Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Нина Чилова и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, днес предстои да продължим с работата по програмата, която приехме вчера, с точките, извън онези, които вчера бяха разглеждани по реда на ал. 7 на чл. 40. Програмата предвижда две ратификации и след това втори и първи четения на едни или други законопроекти.
Има ли процедурни предложения?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя предложение след двете ратификации, които са точки първа и втора, като точка трета да разгледаме включения в седмичната програма под № 7 Закон за изменение и допълнение на Закона за водите. Това се налага, за да може при изтичане на 7-дневния срок за предложенията между първо и второ четене и при нормална работа, към края на месеца да изпълним своя ангажимент за транспониране на европейската Директива за водите в българското законодателство. Този разчет във времето не подлежи на преразглеждане, затова ви моля да подкрепите това мое предложение и т. 3 да бъде Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за водите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение: точка седма – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, да стане нова точка трета, тъй като се счита, че на първо четене тя няма да отнеме много време и ще се създаде възможност за работа между първо и второ четене, за да може законопроектът да бъде приет до края на месеца.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 139, против 8, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Няколко съобщения.
С писмо на министър-председателя от 5 юли, вчера, се изпраща Решение № 500 на Министерския съвет за оттегляне на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, одобрен с Решение на Министерския съвет № 154. Тоест този Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет, се оттегля.
Министерският съвет е внесъл в Народното събрание за сведение съгласно чл. 62, ал. 2 от Закона за администрацията Доклад за състоянието на администрацията през 2005 г. С писмо председателят на Народното събрание е предоставил доклада на Комисията по въпросите на държавната администрация и Комисията за борба с корупцията. Материалът се намира на разположение в библиотеката на Народното събрание.
На 4 юли Министерството на земеделието и горите е изпратило в Народното събрание материал с резултатите от преброяването на земеделските стопанства в Република България през 2003 г. Материалът също е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
На 5 юли 2006 г. на основание чл. 46, ал. 3 от Закона за Сметната палата в Народното събрание е постъпила информация за приетите одитни доклади от Сметната палата през второто тримесечие на 2006 г. И тази информация е в библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми колеги, народни представители, ако няма други предварителни въпроси, нека пристъпим към точка първа от нашия дневен ред днес:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ ОТ 21 ЮЛИ 1994 Г.
Вносител е Министерският съвет от 23 юни т.г.
Има доклад на Комисията по икономическата политика и становище на Комисията по външна политика.
Кой ще представи доклада на Комисията по икономическата политика? Уважаеми колеги, има ли в залата представител на Комисията по икономическата политика?
Господин Ясен Попвасилев, поздравявам Ви за куража, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ:

“ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Словашката република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 21 юли 1994 г., № 602-02-28, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2006 г.
На заседание, проведено на 28 юни 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Словашката република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 21 юли 1994 г.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Корнелия Нинова.
Допълнителният протокол към договора е между правителството на Република България и правителството на Словашката република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите е подписан при официалното посещение на президента на Словашката република Иван Гашпарович в Република България на 24 ноември 2005 г. Допълнителният протокол съдържа две разпоредби, с които се допълват текстовете на чл. 3 и чл. 6 от договора, касаещи режима на третиране на инвестициите и превода на суми, свързани с инвестициите.
След представянето и обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” 13 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Словашката република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 21 юли 1994 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Становището на Комисията по външна политика ще представи господин Ранчев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект № 602-02-28 за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Словашката република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 21 юли 1994 г., внесен от Министерския съвет на 23 юни 2006 г.
На 28 юни 2006 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Словашката република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 21 юли 1994 г. и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Словашката република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 21 юли 1994 г., подписан на 24 ноември 2005 г. в София.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да се изкажат по този законопроект?
Имате думата за процедурно предложение, господин Попвасилев.
ДОКЛАДЧИК ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, моето процедурно предложение е за допускане в пленарната зала на госпожа Ана Янева - заместник-министър, и госпожа Камелия Стоянова – директор Правна дирекция към Министерството на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за допускане на заместник-министър Янева и на госпожа Стоянова от Министерството на икономиката и енергетиката.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Моля, поканете представителите на министерството в пленарната зала.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Словашката република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 21 юли 1994 г., № 602-02-28, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2006 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ДОКЛАДЧИК ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е законопроектът да бъде гласуван и на второ четене на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Постъпило е процедурно предложение за преминаване към гласуване на законопроекта на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Заповядайте, господин Попвасилев, да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на
Словашката република за насърчаване и взаимна защита на
инвестициите от 21 юли 1994 г.

Член единствен. Ратифицира Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Словашката република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 21 юли 1994 г., подписан на 24 ноември 2005 г. в град София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по заглавието на законопроекта и член единствен? Няма.
Преминаваме към гласуване на заглавието на законопроекта и член единствен.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към втора точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПОДДРЪЖКА НА УЧЕНИЕ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОМАНДВАЩИЯ СУХОПЪТНИТЕ ВОЙСКИ НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ В ЕВРОПА И СЕДМА АРМИЯ ОТНОСНО УЧЕНИЕТО “IMMEDIATE RESPONSE 2006” НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 23 юни 2006 г.
Заповядайте, господин Димитров, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение за влизане в пленарната зала на заместник-министър Соня Янкулова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за достъп до пленарната зала на заместник-министър Янкулова.
Гласували 107 народни представители: за 104, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
“ДОКЛАД
на Комисията по отбраната
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за поддръжка на учение между Министерството на отбраната на Република България и командващия Сухопътните войски на Съединените американски щати в Европа и Седма армия относно учението “IMMEDIATE RESPONSE 2006” на територията на Република България, № 602-02-27, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2006 г.
На свое заседание, проведено на 28.06.2006 г., Комисията по отбраната разгледа внесения законопроект.
Мотивите на вносителя бяха представени от Соня Янкулова – заместник-министър на отбраната, и генерал Златан Стойков – началник на Генералния щаб на Българската армия.
Споразумението, одобрено с решение на Министерския съвет от 1 юни 2006 г., урежда въпросите, свързани с влизането и напускането на територията на страната от въоръжените сили на Съединените щати и техни доставчици; правните аспекти; наказателната юрисдикция; удостоверения за изпълнение на служебни задължения; задържане, достъп до задържано лице и посещение на лицето в затвора; свидетелства за управление на моторни превозни средства; униформи и оръжие; защита на силите и сигурност; собственост и оборудване; финансови въпроси; данъци и такси; процедури на доставки; внос и износ; предявяване на искове; опазване на околната среда; операции, провеждани от военновъздушните сили и разрешаване на спорове.
Споразумението влиза в сила от датата на обнародване на Закона за ратифицирането му от страна на Република България, за което тя уведомява посолството на Съединените американски щати в София.
В резултат на проведените разисквания, Комисията по отбраната прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за поддръжка на учение между Министерството на отбраната на Република България и командващия Сухопътните войски на Съединените американски щати в Европа и Седма армия относно учението “IMMEDIATE RESPONSE 2006” на територията на Република България.
Становището на комисията е прието на 28 юни 2006 г. със 7 гласа “за”, 1 – “против” и 1 – “въздържал се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има становище на Комисията по външна политика.
Господин Ранчев, заповядайте, за да представите становището.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика
относно Законопроект № 602-02-27 за ратифициране на Споразумението за поддръжка на учение между Министерството на отбраната на Република България и командващия Сухопътните войски на Съединените американски щати в Европа и Седма армия относно учението “IMMEDIATE RESPONSE 2006” на територията на Република България, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2006 г.
На 28 юни 2006 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за поддръжка на учение между Министерството на отбраната на Република България и командващия Сухопътните войски на Съединените американски щати в Европа и Седма армия относно учението “IMMEDIATE RESPONSE 2006” на територията на Република България,  и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за поддръжка на учение между Министерството на отбраната на Република България и командващия Сухопътните войски на Съединените американски щати в Европа и Седма армия относно учението “IMMEDIATE RESPONSE 2006” на територията на Република България, сключено на 13 юни 2006 г.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Тодоров, заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, този Законопроект за ратифициране на Споразумението за поддръжка на учение между Министерството на отбраната на Република България и командващия Сухопътните войски на Съединените американски щати в Европа и Седма армия относно учението “IMMEDIATE RESPONSE 2006” на територията на Република България е с дата – начало на учението – 26 юни т.г. и завършва на 13 юли т.г., забележете, влиза в комисията на 28 юни т.г., когато вече учението от два дни по план е започнало. Днес сме 6 юли 2006 г. След още шест дни учението ще приключи, а законопроектът влиза днес в Народното събрание.
Аз не мога да си представя тези неща да се случват в една нормална държава – да се провеждат едни учения, които вече са започнали, а ние тогава да вземаме решение и да определяме дали да започнат или да не започнат.
Тук има хора, които имат все пак малка представа как се провежда едно учение. Ученията се провеждат или късна пролет, или ранна есен, а не по средата на лятото – през м. юли, когато знаете, че е жътва. Никога досега не се е провеждало учение точно през м. юли, през най-горещото време, когато е жътвената кампания. Аз поне такива моменти не си спомням в моята 30-годишна история като военен. Не мога да си представя защо пък ние ще даваме точно през такова време да се провеждат такива учения на територията на Република България. Аз не съм против да се провеждат, но да се избере точното време за провеждането и да има време, за да бъдат представени документите за провеждането на тези учения. Затова в комисията аз бях против провеждането на това учение по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Уважаеми колеги, смятам, че повдигнатият от господин Тодоров въпрос е напълно основателен. Споразумението е било подписано на 9 юни 2006 г. в Хайделберг, Германия, от американска страна и на 13 юни 2006 г. в София, от българска страна. Министерският съвет е приел решение за одобряване на проекта на закон за ратифициране на това споразумение на 23 юни т.г., а 23 юни 2006 г. е петък. Законопроектът е постъпил същия ден в Народното събрание. Разпределен е на комисиите на 26 юни, понеделник, и както каза господин Тодоров, междувременно на 28 юни т.г. е започнало самото учение.
Аз бих поканил госпожа Янкулова да ни даде малко допълнителна информация за хода на подготовката за сключване на такива споразумения и осигуряване на достатъчен срок за изпълнение на предвидените по закона процедури.
Заповядайте, госпожо Янкулова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СОНЯ ЯНКУЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, напълно сте в правото си и имате основание да считате, че в този случай ние сме били недостатъчно коректни. Да, така е, но бих искала да кажа, че има два акта – единият е разрешение на Министерския съвет, който се дава по Закона за пребиваване, другият е меморандумът. Меморандумът е правният акт, който осигурява статута на силите. Първите сили пристигат чак на 14 юли 2006 г.
Това, което визираме като дата на започване на учението е присъствие на ограничен брой технически персонал, който осъществява подготовката и стиковането на плановете. Силите ще пристигнат едва около средата на другата седмица.
Причината, заради която се получи закъснението е, че ние очаквахме, че Споразумението за съвместното използване на български военни съоръжения ще влезе в сила до датата на учението и няма да се налага да подписваме допълнително споразумение. За съжаление, не се оказахме прави и трябваше в оперативен порядък да подготвим меморандума и да ви го представим, за което още веднъж действително се извинявам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Янкулова.
Във връзка с това изказване има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ние все още сме парламентарна република, а това какво очаква Министерството на отбраната, какво мисли, какви мисли се въртят в главите на министрите и заместник-министрите на това министерство няма никакво значение.
Не може на българския парламент да се предлага ратификация на един договор за учение, след като то вече е започнало, а може би вече и върви към приключване. Това е грубо погазване на Конституцията на Република България и аз предлагам тук незабавно да повикаме министъра на отбраната да даде обяснение за това грубо погазване на Конституцията на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Ще поставя пред народното представителство Вашето предложение.
Господин Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Колегата Христов каза основното. Искам да ви кажа само за учението, което се провежда – правниците тук са твърде много и се знае, че няма значение кога кой пристига, а има значение фиксираната дата на започване на учението. От което следва, че учението е незаконно и незаконно ще бъде и нашето гласуване и утвърждаване на всякакви юридически актове, които са предварително нарушени. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, първо, по отношение казаното от господин Христов.
Господин Христов, ние сме поканили заместник-министър на отбраната и той присъства в залата, за да отговаря на нашите въпроси, така че е неоснователно Вашето становище, че няма значение какви са съображенията, които се изказват. Напротив, това, което беше заявено от трибуната от заместник-министър Янкулова, е обяснение за причините за това несъвпадение на дати, така че и да дойде министърът, той едва ли ще каже нещо друго.
Що се отнася до фактическото състояние, пред което парламентът сега се намира, то е именно това: започнала е техническа подготовка за учението, не са настъпили фактически действия на самото учение, ние сме пред казуса да гласуваме този законопроект. Така че с гласуването си Народното събрание ще изрази становището си по повдигнатите от вас въпроси.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за ратифициране на Споразумението за поддръжка на учение между Министерството на отбраната на Република България и командващия Сухопътните войски на Съединените американски щати в Европа и Седма армия.
Гласували 101 народни представители: за 92, против 8, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
За прегласуване – господин Тодоров, заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам прегласуване, тъй като одеве цитирах, най-вероятно пред вас го няма закона, който ние разглеждаме. Цитирам чл. 2, да не бъдем в заблуждение, че сега се прегрупират силите и средствата на територията на България. Няма такива неща. Учението е започнало и по мои данни ще ви кажа точно къде и как са нещата. Записано е: учение, включващо България, САЩ и Румъния, планирано да се проведе в България от 26 юни до 31 юли 2006 г., а на територията на Румъния от 13 юли. Никакви прегрупирания – учението на 26 юни започна, а прегрупирането беше преди това. Бъдете точни и нещата, които ставаха едно време в Република България с Варшавския договор, да не ги прехвърляме сега със Съединените американски щати. Защото на тях им е угодно да провеждат когато и както си искат и ние да гласуваме ан блок тук, както ни бъде докладвано.
Моля да бъде прегласуван законопроектът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Прегласуваме на първо четене законопроекта, който е на дневен ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 97, против 10, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Правя процедурно предложение за гласуване на второ четене на законопроекта в днешния ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към гласуване на второ четене на законопроекта.
Гласували 100 народни представители: за 90, против 10, въздържали се няма.
Преминаваме към второ четене.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за поддръжка на учение между Министерството на отбраната на Република България и командващия Сухопътните войски на Съединените американски щати в Европа и Седма армия относно учението „IMMEDIATE RESPONSE 2006” на територията на Република България
Член единствен. Ратифицира Споразумението за поддръжка на учение между Министерството на отбраната на Република България и командващия Сухопътните войски на Съединените американски щати в Европа и Седма армия относно учението „IMMEDIATE RESPONSE 2006” на територията на Република България, сключено на 13 юни 2006 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване едновременно заглавието на закона, член единствен и параграф единствен.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 100, против 11, въздържал се 1.
Законът е приет.
Благодаря Ви, господин Димитров.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Има думата господин Георги Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, предлагам във връзка с обсъждането на законопроекта да бъдат допуснати в залата заместник-министрите Любка Качакова и Йордан Дардов, държавните експерти в Дирекция „Води” Росица Петрова, Георги Иванов и Анета Иванова, експертът в Дирекция „Стратегия, европейска интеграция и международно сътрудничество” Стефан Дишковски, както и експерт Еулина Милева.
Моля да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам процедурното предложение на гласуване, както беше формулирано от господин Божинов.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Поканете представителите на министерството в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Първо ще представя мотивите на вносителите на законопроекта:
“МОТИВИ
към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите
Действащият Закон за водите, приет през 1999 г., е първият опит да се регулира цялостно материята, свързана с опазването и ползването на водите в съответствие с изискванията на европейското законодателство. Той въведе основните принципни положения и сложи началото на управлението на водите в България на басейнов принцип. С този закон беше поставена и задачата да се уреди собствеността върху водите и водностопанските системи и съоръжения като един от начините за постигане на интегрирано управление на водите. Опитът от неговото прилагане обаче показа, че са налице редица слабости и непълноти. Междувременно беше приета и Рамковата директива за водите на Европейския парламент и на Съвета от 2000 г., чиито разпоредби трябваше да бъдат транспонирани. Това наложи разработването на нов Закон за управление на водите, който беше внесен за разглеждане и приемане от Народното събрание.
Този законопроект много подробно регламентира всички обществени отношения, свързани с управлението на водите, включително разпределение и координиране на функциите между отделните министерства. Извън неговия обхват остават въпросите, свързани със собствеността върху водностопанските системи и съоръжения, които се предвижда да бъдат уредени със специални закони съгласно Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор, приет от Министерския съвет през 2004 г. Посочените законопроекти се разработват, но все още не са внесени в Народното събрание за приемане в пакет със Закона за управление на водите.
Тези две важни теми, които на практика поставят основите за формиране на цялостна действаща и ефективна система за управление на водите, се оказаха трудни и по-сложни, отколкото се очакваше. Това забави в значителна степен процеса на приемане на Закона за управление на водите от Народното събрание.
В същото време във връзка с приемането на България в Европейския съюз е необходимо своевременно да се докаже съответствие с европейското законодателство в областта на водите. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за водите, който внасяме пред вас, беше разработен точно с тази цел – спешно транспониране на разпоредбите на Рамковата директива за водите в нашето българско законодателство.
В законопроекта са залегнали основните принципи, възприети от Европейския съюз при управлението на водите, като: признаване на водите като жизненоважен ресурс и общо наследство, което се опазва и защитава; определяне правото на всеки гражданин на достъп до вода за питейно-битови цели като приоритет на държавната политика; определяне на речните басейни като основна единица за интегрирано управление на водите; управление на трансграничните води на основата на равнопоставеност и реципрочност при защита на националните интереси; прилагане на научно-техническите постижения при управлението на водите; прилагане на икономически регулатори за постигане на устойчиво използване на водите и опазването им; предотвратяване или намаляване на замърсяването на водите при източника на замърсяване – известния принцип, че замърсителят плаща; възстановяване разходите за водни услуги, включително на разходите за ресурса и за опазване на околната среда; информиране и участие на обществеността при вземане на решения и при приемане на планове за управление на речните басейни и др.
Основните изисквания на Рамковата директива за водите се въвеждат с изменение и допълнение на Глава осма, Глава девета и Глава единадесета.
Глава осма – “Опазване на водите и водните обекти”, се допълва с редица разпоредби, транспониращи текстовете от директивата, свързани с опазването на водите и зоните за защита на водите.
В Глава десета – “Управление на водите”:
Първо, Раздел І – “Общи положения”, е допълнен с разпоредби, уреждащи материята, свързана с определянето и управлението на водите в речните басейни, присъединени към международните райони за басейново управление.
Второ, Раздел ІІ – “Органи за управление на водите”, е допълнен с правомощията на компетентните органи във връзка с нови функции, възникващи във връзка с изискванията на директивата.
Трето, създават се четири нови раздела:
Раздел ІІІ – “Цели на опазването на околната среда”, с който се определят основните цели, които трябва да бъдат постигнати по отношение на повърхностните и подземните води;
Раздел ІV – “Характеризиране на района за басейново управление на водите”, с който се въвеждат изискванията за анализ на характеристиките и определяне на водните тела в речните басейни, преглед на въздействието на човешката дейност върху състоянието на водите и икономически анализ на водоползването;
Раздел V – “Програми от мерки за опазване и възстановяване на водите”, който регламентира основните и допълнителните мерки, които трябва да се съдържат в програмите от мерки, разработвани и утвърждавани като част от плановете за управление на речни басейни с оглед постигане на целите на опазване на околната среда;
Раздел VІ – “Информиране на обществеността и консултации”, с който се установява ред за информиране и участие на обществеността в процеса на приемане на планове за управление на речните басейни, като по този начин се гарантира прозрачност при управлението на водите.
Четвърто, направени са промени в разпоредбите на закона, свързани със съдържанието, разработването и актуализирането на плановете за управление на речните басейни.
Пето, направени са промени и допълнения в разпоредбите на закона, свързани с мониторинга на водите, зоните за защита на водите и ясно дефиниране на програмите за мониторинг на водите и спецификата им както за повърхностните и подземните водни тела, така и за зоните за защита на водите.
Шесто, допълнени са разпоредбите на закона, свързани с регистрацията и контрола върху водите и водните обекти.
В Глава ХІ – “Финансова организация и икономическо регулиране”, се правят изменения и допълнения, свързани с дефинирането на съдържанието и изискванията към икономическия анализ на водоползването във връзка с възстановяване на разходите за водни услуги, осигуряване приноса на всички ползватели и преценка за най-ефективните комбинации от мерки и въвеждане на такса за замърсяване във връзка с прилагането на принципа “замърсителят плаща”.
С оглед създаването на механизми и инструменти за прилагането на изискванията и постигането на целите за опазване и управление на водите в съответствие с европейското законодателство, се правят изменения и допълнения в разпоредбите, свързани с издаването на разрешителни, воденето на регистри, събирането на такси, контрола върху водите и водните обекти и др.
Посредством тези промени със законопроекта се прецизират процедурите и необходимите документи при предоставяне на право за използване на водите и на процедурите за изменение и поддържане, отнемане и ограничаване на вече предоставени права. Правят се и се определят ясни критерии за преценка и отказ за издаване на разрешителни. Концентрира се събирането на информация, необходима за управлението на водите в басейновите дирекции. Направени са промени и допълнения в дефинициите както с оглед синхронизирането с термините на европейското законодателство, така и за уеднаквяване на терминологията в самия закон.
Немалка част от предложените изменения и допълнения са свързани със синхронизирането на Закона за водите с други закони, приети след влизането му в сила, а именно: Закона за опазване на околната среда, Закона за кадастъра и имотния регистър, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за концесиите, както и с новата структура на Министерския съвет на Република България.
Какви са очакваните резултати от прилагането на закона?
Първо, осъществяване на управление на трансграничните води на основата на равенството и реципрочността при защита на националните интереси.
Второ, намаляване на замърсяването на водите и постигане и поддържане на добро състояние на водите до 2015 г. Това е хоризонтът на самата директива.
Трето, осигуряване на достоверна и достъпна информация за вземане на управленски решения по отношение на ползването и опазването на водите.
Четвърто, участие на заинтересованата общественост и засегнатите лица при вземането на решения, свързани с управлението на водите както при приемането на планове за управление на речните басейни, така и при издаване на разрешителни.
На следващо място, облекчаване на бизнеса чрез ясно определяне на необходимите документи за предоставяне на права за използване на водите, намаляване на възможностите за субективни преценки при предоставяне на права за използване на водите.
На последно място, според вносителите, повишаване на събираемостта на определените такси и санкции по закона, респективно осигуряване на средства за финансиране или съфинансиране на дейности и инвестиционни обекти, свързани с изпълнението на програмите от мерки за достигане и поддържане на добро състояние на водите.
Вносители на законопроекта – Георги Божинов, Борислав Великов и Росен Владимиров.”
Това са мотивите, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, представете доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ:

“ДОКЛАД
относно първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 654-01-88, внесен от народните представители Георги Божинов, Борислав Великов и Росен Владимиров
На свое редовно заседание, проведено на 4 юли 2006 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен от народните представители Георги Божинов, Борислав Великов и Росен Владимиров.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на околната среда и водите Любка Качакова, експерти от Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и горите, Министерството на икономиката и енергетиката, представители на Националния институт по хидрология и метеорология, БАН, Университета по архитектура, строителство и геодезия, Българската стопанска камара и др.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Георги Божинов.
По време на състоялата се дискусия членовете на комисията приеха за основателно предложението на вносителите временно да бъде отложено разглеждането на Законопроекта за управление на водите и то да продължи успоредно с работата по приемането на специалните закони за собствеността върху водностопанските системи и съоръжения.
Без да си поставя за задача да регламентира всеобхватно всички проблеми, свързани с управлението на водите, настоящият законопроект решава най-неотложните въпроси, свързани с въвеждане на изискванията на Рамковата директива за водите по отношение на:
- основните принципи, залегнали в нея;
- поставяне на цели за опазване качеството и количеството на повърхностните води;
- разработването на програмите от мерки за постигане на целите;
- изграждането на мрежите за мониторинг на водите;
- въвеждането на икономическите инструменти за стимулиране на опазването на водите;
- въвеждането на комбиниран подход за точкови и дифузионни източници на замърсявания;
- информирането и участието на обществеността при приемането на плановете за управление на речните басейни;
- участието и координирането на дейностите по управлението на международните басейнови райони и др.
Комисията намира за приемливи и промените в разрешителния, концесионния и регистрационния режим, контрола и административнонаказателните разпоредби, с които се цели, от една страна, отстраняване на някои непълноти и затруднения, установени по време на досегашното прилагане на закона, а от друга страна, създаване на необходимите законови инструменти за практическо изпълнение на изискванията на европейското законодателство.
Обосновано и неотложно е също така синхронизирането на Закона за водите с други закони, приети след неговото влизане в сила, както и прецизирането и уеднаквяването на използваната терминология.
Като цяло комисията счита, че предложените изменения и допълнения в Закона за водите въвеждат напълно и коректно разпоредбите на Рамковата директива за водите и създават условия за нейното прилагане.
Законопроектът беше подкрепен по принцип от заинтересованите министерства и от представителите на научните среди и бизнеса. Бяха отправени препоръки относно системата за мониторинг на водите и нейното финансиране, регламентирането на действията при бедствени ситуации, предизвикани от наводнения и други, които ще бъдат взети предвид от комисията по време на второ четене на законопроекта
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите подкрепи законопроекта единодушно с 14 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” и изрази следното становище:
Поддържа мотивите на вносителите и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, № 654-01-88, внесен от народните представители Георги Божинов, Борислав Великов и Росен Владимиров на 28 юни 2006 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
След изложението на председателя Божинов аз бих искал да добавя няколко допълнителни акцента по отношение на това, което е грижа на законодателя, на всички нас, а именно опазване на водите и особено опазването на подземните води като основен резерв на страната и на цялото човечество, разбира се, на водата за питейно-битови нужди.
Тук има и класическите положения, свързани с недопускане на пряко или непряко отвеждане на замърсители в подземните води, но има и някои по-нови елементи, свързани с европейската Директива за водите, като например определението за праг на замърсяване или изясняването на тенденция към влошаване още докато е в самото начало и не е свързана с превишаване прага на замърсяване и с вземане на мерки за обръщане в обратна посока на такава тенденция.
Тази грижа на законодателя, на всички нас по предложените текстове може да се види, че се въвежда един по-строг ред, отнасящ се до водоземните съоръжения за подземни води, като се предвижда да се водят регистри за такива водоземни съоръжения, независимо дали са сондажни или шахтови кладенци, включително и за задоволяване на собствени потребности на гражданите.
Освен това за опазване на водите от замърсяване – тук се има предвид повърхностните води – се предвиждат разпоредби, съгласно които да се забрани включването на нови потребители, заустващи отпадъчни води към канализационните системи, които не могат да осигурят отвеждането и пречистването на тези отпадъчни води, което е пряко свързано и със Закона устройството на Черноморското крайбрежие, където подобни забрани също съществуват в аспект да не се разрешава строителството примерно на хотел или друг потенциален източник на замърсяване с отпадъчни води, когато не е осигурен капацитет в съответната пречиствателна станция.
Независимо от добрата работа на работната група и на всички, които участвахме при обсъждането на Закона за управление на водите, все пак са останали някои малки неточности, които могат да бъдат изяснени или отстранени между първо и второ четене, като например този досаден текст, който остана от предишния законопроект, което не сме изчистили, че не се разрешава водовземане от подземни води, когато настъпят постоянни изменения в посоката на потока в подземното водно тяло. Очевидно, когато има един сондаж, посоката на потока в непосредствена близост на сондажа ще се промени, може да бъде обратна на естествената посока на потока, така че този текст мисля, че трябва да отпадне.
Има, разбира се, някои взети директно преведени определения от директивата, които на български обаче не звучат достатъчно коректно, като например определението за подземни води на стр. 46: „Подземни води са всички води, намиращи под повърхността на земята във водонаситената зона – дотук добре, но – в пряк контакт с почвения или подпочвения слой”. Очевидно е, че едни по-дълбоки подземни води, да кажем в Североизточна България това е случаят с онези, които са в малмуваланжа, те са по-дълбоки и не може да се очаква, че ще имат пряк контакт с почвения или подпочвения слой. Може би тук трябва да го променим в смисъл „в контакт с водоомесващи скали” или нещо от този род, за да се изясни, че не става дума за някакви води, които се намират под земята примерно в някакъв резервоар.
Това са текстове, които могат да бъдат изчистени – имаме време. Това, което спомена председателят Божинов като график за работа на комисията, мисля, че можем да го спазим и по този начин да се справим с тази благородна задача, а именно привеждането на разпоредбите на Европейската директива за водите към нашето законодателство.
Така че Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи на първо четене този законопроект и призовавам всички колеги да го направим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Великов.
Има ли реплики към господин Великов? Няма.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че днес задължително трябва да се кажат ясно няколко неща.
Първо, днес ние приемаме Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, а не новия Закон за водите, който е разработен и отлежава повече от половин година в Народното събрание – не защото Законът за водите е лош, а защото управляващите не успяхте да балансирате разнопосочните интереси в коалицията и не можахте да овладеете апетитите на различни министри за намеса в сфери, в които по никаква логика не могат да имат компетенции. Така че това ни принуждава днес да приемаме само козметични изменения в закона и изменения, които се диктуват от промените в Рамковата директива.
На второ място, мисля, че днес е моментът, в който коалицията ясно да заяви отношението си към басейновото управление на водите. Независимо че положително отношение е декларирано с текст в закона, включително за изменение и допълнение, но от коалицията се излъчват различни сигнали, разнопосочни при това.
От тази трибуна заместник министър-председателят Емел Етем, защитавайки управленската си безпомощност и злоупотребите по време на наводненията, заяви, че една от основните причини за наводненията е въведеното през 1999 г. басейново управление на водите - басейново управление, което се прилага във всички развити страни. Това нейно убеждение е потвърдено и в новите закони – Закона за изменение на Закона за управление при кризи и Закона за предпазване от бедствия, или както там той се нарича. В нито един от тези закони няма да видите никаква роля на структурите, които управляват басейните – тези структури, които имат огромно значение при управлението на водите при всички ситуации. Трябва ясно да се каже, че в момента правим само изменение, свързано с хармонизация на рамковата директива и козметични промени. Това на трето място.
На четвърто място, помпозните ползи, които изброи господин Божинов накрая, са ползите, които имаме от въвеждането на закона през 1999 г. Нищо ново като полза няма да се случи, защото законът и в момента действа. Има няколко промени, които просто ще усъвършенстват работата на органите по управление на водите и това наистина ще бъде една крачка напред.
Така че аз смятам, че тези неща трябва да се знаят ясно, за да знаем какво правим в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към госпожа Манева? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, понеже говорих дълго при представянето на мотивите и становището на комисията, сега ще бъда кратък, но надявам се ясен!
Що се отнася до констатираните от преждеговорившия, уважаван от мен, народен представител, трябва да подчертая, че който е слушал внимателно мотивите, ще отбележи за себе си, че много откровено вносителите посочиха трудностите, оцениха ситуацията, довела до замразяване работата по основния, големия закон за управление на водите и преминаването към този вариант за решаване на неотложните задачи.
Искам, господин председател, лично да благодаря на Вас, за помощта, която оказахте на комисията и нейния председател, за намирането на този вариант и ресурсното и експертното му осигуряване, за да имаме това решение. Забавянето на законите за собствеността на системите и съоръженията е причината да изчакаме тяхната подготовка и разглеждането им едновременно със закона за управлението на водите, но това не е трудност, пред която се стъписаха днес управляващите.
Истината е, че този труден проблем беше препятствие пред правителството на България преди 6-7 години и тогава не беше намерен вариант. Правителството, което управляваше в предишния мандат, намери изхода в приемането на стратегия, в която отдели проблемите на управлението от решаването на проблемите на собствеността. Признавам, че втората група проблеми затрудняват и сегашното правителство. Но изходът, който е намерен, е достоен и той не може да бъде определен като козметичен. Той е професионален, той е изчерпателен, той заслужава позитивна оценка.
На последно място, от това, че някой някъде казал нещо, не може да се направи изводът, че принципът за басейното управление е дискусионен. В промените, които се правят, той категорично е обоснован и не само това – върху него е стъпено, за да се направи цялата организация и принципи на управлението на водите в България.
Искам да благодаря на всички онези експерти, без чийто професионализъм и труд, нашите имена – на тримата народни представители, днес не биха стояли под този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Божинов.
Реплика – госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Никакъв изход не е намерен от положението, господин Божинов, защото, ако сте искрен и честен, ще кажете, че това, което предлагате, е свързано само с приложение на директивата. В изменението на Закона за водите няма нищо ново принципно. А този някой, който се противопоставя на басейновото управление на водите и намери, че това е основната причина за наводненията в България, е заместник министър-председателят на Република България. Този, който, отново подчертавам, в новите два изключително важни закона, не е намерил за необходимо да признае този факт, този изключително важен принцип, който не може да бъде пренебрегнат.
Вие вчера ръководехте заседанието на комисията, на което бяха направени страшно много бележки. При нормално, принципно отношение по този въпрос тези два закона никога нямаше да бъдат приети. Вие обаче направихте така, че това недоразумение беше прието, включително пренебрегвайки и един основен принцип в областта на водите. Защото бедствията в България са свързани основно, слава Богу, с въпросите за управлението на водите. Такъв основен принцип не може да бъде пренебрегван по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за дуплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо Манева, около Закона за кризите ще говорим отделно. Сега обаче искам да прочета пасаж от становището на комисията, което беше подкрепено единодушно, включително и с Вашия глас относно това дали само директивата транспонираме или решихме и някои неотложни въпроси. В становището пише:
"Комисията намира за приемливи и - освен текстовете на директивата – промените в разрешителния, концесионния и регистрационния режим, контролът и административнонаказателните разпоредби, с които се цели, от една страна, отстраняване на някои непълноти и затруднения, установени по време на досегашното прилагане на закона."
Така че за мен беше много приятно, че в дискусията на комисията ние се обединихме, независимо от своите партийни пристрастия и принадлежности, към единодушна подкрепа на този закон. Основание за това ни даде и семинарът, проведен в Брюксел, организиран от Европейската комисия, на който присъстваха повече от десет депутати, участващи в работата на комисията, и повече от 15 експерти. Смея да твърдя, че ние там придобихме самочувствие, че работим и сме в крак с изискванията на Европейския съюз.
Така че имайте достатъчно основание за това професионално самочувствие, което сте заслужили, изградили и носите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Станчо Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, наистина тук председателят на комисията господин Георги Божинов правилно подчерта и аз не мисля, че някой има различие с това, което той разгледа основно в пленарната зала – че единодушно, подчертавам, единодушно, комисията прие тези текстове в този закон, които са текстове на директивата. Всичко, което се предлага тук, наистина е свързано с нея. Разбира се, дебатите ще бъдат по-нататък, когато се приема истинският Закон за управление на водите. Но аз не мисля, че тук, в пленарната зала, трябва да умуваме кой знае колко, тъй като новият Закон за управление на водите ще влезе съвсем скоро и тогава дебатите ще бъдат наистина много оспорвани, както и вчера, както се подчерта тук от госпожа Манева, на този Закон за управлението на кризите дебатите за първи път, искам да подчертая, бяха ожесточени. Наистина, в продължение на три часа, в едно критично положение и критично гласуване, за което следващата седмица, при влизането на този закон, ще има много дебати. На мен ми се струва, че този закон не би трябвало да може да има някакъв завършек, защото това министерство наистина ще стане нарицателно в нашето управление. Поне аз така мисля и най-вероятно ще влезе една подписка в пленарната зала за това министерство.
Аз предлагам да приемем единодушно този закон, който в момента разглеждаме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики и изказвания? Не виждам.
Обявявам разискванията за приключени.
Що се отнася до гласуването, уважаеми народни представители, ще гласуваме този законопроект на първо четене веднага след почивката и проверката на кворума, тъй като, по отношение на присъствие, залата сега е в характерното си състояние за периода след 10,00 ч. Този закон, както сами разбирате, заслужава едно достатъчно ангажирано гласуване от цялото Народно събрание.
Преминаваме към досегашната т. 3, станала т. 4 от нашата седмична програма, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, въз основа на обобщения доклад на комисията.
Давам думата на господин Ремзи Осман – председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"ДОКЛАД
относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване на 11 май 2006 г. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация от различни народни представители
"Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация."
Комисията подкрепя предложението на вносителите за наименование на законопроекта.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
"§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 изречение второ се изменя така: "Те се създават при условия и по ред, определени в закон."
2. В ал. 5 преди думата "Столичната" се добавя "районите в"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по този законопроект на второ четене, дотолкова доколкото сме на сегашния си етап на готовност за съсредоточаване на гласуванията по определени часови пояси, тоест не сме достатъчно готови, ще гласуваме по реда на четенето на текстовете в течение на сегашния пленарен ден и това заседание. Същевременно разбираме, че и този законопроект е с не по-малка важност от който и да е друг и в частност този за водите. Затова аз сега ще подам сигнал за гласуване. Ще помоля и ръководствата на парламентарните групи, и квесторите да съдействат всички народни представители да влязат в пленарната зала и да участват в това гласуване и в тези дискусии. Въпросите на местното самоуправление са еднакво актуални за всички народни представители, за всички парламентарни групи и е необходимо да има ангажирано участие в това второ четене.
Ще изчакам една минута, за да могат народните представители да заемат местата си в пленарната зала, и ще подложа на гласуване заглавието на законопроекта и § 1 в окончателната редакция на комисията, тъй като от цели парламентарни групи има по не повече от един представител.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта и текста на §  1 в редакция на комисията.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.


ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя „за създаване на новата община”.
2. В ал. 2 думата „случаите” се заменя със „седемдневен срок от обнародването на указа”, а думите „избирането на” се заменят с „полагането на клетва от новоизбрания”.”
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Един въпрос: какво означава „по вносителите”?
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Господин председател, това е обобщеният проект от трите законопроекта, които са приети от Народното събрание. Това вече е последният вариант, който е раздаден на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Мисълта ми е, че няма един вносител, а са трима и когато кажете „по вносителите”, трябва да разбираме, че това е обобщеният текст от трите законопроекта.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване § 2 в окончателната редакция на комисията, § 3, 4 и 5 от обобщения доклад на комисията, въз основа на текстовете на вносителите.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 134, против 3, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Моля квесторите да изяснят защо цялата Парламентарната група на Демократи за силна България отсъства от пленарната зала. Дали знаят кой законопроект се разглежда?
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Има предложение от народните представители Екатерина Михайлова, Елиана Масева и Евгени Чачев § 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. Член 15 се изменя така:
„Чл. 15. (1) Дейността на общинския съвет, на кмета на общината, на кмета на района и на кмета на кметството се подпомага от общинска администрация.
(2) Общинската администрация се структурира в дирекции, отдели или сектори. Отдели или сектори могат да се организират и като самостоятелни структурни звена, без да се включват в състава на дирекции или отдели.
(3) Общинската администрация в кметствата може да осъществява дейността си без да е организирана в структурни звена по ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има предложение за отпадане на § 6 от народните представители Екатерина Михайлова, Елиана Масева и Евгени Чачев.
Има ли изказвания по § 6, колеги? Няма.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 6, направено от народните представители Екатерина Михайлова, Елиана Масева и Евгени Чачев, което комисията не подкрепя.
Гласували 130 народни представители: за 31, против 77, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
За процедура за прегласуване думата има господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Господин председател, аз вземам повод от неяснотите в съществуващия текст. Смятам, че има противоречие в този текст с основния закон, даващ структурата на администрацията, и затова предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, в тази връзка се обръщам и към господин Осман дали счита за уместно да се предложи отлагане на гласуването на този текст, за да изясните неяснотите.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Колеги, аз съм учуден! Обръщам се към вас - председателят на Народното събрание направи забележка, че обсъждаме един много важен закон.
Колеги, в Закона за администрацията изрично пише за структурата – дирекции, отдели, сектори и т.н. В 60% от българските общини, особено в малките общини, изкуствено се създават дирекции, защото Законът за администрацията казва така. В същия момент Законът за администрацията изрично казва, че може с друг закон да се определи друг ред. Това е искане на Националното сдружение на общините, на абсолютно всички общински съвети, на всички общински кметове – изкуствено се създават дирекции. Едни малки общини изкуствено създават щатове, не се нуждаят, а се нуждаят само от един отдел.
Учуден съм, но по този въпрос и в работни групи, и в комисията имаше пълен консенсус. Обсъждаме един от най-важните закони – Закона за местното самоуправление и местната администрация, и един опитен юрист да говори, че има противоречие в Закона за администрацията, не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Осман.
Господин Спасов, поддържате ли предложението си за прегласуване или желаете да го видоизмените?
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Не знам дали е допустимо да предложа отлагане на този текст за по-късно, докато изясним редакцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По принцип е допустимо. Правилникът позволява предложения за отлагане на гласуване.
Правите ли такова предложение?
МИНЧО СПАСОВ: Да, правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението за отлагане на гласуването на § 6 в редакцията на комисията, имайки предвид въпросите, които в момента възникват. Също така имайте предвид и обяснението на господин Осман.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 86, против 59, въздържали се 8.
Предложението се приема. Отлага се гласуването на § 6.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Чисто процедурно, колеги.
За първи път виждам в българския парламент една злоупотреба и подценяване на комисиите – текстове, които са приети с пълен консенсус, текстове, които са приети с пълен консенсус в работни групи, текстове, които са по искане на 264 общини, да се отлагат.
Аз правя процедурно предложение изобщо да не се разглежда този законопроект. Процедурното ми предложение е изобщо да се отложи разглеждането. Няма смисъл да гледаме законопроекта по-нататък. Това е един от най-важните текстове – за структурата на общините. Вече няма възможност за прегласуване и затова предложението ми е да се отложи разглеждането на законопроекта, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Поначало нарушение на процедурата няма, тъй като правилникът позволява всяко едно гласуване да бъде отложено. Сега господин Осман – председателят на комисията, предлага отлагане на обсъждането и гласуването на второ четене на целия законопроект.
Има ли противно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на председателя на комисията господин Осман.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 121, против 24, въздържали се 3.
Второто четене на законопроекта се отлага.
Моля, господин Осман, да се постараете да се консултирате с представителите на парламентарните групи и да предложите по какъв начин да продължи работата по законопроекта. Не може просто да се прекъсне работата по него без яснота как се продължава по-нататък.
Така че молбата ми е, господин Осман, да проведете нужните консултации и да дадете във възможно най-кратък срок Вашето предложение.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма, а именно точка пета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ, с вносител – Министерски съвет, 19.06.2006 г.
Давам думата на господин Цонев да представи доклада на Комисията по икономическата политика по Законопроекта за приватизация и следприватизационен контрол.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
по Законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-46, внесен на 19.06.2006 г. от Министерския съвет
На заседание, проведено на 28 юни 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за допълнение на закона за приватизация и следприватизационен контрол.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на икономиката и енергетиката Корнелия Нинова и изпълнителният директор на Агенцията за следприватизационен контрол Атанаска Бозова.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Корнелия Нинова.
Предложените със законопроекта допълнения на Закона за приватизация и следприватизационен контрол се налагат от необходимостта от осигуряване на засилена правна защита на частните държавни вземания по приватизационните договори.
Предложените изменения са в две насоки.
Първо, предоставяне на Агенцията за следприватизационен контрол и на общинските съвети или на определени от тях органи правомощието да събират дължимите вноски от цената по приватизационните договори по реда на чл. 237, буква „к” от Гражданския процесуален кодекс.
Предлаганата законодателна промяна цели вземанията на Агенцията за следприватизационен контрол и на общинските съвети за неизплатената разсрочена част от цената по приватизационните сделки да подлежат на принудително изпълнение, чрез което ще се спести продължителният исков процес и създаването на представа в част от купувачите за несанкционираност. Същевременно предлаганото изменение няма да накърни правото на защита на купувачите по приватизационните договори, които могат да защитят правата и законните си интереси в съответствие с разпоредбите на чл. 250-255 от Гражданския процесуален кодекс.
Второ, предвижда се съответният орган на Националната агенция за приходите да предоставя конкретно посочена данъчна и осигурителна информация, предвидена в чл. 72, ал. 1, т. 1 и 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, въз основа на мотивирано писмено искане на Изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол и на органите по чл. 4, ал. 2.
Предложеното допълнение ще даде възможност за повишаване ефективността и оперативността на дейностите по следприватизационния контрол. Исканата информация ще касае единствено банковите сметки и данните от търговска дейност, стойността и вида на отделните активи и пасиви или имущества, представляващи търговска тайна. Данъчната и осигурителната информация е необходима с оглед предвидената със законопроекта възможност за издаване на изпълнителен лист, за да може изпълнението да бъде насочено върху конкретно индивидуализирано имущество на длъжника. Тази информация е необходима и при искането за налагане на обезпечителни мерки, които гарантират, че при едно благоприятно разрешаване на спора в полза на съответния орган, осъществяващ следприватизационен контрол, ще е налице имущество, върху което да се насочи изпълнението, за да се избегне прехвърлянето му междувременно на трети лица.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 9 народни представители, „въздържали се” – 4 народни представители, „против” – няма.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има становище на Комисията по европейска интеграция. Кой би го представил?
Заповядайте, госпожо Ангелиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-46, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 22 юни 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-46, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2006 г.
На заседанието присъстваха госпожа Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, госпожа Атанаска Бозова  –  изпълнителен директор на Агенцията за следприватизационен контрол, и госпожа Соня Георгиева – заместник-изпълнителен директор на агенцията.
Предлаганият проект цели да засили следприватизационния контрол като премахне съществуващите сега възможности за заобикаляне на договорните задължения, поети от новите собственици при сключването на приватизационните договори. Освен това чрез проекта се цели и да се направи по-ефективна работата на Агенцията за следприватизационен контрол и на другите държавни органи, свързани с изпълнението на приватизационните сделки. Чрез проекта се отговаря и на една от препоръките, съдържаща се в Глава 15 „Индустриална политика” на Мониторинговия доклад на Европейската комисия от 25 октомври 2005 г.
Поставените цели се изпълняват, като на Агенцията за следприватизационен контрол и на общинските съвети, когато става въпрос за общинска приватизация, се дава правото да събират принудително с изпълнителен лист дължимите вноски по изплащането на цената на приватизационните договори по реда на чл. 237, буква „к” от Гражданския процесуален кодекс. При досегашната правна уредба Агенцията за следприватизационен контрол и общинските съвети трябваше да водят съдебни дела, за да си съберат полагащите им се вземания и неустойките за просрочените плащания. Това усложняваше и оскъпяваше процедурата и бе в ущърб на държавата и общините.
С проекта също така се дава възможност на Националната агенция за приходите да предоставя на Агенцията за следприватизационен контрол и на общинските съвети данъчна и осигурителна информация за банковите сметки и имуществото на задължените лица. Това допълнение на закона ще създаде възможност за по-оперативно събиране на вземанията. С цел да не се допусне злоупотреба с информацията, която представлява търговска тайна, се предлага информацията да се предоставя само въз основа на мотивирано писмено искане от заинтересованите органи, като в искането ясно се посочи връзката между изискваната информация и изпълнението на вземането. Информацията може да се използва и за налагане на обезпечителни мерки, и за да се избегне прехвърлянето на имуществото на задълженото лице на трети лица с цел избягване на плащането на задължението.
От гледна точка на европейската интеграция на страната ни може да се направи изводът, че предлаганият законопроект допринася за изпълнението на ангажиментите, свързани с нашето присъединяване към Европейския съюз.
След състоялата се дискусия Комисията по европейска интеграция предлага да бъде подкрепен Законопроектът за допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, № 602-01-46, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2006 г. с 12 гласа "за" и 1 глас "въздържал се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, законопроектът беше разпределен и на Комисията по правни въпроси. Господин Стоилов, тъй като има два текста от правен характер, не знам дали ще вземете отношение по тях, или най-малкото да информирате пленарната зала дали е възникнал въпрос за становище по този въпрос? Вашата комисия е много натоварена и разбирам, че не по всички можете да стигнете.
Ако няма такава настройка, откривам разискванията по законопроекта.
Към Народното събрание се движи представител на Министерство на икономиката, така че, ако са необходими пояснения, ще можем да получим такива, щом пристигне в парламента.
Има ли желание за изказване по тези два текста на параграф единствен на законопроекта?
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Така предлаганият текст на законопроекта е слаб и има няколко недостатъка.
Понеже според мен този казус е чисто правен, е много интересно защо няма становище на Правната комисия. Смятам, че това е един недостатък, който съпровожда първото четене на законопроекта.
Ще изложа аргументите, според които смятаме текста за слаб.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Момент, господин Попвасилев.
Моля ви, колеги, също и от дъното на залата, да следите дискусията, още повече че там има и членове на Комисията по правни въпроси, тъй като възниква и хипотеза да отложим гласуването по този законопроект и да получим становището на Правната комисия.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Първата причина, поради която смятаме, че текстът е слаб, е, че в него никъде не се говори за висящите производства. Нищо не се казва за тези производства, за които са предявени искове. Ако тези производства се прекратяват, това трябва изрично да се предвиди, което ще направи текста на този законопроект противоконституционен – визирам Решение № 8 на Конституционния съд. Позволявам си да прочета един съвсем кратък текст:
"Съгласно образуваните по този текст административни производства по Закона за административното производство пред административния съд актовете на органите по чл. 3 се прекратяват."
"Разпоредбата, съгласно която се прекратяват висящите производства, образувани по вече подадени жалби, противоречи на изискванията на правовата държава за зачитане на придобити права за правната сигурност и предвидимост."
Това е по отношение на висящите производства.
Второто нещо, което искам да отбележа, е, че с текстовете на предложения законопроект се предвижда привилегирован режим за събиране на частните държавни вземания, което също е противоконституционно. Визирам Решение № 2 от 2000 г. на Конституционния съд.
Отново ще прочета един съвсем кратък абзац:
"Конституционният принцип за равнопоставеност на титулярите на правото на частна собственост изключва създаването на специален, различен от общия, ред за събиране на частните държавни вземания. Създаването на такъв ред нарушава чл. 17, ал. 1 и 2, чл. 19, ал. 2 от Конституцията и следва да бъде обявено за противоконституционно."
Това е по отношение на привилегирования режим, който създава законопроектът.
Третото, което искам да отбележа, е, че със законопроекта се въвежда нов ред за събиране на частните държавни вземания извън реда, създаден в чл. 87 от Закона за събиране на държавните вземания.
И четвъртото нещо, поради което смятам, че текстът е слаб, е, че самият текст се позовава на чл. 237к от Гражданскопроцесуалния кодекс, където се предвижда въз основа на документ да бъде издаден изпълнителен лист. Явно е, че решението на Изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол не е такъв документ.
По принцип, дори ако се стигне до гласуване след приключване на дебатите, аз предлагам да се отложи гласуването на текста, да мине той през Правната комисия, тъй като, пак казвам, казусът е преди всичко правен. Чухте за решенията на Конституционния съд.
Затова правя процедурно предложение след приключване на дебатите да бъде гласувано отлагането и връщането на текста в Правната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Попвасилев, сам преценете, ако считате, че е необходимо и становището на Комисията по правни въпроси, дискусията би следвало да се проведе, след като има такова становище. Иначе сега ще върви една дискусия, а постфактум ще се даде становището на Комисията по правни въпроси.
Ако не възразявате, да гласуваме отлагане на обсъждането до постъпване на становището на Комисията по правни въпроси, и след това да проведем обсъждането и гласуването?
Моля, гласувайте процедурното предложение за отлагане на разискванията по този законопроект до постъпването на становището на Комисията по правни въпроси, след което обсъжданията да продължат и да се пристъпи към гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 95, против 3, въздържали се 4.
Отлагаме обсъждането на първо четене на законопроекта.
Преминаваме към следващата шеста точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Тук очевидно също е необходимо да присъстват представители на Министерството на икономиката и енергетиката.
Господин Цонев, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение във връзка с второто четене на този законопроект да поканим в залата госпожа Ана Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, господин Елия Нави – директор на Дирекция "Политика по отношение на предприятията", и господин Ивайло Грънчаров – главен експерт в Дирекция "Политика по отношение на предприятията".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за допускане на заместник-министър Янева и представители на Министерство на икономиката и енергетиката.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля поканете представителите на Министерството на икономиката и енергетиката в залата.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председателю.
“Закон за изпълнение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия.”
По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя. Няма направени предложения.
По § 2 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 2. Създава се нов чл. 4:
“Чл. 4. (1) При изчисляване на данните по чл. 3 се взема предвид дали предприятието е независимо, дали е предприятие партньор по смисъла на ал. 3 или е свързано предприятие по смисъла на ал. 5.
(2) Независимо предприятие е всяко предприятие, което не е предприятие партньор по смисъла на ал. 3 и не е свързано с предприятие по смисъла на ал. 5.
(3) Предприятия партньори са предприятията, които не са свързани предприятия по смисъла на ал. 5 и между които съществува следното отношение: едно от предприятията притежава самостоятелно или заедно с едно или повече свързани предприятия от 25 до 50 на сто от капитала или от броя на гласовете в общото събрание на друго предприятие.
(4) Едно предприятие се счита за независимо и в случаите, когато негови предприятия партньори са следните лица:
1. инвестиционни дружества;
2. дружества за рисково инвестиране;
3. физически лица, които обичайно рисково инвестират индивидуално или съвместно, в предприятия, които не са публични дружества по смисъла на чл. 110 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (бизнес-ангели), при условие че общата им инвестиция в едно предприятие не превишава 2 млн. 400 хил. лв.;
4. висши училища или изследователски центрове;
5. институционални инвеститори, включително и регионални фондове за развитие;
6. общини с брой на жителите под 5 хил. души и с годишен бюджет, който не превишава 19 млн. лв.
(5) Свързани предприятия са предприятията, между които съществува някое от следните отношения:
1. едното предприятие притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото предприятие;
2. едното предприятие има право да назначава или освобождава повече от половината от членовете на изпълнителния, управителния или надзорния орган на другото предприятие;
3. едното предприятие има право да упражнява решаващо влияние върху другото предприятие по силата на договор, сключен между тях, или на клауза в неговия устав, учредителен договор или друг учредителен акт;
4. предприятие, което е акционер, съдружник или член в друго предприятие, контролира самостоятелно повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на това предприятие по силата на споразумение с други акционери, съдружници или членове.
(6) Не е налице решаващо влияние по ал. 5, т. 3 върху предприятието, в случай че лицата, посочени в ал. 4, не участват пряко или косвено в управлението на предприятието, без с това да се нарушават техните права на съдружници или акционери.
(7) Предприятия, които осъществяват чрез едно или повече други предприятия или чрез лице по ал. 4 някое от отношенията по ал. 5, се считат за свързани предприятия.
(8) Предприятия, осъществяващи помежду си някои от отношенията по ал. 5, чрез физическо лице или група от физически лица, които действат съвместно, се считат също за свързани предприятия, ако извършват своята дейност или част от нея на същия съответен пазар или вертикално свързани пазари.
(9) С изключение на случаите по ал. 4 едно предприятие не може да се счита за предприятие по чл. 3, ако 25 на сто или повече от капитала или от броя на гласовете в общото събрание се контролират пряко или непряко, заедно или поотделно от един или повече държавни органи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, на вашето внимание са заглавието на законопроекта, предложението на вносителя за § 1, отнасящ се до чл. 3 от закона, подкрепено от комисията, и един дълъг текст на § 2, с който се създава нов чл. 4.
Има ли желаещи за изказване?
Колеги, гласуванията на тези текстове ще бъдат след почивката, защото е очевидно, че няма достатъчно народни представители, които да формират нужния кворум.
Пак повтарям, има ли желаещи да вземат отношение? Господин Мартин Димитров, господин Янев, обикновено тази тематика е предмет на вашето внимание? Не желаете.
Обявявам дискусията за приключена.
Гласуването ще бъде след почивката.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 3 комисията подкрепя предложението на вносителя със следната окончателна редакция:
“§ 3. Създават се членове 4а – 4г:
“Чл.4а. (1) Обстоятелствата по чл. 3 и 4 се декларират. Декларацията се съставя по образец, утвърден от министъра на икономиката и енергетиката. Образецът се обнародва в “Държавен вестник”.
(2) Когато капиталът е разпределен по такъв начин, че е невъзможно да се определи от кого точно се притежава, предприятието може да декларира, че 25 на сто или повече от капитала му или от броя на гласовете в общото му събрание не се притежават от друго предприятие или съвместно от свързани предприятия.
Чл. 4б. (1) Данните по чл. 3 се определят на базата на предходната финансова година.
(2) Ако в две последователни финансови години предприятието превиши или слезе под границите по чл. 3, това се отразява на неговия статус на микро-, малко или средно предприятие.
(3) В случай на новообразувано предприятие данните по чл. 3 се определят според стойността на показателите за текущата финансова година.
Чл. 4в. (1) Средносписъчният брой на персонала на предприятието се изчислява на базата на броя на персонала, нает в предприятието или нает от името на предприятието на пълно работно време през цялата година. Персоналът, който не е работил през цялата година, лицата, работещи на непълно работно време, независимо от продължителността на работата, и сезонно наетите се преизчисляват към пълна заетост.
(2) Персоналът се състои от:
1. наетите лица по трудово правоотношение и приравнено на трудово правоотношение;
2. лицата без трудово или приравнено на него правоотношение, които са в договорно отношение с предприятието и се считат за наети лица;
3. собствениците – управители, включително и едноличните търговци, полагащите труд като член-кооператори по реда на Закона за кооперациите, като занаятчии по реда на Закона за занаятите или като земеделски производители;
4. съдружниците, които участват с личен труд в обичайната дейност на предприятието и получават доход срещу този труд.
(3) Броят на стажантите, чираците, студентите и учениците, които провеждат в предприятието професионалното си обучение чрез договор, не се включва в числеността на персонала.
(4) Броят на лицата в отпуск поради бременност и раждане и на лицата в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст не се включва в числеността на персонала.
Чл. 4г. (1) Когато предприятието е независимо, данните по чл. 3 се определят на базата на годишния му финансов отчет.
(2) Когато предприятието е предприятие партньор по смисъла на чл. 4, ал. 3 или е свързано предприятие по смисъла на чл. 4, ал. 5, данните по чл. 3 се определят на базата на годишния му финансов отчет или консолидирания финансов отчет на предприятието, или консолидираните финансови отчети, в които предприятието е включено.
(3) Към данните на съответното предприятие по ал. 2 се добавят данните на всяко предприятие партньор, с което има непосредствена връзка, както следва:
1. добавя се такава стойност от данните на непосредствено възходящото предприятие партньор, която е пропорционална на притежавания дял от капитала или от броя на гласовете в общото събрание на съответното предприятие по ал. 2 (който дял е по-голям);
2. добавя се такава стойност от данните на непосредствено низходящото предприятие партньор, която е пропорционална на дела от капитала или броя на гласовете в общото събрание, притежавани от съответното предприятие по ал. 2 в низходящото предприятие партньор (който дял е по-голям); в случаи на взаимно участие се взема по-големият дял.
(4) Към данните по ал. 2 и 3 на предприятието партньор се добавят в пълен размер данните на всяко предприятие, което е свързано с него, при условие че тези данни не са били включени посредством консолидирани финансови отчети.
(5) Данните на предприятията партньори се вземат от техните годишни финансови отчети или консолидирани финансови отчети. Към тези данни се добавят всички данни на предприятията, които са свързани с тези предприятия партньори, освен ако данните на свързаните предприятия вече са включени в консолидираните финансови отчети.
(6) Данните на свързаните предприятия се вземат от техните годишни финансови отчети или консолидирани финансови отчети. Към данните на свързаните предприятия се добавят данните на всяко тяхно предприятие партньор, при условие че вече не са били включени в консолидираните финансови отчети с дял, пропорционален на дела по ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, има ли изказвания по този § 3, с който се предлага създаване на членове 4а – 4г.? Редакцията е на комисията.
Няма желаещи.
Обявявам дискусията за приключена.
Гласуването ще бъде след почивката.
Обявявам 30 минути почивка (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Преди да продължим с второто четене на Законопроекта за малките и средни предприятия ще гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите с вносители Георги Божинов, Борислав Великов и Росен Владимиров.
Моля, гласувайте законопроекта.
Гласували 114 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Ще подложа на гласуване на второ четене текстовете от Законопроекта за малките и средни предприятия.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта, § 1 по вносител, подкрепен от комисията, и параграфи 2 и 3 в окончателна редакция, предложена от комисията.
Моля да гласуваме тези текстове.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Моля, господин Кънев, да докладвате § 4.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 4 със следната окончателна редакция:
„§ 4. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1.Алинея 1 се изменя така:
„(1) Министерският съвет одобрява Национална стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия.”.
2. В ал. 2:
а) думите „Министърът на икономиката” се заменят с „Министърът на икономиката и енергетиката”;
б) създава се т. 4:
„4. одобрява годишни програми за прилагане на Националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия, придружени от доклади за изпълнението им за предходната година.”.
2.В ал. 4 думите „министъра на икономиката” се заменят с „министъра на икономиката и енергетиката”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 5 със следната окончателна редакция:
„§ 5. В чл. 6 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „министъра на икономиката” се заменят с „министъра на икономиката и енергетиката”.
2. Алинея 5 се отменя.”
По § 6, 7, 8 и 9 комисията подкрепя предложението на вносителя.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 10, който става § 10 и § 11:
„§ 10. Раздел ІV „Участие на малките и средните предприятия при приватизация на държавни и общински предприятия и предоставяне под наем на имоти – частна държавна и частна общинска собственост” с чл. 25 и 26 се отменя.
§ 11. Глава пета – „Административнонаказателни разпоредби” с чл. 27 и 28 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 11, който става § 12, а т. 4 се изменя така:
„4. „Рисково инвестиране” е инвестиране в малки и средни предприятия при създаването им и в началната фаза на тяхното развитие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По „Допълнителна разпоредба” комисията подкрепя предложението на вносителя за § 12, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по представените текстове от законопроекта? Няма.
Заповядайте за процедурно предложение.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение по Закона за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения и по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн да увеличим с една седмица срока за допълнителни предложения между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме предложението за удължаване на срока за писмените предложения с една седмица.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОГОВОРИТЕ ЗА ФИНАНСОВО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Заповядайте, господин Милтенов, да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представям Доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за договорите за финансово обезпечение, № 602-01-14, внесен на 22.03.2006 г. от Министерския съвет.
“На свое заседание, проведено на 22 юни 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за договорите за финансово обезпечение, № 602-01-14, внесен на 22.03.2006 г. от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Димитър Бонгалов – заместник-министър на правосъдието, Веселина Малева – експерт в Министерството на правосъдието, Борислав Шулев – началник на отдел “Европейска интеграция” в Министерството на финансите, Цветана Михайлова – експерт в същото министерство, и представители на неправителствени организации.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Бонгалов.
Основната цел на предложения законопроект е хармонизиране на националната уредба с правната рамка на Европейския съюз в областта на финансовите обезпечения. Чрез него се изпълнява поетият от Република България ангажимент за въвеждане в нашето законодателство и прилагане към датата на присъединяването на България към Европейския съюз на Директива 2002/47/ЕС относно споразуменията за финансови обезпечения. Тя е елемент от Плана за действие на Европейската комисия за развитие на финансовите услуги и интегриране на финансовия пазар на Общността. Част от уредбата, която се съдържа в директивата, съществува в действащото българско законодателство – Закон за задълженията и договорите, Търговския закон, Закон за особените залози, Закон за банките, Закон за банковата несъстоятелност. Друга част от правилата на директивата нямат съответстваща уредба, което налага създаване на такава.
Законопроектът въвежда понятието “финансово обезпечение”, с което се обозначават паричните вземания, с изключение на парите в наличност, и финансовите инструменти – налични и безналични ценни книжа, които по силата на договор за финансово обезпечение се използват за гарантиране изпълнението на основни финансови задължения между определени категории правни субекти.
Изчерпателно са изброени лицата, които могат да бъдат страни по договор за финансово обезпечение. От кръга им са изключени физическите лица, защото се предвижда страните по договора да оперират професионално на финансовите пазари. Предвижда се също всяко юридическо лице или неперсонифицирано дружество да може да бъде страна по договора при условие, че насрещна такава е някоя от изброените категории субекти, специализирани в тази област.
Законопроектът урежда както договорите за залог, така и договорите за прехвърляне на права с цел обезпечение на финансови задължения между посочените правни субекти като неформални, но за доказването им се изисква писмен документ.
Съществен момент в законопроекта е правилото, че обезпеченото лице може да се удовлетворява предпочитателно от финансовото обезпечение или неговата стойност, без да е необходима съдебна намеса или изтичането на определени срокове. Това правило поставя вземанията на обезпечените лица по реда на този закон преди вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от Закона за задълженията и договорите, респективно преди вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон. Не се прилагат и правилата за удовлетворяване на заложния кредитор по Закона за особените залози.
Съдържанието на директивата налага в предложения законопроект да се дадат определения на съществуващи в българското право понятия, но само за целите на този закон. Използва се понятието “парични средства”, а не “пари”, тъй като предмет на обезпечението могат да бъдат само вземания, но не и пари в брой. С различно от съществуващото съдържание е и понятието “право на ползване”, което за целите на този закон включва и правото на разпореждане с предоставеното финансово обезпечение.
Законопроектът включва и правила относно приложимото право при договори за финансово обезпечение с международен елемент.
От съществено значение е да се отбележи, че Законопроектът за договорите за финансово обезпечение би имал характеристиката на специален по отношение на действащата в момента правна уредба на обезпеченията, принудителното изпълнение и несъстоятелността. Техните правила ще се прилагат по отношение на всички други сделки извън обхвата на този законопроект.
Макар да въвежда Директива 2002/47/ЕС в онези нейни части, които не съществуват в българското законодателство, законопроектът бе подложен на критичен анализ от страна на народните представители. В хода на дискусията народните представители изразиха своите забележки и критики по законопроекта.
На първо място се постави въпросът дали тази материя да бъде уредена в отделен закон или тя да бъде регламентирана чрез изменение и допълнение в съществуващи закони. Изказвания в тази посока направиха народните представители Яни Янев, Елиана Масева и Четин Казак. Вносителите аргументираха избрания от тях подход с това, че уредената материя не представлява усъвършенстване или изменение на действащ режим, а на практика се създава нов специален режим и с оглед яснота и улеснение при правоприлагането са предпочели режимът да е извън действащия общ обезпечителен режим, какъвто подход са възприели по-голяма част от страните – членки на Европейския съюз.
На следващо място бе отправена критика във връзка с лицата, които могат да бъдат страна по договори за финансово обезпечение. Народният представител Огнян Герджиков остро критикува предвидената възможност регулираният пазар на ценни книжа да бъде страна по такъв договор, тъй като тя е юридически несъстоятелна.
Народните представители Янаки Стоилов, Огнян Герджиков и Яни Янев изразиха резерви и забележки относно буквалното възпроизвеждане на директивата, която се въвежда с законопроекта, без да се търси съобразяване с действащи институции и утвърдени понятия в българското право. Според тях би следвало да се отчитат особеностите на българската правна уредба в материята на обезпеченията и използваните у нас понятия и терминология. Законопроектът не се съобразява с изискванията на Закона за нормативните актове и Указ № 883 за неговото прилагане, като дава определения на използваните в него понятия в отделни разпоредби в самия закон, вместо в Допълнителните разпоредби. Други понятия или не са определени, или не се препращат към нормативните актове, съдържащи съответните дефиниции. Освен това в законопроекта се обяснява кои разпоредби от други закони няма да се прилагат, вместо да се опише цялостно специалната процедура, която да изключи приложението на общата. Неодобрение във връзка с правно-техническото оформяне на законопроекта изрази народният представител Елиана Масева.
В хода на дискусията се оформи становище, че законопроектът трябва да бъде значително преработен и подобрен като се избягва буквалният превод на директивата и се държи сметка за рамката на българското законодателство и принципите на установената система на обезпечението.
Народният представител Янаки Стоилов обърна внимание, че към законопроекта може да се прояви известна снизходителност поради качеството на самото право на Европейския съюз. То е в процес на бързо развитие и се опитва да съвмести различни национални правни системи. Освен това в хода на обсъждането на конкретните разпоредби, макар и със значителна допълнителна работа, законопроектът може да се подобри.
При проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 6 гласа “за”, 1 “против” и 5 “въздържали се” не подкрепи предложения Законопроект за договорите за финансово обезпечение, № 602-01-14, внесен на 22.03.2006 г. от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Милтенов.
Има и становище на Комисията по европейска интеграция. За разлика от Правната комисия тя единодушно подкрепя този законопроект.
Тъй като не виждам представител на вносителя, който да представи блестящия си акт, вероятно трябва да минем директно към дискусия.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Аз няма да се впускам в анализ на съдържанието на законопроекта какъвто смятам, че подробно е направен в току-що представеното становище на Комисията по правни въпроси. В това становище е отбелязана както необходимостта България да възприеме някои от разпоредбите, които не се съдържат в нашето национално законодателство, но са изисквани от директивите на Европейския съюз, така и отношение към начина, по който това е направено в представения законопроект.
Аз още в началото искам да кажа, че независимо от критичното становище на Правната комисия, което според мен е аргументирано, народните представители предлагам да подкрепят законопроекта за първо четене с единствения, но важен аргумент, че това е необходим като предмет закон, с който ние трябва да разполагаме в близките седмици, преди да се направи окончателна оценка за готовността на България за членството й в Европейския съюз.
Заедно с това смятам, че няма кой друг да извърши оставащата значителна работа в преработването на голяма част от разпоредбите и мисля, че с формирането на работна група – подход, който неведнъж сме възприемали, този напредък в значителна степен може да бъде постигнат. Надявам се, че в нея активно ще се включат и представителите на изпълнителната власт, които са участвали в подготовката на законопроекта.
В същото време мисля, и тук е редно да се каже, че вносителите на законопроектите трябва да се ангажират с тяхното публично представяне, какъвто не е случаят в момента. Освен това трябва да се постига необходимата съгласуваност между представителите на отделните министерства, тъй като този законопроект е готвен главно в Министерството на финансите и той доста понакуцва в юридическо отношение, а е представен от Министерството на правосъдието при неговото обсъждане. Тези министерства са част от едно правителство и те трябва да положат необходимите усилия, за да могат не само да се позовават на директивите, но текстовете да бъдат съобразени със законодателството, с изискванията на правната техника.
Смятам, че с общи усилия – и на ръководството на парламента, и на народните представители, този стил на работа трябва да бъде подобряван, да се координират действията. Смятам, че ролята на парламента не е просто да ратифицира предложените проекти, а да се произнася сериозно по тях. Разбира се, най-добре е, когато в повечето, за да не кажа в почти всички случаи се постига единно мнение между изпълнителната власт и управляващото мнозинство и в този случай мисля, че главно нашите европейски цели ни насочват към сближаването на позициите за подкрепа на законопроекта. Всички тези бележки е необходимо да се имат предвид, за да постигаме резултати, които съответстват на изискванията, на които трябва да отговаря българското законодателство.
С тези думи и със забележките, които направих, аз ви призовавам да бъде подкрепен на първо четене по принцип представеният Законопроект за договорите за финансово обезпечение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Други желаещи за изказвания?
Господин Герджиков, заповядайте.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз се солидаризирам с основните изводи, които се съдържат в представения доклад на Правната комисия. В много голяма степен споделям това, което каза току-що господин Янаки Стоилов, особено в критичната част.
Аз лично чувствам много сериозно неудовлетворение от това, което ни се представя и което ние сега трябва да подкрепим на първо гласуване. Задавам веднага въпроса: защо тук няма представител на вносителите? Къде са те, след като нашият правилник изисква един законопроект да бъде представен от вносителя?! Защо този закон не е разпределен или ако е разпределен, защо не е изчакано становището на Консултативния съвет по законодателството? А такова становище е абсолютно необходимо по една много специална материя, която огромна част от народните представители няма как да разбират, защото наистина е много специална материята, така че трябва да бъдем подпомогнати и в тази част. И това го няма. Аз знам защо го няма. Защото очакването е, че Консултативният съвет по законодателството, където е всъщност цветът на юридическата мисъл или по-голямата част от него, чудесно ще направят анализ на предложеното и ще кажат, че това е едно поредно законодателно недоносче.
За съжаление, ние трябва да го подкрепим и то не за първи път. Защото представеният проект е всъщност един малко нескопосан превод от една директива, без изобщо да е транспонирана към действащото българско законодателство, което всъщност ни кара ние да подкрепим нещо, което ще изглежда като една голяма кръпка, яма, върху нашата законодателна дреха. За съжаление, не за първи път ще правим подобно нещо, тъй като една част от тези обезпечения, които се съдържат в закона, са си прекрасно уредени в действащото право – Закона за задълженията и договорите, в Търговския закон, в Закона за особените залози. С един много редакционно нескопосан изказ една част от тях са уредени по начин, по който са в пълен дисонанс с действащата у нас система и ще се получи едно вътрешно противоречие между нея и този нов закон. И в крайна сметка ще се получи нещо изключително некрасиво от законодателна гледна точка.
Затова аз лично се съмнявам, че в краткото време, с което ще разполагаме, ще можем от този нескопосан първоначален вариант да направим нещо сравнително прилично. Затова професионалната ми съвест не позволява друго освен да се въздържа да подкрепя този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания? Има ли други желаещи да вземат отношение по законопроекта?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, като се присъединявам към становището на Правната комисия и към забележките, които бяха отправени към законопроекта от колегата Янаки Стоилов и от колегата Герджиков, искам все пак да кажа, че в случая има и обективни предпоставки за състоянието на закона във вида, в който ни е представен.
Тук, за яснота на тези, които не са юристи и които все пак трябва да решат да подкрепят или не този законопроект, искам да кажа, че става дума за въвеждането на един специален режим, който е различен от обичайно действащия и от общия режим, който е уреден в българското законодателство за обезпечаване на договори. Това е режимът, за който говори проф. Герджиков и който основно е уреден в Закона за задълженията и договорите и в Търговския закон. В случая тук става дума за един по-специализиран и по-облекчен режим за удовлетворяване при предоставени финансови обезпечения. Тъй като са строго изброени страните, които могат да се ползват от тази процедура – да бъдат страни в този режим, и тъй като част от тези страни по обективни причини не са местни лица, а чуждестранни лица, вероятно вносителите са се опитали да се придържат максимално към езика на директивата, която е възпроизведена в този законопроект, така че той да е разбираем за тези, които като чуждестранни лица ще участват и ще се възползват от възможностите, които дава този нов режим.
Това е едно обяснение за онова, което са се опитали да направят вносителите. Истината е, че за да го преведем на един читаем и близък до изконно използваните в българското право понятия, е необходима сериозна работа между първо и второ четене - нещо, което неведнъж сме правили в Комисията по правни въпроси, нещо, което декларираме, че ще направим и сега.
В тази връзка ще направя процедурно предложение за удължаване на срока между двете четения.
Това е необходим закон за нашето европрисъединяване, необходим в сферата, която уреждаме – договорите за финансово обезпечение. Считам, че трябва да го подкрепим, а с това и подхода, който са възприели вносителите – уреждането на тази материя в отделен закон и чрез въвеждането на отделен режим, по-благоприятен и различен от общия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Други желаещи? Реплики? Няма.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЪВТА, КРЪВОДАРЯВАНЕТО И КРЪВОПРЕЛИВАНЕТО.
Единият от законопроектите е с вносител - Министерският съвет, а другият е с вносител - народният представител Борислав Китов.
Господин Китов, моля да представите доклада на Комисията по здравеопазването по двата законопроекта.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател, преди да представя становището, правя процедурно предложение: в залата да бъде допуснат заместник-министърът на здравеопазването господин Атанас Додов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до пленарната зала.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:
"ДОКЛАД
за първо гласуване относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането: № 602-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 май 206 г.; и № 654-01-83, внесен от народния представител Борислав Китов на 16 юни 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 29 юни т.г., Комисията по здравеопазването разгледа Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането № 602-01-39, внесен от Министерския съвет, и № 654-01-83, внесен от народния представител Борислав Китов.
На заседанието присъстваха заместник-министрите на здравеопазването д-р Емил Райнов и д-р Атанас Додов, националният консултант по хематология и трансфузиология доц. д- р Андрей Андреев, директори на регионални центрове по трансфузионна хематология.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, внесен от Министерския съвет, след като изслуша мотивите на вносителя и становището на Министерството на здравеопазването, комисията се обедини около становището, че със законопроекта е изпълнена направената препоръка от партньорската проверка на Европейската комисия за създаване на компетентен орган извън структурата на Министерството на здравеопазването, който да извърши инспекции в лечебните заведения, осъществяващи дейности по този закон. Тези функции ще се осъществяват от Изпълнителната агенция по лекарствата. По този начин те осъществяват изцяло изискванията на Директива 2002/98 на Европейския съюз относно качеството и безопасността на кръвта и кръвните съставки.
Приема за основателна дадената в проекта възможност на Военномедицинската академия да извършва всички дейности по вземане, диагностициране, преработване, съхраняване и употреба на кръв и кръвни съставки.
Приема за основателна направената бележка в доклада на Комисията по европейска интеграция и счита за необходимо тя да бъде отразена в доклада на Комисията по здравеопазването за второ гласуване.
Счита, че предложените изменения и допълнения на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането изцяло съответстват на европейското законодателство, регламентиращо дейностите по трансфузионна хематология.
Въз основа на проведеното обсъждане и единодушното гласуване "за", Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането № 602-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 май т.г.
По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането № 654-01-83, внесен от народния представител Борислав Китов на 16 юни 2006 г., след като изслуша мотивите на вносителя, подкрепящото становище на националния консултант по хематология и трансфузиология доц. Андрей Андреев, както и вземайки предвид изказаните становища на народните представители по време на заседанието, комисията се обедини около следното заключение:
Счита за основателни мотивите на вносителя чрез предложените промени в чл. 5 да се потърси решение на проблема с отлива от доброволно безвъзмездно кръводаряване и относителния недостиг от безопасна кръв и кръвни съставки в България. Чрез възстановяване на разходите, направени от центровете за трансфузионна хематология за обработката, диагностицирането и съхраняването на кръв и кръвните съставки, ще се даде възможност за финансиране на промоцията за безвъзмездното и доброволно кръводаряване. Счита, че има основание да се търси законодателно решение на проблема с недофинансирането и недооборудването на центровете за трансфузионна хематология, които трябва да изпълняват стриктно европейските изисквания за качеството, непрекъсваемостта на дейностите и добра производствена и лабораторна практика. Намира за обоснована нуждата от допълнително материално стимулиране на работещите в центровете за трансфузионна хематология, където към момента поради ниските заплати се наблюдава тревожна тенденция на отлив от всички категории медицински специалисти, работещи в тях, а така също и от специалността "трансфузионна хематология" като цяло.
Въз основа на проведената дискусия и единодушното гласуване "за", Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането № 654-01-83, внесен от народния представител Борислав Китов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Китов.
Има становище на Комисията по европейска интеграция, която подкрепя с 11 гласа "за" и 1 "въздържал се" законопроекта.
Вносителите на двата законопроекта имат ли желание да го представят в това си качество?
Отново в залата няма представители на Министерския съвет.
Господин Китов, ще представите ли Вашия законопроект като вносител? Заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, трябва ясно да подчертаем, че двата законопроекта са изключително близки, третират една и съща материя и може да се каже, че само отделни текстове са по-пълни или по-точни.
Има една единствена отлика, която различава двата законопроекта. Тя се намира в този, който е внесен от мен. Става въпрос за връщане към старата постановка – разходите, направени от центровете по трансфузионна хематология, да бъдат заплащани от болниците. Това се налага поради няколко причини.
Преди две години, когато беше променен законът в тази насока, тогава мотивите на народните представители бяха, че реално заплащането на труда и в лечебните заведения става от държавата в лицето на Министерството на здравеопазването и не е редно тя два пъти да плаща една и съща дейност – веднъж на центровете, веднъж на болниците. С преминаването към финансиране от един източник това се променя и въпреки че държавата на този етап финансира изследването на кръвта, вземането на кръвта, трябва ясно да кажем, че то е съвсем недостатъчно, което компрометира тази изключително важна дейност.
Уважаеми колеги, без да си затваряме очите, трябва ясно да кажем, че ако на някой му се наложи да му бъде преливана кръв в публичните здравни заведения, то задължително близките трябва да дадат кръв, а ако това става в частни лечебни заведения, то тези заведения намират по-комерсиални начини да накарат определени групи граждани да дават кръв, което компрометира изцяло заложеното в духа на закона – и преди, и сега – да има безвъзмездно кръводаряване.
От друга гледна точка, най-големият проблем е, че докато по-рано отделните областни болници имаха интерес да провеждат кръводаряване, защото и разходите направени за събраната кръв се възмездяваха от центровете. Сега това не е така и те загубиха този свой интерес да го правят.
От друга гледна точка, разходите, които извършват трансфузионните центрове, са доста големи. Те в никакъв случай не могат да покрият стойността им така, че да формират една нормална заплата.
В тази връзка трябва ясно да кажа, че заплатата на един лекар в тези центрове е около 250 лв., което наистина прави един невероятен отлив както от тази професия, така и от всички видове медицински специалисти.
Всичко това дава основание на колегите, работещи в тези пет големи центрове, да търсят възможности за повече средства, тъй като другият голям проблем, който познават всички, които са запознати, е, че през последните 4-5 години няма нито една инвестиция за обновяване на апаратурата, с която тези хора работят.
Не е тайна за никого, че това е една бързо развиваща се дейност и ако апаратурата не е на необходимата висота, то има реални възможности за допускане на грешки с изключително фатални последствия, както знаете – пренасяне на болести чрез кръвта, а именно ХИВ и СПИН.
Ето защо се счита, че е по-добре да има известно възмездяване на направените разходи от центровете от страна на болниците и обратно на центъра към болницата, когато те събират кръвта, като предложението е 60% от тези средства за отидат за промоция на безвъзмездното кръводаряване от страна на гражданите и за закупуване на по-модерна апаратура, а само 40% да бъде разпределяна от работещите. Това мисля, че ще направи едно по-нормално, бих казал, заплащане, въпреки че то пак няма да е достатъчно, за да задържи тази категория специалисти по работните им места.
Що се отнася до двата законопроекта, те са абсолютно необходими. Те са свързани със синхронизацията на нашето законодателство с оглед приемането ни в Европейския съюз и аз ви призовавам да подкрепите и двата законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по двата законопроекта.
Заповядайте, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законът за кръвта, кръводаряване и кръвопреливане е един основен закон в практическата медицина. Няма операционна зала в момента, която да работи, и да не се налага понякога преливането на кръв. Когато обаче говорим за кръвта, ние трябва ясно и точно, уважаеми колеги, да се обърнем и да си дадем сметка какво става в практическата мрежа и какво става в момента в нашата страна.
Проблемите са изключително сериозни според мен. Друг е въпросът за квалификацията, от някаква друга гледна точка. Защото не знам дали се е наложило на някой от вас, на някой от близките ви, както се казва „Господ да пази!”. Примерно за сърдечна операция в момента се иска от 5 до 6 кръводарители в зависимост от обема и вида на операцията. Проблемът е на близките да намерят тези кръводарители.
Ето защо, считам, че актуалността на този Закон за кръвта, кръводаряване и кръвопреливане, винаги ще бъде на ниво и винаги ще изисква от нас, народните представители, един открит поглед към практическото здравеопазване.
Аз също поисках думата за няколко минути, за да ви помоля да подкрепим и двата законопроекта. Първият законопроект на Министерския съвет, ще се постарая да не го повтарям, идва в резултат на една проверка. Преди около три месеца тук в Народното събрание с членове на Комисията по здравеопазване и експерти по здравеопазването от Европейската комисия от Брюксел бяха обсъдени проблемите, които има нашата страна по отношение на кръводаряване, съхранение, диагностициране на кръвта. Особено силно беше обърнато внимание от експертите – при нас това също е начин на работа – за сигурността при кръвопреливане.
Ето защо считам, че това, което предлага Министерският съвет по отношение на евроинтеграцията на този закон към европейските изисквания, е навременно и ви предлагам да го подкрепите.
Ако забелязахте, на второ място се дава статут на Военномедицинската академия, и по-точно на нейния център по трансфузионна хематология, по-високо ниво, при което се дава разрешение на Военномедицинската академия - нейният Център по трансфузионна хематология, да диагностицира, изследва, съхранява и, разбира се, да изразходва кръвта, съгласно изискванията. Това дойде и по изискванията на военните по линия на НАТО.
Аз обаче поисках думата, уважаеми колеги, за втория законопроект, защото той е съвършено нов и вменява финансови отношения в движението на кръвта между различните институции – имам предвид лечебните заведения и най-вече техните центрове по трансфузионна хематология, от една страна, и така наречените национални центрове по трансфузионна хематология, които са 6 в нашата страна.
Уважаеми колеги, какво се получава на практика? Аз съм народен представител от Смолян. Нашият Център по трансфузионна хематология набира кръвта, съхранява я, след което всеки ден идва специален транспорт от Пловдив, където е нашият Национален център по трансфузионна хематология, и там вече кръвта се обработва и диагностицира съгласно съвременните европейски изисквания. Тогава болницата в Смолян обаче, ако има нужда от кръв, тя търси чрез Центъра си по трансфузионна хематология тази кръв да дойде от Пловдив.
Аз считам, че тук има проблеми. Казах своите съображения и в комисията, но явно че ще се наложи още едно допълнение към този Закон за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането в бъдеще. Получава се така, че една кръв се движи, но тя се движи безплатно. Искам да се извиня, но в определен момент тя не може да се оценява толкова. След като нещо не се плаща, то няма цена! В този смисъл предложението на доц. Китов е съвършено ново. Мисля, че то е рационално, независимо че има противници – няма да скрия това от вас. Защото националните центрове по трансфузионна хематология – имам предвид шестте центъра, които вземат кръвта от областните болници, ще заплащат тази кръв, а после болниците, като търсят кръв за себе си, отново ще заплащат, но вече на националните центрове. Къде е предимството? Предимството, уважаеми колеги, е, че се търси вече вариант, в който кръвта да се цени още повече, след като тя струва пари.
На следващо място, медицинските специалисти в болниците – анестезиолозите и хирурзите, разбира се, ще правят ясна и точна рекапиталуция на необходимостта от кръв или от кръвни заместители, защото има и такива, за да си направят сметката в бъдеще.
Аз искам тук определено да заявя, че това не касае населението, въпреки че повтарям, трудностите са изключително големи в момента.
Както и да е, аз ви призовавам да подкрепим и двата законопроекта. Надявам се между първо и второ четене на ваши предложения, както и на предложения от членовете на Комисията по здравеопазването, за да може нещата да се стиковат по един правилен и рационален начин, защото кръвта се получава и се взема единствено от човек. Тя не се произвежда от заводи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кумчев.
Госпожо Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, внесен от Министерския съвет, всъщност е един синхронизиращ с европейското право законопроект, внесен с оглед забележките в двете партньорски проверки, извършени през 2005 г.
Има два важни момента.
На първо място, това, че е определен компетентен орган за контрол, който е извън Министерството на здравеопазването, според препоръките, който ще извършва инспекции в лечебните заведения. Този орган с правомощия ще бъде Изпълнителната агенция по лекарствата, който съгласно Директива 2002/98 ще следи спазването на изискванията относно качеството и безопасността на кръвта и кръвните съставки.
Другият важен момент е това, че се предвижда Военномедицинската академия да извършва дейностите по кръвонабиране, диагностициране, преработка и съхраняване на кръвта.
Що се отнася до другия законопроект, който е внесен от доц. Борислав Китов, той включва един много съществен момент – взаимоотношенията между многопрофилните болници за активно лечение, в чиято структура има отделение за трансфузионна хематология и центровете по трансфузионна хематология и тяхното възмездяване. Предвижда се средствата да се разпределят за финансиране на промоция на доброволното кръводаряване и дълготрайни материални активи в тези центрове, както и за стимулиране на работещите в тях.
Това е изключително важен момент, защото, имайки предвид, първо, ниското заплащане в тези центрове беше споменато, че там заплатите са около 250 лв. На второ място, повишеният риск, определен от факторите СПИН, хепатит и т.н. при съвременните условия.
Факт е, че през последните три години в България няма лекар, който да е зачислен за специализация по тази специалност. Факт е, че в редица области няма лекари по тази специалност. Например в Бургас има един специалист при необходими шест. Това са само теми за размисъл, уважаеми колеги.
Ето защо аз смятам, че трябва да подкрепим двата законопроекта на първо четене, като между първо и второ четене очакваме да бъдат прецизирани някои от текстовете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за изказването, госпожо Джафер.
За изказване има думата господин Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, изказвам се също в подкрепа на внесените законопроекти, особено в частта им евроинтеграционни моменти. Но тези законопроекти, свързани с един проблем, който в някои случаи е и драматичен – проблема с набирането на кръводарители и проблема с осигуряването на безплатно кръводаряване, смятам, че сега е времето този въпрос да бъде поставен и между първо и второ четене да се опитаме да разширим обхвата на текста, който предлага многоуважаемият доц. Китов.
Поводът да поставя този въпрос не е от вчера, не е от днес, продължава близо 15 години, когато направихме така, че оставихме принципите на доброволното кръводаряване, които са чудесни, но ги вкарахме по един непонятен за мен начин в една система, която е система на пазара в здравеопазването. По този начин тези три основни принципа на кръводаряването, които са, че то трябва да бъде доброволно, безвъзмездно и анонимно, са на път да бъдат опорочени, а в някои случаи те вече отдавна са опорочени.
Единият от случаите е възможността да има черен пазар на кръвта – нещо, което всички забелязваме, но нещо, за което всички забравяме, защото нямаме някак си готовността да намерим нормативното уреждане на това кръвта като продукт да бъде доброволно даден и използван безвъзмездно, но същевременно да намерим начин да стимулираме кръводарителите и то не само чрез една промоция, с която ги убеждаваме доколко този акт е хуманен, а да търсим промяна и в сега действащата нормативна уредба, която е остаряла и неефективна – имам предвид Наредбата за стимулиране на кръводаряването. Там има неща, които, отнесени към днешния ден, звучат смехотворно – кръводарителите се стимулират с екскурзия в чужбина, с възможности да пътуват безплатно в транспорта, с възможност да им се осигурят предметни награди. Кой ги осигурява? Това на практика не действа.
Второто нещо, което е проблем в кръводаряването – допускането на екипите за кръвовземане в предприятията, чиито собственици не се интересуват от проблемите на здравеопазването и в частност на кръводаряването. Защото допускането на един такъв екип води до: първо, ангажиране на работниците – собственикът няма интерес; второ, нуждата да им осигури два дни платен отпуск, какъвто се полага при кръводаряване – собственикът също няма интерес. Така че вратите пред екипите, които вземат кръв, най-често са затворени.
Именно липсата на достатъчно качествена и ефикасно действаща нормативна уредба, която да уреди съчетаването на принципите на кръводаряването – доброволно, безвъзмездно и анонимно, със съвременните пазарни условия, ще направи така, че тези промени, които ние ще гласуваме, ще направят закона условно евроинтегриран, но практически недействащ по отношение на това да осигурим достатъчни количества кръв за здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Заповядайте за изказване, господин Георгиев.
ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изготвянето на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането е продиктувано от необходимостта от пълна синхронизация на българското законодателство в областта на трансфузионната хематология със законодателството в тази област на страните – членки на Европейския съюз. Сериозна промяна е свързана със създаването на компетентен орган извън структурите на Министерството на здравеопазването за извършване на планови и извънпланови инспекции в лечебните заведения, осъществяващи дейности по този закон. С промените тези функции ще се осъществяват от Изпълнителната агенция по лекарствата като независима институция в страната.
С предложените промени от Министерския съвет се дава възможност и на Военномедицинската академия да извършва всички видове дейности в тази насока. Тези предложения за промени в членове 18, 38, 39, 40 и 42 мисля, че няма да предизвикат сериозни спорове. Дискусия обаче ще предизвикат, както и досега се очерта, предложените изменения по чл. 5 от закона. Необходимо е да се изтъкне, че центровете за трансфузионна хематология са лечебни заведения, създадени от държавата съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и се финансират изцяло от държавния бюджет. Основната задача на центровете е да осигуряват диагностицирана и преработена кръв за нуждите на болниците, като разходите по тази дейност се поемат изцяло от държавата. Средствата, отпуснати на центровете от бюджета, са предназначени именно за осигуряване на безплатна и качествена кръв за болниците.
Действащата законова разпоредба досега изисква центровете по трансфузионна хематология да предоставят безвъзмездно кръв за нуждите на лечебните заведения в рамките на предварително планираните нужди.
Предложеното изменение от доц. Китов на чл. 5 от закона въвежда изискване лечебните заведения за болнична помощ и диспансерите да заплащат на центровете по трансфузионна хематология направените разходи за диагностика и преработка на кръв. Трябва обаче да се отчетат и няколко факта и аргумента.
Възможно е премахването на безвъзмездното предоставяне на кръв да доведе до комерсиализиране на процеса. Може да се предположи също, че промяната на действащата законова разпоредба за безвъзмездно предоставяне на диагностицирана кръв на болниците в рамките на предварително планираните количества може да намали мотивацията на последните да събират кръв, което ще доведе до намаляване на броя на кръводарителите. Но не можем да си затваряме очите и пред реалностите, с които всеки ден се сблъскваме в нашите болници, а именно:
Първо. Всеизвестен е проблемът с отлива от доброволно безвъзмездно кръводаряване и относителния недостиг на безопасна кръв и кръвни съставки в България.
Второ. Безвъзмездните лимити се оказват недостатъчни за удовлетворяване на всички искания на лечебните заведения.
Трето. Безвъзмездните лимити по-скоро имат случаен, отколкото действително планов ефект.
Четвърто. Има тенденция за разширяване на показанията и завишена употреба на кръвни съставки и прясно съобразена плазма до изчерпване на безвъзмездния лимит, а след това при заплащане от лечебните заведения до стесняване и ограничаване показанията за употреба на кръв.
Факт е, че центровете са недофинансирани и недооборудвани, а трябва да изпълняват всички, и то високи, изисквания за качество, непрекъсваемост на дейности и добра производствена и лабораторна практика.
Също така е факт, че работещите в центровете за трансфузионна хематология имат изключително ниско заплащане, за разлика от отделенията, както беше споменато и от колегите, в болниците, които се занимават с тази дейност, които имат договор с районните здравноосигурителни каси и участват в лечебния процес. Единствено центровете по хематология нямат договори и финансиране от районните здравноосигурителни каси. Оказва се, че нямат принос и не участват в лечебния процес. Поради ниските заплати в центровете е налице тревожна тенденция за отлив от специалността „Трансфузионна хематология”.
Моето мнение е, че трябва да се намери необходимият баланс между двата законопроекта в чл. 5, така че предложените изменения и допълнения в закона, освен синхронизацията на българското с европейското здравеопазване, да допринесат и реална полза за решаване на някои от важните проблеми в нашето здравеопазване, свързани с недофинансирането на центровете и повишаване на заплатите на работещия в тях персонал.
Аз лично ще подкрепя и двата законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Има ли други желаещи да вземат отношение по законопроекта? Не виждам.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Вносители на единия законопроект са народните представители Екатерина Михайлова, Антонела Понева и Евдокия Манева.
На другия законопроект вносител е народният представител Георги Божинов.
Заповядайте, господин Божинов, да представите доклада на комисията по двата законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, становищата са две отделни, защото законопроектите са разглеждани в различно време.
Преди да започна с представянето на становищата, искам да предложа експертите от Министерството на околната среда и водите да се смятат за поканени и по този законопроект и да не ги гласуваме отново. Може само да обявите това.
„ДОКЛАД
относно първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда №  554-01-64, внесен от народните представители Екактерина Михайлова, Антонела Понева и Евдокия Манева на 19. 10. 2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 януари 2006 г., Комисия по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от народните представители Екатерина Михайлова, Антонела Понева и Евдокия Манева Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
На заседанието присъстваха господин Чавдар Георгиев - заместник-министър на околната среда и водите и госпожа Ваня Григорова – директор на Дирекция „Превантивна дейност”.
От името на вносителите законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Евдокия Манева.
Със законопроекта се предлага едно допълнение към Приложение № 2 на Закона за опазване на околната среда, с което се цели да бъде извършвана преценка на необходимостта от провеждане на процедура по ОВОС на площадки за временно складиране и съхраняване на битовите отпадъци. Според вносителите на законопроекта това ще даде гаранции, че всякакви евентуални екологични рискове, свързани с подобни дейности, ще бъдат преценени своевременно при пълна прозрачност, информираност и участие на обществеността.
Представителите на Министерството на околната среда и водите не подкрепиха законопроекта. Според тях временното складиране и съхраняване на битови отпадъци е дейност, която няма самостоятелно значение, а е част от цялостен комплекс от мерки по обезвреждането и оползотворяването на отпадъци. Поради това на оценка на въздействие върху околната среда би следвало да подлежи цялостният пакет от мерки, а не само отделни негови части. От друга страна, визираните в законопроекта дейности могат да бъдат извършвани само при спазване на изискванията на подзаконовата нормативна база, свързани с определени отстояния, хидроложки и хидрогеоложки условия и прочие. Наличието на тази предварителна мярка предполага, че не би трябвало да се стигне до негативно въздействие върху околната среда.
Що се отнася до информирането на обществеността и нейното участие, сега действащото законодателство предвижда такава процедура посредством провеждането на екологична оценка на подробните устройствени планове, част от които следва да бъдат площадките за временно складиране и съхраняване на битови отпадъци. Без спазването на това условие въпросните площадки не биха могли да влязат в експлоатация.
По-голямата част от народните представители се присъединиха към становището на Министерството на околната среда и водите, като отбелязаха също, че и по сега действащото законодателство, макар да не е казано изрично, дейностите по временно складиране и съхраняване на битови отпадъци могат да се подложат на преценка за необходимостта от извършване на ОВОС. Друг е въпросът дали това е удачно в определени случаи, като в София например, когато е налице кризисно положение и е необходимо много бързо определяне на тези площадки.
Комисията смята, че не са налице законодателни пропуски, които според вносителите на законопроекта той би трябвало да запълни.
След проведените разисквания законопроектът беше подложен на гласуване и с 5 гласа „за”, 5 гласа „против” и 5 „въздържали се” не беше подкрепен от членовете на комисията.
Имайки предвид това, Комисия по околната среда и водите изразява следното становище:
Не приема за основателни мотивите на вносителите и предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда № 554-01-64, внесен от народните представители Екатерина Михайлова, Антонела Понева и Евдокия Манева на 19. 10. 2005 г.”
Ще ви представя и втория доклад на комисията.
„ДОКЛАД
относно първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда № 654-01-87, внесен от народния представител Георги Божинов на 28 юни 2006 г.

На свое редовно заседание, проведено на 4 юли 2006 г., Комисия по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от народния представител Георги Божинов.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на околната среда и водите Любка Качакова, експерти от Министерството на околната среда и водите и представители на бизнеса.
Вносителят на законопроекта обоснова необходимостта от приемането на предлаганите изменения и допълнения, свързани с приемането и прилагането на европейското законодателство у нас.
Към изложените от вносителя мотиви се присъединиха представителите на Министерството на околната среда и водите, както и останалите членове на комисията.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда си поставя две основни задачи.
Първата задача е да се създадат условия за установяването на прозрачна и публично достъпна система за докладване по изпълнението на изискванията на около 50 европейски директиви в областта на околната среда. За целта са разписани разпоредби, с които се вменява на министъра на околната среда и водите да подготви и представи съответните доклади в Европейската комисия, а физическите и юридическите лица се задължават да предоставят на компетентните органи информацията, необходима за подготовката на тези доклади. Създава се също законово основание за издаването на Наредба за реда и изискванията за докладването пред Европейската комисия.
Втората задача на законопроекта е да гарантира въвеждането на схемата за търговия с емисии на парникови газове до 1 януари 2007 г., така че веднага след очакваното присъединяване към Европейския съюз страната ни да започне да прилага и да се възползва от дивидентите на този финансов инструмент, залегнал в Протокола от Киото и въведен в европейското и в нашето законодателство. Във връзка с постигането на тази задача законопроектът предвижда да се въведе график за издаване на разрешителни за емисии на парникови газове и определя крайния срок за подаване на заявления за издаване на разрешителни на действащи инсталации.
С приемането на този законопроект и на предвидената в него наредба за докладване ще се финализира процесът на хармонизиране на законодателството в областта на околната среда.
Комисията подкрепи единодушно законопроекта с 10 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 654-01-87, внесен от народния представител Георги Божинов на 28 юни 2006 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Сега преминаваме към представяне на двата законопроекта от техните вносители.
Госпожо Манева, Вие ли ще представите единия законопроект? Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нашето предложение се отнася до прилагане на процедурата по оценка на въздействие върху околната среда – единствената процедура, при която се прави всестранна оценка на екологичните рискове във всеки инвестиционен обект и се запознава обществеността с тези рискове, както и с мерките, които са насочени към тяхното предотвратяване.
Към Закона за опазване на околната среда има две приложения: Приложение 1, в което са упоменати всички обекти, за които задължително се извършва оценка на въздействието върху околната среда, и Приложение 2, в което са упоменати обектите, за които органът, взимащ решенията, тоест Министерството на околната среда и водите и неговите териториални органи, преценяват дали да се извърши оценка на въздействието върху околната среда или не.
Предлагаме в Приложение 2 да се включат площадките за временно съхранение на отпадъци по редица причини, една от които е, че задължително в тези случаи трябва да се прави екологична оценка, оценка на екологичните рискове, защото става дума за отпадъци, защото вие се убедихте от много примери, включително и от софийските, че даже при временно съхранение, и то краткосрочно, могат да възникнат значителни екологични рискове, което прави задължителна преценката на съществуването на тези рискове.
Освен това временните площадки обикновено само на думи са временни и престояването на отпадъци на такива площадки продължава с години - един факт, който не може да бъде пренебрегнат.
И на трето място, има изключително обществено напрежение, изключително обществено внимание към тази тема и единственият начин хората да бъдат успокоени, това е начинът да им бъдат дадени професионални и убедителни данни за изключване на всякакви рискове.
Така че ние продължаваме да смятаме, че това изменение е задължително по закон.
В доста лицемерното многословно изложение на комисията, с което се отхвърля нашето предложение, и е изключително странно, че Комисията по околната среда и водите не подкрепя това предложение, има практически неверни твърдения. Това е твърдението, че временните площадки не се подлагат на ОВОС, защото се подлагали комплексните системи за третиране на отпадъци на ОВОС. Това не е вярно, защото по принцип в преобладаващите случаи, в които се прилага временно депониране, такива комплексни системи липсват, а практически се върви към частични решения, които не се подлагат на оценка на въздействието върху околната среда.
И на трето място, практиката през последната година в София показа, че това оценяване е задължително. Спомняте си случая с временната площадка в с. Габра, когато Министерският съвет беше подведен да вземе решение за депониране на отпадъците там, въпреки че бяха изложени многобройни екологични съображения за отхвърлянето на тази площадка. Сега този случай се повтаря с мина “Иван Русев” – един район, в който имаме недопустимо съчетание на открити изработки с подземни рудници, имаме карстова област, имаме наличие на газ метан във въглищните пластове.
Само тези три фактора са достатъчно основание да се изключва изобщо коментар за тази площадка или, след като се прави такъв коментар и след като някой е подвел даващите такива предложения, е задължително да се извърши екологична оценка преди да са направени още поразии с така нареченото временно съхраняване в района.
Всичките тези примери показват, че нашето предложение е абсолютно обосновано и не може да бъде пренебрегнато.
Дали вие ще подкрепите нашето предложение днес или не, в крайна сметка това е въпрос на съвест, но аз смятам, че всеки, който има отношение към проблемите на околната среда, всеки, който има чувствителност към влиянието специално в областта на отпадъците, към рисковете, които създава депонирането на отпадъците за хората и за околната среда, не може да не подкрепи нашето предложение.
Затова аз ви призовавам да гласувате с подкрепа за предложеното изменение и допълнение на Приложение 2 от Закона за опазване на околната среда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Ще представите ли втория законопроект, господин Божинов, или в дискусията ще вземете отношение? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С предлагания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда се цели въвеждането на правно основание приемането на подзаконов нормативен акт, който да регламентира изпълнението на задълженията на Република България към датата на приемането й за пълноправен член на Европейския съюз. Това е първото направление.
Второто е попълването на една празнота в законодателството относно определянето на краен срок за подаването на заявления за издаване на разрешителни за емисии на парникови газове от вече действащите инсталации.
Съгласно договореностите с Европейския съюз по Глава 22 “Околна среда” Република България трябва да установи система за докладване по някои директиви в областта на околната среда към тази дата на пълноправното членство.
С предвидения законопроект в наредбата ще се установи нормалната институционална рамка на системата за докладване и ще се уреди детайлно редът, по който министъра на околната среда и водите или упълномощено от него лице ще изпълнява този ангажимент на нашата страна.
В тази наредба ще се включат и разпоредби, които да обвържат механизмите по докладване с информирането на обществеността по въпросите – обект на доклада. В случаите, в които в актовете на Европейския съюз изрично е записано, че докладите следва да са публично достояние, ще се регламентира ред за предоставяне на данните от докладите на обществеността по разбираем и достъпен за нея начин.
С приемането на законопроекта и впоследствие на предвидените в него наредби ще се попълни установената към този момент празнота в нашето законодателство.
С изменението на Закона за опазване на околната среда и с приемането от Министерския съвет на наредбата ще бъде финализиран процесът на хармонизирането на нашето законодателство в тази област и чрез регламентирането на текстовете, които бяха отложени за въвеждане непосредствено преди момента на присъединяването. По този начин Република България ще бъде подготвена за посрещане на едно от предизвикателствата след присъединяването ни вече като пълноправен член.
Вторият момент, който е предмет на този законопроект, ще ми позволите да представя и тази страна, защото тя има информационна част, насочена към съответния оператор. Спешното приемане на тази малка поправка в Преходните и заключителните разпоредби се налага поради кратките срокове за въвеждането на схемата за търговия с емисии, а именно 1 януари 2007 г. Необходимостта за това е продиктувана от факта, че в сега действащия закон не е предвиден краен срок за подаване на заявления за издаване на разрешителни за емисии на парникови газове от действащите предприятия. С оглед на факта, че всички предприятия, попадащи в схемата за търговия с емисии на парникови газове, следва да притежават разрешително към тази дата, от която схемата е открита за участие на българските оператори, и необходимостта от около три месеца, за да се обработи заявлението и да се спази цялата процедура по издаване на разрешителното, всички заявления следва да бъдат подадени най-късно до 30 септември 2006 г.
Подробен график за издаване на заявленията по категории и дейности съгласно чл. 131 от Закона за опазване на околната среда ще бъде установен в Наредбата за реда и начина за издаване и провеждане на разрешителни за емисии на парникови газове и осъществяване на мониторинг от оператори на инсталации, участващи в схемата за търговия с квоти за емисии на тези газове. Графикът ще бъде аналогичен на този, установен с Приложение № 2 на Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни за изграждането и експлоатацията на нови и на действащи промишлени инсталации и съоръжения, публикувана в бр. 26 от 2003 г. на “Държавен вестник”, като се отчита значително по-малкото време, необходимо на компетентния орган да издаде разрешително за емисии на парникови газове.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Имате думата за изказвания по двата законопроекта.
Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще кажа няколко думи по законопроекта на народния представител Георги Божинов, тъй като в този законопроект още един път се подчертава увереността на всички нас, че на 1 януари 2007 г. България ще бъде ефективен, редовен член на Европейския съюз.
И това, което е било отложено за въвеждане преди, ето едно такова изменение на Закона за опазване на околната среда, с оглед именно на тези срокове, свързани с докладването пред Европейската комисия, от една страна, и от друга страна, с една инвентаризация на всички предприятия, които имат емисии на парникови газове и евентуално могат да попаднат в схемата за търговия с такива емисии след 1 януари 2007 г., за да може тази инвентаризация да се направи. В този смисъл смятам, че трябва да подкрепим Законопроекта "Божинов".
Днес донякъде е и ден на грижата ни за опазване на околната среда, след като сутринта гледахме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, а сега променяме Закона за опазване на околната среда в подходяща посока за пълноправното ни членство в Европейския съюз.
Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи този законопроект. Призовавам и всички колеги да го направят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване?
Госпожо Понева, заповядайте, имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще бъда кратка, тъй като нашите мотиви са много ясни, логични и госпожа Манева вече ги изложи.
Искам да ви напомня, че един такъв текст, който имаше задължителен характер за ОВОС, беше отменен от мнозинството преди една година – някъде през м. септември 2005 г. Тогава си задавахме въпроса защо нещо толкова нелогично се реализира тук, в Народното събрание. Скоро намерихме отговора: защото чрез търсенето и намирането, макар и неудачно, на такива временни площадки, не се случва нищо друго, освен огромни опити за задоволяване на икономически интереси.
Много ясни примери за това са и площадката, определена в с. Габра, мина “Чукурово”, и сега това, което се случва в Бобовдол. Просто схемата е една и съща.
Затова ние апелираме към вас да подкрепите нашия законопроект, тъй като въвеждането на ОВОС, макар и не с абсолютно задължителен характер, по начина, по който ние предлагаме, там, където има високо обществено напрежение, а примерите, които дадох, показват какво означава обществено напрежение – трябва ли хората да прекарват с месеци по барикадите, трябва ли да бъдат бити от гардове и мутри, за да реагираме и да направим нещо, а такива неща вече се случиха, така че е време вече да вземем сериозно отношение към този проблем, чието разрешение не се вижда, визирам софийския. Не дай, Боже, и на други места в страната да се получат подобни проблеми.
Реализирането на нашия законопроект би довело до едно широко обществено обсъждане, наистина прозрачност на процедурите и максимално участие на гражданите, тъй като временните площадки могат да бъдат такива до три години. Защото и за три години могат да се случат големи поразии. На площадките, където се балират софийските отпадъци, много, много рано след началото на съхранението на балите започнаха проблеми именно от несигурността, от пробиването на балите, от изтичането на инфилтрати. Въпреки че някъде наистина се провеждат, макар и непълни, хидроложки и геоложки проучвания, както беше в с. Габра, но там бяха пренебрегнати големите екологични рискове, независимо че беше направена някаква хидроложка и геоложка оценка на съответната площадка. Имаше много, много рискове за околната среда, които изобщо не се взеха предвид, когато Министерският съвет взе това абсолютно погрешно решение за определяне на площадката на мина “Чукурово”.
Аз апелирам към вас наистина да подкрепите този законопроект, защото институциите са в огромна криза на доверие, а това ще стане една крачка именно към възвръщане доверието на хората към институциите. Нека да дадем отговор искаме ли това или не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Има ли други желаещи за изказване по двата законопроекта? Не виждам.
С това дискусията по тях е изчерпана.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Предлагам в пленарна зала да бъдат допуснати господин Стойчо Стойков – заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, и госпожа Радост Вълчева – директор в държавната агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме достъп в залата на представителите на Държавната агенция по информационни технологии и далекосъобщения.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите доклада, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Доклад на Комисията по транспорт и съобщения:
“Закон за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията”.
Комисията подкрепя наименованието на законопроекта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция:
“§ 3. Създава се чл. 14а:
“Чл. 14а. (1) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения:
1. създава, експлоатира, поддържа и развива далекосъобщителна мрежа и пунктове за управление, свързани със сигурността и отбраната на страната, които се обслужват от персонал, заемащ специфични длъжности;
2. осигурява далекосъобщения за управление при кризи по смисъла на Закона за управление при кризи и при въвеждане на режим “Военно положение”, режим “Положение на война” или извънредно положение по смисъла на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
(2) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения осигурява надеждното функциониране, сигурност, независимост и защита на комуникационно-информационните системи за пренос на класифицирана информация за нуждите на държавното управление, свързани със сигурността и отбраната на страната, при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4 със следната редакция:
“§ 4. Член 185 се изменя така:
“Чл.185. (1) При осъществяването на правомощията си по чл. 14а, председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и далекосъобщителните оператори с възложени военновременни задачи, използват, модернизират и поддържат в готовност за осигуряване на далекосъобщения при кризи и при въвеждане на режим “Военно положение”, режим “Положение на война” или извънредно положение по смисъла на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България далекосъобщителни обекти с отбранително предназначение и инсталирани мощности за военно време, които са елемент от системата за национална отбрана и сигурност.
(2) Обектите по ал. 1 и земята, върху която са построени, могат да се отчуждават, отдават под наем или да се обременяват с вещни тежести с решение на Министерския съвет.
(3) Обектите по ал. 1 и инсталираните мощности за военно време могат да се използват за нуждите на централните органи на изпълнителната власт и органите на местна власт и местно самоуправление по ред, определен от Министерския съвет.
(4) Средствата за изграждане, поддържане, реконструкция и модернизация на обектите и инсталираните мощности по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет и от други източници по ред, определен от Министерския съвет.”
“Преходна разпоредба”.
Комисията предлага § 5 да придобие следната редакция:
“§ 5. Параграф 1, § 2 и § 4 влизат в сила от 1 януари 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има ли изказвания за второ четене по Закона за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията? Няма.
Съобразно приетото ново решение този закон също ще се гласува на утрешното пленарно заседание.
Гласуването на второ четене на законопроекта ще бъде утре.
Преминаваме към единадесета точка от програмата за тази седмица:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ, ПРИЕМАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО ИЛИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ ДЪРЖАВИТЕ – ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Господин Стоилов, имате думата да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, нека първо да гласуваме процедурно предложение на обсъждането на законопроекта да участва господин Димитър Бонгалов – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър Бонгалов.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Моля, поканете господин Бонгалов да заеме мястото си в пленарната зала.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Закон за постановяване, приемане и изпълнение на решения за обезпечаване на имущество или доказателство от държавите – членки на Европейския съюз.”
Има предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта и предлага наименованието да се измени така:
“Закон за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество или доказателства”.
„Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
По чл. 1 има предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
“Предмет на закона
Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за признаване и изпълнение на актове за обезпечаване на имущество или доказателства, които са издадени в държава – членка на Европейския съюз, както и за постановяване от български орган на актове за обезпечаване на имущество или доказателства, които подлежат на изпълнение в друга държава – членка на Европейския съюз.”
По чл. 2 "Решение за обезпечаване на имущество или доказателства" има предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
"Актове за обезпечаване на имущество или доказателства
Чл. 2. Актове за обезпечаване на имущество или доказателства са актовете на компетентните органи в друга държава – членка на Европейския съюз, както и тези на български компетентен орган, постановени в наказателно производство и предназначени да осигурят предотвратяването на унищожаването, трансформирането, преместването, предаването или прехвърлянето на имущество, което може да бъде предмет на отнемане или да осигуряват доказателства."
По чл. 3 "Приложно поле" има предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 1 и предлага следната редакция на чл. 3:
"Удостоверение
Чл. 3. (1) Актовете по чл. 2 се придружават от удостоверение по образец, издадено от компетентния орган в другата държава – членка на Европейския съюз, постановил акта.
(2) Удостоверението, издадено от компетентния орган на друга държава членка се придружава с превод на български език.
(3) Софийският градски съд или Върховната касационна прокуратура издава удостоверението по образеца в приложението към този закон и осигурява превода му на официалния език или един от официалните езици на изпълняващата държава, или на друг официален език на институциите на Европейските общности, който тя е приела чрез декларация, депозирана при Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз."
По чл. 4 "Престъпления, за които не се изисква двойна наказуемост" има предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 5 и предлага следната редакция на чл. 4:
"Искане за отнемане на обезпеченото имущество или предаване на доказателствата
Чл. 4. (1) Актовете по чл. 2 се придружават с искане за:
1. отнемане на обезпеченото имущество с цел изпълнение на акта на издаващата държава за конфискация или отнемане, или за отнемане с цел последващо изпълнение на този акт;
2. предаване на доказателствата на издаващата държава.
(2) В удостоверението по чл. 3 може да се посочи, че имуществото остава в изпълняващата държава до получаване на искането по ал. 1. В този случай издаващата държава посочва и датата за представянето му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласуванията по тези текстове ще направим утре сутринта.
Сега ще продължим с изказвания по тези текстове. Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля да продължим нататък.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: "Глава втора – Производство."
Има предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава втора да се измени така: "Глава втора – Производство".
По наименованието на Раздел І има предложение на народните представители Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел І да се измени така: "Раздел І - Признаване и изпълнение на актове за обезпечаване на имущество или доказателства, постановени в друга държава – членка на Европейския съюз".
По чл. 5 "Компетентни органи" има предложение на народните представители Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 6 и предлага следната редакция на чл. 5:
"Условия за признаване и изпълнение на актове за обезпечаване на имущество или доказателства
Чл. 5. (1) Актове за обезпечаване на имущество или доказателства се признават и изпълняват, ако са постановени в наказателни производства за деяния, които съставляват престъпление и по законодателството на Република България, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава.
(2) Не се изисква двойна наказуемост в случаите, когато по законодателството на издаващата държава се предвижда наказание лишаване от свобода не по-малко от три години или друго по-тежко наказание за престъпленията:
1. участие в организирана престъпна група;
2. тероризъм;
3. трафик на хора;
4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография;
5. незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;
6. незаконен трафик на оръжие, боеприпаси или взривни вещества;
7. корупция;
8. измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.;
9. изпиране на имущество, придобито от престъпление;
10. подправка на парични знаци, включително евро;
11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютри;
12. престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности;
13. подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната;
14. убийство, тежка телесна повреда;
15. незаконна търговия с човешки органи и тъкани;
16. отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници;
17. расизъм и ксенофобия;
18. организиран или въоръжен грабеж;
19. незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството;
20. мошеничество;
21. рекет и изнудване;
22. подправка и пиратство на изделия;
23. подправка на административни документи и търговия с тях;
24. подправка на платежни инструменти;
25. незаконен трафик на хормоналните вещества и други стимулатори на растежа;
26. незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали;
27. търговия с противозаконно отнети превозни средства;
28. изнасилване;
29. палеж;
30. престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд;
31. незаконно отвличане на летателни средства или кораби;
32. саботаж.
(3) Не може да бъде отказано изпълнение на акт за обезпечаване при престъпления във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данък или такса, или не урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен, както законодателството на издаващата държава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги народни представители, имате думата по тези текстове. Няма желаещи.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 6 "Основания за отказ да се признае и/или изпълни решение за обезпечаване" има предложение на народните представители Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 9 и предлага следната редакция на чл. 6:
"Компетентен орган
Чл. 6. Актът за обезпечаване на имущество или доказателства се признава от Софийския градски съд."
По чл. 7 "Основания за отлагане на изпълнението" има предложение на същите трима народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 10 и предлага следната редакция на чл. 7:

"Ред за приемане на акта, удостоверението и искането
Чл. 7. Актът за обезпечаване на имущество или доказателства, удостоверението и искането се приемат по пощата, електронната поща или по факса. Софийският градски съд може да поиска оригиналите на получените документи, както и удостоверяване на автентичността им, да се получат с експресна поща."
По чл. 8 "Признаване и последващо изпълнение" има предложение на народните представители Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
"Производство по признаване на акта за обезпечение на имущество или доказателства
Чл. 8. (1) Софийският градски съд образува производство и насрочва делото незабавно след получаването на акта и удостоверението. Съдът разглежда делото в състав от един съдия в закрито заседание.
(2) Съдът може да изиска от издаващата държава допълнителна информация като определи срок за получаването й, както и да приема информация, предоставена от издаващата държава.
(3) Съдът се произнася незабавно с определение, с което:
1. признава акта за обезпечаване на имущество или доказателства и го изпраща в срок от 24 часа на съответния компетентен орган за изпълнение;
2. отказва признаване или изпълнение на акта за обезпечаване и прекратява производството;
3. признава акта за обезпечаване и отлага изпълнението му.
(4) Съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава за постановеното определение.
(5) В случаите по ал. 3, т. 3 Софийският градски съд уведомява компетентния орган на издаващата държава за всяка друга обезпечителна мярка, предмет на която може да бъде същото имущество."
По чл. 9 "Уведомяване за решението" има предложение на народните представители Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 8, ал. 4 и предлага следната редакция на чл. 9:
"Основания за отказ да се признае или изпълни акта за обезпечаване
Чл. 9. (1) Софийският градски съд може да откаже признаване или изпълнение на акта за обезпечаване, когато:
1. удостоверението не е представено, представено е непълно удостоверение или то очевидно не съответства на акта за обезпечаване;
2. по българското законодателство лицето, срещу което се води наказателното производство, се ползва с имунитет или привилегия, което прави невъзможно изпълнението на акта за обезпечаване;
3. от данните в удостоверението се установи, че във връзка с изпълнението на искането по чл. 4 за наказателното производство, в което е издаден акта за обезпечаване, е налице основанието по чл. 24, ал. 1, т. 6 от Наказателно-процесуалния кодекс;
4. деянието, на което се основава акта за обезпечаване не представлява  престъпление по българското законодателство с изключение на случаите по чл. 5, ал. 2 и 3.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 Софийският градски съд може да:
1. определи срок за представяне на удостоверението или за извършване на поправки в него, за предоставяне на допълнителна информация, или
2. приеме друг равностоен документ, или
3. освободи компетентния орган на издаващата държава от представяне на удостоверението, ако прецени, че предоставената информация е достатъчна.
(3) Когато не е възможно да се изпълни актът за обезпечаване на основание, че имуществото или доказателството е било унищожено, не може да се намери на посоченото в удостоверението място или местоположението не е посочено достатъчно точно, дори след консултиране с издаващата държава, съдът уведомява компетентните органи на издаващата държава незабавно след установяване на обстоятелството.”
„Процедури за изпълнение на признатото решение за обезпечаване” - предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 11 и чл. 12 и предлага следната редакция на чл. 10:
„Основания за отлагане на изпълнението на акта за обезпечаване
Чл. 10. (1) Софийският градски съд може да отложи изпълнението на акта за обезпечаване, когато:
1. неговото изпълнение може да засегне незавършено наказателно производство за друго престъпление – до момента, до който това е необходимо;
2. имуществото или доказателството е предмет на друг акт за обезпечаване в наказателно производство – до отмяната на акта;
3. имуществото, което е предмет на акта за обезпечаване с оглед на неговото последващо отнемане, вече е предмет на акт за обезпечаване по друго производство пред български съд – до отмяната на този акт; тази разпоредба се прилага само в случаите, когато актът за обезпечаване, издаден от българския съд в другото производство би имал предимство пред последващ акт за обезпечаване, постановен от български съд в наказателно производство.
(2) В уведомлението по чл. 8, ал. 4 за отлагане на изпълнението се посочват основанията за отлагане и, ако е възможно, очакваната му продължителност.
(3) След отпадане на основанието за отлагане съответният компетентен орган по изпълнението незабавно предприема необходимите мерки за изпълнение на акта за обезпечаване и уведомява чрез Софийския градски съд компетентния орган на издаващата държава.”
„Мерки за обезпечаване” - комисията подкрепя предложението на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
„Изпълнение на акта за обезпечаване на имущество
Чл. 11. Актът за обезпечаване на имущество се изпълнява от съответния компетентен орган по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс.”
„Срок на обезпечаването” - предложение на тримата народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 15 и предлага следната редакция на чл. 12:
„Изпълнение на акта за обезпечаване на доказателства
Чл. 12. (1) Актът за обезпечаване на доказателства се изпълнява чрез събирането им по реда, предвиден в Глава тридесет и шест, Раздели ІІ и ІІІ от Наказателнопроцесуалния кодекс.
(2) Когато в издаващата държава за удостоверяване валидността на доказателството се изисква да се спазят определени формалности или да се приложат изрично посочени от нейните компетентни органи процедури, те се изпълняват, ако не противоречат на основните принципи на българското право.”
По чл. 13 - „Последващо разпореждане с обезпеченото имущество”, има предложение на тримата народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 4 и чл. 16 и предлага следната редакция на чл. 13:
„Действия, които съпътстват изпълнението на акта за обезпечаване
Чл. 13. Когато в Република България за изпълнението на акта за обезпечаване се изисква извършването на действия, които го съпътстват, те се осъществяват по реда, предвиден в българското законодателство.”
По чл. 14 - „Правни средства за защита”, има предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 17 и предлага следната редакция на чл. 14:
„Уведомяване за извършено изпълнение на обезпечението
Чл. 14. (1) Органът, който е извършил обезпечението, уведомява незабавно Софийския градски съд.
(2) Софийският градски съд уведомява компетентния орган на издаващата държава за извършеното обезпечение.”
По чл. 15 - „Възстановяване на платени суми за претърпени вреди”, има предложение от споменатите народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 18 и предлага следната редакция на чл. 15:
„Срок на обезпечаване
Чл. 15. (1) Обезпечаването има действие до произнасянето по искането за отнемане на имуществото или предаването на доказателствата.
(2) След консултиране с компетентния орган на издаващата държава българският съд може, в съответствие с българското законодателство и с оглед на обстоятелствата по случая, да постави определени ограничителни условия за срока на обезпечаване на имуществото. Ако в съответствие с тези условия се предвижда и отмяна на обезпечението, незабавно се уведомява компетентният орган на издаващата държава.
(3) Когато компетентният орган на издаващата държава уведоми българския съд за отмяната на акта за обезпечаване, българският съд незабавно отменя обезпечението.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 16 със следната редакция:
„Производство по разглеждане на искането за отнемане на обезпеченото имущество или предаване на доказателства
Чл. 16. (1) Искането по чл. 4 се разглежда незабавно след получаването на уведомлението по чл. 14, ал. 1, ако искането е получено до извършване на обезпечаването или незабавно след получаване на искането, ако получаването му следва уведомлението по чл. 14, ал. 1.
(2) Искането за отнемане на обезпеченото имущество се разглежда и се изпълнява по правилата на Глава тридесет и шест, Раздел ІІ от Наказателнопроцесуалния кодекс и международните договори, по които Република България е страна.
(3) Искането за предаване на доказателства се разглежда и се изпълнява по правилата на Глава тридесет и шест, Раздел ІІІ от Наказателнопроцесуалния кодекс и международните договори, по които Република България е страна.
(4) Не може да се откаже изпълнение на искането за предаване на доказателства на основание липса на двойна наказуемост, когато то е във връзка с чл. 5, ал. 2.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 17 със следната редакция:
„Правни средства за защита
Чл. 17. (1) Всяка заинтересована страна, включително добросъвестните трети лица, може да обжалва определението на Софийския градски съд за признаване и изпълнение на акта за обезпечаване по реда на Гражданския процесуален кодекс в 14-дневен срок от узнаването за постановяването му пред апелативния съд. Обжалването не спира изпълнението на определението.
(2) Жалба срещу издаването на акта за обезпечаване може да се подаде и да се разгледа от съда в издаващата държава в съответствие с националното й законодателство. Основанията за издаване на акта за обезпечаване могат да се обжалват само с жалба пред съда на издаващата държава.
(3) Българският съд уведомява за подадената жалба и основанията за обжалването компетентния орган на издаващата държава по такъв начин, че той да може да предостави аргументите, които смята за необходими. Последният се уведомява и за резултата от производството.
(4) Българският съд предоставя на заинтересованите страни и на третите добросъвестни лица информацията, необходима за осъществяване на правната им защита по ал. 1.
(5) Страните и лицата по ал. 1 могат да обжалват по реда на Гражданския процесуален кодекс и действията по изпълнението на акта за обезпечаване.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 18 със следната редакция:

„Възстановяване на платени суми за претърпени вреди
Чл. 18. Когато Република България, според българското право, отговаря за причиняване на вреди на някои от страните по чл. 17 от изпълнението на акта за обезпечаване, издаващата държава възстановява на Република България цялата сума, изплатена за обезщетяване на вредите, освен когато вредата или част от нея се дължи изключително на действията на български компетентен орган.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, имате думата от Глава втора до Раздел ІІ. Чухте доклада на второ четене на председателя на комисията.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Раздел ІІ – Постановяване на решения за обезпечаване на имущество и доказателства от съдебните органи на Република България”.
Има предложение от Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Раздел ІІ:
“Раздел ІІ
Постановяване в Република България на актове за обезпечаване на имущество или доказателства”
По чл. 16 – “Компетентни органи”, има предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното място на чл. 16 в Раздел І.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 19:
“Компетентни органи
Чл. 19. (1) Определения за обезпечаване на имущество или доказателства, които подлежат на признаване и изпълнение в друга държава – членка на Европейския съюз се постановяват от съответния първоинстанционен съд по искане на:
1. прокурора – за вземане на мерки за обезпечаване на конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата;
2. прокурора, обвиняемия, пострадалия, частния обвинител или гражданския ищец, когато съществува опасност, че някое доказателство може да бъде изгубено или неговото събиране да бъде затруднено.
  (2) Прокурорът издава постановление за обезпечаване на доказателства, когато Наказателнопроцесуалният кодекс не изисква разрешение или одобрение на съд за извършване на действието по разследването в досъдебното производство.”
“Компетентни органи за препращане на решенията за обезпечаване и органи за пряк контакт”
Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното място на чл. 17 в Раздел І.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 21 и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 20:
“Уведомяване на изпълняващата държава
Чл. 20. Когато българското законодателство за обезпечаването на имуществото или доказателствата изискват да се изпълнят определени формалности или да се приложат определени процедури, българският компетентен орган уведомява изпълняващата държава за тях.”
По чл. 18 – “Последващо разпореждане с обезпеченото имущество”, има предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното място на чл. 18 в Раздел І.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 22 и предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 21:
“Изпращане на акта за обезпечаване
Чл. 21. (1) Определението за обезпечаване на имущество или доказателства и искането по чл. 4 се изпращат за признаване и изпълнение пряко на компетентен орган в изпълняващата държава – членка на Европейския съюз за:
1. досъдебната фаза на наказателното производство – от прокурора чрез Върховната касационна прокуратура;
2. съдебната фаза на наказателното производство – от съда, който е постановил определението чрез Софийския градски съд.
  (2) Определението за обезпечаване на имущество или доказателства, удостоверението по чл. 3, ал. 3 и искането по чл. 4 се изпращат за признаване и изпълнение на компетентния орган на другата държава – членка на Европейския съюз по пощата, електронната поща или по факса. При постъпило искане за оригиналите на документите, както и за удостоверяване на автентичността им, те могат да се изпратят с експресна поща.
   (3) Когато възникнат трудности за издаване или изпълнение на акта за обезпечаване, те се разрешават чрез преки контакти между българския компетентен орган и компетентния орган на изпълняващата държава.”
По чл. 19 – “Правни средства за защита”, има предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното място на чл. 19 в Раздел І.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 23 и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 22:

“Уведомяване за отмяна на определението за обезпечаване
Чл. 22. Когато българският орган отмени акта за обезпечаване, той уведомява незабавно за това компетентния орган на изпълняващата държава с указание за незабавна отмяна на обезпечението.”
Има предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова за създаване на параграф.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното място на чл. 20.
Има предложение от същите народни представители.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното място в чл. 21.
Отново тяхно предложение, което комисията подкрепя и което е отразено на систематичното място в чл. 22.
Комисията подкрепя и следващото им предложение и предлага да се създаде чл. 23 със следната редакция:
“Правни средства за защита
Чл. 23. (1) Всяка заинтересована страна, включително добросъвестните трети лица, може да обжалва в 14-дневен срок от узнаване за постановяването му пред съответния по-горен съд по реда на Гражданския процесуален кодекс определението за обезпечаване на имущество или доказателства. Обжалването не спира изпълнението на определението за обезпечаване.
  (2) Всяка заинтересована страна, включително добросъвестните трети лица, може да обжалва в 14-дневен срок от узнаване за издаването му постановлението на прокурора за обезпечаване на доказателства по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на постановлението.
  (3) Когато има подадена жалба в съда на изпълняващата държава срещу изпълнението на акта за обезпечаване и българският орган, който го е постановил, е информиран за нея и за основанията й, той може да изложи аргументи и да представи доказателства.
  (4) Българският компетентен орган предоставя на заинтересованите страни и на третите добросъвестни лица информацията, необходима за осъществяване на правната им защита.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, имате ли изказвания? Няма желаещи.
Продължавайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Допълнителна разпоредба”.
Има предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Допълнителна разпоредба и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Издаваща държава” е държавата, в която компетентен орган по смисъла на националното й законодателство е постановил акт за обезпечаване по наказателно производство, обявил го е за законно или го е потвърдил по друг начин.
2. “Изпълняваща държава” е държавата членка, на чиято територия се намира имуществото или доказателството.
3. “Имущество” са всички права с веществен и невеществен характер, движими или недвижими вещи, както и правни актове или документи, които доказват права върху вещите, за които компетентният орган на издаващата държава приема, че е:
а) облага от престъпление по чл. 5 или е равностойността, която изцяло или частично отговаря на стойността на тази облага, или
б) средството или предметът на престъплението.
4. “Доказателства” са предмети, документи или данни, които могат да послужат като доказателства в наказателното производство за престъплението по чл. 5.
5. “Отнемане” е конфискацията на имуществото или отнемането му в полза на държавата във връзка с извършено престъпление по чл. 5.”
“Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за създаването на Заключителни разпоредби.
Има предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 3 и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. Разноските по изпълнението на акта за обезпечаване на територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.”
По § 3 има предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който е отразен в § 2 и предлага следната редакция на § 3:
“§ 3. Законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
По § 4 – комисията предлага § 4 да отпадне.
По § 5 – комисията предлага § 5 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 3.
Съществуват приложения към чл. 3. Те не се четат, но трябва да бъдат гласувани, защото са неразделна част от закона, в утрешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Стоилов.
Има ли изказвания? Няма.
По този начин и този закон е приет на второ четене. Гласуването ще се извърши утре, на заседанието на 7 юли т.г.
Продължаваме с т. 12 от нашия дневен ред – второ четене на Законопроекта за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати.
Преди това давам думата за процедурно предложение на народния представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Колеги, предлагам да отложим тази точка за разглеждане в утрешното пленарно заседание поради ангажимент на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Димитров.
Тъй като часът е 13,40 можем да се ориентираме към приключване на работата си за днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагам тази точка да я отложим за утрешното пленарно заседание, а да преминем към точка тринадесета от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
Има думата председателят на Комисията по здравеопазване господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Позволете ми едно процедурно предложение - в залата да бъде допуснат заместник-министърът на здравеопазването д-р Атанас Додов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата на заместник-министъра на здравеопазването.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Моля заместник-министърът да заповяда в пленарната зала.
Имате думата, господин Китов, за доклад.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"ДОКЛАД
за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 654-01-39, внесен от народните представители Борислав Китов и Стефан Софиянски на 24 март 2006 г.
Уважаеми господин председател,
Комисията по здравеопазване на свое заседание, проведено на 8 юни 2006 г., разгледа посочения законопроект и направените предложения по време на заседанието.
Комисията по здравеопазване на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага за второ гласуване следния проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
На базата на направените разисквания комисията не подкрепи това предложение за наименование на закона, а предлага наименованието на закона да бъде:
"ЗАКОН
за допълнение на Закона за лечебните заведения

§ 1. В чл. 81, ал. 1, т. 3, след думите "по чл. 16 и 17" се поставя запетая и се добавят думите "със самостоятелни медико-диагностични лаборатории"."
Комисията приема по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната окончателна редакция:
"Параграф единствен. В чл. 81, ал. 1, се правят следните допълнения:
1. В текста преди т. 1 след думите "болнична помощ" се добавя "по чл. 9 или лечебни заведения по чл. 10".
2. В т. 3 след думите "по чл. 16 и 17" се поставя запетая и се добавя "със самостоятелни медико-диагностични лаборатории по чл. 18, ал. 1" и накрая се добавя "по чл. 9"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Законопроектът ще бъде гласуван утре съгласно новоприетата процедура.
Преминаваме към следващия законопроект, свързан с Комисията по здравеопазване:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
Господин Китов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, за да спазим процедурата, моля да бъде разрешено на господин Атанас Додов да остане в залата и по следващия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, той остава, защото темата е същата.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:
"ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазване относно второ гласуване на общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 653-10-18 от 25 май 2006 г.

Уважаеми господин председател, Комисията по здравеопазване на три свои заседания, проведени на 8, 15 и 29 юни 2006 г., разгледа посочения законопроект, внесените в срок и направените по време на заседанията предложения.
Комисията по здравеопазване на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага на второ гласуване следния проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.
Предложение на народните представители Тодор Кумчев, Борислав Великов, Нигяр Сахим и Лъчезар Иванов:
1. Член 12, ал. 2, се изменя така:
“Чл. 12. (2) Държавният здравен контрол се извършва от държавни здравни инспектори, които в Министерството на здравеопазването и РИОКОЗ са държавни служители."
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага то да бъде отразено в нов § 1 със следната редакция:
"§ 1. Член 12, ал. 2, се изменя така:
"Чл. 12. (2) Държавният здравен контрол се извършва от държавни здравни инспектори в Министерството на здравеопазването, регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве и Националния център по радиобиология и радиационна защита. Държавните здравни инспектори в Министерството на здравеопазването и регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве са държавни служители."
2. В член 38 ал. 1 се изменя по следния начин:
"Чл. 38. (1) При неспазване на здравните изисквания за обектите с обществено предназначение продуктите и стоките със значение за здравето на човека, за факторите на жизнената среда и за дейностите със значение за здравето на човека държавните здравни инспектори дават задължителни предписания и определят срок за отстраняване на нарушенията."
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага то да бъде отразено в нов § 2 със следната редакция:
"§ 2. Член 38, ал. 1 се изменя така:
"Чл. 38. (1) При неспазване на здравните изисквания за обектите с обществено предназначение за продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и на максимално допустимите нива на факторите на жизнената среда държавните здравни инспектори дават задължителни предписания и определят срок за отстраняване на нарушенията."
3. В чл. 60, ал. 5, думата "наредба" се заменя с думата "наредби".
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага то да бъде отразено в нов § 3 със следната редакция:
"§ 3. В чл. 60, ал. 5, думата "наредба" се заменя с "наредби".
"§ 1. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата "демонтаж" се заменя с "отстраняване".
2. Алинеи 2-5 се изменят така:
"(2) За получаване на разрешение заинтересуваното лице подава в РИОКОЗ:
1. заявление за издаване на разрешение;
2. план за работа, съдържащ конкретни мерки за осигуряване на здравето и безопасността на работниците и служителите на работното място;
3. списък на ангажираните работници и служители;
4. удостоверение за обучение на работниците и служителите;
 (3) В плана за работа се определят:
1. видът и очакваната продължителност на дейностите;
2. мястото на извършване на дейностите;
3. методите, които се прилагат при дейностите с азбест или азбестосъдържащи материали;
4. личните предпазни средства, които се осигуряват, където е необходимо;
5. характеристиките на използваното оборудване за:
а) защита на работниците и служителите за отстраняване на замърсяването с азбест;
б) защита на други лица, които се намират на мястото на извършваната работа или са в близост до него;
6. предвидените мероприятия за опазване на околната среда;
7. редът и начинът за доказване липсата на риск от експозиция на азбест на работното място след приключване на дейностите по разрушаване или отстраняване на азбест или азбестосъдържащи материали.
 (4) При разработване на плана за работа се спазва изискването за отстраняване на азбеста и/или азбестосъдържащите материали преди прилагането на техники за разрушаване, с изключение на случаите, при които работите по отстраняването предизвикват по-голям риск за работниците и служителите от неотстраняването на азбеста или азбестосъдържащите материали.
 (5) Обучението на работниците и служителите се извършва при условие и по ред, определени с наредбата по чл. 36, т. 2, от Закона за здравословни и безопасни условия на труд."
3. Създава се ал. 6:
"(6) Разрешение не се изисква при извършване на аварийно-спасителни дейности."
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 4:
„§ 4. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „демонтаж” се заменя с „отстраняване”.
2. Алинеи 2-5 се изменят така:
„(2) За получаване на разрешение заинтересуваното лице подава в регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве:
1. заявление за издаване на разрешение;
2. план за работата, съдържащ конкретни мерки за осигуряване на здравето и безопасността на работниците и служителите на работното място;
3. списък на ангажираните работници и служители;
4. удостоверение за обучение на работниците и служителите.
(3) В плана за работа се определят:
1. видът и очакваната продължителност на дейностите;
2. мястото на извършване на дейностите;
3. методите, които се прилагат при дейностите с азбест или азбестосъдържащи материали;
4. личните предпазни средства, които се осигуряват, където е необходимо;
5. характеристиките на използваното оборудване за:
а) защита на работниците и служителите и за отстраняване на замърсяването с азбест;
б) защита на други лица, които се намират на мястото на извършваната работа или са в близост до него;
6. предвидените мероприятия за опазване на околната среда;
7. редът и начинът за доказване липсата на риск от експозиция на азбест на работното място след приключване на дейностите по разрешаване или отстраняване на азбест или азбестосъдържащи материали.
(4) При разработване на плана за работа се спазва изискването за отстраняване на азбеста и/или азбестосъдържащите материали преди прилагането на техники за разрушаване, с изключение на случаите, при които работите по отстраняването предизвикват по-голям риск за работниците и служителите от неотстраняването на азбеста или азбестосъдържащите материали.
(5) Обучението на работниците и служителите се извършва при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 36, т. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.”
3. Досегашната ал. 5 става ал. 6.”
„§ 2. В чл. 74, ал. 1 и 4 думата „демонтаж” се заменя с „отстраняване”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 2, който става § 5.
„§ 3. Към чл. 127, ал. 2 се създава нова т. 5 със следния текст:
„Раждането да бъде финансирано от държавния бюджет 2007 г.”
Предложенията на народните представители Ясен Янев и Атанас Щерев се подкрепят по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 3, който става § 6 и предлага то да бъде отразено на систематичното му място в чл. 82:
„§ 6. В чл. 82 се правят следните изменения и допълнения:
1.В ал. 1 се създава нова т. 2:
„2. акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.”
2.Досегашните точки 2-8 стават съответно точки 3-9.”
„§ 4. В чл. 167, ал. 1 и 2 след думата „граждани” се добавя „и граждани на държава – членка на Европейския съюз, другите държави от европейското икономическо пространство и Швейцария.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 4, който става § 7.
„§ 5. В чл. 186, ал. 3 думите „и 4 и чл. 195, ал. 3” се заменят с „4 и 5 и чл. 195, ал. 3 и 4”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 5, който става § 8.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 6, който става § 9.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 7, който става § 10.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 8, който става § 11.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 9, който става § 12.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 10, който става § 13.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 11, който става § 14.
Предложение на народните представители Тодор Кумчев, Борислав Великов, Нигяр Сахлим и Лъчезар Иванов:
В чл. 218, ал. 2 след числото „54” се добавя „и чл. 56”.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага то да бъде отразено в § 15 със следната редакция:
„§ 15. В чл. 218, ал. 2 след думите „по чл. 54” се добавя „и чл. 56”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 12, който става § 16.
Предложение на народните представители Борислав Великов, Тодор Кумчев, Нигяр Сахлим и Лъчезар Иванов:
В § 1 на Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 9:
а) в буква „п” думите „служби по трудова медицина” се заличават;
б) буква „р” да отпадне;
в) в буква „с” след думата „йонизиращи” се добавя „и нейонизиращи”.
2. В т. 11:
а) добавя се нова буква „и” със следния текст: „дейността на службите по трудова медицина”;
б) добавя се нова буква „й” със следния текст: „дейността с опасни отпадъци”.
Предложението по т. 1, буква „в” бе оттеглено в хода на дискусията.
Комисията подкрепя по принцип предложението в останалата му част и предлага то да бъде отразено в § 17 със следната редакция:
„§ 17. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1.В т. 9:
а) в буква „п” думите „служби по трудова медицина” се заличават;
б) буква „р” да отпадне.
2. В т. 11:
а) създава се буква „и”:
„и) дейността на службите по трудова медицина”;
б) създава се буква „к”:
„к) дейността с опасни отпадъци”.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя със следната редакция: „Заключителни разпоредби”.
Комисията предлага да бъде създаден § 18 със следната редакция:
„§ 18. В Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 32 се създава ал. 4:
„(4) Лекарите и стоматолозите, граждани на държава – членка на Европейския съюз, другите държави от европейското икономическо пространство и Швейцария се вписват в регистъра на районната колегия на Българския лекарски съюз, съответно на районната колегия на Съюза на стоматолозите в България, въз основа на изпратено от министъра на здравеопазването уведомление, придружено от копия на документите, постъпили в Министерство на здравеопазването по реда на наредбите по чл. 186, ал. 5, чл. 194, ал. 2 и чл. 195, ал. 2 от Закона за здравето.”
Комисията предлага да бъде създаден § 19 със следната редакция:
„§ 19. В Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 35 се създава ал. 4:
„(4) Медицинските сестри и акушерките, граждани на държава  –  членка на Европейския съюз, другите държави от европейското икономическо пространство и Швейцария се вписват в регистъра на регионалната колегия, въз основа на изпратено от министъра на здравеопазването уведомление, придружено от копия на документите, постъпили в Министерство на здравеопазването по реда на наредбите по чл. 186, ал. 5, чл. 194, ал. 2 и чл. 195, ал. 2 от Закона за здравето.”
Комисията предлага да бъде създаден § 20 със следната редакция:
„§ 20. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ., бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1.В чл. 23 т. 9 се изменя така:
„9. други източници, включително субсидии (трансфери) от републиканския бюджет, в това число и чрез бюджета на Министерството на здравеопазването, по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето.”
2.Създава се нов чл. 32:
„Чл. 32. Националната здравноосигурителна каса осъществява събирането, обработката и контрола на отчетите на лечебните заведения за болнична помощ за дейностите, предмет на Националния рамков договор.”
3. В чл. 45, ал. 1 се създава нова т. 7:
„7. Медицински грижи по реда на чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето”.
4. Досегашните т. 7-13 стават съответно т. 8-14.”
„§ 13. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г. с изключение на параграфи 1, 2 и 11, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 13, което става § 21 със следната редакция:
„§ 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г. с изключение на параграфи 4, 5 и 14, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви, колеги. И този закон утре ще бъде гласуван на второ четене. (Шум и реплики в залата.)
Имате думата за процедура, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, моята процедура е да бъде удължено заседанието до завършване на дебатите по този законопроект. Надявам се, че те няма да бъдат толкова дълги. Законопроектът е консенсусен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие предлагате да приключим с изказванията по този законопроект, за да можем утре само да го гласуваме.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение, колеги. Вече е 14,02 ч.
Само пленарната зала може да реши дали да удължим работното време до завършване на дискусията по второто четене на последния законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 30, против 19, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, моля за малко внимание, защото ми предоставиха няколко съобщения, които да сведа до вашето внимание.
Комисията по гражданското общество и медиите ще проведе заседание на 6 юли 2006 г. от 14,30 ч. в зала 232 на пл. „Княз Александър Батенберг”.
На 6 юли 2006 г. Комисията за борба с корупцията ще проведе редовно заседание от 14,30 ч. в зала 132 в сградата на пл. „Княз Александър Батенберг”.
Комисия по околната среда и водите ще проведе заседание на 10 юли 2006 г., понеделник, от 9,00 ч. в зала „Изток”, пл. „Народно събрание”.
Пленарното заседание утре е от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)

Председател:
Георги Пирински


Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Нина Чилова
Ясен Попвасилев