Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Борис Николов и Десислав Чуколов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, в раздадените ви тази сутрин материали имате две справки. Едната отразява извършеното през вчерашния пленарен ден, а другата е за предстоящите гласувания.
Преди да преминем към следващата точка от нашата програма, предстои да гласуваме на първо четене три законопроекта – два във връзка с управлението на кризи и един за защитата при бедствия.
Преминаваме към тези гласувания. Обявявам режим на гласуване.
Гласуваме на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи.
Първо подлагам на гласуване Законопроект № 654-01-34 за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи с вносители Иван Сотиров, Филип Димитров и Ясен Попвасилев. Шестте комисии, които гледаха законопроектите, подкрепят този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 146, против 6, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Гласуваме на първо четене Законопроект № 602-01-49 за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи с вносител Министерският съвет. Законопроектът също е подкрепен от комисиите.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 121, против 34, въздържали се 7.
И този законопроект е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за защита при бедствия с вносител Министерският съвет, също подкрепен от разгледалите го комисии.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 116, против 34, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Предстои да разгледаме четвърта точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА СРЕЩУ ПАЗАРНИТЕ ЗЛОУПОТРЕБИ С ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ.
Вносител е Министерският съвет. Датата е 12 юли 2006 г.
Докладът е на Комисията по бюджет и финанси.
Давам думата на господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение: при обсъждането на този законопроект в залата да бъдат допуснати господин Димитър Ивановски – заместник-министър на финансите, госпожа Жозефина Иванова – главен експерт в Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг”, и госпожа Димана Ранкова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение за допускане в залата.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Моля, поканете представителите на съответните ведомства в залата.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект срещу
пазарните злоупотреби с финансови инструменти
№ 602-01-57, внесен от Министерския съвет на 12.07.2006 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 27.07.2006 г., бе разгледан Законопроектът срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя на заседанието присъстваха господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, и господин Апостол Апостолов – председател на Комисията за финансов надзор.
Законопроектът беше представен от господин Апостолов, който посочи, че Законопроектът срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти се внася в изпълнение на поетия от правителството на Република България ангажимент по въвеждане и прилагане на изискванията на Директива 2003/6/ЕО относно злоупотребата с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) и директивите по нейното прилагане.
В обхвата на законопроекта попадат както действия, извършени на територията на Република България относно финансови инструменти, които се търгуват на регулиран пазар в страната или в държава членка, така и действия, които са извършени на територията на държава членка и се отнасят до финансови инструменти, които са допуснати до търговия на регулиран пазар в Република България.
Обхванати са и всички финансови инструменти, които се търгуват на регулиран пазар в Република България или в държава членка или за които е поискано допускане до търговия на такъв пазар, дори и сделките с тези финансови инструменти да са сключени извън регулирания пазар. Целта е да бъдат обхванати всички случаи, които могат да съставляват търговия с вътрешна информация и които водят до накърняване ефективното функциониране на капиталовия пазар.
Законопроектът регламентира двете форми на пазарна злоупотреба – търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара на финансови инструменти, като дефинира подробно двете понятия. Той въвежда категорични забрани за извършването на пазарни злоупотреби, като предвижда различни мерки за тяхното предотвратяване и разкриване с оглед създаване на условия за развитието на открит, прозрачен и ефективен пазар на финансови инструменти.
С разпоредбите на законопроекта са въведени изисквания към емитентите за своевременно уведомяване на Комисията за финансов надзор и регулирания пазар, на който финансовите инструменти са допуснати за търговия, за вътрешна информация, която пряко се отнася до тях. Предвидена е възможност емитентите да могат да отложат за определен срок предоставянето на тази информация и нейното публично оповестяване.
С оглед създаването на възможност за разкриване на търговията с вътрешна информация и проследяване на разпространението на вътрешната информация в законопроекта е предвидено изискване емитентите да изготвят списък на лицата, които работят за тях по трудов или по граждански договор и имат достъп до вътрешна информация, която се отнася до тях. Списъкът следва да се актуализира и съхранява в продължение на пет години от неговото изготвяне или актуализиране.
Детайлно са регламентирани изискванията за изготвянето, представянето и разпространението на препоръки, както и реквизитите, които следва да съдържат съответните препоръки.
Предвидено е инвестиционните последици да уведомяват Комисията за финансов надзор за сделки с финансови инструменти, за които имат съмнение, че съставляват търговия с вътрешна информация или манипулиране на пазара на финансови инструменти. Уредени са подробно съдържанието и начинът за извършване на уведомяването, като е въведена забрана уведомяването да се съобщава на трети лица, включително на лицата, за чиято сметка е извършена сделката.
В законопроекта са включени и разпоредби относно взаимодействието и сътрудничеството между държавите членки във връзка с предотвратяването, разкриването и разследването на пазарните злоупотреби.
Контролът по спазването на закона и на актовете по прилагането му е възложен на Комисията за финансов надзор и нейния заместник-председател, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност”, като са регламентирани техните правомощия и възможността да прилагат принудителни административни мерки и да налагат административни наказания. Във връзка с това са предложени и съответни допълнения в Закона за Комисията за финансов надзор. В заключителните разпоредби на законопроекта са предложени изменения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, в който са отменени разпоредбите, отнасящи се до вътрешната информация и манипулирането на пазара на ценни книжа, тъй като същите се уреждат с внесения законопроект. Изменят се и разпоредбите, уреждащи предоставянето на определена информация на Комисията за финансов надзор от страна на емитента, които също се уреждат в законопроекта.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 15 гласа, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти № 602-01-57, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Господин Цонев, моля Ви да представите доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект срещу пазарните злоупотреби с
финансови инструменти № 602-01-57,
внесен от Министерския съвет на 12 юли 2006 г.
На заседание, проведено на 19 юли 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите Георги Кадиев и председателят на Комисията за финансов надзор Апостол Апостолов.
Законопроектът беше представен от господин Георги Кадиев, който посочи, че основната цел на предлагания проект на Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти е хармонизирането на българското законодателство с правото на Европейския съюз в областта на правните злоупотреби с финансови инструменти.
В обхвата на закона са всички финансови инструменти, които се търгуват на регулиран пазар в Република България или в държава членка, или за които е поискано допускане до търговия на такъв пазар, дори и сделките с тези финансови инструменти да са сключени извън регулирания пазар.
От приложното поле на законопроекта са изключени две хипотези: сделките, сключени в изпълнение на паричната, валутната или по управлението на държавния или общинския дълг политика на Република България и държавите членки, както и сделките, сключени по повод обратно изкупуване на акции или за стабилизиране на финансови инструменти във връзка с извършването на публично предлагане, ако се извършват при условия и по ред, определени в наредба на Комисията за финансов надзор.
Основните моменти в законопроекта са: уредени са двете форми на пазарна злоупотреба – търговия с вътрешна информация и манипулиране на пазара на финансови инструменти; въведени са категорични забрани за извършването на пазарни злоупотреби и са предвидени различни мерки за тяхното предотвратяване и разкриване; въведено е изискване емитентът да уведомява комисията и регулирания пазар, на който финансовите инструменти са допуснати за търговия, и за вътрешната информация, която пряко се отнася до него; предвидено е лицата, които изпълняват ръководни функции в емитент, и лицата, тясно свързани с тях, да уведомяват комисията за сключените за тяхна сметка сделки с акции, издадени от емитента, или с финансови инструменти, свързани с тези акции; предвидено е инвестиционните посредници да уведомяват комисията за сделки с финансови инструменти, за които имат съмнение, че съставляват търговия с вътрешна информация или манипулиране на пазара на финансови инструменти; включени са разпоредби за взаимодействието и сътрудничеството между държавите членки във връзка с предотвратяването, разкриването и разследването на пазарните злоупотреби; предвидени са изменения в други закони, които имат отношение към регулираната материя – в Закона за Комисията за финансов надзор и в Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Предвидено е контролът по спазването на закона и на актовете по прилагането му да се осъществява от Комисията за финансов надзор и от заместник-председателя на комисията, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност”.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 10 народни представители; без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви, господин Цонев.
Господин Папаризов, моля да представите доклада на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“На заседанието, проведено на 20 юли 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, и от господин Апостол Апостолов – председател на Комисията за финансов надзор.
Проектът на закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти цели да приведе в съответствие вътрешното законодателство с изискванията на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 28 януари 2003 г. относно злоупотребата с вътрешна информация и манипулирането на пазара и директивите по нейното прилагане, приети съгласно процедурата “Ламфалуси” – Директива 2003/124/ЕО на комисията от 22 декември 2003 г. относно определението и публичното оповестяване на вътрешна информация и относно определението на манипулиране на пазара, Директива 2001/125/ЕО на комисията от 22 декември 2003 г. относно справедливото представяне на инвестиционни препоръки и оповестяването на конфликт на интереси и Директива 2004/72/ЕО на комисията от 29 април 2004 г. относно признатите пазарни практики, дефиницията на вътрешна информация във връзка със стокови деривати, изготвянето на списъци на вътрешни лица, уведомяването за сделки на ръководните лица и уведомяването за съмнителни сделки.
В предложения законопроект се уреждат цялостно правилата за борба срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, като:
- се обхващат както действия, извършени на територията на Република България относно финансови инструменти, които се търгуват на регулиран пазар в страната или в държава членка, така и действия, които са извършени на територията на държава членка и се отнасят до финансови инструменти, които са допуснати до търговия на регулиран пазар в Република България;
- уреждат се всички финансови инструменти, които се търгуват на регулиран пазар в Република България или в държава членка, или за които е поискано допускане до търговия на такъв пазар, дори и сделките с тези финансови инструменти да са сключени извън регулирания пазар;
- предвижда се забраните относно търговията с вътрешна информация да се прилагат и за всички други финансови инструменти, чиято стойност зависи от допуснати до търговия на регулиран пазар финансови инструменти, независимо от това дали се търгуват на регулиран пазар или не;
- уредени са двете форми на пазарна злоупотреба – търговия с вътрешна информация и манипулиране на пазара на финансови инструменти;
- дадена е детайлна дефиниция на понятието за вътрешна информация, като са въведени и отделни определения за вътрешна информация относно деривати върху стоки и вътрешна информация по отношение на лицата, които изпълняват нареждания във връзка с финансови инструменти;
- въведено е изискване емитентът да уведомява своевременно Комисията за финансов надзор и регулирания пазар, на който финансовите инструменти са допуснати за търговия, за вътрешната информация, която пряко се отнася до него, както и изискване емитентите да изготвят списък на лицата, които работят за него по трудов или по граждански договор и имат достъп до вътрешна информация, която се отнася до тях;
- предвидено е лицата, които изпълняват ръководни функции в емитент, и лицата, тясно свързани с тях, да уведомяват комисията за сключените за тяхна сметка сделки с акции, издадени от емитента, или с финансови инструменти, свързани с тези акции;
- създадена е детайлна уредба на изискванията към изготвянето и разпространението на изследвания или друга информация, с която се препоръчва определена инвестиционна стратегия относно финансови инструменти;
- предвидено е инвестиционните посредници да уведомяват Комисията за финансов надзор за сделки с финансови инструменти, за които имат съмнение, че съставляват търговия с вътрешна информация или манипулиране на пазара на финансови инструменти;
- предвидени са разпоредби относно взаимодействието и сътрудничеството между държавите членки във връзка с предотвратяването, разкриването и разследването на пазарните злоупотреби;
- уреден е контролът по спазването на закона и на актовете по прилагането му;
- във връзка с предложения законопроект се въвеждат и изменения в Закона за Комисията за финансов надзор и Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
По отделни текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки и препоръки:
1. В разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от законопроекта е предвидено, че условията и редът за осъществяване на взаимодействие относно обмен на информация и сътрудничество при извършването на проверки се уреждат чрез двустранни споразумения. Подобно изискване за наличието на двустранни споразумения не съществува в чл. 16, ал. 1 от Директива 2003/6/ЕС по отношение на страните - членки на Европейския съюз.
2. Може също да се препоръча обстоятелствата, при които емитентът да отложи предоставянето на вътрешна информация и нейното оповестяване, съгласно чл. 3 от Директива 2003/124/ЕС, да бъдат включени в законопроекта, а не, както е предвидено в чл. 13, ал. 4 от законопроекта – в подзаконов нормативен акт.
Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти въвежда изцяло изискванията на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г., Директива 2003/124/ЕО на Европейската комисия от 22 декември 2003 г., Директива 2001/125/ЕО на Европейската комисия от 22 декември 2003 г. и Директива 2004/72/ЕО във вътрешното законодателство.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, № 602-01-57, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2006 г., като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Има ли представители на вносителите в пленарната зала, които желаят да представят законопроекта, или веднага да преминем към дискусията? Не виждам.
Имате думата за изказвания по представения законопроект на първо четене. Не виждам желаещи за изказвания.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ.
Моля, господин Адемов, да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика по тези няколко законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо председател, позволете ми преди това да направя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на труда Иванка Христова, господин Йордан Христосков – управител на НОИ, господин Емил Мирославов и госпожа Мария Томова – директори на дирекции в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за достъп до пленарната зала.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
"ДОКЛАД
за първо четене на
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
интеграция на хората с увреждания № 654-01-26, внесен от
Стефан Софиянски и група народни представители
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 26 юли 2006 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, внесен от Стефан Софиянски и група народни представители.
В заседанието участваха госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Мария Томова и господин Емил Мирославов - директори на дирекции в Министерство на труда и социалната политика, господин Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, господин Минчо Коралски – председател на Агенцията на хората с увреждания, госпожа Силвия Цанова – заместник-председател на Агенцията за социално подпомагане, както и представители на неправителствени организации на и за хора с увреждания.
Законопроектът беше представен от народния представител Румен Ангелов. По същество вносителите предлагат промени, отнасящи се към работата и състава на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания; предложения, които биха подпомогнали реализацията на пазара на труда на хората с увреждания; нови изисквания към работодателите, които наемат хора с увреждания; допълнително бюджетно финансиране на програми и мерки, свързани с реализацията и интеграцията на хората с увреждания; нови определения на понятията "увреждане", "човек с трайно увреждане" и други.
Вносителите намират, че в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания представителите на организациите на хората с увреждания са недобре представени в сравнение с другите участници в този съвет. В тази връзка и във връзка с качеството на работата на съвета те предлагат нови правила за определяне на национално представителните организации на хората с уврежданията и за хората с увреждания.
Друга съществена промяна, според вносителите на законопроекта, трябва да настъпи при трудовата реализация на хората с увреждания. Трябва да се намалят причините, поради които хората с увреждания не могат да си намират работа. Според тях в сега действащия закон предвидените финансови стимули за работодатели не са достатъчен мотив за наемане на хора с трайни увреждания. Работодателите ангажират хора с леки увреждания, които не изискват специално преустроени работни места. Според вносителите чл. 28 от действащия закон посочва на какви критерии трябва да отговаря едно специализирано предприятие или кооперация на хора с увреждания и няма изисквания хората с увреждания да членуват в някоя от национално представителните организации. Предоставянето на такава “преференция” на база “национална представителност” създава нелоялна конкуренция между специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания, членуващи в национално представителните организации, и специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания, които не членуват в национално представителните организации. Вносителите предлагат всички предприятия и кооперации да се третират като пазарни субекти и да се подчиняват на общите разпоредби на търговското право.
По време на обсъждането бяха представени становища на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на финансите. В становището на Министерството на труда и социалната политика се изразяват конкретни обосновки за всеки от параграфите на законопроекта.
По отношение промените в чл. 6 се отбелязва, че действително увеличеният състав на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания създава трудности от организационен характер при свикването на заседанията и удължаване на времетраенето на заседанията, но този състав има възможността отблизо да се запознава с проблемите на хората с увреждания и пряко се ангажира с решаване на техните проблеми.
Промяната, която се предлага в ал. 3 на чл. 6, според Министерството на труда и социалната политика е нецелесъобразна, тъй като Националният съвет не е постоянно действащ орган с административна структура. Не е възможно толкова често свикване, както искат вносителите, а и в момента има практика всички нормативни актове, които министерството разглежда, да се изпращат в съвета за съгласуване и след това да се ползват от отдел “Интеграция на хората с увреждания”.
Предложенията по чл. 23 дублират съществуващи текстове от закона, поради което също са неприемливи. Не е приемлив и предложеният текст за изменение на чл. 52, тъй като право на държавна субсидия имат национално представителните организации на и за хората с увреждания, които са определени с решение на Министерския съвет на основата на критерии, записани в Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и критериите за представителност. В България има над 900 организации на и за хора с увреждания и 16 от тях са отговорили на критериите за национална представителност. В Правилника за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания са регламентирани условията, при които се кандидатства за държавна субсидия. Има създадена положителна практика, която не е целесъобразно да бъде променяна.
В становището на Министерството на здравеопазването се застъпва тезата, че ако бъдат приети промените, направени от народния представител Стефан Софиянски и неговите колеги, субекти на закона ще останат само хората с трайни увреждания и в определени случаи хората с трайни увреждания със степен на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 на сто. По този начин определени социални придобивки вече няма да могат да се ползват от хора, чиито увреждания имат временен характер.
В становището на Министерството на финансите като цяло промените се квалифицират като неприемливи. Според финансовите експерти, предвидените изменения трябва да бъдат задълбочено обсъдени в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Част от тези изменения биха довели до значителни финансови ангажименти, за които липсва оценка в мотивите на вносителите.
В хода на дискусията народните представители поставиха въпроси, свързани с установената практика на работа на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, възможността да се променят критериите за представителност на организациите на и за хората с увреждания, невъзможността на държавния бюджет да подсигурява субсидии за всички съществуващи организации, за това колко удачно са представени организациите на работодателите и синдикатите и ефективността им в работата на Националния съвет и други.
Представителите на неправителствените организации подкрепиха част от предложенията, свързани с определяне на нови критерии за представителност на организациите, и възможността, която дава законопроектът за нов вид субсидиране на тези организации и финансиране на техни проекти и програми.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “за” – 4, “против” – няма, “въздържали се” – 10, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, внесен от Стефан Софиянски и група народни представители.”
Ще ви представя и втория доклад на комисията.
“ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за интеграция на хората с увреждания
№ 654-01-101, внесен от Петър Мръцков, Хасан Адемов
и Христина Христова
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 26.07.2006 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, внесен от Петър Мръцков, Хасан Адемов и Христина Христова.
В заседанието взеха участие: госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Мария Томова, господин Емил Мирославов и госпожа Лиляна Елицина – директори на дирекции в Министерството на труда и социалната политика, господин Валери Цеков - заместник-министър на здравеопазването, господин Минчо Коралски, господин Йордан Христосков, както и представители на неправителствени организации на и за хора с увреждания.
Законопроектът беше представен от госпожа Христина Христова и господин Петър Мръцков. Те посочиха, че целта на предложените изменения е да се създадат по-устойчиви норми при ползване на правата от хората с увреждания и разширяването на тези права.
На следващо място беше посочено, че законопроектът има за цел да осигури по-активното включване на хората с увреждания в живота на обществото в съответствие с изискванията на Европейската комисия. В доклада на Европейската комисия от м. май е отбелязан цялостният напредък, който България е постигнала в областта на интеграцията на хората с увреждания. Въпреки това се подчертава, че все още не е подобрен достъпът на лицата с увреждания до публичните пространства, сгради, транспорт и до пазара на труда.
Предлаганите промени имат за задача месечната добавка за социална интеграция да дадат по-голяма възможност на хората с увреждания да имат участие във всички сфери на обществения живот, а също тази добавка да изразява подкрепата на държавата за по-успешна интеграция и социализация на хората със специфични нужди.
Със законопроекта се предвижда индивидуалните потребности на хората с увреждания да се определят въз основа на методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика, по предложение на изпълнителните директори на Агенцията за хората с увреждания и Агенцията за социално подпомагане. С този нов текст се попълва празнота в действащия закон по отношение на критериите за определяне на индивидуалните потребности, разписани досега в Правилника за приложение на закона. Според вносителите с новите текстове се разширява и достъпът на лицата с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто до нови компоненти от месечната добавка за социална интеграция – обучение и наем за общинско жилище. Това е много сериозна придобивка за хората с увреждания, като се има предвид, че повечето от тях са в трудоспособна възраст.
И на последно място, предлаганият законопроект отговаря адекватно на Решение на Върховния административен съд на Република България за частична отмяна на няколко члена от Правилника за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
По време на обсъждането бяха представени становищата на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на финансите, на Националния осигурителен институт, на Агенцията за хората с увреждания, на Агенцията за социално подпомагане, на Конфедерацията на независимите синдикати в България. Всички институции подкрепят без особени забележки законопроекта.
В хода на дискусията народните представители заявиха, че подкрепят правото на хората с увреждания да получават месечна добавка за социална интеграция в зависимост от индивидуалните им потребности и в зависимост от тяхната работоспособност. Едновременно с това бяха поставени въпроси относно проблемите с нарастването на броя на хората с увреждания и броя на техните организации и възможностите на бюджета да финансира всички права на хората с увреждания, регламентирани в Закона за интеграция на хората с увреждания и Правилника за неговото приложение.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати “за” – 12, “против” – няма, “въздържали се” – 4, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, внесен от Петър Мръцков, Хасан Адемов и Христина Христова.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Вносителите на двата законопроекта имат ли желание да представят законопроектите?
Господин Мръцков, заповядайте, Вие сте съвносител на един от двата законопроекта.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На вашето внимание предлагаме изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Тези промени са продиктувани от факта, че трябва да създадем по-устойчиви норми при ползване на правата от хората с увреждания и разширяването им с цел тяхното социално включване в живота на обществото в съответствие с изискванията на Европейската комисия.
В Мониторинговия доклад от м. май 2006 г. на Европейската комисия е отбелязан цялостният напредък, който България е постигнала в областта на интеграцията на хората с увреждания. Въпреки това се подчертава, че все още не е подобрен достъпът на лицата с увреждания до публичните пространства, сгради, транспорт и до пазара на труда. Предвидената в Закона за интеграция на хората с увреждания месечна добавка за социална интеграция цели именно подкрепата на хората с увреждания за участие във всички сфери на обществения живот. Поради това се налага изменение на закона с цел разширяване на достъпа до този вид подкрепа от страна на държавата. Правото на месечна добавка за социална интеграция на хората с увреждания се гарантира чрез обективното и целесъобразно извършване на социална оценка на хората с увреждания.
Като водещ принцип, който произтича от философията на закона, е прилагането на индивидуалния подход към лицето с увреждания.
Предложението е месечна добавката за социална интеграция да се изготвя на основа на индивидуалните потребности съобразно вида и степента на намалената работоспособност или намалената възможност за социална адаптация. Измененията и допълненията в чл. 42, както и създаването на новите членове целят регламентирането и прилагането на този принцип.
С предложените промени се предвижда индивидуалните потребности да се определят въз основа на методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика, като тази методика е предложена от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания и от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Така с това предложение за промяна в законодателството се запълва една празнота по отношение на критериите за оценяване.
С новите текстове, които се предлагат, се разширява достъпът на лицата с намалена работоспособност – 50 и над 50%, до нови компоненти от месечната добавка за социална интеграция, а именно за обучение и плащането на наем на общинско жилище. Те са от съществено значение за тяхната интеграция, като се вземе под внимание фактът, че по-голяма част от хората са в трудоспособна възраст.
Уважаеми колеги, надявам се да подкрепите предложените промени в Закона за интеграция на хората с увреждания. Също се надявам и на вашите предложения с цел усъвършенстването на законодателството в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Уважаеми дами и господа, преминаваме към дискусия по двата законопроекта на първо четене.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В рамките на Четиридесетото Народно събрание за пореден път се обсъжда въпросът с интеграцията на хората с увреждания, което е показател за вниманието на законодателния орган към разрешаването на проблемите на една значителна част от българските граждани. Трябва да отчетем, че това внимание е продукт и на засилената обществена активност на хората с увреждания и на техните организации да работят за преодоляване на социалната изолация.
Законопроектът за изменение и допълнение, внесен от народния представител Мръцков и група народни представители, предлага устойчиви норми, касаещи интеграционните добавки за хората с увреждания. Законопроектът, както се отбелязва и в доклада на Комисията по труда и социалната политика, отговаря адекватно на решение на Върховния административен съд за частична отмяна на текстове от правилника за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания и приемането му ще гарантира правата на тези хора да получават без сътресения и прекъсвания своите интеграционни добавки.
С поправките в чл. 42, ал. 1 освен добавки за транспорт, информации и комуникации, обучение, балнеолечение, достъпна информация, диетично хранене и лекарствени средства се въвежда възможност хората с увреждания да получават интеграционни добавки за покриване на наеми за общинско жилище.
С поправките в ал. 3 се предвижда индивидуалните потребности на хората с увреждания вече да се определят въз основа на специална методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика по предложение на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания и изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Тази методика би следвало да внесе яснота по отношение на критериите за оценяване на индивидуалните потребности на хората с увреждания и по този начин да създаде условия за реализация на водещия принцип в закона.
Промените в § 2 внасят яснота за лицата с увреждания и минималния процент намалена трудоспособност, пред които гражданите получават отделна категория интеграционни добавки.
Считам, че е пропуск в чл. 42д на законопроекта възможността месечна добавка за достъп до информация да получават и лица с интелектуални затруднения. Те не по-малко от визираните в закона лица с трайни слухови и зрителни увреждания, довели до ограничен достъп за възприемане на информация, имат нужда от получаването на информация по начин, който е съобразен със затрудненията, които имат.
Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи законопроекта, защото имаме общото мислене, че той създава ясни и устойчиви норми за финансови стимули за интеграция на хората с увреждания.
В нашата парламентарна група законопроектът на народния представител Стефан Софиянски и група народни представители породи нееднозначни реакции. Предлаганите промени очевидно целят равноправно участие на организациите на хората с увреждания в Националния съвет на хората с увреждания и равен достъп до държавните субсидии за всички организации на хора с увреждания както национално представените, така и тези, които не са представени на национално ниво. Търсят се възможности за стимулиране на заетостта при хората с увреждания и равноправни условия за функциониране на специализираните предприятия и кооперации за хора с увреждания. Със законопроекта се прави опит и за формулиране на понятията „човек с трайно увреждане”, „национално представени организации на хора с увреждания”, „специализирана работна среда”.
Наред с тази изцяло приемлива философия на законопроекта се предлагат и текстове, които будят въпроси без отговор: защо от Националния съвет на хора с увреждания се изключват представители на синдикатите, на работодателите, на Националното сдружение на общините в Република България, които са демонстрирали своята съпричастност към решаване на проблемите на интеграцията на хората с увреждания? Защо чрез част от текстовете се лишават от социални придобивки хора, чиито увреждания имат временен характер? Дали подчиняването на специализираните предприятия, трудово-лечебните бази и кооперации на хора с увреждания на разпоредбите на Търговския закон няма да доведе до затруднения и дори до фалити на тези предприятия? Какви финансови ангажименти на държавата предполагат предлаганите промени?
В хода на обсъждането на законопроекта вносителите не представиха информация дали той е обсъждан с организации на хора с увреждания.
Държа да подчертая, че законопроектът поставя важни въпроси, които много нестопански организации, в това число и на хора с увреждания, поставят отдавна.
Със Закона за държавния бюджет ежегодно се прилага списък с организации с нестопанска цел, които получават държавни субсидии за граждански организации без конкурс и ясни критерии. Този списък съществува отпреди 1989 г. Това са 21 организации, основно включващи национално представените организации на хората с увреждания, които получават приблизително пет шести от цялата държавна субсидия за граждански организации.
В Закона за държавния бюджет за 2006 г. в съответствие с Приложение № 4 към чл. 8 посочените организации получават около 5 млн. и 700 хил. лв. от общо 6 млн. лв. субсидии за юридическите лица с нестопанска цел. На практика този механизъм означава, че 12 организации на хората с увреждания и 4 за хората с увреждания получават финансова подкрепа от държавата, поради това че са признати за национално представителни, а около 900 организации на хората с увреждания нямат достъп до тази държавна субсидия, тъй като не им е признат такъв статут.
Трябва да подчертаем, че част от тези 21 субсидирани от държавата организации по силата на Закона за държавния бюджет получават допълнителни бюджетни средства и от фонд "Социално подпомагане", а някои много често печелят и държавни поръчки. При част от организациите разходването на средствата е свързано с реални дейности за интеграция на хората с увреждания. При други средствата не се използват по целевото им предназначение. Има и случаи на злоупотреби, което е констатирано с одити на Сметната палата. Тази практика не стимулира развитието на нови организации на хората с увреждания, поставя национално представените организации в зависимост от държавата и не ги подтиква към ефективна работа.
С предлаганите в чл. 52 промени се предвижда държавните субсидии да се предоставят въз основа на годишни програми, с ясни цели, дейности и бюджети, както и при условия и ред, определени от Министерския съвет.
Считам, че тази промяна е недостатъчна. По-ефективно би било основната част от бюджетните средства за юридическите лица с нестопанска цел, в това число и за тези на хората с увреждания, да се разпределят чрез конкурс, при публично обявени, ясно формулирани критерии за това, въз основа на защитени проекти за интеграция на хората с увреждания.
Тези промени обаче следва да бъдат извършени със Закона за държавния бюджет за 2007 г.
Отворените въпроси, на които нямаме отговор, са основните причини, поради които Парламентарната група на Коалиция за България ще се въздържи при гласуването на законопроекта на народния представител Стефан Софиянски и група народни представители. Считаме, че непрецизно подготвените текстове не биха довели до реализирането на изцяло приемливата философия на промените и не биха допринесли до реални резултати в интерес на хората с увреждания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова, за изказването.
Има ли реплика? Няма.
Има думата за изказване господин Камов. Заповядайте.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Преди две седмици, когато обсъждахме Закона за данъка върху добавената стойност заявих, че се изказвам като лобист на хората с увреждания. Днес казвам същото. И е добре освен гледната точка на бюджета и други критерии много ясно в тази зала да прозвучи и гледната точка на организациите на хората с увреждания. Подчертавам това, защото имам различно становище от току-що заявеното по повод законопроекта на Стефан Софиянски. Част от този законопроект според мен трябва да бъде подкрепен, именно в духа на това представителството в Националния съвет на организациите на хората с увреждания да бъде преобладаващо спрямо тези организации, без да поставям под съмнение мотивите и ефективността на тяхната дейност, но все пак преобладаващо в момента е участието на организации за тези проблеми.
Съвсем конкретно. По законопроекта на Стефан Софиянски мисля, че могат да бъдат подкрепени текстовете, залегнали в § 1 до 6 включително. Към всеки един текст има достатъчно ясни мотиви, които обосновават приемането им и могат да бъдат интегрирани в окончателния вариант. Останалите текстове обаче не постигат целите, изложени в мотивите на този законопроект. Настоящите законови дефиниции на понятията "трайни увреждания" и "лице с трайно увреждане" са по-прецизни от гледна точка на сега действащата нормативна уредба. По принцип и с оглед присъединяването ни към Европейския съюз се налага цялостното осмисляне и приемане на нови, радикални решения по отношение на оценяването на уврежданията, които да разделят степента на увреждане от оценката за загуба на работоспособността вследствие на някакво заболяване.
Ако наистина сме толерантни и желаем интеграцията на хората с увреждания, те не трябва да се обявяват с официален медицински документ, какъвто е експертното решение на ТЕЛК за неработоспособност. Иначе как ще бъде обяснен абсурдът, според който хората с увреждания с над 50% намалена работоспособност трябва да бъдат интегрирани в обичайна работна среда, тоест как един закон едновременно ги обявява за частично или напълно неработоспособни и цели да ги интегрира?
Казаното дотук е не толкова критика към настоящия законопроект, колкото към цялостната действаща нормативна уредба, но същевременно цели да покаже, че предложените текстове не прецизират терминологията, която освен това при последващи промени следва да бъде изоставена. Да не говорим за термина, който се използва за оценка на уврежданията при децата – "ограничена възможност за социална адаптация". Как ще осъществяваме социално включване и интеграция на социално неадаптивни деца?
По законопроекта на народните представители Мръцков, Христова и Адемов. Тук прозвуча един факт и аз мисля, че не бива да се постигне ефектът отменените на 10 юли с решение на Върховния административен съд текстове на Правилника за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания да се възпроизведат като законови текстове с тези промени. Точно това не бива да се постигне, защото мисля, че в цялост законопроектът от 2004 г. е един европейски законопроект. И тъй като правилникът си позволи да отстъпи от постиженията на този закон, сега не бива ние със закон да повтаряме същия ефект.
Общото впечатление от предложените текстове е, че ефектът не е да разшири достъпът на хората с увреждания до добавките за интеграция, а обратното – да се ограничи. И аз се надявам, че в крайна сметка ние няма да направим това.
Какви са конкретните примери?
В § 1 с предложението за изменение на ал. 1 на чл. 42 изразът "вида и степента на увреждането" се заменя с "вид и степен на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация". Интересно е как може да се обясни освен степента на работоспособността, която се измерва в проценти, съгласно действащите правни норми, колко са видовете на загуба на работоспособност или възможностите за социална адаптация и какви са те? Понятието "вид увреждане" е съвсем ясно и ни показва, че като основни видове уврежданията биват физически, сензорни и ментални, а техни конкретни разновидности са загубата на зрение, слух, двигателни увреждания и т.н.
Друго несъвършенство се корени в предложената нова ал. 2 на същия член, според която индивидуалните потребности на хората с увреждания ще се оценяват по методика. Тази методика се възлага на министъра. Мисля, че е редно идеята за методика или правила да не загуби способността за индивидуална оценка и да бъде част от правилника за приложение, тоест да бъде с акт на Министерския съвет, а не на министъра.
Има и други несъвършенства, които водят именно не до разширяване, а до ограничаване правата на хората с увреждания. В сега действащия закон съществува добавка за задоволяване на други основни жизнени потребности и тя е именно в унисон с индивидуалните потребности на всеки човек. Това означава, че изброяването на добавките е примерно, а не изчерпателно, и че социалните служби могат да отпуснат добавки за други индивидуални потребности на даден индивид.
В правилника тази добавка се свежда до „добавка за наем за общинско жилище”. Това не бива да се случи с промените в закона. И сега с предложения текст се цели узаконяване на едно противоправно според мен поведение. Не бива ние да правим стъпка, която евентуално да доведе до атакуването на тези разпоредби пред Върховния административен съд.
Въпросът ми по същество към вносителите на този законопроект е: кое налага тази добавка да е само за наем за общинско жилище, а не например за общежитие? И защо се отпуска на самотни лица с увреждания, но не и на семейства на хора с увреждания, които, както е известно, никак не са малко?!
Искам да кажа нещо, което за мен има голямо значение. Вчера господин Мръцков беше така добър да приеме представители на някои от организациите на хората с увреждания. Обнадежден съм много от тази среща, в която се изрази готовност предложените от тях поправки да бъдат отразени в окончателния текст. Мисля, че господин Мръцков прояви изключителна конструктивност, нещо повече, прие аргументите на представителите на тези организации.
Ако уважаемите народни представители приемат аргументите, че и в двата законопроекта има рационални идеи, които могат да бъдат интегрирани в нещо, което в крайна сметка ще бъде полезно за тези, за които е предназначено – хората с увреждания, аз призовавам на първо четене да гласуваме положително и за двата законопроекта. Комисията да изработи един общ, по-добър от досегашната регламентация законопроект за второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Камов.
Госпожа Христина Христова, заповядайте за изказване.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законът за интеграция на хората с увреждания влезе в сила от 1 януари 2005 г. Ние имахме възможност вече година и половина да го наблюдаваме и анализираме най-внимателно неговото приложение, плюсовете и минусите, както на всеки законов или подзаконов нормативен акт.
През този период имахме достатъчно срещи с организациите на и за хората с увреждания.
Законопроектът, внесен от народните представители Петър Мръцков, д-р Хасан Адемов и от мен, е насочен към прецизиране на предишния закон, особено в областта на разширяване на възможностите на хората с увреждания да получават добавка за социална интеграция.
За разлика от другия законопроект, внесен от народния представител Стефан Софиянски и група народни представители, там се разглеждат организационно-институционални проблеми на организациите на и за хората с увреждания, както и националното представителство, което е много важно, но то не рефлектира така върху качеството на живота на хората с увреждания, както първият законопроект.
Същевременно Правилникът за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания беше атакуван пред Върховния административен съд, който отмени редица текстове от правилника. Ясно е, че законодателят не може да остане безучастен към това, че законът трябва да се приведе в съответствие и с тези забележки на Върховния административен съд, защото той не се произнася по целесъобразността на текстовете, но се произнася по тяхната законосъобразност. Оказа се, че някои текстове на правилника всъщност дописват и доразвиват закона, и то не в най-добрата посока.
Сега предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания цели няколко неща, първото от които е все повече да се прилага индивидуален подход към потребностите на хората с увреждания, тоест да се предлага отношение, социални услуги и оценка според мярката на човека, който е насреща, и неговите потребности като социално същество за социална интеграция и пълноценен живот.
Хората, които имат опит в администрацията, знаят, че този индивидуален подход довежда до голямо натоварване и затруднение на администрацията. По-лесно е с един общ аршин да се правят оценки и да се раздава по малко на всички. Индивидуалният подход изисква една методика. В закона е предвидено да се направи такава. По нея ще се определя още по-прецизно индивидуалната потребност на всеки човек. Предвидено е тя да се издава от министъра на труда и социалната политика. Но тук веднага бих искала да кажа, както и колегата, изказал се преди това, че има някои предложения на организациите на и за хората с увреждания, които заслужават внимание. Те вече бяха обсъдени и могат да намерят място и отражение в предложенията по законопроекта между първо и второ четене.
Мисля, че няма пречка, ако има някакво обществено безпокойство, че тази методика е с по-нисък ранг нормативен документ, нека тя да бъде наредба, която да излезе с постановление на Министерския съвет.
Също така би могло и да се прецизира ал. 1 на чл. 42, вместо „вида и степента на намалена работоспособност”, отношението на институциите, които предлагат социални услуги и помощ на хората с увреждания, да се отнася към вида и степента на увреждането. Тук също няма пречка.
Мисля, че има и други неща, но те са по-скоро тема за дебат на второ четене – дали да бъде само за общински наем или за по-широк наем и т.н. Трябва да се има предвид, че законът е принуден да борави с всяко едно от тези понятия, тъй като те са влезли в други доста сложни законови и подзаконови нормативни актове, каквито са Законът за здравето, Наредбата за медицинската експертиза.
Мисля, че законопроектът, който внасяме, е една добра стъпка напред към прецизиране на материята. Дава се възможност и за хора с работоспособност само над 50% да могат да могат да получават месечна добавка за интеграция, за обучение и за наем за общинско жилище.
Струва ми се, че всичко това ще допринесе и ще направи една следваща крачка в усъвършенстване на дейността на държавата за подобряване качеството на живот на хората с увреждания.
Ние, от нашата парламентарна група ще подкрепим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Госпожа Деница Димитрова, заповядайте за изказване.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Истината е, че това изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания се наложи след отмяната на някои от текстовете на правилника за приложение на закона.
Според мен това изменение и допълнение наистина прецизира текстовете, но за съжаление наистина трябва да се изготви нова, по-добра методика, в чиято основа да бъде принципът за индивидуалния подход, тоест всеки човек с увреждане да бъде подпомогнат по най-добрия начин, по който той заслужава и от който има нужда.
Много се надявам в скоро време Агенцията за хората с увреждания да изготви тази методика и тя да бъде записана в правилника за приложение към закона. Дано в най-скоро време тя да започне да действа.
Относно законопроекта на господин Софиянски мисля, че там също има някои много добри текстове. Дори законопроектът да не бъде приет днес, те трябва да се имат предвид и в едно скорошно бъдещо изменение и допълнение на закона да бъдат взети предвид. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Димитрова.
Госпожо Понева, заповядайте за изказване.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, Демократи за силна България ще подкрепим и двата законопроекта на първо четене, тъй като, както беше казано дотук, и в двата законопроекта има текстове, които са ценни и би трябвало да се използват.
В известна степен гласуването ни ще бъде и компромисно, но ще използваме възможността, че се предлагат такива законопроекти, за да внесем между първо и второ четене текстове, които наистина да бъдат от полза на хората с увреждания.
По отношение на законопроекта, внесен от народните представители Мръцков, Христова и Адемов, ако някой прочете първо мотивите ще каже: чудесно, това, което се прави, наистина е и навреме и така, както трябва. Но след това, като се погледнат текстовете, се вижда, че има едно сериозно противоречие с мотивите. Наистина необходима е диференциация, и то единствено според степента на увреждане. Това е залегнало в предложенията. Разбира се, необходима е нова методика. Може би наистина един нормативен акт, който да е по-висок по значение като някаква наредба. Необходимо е най-вече да има ясни и точни критерии. Надявам се, че това ще бъде направено.
Промените, които са предложени в чл. 42, не само не разширяват обхвата на хората с увреждания, които ползват интеграционна добавка, а наистина стесняват. Така познатата ни трета група, а именно хората с увреждания между 50 и 70%, изцяло се изключват от интеграционната добавка с изключение на няколко пункта, а именно добавката за обучение – там, където са включени и хора с 50% и над 50% увреждания, и транспортната добавка за хора с увреждане над 70% и само с увреждане над 50% на долните крайници. Убедени ли сте, колеги, че човек с 50% увреждане на горните крайници може да ползва транспорт така, както един напълно здрав човек? Мисля, че не се влага достатъчно разум в това, което се прави спрямо хората с увреждания.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Те влизат в другата група – над 70%.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Изрично е упоменато – 50% само за увреждане на долните крайници. С това не съм съгласна.
Става дума вече, че сега действащият текст за интеграционна добавка, покриваща основни жизнени потребности, се заменя с добавка само за общинско жилище. Има много хора, които живеят и на свободен наем и цели групи младежи с увреждания, които живеят в студентските общежития. В никакъв случай те не бива да бъдат изключени от възможността да ползват такава добавка.
Колеги, 2007 г. е европейска година на равните възможности. Предстои ни и приемане на закон за равните възможности. И не става дума само за равни възможности между мъже и жени, а именно и на хората с увреждания. Една изключително уязвима група от българските граждани. И това как се отнасяме ние, които правим законите, показва не само икономическия статус на държавата, а показва манталитета. Нека да докажем, че наистина нашият манталитет е на европейско ниво, за да можем да постигнем това, към което всички се стремим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Заповядайте за изказване, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на нашето внимание днес за обсъждане и гласуване са поставени два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Преди малко беше казано, че този закон има своята практика по приложение от 1 януари 2005 г. Преди имаше друг закон за хората с увреждания, който беше именуван по друг начин. Новият принцип за въвеждането на така наречената социална оценка и за определянето на индивидуалните потребности на базата на социалната оценка се въведе на практика след 2005 г.
От двата законопроекта, които са предложени на вашето внимание Движението за права и свободи ще подкрепи законопроекта с вносители Христина Христова, Петър Мръцков и Хасан Адемов. По отношение на законопроекта на Стефан Софиянски най-вероятно ще се въздържим, ще възприемем някои от текстовете, вероятно като предложение между първо и второ четене.
В мотивите на законопроекта, внесен от Петър Мръцков и група народни представители е казано, че основните цели са свързани със създаването на по-устойчиви норми при ползването на правата на хората с увреждане и на разширяването на някои от правата, в случая правото за обучение, и правото за ползване на общинско жилище или заплащане на наема за общинско жилище.
Следващата цел, която си поставя законът, е да осигури по-активното включване на хората с увреждания в обществения живот във връзка с препоръките на Европейската комисия, които са направени в последния мониторингов доклад. Най-важното, което според мен се поставя като цел в този законопроект, е създаването на условията и гаранции за равнопоставеност на хората при достъпа до така наречената интеграционна добавка. Тоест всички хора с увреждания да имат равен старт при достъпа за получаването на така наречената интеграционна добавка.
Когато се приемаше Законът за интеграция на хората с увреждания през 2005 г., тогава принципът за социалната оценка беше на базата на експертната оценка на трудово-експертните лекарски комисии и останалите комисии, които са свързани с оценка за работоспособността, да се извърши социална оценка и на базата на тази социална оценка да се определи вида и размера на тази интеграционна добавка. Основното, което сега се променя като философия, е, че се дава доминиращо място на така наречените индивидуални потребности. Тоест социалната оценка, стъпвайки на експертната лекарска оценка, се определя на базата на индивидуалните потребности и на тази база се определя вида на интеграционната добавка. Ясно е, че когато говорим за степен на загубена работоспособност, когато говорим за трайно намалени възможности на социалната адаптация, винаги можем да влезем в различни дискусии по отношение на това дали това е коректната терминология, дали може да бъде използван терминът, който на практика е европейски – индивидуалната потребност да зависи от вида и степента на увреждането, не от вида на степента на намалената работоспособност.
Философията на законопроекта винаги се е ръководила от това държавата, държавните институции да подпомогнат дефицита в увреждането, за да може на практика да се подпомогне интеграцията на тази група български граждани в обществото, за да могат те равнопоставено и равноправно да се интегрират в българското общество.
Така че месечната добавка за социална интеграция, която получават на практика хората с увреждания след тази социална оценка, възлиза в бюджета за тази година на 90 млн. като общо за този Закон за интеграция на хората с увреждания средствата, които са заделени в държавния бюджет за тази година са едва 25 млн. 800 хил. лв.
Като се върнем малко назад и разгледаме тези седем компонента за транспортни услуги, за информационни и телекомуникационни услуги, обучение, балнеолечение, рехабилитация, достъп до информация, наем за общинско жилище, диетично хранене и лекарствени средства, трябва да е ясно, че за тези компоненти на базата на индивидуалните потребности социалната оценка ще определи вида на интеграционната добавка.
Тук беше казано, че например хора със заболяване на долните крайници - в нашето предложение е казано 50-70% заболяване на долните крайници. Малко по-нагоре обаче в текста е казано, че за всички останали – 70 и над 71% намалена работоспособност са хората, които имат право на транспортни услуги. Аз мога да ви кажа, че само от началото на годината по този компонент са изразходвани 20 млн. лв. Разбира се, че не е най-важното колко пари са изхарчени, въпреки че имаме приет бюджет и ние трябва да се съобразяваме с този финансов ресурс, но по отношение на тези компоненти – преразходът към 1 юли 2006 г., е вече в размер на 24 млн. Така че всички тези финансови разчети, които правим, трябва да бъдат съобразени и с възможностите на държавата към този момент.
По отношение на това дали увеличаването на размера на средствата ще доведе до по-добро качество, моето наблюдение през годините е, че колкото повече се увеличават парите за една дейност, толкова повече - бенефициентите, тоест тези, които са адресати на това подпомагане, защото в този закон ние искаме да излезем извън рамките на социалното подпомагане, тъй като това не е подпомагане, а даване на възможност на хората с увреждания да се интегрират в обществото. Социалното подпомагане е нещо различно и не трябва да бъркаме по никакъв начин принципите на този закон със социалното подпомагане. Ние не подпомагаме тази категория български граждани, а ги улесняваме да се интегрират в обществото като равноправни български граждани с равни права и с възможности, които да им осигуряват нормален начин на съществуване.
По отношение на останалите компоненти, които се коментират. Разбира се, че по отношение на наема за общинско жилище трябва да бъдат разгледани внимателно предложенията, които бяха дискутирани в Комисията по труда и социалната политика, а именно студентските общежития, свободния наем, държавните жилища. Много внимателно трябва да се прецизира кръгът на хората, които да бъдат подпомогнати с такъв вид интеграционна добавка. Затова въвеждаме принципа на индивидуалните потребности, за да може тази комисия, в състава на която има различен вид експерти, да прецени в зависимост от индивидуалните потребности на хората с увреждания, в зависимост от степента на увреждането какъв вид интеграционна добавка да се определи на нуждаещия се човек с увреждане.
Когато говорим за този законопроект, задължително трябва да споменем това, което беше казано, че той на практика е отговор на решението на Върховния административен съд. Да, може и така да се каже, но ако трябва да бъдем максимално коректни – аз много внимателно прочетох това решение на Върховния административен съд, тези текстове в Правилника за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания са отменени, не защото има някакъв проблем с тях, а защото се смята, че правилникът е нормативен акт от по-нисък ранг и той в никакъв случай не може да дописва закона и не може да влезе в противоречие с текстовете на закона. Това, което в момента се прави – тези текстове стават част от законодателството, за да може да се изчисти този проблем и може би това е коректният прочит на решението на Върховния административен съд.
По отношение на тази методика, която беше коментирана надълго и широко в изказванията на колегите. Разбирам желанието на неправителствените организации – тук беше казано, че са повече от 900, да имат възможност да атакуват по някакъв начин пред Върховния административен съд тази методика, но като я кръстим “методика”, няма как да се атакува – трябва да бъде наредба. Мисля, че не това е най-важното – да се атакува един нормативен акт.
По-важното е заедно с хората с увреждания, заедно с техните предложения, заедно с Националния съвет за интеграция на хората с увреждания да се намерят възможности и начини. Тук е казано, че министърът на труда и социалната политика изготвя методика, която да определи критериите за индивидуалните потребности, които да са универсализирани за цялата страна, а не в единия край на страната комисиите за оценка на увреждането да използват едни критерии, в другия край на страната да използват други критерии. Това е целта на методиката, за да могат да бъдат унифицирани, да се знаят точните критерии, по които се прави тази оценка на увреждането.
Трябва да заявим, че тази методика се изготвя от министъра на труда и социалната политика по предложение на изпълнителните директори на Агенцията за хората с увреждания и на Агенцията за социално подпомагане - така че всички възможни фактори при подготовката на такъв нормативен акт, като се има предвид, че той задължително трябва да бъде съгласуван с Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Трябва да бъде един документ, който на практика да ни даде надеждни критерии за определяне на индивидуалните потребности при решаването на въпроса за социалната оценка.
Накрая искам да кажа няколко думи за законопроекта на колегата Стефан Софиянски и другите колеги, които не знам защо ги няма в залата при обсъждането на този законопроект. Има някои ценни неща, които лично аз смятам, че могат да намерят място между първо и второ четене в окончателния вариант.
По отношение предложенията за промяната на структурата и функционирането на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания мисля, че изключително недалновидно е предложението от този съвет да отпаднат социалните партньори в лицето на работодателите, синдикалните организации, както и представителите на Националното сдружение на общините, тъй като това са хора, които имат опит при работа с хората с увреждания, имат достатъчен капацитет, потенциал и възможности при партнирането с тази група български граждани. Тяхното изключване от състава на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания мисля, че не е най-доброто предложение.
Ако говорим за критериите за национална представителност – да има ли такива критерии или да няма и всички тези 900 неправителствени организации да се наредят на опашката за субсидиране от държавния бюджет, аз не мисля, че това е верният подход. Има критерии. Разбира се, когато има критерии, винаги могат да бъдат дискутирани по един или друг начин. Има ред, по който се определят тези национално представителни организации. Знаете, че Министерският съвет в рамките на три години определя национално представителните организации на базата на определените критерии и в момента тези 16 национално представителни организации, които членуват в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, са тези, които представляват интересите на и за хората с увреждания. Понеже съм участвал в достатъчно заседания на този Национален съвет, аз съм убеден, че това са хора, които по един достоен начин защитават не само правата, гарантират задълженията на хората с увреждания в Република България.
Надявам се, че с помощта на предложенията на колегите, които участваха в тази дискусия, ще направим така, че Законът за интеграция на хората с увреждания да бъде закон, който да отговори на потребностите на тази категория български граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Ще има ли други желаещи за изказвания по този законопроект или да обявя дискусията за приключена и да гласуваме след почивката? Не виждам други желаещи.
Двата законопроекта, които бяха разгледани на първо четене, ще бъдат гласувани непосредствено след почивката в 11,00 ч.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Регистрирани са 152 народни представители, имаме необходимия кворум. Продължаваме нашата работа след почивката, уважаеми колеги.
Преди да преминем към парламентарния контрол, съгласно установената практика, първо ще гласуваме приетите на първо четене три законопроекта от нашия дневен ред.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е подкрепен от водещата комисия - Комисията по бюджет и финанси, и от другите постоянни комисии, на които е бил разпределен.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 124 народни представители: за 120, против 2, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на първо четене на два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Съгласно правилника, ще подложа на гласуване по хронологичен ред на постъпване в Деловодството на Народното събрание, първо, законопроекта с вносители народният представител Стефан Софиянски и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект, който не се подкрепя от Комисията по труда и социалната политика.
Гласували 136 народни представители: за 39, против 14, въздържали се 83.
Законопроектът не е приет на първо четене.
Преминаваме към гласуване на втория законопроект с вносители народните представители Петър Мръцков, Хасан Адемов и Христина Христова. Законопроектът е подкрепен от водещата Комисия по труда и социалната политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 126, против 1, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Позволете ми да ви информирам за новопостъпилите питания за периода от 28 юли до 3 август 2006 г. от:
- народния представител Елиана Масева към министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров относно перспективите за газификация. Следва да се отговори писмено до 16 август 2006 г.;
- народния представител Елиана Масева към министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров относно перспективите за газификация на община Благоевград. Следва да се отговори писмено до 16 октомври 2006 г.
От името на парламентарна група има думата заместник-председателят на Народното събрание Екатерина Михайлова. Заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Демократи за силна България
по повод Доклада на Временната комисия за установяване
на отнетото и възстановено имущество на семействата
на бившите царе Фердинанд І, Борис ІІІ и техните наследници
Мнозинството на БСП, НДСВ и ДПС във Временната комисия установи, че Симеон Сакскобургготски е придобил имоти на основание решение на Конституционния съд и действията, с които това е станало, не са обжалвани. По този начин БСП и ДПС му подаряват държавно имущество в огромни размери.
До това политическо престъпление се стигна след среднощна шетня между Министерския съвет и Президентството, след силен натиск на президента Георги Първанов и Сергей Станишев върху депутатите от БСП и ДПС.
Това са фактите, а резултатът е следният. Докато действа тристранното съглашателство, докладът на Временната комисия практически ще възпира всички органи на изпълнителната власт да възстановят собствеността на българската държава. Временната комисия събра 3200 страници факти, доказващи, че бившият премиер се е възползвал от властта си и е придобил значително имущество от българската държава без законово основание.
БСП получи безспорни доказателства, за да изпълни предизборното си обещание да върне незаконно заграбените от бившия престолонаследник държавни имоти. Вместо това бившите комунисти сключиха криминална сделка. Симеон Сакскобургготски изнуди Първанов и БСП и те платиха с наши общи имоти, за да останат на власт. Станаха съучастници в грабеж и държавна корупция. БСП стана партия на царската олигархия, затова няма да се разкрие истината за Детската университетска болница, за автомагистрала „Тракия”, за сделката с външния дълг, за обръча от фирми на Доган, за ограбването на държавния резерв, за измамата на общините и пострадалите от наводненията български граждани.
Демократи за силна България ще настояват Народното събрание да приеме решение, с което да обяви, че имотите са придобити без наличието на закон и да задължи Министерския съвет да предприеме действия за връщане на незаконно придобитите от Симеон Сакскобургготски имоти на българската държава.” Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДСБ и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата от името на парламентарна група? Няма.
Продължаваме нашия парламентарен контрол.
Писмен отговор на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос от народния представител Стела Банкова.
Два писмени отговора от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпроси от народния представител Любен Корнезов.
Два писмени отговора от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпроси от народния представител Любен Корнезов.
Два писмени отговора от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпроси от народния представител Любен Корнезов.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на народния представител Кристиан Вигенин.
Писмен отговор от министъра на администрацията и административната реформа Николай Василев на народния представител Веселин Методиев.
Има писмен отговор от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос от народния представител Васил Паница.
Министърът на земеделието и горите Нихат Кабил отговаря на въпрос на народният представител Евдокия Манева.
Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, отговаря на въпрос на народния представител Константин Димитров.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов отговаря писмено на народния представител Яне Янев.
Господин Янев има още един писмен отговор от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски.
Господин Янев има писмен отговор и от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Господин Яне Янев има още един писмен отговор от министър Нихат Кабил.
И още един писмен отговор, също от министър Кабил до господин Янев.
Народният представител Ваньо Шарков има писмен отговор на негов въпрос от министър Радослав Гайдарски.
Има писмен отговор от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос от народният представител Мартин Димитров.
Уважаеми народни представители, преминаваме към същинския парламентарен контрол.
Пръв на въпроси и питания ще отговори заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин.
Първият въпрос е на Минчо Христов относно професионалните критерии за назначаване на дипломатически служби.
Господин Христов, имате думата да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят въпрос е: има ли ясни критерии за назначаване на дипломатически служители днес?
Второ, ще освободите ли онези дипломати, които са назначавани по партийна, приятелска и семейна линия и които нямат необходимия ценз?
Ще споделя някои факти. Предшественикът Ви господин Паси е назначил около 900 служители на Министерството на външните работи. Това е половината от целия личен състав. От тези 900 човека само около 20 са назначени с конкурс. Няма да говоря за съратниците на господин Паси от Атлантическия клуб, като започнем с кумицата му Калина Калоянова – учителка, завършила българска филология и изпратена в Берлин, секретарката му Елеонора Димитрова – отново в Берлин, основателя на Атлантическия клуб Иван Сотиров – консул в Чикаго, където работното му време е три часа на ден, както и дъщерята на колежката Христина Христова – консул в Солун, секретарките на господин Паси Рада Тотева и Ирена Тодорова – в Рим, съпруга на Емел Етем – в Берлин, дъщерята на шефа на Финансовата дирекция Зоя Плачкова – в Милано, а в същото време съпругът й е в Белград, свекървата на сестрата на заместник-министър Грънчарова ръководи посолството в далечен Тайланд и т.н., и т.н. Времето няма да ми стигне да изброя всички данни в тази посока.
Господин министър, по всичко личи, че господин Паси продължава да кадрува във Външно министерство. Има опити да бъде изпратен като посланик в Албания друг виден кадър на атлантизма – госпожа Августина Цветкова, която съвместява атлантическото си битие с партията на господин Софиянски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, моля да зададете въпроса си.
МИНЧО ХРИСТОВ: Задавам въпроса: възнамерявате ли, господин министър, да преодолеете устрема на господин Паси да назначи целия персонал на Атлантическия клуб в посолствата на България? Ще предложите ли госпожа Цветкова за посланик в Албания? И което е по-важно – ще въведете ли задължителното конкурсно начало в Министерството на външните работи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин вицепремиер, имате думата да отговорите в рамките на три минути на зададения Ви въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, в Министерството на външните работи, а вероятно и в други ведомства, но и в Министерството на външните работи за последните петнадесетина години с най-благовидни предлози е имало различни ветрове и различни метли. Уверявам ви, че докато съм министър в него и по времето на това правителство такива нито ще има, нито имам намерение да правя.
Това, което имам намерение да направя, е да се спазват изискванията, които са достатъчно подробно описани. Сега ще Ви запозная с това, което питахте – какви са изискванията, за да работи един дипломат било в страната, било в чужбина. По принцип те са уредени с Правилник за устройството и дейността на Атестационната комисия при Министерството на външните работи. В тази комисия влизат заместник-министрите, главният секретар, директорът на Дирекция "Човешки ресурси" и началникът на политическия кабинет. Тази комисия подпомага министъра при вземането на решения за ротации, назначения, повишения в рангове и т.н.
В правилника са уредени следните изисквания за влизане в дипломатическата професия (за получаването на ранг "аташе"): първо, най-напред би трябвало да има писмен и устен изпит в областта на външната политика на Република България и международните отношения (този изпит се провежда от комисия); второ, трябва да е доказано владеенето най-малко на два чужди езика, извън българския; трето, съответното лице трябва да има най-малко една година стаж като държавен служител в дирекция от специализираната администрация на министерството, което означава, че би трябвало съответното лице да отговаря на изискванията за държавен служител, за да има тази една година стаж; и четвърто, съответното лице преди това трябва да е минало курс в Дипломатическия институт към Министерството на външните работи. Така се става аташе.
Кандидатите за повишаване в следващ ранг трябва да отговарят на установени в правилника изисквания. Те са свързани с години прослужено време, предшестващ дипломатически ранг, длъжност в специализираната администрация, изпълнение на дипломатически функции зад граница и т.н. Тези изисквания са подробно описани.
За двата най-високи ранга – пълномощен министър и посланик (казвам дипломатически рангове, а не изпълнение на функциите на такъв, както заминават някои) се поставят завишени изисквания. За двата най-високи ранга в министерството би трябвало да се огледа освен предишния опит, заемани позиции, опит в страната, опит в чужбина, и качествата на ръководител, възможности, инициативност и т.н. Между другото има страни, в които в дипломатическата служба има много малко хора с ранг "посланик". Пак казвам, говоря за дипломатически ранг, а не за заемане на пост в чужбина. В нашата дипломатическа служба има доста хора, които са получили този ранг досега. Инициатива за повишаване в ранг могат да подадат лично кандидатите, председателят на Атестационната комисия, членовете на Атестационната комисия, ръководителите на звена в министерството, ръководителите на задгранични мисии. Доста широк е кръгът от хора, които могат да предложат някого за повишение в дипломатически ранг.
С ротацията няма да занимавам нито Вас, нито народното представителство. Ако имате интерес, има писмени регулации относно изискванията, за да замине някой на ротация в чужбина. Тази година ротацията се извършва основно от дипломатическите служители. Даже бих казал – единствено от служители в Министерството на външните работи. Досега много хора са влезли по този начин на служба в министерството, като без да имат ден практика в България, са заминали директно на дипломатическа работа в чужбина, след което се връщат и започват работа в министерството. Тази година няма нито един такъв случай от ротацията на дипломатите в чужбина.
Всички тези изисквания се надявам да бъдат формализирани в Закона за дипломатическата служба, който със съдействието и с разбиране към изискванията за професионализъм от народните представители може да бъде приет от Народното събрание.
На последните въпроси, които зададохте – нямам списък на ангажираните с Атлантическия клуб и нямам нито ангажимент, нито желание, нито намерение да отговарям за реализацията на кадрите на която и да е неправителствена или правителствена организация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, имате думата за реплика в рамките на две минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Дължа едно уточнение – дъщерята на госпожа Христина Христова не е консул, а работи в Консулството в Солун.
Господин министър, не разбрах дали ще предложите госпожа Цветкова за посланик в Албания.
Няма да се спирам на двата скандални случая с посланиците ни в Казахстан и Финландия, пресата ги осветли достатъчно. Ще Ви попитам обаче защо дъщерята на заместник-министър Сабрие Сапунджиева не е уволнена, доколкото Вие, господин министър, сам признахте пред медиите, че тя няма необходимия ценз. Искрено се надявам, че това не е заради факта, че двамата с госпожа Сапунджиева сте били секретари на президента.
Господин министър, вчера в Комисията по външна политика на парламента, ръководена от господин Паси, беше отхвърлено моето предложение за въвеждане на задължително публично изслушване на българските посланици с цел да бъде установена тяхната обща култура, ако щете, и тяхното интелектуално ниво. Предложението беше отхвърлено, като само двама души от комисията го подкрепиха. По всичко личи, че някой се страхува от това бъдещите посланици да отговарят публично на въпроси. Изглежда някой иска да продължат роднинските и приятелските назначения, господин министър.
Какво е Вашето мнение по този конкретен въпрос? Какво е мнението на управляващата коалиция? Господин Вигенин например обяви публично, че БСП подкрепя идеята за публично изслушване на посланици. Тройната ви коалиция обаче, господин министър, гласува вчера в комисията “против”. На какво да вярвам? На онова, което говорите, или на онова, което правите в комисията?
Какво е Вашето отношение, господин министър, относно публичното изслушване на българските посланици, които предстои да заминат в чужбина? Ще подкрепите ли официално това мое предложение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Христов, очевидно не по всички въпроси, които задавате, имате достатъчно добра информация. Госпожа Ана Сапунджиева подаде молба за напускане, която аз приех. Така че тя не е служител на Министерството на външните работи.
По отношение на изслушването, както Вие се изразихте, за оценяване на интелектуалните качества на бъдещите посланици. Може би е хубава идеята да се оценяват по някакъв начин и интелектуалните качества на депутатите преди да кандидатстват. (Оживление, реплики: “Това е добра идея, особено за някои.”)
По отношение на въпроса Ви за изслушване на посланиците. Когато аз бях в парламента, преди доста мандати, господин Николай Камов беше председател на Комисията по външната политика тогава и много старателно се опитвахме да вкараме процедура, в която посланиците да се изслушват в парламента преди да заминат. По този повод обаче има решение на Конституционния съд, което казва, че няма начин в процедурата при избиране на посланик да участва парламентът заради разделението на властите. Има подобно решение на Конституционния съд, ако Ви затруднява, аз мога да потърся точно кое е решението и да Ви го изпратя. Така че този въпрос е решен преди доста време.
Самият аз мисля, че не само няма нищо лошо, а е препоръчително посланиците да се срещат с Комисията по външна политика. Това обаче, което мога да направя, е да им препоръчам да направят така. По никакъв начин не мога да ги задължа, още по-малко можем да изменим процедурата и да вкараме парламента с някаква формална роля при избирането на посланици и заминаването им в чужбина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.
Следва питане също от народния представител Минчо Христов относно политиката на българското правителство за контрол върху приватизационните сделки и санкциите, които предприема Агенцията за следприватизационен контрол.
Господин Христов, заповядайте да развиете Вашето питане.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър, предоставих Ви моето предложение, където ясно се казва, че посланиците трябва да бъдат изслушвани - не назначавани от парламента, не спирани, а просто изслушвани пред медиите и пред българското общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Този въпрос е изчерпан, господин Христов, имате думата по питането си.
МИНЧО ХРИСТОВ: А за интелектуалните качества на депутатите съм абсолютно съгласен с Вас – би трябвало да има някакъв тест.
Уважаеми господин министър, ще Ви задам три взаимно свързани въпроса.
Първо, осъществява ли българската държава контрол върху приватизационните сделки?
Второ, изгодни ли са според Вас огромната част от тези сделки за България?
И трето, възможно ли е, ако не се изпълнява в някаква степен приватизационният договор, той да бъде анулиран, като държавата върне своите активи?
Причината за тези мои въпроси е следната. Преди около два месеца официално изисках от шефа на Агенцията за следприватизаицонен контрол госпожа Атанаска Бозова да ми предостави приватизационните договори на енергоразпределителните дружества, както и информация как се спазват тези договори. След близо месец получих отговор, където с изумление прочетох следното: “Няма предвидени клаузи за извършване на инвестиции в приватизираните дружества.” Казано направо, новите собственици не са длъжни да инвестират и стотинка. „Купувачите са поели ангажименти да не бъдат намалявани разходите за труд до 2006 г.” Въобще не става ясно какво следва след 2006 г., тоест само след няколко месеца. Всъщност пределно ясно е, че ще започнат масови уволнения. Не че и сега ги няма, но тогава те ще придобият драстичен характер.
Най-интересната част от отговора обаче ще ви прочета сега: “Поради големия обем на представената документация следприватизационният контрол за 2005 г. все още не е приключил. Затова Агенцията за следприватизационен контрол не може да предостави към настоящия момент информация относно изпълнението на договорните задължения за 2005 г.”
Господин министър, обръщам Ви внимание, че днес е 4 август 2006 г., а аз искам информация за края на 2005 г. Питам Ви съвсем официално ще обърнете ли внимание на вашите подчинени да ускорят процеса на следприватизационен контрол? Те са ваша ресорна агенция. Дадох ви пример за електроразпределителните дружества, но подобна е ситуацията във всички останали отрасли.
Ще Ви кажа и друго. Над 700 млн. лв. са задълженията към Агенцията за следприватизационен контрол. Те не могат да бъдат събирани служебно, каквото право дадохме, уважаеми колеги, на електроразпределителните дружества и топлофикацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, моля да завършвате.
Заповядайте, господин вицепремиер, да отговорите на питането на народния представител Минчо Христов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Христов! Вие разширихте въпроса си в сравнение с този, който бяхте представили предварително. Отговор аз самият съм давал, ако не се лъжа, три пъти по Договора за електроразпределителните дружества тук, в парламента. Не знам дали има смисъл още веднъж да обсъждаме тази приватизационна сделка.
По принцип контролът по приватизацията и по изпълнението на договорите за приватизация се извършват въз основа на Закона за приватизация и следприватизационен контрол от 9 март 2003 г. от Агенцията за следприватизационен контрол. Агенцията отчита дейността си пред Народното събрание като представя 6-месечни и годишни отчети. Така че Вие имате възможност да се запознаете с това какво прави агенцията.
През периода от създаване на агенцията до м. юни т.г. от страна на Агенцията за следприватизационен контрол са извършени документални проверки по 6796 приватизационни договора и 208 планови проверки на място в предприятията. Това досега са общо 7169 сключени договора за приватизационна продажба. Виждате обема на работа, която общо взето би трябвало да се извърши. В резултат на осъществявания от агенцията контрол по отношение изпълнението на задълженията на купувачите – справката е към 30 юни 2006 г., за неизпълнение на инвестиционни програми са начислени неустойки в размер на 288 млн. 304 хил. 980 лв.
За неизпълнение на програмите за трудова заетост неустойките възлизат на 132 млн. 20 хил. 822 лв. За нарушение на други предвидени в договора нарушения са начислени неустойки в размер на 70 млн. 693 хил. 966 лв. При сделките, за които е констатирано неизпълнение на задължението за разсрочено плащане на покупната цена по приватизационни договори, са заведени съдебни искове; предприети са действия за реализиране на договорените обезпечения, както са предявени по съдебен ред и всички необезпечени вземания по цена при условията на предсрочна изискуемост.
Към 30 юни т.г. общият размер на вземанията на агенцията по просрочени задължения за изплащане на разсрочена част от цената, заедно с начислените върху тях неустойки и лихви за забава, са в размер на 220 млн. 95 хил. 408 лв. Във връзка с констатираните неизпълнения на задълженията на купувачите са заведени 1410 съдебни иска – 88% от тях са образувани по искове на Агенцията за следприватизационен контрол.
Висящите в момента съдебни дела, по които Агенцията за следприватизационен контрол е страна, са 770, като претенциите на агенцията от името на държавата са в размер на 693 млн. 850 хил. 504 лв. В момента са влезли в сила 684 решения на съда, с които на Агенцията за следприватизационен контрол са й присъдени, пак от името на държавата, да събере 196 млн. 123 хил. 24 лв. От създаването на агенцията до края на м. юни т.г. постъпленията в агенцията са общо около 147 млн. лв.
В момента действително е сериозен този въпрос, който поставихте за възможностите на агенцията да събира изискуеми искания. Министерският съвет предложи една поправка в Закона за приватизация и следприватизационен контрол - аз призовавам народните представители да я приемат, която дава възможност на Агенцията за следприватизационен контрол направо да издава изпълнителни листове, с които да събира дължимите й суми.
Има един огромен проблем, който Вие поставихте, и аз съм изцяло съгласен с Вас – виждаме, че на държавата се дължат огромни суми. Става въпрос за претенции в порядъка на близо милиард лева, което говори за качеството на приватизацията и на приватизационните договори – напълно съм съгласен с вас, също. Тези близо 7 хил. и 200 договора за приватизация, които са сключени, също са различни. Надали може да се обобщи и да се каже, че приватизацията е много добра или приватизацията е много лоша. Има много добри договори, има много лоши договори за страната ни. Факт е обаче, ако погледнем като данъкоплатци тези числа, че претенциите на държавата към новите приватизатори в момента са около 700 млн. лв. и още 140 млн. са й присъдени, което означава, че има голям проблем с тази приватизация и с договорите, които са сключвани в нея.
Така че това, което може да направи агенцията, е да спазва закона. А договорите са сключвани по начин, който дава една или друга възможност на приватизатора също да защити своите интереси – в много случаи по-добре, отколкото държавата има възможност да защити интересите на данъкоплатците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Христов, ще се възползвате ли да зададете два доуточняващи въпроса? Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин министър, аз съм съгласен с Вас за претенциите на държавата, въпросът е колко от тези претенции са удовлетворени?
Колкото до поправката, която предлага правителството, аз категорично ще я подкрепя.
Ще ви дам един пример. През 2000 г. общата счетоводна печалба на електроенергетиката е около 450 млн. лв. В периода 2002-2004 г. цената на тока се увеличава с над 5 стотинки. Годишното потребление на електричество е около 25 млрд. киловатчаса. Умножавайки това количество по въпросните 5 стотинки излиза, че енергийните фирми през 2005 г. са получили от потребителите над 1 млрд. 250 млн. лв. повече, отколкото през 2000 г. Въпреки това печалбите на тези дружества през 2005 г. се стопяват!? Случаят през тази година е още по-драстичен.
Логичният въпрос е: защо за същото количество стока потребителите са платили много повече и къде точно са отишли тези пари? Питам се аз – има ли нещо общо това с приватизацията на енергоразпределителните дружества? Защо от 1 октомври отпада евтиният ток – до 75 квтч, и къде ще отидат около 150 млн. лв., които българските граждани ще платят на енергоразпределителните дружества?
Така и не се намери човек във вашето правителство, който да ми обясни защо нормата на възвръщаемост на частните енергоразпределителни дружества е 16%, докато в държавната НЕК е 1,5%. Изглежда тези свръхпечалби съвсем не са достатъчни, защото някой вече предлага въвеждането на такса “Електромер”.
Моят въпрос към Вас: е какво ще направите Вие, господин министър, за да упражните един сериозен и задълбочен контрол над енергоразпределителните дружества? Какво ще предприемете, за да ограничите рекета над българските граждани? Питам Ви, доколкото Вие отговаряте и за дейността на Държавната комисия за водно и енергийно регулиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте да отговорите на двата доуточняващи въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа, уважаеми господин Христов! Държавата спазва интереса си, основно по отношение на регулиране цените на електроенергия чрез работата на Държавната комисия за водно и енергийно регулиране. Много добре знаете, че комисията няколко пъти след приватизацията, но и преди нея не дава съгласие за повишаване на цените на електроенергията. Това несъгласие е основано именно на разчети, които се правят в комисията за вътрешни възможности за преструктуриране на разходите, за преструктуриране на приходите и възможностите покачването на цената на енергоносителите да не се отрази върху цената на електроенергията.
Така че мисля, че комисията си върши добре работата в момента. Тя съвсем не е орган, през който всеки би могъл да прекара всякаква сметка за повишена себестойност, която да се отрази в сметките за електроенергия на българските граждани. Уверявам Ви, че комисията непрекъснато и много внимателно следи какво става в енергоразпределителните дружества и защитава изцяло интересите на българските граждани и на потребителите на електроенергията, включително с начина, по който определя допустимите загуби. Защото Вие споменавате суми и приходи в енергоразпределителните дружества, само че не споменавате загубите – било търговски, било технологични. Не споменавате това, че има много хора, които все още намират начин да откраднат ток! Не споменавате, че все още има необходимост от значителни инвестиции, които да не позволят високите технологични разходи.
Така че всички тези подробни сметки и изчисления, които Вие правите, още по-подробно ги правят в Държавната комисия за водно и енергийно регулиране и на тях се основават решенията, които тя взима. Така че това е механизмът за защита на държавния интерес.
По отношение на характера на договора, защо е сключен такъв договор и защо е позволена такава възвращаемост на частния инвеститор, пък не е позволена на държавния, трябва да ви кажа, че ако и НЕК си вдигне възвращаемостта на 8-10%, тогава това неизбежно ще се отрази в такова повишение на цената на електроенергията, именно защото държавното предприятие прави всичко възможно да не даде условия и причини за повишаване на цената на електроенергията. Търсят се действително всички резерви, пак казвам в условията на повишаващи се цени на енергоресурсите, за запазване максимално цената на електроенергията в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, имате думата да изразите Вашето становище от получените отговори.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин министър, загубите на електроенергията са включени в цената.
Когато говорим за контрол над приватизационните сделки, не може да не споменем и БТК. Казусът относно информацията за изпълнението на договора с БТК е идентичен на този с електроразпределителните дружества. И тук цените драстично се увеличиха, и тук новите собственици нямат задължения за инвестиции и това да развиват предприятието, и тук цените са значително по-високи, отколкото в съседни на България страни.
В момента собствениците на БТК се опитват да продадат недвижимите имоти на компанията. Става дума за около над 700 имота – сгради, които се намират в центровете на областните градове и по селата.
Синдикатите алармираха наскоро, че Софийската палата вече е спазарена за 60 млн. лв.
Искрено се надявам, господин министър, че с общи усилия могат да бъдат предотвратени опитите да бъде доограбено онова, което е останало от националното богатство. Искрено се надявам, че правителството ще предприеме необходимите законови мерки, за да бъде потърсена наказателна отговорност от онези лица, които имат отношение към съставянето на приватизационните договори. Искрено се надявам, че прокуратурата ще намери сили да се занимае с тези проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
С това завършиха въпросите към заместник министър-председателя и министър на външните работи. Да му благодарим за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, отправени към заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
Първият въпрос е от народния представител Николай Камов относно поддържане на запаси от нефт и нефтопродукти в държавния резерв.
Господин Камов, имате думата да развиете Вашия въпрос. Заповядайте.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаема госпожо министър, според Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти държавата е длъжна да поддържа задължителни количества нефтопродукти. Това засяга пряко националната сигурност на Република България, защото при криза страната може да се изправи пред бедствено положение. Нивото на тези запаси се определя на база среднодневното потребление на нефтопродукти на територията на страната през предходната календарна година. Същевременно страната е поела ангажимент по Глава 14 „Енергетика” от Договора по присъединяване към Европейския съюз за нивото на тези запаси от 2004 г. На България е определен шестгодишен преходен период – до 2012 г., за изпълнение на задълженията за натрупване на 90-дневни запаси от нефт и нефтопродукти в съответствие с изискванията на европейските директиви 68414 и 9893.
Към 31 декември 2005 г. трябва да разполагаме с 20-дневни запаси, а към 31 декември 2006 г. – с 30-дневни запаси.
Във връзка с това моля да отговорите на следните въпроси:
1. С какви запаси от нефт и нефтопродукти разполага страната към 1 юли 2006 г. и отговарят ли те на изискванията за тяхното количество, съгласно Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти и поетите ангажименти по Глава 14 „Енергетика” от предприсъединителния договор на България с Европейския съюз?
2. Какви мерки предприемат Министерският съвет и Министерството държавната политика при бедствия и аварии, за да се осигурят 30-дневни запаси от нефт и нефтопродукти към 31 декември 2006 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Камов.
Госпожо вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Камов! Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби на Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, както и във връзка с поетите ангажименти от Република България по Глава 14 „Енергетика” от Договора за присъединяване към Европейския съюз, за 2006 г. е необходимо страната да разполага с 30-дневни запаси от автомобилен бензин, дизелово гориво, промишлено гориво и реактивно гориво.
Задължителните запаси за 15 дни се създават и поддържат от производителите и вносителите, а за останалите 15 дни се създават и поддържат от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.
Към 1 юли 2006 г. в Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” са създадени и се поддържат следните задължителни запаси.
За автомобилния бензин. В настоящия момент автомобилният бензин е в размер на 16 574 т, покриващи 12,5 дни потребление. За достигане на количествата автомобилен бензин, покриващи 15-дневно потребление от този вид гориво, държавната агенция следва да създаде задължителен запас от автомобилен бензин в размер на 19 884 тона.
В изпълнение на сключения Договор № 358 от 14.12.2005 г. за доставка на автомобилен бензин необходимите количества за достигане на нивото от 3565 тона, покриващи допълнителните два и половина дни потребление в страната, ще бъдат осигурени, с което ще бъдат изпълнени поетите задължения за 2006 г.
За промишленото гориво. Количества от този вид гориво, собственост на агенцията, и заделени като задължителни запаси по закона няма. За покриване на среднодневното потребление от 15 дни е необходимо да бъдат изкупени 3317 тона. Съдове за приемане са осигурени, но поради неосигурени финансови средства запаси от този вид гориво не са създадени.
За реактивното гориво. Към момента агенцията няма създаден задължителен запас от този вид гориво, поради липса на специализирана складова база за неговото съхранение и липса на финансови средства за покупката.
Към Европейската комисия се отчитат 152 тона от преработката на суров нефт, собственост на агенцията, които покриват 3 дни потребление. Необходими количества за закупуване с цел достигане на 15 дни потребление са 610 тона.
За дизеловото гориво. Необходими количества за достигане на 15 дни потребление са 46 498 тона. Необходими количества от газ пропан-бутан във вид на дизелово гориво са 17 437 тона. Общо необходими количества от дизелово гориво са 63 936 тона.
Към момента по договора за покупка, който е под № 205 от 1 септември 2005 г. за 9000 т и под № 357 от 14 декември 2005 г. за 45 000 т, са доставени общо 45 909 т. По изпълнение на задълженията, произтичащи от закона и Междуправителствената конференция за присъединяване на България към Европейския съюз, се отчитат допълнително 12 456 т дизелово гориво от преработка на суров нефт. Общото необходимо количество дизелово гориво за достигане на 15 дни задължителен запас от същото и задължителен запас от газ пропан-бутан, заменен с дизелово гориво, съгласно чл. 15, ал. 4 от закона, са 5570 т, което представлява задължителен запас за пет дни газ пропан-бутан под формата на дизелово гориво. Това е по първия Ви въпрос.
По втория Ви въпрос мога да отбележа, че Министерският съвет и аз, като ресорен заместник министър-председател, предприехме всички мерки за анализ на ситуацията и своевременна реакция.
На първо място, следва да се оцени необходимостта от средства за достигане на нивата за 2006 г. Сключени са договори за доставка на нефтени продукти, представляващи задължителен запас, без да са налице съдови вместимости за тяхното съхранение, както и бюджетни средства за закупуването им. Трябва да бъдат инициирани преговори със съхранителите за заделянето на задължителни запаси за Държавната агенция до приключване на ремонтите на собствените бази. Стартирани са ремонтни дейности на резервоарния парк – собственост на Държавната агенция, без да са осигурени бюджетни средства за довършването им.
Само за разплащане на задълженията, поети от Агенцията по сключените до края на 2005 г. и през 2006 г. договори за гориво – смазочни материали, са необходими допълнителни средства в размер на около 120 млн. лв.
В заключение, ще обърна внимание на обстоятелството, че ръководството на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” е трябвало да съобрази действията си с наличните вместимости на складовите бази, както и с осигурените средства за утвърдения бюджет за 2006 г. и да планира и извършва доставките и продажбите на запаси съобразно определения в закона приоритет, тъй като не са попълнени и други номенклатури по позициите на държавния резерв и военновременните запаси. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Камов, имате думата за реплика.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, от Вашия отговор става пределно ясно, че по някои от позициите – бих казал по най-съществените, държавата не изпълнява закона и договора с Европейския съюз. Това, което прави впечатление, е, че би могла да го направи.
Според приетите разчети на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, необходимите средства за достигане на запаси от 15 дни – това, което в момента не се изпълнява, в държавния резерв са 80 млн. 140 хил. лв. без ДДС. Тези средства не са осигурени поради това, че в държавния бюджет бяха значително съкратени средствата, което довежда и до това неизпълнение.
В Мониторинговия доклад на Европейската комисия – буквално цитирам, се препоръчва: “Да бъдат направени продължителни усилия за по-нататъшно укрепване на капацитета на Държавната агенция и осигуряване на финансови средства за постепенно натрупване на запаси”. Очевидно и тази препоръка остава неизпълнена.
Това, което буди недоумение, е, че изпълнителната власт в лицето на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии не реагира цели шест месеца след доклада на Държавната агенция. В момента тя е блокирана поради известни за всички обстоятелства. Няма реакция и в писмо на министъра на икономиката и енергетиката от м. юни, в което се казва: “Установеният строг регулярен мониторингов контрол от страна на Европейската комисия за достигнатото ниво на задължителни запаси по категории нефтопродукти налага мерките по решаване на този проблем да бъдат предприети спешно. Опасявам се, че липсата на адекватно успешно решение би означавало проблемна област в следващия тъй важен за страната ни Мониторингов доклад на Европейската комисия с всички произтичащи от това последици”, казва в писмото си министърът на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Камов.
Госпожо Етем, заповядайте за дуплика. Имате две минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Камов, по моя инициатива бе създадена Междуведомствена работна група с представители на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и Министерството на финансите, която да установи фактическото състояние, както и да предложи мерки за незабавно действие с оглед на изпълнението на тези поети ангажименти по Глава 14.
Но нека да ви припомня още нещо. Съгласно клаузите на Предприсъединителния договор на Република България към Европейския съюз трябва да отбележа факта, че осигуряването на правилното изпълнение на договора е ангажимент на водещото министерство по Глава “Енергетика”. Изключително важно е да спомена, че по време на приемането на Закона за държавния бюджет за 2006 г. Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” беше второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на икономиката и енергетиката.
С оглед на изложеното до момента Ви уверявам, че до следващата бюджетна година ръководеното от мен ведомство е направило необходимите постъпки за осигуряване на финансов ресурс за 2007 г. с цел изпълнение на поетите ангажименти към Европейския съюз.
В Министерството на финансите вече са подадени разчетите за задължителните запаси от нефт и нефтени продукти и необходимия финансов ресурс за достигането на количествата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер.
Преминаваме към въпрос от народния представител Пенко Атанасов относно готовността на държавата да поеме разходите по поддръжката и използването на мрежата за жична радиофикация.
Господин Атанасов, имате думата, да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник министър-председател! С Писмо № 02-00-40 от 16 септември 2002 г. ръководството на “БТК” АД Ви е уведомило за намерението си да преустанови разпространението на радиопрограми чрез националните и регионални мрежи за жична радиофикация - така наречените радиоточки. За същата е бил уведомен директорът на Държавна агенция “Гражданска защита”. Моят въпрос към Вас е: дали дейностите на Министерския съвет и в частност на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, свързани с изграждането и използването на националната система за оповестяване по реда на Закона за управление при кризи, ще бъде свързано с поддържането и експлоатацията на радиоточките? Обръщам се към Вас, защото тези средства за информация играят ключова роля за населението, особено за живущите в малките населени места. Те са единственото средство за оповестяване на кризи, бедствия, учения, тревоги и други екстремни ситуации.
След като “БТК” АД се отказа от използването и поддръжката им, радиоточките бяха прехвърлени на общините, чиито бюджети обаче не са разчетени за разходи по експлоатацията им.
Интересува ме дали вашето министерство планира да използва мрежата за жична радиофикация като част от националната система за оповестяване, на какъв етап е изграждането на такава система и направили ли сте постъпки в рамките на бюджетната процедура за 2007 г. да заявите допълнително бюджетни средства за тази дейност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Госпожо вицепремиер, имате думата да отговорите на въпроса в рамките на три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Атанасов! Поставеният от Вас въпрос относно готовността на държавата да поеме разходите за поддръжката и експлоатацията на мрежите за жична радиофикация е доста актуален, с оглед на започналия процес на предаване на тази мрежа от БТК на общините в страната. Както Вие сам отбелязахте, бяхме своевременно уведомени за намерението на БТК да прекрати експлоатацията на националната и регионалните мрежи за жично разпространение. За решаването на проблема на 28 януари 2005 г. в Комисията за регулиране на съобщенията бе проведена среща по въпросите, свързани с бъдещата експлоатация на мрежата, собственост на БТК. В тази среща взеха участие ръководството на Комисията за регулиране на съобщенията, представители на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, заместник-председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, представители на ръководството на БТК, така както и представител на Националното сдружение на общините - секретарят на Националното сдружение на общините.
На тази среща господин Александров – председателят на КРС, е запознал присъстващите с намеренията на БТК да преустанови далекосъобщителната си дейност по разпространение на радиопрограми чрез националната и регионалната мрежа за жично разпространение съгласно т. 8.8. от издадената индивидуална лицензия. Тази лицензия е от 28 януари 2005 г.
Към края на 2005 г. в обхвата на националната мрежа са функционирали радиофикационни мрежи в 1271 населени места. Това са около 25% от населените места в България, които са в състава на 183 общини, което пък прави 69% от броя на общините в страната с обща дължина на трасетата приблизително 20 000 км.
Компанията бе извършила пълна инвентаризация на елементите на мрежата с намерение да осъществи безвъзмездното им преотстъпване на органите на местното самоуправление. На базата на подготвени типови проектодоговори за безвъзмездно даряване на апаратурите и мрежата още в края на миналата година с някои общини са подписани такива протоколи за намерения. Към момента 62 общини са приели даренията, които включват пълния комплект на съответната селищна мрежа заедно със спомагателната и измервателната апаратура и запаси инструменти и принадлежности.
В случаите, при които радиоуредбите и помощната апаратура са разположени на площи - собственост на БТК, последната е поела официално ангажимент за гратисен период от една година относно таксите за кулокиране на оборудването до преместването му в подходящи помещения на новите собственици. В процес на подписване на договори и доуточнявания от технически характер е предаването на мрежите в още 25 общини. Тридесет и три общини, по-големите от които са Пазарджик, Стара Загора, Ямбол, Самоков, Нова Загора, Балчик и други, са отказали да приемат за експлоатация селищните радиофикационни мрежи поради лошото състояние на мрежата и трасетата – въздушни или в канална мрежа, както и поради липса на финансови и човешки ресурси за поддържането й.
В рамките на своите правомощия Министерството на държавната политика при бедствия и аварии подкрепя инициативата на БТК и на Националното сдружение на общините в Република България за разрешаването на възникналия проблем. Необходимо е да се отбележи, че съгласно действащото законодателство държавните органи нямат право да оказват пряко финансова подкрепа на такива начинания, независимо от социалното значение на тези мрежи за населението в някои райони на страната.
Във връзка с предстоящото членство на страната в Европейския съюз и засилващата се роля на местните органи за самоуправление, те ще трябва да предприемат адекватни действия, за да не се допуска спирането на тези мрежи в някои населени места, с което ще бъде нарушено оповестяването на населението при бедствия и извънредни ситуации, а освен това ще бъде унищожена една далекосъобщителна инфраструктура, в която са вложени значителни инвестиции.
Във връзка с всичко това, което казах досега, и предвид значението на тези мрежи в малките населени места, които се явяват единственият възможен начин, както и Вие сам споменахте, за оповестяване на населението при бедствия и аварии, Ви уверявам, че министерството, което ръководя, ще положи всички усилия, за да не се допусне закриването на мрежите за жична радиофикация. И ако се налага проблемът да бъде поставен за разглеждане и пред Постоянната комисия към Министерския съвет, това ще го направя.
Освен това заедно с представителите на Националното сдружение се преразглежда списъкът с мрежите в проблемните общини и се обсъждат предложения за тяхното по-ефективно използване, с цел намаляване на експлоатационните разходи, като това може да стане с подкрепа от страна на държавата, но и на бизнеса също.
Ръководството на министерството планира мрежите за жична радиофикация да бъдат интегрирани в разработваните в момента проекти на системи за ранно оповестяване, като за реализацията им са планирани необходимите финансови средства от Републиканския бюджет за 2007 г., така както се търсят и други източници за допълнително финансиране. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер.
Господин Атанасов, имате думата за реплика.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Етем! Не мога да не бъда доволен от Вашия отговор. В същото време, разбира се, притеснително е това, че има опасност все пак да се лишим от тази мрежа, която ни е абсолютно необходима. Аз лично разчитам на Вашата намеса, защото срещите ми, особено в малките населени места – там, където не работи, хората го приемат за бедствие, за истинско бедствие за съжаление, и аз наистина във Ваше лице разчитам на тази подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика? Не желаете.
С това приключи парламентарният контрол към госпожа Емел Етем – вицепремиер и министър на държавната политика при бедствия и аварии. Да й благодарим за участието. Всичко хубаво.
Преминаваме към въпроси, отправени към госпожа Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика. Първият въпрос е на народния представител Станчо Тодоров относно статута на военнослужещия в процеса на ускорена професионализация на въоръжените сили на Република България.
Уважаеми господин Тодоров, моля да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! След последните изменения на Закона за отбраната и въоръжените сили, влезли в сила от 1 юли 2006 г., се направиха съществени промени по отношение ускоряване процеса на професионализация на въоръжените ни сили със значителни промени в характера на военната служба и подобряване статута на военнослужещите.
Моят въпрос към Вас е на основание чл. 112 от закона: ще бъде ли признато прослужено време на един младеж, който постъпва на наборна военна служба и след два месеца полага военна клетва, след което веднага без прекъсване е приет за кадрови войник и служи още 6 месеца? Или по конкретно: какво прослужено време ще му бъде признато за тези периоди поотделно и общо за осемте месеца при липсата на прослужено време преди това? Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Госпожо министър, имате думата в рамките на три минути да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тодоров! Считам, че поставеният въпрос е свързан със зачитането точно на осигурителния стаж на тези категории труд. С оглед ползването на осигурителните права в конкретния случай намират приложение разпоредбите на чл. 104 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 17 и чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Съгласно тази разпоредба на чл. 44 за осигурителен стаж от ІІІ категория се признава времето на наборна военна служба и времето за обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от Републиканския бюджет.
Когато по времето на обучението се промени срокът на наборната военна служба, за осигурителен стаж се зачита определения срок към датата на започване на обучението, а за ненавършилите пълнолетие – към датата на навършване на пълнолетието им. По силата на горната разпоредба за военнослужещ, положил военна клетва след два месеца, тези два месеца му се признават за осигурителен стаж от ІІІ категория при пенсиониране. А по силата също на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за осигурителен стаж се зачита цялото време за отслужената наборна военна служба, дори и преди навършване на пълнолетие от лица, респективно преди полагането на клетвата. За останалия период, за който без прекъсване лицето е прието за кадрови военнослужещ и служи още 6 месеца, на основание пък на чл. 17 от наредбата, му се зачита осигурителен стаж от І категория, тъй като през този период има статут на кадрови военнослужещ.
При пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж на кадровите военнослужещи се превръща към трета категория труд по реда на чл. 104 от Кодекса за социално осигуряване, като три години действително изслужено време се зачита за пет години осигурителен стаж от трета категория.
Предвид посочените разпоредби шест месеца осигурителен стаж от първа категория се равнява на десет месеца осигурителен стаж от трета категория, тоест общият осигурителен стаж на лица на наборна и кадрова военна служба за посоченото време при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст е 12 месеца стаж от трета категория.
С разпоредбите на чл. 104, ал. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване е предвиден различен начин за превръщане на осигурителния стаж на кадровите военнослужещи - примерно в реактивната авиация, на екипажите от подводните съдове и от водолазния състав, като при тях една година действителна служба се зачита за три години осигурителен стаж, а в летателния състав на витлово моторната авиация, на парашутистите, на служещите в граничните участъци и граничните постове и надводните кораби една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж.
Смятам, че нямате никакви основания за притеснения относно нормативните разпоредби, касаещи военнослужещите и промените, които се извършват в момента чрез Закона за отбраната. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Тодоров, имате думата за реплика. Заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър! Аз не зная как точно ще извършите това и на каква база. Чета чл. 112 от Закона за отбраната и Въоръжените сили, където пише: “Военнослужещите на наборна военна служба могат да кандидатстват за приемане на кадрова военна служба на длъжности за кадрови войници след полагане на военна клетва”, тоест след два месеца. Продължавам да чета: “На тези лица се счита, че са отслужили наборната военна служба”.
“§ 3. На приетите на кадрова военна служба, неотслужили наборната военна служба, първите шест месеца – забележете – от службата се зачитат за наборна военна служба.”
Според тази алинея вие трябва да му начислите шест месеца стаж за трета категория труд, а не първа, както Вие казахте тук, каквато се полага за кадрови военнослужещ.
Или младежите, които постъпват на служба като наборни и после, след полагане на военна клетва, стават кадрови, ще бъдат ощетени. Имайте предвид, че тези бройки са около 5000 души до края на 2007 г., тоест 5000 човека ще бъдат ощетени, ако не се направи поправка в тази ал. 3, каквато бях предложил, но не беше приета.
Ще Ви прочета моето предложение, което беше следното: “На приетите на кадрова военна служба, неотслужили наборната военна служба, времето до полагане на военна клетва се зачита за наборна военна служба”, а не, както сега е записано в закона – да се зачитат първите шест месеца. През тези четири месеца те няма да бъдат наборни, а кадрови военнослужещи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо министър, имате право на дуплика. Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тодоров! Мисля, че направихме много точно справка с всички съществуващи в момента нормативни документи.
Мисля, че Вие пропуснахте нещо, което като че ли напоследък се пропуска, че всички служители, военнослужещи, донаборници и т.н. се осигуряват от държавния бюджет. Всичко това, което ние току-що посочихме и коментирахме с Вас, дава основание хората, които се намират в българската армия през различен период от участието си в нея, да бъдат справедливо социално осигурени и да получат съответните преференции.
Що се касае до Вашето предложение, това е въпрос, който може би отново трябва да се обсъди в Народното събрание. И не да се обръщате към мен, а вие – народното представителство, сте хората, които могат да преценят кое е по-справедливо и да промените статута така, както вие желаете. Но това става с гласовете на над 50 на сто от гласовете на народните представители, разбира се, при разчети, анализи и стабилна аргументация.
Мисля си, че трябва да имаме предвид, че за хората в армията в голяма степен преференциите са значителни – много повече, отколкото за други категории граждани в страната. Тук се касае за нов момент, който Вие поставяте, за закона, който влезе в сила от 1 юли т.г., само един месец е действието му, така че има достатъчно време да се преосмислят евентуални проблеми, които биха създали някакво социално напрежение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към втори въпрос към министър Масларова. Той е на народния представител Станислав Станилов относно нарушения на Кодекса на труда от директорката на Националния дворец на децата.
Господин Станилов, моля да развиете Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър! Към мен се обърнаха учители от Националния дворец на децата с информация за недопустимото поведение от страна на директорката на двореца госпожа Таня Желязкова. Според тях госпожа Желязкова е задържала учителите, подали молба за отпуск, до 2 часа през нощта на 30 юни 2006 г., което е документирано в присъствената книга. Едната част от тях не са успели да дочакат да им дойде редът и са се прибрали вкъщи, без да им бъде разписан отпускът.
Госпожа Желязкова е излязла в отпуск от 3 юли за 45 дни, но не е разписала отпуските на администрацията и не е оторизирала с това право заместника си. Същевременно деловодството на двореца не работи и учителите не могат да внесат уведомление за неизползван миналогодишен отпуск по чл. 176, ал. 3 от Кодекса на труда.
Освен че е налице унизително отношение към българските учители, това е и нарушение на законовия ред в Република България.
Доколкото ми е известно, нездравата атмосфера в Националния дворец на децата не за първи път се поставя на Вашето внимание. В тази връзка Ви задавам следния въпрос: ще разпоредите ли проверка по спазване на трудовото законодателство в Националния дворец на децата? Ще наложите ли наказания, ако установите нарушения от страна на директорката? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо министър, имате думата за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов! От справката, която извърших по повод на Вашия актуален въпрос, се установи, че на 4 и 6 юли в Дирекция “Областна инспекция по труда” София е постъпила жалба от служителите от Националния дворец на децата, в която се съдържат твърдения за нарушаване на трудовото законодателство от страна на директорката госпожа Таня Желязкова, а именно – неоформяне на трудовите книжки, за което Вие казахте, и отказ от разрешение за ползване на редовен годишен отпуск.
Директорът на Областната инспекция по труда своевременно е разпоредил проверка по постъпилата жалба. На 11 юли инспектори са посетили Националния дворец на децата. На проверяващите инспектори е съобщено, че директорът на двореца е в платен годишен отпуск, за който и Вие току-що казахте. В тази връзка е поискано съдействие съответно от заместващия директора – заместник-директорът и главният счетоводител, които обаче категорично са отказали да предоставят необходимите за извършването на проверката документи, както и да дадат писмени и устни обяснения под предлог, че, цитирам: “Директорката на Националния дворец на децата изрично забранява в нейно отсъствие да се извършват проверки – забележете – от представители на държавни органи, както и да им се предоставят каквито и да било документи, сведения и обяснения”.
Служителите на Националния дворец на децата са отказали да получат и подпишат какъвто и да било документ по повод на извършената проверка от моите колеги от Инспекцията по труда.
Предвид изложеното инспекторите са предприели предвидените в закона мерки и са дали срок за предоставяне на необходимите за извършването на проверката документи. В случай, че в указания срок, който за съжаление още не е изтекъл, не бъдат представени необходимите за приключване на проверката документи и писмени сведения от Националния дворец на децата, на виновните длъжностни лица ще бъде търсена административнонаказателна отговорност.
Извън всичко това, което ми е подготвено, искам да кажа, че общо взето за първи път срещам такова отношение на държавни служители към инспектори, които по закон имат право по всяко време да проверяват която и да било институция.
Можете да бъдете сигурен, че аз лично ще наблюдавам процеса, ще следя и ще Ви информирам, ако Вие желаете от парламентарната трибуна, ако желаете - писмено. Но при всички случаи санкции ще бъдат наложени.
Успоредно с това, след като приключи проверката, аз ще информирам съответно и Министерството на образованието и науката за състоянието в Националния дворец на децата и допуснатите нарушения и грубо потъпкване на законодателството от страна на неговата директорка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Станилов, имате думата за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Аз, госпожо министър, съм напълно удовлетворен от това, което Вие казахте, и се надявам, че Вашето заключение, намеренията Ви да вземете и други мерки и да уведомите министъра на образованието, ще бъде реализирано.
Вероятно знаете, че преди две седмици аз направих такова питане до министъра на образованието. Той ми отговори, че е взел необходимите мерки. След това аз, като проверих, се оказа, че от Националния дворец на децата са му отговорили, че мерките са взети, а те всъщност не са взети. Уведомих секретарката му и по-нататък не знам какво е станало, вероятно са взети някакви мерки.
Тъй като при парламентарния контрол става едно голямо натрупване и на няколко пъти, както знаете, се отлагат отговорите на министрите поради липса на време, докато течеше това време, при мен пристигна една папка с жалби, които аз съм разделил в четири групи. Първата група е, че много се бави оформянето на различни документи при напускане - удостоверения за НОИ, и пенсионни справки. Особено голямо е забавянето на трудови книжки – с по няколко месеца, въпреки че хората са подали предизвестие от един месец. Прави се донякъде с наказателна цел – казват те. По тази причина напусналите пропускат сроковете за регистрация в бюрата по труда и си губят обезщетенията. Второ, отказва се подпис на директора върху какъвто и да е документ за доход, на удостоверение пред социални служби за детски надбавки или документи пред банки за отпускане на кредит. Има случаи, в които един учител по тази причина е получил инфаркт в самия кабинет.
Не са правени индексации на заплатите. В момента материалноотговорните лица са със заплати на чистачки. Не се изплащат присъдените от съда обезщетения по трудови дела за неправомерно уволнение. Не е изплатено нито едно обезщетение. Моля Ви да обърнете внимание на тези факти. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика, министър Масларова? Не.
Господин Атанас Атанасов е народният представител, който е задал последния въпрос към министър Масларова относно неправомерно уволнение на служител.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Господин Божин Ангелов от гр. Русе е заемал длъжността директор на областна инспекция на труда в същия град. Със заповед от 16 юли 2002 г. на директора на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” неговото служебно правоотношение е било прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител. Основанието гласи, че не може да бъде държавен служител лице, което участва в ръководни или контролни органи на политически партии. След дългогодишни съдебни спорове се установява, че това не отговаря на истината и с решение от 21 юни 2006 г. на Върховния административен съд Ангелов е възстановен на същата длъжност.
С нова заповед обаче на директора на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” от 10 юли 2006 г. служебното правоотношение на Ангелов е прекратено на същото законно основание.
Във връзка с това Ви моля да ми отговорите на следния въпрос: каква е причината за неизпълнение на съдебното решение от страна на директора на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, защото като законно основание при тази заповед, която е издадена сега, е посочено, че господин Ангелов участва в управителното тяло на неправителствена организация. Няма такова законово изискване. А ако имаше такова, представете си колко държавни служители би следвало да бъдат уволнени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Госпожо министър, имате думата да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! В изпълнение на влязло в сила Решение на Върховния административен съд № 6829 от 2006 г. от господин Божин Ангелов е подадена молба за възстановяване на длъжност директор на Дирекция „Областна инспекция на труда” – Русе. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” е издал Заповед № 449 от 10 юли 2006 г. за възстановяването на господин Ангелов на посочената длъжност, с което решението на съда е изпълнено в законно установения срок. Към датата на възстановяване изпълнителният директор е преценил, че е налице основание за недопустимост на заемане на държавна служба, съгласно чл. 27 от Закона за държавния служител, поради което на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител е издал заповед за прекратяване на служебното правоотношение на господин Ангелов.
При направената проверка в Националната информационна система за фирмената документация „Делфи” и от удостоверението за актуално състояние на сдружение с дейност в частна полза Регионална екологична асоциация „Екосевер”, регистрирана в Русенския окръжен съд, се установи, че господин Ангелов е член на Управителния съвет на сдружението. При проверката е установено, че сдружението Регионална екологична асоциация „Екосевер” изпълнява програми, свързани с опазване на околната среда и извършва пропагандна дейност по въпросите на екологията, съдейства при изработването и реализирането на проекти, свързани с оценката на здравния риск на населението, причинено от замърсяване и увреждане на околната среда, оказва съдействие при информация и насоки на държавните, общинските и стопански органи и организации в осъществяване на проекти, свързани с подобряване на околната среда и други.
Нещо повече, част от дейностите, които сдружението изпълнява, са насочени към изработване и предлагане на програми за ликвидиране на замърсявания и щети на околната среда, особено замърсявания с тежки метали, токсични и извънредно опасни вещества, които в нередки случаи са свързани с производствените процеси и технологии и които съответно са строго наблюдавани и контролирани от Инспекцията по труда. Ето защо изпълнителният директор е преценил, че са налице обстоятелства за конфликт на интереси, породени от участието на господин Ангелов в гореспоменатите дейност и в същото време, като заемащ длъжност директор на Дирекция „Областна инспекция по труда”.
Всъщност това е отговорът, който аз мога да Ви дам. Предприетите действия от страна на моите колеги смятам, че са в съответствие и на всички усилия, които ние полагаме, за да не се създава корупционна среда. И при положение, че господин Ангелов има възможност да въздейства при решаване на проблеми, свързани с опазване и охраняване условията на труд, струва ми се, че това е основанието, на базата на което е освободен повторно, след като е възстановен господин Ангелов на длъжност директор на Областна дирекция „Инспекция по труда”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Атанасов, имате думата за реплика към получения отговор.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, Вие посочихте номера на заповедта и датата на нейното издаване за назначаването сега на господин Божин Ангелов - № 449 от 10 юли, но не посочихте нито номера, нито датата на заповедта, с която е уволнен. Той е уволнен същия ден – на 10 юли, със следващия номер - Заповед № 450. Съгласно закона, чл. 27, се изисква да бъде даден на служителя 7-дневен срок, за да може той да реши този проблем. Това, на първо място.
На второ място, искам да Ви кажа, че няма законово изискване държавните служители да не участват в неправителствени организации, тъй като по принцип в чл. 7 на закона лимитативно са изброени основанията, на които може да се прекратява служебното правоотношение. Така че за мен в конкретния случай уволнението си е чиста проба злоупотреба с власт. И не знам дали е случайно, но аз това ще Ви го посоча от парламентарната трибуна, на тази длъжност – директор на Областната инспекция по труда в гр. Русе, е назначена една дама, която е активен член на вашата партия, нейният син е шеф на Младежката организация на БСП в Русе. Това сигурно не е случайно. Този човек четири години е ходил по мъките, за да спечели съдебния спор, сега го отстранявате отново, за да тръгне по същия път. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика, госпожо министър?
Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Явно Вашата предишна дейност не прекратява – Вие продължавате да действате по пътя на разследването и разузнаването.
Искам да Ви информирам, че аз имам и двете заповеди – заповедта за назначаването и заповедта за освобождаването на господин Ангелов. Твърдо заставам зад служителите и ръководството на Инспекцията по труда, когато има конфликт на интереси и когато има заинтересованост на длъжностно лице да решава действия, свързани с неговата неправителствена организация. Дали това е правомерно или не – смятам, че съдебните органи ще решат проблема по начин, по който законът постановява.
Що се касае до назначаването на нов директор в тази институция, новият директор на тази институция идва четири години след като господинът не е директор, първо; второ, идва на базата на конкурс и трето, смятам, че всички български граждани имат право да участват в конкурси и да печелят конкурси, когато заслужават да бъдат назначени на едно или друго равнище.
Ако Вие направите преглед на това, което е извършено в Министерството на труда и социалната политика – назначавания с конкурси, много малко е това, и се върнете към едно друго време, когато вие управлявахте, ще видите, че принципите, правилата и законите се спазват стриктно от сега управляващата коалиция, за разлика от безметежното уволнение по времето, когато вие бяхте на власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Масларова, за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, отправен към министъра на културата господин Стефан Данаилов. Въпросът е от народния представител Георги Димитров относно финансирането на Петия балкански фолклорен фестивал в гр. Кърджали на 10.07.2006 г.
Заповядайте, господин Димитров, да развиете Вашия въпрос.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, искам да Ви върна по-малко от месец назад, когато в китния наш български гр. Кърджали се проведе, ще цитирам дословно, “Петия балкански фолклорен фестивал на турския фолклор”. На този балкански фестивал се явиха състави само от Турция. Нямаше фолклорни състави от Румъния, нямаше от Гърция, от Република Македония, от Сърбия. Най-парадоксалното е, че нямаше и фолклорни състави от България.
Въпросът е: действително ли се касае за международен фестивал или за някаква самоинициатива на управата на гр. Кърджали?
По-важното в случая е нещо друго. Въпросният фестивал струва около 30 хил. лв. Осем хиляди лева отпуска община Кърджали, останалите 22 хиляди ги отпускат разни спонсори, като частично се говори и за Министерството на културата.
Въпросът ми е: на какво основание и с каква сума Министерството на културата финансира въпросния фестивал?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата да отговорите на зададения въпрос.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Петият балкански фестивал на турския фолклор се проведе от 10 до 13 юли т.г. в гр. Кърджали от читалище “Юмер Лютви” с подкрепата на Министерството на културата и на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси при Министерския съвет.
В отговор на поставените от Вас въпроси мога да посоча, че инициативата за провеждането на фестивала за турски фолклор и поезия е на читалище “Юмер Лютви” – гр. Кърджали. След първото му издание през м. юни 1997 г. се е решило фестивалът да стане традиционен и да се провежда през две години, като на него бъде представен фолклорът на турските етнически общности от балканските страни. Вторият, Третият и Четвъртият фестивал са проведени съответно през 1999, 2002 и 2004 г. В тях са участвали между 6 и 15 ансамбли и в отделните фестивали - между 150 и 200 изпълнители от България, Турция, Македония, Румъния, Гърция, областта Косово в Сърбия и други страни. Те са се изявявали както с характерния за страната им национален фолклор, така и с песни и танци от местния за тях турски фолклор. Концертните програми се изнасят в Кърджали и във всички общини на областта. Така бе и по време на Петия фестивал, в който са участвали 12 групи и ансамбли с над 150 представители: от България – шест състава, Турция – два, Македония – два, Украйна.
Фестивалът е включен в Националния културен календар на Министерството на културата за 2006 г. На това основание, както и в отговор на специалното писмо до мен от всички кметове на общини в област Кърджали от м. април т.г., министерството е подпомогнало провеждането му с 4000 лв. Тези средства са от бюджета на министерството и от допълнителната целева субсидия от Министерството на финансите.
Министерството на културата няма непосредствени отговорности към организацията и провеждането на фестивала, но негови представители имат лични впечатления от негови прояви.
Уважаеми господин Димитров, искам да подчертая, че финансовото подпомагане на фестивала в Кърджали през тази и минали години не е изключение, а израз на провеждана от страна на министерството последователна политика на подкрепа на усилията за опазване, развитие и разпространение на културата на отделните етнически общности, за стимулиране и подпомагане на общуването между различните култури и народи, за утвърждаване на ценностите на българската национална култура.
Красноречиво свидетелство за верността на това твърдение е ежегодно нарастващият брой на подобни прояви, които се включват в Националния културен календар, и това, че през тази година, освен фестивала в Кърджали, Министерството на културата подкрепя финансово: отбелязването на Международния ден на ромите и честването на Василица – ромската Нова година, тържествена вечер за връчване на ежегодните награди на еврейската общност – “Шофар”, отбелязване на 1600 години от създаването на арменската писменост и на 80-годишнината от арменския любителски театър “Сандокан”, провеждането на Националния етнофестивал – Несебър 2006 и Варна 2006 и много други прояви, организирани от културно-просветни организации и читалища.
Решенията за това кои трябва да подкрепим ние вземаме на основата на получените в министерството официални предложения за включването в Националния културен календар и молби за финансово подпомагане за тяхното провеждане след активен диалог с широк кръг специалисти, неправителствени, творчески и други организации. Основаваме се и на личните впечатления на експерти на министерството, които са присъствали на предишни прояви или имат наблюдение върху работата на отделни структури, състави и изпълнители.
Разбира се, стремежът ни е бил и ще бъде да подкрепяме онова, което е истински ценно, при което виждаме стремеж за повишаване на художествено-професионалното равнище и в крайна сметка постигане на общите ни национални приоритети. Затова смятам, че съдействат и промените, които реализирахме в структурата и дейността на администрацията на министерството, включително и чрез разширяване състава на експертните съвети към неговите дирекции.
В този смисъл приемам Вашия въпрос като сигнал за повишаване от страна на Министерството на културата на взискателността към организаторите и другите отговорни за качеството на такива фестивали и фестивални прояви фактори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, радвам се на дългия и изчерпателен Ваш отговор относно въпроса, който Ви зададох. Ще се радвам занапред, ако Министерството на културата е така щедро и към българските фолклорни фестивали, към всички неща, които са свързани с културата и бита на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Желаете ли дуплика, господин министър?
Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин Димитров, ще се възползвам да споделя една малка информация с Вас и, разбира се, с нашите зрители. Искам да кажа, че в България в Националния културен календар имаме над 1000 прояви. Това са фестивали, прегледи, чествания от национален, регионален, общински и местен характер. Много от тях се субсидират от общините. Това, което субсидира Министерството на културата - ние разполагаме със 170 хил. лв. - поради точката на неголяма финансова достатъчност през тази година сме дали средства в порядък, който е между 4000, 7000, 2000 на 40 по-сериозни прояви.
Разбира се, че средствата, които се отделят за професионалните фестивали са в порядъка на 400 хиляди, и за юбилейни годишнини са 100 хил. лв. Аз разбирам, че те са крайно недостатъчни, но самият Вие знаете, че действително в повечето от тези фестивали и прегледи хората от различните региони се опитват да ги направят международни и има всякакви участия.
Съгласен съм с това, че наистина интересът и контролът към това как се провеждат фестивалите, защото този фестивал е на две години, но има някои ежегодни, ние трябва по-сериозно да наблюдаваме и ми се струва, че е редно да оказваме, там където трябва, и методическа помощ. В този смисъл забелязах, че съветите, които се изграждат към отделните дирекции, ще имат възможност по-активно да сътрудничат в тази посока.
Пак искам да кажа: днес на много места в България има много фестивали и българският народ, независимо от кой етнос е, пее и танцува напук на всичко, което ни се случва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър, за участието в парламентарния контрол.
Започваме с въпроси и питания към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Първият въпрос е от народния представител Георги Димитров относно действия на служители на Министерството на вътрешните работи в гр. Кърджали на 10.07.2006 г.
Господин Димитров, имате думата да развиете Вашия въпрос.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър! По време на провеждането на въпросния балкански фестивал в гр. Кърджали се случи нещо, което аз не мога да си го обясня, дано Вие да ми го обясните.
На председателя на Партия “Атака” Камелия Колчева, която е председател за Кърджали на партията, й бе образуван протокол, в който се снеха личните й данни и т.н. Когато се пишеше този протокол, аз попитах въз основа на какво, какво сме нарушили, за да ни се пише протокол? Отговорът беше доста интересен: “Не сте нарушили, но ще нарушите!” Оказва се, че в България става нещо феноменално. Министерството на вътрешните работи образува протоколи не за извършено престъпление, а за престъпление или нарушение, което ще извършите.
Докато въпросният капитан пишеше и попълваше протокола, го попитах на какво основание, защо се пише този протокол? При което той ми отговори недвусмислено, че това на мен не ми било работа да питам.
Вие как мислите: като народен представител дали ми е работа да питам или не ми е работа да питам? Просто искам да ми отговорите на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! За времето 10-12 юли 2006 г. в Кърджали е проведен Петият балкански фестивал за турски фолклор “Кърджали 2006” с участието на състави от Македония, Турция, Украйна, Косово и България. За провеждане на мероприятието и осигуряване на нормалното му протичане главният секретар на община Кърджали е поискал съдействие от областна дирекция “Полиция” – Кърджали. За обезпечаване сигурността, обществения ред и безопасността на движението по време на фестивала е издадена заповед от началника на районно полицейско управление – Кърджали, в която са набелязани конкретни профилактични и охранителни мерки. Изпълнението на заповедта е възложено на началник сектор “Охранителна полиция” при РПУ – Кърджали, който е инструктирал ангажираните с охраната полицейски служители за нейното изпълнение.
На 10 юли 2006 г. около 10,00 ч. след откриване на фестивала на пл. “Освобождение” в града началникът на сектор “Охранителна полиция” е установил, че пред сградата на централната поща са се събрали около 20 симпатизанти на Политическа партия “Атака”, сред които и областният координатор госпожа Камелия Колчева.
Тъй като в РПУ-то не е постъпвала информация за друга организирана проява по същото време, началникът на сектор “Охранителна полиция” е провел разговор с госпожа Колчева с оглед установяване намерението на групата привърженици на “Атака”. В процеса на разговора тя е заявила, че групата протестира срещу провеждането на фестивала, който е противозаконен. Служителят е предупредил устно госпожа Колчева, че не бива да пречи на нормалното протичане на фестивала предвид обстоятелството, че на 14 април 2006 г. в Кърджали се е състоял митинг на симпатизанти на “Атака”, сред които е била и госпожа Колчева, и шествието не е било в съответствие с българското законодателство, а именно съгласуване с общинската администрация и районното полицейско управление.
На 10 юли 2006 г. на госпожа Колчева е съставен протокол за предупреждение на основание чл. 56 от Закона за МВР с оглед превенция извършването на правонарушения. Съставянето на протокола изисква снемането на личните данни на госпожа Колчева и е извършено от началник група “Териториална полиция” в сектор “Охранителна полиция” при РПУ – Кърджали. Тя се е запознала със съдържанието на протокола и категорично е отказала да го подпише. Отказът е установен с подпис на свидетел на основание чл. 56, ал. 3 от Закона за МВР. Снетите лични данни на госпожа Колчева са съобразени с разпоредбата на чл. 7, т. 12 от Закона за МВР.
При възникналия диалог с група симпатизанти на политическа партия “Атака” към полицейските служители са били отправени обидни реплики. След предупреждение от страна на началника на сектор “Охранителна полиция”, че за отправяне на обиди спрямо полицай, изпълняващ служебните си задължения, могат да носят наказателна отговорност, провокациите са преустановени.
Участвалите в охраната на фестивала полицейски служители не са допуснали инциденти и нарушения на обществения ред. Не е установено превишаване на правомощия от страна на длъжностни лица. За протичането на мероприятието началникът на сектор “Охранителна полиция” е докладвал на началника на РПУ-Кърджали, който от своя страна е уведомил ръководството на Областната дирекция на полицията. Всички действия са съгласувани с окръжния прокурор на Кърджали и са санкционирани от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате възможност за реплика, господин Димитров. Заповядайте.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър! Лично бях на въпросния фестивал и бях сред тълпата, която мирничко си стоеше и си гледаше какво ще стане. Обидни реплики никой никога не е отправял към служител от Министерството на вътрешните работи – това мога аз да Ви го гарантирам, защото, пак Ви повтарям, аз лично бях там.
Интересното в случая е, че не ми отговорихте защо въпросният капитан, който пишеше протокола, ми отказа достъп до информация какво пише в протокола. Аз Ви цитирах какво ми каза - че не ми е работа да питам.
Потърсена ли е отговорност на въпросния капитан защо отправи такава реплика към мен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Първо, не споделям, ако правилно съм Ви разбрал, оценката, че в Кърджали е имало тълпа. Аз мисля, че това са граждани на Република България, които дали са били организирали според изискването на българското законодателство или не, това е вторият въпрос, но те са граждани, които са държали да заявят някаква своя позиция.
Второ, аз ще разговарям, разбира се, с директора на Областната дирекция в гр. Кърджали, но не съм уверен, че верният подход е народните представители да интервенират полицейските органи относно действия, които са изцяло в рамките на техните служебни задължения и носенето на отговорността във връзка с осигуряването на реда и спокойствието на провеждането на публични мероприятия. Така че не споделям идеята да имаме такъв режим на работа, който да поставя под съмнение работата на отделните полицаи, и то това да се прави от най-високото място в страната – българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към питане от народния представител Стела Банкова относно политиката на Министерството на вътрешните работи в борбата с престъпността в Плевенска област и взаимодействието между полицията и гражданските сдружения.
Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, повод за моето питане към Вас е необходимостта да чуем какви са следващите Ви действия, за да успеете като министър да опазите живота и собствеността на гражданите в Плевенска област, а и на стотиците хора, които живеят в плевенските села.
Досега отправих към Вас три въпроса, отнасящи се до кражбите и престъпленията, извършвани спрямо жителите на село Каменец, село Мечка и вилната зона "Табакова чешма" край Плевен. Вие ми отговорихте, че: първо – МВР предприема мерки за ограничаване на престъпността в село Мечка и че кражбите драстично ще намалеят; второ – казахте, че с кмета на село Каменец ще работите за сигурността на селото; трето – че в плевенските села се осигурява засилено полицейско присъствие през нощта. И последното обещание – ще направите така, че полицаите ще бъдат във всяко малко населено място.
Господин министър, плевенските журналисти са обиколили редица плевенски села и в една серия публикации в местната преса информират плевенската общественост за ситуацията с престъпността, най-вече в околностите на Плевен и в плевенските села. Значителна част от тези села съм обиколила и аз, но думата ми е за плевенските журналисти, които чрез разказите на потърпевшите представят една почти непроменена картина на всекидневни грабежи, закани и побоища от страна на недосегаеми банди. В с. Пелишат къщите се ограбват много често, а и не само в с. Пелишат. Но като говорим за Пелишат, хората с болка споделиха, че там има пет убийства в продължение на години наред.
В същото време през 2005 г. началникът на РПУ-Пордим, заявява, цитирам: "Всеки месец се срещам с жителите на село Пелишат. Всяка седмица има полицейска операция в селото. Има нощни дежурства". Това – добре.
Господин министър, жителите на село Пелишат Ви питат: защо не спират обаче кражбите? Защо на стари години живеят в страх и ужас? Крадци тормозят и жителите на селата Търнене, Ясен, Коиловци, Дишевица, Бохот, Бръшляница.
Такава е ситуацията впрочем и в редица други български села. Само преди две седмици бях на обиколка из старозагорски села. Там чух същото. В село Дишевица питат защо не се проверяват каруците, с които нощем стават кражбите.
И това, от което страшно много ме заболя, но не само мен, вероятно и Вас ще заболи – хората в Бръшляница и във всички плевенски села казват, че нощем се редуват на смени и не спят, за да пазят къщите и живота си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да приключвате.
СТЕЛА БАНКОВА: Така е не само в това село.
Господин министър, съзнавам, че за случващото се в плевенските села и вилните зони сме виновни всички и всички сме отговорни. Бих искала ограбените и наплашени жители да чуят от Вас отсега нататък какво конкретно ще направите, за да опазите живота, имуществото и спокойствието на хората в плевенските села и на гражданите в Плевен? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да съблюдавате времето за формулиране на питането.
Заповядайте, господин министър. Имате пет минути за формулиране на Вашия отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Дейността на полицейските служби е насочена към утвърждаване на превенцията като основен инструмент за противодействие на престъпността, ограничаване на общите и специфични криминогенни фактори, разширяване и утвърждаване на общественото признание на полицията. Областната дирекция в Плевен, както и Вие сама отбелязвате в питането си, се стреми към цялостно изпълнение на целите и задачите, произтичащи от Националната стратегия "Полицията в близост до обществото". Това изпълнение е в сила за територията на цялата страна, като резултатите по места са с различна ефективност. Приоритет е превенцията по отношение на малолетните и непълнолетните. Активно се използват възможностите на взаимодействието с другите държавни органи и неправителствените организации. Успешно се изпълняват местните договори за сигурност и обществен ред и разработените съвместно с органите на местното самоуправление, неправителствените организации и други структури на гражданското общество програми за работа с рисковите социални групи и за оказване помощ на жертвите на престъпленията. Провеждат се специализирани полицейски операции за установяване и предотвратяване на административни и законови нарушения по питейни заведения, интернет-клубове, увеселителни заведения в областта. Определените персонални отговорници – младшите полицейски инспектори за всяко учебно заведение извършват обходи в обслужваната територия. В рамките на учебната година регулярно се провеждат лекции по безопасност на движението в учебни часове от инспектори от детските педагогически стаи.
При изпълнение на основните дейности по стратегията се провеждат следните мероприятия: съвместни срещи с общинските комисии за защита на потребителите, с ръководни представители на охранителни фирми, застрахователни дружества, с общинските звена и инспекторати. Изградени са местни комисии за обществен ред и сигурност. Разпространени са брошури за повишаване вниманието на гражданите във връзка с улични престъпления и престъпления в селската част на обслужвания регион. Засилено е полицейското присъствие из малките населени места чрез провеждане на периодични полицейски операции. Използвайки занижения контрол по селата, подрастващите редовно закъсняват и организират до късно увеселителни занимания, където стават лесна плячка на хулиганска дейност и престъпления – побои, изнасилвания, грабежи, кражби и прочие. Без да разбират сериозността на дадена постъпка, извършват нарушения, дребни хулиганства или престъпления, които не са обичайни за даденото населено място. В тази връзка е необходимо да се осъществява контрол върху поведението им и кметовете, родителите и полицейските служители по места да бъдат своевременно уведомявани.
Като вид превенция на кражби на черни и цветни метали, случаи на дръзки измами на самотни възрастни хора в малките и отдалечени населени места, към жителите на селата периодично са отправяни писмени препоръки в удобен за разбиране и изпълнение вид. В тях се описват защитните мерки, които спомагат за предотвратяване на престъпни посегателства срещу граждани и имуществото им, както и неотложни действия, които е необходимо да бъдат предприети при установяване на неправомерното проникване в имотите им.
За опазване на селскостопанското имущество през активния селскостопански сезон са предприети допълнителни мерки за усилване на полицейското присъствие и засилване контрола на движение на лица и пътни превозни средства, както и провеждане на специализирани полицейски операции. Отправени са препоръки към кметовете, с които периодично се провеждат и работни срещи да активизират дейността на общинските служители по прилагане на Закона за опазване на селскостопанското имущество. Законът им дава редица правомощия, права и задължения да назначават полска охрана, да определят режима на движение на лица и превозни средства в землищата на селата, да налагат санкции за извършени нарушения, да отнемат в полза на държавата средства за извършване на престъпни посегателства спрямо селскостопанското имущество и прочие.
Функционира Консултативен съвет за изпълнение на дейността по гражданските наблюдения. Организират се открити срещи на полицията и обществеността по проблемите на гражданското наблюдение и спазване правата на хората при полицейската работа. В тази връзка са осъществени 82 наблюдения върху места за задържане.
През м. декември 2005 г. в град Плевен в Областната дирекция е проведена среща между ръководството на министерството, ръководството на Областната дирекция на полицията, областния управител, кметовете на общини, представители на съда, прокуратурата и следствието. Набелязани са съвместни мероприятия за ограничаване на престъпността с конкретни задължения на всички институции.
По инициатива на Българското сдружение за честни избори съвместно с Областната дирекция в Плевен е изготвен проект за подобряване връзката между полицията и гражданите и за засилване на полицейското присъствие в района на Второ районно полицейско управление – Плевен. В тази връзка е открита приемна за граждани, живеещи на територията на ж.к. "Сторгозия".
От 1 януари 2006 г. всички районни полицейски управления подготвят ежемесечни отчети за криминалната обстановка в района, за който отговарят. Тези отчети се представят пред кметовете на общините и населените места на срещи в общинските центрове. Изготвени са и се изпълняват съвместни планове за работа на районните полицейски управления и общинските инспекторати.
На 21 юни т.г. в заседателната зала на община Долна Митрополия е проведена извънредна сесия на Общинския съвет в Долна Митрополия, в която са взели участие областният управител, председателят на Окръжния съд, окръжният прокурор, районният прокурор на град Плевен, началниците на съответните полицейски звена в областната дирекция и регионалното звено "Полиция" в Областната дирекция в Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, пределно изчерпателен бяхте в информацията. Само че от посетените от мен над 70 селища в Плевен, казвам го отговорно, защото знам, че хората от плевенските села ме слушат, картината е далеч, далеч по-тревожна от това, което Вие току-що изложихте.
При посещенията ми в селата Каменец, Мечка, Ясен, Бръшляница, Пелишак, Бохот, във вилните зони “Табакова чешма” и “Нежовец” хората се оплакваха, че полицаите ги уговарят в жалбите винаги да пишат, че кражбата е на стойност под 150 лв., независимо че при почти всички грабежи става дума за много по-висока стойност на откраднатото.
В интервю за местен вестник окръжният прокурор на Плевен господин Марио Василев отбелязва, цитирам, че някои недобросъвестни служители на полицията прикриват истинската стойност на откраднатото, за да се стигне до малозначителност на деянието. Тоест тук става дума за чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс.
Прокурор Василев съветва хората, когато си пишат жалбите, да не позволяват някой да ги манипулира, бил той и полицай. Прокурорът дава следния пример: в дадена преписка под натиска на полицая пострадалият е написал, че откраднатото е на стойност 90 лв., а то всъщност струва 180 лв. Тъй като официалната сума е под 150 лв., прокурорът естествено спира случая поради малозначителност.
Впрочем прокурор Василев заяви, цитирам, на срещата с министъра на вътрешните работи господин Петков е поставил въпроса да се обърне внимание на приемането на жалбите и че всяка преписка трябва да се докладва на прокуратурата.
И така, уважаеми господин министър, какви действия ще предприемете, когато до Вас достигне информация, че някои полицаи оказват натиск сумата на откраднатото да бъде заявена под 150 лв., тоест да няма ангажименти и полицаят, да няма ангажименти по-нататък и прокуратурата, казано по-простичко.
Уверена съм, че приемате и констатацията на прокурор Василев.
Завършвам с последния въпрос, ако позволите: как ще задължите и ще контролирате полицейските служители, за да приемат и дават входящ номер на всяка подадена жалба? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, госпожо Банкова! Мисля, че не трябва да има никакво съмнение в това каква ще бъде и моята реакция, и реакцията на ръководството на министерството при констатиране на случаи, в които полицейски служители са си позволили или биха си позволили да влияят върху гражданите и конкретния текст на техните жалби. Такова влияние е несъвместимо с моите разбирания за принципи и морал на организация на работата на Министерството на вътрешните работи. Ще бъда абсолютно безкомпромисен, както впрочем съм бил и досега при констатирани нарушения от такъв тип.
Мисля, че е достатъчно ясна организацията на работа и задължението жалбата на всеки един гражданин да бъде входирана и той да бъде информиран за входящия номер, за да може впоследствие да осъществява личния си граждански контрол върху движението на съответната преписка.
Изцяло споделям виждането, изложено от прокурор Василев, нямаме никакви различия. Искам само да подчертая, че усилията, които се предприемат от министерството на територията на цялата страна, са изключително големи. Съставът работи при огромно натоварване и бих искал да се възползвам от случая да благодаря на всички честни и почтени служители на Министерството на вътрешните работи, които, както казах, полагат и много сериозни лични усилия, но постигат и съответните резултати. Сама разбирате, че не е коректно да се поема ангажимент, че повече няма да бъдат извършвани убийства, че повече няма да бъдат извършвани кражби. Разликата между Вас и мен е, че Вие ходите на посещения в Плевенския регион, а аз съм роден там, там съм израснал, там са родителите ми, там са близките ми, там са приятелите ми и много добре знам каква е реалната ситуация. Не казвам, че тя е бляскава, не казвам, че тя е много добра, но не считам, че трябва да бъде драматизирана излишно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, Вашето отношение?
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря господин министър, за готовността, която изразихте да се осъществява контрол, защото проблемите, за които говоря, са проблеми не само на плевенските села, но и проблеми на десетки и стотици български селища.
Бих искала да Ви напомня нещо друго. В отговор на мой въпрос от 20 януари 2006 г. за с. Каменец Вие казахте: “Ако някой счита, че кражбите ще пресекат в следващите два месеца или две години, той се е откъснал много от действителността.” Това е в контекста и на уверението, което Вие дадохте, само че на мен не ми се иска да се съгласявам с тази мисъл. Би трябвало всички заедно, кой с каквото може и колкото силите му стигат, да помага, защото наистина бедните хора, пенсионерите, възрастните хора по селата са безкрайно отчаяни, стресирани и наистина са оставени на произвола на съдбата.
Пак ви казвам, картината е далеч по-страшна и трагична от това, което тук с Вас говорим. Защото ограбените, уплашени и отчаяни жители от плевенските села всъщност си плащат редовно данъците и по този начин осигуряват заплатите на министри, депутати, началници и управници.
В писмо от януари 2006 г. жителите на с. Пелишак, като споменават имената на петимата убити и многобройните кражби и издевателства, казват, отново ще ви цитирам: “Вдъхнете ни малко вяра за живот. Ние сме вашите избиратели. Когато сме в беда, няма кой да ни помогне.”
Господин министър, жалбата на жителите от вилна зона “Нежовец”, подписана от 60 души, завършва така: “С болка ви известяваме за кой ли път за непрекъснатите и зачестяващи набези върху нашите къщи и имоти. Ние като собственици и данъкоплатци настояваме управляващите и органите на МВР да защитят собствеността и живота ни. В противен случай ще вземем колективни мерки за самозащита. Имайте предвид, че това е тест за вас, господа управници, от който ние ще си направим изводи, когато дойде време да отсъдим”.
Това са думите на хората от Нежовец.
Благодаря, господин министър. Оттук нататък остава хората да преценяват какво сме сторили и доколко сме изпълнили това, което сме обещали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Въпрос от народния представител Атанас Атанасов относно използвани специализиран превоз и охрана от министъра на вътрешните работи.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Съгласно Правилника за устройството и дейността на Националната служба за охрана при Президента на Република България на министрите и на други висши длъжностни лица в държавата се осигуряват специализиран превоз и охрана от Националната служба за охрана.
Известно е, господин министър, че Вие не използвате услугите на Националната служба за охрана и в тази връзка искам да Ви попитам какъв специализиран превоз и охрана ползвате и кой заплаща за това? Колко струват двете суперлуксозни бронирани аудита, които ползвате? С какви пари са закупени? Колко щата от Министерството на вътрешните работи се заемат от лица, които са назначени, за да се грижат за Вашата охрана? И това не е ли нарушение на щатната дисциплина, защото в Министерството на вътрешните работи всеки един щат се заема от служител, който изпълнява определени задължения. Не знам в Министерството на вътрешните работи да има щат за лица, които да бъдат назначавани да охраняват министъра на вътрешните работи.
Отделно от това важно е да се подчертае, че Националната служба за охрана е създадена и се финансира с около 30 млн. лв. годишен бюджет, за да се занимава точно с тази дейност. Защо пренебрегвате тази институция?
Това са моите въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър, за да отговорите на този въпрос.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Вашата информация от Парламентарната група на Демократи за силна България, че не използвам услугите на Националната служба за охрана, е абсолютно вярна, но според мен в известна степен е непълна и неточна. Впрочем учуден съм, че цяла парламентарна група се занимава с охраната на един министър!
Ще започна с това, че в Правилника за устройството и дейността на Националната служба за охрана ясно и категорично са изброени длъжностните лица, на които се осигурява транспорт и охрана, и при какви обстоятелства се назначава тя.
В чл. 5 от този правилник се казва: “Националната служба за охрана при повишена степен на застрашеност и на основание на решение на комисия – генерал Румен Миланов и главния секретар на Министерството на вътрешните работи - осигурява охрана и специализиран транспорт на народни представители, министри, членове на Сметната палата”.
В чл. 125 от отменения вече Закон за МВР и чл. 52, т. 13 от сега действащия закон в задълженията и правомощията на Национална служба “Полиция” е тя да осигурява сигурността при провеждането на мероприятия на ръководството на МВР.
Конкретно колегите, които работят с мен, са служители от МВР с полицейски правомощия и могат да бъдат пренасочени при необходимост за изпълнение на други полицейски функции, като всеки друг служител, и не ползват някакви привилегии или материални облаги. Напротив, в сравнение с колегите си от Националната служба за охрана, като полицейски служители, получават значително по-ниско парично възнаграждение и за изпълнението на специфични дейности, свързани с осъществяване на персонална охрана. Единственото, което ги отличава, е, че с тях се провежда специализирана подготовка от инструктори.
Бих искал да ви припомня, че с приемането на новия закон настъпиха коренни промени в структурата на Министерството на вътрешните работи. Част от тези промени е обособяването на сектор “Вътрешна сигурност и комендатура”, който е изцяло специализиран за осигуряване на наблюдението на особено важни обекти на Министерството на вътрешните работи, обезпечаване на мероприятия и охрана на ръководството на министерството.
Що се отнася до автомобилите, които ползвам, те са собственост на Министерството на вътрешните работи, както и всички останали служебни автомобили.
Надявам се, че този отговор достатъчно ясно удовлетворява интереса, който проявявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър, Вие сам казахте “съгласно правилника на НСО”. За съжаление, тази служба вече 16 години съществува без законова база, но това е друг проблем.
Съгласно правилника министрите трябва да ползват специализиран транспорт и охрана. Тази служба затова е създадена и затова се харчат 30 млн. на година.
Вие не ми отговорихте на въпроса: колко струва тази охрана, която Ви осигурява Министерството на вътрешните работи, защото става дублиране? Това, което Вие може да ползвате, може да го ползвате от НСО и то е осигурено и финансирано, а в същия момент Вие закупувате нови автомобили, назначавате хора на щат, които да се грижат за Вашата сигурност.
Министърът на вътрешните работи трябва да се пази, разбира се! Но аз искам да Ви попитам нещо друго в тази връзка. За мен това, което се случва, господин министър, е тревожно! Каква е причината да нямате доверие на службата на президента? Това е въпросът в случая! Липсата на доверие от вътрешния министър е достатъчно основание за сериозна тревога. Ако има основание Вие да отказвате охрана от Националната служба за охрана, това означава, че трябва да се направи нещо в тази служба! Това означава, че тази служба не е на това ниво и има някакъв проблем, защото в крайна сметка тя охранява президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя, министрите и други длъжностни лица – конституционните съдии, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор. А Вие изразявате към нея недоверие!?
Ще си позволя да Ви кажа и нещо друго много важно - хората, които сте назначили, сте ги назначили на щат в Главна дирекция “Борба с организираната престъпност”, в други дирекции, но дали те са проверявани за лоялност и надеждност? Защото до мен достигна информация, че един от тези служители, който е пенсиониран някъде през 1998-2000 г. от отдел “Арести”, е работил като охрана при известен търговец на оръжие и при определени обстоятелства е бил прострелян при опит за покушение на охранявания обект в София? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Атанасов!
Първо, искам категорично да отхвърля опитите за внушение за недоверие между ръководството на Министерството на вътрешните работи и Националната служба за охрана. Напротив, с Националната служба за охрана работим много добре, гарантирам, при пълно доверие между нас и съвместна организация на редица мероприятия, в които имаме отношение и като вътрешно министерство, и като Национална служба за охрана.
Второ, искам още веднъж да подчертая, че момчетата, които работят при мен, са служители на МВР. Те получават по-малки заплати от своите колеги в Националната служба за охрана и смея да твърдя, че работят достатъчно натоварено. Моят работен ден започва сутрин в 7,00 ч. и приключва вечер, когато приключат основните ни ангажименти. Така че искам да се възползвам от случая да благодаря на тези момчета за себеотрицанието, за почтеността, за морала, трудолюбието и коректността им към държавата.
Други твърдения, които Вие отправихте, просто няма да коментирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Въпрос от народния представител Атанас Атанасов относно проверка на данни за корупция на висш служител на МВР.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! В медиите беше оповестена информация, че двете дъщери на директора на Главна дирекция “Гранична полиция” Красимир Петров са собственици на хотелски комплекс в регулационните граници на курортното селище Св. Влас-юг, Бургаска област. Става въпрос за два парцела, които се наричат урегулирани поземлени имоти № 7 и № 8, които впоследствие са обединени в един парцел с 1200 м2. Върху този нов парцел е построена хотелска сграда и басейн, като собственици на тези имоти са двете дъщери на бившия директор на РДВР, Бургас, а сега директор на Главна дирекция “Гранична полиция” – Цвета и Богдана, съответно на 28 и 30 години.
Впоследствие, след като са построили този комплекс, те с молба до общинския съвет и до кмета са поискали и са получили съседния урегулиран поземлен имот № 5, забележете, с цел построяване на търговски обект – кафе-сладкарница.
В тази връзка, господин министър, искам да Ви попитам: извършихте ли проверка на публикуваната информация и има ли данни за корупция на Петров в конкретния случай? Не се ли интересувате откъде дъщерите на Вашия подчинен, които са на скромна възраст и сигурно със скромен трудов стаж, имат тези финансови средства да построят такива имоти?
В същото време искам да Ви кажа, че миналата седмица разбрах от медиите, че е отстранен председателят на местното звено на Сметната палата, заради такъв имот, получен по същия ред.
Между другото, искам да Ви кажа, че имотите са получени по реда на лица, които имат крайна нужда, господин министър! Дали дъщерите на Петров са от тази категория? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Аз Ви благодаря за това кратко изложение и бих Ви помолил следващия път, когато задавате въпрос, базиран на информация от медиите, да бъдете така коректен да цитирате за кои точно медии става дума.
Както знаем, печатът у нас е независим и се ръководи от принципите на демокрацията, на което и аз самият съм привърженик. Затова, когато има твърдения от този род, още повече от народен представител, който пита дали е извършена проверка на публикуваната информация, и за двете страни ще бъде по-коректно, ако цитирате името на изданието.
В тази връзка един ден след получаването на въпроса, назначих проверка, която Дирекция “Инспекторат” да извърши в рамките на своите правомощия. Комисията е изискала от главен комисар Красимир Петров да удостовери с документи вещни права върху цитирания недвижим имот, при което той е представил копия на нотариални актове: № 143, том 4, регистрационен № 3153, дело № 766 от 2002 г.; № 144, том 4, регистрационен № 3154, дело № 767 от 2002 г.; № 126, том 1, регистрационен № 497, дело № 116 от 2003 г.; № 127, том 1, регистрационен № 498, дело № 117 от 2003 г., издадени от нотариус за района на Несебърския районен съд.
От събраните в хода на проверката документи комисията констатира следното.
На 23 август 2002 г. с нотариален акт за покупко-продажба от нотариус Стоян Ангелов, нотариус за района на Несебърския районен съд, главен комисар Красимир Петров е придобил от Никола Карамихалев и съпругата му Радостина Карамихалева с местожителство в с. Свети Влас собственото им право на строеж за изграждане на жилищна сграда в урегулиран поземлен имот в кв. 44 по плана на с. Свети Влас – юг, община Несебър, урегулиран от 600 кв. м, описан при съответните граници, за сумата от 5480 лв., която сума е данъчната оценка на правото на строеж.
С нотариален акт за покупко-продажба, издаден на същата дата от същия нотариус, господин Петров е придобил и друго право на строеж от Стоян Неделчев, живущ в с. Свети Влас, за изграждането на жилищна сграда и урегулиран поземлен имот в кв. 44 по плана на с. Свети Влас – юг, община Несебър, урегулиран от 600 кв. м, описан при конкретни граници, съседен на първия имот, за сумата от 5480 лв.
На 11 февруари 2003 г., без да реализират правата си на строеж, с нотариални актове за дарение господин Петров и съпругата му са дарили горепосочените права на строеж на дъщерите си. Сделките са извършени от нотариус, в района на който се намират имотите и при спазване на нотариалната им форма, която е условие за действителността им. Нотариалните актове съдържат всички необходими реквизити. Нотариусът е обследвал всички задължителни неща, съгласно особените изисквания на действащите закони, за да могат да бъдат сключени сделките, а именно: договор за отстъпено право на строеж върху строеж върху общински имоти, вписани по съответния законов ред в книгите на Несебърския районен съд; скици за имотите, издадени от съответните служби при Община Несебър; удостоверения за данъчна оценка и правото на строеж, издадени от Данъчното подразделение в гр. Несебър; декларации за гражданство, семейно и имотно състояние по тогава действащото законодателство.
Както и Вие сам знаете, господин Атанасов, през 1997 г. Красимир Петров напуска системата на МВР. За никого не е тайна, че възнаграждението в частен охранителен сектор е несравнимо по-високо от това в министерството, поради което и господин Петров без финансови затруднения е могъл да си позволи закупуването на посочените права на строеж. Дъщерите му са започнали реализирането на правата си за строеж върху вече обединения парцел през 2004 г. и са построили еднофамилна къща на два етажа със сутерен.
Въз основа на резултатите от извършената проверка и събраните документи, оценени в тяхната съвкупност, комисията е направила следните констатации:
1. Главен комисар Красимир Петров е придобил от две различни физически лица собствените им права на строеж за изграждане на жилищна сграда и съседни урегулирани поземлени имоти.
2. Без да реализира правата си на строеж върху посочените урегулирани поземлени имоти, семейство Петрови са дарили собствените им права на строеж на дъщерите си.
3. Сделките са извършени при спазване особените изисквания на закона за тях от нотариус в района, на който се намират имотите, като нотариалните актове не съдържат пороци, и са издадени в задължителната за тях форма и с необходимите реквизити.
4. Не са установени данни за наличие на корупционни действия от страна на главен комисар Красимир Петров в процес на придобиване на имота.
5. Неговите дъщери са построили еднофамилна къща на два етажа със сутерен и по документи те не притежават хотели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Атанасов, заповядайте за реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, Вие ме изненадахте, откровено Ви казвам, и произнесохте абсолютен скандал от парламентарната трибуна. Знаете ли, че тези парцели, които се дават на лица, които са крайно нуждаещи се, не могат тези права да бъдат прехвърляни на други лица? Това е скандалът в случая.
Аз бях изненадан от това, че в цялата тази схема участва и самият Красимир Петров. Вие проверихте ли тези лица, които са получили тези права, двете различни лица, както казвате, защо не са си упражнили правото на строеж? Дали не става въпрос за получаване на тези права чрез подставени лица? Абсолютен скандал е това.
Смятате ли, че 1 дка и 200 кв. м на брега на морето струват 10 хиляди лева, господин министър? За какво говорим? Кажете, за какво говорим?
Вижте какво се случва с няколко прокурори от Главната прокуратура. Главният прокурор иска да бъдат отстранени, а Вие оправдавате поведението на Вашия подчинен и обяснявате, че той бил работил в частния сектор. Защо не вземете да проверите дали все още не е служител или дали все още няма акции в „Лукома”? Това е много интересно.
Искам да кажа, че Вие, господин министър, потулихте корупционния скандал за 14-те милиона, които бяха откраднати от „Гранична полиция”. Не много елегантно преместихте бившия директор за Ваш политически съветник и назначихте това лице Красимир Петров да се справи със създадената корупционна среда в „Гранична полиция”.
Този отговор не ме удовлетворява изобщо и ще продължа да търся истината в случая. Защото един човек, който е бил държавен служител толкова години, бил е известно време в частния бизнес, не виждам откъде може да има средства да извърши всичко това.
И второто, което е най-важно, е, че има грубо нарушение на правилата в случая. Тази схема се използва от много хора – почти без пари се раздават тези права на строеж на крайно нуждаещи се, за да може да се осъществяват после такива сделки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз не се чувствам особено притеснен от това, че отговорът ми не Ви удовлетворява, господин Атанасов. Вие подхождате съвършено тенденциозно, и то използвайки трибуната, за да послъгвате, така да се каже.
Казвате, че ген. Петров и неговите дъщери имат хотели – нещо, което Вие много добре знаете, че не е вярно. Но, хвърляйки тази лъжа в публичното пространство, сега ген. Петров ще трябва да обяснява има или няма сестра.
Аз искам моите служители да имат самочувствие и искам да знаят, че те разполагат с доверието на своя министър. Искам да са наясно, че аз няма да допусна имената им да бъдат ползвани в клеветнически кампании. Един Атанасов повече на гърба на ген. Петров не мисля, че с нещо може да го разколебае в категоричната му воля да организира работата на „Гранична полиция”, така че да отговори преди всичко на очакванията и на изискванията на българските граждани, а след това и на нашите европейски партньори. В тази си работа той разполага и с моето доверие, и с доверието на останалите колеги от ръководството на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Въпрос от народния представител Ахмед Юсеин относно извършените провокации на 19 юли 2006 г. в джамиите в гр. София и в гр. Айтос.
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 19.07.2006 г. през нощта в 2,45 ч. са изпочупени стъклата на прозорец на мюсюлманската общност в столицата ни. Извършен е поредният безнаказан акт спрямо централната софийска джамия ”Баня башъ”. Мюсюлманите, които са се намирали в храма, веднага са уведомили органите на реда. Полицията е направила оглед на извършеното деяние, за да бъдат открити извършителите.
Обезпокояващ е фактът, че прозорците на софийската джамия се чупят средно по един-два пъти на година, но невинаги се уведомява полицията, защото до момента нито едно следствие по този повод не е завършило с откриването на закононарушителите.
Същата нощ в гр. Айтос е извършен също един грозен акт – престъпниците са полели с боя входната врата на джамията. Само преди месец с камък беше счупен прозорец на същата джамия.
Тези актове пораждат сериозна и основателна тревога на всички мюсюлмани, живеещи в нашата страна. Предвид на това, че мюсюлманите винаги са вярвали в държавните органи, не са предприемали никакви действия, освен да показват толерантност, вярвайки, че компетентните органи ще направят нужното, за да бъдат разкрити извършителите на тези деяния.
Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е: какви действия са предприели служителите на реда в повереното Ви министерство, за да бъдат разкрити извършителите на тези престъпления? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Юсеин! Във връзка с подаден сигнал на 19 юли 2006 г. около 3,05 ч. в Пето районно полицейско управление при Столичната дирекция "Полиция" за счупване на прозорец в джамията "Баня башъ" на ул. "Княгиня Мария Луиза" в столицата на мястото на инцидента незабавно е изпратен полицейски патрул. Извършен е оглед от дежурната оперативна група от РПУ на Столичната дирекция. Установено е, че неизвестен извършител е хвърлил камък и счупил едно от стъклата на прозореца от южната страна на джамията. На мястото е намерено и иззето веществено доказателство. По случая в Пето районно полицейско управление е образувана преписка, която е докладвана в Софийската районна прокуратура. Образувано е досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 325, ал. 1 от Наказателния кодекс. С цел недопускане на други инциденти или посегателство към храма на мястото е назначен пеши патрул от Пето районно полицейско управление, който денонощно обхваща района около джамията и градинката. Извършват се проверки на лица, представляващи интерес по случая. До момента са проверени 11 лица, но не е установена тяхната съпричастност към извършените хулигански действия. Провеждането на оперативно-издирвателно мероприятие продължава. Към момента дознанието е в срок и по него се извършват предвидените в закона действия. По повод твърденията, че прозорците на софийската джамия се чупят средно по един-два пъти на година, но полицаите не винаги са уведомявани за това, е установено, че за периода от 2001 до 2003 г. в Пето РПУ, което обслужва района около джамията и прилежащата му територия, не са постъпвали сигнали, касаещи храма. През 2004 и 2005 г. в Пето РПУ са образувани три преписки, касаещи храма, две от които са за извършени кражби и една за хулигански прояви. Извършителите и на трите деяния са установени.Материалите по случаите са предадени на Софийската районна прокуратура с мнение за съд на уличените лица.
На 19 юли т.г. е получено съобщение по телефона в РПУ в Айтос от секретаря на мюфтийството за нанесени щети по вратата на джамията в града. Местопроизшествието е посетено незабавно от дежурната оперативна група и началника на полицейското управление. Установено е, че вратата на джамията е залята с червеникаво-кафява течност, боя или грунд. При огледа е взета проба от веществото, намиращо се върху вратата и са направени цветни фотоснимки. Извършено е претърсване на района около джамията и прилежащите зелени площи с цел откриване на предмети и вещи, свързани с инцидента. Проведени са оперативно-издирвателни действия за установяване на времето на извършването на произшествието, както и на лица и факти, свързани с него. Проведени са първоначални беседи със служители на мюфтийството, железарския магазин и търговските обекти, продаващи бои, намиращи се близо до фурна, която е започнала работа в ранните часове с цел установяване на времето на извършване на произшествието. Непосредствено след огледа е уведомена Районна прокуратура Айтос. По случая е образувана полицейска проверка по описа на РПУ-Айтос. Изготвен е и утвърден план за провеждане на оперативно-издирвателни и организационни мероприятия за откриване на извършителите. Към момента е установено времето на извършване на деянието. Съвместно с Районната прокуратура се работи по три основни версии, извършват се проверки на организации и лица, имащи отношение към дейността на мюсюлманското настоятелство. Със случая е ангажиран целият състав на районното полицейско управление за работата по конкретни задачи и всички служби на Министерството на територията на Бургаска област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Юсеин.
Имате две минути за реплика.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, очаквах от Вас, че ще ни посочите извършителите. Убедих се, че подчинените Ви правят всичко възможно, за да бъдат разкрити извършителите. Запазвам си правото в бъдеще за тези два случая пак да задам въпрос, затова защото на нас като народни представители много ни е неудобно да отговаряме за станали неща, без да можем да посочим извършителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин министър? Не.
Има въпрос от народния представител Павел Шопов относно случаите на посегателства по отношение на църквата "Св. Архангел Михаил" в град Калофер.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
През последната година в град Калофер, а и преди това, са осъществени няколко опита за кражби и реализирани кражби по отношение на църквата "Св. Архангел Михаил" в град Калофер. Въпреки че от трудолюбиви българи е монтирана сигнално-охранителна и алармена система, от църквата са откраднати ценни църковни вещи и икони, но върхът на наглостта на престъпниците е последната кражба, при която са отнесени две църковни камбани, по-голямата от която – около 300-килограмова, е подарък от руските войски непосредствено след освобождението на град Калофер и на България.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е какви мерки са взети за предотвратяване на посегателствата срещу църквата в град Калофер, какви и колко предварителни производства са образувани по повод на тези няколко кражби? Открити ли са извършителите и работи ли се по тяхното издирване? Като един допълнителен щрих от структурите на Партия "Атака", които подадоха сигнала, е, че въпреки че това посегателство е забелязано още през нощта, местният полицай идва на другия ден заедно с проверките, които придружават следствените действия от Районното управление в град Карлово. Той е бил уведомен, но не се явил на мястото, нищо не е направил. А органите на реда и следствието са дошли по повод не на подадения от него сигнал, а на подаден от гражданите сигнал до град Карлово. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! На 11 юли 2006 г. в Районното полицейско управление – Карлово, е получено съобщение от свещенослужител към църква "Св. Архангел Михаил", намираща се в град Калофер, че за времето от 18,00 ч. на 7 юли до 8,00 ч. на 10 юли в сградата на църквата са демонтирани и откраднати два броя църковни камбани. По думите на свещенослужители, двете камбани са били еднакви по форма, но различни по големина – едната с тегло 200 кг., другата с тегло 150 кг. Камбаните са на обща стойност 3000 лв. Към момента няма данни от какъв метал са изработени камбаните. Произшествието е посетено от дежурната оперативна група при полицейско управление Карлово. Не са намерени следи за обработка, иззети са веществени доказателства по случая. В районно полицейско управление – Карлово е образувано дознание срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от Наказателния кодекс. До районните полицейски управления в цялата страна е изпратено специално съобщение с подробно описание на камбаните и е разпоредено засилено наблюдение и проверки в пунктовете за изкупуване на черни и цветни метали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата реплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин министър, казахте ни това, което знаем, даже мисля, че ние като че ли знаем повече неща, имаме повече информация. Това се съдържа и в нашия въпрос и това, което сме информирани от местни граждани и свещенослужители. Като че ли Вие дадохте много по-обстоен отговор на предишния въпрос, отколкото на нашия въпрос. Моят въпрос е: какво е направено конкретно, за да се засили наблюдението и охраната на тази църква, която е непрекъснат обект на посегателство? Може би ще се наложи и там да бъде разположен пеши патрул, както това похвално е направено на друго място.
Моят въпрос беше и във връзка с други посегателства, които са предхождали това – относно икони, вещи и това в продължение на години. Има ли по отношение на тези посегателства други производства? Защо извършителите не са открити за толкова време? Хайде, този последният случай е от три седмици, но преди това също има посегателства, които би трябвало да бъдат взети предвид, да се вземат мерки.
От друга страна, този въпрос не се отнася само до църквата в Калофер. Става въпрос за системни посегателства на десетки църкви не само по времето на Вашия мандат – откакто Вие сте министър. Това е една болна тема, един много голям проблем – посегателствата върху християнски храмове, които се случват в цялата страна. Крадат се особено икони, църковна утвар, вещи, включително камбани на други църкви.
Случаят е типичен, характерен, затова ние задаваме и въпроса. Мисля, че това, което ни казахте, с нищо не ни удовлетворява.
Би могло по отношение на църквите да бъдат монтирани – не от родолюбиви граждани, какъвто е случаят в гр. Калофер, сигнално-охранителни уредби особено в тези селища, където не може да се осъществява пряк, непрекъснат, перманентен контрол, както е в големите градове.
В тази връзка бихме желали да чуем за някои по-сериозни мерки относно охраната на православните християнски храмове в България, което е голям всеобщ проблем изобщо през последните години, дори през последното десетилетие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, заповядайте за Вашата дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Въпросът с посегателството въобще върху храмовете е изключително сериозен. За съжаление сте прав в това, че посегателствата върху християнските, но и не само върху християнските храмове през последните 15 години ескалират.
Ние имахме среща с представители, с ръководството на Светия Синод, специално на тази тема – охрана на храмовете, на културно-историческото ни наследство, на ценностите в храмовете. Този въпрос е поставян пред ръководствата на областните дирекции на вътрешните работи за засилено внимание както по време на големи християнски празници, така и по принцип засилено внимание към охраната и гарантирането на спокойствието и реда около храмовете. Но това е въпрос, който далеч надхвърля правомощията и компетенциите на Министерството на вътрешните работи. Това е въпрос, който опира до обществото, до ценностната ни система, до волята на държавата и държавните институции, до волята на неправителствените организации, волята на отделните граждани за един действително много по-разумен подход и съхраняване на това културно-историческо наследство без оглед на това какъв точно е храмът, защото храмовете всъщност отразяват етническата пъстрота на нашата нация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Въпрос от народния представител Ахмед Юсеин относно лицата, разпространили листовки в с. Копринка и с. Бузовград, община Казанлък, област Стара Загора на 25 юли т.г.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 26 юли 2006 г., след като чухме новината за опита за палеж на джамията в Казанлък, с главния мюфтия бяхме в Казанлък и по време на срещата с мюсюлманите и с гражданите, които се бяха събрали около джамията, разбрахме, че на 25 юли 2006 г. в селата Копринка и Бузовград, община Казанлък, е разпространена листовка под надслов “Етническият мир – средство за поробване на България”, която силно насажда етническа и религиозна вражда спрямо турците, живеещи в нашата страна. Насажда се омраза към Република Турция – наш настоящ партньор в НАТО и към други партньори от Алианса. Заплахите са отправени към парламентарно действащи партии, към БСП и ДПС. Възхваляват се действията на “Атака”.
В листовката има нотки на внушение за временно присъствие на турците в нашата страна и че ще има прочистване на турците от родината ни.
По неизвестни за мен причини се насажда вражда и вина за това, че турците трябва да си платят за това, че са достойни български граждани, което е в пълно противоречие с чл. 44, ал. 2 от нашата Конституция.
Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е: открити ли са лицата, разпространили тази листовка? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Юсеин! На 24 юли т.г. на територията на община Казанлък са разпространени листовки със заглавие “Етническият мир – средство за поробването на България”. Като автор на листовката е посочен господин Константин Поптодоров – лидер на Българска национална партия “Социален съюз” със седалище София. Установено е, че в Казанлък листовките са раздавани пред големите предприятия по централните улици на града и в селата Черганово, Бузовград, Овощник и Копринка. Изяснено е по категоричен начин, че разпространението е било организирано като публично-политическо мероприятие под ръководството на лидера на “Атака” за региона господин Ненко Георгиев. Със съдържанието на листовката са запознати Национална служба “Полиция”, Национална служба за сигурност. Във връзка с инцидентите около джамията в гр. Казанлък и листовките са проведени разговори с местното мюфтийство. Служители на РПУ – Казанлък са запознали със събраната информация настоятелството и е било отчетено и от двете страни, че обстановката в региона е спокойна и че тези, които се опитват да политизират мирното съжителство на различни религии в страната ни са се сблъскали с вековния опит на гражданите от региона в това отношение.
Служителите на министерството в региона са концентрирали усилията си и работят в стриктна координация по отношение на всички въпроси, свързани с изясняване на двата случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Възможност за реплика, господин Юсеин? Не желаете.
Следващият въпрос на господин Ахмед Юсеин към министъра на вътрешните работи е относно опита напълно да бъде опожарена джамията в гр. Казанлък. Заповядайте да развиете Вашия въпрос.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Искам да благодаря на вашия състав за това, което е направил за разкриването на разпространителите на листовката.
По другия въпрос. На 25 юли през нощта неизвестно лице е извършило поредното нападение на джамията в гр. Казанлък, която е обявена за действащ паметник на културата. Поредната, защото тя е последното посегателство за умишлен палеж. Досега са регистрирани следните случаи:
- 1978 г. – хвърляне на димка по време на молитва;
- 1996 г. – хвърляне на взривна бомба през външната врата;
- 2000 г. – запалителен коктейл;
- 2002 г. – запалена е входната врата на молитвения дом;
- 2002 г. – счупена е външната врата;
- 2003 г. – счупване на прозорци;
- 2004 г. – също счупване на прозорци;
- 2005 г. – счупени са всички прозорци на джамията.
Уважаеми господин министър, на 25 юли е направен опит за подпалване на джамията. Изгорели са ламперията, прозорец, черчевета, килими. Поради това моят въпрос към Вас е: отрит ли е извършителят на опита за палеж на религиозния храм? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Юсеин! На 26 юли в 0,06 ч. в Регионален сектор “Пожарна безопасност и защита на населението” при РПУ – Казанлък по телефона е получено съобщение за пожар в джамията, находяща се на ул. “Отец Паисий” в града, обявена за паметник на културата от местно значение.
В 0,07 ч. са изпратени два противопожарни автомобила с необходимото оборудване и екипи. Пожарът е ликвидиран в 0,13 ч. Установено е, че при пожара са унищожени 1,5 кв. м дървена дограма, 1 кв. м ламперия и постелка. Местопроизшествието е посетено от началника на РПУ – Казанлък, от кмета на града, началника на Регионален сектор “Пожарна безопасност и защита на населението” и други служители на полицейското управление в Казанлък. Извършен е оглед на местопроизшествието. Джамията е била посетена също от главния мюфтия, районния мюфтия, както и от Вас самия.
По случая е образувано досъдебно производство в полицейското управление в Казанлък за престъпление по чл. 330, ал. 1 от Наказателния кодекс.
В близост до мястото на инцидента е задържан жител на Казанлък, от когото са заснети дактилоскопични следи, които са изпратени в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология на МВР за проверка. След изтичане на законоустановения срок за задържане лицето е освободено.
С оглед на установяване на извършителя на палежа в РПУ – Казанлък е изготвен план с конкретни оперативно-издирвателни мероприятия, с изпълнението на които са ангажирани службите на министерството на територията и на Казанлък, и на региона.
Работи се основно по две версии. Извършен е допълнителен оглед на местопроизшествието в светлата част на денонощието с цел събиране на нов доказателствен материал. Иззети са части от обгорелите материи за изследване за наличие на леснозапалими вещества и горими течности и е направено фото и видео- заснемане. Съставен е списък на лица от криминалния контингент, склонни към извършване на подобен род престъпления. За инкриминирания период е установено алибито на 42 лица, на 15 от които са взети обтривки за наличието на следи от леснозапалими вещества, които се проверяват. Изготвена е пожаро-техническа експертиза.
Успоредно с това са проведени беседи с гражданите, живеещи в непосредствена близост до джамията, с оглед набавяне на информация за евентуални извършители на престъплението.
В хода на разследването обаче е констатирано, че на 8 юни т.г. при направена рутинна проверка от Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” е установена липса на средства за противопожарна охрана на обекта. За нарушението е изготвен констативен протокол и е установен срок за набавяне на необходимите средства за противопожарна охрана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Искам да изразя моята благодарност и благодарността на мюсюлманите, които живеят в Казанлък, за това, че може би половин час след извършването на това деяние там са били шефът на полицията в Казанлък, съставът на Пожарната в Казанлък, кметът на Община Казанлък. Искам да изразя от тази висока трибуна и благодарността си към всички църковни настоятелства, които изпратиха факсове в Главното мюфтийство и тук, в нашата парламентарна група, в знак на протест за това, което стана в гр. Казанлък. Искам да изразя благодарността и към Народното събрание за това, че прие един документ, една декларация, която осъжда тези неща.
Но искам да Ви попитам, господин министър, че и при двата случая, които днес Ви представих, няма нито един открит. И още по-болното е, че народното представителство - в четвъртък приемаме декларация, осъждаме палежа, а в неделя вечерта на същата джамия са изпотрошени стъклата, стените са боядисани с неприлични надписи. След като Ви казах всички тези данни, аз искам да разбера имат ли възможност органите на реда да направят нужното, за да могат тези мюсюлмани в Казанлък спокойно да извършват своите религиозни обязаности, защото този случай страшно много ни притеснява. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика, господин министър? Не.
С това, уважаеми колеги, днешният парламентарен контрол приключва.
Следващото пленарно заседание на Народното събрание е на 9 август, сряда, по програмата, която е приета от Народното събрание за двете седмици. Ще продължим с първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози и след това със следващите точки от нашата двуседмична програма.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,57 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Борис Николов
Десислав Чуколов