрание и то да вземе отношение, да вземе решение как ще процедира след този доклад. Именно затова днес няма да гласуваме „за”, за да дадем знак, че сме против колаборациите и протакането на решаването на този въпрос.
Обръщаме се към всички членове на комисията, както и към всички народни представители от този парламент: не бива този въпрос да се протака, не бива да бъде въпрос на пазарлъци за управлението на страната, защото е принципен въпрос, който се отнася за това можеш ли да придобиваш имоти без правно основание или трябва да бъдеш равен на закона, както са всички български граждани.
Това са аргументите ни за това, че ще гласуваме „въздържали се”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател. Под формата на реплика бих искал да обърна внимание на колегите, че в комисията всички ние сме се старали да действаме делово и че ако има някакъв знак в случая с това предложение, той е, че не удължаваме с един месец, а с три седмици – показваме, че нещата действително вървят към едно приключване. Председателят на комисията Ранчев вече е започнал написването на доклада, остава той да се обсъди и да бъде предложен и на пленарната зала. Не става дума за никакви пазарлъци. Ако има някакъв знак, той е именно в това, че предлагаме удължаването да бъде с три седмици.
Не е обект на работата на комисията проверката на правните основания на придобиването на имоти и това госпожа Михайлова го знае много добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте проекта за решение така, както беше представен от председателя на временната комисия.
Гласували 140 народни представители: за 111, против 10, въздържали се 19.
Проектът за решение се приема.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с вносители Ахмед Юсеин и Метин Сюлейманов, дискусията по който беше приключена преди почивката.
Гласували 137 народни представители: за 97, против 13, въздържали се 27.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Продължаваме с дискусията по Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г., внесен от Министерския съвет.
Коалиция за България разполага с 24 минути, ОДС с минута и 50 секунди, „Атака” с 10 минути, НДСВ въобще не е използвало времето си, също и ДПС и БНС.
Заповядайте за изказване, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, донякъде споделям огорчението на господин Костов, че сценарият на тази дискусия не е най-естественият. Идеалният вариант е представителите и изразителите на различните нагласи, подходи и мнения буквално да се редуват. Тогава поне няма да се забравят аргументите на една от страните преди залата да бъде запозната с аргументите на другата.
Но си го обяснявам с това, че от десните партии винаги наблюдаваме бързина на критичната реакция. Първо, бързина, и второ, безусловна критичност. По този начин те сега нямат време, за да навлезем в същинска размяна на доводи и да превърнем дискусията не просто в разгром или в апологетика на доклада, а в нещо, от което авторите на следващия доклад да се възползват.
Има ли нещо, от което авторите на следващия доклад да се възползват по един сериозен начин? Да. Още в Комисията по отбраната господин Камов обърна внимание на това, което превърна и в свое изказване вчера – че по темата за енергетиката, и по-специално за устойчивостта на енергийните доставки, в доклада е отделено малко място. И посочването на стратегически важните далекопроводи съвсем не изчерпва въпроса. Те дават, разбира се, отговор на това как България би могла да добави към традиционни характеристики на своята стабилност нови икономически, икономическо-стратегически характеристики, защото това, което ще представлява Бургас-Александруполис, и тук дори и военните сигурно няма да спорят, ще притежава потенциално въздържащия капацитет на онова, което навремето формираше Бургаската дивизия или дори цялата Трета армия в югоизточното направление. Дори най-смелите оптимисти твърдят, че една страна със завършен магистрален пръстен и пръстен от далекопроводи и 2-3 мощни световни банки, настанили се в нейната столица, вече няма нужда от армия.
Тук знам в момента какво предизвиквам в душите на тези, които бяха старателни стажанти на ген. Любен Петров през последните няколко години. Един от най-ревностните последователи на ген. Петров беше господин Минчо Христов. Той сега излезе, но няма да оспори това. По един много любопитен начин проф. Станилов повтори днес същите аргументи – аргументите на школата на ген. Петров, според които България трябва да има толкова голяма армия, колкото може да изстиска от своето 7-милионно население, сиреч 110-хилядна армия. Тя трябва да разполага със старата танкова армада от 3500 танка, чиито дула са насочени на юг и никога на изток. Тя трябва да има десетина ескадрили от три типа самолети, като че ли неин ангажимент е да пази Балканите от нашествие от Африка, примерно.
Умишлено пародирам тази представа, защото тя не е отзвучала. Тя е толкова жива при някои хора, колкото е била през 1968 г., през 1974 г. Годините не са случайни, едната е инвазията в Чехословакия, другата е Кипърската криза. Тази представа по един удивително безотговорен начин продължава да се подхранва с внушаването на митовете за опасности, които дремят практически по всичките граници на страната, въпреки че цялата южна и цялата северна граница са граници със съюзници, и то не по икономическо-търговска, а по военно-стратегическа линия. Тази митология черпи сили от нерешени проблеми в Западните Балкани, но проблеми, които са вече на милиметри от своето решаване, като статута на Косово, кандидатския статус на Хърватия, Албания и Македония за членство в Европейския съюз, изключително намалялата военна мощ на Сърбия и съвсем другите планове на Босна, Херцеговина и Хърватска.
Тази представа не отчита детайлите и аз тук намирам повод да кажа първата добра дума за доклада, който ги отчита. Докладът съобщава на обществото, че България е разположена в ново квадратче от световната координатна система – едно квадратче, което не е било наше достояние преди няколко години, едно място в световната координатна система, което дава възможност на подробно разработена нормативно-правна основа в критични ситуации България да поиска и да получи помощ.
Впрочем тези, които твърдяха, проф. Станилов го твърдеше, че първият принцип на националната сигурност – териториалната сигурност, териториалният суверенитет, не е защитен, дълбоко грешат, като правят фалшива аналогия с времето, когато уж това било постижимо само на основата на автономен национален ресурс. Това могат да го твърдят хора с къса памет или които не са служили. Кой ще седне да спори, че и в годините на Варшавския договор с голямата армия, с многото танкове и самолети България можеше да се отбранява на южната си държавна граница 6 до 12 часа? Кое от тогавашната доктрина и наличен потенциал гарантираше териториалния суверенитет на страната след третото денонощие бойни действия срещу Гърция и Турция – противниците тогава? Единствено Одеският военен окръг.
Ето я реверсната форма на аналогията. Никога една страна с параметрите на нашата не може да гарантира абсолютно сама териториалния си суверенитет извън договорните отношения със свои солидни съюзници. Винаги тук се дават баналните примери с Австрия, възникнала чрез един исторически консенсус между великите сили, с Швейцария, превърнала се в трезор на великите държави, и с Исландия, която наистина няма армия, но има една-единствена ключова база в средата на океана между двете полукълба.
Само че нашата страна не е Австрия, не е Швейцария, не е Исландия и никога няма да бъде, както се казва. Тоест тя няма и друг избор, освен да прави две елементарни неща: да поддържа въоръжените си сили и военния си потенциал в границите на разумното, на рационалното, на постижимото и в същото време мощно да развива съюзнически отношения с тези, които могат да бъдат неин действителен гарант по време на критични ситуации, включително и със своите съседи, включително и с тези от съседите, които имат проблеми помежду си, които представляват потенциални или регионални огнища на конфликти. От доклада това личи. Който твърди, че то отсъства от доклада, може отново да го прочете и ще намери част от този отговор, дори и между редовете.
Сега едни биха казали, че това е преимущество, други – че е недостатък на доклада. Аз мисля, че не е нито едното, нито другото. Подобни доклади действително не могат да имат абсолютно изчерпателна функция.
Преди месец само в Съединените щати беше публикуван техният отбранителен доклад за четирите години, прословутият QDR – “Куадрениъл дифенс рипорт”.
Първите въпроси, които се зададоха на неговите автори, бяха подобни на въпросите, които тази зала задава днес. Те питаха: представата за дълга война срещу тероризма какво точно означава? Три години, тридесет години или триста години? Тероризмът само като такъв, инспириран и осъществяван от радикални ислямски кръгове ли да се разбира, или като нов вид тероризъм, намерил вдъхновение и практики в сегашния, познат вариант на тероризма?
Виждаме, че дори и в Съединените американски щати, при изключителните възможности на техните военноразработващи и аналитични центрове, подобен доклад, при това за цял 4-годишен период, веднага възпламенява обществена дискусия – което е нормално.
За нас обаче този пример не е сто процента валиден. Не бива да отричаме нормалността на дискусията, но аргументите, които включваме в нея, ми се струва, че трябва да бъдат подбрани по-внимателно. Не може всички недостатъци за подобен документ да се вменяват само на този доклад.
По време на предишния мандат имаше два документа, които леко наподобяват сегашния. Единият беше Стратегическият преглед на отбраната, изцяло фокусиран върху Въоръжените сили. Той не обхващаше целия сектор на сигурността. Другият беше дълговременната визия до 2015 г. за устройството и модернизацията на войските и силите. Мястото на сегашния доклад трябва да е до тях. Справедливото отношение към него изисква да се видят докъде са стигнали онези документи за предишния период, през мандата на предишното правителство, и дали оттам тръгва сегашният доклад за националната сигурност. Мисля, че тази последователност е спазена в значителна степен. В доклада има дори примери за приемственост, примери за критичност за предишния период и прогнози за следващи периоди. Разбира се, че те не са пълноценно разгърнати, някои от тях са само маркирани, но те не дават основание да се пледира за оттегляне на доклада, практически за неговото анулиране. Това е много странна идея. Тя напомня за заглавието в един наш всекидневник днес „Смок нахлува в детска градина”. Призивът да се оттегли този доклад означава, че ние предлагаме на обществото да живее в условията на страхова психоза, очаквайки смокът, неидентифицираният враг на България, да нахлуе в страната, която се оприличава на детска градина. Подзаглавието гласи, че „Идват пожарникари, за да го изгонят”. Подзаглавието на призива да се анулира този доклад означава да се самозатворим, да изхвърлим всички бумаги, да отречем усилията на сегашното политическо и военно ръководство и да извадим постулатите на Енвер Ходжа: да построим три милиона бункера, да закупим на лизинг няколко ескадрили самолети и да обявим денонощно дежурство по границите. Аз съм против внушението за такава ситуация около страната, на Балканите, в Европа и в света.
В същото време признавам и гледната точка, че трябва да има по-голяма загриженост, особено към състоянието на нещата вътре, у нас, към опитите да се неутрализират общоизвестните, най-популярните и най-мрачните силови групировки, че трябва да сме по-взискателни към усилията за консолидация на всичко онова, което е техника, процедури и модел по границите ни, особено по тези от тях, които много скоро ще бъдат външни граници на Европейския съюз, че трябва да има отговор за това кой например е забавил изграждането на ветеринарните пунктове по нашите граници, след като те са само осем и два уж бяха готови. За такава конкретика съм съгласен да се задават въпроси. Но не е конкретен въпросът „Кога ще постигнем такава статистика във вътрешен план, която да ни нареди сред най-модерните държави в Европа или в света?”.
На последно място, искам да изтъкна необходимостта към преодоляване на политическите поводи, които карат някои от нас да обявяваме за абсолютно нищожен опита на едно такова усилие. В комисиите, в които този доклад е минал като проект, в момента съществуват изключително подробни стенограми. В някои от тях се съдържат в рамките на изказванията, направени тогава, както и през днешния ден, множество препоръки. Критичният анализ на препоръките може да доведе много скоро до това само след десет месеца да разполагаме с един по-добър, по-подробен и не е задължително да бъде от петдесет страници, а примерно от тридесет и пет страници доклад, който подрежда действителните приоритети, който квалифицира действителните заплахи и рискове и който прави препоръка за възможните за осъществяване действия от изпълнителната власт.
Вчера в Комисията по отбраната имаше подобен разговор. Според мен той беше много ценен. Ние зададохме много точни въпроси на представителите на Генералния щаб и на политическия кабинет на министъра на отбраната. Посъветвахме ги да не подреждат по познатия начин проектите за модернизация на армията, а може би само в скоби да маркират тези от тях, които са в развитие, тези, които дълго време ще останат с отворен характер и тези, които при сегашните условия са непостижими. Стигнахме дотам, да предложим екипи от пилоти на разноски на страните, които предлагат нова техника, да се обучат на място. Гражданската авиация го е правила навремето в Сиатъл и в Тулуза, когато искаше да купи „Боинг” и „Еър бъс”. Това могат да направят и военните.
Искам да кажа, че подобен доклад не е непременно повод само да си разменяме политически оцветени нападки. Той трябва да бъде един вид лаборатория за онова, което искаме общо в рамките на българското общество да постигнем.
Дефицитите на този доклад съществуват. Слава Богу, те не са драматични. Аз също бих искал да видя вътре няколко теми, ако не разработени, то поне маркирани. Темата за това: резервоар ли е за българската национална сигурност българската диаспора и то прилежащата? Можем ли ние, грубо казано, освен внос на техника, ако се наложи, да извършим внос на жива сила, да рекрутираме кадри за нашите Въоръжени сили от българите, които живеят зад границите на страната? И това не е романтизъм с днешна дата, а апостроф към военните, които твърдят, че е непосилна задачата 5 хил. души да бъдат приети като кадрови войници, тъй като само 2 хил. били кандидатите, а от тях те избирали само 700. А защо, впрочем, избирате 700? Вие не избирате космонавти! Седемстотин от 2 хил. са 35 процента. Как е възможно годността да служиш да е спаднала на 35 процента? Ерго, тогава за каква 100-хилядна армия да мечтаем, когато от 100 българи само 35 отговарят на критериите на армията?
Ето, в такъв доклад чисто военният сегмент би могъл да запита къде е фикцията в тази цифра и къде е реалността. Аз съм решително несъгласен, че ако сега в пунктовете се явят 100 души между 20 и 35 години, само 35 от тях няма да имат язва или плоски стъпала. Това е изключено! Откъде идва тази цифра? Тя идва от лошата популяризация на кадровата служба, от все още неразгърнатия пакет от социални придобивки, от все още липсващата комбинация между вече придобита гражданска специалност и възможността тя да получи плавно приложение вътре във Въоръжените сили. Всичко това е важно, но то едва ли може да влезе в този доклад. Затова ви призовавам да се придържаме към общи параметри на сигурността, общи техни тълкувания в доклада, общи изводи, които той предлага, и общи насоки за функционирането на системата за сигурност у нас през следващата година поне до следващия доклад. Другото е драматизиране на поредния документ.
Нямам отговор на въпроса дали изобщо някога българското Народно събрание ще стигне до момента, в който много спокойно, както докторите се събират на консилиум, да разглежда тази материя. Като че ли тя е уж единствената материя, която не търпи партийни гледни точки и политически пристрастия. Въпреки обречеността на предложението да се подкрепи докладът, повтарям този призив! Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
Господин Станилов, имате право на реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Няма да споря с господин Илчев по простата причина, че ние изповядваме различни ценности по проблема, който се поставя. Всъщност неговата реч касаеше не толкова доклада, а Доктрината за национална сигурност и развитие на страната. Когато се разсъждава по този начин, аз бях обвинен в къса памет, а дългата памет трябва да има предвид всички реалии. Реалиите обаче са следните.
Господин Илчев предлага да се базираме само на съюзническата философия и на нищо друго. Ако се базираме на тази съюзническа философия, трябва да вземем предвид, че когато съюзниците са различни по сила и имат различен внос в съюзническата задача, това винаги става за сметка на по-слабия. Нашите съюзници от НАТО в момента – единият от тях държи 170-хилядна армия, перфектна авиация, противовъздушна отбрана и масирани бронетанкови сили; другият съюзник държи в Югоизточна Тракия 200-хилядната си въоръжена до зъби армия и не я маха оттам.
Срещу кои противници държат тези въоръжени сили? Може и да не е срещу противници, но тя е в защита на тяхната граница, територия, национални интереси, идентичност на държава и прочие. Защо ние не сме равнопоставени на тях тази доктрина не отговаря.
Господин Илчев е много добре осведомен човек, може би в залата той е най-добре образованият от всички по тези проблеми. Обаче за мен той служи изцяло на една погрешна доктрина за развитието на страната през следващите 15 години и правдивостта на моите думи ще се прояви в развитието на нещата. Военнополитическите съюзници са много хубаво нещо, те гарантират националната сигурност, но не гарантират в момента, в перспектива нищо не гарантират. Винаги една страна, която мисли за своята сигурност, трябва да има предвид следното: ако военнополитически или геополитически съюз, или етнокултурен съюз се разпадне, какво става след това и какво правят по-слабите – тези, които са се разоръжили и са се изоставили само на грижите на своите съюзници? Какво правят те след това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Втора реплика има ли към господин Илчев? Господин Христов, изчерпано е времето на независимите. Друга реплика няма.
Господин Илчев, заповядайте за дуплика.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми проф. Станилов, благодаря Ви, че останахте да чуете моя кратък отговор. Не знам защо сметнахте, че не съм учил по история епизода, при който нашият тогавашен цар повежда войските си с договора с Тодор Комнин, забит на копие. Също знам, че един договор дори с една свръхсила, която да речем заселва 3 млн. свои граждани на наша територия, все пак е един договор. Но ако продължим разсъждението си само в тази посока - малко е непредпазливо да давам пример с държава, с която имаме нормални отношения – няма да произнеса името й, вие ще се сетите за коя става дума – ние ще стигнем до миловидното откритие, че нам е нужна ядрена бомба. Няма как да постигнем нито параметрите на военната машина, която имахме, нито при новите реалности тя може да доминира на Балканите. Турция и Гърция, които визирате, имат тези многочислени армии по десетина допълнителни причини и България е на 12-о място, поради която те имат тези военни машини:
Първо, те ги поддържат заради нерешени исторически и съвременни спорове между тях самите. Второ, защото техните външни граници не са с Румъния и с Черно море, а с много опасни региони. Трето, защото кипърският проблем е капсул-детонатор на отношенията между двете страни. Четвърто, защото те са съюзници в НАТО, но са далеч неравнопоставени спрямо Европейския съюз, пред вратата на който Турция тепърва застава.
Поради тези 10-15 причини Турция и Гърция изстискват от своите общества максимума, за да поддържат колосални военни бюджети и военни машини. Аз се радвам, че България не е принудена нито да разработва ядрена програма с военна цел, нито да поддържа непосилни въоръжени сили, за да се пази от призраци. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
С това дискусията по Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г. е изчерпана. След уточнение с председателя по време на почивката подлагам на гласуване Годишния доклад.
Гласували 136 народни представители: за 106, против 28, въздържали се 2.
Решението за приемането на Годишния доклад е прието.
Господин Христов, заповядайте – процедура за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, моля да прегласуваме току-що гласуваното проекторешение и ще ви кажа своите мотиви. Аз ги изложих в своето изказване.
Има някои много сериозни вътрешни противоречия – от логическо естество, ако щете. Мисля, че за всички е ясно, че докладът не е добър. Би трябвало да го върнем на правителството да го преработи и тогава да го приемем. Един от основните аргументи, с които искам това прегласуване, е казаното преди малко от някои колеги относно това, че аз и генерал Любен Петров сме създавали някакви митове.
Митовете ги създавате вие, господин Илчев, защото в чл. 5 на Вашингтонския договор много ясно се сочи, че всяка държава – членка на този договор, подпомага нападната страна по начин, който тя сметне за необходим. Това може да бъде хуманитарна помощ, може да бъде и декларация в Съвета за сигурност на ООН. Въобще не е задължително това да стане с военни средства, както някои намекват.
Тук бяха споменати Гърция и Турция, техните многобройни армии. Никой не спомена, уважаеми колеги, кипърския проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурното предложение все пак, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Завършвам.
Ето ви един от аргументите, с които искам това прегласуване. Защо не споменахте Кипър, защо не споменахте, че две страни – членки на Вашингтонския договор, са стигали нееднократно пред военни действия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурното предложение – изтече времето.
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж гласуваме проекта за Решение за приемане на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г.
Гласували 157 народни представители: за 121, против 35, въздържал се 1.
Решението е прието.
Господин Димов, заповядайте – обяснение на отрицателен вот.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Гласувах “против” с ясното съзнание, че моят глас е гласът на всички в това Народно събрание. Ако беше “против”, нямаше да предизвика масов хаос или истерия, както каза господин Илчев. Напротив – този доклад би предизвикал смях, защото в него няма никакво говорене за отговорност, за отговорността на министър-председателя например – липсва. Масова истерия и психоза може да предизвика фактът, че продължава да няма нито едно разкрито от онези 150 убийства, които са направени в страната, и вашият министър Петканов, който беше на вътрешните работи, сега на правосъдието, се провали и в двете си качества. Това вече може да предизвика масова психоза.
Това че Румен Петков също се проваля – това може да предизвика масов страх. Това че министър-председателят никакъв го няма – това може да предизвика масов страх.
А дали ще върнем доклада и ще изискаме от него нещо повече, ще поискаме от правителството да направи вътре мерки, които да ликвидират потенциалния страх, това беше отговорност на Народното събрание, ако имахме, разбира се, отговорно Народно събрание. Само че с такова мнозинство явно дълго време още ще имаме рейтинг, какъвто ни сочат – минус. Не заради доклада, господин Илчев, а заради скапаните министри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли друг желаещ да изрази отрицателен вот? Няма.
Преминаваме към първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Вносител на първия законопроект е господин Минчо Христов. Вносители на втория законопроект са народните представители Иван Иванов и Евгени Чачев. Третият законопроект е на Министерския съвет.
Господин Мирчев, имате думата.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, ще си позволя да направя едно процедурно предложение.
Днес се предлага за разглеждане един изключително важен законопроект. Три са законопроектите, свързани с изменение и допълнение на Закона за пътищата, но основният е на Министерския съвет. Този законопроект беше подготвян от три министерства в продължение на шест месеца - Министерството на транспорта, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на финансите. Смятам, че поне един министър от тези триматата трябва да бъде тук или заместник-министри от другите министерства, а не само един директор от Министерството на транспорта и съобщенията и един председател на Агенция “Пътища”, която след влизането в действие на този закон ние ще закрием.
Моето предложение е този законопроект да бъде разглеждан в присъствието на поне един от тримата министри. Министерството на финансите става основно, защото Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” отива към него, а тук няма нито един представител от Министерството на транспорта. Тук са само директорът на Правна дирекция от Министерството на транспорта и изпълнителният директор на Агенция “Пътища”.
Мисля, че този важен законопроект, който е изработен с цел именно Глава 21 “Регионална политика” да излезе от червената зона и да отиде в жълтата зона, трябва да бъде уважен. С този законопроект ние решаваме този важен въпрос. Народното събрание трябва да бъде уважено.
Моето предложение е обсъждането на този законопроект да започне, когато поне един от министрите от изброените министерства бъде тук плюс заместник-министри от другите министерства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Мирчев, по начина, по който се изказахте се пораждат две възможности, които аз мога да реализирам. Едната е да поканя някои от министрите да дойдат, а другата е залата с решение да задължи някои от министрите, или тримата, които изброихте, да присъстват на дискусията по законопроекта. Кое от тези две предложения правите?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): По-скоро ми се струва, че той поиска да отложим разглеждането на законопроекта до идването на министрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Какво правим – да гласуваме отлагане на тази точка от дневния ред докато дойдат министрите, които Вие изброихте, да ги поканя, или да започнем дискусията и те да дойдат с решение на Народното събрание? (Реплики.)
Добре, предлагате да отложим разглеждането на законопроекта.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Мирчев да се отложи разглеждането на тази точка от седмичната програма до момента, в който в залата дойдат представители на трите министерства, тоест министрите, които оглавяват Министерството на транспорта, Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 4.
Процедурното предложение се приема.
Моля да се отправи покана към съответните министерства.

През това време, докато министрите се явят в пленарната зала, ще преминем към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИНФОРМИРАНЕ И КОНСУЛТИРАНЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ В ТРАНСНАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, ГРУПИ ОТ ПРЕДПРИЯТИЯ И ДРУЖЕСТВА.
Господин Адемов или негов заместник моля да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да започнем четенето на законопроекта на второ четене, предлагам да бъдат допуснати в залата господин Горан Банков, заместник-министър на труда и социалната политика, и господин Емил Мирославов, директор в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата на представители на Министерството на труда и социалната политика.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, за да представите доклада, господин Мръцков.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаема госпожо председател, на проведени заседания на 7 и 22 юни 2006 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо гласуване Законопроект за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия, групи от предприятия и дружества, № 602-01-28 от 26 април 2006 г., внесен от Министерския съвет, постъпилите писмени предложения и предложенията по време на заседанията.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на Закон за информиране и консултиране на работниците в транснационални предприятия, групи от предприятия и дружества.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на закона: “Закон за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества”.
“Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
“Предмет
Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за създаване и функциониране на европейски работнически съвет или процедура за информиране и консултиране на работниците и служителите в многонационални предприятия и групи предприятия и на участие на работниците и служителите в дейността на европейското търговско дружество и европейското кооперативно дружество.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
“Цел
Чл. 2. Този закон цели да осигури правото на работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия, европейско търговско дружество или европейско кооперативно дружество да участват в тяхното управление и интересите им да се представляват чрез нарочни органи или по определена процедура, предвидени в него.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:

“Принципи
Чл. 3. Упражняването на правата и задълженията по този закон се осъществява в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка една от страните.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по Глава първа от законопроекта? Няма.
Продължаваме нататък с представянето на текстовете.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: “Глава втора – Информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия и групи предприятия.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Глава втора: “Глава втора – Информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия или групи предприятия.”


По чл. 4 има предложение на народния представител Донка Михайлова.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага нов текст на чл. 4:

“Задължения на централния орган за
управление на предприятието

Чл. 4. (1) Информирането и консултирането с работниците и служителите в многонационалното предприятие или групата предприятия се осъществяват чрез европейски работнически съвет или процедура за информиране и консултиране.
(2) Централният орган за управление на многонационалното предприятие със седалище в Република България, а в случаите на група предприятия – централният орган за управление на контролиращото предприятие със седалище в Република България, осигурява условия и средства за създаване и функциониране на европейски работнически съвет или процедура за информиране и консултиране с работниците и служителите.
(3) Централният орган за управление по своя инициатива или по писмено искане от най-малко 100 работници и служители или техни представители от най-малко две предприятия или два клона в поне две държави членки е длъжен да започне преговори за сключване на споразумение за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултиране с работниците и служителите.
(4) Органите по ал. 2 уведомяват ръководствата на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда в предприятието, което упражнява дейност на територията на Република България, както и органите за управление на предприятията, които упражняват дейност в друга държава членка и са клонове на многонационалното предприятие или предприятие от група предприятия, за започване на преговорите за сключване на споразумението по ал. 3.
(5) Когато централният орган за управление на многонационалното предприятие или на контролиращото предприятие на група предприятия се намира в държава, която не е държава членка, задълженията по ал. 2-4 се изпълняват от органа за управление на предприятието със седалище в Република България, което е клон на многонационалното предприятие или е предприятие от група предприятия, ако то е определено за представител на многонационалното предприятие или на контролиращото предприятие.
(6) В случаите по ал. 5, ако централният орган за управление на многонационалното предприятие или на контролиращото предприятие не е определило свой представител в нито една от държавите членки, органът за управление на предприятието със седалище в Република България изпълнява задълженията по ал. 2-4, ако то е с най-голям брой работници и служители в сравнение с останалите клонове или предприятия.”
По чл. 5 има предложение на народната представителка Маргарита Панева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
“Представители на работниците и служителите в специалния орган за преговори и в европейския работнически съвет

Чл. 5. (1) Работниците и служителите в многонационално предприятие или в контролиращо предприятие със седалище в Република България, както и работниците и служителите в клон на многонационално предприятие или в предприятие от група предприятия със седалище в Република България, избират на общо събрание, свикано по реда на чл. 6а от Кодекса на труда, свой представител за участие в специалния орган за преговори по чл. 6.
(2) По реда на ал. 1 се избират и представители на работниците и служителите в европейския работнически съвет по чл. 10, независимо дали той се създава в Република България или в друга държава членка.
(3) Общото събрание може да предостави функциите по ал. 1 и 2 на определени от ръководствата на синдикалните организации в предприятието представители или на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда.
(4) Кандидатури за избор на представители на работниците и служителите могат да се предлагат от отделен работник или служител, група работници и служители, както и от синдикалните организации в предприятието.
(5) Общото събрание приема решенията си по ал. 1-3 с обикновено мнозинство от присъстващите.”
По чл. 6 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:

“Специален орган за преговори

Чл. 6. (1) В преговорите по чл. 4, ал. 3 работниците и служителите се представляват от специалния орган за преговори.
(2) Специалният орган за преговори се състои най-малко от трима членове.
(3) Централният орган за управление на предприятието по чл. 4, ал. 2 или органът за управление на предприятието по чл. 4, ал. 5 или 6 определя броя на членовете на специалния орган за преговори, така че всяка държава членка, в която многонационалното предприятие има един или повече клонове или едно или повече контролирани предприятия, или контролиращо предприятие, да има поне по един представител.
(4) Централният орган за управление на предприятието по чл. 4, ал. 2 или органът за управление на предприятието по чл. 4, ал. 5 или 6 определя броя на допълнителните членове в специалния орган за преговори според съотношението на броя на работниците и служителите в многонационалното предприятие и неговите клонове или предприятия от група предприятия, осъществяващи стопанска дейност на територията на Република България, към броя на работниците и служителите в тези предприятия и клонове във всички държави членки, като за 25 на сто от общия брой се полага едно място.
(5) Специалният орган за преговори уведомява за своя състав централния орган за управление на предприятието по чл. 4, ал. 2 или органа за управление на предприятието по чл. 4, ал. 5 или 6, както и органите за управление на предприятията, които упражняват дейност в друга държава членка и са клонове на многонационалното предприятие или са предприятия от група предприятия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по тези текстове, които господин Мръцков представи от Глава втора – от чл. 4 до чл. 6 включително. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: По чл. 7 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член:

“Преговори за сключване на
споразумение

Чл. 7. (1) С писмено споразумение между специалния орган за преговори и централния орган за управление по чл. 4, ал. 2 или органът за управление по чл. 4, ал. 5 или 6 се определят обхватът, съставът, функциите и срокът на мандата на европейския работнически съвет или условията за прилагане на процедура за информиране и консултиране с работниците и служителите.
(2) Централният орган за управление по чл. 4, ал. 2 или органът за управление по чл. 4, ал. 5 или 6 започва преговори със специалния орган за преговори, като в едномесечен срок от датата на получаване на уведомлението по чл. 6, ал. 5 свиква заседание, за което уведомява и органа за управление на клона на многонационалното предприятие или предприятието от група предприятия.
(3) Специалният орган за преговори може да бъде подпомаган от определени от него експерти.
(4) Специалният орган за преговори може да реши с мнозинство две трети от гласовете на членовете си да не започва преговори по ал. 2 или да преустанови започнати преговори. Това решение спира процедурата по сключване на споразумението. В този случай не се прилагат чл. 10 и чл. 11.
(5) Ново искане за свикване на специалния орган за преговори може да бъде направено най-рано две години след приемането на решението по ал. 4, освен ако страните по преговорите определят по-кратък срок.
(6) Разходите за преговорите по ал. 1 и 2 са за сметка на централния орган за управление по чл. 4, ал. 2, или на органа за управление по чл. 4, ал. 5 или 6.”
По чл. 8 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:

“Съдържание на споразумението
Чл. 8. (1) Централният орган за управление по чл. 4, ал. 2, или органът за управление по чл. 4, ал. 5 или 6, и специалният орган за преговори сключват споразумение за условията и реда за информиране и консултиране с работниците и служителите.
(2) Със споразумението по ал. 1 се определят:
1. предприятията от група предприятия или клоновете на предприятия, към които се прилага споразумението;
2. съставът на европейския работнически съвет, броят на членовете му, разпределението на местата и срокът на мандата;
3. функциите и начинът на информиране и консултиране с европейския работнически съвет;
4. мястото на провеждане, периодичността и продължителността на заседанията на европейския работнически съвет;
5. финансовите и материалните средства, които се предоставят на европейския работнически съвет;
6. случаите, при които споразумението може да бъде изменено, както и редът за това. Споразумението се изменя, когато това се налага, поради настъпване на структурни промени в предприятието или клоновете му след създаването им;
7. датата на влизане в сила на споразумението и срокът на действието му;
8. други въпроси от взаимен интерес за страните.
(3) Със споразумението по ал. 1 страните могат да решат при създаването на европейски работнически съвет да приложат стандартните правила на чл. 10 и чл. 11.
(4) Страните в преговорите по ал. 1 могат да сключат писмено споразумение за създаване на една или повече процедури за информиране и консултиране вместо европейския работнически съвет.
(5) Със споразумението по ал. 4 се определят условията и редът, по които представителите на работниците и служителите имат право да се събират и обсъждат предоставената им информация, която се отнася преди всичко до многонационални въпроси, свързани със съществените интереси на работниците и служителите.
(6) За сключване на споразуменията по алинеи 1 и 4 специалният орган за преговори приема решения с обикновено мнозинство от гласовете на членовете си.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 9 и предлага следната редакция:

“Прилагане на стандартни правила
Чл. 9. Когато централният орган за управление по чл. 4, ал. 2, или органът за управление по чл. 4, алинеи 5 или 6, отказва да започне преговори в срок до шест месеца от искането по чл. 4, ал. 3, или макар и преговорите да са започнали, три години след датата на това искане не е сключено споразумение и специалният орган за преговори не е приел решение да прекрати започнатите преговори, съответното ръководство осигурява необходимите условия и средства за създаване на европейски работнически съвет, като приложи стандартните правила по чл. 10 и чл. 11 за създаване, информиране и консултиране с европейския работнически съвет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10 и предлага следната редакция:

“Стандартни правила за създаване на европейски работнически съвет
Чл. 10. (1) Централният орган за управление по чл. 4, ал. 2, или органът за управление по чл. 4, ал. 5 или 6, уведомява представителите по чл. 5, ал. 1, а ако няма избрани такива представители – ръководствата на синдикалните организации в предприятието и представителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, както и органите за управление на другите предприятия, за създаването на европейски работнически съвет. В уведомлението се посочва и срокът, в който трябва да бъдат избрани представителите на работниците и служителите в този съвет.
(2) Европейският работнически съвет по ал. 1 се състои от представители на работници и служители от многонационално предприятие или група предприятия, избрани или определени в съответствие с националното законодателство и/или с установената национална практика на държавата членка, където се провежда изборът.
(3) Европейският работнически съвет по ал. 1 се състои от 3 до 30 членове. Той може да избере измежду своите членове постоянен комитет в състав до трима души. Съветът приема правилник за работата си.
(4) Централният орган за управление по чл. 4, ал. 2, или органът за управление по чл. 4, ал. 5 или 6, определя броя на членовете на европейския работнически съвет така че всяка държава членка, в която многонационалното предприятие има един или повече клонове или групата предприятия има контролиращо предприятие или едно или повече контролирани предприятия, да има поне по един представител.
(5) Централният орган за управление по чл. 4, ал. 2 или органът за управление по чл. 4, ал. 5 или 6, определя броя на допълнителните членове в специалния орган за преговори според съотношението на броя на работниците и служителите в многонационалното предприятие и неговите клонове или предприятия от група предприятия, осъществяващи стопанска дейност на територията на Република България, към броя на работниците и служителите в тези предприятия и клонове във всички държави членки, като за 25 на сто от общия брой се полага едно място.
(6) Европейският работнически съвет информира централния орган за управление по чл. 4, ал. 2, или органа за управление по чл. 4, ал. 5 или 6, за своя състав.
(7) До четири години след създаването си европейският работнически съвет решава дали да започне преговори за сключване на споразумение по чл. 8 или да продължи да прилага стандартните правила. В този случай той изпълнява функциите на специалния орган за преговори.
(8) Европейски работнически съвет не се създава в европейско търговско дружество или в европейско кооперативно дружество със седалище в Република България, когато то е многонационално или контролиращо предприятие, освен ако специалният орган за преговори на съответното дружество реши да не започват преговори или да прекрати започнати преговори и да създаде такъв съвет.
(9) Правилата за създаване на европейски работнически съвет не отменят правото на работниците и служителите да бъдат информирани и с тях да се провеждат консултации, установено в Кодекса на труда, при промяна на работодателя и масови уволнения.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя а § 11 и предлага следната редакция:

“Стандартни правила за информиране и консултиране с европейския работнически съвет
Чл. 11. (1) На европейския работнически съвет се предоставя информация и с него се провеждат консултации по общи въпроси, свързани с многонационалното предприятие или групата предприятия, или с най-малко два клона или две предприятия от група предприятия в различни държави членки.
(2) В случаите на чл. 4, ал. 5 или 6, на европейския работнически съвет се предоставя информация и с него се провеждат консултации по въпросите, свързани с всички клонове на многонационалното предприятие или предприятията от група предприятия в държавите членки, или с поне два от техните клонове или две предприятия от групата предприятия в различни държави членки.
(3) Информирането и консултирането с европейския работнически съвет по ал. 2 се осъществява на съвместно заседание с централния орган за управление по чл. 4, ал. 2 или с органа за управление по чл. 4, ал. 5 или 6, провеждано най-малко веднъж годишно. Въз основа на доклад от органа за управление за състоянието и перспективите за развитие на многонационалното предприятие или групата предприятия на заседанието се обсъждат:
1. структурата на предприятията или клоновете;
2. икономическото и финансовото състояние на предприятията или клоновете;
3. очакваното развитие на дейността;
4. състоянието и възможните тенденции в трудовата заетост;
5. инвестициите и съществените промени в организацията;
6. въвеждането на нови методи на работа или производствени процеси;
7. прехвърлянето на производства, преобразуването на дружествата, намаляването на обема на работа или закриването на предприятия, клонове или обособени части от тях;
8. предстоящите масови уволнения;
9. други въпроси от взаимен интерес за страните.
(4) При изключителни обстоятелства, които засягат съществено интересите на работниците и служителите – преместване в друга държава, закриване на клонове или предприятия или масови уволнения, постоянният комитет или, ако такъв комитет не съществува – европейският работнически съвет, има право да изисква провеждане на заседание с централния или друг орган на управление в многонационалното предприятие или групата предприятия, за да бъде информиран и с него да се проведат консултации за мерките, които се отнасят до работниците и служителите.
(5) Когато заседанието по ал. 4 е организирано с постоянния комитет, в него имат право да участват и членовете на европейския работнически съвет, избрани или определени от клоновете и/или предприятията, които са пряко засегнати от предвижданите мерки.
(6) Заседанието по ал. 4 се провежда своевременно. На него се изслушва доклад от централния или друг орган на управление на многонационалното предприятие или група предприятия и се изразява мнение по съдържащите се в доклада въпроси.
(7) Преди всяко заседание с централния орган на управление европейският работнически съвет или постоянният комитет, както и членовете на европейския работнически съвет, които участват в заседанието по ал. 5, имат право да заседават без присъствието на представители на този орган.
(8) Чле­но­ве­те на ев­ро­пей­ския ра­бот­ни­че­ски съ­вет ин­фор­ми­рат работниците и служителите за съдържанието на предоставената информация и за резултатите от проведените консултации.
(9) Ев­ро­пей­ски­ят ра­бот­ни­че­ски съ­вет или постоянният комитет се под­по­ма­га­т от определени от тях експерти, когато това е необходимо за изпълнение на задачите им.
(10) Раз­хо­дите за дейността на ев­ро­пей­ския ра­бот­ни­че­ски съвет са за сметка на централния орган за управление по чл. 4, ал. 2 или органа за управление по чл. 4, ал. 5 или 6. Той осигурява на членовете на европейския работнически съвет финансови и материални средства, необходими за изпълнението на техните задължения. За негова сметка са и разходите по организирането на заседанията и осигуряването на превод, по настаняването и пътните разноски на членовете на европейския работнически съвет и неговия постоянен комитет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Това са текстовете от Глава втора.
Има ли желаещи за изказвания по тях? Няма.
Продължаваме с представянето на Глава трета.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование:
„Глава трета
Информиране и консултиране с работниците и служителите при създаване на европейско търговско дружество

Задължение за информиране
Чл. 12. Когато органите за управление на участващите дружества съставят план за създаване на европейско търговско дружество, непосредствено след оповестяването на плана на сливането или вливането, или създаването на холдингово дружество, или след съгласуването на план за създаване на дъщерно дружество, или за преобразуване в европейско търговско дружество, органът за управление на дружеството или дружествата, които осъществяват дейност на територията на Република България, участващи в създаването на европейско търговско дружество, предоставя на ръководствата на синдикалните организации в предприятието и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда информация за участващите дружества, за дъщерните дружества или клонове и за броя на работниците и служителите в тях с цел създаване на специален орган за преговори.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:

„Представители на работниците и служителите в специалния орган за преговори в представителния орган при създаване на европейско търговско дружество
Чл. 13. (1) Работниците и служителите в дружества, които осъществяват стопанска дейност на територията на Република България и участват в създаването на европейско търговско дружество, избират на общо събрание, свикано по реда на чл. 6а от Кодекса на труда, свои представители за участие в специалния орган за преговори по чл. 14.
(2) Работниците и служителите по ал. 1 избират и свои представители в представителния орган по чл. 17, независимо дали този орган се създава в Република България или в друга държава членка.
(3) Общото събрание може да предостави функциите по ал. 1 и 2 на определени от ръководствата на синдикалните организации в предприятието представители или на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда.
(4) Кандидатури за избор на представители на работниците и служителите могат да се предлагат от отделен работник или служител, групи работници и служители, както и от синдикалните организации в предприятието.
(5) Общото събрание приема решенията си по ал. 1-3 с обикновено мнозинство от присъстващите.
(6) Броят на представителите по ал. 1 и 2 се определя според съотношението на броя на работниците и служителите в участващите дружества и в съответните дъщерни дружества или клонове, осъществяващи стопанска дейност на територията на Република България, към броя на работниците и служителите в участващите дружества и в съответните дъщерни дружества или клонове във всички държави членки, като за 10 на сто от общия брой се полага едно място.
(7) Когато съотношението по ал. 6 се промени, броят на представителите на работниците и служителите се привежда в съответствие с настъпилите промени.
(8) Когато европейското търговско дружество се създава чрез сливане или вливане, се избират допълнителни членове, така че да се гарантира включването в специалния орган за преговори най-малко на един представител от всяко от слелите или влелите се дружества или клонове, за които се предвижда да прекратят юридическата си самостоятелност, при условие че:
1. броят на допълнителните членове не надхвърля 20 на сто от броя на членовете, определени съгласно ал. 6, и
2. съставът на специалния орган за преговори не води до двойно представителство на едни и същи работници и служители.
(9) Когато броят на сливащите се или вливащите се дружества надхвърля ограничението по ал. 8, т. 1, то допълнителните места се разпределят между дружествата на различните държави членки по низходящ ред според броя на наетите в тях работници и служители.

(10) При избора на представители на работниците и служителите по ал. 1 участващите дружества, които осъществяват стопанска дейност на територията на Република България, могат да се споразумеят, че без да се превишава общият брой на членовете на специалния орган за преговори, който съответства на съотношението по ал. 6 и на изискванията на ал. 8, всяко от тях да има свой представител в този орган.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:

"Правила за работа на специалния орган за преговорите
Чл. 14. (1) Специалният орган за преговори и органите за управление на участващите дружества определят чрез писмено споразумение условията за участие на работниците и служителите в европейското търговско дружество.
 (2) Преди сключването на споразумението органите за управление на участващите дружества информират специалния орган за преговори за плана и процеса на създаване на европейското търговско дружество до неговото регистриране.
  (3) В специалния орган за преговори всеки член има право на един глас. Специалният орган за преговори приема решенията си с абсолютно мнозинство от членовете си, при условие че те представляват абсолютно мнозинство от работниците и служителите в европейското търговско дружество.
  (4) Ако резултатът от преговорите води до намаляване правата на участие, изискваното мнозинство по ал. 3 е две трети от членовете на специалния орган за преговори, които представляват най-малко две трети от работниците и служителите, включително гласовете на членовете, представляващи работниците и служителите, наети поне в две държави членки, когато:
1. европейското търговско дружество е създадено чрез сливане или вливане, ако участието обхваща най-малко 25 на сто от общия брой на работниците и служителите в участващите дружества, или
2. европейското търговско дружество е учредено чрез създаване на холдингово или дъщерно дружество, ако участието обхваща най-малко 50 на сто от общия брой на работниците и служителите в участващите дружества.
(5) Специалният орган за преговори се подпомага от определени от него експерти и от представители на представителните синдикални организации в Европейския съюз. По негова покана експертите могат да присъстват на преговорите със съвещателен глас.
              (6) Специалният орган за преговори може да реши да не започва преговори или да преустанови започнати преговори и да реши да прилага правилата за информиране и консултиране с работниците и служителите, които са в сила в държавите членки, където европейското търговско дружество има работници и служители. Това решение спира провеждането на процедурата по сключване на споразумението.
    (7) Решението по ал. 6 се приема с мнозинство две трети от членовете на специалния орган за преговори, ако те са представители на най-малко две трети от работниците и служителите в европейското търговско дружество и са представители на работниците и служителите в най-малко две държави членки.
      (8) Когато европейското търговско дружество се създава чрез преобразуване и има правила за участие на работниците и служителите в дружеството, което ще се преобразува, разпоредбите на ал. 6 и 7 не се прилагат.
       (9) По писмена молба на най-малко 10 на сто от работниците и служителите в европейското търговско дружество, дъщерните му дружества или клонове, или на техните представители, специалният орган за преговори може да се свика на заседание отново най-малко две години след приемането на решението по ал. 6, освен ако страните се споразумеят да възобновят преговорите по-рано. Ако специалният орган за преговори реши да възобнови преговорите, но не се стигне до споразумение, разпоредбите на чл. 17-19 не се прилагат.
         (10) Разходите, свързани с дейността на специалния орган за преговори, са за сметка на участващите дружества."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:

"Съдържание на споразумението
Чл. 15. (1) Специалният орган за преговори и органите за управление на участващите дружества преговарят в дух на сътрудничество за постигане на споразумение за условията на участие на работниците и служителите в европейското търговско дружество.
(2) Преговорите по чл. 14 започват непосредствено след създаването на специалния орган за преговори и могат да продължат до шест месеца. Страните могат да се споразумеят да удължат преговорите след този срок, но за не повече от общо една година от създаването на специалния орган за преговори.
(3) Със споразумението се определят:
1. дружествата, към които се прилага споразумението; 
2. съставът, броят на членовете и разпределението на местата в представителния орган;
3. функциите и начинът на информиране и консултиране с представителния орган;
4. периодичността на заседанията на представителния орган;
5. финансовите и материалните средства, които се предоставят на представителния орган;
6. условията за прилагане на една или повече процедури за информиране и консултиране, когато страните са приели решение да установят такива процедури, вместо да създават представителен орган;
7. същността на условията за участие на работниците и служителите, когато страните са приели решение да създадат такива условия, включително броят на членовете в управителния или надзорния орган на европейското търговско дружество, които работниците и служителите имат право да определят, посочват, препоръчват или да се противопоставят на тяхното избиране, процедурите за това и техните права;
8. случаите, при които споразумението може да бъде изменено, както и редът за това. Споразумението се изменя, когато това се налага поради настъпване на структурни промени в дружеството или неговите дъщерни дружества, или клоновете му след създаването им;
9. датата на влизане в сила на споразумението и срокът на действието му;
10. други въпроси от взаимен интерес за страните.
(4) Със споразумението по ал. 1 страните могат да решат при създаване на представителния орган да приложат стандартните правила по чл. 17-19.
(5) В случаите по ал. 3, т. 7 в споразумението трябва да се предвиди най-малко същото ниво на всички елементи на участието на работниците и служителите, каквото е съществувало в дружеството, преди преобразуването му в европейско търговско дружество."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:

"Прилагане на стандартни правила
Чл. 16. (1) Когато специалният орган за преговори и органите за управление на участващите дружества са приели решение по чл. 15, ал. 4, се прилагат стандартните правила за създаване, информиране и консултиране с представителния орган и на участие по чл. 17-19.
 (2) Стандартните правила по чл. 17-19 се прилагат и когато специалният орган за преговори и органите за управление на участващите дружества не са постигнали споразумение в сроковете по чл. 15, ал. 2 и органът за управление на всяко от участващите дружества е приел решение да приложи стандартните правила по отношение на европейското търговско дружество и да продължи регистрацията му и специалният орган за преговори не е приел предвиденото в чл. 14, ал. 6 решение да прилага правилата за информиране и консултиране с работниците и служителите, които са в сила в държавите членки, където европейското търговско дружество има работници и служители.
(3) Стандартните правила на участие по чл. 19 се прилагат спрямо европейско търговско дружество със седалища в Република България в случаите, когато:
1. в дружеството, което се преобразува в европейско търговско дружество, са се прилагали правила за участие на работниците и служителите в управителните или надзорните му органи, или
2. преди регистрирането на европейското търговско дружество, учредено чрез създаване на холдингово или дъщерно дружество, са се прилагали форми на участие в едно или повече от участващите дружества, които са обхващали най-малко 50 на сто от общия брой на работниците и служителите в тях, или
3. преди регистрирането на европейското търговско дружество, учредено чрез създаване на холдингово или дъщерно дружество, са се прилагали форми на участие в едно или повече от участващите дружества, които са обхващали най-малко 50 на сто от общия брой на работниците и служителите в тях, и ако специалният орган за преговори приеме такова решение, или
4. преди регистрирането на европейското търговско дружество, учредено чрез сливане или вливане, са се прилагали форми на участие в едно или повече от участващите дружества, които са обхващали най-малко 25 на сто от общия брой на работниците и служителите в тях, или
5. преди регистрирането на европейското търговско дружество, учредено чрез сливане или вливане са се прилагали форми на участие в едно или повече от участващите дружества, които са обхващали най-малко 25 на сто от общия брой на работниците и служителите в тях и ако специалният орган за преговори приеме такова решение.
(4) В случаите по ал. 3, т. 2 и 3, ако е съществувала повече от една форма на участие в различните участващи дружества, специалният орган за преговори приема решение кои от тези форми да бъдат прилагани в европейското търговско дружество, като информира за това органите за управление на дружествата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по тези текстове от законопроекта до чл. 16 включително? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:

“Стандартни правила за създаване на представителен орган
Чл. 17. (1) Когато европейско търговско дружество е със седалище в Република България, след регистрацията му се създава представителен орган на работниците и служителите с цел да се осигурят условия за участието им в дейността му.
(2) Представителният орган включва работници и служители в европейското търговско дружество и в неговите дъщерни дружества и клонове, които се избират или определят в съответствие с националното законодателство и/или националната практика на държавата членка, където се провежда изборът.
(3) Представителният орган приема правилник за работата си.
(4) Когато численият състав на представителния орган позволява това, той избира от своите членове постоянен комитет в състав не повече от трима членове.
(5) Представителният орган уведомява органа за управление на европейското търговско дружество за своя състав.
(6) До четири години след създаването му представителният орган преценява дали да започне преговори за сключване на споразумение по чл. 15 или да продължи да прилага стандартните правила по чл. 18 и 19. В случай, че представителния орган приеме решение да започне преговори, той изпълнява функциите на специалния орган за преговори по чл. 14.
(7) В случаите по ал. 6, ако до крайния срок за приключване на преговорите по чл. 15, ал. 2 не е постигнато споразумение, продължават да се прилагат стандартните правила по чл. 18 и 19.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:

“Стандартни правила за информиране и консултиране
с представителния орган
Чл. 18. (1) На представителния орган се предоставя информация и с него се провеждат консултации по общи въпроси, свързани с европейското търговско дружество и неговите дъщерни дружества или клонове в друга държава членка или които са извън правомощията на органите за управление в отделната държава членка.
(2) Информирането и консултирането с представителния орган се осъществява на съвместно заседание с органа за управление на европейското търговско дружество, провеждано най-малко веднъж годишно. За заседанието се уведомяват местните органи за управление на дружеството.
(3) Въз основа на доклад от органа за управление за състоянието и перспективите за развитие на европейското търговско дружество на заседанието се обсъждат:
1. структурата;
2. икономическото и финансовото състояние;
3. очакваното развитие на дейността;
4. състоянието и възможните тенденции в трудовата заетост;
5. инвестициите и съществените промени в организацията;
6. въвеждането на нови методи на работа или производствени процеси;
7. прехвърлянето на производства, преобразуването на дружествата, намаляването обема на работа или закриването на дъщерни дружества, клонове или обособени части от тях;
8. предстоящите масови уволнения;
9. други въпроси от взаимен интерес за страните.
(4) Органът за управление на европейското търговско дружество предоставя на представителния орган дневния ред за своите заседания или при необходимост – за тези на надзорния орган, както и копия от всички документи, предоставени на общото събрание на акционерите.
(5) При изключителни обстоятелства, които засягат съществено интересите на работниците и служителите – преместване в друга държава, прехвърляне, закриване на дъщерни дружества или клонове, или масови уволнения, представителният орган или по негово решение – избрания постоянен комитет има право да изисква насрочване на заседание с органа за управление на европейското търговско дружество или с друг орган на управление, за да бъде информиран и с него да се проведат консултации за мерките, които се отнасят до работниците и служителите.
(6) Ако в случаите по ал. 5 органът за управление реши да не предприема мерки, представителният орган има право да изиска нова среща за постигане на споразумение.
(7) Когато заседанието по ал. 5 е организирано с постоянния комитет, в него имат право да участват и членовете на представителния орган, които представляват пряко засегнатите от съответните мерки работници и служители.
(8) Проведените заседания не засяга правомощията на органа за управление.
(9) Преди заседанието с органа за управление на европейското търговско дружество, представителният орган или постоянният комитет, както и членовете на представителния орган по ал. 7 имат право да заседават без присъствието на представители на органа за управление.
(10) При спазване разпоредбите на чл. 29 членовете на представителния орган информират представителите на работниците и служителите в европейското търговско дружество и в неговите дъщерни дружества и клонове за съдържанието на предоставената информация и за резултатите от проведените консултации.
(11) Представителният орган или постоянният комитет се подпомагат от определени от тях експерти.
(12) Разходите за дейността на представителния орган са за сметка на европейското търговско дружество. То осигурява на членовете на органа финансови и материални средства, необходими за изпълнението на техните задължения. Ако не е уговорено друго, то поема и разходите по организирането на заседанията и осигуряването на превод, по настаняването и пътните разноски на членовете на представителния орган и на постоянния комитет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове от законопроекта? Няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19:

“Стандартни правила на участие
Чл. 19. (1) Когато се създава европейско търговско дружество със седалище в Република България, работниците и служителите в европейското търговско дружество, в неговите дъщерни дружества и клонове, както и техният представителен орган имат право да избират, определят, препоръчват или да се противопоставят на определен брой членове от управителния или надзорния орган на дружеството, който съответства на нивото на участие в управлението преди регистрирането му.

(2) Когато европейското търговско дружество със седалище в Република България е създадено чрез преобразуване, правилата на участие на работниците и служителите в представителните и надзорните органи, които са се прилагали преди регистрацията на дружеството, се прилагат и след създаването му.
(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, ако преди регистрирането на европейското търговско дружество в Република България, нито едно от участващите дружества не е прилагало правила на участие.
(4) Представителният орган приема решение за разпределянето на местата в управителния или надзорния орган сред членовете, които представляват работниците и служителите от различни държави членки, или за начина, по който работниците и служителите могат да препоръчват или да се противопоставят на избирането на членове на тези органи според пропорционалното им представителство във всяка държава членка.
(5) Ако работниците и служителите в една или повече държави членки не са обхванати от пропорционалния критерий по ал. 4, представителният орган определя член от една от тези държави членки.
(6) Всяка държава членка разпределя определените й по ал. 4 места съгласно националното си законодателство и/или установената национална практика.
(7) Всеки член на управителния или на надзорния орган на европейското търговско дружество, избран, определен или препоръчан от представителния орган или от работниците и служителите, има същите права и задължения като представителите на акционерите, включително право на глас.
(8) Когато в българското законодателство са установени други правила, различни от стандартните правила на участие, те не се прилагат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мръцков.
Има ли изказвания по този последен текст от Глава трета на законопроекта? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: “Глава четвърта – Информиране и консултиране на работниците и служителите при създаване на европейско кооперативно дружество”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието: “Глава четвърта - Информиране и консултиране с работниците и служителите при създаване на европейско кооперативно дружество”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:

“Задължение за информиране
Чл. 20. Когато органите за управление на юридическите лица готвят проект за създаване на европейско кооперативно дружество, органите за управление на юридическите лица, които осъществяват дейност на територията на Република България, участващи в създаването на европейско кооперативно дружество, предприемат необходимите мерки, като непосредствено след изготвянето на проекта предоставят на ръководствата на синдикалните организации в предприятието и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда информация за участващите юридически лица и дъщерните дружества и клонове, както и за броя на работниците и служителите в тях с цел създаване на специален орган за преговори.”
По чл. 21 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на члена:

“Представители на работниците и служителите в специалния
орган за преговори и в представителния орган при създаване
на европейско кооперативно дружество
Чл. 21. (1) Работниците и служителите в дружества, които осъществяват стопанска дейност на територията на Република България и участват в създаването на европейско кооперативно дружество, избират на общо събрание, свикано по реда на чл. 6а от Кодекса на труда, свои представители за участие в специалния орган за преговори по чл. 22.
(2) Работниците и служителите по ал. 1 избират и свои представители в представителния орган по чл. 25, независимо дали този орган се създава в Република България или в друга държава членка.
(3) Общото събрание може да предостави функциите по ал. 1 и 2 на определени от ръководствата на синдикалните организации в предприятието представители или на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда.
(4) Кандидатури за избор на представители на работниците и служителите могат да се предлагат от отделен работник или служител, група работници и служители, както и от синдикалните организации в предприятието.
(5) Общото събрание приема решенията си по ал. 1-3 с обикновено мнозинство от присъстващите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мръцков, ще спрем дотук.
Вече и двамата министри са в залата, както гласувахме преди да започнем представянето на този законопроект – отлагаме точката до тяхното явяване в залата.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
Господин Мирчев, моля да представите докладите на Комисията по транспорт и съобщения по тези три законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Имам преди това процедура: в залата да бъдат допуснати госпожа Красимира Стоянова – директор в Министерството на транспорта, и господин Веселин Георгиев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Пътища”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата.
Гласували 83 народни представители: за 82, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да поканите посочените господа в залата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри!
В Комисията по транспорт и съобщения постъпиха три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата по реда на закона и така, както са формулирани в дневния ред.
Първият законопроект е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от народния представител Минчо Христов.
“На заседание на Комисията по транспорт и съобщения на 22 юни т.г. беше разгледан и обсъден този законопроект.
Промяната в него се отнася до чл. 30, ал. 2 и според мотивите на вносителя е свързана с несъвпадане на административните граници с границите на урбанизираните територии в градовете с районно деление. Някои от тези територии са свързани помежду си с пътища от републиканската пътна мрежа и на тази база той прави предложение те да се включат в списъка на пътищата по ал. 2, за движението по които се събира винетна такса.
При условие, че урбанизираните територии в градовете с районно деление са обхванати с единни комунални дейности – градски транспорт, комунални дейности, чистота и така нататък, не е целесъобразно живеещите в тези райони да заплащат такса по ал. 2 при изпълнение на ежедневни трудови и други задължения.
Комисията след проведената дискусия и изказаните мнения не подкрепя законопроекта с 9 гласа “против”, 3 гласа “въздържали се” и предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване този законопроект.
В същата посока е и законопроектът, внесен от народните представители Иван Иванов и Евгени Чачев още през м. януари 2006 г. Той беше представен от вносителите.
В градовете с районно деление административните граници не съвпадат с границите на урбанизираните територии. Някои от тези територии са свързани помежду си. Да не повтарям, мотивите са същите, както при първия законопроект.
След проведените дебати, разисквания и мнения Комисията по транспорт и съобщения не подкрепя законопроекта с 5 гласа “за”, 6 гласа “против” и 2 гласа “въздържали се” и предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от народните представители Иван Иванов и Евгени Чачев.”
По реда на постъпването следва:
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 602-01-43,
внесен от Министерския съвет на 02.06.2006 г.

На две редовни заседания, проведени на 15 и 22 юни 2006 г., Комисията по транспорт и съобщения обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Министерския съвет.
На заседанията присъстваха господин Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Петър Мутафчиев – министър на транспорта, господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, господин Веселин Георгиев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Пътища”, и експерти от трите министерства.
Законопроектът беше представен от министрите Асен Гагаузов, Петър Мутафчиев и заместник-министъра на финансите Любомир Дацов.
Изпълнителна агенция „Пътища” към министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласно този законопроект се преобразува в извънбюджетен Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” към министъра на финансите.
За следващия финансов период на Европейската комисия 2007-2013 г. за строителство и рехабилитация на републикански пътища от Европейския съюз България ще получи средства по две секторни оперативни програми към Националната стратегическа референтна рамка „Транспорт” и „Регионално развитие”. Оперативна програма „Транспорт” ще финансира строителство на нови, рехабилитация и модернизация на съществуващи автомагистрали, първокласни и второкласни пътища по направление на общоевропейски транспортни коридори, а Оперативна програма „Регионално развитие” – останалите пътища от втори и трети клас.
Законопроектът предвижда Изпълнителна агенция „Пътища” да се преобразува във Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” към министъра на финансите и като юридическо лице да осъществява общото ръководство на пътното дело в страната в изпълнение на държавната политика по планиране и изграждане на пътната инфраструктура.
Планирането на транспортната политика на страната ще бъде осъществявано от Министерството на транспорта.
Органите на управление на фонда ще бъдат управителният съвет и изпълнителният директор. Министърът на финансите ще бъде председател на управителния съвет, а негови членове ще бъдат министърът на транспорта, министърът на регионалното развитие и благоустройството и заместник-министър на транспорта. Изпълнителният директор ще е член на управителния съвет по право. Фондът ще бъде правоприемник на активите и пасивите, правата и задълженията на Изпълнителна агенция „Пътища”. Същевременно съществуващият Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на регионалното развитие и благоустройството, се закрива и наличните по бюджета му средства се прехвърлят на новосъздавания Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”.
В законопроекта са разгледани и някои други въпроси. С Решение № 9513 от 2005 г. Върховният административен съд отмени разпоредбите на чл. 11, алинеи 2, 3 и 4 от Наредбата за условията и реда за събиране на винетни такси за платено ползване на определени републикански пътища за определен срок и така на практика стана възможно с един винетен стикер да се движат два и повече автомобила. Това променя изцяло същността на въведената с чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата винетна система и нейния основен принцип, а именно: пътното превозно средство има право да използва републиканската пътна мрежа за определен срок, само когато на предното му стъкло е поставена валидна винетка, доказваща заплащането на винетната такса.
Като последица от отменянето на посочените по-горе нормативни разпоредби са налице масови злоупотреби от страна на водачите на пътни превозни средства. По данни на контролните органи на Дирекцията на Национална служба „Полиция” – направление „Пътна полиция” са зачестили случаите на движение по републиканските пътища на пътни превозни средства без залепен винетен стикер на предното стъкло, като при спирането им за проверка от контролните органи водачът представя втория отрязък на винетния стикер и заявява, че е сменил предното стъкло поради счупване или кражба. Този факт прави невъзможно осъществяването на ефективен контрол по спазването на въведената винетна система и заплащането на винетните такси. Постъпленията от последните са основен приход по бюджета на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, от който съгласно Закона за пътищата се финансират дейностите по експлоатация, поддържане, ремонт и реконструкция на републиканските пътища. Издаването на безплатен винетен стикер в случаите на повреждане или унищожаване на заплатен и валиден винетен стикер следва да бъде решен в закона – това също е отразено в законопроекта на Министерския съвет.
Законопроектът поставя няколко основни въпроса, свързани с препоръките от доклада на Европейската комисия по Глава 21 „Регионална политика и координация на структурните инструменти”.
Тези въпроси бяха дискутирани, бяха поставени на присъстващите министри и заместник-министъра на финансите:
Отговаря ли предлаганата институционална структура на изискванията за подготовка и усвояване на структурните фондове?
Гарантира ли разпределението на функциите по управление на пътищата между различните органи по всяка оперативна програма и съответните структури, респективно координацията между Министерството на финансите, Министерството на транспорта и Министерството на регионалното развитие и благоустройството?
В какъв срок ще бъдат създадени междинните звена и крайни бенефициенти, както и управляващият орган?
Поставени бяха и въпросите:
Кой поема отговорността за подготовката на набор от проекти, готови за усвояването на средствата?
Кой ще ръководи дейността по изграждането, включително процедурите по изграждане и експлоатация на пътната инфраструктура?
Кой ще ръководи дейността по концесионирането на автомагистралите?
Каква ще бъде политиката по винетната система, тъй като има изказани вече няколко съображения в последно време?
Кой ще отговаря за изпълнението на одобрената Национална стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата – специално като цяло за пътната инфраструктура?
На тези въпроси бяха дадени отговори от двамата министри и от заместник-министъра на финансите.
След проведените дебати и дискусия на две заседания Комисията по транспорт и съобщения подкрепи законопроекта на Министерския съвет с 12 гласа „за”, 1 глас „против” и 2 гласа „въздържали се” и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 602-01-43, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Вносителите на трите законопроекта имат думата – ако желаят, да ги представят. Законопроектът на Министерския съвет беше убедително представен от господин Мирчев.
Преминаваме към дискусия по законопроектите на първо четене – имате думата.
Господин Христов, заповядайте за изказване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, преди малко беше казано за какво става дума. Става дума за промяна в чл. 30, ал. 2, а именно за свързаните помежду си територии – урбанизирани територии, които са свързани с републиканската пътна мрежа. По-ясно да кажа – става дума за казуса с винетките, който изникна през м. януари, когато се оказа, че хората, живеещи в Банкя, в Кремиковци, в други прилежащи на София райони, трябваше да плащат винетна такса само за няколко километра, на места дори на километър, за да се придвижат съответно до града – въпреки че Банкя е част от самата София или Кремиковци е част от София, както всички знаете. Градският транспорт също трябваше да закупува допълнително винетки за тези участъци. Това е всъщност предложението – хората, които живеят и са част от София, да могат да се придвижват без винетни такси.
Друг е въпросът, свързан даже с това предложение, че министър Гагаузов, ако не се лъжа, обяви, че може би догодина ще бъдат премахнати винетните такси – това прочетох в пресата. Разбира се, това е свързано с концесионирането на магистрала „Тракия”, тъй като знаете, че европейските норми не позволяват да се вземат две различни такси за едно нещо, но това е друга тема.
Накратко, това е моето предложение. Моля да го подкрепите. Мисля, че то е разумно, смислено и защитава интересите на хората от големите градове, не става дума само за София, става дума за Варна, за Видин, за Русе и за Пловдив. Благодаря ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по трите законопроекта, които са предмет на дискусия днес?
Госпожо Цветкова, заповядайте.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Като член на тази комисия може би ще повторя това, което каза проф. Мирчев от заседанието на Комисията по транспорт и съобщения, но все пак съм длъжна всичкото това да го споделя и тук, в залата.
Твърди се, че този законопроект има за цел да отговори на изискванията на Европейската комисия по отношение политиката по използване на средствата за пътна инфраструктура. Това обаче не личи от начина, по който този законопроект е разписан. Може ли някой конкретно да отговори с какво се подобрява държавната политика по планиране и изграждане на пътната инфраструктура? Една от основните критики на Европейската комисия е липсата на политика за осигуряване на проектна обезпеченост. От този законопроект не личи да има решение на този въпрос. Как ще се гарантира проектната обезпеченост, как ще се организира и контролира този процес и всички процедури, свързани с това? Кой ще носи отговорност, ако липсват такива?
Законопроектът определя ангажименти от момента на съгласуване и утвърждаване на проектите. Ами, ако такива няма в достатъчна степен? Кой ще е този оперативен орган в случая, който ще е пряко ангажиран с организиране изготвянето на необходимите проекти?
Никъде в законопроекта не личи и отговорността, не личи ангажимента по отношение политиката за местните пътища. Смятам и поне досега е било така, че това е част от държавната политика.
Не зная защо ни се внушава, че този законопроект ще отговори на изискванията на Европейската комисия. Агенцията е структура, която се въведе при хармонизирането с европейското право, а сега се връщаме към понятието "фонд" - към нещо, което смятам, че е остаряло. По принцип то се отнася до набирането на средства. Освен това е и извънбюджетен фонд. Докато смисълът на съществуването на агенцията е, че това е по-динамична структура, по-оперативна структура. Този фонд ще е един колективен орган, за който ще отговарят трима министри. В закона е записано, че те ще се събират най-малко веднъж в месеца.
Другото, което искам да кажа е по отношение на структурирането на администрацията на фонда. В чл. 21д: разпоредбите на Закона за администрацията не се прилагат за фонд "Републиканска пътна инфраструктура". В мотивите е записано, че служебните правоотношения ще се уредят в бъдеще с отделен закон.
Като финансова правна форма, фондът има основанието да се счита, че не е свързан със Закона за администрацията, но всъщност дали това пък не е механизъм, който дава възможност този фонд да се освободи от по-неудобните служители, които сега работят в Агенция "Пътища" и в нейните структури?
Освен това е записано, че дейността на фонда ще се осъществява чрез централната администрация. Как се уреждат управлението и оперативната работа по области, в тези териториални структури, които сега в момента съществуват?
В заключение мога да кажа, че ми се струва, че в този му вид, ако не бъде коригиран между първо и второ четене, законопроектът няма да допринесе да се случат толкова добри неща по отношение на пътищата, колкото се очаква, освен да считаме, че ще отбием номер с него.
Отваря се много широк фронт срещу държавните служители, които работят сега в системата на Агенция "Пътища". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики на госпожа Цветкова? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри! Предлагат ни се три законопроекта. Двата са от колеги народни представители – от господин Минчо Христов и от господата Чачев и Иванов, които законопроекти вярно, че търсят някаква справедливост, но тя е парцелна справедливост. Тя е частична справедливост. Тези законопроекти не обслужват цялостния интерес на обикновения български гражданин, а точно обратното. Те ни поднасят едно допълнително разделение между столица или по-големи градове и провинции и т.н.
Уважаеми колеги народни представители, същевременно тези законопроекти оставят бели петна в онези пътни отсечки от Републиканската пътна мрежа, за които на практика няма кой да финансира поддръжката – един път, че за тях не се плащат винетни такси и втори път, че те не са в общинската политика на съответната община или район за поддръжка на тези пътни участъци.
В комисията този дебат беше проведен и това беше отхвърлено категорично от по-голямата част от комисията. Аз призовавам народните представители тези два законопроекта и тук, в пленарната зала, да не бъдат подкрепени.
Другият по-голям законопроект, който в момента ни се предлага и който е внесен от Министерския съвет, е един законопроект извикан на живот от обективната нужда. Защо?
Вярно е, че госпожа Цветкова каза някои неща. Сигурно има известен дискомфорт в прилагането на това законодателство, но по друг път няма как да се стигне, за да се съберат в една цел, в една точка, няколко потока. Ние имаме оперативна програма "Транспорт", ние имаме оперативна програма "Регионално развитие". Забележете, самият фонд се казва, че е извънбюджетен, защото начинът, по който той се захранва не е само по бюджетен ред. И там ясно е разписано в закона защо това се случва.
Второ, създава се този фонд, за да събере в едно цяло няколко разпилени до този момент неща.
Права е госпожа Цветкова като казва, че в момента наистина проектите малко са в дефицит. И то защо са в дефицит? Защото всеки защитава тясноведомствена политика. Никой не концентрира единна политика. Със създаването на този фонд това се случва. И, дай Боже, да се случи по-ефективно при прилагането му.
Следващото – контролът по разходването на средствата и по целевото им разходване, а не по, бих казал, тясноведомственото разходване – мисля, че доста е мислено по тази формула. Тя като един преходен елемент от цялостната политика в изграждането на българската пътна инфраструктура е верен ход.
Не беше верен ходът, когато заради правителствени промени, заради криза в една определена политическа сила, управлявала преди няколко години, именно Агенция "Пътища", тогава още агенция, или "Главно пътно управление" или т.н., беше извадено от Министерството на транспорта и пратено в Регионалното министерство, защото там имаше един мастит вицепремиер. Ето на такъв тип политика ние трябва да се противопоставим – когато се слугува на определена политическа персона или се преследват тяснолобистки икономически интереси.
Мисля, че с разписаните текстове в този законопроект се избягват именно тези грешки на прехода. Сигурно не е окончателната форма това. Сигурно ще претърпи определено развитие в бъдеще и ние ще го видим това. Животът ще го подскаже, но на този етап тази крачка е необходима, ако искаме да усвояваме европарите, ако искаме да стартираме и да форсираме проектирането и реалното изпълнение на тези проекти в българската пътна инфраструктура, то ние всички с вас днес трябва да подкрепим законопроекта на Министерския съвет, дори и с резервите, за които госпожа Цветкова каза. И аз се надявам, че освен Коалиция за България, която категорично ще подкрепи законопроекта, и другите колеги в пленарната зала също ще застанат зад този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илиевски.
Има думата за реплика господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Илиевски, ще Ви отговоря, тъй като споменахте предложения от мен законопроект. Вие казвате, че той въвежда частична справедливост и настройва – поне така аз го разбрах – големите градове на малките селища, провинцията на големите градове. Вие добре знаете, че това не е така, защото хората в много малки селища, които живеят там, за да отидат до гробищата, ако трябва да преминат 100, 200 или 500 метра по републиканската мрежа, трябва да плащат винетки. Аз защитавам интересите и на хората от селата, а не само от градовете. Смисълът на моето предложение е не да се откриват бели петна в републиканската мрежа, както Вие се изразихте. Смисълът на моето предложение е там, където не съвпадат границите на урбанизираните територии, да има по-гъвкава политика, да не бъдат рекетирани – извинете за този израз – хората, които живеят в тези селища, затова че минават 100, 200 или 500 метра по републиканската пътна мрежа да си купуват винетки, които знаете колко струват за година. Това е смисълът на моето предложение. Ако тези хора искат да пътуват по-далече, разбира се, нека да си купят винетка, въпреки че аз съм против винетната система като цяло. Нека хората, които пътуват в други селища, в други градове, да си купуват винетки. Нямам нищо против. За мен обаче това е изключително несправедлив начин да се облагат хората, които живеят в селищата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател! Господин Христов, примери за такива населени места можем да посочим много. Но питам аз: Банкя, нищо че е кметско село в момента, а е град, с какво е облагодетелствана пред с. Опанец край Плевен, което е само на 4 километра?! И там се плаща винетка, за да се придвижат хората до това място, но до “Бойкоборисово” не трябва да плащаме винетка. Така ли да го разбираме?! Това е едната страна на въпроса. И това – в кръга на шегата.
По-голям е въпросът, че ние по този начин ограничаваме местните власти, а говорим за децентрализация. Давам положителен пример. Хайде да видим какво се случва в община Бургас. Общинският съвет взема решение и включва в рамките на града точно такива урбанизирани райони, като общината започва да поддържа тази пътна отсечка. Естествено, винетките отпадат. Но защо им връзваме ръцете?! Това е творчество на местната власт. Ние какво искаме?! Искаме непрекъснато да се бъркаме в работата на местните власти, да им регламентираме всичко, да им сдъвчем всичко за сметка на държавата и да създаваме такива колизии, за които ви казах – да настройваме определена група хора – Вие винаги пледирате за социално слабите – в случая хора с по-нисък социален статус срещу онези, които имат по-големи възможности.
Ето затова е неприложимо Вашето предложение.
Аз още веднъж призовавам да не бъде подкрепено Вашето проектопредложение за промени в закона и това на Иван Иванов и господин Чачев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Орешарски, заповядайте за изказване по законопроекта.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз бих искал да дам няколко пояснения по изложени вече опасения относно Агенция “Пътища” и трансформирането й във Фонд “Пътища”. Проблемът беше дефиниран в миналогодишния Мониторингов доклад с изключително остра критика по отношение на институционалната рамка за усвояване на предприсъединителните и респективно структурните фондове, тоест за изключително ниския институционален и административен капацитет. Препоръката беше дефинирана по следния начин: “Една институция трябва да е отговорна за един сектор”. Политиката се прави от няколко институции. В съответствие с препоръките и след активни консултации и сътрудничество с Европейската комисия ние стигнахме до решение – политиката по отношение на транспорта да се прави в Министерството на транспорта. Като производен въпрос дойде мястото на Агенция “Пътища”, която няма нищо общо с това министерство. След разиграване на много варианти и след консултиране – отново подчертавам консултиране – с Европейската комисия решихме да предложим агенцията да се трансформира във Фонд “Републиканска пътна мрежа”, като го натоварим изцяло с изпълнителски функции, защото в този фонд той ще изпълнява политика по две оперативни програми: оперативна програма “Транспорт” и оперативна програма “Регионално развитие”. Тоест другата крайност да се прехвърли изцяло към Министерството на транспорта би създала друг тип противоречия, защото Агенция “Пътища” или Фонд “Пътища”, ако бъде прието това предложение, ще изпълнява и политики на регионалното развитие.
Беше обсъждан и вариант агенцията да се раздели, което счетохме, че е още по-неудачно като краен резултат.
Що се касае до организационното преструктуриране и кадровия състав на Агенция “Пътища”, струва ми се, че в следващите години тази агенция дори ще се разширява, а промените, които обсъждаме в момента, по никакъв начин не засягат вътрешната структура на Агенция “Пътища”. Промяната по-скоро има организационен характер – като начин на управление и като структуриране на управителен съвет, в който трите заинтересовани институции имат свои представителства: двете секторни министерства и Министерството на финансите като общ координатор на всички средства, които се усвояват от Европейския съюз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Заповядайте за изказване, господин Костурски.
ТОДОР КОСТУРСКИ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Аз ще се спра съвсем накратко на първите два законопроекта на нашите колеги, които бяха представени на първо четене. Вярно е, че въпросът с прилагане на винетната система в своето начало като нова система предизвика доста дискусии в обществото и най-вече проблеми в населените места и техните граници и докъде да бъдат прилагани винетките. В течение на няколко месеца бяха проведени консултации и мисля, че този въпрос вече е решен на регионално ниво чрез решения на общинските съвети и съгласувани действия с органите на КАТ. Така че тези два законопроекта в този си вид и в това време, в което се представят, струва ми се, че са малко закъснели. Затова и ние в комисията не ги подкрепихме.
По законопроекта на Министерския съвет мисля, че беше казано доста и в комисията на двете заседания, и тук в залата и аз съвсем накратко ще обменя това, което мислим ние в НДСВ. Ние ще подкрепим този законопроект, защото малко или много той дава възможност за нова структура в изпълнителната власт, която структура да координира работата в много направления. Явно е, че досегашната структура и досегашното място на Изпълнителна агенция “Пътища” не даваше достатъчно възможности да бъде изпълнена тази огромна функция, която сега се възлага както по отношение на организиране на политики в сферата на транспорта, така и по отношение на усвояване и реализиране на проекти в това направление.
Така че сегашният модел е нов за всички ни и като всяко ново нещо той предизвиква първо отрицателни асоциации. Мисля обаче, че не е невъзможно между първо и второ четене да бъдат направени - и ние ще го направим - необходимите промени в законопроекта, така че в крайна сметка това да стане един работещ орган, орган, който да дава достатъчно възможности на изпълнителната власт да бъдат реализирани проектите, които предстои да бъдат предоставени на България в това направление, и не на последно място, тази трансформация да доведе до положително виждане на Европейската комисия за това, че в България наистина има единно виждане по въпроса на пътната инфраструктура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костурски.
Заповядайте за изказване, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Много спорен законопроект на Министерския съвет, изключително спорен, неподплатен и недоказан от нито едно от трите министерства. Трима министри, включително и министърът на финансите преди малко говори пред нас в защита на законопроекта, три различни мнения – от събиране на много ручеи в реки и в язовири и централизиране на нещо през орган, по-точно фонд, който имал изпълнителски функции. Другото ведомство казаха – има стенограми от двете комисии – че фондът имал управленски функции, регулаторни функции. Не е ясно какви са.
Липсва също и яснота на базата на какво искане от Европейската комисия се създава този така наречен извънбюджетен фонд. Всъщност той е бюджетен – ако прочетете законопроекта, ще видите, че там пише, че се субсидира от републиканския бюджет.
Неаргументиран законопроект, но за първи път в това Четиридесето Народно събрание, поне на мен и на моята парламентарна група ни направи впечатление нещо, което може би трябва да отчетем – четирима български министри заявиха, не аргументираха, а заявиха, че така са се разбрали с Европейската комисия. Според нас това значи, че четирима български министри поемат личен, персонален ангажимент към фонда, който се създава, и към законопроекта, който е представен пред Народното събрание. В Българския народен съюз внимателно ще следим как ще се развие впоследствие работата във Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”. Ще уважим ясно заявената от четиримата български министри лична позиция и ще подкрепим, но само заради това, законопроекта на първо четене заедно с поправките, които вече сме подготвили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата министър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Най-напред, за да опровергая господин Ангелов, че има някаква разлика в мисленето на тримата министри, които са били вносители в Министерския съвет на този закон, аз искам да потвърдя, че изцяло подкрепям думите на министър Орешарски, които той отправи от тази трибуна във връзка с необходимостта да бъде преобразувана Агенция “Пътища” във фонд. Аз много внимателно слушах думите и на народния представител Цветкова и Вашите думи. Разбира се, като министър на транспорта не мога да бъда доволен, защото ние знаем, че това е била една агенция, която е била пряко подчинена на Министерството на транспорта. Но не е важно кой къде и как ще води бащина дружина, по-важно е по какъв начин ние наистина ще създадем нормални условия за усвояването на фондовете.
Струва ми се, че има едно малко неразбиране по функциите на фонда и разликата между досегашната агенция и фонда. По този закон, който съществуваше преди промяната, досегашната агенция има определени политически функции, тоест агенцията определяше политиката по пътищата в страната. Оттук нататък, след като ние я формираме като фонд, тя ще бъде изцяло една изпълнителска агенция. Това означава, че като краен бенефициент тя ще организира конкурсите, тя ще се занимава с проекти и ще бъде крайният получател на продукта, съответно автомагистралата или пътя, който ще бъде реализиран, след като се осъществи този проект.
По отношение на политиката това е задължение на органа на управление, тоест на Министерството на транспорта или на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а контролът и връзката в целия този процес за тези междинни звена, които ние изграждаме. Така че няма никакви притеснения и аз наистина ще ви моля при второ четене да бъдем прецизни именно в тази посока, в която ние сме предложили да бъде сформиран фондът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение има думата господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, тъй като минаха основната част от изказванията, аз предлагам да удължим работното време до приключването на обсъждането на тези три законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 101 народни представители: за 95, против 5, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За изказване – господин Мирчев, заповядайте.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще бъда кратък и по-практичен. Има един основен принцип в управлението на пътищата и съответно в законодателството, в Закона за пътищата - това е единната политика. Тя има два основни компонента - държавната политика, за която можем да кажем вече определено, че Съветът по координация и контрол към Министерския съвет прие така наречената Национална интегрирана система за развитието на инфраструктурата, която включва и пътищата. Тоест ние можем да кажем още, че на този етап имаме до 2013-2015 г. все пак една ясна позиция от гледна точка на приоритетите в развитието на пътната инфраструктура. И вторият основен компонент – това е изпълнението на тази програма именно от фонда, който се предлага тук да се създаде – Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” към Министерството на финансите. Няма нищо лошо в това. Защото пътната инфраструктура на България ще се финансира не само по оперативна програма “Транспорт” от кохезионните фондове, а и по оперативна програма “Регионално развитие”. Републиканските пътища се финансират и от Европейската инвестиционна банка. Ние многократно тук сме ратифицирали заеми по транзитни пътища 2, 3, 4 и така нататък. Аз имам информация за евентуален заем от Световната банка за третокласната пътна мрежа в определени райони, участие на бюджета, публичночастно партньорство чрез концесионирането на автомагистралите.
Съмненията, които се пораждат, или така наречените рискове, са свързани преди всичко с координацията по подготовката на набор от проекти – това, което е именно в Доклада на Европейската комисия от м. май.
Второто направление е провеждането на процедурите по тези проекти и усвояването на фондовете.
Третият, много важен елемент, това е контролът по изграждането и експлоатацията на републиканската пътна мрежа.
Именно тези въпроси на координация и изпълнение, които на първо четене може би у някои създават впечатлението, че няма да има необходимата координация, за което ни критикуват, ще ги решава Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Не само европейските фондове, а и финансиранията по други финансови направления, включително и участието на бюджета.
Аз също съм подготвил още сега някои предложения, които ще внеса между първо и второ четене, от гледна точка на по-ясно дефиниране на някои функции на фонда. Но самият факт, че ние създаваме управителен съвет, който ще ръководи фонда и ще координира цялостната дейност, в много голяма степен отнема съмненията за липса на евентуална координация при организирането на този проект.
Най-важният въпрос, който трябва да реши законът, е да заработи фондът, да заработи управителният съвет и да бъдат направени първите стъпки, а именно:
1. по първата препоръка на Европейската комисия – подготовката на набор от проекти;
2. обявяването на процедурите;
3. бързо решение от гледна точка на политиката за отдаване на концесия на основните магистрали.
В тази връзка ще поставя и някои въпроси. С Решението на Съвета по координация и контрол на Министерския съвет от 26 май, когато се прие тази Национална интегрирана програма, е възложено на министъра на финансите, на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на транспорта евентуално преразглеждане на действащата винетна система. Не че тя е несъвършена, но от доклада се вижда, че около 32 млн. лв. не могат да бъдат събрани спрямо прогнозните разчети. Тоест, ако в края на годината ние ще трябва да отменим и да заменим с някои други механизми, а аз считам, че пътищата едва ли трябва да разчитат на винетна система, а трябва да разчитат на един по-сериозен финансов ресурс – дали ще бъде акциз или някаква друга форма, този въпрос също да бъде изяснен, за да не се налага сега да приемем закона и след това да го променяме.
Вторият важен въпрос – преди един месец приехме Закона за концесиите. С този закон дадохме правомощия по Закона за пътищата на министъра на регионалното развитие и благоустройството от гледна точка подготовката и провеждането на процедурите за концесии; на министъра на транспорта – за летищата и пристанищата, и т.н. Сега в проекта на Министерския съвет се предлага тази поправка в Закона за пътищата, която действа само един месец, да бъде отменена.
Аз мисля, че в предложенията между първо и второ четене трябва да бъде казано много ясно и точно, защото основните механизми – по-бързи, по-гъвкави, ще бъдат чрез концесионирането на р. Струма, Черно море, р. Марица, „Хемус”, „Тракия” и т.н. Според мен си заслужава в закона да бъде дефинирано кой подготвя и провежда процедурите – дали ще бъде министърът на финансите като председател на управителния съвет, дали като цяло управителният съвет, но този въпрос не трябва да оставяме да виси, защото в много голяма степен той ще определи и непосредствените действия по реализирането на тези проекти. Прекалено много забавихме този процес.
НДСВ категорично ще подкрепи този законопроект между първо и второ четене. Няма да подкрепи другите два законопроекта. В същото време ние работим по конкретни предложения между първо и второ четене, които да направят закона работещ, тоест бързо да заработят управителният съвет и фондът, за да стартират много по-бързо процедурите по усвояването на фондовете от Европейския съюз, а и другите финансови източници, за които вече ви казах. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми министри, уважаеми колеги! Свидетели сме на един законопроект, бих го нарекъл на абсурда, тъй като той има и една предистория.
На 4 януари т.г. в хотел „Шератон” в присъствието на почти цялото правителство министър-председателят Сергей Станишев обсъди с икономическия екип и с бизнеса стратегията за развитието на транспортната инфраструктура в България. Тогава беше обявено, че ще бъде създадена така наречената НИК (Национална инвестиционна компания) с остатъчните дялове от приватизираните държавни предприятия, собственост на държавата, или с капитал от няколко десетки милиарда лева, която ще изгражда път.
Така ли беше, господин Мутафчиев?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това беше в дискусията.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Не в дискусията, това Румен Овчаров го обяви.
Но така или иначе, под прикритието на винетната система, тъй като три четвърти от закона се занимава с нея, винетната система, която министърът на регионалното развитие и благоустройството преди повече от месец обяви, че ще бъде отменена от следващата година, ние се занимаваме с нея и мнозинството отхвърля нашето предложение. Аз това няма да дискутирам.
Но забележете какво се предвижда с предлагания ни закон – един извънбюджетен фонд. И то не какъв да е фонд, а фонд, който има източник за финансиране, субсидиите от републиканския бюджет и парите от европейските фондове. Фонд, за който превишението на приходите над разходите в края на календарната година е преходен остатък и се използва през следващата година, господин Орешарски, което е в противоречие с Международния фонд.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Без извънбюджетен фонд.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Фонд, за който разпоредбите на Закона за администрацията няма да бъдат прилагани. Това е записано.
Експертният съвет, който ще изпълнява функциите на държавен обществен орган в областта на инфраструктурата, ще отговаря за:
- държавната политика по планирането, изграждането и експлоатацията на националната пътна инфраструктура;
- ще проучва, анализира и прогнозира развитието на автомобилното движение в България;
- ще разработва програми за развитие и усъвършенстване на пътната инфраструктура;
- ще провежда процедурите за възлагане на всички обществени поръчки за проектиране, строителство, ремонт, поддръжка и концесия на националните пътища;
- ще съгласува инвестиционни проекти, както и проекти и устройствени планове;
- ще издава разрешения за ползване, господин Мутафчиев;
- ще представлява българската държава в международни организации и в разработването и изпълнението на международни договори, които се отнасят до пътната инфраструктура на страната;
- ще осъществява контрол върху транспортните документи.
Обърнете внимание:
- ще приема проекта на годишния бюджет, който още първата година ще бъде най-малко 3 милиарда;
- ще разпределя тези милиарди по проекти за изграждане, експлоатация, поддържане и ремонт;
- ще утвърждава всички разработки и тръжни и конкурсни процедури.
Забележете, сам ще контролира целесъобразното разходване на тези милиарди.
Председателят на управителния съвет ще представя в Министерския съвет до 30 април отчет за дейността на фонда за предходната година. Това е единственото, което пише в тоя закон, господин Миков.
Не считате ли, господа министри, че този извънбюджетен фонд ще доведе до неконтролируема корупция по подобие на това, което се случи, господин Орешарски, преди години в Гърция, тъй като единствената страна членка, която има подобна структура на този фонд, е Гърция?
Затова ние няма да подкрепим закона на правителството, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Чачев.
Има ли реплики към изказването на господин Чачев? Не виждам.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроектите? Не виждам вдигнати ръце и желание да се включат в дискусиите.
При това положение обявявам разискванията по трите законопроекта за приключили.
Гласуването на първо четене на трите законопроекта ще се състои утре в 9,00 ч. сутринта, в началото на пленарното заседание.
Няколко съобщения преди да приключим заседанието:
1. Комисията по околната среда и водите ще проведе редовно заседание на 4 юли 2006 г. от 15,00 ч. в зала № 130 на пл. “Александър Батенберг” № 1.
2. Утре в парламентарния контрол ще отговарят:
- заместник министър-председателят и министър на образованието Даниел Вълчев;
- министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров;
- министърът на отбраната Веселин Близнаков;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов;
- министърът на земеделието и горите Нихат Кабил;
- министърът на финансите Пламен Орешарски;
- министърът на вътрешните работи Румен Петков;
- министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова;
- министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски;
- министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч. по първоначално предвидения дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,13 ч.)


Председател:
Георги Пирински


Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Екатерина Михайлова

Секретари:
Светослав Спасов
Мирослав Мурджов