Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Светослав Спасов и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, едно съобщение: на основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание група народни представители оттеглят законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който са внесли на 22 март т.г. Това са народните представители Красимир Каракачанов, Бойко Ватев, Борис Ячев, Мирослав Мурджов и Борислав Българинов.
Предстои да продължим нашата работа в днешния пленарен ден с второто четене на законопроекта за данък върху добавената стойност.
Спомняте си, че на 19 юли 2006 г., сряда, Народното събрание реши днешният ден да бъде нормален пленарен ден без парламентарен контрол. Това означава, че ще работим от 9,00 до 11,00 ч., от 11,00 до 11,30 ч. ще бъде обичайната почивка, след което ще продължим до 14,00 ч. Трябва да се постараем в днешния ден да приемем на второ четене законопроекта за данък върху добавената стойност. Надявам се, че няма да се наложи да се прави предложение за удължаване на пленарния ден, но това изисква и присъствие в залата, за да може гласуването да бъде в рамките на нормалните 15‑20 секунди, а не на проточващите се 2-3 минути, за набиране на гласове.
Във връзка със следващата седмица. Спомняте си, че по принцип решихме при необходимост да има възможност за извънредно заседание във вторник. От анализа на хода на изпълнението на програмата ни за тези две седмици очевидно се налага да се проведе такова заседание. Навярно ще има и такова процедурно предложение в хода на днешния ден с предложение за дневен ред. Ще очакваме парламентарните групи да съгласуват помежду си такова предложение, което да бъде направено. Имайки предвид, че следващия петък, както се уточнихме, ще се постараем целия ден да е парламентарен контрол.
С тези няколко уточнения предлагам да продължим работата с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ – продължение.
Заповядайте, господин Димитров, за да продължите с доклада по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Стигнахме до Глава десета.
Комисията подкрепя наименованието на Глава десета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 106.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 107.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 108, като предлага в ал. 1, т. 3, буква “а” думите “50 хил. лв.” да се заменят с “20 хил. лв.”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 109.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 110.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 111.
Предлагам да гласуваме цялата Глава десета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, на вашето внимание са текстовете на Глава десета – “Прекратяване на регистрацията (дерегистрация)”.
Има ли желаещи да вземат думата по тези текстове? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 106, 107, 108, 109, 110 и 111 – по вносител, подкрепени от комисията, с уточненията, направени от комисията за чл. 108.
Гласували 166 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 18.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя наименованието на Глава единадесета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 112 като предлага ал. 3 да се измени така:
“(3) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчен документ, регистрираното лице уведомява писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите не по-късно от 24 часа от узнаването на съответното обстоятелство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 113.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 114.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 115 и чл. 116.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 117, 118, 119 и 120.
Предлагам да приемем текстовете на Глава единадесета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, на вашето внимание са текстовете на Глава единадесета – “Документиране на доставките”, с членове от 112 до 120 включително. Всички текстове на вносителя са подкрепени с едно предложение на комисията за окончателна редакция на ал. 3 на чл. 112.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване предложените текстове.
Гласували 132 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам и Глава дванадесета да бъде приета като цяло.
По чл. 121, 122 и 123 няма предложения от народни представители и комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване Глава дванадесета със заглавие “Други задължения” и текстовете на чл. 121, 122 и 123, по които няма предложения.
Гласували 130 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя наименованието на Глава тринадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 124.
По чл. 125 има предложение от народния представител Стоян Витанов, което е подкрепено от комисията и е отчетено в Допълнителните разпоредби.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което също е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 125 като предлага:
1. в началото на ал. 6 да се добавят думите “VIES-декларацията по ал. 2 и”;
2. нова редакция на ал. 7:
“(7) Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 могат да се подават и по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато справката-декларация и отчетните регистри са подадени по електронен път ал. 6 не се прилага.”;
3. алинея 9 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 126.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Глава тринадесета – “Деклариране и отчитане”, с членове 124, 125 и 126 с приети предложения, направени от народни представители, и с предложение на комисията по чл. 125.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на Глава тринадесета.
Гласували 127 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Част седма – Специфични случаи.”
Комисията подкрепя наименованието на Част седма.
“Глава четиринадесета – Специфични случаи на доставки.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава четиринадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 127, 128, 129, 130 и 131.
Комисията подкрепя наименованието на Глава петнадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 132, 133, 134 и 135.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване Част седма с глави четиринадесета и петнадесета и текстовете на членове от 127 до 135 включително – по вносител, подкрепени от комисията.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване заглавията на Част седма, глави четиринадесета и петнадесета и текстовете на членове от 127 до 135 включително – по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Част осма – Специален ред на облагане.”
Комисията подкрепя наименованието на Част осма.
“Глава шестнадесета – Туристически услуги.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава шестнадесета.
Тук има едно предложение от народния представител Мария Капон, което тя в лично волеизявление оттегли.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 136, 137, 138, 139, 140, 141 и 142.
Комисията подкрепя наименованието на Глава седемнадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 143, 144, 145 и 146.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 147 като предлага ал. 1 да стане ал. 5, а останалите да се преномерират.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 148, 149, 150 и 151.
Комисията подкрепя наименованието на Глава осемнадесета, както и текстовете на чл. 152, 153, 154, 155, 156, 157, 158 и 159, предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване текстовете на Част осма и глави шестнадесета, седемнадесета и осемнадесета – по вносител, и текстовете на членове от 136 до 159 включително с единствено уточнение на комисията по чл. 147 – преномериране на алинеите в този член.
Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 126 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “Глава деветнадесета – Инвестиционно злато.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава деветнадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 160, 161, 162 и 163.
“Глава двадесета – Инвестиционни проекти”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава двадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 164 и 165.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване заглавието на Глава деветнадесета – “Инвестиционно злато”, текстовете на членове 160, 161, 162 и 163, Глава двадесета – “Инвестиционни проекти”, с текстовете на чл. 164 и 165, подкрепени от комисията по предложение на вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 166 има предложение от народния представител Мария Капон – в ал. 2, т. 2 “10 млн.” да се замени с “3 млн.”; в т. 3 “50” да се замени със “100”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 166, като предлага:
1. в ал. 1 след думата “отговаря” да се добави “едновременно”;
2. в ал. 2 след думата “налице” да се добави “едновременно”;
3. в ал. 7 думите “Закона за Върховния административен съд” да се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, в Глава двадесета – “Инвестиционни проекти”, има вариант, в който при инвеститор – било то български или чуждестранен, при инвестиция, както е дадено по вносител, от 10 млн. лв. да може в срок от един месец – никакво предимство повече от това не дава държавата и Министерството на финансите – на инвеститора да бъде възстановен данък добавена стойност, като спази определени условия. Това е с разрешение на министъра на финансите.
Моето предложение е сумата за инвестицията да не е 10 млн. лв., а 3 млн. лв., за да може да се възползват и български фирми, тъй като 10 млн. лв. е една много сериозна инвестиция. Казвам, че нищо друго не е предимството, освен това в рамките на един месец да се възстанови данък добавена стойност.
Предложението ми е от 50 работните места да бъдат 100. Мисля, че в комисията не стигна един глас, за да бъде прието това предложение. Считам, че го дължим на българските фирми да бъдат що-годе равнопоставени с чуждестранните при правене на големи инвестиции, тъй като така или иначе не ги облекчаваме като реинвестираната печалба да не се облага.
Моля ви да подкрепите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Господин Димитров, тези аргументи бяха ли достатъчно обсъждани в комисията?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Бяха отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Този въпрос заслужва внимание.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Кадиев.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Единствената причина Министерството на финансите да държи на сумата от 10 млн. лв. е, че това е настоящото положение. Системата работи, има 68 проекта, които в момента вървят по този ред и смятаме, че няма да има смисъл от занижаване на критериите. Трябва да се даде все пак преференция на тези, които го заслужават, които правят голяма инвестиция. Според нас 3 млн. лв. са прекалено малка инвестиция за днешното състояние, в което се намира икономиката на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други желаещи за изказвания няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 40, против 41, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
За процедура думата има госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз Ви моля за прегласуване. Става въпрос за това да можем да равнопоставим българските фирми с чуждестранните. Една огромна част от тези 68 проекта са само чуждестранни инвеститори. Каква е преференцията, която даваме? Никаква реална преференция на повече от това в рамките на един месец данък добавена стойност, който е внесен така или иначе по инвестиционния проект, да бъде възстановен в срок. Извинете, но това е най-мъничкото, което дължим на тези фирми. Затова си мисля, че сумата от 3 млн. лв. не е малка инвестиция.
Не знам защо заместник-министър Кадиев смята, че това е малка инвестиция? Но възможността, която можем да дадем, при положение че те ще създадат сто работни места, смятам, че е една добра позиция, от която да тръгнем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да прегласуваме направеното предложение.
Гласували 126 народни представители: за 45, против 57, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 166 в редакцията на комисията – с уточненията в ал. 1, 2 и 7.
Гласували 97 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 13.
Член 166 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 167, като предлага в ал. 3 след думата „която” да се добави „може да” и думите „Закона за Върховния административен съд” да се заменят с „Административно-процесуалния кодекс”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава двадесет и първа „Специални разпоредби по отношение на новите превозни средства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 168.
Комисията подкрепя наименованието на Част девета „Други разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава двадесет и втора „Информация”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 169, като предлага:
1. В ал. 1 да се създаде нова т. 3 със следното съдържание:
„3. дата на публикуване на обстоятелствата по т. 1 и 2.”
2. Да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание:
„(4) Обстоятелствата по ал. 1 се смятат за известни на трети добросъвестни лица от датата на публикуване на информацията по ал. 1, т. 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 170.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 171.
Комисията подкрепя наименованието на Глава двадесет и трета „Прилагане на международни договори и възстановяване на данък на лица, неустановени на територията на страната”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 172.
Предложението по чл. 173 от народните представители Милен Велчев, Лидия Шулева, Нина Чилова и Теодора Дренска е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 173.
По чл. 174 има предложение от народния представител Стоян Витанов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 174, като предлага в ал. 2 думите „Условията, документите и редът” да се заменят с „Редът и необходимите документи”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текстовете, предложени от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя наименованието на Глава двадесет и четвърта „Правомощия на министъра на финансите”.
Има предложение от народния представител Стоян Витанов:
„В чл. 175, ал. 3, вместо със заповеди на министъра на финансите посочените въпроси следва да се уредят в правилника по прилагане на закона, тъй като ЗНА не предвижда издаването на заповеди.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 175, като предлага в ал. 3 думите „може да определи” да се заменят с „определя при необходимост”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Народният представител Стоян Витанов оттегля предложението си по чл. 175.
Подлагам на гласуване заглавието на главата и чл. 175, подкрепена от комисията с уточнението в ал. 3.
Гласували 93 народни представители: за 83, против 3, въздържали се 7.
Текстовете са приети.


ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „Глава двадесет и пета – Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава двадесет и пета.
По чл. 176 има предложение от народния представител Пламен Ранчев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Нено Димов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Стоян Витанов, което не е подкрепено:
В чл. 176, т. 4 изразът „е било свързано” не е свързан с времеви критерий.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 176 и предложенията на народните представители, като предлага:
1. В т. 1 накрая да се добави „по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”;
2. да се създаде нова т. 2 със следното съдържание:
„2. промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред;”
3. Точка 4 да отпадне, а останалите да се преномерират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата народният представител Стоян Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Самото отпадане на т. 4 решава този проблем. Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Витанов.
Господин Витанов оттегля предложението си по чл. 176.
Моля, гласувайте Глава двадесет и пета и чл. 176 – заглавието на главата и текста на члена.
Гласували 101 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 177 има предложение от народния представител Пламен Ранчев. Има писмено заявление, което вчера Ви предадох, господин председател, че го оттегля.
Има предложение от народните представители Милен Велчев и Мариана Костадинова, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Нено Димов, което не е подкрепено – за отпадане на чл. 177.
Има предложение от народния представител Атанас Папаризов, което не е подкрепено – за отпадане на същия член.
Има предложение от народния представител Мария Капон за отпадане на същия член, заедно с подзаглавието на Глава двадесет и пета над него.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев за отпадане, което не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 177 и предлага следната редакция:
„Отговорност на лицата в случаи на злоупотреби
Чл. 177. (1) Регистрирано лице – получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.
(2) Отговорността се реализира в случай, че регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен.
(3) За целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който е да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия изменен или преработен вид, и
2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.
(4) Отговорността по ал. 1 не е обвързана с получаването на конкретна облага от невнасянето на дължимия данък.
(5) При условията на ал. 2 и 3 отговорност носи и предходен доставчик на лицето, което дължи невнесения данък.
(6) В случаите по ал. 1 и 2 отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, при която не е внесен дължимият данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките.
(7) Алинея 6 се прилага съответно и по отношение на предходните доставчици.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Както си спомняте, чл. 177 беше отложен. Той се намира в третия свитък, в който са отразени и направените предложения, неподкрепени от комисията.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, в България се въвежда солидарна отговорност – такова нещо досега нямаше, поне в последния вариант на закона.
За да подпомогнем успешната и сериозна работа на Народното събрание, аз и моите колеги извадихме две решения на Люксембургския съд в тази област. В тях се казва следното нещо, което никой не трябва да забравя: „Търговци, които предприемат всички предпазни мерки, които основателно могат да бъдат изискани от тях, за да осигурят, че техните сделки не формират част от верига, която включва сделка, опорочена с ДДС измама, трябва да могат да се основат на законността на тези сделки без риск да бъдат направени солидарно отговорни за плащането на данъка, дължим от друго лице”.
Така че проблемът, който се създава с този закон, е следният: добросъвестния платец, който си е изпълнил задълженията, може да се търси солидарна отговорност. С този закон, уважаеми дами и господа, той не е защитен по никакъв начин. Това е големият проблем на този закон. Ще ви кажа какво ще стане: фирмите, които се ориентират бързо, ще започнат да съдят България. Познайте какво ще бъде решението на съответния съд!
Целта на солидарната отговорност е следната: когато дадено лице извърши измама, държавата да търси обезщетение от всички останали хора по веригата, като се претендира, че те трябвало да знаят. На подобна презумпция не би трябвало да стъпва една сериозна регулация, един сериозен закон – че някой е трябвало да знае.
Призовавам ви много сериозно да помислите, преди да подкрепите солидарната отговорност. Неслучайно от всички групи има предложения за нейното отпадане – и от БСП, и от НДСВ, само от ДПС мисля, че няма. Отговорността в живота е индивидуална, никога не е солидарна.
Искам да ви предложа, ако нищо друго не направим, да направим поне една редакция на този текст. Ако говорим за солидарна отговорност, да бъдем честни и искрени.
Предлагам следната окончателна редакция, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Стига да е редакционна.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, точно редакционна е:
„(1) Регистрираните лица – получатели по облагаеми доставки, отговарят за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.
(2) Отговорността се реализира в случай, че регистрираните лица са знаели или са били длъжни да знаят, че данъкът няма да бъде внесен.
(3) За целите на ал. 2 се приема, че лицата са били длъжни да знаят, когато са изпълнени едновременно следните условия:”
Тоест, ако ще се търси солидарна отговорност, поне да се говори за лица и поне в тези случаи данъчните да докажат, че лицата едновременно са знаели, че е ставало въпрос за някаква злоупотреба.
Изказвам искреното си съжаление, че в България при писането на закони само привидно се взема предвид европейското право. Едно такова решение на Люксембургския съд е много важно и не може да бъде пренебрегвано с лека ръка. Не може само привидно да спазваме европейските закони.
Уважаеми дами и господа, в България вече има много чуждестранни фирми и ви уверявам, че те знаят своите права. Първото нещо, което те ще направят, когато някой тръгне да ги съди или да не им признава данъчен кредит, е да потърсят своите права чрез различните европейски съдилища.
Господин председател, надявам се да подложите на гласуване моето редакционно предложение, защото то действително е редакционно и касае принципа на солидарна отговорност, ако ще го прилагате, да е в един по-ясен вид. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вярвам, че ще се вземе отношение по Вашето предложение в следващите изказвания. Тогава ще се ориентираме и как да процедираме.
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Излизам за изказване, но ще направя и едно предложение.
Въпросът относно солидарната отговорност е много важен. На присъстващите тук юристи им е известно, че институтът на солидарната отговорност е преди всичко правен въпрос. Той не е толкова икономически или финансов въпрос. Този проблем трябваше да бъде обсъден специално от Комисията по правни въпроси.
Солидарната отговорност, както е известно, бива два вида: едната е договорна, другата е законова. Тук се касае да въведем солидарна отговорност, основана на закон. Това е много отговорно действие. Там, където отговорността е законова, са строго определени случаи. Това е система в правото, която не може току‑така лесно да бъде нарушавана или да бъде въвеждана нова солидарна отговорност, или пък изключвана досега съществуваща и фиксирана солидарна отговорност, както се прави в този случай. Мисля, че всички юристи ще ме разберат - това няма да забави приемането на целия закон.
По тази причина правя процедурно предложение разглеждането на този текст да бъде отложено и той да бъде внесен специално в Комисията по правни въпроси за разглеждане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
И това процедурно предложение ще бъде подложено на гласуване.
Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! И аз, както всички, които предлагат отпадането на този член за солидарната отговорност, считам, че това е едно решение, за което българското общество и най-вече данъчната администрация не е дозряла. Това е едно забравяне на натрупания опит, забраняване на ДДС-сметката, която бе създадена, за да се отчете състоянието на тази администрация, и отново прехвърляне на проблемите от болната глава на здравата. За всички е ясно, че най-болната глава е състоянието на данъчната администрация, на органите за контрол.
Това, което четем тези дни за директора на “Топлофикация”, не ни ли доказва на колко рудиментарен стадий се намират новите институции на пазарната ни икономика? Да въведем сега тази солидарна отговорност, при това състояние на администрацията и на институциите, според мен ще бъде грешка и връщане назад.
В този закон има много такива опасности. Да не говорим при това състояние на администрацията за въвеждането на данък добавена стойност върху скрапа, върху който ще се върнем по-нататък. Въобще, правят се неща, които не са съобразени с българската обстановка, с престъпността, която се шири все още в икономиката и е неконтролирана. Мисля, че в този смисъл законът ще бъде вреден. Затова настоявам да отпадне тази солидарна отговорност, а данъчните да започнат малко по малко да работят като хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма реплики.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Аз категорично съм заявявала и на заседание на комисията, и в моето предложение, че чл. 177 трябва да отпадне, тъй като той наистина е стъпка назад, както каза и господин Папаризов – стъпка назад по начина на работа от това, че добрият данъкоплатец ще трябва да плаща за грешките на всички останали.
Трябва обаче да сме наясно и с текста, който предлагаме за гласуване тук. Този текст на чл. 177, така както е записан по решение на работната група и комисията, е текст, който няма да свърши никаква работа, ако целта е единствено да сплашим данъкоплатеца, от една страна, и данъчната администрация, от друга страна. Този текст ще доведе единствено до това да паднат актовете на данъчната администрация, да бъдат записани определени задължения, да бъдат водени дела, след което те да падат и държавата да плаща лихви. Защото е невъзможно да бъде доказано, че някой е знаел. А ако такова доказателство трябва да се намери, то прощавайте, но не това е законът, в който трябва да търсим това. Тук трябва да търсим работата на друга институция, защото това вече е борба с организираната престъпност и със сигурност чрез този чл. 177 няма да изпълним своите задължения.
Господин Димитров си спомня за един наш разговор относно фалшивите фактури на “Илиенци”, затова че такива фалшиви фактури са продавани някъде и че по тази причина трябвало задължително да съществува институтът на солидарната отговорност. Ако такива фактури се продават някъде, то нека МВР и органите да си свършат работата и да се борят с организираната престъпност, защото това е организирана престъпност! Не ние като законодатели да се борим с данъкоплатеца и със самия бизнес, който реално е един от потребителите.
От друга страна, категорично леко ми се разминава отношението към Националната агенция по приходите и данъчната администрация, защото тя също е само един потребител на този закон. Данъчната администрация ще бъде подложена на същия натиск, на какъвто натиск е подложен и бизнесът от нашето законодателство, защото те също трябва да спазват закона и те го спазват буква по буква. И няма как да им се сърдим, ако сме направили текстове, които те трябва да спазват, но тези текстове създават сериозни сътресения.
Затова ви предлагам чл. 177 да отпадне. Факт е, че вкарваме и скрапа. Имаше предложения от повечето колеги, ако отпадне солидарната отговорност, да има възможност фирмите за скрап поне в рамките на една година да не бъдат регистрирани по ДДС, за да няма източване и злоупотреби чрез строителни материали и изобщо чрез строителство. Знаем, че строителството се използва от почти всички фирми, защото така или иначе то е част от дейността и така то ще повлече една голяма верига след себе си.
Колеги, мисля, че няма нужда от този текст на вносителя, поради това, че той няма да свърши ефективната си работа. Моля да гласуваме “против” и да отпадне солидарната отговорност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Аз искам да направя едно кратко изказване по предложения текст на чл. 177. Както се предполагаше и както беше в Комисията по бюджет и финанси, тук се заформя също интересен дебат по съдържанието на текста, надявам се да бъде и полезен за всички участници в данъчния процес в държавата. Прави впечатление, че отношението към чл. 177 е много противоречиво – от “разпни го” до “осанна”.
Предложенията са чл. 177 да отпадне и да го забравим като един мракобеснически текст, а следващото предложение – “какво от това, то няма да свърши никаква работа”, едно такова лежерно отношение.
И при двете отношения обаче сериозното е, че нито един от колегите, демонстриращ такова отношение, не прави никакво смислено предложение или въобще каквото и да било предложение, с което да бъде заместен чл. 177, при което положение, колеги, вие абсолютно неоправдано предлагате да има една законодателна празнота.
Ако се приемат предложенията да отпадне чл. 177 и както липсва друг текст, предложен от дясно, който да го замести, това означава, че няма да има никаква отговорност срещу злоупотреба; означава, че държавата и тази администрация, които тук правят намеци, че била такава и онакава, ще бъде абсолютно безсилна да се справя със злоупотребите. Това ли е целта на искането и на предложението чл. 177 да отпадне? Не допускам, че това е целта, но много моля тези, които правят предложението, да помислят. Още повече, че в настоящия текст на закона няма ДДС- сметка. Виждате, че ако се приеме това предложение за отпадане, просто няма как да се борим срещу злоупотреба и няма как да се гарантират вноските и прочие неприятни последици, които в момента не мога да преценя и да ви ги кажа изчерпателно.
Какво всъщност се случва с този така охулван текст? Първо, текстът не е в редакцията, както беше направен, както беше внесен, и мисля, че стана добър и справедлив, доколкото може да се каже, че е добро да се наказват българските граждани.
На първо място, този текст въвежда един режим, който е много по-различен, много по-демократичен, много по-добре юридически издържан в сравнение с действащия правен режим в последните няколко години. Напомням ви за текста на чл. 109 от Данъчнопроцесуалния кодекс, за щастие отменен, който създаваше отвратителен, извинете за израза, режим по отношение на всички данъкоплатци. Знаете кога се гласува този чл. 109 от Данъчнопроцесуалния кодекс, знаете кое мнозинство го прие, знаете кое мнозинство го търпя, той висеше като дамоклев меч върху главите на всички фирми – данъчно задължени лица.
Изведнъж сега се оказва, че този съвсем различен, грамотен, европейски режим по чл. 177 от текста пречи. Извинявайте, но това е поведение на двойния аршин. Не е моя работа да ви правя забележка, просто ви обръщам внимание, че двойнственото поведение прави впечатление и не съм сигурна, че се одобрява.
Да си говорим за чл. 177, така както се внася. Този текст въвежда един ред за отговорност при злоупотреба. Смятам, че основанието злоупотреба е основание за отговорност – нали нямаме спорове по този въпрос? Член 177 въвежда случаите, когато се търси тази солидарна отговорност.
Признавам в интерес на истината, че солидарната отговорност е най-тежкият вид отговорност, който нашето право познава, но това е в нейния класически вид. А тук в чл. 177 ние имаме смекчаване на режима на солидарната отговорност. Защо?
Първо, защото тази отговорност, виновността на лицето не се предполага. Виновността на лицето трябва да бъде доказана от администрацията на НАП. Това е първата съществена разлика между този текст и чл. 109, който въведоха наши колеги и го търпяха два мандата.
На второ място, във всички случаи, за да се потърси такава солидарна отговорност, лицето, призовано към солидарна отговорност, има виновно поведение. И тук ли има спор, че който е виновен, трябва да носи отговорност? И то не при всяка форма на вина, а само когато формата на вина е умишлена, защото текстът ви казва, че лицето е знаело или би могло да знае. Извинете, колеги, но не виждам нищо тревожно да отговаряш за злоупотреба при умишлена форма на вина.
По-нататък – много са сгъстени, много са малко основанията, при които едно виновно лице ще отговаря, а именно: когато неговият съконтрахент не е внесъл данъка и когато облагаемата доставка е привидна.
Кои облагаеми доставки са привидни? Тук госпожа Капон спомена за един вид привидни доставки – дето им продават фактурите на едно известно софийско тържище. Впрочем такава продажба на фактури има навсякъде.
За привидните сделки винаги в нашето право се носи отговорност по чл. 17 от ЗЗД, колега Шопов, както добре знаем. Привидните сделки се санкционират.
Второто основание – сделката, доставката заобикаля закона. Разбира се, всички сделки, които заобикалят закона, какви са, уважаеми колеги? Нищожни! Така казва уважаваният с основание от нас Закон за задълженията и договорите.
Третото основание е, когато сделката е била извършена на цена, значително отклоняваща се от пазарната. Е, когато един човек купува стока на цена, значително отклоняваща се от пазарната, знае ли той и длъжен ли е да знае, че тази стока може да е крадена и прочие? Ето защо има много ограничителни основания, при които се търси солидарната отговорност.
С предлагания от нас текст прословутата верига на отговорни лица по чл.109 от Данъчнопроцесуалния кодекс, за щастие отменен, не съществува. Или възможността да се отговаря по веригата е сведена до минимум, и смятам по един справедлив начин, тъй като ако прочетете непредубедено ал. 6, ще видите, че най-напред отговаря прекият доставчик, тоест този, с който си договарял, с който си общувал и с който си могъл да се убедиш по несъмнен начин този човек дали е внесъл дължимия ДДС или не е внесъл. Това е, което най-общо може да се каже по чл. 177.
Аз смятам, че това е един разумен закон, още повече той се позовава на действителната практика и нормативни актове на Европейския съюз. Тук искам категорично да се противопоставя на твърдението, че ЗДДС не отговарял на европейските критерии. Колеги, тази теза не издържа. Моля ви се, дайте друга и се постарайте да я направите убедителна.
В заключение, призовавам аудиторията да подкрепи чл. 177, както е внесен от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Антонова, предизвикахте две реплики, докато говорихте. Може да има и трета.
Първата е на господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Антонова! Не можахте да ме убедите с Вашата пледоария, още повече, че в моите предложения няма двойнствено отношение. Благодаря Ви за тази квалификация, не бях я чувал.
Искам да Ви кажа, че на стр. 59 аз предлагам да се запази ДДС-сметката. Твърдо съм убеден, че не сме на етап, когато можем да приемем солидарната отговорност и трябва да запазим ДДС-сметката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Антонова! Нека тогава да кажем: на хората е ясно едно – всяка фирма да направи разследващ орган, да познава доставчиците си или най-големият оборот, който трябва да прави, да е такъв, че неговият управител да познава лично доставчиците. Всяка нормално развиваща се фирма в една икономическа среда има снабдяване, има поредица от хора, които се занимават с доставката. Дори да си сертифициран по ИСО и можеш да имаш фирми доставчици, няма как да носиш отговорност за това дали предният доставчик си е внесъл ДДС примерно. Каква е причината, какво правим? На петнадесета дата на всички им искаме копия от декларациите. Вината се прехвърля и се оказва, че там също трябва да има разследващ орган – нали това е солидарната отговорност?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Не е това!
МАРИЯ КАПОН: Как да не е? В момента, в който той не е внесъл данъка, отива при предходния. В момента, в който идва при теб, трябва да се докаже в отсрещната страна, тоест при предходния преди теб. Така тя се прехвърля вече на него и ти не я носиш, тогава я носи той.
Въпросът е, че ако тази фирма се е закрила, преместила се е някъде или каквото и да било, той ще бъде начетен и при всякакво положение в рамките на фирмите трябва да се направят разследващи органи.
Аз си мисля, че е много несериозно някой да смята, че този текст ще работи. Този текст няма да работи, защото с него няма как да докажеш, че някой е имал вина. Как го казвате, че някой е имал вина?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): То си пише как!
МАРИЯ КАПОН: За мен категорично няма двойнствено отношение. В момента на следене на закона – от първа до последна точка, е в логиката на закона. Напротив, точно затова винаги слагаме “и части”, когато не се приеме и след това отпада, за да има логика в хода на закона. Така че не приемам аргументите и смятам, че чл. 177 в този вид трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Госпожо Антонова, Вашето изказване беше твърде емоционално, но позабравихте фактите. Аз ще Ви ги припомня.
Хората, които са Ви слушали внимателно сигурно са много сериозно обезпокоени, защото Вие казахте, че няма проблем с презумпцията, че лицето е било длъжно да знае. Това не е презумпция за виновност. Това означава и непредпазливост, госпожо Антонова. Всички фирми, които са непредпазливи ще бъдат солидарно отговорни. Това пише в текста: “било длъжно да знае”. Това не означава виновност в никакъв случай. Това означава непредпазливост.
Друго нещо, което също така е много сериозно обезпокоително – нека да оставим емоциите настрана – когато цената значително се различава от пазарната. Данъчните за всяка една сделка могат да кажат това нещо, госпожо Антонова. Няма никакъв проблем във всяка една сделка да се търси солидарна отговорност. Какво ще стане тогава? Докъде ще я докараме?
Аз не мога да Ви разбера защо така яростно защитавате този текст. Той е много проблематичен. И неслучайно и от вашата коалиция хората изразяват опасения. Нормално е. Този текст е много проблематичен по простата причина, че добросъвестният платец не е защитен по никакъв начин. Той няма защита и затова го няма елементът на европейското право. Това вие не можахте да разберете, че европейското право изисква защита на добросъвестния платец. Тук, в тази разпоредба, такава защита няма. И това е проблематичното на закона.
Има и една друга много важна тема. Според Вас възможно ли е голямо източване на ДДС без участие на данъчните? Ето това е въпрос, който трябва да си зададете. Вие сте данъчен адвокат: възможно ли е това? И ако не е възможно се замислете къде е проблемът, къде е истинският проблем.
Не мога да Ви разбера защо с такива емоционални слова защитавате този текст. Това е един много проблематичен текст, който ще се отрази негативно на средата, защото тези хора, които правят ДДС-измамите, тях администрацията не може да ги открие и няма да ги открие. И ще прехвърли вината върху добросъвестните и добри платци. В това е големият проблем. Казвам ви го и аз, казват ви го и другите колеги. В това е големият проблем на тази разпоредба.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Това не е вярно! Просто не е вярно!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа, аз ви призовавам да отхвърлите солидарната отговорност. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Госпожо Антонова, Вашата дуплика се очаква с интерес.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, в своето изказване в случая и по принцип нямам никакво намерение да обиждам някого лично. Когато говорех за двойнственост имах предвид различните позиции, които бяха заемани в Комисията по бюджет и финанси. В никакъв случай под думата “двойнственост” не съм имала предвид раздвоение на личността или нещо друго оскърбително за този, който смята, че е засегнат.
По отношение на чл. 177 – пак повтарям, за да не си говорим едно и също, уважаеми колеги, никой не предлага някакъв текст. Никой! При тази законодателна празнота, която вие искате да настъпи, няма да има отговорност при злоупотреби. Ако това е европейска практика, аз оставам много изненадана.
И второ – всеки индивид, дали е данъчно задължен, щом като е пълнолетен и вменяем, трябва да си регулира поведението така, че да не нарушава закона. Както на никой гражданин не му е необходимо да направи след себе си разследващ орган, за да му казва: “Не пресичай не червено!”, така и фирмите, без да имат разследващи органи, госпожо Капон, техните управители и техните представляващи ги лица, са длъжни да спазват законите без някой да им суфлира кое е законно и кое – не.
И накрая, чл. 177 нямало да работи според госпожа Капон, тъй като бил труден за приложение и прочие. Би могло да се помисли по този въпрос и може би Вашето мнение, че текстът няма да работи идва от това, че основанията за отговорност са много стеснени, че са дадени много и едновременно, че са дадени комулативно. Достатъчно е, госпожо Капон, текстът да действа и възспиращо по отношение на данъчно задължените лица. И ако този текст действа възспиращо и те се въздържат от данъчни измами – какво по-добро от това? Един прекрасен климат на икономически живот, лица, които съзнателно, без следствени органи, не вършат данъчни злоупотреби. И ако това се случи аз смятам, че е най-добрата последица от текста на чл. 177. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Текстът на чл. 177 беше обект на обсъждане на различни равнища. Беше обект на много дискусии – и в комисията, и в Министерството на финансите, на експертно равнище, на политическо равнище.
Най-напред искам да кажа, че в този текст проблемът със солидарната отговорност наистина е по-скоро юридически или в по-голямата си част юридически, отколкото финансов или икономически.
Бих желал да ви обърна внимание на две обстоятелства, които трябва да се имат предвид.
Първо, съгласно този текст държавата няма право да откаже данъчен кредит на нито една фирма, която е извършила съответно доставка.
Второ, солидарната отговорност предполага солидарна вина. И това трябва да се докаже в съда. Никой априори предварително не вменява вина на която и да било фирма, участваща в дадена верига на доставки. Това трябва да се докаже.
Вярно е, господин Димитров, че източване на ДДС не може да стане без участието на данъчни, но още по-вярно е, че източване на ДДС не може да стане без участие на няколко на брой фирми в цялата тази верига. Един единствен участник не може да източва ДДС. Необходими са поне двама или трима, най-малко. Понякога N на брой. Следователно, този текст задължава участниците в процеса на покупко-продажба на стоки и услуги, да бъдат достатъчно внимателни и да не влизат волю или не волю в солидарна вина, по която рано или късно ще им бъде потърсена отговорност, тоест ще им бъде потърсена солидарна отговорност от страна на данъчните и държавата за това, че по някакъв начин може би са участвали в източване на държавни средства чрез ДДС.
Този текст, който е предложен тук, уважаеми колеги, всъщност прилага системата за ограничената солидарна отговорност чрез така наречения метод на най-близкия съсед. Обърнете внимание на ал. 6.
Госпожа Антонова много подробно като юрист обясни съдържанието на този текст. Процесът на проверката започва от виновния, първия. Ако той се окаже редовен, следващия и така нататък. Твърдението, че всички в тази верига, колкото и да са те, предварително са обвинени в участие в някаква измама, не е вярно.
И всички тези процедури трябва да се водят от данъчния орган, от органа по приходите, а не от фирмата. Тя трябва да докаже по съответния начин, че фирма еди-коя си, участва в схема за източване на ДДС, да си понесе съответната отговорност.
Особено алинеи 6 и 7 бяха добавени твърде късно към оригиналния текст. Всички знаят, че това го направи господин Милен Велчев. Национално движение Симеон Втори беше политическата сила, която държеше до известна степен за запазване на ДДС-сметката, но впоследствие, поради изключително сериозната дискусия по тези текстове, те се съгласиха, че този текст, който в момента се предлага е най-добрият, не бих казал – съвършеният, по отношение на някаква регулация на процеса на ДДС-кредитите, с които отделните фирми влизат във взаимоотношение с държавата. Това е някакъв механизъм, който създава условие за регулиране на процеса на задълженията към държавата.
Ако този текст отпадне, уважаеми колеги, понеже няма други предложения, ние подкрепяме принципа на пълната безотговорност, даваме една възможност в ръцете на данъчните и утре да кажете: видите ли, парламентът не създаде никакви условия да контролираме желанието на някои фирми да източват ДДС.
При това през 2007 г. ние попадаме в една среда с висока степен на неопределеност по отношение на ДДС. Знаете, че промените са значителни. Знаете, че се въвеждат нови понятия, нови процеси и загубите от ДДС могат да бъдат много по-големи от тези, които на този етап се оценяват като възможни.
Апелирам да подкрепим текста, който ни се предлага от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Първа реплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Имамов! Вие направихте един много малък, но съществен пропуск и той е следният – че когато имате източване на ДДС, тези фирми, които са точили държавата, трудно можеш да ги откриеш, защото това е цялата идея – да източат ДДС и да изчезнат, господин Имамов. Тях ги няма и никой не може да ги намери, това е самата идея. И тогава идеята на “солидарната отговорност” е държавата да си вземе парите от някой друг. Това в крайна сметка е идеята, господин Имамов. Държавата да си вземе парите от някой друг с презумпцията, че някой друг е трябвало също така да знае. А това, че ако го няма този текст, на хора, които нарушават законите, няма да им се потърси вина и отговорност е несериозно. Има достатъчно закони, има Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Този член е необходим на администрацията, за да може вината да се прехвърля от болната на здравата глава, господин Имамов. Това е цялата работа. Това беше казано от господин Папаризов съвсем точно, признавам. Иначе има достатъчно начини да се потърси вина и отговорност в много закони.
Имам едно съвсем конкретно предложение към Вас. Употребихте термина “солидарна вина”, с което скандализирахте юристите в нашата група, но няма да влизам в тази тема. Употребявайки този термин, Ви призовавам да подкрепите редакционната поправка, която аз направих, сменяйки думата “лице” с “лица”. Тоест след Вашето изказване вече не може да обясните евентуална неподкрепа. След Вашето изказване очаквам Вие ясно да подкрепите поне моята редакция, ако солидарната отговорност не отпадне, защото Вашето изказване беше именно в такава посока. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Капон има думата за втора реплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Имамов, Вие потвърдихте всъщност всичко, което си говорихме допреди това - че този текст е явно козметичен и дори той да сплаши, така да се каже, потребителите на закона – дали това ще бъде, от една страна, НАП, а от друга страна, администрацията, смятам, че е несериозно, защото той няма да сплаши организираната престъпност. Това е текст, с който ще се позволи на определени, да кажем, нелоялни и некоректни данъчни да рекетират бизнеса, от една страна. От друга страна, това ще е текст, който може за натрупване на обороти, както се казва, да има достатъчно актове и след това да ходим да се доказваме в съда.
Този текст ще е добър за адвокатите, това съм абсолютно убедена, защото ще има редица дела по него, за да доказваме знаел ли е някой. Не, няма как да си виновен, докато не е доказано. Напротив, обратно е – невинен до доказване на противното.
Що се отнася до пазарната цена. Ако закриваш фирмата си и искаш да изчистиш склада си, ти можеш да продаваш – и това дори да го докажеш - много под стойността на цената, на която си внесъл или закупил материалите, или при други определени условия. Не смятам, че някой, гледайки документооборота, може да каже дали тази цена е под доставката.
Да не говорим, че не е възможно на доставчиците си да отидеш и да искаш той на каква цена продава – дали това е цената, на която реално той е внесъл, или дали това е пазарната цена. Така че, господин Имамов, смятам, че чл. 177 е некоректен.
Искам да направя още една последна забележка. Няма никой от колегите от Национално движение Симеон Втори, които са в Бюджетната комисия, тъй като те не подкрепяха този текст и се спазариха формално с този текст, защото те бяха за икономически растеж. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Папаризов за трета реплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! И господин Имамов, и госпожа Антонова, тъй като нямат много аргументи, използват един краен аргумент – какво ще стане, ако отпадне чл. 177, врата в полето, законът допуска всичко.
Нека още веднъж им припомня. Аз предлагам да се запази ДДС-сметката. Предлагам в ал. 1 от Преходните разпоредби конкретен текст тя да се запази. А това, което Вие казахте сега, че допълнението на ал. 6 решава въпроса и това е накарало НДСВ да се откаже от ДДС-сметката, съвсем ме хвърли в пълно учудване.
Параграф 6, така както е, не допуска предложението на колегата Мартин Димитров да има солидарна отговорност между всички по цялата верига. Той прехвърля от болната глава само на една здрава глава и като се докаже, че твоята е здрава, на следващата здрава. Вижте този § 6 – това пък показва каква е солидарната отговорност – че само един ще плати целия данък, когато не го е платил, който трябва. Какво солидарно има в това? За мен ал. 6 е юридическо недоразумение, но Вие си я харесвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Имамов, навярно ще желаете дуплика.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин председател! Аз не мисля, че трябва да повтаряме дискусията. Тя според мен е по-скоро професионална и експертна, отколкото политическа, но искам да кажа само две неща. Ако отпадне текстът на чл. 177, могат да се случат две неща, за които трябва да се поеме отговорност. Първо, увеличава се значително възможността за източване на ДДС. Второ, увеличава се значително вероятността да пострадат невинни в тези схеми по отношение на търсене на отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За изказване има думата господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще бъда съвсем кратък, тъй като отново се вади европейската карта. Европейският съд не е взел това решение по повод на българска практика. Взел го е по повод на европейска практика и от тази гледна точка очевидно, че ние сме повод за прецедента. Затова ви чета чл. 21 от Директива 6, където изрично се казва, че в случаите, посочени в ал. 1 и 2, тоест отговорните лица, държавите членки могат да предвидят друго лице, освен отговорният платец, да бъде отделно и солидарно отговорно за плащането на данък.
Затова молбата ми е, това е казус, който вълнува и Европейския съюз: недейте да свеждаме нещата, че тук в България нещо измисляме. Има го решението в Европейския съюз, то едва ли не е очевадно и ние трябва да го приемем и да се придържаме към него.
Тук са колегите от комисията. Съвсем добронамерено аз лично поставих въпроса, че всички конструктивни предложения ще бъдат взети предвид. Така беше. И за моя голяма изненада всички конструктивни предложения се сведоха до отпадането на чл. 177. Единствената разлика беше при господин Папаризов с ДДС-сметката. Но към ДДС-сметката, аз тук ще използвам думата “двойнствено”, знаете, че бизнесът не се отнася еднозначно. Там също има недоволства. Тоест, ако ДДС-сметката беше панацея, тя щеше да бъде грабната като топъл хляб от Европейския съюз и да се използва.
И опираме до простия въпрос. Значи, тук хубаво, добре, късаме си ризите и защитаваме коректния фирмен платец, който би трябвало да си получи обратно данъка. Ами, откъде ги вземаме парите? Нали връщаме, пък данъкът не е внесен, господин Мартин Димитров?! Значи това, което не Ви харесва тук е дължимият данък не е ефективно внесен. Ами щом не е ефективно внесен, откъде да го вземем, за да го върнем? Ами, вземаме го от другите данъкоплатци. Да, така е.
И какво отстояваме тук? Вашата идея е да не се бръкне в джоба на бизнеспартньора, който участва във веригата. Тук все пак искаме по веригата да стигнем до фалшивия, до онази фирма, която я няма, фирмата-фантом, да стигнем до някаква отговорност. Ясно е, че този, който е в бизнесверигата, би могъл все пак да получи информация. Вие искате да падне тази верига и да бъркаме в джоба на българския данъкоплатец, оттам да вадим парите. Но те са много.
От тази гледна точка и второто – “привидно заобикаля закона”. Ако е привидно и заобикаля закона, то за какво си говорим?! Явно има верига за източване и трябва да има правна верига, за да бъде прекъсната.
Господин Шопов, дайте да го отложим. Това е продуктивно, ако има идеи. Но няма идеи. Участваше и физическата мисъл на опозицията. Не е вярно, че не са участвали юристи. Знаете, че добросъвестно търсим това решение. Ако го имаше, то щеше да бъде предложено. Но то се свежда до това “дайте да падне”, тоест няма го, изобщо не може да се търси, ти си коректен данъкоплатец във веригата, формално изобщо не се проверява и държавата бърка и връща пари. В Европейския съюз за миналата година източването е над 20 млрд. евро. Тоест това не е български, а европейски сериозен проблем. Не бива да го политизираме. Ако някой знаеше решението, трябваше да го даде, за да можем да го превърнем в текст.
Ако ДДС-сметката е единствената панацея, може би трябва да се върнем към нея. Но виждате, че не се подкрепя и голяма част от бизнеса е против ДДС-сметката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За първа реплика има думата Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми колега Петър Димитров!
Уважаеми дами и господа, колегата Петър Димитров много добре ви насочи. Той спомена, че има чл. 21, ал. 3 на Шеста директива. Точно така. Сега ще разберете нещата много по-ясно. Той ви каза какъв е текстът. Решението, което ви четох, сега ще го прочета по-подробно. В него се обсъжда именно този текст. Решението на съда касае именно този текст.
Казва се: “Солидарна отговорност може да има само тогава, когато е защитен добросъвестният платец, че никога не се търси по-голяма отговорност от пропорционалното нарушение, което е допуснато, че винаги може да се защити този, който не е нарушил закона”.
Ще ви прочета няколко изречения, за да добиете ясна представа за какво става въпрос. Господин Петър Димитров, нещата някак си идват на мястото, но Вие, четейки директивата, трябва да видите как се тълкува тя от съда.
Ето 2-3 изречения. Както “Адукей дженеръл” отбелязва в т. 27 от своето становище, “такива презумпции – става въпрос за солидарната отговорност – де факто довеждат до система на стриктна отговорност, отиваща извън това, което е необходимо да се запазят обществените интереси и права на хазната. Търговци, които предприемат всички предпазни мерки, които основателно могат да бъдат изисквани от тях, за да осигурят, че техните сделки не формират част от верига, която сключва сделка, опорочена с ДДС-измама, трябва да могат да се основат на законността на тези сделки без риск да бъдат направени солидарно отговорни за плащането на данъка, дължим от друго лице”.
Така че господин Петър Димитров е прав. Да, това е темата, но така тя се тълкува от Европейския съд и не трябва да забравяме това, защото иначе е много лошо. Много търговци ще започнат да съдят България и ще успеят да я осъдят, защото е ясна позицията на Европейския съд, господин Петър Димитров. Не трябва да четете само директивата. Трябва да четете решенията на съда, които я обясняват. И вече обяснена – това е положението! Очаквам след това обяснение самият Вие да гласувате “против” солидарната отговорност, тъй като се позовахте на директивата. Аз Ви помогнах с повече обяснения. Мисля, че Вие вече имате пълните основания да гласувате “против”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За втора реплика има думата госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин председател, така е по логиката на закона – по всички предложения, приети от Народното събрание, трябва да има някакъв текст. Това обаче не е текст. Вие многократно ни казахте в комисията, че който има по-добър текст, да го предложи. В момента, в който имаме скрап, и сделката ще бъде облагаема, ние автоматично създаваме предпоставки да има вериги. Това е една от предпоставките. Всички сме наясно. Имаше вариант поне за една година да бъде отложено за скрап. Европейската комисия щеше да го приеме. Имаше предложение на колеги. Имаше предложение да остане ДДС-сметката за първата година, докато поне има скрап. Тоест трябва да се намери реалното решение. Това е първосигнално – така направихме закона и сега трябва да сложим някакъв текст. Причината, поради която аз гласувах в комисията постоянно “против”, е, че този текст в рамките на закона няма да работи. Напротив, ще доведе само до съдебни заседания, до дела срещу администрацията от една страна, а от друга страна – няма да напълни бюджета. А организираната престъпност ще продължи да работи. Единствено добросъвестният бизнесмен, добросъвестният платец, “здравата глава” – както казаха колегите, ще плаща.
Ще се доизясня какъв беше пазарлъкът на НДСВ. НДСВ размени и се отказва от солидарната отговорност. Всички си спомняме, че те бяха едни от най-големите радетели и въведоха ДДС-сметката. Срещу 7-те процента туристически пакети се отказаха от 7-те процента за инвалидите. Това е част от пазарлъка.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Няма пазарлъци.
МАРИЯ КАПОН: Ти знаеш, че има пазарлъци!
Радвам се, че след малко ще бъда в едно студио с един от колегите от НДСВ. Тук и в комисията се прави дебатът, а не в студиа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за трета реплика госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз действително се съгласявам с обстоятелството, че тази материя трябва да бъде регулирана в посока да се отнеме възможността на недобросъвестните лица да ощетяват фиска. Това е нашият ангажимент.
От друга страна не мога да се съглася с колегите, които се изказаха дотук, че тези редакции по някакъв начин предпазват добросъвестните. По никакъв начин не ги предпазват.
Не виждам как данъчните органи ще установят кога лицето е било длъжно да знае. Искам да припомня, че дори и в наказателното право непредпазливата отговорност се търси по изключение. А ние тук я въвеждаме в правило! Ние всъщност казваме не че имаме субективна отговорност, не че човекът е искал да ощети фиска, а че поради силата на едни обстоятелства, обективно сложили се, той трябва да отговаря. Това е пагубно за бизнеса.
Нямам интерес да споря, защото съм адвокат и защото този текст дава толкова много работа на адвокатите, че ще ги позлати. Но не мога в същото време да не мисля за хората, които са добросъвестни. Като адвокат аз съм имала случаи да видя как добросъвестни хора отговарят по тези прословути вериги по 109. Аз съм прекратявала фирма и съм търсела начин да правя “салто мортале”, само и само да избавя добросъвестни хора от това нещо. Прехвърляхме фирми, какво ли не правехме, за да не платим пари, които не се следват, защото няма защо добросъвестният човек да ги плати.
Сега, когато въвеждаме обективна отговорност – за мен това е обективна отговорност, не е вина – се казва “е било длъжно да знае”. Това дори съдът, полицията и прокуратурата не могат да установят, а как ще го установят данъчните?!
Накрая, приключвайки моята реплика, искам да кажа, че такова понятие солидарна вина няма. Има съучастие, има независимост за причиняване, но тук в случая ние отиваме към една обективна отговорност, отиваме малко към едни стари времена, когато в името на държавата жертваме частния интерес. Ние сме в реална пазарна среда и трябва много внимателно да правим тези регулации. Благодаря. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Петър Димитров има думата за дуплика.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Аз също съм благодарен на Мартин Димитров за текста, който предложи, тъй като в този текст изрично пише „да предприемат всички предпазни мерки”. Считайте, че чл. 177 е мотив да се предприемат такива мерки. И вие сега искате този мотив да изчезне от закона и в закона да пише: получаваш си обратно ДДС, без да предприемаш никакви мерки. Тоест искате единственият законен мотив да изчезне от този закон.
По отношение на това, което каза госпожа Капон, за сделката. Госпожо Капон, предложението за 7% в туризма сте го направили Вие, направил съм го аз. Простете, кои са страните, които са участвали в сделката? Ако смятате, че това е сделка, защо не предложихте тя да падне? Аз съм убеден, че е в интерес на българската икономика ставката за туризма да бъде 7%. И не знам кои са субектите, които са участвали в тази сделка.
По отношение на скрапа. Аз много се надявам да прекъснем тази верига. Влиза Законът за данък върху доходите на физическите лица, един прост механизъм е при предаване на скрап да се взима авансово минималната ставка за данък доход физически лица. Тоест да се прибират 20% авансово, за да може тази сума в общи линии да е влязла в бюджета и онзи, който я е внесъл, в края на годината да може да си получи парите, ако са над необлагаемия минимум. В противен случай това да не става. Така че аз си мисля, че има законови механизми това да се случи.
Не бих могъл да опонирам на госпожа Елеонора Николова, тъй като там аргументите са юридически. Не съм специалист в правото, но от чисто икономическа гледна точка аз мисля, че трябва да дадем повод на съдебната система да си търси отговорност. А там, където няма вина, не виждам по какъв начин коректният платец, онзи, който си е внесъл данъка, ще носи отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За изказване – господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, в Комисията по бюджет и финанси, на която имам чест да бъда член, наистина имаше много голям дебат във връзка с това, което се коментира тук – солидарна отговорност. И тъй като, уважаеми господин председателю и колеги, този дебат е стенографиран, има запис, може да се съпостави с дебата, който е сега в залата.
Господин председателят на комисията каза, че е имало желание да се потърси решение. И това е точно така. Аз излизам, за да свидетелствам, че в комисията почти бяхме стигнали до някакво решение. Искам да го кажа пред колегите, защото, уважаеми господин председателю, днес парламентът ще направи една голяма грешка и нека да се запише в неговите протоколи, че това е грешка, която ще трябва да поправи може би след броени месеци, може би до края на тази година, може би в следващата година. Бъдете абсолютно сигурни, колеги, че това ще е грешка. И, разбира се, тя ще трябва да бъде поправена колкото се може по-скоро.
Да кажа сега как бяхме стигнали до съгласието. Солидарна отговорност дразнеше всеки един от присъстващите народни представители поради една експертна причина на политици – че ние не разбирахме какво значи това. Искахме да ни се обясни какво значи като дефиниция солидарна отговорност. Завърза се един много интересен спор между съименниците в комисията, председателя и неговия заместник господата Димитрови - Мартин и Петър. Спорът беше пренесен тук във връзка с решението на Европейския съд. Права е госпожа Капон, когато казва, че е много жалко, че от залата отсъстват колегите от НДСВ, специално другият заместник-председател господин Велчев, който беше дал редакция и беше на път да стигне до решение.
За какво става дума? На мен ми се дефинира понятието, когато разбрах, че солидарно ще си отговорен в бизнеса за тези, с които си във връзка преди и след теб. Тоест тази тройка от взаимно свързани бизнесмени знае, че носи заедно отговорност. Когато носи заедно тази отговорност, естествено е взаимно да се провокират, да се следят в добрия смисъл на думата, да са изрядни пред закона. Но когато тази отговорност се отнася някъде в неясно време по тази верига – 5, 8 напред-назад, това означава, че наистина крайното решение е да се обвини един добросъвестен човек. Или както често се случва в нашата действителност за съжаление, толерантният и честният да излезе глупак. Това лично мен ме дразни изключително много.
В крайна сметка да кажа защо това съгласие не се случи в комисията. Защото колегите от мнозинството поискаха мнението на правителството, в частност на администрацията. Администрацията реагира по абсолютно правилния начин за себе си. Администрацията носи отговорност и задължение да събира приходите. Нейно е задължението хазната да е пълна. След като това е нейно задължение, тя казва: ще го направим по този път. И този път е да има възможност да си събере приходите. Българската администрация знае, че се среща с тежка корупция, с организирана престъпност и иска да се пребори. За нея това е решение. Ние не можем обаче да прехвърлим цялата отговорност само и единствено върху администрацията. А в нашата комисия се случи така – администрацията защити своя аргумент, аз предполагам, че господин заместник-министърът сега след мен ще направи нова защита, сигурен съм в това, че той ще успее да се аргументира. Но ще остане да виси този въпрос, който е политически от гледна точка на парламента – недефинируемо понятие, фактически прехвърляне на отговорност върху някой, който се оказва почтен в бизнеса, за сметка на друга голяма група непочтени хора. Това не може да бъде демокрация в никакъв случай. Това означава, че за пореден път – този път в икономическата си политика – ние подронваме устоите на демокрацията с това недефинирано понятие.
Но основният мотив, който ме накара да изляза на трибуната, господин председателю, е, че тези неща бяха казани в комисията. Там почти имаше възможност да се постигне друга редакция на този текст. Сега вече това не е възможно. И най-важното от всичко, да осъзнаем, че сега – и се обръщам към колегите от мнозинството – в момента, в който гласувате „за”, гласувате за нещо, което трябва да се поправи много скоро. Благодаря. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Има ли реплики към господин Методиев? Няма.
Аз искам да напомня и на залата, и на господин Методиев, че има процедурно предложение за отлагане на гласуването.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Значи има шанс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обръщам се и към господин Димитров да ни каже каква е неговата преценка - дали до края на пленарното заседание има възможност в почивката да се търси редакция, която да отива насреща на част от тези съображения, които бяха изказани. Но нека да чуем и останалите заявили се за изказване и тогава господин Димитров ще направи своя коментар.
Има думата за изказване господин Росен Владимиров.
РОСЕН ВЛАДИМИРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, скъпи колеги! От разразилия се дебат за мен става ясно, че притесненията се фокусират в едно направление, а именно, че страхът е невиновни лица да пострадат.
Другата посока на притеснения е да не създадем възможност, така да се каже, за наличие на един уклон от страна на контролиращия орган, в случая, данъчните служби. В същото време това, което Вие прочетохте, господин Димитров, като решение на Европейския съд и разчитайки текстовете на предложения законопроект, аз мисля, че е направен опит комисията и въобще в случая работещите по законопроекта в максимална степен да избегнат това. Единственото, за което тук не се дискутира в момента и което мен ме притесни, изкристализирайки в хода на тази дискусия, е един принцип, който теоретично съществува в административното право и който, ако ние чрез този специален закон дерогираме в момента, ще решим проблема генерално. По този начин ще избегнем този уклон и така няма да създадем възможност лица, които нямат вина, да носят отговорност. Този принцип се съдържа в това, че в административното право, а това безспорно ще бъде административен процес, вината се доказва обратно на наказателния процес – до доказване на противното. И тук наистина се създават известни условия за лек уклон от страна на самите контролиращи органи.
Аз мисля, че това можем да избегнем, ако в този специален закон дерогираме това общо правило чрез една специална норма и тук, аз по-скоро имам предложение към комисията и вносителя, да намерим начин чрез редакционна поправка да изведем един специален принцип, тоест, че лицето не е виновно, освен ако съдът не докаже обратното. По този начин създаваме две условия (ръкопляскания от ОДС), а именно да прехвърлим тежест за доказване на административния орган от една страна и постигане на обективна истина, каквато е целта на този текст. Аз мисля, че тя е въплътена в този текст, но с една редакционна добавка можем да постигнем една максимална съвършеност и да запазим солидарната отговорност като такава и като може би един по-добър подход с уточнението, че лицата преди да бъде доказано, че са виновни, не могат да се считат за такива и да носят отговорност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Владимиров, бихте ли помислили точно къде и с какви думи да бъде изразена тази редакционна поправка, докато слушаме други изказвания?
РОСЕН ВЛАДИМИРОВ: Да, добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи народни представители да се изкажат?
Реплика към господин Владимиров – господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Владимиров! Вие видяхте, че ние ръкопляскахме на Вашето предложение и искрено го адмирираме. Въпросът е, че на мен ми се струва, че може би все пак тази част от закона трябва да влезе в Комисията по правни въпроси. Защото е видимо, че въпросът не е икономически, а е правен. Забавяме се, но в противен случай – ние и без това натоварихме вече данъчните с безумни неща, сега данъчните трябва да изясняват, а вероятно и в съда като страна несъществуващия в правния мир термин “солидарна отговорност”. Това те ще го правят примерно, ако помните философията на този закон, когато изясняват дали един спектакъл има еротичен характер, или не, за да начислят 20% върху билетите – защото и това го имаме, и това ще правят данъчните.
Затова може би все пак предложението беше уместно – направено процедурно, не чух как точно е формулирано от колегата Шопов, че целият този пасаж трябва да влезе в Комисията по правни въпроси и да се върне от нея с едно категорично изчистване на термините. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, бих искал да се върна малко назад и да ви покажа логиката на Министерството на финансите, как стигна до този текст. Беше обяснено в Комисията по бюджет и финанси – господин Папаризов не е член на комисията и не знае тези дебати, които сме водили – така наречената ДДС сметка. Целият смисъл на нейното съществуване е гарантиране на правото на регистрираните лица да получат данъчен кредит. По смисъла на Директива № 6 това право е абсолютно гарантирано, при положение че те са издали фактура, записали са ДДС на отделен ред и в този смисъл ДДС сметката по никакъв начин не защитава повече техните права. Това беше нейният плюс. Наред с този свой плюс тя имаше и редица минуси от типа на задържане на оборотни средства в сметка, банкови такси, които се плащаха, възможност за корупция на данъчни служители, защото наистина е вярно, че трудно се правят данъчни вериги за източване на ДДС без участието на данъчни служители. При това положение Министерството на финансите прецени, че няма никакъв смисъл от нейното запазване. Това нещо беше в обща степен аплодирано от бизнеса на всички срещи, които правихме с тях.
Оттук нататък следващата стъпка, която решихме да предприемем, беше с какво я заместваме. За мен е съвсем нормално да се обърнем към европейската практика – мисля, че не сте прав тук, и особено като председател на Комисията по европейска интеграция, че не трябва да гледаме към европейската практика, а трябва да налагаме неща, които така или иначе времето им вече е отминало. Факт е, че в държавите, които погледнахме, по конкретно Германия, Холандия и Великобритания, тази практика съществува. Факт е, че с нея има проблеми – и двете дела, за които говореше господин Мартин Димитров, са за британски фирми. Има решение на Европейския съд. Решението на Европейския съд твърди, както Вие казахте коректно, че не може добросъвестен платец да бъде солидарно отговорен. В текста на закона, който ние сме предложили, съвсем категорично е казано, че това е регистрирано лице, което знае или е било длъжно да знае. Тоест, по презумпция се изключва презумпцията, че той е добросъвестен платец. (Реплика на народния представител Мартин Димитров.)
Следващото нещо, което Министерството на финансите и приходната администрация, тъй като законът беше работен заедно с тях, в този смисъл те много добре знаят какво предлагаме, знаят дали могат да се справят, или не с него, беше дали има възможност за злоупотреби на тази приходна администрация. Мисля, че начинът, по който е предложен текстът, предполага достатъчна защита на добросъвестните лица. При всички положения приходната администрация трябва да доказва, че лицето е знаело или е било длъжно да знае, а не обратното. И тук е разликата между чл. 109 на ДПК. Господин Йордан Цонев, който тогава е бил председател на Комисията по бюджет и финанси, най-добре може да ви обясни тази разлика. Мисля, че всички я разбрахте в Комисията по бюджет и финанси и няма нужда да влизаме в този дебат – чл. 177 на законопроекта за ДДС не е чл. 109 по ДПК. По никакъв начин!
Последното нещо, въпрос, който госпожа Капон повдигна, съвсем правилен, и, който ние се питахме – дали тя ще работи. Факт е, че във Великобритания за всички тези години, в които има солидарна отговорност, има само два случая, в които приходната администрация е успяла да се пребори в съда. Това означава, че наистина има вероятност тя да не проработи в България. Това по никакъв начин не изключва нейният превантивен смисъл. Мисля, че е европейска практика и по-добре това, отколкото нищо!
За мен не е сериозно връщането назад към ДДС сметката. Вече ви обясних защо. Няма смисъл от него, защото носи само негативи, а не ползи. Още по-малко сериозно е изцяло премахването на члена. А най-малко сериозно, господин Димитров, е това, което Вие предложихте. То е толкова абсурдно, аз си мисля, че сте го предложили нарочно, само и само да засилите абсурда. Защото включването на цялата верига от фирми в солидарната отговорност, вместо индивидуалното доказване от страна на приходната администрация създава точно това, което беше създадено с чл. 109 на ДПК навремето. Мисля, че Вие най-добре го разбирате и предлагам да го отделите, като предложение, защото току-виж е прието и тогава целият бизнес ще настръхне срещу нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кадиев, само един допълнителен въпрос: считате ли, че може да се върви по пътя, предложен от господин Владимиров, за добавяне на задължението за доказване на отговорност пред съда?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Мисля, че това се разбира от само себе си. Това задължение и тези доказателства вървят по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и няма нужда да бъде изрично записвано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест, Вие не смятате, че това е някакво отклонение от действащото законодателство и би било едно изясняване и уточняване как се прилага чл. 177?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: В известен смисъл – да, но не мисля, че променя нещо принципно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: А може би залата ще прецени окончателно. Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика към заместник-министъра – не може, но давам възможност господин Владимиров да си довърши изказването и Вие, господин Папаризов, ще използвате възможността за реплика към него.
РОСЕН ВЛАДИМИРОВ (ДПС): Искам да заявя, че подкрепям този текст, стремежът ми е единствено към неговото усъвършенстване.
Понеже ми беше зададен въпрос къде можем да извършим евентуално редакционна поправка, струва ми се, че в ал. 2, която гласи: “Отговорността се реализира в случай, че регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен”, можем просто да добавим “но се счита за невиновно до доказване на противното”.
Това, което ще кажа, е към заместник-министъра – че в административното право общият принцип е за това, че лицето се предполага за виновно.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Напротив.
РОСЕН ВЛАДИМИРОВ: И негова е тежестта да докаже обратното. Докато в наказателното право имаме орган на държавата, в случая органите по обвинението, които доказват по общ ред вината и тяхна е тежестта.
Давам пример с най-масовата практика с даването на един акт за пътно нарушение, където вие знаете, че лицето е длъжно да докаже обратното в съда, ако след това реши да обжалва. (Реплика на народния представител Надя Антонова.) Това е общият принцип на административното право и понеже данъчният извършва процес, който е административен по своя характер, аз искам да излезем от тези общи правила на административното право чрез едно уточнение. По този начин създаваме тежест за доказване на данъчните, които и без това извършват този процес пред съда, но самото лице е спокойно, че към него няма да бъде приложен уклон и то се счита за невиновно. Едва достигането на обективната истина ще изясни има ли наистина нарушение по веригата и едва тогава ще се реализира отговорността като такава. Тоест, избягваме хипотезата, в която – и тук е страхът, който аз усетих – едно невиновно лице да носи отговорност. Това е моята амбиция чрез усъвършенстването на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Владимиров.
Има реплика към Вас от господин Атанас Папаризов.
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Аз искам да благодаря на господин Владимиров, макар че правя реплика, че постави основния въпрос. Във всички тези етапи, докато се търсеше решение, макар да не съм бил на заседанията на комисията, но добре следях какво става там, да няма отговорност по непредпазливост и тогава да падне ДДС-сметката, се говореше, че ще се намери формулировка на чл. 177, която да наказва само виновните лица, солидарно отговорни.
Забелязвате, че текстът, който е тук, е толкова безадресен, а у нас след всеки закон се приема правилник, казва: "се реализира". От кого се реализира? Как се доказва? Липсата на каквато и да е инстанция, която казва кога се реализира тази отговорност, тази безличност на изказа, тази пълна врата за произвол на администрацията, която е типична за законите, които приемаме. Приемаме текстове, които след това с правилник се отменят. Това за съжаление сега го правим много масово.
Тук възможността да се направи именно това – да се наказва невиновния, да решава за това един данъчен, да не се търси решение на съда, е огромна.
Ако този текст бъде променен така, както добросъвестно имаха намерение някои членове на Бюджетната комисия, да има солидарна отговорност, но само за виновните, а не за предпазливите, това ще бъде друго нещо. Но това не е текстът. Благодаря.
Благодаря на господин Владимиров, че постави истинския проблем, който беше в цялата тази дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров има думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Владимиров, харесвам Вашия подход.
Искам да протестирам от името на Съюза на демократичните сили, че Министерството на финансите се опитва да заблуди българския парламент. Господин Кадиев каза, че има солидарна отговорност във Великобритания, но той пропусна да ви каже едно малко нещо, което всъщност е доста важно – за кои стоки се отнася тя, уважаеми дами и господа? Вие ще си помислите, че тя касае всички стоки, но това дали е така? Великобритания има солидарна отговорност само за две групи стоки и те са компютърни елементи и мобилни телефони.
Защо, господин Кадиев, не информирате българския парламент, понеже говорихте за Великобритания, за практиката, прецедентите. Този елемент трябва да се каже. Важно е българският парламент да има тази информация, за да вземе решение. Другият въпрос, който трябва да бъде поставен, е за кои стоки да се отнася солидарната отговорност. Дали да има ограничено третиране, както е във Великобритания, както Вие ни посочихте примера, или да касае всички групи стоки?
Въпросът не е толкова маловажен, както се опитват да го представят някои хора. След този закон няма да има фирма, която да не може да бъде солидарно отговорна, ако текстът се приеме в този си вид.
В тази връзка имам още една редакционна поправка. Отговорността, както е записано в чл. 177, ако искат уважаемите вносители да бъде солидарна, нека да бъде записано така, солидарната отговорност да бъде навсякъде. Трябва да се доказва, че тя е солидарна тогава, когато възникне. Като подход го препоръчвам.
Уважаеми дами и господа, надявам се на вашата съвест, на вашия морал и на реакция от ваша страна. Този текст в този си вид е абсолютно неприемлив. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За трета реплика думата има госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Искам да направя кратка реплика на господин Владимиров, с която да изразя несъгласието си с неговото предложение в текста на чл. 177. Аз Ви слушах внимателно, дано съм разбрала, Вие предлагате да се добави изразът, че невиновният не се...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... не се счита за виновен.
НАДЯ АНТОНОВА: Кой не се счита? Данъчно задълженият не се счита за виновен до доказване на противното. Нали така? (Реплика от народния представител Росен Владимиров.)
Вижте сега, принципът за невиновност, аз разбирам Вашето намерение и го подкрепям, точно по този начин не можем да го направим, тъй като влизаме в противоречие с много основни принципи на правото и нормативни актове. Този принцип, който Вие предлагате, уважаеми господин Владимиров, е принцип на наказателното право и наказателния процес. Вие предлагате по аналогия да го приложим. По аналогия не можем да приложим този принцип от наказателното в данъчното право, защото това се нарича аналогия на правото. Но аналогията се прилага тогава, когато в правото има празнота. Тоест в данъчното право да има празнота по този въпрос и затова по аналогия ние прилагаме принципи или норми от друг дял на правото, в случая наказателното право. Но тук не можем да пристъпим към аналогия, тъй като виновността и доказателствената тежест в данъчното право е уредена, тоест нямаме празнота. Уредбата се намира в Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Данъчното производство е едно специално, особено производство, много различно от наказателното производство, гражданското и т.н.
В Данъчно-осигурително процесуалния кодекс е предвиден редът да се доказват тези данъчни задължения, включително и данъчни задължения, които са направени на основание чл. 177. Там принципът е следният: кой каквото твърди, трябва да си го докаже. Значи, като има един ревизионен доклад, в който на основание на чл. 177 са начели моята фирма и са ми надвзели ДДС, данъчният трябва да докаже, че са налице предпоставки по чл. 177, за да нося аз тази отговорност. Тоест въпросът за доказателствената тежест е решен.
Затова Ви моля, господин Владимиров, да оттеглите предложението си с пълната убеденост, че данъчните субекти няма да бъдат застрашени, ако отпадне Вашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Владимиров, заповядайте за дуплика.
РОСЕН ВЛАДИМИРОВ (ДПС): Ние говорим едно и също нещо. Моята идея беше продиктувана от разговора с министъра на финансите. Когато го запитах каква е философията на този подход, той каза точно това: стремежът е да създадем пълна гаранция за бизнеса, че към него няма да бъдат приложени някакви екстремни мерки, той да бъде спокоен, че ще отговаря единствено и само тогава, когато е виновен. И най-важното, което той ми каза и което ме впечатли, е, че тежестта да доказва това нещо именно ще падне върху данъчните.
Когато направих своето предложение, имах за цел да го конкретизираме и изясним в максимална степен, записвайки го в текста, за да отпаднат всякакви съмнения от онези хора, които не са тесни специалисти в материята, тъй като по-голямата част от бизнеса не чете добре, не тълкува добре този закон и се създават възможности за внушения, включително и в залата се вижда това, за едно неправилно разбиране на подхода, който искаме да приложим.
Иначе съм абсолютно съгласен с Вас, след като е уредена тежестта на доказване, тъй като и това, което аз предложих, не е съвсем редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Владимиров, към Вас, към госпожа Антонова и към активно участващите в дискусията един въпрос: ако това, което госпожа Антонова каза, е така, може ли да се направи запис, който ясно да фиксира нормите от Данъчно-процесуалното право?
РОСЕН ВЛАДИМИРОВ: Да прехвърли по-скоро към тях. А когато аз казах, че говоря за аналог, имах предвид съвсем не в тесния, юридическия смисъл на тази дума, защото Вие сте права, че аналогът се прилага тогава, когато има празнина. В случая аз по-скоро исках да изведа дерогиране на общия принцип, извеждане на специален принцип в специален закон, за да избегнем съмнения по това, че лицето се счита наистина за невиновно и едва след като съдът обективно постигне истината и установи факти, които водят до извода, че дадено лице е виновно, тогава да се формулира и отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От това е продиктуван и моят въпрос, откровено казано: разбирайки, че според госпожа Антонова празнота няма, не е ли редно да се изпише тук, за да се премахнат съмненията за това кое се прилага?
РОСЕН ВЛАДИМИРОВ: Това беше моята идея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Въпросът ми е и към господата Димитров, Папаризов и госпожа Капон: считат ли те, че такъв запис снема опасността, която те визират многократно?
Бих ви предложил следното, уважаеми колеги. Часът е 11. Да чуем господин Кадиев, който все пак е важно да отговори на господин Димитров. Ако прецените, през почивката с участието на представители на Комисията по правни въпроси да се направи един опит за редакционно предложение, което да снеме съмнението и в 11,30 ч. да продължим заседанието.
Думата има господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Искам категорично да кажа, че Министерството на финансите в нито един момент не е заблуждавало депутатите умишлено. Това, за което говори господин Димитров, според моите знания в момента – ще се извиня по-късно, ако не съм прав, е така наречената “Ривърс чардж систъм” – несолидарна отговорност. Това означава, че само последният във веригата плаща ДДС преди продажбата на крайния потребител. Това се отнася за тези сектори, за които вие споменахте във Великобритания, отнася се за строителството в Германия, за хотелския бизнес в Австрия. Във всяка страна, в която има проблеми в определени сектори, има право да поиска дерогация от Европейската комисия и да прилага друг начин на събиране на ДДС. Но това няма нищо общо със солидарната отговорност. Моите знания в момента са, че във Великобритания има повсеместна солидарна отговорност за всички сектори. Повтарям, ще се извиня, ако не съм прав.
Бих искал също да обясня, тъй като пропуснах за скрапа – в момента, в който България е договаряла тази глава – преди няколко години, дерогация не е имало в нито една държава. Предполагам, че това е била причината българското правителство да не поиска дерогация там. По-късно се появява дерогация в три държави – Холандия, Белгия и Гърция. В момента България стои пред следния избор: или трябва да отвори отново главата, което считаме, че не е правилно, или трябва да изчака 1 януари 2007 г. и тогава да поиска дерогация, което Министерството на финансите ще направи веднага, тъй като много добре знаем, че това е сектор, който е проблемен за нас.
Накрая искам да благодаря на всички депутати за това, че са днес в залата. Надявам се да приемем бързо този член и да свършим закона днес.
За ваше сведение, може би не знаете, но имаме категоричното заявление от страна на Международния валутен фонд, че ако до понеделник следващата седмица не докладват във Вашингтон, че е приет Законът за ДДС, по всяка вероятност ще се наложи прекратяване на споразумението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кадиев, съображенията във връзка с Фонда и Европейския съюз според мен вече действат контрапродуктивно. Преди всичко трябва да се постараем да приемем достатъчно сериозни норми. Не бих искал да Ви приканвам да ме дупликирате. Благодаря Ви.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Едно изречение.
Господин Кадиев, в почивката Ви моля да прочетете чл. 77 от Закона за данък добавена стойност на Великобритания, за да установите, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е своеобразна процедура, господин Димитров! Не злоупотребявайте с процедурата!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Процедурата е, че българският парламент се въвежда в заблуждение. Солидарната отговорност във Великобритания се отнася до компютърни технологии и мобилни телефони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е Ваше твърдение, което не е свързано с процедурата на водене на заседанието. Бих казал, че е обратното. Стараем се да изясним нещата.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Колеги, в подкрепа на тезата, че законодателствената тежест в случая пада върху данъчните органи, искам да ви спомена, че чл. 177 беше претърпял няколко редакции. Затова правя редакционно предложение, което е част от предходна редакция на чл. 177 и което не се намира в сегашния текст, тъй като сме решили, че въпросът се решава в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Но въпреки това, за спокойствие на колегите в залата и на данъчно задължените лица предлагам следното редакционно предложение за нова ал. 2:
“(2) Отговорността се реализира, когато регистрираното лице е знаело за обстоятелствата по ал. 1 и това е доказано от ревизиращия орган.”
Смятам, че това е разумно.
Подканвам колегите да размислят през почивката и дебатът да продължи, надявам се за кратко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, обявявам 30 минути почивка с възможност за консултации. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Разполагаме с необходимия кворум. Продължаваме заседанието.
Господин Манолов, заповядайте, имате думата.
ПЕТЪР МАНОЛОВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам да изкажа мнението си по този чл. 177.
Става въпрос за следното. Този член е вмъкнат, създаден е с цел да се прекратят злоупотребите по източване на ДДС, които се извършват по верижен принцип. Текстът е писан с презумпцията, че се отнася само за такива сделки, които са с цел източване на ДДС и са по-скоро фиктивни – за прехвърляне на стоки от едно лице към друго лице или от една фирма към друга фирма.
Този текст обаче има доста слаби страни. Една от тях е, ако случаят не е такъв, тоест няма източване на ДДС, а се прилага при нормална сделка по закона, при съмнение, че може да има източване на ДДС, този закон трябва по някакъв начин да даде право на фирмата – получател на доставката, да извършва контрол върху плащанията на доставчика си, тоест тя трябва по някакъв начин финансово да контролира неговото внасяне на ДДС. За да знаеш, че доставчикът ти не е внесъл ДДС, ти трябва да следиш по някакъв начин плащанията му по ДДС. Ако доставчикът се заинати и не ти даде такава информация, ти не можеш да знаеш, че той не е внесъл ДДС. При една проверка това може да бъде използвано срещу теб и да не ти възстановят ДДС-то, или да си го вземат обратно.
Считам, че по-правилният вариант би трябвало да бъде такъв: „ДДС-то на една сделка да се възстановява на цената – получател в сделката, само при потвърждение, че доставчикът на стоката е внесъл начисленото ДДС от нея.”
По този начин държавата няма защо да се опасява, че ще бъде източено ДДС, защото за да може тя да възстанови ДДС, първо то трябва да бъде внесено от доставчика на сделката.
Мисля, че това е един прост вариант, който обсъдих с господин Кадиев. Той отговори, че имало директива на Европейския съюз, която не позволявала да се приеме такъв текст.
Смятам, че ако директивата е пречка за едно по-просто формулиране на закона, би трябвало самата директива на Европейския съюз да се промени, тоест ние не трябва да стоим само в положение на козируващи пред Европейския съюз, а да даваме своите предложения, независимо че още не сме станали член на Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Манолов.
Има ли реплики към господин Манолов?
Има думата за реплика господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Моята реплика към господин Манолов е именно в смисъл на това, че едва ли може да се смята, че Европейският съюз би забранил използването, както използваме досега, тази сметка – ДДС, която гарантира именно това, което той предлага. Не смятам, че това ще бъде голямо отклонение, защото когато сме се присъединявали към Европейския съюз, нашият данък ДДС предвиждаше такава сметка. И никой от Европейския съюз не ни е карал ние да приемаме един изцяло нов данъчен Закон за ДДС.
Тази ситуация, в която изпаднахме, е поради амбицията на нашата администрация за всяко нещо да прави нов закон, а не да използва и да поправи досегашния. Ако беше поправен досегашният закон, както казаха и експертите, които идваха в България и ни говориха тук за необходимите промени във връзка с влизането ни в Европейския съюз, цялата тази дискусия нямаше да я водим. Затова според мен тежестта да излезем от това състояние не е на нас - народните представители, а на вносителите на законопроекта – да намерят една нормална форма, която или да запази ДДС-сметката, или която форма ясно да заяви, че отговорността се реализира, когато данъчната администрация е доказала пред съда, че лицето е виновно.
Тази каша, в която ни заби данъчната администрация, нека тя да излезе от нея, а не да я прехвърля на нашата глава. За какво предложи нов законопроект, пък после и да ни казва, че Европейският съюз не допуска такива практики?! Ако нямаше нов закон, спокойно щяхме да си прилагаме досегашната практика, поне още две-три години, докато се развие данъчната администрация. Щяхме да направим само необходимите изменения. А тя, хем ни предложи нов закон, хем ни вкара в това положение, което е крачка назад! Те трябва да помислят и да предложат решение.
В този смисъл предложението на господин Шопов е правилно – да се отложи дискусията. Нека да се помъчат експертите да намерят решение, което да не ни връща назад. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика – господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Понеже господин Манолов повдигна европейската тема, си позволявам една тема, която касае едновременно господин Манолов и господин Кътев. Както ви казах, Законът за ДДС на Великобритания касае единствено мобилните телефони и компютрите. Така че парламентът беше подведен от господин Кадиев, надявам се, не нарочно.
За по-голяма сигурност ще ви прочета текста на чл.77а. (Цитира текст на английски език. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако обичате, господин Димитров, четете го на български. Това няма нито как да се протоколира, нито как да се вземе под внимание!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Става въпрос за чл. 77а, т. 1 „а” и „б”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: А какво гласи тя на български език?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа, солидарната отговорност във Великобритания касае единствено мобилните телефони и компютрите. Нека не подвеждаме българския парламент и да вземаме информиран избор. Надявам се на реакция от Министерството на финансите, които да потвърдят тази наша констатация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика – господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята реплика ще бъде много кратка и тя е ясна и точна.
Уважаеми колега, няма европейски комисар, европейски чиновник и европейска директива, която да казва, че един работещ закон, който осигурява увеличение на приходите по ДДС със 70%, е противоевропейски. Дали има чиновници в България, които казват това, е друг въпрос, но в Европа такива няма, така че нека си прехвърлим нещата тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Вашата дуплика, господин Манолов.
ПЕТЪР МАНОЛОВ (независим): Аз се присъединявам към това, което казаха колегите преди малко. Действително се радвам, че нещата са така, както те казаха, защото това, което цитирах, беше цитат на заместник-министъра господин Кадиев. Аз също не споделям, че Европейският съюз ще ни налага нещо, което е противозаконно и което не е правилно.
По отношение на тази неяснота в ДДС, която се получава, считам, че има икономически интерес в държавните органи, които следят за ДДС-то, тъй като по този начин – когато не са регламентирани точно нещата, те имат възможност да извършват рекет върху предприятията и фирмите. По този начин сделки, които са перфектни и са със смесено ДДС, но по веригата някой не си е свършил работата навреме или просто фирмата вече не участва в бизнеса, това се използва за повод да бъдат невъзстановявани средствата на фирмите, които са ги внесли напълно законно и редовно. По този начин след това те биват изнудвани да плащат някакъв процент от сумите, които отказват да възстановят, за да им бъде признато ДДС-то. Това си е чиста проба корупция и рекет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Не виждам други желаещи да се изкажат.
Бих помолил госпожа Антонова да вземе думата, за да информира пленарната зала за усилията за намиране на редакционно допълнение.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
В почивката успяхме да се концентрираме и общата мисъл доведе до следното редакционно предложение – ал. 2, която предложих преди почивката, да добие следния вид.
Алинея 2, както предложих, става ал. 7 със следното съдържание:
(7) Отговорността по ал. 1 и 2 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае за обстоятелствата по ал. 3 и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 и 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс."
Това е редакционното предложение. Не бих искала да го коментирам в момента, за да не нарушавам правилника, но ако има дебат, ще се включа в него. Благодаря. (Реплика от народния представител Атанас Папаризов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Антонова, ако обичате да направите едно уточнение във връзка със зададения от място въпрос – остава ли ал. 2 в този си вид сега?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Да, остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, отговорът е остава, но едва ли може да остане.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не може да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не може да остане, разбира се, тъй като се получава повторение в по-голяма част от текста. Не може да остане, това е заместващ текст на ал. 2. (Уточнения между докладчика господин Петър Димитров и госпожа Надя Антонова.)
Госпожо Антонова, разбирам, че това, което предлагате, е заместващ текст на ал. 2.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Господин председател, признавам, че има известна тавтология в съществуващата ал. 2 и това, което предлагаме като ал. 7. За да бъдем добри от гледна точка на правната техника и за да не се всява смут в данъчнозадължените лица и техните адвокати, аз предлагам да отпадне ал. 2 на чл. 177, така както е внесен от комисията, а новата ал. 7, която преди малко предложих, да придобие следното съдържание. Тя трябва да стане ал. 6, ако не се лъжа.
Нова ал. 6: "Отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и са налице обстоятелствата по ал. 3, което е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 и 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще прочета още веднъж този текст, когато го получа написан ясно, но си задавам въпроса дали можем да пристъпим отговорно към гласуване, без да е преценен той достатъчно внимателно от колегите. Затова бих предложил да прекъснем заседанието за пет минути или да отложим гласуването по този текст, да продължим със следващите и при готовност да се върнем да го гласуваме, като, разбира се, ще гласуваме, уважаеми колеги, по поредност предложенията, както изисква правилникът.
Има предложения за отпадане и аз съм длъжен да подложа тях на гласуване първо по силата на чл. 56 от правилника. След това има за отлагане – предложението на господин Шопов. Не знам дали ще държи то да бъде гласувано. След това – предложението за заместващи, да ги третираме като редакционно-заместващи текстове.
Виждам, че господин Папаризов желае процедура. Имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, това е много важен текст и се боя, че за две минути не можем да го решим. Изведнъж слагаме нова ал. 6, остава ал. 3, която се позовава на отпадналата ал. 2. Затова предлагам да отложим цялата дискусия по чл. 177 и всички гласувания, защото ако се намери текст, може би ще се откажем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това и правим, господин Папаризов – отлагаме гласуването и дискусията до предлагането на текст. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: "Глава двадесет и шеста – Административнонаказателни разпоредби."
Комисията не подкрепя наименованието на главата и предлага следната редакция:
"Принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби."
Член 178 е по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 178.
Член 179 е по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 179.
По чл. 180 има предложение от народния представител Нено Димов, което е подкрепено по принцип.
Има предложение от народния представител Стоян Витанов, което също е подкрепено по принцип.
Отчитайки тези две предложения, комисията предлага окончателната редакция, в която ал. 4 да се измени така:
"(4) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 размерът на глобата или имуществената санкция е двукратният размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв."
Член 181 е по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 181.
По чл. 182 има предложение от народния представител Нено Димов, което не е подкрепено от комисията и затова го чета:
"В чл. 182, ал. 1 в края на изречението се заличава "от 200 лв. до 2500 лв." и се добавя текстът "в размер на двукратното увеличение на намаления размер на данъка, но не по-малко от 200 лв."
В чл. 182, ал. 2 в края на изречението се заличава "от 50 лв. до 250 лв." и се добавя текстът "на 0,1% от намаления размер на данъка за всеки ден просрочие, но не по-малко от 50 лв."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 182.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, това е заглавието на Глава двадесет и шеста "Административнонаказателни разпоредби". Комисията предлага друга редакция на заглавието. На вашето внимание са текстовете на членове 178, 179, 180, 181 и 182, като те са в редакция по вносител с едно уточнение от страна на комисията в ал. 4 на чл. 180, както и предложението на господин Нено Димов по чл. 182, което не е подкрепено от комисията.
Има ли желаещи да се изкажат по тези текстове? Няма.
Пристъпваме към гласуване, първо, на предложението на комисията за нова редакция на заглавието на Глава двадесет и шеста, различно от това на вносителя. Гласуваме предложението на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Нено Димов за алтернативни текстове на алинеи 1 и 2 на чл. 182. Гласуваме тези предложения, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 13, против 58, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Гласуваме текстовете на членове от 178 до 182 включително, по вносител, с уточнението на комисията за 180, ал. 4. Гласуваме предложенията на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 96, против 2, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 183 има предложение от народния представител Нено Димов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 183 като предлага ал. 2 да се измени така:
"(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е двукратният размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 184.
По чл. 185 има предложение от народния представител Нено Димов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 185.
По чл. 186 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което е подкрепено от комисията по принцип.
Предлага се следната финална редакция:
"Чл. 186. (1) Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се налага на лице, което:
1. не спази реда или начина за:
а) издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба;
б) въвеждане в експлоатация или регистрация на фискалните устройства;
в) ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително.
2. използва преправено или изменено фискално устройство.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 преправеното или измененото фискално устройство се отнема от органа по приходите в полза на държавата и се унищожава. Разноските са за сметка на лицето.
(3) Принудителната административна мярка по ал. 1 се налага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
(4) Обжалването на заповедта по ал. 3 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс."
По чл. 187 няма предложения от народни представители. Комисията предлага следната редакция:
"чл. 187. (1) При налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се налага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
(2) Когато отстраняването е свързано със значителни затруднения за органите по приходите и/или със значителни разходи за лицето, постановилият запечатването орган може да разпореди стоките в обекта или обектите да бъдат оставени на отговорно пазене от лицето. Разпореждането не се отнася за стоките – предмет на нарушението, по чл. 186, ал. 1, т. 2.
(3) В случаите по ал. 1, когато стоките не са отстранени от лицето в указания срок, органът по приходите ги отстранява, като ги разполага пред обекта без задължение да ги пази и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба, което е за сметка на лицето.
(4) Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който е наложил по молба на административно наказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето”.
По чл. 188 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
"Чл. 188. Принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на Административнопроцесуалния кодекс."
По чл. 189 има предложение от народният представител Стоян Витанов. Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което е подкрепено по принцип от комисията.
След отчитане на тези предложения комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
"1. В ал. 1 изразът "в размера на невнесения данък, но не по-малко от 200 лв." да се замени с "в размер от 500 до 2000 лв.";
2. Ал. 2 се изменя така:
"(2) При повторно нарушение по ал. 1, размерът на глобата или имуществената санкция в размер на невнесения данък, но не по-малко от 4000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би да спрем до тук, господин Димитров, защото след това има няколко неприети предложения.
Уважаеми колеги, на вашето внимание са текстовете от членове 183 до 189 включително, по които са отчетени направените предложения на народните представители.
Комисията по принцип подкрепя текста на вносителя с окончателни редакции на два от текстовете: на чл. 186 и чл. 187, с допълнения и уточнения – и чл. 188.
Има ли желаещи да вземат думата по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте тези предложения от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Господин Димитров, не виждам госпожа Антонова, но тя може би е готова вече да предложи текст.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз предлагам да Ви го предаде писмено, господин председател.
По чл. 190 има предложение от народния представител Нено Димов, което не е подкрепено от комисията - в чл. 190 се добавя нова ал. 3:
“(3) Органът по приходите дължи на ощетеното физическо или юридическо лице неустойка в размер на 0,1% от невъзстановения данък за всеки ден просрочие.”
Има предложение и от народния представител Стоян Витанов:
санкциите по чл. 190 да са съизмерими с данъчните задължения.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 190.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по чл. 190 има две предложения, неподкрепени от комисията – едното на господин Димов, другото на господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Витанов.
Госпожа Капон навярно желае да обоснове предложението на господин Димов. Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам да защитя предложението на моя колега Нено Димов във връзка с чл. 190, а именно, когато не се възстанови данък добавена стойност в предвидения срок, трябва да си дадем сметка, че не става въпрос за малките суми, които биват задържани понякога много повече от регулярния срок. Една глоба от 500 до 2000 лв. считам за прекалено малка при едно задължение от страна на данъчната администрация да възстанови примерно 200 или 300 хил. лв. на база на данък добавена стойност в определения срок. Това е мярка, която трябва да накара администрацията да действа експедитивно в сроковете, които е поставил законодателят. А както всички сме наясно, законодателят е поставил срокове, които все пак са съгласувани и с администрацията.
По тази причина не би трябвало да сме в хипотезата на изпълнение на този член. Затова смятам, че предложението на господин Димов е изключително реално и то е: органът на приходите да дължи на ощетеното физическо или юридическо лице неустойка в размер на 0.1% от невъзстановения данък за всеки ден просрочие. Тъй като обикновено това са оборотни средства на фирмите и имат загуба дори дето се казва от лихви, ако те бяха на депозит някъде, смятам, че данъчната администрация по принцип не е в тази хипотеза и не би трябвало да е в хипотеза, в която да не възстановява в срок.
Мисля, че това предложение е резонно, а ограничението до 2000 лв. просрочване на 6-месечно задължение е безсмислено и ви моля да подкрепим предложението на колегата Нено Димов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към госпожа Капон? Няма.
Желаещи за изказване също няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Нено Димов за нова ал. 3 на чл. 190, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 17, против 61, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
За прегласуване – госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно до гласуването не става ясно, или на всички ни става ясно, че трябва да стимулираме данъчната администрация да забавят възстановяване на данък добавена стойност. Тук става въпрос за срокове, които ние така или иначе със закон сме определили, които данъчната администрация се е съгласила да спазва. И ако тя не спазва тези срокове и държи оборотни средства от невъзстановен данък добавена стойност, нормално е да има механизъм, по който те да бъдат наказвани, ако се използва този механизъм и ощетяват държавата. Този механизъм да бъде на сума от 500 до 2000 лв. Давам един пример – при едно задължение от 200 хил. лв. за възстановяване, да бъдат задържани шест месеца допълнително, със сигурност не можем да компенсираме с 2000 лв. този, на който са спрени оборотните средства.
Нека да си дадем сметка, че много пъти при определени инвестиции, при капиталови инвестиции, данъкът добавена стойност, който е платен, реално се очаква да се върне като оборотни средства във фирмата, за да може тя да продължи да работи.
Моля ви да подкрепите предложението на господин Димов да е обвързано с просроченото време процентно от сумата, която е. Това е изключително коректно, от една страна, спрямо сумата и, от друга страна, спрямо данъчния.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 93 народни представители: за 20, против 54, въздържали се 19.
Предложението отново не е прието.
Процедурно предложение – господин Илиевски, заповядайте.
Моля за вниманието ви, уважаеми колеги.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Предлагам във вторник, 25 юли, от 14,00 ч. да се проведе извънредно заседание на Народното събрание при следния дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката. Вносител – Мая Манолова и група народни представители.
2. Първо четете на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките. Вносители – Минчо Христов и Стела Банкова; Министерският съвет.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за патентите.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Процедурно предложение за извънредно пленарно заседание във вторник, 25 юли, от 14,00 ч. с предложен дневен ред.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 100 народни представители: за 98, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, предлагам да се върнем към отложения чл. 177.
Разполагам с текст, който се предлага като редакционно уточнение на разглеждания от нас текст на чл. 177. Моля да го чуете внимателно и да преценим може ли той да бъде приет.
“Чл. 177, ал. 2 (нова редакция):
(2) Отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117-120 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.”
Това е текстът, който се предлага като редакционно уточнение на ал. 2, останалите алинеи остават, така както са предложени от вносителя. Редакционното уточнение е в смисъла на конкретизиране на процедурата за доказване на тази отговорност, която следва да понесе дадено лице, което е нарушило Закона за ДДС.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Аз предлагам този текст да бъде върнат към Комисията по правни въпроси, тъй като ми се струва, че избързваме. Въпросът е много сериозен. Нека не го решаваме за пет минути. Нека потърсим максимално широко мнение. Нека нашите колеги юристи да помислят какво решение може да се намери. Вече видяхме, че Министерството на финансите, което говори за солидарна отговорност във Великобритания, е пропуснало да ни уведоми, че тя се отнася само за компютри и мобилни телефони. Така че преди да въведем пълна сметка в България, преди да направим това, нека максимално да помислим, нека за 10 минути да не решаваме съдбата на хиляди хора.
Така че чисто процедурно поддържам предложението за отпадане и предлагам, госпожо Антонова, Комисията по правни въпроси да го разгледа. Колкото по-прецизно, толкова по-добре! Това са човешки съдби, които се решават с тази солидарна отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Господин председател, моето изказване е подобно. Аз очаквам всеки момент да ми донесат книгата с ДОПК. Смятам, че текстът от ДОПК трябва да бъде изчетен. Не е сериозно - ако трима души в тази зала познават закона, то голяма част от колегите не знаят текстовете наизуст и затова трябва да имаме поне 5 минути време, за да се консултираме с разпоредбите на ДОПК и да ги съобразим. Смятам, че това е в интерес на работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Значи Вие подкрепяте предложението за отлагане.
Преминаваме към гласуване.
Ще приложим режима на чл. 56, ал. 1 от нашия правилник.
Първо ще подложа на гласуване предложенията за отпадане на чл. 177, направени от народните представители Нено Димов, Атанас Папаризов, Мария Капон, Мартин Димитров и Ясен Попвасилев. Те предлагат чл. 177 да отпадне в различни редакции: да отпадне, заличава се и така нататък. Ще ги гласуваме едновременно.
Моля, гласувайте предложенията за отпадане на чл. 177, които комисията не подкрепя.
Гласували 115 народни представители: за 25, против 82, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Павел Шопов, направено в началото на заседанието, подкрепено от народните представители Мартин Димитров и Мария Капон току-що – за отлагане гласуването на този текст.
Моля, гласувайте предложението за отлагане.
Гласували 114 народни представители: за 30, против 78, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на нова редакция на ал. 2 от чл. 177 – редакцията, която ви представих току-що.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 17.
Тази редакция на ал. 2 е приета.
Сега подлагам на гласуване целия чл. 177 в редакцията на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя, и с новата редакция на ал. 2, гласувана току-що.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 91, против 4, въздържали се 15.
Текстът на чл. 177 е приет, с което поздравявам всички положили усилия тази сутрин, за да стигнем до този резултат.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 191 има предложение на народния представител Нено Димов, което не е подкрепено от комисията. Предложението е: в чл. 191, ал. 1 текстът в края на изречението “от 500 до 2000 лв.” се заличава и се добавя текст “на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.”, в чл. 191, ал. 2 текстът “от 1000 до 4000” се заличава и се добавя текст “неначисления данък, увеличен кратен на поредността на деянието пъти, но не по-малко от 1000 лв.”.
Има предложение от народния представител Стоян Витанов, което също не е подкрепено от комисията – санкциите по чл. 191 да са съизмерими с данъчните задължения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 191.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, първо предстои да гласуваме текста на чл. 190, по който гласувахме само предложението на господин Димов за неговото изменение, което той беше предложил и което не приехме, но не сме гласували текста на чл. 190, както го предлага комисията – по вносител.
Моля, гласувайте текста на чл. 190 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Член 190 е приет.
Преминаваме към чл. 191. Някой желае ли да обоснове предложението на господин Димов? Няма такова желание.
Преминаваме към гласуване на предложението на господин Димов, неподкрепено от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 9, против 52, въздържали се 26.
Предложението на господин Димов не се приема.
Господин Витанов оттегля своето предложение.
Подлагам на гласуване текста на чл. 191, който комисията подкрепя в редакцията на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 4.
Текстът на чл. 191 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Текстът на чл. 192 е по вносител. Няма предложения на народни представители.
По чл. 193 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага в ал. 1 думите “както и обжалването на постановлението по чл. 186, ал. 1 и 3” да се заличат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 192, подкрепен от комисията, и новата редакция на комисията за чл. 193.
Гласували 89 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предложение за нов текст от народния представител Нено Димов – добавя се нов чл. 194:
"Чл. 194. (1) При установяване на нарушение от орган по приходите по чл. 93, т. 4, се начислява лихва от 0,1% върху невъзстановения данък за всеки ден след спирането.
(2) При установяване на нарушения от орган по приходите по чл. 176, т. 1 се наказва с глоба от 500 до 2500 лв."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Желаещи за изказвания по предложението на господин Димов за създаване на нов текст? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 18, против 62, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: "Допълнителна разпоредба".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование.
По § 1 има предложение от народните представители Милен Велчев и Теодора Дренска – т. 18 да бъде отменена. Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Нено Димов, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Атанас Папаризов във връзка с предложения нов чл. 64, § 1 от Допълнителните разпоредби да се създаде нова т. 44 със следното съдържание:
"44. ДДС-сметка е особена банкова сметка на лице, регистрирано по този закон, открита в Търговска банка с разрешението и под контрола на Националната агенция за приходите, по която се получават или плащат средства от начисления от или на титуляра данък върху добавената стойност. Тази сметка не може да служи като обезпечение и със средствата по нея не могат да се плащат задължения към бюджета или към трети лица освен задължения по този закон."
Комисията не подкрепя, а и залата не подкрепи включването на ДДС-сметката на съответното място.
Има предложение от народния представител Мария Капон, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията, подкрепяйки по принцип текста на вносителя за § 1, предлага:
1. В т. 7 думите "и техните администрации" да отпаднат.
2. В т. 9 числото "10" да се замени с "30".
3. Да отпадне т. 40, като останалите се преномерират.
4. Да се създадат нови т. 44 и 45 със следното съдържание:
"44. "Работа по стоки" е обработка, преработка или поправка на стоки.
45. „VIES-декларация (Value Added Tax Information Exhange Sistem - информационна система за обмяна на информация по ДДС) е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки."
И във връзка с новата редакция на чл. 66 комисията предлага следната редакция на т. 37 от § 1 на Допълнителните разпоредби:
"37. "Турист", "хотелиер", "туроператор", "туристически агент" и "организирано пътуване" са понятията по смисъла на § 1, т. 1, 3, 8, 10 и 14 от Допълнителната разпоредба на Закона за туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Правите редакционна корекция на т. 37 от § 1 по вносител.
Имате думата за изказвания по § 1 от Допълнителната разпоредба на законопроекта.
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
С приемането на чл. 177 моето предложение да се запази ДДС-сметката в т. 44 се обезсмисля, то става напълно излишно, затова аз го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказвания по § 1? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме предложението на господин Милен Велчев и госпожа Теодора Дренска за отпадане на т. 18, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 10, против 50, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 1 в окончателната редакция, предложена от комисията – наименованието "Допълнителна разпоредба" и редакцията на т. 37, която председателят на комисията току-що представи.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование.
Параграф 2 е по вносител.
Параграф 3 по принцип е подкрепен от комисията, която предлага следната редакция:
"§ 3. (1) Министърът на финансите издава Правилника за прилагане на закона и наредбите по този закон в срок три месеца от обнародването на закона в "Държавен вестник".
(2) Правилникът и наредбите по ал. 1 влизат в сила от деня на влизането в сила на този закон."
Параграф 4 е по вносител.
Параграф 5 – по вносител.
Параграф 6 – по вносител.
Параграф 7 – по вносител.
Параграф 8 – по вносител.
По § 9 има предложение от народния представител Атанас Папаризов – § 9 да отпадне и останалите разпоредби да се преномерират. Предложението не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да се изкажат по тези текстове от Преходните и заключителните разпоредби?
Господин Папаризов, заповядайте да вземете отношение по § 9, където имате неприето от комисията предложение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз направих това предложение, като имах предвид, че текстът на § 9 създава определени проблеми във връзка със стоките по договора за финансов лизинг от гледна точка на този закон. Сега вече на този етап мисля, че моето предложение очевидно трудно може да се възприеме и затова го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” и § 2 - 9 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Параграфи 10, 11, 12, 13 и 14 са по вносител.
По § 15 има предложение от народния представител Мария Капон, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага окончателна редакция за § 15:
„§ 15. Наличните суми по ДДС сметките по смисъла на чл. 20, т. 17 от отменения Закон за данък върху добавената стойност се превеждат от търговските банки в 15-дневен срок от посочване на сметка от титуляра.”
По § 16 има предложение от народните представители Лидия Шулева, Милен Велчев и Теодора Дренска.
Комисията го е подкрепила по принцип. Предложението е отразено в чл. 66, ал. 2.
Има предложение от народния представител Петър Димитров, което комисията е подкрепила по принцип и е отразено в чл. 66, ал. 2.
Предложение от народния представител Мария Капон за отпадане на § 16.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 16 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме параграфи 10-15 включително, отпадането на § 16 по предложение на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети, § 16 отпада.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 16 със следното съдържание:
„§ 16. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения:
1.В чл. 16 ал. 1 се изменя така:
„(1) За целите на този раздел пазарните цени се определят чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.”
2.В чл. 36а, ал. 1 т. 6 се отменя.
3.В чл. 55 се създава ал. 5:
„(5) Прихващане и възстановяване на удържани данъци при източника на чуждестранни лица, които не осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност или определена база, се извършва от териториалната дирекция по ал. 1.”
4.В чл. 66 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите „чл. 136” се заменят с „чл. 183”;
б) в ал. 2 думите „чл. 137” се заменят с „чл. 185”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Моля да гласуваме § 17, който става § 16, в редакцията на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо председател, има три предложения за § 17, които са с еднакво съдържание – има пунктоации, които са едва забележими.
Предложение от народния представител Нено Димов:
„Създава се нов § 17 със следното съдържание:
„§ 17. До 31 декември 2008 г. доставките на отпадъци от черни и цветни метали от битов, строителен и производствен произход, както и доставките на услуги по добив, обработка и преработка на метални отпадъци са освободени”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Атанас Папаризов:
„Да се създаде нов § 17 със следното съдържание:
„§ 17. Данъчната ставка по чл. 66, т. 1 за доставките на отпадъци от черни и цветни метали от битов, строителен и производствен характер, както и доставките на услуги по добив, обработка и преработка на метални отпадъци са със ставка „0” за периода 1.1.2007 г. – 31.12.2008 г.”.
Останалите параграфи да се преномерират от § 18 до § 22.”
Комисията не подкрепя предложението.
Третото предложение, свързано със скрапа, е на народния представител Милен Велчев:
„Да се създаде нов § 17 със следното съдържание:
„§ 17. Данъчната ставка по чл. 66, т. 1 за доставките на отпадъци от черни и цветни метали от битов, строителен и производствен характер, както и доставките на услуги от добив, обработка и преработка на метални отпадъци са със ставка „0” за периода 1.1.2007 г.-31.12.2008 г.
Останалите параграфи да се преномерират от § 18 до § 22.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата за изказвания.
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният текст, както виждате, почти идентичен в предложенията, цели да запази сегашната практика да не се облага скрапа с ДДС, поради факта, че там, както ни е известно, най-лесно е възможно да се източва ДДС. Мисля, че това продължава да е най-голямата опасност, която ще съществува, след като се приеме този закон. Казва ни се обаче, че понеже приемаме нов закон и формално в Европейския съюз такава норма няма, трябва да се иска дерогация. Това трябва да се иска от 1 януари 2007 г. Не знам, но докато получим дерогацията, доста пари ще изтекат от държавния бюджет!
Този проблем възниква действително, защото се приема нов закон, а не поправихме стария закон. Съжалявам, че данъчната администрация не е помислила по този въпрос, а ни отнема твърде много време да приемем този закон, когато досегашният можеше да се приеме с определени изменения и допълнения и малко по-малко парламентарно време да отделим за проблема. А проблемът, че ще се източва ДДС, ако се въведе данък върху добавената стойност за скрапа, остава.
Много ми е интересна обаче логиката на разсъждение. Тук ние освободихме хазарта от ДДС, защото там не се създава нова стойност. Интересно каква нова стойност се създава със скрапа, когато се продава, когато това, което е скрап, преди това е било закупено, платен е данък върху добавената стойност? Ще ми е много интересно философите на този данък, вносителите да обяснят как така можахме да освободим хазарта от ДДС, понеже там не се създава нова стойност, а тук се създава нова стойност и затова трябва да приложим данък върху добавената стойност!?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Смачква се и се преработва!
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това ще е много интересно за моето икономическо развитие. Не знам кога ги смачкваме, но това действително е един принос и към теорията за данъчното право. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има думата за изказване госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, както на всички ни е ясно, в рамките на гледания законопроект и в предложенията върху това да няма данък добавена стойност върху скрап, и в предложения на колегите от всички парламентарни групи, които се занимават с икономика и знаят системата на работа, както и от изказването на господин Кадиев за това, че Министерството на финансите ще иска дерогация за следващата година, всички сме наясно, че с този текст създаваме възможност за източване на данък добавена стойност от държавата, за създаване на вериги, плюс солидарна отговорност, плюс дела и че стимулираме реално, индиректно организираната престъпност, тя да бъде формирана през този текст.
Затова смятам, че трябва да направим всичко възможно поне за определен период и да помислим, ако трябва за първите шест месеца да го включим в закона това да не бъде направено и да се пусне веднага дерогация. Мисля, че при задействането на закона от 1 януари има възможност да бъдат препокрити двете части и Европейската комисия няма да се разсърди, убедена съм в това, при положение че бива застрашен фискът на държавата и стимулирането на веригите по някакъв начин.
Аз подкрепям предложенията на всички колеги и смятам, че трябва да намерим, ако се налага от Министерството на финансите, едно компромисно решение. Но тук е важно много отговорно да подходим към тези текстове. В този текст няма нищо друго освен пари. Тук не става въпрос за политика, каквато и да била тя, тук става въпрос за застрашаване на фиска. И аз си мисля, че нашата роля на народни представители е винаги да търсим баланса. Моля ви да съхраним това. Господин Димитров, Вие също го знаете, защото сте го изказвали на заседания на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване? Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, само едно уточнение. Да, този проблем го има, съгласен съм с колегите, обаче при това положение не трябва да искате нулева ставка. Ако има нулева ставка, това означава, че може да се ползва данъчен кредит. Трябва да искате да бъдат освободени от ДДС – това е точният текст.
Другият въпрос, който, в интерес на истината, не съм проверил, дали директивата позволява да бъде освободен от плащане на ДДС.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Не позволява.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако не, трябва да се иска изключение. Така че такава е процедурата. Времето за дерогация е било в даден момент. То е пропуснато и трябва да се види какво може да се направи. Възможно решение, отлагане на текста, проверка на всички тези обстоятелства и търсене на решение. А иначе проблемът с източване на ДДС там го има. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тоест Вие имате процедурно предложение да отложим § 17?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане на предложенията за създаване на нов § 17, които са със сходно съдържание.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не отговаря на философията на законопроекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Председателят на комисията казва, че този параграф не отговаря на философията на законопроекта, но така или иначе формално трябва да подложа на гласуване това процедурно предложение на господин Димитров.
Гласували 78 народни представители: за 25, против 48, въздържали се 5.
Процедурното предложение не се приема.
Има ли други желаещи за изказване по тези параграфи? Няма.
Преминаваме към тяхното гласуване поотделно, защото, макар и със сходно съдържание, не са идентични.
Първо, подлагам на гласуване предложението на господин Нено Димов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 18, против 57, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложенията на народния представител Атанас Папаризов и народния представител Милен Велчев, които са идентични по съдържание и не са подкрепени от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 13, против 41, въздържали се 25.
Предложенията не се приемат.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 18 има предложение от народния представител Мария Капон - § 18 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожа Капон оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване § 18 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 19 има предложение от народния представител Стоян Проданов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в т. 7 на § 18.
Има предложение от народния представител Мария Капон - § 19 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19, който става § 18, като предлага следната редакция:
“§ 18. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 4:
а) в т. 8 след думите “30 литра” се добавя “етилов алкохол (ракия)”;
б) точка 10 се изменя така:
“10. “Енергиен продукт с двойно предназначение” е продукт, който се използва едновременно както за гориво за отопление, така и за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление; използването на енергийни продукти за химическа редукция и при електролитни и металургични процеси се счита за двойно предназначение;”;
в) в т. 18 числото “5000” се заменя с “15 000”.
2. В чл. 9 се създава т. 3:
“3. получен чрез дестилация и годен за пиене, съдържащ други продукти в разтворено или неразтворено състояние.”
3. В чл. 14 думите “Раздел VІ и на Глава осма” се заличават.
4. В чл. 21:
а) в ал. 1, т. 2 думите “при внос” се заличават;
б) създава се нова ал. 2:
“(2) Когато за стоките по ал. 1, т. 1 и 3 е платен акциз, освобождаването се извършва чрез възстановяване.”;
в) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
5. В чл. 22:
а) алинея 1 се изменя така:
“(1) Освобождава се от облагане с акциз напълно денатурираният етилов алкохол.”;
б) създава се нова ал. 2:
“(2) Възстановява се платеният акциз за етилов алкохол, който едновременно е специално денатуриран и вложен в производството на продукти, които не са за човешка консумация.”;
в) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4;
г) досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
“(5) Платеният акциз по ал. 2, 3 и 4 се възстановява след реализацията на произведените стоки по ал. 2 и 3, съответно след използването им по ал. 4.”
6. В чл. 24, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 1 думите “когато не се използват за моторни горива или горива за отопление” се заличават;
б) създава се т. 4:
“4. използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.”
7. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2 основният текст се изменя така:
“Акцизните ставки върху моторните горива, използвани за обработка на земеделска земя от земеделски производители, одобрени за финансово подпомагане по Закона за подпомагане на земеделските производители, са както следва:”;
б) създават се ал. 3, 4, 5 и 6:
“(3) Акцизните ставки по ал. 2, т. 1 и 2 се прилагат чрез възстановяване на разликата между съответната ставка по ал. 1 и ставката по ал. 2 за количество, изчислено на база годишна разходна норма 7,3 литра на декар за регистрирана обработваема земеделска земя.
(4) Всяка година до 1 юли министърът на земеделието и горите предоставя на директора на Агенция “Митници” следната информация от регистъра на земеделските производители:
1. идентификационни данни на земеделския производител;
2. правно-организационна форма, име (наименование), постоянен адрес (седалище и адрес на управление), телефон, факс, електронен адрес;
3. данни за обработваната земеделска земя (в декари), съгласно идентификацията на земеделските парцели.
(5) Правото на възстановяване се упражнява от земеделските производители еднократно за закупените от тях моторни горива през текущата година. Искането за възстановяване се подава от 1 юли до 31 декември на текущата година.
(6) Възстановяването по ал. 2 се извършва в двумесечен срок от подаване на искането по ред, определен в правилника за прилагане на закона.”
8. В чл. 33, ал. 1 думите “използвани” и “и битови нужди” се заличават.
9. В чл. 34 думите “чл. 32, ал. 2 и” се заличават.
10. В чл. 47, т. 5 думите “на данъчното или митническото законодателство” се заменят с “по този закон”.
11. В чл. 51, ал. 1, т. 5 думите “и данъчния номер” се заличават.
12. В чл. 54, ал. 2, т. 3 и чл. 56, ал. 2, т. 2 думите “и данъчен номер” се заличават.
13. В чл. 57, ал. 3 т. 5 се изменя така:
“5. заверено от лицето копие на картата за идентификация по регистър БУЛСТАТ;”.
14. В чл. 59, ал. 1 след думата “включително” се добавя “добиване, извличане и”.
15. В чл. 60 ал. 5 и 6 се отменят.
16. В чл. 65, ал. 2, т. 2 се изменя така:
“2. допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим с отложено плащане на акциз;”.
17. В чл. 66 се създават ал. 3 и 4:
“(3) Лицензираните складодържатели са длъжни да използват средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането му.
(4) Специфичните изисквания и контролът върху средствата за измерване по ал. 3 се определят по реда на чл. 61, ал. 2.”
18. В чл. 67 т. 3 се изменя така:
“3. транспортирането на акцизни стоки, допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим с отложено плащане на акциз, до данъчен склад.”
19. В чл. 77, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя “с изключение на случаите по чл. 78, ал. 3”.
20. В чл. 78 се правят следните изменения и допълнения:
а) Създава се нова ал. 3:
“(3) Размерът на обезпечението за данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки не може да надвишава 30 млн. лв.”;
б) Досегашната ал. 3 става ал. 4.
21. В чл. 88, ал. 4 думите “Данъчния процесуален кодекс” се заменят с “Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.
22. В чл. 94 ал. 2 се отменя.
23. В чл. 97, ал. 1 думата “Денатурирането” се заменя с “Пълното денатуриране”.
24. В чл. 106, ал. 1 думата “данъчна” се заменя с “приходна”.
25. В чл. 125 се създава ал. 4:
“(4) Санкциите по ал. 1, 2 и 3 се налагат и на земеделски производител, който използва моторни горива с намалени ставки в нарушение на чл. 32.”
26. В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
а) В § 2:
аа) алинея 1 се изменя така:
“(1) Започналите към 30 юни 2006 г. включително производства по установяване и събиране на задължения за акциз, както и започнали до тази дата производства по възстановяване на акциз се довършват от органите на Националната агенция за приходите.”;
аб) ал. 2 се изменя така:
“(2) Начисленият акциз до 30.06.2006 г. включително се декларира и внася по реда и в сроковете по Закона за акцизите и правилника за прилагането му.”;
ав) създават се ал. 3 и 4:
“(3) За задълженията за акциз, възникнали до 30.06.2006 г. включително, се прилагат разпоредбите на Закона за акцизите, като установяването, обезпечаването и събирането се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите.
(4) Предоставените до 30.06.2006 г. включително обезпечения по Закона за акцизите се освобождават или усвояват от органите на Националната агенция за приходите по реда и при условията на Закона за акцизите и правилника за прилагането му.”;
б) създават се § 2а и § 2б:
“§ 2а. (1) Лицензираните складодържатели имат право да си възстановят платения до 30.06.2006 г. акциз за:
1. етилов алкохол (алкохолосъдържащи суровини), вложен при производството на алкохолни напитки;
2. предназначени за преработка газове с кодове по КН 290124100, 271114000, 290122000 и 290121000, претърпели специфична или химическа преработка в крайни акцизни продукти;
3. предназначени за преработка тежки масла с кодове по КН 2710 19 71 0 и 2710 19 75 0 и за предназначени за преработка тежки горива с кодове по КН 2710 19 51 0 и 2710 19 55 0, претърпели специфична или химическа преработка в крайни акцизни продукти;
4. нискооктанов бензин, вложен в производството на етилен;
5. етилен, вложен в производството на етилендихлорид.
(2) Възстановяването се извършва след освобождаването за потребление на акцизните стоки, в които са вложени стоките по ал. 1, съответно след реализацията на етилендихлорида, но не по-късно от 1.07.2007 г.
§ 2б. Годишната разходна норма по чл. 32, ал. 3 за 2006 г. е 4,4 литра на декар за регистрирана обработваема земеделска земя.”
в) в § 5 думите “чл. 21 ал. 2” се заменят с “чл. 21 ал. 3”;
г) в § 12:
га) точка 1 се изменя така:
“1. разпоредбите на чл. 1 – 31, чл. 32, чл. 33, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 и ал. 2, чл. 34 – 46, чл. 59 – 128, § 1, ал. 1 относно отмяната на Закона за акцизите, както и § 1, ал. 3, които влизат в сила от 1 юли 2006 г.”;
гб) създава се т. 3:
“3. разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 1 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, това, което чухте – не сте се объркали, е Законът за ДДС, но всичко, както и в тази книга, е отделен закон и това е Законът за акцизите. Министерството на финансите си позволява като вносител в допълнителните разпоредби, както и между първо и второ четене да ни внесе поправки по всякакви закони и ако те са само корекции, може да го преживеем, но в случая става въпрос за промяна на Закона за акцизите по същество, за създаване на методика. Смятам, че най-коректното отношение към нас като към институция е този закон да влиза така, както е редно – да си дойде като променяме закона и да влезе в комисия за разглеждане. Колко от колегите бяха забелязали, че в допълнителните разпоредби има такъв текст? И то не заради това, че са некомпетентни, а поради причината, че никой не може да осъзнае какво прави замяната на две думи в закона.
Да тръгнем по закона – какво правим с тези разпоредби? Моят колега Ясен Попвасилев по-нататък ще разкаже допълнително, но ние сменяме по същност системата и цялата ни работа, която извършвахме на края на миналата година, колеги от мнозинството, най-малкото, което е, трябва да уважаваме себе си... Работихме достатъчно време по Закона за акциза и в момент всички разпоредби, които сме създавали, се подменят, защото администрацията не може да си свърши работата, защото проспа тези шест месеца, които им се дадоха.
Имам становище за това, че трябва да отпадне и ви предлагам да не допускаме това в който и да е от законите, защото смятам, че следващия път Министерството на финансите трябва да отидат в Комисията по здравеопазването и там да разглеждат някои от законите, то горе-долу е същото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Капон.
Заповядайте, господин Попвасилев.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Хайде стига ни губихте времето!
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Господин Имамов, ако не Ви се слуша, можете да станете и да излезете, няма никакъв проблем.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Не мога да изляза от уважение към говорещите.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Ако уважавате – изслушайте.
Присъединявам се към това, което каза Мария Капон. Излиза, че на 11 ноември, ако не се лъжа, беше приет законът, а досега нищо не е свършено.
Второ, възразявам, че се променя нещо много съществено в закона, а това не знам по какъв начин ще стигне до потребителите на този закон.
Възразявам срещу това, че когато приемахме закона, говорехме, че тези горива ще се индикирани. Нали се сещате, че по тези наредби, в които в крайна сметка се говори по Закона за подпомагане на земеделските производители, както и начина на проверка на изразходването на тези горива, след като не са индикирани горивата, се задава една голяма възможност за корупция. Това е съществена промяна, с която се променя целият ред, предвиден в закона.
Освен това, понеже господин Имамов каза, че не му се слуша – когато приехме Закона за акциза, в крайна сметка господин Имамов беше този човек, който стана и каза: видите ли, за първи път в Закона за акциза имаме диференцирани ставки по отношение на селското, горското стопанство, овощарските дейности, рибовъдните дейности, стационарните мотори и извънпътните превозни средства. Те ще ползват горива с облекчен акциз. Но съществената промяна, която правим в момента е, че тук се говори само за обработваема земеделска земя. Прави се една съществена промяна в закона и то чрез допълнителните и заключителни разпоредби на Закона за ДДС. Това е направо несериозно. Ако имам закона и съм го взел и съм земеделски производител, взимам и чета един ред. Ако не обърна внимание, че има промени в същия закон, в Закона за ДДС, въобще няма и да знам процедурата, по която трябва да получа това облекчение.
Да не говорим, че това трябваше да стане на 1 юли. Сега тече тази земеделска работа и тепърва след като влезе в сила този закон, трябва да се придвижи цялата тази тромава процедура на възстановяване на платения вече акциз. Това е някакъв абсурд - за това, че някой не си е свършил работата, поставяме на колене тези земеделски производители и ги оставяме на бюрокрацията, на всичкото отгоре създаваме и възможност за корупция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Проданов.
СТОЯН ПРОДАНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Капон, уважаеми господин Попвасилев! Вие сте прави в такъв смисъл, че това забавяне към земеделските производители действително не е коректно. Не искам да ставам адвокат на Министерството на финансите за действително шестмесечното забавяне, обаче искам да ви задам един въпрос: ако и това не направим, дори и не от 1 юли, какво ще направим за земеделските производители? Това е един от най-бързите начини да дадем малко глътка въздух по отношение на едно индиректно субсидиране по отношение на безакцизно гориво. Така че напълно подкрепям този текст от преходните и заключителни разпоредби и умолявам колегите да го подкрепят. Толкова години прекарваме една много стриктна монетарна политика относно нашите производители, в това число и земеделските производители. Мисля, че е дошло време, тъй като монетарната политика много я одобрявам, но има един период, в който трябва да отстъпи на инвестиционна политика по отношение на производствения процес, умолявам ви да се поразмислите малко. Вие сте финансисти, икономисти, доколкото зная, да помислите дали с допуснатите пропуски и закъснения е редно да подкрепим тази част от законопроекта и да подпомогнем тези производители точно в момента, когато предстои дълбока оран и пред сеитбата и сеитбената подготовка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за втора реплика на господин Попвасилев, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Напълно съм съгласна, господин Попвасилев, за подкрепата на земеделските производители и не виждам какъв беше проблемът да не се губят поне 6-7 седмици, които загубихме по време на гледане на Закона за ДДС. Да беше внесено като промени в нормалния Закон за акцизите, да си го гледаме, вместо да изчакаме отлагане на членове по Закона за ДДС – въпрос на процедура е. Нямам против част от членовете по съдържанието, имам против отношението към народното представителство и към нас самите и начина на поведение на администрацията. Не може администрацията да решава, че с един законопроект може да се прекара всичко останало, вместо част от нас да внесат промени в законодателството, ако е наложително. Но то трябва да си бъде закон къмто закон и само в допълнителни разпоредби ще влизат текстовете, които са в отношение с този закон.
Няма нищо общо между вашата логика за земеделските производители, на които ние сме много длъжни... Ако някой от администрацията от мнозинството и от управляващата коалиция не си е свършил работата, ще си поеме отговорността.
А това Народното събрание да бъде арбитър, го смятам за некоректно. Нашата работа ще си я свършим такава, каквато трябва, за да отглеждаме правилно законите си оттук нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Дупликата ми е съвсем кратка: искам да кажа на господин Иванов, че трябва да погледне § 2б, в който е казано, че ако за 2006 г. разходната норма на декар регистрирана обработваема земя примерно е 4,4, то съгласно новата ал. 3 на чл. 32 тази разходна норма е 7,3. Ако някой може, да ми обясни: защо в едната година разходната норма е такава, а в другата година е друга?!
Съгласен съм, че най-напред би трябвало да влезе, защото няма друг ред, по който земеделските производители да ползват някакви облекчения. Искам да кажа, че това, което ни се предлага в момента, не е временно облекчение. След като има разходна норма за 2006 г. и различна за 2007 г., искам да ви кажа, че това ще е трайно. А начинът, по който ще се възстановява, първо, е бюрократичен, и второ, дава възможности те да бъдат поставени на колене и да има голяма корупция. Няма да се учудя дори и някой министър да кара с такова гориво – с по-нисък акциз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Попвасилев.
Има думата за изказване господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
На малкото останали колеги в залата искам да обърна внимание върху няколко интересни аспекта.
Уважаеми колеги! Едно е да дадеш предизборно обещание и да не го изпълниш, друго е да запишеш в Закона за акцизите, че от 1 юли 2006 г. всички земеделски производители би трябвало да ползват евтин бензин или евтина нафта – и пак да не го изпълниш – това вече е съвсем различно нещо! И в двата случая става въпрос за това, че никой не може да ти вярва! Как очаквате хората да вярват на едно такова правителство, което не си изпълнява нито обещанията, нито законите?!
На първо място, имаме случая със Закона за акциза, който не се изпълнява. И сега, в една критична ситуация, каквато безспорно имаме, Министерството на финансите препоръчва в Закона за ДДС около сто или повече промени в Закона за акцизите, което, разбира се, е нарушение на самия правилник. Но това отново е с аргумента: „Ситуацията е критична, дайте на пожар да спасяваме нещо, за да не гръмне системата, защото навън има недоволни хора, на които е обещано нещо със закон, който не се изпълнява”.
Крайно време е в България да започне да действа друг принцип, а той е: когато хората не изпълняват закона, им се търси отговорност – глобяват се, наказват се, всички възможни санкции; така и когато държавата, правителство не изпълнява законите, и на тях в крайна сметка да започне да им се търси отговорност!
Не може ние тук да си приемаме закони и самото правителство да не ги изпълнява!
Сега те ще кажат: „Маркирането на горивата не зависеше от нас”. Вие трябваше да направите необходимата среда, включително и санкции, както е записано в закона, който самите вие сте предложили, самата тройна коалиция – БСП, НДСВ и ДПС е предложила от 1 юли 2006 г. да има маркирани горива и съответно – понижени ставки на акцизите за този случай. Така че крайно време е в тази страна да започнат да се спазват законите! Не може България да се промени, ако не започнат да се спазват законите! И как хората да ви вярват при това положение?! Няма да ви вярват, естествено! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Иванов, заповядайте за изказване.
СТОЯН ИВАНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да кажа следното: по отношение на разходната норма експерти – специалисти по земеделието, познавайки технологията по периоди в годината, доказаха, че 6,4-6,6 от 1 юли до края на годината е необходимо за обработка на 1 дка земеделска земя, а за цели 12 месеца технологично са необходими 7,3. Дали това е точно толкова или има разминаване с 5-10%, е въпрос на дискусия. Можем да спорим и да докараме тук десет души професори и научни сътрудници, които също няма да могат да докажат кое точно е вярното.
Но тъй като се намираме в средата на годината, дори във втората половина на годината, смятам, че 4,4-6,6 на дка е една добра субсидия. Това е гориво с намалена ставка на акциза, което ще се получи. Тъй като, ако сте забелязали, това не е точно гориво без акциз, а с 50 лв. акциз на 1000 литра.
Вие говорите, че имало нарушаване на законите. Според мен тук няма нарушаване на закони. Тук има изтърван срок за спазването на един закон. Поради това се прави една корекция пак чрез промяна на закон, която не е най-правилната мярка.
Но искам да кажа нещо друго. Тъй като в България няма съществуваща практика по този въпрос, без да ставам адвокат на администрацията на Министерството на финансите, междупрочем с тях имахме доста разговори по този въпрос, докато стигнем до този извод и до този текст в закона, но след като няма такава съществуваща практика в България, не мога да обвинявам някого, че не е перфектен.
Искам да се отклоня съвсем малко от въпроса. Същото беше с интервенцията на пазара през м. февруари по отношение на пшеницата. Сега ще видите, че ще се направи интервенция, която ще бъде много по-перфектна от предишната, тъй като вече има практика.
Предлагам този текст да се гласува. Да дадем част от това, което се полага на нашите производители. Тук не изключвам съответно и наличието на по-сериозен контрол, както казахте Вие, за да няма корупционни схеми. Никой от нас не иска – както вие, така и ние, да има такива схеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Проданов! Понеже казахте, че няма нарушен закон, а използвахте израза „изтърван срок”.
Ще използвам Вашия израз, какво ще стане, ако Вие „изтървете срока” да подадете данъчната си декларация? Какво ще стане, ако господин Проданов изтърве срока, за да си подаде данъчната декларация? Ами, ще Ви глобят, господин Проданов. Така че изтърваният срок е нарушение на закона. Има много начини да нарушите закона, единият от тях е „да изтървете” нещо, например срока.
Господин Проданов, в случая трябва да се каже ясно, че става дума за нарушение на закона и да си го признаете, в смисъл да не увъртате от всички възможни страни, а да си кажете истината! Само тази реплика исках да Ви направя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика – госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Проданов, тук не говорим за съществото на текстовете в тази точка. Вие, като знаехте, че толкова отдавна има проблем, искам да Ви кажа, че в рамките на Комисията по бюджет и финанси при гледането на Закона за акцизите, тук са повечето от колегите ми, ние предупреждавахме администрацията за голяма част от текстовете и какви мерки трябва да се вземат през следващите месеци. Защото администрацията трябваше да работи през това време, а не сега да се сетим, както ще видим в едни от текстовете, че не сме си преназначили хората, защото вече няма време за конкурс. Срокът пак изтече!
Тук изобщо не говорим за съдържанието на текстовете. То е важно и трябва да бъде огледано достойно – с промени в закона, за да има коректни предложения. И например колегите от Комисията по земеделието и горите да знаят, че се правят такива предложения. Защото в нашата комисия идват предложения и от други колеги.
Смятам, че е напълно нелогично да обсъждаме колко бързо това трябва да се приеме. Вие ще си приемете текстовете, ние виждаме, че всичко се приема. Но тук стои въпросът да се защити принципът на работата. И като имаше проблеми, можеше тези промени да се внесат още през м. април и системата, по която това да стане, да се направи нормално, като промени в закона. За това става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други желаещи за изказване?
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Безспорно е, че от добрата воля на залата в момента зависи този закон все пак да мине, и не защото наближава 14,00 ч., а защото явно управляващите и вносителите са имали предвид нещо. Въпреки че финалните – заключителни и преходни разпоредби, всъщност представляват съвсем друг закон – за акциза.
Затова Ви моля, госпожо председател, да поканите все пак каквото има депутат – малко повече хора да сме съпричастни с това странно деяние, което ще извършим в момента.
В замяна бих искал да кажа следното. В самите Преходни и заключителни разпоредби има достатъчно много смущаващи неща. Оставяме самия принцип, че те са там, който е достатъчно смущаващ. Странни изрази като „продукти за нечовешка употреба”, които силно биха развеселили не само филолози. Доста широка формулировка на термина „двойна употреба”, „двойно предназначение” – ракията по тази формулировка също е с двойно предназначение, защото става и за разтриване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Даже основно само за това става! (Весело оживление.)
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Така че извън веселбата аз искам да чуя едни човешки, не нечовешки, аргументи на вносителите, които да кажат: бързахме, моля ви се, не искайте примерно проверка на кворума, давайте да свършваме. Ще помогнем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Банкова, заповядайте за процедурно предложение.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, един от най-важните закони, който гледаме в момента, разискваме и гласуваме с по-малко от 50 души в залата и по този унизително примитивен начин (показва зелен и червен флумастер), срещу който начин никой от колегите не протестира няколко парламента вече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Каква е процедурата, госпожо Банкова?
СТЕЛА БАНКОВА: Моля, госпожо председател, да обърнете внимание, че в момента председателствате заседание, в което участват по-малко от 50 народни представители и този маниер...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурата каква е?
СТЕЛА БАНКОВА: ... да гледаме и да приемаме закони трябва да бъде прекъснат. Това да бъде на Вашето внимание и да отнемете това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не мога да го отнема – такова нещо в правилника не пише. Ако обичате, вземете флумастрите и ги върнете там, където бяха.
Господин Димитров, заповядайте за изказване.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Първо, присъединявам се към тези колеги, които са недоволни, че в Закона за ДДС има промени в Закона за акцизите. Още при обсъждането на Закона за бюджета в Комисията по бюджет и финанси категорично беше поставен въпросът, че не бива чрез един закон да правим промени в други закони. Тук нямаме различия и не смятам, че трябва да поощряваме тази практика.
Бих искал да споделя някои неща, поради които и аз се съгласих тези текстове да влязат. Започнахме да правим срещи с хората, които трябва да снабдяват с такова гориво. Те се оказаха в паника. За да откара на Иван на нивата такова гориво, разбирате, че той трябва да има специални съдове. Те, като се маркират веднъж, вече не могат да се ползват за нищо друго. Тоест проблемът се оказа много сериозен.
Аз ще ви дам още по-лош пример. Представете си, че отивате да си заредите колата на нормална, официална бензиностанция. Зареждате с маркирано гориво, за което Вие не знаете и после примерно Ви конфискуват колата за това, че то е маркирано. Тоест проблемът се оказа много сложен.
От тази гледна точка Министерството на финансите, работейки по наредбите, свързани с този закон, се оказа, че той няма да е в интерес на потребителите. Признавам, че търсейки механизма, това вероятно е най-простият механизъм – да се връща, както се връща ДДС, така да се връща и акциз. От тази гледна точка закъсняхме – действително закъсняхме, върви жътвата. В качеството ни на слуги народни в общи линии това действително е така – доказателство за слугинаж. Мисля, че свършваме работа с тази промяна.
Един от земеделските производители ми го каза и аз ще го споделя, тъй като разбрахме, че ще си виждаме имената в книгите през близките няколко години, но човекът каза: по принципа на „Проклет да е Цеко!” на хляба ще пишем „Проклет да е парламентът!”, ако не ни го гласувате това нещо. Така че благодаря на тези, които не поставят въпроса за кворума. Дайте действително да приемем това нещо, тъй като то се чака – то е част от хляба ни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Реплика на господин Димитров – заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин Димитров! Дайте да се разберем за едно – ние ще гласуваме този текст така или иначе след малко. Тук е въпросът само за принципа и за това, което и Вие казахте. Но, ако колегите от Министерството на финансите и от Народното събрание си спомнят нашата дискусия в рамките на Комисията по бюджет и финанси, аз съм сигурна, че примерно господин Цонев си спомня, то беше точно за методиката как ще бъдат оцветявани горивата, за начина, по който ще се прави. Тази дискусия я водихме изключително компетентно в Комисията по бюджет и финанси. Давахме всички сигнали на администрацията, че трябва спешно да се работи по него. Ние ще го поправим и не само заради това – да се пише за хляба, защото е необходимо. Просто е въпрос на технология.
Аз протестирам – затова бях записала да отпадне параграфа, протестирам по начина и подхода и съм категорична, че можеше да стане още по-бързо, ако беше по редовния ред. Всеки път, когато това се появи в Комисията по бюджет и финанси, ще протестирам, защото вие знаете, че ни бяха пробутали и здравни осигуровки да променяме в този текст. Някак си това е съвсем недопустимо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Капон.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Капон за отпадане на § 19, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 11, против 84, въздържали се 11.
Текстът не се приема.
Моля да гласуваме предложението на комисията за § 19, който става § 18.
Гласували 101 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 8.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 20 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията. Тя предлага § 20 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20, който става § 19, и предлага следната редакция:
„§ 19. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 30, ал. 3 думите „ал. 8 или 9” се заменят с „ал. 6, 7 и 8”.
2. В чл. 140, ал. 3 числото „139” се заменя със „138”.
3. В чл. 143 се създава ал. 4:
„(4) При постъпило от друга държава искане за обмен на информация по ал. 1 и при условията на взаимност министърът на финансите или упълномощено от него лице може да поиска от съда да разкрие банкова тайна по смисъла на чл. 52 от Закона за банките, тайна по смисъла на чл. 71 и чл. 133 от Закона за публично предлагане на ценни книжа или по смисъла на всяка друга разпоредба на българското законодателство за опазване на поверителността на парични фондове, финансови активи и друга собственост, когато от изложените факти в искането за обмен на информация е ясно, че то е отправено в съответствие с изискванията за обмен на информация в съответния международен договор.”
4. В чл. 157, ал. 3 думите „и ал. 8” се заличават.
5. В чл. 183, ал. 11, изречение първо думите „чл. 148, ал. 1” се заменят с „чл. 184, ал. 1”, а изречение второ се заличава.
6. В чл. 189 заглавието „Оздравителен план при разсрочване и отсрочване” се заменя с „Разсрочване и отсрочване в производство по несъстоятелност”.
7. В чл. 202, ал. 1 и в заглавието на чл. 228 думите “и свързани с него лица” се заличават.
8. В чл. 251, ал. 3, т. 1 след скобите се поставя запетая и думите “и адрес” се заменят с “адрес и удостоверение за актуално състояние”.
9. В чл. 252 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 6 след думата “еднаква” се добавя “най-висока”.
2. В ал. 7 думите “от неприсъстващите участници в търга” се заменят с “участници и поне един от тях не присъства при разглеждането на предложенията”.
10. В чл. 254, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ново изречение второ: “Ако следващата най-висока цена е предложена от двама или повече участници, публичният изпълнител определя последващия купувач чрез жребий.”
2. Досегашното изречение второ става изречение трето.
11. В чл. 255 думите “лихвите и главницата” се заменят с “главницата и лихвите”.
12. В § 6 от Преходните и заключителните разпоредби се създава ал. 7:
“(7) При назначаването на държавна служба на длъжност в Агенция “Митници”, чиито функции са пряко свързани с администрирането и контрола върху акциза, не се прилага чл. 10, ал. 1 от Закона за държавния служител, ако кандидатите се намират в трудовоправни отношения с Агенция “Митници” и с Националната агенция за приходите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 20?
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Тук принципът е почти подобен, въпреки че разликата между § 20 с текста на работната група и § 20, който ни е предложен в закона, е доста голяма. В нея има и промени, които са направени за грешки, както ги наричаме. Но съществената промяна, която прави този § 20, е да промени Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с една много важна част, но отново проспани шест месеца от администрацията, за да няма конкурси за назначение на хора: “При назначаването на държавна служба на длъжност в Агенция “Митници”, чиито функции са пряко свързани администрирането и контрола върху акциза, не се прилага чл. 10, ал. 1 от Закона за държавния служител, ако кандидатите се намират в трудовоправни отношения с Агенция “Митници” и с Национална агенция за приходите.”
Това, което ни каза администрацията в рамките на заседанието на Комисията по бюджет и финанси беше, че нямат време да направят конкурсите, а това е задължително, за да могат да бъдат прехвърлени хората.
Смятам, че в рамките на пазарната икономика най-малкото, което дължим, е равнопоставеност и възможност на всички да работят в тези структури като се явят на конкурс при положение, че променяме начина и системата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания?
Господин Димитров има думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, първата част на § 20, която касае обмена на информация, въпреки че не би следвало да го има в този закон, аз и моите колеги от Съюза на демократичните сили подкрепяме поради необходимостта от спешно споразумение със САЩ.
Ето, вижте една конструктивна опозиция, която е склонна да подкрепи едно предложение, което действително е спешно. Обаче оттам нататък какво става?
Министерството на финансите ни казва, че спешно трябва да приемем Закона за ДДС, защото Международният валутен фонд ще преустанови споразумението. А от друга страна, има земеделски производители, които чакат спешно промяната в Закона за акцизите, защото дойде 1 юли, а няма маркирани горива, няма отстъпки от цените. От друга страна, има служители на Агенция “Митници”, които трябва да бъдат преназначени без конкурс, защото няма време за провеждането му – като цяло смятам, че не трябва да се работи по този начин. Не трябва да се предлагат нещата в последния момент, да няма време за реакция и сроковете от всички страни да са последни и да ни се каже: „Приемете го веднага!”.
Ето, господин Цонев дойде при нас и ни каза: “Бързайте, защото идва следващият закон! Време няма!”.
Така че, уважаеми дами и господа, трябва по-навременно да се действа. Освен това не стига, че късно се внасят законите, но не се прави обществено обсъждане по тях. Питам господин Кънев като виден представител на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическа политика, кога имаше обществено обсъждане на Закона за ДДС?
Необходима е цялостна промяна в начина на работа – по-навреме да се внасят законите, да се прави обществено обсъждане, да се оценяват ползите и разходите.
Приехме 20% ставка за инвалидните колички. Никой не сметна, никой не ни каза колко човека засяга една такава промяна. (Шум и реплики в залата.)
Господин Имамов, трябва да видите общата картина. Отивайки си днес вкъщи да знаете какво се е случило. Така че голямата картина е тази – в последният момент се вземат мерки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на госпожа Капон § 20 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Анулираме гласуването – предложението е оттеглено.
Гласуваме текста на вносителя за § 20, който става § 19, в редакцията на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
Моля да представите последните параграфи от законопроекта. По тях няма неприети предложения.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Комисията предлага нов § 20 със следното съдържание:
“§ 20. В Закона за банките в чл. 52, ал. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 2:
“2. Министърът на финансите или упълномощено от него лице в случаите на чл. 143, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.
2. Досегашните точки 2, 2а, 3 и 4 стават съответно точки 3, 4, 5 и 6.”
Комисията предлага нов § 21 със следното съдържание:
“§ 21. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа в чл. 71, ал. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава нова т. 2:
“2. Министърът на финансите или упълномощено от него лице в случаите на чл. 143, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.
2. Точки 2, 2а, 3 и 4 стават съответно точки 3, 4, 5 и 6.”
Комисията предлага нов § 22 със следното съдържание:
“§ 22. В Закона за облагане доходите на физическите лица в чл. 20, ал. 7 думите “ал. 5” се заменят с “ал. 6”.”
Комисията предлага нов § 23 със следното съдържание:
“§ 23. В Закона за счетоводството в чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 3 след думата “адрес” запетаята се заличава и думите “БУЛСТАТ и номер от Националния данъчен регистър” се заменят с “и идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.
2. Създават се ал. 5 и ал. 6:
“(5) Адресът по ал. 1, т. 3 е:
1. постоянният адрес – за физическите лица;
2. адресът на управление – за юридическите лица;
3. адресът за кореспонденция по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – за лицата, които нямат адрес на управление.
(6) Едноличният търговец се идентифицира само чрез единен идентификационен код по БУЛСТАТ.”
Комисията предлага нов § 24 със следното съдържание:
“§ 24. В Закона за меценатството се правят следните изменения:
1. В чл. 11:
а) В ал. 3, т. 5 се отменя.
б) В ал. 5, т. 1 думите “номер на данъчната регистрация, се заличават.
2. В Приложение № 1 към чл. 11, алинеи 1 и 2, т. 3 думите “номер на данъчната регистрация” се заличават.
3. В приложения № 2 и № 3, към чл. 13, ал. 1, ред 3, думите “номер на данъчна регистрация” се заличават.”
Комисията предлага нов § 25 със следното съдържание:
“§ 25. В Закона за интеграция на хората с увреждания се правят следните изменения:
1. В чл. 35, ал. 2 думите “и от данък върху добавената стойност” отпадат.
2. В чл. 44, ал. 2 се отменя.”
За § 21 има предложение на вносителя. Комисията подкрепя по принцип текста, който става § 26, и предлага следната окончателна редакция:
“§ 26. Този закон влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 3, § 16, точки 1 и 3, параграфи17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 и 24, които влизат в сила от деня на обнародване на закона в “Държавен вестник”.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по текстовете, които бяха представени – последните от законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на комисията за създаване на нови параграфи 20, 21, 22, 23, 24, 25 и текстът на вносителя за § 21, който става § 26 в редакция, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 94, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и целият Закон за данък върху добавената стойност.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: На какво? На последните текстове не може да направите отрицателен вот. На Преходните и заключителните разпоредби, на параграфите?
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Къде пише, че не мога?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прави се отрицателен вот по конкретни текстове. Тук се гласуваха ан блок доста текстове, може би преди това трябваше да направите изказване по тях.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАТЕНТИТЕ.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 1 със следната окончателна редакция:
“§ 1. Наименованието на закона се изменя така: “Закон за патентите и регистрацията на полезните модели.”
По § 2 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 3.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 4:
“§ 4. Член 3, ал. 1, изречение първо се изменя така:
“Заявителят, притежателят на права по този закон, наричан по-нататък “притежателя”, и всяко лице, което има правото да извършва действия пред Патентното ведомство, може да направи това лично или чрез местен представител по индустриална собственост.”
По § 5 също няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
По § 6 също няма направени предложения и комисията предлага следната редакция:
“§ 6. Създава се чл. 5а:
“Държавни регистри
Чл. 5а. (1) Патентното ведомство поддържа Държавен регистър на патентите, Държавен регистър на полезните модели и Държавен регистър на сертификатите за допълнителна закрила.
(2) В регистрите по ал. 1 се вписват съответно всички заявки за получаване на правна закрила по този закон, като редът за воденето им се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство.
(3) Държавните регистри са публични. По молба и срещу заплащане на такса, съгласно тарифата по чл. 5, ал. 1, Патентното ведомство предоставя извлечение от тях.”
По § 7 няма направени предложения и комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 8 няма направени предложения и комисията предлага следната редакция:
“§ 8. Член 7 се изменя така:
“Изключения от патентоспособност
Чл. 7. (1) Патенти не се издават за:
1. изобретения, чието търговско използване би нарушило обществения ред и добрите нрави, в това число отнасящи се до:
а) методи за клониране на хора;
б) методи за изменение на генетичната идентичност на човешки зародиш;
в) използване на човешки ембриони за промишлени или търговски цели;
г) методи за модифициране на генетичната идентичност на животни, когато има опасност това да им причини страдания, без да има някаква съществена полза от медицинска гледна точка за хора или животни, както и на животни, получени чрез такива методи;
2. методи за лечение на хора или животни чрез терапия или по хирургичен път, както и методи за диагностика, прилагани на хора или животни, като това не се отнася за продукти, по-специално вещества или състави, употребявани при тези методи;
3. сортове растения и породи животни;
4. по същество биологични методи за произвеждане на растения и животни.
(2) Нарушението по ал. 1, т. 1 не може да произтича само от факта, че използването на изобретението е забранено от законодателството.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията предлага следната редакция на § 10:
“§ 10. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1.Създава се нова ал. 4:
“(4) Състоянието на техниката включва и съдържанието на националните заявки за регистрация на полезни модели, които имат дата на подаване, съответно приоритетна дата, по-ранна от датата по ал. 2, ако впоследствие бъде направена публикация за регистрацията им.”
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите “чл. 7, т. 2” се заменят с “чл. 7, ал. 1, т. 2”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13 със следната редакция:
“§ 13. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Когато патентът е съпритежание на повече от едно лице и между тях не е уговорено друго, изобретението може да се използва от всеки съпритежател в пълен обем, а всички останали права по този закон се упражняват със съгласието на всички съпритежатели. Доколкото друго не е предвидено в този закон по отношение на съпритежанието на патент, се прилагат правилата за съсобственост, съгласно Закона за собствеността.”
2. В ал. 3 думите “по предназначение” се заличават.
3. В ал. 4, т. 2 думите “по предназначение” се заличават.
4. Създават се ал. 6, 7 и 8:
“(6) Предоставяната с патент закрила на биологичен материал, притежаващ специфични качества в резултат на изобретението, обхваща всеки биологичен материал, извлечен от този биологичен материал посредством размножаване или мултиплициране в идентична или различна форма и със същите качества.
(7) Предоставяната с патент закрила на метод, позволяващ да се произвежда биологичен материал със специфични качества в резултат на изобретението, обхваща биологичен материал, директно получен чрез този метод, както и всеки друг биологичен материал, извлечен от директно получения биологичен материал посредством размножаване или мултиплициране с идентична или различна форма и със същите качества.
(8) Предоставяната с патент закрила на продукт, съдържащ или състоящ се от генетична информация, обхваща всеки материал, в който е включен продуктът и в който се съдържа и функционира генетичната информация, с изключение на посоченото в чл. 6, ал. 4, изречение първо.”
По § 14 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 15 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
“§ 15. Член 20а се изменя така:
“Изчерпване на права
Чл. 20а. (1) Изключителното право върху изобретението, предоставено с патент, не се разпростира върху действия със защитения с патент продукт, който е бил пуснат на пазара на територията на Европейското икономическо пространство от притежателя или с негово съгласие.
(2) Закрилата по чл. 19, ал. 6, 7 и 8 не обхваща биологичен материал, получен чрез размножаване или мултиплициране на биологичен материал, пуснат на пазара от притежателя на патента или с негово съгласие, когато мултиплицирането или размножаването задължително е резултат от приложението, за което биологичният материал е пуснат на пазара, при условие, че полученият материал впоследствие не е използван за друго размножаване или мултиплициране.
(3) Закрилата по чл. 19, ал. 6, 7 и 8 не се разпростира върху продажбата или друга форма на търговия на растителен размножителен материал, извършена от притежателя на патента или с негово съгласие, на земеделски производител за селскостопанско използване. Продажбата или друга форма на търговия съдържа разрешение за земеделския производител да използва продукта от своята реколта за размножаване или мултиплициране в неговото земеделско стопанство.
(4) Редът за прилагане на ал. 3 се определя с наредба на министъра на земеделието и горите.
(5) Закрилата по чл. 19, ал. 6, 7 и 8 не се разпростира върху продажбата или всяка друга форма на търговия на животни за разплод или друг животински репродуктивен материал, извършена от притежателя на патент или с негово съгласие, на земеделски производител, която продажба съдържа разрешение за земеделския производител да използва животното или друг животински репродуктивен материал за целите на осъществяване на неговата селскостопанска дейност, но не и да го продава в рамките или за целите на търговска репродуктивна дейност.
(6) Редът за прилагане на ал. 5 се определя с наредба на министъра на земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Не виждам.
Господин Цонев, моля да продължите до края на раздела.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 16 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
“§ 16. Член 24 се изменя така:
“Секретни патенти
Чл. 24. (1) Секретни патенти се издават за секретни изобретения, заявени от български граждани с постоянен адрес в България или юридически лица със седалище в България.
(2) Секретни изобретения са изобретения, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна тайна по смисъла на чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация.
(3) Компетентните органи за определяне нивото на класификация на сигурността на информацията и за премахване нивото на класификация на секретни патенти са Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.
(4) Заявки за секретни патенти се подават в Патентното ведомство, като за дата на подаването се счита датата на получаване на документите по чл. 34, ал. 2.
(5) За действията, свързани със заявката за секретен патент, с издаването и поддържането на секретния патент, не се заплащат такси.
(6) По заявка за секретен патент се извършва проверка по чл. 46, ал. 1. Когато изискванията са изпълнени, се издава секретен патент, върху който Патентното ведомство поставя съответния гриф за сигурност.
(7) Жалби срещу решения за прекратяване на производството по заявка за секретен патент, взети на основание чл. 46, ал. 1, както и искания за обявяване недействителност на секретен патент, се разглеждат от Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс при закрити врата. Жалбите се подават в 3-месечен срок от получаване на решението, а исканията – през целия срок на действие на секретния патент.
(8) Лицето, което има право да използва и да се разпорежда със секретен патент, се определя с решение на Министерския съвет.
(9) Когато нивото на класификация се премахне, компетентният орган уведомява Патентното ведомство за това. Ведомството съобщава на притежателя и му предоставя 3-месечен срок за заплащане на таксите по чл. 53, както и на таксата за поддържане действието на патента по чл. 33, ал. 4. След заплащане на таксите патентът се вписва в регистъра на патентите и се извършват публикациите по чл. 51.
(10) Притежателят на секретен патент може да подаде молба за проучване и експертиза след премахване нивото на класификация за сигурност на информацията. Към молбата се прилага документ за платена такса за проучване и експертиза по чл. 46б, ал. 2.
(11) Редът за определяне нивото на класификация на сигурността на информацията и за премахването му по заявки и секретни патенти се определя с Наредба за секретните патентни, приета от Министерския съвет.”
По § 17 комисията предлага следната редакция:
“§ 17. Член 25 се изменя така:
“Патентоване в чужбина
Чл. 25. (1) Български граждани с постоянен адрес в България или юридически лица със седалище в България имат право да заявяват за патентоване в чужбина свои изобретения след извършване на проверката по чл. 45а.
(2) Секретни изобретения не се патентоват в чужбина.”
По § 18 и § 19 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 20 комисията предлага следната редакция:
“§ 20. Създава се нов чл. 28а:
“Право на информация
Чл. 28а. (1) При нарушение на патентни права по искане на ищеца съдът може да разпореди информацията за произхода и мрежата на разпространение на продуктите, с които се нарушават правата, да бъде предоставена от ответника и/или от всяко трето лице, което:
1. е разполагало с тези продукти в търговията;
2. е посочено от лицето съгласно т. 1 като участник в производството, изработката или разпространението на продуктите.
(2) Информацията по ал. 1 включва имената и адресите на производителите, разпространителите, доставчиците и други предишни притежатели на продуктите, предполагаемите търговци на едро и дребно, както и информация за произведените, изработените, доставените, получените или поръчаните количества, както и цената на тези продукти.
(3) Информацията по ал. 1 и 2 може да бъде използвана и за целите на наказателни производства.
(4) Алинея 1 не се прилага, когато изпълнението й е несъразмерно на тежестта на нарушението.
(5) Всяко лице, което поставя върху продукти или върху техните опаковки маркировка от такова естество, че да създаде впечатлението, че продуктите са защитени с патент или са обект на заявка за патент, или всяко лице, което използва маркировка от такова естество в материали с рекламен или информационен характер, е длъжно при поискване да предоставя незабавно информация относно патента или заявка за патент на всяко трето лице, което има правен интерес от това.”
По § 21 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 22 комисията предлага следната окончателна редакция:
“§ 22. Създават се чл. 31а, 31б и 31в:

“Патентът като обект на обезпечение
Чл. 31а. (1) Патентът може да бъде даден като обезпечение по граждански иск.
(2) Обезпечението се вписва в Държавния регистър на патентите по молба на една от страните по иска.
(3) Молбата трябва да съдържа данни за притежателя на патента и за лицето, в чиято полза е допуснато обезпечението, данни за патента – номер и наименование, и вида на обезпечителната мярка. Към молбата се прилага документ, с който е учредено обезпечението.
(4) Обезпечението има действие по отношение на трети лица от публикацията за вписването му в Държавния регистър на патентите в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.
Патентът като обект на особен залог
Чл. 31б. (1) Патентът може да бъде обект на особен залог.
(2) За вписването на особения залог в Държавния регистър на патентите се прилагат разпоредбите на чл. 26-31 от Закона за особените залози. Когато патентът е съвместно притежание, за вписването на особения залог се изисква писменото съгласие на всички съпритежатели. На залогодателя се издава удостоверение. До два месеца от вписването се извършва публикация в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.
(3) Залогът има действие по отношение на трети лица от публикацията за вписването му в Държавния регистър на патентите в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.
Патентът в производство по несъстоятелност
Чл. 31в. (1) Патентът се включва в масата на несъстоятелността при образувано производство по несъстоятелност на неговия притежател.
(2) Когато патентът е съпритежание, ал. 1 се прилага в съответствие с дела на съпритежателя.
(3) Когато патентът е включен в масата на несъстоятелността, този факт се вписва в Държавния регистър на патентите по разпореждане на съда и се публикува в Официалния бюлетин на Патентното ведомство до два месеца от вписването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Цонев.
Уважаеми дами и господа, приключваме работата за днешния пленарен ден.
Следващото извънредно пленарно заседание ще бъде във вторник от 14,00 ч. с вече обявен дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:

Камелия Касабова


Секретари:
Светослав Спасов
Мирослав Мурджов