Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Митхат Метин и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Разполагаме с необходимия кворум, откривам заседанието.
Уважаеми колеги народни представители, днес с материалите сте получили една справка за това докъде стигна работата на Народното събрание в края на пленарния ден миналата седмица. Такава справка ще получавате всеки ден с материалите, за да може да се следи какво е било развитието на предходния пленарен ден, какво ни предстои в изпълнение на програмата, която сме приели.
Сега предстои да приемем програмата за тази, а ви правя предложение от името на Председателския съвет да приемем програмата и за следващата седмица във вида, в който тя се очертава към днешна дата.
Аз ще ви прочета този проект и ще ви дам някои пояснения във връзка с това как виждаме изпълнението на тази програма.

“Проект!

ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за 19-28 юли 2006 г.
1. Законопроект за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените.
2. Законопроект за ратифициране на Допълнение № 1 към Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на строежа и проучванията на мост над р. Дунав между Видин и Калафат.
3. Законопроект за ратифициране на Протокола за допълнение на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. във връзка с приемането на Допълнителна отличителна емблема (Протокол ІІІ).
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
5. Проект за Решение за откриване на Архитектурен факултет в структурата на Висшето строително училище “Любен Каравелов” – София.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.
7. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
8. Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
10. Второ четене на законопроекта за данък върху добавената стойност.
11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за патентите.
12. Доклад на Временната комисия по искането на Борис Велчев, главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Павел Михайлов Чернев, народен представител в Четиридесетото Народно събрание, и проект за Решение.
13. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането.
14. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
15. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката.
16. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
17. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
18. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи.
19. Първо четене на законопроекта за защита при бедствия.
20. Първо четене на законопроекта за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столичната община.
21. Второ четете на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
22. Първо четете на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
23. Първо четете на законопроекта за безмитната търговия.
24. Парламентарен контрол.”
Няколко пояснения във връзка с този проект за програма. Ориентацията, която имаме, е през първата седмица да успеем да приемем точките от 1 до 12, като на практика това означава, че трябва да завършим с приемането на т. 10 - второ четене на законопроекта за данък върху добавената стойност, което, както знаете, е една доста тежка материя, с много текстове и с очакване за спорове. Трябва да се постараем да приемем и Закона за патентите на второ четене. Както беше изтъкнато, той също е от тази най-приоритетна категория. И не е ясно дали ще успеем да разгледаме и точка 12.
Във връзка с това внасям, съгласувано с колегите от Председателския съвет, следните две предложения.
Едното е този петък, който идва сега, 21 юли, да няма парламентарен контрол, а целият пленарен ден да бъде зает с приемането на законопроекти. За сметка на това да се постараем следващия петък, 28 юли, целия ден да бъде парламентарен контрол, ако успеем да изпълним тази програма дотогава. За целта да имаме готовност за извънредно пленарно заседание в другия вторник, за да освободим време за петъчния парламентарен контрол. За заседанието във вторник ще вземем отделно решение в петък, когато видим точно докъде сме стигнали към петъчния ден и какво можем реалистично да заложим в дневния ред за следващия вторник, като в решението фиксираме и дневния ред за заседанието във вторник.
Освен това във връзка с така изготвения проект за двуседмична програма възникна и въпросът за правото на внасяне на допълнителни предложения по ал. 3 на чл. 40. В правилника е казано, че когато се приема двуседмична програма, народните представители имат право да правят не по едно, а по две предложения по ал. 3. Доколкото за тази двуседмична програма нямаше предварително съобщение до парламентарните групи и народните представители не са знаели, че могат да упражнят това си право, предлагаме в този случай да има възможност и за следващия вторник до 18,00 ч. да се внесат допълнителни предложения за дневния ред за следващата седмица, като по този начин уважим правото за ползване на режима по ал. 3.
Пак повтарям, законопроектите са подредени по начин, така че да могат да минат максимално бързо на първо четене или на второ четене, където има малко текстове, като например точка шеста – второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование, за да могат комисиите да работят, да имаме достатъчно време за два тежки законопроекта на второ четене. Това са законопроектът за данък добавена стойност – точка десета, и законопроектът за изменение и допълнение на Закона за водите – точка шестнадесета, които трябва да се стремим да приемем в работата през следващата седмица.
Едно последно уточнение. В краен случай да имаме готовност за удължаване времето за пленарни заседания в сряда и в четвъртък следващата седмица, за да можем да изпълним програмата, като в такъв случай комисиите имат готовност да адаптират малко своето време за работа. Аз се надявам, че няма да има нужда от такива промени в работата на комисиите, за да могат спокойно да работят в дните сряда и четвъртък следващата седмица, затова да проведем извънредно пленарно заседание другия вторник. Така няма да има нужда комисиите да работят под напрежение.
Това са предложенията, свързани с тази двуседмична програма, която ви предлагаме. Не виждам въпроси и уточнения.
Моля, гласувайте тази двуседмична програма.
Гласували 171 народни представители: за 161, против 7, въздържали се 3.
Програмата е приета.
Има няколко предложения за включване на допълнителни точки в дневния ред по реда на чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първото предложение е от народния представител Владимир Кузов за включване на проекторешение за организиране и финансиране на проучвания и укрепителни действия на свлачището Източен склон – гр. Своге.
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, на няколко километра след гр. Своге има едно огромно свлачище – то е около 25 млн. кубика, което застрашава да тръгне надолу към р. Искър, да я тампонира и всичко по поречието на реката и Искърското дефиле да стане езеро.
Затова моето предложение е да възложим на Министерския съвет да финансира геоложките проучвания и да извърши трайно укрепителни действия, с които да бъде предотвратено евентуално такова бедствие. Сега е лято и смятам, че е минимална вероятността да има проблеми от гледна точка на метеорологията, за да се извършат тези действия, поради което предлагам да бъде включено предложението в дневния ред, още повече то отлежава вече втори или трети месец в комисията.
Молбата ми към вас е да възложим на Министерския съвет да финансира геоложките проучвания и да извърши тези трайни укрепителни действия, за да предпазим населението по поречието на р. Искър от евентуално такова бедствие. Считам, че Народното събрание този път ще гласува в полза на това да предотвратим евентуално такова бедствие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 148 народни представители: за 33, против 56, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Атанас Атанасов за включване на законопроект за достъп до документите на Държавна сигурност.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, за поредна седмица предлагам на вашето внимание включване на точка в дневния ред – законопроекта за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и службите на Българската народна армия. Много ви моля да подкрепите включването в дневния ред на тази точка, защото считам, че тя е изключително важна.
От няколко месеца в българското общество се водят дебати по този проблем - много се говори, а нищо не се прави в тази посока!
Законопроектът, който сме внесли, за пореден път ви казвам, че е един много добър проект за нормативен акт, който е съгласуван с практиката, която беше използвана в останалите бивши комунистически страни. Затова моля ви, подкрепете включването на тази точка в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 147 народни представители: за 32, против 72, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Любен Дилов и Тодор Батилов за статута на земите по Черноморското крайбрежие.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа управляващи! Изцяло към вас е насочено моето обръщение днес – ако не сте съгласни да се приеме този мораториум, поне вкарайте на второ четене законопроекта за устройството на Черноморското крайбрежие. Просто в момента всички заедно вършим нещо, за което след време няма да можем да си простим!
Само искам да ви кажа, че от м. февруари има настояване, примерно, на Общинския съвет на община Царево, който иска да се извади от състава на парк “Странджа” 85% от земеделската земя, за да може да се градоустройва.
Разберете, ние в момента наистина вършим огромни безобразия, неприемайки на второ четене законопроекта за устройство на Черноморското крайбрежие.
Този мораториум, който ви предлагаме с колегата Батилов, е временен. Той е до влизане в сила на този закон. Но ако не го възприемате като политика, поне вкарайте на второ четене законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 138 народни представители: за 44, против 28, въздържали се 66.
Не се приема предложението.
Предложение на народния представител Стела Банкова за нищожност на актовете за имуществото на господин Симеон Сакскобургготски.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание в седмичната програма за влезе законопроект за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество от господин Сакскобургготски. Любезно ви обръщам внимание, че в законопроекта, който предлагам, моето предложение не касае палеативно решение; не касае предложения за комисии за мораториум, а е закон, който настоява по справедлив начин да се върне на българската държава това, което й беше отнето чрез така наречената царска реституция.
Междупрочем този законопроект беше внесен и в предишното Народно събрание, и в първия работен ден на това Народно събрание. Бих искала да подчертая, че търпеливо изчакахме да бъде създадена комисия по този проблем, която да обследва много внимателно и обстойно всички документи, свързани с връщането на имотите. Оказа се единодушно мнение на комисията за незаконно връщане на тези имоти. Мисля, че едва ли има човек в тази зала, който да продължава да настоява, че тези имоти са върнати законно с изключение само на един имот. Междупрочем в хода на разследването се оказа, че редица имоти са върнати наистина фрапиращо незаконно или с незаконни документи - и от това, което прави впечатление, моля ви да не го забравяме – те са върнати в ситуация на злоупотреба със служебното положение, тъй като са върнати от лица, които са назначени от господин премиера тогава Симеон Сакскобургготски.
Също така е тревожна тенденцията и информацията в пресата, че се правят опити част от тези имоти да бъдат ипотекирани и продадени. Още по-голяма тревога трябва да ни обхване от информациите за поголовната и безпощадна сеч в рилските гори.
Така че отново моля за вашето съгласие този закон да влезе в пленарната зала, да има дебат по него и да вземем справедливо решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 119 народни представители: за 13, против 63, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Последното предложение е от народния представител Минчо Христов за проект за решение за критерии за участие в ръководствата на държавни фирми.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моето предложение е в седмичната програма да влезе проект за Решение относно възлагане на правителството на Република България да изработи ясни професионални критерии за участие на политически лица в ръководството на държавните фирми. Накратко, предложението има следните насоки:
1. до 15 дни от приемането на решението да бъдат изработени ясни професионални критерии за участието на политически лица;
2. заместник-министрите и политическите лица да имат минимум 10-годишен професионален опит, за да участват в съответните фирми;
3. за участие в управителните тела на тези фирми висшите държавни чиновници да не получават заплащане.
Тук няма да коментирам мотивите. Предполагам, те са ясни на всички вас. Всички знаем какво излиза в момента около софийската “Топлофикация” – този огромен грабеж, на който сме свидетели. Подобна е ситуацията и в останалите държавни фирми.
Затова призовавам: колеги, да подкрепим това предложение и то да влезе в седмичната програма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 108 народни представители: за 11, против 53, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
С това се изчерпват предложенията по чл. 40, ал. 3. Ще ви съобщя постъпилите законопроекти и проекторешения от 12 до 18 юли 2006 г.:
Законопроект срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът е разпределен на Комисията по икономическата политика и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г. Вносител е Националният осигурителен институт. Отчетът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за ратифициране на Протокола за привилегии и имунитети на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН). Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по енергетиката. Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители са Васил Калинов и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител е народният представител Владимир Кузов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за Решение за въвеждане на задължително публично изслушване на предложените от Министерския съвет ръководители на дипломатически мисии на Република България. Вносител е народният представител Минчо Христов. Проектът за решение е разпределен на Комисията по външна политика и на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносител е народният представител Борислав Китов. Водеща е Комисията по здравеопазване. Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейска интеграция.
Уважаеми колеги, с това предварителните уточнения и съобщения се изчерпват.
Преминаваме към точка първа от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ФАКУЛТАТИВНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ВСИЧКИ ФОРМИ НА ДИСКРИМИНАЦИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЖЕНИТЕ, № 602-02-22, внесен от Министерския съвет на 29 май 2006 г.
Заповядайте, господин Юсеин, да представите доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря, господин председател.
“На свое заседание, проведено на 29 юни 2006 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа законопроекта за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, внесен от Министерския съвет.
Факултативният протокол има за цел да създаде контролен механизъм за спазване на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените. Създава се Комитет за премахване на дискриминацията по отношение на жените, който ще приема и разглежда индивидуални и колективни молби от лица, които твърдят, че са нарушени правата им, прогласени от Конвенцията.
Съгласно разпоредбите на протокола, комитетът ще прилага две контролни процедури, а именно:
- Процедура за разглеждане на молби от отделни лица или групи от лица; и
- Процедура за разследване, която дава възможност при наличие на данни за сериозни систематични нарушения на правата на жените в дадена държава членка международен екип от експерти да направи разследване, което включва и посещение на място, ако засегнатата страна е съгласна.
И в двата случая, след направените разследвания, Комитетът излиза със заключение и евентуални препоръки. С ратифицирането на протокола, българската държава се задължава да сътрудничи на Комитета и да представя писмени обяснения в хода на проверките, както и да предприема мерки за предотвратяване или отстраняване на нарушенията на Конвенцията.
С ратифицирането на протокола Република България за пореден път ще потвърди международните си ангажименти за постигане на високи стандарти в областта на защитата на правата на човека, включително равенството на половете.
По време на дебатите всички народни представители се обединиха около изказването на народния представител Маруся Любчева, която изрази удовлетворение от намерението на държавата да ратифицира протокола. Тя подчерта, че с приемането на законопроекта се намалява броят на онези международноправни документи на ООН, които са подписани от България, но все още не са ратифицирани.
След проведеното гласуване Комисията по правата на човека и вероизповеданията единодушно с 9 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Юсеин.
Заповядайте, господин Ранчев, за да представите становището на Комисията по външната политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика
относно законопроект № 602-02-22 за ратифициране на факултативния протокол към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, внесен от Министерския съвет на 29 май 2006 г.
На редовно заседание, проведено на 7 юни 2006 г., Комисията по външна политика разгледа законопроекта за ратифициране на факултативния протокол към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон факултативния протокол към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, подписан на 6 юни 2000 г. в Ню Йорк.
Становището беше прието единодушно.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Има ли желаещи да вземат думата по този законопроект?
Става дума за допълнителен протокол, който дава право на една международна комисия да дойде да провери има ли дискриминация по отношение на жените, ако някоя жена се оплаче на комисията. Не знам дали си даваме сметка какво се предвижда. Наистина има едно условие – да е съгласна самата страна, но как да се противопостави страната, ако има такова оплакване?
Не виждам желаещи да се изкажат. Допускам, че сме единни във волята да изкореним всяка форма на дискриминация, затова ще обявя дискусията за приключена. Гласуването ще стане след почивката, за да могат и парламентарни групи, които ан блок отсъстват сега, да гласуват ан блок след почивката.
Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНЕНИЕ № 1 КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТ 9 АПРИЛ 2002 г. ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА СТРОЕЖА И ПРОУЧВАНИЯТА НА МОСТ НАД РЕКА ДУНАВ МЕЖДУ ВИДИН И КАЛАФАТ.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 30 юни 2006 г.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми господин председател, във връзка с обсъждането на втора точка от нашия дневен ред правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати госпожа Даниела Никифорова – заместник-министър на транспорта, и госпожа Албена Жекова – директор на Дирекция “Координация, програми и проекти”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението за допускане в залата на госпожа Никифорова и госпожа Жекова от Министерството на транспорта.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Поканете представителките на Министерството на транспорта.
Заповядайте, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще ви представя доклада на Комисията по бюджет и финанси.
“ДОКЛАД
по законопроект за ратифициране на Допълнение № 1 към Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на строежа и проучванията на мост над река Дунав между Видин и Калафат, № 602-02-29, внесен от Министерския съвет на 30.06.2006 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 13.07.2006 г., беше разгледан законопроектът за ратифициране на Допълнение № 1 към Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на строежа и проучванията на мост над река Дунав между Видин и Калафат, внесен от Министерския съвет. Законопроектът беше представен от госпожа Весела Господинова, заместник-министър на транспорта.
През 2002 г. Народното събрание ратифицира със закон Финансовото споразумение между правителството на Република България и френската Агенция за развитие за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 5 млн. евро на правителството на Република България за съфинансиране и изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост над река Дунав между Видин и Калафат и на прилежащата към него пътна и железопътна инфраструктура на българска територия. Съгласно чл. 5 от Споразумението определеният краен срок за изплащане на средствата е 31 декември 2005 г., като е предвидено частта от отпуснатата парична помощ, която е останала неизползвана към тази дата, да бъде анулирана.
С предложеното Допълнение № 1 към Финансовото споразумение се предлага удължаване на срока за получаване на средствата от субсидията до 31 декември 2008 г., като се запазва клаузата последното искане за отпускане на средства да е отправено към Френската агенция за развитие най-малко 30 дни преди крайния срок.
В съответствие със сключените след 9 април 2002 г. финансови споразумения се актуализират и стойностите в Анекс І към Споразумението на предоставените за проекта за строителни работи и проучвания средства за съфинансиране от Европейската инвестиционна банка, Европейската комисия, Кредитната институция за възстановяване, френската Агенция за развитие и Република България. По този начин общата предвиждана стойност на проекта нараства от 190 млн. евро на 226 млн. евро. Крайният ползвател на средствата е Министерството на транспорта. Всички останали разпоредби на Споразумението остават непроменени.
Планирано е договорите за строителство и строителен надзор на моста и прилежащата инфраструктура да бъдат подписани през второто полугодие на настоящата година, а финансовите средства, предоставени от френската Агенция за развитие, да се използват през периода 2007-2008 г.
След приключване на представянето и обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 13 “за”, без “против” и 1 “въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Допълнение № 1 към Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на строежа и проучванията на мост над река Дунав между Видин и Калафат № 602-02-29, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Мирчев, заповядайте да представите доклада на Комисията по транспорт и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Ще бъда кратък, защото многократно ратифицирахме най-различни заеми по общото финансиране на “Дунав мост-2”.
“Комисията по транспорт и съобщения разгледа законопроекта за ратифициране на Допълнение № 1 към Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на строежа и проучванията на мост над р. Дунав между Видин и Калафат.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на транспорта госпожа Весела Господинова.
Допълнение № 1 към Финансовото споразумение между френската Агенция за развитие и правителството на Република България е подписано на 12 януари 2006 г. – уточнявам тази дата, защото във френския текст има грешка, това трябва да бъде датата – 12 януари 2006 г.
Финансовото споразумение от 9 април 2002 г. между правителството на Република България и френската Агенция за развитие за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 5 млн. евро на правителството на Република България за съфинансиране изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост над р. Дунав между Видин и Калафат и на прилежащата към него пътна и железопътна инфраструктура на българска територия е подписано в съответствие с Решение на Народното събрание и със Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за техническите, финансовите, правните и организационните въпроси, свързани с изграждането на новия мост над р. Дунав. Допълнението към Финансовото споразумение удължава срока за получаване на средствата от субсидията до 31 декември 2008 г., тъй като съгласно чл. 5 от Финансовия договор се предвижда частта от паричната помощ, която е останала неизползвана към 31 декември 2005 г., да бъде анулирана.
Това е и смисълът на тази повторна ратификация за удължаване на срока основно, другите параметри не се променят.
Актуализирани са дадените в Анекс 1 стойности на предоставените за проекта средства в съответствие със сключените след 9 април 2002 г. финансови споразумения, без това да води до промени на финансовите ангажименти на Република България и без да се изискват допълнителни средства от държавния бюджет. След проведената дискусия членовете на комисията се обединиха около становището и с 13 гласа “за” предлагат на Народното събрание да приеме законопроекта за ратифициране на Допълнение № 1 към Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на строежа и проучванията на мост над р. Дунав между Видин и Калафат.”
Предстои предварително още една малка ратификация с Германия. По този начин изцяло финансовата рамка на “Дунав мост-2” е решена. Оттук нататък няма никакви пречки да се ускори и самата процедура по стартиране на изграждането на “Дунав мост-2”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Действително, както казва господин Мирчев, във френския текст е сбъркана годината - 2005 г. вместо 2006 г.
Заповядайте, господин Ранчев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика относно законопроект за ратифициране на Допълнение № 1 към Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на строежа и проучванията на мост над р. Дунав между Видин и Калафат, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2006 г.
На редовно заседание, проведено на 12 юли 2006 г., Комисията по външна политика разгледа законопроект за ратифициране на Допълнение № 1 към Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на строежа и проучванията на мост над р. Дунав между Видин и Калафат.
С предлаганото допълнение към Финансовото споразумение се удължава срокът за получаване на средствата от субсидията до 31 декември 2008 г., актуализират се дадените в Анекс № 1 стойности на предоставените за проекта средства в съответствие със сключените след 9 април 2002 г. финансови споразумения, без това да води до промени във финансовите ангажименти на Република България и без да се изискват допълнителни средства от държавния бюджет. Краен ползвател на средствата е Министерството на транспорта. Всички останали клаузи остават непроменени.
Въз основа на приетото обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 8 от Конституцията да ратифицира със закон Допълнение № 1 към Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на строежа и проучванията на мост над р. Дунав между Видин и Калафат, подписано на 12 януари 2006 г.
Становището беше прието единодушно.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Можем да преминем към обсъжданията.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря.
Господин председател, уважаеми дами и господа, СДС винаги е подкрепяло проекта “Дунав мост-2”, ще го подкрепим и този път.
Искам да използвам повода да обърна вашето внимание върху един сериозен проблем. По този проект има класирани пет консорциума в така наречената “къса листа”. Първият консорциум, воден от “Билфингер”, която е най-голямата фирма, участваща в тази процедура, вече се отказа. Четвъртият консорциум почти 100% се отказа. Третият консорциум има голяма вероятност да се откаже.
Нека да споделя с вас какви са причините за това. Няма ясни критерии как ще бъдат оценявани офертите по този проект. Има описани различни технологични решения като вид мост, но не е ясно кое технологично решение с каква тежест е при офертата. За изготвяне на един такъв детайлен проект са необходими над 1 млн. евро. При положение, че има такава голяма неяснота, много фирми неслучайно се отказват и не желаят да участват. Използвам възможността, че има представители на съответното министерство – необходимо е да има много ясни критерии, защото в противен случай от пет консорциума ще останат два, може и толкова да не останат.
Един проект, уважаеми колеги, е ефективен тогава, когато е ясно какви са условията при кандидатстването – трябва да има ясни критерии, да има сравнимост на офертата, за да няма необходимост даденият консорциум да има отношение и връзки с даденото министерство. Трябва да има прозрачност и отчетност.
В този случай това е проблематично.
Използвам случая и въпреки че СДС ще подкрепи този законопроект, да ви обърна внимание, както и на представителите на съответните министерства, че има проблем, че не трябва да се подхожда по този начин. Необходимо е да има ясни критерии за оценка.
Как ще сравните офертите за два различни видове мост – единият например въжен, другият стоманен? Как ще стане това? Няма я тази яснота, която отблъсква големи корпорации от участие. Най-големият участник – “Билфингер”, каза, че няма да участва и това вече е сигурно.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Ще си позволя една реплика към господин Мартин Димитров.
Днес обсъждаме ратифицикацията, а не тръжната документация, по която е обявен търгът. Не би следвало Народното събрание да се занимава с това кой ще се откаже предварително – няма отказали се, има един, който е…
Но аз мога да потвърдя, че има огромен интерес от участници в този търг. Нека тези въпроси по процедурата оттук нататък – утвърждаването на листата, стартирането на процедурата по проектиране и така нататък – следващите компоненти на цялостния проект, да ги оставим на Управителния комитет. Той е българо-румънски.
Мисля, че този въпрос е в интерес не само на България, а и на Европейската комисия. Ако има все пак някакви съмнения при Вас, господин Димитров, готов съм в Комисията по транспорт и съобщения да извикаме министъра на транспорта и да дискутираме вече конкретния линеен график за изпълнението на проекта по време. Но това, което Вие поставяте, не е елемент на ратификация. На нас ни предстои още една ратификация заради закъснението, което беше допуснато с KFW с Германия. Мисля, че оттук нататък няма никакви финансови, правни и други пречки Управителният комитет и специализираното звено, което е създадено за управление на инфраструктурния проект, да си свърши нещата. И делегацията участва със свои експерти при оценката на участниците и ще участва в оценката на офертите. Нека все пак да не даваме тон в тази посока, да свършим нашата си работа и да контролираме как те си изпълняват своите задължения на етапа, когато започне реализацията на самата процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Мирчев, когато човек ратифицира нещо, трябва да знае какво ратифицира. И колкото повече информация притежава, прави по-добър избор. Така че информацията в живота е нещо много важно. Нейното количество определя качеството на избора, който човек взима.
А вие и въобще целият български парламент е един контролен орган. Той трябва да е наясно с всяко развитие. Така че ратификацията е един много удобен момент да си кажем какви проблеми виждаме, за да може парламентът при тяхното задълбочаване да вземе отношение. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Желаещи за изказване по този законопроект, колеги? Няма желаещи.
В такъв случай обявявам за приключени разискванията. Гласуването ще бъде веднага след почивката.
Благодаря на представителките на Министерството на транспорта за участието им.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЖЕНЕВСКИТЕ КОНВЕНЦИИ ОТ 12 АВГУСТ 1949 Г. ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИЕМАНЕТО НА ДОПЪЛНИТЕЛНА ОТЛИЧИТЕЛНА ЕМБЛЕМА (ПРОТОКОЛ ІІІ), внесен от Министерския съвет на 10 юли 2006 г.
Господин Ранчев, заповядайте да прочетете становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Представям на вашето внимание становището на Комисията по външна политика относно законопроект за ратифициране на Протокола за допълнение на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. във връзка с приемането на допълнителна отличителна емблема (Протокол ІІІ), внесен от Министерския съвет на 10 юли 2006 г.
“На редовно заседание, проведено на 12 юли 2006 г., Комисията по външна политика разгледа законопроекта за ратифициране на Протокола за допълнение на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. във връзка с приемането на допълнителна отличителна емблема (Протокол ІІІ).
Протоколът предвижда въвеждането на нова емблема на Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец. Двете официално признати и използващи се до този момент емблеми са червеният кръст и червеният полумесец. Новият неутрален символ е червена рамка на бял фон във формата на квадрат, изправен на единия си връх, в която може да бъде инкорпорирана допълнителна емблема (обозначителен знак), една от вече установените или комбинация от тях. Това ще даде възможност на национални дружества като Червения Давидов Щит на Израел и други, които не използват двете емблеми, пълноправно да се присъединят към Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец.
Документът се подкрепя от всички страни – членки на Европейския съюз.
От протокола не произтичат финансови задължения за Република България.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика с единодушие прие следното становище:
1. Приема за основателни мотивите на Министерския съвет и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокол ІІІ.
2. Като се обедини около мнението за необходимост от прецизиране на превода на документа, предлага на Народното събрание да приеме следната редакция на наименованието и член единствен на законопроекта:
“ЗАКОН
за ратифициране на Допълнителния протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 относно приемането на допълнителна отличителна емблема (Протокол ІІІ)

Член единствен. Ратифицира допълнителния протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 г. относно приемането на допълнителна отличителна емблема (Протокол ІІІ), приет на 8 декември 2005 г. в Женева.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Ранчев, дали тази промяна – предложение на комисията, е приета от вносителя? Имаше ли представител на Министерството на външните работи?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Да, нямаше възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, “Допълнителен протокол” вместо “Протокол за допълнение”.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по този законопроект. Няма желаещи.
Ще гласуваме предложението на комисията след почивката. Ще подложим на гласуване тази окончателна редакция на заглавието на закона, така както е предложена и на член единствен от закона в предложението на комисията. Гласуването ще е след почивката.
Ще моля и господин Ранчев да е тук, както и колегите по предходните ратификации, тъй като навярно ще има нужда след първото гласуване след почивката да се прави процедурно предложение за преминаване към второ гласуване, за да може да изгласуваме законопроектите.
Опасявам се, че ратификациите малко притъпиха бдителността на колегите народни представители.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма, а именно към точка четвърта:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ, № 654-01-95, внесен от народните представители Йордан Цонев, Татяна Дончева и Камелия Касабова на 7 юли 2006 г.
Становищата на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по правни въпроси вече са били представени. Вносителите също са представили мотивите на предходно заседание, тук има приложен именно този материал– справка от 14 юли, където действително е записано, че на 14 юли са представени докладите на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, на Комисията по правни въпроси, на Комисията по въпросите на държавната администрация и на Комисията по европейска интеграция, както и че народният представител Йордан Цонев е представил законопроекта.
Следва да преминем към разисквания. Имате думата.
Има ли желаещи, колеги? При предходното, така да се каже, гледане, не е имало желаещи да вземат думата. Появило ли се е такова желание у някои колеги в това заседание? Не виждам желаещи да се изкажат.
Обявявам разискванията за приключени. Гласуването ще бъде след почивката.
Следващата точка от програмата е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА АРХИТЕКТУРЕН ФАКУЛТЕТ В СТРУКТУРАТА НА ВИСШЕТО СТРОИТЕЛНО УЧИЛИЩЕ “ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ” – СОФИЯ.
Проектът е внесен от Министерския съвет на 21 юни 2006 г. с № 602-03-14.
Има доклад на Комисията по образованието и науката. Виждам, че госпожа Богданова се готви да представи доклада.
Заповядайте, госпожо Богданова.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин председателю, предлагам при разглеждането на тази точка, ако не възразявате и по следващата, в залата да бъде допусната госпожа Екатерина Виткова – заместник-министър на образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за допускане в залата по тази и по следващата точка – по Закона за професионалното образование, на заместник-министър Виткова.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Заповядайте, госпожо Виткова.
Имате думата, госпожо Богданова.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА:
“ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно проект за Решение за откриване на Архитектурен факултет в структурата на Висшето строително училище “Любен Каравелов” – София, № 602-03-14, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2006 г.

На заседание от 12 юли 2006 г. Комисията по образованието и науката разгледа проект за Решение за откриване на Архитектурен факултет в структурата на Висшето строително училище “Любен Каравелов” – София, № 602-02-14, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2006 г.
В заседанието участваха Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката, и доц. Георги Годинячки – ректор на Висшето строително училище “Любен Каравелов” – София.
Проектът за Решение за откриване на Архитектурен факултет в структурата на Висшето строително училище “Любен Каравелов” – София, бе представен от Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката. Той подчерта, че проектът е на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование. Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация с Протокол № 3 от 22 януари 2004 г., е дал положителна оценка на проекта. Съгласно чл. 84, ал. 2 от Закона за висше образование е определен срок да бъде поискана акредитация на Архитектурния факултет в рамките на институционалната акредитация на висшето училище. Националната агенция за оценяване и акредитация е направила препоръки към Висшето училище да подобри възрастовата структура на хабилитирания академичен състав и да положи усилия за осигуряване на държавна субсидия, необходима за функционирането на факултета. Висшето строително училище “Любен Каравелов” е предоставило в Министерството на образованието и науката информация за изпълнението на направените препоръки от Националната агенция за оценяване и акредитация.
Архитектурният факултет като основно звено на Висшето строително училище се състои от три катедри – по архитектурно проектиране, по архитектурни конструкции и инсталации и по култура, теория и история на архитектурата. Факултетът разполага с 9 хабилитирани и 10 нехабилитирани преподаватели и в момента се провеждат три конкурса за хабилитирани преподаватели, както и една процедура за защита на степента “доктор на науките”. Зачислени са и 4 докторанти по архитектура. Хабилитираният състав на Строителния факултет е включен в обучението на началните курсове по специалността “Архитектура”. Академичният състав на факултета ще се попълва постепенно с развитие на пълния образователен цикъл. С решения на Министерския съвет за учебната 2004/2005 г., както и за 2005/2006 г. на Висшето строително училище е отпускан прием за обучение по 25 студенти, а за учебната 2006/2007 г. – 20 студенти в образователно-квалификационната степен “магистър” за специалността “Архитектура”. Учебният план е в съответствие с Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността “Архитектура” на образователно-квалификационна степен “магистър” с професионална квалификация “архитект”. Обучението във факултета се осъществява по алтернативна система, която е новост за българското архитектурно образование и се извършва в учебни дизайн студия, където студентите от първи курс до завършването си провеждат учебен процес под ръководството на архитект-проектант с екип от преподаватели.
Създаването на Архитектурния факултет е съвместна инициатива на Висшето строително училище с Международната академия по архитектура, подкрепена от Съюза на архитектите в България, Камарата на архитектите в България и Сдружението на урбанистите в България. Международната академия по архитектура поема безвъзмездно методическото ръководство на обучението и осигуряването с преподаватели, с което ще подпомогне усилията на академичния състав за качествен образователен процес.
Висшето строително училище “Любен Каравелов” като наследник на Военното училище на Строителни войски притежава много добра учебна, информационна и спортна база, включително и студентски общежития. Откриването на Архитектурния факултет ще даде възможност тази материална база да бъде използвана по-ефективно, да се съхрани и обогати. Народните представители подчертаха, че с откриването на Архитектурния факултет ще се затвори образователният цикъл “Архитектура и строителство” във Висшето строително училище и ще се увеличат специалистите, необходими за все по-разрастващия се строителен отрасъл.
След направените разисквания Комисията по образованието и науката с 13 гласа “за” и 1 глас “въздържал се” подкрепя проекта за Решение за откриване на Архитектурен факултет в структурата на Висшето строително училище “Любен Каравелов” – София, № 602‑03‑14, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2006 г., и предлага да бъде приет от Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Богданова.
Други доклади няма.
Има ли желаещи да се изкажат по този проект за решение?
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Аз съм този член на комисията, който се въздържа при гласуването и искам да обясня защо съм се въздържал. Много моля народните представители да обърнат внимание на фактите, които ще изложа. Не ги призовавам да гласуват “против”, но ги призовавам по принцип да обърнат внимание на казуса, за който става дума.
Комисията по акредитацията в цялата си битност не е отказала на никого акредитация. Няколко пъти го повтарям на самата комисия. Тоест, комисията е формална и който каквото поиска му го раздава, което е неправомерно по смисъла на това, че ние непременно трябва да вдигаме равнището на висшето ни образование, което равнище непрекъснато пада.
Второ, двата аргумента на вносителите – първият, че трябва да има конкуренция между две архитектурни специалности в две различни учебни заведения, и вторият, че вече има приети три курса студенти, има докторанти, има защитили дисертация и т.н., за мен лично не са валидни по много прости причини. Първата причина е, че архитектурата не може да се конкурира на образователно ниво. Обучението по архитектура дава продукт – архитекти. На архитектите идеите и дарбите са в главата. И те се конкурират със своята продукция на пазара, който е европейски и световен пазар за разлика от много други пазарни продукти от този тип. Затова аз смятам, че този аргумент е невалиден. Вторият аргумент е, че са приети студенти. Искам да кажа, че това е една от поредните процедурни хватки, с които различни висши учебни заведения откриват специалности. А какви са тези хватки? Правителството на НДСВ е разрешило преди години приема на студенти по архитектура в институт, в който няма специалност. Всичко това става на базата на хонорувани преподаватели, които са конкретно по специалността. По общите строителни дисциплини те си имат преподаватели. Не приемат три курса студенти, приемат докторанти, без да имат специалност. И в края на краищата какво излиза? Те поставят Народното събрание пред свършен факт. Извити са ръцете на народните представители. Щете - не щете, защо трябва да закриваме курсовете, да прехвърляме студенти в другия институт, да си имаме разправии, дайте да гласуваме. Това нещо започва да се разраства и се превръща в една пирамида.
Аз съм сигурен, че в тази зала има народни представители, които разбират какво значи обучение по архитектура. Това е нещо много сложно. И за колко години може да се изгради истински преподавателски колектив, истински научноизследователски колектив, за да стане това конкурентоспособно на другото?
По тази причина искам да използвам случая и да обърна внимание на народните представители, че когато взимаме такива решения, трябва много да се внимава и трябва да сложим някаква цедка, някаква преграда на гласуването.
Сега аз пак ще се въздържа да гласувам за откриването на тази факултет. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Госпожо Богданова, имате думата за реплика.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Професор Станилов заяви това си мнение и в Комисията по образованието. Аз си позволявам по повод на неговото заявление, което беше коректно заявено и там, да кажа следното. Ние не можем да вменяваме на Висшето строително училище, което е родило една добра идея и я осъществява вече втора година, вината за това, че Националната агенция по оценяване и акредитация е дала подобна положителна оценка за всеки, който я е поискал. Аз искрено се надявам, че това, което защити като своя теза пред комисията доц. Годенячки и това, което заяви министър Велчев, коректното основание да дадем подобно съгласие, тъй като би било много добре, ако всичко това, което е заявено като идея, не просто конкурира традиционния вече със своя колектив и със своя традиция съществуващ архитектурен факултет, защото това дава възможност за допълнителна подготовка, която има твърде модерен и интересен поглед в осъществяването на този тип образование по регулирана професия.
Мисля, че това не би трябвало да бъде единственото основание да се въздържим или да не дадем съгласието си по този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За съжаление, онова, което гласувахме - в залата да присъства заместник-министър Виткова, все още не е реализирано, тъй като беше редно да чуем и нея във връзка със съображенията на проф. Станилов, с дискусията, която се е състояла в комисията.
Господин Славов, заповядайте за изказване.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Истина е, че Националната агенция за оценяване и акредитация има много сериозни изисквания, когато дава съгласие и за стартиране, и за финализиране на процедурата за откриване на нов факултет или на ново висше училище. Важно е да се знае в този случай, че става дума за държавно висше училище, което има дългогодишни традиции и чиято реализация на кадрите дава всички основания да се счита, че то действително отговаря на високите изисквания да кандидатства и да получи одобрение за откриване на този факултет.
Когато говорим за процедурите, които се спазват в рамките на закона от Националната агенция за оценяване и акредитация, трябва да си спомним, че в последно време тук взехме решение за откриване на нови факултети в две други държавни висши медицински училища – Стоматологичния факултет във Варненския медицински университет и Факултета по фармацевтика в Пловдивския медицински университет. Всичко това стана след дълга, продължителна работа и подготовка от страна на висшите училища и контрол от страна на специалисти, които работят в Националната агенция за оценяване и акредитация. Всичко това – на основата на обективни критерии и показателни изисквания, на които отговарят всички висши училища – не само държавните, а и частните.
Това, че едно държавно висше училище е успяло да отговори на тези сериозни изисквания, е поредното доказателство за високото ниво на образование и на висше образование в нашата страна. Нека да не го подценяваме. Нека това, което се дава като подготовка и като квалификация в държавните висши училища, да не бъде обект на постоянна критика и на принизяване на работата, която сериозно се извършва там.
В този смисъл смятам, че именно на основата на обективни критерии, изисквания и показатели пред нас е направено съответното предложение, което е редно да подкрепим, защото висшето образование се развива, висшите училища се развиват и наличието на конкуренция е нещо естествено и нормално както за медицинските университети, както стана преди известно време с наше гласуване в пленарната зала, така в случая вече и за този Факултет по архитектура във Висшето строително училище "Любен Каравелов".
Аз подкрепих предложението по време на заседанието на Комисията по образованието и науката. Ще го подкрепя и тук – в пленарната зала, когато гласуваме, защото смятам, че това е нормалният и естествен акт от страна на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Станилов, бихте ли желал реплика на изказването на господин Славов? Госпожа Виткова вече е в залата, тя навярно се ориентира за част от хода на дискусията, но ако желаете отново да изложите накратко Вашите възражения, за да я поканим да ги коментира.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отказвате се.
Има ли желаещи за изказвания?
Гласуването ще е след почивката, но бих поканил госпожа Виткова, доколкото тя е тук, да вземе отношение по въпроса с преценката, включително от Комисията по акредитация, на наличните предпоставки, качества, капацитет на училището да развие пълноценна дейност по обучение на студенти по архитектура.
Заповядайте, госпожо Виткова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което обсъждате – да бъде одобрен Факултетът по архитектура във Висшето строително училище, е нещо, което Министерството на образованието и науката по принцип подкрепя. Считаме, че висшето училище е дало достатъчно доказателства за потенциала и възможността да бъдат обучавани студенти в тази специалност, още повече трябва да се има предвид, че с решение още на предишния Министерски съвет те вече обучават студенти в тази специалност, тоест ние сме в заварено положение. Националната агенция за оценяване и акредитация е независим орган от Министерството на образованието и науката, с който, разбира се, ние поддържаме връзка по принцип и наблюдаваме работата им, но те се подчиняват на обективни правила, които считаме, че са достатъчни, за да гарантират едно правилно решение при даване на акредитация. В Комисията по образованието и науката беше и ректорът на висшето училище. Според нас има достатъчно преподавателски състав, който да осигури това обучение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Виткова, за изложението, което направихте.
Има ли желание за допълнителни изказвания? Не виждам, колеги.
Обявявам за приключени разискванията по този законопроект. Ще го гласуваме веднага след почивката.
Преминаваме към точка шеста:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ.
Заповядайте, госпожо Богданова.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, на вашето внимание за второ четене е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 602-01-34, внесен от Министерския съвет на 10 май 2006 г. и приет на първо гласуване на 21 юни 2006 г.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 няма направени допълнителни предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, представен ви е текстът за заглавиена законопроекта и за § 1. Текстовете са подкрепени от комисията по вносител. Няма желаещи за изказване. Ще гласуваме тези текстове след почивката.
Аз виждам доста големи текстове, които са без предложения, така че може да ги представите, госпожо Богданова.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: По § 2, който предвижда изменението на Глава осма, няма направени допълнителни предложения между двете четения в комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
По § 3 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
“Заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
По § 4 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
По § 5 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
По § 6 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Няма предложения и по § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
По § 8 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Няма предложения и по § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Уважаеми колеги, докладът за второ четене на комисията за този законопроект е от девет параграфа. Всички те се подкрепят от комисията с текста на вносителя, включително и заглавието на законопроекта: „Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение”, както и последният § 9, който предвижда този закон да влезе в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
По всички тези текстове има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Обявявам за приключени разискванията.
Законопроектът ще бъде гласуван на второ четене след почивката едновременно – текстовете на заглавието и на деветте параграфа.
Благодаря Ви, госпожо Богданова. Благодаря на комисията и на госпожа Виткова.
Преминаваме към точка седма от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ.
Както си спомняте, уважаеми колеги, двата законопроекта – на д-р Китов и господин Иванов и този на Министерския съвет, бяха представени на 14 юли т.г. Състояха се разисквания. В резултат на тези разисквания Народното събрание реши процедурно отлагане на гласуването на законопроектите на първо четене до депозирането на доклад на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Такъв доклад е депозиран с дата 18 юли 2006 г., час - 17,45, в деловодството на Народното събрание. Докладът е на Комисията по правата на човека и вероизповеданията по двата законопроекта и е подписан от проф. Герджиков. Това показа справката.
Господин Ахмед Юсеин има готовност да представи доклада на комисията.
Заповядайте, господин Юсеин.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги!
„На извънредно заседание, проведено на 18 юли 2006 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на тъкани, органи и клетки, с вносители - народните представители Борислав Китов и Лъчезар Иванов, и Министерският съвет.
Двата законопроекта бяха представени съответно от народния представител Лъчезар Иванов и д-р Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването.
В хода на проведената дискусия се изложиха противоположни становища по предлаганите изменения относно съгласието за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта на лицето.
Народният представител Иван Сотиров изрази категорично несъгласие да се възприеме подходът за „подразбиращо се съгласие”. Той обърна внимание на необходимостта от провеждане на широка разяснителна кампания и сериозен дебат в обществото и разясняване на правата на гражданите в процедурата по донорство. Според него е необходимо да се предвиди ред за индивидуално писмено уведомяване на гражданите и да се даде подходящ срок за изразяване на волята им.
Народният представител Трифон Митев изрази принципната си подкрепа за двата законопроекта и се присъедини към мнението на господин Сотиров относно необходимостта от провеждане на разяснителна кампания и създаване на процедура за уведомяване на гражданите за техните права. Той настоя също да се регламентира ясно и процедурата за вземане на органи в екстремални случаи, особено когато лицето не може да бъде идентифицирано.
Категорично несъгласие с предлаганите изменения относно съгласието за донорство изрази народният представител д-р Николай Михайлов. Той напомни, че сега действащият закон е приет преди три години, но за този период държавните институции не са организирали публичен дебат, който да информира и мотивира гражданите и да създаде култура на даряване. Той обърна внимание на религиозната и духовната страната на този въпрос и подчерта, че е особено важно да се вземат предвид становищата на основните вероизповедания.
В подкрепа на двата законопроекта се изказаха народните представители Огнян Герджиков, Ахмед Юсеин и Пламен Славов.
В дискусията взе участие и Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Натанаил. Православната църква, въз основа на Свещеното писание, държи за зачитането на свободната воля на човека, която му е дадена от Бога при сътворението му и никой няма право да му я отнема приживе. Животът е дар Божи и всеки е длъжен да го пази. Докато човек е жив, неговата изрична воля трябва да бъде определяща и зачитана и на всеки трябва да се даде възможност да я изрази свободно.
Двата законопроекта бяха гласувани поотделно.
С мнозинство от 5 гласа „за” и 2 - „против” Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на тъкани, органи и клетки, № 654-01-60, внесен от народните представители Борислав Китов и Лъчезар Иванов на 12.05.2006 г.
С мнозинство от 5 гласа „за” и 2 „против” Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на тъкани, органи и клетки, № 602-01-51, внесен от Министерския съвет на 21.06.2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Юсеин.
Решението на Народното събрание е изпълнено – докладът на комисията ви е представен, уважаеми колеги.
Комисията с мнозинство предлага и двата законопроекта да бъдат приети на първо четене.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, въпросът, който се поставя пред нас, е много важен и аз искам да ви кажа предварително, да заявя, че аз и моят съпруг сме записали в документите си, че сме съгласни в случай, че стане нещо такова, да станем донори.
Братът на моя съпруг има присадено сърце. Това го казвам, за да не мислите, че ние по принцип сме против донорството на органи. Напротив, даже сме за това, но за мен е неприемливо и аз ще гласувам против тази презумпция за съгласие, знаейки какво става наоколо, знаейки и това, за което всички си даваме сметка как по някой път не особено отговорно се действа по този въпрос. Това може да не се хареса, но не ме интересува на кого се харесва и на кого не се харесва.
Тук става въпрос за една презумпция, която аз не мога да приема. Аз съм го виждала как се прави в други държави, когато хората влизат в болницата, има един документ, който те подписват и той е дали са съгласни или не са съгласни в случай, че стане нещо, техните органи да бъдат дадени. Това според мен е правилната политика, а не презумпцията, че ти си съгласен, а да бъдеш попитан изрично, да бъдеш осведомен. Повечето хора в България не знаят за какво става дума. Само когато имат нужда по някой път, тогава се осведомяват. И пак ще кажа – тази кампания за осведомяване на българските граждани не е станала. Нея още я няма.
Ако питате повечето хора какво е “презумпция”, те ще се запънат да отговорят какво означава тази дума, а още повече когато им кажете “ти си потенциален донор, само ако си в съзнание и знаеш за какво става въпрос, тогава можеш да заявиш, че не си”. За мен това е категорично нарушение на човешките права. Затова пак ще кажа, че ще гласувам “против”.
Идеята е хуманитарна, тя е необходима, но не мисля, че законово достатъчно са защитени правата на хората, които отиват там в един труден момент. Затова държа да си кажа мнението по този въпрос, заявявайки пак, че в нашето семейство сме си дали съгласието по принцип, но искам да бъдат защитени правата и на другите хора. Това прибързано решение за мен е неприемливо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Мозер.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, считам, че днес се разглежда изключително важен проблем, а в залата виждам доста свободни места.
Вчера, когато се проведе заседанието на комисията, становището на която току-що беше изчетено, беше повдигнат въпросът за обществения интерес и обществения дебат. Считам, че общественият дебат в България започна през 2002 г. и не е спирал до днешна дата.
Относно това дали българският народ е подготвен за онова, което ние му поднасяме днес като предложение – законопроект, аз считам и мога да отговоря, базирайки се на статистическите изследвания, че българският народ е добре информиран и добре разбира сложността и отговорността на този акт. Считам, че с този изключително важен законопроект ние ще отговорим на европейските изисквания и критерии, което се очаква да бъде направено от нас.
Всички ние, които седим днес тук и дебатираме въпроса за трансплантацията на тъкани и органи, в един миг или една нелепа ситуация може да ни постави на масата на пациентите. Тогава всъщност ще бъдем от другата страна. В момента се изказвам не като лекар, а като гражданин и потенциален пациент, защото утре на мен може да ми бъде необходимо да ми бъде направена такава трансплантация на органи. Когато във втори курс на следването пристъпвахме в залата за аутопсия – вчера д-р Адемов каза – там бе написано: “Тук мъртвите учат живите”.
В този аспект считам, че всички ние тук трябва да заявим волята за това, че след смъртта има живот и че след нашата смърт, стига да има възможност, ние бихме могли да дарим живот. Нека в тези думи да не се разкриват някакви патетични чувства и някакви емоционални мотиви. Считам, че всеки от нас трябва да осмисли добре онова, което правим, защото в крайна сметка сме се запътили към Европа и сме се ангажирали нашият народ да не отстъпва от изискванията и развитието ни както в отделни области, така и в областта на медицината.
Аз лично по съвест ще подкрепя този законопроект. Считам, че всички тук присъстващи дълбоко ще се замислят и ще подкрепят законопроектите, които са предложени от доц. Китов и Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Иванов.
За реплика – господин Михайлов.
В интерес на дискусията – извън времето, което има Вашата група. Заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин Иванов, аз нямам никакво съмнение, че Вие сте убеден в смисъла на закона, който предлагате.
Ще кажа само, че този закон не се предлага след адекватна обществена дискусия по него. Общественото мнение не е подготвено. В този смисъл законът рискува да бъде контрапродуктивен. Той може да направи така, че донорството в България да загуби, а не да спечели. Донорската кауза се постига трудно, с деликатност, простете ме за думата – с мъдрост. Това не се прави сприхаво, не се извършва потайно, а се разполага публично, за да бъдат чути всички “за” и “против” – нещо, което не се случи.
Аз съм “против” поправката по съображения, които споменах в дискусията преди около три дни. Ще добавя само, че действащият в момента закон дава великолепна възможност за развиване на културата на донорството при условие, че гражданското общество и неговите институции бъдат ангажирани с разясняване на смисъла на това да бъдеш донор и на достойнството да даряваш органи. Това не се прави. Затова считам, че рискувате като вносител на този закон днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (НДСВ): Уважаеми д-р Михайлов, благодаря за Вашето становище. Считам, че точно тук се преплитат общите интереси на обществото, от една страна, и на гилдията на лекарите – от друга. Професионализмът на лекарите и мъдростта на пътя, който са изминали страните преди нас, може да формира общественото мнение чрез обединяване, а не чрез разединяване и даване на несигурен път на този законопроект.
В този смисъл донорската кауза, за която говорехте, би трябвало да бъде подкрепена от хората, които са двигател в тази насока. Считам, че преди законопроектът да е влязъл, ние да го обричаме, че ще създаде погрешен път за трансплантацията в нашата страна, е изключително неправилно. По отношение на сега действащия закон, който имаме към днешна дата, фактите от Агенцията по трансплантация говорят недвусмислено, че той е неработещ. Считам, че ние сме длъжници на нашето общество. Длъжници сме, защото трябва да направим така, че обществото да бъде информирано от компетентните и авторитетните хора, ние да дадем правилния път и насока, а оттам ще се формира и общественото мнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Иванов.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, СДС взе решение за гласуване по съвест по този закон. За мен, когато човек не направи собствен избор, никой няма право от негово име да решава и да избира. Мястото на държавата в случая е да направи информационна кампания и хората сами да решат за себе си. Така че лично аз ще гласувам против този закон.
Свободната воля предполага лично решение. Когато държавата започне да решава вместо хората, става страшно. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Димитров, заповядайте.
БОТЬО БОТЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Вземам отношение по проблема, тъй като от години сме свидетели на една дискусия, която като че ли няма край. Обсъждайки в многото аспекти “за” и “против”, ние рискуваме да не решим един проблем, който трябва да намери своето решение най-после, защото от това зависи усвояването на една дейност, без която нашето съвремие не може.
Обществеността е достатъчно информирана от медиите във всички направления – радио, телевизия, вестници. Те постоянно информират обществеността от потребността от една животоспасяваща дейност. Едва ли някой се съмнява, че ние трябва да решим най-после проблема дефинитивно и да отключим нещо, без което не можем и в което са вперени очите на многото хиляди нуждаещи се от трансплантация на най-различни органи.
Ето защо решително трябва да подкрепим проекта на Борислав Китов и на Министерския съвет. В последна сметка прагматизмът трябва да надделее и възраженията, че обществеността не е достатъчно обработена и информирана, са съвършено несъществени. Вярно, всеки има право на волеизраз, обаче ние се сблъскваме с едно нещо, което е характерно за нашата нация – пасивността, с която тя участва в решаването на много от своите животрептящи проблеми. Вярно е, че наистина писменото съгласие е добре, но законът работи ли? Не работи. Затова много по-правилно е който не желае, да изрази своето несъгласие. Това дава възможност на всеки един, който не е съгласен, активно да го заяви.
Според мен трябва да гласуваме закона, защото много са тези, които очакват отключването на един проблем, от който зависи животът им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Втора реплика има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми д-р Ботев, големият въпрос в случая е кога някой може да вземе решението вместо Вас. Кога смятате, че изборът не трябва да принадлежи на човека, а отива в държавата. Това е големият въпрос в този случай – кой прави избора. И дали когато някой друг, в случая държавата, решава вместо Вас, това не нарушава Вашите права. Според мен ги нарушава.
Признавам, казусът е сложен, признавам, има много мнения по въпроса, но лично аз няма да подкрепя този закон.
Казах за информационна кампания, имайки предвид следното. Кампания, която да подбуди хората свободно и демократично сами да направят избора искат ли да бъдат донори или не искат. Тоест изборът трябва да принадлежи на човека. Този закон казва следното: който разбрал-недоразбрал, от утре държавата ще разполага с телата на хората както намери за добре. За мен това нарушава основен принцип – принципа на свободната воля.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Няма такъв текст в закона! Говори сериозно. Държавата с нищо не разполага.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Доктор Адемов, ако искате да кажете нещо, трибуната е свободна за изказвания.
Така че държавата в случая отнема част от свободата на човека. Това е проблемът за мен. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Димитров.
Има ли други желаещи да вземат думата? Дискусията миналия път беше доста интензивна, така че повечето колеги, които са имали желание, са се изказали.
Не виждам желаещи да вземат думата, уважаеми колеги. В такъв случай ще обявя обсъжданията за приключени и законопроектите ще се гласуват след почивката.
Дискусията по двата законопроекта е приключена, ще ги подложим на гласуване след почивката в 11,00 ч.

Следващата точка от нашия дневен ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Ако си спомняте, бяха представени докладите на комисиите по икономическа политика и по европейска интеграция. Имало е изказване и на господин Ясен Попвасилев. След това Народното събрание е приело процедурно предложение за отлагане на обсъждането до депозирането на доклад на Комисията по правни въпроси. Такъв доклад е депозиран с вчерашна дата в 11,18 ч.
Давам думата на господин Стоилов да го представи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! На вашето внимание представям доклада на Комисията по правни въпроси относно законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет.
“На редовно заседание, проведено на 13 юли 2006 г., Комисията по правни въпроси обсъди цитирания законопроект. На заседанието присъстваха госпожа Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, господин Емил Бозуков – председател на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, господин Руси Статков, господин Ерхан Чаушев и господин Петър Комаров – членове на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, и госпожа Атанаска Бозова – изпълнителен директор на Агенцията за следприватизационен контрол.

От името на вносителя – Министерският съвет, заместник-министър Анна Янева представи законопроекта. Тя посочи, че предлаганите промени се налагат, поради необходимостта от осигуряване на засилена правна защита на частните държавни вземания по приватизационни договори.
В съответствие с направената препоръка в Плана за действие за 2006 г. за изпълнение на ангажиментите, поети в процеса на преговори за присъединяване към Европейския съюз, е включена мярка за изготвяне на Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Измененията са в две посоки.
Първо, възлага се на Агенцията за следприватизационен контрол и на общинските съвети или на определени от тях органи правомощието да събират дължимите вноски от цената по приватизационните договори по реда на чл. 237, буква „к” от Гражданския процесуален кодекс, тоест предоставя се възможността посочените органи самостоятелно да пристъпват към принудително изпълнение на изискуемите вземания за цената по приватизационните договори с оглед на тяхното ефективно събиране.
Предлаганата законодателна промяна цели вземанията на Агенцията за следприватизационен контрол и на общинските съвети за неизплатената разсрочена част от цената по приватизационните сделки да подлежат на принудително изпълнение. Същевременно предлаганото изменение няма да накърни правото на защита на купувачите по приватизационни договори, които могат да защитят правата и законните си интереси в съответствие с разпоредбите на Глава „Оспорване на вземането по изпълнителния лист” – чл. 250-255 от Гражданския процесуален кодекс.
Второ, предвижда се съответният орган на Националната агенция за приходите да предоставя конкретно посочена данъчна и осигурителна информация, предвидена в чл. 72, ал. 1, т. 1 и 4 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, въз основа на мотивирано писмено искане на Изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол и на органите по чл. 4, ал. 2.
Предложеното допълнение дава възможност за повишаване на ефективността и оперативността на дейностите по следприватизационния контрол, като на агенцията и на органите по чл. 4, ал. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол се осигурява достъп до данъчна и осигурителна информация. Исканата информация се отнася единствено до банковите сметки и данните от търговската дейност, стойността и вида на отделните активи и пасиви или имущества, представляващи търговска тайна.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Борислав Ралчев, Яни Янев, Мая Манолова, Надя Антонова, Христо Бисеров, Надка Балева, Янаки Стоилов.
Като цяло те подкрепиха законопроекта. Изказаните мнения се свеждат до това, че законопроектът е опит за разрешаване на приватизационните проблеми в тяхната заключителна фаза, когато вече са настъпили редица неблагоприятни последици и се търси начин за защита интересите на държавата чрез допълнително извънсъдебно изпълнително основание. Част от направените предложения отбелязват необходимостта от приемане на законодателни гаранции към момента на сключване на договора. Такива гаранции могат да са прехвърлянето на правото на собственост върху акции по приватизационни договори в момента, в който бъдат изпълнени задълженията по тях, тоест придобиването на акции и дружествени дялове да се обвърже с изпълнението на предвидените парични задължения. Това би стимулирало купувачите към изпълнение на поетите задължения.
Изрази се също мнение, че законопроектът ще има действие занапред във времето и няма да е в състояние да разреши проблема с натрупаните неизпълнени задължения по вече сключени и изпълняващи се приватизационни договори. Наред с това предлаганото ново извънсъдебно изпълнително основание по Гражданскопроцесуалния кодекс, тоест решението на Изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол не е най-сполучливият правен вариант, тъй като не е ясна правната природа на това решение и начините на неговото обжалване по процесуален ред.
Изказаха се резерви по отношение на § 2 от законопроекта, защото с него се въвежда извънреден способ за получаване на информация за страните по приватизационни договори, която представлява търговска тайна.
Комисията смята, че тези въпроси се нуждаят от допълнително обсъждане от водещата комисия при второто четене на законопроекта.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене.”
Господин председател, тук са представени и участници от страна на компетентните органи, за да бъдат допуснати в пленарната зала: госпожа Анна Янева – заместник-министър на Министерството на икономиката и енергетиката, госпожа Камелия Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на икономиката и енергетиката, и госпожа Атанаска Бозова – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за следприватизационен контрол. Предполагам, че след почивката, когато започне дискусията, те ще бъдат допуснати за участие в нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Стоилов.
Колеги, моля да гласуваме процедурното предложение, направено от господин Янаки Стоилов, за допускане в пленарната зала на заместник-министър Анна Янева и представителите на Министерството на икономиката и енергетиката, за да могат да се включат в дискусията при необходимост след почивката.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
С това, уважаеми колеги, обявявам почивка от 30 минути – до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с гласуване на законопроектите, приети преди почивката.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените с вносител Министерският съвет.
Гласували 105 народни представители: за 104, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, тъй като на заседанието, когато разгледахме тази ратификация, нямаше нито един против или въздържал се и консенсусът беше пълен, предлагам на това заседание да гласуваме предложения законопроект за ратифициране и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване процедурното предложение законопроектът да бъде приет на две четения в днешното пленарно заседание.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към второ гласуване на законопроекта.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта и член единствен – по вносител.
Гласували 120 народни представители: за 118, против 1, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Допълнение № 1 към Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на строежа и проучванията на мост над река Дунав между Видин и Калафат с вносител Министерският съвет.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господни Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо председател, правя процедурно предложение обсъжданият законопроект да бъде обсъден и подложен на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение законопроектът да бъде приет на две четения в днешното пленарно заседание.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Подлагам на второ гласуване наименованието на законопроекта; член единствен – по вносител; наименованието "Заключителна разпоредба" и параграф единствен – по вносител.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Протокола за допълнение на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. във връзка с приемането на допълнителна отличителна емблема (Протокол ІІІ) с вносител Министерския съвет.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Ранчев.
ПЛАМЕН РАНЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение законопроектът за ратифициране на Протокола за допълнение на Женевските конвенции да бъде приет на две четения в днешното пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за гласуване на две четения в едно пленарно заседание.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Подлагам на гласуване на второ четене наименованието на законопроекта в редакция на комисията и член единствен в редакция на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване проекта за решение за откриване на Архитектурен факултет в структурата на Висшето строително училище "Любен Каравелов" – София, с вносител Министерският съвет.
Гласували 122 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 9.
Решението е прието.
Преминаваме към гласуване на второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта; §1-3 – по вносител, подкрепени от комисията; наименованието "Заключителни разпоредби"; § 4-9 – по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ гласуване.
Преминаваме към първо гласуване на двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Първо, подлагам на гласуване по реда на постъпването им, законопроектът за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки с вносители Борислав Китов и Лъчезар Иванов.
Гласували 136 народни представители: за 123, против 9, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки с вносител Министерският съвет.
Гласували 126 народни представители: за 108, против 11, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Преминаваме към дебати по законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, тъй като господин Стоилов – председател на Комисията по правни въпроси, е представил доклада на комисията.
Заповядайте за изказване, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Обсъждаме много кратък законопроект, но той поставя редица проблеми, много повече отколкото е неговото съдържание.
В началото искам да отбележа, че ще подкрепя този законопроект. Той се свежда до едно допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Целта му е да реши по законодателен път тежкия проблем, произтичащ от неизпълнение на сключени приватизационни договори, по-специално на неиздължаване на цената по тези сделки.
Предлага се в списъка на извън съдебните изпълнителни основания да се включи още едно. В случая няма да коментирам дали това да бъде отделно решение или извлечение от сметките. Това са детайли, макар и важни, които трябва да бъдат уточнени за второто четене. По този начин органите по приватизацията, след като представят тези документи, да могат по облекчен и по-бърз начин да съберат неиздължените суми от дължимата цена по приватизационните договори.
Междупрочем непрекъснатото увеличаване на списъка на извънсъдебните изпълнителни основания, който вече е около дузина, по косвен път говори за недостатъчната ефективност на нашата съдебна система. Защото това е един начин да се преодолее нейната бавност и да се постигнат резултати по отношение на вземания, които се смята, че имат особена социална значимост.
Другият проблем, който възниква, е, че законопроектът прави опит да увеличи събираемостта на дължимите на държавата средства, но това става едва в късен момент, когато вече може да е изтекло значително време от сключването на договора и времето за неговото изпълнение и дори по този начин ще възникват в редица случаи за пълноценното удовлетворяване на кредитора.
Затова смятам, че по повод на този законопроект във фазата на неговото обсъждане и приемане на второ четене има основание да се обмислят и други допълнения, за да може да бъде стимулиран купувачът към добросъвестно и своевременно изпълнение на поетите задължения.
Искам съвсем накратко да проследя процеса на приватизацията в България от неговата законодателна страна, който ни показва, че вместо парламентът и правителството да отиват към завишаване на изискванията и гаранциите за изпълнение на приватизационните договори, поучени в много случаи от злополучната практика, те отиват към все по-голямо либерализиране на този режим с тезата: виждате ли, приватизацията е една обикновена сделка, по нея има продавач и купувач и след като този договор е сключен, по-нататък той ще се развива изцяло в класическите параметри на една продажба, каквато в случая най-общо представлява и приватизацията. Пропуска се фактът, че самият акт на приватизацията, каквито произнасяния има на компетентните органи, не е чисто гражданско правно или търговско правно действие. Че той съдържа и публичноправни аспекти, защото там се поставят редица въпроси, по правило много повече от договаряне на цена и прехвърляне на собствеността върху вещ. Това, че по него се произнасят органи с административна компетентност и всичко това засяга интереса на широк кръг граждани, работници и служители, но и като цяло обществото, защото то рефлектира върху състоянието на икономиката и приходите в бюджета.
Сега действащият Закон за приватизацията обаче почти изключва, ако не смятаме позоваването на една разпоредба, която има преходен характер и препращаща към преди действалия закон. Затова аз мисля, че трябва да обмислим възможност да обвържем прехвърлянето на акциите или дяловете с изплащането на цената или най-малкото да предвидим възможност прехвърлянето на акции, които са придобити вече от купувача в резултат на приватизацията, преди да са изцяло изпълнили паричните задължения, да става с разрешение на органа по приватизацията. Забележете, че такава разпоредба е действала до приемането на сегашния закон в 2002 г. и тя гласи, че до окончателното плащане на цената купувачът не може да прехвърля акциите или дяловете от приватизираното търговско дружество без разрешението на продавача. Освен това в тази и друга категория случаи се предвижда налагане на обезпечение за неизплатената част от цената като учредяването и заличаването на залог или ипотека се освобождава от държавни такси.
Мисля, че обсъждането на този проблем дава основание за критичност и към органите, които провеждат приватизацията, и към тези, които упражняват контрола. Защото внимателна проверка ще покаже, че в редица случаи такива обезпечения не са били налагани и после органите идват и съобщават, че имат голяма част вземания, които не могат да съберат, и се търсят някакви облекчения и съкратени пътища, за да се постигне този резултат.
Моето категорично убеждение е, че ако процесът на приватизацията не бъде ясно и строго регулиран от момента на сключването на договора, през периода на неговото изпълнение, до приключването на отношението между продавача и купувача, ние и за в бъдеще ще бъдем свидетели на такива многобройни, те не са изключения, дори в някои случаи се превръщат в масова практика, злополучни резултати. И дори да бъдем свидетели – нещо, което констатирам със съжаление, че лица, на които са подарени държавни активи за стотици или за десетки милиони левове, казвам подарени, защото аз не мога да нарека същинска продажба сделката, при която символично собствеността се придобива за 1 лв. или за 1 долар. Разбира се, срещу тази символична цена стоят огромни задължения към бюджета и към осигуряването, които купувачите поемат.
Забележете, преди те да са изпълнили тези задължения, няма пречка да прехвърлят собствеността върху придобитото дружество или пък да се разпоредят само с неговите активи, също без контрол какъв процент от балансовата стойност могат да бъдат тези активи, за да се прехвърлят те свободно преди да са изплатени задълженията. Или още по-перфидния начин, който наблюдавахме и с някои други сделки с голям обществен интерес – чуждо дружество встъпва във вече дружеството-купувач, и по този начин изцяло се отваря възможността органите по приватизацията да имат насрещен субект, от който да търсят тези задължения. Нещо повече, оказва се, че при препродажбата на акции и дялове, когато тези продавачи, които са купили държавните предприятия, дължат на държавата данъци в големи размери, те биват даже обявявани за благодетели на обществото за това, че дължат да платят, виждате ли, на държавата и на обществото за това, което преди това им е било подарено.
Докато тази практика не бъде прекратена, сегашното правителство и управление няма да могат да покажат, че те искат да скъсат с тази порочна практика, превърнала се в правило в процеса на приватизация в България в годините на прехода.
Затова ще обмислим може би с мои колеги да направим няколко кратки, но ясни предложения в тази посока. Надявам се, че те ще бъдат взети под внимание от Комисията по икономическата политика най-малкото за в бъдеще за тези приватизации, които предстоят, подобни злоупотреби да станат невъзможни. Защото няма да коментирам факта, че понякога приватизиращите органи вместо да отстояват активно интересите на държавата и обществото, вместо да търсят специфично съдържание на договорите, което да отговаря на дейността на отделните предприятия, те едва ли не прокарват интереса на потенциалните купувачи. След това, когато възникнат проблеми, няма юридическо основание, с което да бъде потърсена имуществена отговорност за неизпълнените задължения.
Затова се надявам, че сегашното управление ще даде много ясен знак за промяна в приватизационната политика, която чрез разпоредбите на закона и неговото прилагане да ограничи в голяма степен порочни практики от всички изминали години до ден днешен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
За реплика думата има господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз очаквах от господин Стоилов като специалист да направи изказване в тази насока. Защото и предишния път казах мотивите, когато се изказах, че има много неясноти в текста на § 1 и начинът, по който е въведен текстът на § 1, може да внесе абсолютно хаос и може да не доведе до очакваните резултати.
Да, има несъбрани такива вземания, но ако влезе в сила този текст, без да бъде прецизиран, пак казвам, може да доведе до това, че агенцията да не може да събере тези вземания.
Освен това бих попитал: какво е правила агенцията, когато е сключвала даден приватизационен договор и не е направила запор или възбрани на имуществото? Защо не може да ги събере сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика думата има господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Стоилов, аз приемам част от Вашите аргументи, но има един принципен въпрос, който ние нито ден не трябва да забравяме – ако не работи съдът, каквито и заобиколни начини да търсим за събиране на държавните вземания, те няма да работят. Имам чувството, че парламентът пилее усилия в заобикаляне на основния проблем, който е неработеща съдебна система, съдът не гарантира изпълнението на договорите в България.
Това е истината, господин Стоилов, и трябва ясно да си я кажем. Именно по тази причина по заобиколен начин се търси държавните вземания да се съберат. Аз мисля, че трябва откровено да си го казваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За дуплика думата има господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Димитров, мисля, че ясно го казах, макар и кратко, че увеличаването на извънсъдебните изпълнителни основания по косвен път поставя въпроса за бързината и ефективността на гражданското правораздаване в случая. Ние правим усилия да подобрим състоянието и на съдебната система, и надявам се за това да се обединяват повече сили в парламента, а не да се отстоява статуквото, което виждаме, че не удовлетворява и гражданите, и организациите, а смятам, че трябва да предизвиква необходимите действия от страна на хората, които имат отношение към управлението.
По отношение на въпроса на господин Попвасилев. Чух неговите забележки в предишната дискусия, но мисля, че поне тогава изразените опасения могат да бъдат отклонени, защото съществуват редица извънсъдебни изпълнителни основания, включително по частни споразумения, така че няма проблем частните държавни вземания да бъдат предвидени в тази категория. В случая няма нещо, което да се отклонява от рамките, които поставя Конституцията, и преценката по целесъобразност, която при приемането на такъв закон може да направи парламентът.
За другите въпроси, които казвате - защо не са налагани обезпечения, аз също го споменах, но мисля, че този въпрос трябва да преадресирате към органите, които се занимават с това. Добре разбирате, надявам се, че нито аз, нито Вие, нито всички заедно можем да изпълним тяхната роля. Както например, ако не се вземат енергични мерки, да речем, за преодоляване на последиците от бедствия и аварии, ще бъдем свидетели в парламента някои народни представители всяка седмица да ни предлагат да се занимаваме със свлачища или наводнения в един или друг край на България – нещо, което мисля, че е крайно нерационално като управленска система.
Затова моят апел, а надявам се и апелът на повечето народни представители, е органите да използват активно възможностите, които са им предоставени. Ние дори ги снабдяваме с допълнителни възможности, но те не са алиби за проявата на недостатъчна настойчивост и контрол в изпълнението на приватизационните договори. Така че тук по съдържание не виждам някаква реплика във Вашето изказване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Има ли други желаещи за изказвания по законопроекта?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще подкрепя внесения законопроект. Ще подкрепя възможността българската държава да може да събира средствата по неизпълнените приватизационни договори по съответния член от Наказателния кодекс.
Искам да ви кажа също, че сумата, която приватизираните предприятия дължат на държавата, надминава 800 млн. лв. по официални данни. Аз мисля, че сумата е далеч по-голяма.
Искам да ви обърна внимание на нещо, което е не по-малко важно. В новия Закон за енергетиката е залегнала именно възможността, която ние не сме дали на държавата, на Агенцията за следприватизационен контрол досега, “Топлофикация” да събира принудително своите сметки от българските граждани, без тези сметки да бъдат доказани в съда. Аз смятам, че би трябвало да премахнем тази законова възможност за ограбване на българските граждани в Закона за енергетиката и да приемем предложението на правителството за възможността държавата да събира своите вземания от неизпълнените приватизационни договори.
Затова, пак повтарям, ще подкрепя на първо четене този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се присъединя към така изказаните съждения от моите колеги икономисти от групата на Обединените демократични сили с малко повече правни аргументи в подкрепа и на казаното от господин Янаки Стоилов. Във всички случаи се обединяваме около тезата, че трябва да се намери способ, по силата на който държавата да може да събере вземанията, защото несъбирането на тези вземания, особено от приватизационни договори, е един много лош прецедент за самата държава. Но, разбира се, сме притеснени от обстоятелството, че се нарушава и един конституционен принцип – за равнопоставеност на титулярите на правото на частна собственост, в какъвто смисъл е Решение № 2 на Конституционния съд на Република България от 2000 г. по повод извънредните способи, записани в Данъчнопроцесуалния кодекс.
Ще си позволя да припомня само един пасаж на уважаемите колеги: "Съдът приема, че конституционният принцип на равнопоставеност на титулярите на правото на частна собственост изключва създаването на специален, различен от общия ред за събиране на частните държавни вземания. Създаването на такъв ред нарушава чл. 17, ал. 1 и 2 и чл. 19, ал. 2 от Конституцията и следва да бъде обявено за противоконституционно". Именно тези разсъждения поставят пред нас въпроса дали са толкова добри и прецизно направени тези правни норми.
Мисля, че господин Янаки Стоилов в своето изказване изяви своите вътрешни противоречия, защото като юристи трябва да си даваме сметка, че интересите на държавата не са защитени в един предходен момент – когато са сключени договорите за приватизация. Знаете, че вече най-елементарните частни кредитори знаят, че се правят записи на заповед, че се създават особени залози, които са пък сами по себе си основание за събиране на вземанията по чл. 237 на извънсъдебно основание, а в случая държавата е била абсолютно безхаберна чрез органите от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да създаде тези механизми, които след това да я поставят в категорията на привилегирован кредитор. Ето защо създаването на такива норми постфактум практически не обслужва правната доктрина и чистотата на правото, а създава едни конструкции, с които ние не равнопоставяме субектите в правото. Представете си следния казус: извършена е приватизация, дружеството работи, създало е широки контакти и, разбира се, то се явява длъжник по други вземания. Хората са си предявили вземанията по съответния ред пред съдебната система и чакат съдебното решение, чакат да получат изпълнителен лист и в същото време държавата минава при тях, събира вземанията и злепоставя интересите на добросъвестния друг взискател, който също има основание да се удовлетвори от имуществото на дружеството.
Ето защо на мен ми се иска между първо и второ четене наистина много сериозно да помислим в Правната комисия за създаването на един механизъм за защита на държавния интерес, но по друг ред, не чрез неравнопоставеност на правните субекти. Може би действително трябва да помислим за текстове, които да задължат Агенцията за приватизация още при сключването на договорите да създаде механизми, по силата на които да може безпроблемно да си събере вземанията. Още повече, че сега сме в един момент, когато приватизацията в голямата си час е завършила, вземанията отдавна са установени. Задавам си въпроса по какъв начин ще се действа тогава, когато вземането е спорно, защото не сме в безспорна процедура, загърбваме състезателното начало. Изместваме споренето по този въпрос в изпълнителното производство – нещо, което не е чисто от юридическа гледна точка. Как ще се тълкуват вземанията в частта, когато трябва да се установява какви са задълженията по инвестиции например и спорът за това какъв е размерът на инвестициите?
Ето защо на този етап ще гласуваме "въздържали се" – не защото не одобряваме принципния подход да се събират вземанията, а защото смятаме, че може да бъде намерен друг, по-добър юридически способ за събиране на вземанията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Заповядайте за реплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо Николова, опасявам се, че едва ли може да се намери някакъв много по-добър начин. Ако предложите такъв, разбира се, ще го обсъждаме, но мисля, че законът се нуждае по-скоро от принципна подкрепа. Ако има някакви забележки, смятам, че те са предимно във втория му параграф, където други въпроси се нуждаят от изясняване. В случая не създаваме привилегированост просто на държавните вземания по реда на удовлетворяване на кредиторите, което е един друг ред. В случая разширяваме кръга на извънсъдебните изпълнителни основания и, забележете, ще ви цитирам само едно-две от тях, за да видите, че те имат...
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС, от място): Аз ги държа пред себе си.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, имате ги, но за да знае аудиторията: „Те се отнасят дори за спогодби и други договори с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми или други заместими вещи”. Така че в случая сме изправени точно пред парично задължение – искам да подчертая – само за цената по договора, тъй като парично оценимите други задължения не са включени в предложенията, макар че те според мен могат да бъдат обсъждани и да се разшири обхватът, обаче ако в Закона за приватизацията най-после се даде определение какво означава инвестиция не по смисъла на Закона за счетоводството, защото там всеки един разход може да бъде окачествен като инвестиция на практика, а под инвестиция трябва да се разбира нещо, което икономически увеличава стойността на това, което е купено. За толкова години никой не сметна за необходимо да даде определение за това какво е инвестиция по смисъла на този закон, когато сме вече в заключителната фаза на приватизацията. Ето това са според мен открити въпроси, върху които трябва да съсредоточим вниманието си. Мисля, че мотивите са по-скоро за принципна подкрепа, тъй като не смятам, че искате да се създаде впечатление, че голяма част от приватизацията е вършена по времето на СДС и затова трябва да се дистанцираме от контрола върху нея. Тук няма политически мотив, защото през всички изминали управления към приватизацията могат да бъдат предявени много силни претенции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Заповядайте за втора реплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, госпожо Николова! Моята реплика има русенски оттенък, защото отнасяйки се с респект към тези юридически аргументи, които Вие изтъкнахте, имам от другата страна един прост пример, казус, на който не мога да намеря решение или поне нямам идея – приватизацията на "Дунавска коприна" през 1998 г. Тя беше приватизирана срещу 200 хил. долара с условие, че купувачът ще инвестира милион и половина и още милион и половина ще плати, за да покрие задължение на предприятието. Нито едно от тези условия в продължение на осем години не е изпълнено. Нещо повече: изнесени са активи за 2 млн. лв. и простата сметка показва, че купувачът си е покрил парите, които е внесъл, направил си е печалбата и оттам нататък ни лук ял, ни лук мирисал.
Затова моите аргументи не са правни, те са по-скоро емоционални, но все пак са свързани с интересите на държавата ни, с интересите на русенските граждани, с интересите на работещите в това предприятие, защото в момента плащат чужди грехове, а ние сме безсилни да им помогнем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Йорданов.
Заповядайте за дуплика, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Господин Стоилов, Вие всъщност сам дадохте аргумента в полза на това, че до 2002 г. – доколкото Съюзът на демократичните сили може да отговаря за този процес, е имало ясно разписана норма, която е защитавала държавния интерес в смисъл, че не можеш да се разпоредиш с имущество – предмет на приватизация, без съгласието на агенцията. Така че аз нямам тези притеснения, не това са ми аргументите.
Що се касае до репликата на господин Руденко Йорданов – господин Йорданов, точно случаите, от които Вие и аз се притесняваме, не се уреждат. Тук става въпрос за плащане на цена и точно инвестициите и задълженията към трети лица не са предмет на това извънсъдебно уреждане на спора. Така че нямаме различия с Вас по въпроса. Просто държа да подчертая, че трябва дълбоко и категорично да се придържаме към принципа на равнопоставеност на вземанията. Затова всички изключения, които правим, трябва да бъдат много внимателно обсъдени.
В този смисъл беше моето изказване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Николова.
Има ли други желаещи за изказване по този законопроект? Не виждам.
Сега няма да гласуваме. Ще гласуваме утре сутринта.
Преди да преминем към следваща точка от дневния ред искам да направя съобщение, което току-що господин Китов помоли да бъде направено, а именно, че в Деловодството на Народното събрание е внесен обобщеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантацията на органи, тъкани и клетки, така че от днес започва да тече срокът за писмени предложения по него.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ.
Има доклад на Комисията по земеделието и горите.
Господин Калинов, заповядайте да го представите.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! „Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 5 юли 2006 г., на което обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. В работата на комисията взеха участие заместник-министрите на земеделието и горите Светла Бъчварова и Бюрхан Абазов, заместник-министърът на икономиката и енергетиката Корнелия Нинова, изпълнителният директор на Фонд “Тютюн” Гюрсел Емин и експерти.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Корнелия Нинова. Тя подчерта, че законопроектът е изготвен съгласно поетите ангажименти на Република България за хармонизиране на националното ни законодателство с това на общността.
Законопроектът предвижда:
- налагане на ограничения за рекламиране на тютюневи изделия в пресата и в други печатни издания и чрез услугите на информационното общество;
- забрана за спонсориране от лица, чийто предмет на дейност е производството и търговията с тютюн и тютюневи изделия на радио- и телевизионни предавания.
Създава се възможност производителите и вносителите на цигари свободно да образуват и регистрират цени на предлаганите от тях марки на вътрешния пазар.
Проектът предвижда и отпадане на вноските в размер на 5 на сто върху митническата облагаема стойност на дължимите мита при внос на тютюневи изделия и в размер на 2 на сто от продажбата за износа на манипулиран и ферментирал тютюн и тютюневи изделия.
С предлагания законопроект се постига по-пълно съответствие на националното законодателство с правото на Европейските общности, регламентиращо рекламирането, спонсорирането, образуването на цените на тютюневите изделия и свободното предоставяне на услуги.
В резултат на проведената дискусия и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от Министерския съвет.
Това становище е прието с 18 гласа “за”, “против” няма, 2 “въздържали се”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: И едно процедурно предложение, ако разрешите. Да позволите в залата да бъдат допуснати, извинявайте, че не го направих в началото, господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, господин Бюрхан Абазов – заместник-министър на земеделието и горите, и госпожа Светослава Малчева – главен експерт в Дирекция “Външноикономическа и търговска политика”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
По законопроекта е постъпил и доклад на Комисията по европейска интеграция, която с единодушие подкрепя законопроекта.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по този законопроект.
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта? Господин Папаризов, понеже не бяхте в залата, ако искате, елате да представите само заключението на становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Ще се съобразя с вашето желание да прочета само най-важното от решението на Комисията по европейска интеграция по повод на този законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2006 г.
Той беше разгледан на редовно заседание, проведено на 6 юли 2006 г., и бе представен от изпълнителния директор на Фонд “Тютюн”, господин Гюрсел Емин, както и от главния секретар на фонда Георги Цачев.
“І. Целта на проекта за изменение и допълнение на закона е въвеждането в националното законодателство на общностните изисквания, свързани с рекламирането и спонсорирането на тютюн и тютюневи изделия, както и усъвършенстването на отделни законови разпоредби с оглед по-ефективното прилагане на нормативната уредба.
ІІ. С предложените изменения и допълнения в Законът за тютюна и тютюневите изделия се установява общ недискриминационен режим на национално третиране на лицата, регистрирани по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, в областта на промишлената обработка на тютюн и производството тютюневи изделия.
Освен премахване на разпоредбите с дискриминационен ефект в законопроекта за тютюна и тютюневите изделия се предвиждат изменения, предоставящи възможност на производителите и вносителите на тютюневи изделия да определят цените на техните продукти в съответствие с разпоредбите на чл. 9 от Директива 95/59/ЕО относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на обработен тютюн.
Предложените изменения установяват правила за рекламиране на тютюневи изделия и спонсориране на събития или дейности от лица с основен предмет на дейност производство или търговия с тютюн или тютюневи изделия. С новите разпоредби на закона се транспонират изискванията на Директива 2003/33/ЕО относно сближаването на законовите, подзаконовите актове и административните разпоредби на държавите членки.
ІІІ. Разпоредбите, свързани с рекламата и спонсорирането в областта на тютюневите изделия попадат в обхвата на задълженията по преговорна глава “Социална политика и заетост” и съответстват на бележките, направени в Мониторинговия доклад за 2006 г.
ІV. С оглед въвеждането на изискванията на европейското законодателство по конкретните текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки и препоръки във връзка с неговото съответствие с Директива 2003/33/ЕО.
1. Член 35. ал. 4, т. 2 от законопроекта предвижда забрана за спонсориране от лица с предмет на дейност производство или търговия с тютюн или тютюневи изделия на събития или дейности с трансграничен ефект. Тъй като директивата се прилага и по отношение на другите държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, законопроектът предвижда една логична забрана за спонсориране на дейности и събития, провеждани в друга държава – страна по Споразумението. Доколкото целта на общностната разпоредба е забраната за спонсориране да бъде ограничена само до събития или дейности с трансграничен ефект, би следвало текстът на разпоредбата на законопроекта да се прецизира, като се предвидят дейности или събития, провеждани в други държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, а не в друга държава – страна по Споразумението.
Според разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Директивата трансграничен ефект е налице не само в случаите, когато събитията се провеждат на територията на няколко държави членки, но и когато включват участието на няколко държави – членки на Европейския съюз в подобно мероприятие. Тази хипотеза не е изрично уредена в транспониращата разпоредба на чл. 35, ал. 4, т. 2 от законопроекта. По тълкувателен път тя може да бъде разгледана като събитие или дейност, имащо по друг начин трансграничен ефект, тоест чл. 35, ал. 4, т. 2 от законопроекта. Доколкото директивата изрично разглежда хипотезата на събития или дейности, проведени с участието на няколко държави, и я разграничава от събитията, имащи по друг начин трансграничен ефект, би могло да се допълни и текстът на разпоредбата на законопроекта с оглед избягването на спорове и усложнения при тълкуването й.
2. В Допълнителната разпоредба законопроектът дефинира понятието “услуги на информационното общество”. Въпреки че текстът на общностната разпоредба е коректно въведен, следва да се има предвид, че през миналия месец бе приет Закон за електронната търговия, който в чл. 1, ал. 3 определя понятието “услуги на информационното общество” в съответствие с Директива 38/34/ЕО. С оглед избягване на идентични дефиниции в двата закона, е препоръчително създаването на препращаща норма към разпоредбата на Закона за електронната търговия.
V. Въз основа на гореизложеното може да се направи заключението, че е налице съответствие на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия с acquis communautaire, а констатираното в някои разпоредби непълно или неточно въвеждане на изискванията на общностното право може да бъде преодоляно от водещата комисия, която следва да се съобрази с направените бележки.
След обсъждането, с оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие предлага на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 602-01-54, внесен от Министерския съвет, като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Току що в залата постъпи доклад на Комисията по гражданското общество и медии по този законопроект.
Господин Атанасов, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа!
На редовно заседание, проведено на 6 юли 2006 г., Комисията по гражданското общество и медии разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 602-01-54, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2006 г.
Със законопроекта се уреждат взаимоотношенията на юридическите и физическите лица – тютюнопроизводители и търговци на вътрешния и външния пазар, в един динамично развиващ се и реформиращ се отрасъл от икономиката, в която Република България има дълголетни традиции и интереси. Същевременно се извършват определени законодателни промени, които да синхронизират българските законови текстове в тази област с европейските, особено по отношение на забранителния режим. Така например се въвеждат по-строги норми за продажба, разпространение и реклама на тютюн и изделия от него, каквито вече съществуват в Европейския съюз.
За Комисията по гражданското общество и медии от особен интерес са промените в чл. 35 от закона, както и новите точки 12 и 13 от Допълнителната разпоредба, които уреждат с по-голяма пълнота и точност рекламата на тютюн, изделията от него и марките на производителите.
По принцип въпросът за рекламата на тютюн и тютюневи изделия е залегнал в Закона за радиото и телевизията. В чл. 80, ал. 2 се казва: “Забранява се всякаква реклама на цигарени изделия и на тютюнопушенето”.
Естествено, в Закона за тютюна и тютюневите изделия проблемът за рекламата се разглеждаше в чл. 35 с много повече подробности. Необходимо е да се подчертае, че заложените изменения и допълнения внасят крайно необходимите уточнения, както и не дават възможност за никакви двусмислици от правна гледна точка. Отчитат се не само промените, извършени в последните години в европейските законодателни практики, но и развитието на електронните медии, комуникациите и Интернет.
Премахната е ал. 4 от чл. 35, според която се разрешаваха “печатни издания, предназначени изключително за лица, осъществяващи по занятия търговия с тютюн и тютюневи изделия”. В новия чл. 35, ал. 2 и ал. 3 нещата са много по-конкретни:
“(2) Рекламирането на тютюн и тютюневи изделия в пресата и в други печатни издания и чрез услугите на информационно общество се допуска само за публикации, които:
1. са предназначени изключително за професионалисти в областта на търговията с тютюн и тютюневи изделия или за лица, чиито основен предмет на дейност е производството или търговията с тютюн и тютюневи изделия;
2. са отпечатани или публикувани в трета държава и не са предназначени за пазара на държава – членка на Европейския съюз и на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
(3) Друга реклама на тютюн и тютюневи изделия в пресата и други печатни издания и чрез услугите на информационното общество е забранена.”
Същевременно е отпаднала ал. 3, в която се казваше: “Лицата, получили разрешение по реда на този закон, могат да поддържат собствени Интернет-страници, доколкото не рекламират тютюн и тютюневи изделия чрез тях”.
Алинея 4 от променения чл. 35 е категорична:
“(4) Забранява се спонсорирането от лица, чийто основен предмет на дейност е производството или търговията с тютюн и тютюневи изделия, на:
1. радио- и телевизионни предавания;
2. събития или дейности, които се провеждат в няколко държави – членки на Европейския съюз, и в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или имат по друг начин трансграничен ефект”.
Допълненията подпомагат всички радио- и телевизионни оператори, както и издателите на печатни медии, и подчертават огромното значение на забранителния режим за рекламата на тютюна и изделия от него при възпитанието на подрастващите, при поддържане на по-висока култура на общуването, както и за укрепване на здравето на българската нация. С промените в законопроекта се дават възможности на Съвета за електронни медии да изпълнява по-ефективно своите задължения по мониторинга на рекламите в електронните медии, да извършва по-взискателен и точен контрол. Същото се отнася и за държавните институции, обвързани по един или друг начин с поддържане на законността при използване на Интернет и електронното общуване от всякакъв вид. Същевременно се осъществява и пълна хармонизация със законите, подзаконовите и административните актове на държавите – членки на Европейския съюз, свързани с производството и реализацията на тютюна и тютюневите изделия и държавната политика на Република България в областта на тютюна и тютюнопушенето.
В резултат на разискванията и на основание чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по гражданското общество и медии прие следното становище:
Подкрепя единодушно законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2006 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Преминаваме към изказвания по законопроекта. Имате думата. Да приема, че няма изказвания по законопроекта, подкрепен е единодушно в комисиите.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ – продължение.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Стигнали сме до “Част пета – Данъчни ставки и определяне на данъчното задължение”.
Комисията подкрепя наименованието на Част пета по вносител.
“Глава шеста – Данъчни ставки.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава шеста.
Предлагам да ги гласуваме, тъй като чл. 66 е отложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за процедурно предложение.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Сами знаете, че стигаме може би до най-важната част от Закона за ДДС, а залата просто е празна.
Аз правя процедурно предложение, то е съставено от две части, които моля, госпожо председател, да ги подложите на гласуване.
Първото ми процедурно предложение е да отложим в момента гледането на закона, за да може да се гледа пред пълна зала и да минем нататък по програмата от дневния ред. Ако то не се приеме, от името на парламентарната група ще поискам поименна проверка на кворума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Дилов направи две процедурни предложения едно след друго. Първото ще трябва да гласуваме, второто – да премина директно към изпълнението му след гласуването.
Господин Петър Димитров – обратно процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Дилов, съжалявам, но разбирате, че сме в работен режим. Това, че ги няма народни представители в залата, не може да бъде проблем на нацията. Бяхме поели ангажимент в Споразумението с Международния валутен фонд да сме приели този закон до края на миналия месец. Разбирате, че ако някои в момента са на плаж или на друго място, тя е друга процедура – трябва да поискате прекъсване на работата на Народното събрание. Това, че някой не си върши работата, не може да бъде аргумент парламентът на България да не си свърши работата, след като имаме хармонизационни ангажименти. Ако трябва да се мине през проверка, а аз съм за това, но съм категорично против да отлагаме Закона за ДДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Дилов да се отложи разглеждането на този законопроект.
Гласували 97 народни представители: за 22, против 68, въздържали се 7.
Процедурното предложение не се приема.
Има още едно предложение, за поименна проверка – поддържате го, господин Дилов, което не мога да откажа и трябва да пристъпя към нея.
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонела Ангелова Понева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Апостол Иванов Димитров - тук
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Ася Величкова Михайлова - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Бойко Иванов Ватев - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Николов Боев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Стефанов Николов - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Иванов Българинов - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Янчев Ноев - отсъства
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваню Стефанов Хърков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Димитров Паница - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Минчев Иванов-Лучано - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова-Илиева - отсъства
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Първанов Кузов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Йорданов Димитров - тук
Георги Миланов Георгиев - отсъства
Георги Петков Близнашки - тук
Георги Пинчев Иванов - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Даринка Христова Станчева - тук
Даут Идриз Осман - тук
Деница Ивайлова Димитрова - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Димитров - отсъства
Димитър Кинов Стоянов - отсъства
Димитър Николов Гъндев - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - тук
Донка Иванова Михайлова - тук
Дончо Стефанов Цончев - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Гинев Жеков - тук
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - отсъства
Евтим Костадинов Костадинов - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елеонора Николаева Николова - тук
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Емил Константинов Георгиев - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Ердинч Илияз Хаджиев - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - тук
Жори Йорданов Алексиев - тук
Захари Димитров Георгиев - отсъства
Златко Тонев Златев - отсъства
Ива Петрова Станкова - тук
Иван Атанасов Колчаков - тук
Иван Георгиев Сотиров - тук
Иван Георгиев Стаматов - отсъства
Иван Добромиров Гороломов - отсъства
Иван Желев Илчев - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Матеев Иванов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Петков Даков - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Иглика Димитрова Иванова - отсъства
Илиян Вълев Илиев - тук
Илияна Малинова Йотова - тук
Илкер Ахмедов Мустафов - отсъства
Илко Димитров Димитров - тук
Йовко Христов Йовков - отсъства
Йордан Димитров Костадинов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Петков Йорданов - тук
Йордан Петров Величков - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Костов Костадинов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Константин Стефанов Димитров - тук
Коста Димитров Цонев - отсъства
Костадин Александров Кобаков - тук
Костадин Стоянов Паскалев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Лидия Сантова Шулева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Любенов Дилов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Маргарита Василева Кънева - тук
Маргарита Спасова Панева - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марио Иванов Тагарински - тук
Мария Василева Капон - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Станчева Вълканова - отсъства
Марко Николов Мечев - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Маруся Иванова Любчева - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Метин Мехмедов Сюлейманов - тук
Милен Емилов Велчев - отсъства
Мима Тодорова Василева - тук
Минчо Викторов Спасов - тук
Минчо Христов Куминев - отсъства
Мирослав Димитров Мурджов - отсъства
Митко Иванов Димитров - тук
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - тук
Надя Антонова Кочева - тук
Неджми Ниязи Али - тук
Ненко Викторов Темелков - тук
Нено Ненов Димов - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Николай Аврамов Свинаров - тук
Николай Боянов Михайлов - тук
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Петров Кънчев - отсъства
Нина Стефанова Чилова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Олег Григоров Попов - тук
Олимпи Стоянов Кътев - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Михайлов Чернев - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Александров Симеонов - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Георгиев Мръцков - тук
Петър Кирилов Берон - тук
Петър Станиславов Манолов - отсъства
Петър Стефанов Стоянов - отсъства
Петя Илиева Гегова - тук
Пламен Александров Панайотов - отсъства
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Георгиев Ранчев - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Рейхан Ибадула Аблеким - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росен Златанов Владимиров - тук
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова - тук
Руденко Радев Йорданов - тук
Румен Асенов Ангелов - отсъства
Румен Иванов Такоров - отсъства
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Светослав Христов Малинов - отсъства
Силвия Николаева Алексиева - отсъства
Силвия Тодорова Стойчева - отсъства
Снежана Великова Гроздилова - отсъства
Соломон Исак Паси - отсъства
Станимир Янков Илчев - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станчо Николов Тодоров - отсъства
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Антонов Софиянски - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стоян Витанов Витанов - отсъства
Стоян Проданов Иванов - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Тодор Михайлов Кумчев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тодор Николов Батилов - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Трифон Димитров Митев - отсъства
Фатме Муса Илияз - тук
Фидел Димитров Беев - тук
Фикрет Хюдаетов Шабанов - тук

Вече имаме кворум – над 121 са народните представители.
Продължаваме с доклада на комисията, но кажете преди проверката какво предложихте Вие, преди процедурното предложение на господин Дилов?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уточнихме се, че няма да прескачаме отложените текстове, които са в следващия свитък, а ще караме подред.
Аз предлагам Народното събрание да направи един необходим ход – да прегласуваме чл. 3, който пленарната зала вече гласува. При това давам обосновката защо предлагам да направим това гласуване.
В преговорната глава десет, в констативната част на тази глава, изрично е записана следната констатация:
“Правните услуги, които към настоящия момент се считат за освободени доставки по Закона за добавена стойност, са облагаеми доставки, съгласно изискванията на Шеста директива." Тоест същите не са включени в кръга на освободените доставки по чл. 13 от Шеста директива. В констативната част Европейската комисия е констатирала, че правните услуги не могат да бъдат освободени доставки, а в частта за дългосрочните ангажименти, които следва да бъдат изпълнени до края на 2006 г., българската страна в т. 5 е поела следния ангажимент:
“Изваждане от обхвата на освободените доставки по ДДС на правните услуги, както и на селскостопанските стоки и услуги.”
На базата на констатациите и поетите ангажименти от Република България аз предлагам да прегласуваме чл. 3 и да приемем предложението на работната група.
Беше прието предложението на народния представител Ремзи Осман, което коригира този текст. Аз го изчитам отново.
Ремзи Осман предлага: “В чл. 3, ал. 2 след думата “нотариус” се поставя запетая и се добавя “с изключение на процесуалното представителство”.”
Процесуалното представителство е правна услуга, за която ние сме поели ангажимента да не бъде освободена от ДДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това предложение, което в момента правите, е предложение на работната група ли?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не, това е на Ремзи Осман.
Изчитам предложението на работната група, което е и предложение на комисията, прието на редовното й заседание:
“Данъчно задължени лица
Чл. 3. (1) Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
(2) Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
(3) Не е независима икономическа дейност:
1. дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово;
2. дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон или по управление и контрол на юридически лица.
(4) Данъчно задължено лице е и всяко лице, което инцидентно извършва възмездна вътрешнообщностна доставка на ново превозно средство.
(5) Не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на:
1. Следните дейности или доставки:
а) далекосъобщителни услуги;
б) снабдяване с вода, газ, електроенергия или пара;
в) превоз на стоки;
г) пристанищни и летищни услуги;
д) превоз на пътници;
е) продажба на нови стоки, произведени за продажба;
ж) доставки, извършвани с цел регулиране на пазара на земеделска продукция;
з) организиране или провеждане на търговски панаири и изложби;
и) складова дейност;
к) дейности на организации за търговско осведомяване, рекламни услуги, включително отдаване под наем на рекламни площи;
л) туристически услуги;
м) стопанисване на магазини, столове и други търговски обекти, отдаване под наем на сгради, части от тях и търговски площи на радио- и телевизионна дейност с търговски характер.
2. Доставки, извън тези по т. 1, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Какво представихте Вие току-що?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Член 3 – предложение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи Вие предлагате да се прегласува чл. 3.
Обратно процедурно предложение – госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, нали разбирате какво иска председателят на Бюджетната комисия. След второ четене, след акт на Народното събрание и преминал текст ние в рамките на закона да се върнем отново, да нарушим правилника отново, някой сменя цялата концепция на това, което е било в крайна сметка воля на народните избраници. Ама, тук мнозинството това не може да го прави, госпожо председател.
Аз правя обратно предложение и твърдя, че ако този член бъде гласуван по този начин, ще е противоконституционен след това.
Моля ви да не правим прецедент оттук нататък. Тогава да започнем закона наново или във всеки един от законите да се връщаме където ни е удобно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Искам да Ви кажа, че многократно е правена практика на прегласуване по едни или други съображения, които току-що господин Петър Димитров мотивира. Залата е тази, която ще реши – както е решила миналия път с чл. 3, така ще го реши и този път.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, което господин Петър Димитров направи – да се прегласува чл. 3 във вариант, предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 78, против 71, въздържали се 14.
Предложението за прегласуване не се приема.
За прегласуване – господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, влизаме в четвърта поправка на Конституцията. Имаме възможност да не влизаме в поправка на Закона за ДДС веднага след като бъде приет и публикуван. Затова аз отново призовавам към разума на народните представители, в това число и към юридическото лоби, което очевидно има професионални ангажименти – това е нашият европейски ангажимент.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Не е вярно!
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз го чета от това, което сме договорили, госпожо Капон. Понеже твърдите, че не е вярно, аз предлагам да пратим списъка на хората и на парламентарните групи в Европейската комисия да се знае кой какво отстоява. В края на краищата, трябва да е ясно кой какви позиции заема, не да се подскача тук с едни популистки изказвания, а след това да казваме: гледайте ги тези, какво направиха! Нормата е антиевропейска и ще доведе до поредната санкция спрямо България. Това е положението.
Искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втори път гласуваме предложението на господин Димитров за прегласуване на чл. 3 от законопроекта в редакция, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 98, против 66, въздържали се 10.
Предложението се приема.
За процедура – господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, начинът, по който се готвим да гласуваме един от най-важните стопански закони на страната, както и току-що казаното от уважавания от мен председател на Комисията по бюджет и финанси – тоест да се знае кой как е гласувал и каква позиция е защитавал, ме карат да направя предложението нашият дебат и това гласуване да се излъчват по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение за пряко излъчване на разглеждането на Закона за данък върху добавената стойност – второ четене, по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Дилов, ти се чудиш само как да пречиш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласували 168 народни представители: за 73, против 73, въздържали се 22.
Това процедурно предложение не се приема.
За прегласуване има думата господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, които се колебаете и гласувате против, става дума за закон, който всъщност отстоява основните инструменти на вашата политика. Тук е моментът да кажете защо управлявате добре, как управлявате, както и ние като опозиция да се опитаме да внесем някакви корекции. Не виждам какво ви притеснява.
Що се отнася до анонимността, бъдете сигурни, че начинът, по който сте гласували, особено поправките по отношение на диференцираната ставка за книгите и за печатните издания, ще бъде така или иначе поименно публикуван – не само в печатните издания, а следващата една година във всички български книги. Така че това няма как да остане скрито. Затова начинът да се излъчва по Българската национална телевизия и Българското национално радио дава възможност поне да отстоите някакви аргументи. Помислете още веднъж.
Правя процедурно предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж гласуваме предложението на господин Дилов за пряко излъчване на тази част от заседанието.
Гласували 173 народни представители: за 76, против 87, въздържали се 10.
Процедурното предложение не се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Следващият отложен текст е чл. 27.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено от комисията.
То е в ал. 1 да отпаднат т. 2 и т. 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за процедура господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, благодаря, че ми дадохте думата за процедурно предложение.
Уважаеми колеги, усетих желание в залата този път да няма противоречия с европейските директиви в Закона за ДДС. У господин Димитров усетих такова желание. Затова ще споделя, че във вече гласувания чл. 9, който касае безвъзмездните услуги, е допуснато много сериозно противоречие, което се съдържа в чл. 6, т. 2, буква „б” на директивата, където е казано следното: „Безвъзмездните услуги...”, или ако пред един магазин има паркинг и на него се паркира безплатно, услугата не се облага с ДДС. Във вашия вариант на закона тези услуги се облагат с ДДС или поне не е ясно. Поне директивата не е преведена докрай. Така че, ако ще следваме директивата, уважаема госпожо председател, предлагам прегласуване на чл. 9, като се вземе предвид предложението, което аз и колегата Попвасилев от СДС сме направили. Ако искате наистина да няма проблем с директивата, дайте да изчистим целия закон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека да формулираме процедурното предложение, което направихте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Предложението ми е за прегласуване на поправката, внесена от Мартин Димитров и Ясен Попвасилев към чл. 9, където се казва следното: „В ал. 3, т. 2 в края на изречението се добавя „при използване за цели, различни от тези на независимата икономическа дейност”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Давам думата на господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо председател, тъй като вече имаме прецедент, аз предлагам да вървим напред със закона. Поемам ангажимента, че ако имаме противоречия с директивата, дайте ни възможност да направим консултации. Ако Вие сте прав, господин Димитров, и има противоречие, аз не виждам причина на следващото заседание да не се върнем към този текст, точно в духа на европейските изисквания за хармонизация на нашите закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Утре сутринта ще гласуваме всички предложения.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Но това е процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нали знаете, че в момента довеждате заседанието до абсурд, ако подложа това на прегласуване.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо председател, трябва да се гласува предложението на Мартин Димитров по чл. 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще гласуваме утре. Днес не гласуваме на второ четене всички текстове.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Ако не гласуваме днес, защо гласувахме чл. 3?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Доколкото разбирам, решението по този закон е да се гласува текст по текст.
Добре, ще гласуваме предложението на Мартин Димитров и Ясен Попвасилев по чл. 27 (реплика от място на народния представител Мартин Димитров).
Господин Димитров, следобед в комисията ще обсъдите възможността за прегласуване на вашето предложение по чл. 9 и утре сутринта ще го гласуваме. Това е предложението, което направи господин Петър Димитров. Утре ще го прегласуваме, след като в комисията обсъдите има ли такова несъответствие.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Извинявам се, госпожо председател, с цялото си уважение към Вас, както първият текст беше прегласуван по предложение на господин Петър Димитров, да проявите същото отношение към опозицията и да предложа друг текст, който очевидно противоречи на европейската директива, на прегласуване. Както постъпихте в първия случай, по същия начин да постъпите и към предложението, дадено от опозицията. Още повече, когато дойде докладът на Европейската комисия, в който ще пише, че това противоречи на директивата, да мога да ви кажа, че още веднъж сме предложили на българския парламент и той не е взел под внимание.
Така че ви моля за едно и също третиране на управляващи и опозиция в този парламент. В тази връзка трябва да предложите предложението от мое име и господин Ясен Попвасилев за допълнение на чл. 9. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи има две процедурни предложения. Вече навлизаме в абсурда на правилника, съгласна съм с това изцяло. Предложението на господин Мартин Димитров да се прегласува със същите аргументи чл. 9, които и господин Петър Димитров предложи, а именно че това са текстове, които вече са гласувани, но противоречат на изискванията на европейската директива в тази област.
И обратното процедурно предложение – на господин Петър Димитров, след обсъждане днес следобед в комисията на чл. 9 и констатиране дали има такова противоречие или не, утре сутринта да се прегласува предложението на господин Мартин Димитров по чл. 9.
Гласуваме първото процедурно предложение – на господин Мартин Димитров, с ясното съзнание, че поначало прегласуването на гласувани текстове е недопустимо, с определени изключения, правени са нерядко в тази пленарна зала, когато е допусната фактическа грешка, неразбиране на материята и т.н.
Така че залата сама променя в момента правилника си по начина, по който гласува.
Гласували 144 народни представители: за 43, против 86, въздържали се 15.
Не се приема това Ваше предложение, господин Димитров.
Да гласуваме ли отлагане, господин Петър Димитров? Не.
Господин Мартин Димитров, можете да направите предложение за прегласуване. Не желаете.
Има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, още следващият текст, чл. 27, е поредното отчетливо и ясно противоречие с европейската директива. Какво се казва в точки 2 и 3 на чл. 27? За новите сгради и за регулираната земя се казва, че ако цената по покупката е по-ниска от цената по продажбата, се взима по-високата от двете цени. Тоест не се приема, че цената може да спада и винаги се взема по-високата такава за данъчно облагане. Такъв текст, уважаеми дами и господа, никъде в европейската директива няма. България не е искала изключение. И ако Европейската комисия внимателно прочете този текст, ще ви каже, че нарушавате европейската директива. Господин Петър Димитров сутринта каза: аз искам всички текстове в Закона за ДДС да съответстват на европейската директива. Затова аз ви помагам – в чл. 27, ал. 1, точки 2 и 3 противоречат, първо, на пазарната логика и второ, на самата европейска директива. Защото цените, уважаеми дами и господа, могат да се покачват, могат и да спадат. И пазарната икономика предполага, че данъчната основа е цената каквато е, а не данъчните да кажат: данъчната основа не е цената, на която продавате нещо, а е цената, на която сте го купили, защото цената, на която продавате, е спаднала. Това, първо, не е пазарно и щото не е пазарно, го няма и в европейската директива.
И сега ви моля за следното просто нещо. Ако предполагате, че го има, да стане някой от вносителите и да ни прочете текста на всички нас от европейската директива, който дава право да има такъв текст. Ще ви бъда много благодарен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Реплики има ли на господин Мартин Димитров? Няма.
Давам думата за изказване първо на госпожа Капон. Ще моля също и представителите на Министерството на финансите, които са в залата, да следят дискусията и да взимат отношение по нея.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
В интерес на истината и на текста на вносителя такъв какъвто е, трябва да заявим следното. Защо текстът е направен в противоречие с директивата? Защото в момента пазарната цена, на която се продават имотите, винаги или в краен случай е равна на данъчната цена. И хипотезата на господин Димитров от икономическа и от пазарна логика е напълно вярна – винаги е възможно да има спад на пазара, ако данъчните оценки са по-високи или са поне на пазарна стойност. Което в България не е факт.
Логиката на сляпа подкрепа на директиви води точно до такива абсурди. Поради тази причина аз бях против в чл. 3 да има прегласуване. Защото сляпото подкрепяне на директива на Европейския съюз не означава, че ние защитаваме възможно допустимия национален приоритет. Истината е такава, че текстът на вносителя също противоречи на директивата. И само да ви кажа, господа, че ако сляпо продължаваме в този вид от първи до последен член в закона, ще стигнем до такива абсурди.
И тъй като мнозинството наложи, аз ще подкрепя поправката на господин Димитров, защото тя от икономическа и пазарна гледна точка е правилна, но не за българската реалност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз искам да направя кратко изказване, като се надявам, че залата ще подкрепи предложението на комисията за текста на чл. 27, тоест текстът да бъде гласуван с точки 2 и 3.
За какво става въпрос? На първо място, предлаганите точки 2 и 3 не противоречат на въпросната Директива № 6. Напротив, в Директива № 6 са описани конкретно случаите и доставките, които трябва да бъдат облагани с ДДС, както, разбира се, и изключенията от това. А тези доставки, визирани в точки 2 и 3 на чл. 27, не са в противоречие с въпросната директива, тъй като няма текст, забраняващ тяхното съществуване в нашето национално законодателство.
Така че твърдението за противоречие с европейското интеграционно право просто не е вярно, уважаеми колеги отдясно.
На второ място, текстът си е напълно синхронизиран с Директива № 6. В целия закон е спазен принципът данъчната основа при облагане с ДДС да бъде пазарната цена при сделките. Във въпросните точки 2 и 3 се отчитат особеностите на българската национална действителност. За съжаление тя е такава, че при тези прехвърлителни сделки, свързани със земя - много добре знаят колегите отдясно - в документите, в нотариалните актове и другите договори изобщо не се пише пазарната цена. Пише се една фиктивна цена, която не отговаря на реалностите.
Ще ви кажа още нещо. Фирмите предприемачи, при цялото ми уважение и желание за подкрепа на техния бизнес, дори не продават новостроящи се сгради, уважаеми господин Димитров, а продават право на строеж, цената на което е неколкократно, в десетки пъти по-ниска от реалната цена на една новострояща се сграда. Тези текстове имат амбиция в тези случаи, когато страните не договарят действителната пазарна цена, законът да регулира тази данъчна основа. Затова се налага регулацията на данъчната основа. Това е едно изключение от общия принцип и той е учреден в полза на обществен интерес, на държавен интерес и е насочен да действа възпиращо върху онези страни по договори, които не посочват действителната пазарна цена.
Ето защо аз предлагам колегите в пленарната зала да подкрепят текста на вносителя, подкрепен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Реплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо Антонова, Вие сте един компетентен юрист, това е вярно. Знаете, че подобни изключения, както това изключение – правилно казахте, трябва да бъдат въведени в един закон, и това се договаря като дерогация – изключение. Никой такова нещо не е договорил, такова нещо няма договорено.
Ще ви дам още един аргумент, за да ви помогна правилно да се насочите. Това е “Данъчната политика и Европейският съюз” – документ на Министерството на финансите. Отпечатал съм го на 21 юни 2006 г. Там, в една т. 4 пише следното: “Отпадане на ограничението данъчната основа при облагаемите доставки на стоки да е по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността й”. Тоест, това са договорили с европейските ни колеги. Това е било договорено и сега изведнъж се появява едно изключение. Никой това изключение не го е договорил, госпожо Антонова! Това е проблемът! Възможно е, ако беше договорено, но никой не го е договорил. Тъй като няма такава спогодба, то автоматично противоречи на директивата. Това е проблемът, който аз ви обяснявам. За да сте сигурни, защо не попитате Европейската комисия официално от името на Комисията по бюджет и финанси, примерно? Такава препоръка мога да ви дам аз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Втора реплика – госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Антонова, аз съм напълно съгласна с Вашите доводи за ситуацията на пазара и за ситуацията в държавата по прехвърляне на сделки и пазарна цена. То не противоречи на изказването ми.
Това обаче, с което не съм съгласна, е, че вие не нарушавате директивата – нарушавате я, няма дерогация! И вие я нарушавате в интерес на държавата. Това е целта на залата. Същата цел имахме и при нарушаването на директивата, и то не пълното, при конституционното право да бъдем защитавани – българските граждани, което вие нарушихте днес, като нарушихте правилника и отново прегласувахте.
Така че наистина смятам, че е безумие спазването на директиви сляпо, тогава когато те не касаят основни параметри в икономиката, каквито са.
Аз лично смятам, че ако приемем по принцип в това Народното събрание сляпо да изпълняваме и преписваме текст по текст, то тогава трябва да го правим за всичко. Не можем да правим просто изключения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Дуплика – госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз не смятам да продължавам спора дали се нарушава Директива № 6, защото очевидно няма да промените Вашата позиция, но за всички останали в залата заявявам, че по този начин така, както е внесен текстът на чл. 27, т. 2 и 3, е напълно в синхрон с директивата.
Не е необходима дерогация, уважаеми мои колеги отдясно! И вие много добре го знаете. Не знам защо упорствате. Не искам да си мисля, извинявам се за това, което ми минава през ума, но много моля да имате предвид, че ако отпаднат т. 2 и т. 3, се създава една твърде сериозна схема за източване на ДДС. И ако Вие наистина считате, господин Димитров, че аз съм компетентен юрист, моля да ми повярвате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Попвасилев, заповядайте за изказване.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това което говори колежката, донякъде е вярно, защото в чл. 11 на Директива № 6 никъде не е предвиден такъв метод на установяване на данъчната основа, а именно, че данъчната основа не може да е по-ниска от цената на придобиване или от себестойността. Такъв метод там няма!
Там се набляга на това, че данъчната основа е пазарната цена. Затова този текст на чл. 11 на Директива № 6 противоречи с текстовете, които приемаме в чл. 27. Това държа да ви кажа, първо.
Второ, искам да кажа на всички колеги, че и в момента чл. 29, ал. 6 от Закона за ДДС предвижда прехвърлянето на пазарна цена и аз не знам сега да има такова точене на ДДС, от което вие се опасявате.
Трябва да се опасявате от това – по-добре погледнете чл. 45, ал. 2 “Учредяването или прехвърлянето на право на строеж, се счита за освободено от ставка по ал. 1 до момента на завършване груб строеж на сградите”. Ако анализирате тези текстове, ще видите къде е схемата за източване на ДДС, а не това, което сега се прави, защото и сега съществува и няма такова точене на ДДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплики на господин Попвасилев? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания по чл. 27?
Господин Кадиев, моля да вземете отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Искам да изкажа категорично мнението на Министерството на финансите, че настоящият текст по никакъв начин не противоречи на Директива № 6. Единствената причина, поради която сме предвидили тази регулация, е защитата на фиска, поради опасността от загуба на данъчни приходи.
Има такава практика в други държави. Господин Димитров много добре знае – Естония, Литва, така че ние считаме, че по никакъв начин не нарушаваме Директива 6. Ако я нарушавахме, същата практика нямаше да я има и в други държави. Всички държави от Европейския съюз се подчиняват на тази директива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, заместник-министър Кадиев.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Мартин Димитров и Ясен Попвасилев за отпадане на точки 2 и 3 от ал. 1 на чл. 27, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 30, против 63, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 27, подкрепен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 69, против 20, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 45 има предложение от народния представител Мария Капон, което беше оттеглено на комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 45, като предлага следната редакция на ал. 1:
“(1) Освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по чл. 45. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на чл. 45.
Гласували 85 народни представители: за 68, против 9, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не сме гласували названието на Глава шеста и названието на Част пета, госпожо председател, само ги представих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте названията на Глава шеста и Част пета.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Моля да докладвате чл. 66.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 66 има предложения от народния представител Мария Капон, като комисията подкрепя предложението по т. 2, буква "а" и не подкрепя останалите предложения, поради което ги изчитам:
"1. Ставката на данъка е 20% за:
а) облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка и тези по т. 2;
б) вноса на стоки на територията на страната, освен тези по т. 2;
в) облагаемите вътрешнообщностни придобивания, освен тези по т. 2.
2. Ставката на данъка е 7%:
а) за туристическите услуги; – това е подкрепено;
б) за детски стоки и услуги;
в) книгоиздателство и печатни медии."
Има предложение от народния представител Нено Димов, което не е подкрепено от комисията:
Да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Данъчната ставка за помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, резервните части за тях, както и материалите за тяхното производство и поддържане, е в размер 7 на сто."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 66 и предлага следната окончателна редакция:
"Данъчна ставка
Чл. 66. (1) Ставката на данъка е 20 на сто за:
1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка;
2. вноса на стоки на територията на страната;
3. облагаемите вътрешнообщностни придобивания.
(2) Данъчната ставка за настаняване, което е част от организирано пътуване и което се представя от хотелиер, е в размер 7 на сто."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по чл. 66.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ако имаше спор от страна на Министерството на финансите дали спазва директивата или не спазва директивата, дали има дерогация или няма дерогация, в чл. 66 и възможностите, които дава Европейският съюз и директивата при всички ограничения, които дава, дава 17 позиции, в които има дерогация за диференцирана ставка, в която българската държава и ние като народни представители да можем да защитим така наречения икономически патриотизъм. Тоест, да можем да защитим държавата и да отразим собствената национална политика.
Много дълги бяха дебатите относно това има ли диференцирана ставка в момента в страната или няма? Да, разбира се, че диференцирана ставка и в момента в България има и тя е за туристически пакети. До момента беше само за чуждестранни туристически пакети и организирано пътуване и тя съществува. Просто никой не искаше до ден днешен да я изрече. Министрите на финансите не обичат думата "диференцирана" ставка и го разбирам при начина на харчене на част от хората, които са в управлението.
За мен като основен закон, който създава политика, диференцираните ставки съм предложила да бъдат три вида и те са за туристически услуги, тъй като аз не смятам, че трябва да деля туристите на пакети, на част от тях, къде за семинари, тоест България или ще е дестинация, или ще е бранш туризмът, приоритетен за страната. Към него има достатъчно хора, които работят, той създава поминък, той промени България и затова смятам, че трябва да останат 7% за туристическите услуги.
Давам си сметка, понеже господин Димитров ме поглежда, че като туристически услуги това противоречи на директивата. В директивата и в дерогацията към директивата е записано "настаняване". И то точно думата "настаняване". Нали така – "туристическо настаняване"? Но за сметка на това възможностите "детски стоки" да бъдат с диференцирана ставка няма никакъв проблем. Ако децата са важни за нас, то ние няма да се борим с демографската криза, като спираме тока или караме младите да живеят заедно и да имат повече деца и да им помагаме, а като им помагаме чрез законодателство. Затова съм предложила за "детски стоки" да има диференцирана ставка от 7%.
И тъй като децата в целия ни живот са това, за което ние работим и се грижим, грижим се да ги образоваме, за да можем да им дадем пътя в живота, книгоиздателството и печатните медии в дерогацията също съществуват, като в повечето страни тя е много по-ниска от 7%, които съм предложила. Предлагам 7%, защото съществува такава ставка в страната, тя може да се администрира без проблем, всички да имат гражданска позиция и да са независими, а не зависими и да няма пазарлък под масата.
Това, което щях да подкрепя допълнително и което ви моля, защото съм сигурна, че тези, които четат, ще подкрепят съоръженията и протезите за инвалиди.
За да приключа с изказването си по чл. 66, ще ви кажа, че ние постъпихме изключително некоректно като народни представители в Комисията по бюджет и финанси и в работни групи. От нашите колежка Деница Димитрова и Теодора Дренска имаше внесено предложение, а съответно и от господин Димов от ДСБ, за това протезите и съоръженията да бъдат с нулева ставка, първо, после ние ги разместихме около шест пъти и стигнахме до решение на работната група, в което те да имат диференцирана ставка от 7%.
Бяхме свидетели на арогантното държание на господин Кадиев, който смяташе, че ние сме на сряда пазара, само че такъв в Пловдив не съществува, затова как да местим диференцираните ставки, да ги направим 10% и за туризъм, и за съоръжения за инвалиди.
Ако някой ми каже и ако има аргументи, които чувах от администрацията и от част от управляващите за това как може да бъде източвано ДДС, как може да има сива икономика и да се генерира чрез диференцирана ставка, ако някой може да ми каже с една протеза каква злоупотреба трябва да се направи и как може да се направи тя, то смятам, че това е напълно цинично.
Моля ви да гласувате със сърце, защото основната ни роля е да бъдем граждани и да имаме сърце, а не политическа принадлежност. Така че ви моля в крайна сметка да подкрепите поне предложението за 7% за съоръжения и протези за инвалиди, извън вашите политически решения по другите предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Заповядайте за изказване, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Колеги, изцяло поддържам казаното за ДДС върху книгите и върху съоръженията за инвалиди, защото тук има и морална страна, а пък, дето се казва, за самите управляващи не е много добре силово да наложат това високо ДДС над тези чувствителни сфери. Народът вече ви обруга достатъчно много по вестниците. Може би не съвсем точно, но се каза, че се освобождава от ДДС хазартът, а това ДДС се натриса върху учебниците и инвалидните колички. И да не е точно така, все пак народът това ще запомни. Направете този жест, приемете тези седем процента върху учебниците и книгите и върху инвалидните съоръжения. Вземете си ги от другаде тия пари, вие сте достатъчно изобретателни – ще намерите откъде. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Господин Берон, в едно съм сигурна – че средствата могат да се вземат от „Топлофикация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Искате ли дуплика, господин Берон? Не.
Има думата госпожа Деница Димитрова за изказване.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Някои от нас днес бяха на семинара по проблемите на техническите помощни средства за хора с увреждания и видяхме какво отпуска държавата специално на хората, които са принудени да използват протези. Това, което държавата отпуска, те могат да го използват най-много един час на ден и това им причинява рани. Държавата наистина дава на хората с увреждания технически помощни средства, но отпуска като средства минимума, най-ниското качество, което можем да си вземем с тези пари. Повечето хора са принудени сами да си купуват техническите помощни средства, за да могат да водят един нормален начин на живот.
Затова ви моля да гласуваме 7 процента ставка за техническите помощи за хората с увреждания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Димитрова.
Заповядайте, заместник-министър Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Първо, никога не съм се държал арогантно към госпожа Капон или към който и да е народен представител, никога не съм си го позволявал по никакъв начин.
Второ, особено в случая с помощните средства за хора с увреждания мисля, че бях от хората, които най-много ги защитаваха в Комисията по бюджет и финанси и госпожа Капон го знае. Може да попитате госпожа Данчева, която е техен представител в комисията.
Мисля, че проблемът в момента се измества. Проблемът не е в данъчната ставка на тези помощни технически средства. По данните, с които Министерството на финансите разполага, цялата сума, която се отделя за тези средства, е около 35 милиона. От тях около 30 милиона се дават от бюджета. Бюджетът осигурява почти 95 процента от помощните технически средства. Дали ще са с по-ниско качество, дали ще са от праисторическата ера, както каза госпожа Данчева днес, дали се насочват към хората, които най-много ги заслужават или към други хора, това не е проблем на Министерството на финансите и на данъчната ставка, разберете го това нещо! Това е проблем изцяло на Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за хората с увреждания – те са тези, с които трябва да се говори.
Няма никакъв смисъл от намаляването на ставката на ДДС. Дали държавата ще отпусне 30 млн. лв. и ще сложи върху тях 20 процента ДДС и след това ще си ги вземе обратно или ще отпусне 7 процента и ще си ги вземе обратно, няма абсолютно никакво значение. Затова не измествайте...
Дори говорим за една относително малка сума пари. Говорим за 4-5 млн. лв., отваряме една врата... Не бих искал оттам нататък Министерството на финансите да бъде арбитър.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Това е несериозно!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Напълно сериозно е, госпожо Капон! Кой може да прецени дали тези хора заслужават повече, дали хората с ракови заболявания заслужават повече, дали хората с умствена изостаналост заслужават повече? И вие отваряте една врата и се нареждат много хора, всеки от тях има право да иска. Кой трябва да реши кой трябва да изпревари останалите?
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Един крак струва 12 000 лв.!
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Това е политиката – решаваш едно или друго и си защитаваш решението!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Това не е политика!
И как Вие решихте, че тези хора примерно имат повече право от раковоболните? (Реплики от залата.)
Министерството на финансите не желае да бъде арбитър в тази политика и затова по най-елементарния и лесен начин за администриране, за решаване, не се намесваме в тези отношения – даваме еднаква ставка и през разходната част на бюджета определяме коя група каква сума може да получи в крайна сметка. С госпожа Данчева сутринта говорихме надълго и нашироко за това нещо. Има неща, които държавата не може да си позволи. И аз искам по-високо качество за тези технически средства, но в момента бюджетът не може да си го позволи. Той осигурява някакво качество – вярно, не е мерцедесът, както тогава казах, може би нещо от типа на „Шкода” или дори по-малко, но осигурява нещо. Такива са възможностите.
Затова ви призовавам – не си играйте със ставките на ДДС, оставете ги! Има едно хубаво нещо в България и това е еднаквата ставка на ДДС (реплики).
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Мислех да не се изказвам.
Да, има някакво постигнато споразумение в комисията, както ми казаха моите колеги. За мен то е дълбоко неправилно. Като депутат и като човек се вълнувам и се възмущавам от подобно споразумение. Вашите изказвания, господин Кадиев, са доста лекомислени, Вие сте млад човек. Но тъй като започнахте да говорите за мерцедеси и въобще в тази зала се говори за мерцедеси, искам да ви кажа, че ако някой нарича така помощните средства, които инвалидите мечтаят да имат, защото в България само мечтаят да имат такива помощни средства и ги сравни със средновековните уреди за мъчения, които в момента хората са принудени да носят, ще се засрами. Бих ви препоръчал действително да бяхте отишли на този семинар, да се поставите очи в очи с инвалидите, може би друга песен щяхте да запеете.
Не са мерцедеси, господин Кадиев! Не са мерцедеси, това са нормалните помощни средства, които едно нормално човешко същество трябва да носи, когато е лишено от крайници, от възможността да живее като човек. Това, което държавата осигурява в момента на тези хора, е един уред за мъчение. Това са едни дървени, пластмасови чукани, от които хората страдат и които е унизително да носи човешко същество.
Този номер с производството на тези средства в Банкя или в Горна баня е известен. Произвеждат се едни неща, които са изключително евтини, принуждава се държавата да плаща за тях доста по-скъпо, отколкото те струват, а именно един изкуствен пластмасов крак се реинбурсира за 300 евро, а според мен той не струва и 15 лв. Това си е класически начин за източване на пари от държавния бюджет. Смятам, че ние, депутатите, трябва да се засрамим от това, което правим в момента, казвам ви го като човек.
Аз ще гласувам за предложението, което е направила Деница Димитрова, в противоречие с решението на моята парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за процедурно предложение, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам да удължим заседанието до приемането на обсъждания текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за удължаване на заседанието до изчерпване на дискусията и приемането на текста на чл. 66.
Гласували 106 народни представители: за 52, против 46, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Следващото пленарно заседание е утре, в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:

Камелия Касабова
Секретари:
Митхат Метин

Ясен Попвасилевв