Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова, Юнал Лютфи и Екатерина Михайлова
Секретари: Метин Сюлейманов и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, първите два дни от тази работна седмица ни поставиха задача с повишена сложност за третия. Състоянието на работата е следното.
По точка четвърта, а именно Закона за местното самоуправление, както си спомняте, обсъждането на законопроекта беше отложено по предложение на председателя на комисията, като пленарната зала отправи към него и към комисията молба възможно най-бързо да се подготвят за продължение на второто четене.
По точка пета – първо четене на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, допълнението към закона, решението на залата беше да се изчака становището на Комисията по правни въпроси и след това да продължи обсъждането и гласуването на първо четене.
Следващата точка – второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия, предстои да гласуваме днес на второ четене, след като вчера по него приключиха обсъжданията. Същото се отнася и за гласуване на първо четене на Законопроекта за договорите за финансово обезпечаване, първото четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, първото четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, второ четене на Законопроекта за обезпечаване имуществото на държавите – членки на Европейския съюз. Отложено е второто четене на законопроекта за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати. И следва да гласуваме второто четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
Затова ви моля да се приготвите за една поредица от гласувания, след което ще продължим, съгласно решението ни от сряда – първия пленарен ден от тази седмица.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване на второ четене текстовете от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия. Има три гласувания по това второ четене, което ще направим.
Първото е гласуването на параграфи от 4 до 11 включително в редакция на комисията, по вносител, подкрепени от комисията и в окончателна номерация на комисията. За ваша информация тези параграфи се отнасят до Глава втора “Органи за осъществяване на политиката за насърчаване на предприятията”, Глава четвърта “Мерки за насърчаване създаването и развитието на такива предприятия” и Глава пета “Административнонаказателни разпоредби”, която се отменя.
Моля, гласувайте тези параграфи от законопроекта за малките и средни предприятия.
Гласували 163 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 7.
Параграфите са приети.
Второто гласуване е за предложението на комисията за изменение на т. 4 от § 11 по вносител – 12 по предложение на комисията. Става дума за дефиницията на “рисково инвестиране”. Специално по тази дефиниция се налага отделно гласуване. Вчера се състоя обсъждането на въпросите, свързани с това рисково инвестиране.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за изменение на т. 4 относно дефиницията “рисково инвестиране”.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 9.
Дефиницията е приета.
И третото гласуване по този законопроект е по § 11 и § 12 по вносител, които стават § 12 и § 13, съгласно окончателната номерация, и засягат Допълнителната разпоредба на закона.
Моля, гласувайте предложението на комисията по тези два параграфа.
Гласували 132 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 7.
С това гласуване, уважаеми народни представители, Законът за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия е приет на второ четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за договорите за финансово обезпечение. Вносител е Министерският съвет. Ще гласуваме законопроекта на първо четене.
Напомням ви, че законопроектът не е подкрепен от водещата Комисия по правни въпроси и е подкрепен единодушно от Комисията по европейска интеграция. Надявам се, че активното обсъждане на този законопроект вчера ще ви помогне днес да гласувате достатъчно ясно, съзнавайки за какво гласувате.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за договорите за финансово обезпечение.
Гласували 140 народни представители: за 113, против 2, въздържали се 25.
Законът е приет на първо четене.
Има думата за процедура госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
С оглед необходимостта да бъде сформирана работна група, която да направи необходимото и да подготви закона добре за приемането му на второ четене, аз правя предложение срокът за предложенията за второ четене да бъде продължен с една седмица и моля да подложите моето предложение на гласуване, господин председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Постъпило е процедурно предложение за удължаване с една седмица на срока за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за финансовото обезпечаване.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 140 народни представители: за 136, против 1, въздържали се 3.
Процедурното предложение на госпожа Антонова е прието.
Преминаваме към гласуване на първо четене на два законопроекта по кръводаряването и кръвопреливането.
Подлагам на гласуване Законопроект № 602-01-39 за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането с вносител Министерски съвет.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 138 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроект № 654-01-83 за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането с вносител народния представител Борислав Китов.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 7.
И този законопроект е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всеки момент внасяме обобщения законопроект и моето процедурно предложение е да бъде скъсен срока за внасяне на предложенията между първо и второ четене на 4 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за съкращаване на срока между първо и второ четене на 4 дни.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 142 народни представители: за 97, против 10, въздържали се 35.
Предложението е прието.
Гласуване на първо четене на Законопроект № 554-01-64 за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда с вносители народните представители Екатерина Михайлова, Антоанела Понева и Евдокия Манева.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 46, против 14, въздържали се 93.
Законопроектът не е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроект № 654-01-87 за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда с вносител народния представител Георги Божинов.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 133, против 2, въздържали се 17.
Законът е приет на първо четене.
Преминаваме към гласуване на второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта, § 1 и 2 по вносител, подкрепени от комисията, § 3 и 4 в редакцията на комисията, както и наименованието "Преходни разпоредби" § 5 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези предложения на комисията по Законопроекта за далекосъобщенията.
Гласували 134 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 5.
Предложенията на комисията са приети, с което законът е приет на второ четене.
Уважаеми народни представители, моля за вашето внимание. Ще гласуваме на второ четене текстовете от Законопроекта за постановяване, приемане и изпълнение на решение за обезпечаване на имуществото или доказателства от държавите – членки на Европейския съюз. Ще поставя на гласуване една поредица от въпроси. Ще ги поставя на гласуване едновременно, но ще ги изчета едно по едно и ако в резултат на вчерашни обсъждания някой от вас смята, че едно от тях трябва да бъде гласувано отделно, моля да направите такова предложение.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта в редакцията на комисията; наименованието на Глава първа по вносител, подкрепена от комисията, чл. 1 до 4 в редакция на комисията; наименованието на Глава втора в редакцията на комисията, както и наименованието на Раздел І в редакция на комисията и чл. 5 до 15 в редакция на комисията; предложенията на комисията за нови чл. 16, 17 и 18; наименованието на Раздел ІІ в редакцията на комисията, чл. 16 до 19, които стават съответно чл. 19 до 22 в редакция на комисията, и предложението за чл. 23 в редакция на комисията; наименованието "Допълнителна разпоредба" § 1 в редакция на комисията; наименованието на "Заключителни разпоредби" § 2 и 3 в редакция на комисията; предложенията на комисията за отпадане на § 4 и 5 и приложението към чл. 3.
Не виждам предложения за отделно гласуване на някои от тези въпроси, затова ги поставям на гласуване едновременно.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 3.
Предложенията на комисията на второ четене са приети, с което законът е приет на второ четене.
И последното гласуване, уважаеми колеги, е гласуване на второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
Гласуваме наименованието на законопроекта в редакция на комисията и параграф единствен в редакция на комисията.
Преди да го подложа на гласуване давам думата на господин Руденко Йорданов, за да направи процедурно предложение по това гласуване.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Процедурата ми има донякъде и шеговит характер. По време на първото четене един симпатичен ежедневник беше преброил, че от два брака имам три съпруги. И понеже не зная на колко водки ще бъде този, който ще брои съпругите ми по време на второ четене, а двете ми съпруги – бивша и настояща, са лекарки, обявявам хипотетичен конфликт на интереси и заявявам, че няма да взема участие във второто гласуване на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обявяване на интерес от народен представител по темата на законопроекта, която ще бъде гласувана и намерение да не участва в гласуването на второ четене.
Подлагам на гласуване на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, а именно наименованието на законопроекта в редакция на комисията и параграф единствен, отново в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 125, против 2, въздържали се 13.
И този закон вече е приет на второ четене, с което приключихме гласуването, останало от вчера.
Уважаеми народни представители, нека да напомня какво е решението ни от сряда сутрин, днес – петък, 7 юли 2006 г., точка първа на днешното заседание да бъде:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
За процедурен въпрос думата има господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, като не възразявам изобщо тази точка да се гледа, искам само да припомня, че вчера ние не проведохме дебатите по Закона за здравето. Това е нещо, което е изключително важно. Това са синхронизационни закони. Не искам това да значи, че първата точка преустановява дебатите, за да може днес да се извърши гласуването по законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е така навярно. В зависимост от това кога ще приключим с дискусията по т. 15 – проекти за решения за промени в постоянни комисии на Народното събрание, веднага след това ще трябва да продължим с прекъснатата вчера, поради изтичане на пленарното време, дискусия по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Преминаваме към точката: проекти за решения за промени в постоянни комисии на Народното събрание.
Има предложения на Парламентарната група на Коалиция за България.
Госпожо Дончева, заповядайте, за да ги представите.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! След кончината на проф. Владимир Дамгов и встъпване в парламента на нов народен представител – Йордан Петков Йорданов, сме направили две предложения за промени в състава на парламентарните комисии, съответно по образованието и науката с текст:
“На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание избира Йордан Петков Йорданов за член на Комисията по образование и наука”.
И още един аналогичен текст: “Избира Йордан Петков Йорданов за член на Комисията по бюджет и финанси”.
Това са свободни места за Коалиция за България. Не се правят никакви други промени. Поради това аз ви предлагам да подкрепите тези проекти за решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има две предложения за включване в Комисията по бюджет и финанси и в Комисията по образование и наука на новоизбрания народен представител господин Йорданов на места, които са за Коалиция за България. Не виждам възражения.
Гласуваме тези две предложения едновременно.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 2.
Решенията са приети.
Има предложения от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори. Бих помолил някой от ръководството на парламентарната група да представи тези няколко предложения. Предложенията са подписани от госпожа Мингова.
Може би да минем към предложенията на Парламентарната група на Коалиция “Атака”, докато дойде представител на ръководството на НДСВ, който да представи предложенията.
Междувременно господин Шопов има думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
От “Атака” имаме няколко предложения. Те са за промени в парламентарните комисии и за попълване на три от комисиите с по един член от “Атака”, тъй като в три от комисиите ние нямаме нито един представител.
Едното от предложенията е да се увеличи численият състав на Комисията по външна сигурност и обществен ред от 26 народни представители на 27 и да бъде избран за член на тази комисия Волен Николов Сидеров. Напомням, че в тази комисия нямаме нито един представител.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): А Георги Георгиев какъв е? Нямате право на такова предложение.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, така е. Това предложение го оттегляме.
Имаме предложение за увеличаване на числения състав на Комисията по енергетика от 14 на 15 народни представители и да изберем Волен Николов Сидеров за член на Комисията по енергетика. Там нямаме нито един представител.
“Избира Илиян Вълев Илиев за член на Комисията за борба с корупцията” и “Избира Илиян Вълев Илиев за заместник-председател на Комисията за борба с корупцията”, тъй като в тази комисия нямаме член, а преди имахме заместник-председател на комисията. Заменяме предишния заместник-председател, който не е член на “Атака”, с този член, който ние предлагаме.
Друго предложение – оттегляме госпожа Стела Димитрова Банкова като заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика, тъй като госпожа Банкова не е член на групата на “Атака”. Съобразно правилника ние я оттегляме като заместник-председател на тази комисия.
И още едно предложение: “Избира за заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика народният представител Георги Димитров”, тъй като както преди малко стана дума, имахме заместник-председател в тази комисия в лицето на госпожа Банкова. След излизането на госпожа Банкова от тази комисия ние предлагаме господин Георги Димитров за заместник-председател на тази комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има пет предложения на Парламентарната група на “Атака”.
Имате думата, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Има внесени пет предложения, като едното беше оттеглено от господин Шопов по отношение на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. “Атака” има представител и съгласно сегашния числен състав няма право на по-голяма квота.
По отношение на двамата си бивши заместник-председатели, които са напуснали парламентарната група – Стела Банкова в Комисията по труда и социалната политика и Минчо Куминев – в Комисията за борба с корупцията, искам да кажа, че местата в ръководствата на парламентарните комисии не са задължителни за парламентарните групи съгласно правилника. Те не са въпрос на квота, така че това е въпрос на избор на пленарната зала. “Атака” има право без гласуване да обяви, че оттегля Стела Банкова като свой заместник-председател.
Друго предложение за заместник-председател няма, но парламентът не е задължен да гласува Георги Димитров като заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика.
По отношение на Комисията за борба с корупцията. В тази комисия “Атака” няма представител и има право да поиска увеличаване на състава с един човек и да предложи съответно Илиян Илиев, затова ви предлагам да подкрепим решението му в тази му част, но в частта за заместник-председател парламентът няма задължение да го подкрепи. Освен това точно в този пункт има друго предложение от някои от независимите народни представители за издигане на Минчо Куминев като заместник-председател.
Аз ви предлагам да разделим гласуването по тези предложения на “Атака” и да се гласува решение по решение и съответно там, където има разминаване в точките – и точка по точка.
За Комисията по енергетика няма пречка “Атака” да поиска увеличение на числения състав и съответно да си излъчи Волен Сидеров като свой член на Комисията по енергетика.
Аз ви предлагам да гласуваме решение по решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение, колеги, за гласуване поотделно на всяко решение и на всяка точка от съдържащите се в предложението конкретни текстове.
Не виждам противни мнения.
Моля, гласувайте процедурното предложение за отделно гласуване на всяко от решенията и на всяка от точките в тях.
Гласували 133 народни представители: за 129, против 4, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към гласуване на самите решения.
Предложение за попълване ръководството на Комисията по труда и социалната политика. Предложението е с една точка: Избира за заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика народния представител Георги Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 44, против 67, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е решение за попълване на състава на Комисията за борба с корупцията. То има три точки.
1. Увеличава числения състав на Комисията за борба с корупцията от 16 народни представители на 17 народни представители, с един народен представител от Парламентарната група на Коалиция „Атака”.
Моля, гласувайте това предложение за решение.
Гласували 125 народни представители: за 110, против 9, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Съставът на комисията става 17 народни представители, с 1 от Коалиция „Атака”.
2. Избира Илиян Вълев Илиев за член на Комисията за борба с корупцията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 9.
Господин Илиев е избран за член на комисията.
3. Избира Илиян Вълев Илиев за заместник-председател на Комисията за борба с корупцията.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 23, против 83, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Следващият проект за решение е за увеличаване числения състав на Комисията по енергетика и за избор на член на комисията.
1. Увеличава числения състав на Комисията по енергетика от 14 народни представители на 15 народни представители, с 1 народен представител от Парламентарната група на Коалиция „Атака”.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 77, против 31, въздържали се 10.
Предложението за увеличаване на числения състав с 1 представител на Коалиция „Атака” е прието.
Преди да продължим гласуването, господин Кирчев обръща внимание, че и Парламентарната група на Обединените демократични сили има предложения и той навярно се опасява, че ще се наруши пропорционалността. За съжаление, предложенията са представени във вид по групи, а не по комисии, което може би не е най-доброто.
Нека да преминем към предложенията на НДСВ и след това на ОДС, и да видим, колеги, дали възникват проблеми във връзка с квотите.
Да продължим с решението по Комисията по енергетиката по предложение на Коалиция „Атака”.
2. Избира Волен Николов Сидеров за член на Комисията по енергетика.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 70, против 42, въздържали се 14.
Точка втора от този проект за решение също е приета.
Четвъртото предложение е формулирано по своеобразен начин и аз ще го прочета, но едва ли може да бъде прието по този начин:
„На основание чл. 20, ал. 2 и чл. 15, ал. 4 от нашия правилник моля народният представител Стела Банкова да се смята за освободена като заместник-председател в Комисията по труда и социалната политика.
Моля освобождаването й да бъде обявено без да се обсъжда и гласува.”
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Така пише в правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правилникът гласи такава норма и тя следва да бъде приложена.
Преминаваме към предложенията на Национално движение Симеон Втори.
Заповядайте, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): От името на Национално движение Симеон Втори ние предлагаме два проекта за решение.
Единият е да освободим Коста Димитров Цонев като член на Комисията по гражданското общество и медии и да освободим госпожа Теодора Георгиева Якимова като член и заместник-председател на Комисията по парламентарна етика.
И симетрично на тези две предложения да изберем Коста Димитров Цонев за член и заместник-председател на Комисията по парламентарна етика и съответно госпожа Дренска да премине в Комисията по гражданското общество и медии. Тоест ние предлагаме да осъществим една замяна между тези двама народни представители в съответните комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, предлагам едновременно да гласуваме направените предложения. Ще ги назова отново: Освобождава Коста Димитров Цонев като член на Комисията по гражданското общество и медии и избира Теодора Георгиева Якимова-Дренска за член на Комисията по гражданското общество и медии.
Освобождава Теодора Георгиева Якимова-Дренска като член и заместник-председател на Комисията по парламентарна етика и избира Коста Димитров Цонев за член и заместник-председател на Комисията по парламентарна етика.
Не виждам възражения да гласуваме тези четири решения едновременно, затова ги подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 2.
Решенията са приети.
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме проекти за решения за промени в състава на следните комисии:
Да бъде освободен господин Петър Стефанов Стоянов като член на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Да бъде освободен господин Мартин Димитров Димитров като член на Комисията по образованието и науката и да бъде избран за член на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Да бъде освободен господин Христо Йорданов Кирчев като член на Комисията по политика при бедствия и аварии и да бъде избран за член на Комисията по отбраната.
Да бъде освободен господин Ясен Димитров Попвасилев като член на Комисията по труда и социалната политика и да бъде избран за член на Комисията по бюджет и финанси.
Да бъде освободен господин Любен Любенов Дилов като член на Комисията по гражданско общество и медии и да бъде избран в Комисията по енергетика. Имаме предложение Комисията по енергетика да бъде увеличена. Затова се намесих преди малко, господин Пирински, понеже се гласува увеличение на комисията от 14 на 15 души. Сега имаме молба да бъде увеличена на 16 народни представители, за да бъде избран и господин Любен Дилов като член на Комисията по енергетика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В проектите за решения е приложено и писмото на господин Стоянов от 25 ноември миналата година, в което уведомява за решение на Парламентарната група на ОДС за изключване на народните представители Александър Праматарски, Марио Тагарински и Мария Капон от Парламентарната група на ОДС и че като резултат от горното решение народният представител Марио Тагарински вече не заема длъжността заместник-председател на Парламентарната група на ОДС, а в случая това очевидно се има предвид, че има отношение към направените предложения за решения.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, във връзка с комплекта предложения на ОДС има следните технически проблеми:
За Комисията по енергетика и Комисията по бюджет и финанси няма направено писмено искане за увеличаване на числения състав. Вярно е, че ако не бяха гласувани предишните предложения, особено за Комисията по бюджет и финанси, където Коалиция за България имаше едно непопълнено място и всъщност комисията до този момент работеше в числен състав с един човек по-малко, можеше да се твърди, че не се налага увеличаване на числения състав. Но при попълване на комисията, за да бъде избран представител на ОДС, трябва да се поиска писмено увеличаване на числения състав с един човек.
По отношение на Комисията по енергетика – онова, което е депозирано като текст към ноември миналата година, засягащо Марио Тагарински, не е изрично искане да се счита той освободен като заместник-председател. Няма пречка групата на ОДС да направи такова изявление, както "Атака" направи по отношение на Стела Банкова. Такова към момента няма.
За господин Дилов, понеже очевидно енергетиката ще бъде някаква шоу програма или сделкаджийство и той ще се нареди до топенергетиците на България, би трябвало предварително да уточним, че за ОДС се отнася онова, което говорехме преди това за "Атака" и за всяка друга група. Не е задължително и не е квота позицията на заместник-председателя.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Ще го поискаме.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Но трябва да поискате увеличаване състава на комисията писмено.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: (ОДС, от място): А какво правим сега?!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Мисля, че тези две предложения по отношение на Комисията по бюджет и финанси и по отношение на Комисията по енергетика трябва да бъдат отделени. Ако групата на ОДС желае – да останат за следващата седмица и да си допълнят предложението с увеличаване на комисиите с по един човек, а останалите да подложим на гласуване.
За господин Попвасилев става дума, че има предложение за освобождаване от Комисията по труда и социалната политика. Преди да бъде избран в Комисията по бюджет и финанси (не виждам никакви пречки за попълване на Комисията по бюджет и финанси), то Парламентарната група на ОДС да реши дали предложението за освобождаването му от Комисията по труда и социалната политика да се гледа днес или и то да остане за следващата седмица.
В тази връзка правя процедурно предложение да ги гледаме предложение по предложение, ако Парламентарната група на ОДС сама не изчисти комплекса.
Съответно за Комисията по енергетика, където се искат две точки, да се гласуват поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Кирчев, за да направите уточнение във връзка с хода на гласуванията.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, аз не знам какъв прецедент се създава за работата на Народното събрание. В края на краищата за това е и трибуната на Народното събрание, за да се изговарят виждания, идеи, да се спори, да се правят предложения. Всичко става в пленарната зала на Народното събрание. В тази пленарна зала ние правим това предложение, както преди малко "Атака" направи предложение. Заради това представителят на "Атака" говори от трибуната. Иначе нямаше да бъдат съобщени тези предложения от трибуната, а направо щяха да се гласуват. Има различни форми на работа на Народното събрание. Освен писмени изложения могат да се правят и вербални. Мисля, че тук потъваме в казуси, за да не се приемат предложенията на ОДС.
Що се отнася до квалификации за определен народен представител, трябва да отбягваме такива квалификации, защото в края на краищата никой не се е родил народен представител експерт в дадена група. В работата на Народното събрание се създава една по-експертна представа за работата на отделния народен представител. Няма в света някой - депутат ли е, конгресмен ли е или сенатор, който да е експерт по нещо и да е влязъл като представител на съответния избирателен окръг в Народното събрание. Така че са неуместни бележките дали той ще бъде шоумен или някакъв друг. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От казаното, господин Кирчев, аз разбирам, че Вие сте съгласен с предложението да се гласува решение по решение.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Напротив, господин председателю. Аз затова преди малко си позволих неучтиво да се обадя от място, защото се гласуваше увеличение на Комисията по енергетика. В края на краищата ние можем да направим това предложение и вербално. Не е казано, че всичко трябва да бъде представено в писмена форма. Заради това исках да направя предложение вместо 14 да гласуваме направо 16 народните представители да бъдат в тази комисия. Сега ние се превръщаме в един съд, в който търсят правни пречки нещо да не се осъществи. Започваме да приличаме на съда в нашата работа – не да свършим някаква работа, а как да не я свършим.
Затова правя предложение нека нашите предложения, които са направени от председателя на Парламентарната група на ОДС, да бъдат приети и гласувани. Аз мисля, че това няма да попречи на работата на Народното събрание. Иначе винаги ще се намерят такива юридически каламбури, които да се представят. А ние знаем, че юристите разтеглят нещата малко като ластик и ги представят както искат или както им е удобно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кирчев, сега Вие ставате носител на онази част от поведението, по което възразявахте в изказването на госпожа Дончева.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Моля да бъда извинен! Наистина нямам ни най-малко желание да обидя някого.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да се надяваме, че извиненията Ви са приети.
Аз предлагам да процедираме по следния начин. Когато стигнем до решенията за Комисията за енергетика и Комисията за бюджет и финанси, аз ще огласявам две точки за решение. Първата – за увеличаване на броя в съответствие с направеното устно предложение от господин Кирчев и след това за избор на съответен член, ако залата подкрепи увеличаването на бройката.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Приемаме ли, че е допустимо устното предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз предлагам да поставя на гласуване това, което е направено устно, имайки предвид, че в края на краищата става дума за, както и Вие се изразихте, технически проблем. Но, разбира се, залата може да отхвърли по същество това предложение, неприемайки процедурата за такава точка.
Преминаваме към гласуване решение по решение и там, където се налага да има две точки в дадено решение, всяка точка ще се гласува поотделно. Мисля, че залата е наясно с възникналия спор и ще можете чрез гласуване да изразите отношението си.
Първият проект за решение:
Освобождава Петър Стефанов Стоянов като член на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 3.
Решението е прието.
Вторият проект за решение:
Освобождава Мартин Димитров Димитров като член на Комисията по образованието и науката.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Подлагам на гласуване следния проект за решение:
Избира Мартин Димитров Димитров за член на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Следващият проект за решение:
Освобождава Христо Йорданов Кирчев като член на Комисията по политиката при бедствия и аварии.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Следващият проект за решение се отнася до Комисията по отбраната. Госпожа Дончева не постави въпроса, но има оставена бележка към това решение, че независимият депутат, който е член на комисията, остава такъв по силата на чл. 15, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и числеността според колегите от Дирекция „Законодателство” трябва да се увеличи с една бройка. Така ли е, госпожо Дончева?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Да, така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Този проект за решение става с две точки, които ще гласуваме поотделно:
1. Увеличава числеността на Комисията по отбраната с една бройка.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 16.
Числеността на комисията е увеличена.
2. Избира Христо Йорданов Кирчев за член на Комисията по отбраната.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 10.
Господин Кирчев е избран.
Следващият проект:
Освобождава Ясен Димитров Попвасилев като член на Комисията по труда и социалната политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 5.
Господин Попвасилев е освободен от Комисията по труда и социалната политика.
Следващият проект за решение също трябва да бъде в две точки, уважаеми колеги:
1. Увеличава числеността на Комисията по бюджет и финанси с една бройка.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 77, против 11, въздържали се 14.
Предложението е прието.
2. Избира Ясен Димитров Попвасилев за член на Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 70, против 8, въздържали се 22.
Господин Попвасилев е избран за член на Комисията по бюджет и финанси.
Следващото предложение:
Освобождава Любен Любенов Дилов като член на Комисията по гражданско общество и медии.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 86, против 9, въздържали се 6.
Предложението за освобождаване става решение.
Следващото предложение, уважаеми колеги, отново се отнася до този род въпроси – увеличаване на бройка в комисия, след което избиране на нов член. Става дума за Комисията по енергетиката.
Комисията по енергетиката беше увеличена с една бройка и беше избран народен представител от Коалиция „Атака”.
Сега Народното събрание трябва да прецени следва ли да се увеличи с още една бройка числеността на комисията и на тази бройка да бъде избран господин Любен Любенов Дилов.
Подлагам на гласуване следния проект за решение:
„Увеличава с една бройка числеността на Комисията по енергетиката.”
Гласували 113 народни представители: за 40, против 41, въздържали се 32.
Числеността на Комисията по енергетиката не се увеличава и не мога да подложа на гласуване предложението за нов член.
Доколкото разбирам, има предложение за прегласуване.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, в кръга на очевидното е, че Комисията по енергетика няма да пострада, ако бъде увеличен нейният състав. Следователно гласуването против това представлява акт на показване на, бих го нарекъл, инат по отношение възможността в тази комисия да има представител на Парламентарната група на ОДС. В този момент представител на Парламентарната група на ОДС в тази комисия няма.
Мисля, че знакът, който би се дал, ако това гласуване остане в същия вид, би говорило за нещо, което не попада в регистъра на допустимите за парламентаризма чувства – дали трябва да бъде назовано с една или друга лоша дума, е все едно. Въпросът е, че коректността и добрият тон налагат в тази комисия, хеле пък сега, когато енергетиката е на дневен ред в толкова много отношения, да има представители на всички парламентарни групи, включително на Парламентарната група на ОДС, която е съществена опозиционна група в този парламент.
Уважаеми господин председател, моля да подложите на прегласуване въпроса за разширяването на състава на Комисията по енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на прегласуване предложението за увеличаване числения състав на Комисията по енергетиката.
Гласували 129 народни представители: за 34, против 63, въздържали се 32.
Предложението отново не е прието, поради което не мога да подложа на гласуване т. 2 от този проект за решение.
Има предложение от независимите народни представители. Виждам предложение от господин Христо Величков, което сякаш се дублира с предложение на господин Йордан Величков.
Господин Йордан Величков има думата.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам за заместник-председател на Комисията за борба с корупцията да бъде избран колегата Минчо Христов Куминев. Аргументите ми за това предложение, съвсем накратко, са два.
Първо, промененият състав в някои от парламентарните групи и нарасналия състав на независимите депутати, чийто брой е почти колкото една комисия.
Второ, искам да подчертая само добре известните качества на господин Куминев. Той е икономист, доктор на науките, активен парламентарист, член на парламента и мисля, че е излишно да казвам каквото и да било повече.
Мисля, че комисията би спечелила от един такъв народен представител в нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма други желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване проекта за решение за избиране на заместник-председател на Комисията за борба с корупцията със следния текст:
„Избира Минчо Христов Куминев за заместник-председател на Комисията за борба с корупцията.”
Гласували 112 народни представители: за 94, против 10, въздържали се 8.
Господин Христов е избран за заместник-председател на Комисията за борба с корупцията.
Същото предложение се съдържа и в проекта, внесен от господин Христо Величков.
С това, уважаеми колеги, се изчерпват предложенията по тази точка – промени в постоянните комисии на Народното събрание.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам да се върнем към предварително приетата програма за работата на Народното събрание през тази седмица, като разгледаме т. 11, а именно второ четене на Законопроекта за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати.
След това, с оглед необходимостта от своевременно приемане и на Закона за здравето, който е т. 13 в седмичната програма, предлагам, при необходимост, да бъде променена почивката, като започне от 11,00 ч., с оглед обсъждане и разисквания по Закона за здравето на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манолова, сама разбирате, че не можем да отложим почивката, тъй като парламентарният контрол е фиксиран. Така че, ако правите предложението за т. 12 в окончателния вариант на програмата за седмицата, тя е второ четене на законопроекта върху допълнителния надзор върху финансовите конгломерати. Това ли е, което предлагате?
МАЯ МАНОЛОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай би трябвало да предложите удължаване на заседанието след 14,00 ч. Ще трябва да потърсите контакт с председателя на комисията и ако той счита за нужно и ако залата приеме такова решение – пленарното заседание да продължи след 14,00 ч., след парламентарния контрол, ако има достатъчно сериозни доводи за спешната необходимост от продължаването на второто четене на Закона за здравето.
Подлагам на гласуване процедурното предложение да се премине към т. 12 от дневния ред.
Гласували 96 народни представители: за 87, против 6, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Преминаваме към точка дванадесета:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ НАДЗОР ВЪРХУ ФИНАНСОВИТЕ КОНГЛОМЕРАТИ.
Господин Димитров, заповядайте да представите доклада на комисията.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Ивановски – заместник-министър на финансите, госпожа Емилия Миланова – подуправител на БНБ, и госпожа Екатерина Гигова – главен експерт в Комисията за финансов надзор, във връзка с разглеждането на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Димитров.
Моля, гласувайте това процедурно предложение за допускане в залата на господин Ивановски, госпожа Миланова и госпожа Гигова.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Закон за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати”.
Комисията подкрепя наименованието на закона.
Комисията подкрепя вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 1, като предлага заглавието да се промени на “Предмет”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 3, като предлага:
1. Точка 2 в ал. 7 да се измени така:
“2. да преустановят разглеждането на групата като финансов конгломерат, въпреки че отговаря на условията по ал. 1, 3 и 4, ако има съществени промени в структурата на групата;”
2. ал. 10 се изменя така:
“(10) Обект на допълнителен надзор по този закон продължава да е и финансов конгломерат, който престане да покрива критериите по ал. 1-3, ако през следващите три години отговаря на условията за:
1. съотношение 8 на сто – по ал. 1, съответно 35 на сто – по ал. 3;
2. левовата равностойност на 5 млрд. евро – по ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
Комисията подкрепя наименованието на Глава втора.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10, като предлага в ал. 4 думите “в сътрудничество помежду си” да се заменят със “съвместно”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава трета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 15, като предлага следните промени в ал. 1:
1. В т. 2 думите “упражнява надзор и” да отпаднат.
2. В т. 6 накрая на изречението да се добави “по този закон”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 16, като предлага следните промени в ал. 3:
1. В текста на ал. 3 думите “най-малко” да отпаднат.
2. Да се създаде нова т. 10 със следното съдържание:
“10. други въпроси от значение за упражняването на допълнителния надзор по този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 20, като предлага:
1. Да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание:
“(4) По отношение на поднадзорните лица по ал. 1, т. 2 се прилагат мерките, предвидени в секторните правила.”
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава четвърта.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 22, като предлага в ал. 2 думите “се консултира” да се заменят с “обсъжда”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава пета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието “Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3, като предлага накрая да се добави “в срока на влизане в сила на закона”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, като предлага да се измени така:
“§ 5. Този закон въвежда Директива 2002/87/ЕО.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Това са всички промени, които са предложени.
Трябва да се гласува и приложението към чл. 6 и 7, по което няма предложения на народни представители, което е по вносител.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Разбирам, че по този законопроект няма спорове, но въпреки това ще се обърна към народните представители с въпрос: желае ли някой да вземе отношение по текстовете? Няма желаещи.
В такъв случай, за да можем да започнем и Закона за здравето, който, както заяви председателят на комисията, е спешен, гласуването ще бъде след почивката в началото на заседанието. То няма да отнеме време, така че гласуването на второ четене на този законопроект ще бъде направено веднага след почивката.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по текстовете на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето във всичките му параграфи, както е представен от председателя на комисията.
Имате думата.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, разбирам, че сме в едно състояние на времеви дефицит. Ще се постарая да бъда максимално кратък и да обоснова мотивите, с които в Комисията по здравеопазване ние с колегата Михайлова предложихме изменение и допълнение във връзка с поемането от бюджета на държавата на заплащането на родилната помощ. Останалите текстове, които имат евроинтеграционен характер и са свързани с уреждане на въпросите около някои вредности и рисковете от тях, няма да коментирам, те са безспорни. По-интересна е темата за родилната помощ.
В първоначалния вариант, който беше получен в комисията, текстът на колегата Иванов даваше отговор на един важен социално значим въпрос, поставен и от Конституцията. В Конституцията със статут на особена закрила се ползват земята, жената майка, децата без родителска грижа, възрастните, които нямат средства да се издържат, психически болните и инвалидите. Ние сме длъжници на всичките тези категории лица, защото все още не сме направили достатъчно, за да се чувстват като хора, които се намират под особена закрила. Но важна крачка вече е направена по отношение на жената майка, защото с тези текстове в закона ние практически даваме възможност за всички категории жени по отношение на акушерската помощ, която включва периода от третия гестационен месец, акта на родоразрешение и неонаталния период до 45-ия ден, тези разходи да бъдат поети от държавата.
Имахме обаче един проблем, разсъждавайки как да стане това и дали от бюджета на Националната здравноосигурителна каса да бъдат извадени средствата, свързани с оказването на акушерска помощ, като ние направим едно изменение. То съдържаше риск – вместо да изпишем вежди, да извадим очи, тоест да създадем един нов ред, специален само за жената майка, който не беше ясно дали ще можем достатъчно гарантирано и достатъчно ефективно да прилагаме без да нарушим нейните права и вече създаденото статукво, свързано с новия начин на финансиране от Националната здравноосигурителна каса.
Затова ние в комисията постепенно се обединихме около идеята да не разбутваме тази част от системата, която е свързана с финансирането през Националната здравноосигурителна каса на ражданията на здравноосигурените жени. И вкарахме едно допълнение, според което от бюджета на държавата с трансфер към Здравноосигурителната каса по ред и обхват, определен от министъра на здравеопазването, да бъдат поети разходите по финансирането на родоразрешението и някои други дейности, свързани с една предварителна консултация, с някои предварителни лабораторни изследвания, за да може жената, която е неосигурена, но въпреки всичко е попаднала в лечебното заведение с цел родоразрешение, да няма проблеми и да получи качествена, навременна и ефикасна медицинска помощ.
Това беше нашата идея и моля народните представители да подкрепят законопроекта, който мисля, че прави важна, решителна крачка да отговорим на конституционното изискване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване ли, господин Иванов? Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Днес в залата влиза за второ четене един изключително важен законопроект – за ражданията. Аз съм доволен, че успяхме да възстановим една правда, която бе загърбена с години или умишлено пропускана – за жените в България раждането да бъде безплатно. Всички жени, без оглед на това осигурени или не, да получават високоспециализирана безплатна родилна помощ.
Ако ме питате дали можеше да се направи по-добър Закон за родилната помощ в България, ще отговоря твърдо: да, можеше. Можеше да бъде направен и по-добър закон, но в конкретния случай, предвид системата на нашето здравеопазване, предвид и бюджета на Република България, считам, че в крайна сметка излезе един добър законопроект. С него се прави първата крачка към деклариране на отношението на нашето общество към жените. С него ние даваме знак, че е дошло време да се обърне внимание на онези, които раждат и дават живот, че държавата поема отговорност към жената и детето.
Децата, които се раждат в България, това е бъдещият капитал на нашата страна, защото всичко, което правим тук, всичко, което творим, има смисъл, ако има утре и има бъдеще.
Демографският проблем в нашата страна ще се осмисли едва тогава, когато видим безлюдните села и градове. Но тогава няма да можем да вземем на кредит деца от някоя банка и да ги заселим по целесъобразност. Ценностната система в нашата държава трябва да бъде значително променена, като фокусът бъде насочен към жената и децата, които са бъдещето на нашата страна.
Аз ще подкрепя този законопроект и призовавам всички народни представители да заявят своята подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли изказвания? Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Едва ли мога да кажа нещо повече от двамата колеги, изказали се преди мен.
Бих искал само да подчертая, че в този случай наистина всички народни представители от различни парламентарни групи търсиха възможното решение заедно както с Лекарския съюз, както с Касата, така и с министерството. И аз мисля, както спомена и господин Иванов, че това е възможното решение, за което все пак бих искал да благодаря както на всички народни представители, взели участие в работните групи, които намериха варианта, така и на институциите. Мисля, че ако продължим да работим по този начин в случаи, които са изключително важни, винаги ще намираме, ако не най-доброто, то поне възможното решение, за което още веднъж благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
Има ли други желаещи за изказвания по законопроекта? Не виждам.
Гласуването на законопроектите ще бъде непосредствено след почивката.
Обявявам 30-минутна почивка, след което ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Трябва да гласуваме законопроектите, които разгледахме преди почивката.
Предстои да гласуваме на второ четене законопроекта за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта, на Глава първа, чл. 1 по вносител, подкрепен от комисията, със заглавие, предложено от комисията, чл. 2 е на вносителя, подкрепен от комисията, чл. 3 също е на вносителя, подкрепен от комисията, и измененията, предложени от комисията по този член, чл. 4 е по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте наименованието на Глава втора, текстовете на чл. 5 до 9 включително, които са на вносителя, подкрепени от комисията, чл. 10 на вносителя, подкрепен по принцип от комисията, и измененията, направени от комисията по ал. 4, и текстовете на членове от 11 до 13 по вносител, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте наименованието на Глава трета от законопроекта, чл. 14 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 15 по вносител, подкрепен по принцип от комисията, и промените, предложени от комисията по този член, чл. 16 по вносител, подкрепен по принцип от комисията, и промените, предложени от комисията в ал. 3, членове от 17 до 19, подкрепени от комисията, чл. 20 по вносител, подкрепен по принцип от комисията, и промените, предложени от нея по този член, и текста на вносителя за чл. 21, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте наименованието на Глава четвърта и чл. 22 на вносителя, подкрепен от комисията, с измененията, предложени от комисията в ал. 2 на този член.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте наименованието на Глава пета и чл. 23 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте наименованието „Допълнителни разпоредби” и параграфи 1 и 2 по вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, § 3 от тях по вносител, подкрепен по принцип от комисията, с допълнението, предложено от комисията, § 4 по вносител, подкрепен от комисията, § 5 в редакция на комисията и § 6 на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте приложението към членове 6 и 7 от законопроекта.
Гласували 97 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 4.
Тези последни текстове са приети, а с това е приет и целият закон на второ четене.
Преминаваме към гласуване на второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта и предложенията на комисията за нови § 1, § 2 и § 3 от него.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване § 1, който става § 4 в редакция на комисията, § 2, който става § 5 на вносителя, подкрепен от комисията, § 3, който става § 6 в редакция на комисията и параграфи 4-11, които стават съответно параграфи 7-14 – по вносител, подкрепени от комисията.
Гласуваме тези текстове.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 15, § 12, който става § 16 на вносителя, подкрепен от комисията и предложението на комисията за създаване на § 17.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
Гласуваме наименованието “Заключителни разпоредби” на законопроекта в редакция на комисията, предложенията на комисията за § 18, § 19 и § 20, както и § 13, който става § 21 в редакция на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети на второ четене, а с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Има за връчване писмени отговори от:
- министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Гагаузов на въпрос на народния представител Ненко Темелков;
- министъра на отбраната Веселин Близнаков на въпрос на народния представител Захари Георгиев;
- министъра на културата Стефан Данаилов на въпрос на народния представител Веселин Методиев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на питане на народния представител Евгени Чачев;
- министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на народния представител Васил Паница;
- министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос на народния представител Иван Иванов;
- министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос на народния представител Евдокия Манева;
- министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос на народния представител Борислав Ноев.
Господин Ноев получава и втори писмен отговор от министър Нихат Кабил.
Господин Филип Димитров получава писмен отговор от министъра на вътрешните работи Румен Петков.
Министър Нихат Кабил отговаря на въпрос на народния представител Яни Янев.
Министър Радослав Гайдарски отговаря на въпрос на народния представител Владимир Кузов.
Министърът на финансите Пламен Орешарски отговаря на питане на народния представител Мария Капон.
Втори отговор госпожа Капон получава от министър Орешарски.
Министърът на здравеопазването господин Гайдарски отговаря на питане на народния представител Мария Капон.
Ако няма изказвания от името на парламентарни групи – не виждам желаещи – преминаваме към въпроса, който народният представител Яни Янев е отправил към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин относно наличие на данни в Министерството на външните работи за официална покана на Силвио Берлускони към Симеон Сакскобургготски във връзка с пътуването му за премиера в “Ла Скала”.
Господин Янев, имате думата, за да отправите въпрос към министъра.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! През последните седмици в публичното пространство се коментира пътуване на Сакскобургготски по времето, когато е бил министър-председател, за представление на Миланската “Скала” по покана на италианския премиер Силвио Берлускони. Според изявления на Сакскобургготски от 20 юни т.г. пътуването е станало с частен самолет на бизнесмена Черани, изпратен от него като лична и частна услуга, въпреки че пак по думите на Сакскобургготски той бил поканен на представлението в качеството му на български премиер.
На 27 юни т.г. заместник-председателят на НДСВ Пламен Панайотов каза, че самолетът е изпратен от Берлускони. От думите на господин Панайотов става ясно, че Черани е изпратил самолета си съгласно уговорката между двамата премиери. Същевременно в Интернет-сайта на правителството на 7 декември 2004 г. е съобщено, че министър-председателят ще присъства на откриването на обновената сграда на Миланската “Скала” по покана на кмета на Милано Габриеле Албертини и още, че в рамките на краткото си посещение в Италия премиерът ще проведе неофициални срещи с представители на италианския бизнес. Тоест, налице е явна лъжа и тези, които се опитаха да я замажат всъщност потвърдиха, че патронът им лъже.
Вие съзнавате, господин министър, че въпросът е с голяма обществена значимост. След твърдението на господин Панайотов, в което той ангажира и бившия италиански министър-председател и сегашен лидер на опозицията в Италия, на практика вината на Черани се прехвърля върху Силвио Берлускони. По този начин известният крупен скандал добива нова насока и нови измерения.
Във връзка с това бих искал да попитам какви данни съществуват, че бившият италиански премиер Берлускони е поканил по официален път чрез протокола на Министерството на външните работи тогавашния български премиер и в качеството му на какъв – като частно лице или премиер, на представление на Миланската “Скала”?
Второ, кои пътувания на Сакскобургготски в качеството му на премиер в периода 2001-2005 г. са минали през протокола на Вашето министерство и колко са на брой?
И трето, търсил ли е експремиерът съдействие от нашите дипломатически представителства в съответните страни за свои пътувания в качеството му на частно лице и правени ли са разходи от дипломатическите представителства? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министър Калфин, имате думата за отговор. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Янев! Тъй като и аз съм ограничен в три минути, ще спестя коментара на медийните изявления на един или друг политик в България и ще се опитам да отговоря на въпросите, които сте ми поставили.
Първият въпрос - относно характера на цитираното посещение на министър-председателя. Питате дали съществуват официални данни в протокола на Министерството на външните работи бившият министър-председател да е бил поканен в Италия? Дирекция “Държавен протокол” няма в архива си информация за това, че българският премиер Симеон Сакскобургготски е бил поканен по официален път чрез протокола на Външно министерство на представление на “Ла Скала” в Милано, Италия. Веднага искам да кажа, че това не е задължително. Практика е, особено при наличието на редовни и чести контакти между политици, поканите да се отправят и устно.
Второ, искам да подчертая, че не е задължително, особено за такъв вид посещения, поканата да минава през Министерството на външните работи. Според Закона за държавния протокол и правилника на Министерския съвет за съответните служби – това е чл. 98 от Устройствения правилник на Министерския съвет, протоколната и церемониалната дейност на премиера се организират от Дирекция “Правителствен протокол”, така че тя е дирекцията, която осигурява протоколно посещенията на министър-председателя в такива случаи. Не е задължително в Министерството на външните работи да бъде получавана писмена покана за посещение.
Вторият Ви въпрос – малко ме затруднявате: кои пътувания на Симеон Сакскобургготски са минавали през протокола? Не знам в какъв смисъл разбирате “минавали” – надявам се не във физическия.
Ако става въпрос за информация, която е постъпвала в Дирекция “Държавен протокол” и това, с което тази дирекция се е занимавала, трябва да Ви кажа следното. Съгласно Закона за държавния протокол, който е приет през 2000 г., се определят видовете посещения, включително на съответния ранг, какъвто е министър-председателят. Цитирам чл. 7, ал. 4: „Частното посещение на министър-председателя се регламентира като се осъществява на всички нива, посочени в категорията официално посещение, и са с продължителност и протоколно обслужване според конкретния случай.” Така че частните посещения на министър-председател, на президент, на всички длъжности, които са изредени в Закона за държавния протокол, на практика се организират протоколно според необходимостта от това частно посещение. Подчертавам – организират се протоколно. Още един път подчертавам, че това може да стане и най-вероятно, и най-често е ставало от администрацията на Министерския съвет.
Посолството естествено, че би оказало съдействие, когато е необходимо, когато пътува министър-председател. Трябва да Ви кажа, че и в частното си качество, пътуването на министър-председател не може да не създаде политически факт и да няма политическо значение.
Включително ще напомня въпрос, който ми беше задаван скоро тук - за посещението на турския външен министър господин Гюл, който след официалното си участие в международна конференция, след това три дни пътува с кола из София, което не беше отчетено от народните представители като посещение от частен характер. По същия начин, и аз съм съгласен с това нещо, каквото и да е посещение на действащ министър-председател, не може да бъде винаги изцяло частно без да има политическо значение.
В конкретния случай, за който Вие питате, няма информация – не само, че няма информация, това, което получих от посолството – господин Сакскобургготски не е търсил по никакъв начин съдействието на посолството, по какъвто и да е начин да му бъде съдействано за придвижване от летището до Милано или нещо друго. Което аз по принцип мисля, че не би било някакъв проблем, но той не го е потърсил, както и доколкото разбирам в частните си пътувания няма данни в нашите посолства бившият министър-председател да е търсил съдействие и услуги на посолството.
На третия Ви въпрос, който задавате, отчасти отговорих: дали бившият премиер е търсил съдействие от дипломатическите представителства при частни пътувания? Още един път казвам, че частното пътуване има политическо значение и аз не само не бих спрял, но бих предложил посолството действително да има ангажимент, включително към частните пътувания на действащ министър-председател. Това мисля, че се прави във всяка една страна и не бих искал България да е изключение в това отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Калфин.
Господин Янев, имате право на реплика. Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин министър, Вие по същество нищо не ми отговорихте. (Смях в залата.) Това, което ми казахте, са замазвания, усуквания и нищо конкретно. Имайте предвид, че рано или късно истината винаги излиза на показ. Винаги, дори когато става въпрос за бивши или настоящи премиери.
Първо, не казахте колко са на брой въпросните пътувания, които са минавали през Протокола и са организирани заедно със службата на Външно министерство?
Второ, Вие потвърдихте днес пред целия български народ, че частното пътуване с частния самолет на Черани има политическо значение за нашата страна. Оттук насетне вече всеки може да си прави извода: всъщност Сакскобургготски защо е ходил там и какви са били неговите цели – за да обслужва собствената си корпорация Сакскобургготски и сие?!
Бих искал все пак да изясните нещо изключително важно. Аз Ви попитах: правил ли е разходи от дипломатическите представителства, тогава когато е бил само и единствено с частни цели и в други страни освен в Италия? Това е много важно.
Аз смятам, че Вие като вицепремиер и министър на външните работи, не би било редно да прикриете тази информация, защото сам знаете, че след време тя ще излезе и това ще има бумерангов ефект върху нашата държава, а не персонално срещу Вас или само срещу правителството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на дуплика, министър Калфин, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин Янев, това, че не сте разбрали отговора, ми е много мъчно, но зависи изцяло от Вас.
Що се отнася още един път до пътувания на действащ министър-председател. Ако сегашният министър-председател пътува дори по частна линия някъде, аз по-скоро бих направил бележка на посолството, ако не осигурят да го посрещнат на летището или ако не се обадят по телефона, което също е разход, за да попитат дали случайно министър-председателят на България ще бъде в тази страна. Нали и това е разход – обаждането по телефона?
Тук става въпрос, че при частни посещения на министър-председател те не се поемат като някакви извънредни разходи от посолството, но нормалните разходи – отиване до летището, посрещане, разговори по телефона, мисля, че е задължително да бъдат поети.
Още веднъж Ви казвам, че не ми е известна държава в света, в която действащият министър-председател да отиде в друга страна и посолството да каже: "Съжаляваме, за нас Вие сте частно лице, няма да Ви обърнем никакво внимание". Това е толкова несериозно, колкото са и Вашите въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Калфин.
Питане към министър Калфин са отправили народните представители Мирослав Мурджов и Борис Ячев относно ареста на българския гражданин Йован Стояновски от властите на Република Македония.
Заповядайте, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! На 6 април по инициатива на народните представители от ВМРО бе изпратено писмо до македонския президент и македонския министър-председател, в което се настояваше да се упражнят правомощията на министър-председателя за справедливо разследване и разрешаване на случая с арестуваните граждани Йован Стояновски и Александър Марковски – учредители на българското сдружение "Радко" в Република Македония. Тази инициатива бе подкрепена с подписите на 38 български народни представители. С проблема е запознат и българският министър-председател Сергей Станишев, който се ангажира да постави въпроса пред своя колега министър-председателя на Република Македония. При последвалите срещи явно този въпрос не е бил от приоритетните за българското правителство, за разлика от демонстрираната социалистическа солидарност, която двамата демонстрираха в контекста на отминалите вече парламентарни избори в Република Македония.
В отговор на тази партийна солидарност на 13 юни служители на македонското МВР арестуват гражданина Йован Стояновски в дома му и го отвеждат в затвора. Йован Стояновски е на 67 г., със здравословни проблеми. За Ваше сведение, господин министър, той е български гражданин.
В тази връзка въпросите ми са следните: запознато ли е Министерството на външните работи с този проблем? Какви мерки е предприело министерството чрез своите консулски служби, за да защити българския гражданин Йован Стояновски и какви са резултатите от тези действия, ако са предприети такива? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ячев.
Господин министър, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа! Уважаеми господин Ячев, Министерството на външните работи е запознато и много внимателно следи развитието на случая със съдебния процес срещу господата Йован Стояновски и Александър Марковски. Началото на проблема датира от октомври 2000 г. и е свързано с инциденти по време на официалното представяне на гражданското сдружение "Радко" в скопския хотел "Холидей ин". Няколко дни след промоцията македонският гражданин Спасе Шоплиновски повдига обвинение срещу Стояновски и Марковски с твърдение, че от тяхна страна му е била нанесена тежка телесна повреда. Започва съдебен процес срещу двамата, който завършва на 7 октомври 2005 г. Тогава основният съд в град Скопие издава присъда от 3 месеца затвор. Присъдата се обжалва пред Апелативния съд в Скопие. С решение от 9 март т.г., съдът отхвърля жалбата и постановява по-високи присъди – от 3 на 6 месеца затвор. На 30 март 2006 г. господин Стояновски получава призовка да се яви за изтърпяване на наказанието. Същевременно неговата защита подава молба до председателя на Апелативния съд в Скопие за спиране на изпълнението на присъдата поради влошено здравословно състояние на осъдения. Приложени са медицински свидетелства. Молбата е отхвърлена от Апелативния съд на 11 май 2006 г., като не са уважени приложените медицински документи. В момента присъдата се обжалва пред Върховния съд на Република Македония. В македонското законодателство не е предвиден срок, в който този съд трябва да се произнесе. На 13 юни 2006 г. господин Йован Стояновски е отведен в затвора в Скопие за излежаване на присъдата.
От самото начало на процеса Министерството на външните работи чрез посолството на Република България в Скопие следи за развитието на случая и оказва активна помощ при организиране на защитата. Всички български посланици и консули в периода 2000 -2006 г. са ангажирани с този случай. Проведени са десетки разговори и срещи с господин Стояновски и неговата защита, тъй като господин Стояновски и защитата му са се обърнали с молба за съдействие от българската държава. От страна на Министерството на външните работи са дадени указания за присъствие на българския консул на всяко от проведените заседания на съда. Той е в постоянен контакт със защитата с цел изясняване на подробностите от хода на делото, проверка на евентуални процесуални нарушения, включително нарушения на Конвенцията за защита на човешките права и свободи.
Възможностите за консулска защита на българския гражданин в случая са силно ограничени. Господин Стояновски е и македонски гражданин, който живее в Република Македония. Между Македония и България няма сключен договор за правна помощ по наказателни дела. В сила е договор между Народна Република България и Федеративна Народна Република Югославия за взаимна правна помощ, на който Република Македония е правоприемник. Този договор не предвижда правомощия на Министерството на външните работи за оказване на правна помощ на български граждани, обвинени в извършването на престъпления на територията на Република Македония. Правомощията на консулското длъжностно лице за защита на правата и интересите на гражданите ни в Македония са уредени в чл. 12, 14 и 15 от Консулската конвенция между България и Македония.
След като господин Стояновски влиза в затвора, той е посетен от български дипломати от посолството, които са установили, че тежките условия, в които е държан, са дали отражение върху психическото и физическото му здраве. Проведен е разговор с директора на затвора за облекчаване на режима и подобряване на битовите условия. Министерството на външните работи се запозна с медицинската експертиза за състоянието на господин Стояновски, като влошеното му здравословно състояние беше потвърдено от македонските лекари Жан Митрев и Сашко Кедев. Вследствие на това по указание на Министерството на външните работи посланикът на България в Скопие господин Михо Михов на 21 юни 2006 г. се обърна към властите в Македония с искане господин Стояновски спешно да бъде прехвърлен за лечение в болница. Изтъкнато беше, че очакваме положителна реакция в духа на добросъседските отношения. В резултат на демарша на посланик Михов господин Стояновски е бил пуснат в домашен отпуск на 1 и 2 юли т.г. В близко бъдеще се надяваме да бъде прекъснато излежаването на присъдата с цел провеждане на лечение. Предстои Върховният съд на Република Македония да се произнесе по жалбата на господин Стояновски, с което ще се изчерпят всички вътрешноправни средства за защита по това дело. Право на господин Стояновски е впоследствие да поиска разглеждане на случая от Международния съд по правата на човека в Страсбург. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за уточняващи въпроси, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, слушайки Вашите думи как едва ли не българското Външно министерство чрез своите консулски служби е направило всичко възможно, искам да Ви попитам следното:
Една съседна нам държава, която е кандидат за член на Европейския съюз и на НАТО, по всички европейски стандарти нарушава правата на човека. Този случай, с който днес Ви занимаваме и искаме отговор от Вас за мерките, които е предприело българското Външно министерство за защита правата на този български гражданин, показва точно това.
Същевременно вашето правителство активно и съвсем целенасочено при всичките си посещения – били те официални или частни, декларира, че България ще помага на Република Македония с оглед присъединяването й към евроатлантическите структури. Мисля, че е редно от името на българската държава да бъде поставен остро и категорично въпросът, че една държава, в която се нарушават по драстичен начин правата на човека, не е нормално да иска помощ от България. Ясно и категорично трябва да се заяви, че ако Македония продължава този път на своето развитие – да преследва хора с българско самосъзнание и да нарушава техните човешки права в ХХІ век, помощ от страна на българската държава не бива да бъде оказван.
Питам ви: дали това нещо в крайна сметка ще бъде заявено и поставено ясно и категорично? В противен случай изпадаме в ролята на хора, които при всяко посещение обещават да помагат, а същевременно от ответната страна виждаме точно обратни и противоречиви действия. Ако уважаваме себе си като българска държава, ясно и категорично трябва да поставим този въпрос за в бъдеще. В противен случай смятаме, че не е редно да се помага по какъвто и да било начин на такава държава, която не уважава европейските правила, за които кандидатства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мурджов.
Заповядайте за отговор на уточняващите въпроси, министър Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Мурджов, аз Ви уверявам, че България няма да си затвори очите пред нито едно нарушение на принципите на демократичността, включително защитата на човешките права в Македония. Подкрепата на България за нашата съседка Македония в пътя й към НАТО и към Европейския съюз очевидно е свързана с изминаването на този път, който не само от България, но и от европейските страни много внимателно ще бъде следен.
Това, в което мога да Ви уверя, е, че ние не правим изключение. Точно обратното. Като съседна страна, която добре познава обстановката в Македония, ако искате – и психологията в Македония, една от нашите важни отговорности, включително като бъдещи членки на Европейския съюз, е действително нашата преценка, която имаме по отношение на пътя, който изминава Македония.
Подкрепата, свързана с движението на Македония към Европейския съюз, е именно подкрепа, свързана с прилагането на принципите на демокрацията, на пазарната икономика и те неизменно са едно от условията за членство в Европейския съюз. Така че нито България, както не вярвам и някоя от другите страни – членки на Европейския съюз, ще направи компромис и ще си затвори очите за каквото и да е нарушение в това отношение.
Що се отнася до конкретния случай, аз пак ви казвам, че ние не само сме ангажирани, много активно да съдействаме изцяло за защита на правата на българския гражданин в Македония, който е обвинен в криминално престъпление, в рамките на законодателството на Македония. Няма възможност нашата дипломатическа мисия да работи по друг начин на място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Мурджов, заповядайте да изразите отношение към отговора на господин министъра.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Госпожо председател, уважаеми господин министър! Аз се радвам от това, което казвате – че ние следим пътя на Република Македония с оглед нейното присъединяване към европейските и евроатлантически структури. Въпросът обаче е следният: дали България ще намери сили в себе си ясно и категорично да каже, че по този начин Република Македония не може да влезе в Европейския съюз и в НАТО? Защото въпросът не е само с нарушаването на правата на човека, там откровено се фалшифицира историята, там се пишат учебници, в които се казва, че българите са татари, кривогледи и че едва ли не ние сме нация от уроди. И това трябва да бъде поставено ясно и категорично пред тези хора, които управляват държавата Македония – че с подобно отношение към една съседна държава, за която те претендират да имат обща граница в контекста на Европейския съюз, не може да се влиза в Европа. Всички тези въпроси трябва да бъдат поставени ясно и категорично, защото ако те не бъдат решени положително и тези нападки не престанат, мястото на Македония не е в евроатлантическите структури според нас, а предполагам и според българското правителство в момента. Защото помощта, която те очакват от нас, е свързана с конкретни ангажименти, които те трябва да предприемат. И тези ангажименти са както в сферата на правата на човека, така и в защитата и обективното отразяване на историческата истина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мурджов.
Народният представител Павел Шопов е отправил въпрос към министър Калфин относно приватизацията на "Бояна филм".
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо Касабова.
Господин Калфин, този въпрос Ви отправям в качеството на вицепремиер, отговарящ за провеждането на приватизацията и следприватизационния контрол, а също така и като министър на външните работи, защото съчетавате двете качества. Аз вярвам, че Вие сте добре запознат със сделката за продажбата на "Бояна филм" ЕАД на фирма "Ню имидж". Финализирането на тази сделка е в ход въпреки съпротивата на мнозинството от българските кинотворци, на много депутати, на милеещи за българската култура граждани.
Припомням Ви, че приватизацията на българския Киноцентър се извършва при условията на сериозни нарушения на закона, очевидни съмнения за корупция, които понастоящем са обект на проверка от Главна прокуратура на Република България. Извършените груби нарушения на закона, облагодетелстващи купувача и ощетяващи държавата, не останаха незабелязани както от мисиите на държавите от Европейския съюз – те се произнесоха в тази връзка на няколко пъти и направиха изказвания – така и от депутатите в европарламента. Тяхното становище бе ясно изразено в изпратени до Вас и до премиера писма, но въпреки всички данни за граничещата с престъпление продажба сме свидетели на безпрецедентна активност от редица представители на правителството на САЩ начело с посланика на САЩ в България господин Байърли. Има и едни други измерения, които ще Ви зададем като въпрос, неща, за които имаме сериозни съмнения и напоследък имаме и данни. Те се съдържат във въпроса.
Във връзка с това искаме да Ви запитаме дали до Вас е достигнала информация за бъдещото използване от американските специални служби на терена и сградите на Киноцентъра за цели, нямащи нищо общо с производството на филми? Вярно ли е, че според секретни разработки под прикритието на киностудио в полите на Витоша се подготвя създаването на комуникационен център за електронно проследяване и контрол? И не е ли крайно време да упражните своите правомощия и да прекратите очевидната за всички незаконна, корупционна и застрашаваща националната сигурност и интересите на България сделка за продажбата на българския Киноцентър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Калфин, моля да отговорите на отправения от господин Шопов въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Шопов! Сделката за "Бояна филм", която още не може да свърши, започна от съмненията, че там ще се купуват евтино земи и ще бъдат продавани скъпо. Сега чувам и новия нюанс – че те всъщност ще бъдат запазени, за да могат шпионски служби да си разположат своите съоръжения на този терен. Не съм чувал за такива случаи и, честно да Ви кажа, ще се опитам да отговоря сериозно на този въпрос от уважение към институциите и към Вашите избиратели.
Няма да се връщам към мотивите на сделката, ще Ви напомня, сделката беше подписана от предишното правителство - тук имам едни дебели справки за нея. Това правителство, както добре знаете, успя да предоговори с потенциалния купувач при вече сключен договор условията, като най-чувствителният проблем, свързан именно със съмненията, че купувачът купува Киноцентъра, за да разпродаде земята, бяха в голяма степен потушени, в смисъл, че беше поет ангажимент с ипотека за 20 години да се гарантира, че тези земи няма да бъдат продавани. Само ще Ви обърна внимание, че това е прецедент, досега не ми е известна такава сделка в България, при която за 20 години да се поема ангажимент да не се продава. Тя даже излиза извън законовите рамки, където ипотеката е до 10 години.
Окончателното приключване на сделката се бави поради правни причини, но и поради инертност и незаинтересованост у някои чиновници. Специално до мен в нито едно ми качество – нито на министър на външните работи, нито на вицепремиер - не е достигнала каквато и да било информация, че американски специални служби имат голям интерес към този имот, за да се разположат и да шпионират от него. Така че отговорът ми на Вашия въпрос е отрицателен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Калфин.
За реплика – господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Относно съмненията за тази сделка нещата произтичат най-вече от това, че в държавната хазна от продажбата на активите на "Бояна филм" влизат някакви мизерни 5 млн. евро, докато стойността на тези активи е поне десетократно по-висока. И оттук произтичат вече много други съмнения за някаква изключителна, особена заинтересованост и абсолютно овчедушие, с което българските власти и българските фактори отговарят на това. Това е харизване на държавни активи, които са на много по-ниска цена от тази, която съществува.
От друга страна, моят въпрос има значение относно недопустимата намеса на представител на чужда дипломатическа сила – това е посланикът Байърли, който непрекъснато взима отношение по чисто имуществени въпроси, по облигационни правоотношения, свързани с приватизацията на "Бояна филм". Той го прави публично, постоянно и ако българското Външно министерство си беше на мястото, трябваше да реагира поне с една нота. Защото това е абсолютно недопустима намеса.
Аз съм напълно наясно, че задаването на този въпрос звучи кощунствено и като акт на някаква нечувана дързост на хора сред българските политически среди, които са в залата. Но ние задаваме въпроса не случайно, ние го задаваме, за да стане ясно, че Вие като вицепремиер, отговарящ за приватизацията, ще носите отговорност, ако тази сделка бъде финализирана. Защото тя ще бъде финализирана по времето на Вашия мандат при изпълнението на Вашите задължения. И още отсега заявяваме, че обръщаме изключително внимание на тази сделка и тя ще бъде една от първите, за които ще вземем мерки ние от "Атака", когато дойдем на власт, за да одържавим – без значение коя дума ще използвате, дали одържавяване, реприватизация или национализация, но да бъдат върнати тези активи в патримониума на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, господин министър? Не.
Въпрос към министър Калфин е отправил народният представител Десислав Чуколов относно направени инвестиции в приватизираната БТК през 2005 г.
Заповядайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (КА): Благодаря Ви.
Господин Калфин, отправям тоя въпрос към Вас в качеството Ви на вицепремиер, отговарящ за приватизацията. Въпросът ми засяга БТК.
Преди повече от две години 65 процента от БТК бяха продадени за мизерната сума от 230 млн. евро. Половин година след продажбата на мажоритарния пакет на Българската фондова борса беше пуснат останалият пакет от капитала – 35 процента. Цената на акция тогава достигна 1320 лв. и това даде основание на специалистите да оценят БТК на 1 млрд. 200 млн. евро. „Вива Венчърс”, с благословията на Симеон Сакскобургготски, взе не само апетитната компания, но и лиценза за трети GSM-оператор без търг и конкурс, като плати само една четвърт от стойността му. Наскоро царската връзка със сделката лъсна и чрез исландския милионер Тор Бьорголфсон, доведен у нас от приятеля на Симеон Спас Русев. Той получи опция да купи „Вива Венчърс” чрез фонда с един Новатор. Трима души от фонда вече са в управата на Телекома. Това е първата стъпка от превръщането на компанията в офшорка. Дружеството на Тор е офшорка и е базирано на британските Вирджински острови. Така нито лев от печалбата на БТК няма да влезе в българската хазна. С това царската далавера за продажбата на БТК и източването й ще завърши.
Разликата между тези милиард и 200 млн. евро и цената 230 млн. евро, на която е продадена БТК, включва и дълготрайните активи на компанията. Напоследък в публичното пространство се изнася информация, че от БТК ще продават част от сградния си фонд – сгради, намиращи се в централните части на големите или не толкова големи български градове.
В отговор на въпрос на мой колега, зададен по-рано тази година, уверявате, че към м. март ще има доклад на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за състоянието на БТК. За да се очертае в детайли това престъпно, по нашите разбирания, действие – продаването на тия дългосрочни материални активи, Ви моля да отговорите какви инвестиции са направени и какъв е размерът и характерът им по пера, както и има ли данни за конкретни действия на приватизаторите в посока разпродажба на дълготрайни материални активи и на каква стойност са тези подготвени сделки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, министър Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа! Искам специално да се обърна към ръководството на Народното събрание: аз съм отговарял на подобен въпрос. Пак ще отговоря на него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аналогичен въпрос ли е бил задаван?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Да, аналогичен, така че не мисля да губим времето на депутатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Просто е можело да направите писмено възражение.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Между другото, това се отнася и за следващия въпрос.
Ще кажа информацията, която имаме, господин Чуколов. Становище към характера на сделката и доколко това е една полезна и успешна сделка, съм изразявал нееднократно. Ще кажа още един път: смятам, че това не беше добра сделка за България – сделката с БТК. Това, което мога да коментирам, е как се изпълнява договорът, тъй като той вече е сключен на 20 февруари 2004 г.
Договорът е за 65 процента от капитала на БТК. Сключен е между Агенцията за приватизация и „Вива Венчърс”. Сделката е осъществена и подписана през м. февруари 2004 г. и от 11 юни 2004 г. „Вива Венчърс” е вече собственик на 65 процента от дела в компанията.
По отношение на извършените през 2005 г. инвестиции се дава следната информация от Агенцията за следприватизационен контрол: в договора си инвеститорът „Вива Венчърс” е поел задължение да инвестира или осигури сума в размер не по-малко от 400 млн. евро или от наличните собствени парични потоци на дружеството; от заемни средства, отпуснати от дружеството; или от други източници на финансиране, достъпни на дружеството и допустими по приложимото право в рамките на пет години след началото на договора. Тези 400 млн. евро са за пет години след 2004 .
Инвеститорът се задължава да изготвя за своя сметка и да представя на Агенцията за следприватизационен контрол до 30 април всяка година писмен годишен отчет за размера на инвестициите. На основание на представения до този момент и анализиран отчет за инвестициите – той е представен през 2005 г. и се отнася за 2004 г. – половин година, откогато компанията е била във владение на „Вива Венчърс”, от 11 юни до 31 декември 2004 г. инвестициите са в размер на 33 млн. 851 хил. 853 евро при задължение 15 млн. евро. Инвеститорът е представил първични счетоводни документи, фактури, платежни документи, договори за инвестиционни разходи, извършени през първия отчетен период, отразени в главната книга на дружеството по сметка № 207, която е „Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи”. Извършените инвестиции са за строително-монтажни работи, машини, съоръжения, оборудване, проучване, проектиране и са отразени в заверения Годишен финансов отчет на БТК за 2004 г.
В представения отчет, доказващ изпълнението на инвестиционната програма, не са включени документи относно извършени разходи за консултантски услуги, които не представляват инвестиции в дълготрайни активи, съгласно приватизационния договор. В отчетените документи не са включени разходи за реклами и публични медийни кампании.
В договорената инвестиционна програма е предвидено достигането на определена годишна степен на цифровизация съгласно договореностите с Европейския съюз, като степента на цифровизация към края на всяка година се изразява в процентно съотношение.
На основание на представената от инвеститора информация за степента на цифровизация по областни градове и общо за БТК, към 31 декември 2004 г. Комисията за регулиране на съобщенията отчита изпълнение на този ангажимент за степен на цифровизация.
Следващият отчетен период е за календарната 2005 г. Отчетът е получен на 28 април 2006 г. в Агенцията за следприватизационен контрол. В тази документация са представени инвестиции за около 70 млн. евро. Поради големия обем на предоставената информация към настоящия момент агенцията казва, че все още не е приключила с анализа на тези документи доколко тези 70 млн. евро са действително обосновани.
Във връзка с отправеното питане за действия на инвеститори за продажба и отчуждаване на дълготрайни материални активи следва да се има предвид, че в приватизационния договор липсва клауза, регламентираща забраната за разпореждане с дълготрайни материални активи на дружеството. В тази връзка инвеститорът не е уведомявал Агенцията за следприватизационен контрол за предприемане на действия и извършване на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на БТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Калфин.
Господин Чуколов, имате думата за реплика към министъра.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (КА): Благодаря.
Господин Калфин, всички инвестиции, които са направени от инвеститора в БТК съобразно поетите ангажименти, стойността на тези инвестиции, така се получава, че те са с изключително ниска стойност в сравнение с това, което ще получат, като продадат тоя сграден фонд. Във всички областни центрове БТК притежава сгради в идеалния център на тия градове. Тия имоти струват милиони и милиони, така че това просто показва, че тая сделка е един пример за корупция. Ако се погледне чисто аритметично, това пак става ясно. Не може една такава компания, която някои наричат, че била перлата на българската икономика, да бъде продадена при такива условия, където дори не е посочена клауза какво ще се прави с тия имоти в центровете на градовете, а като се има предвид, че БТК също ще продаде и почивни бази, които са по българското Черноморие и в курортите ни.
Ясно ми е, че няма как да кажете, че тая сделка е неизгодна за България, че няма как да се развали, няма как да бъдат наказани виновниците. Защото, ако кажете това нещо, трябва да ви дадем молба за членство в партия „Атака”. Точно тоя Закон за национализацията, който сме внесли в Народното събрание, ще регулира тия неща.
Искам да се обърна към тия инвеститори, както вие ги наричате, които евентуално биха купили от тия имоти, които БТК продава в момента, да си направят сметката добре за себе си, защото, когато партия „Атака” дойде на власт, тия имоти ще бъдат върнати на държавата и сделката за тях ще бъде съответно неизгодна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Въпрос към министър Калфин, зададен от народния представител Митко Димитров относно направените инвестиции в приватизираните през 2005 г. електроразпределителни дружества.
Заповядайте, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Нещата малко ще се повторят с тези за БТК, но става дума за електроразпределителното дружество.
Както е известно, през 2005 г. в последните дни на управлението на предходното правителство при крайно неизгодни условия, при липса на стратегия за приватизация в енергийния сектор бяха приватизирани електроразпределителните дружества от чужди фирми, някои от които с преобладаващо държавно или общинско участие. В момента всички те се намират в крайно тежко състояние. За една година персоналът на тези дружества беше намален наполовина, като през тази една година абонатите на тези дружества не са получили по-добри качествени показатели на електроенергия и услуги.
Моят въпрос към Вас, господин Калфин, е: какви инвестиции са направени миналата година във всяко от приватизираните дружества? Какъв е размерът на инвестициите и точно какъв е характерът им по пера? Отчетени ли са като инвестиция средствата, платени от консултантски услуги, реклами, пиар кампании и какви са те по размер? Откъде са отчислени тези средства – дали са в сделката за приватизация, или държавата плаща за тази пиар кампания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за отговор, министър Калфин. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа!
Господин Чуколов, 2%, ако не се лъжа, е амортизационната норма на сгради, което значи, че тези, които сега си купуват сгради, поне следващите 50 години ще могат да ги ползват преди да дойде “Атака” на власт. Така че ще могат да ги амортизират добре.
Искам да успокоя малко тези инвеститори, които ни гледат сега, ако има такива въобще, защото това, което говорите в момента, не прави нищо друго, освен да разваля икономическия климат в страната. За заплахи за национализация мога да ви дам хиляди лоши примери в това отношение.
Господин Димитров, на Вашия въпрос, който също е бил задаван наскоро.
Договорите за приватизационна продажба на електроразпределителните дружества – “Електроразпределение” – Варна, Горна Оряховица, Плевен, Столично, София-област, Стара Загора и Пловдив, са сключени в края на 2004 г. С подписване на договорите за приватизационна продажба на електроразпределителните дружества купувачите не са поели задължение за извършване на инвестиции в приватизираните дружества. Това нещо не фигурира в договорите.
Съгласно Закона за приватизация и следприватизационен контрол по този случай Агенцията за следприватизационен контрол не може да получи информация по приватизационните програми, доколкото те не са задължение на инвеститора. В същото време, съгласно Закона за енергетиката и електроразпределителните дружества, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране издава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия на обособена територия. За да бъдат издадени тези лицензии, се представят различни документи, включително бизнес план на инвеститора.
Така че данните, които мога да ви кажа, за инвестиции за миналата 2005 г. са основани не на формално поети ангажименти от страна на инвеститорите и приватизаторите на електроразпределенията, а са подадени като планирани средства и след това отчетени в Комисията за енергийно и водно регулиране.
Инвестициите на ЧЕС, които са “Електроразпределение” – София, София-област, Плевен: заявени са 105 млн. 319 хил. лв. за 2005 г., инвестирани са 65 млн. 603 хил. лв.
Инвестицията на ЕОН, което е “Електроразпределение” – Горна Оряховица и Варна: заявени са 82 млн. 330 хил. лв., инвестирани са 27 млн. 586 хил. лв.
Инвестицията на ИВИЕН – Пловдив и Стара Загора: при заявени 95 млн. 613 хил. лв. са инвестирани 45 млн. 061 хил. лв.
В справка, която е направена, и анализ, който е изготвен от Комисията за енергийно и водно регулиране, тъй като те са длъжни да вземат под внимание инвестиционните разходи, се отчитат следните по-интересни факти. В повечето дружества има минимално намаляване на инвестициите за 2005 г., в сравнение с 2004 г., като за София и Пловдив инвестициите за 2005 г. са по-високи от тези за 2004 г.
Второ, присъединяването на нови потребители в повечето електроразпределения се е случило, в смисъл новите инвеститори са включили доста повече потребители в електроразпределителната мрежа.
Трето, значително са намалени технологичните разходи на дружествата. Във всички приватизирани дружества на практика значително са намалели технологичните разходи, което съответства на контрола, който се осъществява от Държавната комисия за ограничаване на технологичните разходи, защото технологичните разходи иначе се отчитат в цената и в крайна сметка потребителите ги плащат. Така че тези разходи са понижени значително.
И на последно място, ремонтните разходи в повечето от електроразпределенията, с някои изключения пак, основно София, са намалели в сравнение с 2004 г.
Ако обобщим тези данни, още един път казвам, че това е решение на самите фирми-инвеститорки, когато България е продавала тези дружества, не е поставила формално изискване за размер на инвестициите, но при собствените им програми те са по-ниски от предвидените, довели са до намаляване на технологичните загуби, довели са до увеличаване на броя на потребителите, които са свързани в тези електроразпределения, и това нещо е отчетено в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Това е по отношение на инвестициите. Още един път казвам, без да има ангажимент, изискван от държавата от тези инвеститори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, имате право на реплика към министъра.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Господин министър, знаех, че този отговор ще бъде типично политически. Явно е, че с тези електроразпределителни дружества всичко е било наред, не е било необходимо дори да бъдат продавани при положение, че без инвестиции могат да постигат необходимите резултати.
В края на миналата година излязоха някои неща – дали трябваше да бъдат включени в цената за приватизация загубите, които тогава имаше това дружество, плюс начислено ДДС, което се оказа огромно? В медиите излезе, че е някъде към 30 милиона. Тогава беше внесено проекторешение в парламента, за да бъде прието, министър Велчев го отхвърли и тези добавки не бяха вписани в договора за приватизация. Явно, че в момента тази загуба, при която са започнали в минус тези дружества, трябва да я компенсират чрез цената на тока.
Става така, че дружествата по места изпадат в нелегитимни отношения с потребителите на електроенергия. Знаете случая за Слънчев бряг, където е съвсем отделно дружество, което дава двойно по-голяма цена на потребителите, отколкото е заявена като стандартна цена. Но както каза господин Яне Янев, рано или късно тези неща излизат наяве. Благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
С това участието на господин Калфин в днешния парламентарен контрол приключи.
Следва въпрос от народния представител Филип Димитров относно предвиденото в учебната програма за изучаване на холокоста към Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
Господин Димитров, имате думата. Заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Добре известен факт е, че във всички европейски държави, САЩ и Канада изучаването на холокоста през Втората световна война е сериозен и задължителен сегмент от учебната програма. Истината е, че в учебните програми в България мястото, което се отделя за изучаването на холокоста, е доста оскъдно.
Доскоро като че ли съществуваше обща нагласа, че ние няма какво да се занимаваме с изучаването на тази тема, защото, видите ли, България е в някакъв смисъл уникална, тя, както само още Дания, е спасила през Втората световна война своите евреи и българинът е някак си имунизиран срещу нацизъм и антисемитизъм.
За съжаление, в последните шест години, по-точно от 2000 г., когато започна една откровена и доста нагла кампания, в България се разпространяват и пропагандират неонацистки и антисемитки идеи. Това очевидно е сериозно основание да се замислим върху въпроса за своята уникалност и да направим това, което правят другите нации, а именно да отдадем подобаващо внимание в учебната програма на изучаването на Холокоста.
Ето защо аз Ви питам, господин министре: първо, предприети ли са мерки за замяна на тази доста оскъдна информация, която в момента се предлага на учениците за Холокоста, с един достатъчно разгърнат сегмент от учебната програма на тази тема, който да отговаря и на позициите, изразени от България на Стокхолмската среща през 2001 г.? Ако е така, какво представлява този нов сегмент в програмата, с какви структури на гражданското общество е координиран и може ли да се очаква едно такова по-сериозно изучаване на Холокоста да започне от тази учебна година?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Министър Вълчев, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, благодаря за отправения въпрос. Споделям Вашата загриженост за необходимостта ние да проявяваме малко по-голяма чувствителност към начина, по който се интерпретират различните исторически събития както в българската, така и в световната история, и значението им за формиране на определено ценностно разбиране към историята и към съвременността във всяко следващо поколение.
Конкретно на Вашия въпрос. Бих искал, не знам дали е необходимо, да кажа няколко думи за самото понятие “Холокост”. Това, разбира се, не е към Вас и към колегите в тази зала, но все пак да изясним самите понятия. Понятието „Холокост”, както е добре известно, се състои от две гръцки думи и на български поне в синодалния превод на Библията, тъй като става въпрос за библейско понятие, е възпроизведено като „всеизгаряне”, а в някои други по-ранни черковно славянски преводи като „всесъжение”.
С това понятие, както е добре известно и както Вие основателно отбелязахте, ние, всъщност всички означават варварското отношение по време на Втората световна война към евреите, главно в Европа, но бих казал, не само в Европа.
Какво конкретно съществува в програмите на Министерството на образованието и науката за изучаването на това изключително важно, пак казвам, и като исторически факти, и като събитие с особено ценностно значение?
Изучаването на историческите събития, свързани с Холокоста, е заложено в няколко учебни програми. Аз ще започна с учебните програми по история и цивилизация за Х клас – задължителна и профилирана подготовка, в рамките на темата „Опити за налагане на световен ред”, която дава знание на учениците за войните през ХХ век и в частност за Третия райх и идеята за чиста раса. Съответно на темата „Общество и съвременна епоха”, в която пък се разглеждат основни проблеми на съвременното общество, сред които и ксенофобията, нетолерантността и нарушаването на човешките права с определени исторически препрати. Акцентът върху Холокоста е поставен в учебното съдържание чрез формулиране на няколко подтеми: „Народите срещу фашизма и варварството на агресорите”, „Феноменът на Втората световна война – Холокостът и съпротивата”, „Разведряването в Европа и в света”.
Проблематиката има своето естествено продължение в учебните програми за ХІ клас – задължителна профилирана подготовка, в темата „Общество и обществен живот”, която извежда понятието „Холокост” като едно от основните понятия.
Изучаването на Холокоста и престъпленията срещу човечеството намират своето съответно отражение в държавните и образователни изисквания за учебно съдържание по гражданско образование, което се изучава в последната година, поставяйки акцент на проблеми като националната идентичност и различията в обществото, граждани, права и отговорности. Учениците усвояват знания и формират отношение към гражданските права и отговорности, проучват международни актове и различни източници на противоречия между отделните етнически и религиозни общности в света.
През м. март 2003 г. в България стартира инициативата за отбелязване на Деня на Холокоста и спасяването на българските евреи, която впоследствие се превърна в ежегодна. Още преди настоящият екип на Министерството на образованието и науката да поеме своите отговорности, министерството се е присъединило към идеята за честване на този ден и всяка година в училищата, или поне една голяма част от училищата в страната, този ден минава под знака на паметта на жертвите на Холокоста, като има различни неща, с които аз бих могъл, разбира се, да ви запозная – какво точно се прави в различни училища, но по принцип практиката е доста разнообразна. Основното, което обикновено се прави, е един извънреден урок за 10 март и извън това различни беседи, прожектиране на филми и т.н.
Разбира се, Вашият въпрос надхвърля това, което аз казах, и аз си давам сметка. Достатъчно ли е това, което ние правим? Тук преценката би могла да бъде различна. Ние, разбира се, правим нещо и мисля, че от това, което казах, стана ясно. Считам, че би могло още много да се направи и тук съм съгласен с Вас. Към момента не е осъществено, конкретно да отговоря на Вашия въпрос, сътрудничество с неправителствени организации по точно този проблем. Имаме известно традиционно сътрудничество на министерството с Центъра за еврейски изследвания, но като цяло може би в рамките на това сътрудничество може да се желае още много.
Още веднъж благодаря за отправения въпрос. Приемам го не само като конкретен въпрос, но и в голяма степен като бележка да имаме предвид при разработването на бъдещи програми една такава значима тема, която, пак казвам, има не толкова чисто историческо и фактологическо значение, колкото формира ценности у всяко следващо поколение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, можете да отправите реплика към министъра.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министре, оставам с впечатление от Вашия отговор, че, първо, проблемът очевидно не е решен. Но, второ, като че ли нямате намерение той да бъде решен до началото на следващата учебна година.
Признавам, че ми е малко трудно да си обясня откъде произхожда тази свенливост на българските правителства в това отношение и защо една такава тема не получава естественото си развитие, при положение че на срещата на държавните глави в Стокхолм през 2001 г. България даде ясно да се разбере, че е готова да предприеме такива действия, при положение че стоят разработени програми, които са на употреба във вече доста европейски страни, да не говорим, че тези, които имат собствени програми, са много по-широки от нашите, при положение че в световен мащаб в момента се разискват и се поставят, включително наказателноправни санкции за отричането на Холокоста – тема, която е доста сериозна, по която, слава Богу, и в България излязоха публикации – един доста сериозен текст на Кенет Стърн за отричането на Холокоста, неща, които според мен са много достъпни и много лесно могат да бъдат направени.
Повтарям, не разбирам свенливостта, която като че ли възпира подобно действие, и бих Ви помолил все пак, ако се възползвате от правото си на дуплика, да заявите: има ли желание и воля министерството да направи нещо, което е относително лесно, това може да бъде направено винаги технически и без да са изготвени специални учебници, с допълнителни брошури и пр., свързано с включването в учебната програма на един отговарящ на разбирането от Стокхолм, достатъчно сериозен, концентриран и обособен сегмент, посветен на темата за Холокоста?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Министър Вълчев, ще се възползвате от правото на дуплика. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Аз се възползвам от правото си на дуплика, не за да се разгранича от това, което Вие казвате, а за да внеса една малка яснота. Не мога да кажа, че има еднозначна преценка дали е достатъчно или не това, което се прави в българското училище. По принцип, когато човек е на публична длъжност, аксиоматично се приема, че той не е направил достатъчно. Така че приемам, че и ние не сме направили достатъчно.
Искам да кажа обаче следното. Вие малко енигматично очертахте проблема като необходимост да се обособи един сегмент, достатъчно ясен, може би неправилно Ви цитирам, ще ми простите, не е нарочно, който да бъде посветен на тази проблематика.
Искам да кажа, че в българското училище през последните години има един процес, който се изразява в следното. Мнозина с основание казват: “Тази тема е много важна, онази тема е много важна, този предмет е много важен, онзи предмет е много важен”. И аз съм съгласен, че това е така.
Трябва да признаем, че учебната програма има определен капацитет. Без да отклонявам разговора и да подценявам това, което Вие казвате, в момента има официално постъпили искания да има отделен час за правилата за движение – това е много важно за живота на нашите деца; отделен час за здравна проблематика – това е много важно, защото има болести, които нашите родители и деди не познават и децата трябва да се пазят; има желание да има час за защита срещу бедствия и аварии – нима това не е важно; има желание да има час за военно обучение във връзка с премахването на задължителната военна служба.
Пак казвам: вероятно сте прав, но в крайна сметка капацитетът на програмите в училище е това.
Предишния път, когато бях в тази зала, споменах, че от 27 часа миналата година, тази година петокласниците ще учат 30 часа и то без да променяме кой знае какво. Не е възможно децата да учат всичко, което ни се струва важно.
Затова аз още един път казвам. Съгласен съм, специална проверка ще направя по този въпрос, отговорно ще се отнеса, обещавам Ви. Не мога да обещая обаче, че това ще бъде отделен сегмент – с това не мога да се ангажирам. И не мога да се ангажирам, не защото подценявам тази тема, а защото просто си давам сметка, както вероятно и всички вие си давате сметка, че за съжаление проблемите в съвременното общество са толкова много – и ценностни, и по същество, че едва ли е възможно ние веднъж завинаги да фиксираме една програма и да кажем, че това е най-добрата програма, която очертава и успява да даде отговори на всички въпроси, които стоят пред следващото поколение. Благодаря Ви за въпроса още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министър Вълчев, благодаря Ви за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Министърът на земеделието и горите Нихат Кабил ще отговори на питане на народния представител Евдокия Манева относно допускане на корупционни практики и конфликт на интереси в Министерство на земеделието и горите.
Имате думата, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вече много месеци Министерството на земеделието и горите е в прицела на общественото внимание като система, в която непрекъснато се разкриват корупционни схеми.
Примерите са много. Ще припомня случая с Държавен фонд “Земеделие” и уволнения му директор. Там продължава разследване на съществуващите практики. Останаха много въпроси, на които не получихме отговор, защото предложението да се създаде специална комисия, която да потърси отговор на съществуващите въпроси, беше отхвърлено от мнозинството.
Ще припомня и сферата на Държавната агенция по рибарство и аквакултури. Знаете, че има становище на Комисията за борба с корупцията в парламента. На заседание на Комисията по земеделие и гори в парламента представители на бизнеса в прав текст обвиниха председателя на агенцията – господин Занков, в корупция. Напомниха, че той е разследван. Знаем за злоупотребите при зарибяването, знаем и за редица нарушения при търгове и конкурси, включително и в Националната ветеринарномедицинска служба.
Няма да коментирам системата на горите, защото тя е много специфична сфера и специфичен случай, но попада в тези схеми в общия контекст.
Съвсем неотдавна бяха изнесени нови данни, този път за Националната служба за растителна защита. Оказа се, че господин Николов – нейният ръководител, който е неограничен отговорен собственик на фирма “Агротексим” печели различни търгове, обявени в системата на Министерството на земеделието и горите. Той е и лицето, което лицензира фирмите, работещи в сферата на растителната защита. Разбира се, винаги сред лицензираните попада и неговата фирма. Тези случаи бяха изнесени в един много добър материал във в. “Сега” – “Слагат частен бизнес под държавно крило”.
Във всички тези случаи, които твърдя, че не са единствени, реакцията Ви е някак си непоследователна.
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Времето!
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Вие реагирахте много бързо за Държавен фонд “Земеделие” и запазихте спокойствие във всички останали случаи, което е доста необяснимо. Това създава впечатление, че няма воля в системата на министерството да бъдат прекратени корупционните практики и всъщност има отказ от изпълнение на задълженията, които правителството прие.
Затова днес искам да ми отговорите на въпроса: какви мерки ще предприемете за недопускането на корупционни практики и конфликт на интереси в системата на Министерството на земеделието и горите. В частност, не задавам въпроса, защото разбрах, че сте приели оставката на господин Николов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Имате думата за отговор на отправеното към Вас питане, министър Кабил. Заповядайте.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Аз не виждам нищо лошо в това фокусът на общественото внимание да е насочен към едно министерство с голяма структура, определяща роля и с много сериозно място изобщо в политиката на нашата страна, още повече в момент, когато в това министерство чрез неговите структури и органи се изгражда необходимата база за прилагането на най-важната политика, най-консенсусната политика на Европейския съюз – това е общата селскостопанска политика.
Ако мога да си позволя, бих се радвал, ако този фокус продължи да бъде насочен във времето към системата на нашето министерство, защото крайната ни цел е да изградим една работеща среда, система и структура. Бих казал, че няма нищо по-хубаво от това този фокус да бъде насочен и към другите структури и елементи на цялото общество, за да можем да постигнем заложените цели в периода на присъединяването към Европейския съюз.
В отговор на Вашия въпрос искам да заявя следното.
В изпълнение на Решение № 222 на Министерския съвет от 10 април 2003 г. през м. май същата година до всички второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министерствата е изпратен материал за различните видове конфликт на интереси, ситуациите, които представляват или могат да доведат до корупция, начините на поведение за тяхното предотвратяване или избягване. Всички служители, работещи в администрацията в системата на министерството, са се запознали лично срещу подпис с описания материал, както и с Кодекса за поведение на служителите в Държавната администрация, където в Глава четвърта са описани конфликтите на интереси.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 29а от Закона за държавния служител всеки служител ежегодно до 31 март декларира писмено пред органа по назначаването всеки търговски, финансов или друг делови интерес, който той или свързани с него лица имат във връзка с функциите на администрацията, в която работи. Всеки служител декларира, че няма да участва при обсъждането, подготовката и вземането на решение, когато той или свързаните с него лица са заинтересовани от взетото решение, или когато има със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност. При възможност за наличие на конфликт на интереси служителят е длъжен писмено да уведоми органа по назначаването.
В изпълнение на мерките 3.4 и 3.5 от Програмата за изпълнение на Стратегията за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията в периода 2006-2008 г., приета с решение на Министерския съвет, предприехме множество действия за разширяване на каналите за получаване на информация и сигнали за корупция в системата, а именно:
Първо, до края на месеца ще бъде разкрит безплатен телефонен пост в инспектората, защото самата процедура се оказа малко тежка и сложна, на който гражданите ще могат да подават сигнали за извършени нарушения в системата.
Второ, обновен е имейл адресът в Интернет страницата за подаване на сигнали от граждани за корупция в системата на нашето министерство.
Трето, чрез специално разработени анкети, които гражданите подават в пощенска кутия, находяща се в приемната ни, инспекторатът продължава анкетирането на гражданите относно административното обслужване и взаимодействие на държавните служители.
Предвиждаме също така изграждане на система за регистриране декларациите за имотно състояние и конфликт на интереси и създаване на специален индекс в деловодството, на базата на който постъпващи сигнали за извършени нарушения и корупционни действия се разпределят в инспектората. Имам такава заповед, която съм подписал, за да се направят тези неща.
Предвид измененията и допълненията на Закона за администрацията в духа на програмата за изпълнение на горепосочената стратегия в устройствения правилник са разписани нови функции на инспектората, които ще доведат до укрепване и разширяване на правомощията му и утвърждаване на по-засилен вътрешен контрол.
Също така с моя заповед е създадено и вече действа звено в инспектората, което е с антикорупционни функции, извършва проверки и вътрешно разследване по сигнали. Звеното извършва информационно-аналитични и контролни дейности като получава, анализира и проверява сигнали за корупция и конфликт на интереси в системата.
Аз определено считам, че ръководството на министерството нееднократно с действията си е показвало решимост за борба с корупцията и е предприело необходимите мерки по програмата за изпълнение на стратегията, за която преди малко стана въпрос.
По отношение на този случай с генералния директор на Националната служба за растителна защита, след тези публикации е направена проверка от инспектората, доклад от която вече имам. Той ясно показва, че има конфликт на интереси. При това положение аз трябва да премина в режим на административна санкция. Генералният директор на службата господин Петър Николов подаде молба за напускане с едномесечно предизвестие, която аз одобрих. Това е редът, по който се извършват подобни административни действия.
Тук искам да кажа, че за мен това беше изключително неприятна изненада, защото информацията, че генералният директор на Националната служба по растителна защита е едноличен собственик на фирма със сходна дейност просто беше информация, която дойде до мен след като бяха публикувани тези данни от конкурентната фирма, която не е допусната за участие в този търг по реда на Закона за обществените поръчки. Заедно с това в момента към това звено на инспектората съм разпоредил да направят всичко необходимо чрез може би договор с някоя от големите информационни системи в нашата страна всеки служител, който към момента работи дали по Закона за държавния служител или по Кодекса на труда, съответно дали е по служебни правоотношения или по трудови, с работодателя си, да бъде подложен в тази система на независима проверка във всички фирми за този конфликт на интереси, респективно и вече от тук нататък всеки новопостъпил служител независимо, че той трябва доброволно да изпълни нормата на закона и да подаде такава декларация, да бъде проверяван. Всички подобни данни да отиват в онези звена, на които работата им да подготвят и да реализират съответните процедури по Закона за обществените поръчки и изобщо всички онези зони, в които може да има конфликт на интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Манева, имате право на два уточняващи въпроса към министър Кабил.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър, наистина няма как да няма внимание към системата на Министерството на земеделието и горите, тъй като това е системата, в която в бъдеще две трети от сумите, които ще пристигат в България от Европейския съюз ще се разпределят. Обществото е заинтересовано разпределението да става на базата на ясни критерии и прозрачни процедури, да няма никакви съмнения, че там се извършват злоупотреби. Именно по тази причина това внимание ще става все по-голямо и взискателността, включително към Вас, ще бъде по-голяма.
Освен това, което сте предприели, очевидно е, че са предприети редица мерки. Добре е да бъде съвсем гарантирано, че тези мерки ще доведат до очаквания резултат.
Днес аз към Вас също в този дух имам два допълнителни въпроса: знаете за многобройните нарушения в системата на Агенцията по рибарство и аквакултури. Не можете да ги отречете. Има и становище на Комисията за борба с корупцията в парламента. Затова моят въпрос е: какво ще предприемете с ръководителя на тази агенция?
И вторият ми въпрос е: тъй като останаха изключително много въпроси в областта на управлението на фонд „Земеделие” и начинът, по който се разпределят средства, включително въпроси във връзка с предоставяне на средства на фирми на свързани лица и други подобни въпроси, ще подкрепите ли многобройните предложения за създаване на парламентарна комисия? Зная, че не зависи от Вас, но е много важно да се знае волята на министъра за една прозрачност в тази сфера. Ще подкрепите ли създаването на една такава парламентарна комисия, която веднъж завинаги да даде еднозначен отговор на въпросите, които витаят в тази сфера?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Манева, първо искам да направя едно уточнение, че в Министерството на земеделието и горите чрез съответните структурни единици като държавна администрация, ще бъде провеждана държавната политика чрез звената, които ще променят тази политика съгласно промените в европейските регламенти, по отношение на двете оперативни програми за развитие на селските райони и оперативната програма за рибарство, а самото изразходване на тези средства по критериите, по принципите на общата селскостопанска политика ще става през разплащателната агенция.
В този смисъл и в духа на Вашите въпроси, в духа на въпроса, който в началото зададохте, искам да Ви уведомя, че преди да дойдем на парламентарния контрол имахме заседание на Управителния съвет на Държавния фонд „Земеделие”, на който приехме проекта на устройствен правилник на фонда като бъдеща акредитирана разплащателна агенция. Там аз настоях много ясно и точно да бъдат прецизирани текстовете за звеното, което ще бъде на подчинение на изпълнителния директор на разплащателната агенция именно по защита на националните финансови интереси на нашата страна, защото ние ще изразходваме национален финансов ресурс, който ще бъде възстановяван от Европейския съюз, а така също и за много сериозна и адекватна защита на финансовия интерес на Европейския съюз като много ясно и точно да бъдат разписани в самия устройствен правилник, кои структури по какъв начин си взаимодействат и с другите структури в нашата страна, преди всичко, които са към Министерството на вътрешните работи. Тук е и министър Петков – с него също имаме няколко разговора по тази тема, както и с дирекции, които са към министерството, за подобряване на тези взаимоотношения.
Аз с Ваше позволение, ще си спестя отговора за Агенцията по рибарство и аквакултури, за да можем да дадем възможност на господин Чачев да развие тази тема, която безспорно вълнува обществения интерес.
По отношение предложението за създаването на парламентарна комисия – откакто започна да витае, бих казал, тази идея за парламентарна комисия и за цялостна проверка на дейността на държавния фонд „Земеделие”, от създаването й със Закона за подпомагане на земеделските производители през 1995 г. до днес, в първия му аспект. Във втория му аспект – от акредитацията на осем мерки по предприсъединителната програма САПАРД, по Националния план за развитие на земеделието в селските райони през 2000 г., Държавния фонд „Земеделие” като акредитирана агенция към САПАРД, винаги съм бил на позицията, че ако това е волята на парламента, ще направя всичко възможно като съдействие на тази парламентарна комисия, за да се изчисти окончателно този въпрос.
Няма нищо по-добро от това нещата да стават чрез парламентарна анкетна комисия. Още повече, че нееднократно съм заявявал, че при положение, че приключваме програма САПАРД като най-успешния предприсъединителен инструмент за приближаване на нашата страна към по-висока конкурентоспособност, към европейските принципи на реализация на проектите, при положение, че вече тази година ще приближим одобрените проекти като цялостна маса и ще минем 2 млрд. лв., при това положение никак не съм съгласен с това, че самата програма като механизъм на действие, като успех едва ли не да бъде абсолютизирана, да бъде изкарана като нещо, което едва ли не носи само вреди на нашата страна. Програма САПАРД е успешна програма. Тя ще бъде най-успешната предприсъединителна програма на нашата страна, колкото и на когото това да не му харесва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Кабил.
Госпожо Манева, заповядайте. Имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Ще призная, господин министър, че не очаквах да ми отговорите на тези въпроси. Аз разбирам Вашето затруднено положение. Вие проявихте мълниеносна реакция - когато станаха известни нарушенията във Фонд „Земеделие”, уволнихте заместник-директора. Решихте въпроса и с господин Николов. Твърде дълго време обаче не реагирате на сигналите, и то на доказани сигнали, към господин Занков. Това е един класически партиен чадър върху нарушител във вашето министерство. Твърди се, че баща му е близък на вашия лидер и това е ситуацията, която Вие не можете да решите еднолично и безусловно.
Аз обаче мисля, че всичко, което днес изговорихте и разказахте като мерки, които сте набелязали за борба с корупцията, могат да бъдат реални наистина само, ако Вие проявявате еднакъв принципен подход към всички нарушители в тази система, ако се разработят ясни правила, ясни процедури, ясни критерии, като всички те бъдат достъпни за обществен контрол. Само така можем да бъдем сигурни, че ще имаме една система, която, на базата на ясни принципи, ще разпределя и европейските пари без никакви злоупотреби.
Що се отнася до Фонд „Земеделие”, бъдете уверен, че никой не желае да обяви дейността на този фонд и на бъдещата разплащателна агенция като системи и програми, които са неуспешни. Тъкмо обратното – ние ще се радваме да бъдат още по-успешни. Съмненията обаче, че там не всичко се прави на базата на ясни критерии и принципи остават и именно затова Ви предложих да има такава комисия. Нейните изводи биха били полезни за Министерството на земеделието и горите и в този смисъл аз наистина се надявам, че Вие ще проявите принцип и неотстъпчивост, включително и към господин Занков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Питане към министър Кабил е отправил народният представител Евгени Чачев относно обвинения от българския бизнес в некомпетентност на ръководството на Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури.
Господин Чачев, имате думата. Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги, уважаеми господин Кабил! В последния Мониторингов доклад на Европейската комисия за България от 16 май т.г. секторът „Рибарство” бе поставен в предупредителната жълта или червена зона, няма значение, с четири жълти проблема, ако мога така да ги нарека.
Наред с това риболовният български бизнес оспорва проекта на оперативната програма за развитие на сектора, от което зависи какви средства ще предвиди Европейската комисия по стратегическата програма за рибарство и аквакултури. Касае се за милиони евро, над 100 милиона.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Сто и четири милиона.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Точно сто и четири, господин Адемов.
В тази връзка е и моето питане към Вас: защо допуснахте разработеният от изпълнителната агенция анализ за състоянието на бранша да не е обективен в резултат на некоректни статистически данни, от което идва и едната от четирите жълти зони на Европейската комисия – събирането на регистрационните данни за улова на риба?
Кога ще представите в Брюксел Националния стратегически план 2007-2013 г. за развитието на сектор „Рибарство” и съответно оперативната програма към него?
Кога и как ще ликвидирате, ако мога така да се изразя, хаоса, който цари в сектора, който може да доведе до спиране на финансирането от Европейския съюз за бранша и загуба за България, както каза господин Адемов, на 104 млн. евро? Благодаря. (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Господин министър, имате думата за отговор на питането.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Преди всичко искам да благодаря за въпроса Ви, защото наред с другите зони на особено безпокойство от страна на Европейската комисия - няма да ги изреждам – в миналия доклад от м. октомври ние бяхме в девет червени зони. Заедно с това, преговорният процес, което искам да подчертая, по Глава осма „Рибарство” приключи най-бързо за нашата страна, защото нашата страна не е структуроопределяща в рибарската политика на Европейския съюз. Въпреки това с ангажиментите по Глава „Рибарство” и съответно с всичко, което трябва да направим, ние трябва да бъдем в пълна хармония с общата европейска политика по рибарство.
Тези жълти зони, които бяха в миналия доклад, останаха и в този доклад като зони, в които България трябва да положи допълнителни усилия за постигане на всичко онова, което е предвидено в цялата хармонизирана обща европейска рибарска политика.
Тези четири зони са:
първо – подготовка на управлението на структурния фонд за сектор „Рибарство”;
второ – завършване системата за контрол на риболовните кораби;
трето – установяване системата за събиране на регистрираните данни за уловите;
четвърто – регистър на самите риболовни кораби.
По тях преди малко ви казах, имаме вече взети мерки и сме скъсили сроковете за изпълнение с около месец, с цел тяхното преминаване в зелени зони като изпълнени ангажименти за септемврийския доклад на Европейската комисия.
В отговор на Вашия първи въпрос. Анализът за състоянието на бранша е изготвен на база официалната статистическа информация, която се събира и обобщава от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури – ИАРА, и се изпраща ежегодно до ФАО и до ЕВРОСТАТ. Тези данни са на база информационно-статистическите формуляри и декларации за произход, които всички рибопроизводители в страната са длъжни да предоставят в ИАРА, съгласно Закона за рибарството и аквакултурите и подзаконовите нормативни актове към него.
Ежемесечно Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури подава към ЕВРОСТАТ и количествата уловена риба, и други водни организми, разтоварени в пристанищата на нашата страна. Именно тези официално постъпили данни са отразени и в Националния стратегически план 2007-2013 г. за развитие на рибарството и аквакултурите.
По втория Ви въпрос. Според утвърдени от мен дати, Националният стратегически план вече е предаден в Европейската комисия на 4 юли. Съгласно полученото на 3 юли т.г. писмо от нашия пълномощен министър в Мисията на Република България към Европейските общности госпожа Дичева е необходима допълнителна работа по втора част на националния план или това е процентното разпределение на средствата по приоритетни оси, отпускани от Европейския фонд за рибарство за България.
Във връзка с консултирането по изготвянето на плана и с цел прецизиране и усъвършенстване в периода 10-11 юли т.г. ще бъде проведена експертна мисия с представители на Генерална дирекция „Рибарство и морски въпроси” на Европейската комисия. Идва господин Стефано Самарас – началник отдел „Общи аспекти на структурната политика и разширяване”, и господин Антонио Гутиерес – експерт към същата комисия. Имам среща във вторник по обяд с господата.
Ще бъдат проведени срещи с експерти от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури с представители от неправителствени организации в сектора за обсъждане на Националния стратегически план и съгласуване на обща позиция.
Съгласно Заповед № 256 от 13 юни т.г. на изпълнителния директор на ИАРА е назначена вътрешна работна група за разработване на първоначален вариант на оперативна програма. Тя трябва да е в пълно съответствие с утвърдения Национален стратегически план и следва да бъде приета от Министерския съвет.
В отговор на Вашия трети въпрос – в изпълнение на поетите ни ангажименти по преговорна Глава осем “Рибарство” в края на 2005 г. и началото на 2006 г. бяха приети промени в закона. Целта на промените е завършване на хармонизирането на нормативната уредба и във връзка с това бяха приети шест наредби.
На 19 юни 2006 г. влезе в сила новата тарифа за таксите, събирани по Закона за рибарството и аквакултурите, в която са заложени по вид и размер държавните такси за съответните регистрационни разрешителни режими.
На 30 юни 2006 г. в Бургас се проведе общо събрание на Асоциация БГ ФИШ с участието на представителите на Асоциация „НАРибА-БГ” и други производители, на което беше приета обща позиция за развитието на сектор “Рибарство” и се взе окончателно решение за процентното разпределение на средствата от Европейския фонд по рибарство по четирите приоритетни оси. Наистина ние очакваме около стотина милиона лева за тази политика, но притеснителното в случая за мен, господин Чачев, е, че бизнесът по четирите приоритетни оси разпредели процентно в присъствието на двама заместник-министри, отговарящи по рибарската политика и по европейската интеграция, разпределя средствата само в три оси, като напълно игнорира четвъртата ос, която е много важна за малките рибари, за развитие на крайбрежната риболовна инфраструктура.
След като в този му вид съгласуваният национален план беше изпратен в Брюксел, в момента ние работим по отразяване на бележките. И една от съществените бележки е защо България залага в четвъртата ос 0%, което предполага, че ние трябва да продължим много интензивно и контакта, и диалога с браншовите организации, за да не се получи изкривяване.
Искам да кажа, че Националният стратегически план и оперативната програма, която ще се разработи на базата на този план, не е нито националният план, нито оперативната програма само и единствено на администрацията в лицето на ИАРА, на министерството, нито пък единствено е планът и програмата само на бизнеса и то на някакъв сегмент от този бизнес, колкото и този сегмент да е голям и съществен за нашата страна. Това е националният план и оперативната програма на цялата ни страна и в него много ясно ще трябва да проличи визията на цялото общество за развитието на рибарството конкретно в нашата страна.
Лично аз изключително държа в четвъртата ос да има достатъчно средства за крайбрежното рибарство. Третият въпрос на госпожа Манева ще касае тези въпроси. Крайбрежният риболов и рибарството са изключително важни за нашата страна. Това е един поминък, който е с дълбоки корени в историята и именно чрез средствата, които ще бъдат в четвъртата ос и мерките в оперативната програма в това направление, ние това рибарство трябва да го направим наистина атрактивно, включително не само за поминъка на тези хора, но и като елемент от инфраструктурата по отношение на туризма, по отношение на други услуги, които се предлагат. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Чачев да зададе два уточняващи въпроса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз очаквах от Вас малко по-самокритичен отговор, защото миналия петък и събота в Бургас в присъствието на вашите заместници Абазов и Пейчев се проведе среща с бизнеса, на която критиките към този план бяха много големи. И бизнесът поиска от Вашите заместници и те са поели ангажимент да бъдат отразени. Това, което чух сега от Вас, че планът е представен в Брюксел на 4 юли, тоест онзи ден, дълбоко се съмнявам, че тези корекции са направени в плана.
Вие обаче не ми отговорихте на третия въпрос – за хаоса в Изпълнителната агенция по рибарството. И ще Ви кажа защо. Подобен въпрос зададох още на Вашия предшественик Мехмед Дикме в миналия парламент преди две години. И тогава беше поставен въпросът за изпълнителния директор. По стечение на обстоятелствата министър Петков е до Вас и той ще потвърди, че господин Eрман Занков, не зная на кого е доверено лице, е следствен от години. Има и обвинение към него. И Вие продължавате да го държите, независимо от поетите ангажименти, включително и в Комисията за борба с корупцията в Народното събрание.
Моят доуточняващ въпрос към Вас е защо България не е уговорила квота за улов в 200-милната зона на Европейския съюз, което ще лиши българския риболовен бизнес от сериозен приток на средства? Това е едно недоглеждане от Ваша страна.
И все пак да ми отговорите за изпълнителната агенция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Чачев.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Проблемът не е само в изпълнителния директор. Ако с неговото отстраняване още утре магически ще се решат проблемите, това е друг въпрос. Наистина ние във втори пореден доклад по отношение на рибарството сме в жълтата зона. Европейската комисия, Главна дирекция “Рибарство и морски въпроси” искат от нас решителни действия в тази посока и аз ви казвам, че имам амбицията да го направя, включително и с кадрови промени. Искам да Ви кажа, че не говоря празни приказки по този въпрос. Аз не зная кой на кого какъв е и това е последното нещо, което винаги ме е интересувало.
И оттук въпросът, на който се връщам, миналия въпрос на госпожа Манева, защо тогава така бърза беше реакцията по отношение на заместник-изпълнителния директор. Защото данните дойдоха от прокуратурата с вече започнало следствие, досъдебно производство. А аз нямам информация дали господин Занков е следствен. Наистина нямам данни и информация за това нещо. Но така, както се представи в общественото пространство и в парламентарната зала, че едва ли не аз като министър по една или друга причина правя политически чадър върху един изпълнителен директор на изпълнителна агенция към нашето министерство, който е толкова черен, че и аз нямам думи как да го опиша, едва ли не тук има някакви управленски, едва ли не някакво политическо заставане над това, искам да Ви уверя, че това не е така.
Друг е проблемът, че наистина в последната фаза от развитието на нашата страна преди присъединяването ни, с изпълнение на всички мерки, които са необходими по Глава “Рибарство”. Капацитетът на агенцията в момента не е достатъчен. Изтече конкурсът за десет нови служители изцяло в европейската политика. Не толкова от това, което има да правим сега, повече това, което ще има да правим след присъединяването ни. Имаме голям проблем и сме в жълтата зона по отношение на уловите, тяхното отчитане, събиране на данните, представяне чрез Евростат и в дирекцията в Брюксел, защото има разминаване в това, което агенцията дава като данни от страна на самите риболовци, с това, което се има като официални данни.
Има проблем с изграждането на системата за наблюдение на риболовните ни кораби, които не са много на брой. Мисля, цитирам по памет, че 24 бяха риболовните ни кораби. Те не са големи, а малки, само за улов в Черно море. Не зная защо, но във времето, чрез приватизация на “Океански риболов” или някакви други решения, нямам никаква информация, а и не ми е работата в момента да знам, България се отказва от улов в Световния океан. Поради тази причина нямаме квоти за улов, защото ние нямаме национални риболовни кораби. Тази система, която е за наблюдение на улова, в нашите риболовни кораби за нелегално прехвърляне на уловена риба, изискването на Европейската комисия да направим чрез сателитна система за наблюдение, макар че ние имаме надземната, започнахме процедура по ЗОП да правим това, макар че има един проект по ФАР, по който нашите партньори от делегацията на Европейската комисия не ни дадоха ясен отговор кога се имаме изпълнител на тази задача, но ангажиментът е на българската страна.
По отношение на националния план и оперативната програма достатъчно говорихме. В момента съм обезпокоен във връзка с отразяване на тези забележки от страна на Европейската комисия. Идва господин Самарас, който отговаря за разширяването в рамките на Дирекция “Рибарство и морски въпроси” на Европейската комисия. Във вторник имам среща с него. Така че във всички срокове, които имахме поставени, допълнително ги сгъстихме и то във възможните за това срокове, за да можем да имаме достатъчно време при всяка забележка от страна на Европейската комисия своевременно и бързо да я отстраним, да я отразим в националния план. Така че със съвместните ни усилия, включително чрез механизма на парламентарния контрол, аз мисля, че имаме възможност и ще направим така, че присъединявайки се, България по отношение на рибарската политика да има всички надлежни системи като част от общата политика на Европейския съюз по рибарството, което е много чувствителен въпрос за самите стари страни членки. Страни като Германия, Дания, Великобритания, Испания, Франция и Португалия с традиционен океански улов на риба и също така улов на риба в крайбрежни води. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.
Господин Чачев, имате думата да изразите Вашето становище от получените отговори.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, донякъде съм шокиран от отговора Ви, тъй като Вие потвърдихте, че цари пълен хаос в агенцията. И не само че цари пълен хаос в агенцията, но и Вие като неин принципал не сте в течение на много неща. За съжаление от това, което казахте, България ще остане единствената страна – членка на Европейския съюз, след 1 януари 2007 г. без квота за улов в 200-милната зона. И това – благодарение на изпълнителната агенция и преговорите, които Вие сте водили с Европейската комисия.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Колега, явно е, че не разбирате материята.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Наясно съм с материята.
На второ място, от това, което отговорихте за изпълнителния директор, аз наистина започвам да си мисля, че подмятанията в средствата за масова информация ще се окажат прави. Министър Петков ще Ви потвърди, че срещу господин Занков има обвинения. Най-елементарното беше да направите необходимото, така че докато трае това производство, неговото място да заеме друг компетентен човек, който действително да изведе българското рибарство на нови позиции, за да възстановим този бранш, да отговорим на хилядите хора, които работят в него. Още повече че имаме възможност да получим сериозен финансов ресурс от Европейския съюз. Затова не съм доволен, господин Кабил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Преминаваме към последния въпрос, отправен към министъра на земеделието и горите. Той е от народния представител Евдокия Манева относно приложението на Закона за рибарството и аквакултурите.
Заповядайте, госпожо Манева. Имате три минути да развиете Вашия въпрос.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! И моят въпрос е свързан с Агенцията по рибарство и аквакултури. Вие сам казахте, че това е изключително важна сфера, тъй като дава възможности за успешен бизнес, а и пряко е свързана с пълноценното хранене и здравето на българите. Така че тази сфера не може да бъде пренебрегвана.
Известно Ви е, че в тази система отдавна има напрежение, с бизнеса в частност. То доста често е предизвикано от това, че ясни разпоредби на закона продължават да не се изпълняват. Няма да изброявам всички случаи. Става дума за регистрите. Вие сам изброихте много от тези случаи.
Искам да привлека вниманието Ви към един текст – чл. 21 от Закона за рибарството, който предвижда отдаването на концесия на даляните в Черно море. Това е разпоредба, която действа от 2001 г., разпоредба, която е записана по този начин, за да прекрати възможностите за изнудването на рибарите в този район чрез издаването на годишни разрешителни, които в тези години продължават да се издават, неизвестно на какво основание. Всъщност те са незаконни. Има сигнали и информация, че и през тази година се действа по този начин. Вместо регламентирани суми – такси, които да се плащат на държавата, се плащат значително по-големи суми на хора от системата на Агенцията по рибарство и аквакултури. Твърди се, че сумата, която плащат хората, получили разрешение за поставяне на далян, са от порядъка между 2 и 5 хил. лв. Има 150 даляна. Сумата може би не е много голяма на фона на числата, които чуваме в последно време, но искам да знам, а всъщност това е и моят въпрос: защо даляните в Черно море не се отдават съгласно разпоредбите на чл. 21 от закона, а продължават да се издават разрешителни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо Манева.
Господин министър, заповядайте да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Манева, във връзка с Вашето питане Ви отговарям следното.
За първи път определението за далян и предоставянето му за ползване чрез концесия е дадено през 2001 г. с приемането на Закона за рибарството и аквакултурите, а именно: “Далянът е специализиран обект публична държавна собственост за стопански риболов и представлява “част от брега и прилежащия му воден участък, в който се извършва пасивен морски риболов с мрежен уред, който се монтира на дълбочина от 8 до 12 м” съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 и § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на закона.”
Със Заповед на изпълнителния директор на ИАРА № 033/26.02.2002 г. във връзка със създаване на база данни за специализираните обекти за стопански риболов в акваторията на Черно море се разпорежда на териториалните звена на ИАРА да изготвят подробна картотека на съществуващите обекти за стопански риболов по чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за рибарството и аквакултурите. След получаване на тези данни със Заповед № 93 от 7.06.2002 г. са определени мястото, зоната на действие и техническите параметри на обектите, без да са индивидуализирани по отношение на бреговата им част (на техните теренни форми). В периода 2002-2003 г. в Министерството на земеделието и горите постъпиха 51 молби за предоставяне на концесия на 41 даляна на основание чл. 4 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите и чл. 21 от Закона за рибарството и аквакултурите. В този период се подготвиха предложенията по чл. 6, ал. 3 от Закона за концесиите за предоставяне на концесии за тринадесет даляна в съответствие с изискванията на чл. 8 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите. Проведе се съгласуване на предложения и проекти на решения на Министерския съвет със заинтересованите ведомства и специализираната администрация на Министерския съвет по реда на чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите. Министерският съвет посочи в становището си, че в правния анализ е възприет верен извод за даляна като съчетание между теренна форма – недвижим имот, и определен воден участък, но обектът на концесия на е индивидуализиран по отношение на неговата “теренна форма”.
Уважаема госпожо Манева, от м. май 2003 г. до м. декември 2005 г. се разглеждаха предложенията за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите – съответно в Министерския съвет и Народното събрание. В тях се предвиждаше коренно изменение на определението за далян, като “част от брега и прилежащия му воден участък” е заменено с “точка на брега”. В резултат в приетите изменения и допълнения от 1 януари 2006 г. определението за далян остана непроменено. В момента агенцията е в заключителен етап по окончателното определяне на местата и зоните на действие на тези специализирани обекти, наречени даляни. Предварителните данни, резултат от процеса на установяване на възможни сегашни или алтернативни участъци от бреговата ивица, сочат, че част от действащите даляни попадат в защитени зони или плажни ивици, отдадени на концесия, и съществува възможност за тяхното закриване.
Във връзка с горните обстоятелства през 2005 г. стартира процесът по откриване на нови експериментални даляни. Със заповед на изпълнителния директор на агенцията се сформира междуведомствена комисия със задача да изследва възможностите и условията за откриване на нови експериментални даляни или други специализирани обекти за стопански риболов в акваторията на Черно море. След отхвърляне на предложения за обекти, на които обслужващата част от бреговата ивица попада във вече отдадена на концесия плажна ивица, и допълнително съгласуване с Изпълнителна агенция "Морска администрация" и Главния щаб на военноморските сили на Българската армия със заповеди на изпълнителния директор на ИАРА са утвърдени девет места за откриване на нови експериментални даляни. Определени са по възприетия ред лицата за извършване на едногодишен експеримент в тях.
С нова Заповед № 179 от 28 април т.г. изпълнителният директор на агенцията сформира отново междуведомствена комисия, която да извърши проучване и да представи становище за възможности за откриване на нови специализирани обекти за стопански риболов в акваторията. Тези действия на агенцията ще дадат възможност за определяне на горните обекти като постоянни, с което би се компенсирало евентуалното закриване на част от сега действащите даляни.
В заключение искам да ви уверя, че през месец септември т.г. ще приключи процесът по установяване на точните параметри на бреговата част на всеки отделен обект, след което ще се инициира съставяне на актове за публична държавна собственост от съответните областни управители. Индивидуализирането на обектите ще позволи да се възобнови процесът по предоставянето им на концесия в съответствие с изискванията на новия Закон за концесиите и правилника за неговото приложение, които са в сила от 1 юли т.г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Манева, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър, доста безпомощно прозвуча, че в разстояние на пет години не сте могли да обективизирате обект на концесии на нито един от 150-те даляна. Можехте не всички 150 да дадете на концесия, това е един процес който изисква включително решение на Министерския съвет и безусловно изисква време, но нито един далян да не е даден на концесия и да продължава тази практика със странните разрешителни, е съвсем неубедително. Аз обаче се надявам, че в съответствие с това, което Вие заявявате днес от трибуната, през септември ще имаме ясни правила за подготовка на документацията за отдаване на концесия и този процес най-сетне ще стартира. Това обаче означава, че трябва да се създадат ясни регламенти за случаите, в които ще продължават да се отдават даляни чрез разрешителни, защото очевидно не можете с магическа пръчка да отдадете 150 даляна на концесия, независимо че някои ще отпаднат, други ще бъдат отдадени, числото ще бъде горе долу около 150.
Затова аз Ви моля да направите усилие да проверите как в момента се дават тези разрешителни. Аз съм сигурна, че ще се натъкнете на тази информация, която е обществено известна по Черноморското крайбрежие, за сумите, които се плащат неофициално на длъжностни лица от вашето министерство и от агенцията, за да се получи разрешение. Надявам се, че ще предприемете мерки тази практика да се прекрати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Манева, наистина, както казахте, много безпомощно звучи. Но искам още един път да подчертая, хармонизираният Закон за рибарството и аквакултурите във връзка с приключените преговори по глава "Рибарство" се обсъждаше в комисии през Министерския съвет, в Народното събрание от май 2003 г. до декември 2005 г. Аз не искам да коментирам защо, казвам ви това като факт. Липсваше този закон и ясна дефиниция за даляна. А междувременно вървеше и промяна в Закона за концесиите, защото е казано, че ще трябва да се отдават на концесия.
Така че, това, което казвам, ако звучи безпомощно, не значи, че в нарушение на всякакви процедури може и трябва да се отдават тези обекти за стопански риболов в акваторията на Черно море.
Аз също се надявам от м. септември да имаме съответните правила, достатъчно ясни, конкретни и достатъчно прозрачни за отдаване на тези съоръжения, защото има безспорен интерес към тях. На пръв поглед всеки би казал, какво толкова, 150 даляна стават голям проблем в парламентарната зала. Но в края на краищата, както е дефиницията "част от брега с акваторията вътре", вече започва да създава друг тип конфликти – с предишни концесионери по плажна ивица, по други обекти и т.н. Но това нещо ще се изчисти с актуването като публична държавна собственост.
По отношение на разрешителните и това, което няколко пъти казвате, че имате информация, ще Ви бъда благодарен, ако ми предоставите информацията лично. Обръщам се от парламентарната трибуна към всеки, който е бил обект на изнудване във връзка с тези разрешителни, нека съвсем конфиденциално и лично да ми се обади. Поемам ангажимента специализираното звено да направи съответните проверки дали това е така.
Няколко пъти се казва за големи нарушения, за корупционни практики. В края на краищата всички имаме интерес това нещо да се прекрати, най-малкото, за да не остава цялата тази ситуация във висящо положение и да се изчисти - ако наистина има установени такива практики, те да бъдат категорично прекратени, а ако има хора, които са го направили, съответно да си понесат както административната, така и съответната друга отговорност за нарушение на законите. Аз ще Ви бъда благодарен, ако ми предоставите информация, както ще бъда много благодарен и ако ми предоставите Вашето виждане като бивш министър по околната среда и водите и човек, който има отношение към въпроса, как точно да направим тези процедури, за да бъдат те по най-работещия, по най-добрия начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на министъра на земеделието и горите за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Първият въпрос е зададен от народните представители Маргарита Панева и Мая Манолова относно предприети действия във връзка със сигнала за наличие на организирана престъпност на територията на община Дупница.
Заповядайте, госпожо Манолова, да развиете въпроса.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През месец май на две поредни заседания на Общинския съвет в град Дупница по предложение на кмета на общината господин Първан Дандов и на група общински съветници беше обсъден въпросът с наличието на престъпност в град Дупница. Твърдено беше, че двама бизнесмени от региона рекетират фирмите, всяват страх у гражданите и се месят в работата на институциите.
На второто заседание бяха поканени представители на органите, които имат отношение към случая, като присъствахте и Вие, господин Петков. По този начин на място имаше възможност да се запознаете със ситуацията в Дупница.
Междувременно случаят беше широко огласен в местни и национални медии и придоби популярност в цялата страна.
Нашият въпрос към Вас, господин Петков, е следният: след като се запознахте със ситуацията в Дупница, какви конкретни мерки предприехте за проверка на твърдените нарушения? Според Вас и според вашата проверка има ли намеса в работата на институциите и има ли укривани престъпления? Считате ли, че са гарантирани общественият ред и спокойствието на гражданите на град Дупница?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Господин министър, имате думата да отговорите на въпросите.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Панева, госпожо Манолова! На 25 май е свикана извънредна сесия на Общинския съвет на Дупница във връзка с подадени сигнали за силово определяне цените на хляб, рекет, всяване на страх у жителите на града, натиск върху фирмите, извършващи таксиметрови услуги, вносителите на автомобили втора употреба от чужбина, както и намеса в работата на община Дупница от страна на Пламен Галев и Ангел Христов. От Областна дирекция "Полиция" – Кюстендил, е извършена проверка по повдигнатите въпроси и сигнали. Продължава да се работи заедно с други компетентни ведомства и сега, защото това не е въпрос на еднократен акт, а е въпрос на системен контрол.
През 2004 г. от РДВР - Кюстендил, е извършена проверка по сигнал за наличие на наркотични вещества и други предмети, обект на престъпление, в домовете на Галев и Христов, като сигналът не е потвърден.
Във връзка със създалите се в Дупница икономически и обществено-политически конфликти като министър на вътрешните работи смятам, че най-малкото не е коректно да се очаква от полицията да се намесва извън своите компетенции и да взема страна по случая. Това аз ясно заявих и на срещата с общинските съветници.
Доколко има намеса в работата на общинския съвет и интервенция в работата на един или друг общински съветник, това би трябвало да се каже от самите тях по достатъчно ясен и категоричен начин.
По повод създалата се обстановка и с оглед изясняване на сигнали се приеха мерки относно контрола, ограничаване на негативните последици от опитите за вмешателство в работата на общината и местните органи така, както се изразяват кметът и някои от съветниците. Извършват се проверки на режима за носене и употреба на огнестрелно оръжие; проверка на охранителните фирми за спазване на изискванията на Закона за частната охранителна дейност; конкретно е извършена проверка и на физическата охрана на обектите в с. Ресилово, която не е установила нарушения на закона.
Няколко дни след заседанието е проведена среща със служители от Териториална данъчна дирекция на Националната агенция по приходите на Кюстендил за назначаване на данъчни ревизии, като списъкът с фирми е изпратен с официално писмо. Планирана е и вече е проведена среща с ръководството на Окръжна прокуратура – Кюстендил, Районна прокуратура – Дупница, за установяване на следствени дела. Установено е, че има прекратени от Районна прокуратура – Дупница, но са изискани от Окръжна прокуратура – Кюстендил, за насрещна проверка. Установени са фирми, чиято дейност и актуалното им финансово състояние представляват обществен интерес. Извършва се проверка на питейни заведения с цел установяване спазването на разрешителния режим. Уточнено е вече и движимото, и недвижимото имущество на оперативно интересните лица с цел извършване на последващи проверки от данъчните и финансови органи като резултат от мерките, които Регионалната дирекция предприе. Всички постъпили сигнали се проверяват своевременно и при данни за престъпна дейност материалите се изпращат своевременно в прокуратурата. Установява се ролята на фирми, за чиито собственици се твърди, че са оказвали натиск в общинската приватизация, участвали в търгове, приватизиране на обекти и т.н. Като цяло, организирана престъпност в региона няма.
Към момента на територията на РПУ – Дупница, няма изявени организирани престъпни групи. Спрямо лицата от криминалния контингент се прилагат превантивни мерки с цел недопускане създаването на организирани престъпни групи. В тази връзка се търси активното съдействие на обществеността. Всички постъпили конкретни сигнали се проверяват внимателно и обективно. За петте месеца на 2006 г. на територията на РПУ – Дупница, са регистрирани 253 криминални престъпления, с което се запазва нивото на престъпността от същия период на миналата година. Разкриваемостта е 61,26 на сто от началото на 2006 г. до момента. Няма извършено убийство дори и на битова основа, няма тежки престъпления срещу личността с широк обществен отзвук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Панева, заповядайте за реплика към министър Петков.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Вие знаете, че отново Дупница показа на цяла България, че е град на хора с будна съвест и че там вече започва да се формира гражданското общество, защото всеки проблем, който бунтува гражданите, който търси решението си, се поставя на обществено обсъждане. Бяхте свидетел на тези действия с участието си на заседание на Общинския съвет в Дупница.
Аз, като народен представител, в изказванията си по проблемите, които възникваха в региона, заявих, че очаквам бързи, точни, законосъобразни и ефективни действия от страна на всички институции. Въпреки че днес задавам въпрос само към Вас, Вие отговорихте какво правите заедно с всички други институции – става дума за данъчната администрация, става дума за Районната прокуратура, за Областната прокуратура и за всички други институции, които биха могли да въздействат върху решаването на проблемите не само на територията на община Дупница, а и на всички други райони на България, защото считам, че това не е единичен случай.
От Вашия отговор наистина разбрах, че в поделението на министерството, което ръководите, на областно и общинско ниво има приети програми, които се реализират. Разбирам, че очаквате и нови резултати от Вашата дейност. Все пак аз и гражданите на Дупница имаме още очаквания. Те са свързани, на първо място, с това, че се надяваме да бъде доокомплектовано Районното полицейско управление, където и сега има 18 незаети места. От една страна, това би довело до възможност да се извършва по-голяма превантивна дейност, да се покрие по-голям район. От друга страна, това сигурно ще доведе и до повишаване на професионалния капацитет на работещите в органите на МВР.
Наред с това се надявам, че ще продължите да контролирате онова, което извършват органите на МВР на територията на Дупнишки регион и да ни уведомявате като народни представители от този регион за свършената работа. Считам, че само такова отговорно поведение ще даде шанс това, което се случва в Дупница, да е индикация за това, което ще се случи за цяла България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Не.
Преминаваме към втория въпрос, който е зададен от народния представител Нено Димов, относно извършване на проверка по сигнал на жители от гр. Ловеч.
Господин Димов, имате думата да развиете Вашия въпрос.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, по време на приемна в Ловеч преди около десет дни ме потърсиха група граждани, които се оплакаха, че системно са тероризирани от нарушаването на обществения ред в града. Те потърсиха мен, след като са направили всички опити да се справят на местно ниво, минавайки през общината, през местното Районно управление на полицията, през областния управител. Става дума за един ресторант “Национал”, който се намира на ул. “Цачо Шишков” № 40 и който е точно между три блока – “Хемус А”, „Хемус Б” и блок “Изгрев”. Имам подписка от 80 души, живеещи там, които се оплакват, че редовно работата на този ресторант продължава до 2,00, 3,00, 4,00, че и до 7,00 часа сутринта при регламентирано работно време до 24,00 ч. – за лятото, и до 23,00 ч. – през зимата.
Аз само искам да Ви напомня, предполагам, че Вие го знаете, но тези хора, за да могат да работят пълноценно, трябва да са се наспали добре. А след като те работят пълноценно, плащат данъци, от които Вие получавате Вашата заплата, ние тук – нашите, а полицаите в Районното управление получават съответно техните. Тези хора не могат да бъдат ефективни след този тормоз, който е вършен многократно и многократно.
Доколкото знам, Вие имате добри връзки в Ловеч, Вие сте от съседен район, но към Вас има две прекратени дела именно в Ловеч, мисля, че едното беше за хулиганство, може и да бъркам.
Искам да Ви задам следните два въпроса:
1. Постъпвали ли са жалби в Районно управление – Ловеч, от граждани относно работата на ресторант “Национал” след разрешеното работно време?
2. Извършвани ли са проверки по тези жалби, какъв е резултатът от тях и какво е предприело Районното управление на МВР в Ловеч за осигуряване спокойствието и нормалния живот на гражданите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да отговорите на зададените въпроси.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димов, много съм Ви задължен за тази допълнителна вметка за двете дела и за тяхното прекратяване. Изключително задължен съм и на господин Атанасов, защото в един доста продължителен период от време е имал личната грижа да ме подслушват. След като те не са установили никакви налични доказателства срещу това, за което са повдигнати обвиненията срещу мен, така или иначе прокуратурата се е произнесла. Навярно това няма да Ви въодушеви много, но такива са реалностите. (Реплика от народния представител Нено Димов.)
Не мога да преценя. Вие по-добре знаете с прокуратурата как става работата, защото подслушването тогава е бил един доста мащабен процес и не е във Ваш интерес да го повдигате, както Ви е добре известно.
Ресторант “Национал” е собственост на ЕТ “Нешев – Георги Йовчев” и се стопанисва от Николай Недков и Георги Недков – и двамата от Ловеч. Търговският обект се намира в партерно помещение на жилищен блок “Хемус” на ул. “Цачо Шишков”. От 25.07. със заповед на кмета на Ловеч е категоризиран безсрочно като ресторант с две звезди. От началото на 2006 г. на телефон 166 в РПУ – Ловеч, са подадени седем оплаквания от граждани за нарушаване на нощната тишина от ресторант “Национал”. Сигналите са отразени в работен дневник на дежурната част при РПУ. Полицейски служители в два от случаите са констатирали, че подадените сигнали са основателни за съставени актове са административно нарушение на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 на Община Ловеч. Актовете са изпратени на кмета на общината за отношение и изготвяне на наказателно постановление по тях. В останалите случаи полицейските служители са установили, че музиката вече е спряна или че заведението е затворено.
За удължаване на работното време на търговски обекти се издават разрешителни от кмета на Община Ловеч съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата, общественото имущество и природата. През 2005 г. са издадени 33 разрешения за ползване на ресторант “Национал” до 2,00 ч., а от началото на 2006 г. техният брой е 23.
Във връзка с жалба до Районна прокуратура в Ловеч по повод възникнал конфликт между граждани от блок “Хемус” и роднини на собственика на ресторанта, отправили закана за саморазправа, през м. март в РПУ Ловеч е заведена преписка. На собствениците са съставени актове за предупреждение съгласно чл. 63 от Закона за МВР, проведени са беседи и с двете страни по конфликта. Потърсено е и съдействието на кмета на община Ловеч за решаване на проблема, предвид на това, че собственикът на ресторанта Николай Недков е заместник-председател на Общинския съвет в Ловеч.
На 25 януари 2006 г. и на 1 февруари 2006 г. служители на Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве са извършили проверки на нивото на шума в ресторанта, като и в двата случая е констатирано, че измерените стойности са в рамките на допустимите хигиенни норми. Компетентните органи не са били допуснати от жалбоподателите за измерване на шума в домовете им.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димов, имате думата за реплика.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър, не знам дали сте били подслушван, знам обаче, че съдиите дават такива разрешения.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Сигурен бъдете.
НЕНО ДИМОВ: Нямам достъп до такава информация, но знам, че съдиите дават разрешение, когато има съмнение за престъпление.
Връщайки се към конкретния случай, Вие изчетохте с монотонен тон това, което се е случило, но не така монотонен е шумът, който вдига ресторантът. Ресторантът е на Николай Недков, който е общински съветник от вашия коалиционен партньор – Обединения блок на труда и управляващата коалиция в Ловеч, както правилно казахте. Много трудно е да не се дават разрешения, но проблемът е, че след като са дали разрешение до 2,00 ч., тези пиршества са продължавали до 7,00 ч. сутрин. При всички положения замерванията, които са извършени и които цитирате, са замервания, които очевидно са се случили, след като е било предупредено заведението на господин Недков.
Аз искам да Ви попитам: няма ли да предприемете акция, която да направите, без той да е предупреден? Да се отиде и да се види, след като има 33 разрешения за първата година, за която говорим, и още над 20 само за първото полугодие на тази година, очевидно има достатъчно много случаи, в които това може да се провери.
Надали тези хора биха изминали целия този път – през общинската администрация, МВР, та да стигнат и до Народното събрание, само защото искат да се заяждат със собственика на един ресторант. Тези хора много силно страдат. Те плащат данъци, за да не бъдат тормозени. Вие получавате заплатите си, за да ги предпазите от този тормоз.
Очаквам адекватни действия от Вас, господин министър, и ще следя това развитие. Очаквам да ми кажете какви точно ще бъдат адекватните действия оттук нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате две минути за дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Димов! Тогава разрешенията за подслушване са издавани мисля не от съда, а от прокуратурата.
Още веднъж ми се иска с известно чувство на благодарност към съда и към коректните служители в “Национална сигурност” тогава да кажа, че и двете, или колкото са били, мероприятия по моето обгрижване, така да се каже, са приключили съвършено безславно за хората, които са се надявали, че ще намерят нещо престъпно в моето поведение.
Още веднъж ви благодаря за възможността да кажа това.
По другия въпрос, който повдигнахте, един изключително важен въпрос, разбира се, въпросът за сигурността и спокойствието на гражданите засяга далеч не само органите на Министерството на вътрешните работи, а тук в случая очевидно става дума за общинската администрация, очевидно става дума за доста други служби, които имат ангажименти и отношение към контрола на обществения ред. Това, което ще направя, е изцяло в рамките на правомощията на Министерството на вътрешните работи – да бъде системно контролирана работата на това заведение както като час, разрешен в наредбата, или при евентуално удължаване от кмета, така и за реда и спокойствието в квартала и в общината. Останалите ангажименти, както сам добре разбирате, не кореспондират пряко с Министерството на вътрешните работи.
Благодаря ви сърдечно още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към следващия въпрос, който е зададен от Иван Николаев Иванов, относно празнуване на рожден ден на полк. Стоицев – директор на РДВР в Пазарджик.
Господин Иванов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 19 юни 2006 г. директорът на РДВР в град Пазарджик комисар Жоро Стоицев празнува рождения си ден в хотел-ресторант “Тракия” в центъра на града. На банкета присъстват много хора, сред които и Вие, господин министър, като негов приятел и негов началник. Дотук нищо особено.
Това, от което обаче се оплакаха граждани от града и което е повод за моя въпрос днес, е самата организация на празненството и по-специално забранения достъп на моторни превозни средства на обикновени граждани до обществения паркинг, намиращ се пред хотел-ресторант “Тракия”, в непосредствена близост до мястото на събитието.
До паркинга са били допускани единствено луксозните лимузини на специално поканените гости на тържеството, сред които, както казах, сте били и Вие, господин министър. На паркинга е имало и охрана от служители на МВР – Пазарджик, сякаш полицаите не са държавни служители, а контингент за лично ползване от страна на техните началници.
Няма да пропусна да отбележа, че дори не е поискано и поради тази причина не е и получено разрешение от общината за подобно ограничение на достъпа на моторни превозни средства до обществения паркинг, който по същество е общинска собственост.
По този повод и като имам предвид, че случаят получи обществена гласност, отправям към Вас следния въпрос: на какви законови основания е бил ограничен достъпът на моторни превозни средства до обществения паркинг по време на честване на рождения ден на директора на РДВР в град Пазарджик комисар Стоицев? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много ресторантски въпроси се събраха, господин министър. Заповядайте. Аз не подценявам тяхното значение.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Това настроение въодушевява безспорно.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Организацията на движението на територията на община Пазарджик е регламентирана с наредба от кмета на общината. Аз съм бил 15 минути на посоченото от Вас тържество, но справката, която направих, сочи следното.
На 19 юни е потърсено съдействието от бюджетното предприятие “Паркинги и охрана” към община Пазарджик с оглед осигуряване на места за паркиране на паркинга пред ресторант “Тракия”, без да се нарушава Наредбата за организация и безопасност на движението в община Пазарджик. Поводът е честването на 50-годишния юбилей на директора на Областната дирекция на полицията в Пазарджик господин Жоро Стоицев. Съгласно Правилника за организацията на работата на служителите от направление “Охрана” към “Паркинги и охрана” град Пазарджик достъп до обществените паркинги, включително и до този пред ресторант “Тракия”, е свободен след 16,00 ч. В съответствие с изискванията на Наредба № 16 за организацията на взаимодействието между МВР и Националната служба за охрана – чл. 14, ал. 1, т. 3, са предприети мерки за сигурност, като автомобилите на гостите са насочени в паркинга през един вход и са паркирани на свободните места в него. Свободният достъп на другите автомобили не е ограничаван.
Присъствието на полицейски автопатрул в центъра на града по време, когато има струпване на автомобили и граждани, е обичайна полицейска практика и се прави именно с тази цел – да не се допуска нарушаване на правилата за движение и охрана на обществения ред и сигурност. В конкретния случай автопатрулът е в съответствие и с единната разстановка за охрана на обществения ред, определени обекти, регламентирани със съответните наредби както в министерството и дирекцията, така и в общината. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, заповядайте за реплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Искам да изясня едно нещо, което на Вас неправилно Ви е подадено от Пазарджик, а именно, че разрешение за това какъв да бъде достъпът до паркинга след 16,00 ч. не е било изисквано нито от общинската фирма, нито от самата община. И това е в резултат на сведения, получени от общинските съветници, които са проверили това на следващия ден след събитието.
На второ място, недопустимо е служители на МВР да се ангажират за специален режим на движение и паркиране, когато се касае за лично тържество. Празнуването на един рожден ден, независимо на кого, е лично тържество. По същество служителите на МВР не трябва да бъдат ангажирани по този служебен начин.
На следващо място искам да отбележа, че особено подтискащо е това, че такова пищно тържество е направено в Пазарджик – градът, в който вече четири и повече месеца Жоро Стоицев и неговите служители, същият този Жоро Стоицев, в чиято чест Вие сте вдигали тостове там, показва пълна безпомощност в разкриването на едно от най-тежките престъпления през последните години – убийството на двете сестри Белмейски. При това тази необяснима безпомощност на МВР-Пазарджик, е повод все повече в града да се говори, че не само МВР-Пазарджик са безпомощни да разкрият това убийство, но до известна степен то се прикрива умишлено.
Господин министър, единственият начин да се даде отговор на тези слухове, не е като застанете тук и кажете колко много се е работило през тези четири месеца, а като се повдигне обвинение към извършителя и той се разкрие изцяло. Докато това не се направи, слуховете наистина ще се множат.
Преди да завърша, искам да Ви попитам: Вие, който без съмнение държите кадровото досие на комисар Стоицев, дали сте се позаинтересували защо той е бил уволнен преди осем години от системата на МВР? Потърсете го, това е обществена тайна в Пазарджик, а и не само там. Оттам ще се разбере на какви хора е поверено да вършат тази дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате две минути за дуплика. Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Принуден съм да кажа още веднъж: паркингът не е бил затварян за ползване от гражданите. Той има два входа и единият е бил изцяло на разположение на гражданите. Не случайно подчертах и в отговора, че колите, които са идвали по повод на тържеството на регионалния директор, са спирали на свободните места, както и казах, че е искано съдействието на съответното общинско звено.
За съжаление, господин Иванов, Вие се опитвате да спекулирате по един доста непочтен начин. Ще кажа две неща.
Първо, говорите за пищно тържество. Както казах, бях там 15 мин., но мога да преценя за тези 15 минути каква е била "пищността", както Вие се изразявате. Съвсем скромен юбилей! Опитите да се заблуждава или лъже по този безогледен начин не Ви правят чест!
Второ, твърдите, че съм вдигал тостове. Аз нямам този навик и тост не съм вдигал и в Пазарджик!
Да се послъгва така на дребно, като същевременно се спекулира с трагедията на хората, вероятно може да създаде към Вас временен интерес, но не го мисля за почтено и коректно, особено когато това става от един народен представител.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Неразкриването от четири месеца не е спекулация, господин министър, и Вие го знаете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпрос от народния представител Антонела Понева относно денонощно дежурство на кола и служители на МВР на адрес ул. "Любен Каравелов" № 20, София.
Заповядайте, госпожо Понева, да развиете Вашия въпрос.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, на ул. "Любен Каравелов" № 20 в София от почти пет години стои пост на МВР – лека кола с трима служители на МВР.
Факт е, че два дни, след като аз пуснах своя въпрос към Вас миналата седмица, постът беше отстранен и от една седмица вече не е там. Но това показа Вашата реакция, че са липсвали основателни причини за ограничаване на този полицейски ресурс на съответния адрес.
Получих сигнали от граждани, че служителите на МВР са ги притеснявали, когато са влизали в сградата: искали са им документи, проверки. Питали са ги при кого отиват. Хората, които живеят в съседство, знаят, че този пост е поставен там от бившия секретар на МВР и сегашен кмет на София Бойко Борисов, за да охранява негова близка.
Всичко това става, когато съседните улици тънат в мрак, родителите тревожно чакат по балконите децата си да се завърнат от училище, особено зимните месеци, когато е тъмно. Не един случай има на нападения върху граждани.
Също така има квартали с преобладаващо ромско население, където се извършват зверски убийства, които отчаяно се нуждаят от засилено полицейско присъствие.
И оттук неминуемо идва въпросът: този каприз колко струва на българските данъкоплатци. Една проста сметка показва, че няколкостотин хиляди лева са отишли, за да се охранява "къщата на тъщата".
Питам Ви: кого и на какво основание в продължение на толкова години МВР охранява на този адрес? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Понева! Процесите на интеграция на Република България като бъдещ член и т.н….
Вашият главен въпрос е защо все пак там е имало полицейска кола.
Обезпечаването на физическата охрана на дипломатическите обекти у нас и работещите там чужди граждани е организирано със заповед на министъра – сили на Главна дирекция "Жандармерия" и Столичната полиция.
На тази територия, за която Вие говорите, има редица посолства. Там работят три мобилни групи. В графика на Първо РПУ автопатрул 17 е изведен за обезпечаване на територията с граници: ул. "Гурко", ул. "Любен Каравелов", бул. "Патриарх Евтимий", ул. "Хан Крум", бул. "Фритьоф Нансен" и бул. "Цар Освободител". В района това е единственият патрул, който изпълнява 24-часов системен обход на маршрута, доста често пеша, като осъществява наблюдение на намиращите се в обслужваната територия дипломатически представителства. Знаете добре, че там са представителствата на четири държави – и четирите – членки на Европейския съюз.
Няма да се спирам на конкретните задължения, но ми се струва за важно да се добави, че на територията, която се охранява от този автопатрул, има още няколко обекта, които заслужават особено внимание. Това е заведението за бързо хранене "Мимас", където поради характера на предлаганата храна и централното разположение на заведението, се наблюдава присъствие на чужди граждани, които нерядко са от тъй наречените рискови държави.
РЕПЛИКА ОТ ДСБ: И там живее тъщата на господин Борисов! (Оживление.)
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Какво, господин Атанасов? (Шум и реплики от КБ и ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Ако въпросът е дали там живее тъщата на господин Борисов – формулирайте го така! (Шум и реплики от ДСБ.)
Но как се казва в онзи виц – за едно си говорим, а за друго си мислим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви!
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Ние четири години си мислим, че господин Атанасов мисли за сигурността на държавата, а той си мисли кого и как да подслушва! (Шум и реплики от ДСБ и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, господин министър, да се върнем към въпроса!
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Ето и сега – те си мислели за тъщата на господин Бойко Борисов, а формулират въпроса по друг начин!
Не съм готов да отговоря на Вашите мисли, колкото черни или розови да са те.
Един мой бивш преподавател казваше: "Мисли, който може да върши тази работа!".
Въпросът, който пряко е свързан и адресиран към автопатрул 17, е доста по-комплексен. Веднага искам да кажа, че там действително в определен период е живял и тогавашният главен секретар на Министерството на вътрешните работи и сегашен кмет на София. Най-лесната работа за мен беше да махна автопатрула. (Шум и реплики от ДСБ.)
А-а-а, голямо откритие! (Шум и реплики от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, моля Ви!
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Това – да си толкова време шеф на контраразузнаването и сега да разбереш кой къде живее, затова контраразузнаването беше в толкова трагично състояние!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, моля да се върнем към отговора.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Разчитам нещата напълно, сега нещата лъснаха в цял ръст.
Най-лесната работа за мен беше да махна автопатрула – най-лесната работа, и да покажа тържеството на бруталността. Какво щях да постигна, премахвайки автопатрула? Щяха да ми изръкопляскат, че съм махнал този автопатрул, който се намира в близост. Той така или иначе е в близост до мястото, където е живял, и сега минава бившият главен секретар и настоящ кмет на столицата. Не мисля, че това е цивилизован и разумен подход.
Същевременно, държа да кажа, че подходът със системното присъствие на кола пред блока също не е приемлив. Той няма как да се развива и не е така през последните месеци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Понева, имате думата за реплика.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Господин министър, аз разбирам, че Ви е много трудно да кажете истината, а се оказа, че Ви е много лесно да обвинявате в лъжа народни представители, което не Ви прави чест, както направихте преди малко към господин Иванов. Това, което казахте, беше една добре структурирана измислица. Защото аз, за да задам този въпрос, няколко месеца съм проследила случая и денонощно този пост стоеше на този адрес. И въобще не е патрулирал. Това не е патрул, това е пост, който вършеше почти частноохранителна дейност пред този адрес. Другите патрули през съответното заведение се появиха наистина от няколко дни, посолствата са добре охранявани от други патрули. И всичко това, което казахте, не отговаря на истината. За съжаление, явно не можем да разчитаме на Вашата адекватна намеса при такива сериозни закононарушения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Желаете ли дуплика, господин министър? Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Понева! Аз не знам защо са Ви трябвали няколко месеца. Тези неща се констатират и по-бързо. Но това пък издава определена систематичност в мисленето, която се нуждае от по-продължителни периоди, за да се стигне до крайния извод.
Веднага искам да кажа, че закононарушение няма. И когато казвам, че някой лъже, аз съм готов да коментираме това мое твърдение, където и както трябва. Тъй че не бих Ви съветвал да твърдите, че има закононарушения, защото, пак казвам, такива няма. И ще повторя: можех да махна патрула веднага.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ, от място): Вие вече го махнахте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Не, малко Ви е прибързан изводът. Това е патрул, това не е пост. И не трябва да бъркаме жанровете. Ако Вие няколко месеца сте минавали точно тогава, когато колата е била спряна, това е друг въпрос и няма как да преживея Вашата болка. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Господин Атанасов, малко по-силно. Възпитанието Ви отговаря и на крясък.
Струва ми за важно да отбележа, че да мразиш някой не е повод да си концентрираш вниманието около това къде живее тъща му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към въпрос от народния представител Волен Сидеров относно случая на магистрала “Тракия” с проф. Балкански.
Господин Сидеров, заповядайте, имате три минути да развиете Вашия актуален въпрос.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Господин председателстващ, моят въпрос не е ресторантски, макар че на министър като Румен Петков най-му прилягат ресторантски въпроси. Моят въпрос се отнася до един случай на магистрала “Тракия”, при който колата, кортежа, височайшият кортеж на господин министъра, е щял замалко да убие един уважаван български учен – езиковедът Тодор Балкански, който е карал най-нормално и спокойно. И даже аз ще ви прочета свидетелствата на този наш уважаван професор, който даде интервюта пред няколко български медии, включително Националното радио. Той казва така:
“На 19 юни към 16,15 ч. тръгнах от София към Пазарджик по магистрала “Тракия”.
И така, по едно време той вижда, че зад него се задават коли. “Скоростта на колите беше над 200 километра. Аз карах със 120-130 километра – скоростта, която е разрешена за магистрала. Втората кола закачи огледалото на автомобила ми” - казва проф. Балкански. „Колата ми е “Фолксфаген” с чупещо рамо на огледалото. Ако беше руската ми кола при тази скорост, с която те караха, днес на езика на моето село Сарая щяха да ми струват три дни”. Тоест щяло е да бъде покойник.
По-нататък проф. Балкански казва, че е питал първата патрулка, до която е стигнал: “Защо не спряхте тези гамени, които щяха да избият хората?” И знаете ли какво ми отговориха катаджиите? “Току-що ни съобщиха, че това е бил нашият министър.”
Оказва се, че министърът на вътрешните работи профучава с над 200 километра по магистрала “Тракия” в посока Пазарджик на 19 юни, при което застрашава живота на един български гражданин. Не се спира дори след това, след което пресцентърът на МВР отрича категорично, че е имало такова нещо и че той, нашият юначен министър, ако искал да изтласка въпросния гражданин, той щял да го направи, защото той е голям юнак, разбира се. Но в случая само леко го е закачил. Тоест една пътна шега е извършил с него.
Преди малко от въпроса на господин Иванов стана ясно, че господин министърът е бързал така много за приятелската разпивка с Жоро Стоицев, която се е състояла в Пазарджик и за която е бил отцепен цял хотел. Тази “скромна” по думите на господин министъра разпивка, е изолирала така центъра на Пазарджик, че никой не е могъл да достигне дотам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Отделяте се от Вашия въпрос.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Моят въпрос е кой точно се е возил в автомобилите, застрашили живота на проф. Балкански чрез пътнотранспортно произшествие? И кой е карал колата, създала предпоставки за пътнотранспортно произшествие с тежки последици? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да отговорите в рамките на две минути.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Първо, искам да кажа, че този инцидент не е онзи инцидент. По този инцидент...
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Можеш да се държиш малко по...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много Ви моля, не влизайте в реплики.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Вие сте ми образец за живота, господин Георгиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Научи се да говориш както трябва.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Правя опити да Ви достигна, но на този етап неуспешно. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, господин министър, не влизайте в диалог.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Ти никога няма да ме достигнеш.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: И аз на това се надявам, че никога няма да Ви достигна. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви за тишина, колеги!
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Да кажа първо, че този инцидент не е онзи инцидент. По този инцидент няма жалба нито в Областната дирекция в Пазарджик, нито в Министерството на вътрешните работи. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.) Не Ви чух, господин Атанасов. Аз вече казах, че на Вашето възпитание отговаря една по-голяма извишеност. Но пък може да е въпрос и на ръстови данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, моля Ви, отговаряйте директно на въпроса.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Относно твърденията в публикациите на цитираните вестниците за възникнал пътен инцидент по магистрала “Тракия”, както казах, тоя инцидент не е оня инцидент, (оживление) на 19 юни около 17,30 ч., при който е бил застрашен животът на проф. Балкански, при проверката се установи следното.
В 17,35 ч. на 19 юни при автопатрул на ОДП – Пазарджик в района на 80-и километър на автомагистрала посока София – Пазарджик, на пътен възел Калугерово е спрял лек автомобил “Фолксфаген Пасат” комби, червен, със съответната регистрация и водачът Тодор Балкански, който е бил сам в автомобила си. Без да слиза от колата си, той е попитал служителите от автопатрула: “Защо не спряхте двата автомобила, които се движат с превишена скорост?” и обяснил следната ситуация: на няколко километра след ханче “Калугерово” същите два автомобила са го изпреварили, като са се движили в пакет и са го принудили да се измести плътно в дясно, при което е щял да катастрофира. На проф. Балкански от автопатрула е било обяснено, че двата автомобила са със съответния режим на движение. Професор Балкански е отговорил, че не е видял сините светлини, само запалените фарове и че двата автомобила са го изпреварили с много висока скорост и много близо до него, като обяснил, че е имало и други автомобили в същата посока и в същото най-дясно платно за движение. Пред автопатрула проф. Балкански не е заявил за настъпило пътнотранспортно произшествие по време и след изпреварването, като е изразил опасение, че ситуацията е била много опасна както за него, така и за изпреварващите го автомобили.
Видно от докладната записка на служителите при направения оглед на автомобила на проф. Балкански не са констатирани материални или други щети от настъпило пътнотранспортно произшествие. В разговор с проф. Балкански, проведен от началника на група “Пътна полиция” при ОДП – Пазарджик на 1 юли в с. Сарая, Пазарджишка област, той заявява, че вторият автомобил е закачил с огледалото си неговото странично ляво огледало за задно виждане, което той констатира при пристигането си в гр. Пазарджик. Там при направения оглед на автомобила се установява, че страничното ляво огледало не е счупено, а е със спукана пластмасова обвивка. Господин Балкански е заявил, че за случая е писал писмо до народните представители на 25 юни и чака отговор от тях. Служителят на ОДП – Пазарджик е обяснил на проф. Балкански съответните законови норми и неговите правомощия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Аз разговарях и тази сутрин с проф. Балкански. Извинил съм му се по телефона, ако е настъпил такъв инцидент. Такъв инцидент, както казах, не е констатиран нито по колата на професора, нито по двете коли, с които се вози вътрешният министър.
На другите закачки мисля да отговоря малко по-късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Сидеров, имате две минути за реплика към получения отговор. Заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Типично във Ваш стил – арогантен, просташки стил, Вие не отговорихте на моя въпрос и не казахте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, не обиждайте министъра.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Извинявайте, тези отговори аз не мога да оценя по друг начин, освен така. Не отговорихте кой се е возил в колата, по чие нареждане тя се е движила със скорост много по-висока от разрешената? Защо е била без обозначителни знаци и защо не сте спрели след този инцидент? Щом сте се извинили, значи Вие признавате косвено, че Вие сте били в тази кола. Кой е карал, кой е шофьорът, който трябва да понесе отговорността и как е наказан той? На този въпрос Вие просто не отговорихте. Аз впрочем не очаквам да отговорите, защото Вашият стил е такъв.
А Вашият стил е такъв, какъвто е стилът на хората, с които дружите. Вие карате по магистрала “Тракия” с манталитета на мутра, с каквито Вие се срещате редовно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви да държите подходящия...
ВОЛЕН СИДЕРОВ: С хора като Маджо и Таке, с които се срещате редовно. Същия стил Вие сте го усвоили и карате по магистралата. Така че моят съвет, господин министър, за да не застрашавате повече живота на български граждани, просто да се оттеглите от поста си. Това ще бъде най-доброто разрешение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Желаете ли дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Сидеров! По мой адрес от тази трибуна Вие сте изригнали немалко клюки, клевети, обиди.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Вие повече.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Вероятно, ако бях излъгал преди известен период от време, днес ситуацията щеше да е по-различна. Тези клюки, клевети и обиди са главно мой проблем. За съжаление и на моите родители, на моите деца, на моите близки и приятели. Боя се, че като Ви говоря за родители, близки, деца, приятели, Вие не съвсем добре ме разбирате.
Искам да подчертая, че действително ако бях излъгал, ако бях спестил истината, ако бях повлиял върху служителите на Министерство на вътрешните работи при онзи, както казах, инцидент на магистрала “Тракия”...
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Говорете за този, а не за онзи.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: ... вероятно щях да си осигуря някакъв имагинерен и временен комфорт. Ненужен, разбира се. Но много ясно искам да подчертая, че аз своя избор съм го направил. И този избор е истината. Знам какво ще ми струва този избор, знам какво ми струва този избор. Този избор в много голяма степен съм го направил и в резултат на възпитанието, което са ми дали моите родители, които изживяват всички тези клевети и обиди. Този избор съм направил и в резултат на приятелите си, с които съм израснал и съм изградил своя характер.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Кой избор?
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Изборът на истината. Това е моят избор.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Какъв е Вашият избор – да се срещаш с Маджо и Таке.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Вижте, тези клевети и твърдения човекът трябва да знае, че не е имало такива срещи. Това са част от Вашите клевети и твърдения.
И, разбира се, ще продължа. Защото нямам никакво основание да преосмислям този си избор. Това е въпрос на ценности. Това е въпрос на морал. Това е въпрос на взаимоотношения. Като говоря всички тези неща също се безпокоя, че малко ще остана неразбран точно от Вас. Но нямам никакво основание да преосмислям своя избор и ще продължа по същия начин, защото истината трябва да бъде казвана на обществото. Не може да страдат двама или трима граждани, които са бити по най-арогантния и просташки начин, както Вие се изразявате, на улицата, за да бъде в комфорт един или друг народен представител, независимо дали става дума за народен представител висок 1,50 или за народен представител, висок 1,85. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви много.
Уважаеми народни представители, завърши парламентарният контрол.
Благодарим на министъра на вътрешните работи за участието му в парламентарния контрол.
Следващото пленарно заседание е в сряда, 12 юли от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи
Екатерина Михайлова

Секретари:
Метин Сюлейманов
Светослав Малинов