Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова, Юнал Лютфи и Екатерина Михайлова.
Секретари: Силвия Стойчева и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Преди да преминем към парламентарния контрол, на който е посветен днешният пленарен ден, ще гласуваме законопроектите, които бяха докладвани вчера на второ четене и не бяха гласувани.
Първо, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите.
Гласуваме:
§ 115, който става § 119 – в редакция на комисията;
наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”;
§ 116, който става § 120 – в редакция на комисията;
§ 117 и 118, които стават § 121 и § 122 – по вносител, подкрепени от комисията;
§ 119, който става § 123 – в редакция на комисията;
§ 120 - § 128 включително, които стават съответно § 124-132 включително – по вносител, подкрепени от комисията;
§ 129, който става § 133 – в редакция на комисията;
§ 130-139, които стават съответно § 134-143 – по вносител, подкрепени от комисията;
§ 140 и § 141, които стават § 144 и § 145 – в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 154 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети, а с това и Закона за изменение и допълнение на Закона за водите е приет на второ четене.
Преминаваме към гласуване на представените текстове по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането.
Подлагам на гласуване:
§ 2-4 – в редакция на комисията;
§ 5-8 – по вносител, подкрепени от комисията;
§ 9-11 – в редакция на комисията;
§ 12 – по вносител, подкрепен от комисията;
§ 13 – в редакция на комисията;
§ 14 – по вносител, подкрепен от комисията;
§ 15 – в редакция на комисията;
§ 16-19 – по вносител, подкрепени от комисията;
§ 20 – в редакция на комисията;
наименованието “Заключителни разпоредби”;
§ 21 и § 22 – по вносител, подкрепени от комисията;
§ 23 – в редакция на комисията.
Моля да гласуваме тези текстове.
Гласували 149 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Остава след обсъждане и уточняване в комисията да се гласува § 1, който беше отложен вчера.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Готови сме с текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Готови сте да го представите?
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЪВТА, КРЪВОДАРЯВАНЕТО И КРЪВОПРЕЛИВАНЕТО.
Заповядайте, господин Китов
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, както беше решено на вчерашното заседание, представям Допълнителен доклад на Комисията по здравеопазването относно отложения за второ гласуване § 1 от общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането № 653-10-26 от 7 юли 2006 г.
Уважаема госпожо председател, на свое заседание, проведено вчера, Комисията по здравеопазването разгледа отложения за второ гласуване текст на § 1 от посочения законопроект и изразява следното становище по § 1 и направеното писмено предложение на народен представител.
“§ 1. 1. В чл. 5, ал. 1 думите “и Военномедицинска академия” се заличават.
2. Член 5 се изменя така:
“Чл. 5. (1) Многопрофилните болници за активно лечение, в чиято структура има отделение по трансфузионна хемотология доставят на центровете по трансфузионна хематология всяка единица, взета от тях кръв срещу възмездяване за разходите по тяхното вземане.
(2) Центровете по трансфузионна хематология доставят на лечебните заведения за болнична помощ и диспансерите с легла кръв и кръвни съставки срещу възмездяване за разходите по тяхното диагностициране и преработка.
(3) Условията и реда за възмездяването по ал. 1 и 2, както и за остойностяване на разходите се определят с наредба на Министерския съвет.
(4) Центровете за трансфузионна хематология и Военномедицинска академия доставят плазма на производители на лекарства по цени, при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
(5) Средствата по ал. 3 и 4 постъпват в Министерството на здравеопазването, включват се по бюджетите на центровете за трансфузионна хематология и се разпределят както следва:
1. не по-малко от 60% за финансиране на промоция на безвъзмездно и доброволно кръводаряване и за придобиване на дълготрайни материални активи за съответния център по трансфузионна хематология.
2. до 40% - за материално стимулиране на работещите в съответния център по трансфузионна хематология.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, т. 1 и т. 2 в частта й относно ал. 1.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1, т. 2 в частта й относно ал. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя в останалата му част.
Има предложение на народния представител Руденко Йорданов, което комисията подкрепя по принцип и предлага систематично то да бъде отразено в ал. 6.
Комисията предлага следната окончателна редакция за § 1:
“§ 1. Член 5 се изменя така:
“Чл. 5. (1) Многопрофилните болници за активно лечение, в чиято структура има отделение по трансфузионна хематология, доставят на центровете за трансфузионна хематология всяка единица взета от тях кръв срещу възмездяване на разходите за нейното вземане.
(2) Центровете за трансфузионна хематология доставят на лечебните заведения за болнична помощ и на диспансерите с легла диагностицирани и преработени кръв и кръвни съставки безвъзмездно, в рамките на утвърдените количества по чл. 26, т. 1.
(3) Извън случаите по ал. 2 центровете за трансфузионна хематология могат да доставят на лечебните заведения за болнична помощ и на диспансерите с легла кръв и кръвни съставки срещу възмездяване на разходите по тяхното диагностициране и преработка.
(4) Условията и редът за възмездяването по ал. 1 и 3, както и за остойностяването на разходите се определят с наредба на Министерския съвет.
(5) Центровете за трансфузионна хематология доставят плазма на производителите на лекарства по цени, при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
(6) Условията и редът за стимулирането, организирането и провеждането на дейностите, свързани с кръводаряването, се определят с наредбата по ал. 4.
(7) Средствата по ал. 3 и 5 постъпват в Министерството на здравеопазването, включват по бюджетите на центровете за трансфузионна хематология и се разпределят както следва:
1. не по-малко от 60 на сто – за финансиране на промоция на безвъзмездното и доброволно кръводаряване и за придобиване на дълготрайни материални активи за съответния център за трансфузионна хематология;
2. до 40 на сто – за материално стимулиране на работещите в съответния център за трансфузионна хематология.”
Всъщност от първоначалното предложение не е подкрепена ал. 2, всичко останало по принцип е подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Макар че сме в режим на гласуване, има ли желаещи за изказване по този уточняващ текст на комисията? Няма.
Комисията не е подкрепила ал. 2 на вносителя. Затова първо подлагам на гласуване нея, след което ще подложа на гласуване текста на комисията.
Моля, гласувайте ал. 2, която не е подкрепена от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 26, против 78, въздържали се 52.
Тази част от текста на вносителя не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на комисията за § 1 от законопроекта.
Гласували 158 народни представители: за 142, против 14, въздържали се 2.
Параграф 1 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането.
Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Новопостъпилите питания за периода 21-27 юли са следните:
Постъпило е питане от народния представител Румен Ангелов към Веселин Близнаков – министър на отбраната, относно отпадналата необходимост за нуждите на отбраната и актуването на частна държавна собственост на имот 00016 по Плана за земеразделяне на землището на с. Черноморец, община Созопол. Следва да се отговори писмено до 3 август 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Мартин Димитров към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно усвояването на европейските фондове в периода 2007-2009 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 август.
Постъпило е питане от народния представител Мартин Димитров към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно преразпределение през бюджета през 2007 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 август.
Постъпило е питане от народния представител Соломон Паси към Георги Петканов – министър на правосъдието, относно жалба от Тодор и Мария Инджови за разглеждане по съответния ред на поведението на длъжностни лица от съдебната система, които според жалбоподателите накърняват правото им на обективна и справедлива защита на техни законни интереси. Следва да се отговори писмено до 9 август.
Постъпило е питане от народния представител Иван Иванов към Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, относно политиката на НЕК за износ на електроенергия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 август.
Постъпило е питане от народния представител Трифон Димитров Митев към Веселин Близнаков – министър на отбраната, относно правоимащи да ловуват на армейски полигон "Змеево". Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 август.
Има писмени отговори за връчване от заместник министър- председателя Даниел Вълчев на въпрос на народния представител Евгения Живкова.
Госпожа Живкова получава и втори отговор от министър Вълчев.
Министър Вълчев отговаря и на въпрос на народния представител Донка Михайлова и на народния представител Николай Михайлов.
Министърът на отбраната Веселин Близнаков отговаря писмено на въпрос на народния представител Георги Юруков.
Министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев отговаря писмено на въпрос на народния представител Георги Юруков.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов отговаря на питане на народния представител Ясен Пенчев.
Министър Гагаузов отговаря и на питане на народните представители Добромир Гущеров, Ива Станкова, Маруся Любчева, Мария Вълканова и Валентина Богданова.
Министърът на финансите Пламен Орешарски отговаря на въпрос на народния представител Ненко Темелков.
Министър Орешарски отговаря писмено и на въпрос на народния представител Нено Димов.
Министър Румен Овчаров отговаря на въпрос на народния представител Иван Иванов.
Министърът на земеделието и горите Нихат Кабил отговаря на въпрос на народният представител Васил Паница.
Господин Паница получава отговор и от министъра на здравеопазването господин Гайдарски.
Министърът на културата Стефан Данаилов отговаря на въпрос на народния представител Евдокия Манева.
Министър Орешарски отговаря писмено на въпрос на народния представител Яне Янев.
Госпожа Банкова получава писмен отговор от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски.
Народният представител Владимир Кузов получава отговор от министъра на отбраната Веселин Близнаков.
Министърът на вътрешните работи Румен Петков отговаря на въпрос от народните представители Ваньо Шарков и Христо Кирчев.
Междувременно министър Орешарски отговаря на въпрос на народния представител Иван Иванов относно одит на Договора за концесия "Тракия", извършен от "Прайс уотърс купърс". Поради съображения от класифицирана информация отговорът се намира в секретното деловодство на Народното събрание и отговорът може да бъде получен там.
Ако няма изказвания от името на парламентарни групи, да преминем към парламентарния контрол, на който в началото ще отговаря министър-председателят на Република България господин Сергей Станишев.
Към него е отправил питане народният представител Евгени Чачев относно недопустима небрежност на българското правителство с непланирането на Национална оперативна програма за развитие на науката със средства от структурните фондове на Европейския съюз, поставящо под въпрос бъдещето на модерната българска държава.
Господин Чачев, имате думата да отправите питането си към министър-председателя.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Един от основните приоритети, заявени в предизборната програма на ДСБ и в правителствената стратегия на тройната коалиция, е осъществяването на икономика на знанието. Нещо повече, Раздел ІІІ на Вашата правителствена програма, господин Станишев, е озаглавен "Модернизация на държавата и изграждане икономика на знанието". В нея е записано, че ще създадете ефективен механизъм за насърчаване на иновациите и информационните технологии, че ще модернизирате българската наука на базата на Лисабонските цели, че ще увеличите държавните разходи за наука и насърчаване на развойната дейност, че ще осигурите интегрирането на българските учени в европейското изследователско пространство, че ще повишите административния капацитет за формиране на национална научна политика, че ще осигурите допълнително финансиране на науката и ще подобрите профила на научния потенциал за формиране на нови знания в традиционно силни за България области, че ще повишите пазарното търсене на българските научни изследвания и иновации – както на вътрешния, така и на международните пазари, че ще осигурите динамично развитие на информационните и комуникационните технологии и създаването на българското информационно общество.
За съжаление днес, след една година управление на Вашето правителство България е останала единствената страна в Европа, която не предвижда директни инвестиции за нарушения потенциал и инфраструктурата на българската наука от структурните фондове на Европейския съюз.
В тази връзка е и моето питане, господин Станишев. Защо правителството не е планирало национална оперативна програма за развитие на науката със средства от структурните фондове след 1 януари 2007 г.? Защо в Бюджет’2007 няма да има увеличение на процента от брутния вътрешен продукт за науката? Той остава 0,4%, който е най-ниският в Европейския съюз. Как чрез огромния превес на вноса над износа и прескъпото купуване от българския бизнес на чужд интелектуален продукт ще изпълните препоръките на Европейския съюз 10% от структурните фондове да се дават за наука? И не поставяте ли по този начин под въпрос бъдещето на модерната българска държава? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чачев.
Господин министър-председател, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Благодаря за възможността, която Вие ми давате още веднъж да поставя на вниманието на българските граждани и на народните представители важни аспекти от политиката на правителството за развитието на науката. Независимо че внушенията, които Вие се опитвате да направите, нямат нищо общо с реалността и познаването на темата, ще Ви отговоря по трите въпроса.
Броят и видът на оперативните програми са определени вследствие анализ на основните области, в които страната ни изостава от Европейския съюз. Изграден е строг координационен механизъм и всички оперативни програми се изработват на широка основа и с участието на заинтересованите институции и социално-икономически партньори. Обособяването на отделна програма само за наука не е характерно при програмирането на помощта по структурните фондове, които финансират мерки за растеж и заетост съгласно стратегическите насоки на общността. Вече съм имал възможност впрочем в рамките на парламентарния контрол да посоча, че стремежът на всяко едно министерство или сектор в обществото за самостоятелно участие в оперативните програми на Европейския съюз не е най-верният подход, тъй като в процеса на конкретизация на приоритетите е възможно да настъпят промени и да се създадат реални проблеми при усвояването на средствата по всяка една от тях. Тоест колкото по-тясна е една програма, толкова повече шансове средствата да не се усвоят, защото липсва оперативна маневреност.
Затова приехме съществуващите програми да се развиват освен вертикално и хоризонтално, което дава по-голяма свобода за избор на направления, по които планираме страната ни да се развива, без да се налага да правим постоянни промени на вече постигнати от предишно правителство договорености с Европейския съюз.
Амбицията на правителството е да се изгради и развие общество икономика на знанието на основата на модерни структури, които обединяват съвременна инфраструктура, критична маса, научно-технически потенциал и модерен начин на финансиране, което не опира само до бюджет или само до европейски фондове, на програмен принцип, обхващат различни източници за финансиране.
Понастоящем интегрираната сфера на науката и образованието вече е представена като приоритет в три оперативни програми: развитие на конкурентоспособността на българската икономика, развитие на човешките ресурси и регионално развитие. Този интеграционен подход от една страна дава възможност за финансиране на научноизследователската и развойната дейност, от друга – подсигурява реформата на образователната система така, че науката и образованието да отговарят на нуждите на развитието на обществото, основано на знанието, да имат по-пряка връзка и с бизнеса.
По втория въпрос. Кратка справка най-вероятно ще ви покаже, че след 1996 г. е налице рязко спадане на процента от брутния вътрешен продукт, отделян за науката. Едва от 2001 г. се наблюдава известна тенденция за връщане към предходни параметри. Вие добре знаете, господин Чачев, защо е така. Бяхте и министър в правителството, оглавявано от господин Костов, и управлявахте по това време.
Безспорно увеличаване процента за наука е необходима крачка напред, но тя е свързана и с много усилия, с време и с наличие на други предпоставки, работеща научно-иновационна система, която обвързва науката с практиката, развитие на съвременни структури за научни изследвания, които отговарят на потребностите за развитие на икономиката и обществото, стимулиране на интереса на бизнеса и съфинансиране от негова страна.
Ще ви посоча някои от инициативите, предприети от българското правителство. През лятото на 2005 г. в Народното събрание беше внесена двегодишна програма за развитие на научния потенциал с бюджет над 5 млн. лв. Стартирането на тази пилотна инициатива за финансиране на големи инфраструктурни проекти и стимулиране на научния потенциал е първа стъпка към изграждането на трайна национална политика в областта на науката и изследванията.
В контекста на отговора по третия Ви въпрос искам още веднъж да подчертая усилията, които полагаме понастоятем за подготовката на Национална програма за развитие на икономика на знанието, която ще представим на европейския комисар по изследванията и развитието господин Янес Потачник. Това предстои в началото на есента. В тази програма предвиждаме заделянето на средства за финансиране на българската наука и образование именно по линия на европейските структурни фондове. По този начин и със съдействието на средствата, които ще бъдат заделени за България по линия на Седмата рамкова програма на Европейската общност, ние планираме да сформираме трайна национална научна и технологична политика, да развиваме центрове за знания и компетентност във важни за страната ни направления, да разработваме нови механизми за ефективно финансиране на научните изследвания и иновациите. Подчертавам, че тази програма, която трайно ще обвърже постиженията на науката с практиката, се подготвя за първи път след 15 години управление на различни правителства.
Това, господин Чачев, са наши ясни и твърди ангажименти за спазването на европейските договорености, за последователното осъществяване на реформите и за пълна съвместимост на мерките и политиките в отделните области с общите цели. Нещо повече, това е съвременен модел за развитие на българската наука и образование в контекста на модернизацията и преструктурирането на икономиката като ключов фактор за устойчивото развитие на страната. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Чачев, имате думата за два уточняващи въпроса. Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, темата за финансирането на науката е тема за това доколко равноправен член на Европейския съюз ще бъде България и доколко конкурентоспособна ще е икономиката й.
Огромният превес на вноса над износа показва, че българските фирми купуват прескъп чужд интелектуален продукт. Затова ни предупреди преди месец Европейската комисия, господин Станишев, в лицето на господин Луи Белмен – шеф на отдел “Конкурентоспособност” към Генерална дирекция “Наука”. Ще си позволя да го цитирам: “България не е планирала оперативна програма за развитие на науката със средства от структурните фондове на Европейския съюз и поставя под въпрос бъдещето си на модерна държава. Тя е единствената страна в Европа, която не предвижда директни инвестиции за научния потенциал и инфраструктурата на науката”.
В тази връзка, като знаете, че сте предвидили в държавния бюджет за 2007 г. за наука само 0,4% от брутния вътрешен продукт, а още по-лошото е, че този процент се запазва и в бюджетната прогноза на вашето правителство до края на мандата - до 2009 г., а вие на практика сте проспали планирането на оперативната програма, моите доуточняващи въпроси са: кога България ще достигне договореното в преговорния процес с Европейския съюз да влага за наука между 1,5 и 1,9% от брутния вътрешен продукт, както и препоръката в доклада на Европейската комисия за кохезионната политика от 12 юни т.г. – поне 60% от разходите да са за подкрепа на иновациите, господин премиер?
Защо Европейската комисия вчера върна на България за пренаписване Националната стратегическа референтна рамка, която е основният документ, с който България предлага приоритетното си финансиране за периода до 2015 г.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Вие поставихте много конкретни въпроси. Ще се постарая да отговоря на всички тях съвсем кратко.
Темата внос-износ и дефицитът по търговския баланс и по текущата сметка – Вие отлично знаете, че това не е нов феномен, който действително е много тревожен, защото той свидетелства, че българската икономика не е достатъчно конкурентоспособна. Впрочем част от причините за това се дължат на начина, по който се провеждаха много от реформите, в това число и приватизацията по време на вашето управление, която разруши немалка част от българския индустриален потенциал. Но това не означава, че ние трябва пасивно да стоим и да гледаме какво се случва!
Искам да Ви информирам, че за първи път през последните години, за първите три месеца на тази година износът има по-висок растеж, отколкото вноса. Това е една важна тенденция, която е още доста крехка, но все пак окуражаваща. Най-високият растеж за първото тримесечие отбелязва именно индустриалният сектор – 8,8% от брутния вътрешен продукт в сравнение със средния растеж, който се индикира за този период и който е 5,6%.
Правителството залага на дългосрочна стратегия за повишаване на българската конкурентоспособност и сред тях мой личен приоритет е развитието на информационните и комуникационни технологии, като една от основите за развитие на информационното общество и българската конкурентоспособност. Това ще намери отражение и във финансирането със следващия бюджет. В това число знаете, че за първи път именно това правителство създаде специална Държавна агенция за информационни и комуникационни технологии. По всички международни статистики България е сред най-атрактивните страни за инвестиции именно в този сектор, което е важно предимство и предпоставка за преодоляване на нашата неконкурентоспособност.
Уважаеми господин Чачев, Вие отлично знаете, че изработването на Националната стратегическа рамка е процес на постоянен диалог между правителството на съответната държава и Европейската комисия. Ние водим този диалог, получили сме бележките от Европейската комисия. По този въпрос работи междуведомствена група, която ще представи в Министерския съвет уточнени параметри с по-ясно очертани приоритети в изработването на Националната стратегическа референтна рамка, балансите между отделните оперативни програми, а също така техните обеми.
Вие споменахте за бюджета и бюджетната прогноза. Вие предполагам сте наясно, господин Чачев, че следващата година в бюджетно отношение, именно заради нашето членство в Европейския съюз ще бъде доста трудна за България по много елементарни причини.
Първо, нашата страна от 1 януари 2007 г. трябва да внесе нашата вноска в Европейския съюз като страна член, която се изчислява на 650 млн. лв. Нашата страна трябва да задели практически на 100% средствата за финансиране на различните оперативни програми, господин Чачев, което се изчислява по много консервативни оценки на повече от 1 млрд. лв. – около 1 млрд. 200 млн. лв. С всичко това правителството трябва да се съобразява, защото няма как това да не окаже влияние върху таваните и обемите за финансиране на отделните сектори, в това число за съжаление и на науката. Но тези средства, които се заделят за структурна и кохезионна политика на Европейския съюз, са и възможност за всеки един сектор, в това число и за науката, където имаме подготвени кадри и хора с опит, умеещи да изготвят проекти. Защото този, който представи добри проекти, отговарящи на критериите на Европейския съюз, ще получи много повече средства, които ще могат да се влагат и за инвестиции, и за конкретна дейност.
И накрая по отношение на процента, който трябва да се заделя за наука. Искам да обърна внимание, господин Чачев, че освен държавното финансиране тези средства трябва да дойдат и от частния бизнес. Това е въпрос действително на партньорство и на отговорност. Във всички страни на Европейския съюз значителна част, по-голямата част от средствата за финансиране, в това число и на науката, идват от бизнеса. За съжаление в България не е така – и бих казал не само този сектор, а и всички сектори очакват от държавата, а държавата не може да свърши цялата работа. Това е въпрос на партньорство. Това е въпрос на отговорност на частните работодателски организации, на бизнеса, който все повече осъзнава това. Държавата без съмнение има своя ангажимент и ще го изпълнява в нарастваща пропорция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Станишев.
Господин Чачев, имате думата, за да изразите своето отношение към отговора на министър-председателя.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, явно Вие не сте разбрали предупреждението на Европейската комисия в лицето на господин Луи Белмен и при вчерашното връщане на Националната стратегическа референтна рамка, тъй като една от причините е точно оперативната програма “Наука”.
Явно българското правителство и неговият министър-председател нямат чуваемост! Явно осъществяването на икономиката на знанието ще си остане поредният предизборен балон на Българската социалистическа партия!
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не така!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Явно модернизацията на българската наука на базата на Лисабонската стратегия нито ще се случи, нито ще започне по времето на вашето управление.
Знанието дава свобода и самочувствие, господин Станишев. Защото светът може да те чуе, да ти се довери и да те подкрепи в твоя път. България има нужда от това. Всички успешни държави днес със силни икономики и международен авторитет са заложили на икономиката на знанието.
Явно днес пред прага на Европа ние ще се разминем с уникалния си шанс да постигнем това! Явно икономика на знанието няма да постигнем чрез формулата 8:5:3! Явно епиграмата на Радой Ралин важи и след 35 години “Сит търбух за наука - глух”! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чачев.
Питане към министър-председателя е отправил народният представител Минчо Христов относно общата стратегия на българското правителство в областта на публично-частното партньорство и приватизационната политика в различните отрасли.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! През последните години бяхме свидетели на редица приватизационни сделки – “Кремиковци”, продаден за 1 лв.; Авиокомпания “Балкан” – за 150 хил. долара; повечето български банки; БТК; енергоразпределителните дружества. Свидетели сме и на редица концесионни сделки като “Софийска вода” и магистрала “Тракия”. Равносметката от всичко това е доста тъжна. Ще дам няколко конкретни факта:
БТК е продадена за 230 млн. евро. Новите собственици дискретно прибират дивидента за последната година, когато БТК беше държавна, около 100 млн. лв. Тук няма да говоря за третия GSM-оператор, получен от “Вива Венчърс” за смешната сума от 27 млн. евро без търг и без конкурс от Гергана Сърбова, която в момента е директор в БТК. Днес недвижимите имоти на БТК се обособяват в отделно дружество с цел да бъдат продадени. Става дума за около 800 сгради в цялата страна и около 60 почивни станции. Очевидно цената, която плати “Вива Венчърс” за БТК, беше занижена 5-6 пъти. Това се доказа и от търговията с акции на борсата. Доказана е и връзката между собствениците на Фонда “Сигма”, където участва фамилията Велчеви, и който фонд необезпокоявано строи хотелска империя по Черноморието.
Енергоразпределителните дружества. Продадени са на цена по-ниска от балансовата им стойност. Днес ситуацията в тези дружества е плачевна – масови уволнения, почти никакви инвестиции и огромен апетит от страна на новите собственици да увеличават цените. Оказа се, че тези дружества по договор нямат никакъв ангажимент за никакви бъдещи инвестиции. Според същия приватизационен договор обаче нормата на възвръщаемост при тях е между 15 и 16% докато при Държавната електрическа компания тази норма е 1,5%. В редица селища токът е с такова качество, че горят хладилници и телевизори. Вече 139 селища съдят енергоразпределителните дружества.
Какво правят енергийните дружества? Предлагат повишение на тока между 6 и 8% и въвеждане на такса “Електромер”.
Уважаеми господин премиер, това е част от моята равносметка за някои приватизационни сделки. Каква е равносметката на правителството? Каква стратегия ще предприемете, за да защитите държавния интерес и интересите на българските граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Христов.
Господин министър-председател, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Би могло изключително дълго време да се говори за историята на българската приватизация. Действително аз бих могъл да споделя немалко от оценките, които Вие дадохте, за миналото на българската приватизация. Самият съм казвал много от тези неща и на най-висши форуми на моята партия и в медиите. Въпросът е, след като този процес в общи линии навлиза във финалната права, по какъв начин се осъществява от това правителство, така че да бъде защитен общественият интерес.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Национализация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Шопов, моля Ви, дръжте се подходящо за пленарна зала!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Аз смятам, че има много и конкретни примери, когато в процеса на приватизация при това правителство се постигат много по-високи изгоди за страната, за обществото и за гражданите резултати отколкото в предишни мандати.
Един от примерите е приватизацията на ТЕЦ “Варна”, която беше купена от 6 за 206 млн. евро с ангажимента за още 40 млн. евро инвестиции в българската енергетика. Има и други конкретни примери.
Аз бих казал принципно подхода към този процес:
1. Приватизация не на всяка цена и не на всичко.
2. При стартирането на приватизационна процедура, при изработването на стратегия за приватизация особено на едри предприятия България, правителството, държавата трябва да задават своето виждане за развитието на съответното предприятие в бъдеще и да се създават необходимите гаранции за запазване на дейността на това предприятие, неговата конкурентоспособност на вътрешния и международните пазари и запазването на работните места.
В момента например се финализира работата по стратегията на “Български морски флот” – едно, смея да кажа, стратегическо предприятие за българската икономика, което разполага с традиция, със значителен потенциал, но което също така е в много тежко състояние – не говоря финансово, а говоря като перспектива, и се нуждае от дълготрайни инвестиции. Само за сравнение, средната възраст на корабите на “Български морски флот” е 24 години при средна възраст като цяло в бранша на плавателните съдове 14 години. Това означава, че предприятието се нуждае от сериозни инвестиции, които да запазят неговия пазарен дял, да обновят плавателния състав.
В стратегията, която се подготвя от междуведомствена работна група, е заложена приватизация само на дейността, а не, както се е случвало много често, на материалните активи, които нямат нищо общо с дейността – например сграден фонд, други неща, които в редица случаи оправдават стойността на приватизацията многократно.
Също така имаме опита, че много често следприватизационният контрол не е достатъчно ефективен в България, не разполага с механизмите за принуждаване на този, който е приватизирал, да изпълнява своите ангажименти.
Оттук пак ще повторя основния извод: стратегията за всяко едно значимо предприятие държавата, според мен, трябва да налага своята визия за неговото развитие, да определя и типа инвеститор, който ще може да изпълнява инвестиционната програма за развитие на предприятието и да залага необходимите гаранции с различни по вид инструменти, че тези ангажименти ще бъдат изпълнявани.
Впрочем във Вашият устен въпрос Вие почти не засегнахте публично-частното партньорство. Публично-частното партньорство е един от важните инструменти за развитието на българската инфраструктура най-вече. И както Вие вероятно знаете, в края на миналата година беше създаден специален съвет към Министерския съвет за координация, контрол и изпълнение на националните инфраструктурни проекти. Наскоро публично беше представена стратегията за интегрирано развитие на българската инфраструктура за периода 2007-2015 г. Според мен, за първи път се изработва толкова цялостно виждане за развитие на инфраструктурата на страната.
Какво можем да констатираме на базата на фактите, цифрите и намеренията? Нуждите за обновяване на инфраструктурата са гигантски във всички сектори – пътно строителство, железници, инфраструктура на летища, пристанища, околна среда, инфраструктурата в областта на комуникационните технологии и много други сектори. Ако съберем всички нужди като обем, ще се окаже, че няма да стигне нито държавното финансиране, нито 100% усвояване на средствата от Европейския съюз, за да бъде извършена тази дейност. Затова сме длъжни да използваме инструмента публично-частно партньорство, в това число концесиониране. Защото трябва да се намери разумната формула и баланс между частния и публичния интерес, като публичният интерес бъде достатъчно добре защитен. Това винаги съм го отстоявал.
Смятам, че важна стъпка в тази посока е приемането на новия Закон за концесиите и новия Закон за обществените поръчки от Народното събрание, което беше извършено. Подчертавам, че и двата закона са много конкретно, буквално текст по текст консултирани с Европейската комисия, и са значително по-прозрачни и ясни като процедури, което е и много силна антикорупционна мярка и гаранция за защита на обществения интерес.
Правителството има намерение да пристъпи към концесиониране на изграждането на част от магистралите и другата инфраструктура – там, където има достатъчно икономически основания за привличане на частния интерес.
Искам да Ви уверя – това вече се прави, че в процеса на формулиране на правилата за това концесиониране ще участват авторитетни външни партньори на България като Европейската инвестиционна банка, Банката на Европейската комисия, така че да няма съмнение, че концесията се дава на едно или друго предприятие, фирма, консорциум поради лични интереси на някой в правителството или във властта, а на основата на обективни и ясни показатели.
Това е политиката на правителството в тези две сфери, които Ви интересуват. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станишев.
Господин Христов, имате право на два уточняващи въпроса към министър-председателя. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, ще засегна сега и проблема за публично-частното партньорство или аз го наричам концесионирането. Концесията за “Софийска вода” – общите загуби на вода в момента са над 62%. За периода на концесията те са намелели с около 2% при изискване по договор да бъдат намалени с 32%. Подчертавам, че загубите се включват в цената на водата и се плащат от всички нас.
Как е по света? Ако в София загубите са 62%, в Париж те са 12%, в Лондон – 11%, в Ню Йорк – 10%, а в Хамбург – 3,8%.
Изпълнителният директор на “Софийска вода” получава месечно 68 хиляди лева. Неговите колеги само по 52 хиляди лева на месец. Интересното е, че тези заплати се отчитат като инвестиции на “Софийска вода”, така както всички разходи, свързани с бита и живота на споменатите специалисти и техните семейства.
Уважаеми господин премиер, тези хора имаха наглостта преди две седмици да искат двойно увеличение на цената на водата в София.
Втори пример – магистрала “Тракия”. В договора пише, че правителството се задължава да изгради и предаде на концесионера участъците София-Оризово и Карнобат-Бургас. Португалците пък се задължават да прибират парите от такси и други приходи от крайните обекти. Вече съм казвал, че това е все едно някой да построи апартамент и да го даде на друг, за да му взема наема в продължение на 35 години.
Господин премиер, ще развали ли българското правителство скандалната сделка с магистрала “Тракия”? Защо, вместо да се облагодетелстват няколко съмнителни португалски фирми, българското правителство не довърши само магистралата с фондове на Европейския съюз? Защо не приемем, уважаеми господин премиер, модела на Германия, например, където няма магистрални такси? Нима немците са по-глупави от нас? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, господин Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Христов, някои от нещата, които Вие казахте в уточняващите си въпроси, са отдавна публична тайна. Нещо повече, по въпроса за концесията на “Софийска вода”, далеч преди Вие да повдигнете този въпрос, Българската социалистическа партия, чийто председател се явявам, и нейните общински съветници са заявили много ясна и категорична позиция, че тази концесия в този вид не е изгодна. Внасяли са я и в прокуратурата, поставяли са въпроса за нейното преразглеждане и прекратяване. Това е позицията на Българската социалистическа партия. Няма защо Вие да се правите на откривател, след като политическата сила, която аз представлявам, има ясна позиция. Концесията е дадена от Софийска община и от мнозинството на десницата в Софийска община. Това е факт.
По отношение на магистрала “Тракия”, имам впечатлението, че Вие не сте чували или не сте слушали моите многократни заявления за подхода на новото правителство към тази концесия. Беше поръчана независима международна експертиза на параметрите на проектодоговора, сключен от предишното правителство. В този вид концесията не е достатъчно целесъобразна, съобразно интересите на българското общество. Тя не отговаря и на изискванията на ЕВРОСТАТ и позицията на Европейската инвестиционна банка също така не е много положителна.
Това е причината, поради която правителството заяви достатъчно категорично своята позиция. Беше формирана междуведомствена група за предоговаряне на условията на концесията. Ако се постигне в разговор с концесионерите промяна на параметрите, които да са достатъчно изгодни за българската страна, за българското общество, тя ще бъде сключена при нови условия, обаче. Ако не, тази концесия няма да бъде задействана. Това е подходът. Мисля, че е достатъчно ясно и категорично, господин Христов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станишев.
Господин Христов, може да изразите Вашето отношение към отговора на министър-председателя. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин премиер, чувал съм Вашата позиция, а и на министър Асен Гагаузов съм я чувал, затова Ви питам: защо не развалите сделката? Това е моят въпрос.
Ще Ви кажа няколко факта по договора за магистрала “Тракия”. В случай, че приходите на концесионера от такси не покриват неговите разходи по поддръжката и по изплащането на кредитите, то държавата изцяло поема тази разлика. В договора това е наречено “плащания по недостига”. Казано направо, ако португалците вземат кредит от неколкостотин милиона евро, предизвикат фалит и откраднат парите, българската държава ще плаща всички тези борчове. Освен това концесионерите нямат никакъв ангажимент към качеството на услугата, но пък имат гарантирана възвръщаемост от около 20%. Накратко – в договора за магистрала “Тракия” държавата има само задължения, докато концесионерите имат само права. Говоря най-вече за правото да откраднат от българските граждани близо 15 милиарда евро в продължение на 35 години.
Уважаеми господин премиер, след споменатите факти Ви предлагам да бъде въведен мораториум върху приватизационните и концесионните сделки до изработване на ясна равносметка на случилото се досега, аз бих казал - на грабежа досега.
В сряда ще внеса този законопроект в пленарната зала. Надявам се като основна политическа сила в тройната коалиция да намерите политическа воля за приемането на този законопроект. Казвам го във връзка с опитите за бърза приватизация на топлофикациите и на софийските общински фирми, както и опитите на вашия колега министър Асен Гагаузов да сключи бързо и на всяка цена договора за магистрала “Тракия”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Благодаря Ви, господин Станишев, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроса от народните представители Маруся Любчева и Трифон Митев към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев относно състоянието на базите за ученически отдих и контрола на Министерството на образованието и науката върху дейностите, осъществявани от тях.
Господин Митев, заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Осигуряването на пълноценен отдих за учениците е от съществено значение както за самите ученици и родителската общност, така и за държавните институции, оторизирани да се занимават с тази дейност. Безспорно Министерството на образованието и науката е една от най-важните институции, която по традиция и по право осъществява и контролира дейността, свързана с отдиха на децата и учениците, управлява собствеността на базите, в които те се осъществяват.
Отдихът на децата и учениците е свързан не само с осигуряване на съответна база, но и с условия за здравословен начин на живот, безопасност, сигурност за ползващия през съответния период на ползване, а именно това е оползотворяване и на свободното време на децата, като се назначават съответни специалисти, осигуряване на медицинско обслужване и прочие.
Нашият въпрос е: какво е състоянието на базата и обектите, включени в капитала на търговските дружества с държавно участие: “Ученически отдих и спорт” ЕАД, “Академика спорт” ЕАД, “Алианс” АД и тези, директно подчинени на Министерството на образованието и науката към центъра за ученически отдих и обучение? В състояние ли са тези бази да обезпечат подходящи, отговарящи на всички изисквания условия за отдих на децата, учениците и студентите през летния ваканционен период и какъв контрол се осъществява от министерството върху този процес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Заповядайте за отговор, господин Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо Любчева, господин Митев! Във връзка с поставения от вас въпрос бих искал да ви информирам за следното.
Както вие основателно изтъкнахте, подобни бази за осъществяване на ученически отдих и спорт съществуват в системата на Министерството на образованието и науката веднъж в няколко търговски дружества, и, втори път, в така наречения “Център за отдих и обучение” – държавно обслужващо звено в системата на народната просвета.
Започвам с първото. Министърът на образованието и науката осъществява правата на държавата в пет еднолични търговски дружества с държавно участие. Детският ученически спорт се осъществява в базите, включени в капитала на две от тях: “Ученически отдих и спорт” ЕАД и “Академика спорт” ЕАД. Що се отнася до посоченото във въпроса дружество “Алианс” ЕООД – на мен не ми е известно такова дружество. По отношение на такова дружество не упражнявам правата на държавата като едноличен собственик на капитала.
Детският ученически отдих се осъществява, както споменах, и в бази, стопанисвани в Центъра за отдих и обучение в София – държавно обслужващо звено в системата на народната просвета, което е създадено през 2005 г. и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Центърът за отдих и обучение, тъй като там има по-малко бази, организира дейността си чрез три действащи бази: Националният детски екологичен комплекс “Ковачевци”, Националният детски комплекс “Ястребино” и почивна станция “Банкя”. И трите бази на центъра работят целогодишно, като материалната база е поддържана в едно сравнително добро състояние. В капитала на “Академика спорт” ЕАД са включени две бази, чието предназначение е да осигуряват детски, ученически и студентски отдих. Това са “Академика” в с. Черноморец и “Берковица”, който се намира край град Берковица. Базата в Берковица е в крайно лошо състояние. Тя не функционира от години и в нея не се провежда такъв ученически отдих и спорт.
Що се отнася до базата в Черноморец, тя също е в долната граница на средното състояние. Има 26 бунгала, столова и кафене. Построена е през 1983 г. Доста е остаряла и амортизирана. Трябват значителни средства, за да бъде модернизирана.
Що се отнася до търговско дружество “Ученически отдих и спорт”, при учредяването му в капитала са апортирани 165 имота, през годините 5 са продадени, а 10 са апортирани. Административната сграда в Бургас – госпожа Любчева е в течение – в момента тече процедура за намаляване на капитала на дружеството с оглед предоставянето й на Регионалния инспекторат по образованието в Бургас. Има и няколко реституирани имота, за някои има реституционни претенции. В момента от всички общо 140 имота се провежда организиран отдих за деца и ученици в 50 бази, като легловият им капацитет е 5520 легла. Всички работещи бази са регистрирани в съответните районни инспекции за опазване и контрол на общественото здраве и притежават необходимите разрешителни за експлоатация.
Независимо от това обаче трябва да кажа, че едва покриват минималните изисквания за отдих на децата. В повечето случаи става въпрос за стаи с по 5-6 легла, а има няколко с над 10 легла в стая. Едва 16 от всички 50 обекта покриват по-голямата част от изискванията на наредбата за категоризация на местата за подслон. Това не е чудно, тъй като огромната част от тях представляват бивши работнически общежития, използвани при строителството на национални обекти през 50-те и 60-те години на миналия век, както и стари училищни сгради.
Разбира се, въпросът е какво да се прави оттук насетне – аз поне така го разбирам и благодаря за него, тъй като това е много важен и сериозен въпрос.
Уверен съм, че трябва да се възприеме изцяло нов подход към този тип дейност при спазването на няколко неща. Както казах и в началото, макар че капиталът на дружествата е изцяло собственост на държавата, това са самостоятелни юридически лица, които по дефиниция би трябвало да могат да работят в пазарни условия. Поради това ние трябва да мислим как трябва да бъдат конкурентни на останалите икономически субекти, които предлагат подобни услуги. На този етап нито в бюджета на Министерството на образованието и науката, нито в приходната част на търговските дружества има ресурс, който да е поне малко съизмерим с това, което е необходимо да се направи за реконструкция и модернизация на тези бази. Следователно считам, че в перспектива няма да може да се избегне въпросът за някакви форми на публично-частно партньорство. За да няма някакво недоразумение обаче, веднага искам да кажа, че по моя инициатива петте дружества, включително тези две, са включени в забранителния списък за приватизация, за да не се остане с впечатление, че нещо се готви за промяна на собствеността. Но така или иначе форми на публично-частно партньорство и привличане на ресурс под някаква форма според мен задължително ще се наложат.
От друга страна, разбира се, процесът на вземане на подобно решение трябва да е максимално прозрачен и да е ясно, че една част от тези имоти би трябвало да бъдат направени по такъв начин, че децата не просто да осъществяват отдих, но също така да имат възможност да получават друг тип подкрепа от гледна точка на своето личностно израстване или казано по един макар и малко ретро начин, там трябва да бъдат възпитавани. Във връзка с това имаме предварителни разговори както с Министерството на вътрешните работи, така и с Министерството на отбраната с Българския Червен кръст, Националноисторическия музей да помислим как от тези бази могат да станат такива лагери, където децата да научават различни неща, да могат да работят по различни теми, така че отдихът им да бъде максимално пълноценен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, благодарим за отговора и за разбирането на нашия въпрос. Факт е, че за трети път чрез въпроси и отговори дискутираме в тази зала проблема за ученическия отдих и това е показателно, защото считаме това за изключително важен проблем. Така наречените ученически лагери са нещо, което държавата е изграждала, съхранявала и е оползотворила един изключително голям организационен и финансов ресурс до момента. От една страна наистина това е създадено и се ползваше с изключителен успех до момента. В момента обаче на територията на тези лагери се осъществява незаконно строителство. Там се проявиха реституционни претенции на частни собственици, на общини. Разбира се, те трябва да бъдат удовлетворявани, но това трябва да бъде съобразено с ангажиментите на държавата и с това, че тя също има своя собственост и е оползотворен един изключително сериозен финансов ресурс.
От друга страна, за съжаление, в момента държавата наистина показва недостатъчен ресурс за опазване и съхраняване за развитието на тази база, за да бъде оползотворявана при ученически отдих и спорт при максимално добри условия. Моят поглед и лични наблюдения, особено по черноморските бази, показват, че тяхното състояние в момента наистина е незадоволително. В някои случаи е под санитарния минимум. Да не говорим, че там не се осъществява пълноценен отдих. Освен това те не се оползотворяват на сто процента. Пълняемостта в момента е 70-80%. Там почиват не само ученици, а представители на различни фирми, харчат се изключително много пари за водене на дела, доказване на собствености, прекъсване на ВиК инсталации, електрически мрежи и така нататък.
Моят уточняващ въпрос е: как и в какви времеви граници държавата ще успее да съхрани и запази тази собственост и наистина да я постави в услуга на учениците, на децата, на студентите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Любчева.
Имате право на дуплика, министър Вълчев. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Любчева, аз благодаря за уточняващия въпрос и също като Вас съм загрижен за опазването на това имущество. Но ми се струва важно все пак да подчертая следното: това са много стари сгради. Всъщност там нова сграда практически няма. Не можем ние да считаме, че е възможно с някакви козметични ремонти да превърнем едно работническо общежитие от 60-те години в модерна база за децата. Това просто не е възможно! Това е истината!
Каквото и да правим, колкото и да имаме някакъв сантимент, към това, което е било в миналото, нещата са по-различни.
Има обаче един втори въпрос: това са търговски дружества. Едно търговско дружество по дефиниция би трябвало да може да плува в пазарна среда. А ние сега какво правим? По повод на въпрос преди няколко месеца споменах, правим следното: всяка година бюджетът отделя над 2 млн. лв., които ние, като казвам "ние" имам предвид държавата в лицето на Министерство на образованието и науката, трябва да даде за подпомагане на ученическия отдих и спорт. Провеждаме една такава процедура, дружеството "Ученически отдих и спорт" винаги я печели, понеже цени 10 лв. на ден – нощувка плюс храна, не са познати по тези земи от доста години вече, в резултат на което ние по един скрит начин всъщност субсидираме през бюджета това дружество.
Аз затова казвам: ние трябва да решим тези дружества ще могат ли самостоятелно да се издържат или те ще са насочени към една чисто социална дейност. Защото ако са насочени към една чисто социална дейност, те не би трябвало да бъдат търговски дружества. Ако пък могат да се самоиздържат и тогава вече в базата нека да има и деца, а ако са незаети, защо да няма и възрастни хора, това не е нещо лошо, в крайна сметка те са насочени към печалба, това вече е една друга концепция.
И затова казвам: ние внимателно мислим в момента, правим един правен анализ, но ще ви кажа, че има големи проблеми и с кметовете. Да не казвам името на един кмет по Черноморието, където не можем да извадим документи, разбирам, вече втора година.
Следователно трудни са от юридическа гледна точка нещата и ние няма как да не водим такива дела, защото, прощавайте, но ако не защитим собствеността на дружеството, след време от нас може да бъде търсена отговорност. Така че от юридически разходи, така да се каже, трудно можем да спестим. Освен това на фона на харченото от дружествата, те не са много. Но специално това дружество – "Ученически отдих и спорт", е създадено по един изключително стар начин. Това е всъщност бившата структура на Министерство на образованието и науката, която е кръстена "дружество" и всъщност Вие знаете, тъй като имате поглед на нещата в Бургас, на практика съседни имоти, а единият се води на клона във Видин, другият на клона във Враца, третият на клона в Стара Загора. Във всички тези градове има структури и всъщност тук има едно голямо смесване на дейността по съхранение и развитие на базите, тоест освен същинска хотелиерска дейност, те правят нещо като туроператорска дейност, защото набират деца и т.н., между другото около 50 000 деца годишно минават през тези бази, така че там има едно голямо смесване.
Аз се ангажирам, може би след като мине сезонът, да изляза публично с виждане за това какво трябва да става с тези дружества. Защото за мен продължава да стои големият проблем: от една страна ние сме ги кръстили търговски дружества, от друга страна им възлагаме една чисто социална функция и всъщност те не биха могли да плуват самостоятелно в пазарната среда, а пък ние някак си не сме склонни да признаем, че ги субсидираме от бюджета. Това е едно голямо противоречие и според мен трябва ясно да кажем кое от двете неща правим или може би трябва да ги разделим на две и да има същинска търговска част, а социалната дейност да си бъде запазена като едно звено в министерството – такова каквото е било преди. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин вицепремиер, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към питането, което народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева са отправили към заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем относно основания за отказ за финансиране на проекти за превенция на рискове от бедствия и аварии.
Госпожо Понева, заповядайте да отправите питането към министър Етем.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо министър, уважаеми колеги! Ще цитирам една древна китайска мъдрост, която казва, че истинската грешка настъпва тогава, когато се спънеш не веднъж, не втори път, а когато се спънеш два пъти в един и същи камък. Колко пъти трябва да се спъвате в един и същи камък, за да разберете какво трябва да се прави? И в контекста на темата, как трябва да се вземат мерки, как се осъществява превенция на риска от бедствията?
В началото на юли месец за пореден път населени места бяха залети от порои, за пореден път къщи потънаха под водата, за пореден път хората изпитаха онова страдание, което вече година наблюдаваме на различни места в България.
Разбира се, основна причина са обилните валежи, но друга, много сериозна причина са непочистените корита, запушените канализации. Не всички, за съжаление, от кметовете на населените места са се сетили и са се решили на това да подадат проекти в Постоянната комисия, която Вие ръководите, за да се осъществи именно превенцията на риска. Но дори и за малкото, което са направили, са получили отказ от вашата комисия.
В Бургаска община, която пострада много от наводненията през м. юли, двама са кметовете, които са поискали и са подали проекти за почистване на коритата. Единият проект е за коритото на река Бяла, която минава през село Оризаре. Това село пострада изключително много и при предишните наводнения, и сега, през юли месец отново се повтори трагедията на хората.
Другото село, чийто кмет е представил пред Вас проект за финансова помощ, е село Ново Паничарево, община Приморско. Първия проект е за около 130 хил. лв., вторият – за около 35 хил. лв. И двата проекта са получили отказ за финансиране. Мотиви за това няма, аргументи – също никакви.
Хората в село Оризаре са събрали средства и сами са се опитали да се справят с проблема, но са успели да съберат около 10‑20 хил. лв. и, разбира се, ние всички бяхме свидетели на това, което се случи след обилните валежи. Кметът е прав като казва, че ако не бяха се постарали толкова много хората, наводнените къщи щяха да са много повече.
Едни такива проекти са и сигнал за помощ. Едни такива проекти казват, че бедствието предстои и то ще има сериозни размери, ако не се осъществят.
И в този смисъл нашето питане към Вас е: какви са основанията за отказ на финансирането на такива проекти? Какви са критериите, по които преценявате дали да се одобрят или да се отхвърлят такива проекти? Има ли изобщо такива критерии, тъй като не за първи път Ви задаваме този въпрос, но все още отговор не сме получили? Ако има, те тайна ли са? Ако няма, защо няма? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Министър Етем, заповядайте за отговор на отправеното към Вас питане.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Понева и госпожо Манева, добре би било да не обобщаваме и да не говорим по принцип, а с конкретика. Въпросът, който сте отправили, е свързан със село Оризаре и аз ще ви отговоря за него – как стоят нещата.
В Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет е постъпило искане за финансиране на обект "Почистване и продълбочаване на руслото на река Бяла – село Оризаре, община Несебър" от 18 април 2006 г. Стойността на искането е за 125 955 лв. Разгледано е на заседание на експертния съвет към Постоянната комисия, който е приложил отказ с мотиви. Има мотиви, не е добре да подвеждаме обществеността. Винаги за всяко решение на Постоянната комисия има мотиви: за отказ, за отлагане, и съответно се визират какви са мотивите.
Мотивите за отказа са два. Първият, според номерацията на комисията – Б1, щетите не са резултат на природно бедствие, а от лошо поддържане и когато няма опасност за хората или за обекти на инфраструктурата. Вторият мотив – Б9, за нови инженерни съоръжения, за които не е доказано, че изграждането им не намалява опасността за населението или критичната инфраструктура. Ясни и точни два мотива, с които е отговорено на искането на общината.
Предложението на експертния съвет е потвърдено и с решение на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет, която, както добре знаете, е междуведомствена, и е прието с Протокол № 3 от 12 юни 2006 г.
Видно не само от питането Ви, но и от докладната записка на кмета на община Несебър, за обекта се кандидатства за финансиране на мерки за превенция на риска от бедствия и аварии. Всички искания за финансиране от постоянната комисия следва да бъдат изготвяни в съответствие с Постановление на Министерския съвет № 26 от 7 февруари 2005 г., ред за предоставяне на средства от републиканския бюджет за предотвратяване ликвидирането на последствията от бедствия, аварии и катастрофи.
Представената преписка в постоянната комисия не е комплектована съгласно изискванията на т. 2 от протокола от ноември 2003 г. относно изготвяне и прилагане на документи към заявяваното целево финансиране, изпратени с писмо до областните управители и кметовете на общини.
Съгласно чл. 36а, т. 2 от посоченото постановление за изграждане на инженерни съоръжения с цел предотвратяване на непосредствена опасност за живота на хората, е задължително представянето на проекта. В искането на община Несебър липсва такъв проект. Не е приложена също така и скица на предвидения за почистване участък на реката от 950 м в регулацията на селото. С представената стойностна сметка се предвижда 50% допълнителни разходи в размер на 32 хил. 716 лв., както и 10% печалба, което е 9814 лв., което ненужно завишава заявената сума.
Искам ясно да отбележа, че липсата на проект не позволява да се прецени дали след удълбаването на реката в рамките на населеното място, с това ще се подобри проводимостта й. Ако не се осигури отток извън населеното място до вливането на р. Бяла в р. Хаджийска, няма да има ефект от реализирането на подобно мероприятие, уверявам Ви. Точно обратното – може да се получи съединяване и отново затлачване на реката.
Важен момент при изработването на качествен проект са и данните от геодезическото заснемане на обекта, както и хидроложки и хидротехнически съоръжения. От приложения снимков материал е видно, че с години коритото на реката не е почиствано от растителност и наноси. За да бъда още по-конкретна ще посоча, че освен формалната документална проверка на исканията към постоянната комисия много държа и на метода на проверката на място. Само по този начин може да се придобие ясна представа за същината на проблема и да се установи дали искането е основателно или не.
Във връзка с това на 11 юли 2006 г. експерти от Междуведомствената група са проверили въпросния обект. Резултатът от тяхната проверка е в подкрепа на решението на постоянната комисия.
В заключение бих искала да обърна внимание на факта, че превантивната дейност изисква значителен финансов ресурс, който не съответства на възможностите на бюджета на постоянната комисия. Но Ви напомням също така, че в рамките на тази година са предвидени само 10% за превантивна дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за отговора, министър Етем.
Госпожо Манева, имате право на два уточняващи въпроса. Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо министър, очевидно общественото напрежение, което се създаде във връзка с този случая Ви е накарало да направите подробна проверка, за да се опитата да направите отказа си да изглежда убедителен. Това обаче е само един случай, в който е проявена по-голяма взискателност при разпределение и при усвояване са средствата. Примерите за обратното са многобройни и аз съжалявам, че Вие не отговорихте на по-важния въпрос – какви са критериите на разпределение на средствата. Защото ако сега, запознавайки се с протоколите, които Вие вече публикувате на интернет-страницата, и подзаконовите актове, на база на които работите, всъщност ясни критерии за разпределение на средствата за това на каква основа предпочитате един или друг проект, вие нямате. Поне те не са обществено известни.
Именно затова прави впечатление, че са многобройни случаите, когато нарушенията са очевидни и не се проявява такава взискателност, каквато Вие в момента демонстрирахте. И аз ще Ви напомня за един случай, по който вече ви зададох въпрос. Това е Красно градище. Добре е да си вземете бележки и да направите подробна проверка. Там за ремонта на ул. “4-та” са отпуснати 32 хил. 800 лв. Извършените работи, изключително некачествени, са само за 10-12 хил. лв. Отпуснати са 90 хиляди за свлачища, разчистена е само земната маса, нищо повече не е направено. Подпорна стена не е изградена. Средствата и в двата случая е отчетено, че са усвоени. Кметът се укрива, не отговаря на въпроси за това кои са фирмите, как са определени, защо се е случило това. Очевидно липсва всякакъв контрол. Липсва контрол както при определение на огромния обем средства, така и при усвояването.
Затова аз имам два допълнителни въпроса: възнамерявате ли да въведете ясни критерии за пестеливо предоставяне и изразходване на държавните средства във връзка с бедствия и аварии? И кога ще обявите резултатите от проверката на изразходваните стотици милиони левове във връзка с наводненията и за нарушенията и злоупотребите, за които имаше многобройни сигнали в пресата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Министър Етем, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаема госпожо Манева, с риск отново да се повторя и пред Вас, и пред зрителите и слушателите на националните медии, искам да Ви кажа, че постоянната комисия, както и експертният съвет работят по правилник, приет по време на вашето правителство и от вашето министерство – 1998 г. И аз в тази зала пред всички връчих преди няколко месеца този правилник на Вас и на госпожа Понева, която също ми зададе тези въпроси. Надявам се добре да ги прочетете и ако считате, че този правилник не е достатъчно ясен, не дава ясните критерии и правила, да ми съдействате по време на обсъждането на двата законопроекта, които са в Народното събрание и предстои тяхното първо четене, между първо и второ четене ясно и точно да разпишем тези правила, за да може да няма повече подозрения и съмнения кой как ги раздава и какъв е редът за тяхното раздаване.
Както вече знаете и сама преди малко подчертахте това е публична тайна, това, което въведох, въпреки че нито в правилника, нито в законите са ми вменени и разписани такива контролни функции, е да осъществявам тази проверка на място преди да се дадат парите. Също така да се осъществява контрол на място, след като са дадени и изразходвани парите как е извършен този обект. Продължавам да информирам органите, които имат правомощия по закон при постъпили сигнали от граждани, три постъпили сигнали при мен конкретно и при констатация на нашите експерти за тези нарушения. Така че не си спомням парламентът да ми е определял някакъв срок, в който да дам отговор на тази проверка и начина за изразходване, но съм готова във всеки един момент, когато искате това да се случи, да го направя.
Що се касае до конкретния въпрос, който зададохте, искам да Ви уверя, че лично аз няма да извърша никакво нарушение на правилника, по който работи постоянната комисия, нито ще си завиша правата, както съм го направила в рамките на тези почти единадесет месеца и половина, в които съм председател на тази комисия и министър. И ако не съответства на указанията, издадени в правилника, за това какъв тип документи трябва да съдържа едно искане за финансиране, не бих си позволила да поощря и подведа комисията да вземе такова решение.
Още веднъж ви уверявам, че при проверката, която беше направена в Несебър, е установено, че община Несебър иска да изгради бетонно корито на реката. Това по същество са инфраструктурни мероприятия, а знаете към какво е насочен бюджетът на комисията според този правилник, който тогава сте приели – към неотложни аварийно-възстановителни дейности, целящи предотвратяване и отстраняване непосредствената заплаха за живота и здравето на хората. Убедена съм, че нашите кметове, областни управители, когато подадат необходимия набор от документи, отговарящ на правилника, винаги са получавали адекватно решение на Постоянната комисия.
Както заявих преди малко, тези решения са прозрачни, излизат на сайта на Министерския съвет и всеки може да види какво е одобрила и какво е отхвърлила комисията, със съответните ясни и точни мотиви за отказ, отлагане или за проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Етем.
Госпожо Манева, заповядайте да изразите отношението си към отговора на министъра.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Госпожо министър, съжалявам, че не разбирате какво Ви питам. Правилникът, който регламентира Вашата дейност – подзаконовият акт, регламентира изискванията към документите. Това не са критериите за разпределение на средствата. Всеки орган, който разполага с държавни средства, освен правилник обикновено има и допълнителни правила, които управляващият орган приема, за да бъде максимално обективен. Критериите са помощен материал. Такъв документ при Вас няма. Ако не знаете за какво става дума, можете да се обърнете към Вашия колега Джевдет Чакъров. В предприятието за управление на средствата за опазване на околната среда от години такива критерии са направени за всеки тип проект. Вие финансирате няколко типа проекти и за всеки от тях трябва да има ясни критерии защо предпочитате един, а не друг проект. На страницата на Вашето министерство наистина ги има решенията, но мотивите не са оповестени, така че прорачността е илюзорна, а не такава, каквато трябва да бъде.
Освен това независимо, че парламентът не Ви е дал срок за отговор във връзка с нарушенията, допуснати по време на наводненията, всеки уважаващ се управленец прави резултатите от такава проверка, към която има силна обществена чувствителност, обществено достояние. Такива резултати от проверката ние все още не сме видели.
Освен това Вие обещахте да направите регистър на критичната инфраструктура. Това е документът, който би ви помогнал да бъдете по-обективни при вземане на решението. Това също го няма.
Затова още веднъж ще Ви призова да проявите съответна чувствителност към тези проблеми и да направите конкретни проверки. Отново се появи информация за фирмата “Трансстрой”, сигнализирам Ви за нарушенията в Красно Градище. Тези нарушения може би ще Ви подскажат какво трябва да направите и за какви критерии става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манева.
Благодаря и на Вас, госпожо вицепремиер, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към питането, което народният представител Иван Иванов е отправил към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев относно политиката на Министерството на транспорта по отношение на Параходство “Български морски флот”.
Господин Иванов, заповядайте да отправите питането си към министъра на транспорта.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, в Тридесет и деветото Народно събрание беше внесена Стратегия за приватизация на Параходство “Български морски флот”. По неясни причини приватизацията беше отложена и стратегията не беше гласувана. Изминаха 11 месеца, почти една година откакто Вие поехте Министерството на транспорта, но и до момента приватизацията на Параходство “Български морски флот” не е стартирала.
Какво се случва междувременно в Параходство “Български морски флот”? Отначало се отчиташе нарастваща печалба. Тя обаче, господин министър, не беше оперативна и Вие знаете това. Тя се дължеше на два фактора. Първият – на продажба на кораби за скрап. Като последен пример в това отношение, когато се вижда, че тази продажба невинаги е целесъобразна, е искането за бракуването на моторния кораб “България”, независимо че същият след неголям ремонт може да остане в експлоатация още дълго време. Вие знаете, господин министър, че в световния шипинг има един принцип – че кораб се бракува поради нерентабилност, а не поради възраст. И това е навсякъде, но може би не в Параходство “Български морски флот”.
Вторият източник на тези приходи беше продажбата на дългосрочни материални активи. Тези активи параходството получи, когато закупи Варненската корабостроителница, в това число и голямо количество метали. През 2005 г. голяма част ламарина и стомана бяха продадени на “Барс Метъл” ООД – Бургас. Впоследствие се говори, че са препродадени на “Бул Яр”, без стоманата да напуска терена. Това документно движение на стоманата е станало в крещящо нарушение с процедурата на Министерството на транспорта, съгласно която за продажба на дългосрочни материални активи е задължително провеждането на търг. Ето как лошото управление на Параходство “Български морски флот” в един момент може да даде “положителни” резултати. Но тъй като тези резултати са само временни, в крайна сметка показателите на параходството в началото на тази година рязко се влошават, защото навсякъде основната печеливша дейност на едно параходство винаги е била отдаването на кораби под наем “тайм чартър”.
Но за да видите как става това в параходството, ще ви цитирам какво се случва през първите три месеца на тази година. С последователни докладни на директора на Дирекция “Трансфулплаване” се иска намаляване на дневния наем на моторните кораби “Сакар”, “Рила”, “Петимата от РМС”, “Йорданка Николова и Адалберт Антонов”. Най-фрапиращото в случая, особено за последните три кораба е, че се иска намаляване на дневния наем от 11 хил. долара на 6-7 хил. долара. Само на ден оттук параходството губи над 10 хил. долара.
Господин министър, тъй като Вие сте принципал на параходството, отправям към Вас следното питане: какви са намеренията на Министерството на транспорта относно Параходство “Български морски флот”, кои са причините за забавената приватизация на дружеството и как оценявате работата на ръководството на Параходство “Български морски флот”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Министър Мутафчиев, имате думата за отговор на питането.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, въпросът, който ми зададохте, според Вас касае забавената приватизация на Параходство “Български морски флот” и какво е отношението ми към ръководството му. Както Вие сам подчертахте, господин Иванов, Стратегията за приватизация на Параходство “Български морски флот” в Тридесет и деветото Народно събрание наистина не бе гласувана и приватизацията на дружеството бе отложена във времето в предишното Народно събрание.
Още при встъпването си в длъжност като министър на транспорта аз ясно изразих нашата позиция – че бързо трябва да преминем към приватизацията на “България Ер”, защото обстоятелствата очертават такава бърза приватизация, изхождайки от навлизането на евтините компании в страната, сериозната конкуренция, която се създава около “България Ер” и включването ни към общото открито небе на Европейския съюз.
От друга страна, аз категорично подчертах, че не бива да бързаме с приватизацията на Параходство “Български морски флот”, изхождайки от това, че една прибързана и недобре обмислена стратегия може да донесе повече негативи и по-лоши резултати за БМФ, отколкото ако обмислим една ясна и точна стратегия, така че да намерим най-добрия инвеститор по време на приватизацията за БМФ.
Във връзка с това искам да подчертая също, че дружеството е включено, господин Иванов, в Приложение № 2 към чл. 35, ал. 1 от Закона за приватизацията и следприватизационен контрол, където наистина се изисква парламентът да приеме такава стратегия.
Със заповед на министър-председателя на Република България РД-32 от 5 май т.г. е създадена работна междуведомствена експертна група за изготвяне на проект на стратегия за приватизация на Български морски флот ЕАД. Тук искам да отбележа, че като отговарящи министри по стратегията сме определени аз и министърът на финансите господин Орешарски. Вчера на оперативно заседание на Министерския съвет обсъдихме предложения проект, като всеки един от министрите имаше възможност да направи своите предложения и забележки. Предстои ни обществено обсъждане с бранша следващата седмица във Варна.
Аз искам пред Вас още веднъж да потвърдя, че тази стратегия ще бъде приета тогава, когато сме убедени, че ще предложим на Народното събрание една наистина действаща стратегия, която ще постигне целите, които сме си поставили. А тези цели са: развитие, и то по-добро развитие, на Български морски флот, една сериозна инвестиционна програма в Български морски флот и, разбира се, една сериозна социална програма по отношение на запазване на работни места, на увеличаване на доходите на хората. Това са трите цели, които ние сме си поставили.
И тъй като стана дума за инвестиции, аз искам да продължа по допълнителния въпрос, който ми зададохте в първата част на питането – за старите кораби. Не забравяйте, че от предишното правителство, включително и от вашето правителство, когато са водени преговори и разговори, е поет ангажимент, че БМФ трябва да бъде приведен като години на корабите на средната възраст за Европейския съюз. И ако в България тази възраст е 25 години, то в Европейския съюз е 16 години. Имаме конкретни ангажименти във връзка с някои от задържанията, които предишните години са били по-чести, сега са сведени до минимум – това искам да ви го кажа – наистина да се поднови паркът. Затова е направена и програма, в която БМФ е поръчал и нови кораби за строителство, надявам се, че в 2009 г. вече ще могат да бъдат ползвани.
Във връзка с това искам да споделя с Вас, че е абсурдно твърдението Ви, че, виждате ли, заради лошото управление на БМФ те са стигнали до голяма печалба. Под лошо управление имахте предвид продажбата на корпусите и съответно на някои кораби на скрап. Аз искам само да потвърдя пред Вас, че моето разпореждане към ръководството на БМФ е, че корабите, които трябва да бъдат изведени и бордът на директорите е решил, че това е целесъобразно в този момент, тоест ремонтите, които трябва да се направят, ще струват много по-скъпо и тези кораби няма да бъдат ефективни, тези кораби първо да бъдат предлагани на „втора ръка” и тогава да бъдат предлагани за скрап. И аз ще контролирам за спазването на това правило.
Какво е отношението ми към управлението на БМФ? Вие знаете, че една от първите компании, в които направих промяна в борда на директорите, беше БМФ. Същевременно предприехме сериозни административни мерки. Надявам се, че ще имам възможност да ги оповестя пред Народното събрание, след като ми зададете допълнителните си въпроси, които вероятно ще бъдат в тази посока, така че да засилим контрола по отношение и на финансовата дисциплина, и на някои търговски действия, които Български морски флот извършва. Имам предвид по-точно чартирането и продажбата на корабите.
Защо казвам това? Защото все още има сериозни съмнения за корупционни схеми в БМФ. Вие знаете, че Комисията по корупция два пъти заседава и аз присъствах там като сегашен министър на транспорта, не знам защо не бяха повикани хората, които пряко отговаряха за управлението на БМФ в един предишен период. Но това, което зависеше от този екип на Министерството на транспорта, ние сме го направили и сме го предложили на комисията, с което се надявам, че сме успели да помогнем за правилните решения, които тя взима.
Това е с няколко думи, господин Иванов. Компанията в момента е в добро състояние, тя е на печалба, независимо че цените на чартирането на корабите са сравнително по-ниски, отколкото в предишните години. Но това е и въпрос на пазар. Благодаря Ви още веднъж за този чудесен въпрос, който ми зададохте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Мутафчиев.
Господин Иванов, заповядайте да зададете уточняващи въпроси към министъра.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, когато Ви слушах, аз си зададох въпроса дали четете докладите, които назначени от Вас комисии Ви предоставят. Защото Вие, завършвайки, казахте, че параходството е в добро състояние, независимо че корабите не се чартират на най-добрите оферти. А ето какво казва в заключение докладът на комисията, която Вие сте съставили с Ваша заповед на 7 юни т.г.: “Драстичното намаление на печалбите на дружеството за първото тримесечие на 2006 г. ...” И по-нататък, на 24-а страница, продължава, че параходството намалява обема на превозните товари, дружеството е с лоши резултати от оперативна дейност, като са отчетени отрицателни резултати за превоз на контейнери в размер на над 3,5 млн. лв., за превоз на насипни товари – в размер на 3 млн. лв., на комбиниран тонаж – близо 1 млн. лв., на ферибоотни превози – около 600 хил. лв.
Аз питам за кои положителни резултати и добро състояние на дружеството ми говорите Вие? Говорейки, че искате да се състави една стратегия, която да отговаря на редица условия, аз си задавам въпроса накрая какво дружество ще подлежи на приватизация по тази стратегия? Защото трябва да знаете, че с всеки изминат ден се губят десетки хиляди долара от това дружество, което буквално се декапитализира.
И за да не мислите, че съм голословен, ще ви дам един последен пример. Само преди 20 дни моторен кораб “Миджур” е офериран и за него е сключен договор със срок от пет месеца – естествено с офшорната фирма “Булпартнърс”, която е много известна, ако си я спомняте. Тя веднага го преотдава с разлика в ставките от 500 щатски долара на ден. Каква е загубата, която се нанася на Български морски флот? Пет месеца са 150 дни, по 500 долара на ден – това са 75 хил. долара.
Моите допълнителни въпроси са: не мислите ли, че заложените в стратегията изисквания за тонаж, опит и паричен оборот определят еднозначно бъдещия собственик – консорциума между фирмите “Рибекс”, “VST” и “BZM”, като последната е практическа фирма на изпълнителния директор? И не считате ли, че дръзкото предложение на Донев за закриване на “Булком” има една-единствена цел, Вие я знаете всъщност - да се снижи цената на БМФ, за да може да бъде купен от същите хора? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министър Мутафчиев, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин Иванов, струва ми се, че Вие четете, но четете частично, не четете изцяло докладите и не слушате какво Ви говори министърът. Аз Ви казах, че независимо от това че фрактовият пазар е на много по-ниски нива от предишната година, БМФ е на печалба. И искам да ми покажете колко е загубата на БМФ, след като твърдите, че това е вярно. Да, въпросът е да се контролира процесът с колко са по-ниски нивата и дали тези нива, при които се отдават корабите, господин Иванов, са нива, които отговарят на международния пазар. Затова с моя заповед на база на този доклад, господин Иванов, се възложи на борда на директорите на БМФ да се формира една работна група от експерти, които паралелно с ръководството на БМФ и с техния административен отдел, който отговаря за определянето на чартирането и за всички процедури, да следи от първия ден до последния ден, господин Иванов, цялата процедура и на база на това да уведоми председателя на борда на директорите и министъра на транспорта.
С тези процедурни правила до един ден, на база на становището на тази втора група, която също ще проверява всяко едно действие на БМФ, аз имам право да откажа чартирането до 24 часа. Защото в края на краищата трябва да разберем едно – това не е обществена поръчка, това е ежедневна работа на БМФ. Да, има разлики и аз ще проверя включително това, което Вие казвате, тъй като коректността от Ваша страна изискваше всички тези неща да ми ги предоставите, за да мога и аз да Ви дам също точните данни.
Това, което във втория доклад е вписано, че от времето, в което ние сме наложили конкретни мерки, има подобрение. Но има административни нарушения, по-точно процедурни нарушения. Във връзка с тези нарушения аз възложих да се формира тази група, която ще работи ежедневно в БМФ. Резултатът за БМФ е положителен. БМФ ще бъде на печалба и е на печалба. Не се знае до каква степен ще бъде по-малко от миналата година, но не забравяйте, че е на световния пазар.
От друга страна, по отношение на „Булком”. „Булком” винаги е губил и това винаги е бил един от големите проблеми. „Булком” за миналата година, по памет цитирам, защото не бяхте коректен да ми зададете точно въпроса си, е губил над 10 милиона. Тази година „Булком” ще губи и това е един много сериозен въпрос. Нито едно правителство досега не е решило по какъв начин да подходи – дали да се отдели от БМФ, за да е по-добър финансовият резултат, защото БМФ покрива загубите на „Булком”, дали трябва да се преструктурира. Явно с перспективите за преструктуриране на корабния парк, с който разполагаме, и с пазара, на който сме се наложили, е трудно да се стигне до печалба. Това е въпрос, който също стои пред нас и ние го обсъждаме, но той може да бъде решен с една сериозна социална цена за Варна. Ако Вие предлагате да съкратим „Булком” – това е друг въпрос. Ако имате някакво друго предложение по какъв начин да се развие или да се приватизира отделно – това е друг въпрос. Да, надявам се, че въпросът с „Булком” ще бъде решен от новия инвеститор, който ще отиде там.
Учудвам се на още нещо. Когато наближи приватизация, вие като опозиция, веднага излизате и започвате да дискредитирате предприятието, което ще продаваме. Това е абсурдна теза, господин Иванов!
По същия начин се подходи, когато започнахме приватизацията с „България Ер”, което нанесе доста неприятни последици за България, включително по отношение големия спор, който водихме – трябва ли да се вземат на лизинг нови самолети, или не. Тогава Вашата позиция беше точно обратната, а това нанесе сериозни щети точно през летните месеци, когато „България Ер” трябваше да изпълни своята чартърна програма. Сега ми подхвърляте някаква фирма, която искала да купи БМФ – аз даже не съм чувал за този консорциум! Вие в края на краищата не знаете какъв профил сме предложили на инвеститора в новата стратегия и Вие твърдите, „виждате ли, водите към приватизация...”. Това е теза - приватизация към конкретен купувач. Това е теза, която е напълно безпочвена, цели напълно безпочвени политически дивиденти и злепоставяне на България при определени действия.
България трябва да направи всичко възможно и ние, като нейно правителство, първо, от приватизацията да постигнем една максимална цена, която ни е необходима, второ, да постигнем инвестиции и запазване на работните места и разширяването на пазара, и трето, съжалявам, че го повтарям, едни сериозни гаранции за работещите в БМФ.
Струва ми се, че ако вие сте отговорна опозиция, трябва наистина конструктивно да работим, за да намерим най-правилния подход. Виждате, че ние вървим към дискусии и в тези дискусии ще бъдете поканен, господин Иванов, като член на Комисията по транспорт и съобщения, така че в края на краищата бъдете конструктивен в интерес на нашата страна, а не в интерес на някоя или друга компания, или на някоя друга партия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Иванов, заповядайте, за да изразите отношението си към отговора на министър Мутафчиев.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ):   Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вие не ми отговорихте на въпросите, които Ви зададох като допълнителни въпроси и отправихте към мен обвинения, на които съм длъжен да отговоря.
Вие казахте, че „Булком” е губеща. Не е вярно! От 2005 г., която е първата година с регистрирана завидна печалба на сервиза, „Булком” не е губеща. Тя е създадена през 1983 г. Там, където „Булком” не може да се справи, се дължи на лош мениджмънт. Защото, ако корабите на „Булком” се оферират единствено като фидери, там „Булком” е силно печелеща, но ако се постави в конкуренция с контейнеровози от над 3000 т, естествено тогава тя не е в състояние да бъде конкурентоспособна.
Второто, което искам да Ви кажа, е, че навремето, когато се гласуваше Стратегията за приватизация на „България Ер”, аз изрично Ви заявих, че показателите са умишлено занижени за една българска компания „Хемус Ер” и групировката „ТИМ”, която стои зад нея. Сега ще видим какво ще се случи и ако това се случи, не знам дали не трябва да ми се извините (реплика на министър Петър Мутафчиев), че моето предвиждане се е оказало напълно вярно.
По същия начин говоря в момента за Българския морски флот. Повече от вас искам Български морски флот да бъде изгодно продаден и да бъдат защитени интересите, включително на работещите. Ще продължа натам – аз искам част от процента от активите да бъде заделен включително не за социални дейности, а по-скоро да се реши въпросът за хората, които имат дългосрочни компенсаторни записи, за които вашата партия обеща да даде възможност (реплика на министър Петър Мутафчиев) да си закупят жилища. Вие сега се опирате единствено на пазарния принцип.
Господин министър, следете отблизо това, което става в параходството, защото всеки ден продължават да му нанасят тежки загуби. Не го довеждайте до състояние в голяма степен на декапитализация. Благодаря.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Прочетете доклада на ДФК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
След почивката ще продължим парламентарния контрол с въпроси и питания към министър Асен Гагаузов.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с парламентарния контрол.
Въпрос към министър Гагаузов е отправил народният представител Иван Иванов относно условията за влизане в сила на договора за концесия на автомагистрала “Тракия”.
Господин Иванов, имате думата, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 20 юни т.г. Върховният административен съд отхвърли протеста на заместник-главния прокурор за обявяване за нищожно Решение № 1043 на Министерския съвет. Съдът постанови, че протестът е неоснователен, тъй като е подаден от прокуратурата пет месеца след като решението е влязло в сила – говоря за решението, а не за договора. По такъв начин съдът не можеше да се произнесе нито за отмяна на решението като незаконосъобразно, нито пък по неговата икономическа неизгодност. Казвам това, защото се считаше, че решението на съда е, че договорът е законосъобразен. Просто съдът не можеше да се произнесе по този въпрос.
От друга страна, решението на съда не освобождава правителството от задължението да бъдат изпълнени три едновременни условия преди влизането на договора в сила съгласно чл. 10, ал. 1 от самия договор, а те са:
1. положително решение на Комисията за защита на конкуренцията;
2. безусловно положително становище от ЕВРОСТАТ;
3. писмено съгласие на Европейската инвестиционна банка.
Към момента единствено има решение от Комисията за защита на конкуренцията, макар че и в него се съдържат шест допълнителни условия. Междувременно ЕВРОСТАТ даде отрицателно становище по договора за концесия, тъй като, както се заявява, има недопустима държавна помощ в полза на концесионера. От друга страна, от Европейската инвестиционна банка изрично заявиха, че не могат да участват в проект, който вече не е държавен и изборът на чийто изпълнител банката не е одобрила. Междупрочем това беше потвърдено и от министър-председателя Сергей Станишв в негов отговор преди един час.
Като имам предвид, че Министерският съвет Ви възложи в тримесечен срок да проведете разговори с българо-португалския консорциум за предоговаряне условията по договора, което изисква той да отговори на тези три едновременни условия, отправям към Вас следните въпроси:
Изпълнени ли са посочените три необходими условия?
Какви действия възнамерявате да приемете, ако някои от тези условия не са налице? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте за отговор, господин Гагаузов.
МИНИСЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Така, както и Вие цитирахте, съгласно чл. 10, ал. 1 договорът за концесия между републикански път автомагистрала “Тракия” влиза в сила на датата на комулативното изпълнение на условията по т. 4.1. от Решение № 1043 от 30 декември 2004 г. на Министерския съвет, изменено и допълнено с Решение на Министерския съвет № 88 от 11 февруари 2005 г. и Решение № 190 на Министерския съвет от 15 март 2005 г. Определенията на договора - дата на влизане в сила, означават датата, на която комулативно са изпълнени следните условия:
1. да е налице влязло в сила положително решение на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № 344 от 2004 г.;
2. да е получено безусловно становище от ЕВРОСТАТ, че инвестициите по т. 7.2.3. от решението се отразяват по баланса на концесионера и не се включват при измерване на недостиг на консолидираното правителство;
3. да е получено писмено съгласие на Европейската инвестиционна банка съгласно финансов договор F1 № 20680, активите на новоизградените участъци Лот 1 Оризово - Стара Загора и Лот 5 Карнобат – Бургас да бъдат включени в обекта на концесия при сключването на концесионния договор.
С Решение № 110 от 3 май 2005 г. по преписка на Комисията за защита на конкуренцията № 344 от 2004 г. Комисията за защита на конкуренцията се произнесе, че концесионният договор за предоставяне на концесия за републикански път Калотина – Драгоман – София – Софийски околовръстен път – Северна дъга – Оризово – Стара Загора – Нова Загора – Ямбол – Карнобат – Бургас, изключителна държавна собственост, в полза на магистрала “Тракия” – АД не съдържа държавна помощ, като посочва и шестте условия, които следва да са налице за това.
По отношение на другите две изисквания, които трябва да са изпълнени, за да влезе в сила договора за концесия, предстои уточняване на условията за тяхното изпълнение.
С Решение № 6694 от 20 юни 2006 г. на Върховния административен съд в 5-членен състав е оставено в сила Решение № 3190 от 27 март 2006 г. на Върховния административен съд в тричленен състав, ІV отделение, с което е отхвърлен протестът на заместник-главния прокурор на Република България и ръководител на Върховна административна прокуратура за обявяване нищожност на Решение № 1043 от 30 декември 2004 г.
С Решение № 509 от 12 юли 2006 г. Министерският съвет определи междуведомствена работна група, на която съм председател, и възложи:
Първо, да проучи и анализира цялата документация, свързана с договора за предоставяне на концесия на републикански път Калотина – Софийски околовръстен път – Оризово – Стара Загора – Нова Загора – Ямбол – Карнобат - Бургас, изключителна държавна собственост, сключен с магистрала “Тракия” АД – София.
Второ, да определи пунктовете и клаузите от договора за предоставяне на концесия, свързани с определяне на риска, стойността на строителните и монтажни работи, дейностите по поддръжка на обекта на концесията и финансовия модел на договора, по който могат да се проведат допълнителни преговори с цел постигане на по-благоприятни условия за българската страна.
Със същото решение Министерският съвет ме упълномощи да проведа преговори за промени в условията на договора за предоставяне на концесия.
Предвид изложеното, възможните алтернативи за по-нататъшни действия, свързани с реализацията на концесията на автомагистрала “Тракия” са следните:
Първо, Министерският съвет да приеме решение за откриване на нова процедура за предоставяне на концесия върху автомагистрала “Тракия” поради невлизане в сила на сключения концесионен договор, защото той не може да влезе в сила, тъй като не са изпълнени две от трите условия. Едното условие има неща, които трябва да бъдат довършени. Това е единият вариант.
Вторият вариант е да се проведат преговори между страните по концесионния договор за неговото изменение и допълнение с цел привеждането му в съответствие с новата правна рамка.
Знаете, че ние приехме новия Закон за концесиите, който предвижда промяна и на финансовия модел на договора, който е бил подготвен досега. Той не може да влезе в сила в това си състояние, в което се намира, и не може да бъде сключен или пък довършен по начинът, по който е започнал. Затова междуведомствената група направи вече три свои събирания. Уточнени са въпросите, по които ще преговаряме. Изпратено е писмо на португалско-българския консорциум. Очакваме техния отговор и до края на м. септември трябва да внесем в Министерския съвет предложение, с което да поискаме санкцията на Министерския съвет дали одобрява извършените преговори, разбира се, съответно с преодоляването на тези две условия, за които стана дума, или Министерският съвет ще вземе решение за нова процедура за концесия.
Това е отговорът, който мога да Ви дам на този етап. Правилно Ви е отговорил министър-председателят, защото при тази ситуация, при сегашните условия договорът не може да влезе в сила не само защото не са изпълнени условията на Министерския съвет, а и защото вече са променени условията по Закона за концесията, която предвижда, че от тези три гаранционни условия, които трябва да бъдат поети във връзка с концесията, най-малко две от тях трябва да бъдат поети от концесионера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Гагаузов.
Господин Иванов, имате право на реплика. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз отчитам, че Вие действително ще имате тежка задача при тези преговори в предстоящите три месеца. Едновременно с това, ако все пак се върнем към чл. 10, ал. 1 на договора, задължително е тези две условия да бъдат изпълнени, тоест ЕВРОСТАТ и Европейската инвестиционна банка да дадат положителни становища. А за да даде ЕВРОСТАТ положително становище, то е необходимо тези плащания, които концедентът трябва да извърши, които ЕВРОСТАТ ги преценява като държавна помощ, да отпаднат от договора. Те съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 и 2 са доплащането за недостигнат трафик до към 2017 г. в размер на 168 млн. евро. Но това, което всъщност е много по-голямото плащане, са заместващите плащания, които концедентът – българската държава, трябва да извърши като изплати на концесионера за 35 години една сума, която възлиза на 5 млрд. и 300 млн. евро, по прогнозни данни, разбира се, за преминаващите по магистралата тежки моторни превозни средства с тегло над 12 тона.
Лично аз считам, че не би могло тези преговори да имат положителен финал, защото концесионерът ще държи на това да получи именно тази гарантирана държавна помощ.
Що се касае до това как ще промени своето становище Европейската инвестиционна банка, то е ясно – трябва да й бъде изплатено с лихвите това, което тя е осигурила като финансиране, което е над 150 млн. евро за Лот 1 и Лот 5, които Вие изрично подчертахте.
Завършвайки, искам да кажа, господин министър, че започването на преговори за предоговаряне е категорично признание, че подписаният от правителството Сакскобургготски концесионен договор е бил неизгоден и не защитава българските национални интереси. Надявам се тези преговори под Ваше ръководство да завършат успешно. Не бих желал след тях хората да поставят знак на равенство между Вашето и това на Валентин Церовски. Защитете честта на българските министри, защитете нашия национален интерес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Господин Иванов, едно уточнение – да казваме, че ангажиментът, който е поет, е свързан само с тази автомагистрала - за плащането за автомобилите над 12 тона, много добре знаете, че това няма нищо общо с концесията на тази или на която и да било друга автомагистрала. Това са изисквания, които ние като страна сме поели, че там, където има тол такса и още един вид такса, тези автомобили ще плащат само винетната, но не и тол таксата. Това е един от големите проблеми, но той не е проблем на концесионера, той е проблем на българската държава. Тя трябва да реши по какъв начин с една такса ще се таксуват тези автомобили.
Мога да кажа, че имам предложение за вариант, който няма да ощетява българската държава. И тези 5 млрд., че ще ги получи концесионерът, че държавата ще му ги плати, няма да стане така. Ще променим начина на финансиране и това няма да се получи.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Дано да стане така.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: В противен случай тя става абсолютно неизгодна.
ИВАН ИВАНОВ (от място): Точно така.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Така че няма обект, който би могъл да издържи на това. Знаете, че с една винетка, която трябва да се плати целогодишно за един товарен автомобил, той след това може да мине 50 пъти по тази магистрала. Но ако се плаща тол таксата, ще плати много повече, отколкото с тази винетка. Така че този въпрос ще го регулираме и няма да допуснем такова несправедливо отношение както към българската държава, така и към концесионера. Защото не трябва да разглеждаме който и да е било концесионер като един натрапник, който идва в България, иска да построи нещо, което ние не можем да построим по друг начин, а на всичко отгоре трябва да ни го подари и да си замине. Такова нещо няма. Това е една сделка като всички останали и ние трябва да съблюдаваме тя да бъде изгодна за българската държава. Всичко останало няма значение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Следващото питане е от народния представител Яне Янев относно предоставянето под наем на помещения – частна държавна собственост, за нуждите на политическите партии към министър Гагаузов.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Съгласно чл. 31 от Закона за политическите партии държавата предоставя под наем помещения – частна държавна собственост, на политически партии, които имат парламентарна група или достатъчен брой народни представители да образуват такава, или са получили над 1% от подадените гласове на последните избори. По всичко личи както от представените данни до момента, така и от това, което има в архива на Министерския съвет, че много политически партии ползват неправомерно клубна база и поради това се наложи да направя това питане с цел да се получи яснота както на народното представителство, така и на българската общественост. Защото неслучайно правителството на няколко пъти направи анонс, че в политическите партии съществуват корупционни схеми, в това число и при отдаването на помещения под наем.
Проблемът допълнително се комплицира от обстоятелството, че много от представените в парламента политически партии са участвали в изборите за народни представители в коалиции. Това включва всяка една от тях да претендира поотделно, че е постигнала регистрирания от съответната коалиция резултат.
Съгласно чл. 66 от Закона за държавната собственост Вие, господин министър, осъществявате общото ръководство и контрол на управлението и разпореждането с имоти – държавна собственост, а съгласно чл. 9, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за държавна собственост Вие сте председател на Комисията за разпределяне и използване на административни сгради – държавна собственост.
Във връзка с това моите конкретни въпроси са:
1. Кои политически партии и коалиции към настоящия момент ползват под наем помещения, които са държавна собственост?
2. Кои са тези имоти, предоставени на политически партии, след влизане в сила на сега действащия Закон за политическите партии?
3. Кои от тези имоти продължават да се ползват, въпреки че е следвало да бъдат освободени по силата на цитирания § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за политическите партии? Поради каква причина наемните договори за помещенията по преходния пункт не са прекратени и каква отговорност е потърсена на съответните областни управители? На колко и кои партии през мандата на сегашното правителство са взети клубове и за кои се предвижда това да стане? Кои партии са длъжници на държавата и колко дължат общо и всяка поотделно? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Янев.
Господин министър, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янев! Съгласно разпоредбите на чл. 17-20 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост на централните ръководства на политическите партии и коалиции, регистрирани при условията и по реда на Закона за политическите партии, се предоставят под наем помещения – частна държавна собственост, за задоволяване на административните им нужди.
Исканията за предоставяне на помещения на централните ръководства на партии и коалиции със седалище София се внасят в Комисията за разпределяне и използване на административни сгради – държавна собственост, която ги разглежда и в едномесечен срок дава съответно своята санкция. Искането се придружава с данни за финансовото състояние на партията, установяващи възможността й за плащане на наема. При наличие на подходящи свободни помещения председателят на комисията внася в Министерския съвет предложение за решение. Помещенията се предоставят под наем с решение на Министерския съвет.
Предложенията за нуждите на централните ръководства на партии и коалиции със седалище извън София, както и на регионалните ръководства на партиите и коалициите, се отправят до съответния областен управител. Областният управител разглежда исканията и при наличие на подходящи свободни помещения издава настанителна заповед.
Предоставям на вашето внимание една отделна справка за държавните имоти на територията на София, отдадени под наем на политическите партии, включваща информация за местонахождението на имота, площта, акта и основанието, на което е предоставен, датата на сключването на договора, срокът, както и наемната цена. Господин Янев, ще Ви я дам, тъй като ако само нея започна да чета, няма да ми стигне времето.
Два от имотите, описани тук, се владеят от партии, които не са участвали в парламентарните избори през 2005 г. Едната от тях е Социалдемократическата партия и на Националния съвет на регионалното ръководство на партията са предоставени с Решение на Министерския съвет № 377 от 30 юли 1998 г. пет помещения в гр. София – ул. „Кракра” № 3.
Другата партия, която владее имот – частна държавна собственост, без да отговаря на условията на чл. 31, ал. 1 и 2 от Закона за политическите партии, е партия „Радикали”. Същата политическа формация е сключила договор за наем на основание Решение на Министерския съвет № 449 от 1 юли 2002 г., като и до настоящия момент владее имота, намиращ се в София на ул. „Врабча” № 1 – партера на сградата.
С писмо с изх. № 9004-895 от 29 юни 2006 г. бяха изпратени указания на основаниe чл. 66 от Закона за държавната собственост, с които се възлага на областните управители да изготвят подробни справки относно имотите – държавна собственост, които се владеят добросъвестно или недобросъвестно от трети лица, в това число политически партии, както и да бъдат предприети незабавни мерки за възстановяване на владеенето върху имотите, които се владеят неправомерно. Разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост оправомощава областните управители по местонахождение на имотите да предприемат действия – в това число и принудителни, за защита на държавния интерес. В този смисъл тяхното задължение е да предприемат всички необходими мерки за отстраняване на всички лица и организации, включително и политически партии, от имотите държавна собственост в случаите, в които е налице някое от изброените основания. Считам, че с изпратените указания е направена сериозна стъпка към ревизия на режима на владение и ползване на имотите – държавна собственост. Поради големия обем правомощия е необходимо технологично време за събиране и обобщаване на информацията, както и за предприемане на принудителните действия спрямо неправомерно владеещи и ползващи такива имоти.
Що се отнася до неплатени наеми – напомням, че съгласно чл. 33, ал. 1 от Закона за политическите партии финансовият контрол върху дейността на политическите партии и управлението на предоставеното им имущество се осъществява от Сметната палата. Съгласно чл. 36, ал. 2 на същия закон при установени от Сметната палата в процеса на одит нарушения при управлението на предоставеното имущество, когато има достатъчно данни за извършено престъпление с нейно решение докладът за одита се изпраща в Софийска градска прокуратура и в 7-дневен срок от приемането му това трябва да стане. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, министър Гагаузов.
Господин Янев, имате възможност за два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин министър, за изчерпателния отговор и за справката за държавните имоти.
Бих искал да Ви задам два уточняващи въпроса. Първият е: не считате ли, че би могло на Интернет страницата на вашето министерство да бъдат публикувани всички тези имоти, които политическите партии владеят, за да може обществото наистина да разполага с тази информация, да не се остава с впечатлението, че едни политически партии владеят правомерно имотите си, а други ги ползват без да имат законово основание, но все пак с някакъв вид протекция, защото дейността на политическите партии е публична? Би било редно тя да бъде максимално прозрачна. Дали изобщо има такава идея, каквато е практиката и в много други европейски страни.
Вторият въпрос: считате ли, че до края на годината министерството е в състояние да освободи тези имоти, които неправомерно се владеят от посочените от Вас политически партии и от други, за които все още нямате необходимата справка? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Янев.
Господин министър, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Мисля, че бях ясен в отговора. Не Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще прави това, а ще го правят по задължение областните управители на съответната територия, на която се намират и тези помещения – частна държавна собственост, които са отдадени за ползване от политическите партии. Ще контролирам и ще изисквам от областните управители да изпълнят това си задължение.
Ангажиментът до края на годината като срок е реалистичен и считам, че той би могъл да бъде изпълнен от страна на областните управители.
Що се отнася до Интернет страницата и обявяването на това коя партия какъв имот ползва, бихме могли да направим това нещо, въпреки че знаете, че когато се вземе решение от Министерския съвет за предоставянето на такъв имот, оттам нататък отново задължението за заповед за настаняване, контролиране на начина на ползване на тези помещения и събирането на наемите е отговорност на областните управители. Разбира се, бих могъл да изисквам и ще изискам такава информация, подобна на тази, която съм Ви предоставил към момента, за да видите кои партии какви имоти ползват, какви наеми плащат и дали ги плащат или имат нарушение в сроковете за плащане.
За това, което се мъчим да предприемем, мисля, че Народното събрание трябва да се намеси тук, за да улесни работата и на изпълнителната власт. Проблемът, който се постави и с който се спекулира, е символичният размер на наема, който плащат отделните политически партии. Знам, че в Народното събрание се мисли за промяна на начина на финансиране на политическите партии. Имайте предвид и помещенията, които ползват, и наемите, когато трябва да плащат, когато се гласува в Народното събрание, и съответната сума за издръжка на политическите партии, за да не изпадаме в смешното положение за един голям обект, който, ако бъде отдаден с търговска цел, се получават хиляди левове, политическите партии плащат десетки левове.
Мисля, че и Народното събрание трябва да помисли по този въпрос и да поеме отговорността, решавайки този проблем. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, господин Янев, да изразите отношението си към отговорите на министъра.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Аз съм съгласен с констатацията на министъра. Нещо повече – в Закона за политическите партии би било редно да се направят доста радикални промени, още повече предвид последните промени в Закона за политическите партии би било редно до края на м. юни, ако в България магистратурата си влезе в ролята и най-вече Върховната касационна прокуратура, сигурно повече от 200 политически партии трябва да бъдат заличени, тъй като не са се пререгистрирали по смисъла на Закона за политическите партии. Именно тези партии, които вече няма да бъдат в правния мир и все още ползват някакви имоти, би било редно автоматично всичко това да им се отнеме и, разбира се, всичко това, което каза министърът, би било редно да бъде заложено.
Лично аз като народен представител ще внеса този проект още следващата седмица и зависи от волята на мнозинството дали ще се реализира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Янев.
Въпросът на народния представител Бойко Великов към министър Гагаузов се отлага поради отсъствието на народния представител.
С това се изчерпват отговорите на министър Гагаузов.
Ще започнем с въпросите към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Първото питане е от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев относно проблеми на системата за вътрешен одит.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът, който задаваме, е свързан с проблемите на системата за вътрешния одит.
Уважаеми господин министър, с последните промени в системата за вътрешен одит бяха допуснати сериозни грешки, поради които България получи червен картон по Глава двадесет и осма “Финансов контрол”.
Мнението на Европейската комисия е, че България не може да осигури ефективен контрол върху харченето на европейските средства. Съгласно § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за вътрешния одит в публичния сектор всички одитори, делегирани в организации, следва да преминат по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител, без да им се прекратява служебното правоотношение.
Разпоредбата на чл. 87а от Закона за държавния служител не изисква съгласието на държавния служител за преминаването му от една администрация в друга. В тази връзка липсва правното основание вътрешните одитори – служители на АДФК, които към датата на влизане в сила на Закона за вътрешния одит в публичния сектор са делегирани на основание чл. 21, ал. 1 от Закона за държавния и вътрешнофинансов контрол в органите по чл. 12 и 14 да подписват декларации за съгласие за преминаване в съответната организация.
По едноличната преценка на директора на Агенция “Държавна финансова инспекция” е поискано да бъдат подписани такива декларации, което е в нарушение на Закона за държавния служител. В тази връзка искам да дадете разяснение по следните въпроси.
Първо, какво ще направите, за да гарантирате качествен одит и отстраняването на всички забележки на Европейската комисия до следващия доклад през септември?
Второ, на какво основание директорът на Агенция “Държавна финансова инспекция” е разпоредил подписването на декларация за съгласие на над 120 одитори, делегирани в министерствата и агенциите, и над 400 одитори, делегирани по общини? Какви мерки ще предприемете във връзка с допуснатите нарушения?
Трето, в нарушение на чл. 87а са прекратени служебните правоотношения на одиторите, като същите са назначени на трудови договори от кметовете на общини, което противоречи на единния класификатор на длъжностите в администрацията.
Моля за конкретни отговори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Заповядайте, министър Орешарски. Имате пет минути за отговор.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, известно е, че реформирането на финансовия контрол в публичния сектор от централизиран към децентрализиран модел бе забавено с няколко години, стартира едва в края на миналата година и беше осъществено през настоящата година.
Европейската комисия оцени високо старта на реформата, като в същото време обърна внимание на необходимостта да се развие и укрепи новоизградената система на вътрешен одит.
Конкретно на въпросите.
В Мониторинговия доклад на Европейската комисия от 16 май са констатирани слабости по отношение на подготовката на страната за получаване на акредитация за разширената децентрализация по програма ФАР и ИСПА. Вече отбелязах, че няма критики към системата на вътрешния одит в България.
След влизане в сила на Закона за вътрешния одит, същият бе децентрализиран и започна разработването на методология от централното хармонизиращо звено за вътрешен одит в Министерството на финансите. Същото подпомага професионалното обучение на вътрешните одитори съвместно с Школата по публични финанси към Министерството на финансите.
Във връзка с критиките на Европейската комисия, свързани с готовността на България да усвоява и контролира средствата от Европейския съюз, Министерството на финансите предприе редица действия.
На първо място, подписахме споразумение със Сметната палата за координиране на действията за подобряване управлението на публичните средства.
На второ място, предвидени са няколко типа обучение: обучение в областта на обществените поръчки, съвместно с Института за публична администрация и европейска интеграция. Наскоро приключи и обучението на главните секретари на министерствата и кметовете на общини по основните принципи на финансово управление и контрол.
На следващо място, в ход са обучения за работа в системата на управление и контрол по програма ФАР и ИСПА за всички вътрешни одитори от звената за вътрешен одит в министерствата, в които има целеви институции, по отношение на разширената децентрализация.
В Министерството на финансите се провеждат редовни срещи с отговорни ръководители от министерствата, ръководещи целевите институции по отношение на подготовката за разширена децентрализация, включително на равнище министри. За ускорено укрепване на системата на вътрешния одит Министерството на финансите ще привлече за едногодишен срок външна одиторска компания, която да подпомага вътрешните одитори в публичния сектор.
В обобщение, предприемаме всички необходими действия, за да се изпълнят поетите ангажименти по отношение на утвърждаването на новия модел на финансов контрол в публичния сектор в България.
На втория Ви въпрос, разпореждането е извършено не от директора на инспекцията, а от директора на Дирекция “Човешки ресурси”. На същия е наложено дисциплинарно наказание със Заповед № 48 от 22.05.2006 г.
На третия въпрос, да, информиран съм за отделни случаи, при които не са спазени разпоредбите на закона и бих цитирал Плевен, Невестино и още няколко други. Министерството на финансите е спазило съответните нормативни изисквания, с кметовете съм подписал двустранни протоколи, в които поименно са визирани одиторите и компютърната техника, която им се предоставя.
С направената корекция по бюджета на всяка община са прехвърлени средства за текуща издръжка, включително облекло. За случаите, за които имам подадени сигнали, ще възложа проверки от органите на Държавната финансова инспекция и при установени и докладвани нарушения ще предприема съответните действия по компетентност, в това число и спиране на субсидиите. А сигналите ще предоставя и на министъра на държавната администрация за предприемане на действия от неговата компетентност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Имате право на два уточняващи въпроса. Господин Мартин Димитров ще ги зададе, както разбирам.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На България е необходима стабилна система за вътрешен одит. Ако я няма, има два основни проблема. Първият е корупция, вторият е усвояването на европейските фондове.
Господин министърът използва няколко пъти думата “укрепване”. Обаче, господин министър, ние сме много силно обезпокоени, говоря за Съюза на демократичните сили, защото за какво укрепване говорим, като тази седмица в сряда 220 човека от системата за вътрешен одит са били уволнени, или ако искате да използваме думата “съкратени”? За какво укрепване да говорим, като хората, които бяха обучени по международни проекти да бъдат одитори, 90% от тях също така вече са вън от системата по различни причини?
Така че не се учудвайте, че ние сме много сериозно обезпокоени от това развитие. Няма как да се учудвате.
Работи ли финансовата инспекция според новия закон? Колко проверки е направила? Защото според нашите данни тя не работи, тя не функционира. Надявам се Вие да ни опровергаете, защото до влизането на България в Европейския съюз няма много време, и ако контролната система не функционира, дори сега това да не е ясна червена зона, ще стане. Така че са необходими енергични действия от Ваша страна. Място за спокойствие няма.
Обръщам се и към вас, колеги: място за спокойствие при неефективна контролна система от страна на българския парламент няма. Остана много малко време за предприемане на действия и за промяна.
За последните две години над 700 души са напуснали българската одитна система. В момента е налице ситуация, при която много качествени хора работят в общините на практика като ревизори. Наричат ги одитори, но те в много случаи броят кофите за боклук.
И един принципен въпрос към Вас, господин министър: по какви критерии се назначават одиторите в момента в министерствата? Защото наша бърза проверка показа много странни назначения: в Министерство на земеделието – двама души от Кърджали; в Министерство на икономиката – един човек от Видин; в Министерство на вътрешните работи – двама души от Враца; в Българската национална телевизия – един от Търговище; в Националната служба за охрана – един от Стара Загора; в Здравната каса – един от Сливен.
Тоест не се използва капацитетът от хора, натрупали опит за вътрешен одит, а се взимат набързо хора отнякъде другаде, да бъдат назначени, колкото да има одитори, което, уважаеми господин министър, буди недоумение у нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря.
Уважаеми господин Димитров, аз няколко пъти подчертах “укрепване”, тъй като само преди няколко месеца старите държавни финансови ревизори бяха превърнати в одитори. Това не става автоматично, това става с обучение, Вие пропуснахте да отбележите, че аз няколко пъти споменах и думата “обучение”. От тази гледна точка не броят и числеността на звената гарантират капацитета, а квалификацията и подготвеността.
Що се касае до втория Ви въпрос, аз си спомням, че в Комисията по бюджет и финанси имаше дебат как да бъдат назначавани одиторите и Вашето мнение беше, че министърът на финансите получава прекалено много права да определя дали да бъдат назначени или не. Сега имате обратно твърдение, че се назначават случайни хора. Всъщност в закона пише, че се назначават хора, които отговарят на определени критерии и Министерството на финансите съгласува тези назначения по професионалните критерии, които са описани в закона и нищо повече. Ние плътно следваме изискванията на закона и се стремим да гарантираме, че за вътрешни одитори ще бъдат назначавани хора с подходящата професионална квалификация, както са ни представени от ръководителите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Кой ще изрази отношението си към отговора? Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вижте, не става въпрос кой кого ще надприказва в момента, уважаеми колеги. Става въпрос за нещо принципно и много важно. И то е следното. Ако тази система не работи, в момента не може да стане толкова ясно, но догодина от 1 януари 2007 г. никой няма да може да скрие това. И имайте предвид, че това питане, което е отправено, не се основава на случайна информация. То се основава на много срещи. То се основава на това, че най-квалифицираните хора, повечето най-квалифицирани хора от тази система вече ги няма там. А капацитетът на един одитор се изгражда с обучение и практика. Нямате време, господин министър, тепърва да ги обучавате. Нито да добият практика хората, които се назначавате. И една неефективна система ще означава ниска степен на усвояване на европейските фондове. Тоест има потенциал много пари да дойдат в България, но ако определени системи не работят, тези пари няма да дойдат, уважаеми дами и господа. Така стоят нещата.
Така че с това питане, господин министър, се надявам у Вас да създам впечатлението за необходими спешни мерки и действия от Ваша страна и за многото кратки срокове, които остават. Защото, ако някой смята, че Европейската комисия ще спести своите забележки по тази тема, жестоко се лъже. Няма място за никакво спокойствие.
Освен европейските фондове, одитната система касае и въпроса с корупцията, както Ви казах. За мен моделът, който беше възприет в България не е правилен. Това във всяка община да има одитор, при положение, че малките общини в България основно дават заплати на определени хора и там целогодишно да стои одитор, както беше прието в България, за мен и за моите колеги от Съюза на демократичните сили е абсолютно неприемливо. Такъв европейски модел ние не можахме да открием. Моделът на инспекцията, който се прилага в България също е изключително странен и ние не можахме да открием негов европейски аналог.
Така че, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър, моля да приемете много сериозно нашите думи. Благодаря Ви, че има административно наказание за хората, които са поискали подписване на декларации, които не се дължат по закон да бъдат подписвани и наистина се надявам на спешни мерки във времето, което остава до края на годината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Димитров.
Следва въпрос на народния представител Маргарита Панева относно доизграждане и пускане в експлоатация на Гранично-контролен пропускателен пункт “Гюешево”.
Заповядайте, госпожо Панева, да развиете своя въпрос.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Тъй като измина повече от месец от поставянето на въпроса от мен, през последните седмици той беше широко обсъден в регионалните медии от Югозападна България. Всъщност въпросът относно доизграждането на Граничния пункт на Гюешево възникна у мен след една командировка в Македония за участие в конференция. За съжаление гледката, която констатирахме, заедно с колеги депутати, журналисти и други участници в конференцията, не беше никак лицеприятна. Сградите, в които работят хората от гранично-пропускателния пункт са в много окаяно състояние. За съжаление тоалетните след повреди в канализационната система бяха буквално заковани с дъски, което ни накара да се срамуваме от това, че влизаме в родната ни страна. Трябва да имаме предвид, че след 1 януари това ще бъде една външна врата, лицето на България, която става член на Европейския съюз.
Изградени са нови постройки. От медиите разбираме, че те са строени от фирмата “Сиконко”, която, за съжаление, не е довършила обектите, но си е прибрала документацията.
Бих поставила въпроса Вие имате ли информация и по-точно бихте ли могли да дадете информация докъде са стигнали нещата, има ли пускови срокове за обекта, това ли е фирмата изпълнител, има ли наложени санкции за това, че не е извършен строежът в срок? И ако да – какви са те? Ако ли не, какви мерки Вие ще предприемете, за да може наистина до края на годината обектите да бъдат пуснати в срок, защото те даже вече се рушат, а и там строят 15 различни служби безразборно. Такова нещо не бива да бъде допускано по-нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Господин министър, имате възможност да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господа народни представители, уважаема госпожо Панева! Абсолютно вярна Ви е информацията. Фирмата изпълнител е “Сиконко”. Договорът е сключен през 2003 г. В резултат на налагащо се извършване на допълнителни работи договорът е удължен, като крайният срок за завършване е 31.08.2005 г. Въпреки това към датата на изтичане на договора обектът отново не е завършен от фирмата. На фирмата е задържан депозит от 10 на сто, с което тя гарантира качеството на изпълнение. Към настоящия момент се изготвя документация за стартиране на нова обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки, за цялостното завършване на строително-монтажните работи. Надяваме се фирмата, която ще спечели този търг, да изпълни ангажиментите си през 2007 г. обектът да бъде изцяло завършен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
Госпожо Панева, имате думата за реплика.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Ще се възползвам от тази възможност, за да изразя мнението си, че, за съжаление, това като че ли е практика в нашата страна – да създаваме възможности и предпоставки фирми, които са печелили обществени поръчки, след това да се възползват от възможността да приберат това, което им се полага, за себе си и някой друг по-нататък да мисли за това какво ще се случи. Все пак искам по възможност да доуточните каква част от обема на работа е свършена дотук и колко остава да бъде довършено? И дали наистина тази нова дата за края на тази година ще бъде спазена, защото аз сериозно се притеснявам, че това няма да се случи. Още повече, че ви казах, че новопостроената база вече започва да се руши.
Възможно ли е да се направи нещо поне за тези тоалетни, защото е грозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Ще се възползвате ли от правото си на реплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: За съжаление аз нямам детайлна информация какво още предстои, но поне количествената стойност на работите за довършване са малко над 1 млн. лв. Това е обемът на новата обществена поръчка, която ще бъде пусната буквално през следващите седмици след изготвяне на документацията. И аз наистина се надявам, че все пак остават довършителни работи, а не цялостно изграждане на обекта и ще проявим усилия, в това число и при уточняване на контракта с новата фирма, максимално да ускорим завършването на този обект. Даваме си сметка за всички акценти, които и Вие подчертахте, че обектът е важен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва актуален въпрос от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев относно изпълнение на плана за приходите от ДДС.
Господин Димитров, заповядайте да развиете въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! В днешния ден събитията се развиват така, че ще Ви зададем втори много важен въпрос.
Знаете, уважаеми колеги, че данък добавена стойност се събира както на границата на страната, така и вътре в самата икономика. За първите пет месеца на тази година се получава един резултат от ДДС, събиран вътре в страната, който не се е случвал от 2000 г. насам. Резултатът е минус 70 млн. лв.
Този въпрос, уважаеми дами и господа, е много важен, защото от догодина се случва едно много важно нещо – че по отношение на търговията с Европейския съюз вече няма граници. И ако вътре в страната Националната агенция за приходите не може да събира ефективно ДДС, резултатът може да бъде много тежък за бюджета. Затова, господин Орешарски, се надявам на много задълбочен отговор от Ваша страна на този въпрос, тъй като нито структурата на износа и вноса са претърпели толкова сериозна промяна, че резултатът примерно, който от 2000 до 2005 г. е бил плюс 120 до плюс 204 млн. лв., изведнъж да стане минус 70 млн. лв. Това трябва да бъде обект на много сериозен анализ от Ваша страна още сега, защото догодина ще бъде късно.
Какво се е случило е въпросът, уважаеми дами и господа? Националната агенция за приходите в състояние ли е и има ли капацитета да събира данък добавена стойност, защото този въпрос е много ключов. Увеличено ли е връщането на ДДС? Ако това се е случило, дали става въпрос за порядъчни данъкоплатци? Гарантирано ли е, че ДДС се връща по-бързо само на добросъвестни данъкоплатци? Работи ли тази система?
Сега е моментът да задаваме този въпрос, защото догодина, ако тази система не функционира, цената ще бъде много висока и ще се появят проблеми за бюджета, които никой не е очаквал. Така че, уважаеми дами и господа, това е много сериозен въпрос, който касае стабилността на българската икономика и чието решаване също така трябва да бъде в рамките на тези месеци – преди края на годината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Орешарски, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Вие вече подчертахте спецификата при ДДС – че се събира в преобладаваща степен от Агенция “Митници” и в значително по-малка степен от Националната агенция за приходите. Уведомявам Ви за точните данни. Приходите в държавния бюджет от ДДС към 31.05.2006 г. са 2 млрд. 153 млн. лв., като сумата превишава тази от същия период на миналата година с 357 млн. лв. или преизпълнението е 19,8 – близо 20 на сто. Подчертавам, че преизпълнението на този данък е най-голямо в сравнение с преизпълнението от другите данъци.
Друг индикатор. Изпълнението към разчета за годината е 39,1% спрямо 37,4% за миналата година. Като се има предвид спецификата при администрирането на ДДС, тоест събира се и от Агенция “Митници”, и от НАП, но възстановяването се извършва само от НАП, митниците не извършват възстановяване на ДДС, Вие сами направете този анализ при следните данни: ръст на износа и вноса – приблизително 30 на сто. В това число, в структурата на вноса една немалка част са инвестиционни стоки.
От тази гледна точка аз лично на този етап не се притеснявам особено от Вашите коментари относно капацитета на НАП – новоизградената приходна агенция, да администрира ДДС. Остават нашите усилия да усъвършенстваме обмена на информация с информационните системи на страните членки с оглед на недопускане на срив, характерен за първите десет страни при влизане в Европейския съюз.
В допълнение бих искал да отбележа, че за успешното функциониране на НАП може да се съди по ръста и в прихода от преките данъци, включително от социалното осигуряване, въпреки намаленията на ставките по осигурителните плащания, вноски, както и по данък общ доход. Към края на м. май са събрани 3 млрд. 231 млн. лв., което е с 214 млн. лв. в повече или около 10 на сто преизпълнение спрямо същия период на миналата година. Отново подчертавам – тези цифри биха били по-големи, ако съпоставим коректно на база на действащите през миналата година за този период с 6 на сто повече осигурителни плащания и с 50 на сто по-нисък необлагаем минимум при данък общ доход. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Орешарски.
Реплика от народния представител Ясен Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! В отговора Ви нямаше нищо конкретно и той не даде никакъв анализ относно резултата, който е получен към края на м. май по отношение това, че ДДС вътре в страната е минус 70 млн. лв. Забележете, спрямо предходния период на миналата година това са минус 210 млн. лв. Не може да има такова обяснение – износът и вносът на инвестиционни стоки. В годините това е било една тенденция, но никога от 2000 г., както подчерта и колегата Димитров, не е имало такова неизпълнение.
В крайна сметка това е един от най-важните показатели по простата причина, че – живи и здрави, приети в Европейския съюз, ние няма да имаме граници. И тогава, какви мерки ще направи Министерството на финансите? То трябва да започне от анализ, ама сериозен анализ на тези цифри, така че, вземайки необходимите решения, ние всички да бъдем предпазени от възможността да бъде точен бюджетът.
Обсъждайки вчера на Бюджетна комисия Закона за облагане доходите на физически лица и намаляването на ставките на данъка, един от Вашите заместник-министри каза, че в крайна сметка рискът, който оценява Министерството на финансите от загубите на ДДС след 1 януари, е около 500 милиона. Ако ние не анализираме сегашните резултати и не вземем правилните решения, тези 500 милиона могат да ни се видят детска играчка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Орешарски, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз мисля, че бях доста ясен, но ще повторя. При 30 на сто ръст на вноса е логично “Митници” да събират повече ДДС. А при 30 на сто ръст на износа също така е логично НАП да възстановява ДДС. Вие не ме съветвате НАП да не възстановява ДДС, нали така? Ако е такъв съветът Ви, аз няма да го изпълня, защото има закони. Така че НАП ще продължи да възстановява ДДС на износителите. Аз ще се радвам, ако този износ продължи да расте и НАП да събира по-малко приходи от ДДС. За сметка на това за мен е важно общото число, което постъпва от ДДС, а вече подчертах, че то е с 20% по-високо, отколкото същият период на миналата година. Един добър според нас резултат на този етап.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва питане от народния представител Росица Янакиева Костадинова относно строителство на сграда на Български митници на ГПП “Стрезимировци”, община Трън, Пернишка област.
Заповядайте.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги, господин Орешарски! Съвпадение е, че задаваме подобни въпроси с колежката от област Кюстендил, но наистина става дума за тревожното изоставане на строителството на митницата в с. Стрезимировци, община Трън, Пернишка област.
Там през 1994 г. е започнато строителството на сграда на митницата, след като е проведена съответната процедура за възлагане на строителните работи по тогава действащото законодателство. Строителството е възложено на фирма “Паринженеринг”, подписан е договор за извършване на строително-монтажни работи на обща стойност от 1 млн. 748 хил. 500 лв., като до 1990 г. са усвоени над 90% от предвидените средства и сградата е почти готова, с изключение на някои дребни довършителни работи.
През м. май 1990 г. строителството на сградата е преустановено и обектът е замразен поради оспорване на актувана работа на приблизителна стойност от 60 хил. лв., като по-късно спорът е прехвърлен в съда, където продължава повече от седем години. През тези години обектът, в който са вложени много средства, не се стопанисва и съществува реална опасност да започне неговото разрушаване. В същото време обслужването на гражданите, преминаващи през гранично-пропускателния пункт “Стрезимировци”, е свързано с редица неудобства поради липса на нормални условия за работа на митническите служители.
Уважаеми господин министър, ще предприеме ли Министерството на финансите необходимите действия за довършване и въвеждане в експлоатация на сградата на митницата на гранично-пропускателния пункт “Стрезимировци”, с което ще се създадат нормални условия за работа на служителите на Агенция “Митници”, както и на преминаващите граждани и товари?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Янакиева.
Господин Орешарски, имате пет минути, за да развиете Вашия отговор.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янакиева, в отговор на Вашия въпрос с неудовлетворение искам да дам няколко подробности относно случая, който визирате. Действително строителството на обекта е започнало след проведен търг за избор на изпълнител. На 1.08.1994 г. – 12 години преди днешната дата, е сключен Договор за проектиране и строителство между Главно управление “Митници” (тогава), Столична митница и Митница “Перник” в качеството на възложител, и “Пакинженеринг” ООД – град Перник, в качеството на изпълнител. В процеса на изпълнение на договора са подписани множество анекси, като в последния е договорено пусковият срок да бъде на 30.05.1999 г. Впоследствие поради неспазване на договореното и незавършване на предвидените строително-монтажни работи от страна на изпълнителя строителството е преустановено. През 2002 г. са започнали съдебни спорове между Агенция “Митници” и фирмата-изпълнител, които продължават и досега. Междувременно Министерството на финансите предложи на фирма “Пакинженеринг” ООД извънсъдебно споразумение, което би дало възможност (там остава да се доинвестират малко средства) да се завършат обектите, но то не беше прието. При тези условия към настоящия момент нямаме друг вариант, освен да изчакаме делото. То е насрочено пред Върховния касационен съд и се надяваме да бъде проведено на 15.09.2006 г. Надяваме се, че след произнасянето (надяваме се това да бъде последното произнасяне) на съда можем да предприемем процедурите на нов търг или довършване на обекта от същата фирма в зависимост от решението на съда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Госпожо Янакиева, имате възможност да развиете два уточняващи въпроса към министъра на финансите.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Към казаното дотук вероятно бих могла да добавя само факта, че строителството на сградата на митницата в с. Стрезимировци е свързано по някакъв начин със строителството на база за отдих в местността “Ждрелото” близо до гр. Трън, която е построена върху земя общинска собственост и е финансирана от Агенция “Митници”. Вероятно има възможност за разговори с ръководството на община Трън за излизане от ситуацията, паралелно с решаване на проблема на самата сграда на митницата.
За хората, които живеят в този район, това решение е изключително важно, защото особено след започналите строително-ремонтни работи на пътя Пирот – Ниш голяма част от тежкотоварния трафик е пренасочен през този гранично-пропускателен пункт и това е гаранция за икономическо оживление в района.
Благодаря на господин министъра за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, няма ли да отговаряте? Добре.
Преминаваме към питането на народния представител Мартин Димитров относно политиката на правителството за увеличаване дела на частната пенсионна система.
Заповядайте, господин Димитров. Имате възможност да развиете питането си в рамките на три минути.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Българската пенсионна система е в тежко състояние. Няма български гражданин, който да не е наясно с това състояние на нещата. Горе-долу на един работещ човек се пада по един пенсионер. Една от решителните крачки за подобряването на тази ситуация е увеличаването на допълнителното и задължителното пенсионно осигуряване или на частния стълб. В тази връзка обаче правителството не е поело много ясни ангажименти.
На първо място, ще се спази ли това, което е записано в Кодекса за социално осигуряване – процентът, който отива в частния стълб, да нарасне от 4 на 5% още през 2007 г.? Надявам се да ми отговорите много конкретно на този въпрос.
Също така е важно за всички български граждани каква ще бъде Вашата политика през 2008 и 2009 г., пак в същия контекст. Не може като икономист през Вас да не са минавали изследвания, които показват, че устойчивост на частната пенсионна система ще се получи, когато този процент достигне 8. Няма как да не сте виждали това. А тези изследвания са достатъчно добри, за да покажат, че нещата стоят наистина по този начин. Изграждането на стабилно функционираща частна пенсионна система ще намали натиска върху разходопокриването, което е в много тежко състояние. В момента се получават субсидии от държавния бюджет.
Уважаеми господин министър, надявам се да ни разкриете в този ден и час Вашата визия по тези въпроси, как си представяте бъдещото развитие на частната пенсионна система в България, още повече, че обикновено на тези въпроси сегашното управляващо мнозинство на БСП, НДСВ и ДПС не отговаря. А знаете, че устойчивост и предвидимост се получават тогава, когато се поемат ясни ангажименти и когато те се спазват в бъдеще.
По отношение на българската пенсионна система бяха предприети някои мерки, но вярвам сам да признаете, че без голям и значим частен стълб стабилност не може да има. Това признание също ще бъде важно. Вероятно ако го споделите в коалицията, ще има стойност.
Много хора в България чакат отговор на този въпрос, защото при сегашните 4%, дори да станат 5%, когато му дойде времето, господин министър, те няма да получават значима пенсия от този фонд. За да има стимул човек да плаща осигурителна тежест, ако знае, че от частния пенсионен фонд ще може да получава пенсия, която може да му осигури достоен живот, ще има и по-голям стимул да плаща общите осигурителни вноски. Трябва да вземете и това предвид във Вашия отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин министър, можете да развиете отговора си в този ден и час. Такова е очакването. Разполагате с пет минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, напълно споделям Вашата загриженост за развитие на пенсионната система. Вие си давате сметка, че състоянието на пенсионната система не е функция от решения през последните няколко месеца или ще бъде значително изменена от решения в следващите няколко месеца.
В контекста на конкретните Ви въпроси Вие поискахте много ясен отговор – да, през 2007 г. ние предвиждаме вноската да се увеличи от 4 на 5%, но подчертавам, че това ще стане без изменение на общата данъчно-осигурителна тежест. Това ще стане в рамките на съществуващата данъчно-осигурителна тежест. За следващите две години в нашата 3-годишна средносрочна прогноза не предвиждаме по-нататъшно изменение на вноската, но Ви уверявам, че при актуализацията на тази рамка ще потърсим възможности отново да увеличим със следващи стъпки вноските за втория стълб на пенсионната система, в контекста на състоянието на данъчно-осигурителна тежест като цяло в икономиката с оглед да не разбалансираме достигнати позитивни пропорции и да запазим от друга страна, както стимулите за предприемачеството, така и да осигурим възможности за стабилно и устойчиво развитие на пенсионната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, министър Орешарски.
Господин Димитров, можете да зададете два уточняващи въпроса. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Господин Орешарски, какво точно имахте предвид под запазване на данъчно-осигурителната тежест. Аз не можах да Ви разбера и е хубаво да уточните и за мен, и за българския парламент. Имате предвид, че данъците няма да намаляват? Няма да има спад на данъците догодина? Това ли имате предвид или че общото преразпределение ще остане под 40%, както обеща тройната коалиция? Кое от двете неща имахте предвид? Защото аз лично не Ви разбрах.
Вие казвате, господин Орешарски, че при наличие на пари ще бъде увеличавана частната пенсионна система. Но проблемът в случая е следният: че ако няма ангажимент на правителството, когато има повече пари, те могат да бъдат харчени за всякакви начинания. Може би една от възможните най-високи употреби е увеличаването на частния стълб в пенсионната система, но аз, познайте защо, не вярвам, че сегашният кабинет ще върви в тази насока!
Така че ми се искаше да има по-голям ангажимент и от Ваша страна, и от страна на българското правителство. Ще бъде ли постигната в рамките на този мандат устойчивост на допълнителното задължително пенсионно осигуряване? Ако стане 5%, отговорът е „не”. И стимулът хората да плащат осигурителни вноски, имайки предвид, че част от тези вноски отиват в частната пенсионна система, ще остане нисък. Това е целият въпрос.
Надявам се отново на повече натиск и решителност от Ваша страна в тази насока.
Защото, имайте предвид, дами и господа, че развитието на българската пенсионна система е надолу. Демографската криза ще задълбочава проблемите и ще трябват все повече пари, които да се дават от бюджета за пенсии. Буквално хората, които работят, плащат, пенсионерите - получават. Но тези, които работят, намаляват, а пенсионерите стават все повече. И ако не се появи друга система, която да дава пенсии, каквато е частната, рисковете пред сегашната разходопокривна ще стават все по-големи. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря.
Уважаеми господин Димитров, Вие вероятно очаквахте да кажа “не” в отговора си, затова и репликата Ви беше настроена по-скоро към отрицателен отговор, а не към отговора, който Ви дадох. Да, правителството ще изпълни ангажимента, който е записан в програмата, и ще увеличи вноската от 4 на 5. Подчертах също, че ще търсим възможности и през следващите години да увеличаваме тези стъпки, без да увеличаваме, подчертавам, без да увеличаваме данъчно-осигурителната тежест сумарно. Вие знаете, че общото равнище на данъчно-осигурителната тежест е изключително важно от гледна точка на стопанската активност и много пъти сте защитавали този подход. Така че от тази гледна точка мисля, че разбирате моите притеснения стабилизирането на частната пенсионна система да не доведе до увеличаване на данъчно-осигурителната тежест. Ще търсим вътрешни преразпределения за сметка на първия стълб да увеличаваме втория. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Димитров, ще изразите ли отношение към отговорите? Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Както разбрахте, уважаеми колеги, от отговора на господин министъра, има едно вярно нещо, нещо, бих казал, значимо - че са необходими средства, за да се правят реформи. И това е вярно. Но тази година в бюджета идват милиард лева повече досега от това, което е очаквано. Тоест пари има, въпросът е дали има воля за реформи. Това е ключовият въпрос.
И, господин министър, говорейки за пари и тяхното идване в бюджета, искам да Ви върна към темата с ДДС, защото Вашият отговор не ме удовлетвори. По простата причина, че структурата на износа и вноса не е много по-различна от 2000 г. насам. Тоест няма събитие, което да може да обясни, че резултатът може да бъде плюс 140 милиона за първите пет месеца на 2005 г. и минус 70, тоест разлика от минус 210 млн. лв. за първите пет месеца на 2006 г. И това го повтарям не за друго, уважаеми колеги, а за да потърся вашето внимание и съдействие и да алармирам общественото мнение, че нещо в цялата работа куца. Струва ми се, че в такива случаи, когато нещо куца, е по-добре да си го кажем и да има признание и да се потърси решение, отколкото да се каже: ами те приходите от ДДС на границата растат, така че живейте спокойно, мили български граждани, не се притеснявайте по тази тема!
Във връзка с това, господин министър, аз се надявам някакси по-сериозно да приемете това наше безпокойство и да има по-активни и по-решителни мерки от Ваша страна, защото, уважаеми дами и господа, догодина действително няма да има българска граница към целия Европейския съюз, и ДДС, който ще бъде събиран от целия български бизнес, ще бъде събиран вътре в страната. И ако има някой, който не може да се справи с тази работа, основният приходоизточник на бюджета може да е проблематичен. А ако стане проблематичен, уважаеми дами и господа, ще има много други проблеми, свързани с това.
Знам, че покрай европейската интеграция се случват много неща, има много ангажименти, много работа трябва да се свърши, това е така. Но има няколко ключови момента, по които не може да не се работи, по които не може българското правителство да не проявява решителност. Защото от догодина България ще бъде много различна, живот и здраве, влизайки в Европейския съюз. И ако не се съобразим с тези разлики, ще стигнем до мини кризи в отделни области, които ще ни струват много скъпо. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Димитров.
Това беше последният въпрос към министъра на финансите господин Орешарски.
Следват въпроси към министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски.
Първият въпрос е на народния представител Ваньо Шарков относно дейността на Националния медицински координационен център.
Заповядайте, господин Шарков, да развиете своя въпрос.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, макар и малко!
Господин министър, на 3 август 2004 г. с Постановление № 197 на Министерския съвет беше създаден Националният медицински координационен център. Той е пряко подчинен на Вас, господин министър. Центърът ръководи и координира оказването на медицинска помощ при ликвидиране на последствията, причинени от бедствия, аварии, катастрофи и терористични актове. Той поддържа или би трябвало да поддържа 24-часова връзка с различни ведомства, имащи отношение към ликвидиране на последствията от бедствия, аварии, катастрофи и тероризъм, като Държавната агенция “Гражданска защита”, Комисията по бедствия и аварии, Министерството на вътрешните работи. Центърът координира работата между Националната система за спешна медицинска помощ, регионалните центрове по здравеопазване, лечебните и здравните заведения.
Първоначално този Национален медицински координационен център беше ситуиран в сградата на Военномедицинска академия, след това за него беше отделен терен за строителство на сграда на три етажа с разгърната площ 1400 кв.м. на обща стойност 1 млн. 662 хил. лв. В момента на създаването на този център и в края на 2004 г. в него работеха 23 специалисти, в 2005 г. – 33, в момента са 33-ма, но доколкото съм запознат, са назначени 28 човека.
Бюджетът за 2004 г. е около 140 млн., около 316 – за 2005 г. и 306 – за 2006 г. Съгласно правилника за устройството и дейността на този център бюджетът се формира и от собствени приходи. Това са дейности по обучение, квалификация, подготовка, разпространяване на печатни материали, участие в международни програми и проекти.
Във връзка с това, уважаеми господин министър, моите въпроси към Вас са каква точно дейност е реализирана от Националния медицински координационен център от неговото създаване до днес? Какви са реализираните собствени приходи? Каква е квалификацията на лицата, които са назначени на работа в този център? Проведен ли е конкурс за неговия директор? Завършено ли е строителството на центъра, за което бяха заделени над 1 млн. лв. в бюджета за 2005 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър, да развиете своя отговор на зададения въпрос.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаема госпожо Михайлова, уважаеми господин Шарков, уважаеми колеги! Доктор Шарков почти отговори на всичките си въпроси, които зададе. Аз може би само ще уточня някои данни и ще допълня още нещо. Този център събира, обработва и анализира информация, постъпваща от регионалните центрове по здравеопазване, от всички лечебни заведения, поддържа данни за лечебните и здравни заведения, потенциално опасни обекти. Това са 372 радиологични, химически, екологични лаборатории и прочие. Участва в ликвидиране на последствията при възникване на природни бедствия – тук имам справка, ако се интересувате, ще Ви я дам. Служители от Националния медицински координационен център вземат участие в дейността на редица междуведомствени групи и комисии по разработване на нормативни документи. Центърът обаче няма реализирани собствени приходи, поради неизградена материално-техническа база. Това не позволява формирането на бюджета от собствени приходи, тоест дейности по обучение, квалификация, подготовка и разпространение на печатни материали в съответствие с действащия устройствен правилник.
В подготовката на Министерството на здравеопазването за действие на територията на Гърция при извършване на евентуален терористичен акт – имаше такова учение във връзка с Олимпиадата, центърът участваше много активно. По същия начин взе участие в „Черноморски страж” - 2005 г., „Колвекс” - 2005 г. и т.н.
От създаването му с постановление от 3 август 2004 г. до настоящия момент са назначени, Вие вече ги казахте, аз само ще ги повторя, 28 служители – вярно е, че миналата година са били 33-ма, но след това ги намалихме с 5 и останаха 28. Понеже Вие питате с какъв ценз и квалификация са служителите, свързани със специфичната дейност на центъра, лекарите са 4, физик – 1, химик – 1, биолог – 1, инженер – 1, счетоводители – 2. Административно-стопанското обслужване се осъществява от 6 служители. Освен изброените по-горе служители са назначени 5 диспечера на 24-часово дежурство. Директорът на Националния медицински координационен център е назначен със заповед на министъра на здравеопазването до провеждането на конкурс. Вие знаете, че той все още не работи в пълен обем.
Националният медицински координационен център се изгражда, както вече Вие споменахте, върху територия на Военномедицинска академия, която е безвъзмездно предоставена – това държа да подчертая, от Министерството на отбраната на Министерството на здравеопазването, което води до спестяване на значителни средства.
Започна разработването на така наречената Телефонна подсистема „112” за спешна медицинска помощ, като елемент на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. За целта беше изграден, Вие казахте – 3, а той е на 4 етажа, точно тази система наложи изграждането на още един етаж. Строителството на центъра вече е почти завършено с приемането на Акт 15. Предстои да бъде приет Акт 16. До 30 юни ще бъде подписан констативният акт за установяване на годността – този Акт 16, за който говорим, а това е основание за назначаване на държавна приемателна комисия за подписване на протокол за установяване на годността и ползване на строежа и издаване вече окончателно на разрешение за ползване от органите на Дирекция за национален строителен контрол. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Шарков, имате право на реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Аз наистина прочетох задълженията на този Национален медицински координационен център, така както е неговият правилник за устройството и дейността, който е приет през м. октомври 2004 г. Не мога да разбера участието на Националния медицински координационен център и неговото обучение във връзка с Олимпийските игри, след като те бяха проведени преди създаването му, но нека това да не го коментираме.
Всъщност искам да ви кажа няколко неща. Съгласно този правилник за устройството и дейността, задачите, които той изпълнява, са: предоставяне на информация за медицинската обстановка, експертна оценка на медицинската обстановка, организиране на медицинско осигуряване, план за медицинско осигуряване, възлагане на конкретни задачи на лечебни и здравни заведения, координиране на дейността на медицинските екипи, координиране на потоците за евакуация, обучава медицински специалисти, изгражда, поддържа и управлява информационна система с данни за регистрираните лечебни заведения – лечебните заведения с разрешение за извършване на лечебна дейност, изработване на прогнози и анализи, свързани с медицинското осигуряване при кризи.
Не мога да разбера как при един такъв Национален медицински координационен център, натоварен изключително и само с медицински задачи, работят само четирима лекари? Забележете, искам да ви припомня само един факт – по време на последните наводнения, когато Никопол пострада най-тежко, Националният медицински координационен център, който трябваше да координира дейността между медицинските центрове, лечебните заведения и т.н., изпраща там само двама инженери?!
Последното, което искам да Ви кажа, господин министър, просто искам да Ви обърна внимание, защото то е направено от Вашия предшественик преди Вие да бъдете министър – има обявление за малка обществена поръчка от 15 юни 2005 г. Тук е описано и аз ще Ви го предоставя, за да видите – то е от „Държавен вестник”, обществена поръчка за 150 хил. лв. без ДДС и най-интересното, забележете, при 28 души назначени на щат, пише следното нещо: „Оперативни мебели, плот ламинат, позиция № 1, бюро-оперативно – 54 бр.”. Как 28 човека работят на 54 бюра? Ето това нещо просто не мога да го разбера! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Ще се възползвате ли от правото си на реплика, господин министър?
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаема госпожо Михайлова, уважаеми д-р Шарков! Всичко това, което казахте – явно Вие сте добре осведомен, за работата на Националния медицински координационен център, е точно така. Какво е положението, обаче – защо са поръчани тези бюра? Този център сега работи с малък капацитет – аз не знам дали Вие сте ходили, в момента ние не говорим за този център, който ще има огромен капацитет и с тези огромни възможности, които той ще предложи, след като той бъде завършен. Той не е завършен. В момента те разполагат с няколко стаи в приземния етаж на Военномедицинска академия и там работят тези 28 човека. Затова толкова малко са лекарите. Предвижда се, след като влезе в действие да има възможност за разгъване на неговата дейност в пълен обем. Там ще работят не 58, даже за първи път чух, че са точно 58 бюрата, но поръчката е направена преди мен – Вие го казахте правилно, но там ще работят много повече хора. Защото, вие разбирате, че за да се разгърне такава огромна дейност, там трябва да бъдат много хора. Така че нека да изчакаме да видим, да започне да работи и тогава може би някои от нещата, които Вие смятате, че са неправилно извършени, ще се покажат на дело. Сега в момента, пак ви повтарям, той работи с много намален обем на работа. В няколко стаи са настанени хората. След приемането му, тогава мисля, че обемът вече ще бъде много по-голям. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Следва въпрос от народния представител Ваньо Евгениев Шарков относно развитието на филиали за спешна медицинска помощ в България.
Заповядайте, господин Шарков, да развиете Вашия въпрос.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, безспорно развитието и модернизирането, както кадровото и техническото осигуряване на системата за спешна медицинска помощ е от изключителна важност за здравната сигурност на населението в страната. Не един път и тук в парламента сме дебатирали с Вас и с наши колеги, както и в Комисията по здравеопазването, състоянието на цялата система за спешна медицинска помощ и възможностите за нейното развитие.
За съжаление това, което се чува и в последно време, най-опасното е, когато правиш единствено стратегия за преструктуриране, а нямаш стратегия за развитие. В това отношение разкриването на нови филиали за спешна медицинска помощ от 2001 г. насам е наложително да бъде съобразено и с фактическата нужда на хората от съответните общини, така както е записано в правилника за дейността на центровете за спешна медицинска помощ, както и с възможностите наистина за осигуряване на една качествена и навременна медицинска грижа за пациентите.
В тази връзка, уважаеми господин министър, моите въпроси към Вас са:
1. Колко нови филиала за спешна медицинска помощ са разкрити за периода 2001-2005 г. в България, по какви критерии и в кои общини?
2. Каква е кадровата, техническата и транспортната им обезпеченост, както и има ли общини без филиали за спешна медицинска помощ или такива с повече от един филиал? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Шарков.
Господин министър, имате думата за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Шарков, отговарям директно – в страната съществуват 28 самостоятелни центъра за спешна медицинска помощ със 188 филиала към тях. Критериите за създаването на тези 28 центъра за спешна медицинска помощ и филиалите, както и стандартите за медицинския персонал в структурата са заложени в Наредба № 7 още в началото на преструктурирането на бързата и неотложна медицинска помощ в спешна медицинска помощ през 1994 г. При тяхното формиране са взети под внимание гъстотата на населението, обслужваната територия, инфраструктурата на регионите, пътища, време за достигане на санитарния автомобил за достигане до пациента в обслужвания район и т.н.
На конкретният въпрос. През периода 2001-2005 г. са разкрити два филиала за спешна медицинска помощ. През 2001 г. е разкрит филиал за спешна медицинска помощ в село Кирково към центъра в Кърджали с 5 щатни бройки висш медицински персонал, 5 броя среден медицински персонал и 6 броя друг персонал. През 2003 г. числеността на този филиал е увеличена с 15 щатни бройки и един екип е изнесен в село Чорбаджийско. Знаете, че този район има огромна площ – 538 кв. м., 25 хил. души население, но са пръснати в 73 населени места. През 2004 г. е разкрит още един филиал за спешна медицинска помощ в гр. Гълъбово към центъра в Стара Загора. Общата численост на персонала там е 15 щатни бройки. Знаете, че на територията на община Гълъбово е разположен ТЕЦ "Марица-изток". Двата филиала за спешна медицинска помощ разполагат с по два санитарни автомобила УАЗ и "Ситроен". От общо 264 общини в Република България в 188 са разкрити филиали за спешна медицинска помощ.
На вторият въпрос – няма нито една община с повече от два филиала.
С оглед подобряване организацията на медицинското обслужване на населението са пребазирани следните екипи: от филиала за спешна медицинска помощ в гр. Каварна - в гр. Шабла; от филиала за спешна медицинска помощ в гр. Пещера - в гр. Брацигово; от филиала за спешна медицинска помощ гр. Разлог в гр. Якоруда и от филиала за спешна медицинска помощ гр. Свиленград, един екип за първа помощ с 10 щатни бройки в гр. Любимец, в рамките на центъра за спешна медицинска помощ в гр. Хасково. Всички екипи разполагат със стандартното медицинско оборудване, необходимо за оказване на медицинска помощ.
Знаете, че в момента разработваме една дългогодишна програма за преструктуриране на спешната медицинска помощ в страната. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Шарков, имате думата за реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, предполагам че е някаква печатна грешка, защото казахте, че няма община с повече от два филиала. Мисля, че няма общини с повече от един филиал, защото няма как да има повече от два филиала в една община.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Да, повече от един филиал. Допусната е грешка.
ВАНЬО ШАРКОВ: Вероятно е грешка, и аз така го разбрах.
Искам само да Ви обърна внимание на следното нещо. В един по-предишен парламентарен контрол, когато говорихме за това каква медицинска техника и апаратура е осигурена за спешна медицинска помощ от 2001 г. досега, стана дума, че навсякъде срещу тази медицинска апаратура – говорим за ЕКГ-та, за реанимобили, говорим за аспиратори и т.н., навсякъде в тази таблица стоеше числото нула. От 2001 г. досега има закупени десетина нови реанимобила. От 2001 г. досега, дори и преди 2001 г. неадекватни финансови възнаграждения на хората, които работят изобщо в сферата на спешната медицинска помощ, в резултат на което и никой вече не иска да работи в нея, поради което започва деквалификация на персонала в спешна медицинска помощ.
Говорихте за нещо, което се казва "изнесени екипи" на спешна медицинска помощ. Мисля, че нито в Закона за лечебните заведения, нито в Наредбата за спешна медицинска помощ, нито някъде в Стратегията за развитие на здравеопазването в България има понятие "изнесени екипи".
Накрая искам да Ви кажа още едно нещо. Доколкото съм запознат, в Шабла, Якоруда и последните две общини, които посочихте, може би е необходимо да направите справка, но тези така наречени изнесени екипи или не знам точно как се наричат, имат персонал 10 души – 5 медицински сестри и 5 шофьора. С цялото ми уважение към медицинските сестри, не мисля, че това е екип, който може да окаже адекватна, навременна и достатъчна спешна помощ при, не дай си Боже, някакви бедствия, аварии, катастрофи и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Шарков! Абсолютно сте прав за нещата, които бяха изнесени. Знаете, че аз многократно от тази трибуна говорих по проблемите на спешната помощ. Ясно е, че нещата със спешната помощ не вървят и то не от тази година, а от доста години насам, затова защото отделянето на спешната помощ от болничната, създаването на изключително самостоятелни административни центрове, които нямат връзка с болницата, а връзката се осъществява само с това, че болницата е в същата сграда или близко до центъра, с много трудно осъществима взаимовръзка между болницата и спешната помощ. Всичко това ни доведе до презумцията, че трябва да бъде извършено действително някакво преструктуриране на тази спешна помощ.
Освен това държа да кажа, че от 2001 г. насам са закупени само няколко автомобила – някъде около 10 автомобила. Вие го казахте, точно така е. И това е по частна инициатива. В момента обаче върви търг – предполагам, че вече сте чели, има обява, ние сме обявили търг за около 3,5 млн. евро, общо за около 7 млн. лв., за закупуване на нови санитарни автомобили. Санитарните ни автомобили са в ужасно състояние. Те не могат да извършват дейност, за която са предназначени.
За екипите, които са изнесени. Вие знаете, че не можем да разкрием повече филиали, не можем да разкрием нови центрове за това, защото парите, които са определени по Програмата за поддържане на спешната помощ, са точно фиксирани в рамките на закона. Тези пари трябва да бъдат използвани по най-рационален начин. Затова не можем да разкриваме по искане на много общини филиали. Мога да ви уверя, че в момента почти няма община, която да не иска да разкрием поне един допълнителен център, филиал, което е невъзможно.
В следващата година действително ще разкрием някои допълнителни филиали, но това ще бъде съобразено вече с бюджета, с който разполага спешната медицинска помощ. Така че с тези изнесени екипи се опитваме да съкратим времето, защото вие знаете, че в София, ако спазваме онази процедура, която беше досега, излизането например на една линейка от "Сливница", за да стигне до "Люлин" или до "Младост" означава повече от половин час време. Неслучайно имаше толкова оплаквания досега. Сега екипите са изнесени в отделни поликлиники, базирани са там и можете да проверите, за да видите, че вече няма такива закъснения. Ние влизаме в рамките на 10 мин., даже някъде и по-бързо. Така че правим всичко, което е по силите ни и, разбира се, според финансовите възможности, за да преобразим, да реализираме една действително добра спешна помощ. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към въпрос, зададен от народният представител Филиз Хюсменова относно становището на Министерството на здравеопазването във връзка с продължаващото лечение със скъпи лекарства на болни от множествена склероза.
Заповядайте, госпожо Хюсменова.
ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Бих искала да получа отговор относно възможностите за продължаващо лечение на болни с диагноза “множествена склероза” със скъпи лекарства, заплащани от Здравната каса през 2006 г.
С решение на Управителния съвет на Националната здравна осигурителна каса, чийто председател е заместник-министърът на здравеопазването Емил Райнов, от началото на 2006 г. беше спряно лечението със скъпоструващи лекарства на болни от множествена склероза, преминали двегодишен курс на лечение. До миналата година имаше такава възможност.
Всеки болен от множествена склероза получи писмо от Районната здравноосигурителна каса, в което го информираха за прекъсване на лечението. Болните, подали вече документи в районните каси, бяха привикани да си вземат документите обратно, без да се предлага някаква алтернатива. Въпреки подписката, събрана от неправителствената организация на болните от множествена склероза “МС-общество” и протестите на болните от множествена склероза, репортажите по Националната телевизия и специалната пресконференция в “София-прес” Националната каса не предприе никакви конкретни мерки да информира болните от множествена склероза, на които спира лечението със скъпоструващите интерферони след двегодишен курс, за възможните форми на продължаващо лечение, алтернативно лечение или за възможностите за провеждане на рехабилитация или други дейности, които биха подобрили тяхното състояние по клинични пътеки, заплащани от Касата. Болните нямат пряк достъп и до информация за лекарствата, на които имат право, за лечение на симптоматиката, която съпътства заболяването и които частично се поемат от Касата.
Заболяването множествена склероза засяга предимно млади хора в активна възраст от 20 до 40 години. Лечението на месец струва 2000 лева. Ясно си давам сметка, че лекарството трудно може да се купи от човек, болен от множествена склероза, при равнището на сегашните доходи в страната. Не е тайна, че при липсата на адекватно поддържащо лечение на болните от множествена склероза се стига до тежка инвалидизация.
Уважаеми господин министър, запитването ми към Вас е: какви мерки ще предприемат Националната здравноосигурителна каса или Министерството на здравеопазването, за да не бъдат изоставени хората, болни от множествена склероза, след двегодишно лечение? Защото няма данни, че двегодишният курс на лечение на болни от множествена склероза със скъпоструващи лекарства е достатъчен за подобряване и поддържане на състоянието на болния за продължителен период от живота му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Хюсменова, от 2000 г. Националната здравна каса изпълнява програма за лечение на множествена склероза с бета интерферони. До края на 2004 г. Националната здравна каса е заплащала до 4-6-месечни курса за лечение с интерферон бета. Поради наличието на финансови средства през 2005 г. Касата е имала възможност за заплащане на повторен двугодишен курс на лечение. През 2006 г. обаче Управителният съвет на Националната здравна каса взема решение за промяна на този срок на лечение на болните и от четири години той е намален на две години, като съображението е, че при липса на ефект от лечението е безсмислено да се продължава курсът на лечение. Приетите промени в срока на лечение са съгласувани с Българския лекарски съюз и са част от Националния рамков договор за 2006 г.
Намаляването на срока на две години дава възможност за лекуване на по-голям брой пациенти, тъй като броят на болните в годините прогресивно е нараснал. През 2003 г. са били 700; през 2004 г. – 896; 2005 г. нарастват на 1050. Вижте какви са цифрите: за всичко това през 2004 г. са отделени 10 милиона, за 2005 г. – 15 милиона, или средствата, които се заделят за лечението само на това заболяване, представляват 40% от средствата за плащане за скъпоструващото лечение от Националната здравна каса за всичките 18 на брой програми за заболявания с тежка степен на инвалидизация. За лечение при обостряне на мултиплената склероза, а така също и за усложненията, протичащи при това заболяване, в лекарствения списък на Националната здравна каса фигурират още 19 други лекарства. Специалистите препоръчват лечението на пациенти с мултиплена склероза да се оценява на всеки две години от началото на терапията и лекуващият лекар да вземе решение за последващото лечение. Понастоящем няма окончателни доказателства за необходимата максимална продължителност на лечението с интереферони при тези болни. След приключване на лечението с интереферон бета Националната каса реинбурсира нови 19 други лекарствени средства. Болните подлежат на диспансеризация при специалист невролог. Това се извършва съгласно Наредбата за профилактични прегледи и диспансеризацията на Министерството на здравеопазването.
В пакета болнична медицинска помощ Националната здравна каса е регламентирала клинична пътека, която включва хоспитализация на пациентите при поставяне на диагнозата “мултиплена склероза” и при остър пристъп в хода на заболяването. На пациентите е гарантирана рехабилитация по клиничната пътека, физиотерапия и рехабилитация на заболялата централна нервна система.
В момента Националната здравна каса съвместно със специалисти разработва нови критерии, искам да ви осведомя за това, с цел онези болни, а те твърдят, че това са около 10% от тези, които са лекувани до две години, които имат подобрение от лечението, да продължат това лечение. Когато лечението е неуспешно, след двегодишно лечение, е мъчение за самите болни и загуба само на финансови средства. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Хюсменова, имате думата за реплика към министъра.
ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА (ДПС): Благодаря, господин председател.
Благодаря за отговора, който ми давате, господин министър. Аз обаче имам още два доуточняващи въпроса към Вас:
Първо, е ли е възможно държавният бюджет да поеме скъпоструващото лечение с интерферон бета, както при онкоболните, с оглед продължаване на лечението след двегодишния период?
И вторият ми въпрос е: възможно ли е Министерството на здравеопазването да съдейства за увеличаване на разрешения брой изследвания на ядрено-магнитен резонанс в настоящия действащ Национален рамков договор или при подготовка на следващия? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата да отговорите на двата допълнителни въпроса.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Хюсменова, мисля, че отговорът на Вашите два въпроса може да бъде точен, само ако знаем през следващата година Министерството на здравеопазването с какви средства ще разполага. Естествено е, че ако бъде увеличен бюджетът на Министерството на здравеопазването в областта на така наречените програми, по които ние финансираме отделните групи заболявания, няма никакъв проблем да бъде поето от Министерството на здравеопазването. Ако обаче се запази същият процент, който знаете че е 4,4, а при новите виждания, които дочувам, още не сме ги окончателно финализирали, ако се запази този бюджет, няма да можем естествено да поемем повече програми.
Така че отговорът ще може да бъде даден, след като видим какъв ще бъде бюджетът на Министерството на здравеопазването следващата година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към питане от народния представител Евгени Чачев относно проекта за новата национална здравна стратегия 2007-2012 г.
Господин Чачев, заповядайте да развиете Вашето питане.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През последните пет години редица показатели на здравето на българската нация бележат влошаване, а за по-малко и по-некачествени услуги българинът дава много повече пари от останалите европейци под формата на осигуровки, формални и неформални плащания. Въпреки това, правителството налага схващането, че главният проблем е липсата на пари и затова здравната вноска трябва да се повиши. Това е на път да компрометира и малкото осъществени реформи в българското здравеопазване. Няма достъпни лекарства, не стигат направления за прегледи, болният плаща осигуровки, плаща и на ръка, за да се добере до медицинска помощ, спряна приватизация, блокирано доброволно осигуряване, липса на инвестиции, огромни дългове и дефицити. Над 1 милион българи са без здравни осигурителни права. Болният е превърнат в ненужен досадник.
За няколко месеца правителството рецентрализира здравната система. Първата стъпка беше поставянето на болниците под партиен контрол. Повсеместно БСП кадри заеха управленските длъжности, разбира се, с едно изключение – протежетата на ДПС запазиха местата си.
Така приоритет за болничните директори е да се харесат на Вас, господин министре, без значение какво мислят болните българи.
Втората стъпка беше Националната здравноосигурителна каса, която след една година Ваше управление е толкова независима и обществена институция, колкото деловодството на Вашето министерство.
И, разбира се, третата стъпка бе Лекарският съюз.
Резултатите – ограничен достъп до медицинска помощ, висок ръст на нерегламентираните плащания, огромни дългове за болниците, по-ниски заплати за медиците, лекарства само за богатите. В тази връзка е и моето питане: защо не стигат парите за здравеопазване и какво може да се направи без да се вдига данък здраве? По какъв начин проектът за новата Национална здравна стратегия 2007-2012 г. ще реши проблемите на здравната система? Не считате ли, че вместо да се вдигат от 6 на 8% вноските за държавното осигуряване, трябва да се намалят на 4%, а частните фондове да конкурират Здравната каса, както е в европейските страни? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате пет минути да отговорите на питането на народния представител Евгени Чачев.
Заповядайте.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря Ви, господин заместник-председател.
Уважаеми господин Чачев! Финансирането на здравната система в България се осъществява основно от публични източници при нисък процент на здравната вноска – 6%. Не знам откъде си измисляте тези 8%. Участието на доброволните здравноосигурителни фондове е силно ограничено – около 1% от финансирането на здравната система поради отсъствието на пазарни условия за разгръщане на тяхната дейност. Ако сте чели добре стратегията, знаете, че ние категорично подчертаваме, че сме за развитието на тези доброволно осигурителни фондове и даваме възможност да участват в здравноосигурителната система.
През последните години високият ръст на разходите за лекарства, както в повечето европейски страни, надвишава ръста на общите разходи за здравеопазване. Лекарственият сектор изисква регулация на цените и обемите. Опитът в другите страни в Европа показва, че трябва да се предприеме комбинация от регулаторни мерки, които ще доведат до усъвършенстване на контрола върху цените и референтното ценообразуване. Разходите от държавния бюджет за здравеопазване като дял от брутния вътрешен продукт – Вие много добре знаете, тогава сте бил министър и тогава бяха ниски процентите – беше 3,7, 4,3, тази година 4,4 – със Закона за държавния бюджет за 2006 г. са отделени само 1 млрд. 999 млн. лв. Не искам да ви припомням, че в някои страни, много по-малки от България, има по 3-4 млрд. евро, а в България са левове. С прехода към единния финансиращ източник на услуги за здравеопазването, финансовата устойчивост на системата при нас става основна цел. С изграждането на съответстващ на потребностите модел на здравеопазване – проектът Национална здравна стратегия 2007-2012, има 9 основни цели с над 20 конкретни програми, от които всяка една е добре финансирана – извършване на анализ и препоръки за преструктуриране, развитие и оптимизиране на инфраструктурите и подобряване на комуникационните връзки между отделните звена на медицинската помощ, която по ваше време беше разкъсана на четири, нови механизми за увеличаване и балансиране на преходите, необходими за усъвършенстване на здравеопазването в Република България, изграждане на интегрирана информационна система, която започна по ваше време и още не е завършена – сега ще я завършим ние, внедряване на електронни здравни карти съгласно изискванията на Европейския съюз. Ако добре сте чели цел № 8 от проекта на стратегията, той дава най-ясен отговор на поставените от Вас въпроси относно финансирането на националната система за здравеопазване. Това финансиране ще извършим при съблюдаване принципите на програмно бюджетиране, гарантиращо стабилност на системата, заложен и усъвършенстван е моделът на задължителното здравно осигуряване с нови механизми на договаряне на медицинските дейности, увеличаване на дела от брутния вътрешен продукт за здравеопазване и оптимизиране на системата за събиране на приходите, както и намиране на допълнителни варианти за привличане на повече ресурси в страната. При по-детайлно запознаване с мерките и очакваните резултати, заложени в проекта за здравна стратегия, става ясно, че увеличението на вноските за задължително здравно осигуряване не е приоритет на тази стратегия, която Вие подчертахте три пъти. Залага се на развитието на доброволните здравноосигурителни фондове – доплащането, които ще стимулира конкуренцията и контрола върху качеството на оказаните здравни услуги.
Преходно изменение в системата за доплащанията ще доведе до допълнителни приходи и постепенно достигане до средното ниво на здравноосигурителните вноски в европейските страни, като няма никъде по-малко от 8% - знаете, че в България е по-малко. А Вие даже претендирате за 4%.
Тази политика ще се реализира съвместно със стратегия за защита на социално уязвимите групи на населението. Чрез интегрирана система за институционален и публичен контрол ще се въведат стриктни правила за мониторинг и управление на физицирането на медицинските дейности, както на национално, така и на регионално ниво. Акцент в политиката е привличането на инвестиции от наши и външни източници в здравната система, продажба на излишни за болниците имоти и сграден фонд.
Позволявам си да ви уведомя, че въпреки песимистичните предвиждания за разпад на финансовата система, за финансов колапс на Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването, за първото шестмесечие на 2006 г. във финансово отношение тя е повече от оптимистична, защото през първата половина на 2005 г. имаше натрупани дългове към доставчици и кредитори 220 млн., а сега направете разликата вие сами – тя е плюс 16 млн., като остават онези 160 млн., които не можахме да изплатим миналата година. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.
Имате думата, господин Чачев, да зададете два доуточняващи въпроса към министъра.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, радвам се на Вашия оптимизъм, защото дълбоко се съмнявам, че тази стратегия ще се реализира. От нея се вижда, че Вие не знаете какво да правите с болниците оттук нататък. Казвате с половин уста, че са много, предъвквате стратегията набързо, болничните информационни системи, усъвършенствате мениджмънта и пътьом засилвате контрола и стигате до приватизацията. Но от стратегията излиза, че ще има приватизация само на общинските болници и то не на общинските болници, а на ненужни терени, собственост на общинските болници. Държавните не е нужно да познаете, уважаеми колеги, си остават държавни.
Стигаме до концесиите, които сте нарекли публично-частно партньорство, може би си ги представяте като нещо като концесията на автомагистрала “Тракия” – нещо като полуприватизация, нещо като нищо.
Истински бисер в короната на българското здравеопазване – ще даваме концесии! Само дето не става ясно какво ще се концесионира – търговските дружества ли, терените и сградите ли, апаратурата и персонала ли, а може би болните или самите болести? Ще даваме на концесия пневмониите и хипертониите? Извинете, че пропуснах лекарствата, Вие акцентирахте на тях. Затова и моят доуточняващ въпрос е: как ще противодействате на парадокса, че по относителни разходи за лекарства, отнесени към общите разходи за здравеопазване България е на първо място не само в Европа, а и в света и в същото време достъпът до съвременни лекарства е ограничен финансово до непоносимост от обикновения български гражданин?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, имате три минути да отговорите на двата допълнителни въпроса.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Чачев! Най-напред, понеже в началото не Ви отговорих, а Вие явно влагате тук доста политически елементи във Вашия въпрос, дължа да Ви отговоря, първо, че няма назначен директор, който да е политически изявен и аз да съм го назначил. Аз самият също не съм политически изявена личност. Напротив, обратното – ако Вие проверите хората, които назначихме, ще видите, че те не са в процент, както Вие веднага искате да подскажете 8-5-3, а са хора, които са най-добрите лекари в тези заведения. И аз не съм сменил нито един, който е печеливш. Няма такъв директор и няма такъв борд, който в момента да държи добре финансите на болницата и той да е сменен. А това е, че са сменени много директори и бордове – това да, защото аз казах, че те натрупаха 220 милиона дългове. И ние не можем да върнем тези дългове.
Освен това, когато говорите за стратегията, мисля, че трябва да бъдете по-подготвен. Смятам, че не е редно тук да спорим за неща, за които Вие изобщо нямате представа за какво говорим. Нямате никаква представа. Аз трябва да седна сега да Ви обучавам за какво става въпрос. Как може да излизате и да задавате въпроси, които изобщо нямат никакъв смисъл? Никакъв смисъл няма и аз да Ви отговарям. Ами четете стратегията и вижте. Там става въпрос за ненужни имоти. Болниците имат по 100 дка, по 200 дка, по 40 дка. И ние уточняваме за какво стои там този имот, за какво стоят сградите? И кой Ви е казал, че ще продаваме общинските болници? Няма такова нещо. На Вас или по улиците някой Ви е говорил нещо, или Вие сте прочели нещо. И аз не искам повече да разговарям с Вас по тези въпроси. Вие изобщо не сте прочели тази стратегия. Четете я добре и тогава ще спорим с Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Чачев, имате думата да изразите Вашето становище по получените отговори от господин министъра.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, шокиран съм от Вашия отговор. Запознал съм се със стратегията, дал съм си сметка, че не съм специалист в тази област. Но съм шокиран от Вашия отговор, защото нито веднъж не чух от Вашата уста думата “пациент”. Нито веднъж. Но, като се замисля, думата “пациент” не съществува и в самата ваша Национална здравна стратегия, като изключим една сложна графика, в средата на която е написано с дребни думи думата “пациент”. За сметка на това в изпълнение на стратегическа цел № 2 “Предоставяне на качествени и гарантирани здравни услуги” се въвежда регламентираното плащане на медицинската помощ. Така ли е, господин министър? Разбира се, да не си помисли някой, колеги, че нерегламентираното се отменя. Макар и порицано, то си остава. Или поне не става ясно как ще си отиде. Нито дума за правата на пациента, за защита на тези права. Както казва колегата Щерев, който не е в залата, каквото и да се говори за здравеопазване, става дума само за пари. Това го потвърдихте и Вие преди малко.
Ще спра дотук, защото вашата Национална здравна стратегия не отговаря на въпросите на българските граждани. Явно тя е само едно продължение на предизборните локуми на БСП и на управленската немощ на формата 8-5-3. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към питане от народния представител Стела Банкова относно политиката и стратегията на Министерство на здравеопазването по изготвяне на Национална програма за превенция, лечение, рехабилитация и ресоциализация на болни с хранителни разстройства и европейските практики в тази област.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! По данни на Центъра по хигиена у нас болните от анорексия и булимия са около 200 хиляди – предимно момичета и млади жени. Хранителните разстройства са психични заболявания. В същото време в Националния стандарт по психиатрия, документ впрочем на Министерство на здравеопазването, за тези заболявания не е предвидено нищо. Нещо повече – в България все още няма специализиран център за лечение на анорексия и булимия. И още, според Фондация “Природа и здраве за България” у нас има дефицит на компетентни психиатри, които лекуват анорексия. Нито консултациите с психиатър, нито болничното лечение на анорексичките се поемат от държавата или здравната каса, каквато впрочем е практиката в Европейския съюз. По данни на същата фондация месечното лечение възлиза на над 1000 лв. Ще дам пример с Деляна Тасева от Хасково. За десетдневно лечение в Пета градска болница в София плати 500 лв. Поради липса на средства преустанови лечението си. Деляна нямаше здравни осигуровки. Наскоро почина. За тази кончина, господин министър, всички сме виновни.
На 1 юни 2005 г. Министерство на здравеопазването заявява: През януари 2005 г. е създадена нова държавна психиатрична болница за лечение на зависимости, включително анорексия, в кв. Суходол. Организации, подпомагащи лечението на анорексички, както и близките им, остро възразяват срещу позицията на министерството. Според тях става дума за старите бараки за лечение на наркомании и алкохолизъм. Всички добри психиатри твърдят, че в никакъв случай не бива да се смесва и съвместява лечението на различни зависимости. Според д-р Аничкина има нужда от комплексна лечебна програма, от терапия и за болните от анорексия момичета, и за техни семейства.
През 2005 г. в Многопрофилна болница – София, е открит консултативен кабинет в помощ на болните от анорексия и булимия. Това – добре. Според д-р Аничкина особеностите в клиничната картина на тези разстройства обаче изискват участието на мултидисциплинарен екип за лечението им, който включва психиатър, гастроентеролог, кардиолог, ендокринолог и други специалисти. И още бих допълнила. Лечението на анорексичките изисква пълен пансион в продължителен период от време. Необходимо е лечението да се проведе в специализирано болнично заведение, каквото все още липсва в България.
Господин министър, ще окажете ли съдействие за създаване на специализирана болница за лечение на психогенни хранителни разстройства? Ще подпомогнете ли разкриването на специализирани териториални центрове за разпознаване на болестта и долекуване след излизане от болницата? Не е ли време да се създаде национална програма за лъчение и профилактика на хранителните разстройства? И накрая, ще насърчите ли, господин министър, приемането на клинична пътека и определяне на параметрите на пълна и частична реимбурсация на това заболяване, което е социално значимо и броят на анорексичките расте, а тази цифра 200 хиляди е стара, отпреди шест години, така че в момента е много по-голяма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Банкова, на 18 август 2005 г. Министерският съвет е приел Национален план за действие “Храни и хранене” за 2005 – 2010 г., с който се цели да се подобри здравето на населението в България чрез подобряване на храненето е намаляване на риска от заболявания, свързани с храненето.
В Националния план за действие “Храни и хранене” са заложени дейности, ориентирани към създаване на система за придобиване на здравни знания и умения за здравословно хранене на децата, учениците чрез включване на модули за здравословно хранене в общата програма по здравно образование. С това се цели да се изгради адекватно поведение за здравословно хранене с оглед предотвратяване на основните проблеми на храненето и хранителното поведение в тази възраст, свързани със свръхтегло, затлъстяване, хранителни дефицити, психични разстройства на храненето – това, което представлява анорексията и булимията. Включени са дейности за повишаване информираността на медицинските специалисти по въпросите на храненето. Предвижда се регулярно информиране на обществото и провеждане на информационни кампания по отношение на принципите на здравословното хранене, рисковете от прилагането на много рестриктивни диети и гладуване за намаляване на теглото, здравния риск при анорексия и булимия. Планирали са мерки за повишаване на двигателната активност на учениците, което в съчетание със здравословното хранене е база за подобряване здравното състояние на подрастващите.
Смятаме, че предвидените мерки за подобряване на храненето и хранителното поведение на населението ще доведе до реални положителни резултати, включително до намаляване на риска от нарушения в хранителното поведение – анорексия и булимия.
Политиката на Министерството на здравеопазването е да се разработват и изпълняват национални програми, с които да се въздейства на основните рискови фактори, които водят до възникване на най-разпространените незаразни заболявания, а не да се приемат национални програми за всяко отделно заболяване.
В приетата през 2004 г. Политика за психично здраве и Национален план за действие към нея (2004-2012 г.) са включени цели, приоритети и задачи, които се отнасят за всички психични разстройства, включително и за психичните хранителни разстройства.
На настоящия етап психичните разстройства на храненето могат да се лекуват в лечебни заведени за извънболнична помощ, като се консултират с психотерапевти, психиатри, специалисти по клинична психология. При анорексия се използва основно психотерапия, а при болимията – поведенческа психотерапия. При указания за стационарно лечение – захранване в случаите, когато те започват да отслабват много, с тегло повече от 30%, с настъпили усложнения, съществуващ риск за самоубийство, лицата се насочват към съответните специализирани отделения, клиники или болници в зависимост от установените здравни проблеми. Част от тях попадат включително и в психиатричните болници.
Вече има създадена клинична пътека за метаболитни нарушения за лица под и над 18 години, включваща и здравните проблеми, свързани с недоимъчното хранене, което Вие задавате като въпрос.
В близко бъдеще към психиатричните болници ще бъдат организирани сектори – вторият въпрос, който задавате – за лечение на психогенните хранителни разстройства при наличие на одобрени специализирани програми. Трябва да се има предвид, че съгласно Политиката за психично здраве и Националния план за действие към нея, както и в Европейския съюз, основният принцип е преход от институционална психиатрия, тоест от лечение в психиатрични заведения към грижи в общността чрез развиване на алтернативни услуги. В този смисъл след приключване на болничното лечение пациентите трябва да бъдат насочени към такива алтернативни услуги в самата общност. Освен това се налага и допълнително обучение на медицинските специалисти за ранно разпознаване и адекватно лечение на психогенните хранителни разстройства, защото колкото по-рано започне лечението им, толкова по-благоприятен е изходът. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Госпожо Банкова, имате думата да зададете два доуточняващи въпроса. Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, първата част от Вашия отговор породи изключителен смут у мен. За какво здравословно хранене говорите, за каква програма и възпитание на учениците, когато това е психогенен проблем?! Не съм доволна, защото целият Ви отговор съдържаше бъдещо време, а то не удовлетворява над 200 хиляди анорексички. Много от тях вече си отидоха от този свят и аз казах, че всички сме виновни за това.
Бих искала да чуя в отговора Ви защо в България няма клиника, която да работи по метода на проф. Валдо Бернаскони. Става дума за Клиниката “Сана Вита” в Лугано, Швейцария. Знаете, че неговият опит в лечението на анорексия е уникален. Според д-р Ирен Мановска, работила в клиниката на проф. Бернаскони, младите жени анорексички там се лекуват предимно с психотерапия. Лечението е 24 часа в денонощието. Но да се върнем в България.
Голяма част от жените анорексички, за да не кажа всички, са без здравни осигуровки – проблем, който подминахте. Аз ще настоявам за Вашия отговор. Години наред момичетата и младите жени анорексички не могат да работят поради естеството на заболяването. Държавата ги наказва, принуждавайки ги сами да плащат лечението си. Вече споменах, че според експерти лечението само за един ден струва над 1000 лева. За много от болните това е непосилна сума. Не помага и Здравната каса.
Господин министър, 900 хиляди български граждани все още нямат здравни осигуровки. Тук са и болните от анорексия и болимия. Голяма част от тези хора са социално слаби и трайно безработни. Аз познавам семействата на много анорексички, които нямат здравни осигуровки. Те не са маргинали, както Вие преди време ги нарекохте. Заради болезнения проблем със здравно неосигурените български граждани в първия работен ден на този парламент с колегата Минчо Христов внесохме предложение от бюджетния излишък да се изплатят здравните осигуровки на социално слабите и трайно безработните български граждани, включително и на болните от анорексия български момичета. Това е изключително болезнен проблем. Бих искала във втората част на Вашия отговор да чуя конкретни неща, които сега са направени и да чуя не Ви ли безпокоят изключително тревожните публикации напоследък в пресата. Като че ли няма седмица, в която поне 2-3 медии да не разкриват страшната драма на болните от анорексия. Моля за конкретен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо Банкова.
Господин министър, имате думата, ако желаете, да отговорите в рамките на две минути на останалите два въпроса, които бяха поставени към Вас.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Банкова, най-вероятно пак ще се наложи да проверяваме и да правим статистика, тъй като Вие отново ме хвърлихте в смут като лекар, не като министър. Не знам откъде вземате тези цифри. Спомняте си, че за да докажем, че в Старозагорски окръг децата не се раждат, както Вие казвате, 3:1 със хипоспадиез, трябваше да проведем проучване, което ни костваше хиляди левове. Сега ме карате да правя такова проучване, защото 200 хиляди анорексички е ужасна цифра. Мисля, че като отговорни хора да се говори така безотговорно пред цяла България, че анорексичките са 200 хиляди, е нещо страшно! Кой Ви каза, че са 200 хиляди? Все пак трябва да се позовете на някакви данни.
Кой Ви казва, че те не са осигурени? Ние няколко пъти вече разговаряхме с Вас и обявявахме, че има пари за онези, които не пожелаха да се осигурят до 31 декември. Знаете много добре, че има 5 млн. лв. и на никому не пречи да отиде, ако е социално слаб, да се регистрира в съответната община и като такъв да бъде осигурен и да се лекува. Какво да направим – да отидем да ги търсим в къщите ли вече?! Спомняте си, че платихме 1 млн. лв., за да съобщим на всеки гражданин в Република България, че не е здравно осигурен, с обратна разписка. И знаете ли колко души ни отговориха? Отидоха да се осигурят само 66 хиляди човека. Какво да направим повече?! Да отидем да изкараме от къщи тези момичета и да ги регистрираме ние? Това ли искате?! Колко пъти вече повтарям от тази трибуна, че има пари, че не са разходвани. Те са достатъчно за тези, които не са здравно осигурени, да отидат в общината и да се регистрират като социално слаби.
Освен това Вие говорите, че трябва да се направят болници и т.н. Напротив. Тенденцията в Европа е обратната. Те не искат тези болни да бъдат лекувани в институции. Те искат младите хора да бъдат сред обществото и отвреме навреме да посещават психиатри, психолози и гастроентеролози, които могат да окажат съответен лечебен ефект. В Европа най-много затова ни критикуват – че имаме много здравни заведения, че вкарваме там болните си и т.н., особено за психиатричните заведения. Те не искат да ги виждат, особено пък такъв вид, какъвто са нашите психиатрични заведения в България. Това е всеобщо схващане. А това, че някъде има болници за лечение на анорексия, е отделен въпрос. Тенденцията в Европа не е такава, а обратната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Госпожо Банкова, имате две минути да изразите Вашето становище към получените отговори.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми господин министър, Вие вероятно не сте ме слушал. Казах, че данните са официални от Центъра по хигиена.
Що се отнася до фонда от 5 млн. лв., той е по един лев на човек. Именно лекарите пращат анорексичките в Суходол и Раднево. Един ден лечение в Пета градска болница струва 170 лв., тъй като Здравната каса не покрива терапията за тази категория болни. Препоръката на лекарите е анорексичките да бъдат насочени към психоболниците в Раднево и Устово. Обаче от близките на редица болни от анорексия момичета получаваме информация, впрочем и от пресата напоследък узнаваме, че там момичетата се лекуват с електрошокова терапия и опиати, които правят анорексичките отпуснати и апатични. В следващия момент получават внезапни пристъпи на агресия. Заради това психиатрите в лудниците третират анорексичките като шизофренички.
Опитът обаче показва, че когато спрат опиатите и започне вливане на хранителни съставки в болница, обърнете внимание, господин министър, това е мнение на д-р Аничкина, анорексичките се държат съвсем нормално. Бих искала да Ви напомня, че само едно от лекарствата, което се прилага при момичета с такава диагноза, анорексин, струва около 500 лв.
Аз не мога да приема отговора Ви, който съдържаше само бъдеще време. Не мога да приема оправданията, че бюджетът разполага с толкова пари и трябва да се вместим в него. Защото бюджетът отпуска около милиард и няколкостотин милиона лева за здравеопазване, в същото време почти същата сума две български правителства разрешават да отиде за участието на България във войната в Ирак - там са отишли над 1 млрд. и 200 млн. лв. Така че аз не мога да допусна този двоен стандарт спрямо болните български граждани и лишаването им от лечение и здравеопазване.
Използвам последните секунди, за да Ви представя поредния списък на онкоболни без лекарства, който ми беше предаден днес, и да Ви уведомя, че трета седмица в онкодиспансера в Пловдив няма...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Банкова, времето Ви изтече. Затруднявате контрола. Благодаря Ви много.
Уважаеми народни представители, до края на пленарния ден има 8 минути.
Господин Гайдарски, искам да предложа следното. Ако се приеме с консенсус от представителите на всички парламентарни групи, които се намират тук, да продължим нашето работно време до изчерпване на въпросите и питанията към Вас, Вие приемате ли това?
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Нямам нищо против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой против? Приема се. Благодаря ви.
Продължаваме нашата работа. Следва въпрос от народните представители Димитър Камбуров и Васил Паница относно разпространението на фалшиви лекарства в аптечната мрежа.
Доктор Паница, заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, между 15 и 22 юни т.г. се появиха съобщения в медиите за открити фалшиви лекарства в аптечната мрежа. За всяка цивилизована страна това е един огромен скандал, защото става дума за тровене на хора с фалшиви лекарства. Става дума за течен аналгин, за бусколизин, за антибиотика аникацин, за витамин С и фурозимид. Това са лекарства, които сравнително често се употребяват в страната. Най-интересното е, че за фурозимида се установи, че съдържа противокашличното лекарство бромхексин.
Какви са фактите, известни досега? Господин министър, кутии с по десет ампули фурозимид, които са произведени в „Софарма”, са доставени на шест фирми дистрибутори в страната, между които не е „Хелън трейдинг”, където са открити фалшивите лекарства. Въпросната фирма „Хелън трейдинг”, в която са намерени складирани лекарствата, е доставила фалшивия фурозимид в „Бърза помощ” – 1400 ампули. Искам да кажа, че това лекарство се налага да се употребява в спешни случаи, понякога и като животоспасяващо в случаи на тежки хипертонични кризи, когато организмът бързо трябва да се отводни. Представяте ли си как „Бърза помощ” е използвала тези 1400 ампули фурозимид, в които има противокашлично средство, и какъв е бил ефектът от този фурозимид?
Това, което е известно още, е, че търговецът „Хелън трейдинг” не е представил нито един документ за произход на лекарствата.
Искам да попитам министъра. Освен че за две години са установени седем случая за фалшификация на лекарства, според мен те са едва пет или десет процента от реалната фалшификация, какво сте предприели Вие за санкциониране на виновниците и за предотвратяване на бъдещи подобни случаи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да отговорите на въпроса на народния представител Васил Паница.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин
председател.
Уважаеми господин Паница, аз няма да повтарям това, което Вие вече казахте за намирането на тези ампули от фурозимид. Изпълнителната агенция по лекарствата веднага е извършила проверка в Центъра за спешна медицинска помощ в София във връзка с получения сигнал. Веднага са иззети всички налични в центъра количества от лекарствения продукт, като е установен търговецът на едно с лекарства, извършил доставката на партидата.
На 19 и 20 юни е извършена проверка на производителя и на търговеца на едро за установяване на фактическите обстоятелства относно несъответствието в качеството на този продукт. При проверките в склада на дружеството търговец на едро в гр. София са установени наличности от лекарствени продукти – витамин С, аналгин, аникацин, бусколизин и т.н. Взети са количествата от посочените лекарствени продукти за извършване на анализ от Агенцията по лекарствена политика. Установени са несъответствия с изискванията за качество по показатели за идентичност, съдържание на активното вещество, разминаване между първичната и вторична опаковка и документацията на производителя и са издадени заповеди за незабавно, повтарям, незабавно блокиране и изтегляне на тези продукти от аптечната мрежа.
В момента в Изпълнителната агенция по лекарствата идват доклади от регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве относно изпълнението на мерките. Тази проверка се извършва във всички областни центрове.
Изготвен е акт за установяване на административно нарушение срещу търговеца на едро, извършил доставката, и е издадена заповед за спиране експлоатацията на складовете му за търговия на едро с лекарства, които са връчени на управителя на дружеството още на 28 юни 2006 г.
Документите, представени при извършените проверки от Изпълнителната агенция по лекарствата, не дават достатъчно данни и информация за произхода на горепосочените лекарствени продукти и установяване на фактическия производител.
На 21 юни, считайки че се касае за извършено престъпление по Наказателния кодекс и с оглед на особения предмет на деянието – производство и търговия с лекарства, имащи пряко отношение и криещи потенциална опасност за общественото здраве, както и висока степен на обществена опасност от такива деяния, Агенцията за лекарства е подала сигнал до Върховната касационна прокуратура и лично до господин Румен Петков – министър на вътрешните работи, с молба за разпореждане и за извършване на проверка по сигнала. В момента се извършват следствени действия от страна на съответните служби на МВР и за резултатите ще бъдете уведомени своевременно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Паница, имате думата за реплика към министъра.

ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Уважаеми господин министър, виждам, че Вие сте предприели стандартните процедури, които са съвсем недостатъчни. Остават да висят някои много сериозни въпроси.
Първо, защо никой по това време не оповести какво са съдържали останалите ампули освен фурозимид, тъй като се установиха лекарства в София, в Пловдив и в Монтана – и в колко ли още градове? Все пак това нещо трябваше да се съобщи.
Второ, как е възможно търговец на едро да закупи от "Софарма" 2 160 кутии фурозимид, а да продаде 6280 – близо 4000 повече? Значи нещо куца в тази система? Освен това как е възможно медицинска сестра от Окръжна болница да открие случайно, че тази ампула фурозимид съдържа сироп за кашлица? Това не е откритие на Изпълнителната агенция по лекарствата. Това е станало случайно и тогава се е намесила Изпълнителната агенция по лекарствата.
Защо блокирането на лекарството фурозимид и останалите се е забавило с 36 часа? Този факт е установен в петък, а заповедта е от понеделник. Това са неща, които висят над Министерството на здравеопазването като оставащи въпроси. Защо Изпълнителната агенция за лекарствата има само двама инспектори, които следят търговията на едро в цялата страна? Дали е възможно двама инспектори да осъществят този контрол? Затова вероятно и през миналата година са направени проверки само в 36 склада от 279 – явно, че това е изключително недостатъчен процент.
Господин министър, Вие носите пряка отговорност за това, което става в лекарствоснабдяването, а така също и за възможността българите да бъдат тровени с фалшиви лекарства!
Аз считам, че тези въпроси, които зададох допълнително, показват, че трябва да носите тази отговорност с ефективни действия, а не само с констатации и регистрации на един или друг факт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, желаете ли дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми доктор Паница, мисля, че въпросите, които зададохте, са правилни. В следващите дни ще се постарая да намеря техните отговори, защото действително има забавяне от три дни. Има още някои неща, които не са изяснени. За голямо съжаление поради това, че се извършва проверка от органите на МВР, има някои неща, които засега не мога да съобщя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпрос от народният представител Фатме Илияз относно становището на Министерството на здравеопазването за необходимостта от откриване на кръвен център в Бургас и мерките за поощряване на броя на кръводарителите.
Госпожо Илияз, моля да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа, колеги! В момента в страната функционират пет кръвни центъра. Бургас и областта се обслужват от кръвния център в Стара Загора, който е на 180 км. разстояние от Бургас. Това създава големи затруднения за региона, особено в летния сезон, когато населението наброява около 1,5 млн. жители. Оказва се, че един от най-големите курортни центрове, какъвто е Бургас, няма кръвен център, защото старият е закрит.
Бих искала да получа компетентен отговор относно предприемането на адекватни мерки от страна на Министерството на здравеопазването по отношение на създаването на кръвен център в град Бургас.
Освен това, господин министър, броят на кръводарителите като цяло в страната през последните години драстично е намалял. В Бургас напоследък има сериозен недостиг на кръв от определени кръвни групи, а и не винаги дарената кръв е годна за преливане. Това създава допълнителен риск за живота и здравето на спешно нуждаещите се.
С оглед на гореизложеното въпросите ми са следните:
Първо, какъв е начинът Министерството на здравеопазването да открие кръвен център в Бургас, след като е взето решение той да бъде закрит?
Второ, какви стимулиращи механизми предвижда повереното Ви Министерство на здравеопазване, за да могат кръвните центрове в страната да разполагат с достатъчно налична кръв и да се избегне пазара на кръв на черно?
Трето, защо Бургас не е сред градовете с кръвен център, при условие че е голям курортен център, където населението през летния сезон се увеличава многократно?
Последно, какъв е бюджетът за тази година, предвиден от страна на Министерство на здравеопазването за работата на кръвните центрове в страната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на въпросите на госпожа Фатме Илияз.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Илияз! Политиката в областта на трансфузионната хематология е насочена към осигуряване на безопасни кръв и кръвни съставки в достатъчни количества и качества, отговарящи на международните критерии.
Въз основа на анализ на медицинската и икономическата ефективност и опита на редица европейски страни е прието, че в страна като България не са необходими повече от 5 центъра за трансфузионна хематология, тъй като следва да се концентрират ресурсите, контролът и капацитетът за тези дейности. Държа да Ви кажа, че това не е разработено сега, това е от преди пет и повече години с участието на Световната банка.
Центровете за трансфузионна хематология са създадени от държавата, съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и са изцяло на бюджетна издръжка към Министерството на здравеопазването. При вземане на решение къде да се разкрият тези центрове, понеже това става преди пет години, са имали предвид наличния персонал – неговата квалификация, качеството на медицинското оборудване, както и възможностите за непрекъснато обучение и повишаване квалификацията на специалистите.
С влизане в сила на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането през 2003 г. е въведено изискването, диагностиката и преработката на кръвта да става в центровете за хемотрансфузия, което е в изпълнение на европейските директиви и цели повишаване качеството на кръвта и недопускане разпространението на опасни болести, пренасяни чрез кръвопреливане. Знаете, че в България имаше такива тежки инциденти.
Фактът, че град Бургас е курортен център не е бил достатъчен тогава като аргумент за създаване на такъв център. В града няма достатъчно квалифициран персонал, който да изпълни изискванията за преработка и диагностика на кръвта. Това са били мотивите, за да не бъде определен Бургас като такъв център. Обаче не разполагаме с данни за недостиг на кръвни съставки в Бургас. Възможна е спорадична неритмичност в снабдяването с кръв, което произтича от организационни проблеми и недостатъчен резерв от кръвни съставки в болницата, която се снабдява, която Вие казахте, от доста отдалечен център, какъвто е в Стара Загора.
Центровете по трансфузионна хематология се субсидират от държавния бюджет, като през настоящата година са предвидени 8 млн. лв. – това, за което питахте. Следва да се добави, че всички медицински изделия, свързани с вземане, преработка и съхраняване на кръвта, се предоставят безвъзмездно от Министерството на всички лечебни заведения, които извършват тези дейности, като отделените средства само за това възлизат на 2,5 млн. лв.
Искам отново да подчертая, госпожо Илияз, че в Бургас няма дефицит на кръвни съставки – ние питахме, а проблемът с недостига на кръводарители не може да се реши със създаването на Център по трансфузионна хематология в града, а чрез системни и насочени усилия за насърчаване на гражданите за безвъзмездно кръводаряване. Държа също да ви уверя, че ние сме поставяли въпроса за откриване на още 4 такива центъра и при разрешаване да бъде увеличен техния брой, град Бургас ще бъде един от тези градове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Илияз, имате думата за реплика към получения отговор от господин министъра.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Аз Ви благодаря за отговора, господин министър, но фактът, че преди няколко години съвсем добре е функционирал такъв кръвен център в Бургас показва, че там наистина е имало достатъчно квалифицирани специалисти и центърът е работил нормално.
Бих искала да подчертая, че този въпрос, който поставих, е изключително важен. Той има не само регионален, но и национален характер, а бих казала и международен, защото в Бургаския регион има голям брой чуждестранни летовници. Съществуването на кръвен център в област Бургас е от жизнено значение – както вече казах там населението през летния сезон наброява повече от 1,5 млн. души. С оглед на увеличения трафик през летния сезон са налице и повече пътнотранспортни произшествия. Освен това Бургас има летище, което през летния сезон е много натоварено и, не дай си Боже, нещо да се случи с по-голям брой спешни случаи, няма да може адекватно да се реагира с оглед липсата на кръвен център и наличието на резервна кръв, особено от определени кръвни групи. Както вече споменах, до преди известно време в Бургас без проблем е съществувал такъв център и липсата му затруднява работата на болничните заведения в Бургас и региона, тъй като дарената кръв трябва да бъде закарана за обработка до кръвния център в Стара Загора, който е на около 180-200 км., а такъв център съществува и в Пловдив. Спокойно центърът в Стара Загора може да бъде обслужван от центъра в Пловдив, които са на 60 км. разстояние един от друг.
С оглед на това аз Ви умолявам, господин министър, да предприемете решителни стъпки по отношение на създаването на такъв кръвен център в Бургас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Илияз, дължа само да уточня факта, че в Бургас никога не е имало център и такъв център не е закриван. В Бургас има отделение по хемотрансфузиология, а център няма. Това отделение продължава да съществува и кръвта, която идва от Стара Загора, се предава на това отделение и съответно се преразпределя в болничните клиники и отделения. Така че там никога не е имало център, а има отделение по хемотрансфузиология.
Аз също не мога да си представя, когато е взето това решение, защо Бургас, това е един огромен район, е останал без такъв център, а са създадени два центъра – в Стара Загора и в Пловдив. Не мога да Ви отговоря, нямам представа.
Предполагам, че най-вероятно са направени само там, където има университетски болници. Тия пет центъра така са ситуирани – Стара Загора, Пловдив, София, Варна, Плевен. Най-вероятно от това са изхождали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към последния въпрос, зададен от народния представител Антонела Понева, относно силно завишения брой на решения, издавани от ТЕЛК.
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Скоро се появи информация за увеличение на броя на издадените решения от ТЕЛК с 380 хил. за една година. Тези решения показват, че две области в България – Кърджали и Хасково, са сполетени от епидемия от глухота и слепота. От тази информация е съвсем ясно, че темата за корупцията в ТЕЛК и НЕЛК не само, че не затихва, а напротив – добива все по-сериозни размери. Тя присъства наистина отдавна в общественото пространство, но резултати към подобряване на ситуацията не се наблюдават. Има хора с увреждания в тежко състояние, които се нуждаят от такива решения, но просто не се решават самите те да тръгнат по пътя на мъките, поради тежката и бюрократична процедура, и не могат да стигнат до едно такова решение, докато други, които не се нуждаят реално от такова решение, се сдобиват лесно с такова срещу съответната сума, за да използват придобивките, които се полагат на хора, категоризирани в съответните групи инвалидност.
За съжаление, се действа на принципа: “Да отрежем главата, за да не се мъчи човекът с болния пръст”. В последно време наблюдаваме предлагането и приемането на законопроекти, които са абсолютно дискриминационни именно към тези изключително уязвими хора – хората с увреждания. Визирам Закона за ДДС – там, където се обложиха с данък добавена стойност помощните средства за хора с увреждания. И сега в Комисията по труда и социалната политика на първо четене се приеха закони, които са наистина дискриминационни към хората с увреждания, тъй като отпада цялата трета група от интеграционната добавка. Това се прави, за да се трупат някакви средства, да се пести нещо за хазната, а всъщност е необходимо едно – много строг контрол и много строги санкции към тези, които нарушават закона и издават неправомерно решения на ТЕЛК.
Въпросът ми е: какви мерки взема министерството срещу неправомерно издадените решения? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да отговорите на този въпрос.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Понева, уважаеми колеги! Съгласно чл. 105, ал. 1 и 2 от Закона за здравето ТЕЛК се откриват и закриват от директорите на районните центрове по здравеопазване, съгласувано с министъра на здравеопазването, към държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и диспансерите и се явяват техни структурни звена. В страната работят 98 ТЕЛК-а – искам да чуете много добре тези цифри. От тях: 75 за общи заболявания; 8 специализирани за специфични и неспецифични белодробни заболявания; 5 специализирани за очни заболявания и 10 специализирани за психични заболявания. По данни на Националния център за здравна информация за 2005 г. са извършени 288 хил. експертизи, в това число и пълни експертизи за освидетелстване и преосвидетелстване, частични експертизи и консултации. Вие казахте 380 хил., но са 288 хил. Това са точни данни, взети от центъра.
За още по-ярка илюстрация, през 2000 г. са постановени от ТЕЛК 156 хил. – забележете, нарастват от 156 на 288 хил., почти два пъти и половина. За периода 2000-2005 г. са освидетелствани 1 млн. 250 хил. души. Видно от изложеното, системата, свързана с медицинската експертиза на работоспособността, е пренатоварена, което води до проблеми, свързани с качество на медицинската експертиза, намалява възможността за квалификация на експертите и отлив на специалисти от тази система. Непрекъснато повишаващият се брой на експертните решения в страната е свързан преди всичко с фактори, които са извън системата на здравеопазването.
Тук държа да обърнете внимание на следното: с разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, който влезе в сила от 1 януари 2000 г., както и разпоредбите на други законови и нормативни разпоредби се регламентираха редица социални плащания и облекчения на лицата с трайно намалена работоспособност. Те мотивираха голям брой хора да искат освидетелстване от ТЕЛК, да получат инвалидна пенсия или други социални облекчения и предизвикаха лавинообразно, многократно завишаване на експертизите в ТЕЛК и НЕЛК.
По отношение на осъществявания контрол, за който Вие питате – дали се осъществява такъв контрол? Държа да Ви кажа, че във всяка ТЕЛК е включен лекар, представител на териториалното отделение на НОИ или това са общо 98 лекари. Във всяка ТЕЛК има социални работници – общо 98 на брой. Това са все хора, които трябва да контролират реалността на издадените експертизи. Всички експертни решения след излизането им от ТЕЛК се проверяват от главните експерти на регионалните картотеки и това са около 33 лекари.
Съгласно чл. 98, ал. 1 експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК се проверяват за правилност на издаването им от медицинска комисия към териториалните поделения на НОИ. Всяка комисия се състои от трима лекари, или общо 120 лекари. От изброеното дотук се вижда, че ТЕЛК в страната, които са 98 на брой, в които работят 300 лекари с призната специалност и трудов стаж над 10 години се контролират от 350 души. Това означава, че на един работещ лекар в ТЕЛК се пада 1,2 служебни лица с контролни функции.
Изброеното дотук показва, че е изградена и съществува система на контрол върху работата на ТЕЛК и НЕЛК и нормативно уредени правомощия на Министерството на здравеопазването за намаляване и недопускане на неправомерно издаване на решения на ТЕЛК и НЕЛК, но само на думи. Това, което казахте, е абсолютна истина – многобройни, неправомерно издадени експертизи. Това го знаят много хора, но това е вече въпрос на друга институция. Ние не можем да се справим с тези нарушения. Знаете, че много от тези издадени експертизи се оспорват в съда. В тези разследвания участва включително и полицията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Понева, имате думата да направите своята реплика.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин министър, че потвърдихте моите думи. Числото, което Вие обявихте, се разминава с това, което казах, наистина с цели 100 хил. такива решения. Искам да Ви уверя, че ползвам тази информация, предоставена от министър Масларова. Тъй като повече от плащанията идват наистина повече от Министерството на труда и социалната политика разчитам, че тя, като министър, отговорен за това, е представила достоверна информация. А и самият факт, че министър Масларова настоява ТЕЛК и НЕЛК да минат към Социалното министерство, очевидно, че и тя има съмнения, че контролът не е достатъчен и трябва да мине към министерството, което всъщност изплаща сумите, свързани с решенията на ТЕЛК и НЕЛК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, желаете ли думата за дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Понева, държа да уточня, че точно в тази зала са взети няколко решения, с които страната ни може да се гордее в кавички. В цял свят никъде няма такива решения - да се създава и да се извършва трудова експертиза на хора пенсионери. Защото това е трудова експертиза и тези ТЕЛК-ове затова се казват Трудово-експертни лекарски комисии, тоест те установяват годността на човека да извършва обикновената си трудова ежедневна дейност. В момента нашите ТЕЛК-ове работят и правят експертизи на пенсионери на 90 години. Казаха ми, че имало един човек на 100 години, на когото са направили експертиза.
Какво ще очакваме от хора, които са на 70 или 80 години? Такова чудо в света не съществува. Това не се дължи на Министерството на здравеопазването или е решение на нашите ТЕЛК-ове, а това им е вменено и те го правят.
Най-учудващото, което е, аз тук имам данни, но нямаме време, за да ви покажа да видите за какво става въпрос, че се купуват коли, не само коли, но на някои внучета бабите и дядовците купуват мобифони, защото има облекчение и за закупуване на мобифони, на GSM-системи и т.н. Тези придобивки се ползват от роднини и приятели, разбира се. Това е въпросът.
Ако желаете, ще Ви дам такива данни, колкото искате. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги, с това завърши нашият парламентарен контрол.
Следващото заседание е на 2 август, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,22 ч.)


Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи
Екатерина Михайлова


Секретари:
Силвия Стойчева
Светослав Малинов