Председателствал: председателят Георги Пирински
Секретари: Иван Илчев и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, в началото на миналата седмица Народното събрание гласува двуседмична програма за своята работа. Днес разполагате с актуализираната програма, отразяваща приетите законопроекти през миналата седмица.
Предстои да продължим с т. 6 – първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Спомняте си, че в края на миналата седмица по предложение на председателя на Комисията по транспорт и съобщения пленарната зала гласува този законопроект да бъде първи на днешното заседание.
Следващите законопроекти също са маркирани така както бяха подредени и приети в края на миналото заседание.
Има едно предложение, което правя формално въз основа на констатациите в Председателския съвет, т. 14 – второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, да стане т. 11, след законопроекта за енергетиката. Другите точки да се преномерират.
Следващото уточнение, което правя, е свързано с т. 20 – парламентарен контрол. От информацията, която постъпва от Министерския съвет, в петъчния парламентарен контрол се потвърждава участието на министър-председателя, на министъра на икономиката и енергетиката и на министъра на правосъдието. Това означава, че той ще заеме между час и час и 15-20 минути.
Предложението на Председателския съвет е след изчерпване на парламентарния контрол Народното събрание да продължи със законодателна дейност до 14,00 ч.
Това формално предложение също ще трябва да гласуваме, тъй като знаете, че по правилник в петъчните дни от 11,00 до 14,00 ч. се предвижда парламентарен контрол.
Това са двете уточнения, които внасям по така предложената ви програма. Предлагам да ги гласуваме едновременно.
След гласуването ще дам възможност за предложения по ал. 3, доколкото тази двуседмична програма беше гласувана без предварително предупреждение до парламентарните групи, за да могат народните представители да направят повече от едно процедурно предложение по ал. 3 в началото на миналата седмица.
Моля, гласувайте двете процедурни предложения – едното за разместване на т. 14, която става т. 11, и другото – в петък парламентарният ден да продължи след парламентарния контрол със законодателна работа.
Гласували 162 народни представители: за 149, против 11, въздържали се 2.
Тези две предложения се приемат.
Сега ще дам възможност за представяне на предложенията по ал. 3.
Първото е на народния представител Иван Сотиров – проект за решение за мораториум върху сделките със спортни обекти.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това предложение, което е внесено от група народни представители от Парламентарната група на Обединените демократични сили, беше продиктувано от възникналия конкретен повод – процедурата за отдаване под наем на зала „Фестивална”. Но така или иначе, то засяга един проблем, който е много сериозен и стои пред нашето общество – не само пред спортната общественост, а пред всички нас - това е въпросът за отсъствието на ясна концепция на правителството за управление на националната спортна база, липса на имотен регистър и липса на адекватни разпоредби в Закона за физическото възпитание и спорта и на предстоящи промени, които знаем, че се готвят.
Затова нашето предложение е парламентът да включи максимално бързо в своя дневен ред тази точка и да бъде обсъден въпросът за налагане на мораториум върху всички разпоредителни сделки, включително отдаването под наем на спортни обекти, дори и такива, които са в капитала на търговските дружества с държавно участие, до изготвянето на правителствена стратегия и до подготовка на промените и приемането им в Закона за физическото възпитание и спорта, които действително да гарантират, че няма да се случва това, което се случваше през последните години - по един крайно непрозрачен и непочтен начин да се правят опити или да се реализират сделки с и без това малко останалите ни национални спортни обекти.Тяхно основно предназначение, както е в Европа и в целия свят, трябва да бъде те първо да бъдат актувани за публична държавна собственост и правителството и съответните министерства и агенции да не абдикират от тяхната роля, а да бъдат действително използвани по предназначение за масов спорт, да бъдат достъпни за всички хора, които искат да спортуват в България и нямат възможност да плащат за скъпи зали, и хора, които не практикуват елитен спорт.
Именно в този смисъл е нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 162 народни представители: за 50, против 68, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Атанас Атанасов – Законопроект за достъп до документите на Държавна сигурност.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, утре стават три месеца, откакто е внесен този законопроект, а ние го внасяме с предложение да гласувате той да стане част от дневния ред за осми път. За осми път! Моля ви да подкрепите това предложение, при условие че беше заявено публично, че има решение на коалицията въпросът с досиетата да бъде решен.
Ние сме предложили един годен продукт за решаване на този проблем и това се признава от всички. Не мога да разбера защо по този начин се подхожда?! Съжалявам, че ще го кажа от парламентарната трибуна, но може би се правят дребни сметки във връзка с президентските избори. При това положение кого заблуждаваме ние? Или може би знакът е насочен към Брюксел, че тук има политическа воля, а в същия момент се правят маневри да се случи така, че този въпрос да се решава някога в бъдещето и да не засегне интересите на управляващите.
Много ви моля, изключително сериозен е проблемът – лош знак даваме към българското общество!
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 143 народни представители: за 41, против 63, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Татяна Дончева за включване в програмата на Народното събрание на Доклада на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници.
Няма желание за обосноваване на предложението.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 138 народни представители: за 133, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Госпожо Дончева, моля да направите предложение за мястото в програмата – в коя точка да бъде включено това Ваше прието предложение?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): По ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това означава, че засега, тъй като не е предвидено, няма ред, което означава, че ще бъде преди парламентарния контрол като нова т. 20.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Да.
ПЛАМЕН РАНЧЕВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагам формално да гласуваме това възникнало в хода на обсъждането предложение докладът на временната комисия да бъде нова т. 20.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
С това програмата за тази седмица е доуточнена и преди да преминем към изпълнението й, ще направя няколко съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 2 до 8 август т.г.
Законопроект за свръхзапасите от земеделски и захарни продукти. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Подпомагаща е Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване върху одържавени недвижими имоти. Вносител е народният представител Яне Янев. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагаща е Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Вносител е народният представител Яне Янев. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагаща е Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за равните възможности на жените и мъжете. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Подпомагащи са: Комисията по образованието и науката; Комисията по труда и социалната политика; Комисията по правни въпроси; Комисията по гражданското общество и медии; Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за електронните съобщения. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения. Подпомагащи са: Комисията по икономическата политика; Комисията по гражданското общество и Комисия по гражданското общество и медии; Комисията по въпросите на държавната администрация; Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за компенсация на земеделските производители за използваните горива с висока акцизна ставка. Вносители са Евгений Жеков и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Подпомагаща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за горите. Вносители са Васил Калинов и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за достъп до документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия. Вносител е народният представител Касим Дал. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Подпомагащи са: Комисията по правни въпроси; Комисията по правата на човека и вероизповеданията; Комисията по отбраната.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал. Вносители са народните представители Васил Калинов, Пенко Атанасов и Ясен Пенчев. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Подпомагаща е Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител е народният представител Владимир Кузов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за Решение за определяне възнаграждения на членовете на Централната избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България. Вносители са народните представители Атанас Мерджанов, Анелия Мингова и Лютви Местан.
Проект за Решение за избиране на Централна избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент. Вносители са народните представители Атанас Мерджанов, Анелия Мингова и Лютви Местан.
Уважаеми колеги, моля да изслушате още едно съобщение.
С писмо до председателя на Народното събрание председателят на Парламентарната група на „Атака” с дата 8 август, уведомява, че:
„На свое заседание, проведено на 8 август 2006 г., Парламентарната група на „Атака” реши да изключи от редовете си народния представител Павел Михайлов Чернев, поради системно нарушаване на реда, обидни квалификации и нетърпимост към членове и ръководството на групата, както и политическо разграничаване от принципите на същата.
Промяната да бъде вписана в специалния регистър на Четиридесетото Народно събрание по чл. 13, ал. 3.

8 август 2006 г., София.”
Приложен е и протокол от заседание на парламентарната група със същата дата.
Преминаваме към изпълнение на програмата ни за тази седмица с точка шеста:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ.
Давам думата на председателя на Комисията по транспорт и съобщения господин Йордан Мирчев.
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати господин Володя Киров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", неговият заместник – господин Калайджиев, и господин Валентин Божков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в пленарната зала на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и двама представители на агенцията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля, поканете представители на агенцията в пленарната зала.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
"ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от Министерския съвет, № 602-01-48 на 21 юни 2006 г.
Комисията по транспорт и съобщения на свое редовно заседание, проведено на 27.07.2006 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Той беше представен от заместник-министъра на транспорта господин Георги Петърнейчев с участието на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" господин Володя Киров и експерти от Министерството на транспорта.
Предложените изменения и допълнения имат за цел постигане на пълно хармонизиране на българското законодателство с Регламент 684/92/ЕИО за общите правила за международен превоз на пътници с автобус, така както е изменен с Регламент 11/98/ЕО и с Регламент 881/92/ЕИО за достъпа до пазара при превоза на товари по шосе в общността до и от територията на страна членка или транзит през една или повече страни - членки на Общността.
Разрешителните за достъп до пазара в областта на автомобилните превози в рамките на Общността с изключение на разрешителните за превози на пътници по автобусни линии се предвижда да бъдат заменени от лиценза на Общността. Той се издава за срок от 5 години, който може да бъде продължаван, при условие че превозвачът продължава да отговаря на изискванията за благонадеждност, финансова стабилност и професионална компетентност.
С въвеждането на изискванията на Регламент 484/2002/ЕО за изменение на регламенти 881/92/ЕИО и 3118/93/ЕИО лицензираните за извършване на международен превоз на товари превозвачи могат да осъществяват превозите с водачи-граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато те притежават сертификат за водач на моторно превозно средство. Той удостоверява, че водачът е назначен на работа в страната членка, в която се е установил превозвачът, в съответствие със законовите разпоредби на тази страна.
Създават се разпоредби, въвеждащи изискването превозвачите да осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които притежават карта за квалификация на водача. Това изискване произтича от Директива 2003/59 ЕС за първоначалната квалификация и периодичното обучение на водачи на различни пътни превозни средства за превоз на товари и пътници, изменяща Директива 91/439/ЕС, относно свидетелствата за управление.
В законопроекта се предвижда курсовете за обучение на водачите на моторни превозни средства, извършващи обществен превоз на пътници и товари, които придобиват първоначална квалификация или усъвършенстват познанията си да се организират от търговци и юридически лица с нестопанска цел.
Предлага се също така и при извършването на превоз на пътници по автобусни линии превозвачът задължително да издава багажна разписка за всеки отделен багаж, предаден за превоз в багажното помещение на автобуса, както и да се посочват имената на пътника върху багажната разписка, когато тя е комбинирана с билет, който не е поименен.
С проекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози се предвижда и транспортната годност на превозните средства, с които се извършва обществен превоз на пътници, да се проверява при извършването на периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.
След дискусията, Комисията по транспорт и съобщения единодушно с 14 гласа "за", без "против" и "въздържали се" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Папаризов, за да представите становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"На редовното заседание, проведено на 13 юли 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от Министерския съвет.
На заседанието законопроектът беше представен пред комисията от господин Володя Киров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". В обсъждането взеха участие господин Георги Петърнейчев – заместник-министър на транспорта, и госпожа Севдалина Чаушева – директор на Дирекция "Административно правно обслужване".
І. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози цели пълно хармонизиране на вътрешното законодателство с Регламент 684/92/ЕИО за общите правила за международен превоз на пътници с автобус, изменен с Регламент 11/98/ЕО, Регламент 881/92/ЕИО за достъпа до пазара при превоз на товари по шосе в Общността до и от територията на страна членка или транзит през една или повече страни членки. Въвеждат се и изискванията на Регламент 484/2002/ЕО за изменение на регламенти 881/92/ЕИО и 3118/93/ЕИО за необходимост от сертификат за водачите-граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз. Създават се и правила, съгласно които превозвачите могат да осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които притежават карта за квалификация на водача, както е предвидено в Директива 2003/59/ЕС, изменяща Директива 91/439/ЕС.
ІІ. В предложения законопроект са въведени следните изменения:
- въведено е изискването обществен превоз на пътници и товари на територията на държавите - членки на Общността, да може да се извършва само от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари (лиценз на Общността);
- уредено е изискване, когато международни превози се осъществяват с водачи-граждани на държавата, която не е членка на Европейския съюз, те да имат сертификат за водач на моторно превозно средство;
- въведено е изискването превозвачите да осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които притежават карта за квалификация на водача, като водачите трябва да притежават задължителна първоначална квалификация и/или да са преминали задължително периодично обучение;
 - предвижда се при извършване на превоз на пътници по автобусни линии задължително да се издава багажна разписка за всеки отделен багаж, предаден в багажното помещение на автобуса;
- предвижда се транспортната годност на превозните средства, с които се извършва обществен превоз на пътници, да се проверява при извършването на периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.
ІІІ. По отделни текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки:
Най-важните изисквания към водачите, граждани на държави, които не са членки на Европейския съюз, предвидени в чл. 6, ал. 2 от Регламент 484/2002, следва да се уредят в Закона за автомобилните превози, а не в подзаконов нормативен акт. В тази връзка би могло в Закона за автомобилните превози да се създаде нова ал. 5 в чл. 7а със следното съдържание:
"(5) Сертификат на водач на моторно превозно средство се издава на превозвач, който е удостоверил по надлежния ред, че водачът на моторно превозно средство, който е гражданин на държавата, която не е членка на Европейския съюз, е назначен на работа при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда и колективните трудови договори, ако има такива, относно условията на назначаване на работа и професионално обучение на водачите на моторни превозни средства с цел осъществяване на автомобилните превози."
ІV. Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози хармонизира българското законодателство с Регламент 684/92/ЕИО, изменен с Регламент 11/98/ЕО, Регламент 881/92/ЕИО, Регламент 484/2002/ЕО за изменение на регламенти 881/92/ЕИО и 3118/93/ЕИО и Директива 2003/59/ЕС, изменяща Директива 91/439/ЕС.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 602-01-48, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2006 г., като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма представител на Министерския съвет, който да изложи мотивите на законопроекта, което не е добра практика. Разбира се, тук са представителите на Изпълнителната агенция, които, при необходимост, по желание на народните представители, навярно са готови да дадат отговори и пояснения.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Има думата народният представител Димитър Гъндев.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес обсъждаме законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, с който се постига хармонизиране на българското законодателство с Регламент 684 от 1992 г. за общите правила за международен транспорт на пътници с автобус, изменен с Регламент 11 от 1998 г., също така Регламент 881 от 1992 г. – за достъпа на пазара при превоз на товари по шосе, както и с изискванията на регламенти 484 от 2002 г. и 3118 от 1993 г. за необходимост от сертификат на водачите, които не са граждани на страните от Европейския съюз. Проектът е съобразен и с директиви 59 от 2003 г. и 439 от 1991 г.
Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози:
Защото от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз българските превозвачи, извършващи международни превози на пътници и товари, трябва да притежават лиценз на Общността, който дава право за извършване на превоз на територията и на Република България.
Защото с измененията и допълненията на чл. 7а, ал. 1 и новите ал. 4 и 5 към изискванията за водачите, извършващи превоз на пътници и товари, се добавя и възможността те да бъдат не само български или граждани на Общността, но и от страни, нечленуващи в Европейския съюз, които категорично отговарят на българските законови разпоредби.
Защото с новите членове 7а, 7б, 7в и 7г гарантират по-високата квалификация на водачите, извършващи превози на пътници и товари, периодичното им обучение в съвременно оборудвани с необходимите средства центрове.
Защото с измененията и допълненията в чл. 12а, ал. 1 в Регистъра на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” се вписват и данните за моторните превозни средства, с които превозвачът извършва превозите. Този текст създава възможност и условия за ефективен контрол за намаляване участието на нерегламентираните превозни средства в таксиметровия транспорт.
Защото с измененията и допълненията в чл. 37, ал. 1 и 2 и чл. 39, ал. 3 и 4 се въвежда задължителното и поименно издаване на багажна разписка. С тази промяна се постига повишаване сигурността на принадлежащия на пътника багаж, от една страна, и отговорността на превозвача за нанесени щети - от друга.
И не на последно място по значение, а просто по последователност:
Защото с измененията и допълненията в чл. 91, ал. 3 се разширяват правомощията на длъжностните лица от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” и по този начин превантивният контрол, който те ще извършват, ще доведе до повишаване на техническата изправност на транспортните средства, ще доведе до повишаване сигурността и безопасността на движението по пътищата. В тази посока ще способства и завишаването на санкциите, предвидени в този законопроект.
Това са доводите, поради които Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
Ще си позволя в личен аспект да добавя и една своя позиция:
Смятам, че може да се постигне подобрение в законопроекта между първо и второ четене, ако, първо, в чл. 6 се освободим от ограниченията в години и се доверим на техническите евростандарти за състоянието на автомобилите при първоначалната им регистрация.
Второ, да подкрепим предложението на Комисията по европейска интеграция най-важните изисквания към водачите, граждани на държави, които не са членки на Европейския съюз, предвидени в чл. 6, ал. 2 от Регламент 484 от 2002 г., да се уредят в Закона за автомобилните превози, а не в подзаконов нормативен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплика към господин Гъндев? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Костурски.
ТОДОР КОСТУРСКИ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това изменение на Закона за автомобилните превози е една необходимост, която е преди всичко от гледна точка на това, че новите условия в страната и присъединяването ни към Европейския съюз предполагат и нови критерии както при обучението на водачите, както при изпълнението изискванията на Европейския съюз за безопасност на движението, така и всички тези условия към нашите превозвачи, когато излизат в чужбина и най-вече в Европа. Това изменение на Закона за автомобилните превози е необходимост и поради обстоятелството, че с новите регламенти на Европейския съюз на практика ние ставаме част от европейското транспортно семейство. И сега, когато говорим за европейски транспортни коридори, за европейска транспортна общност, не трябва да забравяме обстоятелството, че имаме и някои проблеми.
Мисля, че с това изменение в този закон се прави следващата голяма стъпка за подобряване както на превозите на пътници и товари в страната, така и в чужбина. Не на последно място, с новите предложени мерки за санкции за тези, които извършват нерегламентирани или нередовни превози, да се постигне необходимият синхрон с европейските изисквания.
И на заседание на комисията, и тук искам да подчертая, че може и е необходимо да се направи всичко възможно в това изменение да се внесе допълнително пояснение и допълнителни санкции спрямо всички нелегални случайни превози, защото това е един от проблемите на нашия обществен транспорт – транспортът, който обслужва всички нас, и ние сме длъжни да осигурим на изрядните превозвачи достатъчно свобода и достатъчно добър регламент. А тези, които нарушават закона, съответно да бъдат санкционирани много по-строго.
Нашата парламентарна група ще подкрепи законопроекта на първо четене, защото според нас това е една необходимост и в този законопроект има достатъчно нови изисквания от европейските директиви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Кобаков.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предложените изменения и допълнения на Закона за международните превози, както чухме и от доклада на комисията, и от становищата на колегите, решава едни от важните проблеми, които трябва бързо да решим в навечерието на приемането ни в Европейския съюз. Разрешителните за достъп до пазара на нашите автомобили, автомобилните превози, с изключение на автобусните превози, ще стават за срок от пет години, което ще дава възможност на фирмите-превозвачи още отсега да си планират и организират както автомобилния парк, така и обучението на водачите на превозни средства.
Ние сме свидетели на един проблем, който е техническата годност на автомобилните превози, особено в страната, а някои, които превозват и извън страната, тъй като създават проблеми не само при превозването на товари и пътници, а проблеми и при осигуряването на безопасността при движението. Този въпрос, съгласно регламента, ще бъде решен, като ще се издават разрешителни за годност на съответното МПС, ежегодни технически прегледи ще удостоверяват годността им, така че ще се осъществи още една голяма мярка относно надеждността и безопасността на движението по пътищата.
Законопроектът решава и някои други проблеми относно водачите – условията, при които те трябва да се подготвят, тяхната професионална квалификация, кои могат да бъдат превозвачи. Така че и фирмите, които отсега планират да извършват тези превози, да участват в Европейския съюз като превозвачи, да си подготвят и съответен персонал. Това не е малка задача, тъй като знаем, че отговорността на превозвача заедно с водачите на моторни превозни средства е важно условие за надеждност както за бързото достигане на товарите до предназначението, така и за безопасността на движението.
Не на последно място бих отбелязал, че в автобусните превози се въвежда регистрация на багажите. Ние сме свидетели на много случаи, в които чантите изчезват, багажът не достига до съответното предназначение и една такава мярка ще създаде по-голямо спокойствие за осигуряване надеждност както на пътника, така и на багажа, с който той пътува.
Приканвам всички колеги народни представители да подкрепят Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, след като двете комисии са с положителни становища – Комисията по транспорт и съобщения единодушно с 14 гласа „за”, а и поради убедеността, че с тези изменения ние по-пълно ще отговорим на изискванията и условията за участие в превозите, които Европейският съюз ще предложи на нашата страна като член, тези изменения ще допринесат за ефективното участие на България като пълноправен член и в тази си част.
Приканвам още веднъж да гласуваме така направените предложения за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди всичко искам да изразя категоричното си несъгласие с това, което стана практика в българския парламент, законопроекти, внесени от Министерския съвет, да се разглеждат в отсъствието на ресорните министри като представители на вносителя. Нека ясно да кажем, че ако това е практика, то е, защото прекалено снизходително и пленарната зала, и председателството се отнасят към този въпрос.
Считам за недопустимо гледането на един закон, който цели хармонизацията ни с правото на Европейския съюз, да се гледа в отсъствие на вносителя. Оценявам това, че представителите на Агенция „Автомобилни превози” са тук, но в крайна сметка това не е нивото на вносителя, който трябва да бъде представен тук.
Затова, господин председател, считам за напълно нормално по определен начин Вие да изискате министрите или представители на техния екип да присъстват, когато вносител е Министерският съвет чрез ресорните министерства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате основание, господин Иванов. Приемам препоръката.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: По отношение на законопроекта. Законопроектът действително е необходимо да бъде подкрепен, защото предвижда хармонизация в три области на автомобилните превози.
Първата от тях - това са общи правила за международен превоз на пътници с автобус в рамките на Европейския съюз и необходимостта нашият закон да бъде хармонизиран с тези правила.
На второ място – това е достъпът до пазара при превоз на товари през страни – членки на Европейския съюз, независимо дали транзитно или от една към друга страна членка.
На трето място – това са изискванията за работа като водачи на граждани от страни, които не са членки на Европейския съюз.
С основание законодателят би трябвало да изиска да се въведат определени инструменти за това хармонизиране и те са основно три.
На първо място, това е издаването на така наречения европейски лиценз за превоз на пътници и товари от българските превозвачи, извършващи такава дейност в рамките на Европейския съюз.
На второ място, това е изискването на сертификат за водач на моторно превозно средство, когато водачите са от страни – нечленки на Европейския съюз.
На трето място, това е въвеждането на изискването за карта за квалификация на водача.
Едновременно с това, което беше казано и от моите колеги, изказали се преди мен, се решават въпроси с издаването на багажни разписки – нещо, което наистина е една необходимост, бих казал, за да се избегнат всякакви злоупотреби и недоразумения в тази област.
И на последно място се решават и въпроси, свързани с проверката на техническата годност, която съгласно промените ще бъде извършена по време на периодичните прегледи на моторните превозни средства.
Към законопроекта имам няколко забележки, които смятам, че трябва да бъдат отстранени при гледането в комисията между първо и второ четене, а след това и в пленарната зала.
На първо място, което изтъква и Комисията за европейска интеграция, считам за категорично недостатъчно записаното в § 3. Това е чл. 7а, ал. 5, където е казано: „Изискванията към водачите - граждани на държави, които не са членки на Европейския съюз, и условията и редът за издаване на сертификати за водачите на моторните превозни средства се определят с наредбата по чл. 7, ал. 3.”
Директивата го изисква и ние трябва да направим необходимото минималните и в същото време знакови изисквания към такива водачи, съгласно Регламент 484/2002, да бъдат записани в закона като отделен член или като отделна алинея, но това категорично е необходимо.
Що се касае до условията и реда за издаване на тези сертификати - да, това може вече да бъде обект на наредбата, като се предприемат действия, разбира се, в смисъл да се запишат текстове, които да не позволят създаване на корупционна практика в този деликатен процес на издаване на такива сертификати.
На второ място, считам, че един елемент, който се изисква от водачите на моторните превозни средства при осъществяване на международен превоз на пътници и който е записан в Директива 2003/59 на Европейската общност, липсва в предложения законопроект. Това е сертификатът за професионална компетентност.
Считам, че сертификатът за професионална компетентност не може да бъде заменен с картата за квалификация на водача. Това е различно като съдържание и като начин на издаването и оформянето на този документ. Би трябвало да се помисли какво е мястото и как да бъде отразен този сертификат за професионална компетентност от европейската директива в законопроекта, който разглеждаме в момента.
Третата ми забележка е свързана с чл. 7в, в който се говори за лицата, които могат да организират курсове за обучение на водачите за придобиване на квалификация и усъвършенстване на познанията им. Тези курсове се организират – забележете – от търговци и юридически лица с нестопанска цел, които притежават удостоверение за регистрация. Считам, че курсовете за обучение са основен предмет на стопанска дейност и не могат да бъдат организирани от юридически лица с нестопанска цел.
Наистина не разбирам какви са мотивите на вносителя да изисква такова нещо в закона и изобщо да допусне такова нещо. Лицата, които извършват обучението, трябва да разполагат с учебни кабинети, с преподаватели, учебни площадки, превозни средства и средства за провеждане на практически упражнения, които да отговарят на определени изисквания. Това не може да бъде съпътстваща дейност на една организация с нестопанска цел. Това наистина трябва да бъде обект на основна характеристика на стопанска дейност на едно юридическо лице.
Четвъртата ми забележка е свързана със същия чл. 7в в ал. 8, където се пояснява кога може да бъде отнето правото да се организират такива курсове за обучение. Записано е: „При повторно нарушение на условията и реда за извършване на обучението”. В същото време никъде – нито в изменителния закон, нито в основния – действащия към момента закон, не е написано при първоначалното нарушение на условията и реда за извършване на обучение какви са санкциите. Не може да се мине директно към една разпоредба, която касае повторното нарушение, ако не е записано какво следва, когато за първи път се извърши такова нарушение.
Петата забележка е от по-общ характер – това е размерът на глобите. Моите колеги, които са се запознали с изменителния закон, ще видят, че са посветени близо три страници на увеличените глоби в закона. При това глобите са увеличени от 3 до 6-7 пъти. Когато повдигнах този въпрос на заседанието на комисията, заместник-министър Петърнейчев заяви: „Идете в Европа и вижте какви са глобите в Европейския съюз”.
Аз не мога да приема такъв аргумент, защото от другата страна ми се казва: „Нека заплатите ни да бъдат такива, каквито са в Европейския съюз”. Няма никакво съмнение, че глобите трябва да бъдат съответстващи по определен начин на средните възнаграждения на работещите в България. Не може глобите да бъдат такива, каквито са в Европейския съюз, защото вместо глобите и необходимостта от тяхното заплащане да имат възпитателен ефект, няма съмнение, че това ще разшири корупцията в органите на „Пътна полиция”, защото тези непосилни глоби наистина ще подтикват водачите на моторни превозни средства да се пазарят с оглед да платят на ръка на контролните органи, само и само да се отърват с по-ниска глоба, вместо да изпълнят едно задължение, че след като са нарушители, трябва да си платят съответната глоба по нормалния ред.
Извън текстовете на закона искам да заявя, че по два въпроса и аз ще внеса предложения, но и мои колеги изразиха твърдото убеждение, че трябва да има по-ясна регламентация.
Едното е превозите, които в закона са наречени „случайни превози”, които, уви, позволяват да се извършват нерегламентирани превози, които злепоставят България пред другите страни в Европейския съюз и които до голяма степен водят до нелоялна конкуренция в сектора. Текстовете, свързани със случайните превози, трябва да бъдат наистина прецизирани и да затворят тази врата.
Второ, това са промените в чл. 6 на действащия Закон за автомобилните превози и по-специално ал. 2, която също позволява създаването и създава корупционна практика в Министерството на транспорта. По този въпрос имах и питане към министър Мутафчиев. Текстът е некачествен и позволява наистина да се злоупотребява с прехвърлянето от лиценз в лиценз на моторните превозни средства.
С тези забележки, господин председателю, по които ще внеса и съответни предложения, отново заявявам, че ще подкрепя закона като необходим за хармонизиране на нашето законодателство с правото на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли желаещи за реплики към господин Иванов? Няма.
Дали представителите на изпълнителната агенция биха желали да вземат отношение по някои от въпросите, които повдигна господин Иванов във връзка с обучението и глобите? Надявам се, че сте проследили изказването.
Има думата господин Володя Киров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
ВОЛОДЯ КИРОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, благодаря за забележките, които бяха направени от народния представител Иван Иванов. Не искам да влизам в полемика с него тук и сега, но все пак нека да отбележа, че обучението на водачи се изпълнява не само в търговски дружества, а и в училища. Когато поставихте въпроса кои са тези сдружения с нестопанска цел – има се предвид, че обучението на водачи не се изпълнява само и единствено от търговци в България.
Що се отнася до Вашите други забележки – размера на глобите и т.н., държа да отбележа пред уважаемите народни представители, че това е една от забележките, които имах към партньорската проверка, в която изрично имаме препоръки да завишим размерите на санкциите, така че да бъдат достатъчно разубеждаващи. Имайте предвид, че България е транзитна държава и санкциите, които се налагат по отношение на превозвачите, съвсем не касаят само и единствено българските превозвачи.
В този смисъл считам, че е търсен един разумен компромис, защото размерът на санкциите действително изглежда висок за българските мащаби и българските доходи, но той е несравнимо по-нисък, отколкото в останалите държави от Европейския съюз.
Тъй като нашата агенция участва на експертно ниво в разработката на законопроекта, ние ще се постараем да окажем нашето експертно съдействие между първо и второ четене за отразяване на тези забележки, които ние като експерти считаме за уместни и необходими. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Киров.
Господин Узун, имате думата.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, вземам думата, за да изразя становището на Движението за права и свободи. Представителите на Движението за права и свободи в Комисията по транспорт и съобщения подкрепихме законопроекта на първо четене, както днес Движението за права и свободи ще подкрепи законопроекта на първо четене поради няколко причини.
Първата от тях е, че този законопроект е крайно необходим във връзка с приемането ни в Европейския съюз, както и като хармонизиращ законопроект, от една страна, а, от друга страна, смятаме, че с този законопроект ще подготвим нашия бизнес за конкурентната среда, в която ще попадне той евентуално след 1 януари 2007 г.
Няма да отнемам повече време на колегите народни представители, но само ще отбележа, че разглеждаме законопроекта на първо четене основно като философия. Затова ние ще го подкрепим.
Разбира се, вероятно има някои детайли, които между първо и второ четене ще намерят своето развитие и промени, както подчертаха някои колеги. Смятам твърдо, че този законопроект днес е крайно необходим и трябва да бъде подкрепен на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Обявявам дискусията по този законопроект за приключена.
Законопроектът ще бъде гласуван след почивката днес.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Давам думата на господин Адемов – председател на Комисията по труда и социалната политика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Във връзка с обсъждането на законопроекта на второ четене правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на труда и социалната политика Иванка Христова, управителят на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков и господин Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър Христова, на господин Йордан Христосков и на господин Емил Мирославов.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Моля да ги поканите в залата.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
На проведени заседания на 19 и 26 юли 2006 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия общ Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 653-08-42 от 4 юли 2006 г., постъпилите писмени предложения и предложенията по време на заседанията.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на:
“Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 има предложение на народните представители Адемов, Мръцков, Христова и Велчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 4, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 изречение второ се изменя така:
“Лицата, включени в програмите “От социални помощи към осигуряване на заетост” и “В подкрепа на майчинството”, не се осигуряват за безработица”.
2. Точка 4 се изменя така:
“4. кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията”.”
По § 2 има предложение на народните представители Адемов, Мръцков, Христова и Велчев - § 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Същото е и предложението на народния представител Маргарита Панева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 2 да отпадне. Следващите параграфи се преномерират съответно.
По § 3 има предложение на народните представители Адемов, Мръцков, Христова и Велчев - § 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Същото предложение е и на народния представител Маргарита Панева, отново подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 3 да отпадне.
По § 4 има предложение на народните представители Адемов, Мръцков, Христова и Велчев – § 4 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Същото предложение е и на народния представител Маргарита Панева, подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 4 да отпадне.
По § 5 има предложение на народните представители Адемов, Мръцков, Христова и Велчев – § 5 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Същото предложение, подкрепено от комисията, е и на народния представител Маргарита Панева.
Комисията предлага § 5 да отпадне.
По § 6 има предложение на народните представители Адемов, Мръцков, Христова и Велчев – § 6 да отпадне.
Същото е и предложението на народния представител Маргарита Панева.
Комисията подкрепя тези предложения.
Комисията предлага § 6 да отпадне.
По § 7 има предложение на народните представители Адемов, Мръцков, Христова и Велчев - § 7 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Маргарита Панева – в § 7 след думата “през”, думата “което” се заменя с думата “който”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 7 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, на вашето внимание са заглавието на законопроекта и параграфи от 1 до 7 включително, като първия параграф е в окончателна редакция на комисията, а по следващите е прието предложението те да отпаднат.
По § 7 госпожа Панева има предложение, което не е подкрепено от комисията. Желаете ли да го обосновете?
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ, от място): Не, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Панева оттегля своето предложение.
В такъв случай остава предложението § 7 да отпадне, което е предложение на комисията.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Има предложение на народните представители Адемов, Мръцков, Христова и Велчев за създаване на нов § 7а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 7а:
“§ 7а. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете, обезщетението е в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
По § 8 има предложение от народните представители Адемов, Мръцков, Христова и Велчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 8:
“§ 8. В чл. 50, ал. 1 думите “135 календарни дни” се заменят с “315 календарни дни”.”
В § 9 има предложение от народните представители Адемов, Мръцков, Христина Христова и Милен Велчев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Маргарита Панева, което е оттеглено в хода на дискусията.
Комисията предлага следната редакция на § 9:
“§ 9. В чл. 53 ал. 4 се изменя така:
“(4) Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение, както и при отглеждането му от безработно лице по програмата “В подкрепа на майчинството”.”
По § 10 има предложение на народните представители Адемов, Мръцков, Христова и Велчев – § 10 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 10 да отпадне.
Предложение от народните представители Адемов, Мръцков, Христова и Велчев за създаване на нов § 10а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 10а:
“§ 10а. В чл. 54, ал. 3 след думите “на пълна държавна издръжка” се добавят “както и при отглеждането му от безработно лице по програмата “В подкрепа на майчинството”.”
Това е коректният текст, бележките са редакционни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест, има две поправки – след “ал. 3” се добавя думата “след” и думите “заменят с” се заменят с “добавят”.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Да, господин председател.
По § 11 има предложение на народните представители Адемов, Мръцков, Христова и Велчев – § 11 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 11 да отпадне.
По § 12 има същото предложение на групата народни представители – § 12 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 12 да отпадне.
По § 13 има предложение на народните представители Адемов, Мръцков, Христова и Велчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13:
"§ 13. В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думите "- офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи" се заменят с "по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за изпълнение на наказанията и следователите".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 36д от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи."
3. В ал. 3 думите "офицерите и сержантите по ал. 1 и 2" се заменят с "лицата по ал. 2"."
По § 14 има предложение от народните представители Адемов, Мръцков, Христова и Велчев - § 14 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 14 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
"Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя това наименование.
По § 16 има предложение от народните представители Адемов, Мръцков, Христова и Велчев - § 16 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Маргарита Панева - § 16 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 16 да отпадне.
По § 17 има предложение от народните представители Адемов, Мръцков, Христова и Велчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17:
"§ 17. За осигурителен стаж по чл. 69, ал. 2 по досегашния ред, се зачита времето до 30 април 2006 г., включително през което лицата са били държавни служители – офицери, сержанти и граждански лица от Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията, както и офицери и сержанти от други ведомства."
"§ 18. В Кодекса на труда (обн., ДВ,...) в чл. 163, ал. 1 думите "135 дни" се заменят с "200 дни"."
Предложение от народните представители Адемов, Мръцков, Христова и Велчев – "в Кодекса на труда в чл. 163, ал. 1 думите "135 дни" се заменят с "315 дни".
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18:
"§ 18. В Кодекса на труда (обн.,ДВ,...) в чл. 163 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "135 дни" се заменят с "315 дни".
2. Създава се ал. 8:
"(8) Редът и начинът за ползване на отпуска по ал. 1 се уреждат с наредба на Министерския съвет"."
Предложение на народните представители Татяна Калканова, Мая Манолова, Теодора Дренска, Росица Янакиева, Ненко Темелков и Маргарита Панева за създаване на нов § 18а.
Предложението на народните представители Калканова, Манолова, Дренска, Янакиева, Темелков и Панева попада в хипотезата на чл. 71, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, но след гласуване комисията предлага следната редакция на новия § 18а:
"§ 18а. Осигурителният стаж на лицата, работили като минни спасители до ръководител на минно-спасителна служба (пункт) включително, до влизането в сила на този закон се превръща по условията на чл. 104, ал. 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по тази хипотеза? Комисията е приела текста и предлага окончателна редакция. Смятам, че хипотезата е възприета. Не виждам желаещи да вземат отношение.
Заповядайте да продължите с § 19, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
По § 19 има предложение от народните представители Адемов, Мръцков, Христова и Велчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19:
"§ 19. Параграф 1, т. 2 и § 13 влизат в сила от 1 май 2006 г., § 1, т. 1, § 8 и § 18 влизат в сила от 1 януари 2007 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата по текстовете на параграфи от 8 до 19. Редица от тях се предлага да отпаднат и комисията предлага окончателна редакция по останалите.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма желаещи за изказване.
Обявявам дискусията по второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване за приключила.
Гласуването на тези текстове ще бъде също след почивката.
Благодаря за участието на госпожа Христова, на господин Мирославов и господин Христосков.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА.
Заповядайте, господин Герджиков, да представите доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми да направя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на омбудсмана на Република България господин Гиньо Ганев, на шефа на Комисията за защита от дискриминацията господин Кемал Еюп, също така и на заместник-министъра на труда и социалната политика Иванка Христова, както и на Лили Абаджиева – държавен експерт в Дирекция "Демографска политика" към Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Герджиков.
Направено е процедурно предложение за допускане в зала на омбудсмана господин Ганев, на председателя на Комисията за защита от дискриминация господин Еюп, на заместник-министър Христова и госпожа Абаджиева.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Моля да поканите представителите на съответните институции в залата.
Заповядайте, господин Герджиков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Доклад относно законопроектите за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, № 602-01-19, внесен от Министерския съвет и № 654-01-62, внесен от Пламен Славов и група народни представители.
Това е общ проект за второ гласуване. "Закон за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията.
"§ 1. Наименованието на закона се изменя както следва:
"Закон за защита от дискриминация"."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би тук да дадем възможност да чуем мнения от самото заглавие на закона, господин Герджиков.
Има ли желаещи, уважаеми колеги, да вземат отношение по заглавието на законопроекта? Виждате, че вносителят е предложил той да бъде Закон за защита от дискриминацията, комисията е преценила, че следва да се запази досегашното заглавие на закона – Закон за защита срещу дискриминацията. Няма желаещи да вземат думата.
Все още сред нас не е господин Ганев, който може би щеше да се включи още тук.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вероятно ще дойде всеки момент.
Има предложение на народните представители Трифон Митев и Петър Мръцков – текстът на чл. 7, ал. 1, т. 9 от закона се променя така:
"9. Мерките и програмите по Закона за насърчаване на заетостта."
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Маруся Любчева, което тя междувременно е оттеглила.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
"§ 2. В чл. 7, ал. 1, т. 9 след думата "мерките" се добавя "и програмите"."
§ 2. Член 39 се изменя и допълва, както следва:
"Чл. 39. (1) Ако кандидатите за заемане на длъжност в администрацията на държавните органи и органите на местното самоуправление са равностойни по отношение на изискванията за съответната длъжност, се назначава кандидатът от по-слабо представения пол.
(2) При наличие на специфични обстоятелства по отношение на равностойния кандидат от по-силно представения пол, извън изискванията за длъжността, тя/той се назначава, ако това не представлява дискриминация спрямо кандидата от по-слабо представения пол.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и при определянето на участниците или членовете в съвети, експертни работни групи, управителни, съвещателни или други органи, освен когато тези участници се определят чрез избор."
Има предложение от народния представител Маруся Любчева, което по принцип е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, както и предложението от народния представител Маруся Любчева, и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
"§ 3. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Ако кандидатите за заемане на длъжност в администрацията на държавните и местните органи са равностойни по отношение на изискванията за съответната длъжност, се назначава кандидатът от по-слабо представения пол."
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) При наличие на специфични обстоятелства по отношение на равностойния кандидат от по-силно представения пол, извън изискванията за длъжността, той се назначава, ако това не представлява дискриминация спрямо кандидата от по-слабо представения пол."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите "Алинея 1 се прилага" се заменят с "Алинеи 1 и 2 се прилагат", а накрая се добавя "и конкурс".
Ще спомена, че има предложение от народния представител Маруся Любчева, което е прието по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
"§ 4. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 накрая се добавя "и е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити".
2. Създава се нова ал. 4:
"(4) Комисията има свои регионални представители, като условията и редът за определянето им се уреждат с правилника по чл. 46, ал. 1."
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Герджиков.
За момент да прекъснем – госпожа Понева пожела думата, да дадем възможност на народния представител.
Госпожо Понева, Ваше предложение няма отразено в доклада – желаете да предложите отпадане. Заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Възползвам се от възможността да предложа в залата отпадане на предложени текстове. Това именно е в § 2, чл. 39, ал. 2, където се казва, че при налични специфични обстоятелства по отношение на равностойния кандидат, по преценка на органа, който провежда съответното интервю, може да се спре на по-слабо представения пол. Този текст в ал. 2 напълно обезсмисля текста в ал. 1. Какво означава специфични обстоятелства?
Ако погледнем как са описани в Допълнителните разпоредби, а именно, че те са свързани с личностни характеристики, социален, здравословен, семеен статус, възраст или други, това означава, че тук този текст звучи напълно дискриминационно по други признаци. Да оставим, че здравословният статус е обект на защита на лични данни. Какво означава семеен статус, социален статус? Възможно ли е по тези признаци да бъде дискриминирано съответното лице, което се явява за съответната позиция? Доста е нелепо в Закон за защита срещу дискриминацията да има текстове, които звучат абсолютно дискриминационно.
Затова предлагам отпадането на ал. 2. Тъй като беше прочетен и § 3, ще си позволя да предложа и отпадането на текста, че комисията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Нищо не налага да се променя статутът на тази комисия. Защо са тези претенции на тази комисия?
Това, което ще ви кажа сега, уважаеми колеги, не е шега. Колкото и да звучи незначително, обърнете внимание: имам визитна картичка на заместник-председател на комисията, дадена на чужденец. Този чужденец каза: какво правите вие в България? Ще си позволя, с извинение, да прочета как е преведено наименованието на комисията на английски език (израз на английски език). Което за всички знаещи английски език означава едно – Комисия за защита на дискриминацията. Може би грешката е вярна, като имам предвид какви текстове са посочени в закона. Това е срамно, уважаеми колеги! Това ни представя в света. Хората неслучайно питат: какво правите вие там?
Аз също задавам този въпрос на председателя на комисията: какво правят те?
В тази връзка отново се връщам на моето предложение да отпаднат ал. 2 от чл. 39 и текстът от § 4, че комисията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Понева, имате предвид ал. 2 от чл. 39 и т. 1 от ал. 3 на чл. 40. Има две предложения за отпадане.
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам първо да кажа, че съображенията, които бяха изказани от госпожа Понева на заседание на постоянната Комисия по труда и социалната политика, бяха коментирани с участието на представители на Комисията за защита от дискриминация и на мен самия като вносител на тези текстове и предложения.
Още при гласуването на законопроектите на първо четене имах възможност да споделя пред вас, че част от предложенията са направени с оглед на практиката, която в продължение на повече от година Комисията за защита от дискриминация има, както и необходимостта от прецизиране на определени текстове в Закона за защита срещу дискриминацията.
В Комисията по правата на човека и вероизповеданията много обстойно, с участието на юристи – представители на Правната дирекция на Народното събрание, на специалисти и експерти от Министерството на труда и социалната политика, беше възприет като работещ и правилен подходът, който би позволил уточненията направени в ал. 2, да бъдат в съответствие именно с практиката, която показва необходимостта от подобна формулировка, която би улеснила не само работата на Комисията за защита от дискриминация, но и работата на съдебните органи, които също вече имат практика по случаи, по които те са сезирани.
Аз не мога да приема за основателни аргументите на госпожа Понева и не бих се съгласил този текст да отпадне при гласуването.
На следващо място – едно от най-важните неща, което беше коментирано и по време на първото четене на законопроекта, и след това на второ четене в Комисията по правата на човека и вероизповеданията беше, че за да се гарантира законовото изискване, че комисията е независим специализиран държавен орган е много важно да бъде направена тази промяна в ал. 3, че тя е юридическо лице със самостоятелен бюджет и седалище в гр. София. Трябва да ви кажа, че това предложение беше подкрепено с единодушие от всички членове на комисията. Всички го направихме с убеждението, че това е необходимо, за да бъде гарантирана наистина тази независимост и самостоятелност, която комисията има по закон като независим специализиран държавен орган. Така че също възразявам и не съм съгласен с направеното предложение от госпожа Понева.
Що се отнася до превода на тази визитна картичка аз смятам, че не е коректно по подобен начин да се прави оценка и да се квалифицира работата и дейността на комисията.
Народното събрание по закон е този орган, който приема годишния доклад за работата на комисията. Това беше направено преди няколко месеца в законоустановения срок, така както направихме и с доклада на омбудсмана. Мисля, че по подобен начин да спекулираме с неправилни преводи, не е нормално, когато става дума за едногодишната работа и практика на Комисията за защита от дискриминацията като независим специализиран държавен орган. Каквито и претенции да имаме към работата на комисията и към нейните членове, председател и заместник-председател, трябва да го правим, когато обсъждаме годишния доклад и мястото беше в пленарната зала, когато го правихме, тези съображения да бъдат изказани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За реплика думата има госпожа Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Славов, специфични обстоятелства могат да бъдат ръстът и килограмите. Това дава възможност на преценяващите наистина изключително и единствено субективно да решават нещата. Кое защитава всъщност хората от тази субективна преценка?
Когато казвам за здравословния статус – ние говорим за положителна дискриминация дори тогава, когато има хора с увреждания те да бъдат предпочитани именно поради това, че приемаме, че една такава положителна дискриминация е добро. Тук посочваме здравословния статус като възможност за отхвърляне на съответния човек от кандидатстване за някаква позиция.
А колкото до визитната картичка – това е странното. Повтарям го и ще го твърдя – не е манипулация, това са факти. Това ни представлява в света. Ако качеството на превода отговаря на качеството на работата, то тежко ни и горко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
За дуплика заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Понева! Отново повтарям, че това изброяване, което се прави в Допълнителните разпоредби, улеснява значително вземането на решения от страна на комисията и работата на съда. Начинът, по който Вие отново коментирате този текст, е превратен и неточен.
С този текст се цели да се създадат много по-добри условия за вземане на решения от страна на комисията и на съда, породени именно от практиката, която комисията вече има. Този текст беше обсъждан с участието на юристи, беше коментиран много задълбочено от членовете на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, повтарям. В края на краищата беше възприето, че това е една формулировка, която е по-добра от досега действащия текст на закона и се прави в името на улесняване и облекчаване на работата.
Отново искам да изразя несъгласие с квалификации като “срам” и други, които – повтарям – трябваше да намерят място именно, когато обсъждахме доклада за работата на комисията. В противен случай може да се остане с впечатлението, че обсъждането на този законопроект се използва, за да се дава оценка за работата на комисията – повтарям – по един некоректен начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Дали заместник-министър Христова би желала да вземе отношение по този въпрос? Той е достатъчно сериозен, но не виждам господин Еюп. Няма желание.
Господин Герджиков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
“§ 5. В чл. 45, ал. 1 думите “равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт” се заменят с “в размер 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, във връзка и с предишното ми предложение, предлагам и § 5, чл. 45 да отпадне текстът за възнаграждението на председателя на комисията.
Отново казвам, че няма никакво основание претенциите и статутът на тази комисия да се променят в такава посока. Очевидно, че това е същественият текст, това е целта на законопроекта, а другите текстове са написани може би някъде на коляно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има засега две реплики.
Заповядайте, господин Герджиков.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Искам само да обърна внимание, че по този текст ние искахме становище от Министерство на финансите, тъй като това е един текст, който в някаква степен засяга финансовите задължения на държавата. Получихме положително становище от Министерството на финансите, затова с чиста съвест комисията предложи този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Славов, имате думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Подкрепяйки казаното от проф. Герджиков преди мен, искам да кажа пред народните представители, че действително ако ние имаме желание институцията омбудсман и Комисията за защита от дискриминация, като независим специализиран държавен орган, да бъдат равнопоставени на останалите комисии, които са избрани по сходен начин от Народното събрание, то би трябвало да обърнем внимание и на този въпрос. Не става дума за средства, за пари, макар че министърът на финансите, както заяви проф. Герджиков, в свое писмо до комисията заявява, че като се отчита важността на институциите – и на Комисията за защита от дискриминация, и на омбудсмана, е нормално да се постигне уеднаквяване на начина на определяне на възнаграждението им с тези на ръководителите на сходни по ранг висши държавни органи.
Смятам, че това е един принципен въпрос, по който трябва да се прояви държавническо отношение и по този начин ние да демонстрираме необходимото уважение от страна на парламента, от страна на Народното събрание, като орган, който обсъжда и пред който в края на краищата се отчитат и омбудсманът, и Комисията за защита от дискриминация наравно с всички останали независими и специализирани държавни органи в Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Трета реплика няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Понева. Не желаете.
Заповядайте, господин Герджиков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Параграф 5 на вносителя се подкрепя по принцип.
Има предложение на народните представители Пламен Славов, Трифон Митев и група народни представители, което също е подкрепено по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
„§ 6. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „или прекратява образуваното пред нея” се заличават.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Производството пред комисията се прекратява, когато жалбата или сигналът бъде оттеглен или не бъде поправен в срока, определен от комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи да вземат отношение.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7:
„§ 7. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1.Създава се нова ал. 2:
„(2) Срокът по ал. 1 спира да тече, когато се установи, че докладчикът е възпрепятстван при проучването от лица, държавни или местни органи, и това представлява пречка за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата.”
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
„§ 8. В чл. 62, ал. 1, изречение първо и второ думата „докладчикът” се заменя с „председателят на състава”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9:
„§ 9. В чл. 82, ал. 2 думите „наказателното постановление” се заменят с „решението”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10:
„§ 10. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 15:
„15. „Специфични обстоятелства” са обстоятелства, свързани със социален, здравословен и семеен статус, възраст и други подобни, които не водят до дискриминация на основание на пола.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Понева, заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Във връзка с предложението си за отпадане на ал. 2 от чл. 39 предлагам и отпадането на този текст – т. 15 от § 9, тъй като то е свързано с първото ми предложение. Аргументите изложих при предишните си изказвания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за отпадане на новия § 10 с мотивите, изложени в предходната дискусия.
Господин Славов, заповядайте за реплика.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Отново ще изразя несъгласие с предложението на госпожа Понева. Не само заради това, което преди малко изложих пред вас като аргумент, но и с оглед на факта, че ако се направи сравнение между текста на общия проект, който беше предоставен на народните представители за предложения, и окончателния вариант, който комисията предлага след много обстойни и задълбочени обсъждания, ще се види тази разлика, която даде възможност на комисията също да направи необходимото, за да бъде още по-прецизна редакцията и текстът да отговори на изискванията на практиката.
Така че не мога да се съглася, госпожо Понева, с Вашето предложение, защото, повтарям, сравняването на текста от общия проект и окончателния вариант, който се предлага за второ четене, показва колко задълбочено и обстойно комисията разгледа този проблем и смятам, че предложението, което правя пред народните представители, действително ще даде възможност и на комисията, и на съда да имат много по-добри условия за вземане на решения в такива случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика няма. Желание за дуплика също.
Заповядайте, господин Герджиков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
По § 10 има предложение на народния представител Маруся Любчева, което по принцип се подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11:
„§ 11. Започналите до влизането в сила на този закон процедури по назначаване, свързани с прилагането на чл. 39, се довършват по досегашния ред.”
Комисията предлага да се създаде § 12:
„§ 12. Средствата за увеличение на възнаграждението на председателя, заместник-председателя и членовете на комисията са в рамките на бюджета на Комисията за защита от дискриминация за 2006 г.”
Има предложение на народните представители Пламен Славов, Трифон Митев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 13 със следната редакция:
„§ 13. В Закона за семейни помощи за деца в § 1а от Допълнителните разпоредби думите „отглеждани” и думите „(с влязло в сила съдебно решение за настаняване), с изключение на децата, сключили граждански брак” се заличават.”
По-нататък има предложение на народните представители Радослав Илиевски, Георги Юруков, Алиосман Имамов, Борислав Великов, Йордан Цонев, Ахмед Юсеин, Рупен Крикорян, Анастасия Мозер, Стефан Софиянски, Бойко Ватев, Евгений Жеков, Красимир Каракачанов, Екатерина Михайлова и Светослав Малинов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 14:
„§ 14. В Закона за омбудсмана се правят следните изменения:
1. В чл. 18:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Омбудсманът получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание.”
б) в ал. 2 числото „80” се заменя с „90”.
2. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 3а:
„§ 3а. Средствата за увеличение на възнаграждението на омбудсмана и на заместник-омбудсмана са в рамките на бюджета на омбудсмана за 2006 г.”
Комисията предлага да се създаде § 15:
„§ 15. Параграф 4, т. 1 влиза в сила от 1 януари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Само един въпрос, господин Герджиков, смисълът на този запис „в рамките на бюджета за 2006 г.” и по отношение на комисията, и по отношение на омбудсмана като законова норма, какво означава?
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин председателю, направихме допитване до съответните комисии и до омбудсмана. Казаха, че те имат достатъчно средства в бюджета за 2006 г. и понеже тези средства ще бъдат незначителни, ще могат да бъдат покрити спокойно със средствата, с които разполагат съответните институции за 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай не би ли трябвало записите да говорят именно за това, ако погледнем § 3а на стр. 8 – средствата за възнаграждението на омбудсмана и заместника за 2006 г. са в рамките на бюджета. Защото иначе излиза, че това се превръща в норма, която действа и след 2006 г. и се приравнява към 2006 г. Би могло да се изтълкува така, а разбирам, че смисълът на записа е въпросът да се уреди за текущата година. Очевидно за 2007 г. ще бъде в рамките на 2007 г. и т.н. Струва ми се, че е нужна една редакционна поправка.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Би могло да се помисли по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, на вашето внимание са последните параграфи от законопроекта. Има ли желаещи да вземат думата?
Гласуванията ще бъдат след почивката, ще бъде гласувано предложението на комисията, която предлага запазване на сегашното заглавие и не предлага да се възприеме текстът на вносителя. Фактически ще бъде подложено на гласуване предложението на вносителя, което не се подкрепя от комисията, поотделно ще бъдат подложени на гласувания четирите предложения на госпожа Понева – за отпадане на новия § 4, на § 3 в частта му, третираща ал. 2, на новия § 5 и § 15. Те ще бъдат гласувани поотделно след почивката.
Останалите текстове, по които няма предложения и възражения, ще бъдат гласувани едновременно. Ще бъдат предложени на вашето внимание достатъчно систематизирано.
Има ли желаещи да се изкажат по този законопроект? Няма.
Обявявам дискусията за приключена.
Уважаеми колеги, предлагам да не преминаваме към следващата точка девета преди почивката, да обявим сега почивка и в 11,30 ч. след гласуванията да продължим с т. 9 – второ четене на законопроекта за договорите за финансово обезпечаване.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Продължаваме заседанието.
Уважаеми колеги, предстои да извършим няколко гласувания във връзка с приети текстове и законопроекти до почивката.
Преди това ще дам думата за две съобщения във връзка със срокове за внасяне на предложения за изменение и допълнение на законопроекти за второ четене. Има две такива предложения.
Първото съобщение, което ви моля да изслушате, е:
На 9 август т.г. е постъпил общ законопроект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, приети на първо четене на 4 август т.г. Законопроектът е изготвен от Комисията по политиката за бедствия и аварии на основание чл. 68 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това съобщение се прави с оглед срока на писмени предложения, който тече от днес.
Господин Узунов, заповядайте да направите предложенията за удължаване на срока за предложения, първо, по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за писмени предложения между първо и второ четене на общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи да бъде удължен с още две седмици или да бъде общо три седмици, които текат от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По правилник има една седмица. Вие предлагате още две седмици – общо 3 седмици, които текат от днес - 9 август 2006 г.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 145 народни представители: за 139, против 1, въздържали се 5.
Това процедурно предложение е прието.
Заповядайте за второто процедурно предложение.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По законопроекта за защита при бедствия срокът да се удължи също с две седмици, след изтичане на едноседмичния срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не знам дали това е допустимо по правилник!
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Едната седмица вече върви, утре изтича срокът – в четвъртък. Предлагаме удължаване с още две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за удължаване с две седмици от днешна дата на срока за внасяне на предложения за второто четене на законопроекта за защита при бедствия.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 5.
Това процедурно предложение е прието.
Има ли други процедурни предложения за удължаване на срока?
Господин Йордан Мирчев ме беше информирал, че ще има такова предложение. Господин Димитров ще го направи.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Предложението да се направи след като гласуваме законопроекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Великов – това е коректното!
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на текстовете, обсъждани до почивката днес.
Първо, подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози с вносител Министерски съвет, № 602-01-48, от 21 юни 2006 г.
Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! За да могат да се отчетат по-пълно предложенията на превозвачи, браншови и неправителствени организации, правя процедурно предложение срокът от една седмица между първо и второ четене да се удължи на две седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за удължаване с една седмица за предложенията за второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози – общо две седмици.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение за двуседмичен срок за внасяне на предложения е прието.
Преминаваме към гласуване на второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Бяха предложени една поредица от текстове, но предлагам - едно гласуване, тъй като нямаше неприети и оспорвани предложения на комисията.
Така че съгласно предложенията на комисията подлагам на гласуване: наименованието на законопроекта; § 1 в редакция на комисията; предложенията на комисията за отпадането на параграфи 2-7; параграфи 7а, 8 и 9 в редакция на комисията; предложенията на комисията за отпадане на § 10; § 10а в редакция на комисията с уточненията, направени от председателя на Комисията по труда и социалната политика в пленарната зала – две редакционни уточнения, коригиращи текста; предложението на комисията за отпадане на параграфи 11 и 12; § 13 в редакцията на комисията; предложението за отпадане на § 14; § 15 по вносител, подкрепен от комисията; наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”; предложението на комисията за отпадане на § 16 и параграфи 17, 18, 18а и 19 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте едновременно тези текстове.
Гласували 147 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 6.
Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване е приет.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията.
Вносителят е предложил наименованието да бъде: „Закон за защита от дискриминация”. Сегашното наименование на закона е: „Закон за защита срещу дискриминацията”.
Параграф 1 от законопроекта – по вносител, предвижда промяна в заглавието на закона.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя досегашния текст на заглавието.
Правилно ли разбирам, господин Герджиков? Господин Герджиков потвърждава.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, неподкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 51, против 34, въздържали се 42.
Предложението на вносителя не се приема. Законопроектът остава с досегашното си заглавие.
Има думата за процедурно предложение за прегласуване господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, с колеги от други страни, когато коментираме закона, го възхваляват, но недоумяват по заглавието му. Не знам защо в комисията обаче не мина предложението на вносителя.
В тази връзка, господин председател, предлагам да прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението на Министерския съвет – „Закон за защита от дискриминация”.
Сегашното заглавие на закона е: „Закон за защита срещу дискриминацията”.
Комисията не подкрепя предложението на вносителя.
Подлагам на прегласуване предложението на Министерския съвет, неподкрепено от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 102, против 27, въздържали се 12.
Предложението на вносителя за § 1 се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 2 в редакция на комисията.
Гласували 124 народни представители: за 119, против 5, въздържали се няма.
Предложението за § 2 е прието.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението на народния представител Антонела Понева за отпадане на ал. 2 на чл. 39 – т. 2, която се съдържа в § 2 по вносител, който става § 3 в редакция на комисията. Предложението на госпожа Понева засяга специфични обстоятелства при определяне на назначенията.
Комисията не подкрепя това предложение, което беше обсъждано и в пленарна зала.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Понева, неподкрепено от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 27, против 81, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 2, който става § 3 в редакция на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 110, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Следващото предложение на госпожа Понева е за отпадане на т. 1 от досегашния § 3, който става § 4. Става дума за бюджета на комисията.
Моля, гласувайте това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 20, против 87, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 3, който става § 4 в редакция на комисията.
Гласували 124 народни представители: за 115, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване третото предложение на госпожа Понева – за отпадане на § 4 по вносител, който става § 5 в редакция на комисията, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 27, против 66, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 4, който става § 5 в редакция на комисията.
Гласували 112 народни представители: за 101, против 6, въздържали се 5.
Предложението на комисията за § 5 е прието.
Подлагам едновременно на гласуване текстовете на параграфи 5-8 в номерация на вносителя, които стават съответно параграфи 6-9 в редакция на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте четвъртото предложение на госпожа Понева за отпадане на § 9 по вносител, който става § 10 в редакция на комисията.
Моля, отменете гласуването.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Понева оттегля предложението си за отпадане.
Моля, гласувайте § 9, който става § 10 в редакция на комисията.
Гласували 112 народни представители: за 107, против 3, въздържали се 2.
Предложението за § 10 е прието.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на Раздел “Преходни и заключителни разпоредби”, § 10, който става § 11 в редакция на комисията, и параграфи 12-15 в редакция на комисията.
Гласували 125 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 8.
Текстовете са приети, с което е приет и законът на второ четене.
Благодаря на комисията.
Уважаеми колеги, следващата точка е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОГОВОРИТЕ ЗА ФИНАНСОВО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси да представи доклада. Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа представители! Представям на вашето внимание доклада на комисията за второ четене.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона – “Закон за договорите за финансово обезпечение”.
“Глава първа – Общи положения.”
Има предложение на народните представители Надя Антова, Яни Янев и Метин Сюлейманов за заличаване на наименованието.
Комисията подкрепя предложението.
По чл. 1 – “Предмет и цел на закона”, има предложение на народните представители Надя Антова, Яни Янев и Метин Сюлейманов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
“Предмет и цел на закона
Чл. 1. (1) Този закон урежда сключването, съдържанието и действието на договорите за финансово обезпечение.
 (2) Целта на този закон е да осигури сигурност и ефективност на договорите за финансово обезпечение.”
По чл. 2 – “Страни по договора за финансово обезпечение”, има предложение от народните представители Надя Антова, Яни Янев и Метин Сюлейманов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2, който става чл. 3:
“Страни по договора за финансово обезпечение
Чл. 3. (1) Обезпечител и обезпечено лице са:
1. орган на държавна власт, държавно управление и местно самоуправление, включително орган, който управлява или участва в управлението на държавния или общинския дълг, както и орган, който има право да поддържа клиентски сметки;
2. Централна банка;
3. Европейската централна банка, Банката за международни разплащания, Европейската инвестиционна банка, Международният валутен фонд, както и многостранните банки за развитие;
4. кредитна институция;
5. финансова институция;
6. застраховател;
7. инвестиционен посредник;
8. управляващо дружество;
9. инвестиционно дружество и договорен фонд;
10. регулиран пазар на ценни книжа;
11. централен депозитар;
12. дружество за допълнително социално осигуряване;
13. здравноосигурително дружество;
14. дружество със специална инвестиционна цел;
15. централен съконтрахент, агент по сетълмента или клирингова къща, както и друго юридическо лице със сходна дейност, участващо на пазарите на фючърси, опции и други деривати;
16. търговец, с изключение на едноличния търговец, който действа за сметка на едно или повече лица, явяващи се притежатели на облигации или други дългови ценни книжа, както и на лица по т. 1-15, или
17. търговец, с изключение на едноличния търговец, при условие че другата страна по договора за финансово обезпечение е лице по т. 1-16.
(2) Страна по договор за финансово обезпечение може да бъде и лице, което по националното си право има статуса на лице по ал. 1, т. 1, 2, 4-17.”
Ако има някакви въпроси или изказвания дотук?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля колегите, ако желаят да вземат думата по някои от текстовете, да дадат знак. Засега не виждам желаещи.
Така че продължете, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 3 има предложение от народните представители Надя Антова, Яни Янев и Метин Сюлейманов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3, който става чл. 4:
“Финансово обезпечение
Чл. 4. (1) Финансово обезпечение са парични вземания и финансови инструменти, които въз основа на договор за финансово обезпечение се използват за гарантиране изпълнението на финансови задължения.
(2) Парични вземания по смисъла на ал. 1 са вземанията по банкова сметка във всякаква валута или други подобни парични вземания, включително вземания по депозити на паричния пазар. Не представляват парични вземания по смисъла на този закон парите в наличност.
(3) Финансови инструменти по смисъла на ал. 1 са наличните и безналичните ценни книжа, като:
1. акции в търговски дружества или други ценни книжа, еквивалентни на акциите в търговски дружества, както и облигации или други дългови ценни книжа, които могат да бъдат търгувани на капиталовия пазар;
2. всякакви други обичайно търгувани ценни книжа, които дават право за придобиване на акции, облигации или други ценни книжа по т. 1 чрез подписка, покупко-продажба или замяна, както и такива, които позволяват уреждане на задълженията в наличност, с изключение на платежните инструменти, включително акции и дялове в колективни инвестиционни схеми, инструменти на паричния пазар, както и вземания или права върху или по отношение на някои от посочените инструменти.
(4) Обезпечение под формата на безналични ценни книжа са финансовите инструменти, собствеността върху които се удостоверява чрез записи в регистър или по сметка, поддържани от или за посредник.
(5) Стойността на финансовите инструменти, търгувани на капиталови пазари, се определя според пазарната цена на финансовите инструменти на съответния капиталов пазар, освен ако е уговорено друго. Страните по договора могат да се договорят относно процедурата за оценка на финансовите инструменти и приложимия обменен курс към паричните вземания.
(6) Финансовото обезпечение включва и доходът, създаден от използваните като обезпечение финансови инструменти или парични вземания, освен ако договорът или закон предвиждат друго.”
“Глава втора – Договор за финансово обезпечение.”
Народните представители Надя Антова, Яни Янев и Метин Сюлейманов предлагат Глава втора да се заличи.
Комисията подкрепя предложението.
По чл. 4 има предложение на народните представители Надя Антова, Яни Янев и Метин Сюлейманов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4, който става чл. 2:
“Договор за финансово обезпечение
Чл. 2. (1) С Договора за финансово обезпечение едно лице, наречено обезпечител, прехвърля правото на собственост или учредява залог върху финансово обезпечение на друго лице, наречено обезпечено лице, с цел да обезпечи финансово задължение.
(2) Договорът за финансово обезпечение може да бъде договор за финансово обезпечение с прехвърляне право на собственост (по-нататък “прехвърлителен договор”) или договор за финансово обезпечение с предоставяне на залог (по-нататък “договор за залог”), независимо дали те са сключени самостоятелно, представляват част от пораждащия основното задължение договор, част са от рамков договор или от договор при общи условия. Договорът за финансово обезпечение трябва да посочва финансовото задължение и финансовото обезпечение.
(3) Чрез прехвърлителния договор, включително споразуменията с уговорка за обратно изкупуване (репо-сделки), обезпечителят изцяло прехвърля правото на собственост върху финансовото обезпечение на обезпеченото лице, за да обезпечи изпълнението на финансовото задължение. С прехвърлителния договор страните могат да уговорят задължение на обезпеченото лице да осигури равностойно финансово обезпечение.
(4) Чрез договора за залог обезпечителят учредява залог в полза на обезпеченото лице, като при учредяване на залога запазва правото на собственост върху финансовото обезпечение.
(5) Предмет на договор за финансово обезпечение е предоставеното финансово обезпечение.
(6) Договорът за финансово обезпечение влиза в сила съобразно предвидените в него условия, независимо от започването или продължаването на прекратителни процедури или оздравителни мерки по отношение на обезпечителя или обезпеченото лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов, изглежда, че сте възприели техниката да представите текстовете по членове, а не по параграфи?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Понеже е нов закон.
Използвам това прекъсване да поясня за аудиторията – сложна е и терминологията, защото, първо, това са нови отношения в нашата финансова и правна система и, второ, защото направихме опит едновременно да се придържаме най-плътно към текста на директивата и в същото време тя да бъде приспособена малко по-добре към законодателната техника. Текстовете са прередени с оглед на вносителя, затова се получават тези размествания.
По чл. 5 има предложение на Надя Антонова, Яни Янев и Метин Сюлейманов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
„Предоставяне
Чл. 5. (1) Финансовото обезпечение се предоставя чрез неговото предаване, прехвърляне, държане, регистриране или посочване по друг начин, че то е учредено в полза на обезпеченото лице или на лице, което действа за негова сметка.
(2) Парични вземания или безналични ценни книжа се смятат за предоставени на обезпеченото лице от момента, в който паричните вземания постъпят по посочената сметка, а безналичните ценни книжа – по съответната сметка. Наличните ценни книжа на приносител се смятат за предоставени от момента, в който бъдат предадени на обезпеченото лице, а поименните налични ценни книжа – от момента на джиросването им и вписването му в съответната книга.”
По чл. 6 има предложение на народните представители Надя Антонова, Яни Янев и Метин Сюлейманов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Доказване
Чл. 6. (1) Договорът за финансово обезпечение и предоставянето на финансово обезпечение се доказват с писмено доказателство, което трябва да индивидуализира финансовото обезпечение. Писмената форма за предоставяне на финансово обезпечение се смята спазена и при заверяването на предоставени като финансово обезпечение:
1. безналични ценни книжа по съответната сметка, съответно отбелязването на залога по сметката;
2. парични вземания по посочената сметка, съответно отбелязването на залога по сметката.
(2) “Съответна сметка” са регистърът или сметката, в които се извършват вписванията, чрез които финансово обезпечение под формата на безналични ценни книжа се предоставя на обезпеченото лице. Регистърът или сметката могат да се водят и от обезпеченото лице.”
По чл. 7 има предложение на Надя Антонова, Яни Янев и Метин Сюлейманов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Финансови задължения
Чл. 7. (1) „Финансови задължения” са задълженията, гарантирани чрез договор за финансово обезпечение и подлежащи на уреждане с парични вземания и/или с предоставяне на финансови инструменти. Финансовите задължения са:
1. съществуващи, бъдещи или условни задължения, включително задължения, произтичащи от рамков договор или от друго подобно споразумение;
2. задължения, които лице, различно от обезпечителя, има към обезпеченото лице;
3. периодично възникващи родово определени задължения и задължения от определен клас или вид.
(2) Договорът за финансово обезпечение гарантира финансовите задължения, както и свързаните с тях лихви, неустойки, обезщетения за вреди и разноски, освен ако е уговорено друго.”
По чл. 8 има предложение на народните представители Надя Антонова, Яни Янев и Метин Сюлейманов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8, който става чл. 9:
„Изменения във финансовото обезпечение
Чл. 9. (1) Страните по договор за финансово обезпечение могат да се споразумеят за предоставяне на допълнително финансово обезпечение, както и за заместване или оттегляне на финансовото обезпечение.
(2) Ако обезпечителят замества финансовото обезпечение, посочено в договора за финансово обезпечение, той предоставя равностойно финансово обезпечение не по-късно от момента на оттегляне на финансовото обезпечение.
(3) За равностойно финансово обезпечение се смята:
1. при парични вземания – заверяването на сметка със същата сума в същата валута;
2. при финансови инструменти – финансовите инструменти на същия емитент или длъжник, които принадлежат към същата емисия или клас и са със същата номинална стойност, валута и описание и
3. други активи, ако договорът за финансово обезпечение предвижда прехвърлянето им вследствие на настъпването на събитие, свързано с или засягащо финансовите инструменти, предоставени като финансово обезпечение.
(4) Равностойно е и всяко финансово обезпечение, за което обезпечителят и обезпеченото лице са се съгласили, че може да замести първоначално обезпечение.
(5) Допълнително предоставеното или заместващото финансово обезпечение се смята за предоставено от момента на предоставяне на първоначалното финансово обезпечение и се подчинява на условията в договора, който е бил приложим към това първоначално обезпечение.
(6) Уговореното право на обезпечителя да замести финансовото обезпечение или да оттегли финансово обезпечение в надхвърлящ необходимия за обезпечение размер не води до недействителност и не засяга упражняването на правата върху финансовото обезпечение, предоставено на обезпеченото лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, бих искала на основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да направя предложение за редакционни промени в чл. 9, така както го прочете председателят на Правната комисия господин Стоилов.
Моето предложение се изразява в следното: чл. 9, ал. 3, т. 2 да придобие редакцията:
„при финансови инструменти:
а) финансовите инструменти на същия емитент или длъжник, които принадлежат към същата емисия или клас и са със същата номинална стойност, валута и описание;
б) други активи, ако договорът за финансово обезпечение предвижда прехвърлянето им вследствие на настъпването на събитие, свързано с или засягащо финансовите инструменти, предоставени като финансово обезпечение.”
Съображението за тази редакционна поправка е, че т. 2 е добре да бъде със съдържанието „при финансови инструменти”, което е родовото понятие, а останалите определения, съдържащи се в т. 3 и в т. 2, са видове на родовото понятие „финансови инструменти” и затова е добре да бъдат под буква „а” и буква „б” на т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Антонова, все пак понятието „други активи” непременно ли означава финансови инструменти?
НАДЯ АНТОНОВА: Да, разбира се. При всички случаи за нуждите на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението, което е в редакционна форма, гласи: вместо точки 2 и 3 да има т. 2 на ал. 3 на чл. 9, а текстовете съответно след израза „при финансови инструменти” вместо тире да се постави двоеточие и двата текста да бъдат оформени като подточки „а” и „б”.
Има ли коментари по това предложение?
В такъв случай, когато утре сутринта текстът бъде подложен на гласуване, ще бъде подложен в тази редакция.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към чл. 9 по вносител. По него има предложение от народните представители Надя Антонова, Яни Янев и Метин Сюлейманов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9, който става чл. 8 и в който е включено съдържанието на чл. 13 на вносителя.
„Право на ползване при договор за залог
Чл. 8. (1) Ако договорът за залог допуска това, обезпеченото лице може да упражнява право на ползване върху предоставеното обезпечение.
(2) Правото на ползване възниква от момента на предоставяне на финансовото обезпечение на обезпеченото лице и съществува през целия период, в който финансовото обезпечение е на разположение на или се държи от обезпеченото лице или негов упълномощен представител.
(3) Ако обезпеченото лице упражнява правото на ползване, то:
1. се задължава да прехвърли равностойно финансово обезпечение, за да замени първоначалното финансово обезпечение най-късно на датата, на която става изискуемо финансовото задължение, гарантирано чрез договор за залог; или
2. прихваща стойността на равностойното обезпечение срещу финансовото задължение или го използва за неговото погасяване на датата, на която става изискуемо финансовото задължение, ако и доколкото договорът за залог предвижда това.
(4) Смята се, че прехвърленото в случая по ал. 3, т. 1 равностойно финансово обезпечение е подчинено на условията по първоначалния договор за залог, както и че равностойното финансово обезпечение е било осигурено по същото време, когато е било предоставено първоначалното финансово обезпечение.
(5) Упражняването на правото на ползване в съответствие с този член не засяга действителността или изпълнението на правата на обезпеченото лице по договора за залог по отношение на финансовото обезпечение, осигурено от обезпеченото лице в изпълнение на задължение по ал. 3, т. 1.
(6) При договор за залог правото на ползване върху финансовото обезпечение остава в сила, ако правото на собственост върху финансовото обезпечение премине от обезпечителя към трето лице, различно от обезпеченото лице.
(7) Правото на ползване се прекратява след погасяване на финансовото задължение или когато финансовото обезпечение се реализира по реда на чл. 11, ал. 2.”
„Глава трета – Упражняване на правата върху финансово обезпечение.”
Има предложение от народните представители Надя Антонова, Яни Янев и Метин Сюлейманов - наименованието „Глава трета – Упражняване на правата върху финансово обезпечение” се заличава.
Комисията подкрепя предложението.
По чл. 10 има предложение от същите народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
„Неизпълнение и клауза за нетиране
Чл. 10. (1) В случай на неизпълнение:
1. обезпеченото лице има право да реализира или придобие финансовото обезпечение без съдебна намеса, или
2. влиза в сила клауза за нетиране.
(2) Клаузата за нетиране е уговорка от договор за финансово обезпечение или при отсъствие на такава уговорка е законова разпоредба, според която при неизпълнение задълженията на страните:
1. стават незабавно изискуеми и се превръщат в задължения за плащане на сума, равна на изчислената им текуща стойност, или се прекратяват и се заместват от задължение за плащане на такава сума, и/или
2. се погасяват до размера на по-малкото от тях, като страната, дължаща по-голямата сума, остава да дължи на другата страна сума, равна на превишението.”
По чл. 11 има предложение от народните представители Надя Антонова, Яни Янев и Метин Сюлейманов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
„Реализиране на финансовото обезпечение
Чл. 11. (1) Обезпеченото лице при неизпълнение и при спазване условията на договора за залог има право без съдебна намеса да реализира финансовото обезпечение, осигурено по силата на договор за залог, като:
1. продаде или придобие финансовите инструменти, като прихване или погаси с тяхната стойност финансовите задължения;
2. прихване използваните като обезпечение парични вземания срещу финансовите задължения, или ги погаси по друг начин с паричните вземания.
(2) Придобиване на финансови инструменти е възможно, само ако в договора за финансово обезпечение страните са се договорили за придобиването и за оценката им.
(3) Освен ако е уговорено друго, реализирането на финансовото обезпечение не е обвързано с:
1. отправяне на предизвестие за намерението да се реализира обезпечението;
2. одобрение на условията за реализиране на обезпечението от съд, друга институция или друго лице;
3. осъществяване на реализирането чрез публичен търг или по друг предвиден от закона начин;
4. изтичане на допълнителен срок.
(4) Ако при неизпълнение финансовото обезпечение е реализирано, обезпеченото лице не по-късно от следващия ден след реализирането изпраща до длъжника и обезпечителя информация за погасените финансови задължения и за техния размер.
(5) Вземането, обезпечено със залог, се удовлетворява в поредността по чл. 136, ал. 1, т. 3 от Закона за задълженията и договорите, съответно по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон.
(6) При неизпълнение се погасява задължението на обезпеченото лице да върне на обезпечителя финансовото обезпечение, предоставено въз основа на прехвърлителен договор.
(7) При прехвърлителен договор обезпеченото лице се удовлетворява без съдебна намеса от финансовото обезпечение или от неговата стойност предпочтително преди вземанията по чл. 136, ал. 1 т. 1 от Закона за задълженията и договорите, съответно преди вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон.
(8) Освен ако обезпечителят докаже друго, приема се, че обезпеченото лице упражнява правата си по този член с грижата на добър търговец.
(9) Ако финансовите задължения бъдат изпълнени, обезпечителят уведомява обезпеченото лице за изпълнението.”
По чл. 12 има предложение от народните представители Надя Антонова, Яни Янев и Метин Сюлейманов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
„Уреждане на отношенията след реализиране
на финансовото обезпечение
Чл. 12. (1) Ако при влизане в сила на клаузата за нетиране или след реализиране на финансовото обезпечение или погасяване задължението на обезпеченото лице да върне финансовото обезпечение на обезпечителя се окаже, че получената сума надвишава вземането на обезпеченото лице, разликата незабавно се изплаща на обезпечителя.
(2) Вземанията на обезпечителя по ал. 1 се погасяват с изтичането на едногодишен срок от едностранното реализиране на финансовото обезпечение.”
По чл. 13 има предложение от народните представители Надя Антонова, Яни Янев и Метин Сюлейманов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 8, който вече беше докладван.
По чл. 14 има предложение от народните представители Надя Антонова, Яни Янев и Метин Сюлейманов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14, който става чл. 13:
„Прилагане на клауза за нетиране
Чл. 13. (1) Клаузата за нетиране се прилага при неизпълнение, когато задължението по чл. 8, ал. 3, т. 1 не е изпълнено.
(2) При неизпълнение клаузата за нетиране се прилага независимо от:
1. започването или продължаването на прекратителна процедура или оздравителни мерки по отношение на обезпечителя и/или обезпеченото лице;
2. всяко твърдяно прехвърляне на финансовото обезпечение, друга форма на разпореждане с него или запор.
(3) Действието на клауза за нетиране не зависи от изпълнение на изискванията по чл. 11, ал. 3, освен ако е уговорено друго.”
По чл. 15 на вносителя има предложение от народните представители Надя Антонова, Яни Янев и Метин Сюлейманов.
Комисията подкрепя предложението на народните представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15, който става чл. 14:
„Прекратителна процедура и оздравителни мерки
Чл. 14. (1) Прекратителна процедура е колективно производство по осребряване на активите и разпределяне на полученото между кредиторите, акционерите или съдружниците, което се провежда на територията на Република България или на територията на друга държава с участието на административен или съдебен орган, включително когато производството приключва със споразумение или друга подобна мярка, независимо от това дали производството е по несъстоятелност, по доброволна или по принудителна ликвидация.
(2) Оздравителни мерки са мерки с участието на административен или съдебен орган, които са насочени към запазване или възстановяване на финансовото състояние и засягат съществуващи права на трети лица, включително мерките, свързани със спиране на плащанията, на действията по принудително изпълнение или с намаляването на вземания, независимо от това дали се провеждат на територията на Република България или на територията на друга държава.
(3) Договорът за финансово обезпечение, както е предоставянето на финансово обезпечение по силата на такъв договор, не са нищожни, относително недействителни, унищожаеми и не могат да бъдат отменявани или прекратявани единствено на основание, че договорът за финансово обезпечение е сключен, съответно финансовото обезпечение е предоставено в:
1. деня на започване на прекратителната процедура или оздравителните мерки, но преди издаването на заповедта или решението за тяхното започване, или
2. нормативно определен срок преди започване на прекратителната процедура или оздравителните мерки, определен във връзка с тях, или в срок, определен във връзка с приемането на решение или предприемането на друго действие, или пък с настъпването на друго събитие в хода на прекратителната процедура или оздравителните мерки.
(4) Когато договорът за финансово обезпечение е сключен, финансовото задължение е възникнало или финансовото обезпечение е предоставено в деня на започване на прекратителната процедура или оздравителните мерки, но след момента на тяхното започване, тези действия имат правна сила и са противопоставими на трети лица, ако обезпеченото лице докаже, че започването на прекратителната процедура или оздравителните мерки не са му били и не са могли да му бъдат известни.
(5) Не е нищожно, относително недействително, унищожаемо и не може да бъде отменявано или прекратявано единствено на основанията по ал. 6 задължението или правото за предоставяне на финансово обезпечение, допълнително финансово обезпечение или заместващо финансово обезпечение, когато договорът за финансово обезпечение съдържа:
1. задължение за предоставяне на финансовото обезпечение;
2. задължение за предоставяне на допълнителното финансово обезпечение поради изменение в стойността на финансовото обезпечение или в размера на финансовите задължения, или
3. право за оттегляне на финансовото обезпечение при предоставяне на равностойно финансово обезпечение.
(6) Не е основание за нищожност, относителна недействителност, унищожаемост, отменяване или прекратяване на договора за финансово обезпечение:
1. предоставянето или заместването, извършено в деня на започване на прекратителната процедура или оздравителните мерки, но преди заповедта или решението за тяхното започване;
2. предоставянето или заместването, извършено в нормативно определен срок преди започване на прекратителната процедура или оздравителните мерки, определен във връзка с тях или в срок, определен във връзка с приемането на решение или предприемането на друго действие, или пък с настъпването на друго събитие в хода на прекратителната процедура или оздравителните мерки, или
3. поемането на финансови задължения преди датата на предоставяне на финансовото обезпечение, на допълнителното финансово обезпечение или заместването на финансовото обезпечение.”
По Глава четвърта има предложение на народните представители Надя Антонова, Яни Янев и Метин Сюлейманов – наименованието на главата се заличава.
Комисията подкрепя предложението.
По чл. 16 има предложение на народните представители Надя Антонова, Яни Янев и Метин Сюлейманов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 15:
“Приложимо право
Чл. 15. (1) Когато безналични ценни книжа, включително права върху такива книжа, са предоставени като финансово обезпечение и правата върху тези ценни книжа са регистрирани и в съответна сметка по смисъла на чл. 6, ал. 2, приложимо е правото на държавата, в която се поддържа съответната сметка.
(2) Приложимото право по ал. 1 определя:
1. вида на ценните книжа и правата по отношение на тях;
2. изискванията за сключване на договор за финансово обезпечение с предмет безналични ценни книжа и за предоставянето на финансово обезпечение по такъв договор, така че договорът и предоставянето на финансово обезпечение да имат действие спрямо трети лица;
3. дали правата на трети лица са противопоставими на правото на собственост или залога на обезпеченото лице върху безналичните ценни книжа, предоставени като финансово обезпечение, както и дали правата на това лице са добросъвестно придобити;
4. действията за реализиране на финансовото обезпечение с предмет безналични ценни книжа при неизпълнение.
(3) Приложимо право е материалното право на съответната държава по ал. 1, без стълкновителните й норми, позволяващи връщане към собственото й право или препращане към правото на трета държава.”
Предложение на народните представители Надя Антонова, Яни Янев и Метин Сюлейманов за създаване на нов чл. 16.
Комисията подкрепя предложението:
“Неприложимост
Чл. 16. Спрямо договорите за финансово обезпечение по смисъла на този закон не се прилага Законът за особените залози, чл. 152 и чл. 156, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.”
“Допълнителна разпоредба”.
Предложение на народните представители Надя Антонова, Яни Янев и Метин Сюлейманов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на Допълнителната разпоредба:
“Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Многостранни банки за развитие” са: “Международната банка за възстановяване и развитие, Международната банка за икономическо сътрудничество, Международната инвестиционна банка, Международната финансова корпорация, Американската банка за развитие, Азиатската банка за развитие, Африканската банка за развитие, Банката за развитие към Съвета на Европа (Фондът за преобразуване на взаимните разплащания на Съвета на Европа), Черноморската банка за търговия и развитие, Скандинавската инвестиционна банка, Карибската банка за развитие, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейският инвестиционен фонд, Американската инвестиционна корпорация, Японската банка за международно сътрудничество, Кредитната институция за развитие – Германия.
2. “Кредитна институция” е банка и дружество за електронни пари.
3. “Право на собственост” е правото на собственост върху налични ценни книжа, както и съвкупността от права върху безналични ценни книжа и вземания.
4. “Право на ползване” е правото на обезпеченото лице да ползва и да се разпорежда като собственик с финансовото обезпечение, получено по силата на договор за залог, ако това е предвидено в договора и съобразно неговите условия.
5. “Неизпълнение” е неизпълнението на финансово задължение или друго обстоятелство, приравнено от страните или от закон на неизпълнение.”
“Заключителна разпоредба”.
§ 2. В Закона за банките (обн., ДВ, ...) в чл. 42 ал. 1 се изменя така:
“(1) Когато кредитът или вноски по него не бъдат издължени на договорените дати на плащане, както и когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по него, банката има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка за цялата дължима сума.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Това е докладът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Ще гласуваме текстовете утре в началото на деня след проверката на кворума.
Навярно, господин Стоилов, ще трябва да гласуваме предложенията за отпадане, които са подкрепени от комисията. Можем да ги гласуваме едновременно. Отделно предлагам да гласуваме редакционната поправка на госпожа Антонова в чл. 9, тъй като трябва да сме сигурни, че тя се приема отделно. Останалите текстове очевидно ще бъдат подложени на гласуване едновременно поради това, че по тях няма неприети предложения.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
Досега са приети заглавието и параграфи от 1 до 43а, който в окончателната номерация е станал § 48. Предстои докладването на § 44 по номерацията на комисията.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Ще помоля за процедурно предложение за допускане в залата на Калина Трифонова и Мария Йовчева – главни юристи в Министерство на икономиката и енергетиката, госпожа Любка Георгиева – държавен експерт и господин Юлиян Желязков – главен юрист в НЕК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Уважаеми колеги, тук се появява една сложност, която обсъждаме в момента с господин председателя на комисията. За разлика от предходния закон, който беше едно гладко четене, тук се очертава това да не е така. Ние разбираме, че ще бъдем затруднени от гледна точка на гласуването по две линии. Едната е, ако се опитаме сега да гласуваме, ще има едно проточено гласуване, докато се окаже, че има достатъчно присъстващи в залата.
Ако спазим онова, което прилагаме като гласуване на следващия ден, в случая ще има доста гласувания, които ще трябва да направим, тъй като има неприети предложения. Това се отразява по-нататък на самата дискусия.
Между тези две алтернативи все пак гледайки състава в залата, аз бих предложил да гласуваме текст по текст. (Шум и реплики в залата.)
Господин Иванов каза, че не може да гласуваме на следващия ден.
Господин Иванов, Вие в случая отдавате предпочитание на същината пред формата. Може би това е материалистически по-обосновано, но понякога формата играе лоша шега.
Имате думата, господин Аталай, но преди това да обявим резултата от гласуването.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Нека заповядат в залата представителите на съответната правителствена институция.
Има ли други предварителни уточнения преди да преминем към § 44, който става § 49?
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Ще помоля също заместник-министър Валентин Иванов да бъде допуснат в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има още едно процедурно гласуване за допускане на заместник-министър Валентин Иванов в залата.
Моля, гласувайте.
Заповядайте, господин Иванов! Уверен съм в успешния изход на това гласуване.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
И господин Иванов вече е легитимно в залата.
Имате думата, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председател. По § 44 има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Иван Гризанов.
Предложението се приема.
Предложението на народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова е оттеглено.
Има предложение на народния представител Иван Иванов:
В § 44, с който се създава чл. 96а, думите „оператора на електроенергийната система” се заменят с „оператора на преносната мрежа”.
Предложението не се приема. (Реплики.)
Господин Иванов го оттегля в момента.
Комисията приема по принцип текста на вносителя за § 44, който става § 49 със следната редакция:
„§ 49. Създава се чл. 96а:
„Чл. 96а. Координатор на балансираща група е лице, на което е издадена лицензия за някои от дейностите по чл. 39, ал. 1, точки 1, 2, 3, 5, 6, 7, 8, 10 или 11, отговарящо на условията за финансово гарантиране на сключваните от него сделки, на изискванията, определени в правилата по чл. 91, ал. 2, и което е регистрирано от оператора на електроенергийната система.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Иванов оттегля предложението си.
Няма желаещи за изказване.
Господин Аталай, продължете, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По § 45 има предложение на народните представители Аталай и Гризанов.
Предложението се приема.
Има предложение на народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова.
Предложението се приема по принцип.
Има предложение на народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова:
Параграф 45, т. 1 да не се приема.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Иван Иванов:
В § 45:
а) точка 1 отпада;
б) в § 97, ал. 2 отпадат думите „от количествата, определени по реда на чл. 21, т. 17”.
Предложението по буква „а” не се приема, а по буква „б” се приема по принцип.
Има предложение на народния представител Иван Сотиров и на народния представител Мартин Димитров:
§ 45. В чл. 97 т. 7 да не се променя.
Предложението не се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 45, който става § 50 със следната редакция:
„§ 50. В чл. 97 се правят следните изменения и допълнения:
1.В ал. 1:
а) точки 1-6 се отменят;
б) точка 7 се изменя така:
„7. производителите и преносното предприятие, съответно общественият доставчик и разпределителните предприятия за електрическата енергия, необходима за компенсиране на технологичните разходи по пренос, съответно по разпределение”;
в) създават се точки 8, 9 и 10:
„8. производителите и крайните снабдители или обществения доставчик за електрическата енергия, определена от комисията в рамките на разполагаемостта по чл. 21, ал. 1, т. 17а;
9. общественият доставчик и крайните снабдители за електрическата енергия, определена от комисията в рамките на разполагаемостта по чл. 21, ал. 1, т. 17а;
10. крайните снабдители и битовите потребители, и предприятията с по-малко от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19,5 млн. лв., които не са се възползвали от правото си да избират лицето, от което закупуват електрическа енергия.”
2. Създава се ал. 4:
„(4) Електроенергийният системен оператор сключва сделки с операторите на съседните системи за взаимно компенсиране влиянието на пресграничните потоци на електрическа енергия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би да дадем възможност на колегите, чиито предложения не са приети, да ги обосноват.
Господин Костадинов оттегля своето предложение за отпадане – да не се приема т. 1 на § 45.
Господин Иванов, заповядайте, за да обосновете предложението си.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, защото считам, че заключенията, които тук са дадени, не са коректни.
От предложението, което аз правя, е прието предложението ми по т. „б”. По т. „а”, а именно предложението ми да отпадне промяната в т. 4, предвидено от вносителя и така формулираната нова точка 7 е записано, че предложението не се приема. Но ако погледнем това, което представя комисията пред пленарната зала, се разбира, че комисията не само е приела по принцип предложенията ми, но е отишла много по-далеч.
Аз не искам промяната на т. 4, която се допълва. Комисията взема решения от т. 1 до т. 6 изобщо да бъдат отменени, с други думи не приема предложението на вносителя по отношение на т. 7. Така както е записана т. 7, внесена от министерството, по която аз съм направил предложение за отпадане, тя наистина представлява един правен тюрлю гювеч, че:
„7. производителите и общественият доставчик или съответните разпределителни предприятия за електрическа енергия, необходима за компенсиране на съответните технологични разходи по пренос или разпределение”.
Касае се за хипотезата за регулирани цени.
Възникна хипотезата, че това може да е сделка между производителя и разпределителните предприятия за пренос по разпределение, а то всъщност не трябва да е между производителя, а между обществения снабдител и електроразпределителните предприятия. И на тази база всъщност новата т. 7, която се предлага за гласуване, е наистина с един изчистен текст. Говори се за производители и преносни предприятия, след запетая се казва съответно обществен доставчик и разпределителни предприятия и когато се говори за електрическата енергия, необходима за компенсиране технологичните разходи, се касае за такива по пренос в първия случай и по разпределение във втория случай. Тоест комисията отхвърля предложението на вносителя в неговия първоначален вид и го развива в следващи точки 8, 9 и 10 в хипотезата, поради това че отпадат точки от 1 до 6.
И накрая по този повод, господин председател, аз оттеглям предложението след това обяснение, което правя пред моите колеги, и правя едно редакционно допълнение. След като комисията предлага да отпаднат точки от 1 до 6, променена т. 7 и нови точки 8, 9 и 10 няма никакво съмнение, че отдолу трябва да има текст, че точки 7, 8, 9 и 10 се преномерират съответно на точки 1, 2, 3 и 4, защото иначе ще се окаже, че в ал. 1 номерацията започва от т. 7 и завършва с т. 10. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин Иванов, само да доуточним. Вие всъщност оттегляте това предложение по буква “а”, защото обосновавате, че то е повече от прието.
Що се отнася до номерацията, поне моята памет за правната техника е, че законите запазват като че ли и онези номера, по които текстовете са отменени и фигурира номерчето и пише “отменено”. Предполагам, че това ще ни обяснят правните нормативни капацитети.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: В такъв случай оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: С тези уточнения ще се гласува онова, което остана като неоттеглено предложение, неприето от комисията. То не беше защитено в пленарната зала, тъй като липсват неговите вносители народните представители Иван Сотиров и Мартин Димитров. Комисията не е приела тяхното предложение за запазване на т. 7 в предходната редакция. Комисията предлага друга редакция на т. 7, която господин Иванов току-що разясни.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иван Сотиров и Мартин Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 91 народни представители: за 12, против 71, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която подкрепя по принцип текста на вносителя за § 45, който става § 50, и има окончателната редакция, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 85, против 3, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Сега ми подсказват, че трябва да гласуваме § 44, който в окончателната номерация става 49.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
И този текст е приет.
Заповядайте, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По § 46 има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Иван Гризанов.
Предложението се приема.
Има предложение и на народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова.
Предложението се приема по принцип.
Има предложение и от народния представител Иван Иванов.
Предложението по буква “а” се приема по принцип, а по букви “б” и “в” не се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 46, който става § 51 със следната редакция:
“§ 51. Създават се чл. 98а и чл. 98б:
“Чл. 98а. (1) Крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.
(2) Общите условия съдържат задължително:
1. информация, която се предоставя от снабдителя;
2. срок на договора;
3. условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването;
4. отговорността на енергийното предприятие при неизпълнение на общите условия.
(3) Крайният снабдител с електрическа енергия публикува общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник.
(4) Публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Чл. 98б. (1) Потребителите на крайния снабдител сключват договор при общи условия с разпределителното предприятие за преноса по разпределителни мрежи на потребената от тях електрическа енергия, при публично известни общи условия.
(2) Общите условия съдържат задължително:
1. информация, която се предоставя от разпределителното предприятие;
2. условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването;
3. условия за качество и надеждност на снабдяването;
4. отговорността на енергийното предприятие при нерегламентирано прекъсване и некачествено снабдяване.
(3) Разпределителното предприятие публикува общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник.
(4) Публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има две неприети предложения на господин Иванов.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Тези мои предложения по § 46 са извън опцията на предложения, които оттеглям, тъй като разглеждат друга материя.
Член 98а, който всъщност се създава, включва в себе си изискванията за общи условия, които крайният снабдител е необходимо да изпълни, за да продава електрическа енергия.
Има два текста, по които правя допълнителни предложения. В ал. 2 се записва какво задължително трябва да съдържат общите условия. В същото време никъде не е записано след като крайният снабдител изготви общите условия дали те трябва да минат през одобрение на комисията. В разискванията в Комисията по енергетика беше казано, че има общ текст, който регламентира това.
Първо, този общ текст аз не го намерих.
На второ място, не считам, че след като и в действащия досега закон изрично е записано, че общи условия – това е ал. 2, се изготвят от обществените снабдители на електрическа енергия – тук говорим за краен снабдител, това са по същество аналогични текстове – и се одобряват от комисията, защо тук трябва да отпадне този изричен текст?
Иначе излиза така, че цялата отговорност се носи единствено от крайния снабдител и няма никаква, бих казал, бариера срещу превишаване правата на крайния снабдител и злоупотреба с дадени от закона права.
Следващото, което също така буди недоумение при мен, е след като се разписва, че тези общи условия не подлежат на одобрение от комисията – текст, който аз твърдо настоявам да бъде приет, след това се казва, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител без изрично писмено приемане. Какво означава това? Публикуват се общите условия. Какъв срок се дава в крайна сметка на потребителите да изразят своето писмено съгласие? Защото на следващия ден общите условия може да влязат и тези, които не са успяли за 24 часа, поради това че, ако щете, даже отсъстват от страната, изведнъж за тях общите условия влизат по този начин, по който са публикувани, дори и без тяхното писмено съгласие.
Считам, че това, което предлагам, е съвсем нормално, а то е да се добави „30 дни след първото им публикуване”. В крайна сметка потребителите имат права и те са гарантирани от Конституцията. Той трябва да има наистина 30 дни, в които да потърси общите условия, ако не ги е прочел, но е научил, че са публикувани. И след като той ги разучи или даже се консултира с човек, който е компетентен и може да даде своето мнение, да има един 30-дневен срок, в който да отиде, да ги подпише и да се знае, че това става с неговата лично изразена воля.
Така, както е записан този текст, излиза, че подписал – неподписал на следващия ден общите условия влизат в сила. Тогава аз питам: за какво трябва да се изразява съгласие и какво е това съгласие, след като гражданите, потребителите не могат нито да оспорят общите условия, нито да ги променят?
Считам, първо, че комисията наистина трябва да одобрява тези общи условия, защото по характера си комисията като независим орган трябва да се произнася като арбитър по определен начин и да защитава правата на потребителя. Това е съгласно Конституцията – чл. 19, ал. 4 – законът трябва да защитава потребителя. Това, от една страна.
Второ, трябва да се даде един разумен 30-дневен срок, който вносителят не е предвидил.
Благодаря ви, надявам се моите предложения да бъдат подкрепени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Иванов, това означава ли, че поставяте под въпрос и тезата, че по буква „а” предложението Ви се приема по принцип, тъй като Вие казвате, че сте търсили, но не сте намерили такъв текст?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Иванов, мисля, че и в комисията бяхме уточнили, че в чл. 21, т. 4 задължението на комисията, точно там се описва, че одобрява общите условия на договорите, предвидени в този закон. Затова тогава казахме, че не приемаме подточката Ви. А 30-дневният Ви срок, за който тогава също казахме, че не го приемаме, е че чл. 98, ал. 5 също регламентира това като казва: “в срок до 30 дни след влизане в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния обществен снабдител на електрическа енергия заявление” и т.н. Така че и това нещо е решено в чл. 98. Затова тогава не бяха приети тези предложения.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз затова го търсих, но не можах да го намеря.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: В чл. 21, т. 4 и в чл. 98, ал. 5 въпросът Ви се решава.
Ще помоля да оттеглите предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз приемам първата забележка, която отправи към мен господин Аталай, касаеща предложението по буква „а”. В такъв случай – да, макар че нищо не губи законът, ако текстът за одобрение от комисията е записан тук.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По букви „б” и „в”.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Но що се касае до втората забележка, това не е така, защото тук, в чл. 98а и 98б, разглеждаме случаите на крайния снабдител, а не на обществения снабдител, който е НЕК. Тук говорим за крайния снабдител и в хипотезата на крайния снабдител нямаме никакъв предвиден текст.
Затова настоявам този текст да бъде приет.
Текстът, който прочете господин Аталай, се отнася до друг случай. Той няма общият характер, както има общ характер – приех одобрението от комисията, защото там са разписани именно задължения на комисията.
Междупрочем аз се солидаризирам с това, което е записано тук, че е прието предложението ми по буква „а” по принцип и получих това разяснение от господин Аталай.
Апелирам предложението ми по буква „б” да бъде подкрепено. Нещо повече, не мога да разбера защо за обществения снабдител и за крайния снабдител има два различни текста – в единия случай е предвиден 30-дневен срок, в другия – не.
Апелирам да бъде подкрепено предложението ми за 30-дневния срок, в който трябва да се произнесат потребителите – това е за уеднаквяване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще вземете ли отношение, господин Аталай? Член 98 говори за обществените снабдители...
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председателю, в такъв случай предлагам в чл. 98а да има нова ал. 5 със същия текст, както в ал. 5 на чл. 98.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това да го минем като редакционно предложение ли?
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Да, може би ще бъде най-добре да мине като редакционно предложение. Член 98 се подразбира, но за да сме по-перфектни. Може би господин Иванов е прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Възпроизвеждането на ал. 5, която върви: „в срок от 30 дни....” и т.н.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Да, този текст, който казваме, да бъде ал. 5 в чл. 98а – „В срок до 30 дни след влизане в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия. Приетите от крайния снабдител на електрическа енергия специални условия, различни от публикуваните общи условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения”. Това може би вече решава въпроса, господин Иванов?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, в § 51, който третира чл. 98а, се предлага за яснота да се запише нова ал. 5, която възпроизвежда текста на ал. 5 по чл. 98 на действащия закон, с тази промяна, че вместо понятието „обществен снабдител” се вписва понятието „крайният снабдител”.
Струва ми се, че и за следящите текстовете редакционно предложението е ясно.
Преминаваме към гласуване, уважаеми колеги.
При така уточнените текстове, както разбирам господин Иванов оттегля предложението си по буква „б”, няма неприети предложения на народни представители по § 51, ще подложа на гласуване § 46, който става § 51 на комисията, която подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага окончателна редакция на този текст.
Моля, гласувайте предложението на комисията с направеното допълнение в пленарната зала под формата на редакция.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По § 47 има предложение от народните представители Рамадан Аталай и Иван Гризанов, което се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 47, който става § 52 със следната редакция:
„§ 52. Член 99 се изменя така:
„Чл. 99. (1) За целите на балансиране на производството и потреблението на електрическа енергия електроенергийният системен оператор организира пазар на балансираща енергия в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2.
(2) Електроенергийният системен оператор е страна по всички сделки с балансираща енергия.
(3) Електроенергийният системен оператор сключва сделки с доставчиците на балансираща енергия от страната и/или извън страната за балансиране на електроенергийната система.
(4) Електроенергийният системен оператор сключва сделки с координаторите на балансиращи групи за уреждане на техните небаланси.
(5) Електроенергийният системен оператор урежда сделките и взаимните задължения между участниците в пазара на балансираща енергия в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма неприети предложения. Няма желаещи за изказване.
Господин Аталай, можете да продължите.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Има предложение на народния представител Йордан Костадинова, Татяна Калканова и Долорес Арсенова да се създаде нов параграф, което се приема по принцип.
Има предложение от народния представител Иван Иванов за създаване на нов параграф, което се приема по принцип.
Има предложение на народните представители Мая Манолова и Златко Златев, което се приема.
Комисията подкрепя създаването на § 47а, който става § 53 със следната редакция:
„§ 53. В чл. 100 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. Алинея 3 се отменя.
3. Създава се ал. 4:
„(4) Общественият доставчик на електрическа енергия продава изкупената по реда на чл. 93а електрическа енергия по свободно договорени цени. В този случай общественият доставчик има право да предяви искания за компенсиране на разходите пред комисията по реда на чл. 34 и 35.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи? Не виждам.
Заповядайте, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По § 48 има предложение на народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова, което се приема.
Има предложение и на народния представител Иван Иванов, което се приема.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 48.
Комисията предлага § 48 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте предложените окончателни редакции на параграфи 52 и 53, които са параграфи 47 и 47а по вносител.
Гласували 82 народни представители: за 81, против 1, въздържали се няма.
Тези два текста са приети.
Преминаваме към § 48 по вносител, който се отнася до създаването на чл. 100а. Това е предложение на вносителя – Министерския съвет.
Комисията не подкрепя това предложение и предлага § 48 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на вносителя за създаване на чл. 100а, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 6, против 71, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията § 48 да отпадне.
Гласували 86 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 5.
Предложението за отпадане на § 48 се приема.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Иван Гризанов да се създаде нов § 48а, което се приема.
Комисията подкрепя създаването на § 48а, който става § 54 със следната редакция:
„§ 54. В чл. 101 ал. 2 се изменя така:
„(2) Преносното предприятие получава валидирани данни за измерените количества електрическа енергия от собствениците на средствата за търговско измерване, съгласно процедурите и в срокове, регламентирани в правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 91, ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 55.
Има предложение на народния представител Ариф Агуш след § 49 да се създаде нов параграф, което предложение се оттегли.
Има предложение на народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова, което се приема по принцип.
Има предложение на народния представител Иван Иванов, което се приема по принцип.
Комисията подкрепя създаването на § 49а, който става § 56 със следната редакция:
„§ 56. В чл. 103 ал. 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, на вашето внимание са нов § 48а, § 49 на вносителя и нов § 49а в редакция на комисията и със съответното преномериране. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте едновременно трите текста на параграфи 54, 55 и 56.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Трите текста са приети.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Иван Гризанов, което се приема.
Комисията подкрепя създаването на § 49б, който става § 57 със следната редакция:
"§ 57. Наименованието на Раздел VІІІ от Глава девета се изменя така: "Сделки за пренос, достъп, допълнителни услуги и студен резерв".
Допълваме само "достъп" ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това не предизвиква смущение. Можехме да го гласуваме и него.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов § 49б, който става § 57 с окончателна редакция, предложена от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По § 50 има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Иван Гризанов, което се приема.
Има предложение на народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Оттеглям го, както и за следващия § 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Предложенията по § 50 и 51 на народния представител Иван Иванов са оттеглени.
Предложението на Иван Сотиров и Мартин Димитров се приема по принцип и е отразено систематично в § 49.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 50, който става § 58 със следната редакция:
"§ 58. Член 104 се изменя така:
"Чл. 104. (1) Ползвателите на съответната мрежа, с изключение на потребителите на крайния снабдител, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с преносното и/или разпределителното предприятие за ползване на мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от мрежата.
(2) Ползвателите на съответната мрежа, с изключение на потребителите на крайния снабдител, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с електроенергийния системен оператор и/или с разпределителното предприятие за достъп до мрежата.
(3) Редът, условията и съотношението в заплащането на цените по предходните алинеи от ползвателите на съответните мрежи се определят в наредбата по чл. 36."
Има предложение на народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова за създаване на нов § 50.
Предложението се приема по принцип и е систематично отразено в § 51.
По § 51 има предложение от народните представители Рамадан Аталай и Иван Гризанов, което се приема.
Има предложение на народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова, което е оттеглено.
Предложението на народния представител Иван Иванов по § 51 също е оттеглено.
Има предложение от народните представители Иван Сотиров и Мартин Димитров:
"§ 51. В чл. 105, ал. 1 след думата "сделка" да се добави: "при спазване на принципа за прозрачност и недопускане на дискриминация".
§ 51а. В чл. 106, ал. 1 след думата "сделка" да се добави: "при спазване на принципа за прозрачност и недопускане на дискриминация".
Предложението не се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 51, който става § 59 със следната редакция:
"§ 59. В чл. 105 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) С цел гарантиране сигурната работа на електроенергийната система, електроенергийният системен оператор сключва сделки за допълнителни услуги и студен резерв при условията и по реда на чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 91, ал. 2 с доставчици от и/или извън страната."
2. Създава се ал. 4:
"(4) Нетната електрическа енергия от активиран студен резерв се заплаща при условия, по ред и при цена, определени в правилата по чл. 91, ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Димитров, да обосновете Вашето предложение по § 51.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Нашето предложение казва, че в тези случаи на купуване на електроенергия е хубаво да се спазва принципът на прозрачност и недопускане на дискриминация, да се укаже, че тези случаи се използват за заобикаляне на принципа на конкуренцията. Именно затова сме предложили добавянето на тези две думи – прозрачност и недопускане на дискриминация.
Незнайно защо обаче комисията не е подкрепила нашето предложение. Ние го поддържаме и ви призоваваме да гласувате за него. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров. Няма желаещи за реплики.
Първо ще подложа на гласуване предложението на народните представители Иван Сотиров и Мартин Димитров и след това двата текста, които ви бяха представени от господин Аталай за новите § 58 и 59.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иван Сотиров и Мартин Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 3, против 66, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложенията на комисията, която подкрепя по принцип текстовете на вносителя за § 51 и 52 по вносител и предлага своя окончателна редакция на тези два текста със съответната номерация 58 и 59.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Има предложение от народните представители Станчо Тодоров, Владимир Кузов, Йордан Величков и Станислав Станилов – в § 52 чл. 107 да отпадне.
Предложението не се приема.
Има предложение от народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова.
Предложението се приема по принцип.
Има предложение от народния представител Иван Иванов.
Предложението се приема по принцип.
Има предложение от народните представители Мая Манолова и Златко Златев.
Предложението се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 52, който става § 60 със следната редакция:
“§ 60. В чл. 107 след думите “общественият доставчик” се поставя запетая и се добавя “електроенергийният системен оператор” и след думите “обществените снабдители на електрическа енергия” се поставя запетая и се добавя “крайните снабдители на електрическа енергия”.
Една редакционна добавка, господин председателю: след думите “за доставена или пренесена електрическа енергия” се добавя “както и за оказваните от тях услуги по този закон”, тъй като сме приели предложението от народните представители Мая Манолова и Златко Златев и е пропуснато за допълване в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Къде точно идва този израз, господин Аталай?
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: След думите “за доставена или пренесена електрическа енергия” се добавя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам този текст в окончателната редакция. Редакцията върви така: “...след думите “общественият доставчик” се поставя запетая и се добавя “електроенергийният системен оператор”...
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: “...и след думите “обществените снабдители на електрическа енергия” се поставя запетая и се добавя “крайните снабдители на електрическа енергия”.
Чак тогава след думите “за доставена или пренесена електрическа енергия” се добавя “както и за оказваните от тях услуги по този закон”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам в текста “за доставена или пренесена”.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Те са в текста на закона, в чл. 107.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трябва да гледаме и чл. 107.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Член 107, господин председател, всъщност е приетото предложение на Мая Манолова и Златко Златев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам, господин Аталай, но в предложението на комисията не са записани тези два текста, затова предлагам да ги прочетем внимателно.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Всъщност добавяме предложението на Мая Манолова и Златко Златев, което е прието от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложенията са две: първото е изразът “за доставена или пренесена електрическа енергия” да се възстанови в текста на чл. 107. Но не разбирам това предложение, след като той фигурира в чл. 107.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: След него се поставя запетая и се добавя изразът “както и за оказваните от тях услуги по този закон”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не знам дали тук има някой от вносителите – госпожа Манолова или господин Златев, сякаш ги няма. Може би колеги от министерството също ще помогнат. Чета за колегите в залата, които следят предложението на двамата народни представители.
Първото е изразът “за доставена или пренесена електрическа енергия” да се възстанови в текста на чл. 107. Но като гледам текста на чл. 107, в него този израз фигурира, третия ред – “за доставена или пренесена електрическа енергия”. Така че не разбирам предложението. (Уточнения между председателя господин Георги Пирински и докладчика господин Рамадан Аталай.)
В такъв случай текстът ще върви така, трябва обаче да го оформите текстово. Той върви по следния начин:
В чл. 107 след думите “общественият доставчик” – който е в самото начало на чл. 107 – се поставя запетая и се добавя “електроенергийният системен оператор”, а след думите “обществените снабдители на електрическа енергия” се добавя изразът “както и за оказваните от тях услуги по този закон”, което е първият ред на чл. 107. Поставя се запетая и се добавя “крайните снабдители на електрическа енергия”.
По-нататък в чл. 107, трети ред – “за доставена или пренесена електрическа енергия”. Собствено се възстановява изразът “за доставена или пренесена електрическа енергия”. Не е много ясна редакцията, която правим на този текст. Нека да бъде написана, нека да отложим гласуването.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Предлагам да отложим този текст, да дадем ясен текст и на следващото заседание да се върнем на този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Така да направим. Предлагам да не подлагаме на гласуване това процедурно предложение, колеги, тъй като то е очевидно разумното: редакцията на § 52, който става § 60, да ни бъде предложена допълнително от комисията, като отрази приетото предложение от народните представители Мая Манолова и Златко Златев.
Междупрочем по този параграф има едно неприето предложение от народните представители Станчо Тодоров, Владимир Кузов, Йордан Величков и Станислав Станилов. Не знам дали не бихте желали да го обосновете сега, за да се има предвид.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в Закона за енергетиката този член се основава на друг закон, а именно на Гражданския процесуален кодекс – чл. 237: подлежат на принудително изпълнение – буква “к” – други документи, въз основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист. В буква “к” на чл. 237 от този закон – в случая се говори за израза “други документи, въз основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист”. В случая “други документи” са извлечения от сметките за получената от потребителите електрическа енергия от производителя. Извлеченията от сметките се съставят и издават въз основа на отчета на средствата за техническо измерване, съответстващи на българския стандарт. Тези средства и данни от тях са достъпни и ясни за производителя и за потребителя. Документите се създават с данни и от двете страни и са съпоставени и достоверни. За всяка стойност на отчетите на приборите има определена цена, известна на двете страни. Изхождайки от това, извлеченията от сметките могат да послужат за конкретен документ за изготвяне на изпълнителен лист за прилагане на този чл. 237, буква “к” – за урегулиране отношенията между производителя и потребителя по съдебен път. Аналогични са условията и при природния газ – чл. 184.
Затова аз оттеглям предложението по чл. 184, но не и за чл. 154, който се отнася за топлоенергия, които мотиви ще изложа след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Засега говорим за чл. 107, господин Тодоров. По него оттегляте предложението си, съгласувано с другите колеги. Така че това предложение е оттеглено и когато имаме окончателна редакция на § 60, ще гласуваме направо предложението на комисията.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По § 53 има предложение на народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова.
Предложението е оттеглено.
Господин Иван Иванов каза, че по § 53 и § 54 оттегля предложенията си. Благодаря Ви.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 61.
По § 54 има предложение на народните представители Костадинов, Калканова и Арсенова.
Предложението е оттеглено.
Предложението на народният представител Иван Иванов по § 54 се оттегля.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 62.
По § 55 има предложение на народните представители Костадинов, Калканова и Арсенова.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 63.
По § 56 има предложение на народните представители Аталай и Гризанов.
Предложението се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 56, който става § 64 със следната редакция:
"§ 64. В чл. 110 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
"а) в текста преди т. 1 думите "операторът на електроенергийната система" се заменят с "преносното предприятие";
б) в т. 2 думите "и по сделките със свободно договорени цени и на балансиращия пазар" се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Собствениците на средствата за търговско измерване предоставят данните от измерването на тези средства на електроенергийния системен оператор, необходими за изпълнение на функциите му по чл. 111."
3. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Страните по сделките с електрическа енергия имат право да получават информация от базата данни на електроенергийния системен оператор относно количествата енергия, търгувани от тях по сделките."
Има предложение на народните представители Аталай и Гризанов.
Предложението се приема.
Комисията подкрепя създаването на § 56а, който става § 65 със следната редакция:
"§ 65. В чл. 111, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Текстът преди т. 1 се изменя така:
"Електроенергийният системен оператор администрира сделките с електрическа енергия, които се сключват по регулирани и свободно договорени цени и организира пазар на балансираща енергия в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2 като:"
2. В т. 1 думите "при свободно договорени цени и на пазара на балансираща енергия" се заменят с "на пазара на електрическа енергия"."
По § 57 има предложение на народните представители Аталай и Гризанов.
Предложението се приема.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 57, който става § 66 със следната редакция:
"§ 66. В чл. 112 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "операторът на електроенергийната система" се заменят с "електроенергийният системен оператор".
2. В ал. 2 думите "операторът на електроенергийната система" се заменят с "електроенергийният системен оператор".
3. Създават се ал. 3 и 4:
"(3) При разделянето на пропускателната способност на елементи от мрежата електроенергийният системен оператор спазва технически и икономически правила за равноправен достъп и спазване на задълженията за сигурност на мрежата и за публичност на информацията.
(4) Електроенергийният системен оператор има право да санкционира нарушителите на договорените с ползвателите на мрежата технически изисквания за надеждна работа на електроенергийната система."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 58, който става § 67.
По § 59 комисията подкрепя предложението на вносителя като той става § 68.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 60, който става § 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, на вашето внимание са текстовете на § от 53 до § 60. Параграф 53 е с оттеглени предложения на господин Иванов. Подкрепя се текстът на вносителя.
По параграфи 54 и 55 се подкрепя текстът на вносителя.
По § 56 се подкрепя текста в редакция на комисията.
Има нов § 56а в редакция на комисията.
Параграф 57 се подкрепя по вносител в редакция на комисията.
Параграфи 58, 59 и 60 са по текстовете на вносителя.
Да обобщим: от § 53 до § 60 се подкрепят текстовете на вносителя със съответната преномерация и с редакции на комисията по отделни текстове. Те са на вашето внимание.
Няма желаещи да вземат отношение.
Гласуваме тези текстове по предложение на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По § 61 има предложение на народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова:
Параграф 61 да не се приема.
Предложението не се приема.
Има предложение от народният представител Иван Иванов:
В § 61 т. 1 и 3 да отпаднат.
Предложението не се приема.
Има предложение на народните представители Иван Сотиров и Мартин Димитров:
В § 61 да отпаднат т. 1 и 3.
Предложението не се приема.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 61, който става § 70.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Навярно ще има обосновки на предложението.
Господин Костадинов, заповядайте. (Шум и реплики в залата.)
Моля за още малко внимание, колеги! Това е важен текст! Говорим за потребители и собственици.
ЙОРДАН КОСТАДИНОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да внеса малко яснота по този текст.
Става въпрос за тези фирми, които имат собствена 20‑киловолтова мрежа. Това е един много дискутиран въпрос.
Предложението на представителите на Национално движение Симеон Втори е, че след като имаме вече трикомпонентна цена на преноса, тези предприятия, които имат собствени мрежи, ще плащат само резерва и системните услуги. Те няма да плащат поддръжка, те няма да плащат амортизации.
Само да ви илюстрирам за какво става въпрос: ако до този момент те са плащали 14 лв., след като имаме вече три компонента, те ще плащат някъде от порядъка на 7-8 лв., така че това ще бъде бонус за тяхната собственост върху мрежата.
Има още една причина, поради която предлагаме това нещо. В приватизационните договори на енергоразпределителните предприятия има една клауза: до 2011 г. те трябва да изкупят тази собственост. Ако не я изкупят, това вече си е техен проблем. Но, приемането на този текст така, както го предлага вносителят ще породи едно излишно напрежение в обществото, затова моето предложение и това на моите колеги е да ни подкрепите този текст да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желание за реплика към господин Костадинов? Няма.
Господин Иванов има желание да обоснове предложението си.
Заповядайте, господин Иванов, имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! След спорните текстове около преструктурирането на Националната електрическа компания, текстът, който сега разглеждаме, концентрира в себе си втория спорен момент. Без да вземам страната било на НЕК, било на електроразпределителните дружества, аз искам да изкажа моите съображения, поради които считам, че промените не трябва да се приемат. Тези съображения имат по-общ характер, но в крайна сметка се позовават на защитата на българските граждани като потребители на електрическа енергия.
Най-напред чрез промените, които се предлагат в § 61, съвсем категорично се променя териториалният обхват на съществуващите лицензи на електроразпределителните дружества, тъй като потребители „средно напрежение” могат вече да се прехвърлят като преки потребители от Националната електрическа компания и по този начин електроразпределителните дружества реално ще бъдат лишени от свои клиенти.
Първо, до какво води това? Най-напред, след като множество, защото не са само един или двама такива потребители – те ще бъдат десетки, ако не и повече, защото това може да се разшири след като създадем такава законова основа, реално общественият снабдител се превръща и в разпределително предприятие, защото от своята мрежа ще разпределя електроенергия на десетки крайни потребители.
На второ място, по неизбежност ще се повиши цената на електроенергията за българските граждани. Аз знам възраженията, които ще ми бъдат казани, но мисля, че логиката, която пък аз ще изложа, е още по-стабилна. Защо? Определено с директното включване на крайни потребители към мрежата на НЕК ще се достигне до следния резултат: количеството електроенергия, която ще бъде разпределяна от електроразпределителните дружества, ще намалее значително поради обстоятелството, че пряко присъединените потребители са всъщност големите потребители на електрическа енергия, а само малките предприятия и битовите потребители остават като потребители на електроенергия чрез електроразпределителните дружества.
От това пряко присъединяване печелят, от една страна, НЕК и с основание, защото ще предлагат на пряко присъединените потребители електроенергия при по-ниска цена, отколкото им се предлага от електроразпределителните дружества. Печелят, разбира се, и пряко присъединените потребители, защото ще консумират електроенергия при по-ниска цена от тази, която ще получават от електроразпределителните дружества. Това – и аз го признавам по определен начин – ще направи конкурентоспособни тези фирми, които са пряко присъединени, защото ще влагат по-малко средства за електроенергията, която е основен компонент в цената на произвежданите изделия или извършваните услуги. От това обаче, от една страна, губи електроразпределителното дружество. Това за мен е по-малкият проблем. Големият проблем е, че по необходимост електроразпределителното дружество трябва да преразпредели върху по-малко консумирана енергия, върху по-малко, така да се каже, на брой крайни потребители всички тези начисления, които иначе ги разпределя върху по-голям обем електрическа енергия. Когато тази сума, която включва възвръщаемост, организационни разходи, поддръжка и всичко останало, което няма смисъл да изброявам сега, се разпредели върху по-малък обем електрическа енергия, това ще доведе естествено до увеличаване на цената на електрическата енергия, която се консумира от крайните потребители.
Обяснението, че те, от друга страна, няма да поддържат част от тази мрежа на директно присъединените потребители, не е състоятелно, защото реално тази отстъпка, така да се каже, е еднократен акт, докато в другия случай ще се запази повишената цена на електроенергията за крайните потребители.
Извън всичко друго и юридически считам, че има явна подмяна на условията, при които са били сключени договорите с електроразпределителните дружества, които по закон трябваше да изкупят тези мрежи до 2011 г., а сега сме 2006 г. По този въпрос да е мислил министърът на енергетиката Милко Ковачев, който подписа тези договори. Това е директно негова вина за дадени такива срокове.
Но така или иначе към момента аз считам, че с тези текстове не се защитават интересите на крайните, основно битови, български потребители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Иванов? Няма.
Предложение на господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз имам едно процедурно предложение, господин председателю - § 61, чл. 117 да гласуваме точка по точка.
И дори да не го приемат като реплика, не приемам аргументите и на двамата колеги, които бяха преди малко на трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По принцип процедурата би трябвало да предвижда да гласуваме първо предложенията, отхвърлени от комисията, и след това да преценим как да гласуваме самите текстове на вносителя. Но ако колегите, направили предложения, са съгласни да се възприеме предложението на господин Аталай, можем да преминем направо към тази процедура на гласуване. Аз ще подложа на гласуване процедурното предложение, което означава, че отпада отделното гласуване на направените предложения за отпадане.
Виждам, че има такова разбиране.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от председателя на комисията господин Аталай, текстовете на § 61, тоест чл. 117, да бъдат гласувани поотделно по трите точки на този параграф.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Всичките 135 народни представители подкрепят направеното от Вас предложение, господин Аталай, което говори за Вашия особен авторитет в пленарната зала.
Преминаваме към гласуване по точки.
Уважаеми колеги, добре би било да заемете местата си и да се ограничите с гласуване с картата пред вас, независимо от широко разположените пултове.
Моля, гласувайте т. 1 на § 61.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Нека да се чете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отменете режима на гласуване.
Уважаеми господин Аталай, прочетете т. 1. 
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Иванов, да прочетем текстовете на вносителя, така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Те са текстове на вносителя.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: „§ 61. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 след думите „електрически уредби” се добавя „и/или електропроводи”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласуваме това предложение. (Реплика на народния представител Иван Николаев Иванов.)
Отменете гласуването.
Разбирам, господин Иванов, навярно Вие не проследихте онова, което гласувахме процедурно. Аз поясних в пленарната зала, че предложението на господин Аталай за гласуване на точките поотделно би могло да се приеме и като процедурно предложение да не се гласуват отделно предложенията за отпадане, направени от отделни народни представители, а с процедурата за гласуване по точки да се приеме, че е отпаднало изискването за предварително гласуване на предложенията, които не са приети от комисията. Ако Вие обаче настоявате на това да се гласува първо Вашето предложение, неприето от комисията, аз нямам основание да не уважа това Ваше искане.
Нека да чуем, господин Иванов. Разбира се, това е процедурата на гласуване.
Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Господин председателю, аз подкрепих предложението на председателя на комисията господин Аталай трите точки да бъдат гласувани поотделно. Но, както в рамките например на един раздел на закона всеки член се гласува поотделно и към всеки член първо се гласуват направените предложения на народни представители, считам за напълно нормално да се каже: т. 1 по вносител е тази, има предложение на народните представители, и може да се изброят: Йордан Костадинов, Калканова, Арсенова, Иванов, Сотиров и Мартин Димитров, за отпадане. Гласува се предложението за отпадане, след което се гласува предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Това е и нормалното. По същия начин втората и третата точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, моля да проследите какво гласуваме. Господин Аталай ви представи текста на т. 1 по вносител. По нея има предложение от народния представител Иван Иванов и народния представител Иван Сотиров – т. 1 да отпадне.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Гласуваме първо предложението за отпадане на т. 1, направено от господин Иванов и господин Сотиров.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 18, против 115, въздържали се 9.
Предложението за отпадане не се приема.
Гласуваме предложението на вносителя за т. 1, подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 128, против 16, въздържал се 1.
Точка 1 е приета.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ:
“2. В ал. 7 думата “потребителите” се заменя със “собствениците на електрически уредби и съоръжения”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване т. 2 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се - няма.
Текстът на т. 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ:
“3. Създава се ал. 8:
“(8) Когато електрическа уредба на потребител е присъединена към електрическа уредба на преносното предприятие и свързващите ги електропроводни линии са собственост на потребителя, потребителят се счита пряко присъединен към електропреносната мрежа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По тази точка има предложения за отпадане от народния представител Иван Иванов и от народните представители Иван Сотиров и Мартин Димитров.
Подлагам на гласуване първо предложението за отпадане на т. 3, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 103, против 34, въздържали се 5.
Точка 3 по вносител отпада.
Параграф 61 остава с две точки.
С това предлагам, уважаеми колеги, да приключим днешния пленарен ден – изключително бурен финал на деня, не бива да прекаляваме с успехите.
Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 9 август, сряда, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 9 август, сряда, от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по култура ще проведе заседание на 9 август, сряда, от 15,00 ч. в зала 132.
Комисията по здравеопазването ще проведе извънредно заседание на 9 август, сряда, от 17,00 ч. в зала 142.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 10 август, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе редовно заседание на 10 август, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 248.
Комисията по европейска интеграция ще заседава на 10 август, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 134.
Комисията по отбраната ще проведе заседание на 10 август, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 238.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 10 август, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 232.
Обръщам ви внимание, уважаеми колеги, че съгласно нашето гласуване тази сутрин утре имаме т. 11 – законопроекта за местното самоуправление.
С това обявявам край на днешното пленарно заседание.
Следващото заседание е утре, 10 август, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Секретари:
Иван Илчев
Светослав Малинов