Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Метин Сюлейманов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, в края на вчерашния ден приключи обсъждането на всички текстове на Законопроекта за кредитните институции на второ четене и следва да бъдат гласувани днес.
Моля ви да се подготвите за гласуване – ще назовавам текстовете и предложенията за гласуване.
Първо, подлагам на гласуване наименованието на законопроекта, наименованието на Глава първа „Общи положения”, чл. 1 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 2 по вносител, подкрепен по принцип от комисията, предложението на комисията за промяна в ал. 2, т. 8, буква „в” – стр. 2 от доклада, и чл. 3 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 154 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Сега моля за вниманието ви – има предложение на народния представител Евгений Жеков за нова т. 4 в ал. 4. Това предложение не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Евгений Жеков, неподкрепено от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 10, против 74, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване членове 4 до 6 по вносител, подкрепени от комисията, както и текстовете от Глава втора: наименованието на Глава втора „Учредяване и управление на банка”, чл. 7 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 8 в редакция на комисията, чл. 9 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 10 в редакция на комисията, чл. 11 по вносител, подкрепен по принцип от комисията, предложението на комисията за редакция на ал. 1 и чл. 12 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте членове 4-6 от Глава първа и текстовете от Глава втора.
Гласували 138 народни представители: за 126, против 2, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
Преминаваме към гласуване на текстовете от Глава трета.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава трета „Лицензиране и разрешения”, наименованието на Раздел І „Лиценз за банкова дейност”, чл. 13 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 14 по вносител, подкрепен по принцип от комисията, и предложението на комисията за промяна в ал. 1 – стр. 7 от доклада, чл. 15 по вносител, подкрепен по принцип от комисията, и предложението на комисията за промяна в ал. 4 – стр. 8 от доклада, чл. 16 по вносител, подкрепен по принцип от комисията, и предложението на комисията за редакция на ал. 3 – стр. 8 от доклада, членове 17 до 19 включително по вносител, подкрепени от комисията, както и наименованието на Раздел ІІ „Взаимно признаване”, членове 20 до 27 включително по вносител, подкрепени от комисията, наименованието на Раздел ІІІ „Разрешения”, членове 28 до 35 по вносител, подкрепени от комисията, наименованието на Раздел ІV „Отнемане на лиценз” и текстовете на членове 36 до 38 по вносител, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте текстовете на Глава трета.
Гласували 133 народни представители: за 120, против 2, въздържали се 11.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване едновременно текстовете на глави четвърта, пета, шеста и седма, както следва: наименованието на Глава четвърта „Собствен капитал, ликвидност и други изисквания” и текстовете на членове 39 до 47 по вносител, подкрепени от комисията. Наименованието на Глава пета „Особени правила за дружество за електронни пари” и текстовете на членове 48 до 50 включително по вносител, подкрепени от комисията. Наименованието на Глава седма „Отношения между банките и между банките и обслужваните от тях лица” и текстовете на членове 55 до 59 по вносител, подкрепени от комисията, чл. 60 по вносител, подкрепен по принцип от комисията, и предложението на комисията за редакция на ал. 4 – стр. 20 от доклада, както и чл. 61 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 126 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава шеста – „Разкриване на конфликт на интереси. Доверителност” и членове 51 до 54 по вносител, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
Сега подлагам на гласуване едновременно текстовете на Глава осма, Глава девета и Глава десета, както следва: наименованието на Глава осма – „Банкова и професионална тайна”; чл. 62 по вносител, подкрепен по принцип от комисията и предложението на комисията за промени в този член – стр. 22; чл. 63 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 64 по вносител, подкрепен по принцип от комисията и предложението на комисията за промяна в ал. 1, т. 9 – стр. 23; чл. 65 по вносител, подкрепен по принцип от комисията и предложението на комисията за редакция на т. 2 в ал. 1 – стр. 24; чл. 66 по вносител, подкрепен по принцип от комисията и предложението на комисията за редакция на т. 1; наименованието на Глава девета – „Съхраняване, предоставяне и оповестяване на информация”; чл. 67 в редакцията на комисията, чл. 68 – 70 по вносител, подкрепени от комисията; чл. 71 по вносител, подкрепен по принцип от комисията и предложението на комисията за редакция на ал. 1, т. 1 – стр. 25; чл. 72 по вносител, подкрепен от комисията; наименованието на Глава десета – „Организация, вътрешен контрол и годишно приключване”; чл. 73 по вносител, подкрепен по принцип от комисията и предложението на комисията за промени в този член; членове 74 и 75 по вносител, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове на глави осма, девета и десета.
Гласували 119 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Вчера народният представител Надя Антонова е направила предложение за нова редакция на ал. 5 от чл. 76 и е имало дискусия в пленарната зала с предложението на Мария Капон по тази част от чл. 76.
Госпожо Антонова, бихте ли желала да представите предложението си пред пленарната зала? Заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Вчера в пленарната зала направих следната редакционна поправка на чл. 76, ал. 5 по вносител със съдържание: „Не може да бъде одитор лице, ако то или регистрираните одитори в него не са спазвали изискванията на Закона за банките или на този закон и актовете по прилагането му през последните три години”.
Ако не възразявате, господин председател, едно допълнение (няма никаква процесуална причина да се въздържа от това допълнение) – в текста, който току-що прочетох, след израза „през последните три години” се добавя изразът „преди предлагането им за одитори”. Целта на допълнението е да стане ясен началният срок, от който се броят последните три години при определянето на дадено лице за одитор. Целта е конкретика и яснота при приложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, прочитам отново целия текст, както се предлага сега:
„Чл. 76. (5) Не може да бъде одитор лице, ако то или регистрираните одитори в него не са спазвали изискванията на Закона за банките или на този закон и нормативните актове по прилагането им през последните три години, преди предлагането им за одитори.”
Има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Имамов
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, аз приканвам колегите да подкрепят новия текст на госпожа Антанова, защото той е резултат от една дълга дискусия с Българската народна банка. Тя също участваше в прецизирането на този текст. Той има за основна цел да се либерализира участието на одиторите при одитиране на банките. Ако сравните този текст с предложението на вносителя, ще видите ясно как и по какъв начин се либерализира режимът за одитиране от страна на одиторите на отделните банки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Имамов.
Желаете ли думата, госпожо Капон? Не.
Ако няма други желаещи за изказване, подлагам на гласуване предложението на госпожа Надя Антонова, подкрепено от господин Имамов, а както разбирам – и от госпожа Капон.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване чл. 76 по вносител, подкрепен по принцип от комисията, с приетата току-що редакция на ал. 5 и предложените от комисията промяна на ал. 2 и нова редакция на ал. 6; както и членове 77 и 78 по вносител, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 114 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава единадесета – „Надзор върху банковата дейност”лава
; наименованието на Раздел І – „Общи правила”; чл. 79 по вносител, подкрепен по принцип от комисията и предложението на комисията по ал. 9 – стр. 29; чл. 80 по вносител, подкрепен от комисията; наименованието на Раздел ІІ – „Особени правила за надзора над банки, лицензирани в държава членка”; членове 81-86 по вносител, подкрепени от комисията; наименованието на Раздел ІІІ – „Надзорно сътрудничество”; членове 87 и 88 по вносител, подкрепени от комисията; наименованието на Раздел ІV – „Надзор на консолидирана основа”; чл. 89-101 по вносител, подкрепени от комисията; наименованието на Раздел V – „Надзорно оповестяване”; чл. 102 по вносител, подкрепен от комисията; наименованието на Раздел VІ – „Надзорни мерки”; чл. 103 по вносител, подкрепен по принцип от комисията и предложението на комисията за промени в този член – стр. 37 и 38; чл. 104 по вносител, подкрепен по принцип от комисията и предложението на комисията за промени в този член; наименованието на Раздел VІІ – „Квестор”; чл. 105-114 по вносител, подкрепени от комисията; наименованието на Раздел VІІІ – „Специален надзор при опасност от неплатежоспособност”; чл. 115 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 116 по вносител, подкрепен по принцип от комисията и предложението на комисията за промяна в ал. 2, т. 3; и чл. 117-121 включително по вносител, подкрепени от комисията.
Това са текстовете на Глава единадесета.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 118 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Преминаваме към Глава дванадесета. Подлагам на гласуване наименованието на Глава дванадесета “Ликвидация, продажба на предприятия и закриване на клон”, наименованието на Раздел І “Доброволна ликвидация”, чл. 122 по вносител, подкрепен по принцип от комисията, и предложението на комисията за промени в този член (стр. 43 от доклада), чл. 121-125 по вносител, подкрепени от комисията, наименованието на Раздел ІІ “Принудителна ликвидация”, чл. 126 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 127 по вносител, подкрепен по принцип от комисията, и предложението на комисията за редакция на ал. 2 (стр. 44 от доклада), членове 128-130 включително, по вносител, подкрепени от комисията, наименованието на Раздел ІІІ “Продажба на предприятието на банка”, чл. 131 по вносител, подкрепен от комисията, наименованието на Раздел VІ “Закриване на клон на банка” и чл. 132 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласувайте тези текстове на Глава дванадесета.
Гласували 115 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Подлагам на едновременно гласуване текстовете на глави тринадесета, четиринадесета и петнадесета, както следва: наименованието на Глава тринадесета “Оздравителни мерки и прекратителни процедури”, наименованието на Раздел І “Общи положения”, чл. 133 по вносител, подкрепен от комисията, наименованието на Раздел ІІ “Оздравителни мерки”, членове 134 до 136 по вносител, подкрепени от комисията, наименованието на Раздел ІІІ “Прекратителни процедури за банка”, членове 137 до 140 по вносител, подкрепени от комисията, наименованието на Раздел ІV “Общи разпоредби при оздравителни мерки или прекратителни процедури”, членове 141 до 150 по вносител, подкрепени от комисията, наименованието на Глава четиринадесета “Издаване и обжалване на административни актове” и чл. 151 по вносител, подкрепен от комисията, и наименованието на Глава петнадесета “Административнонаказателни разпоредби”, чл. 152 в редакцията на комисията и чл. 153 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласувайте текстовете на тези три глави.
Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
И последното гласуване, уважаеми колеги, едновременно на “Допълнителни разпоредби” и “Преходни и заключителни разпоредби”, както следва: наименованието “Допълнителни разпоредби”, § 1 по вносител, подкрепен по принцип от комисията, и предложението на комисията за промени в параграфа (стр. 55 и 56 от доклада) и параграфи 2 и 3 по вносител, подкрепени от комисията, наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”, § 4, който става § 5 по вносител, подкрепен от комисията, параграфи 5 до 13, които стават съответно параграфи 14 до 22 по вносител, подкрепени от комисията, § 14, който става § 23 в редакция на комисията, параграфи 15 до 24, които стават съответно параграфи 24 до 33 по вносител, подкрепени от комисията, предложението на комисията за нови параграфи 34 и 35, § 25, който става § 6 по вносител, подкрепен от комисията, предложението на комисията за нов § 7, параграфи 26 до 29, които стават съответно параграфи 8 до 11 по вносител, подкрепени от комисията, предложението на комисията за нов § 12, § 30, който става § 13 по вносител, подкрепен от комисията, § 31, който става § 4 в редакция на комисията, и § 32, който става § 36 в редакция на комисията.
Гласувайте тези предложения.
Гласували 120 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Уважаеми колеги, с това последно гласуване Законът за кредитните институции е приет на второ четене.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Има думата господин Янаки Стоилов да представи доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Законопроектите са 7-8 на брой, затова ще представя сравнително кратко докладите по всеки един от тях и след това дискусията ще се провежда общо. Ще представя докладите по реда на постъпването и разглеждането на законопроектите.
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен на 21 юли 2005 г. от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова
На заседания, проведени на 13 и 19 април и на 25 май 2006 г. Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Минчо Христов.
Необходимостта от предлаганото допълнение в Наказателния кодекс е породена от засилената в последните години кредитна експанзия от страна на банките в България. Създаването на такъв текст е насочено към стимулиране на разумното и отговорно банкиране, както и към предпазване на банките от причиняването на вреда в случаите на недобросъвестно поведение на банкерите им.
Приложението на предложения текст изисква кумулативното наличие на две условия – кредитът да е отпуснат без надлежно обезпечение и да е останал неиздължен. Наказателната отговорност е за виновно поведение на съответното длъжностно лице, а не за поет риск.
В хода на обсъждането се изказаха народните представители госпожа Камелия Касабова, госпожа Надка Балева, господин Огнян Герджиков и господин Яни Янев. Те поставиха следните дискусионни въпроси:
- Предлаганото допълнение на Наказателния кодекс е идентично по съдържание с отменената през 2001 г. ал. 3 на чл. 220. Отмяната е била продиктувана от съобразяване на Наказателния кодекс със съществената промяна в банковата дейност, която се осъществява изключително от субекти на частното право. Възстановяването й ще доведе до необоснована намеса на държавата в частноправни отношения и няма да повлияе положително на функционирането на кредитната система, както и ще създаде напрежение в отношенията между търговските банки и гражданите.
- Отговорността на длъжностното лице, което отпуска кредити без надлежно обезпечение, се обхваща от действащите редакции на някои от престъпленията по служба, които се съдържат в Глава VІІІ, Раздел ІІ от Особената част на Наказателния кодекс. Създаването на специален текст в тази насока е излишно и няма да се възприеме положително от европейските партньори на България.
Подкрепа по принцип на предложения законопроект изрази госпожа Елиана Масева.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси без гласове “за”, 2 “против” и 9 “въздържали се” не подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова, и предлага на народните представители да не го приемат.”
Следващият Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е внесен на 28 ноември 2005 г. от Министерския съвет.
“На заседания, проведени на 13 април и 25 май 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа два законопроекта.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието – Димитър Бонгалов и Маргарит Ганев – заместник-министри; Юлия Михайлова Меранзова, Юлия Аврамова Митева, Момяна Гунева – експерт; от Върховния касационен съд – Елена Тодорова Величкова; от Министерството на вътрешните работи – Румен Андреев – заместник-министър; Георги Соколов – експерт; от Дирекция “Национална служба полиция” – Благородна Макева, и от Агенцията за финансово разузнаване – Васил Киров – директор.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Васил Киров.
Необходимостта от предлаганите изменения в Наказателния кодекс е продиктувана от направените констатации в Мониторинговия доклад на Европейската комисия във връзка със съществуващата формулировка на основния състав на престъплението “изпиране на пари”, който предвижда, че то се осъществява със средства или имущество, придобити преди това чрез престъпление. Тази редакция на текста изисква да има влязла в сила присъда по отношение на първичното престъпление, за да се изпълни обективният признак, предвиден при “изпирането на пари”. Предложеното допълнение на чл. 253, ал. 1 в тази посока предвижда добавянето на формулировката “или друго общественоопасно деяние”.
Като гаранция за постигането на значителни резултати в областта на противодействието срещу “изпирането на пари” е предлаганото второ допълнение, което инкриминира непредпазливото извършване на това престъпление.
В хода на обсъждането се отбеляза, че предложенията от този законопроект, в частта им относно промяната в чл. 253, ал. 1 за включването на случаите, когато имуществото е било предмет на друго общественоопасно деяние, се съдържа и в друг законопроект с по-голям обхват на промени. Изказаха се и съмнения дали е възможно да се предвиди наказателна отговорност за изпиране на пари по непредпазливост, като се има предвид механизма на извършване на престъплението.
Предвид това, от името на вносителя господин Васил Киров заяви, че не настоява за приемането на законопроекта.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси без гласове “за”, с 2 гласа “против” и 10 гласа “въздържали се” не подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен на 28 ноември 2005 г. от Министерския съвет, и предлага на народни представители да не го приемат.”
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен на 10 февруари 2006 г. от народните представители Ася Михайлова и Елеонора Николова.
“На заседания, проведени на 13 април и 25 май 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа цитирания законопроект.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Елеонора Николова.
Необходимостта от предлаганите изменения и допълнения в Наказателния кодекс е продиктувана от ръста на престъпления против половата неприкосновеност по отношение на малолетни и непълнолетни лица и вредата, която те причиняват на тях и близките им. Формулираната нетърпимост от страна на гражданите към посегателства от подобен род, както и липсата на квалифицирани състави за сводничество, изискват адекватни законови мерки, които да се прилагат към извършителите. От друга страна, такива мерки са проявна форма на по-висока защита по отношение на подрастващите, тъй като посегателствата от такова естество засягат в голяма степен и формирането на ценностната им система.
В хода на обсъждането народните представители се обединиха, че предложените изменения на санкциите за престъпления срещу полова неприкосновеност на малолетни и непълнолетни лица са необосновано високи и съществено се нарушава принципът за съответствие на размера на санкцията със степента на обществената опасност на деянията като се стига до заличаване степенуването им в рамките на раздела в Особената част на Наказателния кодекс, който урежда престъпленията против половата неприкосновеност.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 4 гласа “за”, без “против” и 9 “въздържали се” не подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от народните представители Елеонора Николова и Ася Михайлова, и предлага на народните представители да не го приемат.”
Няма да представям доклада на Комисията по правни въпроси по Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен на 22 март 2006 г. от Министерския съвет, тъй като този законопроект е оттеглен от вносителя на основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Следващият доклад е по Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен на 7 април 2006 г. от народните представители Мая Манолова и Георги Юруков.
“На заседание, проведено на 13 и 19 април и на 25 май 2006 г., Комисията по правни въпроси обсъди споменатия законопроект.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Мая Манолова.
Необходимостта от предлаганите изменения и допълнения в Наказателния кодекс е предизвикана от множеството нарушения на избирателния процес, извършени по време на различните видове избори през последните години. “Купуването на гласове”, изборният туризъм, многократното гласуване и други нарушения създадоха предпоставки за опорочаване на изборните резултати и поставиха под съмнение в някои случаи демократичността на изборния процес. Поради важността на обществените отношения, които се накърняват, законопроектът предлага инкриминирането на част от тези деяния.
В хода на обсъждането се изказа госпожа Елиана Масева, която подкрепи по принцип предложения законопроект. Според господин Четин Казак § 2 от законопроекта следва да се подкрепи, а по отношение на § 1 изрази резерви. Господин Янаки Стоилов заяви, че текстът се нуждае от прецизна формулировка, за да се избегнат проблеми при прилагането му.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 9 гласа “за”, без “против” и 4 “въздържали се” прие предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен на 7 април 2006 г. от народните представители Мая Манолова и Георги Юруков, и предлага на народните представители да го подкрепят.”
Доклад по Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен на 12 април 2006 г. от народния представител Владимир Кузов.
“От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Кузов.
Предлаганите изменения в Наказателния кодекс са насочени към превенцията по отношение на изключително тежки и с висока степен на обществена опасност престъпления, каквито са тези, свързани с нарушаването на специалните режими за дейности с огнестрелни, химични, биологични и ядрени оръжия и боеприпаси. Завишаването на санкциите за тях съдейства за по-пълното осъществяване на целите на наказателното производство. Осъвременяването му е и израз на заявената решимост на Република България в борбата срещу тероризма и защитата на българските граждани.
В хода на обсъждането се изказаха мнения, че предлаганите видове и размери на наказанията в законопроекта са много тежки и приемането им нарушава принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление. От друга страна, се нарушава и балансът между отделните видове престъпления с оглед наказанията, които се предвиждат за тях в зависимост от степента на обществената им опасност, като предложените наказания изравняват тези престъпления, свързани с нарушаване на режима за дейности с оръжия, боеприпаси и взривни вещества, с наказанията за убийството като най-тежко престъпление против личността.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси без гласове “за”, 3 гласа “против” и 9 гласа “въздържали се” не подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от народния представител Владимир Кузов, и предлага народните представители да не го приемат.”
Последният от докладите се отнася до три законопроекта за изменение и допълнение Наказателния кодекс, внесени, съответно от Владимир Кузов; от Мая Манолова, Яни Янев, Надка Балева и Христо Бисеров; и Захари Георгиев.
“На свое заседание, проведено на 29 юни 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа посочените законопроекти.
На заседанието присъстваха господин Димитър Бонгалов – заместник-министър на правосъдието и госпожа Елена Абдева от Върховния касационен съд.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс вносителят Владимир Кузов изложи основните мотиви и цели на законопроекта. Той посочи, че законопроектът цели промяна на чл. 323а от Наказателния кодекс в частта му, отнасяща се до строителството на сгради върху обработваема земя или пасище. Предложението цели да отпадне изразът “социалистическа организация” и глобата да се завиши като размер.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Мая Манолова, Яни Янев, Надка Балева и Христо Бисеров, от името на вносителите госпожа Мая Манолова изложи основните цели и мотиви на законопроекта. Тя посочи, че в законопроекта се съдържат най-важните предложения, които бяха направени от правителството в неговия законопроект, който не беше подкрепен от Комисията по правни въпроси с подобрени редакции и такива, които, според вносителите, са се наложили в практиката и са необходими за адекватното прилагане на закона. Законопроектът съдържа и текстове, които са изискване на Европейската комисия, изказвани по повод на различни партньорски проверки и мониторинги в различни периоди.
На първо място, законопроектът цели завишаване на санкциите по отношение на сексуалните престъпления по отношение на малолетни и непълнолетни лица. Предлага се подобрение в текстовете, които се отнасят до престъпления срещу интелектуалната собственост. Разширява се обхватът на тези престъпления по отношение на търговските марки, промишления дизайн и прочие обекти на интелектуалната собственост.
Предлагат се редица промени в текстовете, които касаят данъчните престъпления и ДДС измамите, като тук са включени завишаване на санкциите по отношение на такива престъпления и създаване на нови състави, които касаят продажбата на предприятия, прехвърлянето на предприятия на еднолични търговци и тогава, когато това се прави с оглед избягване на плащане на ДДС, като във всички тези случаи остава възможността за намаляване на санкциите в случаите, в които извършителите възстановят щетите към държавния бюджет или щетите към други лица.
Предлага се законодателно прецизиране на съставите, които се отнасят до прането на пари, като отпада изискването за наличие на влязла в сила присъда по отношение на така нареченото предикатно престъпление, което се заменя с обществено опасно деяние. Предложено е намаляване на някои санкции, които според вносителите са прекомерно високи. Тук са включени и престъпления, които се отнасят до употребата на наркотични вещества, като се прави разграничение между държане на такива за лично ползване и разпространението на наркотици, а също така и разграничение на престъпленията, свързани с наркотични вещества по отношение на това дали те са ниско рискови или високо рискови, което е съобразено с практиката на европейските страни.
Предлага се вариант на чл. 78а, който води до ограничаване на приложното му поле с оглед на последните изменения, които са предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, като се изключва замяната с административно наказване в случаите, в които има настъпили смърт или тежка телесна повреда.
По отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Захари Георгиев, председателят на Комисията по правни въпроси посочи, че той има за цел да се приложат разпоредби, които да направят по-ефективно опазването на горския фонд.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Яни Янев, Елеонора Николова, Елиана Масева, Борислав Ралчев, Янаки Стоилов, Мая Манолова, заместник-министър Димитър Бонгалов и госпожа Елена Авдева от Върховния касационен съд.
Народният представител Яни Янев посочи, че в законопроекта, на който е съвносител, е допуснат технически пропуск в § 29 - в текста на чл. 172а, ал. 2, са изпуснати чисто технически думите “който държи в търговски количества” – това е била логиката на вносителя. Това са текстовете в защита на интелектуалната собственост. Той изрази съжаление, че това не може да го направи в момента на първо четене, но още от този момент си отбелязва, че ще бъде заложено като редакционна поправка – “търговски количества”.
Госпожа Елеонора Николова посочи, че подкрепя законопроекта, внесен от Мая Манолова и група народни представители. Същевременно тя изтъкна , че по отношение текста на § 22 и следващите, които се отнасят до престъпление срещу непълнолетни и срещу тяхната полова неприкосновеност, вече е бил внесен сходен законопроект, който комисията немотивирано е отхвърлила.
Госпожа Елиана Масева изтъкна, че правителственият проект за Наказателен кодекс вече е бил отхвърлен и в този смисъл не е редно, преди да е гласуван в залата, да се внасят нови законопроекти, тъй като това затруднява процедурата и вероятно изводите от изказванията на народното представителство биха имали значение във връзка с опита да се лансира или внесе нов законопроект. Този мотив в момента не е актуален, предвид оттеглянето на законопроекта. Наред с това, формирането на наказателната политика е нещо, за което, според госпожа Масева, би трябвало да отговаря правителството. Всяко изменение или допълнение, или нов Наказателен кодекс е израз на наказателната политика на правителството на Република България. В същото време във внесения законопроект се съдържат текстове, които уточняват, синхронизират законодателството, което е полезна дейност, но много от забележките на Съвета по законодателство не са отчетени.
Народният представител Борислав Ралчев заяви, че един основен институт на наказателното право, каквато е “неизбежната отбрана” не може така да се третира по начина, по който е направено в законопроекта, внесен от Мая Манолова и група народни представители, защото според него се изменя принципът на “неизбежната отбрана”. Очевидно е, че в предните изменения, които са довели до анахронизма на предлагания за отмяна чл. 12а, се цели същият резултат и трябва да се приложи по отношение на чл. 12, ал. 3. “Неизбежната отбрана” е институт, за който има ясна характеристика както в характеристиката на самата неизбежна отбрана, така и при нейното превишаване. В този смисъл разделянето на един общ институт в една или две хипотези е недопустимо.
Народният представител Янаки Стоилов посочи, че това, което предлагат вносителите, заслужава внимание, макар че то насочва към някакъв тип обективиране на отговорност, но наистина с подчертана защита на този, в чието жилище се прониква с такива квалифицирани способи. Следва да се акцентира на това обстоятелство с оглед на зачестилите през последните години драстични случаи на такива посегателства.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 13 гласа “за” подкрепя и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Владимир Кузов.
С 12 гласа “за” и един – “въздържал се” , Комисията по правни въпроси подкрепя и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Мая Манолова, Яни Янев, Надка Балева и Христо Бисеров.
С 13 гласа “за” Комисията по правни въпроси подкрепя и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Захари Георгиев.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има становище на Комисията по европейска интеграция по законопроекта, внесен от Мая Манолова на 23 юни 2006 г.
Заповядайте да представите становището.
ДОКЛАДЧИК ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Благодаря, господин председател.
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция по Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс
На свое редовно заседание, проведено на 6 юли 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Мая Манолова на 23 юни 2006 г.
В обсъждането на законопроекта взеха участие госпожа Кети Бозукова и господин Николай Станчев от Министерството на правосъдието.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс цели да отговори на препоръките, направени в редовния Мониторингов доклад на Европейската комисия от м. октомври 2005 г., както и в Мониторинговия доклад от м. май 2006 г. и да приведе в съответствие разпоредбите на Наказателния кодекс с приетите нови Наказателно-процесуален кодекс и Закон за Министерството на вътрешните работи.
Предложените изменения и допълнения в Наказателния кодекс, които имат отношение към ангажиментите, поети от Република България в процеса на присъединяване към Европейския съюз, са свързани с усъвършенстване на нормативната уредба относно престъпленията срещу интелектуалната собственост и защитата на финансовите интереси на Европейския съюз.
Във връзка със закрилата на правата върху интелектуалната собственост Мониторинговият доклад на Европейската комисия от 16 май 2006 г. отбелязва положително развитие, особено в областта на “институциите, координираното прилагане и законодателната рамка, което е в резултат на Националния план за действие за 2005‑2006 г. в тази сфера”. Въпреки отчетения напредък, Комисията подчертава необходимостта от допълнителни усилия с оглед “повишаване на ефективността по отношение на престъпленията, свързани с интелектуалната собственост”, както и постигане на “по-конкретни и осезаеми резултати”.
В изпълнение на препоръките на Европейската комисия с § 29 и § 30 от законопроекта са създадени нови текстове на чл. 172а и чл. 172б от Наказателния кодекс с цел предотвратяване на съществуващи възможности за заобикаляне на закона.
Защитата на финансовите интереси на Европейския съюз попада в предметния обхват на Глава 28 “Финансов контрол” от преговорите за присъединяване. Мониторинговият доклад на Европейската комисия от м. май 2006 г. акцентира върху постигнатия прогрес в тази област въз основа на приетите “План за действие и Стратегия за борба с измамите, отнасящи се до финансовите интереси на Европейските общности”. В същото време Комисията подчертава необходимостта от засилване на контрола върху средствата, получени от фондовете на Европейския съюз. В тази връзка следва да бъдат положени усилия с цел “добро финансово управление, прозрачност и контрол върху използването на фондовете на Европейския съюз, както и защитата на финансовите интереси на Европейския съюз”.
С предложените изменения в Раздел ІV „Престъпления против паричната и кредитната система” на Наказателния кодекс се повишават гаранциите за защита на финансовите интереси на Общността, като се създава нов престъпен състав за предоставяне на неверни сведения или затаяване на сведения с цел получаване на средства от фондовете на Европейския съюз.
Освен изпълнение на препоръките на Европейската комисия с внесения законопроект се правят редица изменения на Наказателния кодекс, свързани с влизането в сила на Наказателно-процесуалния кодекс, както и със съгласуване на разпоредбите на Закона за изпълнение на наказанията, Закона за Министерство на вътрешните работи и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
С § 1 от внесения законопроект се предвижда отмяна на обявените за противоконституционни текстове на чл. 12, ал. 3 от НК относно неизбежната отбрана в съответствие с Решение № 19 от 1997 г. на Конституционния съд на Република България.
Действията при задържане на лице, заподозряно в извършване или извършило престъпление, са регламентирани в чл. 2, ал. 2, буква „б” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Съгласно чл. 2, ал. 2, буква „б” на конвенцията лишаването от живот не се разглежда като противоречащо на разпоредбите на конвенцията, когато то е резултат от употреба на сила, призната за абсолютно необходима при осъществяването на законен арест или при предотвратяване на бягството на лице, законно лишено от свобода.
С § 2 от законопроекта се предвижда отмяна на разпоредбата на чл. 12а от Наказателния кодекс, тъй като е разширен обхватът на изключване на обществената опасност при задържане на лице.
В изпълнение на Националния план за действие срещу сексуалната експлоатация на деца с търговска цел, законопроектът предвижда завишаване на санкциите за сексуални престъпления срещу непълнолетни по Глава втора, Раздел VІІІ от Наказателния кодекс еднакво при всички пострадали – момичета и момчета.
В съответствие с чл. 5 на Конвенцията на ООН за борба с транснационалната престъпност § 27 на законопроекта създава квалифициран състав на изпълнителното деяние по чл. 156 от НК, когато то е осъществено от организирана престъпна група.
С оглед защитата на държавните интереси от общественоопасни деяния, свързани с данъчната система с § 43 - § 45 на законопроекта, се изменя чл. 255 и чл. 256 и се създава чл. 255а, с които се предвижда наказателна отговорност за укриването на данъчни задължения по ДДС, източването на ДДС от държавния бюджет и неплащането на данъчни задължения.
С § 51 се правят изменения в чл. 354а от Наказателния кодекс, с които се разграничава дейността на лицата, които употребяват наркотични вещества, от дейността на лицата, които произвеждат и разпространяват наркотични вещества.
Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс отговаря на препоръките, направени в мониторинговия доклад на Европейската комисия за България от 16 май 2006 г.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-86, внесен от Мая Манолова на 23 юни 2006 г., със 7 гласа „за” и 1 глас „въздържал се”, като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към мотивите на вносителите по реда на постъпване на законопроектите.
Господин Христов, желаете ли да представите Вашия законопроект?
Заповядайте, имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Нашето предложение е следното: в чл. 220 се създава ал. 3 със следното съдържание, цитирам:
„С наказанието по ал. 2 се наказва длъжностно лице, което е разрешило отпускането на кредит без надлежно обезпечение и кредитът е останал неиздължен”.
Мотивите за това предложение са следните: през последните години сме свидетели на засилена кредитна експанзия от страна на редица банки. Според ръководителя на Отдел „Банков надзор” Емилия Миланова, цитирам точно, „кредитната експанзия се превръща в реална заплаха”. Това е от едно интервю във в. „Банкер”.
Предложената от нас поправка не е насочена срещу принципите на разумното банкиране, а създава предпоставки за разумно и отговорно кредитиране. С този текст ще бъдат намалени изкушенията на недобросъвестни банкери да облагодетелстват себе си и трети лица, ощетявайки съответните банки и техните вложители.
Искам да ви кажа, че един от основните аргументи на моите опоненти в комисията беше, че банките трябва да имат свобода да разполагат със своите средства и да раздават кредити на когото поискат, тоест без надлежното обезпечение.
Аз репликирам тази теза с това, че банките действително са частни, те имат някакви права, но проблемът е там, уважаеми колеги, че парите, които тези частни банки раздават, са парите на всички нас, на българските вложители.
И още нещо ще ви кажа. Това е текст, който беше въведен през 1997 г., след срива на банковата система, и той целеше именно това – да предотврати подобен нов сценарий.
Искам да ви кажа и за една публикация във в. „Труд” от неотдавна. Ще цитирам нещо от срещата в Гърция на анализаторите на „Икономист”: „Твърдият курс на лева спрямо еврото е в опасност. Основната заплаха за валутния борд е нарастващият дефицит по текущата сметка. Ако той се увеличи, ще има проблем за Валутния съвет в България”.
Искам да ви кажа и още един факт, който излезе в днешните вестници, а именно, че търговският дефицит на България за първите пет месеца се е увеличил с 37% спрямо предходната година. За сравнение ще ви дам следния факт: за миналата година търговският дефицит е 100% по-голям, отколкото предходната, тоест по-миналата година. Свидетели сме на една изключително тревожна тенденция. И това, което предлагаме тук, е да се стопира възможността недобросъвестни банкери да раздават необезпечени кредити. Това е целта. Всъщност ние връщаме тази точка, която беше премахната от предишното правителство, връщаме я 1:1, без да сме я изменяли по никакъв начин.
Искам да ви кажа и за още една публикация от 6 юли т.г. във в. “Сега”, защото мисля, че е важна, с което ще завърша: “Евробанката пророкува криза у нас заради кредитите”. Точно ще цитирам един доклад на Европейската централна банка: “Съществува опасност от финансови кризи поради високия дял на кредитите в чужда валута в страните-кандидатки за Европейския съюз”. В този доклад, отново цитирам точно, се говори за “обезценяване на местната валута, което по този начин може да доведе до вълна от банкови фалити”.
Колеги, това са накратко мотивите, с които ние подхождаме.
Ще ви дам и още един аргумент, ако ми позволите. Външният дълг на България в момента е над 17 млрд. долара, това е най-високият външен дълг в историята на България. Голяма част от този дълг се дължи на това, че чуждите банки, заради голямата разлика на лихвения процент, знаете, че тук в България той е по-висок, отколкото в чужбина, дават кредити на банките – тяхна собственост тук, отпускат пари и тези пари се раздават като кредити. Но при първия трус или първата опасност от трус тези пари ще излетят от България, което ще провокира една много сериозна и тежка икономическа криза.
Затова, отново казвам, текстът, който предлагаме, цели да ограничи опасността от подобен сценарий. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Това са становищата на вносителите по представените доклади. По-късно ще преминем към обсъждане.
Следва законопроект на Министерския съвет, който се предлага да не бъде подкрепен. Той е от 28 ноември 2005 г.
Следващият законопроект е внесен от народните представители Ася Михайлова и Елеонора Николова на 10 февруари т.г. Вносителките ги няма, така че няма кой да представи законопроекта.
Следва законопроектът на народните представители Мая Манолова и Георги Юруков, подкрепен от комисията.
Има законопроект на народния представител Владимир Кузов, който не е подкрепен от комисията.
Господин Кузов, оттегляте ли го? Да, няма да го подлагам на гласуване.
По трите законопроекта, подкрепени от комисията: на народния представител Владимир Кузов от 26 май т.г., на народните представители Мая Манолова, Надка Балева, Яне Янев и Христо Бисеров от 23 юни т.г. и на народния представител Захари Георгиев от 28 юни т.г., кой пръв ще представи своя законопроект?
Господин Кузов, заповядайте да представите Вашия законопроект.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Законопроектът, който съм внесъл и е подкрепен единодушно от цялата Правна комисия, за което благодаря, е в границите на разумното и на юридическата мисъл – да се увеличи размерът на глобите за неправомерно застрояване на площи със земеделско предназначение или пасища.
В последно време в България сме свидетели на масови такива деяния. Досега размерът на глобите беше от 100 до 300 лв., който в много случаи може би дори действаше стимулиращо на тези, които желаеха да извършат такова деяние.
Мисля, че завишаването на размера на глобата, комбинирано със завишаване размера на наказанието “лишаване от свобода” е една добра превенция в тази област, която вероятно ще доведе до прекратяване на дейността на желаещите да извършват строежи на такива места и до намаляване на апетитите им.
Също така там отпада едно понятие, което днес за добро или лошо не съществува – “социалистическо предприятие” няма. Така че необходимостта да отпадне това понятие, което не съществува, също е наложителна.
Господин председател, по първия законопроект аз ще си внеса промените между първо и второ четене, защото борбата срещу тероризма тепърва ще бъде все по-осезаема и в България. Надявам се, че България няма да попадне в полезрението на терористите, но включвайки се в Европейския съюз и в голямата политика, може би и към нас ще има такива мераци.
Затова се надявам, че с новите промени Народното събрание ще гласува новите промени в Наказателния кодекс за производството и движението на тези общоопасни средства – ядрени бомби, химическо и биологическо оръжие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кузов.
Господин Георгиев, желаете ли да представите Вашия законопроект? Заповядайте.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Както стана ясно от доклада на Комисията по правни въпроси, направените предложения за изменение и допълнение на Наказателния кодекс са във връзка с по-ефективното опазване на горския фонд.
Тези от вас, които си спомнят, през 2004 г. с изменение на Наказателния кодекс се постигна ефект на увеличаване на наказанията за незаконна сеч, превоз и съхранение на незаконно добит дървен материал, както относно увеличаване размера на наказанието “лишаване от свобода” – от “до две години” на “до шест години”, така и на глобите от 40 – на 1000 до 20 000 лв.
По-тежко бяха квалифицирани и някои форми на посегателства като тези при съучастие, в това число и със служител на горите, повтаряемостта, големите размери на изсечения дървен материал и използването на неверни документи. Предвидена беше и квалификация при участие на лице от организирана престъпна група и такава, отнасяща се до особено големи размери и особено тежък случай.
Не на последно място, обект на защита стана въобще горският фонд, а не единствено държавният горски фонд.
Същевременно с редакцията на чл. 235 и чл. 236, които са предмет на промените, които предлагам, остана изискването едно посегателство, за да представлява престъпление, причинените от него вреди винаги да са немаловажни. Критерият, възприет в практиката, е единствено стойностен и то относим към отсеченото количество. Не се държи изобщо сметка за вредите спрямо околната среда, за отражението върху микроклимата, състоянието на почвата, влагозадържането, противоерозийното значение, валежите, възможността за съществуването на животински видове и ред други екологични фактори. Не се държи сметка и относно разходите и времето за възстановяване на съществуващия горски фонд.
При така установения размер на вредните последици, за да се осъжда наличието на престъпление, се използва за критерий минималната заплата за страната, която като еквивалент обикновено касае по-голямо количество изсечен, добит, превозен и т.н. дървен материал. Това представлява размер от 2 до 5 м2.
В същото време, когато посегателствата са повече на брой, но всяко от тях поотделно не надвишава този размер, отново според възприетата практика се говори за административна, а не за наказателна отговорност.
Действително, доколкото текстовете, касаещи защитата на горския фонд, са специални, се стига до парадокса, че ако някой обере плодовете на дърво в чужд имот, той ще носи наказателна отговорност – било за кражба, било за обсебване, но ако отсече същото дърво, в най-добрия случай ще получи административна санкция!
Очевидно горният проблем се нуждае от спешно законодателно решение. Решението не представлява трудност от гледна точка на законодателна технология, но е необходимо просто известно взаимстване от уредбата за престъпленията против собствеността. По-конкретно би следвало в съставите на чл. 235 и чл. 236 да бъде заличено понятието “немаловажни вреди” като елемент на обективната страна на тези престъпления. В създаването на ал. 6 на чл. 235 да се предвиди маловажен случай, също наказуем с лишаване от свобода.
Бих искал да споделя с вас, че тази инициатива е вследствие на проведени срещи и разговори с хора от съдебната система, които на практика прилагат тези казуси.
Законопроектът е консултиран с Консултативния съвет по законодателство в Народното събрание, откъдето има положително становище.
Смея да се надявам, че ще срещна вашата подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Госпожо Манолова, моля да представите двата законопроекта, на които сте съвносител.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще започна със законопроекта, който е внесен от мен и колегата Яни Янев от Парламентарната група на НДСВ и колегата Христо Бисеров от ПГ на ДПС, а също така и от колежката Надя Балева.
Предложеният от нас законопроект преследва няколко основни цели.
На първо място, постарали сме се да приведем материята на материалното наказателно право в съответствие с изискванията на евроекспертите, предявени през последните години на различни партньорски проверки и мониторинги. Става дума както за повишаване на санкциите за сексуалните престъпления, така и техните забележки по отношение на мерките срещу организираната престъпност, корупцията и прането на пари, които са намерили отражение в нашия законопроект.
На второ място, опитали сме се да приведем в съответствие Наказателния кодекс с изискванията на правоприлагането, като сме отчели многобройните забележки на практикуващите магистрати, най-вече по отношение на несъобразяване на тежкото наказание за притежаване на малки количества наркотични вещества – прословутия текст на чл. 354а от Наказателния кодекс, който принуждаваше нееднократно магистратите да заобикалят закона, за да не налагат предвидените там санкции – лишаване от свобода от 10 до 15 години и глоба от 100 до 500 хил. лв. за притежаване на минимални количества наркотични вещества.
Освен това предлагаме намаляване на някои от прекомерно високите санкции, например за квалифицираната кражба.
Искам да кажа, че като цяло нашият Наказателен кодекс по тежест на санкциите е на едно от първите места сред европейските страни, включително и по брой лица на 1000 души от населението, които изтърпяват наказание “лишаване от свобода”. Тази цел сме успели да постигнем частично чрез предложенията си за намаляване на санкциите при престъпленията срещу собствеността.
Опитали сме се да приведем в съответствие разпоредбите на Наказателния кодекс с измененията в Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за изпълнение на наказанията, Закона за МВР – закони, които бяха приети през последната една година.
Освен това искам да кажа от името на вносителите, че ние не претендираме за авторство по отношение на този законопроект. В него сме се опитали да обобщим най-ценното, което съдържаше в себе си правителственият законопроект, който впоследствие беше оттеглен; също така необходимостите на практиката. Освен това сме си позволили да вземем най-ценното от предложенията на другите колеги от различни парламентарни групи, които предлагат изменения в Наказателния кодекс. Визирам предложението на колегите от ОДС Ася Михайлова и Елеонора Николова по отношение завишаване на санкциите за сексуални престъпления.
По-конкретно, за какво става дума? Както вече казах, законопроектът предвижда повишаване на санкциите за сексуални престъпления срещу малолетни и непълнолетни, което беше изискване на евроекспертите. То беше подкрепено безспорно и от юристите в Комисията по правни въпроси и беше предмет на дискусия по различни поводи в работата на Четиридесетото Народно събрание през първата и втората му сесии.
На второ място, предлагаме текстовете, които касаят санкции за притежаването на наркотични вещества, да бъдат прецизирани в съответствие с най-добрите европейски практики. Правим едно разграничение между престъплението притежаване на малки количества наркотични вещества за собствена употреба и държането и разпространението от наркопласьорите. Също така правим разграничение между това за какви наркотични вещества става дума – дали за нискорискови или за високорискови. Позволили сме си да предложим по-ниско наказание за маловажните случаи, когато става дума за притежаване на много малки количества наркотични вещества от наркозависими лица.
Освен това предлагаме да бъдат прецизирани съставите, които касаят престъпленията срещу интелектуалната собственост. Подходът ни тук е да бъдат санкционирани тези, които нарушават авторските права, включително интелектуално пиратство, с търговска цел, а не тийнейджърите, които са ползвали за собствена употреба, свалили са от интернет музика или някакви други носители на авторски права, които не са защитени по определения ред.
Постарали сме се да прецизираме състава на престъплението “пране на пари”, като сме го отворили в съответствие с добрите европейски практики. По отношение на предикатното престъпление сме си позволили да въведем една възможност за наказване прането на пари, когато при първоначалното престъпление няма произнесена присъда, тоест когато от правна гледна точка става дума за общественоопасно деяние.
Особен проблем за българската действителност са данъчните престъпления, които ощетяват държавния бюджет в особено големи размери и лишават правителството и държавата от възможностите да насочат тези огромни по обем средства – предмет на данъчни престъпления, в други сфери. Тук сме добавили състави на престъпления, криминализирали сме някои нови методи за ощетяване на държавния бюджет, имам предвид прехвърляне на предприятия и дялове от предприятия с цел източване на ДДС; данъчните измами, веригите с цел източване на ДДС и пр.
Предлагаме да бъдат ограничени възможностите за замяна на наказателна отговорност с административнонаказателна такава при условията на чл. 78 от Наказателния кодекс, като изключваме от обхвата на този текст престъпления и престъпни състави, в резултат на които е причинена смърт или тежка телесна повреда. Това също е предложение, свързано с нуждите на практиката.
Има и текстове, които привеждат в съответствие Наказателния кодекс с Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за МВР, Закона за изпълнение на наказанията.
Ще си позволя да кажа и няколко думи по законопроекта, по който сме съвносители с колегата Георги Юруков от БСП. Това е предложение, което се подкрепя от Парламентарната група на Коалиция за България. Свързано е с нарушенията по време на изборния процес. През последните години по време на различни избори станахме свидетели на многобройни нарушения – изборен туризъм, купуване на гласове, многократно гласуване, които поставиха под съмнение демократичността на изборния процес и в много случаи опорочиха изборните резултати.
Същевременно с това съществуващите административнонаказателни текстове или пълната липса на такива наказателни текстове доведе до това, че нарушителите така и не бяха наказани. Свидетели сме на многобройни случаи, когато се касират избори, а няма наказани нарушители.
Поради това ние от Коалиция за България като политическа сила за първи път предлагаме да бъдат криминализирани изборните нарушения. Тук предвиждаме лишаване от свобода до три години за купуване на гласове и глоба от 500 до 2000 лв. или пробация за двойно гласуване. По този начин се надяваме, че ще бъдат решени много проблеми в практиката.
За пример ще дам последните избори в гр. Пещера, когато бяха отправени многобройни сигнали от двата предизборни щаба за купуване на гласове. И едните, и другите твърдяха, че разполагат с доказателства. В резултат на това окръжният прокурор на Пазарджик се самосезира по данни, изнесени в пресата, и разпореди предварителна проверка.
Но всеки един от юристите в тази зала знае, че дори и да бъдат събрани някакви данни, не може да започне наказателно преследване, тъй като липсва законов текст, който да обявява купуването на гласове за престъпление.
С предложените от нас промени се опитваме да запълним тази празнина в материалното наказателно право.
Шанс е, че едновременно с Наказателния кодекс се обсъжда и един изборен закон – Закона за избиране на президент и вицепрезидент. Процедурите в парламента са успоредни, така че аз очаквам между първо и второ четене да бъдат направени предложения за наказване и на други нарушения по някои от двата закона, които касаят изборното законодателство, а именно изнасянето на изборни книжа от избирателните секции и пасивното купуване на гласове, т.е. тези, които по един или друг начин получават имотна облага, ако дадат вота си за определен кандидат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
С това приключва представянето на законопроектите от вносителите. Преминаваме към обсъждане на предложените на вашето внимание законопроекти.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Има думата господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Като един от съвносителите на законопроекта, който беше представен от госпожа Манолова, бих желал да дам още някои аргументи в подкрепа на нашия законопроект. В действителност, както тя подчерта, не претендираме за абсолютно авторство на текстовете, тъй като по своето естество в голяма част тези текстове бяха представени в законопроекта на Министерския съвет, който впоследствие беше оттеглен.
Това, което ние се стремяхме да направим, е да подберем от тези около 290 параграфа, които бяха в предложението на Министерския съвет, онези текстове, които е абсолютно необходимо да претърпят промени. На второ място, такива текстове, които не бяха сериозно критикувани от Съвета по законодателство при разглеждането на законопроекта на Министерския съвет. И на трето място, да потърсим и да предложим на вашето внимание текстове, които както от гледна точка на практиката и други съображения, които бих изложил подробно пред вас, се налага да бъдат промени в Наказателния кодекс.
Разбира се, това наше желание беше съчетано и с обстоятелството, че един такъв сериозен и обемен труд като промяната на Наказателния кодекс не може да бъде в обема, който беше предварително предложен, защото това изисква много повече време. От друга страна, инициативата за тези промени беше именно и главно във връзка с онези промени, които трябваше да бъдат направени по повод на съобразяването на изискванията на нашето законодателство с препоръките на Европейската комисия.
Освен тези промени, които бяха направени и бяха очертани от колежката Манолова, другите промени, които предлагаме на вашето внимание, имат логика в следните посоки.
На първо място е съобразяването на текстове с решенията на Конституционния съд. Такава е промяната, която предлагаме в чл. 12, ал. 3.
На следващо място, съобразяване на промени с Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Това е промяната, която предлагаме по чл. 12а.
Има редакционни промени, които вървят към изчистване на двусмислици в отделни термини, употребявани в действащия досега Наказателен кодекс. И в тази насока ние предлагаме промените и в чл. 42а, чл. 42б, чл. 93, т. 24, чл. 126, да не изброявам всички текстове.
Съобразяване с други текстове в НК. През последните години, както е посочено в мотивите, бяха извършени редица промени в Наказателния кодекс, които вероятно поради динамиката на законодателния процес не бяха съобразявани с останали действащи текстове на Наказателния кодекс. И затова беше особено важно сега да се опитаме, макар и частично, да направим такива промени, които да се съобразят с вече приети текстове на Наказателния кодекс. От тази гледна точка това са онези промени, които предлагаме по чл. 63, ал. 1, т. 5, чл. 65, т. 1а и отмяната на чл. 94 и в чл. 109?
На следващо място, пак тези динамични промени са довели до това, че има някои пропуски и то в съществена посока, които не са съобразили текстове на НК с текстове на други действащи наказателни закони. И по-конкретно това са промени, съобразявани с други закони, които ние предлагаме да се променят в текстовете на чл. 40, чл. 65, ал. 2, които трябва да бъдат съобразени със съответните текстове от Закона за изпълнението на наказанията и редица други текстове. Основното, което беше особено съществено да бъде направена промяната, това е съобразяването на чл. 78а с промените, които бяха направени в НПК и с ограничаването на приложното поле на освобождаването от наказателна отговорност с прилагане на административно наказание.
На следващо място сме предложили промени, които съобразяват действащите разпоредби с наложила се съдебна практика. Такава промяна е текстът на чл. 93, т. 14. В отделни текстове и други промени, които се извършват, са свързани с увеличението на наказанията, в други текстове имаме намаление на наказанията. Това, което беше казано, за увеличение на наказанията, основно касае онези престъпления, които са срещу половата неприкосновеност на малолетни и непълнолетни. А измененията, които са свързани с намаляване на наказанията, бяха средоточени по отношение на текстовете, които касаят присвояване, отнемане на имущество, грабеж, кражба. Там беше алогично размерът в особено големите размери, тангираше към онези наказания, които се равняват на посегателство на живота. Очевидно, че и практиката в другите европейски държави дава разлика, независимо от това колко е тежко и колко е голямо престъплението срещу собствеността да не бъде съизмеримо срещу престъплението, което е насочено срещу живота.
Създадени са и нови текстове, а в отделни текстове имаме и допълване на квалификации, като такива, каквито са например текстовете на чл. 118, добавяне на т. 12 във връзка с афекта и допълване на допълнителни квалифициращи елементи. В тази насока ще обърна внимание, че по отношение на всички престъпления, които представляват телесни повреди, там, където имаме професионална немарливост, задължително се добавя: в случаите, когато причиняването на телесна повреда е вследствие на употреба на алкохол. Действащ текст. Предвидихме възможността да бъде и в случаите, когато има употреба и на наркотици.
Общо взето бих казал, че това е структурата на видовете промени, които сме предложили на вашето внимание. И още веднъж искам да подчертая, че смятам, че това са абсолютно необходимите промени, които трябва да бъдат направени, с оглед усъвършенстването на Наказателния кодекс на този етап и с оглед съобразяването с препоръките на Европейската комисия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Янев.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Бисеров, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Рядко се случва в една точка да се разглеждат едновременно осем законопроекта за изменение и допълнение на един закон. Маркирам това, защото то е ясен белег за това колко е сложна материята на Наказателния кодекс и колко деликатна е работата по него. Защото напоследък ние приемахме и продължаваме да приемаме закони, които пререгламентират кодифицирана материя. Много често юристите от Комисията по правни въпроси сме критикували проекти на такива закони за изменение и допълнение на кодифицирана материя, включително и такива, внесени от Министерския съвет. Понякога може би не сме били разбирани, но ето ви днес един пример за това как сериозната материя иска сериозна работа. А сериозната работа винаги е бавна, за съжаление.
Освен тези осем законопроекта, искам да ви припомня, че имаше и още един закон, цялостен, нов Закон за Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет не много отдавна, който Министерският съвет оттегли поради това, че видя, че позицията на комисията не е положителна.
Искам да ви обърна внимание на това, че в тези осем закона има и един друг закон на Министерския съвет, който ние също преценяваме, че не е подходящ. И в крайна сметка, в резултат на една доста дълга работа се появи законопроектът от група народни представители, внесен на 23 юни 2006 г., който според нас в комисията всъщност обобщава всички усилия за това да се намери балансът и точната мярка на промените, които трябва да извършим днес. Очевидно и ясно е, че ще предстоят и други промени, може би догодина. Но днес това е нуждата, това са промените, от които се нуждае най-вече българското правораздаване.
Искам да ви обърна внимание, че комисията работи професионално и неполитически. Пример за това е, че комисията застана срещу проекти на Министерския съвет, че прие законопроекти на представителите от опозицията. И сега дори аз искам да ви призова да не отхвърляме един от законопроектите, който е внесен от Ася Михайлова и Елеонора Николова, независимо от това, че комисията застана на становище да не се приеме. Защото де факто впоследствие всички идеи, заложени в законопроекта на тези две колежки, влязоха в законопроекта, внесен от госпожа Мая Манолова и група народни представители. Така че независимо от това, че комисията не подкрепя този законопроект, той на практика вече е включен в законопроекта на госпожа Манолова и група народни представители и е по-логично да подкрепим и него.
Смятам, че гласуванията в този смисъл на първо четене в залата ще бъдат правилни, ще отговарят на нуждите към настоящия момент и ще дадат възможност на комисията да довърши работата си за второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Манолов.
ПЕТЪР МАНОЛОВ (независим): Господин председател, уважаеми колеги! Искам да взема отношение във връзка с наказанията, свързани с производството и разпространението на наркотични вещества. Смятам, че промените, които се предлагат в закона, дават възможност да бъдат оневинявани хората, които се занимават с производство и разпространение на наркотици с цел набавяне на финансови средства, тъй като мотивировката за намаляване на наказанията и по-точно за по-ниската долна граница, както и § 51, т. 8, където пише: Маловажни случаи по ал. 1, 2 и 7 наказанието е глоба до 1000 лв. А маловажните случаи по ал. 1 е лице, което без надлежно разрешително придобие или дължи наркотични вещества или техни аналози.
Става въпрос за следното. Тази формулировка дава възможност хора, които се занимават с производство и разпространение на наркотици за финансова облага да се прикриват под това, че те ще ги ползват за собствени лични нужди. И на съда ще му бъде трудно да определи при тази формулировка дали случаят е маловажен или действително се касае за сериозна дейност, свързана с разпространение на наркотични вещества.
Така че в това отношение смятам, че самите вносители би трябвало да помислят по-добре и да формулират по-добре тези маловажни случаи. Тоест да има ясна формулировка кога се касае за лична употреба и то на наркозависим човек, който не може без тези количества и затова си е позволил да наруши закона и да ги държи в себе си, и кога става въпрос за хора, които се занимават с производство и разпространение на наркотични средства и се прикриват под тази формулировка, че те, виждате ли, са ползвали тези средства само за лична нужда. Тъй като основният бъдещ проблем на България ще бъде разпространението и употребата на наркотиците. Това е един бич, който е в цял свят и ще бъде стоварен с всичка сила върху българския народ, най-вече върху младото поколение, тъй като виждаме, че това е дейност, която носи големи парични облаги и ще бъде масово използвана като зарибяване на българските младежи и превръщането им в една маса от потребители на наркотични вещества.
Както знаете, това е един основен проблем в Щатите и там наказанията за притежаване на наркотични вещества са много високи и няма никаква милост по отношение на това дали е за лично ползване или за производство и разпродажба.
Установено от практиката е, че самите дилъри на наркотични вещества при хващането им от полицията се оправдават, че тези количества, които носят в себе си, са били не за продажба, а само за лична употреба. Нека по този въпрос да бъде помислено и по-добре да бъде тази формулировка за личната употреба на наркотичните вещества. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Ние от “Атака” ще подкрепим промените, които се предлагат. Има обаче един друг въпрос, който мисля, че е по-сериозен. Такива промени в такъв основен закон като Наказателния кодекс трябва да се правят след сериозна дискусия и след сериозна подготовка. Такава в случая мисля, че не е налице.
Проектът, който беше представен от Министерския съвет, беше база за такава сериозна подготовка, за голяма генерална промяна. Пак повтарям, смисълът на такива промени в Наказателния кодекс са не да се правят на парче и не да се правят по отношение на определени текстове, по отношение на определени престъпления, както се прави в случая, а да се направи една много сериозна, стратегическа и голяма промяна на Наказателния кодекс. Такава с тези промени, за жалост, не правим. И ще се наложи в скоро време отново да правим промени в Наказателния кодекс, които да обхванат повече състави, повече деяния, повече текстове.
Ще ви дам един пример в това отношение. Ние от “Атака” внесохме промени в Наказателния кодекс по отношение на една важна област, която е особено актуална, с няколко деяния, които бяха извършени в чужбина с националните символи на България – химн, герб. И във връзка с това промяната, която сме предложили, следваше също да бъде обсъдена и да бъде включена в тези промени, които в момента се приемат, за да мине заедно с тях. Това не беше сторено, както това не беше сторено и по отношение на много други деяния, които също трябваше да бъдат или инкриминирани, или по отношение на някои да отпадне наказателната отговорност. Затова ние заявяваме, че така, както правим тази промяна на Наказателния кодекс, трябва да бъдем готови и да помислим да направим нови промени в Наказателния кодекс и то в скоро време, защото те просто се налагат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, обсъжданият в момента Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е в синхрон с препоръките на Европейската комисия, и както вече беше казано, цели синхронизиране на наказателните норми с международните конвенции, Конституцията, респективно решенията на Конституционния съд, нормите в специалните закони и в съдебната практика.
Отмяната на специалния текст в чл. 12а, изключващ общата наказателна преценка на действията на органите на властта, е съобразена със създалите се обществени отношения, за които има образувани досъдебни производства. С оглед обаче сериозния вредоносен резултат от престъпни деяния, причиняващи смърт, тежка или средна телесна повреда, правилно е ограничено приложното поле на чл. 78а от Наказателния кодекс.
Необходими и прецизни са законодателните промени в Глава втора ”Престъпления против личността”, Раздел “Разврат с малолетни и непълнолетни”, като с тях се въвеждат еднакво завишени санкции за сексуалните престъпления при пострадалите независимо от пола им.
Принципно съм съгласна с мотивите на вносителите относно намаляването размера на наказанието в чл. 196а и в чл. 203, които са в насока, че продължителното лишаване от свобода за престъпление против собствеността е неоправдано, но в същите не е посочено защо при престъпления, включващи еднакви квалифициращи признаци “особено големи размери” и “особено тежък случай”, при кражба по чл. 196а минималното наказание е 10 г., а при присвояването по чл. 203 е 5 г. Още повече, че в основните текстове на посочените престъпления кражба и присвояване е предвидено еднакво наказание – лишаване от свобода до 8 г.
Предложените изменения в главите: престъпление против интелектуалната собственост и финансовата, данъчната и осигурителната система, отговарят на изискванията поставени в Мониторинговия доклад на Европейската комисия за напредъка на България, както и от партньорските проверки. Наред с това така предложените промени дават възможност за по-точна индивидуализация на наказанието и го привеждат в съответствие с тежестта на престъплението.
Намирам, че непрецизирано е предложеното изменение в текста на алинеи 1 и 2 на чл. 253. В него се добавя изразът “или друго обществено опасно деяние”, с което се излиза извън обхвата на дефиницията на чл. 9, ал. 1 от Кодекса и се налага за това друго деяние да се понася наказателна репресия.
Изключително навременна е промяната в текстовете относно наркотичните вещества с въвеждането на разграничителен наказателен критерий относно лицата, употребяващи наркотици, и лицата, произвеждащи и разпространяващи ги.
Уважаеми колеги, предвид изложеното в заключение искам да кажа, че подкрепям обсъждания днес Законопрект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс като считам, че същите са навременни и представляват модерно европейско отношение към престъплението и наказанието, установяват адекватна и резултатна наказателна политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Това са осем законопроекта, както беше изтъкнато, с доста съществени изменения в действащия Наказателен кодекс.
Има ли други желаещи за изказване?
Имате думата, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, Наказателният кодекс е един сериозен закон. Особено в този момент, когато България има много сериозни проблеми по Глава 24 относно присъединителния процес към Европейския съюз, трябва да се подхожда много сериозно при такъв вид промени.
Аз ще си позволя тук, без да засягам никого, да кажа, че в конкретния случай сме изправени пред една ситуация, за която може да се каже: “Напънала се планината и родила мишка”.
Някои от тези разпоредби, които са предвидени тук, са необходими особено по отношение на евроинтеграцията, по отношение на синхронизирането на българското наказателно право с препоръките на Европейската комисия. Но тук му е мястото да се каже отчетливо и категорично – няма правителствена наказателна политика. Няма, защото внесеният Проект за изменение на Наказателния кодекс от правителството беше бламиран от Правната комисия и беше оттеглен от правителството.
Не искам да обсъждам тук въпроса колко пари струваше цялото това усилие. Никак не са малко парите, които са платени за тази дейност, която впоследствие беше бракувана в парламента. И това е категоричното доказателство, че днешното правителство няма изобщо изградена наказателна политика. Стигна се дотам определени народни представители от управляващото мнозинство, съобразявайки се препоръките на Европейската комисия, да изготвят този законопроект, за да се отчетем пред Европейската комисия два месеца преди окончателния Мониторингов доклад. На тези наши колеги трябва да благодарим за това усилие, което положиха да ни измият очите пред Европа. Правителството няма политика и тук трябва да се каже това. Министерство на правосъдието и самият министър на правосъдието не знаят какво правят в тази област, не са наясно.
Аз много внимателно прочетох правителствения проект, който беше внесен за изменение на Наказателния кодекс. Вътре имаше такива недомислия, че да се чудиш дали са го писали юристи или хора, които никога не са чели закони.
Искам да кажа няколко думи по отношение на тези няколко проекта, които са внесени.
Искам да обърна внимание на колегите и виждам, че особено колегите от ОДС – колегите, които са го внесли, не са в залата, но има един основен принцип в наказателното право, който се нарича неотвратимост на наказанието. И само със завишаване на санкциите особено в Глава “Разврат” нищо няма да се постигне.
Спомням си на времето, когато бях студент в ІІІ курс и тогава се четеше курса по наказателно право, ни се даваше един пример, че преди години с въвеждането на смъртно наказание за изнасилване по особено тежки случаи, са се увеличили драстично случаите, в които жертвите са били убивани, за да се ликвидират доказателствата.
Изобщо какъв е смисълът, ако сега е от една до пет години, да го направим от една до шест? Какво постигаме с това?
Искам да ви кажа категорично и това е важно, чуйте ме! Разбира се, ще му дойде времето да гласуваме на второ четене всеки един текст един по един, но не можем да компенсираме ниската разкриваемост с високи санкции за определените видове престъпления. Проблемът е в разкриваемостта.
Аз не съм го измислил, нито всички тук в залата сме измислили този принцип за неотвратимостта на наказанието. Проблемът е другаде, колеги. Проблемът е в работата на органите на досъдебното производство, които трябва да се занимават с разкриването, с разследването, събирането на доказателствата, за да може да се внасят годни обвинителни актове в съда. Проблемът не е в баланса на санкциите, защото това е много сериозен проблем.
Защо само в главата “Разврат” се занимаваме с увеличение на санкциите? Какво постигаме с това? В същия момент обаче се казва: много са високи санкциите за престъпления против собствеността, дайте да ги намалим от 30 на 20 години.
Да, съгласен съм с такъв начин на мислене, но за да бъде разгледан проблемът със санкциите в Наказателния кодекс, трябва да има цялостна политика - като се започне от чл. 94 и свърши с чл. 400 и еди кой си, не само тук в една глава да се прави това. Какъв знак е това? На кого го даваме този знак? Какво искаме да кажем с това нещо? Това е несериозно!
Основното предназначение на тези законопроекти е да са някакъв знак към Европейската комисия, към Европейския съюз, защото там има препоръки, там се очаква нещо да направим. Но за съжаление те са палиатив.
Аз лично ще се въздържа при гласуването на тези законопроекти, защото съзнавам, че има нужда от промяна на наказателната политика, а в същия момент разбирам, че управляващите нямат такава. И тъй като има нужда от приемането на някои от текстовете, особено за прането на пари, и при второ четене те трябва да бъдат подкрепени, затова ще гласувам по този начин. Но ви казвам, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, това не е наказателна политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат? Може би още някоя минута за размисъл.
Ако няма, колеги, да се ориентираме към приключване на обсъжданията. Гласуването ще остане веднага след почивката.
Не виждам възражения, затова обявявам обсъжданията по внесените законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс за приключени.
Разполагаме с по-малко от 10 минути. Следващият Законопроект от нашата програма е за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Може би да започнем с него след почивката и да дадем 5 минути повече почивка.
Обявявам почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с гласуване на законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, които бяха разисквани преди почивката.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносители Минчо Христов и Стела Банкова. Законопроектът не е подкрепен от Комисията по правни въпроси.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 9, против 72, въздържали се 44.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
За прегласуване има думата господин Христов. При това съотношение на резултатите тази процедура, която използвате в момента, е чисто формална.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Формална или не, госпожо председател, аз искам да обясня на колегите за какво става дума.
Колеги, става дума за връщане на наказателната отговорност за раздаването на необезпечени кредити. За това става дума. Искам да ви кажа, че това беше премахнато през 2001 г. от предишния парламент, а тази наказателна отговорност беше въведена през 1997 г. след банковите фалити и целеше да предотврати престъпните действия на някои банкери, раздавайки парите от своите банки…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Христов, имали сте време да представите законопроекта като вносител. Сега отново го представяте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Госпожо председател, не ме прекъсвайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, направете процедурното предложение по същество.
МИНЧО ХРИСТОВ: Законопроектът цели да предотврати престъпното раздаване на кредити от страна на банкерите на свои приятели, близки и познати – това, на което бяхме свидетели през 1996 и 1997 г. Колеги, това е по същество. Мисля, че предлагам нещо разумно, което защитава интересите на българските граждани. Основният аргумент срещу моята теза беше, че банките били частни и те трябвало да имат свобода да раздават кредити на когото намерят за добре. Аз пък казвам, че това са парите на българските граждани, на българските спестители и ние като парламент трябва да защитим именно интересите на тези хора.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Нали има закон за това бе, човек!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще направите ли най-после процедурното предложение?!
МИНЧО ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, предлагам да прегласуваме този текст, защото – пак повтарям, той защитава интересите на българските спестители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносители Минчо Христов и Стела Банкова.
Гласували 121 народни представители: за 19, против 67, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Министерският съвет, който не е подкрепен от Комисията по правни въпроси.
Гласували 126 народни представители: за 6, против 33, въздържали се 87.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносители народните представители Ася Михайлова и Елеонора Николова. Законопроектът също не е подкрепен от Комисията по правни въпроси.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 46, против 4, въздържали се 79.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносители народните представители Мая Манолова и Георги Юруков. Законопроектът е подкрепен от Комисията по правни въпроси.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-52 с вносител народния представител Владимир Кузов. Законопроектът не е подкрепен от Комисията по правни въпроси. Казах номера на законопроекта, тъй като господин Кузов има внесен и втори законопроект, който ще гласуваме след това.
Моля, гласувайте първия законопроект на господин Кузов.
Гласували 119 народни представители: за 11, против 74, въздържали се 34.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект № 654-01-69 с вносиел отново господин Кузов, който е подкрепен от Комисията по правни въпроси.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 13.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Моля да гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносители Мая Манолова и група народни представители, подкрепен от Комисията по правни въпроси.
Гласували 108 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
И последният Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който е подкрепен от Комисията по правни въпроси, е на вносителя народния представител Захари Георгиев. Моля да го гласуваме.
Гласували 115 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 20.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
Господин Мирчев, моля да представите доклада на Комисията по транспорт и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати господин Стефан Стефанов и госпожа Надя Александрова от Министерството на околната среда и водите и господин Алекси Стратиев от Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, внесен от Министерския съвет

ЗАКОН
за изменение и допълнение на
Закона за движението по пътищата”.

По § 1 има постъпили предложения от народния представител Йордан Мирчев и от народните представители Георги Божинов и Димитър Гъндев. Предложенията са приети от комисията.
Комисията предлага § 1 да стане § 2, защото се отнася до чл. 143, който е след чл. 70, за който пък се отнася § 2.
„§ 2. В чл. 143 се правят следните изменения и допълнения:
1.Алинеи 6 и 7 се изменят така:
„(6) Снемането от отчет на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът на пътното превозно средство представя доказателства, че то е прието за разкомплектуване или декларация за съхраняването му в частен имот по образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите и съгласуван с министъра на вътрешните работи.
(7) Снемането от отчет на изоставено – тук предлагам вместо “пътно” да стане “моторно” - регистрирано моторно превозно средство се извършва след писмено уведомление от службите за контрол, определени от кметовете на общините по чл. 167, ал. 2, т. 3, и предоставяне на табелите с регистрационните номера. В този случай се представят доказателства, че моторното превозно средство е прието за разкомплектуване.”
2. Създава се ал. 8:
„(8) Снемането от отчет на изоставено регистрирано моторно превозно средство, на което табелите с регистрационните номера липсват и не могат да бъдат издирени по надлежния ред, се извършва след писмено уведомление от службите за контрол, определени от кметовете на общините по чл. 167, ал. 2, т. 3, като моторното превозно средство се идентифицира по номера на рамата или друг идентификационен номер. В този случай се представят доказателства, че моторното превозно средство е прието за разкомплектуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Господин Иванов, заповядайте за изказване.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям текста на § 2, който ще стане § 1, като изрично изтъквам, че това, което беше направено тук като устно предложение от председателя на комисията, е абсолютно необходимо. Защото иначе ние трябваше малко по-нататък да дефинираме множеството пътни превозни средства чрез подмножеството моторни превозни средства. По тази причина апелирам да подкрепите промените в алинеи 7 и 8 и вместо да се говори за пътни превозни средства само в случая на изоставени и регистрирани, да се говори за изоставено регистрирано моторно превозно средство.
Имам още едно предложение. Използвам случая, че с приемането на предложението на председателя на комисията се прави известно нарушение при разискванията на второ гласуване, искам по същия начин “доказателства” да бъдат заменени с “документи”. Защото текстът, че собственикът на пътното превозно средство представя доказателства, че то е прието за разкомплектуване може да има само един смисъл – че тези доказателства са под формата на документ, че превозното средство е прието за разкомплектуване. Първо, това е преди самия процес на разкомплектуване, второ, дори и превозното средство да е разкомплектувано, аз не вярвам, че се има предвид волан, полуос или нещо друго да се носи като доказателство, че то е разкомплектувано.
Затова апелирам освен промяната вместо „пътно” да се запише „моторно” превозно средство в първите изречения на алинеи 7 и 8 и в трите алинеи – 6, 7 и 8, вместо „доказателства” да се запише „документи”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Предложението е разумно, то е редакционно.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз благодаря на господин Иванов, ще отразим неговото предложение.
Параграф 2, който се предлага да стане § 1, придобива следната редакция:
„§ 1. В чл. 70, ал. 3 се изменя така:
„(3) Моторните превозни средства през периодите:
1. от 2 март до 31 октомври могат да се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини;
2. от 1 ноември до 1 март задължително се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Желаещи да вземат отношение по този параграф?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че поради командировка извън страната, не можах да участвам в разискването преди второ четене в комисията, на базата на което е изготвен доклада. Но специално по този параграф аз действително имам и конкретни забележки.
Преди всичко, ако се обърнем към Закона за движение по пътищата, в чл. 86 е разписан специалният режим, който трябва да бъде използван или както се нарича „Особени правила” за някои участници в движението, когато бива теглено моторно превозно средство. Там е записано следното: „По време на движение теглещото превозно средство трябва да бъде с включени къси светлини” - текстът надолу не го чета.
Това се прави, за да може този случай да бъде изведен и останалите участници в движението по пътищата да различат видимо, че се касае за специален случай, когато бива теглено моторно превозно средство.
С приемането на промените в чл. 70, ал. 3, фактически, ние приемаме общото правило за шестте месеца от годината, когато не би могло да се различи случаят, когато има теглене на моторно превозно средство, което означава – естествено ние сега не бихме могли, но е абсолютно необходимо да се направи последваща промяна в чл. 86, за да се поставят в текста отличителни белези за случая, когато има теглене на моторно превозно средство.
Аз имам и друга по-обща забележка, която многократно съм изразявал по отношение на въвеждането на задължително движение с включени светлини през деня – къси светлини или специалните светлини за движение през деня. Предложих това да бъде направено само за онези модели автомобили, които поначало се произвеждат, и това е в последните няколко години, с възможност за включване на светлините при запалване на колата. В противен случай ние действително ще доведем до неприятни ситуации за собствениците на по-старите – стари невинаги, дори моторни превозни средства по на 7-8 години, които нямат тази възможност. Защото, ако той си включи светлините през зимен месец, когато вие знаете, има ясни и слънчеви дни, най-вероятно ще забрави да ги изключи. В крайна сметка българските граждани не са толкова богати, за да плащат за акумулатори през седмица или през две.
На следващо място, питам: каква е разликата по отношение на режима на използване през лятото и през зимата? Единствената разлика е, че през лятото имаме 14 часа светла дневна зона, докато през зимата, тя в най-късите дни е по-малко от 8 часа. През останалото време разпоредбите на Закона за движението по пътищата са категорични, където се изисква при намалена видимост, което е свързано със здрачаване, разсъмване или през нощта, при дъжд, сняг, мъгла и т.н., късите светлини да бъдат задължително включени.
Ако все пак се приеме този текст, поне правя предложение, което е редакционно, госпожо председател, да се запише по-общият случай, като първи, а именно в т. 2 на ал. 3: „От 1 ноември до 1 март задължително се движат с включени къси светлини или светлини за движение през деня”. Защото това е един частен случай, който съществува само при някои ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да го размените, няма никакъв смисъл. Те са дадени алтернативно, дали първото ще бъде второ, или второто – първо, не променя смисъла.
ИВАН ИВАНОВ: Това наистина няма съществено значение.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Късите светлини са за движение.
ИВАН ИВАНОВ: Тук, където вносителите, имам предвид Министерски съвет, са записали: „включени светлини за движение през деня” това са специалните, които се включват със запалването на колата, докато късите светлини, такива каквито са, защото след това е записано „или с къси светлини” - текстът е такъв и създава известна неяснота като се чете.
Все пак ще завърша, че ако не се направи някакво последващо подобрение това ще засили корупцията по пътищата през зимния сезон, защото буквално през една или две коли ще бъдат спирани от полицията, заради това че не използват светлините. Не трябва да превръщаме Пътна полиция в касичка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Реплика – господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Аз считам, че тезата, изложена от господин Димитров, не е законосъобразна. Поначало при движението по пътищата имаме няколко основни компонента, свързани с това всякакви препятствия и всички обстоятелства по пътя да бъдат известявани. Когато се касае за пътна маркировка, път и пр., препятствията се делят на две – маркирани и немаркирани. Когато се касае за моторни превозни средства, очевидно е, че тук се търси степен на безопасност. Няма никакво основание да делим моторните превозни средства на моторни – такива, на които им се включват светлините, и такива, които не са, защото целта на закона е да има в този период – да го наречем условно – зимния, достатъчно информация и точно поради новите и модерните коли и техните възможности за движение и скорост, аз подкрепям законопроекта в смисъл, че трябва да бъдат включени късите светлини.
В случая с теглените моторни превозни средства отпада като необходимост специалното разрешение, защото и функцията по стария закон на включени къси светлини има същото предназначение, каквото се обобщава вече за всички движещи се моторни превозни средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов! Аз съм съгласен с много от нещата, които казахте, но има и неща, които по Вашите думи, подценяват възможностите на българските шофьори, тоест голяма част от населението на България.
По Вашата логика, притежател на автомобил може да си забрави включен автомобила, да не го гаси.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Това става с един и същи ключ.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Може да забрави да го извади и да слезе.
Това не е аргумент, че ще забрави светлините и ще му отиде акумулаторът и т.н.
Второ, говорите едни неща може би отпреди 7-8 години – когато се продаваха по 1000 нови автомобили и масовата практика беше целокупният български народ да кара москвичи, трабанти и жигулита на по 20-30 години. Не че това се е променило кой-знае колко, но направете една сметка: вижте ръста на продажби на нови автомобили какъв е; как расте всяка година и всяко шестмесечие; направете си труда да прочетете последните справки за изминалото шестмесечие – колко нови, нови и нови, и модерни автомобили се продават. С това искам да ви подскажа, че нашето управление води до повишаване потреблението на нови автомобили и това ще продължи много години напред. И няма да го има този проблем, който Вие изтъквате.
Аз съм застъпник и на тезата, че светлините трябва да бъдат включени и през лятото – да не щадим една крушка точно по този най-икономичния начин. Защото по тази логика някой казва: „Не е съвсем тъмно, не е съвсем сумрак, за да включвам късите светлини!”. Значи той е готов да спести една милистотинка, но да рискува своето и на околните здраве. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Мирчев – трета реплика.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря.
Моята реплика към господин Иванов е следната – че ние не трябва да разглеждаме продължителността на светлата част през зимния и летния период. Не това е решаващото, за да кажем задължително или не, а условията за движение по пътищата, включително и градските условия, които са съвсем различни.
И второто ми предложение, господин Иванов, предстои Министерският съвет скоро да внесе един вариант на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата със значителни по обем промени и изменения и ако има несъответствия, тогава чл. 86 ще имаме възможност да го хармонизираме с чл. 70.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Имате право на дуплика, господин Иванов. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, това, с което завърши председателят на комисията, е всъщност отговор на моите забележки. Защото, ако се направи последващ поглед на целия закон, първо ще има и определен опит от прилагането му и второ – ще се намерят и някои по-добре решения там, където аз считам, че не всичко е решено, както казах, в случаите, когато се тегли моторно превозно средство.
Що се касае до това, което той изтъкна с оглед на условията за движение. Да, но те са свързани там основно с други характеристики – не със светлините на колата, а със спирачната система, с динамика на колата и така нататък. Иначе съм съгласен.
Що се касае до видимостта, в закона изрично е записано, че при намалена видимост водачът на моторното превозно средство е длъжен, трябва да включи късите светлини. Това, което каза господин Кътев, не може да е вярно, защото за да излезе водачът на моторното превозно средство от колата си и да я заключи, той трябва да изключи двигателя, а това се осъществява с един и същи ключ. Така че специално този пример не беше точен.
Второ, ние като законодатели трябва да мислим не само за тези граждани, които купуват нови коли. Този брой ще расте. Прав сте, господин Кътев, че броят нарасна и надхвърля 10 хил. в последните 2-3 години, а беше 1000-2000 преди десетина години – близо 10-кратно увеличение. Мисля, че сега вече стига и до 22 хил. Следя тези данни. Но в крайна сметка, ако погледнем общия брой на леките автомобили в България, дори и след тази силово проведена пререгистрация, ще видите, че те са, ако не точно 2 млн., но някъде натам. Тези стойности на закупените нови леки коли са наистина прекалено малко в сравнение с общия брой на леките коли, част от които наистина са износени. И това са именно хората, които повече или по-малко ще се окажат засегнати, възрастни хора със стари коли. Трябва да мислим и за тях. Длъжни сме като законодатели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин Мирчев, да докладвате § 3.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
По § 4 има направени предложения от народния представител Йордан Мирчев, както и от народните представители Георги Божинов и Димитър Гъндев, които са подкрепени от комисията.
Комисията предлага § 4 да придобие следната редакция:
“§ 4. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 2, ал. 1 думите “Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда” се заменят със “Закона за управление на отпадъците”.
2. В § 6 се създава т. 45:
“45. “Изоставено регистрирано пътно превозно средство” е излязло от употреба моторно превозно средство, което е изоставено от собственика си, и той не се яви пред компетентните органи в двумесечен срок от уведомяването му по надлежния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по тези два текста?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Всъщност аз нямам никакви забележки по § 3.
За § 4 съм доволен, че се въведе “моторно превозно средство” и отпадна “пътното” от текста. Но § 4 и по-специално т. 2 е всъщност параграфа, който, според мен, налагаше законопроектът да бъде разгледан в Комисията по правни въпроси, защото по същество този параграф означава насилствено отнемане на частна собственост, без собственикът да се е отказал от своята собственост. Комисията по правни въпроси трябваше да се произнесе, защото това е по-фундаментален въпрос.
Едновременно с това в самия текст на § 4, т. 2 има нещо, което категорично считам, че трябва да се допълни. Записано е: “Изоставено регистрирано пътно превозно средство” е излязло от употреба моторно превозно средство, което е изоставено от собственика си, …”.
Първо, какво значи “излязло от употреба моторно превозно средство”? По какви критерии?
Второ – “изоставено от собственика си”. Къде е изоставено? Ако един собственик на моторно превозно средство го е паркирал в собствения си имот – нещо, което тук не е отбелязано, означава ли това, че ще се влезе в имота и това моторно превозно средство ще се извади от двора на собственика? Първо, то е негова собственост. Второ – имотът е негова собственост. В крайна сметка ние трябва да създаваме закони, които да бъдат перфектни и да не позволяват да са накърнени правата на гражданите.
Ако се запази смисълът на тази допълнителна разпоредба, която е номерирана тук под № 45, най-малкото трябва да се запише: “излязло от употреба моторно превозно средство, което е изоставено от собственика си върху терен общинска собственост…”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Може и да е държавна, а не общинска.
ИВАН ИВАНОВ: Да, може и да е държавна, госпожо председател, но аз не знам дали общинската комисия има същите права насилствено да откарва за разкомплектоване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е много сериозен проблем, господин Мирчев. Ще помоля да вземете отношение.
ИВАН ИВАНОВ: Това е първото.
Струва ми се, че наистина Комисията по правни въпроси трябваше да се произнесе специално по този текст, защото се касае до неприкосновените права на собственост на гражданите.
Второ, определеният двумесечен срок. Аз считам, че този срок до голяма степен е измислен. Решили са хората, които са го писали – един месец ли да бъде, два ли, три ли – хайде по средата, два месеца. Най-малкото трябва да се запише “тримесечен срок”, защото съгласно Шенгенското споразумение всеки български гражданин може да отиде за три месеца в страна – членка на Европейския съюз и, ако спазва коректно срока на пребиваване, да се завърне тогава. Трябва да се гарантира, че в това време, ако той си е оставил моторното превозно средство – това, което се прави масово в жилищните квартали на София и в големите градове – оставил си го пред блока и на третия ден един недобросъвестен съсед, знаейки, че този човек заминава за чужбина, да сигнализира и на втория месец да му приберат моторното превозно средство и когато се върне, да си го намери разкомплектовано.
Може ли някой да ми каже какви са мотивите, поради които е избран именно двумесечният срок? За мен такива няма.
Ако все пак се приеме, защото аз считам, че мнозинството ще приеме този спорен текст, първо, трябва да се отбележи, че моторното превозно средство се намира върху терен общинска или държавна собственост – приемам Вашето допълнение, госпожо председател.
Второ, срокът от двумесечен да бъде завишен на тримесечен.
Отделно, че има други спорни моменти около това какво значи “излязло от употреба моторно превозно средство”. Защото по принцип всяко моторно превозно средство, което е спряно от движение, може да се окаже, че всъщност трябва да бъде допълнително ремонтирано. Означава ли това, че то е излязло от употреба? Това са термини, с които е оперирано доста свободно.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има две редакционни корекции, които утре ще бъдат подложени на гласуване, затова предлагам да ги формулираме точно за протокола.
Първото предложение на господин Иванов е двумесечният срок да бъде заменен с тримесечен.
Другото предложение, което поне на мен ми се струва много разумно, е след думите “изоставено от собственика си” да се добави “на имот държавна или общинска собственост”.
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Господин Иванов, в утвърдената наредба по Закона за управление на отпадъците в изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства, в § 1 на Допълнителните разпоредби, буква „б”, е казано: „В случай, че то се намира върху държавна или общинска собственост”. Тоест в наредбата това нещо е казано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека в такъв случай да се добави.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Няма проблем да се добави и тук и текстът тогава ще бъде: „Регистрирано и излязло от употреба моторно превозно средство, което е изоставено от собственика си, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост и той не се яви пред компетентните органи в тримесечен срок от уведомяването му по надлежния ред”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: “Изоставено върху терен, който е държавна собственост”, защото върху собствеността няма как да се изостави.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: В наредбата е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Е, че така са написали в наредбата от Министерски съвет, не ни дава основание да се придържаме и не е гаранция, че е особено коректно.
Устройва ли Ви тази редакция, господин Иванов? Добре.
Други желаещи за изказване?
Господин Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, точно по този текст, ако искаме да сме изчерпателни и да свършим добре работата, не се изоставят автомобили само върху държавна и общинска собственост, освен върху личната на съответния притежател. Многобройни са случаите, в които се изоставят автомобили в такъв вид и в друга частна собственост, да не говорим за кооперативна и каква ли не още.
Така че самото изброяване – държавна и общинска, не е изчерпателно. Значи господин Иванов като собственик на този имот може да не го остави в неговия имот, а да го остави в имота на съседа, който в момента не се ползва или е запустял. Може да не е общинска собственост, може да не е и държавна.
Така че може би трябва да се потърси по-точна формулировка на редакцията, примерно, „освен в собствения си имот”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: „Изоставено извън собствения му имот” може би е най-коректното.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Да. За да не се дефинират точно тези понятия, защото навлизаме в много изключения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика - господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кътев, приемам, че има логика в част от това, което Вие казахте.
Но от друга страна, нека да се върнем към реалните случаи в страната, в София например. Хората притежават един апартамент и нищо повече извън това. Но например техните родители в някой друг град на страната си имат къща с двор. Можем ли да забраним на този човек да постави там своята кола? Означава ли това, че той попада под разпоредбите на тази Допълнителна разпоредба 45 и няма право да остави колата си? И даже не само на родителите си, той може да има приятел в покрайнините на София, който дори нотариално да му даде разрешение да си постави там автомобила.
Аз съм съгласен, трябва да се изчисти този текст. Ако се касае за кооперативната собственост – да, това нещо също може да се вкара, обаче да се каже „извън собствения му имот”, това вече е една рестрикция, която считам, че е извън нормата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Друга реплика има ли? Няма.
Дуплика – господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Навлизаме все по-дълбоко в тематиката. Аз ще ви кажа и другите случаи, които ще се случат. Значи те са по-малобройни в практиката, но какво пречи Вие или аз да сложим 10 бракувани и неизползвани автомобила в имота на едно търговско дружество, което е нито общинско, нито е държавно? И да го направим там „Вторични суровини” или нещо подобно.
Аз не претендирам, че моето предложение е изчерпателно, ако трябва да се отложи този текст, да се даде възможност на колегите-юристи да го изпипат по-добре, но в края на краищата работата не се върши докрай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да гласуваме ли отлагане, господин Кътев? Вие правите процедурно предложение, да го гласуваме, да.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Правя, но нека преди това председателят на комисията да си каже мнението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, кой интерес трябва да защити парламентът?
Има автомобил, който е излязъл от употреба. Има автомобил, който притежава видими белези за това. Това превозно средство е излязло от употреба и какво става с него? Има акумулатор с киселина, има антифриз, има масла. Всичко това в резултат на разпадането на автомобила отива в почвата, отива във водите, замърсява околната среда. Какъв е интересът на обществото това да не се случва? Какъв е интересът на собственика?
Тук някой говори, че ако е в някакъв частен имот, да го пазим. Ами, този човек вече не може и да се освободи от това превозно средство!
И затова при такъв тип моторни превозни средства, които притежават видими белези на изоставени, не се употребяват, не се явяват пред компетентните органи в определения срок, когато са потърсени, е, за какъв интерес да говорим?
Има един друг интерес. Той е да си купиш два декара, да събираш такива моторни превозни средства на твой или на нечий терен – не общински и не държавен, да започнеш да сваляш вратите, да сваляш определени части, но да не носиш отговорност за маслото, за антифриза и за киселината от акумулатора. Е, този ли обществен интерес ще защити парламентът?
И аз предлагам да приемете нашето предложение, което е съгласувано с компетентните органи, с Министерство на околната среда и водите и мисля, че няма да накърним интереса на онзи, който вече не употребява, не се интересува от това средство и не се е явил, когато го търсят по повод на него.
Мисля, че всичко е ясно и няма какво да го отлагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате предвид дори да се намира и върху собствения имот. Това е идеята на вносителите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Той го е изоставил и автомобилът тече, замърсява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е идеята на вносителите, да имаме предвид.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това е идеята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика – господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Божинов, страшно познато от много далечно време ми прозвуча Вашето изказване за интереса на обществото и интереса на собственика.
Значи нека да се разберем съвсем ясно. След като преди 15 години сме приели друга Конституция и в нея правата на гражданите са категорично разписани и са неприкосновени, нека да не се злоупотребява с интереса на обществото.
Като говорите за акумулатора или за друга киселина, ами че това го има и по домовете! Дайте да тръгнем тогава и по домовете! Има хора, които си държат акумулаторите тук или там и да започнем да прибираме масово всичко.
Аз не съм против това, напротив, ще приветствам София и другите градове да се изчистят от коли, които са оставени по улиците, гумите са им спукани, стъклата им даже са счупени. Нека това да се направи!
Но текстът трябва да бъде такъв, че да не се счита, че хората, които след това дойдат при нас с оглед приложението на този текст, да считат, че са нарушени правата на гражданите. Това е единствената забележка и моята пледоария беше именно в този аспект – да се запише, че ако това е върху държавна или общинска собственост.
Казах си възражението около редакцията на господин Кътев и с тези две устни предложения за промени, които мисля, че и председателят на комисията прие, по-добре текстът да се гласува така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Господин Иванов, дуплика. Вие говорите за хората, които ще дойдат при Вас, за да се оплачат, че са им нарушени правата.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Ще дойдат и при Вас!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Разбира се, че ще дойдат първо при мен, а след това при Вас! В това не се съмнявайте!
Но какво казва текстът? Става дума само за онези, които не са се явили пред компетентните органи, когато са потърсени. И щом не са се явили пред компетентните органи и след това дойдат при мен, а може би и при Вас, можем да кажем: “Ако сте се явили при компетентните органи и сте заявили намерението си да го ремонтирате и да го ползвате, тези органи няма да водят вашето превозно средство като изоставено”. Ако те не са го направили и идват да се оплакват, съжалявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Манолов.
ПЕТЪР МАНОЛОВ (независим): Колеги, исках да взема отношение по определението за изоставено превозно средство. Една от характеристиките на изоставеното превозно средство е това, че не му се плаща годишния данък. След като на превозното средство не се плаща годишният данък и допълнително се добави, че има видими белези, че то не се ползва въобще, двете неща доказват, че това е изоставено превозно средство.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): И не се е явил, когато е повикан.
ПЕТЪР МАНОЛОВ: И когато е повикан да даде обяснение и не е намерен, но не е дошъл, това също е доказателство.
Но това, че не си плаща годишния данък, това е твърдо доказателство, че той просто се е отказал да се грижи за превозното средство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Манолов.
Мисля, че логиката на вносителите се изясни.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Ще гласуваме утре сутринта.
Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ЧЛ. 6 НА ПРОТОКОЛА ОТ КИОТО КЪМ РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ПО ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА.
Комисията по околната среда и водите има доклад по този законопроект за ратификация.
Господин Божинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители!

“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Кралство Швеция за сътрудничество по чл. 6 на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, № 602-02-30, внесен от Министерския съвет на 30.06.2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 5 юли 2006 г., Комисията по околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Кралство Швеция за сътрудничество по чл. 6 на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.
От името на вносителя в заседанието взеха участие заместник-министърът на околната среда и водите господин Атанас Костадинов и експерти от Министерството на околната среда и водите.”
Уважаема госпожо председател, в момента тук е заместник-министърът на околната среда и водите господин Йордан Дардов. Предлагам с едно гласуване да го допуснем в пленарната зала. След това ще продължа със становището, ако не възразявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за достъп до залата на заместник-министъра на околната среда и водите.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието. Моля да поканите заместник-министъра в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми колеги, продължавам със становището на комисията.
“Това е поредното споразумение за сътрудничество в борбата срещу измененията на климата, предложено от Министерския съвет на Република България за ратифициране със закон. До този момент са ратифицирани подобни споразумения с Австрия, Швейцария, Нидерландия, Дания и Прототипния въглероден фонд. В основата на всички тях стои така наречения механизъм “съвместно изпълнение”, въведен с чл. 6 на Протокола от Киото. Този механизъм дава възможност на развитите страни да намаляват своите емисии от парникови газове, като изпълняват инвестиционни проекти в страните с икономики в преход.
Настоящото споразумение очертава рамката и създава необходимите законови условия за по-нататъшното разработване и изпълнение на високотехнологични проекти, предимно в областта на енергетиката, които ще бъдат финансирани от шведска страна. В замяна България се задължава да прехвърля в Шведския регистър за редуцирани емисии съответното договорено количество редуцирани емисии, генерирано от всеки конкретен проект “съвместно изпълнение”.
Освен ползата от преките инвестиции за модернизиране на енергийния сектор в България, ратифицирането на меморандума ще допринесе за изпълнението на изискванията на европейското екологично законодателство и ще допринесе за решаването на глобалния проблем с изменението на климата.
След проведените разисквания Комисията подкрепи единодушно законопроекта с 14 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Кралство Швеция за сътрудничество по чл. 6 на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, № 602-02-30, внесен от Министерския съвет на 30.06.2006 г.”
Това е становището на комисията, уважаема госпожо председател.
Ако разрешите, да премина в едно кратко изказване и към личното си становище. То не се различава от това, което прочетох и съм гласувал в становището като водещ на заседанието.
Смятам и е мое лично убеждение, че оттук нататък, в оставащите пет месеца до 1 януари 2007 г. Министерският съвет не трябва да води повече преговори без мандат от Народното събрание. Това трябва да става в резултат на много сериозен икономически анализ, защото цените на емисиите растат на международните пазари, периодът за така наречената т. 6 “съвместно изпълнение” може да премине след 1 януари 2007 г. във възможности за много по-икономически ефективно търгуване с емисиите.
Второ, правителството трябва да направи много сериозен анализ при темповете и прогнозите за развитие на българската икономика и съответния растеж на брутния вътрешен продукт, дали България като страна, която може да търгува, след време няма да стане страна, която не е в състояние да си купи необходимите количества емисии за развитието на собствената икономика.
Това са неща от изключително значение. Нека тази ратификация – това е мое лично мнение – да бъде последната, която правим, без мандат за водене на преговорите и без оценка на икономическата изгода.
А що се отнася до тази, смятам, че тя трябва да бъде подкрепена и трябва да я гласуваме днес на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Има думата за изказване госпожа Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, Протоколът от Киото влезе в сила на 16 февруари 2005 г. и задължава развитите страни и страните в преход към пазарна икономика да провеждат политика и предприемат мерки за намаляване на количествата на годишните емисии на парникови газове между 2008 и 2012 г. Всяка страна е договорила конкретно процентно намаление на емисиите на парникови газове, което трябва да се постигне и от България. България е договорила 8% намаление на емисиите спрямо базова година 1988-а. И всъщност това намаление трябва да се постигне от 2008 до 2012 г.
Член 6 от Протокола от Киото дава възможност на развитите страни и страните в преход да изпълняват така наречените проекти „съвместно изпълнение”, като изпълняват проекти на територията на други страни. Тези проекти са както икономически, така и екологично, и технически изгодни за страната и водят до привличане на инвестиции. Ето защо смятам, че настоящото споразумение между България и Швеция е много навременно и то ще даде възможност за реализация на проекти между България и Швеция по така наречената схема “съвместно изпълнение”, съгласно чл. 6 на Протокола от Киото. Смятам, че ние трябва да подкрепим това споразумение с Швеция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Илияз.
Господин Великов, заповядайте за изказване.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, това, което спомена председателят Божинов като използва това, че беше на трибуната, всъщност го започнах аз на заседание на комисията. Разбира се, бих казал, че то е общо мнение, предполагам и на всички в тази зала. Лично аз даже бих помолил заместник-министър Дардов, който безспорно е един от българските капацитети в тази област, след това да вземе отношение и да разкаже на тези от нас, които се интересуваме от тази проблематика, до каква степен подписването, ратифицирането на подобни меморандуми не застрашава, не повлиява по някакъв неблагоприятен начин интересите на страната ни в аспекта, който беше засегнат от мен на заседание на комисията и сега доразвит от председателя Божинов. А именно в момента ние имаме достатъчно възможности да генерираме парникови газове и правото ни на това произвеждане на парникови газове в съответните граници да го преотстъпваме на други по-развити страни срещу такива проекти за съвместно изпълнение, което, разбира се, е позволено, възможно като механизъм, но все пак да не ни постави в някакво рисково положение след години, когато промишлеността в България се развие допълнително и се нуждаем от тези емисии, които обаче вече сме преотстъпили.
Така че моята молба след това би била и към заместник-министър Дардов – да направи един макар и предварителен анализ, тъй като това се повдигна на заседание на комисията, да видим какъв е общият капацитет, с който страната ни разполага, до каква степен си оставяме резерв за бъдещо развитие на нашата промишленост, за да могат всички колеги утре да бъдат сигурни, че когато натискаме зеленото копче за ратифициране на този меморандум, ние вършим нещо и в интересите на страната.
Смятам, че Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи утре законопроекта и апелирам всички колеги утре да го подкрепят. Но нека сега, ако е възможно, госпожо председател, и ако заместник-министър Дардов има готовност, да чуем и това разяснение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин заместник-министър, да представите становището на Министерството на околната среда и водите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ДАРДОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Великов, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът беше напълно резонен. Ще се опитам съвсем накратко да изкажа едно становище във връзка с тези меморандуми, които ние предлагаме и които вие одобрявате.
В случая се касае за дейност, която, като съвместно изпълнение, предоставя на държавата големи преимущества. Първо, ние имаме възможността да придобием технологии и за съоръжения, които в противен случай трябва да положим изключително големи усилия, за да можем да се доберем до тях. Това, разбира се, не е самоцелно. Това е с цел, както беше споменато преди, да се редуцират емисиите на парникови газове. Тоест всеки един от тези проекти неминуемо ще редуцира емисиите на парникови газове в нашата страна.
Вярно е, че след 2012 г. изискванията, които поставя Европейският съюз, са изключително високи. В момента ние имаме задължението да редуцираме с 8%, което ни дава възможност да имаме съответен значителен баланс, който, ако съумеем да използваме, ще можем да предоставим дори на други страни, за да може да бъде изкупен. Само че това не трябва да ни заблуждава. Този ресурс, който ние притежаваме и ще притежаваме в 2008 г., когато ще се осъществи това нещо като търговия с емисии, това е ресурс, който потенциално е както фондовата борса. Тоест това са акции. Те могат да имат по-голяма стойност, могат да имат и по-малка стойност. Не трябва да забравяме, че Протоколът от Киото започна да функционира след като Русия го ратифицира в началото на миналата година.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): А Щатите все още не искат да го ратифицират.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ДАРДОВ: Щатите, за съжаление, да, те все още не са го ратифицирали. Но аз отправям мисълта си в тази насока, че Русия притежава един огромен потенциал от свободни емисии, които, след като излезе на пазара…
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Ще паднат цените.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ДАРДОВ: Цените ще паднат значително. Тоест не трябва да залагаме на този ресурс като на нещо изключително, което притежаваме. Вярно, трябва да се борим с всички усилия да излезем на пазара с този ресурс, но също така ние не знаем каква ще е цената. Докато в случая със съвместно изпълнение на проектите ние притежаваме реална възможност да вкараме в страната технологии и инвестиции, които определено ще редуцират парниковите газове.
Това е една положителна дейност, която ви моля да подкрепите. Министерство на околната среда и водите разбира се продължава да работи в тази насока. Предстои подписване на меморандум с Финландия. Знаете, че те поеха председателството. Вероятно и той ще дойде при вас скоро за ратифициране. Това е една дейност, която за нас е изключително полезна и не намалява шансовете и възможностите, които ни предоставя и така наречената търговия със зелени сертификати, която ще започне след 2008 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта? Няма.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Вземам думата по процедура. Правя формално предложение, когато дойде часът на гласуване, да гласуваме на първо и на второ четене този законопроект едновременно, тъй като няма принципни възражения и няма постъпили различни становища. Моето изказване беше по принцип и занапред, когато се подготвят нови меморандуми.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Утре, като гласуваме законопроекта на първо четене, ще бъде гласувано процедурното предложение на господин Божинов и, ако то бъде прието, законопроектът ще бъде подложен и на второ гласуване утре сутринта.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ.
Заповядайте, господин Кумчев, да представите доклада на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, позволете ми да ви запозная с доклада за първо гласуване относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки: № 654-01-60, внесен от Борислав Китов и Лъчезар Иванов на 12.05.2006 г. и № 602-01-51, внесен от Министерския съвет на 21.06.2006 г.:
“На свое редовно заседание, проведено на 6.07.2006 г. Комисията по здравеопазването разгледа посочените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
На заседанието присъстваха: заместник-министрите на здравеопазването д-р Емил Райнов, д-р Атанас Додов и д-р Валерий Цеков, директорът на Изпълнителна агенция по трансплантация проф. Христо Куманов, представители на Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации.
Членовете на Комисията по здравеопазването бяха запознати със становището на Министерството на здравеопазването, становището на директора на Изпълнителна агенция по трансплантация, европейската законодателна практика в тази област и заключенията от партньорската проверка в областта на кръвните продукти, тъканите и клетките в България от м. септември 2005 г.
І. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 654-01-60, внесен от народните представители Борислав Китов и Лъчезар Иванов на 12.05.2006 г.
След като изслуша мотивите на вносителите и вземайки предвид изказаните по време на заседанието становища на народните представители, комисията се обедини около следните заключения:
- законопроектът е в съответствие с препоръките на партньорската проверка от м. септември 2005 г. с оглед изпълнението на ангажиментите, поети в преговорите за присъединяване към Европейския съюз;
- със законопроекта се въвеждат изискванията на Директива 2004/23 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз относно качеството и сигурността на съответните процедури при автологично донорство и изкуствено оплождане;
- законопроектът предлага опростяване на процедурата за изразяване на воля за донорство чрез възприемане на принципа на “съгласие по подразбиране”;
- приема за основателни мотивите на вносителя за предложението да се даде възможност за вземане на самовъзстановяващи се тъкани от лица под 18-годишна възраст, когато трансплантацията е предназначена за родител;
- комисията приема за основателни направените бележки в доклада на Комисията по европейска интеграция и счита за необходимо те да бъдат отразени в доклада за второ гласуване;
- след проведената дискусия относно систематичното място в законодателството на дейностите, свързани с асистираната репродукция комисията счита, че това следва да бъде уточнено между първо и второ гласуване на законопроекта.
Въз основа на проведеното обсъждане след гласуване при следните резултати: “за” – 16 народни представители, без “против” и “въздържал се” – 1 народен представител, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 654-01-60, внесен от Борислав Китов и Лъчезар Иванов на 12.05.2006 г.
ІІ. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 602-01-51, внесен от Министерския съвет на 21.06.2006 г., след проведеното обсъждане комисията се обедини около становището, че:
- със законопроекта се въвеждат изискванията на Директива 2004/23 относно установяването на стандарти за качество и безопасност при даряването, доставянето, контрола, преработването, съхраняването, съхранението и разпределянето на човешки тъкани и клетки;
- законопроектът предлага промяна на начина за изразяване на воля за донорство и възприемане на принципа на “съгласие по подразбиране” след уведомяване на близките на починалия и ако те не са възразили в определен срок;
- приема за основателни мотивите на вносителя за предложените допълнителни изисквания по процедурите за вземане на съгласие от жив донор и установяване на физическото и психическото му състояние;
- приема за основателни мотивите на вносителя за предложеното прецизиране на реда за финансиране на дейностите по вземане и присаждане на органи и заплащането на поддържащото лечение и счита за необходимо да се потърси решение на проблема с недофинансирането на тези дейности;
- приема за основателни направените бележки в доклада на Комисията по европейска интеграция за констатираното в някои разпоредби непълно въвеждане на изискванията на общностното право и счита за необходимо те да бъдат отразени в доклада за второ гласуване.
Въз основа на проведеното обсъждане и единодушно гласуване “за”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 602-01-51, внесен от Министерския съвет на 21.06.2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кумчев.
Има и доклад на Комисията по европейска интеграция. Не виждам заместник-председател. Комисията е гласувала, за да представи доклада, със 7 гласа “за” и 1 “въздържал се” по този законопроект.
Вносителите на двата законопроекта желаят ли да вземат отношение? Представител на Министерския съвет не виждам. Другите вносители – господин Китов и господин Иванов, ги няма в залата.
Преминаваме към разисквания по законопроекта.
За процедурно предложение имате думата, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На нашето внимание са представени два законопроекта, които с разпореждане на председателя на Народното събрание са разпределени към водеща комисия - Комисията по здравеопазването, и към още две комисии. Едната от тях е Комисията по европейска интеграция, а втората е Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
От това, което беше прочетено в момента става ясно, че Комисията по правата на човека и вероизповеданията не е предоставила становище по тези законопроекти. Искам да изтъкна, че и двата законопроекта третират материя, която е не само от здравно-медицински характер, но преди всичко от правно-морален аспект.
И за мен е абсолютно необходимо ние да чуем становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Нека не забравяме, че се касае за материя, която е свързана с разпореждане с тялото на човека, което е носител на неговия дух, разсъдък и съзнание.
Считам, че това е един наистина същностен въпрос, касаещ правата на всеки гражданин.
Затова, госпожо председател, правя процедурно предложение за отлагане на разискванията до постъпване на становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Тъй като действително законопроектите са разпределени на тази комисия, сега виждам това, но няма постъпил доклад от нея, подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане на разискванията до постъпване на доклад от тази комисия.
Моля да гласуваме това процедурно предложение. (Шум и реплики в залата.)
Законопроектите са разпределени на съответната комисия, те могат да се гледат в залата и без становище на допълнителните комисии.
Господин Иванов има право да направи такова процедурно предложение и го прави, така че го гласуваме.
Гласували 72 народни представители: за 26, против 28, въздържали се 18.
Процедурното предложение не се приема.
Преминаваме към разисквания по законопроектите.
Господин Паница, заповядайте. Имате думата.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Ние от Демократи за силна България ще гласуваме индивидуално по този проектозакон, защото тази материя не изисква групово гласуване. В такъв смисъл, моето изказване изразява моето лично виждане по въпроса, вие ще чуете и други виждания от нашата парламентарна група.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на тъкани, органи и клетки от двамата вносители е мотивиран от необходимостта за провеждане на един регионален, международен акт на Съвета на Европа. Това всъщност е Конвенцията за защита правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината и един акт на Европейския съюз, всъщност Директива 2004/23, който трябва да се инкорпорира във вътрешното законодателство на страната.
Искам да кажа, че това е формалният акт - Директива 2004/23 въобще не касае донорството на органи. (Реплика от залата.) Като цяло, но не фиксира начина на вземане на органи. Директива 2004/23 урежда само необходимостта от установяване на стандарти за качество и безопасност на даряването на тъкани и клетки с цел превенция предаването на болести. Тя не се отнася, повтарям, до даряването на органи. Директива 2004/23 в този смисъл въвежда едно общо изискване за наличието на съгласие за донорство без да уточнява по какъв начин следва да бъде давано – изрично или мълчаливо.
И стигаме до втория основен мотив, като казвам, че това е формалният мотив, който все пак има смисъл в тази част, която изредих, а вторият основен мотив е един апел от хората, занимаващи се с трансплантация, че в изминалите две години не достигат органи за трансплантация и трансплантационният процес се задържа.
През тези две години, когато действа последният Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки, има около 20, ако не се лъжа, реални донора с мозъчна смърт и постъпили заявления в Изпълнителната агенция по трансплантация на около 1500 човека, че са съгласни за донорство. Явно, че хората, които се занимават с този проблем, изпитват трудности и те всъщност провокираха искането за нов начин за съгласие за донорство, тъй като явно този до момента не действа или не действа така, както биха искали.
Този модел действа в много страни от Европейския съюз - този, който действа в момента и у нас - това са Великобритания, Дания, Германия, Гърция, Холандия и Швейцария, така нареченото изрично съгласие. А в другата част – на така нареченото мълчаливо съгласие, са Белгия, Люксембург, Финландия, Австрия, Швеция, Португалия, Испания, Словения, Унгария и други страни, това е, към което ние се стремим сега в момента, това, което се предлага и в двата законопроекта.
Идеята е, и аз ще гласувам за този законопроект с една плаха надежда, че това ще подобри трансплантационния процес. Аз обаче въобще не съм сигурен дали единият начин на донорство или другият ще реши този въпрос. Не съм сигурен. Казвам: ще гласувам за него, но не съм сигурен, защото не това решава въпроса за трансплантологията в дадена страна. Има много други фактори, два от които са основни: това е организацията на трансплантационния процес, и второ – финансите. По втората част, за финансите, сме в трагично състояние и какъвто и закон да приемем, няма да има реален напредък на трансплантологията. По отношение на организацията, мисля, че бихме могли да желаем много. Мисля, че още не сме на необходимото ниво, това, което би трябвало да бъде. Така че тези два фактора ще решат въпроса дали да тръгне трансплантологията напред или не.
Въпреки всичко, с надеждата, че тази нова поправка би дала тласък за развитието на трансплантациите напред, аз ще гласувам „за”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Паница.
Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Аз смятам, че както и на заседанието на комисията, така и тук трябва да изразим подкрепа и към двата законопроекта – както на Министерския съвет, така и на колегите Китов и Иванов. Различията между законопроектите не са много. Може би освен въпроса за съгласието тук съществената разлика е по отношение на това дали дейностите по трансплантация на репродуктивни органи и тъкани, включително човешки ембриони, сперматозоиди и яйцеклетки, трябва да бъдат регулирани също по този закон или както се предлага в проекта на самото министерство. Но така или иначе и в двата случая ние можем да предположим, че ще има едно увеличение на органите, тъканите и клетките и въпросът действително ще бъде свързан като че ли повече с това да осигурим достатъчно средства за извършването на тези дейности.
Както и от едно питане, което аз и колегата Лъчезар Иванов зададохме на министър Гайдарски преди около месец, стана ясно, че тези средства вероятно няма да са достатъчни и в този смисъл ние от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори ще се стремим и занапред да подкрепяме желанието и усилията, които проф. Гайдарски полага, за да се осигурят повече средства изобщо за здравеопазването и в частност за трансплантацията на органи, тъкани и клетки. Разбира се, това ще трябва да стане сега, когато се разглежда бюджетът на страната. Основният минимум, който вероятно е разумен за страната, е 5 процента от брутния вътрешен продукт да се отделят за здравеопазване, така че да можем да осигурим това, което и колегата Паница спомена – достатъчно средства. Ако предположим, че ще има повече донори, повече органи, тъкани и клетки да има и достатъчно финансово обезпечаване на съответните трансплантационни дейности.
Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори ще подкрепи и двата законопроекта утре, когато му дойде времето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, разглеждаме един изключително важен законопроект. Ако се абстрахираме от синхронизиращите текстове, от този смисъл и от това предназначение на предложените промени, трябва наистина да признаем, че това е един многопластов проблем. Защото проблемът за донорството и трансплантациите има както юридически, така и моралноетичен, религиозен, ако щете, и философски аспект.
Въпросът всъщност за това на кого принадлежат тленните останки след смъртта съществува, откакто съществува светът – дали на Всевишния и Духа, дали на близките, дали на институциите или на някой друг. Едва ли ние ще решим философския аспект, аз обаче мисля, че има колега в залата, който е по-компетентен от мен по религиозните аспекти на този въпрос, защото е и лекар.
Истината, изразена във факти и цифри, е следната. През 1999 г. в България без действащия сега закон има 80 присаждания от трупни донори. Сега при действащия закон има 30-40 от живи донори и само 3-4 от трупни. Тоест действащият сега закон и редът, регламентиран в него, се оказват пречка за трансплантацията, включително заради сложния административен ред, който е предвиден за деклариране на съгласие. В крайна сметка днес имаме като цифри 466 човека, изразили съгласие, около 1500, изразили несъгласие, 447 чакащи за трансплантация на бъбреци, 47 – на сърце, и 25 човека, които чакат за трансплантация на черен дроб. В хода на тази дискусия най-вероятно ще бъдат приведени много и различни примери в защита на една или друга теза за това как е решен този въпрос в европейските страни.
Какво е същественото в двата предложени законопроекта? На първо място, въвеждането на понятието „съгласие по подразбиране”, за което вече стана въпрос. На второ място – опитът да се регламентира и автотрансплантацията като вид трансплантация.
Законопроектът на Китов и Иванов има една съществена отлика. Това е включването в регламента и на трансплантацията на яйцеклетки, сперматозоиди и човешки ембриони.
Напоследък имаше няколко проблемни ситуации, при които се налагат някои изводи. Проблемът с половите клетки показва, че в България трябва да има тъканно банкиране, за да не влизаме в противоречие с европейски директиви, каквито са тази за кръвта и кръвните продукти, с износа на ембрионална кръв, както стана преди време.
Друг проблем е кой да бъде органът и как да се регулира дейността с яйцеклетки, сперматозоиди и човешки ембриони – безспорно важен проблем в контекста на общата проблематика за репродуктивното здраве и за решаване на демографските проблеми.
Според предложението на Китов и Иванов към чл. 2 се създава ал. 5: „Трансплантацията включва и дейността по осигуряване експертиза, обработка, съхранение, предоставяне и разпределение на репродуктивни органи и тъкани, както и на човешки ембриони, сперматозоиди и яйцеклетки, като това предполага регистрация на лечебните заведения като тъканни банки”. В този смисъл предлаганите изменения и допълнения са безспорно евросинхронизиращи, съобразявайки се с две директиви и две партньорски проверки. Направен е опит за по-добра регламентация на реда за трансплантиране във всичките му аспекти.
Ето защо аз съм по-склонна да подкрепя двата законопроекта, както това се случи в Комисията по здравеопазването. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Джафер.
Има думата господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на нашето внимание днес са два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Не е случайно, че законопроектите са два, защото според мен и в двата има възприети два различни подхода. Има много съществена разлика между единия и другия законопроект. След малко в хода на изложението ще се опитам да разгранича двата различни подхода – на колегите Китов и Иванов и на вносителите от Министерския съвет.
Преди това ще се върна по-назад във времето, за да се опитам да дам повече яснота как през годините течеше законодателната уредба на този изключително важен въпрос.
През 2003 г. беше приет за първи път Законът за трансплантация на органи, тъкани и клетки, като един от основните въпроси беше за това по какъв начин да бъде уредено и регламентирано съгласието или несъгласието на българските граждани по отношение на това дали да бъдат донори или не. Тогава беше приет подходът на т.нар. информирано несъгласие.
Само след две години, през 2005 г. се промениха основните текстове в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, като основната промяна отново беше в частта, в която се говори за съгласие или несъгласие. Нещо повече, преди изобщо да има Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки, тази материя беше уредена с три члена в Закона за народното здраве и с една наредба. И с тази регламентация дейността по трансплантация на органи, тъкани и клетки се развиваше с темпове, които не се различават от сегашните, когато има закон. Това, което каза господин Паница, е вярно. Вярно е, че е необходима законодателна уредба, необходими са регламенти, тъй като става въпрос за стандарти за безопасност, качество и т.н., но единствено и само законодателната уредба на този въпрос не е достатъчна. Аргумент за това е трансплантацията в България да тръгне с бързи или ако не с бързи, то поне с желаните темпове.
От друга страна колегите Китов и Иванов на базата на препоръките от партньорските проверки през м. септември 2005 г. и на базата на текстове от Директива 23/2004 решават да се опитат със законодателната уредба, която предлагат, да вкарат в българското законодателство по-голямата част от текстовете на тази директива. По принцип тя касае установяването на стандарти за качество и безопасност при даряването, доставянето, контрола, преработването, съхраняването и разпределението на човешки тъкани и клетки.
Един интересен момент в тази директива е ал. 7, която казва, че директивата се прилага включително и спрямо тъкани и клетки. Това е казано 1:1 в директивата. Ние знаем, че директивите са задължителни в рамките на общността, но тази директива по никакъв начин не ангажира националното законодателство да уреди реда и начина, по който да се регистрират съгласието или несъгласието. Това е работа на националните парламенти и всяка държава сама за себе си решава реда и начина, по който да декларира тези обстоятелства. Базирайки се на тези текстове от Директива 23/2004, колегите Китов и Иванов решават проблемите, свързани с репродуктивното здраве и асистираната репродукция, да намерят своята регламентация и регулация в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Тоест те предлагат регламентът, който е изписан в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, да се отнася и за репродуктивното здраве. Досегашната уредба в Закона за здравето в Глава „Репродуктивно здраве” и подглава „Асистирана репродукция” по някакъв начин урежда регулацията на тази материя.
Но за съжаление там текстът от закона препраща към една наредба, която все още не е изготвена. Така че има известни съмнения, които бяха подчертани в препоръките на партньорската проверка през 2005 г. относно това дали регулацията на този процес е съвършена. И затова колегите предлагат отговорната институция за регулацията на тези стандарти за качество и безопасност да бъде Агенцията за трансплантация. Но по същество между дейностите, които са свързани с трансплантацията, и дейностите, свързани с репродуктивното здраве, има фундаментална разлика. На базата на тази разлика двата подхода, поне според мен, са различни. Колегите от Министерския съвет казват това, което каза и господин Паница – че ние сме подписали Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека, където пък изрично е казано, че тъканите и клетките не влизат в рамките на тази разпоредба. Което означава, че те трябва да бъдат регулирани в Закона за здравето в тази част, само че малко по-подробно. И затова те предлагат промени в тази уредба.
Това е според мен разликата в двата законопроекта. Разбира се, като споменем и за една друга основна разлика, която е свързана с процедурата по осъществяването на това съгласие или несъгласие. Колегите Борислав Китов и Лъчезар Иванов предлагат това да става с включване и на общинските органи с нотариални заверки и т.н. – неща, които по моему усложняват процедурата. Но в хода на дискусията в Комисията по здравеопазване те декларираха, че са съгласни да подкрепят предложения ред, който всъщност е и досегашният ред в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, за да може този, който желае да декларира съгласие по подразбиране, както е казано сега в предложението на Министерския съвет, да има възможност по една бърза процедура да изпълни това свое задължение и този ангажимент. Сегашният ред е в здравноосигурителната книжка на всеки един български гражданин общопрактикуващият лекар регистрира това съгласие по подразбиране. В рамките на един определен период, мисля, че бяха 7 дни, следващият етап е в РЦЗ, от РЦЗ – в Агенцията по трансплантация. Дали се спазват тези срокове или не се спазват, това е друга тема, но в крайна сметка има уреден един надежден механизъм за реализиране на тази воля.
Вярно е това, което казаха колегите преди мен, че това е един изключително важен преди всичко индивидуален акт на волеизлияние и в този смисъл този акт в никакъв случай не може да бъде подвластен на решение на парламентарна група, на политическа сила или на каквото и да било, тъй като по този закон винаги е имало бурни и драматични дискусии, които се водили до това в крайна сметка всеки сам за себе си да определи своето волеизлияние.
В този смисъл в нашата парламентарна група ние обсъдихме всичко, което казах досега, и решението на нашата парламентарна група е да подкрепим и двата законопроекта, като в рамките на процедурата между първо и второ четене да намерим онези надеждни механизми, които да гарантират волеизлиянието, да гарантират спазването на стандартите за качество и безопасност и да гарантират решаването на този изключително важен проблем.
Колеги, в никакъв случай не трябва да забравяме, че когато обсъждаме въпроса за законодателната уредба на проблемите, свързани с трансплантацията на органи, тъкани и клетки, освен тази страна на въпроса има и една друга страна, която е свързана с обществения интерес. Общественият интерес се въплъщава във волята на всички тези, които са регистрирани в Агенцията за трансплантация като потенциални реципиенти, тези хора, които са типизирани, тези хора, които чакат да бъде решен този въпрос, а не да обикалят европейски и недотам европейски клиники и да търсят органи, за да могат да решат своя здравословен проблем.
Сега най-големият въпрос е да се опитаме да подходим балансирано при решаването на този проблем, да създадем една надеждна законодателна уредба - разбира се, коректният орган, който да следи за регулацията на тази дейност, е Агенцията по трансплантация - така че да можем да отговорим и на обществените очаквания, да можем да се съобразим и с всички проблеми, за които става въпрос тук.
Благодаря Ви. Ние от нашата парламентарна група ще подкрепим и двата законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване д‑р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Истина е, че материята на тези два законопроекта е изключително деликатна. Защото тя има различни аспекти. В тях се вплитат семейни ценности, в тях се вплитат религиозни ценности. Това е истина. Но аз поисках думата, за да видим тази материя от една друга гледна точка.
В момента, уважаеми колеги народни представители, има не по-малко от 250 пациенти, които се диализират. Имаме деца, които след ангина са получили бъбречни усложнения и оттам хронична бъбречна недостатъчност, имаме девойки, имаме младежи, имаме зрели хора. И всички тези хора се надяват, че един ден ще дойде техният ред и че те ще имат възможност да получат бъбрек, за да могат след трансплантацията да живеят като бели хора. Аз искам да ви кажа, че работя повече от 25 години в отделение за интензивна терапия и много добре зная какво означава мозъчна смърт. Много добре зная какво означава два месеца, десет месеца, петнадесет месеца да поддържаш на апарати за изкуствена белодробна вентилация пациент, който практически е мъртъв, а в същото време, разбира се, да чукна на дърво да не се случи на никого, но в същото време този пациент при едно законодателство, при една комисия от експерти има възможност да стане донор и да спаси още няколко човека.
Вярно е, говорим за информирано несъгласие. Това е един сериозен проблем. Но аз считам, че с тези два законопроекта здравеопазването получава нова страница и трансплантацията ще отиде напред.
От името на Коалиция за България ви призовавам да гласуваме “за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване д‑р Камбуров. Заповядайте.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще започна с това, което каза д-р Кумчев. Аз съм един от тези, които са скептични по отношение на бъдещето на трансплантацията и необходимостта от мерки, които трябва значително да се актуализират, за да може да се очаква някакъв по-добър резултат.
А сега – по същество. Един от острите дебати на миналия, Тридесет и девети, парламент на България се състояха по въпроса за донорството на органи, на тъкани, на клетки от донори, на които е доказана мозъчна смърт. Първоначално правителството предложи един проект, който отчиташе само несъгласните да бъдат донори, а останалите се приемаше по презумпция, че са съгласни. На второ четене този текст не мина. Реши се за всички хора, които подлежат на трансплантация, да има съгласие от донора приживе и от неговите близки след неговата смърт.
Още по-силно подейства и ветото на президента, който в общи линии покри тезата на правителствения проект с безспорно съгласие. Ветото не мина в пленарната зала и бе прегласуван текста за информираното и съзнателно дадено съгласие.
Аз считам, че основните остри проблеми, които се поставят в тези случаи са: първо, етичният и второ, религиозният проблем. Затова съм изненадан, че няма становище на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Човешкото достойнство безспорно във всички случаи е накърнено. Лекарите не са собственици на тялото на починалия и не могат да взимат части от него без дадено съгласие приживе или със съгласието на близките му след неговата смърт. По отношение на становището на Вселенската патриаршия донорството е морален акт, само когато е направено съзнателно и информирано. Това очаквах аз да чуя от тази комисия.
В края на краищата трябва да кажа като медик и като хирург следното. По света има две системи. Едната система изисква изрично съгласие. Това са предимно англосаксонците. При тях влизат Съединените щати, Холандия, Дания, Великобритания и Германия. Другата част – това е необходимостта от съгласие по предположение, както се казва. В нея влизат предимно страни, които изповядват католицизма. Това са Франция, Португалия, Испания, Италия, ортодоксална Гърция и Швейцария, разбира се.
В този смисъл без да съм убеден в това, че промяната ще доведе до голямо развитие на трансплантологията в България, тъй като тя не става в никакъв случай с пари, а става с много пари, аз ще подкрепя този проект.
В заключение не мога да не кажа нещо като лекар пред всички вас, въпреки вашият състав, който е значително оредял. При трансплантологията в България се показва една прекалена показност.
Забележете, уважаеми господа, особено колеги, които сте тук: навсякъде по вестниците се пише, че е направена трансплантация в клиниката, представя се самия болен, представят се неговите близки. Защо е необходимо това нещо, след като в една Германия се правят по 500 трансплантации на сърце на година? Можете ли да си представите в края на краищата изпитанията на пресата и на всички близки, които обкръжават тези трансплантирани?!
Аз смятам, че трансплантацията е една рутинна операция, значително по-лека от редица други операции, в която за съжаление в България прозира известен комплекс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТОФИ: Има думата за изказване д-р Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми депутати! Този закон, тази поправка не може да се гласува в празна зала при толкова нисък тонус на интерес, при такава, бих казал, слаба информираност за драмата на въпроса и без становище на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Това е нонсенс. Това е много лош прецедент.
Извършва се, тече един опит да се ревизира акт на Народното събрание – на Тридесет и деветия парламент, който се е произнесъл след дълъг дебат – аз четох от стенограмата тези дебати – по въпроса за информираното съгласие, респективно несъгласие, тази морална страна на трансплантирането. Тогава е надделяло със значително мнозинство становището, че трябва да се приеме нормата на изрично съгласие. Сега обаче, ние в полупразна, да не казвам нещо повече, почти празна зала, без ключови фигури на този парламент, включително и ръководители на комисии, ще трябва да вземем решение да приключим дебата и утре механично да гласуваме по този въпрос. Това ми се вижда безотговорно, ще го кажа директно!
Необходимо е да се припомнят няколко ключови неща. Ще го направя, заради собствената си съвест. Медицинската етика се базира върху вроденото и реално достойнство на всяко човешко същество. Това достойнство е вродено реално, узнавано по природа, а не по конвенция. Човекът е достоен за себе си и другия за всеки, не защото училищата преподават това, а защото ние знаем това по природа – по силата на собствената ни природа. Ние ще трябва да си дадем сметка, че всяка медицинска интервенция, следователно, има ограничения – технически, това е баналната страна на въпроса, но и морални, наложени тъкмо от увереността за достойнството на човешката природа. Това звучи абстрактно, но не е така. Първото морално ограничение, което следва оттук по въпроса за трансплантацията, е свързано с това този процес да не се комерсиализира при никакви условия, да не бъде предмет на обмен и търговия и човешкото тяло след смъртта да не става предмет от който се извличат облаги, в нашия случай – органи. Обективацията на човешкото тяло, което е свещено, не може да бъде допуснато от морална гледна точка. Донорството, следователно, е във висша степен морален акт. То е неоправдано, ако не е това. За да бъдат експлантирани органи на покойника трябва да бъде гарантиран статут на донор. Това означава, че той трябва да се произнесе съзнателно и свободно за волята си да бъде това. На всяка цена! Това, което се предлага в този законопроект никак не съответства на тази фундаментална норма.
В законопроекта се говори следното. Той предлага промяна на начина за изразяване на воля на донорство и възприемане на принципа на съгласие по подразбиране след уведомяване на близките на починалия и ако те не са възразили в определен срок. Липсата на възразяване, липсата на отказ от страна на близките не означава съгласие на донора. Това се презюмира крайно повърхностно, неубедително и безотговорно! Това е много опасно разсъждение.
Липсата на отказ за трансплантация от страна на близките ще се тълкува като съгласие. На какво основание? Обстоятелството, че близките не могат да бъдат открити, за да изразят съгласие; обстоятелството, че няма близки, за да изразят такова съгласие; обстоятелството, че те закъсняват, доколкото в предложения текст е казано - ако не са възразили в определен срок, този срок е няколко часа. Обикновено 6 часа. За този срок от време близките на починалия трябва да дадат съгласие или както е записано в този текст: “Да не възразят”. Ако те не бъдат открити, ако те не са налице, се презюмира волята на покойника да бъде донор. Това означава директно изтласкване на проблематиката към приватизация, ако щете, към национализация на човешкото тяло, което, ще повторя, е свещена вещ. То не е личност, не е лице, не е „персона ресе” – на юридически език, но във всички случаи е свещена вещ, ако е вещ.
Много бързо, много лекомислено се движим към една крайна банализация на един много сложен в същината си морален проблем. Въпрос на зрялост е да го разгледаме в дълбочина, а не лекомислено. Това, че няма донори, не се дължи на това, че не сме склонни да си затворим или притворим очите за сложността на проблематиката, за да изгласуваме такъв тип текст, който ще даде възможност на всеки починал случаен човек много бързо да бъде измародерстван за благото на други!
РЕПЛИКА: Не е така!
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Недейте това!
Следователно въпросът за трансплантацията в България и за кризата на донори е въпрос на липса на донорска култура, на духовна традиция за дарителство – нещо, което всички заинтересовани ведомства трябваше да направят след гласуването на този закон в миналия парламент. Трябваше да се погрижат да популяризират донорството.
Съществуват социологически проучвания, според които 70% от българските граждани изискват да бъдат информирани и да дадат съзнателно съгласие за донорство и 60% от тях казват, че биха станали донори при тези обстоятелства. Това означава, че няма донори по причина на това, че няма популяризация на процеса, на моралния акт да бъдеш донор.
Организация, култура на донорството и финанси, преди всичко степен на духовна и морална зрялост да дариш включително и органи след собствената ти смърт. Останалото е тежка злоупотреба с една проблематика, която изисква друг тип подход. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Д-р Михайлов, мога ли само да Ви обърна внимание? Направихте ли процедурно предложение за отлагане на гласуването или то прозвуча в контекста на Вашето изказване само?
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Аз Ви благодаря, че ме връщате. Това направи господин Иванов преди мен. Не ми мина през ума, че мога да го повторя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Правилникът налага това.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Много горещо апелирам дебатът да бъде отложен, да се получи становище на Комисията по правата на човека и вероизповеданията на всяка цена след дебат в тази комисия, за да бъде взето сериозно и меродавно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест предлагате след дискусиите гласуването да се отложи за следващо заседание след становище на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Така ли да разбирам?
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Да, така разбирайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За изказване има думата господин Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, като лекар по някой път съм си служил с чер хумор и може би е чер хумор това, че присъствието в тази зала е една огромна илюстрация за нуждата от прилагането на новия текст на закона, който повелява съгласие по подразбиране. Ами отсъствието от залата на практика е съгласие по подразбиране. Но дотук с черния хумор.
Защо не приемам аргументите на колегата Михайлов? Да, аз знам колко ние се натоварваме с това, че поемаме моралната тежест да стигнем до ситуация, в която ще делегираме права на един орган да реши да вземе или да предложи вземането на органи от човек, който е в състояние на мозъчна смърт, но останалата част от организма му функционира.
Имаме ли това морално право? Този въпрос го задавам риторично и го свързвам с времето от дебата, когато е приет настоящият текст на закона и днешния ден.
Какво се е случило през това време? През това време част от българските граждани са отишли да натоварят морала и етиката на хората от чужди държави – било то на Изток, било то на Север, и да се върнат с бъбреци тук. Една от илюстрациите е проблемът с лекарството сандимон. Колко много болни се явяват с присадени бъбреци, но не в България? Чий морал и чия етика са били натоварени, за да се случи това?
Вторият проблем – финансовият, рискът да се комерсиализира.
Споделям тезата Ви, д-р Михайлов. Рискът е огромен, но наш дълг е да направим така, че той да бъде намален и сведен до минимум, защото пресен е споменът за внезапно възникналата любов между граждани на Израел и граждани на Молдова, които намериха пресечната си точка в клиника “Св. Екатерина”. Този риск ще съществува и ще бъде по-голям, но той не е достатъчно основание да кажа не на предложения текст на закона.
Аз смятам, че вече сме узрели да направим тази крачка с всички резерви по отношение на нашите възможности, така дефинирани в тези текстове, да прецизираме текстовете и в частта “Процедура за съгласието по подразбиране”, да прецизираме текстовете и в частта “Рискове от комерсиализация”, да ги прецизираме дори и в тази част, в която се говори за непредвидени реакции, за сериозни инциденти и то по-скоро написани като ефимизми, където сериозен инцидент е всъщност нежелано събитие, а непредвидената реакция е сериозна реакция. Това е общо взето една игра на думи, които трябва да намерят по-точна дефиниция. Ето, това са все текстове, по които трябва да работим.
Аз заявявам, че приемам да гласувам за текста на двата закона и между първо и второ четене да се възползвам от правата си да внеса промени, които да направят законите такива, че да са по-приложими, по-използваеми и в интерес на хората, които чакат да продължат своя живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика има думата господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Този черен хумор, с който започнахте, е твърде неуместен по темата, която гледаме. Не може да има мълчаливо съгласие. Това, което се случва в тази зала днес, и това, че тук отсъстват министрите, показва липса на морал, а не мълчаливо съгласие.
Аз обаче искам да се обърна по един друг повод към вас. Много пъти в тази зала по различни закони е ставало дума, че не трябва да има мълчалив отказ, когато става дума до административни въпроси. Но вие твърдо защитавате мълчаливия отказ като принцип за много банални неща. Мълчаливият отказ е принцип, който вие отстоявате десетилетия. И сега изведнъж вие минавате към мълчаливо съгласие, когато става дума за най-ценното нещо, което има - човешкия организъм. Изведнъж решавате, че с мълчалив отказ аз може да не получа бележка от общината, а с мълчаливо съгласие могат да ми вземат орган. Как приравнявате тези неща? Въобще как мислите по този начин? Защо за всичко е мълчаливият отказ и изведнъж тук е мълчаливото съгласие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за дуплика, д-р Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
С риск дупликата ми да прозвучи расистки, но смятате ли, че пакистанският бъбрек, взет по начин, който на мен не ми е много известен, но допускам по силата на действащи законови разпоредби, е с по-малка стойност от българския, та да прехвърляме сега дебата на такава политическа плоскост, която просто няма място по този текст и този проблем, който разискваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Иван Николаев Иванов.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тази зала за втори път разисква Закона за трансплантация – закон, който между впрочем е твърде спорен в почти всички страни на Европейския съюз.
Директивата на Европейския съюз единствено изисква съгласие за извършване на трансплантация на органи, тъкани и клетки. Тя не уточнява дали се изисква изрично съгласие или съгласие по подразбиране.
Във варианта на действащия закон Тридесет и деветото Народно събрание с мнозинство от почти всички парламентарни групи прие, че изричното съгласие е необходимо. Изходи наистина от принципа, че се касае за изключително важни правно-морални норми. Отчетохме и мнението на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, което мнение беше именно в тази посока.
Тогава аз гласувах за закона именно във вида с изискване за изрично съгласие на донора. Нямам основание сега, д-р Кунчев, да променям своето мнение. Нямам основание по редица причини. Аз няма да ги изброявам, защото няма и достатъчно време, но ще започна с една кратка реплика към д-р Йорданов.
Когато той говори за пакистански бъбрек и за това, че част от нашите хора отиват на изток, за да им се присади някакъв орган, искам да Ви кажа, д-р Йорданов, че в момента в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е внесено искане, което ще бъде гледано в пленарна зала. Става въпрос за това, че страни, в които все още смъртното наказание съществува, има се предвид Китай, непосредствено след смъртта на осъдения тялото му се превръща в една работилница, от която се вадят всички органи, които могат да бъдат използвани и срещу заплащане се предоставят на граждани от различни краища на света. Не бих желал наистина сред тях да има български граждани, но това не означава по никакъв начин подкрепа на Вашата теза. Просто е една илюстрация до какви брутални посегателства върху човешкото тяло може да се стигне в разбирането, че може да има съгласие по подразбиране.
По отношение на аргументацията няма да се спирам, защото изрично я изложиха и проф. Камбуров, и д-р Михайлов. Аз я бях изложил в Тридесет и деветото Народно събрание. Само ще се спра на три документа, което потвърждават тази аргументация.
Първият документ е Хартата на Европейския съюз за основните права, където в първа част за човешкото достойнство, в чл. 3 изрично се изтъква в т. 2, че в областта на медицината и биологията трябва задължително да бъде спазвано следното по-долу, а именно: свободното и напълно независимо съгласие.
И, второто – пълната забрана за използване на човешкото тяло и на части от него като източник за финансово облагодетелстване.
След това ще се спра на становището на Православната църква. Може някои хора отскоро да влизат и да палят свещ в църквата, но считам, че те също ще проявят интерес към това становище. Искам да ви съобщя, че Вселенската патриаршия през 1998 г. създаде специална Комисия по биоетика, която година по-късно излезе с официално становище. От това становище искам да ви прочета само два пасажа: “Дареният орган превръща трагедията на реципиента в надежда за живот. Църквата им дава благословията си, но при никакви обстоятелства и по никакъв начин не може да се жертва уважението дължимо на донора заради нуждата на реципиента да живее. Понятието “даряване на орган” трябва задължително да включва понятието “съзнателно съгласие на донора”, тоест донорът трябва свободно и без ограничение да се съгласи да му бъдат взети органи. Тогава само актът на даряване ще бъде искрен и истински”.
Това е всъщност базата, върху която преди две години беше приет Закона за трансплантация през Тридесет и деветото Народно събрание. Тази база беше и база на нашето становище, имам предвид на депутатите от Демократи за силна България и тези, които цитирах, и аз в това число, оставаме именно на същата тази позиция.
Пред мен са също становищата на Католическата църква, включително и на представителите на мюсюлманското вероизповедание и тълкуванието на исляма, което е в същата посока. Няма смисъл да ви запознавам с тях. Те съвпадат по същество и само текстово могат да се различават със становището, което е изразено от Комисията по биоетика на Вселенската патриаршия.
По този повод и отново отбелязвайки, че е изключително важно този въпрос да се разгледа и от неговата правно-етична страна е да се излезе със становище от Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Господин председател, това, което беше дискутирано по време на изказването на моя колега д-р Николай Михайлов, го правя като формално предложение: съгласно чл. 42, ал. 2, т. 5 предлагам отлагане на гласуването.
Надявам се, че пленарната зала, отчитайки всички доводи, които бяха изложени и необходимостта от един задълбочен дебат и в Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще приеме моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики?
Първо давам думата на доктор Адемов. Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, много нормално е тази дискусия да бъде интересна, да бъде в пълна зала, за да може да има различни мнения по въпроса. Аз искрено се радвам, че мненията по този въпрос винаги са били различни, винаги – нещо повече – са били поляризирани.
Господин Иванов, аз нямам и никога не съм имал нещо против Вие да имате определена позиция по този въпрос, но репликата ми към Вас е: Вие познавате ли, господин Иванов, мнението на експертите в България, на специалистите в България в тази област – в областта на трансплантацията? Това – на първо място.
На второ място моята реплика към Вас е: господин Иванов, тази позиция, разбира се, има своите основания да бъде защитена по този начин, но смятате ли, че законът, който беше приет през 2005 г. е работещ закон? И ако той е работещ, защо само 400 човека са тези, които са декларирали съгласие?
И на последно място – можете ли, господин Иванов, с такъв ентусиазъм и с такава убеденост да защитите тази позиция, примерно, пред Асоциацията на хемодиализираните в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика думата има д-р Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Радвам се, че се получи дискусия. Това е много важно.
Репликата ми към преждеговорившия е свързана с напомнянето за възможността цялата тази яркост, убедителност на аргументите, да бъде популяризирана така, че хората, които не желаят да се съгласят органите им да бъдат ползвани за трансплантация да го заявят. Тогава проблемът мисля, че няма да виси със страшна сила, както е представен от преждеговорившия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За последна реплика, д-р Кумчев, заповядайте.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Господин Иванов, аз още в началото на експозето си казах, че тази материя е деликатна. Слушах Ви много внимателно. Добре, Вие преди две години сте гласували по един начин – всеки народен представител може да гласува така както той желае, това е негова собствена воля, но тези две години доказаха и показаха, че в системата, в законодателството има някакъв проблем. Защото трансплантацията в България не върви поради липса на донори, защото в цяла България, знаете добре, казано беше днес, едва 1500 българи са дали приживе своето съгласие за донори. Това е проблемът.
Аз искам да Ви попитам. Имах едно семейство на 29 години от Златоград, няма да ги забравя никога – мъж и жена, които получиха тежка чернодробна недостатъчност след консумация на гъба. Просто грешка. За съжаление, много тежка грешка. Отиде си единият и след време си отиде и другият. Тези хора имаха право да живеят.
Вярно е, че материята е деликатна, но вярно е и това – проф. Камбуров Ви каза, той сподели с Вас, че в една Германия в момента има 500 трансплантации на сърце в годината. Извинете, господин Иванов, но тези сърца все пак се вземат отнякъде, въпреки деликатността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, имате думата за дуплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Тъй като Вие, господин Адемов, ме попитахте дали познавам мнението на експертите – когато аз цитирам тези становища, включително Хартата на Европейския съюз за фундаменталните права на човека, те са изготвени на базата именно на становищата на експерти. Ако Вие имате предвид определени експерти, с чието становище Вие сте съгласен, това е друг въпрос. Но всичко, което аз Ви казах, включително становището на Вселенската патриаршия, е изготвено от експерти, чийто състав е записан в края на материала и това са именно експерти по биоетика.
По отношение на въпроса, който по някакъв начин прозвуча и в трите реплики, а именно: дали се отнасяме съчувствено към страдащите? И оттам, мисля, че беше казано и от другите двама, които направиха реплика, дали всъщност през тези две години законът е бил работещ? Не законът е причината да има толкова малко донори, а това, че в България няма изградена култура на дарителство. Не само на дарителство на органи, но и на дарителство на финансови средства. Ние се сблъскваме ежедневно и ежечасно с този феномен. Вие знаете понякога какви смешно малки суми се събират по важни неща от национален интерес, когато се провежда дарителска акция, включително дори когато бяха наводненията, сумата съвсем не беше голяма. Така че тук се изисква и един друг вид работа – не в промяна на законодателството, за да се вземат органи поради това, че има съгласие по подразбиране, а обратно – няма да има толкова страдащи, както Вие казахте, в центровете за хемодиализа, ако има достатъчно донори.
Самият акт на промяна на закона е признание от вносителите, защото част от тях са с активна позиция, че те не могат наистина тази позиция да я направят популярна в българското общество. И понеже не могат по този път, който е по-труден, но е пътят, който минава през разума, те решават да изберат пътя, който минава през формалната промяна на закона. Ето това е, което искам ясно да ви кажа.
Нещо повече, когато се дават примери в различни страни, във Великобритания, и особено в Съединените щати, има закон, който изисква изричното съгласие. Там броят на донорствата е много по-голям, отколкото в редица европейски страни, където има съгласие по подразбиране, което означава, че не е до моята яркост и убеденост в изказването, д-р Йорданов, както Вие заявихте, а е до това не който не иска да отиде и да заяви, а човек да изрази своята лична воля да бъде дарител. Това е и много по-благородно и това е нормалното, което според мен трябва да се приеме.
Господин председателю, завършвайки, повтарям моето процедурно предложение да се гласува процедура за отлагане на гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, часът е точно 14,00 ч. Изказванията ще продължат по-нататък.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, петък, от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Георги Пирински


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Метин Сюлейманов

Станчо Тодоров