Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателитe Юнал Лютфи и Екатерина Михайлова

Секретари: Борис Николов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, следва да приемем програмата за нашата работа през тази седмица. Доколкото виждам, проектът ви е раздаден. Той току-що беше обсъден на Председателския свет и обхваща периода от 16 до 18 август 2006 г.
Той включва повече точки с разбирането, че навярно част от тях ще бъдат разглеждани през следващата седмица. Но като ориентация на народните представители за това, което предстои, преценихме, че е добре да има по-широк набор от законопроекти, който ще бъде актуализиран, разбира се, в началото на следващата седмица.
Ще ви представя проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 16-18 август 2006 г.
Предстои гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
Гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
1. Законопроект за денонсиране на Ветеринарно-санитарната конвенция между правителството на Народна република България и правителството на Източна република Уругвай. Вносител е Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество за 2005 г. Вносител е Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината относно забрана на клонирането на човешки същества, на Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината относно трансплантацията на органи и тъкани от човешки произход и на Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината относно биомедицинските изследвания. Вносител е Министерският съвет.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, приет на първо четене на 19.07.2006 г.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, приет на първо четене на 20.07.2006 г.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, приет на първо четене на 19.07.2006 г.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, приет на първо четене на 21.06.2006 г.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, приет на първо четене на 22.06.2006 г.
9. Доклад на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници.
10. Второ четене на Законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет на първо четене на 20.07.2006 г.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката – продължение.
12. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител е Министерският съвет.
13. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители: Петър Мръцков, Трифон Митев и Димитър Гъндев – на 23.02.2006 г.; Филип Димитров – на 29.03.2006 г.; Борислав Китов – на 16.06.2006 г.; Министерският съвет – на 19.07.2006 г.
14. Първо четене на Законопроекта за корпоративното подоходно облагане. Вносител е Министерският съвет.
15. Първо четене на Законопроекта за данъците върху доходите на физическите лица. Вносител е Министерският съвет.
16. Първо четене на Законопроекта за безмитната търговия. Вносител е Министерският съвет.
17. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносители: Добромир Гущеров, Росица Янакиева-Костадинова и Захари Георгиев – на 25.07.2006 г.; Михаил Миков и група народни представители – на 26.07.2006 г.
18. Първо четене на Проекта за Граждански процесуален кодекс. Вносител е Министерският съвет.
19. Първо четене на Законопроекта за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столичната община. Вносител е Министерският съвет.
20. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет на първо четене на 13.07.2006 г.
21. Първо четене на Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносител е Министерският съвет.
22. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносител е Борислав Китов.
23. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители: Владимир Кузов – 29.05.2006 г.; Румен Ангелов – 7.06.2006 г.; Васил Калинов и група народни представители – 14.07.2006 г.
24. Второ четене на Законопроекта за съсловната организация на магистър-фармацевтите, приет на първо четене на 9.11.2005 г.
25. Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2005 г. Вносител е Министерският съвет.
26. Парламентарен контрол.
Това е проектът за програма за периода 16-18 август 2006 г.
Моля, гласувайте този проект.
Гласували 158 народни представители: за 149, против 2, въздържали се 7.
Програмата е приета.
Уважаеми колеги, има няколко предложения по ал. 3.
Народният представител Светослав Спасов предлага два проекта за решение във връзка с режима на разпореждане със спортните обекти. Не виждам господин Спасов в залата.
В писмото си до председателя на Народното събрание той информира, че на заседанието на комисията на 10 август са били разгледани и приети два проекта за решение за налагане на мораториум върху разпоредителни сделки и всички действия по отдаване под наем на спортни обекти – държавна собственост. Единият е внесен от народния представител Петър Стоянов и група народни представители, а другият е от Светослав Спасов и група народни представители.
Проектите са били подкрепени. Членовете на комисията са изразили позиция двата проекта да бъдат разгледани в пленарната зала на следващото пленарно заседание.
Поради това се предлага горепосочените проекти да бъдат включени за разглеждане в дневния ред на следващото пленарно заседание.
Моля, гласувайте това предложение – за включване в дневния ред на два проекта за решение за мораториум върху разпореждането със спортни обекти. Единият е само за обекти държавна собственост, а другият е и за държавна, и за общинска. Сами разбирате, че без доклад на Комисията по правни въпроси, на която е разпореден този въпрос, едва ли пленарната зала ще има пълна картина за аргументите “за” и “против”.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 59, против 23, въздържали се 70.
Предложението не се приема.

Има предложение на народния представител Атанас Атанасов за включване в дневния ред на Законопроект за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Доклад по тези законопроекти има от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, внесен на 10 август в деловодството. Няма доклади от Комисията по правни въпроси, Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по отбрана.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, ще ви помоля да подкрепите включването на тази точка от дневния ред. Повече от три месеца този законопроект е внесен в Народното събрание и едва миналата седмица беше приет в две от комисиите – по вътрешна сигурност и обществен ред и по отбраната.
За аргументите защо трябва да бъде включен в дневния ред този законопроект – народът в такива случаи казва: на мен ми излезе пришка на езика да обяснявам.
Става въпрос за един изключително важен проблем за българското общество, за който се твърди от управляващите, че имат волята да го решат, а в същия момент не искат да се приеме инструментът за решаването на този проблем.
Законопроектът беше оценен като качествен проект за нормативен акт, затова ви моля, подкрепете включването му в дневния ред, за да започне тази процедура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 170 народни представители: за 52, против 40, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Моля да подложите на прегласуване направеното предложение по следните съображения.
Уважаеми колеги, ще се наложи това да го кажа от трибуната на Народното събрание. Разбира се, че България е в предизборна ситуация. Предстоят президентски избори. Управляващите имат свой план, по който се движат тези президентски избори. За съжаление този план включва неприемането на Закона за достъпа до документите на бившата Държавна сигурност преди провеждането на президентските избори. Това е очевидната истина.
На практика сме изправени в ситуация на имитация, тоест има политическа заявка да се реши този проблем, а в същия момент се бави процедурата за това.
Защо вие не искате българското общество преди изборите да прочете какво пише в досиетата на кандидат-президентите? Смятам, че българското общество има интерес да разбере за кого трябва да гласува. И тук се появява следният феномен: най-сериозен поддръжник на днешния президент – Ахмед Доган, заяви, че на всяка цена иска да се реши този проблем, ДПС изготвиха законопроект, а проблемът не се включва в дневния ред на парламента. Ето това е парадоксът.
Моля ви, подкрепете го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, прегласувайте направеното предложение.
Гласували 169 народни представители: за 55, против 50, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Минчо Христов за налагане на мораториум върху застрояването на зелени площи.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, предлагам в дневния ред да влезе проект за решение за налагане на мораториум върху застрояването на съществуващите зелени площи, парковете, междублоковите пространства на жилищните комплекси, върху детските и спортни площадки, намиращи се в областните градове и градовете с население над 50 хил. жители.
Уважаеми колеги, всички ние знаем за драматичната ситуация, която съществува в българските градове по повод неправомерното застрояване на зелени площи и паркове. Считам, че този въпрос не е по-малко важен, отколкото застрояването на българското Черноморие. И двата процеса според мен са еднакво престъпни и накърняват интересите на обществото, не само на нас, а и на нашите деца и внуци.
Заради съществуващите корупционни практики, застрояването е взело застрашителни размери. Всички ние сме свидетели на това.
Призовавам ви, колеги, да включим като точка в седмичната програма този законопроект. Мисля, че той е достатъчно важен, за да направим това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното предложение от народния представител Минчо Христов.
Гласували 142 народни представители: за 35, против 27, въздържали се 80.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, обръщам се към онези 80 души, които се въздържаха! Мисля, че това е един проблем, по който никой от нас не бива да се въздържи. Който е против, нека да натисне копчето, който е за – нека да го натисне.
Обръщам се точно към въздържалите се: поне не натискайте пулта, уважаеми колеги! Нека да решим този въпрос.
Предлагам да прегласуваме текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, прегласувайте направеното предложение.
Гласували 147 народни представители: за 39, против 39, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Стела Банкова за включване на проект за Закон за нищожност на актовете за възстановена собственост на господин Сакскобургготски.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам в седмичната програма да влезе Законопроектът за отнемане на незаконно върнатите имоти на господин Кобургготски и неговата фамилия. Всички знаем драматичната история и начина, по който бяха върнати тези имоти, всички вие знаете също, че констатацията на видни специалисти показа, че имотите са върнати в значителната, в преобладаващата си част по един незаконен начин. Искам да ви обърна внимание, че още в първия работен ден на Четиридесетия парламент този закон е внесен. Констатациите на Временната комисия за имотите са известни на всички. Тази комисия завърши със становището, че е необходим специален закон за така наречената царска реституция. Много колеги, включително и от управляващата коалиция, наистина твърдят, че е нужен такъв закон.
Такъв закон предлагаме с колегата Минчо Христов, който наистина касае необходимостта да бъдат отнети незаконно върнатите имоти на господин Кобургготски. Искам да добавя още, че в този закон ние предлагаме всички онези служебни лица, които са върнали незаконно тези имоти, да понесат наказателна отговорност. И за да опресня паметта на уважаемите колеги народни представители, бих искала да ви прочета какво отговори господин Сакскобургготски на въпрос на Кеворк Кеворкян през 1990 г. Когато господин Кеворкян го попита дали той има материални претенции към България, господин Кобургготски отговори: “Имуществени претенции? – Никакви. Как? Аз не от собствената си страна. Не, от мен това няма да видите.”
И така, уважаеми колеги, умолявам ви и предлагам като не забравяме обещанието на господин Кобургготски, че няма да има материални претенции към България, да допуснем този закон за дебатиране в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 154 народни представители: за 28, против 72, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е за включване на проект за Решение за мораториум върху строителството по територията на българското Черноморско крайбрежие.
Имате думата, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този проект беше внасян поне 8-10 пъти от колегите Любен Дилов-син и от господин Батилов, но така или иначе не влезе в дневния ред на Народното събрание за последните 7-8 седмици. Затова смятам, че сега е изключително важен момент, тъй като Законът за Черноморското крайбрежие беше внесен от Министерския съвет, мина на първо четене, има решение на ресорните комисии и в крайна сметка би било редно обществото да знае защо се задържа този законопроект. По този повод, заедно с двамата колеги, на няколко пъти внасяме този проект за решение, за да можем да подтикнем ресорните комисии, разбира се и председателството на Народното събрание, да внесе този законопроект за разглеждане и приемане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 155 народни представители: за 41, против 48, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
И последното предложение е на народния представител Любен Дилов за включване на второ четене на Закона за устройството на българското Черноморско крайбрежие.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гледам тази амбициозна програма, която Председателството ни е направило от 26 точки, и не ме напуска усещането, че всичко, което правим през този трудолюбив месец август, го правим, за да не се изложим пред чужденците във връзка с европейския проект на България. А всъщност мястото, където те ни виждат най-добре, е именно българското Черноморско крайбрежие.
Затова аз правя предложение отново като точка, ако го подкрепите, предлагам да бъде т. 6, господин председател, от програмата за работа на Народното събрание от 16 до 18 август, да влезе за второ четене Законопроектът за устройството на българското Черноморско крайбрежие.
Искам да кажа, че вносителите са си направили труда да направят един добър закон, много добра база, доколкото съм запознат с много интересни предложения. И за мен остава непонятно нежеланието на мнозинството да го подкрепи и да влезе на второ четене. Всички знаете, че този закон ще свали едно голямо обществено напрежение, ще създаде яснота и в бизнеса, ще регламентира и работата на общините, ще ги накара поне да започнат процедури по създаване на общи устройствени планове на общините. Изобщо ще се подреди малко именно тази визитна картичка на България, която толкова много размахваме напоследък и смятаме, че ни представя по един добър начин.
Затова ви моля да подкрепите на второ четене този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението за включване в програмата на тази точка от дневния ред. Ако залата подкрепи това предложение, ще гласуваме и предложението за подреждане на точките.
Гласували 153 народни представители: за 48, против 34, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, с това приключват предложенията по ал. 3.
Предстои да ви съобщя постъпилите законопроекти и проекторешения от 9 до 15 август тази година:
Проект за Решение за налагане на мораториум върху разпореждане със спортни обекти държавна и общинска собственост. Вносител Светослав Спасов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Проект за Решение по доклада на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд І, Борис ІІІ и техните наследници. Вносител – Яне Янев.
Проект за Решение по доклада на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имуществото на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници. Вносители – Екатерина Михайлова, Елиана Масева и Васил Паница.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Светослав Спасов и Мария Ангелиева-Колева. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за почвите. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е на Комисията по земеделието и горите и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен и на Комисията по здравеопазването и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за влизането и пребиваването на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства в Република България. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за публичност на лобизма. Вносители – Любен Дилов и Ася Михайлова. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по въпросите на държавната администрация, Комисията по икономическата политика и на Комисията по гражданското общество и медии.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Вносител – Борислав Владимиров. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика и на Комисията по европейска интеграция.
Това са съобщенията, уважаеми колеги. Преминаваме към гласуванията, които предстои да извършим, по обсъждани миналата седмица законопроекти.
Първо подлагам на гласуване на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Два законопроекта – единият е от вносителите Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев, подкрепен от Комисията по правни въпроси; другият е от народния представител Петър Манолов, този законопроект не е подкрепен от Комисията по правни въпроси – подкрепен е от Комисията по европейска интеграция.
Подлагам на гласуване Законопроект № 654-01-102 за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, с вносители Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев, подкрепен от водещата комисия.
Гласували 161 народни представители: за 150, против 7, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Сега подлагам на гласуване Законопроект № 654-01-108 за изменение и допълнение на Закона за политическите партии с вносител Петър Манолов, който не е подкрепен от водещата комисия.
Гласували 153 народни представители: за 40, против 60, въздържали се 53.
Законопроектът не е подкрепен.
Сега подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, с вносител Министерския съвет. Законопроектът е подкрепен от водещата комисия - Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Гласували 143 народни представители: за 122, против 7, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене.
Процедурен въпрос – господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам едно процедурно предложение. Тъй като законопроектът, гласуван преди малко – за промените в Закона за устройство на територията, беше приет с пълен консенсус и в комисията, и в Народното събрание, правя процедурно предложение срокът за внасяне на предложения за второ четене да бъде съкратен на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за срок от три дни за внасяне на предложения между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Моля, гласувайте това предложение за тридневен срок.
Гласували 139 народни представители: за 118, против 19, въздържали се 2.
Предложението е прието – тридневен срок.
Госпожо Манолова, заповядайте за процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Предлагам ви да гласуваме още едно процедурно предложение, а именно за намаляване на срока за предложения на второ четене по закона, който приехме преди малко - Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии на първо четене, като срокът да бъде намален на шест дни. По този начин ще изтече следващият вторник, с оглед важността на този закон за европейската интеграция и кратките срокове, в които следва да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за шестдневен срок за предложения за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 121, против 25, въздържали се 9.
И това предложение е прието.
Господин Методиев, заповядайте, имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Това е изявление от името на Парламентарната група на Демократи за силна България.
Днес се навършва една година от избора на действащото българско правителство. За една година правителството, което се нарече „на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност”, демонстрира своята безпомощност. С този кабинет България може да влезе в Европейския съюз, но като слаба, бедна и неподготвена държава. Може да влезе по силата на политическото подаяние! Няма по-голяма обида за националното ни достойнство от този факт.
В името на Европа бе извършена конституционна реформа, която бе определена като провал както от нас – българската опозиция, така и от европейските ни партньори. Стана ясно, че европейската интеграция е възможна не с помощта на това правителство и мнозинство, а въпреки него.
Икономическата политика увеличи бедността и задуши икономическия растеж. Отказът от реформи, прекомерното отнемане на доходи ощети всяко българско семейство с по 450 лв., отнесе огромен финансов ресурс от българския бизнес.
Правителството се споразумя зад гърба на парламента извън закона за огромен бюджетен излишък. С това блокира икономическия растеж и направи българския парламентаризъм жалък.
Правителството с мандата на ДПС стана източник и закрилник на корупцията. Сделката между Станишев, Сакскобургготски и Доган, покровителствана от Първанов, е модeлът 8–5–3. Той стана символ на грабеж, който обогати олигархията на гърба на гражданите. Власт в името на безпринципни действия в интерес на участниците в коалицията – царски имоти, автомагистрала „Тракия”, детската университетска болница, сделката с външния дълг, ограбването на държавния резерв, измамата на общините и пострадалите от наводнения български граждани.
Подземният свят си върна самочувствието от времето на Беров и Виденов. Симулирането на активни действия на ръба на закона доведе до репресии и дори до убийства на невинни граждани. Държавата капитулира пред престъпността. Вместо отварянето на досиета за решителен удар по престъпния свят, изграден от репресивния апарат на бившата Държавна сигурност, те бяха използвани за имитация на прозрачност.
Едногодишното управление показа, че БСП се провали в социалните си ангажименти. НДСВ стана съучастник в спирането на стопанското развитие и в намаляването на реалните доходи. ДПС окова етническата толерантност в обръч от фирми.
Политиката на правителството в здравеопазването създава хаос и корупция. Сред хората съществува страх и ужас от разболяване.
Продължи обезценяването на българското образование. Дипломите ментета са по-голяма заплаха от всички останали ментета. Изчезва доверието в училищни и университетски институции.
Крайният ефект от така наречената „социална политика” е реално обедняване и изхвърляне на огромна част от най-нуждаещите от социално подпомагане, и то във време, когато финансовите възможности на държавата предлагат много по-активна социална политика. Но за нея е нужна решителност и компетентност, с която правителството 3-5-8 не разполага.
Преди година ви определихме като социалистическо правителство. Някои ви нарекоха социално-либерално мнозинство, други – лявоцентристки кабинет. Днес, една година след вашето управление, е ясно: вие сте управлението на голямата коалиционна сделка – вие сте правителството на политическата наглост! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Петър Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, правя изявление от името на Съюза на демократичните сили и Парламентарната група на ОДС.
Уважаеми госпожи и господа, първата година от управлението на всяко правителство е най-показателна за ефективността и волята за спазване на предизборните обещания на партиите, които го съставят. Ако имахме отговорно правителство, днес щяхме да четем предизборната му платформа и да видим какво и колко от нея е изпълнило то. За съжаление, БСП, НДСВ и ДПС използваха създаването на тройната коалиция като удобно извинение за неизпълнение на своите предизборни обещания и декларираха три общи цели – влизане на България в Европейския съюз, висок икономически растеж и социални придобивки за българските граждани.
Приемането на страната ни в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. беше главното извинение за съставянето на тази безпринципна коалиция, но още при разпределението на местата както в министерствата, така в агенциите и комисиите стана ясно, че зад красивата словесна фасада стои не европейската цел, а само желание да се консумира властта за сметка на гражданите на България. Това се вижда най-добре от обстоятелството, че напрежение в коалицията възникваше само тогава, когато се налагаше подялба на властовите позиции по схемата 8:5:3 и никога по принципни въпроси, като например множеството критични оценки на европейските експерти и политици, поръчковите убийства или корупцията по върховете. Затова най-сериозният провал на правителството е именно в първия му приоритет – европейската интеграция забави темпо, докладът на Европейската комисия бе особено критичен, за да се стигне до най-лошото. През м. юли 2006 г. Европейският съюз отказа да назове 1 януари 2007 г. като сигурна дата за приемането на България в Евросъюза. И днес изоставащата доскоро Румъния практически изпревари по всички показатели България, когато става въпрос за предприсъединителните условия. И при водената от тройната коалиция политика налагането на предпазни клаузи, независимо от това как ще бъдат наречени те, изглежда неизбежно и унизително за България, защото досега не е имало държава, присъединила се към Европейския съюз, с такъв тип клаузи.
Лошо формулираните промени в Конституцията допълнително усложниха положението на България пред Европейския съюз и показаха както липса на политическа воля, така и политически инат. Предложените от опозицията промени бяха отхвърлени безотговорно и днес ние сме принудени да приемаме Четвърта поправка в Конституцията, в която да се признаят и приемат полезните и навременни идеи на опозицията. Точно поради това България остава най-централизираната източноевропейска държава и с най-малко възможности за усвояване на парите от европейските фондове.
На всичко отгоре на питане на депутат от Съюза на демократичните сили министър-председателят не отрече, че при сегашното състояние на управлението потенциалът за усвояване на европейските фондове е не по-голям от 20%. Питам: как България ще скъси дистанцията с европейските държави, ако дори не може да усвои милиардите, които ни се предоставят от Европейския съюз?
Да не говорим, че икономическият растеж за първи път от девет години насам показва трайна тенденция към стагниране или дори спад. Инфлацията през 2006 г. се очаква да бъде два пъти по-висока от прогнозираната. Данъчната тежест постоянно нараства и в джоба на българина се бърка все по-дълбоко.
БСП обещаваше незабавно 20-процентно увеличение на заплати и пенсии. Вместо това днес има несигурност и бедност. Нарастват цените на електроенергията, топлоенергията, транспорта, водата, защото правителството няма нито капацитет, нито желание да провежда каквито и да е структурни реформи.
Доказателствата: на Бузлуджа пред най-верните си симпатизанти дори премиерът Станишев беше принуден да признае провала в политиката на ускоряване на растежа и отлагането на изпълнението на обещанията евентуално за края на мандата.
В съответствие с дълголетната комунистическа традиция социалната политика на правителството е сбор от празни обещания и чиста демагогия. За една година правителството не можа дори да започне нито една от важните социални реформи. В образованието цари безпорядък. Непрекъснато се предлагат инициативи, но не се вижда каквато и да е обща и дългосрочна стратегия. Проблемите в здравеопазването застрашително се задълбочават. Не само парите, отделени за здравеопазване, са най-малко в Европа – големият проблем е, че тези пари не се харчат ефективно.
В социалната политика се повтаря един и същи сценарий - Министерството на труда и социалната политика предлага шумно поредната социална придобивка, а от Министерството на финансите се обяснява, че в бюджета няма пари, до следващото нереалистично предложение на Емилия Масларова.
Най-големият провал е борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Мерките в тази област представляват само имитация на реформи с цел да бъде заблуден Европейският съюз и да бъде запазено максимално статуквото. И няма как да бъде иначе, тъй като за борба с корупцията и организираната престъпност се иска политическа воля. Такава воля на управляващите липсва, защото ако тръгнат в истинска борба срещу престъпността и корупцията, ще нарушат интересите на своите икономически крепители и на своите политически кръстници. Свидетелство за нежеланието и некомпетентността на властта да се пребори с организираните престъпни групи са многобройните и като правило неразкрити поръчкови убийства. А корупцията по върховете беше публично узаконена с постигнатия безпринципен консенсус, който горе-долу звучи така: да се оставят имотите на царя, да продължи непазарната и съмнителна сделка за магистрала „Тракия”, да не се търси истината за участието на БСП в аферата „Петрол срещу храни”, да не се проверяват действията на ДПС при харченето на държавни пари при бедствия и аварии и т.н., и т.н.
Уважаеми госпожи и господа, през първата година на своето управление тройната коалиция, създадена с благословията на действащия президент Георги Първанов, доминирана от Българската социалистическа партия, с услужливото партньорство на НДСВ и обръча от фирми на ДПС, показа, че не е в състояние нито да спазва предизборните си обещания, нито да направи необходимите реформи, нито да подобри жизнения стандарт на българските граждани. Колкото по-дълго продължава управлението на БСП, на НДСВ и ДПС, толкова повече ще се задълбочават кризата и проблемите пред България, толкова по-унизителни ще бъдат условията за приемането ни в Европейския съюз.
И все пак има оптимизъм! И той идва от наложилата се традиция в най-новата ни история: нито едно правителство, водено от лидер на БСП, да не завършва своя мандат. Благодаря ви. Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Господин Йордан Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес действително се навършва една година от избора на кабинета, от съставянето на коалицията.
Ние с много голямо внимание изслушахме декларациите на парламентарните групи на ДСБ и на СДС.
Правителството и коалицията са съставени с три основни приоритета: европейската интеграция, ускорения икономически растеж и социалната отговорност. Според нас то изпълнява – казвам това от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи, като мандатоносител – изпълнява тези три отговорности и аз ще се аргументирам за разлика от колегите с факти и с политики.
Първо, по отношение на европейската интеграция, за да не говорим за безпринципност. Лично аз смятам, а и Парламентарната група на Движението за права и свободи, че никакъв друг формат на коалиция не би могъл да приеме 120 евроинтеграционни закона. Толкова са приети до ден днешен. До преди две седмици бяха 112, общо 210. Вие добре знаете законодателната техника. Чисто технически това не би могло да се случи. Да не говорим като политическа воля, да не говорим като изисквания на Европейската комисия, да не говорим, че въпросното изоставане по евроинтеграционния присъединителен процес има дата 1990 г. и всички в тази зала добре го знаят.
По отношение на двата доклада – есенния и майския. Тук чух от колегите да твърдят, а и това, което каза господин Стоянов, че има изоставане, че по този приоритет правителството се е провалило, а и мнозинството като цяло. Ще ви кажа само един факт: 16 срещу 6 са червените зони между двата доклада. На това ли му викате изоставане?! В много от областите вие давате сравнения с Румъния. България е доста по-напред. Доста по-напред! Разликата е само в една жълта и една червена зона между двете страни. Общата оценка е, че двете страни вървят успоредно и ще бъдат приети.
Когато говорим и даваме оценка за реални политики, за свършени и несвършени неща, е добре да се позоваваме на фактите. В случая аз се опитвам да правя това. Съвсем очевиден е напредъкът на България между есенния и майския доклад. Разбира се, това не означава, че няма проблеми, че мнозинството не знае къде са проблемите. Това не означава, че диалогът с Европейската комисия не е интензивен. Ние сме съгласни, че примерно за една сфера като съдебната реформа и нейната конституционна част, която се опитахме да направим, не разбрахме правилно може би посланията на Европейската комисия. Но тук искам да ви припомня, че вашите основни претенции към поправката на Конституцията бяха свързани с имунитета на народните представители, който се оказа, че удовлетворява Европейската комисия. Така че ако се върнем в детайли, ще видим, че и това ви твърдение не е съвсем основателно.
Но да се върнем на второто твърдение, което просто ме изуми – по отношение на икономическия растеж. Колеги, данните от шестмесечието на тази година от развитието на икономиката показват точно обратната картина на това, за което вие говорите.
Първо, икономическият растеж е по-висок от средния за последните четири години и много по-висок от този за последните осем. За първото тримесечие той е 5,6 пункта, за второто тримесечие данните за икономиката с в много по-висока степен добри отколкото за първото тримесечие. Не искам да губя времето на аудиторията, но ще ви кажа икономически показатели като коефициент на бизнесклимата в основните отрасли, който бележи безпрецедентните 11,3 пункта за България и който е коефициент, наблюдаван от Евростат и Европейската комисия, а не от нас, от управляващите. Да не ви говоря за увеличаването на масата на широките пари, да не ви говоря за това, че за първи път е прекъсната тенденцията на увеличаване на вноса за сметка на увеличаване на износа. Увеличението на износа за първи път е по-голямо от увеличението на вноса. Да не ви говоря за развитието на отделните отрасли, защото темата е специфична. Спирам се на нея в контекста на абсолютно безпочвените твърдения за това, което се случва в икономиката. Това ние, управляващото мнозинство и коалицията, го постигаме на базата на запазване и разширяване на финансовата стабилност на страната, което икономистите знаят, че е изключително трудна задача. Просто съм изумен как могат да се твърдят такива неща от тази трибуна!
За инвестициите – 1,2 милиарда чужди инвестиции за първото тримесечие! Това не е било никога в България! Вътрешните инвестиции – безпрецедентен ръст! Но някой трябва да чете тези данни. Статистиката, паричните отчети на БНБ, Евростат – това са данни, които показват за какво става въпрос, а не какво иска да каже за себе си управляващото мнозинство или какво иска да представи за него опозицията.
Така че нито е блокиран икономическият растеж, нито кабинетът не е изпълнил своята втора отговорност, както и първата.
По отношение на социалната отговорност – аз ще оставя това на колегите от БСП. Те ще ви кажат също достатъчно факти в тази посока.
Очевидно е, че когато правим оценка на напредъка и на останалите приоритети, преди всичко трябва да се водим от основния приоритет – какво е постигнато и какво още има да се постигне. Вярно е, че някои от мерките по подобряване на антикорупционната среда бяха приети по-късно, но също така е вярно, че за това, което в момента правим по отношение на публичността на доходите на хората, заемащи високите държавни длъжности, по отношение на политическите партии, по отношение на цялата тази сфера, и за мерките, които правителството предприема в последните два месеца, вие няма да се изненадате, като видите оценката на Европейската комисия в есенния доклад. Ние имаме индикация, водим разговори. Тази оценка ще бъде много висока. Аз казвам, че винаги е по-добре нещата да бъдат свършени, макар и с известно закъснение, но основният приоритет да бъде спазен.
Тук няма да се спирам на необоснованите твърдения за прикриване на корупция и т.н. Ако на това, което става през последните два месеца, му викате прикриване на корупцията, значи през последните 10 години е било ... не мога да определя термина.
В заключение, колеги, искам да кажа, че ние, в управляващото мнозинство, съзнаваме високата отговорност, знаем също така, че това е единствено възможният за България формат, в който в такива кратки срокове може да бъде наваксано 15-годишно изоставане. Знаем също така, че онова, което трябва да свършим по основните приоритети през мандата, предстои. Съзнаваме своите отговорности.
Последно искам да ви кажа, тъй като и в двете декларации срещнах една обща дума – безпринципност, то безпринципно е от тази висока трибуна да правиш заключения и да даваш оценка на политики, които не почиват на факти и на реални дадености. Ето това е безпринципност! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Гледам да видя дали господин Костов е тук, за да ми зададе въпроса кога вземам думата.
РЕПЛИКА ОТ ДСБ: Няма го.
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, една година е добър повод за оценка, тогава, когато оценката е обективна, реалистична, когато опозиционните фракции в Народното събрание остават верни на гласуваната декларация в началото на Народното събрание, която и те са подкрепили, декларация, приета преди формирането на кабинета, преди формирането на тройната коалиция, декларация, широко подкрепена тук, в тази зала, на базата на която по-късно бе формирана и на базата на която по-късно бяха очертани трите основни стълба на тройната коалиция.
Уважаеми дами и господа, истината е, че тази коалиция е резултат от вота, резултат от изборите. Всеки, който се опитва да прехвърли нейното бабуване на скрити тайни сили, на президента или на някой друг политик, мисля, че не оценява това, което се случи преди повече от една година на изборите за Четиридесето Народно събрание, въпреки очакванията на една или друга политическа сила, въпреки желанията на един или друг водещ политик в България.
Дали коалицията изпълнява целите, които си е поставила? Дали коалицията изпълнява нужното за България сега, на прага на Европейския съюз? Аз няма да коментирам въпроса за наследството, макар че най-големите критици на днешното състояние, ако щете и на здравната реформа, и на социалната сфера, не могат да избягат от отговора на въпроса кога беше заложена тази политика, как беше заложена и какви бяха нейните резултати, включително и в здравеопазването. Кой направи онези системни грешки (да, тук сте прави), които още не са преодолени и трябва да бъдат преодолени със скалпел? Тези грешки бяха заложени през 1998 г. – системни грешки в системата на здравеопазването, грешки по отношение на собствеността, изкуственото информиране, грешки по отношение на финансирането, но с една цел – да се краде от системата на здравеопазването и тази цел доста време се реализираше успешно под една или друга форма, независимо през кой мандат. Да, това е отговорност на коалицията и аз мисля, че и в тази област в скоро време ще видите структурни действия по отношение на здравеопазването.
Уважаеми дами и господа, едва ли някой от вас може да отрече, че дори икономическите параметри дадоха резултат върху безработицата – най-ниската безработица за последните десет години. Това е още един критерий, още едно доказателство за верността на политиката на икономическа стабилност – доказателство, което, уважаеми дами и господа, превръща социалното подпомагане в държавна политика за нуждаещите се, а не в харчене на държавни бюджетни пари! И аз съм малко учуден, когато от страна на десницата идват упреците за изхвърляне от социално подпомагане при наличието на средства! Средства има, уважаеми господин Стоянов! Но тази система на социално подпомагане, която превърна някои хора в професионални безработни …
Реплика от КБ: Абсолютно вярно!
МИХАИЛ МИКОВ: …изяждаше години наред, макар и провеждана като дясна политика, усилията на тези, които се трудят.
Фактите за безработицата са във връзка и с това, което чухте като цифри за инвестициите, за икономическия растеж и това, което се очертава като перспектива за България в икономическата сфера – цели региони вече изпитват недостиг на работна ръка и в тези условия ние все повече ще намаляваме превръщането на цели социални групи в професионални безработни. Такова разбиране за социалното мисля, че изяжда държавата! Такова разбиране нито е европейско, нито е справедливо по отношение на онези български граждани, които се трудят!
Аз не знам защо не коментирате и не кажете една добра дума за това, което правителството прие като решение за поощряване на майчинството – решение, което през последните петнадесет години никой не тръгна да направи? Девет месеца – 90%! Включително и някои, които обвиняват Българската социалистическа партия за изпълнението на нейните предизборни обещания. Да, ние това не сме го обещавали, но тройната коалиция, правителството – и като знак именно в тази посока на социалната отговорност, това необходимо за България решение е факт. Факт е и увеличението с 23% на най-ниските пенсии! Да, ще има увеличение! Да, не става с темповете, с които искаме, но в същото време никой не може да отрече, че за първи път с такава мярка се затваря онова отваряне на ножицата, което години наред беше резултат на крайно дясна политика. Да, темповете на нарастване на ниските пенсии ще бъдат по-високи, отколкото тези на по-високите. Това е израз на тази социална отговорност и на една относителна справедливост.
Уважаеми дами и господа, по отношение на данъчната политика. За пръв път от 1997-1998 г. бяха намалени данъчните тежести за работодателите по отношение на социалните придобивки за работниците. Седем-осем години такова решение беше невъзможно! За пръв път разходите за храна, разходите за облекло – тези, социалните разходи на работниците, бяха облекчени в облагането. До тази година съществуваше ставката на 20% и ще продължим да търсим решение за тази политика, която да поощрява работодателите, когато те правят разходи за социалните придобивки на работниците. Или забравихте намалението с 6% на социалноосигурителната тежест; увеличението на пенсиите и намаляване на социалноосигурителната тежест, постигнати като резултат от това управление?!
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Чие е предложението?
МИХАИЛ МИКОВ: Резултат, който води до облекчаване и на работодателите, и на работниците във вноските за социално осигуряване. Да, искаме да търсим и други решения в тази посока, но те ще бъдат в рамките на това, което позволява макроикономическата стабилност, която ни е необходима на прага на Европейския съюз и в първите години на Европейския съюз, не по-малко отколкото през годините на валутния борд.
Аз мисля, че когато опозицията и критиците на правителството успеят да свалят поне за малко черните очила, ще видят, че усилията и на правителството, и на тройната коалиция – аз не отричам дори участието на опозицията – са добри за България и те все повече ще дават своите резултати. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Миков.
Има ли други желаещи? Няма.
Уважаеми колеги, преминаваме към изпълнение на нашата седмична програма.

Точка първа предвижда разглеждане на:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЕНОНСИРАНЕ НА ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРНАТА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ИЗТОЧНА РЕПУБЛИКА УРУГВАЙ № 602-01-27, внесен от Министерския съвет на 26 април 2006 г.
Господин Калинов, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин председател, моля в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на земеделието и горите господин Димитър Пейчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на земеделието и горите господин Пейчев.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Моля да бъде поканен заместник-министърът в пленарната зала.
Господин Калинов, заповядайте да представите доклада на Комисията по земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Представям ви доклад за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за денонсиране на Ветеринарно-санитарната конвенция между правителството на Народна република България и правителството на Източна република Уругвай.
“Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 7 юни 2006 г., на което обсъди Законопроекта за денонсиране на Ветеринарно-санитарната конвенция между правителството на България и правителството на Източна република Уругвай, внесен от Министерски съвет. В работата на комисията взеха участие заместник-министрите на земеделието и горите Светла Бъчварова и Димитър Пейчев.
С преговорите за присъединяване Република България е поела ангажимент за възприемане на европейското законодателство и за привеждане в съответствие с правото на Европейския съюз на сключените от България двустранни международни договори.
Българската страна следва да прекрати най-късно към датата на присъединяване сключените споразумения за сътрудничество в областта на ветеринарната медицина и карантина и защитата на растенията с цел недопускане на противоречие със законодателството на Европейския съюз.
На основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за денонсиране на Ветеринарно-санитарната конвенция между правителството на Народна република България и правителството на Източна република Уругвай № 602-01-27, внесен от Министерския съвет на 26 април 2006 г.
Становището е гласувано със 17 гласа “за”, “против” – 1, и без “въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Калинов.
Има становище на Комисията по външната политика.
Моля, председателя или представител на Комисията по външна политика да запознае депутатите със становището. Надявам се, че има представител на Комисията по външна политика в пленарната зала.
Искам да се възползвам от това, че в момента няма представител на Комисията по външна политика в пленарната зала и да съобщя, че следват още ратификации. Там също ще има становища на Комисията по външна политика, така че моля ръководствата на парламентарните групи и квесторите да уведомят парламентарните групи, че по ред следват три ратификации и всички те имат връзка с външната политика и е нормално да има представител на тази комисия в пленарната зала.
Има ли желаещи да се изкажат по този законопроект?
Господин Калинов, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Тъй като съм запознат с решението на Комисията по външна политика и то е позитивно, си позволявам да предложа на Народното събрание да преминем към гласуване на първо и второ четене на законопроекта в това пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Калинов.
Наистина становището на Комисията по външна политика е позитивно. То е прието единодушно.
Заповядайте за процедура, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо водеща, но не можем да минем към процедура на разглеждане на точката, преди да бъде представен докладът на комисията. Докато не бъде представен докладът на комисията от трибуната, не можем да влезем в процедура по разглеждане на тази точка.
Естествено, в тази връзка има варианти – или да минем към почивка, или да преминем към някоя от следващите точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ще предприемем съответните действия, господин Шопов, но в момента сме още в тази точка. Какво ще направим, зависи от това какво ще реши пленарната зала. Не се притеснявайте, ще го направим според правилата, които важат за Народното събрание. Затова се обърнах към народните представители да осигурят своите представители от комисиите и за последващите точки от дневния ред.
Гласуването по трите ратификационни законопроекта ще се извърши след почивката.
Заповядайте, господин Ранчев, да ни запознаете със становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.

"СТАНОВИЩЕ

на Комисията по външна политика относно
Законопроект № 602-01-27, за денонсиране на Ветеринарно-
санитарната конвенция между правителството на Народна република България и правителството на Източна република Уругвай, внесен от Министерския съвет на 26 април 2006 г.

На редовно заседание, проведено на 10 май 2006 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за денонсиране на Ветеринарно-санитарната конвенция между правителството на Народна република България и правителството на Източна република Уругвай и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 и ал. 3 от Конституцията на Република България да денонсира със закон Ветеринарно-санитарната конвенция между правителството на Народна република България и правителството на Източна република Уругвай, подписана на 26 май 1971 г.
Становището беше прието единодушно."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по Законопроекта за денонсиране на Ветеринарно-санитарната конвенция между правителството на Народна република България и правителството на Източна република Уругвай? Не виждам.
С това разискванията се приключват. Такива няма.
Заместник-министърът на земеделието господин Пейчев желае ли да вземе думата? Не желае.
Насрочвам гласуване по Законопроекта за денонсиране на Ветеринарно-санитарната конвенция между правителството на Народна република България и правителството на Източна република Уругвай след почивката в 11,30 ч.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ФИНАНСОВО СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА 2005 Г.
Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси като водеща комисия, а така също и на Комисията по икономическата политика и на Комисията по външна политика. От Комисията по икономическата политика и Комисията по външна политика няма постъпили доклади.
Господин Имамов, заповядайте да ни запознаете с доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение във връзка с обсъждането на тази ратификация в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на икономиката и енергетиката госпожа Нина Радева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Има ли противно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на икономиката и енергетиката госпожа Нина Радева.
Гласували 87 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте, госпожо Радева.
Господин Имамов, имате думата да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:

"ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Спогодбата между
правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество за 2005 г. № 602-02-34, внесен от Министерският съвет на 1 август 2006 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 10 август 2006 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество за 2005 г., внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха госпожа Корнелия Нинова – заместник-министър на икономиката и енергетиката, господин Иво Конов – директор на Дирекция "Донорски програми" в Министерството на икономиката и енергетиката.
Законопроектът беше представен от госпожа Нинова.
Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество за 2005 г. е подписана на 5 май 2006 г. в София с цел подпомагане на икономическото развитие на България и насърчаване развитието на малките и средни предприятия в страната.
Съгласно разпоредбите на Спогодбата се предоставя възможността на правителството на Република България да получи от Кредитния институт за възстановяване, Франкфурт на Майн, невъзвращаеми средства за финансиране в размер на 5 млн. евро от обещанието за 2004 г., а така също и допълнителни невъзвращаеми средства за финансиране в размер на 5 млн. евро от обещанието за 2005 г. за проект "Насърчаване на малки и средни предприятия чрез Фонд за гарантиране на кредити. Правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия могат да изберат съвместно и други получатели на средства.
В Спогодбата е предвидено посочените суми, условията за тяхното предоставяне и редът за възлагането на поръчките да се определи с договорите, които ще се сключат между Кредитния институт за възстановяване и получателите на средствата за финансиране, като тези договори се регулират от правните разпоредби, действащи във Федерална република Германия.
Също така е предвидено освобождаване на Кредитния институт за възстановяване от данъци и такси, които се събират в Република България във връзка със сключването и изпълнението на договорите.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 14 гласа "за", без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество за 2005 г. № 602-02-34, внесен от Министерския съвет на 1 август 2006 г."


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Имамов.
Други становища няма.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Не виждам желаещи.
В такъв случай обявявам разискванията за приключени и насрочвам гласуването на Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество за 2005 г. след почивката днес.

Преминаваме към точка трета от програмата за работата на Народното събрание:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И НА ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИЛАГАНЕТО НА ПОСТИЖЕНИЯТА НА БИОЛОГИЯТА И МЕДИЦИНАТА ОТНОСНО ЗАБРАНА НА КЛОНИРАНЕТО НА ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА, НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И БИОМЕДИЦИНАТА ОТНОСНО ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА НА ОРГАНИ И ТЪКАНИ ОТ ЧОВЕШКИ ПРОИЗХОД И НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И БИОМЕДИЦИНАТА ОТНОСНО БИОМЕДИЦИНСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ.
Законопроектът е разпределен на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, която е водеща, също така на Комисията по външна политика и на Комисията по здравеопазването. Комисията по здравеопазването няма доклад.
Моля господин Ранчев да ни запознае със становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.

“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината относно забраната за клонирането на човешки същества, на Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината относно трансплантацията на тъкани и органи от човешки произход и на Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината относно биомедицинските изследвания, внесен от Министерския съвет на 24.07.2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 3.08.2006 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината относно забраната за клонирането на човешки същества, на Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината относно трансплантацията на тъкани и органи от човешки произход и на Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината относно биомедицинските изследвания. България е страна по Конвенцията за правата на човека и биомедицината на Съвета на Европа, която е ратифицирана със закон през 2003 г. Допълнителните протоколи към тази конвенция развиват нейни раздели, което е в унисон с усилията за хармонизиране на българското здравно законодателство с европейските стандарти.
Въз основа на проведеното обсъждане на предложения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината относно забраната за клонирането на човешки същества, на Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината относно трансплантацията на тъкани и органи от човешки произход и на Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината относно биомедицинските изследвания, Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и 8 от Конституцията на Република България да приеме Закона за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината относно забраната за клонирането на човешки същества, на Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината относно трансплантацията на тъкани и органи от човешки произход и на Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината относно биомедицинските изследвания, подписан в Страсбург на 23.09.2005 г.
Становището беше прието с консенсус.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Ранчев.
Заповядайте, проф. Герджиков, да ни запознаете с доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!

“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината относно забраната за клонирането на човешки същества, на Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината относно трансплантацията на тъкани и органи от човешки произход и на Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината относно биомедицинските изследвания, внесен от Министерския съвет

На свое редовно заседание, проведено на 3 август 2006 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа Законопроекта за ратифициране на конвенциите и допълнителните протоколи към тях. Законопроектът беше представен от д-р Атанас Додов – заместник-министър на здравеопазването.
Конвенцията за правата на човека и биомедицината е подписана от Република България на 31 май 2001 г. и е ратифицирана от Народното събрание на 26 февруари 2003 г.
Конвенцията е рамков документ, който определя само основни принципи и минимални стандарти за защита на човешкия индивид при прилагането на постиженията на биологията и медицината. Приложението на конвенцията в различните области, до които тя се отнася, е регламентирано в детайли от представените за ратифициране три допълнителни протокола. Важното значение на тези протоколи се подкрепя от факта, че те допълват Конвенцията за правата на човека и биомедицината, която е първият задължителен международен документ в тази област.
Допълнителният протокол относно забраната за клонирането на човешки същества е влязъл в сила през 2001 г. Към настоящия момент той е ратифициран от 15 държави.
Допълнителният протокол относно трансплантацията на тъкани и органи от човешки произход е влязъл в сила тази година и към настоящия момент е ратифициран от пет държави.
Допълнителният протокол относно биомедицинските изследвания е открит за присъединяване през 2005 г. и все още не е влязъл в сила. Република България има възможността да стане третата държава, ратифицирала протокола, и по този начин да покаже широката си подкрепа на дейността на Съвета на Европа по отношение на защитата на индивида в областта на биологията и медицината.
Заместник-министърът на здравеопазването отбеляза, че влизането в сила на протоколите попада сред приоритетите на Съвета на Европа поради тяхната значимост за защитата на правата на човека.
При проведеното гласуване членовете на комисията подкрепиха единодушно ратифицирането на протоколите.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията с единодушие от 10 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване ратификационния законопроект и допълнителните протоколи към него, внесен от Министерския съвет на 24 юли 2006 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, проф. Герджиков.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Не виждам желаещи.
В такъв случай обявявам разискванията за приключили и гласуването по този законопроект ще се проведе след почивката.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ.
Може би първо трябва да уточним как ще процедираме по този законопроект – дали ще гласуваме сега, след разискванията – текст по текст или...
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ (встрани от микрофоните): Аз предлагам така да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Може би има доста спорове и изказвания. Затова исках с Вас да уточним.
При това положение обаче искам да помоля народните представители и парламентарните групи да са в залата, тъй като ще предстоят гласувания по един много важен законопроект, по който имаше много дебати по време на първото четене.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател! Позволете ми най-напред да направя процедура за допускане в залата на д-р Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, д-р Димитър Брънков – директор на дирекция “Медицински дейности” на Изпълнителната агенция по трансплантация, и госпожа Надя Бранкова – експерт в дирекция “Правна” в Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли обратно становище? Няма.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане на представителите на изпълнителната власт в пленарната зала.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Доклад на Комисията по здравеопазване относно второ гласуване на общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки № 653-10-32 от 19 юли 2006 г.
Уважаема госпожо председател, Комисията по здравеопазване на четири свои заседания, проведени на 2, 3, 9 и 10 август 2006 г., разгледа посочения законопроект, постъпилите писмени предложения от народните представители и направените по време на заседанията предложения.
Комисията по здравеопазване на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага на второ гласуване следния проект на:
“Закон за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 1, госпожо председател, вносителите оттеглиха т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя в останалата му част и предлага следната редакция за § 1:
“§ 1. По чл. 1, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думата “продукти” се заменя със “съставки”.
2. Точка 2 се изменя така:
“2. асистираната репродукция;”
3. В т. 3 накрая се добавя “когато вземането и присаждането са извършени в рамките на една и съща инвазивна процедура”.”
По § 2 има предложения на народните представители Атанас Щерев и Борислав Китов, които са подкрепени от комисията.
Текстът на вносителя по § 2, т. 2 е оттеглен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и колегите, които цитирах, в останалата му част и предлага следната редакция за § 2:
“§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
“(4) Трансплантация е и автотрансплантация, когато вземането и присаждането са извършени в рамките на повече от една инванзивна процедура”.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
“§ 3. В чл. 4 се създават ал. 5, 6 и 7:
“(5) Медицинските специалисти са длъжни да осигурят условия за качество и безопасност на тъканите и клетките при осъществяване на автотрансплантация, при която дейностите по експертиза, вземане, обработка, съхраняване или присаждане се извършват в рамките на повече от една инванзивна процедура.
 (6) Изискванията за квалификация и здравословно състояние на лицата, които извършват вземане, експертиза, обработка, преработка, етикетиране и съхраняване на тъкани и клетки, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
 (7) Лицата по ал. 6 преминават задължителен курс на обучение най-малко веднъж на две години при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 6.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи да вземат отношение към тези текстове? Няма.
Поставям на гласуване § 1 в редакцията, подкрепена от комисията, § 2 в редакцията на комисията и § 3, който е по текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 110, против 1, въздържал се 1.
Параграфи 1, 2 и 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 4 има предложение на народния представител Борислав Китов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
“§ 4. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “за управление, координация и контрол на трансплантацията в Република България” се заличават.
2. Създава се нова ал. 4:
“(4) Изпълнителната агенция по трансплантация е компетентен орган за управление, координация и контрол на трансплантацията в Република България.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея:
а) създава се нова т. 4:
“4. осигурява непрекъснат достъп на медицинския персонал, пряко участващ в медицинското обслужване на потенциалния донор или реципиент до служебния регистър на лицата, които са изразили несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта им при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването”;
б) досегашните точки 4 и 5 стават съответно точки 5 и 6;
в) досегашната т. 6 става т. 7 и в нея думите “страничните явления” се заменят със “сериозните нежелани реакции и сериозните инциденти”;
г) досегашните точки от 7 до 10 стават съответно 8-11;
д) създават се точки 12, 13, 14, 15 и 16:
“12. контролира дейностите по осигуряване на качество и безопасност на тъканите и клетките, предназначени за присаждане;
13. осигурява възможност за проследяване от донора до реципиента на всички органи, тъкани и клетки и влизащите в контакт с тях материали и продукти, които се осигуряват, обработват, преработват, съхраняват или предоставят на територията на Република България;
14. контролира дейностите по вземане, поставяне, експертиза, обработка и етикетиране и съхраняване на човешките яйцеклетки, сперматозоиди и зиготи, предназначени за асистираната репродукция и осигурява възможност за тяхното и на влизащите в контакт с тях материали и продукти и проследяване от донора до реципиента;
15. изготвя на всеки три години отчет до Европейската комисия относно извършените в Република България дейности по популяризиране и насърчаване на доброволното и безвъзмездното даряване на тъкани и клетки;
16. предоставя на всеки три години доклад в Европейската комисия относно извършваните дейности по осигуряване на качество и безопасност при експертизата, вземането, обработката, преработката, етикетирането, съхраняването, присаждането, контрола и проведените инспекции.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
“§ 5. В чл. 12 се създава ал. 7:
“(7) Финансирането на дейността на Етичната комисия се осигурява от Изпълнителната агенция по трансплантация.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6:
“§ 6. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 4 и 5:
“(4) Лечебните заведения по ал. 1, 2 и 3 регистрират всички извършени от тях дейности по експертиза, вземане, присаждане, обработка, преработка, съхраняване и етикетиране на органи, тъкани и клетки при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.

(5) Лечебните заведения изготвят ежегодно отчет за извършилите дейности по ал. 4 по образец, определен в наредбата по ал. 4 и го представят в Изпълнителната агенция по трансплантация.”
2. Създава се ал. 6:
“(6) Данните от отчета по ал. 5 се вписват в регистъра по чл. 39, ал. 1, т. 1.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 7 и в нея след думите “транспортирането на” се добавя “донори на органи и на”.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 8.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по текстовете, които бяха докладвани? Не виждам желаещи.
Поставям на гласуване § 4 в новата редакция на комисията, подкрепен от комисията, § 5 в редакцията от комисията, § 6 в редакция на комисията, както и § 7 и 8 по текстовете на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 108, против 1, въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 9, уважаема госпожо председател, има предложение на народния представител Атанас Щерев, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9:
“§ 9. В Раздел І от Глава втора се създава чл. 15а-15д:
“Чл. 15а. (1) Лечебните заведения сключват писмени договори помежду си, когато извършват съвместно дейности по вземане, обработка, преработка, съхраняване и/или присаждане на органи, тъкани и клетки.
(2) Лечебните заведения сключват писмени договори с трети лица за осигуряване на стоки и услуги, които могат да повлияят на качеството и безопасността на органите, тъканите или клетките.
(3) Лечебните заведения създават и поддържат регистър на сключените договори по ал. 1 и 2.
(4) Лечебните заведения изпращат копия от договорите по ал. 1 и 2 в Изпълнителната агенция по трансплантация в срок до седем дни след сключването им.
Чл. 15б. (1) Лечебните заведения са длъжни да съобщят на Изпълнителната агенция по трансплантация в 7-дневен срок от установяването на всички сериозни нежелани реакции или сериозни инциденти, когато те са резултат от вземане, присаждане, осигуряване, експертиза, обработка, преработка, съхраняване и/или разпределяне на органи, тъкани и клетки, предназначени за трансплантация, и са свързани с тяхното качество и безопасност.
(2) Лечебните заведения са длъжни да създават и прилагат система за незабавно блокиране, изтегляне или унищожаване на всички тъкани и клетки, които могат да доведат до нежелана реакция или нежелан инцидент.
(3) Условията и редът за съобщаване, регистриране, докладване и предаване на информация за сериозните и нежелани реакции и сериозните инциденти, и за блокиране, изтегляне и унищожаване на тъканите и клетките се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 15в. (1) Лечебните заведения етикитират взетите тъкани и клетки.
(2) Лечебните заведения са длъжни да създават условия за проследяване на органите, тъканите и клетките от донора и рецепиента, както и на продуктите и материалите, които влизат в контакт с тях и са свързани с тяхното качество и безопасност, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 15г. (1) Всяко лечебно заведение, което извършва дейности по трансплантация, определя лица от състава на своя персонал, който организира, контролира и носи отговорност за експертизата, вземането, обработката, преработката, етикетирането, съхраняването, присаждането на органи, тъкани и клетки и съобщаването за сериозни нежелани реакции и сериозни инциденти.
(2) Лицата по ал. 1 трябва да отговарят на следните условия:
1. да имат завършено висше образование по образователно-квалификационна степен “Магистър” по:
а) специалност от професионално направление “Медицина” – в случаите, касаещи трансплантацията на органи;
б) медицинска специалност по смисъла на чл. 183, ал. 1 от Закона за здравето или по специалност от професионално направление “Биологически науки” – в случаите, касаещи трансплантацията на тъкани и клетки;
2. да има най-малко две години стаж в областта на дейностите, за които отговаря.
(3) Лечебните заведения в 7-дневен срок, уведомяват Изпълнителната агенция по трансплантация за името, образованието и продължителността на стажа на лицето по ал. 1.
(4) Лечебните заведения уведомяват Изпълнителната агенция по трансплантация за промяна или заместването на лицето по ал. 1, както за момента на нейното извършване и за срока на заместването.
(5) Задълженията и отговорностите на лицето по ал. 1 се определят в наредбата по чл. 15б, ал.3.
Чл. 15д. Лечебните заведения съхраняват информацията, свързана с извършените от тях дейности по този закон, не по-малко от 30 години.”
По § 10 има направено предложение от народния представител Борислав Китов, който комисията не подкрепя:
“В § 10, в чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1.Алинея 2, т. 3 се изменя така:
“3. медикаментите и консумативите, необходими за предоперативното лечение, реанимацията и следоперативния период, както и поддържащо лечение в следтрансплантационния период;”.
2.Създава се ал. 3:
“(3) Условията и редът за финансиране на дейностите по ал. 2, т. 1-4, както и размерът на финансирането се определят с наредба на министъра на здравеопазването.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10:
“§ 10. Чл. 16 се изменя така:
“Чл. 16. (1) Министерството на здравеопазването финансира следните дейности на Националната система за трансплантация:
1. вземане на органи с цел присаждане;
2. присаждане на органи;
3. поддържащо лечение в следтрансплантационния период;
4. вземане и присаждане на тъкани и клетки за лечение на заболявания, определени с наредба на министъра на здравеопазването;
5. проектиране и внедряване на технология за изграждане на информационни системи за интеграция, регистрация и контрол на трансплантационния процес;
6. целеви инвестиционни разходи в структури, участващи в трансплантационния процес;
7. образование, наука и квалификация в областта на трансплантацията;
8. здравни програми и проекти с национално значение в областта на трансплантационния процес.
(2) Националната здравноосигурителна каса и дружествата за доброволно здравно осигуряване могат да финансират дейностите по трансплантация въз основа на договор с лечебното заведение, който поражда действия след одобряване от Изпълнителната агенция по трансплантация и вписване в регистъра й.
(3) Условията и редът за финансиране на дейностите по ал. 1, т. 1-4, както и размерът на финансирането се определят с наредба на министъра на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Нека да спрем дотук, тъй като има предложение, което не е подкрепено от комисията.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Много дребна редакционна поправка, свързана с използването на българския език в законодателството ни. Става дума за чл. 15г, ал. 2, т. 1 – подточки “а” и “б”, където са употребени думите “касаещи” трансплантацията на органи. Моля ви, нека да бъде “свързани с”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Само преди няколко дни вие бяхте свидетели как за извършените трансплантации в болница “Лозенец” се събираха средства, за да бъдат те осъществени. Разбира се, слава на Бога, те бяха осъществени благодарение на дарители, на които използвам възможността от трибуната на Народното събрание да им благодаря.
Какво се оказва? Въпреки че законът изисква държавата да финансира трансплантацията, ако има сключен договор, тя заплаща само и единствено труда на колегите при вземането и присаждането на органи, както стана ясно по-късно – и впоследствие около един месец поддържащо лечение. Обаче, уважаеми колеги, за извършването на една качествена трансплантация са необходими доста медикаменти и консумативи, необходими за предоперативната подготовка, за оперативното лечение, реанимацията и острия следоперативен период.
Аз си задавам въпроса и го задавам на всички вас. Това е една от основните съставки на това лечение – без него това не става, въпреки блестящия труд на нашите оператори. Когато извършват тези трансплантации, но това не им се заплаща, те трупат дългове.
Има ли действително трансплантация, ако тези медикаменти, които изобщо не са евтини, не се заплащат от държавата? Тогава как бихме искали да се извършва трансплантацията?
Именно затова беше и моето предложение ясно да бъде разписано в закона задължението на държавата, което съществува и до ден-днешен - в лицето на министъра на здравеопазването, кое да бъде заплащано. И както, мисля че д-р Адемов се изказа в заседанието на комисията, много ясно министерството, когато прави своя бюджет, ясно казва, че за следващите толкова трансплантации в България са необходими толкова средства, защото това е реалната стойност. Другото е да кажем, че правим трансплантация и да събираме, да обявяваме по радиото, по масмедиите, че имаме нужда от донор.
Това е моето предложение и мисля, че то има своята логика, въпреки че някой ще каже: да, ама това са много пари. Е, или правим нещо, или не правим. Както във всяко семейство, колкото ни е бюджетът, с толкова разполагаме, така и в държавата – колкото ни е бюджетът, ние ще извършим съответно трансплантации, но нека да бъде ясно, че те наистина се обезпечават в реалната им стойност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Заповядайте за реплика.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми доц. Китов! Вие не бяхте докрай точен, тъй като в Комисията по здравеопазването между министъра на здравеопазването и директора на болница „Лозенец” доц. Спасов, когото лично аз много уважавам, стана следния разговор, че директно директорът на болницата „Лозенец” попита министъра на здравеопазването – ще осигури ли средства за трансплантация, след като имаме донор в бившата болница ИСУЛ? Министърът на здравеопазването ясно и точно отговори, че средства за трансплантацията има, но е необходима точна спесификация на разходите за тази трансплантация. Слава Богу, че в този законопроект, който гледаме, се регламентират ясно и точно отношенията между лечебните заведения, които ще имат отношение в трансплантацията. Те се регламентират със съответни договори, уважаеми колеги народни представители, регламентират се и плащанията. Мисля, че в Комисията по здравеопазването получихме ясни и точни сигнали от Министерството на здравеопазването, че бюджетът ще осигури средствата за трансплантация, но пак повтарям – въз основа на регламентирани отношения, лицензиране на лечебните заведения, за да може в държавата да се сложи определен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Ще се възползвате ли от дуплика? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми доц. Кумчев, в никакъв случай не бих искал да ставам адвокат на министъра, но той няма правно основание да плати, защото няма договор. Друг е въпросът, че д-р Спасов е поискал да бъде сключен договор, а не е получил нито съгласие, нито отказ, което влиза вече в друга процедура. Така или иначе, за да се плати от страна на министерството, трябва да има сключен договор по действащото законодателство. Такъв до този момент болница „Лозенец” няма. Според информацията, която имам аз, няма. Това е моята дуплика, затова просто не го развих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Народният представител Хасан Адемов поиска думата за изказване.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Това беше един от коментираните текстове в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, защото, както преди малко доц. Китов заяви, без финансиране можем да си говорим само за един добър закон, можем да си говорим за законови основания, но не можем реално да извършваме дейността, наречена трансплантация.
По повод на това, което се каза преди малко. В комисията аз подкрепих предложението на доц. Китов с няколко аргумента. Първо, защото съм убеден, че държавата трябва да заяви. Миналата година ако сме финансирали трансплантирането примерно на 5 сърдечни трансплантации, на 20 бъбречни и на 5 трансплантации на черен дроб, тази година държавата се ангажира да финансира трансплантирането на толкова и толкова, както каза д-р Първанова на заседанието на комисията. В Холандия например финансират 20 трансплантации.
Това навсякъде в Европа и в света става с програми, зад които стои ангажимент на правителството.
По отношение на това, което преди малко казаха доц. Китов и д-р Кумчев. Защо болница „Лозенец” не може да сключи договор с Министерството на здравеопазването? Много просто, защото миналата година, когато обсъждахме Закона за държавния бюджет, в Преходните и заключителни разпоредби, § 69 – много добре си го спомням, е казано, че по такива договори могат да се финансират единствено и само преобразуваните по Търговския закон, по Закона за лечебните заведения лечебни заведения. А Правителствена болница или Клинична база „Лозенец” не е преобразувана по Търговския закон, а е по чл. 5 на Закона за лечебните заведения и всички знаят това прекрасно. Това означава, че болница „Лозенец” никога на може да сключи договор с Министерството на здравеопазването, докато съществува такъв текст в Закона за държавния бюджет.
От друга страна, естественият въпрос, който възниква, е: след като няма законово основание за финансиране, защо тогава Министерството на здравеопазването акредитира Клинична база „Лозенец” за това да може да извършва трансплантации?
От една страна, казваме: акредитационна оценка, д-р Валери Цеков, даваме на Клинична база „Лозенец” за това, че може да извършва трансплантации; от друга страна, казваме – ние нямаме правно основание да финансираме тази дейност.
Така че ако не изчистим всички тези неща, тук само ще си говорим, че ще извършваме трансплантации, ще извършваме финансиране на трансплантациите, ама незнайно как.
Тук има един текст, който ме притеснява изключително много – господин председател, ал. 2 на § 10, който се предлага за промени в чл. 16. Там е казано, че Националната здравна каса е дружество с доброволно здравно осигуряване и могат да финансират дейности по трансплантации. Могат, ама не могат, защото прекрасно знаете, че в Закона за здравето – чл. 82, са изброени дейностите, които финансира Министерството на здравеопазването. Това са седемте или осемте дейности, към които спада трансплантацията, спешната помощ, трансфузионната хематология, стационарната психиатрична помощ и т.н., да не ги изреждам всички. Ако продължаваме с този подход – да прехвърляме това, което финансира държавата, към Здравната каса, не знам докъде ще стигнем. Тогава Здравната каса трябва да финансира всичко и държавата трябва по някакъв начин да обясни защо не изпълнява своя ангажимент, и то законно приет.
Освен това, друго противоречие – в Закона за здравното осигуряване е казано какво финансира Здравната каса. Тук е включена трансплантацията и то много естествено, защото това финансиране е включено в Закона за здравето, както казах преди малко – в чл. 82. В комисията аз подкрепих предложението на доц. Китов и нямам никакви основания на базата на това, което казах преди малко, да променя своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Адемов.
Явно дискусията по параграфи 9 и 10 ще продължи след почивката, защото остават броени секунди до нея.
Половин час почивка – до 11,30 ч.! (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Присъстват 128 народни представители.
Откривам втората част на днешното заседание.
От името на парламентарна група имате думата, господин Сидеров. (Шум и реплики.)
Моля за тишина, уважаеми народни представители! Заемете местата си, ако обичате!
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители! Искам да ви известя за един полицейски произвол, случил се на 15 август т.г., вчера, в гр. Варна, който по един много знаков начин рамкира една годишнина от управлението на този кабинет.
Вчера в гр. Варна при откриване на бул. „Цар Освободител” са били арестувани шест човека и закарани в Първо районно управление на МВР във Варна. Ако ви запитам кои са били тези арестувани шест човека и ако смятате, че това са хора, свързани с престъпления, с подземния свят, с наркобизнес, трябва да ви кажа, че това не е така. Това не са хората, които са убили сестрите Балнейски. Това не са убийците на Стоил Василев, убит предишната нощ пак в „Захарна фабрика” – там, където беше убит проф. Калоянов. Това не са наркотрафикантите. Това не са Таке и Маджо – арестуваните. Напротив, те са приятели на вътрешния министър. Тези хора са били арестувани за това, че са викали „Оставка!” по адрес на господин президента Първанов.
Тук моят въпрос към премиера Станишев, към главния прокурор на републиката и към президента е: откога в България арестуват за скандиране на „Оставка!” по адрес на някой политик или държавник? Откога България се превърна в полицейска държава, която не позволява на своите граждани да изразяват своето политическо отношение и своето опониране на властващите в момента?
Подчертавам, че арестуваните граждани, сред които има двама членове на Партия „Атака” - Виктор Лозенко и Пламен Савов, както и четирима други нечленове на партията, но симпатизанти, не са извършили никакво нарушение на обществения ред, освен скандиране на „Оставка!” по адрес на Георги Първанов. Тъй като кампанията на господин Първанов отдавна започна, за тази кампания виждаме, че се грижи цялата наличност на държавния апарат в лицето на МВР. Служители на МВР, служители на Охранителната служба, са арестували и завели с белезници в районното управление хора, които просто казват, че не искат един от кандидатите за президент – Георги Първанов, да бъде президент.
Всичко това говори за една груба полицейщина, говори за един полицейски произвол, за който ние съответно ще заведем искове срещу служителите, които са извършили този произвол.
Задаваме въпрос, който също така ще имаме възможност да го зададем през тази седмица към министъра на вътрешните работи: защо Пресслужбата на МВР излъга, че няма задържани протестиращи?
Уважаеми дами и господа, най-тревожното за нас е, че днес – през 2006 г., на прага на влизането ни в Европейския съюз, в България се извършва груб полицейски произвол, като не се разрешава на граждани да изразяват своето политическо виждане, на членове на политическа, парламентарно представена партия не се разрешава да изразят своето отношение към сега властващите.
Всичко това е една тревожна тенденция, за която ще уведомим всички европейски фактори, тъй като е недопустимо машината на МВР, държавната машина, под ръководството на Румен Петков, да бъде използвана за репресии спрямо политически опоненти, вместо да върши своята работа, за която тя е създадена – преследване, разкриване и залавяне на престъпници.
Ние виждаме, че престъпността в България не е намаляла. Напротив, още едно зловещо убийство предишната нощ доказва, че нищо не се върши в това отношение. Вместо залавяне на престъпниците виждаме репресии срещу политически активисти.
Смятам, че този случай много ясно маркира какво върши това правителство в продължение на една година. Още на 16 август 2005 г. аз имах възможност да кажа, че този кабинет е съставен в името на сделката, а не в името на нещо друго. Тогава, в своето безсилие, председателят на парламента Пирински изключи микрофона, за да не мога да довърша словото си. Мисля, че сега – след една година, мога да го кажа същото и то ще бъде достатъчно актуално. Тогава казах, че Георги Първанов е марионетка, един човек, който служи като момче за поръчки на Доган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нямате право да обиждате държавния глава с обидни етикети!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Сегашното поведение на полицията в България, под командването на Румен Петков и под личното надзирателство на Георги Първанов, доказа, че моите думи отпреди година са били верни. Аз смятам, че такъв президент е срам и позор за България – човек, който нарежда да арестуват хора, които искат да скандират „Оставка!”, да скандират срещу него. Това е един позор, който трябва да бъде разгласен навсякъде по света и ние ще направим нужното. Нека българските избиратели да си направят извода дали трябва да гласуват за такъв човек, който е в състояние да наложи полицейски репресии.
Това е, което имах да ви кажа, дами и господа.
Желая ви приятен ден! (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други представители на парламентарни групи, които желаят да вземат думата? Няма.
Както ви е известно, уважаеми колеги, през втората част от днешното пленарно заседание ще гласуваме онези точки от дневния ред, по които имаше дискусия. А то е, както следва – преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за денонсиране на Ветеринарно-санитарната конвенция между правителството на Народна република България и правителството на Източна република Уругвай.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Калинов, имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин председател, уважаеми колеги, предлагам да преминем към гласуване на второ четене на законопроекта сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да гласувате за направеното процедурно предложение.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Господин Калинов, имате думата, за да докладвате законопроекта на второ четене.

ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ:

“ЗАКОН
за денонсиране на Ветеринарно-санитарната конвенция
между правителството на Народна република България и
правителството на Източна република Уругвай

Член единствен. Денонсира Ветеринарно-санитарната конвенция между правителството на Народна република България и правителството на Източна република Уругвай, подписана на 26 май 1971 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте на второ четене този законопроект.
Чухте текста на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Законът за денонсиране на Ветеринарно-санитарната конвенция между правителството на Народна република България и правителството на Източна република Уругвай е приет.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество за 2005 г. Вносител – Министерският съвет.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Имамов. Давам Ви думата по процедура.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми господин председател, предлагам обсъжданият законопроект да бъде подложен на второ гласуване от пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение – законопроектът да бъде приет на второ четене на настоящото пленарно заседание.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин заместник-председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството
на Република България и правителството на Федерална
република Германия за финансово сътрудничество за
2005 г.

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество за 2005 г., подписана на 5 май 2006 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Имамов.
Има ли изказвания, преди да пристъпим към гласуване на второ четене? Не виждам.
Моля, гласувайте на второ четене Законопроекта за ратификация.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество за 2005 г. е приет на второ четене.

Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината относно забрана на клонирането на човешки същества, на Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината относно трансплантацията на органи и тъкани от човешки произход и на Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината относно биомедицинските изследвания. Вносител – Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата по процедурен въпрос проф. Герджиков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин председател, моля законопроектът да бъде подложен на второ гласуване сега, на това заседание от пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Допълнителния протокол
към Конвенцията за защита на правата на човека
и на човешкото достойнство във връзка с прилагането
на постиженията на биологията и медицината относно
забрана на клонирането на човешки същества, на
Допълнителния протокол към Конвенцията за правата
на човека и биомедицината относно трансплантацията на
органи и тъкани от човешки произход и на Допълнителния
протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината относно биомедицинските изследвания

Член единствен. Ратифицира Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината относно забрана на клонирането на човешки същества, на Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината относно трансплантацията на органи и тъкани от човешки произход и на Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината относно биомедицинските изследвания, подписани в Страсбург на 23 септември 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Герджиков.
Има ли изказвания преди да пристъпим към гласуване на второ четене? Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината относно забрана на клонирането на човешки същества, на Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината относно трансплантацията на органи и тъкани от човешки произход и на Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината относно биомедицинските изследвания.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Господин Калинов, заповядайте за процедурно предложение.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да преминем към разглеждане на законопроекта по точка пета, след което да продължим със законопроекта по точка четвърта, който в момента разглеждаме. Предвид краткостта на законопроекта и необходимостта от бързото му и консенсусно приемане в парламента, предлагам тази процедурна промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли противно предложение?
Заповядайте за противно процедурно предложение, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Господин председател, правя противно процедурно предложение. Вероятно има някакво разбирателство между председателите на комисиите, но едва ли Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки е с по-малка важност от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия! Стигнахме до средата, на половината на обсъждането сме в единия от членовете и сега трябва да преминем към друго обсъждане, за което не знам дали днешното заседание ще стигне, за да се върнем отново към Законопроекта за трансплантациите. Скачаме непрекъснато от едно нещо на друго. Какъв е смисълът от тази работа?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Пленарната зала чу Вашите аргументи; чу и аргументите на господин Васил Калинов.
Уважаеми колеги, моля с вашия вот да подкрепите или отхвърлите предложението, направено от господин Васил Калинов.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 88, против 40, въздържали се 5.
Предложението е прието.

При това положение нашата работа продължава със:
Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделиЯ на второ Четене.
Господин Калинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Моля в пленарната зала да бъде допусната госпожа Корнелия Нинова – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на икономиката и енергетиката госпожа Корнелия Нинова.
Гласували 96 народни представители: за 95, против 1, въздържали се няма.
Моля, поканете госпожа Нинова да заеме мястото си в пленарната зала.
Господин Калинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията предлага следната редакция на § 3:
“§ 3. В чл. 21, ал. 1 след думата “кооперациите” се добавя “както и чуждестранни лица, регистрирани по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на други държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство.”
Комисията предлага следната редакция на § 4:
“§ 4. В чл. 24, ал. 1 след думата “кооперациите” се добавя “както и чуждестранни лица, регистрирани по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на други държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията предлага следната редакция на § 6:
“§ 6. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Тютюневите изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар от търговци, притежаващи разрешение за продажба на тютюневи изделия, издадено от кмета на общината по местонахождението на търговския обект, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.”
2. В ал. 2:
а) в т. 2 след думата “на” се добавя “и от”;
б) в т. 11 накрая се добавя “и от щандове за самообслужване”.”
Има направено предложение на народния представител Васил Калинов за създаване на § 6а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 6а да стане съответно § 7:
“§ 7. Член 34 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване на наименованието на закона до § 7 включително.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Текстовете от § 1 до § 7 включително, и наименованието на законопроекта са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 7 има направени предложения от народни представители.
Комисията ги подкрепя по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
“§ 8. Член 35 се изменя така:
“Чл. 35. (1) Забранява се рекламирането на тютюн и тютюневи изделия, с изключение на:
1. територията на предприятия, където се произвеждат тютюн или тютюневи изделия, и обектите, в които се извършва търговия с тютюн и тютюневи изделия;
2. използването на търговска марка, когато в рекламата не участват лица под 18 години и тя не е предназначена или насочена към тях;
3. места или мероприятия, на които достъпът на лица под 18 години е забранен.
(2) Забранява се рекламирането на тютюн и тютюневи изделия в радио- и телевизионни предавания.
(3) Рекламирането на тютюн и тютюневи изделия в пресата и в други печатни издания и чрез услугите на информационното общество се допуска само за публикации, които:
1. са предназначени изключително за професионалисти в областта на търговията с тютюн и тютюневи изделия или за лица, чийто основен предмет на дейност е производството или търговията с тютюн и тютюневи изделия;
2. са отпечатани или публикувани в трета държава и не са предназначени за пазара на държава – членка на Европейския съюз, и на други държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
(4) Друга реклама на тютюн и тютюневи изделия в пресата и в други печатни издания и чрез услугите на информационното общество е забранена.
(5) Забранява се спонсорирането от лица, чийто основен предмет на дейност е производството или търговията с тютюн и тютюневи изделия на:
1. радио- и телевизионни предавания;
2. събития или дейности, които се провеждат в няколко държави – членки на Европейския съюз, или в други държави – страни по Споразумението за европейското икономическо пространство, или имат по друг начин трансграничен ефект.
(6) Забранява се всякаква форма на разпространение на тютюневи изделия в случаите по ал. 5, т. 2, с цел пряко или косвено популяризиране на тютюневи изделия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания по новата редакция на § 8. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 8.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Предложение на комисията за създаване на § 7а, който става § 9:
„§ 9. В чл. 37 ал. 1, т. 6 се отменя.”
Комисията предлага следната редакция на § 8, който става § 10:
„§ 10. В чл. 46, ал. 1 думите „ал. 2” се заличават.”
Комисията предлага да се създаде § 8а, който става § 11:
„§ 11. В чл. 49 думите „и 34” се заличават.”
Има предложения за изменение на § 9, които са подкрепени от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 9, който става § 12:
„§ 12. В чл. 52, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите „чл. 32 и 34” се заменят с „чл. 29 и 32”.
2. В т. 3 след думата „икономиката” се добавя “и енергетиката”, след числото „18” се добавя „29”, а числото „34” се заличава.
3. Точка 4 се отменя.
4. В т. 6 след думата „икономиката” се добавя „и енергетиката”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказвания по § 9, 10, 11 и 12? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете на § 9, 10, 11 и 12.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага следната редакция на § 10, който става § 13:
„§ 13. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създават т. 12 и 13:
„12. „Услуги на информационното общество” е услуга, извършена възмездно или безвъзмездно от разстояние, по електронен път и по изрично изявление на получателя на услугата, като:
а) „от разстояние” означава, че услугата е извършена, без страните да се намират едновременно на едно и също място;
б) „по електронен път” означава, че услугата е изпратена и получена по предназначение чрез устройства за електронна обработка (включително цифрово компресиране) и съхраняване на информация, като услугата изцяло се осъществява чрез използването на проводник, радиовълни, оптически или други електромагнитни средства;
в) „по изрично изявление на получателя на услугата” означава, че услугата се предоставя при изрично заявяване на желание за ползване от страна на получателя.
13. „Трета държава” е държава, която не е членка на Европейския съюз или не е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказване по § 13? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на § 13.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага да се създадат „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 14.
По § 12 има предложение от народния представител Ясен Пенчев, което е оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на § 12, който става § 15:
„§ 15. Параграфи 2-4, 8 и 13 влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
Комисията предлага следната редакция на § 13, който става § 16:
„§ 16. (1) Министерският съвет в едномесечен срок от влизането в сила на този закон приема наредбата по чл. 29, ал. 1, както и необходимите изменения в нормативните актове по прилагането му.
(2) До влизането в сила на наредбата по чл. 29, ал. 1, тютюневите изделия се продават на вътрешния пазар по цените, определени или регистрирани по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказвания по § 14, 15 и 16? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на § 14, 15 и 16.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети, а с това е приет на второ гласуване и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
Връщаме се обратно към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Има ли желаещи за изказвания по § 9 и 10?
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето изказване е по § 10 и конкретно по предложението на доц. Китов. Може би трябва да припомня, че дебатът се водеше предимно по това предложение, което беше подкрепено от мен в комисията, и Парламентарната група на ОДС ще го подкрепи при това гласуване, защото в това предложение има много логика. Този текст, който е предложен от председателя на Комисията по здравеопазването, на практика допълва и конкретизира текста на действащия закон, защото в действащия закон е казано, че Министерството на здравеопазването финансира вземането на органи с цел присаждане, присаждането на органи и поддържащото лечение в следтрансплантационния период.
Предложението на практика аргументира и конкретизира разхода на средства и по този начин този текст смятам е по-добър и за Министерството на здравеопазването, и за лечебните заведения, които осъществяват трансплантация на органи. Този текст е добър, защото той дава възможност и за това, за което говореше доц. Кумчев – да се направи точна спецификация. Тази спецификация може да стане точна тогава, когато са конкретизирани всички дейности, за които се плаща при трансплантация на органи. Този текст е добър, защото дава възможност на лечебните заведения, в които се извършва трансплантация на органи, да направят разчет на необходимите средства и да знаят средствата, които биха могли да получат при осъществяването на трансплантацията на органите и по този начин да плануват своята дейност.
В този текст още повече се предлага и нова ал. 3, с която на практика се определя как точно се постига размерът на финансиране, а именно с наредба на министъра на здравеопазването. Защото в действащия текст е казано, че Министерството на здравеопазването финансира тези дейности. Но конкретно как това нещо става, как се разписва тази наредба от страна на Министерството на здравеопазването - няма такова нещо в действащия текст.
Затова ви моля да подкрепите това предложение, защото то е по-добро и по-качествено от действащия текст на закона в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Шарков.
За реплика думата има д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Шарков! Вие може би ще бъдете прав тогава, когато болничната помощ в България ще бъде финансирана по друга система, а не както е по сегашната – по клинични пътеки, а по така наречената американска система – по диагностично свързани групи. По тази система ясно и точно всеки един изписан пациент от болницата ще получи тази спецификация, за която говорим.
Аз обаче възразявам да бъде приет текстът, внесен от доц. Китов. Аз гласувах „против” този текст в Комисията по здравеопазването и заради едно друго нещо, чета го много точно: „както и поддържащото лечение в следтрансплантационния период.” За колко време?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Цял живот.
ТОДОР КУМЧЕВ: Кой ще плаща за това? В Комисията по здравеопазването се разбрахме с консенсус, надявам се, че това ще се заплаща от Министерството на здравеопазването в едномесечния следоперативен период. След като цялата система се финансира по един начин, не може изведнъж трансплантацията да бъде с премедикация, с ход на операция, със следоперативен период, с реанимация след оперативния период. Има един бюджет за трансплантации и по този бюджет ще се спазват съответните програми и брой трансплантации в страната. Нещата просто се регулират.
Искам да ви дам един пример. Преди две години и половина в болница в София едновременно на един пациент бяха трансплантирани бял дроб и черен дроб, без да има болницата съответното право за това. Какво ще кажете?
Така че категорично възразявам да се финансира в детайли. Има си програми, има си бюджет, нека да го спазваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За дуплика думата има господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми доц. Кумчев, първо по последния въпрос, по който ме попитахте какво ще кажа, ще кажа, че Министерството на здравеопазването сключва договори със съответните лечебни заведения, в които се извършват трансплантации и акредитира тези лечебни заведения за тази дейност. Това, че преди две години и половина някой си е позволил да извърши такова нещо, може би после ще ми отговорите на въпроса дали шефът на това лечебно заведение продължава да бъде шеф на същото лечебно заведение, след като е извършено такова нещо.
По повод на това, което казахте, за следтрансплантационния период, кой текст четете – от предложението на доц. Китов или от действащия закон? Защото в действащия закон т. 3 на ал. 2 гласи: „поддържащо лечение в следтрансплантационния период”. Това е законът, който действа в момента. Защо протестирате срещу този текст от предложението на доц. Китов, след като го има и в действащия закон в момента?
А поддържащото лечение в следтрансплантационния период зависи от трансплантацията и в голямата част от случаите е до живот. Вие го знаете много добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Цонев, имате думата за изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тази тема очевидно не може да бъде само тема на медиците, очевидно е, че тази тема не е само тема на парламента и няма само професионални измерения, а има и общочовешки, нравствени и т.н. Аз ще подкрепя този текст.
Много съм учуден, да ви кажа честно, от упоритата съпротива, която минава през разни регламентации, през различни наредби, условия и ред, по които да се извършват тези неща, след като принципът трябва да е обратен – правим го и след това нагласяме системата към този момент, каквато е тя, а не към момента, в който ще въведем американски, европейски, азиатски или какъвто и да е друг модел. Отварям скоба, като казвам, че аз съм един от най-сериозните противници на сегашния модел и на това, че не се реформира моделът, но това е друга тема, сега говорим по един друг въпрос, който има друго звучене според мен, според моето скромно мнение.
През 1998 г. с благословията на тогавашния министър-председател Иван Костов през бюджета, тъй като имаше възможности, първите излишъци в бюджета се появиха тогава, ние приехме да подпомогнем развитието на тази дейност по моя лична молба, защото аз имам лична битка с тези проблеми. Може би трябва тук да ви кажа, че моят брат беше 16 години на бъбречна хемодиализа и почина на 26-годишна възраст, чакайки своята трансплантация, но не я дочака по ей такива нормативни съображения, ако смея да отворя скоба – и по други. Защото и тогава, и сега не е тайна, че в гилдията има завист, има най-различни професионални аргументи, за да се спира, върши или не върши това, което стотици хора не само в България, а навсякъде чакат, чакат го с божията помощ, ако стане, ако им се случи да има за тях органи. Аз знам какво е да се чака и мисля, че целият дебат в контекста на онова, което те изпитват, тук е грозен.
Да се върна на 1998 г. Не беше извършена в поредица на няколко години нито една трансплантация. След като казахме, че безусловно и безпрекословно финансираме всички разходи по извършването, за по-малко от година - за осем месеца, да ме поправят статистиците, бяха извършени 64.
Трябва да подкрепим и да разсъждаваме от тази гледна точка. Бюджетът има възможности, въпреки че разходите в тази система са безкрайно надути, въпреки че те утежняват до голяма степен изобщо публичните разходи и слагат на дневен ред въпроса за тяхната ефективност. Защото обществото пита: след като в 1998 г. разходите за медицина са били малко по-малко от 900 милиона, а през 2005 г. са 2 милиарда, какво се подобри между 900 милиона и 2 милиарда? Повече станаха болните ли, по-добра ли стана услугата? Това е увеличение в пъти над инфлацията, в пъти над всичко, което е инвестирано в системата.
Очевидно е, че става въпрос за ефективност. Но този проблем не е в контекста на ефективността. Проблемът е в един друг контекст.
Страшно срамно е да чуеш, че три деца чакат за трансплантация – срамна е думата, която ми идва първа наум, тя не е точна, и бизнесмени се обаждат да пращат пари, за да се случи това! Ние стоим и гледаме, защото министърът няма финансиране, друг не знам какво не е уредил, трети не е акредитирал болницата, която може да извършва въпросната дейност, но е попаднала под някакви нормативни изисквания. Кой казва кой може? Практиката казва кой може! Условията казват кой може! Има болници, които имат най-хубавите условия в страната, които имат всичко и не могат, защото нормативната уредба е била такава. Ще я променим – ние сме затова тук!
Затова аз ще подкрепя този текст. Искам предварително да ви кажа, че всеки, който не го подкрепи, трябва да каже ясно на обществото защо го прави. Трябва да каже ясно на онези тъжни очи, които чакат и гледат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Господин председател, колеги, уважаеми господин Цонев! Напълно съм съпричастен с Вас и се надявам, че следващият параграф - § 13, по който отново ще имаме дебати, а именно в този смисъл информираното несъгласие като донор в България – просто се сменя системата, е именно заради това – да не може болните от хемодиализа да чакат много време или да чакат необозримо време.
Съжалявам още веднъж за смъртта на Вашия брат. Именно затова сме тук и обсъждаме най-важния закон за развитието на трансплантацията в България – за да уточним ясно и точно отношенията между донорите и реципиентите, между лечебните заведения, договорите с финансиране и т.н.
Последно искам да кажа: за трите деца, които цитирате, не е точно така, защото през последните две седмици средствата бяха осигурени, но имаше един, бих казал дискретен мълчалив отказ от операциите, което в края на краищата, слава Богу, беше преодоляно. Други са проблемите. Не искам тук да занимавам народното представителство с това.
Още веднъж потвърждавам, че Министерството на здравеопазването и бюджетът, благодарение и на вас, разбира се, ще гарантират трансплантациите през следващите години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за втора реплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, господин Цонев! Съчувствам Ви за онова, което сте преживял, и разбирам мотивите, с които излагате Вашата позиция. Аз също я споделям.
Но ще ми позволите всичко това, което казахте, да го изтегля от стенограмата и когато дойде ред да гласуваме бюджета за здравеопазването, само да го сложа на тази трибуна и да кажа: ето това са мотивите, за да искаме 5% от брутния вътрешен продукт за да работи системата! Иначе ще си говорим все така драматично, но в крайна сметка ще стигнем до регулация, ще стигнем до ограничения, от които няма как да избягаме при този обем финансови средства, които имаме заложени, за съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За дуплика, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви.
Правя дуплика само на господин Йорданов, защото никога не съм бягал от думите си. Не е нужно дори да вадите стенограмата, сам ще стана да ги потвърдя.
Въпросът обаче е да се върнете към една част от изказването ми. Казвам ви, че сегашното равнище на публични разходи в здравеопазването е необосновано високо и то не отговаря на услугата, която се предлага. Големите страни заделят 5% от брутния вътрешен продукт, но в тях са включени всички частни инвестиции и средства, а не само бюджетните. Както например когато кажат, че се дават 3,6% за образованието в еди-коя си страна в Европейския съюз, от тях 2 са от частния сектор, а 1,6 са от бюджета. Същото е в здравеопазването.
Казвам го сега, да съм честен – ще го кажа и по време на обсъждането на бюджета. Трябва да е ясно, че увеличаването на абсолютната маса на средствата не води до ефективност, просто защото системата, колеги, е нереформирана. Тя е нереформирана, не е слабо реформирана, а е нереформирана! Един финансиращ стълб – какво е това – в който тези, които получават, казват колко да получат?! Да не се спирам на тази тема.
Просто уточнявам, че държа на думите, които съм казал, но ще се върнем на ефективността, когато извадите стенограмата и обсъждаме бюджета. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ако няма други изказвания, преминаваме към гласуване на § 9.
Моля, гласувайте § 9, по който няма направени предложения.
Гласували 102 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 3.
Параграф 9 е приет.
По § 10 има предложение на Борислав Китов. Залата е запозната преди почивката с неговото предложение. Комисията не подкрепя предложението.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов.
Гласували 117 народни представители: за 53, против 22, въздържали се 42.
Предложението на народния представител Борислав Китов не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение за прегласуване на предложението на председателя на Комисията по здравеопазване. В своето изказване казах всички мотиви, поради които подкрепям това предложение и поради които нашата парламентарна група го подкрепя.
Едва ли е необходимо да ви припомням думите на народния представител Йордан Цонев – хората в момента ни гледат как ще гласуваме средствата за тези трансплантации.
Моля ви, нека да не допускаме грешка! В техните очи има само надежда. Мисля, че трябва да подкрепим този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Поставям на прегласуване предложението на Борислав Китов, което комисията не подкрепя.
Гласували 156 народни представители: за 97, против 31, въздържали се 28.
Предложението на Борислав Китов е прието. (Ръкопляскания и викове: “Браво!”.)
Преминаваме към гласуване на новата редакция на § 10 с изменението и допълнението, което е направил Борислав Китов, след приемането на това предложение от пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 84, против 6, въздържали се няма.
Новата редакция с предложението на Борислав Китов е приета.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11:
„§ 11. Член 17 се изменя така:
„Чл. 17. Физически и юридически лица могат да даряват средства за дейности по трансплантация чрез сключване на договор с лечебното заведение, който поражда действие след одобряване от Изпълнителната агенция по трансплантация и вписване в регистъра й.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По § 11 има ли изказвания?
Доктор Руденко Йорданов, имате думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! В § 11, чл. 17 и към чл. 18 съм направил предложение, което тук е подадено като неподлагаемо на обсъждане и гласуване на основание чл. 71 от правилника, където е казано, че предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват. Аз искам да възразя, че моят текст е извън обхвата на приетия законопроект, тъй като Централната комисия по етика е съществуващ орган и тя е организирана по силата на Постановление № 36 на Министерския съвет от 2004 г.
Моето предложение е свързано единствено с възможността да бъде децентрализирана тази дейност и на това основание поставям риторично въпроса: как ще се европеизираме, като непрекъснато се централизираме? Това ми бяха мотивите да заложа такава местна комисия с цел по-голямо участие на гражданското общество при вземане на решение за вземане на орган на лице, което е в състояние на мозъчна смърт и работещо сърце – в тези случаи.
Тъй като разбрах, че по време на гласуването на комисията няма обществена подкрепа за моето предложение, аз си давам сметка, че може би е преждевременно във вида, в който съм го подал. Затова го оттеглям с ясното съзнание, че ще го внеса отново, когато се появи обществена потребност за децентрализиране на тези решения, защото така е по европейски и така е по-хуманно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви за разбирането и за това, че прилагате текста на правилника – чл. 71, ал. 2.
Следователно продължаваме без предложението на народния представител Руденко Йорданов.
Ако няма други изказвания, подлагам на гласуване § 11.
Гласували 92 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 5.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Понеже § 12 и 13 са свързани, по § 13 има предложение от народния представител Иван Иванов, което комисията подкрепя.
Текстът на вносителя по т. 3б, „а” и т. 4б, „а” е оттеглен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя в останалата му част и предлага следната редакция за § 13:
„§13. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „съгласие или” се заличават.
2. В ал. 2 думите „съгласие или” се заличават.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Несъгласието за вземане на органи, тъкани и клетки се изразява писмено пред общопрактикуващия лекар чрез подписване на декларация, утвърдена от министъра на здравеопазването по предложение на Изпълнителната агенция по трансплантация.”
4. В ал. 4 думата „Семейният” се заменя с „Общопрактикуващият”, а думите „съгласие или” се заличават.
5. Създава се нова ал. 5:
„(5) Лица, които са с прекъснати здравноосигурителни права, не са здравноосигурени или не са избрали общопрактикуващ лекар, могат да изразят несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта им, чрез подписване на декларация, утвърдена от министъра на здравеопазването по предложение на Изпълнителната агенция по трансплантация. Декларацията се подава в два екземпляра в общината по постоянен адрес, като единият екземпляр се дава на лицето, изразило несъгласието си, а другият се изпраща до Изпълнителната агенция по трансплантация в срок до 7 дни от подаването й.”
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „съгласие или” се заличават.
7. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „съгласие или” се заличават, след думите „по ал. 1” се добавя „и 5” и накрая се добавя „от получаването на съобщението по ал. 6”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, по параграфи 12 и 13 на първо четене се водеше доста дълъг спор. Имате думата за изказвания.
Народният представител Мартин Димитров има думата за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Този закон раздели парламента, както никога досега и аз смятам, че и двете формирали се групи имат своите аргументи, които заслужават уважение.
Съюзът на демократичните сили заедно с Националния център за изучаване на общественото мнение проведе едно проучване сред 1000 души. Резултатите са следните и моля да ги вземете предвид при вашето гласуване.
Четиридесет и пет процента от хората – близо 500 души, не знаят въобще за този закон, който с вас сега обсъждаме – не са чували за него. Не знаят, че на следващия ден ще подлежат на мълчаливо съгласие, че техните органи ще бъдат вземани, без да бъдат питани те или техните роднини.
Шестдесет и девет процента от тези 1000 човека, уважаеми дами и господа, не са съгласни да бъдат донори без изрично съгласие.
Както вече ви казах, аз уважавам аргументите и на двете страни. Има нещо, с което не мога да се съглася. Съвестта ми не ми дава покой, именно затова правя изказването. Човек е воден от своята свободна воля и въз основа на своята свободна воля взема решения в живота си. Държавата може да му даде повече информация, така че вземайки решението, той да разполага с повече информация. Но никога държавата не трябва да взема решение вместо индивида – това ограничава неговата свобода. Държавата трябва да прави информационна кампания, да разпространява информация, но когато започне да решава вместо нас, това ограничава нашата свобода.
Така че аз ще гласувам против параграфи 12 и 13. Уважаеми колеги, процедурно предлагам тяхното отпадане.
Когато в живота си човек се отказва от определени свободи в полза на държавата, неговата свободна воля намалява и започва да се изчерпва. В един момент разбира, че не той решава за себе си и за живота си. Това, уважаеми колеги, е недопустимо.
Трябва да се разчита на решението на хората. Хората са морални. Те имат волята да помогнат. Не трябва всички ние тук в тази зала да разсъждаваме, че държавата знае по-добре от човека. Тръгне ли се по тази плоскост се отива на едно много неподходящо място. Това не е пътят, който трябва да вървим.
Така че, уважаеми колеги, надявам се да вземете предвид това проучване. Ако някой желае да получи копие от него, аз съм на ваше разположение. И пак подчертавам – 69% от тези 1000 души или 690 човека не желаят техните органи да бъдат вземани от държавата под формулата мълчаливо съгласие. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За първа реплика има думата д-р Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Така се получава, когото един иначе добър специалист в своята област не познава проблема.
Първо, когато говорим за воля, волята е еднаква и за съгласие, и за несъгласие. Второто, което е изключително важно, е, че именно благодарение на колегите от ОДС Ваньо Шарков и Иван Колчаков се приеха текстове в закона, които задължават държавата да информира гражданите, и то до 31 март следващата година. Извинете, Вие да говорите, че държавата взима, също е един абсурд. Когато няма изразено несъгласие, волята е на близките. Така че нито една от Вашите хипотези не отговаря на истината и мисля, че трябва малко по-внимателно да следите материята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика има думата д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! По тази тема многократно е имало дискусии, включително и в тази зала. Прав сте, че всеки има право на своята теза, само че от гледна точна на обществената сигурност и на обществената заинтересованост, аз искам да кажа, че нищо драматично и нищо неестествено не се предлага с тези текстове. До края на 2004 г., докато действаше старият Закон за народното здраве, тези текстове бяха в няколко члена от Закона за народното здраве и в една наредба, която регламентираше дейността, наречена трансплантация. Тогава беше възприет принципът, за който говорим в момента. През всички тези години не се е случило нито нещо драматично, нито нещо страшно. Така че ние няма смисъл по какъвто и да е начин да се притесняваме от това, което би могло да се случи, ако сменим принципа. Аз пак повтарям, че това е бил действащ текст от Закона за народното здраве преди приемането на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Проблемът не е единствено и само в принципа на информирано съгласие или несъгласие. Проблемът е в това, което казаха колегите от Вашата парламентарна група за гаранциите за информиране на обществото. И ние сме приели достатъчно сериозни гаранции в законопроекта, който предлагаме, така че от тази гледна точка няма никакъв проблем.
Преди малко тук гласувахме един член, който регламентира и финансирането. Така че оттук нататък мисля, че трансплантацията в България няма да тръгне с кой знае какви темпове. Нищо страшно няма да се случи. И аз предлагам да подкрепим текстовете, които се предлагат от Комисията по здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За трета реплика има думата д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Слушах Ви внимателно. Аз обаче не съм съгласен с квалификациите и Вашият извод, че държавата решава волеизлиянието. В закона е записано точно кой, как, с каква декларация и пред кого. И ако не е здравно осигурен също е записано къде, как и по какъв начин.
Слушах внимателно и тона, изражението Ви, чух за социологическото изследване, не зная кой го е платил. Сигурно е така, не се съмнявам. Но работя 35 години, от които 30 години в интензивна медицина и много добре познавам хората, които се борят за глътка живот. И много добре познавам как младите искат да живеят. Достатъчно е, господин Димитров, да отидете в детската клиника в момента, в Центъра по хемодиализа и да видите колко деца чакат трансплантация. Те чакат закона, господин Димитров. Нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Желаете ли дуплика, господин Димитров? Заповядайте, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господа медици, както вече казах, аз уважавам вашите аргументи, които вие изложихте в три последователни реплики.
Това, господин Китов, което не мога да приема и никога няма да приема, е, че по закони, които имат медицинска тематика, никой освен медици не може да се изказва. Не съм съгласен категорично с това.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Казах, ако не ги познава.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това проучване, господин Кумчев, е на Националния център за изследване на общественото мнение. То касае 1000 човека от 86 града. Според това проучване, доктор Кумчев, 50% от хората в България не знаят за този закон, който аз и всички дами и господа в този парламент обсъждат днес. Те не знаят за него.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ, от място): Как го знаят, като още не е приет?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това показва проучването.
Колкото за информационната кампания, която моите колеги от СДС предложиха, да, заставам зад нея. Това все пак е по-добрият вариант. Но още по-добрият вариант е органите на човек да могат да бъдат използвани само тогава, когато той изрично е дал своето съгласие. Това е тезата, зад която аз заставам. И затова поддържам отпадането на двата § 12 и 13 и нека всеки от вас, според собствената си съвест, да вземе отношение по тази тема. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме с изказванията.
Има думата д-р Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, това е ключовата фаза в обсъждането на този закон. Очевидно е, това може да се прогнозира със сигурност, че тезата на вносителя ще бъде приета от Народното събрание, поправката ще бъде реализирана законодателно. Ние ще имаме Закон за трансплантацията, който ще включи клауза за съгласие по предположение, по презумпция.
Ще напомня само следното. Изрично съгласие за донорство се изисква в Съединените щати, в Англия, в Германия, в Ирландия, в Холандия и в Дания. Това са страните, които не си представят институцията донор без свобода на волеизявлението, без информирано съгласие приживе. Статутът на донора се реализира през това съгласие. Това е въпрос не на абстрактна философия, а на фундаментални начала на обществата в тези страни. Това са моралните принципи, чрез които тези общества съществуват, живеят по традиции и бих казал от векове.
Ние преди три години приехме закон, който е основан върху принципа за информирано съгласие приживе. В мотивите на вносителя днес е казано, че законът не функционира, че донори липсват. И е посочена причината. Процедурата е извънредно сложна, крайно утежнена. Това означава обаче, че не законът е проблем, а процедурата по даване на съгласие, съдейки по това, което твърди вносителят.
Аз ще кажа, че ние трябва да разсъдим по този въпрос в дълбочина. Господин Мартин Димитров говори достатъчно искрено, бих казал, аргументирано в основната част на своето изложение. Въпросът не трябва да бъде редуциран до елементарна схема. Ако приемем съгласие по предположение, ще има донори – това е илюзия. Върви така, а на дъното на тази теза лекомислена, ще кажа аз, защото никаква социология по света не доказва механична връзка между системата за съгласие по презумпция и увеличен брой на донорите в реалността. Няма такова нещо. Най-много донори има в страните, в които има клауза за изрично съгласие. В Америка, в Холандия и Германия има повече донори, отколкото във Франция и в Италия, и много повече, отколкото в Гърция. В Гърция има 6 души на един милион. Шест донора на милион!
Ще повторя, че няма такава априорна механична връзка между системата за съгласие по предположение и броя на донорствата. Следователно, един аргумент става безпочвен в тази зала. Тези, които настояват за изрично дадено съгласие нямат чувствителност за драмата на реципиентите.
Аз ще ви предложа да се уговорим този аргумент да не съществува в залата до края на този дебат, защото моята логика, изхождайки от Вашата теза, е срещу тези, които твърдят обратното. Аз казвам: ако искаме повече донори нека приемем системата на изрично съгласие приживе, доколкото тази система функционира по-добре, отколкото тази, която се каним да приемем. Това е казано с известна ирония.
Ще се каже, разбира се, че нашият народ не може да съобрази собствения си обществен интерес и няма донорска култура да дарява, следователно ние ще трябва да направим отказа от донорство труден, за да реализираме донори, така както са дефинирани в предложения законопроект, а именно: донор, е казано, е всеки източник на клетки. В предишния вариант беше: "На органи, тъкани и клетки". Не всеки източник на органи, тъкани и клетки е донор. Донор е този, който дарява. Донорството е морален акт. Той се прави свободно и съзнателно. Ние ще трябва да решим, имаме две възможности. И двете имат аргументи, тутакси ще се съглася, но ние ще трябва да направим свободно информирано и убедително съгласие в тази зала. Това искам да кажа аз днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Михайлов.
За първа реплика има думата господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Михайлов! С цялото ми уважение към страните, които цитирахте, би следвало да се каже, че в същото време в Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Норвегия, Австрия, Португалия, Швеция, Словения, Испания, Чехия, Унгария, Финландия е така, както ние предлагаме.
Истината е, че наистина трудно може да се направи връзка между съгласие и несъгласие, но не можем да не отбележим две неща: първо, въпросът за развитието на трансплантациите е въпрос и на пари. И тук се връщам към предният текст, за който господин Йордан Цонев говори. За да може да се направи една качествена система на трансплантация са необходими много пари – и за информация, и за кампании – нещо, което за съжаление ние все още не можем да си позволим. Но нека да не забравяме, аз ви моля да не го забравяте, че за тези две години, за които действаше принципът на информирано съгласие, има само 400 души, които са заявили своето съгласие.
Аз съм убеден, че българският народ е много по-милосърден, много по-желаещ да дари, но е ясно, че начинът, по който трябва да отиде и да заяви своето съгласие не му допада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика има думата д-р Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми д-р Михайлов! Може би забързани в желанието си да отхвърлим повече законодателна дейност ние не обърнахме достатъчно внимание на това, което приехме със закон, тоест ратифицирахме една много важна конвенция. Тази конвенция е свързана с правата на човека. В нея са разписани допълнителни механизми, които дават гаранции точно за това, от което Вие се притеснявате.
Аз също се притеснявам. Аз не мога да бъда 100% сигурен, че механизма, който се каним да включим в действие ще бъде гарантиран откъм субективизъм, гарантиран откъм комерсиализация, но си мисля, че това е по-малкото зло и трябва да прибегнем до него. А да припомня онова, което ние вече приехме и на което може би не обърнахме достатъчно внимание. Именно този закон, с който ратифицирахме конвенцията дава възможност обществото да получи четири важни гаранции.
Първата гаранция е гаранцията за информираност – свободно, просветено и специфично съгласие.
Втората гаранция е одобряване от независима инстанция на решението, тоест Комисията по етика.
Третата гаранция е забрана за облагодетелстване.
Четвъртата забрана е забрана за трафик на органи и тъкани.
Това са важни неща и те са в посоката на Вашето мислене, но това, което Вие казвате не ми е достатъчно, за да бъда убеден и да отхвърля идеята за съгласие по подразбиране, защото си мисля, че това ще сътвори повече добрини, отколкото злини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За трета реплика има думата народният представител Любен Дилов-син.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги, д-р Михайлов! Благодарен съм Ви за начина, по който карате тази зала да мисли и да говори. Рядко се случва.
Наистина този въпрос, който разискваме в момента е фундаментален. Той е философски въпрос.
Мога да го кажа леко хулигански. Аз също не съм съгласен моите тъкани, органи и клетки след смъртта ми да се превърнат поетично казано в треви, дървета и води, но това се случва, все едно дали аз съм съгласен или не, независимо каква воля ще изразя.
Мисля си, случвало се е и друг път в историята на България, че когато изостаналостта, менталната изостаналост по някаква тема на обществото като цяло може да бъде прескочена, не го правим. Тоест можем да отидем по-напред, защото несъмнено бъдещето е ясно и несъмнено бъдещето на света казва така: човешкото тяло ще бъде резервоар за другите живи същества. Този, който има по верски или всякакви други причини желанието и волята това да не се случва, трябва да му се даде цялата тази възможност, гарантирана от международни спогодби и от това, което току-що прочете колегата, това да не се случи. Но при всички останали случаи то ще става. То ще бъде използвано, за да се развива човечеството напред, включително нанотехнологиите, всичко това, което се задава на хоризонта.
Ние в момента имаме възможността да тласнем България по-бързо напред в тази посока. И аз мисля, че това правим. Разбира се, ще имаме угризения. Разбира се, ще имаме сблъсък – верски, всякакъв. Този спор не знам от колко години се води в Европа. И е почти толкова драматичен, колкото и спора при абортите за това кога точно започва живота. Мисля обаче, че този път сме на прав път. И по-скоро наистина върху контрола за спазване на волята на изрично нежелаещият трябва да съсредоточим усилия, а не върху друго. Защото другото ще се случи!
Истината, уважаеми колеги, и с това приключвам, е, че обществото се движи със скоростта на своята най-бавна част. Всяка една система е така, тоест България се движи напред не със скоростта, с която Минчо Минчев свири на цигулка или с която смята националният отбор по математика, а със скоростта на бабата от Смолян, която носи съчки по пътеката. А тук ние в момента се опитваме да дърпаме цялата система доста по-бързо напред, а тя също се съпротивлява. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дилов.
Доктор Михайлов, имате възможност за дуплика.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Аз си давам сметка, че изразявам частична, лична и относително непопулярна гледна точка в това Народно събрание. Позовавам се на опита на страни и на възгледа на православната църква, на католическата църква, на протестантското вероизповедание и на другите религии, включително исляма. Разбира се, води се борба за удържане на границите, в които човешкото същество е мислимо, в границите, в които традиционният класически човек ще остане цялостен, интегрален в бъдещето.
Говори се за риск от постбъдеще, от бъдеще на човека след човека, така да се каже. Господин Дилов с типичната му чувствителност, въображение и култура успя да улучи проблематиката. Той каза: “Вървим напред, защото така трябва да бъде, по неизбежност ще се случи, човешкото тяло ще бъде утилизирано заради другите”. Аз казвам и в света това е налично като проблематика и грижа, че ние трябва да удържаме достойнството на донора на всяка цена, достойнството на донороството като морален акт, което предполага свобода на избора, съзнателно и информирано решение да дадеш това, което ти принадлежи, защото тялото не е ничия собственост, най-малко на държавата. Даже и от гледна точка на такава високохуманна цел, каквато е терапевтичната трансплантация, тялото е дар. Не е проблем на обмен, а е проблем на дар. Тялото може да бъде само и единствено дарено свободно.
Моля Народното събрание да има предвид тези очевидности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител д-р Георгиев за изказване.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Колеги, от изказванията досега горе-долу нещата се очертаха как трябва да вървят. Искам да ви обърна внимание на едно друго нещо. Да, донорство, както д-р Михайлов каза – в кръга на терапията, за да се удължи даден живот, да се даде възможност на даден индивид да живее и занапред, но донорство – както се говори за генно инженерство и други неща – това вече е опасно.
С това, което казвам, не искам да ви кажа “Не гласувайте този закон”. Ние сме длъжни да го гласуваме, защото това е хуманно дело. Всеки един от нас е задължен да направи достатъчно, да сведем информация на хората, да разберат същността и значението на даряването на отделни тъкани, органи и т.н. Но не бива да подминаваме с лека ръка въпроса, който леко бе подхванат тук, за комерсиализацията на този процес. Знаем, а и сега сме свидетели, че по света, ако щете и тук, че органите – това са много пари. Няма какво да се лъжем. Те могат да застанат на пиедестала и да бъдат равностойни на наркотиците като стойност.
Законът трябва да се приеме, но трябва да се помисли върху този момент – да може да се ограничи комерсиализирането на тази дейност, тоест да се продават избирателно органи. Защото ако аз съм милионер, мога да си поръчам орган, който да ми бъде трансплантиран, но онзи, който не може, може да му се наложи да почака, пък може и да не дочака.
Също трябва да се помисли за момента, когато се решава да се вземе органът – след катастрофа, заболяване, кома и т.н. Защото има и такива елементи – организмът може би ще може да се пребори, да остане жив, но тъй като се е явил добър платец, то организмът, наречен донор, може да не остане жив. (Оживление в залата.) Вие може да се смеете, но е така. Всички наши деца, които изчезват оттук, отиват точно по това предназначение.
Трябва да гласуваме закона, но трябва да се помисли по тези неща, които биха позволили да се извършат престъпления – комерсиализация и търговия с органите. Това е, което искам да ви кажа. Иначе ви приканвам да гласуваме този закон, който е хуманен и отговорен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя предложението за промяна в Закона за трансплантация на тъкани и органи, защото то дава възможност да бъдат спасени повече човешки животи в България. То дава възможност системата за трансплантация на органи в България да заработи. След като приехме кои дейности да бъдат финансирани, смятам, че вече има по-добро бъдеще за трансплантацията на органи в България и по-добро бъдеще за всички хора, които чакат да им бъде направена трансплантация на органи. Не смятам, че с тази промяна в закона ще бъде нарушено правото на избор на всеки български гражданин, защото всеки български гражданин има правото да отиде, да заяви и да подпише декларация, че не е съгласен неговите органи да бъдат взети за трансплантация след неговата смърт. Затова искам да помоля всички колеги, които гласуват против тези предложения за промени в закона – имат време до м. март следващата година да отидат и да заявят своето несъгласие да дарят своите органи, ако не дай си Боже с тях се случи нещо.
Ще направя кратък коментар с цялото ми уважение към Националния център за изучаване на общественото мнение. Когато на български гражданин или на който и да е човек бъде зададен въпросът: “Съгласен ли сте Вашите органи, тъкани и клетки да бъдат взети след смъртта Ви?”, извинявайте, но аз очаквах много по-висок резултат от посочените тук проценти на хората, които са изявили несъгласие. Забележете, на българските граждани, след като починат, а и на всеки човек след неговата смърт не могат да му бъдат взети органи за трансплантация. Това се прави при специални условия, в състояние на мозъчна смърт, което се доказва с няколко медицински изследвания, съгласие на близките, но никога не се прави след смъртта на човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Шарков?
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, ще направя реплика във връзка с коментарите по отношение на социологическото проучване.
Първо, да направя уточнение по въпроса на господин Кунчев. Аз съм възложил това проучване. Знаете, че всеки народен представител може да възлага проучване по такива въпроси на Националния център за изследване на общественото мнение, който работи към парламента. Мисля, че това проучване трябваше да го възложим още преди да започне този дебат, защото е важно.
По въпроса колко процента изразяват несъгласие да бъдат ползвани органи след смъртта им, ако един човек не е съгласен да бъдат ползвани органи след смъртта му, то много по-голям процент хора биха били несъгласни да бъдат ползвани техни органи, тъкани и клетки, ако са в състояние на клинична смърт, защото знаете, че там има рискове, дори и в по-напреднали държави, където са се случвали неприятни ситуации, когато е констатирано, че човекът е в клинична смърт, близките му не дават съгласие, а след това се оказва, че този човек оживява. Така че ако този процент при това обстоятелство примерно е над 60%, то при условие, че се задава въпросът “Ако сте в клинична смърт?”, сигурно ще бъде с няколко процента повече.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Органи в състояние на клинична смърт не се вземат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика? Няма.
Господин Шарков, заповядайте за Вашата дуплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря на господин Сотиров за отправената реплика. Малка в кавички е разликата между клинична и мозъчна смърт, и то кавички – по-големи от самата дума.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Един живот!
ВАНЬО ШАРКОВ: Това е един живот, както казва тук доц. Китов, който много по-добре от мен познава границата между живота и смъртта. Така че не стоят точно така нещата.
По отношение на това как след мозъчна смърт хора оживяват, може да се обърнете към някоя агенция за чудесата, а не към медицината! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Разбирам огромното вълнение на народните представители тук за гласуването на изключително важната поправка, която тук е записана под § 13.
Аз не съм медицинско лице и няма да споря със специалистите тук за каква смърт става въпрос. Въпросът е по-скоро философски. Той е и граждански.
Разбирам мнението на медицинските кадри, които присъстват в този парламент, тяхното желание да тласнат нещата напред в България. Много добре го разбирам – трансплантациите в света са ежедневие, достигнали са невероятно развитие, но аз задавам въпроса: готова ли е нашата държава, нашите граждани? Такова ли е морално-етичното ниво в България, здравината на нашите институции, че да позволим да бъдат отнемани органи на хора без тяхното съгласие? Готови ли сме за това?
Може ли някой от вас, уважаеми колеги, да стане и тук да каже, че моралът в България е на такова ниво, че при каквито и да са комисии, той няма да бъде избегнат, няма да бъде дезавоиран, защото доскоро се правеше една съдебна експертиза за един „умъртвен” престъпник, за който разбрахме, че били допуснати „много грешки”. Истина ли е това? Истина е!
Аз поставям и този въпрос. В България децата, които не са обгрижвани, млади хора, които водят почти безпризорно съществуване, стават все повече и повече. Затова се създаде агенция. За съжаление това се получи в България!
Причиняването на умишлена човешка смърт почти не представлява проблем – падането на две сестри или на една сестра от еди коя си скала, изземването на нейните вътрешности не представлява никакъв проблем! Аз не искам да създавам тук horror – трилър, колко е лесно да бъде умъртвен човек с една катастрофа или случайно да се подхлъзне на стълбището и някой да позвъни – „виждате ли, тук има топъл труп и може ли веднага да се вземат тези части” – тези, бих казал, необходими човешки части, за съжаление, за продължаване живота на друг, който чакал на дълго и на широко на опашката. На нас всички ни е известно, че съществува трафик на хора по света специално за части – човешки части! Това обикновено са хора от третия свят, които се прекарват в развитите държави срещу заплащане.
Наскоро даже в българските медии се появи информация, че в една известна българска клиника – известна повече с друг вид дейност, също са водени трансплантации и там също се зададоха някои въпроси: откъде, кой и как стават донори? Откъде идват тези донори? Чрез кои съгласия?
Аз разбирам вълнението на моя колега д-р Китов – сигурно той застава твърдо зад закона, но аз заставам на моята гражданска позиция (реплика от ДПС). Това е моята позиция, имам право на такава позиция: кой ще защити беззащитните деца, които са из детските домове, които сега излизат; наредените по пътищата така наречени жрици на любовта, които много лесно могат да изчезнат – вдигат ги с един автомобил и ги намират някъде умъртвени? Защото това не се случва ли? Да не би тези неща да не стават в България?
Може би тук ни се цитират държави като Швеция, Германия, Щатите и т.н., където контролът и моралът са на съвсем друго ниво! Аз разбирам, че много хора в България чакат за трансплантация. Аз обаче не съм убеден, че моралът в България е на такова ниво, че разрешението за отнемането на тези органи от човешкото тяло без изричното им съгласие ще бъде проведено по нормалния ред! Аз не съм съгласен!
Аз знам, че медицинските работници ще скочат, ще защитават своята теза, но аз не съм убеден! Аз виждам ежедневието на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Първа реплика -  д-р Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кирчев! Мисля и от господин Йордан Цонев, и от господин Адемов беше казано, че от 1995 до 2004 г. този закон действаше по този начин. Какво се случи от тези неща, от които се опасявате?
Второ, господин Кирчев, хайде веднъж питайте специалистите! Ако питахме специалистите за много неща, България нямаше да е на това дередже!
Не на последно място, разберете го, Ваньо Шарков ви каза – от умъртвени хора не се взимат органи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – заповядайте, д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кирчев! Аз Ви слушах внимателно – Вие засегнахте някои по-високи, по-обществени и социални проблеми в страната. Но аз искам да върна дебата точно към конкретния законопроект, а именно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Господин Кирчев, в предишните параграфи на законопроекта ясно и точно беше вменено кой отговаря, как отговаря, какви ще бъдат основните връзки в държавата по отношение на вертикалната и хоризонтална връзка при трансплантацията на тези органи. Но аз искам да ви помоля и за нещо друго. Ние започваме малко по-свободно да говорим – сякаш взимаме органи да трансплантираме на реципиента – това не е така! Това далеч не е така!
Тук се касае за изключително високоинтелектуална наука - трябва да има тъканна, ензимна, клетъчна и друга съвместимост между съответните органи. Това не може да бъде пазар – просто ето така, взимаш и присаждаш!? Моля да бъде извинен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа репликиращи! Напълно уважавам вашите познания! Приемам ги! Приемам и вашия упрек, че не съм специалист. Приемам го!
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Да питаш, казах, а не че не си специалист!
ХРИСТО КИРЧЕВ: Има нещо друго. Вие, господин Кумчев, споменахте „Законът е такъв! Така е в закона! Иначе е направен законът!”. Всеки ден това Народно събрание произвежда закони, които институциите, които трябва да ги изпълняват, даже не ги четат! И спирам дотук.
Всеки ден ние се спираме на въпиещо беззаконие, което се извършва с българските закони! Защото вие всеки ден пострадвате по някакъв начин. Аз пак цитирах тази така наречена съдебна експертиза, за която имаше питане, доколкото си спомням от уважавания от мен проф. Камбуров – как така по един начин същата тази много голяма експертна комисия от големи експерти – не такива, като Христо Кирчев случайно попаднал да се изказва, а големи експерти доказаха, че този случайно се подхлъзнал и паднал и са го убили, а то се оказа, че по друг начин е станало! Виждате ли в България как се лъже! Затова ви моля, разберете ме!
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Това, какво общо има?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Няма нищо общо.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Ама как да няма, като е така?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Следващото изказване е на господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Без съмнение § 12 е ключов параграф в изменителния закон, защото променя основополагащият се принцип – от принципът на информирано съгласие се преминава към принципа на информирано несъгласие.
Както при първото четене на законопроекта, така и сега аз изразявам категоричното си несъгласие с тази промяна.
Знам рискът, знам, че ще бъда упрекнат за това, че нямам необходимото медицинско образование. Такова обвинение беше отправено към някои от преждеговорившите, но съм убеден, че специално за този закон не медицинското образование е основополагащо, защото това е закон, който засяга преди всичко биоетиката, а в основата на биоетиката е защитата и съхранението на човешкото достойнство. И ако човешкото достойнство, от една страна, е вродено поради свещената същност на човешкия живот, от друга страна, това достойнство е реално, което се демонстрира, първо, с уважение и защита на човешката личност, но в не по-малка степен – уважение и защита на човешкото тяло, което е носител на човешкия дух. И именно поради уважението и защитата на човешкото тяло съществуват определени граници, определени ограничения на медицинската интервенция върху човешкото тяло. Част от тези ограничения, уви, спъват развитието на медицината, защото медицината в начина, по който би желала, не може да проникне в човешкото тяло навсякъде и в съответната дълбочина. Но много по-важни са и другите, моралните ограничения на медицинската интервенция, защото експлантацията на органи, тъкани и клетки от човешкото тяло има преди всичко морално измерение. Това, че на един човек, който е в клинична смърт, му бъдат експлантирани някои органи или тъкани, не го превръща в донор.
Кажете ми как той се превръща в донор само поради причината, че не е декларирал изрично своето несъгласие за това? В донорството няма донорство по презумпция. Донорството може да бъде само един вид акт и той е доброволна и изрично заявена воля за донорство. Именно това за мен е основата, поради която аз не мога да подкрепя § 12.
Не отричам всичко това, което беше казано, свързано с финансирането, условията и т.н., съпоставката как е в други страни в Европа и по света. Но за мен това, което ви казвам, е много по-важно. Това е всъщност философското разбиране за човека и за тялото като носител на човешкия дух. Оттук именно произтича и моето категорично несъгласие с това да се отнемат органи, тъкани и клетки от човека без неговото изрично съгласие.
Казвате, че от загинал човек при настъпила смърт не се отнемат. Извинете, но аз мисля, че на всеки от тук присъстващите бяха раздадени материали на една твърде популярна организация не само в Китай, но и по света – „Фалун Гонг”, на насилственото отнемане на органи от членовете на тази организация.
Казах ви и преди, че в Съвета на Европа се обсъжда резолюция, която осъжда практиката в Китай след екзекуция наистина телата на екзекутираните да се превръщат, както каза Любен Дилов-син, в резервоар за човешки органи, за да бъдат присадени на други живи хора. Това влиза в противоречие с елементарните разбирания за интегритета на човека и духа и неговото тяло.
Последно, с което ще завърша. Особено съм раздразнен от това, че най-често тази теза, която застъпваме аз, д-р Михайлов и други мои колеги, се свързва по един твърде примитивен начин с нежелание за развитие на трансплантациите в България, с нежелание за развитие на донорството. Напротив, аз самият бих участвал в кампания хората да бъдат доброволни донори. Но отново казвам: да заявят своята ясна позиция, че искат да бъдат донори, а не по този начин, по който предвижда законът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Иванов, аз не знам кога говорите откровено. Но, както е казано, думите се забравят, писаното остава. Вижте предложенията си. Вие определено предлагате да има несъгласие. Кога говорите истината?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за втора реплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Господин Иванов, ключът, така да се каже, на моята реплика, е свързан с един Ваш израз: „Бих участвал в кампания”. Защо не участвахте, господин Иванов, в такава кампания? Имахте достатъчно време. Ако Вие бихте участвали – чудесно, но ако бяхте участвали, тогава думите Ви щяха да имат по-голяма тежест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за трета реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Китов! Поначало общият законопроект беше направен по един, позволете да кажа, некачествен начин, защото по част от текстовете имаше под формите на „а” и „б” предложения, които идваха от двата законопроекта, вместо комисията да предложи на пленарната зала като общ законопроект действително общ законопроект. Той беше с някакви разклонения.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Научете правилника.
ИВАН ИВАНОВ: Не ме прекъсвайте, ако обичате! По този повод аз даже разговарях и със секретарката на комисията.
Предложението, което съм направил, е по § 13 при положение, че не се приеме предложението ми за отхвърлянето на § 12. Така че по никакъв начин аз нямам противоречие в тезите, които застъпвам.
Що се касае до репликата на господин Руденко Йорданов. Господин Йорданов, както аз не мога към Вас да отправя критика, че Вие не участвате в кампания за развитие на информационното общество в България, в каквито кампании аз участвам и ги инициирам, по същия начин аз искам да Ви кажа: не съм в състояние аз да бъда инициаторът на такава кампания. Но Ви питам Вас: Вие защо не инициирахте такава кампания и редом с лицата с медицинско образование не поканихте и такива като мен да бъдем заедно сред хората? Но инициативата трябва да дойде от Вас, от хората, които повече или по-малко сте много по-дълбоко свързани с тази материя, отколкото един преподавател в областта на електрониката и електротехниката. Така че потърсете първо вината в себе си преди да я търсите в другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги народни представители, следя тази дискусия като гражданин и внимателно претеглям всички „за” и „против” от доста време, откакто тя се води. През мен преминават колебанията и съмненията вероятно на много, на хиляди хора. Нормално е да се съмняваме в тази ситуация.
Аз искам да кажа, че във всички случаи не надделяват аргументите да променим закона във вида, в който се предлага да бъде направен.
Старото решение е решение консервативно. То е по-сигурното решение. Там сме по-сигурни, че не бъркаме. Новото решение е рисково. Новото решение ни хвърля в една неизвестност.
Кои са аргументите? Разсъждавайки върху аргументите, стигам до основния аргумент – другия човешки живот. Човешкият живот на другите хора ще бъде удължен, ще бъде направен по-комфортен. Животът, както казва тук един колега, като висша ценност. Животът не е най-висшата ценност. Не е най-висшата ценност. Ние идваме на тази земя не за да си живеем живота, а заради някакви други, много важни неща.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Че кои са те?
ИВАН КОСТОВ: На Вас въобще няма да мога да ги обясня, дори много дълго време да употребя за тази цел. Ако не ме разбирате от начина, по който говоря, никога няма да разберете, каквото и усилие да направя. Нормално е една част от хората да не ме разбират. Аз говоря за хората, които ще разберат. Животът не е, за да се живее, не е най-висшата ценност. Лесно се оборва това, че животът не е най-висшата ценност. Той може да е най-висшата ценност на един етап, може да е бил в някакви векове, може да се издига, но във всички случаи за човешката цивилизация това не е най, най. Има неща, които са по-важни – това е нашата духовна цялостност. Това са нашите ценности, това е етиката, която ни държи изправени, това е нещото, което оставяме на децата си.
Питам се: когато посягаме по този начин и предаваме един дар от Бога, какъвто безспорно е човешкото тяло и човешкият живот, когато автоматически го превръщаме в източник за живот на други хора по волята на Народното събрание, не по волята на Всевишния, ние какво правим всъщност? Какво правим – прекрачваме една нова граница на човешкото, прекрачваме и отиваме в един друг свят.
Не сте прав, господин Китов. Много внимателно обмислях Вашите аргументи. Истината е много проста – Вие отваряте фабрика за илюзии отново тук, създавате мит за хората, че България, в която няма развита в такава степен медицина, в която няма технологиите, която няма парите дори да поддържа живота на вече осъществените трансплантации, а министърът в момента отнема и тези пари, Вие се опитвате да създадете една нова илюзия на хората, че ще струпате донори за даряване и по този начин ще има една опция да се удължи висшата ценност, както е в представите на част от хората, човешкият живот. Няма да стане това. Много добре го знаете. Ако сте истински доктор, а Вие сте такъв, Вие си давате сметка за това, което говоря. По този начин, като направите опашка от автоматични източници на органи, няма да решите въпроса. Защото проблемът е другаде, защото след една трансплантация 7, 8 до 10 хил. лв. са лекарствата, за да минат първите етапи след трансплантирането – огромни пари, много висока медицина. Доктор Михайлов и той малко спекулира. В страните с най-високоразвитата медицина има най-много трансплантации и е нормално да е така. България няма да навакса това с вашия закон. Повече от очевидно е, че няма да го навакса.
Искам и на още нещо да ви обърна внимание. Винаги, когато посягате на смисъла на една дума, трябва да се стряскате много сериозно. Не можете да наричате донор този, който има органи. Донор е дарител. Когато започнете да изкривявате думите, трябва да знаете, че правите нещо много страшно срещу смисъла на всичко, което е човешкото общество. Не посягайте по този начин на думите. Това трябва да е сигналът, това трябва да е знакът. Ние изкривяваме с вас представата за донор, смисъла за донор и го пришиваме, дописваме го с този закон по един безкрайно несръчен начин. Така ли ще направим хората донори? Така ли ще ги направите дарители? Като при социализма – одържавявайки телата им практически и превръщайки ги автоматично в доставчици за органи?
Ако това е начин, аз съм категорично против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика думата има д-р Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Костов! Когато става въпрос за донорство, става въпрос, че при сега предлаганите текстове, дори да няма писмено изразено несъгласие, волята е на близките. Те вече дават съгласието си, което прави трупа донор. Това – първо.
Второ, абсолютно сте прав, че няма достатъчно средства, но не сте прав, че няма достатъчно технологии и специалисти.
Не на последно място, Вие най-добре знаете, че бъдещето утре на България е да бъде вързана с Европейската тъканна банка на органи. И само тогава чрез практиката на Европа, която Вие много добре познавате, нещата ще бъдат принудени да се развиват. Ние ставаме част от европейското семейство.
Не на последно място искам да Ви кажа, че някак си услужливо забравяте, че от 1995 до 2004 г. действаше това и нищо страшно не се случи. Какъв беше мотивът да бъде променено? Какви са резултатите от тези две години, в които беше променено? Аз преди малко ви казах – само 400 души изразили съгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика думата има д-р Кумчев.
ТОДОР Кумчев (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Костов! Слушах внимателно Вашето експозе и особено впечатление ми направи развитието за ценностната система, за смисъла на живота.
Господин Костов, вчера във Велико Търново имаше възпоменателен митинг за един лекар на 27 години, който с риск за живота си, спасявайки хората от един изгорял автобус, загина след това. Този митинг даде възможност да се види ценностната система на хората как със собствения си живот се стремят да спасят другия. Искам да Ви кажа, че има много примери, съжалявам, че темата не е такава и не е времето, разбира се, да говоря за това колко лекари са загинали по време на изпълнение на служебния си дълг.
Говорихте за ценностната система. Именно това е ценното – да прецениш кога, как и по какъв начин да спасиш човешкия живот. Но тук някои от моите колеги обърнаха трансплантацията в търговия, извинете. Те я обърнаха така – просто вземам един килограм, давам един килограм. Не, трансплантацията е изключително висока наука и тя изисква отговорност от тези, които даряват, които дават съгласието си, и хората, които правят трансплантациите.
Така че ние, господин Костов, с този законопроект, надявам се с ваша помощ и с вашите гласове, ще дадем възможност на хората, които искат да живеят, да продължат своя живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика думата има господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа! Бидейки избрани за народни представители, българските граждани ни дават някои права – да решаваме вместо тях. Следвайки аргументите, които господин Костов даде, смятам, че той можеше да завърши и по-нататък от това, което каза. Можеше да попита българските граждани дали ли са ни право да ги превърнем в донори без тяхно съгласие, избирайки ни за народни представители? Това право дадено ли ни е на нас да решим вместо тях? За себе си мога да отговоря – това право българските граждани на мен не са го дали. Затова аз ще гласувам за отпадането на параграфи 12 и 13.
Още един ключов момент. Ако българското общество приеме, че в дадена област не е развито, това може да бъде постоянен аргумент да прескачаме обществото и да решаваме вместо него. Ако не е развито, уважаеми дами и господа, развийте го. Представете пред това общество аргументи и хората ще ги приемат. Хората имат необходимия морал да приемат тези предложения. Но вие не искате обществото да решава. Искате парламентът да решава вместо обществото. Това като подход просто не е правилно. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Костов, заповядайте за Вашата дуплика.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин Китов, Вашите аргументи продължават да са много слаби и неубедителни. И преди 2004 г., и след 2004 г. – все толкова трансплантации.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е вярно, повече бяха преди!
ИВАН КОСТОВ: Точно така е! Точно така е!
Защото годините са повече. Вие само потвърждавате моя основен аргумент. Не създавайте илюзии у хората със законотворчество. Не им създавайте представата, че можем да им решим въпроса при положение, че проблемът е на друго място. Не участвайте в това – специално към Вас се обръщам.
Господин Кумчев, чудесно нещо казахте в момента от трибуната, което потвърждава, че човешкият живот не е висша ценност, ако говорим за моя живот, който жертвам заради живота на другите. Ето, виждате ли?
Този доктор, който е пожертвал своя живот, е казал: моят живот не е висша ценност, защото ето тези животи на тези хора са по-важни и чувството ми на дълг е по-висше и по-важно от това и заради това го правя. Виждате ли как е разсъждавал? Ако не беше направил така разсъждението, ако беше казал: човешкият ми живот е висша ценност, нямаше въобще да предприеме нищо.
Така че това е великолепна илюстрация на това, което говоря. Чувството за дълг, разбира се, е много по-висше. И много други неща са по-важни отколкото това, което на нас сега ни се струва – че e животът, който трябва да изживеем.
Що се отнася до аргумента от последната реплика – така е, хората не са ни дали право да правим това нещо, затова трябва да го решим по най-предпазливия и внимателен начин, а той е сега намиращото се решение в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за изказване господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, много е тежък този дебат и основателно е тежък. Неслучайно този проблем няколко пъти вече влиза в Народното събрание и ние самите отложихме гледането на закона и изобщо усещането, че действително сме изправени пред един проблем, който е извън законодателството, извън регламентацията, проблем, който опира до морал и до нравственост, до религия и до много други неща, очевидно е овлядал съзнанието на всички ни и това ми се струва, че е напълно нормално.
Аз също много се затруднявам да направя това изказване. Много мислих преди да заема позиция, защото напълно споделям аргументите и на двете спорещи страни, тъй като аз също съм ги прехвърлял многократно в главата си. Напълно споделям казаното от д-р Михайлов, че решаването на този въпрос не бива да бъде гледано от гледна точка на рецепиента и се опитвам да разсъждавам – доколко успешно, ще видим, не от тази гледна точка, а от други гледни точки, по които всички изказали се така или иначе разсъждаваха.
Съгласен съм, че човешкият живот не е най-висшата ценност, иначе не бихме го слагали пред олтара на свободата, честта, достойнството. За нас, християните, вечният живот и спасението на душата е по-висша ценност от човешкия живот тук, в неговото земно измерение.
Така че не е нужно, всеки може да запази за себе си тези разсъждения и мисли. Да не влизаме в теологичен или нравствен спор.
В религиите също този въпрос не е окончателно решен. Скоро бях на една Парламентарна асамблея на православието, където има комисии, които работят по тези проблеми. Между другото колежката Шаклиян от НДСВ е член на Комисията по биоетика, която се занимава и с тази проблематика. Има движения, разговори по тази тема, въпреки че към този момент надделява онова становище, което се нарича догматично. Аз също мисля, че по този въпрос няма смисъл да говорим от трибуната.
Тъй като преждеговорившият сложи темата кое е позволено на човека и какво правим ние тук – решаваме неща, които Бог е дал, ние да ги даваме или не, бих могъл само с една реплика не да оборя, а да разширя темата. Нашият Бог Иисус Христос казва, че нищо не може да се случи без неговото знание и съгласие, дори косъм, казва той, не може да бъде преместен от главата ти без моето съгласие. Ако това е така, ако ние сме истински християни – в залата има и мюсюлмани, и от други религии, но аз като християнин говоря за християнството, ако това е така – ние като християни нямаме право да се съмняваме в това и не се съмняваме, мислите ли, че без негово съгласие е станало някое научно откритие, което сме направили? Мислите ли, че без негово съгласие са открити трансплантациите? Ако разсъждаваме в тази посока, разрешено ли ни е или не ни е разрешено? Това обаче е друг спор, той е по-скоро теологичен, по-скоро в съвсем други плоскости. Но тъй като темата беше отворена, бях изкушен да кажа и тази гледна точка.
Въпросът очевидно се свежда до това: никой не иска да решава вместо другите, това е очевидно. Никой не би поел тази огромна отговорност пред хората.
Дали хората са ни дали правото да решаваме такива въпроси или не, можем също да спорим. Те са ни казали да решаваме по съвест. Този въпрос се решава със съвестта, колеги - всеки насаме със съвестта си. Хората са ни дали това право – да решаваме по съвест тук, в тази зала. От тази гледна точка ще реша моето гласуване в унисон с моята съвест, вие с вашата.
Но въпросът се свежда наистина до това: дали никой не отнема правото на хората да кажат съгласни ли са с оглед на своите убеждения, с оглед на своите виждания, с оглед на своята религия, дали искат да бъдат ползвани органите им – съгласен съм да не използваме думата донор, или не? Или това да стане по един друг начин, който предвиждаме – тоест, да кажеш изрично, че не искаш или изрично, че искаш. До това се свежда въпросът. Видяхме, че в половината от страните, за които говорим, и където религията е фундамент на обществото, е решен да бъде както сега предлагат колегите. В другата половина от страните, където също има достатъчно много развито общество, е решен по другия начин.
Така че ние вървим по техния път. Кой от двата избора ще направим, зависи от нашата съвест, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика – господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Цонев, има нещо, с което съм абсолютно съгласен с Вас и това е, че трябва да решим този въпрос по съвест. Всеки един народен представител трябва да застане и да гласува с тази своя съвест.
Искам обаче да Ви върна на земята – в момента имаме много неща, които са проблематични и които не са проблематични в тези страни, за които Вие говорите – едната половина, която прилага закона такъв, какъвто искат някои народни представители да го приемем и какъвто го предлагат. Ние нямаме адекватна защита на личните данни, например. Съвсем неотдавна приехме закон, с който личните данни на всички търговци станаха публични. Нямаме адекватна традиция в мълчаливото съгласие. Всички закони, които приемаме, са с мълчалив отказ. Ако сложа една саксия на улицата, ако общината не каже “да”, тя мълчаливо ми е отказала.
Единственото нещо, за което приемаме философски, че ще има мълчаливо съгласие, е, че ще си дадем органите. Това аз не мога да приема. При липсата на традиция в каквато и да е част на законодателството да има мълчаливо съгласие, точно тук в този толкова проблематичен момент отиваме на мълчаливо съгласие.
От тази гледна точка мисля, че е по-добре да запазим по-консервативния възглед на този момент. Аз лично ще подкрепя него. Може би някога в бъдеще ще помислим отново. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата за дуплика, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Нямам дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата за процедурен въпрос, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, с оглед на развилите се дебати предлагам да бъде удължено времето за работа на Народното събрание до завършването на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Постъпило е процедурно предложение за удължаване на времето до изчерпване на точката от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 93, против 23, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Аз разбрах философските тези на господин Костов, но бих искал да напомня, че ние не се намираме във Философската школа на Сократ, нито пък, господин Цонев, се намираме в Духовната академия. Ние сме български народни представители в Народното събрание и дължим на нашите избиратели известна доза практицизъм. Освен това ние сме се клели и в Конституцията на Република България, която много ясно определя коя е върховната ценност. И определя именно човешкия живот като върховна ценност. Така че теологични и философски спорове не намирам да имат място тук.
Все пак не могат да се пренебрегнат и някои основни характеристики на човешкото мислене, които са се развили в обществото. Например, твърде често се случва, когато един човек се изгуби в планината, тогава тръгват няколко десетки доброволци да го търсят. Много често се случва двама, трима или повече от тези доброволци да загинат, търсейки този един човек. Тоест, да бъдат заменени два, три или повече човешки живота без гаранция, че този, който се цели да бъде спасен, действително ще бъде спасен. Пак повтарям тази много важна дума – тръгват доброволци, доброволно със своята воля, да го търсят, никой не ги задължава. И аз ще се съглася с господин Костов, че донор означава дарител. И на никой български гражданин не може да му бъде вменено да бъде дарител. Никой не може да бъде задължен да дари нещо. Това е израз на доброволната воля на човека.
Още повече, че когато говорим за дарение, според мен то трябва да има една много по-практическа насоченост. Не трябва да се робува на твърде гнили за мен морални норми, твърде общо хуманистични – аз дарявам органите си, ако нещо се случи с мен, за благото на човечеството. Според мен, дори и когато се даряват органите, трябва да има право човекът, донорът, дарителят, този, който определя волята си, това е една много силна последна воля, да има право да определи на кого да бъдат дарени тези органи, както е и когато се дарява кръв. Когато човек дарява кръв, той може да избере да я дари безвъзмездно и да я предостави на докторите, които се очаква да имат висок морал и полагат Хипократовата клетва, да изберат на кого да дарят кръвта. Но той може също така да избере човека.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Как ще го избере?
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Ами, може. По този въпрос, който ми задавате, веднага разбрах, че никога не сте дарявали кръв. Може да бъде избрано на кого да бъде дарена кръвта.
Затова аз лично ще гласувам против параграфи 12 и 13. Даряването на органи трябва да бъде доброволна дейност на самия дарител. Той не може да бъде задължен да прави дарение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за първа реплика д-р Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин Стоянов, Вие гласувайте както желаете, но мисля, че в 8 или 9 клас по биология се учи, че, за да има приемник, трябва да има известно съвпадение на кръв и органи. Ама, не говорете глупости, моля Ви се! Как да посочите човека, без да знаете дали има съвместимост? Това с човешките органи, тъкани и клетки не може да стане. Осми клас по биология! (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за втора реплика.
ЯСЕН ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, днес чухме най-различни интерпретации на законопроекта, който е определен в своето заглавие. Тук интерпретации има и по отношение на донорството, макар че думата няма идентично съвпадение в общоприетия вариант, който звучи в обществото, и чисто медицинския специфичен смисъл. Донорството не е точно дарителство в медицинския смисъл на думата. И реципиентът е съвсем друг от този, които очакваме като бенефициент сега по проблемите с парите.
Тези интерпретации, които чух, като един лекар клиницист направо ме хвърлят в изключителен амок. Какви са тези неща? Аз ще завещая, моля ви, на госпожа Анелия Мингова моя орган. (Оживление.)
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: В какъв смисъл?
ЯСЕН ЯНЕВ: Във всеки смисъл на думата, обаче се съмнявам, че Вие ще искате другия ми орган. (Оживление.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Янев.
За трета реплика има думата господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз, макар че ще гласувам обратно на това, което ще направи колегата от „Атака”, искам само да кажа, че от вулгаризирането на разговора той не печели. Изборът, който трябва да направи всеки за себе си, е изключително тежък. Затова ОДС ще гласува по съвест, а не с някакво партийно решение. Надявам се, че и при вас е така.
Митко каза нещо съвсем различно. Не предполагам, че той не знае за съвпадение на резус фактор и за кръвни групи. Той каза, че все пак човек има право на воля. И ние сме тук, за да зачитаме неговата воля, най-малкото защото по силата на волята на тези хора сме тук, а не по силата на тяхното информирано несъгласие. Нали така? Щеше да бъде прекрасно да ни избират поради информирано несъгласие на избирателите.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: А тези, които не са гласували?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Но не е така. Избират ни тези, които гласуват волево.
Ние правим две грешки. Нямам време да се разпростирам, може би ще направя изказване с риск да ви опъна нервите, но сблъскваме непрекъснато дух и тяло. И това е грешка, която не е от днес, а от последните хилядолетия, забравяйки все пак, че тялото е вместилището на божията промисъл. Дори и най-религиозните ще го кажат. Тоест, ние трябва да се грижим за него. Това е едното. И второ, непрекъснато твърдим, че информираното несъгласие не е воля. То е воля. И затова много по-важно е в този законопроект, който правим, да помислим как да информираме наистина хората. Да сме сигурни, че е стигнало до всеки човек, който има здравноосигурителна книжка, информацията за неговия избор. Да го вкараме в избор. Нарочно да го вкараме в избор. Защото демокрацията е постоянен избор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Стоянов, за Вашата дуплика.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Много просто, господин Китов – ако няма съвпадение генетично, при което е възможно да се извърши трансплантация, няма да има трансплантация. Това е факт от субективната действителност, който препречва възможността да се извърши юридическият факт на волята на даряването. Но тук господин Дилов веднага ме подсети за нещо много важно. Примерно, аз се осигурявам, имам личен лекар, но поради някакви странни причини от Министерството на здравеопазването аз нямам здравна книжка. Къде ще бъде записана моята воля, примерно, че аз не искам да даря органите си? Ами ако стане грешка? Нямам книжка в себе си, случва се нещо и изведнъж – вземат ми органите, когато аз изрично съм заявил, че не искам да ми бъдат вземани!
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще има специална декларация, в която ще го пише.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Като не може да се види, спешна работа...
Но това е: ако няма съвпадение – няма дарение. Това е съвсем нормално. Благодаря.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Несериозно е да се изказва човек, без да е прочел текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смятам, че този дебат е полезен и макар че вече изпълваме работния ден, аз се изкушавам да кажа още няколко думи. Правих вече изказване и заех позицията, че съм привърженик на промените, които се предлагат, затова няма да ги мотивирам.
Двете позиции, които сега се отстояват, които се отстояват и в развитите страни, са крайни и те могат да бъдат примирени в една концепция, в която да има златно сечение. Това беше предложението, което направихме с моите колеги Ваньо Шарков и Иван Сотиров и се обединихме с господин Сотиров, макар че бяхме привърженици на двете крайни виждания.
Съвсем синтезирано, какво казват те? Едната крайна позиция на досегашното състояние, при която ние сме в един нравствен резил на българската нация, при който демонстрираме на света, че само 400 българи са готови да направят жертва в името на другите. Това не е защото е истина, а защото процедурата е такава.
Когато съм готов да бъда донор, не съм отишъл да изразя своето съгласие, което значи, че ние сме безхаберни, леко немарливи  – това е едната крайна позиция, която вече десет години в България не работи и която казва следното нещо: тези, които са привърженици на досегашната система, казват така – в България няма да има трансплантации, България ще остане извън света на трансплантациите, ние няма да можем да се възползваме в името на живота и на здравето от новите модерни технологии, които българската медицина владее. И то защо? Защото не вярваме в морала на българските лекари – това вече го заявих, е обидно.
Има, разбира се, друга крайност и в това, което колегите сега искат да направят по философията на Макиавели, че целта оправдава средствата. Веднага, автоматично да вкараме новата система, при която хората разбрали – не разбрали, стават потенциални донори.
Затова ние казваме, че може да се направи следното нещо, и господин Дилов го каза в репликата си. Като народни представители сме длъжни да изправим всички български граждани в рамките на шест месеца – до една година в системата на задължителните медицински прегледи при компетентния и доверен техен семеен лекар – той да ги информира за новите обстоятелства на закона и те да направят своя избор. Дали ще бъде точно системата информирано съгласие или несъгласие – вече няма да има почти никакво значение. Важното е, че ние трябва да направим задължителен плебисцит на всички български граждани, един референдум, задължително всеки да бъде информиран и в неговата здравна книжка, и в националната система да бъде записано – аз съм за това предложение – да каже: не съм съгласен. Дори да приемем другото – да каже: аз съм съгласен, но ние примиряваме двата подхода. Това, което не можем да си представим сега, е да оставим системата в досегашния вид, защото това е безотговорно, това значи хилядите българи, както каза и господин Цонев, да не се възползват от медицината и технологията. Не приемам и другата крайност, която колегите искат много бързо да въведем – да оставим хората, без да имат избор.
Затова още един път искам да кажа: ако ние изберем технология, при която в разумен срок – според мен една година е достатъчна – всеки български гражданин задължително бъде изправен пред този избор и се запише той дали е съгласен, за мен това примирява двете позиции и ние можем чрез технологията на законодателството да дадем едно модерно решение, което да бъде отговорно и да примири двете крайни позиции, които имат категорични доводи в едната и в другата посока. Модерният свят показва това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Колчаков?
Реплика на господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Наистина дебатът е изключително интересен, сложен и сериозен, защото е въпрос на личностни качества, на семейни ценности, на религиозна обреченост и т.н.
Аз обаче поисках думата, за да кажа следното. Ако погледнете § 14, ще се убедите, че това, за което говорим повече от три часа, не е така, както някои си го мислят, а именно че за да се извърши трансплантация след станала злополука, се иска още съгласие – погледнете § 14 - на родител, на брат, на сестра или на дете. Така че нещата не са чак толкова безотговорни – най-малко това е така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика на господин Колчаков? Няма реплика на господин Колчаков.
Имате право на дуплика, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми колеги, аз съм удовлетворен, защото ние виждаме, че можем да примирим нашите позиции. Това, което каза доц. Кумчев, аз го уважавам, ние с него сме специалисти по анестезиология, точно в реанимацията най-често се вземат органите и се констатира биологична смърт и мозъчна чрез нея, ние трябва много отговорно да направим технологията. Уверявам ви още един път, че българските лекари имаме достатъчно морал да направим система, която да е модерна.
Бих приканил колегите от мнозинството - аз виждам, че има мнозинство за предложението, което се прави - действително много отговорно да направим, включително може чрез подзаконови нормативни стъпки, така, че абсолютно да гарантираме информираното съгласие и несъгласие на гражданите на България и да знаем, че винаги това, което колегите, опасявайки се, че може да има злоупотреби и мафия в бели престилки, е възможно да стане. Затова ние трябва да вземем всички мерки да профилактираме такива възможности.
Смятам, че ние сме пред една добра крачка да пуснем технологията в името на живота и да поемем рисковете, които – както и в предишното ми изказване казах, няма да се откажем нито от автомобилите, нито от електричеството, нито от ядрената енергия, макар че те понякога предизвикват и смърт. Но рискът си заслужава технологията да работи в името на живота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За изказване – господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Мисля, че присъстващите с присъщата им отговорност обсъждат този проблем. Той е много сериозен и мисля, че никой не съжалява, че заседанието беше удължено и извън работното време продължаваме да търсим изход. Считам, че изходът е вече намерен и той е на базата на това предложение, което господин Колчаков направи. То всъщност беше направено още при разглеждането на закона на първо четене. Явно не е работено по въпроса между двете четения.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Прието му е предложението!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това предложение мисля, че може да бъде база, на която не да примири двете становища – едното и другото, просто не е въпрос на примирение и на компромис. То просто е разумното решение, то се налага като това решение, което отговаря и на моите виждания. Няма какво да крия – моите виждания са просто християнското виждане по въпроса. Това за мен е най-автентичното ръководно начало, което ще определи моето гласуване. Никой не може да разполага с човека, както може да се разполага с един автомобил на автоморга, на автомобилно гробище – това е само по Божия воля и промисъл. В крайна сметка в рамките на християнското виждане за саможертвата, това, което се предлага като решение – с вписването на желанието на всеки български гражданин в неговата здравна книжка и вкарването на това в един общ регистър и в обща система, което при съвременните информационни средства е абсолютно възможно и осъществимо, е решение на проблема.
Считам, че въпросът ще бъде генерално решен и ние – от „Атака”, ще подкрепим такова развитие и такова решение на проблема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика на господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Шопов! Предложението на колегите Сотиров, Колчаков и Шарков е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Не желаете дуплика навярно, господин Шопов – няма дуплика.
Има ли още изказвания?
Не виждам желаещи да вземат думата. Няма такива. Обявявам дискусията по параграфи 12 и 13 за приключена.
Господин Иванов, заповядайте за процедурен въпрос.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, моята процедура е съвсем коректна - § 12 и § 13, макар че бяха обсъждани заедно, да бъдат гласувани поотделно. Не правя процедура с цел да се отклони гласуването, а да бъдат гласувани поотделно. Там е и разковничето на моето предложение по § 13 – именно подкрепа на по-демократичния принцип измежду двата, които представиха вносителите като общ законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Навярно няма противни мнения. Считам, че не е нужно да подлагам на гласуване това предложение, затова така и ще постъпя. Ще гласуваме поотделно § 12 и § 13.
Уважаеми колеги, предстои да гласуваме § 12 по вносител, който комисията подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 129, против 26, въздържали се 3.
Параграф 12 е приет.
Преминаваме към гласуване на § 13. По него е подкрепено предложението на народния представител Иван Иванов. Текстът на вносителя по т. 3, буква “а” и т. 4, буква “а”, е оттеглен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя в останалата му част и предлага окончателна редакция на § 13. Тя ви е била представена от д-р Китов.
Затова подлагам на гласуване § 13 в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 121, против 13, въздържали се 9.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 14 предложението по буква “а”, т. 2 от текста на вносителя е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя в останалата му част.
Има направено предложение от народния представител Николай Михайлов, а именно:
“В § 14 чл. 21, т. 3 се изменя, както следва:
“3. на негов съпруг или родител, дете, брат или сестра е съобщено за предстоящото вземане на органи, тъкани и клетки и ако е дадено писмено съгласие от тях.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Иван Иванов:
“В § 14, нов текст на чл. 21, ал. 1, т. 3 думите “не са представени писмени разрешения” се заменят с “е представено писмено съгласие”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Иван Сотиров, Иван Колчаков и Ваньо Шарков, което бе оттеглено.
Както казах, комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14:
“§ 14. Член 21 се изменя така:
“Чл. 21. (1) Вземането на органи, тъкани и клетки от починало лице може да се извърши, ако са изпълнени следните условия:
1. в здравноосигурителната книжка на лицето не е вписано несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след неговата смърт, в случаите, в които има издадена такава;
2. името на лицето не е вписано в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация по чл. 39, ал. 1, т. 2;
3. съобщено е за предстоящото вземане на органи, тъкани или клетки и липсват представени писмени възражения в разумно кратък срок от него:
а) съпруг или родител;
б) дете;
в) брат или сестра.
    (2) Редът за установяване и удостоверяване на обстоятелствата по ал. 1 се определя с наредба на министъра на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, това е ключовата фаза на дебата, според мен разбира се. Дотук говорихме по философията на този закон. Показахме разноезичие, което можеше да се очаква и в което, струва ми се, няма нищо лошо.
Сега обаче при слабо внимание ще се натъкнем на възможност да се случи капитална грешка. Ще се опитам да се обоснова и да привлека вашето внимание в този късен час на сиестата. Това, което се предлага от вносителите, е съгласие по предположение и на близките след смъртта на лицето – потенциален донор. Не е вярно, господин Кумчев, че вносителите предлагат съгласие на близките. Те не предлагат съгласие на близките. Те казват: “Липсата на отказ от страна на близките в разумно кратък срок означава съгласие за донорство”. Това не е така, защото баща, майка, сестра или брат могат да липсват. Починалото лице може да няма баща и майка, брат или сестра. В България има около 12 хиляди непълнолетни, настанени в институции. Те са там, защото имат лошата съдба да нямат тези, изредени в законопроекта – баща, майка, брат и сестра, чиято липса на отказ се таксува според вносителя на закона като съгласие те да бъдат експлантирани. Това не може да се приеме. Липсата на отказ не означава съгласие. Близките може да не бъдат намерени. Близките могат да липсват. Едно лице, което е донор по силата на този законопроект, по презумпция на съгласие приживе и по презумпция на липсата на отказ на близки, е наистина деградирал донор до статута на физически обект, от когото ще извличат органи. Това вече не трябва да приемаме. Това означава много голям контингент от социалната периферия от уязвимите групи да бъде донор по изтъкнатите от мен причини без всякаква воля на съгласие – изрично или по предположение, а само по презумпцията, че отказът на тези близки, които могат да отсъстват или да не бъдат намерени, не е даден в разумно кратък срок от шест часа. Това е риск, който Народното събрание не трябва да допуска. Моето предложение е да изберем варианта – ще кажа компромисен, в духа на това, което д-р Колчаков разумно предложи – всеки български гражданин да бъде изправен пред неизбежността да каже да или не, даже и формално неговото “да” да бъде в духа на това, което вносителите искат – да бъде таксувано като липса на изрично несъгласие, това да значи съгласие.
Аз казвам, че ние на всяка цена трябва да приемем клаузата за изрично съгласие на близките. Близките ще трябва да кажат “да” в този разумно кратък срок. Това е клауза в сила в Испания, която има много голямата слава на страна с най-голям брой донори. Те са около 30-31 на милион. Ние ще имаме гаранция, че един голям социален масив – контингент от незащитими хора, които нямат здравноосигурителни книжки, които никога няма да се явят в общината, за да подпишат декларация по силата на своята си социална маргиналност – в случая това не е осъдително да бъде казано – и които могат да нямат близки, и които могат да нямат заинтересовани близки, и които могат да имат близки, които няма да бъдат намерени, да отпаднат от категорията на донори, защото иначе автоматично ги превръщаме в донори – нещо, на което този закон “под сурдинка” разчита.
Това, което д-р Колчаков предложи, е своеобразен стрес за вносителя на този закон. То е много логично, разбираемо е, но уязвява скритата хипотеза за улеснение на донорството при затруднение на отказа. Нека да внимаваме. Моля ви, мислете върху това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Давам думата за реплика на д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Доктор Михайлов, в момента в страната всяка многопрофилна болница за активно лечение има свой вътрешен правилник за дейността, а отделно Министерството на здравеопазването контролира и координира дейността на всяка болница в страната, изключвайки частните, които имат собствени правилници.
Искам категорично да потвърдя, че няма никаква възможност лекар или комисия от лекари да освободи съдебен случай и да вземе решение за трансплантация от този съдебен случай без компетентни органи или техни близки да бъдат уведомени и без да се поиска тяхното съгласие. Ще ви кажа защо – защото във всяка болница (извинете ме, но ще го кажа директно) има специална хладилна камера, където пациентът изчаква решението или на своите близки, или на съда, или на друга комисия. Но в никакъв случай това не става така, както Вие го казвате. Моля за извинение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Доктор Михайлов, с Вашето изказване Вие най-сериозно поставяте въпроса относно допитването до близки и роднини. Това, което казахте, още повече ме хвърля в смут. Измеренията, в които Вие разгледахте проблема – относно съгласието за донорство от близки и роднини, ме накараха да разсъждавам в една друга връзка. Вие не коментирахте, а и никой досега не коментира отношенията между хората, между близки и роднини. Много често те са крайно обтегнати и лоши. В такъв случай, когато отношенията са лоши, роднините ще трябва ли да дават съгласие относно донорството от техен близък и роднина? Съществуват безброй спорове и дела. Отношенията между родители и деца, братя и сестри много често са толкова обтегнати и антагонистични, че най-малкото близките и роднините меродавно могат да се произнесат по този толкова важен въпрос.
На базата на Вашето изказване и на тези мои разсъждения аз считам, че най-малко трябва да се въвежда такъв критерий и да се стига до положението близки и роднини да се произнасят, още повече в такъв кратък период от време. И как да се произнасят? Каква е формата? Ако разсъждаваме, оттук нататък става истинска какофония. Но дали това не трябва да става по нотариален ред? Това е сериозно волеизявление. По телефона ли трябва да се изкаже волеизявлението, пред лекар или медицинска сестра? Пред кого да се направи? И въпросът става още по-сложен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика има думата господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми д-р Михайлов, ще направя не толкова реплика, колкото искам да напомня на всички народни представители какво пише в сегашния текст на закона, тъй като започнахте Вашето изказване с децата, настанени в различни домове. Настоящият текст на закона, който действа в момента и който ще продължи да действа след приемането на тези промени, е: “Чл. 19. (2) Не се допуска вземането на органи, тъкани и клетки от труп на лице под 18-годишна възраст или на поставено под запрещение лице, освен с писменото съгласие на неговите родители, настойник или попечител”. Този текст действа и в момента. Не може да има притеснение в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Михайлов, заповядайте за Вашата дуплика.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Кумчев, ние с Вас сме в някакво недоразумение. Аз се блазня от мисълта, че вината не е в мен.
Доктор Шарков, аз говоря за това, че тези непълнолетни деца, настанени в институциите, нямат близки, които биха дали съгласие. Техният отказ е по причина на това, че такива близки няма. Ето защо те трябва да бъдат освободени от благородната участ да бъдат донори.
Господин Шопов много смело нахлу в абсолютния мисловен хаос, като заподозря правото и компетентността на най-близките хора да се произнасят за съдбата на тялото на техния покойник. Аз отказвам да коментирам такова въображение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За изказване има думата д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам да видим какво се случва в момента. Няма българска болница, която извършва трансплантация, която в момента да не оставя след себе си писмени следи за това, че е информирала близките и че те са дали съгласие. Няма български лекар, който най-малкото да не си върже – казано на разговорен език – панталона, без да има това. Няма български лекар, който да не остави писмени знаци, че е информирал близките и че са помолени в разумно кратък срок, който може да е шест часа, може и да е малко повече, или пък по-кратък, да дадат своето съгласие или несъгласие. Лекарите ще искат писмено това. Бъдете сигурен, господин Михайлов. Може би Вашата специалност е такава, че не сте се сблъсквали с тези неща. В болниците се изисква и за най-малката интервенция, когато пациентът е в кома, да има съгласие на неговите близки, освен когато въпросът е по спешност. Нека не мислим, както някой се изрази тук, че във всяко нещо могат да се случват възможности за криминални романи. Мисля, че едва ли има български лекари, които ако не намерят част от изброените роднини или близки и не са сигурни, че той наистина има такива, ще пристъпят към това. Не мисля, че ще има лекари, които без да изпълнят едно от трите императивни неща и не са сигурни, че има такива близки или роднини, ще пристъпят към трансплантация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За дуплика има думата д-р Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря.
Аз разбирам д-р Китов. Ще кажа само следното. Мартин Димитров говори и каза, че 74% от българите искат съгласие, те трябва да се произнесат със своето "да" за донорство; 54% казват "аз трябва да кажа "да" приживе, никой няма суверенитет върху собствената ми воля, че да се произнася, държавата – най-малко"; 20% казват, алтернативно на тези 54%, "добре, това могат да бъдат моите близки". Сумарно това прави 74%.
Колеги, дайте си сметка, че това задължава. Това, което предлагат вносителите, е презумпция по съгласие, бих казал, каскада от такива презумпции приживе – съгласие по предположение, мълчаливо. Всеки е донор, защото не е отишъл със здравната си книжка с подписи защото не е отишъл в общината, представете си, на ред, на опашка, за да реализира там несъгласие писмено. И освен това неговите близки ще бъдат информирани за предстоящата експлантация, ако не предоставят възражения – тази е думата – което означава, че те трябва и да аргументират – такъв смислов нюанс се прокрадва – отказа си.
Ще трябва на някакъв етап да послушаме тази обществена воля през социологическия резултат, пък и собствения си здрав разум. На някакъв етап някой ще трябва да каже "да". Моето предложение е да кажат "да" поне бащата, майката, братът, сестрата, детето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – госпожа Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Доц. Китов, може би моята реплика ще е повече въпрос и към вносителите, и към тези, които защитават подкрепените от комисията текстове. Разгледана ли е следната хипотеза и какво решение би намерила, ако близките са в чужбина и за този разумно кратък срок, както се оказа, може да е и от три часа, и от Силистра може да не могат да дойдат хората за три часа, за да дадат своето писмено възражение? Как се решава в такъв случай проблемът? Те могат да бъдат категорично несъгласни по много причини, но да не могат да се доберат до съответното място за тези разумно кратки срокове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, точно това казах аз преди малко – че няма трансплантация в България, при която близките така или иначе да не са оставили писмено знак за съгласие. Няма! Защото всеки, който извършва трансплантацията, аз казах, употребих един малко по-гаменски израз, си връзва панталоните, като вземе писмено съгласие. Няма как по телефона да ти кажат, че не са съгласни и ти да кажеш, че не е било така. Няма как! Идете и проверете дали за всяка една трансплантация няма писмено съгласие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи за изказване? Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В § 14 действително ние повторно опираме до основния въпрос – въпроса дали незаявеният отказ може да бъде приет като мълчаливо съгласие. Ако това е административен акт, където се заявява, че в определен срок, най-често едномесечен, седмичен и т.н., съответният орган не е заявил изрично волята си, това се счита за мълчаливо съгласие, то в случая, когато се касае за починало лице – точно починало лице е терминът, който е употребен тук, за разлика от някои колеги, които казаха, че от починало лице не се извършва експлантация на органи, тук е точно този терминът – този въпрос вече има съвсем други измерения. Аз отново пледирам, че не може незаявеният отказ да бъде считан за съгласие.
И д-р Кумчев, и д-р Китов се позоваха, че в момента във всяка една болница, където може да се извърши експлантация на органи и тяхната последваща трансплантация, е създадена отлична организация, че навсякъде има ясно заявена волята на най-близките роднини. Но, прощавайте, правите едно смесване, което, без да го правите умишлено, е спекулативно – вие говорите за действащия закон. Действащият закон изисква изричното съгласие на роднините, а ние говорим за промяната. Ако толкова добре действа в момента тази процедура за починало лице, да я запазим такава каквато е в момента, да я запазим такава каквато вие казвате, че много добре функционира – да се иска изричното съгласие на най-близките роднини. Касае се за родители, брат, сестра и деца. Макар че и тогава – в това отношение господин Шопов е прав – има личностни взаимоотношения, но поне има една гаранция дори и за медицинския екип, че от най-близките хора е взето съгласието да се извърши тази експлантация. Иначе, както каза и госпожа Понева, ако са в чужбина най-близките роднини, някои от тях може и да са покойници, но има от тях и такива, които са в чужбина, как може да се постъпи, когато нормалният срок, в който може да се извърши една такава експлантация, не надвишава 5 до 6 часа? Какво е записано тук? Че ако липсват представени, забележете, писмени възражения... Какви писмени възражения от Сан Франциско могат да бъдат изпратени? По факс ли? По имейл ли? По какъв начин ще се изпращат тези писмени възражения? И ако няма такива писмени възражения, медицинският екип е в правото си да извърши експлантацията на тези органи.
Уважаеми колеги, с абсолютна убеденост в това, което казвам, след като в § 12 гласувахме един текст, който подменя философията, поне трябва да спасим текста на § 14. Това всъщност е в чл. 21, ал. 1, т. 3. Нека постановим, че е необходимо да има изричното съгласие на тези близки и роднини, които са изброени. Това наистина ще гарантира на българските граждани, че няма да има злоупотреба. Защото иначе може да влезем в една друга хипотеза, която беше развита от един от изказалите се – че ако в Америка има най-много трансплантации, то се дължи на прекалено голямото съвършенство на техниката за осъществяване. Когато в България няма такава техника, уви, това е положението, а има прекалено много експлантации, тези органи ще отидат някъде.
Нека да бъдем наясно и да поставим една строга правна рамка. Ако в § 12 ние взехме това решение като философия на закона, нека тук да дадем тези гаранции, които искат 69% от българските граждани.
Аз разбирам, че по-голямата част от депутатите в залата споделят мнението на малцинството, на 30% от българските граждани, но поне тук нека послушаме мнозинството от тези, които са ни изпратили тук, защото ние трябва да защитим и техните виждания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Иванов?
Реплика на д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги! Господин Иванов, на Вашите знания човек наистина може да завиди – от ядрена енергетика до трансплантация, но така или иначе аз искам да потвърдя това, че никой не може да вземе самостоятелно еднолично решение за експлантация на починал, особено при съдебни случаи. Това е от компетенция, включително на Министерството на вътрешните работи, от компетенция на прокуратурата. Потвърждавам своята мисъл, че ако този пациент има роднина в Америка, тогава той няма да бъде предложен за трансплантация без изрични документи за това.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): По действащия закон!
ТОДОР КУМЧЕВ: Повтарям, без изрични документи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Дилов. Заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, този път съм напълно съгласен с Вас! Много внимателно чета текста и затова правя реплика, защото Вие сте един от хората, които са направили предложение, което изглежда уместно.
Безспорно, от това, което пише в този закон, гледан диспозитивно, никъде не става ясно, че няма да бъде правена експлантация без писмено съгласие. Никъде не става ясно! Може би старият закон да действа така. Може би лекарите го разбирате по подусловие и си връзвате панталоните или гащите, или каквото и да е. Въпросът е, че този текст не го пише. Тоест, ако човек иска да бъде законово изряден при възникнала ситуация, при възникнал спор, той просто ще се позове на този закон, който в момента вие искате да приемем.
Аз обаче задавам такъв въпрос на господин Иванов под формата на реплика: философията, до която стигнахме, сякаш е стремеж да вкараме в условие на задължителен избор по тази тема колкото се може повече български граждани, ако не и всички! След като допускаме хипотезата, че не сме успели да вкараме човека, който в момента лежи на масата, и трябва да се направи експлантация или не, тоест трябва да намерим механизъм, с който да вкараме в условие на задължителен избор неговите роднини, за да развием нататък тази логика. Аз затова смятам, че предложението сякаш на господин Иванов за писмено съгласие е по-стойностното тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика към господин Иванов? Няма.
Господин Иванов, Вашата дуплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам първо да благодаря на господин Любен Дилов, че приема моето предложение. Естествено аз самият в изказването си се постарах убедително да го защитя.
Доктор Кумчев, що се касае до Вашата реплика, отново повтарям, че Вие разглеждате ситуацията по действащия закон. Това, което Вие изтъкнахте, липсва в закона – този, който в момента ние гласуваме! Но над това нещо стои друго, което аз категорично не споделям. Доктор Михайлов го каза по определен начин и ще повторя даже същия термин – получава се една каскада от презюмирано съгласие. Ако човек приживе не е изразил изрично несъгласие и често пъти това е направено не, че той е съгласен, а просто гледа лековато на този акт, както има много хора, които не си знаят кръвната група и ред други такива неща, които са много важни за човека в критична ситуация. След това се преминава към следващата фаза по същия начин – ако близките, както най-често се касае при такива внезапни случаи на смърт, са стресирани от ситуацията, съвсем не им е до това да пишат писмени възражения. Това е презумпция отново за съгласие на близките, след като те не са изразили категорично несъгласие.
Аз повтарям, не бихме могли липсата на заявен отказ да равнопоставим на съгласие. Това са две съвсем различни понятия. И Ви казах, че ако в някои административни актове това е допустимо, в случая, когато се говори за такава материя – същностна за човешкото тяло и човешките органи, го считам за недопустимо.
По тази причина апелирам да подкрепите моето предложение – да се изисква изрично съгласие от страна на близките. Това ще даде голяма доза справедливост на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За изказване – господин Сотиров, имате думата.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук беше споменато, че по § 14 група народни представители имахме предложение в чл. 21 при условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може едно лице да бъде донор, да бъде добавено лицето лично да бъде информирано, съгласно текста на § 26, който предлагаме, и който комисията приема по принцип.
Философията и това, което ние заложихме в § 26, беше да се гарантира, че всеки български граждани ще бъде лично уведомен за условията на закона и по този начин, ако той в определен срок, не даде съгласие или не изрази несъгласие, тогава би могло като един компромис да се приеме, че след като едно лице примерно в срок от половин или една година не е проявило активност да заяви своето несъгласие да даде органите си, да се приеме, че най-малкото този въпрос него не го вълнува и би могло да се разсъждава в хипотезата, че той може да стане донор.
Аз съм доволен, че се приема тази философия да бъде проведена една информационна кампания да бъде информирано обществото и гражданите, но мен ме притеснява редакцията, която е направена. Защото, от една страна, се казва, че това се приема по принцип, а от друга страна, че остава с наредба. Аз не претендирам, че механизмът, който сме предложили, е най-добрият – че Министерството на здравеопазването ще поеме ангажимент да бъдат информирани гражданите, но се говори за гражданите изобщо и като цяло! Не съществува ангажиментът за персонално информиране на всеки български гражданин.
Ние в целия дебат и на предишни заседания, когато е коментирано, сме се опитвали тук, в залата, да противопоставяме две неща, които са изключително ценни и са утвърдени ценности на всяко едно развито общество. Едното е дарителството - донорството да дадеш орган, за да спасиш човешки живот, но другата ценност, от която не трябва да отстъпваме и която не трябва да противопоставяме, е да бъде зачетена личната воля и достойнство на всеки гражданин. Това, което ние предлагаме, мисля, че намира компромис между това да бъдат защитени личната воля и личното достойнство на всеки един български гражданин, а същевременно да няма препятствия, които са съществували в досегашната практика и законодателство по отношение на донорството.
В този смисъл аз все пак бих пледирал да бъде подкрепено това, което ние сме заложили – нека § 26 да остане в редакцията, която приема комисията, но все пак, за да има една гаранция, че няма да остане едно пожелание за личното информиране, защото е много открит въпросът с тази редакция “да бъдат информирани гражданите”. Как ще бъдат информирани? Министерството на здравеопазването може да направи една информационна кампания, някакъв вид информационна кампания, да направи няколко клипа и да се приеме, че всички граждани са уведомени, докато философията, която ние заложихме в нашето предложение, е да има гаранция и тя да бъде в самия закон – че ще се намери механизъм – нека това да направи министерството, нека, ако иска да го направи с наредба, но персонално да бъде уведомен всеки граждани.
В този смисъл пледирам, независимо че един от колегите е оттеглил нашето предложение, да бъде гласувано в пленарната зала, понеже то е направено по надлежния ред – да бъде създадена нова т. 3 в ал. 1 с текст: “Лицето е информирано, съгласно § 26 - или както е по предложението на комисията § 26а или § 27 - от Преходните и заключителните разпоредби на този закон”. Едно от изричните условия за да стане едно лице донор е да имаме гаранцията, че в определен срок то е било информирано и е имало възможността да изрази съгласие или несъгласие да бъде донор.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Как ще стане?
ИВАН СОТИРОВ: Има механизъм при добра воля.
Господин Китов пита как ще стане. Колеги, има механизъм да стане това! Вижте, когато правим едно частично изменение, едно градоустройствено изменение, всеки засегнат съсед бива информиран с препоръчано писмо – писмено, има си съответен ред за нещо, което не е толкова важно и толкова съществено (едно градоустройствено изменение), колкото това – да бъде изразена волята дали си съгласен твой орган да бъде обект на донорство, или не. Мисля, че при добра воля има достатъчно капацитет министерството да изработи механизъм – сигурно ще бъде свързано с известни разходи, но когато става въпрос за зачитане на човешки права и човешко достойнство не можем да изтъкваме чисто икономически аргументи, че държавата и правителството сигурно ще бъдат натоварени с някой и друг разход, за да бъдат уведомени лицата. Мисля, че за такова нещо не можем да щадим определени средства и при добре разработен механизъм те няма да бъдат толкова много.
Предлагам да бъде подложено на гласуване това наше предложение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Сотиров, за да разберем точно предложението – това е в текста, за който пише, че е оттеглен.
ИВАН СОТИРОВ: Оттеглили са го вносителите, но лично аз не съм го оттеглил, тъй като не съм бил на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Китов, моля за Вашето становище по този въпрос. В доклада е отразен текст, в който е посочено, че е оттеглен, че лицето е информирано съгласно § 24.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Господин председател, от тримата вносители двама са членове на комисията и присъстват. На базата на всички дебати – колегите са тук, това, че по принцип се прие да бъде информирано, предложението беше оттеглено. Това, че господин Иван Сотиров, който е третият от вносителите, не присъства, аз просто съвсем коректно съм написал това, което е станало. Ето господин Колчаков, който също е един от вносителите, и присъства на заседанието на комисията.
Така или иначе, големият дебат, нека да кажа, тъй като съм взел думата, беше, че аз ви питам: лесно е да бъдат информирани, но как ще докажеш след това, че е информиран лично и как ще търсиш в момента, като едно от условията е да докажеш, че е бил информиран лично?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, появява се спор за допустимостта на това да бъде гласуван този текст, който е отразен в доклада с пояснението, че предложението е оттеглено и за който сега в пленарната зала господин Сотиров настоява все пак да бъде гласуван.
Заповядайте, господин Сотиров, може би като реплика на господин Китов.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС):  Уважаеми колеги, има трима вносители. Аз лично не съм оттеглил предложението си. Моите опасения са точно и със закона да не стане така пак някой от мое име – дали ще бъде парламентът или със закон, да вземе решение за мен или за някой друг човек без той да знае за неговата воля.
Предложението е внесено в определените срокове по правилника на парламента, било е обект на разглеждане в комисията. Аз лично не съм оттеглил предложението си и не приемам никой да оттегля предложение, направено от мое име.
В тоя смисъл пледирам, в името на коректността, моето е предложение да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, аз пледирам в полза на предложенията на моите колеги, които са варианти на едно и също нещо, а именно, че вместо писмено възражение родителите, съпруг, дете, брат, сестра и т.н., дават писмено съгласие.
Причината да настоявам за това е обстоятелството, че много по-често и много по-лесно се стига до ситуация, при която не се представят писмени възражения.
Предлагам народното представителство, което ще гласува тези текстове, да обърне внимание върху граничните случаи. Върху тези случаи, където няма да може да се представи това писмено възражение, но не защото го няма, а защото хората отсъстват. Или не защото хората отсъстват, а защото въобще няма такива близки. В България има категории хора – самотни хора, самотни деца, има хора, които, предполагам, че ви е известно, не могат дори да направят писмено волеизявление. Как се решава случаят, когато те изпаднат в мозъчна смърт?
Трябва да имаме предвид как се уреждат тези гранични случаи, защото елементарната логика, когато се отнася за масовия случай, не работи в случая. В тези случаи за тези хора, които не са направили това волеизявление или които поради причина на липса на такива близки, или поради отсъствието им, или поради невъзможност да се намери контакт с тях, ние не получаваме писмено възражение. Как се решава тогава случаят? Ето ви как се решава случаят според закона – тези хора стават източник на органи за трансплантация. Трябва ли да стават?
Вие ще кажете: изпълнен е законът. Законът ще е изпълнен, но ето я погазената морална норма. Значи ние с вас ще решаваме вместо други хора, които по една или друга причина не могат да решат това за себе си. Това не е редно да се прави. Това е прескачане на една граница, която не трябва да се прескача. Не трябва да се допуска да взимаме решение дори тия хора да са неспособни за писмено волеизявление. Не можем да решаваме вместо тях, защото просто нямаме това право. Техният живот, тяхното тяло не е наше. То не е на държавата България, то е тяхно – дар от Бога.
Предлагам текстът „не са представени писмени възражения” да се замени с „представено писмено съгласие” – под една от двете редакции - или на господин Николай Михайлов, или на господин Иван Иванов. Граничните случаи трябва да ви отворят очите, за да разберете, че правим нещо нередно, както трябваше да ви отвори очите случаят с посегателството върху думата „донорство”. Изкривяването на смисъла на едно значение не може да се прави по този начин.
Затова ви призовавам още веднъж много внимателно да се прецени точно тая фаза, в която ще уреждаме въпроса, и да не поемаме такава отговорност.
Аз знам, че ние със сигурност ще предвидим всички направления, в които този процес може да бъде изкористен. Не искам да влизам в тия дебати. Въобще не искам да влизам, защото може да бъде това. На всички е ясно, че може да бъде изкористено, че може да има и търговия, и т.н. Ето, по този начин ще спрем собствените си страхове, че това няма да се случи, като приемем искането за писмено съгласие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплика към господин Костов? Няма.
Заместник-министърът на здравеопазването господин Цеков желае да вземе отношение.
Заповядайте, господин Цеков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз взимам думата, за да обясня накратко какво се случва в едната и в другата от двете хипотези, които днес толкова дълго време са предмет на дебат. В сега действащия Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки има предвиден, както всички добре знаем, вариант на изрично обявено и регистрирано по надлежния ред в регистъра на Агенцията за трансплантация воля за даване на органите при смърт за целите на трансплантациите. Това съгласие трябва да бъде проверено преди да бъдат взети органите и то трябва да бъде отразено в регистъра.
В чл. 21 на сега действащия закон се казва, че ако това волеизявление не е отразено в регистъра, тогава се иска съгласие на родствениците – обявени са в закона кои са, които да дадат или да не дадат такова съгласие, при положение че липсва изричното съгласие. Говоря за сега действащия закон. Имаме презумпция, че човекът е заявил воля. Щом е заявил воля – не се пита, взимат се органите. Ако не е заявил воля, тогава се питат близките и те трябва да се съгласят.
Какво направихме сега? В новия закон е предвидена другата хипотеза – щом човек не е изявил писмено своето несъгласие, подразбира се, че той е съгласен за взимане на тези органи. Ако в т. 3 на новия чл. 21 сложим условието, че ако в регистъра няма вписано несъгласие – ако има вписано несъгласие, няма какво да говорим, въпросът е приключен. Близките нямат роля. Те не могат да пренебрегнат волята на починалото лице. То не се е съгласило - и точка. Но ако в регистъра неговото несъгласие не е записано, тоест подразбира се, че е съгласен, тогава даваме решението в ръцете на неговите близки.
След като лицето не може да заяви съгласие, а е предвиден ред само за изразяване на несъгласие, въведем ли сега изричното съгласие на близките, ние връщаме закона в онези години преди 2003 г., когато действаше Законът за народното здраве, когато решенията се вземаха от близките. Защото в момента ние сме възприели реда, при който се заявява само несъгласието.
Кажете ми, уважаеми дами и господа, как лицето ще изяви своето съгласие, как ще даде воля на своето съгласие, след като такъв ред няма по новия закон? Тоест ние ще върнем закона в онези години, когато близките решаваха всичко след смъртта на едно лице.
Тук е проблемът на предложението, което преди малко направиха колегите от ДСБ, защото въведем ли в т. 3 изрично съгласие на близките, ние на практика връщаме процеса в онези години, в които трансплантации почти не се правеха в България. Ако ще има изразено изрично съгласие на близките, ние трябва да дадем тогава и нов ред за изява на изрично съгласие и на починалия.
Затова, правейки такъв запис в чл. 21, ал. 3, на практика ще обезмислим онова, което вече се прие в предишните параграфи, тоест ще върнем закона с години назад.
Що се отнася до случаите, когато имаме починали лица с неустановена самоличност, когато имаме починали лица под 18 години, законът изрично забранява вземането на органи, тъкани и клетки от такива лица, без да се правят справки, не се питат близки, не се пита никой. Изрично е забранено. От такива лица, които са загинали и тези обстоятелства са предмет на съдебно-медицинска експертиза, органите, тъканите и клетките се вземат само с разрешение на съдебния лекар. Ако няма налице регистрирано несъгласие, разбира се, тогава няма как.
Така че тези случаи, в които нямаме сигурност кои са лицата, в този закон са решени – при неустановена самоличност, при малолетни и непълнолетни не се вземат органи, тъкани и клетки.
И още нещо. Смятам, че медицинското съсловие в нашата държава, пък и нашето общество е достатъчно осветлено по въпросите на трансплантациите, по въпросите на донорството. Ние имаме вече няколко години практика в нашата страна по проверка, регистрация, проследяване на трансплантациите, проследяване на вземането и присаждането на органи, тъкани и клетки. Ние спазваме в този закон всички изисквания, които са въведени в общото европейско право, и съмненията за изкривяване на практиката в тези процеси са твърде необосновани според мен, поне на този етап. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин заместник-министър.
За процедура думата има господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин председател, поне тези, които сме в залата, сме абсолютно наясно за сложността на проблема. Преброих в залата между 30 и 40 души. При това положение предоставям на Вас да прецените как да продължи това заседание, да се провежда ли гласуване. Няма да правя искане за поименна проверка на кворума, но мисля, че трябва да подходим с цялата си отговорност и според моето скромно мнение да не се провежда гласуването и разискването по-нататък. Да оставим тези текстове, колкото и ценно да ни е времето, които не сме гласували, за по-нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз бих предложил да продължим с представянето на текстовете, но действително да не пристъпваме към гласуване, а те да бъдат гласувани в началото на заседанието утре сутрин от уважение към сериозността на проблематиката и липсата на кворум.
Все пак, доколкото имаме възможност да продължим дискусията, да не я прекъсваме. Тук са народните представители, които активно се интересуват от въпроса, и дискусията протича достатъчно сериозно, с вниманието на присъстващите, според мен.
За процедура думата има господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин председател, утре ще се гласува този текст, ако се приеме процедурното предложение на господин Шопов, ако то бъде гласувано. Ще бъде гласувано от депутати, които не присъстват на този дебат. Те ще гласуват утре според тези флумастри или по друг начин, знам ли цялата знакова система, която ръководителите на групите практикуват, за да ги инструктират как да гласуват или по друг стандартизиран начин ще протече едно предизвестено гласуване от хора, които не присъстват в залата сега. (Реплики в залата.) Никого не подценявам наистина. Извинете ме, ако в гласа ми има такава интонация. Не, аз казвам, че утре депутатите няма да гласуват информирано, защото днес не са на дебата да чуят. Това е съображение, срещу което не може да се възрази.
Още веднъж връщам тази отговорност на господин председателя да реши как да процедира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Михайлов, имате ли предложение?
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: За да бъда формално безупречен, ще кажа, че предлагам дебатът да се отложи за утрешния пленарен ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, 35 човека не могат да гласуват каквото и да било.
Уважаеми колеги, действително можем да преценим, че нямаме възможност повече да заседаваме, но ние имаме гласувано решение да продължи дискусията до изчерпване на точката. Единственото, което можем да направим, е да преценим гласуването да не бъде днес, пак повтарям, защото въпросът е достатъчно сериозен.
Съображенията на господин Михайлов безспорно имат своите основания – не всички, които утре ще гласуват, ще са в течение на тази дискусия. Но тук има представители на ръководствата на парламентарните групи на повечето от тях и тези въпроси са предмет на дискусия не от вчера и в обществото, и в парламента и съм сигурен, че гласуването няма да е механично. Но от формална гледна точка съм длъжен, ако щете, да подложа на гласуване предложението за отлагане на дискусията.
Има няколко желания за обратно предложение.
Господин Сотиров, имате думата за обратно предложение на предложението на господин Михайлов.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Господин председател, аз искам само да обърна внимание, а и Вие сам преди няколко минути констатирахте, че очевидно няма кворум и в този смисъл ние имаме само една опция – Вие да прекратите заседанието, защото оттук нататък нито дискусията е легитимна по действащия правилник, нито може да се гласува, нито може да гласуваме обратно решение на това, което е гласувано – за удължаване на заседанието.
Така че единственият вариант, който съществува и който е легитимен, е да прекратите това заседание поради липса на кворум. Ние не можем да направим никакво гласуване, включително и дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Сотиров, неведнъж наблюденията на председателя са били опровергавани от таблото за гласуване. Така че при нас безспорно стои въпросът как си организираме пленарните заседания и не бива да отлагаме прекалено дълго поправките в правилника, които да отстранят тези недомислици. Но в момента не можем да възприемем друга практика, освен оная, която досега сме следвали тъй или иначе с всички плюсове и минуси и изгоди или неизгоди за едната или другата страна.
Обявявам режим на гласуване и подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Николай Михайлов за отлагане на дискусията по този законопроект, което би променило, ако се приеме, предходното решение за завършване на точката.
Моля, гласувайте предложението на господин Михайлов за отлагане на разискванията по законопроекта.
Гласували 122 народни представители: за 34, против 75, въздържали се 13.
Навярно това е пропорцията на обсега на гласуващи около себе си, но тъй или иначе резултатът е против предложението на господин Михайлов и обсъждането продължава.
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Искам да ви припомня, че когато ставаше обсъждането при първото четене, в пленарната зала предложих да има един документ, в който всеки български гражданин приживе да декларира дали е съгласен или не да бъде донор. Очевидно след като се гласува чл. 12, мнозинството от народните представители гласуваха „за” и прецениха, че това не е нужно. Затова и сега срещаме проблемите със следващите членове, които действително са спорни. Затова мисля, че изходът е в това, което предложи колегата Колчаков, защото очевидно в комисията са доразвили тая моя теза. Изходът действително е в този § 26, където така трябва да бъде направено, че Министерството на народното здраве и всички други органи, държавата да осигури действително приживе всеки ден да декларира, дали ще бъде при своя лекар или тези, които не са осигурени, както се предвижда в общината, да има да попълват някаква декларация. Ако това нещо бъде осъществено, ще отпаднат тези съмнения, които има сега – дали роднините ще могат да дадат писмено... Може би точно това е изходът от целия казус.
Затова предлагам на колегите да съсредоточим усилията си по-скоро в този § 26, отколкото да продължаваме с тезите. Говоря за колегите Сотиров и Колчаков.
Подкрепям, че това е изходът при сегашното положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Радославов! Всеки български народен представител е длъжен да познава институциите. В България няма Министерство на народното здраве, има Министерство на здравеопазването. Това Министерство на народното здраве беше в едно друго време, при едни други закони. Сега има Министерство на здравеопазването.
Колкото до предложението, което беше направил господин Колчаков – да, правилно е, но това предложение така и не срещна подкрепа, а сега сме в друг казус. Минахме вече на следващия параграф, така че Ви моля, господин председател, за да движим работата по този законопроект, нека наистина изказванията да бъдат по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за дуплика, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Много благодаря за забележката по отношение на наименованието на институцията, но мисля, че това не е най-важното.
Или трябва да гледаме крайния резултат от всички тези дебати, които вероятно и утре ще продължат, или с оглед на крайния резултат да има нещо позитивно, приемайки закона, да не би една част от нас да си отидат неудовлетворени.
Или да продължим сега с разискванията, или цялостно да разгледаме нещата и утре да се гласува, или да търсим точно изхода от цялата ситуация. Иначе сега можем да се въртим около всички тези текстове, които доизясняват какво би станало, ако човек е починал и да не стигнем до едно общо съгласие. А мисля, че това, което се предлага, е изходът. Затова си позволих да го предложа. Може би да не е точно процедурно в текста на този член, който сега разглеждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи да вземат думата по § 14? Няма.
Обявявам дискусията по този параграф за приключена. Утре ще бъдат подложени на гласуване три предложения, които не са подкрепени от комисията.
Едното е на народния представител Николай Михайлов, другото на господин Иван Иванов, а третото е на което господин Иван Сотиров оспори оттеглянето. То се отнася до нова т. 3 в ал. 1 на чл. 21 така, както е отразена и в доклада, независимо, че е посочено, че предложението е оттеглено. След това ще бъде подложено на гласуване основното предложение на комисията, която подкрепя по принцип вносителя и предлага окончателна редакция. Тази окончателна редакция ще бъде в зависимост от предходните гласувания и окончателния си вид ще получи след тях.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. 
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16:
„§ 16. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1.Създава се нова ал. 2:
(2) Нотариалната заверка на съгласието по ал. 1 се извършва от нотариуса, в чийто район на действие се намира лечебното заведение, което ще извърши вземането на органи, тъкани и/или клетки.”
2. Досегашните ал. 2-5 стават съответно ал. 3-6.
3. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея след думите „клетки” съюзът „и” се заличава, а след думата „присаждане” се добавя „с протокол, който се подписва от всички членове на комисията”.
4. Създава се ал. 8:
„(8) Забранява се предлагането на материална облага на донор на органи, тъкани и клетки, както и приемането на материална облага от донора.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 17, 18, 19 и 20.
По § 21 има направено предложение от народния представител Руденко Йорданов, което в частта си по чл. 39, ал. 5 е оттеглено, а останалото е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 21:
„§ 21. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 2 накрая се добавя „в който се вписват и имената на лицата, изразили несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки”.
2. В ал. 4 думите „ са служебна тайна и” се заличават, а думите „волята им за донорство” се заменят с „изразеното несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки”.
3. Алинея 5 се изменя така:
„(5)  Здравна информация от служебния регистър се предоставя по реда на чл. 28 от Закона за здравето.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Цеков би искал да поясни становището си по предложението на господин Сотиров, което цитирахме, че няма да се отлага, в смисъл, че няма да бъде оттеглено.
Независимо че се връщаме към § 14, нека да чуем господин Цеков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Много Ви благодаря, господин председателю.
Действително исках да взема отношение по § 14 – предложението на господин Сотиров, Колчаков и д-р Шарков, защото разбрах, че утре ще се гласува. Все пак искам да информирам народните представители, че, въвеждайки такава нова точка в ал. 1 на чл. 21, ще създадем един доста сериозен проблем, защото чл. 21 казва, че вземането на органи, тъкани и клетки от починало лице може да се извърши, ако са изпълнени следните условия и условията са подредени тук.
Но ако се възприеме предложението на господин Сотиров, то тогава едно допълнително условие ще бъде, че лицето е информирано, съгласно § 26 от Преходните и заключителни разпоредби. А § 26 казва, че Министерство на здравеопазването в срок до 31 март информира обществото. Как екипите, които ще извършват експлантацията и впоследствие трансплантацията, ще получат удостоверение, че това лице е информирано и това удостоверение ще бъде приложено към другите документи, които са записани в чл. 21 на мен, меко казано, ми е неясно. Струва ми се даже, че няма механизъм това да бъде удостоверено - че лицето е информирано от министъра на здравеопазването до 31 март 2007 г.
Боя се, че ако такъв текст се приеме, той на практика ще блокира процеса по трансплантация, защото такова удостоверение никой не би могъл да представи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Становището е ясно.
Има ли желаещи да се изкажат по параграфи от 15 до 21? Няма.
Заповядайте за процедура, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Преди малко в искането си по процедурата в забележката, която направих, се опитах да бъда максимално деликатен и конструктивен, но явно, че просто не се взема дума откъдето трябва.
С една такава полупразна зала може да се гласува и българският народ да бъде избесен.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Утре ще гласуваме.
ПАВЕЛ ШОПОВ: От "Атака" винаги сме поддържали, че гласуването и дебатът са неделими. Още повече при второ четене за всеки от текстовете. На тази дискусия трябва да присъстват максимален брой хора и всички те да се произнесат и да слушат дебата, за да могат да гласуват.
Преди малко говорих с един български свещеник. С него от дълго време говорим по въпроса. За да се реши този закон в Гърция, където той е бил по времето на този дебат, дебатът е продължил години. И е обхванал всички кръгове и среди, за да се стигне до това решение, което в момента съществува и което, разбира се, не е нашето решение. Защото Гърция е сериозна православна държава.
С оглед на това съм принуден от името на парламентарната група на "Атака" да поискам поименна проверка на кворума.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Обратно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За съжаление не може, тъй като правилникът не предвижда възможност за дебати и гласуване по такова предложение, а се преминава към неговото изпълнение.
Във връзка с това следва да проведем поименната проверка, както е правено при всички подобни случаи на направени предложения.


Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонела Ангелова Понева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Апостол Иванов Димитров - отсъства
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Ася Величкова Михайлова - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Бойко Иванов Ватев - тук
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Николов Боев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Стефанов Николов - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Иванов Българинов - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Янчев Ноев - отсъства
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваню Стефанов Хърков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Минчев Иванов-Лучано - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева - отсъства
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Първанов Кузов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Йорданов Димитров - тук
Георги Миланов Георгиев - тук
Георги Петков Близнашки - отсъства
Георги Пинчев Иванов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Даут Идриз Осман - тук
Деница Ивайлова Димитрова - тук
Десислав Славов Чуколов - тук
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Димитров - отсъства
Димитър Кинов Стоянов - отсъства
Димитър Николов Гъндев - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - отсъства
Донка Иванова Михайлова - тук
Дончо Стефанов Цончев - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Гинев Жеков - тук
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - тук
Евтим Костадинов Костадинов - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елеонора Николаева Николова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Емил Константинов Георгиев - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Ердинч Илияз Хаджиев - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - тук
Жори Йорданов Алексиев - тук
Захари Димитров Георгиев - отсъства
Златко Тонев Златев - тук
Ива Петрова Станкова - тук
Иван Атанасов Колчаков - тук
Иван Георгиев Сотиров - тук
Иван Георгиев Стаматов - отсъства
Иван Добромиров Гороломов - отсъства
Иван Желев Илчев - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Матеев Иванов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Петков Даков - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Иглика Димитрова Иванова - отсъства
Илиян Вълев Илиев - тук
Илияна Малинова Йотова - отсъства
Илкер Ахмедов Мустафов - отсъства
Илко Димитров Димитров - отсъства
Йовко Христов Йовков - тук
Йордан Димитров Костадинов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Петков Йорданов - отсъства
Йордан Петров Величков - отсъства
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Константин Стефанов Димитров - отсъства
Коста Димитров Цонев - отсъства
Костадин Александров Кобаков - тук
Костадин Стоянов Паскалев - отсъства
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Лидия Сантова Шулева - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Любенов Дилов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Маргарита Василева Кънева - тук
Маргарита Спасова Панева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мария Василева Капон - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Станчева Вълканова - отсъства
Марко Николов Мечев - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Маруся Иванова Любчева - тук
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Метин Мехмедов Сюлейманов - тук
Милен Емилов Велчев - отсъства
Мима Тодорова Василева - тук
Минчо Викторов Спасов - тук
Минчо Христов Куминев - отсъства
Мирослав Димитров Мурджов - тук
Митко Иванов Димитров - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - отсъства
Надя Антонова Кочева - отсъства
Неджми Ниязи Али - тук
Ненко Викторов Темелков - тук
Нено Ненов Димов - тук
Несрин Мустафа Узун - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Николай Аврамов Свинаров - отсъства
Николай Боянов Михайлов - тук
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Петров Кънчев - отсъства
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Олег Григоров Попов - тук
Олимпи Стоянов Кътев - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Михайлов Чернев - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов - отсъства
Петър Александров Симеонов - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Георгиев Мръцков - тук
Петър Кирилов Берон - отсъства
Петър Станиславов Манолов - тук
Петър Стефанов Стоянов - отсъства
Петя Илиева Гегова - тук
Пламен Александров Панайотов - отсъства
Пламен Василев Славов - отсъства
Пламен Георгиев Ранчев - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Рейхан Ибадула Аблеким - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росен Златанов Владимиров - отсъства
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова - отсъства
Руденко Радев Йорданов - тук
Румен Асенов Ангелов - тук
Румен Иванов Такоров - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Светослав Христов Малинов - отсъства
Силвия Николаева Алексиева - тук
Силвия Тодорова Стойчева - отсъства
Снежана Великова Гроздилова - отсъства
Соломон Исак Паси - отсъства
Станимир Янков Илчев - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станчо Николов Тодоров - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Антонов Софиянски - отсъства
Стойко Илиев Танков - тук
Стоян Витанов Витанов - тук
Стоян Проданов Иванов - отсъства
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Тодор Михайлов Кумчев - тук
Тодор Найденов Костурски - отсъства
Тодор Николов Батилов - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Трифон Димитров Митев - отсъства
Фатме Муса Илияз - отсъства
Фидел Димитров Беев - тук
Фикрет Хюдаетов Шабанов - отсъства
Филиз Хакъева Хюсменова - отсъства
Филип Димитров Димитров - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Христова Велчева - отсъства
Христо Боянов Величков - отсъства
Христо Дамянов Бисеров - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юксел Али Хатиб - отсъства
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Юсеин Аптула Джемил - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Яне Георгиев Янев - отсъства
Яни Димитров Янев - тук
Янко Александров Янков - тук
Ясен Георгиев Янев - отсъства
Ясен Димитров Попвасилев - тук
Ясен Стоянов Пенчев - отсъства

Госпожа Михайлова успя да сумира присъстващите на 102-ма души.
Поради липсата на необходимия брой народни представители, ще закрия заседанието.
Няколко съобщения за вас – 102-та присъстващи в залата.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 16 август, сряда, от 15,00 ч. в зала № 134 на пл. "Княз Ал. Батенберг".
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе редовно заседание на 16 август, сряда, след приключване работата в пленарна зала в зала № 248 на пл. "Княз Ал. Батенберг".
Комисията по икономическата политика ще заседава на 16 август, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад". Очевидно едно такова заседание течеше, то би могло и да продължи.
Комисията по правни въпроси ще заседава на 17 август, четвъртък, от 14,30 ч. в зала № 356 на пл. "Княз Ал. Батенберг".
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе редовно заседание на 17 август, четвъртък, от 14,30 ч. в зала № 130 на пл. "Княз Ал. Батенберг".
Комисията по здравеопазването ще заседава на 17 август, четвъртък, от 15,00 ч. на пл. "Княз Ал. Батенберг", зала № 142.
Комисията по околната среда и водите ще проведе редовно заседание на 17 август, четвъртък, в зала № 232 на пл. "Княз Ал. Батенберг".
Утре продължаваме с дискусията по представените параграфи от 15 до 21, като преди това проведем гласуванията по § 14, трите неприети предложения и предложението на комисията.
Следващото заседание ще бъде утре – 17 август, четвъртък, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,46 ч.)


Председател:
Георги Пирински


Заместник-председатели:
Юнал Лютфи
Екатерина Михайлова


Секретари:
Борис Николов
Станчо Тодоров