Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Петя Гегова и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Разполагаме с необходимия кворум.
Откривам заседанието.
Уважаеми колеги народни представители, започваме поредната работна седмица на 40-ото Народно събрание.
Първо предстои да приемем програмата за работата ни. Разполагате с проекта. Той беше обсъден на завършилия преди десетина минути Председателски съвет. Предлагам го на вашето внимание:
Проект за програма за работата на Народното събрание за периода 12-14 юли 2006 г.:
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката (Вносители: Яне Янев, 19.01.2006 г.; Иван Костов и група народни представители, 12.05.2006 г.; Мая Манолова и група народни представители, 22.06.2006 г.). 
2. Второ четене на законопроекта за кредитните институции (Приет на първо четене на 8.06.2006 г.). 
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (Вносители: Минчо Христов и Стела Банкова, 21.07.2005 г.; Министерски съвет, 28.11.2005 г.; Ася Михайлова и Елеонора Николова, 10.02.2006 г.; Мая Манолова и Георги Юруков, 7.04.2006 г.; Владимир Кузов, 12.04.2006 г.; Владимир Кузов, 26.05.2006 г.; Мая Манолова и група народни представители, 23.06.2006 г.; Захари Георгиев, 28.06.2006 г.).
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (Приет на първо четене на 15.06.2006 г.).
5. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Кралство Швеция за сътрудничество по чл. 6 на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (Вносител: Министерски съвет; 30.06.2006 г.).
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки (Вносители: Борислав Китов и Лъчезар Иванов, 12.05.2006 г.; Министерски съвет, 21.06.2006 г.).
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (Вносители: Йордан Цонев, Татяна Дончева и Камелия Касабова; 7.07.2006 г.).
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение (Приет на първо четене на 21.06.2006 г.).
9. Доклад на Временната комисия по искането на Борис Велчев, главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Павел Михайлов Чернев, народен представител в 40-то Народно събрание и проект за решение.
10. Второ четене на законопроекта за данък върху добавената стойност - продължение.
11. Парламентарен контрол.
Това е проекта за седмичната ни програма. Ако няма коментари, както виждам, моля да гласуваме този проект за седмична програма.
Гласували 162 народни представители: за 154, против 7, въздържал се 1.
Програмата е приета.
Уважаеми народни представители, преди да продължим с предложенията по тази програма, нека за момент макар отдадем внимание на днешната дата – 12 юли.
Днешната дата 12 юли бележи 15-та годишнина от приемането на Конституцията на България. Преди пет години парламентът прие декларация, с която потвърди, че дейността ни като народни представители следва да утвърждава и развива българския конституционализъм за доброто на България и нейните граждани. Тази година 12 юли съвпада с първата годишнина в работата на 40-то Народно събрание – време за интензивна законодателна дейност и на по-малко тържественост. Затова днес заслужва да осъзнаем няколко водещи начала, които Конституцията ни повелява да вграждаме в нормите, които утвърждаваме:
- върховенството на правата, достойнството и сигурността на личността и дълга ни да пазим националното и държавното единство на България;
- утвърждаването на републиката и парламентарното управление като основи на народовластието, изключващи възможността отделна партия, институция или личност да си присвоят народния суверенитет;
- съчетаването на независимостта на властите и институциите с градивното взаимодействие между тях, гарантирани чрез парламентарния контрол и отчетност.
През изминалата година от 11 юли 2005 г. до днес парламентът последователно спазва тези начала като успешно изпълнява приетите от него с консенсус приоритети за европейското членство и стабилното икономическо развитие на страната. През този период Народното събрание прие три пъти по-голям брой закони в сравнение със същия период на предходния парламент, при това редица от тях – кодекси с основополагащо значение.
Днес сме ангажирани с последния набор от законопроекти, необходими за пълноправното членство в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Конституцията и чрез необходимите промени трябва и занапред да бъде сигурната основа за европейското бъдеще и успешното развитие на България в интерес на цялото общество и на всеки български гражданин.
Уважаеми колеги, благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
Продължаваме с текущата ни работа, която се изразява в разглеждането на предложенията по ал. 3 от чл. 40 за програмата ни за седмицата.
Първото предложение е от народния представител Стела Банкова за включване на Проекторешение за поемане от бюджета на таксите за пререгистрация на моторни превозни средства.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, поводът да бъда упорита в желанието си да предлагам на вашето внимание решение от бюджетния излишък да се отдели сума, за да се заплатят таксите на социално слабите, хората с увреждания и пенсионерите, е обстоятелството, че обикаляйки България, констатирам все още големи опашки пред КАТ. И знаете ли какви са колите? Колите, които виждам, са над 20‑25-годишни, тоест коли, които са собственост именно на социално слаби и пенсионери, на такъв род български граждани.
Обръщам внимание, че сумата, която ние изискваме, за голяма част от тези хора е непосилна, колкото и да ни е чудно. Защото тя е съизмерима с месечното им възнаграждение, тоест с пенсията на българските пенсионери.
Навсякъде хората поставят този проблем, искат да ги чуем, молят и настояват. Няма никаква пречка ние да проявим малко повече социална чувствителност и на тази категория български граждани, за които е непосилно да изплатят тази сума, да се направи този хуманен жест и да се изплати таксата от 60 лв. Още повече, нека отново да ви припомня, в редица европейски страни пътуват коли и със стари номера. И един също любопитен пример: в Щатите цената на смяната на номерата е около 10 долара, тоест около 15 лв., а при нас – 40 долара, тоест някъде около 60 лв.
Моля ви отново, нека да не товарим българските граждани с такава непосилна сума и моето предложение е да проявим тази социална чувствителност и да допуснем това предложение за дебат в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви и за спазването на времето.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 142 народни представители: за 38, против 51, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Минчо Христов за Проекторешение за мораториум върху застрояването на зелени площи.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Предлагам, уважаеми колеги, на вашето внимание Проекторешение за налагане на мораториум върху застрояването на съществуващите зелени площи и парковете.
Уважаеми колеги, предложеният мораториум касае един изключително тежък проблем. Всички вие сте запознати, ходите по районите, откъдето сте избрани. Става дума за строителството, за застрояването на зелените площи, парковете и междублоковите пространства в големите градове.
Аз няма да ви цитирам мотивите, може би за десети път предлагам на вашето внимание това предложение. Не е плод на някакъв инат, уважаеми колеги, а проблемът е там, че откакто започнах да предлагам това предложение, строителството се е увеличило драстично. Онзи ден тук бяха представители от организации, които се борят срещу това застрояване, и специално ми обърнаха внимание на този проблем.
Нека да проявим малко разбиране, призовавам ви, и нека да гласуваме това предложение, а в хода на дискусиите вие да прецените дали мораториумът да бъде за десет, за пет години или както вие решите. Просто надявам се да проявите разбиране и се надявам на вашата съвест, уважаеми колеги, да гласуваме това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението на господин Христов.
Гласували 137 народни представители: за 30, против 44, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Борислав Ноев за мораториум върху приватизацията и концесиите.
Заповядайте.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители! Всички събития от последните дни по възможно най-убедителен начин показват изключително масовата обществена подкрепа на идеята за спиране на вулгарното разграбване на общонародната собственост, скрита под циничната форма на безпринципна приватизация. Също толкова категорично е и общественото неодобрение на масираната практика за отдаване на концесия на природните ресурси, които България отлично може да оползотворява с национални сили.
Отчитайки безспорния факт, че сегашният състав на българския парламент в лицето на Четиридесетото Народно събрание не отразява вярно политическите предпочитания на българския народ, политическата партия “Атака” смята за недопустимо да се позволи и занапред правителството, излъчено от същия парламент, да се разпорежда с остатъците от българската икономика. Като насрещна спекулация биха се явили всички опити предлагането на този проект за решение да бъде представено като желание на “Атака” да печели за себе си партийни, политико-икономически активи от задържането на приватизационните и концесионните процеси до формирането на следващия парламент, в който “Атака” неминуемо ще има мнозинство. Защото “Атака” е доказала, че се ръководи неотклонно от своите програмни принципи, които са ясно формулирани и публично оповестени.
Партия “Атака” достатъчно ясно изрази отношението си чрез внесения от нейната парламентарна група проект на Закон за приватизация. “Атака” допуска икономическо раздържавяване само в конкретните случаи, когато то е стопански интерес на България, при отчитане на необходимостта от държавен монопол в определени отрасли и с абсолютно изискване за пълна и открита процедура.
Колкото до концесиите, ние никога не сме крили нашето становище, че ги смятаме за елемент на политика от колониален тип, с каквато никога не сме били съгласни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното от господин Ноев предложение.
Гласували 134 народни представители: за 16, против 61, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Георги Димитров за Законопроект за радиото и телевизията.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Дами и господа народни представители, днес е един хубав ден за българския национализъм и ще ви кажа защо. Ние от “Атака” за пореден път, господин Ралчев, предоставяме на вашето внимание един законопроект, за който знаем, че вие ще гласувате против – Законопроекта за радиото и телевизията.
И в този ред на мисли ще попитате: добре, какво му е хубавото тогава? Хубавото е, че тези гласувания стават достояние на българския народ. Не чрез БНТ, но чрез една друга телевизия, която всички вие повече от нас гледате. И когато утре, вдругиден се зададат избори, българският народ ще може да отсее зърното от плявата, патриотите от псевдопатриотите, така че с това гласуване всеки един ще покаже доколко наистина е патриот или обратното.
Господин председател, правя предложение от името на “Атака” да се включи точката за радиото и телевизията в дневния ред за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласуваме предложението на господин Димитров.
Гласували 128 народни представители: за 26, против 71, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Павел Шопов за точка: Законопроект за национализация.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Това е един от най-важните и актуални въпроси – за собствеността. Този въпрос е основен за прехода. Ние поставихме отново този въпрос с цялата му острота в началото на м. март и досега нашият законопроект трябваше да мине през съответните комисии, за да започне голямата дискусия по въпроса за приватизацията. Без значение кой как ще нарича този процес – дали ще го нарича национализация, реприватизация или конфискация, с този закон ние искаме да върнем обществената справедливост, да върнем държавните активи, които бяха подарени, които бяха продадени за жълти стотинки, в суверена – там, където им е мястото, в собственост отново на българския народ. Оттам нататък да се започне рекапитулация относно приватизацията и собствеността, като се направят ясни пропорции за съотношението в различните сфери на обществения живот. Това е нашата идея. Разчитаме, че законопроектът трябва да влезе, без значение как ще го гласувате вие. Ние сме наясно как ще гласувате по този законопроект, но да се започне тази обществена дискусия, която оттук нататък ще има изключително място в българския политически и обществен живот. Недейте си мислете, че въпросът относно собствеността ще бъде оставен така: който откраднал – откраднал, който отнесъл – отнесъл. Ние от „Атака” твърдо заявяваме, че това ще бъде наша основна тема и ще работим по нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 136 народни представители: за 16, против 88, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Следващото предложение отново е на господин Шопов – за приватизацията на Киноцентър „Бояна филм”.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Въпросът относно приватизацията на „Бояна филм” е типичен пример за онова, за което говорих по предишния въпрос. Тя е една малка част от престъпната, хищническа приватизация на активи, които българската държава е на път да загуби. Ясно е, че против тази сделка се обявява огромната част от българските кинотворци, хората на изкуството, на културата. Ясно е, че в тази връзка България понесе критики и от представители на Европейския съюз.
Тук тече дълго време една лъжа – че процесът на приватизация на „Бояна филм” е приключен и българското Народно събрание не може да направи нищо в тази връзка. Това не е така. Приватизацията на „Бояна филм” още не е приключила. Тя представлява един сложен фактически състав, който не е изпълнен докрай. Има още елементи от този фактически състав и докато не бъде изпълнен и последният елемент, тоест действия, свързани с ипотекирането на земите, ние сме в състояние да спасим тази българска държавна собственост.
Все повече става ясно – за сделката излизат все нови и нови данни – че сделката е явно корупционна. Тече проверка в Главната прокуратура в тази връзка. Сега се намираме пред последната възможност, може би това е последният момент, да спасим тази държавна собственост, която е на стойност 60-70 млрд. евро, а се продава за 5 млрд. евро, които влизат в държавната хазна.
Ето защо от Партия „Атака” настояваме пред вас да проявите съвест и доблест, за да спасим тази държавна собственост, като внесем за разглеждане предложената от нас точка в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 102 народни представители: за 19, против 56, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Десислав Чуколов – предложение по Закона за избиране на народни представители.
Заповядайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (КА): Уважаеми колеги, от името на „Атака” предлагаме да се включи като точка в седмичната ни програма Законопроект за промяна в Закона за избиране на народни представители. Това изменение е минимално. С него искаме да направим така, че гласоподавателите в Република България да имат информация за народните представители, които избират.
Изменението е много кратко: в чл. 45, ал. 1 се добавя т. 4, която гласи:
„4. кандидатът за народен представител при регистрация представя свидетелство за съдимост, удостоверение от МВР, Националната следствена служба и прокуратурата, че срещу него няма наказателни производства, и удостоверение от психодиспансер.”
Този текст не е лустрационен. Не отстраняваме никого да се кандидатура за народен представител. Просто осигуряваме възможност българските граждани да имат информация какви хора избират и какви хора ще ги представляват в бъдеще. Подобно нещо има в съдебната система. Там трябва да се представят такива документи. Ние предлагаме това да се отнася и за народните представители.
Моля да подкрепите това наше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 125 народни представители: за 25, против 61, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Екатерина Михайлова – заместник-председател на Парламентарната група на Демократи за силна България, за законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент. Включен е в седмичната програма. Няма да се предлага по ал. 3.
Следващото предложение е на народния представител Атанас Атанасов – законопроект за достъп и ползване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, за пореден път тази седмица предлагаме да бъде включен в дневния ред този законопроект, който смятаме, че е изключително важен за българското общество. От няколко месеца тази тема е в публичното пространство. Имаше заявки от всички политически сили, че този въпрос трябва да се реши, и то с нов нормативен акт, с нов закон. Преди повече от два месеца ние сме внесли този законопроект, който по обща оценка е добър проект за нормативен акт, в който на първо място се регламентира да бъде създаден от Народното събрание орган, който да се занимае с този проблем. Този орган по особена процедура да извърши проверка за зависимост на лица, заемащи висши държавни длъжности в страната, а също така и на лица, от които зависи цялостният обществено-политически живот.
Затова, моля ви, подкрепете включването в дневния ред на тази точка, защото това е важен проблем и не можем да го оставим без реакция на парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 135 народни представители: за 42, против 67, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, вземам думата да искам и да ви помоля при прегласуването да подкрепите това предложение. Проблемът е изключително важен. Както казах, законопроектът е внесен преди повече от два месеца. Умишлено не се движи в комисиите. В същия момент се твърди, и то на най-високо ниво от управляващите, от съвета на коалицията, че досиетата трябва да бъдат отворени, а практически крачки в тази посока не се предприемат. Може би има някаква тактика в цялата тази история, може би се чака да минат следващите избори, но разберете, че този проблем епизодично избухва в българското общество с всеки скандал, който се появява, за агентурното минало на този или на онзи. Веднъж завинаги трябва да решим този проблем!
Нормативният акт, който е подготвен, е качествен. Сигурен съм, че тези от вас, които са се запознали с него, са разбрали това. Нека да го пуснем да върви по процедурата. Моля, подкрепете това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 42, против 67, въздържали се 32.
Отново предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Любен Дилов, Яне Янев и Тодор Батилов за режима по българското Черноморско крайбрежие.
Заповядайте, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Не заставам на трибуната, за да убеждавам. Това е невъзможно. Днес е третото гласуване. Поименната разпечатка, която направихме за предишните две гласувания, показва, че решаващите в случая са въздържалите се народни представители. Да влезе този въпрос за обсъждане - „за” са повече, „против” са двадесетина човека.
Информацията е следната. Искаме да ви убедим, че този мораториум е задължителен, след като второто четене на Закона за Черноморското крайбрежие (условно го наричам така), се протака и не се знае кога ще завърши. Нашето убеждение е, че този закон е необходим.
Днес не ви предлагаме да гласуваме мораториума. Ние ви предлагаме до го внесем като проект в дневния ред и да обсъдим аргументите, ако трябва – да изслушаме и специализираните държавни органи.
Моля да знаете следното. Наредба № 3 от 1993 г., за която твърдях, че защитава Черноморието, практически е мъртва. По някакъв много странен начин Върховният съд през 1994 г. уж я е отменил. Ние не можахме да намерим, че тя е отменена. След като и тя не съществува, в момента българското Черноморие юридически е беззащитно. Строи се безумно, поголовно, с жестока техника.
Моля да обърнете внимание в проекта, който всички имате: нашето предложение точно и ясно възпроизвежда една от разпоредбите на закона, че през активния туристически сезон по Черноморието не следва да се строи. Тази теза се подкрепя и от кметовете на крайбрежните селища, подкрепя се особено от туроператори и собственици на хотели. Тогава питаме: къде е различният интерес?
Моля ви, още веднъж се обръщам към хората, които гласуват „въздържали се”. Нека да влезе в дневния ред, да го обсъждаме заедно и да стигнем до ясния и точен извод – следва ли да има мораториум или не. Ако сега предварително го отхвърлим, за трети път – дано днес не стане това, ние обричаме Черно море и Черноморието на невъзвратими бедствия, които ще се извършат с безумното строителство. Не казваме, че всичко е вредно.
Моля да гласувате решението да влезе в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 132 народни представители: за 47, против 33, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, с това се изчерпват предложенията за включване в седмичната програма на предложения по реда на ал. 3.
Ще ви съобщя постъпилите законопроекти и проекторешения в периода от 5 до 11 юли 2006 г.:
Проект за решение за налагане на мораториум върху приватизацията в енергийния сектор. Вносител – Волен Сидеров. Разпределен е на Комисията по енергетиката, Комисията по правни въпроси и Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за жилищностроителните кооперации. Вносители – Екатерина Михайлова и Иван Иванов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител – Волен Сидеров и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за отнемане в полза на държавата на незаконно придобити имущества. Вносител – Волен Сидеров. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител – Мария Капон. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за преобразуване на държавни предприятия „Строителство и възстановяване”, „Транспортно строителство и възстановяване” и „Съобщително строителство и възстановяване” в еднолични акционерни дружества. Вносители – Йордан Мирчев, Камен Костадинов и Тодор Костурски. Водеща е Комисията по правни въпроси, заедно с Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, Комисията по транспорт и съобщения и Комисията по отбраната.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Вносители – Йордан Цонев, Татяна Дончева и Камелия Касабова. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси, Комисията по въпросите на държавната администрация и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за ратифициране на Протокола за допълнение на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. във връзка с приемането на допълнителна отличителна емблема (Протокол III). Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика.
Проект за решение за промени в състава на Комисията по енергетика. Вносител – Петър Стоянов.
Законопроект за парламентарен контрол на специалните служби. Вносител – Филип Дмитров. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. По законопроекта ще работят и Комисията по отбраната, Комисията по въпросите на държавната администрация и Комисията по правни въпроси.
Уважаеми колеги, пристъпваме към първа точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА.
Доклад на Комисията по правни въпроси.
Давам думата на председателя на комисията господин Янаки Стоилов. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители!
“На заседание, проведено на 6 юли т.г. Комисията по правни въпроси разгледа pаконопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката, внесен от Яне Георгиев Янев; pаконопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката, внесен от Иван Костов и група народни представители и pаконопроект за изменение и допълнение на същия закон, внесен от Мая Манолова и група народни представители.
На заседанието присъстваха господин Пламен Киров - заместник-председател на Централната избирателна комисия, госпожа Галина Маринска – директор на Дирекция “Правна” в Министерския съвет, и господин Иван Гетов – директор на Дирекция “ГРАО” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Народният представител Яне Янев представи мотивите на внесения от него Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката. Господин Янев посочи, че законопроектът е внесен в началото на 2006 г. с цел да има достатъчно време за неговото своевременно обсъждане и приемане.
Законопроектът преследва няколко цели.
Първата е да се ограничи така нареченият изборен туризъм – вътрешен и международен, който през последните години многократно скандализира българското общество. Предлагат се множество разпоредби, които би следвало да ограничат тази порочна практика.
Втората цел е да се унифицира Законът за избиране на президент и вицепрезидент със Закона за избор на народни представители, тоест да се поставят едни и същи изисквания към избора на народни представители, на президент и вицепрезидент, на кметове и общински съветници, доколкото няма специфики във всеки един от тези избори.
С въведените в проекта за закон изисквания се дава възможност политическите партии и инициативни комитети да узнаят факти от биографиите на издигнатите кандидати, свързани с принадлежността им към Държавна сигурност и други подобни органи, което има политическо значение за определяне на кандидатури или за евентуалното им оттегляне.
Създават се и правни условия за равноправно медийно участие на кандидати от парламентарно представените и извънпарламентарните партии.
Народният представител Мая Манолова представи основните цели и мотиви на внесения от нея и група народни представители законопроект. Предлагат се минимален брой промени – тези, които според вносителите са най-необходими, като се изхожда от обстоятелството, че изборът на президент и вицепрезидент като изборна технология е относително най-простият вид избор в българското изборно законодателство. Госпожа Манолова посочи, че измененията и допълненията на Закона за избиране на президент и вицепрезидент се свеждат до три основни проблема.
Първо, унифицират се процедурите за провеждане на различните видове избори.
Второ, въвеждат се по-ефективни механизми за противодействие срещу изборните нарушения.
Законопроектът предвижда промени в изборната технология и в организацията на предизборната кампания:
- въвежда се интегрална бюлетина, която унифицира процедурите по отношение на другите видове избори и ограничава нарушенията на изборното законодателство;
- въвежда се полиграфическа защита на изборната бюлетина срещу фалшификации, поставяне на печати от избирателната комисия преди и след упражняване на вота от отделния избирател, прозрачни урни, гласуване без пликове;
- създава се централен регистър за удостоверенията за гласуване на друго място, който отчита издадените удостоверения и защита на тези удостоверения срещу фалшифициране; забрана да се издават на лица, които постоянно пребивават в чужбина, както и попълване на декларация от получаващите ги лица, че няма да гласуват два пъти под страх от наказателна отговорност;
- създават се еднакви условия по отношение на броя подписи за издигане на кандидатите, депозита и медийното участие, независимо от това дали кандидатите се издигат от партия, коалиция или инициативен комитет. Предлага се да отпаднат обръщенията, които са изчерпали възможностите си като средства за представяне на кандидатите. Уеднаквяват се правилата за участие в електронните медии и за Интернет-сайтовете.
Госпожа Манолова изтъкна, че проблемът с избирателните списъци е изключително важен. Тя намира, че процедурата, която съществува в Закона за избиране на народни представители би могла да бъде работеща, ако се прояви достатъчна настойчивост от компетентните институции, особено от Министерството на регионалното развитие и благоустройството в лицето на служба “ГРАО”.
Госпожа Елиана Масева представи от името на вносителите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката, внесен от Иван Костов и група народни представители. Тя посочи, че законопроектът прави опит да се решат проблемите, които са възникнали на предишни избори и се възприемат отрицателно от обществото.
Първото изменение цели да създаде симетрия с действащите вече закони за избор на народни представители и кметове и общински съветници за проверка за връзка с принадлежност към структурите на Държавна сигурност. Всички кандидати следва да подадат заявление и публично чрез медиите да се оповести дали са били сътрудници – щатни или нещатни, на бившите тайни служби.
Втората промяна се отнася до така наречения изборен туризъм. Предлагат се няколко ограничения: гласуване само по постоянен адрес, премахване на възможността за издаване на удостоверения за гласуване на друго място, коригиране на избирателните списъци само до определен момент преди изборния ден, премахване на възможността за дописване на избирателните списъци от секционните избирателни комисии. Създава се възможност за актуализация на избирателните списъци, като от тях се заличават имената на български граждани, постоянно пребиваващи в чужбина, и съответно се дава определение на понятието “постоянно пребиваващи в чужбина”. Предлага се изборите да се провеждат само на територията на дипломатическите и консулските представителства, които са официални български представителства в чужбина. Допуска се в чужбина да гласуват само български граждани, които постоянно живеят в чужбина, като е дадено съответно определение на това понятие.
Друга промяна облекчава процедурата за провеждане на изборите и намалява разходите за тях. Предлага се използване на интегрална бюлетина, която за първи път беше въведена през 1999 г. на местните избори. Практиката е показала, че по този начин се ограничава двойното гласуване и се гарантират честни избори. Освен интегрална бюлетина със законопроекта се предлага въвеждане на прозрачна урна.
Със законопроекта се предлага да се увеличат размерите на безлихвените депозити за участие в изборите. Досегашните размери според вносителите не съответстват на променените доходи в страната. В тази насока се прави предложение за вдигане на прага, при който депозитът се възстановява от 1 на сто на 4 на сто.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Христо Бисеров, Четин Казак, Ремзи Осман, Надка Балева, Филип Димитров, Мая Манолова, Яне Янев и Елиана Масева. В изказванията си те засегнаха няколко основни групи въпроси: условията за издигане на кандидатите за президент и вицепрезидент; формата на изборната бюлетина; изискванията относно упражняването на правото на глас; съставяне на избирателните списъци и критериите за определяне на избирателните комисии.
Народният представител Надка Балева посочи, че в законопроекта, внесен от народния представител Яне Янев, съществуват множество текстове, които ограничават правото на всеки български гражданин да участва в изборите, въвеждат неоправдани и противоконституционни по своя характер ограничения в избирателното право.
Народният представител Четин Казак посочи, че и трите законопроекта полагат усилия да решат някои реално съществуващи проблеми в нашето законодателство. В същото време, според господин Казак, два от законопроектите в опита си да решат тези проблеми, отиват твърде далече. Според него в законопроектите на народния представител Яне Янев и на ДСБ се предлагат откровено противоконституционни разпоредби. Той посочи разпоредбите, които въвеждат ограничение в правото на гласуване, основани на наличие или не на друго гражданство, на така нареченото постоянно пребиваване – въвеждането на ново изискване за постоянно пребиваване в Република България със съответните критерии за това. Тези изисквания са в противоречие с чл. 26, ал. 1 от Конституцията, която не дава право на законодателя да поставя ограничения или специални изисквания за правото на българските граждани да избират.
По отношение на законопроекта, предложен от госпожа Мая Манолова и група народни представители, господин Казак посочи, че в него се съдържат добри предложения за усъвършенстване на изборния процес с една изключение – въвеждането на интегрална бюлетина за избори за президент и вицепрезидент. Според него ръстът на недействителните бюлетини от последните парламентарни избори показва, че това изискване по същество лишава една значима група български граждани от конституционното им право на глас.
Народният представител Ремзи Осман отбеляза, че в два от законопроектите има чисто популистки текстове, сочейки законопроектите, внесени от Яне Янев и от Иван Костов и група народни представители. Той пространно и категорично отхвърли възможностите по законодателен ред да се ограничава правото на големи групи български граждани, пребиваващи извън страната за определен период от време, да участват в изборите за президент и вицепрезидент на Републиката. Той изрази много сериозни резерви и по отношение на въвеждането на интегрална бюлетина, като посочи, че това ще доведе до множество нарушения на изборния процес и до лишаване на много граждани от възможността да реализират своя вот поради технически и организационни причини, особено при липсата на ясни и категорични законови критерии по отношение на действителността на подадения вот.
Народният представител Мая Манолова изтъкна, че като средство за унифициране на изборния процес и като средство за противодействие срещу изборните нарушения следва да се въведе интегралната бюлетина и да се използват прозрачни урни и печати на бюлетините. Тя категорично отхвърли подхода борбата за противодействие на изборните нарушения да се реализира чрез ограничаване правото на българските граждани да упражняват правото си на глас. Поради това тя не споделя въведените легални дефиниции в проекта на Демократи за силна България за “българи, постоянно пребиваващи в страната и постоянно живеещи в чужбина”, защото те противоречат на три други закона – Закона за българското гражданство, Закона за българските документи за самоличност и Закона за чужденците. Това понятие “постоянно пребиваващи в страната”, с въведената норма за 183 дни непрекъснато пребиваване в България, се използва в Закона за облагане на доходите на физическите лица. То има отношение към данъчното облагане, но не би следвало да се обвързва с правото на българските граждани да упражняват правото си на глас. То противоречи на принципа за общо, равно и пряко избирателно право, както и на съвременния принцип за свободата на придвижване на българските граждани. На практика със законодателните предложения, съдържащи се в законопроекта на Обединените демократични сили и на народния представител Яне Янев, се въвежда един нов признак за осъществяване правото на глас – признакът “отседналост”. В редица европейски страни той съществува по отношение на упражняване на вот при местни избори, но е абсолютно неприемлив при избори за държавен глава.
Народният представител Елиана Масева обясни, че законопроектът, на който тя е съвносител, прави разлика между двойно гражданство и пребиваване. Това са две различни категории и изводите за противоконституционност са силно преувеличени. Тя посочи, че със законопроекта не се ограничават права на български граждани, защото със спекулациите, които се създават по повод на такива ограничения, се засягат правата на тези български граждани, които отиват и гласуват с кауза, с бюлетина и с идея. Този законопроект прави опит, ако не да разреши проблема, то поне да го ограничи.
След приключване на дискусията Комисията по правни въпроси с 2 гласа “за”, 2 гласа “против” и 12 – “въздържали се”, не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, внесен от Яне Георгиев Янев, и предлага на Народното събрание да не го приема.
С 2 гласа “за”, 2 - “против” и 12 – “въздържали се”, Комисията по правни въпроси не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, внесен от Иван Костов и група народни представители, и предлага на Народното събрание да не го приема.
С 11 гласа “за”, 1 - “против” и 4 – “въздържали се”, Комисията по правни въпроси подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, внесен от Мая Манолова и група народни представители, и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Желаят ли вносителите да мотивират своите законопроекти?
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Република България съм внесъл на 19 януари 2006 г., воден от разбирането, че колкото по-рано българските граждани, а така също и политически партии и инициативни комитети имат правилата за провеждане на изборите, толкова по-прозрачни стават те и толкова по-добре се утвърждават демократичните правила за провеждането на избори.
Въпреки ранното внасяне законопроектът беше задържан по различни причини. В него се застъпват няколко основни тези.
Първата е, че чрез този закон се преустановява порочната практика за така наречения изборен туризъм – вътрешен и международен. В голяма степен с този закон се ограничава възможността гражданите да гласуват на друго място освен по постоянно или временно местоживеене, установено по съответен ред. Също така се преустановява наблюдаваният в последните години феномен в малките населени места да се увеличават многократно списъците в изборния ден.
С настоящия проект се цели и унифицирането на този закон със Закона за избиране на народни представители, като се застъпва националноотговорната позиция за създаване на условия, гарантиращи силна и отговорна пред избирателите държавна власт, черпеща правомощията си пряко от суверена без съмнение за подмяна на вота му.
С въведените в законопроекта изисквания се дава възможност на политическите партии и инициативни комитети да узнаят факти от биографиите на издигнатите кандидати, свързани с принадлежност към Държавна сигурност и други репресивни органи на тоталитарния режим, което има съществено политическо значение при определяне на кандидатурите или при евентуално тяхно оттегляне.
Създават се правни условия за реално и равноправно медийно представяне на програмите и вижданията на всички кандидати. Също така се налага санкция на избирател, за който се установи, че е гласувал повече от един път на територията на страната и/или секциите в чужбина. Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв.
Забранява се възможността да се отпечатват агитационни материали на друг език освен на български. Не се допуска предизборна агитация в чужбина или чрез чуждестранни печатни и електронни медии на друг език освен на български.
Въвежда се възможността право да гласуват в дипломатическите и консулските представителства на Република България да имат български граждани, които могат да удостоверят, че през последната една година са пребивавали в Република България не по-малко от шест месеца и собственоръчно са съставили декларация на български език.
Изравнява се депозитът от политическите партии и инициативни комитети и коалиции с този за избор на народни представители и от 5000 в законопроекта е записано да стане 30 000.
Това са една част от тези предложения, които не бяха маркирани в доклада на председателя на Правната комисия. Затова аз предлагам, когато народните представители гласуват законопроекта, да се съобразят и с тези нови акценти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Госпожо Михайлова, заповядайте да представите законопроекта, внесен от Иван Костов и група народни представители.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, добре е, че започва разглеждането на първо четене на внесените законопроекти за избор на президент и вицепрезидент на Република България. Лошото е, че пак в последния момент, пак само няколко месеца преди изборния ден се правят поредните поправки в изборното законодателство. Аз искам да представя пред вас законопроекта, внесен от народните представители на Демократи за силна България.
Внесеният законопроект цели да създаде повече прозрачност и в същото време да създаде правила, които да създадат честен избирателен процес.
Относно прозрачността. Първо, преди датата на изборите, преди регистрацията на кандидатите смятаме, че трябва да се направи процедура такава, каквато имаше и в други изборни закони, относно принадлежността или непринадлежността на кандидатите към бившите служби на Държавна сигурност – нещо, което се съдържаше в Закона за избор на народни представители. Някои политически сили се възползваха, в това число, тук искам да кажа, и Демократи за силна България преди регистрацията на своите кандидати за народни представители направи проверката по закон и се съобрази с данните, изнесени от Държавната комисия по сигурността на информацията. Сега, преди започване на президентските избори, българските граждани трябва да знаят кого избират, кой е бил свързан с тайните служби, какво е правил и с оглед на това да може да се преценява и от политическите сили, и от българските граждани каква е визията на отделна политическа сила за това развитието на България в европейска и атлантическа посока, може ли да бъде с кандидат за президент, който е бил бивш сътрудник на тайните служби.
Второто относно прозрачността, е свързано с вида на избирателните бюлетини и начина на гласуване. Ние предлагаме това да бъде с интегрални бюлетини така, както вече беше направено и при други избори. Предлагаме нещо, което не беше прието в предишния парламент, а именно да се прави гласуване в прозрачни урни. Много се надявам този път поне да бъде прието, защото виждам подобни предложения и в законопроекта на представители на управляващото мнозинство.
Какво още има в нашия законопроект, което е изключително важно според нас, народните представители от ДСБ? Надявам се, че ще бъде подкрепено от парламента, тъй като в българското общество има силна нетърпимост към случващото се по време на избори, особено в последните – изборния туризъм, двойното гласуване, нерегламентирано гласуване с постоянно местене от едно на друго място, невъзможност за проверка на списъците или неизпълнение на проверка на списъците своевременно.
Ето защо ние предлагаме процедури, които могат да гарантират честен изборен процес. Процедури, според които: няма да може да се дописват избирателните списъци в изборния ден; може да се гласува единствено и само по постоянен адрес; няма да се издават удостоверения за гласуване на друго място. Всичко това, като подреждане на списъците, като проверка на съответните регистри трябва да бъде направено най-късно 7 дни преди изборния ден, за да може да има прозрачност, да има яснота кой може да гласува, къде може да гласува и да няма това купуване, това местене на гласове, което отвращава българските граждани които, поне на мен, вече ми задават въпроса: какъв е смисълът да гласуваме, след като всичко се превръща в пазарлък, в купуване, в местене и в гласуване на хора, които ние никога не сме виждали на територията на нашето населено място?
Ето защо ние предлагаме и още нещо. Предлагаме в този закон да се направи регламентацията на това какво е „постоянно пребиваващ български гражданин в страната” и какво е „постоянно живеещ български гражданин в чужбина”. Това, което предлагаме, е свързано с решение на Конституционния съд, които са се обърнали към понятието „отседналост”, когато е решавал други казуси за тълкуване на Конституцията или относно конкретни избирателни закони.
Предлагаме критерият, на който да стъпи законодателят относно „постоянно живеене”, да бъде и пребиваването повече от шест месеца.
Защо се спираме именно на този срок? Защото разполагаме с едно Решение № 3 от 2001 г. на Конституционния съд, където много детайлно се разглеждат понятията „територия”, „страна”, „живеене”. Тоест допълнителните критерии, които се посочват от един закон, които детайлизират това, което е заложено в Конституцията. Именно в това конституционно решение се приема, че „постоянно живеене в страната” е свързано с оглед динамизирането на живота за срок от повече от шест месеца. Именно това е критерият, който ние посочваме, когато предлагаме законодателят да реши въпроса колко време трябва да се приеме за понятието „постоянно живеене в страната” или „постоянно живеене в чужбина”.
Зная аргументи, които са чути и в комисията, че предложеният текст е антиконституционен. Уважаеми дами и господа, текстът не е антиконституционен. Текстът позволява на българските граждани както в България, така и извън страната да упражнят своето право на глас, но въвежда правила, които се отнасят за всички български граждани, независимо от това дали притежават второ гражданство или притежават само българско гражданство. Правила, които ще се отнасят за всички нас, за да няма подмяна и злоупотреба с вота. Правила, които ние рано или късно ще трябва да въведем, защото с членството ни в Европейския съюз, с промяната в Конституцията, която се направи в миналия парламент, се въвежда правото на европейски граждани да участват в избори за местна власт в България. Това означава, че за всички ще има създадено понятие „постоянно живеене”, за да могат да упражнят правото си на глас.
Ние предлагаме още сега да направим тази крачка, още сега, когато ще се провеждат изборите за президент на Република България, да въведем тези понятия, които са свързани с „отседналост” и, пак ще кажа, в никакъв случай не могат да минат в категорията противоконституционни.
И тук ще си позволя да кажа само нещо относно тези възражения, защото пак беше споменато по време на заседание в Правната комисия. Ще си позволя буквално да прочета текстове от Решение № 15 от 1995 г., които разглеждат подобен казус, свързан с „отседналост”, с това може ли да имаш и чуждо гражданство, и българско и да упражняваш вот или пък да бъдеш избиран, затова че законодателят в рамките на конституционните изисквания може да доразшири и доразвие понятията.
Цитирам: „По своя характер упражняването на властта във всяка държава е елемент от държавния суверенитет. Суверенитетът е основа на конституционното устройство и се изразява като върховенство и независимост при упражняване на властта. Съмнително е доколко упражняването на властта от лица с чуждо гражданство гарантира нейната независимост. Наличието на чуждо гражданство означава публичноправна връзка между лицето и чужда държава. Тази връзка се изразява в права и задължения, които могат да бъдат в конфликт със задълженията към българската държава. Ето защо единствено българската държава е компетентна да прецени доколко и кога е допустимо упражняването на държавни властнически компетенции от лице, което има друго освен българско гражданство.”
Цитирам това конституционно решение, защото макар и по друг казус то дава много от отговорите, които се съдържат към въпросите, отправени към нашия законопроект.
В заключение само искам да кажа, че относно гласуването в чужбина смятаме, че със закон трябва да се регламентира едно старо положение, което съществуваше като практика – гласуването да става само на територията на Република България, а именно единствено и само в консулствата и посолствата на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Философията на предложения от нас Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент се свежда до три основни тези, които бяха коректно отразени в доклада на Правната комисия, но все пак бих повторила основните акценти.
На първо място, безспорно това е стремежът към унифициране на изборния процес, а именно въвеждане на еднакви правила и процедури, които да важат за всички видове избори.
На второ място, това е нашият стремеж към извършване на минимален брой промени, както с оглед на това че изборът на президент и вицепрезидент е формално най-простият вид избор, така и за да изключим всякакво съмнение, че промените са инициирани, за да работят в полза на един или друг кандидат.
Третата идея е свързана с необходимостта от създаване на ясни механизми за ефективно противодействие на нарушенията на изборния процес, които през последните години в различните видове избори и особено през последната една станаха по-скоро практика отколкото изключение.
В центъра на нашите предложения поставяме въвеждането и за този вид избор на интегралната бюлетина, доколкото това е едно средство както за уеднаквяване на изборния процес, така и за по-ефективно противодействие срещу нарушенията. Позволили сме си подробно да разпишем реквизитите на интегралната бюлетина, а също и случаите, в които вотът следва да се счита за недействителен, тъй като анализът на изборните резултати на последните парламентарни избори когато за първи път беше въведена интегралната бюлетина показа, че има един неоправдано голям ръст на недействителните бюлетини – от 0,8 този ръст достигна до 3%, което е един чувствителен процент. Не е пренебрежимо малък, доколкото става дума за под 100 хил. гласа.
Нашият анализ сочи, че до тези резултати се стигна поради разнородната практика на Централната избирателна комисия, която със свои взаимнопротиворечащи си решения издаваше разнопосочни сигнали по отношение на това кои бюлетини следва да се считат за действителни и кои не, в резултат на което един много голям брой бюлетини с ясен и недвусмислен вот бяха изключени и бяха приети за недействителни.
Освен това въвеждаме редица механизми, които да гарантират демократичност и прозрачност на избирателния процес, като прозрачни урни, като гласуване без пликове, като полиграфическа защита на бюлетините - средство за фалшификацията на тези бюлетини, а също така и поставяне на печати от избирателната комисия, като така се надяваме да пресечем практиката на така наречената индийска нишка.
Въвеждаме ясни правила и ред по отношение на издаването на удостоверения за гласуване на друго място, като въвеждаме централен регистър за издаване на тези удостоверения, което гарантира отчетност на издадените удостоверения и проверимост на лицата, които са ги получили и са гласували в една или друга избирателна секция. Също така забрана да бъдат издавани на лица, които пребивават в чужбина, и задължението на ползващите се от такива удостоверения да декларират под страх от наказателна отговорност, че ще упражнят избирателното си право само веднъж.
Въвеждаме еднакви условия при издигането на кандидатите, независимо дали са подкрепени от партия, от коалиция или инициативен комитет както по отношение на регистрацията, необходимия брой подписи, необходимия депозит, така и по отношение на тяхното медийно представяне, тъй като изхождаме от разбирането, че се касае за един мажоритарен вот, в който представителите на различни политически субекти трябва да участват при еднакви условия и правила. Опитваме се да наложим правилата за електронните медии и за Интернет кампанията. Тук имаме предвид еднаквите условия за представяне на различни кандидати, възможността за право на отговор, независимо от това къде се развива медийната кампания и прочие.
Също така сме се опитали да заменим неефективните форми на медийно представяне, на медийна кампания, като предизборните обръщения, с други форми – телевизионни клипове, хроники, диспути, дебати и прочие.
Разписали сме детайлно правомощията на избирателните комисии с цел да се избягнат противоречията в тяхната практика, като освен това сме се постарали да създадем един ясен механизъм при тяхното конституиране с оглед възпроизвеждане на представителството на различните политически сили в Четиридесетото Народно събрание.
Не на последно място, стои въпросът с противодействието срещу нарушенията. След спорове сред вносителите в крайна сметка се спряхме на варианта да криминализираме нарушенията на избирателния процес и сме предложили съответните текстове като предложения за промени в Наказателния кодекс. Така че по отношение на съществуващата административнонаказателна процедура, ако се приеме, че днес на първо четене ще минат като криминализирани състави купуването на гласове и двойното гласуване, евентуално да се мисли върху пасивното участие при купуване на гласове и изнасянето на материали от изборните секции, избирателни списъци, бюлетини и прочие, които да бъдат разписани като съответни състави на административни нарушения.
По отношение на избирателните списъци, които са един от проблемите на организирането на избори, считаме, че съществуващият механизъм в Закона за избиране на народни представители, а именно чл. 28 от този закон, дава една ясна процедура за изчистване на списъците както от мъртви души, така и от лица, които постоянно живеят в чужбина. Има се предвид задължението на общинските администрации, които изготвят тези списъци, да заличат от тях всички български граждани, които най-малко два месеца до изборния ден са напуснали страната и не са се завърнали в нея до предаването на избирателните списъци на секционните избирателни комисии.
Това са накратко предложените от нас промени в Закона за избиране на президент и вицепрезидент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към обсъждане на първо четене на представените законопроекти.
Имате думата.
Господин Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Парламентарната група на Коалиция „Атака” ще гласува за законопроекта, внесен от колегата Яне Янев, който има еднаква философия със закона, внесен от колегите от ДСБ. На практика ние стоим зад тази философия напълно. Ние сме съгласни с всички техни мотиви и към тях можем да добавим следното.
По принцип Парламентарната група на „Атака” е против двойното гражданство. Смятаме, че след влизането в Европейския съюз то трябва да бъде отменено, както това стана преди време в Германия.
Второ, българските граждани, които имат двойно гражданство или само българско гражданство и живеят в чужда политическа и културна среда, не са в състояние да оценят политическата ситуация в България, личностите, които се предлагат за избиране, и цялата ситуация, която се създава около изборите, след тях и по време на управлението на президенти или на министър-председатели на политически партии и различни правителства, и в общините включително, от което следва, че при тяхната невярна оценка се създава и една невярна ситуация след изборите. Тоест определени политически сили получават доминанта, без да имат право на това по смисъла на Конституцията и на законите на България, тъй като подадените гласове на хората, които живеят в страната, трябва да съответстват на броя на депутатите, на съотношението на политическите сили в Народното събрание.
Ако не се приемат законопроектите, внесени от колегата Янев и от колегата Иван Костов, ще се получи отново изкривена картина за политическата ситуация в България, ще се получи изкривяване на управлението на България и представлява огромна манипулация.
По тази причина, повтарям, Парламентарната група на „Атака” ще гласува и за двата законопроекта, внесени от колегите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има госпожа Балева.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във внесения от господин Янев законопроект има изключително противоконституционни текстове, които не можем да подкрепим.
Дали определена политическа сила приема или не двойното гражданство, е въпрос на нейната позиция, но така или иначе двойното гражданство съществува. И след като то съществува, това означава, че трябва да се спазват абсолютно всички конституционни изисквания. Член 26, ал. 1 изрично прогласява, че всички граждани на Република България се ползват от правата и изпълняват задълженията, визирани в Конституцията. Едно от основните права е правото на българските граждани да участват в избирането на държавни и местни органи на власт – чл. 42, ал. 1 от действащата Конституция.
И след като това е така, лишаването от право на българските граждани, които имат двойно гражданство, е противоконституционно и не може да бъде подкрепено.
Освен това, в предложения законопроект на господин Янев се предлага да бъдат заличени от избирателните списъци всички лица, които към датата на съставянето на списъка не са на територията на Република България. От една страна, това също ще доведе до грубо ограничаване правото на глас, а от друга, технически е невъзможно да стане с оглед възможностите на Служба „ГРАО”. Още повече, че списъците се изготвят в определени срокове, които не са фиксирани като дата, а само като минимален срок, в който трябва да бъдат изложени.
Предлага се и нещо друго: там, където над 90 на сто от избирателите са гласували за една политическа сила, Централната избирателна комисия да командирова свои членове в секционната избирателна комисия. При една изградена система за структуриране на избирателните списъци това просто е недопустимо, защото изборите се произвеждат и гласовете се дават не от членовете на комисията, а от хората, които имат правото да упражнят правото си на глас и съответно са се възползвали от него.
С оглед на това Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи законопроекта, внесен от господин Янев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Балева? Няма.
Има ли желаещи за изказвания?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ето, че дойде денят, в който Народното събрание е на прага да приеме онези промени в изборното ни законодателство, които ще гарантират много по-добро и по-законосъобразно провеждане на предстоящите президентски избори. Този момент е много важен, тъй като, както стана ясно, всеки един избор възбужда критики, предизвиква опасения и т.н. И общата грижа на всички политически сили е чрез приетото от нас законодателство да гарантираме тези избори да протекат по максимално демократичен и законосъобразен начин и да бъдат избягнати всякакви съмнения за нарушения, фалшификации и така нататък.
Има внесени три законопроекта. Аз не оспорвам добронамереността на всяка една от политическите сили, която е внесла тези законопроекти по отношение на тяхната цел – да се гарантира честността на изборите. Оспорвам обаче методите и конкретните предложения, които се правят от страна на две от политическите сили, внесли два законопроекта, които в името на някаква благородна цел, да я наречем, ни предлагат откровено противоконституционни решения. Това са законопроектите на колегата Яне Янев и законопроектът на Демократи за силна България.
В тази връзка ще ви цитирам дословно текста на чл. 26, ал. 1 от българската Конституция, който гласи:
“Чл. 26. (1) Гражданите на Република България, където и да се намират – повтарям, където и да се намират – имат всички права и задължения по тази Конституция.”
Във връзка с този тест ще ви цитирам и текста на чл. 42:
“Чл. 42. (1) Гражданите, навършили 18 години, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.
(2) Организацията и редът за провеждане на избори и референдуми се определят със закон.”
Уважаеми колеги, Конституцията по недвусмислен начин е разпоредила, че всички граждани са равни, независимо дали се намират в страната или извън нея, и имат всички права, гарантирани от българската Конституция, включително и правото да избират своите управници, независимо дали президент или народни представители, или дори местни органи. И единствено организацията и редът за провеждането на тези избори могат да бъдат уредени със закон.
Уважаеми колеги, със закон не може да се дописва Конституцията, не могат да се внасят допълнителни изисквания и условия, които да се прилагат, за правото на българските граждани да избират. Подобни неща обаче се предлагат в законопроектите на Демократи за силна България и Обединените демократични сили. Там се предлага ограничаване на конституционното право на българските граждани, като се внасят определени изисквания, някакви критерии за пребиваване - колко дни трябвало да пребивават, постоянно пребиваващи и т.н., и т.н.
Това, което госпожа Михайлова цитира като решение на Конституционния съд, не кореспондира по никакъв начин с конституционното право на българските граждани на избор. Това решение на Конституционния съд е дадено единствено и само във връзка с изрично записаното изискване в Конституцията кандидатите за президент да са пребивавали пет години в страната. Това е записано в Конституцията и е съвсем естествено Конституционният съд да разтълкува това изискване, но то по никакъв начин не се отнася до правото на българските граждани да избират.
И затова ние от Движението за права и свободи категорично ще гласуваме “против” двата законопроекта, тъй като те са противоконституционни и евентуалното им приемане само ще навреди на имиджа на страната ни. Те 100% ще бъдат отхвърлени от Конституционния съд при евентуално обжалване. (Реплики на народния представител Яне Янев.)
Що се отнася до законопроекта, внесен от Коалиция за България и НДСВ, по принцип Движението за права и свободи подкрепя повечето от направените предложения в този законопроект. Не е тайна, че ние участвахме в консултациите по неговото изработване.
Имаме едно принципно възражение по една от разпоредбите, които се предлагат, и това възражение сме го изказали и при консултациите, и при обсъжданията в комисията. Движението за права и свободи има принципна позиция, че на този етап въвеждането на интегралната бюлетина лишава една значителна част от българските граждани, както вече цитирах, от гарантираното в чл. 42, ал. 1 право да избират, тоест да допринесат със своя вот за определянето на ръководните органи на страната. Аргументи за това ни дават и резултатите от последните парламентарни избори, когато беше въведена тази бюлетина. В сравнение с парламентарни избори’2001, в парламентарни избори’2005 броят недействителни гласове нарасна повече от 3,5 пъти. Над 100 хил. български граждани, се постараха да упражнят своето конституционно право - отидоха до избирателните урни, гласуваха, но след това техният вот не беше зачетен, тоест те бяха гласували напразно.
Движението за права и свободи заема принципна позиция, че не бива със законови разпоредби да се създават технически пречки, които да лишават българските граждани от упражняването на тяхното конституционно право. Напротив, законодателят трябва да създава всички възможни условия за улесняване упражняването на конституционното право на глас, още повече когато ние сме изправени вече от доста години пред непрекъснато спадащата избирателна активност. И при тази ниска избирателна активност ние въвеждаме допълнителни затруднения, които да увеличат още повече броя на гласовете, които няма да бъдат зачетени, тоест в крайна сметка да намалят броя на гласовете, с които се излъчват нашите управници, управляващите страната. Движението за права и свободи не намира тази позиция за логична.
Движението за права и свободи не е против интегралната бюлетина по принцип, тъй като тя е едно от средствата, чрез които вярно се отразява волята на избирателите. Ние сме против нейното въвеждане на този етап, именно защото е факт, че определен, значим брой български граждани се затрудняват при нейното използване. Само в Шуменска област, откъдето съм избран, над 6 хил. гласа бяха обявени за недействителни. В цялата страна, както казах, над 100 хил. Когато цялото общество е готово, когато се намерят ефективни средства да се гарантира, че българските граждани няма да се затрудняват при този вид бюлетина, тогава, естествено, тя може да бъде въведена.
Движението за права и свободи не се страхува и за собствените си резултати при евентуалното използване на подобен вид бюлетина. Както знаем всички в тази зала, нейното въвеждане на парламентарни избори 2005 по никакъв начин не повлия на резултатите на ДПС. Напротив, те се увеличиха значително.
Затова, повтарям, нашата позиция е принципна с оглед гарантиране конституционното право на глас на всички български граждани.
Ето защо ние сме принципно против разпоредбата за интегралната бюлетина, която се съдържа в закона, но не сме против интегралната бюлетина като такава.
Разбира се, има още няколко забележки по конкретния законопроект, които се надявам, че ще бъдат коригирани между първо и второ четене. Например, трябва да се прецизира текстът за изискванията за сформирането на избирателните секции. Не може във всяка секция да се спазва основното съотношение на политическите сили в Народното събрание – това е нереалистично. Трябва да се запази възможността секционните избирателни комисии да се сформират след консултации на политическите сили при кмета на общината.
Също така смятаме, че трябва да се уточни, ако в крайна сметка бъде прието, че избирателната бюлетина ще бъде интегрална, в текста на закона да е записано изрично как ще изглежда тя в максимални детайли, за да се избягнат грешките, произволните тълкувания от страна на Централната избирателна комисия. Трябва изрично да се запише как ще изглежда бюлетината; да се запише изрично, че ще има достатъчно бели полета между редовете, в които се изписват кандидат-президентските двойки; трябва изрично да се запише, че всеки знак, който по недвусмислен начин показва избора на съответния избирател, прави гласа действителен, независимо че е излязъл от квадратчето, независимо че е зачеркнал номера, а не квадратчето - нещо, което допринесе за увеличаване на ръста на недействителните бюлетини.
Ето защо ние категорично ще отхвърлим двата законопроекта, внесени от ОДС и ДСБ.
Що се отнася до законопроекта на колегите от Коалиция за България и НДСВ, ние го подкрепяме по принцип, с условието критично да се преразгледат всички разпоредби, за които споменах. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
За първа реплика – господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Казак! Никой не се опитва да ограничава правата на никого в България! По Конституция всеки български гражданин има право да избира и да бъде избиран.
Но аз съм категорично против българският президент, българските депутати и българските кметове да бъдат избирани не в България, а да бъдат избирани в Анадола. Защото през 2001 г. беше извършена огромната глупост да се отварят секции навсякъде, на който където му текне. (Шум и реплики от ДПС.)
Получи се така, че ние позволихме, все пак България е суверенна държава по Конституция, чужда държава да определя изборите в България. Вземете последните парламентарни избори, на които е доказан факт, срещу който най-много скачаха колегите от БСП, че турската държавна областна и общинска администрация до последния час на гласуването се месеше в хода на изборния процес: пропаганда по всички телевизии и радиостанции, във вестниците в деня за размисъл и в деня на гласуването; намесваха се валии и всякакви други местни началници, които до последния момент ходеха, издирваха и караха хората да гласуват.
Ако ние сме държава, която уважава себе си, държава, която има достойнство, и най-вече държава, която иска да запази своя суверенитет, не можем да позволим някой друг да плаща екскурзии в България, да идват хора с рейсове в Кърджали, Разград, Свиленград или където и да е, да гласуват за който им е казано предварително, да удрят по един кючек и да си отиват обратно! Това е недопустимо!
Мисля, че във ваша полза е, че след като твърдите вече толкова години, че сте национална партия, а обвиненията срещу вас са точно в обратната посока, най-малкото вие трябва да държите на това нещо!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): От кого са обвиненията, от теб ли?
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Естествено и от мен, господин Цонев, и от мен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: А когато Вие говорите за това, че електоратът Ви не разчитал интегралната бюлетина, ако бяхте строили не сараи и обръчи, а училища, може би нямаше да го има проблема с липсата на разпознаване на интегралната бюлетина.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Как можеш да говориш срещу 500 хил. гласа?! Пет хиляди души стоят зад теб!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика – господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин Казак цитира, да, в Конституцията е казано: всеки гражданин има право да гласува. Да, има право, но на територията на България!
Ще потвърдя и думите на господин Каракачанов: не може в друга страна да се гласува. Не може също и този туризъм!
Между другото, ще вметна: ние от “Атака” ще внесем предложението да се затворят границите четири или пет месеца преди изборите, така че направете си сметка! (Смях от ДПС.)
Вие се смеете?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): С танкове ли?
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Да, с танкове! (Смях.) Вие се шегувате, но ние ще го внесем.
Би следвало да гласуват онези хора, които живеят определен период от време на територията на тази земя. Вие много добре знаете, че аз идвам от район, където преобладава основно турското население. В един момент, когато бяха гласуванията, аз се учудих, дойдоха 5-6-7 автобуса хора, които казват ”Аз съм българин”, но го казват на турски, не могат да кажат нито една българска дума! Извинявайте, за какъв български гражданин става въпрос?
Аз нямам нищо против и Асан, и Ахмед, и всички, но тези, които живеят тук, които теглят хомота заедно с Иван, с Петър, с Юсуф, с Йосиф, с всички хора, които живеят на територията на България. Да, тогава нека приложим Конституцията. Но когато някой живее извън страната, някой въобще не е посещавал България, но по силата на това, че прадядо му бил живял някога тук, да дойде и определя съдбата ми, да работи навън цяла година или години наред и да определя съдбата ми?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: А за интегралната бюлетина, в кръга на майтапа, значи този път ще отрежете по-добри еталони – да мерят хората отгоре надолу кой точно е вашият кандидат. В това няма нищо лошо! (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика – Любен Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин Казак, уважаеми колеги! Вижте как нещата са свързани. Все пак от ДПС дойдоха най-много реплики срещу предложението да бъде освободена от ДДС доставката на книги. Може би сега като гласуваме диференцираната ставка ще си помислите. Мисля, че откривам пряка връзка между данъците върху книгите и способността на определени българи да прочетат интегралната бюлетина.
Това, за което мисля, че трябва със спокоен дух да говорим днес, за да не бъдем свидетели на това как всеки един опит да защитите позиция на ДПС поражда вълна от националистически изказвания, и аз мога да ви кажа докъде ще стигне това – това ще стигне до този един момент, в който в българския парламент ще има достатъчно много гласове на националисти, за да променят това законодателство по начин, по който хич няма вече да харесва на ДПС. Защото така са устроени скачените съдове на общественото противопоставяне. Гледали сме го неведнъж в историята на България.
Цитирате Конституцията, господин Казак, но там пише, че всички имат равни права и задължения. Тоест едно от основните задължения по отношението на гражданите към своята държава е плащането на данъците. Ние виждаме пряка връзка между това. В смисъл, да го кажем афористично, ако можем да си затворим очите някой да гласува по два или три пъти, да го насърчим пък да плати по един или два пъти данъци.
Затова, мислейки по тези закони, предполагам, че най-разумното е не да бъде утвърден един проект или друг и вносителите да държат само на своя, да се опитаме чрез една добра компилация да постигнем нещо, което ще е еднакво добре за всички. Усилията, които ще похабим за да надделеем партийно един над друг, можем да ги вложим в ограмотяване на населението, на което е трудно да разбере една бюлетина. Но като български държавници, ако претендираме да се стремим да бъдем такива, ние трябва да насърчаваме всеки опит на хората да опознаят по-добре държавата си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Казак, разполагате с три минути, за да отговорите на репликите.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Каракачанов, наистина ние знаем по принцип позицията на ВМРО по тези въпроси. Аз искам да Ви задам следния въпрос. Вие против ли сте правото на българите, където и да се намират те, да гласуват? Българите, които се намират в Македония, българите, които се намират в Румъния, в Украйна, в Западните покрайнини, българите, които се намират в Щатите, българите, които се намират и работят в Испания, българите, които работят в Западна Европа, във Франция, в Германия, в Швеция, в Ирландия, в Австралия, българите, които пълнят ежедневно форумите на Интернет-сайтовете, на медиите, на вестниците и така нататък, пълнят тези форуми с мнения за българската политическа действителност – Вие против ли сте тези българи, български граждани, независимо дали имат или не друго гражданство на страната, в която пребивават, да гласуват? Ако сте против, кажете го ясно от трибуната, за да чуят всички.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС, от място): В българските посолства само.
ЧЕТИН КАЗАК: Абсолютно същия въпрос отправям и към колегите от “Атака”.
Що се отнася до колегата Дилов, господин Дилов, в нашето законодателство изрично е записано кой какви данъци дължи на държавата. Аз съм убеден, че всички българи, всички български граждани, които се намират в чужбина, плащат онези данъци, които българските закони им налагат да плащат. Ако те притежават например недвижим имот на село в България, те са длъжни да плащат данък Недвижими имоти, данък за къщата, данък за апартамента. Ако получават някакви доходи от България, те са длъжни да плащат данък Общ доход и така нататък. Така че от тази гледна точка Вие не можете да делите българските граждани, понеже те не плащали данъци, не трябвало и да гласуват.
Българските граждани, където и да се намират, трябва и имат правото да упражняват всичките си конституционни права. Ние трябва да улесним това тяхно право, а не да го затрудняваме. И с тези изисквания за гласуване само с дипломатическите и консулските представителства, как ще улесните гласуването в Русия, например, където има много българи, в Руската федерация, как ще улесните гласуването в Съединените американски щати и в Канада, където има много българи? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата за изказване господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Народният представител Четин Казак, когото дълбоко уважавам лично, с него работим много добре в Парламентарната асамблея на НАТО, изрази категорична и принципна позиция на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Със същата категоричност и принципност изразявам противоположната позиция – своя лична, пък тя фигурира и в законопроекта, внесен от нашата парламентарна група, в подкрепа на интегралната бюлетина.
Тъй като имам малко повече време от минутите за реплика, ще се опитам да анализирам вашата позиция в нейните основни елементи. Тя е аргументирана с “на този етап”, нали така?
На кой етап, уважаеми господа от ДПС? На прага на Европейския съюз, след 15 години демократична практика, кой е етапът, на който ние ще минем към цивилизован начин на гласуване? Защото безспорно прецедентът с въвеждането на интегралната бюлетина е стъпка напред. По тази логика, по която вие се опивате да ни убедите, ние трябва да се върнем към цветните бюлетини, защото те ще улеснят вашите избиратели много повече, отколкото белите.
Вторият елемент от позицията е, че затруднява избирателите на Движението за права и свободи и произвежда недействителни бюлетини. Въпросът е защо? Защо тези бюлетини са недействителни? Затова, че не могат да се прочетат кандидатите? Проблемът не е в бюлетината. Проблемът е в начина на организация на гласуването. Защото всички в България и извън България знаят, че начинът, по който Движението за права и свободи организира участието на избирателите си в гласуването, е нищо повече от машина за гласуване. Няма никакво значение какво мисли Айше или Хасан. Важното е той да бъде закаран до урната, важното е да бъде организиран и неговият глас може да бъде предсказан, както това заявиха онзи ден от с. Рибново. Там няма никакъв проблем. Това ли е аргументът в подкрепа на запазване на стария начин, завръщане назад към бюлетините, които улесняват прословутата индийска нишка и всичко, което ние добре знаем, че се използва като техника на гласуване?
Третият въпрос е свързан с това как след като се проведе гласуването се използва властта, когато машината за гласуване е влязла в действие. И аз ще ви дам конкретен пример. Можем ли да приемем за нормално това, което направихте с най-обикновената длъжност в Опака – горския, нашия председател на общинския съвет, на когото вие поставихте условие ако не стане член на ДПС, че ще бъде уволнен. И понеже не стана член на ДПС, вие го уволнихте! Това е употребата на властта, след като тя е взета по начина, по който вие я искате пак, макар че не става дума тук само за президентските избори, тук става дума изобщо за вземането на властта и която ще бъде употребена по същия начин.
Съжалявам, всичко това…
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Всичко това са инсинуации.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин Цонев, Вие отскоро сте в ДПС, вероятно имате други наивни представи за нещата. Ще се убедите, че това, което говоря, е самата истина.
Така че аз призовавам всички народни представители, независимо от това от коя парламентарна група са, категорично да дадат отпор на опита България да бъде върната назад, като бъде отречена интегралната бюлетина. Благодаря. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК ДПС: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Камов! Аз съжалявам, че нашата принципна позиция остава неразбрана. Съжалявам, че Вие лично заемате една позиция, която е предубедена и предубедена против Движението за права и свободи. Не знам на какво се дължи това. Може би имате някакви проблеми в избирателния район в Добрич, не знам, но на национално ниво аз съм убеден, че Движението за права и свободи и Коалиция за България като цяло нямат проблеми.
Искам само да Ви кажа, че не ДПС е майстор в подобни техники, които Вие тук описвате много вещо, с голямо познание. За нас те не са чак толкова ясни в детайли. Не ДПС и електоратът имат проблеми с гласуването с интегрална бюлетина. Ако отворите бюлетина на Централната избирателна комисия и видите къде има най-голям брой недействителни бюлетини, в какви райони, може би ще направите по-умерено Вашето заключение.
Движението за права и свободи, както казах, има принципна позиция, която защитава всички български граждани, независимо от техния етнос. Има един етнос в България, който не е турският, който има най-големи проблеми с интегралната бюлетина, господин Камов. Тях защитаваме, тяхното конституционно право да гласуват и да допринасят с вота си за избирането и на президент, и на народни представители. И този етнос, господин Камов, далеч не е най-верният електорат на Движението за права и свободи.
Нека да кажем нещата едно към едно. И от тази гледна точка искам само да кажа за горския. Когато един горски използва и злоупотребява със служебното си положение, с факта, че той може да раздава дърва и да казва: “Ако вие гласувате за еди-кого си, да кажем за политическо движение Социалдемократи, аз ще ви раздам дърва, ако не гласувате – няма да ви раздам”, Вие какво мислите за това поведение от страна на един държавен служител? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин Казак, в с. Батак, община Павликени, няма нито един турчин. Всички от този етнос, за който Вие говорихте, са роми, но кандидатът на Движението за права и свободи е този, който агитира само преди седмица с дърва за зимата. Можете да направите справка.
Преди това агитацията е била в много остра етническа форма, но аз не искам да навлизам в детайли.
Изобщо не съм казвал за проблеми между Коалиция за България и Движението за права и свободи. Моята теза беше проста - че Движението за права и свободи би трябвало да върви с всички други в България към съвременните и модерни решения. Едно от тях е интегралната бюлетина.
Ако вие искате да вървите с модерните европейски стъпки на страната ни, подкрепете това решение, а не му се противопоставяйте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за изказване?
Имате думата, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Едва ли някой в залата се съмнява в необходимостта от промяна на този закон, който обсъждаме днес. И не само на този закон, а на всички закони, които касаят избор на представителни органи на България. Но за пореден път лично аз и някои от моите колеги – независими, се убедихме, че се подхожда твърде несериозно, твърде лековато, бих казал, и доста с една политикантска нагласа отново някакви дивиденти да се черпят от дебатите по този законопроект.
Никой не оспорва нуждата, но аз бих попитал: след като има някои законови пречки, защо тези пречки не бяха отстранени? Защо не се подходи към това по-рано, а чакахме навечерието на изборите, за да поставим този въпрос? Имахме на разположение цяла година.
Наистина много проблеми има. Един от тях е въпросът за двойното гражданство. Добре знаем, че редица държави в Европа не позволяват двойно гражданство и то не от вчера. Това са държави – членове на Европейския съюз, и т.н.
Лично аз като член на Комисията по българско гражданство съм освобождавал редица български граждани, за да приемат чешко или немско гражданство. Сега някой ще каже: да, но някои бяха лишени от тази възможност. Това е друг въпрос. Тези, които бяха прокудени, тези, които бяха принудени да напуснат родината си, за тях по един начин трябва да бъде погледнато по този въпрос, а за тези, които са решили просто да заменят своето място на постоянно пребиваване – по друг начин.
Извинявайте, но на мен, когато ми се обадиха няколко мои приятели от САЩ и Канада и ги попитах за кого са гласували, а това са хора, които по 30-40 години са в Северна Америка, отговорът на половината от тях беше: ами, просто не знаем, видяхме там една партия, хареса ни и пуснахме бюлетината.
Аз бих попитал някой интересува ли се кой е кметът на Солун или на Лондон. Естествено, не. Пита се защо тогава позволяваме друг да определя тези, които нас да управляват!
В тази връзка бих предложил да отидем още по-далеч – да, ниска е избирателната активност, но вижте, това е манталитетът на Балканите. И понеже е такъв, нашите южни съседи го решиха – задължиха гражданите на Гърция да гласуват. Който не гласува, съответно получава наказание глоба. Така че не ни е това оправданието.
Естествено, в документа има и някои неща, които мисля, че тук пак се политизират. Те са от типа на: кой бил в службите и т.н., като че ли тези от службите са се юрнали президенти да стават. Или друго – някакви подписи от 15 000 граждани. Стига с тези подписи! За какво ги събираме тези подписи? Тогава, когато трябва да решаваме важни неща с референдум, ние не желаем да питаме народа, а искаме 10-15 000 да подпишат за него. Не е проблем за една партия, даже и по-малка, да събере не 15, а 25 000 подписа, но това не решава нещата. Това са просто ненужни бюрократични изисквания.
Аз бих призовал колегите и комисията: във всеки един от проектите има положителни неща, всеки един е и уязвим. Колеги, от Комисията по правни въпроси, седнете и помислете в малкото време, което го имаме, поне да се направи нещо малко по-добро от това, което ни предлагате в залата – нещо, което е по-приемливо и съобразено наистина, дето се казва, с необходимостта да се промени това безобразие, което съществува в нашата избирателна система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Величков? Няма.
Тридесет минути почивка – до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум и продължаваме заседанието.
Уважаеми колеги, ще гласуваме трите законопроекта веднага след приключване на дискусията по тях, няма да ги оставим за утре сутрин. Затова предлагам и ръководствата на парламентарните групи да се постараят да осигурят присъствието и участието в гласуването на членовете на съответните групи. Ще подам сигнал, когато настъпи моментът за гласуване, за да знаят народните представители, но гласуването ще бъде след приключването на обсъжданията днес.
Продължаваме с изказване на господин Йордан Цонев.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Въпросът с провеждането на президентските избори, а и не само те, въпросът с изборния процес, с неговата регламентация има твърде актуално значение и звучене в българското общество и аз не се учудвам на доста дълбокия и смислен дебат, който се води по този проблем, и предшествалият го, разбира се, дебат във връзка с подготовката на законопроектите.
Искам веднага да вляза в темата от гледна точка на дебата, който започна тук, и от гледна точка на принципите, които Движението за права и свободи защитава по тази много важна тема, която засяга не само правата на българските граждани, конституционно закрепени, но засяга и доверието в демокрацията като фундаментален въпрос, пред който ние сме изправени буквално всеки ден.
Първо, уважаеми колеги, искам да разсея няколко мита.
Първият от тези митове е, че Движението за права и свободи в частност, за разлика от другите политически партии, има някакъв проблем, свързан с интегралната бюлетина, свързан с начина на гласуване или свързан с българските граждани, които гласуват в чужбина, по-различен, отколкото би трябвало да имат другите партии. И ще ви кажа защо. Резултатите от последните избори категорично дават основание единствено, може би, на Движението за права и свободи да няма никакво недоволство от тези резултати. Искам да ви кажа няколко факта в подкрепа на тази теза. Без подадените в чужбина за Движението за права и свободи гласове и без онези, които ние сме сметнали, че са минали границата за да гласуват, въпреки че вие знаете, че не всички от тях са гласували за ДПС - ние приемаме, че всички са гласували - без всички тези гласове Движението за права и свободи е пак трета политическа сила. Ние нямаме основание да смятаме, че тези права, упражнени от българските граждани, са повлияли по някакъв начин на изборния резултат, въпреки че те са упражнени напълно конституционно.
Искам да разсея и друг един мит – че електоратът на Движението за права и свободи има повече проблеми от електората на останалите партии по отношение на яснотата, по отношение на начина на гласуване, по отношение на препятствията, които ние - дали със закон, дали с решение на ЦИК - поставяме пред българските граждани.
И тук идваме до принципите, аз много се извинявам, че ще трябва да ги припомня, но очевидно се налага в тази зала, защото слушах изказвания, които в едната си част защитаваха един принцип и в другата го отричаха.
Първо, ние ще осигурим ли конституционното право на всички български граждани, независимо от това къде се намират те и къде живеят, да гласуват? Ние трябва да дадем еднозначен отговор: “да” или “не”. Доколкото разбирам, отговорът е “да”. Ако отговорът е “да”, Конституцията ни е повелила ние със закон да направим така, че този процес да стане възможен, а не невъзможен. Ще ви дам един пример как ние се опитваме чрез предложенията в другите два закона да го направим невъзможен, една чудесна теза, която аз подкрепям – да се гласува на територията на българската държава в дипломатическите представителства. Добре! Има заявени 40 хил. души, да кажем, в Испания; 40 хил. – 50 хил. в Турция; може би ще има и в Канада. Над 1 милион и половина български граждани живеят в чужбина. Няма да кажем тези, които живеят в Република Турция – не ги включвам в момента съвсем съзнателно, поради това, което говорите за Движението за права и свободи и за някакъв специален интерес на Движението за права и свободи.
Питам ви: как става гласуването в едно дипломатическо представителство или във всички, в които максимумът секции поради физическа невъзможност на помещения и т.н. са да кажем пет. След като вие прекрасно знаете, че капацитетът на една секция максимум в изборния ден, с удължаване на времето, е хиляда души. Какво право осигуряваме ние на тези граждани - да гласуват в пет секции по хиляда души? Останалите са обречени да не гласуват.
Ами станете от тази трибуна, да бъдем откровени и да кажем: ако приемем този принцип, ние приемаме, че не можем физически да осигурим правото на всички български граждани от чужбина да гласуват.
Смятам, че има много аргументи, без да намирам за уместно да ги изтъквам, че е абсолютно контрапродуктивно и неконституционно и дори е извън смисъла на този дебат ние да обсъждаме дали на всички български граждани, независимо от това къде живеят, трябва да им бъде осигурено правото да гласуват. Защото ще ви дам само един пример. Точно тези български граждани, за които говорим и които живеят в чужбина, само за 2005 г. са осигурили трансфери на средствата си към страната в размер на 1 млрд. 97,7 млн. евро към България. Те са си пратили парите тук, уважаеми колеги, с което са помогнали повече от всеки друг показател българската икономика да си реши основен проблем на текущата сметка – дисбаланса.
Нетният трансфер – парите, които отиват обратно в чужбина, е 924,5 млн. евро. Питам ви: кой български гражданин, който живее в чужбина и не милее за страната си, би си пратил парите тук? И ние тези хора ще ги лишим от правото да гласуват?! Така ли?! Или ще им създадем пречки и трудности, защото някой си е въобразил, че българските граждани, които живеят в Турция, влияят по някакъв начин на изборния резултат само на една политическа сила?!
Колеги, искам да ви изтръгна от тази заблуда. Искам да ви помогна да излезете от нея. Движението за права и свободи и без нито един глас от чужбина пак ще бъде тази политическа сила, която е в момента. Не се заблуждавайте, недейте по тази линия да създаваме пречки на хората.
Ще мина към втория проблем, който касае гражданите в България. Не знам за какви нишки и линии говорите. Пак се връщам към изборните резултати. Ако интегралната бюлетина беше пречка за осъществяване на изборни манипулации, дай Боже всекиму такива пречки предвид резултата на Движението за права и свободи. Аз ви пожелавам да имате такива пречки и на следващите избори да имате същите резултати, каквито имаше Движението за права и свободи, даже още по-добри! Не това е пречката. Това не касае Движението за права и свободи в по-голяма степен, отколкото касае всички останали политически партии. Проблемът е, че не можем да си затваряме очите, че броят на недействителните бюлетини се увеличава три пъти. Те не се увеличават, защото бюлетината е интегрална.
По тази причина да разсея още един мит. Ние сме за интегралната бюлетина и ще гласуваме за интегралната бюлетина. Инсинуация е фактът, че ние сме против интегралната бюлетина. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Но, господин Дончев, ние сме против онова, което се направи с тази интегрална бюлетина през 2005 г. с решение на ЦИК. Понеже ми ръкопляскате – да ви върна жеста. Не може в тази бюлетина да се усложнява процесът на гласуване. Не може един кандидат да е задраскал примерно ДСБ или ОДС, но понеже не го е направил в квадратчето, където е трябвало да го направи, а го е направил там, където пише името на партията, тя да е недействителна. Какво волеизявление е това?! Кой ни дава право на нас да отнемем гласа на този човек?! Кой дава право на ЦИК с решение да направи това?! Вие ще се изправите ли пред избирателите и да поемете тази отговорност? Аз няма да го направя! Искаме ясна регламентация – интегралната бюлетина да улеснява, а не да затруднява процеса. Интегралната бюлетина да бъде регламентирана в закона ясно и точно. Никакви решения на ЦИК в това отношение! Защото, пак казвам, 2,5% недействителни бюлетини са твърде много. Ние сме призвани от Конституцията със закон да улесним процеса, а не да го усложняваме и да пречим на всички български граждани, които по една или друга причина не могат да се справят с материята и на практика да нямат достъп да упражнят правото си да гласуват.
В тази връзка смятам, а с това завършвам своето изказване, че принципите, които трябва да следваме, са да осигурим достъп на всички български граждани да гласуват, независимо от това къде живеят, защото са български граждани, и едновременно с това да осигурим през закона достатъчно надеждни гаранции, за да няма изкривявания на изборния процес, да няма екскурзии, уважаеми колеги, вътре в страната, както вие ги наричате.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Ти го казваш.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз го казвам ясно от името на Движението за права и свободи! Казвам го, защото когато няма отчетност, това създава възможност за изкривявания на изборния процес и за инсинуации кой го прави. Защото, господин Янев, аз мога да кажа, че Вие го правите – със същата убеденост, с която Вие го казвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Цонев, моля да приключвате, тъй като времето Ви изтича.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добре. Благодаря Ви, господин председател.
Смятам, че през закона ние трябва да създадем ясна регламентация всички да могат да гласуват, бюлетината да е ясна и точна, да улеснява изборния процес и едновременно с това да има ясни правила, за да не се дублира гласуването. Ако такова има и е установено, да се налагат всички наказания, глоби, санкции – всичко, което се предлага.
Ето това е истината за нашата позиция. Мисля, че сега ви стана ясно. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За реплика има думата господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Тук чуваме големи пледоарии – йок, от чужбина трябвало всички да гласуват. Хайде да погледнем изборните резултати в чужбина: 11 хиляди срещу 47-48 хиляди само в Турция.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, от място): Защо “срещу”?
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Защото казвате, че милион и половина българи живеят в чужбина. На всички ни е ясно, че от всички, които живеят в чужбина, не гласуват повече от десетина хиляди по целия свят. Това е изключително разточителство – държавата да си позволи да разкрива безброй секции по територии, които не са български, а съответно на територията на държавата, където живеят наши съграждани. Толкова по този въпрос.
Господин Казак цитира чл. 42 от Конституцията – “Всеки има право да гласува”. Да, но има още един член от Конституцията, който казва, че българският език е официален. Не казва, че турският, арменският, еврейският и други са официални. За да няма такива разминавания при гласуването, всеки български гражданин е длъжен да знае българския език дотолкова, доколкото той трябва да му помага в ежедневния живот и в изразяването на гражданските му позиции.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, от място): Нерде Ямбол, нерде Стамбул.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Е, бурда бе! Бурда Стамбул. Стамбул е бурда, защото е български. И недей ми казва тези приказки. Говори по-български. Говори, защо бягаш? Говори на български, за да те чуем. Ти си длъжен да знаеш български, не турски.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, от място): Научи го ти, аз го знам.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Ти го научи, научи го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата господин Дилов.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нямате време, господин Казак. Вашето изказване беше 12 мин., имахте реплика към 3 мин. и господин Цонев говори 11 мин.
Нека да изслушаме репликата на господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз мисля, че трябва да отдадем дължимото на господин Цонев. Той направи много сериозно изказване. Надявам се всички да сте го чули. Не мога да не се съглася с 90% от нещата, които той каза.
Изправени сме обаче пред един проблем. Той е следният: поради късното внасяне на този законопроект безспорно е, че с него можем само да направим някои козметични промени с оглед на предстоящите избори за президент. Ако искаме обаче редовно, постоянно и за дълго да решим един проблем с изборното законодателство, трябва да се движим в две посоки, за които е късно в момента да правим каквото и да било. Едното е въвеждането на тъй наречената изборна книжка или документ, с който да се гласува, а второто – сериозно да помислим за възможността, първо, за либерализиране формите на гласуване през Интернет и по пощата, и второ – за определена степен на задължителност на гласуване, ако искаме да приобщим в по-голяма степен българските граждани към избирателния процес и към носенето на отговорност.
Това са двете сериозни теми, над които си струва да се мисли сега, не че може нещо да се направи в тази посока с оглед късите срокове - нито могат да се одобрят такива книжки, нито нещо друго.
Що се отнася до така нареченото туристическо гласуване или изборен туризъм. Всички, които в последните пет-шест години следят изборите в България, отлично знаят, че така наречените автобуси са само алиби. Никой не ги използва рационално, за да влияе на изборите с тях. Те влизат и излизат, единствено за да прикрият нарушения, които се правят с избирателните списъци.
Затова, когато тук дебатираме по тази тема, много по-внимателно трябва да гледаме за паритетността на партиите в избирателните секции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика?
Заповядайте, господин Гороломов.
ИВАН ГОРОЛОМОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Цонев, като уважавам Вашите принципи, които Вие достатъчно задълбочено и аргументирано изложихте, но аз не разбрах, колеги от ДПС, вие „за” или „против” интегралната бюлетина сте? Чух различни мнения.
Бих искал да ви опонирам в това да не се притеснявате от въвеждането на интегралната бюлетина и да не подценяваме нашите избиратели. Привеждам следния пример. С няколко колеги от Народното събрание бяхме наблюдатели на изборите в Азербайджан – една страна, която прави първи стъпки в своите демократични промени. Там веднага, от първия път, въведоха интегралната бюлетина и прозрачните урни. Вярно е, че регистрираха малко повече недействителни бюлетини, но аз си мисля, че в сегашния законопроект има и нови моменти, които дават възможност за намаляване на техния брой - както Вие казахте, квадратчето, където се отбелязват, да бъде изписано по друг начин в законопроекта.
Така че моята реплика към Вас е да не се безпокоим от въвеждането на интегралната бюлетина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Дуплика – господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Очевидно част от онова, което казах, все пак не е било разбрано - господин Гороломов, никакви притеснения нямам! Точно това исках да ви кажа. Нашите притеснения не са свързани с въвеждането на интегралната бюлетина. Тя е въведена. Ние нямаме принципно противна позиция срещу интегралната бюлетина. Аз се постарах достатъчно ясно и категорично да ви кажа, че ние ще подкрепим интегралната бюлетина. В комисията се въздържахме, защото в законопроектите няма достатъчно гаранции въпросната интегрална бюлетина и целият изборен процес да бъдат направени така, че да улесняват българските граждани, а не да ги затрудняват. И не да отчитаме повишаване на ръста на недействителните бюлетини, а точно обратното. Това е нашето притеснение. В тази връзка аз бях достатъчно ясен и мисля, че всички сме на едно мнение.
Благодаря на господин Дилов за оценката. Надявам се, че всички колеги мислим еднакво по тези фундаментални въпроси. Но понеже видях учудването ви по отношение на нарушенията, които се допускат, колеги, ще ви кажа: няма да има изборен туризъм, както го наричаме всички, ако на всички желаещи български граждани да гласуват в чужбина им бъде осигурен физически достъп и право да гласуват. Те идват да гласуват, защото знаят, че няма да им дойде редът пред секциите. Това е! (Реплика от народния представител Георги Георгиев.) Разбира се, след като има 25 отворени секции, а са заявени 50 000 молби, очевидно е, че половината няма да могат да гласуват! С това отговаряме на въпроса на господин Георгиев. Отварянето на секции става след предварително направени заявки за гласуване, така че изобщо не се затруднява българската държава. Там, където има направено волеизявление, че има желаещи да гласуват, съобразно броя на желаещите, се отварят необходимият брой секции. Но те да бъдат отворени съобразно капацитета. Ето за това говоря – капацитета на една секция. (Реплика на народния представител Георги Георгиев.) Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Натоварен съм от името на Парламентарната група на НДСВ да заявя нашето становище по така внесените законопроекти.
НДСВ ще подкрепи законопроекта, който е внесен от групата народни представители Мая Манолова, Петя Гегова, Минчо Спасов, Георги Юруков и Надя Антонова.
Ние считаме, че в конкретния случай наистина в краткото време, в което трябва да се направят известни промени в изборното законодателство, касаещо Закона за избор на президент и вицепрезидент, този законопроект предлага най-балансираните промени, които в никакъв случай не следва да бъдат третирани като елемент на конкретна политическа конюнктура и които в този смисъл да бъдат третирани като насочени към възможното влошаване на изборните резултати на една или друга политическа сила. Именно от тази гледна точка ние считаме, че това е законопроектът, който следва да бъде подкрепен.
Аз бих споделил пред вас и някои от основните тези, които бяха повдигнати по време на дебата в парламентарната група по отношение на възможното усъвършенстване на предложения законопроект.
На първо място, колегите повдигнаха въпроса за необходимостта от доразвитие на гаранциите за възможността за фалшифициране на изборния резултат, респективно по отношение на злоупотреба с изборните бюлетини. В този смисъл е и желанието да бъдат вложени и доразвити гаранциите по отношение на състава, на начина на формирането на самата изборна бюлетина. Разбира се, ние говорим в подкрепа на интегралната бюлетина и възможността за контрол върху това да няма подмяна на тези бюлетини.
Следващата тема, която беше повдигната в рамките на групата, беше въпросът за фундаменталното осмисляне, което очевидно ние на този етап трудно бихме могли да направим, но с оглед на това, че основният дебат, видимо и днес в залата, е за това по какъв начин ще бъдат гарантирани правата на българските граждани, които в момента на изборите не живеят и не се намират на територията на страната, а в чужбина. Тук, разбира се, казвам, че това се постави като проблем, без да се излагат конкретни решения.
В тази насока аз бих желал да споделя и някои лични мисли. В конкретния смисъл, когато говорим за това до каква степен българската държава трябва да се ангажира с осигуряването на реализацията на изборното право на българските граждани, които се намират по време на изборите извън страната, считам, че тук трябва да бъде направена внимателна оценка за това тяхното право на избор основно в какво се състои. В тяхното право на избор, което им дава Конституцията да реализират правата си, да живеят и работят в чужбина, на което те основно очевидно разчитат, имайки предвид онези икономически параметри, за които спомена господин Цонев, и другото право - да реализират правото си да гласуват съответно за държавни, за местни органи на власт, за президент и вицепрезидент. Явно е, че това се поставя като въпрос на оценка и на личното желание на българските граждани. И тук не трябва да правим конкуренция между тези права.
Така че в този смисъл въпросът за степента, в която българската държава трябва да бъде ангажирана с организиране на изборите в чужбина, трябва да бъде много внимателно обсъден и мисля, че едва ли на този етап и във времето, в което се намираме, трябва да бъде направена тотална преоценка на този въпрос.
Не на последно място, аз бих казал, че когато говорим за този ангажимент на българската държава, той трябва да бъде поставен на базата на това доколко ангажиментът за организирането на изборите извън страната и доколко това, което се прави в рамките на страната, равнопоставя българските граждани по отношение упражняваното от тях равно право на избор.
Ето всички тези въпроси считам, че са елемент на един внимателен анализ в последващи промени в законодателството.
Аз бих желал да изтъкна и някои от основните, бих казал, достойнства на този законопроект.
На първо място, считам, че е правилна позицията, с която отиваме към възприемането на еднакви принципи в нашето изборно законодателство. Този законопроект практически ги доразвива, като това, което беше заложено в рамките на вида и формата на бюлетината като интегрална бюлетина, намира своето приложение тук. Аз считам, че макар да се предизвика голям дебат, все пак тезата, че е възможно да бъде направено отстъпление от този принцип, не е приемлива, защото по своето естество, ако тук се приеме друг принцип на формиране на бюлетината и друг вид бюлетина, това означава ли, че ние ще отидем към преосмисляне и на другите изборни закони, които вече възприеха тези принципи? Естествено, че едва ли това би било редно и по отношение на развитието на усъвършенстването на изборния процес.
Тук следва да кажем, че Народното събрание трябва да приема такъв тип законопроекти, които по своето естество да стимулират и развитието на българските граждани, а не да се съобразяваме с това, което всъщност считаме, че би било пречка за упражняването на техните права, но съобразявайки се с едно статукво, което очевидно не е полезно за развитието като цяло на нацията ни.
На следващо място е един от проблемите, който се повдигна, - за изборния туризъм. Аз смятам, че в конкретния законопроект въпросът за изборния туризъм едва ли ще бъде най-актуален, дори бих казал в кръга на шегата, че миналото лято, м. юни времето беше хубаво и имаше някои туристически обекти в страната, които бяха посетени активно и не помнеха толкова голямо внимание през годините. Сега изборите ще бъдат в края на есента, началото на зимата и явно, че времето за екскурзии няма да бъде толкова добро. Другото е, че в крайна сметка ние говорим за един общ избирателен район по времето на изборите за президент и вицепрезидент, каквато е територията на цялата страна, и тук евентуалните идеи за прехвърляне на гласове от един на друг избирателен район очевидно просто няма да имат никакъв смисъл, пък и последните избори показаха каква шега ни стори и системата Д`Ондт в тези случаи. Така че едва ли би бил проблемен тук въпросът за изборния туризъм, изключая това, което се коментира за възможното идване на български граждани от чужбина.
Колеги, постарах се да направя простата сметка, без да претендирам за абсолютна точност. По отношение на интегралната бюлетина имаме около 2,5-3% недействителни гласове, което, разбира се, е сериозно увеличение в сравнение с предходните години. Втората група са лицата, които са гласували и са записани в допълнителните списъци към избирателните, а това са тези, които пристигат в страната в конкретния ден и не са имали възможност да получат съответни удостоверения. Другият тип граждани са тези, които гласуват с удостоверение в друго населено място. Общият брой на тези гласоподаватели в рамките на цялата страна е около 2%.
Аз мисля, че нито единият, нито другият процент както по отношение недействителността на избирателните бюлетини, така и по отношение гласуването на друго място извън постоянното местоживеене, с оглед на посочените проценти е нещо, което може да предреши съдбата на изборите за която и да е политическа сила за който и да било кандидат за президент. Но тук акцентът е на друго място.
Според мен, въпросът не е за процентите и възможността те да преосмислят един изборен резултат. Въпросът е за това, че ние трябва да въвеждаме правила, които да ограничават възможността за злоупотреба именно с гласуването на няколко места с едно и също удостоверение. На второ място, действително пък трябва да въвеждаме такива правила, що се касае до формата, вида и начина на гласуване с интегралната бюлетина, които да намаляват възможността за грешки.
Макар и да не е съвършен опитът по отношение на интегралната бюлетина, който се предлага днес със законопроекта – това е конкретно текстът на чл. 9, ал. 7, нов текст – считам, че излизането му на бял свят беше провокирано именно от обстоятелството, че на предходните избори действително се получиха разностранни и различни тълкувания на недействителността на бюлетините и то именно с решение на Централната избирателна комисия. Аз считам, че най-малкото, което е, с този текст в момента се дава една възможност да се ограничат грешките и да се даде регламент за това кога изборната бюлетина е действителна, независимо че конкретният гласоподавател е допуснал да има отбелязване извън квадратчето, напускане на квадратчето или други неволни грешки, които могат да се случат и които да неглижират неговия глас.
С тези съображения, колеги, аз отново заявявам, че ще подкрепим законопроекта, който е внесен от народните представители Мая Манолова, Петя Гегова, Минчо Спасов и други. Разбира се, на базата на акцентите, които споменах пред вас и които бяха поставени в рамките на парламентарната група, между двете четения ще направим конкретни предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Янев? Няма.
Има думата народният представител Асен Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Ние не влизаме в спор с юристите, които са подготвили законопроектите си и които отразяват философията на всяка една парламентарна група как да се решат проблемите, които възникват пред изборния процес в България, защото няма никакво съмнение, че с приемането на Закон за избиране на президент и вицепрезидент се слага още един важен стълб в процеса на изправянето на българската избирателна система. Но също така няма никакво съмнение, че проблемът не е толкова законов, колкото е политически и морален въпрос.
В последните парламентарни избори българското общество стана свидетел на какви ли не изопачения на смисъла на закона, за да не кажа закононарушения. Ако този закон, който действа в момента, позволява да бъдат изопачавани моралните представи на обществото за това как трябва да изглежда свободният избирателен процес, тогава този закон очевидно е негоден и очевидно днешният опит да се внесе нещо ново в изборното ни законодателство е полезно. Ето затова Демократи за силна България участват в този процес с внасянето на свой законопроект. От името на моите колеги от Демократи за силна България аз благодаря на всички онези, които са готови да подкрепят идеите, залегнали в него.
Преди всичко обаче трябва да сме наясно, че без по-нататъшни, без други, по-важни промени в българските закони, няма да постигнем отговора, който българското общество търси от законодателя, за решаване на тези язви в българската демокрация. Няма никакво съмнение също така, че това минава и през промяна на българската Конституция в онази й част, която се отнася към българското гражданство, което пък предопределя въпросите за гласуванията в чужбина.
Изборите 2001 г. бяха опорочени именно от всички тези явления – от екскурзиантите, които гласуваха с автобуси, придвижвани от един пункт, включително и от пунктове, които бяха извън страната. Останаха сериозни съмнения, които никога не бяха проверени докрай, че част от хората, които са гласували в чужбина, след това притичаха и гласуваха в България. Това също гложди съзнанието на онези български демократи, на онези свободолюбиви хора в България, които не желаят българската демокрация да бъде опорочавана по този начин.
В районите със смесено население съществува – това трябва да го кажем, ако не искаме да бъдем лицемери и да се крием зад законовите аргументи, зад правните аргументи – съществува убеждението, че там гласовете са силно манипулирани. Онези, които са си направили труда да отворят бюлетина на Централната избирателна комисия, ще видят резултати, които са близки до резултатите на Живковите избори.
Например в община Хитрино – район, където аз имах честта да оглавявам листата на Демократи за силна България, има резултат за една политическа партия – тази партия се казва Движението за права и свободи, който е 80%. В община Черноочене, в Кърджалийско, резултатът е 90%. Това кара хората да мислят в тези райони - не го казвам като обвинение, казвам го като морална и политическа язва на обществото - това кара хората да стигат до извода, че една еднопартийна и жестока система, потъпкала правата на тези хора в смесените райони, на българските етнически турци, е заместена от друга еднопартийна система. Друга еднопартийна система, която си служи с абсолютно същите методи на дирижиране на вота, на предопределяне на политическия резултат и оттам – изкривяване на цялата политическа реалност в районите със смесено население, а и в България.
Аз казвам, че това в никакъв случай не се съвместява със защитата на българската демокрация, която направи господин Цонев тук, от тази трибуна. Напротив, това е посегателство върху българската демокрация, защото тези хора са лишени от право на избор. Как става това? Това става с пряко или с индиректно насилие, това става със заплахи за уволнение от работа, това става със страх, това става с умишлено държане на всички тези райони със смесено население в бедност, за да могат лесно тези хора да бъдат манипулирани. Едно доказателство за всичко това – идете и вижте как е в Хитрино, в Каолиново, във Венец, в Дулово, в Черноочене. Кажете ми за всички тези осем години или шест години управление на Движението за права и свободи там практически какво е мръднало икономически, освен джобовете на неколцина кметове от ДПС?
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС, от място): Много работи.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Именно! Нулева безработица!
АСЕН АГОВ: Нулева безработица ли? Хайде бе. Аз не знам, не обикалям тези райони, но няма да спорим така по махленски.
Второто нещо, което е, ако тези райони бяха така проспериращи, защо всички тези хора, които бяха прокудени от родните им места от комунистическия режим, не се върнаха там? Една много малка част от тях гласуват, участват в изборите, за да подкрепят роднините си, които живеят в тези райони. Толкова. Защо нито един от тях не се върна обратно и не започна да работи в тези райони, ако икономическият просперитет, за който твърдите, е толкова голям?
Тези неща не могат да не ни карат да се замислим, не могат да не ни карат да мислим много по-дълбоко, когато се опитваме с лицемерието на закона да защитаваме една система, която опорочава българската демокрация. Затова смятам, че е дълг на този парламент да направи стъпката и да приеме онова законодателство, което ще бъде първата стъпка към изправянето на избирателната система, към една по-справедлива система, която предлага истински избори, която освобождава хората от страха, от икономическия и от физическия страх, и от политическия страх покрай това.
Дълг е и на още една институция в страната – дълг е на президента на Републиката. ДПС вече се врекоха на господин Първанов, че ще гласуват за него. Тоест те искат да запазят цялата тази схема, за да гласуват за господин Първанов по същите методи, с които бяха генерирани резултатите на изборите през 2005 г.
Въпреки това, аз казвам, че президентът, ако не се отнася като към търговия с президентските избори, търговия на гласове, той не трябва да подписва закон, който не прави стъпка напред. Това е дълг на президента, инак той ще бъде търговец на гласове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Думата има господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Господин председател, дами и господа! Предлаганите законопроекти от Яне Янев и Иван Костов не противоречат на Конституцията. Защо? Тук става въпрос за хора, които не са български граждани на практика, те са български граждани по документ.
През последните избори идват хора на 18-20 години, които през целия си съзнателен живот са пребивавали в България за по няколко дни. Идвали са само по два повода – да си изкарат български документи и да гласуват. И в двата случая това става организирано, като транспортът и средствата за документите се заплащат от спонсори. Тези хора не знаят дори български език. А какъв е този български гражданин, който не знае езика? През живота си е идвал 10-ина пъти в България за по 1-2 дни. Тук става въпрос точно за изборен туризъм. Точно заради това ДПС е против интегралната бюлетина. Тя е написана на български език, а това съществено затруднява тези, които са израснали в Турция и по-голямата част от своя съзнателен живот са прекарали там.
Ще ви приведа един пример, който се отнася за избор на кмет в с. Голямо Пещене, където бях в понеделник. Там всички са против кмета, обаче, когато дойдат избори, от 450 човека, колкото е селото, гласуват около 180, а отвън с автобуси на последните избори са дошли 200 гласоподаватели. В такъв случай изборът е предрешен и той е предрешен от хора, които нямат нищо общо със селото и с България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Яне Янев има думата.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Повече от ясно е, че тройната коалиция не иска и няма намерение да подкрепи каквито и да е било поправки в Закона за избиране на президент и вицепрезидент, които са продиктувани от европейската политическа практика. Повече от ясно е, че не искате да унифицирате нашето изборно законодателство с европейското. Повече от ясно е, защото ако имахте реални намерения, това щяхте да го сторите още през м. януари и щеше да има поне една година за дебат в обществото, за да може и гражданските организации, и политическите партии да се произнесат по това изборно законодателство.
Тази порочна практика, която съществува вече 16-17 години, е, че изборните закони се пишат на коляно, в последния момент, пишат се така, че да угодят на управляващите. В момента управляващ е Георги Първанов и той най-вероятно е възложил на тройната коалиция да мотае законопроекта до последния момент и да го направи така, че наистина да получи някакъв вид бонификация. Няма смисъл да се заблуждаваме и тук да откриваме топлата вода, защото тя се открива на всички избори.
Вие ли, господин Цонев, ще ме заблуждавате какво става в моя избирателен район Благоевград? И че сме държава без ограда, че цели изборни орди от едно населено място ги товарят хора с определена цел и отиват в друго населено място. Защо го правят?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Ти как разбра за кого гласуват?
ЯНЕ ЯНЕВ: Ами, гласуват за тази партия, която Ви сложи в листата, господин Цонев. За нея гласуват, за тази партия, която Ви направи депутат, господин Цонев. Ако не знаете, идете и направете справка. (Реплики от народния представител Йордан Цонев.)
Най-важното, за което господин Бисеров знае много добре, защото е от Хасковския регион, е колко автобуси минават през Свиленградската граница и къде отиват.
Смятам, че ако тройната коалиция продължава така да си затваря очите и след словото на господин Цонев колеги народни представители щяха едва ли не да се разплачат от умиление колко честна и прозрачна е изборната практика в България, колко всичко е изключително точно и нямало никакви закононарушения, как особено Движението за права и свободи спазвало толкова стриктно изборното законодателство, че се изкараха, едва ли не, света вода ненапита.
Да, сигурно е така, само че българските избиратели не смятат така, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Виж резултатите.
ЯНЕ ЯНЕВ: Не смятат така и те са убедени, че правите такава схема, че българският президент да бъде много по-малко президент на България и много повече президент, избран с решаващата роля на гласовете от Истанбул, Бурса и така нататък, макар и малко на брой. Така че тези решаващи 100 хил. или 200 хил. гласа всъщност не ви дават възможност сега да промените този изборен закон.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Откъде ги измисли тези 100 хил.?
ЯНЕ ЯНЕВ: Изобщо не съм ги измислил. Ако искате, мога да Ви направя един сравнителен анализ от всички избори от 1990 г. насам. Вие сте убеден, въпреки че ме репликирате, че това, което казвам, е точно така.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Не е така.
ЯНЕ ЯНЕВ: Но по-големият проблем е следният: че и господин Казак като Вас се опитва да чете Конституцията, както дяволът Евангелието, и да учи нас от ОДС и ДСБ, едва ли не, че сме нарушавали българската Конституция. Нищо подобно! Нарушавате я вие и то я нарушавате не само на тези избори, нарушавате я вече 16-17 години. Но сте прави, намерили сте село без кучета, намерили сте разграден двор държава, и си правите това, което искате. Нормално е и ще продължавате да си го правите, докато тази тройна коалиция управлява.
Това обаче българските граждани трябва да го разберат и те трябва да дадат своя вот тогава, когато е необходимо. Иначе ще продължават и народни представители, и президент, и кметове, и общински съветници да се избират по начина, който беше досега. Защото вие казвате, че принципът за отседналост в Европа важал само за местни избори. Но съм убеден и аз още другата седмица ще внеса Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори и ще видите, че вие ще го държите до последния момент и пак няма да го промените. И още веднъж ще докажете, че вие променяте законодателството, само и единствено в полза на определени партии или на определена коалиция, която управлява в момента.
Аз, разбира се, съм наясно защо вие не искате да променяте този законопроект.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Кои не искаме? (Силен шум и реплики от ДПС.)
ЯНЕ ЯНЕВ: Нека малко и вашите уши да ви болят, господа от управляващото мнозинство. Нека малко да ви болят, не може само рахат. Вашето е само рахат. Малко поне да имате притеснения. (Смях в ДПС, ръкопляскания в Коалиция “Атака”.)
И ви моля, така както не съм прекъсвал никого, и вие да не ме прекъсвате. Имам още само няколко изречения да ви кажа.
Това, което сме заложили в нашия законопроект, е нещо, което отдавна е европейска практика. И ако Вие можете да ми посочите в коя европейска държава президентът се избира с решаващата воля на други гласоподаватели, които са трайно отдалечени от реалния политически и обществен живот в България, аз съм съгласен. Ако вие ми кажете коя друга държава допуска без гражданите да са редовни данъкоплатци, без да са идвали с години тук, да могат да упражняват правото си на глас, така че да преобръщат процеси и тенденции, аз ще кажа: да, имате право, наистина това е европейска практика и може да се заложи и в нашето законодателство. Но никъде в Европа няма подобно нещо. Още повече че в нашия законопроект ние предлагаме и твърде рационални неща, които изобщо не споменахте, и ей-така, по презумпция ще отхвърлите, защото имате една-единствена цел – тази дискусия да бъде изместена в посока, която удовлетворява тройната коалиция, и отново едва ли не да кажете, че опозицията бойкотира или пречи да се модернизира изборното законодателство. Но тези номера смятам, че не минават и все пак българските гласоподаватели са последната инстанция, която решава.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Така е! Затова някои са опозиция, а други – управляващи.
ЯНЕ ЯНЕВ: Последното, което искам да ви кажа, е, че ние сме напълно наясно, че нашият законопроект ще бъде отхвърлен от управляващата коалиция, така както стана и на заседанието на Комисията по правни въпроси. Но съм убеден, че този път това, което ще се случи в България, ще бъде за урок на много народни представители в следващи парламенти, защото тази практика изборното законодателство да се променя в последния момент при по-малко от 100 дни до изборите за държавен глава, е най-малкото несериозно. Нещо повече, вие приемате законопроект на първо, а най-вероятно ще го приемете и на второ четене, но и до ден-днешен българските граждани все още не знаят датата за изборите. Това също не е случайно.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Повече от 100 дни са.
ЯНЕ ЯНЕВ: Вие не искате да кажете нещо, което в други страни е утвърдена практика и се знае кога ще се гласува, а тук до последния момент, най-вероятно до м. август ще държите в неизвестност и политическите партии, и инициативните комитети, и гражданите кога ще бъде датата за избор на президент и вицепрезидент. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма реплики.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Янев, законопроектът, който предлагате, е много добър, но сега няма да бъде приет. Когато “Атака” дойте на власт, а това ще бъде много скоро, тогава ние ще го приемем. (Възгласи в мнозинството, шум и реплики.) В това можете да сте убедени.
А дотогава искам много добре да ме чуете какво ще кажа в момента. Ама всички искам да ме чуете много добре за секунда: един автобус от Турция няма да премине, защото всички структури на “Атака” от Южна България с всички законни средства ще се борят срещу това нещо. Бъдете сигурни! Аз ви го гарантирам! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това беше, макар и кратко, изказване.
Има ли реплики на това изказване? Няма такива.
Има ли други изказвания?
Госпожа Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всъщност дебатите по промените в изборното законодателство, и по-конкретно по отношение промените в Закона за избиране на президент и вицепрезидент, започнаха още в началото на тази година.
Не е вярно, че законопроектите са внесени в последния момент и дискусията в тази зала е закъсняла. На практика дискусията започна още през м. януари и в нея се включихме представители на различните политически сили, включиха се медиите, включиха се представители на различни неправителствени организации.
На практика по отношение на този законопроект се спазиха изискванията на Закона за нормативните актове той да бъде предхождан от едно широко обществено обсъждане от всички тези, които имат от една или друга страна отношение към изборите. В случая смея да твърдя, че заинтересовани от честни и демократични избори са всички български граждани.
Тук трябва да признаем и аз, и колегата Янев, и колегите от ДСБ, че в хода на това обсъждане изкристализираха и се оформиха някои идеи, които по един или друг начин всъщност залегнаха и бяха отразени в трите законопроекта. Става дума за интегралната бюлетина, която присъства в трите законопроекта, става дума за механизмите за защита на тази бюлетина, за поставянето на печати от избирателните комисии, за слагането на ред при издаването на удостоверения за гласуване на друго място, за осъвременяване формите на медийната кампания, за уеднаквяване изискванията към различните кандидати както по отношение участието им в предизборната кампания, така и по отношение на регистрацията. Заяви се ясна политическа воля от всички страни за противодействие срещу нарушенията.
Това, с което ние от Коалиция за България не сме съгласни и което обаче заема 80% от законопроектите на колегите от опозицията, е принципът противодействието срещу нарушенията да става за сметка на възможността на българските граждани да упражняват правото си на глас. Въвеждат се два нови признака – българи, постоянно живеещи в страната, и българи, постоянно живеещи в чужбина, които, смея да твърдя, са в противоречие със действащото законодателство: със Закона за чужденците, със Закона за българското гражданство, със Закона за българските документи за самоличност.
Освен на чл. 26 и чл. 42 от Конституцията, моето лично мнение е, че тези ограничения противоречат на идеята, която има място още след Великата френска революция – за всеобщо, равно и пряко избирателно право, и ограничават възможността на българските граждани, законното им право да се придвижват свободно. Това ми се струва още повече неуместно, когато сме на прага на Европейския съюз и когато за един български гражданин ще бъде все едно къде полага труд и къде живее – дали в София или в Рим.
Аз лично считам, че заявката по този начин да се противодейства срещу нарушения като изборния туризъм е неправилна, доколкото при президентските избори само по себе си явлението изборен туризъм не съществува. Това е така, защото страната представлява един общ многомандатен избирателен район и е все едно къде един български гражданин ще упражни правото си на глас – дали в Кюстендил или в Смолян, или в Париж.
В крайна сметка проблемът е да бъдат създадени ясни гаранции, че българските граждани ще упражняват това свое право само веднъж. В този смисъл мисля, че некоректно бяха цитирани от колегата Михайлова решенията на Конституционния съд както по отношение на решението, което засягаше участието в изборни органи на лица с двойно гражданство, защото най-малкото то касае активното избирателно право, а в момента ние коментираме възможностите на българските граждани да упражнят пасивното си избирателно право, тоест да избират един или друг, и то не за кмет, не за орган на местната власт, не за народен представител, а за държавен глава.
Също така смятам, че реални действия, реална воля за ограничаване на нарушенията в изборното законодателство показахме именно ние от Коалиция за България, защото за първи път в парламента, въпреки многото говорене, беше внесен законопроектът, който криминализира купуването на гласове и двойното гласуване – нещо, което много се говореше, но стана факт именно в момент, в който ние сме част от управляващата коалиция. Това според мен – действията, са най-истинската заявка, че смятаме да участваме наесен в едни честни, демократични и прозрачни избори.
Що се касае до възможностите на българските граждани, когато живеят в чужбина, да упражняват правото си на глас, за тези от народните представители, които не са прочели в подробности проектите на колегата Яне Янев и на колегите от ДСБ, искам да кажа, че там се поставят ограничения за български гражданин, който по логиката на техния закон е постоянно живеещ в чужбина, тоест шест месеца до насрочването на изборите е бил в чужбина, не се е завръщал в страната. Но ако, да речем, един месец преди изборите той се завърне в България, няма право да упражни правото си на глас.
По същия начин абсолютно ограничително действат и разпоредбите за некоригиране на избирателните списъци за един относително дълъг период от време до изборния ден. Тоест всякакви грешки, нередности и проблеми в избирателните списъци, ако ги констатирате няколко дни преди изборите, вие не можете да ги отстраните, нещо повече, не можете да упражните правото си на глас.
Що се касае до упражняването на правото на глас на българските граждани, които живеят в чужбина, считам, че тук трябва да се търси един разумен баланс между създаване на възможности да се гласува в чужбина – там, където живеят българите, и прекомерното оскъпяване на изборния процес. Защото тук не става дума за някаква реална възможност да се промени вотът. Резултатите от последните парламентарни избори показаха, че в чужбина са гласували 70 хиляди български граждани, от които 40 хиляди в Турция. Значи за тези 70 хиляди български граждани, по-специално за тези 30 хиляди, които са гласували във всякакви екзотични страни, бяха похарчени почти толкова средства, колкото да се организира целият изборен процес в България. Тук трябва да се търси разумният баланс между това колко ще струват изборите и това за българи, живеещи например в Испания, в Италия или в Канада, да не се ограничи възможността им да упражнят правото си на глас.
И може би тук е разумно предложението на колегата Янев, който предлага да се сформират избирателни секции в случаи на подадени писмени заявления от поне 100 български избиратели преди изборния ден, които са заявили правото си на глас. Така ще се пресече тази възможност с 10 избиратели да се правят избирателни секции на най-разнообразни места и на практика да се харчат парите на българския данъкоплатец за едно безсмислено упражнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики?
Господин Янев, заповядайте за реплика на госпожа Манолова.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаема колежке Манолова, добре е, че приемате този текст от моя законопроект, защото той е логичен и е свързан със Закона за избиране на народни представители, където примерно в населени места под сто жители изобщо практиката е да не се отваря секция. И е ненормално в чужбина заради десет подали заявление да се отварят такива.
Благодаря Ви за подкрепата, но ми обяснете как ще ограничите възможността в населени места, в които през цялата година в определени региони живеят по 70-80-100 или 200 души, да предават избирателни списъци с гласували 1500 или 2000 души? Как са дошли тези хора? И какво е станало? Каква методика и каква практика в изборното законодателство трябва да бъде наложена, за да спре това явление да има чак толкова много фантоми? Защото за мен гласовете в тези села–призраци на практика са фантоми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колега, мисля, че казах, че ние сме за въвеждането на ясни правила за това как се сформират изборните секции и как се контролира гласуването на българските граждани в чужбина. Но ако правилно разбрах Вашия въпрос, той има съвсем логичен отговор. Естествено, че ако в една Италия например има отворени избирателни секции само в три града, в които иначе живеят примерно по петдесет българи, в тези три италиански града ще гласуват и българските граждани, които живеят в други населени места. Това е нормално – да се концентрират повече избиратели в избирателните секции в страните извън България, защото просто в тях гласуват българите, живеещи в цялата страна.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): За кърджалийските села говоря, за България.
МАЯ МАНОЛОВА: Така че аз мисля, че ние по този въпрос нямаме различия. Основното ни различие с Вас, и мисля, че бях ясна в изказването си, е в това, че се опитвате въз основа на измислени признаци да въвеждате ограничения за българските граждани да упражнят правото си на глас в един избор, който е, бих казала, най-мажоритарен и касае избирането на държавен глава, който в крайна сметка е президент на българската нация.
Така че аз не мога да се съглася, че всякакви подобни признаци – кой е плащал данъци, кой е живял шест месеца в чужбина, са основателни. Ако той е български гражданин според чл. 26 от Конституцията, има всички права, които имат българските граждани, независимо от това къде живее. И наше задължение е да му осигурим възможност да гласува при изборите за държавен глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има още желаещи за изказвания.
Господин Методиев, заповядайте, имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги! Културата на един парламент в много голяма степен е зависима от неговата собствена памет – дали имаме памет за това, което говорим тук, или искаме само да бъдем ефектни в рамките на един дебат, в рамките на четири часа или в рамките на четири минути.
Преди една година – на 11 юли 2005 г., защото нашият парламент навърши една година, в тази зала имаше дебат по време на словата на ръководителите на парламентарните групи. В този дебат прозвучаха много тежки констатации, че изборният процес за парламентарни избори 2005 г. е преминал при много тежки нарушения, спекулации и машинации. В резултат на тази констатация нашата парламентарна група предложи да се направи временна анкетна комисия, за да може всички, които са установили подобни случаи, да ги съобщят, да се направи анализ и да се излезе с някакво решение. Това, че нямаше временна комисия, днес се вижда много ясно във факта, че има три законопроекта. Ако имаше временна комисия, ако там бяха обсъдени, анализирани всички случаи, за които днес се говори, нямаше да има три законопроекта, а щеше да има един законопроект.
Несъгласието със собствената ти история, със собственото ти правене на нещата вътре в рамките на един парламент означава много голяма глупост – означава отказ от усилието и означава, че тази трибуна тук се използва за едно-единствено нещо – за ефектни думи в конкретна ситуация.
Сега по всяка вероятно ще направим следното: ще загърбим проблемите, които са видими, и това се отнася най-вече за БСП и за НДСВ, ще се откажем да ги решим, ще минат поредните избори и ще констатираме същото, което констатирахме миналото лято. Моята лична прогноза е, че ще констатираме нещо по-лошо, защото с всеки изминат изборен процес то се случва в България през последните 15 години – злоупотребите наистина станаха огромни.
Ще си позволя да дам един пример от един избирателен район, известен като смесен избирателен район. В една секция, в едно населено място през Избори 2001 г. с преобладаващо ромско население всички гласуващи – над 390 гласа, са били за една политическа сила, която тогава спечели изборите. През миналата година в същата секция са гласували по-малко – над 380 човека, те са гласували само за една политическа сила, която днес упражнява най-силна риторика – тази на ДПС.
Ако някой тук от нас смята, че това е честен, прозрачен, справедлив изборен процес, това означава, че се лъже. Това, че той се лъже, не е проблем, но това, че хората разбират, че става дума за лъжа, вече е проблем! Защото няма как да се защитава демокрацията, когато си затваряме очите пред такива лъжи, когато не взимаме мерки!
В нашия законопроект има такива опити, например: да няма движение – това, което наричаме изборен туризъм; да не се издават удостоверения; да се прегледат отново списъците; да се поеме ангажимент от администрацията и то с тежки санкции и административни глоби, ако тя не си върши работата.
Сега, днес вие ще гласувате „против” и ще кажете: „Не му е дошло времето на този законопроект”, или ще намерите някакъв друг аргумент.
По другия въпрос, по който имаше най-много дебати – за правата на българските граждани, искам да кажа следното. Всеки български гражданин, независимо от мястото на неговото пребиваване, е национална ценност. И това е така във всяка една национална държава. Но националните държави в последните 200 години са решили вътрешните си въпроси с оглед на конкретната ситуация в конкретната страна. Означава ли това, че съседната национална държава – Република Гърция, задължавайки всички да гласуват, не е нарушила правата им? Те имат право и да не гласуват.
Означава ли, че други национални държави в Западна Европа, приемайки едни или други решения, ред, правила, произтичащи от собствената им историческа съдба, са нарушили правата на гражданите?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Означава.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това, че гражданинът е национална ценност, колеги, е принцип, от който се формират конституционни норми.
Съжалявам, че тук го няма един от народните представители от Коалиция за България, за да помогне на господин Цонев да се научи малко на българска история или на европейска, защото той е назад с материала!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): В Гърция са нарушили.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Там, където самата историческа практика е създала конкретни проблеми, те са решавани чрез Конституцията и законите на страната. Конституцията и конституционната практика са неразривно свързани, а практиката произлиза от това как се прилага тази Конституция, как се прилагат законите.
Ние казваме така днес, госпожа Манолова преди малко също го каза: ние сме на прага на Европейския съюз. Какво значение има дали гласуваме в Рим, в Кюстендил или в Смолян? Прекрасно звучи – дай, Боже! Само че реалността е друга, реалността е, че вътре в България хората казват: „В нашия край няма справедливо гласуване. В нашия край има манипулации. В нашия край има машинации. Тук се упражнява насилие. Тук изборите не са честни”. Самите хора го казват.
Когато ние, народните представители, чуваме подобни неща, трябва да извлечем поука за собствената си практика. Собствената ни практика в провеждането на изборите е лоша. Това не го ли знаем? Това не го ли виждаме?!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Това – да.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не чуваме ли това, когато го казват хората?
Но когато трябва да намерим решението, всеки търси собствения си интерес. И това е упрекът към управляващата коалиция. Защото отказът от временната комисия, отказът от приемането на този закон фактически е интерес на една или друга съставка на тази коалиция. Този интерес в крайна сметка удря върху общия български интерес - нашите избори да стават все по-справедливи. Несправедливи – недейте да лъжете никого, няма такова висше нещо в човешко дело! Но трябва да се стремим към това, а в момента ние показваме абсолютно нежелание да проявим такъв стремеж – да поправим изборния процес. Ще го оставим такъв, какъвто е бил. След още една или след още две години, когато минат и местните избори, отново ще има едно вайкане, че хората нямат доверие на българската демокрация. Не в Брюксел, а тук – в Кюстендил, в Смолян или някъде, където си изберете, в някой български град, в някоя българска община или в някое българско село.
Ако не внимаваме в това, ако не сме обърнати към това, няма никаква полза от факта на нашето членство в Европейския съюз по отношение на изборния процес! Никаква полза! Защото хората ще кажат: „Какво, станахме членове на Европейския съюз, същите машинации, същите лъжи, по същия начин изборите са несправедливи, изборите са нечестни!”.
Ще дам и още един тежък пример, въпреки че не исках да стигам до него. Съгласете се, че не може кмет на едно населено място да пребие човек, защото не иска да гласува за една политическа сила, възрастен човек.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Кой е тоя кмет?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И да се похвали с това, че го е пребил! И да го напише във вестника, когато отива репортер да го пита!
Не може това да се случва в страна, която има претенциите, че нейното законодателство по време на изборите е добро, не перфектно, добро!
И това нещо остава встрани, защото имате друг интерес, за което сте за съжаление!
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): А Вашият интерес какъв е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Методиев? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам заявка.
Подлагам на гласуване Законопроекта за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, № 654-01-8, внесен от народния представител Яне Янев на 19 януари 2006 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 45, против 76, въздържали се 42.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, № 654-01-61, внесен от Иван Костов и група народни представители на 12 май 2006 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 42, против 89, въздържали се 33.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, № 654-01-85, внесен от Мая Манолова и група народни представители на 22 юни 2006 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 123, против 21, въздържали се 20.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ.
Има думата господин Имамов да докладва законопроекта.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин председател, правя предложение за допускане в залата по този законопроект на госпожа Емилия Миланова – подуправител на БНБ, господин Димитър Ивановски – заместник-министър на финансите, и госпожа Жозефина Иванова – експерт в Дирекция “Европейско право” в Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Постъпило е предложение за допускане в залата на госпожа Емилия Миланова – заместник-управител на БНБ и на заместник-министър Ивановски и експерт Иванова от Министерство на финансите.
Моля, гласувайте.
Гласували 70 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 3.
Моля да поканите гостите в пленарната зала.
Уважаеми колеги, както личи от това гласуване, даже днешният кворум от 63-ма гласуващи се постига с мъка. Затова гласуванията по този законопроект ще бъдат утре, след проверката на кворума.
Заповядайте, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, този законопроект е в голяма степен консенсусен. Надявам се с общи усилия да повишим производителността на труда в тази зала.
“Закон за кредитните институции”.
Комисията подкрепя наименованието на закона.
Комисията подкрепя наименованието на Глава първа - “Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 2, като предлага в ал. 2, т. 8, буква “в”, думите “финансови деривати” да се заменят с “дериватни инструменти”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
По чл. 4 има предложение от народния представител Петър Кънев, което е оттеглено.
Има и предложение на народния представител Евгений Жеков, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, на вашето внимание са заглавието на законопроекта, заглавието на Глава първа, членове от 1 до 4 включително, като в чл. 2 комисията предлага изменения в ал. 2, т. 8, буква “в”. И в чл. 4 има оттеглено предложение на народния представител Петър Кънев и неподкрепено предложение от народния представител Евгений Жеков.
Имате думата за изказвания.
Има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове? Не виждам желаещи. Не виждам и много следящи текстовете.
Уважаеми колеги, отново се обръщам към вас с обявлението, че гласуването ще е утре. По парламентарни групи ще получите достатъчно ясно маркирани гласуванията, включително и за предложения, които не са били приети. Изглежда това е единственото предложение, което не е прието в целия законопроект, но то ще бъде маркирано достатъчно ясно.
Обърнете внимание, законопроектът сам по себе си е достатъчно съществен и по него е нужно да се следят гласуванията и да се гласува с яснота за какви текстове става дума.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Искам само да отбележа за всички, които са заинтересовани относно кредитните кооперации, тъй като и днес в медиите отново се коментира Законопроекта за кредитните институции, че по-нататък в § 12 на Допълнителните разпоредби е включен текст за кредитните кооперации, разбира се, за тези, които са взаимоспомагателни кредитни кооперации на частните земеделски стопани и които реално ще спазват закона такъв какъвто е. Просто за успокоение, както се казва, от страна на комисията включихме този член.
Аз смятам, че принципно е добре да го има, въпреки че и самата аз съм гласувала в комисията да не е в този текст, който е в чл. 4. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи да се изкажат по текстовете до чл. 4. Няма.
Господин Имамов, моля да продължите с докладването на текстовете.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо председател, позволете ми да направя допълнително процедурно предложение, поради невъзможността на господин Ивановски, заместник-министър на финансите, да присъства тук, в залата да бъде допуснат другият заместник-министър – господин Любомир Дацов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за допускане в залата на заместник-министър Дацов.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказвания по тези два текста няма желаещи.
Моля да представите текстовете на Глава втора.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Глава втора – Учредяване и управление на банка.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 8 като предлага следната редакция:
“Чл. 8. Банката издава само безналични акции. Всяка акция дава право на един глас.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10, като предлага следната редакция:
“Чл. 10. (1) Банката се управлява и представлява съвместно от най-малко две лица, от които поне едно владее български език. Те не могат да възлагат цялостно управление и представителство на банката на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия.
(2) Лицата по ал. 1 трябва да управляват банката като присъстват лично на адреса й на управление.
(3) Юридическо лице не може да бъде член на управителен съвет или на съвет на директорите на банката.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 11 като предлага следната редакция на ал. 1:
“Чл. 11. (1) Член на управителен съвет, на съвет на директорите, както и прокурист, с изключение на този, чието упълномощаване е само за дейността на клон на банка, лицензирана в Република България, може да бъде лице, което:
1. има висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от “магистър”;
2. притежава достатъчни за съответното образование квалификация и професионален опит в банковата дейност, а всяко от лицата по чл. 10, ал. 1, изречение първо – и да е работило най-малко 5 години на длъжност с ръководни функции в банка или в сравнимо с банка дружество или институция, съобразно критерии, определени от БНБ;
3. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано;
4. не е било през последните две години преди датата на решението за обявяване в несъстоятелност член на управителен или контролен орган, или неограничен отговорен съдружник в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако има неудовлетворени кредитори, независимо дали е възстановено в права;
5. не е било член на управителен или контролен орган на банка през последните две години преди датата на решението за обявяването й в несъстоятелност;
6. не е лишено или лишавано от право да заема материалноотговорна длъжност;
7. не е съпруг или роднина до трета степен включително по права или по съребрена линия с член на управителен или контролен орган на банката и не се намира във фактическо съжителство с такъв член;
8. не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 12 като предлага следната редакция:
“Чл. 12. Член на надзорния съвет на банка или представително юридическо лице в надзорния съвет може да бъде лице, което отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 3-8. Българската народна банка отстранява от длъжност лице, което не отговаря на тези изисквания, ако не бъде отстранено в определения от нея срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по текстовете на Глава втора? Няма.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Глава трета – Лицензиране и разширения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
“Раздел I – Лиценз за банкова дейност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 14 като предлага в ал. 1 думите “БНБ извършва всички необходими проучвания, за да установи валидността на представените документи” да бъдат заменени с “БНБ извършва проучвания за установяване на валидността на представените документи”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 15 като предлага в ал. 4 думите “за извършване на банкова дейност” да отпаднат.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 16 като предлага ал. 3 да се промени така:
“(3) Отказът за издаване на лиценз се мотивира.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по текстовете на Раздел I. Няма желаещи.
Преминаваме нататък, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Раздел II – Взаимно признаване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20, чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 24, чл. 25, чл. 26 и чл. 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по текстовете от Раздел II на законопроекта. Няма желаещи.
Моля да представите Раздел III.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Раздел III – Разрешения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел III.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34 и 35 от този раздел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Преминаваме към Раздел IV.
Моля да представите тези текстове.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Раздел IV – Отнемане на лиценз.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел IV.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 36, 37 и 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да се изкажат по тези текстове? Няма.
Предстои да представите Глава четвърта.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Глава четвърта – Собствен капитал, ликвидност и други изисквания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава четвърта.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46 и 47.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Глава пета – Особени правила за дружество за електронни пари.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48, чл. 49 и чл. 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Глава шеста – Разкриване на конфликт на интереси. Доверителност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
Комисията подкрепя всички членове към тази глава, а именно чл. 51, чл. 52, чл. 53 и чл. 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове. И по тях няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Глава седма – Отношения между банките и между банките и обслужваните от тях лица.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55, чл. 56, чл. 57, чл. 58 и чл. 59.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 60, като предлага ал. 4 да се измени така:
“(4) Банката има право на законна ипотека върху недвижимите имоти и вещните права върху тях, които се придобиват изцяло или частично чрез ползване на банков кредит.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по Глава седма от законопроекта? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Глава осма – Банкова и професионална тайна.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
По чл. 62 има предложение на народния представител Атанас Папаризов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение и от народния представител Петър Димитров, което също е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 62, като предлага:
“1. В ал. 6 да се създадат нова т. 2 и т. 6 и 7 със следното съдържание, а останалите се преномерират:
“2. Министъра на финансите или упълномощено от него лице в случаите на чл. 143, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
6. директора на Национална служба “Полиция” на Министерството на вътрешните работи – за целта на разследването по образувано наказателно производство по Наказателнопроцесуалния кодекс;
7. директора на Национална служба “Сигурност” на Министерството на вътрешните работи – когато това е необходимо за защита на националната сигурност.”
2. Създава се ал. 10 със следното съдържание: (отложена).”
Уважаема госпожо председател, в скобите е записана думата “отложена”, която е техническа грешка, и тя трябва да отпадне.
“(10) При наличие на данни за организирана престъпна дейност или за изпиране на пари, главният прокурор или оправомощен от него заместник може да поиска от банките да предоставят сведенията по ал. 2. Отправените искания към банките и получената в отговор информация се завеждат в регистър при главния прокурор и в БНБ.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 64, като предлага в ал. 1, т. 9 думата “администрират” да се замени с “управляват”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 65, като предлага в ал. 1 т. 2 да се измени така:
“2. за прилагане на мерки и санкции по реда на този закон;”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 66, като предлага т. 1 да се измени така:
“1. осигурява най-малко същата защита на предоставената информация като предвидената в този закон;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Глава девета – Съхраняване, предоставяне и оповестяване на информация.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 67, като предлага следната редакция:
“Чл. 67. Банката създава, поддържа и осъвременява информационна система, която съдържа:
1. устава и другите вътрешни правила с всички изменения и допълнения в тях;
2. определени от БНБ данни за акционерите;
3. книги с протоколи от заседанията на общото събрание на акционерите и на другите органи за управление;
4. счетоводна информация, отразяваща ясно и вярно вида, размера и основанието на сключените сделки и отражението им върху финансовото състояние на банката, от която да може да се установи дали банката извършва дейността си в съответствие с разпоредбите на този закон;
5. информация по клиенти с данни за сключените с тях или за сметка на тях сделки и за кредитните и дебитните им салда;
6. друга информация, изисквана по този закон и от актовете на БНБ.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 71, като предлага в ал. 1 т. 1 да се измени така:
“1. персонални промени в управителния, надзорния съвет, съвета на директорите, както и за упълномощаване на прокуристи;”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези тестове? Няма.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Глава десета – Организация, вътрешен контрол и годишно приключване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 73, като предлага:
“1. В ал. 1 т. 7 да се измени така:
“7. вътрешните правила и процедури за наблюдение на риска и ефективността на контролните системи и за докладване на установените слабости в организацията и дейността на структурните звена.”
2. В ал. 3 т. 1 и 2 да се изменят така:
“1. информацията, изисквана от кредитоискателя;
2. начина за оценка на кредитоспособността на кредитоискателя и на неговите поръчители и гаранти;”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74 и чл. 75.
По чл. 76 има предложение на народния представител Мария Капон, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 76:
“1. В ал. 2 думата “назначавани” да се замени с “избирани”.
2. Алинея 5 и 6 да се изменят така:
“(5) Не може да бъде одитор лице, ако през последните три години преди предлагането му за одитор на съответната банка то или регистрираните одитори в него, които са били отговорни за одита на банка, не са спазвали изискванията на Закона за банките или на този закон, както и на актовете по прилагането им.
(6) Ако в срок от 14 дни от датата на искането за съгласуване БНБ не е направила възражение, приема се, че предложението за избор на одитор е съгласувано.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Госпожа Капон поиска думата за изказване по този текст. Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на пръв поглед комисията подкрепя предложението ми в чл. 76, ал. 5 да отпадне т. 1. Така беше гласувано с пълно мнозинство в рамките на комисията – конкретно тази точка да отпадне. Тя гласи, че поне двама от съдружниците, дипломирани експерт-счетоводители, предложеното лице не са участвали в одит на банка през последните три години, предхождащи годината на избора. Тоест, това нарушава моето вътрешно усещане, а и на всички колеги от комисията за това, че търговските дружества – банките, трябва сами да избират одитора си. Те разбира се могат сами да изберат одитор, който 10 години да е бил в банка. Могат да изберат обаче и много голямо предприятие, което да е одитирало едни от най-големите предприятия в България, или в него да участват одиторите, които правят конкурсите – известните професори, и те никога да не са одитирали банката. Но все някога трябва да има първи път – както искаме да го направим и за хората, които искат да работят, така трябва да го правим и за одиторите. Този текст беше дискриминационен и аз предложих неговото отпадане. Тоест, дали това ще бъдат чужди фирми или фирми, които са станали монополисти в кавички, нека да не го правим със закон. Нека да не даваме предимство едни на други, а на професионализма и качествата на одиторите. Аз съм убедена, че банките осъзнават това и сами ще вземат най-добрите решения, защото е в техен интерес да имат най-добрите одитори.
На мен вътрешно не ми се иска, тъй като знам, че по този текст един млад одитор, дори той да е с 10-годишен стаж, трябва да влезе в една от големите компании, като “Прайз уотър хаус”, било то “Делоит и Туш” или която и да е друга. Нека да ги поставим при равни условия и банките вземат решението на кого каква сума да приложат.
Така че ви моля да редактираме текста, тъй като в текста на вносителя, за съжаление си признавам, че в комисията, поради разглеждането на Закона за ДДС, между другото влезе тази част, смятам, че не може те да са били отговорни. Недвусмислено положението на текста, който сме предложили, означава: как, ако те не са били по изискванията на Закона за банките, а са работили друго? Тоест, смятам, че текстът трябва да бъде редактиран - може би някой от колегите ще има предложение. Ще напиша и аз предложение, ако то не е толкова добро. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Капон, Вие ще направите предложение по чл. 76, ал. 5.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Колежката каза, че има такова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз имам кратичко становище по чл. 76, ал. 5, така както е направено от вносителя и, както се твърди, че е подкрепено от комисията.
Присъединявам се към становището, което преди малко прозвуча в залата, изложено от госпожа Капон – чл. 76, ал. 5, т. 1 както е по вносител, е неприемлива за нас в Бюджетната комисия и за мен включително, тъй като от редакцията й се създава възможност одитът на банките да бъде прерогатив, да бъде привилегия, бих казала, само за определен кръг одиторски звена и къщи. По този начин, както се предлага от вносителя, би могло да се създаде един своеобразен монопол в одита на банките, което не е добро за никого, освен за самите монополисти. Ето защо не може да бъде споделен от мен лично.
Новата ал. 5, която се предлага, звучи двусмислено. Във всички случаи според мен ще създаде затруднение в прилагането именно поради тази двусмисленост и защото се дава възможност новата редакция на ал. 5 да се тълкува в полза на тези одиторски къщи, които са одитирали банките до момента. Тоест, новата редакция на ал. 5 нищо не ни носи в сравнение с т. 1, която не се прие от Бюджетната комисия.
Именно с цел да се даде възможност на различни одиторски къщи да могат да одитират банките, да се избегне своеобразният монопол върху одита на банките и финансовите институции, аз ви предлагам една редакционна поправка на ал. 5 на чл. 76.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В редакцията на комисията ли?
НАДЯ АНТОНОВА: Да, в редакцията на комисията.
Редакционната поправка на ал. 5 към предложения текст на същата ал. 5 от комисията:
“(5) Не може да бъде одитор лице, ако то или регистрираните одитори в него, не са спазвали изискванията на Закона за банките или на този закон и актовете по прилагането му през последните три години.”
Това е моето предложение за редакционна поправка. Разбира се, ако залата има предвид нещо по-добро, като редакционна поправка, но в духа на това, което изложих, съм готова да го обсъдим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Реплика на господин Имамов върху изказването и предложението на госпожа Антонова. Заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, това предложение беше обсъдено предварително. Аз предполагам, че БНБ би възразила само от гледна точка на прецизиране на текста, но като съдържание няма да представлява съществен проблем, така че ние ще подкрепим новото предложение за редакция на ал. 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Глава единадесета – Надзор върху банковата дейност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за Глава единадесета.
“Раздел I – Общи правила.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за Раздел I.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 79, като предлага в ал. 9 думата “приеме” да се замени с “предположи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Раздел II – Особени правила за надзора над банки, лицензирани в държава членка.”
Комисията подкрепя текста за Раздел II.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 81, 82, 83, 84, 85 и 86 към този раздел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Раздел III – Надзорно сътрудничество.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 87 и 88 към този раздел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по Раздел III? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Раздел IV – Надзор на консолидирана основа.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за Раздел IV.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 89, 90, 91, 92, 93, 94, 95, 96, 97, 98, 99, 100 и 101.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по Раздел IV? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за Раздел V “Надзорно оповестяване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по Раздел V и чл. 102? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел VI “Надзорни мерки”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 103, като предлага:
1. В ал. 3 думите “прилагането на принудителните административни мерки” да се заменят с “прилагане на мерките”.
2. В ал. 4 думите “налагане на принудителните административни мерки” да се заменят с “прилагане на мерките”.
3. В ал. 5, изречение второ, след думата “вестник” да се добави “издаден”.
4. В ал. 7 думите “може да предприеме” да се заменят с “предприема”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 104, като предлага:
1. В ал. 1 думите “не по-късно от пет дни от датата на решението на БНБ” да се заменят с “в първия брой на “Държавен вестник” след получаване на решението на Българската народна банка или най-късно в следващия брой”.
2. Алинея втора да се измени така:
“(2) Общото събрание на акционерите се открива и провежда не по-рано от седем дни от обнародването на поканата в “Държавен вестник”.”
3. В ал. 4 думата “надхвърля” да се замени с “е повече от”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по текстовете от Раздел VI? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел VII “Квестор”.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя от чл. 105 до чл. 114 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по текстовете от Раздел VII? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел VIII “Специален надзор при опасност от неплатежоспособност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 115.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 116, като предлага в ал. 2, т. 3 думата “отчасти” да се замени с “частично”.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя от чл. 117 до чл. 121 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава дванадесета “Ликвидация, продажба на предприятие и закриване на клон”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел I “Доброволна ликвидация”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 122, като предлага:
1. В ал. 1 думата “само” да отпадне.
2. В ал. 4 думите “се обезсилва” да се заменят със “се смята за обезсилен”.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 123, 124 и 125.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по Раздел I има ли? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел II “Принудителна ликвидация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 126.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 127, като предлага ал. 2 да се измени така:
“(2) Разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и 2 от Закона за банковата несъстоятелност се прилагат съответно и за ликвидатора на банка.”
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 128, 129 и 130.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по текстовете от Раздел II? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел III “Продажба на предприятието на банка”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 131.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по Раздел III и чл. 131? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел IV “Закриване на клон на банка”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 132.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава тринадесета “Оздравителни мерки и прекратителни процедури”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Раздел I “Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 133.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел II “Оздравителни мерки”.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 134, 135 и 136.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел III “Прекратителни процедури за банка”.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя от чл. 137 до чл. 140 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по Раздел III. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел IV “Общи разпоредби при оздравителни мерки или прекратителни процедури”.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 141 до 150 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по Раздел IV? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава четиринадесета “Издаване и обжалване на административни актове”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 151.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава петнадесета “Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 152 и предлага следната редакция:
“Чл. 152. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1000 до 4000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 12 000 лв.
(2) Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се оронва доброто име на банката и доверието към нея, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв.
(3) Ако нарушението по ал. 2 е извършено чрез средство за масово осведомяване, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 8000 до 20 000 лв.
(4) Ако нарушителят по ал. 1 или 3 е юридическо лице, се налага имуществена санкция, както следва:
1. в случаите по ал. 1 – в размер от 20 000 до 70 000 лв., а при повторно нарушение – от 50 000 до 100 000 лв.;
2. в случаите по ал. 3 – в размер от 50 000 до 200 000 лв., а при повторно нарушение – от 80 000 до 250 000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 153.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по административнонаказателните разпоредби от законопроекта има ли? Няма желаещи.
Моля да представите Допълнителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: „Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага:
1. В ал. 1, т. 24 думите „финансови деривати” да се заменят с „дериватни инструменти”.
2. Да се създаде нова т. 30 със следното съдържание:
„30. „Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.”
По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Направи ми впечатление, госпожо Миланова, защо променяте „финансови деривати”, което е прецизният термин, с „дериватни инструменти”, което има чисто икономическо значение, а не правно.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Защото и стоковите деривати трябваше да бъдат включени вътре. Заради това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Защо не го направите „финансови и стокови деривати”, а не “инструменти”, защото и в Закона за публично предлагане няма инструменти, има ценни книги?
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4 и предлага неговото систематично място като § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5 и предлага неговото систематично място да бъде като § 14.
По § 6 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага неговото систематично място като § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7 и предлага неговото систематично място като § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8 и предлага неговото систематично място като § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9 и предлага неговото систематично място като § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10 и предлага неговото систематично място като § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11 и предлага неговото систематично място като § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12 и предлага неговото систематично място като § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13 и предлага неговото систематично място като § 22.
По § 14 има предложение на народния представител Петър Димитров, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, като смята, че неговото систематично място е като § 23 със следния текст:
„§ 23. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 143, ал. 3 думите „чл. 52 от Закона за банките” се заменят с „чл. 62 от Закона за кредитните институции”.
2. В чл. 212, ал. 3 думите „небанковите финансови” се заменят с „финансовите”, а думите „банкови касетки” се заменят със „сейфове”.
3. В чл. 262, ал. 1 думите „на банкови касетки” се заменят с „в сейфове”.”
По § 15 комисията подкрепя текста на вносителя и неговото систематично място като § 24.
По § 16 комисията подкрепя текста на вносителя и неговото систематично място като § 25.
По § 17 комисията подкрепя текста на този параграф и неговото систематично място като § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 18 и неговото систематично място като § 27.
По § 19 комисията подкрепя текста на вносителя и неговото систематично място като § 28.
По § 20 комисията подкрепя текста на вносителя и неговото систематично място като § 29.
По § 21 комисията подкрепя текста на вносителя и систематичното му място като § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22 и неговото систематично място като § 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23 и неговото място като § 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24 и неговото систематично място като § 33.
Комисията предлага да се създаде § 34 със следния текст:
„§ 34. В Закона за подпомагане на земеделските производители в чл. 35, ал. 2 думите „Закона за банките” се заменят със „Закона за кредитните институции”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 35:
„§ 35. В Закона за защита на потребителите се правят следните изменения:
1. В § 13, т. 12, буква „к” от Допълнителните разпоредби думите „банкови касетки” се заменят със „сейфове”.
2. В § 34 от Преходните и заключителни разпоредби думите „ал. 2, т. 7” се заменят с „ал. 2, т. 8”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25 и неговото систематично място като § 6.
Комисията предлага да се създаде нов § 7 със следния текст:
„§ 7. Чуждестранни банки от държави членки, получили лиценз за извършване на банкова дейност чрез клон в Република България преди влизането в сила на този закон, продължават дейността си в страната, без да е спазено изискването за уведомяване по чл. 20, ал. 1 и без да получават съобщение или изчакват изтичането на срока по чл. 21, ал. 2.”
По § 26 комисията подкрепя текста на вносителя и систематичното му място като § 8.
По § 27 комисията подкрепя текста на вносителя и неговото систематично място като § 9.
По § 28 комисията подкрепя текста на вносителя и неговото систематично място като § 10.
По § 29 комисията подкрепя текста на вносителя и неговото място като § 11.
Комисията предлага да се създаде нов § 12:
„§ 12. Взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани, създадени по схемата за земеделски капиталов фонд, съгласно сключени договори между правителството на Република България и Комисията на Европейския съюз за усвояване на предоставени безвъзмездно финансови средства, продължават дейността си като финансови институции по смисъла на този закон и по ред, установен от Министерския съвет.”
По § 30 комисията подкрепя текста на вносителя и неговото систематично място като § 13.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 31 и неговото систематично място като§ 4:
„§ 4. Този закон въвежда Директива 89/117/ЕИО на Съвета относно задълженията на клоновете на кредитни институции и на финансови институции, установени в държава членка, чиито главни управления се намират извън тази държава членка, относно публикуването на годишни счетоводни документи, Директива 2000/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно предприемането, осъществяването на дейност и надзора над дейността на институциите за електронни пари, Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно реорганизацията и прекратяването на кредитни институции и Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитни институции (поправка).”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 32 и неговото систематично място като § 36:
„§ 36. Този закон влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 35, т. 2, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Госпожо Миланова, имам една молба, въпреки че от микрофона нямам правото да го направя. Просто задавам въпроса: кое наложи в законопроекта терминът „банкова касетка” да бъде заменен със „сейф”, при положение че първообразът на тази сделка се намира в Търговския закон и там легалното понятие си е “банкова касетка”, а “сейф” никъде не се употребява, освен че е една чуждица, която идва от “сейфти”. Кое налага тази абсолютно некоректна терминологична промяна в законопроекта и без това да рефлектира в изменение в Търговския закон, защото легалната сделка е уредена там и се нарича Договор за банкова касетка. Поне ако правите тази промяна, трябваше да има препращаща норма за промяна и в Търговския закон и промяната на съответната сделка.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Да си остане „касетка”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Сейф просто е една чуждица, която не съответства на нищо друго, освен на английското му значение.
Госпожо Миланова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че не съм достатъчно силна точно за този дебат, но в края на краищата имаше много обширна дискусия по въпроса за банковата касета и сейфа и в тази дискусия участваха все юристи. Аз мога да изразя някакво мнение, не знам дали ще бъде достатъчно коректно, но така или иначе, ако съберем десетината юристи, които участваха в дебата, по-голяма част от тях поддържаха тезата това да бъде „сейф”, а не „касета”. И ако да речем Вие бяхте участвали в този дебат, сигурно щяхте да се присъедините към другата група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: На мен просто ми е любопитно кое налага тази промяна.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Най-общо казано, смятаме, че тези текстове в Търговския закон са остарели и трябва да бъдат променени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Те трябва да се променят с този законопроект, защото директно рефлектират там в момента.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Точно заради това предлагаме промяната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Но не правите промяната и в Търговския закон.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: А къде правим промяната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Само в закона, който приемаме сега.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Правим промяна в Търговския закон в началото, според мен. Има промяна в Търговския закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В Преходните и заключителните разпоредби?
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Да, в началото на Преходните и заключителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: В § 5, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Всъщност вие там правите промени.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Гласуването ще бъде утре.
За процедура – Мая Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, моето предложение касае срока за приемане на предложения за второ четене на приетия днес Законопроект за избиране на президент и вицепрезидент с вносители група народни представители от Коалиция за България и от Национално движение Симеон Втори. Предлагам срокът да бъде скъсен с един ден, тоест срокът за предложенията да бъде от 6 дни. По този начин той ще изтече във вторник и това ще даде възможност следващата седмица Комисията по правни въпроси да разгледа този проект и евентуално той да бъде разгледан в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение срокът за писмени предложения по Законопроекта за избор на президент и вицепрезидент да бъде 6 дни.
Гласували 90 народни представители: за 86, против 4, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Комисията по европейска интеграция ще има заседание в четвъртък от 14,30 ч.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има заседание в сряда от 14,30 ч.
Комисията по икономическата политика ще заседава в сряда от 14,30 ч.
Комисията по здравеопазването ще заседава в сряда извънредно от 17,00 ч.
Комисията по отбраната ще има заседание в четвъртък от 14,30 ч.
Комисията по правни въпроси ще има заседание в четвъртък от 14,30 ч.
Комисията по транспорт и съобщения ще заседава в четвъртък от 14,30 ч.
Комисията по бюджет и финанси ще заседава в четвъртък от 14,30 ч.
Комисията по здравеопазването ще има редовно заседание в четвъртък от 15,00 ч.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Петя Гегова
Мирослав Мурджов