Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Нина Чилова и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, преди да продължим с нашата програма предстои да гласуваме обсъжданите вчера текстове от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Моля да заемете местата си и да обърнете внимание на текстовете, които подлежат на гласуване, тъй като бяха между най-продължително и сериозно дискутираните. Причината да не бъдат подложени на гласуване вчера беше, че, както показа поименната проверка, кворумът в пленарната зала липсваше. Поради това беше и прекъснато удълженото пленарно заседание.
Предстои да гласуваме, колеги, текстовете на § 14 от законопроекта. Има три предложения на народни представители, неподкрепени от комисията, които ще гласуваме първо. В случай, че те не бъдат подкрепени в пленарната зала, ще гласуваме текста на § 14 така, както той се предлага от комисията в окончателната редакция. Но ако някое от тези предложения бъде подкрепено, тогава ще трябва да преустановим гласуването, господин Китов, и ще трябва комисията да се събере, за да предложи окончателен текст на § 14, който би отразил евентуален текст, приет от пленарната зала.
Заповядайте по процедурен въпрос, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, вчерашният дебат показа, че имаме затруднения с осмислянето и приемането на този § 14, за който виждам две хипотези, които в настоящия текст не са достатъчно добре прецизирани. Процедурното ми предложение ще бъде да отложим сега приемането на § 14, през почивката комисията да го погледне още веднъж, да направи окончателна редакция, която да предложи на пленарната зала.
Мотивите са следните: в така разписания текст фигурира едно понятие “починало лице” – отварям скоба – ние приехме презумпцията за съгласие по подразбиране, но в този текст в понятието починало лице по подразбиране са включени и лицата по чл. 18, ал. 2, които са с мозъчна смърт, но работещо сърце.
Моето мнение, защото аз наистина боледувам този закон, е че ние трябва да изведем по-категорична процедура за съгласие, изразено писмено от близките точно за тази категория лица, които са с мозъчна смърт, които са обречени, но чието сърце работи и решението за прекратяването на техния живот е изключително деликатно и използването на техните органи също. Знам, че това ще срещне и упреци от определени среди, но тук ще си послужа с цитат на д-р Берон, който казваше, че войната е прекалено сериозно нещо, за да се остави само в ръцете на военните. Трансплантацията също е прекалено сериозно нещо, за да се остави само в ръцете на лекарите.
Моля ви да имате предвид процедурното ми предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, направено е процедурно предложение за отлагане на гласуването на текстовете по § 14 с разбирането, че комисията отново ще трябва да се върне към тези текстове да предложи подобрена редакция. Няма формално направено обратно предложение.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение на народния представител Руденко Йорданов.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 120, против 26, въздържали се 24.
Предложението се приема.
В такъв случай няма да гласуваме текстовете от законопроекта след § 14. Редно е да се предложи нова редакция на § 14 и след това да гласуваме и останалите. Това е нормалната процедура, нека да се гласува ред по ред, да не прескачаме.
Господин Китов, предлагам комисията да се опита да се събере през почивката, но даваме възможност текстът да се обмисли допълнително до 11,30 ч. След това ще гласуваме предложения от комисията § 14 в зависимост от това има ли отразени предложения на народните представители или не. Първо ще гласуваме тези предложения, след това окончателния текст за §14, след това останалите параграфи от закона.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам ви на основание чл. 42, ал. 2 от правилника да направим размествания в дневния ред, а именно да преминем към разглеждане на т. 9 от седмичната ни програма, която включва доклад на Временната комисия за възстановяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има направено процедурно предложение за промяна в реда на провеждане на заседанието – да продължим с т. 9 от приетата от нас седмична програма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 146 народни представители: за 128, против 14, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Преди да пристъпим към разглеждане на точката, ще ви направя едно съобщение.
На основание на чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народните представители Борислав Китов и Лъчезар Иванов оттеглят внесения от тях на 23 март 2006 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 654-01-38.
Уважаеми колеги, предстои да разгледаме девета точка от нашата седмична програма:
ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ОТНЕТОТО И ВЪЗСТАНОВЕНО ИМУЩЕСТВО НА СЕМЕЙСТВАТА НА БИВШИТЕ ЦАРЕ ФЕРДИНАНД І И БОРИС ІІІ И ТЕХНИТЕ НАСЛЕДНИЦИ.
Има представени три проекта за решение по тази точка. Те са ви раздадени. Два от тях са с дата 9 август 2006 г. и един с дата 16 август 2006 г.
Давам думата на господин Пламен Ранчев да прочете доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми колеги, представям ви Доклада на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници.
„С решение на 40-тото Народно събрание, прието на 15.03.2006 г., обнародвано в ДВ бр.25/24.03.2006 г. се създаде Временна комисия със следната задача: установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд I и Борис III и техните наследници.
Комисията е в състав от 14 души, както следва: от Коалиция за България – 4; Национално движение Симеон Втори – 3; Движението за права и свободи – 2; Обединените демократични сили – 1; Демократи за силна България – 1; Български народен съюз – 1; ”Атака”- 1 и 1 независим.
Комисията проведе 13 заседания. Заседанията протекоха при следния дневен ред:
1. Обсъждане на правната характеристика, устройството и статута на Цивилната листа и Интендантството – докладчик народният представител Борислав Ралчев.
2. Правната характеристика и последствията от решението на Конституционния съд, с което е отменен Законът от 1947 г. за обявяване държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници – докладчик народният представител Мая Манолова.
3. Анализ на Закона за съдене на виновниците за първата национална катастрофа от 1918 г. - докладчик народният представител Минчо Спасов.
4. Обсъждане на имотите по списъка на Главно управление на архивите при Министерския съвет на отнетото и възстановено имущество на бившите царе Фердинанд и Борис, както следва:
- Имот “Саръгьол”- докладчик народният представител Надка Балева;
- Дворец “Врана” - докладчик народният представител Екатерина Михайлова;
- Къща в с. Баня –докладчик народният представител Мая Манолова;
- Имот “Царска Бистрица” – докладчик народният представител Минчо Спасов;
- Гори – докладчик народният представител Борислав Ралчев;
- Гори – самостоятелен доклад на народния представител Яне Янев;
- Къща в село Слатина – докладчик народният представител Борислав Великов;
- Дворец “Ситняково” – докладчик народният представител Пламен Ранчев.
В изпълнение на поставените й задачи Временната комисия изиска всички налични документи, касаещи собствеността на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ от Министерски съвет, Министерство на финансите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на земеделието и горите, Агенция по вписванията, районни съдилища София - област, Столична община, Областна управа - София, Областна управа - София-област, Областна управа - Пловдив, Общинска администрация - Самоков, Централен държавен архив, Конституционен съд и други.
Прегледани бяха предоставените на временната комисия от горепосочените институции фотокопия на 16 тома неномерирани документи. За улеснение на изследването томовете бяха номерирани от том І до том ХVІ. Отделните томове съдържат следните по-съществени документи:
Том I - Опис на сградите собствени на царя и държавни, предоставени за ползване от Дворцовото Интендантство; Опис на личните имоти, притежание на бившия цар; Списък на имотите управлявани от Интендантството на двореца; Правилник за управлението на Цивилната листа на Негово величество царя; Пълномощно от Княз Фердинанд; Опис и оценка на имотите на Негово величество царя, които ще се застраховат при застрахователно дружество "България".
Том II - Протокол - дворец "Царска Бистрица", изготвен на 11 август 1946 г., съдържащ опис на постройки и на движими вещи; Протокол - хижа "Среден нос", изготвен на 11 август 1946 г., съдържащ опис на постройка и на движими вещи; Протокол - дворец "Ситняково", изготвен на 10 август 1946 г., съдържащ опис на постройки и на движими вещи.
Том III - Протоколи съдържащи опис на постройки и на движими вещи, както следва: дворец "Сар-Гьол"; дворец "Овнарско"; дворец с. Баня, Карловско; дворец "Враня"; автомобилен парк; дворец "Евксиноград"; дворец "София"; Ботаническа градина; електрическа централа; Интендантство на Цивилната листа; къщата в с Слатина; дворец "Кричим".
Том IV - Крепостни актове издадени на името на Интендантството на Цивилната листа на Негово величество царя и на името на Негово величество царя.
Том V - Списък на документите за собственост на имота на Негово величество царя в двореца "Враня"; Пълномощно от Княз Фердинанд; Крепостни актове на името на Интендантството и на името на Княз Фердинанд; Списък на имотите влизащи в имението "Враня", владени с продавателни записи и имащи десет години давностно владение; Продавателни записи на името на Княз Фердинанд.
Том VI - Заповед № Ди - 524/17.11.2003 г. на областния управител на Софийска област за отписване от актовите книги на недвижими имоти, държавна собственост - бивш царски дворец "Ситняково"; Акт № 1357/19.06.2003 г. за частна държавна собственост на недвижим имот - бивш дворец "Ситняково", с отметка за отписване на имота; Молба , вх. № 08.37-33/12.04.2002 г., от Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробек до Областния управител на Софийска област за деактуване на имот - бивш дворец "Ситняково"; Удостоверение от Поземлена комисия - Самоков № 452/30.08.2001 г.
Том VII - Решение № 01011/31.08.2000 г. на Поземлена комисия гр. Самоков за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на гр. Самоков; Заповед № ОА - 318/18.10.2002 г. на областния управител на Софийска област за отписване от актовите книги на недвижими имоти държавна собственост - бивш царски дворец "Бистрица"; Акт № 6/29.08.2001 г. за публична държавна собственост на недвижим имот бивш дворец "Бистрица", с отметка за отписване на имота; Заповед № ОА - 319/18.10.2002 г. на областния управител на Софийска област за отписване от актовите книги на недвижими имоти, държавна собственост - бивша царска хижа "Сарь-гьол"; Акт № 9/01.09.2001 г. за публична държавна собственост на недвижим имот бивша хижа "Сарь-гьол", с отметка за отписване на имота; Решение № 658/14.10.2002 г. на Министерски съвет, с което се обявяват недвижими имоти - публична държавна собственост, за частна държавна собственост, а именно дворец "Бистрица" и хижа "Сарь-гьол"; Молба, вх. № 94-А-90/02.08.2000 г., от Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробек до кмета на Самоковска община за деактуване на имоти и доказателства към нея.
Том VIII - Писмо на Областен управител на Софийска област Изх. № 08.37.33/09.09.2001 г. до Министерски съвет; Молба, вх. № 94-А-90/02.08.2000 г. до кмета на Самоковска област от Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробек за деактуване на имоти и доказателства към нея; Крепостни актове на името на Княз Фердинанд; Решение № 01011/31.08.2000 г. на Поземлена комисия гр. Самоков за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на гр. Самоков.
Том IX - Решение № 01012/09.07.2003 г., на Общинска служба по земеделие и гори в гр. Самоков за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на с. Бели Искър; Решение № 01012/31.08.2000 г., на Поземлена комисия гр. Самоков за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на гр. Самоков; Решение № 3030/30.06.2000 г. на Поземлена комисия гр. Самоков за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на с. Бели Искър; Решение № 03029/30.06.2000 г. на Поземлена комисия гр. Самоков за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на с. Бели Искър; Решение № 01011/31.08.2000 г. на Поземлена комисия гр. Самоков за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на гр. Самоков; Решение № 01011/09.07.2003 г. и 29.12.2003 г. на Общинска служба по земеделие и гори в гр. Самоков за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на с. Бели Искър; Нотариален акт № 145/17.09.1930 г.; Крепостни актове издадени на името на Княз Фердинанд.
Том № X – Заповед № 707/28.12.2004 г. на областния управител на област Пловдив за отписване от актовите книги за недвижими имоти държавна собственост - бивш царски дворец, находящ се в гр. Баня; Протокол от 24.03.2005 г. за предаване-приемане на владението върху недвижими имоти и движими вещи в тях, находящи се в гр. Баня; Молба, вх. № 94-00-268/21.12.2000 г., от С. Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок до областния управител на гр. Пловдив за деактуване на държавни имоти, ведно с доказателства, включително и опис на 39 броя нотариални актове.
Том № XI - скици на поземлени имоти.
Том № XII - Заявление, вх. № 94-Д-359/23.11.1998 г., от С. Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок до областния управител на област Софийска с изявено желание за деактуване на държавни имоти - дворец "Царска Бистрица"; дворец "Ситняково"; дворец "Саръ-гьол" и ловен пункт "Соколец"; Ловен пункт "Овнарско"; Ловна хижа "Среден Нос" и др.; Жалба до Софийски окръжен съд срещу мълчалив отказ на управителя на област Софийска по преписка вх. № 94-Д-359; доклади от различни институции.
Том № XIII - преповтарящи се документи от предходни томове.
Том № XIV - Нотариален акт № 87 от 1942 г.; актове за държавна собственост.
Том № XV - Конституционно дело № 13/1998 г., по описа на Конституционния съд, с приложени материали към него.
Том № XVI - Заповед № 57-34/23.01.2004 г. на кмета на Столична община да се отпише от актовите книги за общинска собственост имението "Враня"; актове за държавна собственост.
2. Научна литература
3. Справочници за българското законодателството през различни периоди
4. Действащи и отменени нормативни актове.
І. На заседание на Временната парламентарна комисия, проведено на 13.04.2006 г. и отразено в Протокол № 5 от същата дата, бе обсъдена точка първа от така утвърдения по-горе дневен ред, а именно:
1. ИНТЕНДАНТСТВОТО
Обсъждане на правната характеристика, устройството и статута на Цивилната листа и Интендантството
Беше изслушан изнесения от докладчика н.пр. Борислав Ралчев доклад по темата, след което бяха проведени разисквания между членовете на комисията по съдържащите се в доклада факти, обстоятелства и доводи.
В хода на разискванията се оформиха две групи становища по тази точка от дневния ред на комисията, изразяващи се в следното:
1.1. Първа група, съставляваща едно общо първо становище – застъпено от докладчика Борислав Ралчев и други членове на комисията, а именно :
Правният статут на Цивилната листа е уреден в чл. 35 от Търновската конституция, систематически подреден в Глава Осма от Конституцията, озаглавена “За обдържанье на княза и княжеский дом”. Семантичното тълкуване на заглавието и думата “обдържанье” означава издръжка. Една издръжка не е институт, не е държавен орган. Цивилната листа е заплатата, издръжката на царя, която му се дава на лично основание, а всичко получено на лично основание и трансформирано впоследствие, т.е. използвано за придобиване на имущество, означава, че придобитото е в лично качество, т.е. съставлява лично имущество.
Интенданството не е държавна институция, не е държавен орган, не е пряко свързан с държавния бюджет. Интендантството не е юридическо лице, Интендантството не е публична конструкция на държавен орган – това е форма и конфигурация на лично представителство. Интенданството е създадено от Фердинанд посредством нарочен Правилник за Цивилната листа, който не е нормативен акт, и то съставлява управителен орган на Цивилната листа, на “..гражданската част на имуществото на княза, респ. -царя”, на личното му имущество, т.е. частно представителство на царя, което той използва за закупуване на имоти, за поддръжка на тези имоти.
Аргументите в полза на твърдението, че Интенданството е частна, а не държавна институция, застъпени в това становище, са:
- доктринерен - книгата на Петър Тодоров, публикувана от Централната печатница в 1911 г., под надслов “Цивилната листа – правителствения законопроект, уреждане на Цивилната листа в странство, нейното минало и желателното й уреждане у нас” и най-вече – книгата на народния представител от ДСБ Веселин Методиев, в която същият прави пространен анализ и подробно изброява всички съществували и действали държавни институции от Търновската конституция до наши дни, сред които г-н Методиев никъде не е посочил нито Цивилната листа, нито Интенданството като държавна институция;
- правно-логически аргумент от чл. 53 от Търновската конституция, съгласно който: “Държавните имоти се управляват от надлежний министр.” Тъй като никога царските имоти не са управлявани от министър, то те не са държавни, веднъж, и втори път – щом тези имоти са управлявани от Интендантство, а не от министър, то Интенданството е частна институция;
- трети аргумент, позоваващ се на лингвистичен анализ на думата “интендант” – надзирател, наблюдаващ, пълномощник, по дефиниция с представителна власт. В Eнциклопедия Oracle интендантът е определен като ”окото и ръката на царя”, интендантът е описан като “…човек, който отговаря, управлява или надзирава…домакинството на благородник или принц”;
- наименованието - “на Цивилната листа на Н. В.”, а не на армията или друга структура;
- предназначението – пълномощник на Цивилната листа на Н. В. Царя. Представител на монарха в гражданското му качество – съгласно чл. 3 от единствения устройствен документ на Интендантството - Правилника за управление на Цивилната листа на Негово Величество Царя, Интендантството е “гражданският институт, представляващ интересите на двора”. Представителството означава, че представляващият не действа от свое име, а от името и за сметка на представлявания;
- интендантството не фигурира в търговския регистър или в специален закон като юридическо лице;
- интендантството не е държавен орган, тъй като не фигурира в списъка на българските държавни институции 1879-1986 г. (Веселин Методиев, 1996 г.). Както е видно от представения от народния представител Яне Янев ръкописен текст за структурата на управление на Цивилната листа, интендантът е подчинен на оберхофмаршала и управлява Цивилната листа на Н. В. и дворците;
- сградата за настаняването на интендантството на ул. “Московска” и “Париж” е закупена от Фердинанд І на публичен търг през 1912 г.
Въз основа на гореизложените аргументи се налага изводът, че в документите, където Интендантството фигурира като страна, то действа като представител на Н. В. Царя. Интендантството владее от името и за сметка на Царя, бидейки негов представител по дефиниция (чл. 3 от Правилника). Тази теза се подкрепя и от депозирания от д-р Китов труд на проф. Владикин – стр. 410 .
1.2. Втората група становища, застъпени от други членове на комисията, са ненапълно съвпадащи едно с друго и доста вариантни, но все пак са ориентирани в противоположна на застъпената в първото становище посока. Всички те са насочени към идеята, че Интендантството е по-скоро държавна институция, отколкото частно представителство на царя. Не се споделя възможността Интендантството само по себе си да бъде правен субект, годен да представлява царя в личното му качество при сключване на сделки, а още по-малко при придобиване на имоти по давностно владение, и то за царя, доколкото не е възможно то самото да упражнява не само корпуса, но най-вече анимуса за своене. Ако въобще притежава материална и/или представителна правосубектност, то във всички случаи представлява по-скоро монархическата институция, отколкото царя в личното му качество като физическо лице.
По-изявените становища от тази втора група са следните:
1.2.1. Становището на господин Яне Янев:
„1. При действието на Търновската конституция Цивилната листа е специализирана конституционно предвидена институция, която включва в себе си всички бюджетни и извънбюджетни средства, заделени от държавата, за цялостно „обдържане” на княжевския (царския) дом. Цивилната листа включва в себе си както парите, така и цялата администрация, обслужваща монарха и членовете на неговото семейство. В Цивилната листа се включват също така и определени разходи, свързани с международните контакти на държавния глава.
2. Интендантството, както и предхождащите го органи, са администрация на двореца като държавна институция, а не на царете като частни лица.
3. Стопанисваните от Интендантството имоти са държавна собственост и с тях царете разполагат в качеството си на държавен глава на България, а не като частни лица.
4. Наследниците на Фердинанд и Борис, в това число Симеон Сакскобургготски, не могат като частни лица да имат претенции за наследство, респективно реституция на тези имоти.”
Становището на народния представител Борислав Китов, изразено писмено след датата на самото заседание на Временната комисия, но преди датата на изготвяне на настоящия доклад, което, съдържайки пространен и задълбочен анализ на цялата нормативна база, уреждаща Цивилната листа и Интендантството, предоставяме на вниманието на комисията в цялост по този въпрос:
“За историческото развитие и правния статут на цивилната листа на монарха може да се узнае от съдържанието на Курса по общо държавно право, част ІІ – “Организация на демократичната държава”, чийто автор е проф. д-р Любомир Владикин. Той е сред най-бележитите учени и специалисти по държавно право (виж проф. д-р Любомир Владикин, Курс по общо държавно право, част ІІ – “Организация на демократичната държава”, стр. 567, изд. на Университетска библиотека при СУ “Св. Климент Охридски”).
По дефиниция, казва той: ”Цивилната листа е определената по законодателен ред годишна сума, която държавата винаги вписва в бюджета си за издръжка на монарха и неговия двор. Цивилната листа е публичноправна институция и е призната за юридическа личност, за да могат имотните интереси на държавния глава да се уреждат по общоустройствения правов ред, без да се намесва неговата личност”. Според господин Китов не е приемливо да се счита, че Цивилната листа представлява джобна сума на монарха, която той може да изразходва безконтролно по свое лично усмотрение. Цивилната листа би следвало да служи за посрещане на разходите на двора, извършвани от монарха в качеството му на държавен глава. Нелепо е да се счита, че Цивилната листа е предназначена за персонално изкупуване на територията на дадена държава, в която монархът изпълнява функциите си на държавен глава.
У нас Цивилната листа е въведена с нормата на чл. 35 от Търновската Конституция със Закон за Цивилната листа на Н. Ц. В. Княза., обн. в ДВ, бр. 7/12.01.1894 г., размерът на Цивилната листа е бил изменен от 600 хил. франка на 1 млн. лв. годишно. През 1911 г. чл. 35 от Търновската Конституция добива следната редакция: “Народното събрание с особен закон определява на Царя и неговия двор Цивилна листа”. Виж Прокламация на Петото Велико Народно събрание, приета в гр. Велико Търново на 09.07.1911 г. Със Закон за определяне размера на Цивилната листа на Негово Величество Царя, обн. в ДВ бр. 291/30.12.1911 г., Цивилната листа на Негово Величество Царя и неговия двор се определя в размер на 1 млн. 800 хил. лв. годишно, които се вписват в разходната част на държавния бюджет. В същия “Държавен вестник”, на стр. 7 е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за отчетността по бюджета, на Закона за бюджета на държавата за 1909 г., на закона за изменение и допълнение на тия два закона и на Закона за касовата служба на държавата. С чл. 9 на този закон, към чл. 95 от Закона за отчетността на бюджета се прибавят следните алинеи:
“Всеки държавен разход, за каквото и да било, се оправдава с документи, които да установяват:
а) че ангажирането на съкровището в разход е станало правилно – съгласно с предписанията на действащите закони;
б) че работата или доставката, за изплащането на която се отнася разходът, е извършена и приета тоже съгласно с действуващите закони и с особените условия по нея;
в) че правоимащият е получил сумата на разхода.
Изключение от това общо правило се допуща само за разходите, предвидени в Глава първа и втора на Върховното правителство, които се оправдават с разписка от интенданта на Двореца и за сумите, предвидени в бюджета под наименование: “Безусловен фонд”. Последните се отпущат по предварително разрешение от Министерския съвет. Разходът им се одобрява с постановление от същия съвет.”
От горния нормативен текст става ясно, че част от средствата на Върховното представителство са се отчитали от орган, който в текста на закона е наречен “Интендант на Двореца”. Ясно е, че разходите на Цивилната листа са били определени в отделни фондове, които е следвало да се отчитат. Сред прегледаните книжа и проверената нормативна база не беше открит устройствен закон на Цивилната листа. В предоставените от Временната комисията документи има един Правилник за управлението Цивилната листа на Негово Величество Царя. Този правилник е без дата, подписан е от инспектора на Цивилната листа и върху неговия подпис е положен печата на Интендантството на Цивилната листа на Негово Величество Царя. В § 124, ал. 3 от правилника пише, че същият е одобрен от Негово Величество Царя и е в сила. При тази фактическа обстановка не е възможно да се определи основанието за издаването на Правилника на Цивилната листа и правния статут на създадените с него органи.
Изхождайки от начина, по който е титулуван българският монарх, може да се направи основателен извод, че правилникът е издаден след обявяването на независимостта, т.е. след 1908 г. Ясно е, че дейността на Цивилната листа се е организирала чрез специално създадени за целта помощни органи. Такъв помощен орган би следвало да е интендантът на Цивилната листа, подпомаган в работата си от чиновнически апарат, наречен Интендантството на Цивилната листа. Фрагментарни регулации на въпросите около същността и статута на Цивилната листа могат да се търсят и в международните договори – в тази връзка виж Ньойски договор за мир между Съюзните и Сдружени сили и България, подписан в 1919 г.
Според посочения научен труд на проф. д-р Любомир Владикин, интендантът на Цивилната листа е всъщност “Интендант на двореца”. Монархът, в качеството му на държавен глава, назначавал такъв държавен служител, чиято задача е била да администрира дейността на Цивилната листа. На първо място, интендантът би следвало да отговаря за техническата отчетност на разходите на Цивилната листа. На второ място, същият е замествал неприкосновената особа на монарха пред съдебните места и където другаде е нужно. Според проф. Владикин в новите държави монархът е свободен да разполага с Цивилната листа така свободно, както и всеки друг държавен чиновник, като се спазва предназначението на перата, ако има такива – виж стр. 572 от посочения по-горе научен труд.
От Раздел ІІІ, § 94, точки 12 и 13 от приложения към документите Правилник за управлението Цивилната листа на Негово Величество Царя става ясно, че в Интендантството на Цивилната листа са се водили на отчет както личните имоти на монарха, така и държавните недвижими имоти. Наред с това държавните недвижими имоти би следвало да се водят и в регистрите на службите, където такива имоти съществуват.
Предвид всичко изложено, без допълнително и задълбочено изследване, няма как да се отговори на въпроса дали Интендантството на Цивилната листа е придобивало недвижимите имоти лично за семействата на бившите царе и техните наследници или същите са били придобивани в полза на държавата за задоволяване на нуждите на монархическия институт. Ако Интендантството е юридическо лице, тъй като представлява административен орган на Цивилната листа, то всички придобити от него имоти би следвало да са имоти на короната, а не лична собственост на семействата на бившите царе и техните наследници. Придобиването на имоти за лична сметка на княза е ставало по изрично упълномощаване на Интенданта на Цивилната листа и управител на личните му имения. В тази връзка виж едно пълномощно от 29.10.1896 г., по силата на което Княз Фердинанд І е упълномощил господин Павел Калевич да купи като частно имение и с частните му средства къщата на д-р Иван Касабов. Аналогичен текст се съдържа и в пълномощното от 27.08.1902 г., с което Княз Фердинанд І е упълномощил господин Михаил Златаров да подписва актовете за покупка, продажба и размяна на частните му имения в землището на селата Горни Лозен, Казичене, Герман и Горубляне, Софийска околия, Софийски окръг.
От изложеното се вижда, че самият княз Фердинанд І предварително е посочвал кога Интендантът на Цивилната листа и управител на личните му имения извърша сделки в лично негова полза и кога не.
Имотите, които са придобити от сделки, по които страна е само юридическата личност на Интендантството на Цивилната листа, не би следвало да се считат за лични имоти на семействата на бившите царе и техните наследници. Допълнителен аргумент в тази насока е и фактът, че Интендантството на Цивилната листа е придобило значителен брой недвижими имоти по давност. Абсурдно е да се счита, че неприкосновената особа на монарха в качеството му на държавен глава, като физическо лице се е занимавал с придобиване на недвижими имоти по давност. Наред с това добре ще е да се изясни чия собственост са били имотите, които впоследствие са били придобити по давност от Интендантството на Цивилната листа. Подобно придобиване би било явно противозаконно ако се окаже, че това са били имоти на държавата и общините. Безспорно е, че нито държавният глава, нито Интендантството на Цивилната листа могат да придобиват по давност срещу интересите на държавата и общините.
ІІ. На заседание на Временната парламентарна комисия, проведено на 19.04.2006 г. и отразено с Протокол № 6 от същата дата, бе обсъдена точка втора от така утвърдения по-горе дневен ред, а именно: “Правната характеристика и последствията от решението на Конституционния съд, с което е отменен Законът от 1947 г. за обявяване държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници.”
Беше изслушан изнесеният от докладчика народния представител Мая Манолова доклад по темата, след което бяха проведени разисквания между членовете на комисията по съдържащите се в доклада факти, обстоятелства и доводи.
В хода на разискванията се оформиха две становища по тази точка от дневния ред на комисията, изразяващи се в следното:
- Първо становище: С Решение № 12 от 04.06.1998 г., постановено по конституционно дело № 13/1998 г., обн. ДВ, бр.66/10.06.1998 г., Конституционният съд на основание чл. 149, ал.1, т.2 от Конституцията с единодушие е обявил за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ДВ, бр. 305/31.12.1947 г./
Правните последици от това решение, разгледани в светлината на чл. 151 ал.2, изр.3 и ал.3 от Конституцията и чл. 22 ал.4 от Закона за конституционния съд са развити и определени в Решение № 22 на КС по конст.д. № 25/1995 г. и те са следните:
Обявеният за противоконституционен Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници /ЗОДС/ не само че не се прилага занапред, същият по силата на КР №12/98г. е с обезсилено действие – т.е. решението на КС, с което се обявява неговата противоконституционност, има отменително действие. С оглед това отменително действие на решението на КС не се налага и не се изисква Народното събрание в качеството си на “ орган, който е постановил акта”, обявен за противоконституционен, по смисъла на чл. 22 ал.4 от ЗКС да отменя ЗОДС и да урежда възникналите от него правни последици с нарочен закон. ЗОДС вече е отменен с решението на КС №12/1998г.
Нещо повече – решението на КС има не само отменително, но и правновъзстановително действие, тоест прилага се автоматично правното положение от преди приемането на обявения за противоконституционен закон. Отмяната на обявения за противоконституционен закон в този смисъл не води до какъвто и да било правен вакуум (законова празнина).Разпоредбата на чл. 1 от ЗОДС накърнява конституционно защитеното право на собственост. След отмяната на накърняващия правото закон, накърненото право продължава (възстановява) действието си. Отменят се преките правни последици на ЗОДС, накърняващи конституционно защитеното право на собственост и имотите престават да бъдат държавна собственост, а накърненото право на собственост на отчуждените собственици се възстановява във вида и обема към момента на отнемането по силата на самото КР № 12/1998г.
По отношение на реда, по който се извършва реституцията на царските имоти, се прилага по аналогия чл.3 от ЗВСОНИ – имотите се възстановяват на лицата, от които те са били отнети или наследниците им, без да е необходимо особено задълбочаване в документите за собственост отпреди отнемането на имотите по силата на противоконституционния закон. В този смисъл достатъчен е дори само Списъкът на царските имоти, изготвен от правителството на Кимон Георгиев, съпътстващ приложението на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ДВ бр.305/31.12.1947г.).
По отношение на всички имоти, възстановени на царското семейство е ползуван общият принцип, че възстановява на този, от когото е отнето. Това необходимо и достатъчно условие е било доказано чрез изричното им посочване в т.н. Списък на Кимон Георгиев, по който са били отнемани.
Независимо, че това не е изискуемо от закона, са били представени и допълнителни документи, доказващи придобивните основания за имотите - Царска Бистрица; горски масиви; къща в Баня; дворец Врана; къща на княгиня Евдокия в кв. “Слатина”, Дворец Кричим. По отношение на хижа Ситняково се събраха косвени данни за решение на общински съвет Самоков от 1912-1914 г., с което е разрешено на цар Фердинанд строителството, поради което към 1947 г. тя е придобита по давност, без придобиване собственост върху земята. По отношение на хижа Саръгьол, поради не откриване на документи от периода на строителството (1912-1914) се установи, че собствеността е възстановена по силата на приложимия за всички български граждани общ принцип, че от когото е отнето, на него се възстановява, стига да се докаже фактът на отнемането.
Според н.п. М. Спасов отнемането на собствеността на българските граждани е бил процес, предизвикан от политическите реалности след 09.09.1944 г. и възприемането на съветския модел за премахване на частната собственост. Създадени са множество закони, укази, подзаконови и съдебни актове, чрез които българските граждани са били лишени от собствеността си без или с неравностойно обезщетение. Политическите и идеологически мотиви за тази експроприация спрямо имотите на царското семейство не се отличават от тези за останалите български граждани – титуляри на отнета собственост. Единствената разлика между “царската” и останалата национализация е в предприетата от тогавашните управляващи правна техника. Поради ниска правна култура и желание за силно политическо въздействие, Народното събрание е нарушило принципа, че законът е норма, отнасящи се до неограничен кръг правни субекти, и е гласувало закон “intuitu persona” (т. е. за една личност), зад който се крие индивидуален конфискационен административен акт.
След 1989 г. стана възможен процесът на връщане на отнетите от българските граждани имоти. По въпроса изрично се произнесе и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа с Резолюция 1096, цитирам: “...имотите, включително и имотите на църквите, които са били незаконно и несправедливо сезирани, национализирани, конфискувани или експроприирани от държавата в рамките на бившите комунистически тоталитарни режими трябва по принцип да бъдат реституирани на техните оригинални собственици в цялост...”.
Политическото решение за това бе взето през 1992 г. и в последвалите години бе реализирано чрез редица законодателни, административни и съдебни актове. Реституционният процес по някои от преписките на българските граждани, включително и на Симеон Сакскобургготски, все още не е приключил.
Поради констатираната от Конституционния съд пълна аналогия на разпоредбите на ЗОДС с конфискационен акт, няма основание за разработване на мотиви за отмяна на конфискацията спрямо т. нар. “царски имоти”, различни от мотивите, които важат за всички репресирани български граждани.
Така наречената “царска реституция” започва през 1998 г., когато главният прокурор г-н Иван Татарчев стартира процедура, която завърши с решение 12 по конституционно дело 13/1998 г. на Конституционния съд. Съдът е конституирал като страни Народното събрание, Министерския съвет, министъра на финансите, министъра на регионалното развитие и благоустройството като заинтересовани лица, които трябва да защитават държавния интерес от евентуални неправомерни претенции на правоимащите. Решаваща роля за изхода на делото са изиграли приложените от тях становища.
Становището на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, председателствана от господин Светослав Лучников е, че “Законът противоречи на Конституцията и на неприкосновеността на частната собственост и на конституционната забрана тя да бъде отчуждавана, освен за доказана държавна и общинска нужда и то след предварително и равностойно обезщетение.”
По отношение на доказването на обема и титуляра на отнетото право на собственост същата комисия заявява: “Впрочем самият закон, обявявайки за държавна собственост тези имоти, с това признава, че те са били собственост на царете.”
Становището на Министерски съвет, подписано от господин Иван Костов е:
“Чл. 71, ал. 1 от Конституцията на Република България от 1947 г.: “Всички граждани на Народна Република България са равни пред закона”. В тази връзка трябва да се има предвид, че цитираният закон се отнаяс за “всички движими и недвижими имоти, находящи се на територията на България и принадлежащи на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, лично придобити и наследени, а не за имотите, които принадлежат на Българското Княжество.
В чл. 51 от Конституцията на Българското Княжество изрично е направено разграничение, като е предвидено, че: “Държавните имоти принадлежат на Българското Княжество и с тях не могат да се ползуват нито Князът, нито неговите роднини.”
С приемането на Конституцията от 1991 г., законът за обявяване на държавна собственост на имотите на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници (ДВ, бр. 305/31.12.1947 г.) се обявява на още по-голямо основание противоконституционен, поради следното:
1. Законът противоречи на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, в който е прогласен принципът, че Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната.
2. Законът противоречи и на чл. 6, ал. 2 от Конституцията, тъй като се нарушава закрепеният в тази разпоредба принцип за равенството на всички граждани пред закона. Основанието за одържавяване на всички движими и недвижими имоти, принадлежащи на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници, които те лично са придобили и наследили, е тяхното лично и обществено положение, както и техните убеждения.
3. Законът противоречи и на принципа на политическия плурализъм – чл. 11, ал. 2 от Конституцията, тъй като е приет явно по политически причини само 13 дни след отмяната на Конституцията на Българското Княжество и приемането на Конституцията от 1947 г. с цел да се отстранят от политическия и обществен живот всички членове на царското семейство.
4. Законът противоречи на чл. 17, ал. 1, 3 и 5 от Конституцията, тъй като одържавява частна собственост без никакво обезщетение и без да е налице държавна или обществена нужда за това.”
Становището на министъра на финансите Муравей Радев:
“... Законът за одържавяване всички движими и недвижими имоти, принадлежащи на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници, не предвижда справедливо обезщетение, поради което чрез отнемането на лични и продибити по наследство движими и недвижими имоти с него се нарушават основни конституционни права.”
Позовавайки се на нарушаването принципите на правовата държава и неотменимостта на основните конституционни права (на собственост, равенство, забрана за дискриминация) и на гореизложените становища на представителите на държавата, Конституционният съд уважава искането и единодушно обявява за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе.
Действието и същността на решенията на Конституционния съд, с които се обявява противоконституционност на закон, широко и нееднозначно се дискутираха в съдебната практика и доктрината след създаването на този орган в чл. 147-152 от Конституцията и регламентирането му със Закона за Конституционния съд от 1991 г.
Противоречието в практиката и доктрината по този въпрос принуди самият Конституционен съд да се произнесе по въпроса с Решение № 22 от 31 октомври 1995 г. по конституционно дело № 25 от 1995 г.
По делото е постъпило становище от Народното събрание. В него се приема, че решенията на Конституционния съд, с които се обявяват за противоконституционни разпоредби на закон за отмяна или изменение на действащ закон или отделни негови разпоредби:
1. Не отменят тези разпоредби, а имат за последица само тяхното неприлагане съгласно чл. 151, ал. 2, изречение 3 от Конституцията и чл. 22, ал. 2 от Закона за Конституционния съд (ЗКС).
2. Нямат за последица възстановяване действието на отменените или изменени законови разпоредби, извършено с противоконституционната разпоредба.
3. Само Народното събрание е компетентно да създава нова правна уредба на обществените отношения, които поради обявяване на противоконституционност са останали неуредени.
Конституционният съд е отхвърлил тезите, като е приел, че:
Становището на Народното събрание, че решението на Конституционния съд, с което законът се обявява за противоконституционен, има за последица само неговото неприлагане, без да го отменя, е неоснователно. То противоречи на разпоредбата на чл. 151, ал. 2 и 3 от Конституцията по изложените съображения. Не може да бъде обосновано и с правомощието на Народното събрание по чл. 84, т. 1 от Конституцията да "приема, изменя, допълва и отменя законите". Отмяната на закон от Народното събрание и обезсилването на закон чрез обявяването му за противоконституционен с решение на Конституционния съд водят до едни и същи последици - преустановяване на действието на закона занапред. От това следва, че един закон може да бъде отменен не само от Народното събрание, но и от Конституционния съд, когато е противоконституционен.
Няма законова празнина след отмяната на ЗОДС, тъй като разпоредбата на чл. 1 от същия накърнява конституционно защитеното право на собственост. След отмяната на накърняващия правото закон, накърненото право продължава (възстановява) действието си. Не е създаден правен вакуум, тъй като ЗОДС от 1947 г. има правоотричащо и правоспиращо действие по отношение конституционно защитеното право на собственост. Отменят се преките правни последици на ЗОДС, накърняващи конституционно защитеното право на собственост и имотите престават да бъдат държавна собственост, а накърненото право на собственост на отчуждените собственици се възстановява във вида и обема към момента на отнемането.
Посочи се, че ЗВСОНИ не съдържа изчерпателно изреждане на нормативните актове за отнемане на имущество, най-малкото поради употребата в него на израза “както и по указите, с които е отнето имущество на граждани в полза на държавата”, употребен в чл. 2 ал. 1, изречение последно от ЗВСОНИ. Указите като нормативни актове действително бланкетно са посочени в законовата разпоредба, което предполага разширителен подход при прилагането й.
Предвиден е и облекчен ред за доказване на собствеността в ЗВСОНИ:
Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 107 от 1997 г.) Собствеността върху имотите по чл. 1 и 2 се възстановява на лицата, от които те са били отнети, или на техните наследници по закон или други правоприемници. Правото на лицата да получат възстановяване на собствеността се установява с факта, че тя е била отнета от тях или от техните праводатели. Претенциите на трети лица за права върху същите имоти не са пречка за възстановяване собствеността на лицата, от които имотите са отнети. Споровете между претендентите се решават между тях по исков ред.
Поради възникналото противоречие Комисията счита за необходимо да запознае Народното събрание със становището на Конституционния съд по този въпрос, дадено в Решение № 22 от 31 октомври 1995 г. по конституционно дело № 25 от 1995 г.
Съществуването на противоконституционния закон не може да бъде подкрепено от разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС. Тя има предвид уреждане на правните последици, възникнали от прилагането на противоконституционния закон до отмяната му с решението на Конституционния съд. Тази разпоредба не се отнася до правните последици от решението на Конституционния съд, с което се обявява законът за противоконституционен.
Тоест, в това решение с тълкувателен характер изискването за законодателна намеса се отнася за евентуални неуредени правоотношения в периода на прилагане на противоконституционния закон (в случая с т. нар. “царски имоти” - 1947-1998 г). Тази разпоредба не се отнася и не създава задължение на законодателния орган да преуреди правните последици от решението на Конституционния съд, с което се обявява ЗОДС за противоконституционен (след 1998 г.).
В Решение на Конституционния съд с конституционно дело 13/1998 г. се казва:
“Разпоредбата на чл. 1 от ЗОДС засяга придобити права, тъй като има за предмет движими и недвижими вещи, които при съществуващия в България правен ред за придобиване и наследяване са станали собственост на посочените в закона лица. Предвиденото в тази разпоредба одържавяване по своята същност представлява принудително и безвъзмездно отнемане на частна собственост. По характер и последици то не се различава от конфискацията, защото не става срещу обезщетение. Неговото прилагане не е поставено в зависимост от такива държавни и общински нужди, съществуването на които е необходимо условие, за да се допусне принудително отчуждаване на собственост. От това следва, че тази разпоредба накърнява конституционно защитеното право на собственост. Тя противоречи на основното начало, което се съдържа в чл. 17, ал. 1 от Конституцията и изисква да бъде гарантирано правото на собственост. В противоречие е също с ал. 3 и 5 на чл. 17 от Конституцията, прогласяващи неприкосновеността на частната собственост и допускащи принудителното й отчуждаване само при наличието на строго определени условия, които при постановеното от чл. 1 ЗОДС одържавяване не са налице.”
С оглед тълкувателния характер на разпоредбите на решението на КС 22/1995 г. може да се направи извода, че след отмяната на ЗОДС се е възстановило действието на накърненото дотогава конституционно защитено право на собственост и не е възникнала законодателна празнота или правен вакуум.
Тази теза е застъпена и от видния конституционалист д-р Пенчо Пенев - "За прякото действие на конституционните норми в дейността на конституционния съд и съдилищата":
“Става дума за реалното прилагане на конституционните норми като "живо" право съгласно прякото им действие, въздигнато в чл. 5 като основен конституционен принцип.
Повечето от конституционните разпоредби имат пряко действие. Това са преди всичко разпоредбите, регулиращи статута и правомощията на основните държавни институции и взаимоотношенията между тях в рамките на установената форма на държавно управление, разпоредбите, установяващи основни права и свободи на гражданите.
Непосредственото действие може да се прояви по различен начин в зависимост от обхвата и конкретността на регулативното действие на съответните конституционни разпоредби. На първо място, това действие може да се прояви като непосредствено регулативно действие. Такова е налице, когато съответната конституционна разпоредба съдържа определено, достатъчно конкретно правило за поведение или установява конституционен принцип, който трябва да стои в основата на законодателно или друго нормативно регулиране. С такива норми преди всичко се уреждат отношения от областта на конституционното право (например, когато очертават основните правомощия на държавните органи, осъществяващи трите власти, формулират се конституционните начала относно формата на управление, правовата държава, основните права и свободи, икономическите основи на стопанския живот и т.н.). Когато конституционните норми проявяват едновременно отменително и регулиращо действие, се постигат две групи правни последици. Вследствие на отменителното действие, проявяващо се по описания по-горе механизъм, заварената законова разпоредба престава да се прилага, тя "се отменя". Вместо нея проявява действие предписанието, съдържащо се в конституционната норма. Ясно е, че една конституционна норма ще има както отменително, така и регулативно действие само ако съдържа в себе си достатъчен регулативен потенциал, приложим към обществените отношения, които до приемането на Конституцията са се регулирали от заварения закон. Дали е налице такава хипотеза, е конкретен въпрос и трябва да се решава във всеки отделен случай конкретно.”
Законодателят е преценил, че в случая с царските имоти конституционната норма касаеща правото на собственост, комбинирана с решение на Конституционния съд има достатъчен регулативен потенциал, т.к. касае отмяната на един индивидуален конфискационен акт с изчерпателно изброени параметри на регулираните права и субектите им.
В противоречие с принципите на съвременното право е със закон да се уреждат индивидуални имуществени отношения на отделна личност, поради което приемане на специален закон е неуместно.
Това е така, предвид общо обвързващата сила на нормативния акт (адресати са неограничен кръг субекти). По думите на проф. Близнашки: “При прехода от конституционна монархия към парламентарно управление законът се утвърждава като основен юридически акт и източник на правото. В класическата доктрина се поддържа, че законът трябва да съдържа само общи и абстрактни правила за поведение, т. е. изхожда се от предпоставката, че предметът на закона има общ характер. По този начин волята на държавата се "деперсонифицира", а в законите се очаква да намерят израз рационални решения, за които се предполага, че ще удовлетворят интересите на всички. В този смисъл правовата държава става въплъщение на класическата максима за "управление на правото, а не на хората".
Второто становище:
Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници е нормосъздаващ закон, установяващ ново правно положение и е с еднократно, а не продължаващо правно действие.
Въпреки застъпеното в юридическите среди и споделено мнение, че може да бъде обявен за противоконституционен само закон с продължаващо действие, в т.ч. и към датата на произнасяне на Конституционния съд, а не такъв с еднократно такова, което веднъж осъществено практически изчерпва и преустановява действието си много преди Конституционният съд да е сезиран с проблема за конституционосъобразността му, застъпващите настоящото становище, в съответствие със задълженията си по Конституция и по ЗКС коментират единствено и само правните последици на Конституционно решение № 12/1998г.
Съгласно нормата на чл. 151 ал. 2, изр. 3 от Конституцията и чл. 22 ал. 2 от Закона за Конституционния съд, актовете, обявени за противоконституционни не се прилагат занапред.
Решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционността на конкретния закон, няма нито отменително, нито правновъзстановително действие. То води само до неприлагането на същия закон занапред, каквато е ясно формулираната в чл. 151 ал. 2, изр. 3 от Конституцията и чл. 22, ал. 2 от ЗКС воля на законодателя.
Ако законодателят по принцип искаше да вложи в правните последици на решението на Конституционния съд по обявяване противоконституционност на закон ретроактивно/отменително действие, той би използвал широко разпространения и познат от векове в доктрината и практиката правен термин “отменям”.
Вместо това законодателят употребява израза “не се прилага”. Логическото и семантично тълкуване на тази дума в контекста на цялата законова разпоредба указва на законодателна воля, различна от идеята за отмяната. В този контекст може да не се прилага само закон, който не е отменен.
Тълкувателното решение на Конституционния съд № 22 от 1995 г. не се прилага по отношение правните последици на Конституционно решение № 12/98 г.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Закона за Конституционния съд с решението си съдът се произнася само по направеното искане, съответно само решението по направеното искане е задължително по смисъла на чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Искането, предмет на Решение на Конституционния съд от 1995 г., е да се даде задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията само по въпроса “какви са правните последици от решението на Конституционния съд в хипотезата, когато се обяви за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ закон”, а не въобще за правните последици на решенията, с които се обявява противоконституционност на закон във всички случаи.
Поддръжниците на тази позиция считат за безспорно, че Законът за обявяване на държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе и техните наследници нито отменя, нито изменя действащ закон. Поради това Тълкувателното решение на Конституционния съд от 1995 г. е неотносимо към конкретния случай. Същото не е задължително за когото и да било относно проблематиката на т.нар. “царски имоти”, а още по-малко задължителни могат да бъдат мотивите му, при това извадени от контекста на предмета на тълкуване.
Правните последици от Решение на Конституционния съд № 12 от 1998 г. се уреждат единствено и само от правните норми на чл. 22, ал. 2 и ал. 4 от Закона за Конституционния съд. Тези законови разпоредби не само, че не противоречат на чл. 151, ал. 2 от Конституцията, а го доразвиват. Същите не са обявявани за противоконституционни и като такива са действащи и се прилагат.
Съгласно чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд, за да възникне за наследниците на бившите царе право на реституция на отнетите им с обявения за противоконституционен Законът за обявяване държавна собственост имоти, Народното събрание следва да приеме закон, с който да отмени Закона за обявяване държавна собственост, да признае съответното право на възстановяване на собствеността и да очертае хипотезите, реда и предмета на тази реституция.
Евентуално, дори да се приеме, че не се налага отмяна на обявения за противоконституционен закон поради обезсилване на правните му норми с решението на Конституционния съд, отново е наложително произнасяне на Народното събрание със закон относно правото на възстановяване на собствеността, вида, обема, реда, субектите и т.н. Реституцията не е нито конституционно залегнало право на гражданите и юридическите лица, нито конституционно залегнало задължение на държавата и не настъпва по силата на самата Конституция. С обявяването за противоконституционен на този нормосъздаващ закон най-малкото се създава правен вакуум (законова празнина), която може да се запълни само с изричен реституционен закон.
Тази законова празнина не може да се запълва по аналогия с прилагане на разпоредбите на друг действащ реституционен закон – Закона за възстановяване собствеността на одържавени недвижими имоти, по следните съображения:
Първо – реституцията като право на гражданите и другите правни субекти не е конституционно право, допуска се изрично с нарочен закон.
Второ – изброяването на законите и нормативните актове, по които се възстановяват, направено в чл. 2, ал. 1 от Закона за възстановяване собствеността на одържавени недвижими имоти, е изчерпателно, нумерус клауза и не може да се тълкува разширително.
Трето – “царските имоти” не попадат и в общата хипотеза на чл. 2 ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността на одържавени недвижими имоти, доколкото същите са отнети на законово основание – Закона за обявяване държавна собственост от 1947 г.
ІІІ. На заседание на Временната комисия, проведено на 10 май 2006 г. и отразено в протокол № 8 от същата дата, бе обсъдена подточка първа на точка четвърта от горепосочения дневен ред, а именно имотът “Саръгьол”.
Изнесен бе доклад от народния представител Надка Балева относно описанието и правната легитимация на правото на собственост върху имота “Саръгьол”.
По Заповед № 57 от 3 август 1946 г. на тогавашния министър-председател Кимон Георгиев е създадена комисия, която да извърши опис на движими, недвижими, покрити и непокрити имущества – цитирам заповедта – “принадлежащи на царския двор”, без да се посочват имена на царе.
На 10 август, в изпълнение на тази заповед на министър-председателя, е извършен опис като постройки са описани: дворец – полумасивен, постройка за охрана и обор, и третият обект е кухня с обща застроена площ по този опис – 564 кв.м.
Със Закона за обявяване държавна собственост се обявяват за държавна собственост имотите на семействата на бившите царе – цитирам закона – “принадлежащи на семействата на бившите царе Фердинанд, Борис и техните наследници – лично придобити и наследени”.
В закона не е отразено, че имотите са по опис, който е неразделна част от този закон.
В описа е записано само “Саръгьол” – постройка 564 кв.м. лично на бившия цар, без да е конкретизирано на кой от двамата – Фердинанд или Борис Трети, мястото – държавно.
На 18 септември 1956 г., в изпълнение на разпореждане на Министерски съвет от същата година, е извършено предаване и приемане на хижа "Саръгьол" от Народния ловно-рибарски съюз, който е стопанисвал дотогава имота, на УБО при Министерството на вътрешните работи. Описани са подробно трите сгради – централна, кухня и стаи за прислугата, конюшня и караулно помещения; подробно по стаи, стълбища, кули, етажи, в който протокол е отразена кубатурата, без да се говори за квадратура на застроена разгъната площ.
На 22 февруари 1987 г. от община Самоков е съставен Акт № 5099 за държавна собственост на недвижим имот, в който са описани същите три постройки, пак с отразена кубатура, съобразно описа, който преди това цитирах. Отразен е в този акт бившият собственик на имота – Народен ловно-рибарски съюз. Записано е, че целият имот е държавна собственост.
На 23 ноември 1998 г. до областния управител на Софийска област постъпва заявление от Димитър Димитров като оправомощено лице на цар Симеон Втори, Нейно величество царица Йоана и Нейно величество княгиня Мария Луиза, с което се иска да бъдат отписани от актовите книги за държавна собственост следните възстановени, според заявлението екс леге недвижими имоти, и в това заявление е посочен дворец "Саръгьол" извън регулация с акт за държавна собственост, цитиран вече по-горе.
В това заявление, като приложение, са отразени: документи за собственост, други писмени доказателства, служебни скици, удостоверение за наследници, удостоверение от община Самоков.
На 29 януари 1999 г. чрез управителя на Софийска област е подадена молба до Софийски окръжен съд от същия Димитър Димитров, като оправомощено лице, срещу мълчаливия отказ на управителя на Софийска област да се произнесе по заявлението.
В предоставената документация липсват документи за това образувано ли е дело и по какъв начин е решено.
С подаването на жалбата са представени удостоверения за наследници – 3 броя, в първото от които е отразено, че починалият на 10 септември 1948 г. цар Фердинанд (Максимилиан Леополд Сакскобургготски) е оставил следните наследници: на първо място, Симеон Сакскобургготски, независимо че от следващото удостоверение е видно, че синът на Фердинанд - Борис Сакскобургготски е починал на 28 август 1943 г., тоест преди наследодателя Фердинанд, починал 5 години по-късно. В същото удостоверение като наследник е отразена и дъщерята на Фердинанд Надежда Борисова фон Гутенберг, без за нейните наследници да са представени документи.
Представено е и трето удостоверение за наследници от 2000 г., в което е посочено, че наследници на Джована Савойска Сакскобургготска са Симеон Борисов и Мария Луиза Борисова.
На 16 януари 2001 г. тогавашният главен секретар на Министерския съвет госпожа Елиана Масева е изпратила писмо до областния управител на Софийска област с копие до министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което се дават указания - тъй като посочените имоти се ползват и управляват от Министерския съвет са публична държавна собственост, съгласно критерия на чл. 2, ал. 2, т. 2 от Закона за държавната собственост, следва да бъдат съставени актове за публична държавна собственост по реда на чл. 68 от Закона за държавната собственост, като при актуването се уточнят квадратурите на притежаваните от бившите собственици обекти на посочените такива в старите актове за държавна собственост, в случая вече цитираният акт 5099 от м. февруари 1987 г., квадратурата на обектите към днешна дата, тоест към 16 януари 2001 г., като се вземат предвид извършените след одържавяването пристроявания, надстроявания, ново строителство и други подобни.
В изпълнение на това указание и след получаване на удостоверение от поземлена комисия - Самоков, че към 30 август сградите на двореца "Саръгьол" попадат на територията на национален парк "Рила", обособен със Закона за защитените територии, е съставен от областната управа - София, акт № 9 за публична държавна собственост с дата 1 септември 2001 г. В този акт са описани сградите, като има разминаване с описа от 1946 г. и със съставения първоначално акт 5099 от 1987 г., като в последния акт № 9 за публична държавна собственост са посочени в повече от предходните документи 282 кв.м разгърната застроена площ.
В първия акт и в описа е описано, че има и тавански помещения, че има кула, но тяхната квадратура не е посочена като разгърната застроена площ. По тази причина се получава и разминаването с квадратурата.
В този акт № 9 от 1 септември 2001 г. е посочен като бивш собственик на имота цар Борис III и за сградите е отразено, че са построени преди 1944 г. без други уточнения. Цитиран е актът за държавна собственост № 5099 от 1978 г.
На 3 октомври 2003 г. е изпратено становище от областния управител на Софийска област до министъра на регионалното развитие и благоустройство за обявяване на двореца "Саръгьол" от публична държавна в частна държавна собственост. Въз основа на това становище е изготвен доклад от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в което е посочено, че в Постановление № 118 на Министерския съвет от 1993 г. имотите са включени в списъка на обектите, чието стопанисване и експлоатация се осъществяват чрез бюджета на Министерския съвет. Но с Постановление № 282 на Министерския съвет от 2001 г. този имот е изключен от списъка на обектите, които Министерският съвет ползва и управлява, осигурявайки ги чрез бюджета си. Поради тази причина те се явяват обекти с отпаднала необходимост.
На основание на това становище с Решение № 658 от 14 октомври 2002 г. имотът, намиращ се в местността "Саръгьол", трите сгради са обявени от предишна публична в частна държавна собственост.
С точка 2 от това решение на Министерския съвет се задължава областният управител на Софийска област да отрази направените промени в актовете за държавна собственост на този имот. Такъв документ не се намери - за промяна от публична държавна в частна държавна собственост.
От наличната документация, решението на Министерския съвет от 14 октомври 2002 г., се вижда, че със заповед от 18 октомври 2002 г. на областния управител на Софийска област, на основание - след 4 дни, решение на Конституционния съд по Конституционно дело № 13/98 г., с което е обявен за противоконституционен Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници, цитираното преди малко решение на Министерския съвет, и цитираната преди малко молба от Асен Райков Ошанов - пълномощник на Симеон Борисов Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробек, наследници на цар Фердинанд и цар Борис III, с тази заповед областният управител е разпоредил да се отпишат от актовите книги на недвижимите имоти държавна собственост и се предаде владението на правоимащите недвижим имот, представляващ хижа "Саръгьол", състоящ се - и следва описанието, без да е извършен - поне не е намерен документ от комисията за промяна в характера на собствеността, както и без наличието, поне от цялата документация в комисията, която много внимателно е проверена, не е видно кога, от кого са построени тези сгради и на какво основание. Тази заповед е получена, видно от положения подпис от господин Асен Ошанов, на същата дата – 18 октомври 2002 г.
В хода на разискванията на представените с доклада факти и обстоятелства се оформиха две становища по въпроса за валидността на правното основание за възстановяване на имота „Саръгьол” на наследниците на бившите царе.
Първото становище: счита се, че тъй като Решение на Конституционния съд № 12 от 1998 г. има отменителното и правновъзстановително действие, собствеността върху коментирания имот е възстановена на наследниците на бившите царе по силата на самото конституционно решение, без да е необходимо да има изричен закон, който да посочва правно основание за извършване на реституцията.
Нещо повече, позовавайки се на чл. 78 от Закона за държавната собственост, единственото изискване за реституцията и деактуването е отпадането на основанието за отнемане на имота -отменен е с Решение на Конституционния съд № 12 от 1998 г. Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници.
Народните представители, подкрепящи това становище, считат още, че неоткриването на документ за собственост върху имота “Саръгьoл” на името на бившите царе не е пречка той да им се възстанови. Те смятат, че се прилага по аналогия чл. 3 от ЗВСОНИ, съгласно който имотите се възстановяват на лицата, от които са отнети, без да се изследва дали са били собственици или не към момента на отнемането. Собствеността е възстановена по силата на приложимия за всички български граждани общ принцип, че от когото е отнето, на него се възстановява, стига да се докаже фактът на отнемането.
Второто становище, изразено в процеса на работа на комисията на това заседание, може да се обобщи по следния начин:
Решение на Конституционния съд № 12 от 1998 г. няма нито отменително, нито правновъзстановително действие, следователно не може да се посочва като основание за възстановяване собствеността върху имотите на бившите царе.
Законът за държавната собственост в конкретната хипотеза на чл. 78 посочва само органа, който има право да извърши деактуване на един имот.
Реституционното право не фигурира като конституционно право на гражданите и юридическите лица, нито като конституционно задължение на държавата. За да се признае правото на реституция на царската фамилия, Народното събрание следва да се произнесе със закон, с който да уреди правото на възстановяване, и реда, по който ще се извърши това възстановяване на отнетите имоти на наследниците на бившите царе и/или да се допълни съществуващият реституционен закон, като сред изчерпателно изброените закони в чл. 2 се посочи и Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници. Към настоящия момент прилагането на която и да е разпоредба на ЗВСОНИ по аналогия, включително и чл. 3, е недопустимо.
ІV. На заседание на Временната комисия, проведено на 11. 05. 2006 г. и отразено в протокол № 9 от същата дата, бе обсъдена подточка втора на точка четвърта от горепосочения дневен ред - Дворец “Врана”.
Изнесен бе доклад от народния представител Екатерина Михайлова относно описанието и правната легитимация на правото на собственост върху двореца “Врана”, както следва.
Дворец "Врана" е отнет по силата на закона от 1947 г. В списъка, който е приложен към документацията, може да се види в справката за имотите, управлявани от Интендантството на двореца, където са разделени в различни категории, че той попада в категорията "Лични имоти на Негово величество царя" - т. 1, дворец "Врана", обща площ 2656 дка, постройки - 11350 кв.м.
Имотът е реституиран със заповед на кмета на Софийска община във връзка с молба на Асен Ошанов, като пълномощник на Симеон Борисов Сакскобургготски и Мария Луиза Хробок и Джована Савоя Соня Кобурггота Рилска.
Заповедта е изменена с допълнителна заповед от 7.08.2001 г. Мотивите посочени за искане да се приложи реституция е решението на Конституционния съд, молбата на адвокат Ошанов, като пълномощник.
Цитираните документи, които са посочени в молбата на адвокат Ошанов, са следните:
1. Удостоверение за наследници на царете Фердинанд I и Борис III.
2. Нотариални актове за собственост върху недвижими имоти по обстоятелствена проверка № 159, том 8, регистър 159 по нотариално дело 328 от 1928 г.
3. Нотариален акт № 2, том 8, регистър 159 по нотариално дело 2512 от 1935 г.
4. Сто четиридесет и шест броя Крепостни актове.
5. Пълномощно от 12 март 1999 г.
6. Решение на Конституционния съд № 12.
Удостоверенията за наследници в това, което беше предоставено, се намираха 3 броя удостоверения, цитирани в доклада по имота “Саръгьол”. Става въпрос за същите различни по вид пълномощни, които са предоставени и към останалите преписки.
Видно от заповедта на кмета на Столична община, той се позовава на едно от удостоверенията за наследници, а именно това от 26.11.1999 г. Това е удостоверението за наследниците на цар Фердинанд. В него са вписани като преки наследници Борис III и Надежда Борисова фон Вюртемберг.
В предоставените ни материали бяха намерени следните документи за собственост.
Основанията за издаването на заповедта и последващото й допълване на кмета на Софийска община са основно: Нотариален акт по обстоятелствена проверка № 159 от 1928 том 8, регистър 159, дело328 от 1928 г.
Другият цитиран нотариален акт в молбата на адв. Ушанов от 1935 г. не беше намерен сред документите, които бяха предоставени на комисията.
Искам да отбележа, че нотариалният акт от 1928 г. на базата на който се извършва деактуването на имота, е нотариален акт, за който прави впечатление следното.
Първо, че е по обстоятелствена проверка на името на Индендантството на Цивилната листа.
Второто нещо е, че липсва подпис на нотариус на този нотариален акт.
Останалите документи, които са към преписката, както е посочено в молбата на адв. Ушанов - 146 броя крепостни актове, са от различен характер. Част от тях са продавателни, други - домашни продавателни актове, които по същността си са един вид предварителни договори. Има и нотариални актове, има и крепостни актове, като последният, който е открит от това, което ни е предоставено, е от 1915 г.
В различен период от време са придобивани по различен начин. Има и покупко-продажби, има и обстоятелствени проверки на различните части от този имот, които в онова време са представлявали предимно ливади, имоти, като в част от тези актове като граници е посочвано името на Фердинанд I, а така също е посочвано и Интендантството, тъй като тези имоти, когато са били купувани, са били купувани по различен ред. Купувани са или чрез Интендантството, или чрез специален пълномощник на бившия цар Фердинанд I.
Съгласно общия сбор на предоставените документи размерът на имота е 317 745 кв.м.
Освен продавателни и домашно продавателни актове има и споразумителни протоколи, които дадено лице "по добра воля и без да сме насилени от никого" - типов образец, е заменяло имота с цар Фердинанд I или Интендантството. Намирали са се основно в границите на околните села Горни Лозен, Герман и т.н.
Следва да се отбележи, че вътре в преписката относно дворец "Врана" има данни за частна апелативна жалба против определение на Софийски окръжен съд под № 1989 г. по частно гражданско дело № 38 от 1998 г. от наследниците на Хаджибоне Петров. Има и решение по касационна жалба против наследниците и в крайна сметка имотът е изнесен на публична продан. Съгласно протокола от публичната продан за ханското място със сграда - това е на стр. 51 от файла, търгът е спечелен от д-р Странски за 56 500 лв. злато. Определението на съда по тази продажба под № 1989 е предмет на цитираната по-горе апелативна жалба.
Има и споразумителен протокол със синдиците по несъстоятелността на Хаджибоне за определен брой спорни къса. Дворецът ги получава и заплаща определена сума.
От документите, с които разполага комисията, не може да се даде отговор доколко от тези имоти, за които има спорове или е имало спорове, попадат в момента на територията на дворец "Врана".
Относно правния статут на имота следва да се отбележи, че със закона от 1947 г. имотът е обявен за държавна собственост. През 1988 г. с разпореждане № 13 на Министерски съвет, точка 5 имотът е предоставен на Столичен народен съвет за обществено ползване, което не променя характера на собствеността на самия имот.
В преписката има данни за деактуването на този имот като държавен имот с акт за държавна собственост под № 1208/12.04.1989 г. Основанието за актуването му е стар държавен имот
С акт под № 443 от 3.11.1999 г. имотът е актуван от кмета на район "Искър" като частна общинска собственост. В графата "Бивш собственик на имота" е записано "държавен". Няма данни за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост. Компетентните органи за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост са: министърът на финансите на основание чл. 88, ал. 1 от Наредбата за държавните имоти, отменена с ДВ бр. 82/96 г., областният управител на основание чл. 78 от Закона за държавната собственост, от 1.06.1996 министърът на финансите, на основание чл. 78 от Закона за държавна собственост; а от 15.07.1997 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството.
След издаването на заповедите на кмета на Софийска община има издадени два нотариални акта. Първият нотариален акт е под № 179, том 2, регистър 6012 по дело 342 от 2001 г., с което е извършено дарение от Симеон Сакскобурготски и Мария Хробок на Столична община, а именно: реална част от поземлен имот, представляващ парк "Врана", целият на площ 992 672 кв.м., на която дарителите си запазват правото на собственост върху 3 203 кв.м., част от сграда - дворец, 3-етажна на площ, 1 333 кв.м., масивна сграда от два жилищни етажа, гараж на два етажа, телефонна централа, горска къща, оранжерия и т.н
След това, на 18 септември 2001 г. е издаден Констативен нотариален акт № 26, том 3, регистър 6554 по нотариално дело № 386 от 2001 г. на името на Сакскобурготски и Мария Хробок върху следния недвижим имот: реална част от неурегулиран поземлен имот находящ се в гр. София, район "Искър" на площ 21 372 кв.м., съставляващ имот под № 2732, без изградената постройка в него.
Интересното в тези два нотариални акта, е това, че първо се извършва дарението, а след това се вади Констативен нотариален акт.
Нотариалният акт от 1928 г., който се сочи като основание в заповедите на кмета, е нотариален акт, в чийто способ за придобиване е посочена обстоятелствена проверка. Трябва да се погледне какво е положението с действащото законодателство към онзи момент и дали е могло да се придобива по давност от страна на Интендантството имот, защото той е посочен в този нотариален акт
Второто, което прави впечатление, е липсващият подпис на нотариуса.
Третото е действащият към онзи момент Закон за давността и действащите през определени периоди от време закони за мораториуми.
Според чл. 29 и 34 от Закона за давността, при което действие са издадени нотариалните актове, за придобиването чрез давност на собствеността върху недвижими имоти са били необходими 10 години при добросъвестно и 20 години при недобросъвестно владение.
Първият Закон за мораториума е от 28 юли 1914 г., в чийто чл. 3 се казва, че "през време на мораториума течението на всички срокове - матерални и процесуални, давностни, углавни и граждански, съдебни, перемеционни и др., се спира”.
Следващият документ е Законът за допълнение за Закона за мораториума от 1914 г.. Той също е от 1914 г. - 24 октомври, където чл. 3 се изменя така: "През време на мораториума текат само углавните процесуални срокове. Всички други материални, углавни, материални и процесуални, граждански и съдебни, перемеционни срокове и давност, спират, ако са започнали да текат преди 25 юли 1914 г.", тоест по предишния закон.
Впоследствие имаме от 24 януари 1915 г., Закон за продължение на Закона за мораториума от 24 октомври 1914 г., след което имаме отмяна на този закон, което е на 12 май 1921 г., Закон за отменяване Закона за мораториума. Тоест, периодът от 1914 г., 28 юли - това е датата на Държавен вестник, до 12 май 1921 г. не тече давност
При това положение следва да се отговори доколко е изтекла придобивна давност към този момент, когато е издаван нотариален акт.
На второ място, този нотариален акт от 1928 г. е нищожен по причина, че под него липсва подписът на нотариуса - един атрибут, който е абсолютно задължителен за действителността на един такъв документ.
Спорен е въпросът дали този имот, ако трябва да бъде деактуван, трябва да бъде деактуван от кмета на Софийска община. От данните, които има в преписката - цитиран е акт за държавна собственост, след което по силата на разпореждане на Министерски съвет е предоставен на Софийска община за оперативно управление, но никъде не е отписван от държавна собственост. Вярно е, че има съставен акт за общинска собственост, но това по силата на трайната практика на Върховния съд, в т.ч. решения, които са приложени към документите, които ни бяха предоставени в комисията, знаем добре, че този ефект на актуване или деактуване няма конститутивен ефект за правото на собственост. Той сам по себе си не променя собствеността на един имот. В този ход на разсъждения имотът е запазил държавния си характер, независимо че е ползван от общината,и следователно той не би трябвало да се деактува от кмета на Столична община.Освен това имало е и период, в който е имало правилник, който е приет от Общинския съвет на Софийска голяма община за ползването на дворец "Врана", преди това е ползван от УБО.
При дебатиране на представените с доклада факти и обстоятелства се разграничиха две становища по въпроса за валидността на правното основание за възстановяване на двореца „Врана” на наследниците на цар Борис III.
Първото становище се основава на виждането за отменителното и правновъзстановително действие на РКС 12 от 1998 г. във връзка с РКС 22 от 1995 г., ето защо се приема, че собствеността върху докладвания имот е възстановена на наследниците на цар Борис ІІІ по силата на самото решение, без да е необходимо да има изричен закон, който да посочва правно основание за извършване на реституцията. Изтъкна се същността и значението на разпоредбите на чл. 78 Закона за държавната собственост и чл. 64 от Закона за общинската собственост.
“Чл. 78. (1) Имоти, неправилно актувани като държавна собственост, както и имоти, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител и се предават на собственика.”
“Чл. 64. (1) Имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на кмета на общината и се предават на собственика.
(2) Споровете за материално право се решават по съдебен ред.”
Посочените законови разпоредби задължават областния управител, респективно кмета, когато констатират, че основанието за актуване като държавен на някой имот е отпаднало, да го деактуват и предадат на собственика. Посоченото административно действие предполага проверка от страна на съответното длъжностно лице само дали основанието на държавата да държи имота е отменено или не. Евентуални спорове за собственост се решават по съдебен ред.
След като са били сезирани от правоимащите с молба за деактуване и са се уверили, че с решение на Конституционния съд по Конституционно дело № 13 от 1998 г. основанието на държавата да усвои имота е отменено, съответните длъжностни лица са изпълнили задълженията си по чл. 78 от Закона за държавната собственост и чл. 64 от Закона за общинската собственост. Впрочем тази правна рамка за действие им е била препоръчана от главния секретар на Министерския съвет госпожа Масева с писмо изх. № 06.22-14/2000 от 16.01.2001 г. “за произнасяне по компетентност по чл. 78 ЗДС”.
Второто становище, изразено от други членове на комисията, отрича отменителното и правнонъзстановително действие на РКС 12 от 1998 г., като застъпва тезата, че не е достатъчно само позоваването на чл. 64 Закона за общинската собственост и РКС 12 от 1998 г. като правно основание за реституиране на двореца “Врана” на наследниците на бившите царе.
В хода на работа допълнително възникнаха спорни въпроси около валидността на документите за собственост върху имота “Врана”.
Част от членовете на комисията се обединиха около становището, че актът, идентифициращ собственост върху имота и послужил като едно от основанията за издаване на заповедта на кмета на Столична община, е нищожен.
Нотариалният акт № 159 от 1928 г. за имението “стопанство” в местността “Врана” не е подписан от нотариуса, посочен като негов съставител, абсолютно нищожен поради нарушение на чл. 58 от Закона за нотариусите и околийските съдии, които извършват нотариални дела.
Според други членове на комисията Нотариалният акт № 159 от 1928 не е нужен за установяване собствеността на бившите царе върху имота Врана, защото е безспорно, че Фердинанд е бил купувач по сделките и титуляр на собствеността, придобита чрез Интендантството или чрез нарочно упълномощено от него физическо лице, за което свидетелстват посочените 146 броя крепостни актове. Крепостните актове са от периода 1902-1915 г. и това дава основание на господин Спасов и господин Ралчев да приемат, че те попадат в хипотезата на чл. 1 от Закона за урегулиране на неоформените с нотариални актове покупко-продажби на недвижими имоти, утвърден с Указ № 39 от 15.07.1920 г. Покупко-продажбите на недвижимите имоти са станали до м януари 1919 г., няма нотариални актове за придобитата с тях собственост, безспорно е владението на царя над тези имоти, има частен продавателен акт за тях крепостните актове, следователно има и собственост.
Другият спорен въпрос, по който нямаше общо становище, беше за това как се извършва прехвърлянето на собствеността върху горепосочените недвижими имоти от бащата Фердинанд на сина Борис, защото ако приемем, че Фердинанд е придобил собствеността по силата на крепостните актове и закона от 1919 г., то по времето на управление на Борис имаме само нищожния нотариален акт за собственост № 159 от 1928 г.
От наличните документи не бе установено дали конкретните недвижими имоти преминават от единия на другия по линия на престолонаследство, като тогава ще се приеме, че са имоти на институцията монарх или по линия на наследяване, която върви от физическо лице на физическо лице, което не е било възможно тогава, поради факта, че Фердинанд умира след сина си Борис.
Пето, на заседание на Временната парламентарна комисия, проведено на 18.05.2006 г. и отразено в Протокол № 10 от същата дата продължи обсъждането на точка четвърта от така утвърдения по-горе дневен ред, а именно:
“4. Обсъждане на имотите по списъка на Главно управление на Архивите при Министерски съвет на отнетото и възстановено имущество на бившите царе Фердинанд и Борис – подточка 4.5 – Имот в с. Баня.”
Беше изслушан изнесения от докладчика - народният представител Мая Манолова доклад по темата, съдържащ следното.
Докладът е разделен на 4 основни пункта. Първият визира описанието на имота в с. Баня, който представлява бивш царски дворец, заедно с прилежащото му дворно място, и се състои от 2-етажна масивна сграда, която, според едни документи, е построена върху 90 кв. м, а според други е с разгърната площ от 330 до 355 кв. м, гараж върху 100 км. м и дворно място, което с площ около 10 дка. В различните документи тази площ е представена по различен начин.
По отношение на придобиването на този имот. От есента на 1928 г. през 1929 г. и окончателно до края на 1935 г. цар Борис III чрез своите пълномощници Иван Ватев, който е интендант на Цивилната листа на Негово величество през този период и чрез управителя на двореца в Кричим Васил Бояджиев, придобива собствеността върху недвижими имоти, които се намират в землището на с. Баня, площта, на които е около въпросната квадратура.
По-голямата част от продажбите са оформени с нотариални актове. Част от имотите са закупувани с продавателни договори, а трети - със сметко-разписки, описани в описа от 1946 г. По-същественото е, че за разлика от другите нотариални актове за други имоти на царските семейства, тези са придобивани в лично качество от цар Борис III чрез негов пълномощник, който е нарочно упълномощен да извърши съответните покупко-продажби.
В представените материали на комисията липсват строителни книжа за построените в имота сгради. Данни има само за това, че строителството е извършено около 1930 г.
Липсват и данни за движението на средствата, с които са построени, както и за произхода на тези средства, но тъй като става дума за терени, които са придобити лично от цар Борис III, а това са ниви, ливади и празни места, и няма данни за извършено от други лица строителство за тяхна сметка, се счита, че собствеността върху целия недвижим имот - дворно място и сгради, е безспорно.
Има два по-подробни описа, които са извършени на имуществото на царското семейство. Единият е от 1933 г., а другият - 1946 г. Този имот фигурира и в двата описа, като в описа от 1933 г. същият е посочен като изцяло собственост на цар Борис III и е описано, че се състои от сграда с площ от 330 кв.м, гараж от 90 кв. м. и дворно място. В този опис обаче, за разлика от другите имоти, не са посочени документите за придобиване на собствеността на тези имоти, но подробно посочване е направено в описа от 1946 г. Ръкописно интендантът на Цивилната листа е допълнил този опис, че в така описания имот не е включено едно място, което е допълнително.
Относно одържавяването на имотите през 1947 г. по силата на Закона за обявяване на държавна собственост на имотите на бившите царе са обявени за държавни всички движими и недвижими имоти, които се намират в пределите на страната и които са лично придобити или наследени от царските семейства и техните наследници.
В чл. 2 от същия закон се упоменава, че с нарочен правилник на Министерския съвет ще бъде определен редът за тяхното ползване
Със заповед от 1946 г. Кимон Георгиев назначава специална комисия, която да опише царското имущество. Затова и описът, който е изготвен през този период, носи условното наименованието “Опис от Кимон Георгиев”.
По отношение на имота в с. Баня е изготвен протокол от 8 и 9 август 1946 г., в който освен недвижимото имущество е описано и цялото движимо имущество, находящо се в този царски дворец. В представените ни документи се съдържат подробни описи за това.
По отношение на недвижимия имот, същият е описан като къща-дворец, състояща се от два етажа и изба, гараж с помещение за шофьорите и охраната и постройка вън от сградата на двореца - жилище на пазачите. В този опис фигурират данни от Емлячния регистър, като е приложено и самото удостоверение от Банянското общинско управление, в което се упоменава, че по партида 260 на името на цар Борис III е записан имот, който се състои от масивна двуетажна вила с площ 355 кв.м. и незастроено място от 9755 кв. м. Тоест, в данните на Емлячния регистър площта на имота е вече 9755 кв. м. По документите за придобиване, както бяха пресметнати, става дума за 7500 кв.м.
В последствие на базата на този опис, който е направен през 1946 г., през м. септември 1946 г., в описа на личните имоти, притежание на бившия цар, е описан имотът в с. Баня, като този път са описани подробно и неговите документи за собственост, които са приложени към нашите документи и по-точно към този доклад.
Впоследствие за имота се съставят два акта за държавна собственост. Единият под № 379 - в окончателния си вариант той е от 1996 г. за дворно място с площ от 7 хил. 678 кв.м, заедно с построените в него двуетажна масивна сграда с площ от 90 кв.м. Сочи се, че този акт е издаден въз основа на предходен такъв № 61/1965 г., който не беше предоставен в документите на комисията. Бивш собственик на имота - царски дворец, като е отбелязано, че имотът е предоставен за оперативно управление и стопанисване на Вазовския машиностроителен завод - град Сопот, където се води като Вила № 2. Другият, акт за държавна собственост № 380 от 1996 г. за дворно място с площ от 2 хил. 920 кв.м заедно с построената в него едноетажна полумасивна сграда с площ от 100 кв.м. Посочен е предходният акт за държавна собственост и тук е отбелязано, че се стопанисва и управлява от ВМЗ-Сопот.
Видно от представените документи, на 2 юли 1985 г. между ВМЗ "ООД" и по-точно между държавната стопанска организация тогава "Металхим" и Министерството на народното здраве е сключен договор за реставриране и стопанисване на Вила № 2 в с. Баня и косвено от този договор и другите документи, които са описани в доклада, може да се направи извода, че в един предишен период този имот е стопанисван от Министерството на народното здраве. Тук двете институции - ВМЗ-Сопот или ДСО "Металхим" и Министерството на народното здраве се уговарят кой какви дейности по освежаване и построяване да извърши в този имот и в един друг, който се намира в Санаториума в с. Баня, и като приключва тези договорни отношения между двете организации с предоставяне за ползване на Министерството на народното здраве на новото крило в Санаториума в Павел баня, а на ВМЗ-Сопот - Вила № 2, т.нар. “царски имот” в с. Баня.
По отношение на възстановяване на собствеността на този имот, разбира се, нещата започват с Решението на Конституционния съд от 1998 г., който обявява противоконституционността на Закона от 1947 г.
В преписката е представена молба от пълномощника на Симеон Борисов Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок - Асен Ошанов, с която той е поискал от управителя на област Пловдив да отпише от актовите книги въпросния имот и да предаде владението на него, като представител на наследниците на Борис III. Представените са надлежни пълномощни за неговата представителна власт. Представени са и две удостоверения за наследници, едното от които е за наследниците на цар Фердинанд I, второто - за наследниците на цар Борис III. В случая първото удостоверение за наследниците на цар Фердинанд I е ирелевантно, доколкото този имот е придобит от цар Борис III, така че споровете относно наследството на този имот също не са актуални и също не следва да бъдат разглеждани.
Със Заповед 707 от 2004 г. областният управител на област Пловдив отписва от актовите книги въпросните недвижими имоти, като се позовава на нотариални актове, които са представени от молителя - въпросния адвокат Ошанов. Също така той се е позовал, както и в другите подобни документи, на конституционното решение. Тук имотите са описани с актуалната им идентификация, а именно как са ситуирани в действащия регулационен план на с. Баня – сега гр. Баня, община Карлово.
По отношение на предаването на владението на този имот също има няколко представени документи. От тях е видно, че от 2000 г. Симеон Сакскобургготски е заявил съгласие стопанисването на къщата в с. Баня и нейната поддръжка да бъдат предоставени на Винарска изба "Розова долина". Подписан е акт за приемане-предаване на движимото и недвижимо имущество, находящо в този имот между ВМЗ-Сопот и Винарска изба "Розова долина", който е съпроводен и с други документи: заповед за създаване на комисия за приемане-предаване, опис на имуществото, инвентаризационни описи и пр., които са представени в предоставената ни документация. Тук прави впечатление, че преминаването на владението от ВМЗ-Сопот във Винарска изба "Розова долина" е станало през 2000 г.
Окончателно с протокол от м. март 2005 г. и в изпълнение на цитираната Заповед 707 от 2004 г. на областния управител владението на въпросния имот е предадено от Винарска изба "Розова долина" на представител на наследниците на цар Борис III, а именно адвокат Асен Ошанов.
По доклада нямаше разисквания, предвид безспорността на казуса относно собствеността на имота.
На заседание на Временната парламентарна комисия, проведено на 18.05.2006 г. и отразено в Протокол № 10 от същата дата, продължи обсъждането на точка четвърта от така утвърдения по-горе дневен ред, а именно :
Къща в с. Слатина.
Беше изслушан изнесения от докладчика н.пр. Борислав Великов доклад по темата, съдържащ в резюме следната информация:
Имотът в землището на с. Слатина, квартал “Царица Йоанна” е принадлежал на княгиня Евдокия и понастоящем попада в гр. София, район “Изгрев”, кв. “ Изток”, ул. “Райко Алексиев” № 34.
Бившият имот е бил къща, Слатинска община, на 3 км, мястото е 7 дка, постройка - 230 кв.м и е фигурирал в Списъка на имотите, управлявани от Интендантството.
Имотът е придобит с нотариален акт, регистриран в том ХХII, номер 75, регистър 4592, дело 3491 от 1937 г. на I-ви нотариус Александър Дойчинов при Софийски областен съд тогава. Имотът е продаден от Константин Христов Хаджистоянов - инженер от София, на името на нейно Царско Височество княгиня Евдокия Фердинандова.
Бил е възстановен със заповеди на кмета на Столична община Стефан Софиянски, съответно РД 57-943/12.11.1999 г. и РД 56-737/23.11.2000 г. Имотът е възстановен на 7-те наследници на княгиня Евдокия - Клементина Аугуста Мария Фердинандова, а именно Симеон Сакскобургготски, Мария-Луиза Борисова Хробок, Фердинанд фон Вютертемберг, Александър фон Вюртемберг, Ойген фон Вюртемберг, Софи фон Вюртемберг и Марги дьо Шевини чрез пълномощника им Асен Ошанов.
През 2001 г. имотът е бил продаден на строителна фирма от адвокат Асен Райков Ошанов, като пълномощник на всичките седем наследници, като към настоящия момент в същия е изграден и функционира хотелско-ресторантьорски комплекс.
На заседание на Временната парламентарна комисия, проведено на 18.05.2006 г. и отразено в Протокол № 10 от същата дата, продължи обсъждането по точка четвърта, а именно :
Двореца “Царска Бистрица”.
Беше изслушан изнесения от докладчика н.пр. Минчо Спасов доклад по темата, гласящ следното :
“... Относно т.нар. имот "Царска Бистрица" наличните данни сочат следното. Първо, този имот фигурира в т.нар. “списък на Кимон Георгиев” под № 2 като "имоти частна собственост на царското семейство - лично на Негово Величество Царя". Той също така фигурира и между възстановените - на царското семейство, имоти, за които Симеон Сакскобургготски е поискал връщане. Тъй като този имот е застроен в горска местност, то неминуемо е свързан с въпроса за гората, в която е построен, а тя фигурира под № 24 като "парцел от 197,923 кв.м залесена горска територия в местността „Бистрица”, възстановена по преписка № 01011 на служба "Земеделие и гори" - Самоков, възстановена с решение от 30 август 2000 г.".
Тъй като нещата със собствеността на този имот са третирани в протоколите, които са били съставени през 1947 г., при предаването на имота, там изрично е направен опис за придобивните основания на царете по отношение на тези имоти и отразяването на нотариалните актове в периода 1900-1920 г. и тяхното сумиране в двата нотариални акта 144 и 145, регистър 1671 и 1672 по дела 161 и 162 от 1930 г. В протокола от 11 август 1946 г. изрично е описано, че старите нотариални актове от 1900 г. и нататък са обобщени в по-новите такива констативни, както е постъпвала между другото и забрана за други царски имоти.
Придобиването на имотите през 1900 г. и нататък е безспорно. То е станало, както по-рано сме коментирали, въз основа на крепостни актове, продавателни записи и пр., които съгласно закона от 1919 г. са придобили юридическа сила към момента на тяхното сключване. Този въпрос сме го коментирали и няма да досаждам на комисията с повторението му.
Заявлението за възстановяване на горите, в рамките на които е и "Царска Бистрица", е постъпило в Общинската поземлена комисия на 23.11.1998 г., когато със същата дата са образувани две преписки - № 01011 и № 01012.
По преписка № 01011 са заявени 20 хил. дка, от които са отказани 9 хил. 480 дка, поради липса на документи за собственост. Признати са 12 хил. дка, в рамките на които 4 хил. 974,5 дка в реални възстановими граници и 7 хил. 25,5 дка, като обезщетение на други места.
По другата преписка № 01012 са отказани 1235 дка, а са признати за възстановяване 3 хил. 264,5 дка.
"Царска Бистрица" е построена в залесена горска територия, обособена с лесоустройствения план в парцел от 197 хил. 923 дка в местността “Бистрица” при граници - няма да ги изброявам - и фигурира под № 24 в списъка на възстановените гори по преписка № 01011 от 30 август 2000 г.
Самата сграда на "Царска Бистрица" представлява полумасивна хижа, която е достроявана няколко пъти - едноетажна. Строена е в периода 1913 г. до 1920 г. с дострояване и пристрояване на постройките. Възстановена е, предадена е на собственика със Заповед на областния управител-София, № 318 от 18.10.2002 г., като в заповедта подробно е описан имотът, който е деактуван по силата на чл. 78, тъй като основанието на държавата да свои чужд имот е отпаднало с решението на Конституционния съд.
Имотът, към датата на издаване на заповедта, няма характер на публична държавна собственост. Изяснен е като обем и характеристики, като квадратура, граници и е предаден на собствениците.
На зададени от членовете на комисията в хода на дебатите по доклада въпроси докладчикът допълнително уточни, че за тези имоти има два нотариални акта, констативни по своя характер, а именно : № 145 и 146 по н.д. № 1671 и 1672 от 1930 г., за които не е в състояние да посочи на чие име са – дали на Интенданството или лично на някой от бившите царе, но със сигурност двата нотариални акта от 1930 г. обобщават множество първични крепостни и продавателни актове от периода 1900 – 1920 г., които са с титуляр Фердинанд и Борис в лично качество и които първични актове, дори да не са били валидни към датата на съставянето им, съгласно Валидизационния закон от 1919 г. легитимират Фердинанд и Борис като собственици, придобили собствеността с обратна сила към датата на съставянето на всеки продавателен акт.
На комисията в последствие бяха представени двата нотариални акта от 1930 г. и беше установено, че същите са за признаване право на собственост по давностно владение на името на Интендантството, “което законно владее в продължение на 30 и повече години”.
След разисквания по темата се оформиха две противоположни становища по доклада:
Първото становище застава зад развитата в доклада теза за правилност и законосъобразност на възстановяването на имота, стъпвайки на базата на правновъзстановителното действие на РКС № 12/1998 г., липсата на необходимост от изричен реституционен закон и правилността на действията на Поземлената комисия – Самоков.
Второто становище, се изразява в следното: Липсва валидно възникнало реституционно право за наследниците на бившите царе, поради липсата на закон на Народното събрание по смисъла на чл.22, ал.4 от ЗКС и невъзможността възникналата законова празнота да бъде запълнена с прилагане на реституционния Закон за горите по аналогия по изложените вече по т.2 от дневния ред съображения.
Отделно от това се поставят допълнителни въпроси, подлагащи под съмнение валидното придобиване право на собственост в патримониума на бившите царе от преди ЗОДС от 1947 г..
Ако Фердинанд и Борис са имали първични документи за собственост от 1900-1920 г., легитимиращи ги като собственици на едно правно основание, защо след това през 1930 г. те “се обобщават” в два други нотариални акта за придобиване на собственост по обстоятелствена проверка на името на Интендантството? Не е ли това с цел заобикаляне на мораториумите и възбраните, наложени върху имотите на абдикиралия цар и доколко тези действия не са нищожни като заобикалящи закона?
Що за явление в правото е Интендантството? Правосубектно ли е? Може ли то да упражнява корпус и анимус и да придобива собственост? Ако може – за кого – за Короната или за всеки конкретен цар лично? Ако е за конкретния цар – за кой от двамата при две живи физически лица?
Ако Интендантството може да владее и придобива за царя, който е на власт в момента, но в личното му качество като физическо лице и при факта, че абдикация на Фердинанд и коронясване на Борис се случват през 1918 г., а до този момент Фердинанд и Борис имат на свое име първични продавателни актове:
- недействително е придобиване чрез обстоятелствена проверка и давностно владение на недвижим имот, който вече си придобил на деривативно основание – с нотариален акт;
- как Интендантството владее за Борис 30 години назад, щом до 1918 г. е представлявало и управлявало имотите на Фердинанд, а в този случай срещу Фердинанд давност не тече;
- дори да би текла давност – как се присъединява владение за Фердинад към владение за Борис при липса на наследяване и при абдикирал цар;
- към 1930 г. са налице няколко обявени с валиден акт мораториума, при които спира придобивната давност и простата аритметична сметка към 1930 г. не дава сумарно 20 г. давностно владение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Ранчев, може би да спрем дотук, защото наближава часът за почивка.
Предлагам т. 8 да я продължим след почивката.
Уважаеми колеги, след почивката ще продължим с представянето на доклада. Веднага след регистрацията ще се върнем към Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Господин Китов ще докладва за работата на комисията и ще гласуваме останалите от предишното заседание текстове.
Обявявам почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Продължаваме заседанието. Съгласно решението ни от тази сутрин, уважаеми колеги, първо трябва да изслушаме допълнителния доклад на Комисията по здравеопазване относно отложения за второ гласуване текст на § 14 и по-нататъшната работа до края на закона.
Моля да заемете местата си, за да можем да изслушаме господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:
“ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазване относно отложения за второ гласуване текст на § 14 и направените по него предложения на народния представители от общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки № 6503-10-32 от 19 юли т.г.
На свое извънредно заседание, проведено на 17 август, комисията разгледа повторно отложения за гласуване текст на § 14 и направените по него предложения на народни представители, както следва:
Предложението по буква “а”, т. 2 от текста на вносителя е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя в останалата му част.
Предложение на народния представител Николай Михайлов – в § 14, чл. 21, т. 3 се изменя, както следва:
“3. на негов съпруг или родител, дете, брат или сестра е съобщено за предстоящото вземане на органи, тъкани и клетки и ако е дадено писмено съгласие от тях.”
Комисията единодушно не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Иванов – в § 14, нов текст на чл. 21, ал. 1, т. 3 думите “не са представени писмени възражения” се заменят с “е представено писмено съгласие”.
Комисията единодушно не подкрепи предложението.
Подложено бе на гласуване, както бе изискано и в залата, предложението на народния представител Иван Сотиров – в § 14б, чл. 21 се правят следните изменения:
1. Създава се нова т. 3 в ал. 1:
“3. лицето е информирано съгласно § 26 от Преходните и заключителни разпоредби на този закон.”
2. Точка 3 става съответно т. 4.
Въпреки че народните представители Иван Колчаков и Ваньо Шарков повторно заявиха, че са готови да оттеглят предложението, то бе гласувано и бе подкрепено само от един човек.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Иван Сотиров.
Комисията, както заявих, господин председател, подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14:
“§ 14. Член 21 се изменя така:
“Чл. 21. (1) Вземането на органи, тъкани и клетки от починало лице може да се извърши, ако са изпълнени следните условия:
1. В здравноосигурителната книжка на лицето не е вписано несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след неговата смърт в случаите, в които има издадена такава.
2. Името на лицето не е вписано в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация по чл. 39, ал. 1, т. 2.
3. Задължително е съобщено за предстоящото вземане на органи, тъкани или клетки и липсва представен писмен отказ в разумно кратък срок от него:
а) съпруг или родител;
б) дете;
в) брат или сестра.
(2) Редът за установяване и удостоверяване на обстоятелствата по ал. 1 се определя с наредба на министъра на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, чухте допълнителния доклад на председателя на комисията господин Китов по § 14. Предстои да го гласуваме, но има ли някой, който би желал да вземе отношение по окончателната редакция?
Заповядайте, д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Единствената промяна, която комисията направи, е в т. 3, както забелязвате, на ал. 1, в която, за да е сигурно, че ако задължително се съобщава на роднините, въпреки че това се подразбираше и от предишния текст, но по този начин се дава една сигурност, че ако не е съобщено или не са намерени близки, то в такъв случай от човека в мозъчна смърт не могат да се вземат органи, тъкани и клетки. Аз мисля, че с това се избягна страхът, включително и на д-р Руденко Йорданов, който пледираше за ситуацията, в която няма близки, да бъде избягната спекулацията. Това е единствената промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, д-р Китов.
Госпожо Първанова, заповядайте, имате думата.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С текста на чл. 20 и 21, ал. 1 с предложените точки се предполага какъв е редът, при който трябва да се вземат органи, тъкани и клетки, но ние влизаме в противоречие между първа и трета точка поради това, че по принцип законът предвижда лицето да изрази своето несъгласие в случаите, когато не е съгласно и по презумпция да се приеме, че е съгласно, ако не е изразило несъгласие. Следователно, ако то приживе е изразило волята си чрез необявяване на несъгласието, се появява вариантът в т. 3, когато независимо от неговата воля роднините му я променят. Или ние даваме възможност роднините да променят волята на лицето, макар и изразена чрез конклудентни действия приживе. Струва ми се, че това е абсолютен прецедент и обезсмисля правото на роднините да променят пост мортем волята на лицето, обезсмисля каквито и да било приживе изявявания на съгласие или несъгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Първанова, имате ли редакционно предложение за промяна?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Да отпадне т. 3. Точки 1 и 3 си противоречат. Да отпадне цялата т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за отпадане на т. 3.
Господин Стоянов, заповядайте.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Господин председател, аз взимам думата за процедурно предложение, защото мисля, че този допълнителен доклад нарушава Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в който изрично пише, че на второ четене могат да се правят само редакционни поправки, а едно такова допълнително вкарване на някаква нова редакция на параграф в законопроекта на второ четене, който вече е бил подготвен от комисията, просто няма включено в правилника. Този допълнителен доклад не можем да го гласуваме.
Единственият възможен вариант е сега да бъде отхвърлен или приет § 14, както е в оригиналния доклад на комисията или след това да се направи нов проект за изменение, ако има съгласие да бъде така. Но просто трябва да спазим правилника. Това е единственият начин, по който може да се процедира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съжалявам, господин Стоянов, не сте точен. В този текст има една единствена дума, която е добавена в т. 3, така че това е изцяло в рамките на правилника - редакционно уточнение.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми колеги, пред мен е справката за това как е решен въпросът в страните от Европейския съюз. В страна като Белгия вариантът е точно този, който ние предлагаме – несъгласие с право на протест от близките. Същият е проблемът и в Норвегия; такъв е и във Финландия, както в цитираните в обратния смисъл страни е разширено съгласието, при което ако няма изрично съгласие приживе от човека, решават близките. Така че това юридически е абсолютно съвместимо. Аз мога да представя справката и на господин председателя.
Така че това не е юридически несъвместимо. Ние фактически правим информирано несъгласие с право на протест на близките, именно защото се разбира по презумпция, че той е съгласен, но при презумпция за съгласие съществува все пак хипотезата, че той просто не е бил информиран и реално това не е неговата воля.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Срещу подпис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Отново тук имаме едно характерно за публичния живот сблъскване на право и на някакво морално разбиране за уреждане на този въпрос.
Понеже колежката Първанова повдигна проблема за правната несъстоятелност на т. 3, който е очевиден, което е логически така, само припомням дебатът ни от вчера. Присъствието на т. 3 в чл. 21 според мен е мотивирано от желанието за някакво презастраховане за този именно период, за който ние от ОДС настоявахме, да има по-ясна гаранция за сигурно провеждане на допитване. Тоест, държавата да направи всичко възможно нейните граждани в рамките на един период от време – до м. март или до края на следващата година, всеки един от тях да е бил изправен пред този въпрос, да се е произнесъл недвусмислено – било пред личния си лекар, било по друг начин. И това ние уреждаме в Преходните и заключителните разпоредби на този закон!?
От тази гледна точка може би е редно да се помисли, че трябва да има срок на действие на т. 3 от чл. 21, докато не бъде изпълнено това време, в което има изрично съгласие. Иначе той наистина е нелогичен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правите ли предложение?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Предлагам вносителите да помислят дали трябва да има лимитиран срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Едва ли ще може втори път да отлагаме законопроекта, господин Дилов. Ако искате, можете в пленарната зала да направите предложение, което ще се гласува като редакционно.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: И другото нещо, което исках да попитам, като въпрос: представете си казус, в който трябва да бъдат поставени по върховенство волята на роднините; представете си казус, при който съпруг или съпруга са "против", но родители са "за"! Какво правим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Аз съм против предложения текст със следните аргументи, които изложих пред Комисията по здравеопазването. На практика този текст дава възможност за индустриално и търговско използване на органи от трупове, което е уредено впрочем като практика от договор, подписан от министър Финков и фирмата "Остеотек" с посредничеството на една фалшива фондация, начело с Асен Дюлгеров, която се нарича Българо-американска фондация за развитие на биотехнологиите. Задачата на тази фирма е срещу 500 лв., които даваше досега, да получава достъп до това да отнема от труповете на кости, тъкани и други клетки с разрешение на близките.
Това, което правите в момента, е да допуснете до тази фирма да се наредят и други фирми, подобни на нея, които наистина с търговска цел да добиват тъкани и клетки от мъртъвци и да ги използват с търговски цели. Тази фирма и в момента това прави – добива от един труп по 30 куб. см. средно кост, това нещо се преработва и се връща, като един 1 куб. см. струва 2500 долара!
Ето това е далаверата, която вие в момента гарантирате, предоставяйки свободен достъп до труповете посредством тези текстове на закона! Може ли да насърчавате корупцията в такива размери? Може ли да приемате такъв текст в тази неуредена среда, при която в България съществуват и се решават тези въпроси? Може ли?! Знаете ли какъв ще бъде единственият ефект от това, че ще приемете този закон? И тези 500 лв. няма да взимат бедните хора, които им служат за погребения, които в момента "Остеотек" дава, за да получи достъп до отнемане на тъкани и на кости от трупа. Това е ефектът, който ще постигнете! Голям ефект – няма що!
Това е недопустимо! Това е нередно – под маската на дебат за трансплантация и донорство на тъкани, които да се присаждат на хората, на практика вие насърчавате лешоядно отношение към труповете на мъртъвците! Това лешоядство, в момента в който отворите тази възможност в закона, до този първия лешояд – "Остеотек" ще кацне следващ, след това ще кацне друг и т.н., докато от трупа не започне да се взема всичко, което може да се вземе, при положение че той не е изразил изрично несъгласие или роднините му не са изразили изрично несъгласие. Къде отиваме ние с всички неща, за които говорихме досега?
Ние тук водим дебат с вас за морал! Говорим за философия на личността и ценностите, а на практика – аз даже снощи го разбрах това нещо, защото компетентните журналисти и очевидно не е тайна за членовете на Здравната комисия – всичко това им е известно! Аз питам останалите – тези, които не са членове на Здравната комисия, те как ще гласуват за такъв закон, който дава достъп на лешоядите до труповете на хората? Аз ще гласувам против и призовавам всички да бъдат против! Благодаря ви.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): В Белгия лешояди ли са?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Иван Костов? Няма.
Заповядайте за изказване, д-р Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Ще кажа, че зад този закон стои скрита драма, която току-що господин Иван Костов описа. Никой не може да отрече фактите! Фактите са, че има интереси, че тече процес на комерсиализация на това, което ние ще трябва да узаконим. Ние ще трябва да създадем условията за разцъфтяването на един бизнес. Моля ви, някой да каже противното на това, което твърдя, ако има основание.
Не можем да дадем законова гаранция на такъв процес! Това, което цели законопроектът, е да направи отказа за достъп до тялото на покойник извънредно труден, за да се реализира това, което имах възможност веднъж да кажа - вампиричната страст за утилизация на човешкото тяло за вземане на неговите органи пост морте. Това е въпрос на индустрия, която се разгръща в целия свят и срещу която се води борба, по повод на която е загрижена Европейската комисия (текстовете са достъпни).
Тук не прозвуча глас от парламентарните групи на управляващото мнозинство в тази посока. Не се чуха разтревожени гласове. Моля ви, това е аномалия! Опозицията, разбира се, има страст да бъде против. Това е нейното нормативно поведение в Народното събрание. Но каква е позицията на народните представители със суверенната им съвест да се разпитват и да тълкуват възможностите? Хайде кажете какво да правим!?
В България зад кулисите тече процес на комерсиализация на органи, тъкани и клетки.
Вярно е, че Комисията по здравеопазването не беше изненадана, още по-малко шокирана от това, което й казах. Това е, така да се каже, обществена тайна. Тази обществена тайна трябва да бъде поета по съвест, ако щете, по длъжностна характеристика от депутатството. Ще трябва да разкажем нещо на обществото. Седемдесет и четири процента от българите искат някаква форма на съгласие за донорство. Те искат да кажат “да” приживе или, ако не са могли да го кажат, близките им да го направят. Ние им отнемаме това право, казваме “ако съумеете да изразите протест”. Представете си, протест!?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: “Ако желаете”, а не “ако съумеете”.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Ако съумеете в разумно краткия срок да изразите протест.
Сякаш държавата е настръхнала да изтръгне тези органи, а бедното семейство на покойния ще трябва да се одързости да протестира. Къде отиваме ние? На лексикално ниво, на нивото на употребата на думи. С каква съвест ще видим утре обществото, което ще ни разпитва, а то ще го направи, защото дебатът ще започне от момента на гласуването. Дебатът ще започне днес.
Четете постингите във форумите на електронните сайтове. Настръхнали са, с една лексика, която ще ви ужаси. Никой не вярва, че този закон не отваря бездна.
Аз не искам да давам простор на въображението си за криминални сюжети. Не ми е нужно, защото има факти, че тече процес, ще го кажа за трети път, на комерсиализация – нещо, което е строго забранено в цивилизования свят, както казва клишето, към който сме се запътили.
Моля ви, нека помислим солидарно върху това дали имаме кураж, доблест, съвест, почтеност на народни представители да поставим една граница на този изключително лесен достъп до труповете. Защото от достъпа нататък следва този конвейр на индустрията за печалба.
Има една проста възможност – близките поне, тези, които изреждаме, ще трябва изрично да дадат писмено съгласие органи да бъдат експлантирани, тъкани и клетки употребени. Това е повече от разбираемо. Това е разумно, това е и по съвест.
Благодаря ви, това е апел от мен към вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Доктор Михайлов, не може от трибуната на Народното събрание да зачеркнете изцяло, според Ваши думи, науката трансплантация на органи, тъкани и клетки. Не може да говорите от парламента само от една-единствена гледна точка – комерсиализация, пари, пари и пак пари. Нямате никакво право да зачеркнете бъдещето на тези хора, които имат нужда от органи, тъкани и клетки.
За пореден път Ви моля да погледнете в следващия член, какви са условията за взимане на органи, тъкани и клетки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за втора реплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители! Уважаеми д-р Михайлов, аз съм удовлетворен от това, че този дебат продължи при пълна зала, защото ние няма да бъдем упрекнати, че сме гласували току-тъй нещо изключително важно. Аз съм удовлетворен и от това, че, изяждайки сериозната порция упреци от Комисията по здравеопазването защо отново разбърквам картите, още веднъж на масата бяха поставени сериозни аргументи, които да ни дадат основание да гарантираме с този чл. 21, ал. 1, т. 3 последния спирателен механизъм за изразяване на волята и на близките.
Защото, д-р Михайлов, имайки предвид българския манталитет, Вие сте психолог, колко от българите имат написано завещание? Малцина са, а в западноевропейската практика това е много по-широко застъпено. Така че голяма част от хората може би никога няма да попълнят декларация, но ще кажат на близките – тези, които са информирани и не са съгласни: да не ме бутат след смъртта. Именно тогава този спирателен механизъм ще гарантира задължително. Затова и редактирахме текста близките да се произнесат най-накрая и то особено в случаите, в които, не дай Боже, ще има случаи с мозъчна смърт и работещо сърце.
Така че онова, което комисията редактира, ме удовлетворява и същевременно ми дава повод с повишено внимание, приканвам и вас да наблюдавате излизането на тази наредба, която ще разпише детайлите. Това е наредбата по ал. 2. Ако тя не удовлетворява Вас, ако не удовлетворява мен, ние имаме технологично време, а това е 31 март 2007 г., когато този текст ще влезе в сила, да се произнесем и да отговорим на обществени очаквания, които може би ще съдържат и упрек към нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за трета реплика, д-р Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Колеги, колегата цитира чл. 21. Обърнете внимание какво пише в чл. 21: “Вземането на органи, тъкани и клетки от починало лице...”. Такива неща от починали лица не се взимат.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Кост се взима.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Да, кост, хрущял и така нататък се взимат. Но от починало лице, това показва, че близките на починалия може да бъдат заблудени по този начин, след като лицето е починало. А жизнено важни органи се взимат, когато лицето е в мозъчна смърт. Трябва да се уточни. И сега не е мястото да гласуваме този закон. Трябва да се обмисли основно и да се направят тия неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, имате думата за дуплика, д-р Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Кумчев, какво общо имам аз срещу трансплантацията? Аз не зная с какъв слухов анализатор сте слушали. Аз съм срещу това трансплантацията да бъде деградирана до бизнес. Вие, седнал някак си на почетното място на своята лява парламентарна група, трябваше от трибуната да покажете чувствителност по това трансплантацията да деградира до бизнес – такъв риск има. Такъв риск даже вече е реализиран. Вие можете ли да ми разясните това – по каква причина не демонстрирате съвест? Защо го правите? (Реплики от ДПС и КБ.) Ще трябва да може да кажете някакви думи. Това е дебат по съществен въпрос. Навсякъде в света се води дебат по въпроса за комерсализацията на процеса на трансплантация. Навсякъде! Тук не се води. Аз го правя нервно, защото Вие мълчите. Това е един глас, два гласа има тук в залата, три гласа, останалото е някакъв своеобразен амок. Защо? Кажете няколко думи по повод на тези фирми, за които говори Иван Костов. Кажете.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Какво да кажем?
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Какво да кажете, разбира се. Това е едно съзнание, което има много дълбоко и порочно свикване с това, че зад политиката, зад аванссцената се крият бизнес интереси и толкова. Има ли нещо по-нормално от това? То стои нормативно в съзнанието на значителна част от народното представителство. Мога да го кажа – как иначе да съдим, при положение, че в миналия парламент е гласуван закон заради фирмата „Остеотек”. Това ще го чуете, ако направите няколко крачки в кулоарите. Ще го чуете от всички. Сега се гласува нещо друго, за което става дума. Къде е репликата от тази трибуна? Къде е угрижеността?
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Няма чуваемост от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов има думата за процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги, имам чувството, че истинският дебат започва сега. Днес в кулоарите ние от „Атака” получихме много упреци за поисканата от нас вчера поименна проверка, която доведе до днешното заседание, за да започне, пак повтарям, истинският дебат сега. Защото вчера по тези съдбоносно важни въпроси, които имат изключително значение, тези текстове щяха да бъдат приети с 30-40 души. Така ли беше? Питам тези, които бяха в залата. И всичко това го казвам, и господин Руденко Йорданов преди малко спомена, че е удовлетворен, че залата е пълна, но и тази зала не е достатъчно представителна, за да се вземат тези решения, които искаме да вземем днес.
Колеги, до този момент няма дебат в обществото. Защото чак вчера стана ясно, че 74% от българския народ са несъгласни с това, което се приема. Защото вчера от тази трибуна при едно мое изказване ви казах, че в Гърция, според поп Велко от Пловдив, който е наясно с въпросите, дебатът по тези въпроси е текъл шест години. Шест години, повтарям. Защото никой не е попитал, за да стигнем до тук, до решаването на тези въпроси, нито интелектуалците, които са толкова модерни и на които се иска мнението и с чието мнение се спекулира, както виждаме, но по отношение на този въпрос те биха имали много важно значение.
Никой не поиска мнението на Българската православна църква. Затова ние не сме готови да се произнесем и да решим тези въпроси по този начин.
Колеги, въпросът не е партиен. Тук не става въпрос за опозиция и за управляващи. Затова правя процедурно предложение на основание чл. 42, ал. 2, т. 4 да отложим разискванията и да направим всичко това, за което преди малко пледирах – да се проведе дебат в обществото, защото това не е обикновен, не е прост закон. Пак повтарям, истинският дебат май започна днес. Да не приемаме тези важни решения, този важен закон на тъмно. Затова ви призовавам още веднъж, без значение кой е управляващ и кой е опозиция, нищо не ни пречи, няма проблем за това, няма никой да ни упрекне, няма да се почувстваме засрамени. Да не приемаме този закон, както свикнахме да приемаме стахановски закони, хармонизационни закони на килограм, което се налага може би, но за този закон имаме време и дайте да не бързаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Едно съществено уточнение към изказването на господин Шопов под формата на процедура.
Господин Шопов, нямаше да има гласуване вчера. Вие добре го знаете. Аз обявих, че тези текстове ще бъдат гласувани в началото на днешното пленарно заседание след проверката на кворума. Истината е, че при дискусията вчера в залата, както казахте, имаше около тридесетина души. Аз бях готов да допусна продължаване на дискусията, но по никой начин гласуване.
Вярно е, че днес пленарната зала навярно нямаше да бъде запозната в тези подробности, с тези обстоятелства, които сега прозвучаха.
Използвам случая да ви обърна внимание, че ще трябва сериозно да преработим Правилника на Народното събрание, за да осигурим сериозна дискусия и сериозно гласуване по въпросите, които са на дневен ред на Народното събрание.
Сега има коректно направено предложение по ал. 2 на чл. 42, т. 4 – отлагане на разискванията.
Давам думата на господин Китов за обратно мнение.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този дебат се води от 1995 г. Единадесет години. И хората, които са по-дълго време в тази зала, би следвало да си го спомнят. Единадесет години е този дебат. Този начин, който сега предлагаме, действа от 1995 до 2004 г. и нямаше такива апокалиптични неща, за които се говори.
Аз искам ясно да кажа, че именно заради „Остеотек” беше променен Законът за информирано съгласие, и именно тогава ставаха далаверите. Не сега да се говорят неща, че, видите ли, някой друг го правел.
Аз смятам, че няма смисъл да отлагаме дебата. Единадесет години се прави вече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за отлагане на дискусията по § 14.
Гласували 169 народни представители: за 81, против 74, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Господин Шопов, заповядайте за процедура за прегласуване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги, отново пледирам да гласуваме за отлагане на разискванията. Нищо не ни пречи и нищо не ни струва. Виждате, че дебатът става много сериозен. Въпросът е много отговорен. Пак повтарям, няма значение тук партийната оцветеност, принадлежност, кой е опозиция. Въпросът е много по-голям и много по-важен. Въпросът е морален, въпросът е религиозен, въпросът е етичен.
Както се вижда от последните изказвания, тук става въпрос и за други неща, които са много грозни и много страшни. Хайде да не бързаме, нека да го дискутираме още. Нека да дадем възможност на обществото да се размърда и също да се произнесе, защото до този момент обществото беше в неведение за онова, което става. Има вече реакции, хората се осъзнаха и разбраха.
След вчерашните гласувания българският народ изведнъж, без да знае, се превърна в народ от донори, което е много страшно, много отговорно. Оттук нататък ще има истински дебат, който ще ни покаже и ще ни даде отправната точка за онова, което се прави.
Затова още веднъж ви моля, размислете и хайде да не бързаме, хайде да не приемаме този закон по стахановски, както правим с останалите закони!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Беше направено предложение за прегласуване в контекста на изказването.
Моля, прегласувайте предложението за отлагане.
Гласували 178 народни представители: за 80, против 91, въздържали се 7.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, моята процедура се изразява в това, да включим пряко излъчване по Българската национална телевизия и Българското национално радио, за да може избирателите да са наясно кой как гласува и утре да си спестим евентуалните оправдания за своите действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за включване на пряко предаване по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Няма противно процедурно предложение.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 188 народни представители: за 61, против 80, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Дилов, за предложение за прегласуване.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, не разбирам на какво се дължи уплахът ви този дебат да бъде излъчван по телевизията. Аз защитавам тезата на вносителя. (Реплики от КБ.)
Нали искаме да правим кампания, искаме хората да разберат, да ги вкараме в режим на информиран избор?
Предлагам ви прегласуване и да подкрепите предложението на колегата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението за пряко предаване.
Гласували 193 народни представители: за 64, против 92, въздържали се 37.
Предложението отново е отклонено.
Заповядайте, господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми колеги! Животът ми 35 г. е свързан с хирургията.
Искам да ви кажа, че с голямо внимание слушах и хора, които просто не са компетентни в тази част. Видях хора, които много нервничеха, хора, които бързаха да претупат един закон и да му дадат път.
Наблюдавам от доста време работата на “Остеотек”. “Остеотек” е фирмата, уважаеми колеги, която се занимава с износ на тъкани, които безспорно се продават по най-комерсиален и долен начин. Трябва да ви кажа, че за един кубически сантиметър костна тъкан сполгиоза или кортикална кост се плаща 2500 долара. Досега във Варна, която е донорен център, защото създадоха донорни центрове, е получена само веднъж такава кост.
Искам да ви кажа и другия факт – начина, по който се обработват хората от така наречения психолог, който работи в този център. Вие не знаете цялата структура на източване на пари, която става. След като – забележете – човекът, който няма средства, трябва да погребе своя близък, той получава 500 лв.
Другият куриоз – психологът работи с пациенти. Отива при близките и им казва: вашият близък е починал, какво искате да направим за вас? Той пишеше стихове – казват близките. Ние ще издадем стиховете.
Стиховете се издават, вземат се костите и се изпращат в Съединените американски щати и там се обработват.
Недейте много бърза с решенията си. Недейте бърза, защото ние позволихме да променим закона – всички ние, които сме тук, макар и много от нас да не сме били, да създадем една фирма, долнопробна фирма, на която шефът й е един юрист – Дюлгеров се казва, за да изнася и по този начин да печели пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика на господин Камбуров, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин Камбуров, имам два въпроса към Вас. Първият е: нормално ли е според Вас начело на Българо-американската асоциация за развитие на биотехнологиите да стои юрист от Столична община на име Асен Дюлгеров? Нормално ли е начело на Асоциацията по трансплантология да стои юрист, наречен Асен Дюлгеров?
И още нещо: известно ли Ви е, че договорът, който е сключен с “Остеотек” и който дава на фирмата седем години монополно право да търгува с тъкани, има и секретна част? Има ли секретна част и известно ли е съдържанието на секретната част на този договор на някои от народните представители? Това питам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за втора реплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз също имам въпрос към проф. Камбуров.
Професор Камбуров, в един отговор на министъра на правосъдието се съобщава на депутат от българския парламент, от Четиридесетото Народно събрание, че в момента в Софийска градска прокуратура се намират материали по образувано дознание за престъпление по чл. 349а от Наказателния кодекс срещу договора между Националния център за управление на трансплантацията “Бултрансплант”, Американо-българската фондация за развитие на медицината и биотехнологиите и “Остдевелъпмънт” – Франция.
По този повод моят въпрос е: имате ли информация в какво се състоят престъпленията и под каква форма е злоупотребено с текстовете, които се съдържат във всички други закони, които регламентират тази дейност в страната? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за трета реплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми колеги, уважаеми проф. Камбуров! Когато беше сключен договорът с “Остеотек”, който добре познавам, аз реагирах. Но не е проблемът дали е информирано съгласие или не, проблемът е на сключване на договора, проблем на контрол или на изпипване и Вие го знаете много добре. Много добре го знаете! (Реплики от народния представител Иван Костов.)
Кой излъчи Асен Дюлгеров начело на Софийската община е друг въпрос. Но въпросът е, че има източване на пари. Става въпрос за това, че в договора са задължени безплатно да дават на България част от тези неща. Това трябваше също да го кажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата за дуплика, господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Господин председател, колеги! Въпросът е дали господин Асен Дюлгеров е най-подходящият човек-юрист да ръководи една медицинска фирма.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Стига с тази дискриминация.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Ако питате мен, бих казал, че не бих го поставил на такава длъжност, защото в случая трябват компетентни хора, които да се занимават с този проблем.
По въпроса на господин Иван Николаев Иванов запознат ли съм със заведено в прокуратурата дело във връзка с трансплантациите на тази фирма? Не, не съм запознат. От това съдя, че ако има такова, то трябва да е обект на дебат и тук, за да чуем какви са в края на краищата аргументите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кирчев, имате думата.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Вчера от тази трибуна без да претендирам, че съм компетентно медицинско лице, аз казах, че България не е подготвена с това ниво на морално-етични отношения да използваме неинформираността и българската бюрокрация, за да превърнем българските граждани в донори. Виждате, че днес започнаха дебати, в които се изнасят грозни неща. И сигурно, ако се приплъзнем в тази плоскост, Народното събрание ще заври и закипи за пореден път с обвинения на определени личности, партии, икономически интереси и така нататък.
Не можем да използваме тази неинформираност на българските граждани, които са заплетени в българската демокрация, за да ги превърнем в донори. Кажете ми къде по света в цивилизованите държави, за които ние говорим постоянно, възможно ли е в една Америка да посегнеш на човека без неговото съгласие? Уважаваните от мен юристи, които се интересуват от тяхното право и ходят на специализация, знаят много добре, че там, казано по нашенски, буквално ще им разкажат играта, ако посегнат на човек по такъв начин.
И аз не мога да разбера защо днес, използвайки такива завоалирани фрази, като “предварително съгласие за донорство” и така нататък, казах го и вчера, при толкова много неинформирани граждани на тази държава, граждани, които още не осъзнават своите правомощия в тази държава, ние използваме това, за да ги превърнем в донори. Не можете да ме убедите по никакъв начин в правотата на вашите думи. Не можете да ме убедите.
Може би десетки хора чакат за съответните човешки органи, вярно е това, но има една друга много грозна страна. И не напразно вчера се говореше за един документ, разпространен от китайска организация, не е тайна, че това се върши в Индия, в Пакистан. Дайте да не превръщаме и България в такава държава и да запазим достойнството на държавата и на гражданите ни, защото държава, която не се себеуважава и гражданите не се себеуважават, никой навън също не ги уважава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплика към господин Кирчев?
Има думата за реплика господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Кирчев, точно така е, в Америка има такива закони, с които държавата милее за своя народ и не може всеки случайно да посегне на човек и да го иска като донор. Но, ако ние избързаме и в момента гласуваме, такъв ресурс ще може да бъде вземан оттук, от България. Нека това не става. Колеги, имаме време, нека не прибързваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика няма.
Господин Кирчев, желаете ли дуплика? – Не.
Доктор Китов, имате думата за процедура.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, вчера и днес в продължение на 3-4 часа водим този дебат, участват едни и същи хора. След като в допълнителното становище нямаше промяна по същество и повтаряме дебата, моето процедурно предложение е да прекратим разискванията и да преминем към гласуване.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Обратно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има обратно предложение, но, уважаеми колеги, не мога да подложа на гласуване това предложение, тъй като, докато има желаещи да се изкажат по точката, която е предмет на обсъждане, изказванията ще продължат. Така че аз няма да подложа на гласуване това предложение.
Господин Костов, имате думата за процедура. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Моето процедурно предложение е много просто – да поканя председателя на Комисията по здравеопазването, който се похвали, че е виждал договора с “Остеотек”, да разкаже виждал ли е секретната част от договора и може ли да ни осветли? Ако не е виждал секретната част от договора, ние ще гласуваме тук, в Народното събрание, в условие на недостиг на информация.
Моля ви да изясните това виждали ли сте го или не, защото в кулоарите се носи информация, че всички членове на комисията сте получили копие от този договор. Ако сте го получили и в момента го укривате, значи сте в някаква далавера. Много е сериозно това. Как така?
Добре, никой ли не проявява интерес какво пише в този договор, който дава седем години монополно право на една фирма да търгува и изнася тъкани и клетки от български граждани? Никой ли не проявява интерес? Аз се удивлявам! Няма ли някой от Здравната комисия да ни осветли по този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е своеобразно процедурно предложение. То е предложение за допълнителна информация.
Господин Китов, желаете ли да вземете думата? Заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин Костов, Демократи за силна България имат представител в комисията – уважаемия доц. Паница. Вие можете много спокойно да го попитате той дали е получил такъв доклад. Ето, аз Ви казвам, че в Комисията по здравеопазването в Четиридесетото Народно събрание такъв доклад не е даден.
Що се отнася до това, дали имаме някаква информация за секретен доклад, по секретните неща аз не съм, нямам такъв доклад, нито съм го виждал. И смятам, че той няма нищо общо с дебата дали е информирано съгласие или несъгласие. Ако има лошо подписан, във вреда на България договор, той е обект на прокуратурата. И не виждам какво общо има. Още повече, че в момента ние искаме да променим именно условията, в които е сключен договора с “Остеотек”.
Аз ви заявявам, че още в миналото Народно събрание сезирах и Комисията по здравеопазването, защото Законът за информирано съгласие беше променен именно заради искането на “Остеотек”. И ще ви кажа защо. Защото точно по американското законодателство се иска съгласие на близките, за да може да се влезе там. Ето това е проблемът. И именно чрез съгласието за “Остеотек” се създаде тази фирма и успя да направи точно това, за което вие казвате. А секретен доклад, съжалявам, аз не съм виждал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, моля да вземе думата представителят на Министерството на здравеопазването господин Цеков, който следи дебата и да даде онази информация, която смята за възможно.
Заповядайте, господин Цеков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Дами и господа, уважаеми народни представители! Аз бих искал да направя кратък анализ на чл. 21, по становището на комисията, по доклада, който днес е на вниманието на всички нас.
В чл. 21 предстои да се вземе решение за това при какви условия могат да бъдат вземани органи, тъкани и клетки от починало лице, тоест от човешки труп. По предложението на комисията това може да се случи, само ако в здравноосигурителната книжка на лицето не е вписано несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след неговата смърт.
Второ условие – името на лицето не е вписано в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация.
Трето условие – т. 3, съобщено е за предстоящото вземане на органи, тъкани или клетки и липсват представени писмени възражения в разумно кратък срок от негов съпруг или родител – в т. “а”; в т. “б” – дете и в т. “в” – брат или сестра.
В ал. 2 на чл. 21 се постановява, че редът за установяване и удостоверяване на обстоятелствата по ал. 1 се определя с наредба на министъра на здравеопазването. Какво означава това, уважаеми дами и господа народни представители?
Това означава, че ако са изпълнени и трите условия по ал. 1, само тогава – когато е удостоверено, че са изпълнени тези три условия, може да се пристъпи към вземане на органи, тъкани и клетки от починало лице. Само тогава! Тоест лицето не е изявило несъгласие, ако е изявило несъгласие – няма какво да говорим, осведомените за предстоящото вземане негови близки не са възразили.
Как се осведомяват те, че предстои такова вземане? Това става, когато в медицинските документи бъде вписано и те се подпишат, че са осведомени, че предстои вземането на органи, тъкани и клетки. Ако те не възразят, подписват се, че са информирани и не възразят, то тогава могат да бъдат взети органи, тъкани и клетки. (Реплика от народния представител Иван Костов.) Това е гаранцията, че всеки, от който ще бъдат вземани органи, тъкани или клетки, когато не е изявил воля, че той не позволява това, неговите органи, тъкани и клетки могат да бъдат взети само, когато информираните негови близки не възразят. Не възразят! Щом те не възразяват, лицето не е възразило, то тогава могат да бъдат взети органи, тъкани или клетки.
Това е гаранцията, уважаеми дами и господа, в този закон, че няма да има, както тук се правят инсинуации – в залата, безразборно злоупотребяване с органите, тъканите и клетките на починалите лица.
Тук искам да кажа, че органи в Република България по принцип се вземат само от лица с мозъчна смърт, тъкани и клетки могат да бъдат взети и от лица, в които има пълна биологична смърт. В закона разлика между тези две състояния не се прави. И в двата случая може да се пристъпи към вземане на органи, тъкани и клетки, само ако лицето не е изразило несъгласие, само ако неговите информирани близки не възразят писмено.
Аз мисля и Министерството на здравеопазването смята, че този текст е коректен и той дава достатъчно гаранции срещу злоупотреба, за каквато тук се намеква. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Думата има господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина ви предлагам сериозно обмисляне на този въпрос, по който има две мнения. Този дебат се води редица години – и едната, и другата част имат право. От едната страна са хората, които правят експлантация и трансплантация, и, разбира се, интересите на хората, преди всичко на които трябва да бъдат трансплантирани органи. Защото основният интерес, който трябва да защитава един закон, това са хората, на които трябва да се помогне.
Аз веднага задавам въпроса: след като искаме с една промяна на съгласие или на несъгласие да се защити правото на хората, на които ще бъдат трансплантирани органи, защо държавата не може да осигури лекарства за вече трансплантираните? Аз лично преди една седмица написах писмо на министъра на здравеопазването точно по този въпрос, поради това че хора, които са бъбречно трансплантирани, и тяхната организация поставят въпроса за неритмичната доставка на медикаменти. Всеки гражданин знае, че след трансплантация лечението продължава дълго време – понякога цял живот.
Точно затова аз поставям въпроса – не той да се политизира, а да се разгледа разумно. Не мисля, че трябва да се гласува прибързано, а трябва да се вземе мнението както на неправителствени организации, така и на Българската православна църква, така и на други научни организации, медицински сдружения и чак тогава да се гласува в интерес на гражданите.
Тук се повдигна един въпрос, който искам да осветля. Договорът между Министерството на здравеопазването и “Остеотек” е секретен. Той е класифицирана информация и всеки народен представител може да го вземе и да го прочете. Наистина си мисля, че това е задължение на народните представители – да го прочетат, да го видят, да видят за какво става въпрос, така както в 39-ото Народно събрание като председател на Комисията по здравеопазването го изисках от министъра на здравеопазването и запознах всеки член на Комисията по здравеопазването, който прояви интерес към този договор. Мисля, че действително има смущаващи неща в него: начинът, по който е организирана тази фондация, начинът, по който ще тече обменът на органи.
Пак повтарям, нека да вземем професионално решение по въпроса, а не да го политизираме, както междупрочем стана и в 39-ото Народно събрание. Ако си спомняте, законът беше гласуван, в този дебат беше въвлечен нищо неподозиращият президент на Републиката, той направи вето на закона и след това Народното събрание отново трябваше да го гласува.
Сега ще имаме промяна на начина, по който се изразява волята, но нека да стане ясно кой какви позиции защитава и какви са последиците от такава промяна.
В половината страни от Европа е налице такава воля по подразбиране. В другата половина от страните от Европа е ясно изразена воля. Затова нека да продължим този дебат, включително в обществото, след това да се подложат на гласуване ключовите текстове. Всичко друго ще бъде зад гърба на хората в България и най-вече зад гърба на интересите на хората, които трябва да бъдат трансплантирани. Защото се развява знамето, че промяната се прави, за да може да се увеличи броят на трансплантациите. Лично моето мнение е, че това няма да стане с тази промяна, защото за трансплантациите са необходими органи и тъкани, но преди всичко са необходими средства, които българската държава не може да си позволи да осигури!
Точно затова във всички страни по света те отиват към задоволяване на нуждите от трансплантация, но точно затова се говори за профилактика, за да могат да станат по-малко хората, които ще подлежат на трансплантация, които ще имат тежки заболявания, за да може държавата да удовлетвори изискванията на всички български граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
За първа реплика думата има господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин Щерев, имам следния въпрос към Вас: председателят на комисията каза, че познава договора, но няма отношение към секретни договори. Вие казахте, че самият договор е секретен. Може ли да поясните този въпрос, защото излиза, че председателят на комисията е затаил някаква истина? Защото не може хем да познаваш договора, хем да не познаваш договора; хем да не е секретен, хем да е секретен! Ако договорът е секретен – питам това.
И вторият въпрос: тъй като той знае, което ние не знаем, може би и Вие знаете, но има ли отношение този секретен договор към дебата? Той ни убеждаваше преди малко – мен безуспешно ме убеждава, че този договор няма отношение към дебата. Има ли отношение към този дебат, според Вас, този секретен договор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата господин Дилов. Заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, безспорно, ако този договор с една компания е важен за този дебат, най-малко с хипотезата, че би могъл да го опорочи и да го постави под съмнение, е важно ние да знаем всички какво пише в него. И без това защитаваме, макар и противоположни, но достатъчно драматични тези. И ако върху тях легне съмнението, че една или друга позиция е била защитавана, поради обслужване на корпоративен интерес, то това е още по-неприятно.
Но аз бих искал да репликирам по друг начин д-р Щерев. Тук, от тази трибуна на няколко пъти се каза, че ние искаме да има дебат в обществото. Оставаме настрана шегата, че си представяме как Луи Пастьор иска да има дебат във френското общество по проблемите на откриването на противобясната ваксина. Това е друга тема.
Вчера вече имах възможността да кажа, че една система се развива със скоростта на своята най-бавна част. И нашето общество така върви – не със скоростта на научния дебат, а с дебата сред хората, но как да стане този дебат, ако ние не вкараме хората във възможно най-задължителния режим да направят те избор? Кое ще ги стимулира те да направят избор? Тези сърцераздирателни карета във вестниците и съобщения по телевизията, че се търсят органи ли? Или където се търсят пари за трансплантация? Как ще ги стимулираме да направят това?
Факт е, че по досегашния, по стария закон достатъчно малко, пренебрежимо малко са заявените воли за трансплантация. Затова според мен, ако дебатът продължава, той трябва да бъде продължен в тези две посоки – задължителната форма на произнасяне на хората и на техните близки и гаранциите, че няма да бъде постъпено против волята им. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика има думата господин Георгиев. (Шум и реплики в залата.)
Няма трета реплика.
Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз отново ще подчертая, че дебатът е изключително сериозен и че и двете страни имат право.
Аз бих казал, че страните, които искат и участват в експлантации и трансплантации, са благородно заинтересовани за промяната на закона, но трябва да се види и другата страна. Трябва да се видят и другите мнения.
Знам, че не може да се вземе еднозначно решение и да бъдат задоволени интересите на всички, но този дебат не трябва да се политизира. В това съм дълбоко убеден. Той трябва да се води в интерес на гражданите, които имат нужда от трансплантация на тъкани, органи и клетки. И точно затова трябва да се видят всички обстоятелства, които имат отношение към съответната промяна.
В този смисъл искам да ви кажа, че има такъв договор. Той е секретен договор между Министерството на здравеопазването...
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Той е конфиденциален!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Този договор, доц. Китов, се взема след съответното разписване. Може от всеки депутат да се вземе този договор, да се прочете, след което да се върне на съответния орган, който ви го е дал.
И от Министерството на здравеопазването, аз съм дълбоко убеден, че всеки депутат може да го получи. Тогава може да види какви са клаузите на договора, как е сформирана тази фондация, от името на какво е сформирана, как тази фондация се разплаща с експлантацията и съответно за трансплантациите, какви са отношенията с външната фирма, в случая „Остеотек”? Тоест, има ценоразпис за съответните тъкани, органи, които ще се вземат. Това е една дейност, която в никакъв случай не трябва да се политизира, отново повтарям. Трябва да се направи внимателен прочит, за да видим дали отиваме към нещо по-добро или отиваме да обслужваме определени интереси. Това е моето мнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За процедурен въпрос има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Явно дебатът е много разгорещен. Явно, позициите са доста различни по тази тема. Явно, както стана дума в предното изказване на доц. Щерев, има нужда от още изчистване на позиции, от още обмяна на мнения, от прецизиране на текстове, ако се наложи, но аз мисля, че ние трябва все пак да си спомним, че днешният ден и по споразумение на Председателския съвет, и по очакванията на обществото, е посветен на един друг дебат по една друга тема, която започнахме. Тази тема трябва да завършим днес, тя трябва да има резултат, който се очаква от всички български граждани.
След обяд има заседания на парламентарни комисии. Нека да не затрудняваме сега излишно работата на Народното събрание в днешния ден, затова правя процедурно предложение да се отложат разискванията по тази точка и да се върнем към предходната точка, като продължим...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Казак, имате предложение за отлагане, но за кога?
Госпожо Мингова, за утре ли?
Допълвате ли с това предложението си?
Нека да формулираме процедурното предложение.
ЧЕТИН КАЗАК: Процедурното предложение е за отлагане на разискванията за утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест утре дневният ред да започне с точка първа – продължаване на разискванията по § 14 от закона. Има ли обратно предложение?
За обратно предложение има думата господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, обратното ми предложение е мотивирано с един въпрос: представете си какво ще напишат журналистите. Понеже аз съм журналист, бих го написал с удоволствие за маниера на управление: прекратяваме дебата за това дали да ви вземем органите или не, за да ви дадем вечната дъвка за имотите на царя. Звучи недобре. Помислете пак.
Правя обратно процедурно предложение дебатът да продължи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към гласуване на процедурното предложение.
Гласуваме предложението на господин Казак за отлагане на разискванията по § 14 за утре като т. 1 от дневния ред.
Правилникът не ми позволя да давам думата за други предложения преди да подложа на гласуване това.
Гласували 170 народни представители: за 139, против 18, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Думата има господин Атанасов за процедура. Господин Атанасов пожела думата за процедура веднага след поисканата от господин Казак още преди гласуването.
Господин Георгиев, ако все още имате желание след това ще Ви дам думата и на Вас.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, от информацията, която беше изнесена тук в пленарната зала става ясно, че съществува някакъв секретен договор. Този секретен договор най-вероятно от информацията, която се изнася, има връзка с внесения законопроект. Може би тук има и корпоративни интереси, които са свързани с това предложение за изменение на закона.
Защо вземам аз думата по процедура? Съгласно нашия правилник искам да направя корекция тук и на доц. Щерев, не може всеки един отделен народен представител по своя воля да се запознава със секретни документи. За да се случи това е необходимо или да има решение на съответната комисия, или да има решение на пленарната зала.
Затова аз правя процедурно предложение – нека да гласуваме решение на пленарната зала да се даде възможност на народните представители, който иска, да се запознае с този секретен документ. Иначе никой на собствено основание сам не може. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, преди всичко Конституцията дава право на народните представители на достъп до тази информация. Но аз не възразявам да подложа на гласуване това процедурно предложение.
Гласуваме процедурното предложение всички народни представители да имат възможност да се запознаят с договора, който беше цитиран в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 137, против 7, въздържали се 17.
Предложението се приема.
Предложение за прегласуване – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване на предложението на колегата Атанасов, тъй като считам, че то е недопустимо съгласно парламентарния правилник и не е ясно как може да бъде осъществено, а именно всеки от нас да се запознае с въпросния доклад. (Реплика на господин Атанасов.) Е, добре, какво гласуваме? Който иска, може да се запознае така или иначе! Или го формулирайте достатъчно ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново предложението, направено от господин Атанасов.
Гласували 145 народни представители: за 103, против 24, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Господин Георгиев, имате думата за процедура.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Колеги, тук се гласуваха няколко предложения за отлагане на дебатите. Моето процедурно предложение е, за да се даде достатъчно време, да се отложи този дебат, за да може да се прегледат основно текстовете, особено чл. 21.Тук първа точка може да гласи: при изрично заявили съгласие, а не несъгласие; втора точка да отпадне; трета да стане точка втора – при изричното съгласие на близките и то във време и състояние, когато те могат да разберат за какво става въпрос. Защото в един тежък момент на смърт родителите или близките не са в състояние да преценят трезво и на сто процента това, което им се поднася. Защото винаги може да има уловка в поднасянето на искане да бъде мъртвецът донор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Какво предлагате?
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Да се даде достатъчно време, за да може да се изчистят текстовете на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: „Достатъчно време” не е дефинитивно определение.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Поне две седмици, за да могат да се прегледат нещата, да може да се получи наистина дебат, както много колеги казаха, обществото да бъде запознато, да знае точно за какво става въпрос. И не на последно място тук е и религиозният въпрос. Защото колегите в средата на залата знаят много добре, че ислямът също не разрешава да се посяга към целостта на мъртвеца. И други религиозни общности действат по същия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димов, имате думата за обратно процедурно предложение.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз правя обратно процедурно предложение. Мисля, че две седмици е прекалено дълъг срок, затова предлагам срокът да бъде една седмица, за да може да влезе в другата седмица в пленарната зала и все пак да имаме достатъчно време да се запознаем с доклада. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за ново гласуване на срок. Аз ви предлагам, уважаеми колеги, утре сутринта да чуем доклада на Комисията по здравеопазването. Ако тя прецени, че е нужно повече време и предложи, тогава да гласуваме тези предложения, тъй като не можем през цялото време да пренасрочваме и да прегласуваме взети от нас решения. Имаме решение този законопроект - § 14, да бъде т. 1 утре сутринта.
Продължаваме с точка девета:
ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ОТНЕТОТО И ВЪЗСТАНОВЕНО ИМУЩЕСТВО НА СЕМЕЙСТВАТА НА БИВШИТЕ ЦАРЕ ФЕРДИНАНД ПЪРВИ И БОРИС ТРЕТИ И ТЕХНИТЕ НАСЛЕДНИЦИ.
За процедурно предложение – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Предлагам ви на основание чл. 35, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да удължим работното време на днешното пленарно заседание до приключване на тази точка, а именно обсъждане на доклада на парламентарната комисия и приемане на трите решения, които са депозирани по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: С разбирането, че това не може да е повече от четири часа след края на редовното пленарно време. Така че ще трябва да ограничите изказванията си в рамките на четири часа допълнително време, уважаеми колеги.
Предложение за удължаване на пленарното време до приключването и приемането на решение по т. 9.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 113, против 18, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Нова процедура – господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Все пак имаме и евроинтеграционни закони, затова моля Комисията по европейска интеграция да се събере на заседание в зала „Запад” веднага след края на пленарното заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата, господин Ранчев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, продължавам доклада.
„VІІІ. На заседание на Временната парламентарна комисия, проведено на 25 май 2006 г. и отразено в Протокол № 11 от същата дата, продължи обсъждането на т. 4 от така утвърдения дневен ред, а именно: Горите по Закона за горите.
Беше изслушан изнесения от докладчика народния представител Борислав Ралчев доклад по темата, гласящ следното :
“Според решението на Народното събрание от м. март 2006 г., дали въпросните гори са включени в одържавените със закона от 1947 г. и възстановени след 1998 г. имущества, първият въпрос, който искам да поставя, е: попада ли имотът по т. 1 сред отнетите със закона от 1947 г.? Отговорът е: Да. Обект на отнемането по закона от 1947 г. са единствено частните имоти на царя, а те са описани като "всички движими и недвижими имоти, находящи се на територията на България и принадлежащи на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници, лично придобити и наследени".
В точка 8 от списъка на Кимон Георгиев горите са описани заедно с актовете за собствеността им, като такава частна собственост на царя - 12 хиляди декара в местността Царска Бистрица и 22 декара в местността Соколец. Съгласно посочените в приложението Крепостен акт № 83, нотариално дело № 232/1900 г. - става въпрос за 1-2-3-4-5-6-7 крепостни акта, свързани с Фердинанд, във връзка със закупени 4 хил. 522 дка гори, възстановени - част от тях, за които е направено съответното искане от Симеон Сакскобургготски. Имотът е възстановен на наследниците на Негово величество цар Борис III с преписка № 1011/23.11.1998 г. на Поземлената комисия в гр. Самоков, подробно описана в Приложение № 4 в землището Самоков - общо призната площ 12 хил. 22 декара. Произнесен е и отказ за 9 хил. 480 декара, поради липса на документ за собственост.
Преписка 1012/23.11.1998 г. на Поземлена комисия - гр. Самоков, възстановява площ от 4 хил. 522 декара в нови реални граници досежно същия имот.
Тук следва да се отбележи, че твърденията за възстановяване на собственост върху връх Мусала са абсолютно неверни и манипулативни.
Допълнителни въпроси по титуляра на отнетото имущество, вписан в документите за собственост: цар Фердинанд и цар Борис, макар описанието на начина на придобиване на собствеността да излиза извън задачите на комисията, в представените документи се съдържат данни и за това - правото на собственост е придобито чрез покупко-продажби, извършени от Фердинанд по крепостни актове – седем на брой, докладът ви е предоставен, затова сигнатурата не я чета. Собствеността е придобита от княз Фердинанд по силата на чл. 1 от Закона за урегулиране на неоформените с нотариални актове покупко-продажби на недвижими имоти, утвърден с Указ № 39 от 15 юли 1920 г., Държавен вестник.
Член 1: "Всички покупко-продажби на недвижими имоти, станали до м. януари 1919 г. и неоформени дотогава между същите страни с нотариални актове, се считат за действителни от деня на сключването им, ако купувачът е влизал във владение и ако затова има едно от следните доказателства - частен продавателен акт, писмен или устен договор, или други каквито и да е доказателства".
Цар Борис III е собственик по Нотариален акт № 144 и 145 от 1930 г. чрез своя представител - Интендантството, чийто статут е описан по-долу. Следва отново да напомним, че то не е част от структурата на държавните органи, според Търновската конституция, не фигурира като перо за финансиране в държавния бюджет, не притежава възложените му в нормативен акт властнически функции. Това е организационна структура, създадена от царя, за да управлява Цивилната му листа, тоест доходите, имотите му, битово-домакинските дела.
В чл. 3 от Правилника за управление на Цивилната листа изрично е посочена функцията и на представител на Негово Величество царя и неговия дом в гражданския оборот. Такава е ролята на Интендантството по сделките и по констативните нотариални актове.
Справка за преписките и броя за възстановените имоти се намира в приложението.
Това становище на докладчика се споделя и от някои други членове на комисията.
На заседание на комисията, проведено на 08.06.2006 г. и отразено в Протокол № 12 от същата дата беше изслушан и изготвения по инициатива на народния представител Яне Янев негов доклад на същата тема, съдържащ следните фактически констатации, изводи, становища и предложения:
“По принцип около реституцията на така наречените царски гори би могло да има отделна специализирана комисия, която внимателно и аналитично да проучи всички факти и обстоятелства, но доколкото има предоставени документи от тези, които изисква нашата комисия и на базата на тези, с които разполагах, се опитах да направя един кратък анализ на документите и по-специално на онази част, които касаят горския масив в Рила, защото под понятието "така наречените царски гори" биха могли да включат и други гори, които в различни периоди под някаква форма са били владени от Борис III.
Що се касае до документите, доказващи правото на собственост, те са базирани на един опис, изготвен във връзка с приетия от правителството на Стамболийски, Закон за съдене и наказване на виновниците за Народната катастрофа, който е приет след първото в България допитване и в него са описани следните документи, отнасящи се до гори:
Крепостен акт от Самоковския допълнителен нотариус за покупка на около 1500 дюлюма планина (яйлък) в землището на гр. Самоков в Рила планина.
Крепостен акт, също № 107 от 1901 г., крепостен акт от 1900 г., крепостен акт за с. Бели Искър, друг крепостен акт № 123 за местността Соколец, следващ под № 124 - пак за Соколец, крепостен акт № 122 за 2,5 декара и продавателен акт, изготвен от игумена на Рилския манастир архимандрит Йоаникий за продажба на манастирско пасище (яйлък) под названието "Маркуджик" в Рила планина в землището на гр. Самоков за 7 500 декара, закупени за 12 хиляди златни лева.
Във всички крепостни актове, подписани от нотариус, за купувач е посочен княз Фердинанд I, представляван от пълномощника Сестрински.
Нотариалните актове, издадени чрез обстоятелствена проверка са описани по-долу в доклада, който съм ви предоставил. И двата нотариални актове, съставени на 17 септември 1930 г. въз основа на обстоятелствена проверка, извършена на 24 юни с.г., подписани от пълномощника на Интендантството Нишайков от едни и същи свидетели и от съставителя - мировия съдия.
Нотариалният акт за продажба от 1932 г., съгласно който Интендантството, чрез пълномощник, закупува в землището на с. Бели Искър ливада 22 декара и 6 ара, която с нотариален акт за дарение е дарена на училищното настоятелство в с. Бели Искър.
Като се съпоставят землищата, местностите, описаните граници и площите в тези актове, съставени на името на Фердинанд със същите данни от нотариалните актове, съставени на основание на тези обстоятелствени проверки, извършени през 1930 г., се стига до сравнението, че става дума за едни и същи яйлъци, пасища, гори и ниви.
От документите, които са прегледани, се остава с впечатлението, че се касае за едни и същи имоти, за презастъпване.
За реституираните земи и гори в Горския фонд има две преписки в Самоковската поземлена комисия. Едната преписка е по заявление с вх. № 01011 от 23.11.1998 г. със заявител Симеон Борисов Сакскобургготски, и втората - в графа "собственици" е посочен Борис III - цар на българите. Посочени са два имота: за Соколец - 22 декара с нотариален акт № 144 от 1930 г. и Бистрица - 22 480 декара с документ за собственост - нотариален акт № 145 от 1930 г.
В предоставените на комисията документи по преписката има заявление за възстановяване правото на собственост върху гори и земи с вх. № от 23.11.1998 г. Този входящ номер е на поземлената комисия и образецът на заявлението е същото, може да се каже, че този документ на практика е представен много по-късно и сигурно е антидатиран.
По тази преписка е постановено решение № 01011 от 2000 г. Според точка 1 от обстоятелствената част на решението е заявена: "земя, ливада от Горския фонд с площ 21 480 декара, находящ в местността "Бистрица", съгласно нотариален акт № 145 от 1930 г."
Посочва се от докладчика, че в описанието на този нотариален акт - той е за 12 хиляди декара, тоест заявени са 9 480 декара повече от посочените в него.
Със същото решение е признато правото на собственост върху 12 хиляди декара, а е възстановено в стари, възстановими граници 4 974 декара и е признато правото на обезщетение с гори и земи от фонда на 7 025 декара и 500 ара. Поземлената комисия възстановява правото на собственост на наследници с индивидуализирани участъци 7 005 декара. С решението няма данни каква част от тези земи са в стари възстановими реални граници и каква част е дадена за обезщетение в нови такива.
След това има друго решение № 01011 от 2003 г. и комисията отново се произнася по същата преписка за имот 2 от заявлението. Обаче погрешно е посочен номер 2 вместо с номер 1. Тук може би е техническа грешка, за местността Соколец, като признава правото на собственост върху 22 декара. Толкова е площта по този нотариален акт 144 от 1930 г.
С решение № 01011 пак от 2003 г., въпреки че с решението от 31 август 2000 г. е признала правото на обезщетение по нотариален акт № 145 - пак от 1930 г., отново признава право на обезщетение за 4 638 декара.
Със същото решение са индивидуализирани парцелите, с които се обезщетява в размер на 4 638 декара. С решение от 29.12.2003 г. по точка 1.4. е индивидуализиран и даден като обезщетение още един имот с площ от 63 декара. Преписката по заявен вх. № 01012 пак със заявител Сакскобургготски в графа "собственик" вече е записан Фердинанд I. В това заявление са записани 7 имота, като документите за собственост са описани тук - крепостните актове № 83 и след това от № 121 до № 126 и № 108 от 1900 г., които са на името на Фердинанд. По тази преписка са постановени три решения. Едното е за 21 декара, другото е за 3 264 декара, а останалите заявени до 4 521 декара, тоест за 1 256 декара е признато правото на обезщетение в друго землище, не в същото.
С решение № 01012 от 2003 г. е признато и възстановено правото на собственост върху 1235 декара. Съгласно описаните и представени вече крепостни и нотариални актове за горите, яйлъците и ливадите, са както следва: нотариален акт 145 от 1930 г. за собственост на Интендантството - 12 хиляди декара; нотариален акт 144 от същата година, пак за собственост на Интендантството за 22 декара и крепостни актове, земите, от които са включени в предишните нотариални актове и са изброени четирите нотариални акта, като за 7500 декара, като последният нотариален акт 121, 122, 123 и 124 са дублирани 4521 декара.
С всички решения на практика е възстановено право на собственост върху 16 541 декара. Или, ако се направи точна и коректна оценка, вместо от заявеното да има намалено връщане, както са правени корекции на други предявили претенции собственици, тук има завишение с над 4500 декара. Не се знае тези 4500 декара, поради какви причини и откъде поземлената комисия е взела юридически довод, за да ги впише в тези решения?
По отношение на правния статут на горите и земите от Горския фонд сигурно има цели научни студии, но това, което аз успях да прочета е, че първият закон в новата българска държава относно недвижимите имоти е от 1884 г. и там са разделени горите на държавни, общински и частни. В закона е уреден въпрос, свързан с пашата на добитъка в държавните гори.
По-късно, след Освобождението, от 1902 г. има закон от 1904 г., с който се постановява, че горите, обременени със сервитутни права - право на паша, водопой и други, наричани "яйлъци" и "кашлъци" са държавна собственост. Определен е и редът за обезщетяване на бившите им собственици.
Тук е много важно да се подчертае, че тези гори и преди това никога не са били частна собственост на когото и да било.
В Закона за горите от 1925 г. категорично е преутвърдено същото положение, но се постановява в чл. 2, че се отчуждава не само правото на паша и водопой в полза на държавата, а и изкуствените залесявания в яйлъците и кашлъците. В следващия чл. 3 от същия закон е установен редът за определяне кои земи са яйлъци и кои - кашлъци. Това е описано и в една забележка на закона се постановява, че всички документи, съдебни решения, протоколи и прочие, издадени на частни лица, общини и други обществени учреждения за собственост на яйлъците и кашлъците на самораслите дървета по тези земи се считат за нищожни по право в полза на държавата.
По-късно с продавателен акт, издаден от игумена на Рилския манастир архим. Йоаникий на 4 април 1904 г. е продадено манастирско пасище - яйлък, с площ 7560 декара. Като се имат предвид разпоредбите на закона от 1904 и от 1925 г. тези имоти, след като представляват яйлъци, са отчуждени по силата на тези два закона и са държавна собственост и не биха могли да се придобият по давност.
Нещо повече, в Търновската Конституция - чл. 51 е записано, че "царят и неговите роднини не могат да ползват държавни имоти". Манастирското пасище в размер на 7500 декара не е могло да се придобива нито за царя, нито за Интендантството по две причини: тъй като игуменът на Рилския манастир, според тогава действащото законодателство, не е могъл да продава манастирски имоти, тъй като съгласно Устава на Българската православна църква само Светия Синод може да продава имоти. Също така в Закона за горите от 1897 г. манастирските имоти са неотчуждаеми.
Относно правните основания за процедура и по-точно правните основания на базата на които поземлената комисия в Самоков е издала въпросните решения, в чл. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от Горския фонд е определена компетентността на поземлената комисия доста точно и изчерпателно и са посочени нормативните актове, с които е отнето правото на собственост върху горите и земите от Горския фонд и върху които се възстановява същото. Тоест, по кои въпроси поземлената комисия е компетентна да се произнася.
Законът за обявяване държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе не е посочен в чл. 2 на този закон, нито в първата редакция на закона от 1959 г., нито после с допълнението на т.нар. Народен съд., а това прави нищожни тези административни актове. Тоест, те не пораждат никакви правни последици и не възстановяват право на собственост.
Изводът от казаното дотук, описаните гори, пасища и ливади, от прегледа на законодателството от 1902-1904 г. и насам, става ясно, че на практика за всички тези имоти може да се каже, че винаги са били държавна собственост и са били тогава, когато са описвани и във въпросния опис. Няма никакви правни аргументи, че въпросният опис дава възможност някой да бъде собственик на описаните гори.
Горецитираното становище на народния представител Яне Янев се споделя и от някои други членове на комисията.
ІХ. На заседание на Временната парламентарна комисия, проведено на 8 юни 2006 г. и отразено в Протокол № 12 от същата дата продължи обсъждането на точка четвърта от дневния ред, а именно дворецът „Ситняково”.
Беше изслушан изнесения от докладчика - народния представител Пламен Ранчев, доклад по темата, гласящ следното :
“Дворецът "Ситняково" се намира на територията на Софийска област, Самоковска община. С решение от 1998 г. на Конституционния съд на Република България, законът от 1947 г. е обявен за противоконституционен. На горното основание господин Асен Ошанов - пълномощник на наследниците на бившите царе, е подал молба до кмета на община Самоков с вх. № 94-А-90 от 2 август 2000 г. за деактуване на имота. Преписката е препратена по компетентност на областния управител на Софийска област, заведена под съответния номер, и допълнителна молба, също от 2000 г.
Имуществото на царската фамилия е било описано тогава - 1946 г., в изпълнение на заповед на министър-председателя Кимон Георгиев с протоколи от 1946 г. за двореца "Ситняково" и "Саръгьол" - те вървят заедно, от 11 август 1946 г. - за дворец "Бистрица", хижа "Среден нос" и двореца "Овнарско".
Със Закона за обявяване на държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе и техните наследници са обявени за държавни всички движими и недвижими имоти, които се намират в пределите на страната. Във връзка с деактуването на бившите царски имоти е проведена кореспонденция между съответните държавни институции в следния хронологичен ред: имотът не е актуван с акт за държавна собственост по реда на Наредбата за държавните имоти и във връзка с актуването на обекта по Закона за държавната собственост се извършва оглед на място, при което са установени размерите на съществуващите сгради.
При проверката се е установило, че сгради, павилион и конюшня са съборени, а на сграда - караулно помещение, е извършена частична реконструкция, изразяваща се в подмяна на външната дъсчена обшивка, ремонт на покрива и вътрешно преустройство, като са изградени преградни стени на сервизни помещения.
Съгласно удостоверение от 2000 г. под № 452 на Поземлената комисия - Самоков, сградата на дворец "Ситняково" попада в земи от Горския фонд, които са възстановени на община Самоков с решение № 01001 от 31 август 2000 г. От документите от Държавен архив - София, опис на личните имоти, притежание на бившия цар, се установява, че прилежащият терен на двореца "Ситняково" е собственост на Самоковската община, а постройките са лични на бившия цар.
С постановление на Министерския съвет от 1993 г. под № 118 имотът е предоставен за управление на Министерския съвет, а по-късно с решение на Министерския съвет № 241 от 1995 г. обектът е предоставен по реда на Наредбата за държавните имоти за безвъзмездно ползване на Съюза на българските писатели.
С писмо от 3 септември 2001 г. под № 0-00-105 Министерският съвет дава указание да се състави акт за държавна собственост за двореца "Ситняково" на основание чл. 147 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост. В изпълнение на горните указания е съставен такъв акт за частна държавна собственост през 2003 г. под № 1357, в който е отбелязано, че на сграда - караулно помещение, е извършена частична реконструкция и вътрешно преустройство.
С писмо от 1998 г. под № 27 до министър-председателя на Република България Съюзът на писателите са поискали да бъде прекратено предоставеното им право на ползване като се отмени това решение на Министерски съвет от 1995 г., поради невъзможност съюзът да се грижи за двореца.
С писмо от 2000 г. с изх. № 08-35-33 и още едно такова от 2001 г. под същия номер, областният управител е изискал от Съюза на българските писатели да предоставят всички документи за двореца "Ситняково".
С писмо от 2000 г., под същия номер, Съюзът на българските писатели уведомява областния управител на Софийска област, че са направили предложение до Министерския съвет за прекратяване правото на ползване, поради липса на средства за поддържането на двореца.
По-късно, също с такова писмо от 2000 г., Съюзът на писателите изпраща на областния управител информация, от която е видно, че обектът е бил отдаван от тях под наем на различни наематели и т.н. Областният управител е изпратил в Министерския съвет през 2003 г. цялата окомплектована преписка за двореца "Ситняково", с което се иска становище във връзка с деактуването на имота. През 2003 г. областният управител е уведомил Министерския съвет, че дворецът "Ситняково" вече не се ползва от Съюза на българските писатели, а само се охранява с цел да не бъде разграбен.
С решение № 527 от 2003 г. Министерският съвет е прекратил учреденото на Съюза на българските писатели безвъзмездно право на ползване върху двореца "Ситняково". По-късно след това решение през м. август областният управител в същата година – 2003 г., е поискал от страна на Министерския съвет да бъдат предприети действия по предаването на обекта на областната администрация на Софийска област.
Министерският съвет с писмо от 20 август 2003 г. дава указание на областният управител да приеме имота от бившия ползвател Съюза на българските писатели. Във връзка с това областният управител с писмо от 21 август 2003 г. е уведомил Съюза на българските писатели да създаде необходимата организация за предаване на обекта на областта, като посочва длъжностните лица, които да бъдат включени в заповедта за приемане-предаване на обекта. Областният управител изпраща едно искане до Министерския съвет да изпрати едно копие от приемно-предавателните протоколи от 1989, 1993 г., с които е предавано в различните периоди от време движимото имущество от Министерския съвет на Съюза на българските писатели за ползване.
С една заповед от 28 август 2003 г. областният управител на София-област назначава комисия, която да извърши приемане на двореца "Ситняково" и находящото се в него движимо имущество, като заповедта е изпратена на Съюза на българските писатели за сведение и изпълнение.
С приемо-предавателен протокол от 10 септември 2003 г. комисията, назначена със заповед, цитирана по-горе, от областния управител е приела обекта от Съюза на българските писатели, заедно с цялото имущество в него, като е констатирала, че не е налице движимо държавно имущество.
Със заповед № 525 от 17 ноември 2003 г. областният управител на Софийска област на основание чл. 78, ал. 8 от ЗДС и във връзка с решение № 12 от 4 юни 1998 г. на Конституционния съд на Република България и във връзка с молба № №8-37-33 от 12 април 2002 г. на Асен Райков Ошанов дворецът "Ситняково" е отписан от актовите книги на недвижимите имоти - държавна собственост. В заповедта е отбелязано, че сградата-караул ще бъде отписана след заплащане от страна правоимащите, но извършените подобрения в същата по изготвена оценка от независим лицензиран оценител. Находящото се в двореца лично имущество на правоимащите е предадено на господин Ошанов.
И тук, както в случая с двореца "Саръгьол", документи за собственост не бяха открити в преписките и архивните материали, които бяха предоставени.
Така че това, което е посочено като правно основание в молбата на господин Ошанов до областния управител за възстановяване собствеността върху този дворец "Ситняково", е единствено РКС 12/98г. и приложените документи за наследници - бившите царе, и позоваване на Конституционното решение. Единственото, което се цитира по документите и писмата, е, че основанието за това върху общински имот на Самоковска община да съществува такава постройка е решение на Общинския съвет-Самоков за даване правото на цар Фердинанд да си построи сграда за нуждите му и нищо повече. Такова решение не беше открито в архивните материали.
След разискванията по така изнесения доклад членовете на комисията отново се групираха около две основни становища, а именно:
А. Първото становище:
Проведената реституция е законосъобразна. РКС № 12/1998 г. има отменително и правновъзстановително действие, не се налага гласуването на нарочен реституционен закон от Народното събрание. Собствеността върху отнетите с противоконституционния Закон за обявяване държавна собственост се е възстановила в патримониума на наследниците на бившите царе въз основа на самото конституционно решение, а по отношение на реда за провеждането й се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 3 от Закона за възстановяване собствеността на одържавени недвижими имоти, поради което не се изискват някакви специални нарочни документи за собственост. Достатъчно е, че описът, изготвен от правителството на Кимон Георгиев, включва този имот, тоест доказано е, че имотът е отнет с противоконституционния закон. По силата на чл.3 от ЗВСОНИ имотът се възстановява на лицата, от които е отнет или на наследниците им.
Б. Второто становище е следното :
Решение на Конституционния съд № 12/1998 г. няма нито отменително, нито правновъзстановително действие, следователно не може да се посочва като основание за възстановяване собствеността върху имотите на бившите царе.
Реституционното право не фигурира като конституционно право на гражданите и юридическите лица, нито като конституционно задължение на държавата.
За да се признае правото на реституция на царската фамилия, НС следва да се произнесе със закон, с който да уреди правото на възстановяване и реда, по който ще се извърши това възстановяване на отнетите имоти на наследниците на бившите царе и/или да се допълни съществуващият реституционен закон, като сред изчерпателно изброените закони в чл.2 се посочи и Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници.
Към настоящия момент прилагането на която и да е разпоредба на ЗВСОНИ по аналогия, включително и чл.3 е недопустимо.
10. Опис на отнетите и възстановени имоти
Народният представител Надка Балева приложи следното допълнение:
Всички движими и недвижими имоти, находящи се на територията на България и принадлежащи на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, лично придобити и наследени, са обявени за собственост на Народна Република България с нормата на чл. 1 от Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници.
Още през м. август 1946 г., въз основа на заповед № 57/03.08.1946 г. на министър-председателя на НРБ, назначени за целта комисии са изготвили подробни описи на недвижимите и движимите имущества, принадлежащи на царския двор. Такива описи има за двореца “Царска Бистрица”, хижата “Среден нос”, двореца “Ситняково”, двореца “Овнарско”, двореца в с. Баня - Карловско, царския дворец “Евксиноград”, двореца и стопанството “Врана”, двореца в Кричим и детската градина. Тези описи не съдържат никакво изложение за начина, по който описаните в тях недвижими имоти и движими вещи са били идентифицирани като собствени на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис. Съществува още един интегрален опис, изготвен пак през 1946 г., но само от интенданта при председателството на народната република, наричан условно "Опис на Кимон Георгиев" .
При това положение може да се предположи, че одържавяването на имуществото на семействата на бившите царе, макар да е извършено по силата на закона, приет от ВНС на 19.12.1947 г., практически е станало въз основа на описите от м. август 1946 г., изготвени въз основа на заповед № 57/03.08.1946 г. на министър-председателя на НРБ. Съгласно действащите българските закони, и тогава, и сега, служебните инвентаризационни описи не са документи за установяване на правото на собственост върху недвижимите имущества. Ето защо, чрез съдържанието на описите не е възможно да се установи видът и обемът на одържавените имущества.
Предвид изложеното, пред временната комисия на 40-тото НС не са представени документи, от съдържанието на които да е възможно да се установи какви точно са по вид, брой и размер одържавените движими и недвижими имущества на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници.
В хода на работата комисията констатира, че със Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници (обн., ДВ., бр. 305 от 1 януари 1947г.), са били отнети всички движими и недвижими имоти, находящи се на територията на България, принадлежащи на бившите царе и техните наследници.
Имуществото, което е отнето от царската фамилия, е посочено в писмо от 25.09.1946 г. на Председателството на Народната република (министър-председател Кимон Георгиев) до Министерството на земеделието, където са описани “всички бивши царски имоти покрити и непокрити в цялата страна”. Към това писмо има и приложен опис.
I. Съгласно този “Опис на личните имоти, притежание на бившия цар” („Опис на Кимон Георгиев”), те са:
1. Дворец „Кричим”
2. Дворец „Ситняково”
3. Дворец „Саръгъол”
4. Хижа „Овнарско”
5. Хижа „Среден нос”
6. Остров „Свети Тома”
7. „Далян Христос”
8. „Царска Бистрица”
9. Гора с ливади -22 дка. Местност “Соколец”- общ. Самоков
10. Лозе в местност Евксиноград - 6,5 дка.
11. Лозе в местност Евксиноград -10 дка.
12. Дворец „Врана” - 2 основни сгради и 10 стопански постройки. Земя 2650 дка.
13. Сграда на ул. „Московска” и ул. „Париж” – Интендантство.
14. Дворец „Баня” – постройка от 355 кв.м., земя 10 дка и гараж 90 кв.м.
15. 8 броя парцели в гр. Самоков с обща площ 6 дка.
16. 10 бр. имоти, закупени от частни лица с продавателни договори и сметко–разписки през периода 1929-1935 г.
Освен посочените имоти, царското семейство с нотариални и крепостни актове е притежавало и:
17. Горски масиви в Чам кория и землището на с. Бели Искър от 4500 дка.
18. Сграда на княгиня Евдокия - София – кв. Изток - къща 175 кв.м. и дворно място от 6 дка.
19. 363 дка земи около гр. Пловдив – съгласно 39 бр. нотариални актове – понастоящем в регулационния план на гр. Пловдив.
Освен посочения “Списък на Кимон Георгиев”, по който се е провеждала оперативната работа по отнемането и въвеждане на държавата във владение на т.н. “царски имоти”, от Централен държавен архив бе предоставен на комисията списък, където е описано разделно имуществото, управлявано от Интендантството на цивилната листа като:
А.Държавни имоти:
- Софийски дворец,
- Автомобилен парк и конюшня,
- Зоологоческа градина,
- Ботаническа градина, детска градина,
- Електрическа централа ул. „Московска”,
- Дворец „Евксиноград”,
- Естествено исторически музей.
Б.Смесени имоти – постройките лични на царя, а мястото държавно или общинско:
- Дворец „Кричим”
- Дворец „Ситняково”
- Дворец „Саръгьол”
- хижа „Овчарско”
- хижа „Среден Нос”
В. Лични имоти на царя:
- Дворец „Врана”
- Дворец „Баня”
- Интендантство на двореца
- Далян Христоз - Созопол
- о-в Св.Тома р.Ропотамо
Г. Личен имот на Царицата – празно място в гр.Самоков до казармите
Д. Личен имот на княгиня Евдокия - къща Слатинска община.
II. Комисията установи, че към началото на работата й са възстановени на наследниците на бившите царе следните имоти:
- Дворец „Врана”
- Дворец “Ситняково”
- Дворец “Саръгьол “
- Дворец “Царска Бистрица”
- Дворец с.Баня
- къща кв.Слатина
- възстановени гори – общо 16 541дка
Предвид гореизложеното и на база проучените документи и направените разисквания, комисията констатира:
1. Възстановяването на имотите, отнети със Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд I и Борис III и на техните наследници от 1947 год., е станало на основание на РКС 12/1998год. по Конституционно дело №13/1998год.
2. Действията по деактуване на имотите са извършени на основание на РКС 12/1998 г. и не са били атакувани като незаконосъобразни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ранчев.
Моля да представите и трите проекта за решение по реда на постъпването им, тъй като ще бъдат дискутирани едновременно.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Постъпили са проекти за решения към доклада. Ще ги зачета по реда на постъпването им.
„Проект за решение по доклада на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници
След като изслуша доклада на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници и след проведените дебати на основание на чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Заповедите за отписване от актовите книги за държавна или общинска собственост и подаването им във владение на наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ са издадени без законово основание.
2. Задължава Министерския съвет и съответните органи и длъжностни лица да предприемат действия по възстановяване на незаконно придобитите имоти. Решението е прието от Четиридесетото Народно събрание.”
Вносители: Екатерина Михайлова, Елиана Масева, Васил Паница.
Вторият проект за решение е по доклада на Временната комисия са установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници.
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание след като обсъди доклада на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ реши:
1. Приема доклада на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд І, Борис ІІІ и техните наследници.
2. Счита, че извършените административни действия и издадените административни актове за деактуване и въвеждане във владение на Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза Кробок нямат реституционен характер и от тях не са настъпили реституционни последици.
3. Народното събрание следва да приеме закон, с който да уреди правото на възстановяване и реда, по който да се извърши реституция на отнетите имоти, за да се признае правото на реституция на наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ.
4. До приемането на закон по т. 3 спира всички действия на разпореждане, ипотекиране, особени залози, както и налагане на други вещни тежести върху недвижимите имоти, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетения на наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ, както и на движимото имущество в тях.
5. Налага мораториум върху всякакъв вид сеч и дърводобив на дървесина и друга експлоатационна и строителна дейност в горите и земеделските земи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост на наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ.
6. Настоящият доклад заедно с копия от всички документи и стенографските протоколи от заседанието на комисията да се предостави на главния прокурор на Република България за предприемане на действия съгласно правомощията му срещу длъжностни лица, нарушили законодателството при възстановяване правото на собственост на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници.”
Вносител е Яне Янев.
Постъпило е предложение за проект за решение по доклада на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семейството на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници:
„Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и след като обсъди доклада на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници, реши:
Приема доклада на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници и направените констатации. Решението е направено от Народното събрание и подпечатано със официалния печат на Народното събрание.”
Вносители: Пламен Ранчев, Мая Манолова, Борислав Ралчев и Четин Казак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, вносителите на проектите за решения ако желаят, да ги представят преди да пристъпим към дискусия по доклада на комисията.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Демократи за силна България предлагам дебатът по доклада да бъде предаван директно по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По тази точка от дневния ред.
Направено и процедурно предложение разискванията па тази точка от дневния ред да бъдат излъчени пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 155 народни представители: за 49, против 73, въздържали се 33.
Процедурното предложение не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател! Председателят на парламента господин Пирински още преди самото начало на доклада изглежда умишлено не искаше да ме види, когато поисках на два пъти процедура и самият доклад да бъде директно даван по Българската национална телевизия и даде моментално думата на господин Ранчев, защото голяма част от българския народ, който щеше да има възможност да чуе този доклад, щеше да си направи предварително много изводи, преди да се стигне до какъвто и да било дебат в българския парламент.
Затова още веднъж ви казвам, че няма какво да криете. От кого се криете и за какво се криете?
Затова подкрепете предложението на Демократи за силна България да бъде предавано по БНТ и БНР всичко, което се случва тук, в залата. (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от господин Чачев за пряко излъчване на тази точка от дневния ред.
Гласували 169 народни представители: за 54, против 85, въздържали се 30.
Процедурното предложение не се приема.
Вносителите на проектите за решения имат право да ги представят извън времето на парламентарните групи с удължаването е следното: на Коалиция за България - 40 мин., НДСВ – 32 мин., ДПС – 26 мин., ОДС – 21 мин., ДСБ – 21 мин., "Атака" – 20 мин., БНС – 20 мин., независимите народни представители имат до 15 мин. Общо има 195 мин. за дискусия.
Госпожо Михайлова, заповядайте. Вие поискахте първа думата като вносител на едно от решенията.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Започва дебат, който тристранната коалиция направи всичко възможно да бъде гледан на тъмно. Сделката се сключи на тъмно. Сключи се преди една година, когато се състави правителството на Сергей Станишев. Тогава все още Българската социалистическа партия твърдеше, че ще изпълнява своите предизборни обещания. Днес, една година след съставянето на това правителство на тъмно, пак на тъмно, пак със сделка направихте следното. Днес правите подарък на Симеон Сакскобургготски. И го правите вие – депутатите от БСП и от ДПС, на които ви извиха ръцете в последните няколко дни и седмици. Защото фактите, които се установиха от работата на временната анкетна комисия, са много ясни – всички имоти, които са били деактувани било то от държава, било то от община, не са извършени на базата на действащ закон. Навсякъде, във всички заповеди е вписано едно и също нещо: основание – решение на Конституционен съд.
Уважаеми дами и господа, днес предстои да се вземе решение, в което трябва да се отговори може ли да се извършва реституция, може ли да се взема собственост, без наличието на закон. Отговорът категорично е не. Всеки един български гражданин е получил тези права на базата на специален закон, приет от Народното събрание. Единственият човек в България, единственият човек, който застана над закона и за който днес вие искате да бъде узаконено това негово действие – да получи имоти без закон, се казва Симеон Сакскобургготски. И ако НДСВ го защитава и бранеше във временната комисия, това е ясно моят въпрос към вас, останалите от БСП и от ДПС, които имахте други позиции по време на заседанието на временната комисия, които изказвахте други позиции, говорихте други неща и публично, и вътре, защо си променихте позицията?
Поздравявам ви, господа социалисти, с това, което направихте. Наистина надминахте себе си. Надминахте себе си години наред, казвайки, че има незаконно придобиване на имоти на бившата царска фамилия, а днес, една година след като направихте правителство в името на властта, в името на узаконяването на корупцията и злоупотреба с власт, за да останете във властта правите този подарък на Симеон Сакскобургготски. Ако това не е истина, вие ще подкрепите проекта за решение, който съм внесла, заедно с моите колеги. В него не се казва нищо друго, освен че тези заповеди са издадени без наличието на закон и че длъжностните лица – било то държавна или общинска администрация, трябва да предприемат действия за защита на държавната и общинската собственост. Там, където има незаконни действия, там, където има незаконно придобиване на собственост.
Това е решение, което не казва кой имот как е получен, но казва, че администрацията, че държавната власт, че общинската власт трябва, на първо място, да наблюдава закона. Защото, ако сме правова държава, законът е над всичко, законът е това, който казва какво може да се придобива и кое не. И тъй като дебатът, който се проведе на финала на комисията, и който очаквам и днес да се случи, вече не е юридически, аз няма да си служа с много юридически аргументи. Вие превърнахте юридическия въпрос в политически. Политически въпрос – сделка за власт. Това е, което направихте.
Юридическите аргументи тук ще избледнеят, защото вече са ви извили ръцете, дори и снощи, казвайки ви: не закона, а политическата лоялност към Коалиция за България и БСП е над всичко. Помислете преди да гласувате. Помислете какво правите, защото това гласуване не е само за момента. Това е гласуване, което и години след това ще се вижда кой как е постъпил и ще носи отговорност за своите действия, а не само за моментното управление, в което сте се вторачили.
И само един юридически аргумент на финала. Няма спор, че решението на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен законът от 1947 г., прекратява действия занапред. Няма спор. Но няма спор, че на негово място няма друг закон, който да е приет от Народното събрание, който да урежда този въпрос.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Няма и нужда. Има Конституция и нотариални актове.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: И аз ще ви прочета едно решение на Конституционен съд, свързано с реституцията, за да не бъдат само моите мотиви, а и мотивите, които са разписани в Конституционния съд.
Според Решение № 15 от 1998 г. се казва:
“Реституцията на имущество, най-общо казано, не е уредена в Конституцията. Конституционни разпоредби за нея няма. Тя не може да бъде разглеждана и причислявана към основните права на гражданите, нито да бъде третирана за пряко конституционно задължение на държавата, отговарящо на съответните права. Дали да бъде проведена и в каква форма, както и за какви имоти, на кои собственици и в какъв размер, са въпроси на законодателна преценка за целесъобразност. Законодателят е компетентен да ги реши, разбира се, като държи сметка за принципите и изискванията на основния закон.”
Народното събрание е приемало реституционни закони, приемало е и в тях са изброени правата, въз основа на кои закони могат да бъдат претендирани. Единственият по-широк текст, който имаме в един от законите за възстановяване на собствеността на одържавени недвижими имоти, а именно чл. 2, ал. 2 казва, че се възстановява собственост върху всички движими и недвижими имуществата, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г. Конкретният случай, който разглеждаме, не попада в тази обща хипотеза, защото имотите на бившата царска фамилия са отнети със закон, приет от Народното събрание 1947 г. Не е и нарушен законоустановения ред тогава. Лош е бил, но този е бил редът, по който са отнемани тогава имущества. Нов закон не е приет, който да урежда материята относно тези имоти, които са били отнети 1947 г.
Ето защо, уважаеми дами и господа, аз се обръщам към всички вас. Обръщам се по въпрос, който не е въпрос на управляващи и опозиция – спазете закона, направете така, че България наистина да може да твърди, че е правова държава, че законът важи за всички, за това, че законът е над всички – дори над бивши монарси, бивши премиери и сегашния коалиционни партньори.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Няма бивши монарси. Няма такова нещо в света.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Законът е над всички и това е, което трябва да направи парламентът, ако иска всички български граждани да вярват в законността. Това е, което е изпитанието на всеки един народен представител днес в пленарната зала. Разчитам, много се надявам, че, на първо място, ще бъде съвестта ви и спазването на законите и Конституцията на България, а не партийните решения на Сергей Станишев и Георги Първанов. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Господин Янев, заповядайте да представите Вашия проект за решение.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо председател! Преди да започна, бих искал да се обърна и към вас, уважаеми дами и господа царедворци, защото направи много лошо впечатление, че постоянно отправяхте от място реплики към колежката Михайлова. Все пак имайте предвид, че ние сме парламентарна република. Ако искате да възстановявате монархията, някои от вас може би още сега са се взели насериозно и някой е станал хофмаршал – като господин Ралчев, да речем, или пък господин Кътев - може да му е обещано да е кочияш! (Оживление.) Нека нещата да бъдат съобразно изискванията на българския парламентаризъм, а не само да подхвърляте и да подмятате неща, за които нямате никакво основание.
И така, както чухте преди малко, председателят на комисията предложи проект за решение, който аз съм внесъл на 9-ти и който се състои от шест конкретни точки. Проектът за решение е естествен завършек на работата на комисията. Без него на практика би се потвърдила добре познатата в обществото теза, че ако искаш да не свършиш работа, създай комисия. Ако вие сте имали намерение изобщо да не свършите никаква работа и само за пред вашите избиратели, които излъгахте преди една година, това е вече разбираемо, но дебатът ще има съвсем различни измерения.
Така впрочем е важно тук да се подчертае, че много други парламентарни комисии – и в този, и в миналите парламенти са излизали с конкретни проекти за решения, излизали са с конкретни констатации по различни казуси. Оправдание от рода на това, че не може да има конкретен проект за решение, е много евтино.
Този проект за решение, който съм предложил, дава гаранция, че българското законодателство ще бъде прилагано спрямо Симеон Сакскобургготски така, както към всички обикновени граждани, които в продължение на 16-17 години преминаха през триинстанционното правораздаване, за да могат да си върнат декар бащина земя, или имот, който по право им принадлежи. Затова би било редно народното представителство да разбере всъщност какво се случи в тази парламентарна анкетна комисия.
Още в самото начало стана ясно, че трябва – за пред обществото поне, да се покаже, че депутатите от БСП не са съгласни да легитимират тази незаконна реституция. Може би на своя глава и по собствено усмотрение господин председателят на комисията започна да върши непредубедено работата си и да се опитва да обобщи цялата информация, давана от народни представители и експерти. Някъде към средата на заседанията на комисията стана ясно, че започнаха да му подсвиркват отстрани – може би от “Дондуков”, от “Позитано”, от “Врана”, за да се стигне дотам, че в един момент той все пак имаше смелост да раздаде инкогнито и тайничко доклада в пощенските кутии, може би несъгласувано с ръководството на парламентарната група и в крайна сметка от този момент нататък той даде заден ход. Този заден ход се забеляза не само от българските медии, но от огромна част от българския народ, който с любопитство следеше тази тема, която вече 4-5 години се артикулира в обществото. (Реплика.)
Господин Кътев, с това започнах. Моля Ви да не ме прекъсвате, както прекъсвахте госпожа Михайлова! Оставете проблема с конете и с кочияшите, когато си говорите със Сакскобургготски! Ние все пак сме в пленарната зала.
Пак искам да помоля: госпожо председател, нека НДСВ да не ме прекъсва!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Никой не Ви прекъсва в момента и малко намалете силата на изказването си, ако може, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ: Изглежда Вие не можете да чуете Вашите колеги от НДСВ, а всички други ги чувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не само ги чувам, но ги и виждам. Моля Ви, продължете с изказването си.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Сънуваш нещо! Сънуваш, че някой те прекъсва!
ЯНЕ ЯНЕВ: Все пак е добре да продължа нататък, за да се знаят някои неща, които бяха тема табу.
В комисията господин Ранчев твърдеше официално и неофициално, че няма как да му въздействат и че този доклад, който раздаде първоначално, не може да бъде пренаписан, не може да бъде премоделиран и фасониран, така че да бъде приемлив за всички от тристранната коалиция. Но изглежда и на този напън не удържа! Заставиха го много сериозно и само след по-малко от седмица се видя, че докладът претърпя много сериозни трансформации и изобщо не приличаше на първоначалния вид.
Когато в крайна сметка комисията трябваше да заседава, господин Ранчев и група депутати от НДСВ на три пъти провалиха заседанията на комисията. Провалиха ги неслучайно, защото се задейства другият принцип, че в крайна сметка управляващото мнозинство потъпка българската Конституция, потъпка правовия ред и това, че сме парламентарна република и се задейства премиерският тип диктат. Извикаха ги в Министерския съвет и раздаваха правосъдие в продължение на 1-2 седмици, след което се стигна до този доклад, който вие чухте тук, но, за съжаление, българският народ не чу. Не го чуха, защото председателят на комисията го е срам да изнесе на показ този доклад! Срам го е да го прочете пред цялата българска общественост, защото на практика той е една бродерия от изказвания на народни представители. В него няма нищо по същество, няма никакви конкретни изводи и няма нищо ново! Разбираемо е наистина да не искат да го предават по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
От този доклад биха могли да се направят много изводи, ако си бяха направили труда поне привидно пред обществото да формулират няколко конкретни точки като проект за решение.
Тъй като председателят Ранчев не го направи, госпожа Михайлова и аз внесохме конкретни проекти за решения. Всъщност този проект за решение е много ясен, много точен и няма смисъл от каквито и да било словесни еквилибристики, за да може всеки един непредубеден да стигне до изводите, които отдавна бяха направени в българското общество. Още преди повече от 3-4 години това, което ние сме казвали, сега се потвърди от всички тези тримесечни напъни на тази комисия, която се оказа напълно безплодна.
Неслучайно в проекта за решение, забележете, аз поставям нещо изключително важно и ако има един референдум, българският народ ще се произнесе категорично, а именно: Народното събрание следва да приеме закон, с който да уреди правото на възстановяване и реда, по който да се извърши реституцията на отнетите имоти и да се признае правото на реституцията на наследниците на бившите царе.
Следващите точки гласят, че до този момент се налага мораториум върху всички сделки с имотите, които неправомерно владее Симеон Сакскобургготски, а също така и мораториум върху сечта на тези гори, които са били и са публична държавна собственост!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Времето изтече.
Уважаеми дами и господа, преминаваме към дискусия по тази точка от дневния ред.
В рамките на 10 минути господин Ралчев и госпожа Манолова ще представят проекта за решение.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нормално е след начина, по който бяха представени първите два проекта за решение, изобщо да забравим какъв е жанрът, който разглеждаме в момента – не общи оценки, а обиди, клевети и други подобни. Става дума за съвсем формално представяне от народни представители на проекти за решения. Аз ще се придържам към жанра и ще се опитам да представя логиката на предложения от нас проект за решение.
Вносителите считаме, че предложеното от нас решение изцяло кореспондира със задачите на Временната парламентарна комисия, а именно да установи отнетото и възстановено имущество на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, а също така кореспондира и със съдържанието на доклада, който беше представен преди малко.
Считаме, че докладът представлява и съдържа коректен анализ на огромен фактологически материал, който беше събран в над 3200 печатни страници, обобщени в 11 подробни доклада. Считаме, че докладът съдържа формулировки на основните проблемни теми и тези, които касаят царската реституция, а също така отразява напълно коректно съществуващите по всеки въпрос гледни точки, включително и гледната точка на колегата Янев, който изненадващо на 180 градуса си промени мнението за това какви са качествата на представения доклад.
Затова вносителите предлагаме на парламента да приеме представения от Временната комисия проект за доклад със съдържащите се в него и формулирани от комисията констатации.
Освен това считаме, че докладът представлява солидна база за съответните компетентни органи, за тяхната работа в случаите, в които преценят, че е необходима намеса – за органите на изпълнителната власт тогава, когато решат, че с реституцията на един или друг имот е нарушен общественият или държавният интерес, да сезират съответния компетентен съд; или за органите на съдебната власт и на разследващите органи, ако преценят, че в някои случаи конкретни длъжностни лица са превишили своите правомощия – тогава те могат да образуват предварителна проверка или досъдебно производство. Ние, вносителите, считаме за абсолютно неприемливо парламентът да изземва тези функции от съответните компетентни органи и сам да се произнася по отношение на това законна ли е или не е законна реституцията на един или друг имот, собственик ли е бил към определен момент едно или друго лице на този имот, истински ли са представените документи за собственост, извършили ли са престъпления съответните длъжностни лица, включително и това необходими ли са обезпечителни, ограничителни и други мерки, включително мораториум, тъй като това е работа на други органи. Считаме, че по този начин, освен че парламентът ще излезе извън своята компетентност, но и подобни актове, колеги Янев и Михайлова, няма да имат никакво правно действие.
Затова вместо да правим опити да превръщаме парламента в конвент, трибунал или някакъв друг странен в ХХІ век орган, ви предлагам да приемем предложеното от нас решение, а именно да приемем доклада на Временната комисия и направените от комисията констатации.
За колегите народни представители остават възможностите да търсят реализация на предложените от тях действия по съответния ред – чрез законопроект и упражняване правото на законодателна инициатива, каквото право има всеки народен представител и всяка парламентарна група, или с искане до съответния компетентен орган за налагане на ограничителни, обезпечителни и други мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Господин Ралчев, заповядайте в рамките на оставащите 5 минути и 30 секунди да представите проекта за решение в качеството на негов вносител.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, колеги! Бих искал да отстоя тезата, заложена в предложеното от нас проекторешение. Бих искал подобно на колежката Михайлова да утвърдя принципите на последователност както в политически изказ, така и в преценката на законите. Бих искал да призова всички с това, което ще последва като дебат и като вземане на решение, да не забравяме основния принцип, че трябва да утвърждаваме държавността.
В този смисъл, за да бъда много ясен и точен, ще си позволя да ви прочета това, което аз считам за правилно:
“Всички движими и недвижими имоти, находящи се на територията на България и принадлежащи на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, лично придобити и наследени, а не имотите, които са принадлежали на Българското Княжество, има за предмет това конституционно решение (всъщност основният въпрос, който постави госпожа Михайлова). С приемането и влизането в сила на Конституцията от 1991 г., Законът за обявяване на държавна собственост имотите на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници се явява на още по-голямо основание противоконституционен поради следното:
Законът противоречи на чл. 4, ал. 1 от Конституцията.
Законът противоречи на чл. 6, ал. 2 от Конституцията, тъй като се нарушава закрепеният в тази разпоредба принцип за равенство на всички граждани пред закона. Основание за одържавяване всички движими и недвижими имоти, принадлежащи на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, които те лично са придобили и наследили, е тяхно лично и обществено положение, както и техните убеждения.
Законът противоречи и на конституционния принцип за политическия плурализъм – чл. 11, ал. 1 от Конституцията, тъй като е приета явно по политически причини само 13 дни след отменяне на Конституцията на Българското Княжество и приемането на Конституцията от 1947 г., с цел да се отстранят от политическия и обществения живот всички членове на царското семейство.
Законът противоречи на чл. 17, ал. 1, 3 и 5 от Конституцията, тъй като одържавява частната собственост без никакво обезщетение и без наличие на държавна или обществена нужда.
Предвид гореизложеното считаме, че искането на главния прокурор за установяване на противоконституционност на Закона за обявяване държавна собственост имотите на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници е основателно и следва да бъде уважено.
С уважение – Иван Костов.”
Искам веднага да разсея всякакви съмнения – това е отговорът на Министерския съвет относно мнението на Министерския съвет на Република България през 1998 г. по повод питането и искането на главния прокурор към Конституционния съд. Мисля, че отговор на три четвърти от въпросите, които госпожа Михайлова постави пред вас, вие ги намерихте не в това мое изложение, а в правилото, което е заложено съвсем принципно от политическа гледна точка и съвсем принципно от законова гледна точка от българския Министерски съвет през 1998 г.
Нещо повече, аз наистина твърдя, че тогава българската държава е погледнала много сериозно на този въпрос и не само е подкрепила акта на Конституционния съд, който последва, но е дала доказателства и за това, че счита решението на Конституционния съд за правилно и изпълнимо от правна гледна точка, госпожо Михайлова, защото от 1991 до 2001 г. са последвали всички онези актове, които правилно госпожа Михайлова отбеляза, че в т. 1 или максимум т. 2, които са в изпълнение на конституционното решение, пише: “въз основа на Конституционно решение № 12 от 1998 г.”. Това са актове на българската администрация, която е преценила съвсем правилно какво е приложното поле на това конституционно решение и е изпълнила своя обществен и държавен дълг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ралчев.
Преминаваме към дискусия. Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Малко в разрез с цялата документация съвсем накратко искам да изложа собственото си мнение по казуса.
Аз няма да се спирам на всички тези юридически аргументи от двете страни, които според мен са равнопоставени и мисля, че въпросът е политически, а не юридически. Искам да ви изложа съвсем накратко историческата теза на проблема, тъй като опитът в света е показал, че историческата теза винаги е най-вярна. Този проблем ме е занимавал, когато писах книгата си за българската монархия, която е претърпяла две издания.
Съвременната монархия, или по-скоро останките от нея, се базират на средновековната монархия, в която въпросът за собствеността е следният. Монархът е собственик на цялата държава, по теория безусловен. Той стои над всички и се разпорежда с живота, имота и честта на всички, над него е само Бог. Когато монархията започва да се разпада и на нейно място се продуцира парламентарната монархия, статусът на монархията се променя изцяло. Той е обърнат статус – монархът става част от държавата, един вид нейна собственост, и всичко, каквото той има, му се дава от държавата, за да бъде той символът на нейната върховна власт, но само един символ, една инсигния. И когато народът с оръжие в ръка или с бюлетината в ръка – което в определен смисъл е законно и в двете посоки – довежда в управлението си републиката, монархът изчезва от това място. Вие прекрасно знаете какво е останало на монарсите в Западна Европа. Напомням ви, че наследниците на френските крале са останали само в родовите си имения и те са повечето в провинцията. Напомням ви също, че наследствените имения на английските крале са тяхна собственост, а големите дворци, които те днес обитават, по смисъла на английската конституция те са само владелци и ползватели. Не искам да ви напомням какво се случи в Гърция, какво получиха наследниците на гръцките крале, как не ги пуснаха в страната и им платиха само два имота на минимална цена, определена от гръцкия парламент, какво се случи на румънския крал, на сръбския и така нататък.
Аз мисля, че каквото и решение да вземете, това ще бъде едно временно решение. Временно ще бъде, защото след няколко години Народното събрание в тази зала или в друга, в която то е, ще приеме специален закон за тези имоти, с който на царското семейство ще му бъде оставено много малко.
Вие имате един шанс да върнете на царя всички имоти до последния декар. Съмнявам се дали ще го направите, но само ви давам тази идея, която са давали и други. Аз ще ви я напомня. Ако искате да върнете на царя всички имоти, направете един референдум за държавното устройство на България като контра на онзи референдум през 40-те години, като зададете на народа следния въпрос: монархия или република е българската държава?
И ако народът каже, че тя е монархия, няма никакъв проблем, Симеон ІІ идва, става “Негово Величество” и всички имоти се връщат. Опитайте се да направите това. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Има ли реплики на господин Станилов? Няма.
Господин Христов, имате думата за изказване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря.
Уважаеми колеги, слушах внимателно дебата досега. Познавам господин Пламен Ранчев като един способен, добър юрист. Не мога да повярвам на ушите си за това, което чух сега обаче. Не искам да припомням какво говореше той само до преди една, две или три седмици в публичното пространство.
Не мога да разбера и позицията на представителите на БСП. Помним тяхната енергична борба за тези присвоени имоти. Какво стана, че те обърнаха своята позиция на 180о? Една представителка на БСП – няма да цитирам нейното име от уважение – на стр. 22 от доклада, който разискваме, нарича госпожа Мария-Луиза Хробок “Княгиня Мария-Луиза”, а и не само това, колеги, тя я нарича и “Нейно Величество”. Оставете действащата Конституция – че сме парламентарна република, колеги, но дори и по Търновската конституция госпожа Мария Хробок никога не е била и не би могла да бъде “Нейно Величество”. Тази титла е само за короновани глави.
Същото се отнася и за господин Кобургготски.
Какво би се случило, уважаеми колеги, ако в парламента на Франция, на Гърция или Италия стане подобно нещо, представяте ли си? Защо междупрочем не беше взет опитът на други европейски страни и, подчертавам, страни от Европейския съюз относно този проблем, който разискваме днес? Опитът на Италия, опитът на Франция, опитът на съседна Гърция, ако искате.
В доклада има невероятни неща, като например на стр. 19. Там има докладна записка на господин Олимпи Кътев, тогава областен управител, до министър-председателя, забележете, там изрично е указано, че тази записка е без подпис и дата. Ако това беше някаква любовна кореспонденция, уважаеми колеги, да го преглътнем. Но тук става дума за кореспонденция между областен управител и министър-председател!
По-нататък. Под № 282 от документацията и № 298 – явно документацията се повтаря няколко пъти – има официален документ, представете си, на парламентарна комисия за родословното дърво на Август Принц Сакскобурггота и Клементина Д’Орлеан! Какъв е този документ, уважаеми колеги? Това ли е най-важното? И какво общо имат тези два персонажа, тази така наречена Клементина и този Принц Август с имотите на българското Интендантство? Ако може, отговорете!
След това, стигаме до главния въпрос – може ли едно физическо лице в лицето на господин Симеон Кобургготски да наследи юридическото лице Интендантството? Може ли едно физическо лице да наследи Български държавни имоти – ето това е основният въпрос, който ние трябва да изясним тук. Всеки второкурсник по право би ви отговорил веднага на този въпрос с абсолютна точност: не може! Не може, уважаеми колеги, няма начин, просто е незаконно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Изтече времето, господин Христов.
Други желаещи за изказване?
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Аз ще говоря при условията на чл. 45, ал. 5, защото ще изразя мнение, различно от това на парламентарната група, имам предвид на позицията при гласуването. (Шум и реплики в залата.)
Господин Костов, ще ми зададете, ако имате някакви въпроси в реплика, а аз ще се опитам в дуплика да отговоря.
Няма да се връщам към решението на Конституционния съд от 1998 г., макар че неговата юридическа аргументация далеч не е безспорна. Така или иначе, това сега е юридически отправната точка за решаване на така наречения казус царски имоти.
Позволявам си днес да говоря публично по темата, защото не съм нито от тези, които са раздавали въпросните имоти, а в момента заемат позата на обвинители, нито от хората, които вестителят на новия морал упълномощи политически да бранят получените имоти. Не съм и от променилите своята позиция, които в миналия парламент пледираха за законово решение на проблема, а днес са склонни да приемат, че някой друг орган трябва да реши този проблем.
Моята позиция се основава на същите юридически аргументи, които са неизменни и тя може да не е безспорна, но е последователна.
Казусът е сложен и спорен, защото той включва множество субекти, факти и състояния, обхванати от конституционна и законова уредба по времето на три принципно различни правни режима. Общото между всички тях е фактическото пренебрежение към правото, съпътстващо цялата нова история на България. От времето на конституционната монархия обаче се прави разграничение между имуществото на короната от това на съответната персона. Това разграничение е прокарано от правната теория и у нас, но не е последователно проведено нито при придобиването, нито при отнемането на имуществото на Фердинанд и Борис, а сега и при неговото връщане на Симеон и другите наследници.
Достойнство на доклада е позоваването на том 1 от материалите, който съдържа описи: „на сградите, собственост на Негово Величество царя и държавни, предоставени за ползване от дворцовото Интендантство, опис на личните имоти, притежание на бившия цар и списък на имотите, управлявани от Интендантството, което е управлявало имоти и от едната, и от другата категория”.
Статутът на Интендантството, респективно на интенданта на Цивилната листа на царя е критерият и ключът към решаване на въпроса кои имоти действително подлежат на възстановяване. Тази констатация обаче не се съдържа в заключението на доклада. Вместо това в неговия финал четем общоизвестни факти отпреди създаването на комисията, съждения в стил „водата е мокра”, поради това аз няма да подкрепя предлаганото решение за приемане на доклада.
Няма да го подкрепя и по една неюридическа, а политическа причина, затова, че БСП в своята дълголетна история понякога е била на грешни позиции, понякога е била в слаба позиция, но рядко в унизителна позиция.
Този рязък завой при приключването на работата на комисията предизвиква съмнение за политическа договорност за царските имоти. Пита се кога е направена тя – при формирането на кабинета или сега? Аз съм против съдбата на коалицията да се поставя в зависимост от решението за царските имоти.
Още по-лошо е, че акт като днешния може да се възприеме като индулгенция за всяка от партиите в коалицията да се оправдава взаимно със злоупотребите на власт от другите.
Аз настоявам за юридически обосновано решение на въпроса с реституцията на въпросните имоти. Последиците от обявяването на един акт за противоконституционен се решават от органа, който го е приел, тоест в случая от Народното събрание, затова е необходимо приемането на закон, който да предвиди условията и реда за възстановяване на личните и семейните имоти на Симеон Сакскобургготски и другите наследници и да постанови, че имотите на царското Интендантство принадлежат на държавата. Оттук насетне собствеността се доказва не по описи, а с нотариални актове и приравнените към тях актове, принадлежащи на физически лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика думата има господин Минчо Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Аз искам да благодаря и на господин Янаки Стоилов за точния анализ, който той направи на това, че ключовият въпрос в нашия случай това е: що е това Интендантство на Цивилната листа и то от чие име действа?
Ако бяхте внимателно прочели доклада на комисията щяхте да намерите всички аргументи, които обясняват този факт. Щяхте да установите, че Интендантството на Цивилната листа е нещо различно от Интендантството на армията. Щяхте да установите, че Интендантството на Цивилната листа е един граждански институт, който е предназначен да представлява – повтарям – да представлява, тоест то е пълномощник, интересите на царя пред съдилищата и в гражданския оборот. Така е съгласно чл. 3 от Правилника за Интендантството, който е единственият нормативен акт, който урежда тази материя.
Ако вие твърдите, че Интендантството на Цивилната листа е самостоятелен държавен орган или държавна институция ще моля да направите справка в научната литература, например господин Веселин Методиев направи едно задълбочено изследване на българските държавни институции - 1878-1986 г. В дървото на българските държавни институции никъде не се споменава за такъв държавен институт, за такъв държавен орган. Напротив, там ясно, категорично е обосновано, че Интендантството на Цивилната листа е администрация на самата Цивилна листа. А що е Цивилната листа – това е един институт, уреден в Търновската Конституция. Това е един институт, обяснен от проф. Владикин, който е най-важният и най-добрият аргумент, показващ, че Цивилната листа е така наречената заплата на царя, която съответства и на сегашните разпоредби на съвременните европейски монархии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Желаещи да вземат думата за втора реплика на господин Стоилов няма.
Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Спасов, това е оживена дискусия и аз бих се радвал, ако специализираната комисия беше се произнесла с мнозинство по моята или по Вашата теза, но според мен без решаването на този въпрос поне в някакъв констативен план тази комисия не би могла да ориентира никоя от държавните институции за действията, които следва да бъдат извършени.
Искам също да ви обърна внимание – това са факти, че българската държава е покривала заемите, които е правило Интендантството, тоест ако то е просто някаква лична институция на царя, защо тогава българската държава се е ангажирала с покриване на тези разходи?
Освен това по това са се изказали и известни български конституционалисти, за това какво представлява Цивилната листа и че Цивилната листа е всъщност публично-правна институция за управлението на която е създадено Интендантството и по-специално интенданта. Тя не е частно-правна институция и тези две неща в правото мисля, че са много ясни.
Освен това, защо когато са извършвани лични сделки от интенданта, за което няма пречки, тогава той е бил упълномощаван специално от княз Фердинанд още, за да извършва частно-правни сделки, ако той по определение е някаква институция, която във всички отношения представлява монарха.
И най-накрая, за този абсурд, който беше посочен от един от предишните оратори – възможно ли е една институция да бъде наследодател на физическо лице? Възможно ли е в правото това нещо, още повече една неправосубектна институция да се оказва наследодател на физическо лице? Или както бях чувал някъде в публицистиката: за да се установи тази правна фигура, тогава би трябвало Симеон Сакскобургготски да носи фамилията Сакс Интендантски, за да може да бъде наследник на тази институция. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз не се съмнявам в политическото мъжество на всички тук. Моята процедура е да гласуваме явно, със ставане и изразяване на своята воля. Мисля, че никой не би се скрил зад партийната група, зад .... (Шум и реплики в залата.)
Господин Кътев е оживен. Вероятно му е трудно да стане. Надявам се, че не е проблем да станете и да кажете за какво гласувате.
Това е моята процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Кузов прави процедурно предложение относно начина на гласуване на тази точка от дневния ред, а то е явно, поименно със ставане на крака.
Моля да гласуваме това процедурно предложение за начина на гласуване след изчерпване на разискванията.
Гласували 177 народни представители: за 48, против 113, въздържали се 16. (Възгласи от НДСВ: „Е-е-е! Браво!”.)
Това предложение не се приема.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Банкова, за предложение за прегласуване.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми блюстители на незаконната царска реституция, трябва да имате смелост и кураж с името си да застанете и да кажете: „Аз защитавам незаконно върнатите имоти на Симеон! Аз съм част от това политическо мнозинство, от тази политическа сила, която в миналия парламент направи така, щото по информация на сп. „Форбс” Симеон Сакскобургготски, благодарение на тази незаконна реституция, стана по-богат от Буш, Блеър и Шрьодер, взети заедно!” (Ръкопляскания и възгласи: ”Е-е-е!”.) Цитатът е по сп. „Форбс”.
Обръщам се към колегите – съберете малкото политическо мъжество, което ви е останало. Това е изключително важен въпрос! Той, като в огледало, ще покаже моралът на всички, които са събрани в тази зала.
Завършвам с едно напомняне, което направих за кой ли път, когато предложих на вашето внимание единственият законопроект внесен до този момент в българския парламент – в Тридесет и деветия и в Четиридесетия парламент, за отнемане на незаконно даденото, присъдено, върнато имущество на Симеон Сакскобургготски, който сме внесли с колегата Минчо Христов в първия работен ден на Четиридесетия парламент.
Тогава напомних за едно знаменателно признание на господин Симеон Сакскобургготски. В далечната 1991 г., когато още не му беше замирисало на власт, на кокал и на българска баница, на въпрос на Кеворк Кеворкян дали има материални претенции към имотите в България, той много непринудено каза, а ние нямаме причина да не му вярваме: “В никакъв случай аз нямам претенции към имоти в България”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурата, госпожо Банкова! Времето Ви изтече!
СТЕЛА БАНКОВА: Имайте предвид това, уважаеми колеги.
Моля за прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуване – гласуваме още веднъж процедурното предложение на господин Кузов за явно гласуване по тази точка от дневния ред.
Гласували 191 народни представители: за 57, против 130, въздържали се 4.
Това процедурно предложение не се приема.
Има ли други желаещи за изказвания?
Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз просто трябва да се изкажа като един участник в тази комисия. Най-напред ми позволете да кажа, че констатациите, които прави комисията – аз казах това и в залата, че за тези констатации бяха необходими точно 10-15 минути, за да се каже как са върнати, на какво основание. То е съвсем ясно – всяко едно решение го има и може да се види, че няма обжалване на деактуването. С една дума това беше смисълът на комисията, извън това, че мнозина от колегите добронамерено си свършиха работата. Съжалявам, че в първия доклад поне беше по-добре дадено хронологично кой, как и какво становище е изразил въз основа на докладите. Така или иначе трябва всеки ясно да каже своето мнение.
Разбира се, уважаемият господин Ралчев с основание впоследствие ще каже, че тези, които не са специалисти, трябва да внимават в своите изказвания, да прецизират и да не са категорични – нещо, с което аз по принцип съм съгласен, но всеки народен представител има право, би могъл и трябва да ползва необходимите експерти, за да формира своето мнение.
Уважаеми дами и господа, първото, което за мен не стана категорично ясно – по-скоро не можах да намеря категорични данни, е, че в закона от 1947 г., с който са одържавени имотите, няма ясно и прецизно разграничение на видовете имоти. Да, има един опис, в който са описани лични, полулични – в смисъл смесена собственост, но няма едно категорично становище по въпроса кои наистина са били 100-процентово лична собственост и кои не. Разбира се, много е лесно, когато се взима, много е трудно и не е необходимо да се правят подобни описи.
Второто нещо, което за мен остана под съмнение, уважаеми колеги. Да, вярно е, че Цивилната листа е създадена според Конституцията, за да обслужва институцията. Считам и това не е само моето мнение, а и на изтъкнати специалисти в тази област, че тя в никакъв случай не бива да се разглежда само и единствено като форма на заплата. По-скоро, това е една сума, която е гласувана от Народното събрание, гласувана от бюджета, и трябва да бъде разходвана за нуждите на институцията.
Нещо повече, уважаеми дами и господа, още в Закона за държавния бюджет от 1909 г. е записано, че всеки държавен разход и каквото да е било се оправдава с документи, които трябва да установяват, че ангажирането на съкровищните разходи е станало правилно, съгласно подписаните действия; че работата на доставката за изплащането на която се отнася разходът е извършена или приета, даже съгласно действащите закони и особените условия по нея.
Безспорно, че в тази сума, уважаеми колеги, има най-общо и грубо казано и средства, които са били за издръжка – лично, но безспорно е, че там е имало суми и средства, които са били за издръжка на институцията.
Вторият проблем е, че както беше споделено преди малко от господин Янаки Стоилов – има известна разлика в закупуването на съответните имоти и наистина в някои от имотите тогавашният цар Фердинанд изрично е упълномощил лица да купуват за негово лично качество имоти, докато голяма част от другите имоти не са закупени в това му лично качество, което също най-малкото поставя под съмнение чия собственост е.
Не на последно място възникна въпросът, което за мен също, уважаеми колеги, не бих могъл да отговоря еднозначно е следното: дали реституцията е станала на правно основание? Има няколко видове вълни на реституции в страната и забележете, уважаеми дами и господа, за почти всички има реституционни закони, въз основа на които се възстановява собствеността. Такъв закон в случая няма!
Вярно е, че има една хипотеза в закона, която казва, че „всички, които са незаконно одържавени, се възстановяват”. Но друг е проблемът, че към 1947 г. имотите на фамилията на бившите царе са били одържавени със закон и тази хипотеза също остава под въпрос.
Разбира се, не е налице и третата реституционна хипотеза, въз основа на която одържавяването на имотите на бившите царе е ставало в резултат на влязла в сила наказателна присъда.
Безспорно, че това заляга в решението на Конституционния съд и на тълкувателното решение – няколко години по-рано, но, забележете, уважаеми колеги, има една особеност в случая, защото става въпрос за закон, който е действал при друга Конституция, в друго време и е безспорно, че правните последствия, възникнали от отменянето на тоя закон, наистина би следвало да се решат, да се поправят от Народното събрание.
Няма да говоря, уважаеми колеги, защото наистина в никакъв случай това не трябва и не бива да бъде конвент, е, че наистина и в тези документи има констатации, които могат да се направят и, за съжаление, които не бяха влезнали в доклада за редица нарушения.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Кои?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Ще ви стане ясно, вие ги знаете много добре.
Които би следвало също да бъдат отбелязани в констатациите по отношение на самата реституция. Разбира се, аз ви казах, това не е обект толкова на тази комисия.
В заключение, за да бъда и чист пред съвестта си, уважаеми колеги, аз считам, че много трудно може да се каже кои от имотите, които са одържавени чрез закона от 1947 г., са били лична собственост. Ето защо е необходимо наистина да има един специален закон, в който най-малкото да бъде ясно доказано чия е собствеността.
Не на последно място, считам, че само решението на Конституционния съд е недостатъчно правно основание. Разбира се, тук всеки може да ме репликира, но това е моето лично убеждение. Аз считам, че в самата реституция са допуснати известни нарушения и в крайна сметка, в заключение считам, че беше съвсем естествено като работа на комисията да заяви, че има необходимост от един закон или поправка в реституционните закони, които да уредят реституцията на имотите на бившите царе. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за реплика към господин Китов? Няма.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, трябва да призная, че не съм очаквал да слушам за себе си такава изключително висока оценка в залата на Народното събрание върху моите скромни научни търсения в последните 20-25 години.
Моята позиция по политическия спор ви е известна. Няма да ви изненада много, ще ви я кажа, но не главно за колегите от НДСВ, а за колегите от БСП, от ДПС, от ОДС, от “Атака”, от БНС съм длъжен да дам едно пояснение в началото.
Преди 20 години да се чете Владикин беше трудно. Този голям български мислител не се познаваше. Още по-трудно беше да се чете Александър Гергинов, защото беше инкриминирана литература. Имах щастието и късмета да попадна на тези книги тогава, когато се занимавах с една научна област на историография – “История на държавните институции”, за съжаление, почти неразработена в България.
Зная следното – че има висши и централни институции, според Търновската конституция, една от които е Монархическият институт. И това, което беше казано тук от колеги юристи, включително от лявата страна на залата, в лицето на господин Стоилов, цитирайки самият той, ако не бъркам, проф. Владикин, е писано в този справочник, за който става дума.
Но ще дам още нещо като информация, като говорим за история. Професор Пантев, който седи на първия ред, е свидетел на правенето на този справочник и знае през какви премеждия премина. Аз имам още едно изследване, което ще си позволя да кажа, че притежавам – това е изследване върху учредителното събрание – хората, които са възникнали в конституционния ред на модерна България. Там е написано какво е Цивилна листа. Искам да ви го кажа. Ако искате, прочетете го, след като толкова много вярвате на моите научни способности. И е написано нещо много важно, което трябва да знаем като българи – че тези строители на съвременна България са знаели бедния хал на модерната ни държава и са казали: “Нека всяка община да дарява, да се дават имоти на бъдещия ни монарх, защото ще ни бъде срам иначе за националното ни достойнство”. Те са мислили през Монархическия институт за националното достойнство на нашата страна – нещо, което днес го няма. Не само това, днес Монархическият институт в миналото на България се превръща в една сделка, в една търговия, нещо много пошло, много отвратително, много обидно за националната памет. Това се случва с тези имоти в момента, ако мислим от историческа гледна точка.
А от гледна точка на това, което вършим сега. Тук вече прекъсвам връзката с историята. Ние научаваме от един доклад нещо съвсем семпло, съвсем просто съвсем ясно – има незаконно действие. Има незаконно действие! Трябва да има закон, за да има действие.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Кой закон е нарушен?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Сега трябва да гласуваме решение. На нашето внимание са предложени три решения. Едно от тях, което ще бъде гласувано именно на базата на тази пошла сделка, е да приемем за сведение един доклад, тоест да се превърнем в някакво научно средище, в което някой е написал някакъв текст и го приемаме за сведение. Авторите са си сложили долу имената: ние направихме този текст. Толкоз!
Решението на българския парламент изисква действие, а не съгласие за някаква констатация на думи.
Ние, когато не предприемем действие, означава, че признаваме: нашето Народно събрание е безпомощно, то не може да функционира, то няма да действа. Това ще направим в края на този дебат – тогава, когато натиснем бутоните на пултовете пред себе си. Ние днес не само, че ще узаконим през решение на Народното събрание нещо, което е незаконно, ние днес ще унижим за пореден път собствения си парламентарен ред. Това ще извършим, колеги. Мнозина в тази зала го знаят. За съжаление, резултатът е предизвестен. За съжаление, призивите на госпожа Екатерина Михайлова в началото няма да бъдат чути от никого, защото, казвам го за трети път, има пошла политическа сделка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за реплики към господин Методиев? Няма.
Имате думата за изказвания, уважаеми дами и господа народни представители.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, като че ли е необходимо от едно многословие, от едно поднасяне на различни тези да видим какви са проблемите, а те безспорно са три.
На първо място, проблеми, които имат ясен и категоричен правов характер.
Втори проблеми, които вече се изложиха и винаги са били на вниманието на всички ни, които са чисто политически.
В резултат на всичко това ние ангажирахме безспорно общественото внимание до степен щото това общество да се интересува от два въпроса: законна ли е, позволете ми да я нарека за по-голяма краткост, царската реституция, така доби гражданственост, и има ли някакви привилегии, свързани с нея, основаващи се на сан, на участие във властта, на участие в коалиции, на лидерство в политически аспект.
Политическата характеристика, която безспорно битува, не мога да се съглася, че е определяща в този казус. Затова ние ясно и точно трябва да характеризираме трите компонента – обществения, политическия, да им отдадем заслуженото и преценката си и няма да се сърдим за това, че една или друга политическа сила, един или друг оратор има своите политически виждания, защото това е негово право, но трябва да решим въпроса какво и за какво днес говорим.
Очевидно е, че политическата детерминация може да започне от това – монархия или република, може да започне от това дали да имаме реституция и дали национализацията е била права – това са теми, които могат да имат само периферно значение за това, което е днес на нашето общо внимание.
Уважаеми колеги, в това не може да има абсолютно никакъв спор. Проблемът или както някои си представят, че било функция на създадената комисия да реши правните проблеми е абсолютно неправилно. Правните проблеми се решават по два способа: единият е законодателен, вторият е акт на държавен орган, който е оторизиран да реши даден въпрос, или акт на съд, който е оторизиран да се произнесе по даден въпрос. Това е правото. И щом е реч за право, трябва да уважим, както казах, всички политически мнения, трябва да уважим всяко едно правно мнение, но до един последен момент, а този последен момент гласи: че ние всички дължим подчинение на акта, който е задължителен за всички ни – бил той закон, бил той решение на Конституционния съд, или каквото и да бъде.
Не е атрибут това на новото право, на модерното право. Това е в основата на всички правни системи, а аз си спомням само едно правило, което казва Дура лекс, сед лекс, взето от римляните, а те откъде са го вземали просто не знам. Но това ясно и точно означава, че ние дължим едно категорично подчинение на това, което създава, съобразно правилата в тази държава, задължителност на действията. И стигаме до основния въпрос: Интендантството ли е проблемът на царската реституция, цивилната ли листа е проблемът на царската реституция или има някакви други правила?
Уважаеми колеги, тези въпроси имплицитно се съдържат и те могат да бъдат предмет на наше изследване, но те не решават проблема. Проблемът се решава по друг начин. Очевидно, че правният спор тук се свежда до едно основно начало, а то е: трябва ли да има закон за царската реституция, който да е в приложение на решението на Конституционния съд, или решението на Конституционния съд е източник на право, има непосредствени последици, то е акт от позитивния правен мир или, както се е изразил Конституционният съд, то има силата на закон. Това е целият проблем.
Уважавам мнението на господин Янаки Стоилов. Той е последователен и в политически аспект, знаем неговите становища от 1998 г. Моите уважения. Уважавам и всяко мнение, но до тук.
Този въпрос има своята история. Уважаеми колеги, нека да говорим с езика на фактите, тези факти, които са съотносими. Хиляда деветстотин деветдесет и пета година имаме един доктринерски спор, в който най-видните учени в България участват и който завършва с Тълкувателно решение № 22 от 1995 г. Проблемът, уважаеми колеги, е решен 1995 г. Принципът на решението за тълкувателното решение е приложен 1998 г. от правителството, което тогава е управлявало българската държава във всичките аспекти както по отношение на законосъобразност, защото е приело, че това е тълкувателното решение по смисъл, което трябва да се приложи, така и в практиката, досежно изпълнителните органи.
Какво казва това тълкувателно решение през 1995 г.? Нали няма да посмеете тогава да кажете, че има някакво пряко отношение Симеон или цялата царска фамилия? Предметът на изследване на това тълкувателно решение е: какви са правните последици от обстоятелството, когато един закон бъде обявен за противоконституционен? Правните последици са три и никой юрист, който уважава себе си, не може да ги оспори независимо дали ги споделя или не. Между нас, колеги, има хора, които тогава в защита на своето правно мнение са изразили своето особено мнение. Моите уважения. Но те са юристи и оттам нататък са се подчинили на общозадължителните норми. Те са: вярно е, че това решение, което е отменено, има действие занапред. Задължително е, че това решение има възстановително действие. Прочетете го един път или два пъти. И за да разберете, че тогава, когато има такъв акт на Конституционния съд, той е приравнен със силата на закон. Не го казвам аз. Казва го Конституционният съд. Казва го този съд, който по силата на чл. 14 от Закона за Конституционния съд произнася вердикти, които са задължителни за всички нас, дори и за колегата Яне Янев.
Нали разбирате, че говорим за право? Нали разбирате, че трябва да говорим с езика на правото и с категориите на правото, господин Китов? Никога няма да споря с Вас, моите уважения, за периода на клиничната смърт и как и що се установява. Но тогава, когато говорим за принципите на правото, когато говорим за принципите на реституцията, трябва да имаме предвид и още нещо. Не искам да слушам това, което някои биха си позволили да говорят – това, което е отразено в основния реституционен закон, голямата реституция, както ние юристите я наричаме, се отнасяло за оня закон, а не за нещо друго. Не е вярно. Това са правни принципи и тези принципи имат три означения.
Първият принцип е отнетото без законово основание, а това, че е без законово основание е решението на Конституционния съд.
Второ, от лицата, от които са били отнети, на лицата, на които трябва да бъдат възстановени.
Уважаеми колеги, много ви моля за вашето внимание. Защото, когато казах, че няма никакво значение каква е цивилната листа и кой е институтът на Интендантството, и начините на придобиване на собственост, чуйте това изречение, моля ви, и с това ще приключа: “Правото на лицата да получат възстановяване на собствеността се установява с факта, че тя е била отнета от тях или от техните наследници.”
Никакви цивилни листи, никакви бюджети и аргументи. Четири месеца ги дъвкахме тези неща. Очевидно е, че някои не могат да ги разберат, очевидно е, че някои не искат да ги разберат.
За да приключим, изводите са: въпросите за реституцията и за национализацията са политически въпроси. Възстановяването на имотите на царските фамилии не се основава на никаква привилегия и на никакво основание.
Затова ви моля да погледнем отговорно на това, каквото представлява Народното събрание и каквото ни задължава нашата длъжност на депутати. Моля ви в този смисъл. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ралчев.
За реплика думата има господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Ралчев, Вие се позовахте на решението на Конституционния съд от 1995 г. Мисля, че то се отнасяше за една промяна в Наказателния кодекс. То е генерализиращо решение, материята в случая не е от особено значение.
Но казахте, че има възстановително действие. Да, това е така – когато се обяви за противоконституционен един закон, той става неприложим, но възстановителното действие е по отношение на нормите, които променя обявеният за противоконституционен закон. Той няма фактическо възстановително действие, защото Конституционният съд не се занимава с уреждане на фактически отношения. Именно затова се предвижда и в Закона за Конституционния съд органът, който е приел акта, обявен за противоконституционен, да уреди възникналите последици.
А по втората Ваша теза – дали има привилегии – разбира се, че има една привилегия и тя е в това, че само за едно лице имотите са възстановени – тук не обсъждаме кои от тях основателно и кои не, без някакви законови действия, които да уредят процедурите по този въпрос. За всички други граждани реституцията не е автоматичен процес, тя става въз основа на приемане на последващи актове, които определят условията и реда, по които те доказват своите права, а органите – административни и съдебни, им ги признават. Така че тези пояснения са необходими, за да не се подвежда аудиторията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за втора реплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Ралчев посочи три аспекта и вторият беше привилегирован ли е този тип реституция. Същият въпрос ми зададе господин Сакскобургготски на 1 юли 2004 г. в неговия кабинет като министър-председател, в който имахме продължителен разговор на тази тема. С моите аргументи го убедих, че неговата реституция е по-различна от всички други на българските граждани. Ще кажа някои от тези аргументи и на вас.
В мое питане до министъра на земеделието относно това колко български граждани са си върнали земята с редукционен коефициент, неговият отговор беше 465 хиляди и още неколкостотин души. За тях не е стигнало за десетте, трите, дванадесетте им декара в землището. Такъв е и бай Георги от Радомир, който сега ме слуша и със сетни сили ми звъни всеки понеделник, защото в Радомир не стига земя, за да му върнат колкото е. И така е за върнатата по законите за реституцията собственост.
На законния въпрос на господин Кобургготски кои са плюсовете на съдебната и на законовата реституция отговорих: ако Вие сте имал мелница и е станала мелничен комбинат, по законите на реституцията има формула, за да се изчисли делът на мелницата в комбината и Ви връщат толкова, колкото е било Вашето в това, което е достроено. А в съдебната реституция – единствената, това нещо го няма и се връща цялото. Но има един друг момент: във всички онези закони е казано: върнатите по този ред имоти не се облагат с данък и за този тип реституция никой не е казал никъде, че не се плащат данъци по нея, а те към днешна дата не са платени и това е един друг голям проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, повдигнати са два въпроса. Наистина, във времето сме твърде ограничени и затова тезата, която излагам пред вас, съм я изложил още в първото заседание на създадената комисия. Тя е формирана съвсем ясно по съображения, които изложих пред вас.
Господин Стоилов, много Ви моля като колега да прочетете Тълкувателно решение № 22. Ще видите, че тогава, когато съдът обсъжда проблематиката, има три въпроса, които изхождат от тогавашното Народно събрание, което не е било съгласно с други решения на Конституционния съд. Всички тези три възражения – нямам време да ги прочета, бяха на въоръжение четири месеца. Бяха на въоръжение и тук, в залата.
Да, правен спор – съгласен съм, знам, че и тогава поддържахте тази теза; да, съгласен съм. Но тогава, когато ми говорите, че няма възстановително действие, в диспозитива на това решение се казва: “Противоконституционен закон, с който се отменя и изменя действащ закон, последният възстановява действието си.
Сега говорим за закон, знам какво ще ми кажете. Знам какво ще ми кажете, уважаеми колега Стоилов! Най-малкото с Вас трябва да говорим за това какво е законът и какви обществени отношения урежда. Едни обществени отношения могат да бъдат уредени със закон, могат и с указ. Тогава Ви питам: 22 закона са отменени, прочетете последната част – отменителната. Там става въпрос и за укази, каква ще бъде правната техника, с която като отменим закона със закон, ще отменим и указите? Нали разбирате, че изпадате в нонсенс?
Нещо повече, чл. 22, ал. 4, уважаеми господин Стоилов, е подробно аргументиран в точно това тълкувателно решение и там ясно и точно се казва: когато са настъпили правоотношения, които изменят основните параметри – в случая говорим за 1947-1998 г., да; но когато няма такива отношения, повтарям, правните последици на това тълкувателно решение имат пряко позитивно правно действие и то произхожда от решението през 1998 г., което се подчинява на правилата, които са задължителни, точно защото става въпрос за тълкувателно решение. Най-малкото на тази аудитория трябва да обясняваме какво е съдържанието на тълкувателното решение и какви са задълженията на всички съдилища, на всички граждани и на всички тези, които са адресати на изпълнението по чл. 14 от Закона за Конституционния съд, което е задължително.
Това са аргументите, които ние четири месеца обсъждахме, които още през 1995 г. са били решени. Затова именно в периода от 1998 г. от постановяването на отменителното решение до 2001 г., господин Божинов…
През 2000 г. са върнати горите – понеже Вие засегнахте този въпрос само в аспект на привилегия. Нали разбирате, че през 2000 г. не можем да говорим за привилегия на фамилията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз също претендирам, че съм един от тези, които имат последователна и принципна позиция. Много преди Симеон Сакскобургготски да се върне в България, имах шанса да бъда поканен от група български интелектуалци да подпиша писмо до него, в което се казваше, че ако той се върне единствено за да възстанови имотите на фамилията, ще загуби всичко. Това беше много години преди той да бъде избран за министър-председател на България.
Развивал съм своята позиция, познавам документите и фактите и съм много приятно изненадан от доклада, че той, благодарение на колегите народни представители, които работиха по него, съдържа много истини, факти, коректна работа върху документи. И аз поздравявам народните представители, които професионално и добросъвестно са изпълнили решението на Народното събрание да работят по този доклад.
Гледам доклада и констатациите и мисля какво ще остане от тях. Неволно от тази мисъл ме навежда, господин Методиев, към една книга на класик. Това е книгата „Лудвиг Фоербах и краят на класическата немска философия”. (Оживление.) В нея, като анализира философията на Хегел, авторът възкликва: „Какъв революционен метод на мислене и какъв кротък политически извод!”. На тези, които не си спомнят задължителните изпити, ще им припомня, че става дума за теоретика на диалектиката, човека, приложил я към своето мислене, и неволно извел я от мисълта, но приложил я към практиката. И когато формулирал, че всичко съществуващо е достойно да загине, стига до режима на Вилхелм Трети, в който той живее много добре като придворен философ. И тогава този гений се предава пред своята теория и начин на мислене и казва: тук развитието спира, тук всичко е наред и държавното устройство тип Вилхелм Трети ще остане завинаги, защото то е най-доброто, то едва ли не е неподвластно на универсалната негова теория, изразена в това, че всичко, което съществува, е достойно да загине.
От този доклад, без всякакви аналогии, ще загине констатацията, но ще останат много точните и много обективни истини и работа на народните представители. Защо? Защото този проблем, който обсъждаме, се развива по време на три държавноправни режима на нашата родина, три конституции, три типа държава. И всеки един, който се опитва да отнася едното и случилото се по едно време към другото време и другата Конституция, може да изпадне в обикновена еклектика. Но авторите на доклада, когато анализират придобиването на имоти по давност, не го отнасят към днешната Конституция, а го сравняват с чл. 51 на тогавашната, на Търновската конституция. И се произнасят обективно и достойно как преценяват акта на това придобиване спрямо тогава действащата Конституция.
За да се разбере колко абсурдно – и аз съм първият, който го казва от тази трибуна – е самото решение на Конституционния съд, което много оратори обявиха като свещена крава, ще кажа, че ако се намери волунтарист, на който е дадена власт, статут и право да попита днешния Конституционен съд дали определено решение на българския парламент по време на монархията и в противоречие със сега действащата Конституция, всички ще кажете, че той наистина е волунтарист и няма да се занимавате с тази работа. Но, когато тогавашният главен прокурор Татарчев пита не през едно държавно устройство, а за предишното, дали актове от онази държавноправна система, издадени при онази Конституция, противоречат на следващата, Конституционният съд политически услужливо се съгласява да разглежда дали актове на парламента, действал съобразно другата Конституция, са правомерни спрямо Конституцията, приета през 1998 г. И затова никой не говори и не иска да говори, защото му е неприятно.
Аз смятам, че и днешните автори на статии във вестниците, които са членове на оня състав на Конституционния съд, трябва първо да наведат глави и гузно да замълчат преди да дават предписания. Защото, както показва докладът, са нарушени закони по време, когато България е била монархия, сигурно са нарушени принципи, когато е била народна република, грубо са нарушени сега действащите закони от областни управители и министри при възстановяването.
Въпросът е какво да правим оттук нататък. Аз смятам, че това е един тест и много дребно и малко е обвинението, за да бъде основателно, че някой се нагажда към това да спаси временно днешното правителство. Може би греша, но твърдя, че този сложен казус е изключителен шанс, първо, за Симеон Сакскобургготски, за да формира име и историческо присъствие, ако той държи на това за себе си, за своята фамилия, и, ако щете, за институцията, на която времето е отминало, но не е все едно с какво ще се споменава.
На ход е и партията НДСВ. Аз смятам, че едно по-смело, по-радикално решение, не че ще закрепи коалицията, а ще даде шанс на тази партия за дълготрайно и солидно присъствие, ако тя го желае, в политическия живот. Каквито и дребни сметки и дребни думи да се изричат, народът в края на краищата ни оценява от това, което има смисъл и което е в негов интерес.
На ход е и правителството, и днешните министри. На ход е коалицията. Аз смятам, че тази констатация, която съм убеден, че ще има съдбата на режима на Вилхелм Трети и никой няма да я запомни, не е краят на този голям проблем. Той е толкова голям, че надскача 300-те милиона евро или надскача един конюнктурен момент.
Аз очаквам от Симеон Сакскобургготски да даде пример на това как се остава в историята (оживление в ДСБ), ако можеш. Ако не можеш, господин Костов, това никога не става. Очаквам от НДСВ инициатива в рамките на коалицията, очаквам достойно пробългарско продължение на този сложен казус, за да можем да се уважаваме и да ни уважават и по света, за да бъдем правова държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики, уважаеми колеги?
Заповядайте за реплика, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин Божинов, слушах Ви с огромен интерес особено за това какъв пример трябвало да даде господин Сакскобургготски. Той примера го дава – как с подкрепата на вашата партия се национализират и реституират едни имоти. И вие му помагате в този пример. Така че този пример е светъл и вие в момента ни призовавате ние да следваме този пример. Е, мисля, че ние такива съвети не можем да приемаме. Съжалявам много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми колега, твърде елементарен е бил прочитът на моите мисли или аз не съм бил ясен. (Оживление.) Ако така бъдат разбрани и чути и от господин Сакскобургготски, и от НДСВ, от коалицията и от управляващото мнозинство, те ще бъдат напразни и безполезни за тях. Аз говорех за друго – нашата партия не е връщала, не е обосновавала, не е тълкувала актовете и не е подпомагала този процес.
Днес аз предлагам нещо различно. Вярвам, че ще има решение, поведение и действия в тази насока, която е единствено силната и позитивно оценена от българския народ, ако бъде направена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Народният представител Станчо Тодоров има думата за изказване.
Уважаеми господин Тодоров, като независим народен представител имате пет минути. Заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Дебатът придобива нагорещен вид. Не зная – през последните 17 години в така наречената “демокрация”, която започнахме, започнахме да събуждаме неща отпреди дълги времена. Както е тръгнало, може да събудим първите наши князе и крале, царе и да възстановяваме някакви техни собствености. Може би турците, които са били 500 години на територията на България – може някой от султаните да дойде тук да си иска собствеността. Не знам – как е тръгнал този дебат, но вижте какво – аз ще кажа мое лично мнение.
Кой каквото има, трябва да си го придобие като всички граждани в Република България. Законите се правят за всички граждани – да бъдат изпълнявани. Щом има закон, трябва всички еднакво да възстановяват собствеността си. А ако случайно някой трябва да бъде третиран по друг начин – не като обикновен гражданин – аз имам такъв въпрос. Тези имоти, които са върнати на така наречения “цар”, са върнати по някакъв друг начин, защото всички граждани си плащат данъците, плащат си всичко, както трябва по закон.
Не можах да разбера от този доклад – тези всички имоти, които са признати като собственост, аз не казвам, че той ги няма, нека да бъдат определени със закон, нека съдът да се произнесе и ако той наистина ги има, нека да си ги получи. Да ги получи със закон – без данък ли, няма да плаща нищо ли и по какъв начин той ще ги придобие? Това не е уточнено.
Както сме тръгнали, господа народни представители, аз даже ще предложа да спрем да разпродаваме държавната собственост, защото както вървят нещата, след някоя и друга година държавата няма да има никаква собственост! Всичко се разпродава, господа народни представители, и до пет години държавата няма да има 1 кв.м собственост. Да спрем тази разпродажба – това е много важно!
Това, което някоя личност има, като документ да си го получи, но да мине през съда, както всички минават през съда. Това е моето желание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по дискусията, по трите проекторешения?
Господин Мурджов, имате думата за изказване.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Моите колеги, които се изказаха преди мен, засегнаха два аспекта на въпроса, който дискутираме днес. Много важни аспекти. Единият е чисто юридически, чухме представители на тази професия – хора, които я упражняват от дълго време; хора, които несъмнено познават добре законодателството и са участвали в неговото създаване за последните 15-16 години в най-новата история на България.
Чухме и другите аргументи – за историческия спор, за това що е Интендантството, що е Цивилната листа – несъмнено интересни неща. Историята обикновено учи, обикновено дава едни други ракурси и обикновено след това ние – като изследователи, можем да оценяваме нещата в зависимост от това дали са били положителни за държавата или са били съответно отрицателни.
Само че моите колеги, които говориха преди мен, и най-вече от управляващото мнозинство, от така наречената “тройна коалиция” пропуснаха да изяснят един много важен въпрос и той се съдържа в решението, което ни се предлага от комисията. Този въпрос, колеги, не е нито юридически, нито исторически. Този въпрос е политически. Той може би някога ще стане исторически и ние от позицията на времето или нашите наследници ще го дискутират и може би ще отсъдят това, което днес, за съжаление, българският народ не вижда. Надявам се на пресата – да преразкаже.
То е следното: днес се осъществява най-голямата политическа измама в новата история на България! На един човек, който дойде, излъга българския народ, излъга неговите очаквания, за да направи следното: да узакони своето присъствие тук с имоти, които не са негови! Това е истината и всички днес, които мълчат и гледат гузно, трябва да признаят това!
Българската социалистическа партия, които изнесоха цяла предизборна кампания, основаваща се точно на това, че ние никога няма да позволим тези имоти, които са незаконно придобити, да бъдат върнати. Днес наблюдаваме точно обратното, уважаеми колеги.
Българската социалистическа партия, както каза господин Янаки Стоилов, се намира в унизително положение, но не това е трагедията, че една партия в България се намира в унизително положение. Трагедията е, че тази партия за пореден път поставя българския народ в унизително положение! Поставя един човек, бил той бивш цар, над закона, над всички обикновени български граждани, които са съвестни данъкоплатци – тук бяха цитирани много случаи, които не можаха да придобият от реституция своите имоти – гори, ниви, защото не е останал поземлен фонд. А за някои има привилегии, бил той и Симеон Сакскобургготски.
Уважаеми колеги, присъстваме на грозна политическа сделка, на сделка, която най-вероятно е свързана с предстоящите президентски избори, която най-вероятно е свързана с други избори, която най-вероятно е свързана с разпределение на 12 млрд. евро, които очакваме по европрисъединителните фондове. Или това решение ще бъде скрито, ще бъде потулено в името на общоевропейския път на България, в името на това, че България трябва да влезе в Европейския съюз, в името на стабилността на коалицията.
Колеги, България може да влезе в Европейския съюз и по достойния начин, и да покажете на нашите европейски партньори, че в България няма привилегии, няма корупция, която да се прикрива, няма хора, които стоят над закона!
Днешната управляваща коалиция ни демонстрира точно обратното с това решение, което ни предлага комисията. Никакво решение, отлагане на въпроса и чакане на по-добри времена.
Кога ще дойдат тези времена или може би, както казва Симеон Сакскобургготски, още не му е дошло времето? Дойде му времето да решавате и да правите своя избор, защото в противен случай ще плащате цената. Но няма да я плащате само вие, ще я плащаме всички ние, защото сме съвестни български данъкоплатци и не можем да търпим беззаконията, които в момента ни налагате. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, има ли реплики?
За реплика, заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми колега Мурджов, тази комисия заседава няколко месеца с Ваше участие. Събра имот по имот и въз основа на какви документи за собственост Сакскобургготски и фамилия претендира да получи имотите? Установи, че такива документи май няма, поради което стъпи на конституционното решение и сега ни предстои трудната задача да разберем в какво точно се изразява възстановителното действие на решението на Конституционния съд, което, уверявам ви, не е много леко.
Накрая ни се предлага проект за решение със съдържание: “приема доклада и направените в него констатации”.
Да твърди НДСВ, че с този доклад и с това решение някой нещо им узаконява – го разбирам. Но вие да твърдите, че някой нещо узаконява, не го разбирам. Моля ви се! Не си струва за едната пропаганда някой да твърди, че някой на някого нещо узаконява. Уверявам ви, никой на никого нищо не узаконява! Само казва какво е положението. Така че не ни приписвайте това и не наливайте вода в мелницата, обратната на тази, която искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За дуплика, заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Госпожо Дончева, аз много уважавам Вашето мнение като юрист, само че единственият разумен довод, който ми дадохте беше точно юридическият. И той беше, че май няма такива документи. Само че като няма такива документи, защо не предлагате никакво решение? Или Вие май точно това правите – не ни предлагате никакво решение! (Реплики.)
“Приема доклада”, но кой доклад? Вътре е описано колко имота няма ли... Или, както се казва, пак отлагаме във времето, чакаме по-добрите времена.
Аз не разбирам Вашата логика при положение, че няма доказателства, че тези имоти са на господин Сакскобургготски, защо комисията не излезе със становище в крайна сметка да бъде разработен специален закон и всички тези имоти, за които няма доказателства, да бъдат върнати на реалните им собственици – било държавата, било други, които имат съответните претенции? А вие ни предлагате да приемем доклада и нищо повече. Отлагаме във времето и чакаме по-добри времена – ето, това не го приемаме и това е срамното в случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожа Масева има думата за изказване.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, българските парламентаристи имаха уникален шанс да докажат, че в България съществува народно представителство, което ясно и категорично иска да се изправи пред българския народ и да каже, че няма равни и по-равни пред законите в Република България, че Република България не е престъпната и корумпирана държава, давана като пример в почти всички мониторингови доклади за държава, която е пропита от престъпност и особено за това, че няма воля да се бори с корупцията във високите етажи на властта.
Примерът, който даде Симеон Сакскобургготски, оглавявайки българското правителство за период от четири години, дерогирайки и погазвайки българския закон, е именно пример за това как се осъществява корупцията със силата на порочната власт. Както и да се криете, господа народни представители от НДСВ, зад широки гърбове и да цитирате становища, които заклеймяват комунистическите закони, които са нарушавали основни човешки права и свободи, зад този широк гръб, който цитирате, все пак се вижда вашият страх и вашата паника от това, че сте заложници на една порочна сделка, която действително ще остане в историята.
Това, за което искам да ви предупредя, уважаеми народни представители е, че решението, което ви се предлага не е толкова нито наивно, нито формално.
В този доклад освен фактология и взаимно противоречащи си изводи, позовавайки се най-вече на различни политически виждания и на политическия уклон, че на всяка цена трябва да се брани властта има и две констатации.
Първата констатация е, че имотите са възстановени въз основа на решение на Конституционния съд. Няма да използваме юридически факти, казахме днес в изказването си на първия говорител на Парламентарната група на Демократи за силна България – Екатерина Михайлова. Няма, защото тези аргументи бяха повтаряни многократно. Всеки юрист знае, че отменителното решение на Конституционния съд няма възстановителен ефект, защото няма правна норма и закон, който да възстанови. Всеки знае, че този закон няма нито реституционен, нито транслативен ефект. Оттук нататък започват политическите разсъждения, но за да бъде БСП в услуга на НДСВ повече отколкото даже се полага по тази политическа сделка, ни се предлага решение на Народното събрание, с което този доклад да бъде одобрен. Това означава, че трябва да бъдат одобрени и констатациите по този доклад.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България парламентът приема закони, решения, декларации и обръщения. Съгласно обаче ал. 2 всички решения на Народното събрание са задължителни за органите, за институциите и за всички български граждани.
Тази фалшификация е направена с особена цел: нека всички да се съобразят с това, че в България е извършен един антиконституционен и е антизаконен акт – връщането на имоти. Това, което Демократи за силна България са твърдели и като част от изпълнителната власт, и като част от парламента, е, че тези правоотношения трябва да бъдат уредени със специален закон. Но политическият инат и политическото лицемерие не водят към добро. Това е първата стъпка на Българската социалистическа партия и на Движението за права и свободи, и на Национално движение Симеон Втори да поставят българския народ пред едно ново изпитание – да доказваме всеки път, че отначало започваме битката срещу престъпността и корупцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Има ли реплики?
Господин Христов иска да вземе думата за реплика. (Шум и реплики в залата.)
Вие сте се изказали, господин Христов. Тогава съгласно правилника като независим депутат Вие нямате време, за да правите реплики. Съгласно правилника времето за реплика се включва във времето, разпределено за изказвания.
Има ли други реплики? Няма.
Има ли народни представители, които искат думата?
Господин Четин Казак има думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, днес ние сме изправени пред един много, много сложен казус, който е преди всичко юридически, но поради редица обстоятелства – обективни и субективни, поради факта, че той засяга една личност, която е играла в миналото, и продължава да играе значима роля за българската държава, този казус естествено придобива и силно политически оттенък и става предмет на политически спекулации, към които естествено са изкушени определени политически сили.
Именно като отговор на дебата, който се разгоря в общественото и в медийното пространство във връзка с това закономерно ли, законосъобразно ли са възстановени имотите на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, Народното събрание прояви инициативата да създаде специална комисията, която да се занимае с този казус. Именно като отговор на повишените обществени очаквания за внасяне на повече яснота за обстоен преглед и анализ на извършените действия от страна на държавните органи беше създадена комисия и нейният мандат беше ясно дефиниран, най-вече и на първо място с нейното наименование – Комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници. Мандатът на комисията беше ясен, само че за съжаление определени политически среди, най-вече от опозицията, съзнателно създадоха в обществото очаквания, които далеч, далеч надхвърлят както мандата на тази комисия, както задачите, които й бяха поверени, така и конституционните и законови правомощия на Народното събрание като един от основните органи на държавната власт. Очакванията, които бяха възложени от страна на тези политически сили, доведоха до това, че днес ние обсъждаме този доклад и е налице такова коренно разминаване на оценките за него – от една страна тези, които принадлежим към мнозинството и които сме се постарали стриктно да се съобразим с мандата, който ни е даден, и с правомощията на Народното събрание, а от друга страна – политически сили, които продължават с ясно дефинирани теснопартийни политически цели да изискват едва ли не Народното събрание да надхвърли своите законови и конституционни правомощия.
Именно затова искам да ви напомня и да подчертая още веднъж важността на основния принцип, към който ние от Движението за права и свободи, винаги сме се придържали в нашата позиция – не само по този казус, но специално по този казус – това е основният принцип, залегнал в Конституцията – за законност, който е провъзгласен в чл. 4, че Република България е правова държава. Именно с тази цел, изхождайки от този основен принцип Движението за права и свободи участваше със своите представители в работата на тази комисия. Отстоявайки този принцип, ние ще подкрепим доклада, който беше изготвен от тази комисия, и ще подкрепим проекторешението, на което сме съвносители.
Искам да ви напомня някои основни конституционни разпоредби, на които се основаваме за тази наша позиция.
Първо, не е вярно, че докладът е непълен, че той бил (както беше казано) отначало изготвен пълно, пък после бил префасониран и по някакъв начин било принизено неговото съдържание. Напротив, точно обратното! Докладът е пълен, обстоен, бих казал дори обстоятелствен. В него се съдържат абсолютно всички мнения и становища, включително изказани от представители на опозицията. От момента, в който беше представен първоначален вариант на доклада от неговия председател, и крайният вариант, който беше обсъден и приет от Временната комисия, докладът беше допълнен и разширен, най-вече с мненията и позициите на представителите на опозицията, за да се избегнат всички критики, че е едностранчив и обслужва само интересите на управляващото мнозинство.
На второ място искам да ви цитирам някои основни разпоредби на Конституцията, които не бива да забравяме, когато обсъждаме подобен важен казус, свързан с принципите на държавността и основните принципи, залегнали в нашата Конституция.
Първият е, че Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната. Всички органи – държавни и общински, и всички граждани са длъжни да спазват върховенството на закона и да спазват Конституцията. Въз основа на Конституцията държавната власт е разделена на законодателна, изпълнителна и съдебна. Всеки един от тези органи на държавната власт има ясно обособени и дефинирани правомощия. Народното събрание, чиято еманация беше и тази временна комисия, има ясно дефинирано правомощие в чл. 62 от Конституцията, който гласи, че Народното събрание осъществява законодателната власт и парламентарен контрол.
Уважаеми колеги, съдебната власт е онази власт, която е оправомощена единствено и изключително да упражнява контрол върху законосъобразността на актовете на администрацията и действията на административните органи съгласно чл. 120, ал. 1. В Конституцията изрично е записано това правомощие на съдебната власт. Има изрична забрана други органи да упражняват подобни правомощия. Има изрична забрана срещу опити да се създават други съдилища, най-вече тъй наречените извънредни съдилища, в каквото формирование определени политически сили се опитват да подтикнат да се превърне Народното събрание, заемайки позиция относно въпроса дали тези имоти са възстановени по законосъобразен ред или не.
Народното събрание е органът, който създава законите. Народното събрание не правораздава. То не решава казуси дали дадени органи са действали законосъобразно или не. Това е изключително правомощие на съдебните власти. Затова Народното събрание чрез своята комисия, която беше създадена, изпълни коректно възложения й мандат – да установи отнетото и възстановено имущество.
От доклада на комисията става ясно, че имаше сблъсък на две мнения. Всяко от тях има своите аргументи. Всяко от тях почива на солидна юридическа обосновка. Но в крайна сметка никой не може да очаква от Народното събрание да издава категорична присъда дали тези имоти са върнати законосъобразно или не.
Всеки може да има своето лично мнение. Всяка политическа сила може да има своето мнение, но Народното събрание като такова не може да правораздава.
Ето защо аз ви призовавам: нека не подтикваме Народното събрание към извършването на незаконосъобразни и противоконституционни действия, нека съответните органи, които имат конституционните правомощия оттук нататък, да се запознаят с констатациите в този доклад, нека да изпълнят докрай своите правомощия и съдебната власт, и другите органи и нека всеки да си свърши работата такава, каквато тя е дефинирана като правомощие в Конституцията.
Движението за права и свободи ще подкрепи проекта на решение, внесено от управляващото мнозинство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Реплики? Няма.
Госпожо Банкова, заповядайте за изказване.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в изказванията на представителите на всички парламентарни групи фигурираше загрижеността и тезата, че е необходим специален закон по този въпрос. Аз бих искала да ви напомня, че такъв закон сме внесли в първия ден на Четиридесетото Народно събрание и да ви прочета накратко какво гласи този закон, надявайки се, че после ще чуя вашето мнение.
"ЗАКОН
за обявяване за нищожни актовете, с които е възстановена собственост на господин Симеон Борисов Сакскобургготски и неговите роднини и отнемане на незаконно придобитото въз основа на тези актове имущество
Чл. 1. Обявява за нищожни като издадени в нарушение на закона всички административни актове, с които въз основа на Решение № 12 от 4 юли 1998 г. на Конституционния съд неправомерно са възстановени имоти на господин Симеон Борисов и неговите роднини и които имоти се намират на територията на Република България.
Чл. 2. Задължава българското правителство в срок от един месец да предприеме необходимите юридически процедури за възстановяване на всички имоти или тяхната равностойност, с които господин Симеон Борисов и неговите роднини са се разпоредили незаконно.
Чл. 3. Да бъде внесена в държавния бюджет равностойността на онези движими вещи, които господин Симеон Сакскобургготски и неговите роднини неправомерно са присвоили.
Чл. 4. Възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на финансите в срок от един месец да сезират прокуратурата за търсене на наказателна отговорност (особено да внимават някои бивши областни управители) от длъжностни лица, които са издали незаконните актове за възстановяване на така наречената собственост на господин Симеон Борисов Сакскобургготски и неговите родини."
Ето това е законът – кратък, лаконичен и ясен.
Уважаеми колеги от БСП, с голямо уважение искам да ви припомня вашата адекватна на този закон позиция в Тридесет и деветото Народно събрание. Искам да ви напомня, че тази позиция вие защитавахте и в предизборната кампания. И моля да дадете някакво разумно обяснение за този огромен завой, който направихте в този момент.
И само част от мотивите, по които мотиви също моля колегите от БСП да кажат своето становище:
"Значителна част от визираната в настоящия закон собственост е придобита от Интендантството чрез обстоятелствена проверка, тоест по давност. Такъв е случаят с 12 хил. дка рилски гори и много други недвижими имоти. Придобиването е в нарушение на чл. 51 от българската Конституция, който изрично постановява, че държавните имоти принадлежат на Българското княжество и с тях не могат да се разпореждат нито князът, нито неговото семейство.
Съществува несъмнен конфликт на интереси между личността на господин Симеон Борисов като премиер и административното връщане на така наречените негови имоти от назначени от него лица областни управители."
Особено важен морален казус! Нима ще си затворите очите пред това, че административно подчинени на господин Кобургготски, върнаха неговите имоти. А в същото време десетки, стотици хиляди български граждани – вие го знаете това от приемните ни дни – все още не могат да върнат своите имоти. Може би поради това че не се наричат Сакскобургготски или както сполучливо се изрази господин Янаки Стоилов, Саксинтендантски.
Такъв закон отговаря на разбиранията на огромна част от българския народ, който вижда в незаконното възстановяване на въпросните имоти средство за разграбване на държавната собственост и нанасяне на значителни материални и морални щети на българското общество.
Уважаеми колеги, моля ви да не ставаме съучастници в едно изключително срамно деяние! Нека да не подкрепяме присвояването на незаконно дадени имоти! Цялото българско общество разбра от стотиците експертни мнения, с които се запознахме, от това, което комисията изнесе, че над 90% от тези имоти са върнати незаконосъобразно, че има фалшиви документи без подпис, без печат.
Отново призовавам колегите от БСП да си припомнят предишното лице, онази своя позиция, която те защитаваха в Тридесет и деветия парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има думата народният представител Андрей Пантев.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): И така, господин председателю, ключовата дума на този разпален дебат е „имоти”. Една дефицитна дума в лексикона на всички наши предшественици, които честваме и коленопреклонно славим, и в словесната употреба на всички наши книжовници. Много рядко употребявана дума и то в негативен план. Дума, която обикновено означава пренебрежение срещу еснафската, пристрастена, селска притежателна идея, а в същото време често пъти и отвращение към нея.
Онези, които толкова много са фетишизирали имотите, са нашите мъртви великани, не са преуспелите тарикати, независимо къде се намират те. Драмата е, че обикновено всички наши бивши управници не са им дали възможност да спасят България, но родовият им, фамилният им имот и бизнес е доста добре развит. За това имали способност, но за другите – не. Пречено им е.
Та, говорим тук за нещо което – оставете тази абстрактна, хуманитарна страна на съдържанието на думата – но някак си съм много любопитен защо не проявихте такава страст, такова продължително знойно упорство в обсъждането на далеч по-съдбоносни въпроси, каквито бяха земята, НАТО, войната и други подобни? А днес сте се вторачили в съдбовния за България въпрос дали ще се дадат имоти на някой си, та макар той и цар. Значи излиза така, че за това, което сте направили вие, трябва да отговарят хората от тази страна. И в такъв случай ще се превърна малко в кратък, може би досаден разказвач на спомени. Когато особата премиер влезе от тази врата, всички вие, може не лично, а като колективно присъствие, станахте прави. Аз не одобрих това, че нашата група не стана, но тогава това ставане на крака беше израз на едно отвратително експонирано, прехласнато, зоологически възторжено отношение към този човек, който след пет години ви стана толкова противен! (Ръкопляскания в КБ.) Как така? Май сте забравили онази пътека към Мадридската мека, където всички отидоха да се кланят, за да се спаси България от комунизма.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не всички!
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Не всички! Ако са били онези, те се крият, а вие се гордеете с това! (Ръкопляскания в КБ.) Нищо лично, както казва мафията.
Така че става дума да нещо друго, господа. Аз уважавам различното ви отношение. Там има хора, към които аз се отнасям персонално с голямо уважение – и граждански, и професионално.
Но ако толкова сте разгневени от тези имоти, декларирайте открито, че династията е едно зло в българската история; че династията е донесла неизбродими беди на българския народ; че династията тогава вече наистина със законодателен акт трябва да бъде лишена от всичко и, на първо място, разбира се от имотите.
Тогава мога да разбера вашата словесна страст, но тук обаче започва бедата. Защото голяма част от онова, с което вие идейно и дори родово се свързвате – като ваши предшественици са били верноподанически служители на короната (единични ръкопляскания в КБ), а мнозина от вас бяха в плазмодичен флирт с нейния представител. (Смях и ръкопляскания в КБ.) Е, как така, толкова бързо от един телешки възторг (смях в КБ) вие се превърнахте в принципни и загрижени за отечеството и за погубването на България критици?!
Много ви е чудно тогава защо у нас няма сериозно отношение към взето решение на българско правителство – ами, защото след 2‑3 години то прави точно обратното! И това е атавизъм от миналото. Не е съвременно изобретение, само че днес е поставено под лупата на едно бързо сменящо се отвратително раболепие спрямо по-силния. Нищо повече!
Тук въпросът е много прост. Има три компонента на този въпрос. Защо са дадени тези имоти? Много ясно! Защото имаше една-единствена немонархическа партия в България преди 9 септември 1944 г. Всичко друго беше докарвачество! Всичко друго беше под формата на подаръци, под формата на дарения, под форма на тържествени дарове и под формата на симулирани покупки.
Въпросът обаче е: какво от това е негово? Защото, след като сте прокламирали, дами и господа, пазарната икономика за най-висшата благодетел, а частната собственост за свещена, неприкосновена и вечна, тогава едно лозенце в долинката на Искъро има същата юридическа стойност, както пет дворци с принадлежащия парк. Оттам нататък това вече е юридически казус, по който аз съм невежа. Но тъкмо това аз наричам провал на правото, дотолкова доколкото това не може да се каже – кое е негово? Ами, кажете ни! Само че не тук, защото това не е адвокатска кантора. Кажете ни кое е негово и кое не е! Проста работа! И тогава ние ще разберем дали става дума за тепавичарница или дворец, или фабрика, или гора. Основанията – не морални, а правни, защото има огромна разлика, са еднакви. Но не можем да кажем дори и това!
И какво излиза сега? Че ние тук сега се занимаваме с най-съдбоносния въпрос – дали да върнем имоти, или не. Въпрос на умение на адвокати.
Това ли сте искали, когато вдигнахте прекрасните лозунги около “Александър Невски”? Това ли е разковничето за спасението, за погубването или за възкресението на България? С това ли ще се занимавате вие цял ден, при положение че като ариетата “Кавалерия Рустикана” минахте такива съдбоносни въпроси, които засягат съдбата на неродените българи? Имотите ни били проблемът! Имотите ни – ще се вкопчваме като някаква жалка зона за изява на красноречие! Че, ако е въпрос, нас също ни бива за тази работа! И излиза така, че това, което е направено, както казвам, отговарят други – те били изменили! А вие? Тези пертурбации, тази плазмодична, хлъзгава пътека, по която доведохте царя, да не би да е дело на тези хора? (Сочи към КБ.)
Друг е въпросът, че тук дойде един престижен човек. Друг е въпросът, че дойде един човек, който ви забрани да мразите. Друг е въпросът, че дойде един човек, който не каза: “Мен са ме мъчили и били комунистите!”, за разлика от вас. Той просто ви забрани да мразите. Той просто ви каза, че няма ляво и дясно мислене. Защото ляво или дясно мислене означава отрицание на най-великото достояние на човека и право на човека – правото да мисли, независимо от посоката.
И в това отношение вие ли ще говорите за безпринципност! Извинявайте, но това не беше преди няколко поколения. Това стана пред очите ни в Тридесет и деветото Народното събрание – онази френетична акламация, която му устройвахте, независимо дали заслужава или не – това не е моя работа. Но сега изведнъж, че ако му вземем имотите, България ще възкръсне! Извинявайте, това е несериозно!
Защото четири пъти тези имоти са били обагрени от политическа краска. Първи път, когато са давани на короната, пак ви казвам, от всички раболепни промонархически партии.
Втори път, през 1945 г. – по политически причини.
Трети път, са върнати по политически причини.
Четвъртият път, ще му ги вземем по политически причини.
И се чудите, че имаме имидж на непоследователни хора пред очите на съда и в очите на другите хора!?
Оставам тук с една въпроса – за последователност, която е безпринципна, но не може с такива амплитуди да ми казвате, че отивате в Европа само с параграфи и алинеи и дялове. Тук е въпросът да покажете, че това не е работа на Народното събрание.
РЕПЛИКА ОТ КА: Не е вярно.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Че Народното събрание не е якубински трибунал; че това е правен въпрос, който най-сетне трябва да скъса с тази отблъскваща манипулация. Ако е обратното, повтарям, кажете, че династията е напаст. Мисля, че на тях (сочи към КБ) ще им приляга повече, но не го казват! Мисля, че между тях има хора, осъдени в името на царя. И не го казват! А вие сте се изтъпанили да спасите България от монархизма. (Смях в КБ.) Съжале!
В това отношение аз смятам, господин председателю, че подкрепата на решението на тази комисия оправдава съществуването на един парламент, който има предназначението да върши много по-възвишени благородни дела и решения, отколкото съдбата на някакви си имоти, дори и ако са царски. (Продължителни ръкопляскания от мнозинството и викове: “Браво!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Първа реплика – д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател! Уважаеми проф. Пантев, Вие много добре знаете, след като се обръщахте към тази част на залата, че има политически сили, които през годините са били последователни по този въпрос и аз представлявам една от тях. Това просто трябваше да бъде казано.
Второ, много ясно е, че той не искаше да има омраза между ляво и дясно, защото иначе нямаше как да си върне имотите! (“Е‑е‑е!” в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Втора реплика – господин Любен Дилов-син.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Колеги! Професоре, почти успяхте да ме убедите, че БСП в момента заема тази позиция от благородство. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
Почти успяхте да ме убедите, че БСП заема тази позиция от благородство; че тя просто е премислила, преспала отношението си в целия предишен мандат, събудила се е тази сутрин и си е казала: “Какво пък толкова, царя! Хайде, стига толкоз!”.
Само искам да ви припомня, че с вашите гласове беше прекъснат изключително важният дебат за трансплантацията и експлантацията и влязохме в тази любима народна дъвка – имотите на царя. С вашите гласове ние настоявахме да продължим да се занимаваме с това, което безспорно е цивилизационен спор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Трета реплика - народният представител Иван Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Провокира ме това изказване на господин Пантев да направя една реплика. Плазмодично е поведението на вашата партия, господин Пантев. Вие никога не сте били партия, която служи на някакви ценности и някакви цели. (Шум и неодобрение в КБ.) Вие никога не сте били истински републиканци. Аз съм провокиран, защото винаги съм бил човек с републикански убеждения и не съм ходил да посрещам никой. Вие сте една партия, която е създадена да служи на една чужда държава още в зората на вашето възникване. Вие бяхте първи посрещачи на Съветската армия, която дойде да окупира България, сега сте първи натовци и сте се коалирали с този, за чиито родители казахте, че са монархофашисти. Вашето поведение е плазмодично и чисто марксическият плазмодизъм ви води към това по ленински да преследвате властта на всяка цена, отстъпвайки от вашите принципи. Не може вие да ни учите на морал и да говорите за мисълта, за свободата. Че вие сте част от една партия, която 45 години забраняваше на хората да мислят. И вие сте част от една интелигенция, която имаше точно плазмодично поведение по отношение на тази партия, която обслужваше и която я хранеше. И вие не можете тук да давате пример и да ни съветвате за морал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Проф. Пантев, желаете ли думата за дуплика?
Заповядайте.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Извинявам се, че не мога да изобретя достатъчно адекватно глупава дуплика на толкова глупави реплики. (Весело оживление. Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Въпреки моето уважение към проф. Пантев като доказан историк, аз съм възмутен от тази историческа нагодена позиция на вашата партия. Това, което, проф. Пантев, Вие се опитвате тук, в тази зала, да внушите, не само че не е истина, но заслужава на българския народ да се припомнят други факти.
Кой отглеждаше Симеон Сакскобургготски докато беше в емиграция? Кой дирижираше всичко около него? И кой тук 1947 г., пак в тази зала, когато отдясно начело с Никола Петков бранеха републиката и републиканските устои, кога след това вие пак, с вашите вождове Димитров и Коларов, които пращаха на Сакскобургготски пари, същите тези разпоредиха Никола Петков да бъде закачен на бесилото? Така че всякакви такива интерпретации не говорят, че вие следвате една последователна позиция.
Що се касае до работата на комисията. Пред очите ни в продължение на месеци наистина се разигра отвратителен фарс. Опорочена беше самата идея за създаване на парламентарна анкетна комисия, а докладът, който беше представен тук, е една нищо и никаква мимикрия. Този доклад няма съдържание. В него сякаш някои депутати са налапали жълти пуканки, но не са глътнали нищо. Нищо няма в този доклад, а прозират задкулисните сделки. Задкулисните сделки, които показаха, че на върха на тази държава всъщност се случва следното, казано с едно изречение – че Сергей Станишев само представлява правителството. Дирижира го Симеон Сакскобургготски, а консумира облагите Ахмед Доган. Това е формулата и това е истината. И именно тази формула за пореден път сработи точно в навечерието на приемането на доклада. Бяхте извикани, бяха ви набити обръчите и дойдохте тук, за да направите това, което ви беше разпоредено. Това ли е българският парламентаризъм? Така ли браните Конституцията?
Много е важно все пак тези, които на експертна основа анализират всичко, което се случи, защото това не е тема за царските имоти, не е тема за „Враня” или за „Царска Бистрица”. Това е тема как функционира българската държава. Това е тема, която, уверявам ви, един ден ще отиде в Европейския парламент. Ако в Европа някой държавник си позволи да направи това – в качеството си на министър-председател да разпореди на подопечните си министри да гласуват решение за деактуване от публична държавна собственост в частна държавна собственост и след това да вземе лично той тези имоти, просто няма да го има никога на политическата сцена. А тук стана точно това, безобидно, без никой да му потърси сметка. Вие затова сте гузни. Затова нямате аргументи. Затова протакате, защото знаете, че в един следващ парламент отново ще има комисия и тази комисия обаче ще излезе с истинско решение. Решение, което очакваше българският народ, решение, което е законосъобразно.
Какво е това, което пише в тези две точки? С основание, господин Ранчев, въпреки че ми се сърдите, нарекох този доклад парцал. Да, наистина е парцал, защото нищо не казва и няма да остане в българската история като нещо значимо, като нещо важно. Напротив, чрез този доклад се унизява достойнството на най-висшия законодателен орган.
Убеден съм, че като отидете долу, при вашите хора, те ще ви задават един-единствен въпрос и въпросът е свързан с това защо ги излъгахте. Но тук е мястото да кажа, че вие в кулоарите говорите съвсем различни неща: няма как, трябва да вържем царя, за да е мирна коалицията. Е, вързахте го. Като го вързахте с този доклад докога смятате, че ще е вързан. Той все пак не е поп, за да го вържете и селото да е мирно. Въпреки че иска да учи теология, неговите интереси са комерсиални. Те са далеч по-добре планирани отколкото вашите.
Имайте предвид, че рано или късно този именно доклад ще изиграе лоша шега на цялата коалиция. Този доклад аз ще внеса в Комисията по корупция, защото ако му бъде направен нов прочит, ще се види, че има гранд корупционни практики; практики, с които трябва да се занимава Комисията по корупция; практики, които са лично дирижирани и продиктувани от Симеон Сакскобургготски. А такива като Олимпи Кътев са били едни безпомощни изпълнители, защото те са тук само с една-единствена цел.
Аз вярвам, че Върховната касационна прокуратура все пак ще направи така, щото българската Конституция да бъде защитена. Да бъде защитена и такива, които са си позволявали да подписват документи с невярно съдържание, такива, които са питали Симеон Сакскобургготски в качеството му на министър-председател как да действат, за да му върнат неговите имоти, а след това на своя глава, след като той не им е върнал отговор, са нарушили закона, трябва да бъдат съдени, ако искаме да бъдем правова държава.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Кои закони са нарушени?
ЯНЕ ЯНЕВ: В противен случай царедворците няма да свършат, докато не свърши и тази епопея на Сакскобургготски.
Добре е, че все пак сме демократична държава, добре е, че все пак има избори и по волята на българския избирател смятам, че много скоро той ще направи това, което тук днес не може да стане в тази зала. Защото днес е един позорен ден за българския парламентаризъм. Този позор ще тегне на още много български парламенти. Днес вие прекланяте глава пред царедворщината, прекланяте глава пред един мошеник, пред един бандит с европейски измерения. (Реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, не отправяйте обиди.
ЯНЕ ЯНЕВ: Аз не съм назовал имена, господин Лютфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не отправяйте обиди към председател на политическа партия.
ЯНЕ ЯНЕВ: Имена не съм споменал и Ви моля да не ме прекъсвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, въздържайте се от обиди! Нищо друго. Продължавайте, ако обичате.
ЯНЕ ЯНЕВ: Не съм обидил никого.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Иди се ограмоти.
ЯНЕ ЯНЕВ: Аз зная, че минчоспасовци, на които името им говори какво представляват, ще продължават да отправят такива реплики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви!
ЯНЕ ЯНЕВ: Аз казах още в самото начало...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Бъдете толерантен, ако обичате.
ЯНЕ ЯНЕВ: Не ме прекъсвайте, както аз и никой от нашата парламентарна група не прекъсва вашите оратори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, не обиждайте колегите си.
ЯНЕ ЯНЕВ: Не съм обидил никого. (Шум и реплики в залата.)
Колеги, това, което става в тази зала, наистина е един фарс, който някои от нас прогнозираха твърде отдавна. Прогнозираха още в момента, в който вие не приехте нашето проекторешение, което беше подписано от парламентарните групи на опозицията, за да има ясен мандат комисията, а приехте една комисия с едно изречение, комисия, която можеше да свърши работата си с пет изречения. Защо трябваше да правите такива напъни и да пишете доклади 40 страници, от които нищо не излиза, в крайна сметка като за отнетото и възстановено имущество можеше само на две странички да бъде представено на народното представителство и да не плащаше българският данъкоплатец надниците на депутати, които днес от парламентарната трибуна на практика се гаврят с българския народ. И това го прави коалицията на подменения вот. Тя подмени това, което всъщност обещаваше и повтаряше многократно. Ако пресметна само консумативите, ако пресметна надниците през този период, ще се види, че в крайна сметка Народното събрание, както и по много други въпроси, прави това, което изобщо българският народ не иска.
В заключение бих искал да кажа, че рано или късно ще има справедливост, рано или късно ще има законност и благодарение на тази законност, дори и Секач Рилски ще понесе своята пред българския съд. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика думата има господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, моята реплика ще бъде само в едно изречение. Не правя реплика на такива като Яне Янев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За дуплика думата има господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Как да правиш реплика на господин Олимпи Кътев, как да правиш, когато нямаш сурат за това, когато през цялото време като най-обикновен слуга нарушава законите и като областен управител в крайна сметка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, без обиди! Ще Ви отнема думата. Господин Янев, как може да наричате слуга колегата си? (Шум и реплики от залата.) Ще Ви отнема думата, предупреждавам Ви. (Шум и реплики от залата.)
Отправям Ви предупреждение официално.
ЯНЕ ЯНЕВ: По-меко бих го нарекъл – царски лакей, не слуга. (Смях и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще Ви отнема думата, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ: Позволете ми да довърша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не мога да позволя, ако Вие продължавате с този тон и тези обиди.
ЯНЕ ЯНЕВ: И е невъзможно хора като Олимпи Кътев, ако сме европейска държава, ако сме правова държава, изобщо да бъдат допускани, защото той е заинтересовано лице, той с действията си е нарушавал българските закони, а през цялото време беше като пъдар над главите на всички депутати от комисията. В крайна сметка питам аз: ако той не е виновен, ако не е гузен, защо щеше да клечи постоянно там по време на заседанията на комисията и да не направи това, което очакваха от него? Ясно е за какво. Защото Олимпи Кътев знае, че рано или късно ще има законност и такива като него заедно с царя ще отидат там, където българският народ отреди, а то е ясно къде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Следващият за изказване е народният представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
От бурните овации, с които изпратихте господин Пантев, разбирам, че споделяте напълно неговите думи и че вярвате във всичко, което той каза.
Аз ще направя само три извадки какво всъщност каза той. Той каза, че вие прекрасно разбирате как функционира мафията. Да, защото тя произхожда от вашите редици. Той каза, че не уважавате институциите. Да, разбира се, показвате го и с днешния дебат, защото не уважавате закона.
Той зададе един риторичен въпрос: кое е негово? Записах си го, за да мога да го цитирам. Точно тук е разковничето – кое е негово? Той, Сакскобургготски, в качеството си на министър-председател придобива директно собственост, без да докаже кое е негово. От госпожа Дончева разбрахме, че в комисията документи за това, кое е негово, няма. Всеки един български гражданин на базата на документи трябва да докаже кое е негово. Никой не е отишъл след решението на Конституционния съд да вземе нещо. Никой не го е направил. Всеки доказва с документи, доказва пред държава, доказва пред община, доказва в съда. Симеон Сакскобургготски директно отиде да си ги вземе и то не като граждани, а като министър-председател. Това тук е много ясна предпоставка Народното събрание да има друго решение. Разбира се, вие не искате друго решение и то е ясно защо. Защото вие започнахте, вие се родихте в сделка – от една страна, сделка с имотите, от другата е обръчът от фирми, с които се гордее Ахмед Доган, от третата страна е страхът от разследване за аферата със Саддам Хюсеин. Много е ясно. Те са много, не са само тези трите. Шимон Перес – също един скандал, който доникъде не е стигнал. Савойската афера, за която станахме за резил в цяла Европа. Проблемите с резерва, които също се потулват в момента.
Всичко това е, защото вие дойдохте на власт, за да я консумирате и я консумирате с пълни шепи. Това нещо го прави новото политбюро. Видяхме само преди няколко дни Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган как решаваха какво да процедират оттук нататък, разбира се, под патронажа на агент Гоце. Това е начинът, по който вие искате да управлявате. Това е вашият провал.
Днес обаче това, което наблюдаваме, е мозъчната ви смърт и вие ставате донори. Вие днес станахте донори на царски имоти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, преди да продължим нашето пленарно заседание, позволете ми да ви информирам за времето, което остава на отделните парламентарни групи с удължението, разбира се: Коалиция за България 13 минути, НДСВ 20 минути, ДПС 15 минути, ОДС 7 минути, ДСБ 9 минути, „Атака” 16 минути, БНС 5 минути, независимите народни представители имат 3 минути.
Заповядайте, госпожо Манолова, за процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Колегата Янаки Стоилов направи изричното уточнение, че се изказва по реда на чл. 45, а именно изразява становище, което е различно от това на групата и не следва да бъде включено във времето на Коалиция за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да се коригира времето за Коалиция за България.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще се опитам малко да сваля градуса на политическите страсти. Мисля, че това, което се случва днес в тази зала, можем да го приемем като форма на историческо наказание за евентуални прегрешения на династията спрямо българската история, тоест, не е хубаво. Не е хубаво, защото какъвто и да е Симеон Сакскобургготски, той е част от българската история, част от достойнството на държавния глава. Неслучайно още през 2001 г., а и преди това ние предлагахме неговият статут в българското общество да бъде уреден със закон, който не беше закон за имоти или закон за монархията или републиката, а беше закон за достойнството на държавния глава, където се описваше какво се случва с българския президент след изтичане на мандата му и какво се случва именно с царската фамилия, включително правото, режима на използване на имоти, които са атрибути на това му качество на държавен глава.
Чух блестящи адвокатски пледоарии. Ако със същата страст адвокатите от НДСВ се бяха посветили изобщо на въпроса с царските имоти – да бяхте върнали прекрасния дворец на Виа Венето в Рим, където сега се намира американското посолство... Това е сватбеният дар на Джована Савойска за бракосъчетанието й с Борис. Тази сграда вероятно струва в момента тежината си в злато. Ето ви частноправен въпрос, с който да се занимавате и с който да бъдете полезни както на политическия си патрон, така може би и на България. Със същия незаконен акт този дворец е отнет и е разменен след това с италианското правителство.
Много малко аргументи чух как са уредени тези правни въпроси с имуществото на бившите монарси в съседни държави и въобще в Европа. Просто не са ви изгодни за тезата.
Но може би най-важното нещо, което притеснява в момента, е, че е един въпрос, един казус – жалко, че го няма проф. Пантев тук, за да репликира, който е част от историята, който е част от себеусещането ни като държава, за жалост след едно 500-годишно прекъсване имаме доста малко историческо време да се усетим като държава, доста малко общи кръв, пот и сълзи сме пролели. И това се вижда днес в тази зала.
Та този въпрос е поставен под съмнение заради лошия вкус на сделката. Предлагате ни не да решим нещо, а да констатираме. Преди малко Веселин Методиев каза, че актът на Народното събрание не може да бъде констатация. Ние можем да констатираме Закона за гравитацията, действието, не можем да го променим с поправка. Но трябва да излезем оттук с някакво предложение поне към обществото. В противен случай наистина не се учудвайте, че утре всички медии и болшинството българи ще кажат: ето, тези отново направиха някаква сделка. И тук, повярвайте ми, действа синдромът на ваната с мръсната вода – като подскачаш в такава вана, не може само другите да са опръскани, всички са опръскани. Това, че сме били опозиция и сме били против, слабо вълнува някой. Ние всичките сме един колективен образ, така както имахме шанса да представим Симеон Сакскобургготски и този казус като един колективен образ, като част от историята на българската държавност и да го решим по един хуманен начин.
Мисля си, че пътят към решаването на този казус по този начин може би по съвпадение, е подсказан от самия Конституционен съд, който се е произнесъл върху случвали се събития във време, които засягат две конституции. Съвсем естествено можем да си зададем въпроса, без да съм юрист: може ли сегашният Конституционен съд да се произнася по казуси, които са били част от трактовката на друга конституция, която в момента не работи? Тоест, опитваме се с една несправедливост днес да решим други несправедливости. Може би коректният запис на едно решение, ако искате да си спестите от името на колегиалност за вашата коалиция констатацията, че тези имоти несъмнено са върнати – да го кажа по-меко, не много законно и несъмнено не е много морално да си премиер и да се разпоредиш за нещо, което е спорно дали е твое или не е, но си се разпоредил, да заобиколите тази неловкост и да тръгнете в една посока, която да ни отведе до създаването на специален закон.
Само преди месец и половина предложихме едно писмо до Симеон Сакскобургготски, в което казахме: направете Вие жест, заявете, че се отказвате, за да дадете възможност за такава законодателна инициатива, да дадете възможност тя да се случи. Все пак мнозинството е достатъчно голямо и можете да скрепите вашата коалиция с още един такъв факт. Помислете над този въпрос.
Но аз си мисля, че без специален закон няма как да стане, без да съм юрист. А този специален закон може да бъде част от опита ви да построим една нова и по-добра българска държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Часът е почти 17,40, колеги – съобщавам го просто за ваше сведение.
Има думата народният представител Олимпи Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Така наречената тема „царски имоти” за добро или лошо се използва, експлоатира от всички в този парламент, изключая, разбира се, Парламентарната група на НДСВ.
Но преди да изложа същността на моето становище, искам да отбележа някои неща, които според мен и според нашата парламентарна група са безспорни.
Първо, има ли национализация през 1947 г. от правителството на Отечествения фронт на царските имоти? Има, никой не може да го оспори. На каква база е направено то – на база на предложение на министъра на финансите на тогавашното правителство, като се ползват, разбира се, всички способи, които тогава са съществували, а именно описи, списъци, документи, които са били по това време на разположение на правителството и на Народното събрание, също безспорен факт.
Има ли решение на Конституционния съд? Има, през 1998 г. Никой не може да го отрече. Дали то възпроизвежда собственост или не възпроизвежда – върху това юристите достатъчно много се упражняваха през последните няколко години, а и не само юристите, вестникари, парламентаристи и кой ли не, включително, както подсказват някои, и агрономи, но за тях няма да говорим.
Също безспорен факт – има ли актове на съответните изпълнителни органи, които прилагат тези решения? Има, и те са безспорни.
Е, тогава за какво говорим повече? Тук се слага точката и историята приключва. Ако някой иска да прави исторически прегледи как е добита през 1896 г., първа копка през 1904 г., кога са завършени през 1914 г., какво е станало през 1923 г., какво станало през 1927 г., 1943 г. и т.н., нека си ги прави, но да не занимава българското общество и българския парламент с това.
Ако има спорове, някой да е недоволен, царят да е заграбил имоти на него, на баба му, на дядо му, на роднините – о’кей, има съд, подават си молбата там и се решава в съда. Е, няма. За осем години един не се появи. Между другото се появи един заинтересован колега-агроном. С неговия адвокат искаха да изкарат някой лев, ама не стана работата. Хаджибоневи, да напомня.
Е, тогава защо се занимаваме с един проблем, за който проф. Пантев каза много ясно и категорично, че това не е проблемът на българското общество, но има хора, които искат да го направят проблем на българското общество. И това се случи, ще припомня на тези, които не знаят, в 1998 г., в една хубава зимна вечер на “Раковски” № 134, в присъствието на ръководството тогава на ОДС – управляваща: министър-председател, председател на парламента, председател на парламентарната група, президента, по-късно беше поканен и главният прокурор, които казаха как да се използва ситуацията с царя. Тогава стана сделката и тогава стана това, което сега казвате, че било долно, гнусно. Тогава го направихте, за да се опитате да хванете царя на верижка и изкъсо.
Кой започна първото възстановяване на имотите, колеги? Кой го започна? Министър-председателят на Република България, главният секретар на Република България, министърът на регионалното развитие на Република България в 1998 г., министърът на земеделието и горите на Република България в периода 1998-2001 г. Пропускам кмета на София, също от ОДС. Върнаха горите, върнаха имотите в Слатина, почнаха процедура. Ето ги документите, господин Иван Костов, който казвате онзи ден във вестника, че Министерският съвет не е предприел никакви действия. Напротив – действия, подписани указания как да си свършим ние работата. Съответно ние продължихме и по-нататък.
Така че се правете, че не сте участвали и не сте забъркали цялата тази каша. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли реплика? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
За сетен път може да се направи констатацията, че в тази зала има само единствено политика и нищо друго. Всякакви правни доводи тук са излишни и тук са безпочвени. А, ако говорехме правно, нещата биха били съвсем различни и ние от “Атака” много пъти предупреждавахме, че тук винаги е липсвала всякаква обективност, каквото и да е съобразяване със закона. Така е и сега. Защото, ако имаше обективност, ако не се касаеше до една грозна политика в тази зала Четиридесетото Народно събрание нямаше да гласува ужасните актове, абсолютно противоправни и смешни, чисто политически за така наречения инцидент на магистрала “Тракия” – всичко съшито с бели конци. Нямаше да гласува и имунитета на нашия лидер господин Волен Сидеров, където няма нищо юридическо. Нямаше да се стигне и до тази дискусия, която, пак повтарям, е абсолютно политическа и всички политически сили в тази зала си влачат, теглят или извличат своите политически дивиденти.
От една страна, групата на Демократи за силна България си прави своята кампания, извлича си политическите аргументи и се опитва да скрие, че по времето на управлението на господин Иван Костов в действителност бяха върнати имотите на царя. И никой не може да го отрече. Защото тогава Иван Костов, ясно е, че в България управлението е двукамарно, Конституционния съд действа като Горна камара, изцяло под контрола на Иван Костов, всички конституционни съдии под негов и над тогавашния президент Петър Стоянов, включително и сегашният кандидат за президент господин Беронов, гласуваха под натиск това решение на Конституционния съд, което отпочна и отприщи този процес, който тече в момента. И това е така. Тогава интимната мисъл на господин Иван Костов беше ни повече, ни по-малко: ето ти, Царю честити, имотите, можеш да се върнеш в България, не се занимавай с политика, не ми пречи на управлението на България. И точка по въпроса. Само че не стана така. Царят се върна, обърка нечии сметки и сега нещата се объркаха и Демократи за силна България и господин Иван Костов е най-големият противник на царя, с което да скрие, че всъщност той върна имотите на царя. Това е Демократи за силна България. (Ръкопляскания от НДСВ.)
От друга страна, по време на всички тези години БСП все критикуваше царя, искаше да се върнат имотите му, направи цяла кампания на тази база, извличаше си политическите дивиденти на тази основа и какво ли не още направи, за да попържат царя и върнат имотите на царя. Но сега на БСП им отърва да защитят интересите на царя, да бъдат заедно с царя и да се запазят имотите на царя. Защо? Защото в крайна сметка имотите на царя крепят тройната коалиция. Ето – пак политика, разбира се. Българската социалистическа партия преследва и цели политическия ефект от това действие. Обръщат своята позиция на 180 градуса и постигат своя ефект. Защото всъщност разпоредбата е дадена от истинския ръководител на БСП, който е президентът Първанов, което е публично известно. На президента Първанов не му е нужно в началото на кампанията и в този период, който оттук нататък остава до изборите, да има катаклизми в тройната коалиция. Защото едно решение, с което се слага началото на връщането на имотите на царя, ще предизвика такъв трус, от който тройната коалиция ще се разпадне. И това е ясно на абсолютно всички. Ето и тук това е политика.
Същото се отнася и до ДПС. Те, заедно с БСП, като основни поддръжници на президента Първанов, имат нужда от една политическа стабилност през изтичащите няколко месеца и ще се опитат с цената на всичко да запазят това статукво, което ще работи в полза на великата в кавички идея да бъде преизбран президентът Първанов. Неслучайно въпросът се поставя точно в този момент, когато и НДСВ да бъде принудено да се откаже от кандидат за президент. Защото един кандидат за президент от НДСВ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Темата е за царските имоти, а не за президентските избори, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Един кандидат от НДСВ за президент би разклатил тройната коалиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, дайте да говорим за проекторешението.
ПАВЕЛ ШОПОВ: За това говоря. Ще стигнем и дотам, защото това е абсолютната истина, защото всичко е политическо и то е политическо за един много непосредствен период от време, който предстои тук, за един непосредствен акт – изборът за президент. Затова точно в този момент, в началото на кампанията, в решаващия момент за издигане и излъчване на кандидати от различните политически сили, се поставя и този въпрос. Сега точно се поставя въпросът за царските имоти, за да бъде запазено това статукво. Защото, както е тръгнало – и затова има индикации от известно време – и НДСВ ще влезе в тази подкрепа, може би индиректно, не пряко, може би с това да не издигне кандидат за президент, но отново в подкрепа на президента Георги Първанов. Натам отиват нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За проекторешенията – кое ще подкрепите?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Пак се връщам на това: всичко е политика и няма нищо юридическо в това, което предстои да гласуваме. В това положение, в тази ситуация “Атака” ще гласува така, че да създаде предпоставки за връщането на царските имоти в патримониума на българската държава. Тя ще гласува против тези констатации на доклада. Това е част от текущата политика на България, тя е ясна за всички ни и аз се опитвам да разубедя тази всеобща и всестранна лъжа, която цял ден днес ни тресе, правилно или неправилно, юридически съобразен ли е докладът или не. Касае се до политика и тази политика в момента е елементарна, проста, лесно дешифрирана и всички политически сили я правят с оглед на тези предстоящи президентски избори. А управляващите – тройната коалиция, за да бъде закрепена тя и да бъде едно такова решение, каквото предполага докладът на комисията в полза на избирането на президента Първанов. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики към изказването на народния представител Павел Шопов? Няма.
Уважаеми народни представители, има само един записал се народен представител – това е Минчо Спасов. Значи ли, че с това мога да приключа списъка на желаещите за изказвания? Не. (Реплика от народния представител Иван Костов.)
Вие ще се изкажете ли, господин Костов? Ще си помислите, добре.
Господин Спасов, имате думата.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз взех тази дебела папка, за да опровергая тези от вас, които казаха, че нямало никакви доказателства за имотите, така наречените “царски имоти”. Напротив, 1300 страници, които бяха събрани, и всички намеци, че имало фалшиви документи, документи с невярно съдържание или имоти без покритие, са напълно неверни. Това ми напомня на мисълта на Марк Твен за политиците, че политиците били хора, които толкова обичат истината, че много рядко я използват.
Ако искаме да бъдем коректни, трябва да кажем какво чухме от тази трибуна от противниците на така наречената “царска реституция”. Господин Пантев, господин Любен Дилов-син по-добре го казаха от мен. Ние чухме “любима народна дъвка” – по думите на господин Дилов, “жалка зона за изява на красноречие” – по думите на господин Пантев. Чухте ли и моля да ми напомните – някой от вас, конкретно нарушение: кой закон е бил нарушен, какво е престъпено? (Реплика.)
Напротив, именно госпожа Елиана Масева е дала указание в свое разпореждане до областния управител да се приложи чл. 78 от Закона за държавната собственост.
Господин Иван Костов е бил първият привърженик на царската реституция и това беше раздадено на всички ви, беше и прочетено от тази трибуна. Затова няма да се спирам на тази “любима народна дъвка”, защото в нея не се съдържаше нито едно твърдение за допуснато нарушение. Напротив, тук се твърдеше, че трябва да нарушим закона и да създадем законодателна мярка за отделна личност, но така ние ще нарушим чл. 6 от Конституцията, който казва, че е недопустима каквато и да е дискриминация, включително и позитивната.
Господин Близнашки, който е уважаван конституционалист, има една много хубава статия, в която казва, че законът е общо правило за поведение за неограничен брой правни субекти. Това, че през 1947 г. този принцип е бил нарушен и е бил издаден един закон интуиту персоне, не бива да ни води до поправяне на първата грешка с втора грешка.
Беше установено от комисията, че Симеон Сакскобургготски си е възстановил това, което му е било отнето, и то само в рамките на изрично посочените в списъка на Кимон Георгиев частни негови имоти. Нито един сантиметър от държавните имоти не е бил нито претендиран от него, нито възстановен. Нещо повече, той е дарил огромната част от Резиденция “Враня” на Софийска община.
Какво имаме тук? Имаме един спор, който можем да обобщим: за или против царската реституция. Нека да видим какво тежи от едната страна на везната и какво тежи от другата страна на везната.
Какво твърдят противниците на царската реституция? Това е една булевардна риторика, която не съдържа нито едно конкретно твърдение за конкретно нарушение. Имаме твърденията на един уважаван от мен агроном, който е взел за свое хоби словесни и реални димки и кьорфишеци, но никакво твърдение за конкретно нарушение.
Имаме и три вестника, които дори не крият своята обвързаност с някои тайни служби, които пропагандират тази теза.
Какво имаме от другата страна на везната? Имаме Търновската Конституция, имаме Резолюция 1096 на ПАСЕ, имаме предложение на главния прокурор Иван Татарчев, имаме становище на Народното събрание, патриарха на реституцията господин Лучников, имаме становище на министър-председателя Иван Костов, становище на министъра на финансите Муравей Радев, имаме решение на Конституционния съд, което е задължително съгласно чл. 14 от Закона за Конституционния съд, имаме решение на поземлената комисия от 2000 г., имаме заповед на софийския кмет от март 2001 г., имаме най-накрая и становище на министър Асен Гагаузов от 2006 г.
Забележете, всички тези официални документи, издадени от официални държавни органи – за разлика от предишните локуми и дъвки. Всички тези документи са издадени не по време на управлението на НДСВ. Това е факт, който трябва много да ви говори.
Най-накрая, имаме и три броя решения на административните съдилища, които напълно опровергават тезите на тези, които са противници на каквато и да е реституция. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Има ли реплики към народния представител Спасов? Няма.
Заповядайте, имате думата за реплика.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Госпожо председател! Уважаеми колега Спасов, вероятно липсата на време Ви попречи да се спрете по-подробно на въпроса, който е засегнат още в чл. 35 от Търновската Конституция – за Цивилната листа, “обдържането” на царя и връзката с Интендантството като лично, частно представителство. Бихте ли допълнил?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика има ли на господин Спасов?
Втора реплика – госпожа Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Спасов! Мисля, че по този въпрос аз съм изпадала в реплики с Вас. Тъй като не сте запомнил или не искате, може би проявявате лош вкус към правната наука и политиката, да Ви припомня, че всички преписки по административен път се изпращат на компетентните органи. В този смисъл – в този период администрацията на Министерския съвет си е свършила работата, като е изпратила преписката за становище на съответния министър съгласно Закона за държавната собственост.
Така че искам да обявя в тази зала, че това, което казахте Вие, е нагла лъжа. Това не е откриване на процедура. Тъй като в мен са всички разпореждания по този въпрос, искам да Ви кажа, че администрацията на Министерския съвет по този повод е констатирала даже, че имотите не са актувани като публична държавна собственост, въпреки че отговарят на изискванията на чл. 2, ал. 2 от Закона за държавната собственост и е изпълнила една административна процедура.
Длъжна бях да направя това уточнение поради неразбирането, което проявявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Трета реплика на господин Спасов – господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Спасов! След като, както Вие казахте, всичко е абсолютно "леге артис" аз мисля, че не е лошо да предложите и да решите, че комисията не е открила никакво нарушение и абсолютно правомерно са върнати имотите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика имате думата, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Ще започна подред с господин Китов.
Господин Китов, аз Ви помолих, ако сте видели някакво нарушение на който и да е закон, нормативен акт, да го упоменете. Вие също не го направихте. За съжаление, това не беше направено и по време на действието на комисията, не бяха изказани и конкретни тези кои са аджиба тези имоти в момента. Но това е съвсем друга тема. Това е тема на вещното право и ние нямаме задача да водим курс по вещно право.
Аз искам първо да изразя своето уважение към госпожа Масева като юрист и като администратор. Разбира се, влизам и във Вашето сегашно положение, когато трябва да защитите себе си в тази ситуация, но нека да Ви припомня последното изречение от писмо № 06-22-14 от 16 януари 2000 г.: "След надлежното актуване заедно с нужната документация следва да бъде изпратена на министъра на благоустройството за произнасяне, съгласно чл. 78, ал. 2 от Закона за държавната собственост".
Именно чл. 78 от Закона за държавната собственост казва, че когато се констатира, че основанието за актуване като държавно е отпаднало, се деактува от областния управител, респективно министъра и се предава на правоимащите. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата!
МИНЧО СПАСОВ: Аз няма да Ви обяснявам това, защото Вие сте един добър юрист и администратор.
Господин Великов, по въпроса за Интендантството и цивилната листа – нека да внесем пределна яснота. Там няма да изказвам свое мнение, ще Ви цитирам какво е казал проф. Владикин: "С установяването на една Цивилна листа като щатна заплата, специалният парламентарен контрол необходим по-рано, бе станал излишен. Царят ще назначи един администратор, който да води съдебните работи, срещу което да бъдат завеждани всички граждански искове за сметка на царя и срещу него, срещу когото да бъдат издавани съдебните решения. Изпълнителните листове получени от кредиторите на Цивилната листа ще се насочват срещу администратора и срещу собствените му имоти".
И накрая, понеже Българската конституционна монархия е била една от най-модерните, съгласно Търновската Конституция – това кафявото томче там, ще Ви цитирам и това, което е останало като традиция в европейската монархическа практика. Сега действащата Испанска Конституция в своя чл. 65 казва: "Кралят получава от държавния бюджет обща сума за издържане на семейството и двора и свободно се разпорежда с нея. Кралят назначава и освобождава свободно гражданските и военните служещи в своя двор". Благодаря. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Спасов.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат?
Господин Костов, заповядайте. Вашата парламентарна група разполага с 8 минути.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители!
Първо за поредната порция клевети и измислици, които се чуха тук, от тази трибуна. Никакви такива заседания не е имало, каквито си въобразяват изказалите се от НДСВ. Не е имало такова нещо, категорично! Това си Ваша фантазия, господин Кътев!
Що се отнася до това били ли са върнати или не, най-красноречив сте Вие. Чета, за да разберат всички какво сте направили, когато сте искали да върнете имотите. Пишете писмо на Симеон Сакскобургготски като премиер, в което му предлагате следните варианти. Вие му ги предлагате – Вие, който сега твърдите, че всичко е било уредено: в приложното поле на един закон да се допълни, че неговите разпоредби се прилагат и за имотите одържавени от еди-кога си, тоест, да се допише закон! Или чрез нов закон да се регламентира възстановяването на имотите, одържавени по закона и т.н. Вие го пишете! Спрете да лъжете по този долнопробен начин. Ето Ваша докладна. Вие сте се чудили как да угодите на Симеон Сакскобургготски. Той на тази докладна въобще не Ви е отвърнал. Тогава сте знаели, че трябва да има закон, който да Ви разреши да направите това нещо. (Реплики.)
Недейте да злоупотребявате и да говорите от чуждо име! Не говорете за неща, на които не сте били свидетел! Ставате много евтин като човек! Ставате смешен, заради това се държат към Вас по този начин.
Искам да се върна към защитата, ако изобщо това беше "защита", което беше направено от страна на Българската социалистическа партия.
Ясно е, че по времето на управлението на НДСВ и ДПС са раздържавени държавни имоти и са дадени на Симеон Сакскобургготски. Това е ясно. Това по безспорен начин е доказано и от комисията, която казва, че за аргумент е послужило решение на Конституционния съд.
Искам да кажа отново личното си мнение – много съм различен от това, което говори Пантев. Много съм различен във вижданията си от това, което чувам тук да говорят народни представители.
Ако трябва отново да напиша становище дали са злоупотребили комунистите, когато са национализирали тези имоти със Закона за обявяване на държавна собственост имотите на семействата, пак щях да напиша това становище, защото считам, че са действали по наистина недопустим начин. Неслучайно Конституционният съд отменя този закон, но не влиза в действие закон, който да дава основание да бъдат върнати имотите. Заради това раздържавяването е осъществено по волята на управляващите, без достатъчни основания и Вие го знаете това много добре.
Неслучайно пуснахте господина Пантев да се упражнява на тази тема. Той емоционално говореше така, че би трябвало НДСВ да са много недоволни и ДПС, а те го изпратиха с аплодисменти, което означава, че намери някакво тясно поле интелектуалецът, през което да преведе цялата Ви парламентарна група. Защото това, което е станало ясно е следното: от работата на комисията е установено, че наистина са раздържавени без да има законово основание. Вие това всички го знаете! Знаят го юристите в тази група и тези, които са честни го казаха отново от трибуната.
Щом няма законово основание защо да не се запише това в констатацията? Без законово основание са раздържавени имотите. Аз нямам нищо против. Искам пак да кажа личното си мнение и мнението си като политик: трябва да се възстановят незаконно отнети имоти от Симеон Сакскобургготски, които са принадлежали на неговото семейство, на баща му, на дядо му и т.н. Никой няма да протестира това нещо да се направи така, както са възстановени на всички български граждани, така да бъдат възстановени и на него.
Какво бърка, ще кажа, горкият проф. Пантев? Не знам дали е тук. Защото наистина го пуснахте в поле, в което не му е работа. Бърка, че става дума за имоти. Той, интелектуалецът страда, когато се говори за собственост, за имоти и прочие. Не, не става въпрос за имоти. Много добре го знаят тук и Татяна Дончева, и Янаки Стоилов, и всички останали. Става въпрос за незаконно връщане на имоти, за незаконно раздържавяване става въпрос, без закон!
Аз тук ще гласувам, когато се предложи този закон, когато ме убедят – ето тези, тези и тези имоти се възстановяват. Аз ще вдигна ръка. Мен не ме е изкушавала никога тази идеология: дайте от този, който има, да вземаме, обаче вие поставяте бившия премиер над закона. Това е дебата в Народното събрание: не може никой да бъде поставян над закона! Не може! И след като БСП го е разбрало това нещо, че е съвършено ясно, а не само БСП го разбра, разбраха го и всички журналисти, които наблюдаваха работата на комисията, че е трябвало да има закон. Какво си е позволявала там някаква си комисия – земеделска, и т.н. в някаква червена община, това си е нейна отговорност.
Трябва да има закон. Трябва да се уредят тези неща. Наистина това не може да бъде повече дъвка.
Но поставяйки това нещо като държавна практика в основата на вашето управление, за запазването на коалицията, вие правите най-голямата корупционна сделка – давате имоти, за да запазите властта. Това правите в момента. И не давате имоти! Вие сте по-умни отколкото НДСВ. Вие им давате едно листче.
Татяна Дончева казва „Ще видим как ще се развият нещата по-нататък. Това листче може да се окаже полица без покритие”. Така ли е, госпожо Дончева? Това казвате Вие, хитро усмихвайки се в момента. Тоест „Може би ще дадем имоти, но вие дайте власт сега”. Това им казвате и сте щастливи. Виждам усмихнатите ви лица. Благодаря. Това ми беше достатъчно, впрочем. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Костов.
Има ли реплики на господин Костов? Няма.
За изказване има думата Огнян Герджиков. Заповядайте.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Винаги съм изпитвал много сериозни смущения, когато българският парламент се нагърбва да решава юридически казуси. И все съм се питал – у нас не важеше ли разделението на властите? Работа ли му е на парламента да обсъжда кому принадлежи правото, кой го е нарушил? Не беше ли работа това на съдебната система? Но нашият парламент очевидно обича да се упражнява в правораздаване, защото неведнъж се е напъвал да се произнася по юридически спорове. Това обаче дава възможност на любители в правната материя с удивителен плам да пледират по въпроси, които очевидно няма откъде да познават достатъчно. Така или иначе нашият парламент конституира поредната временна комисия, за да се произнесе по въпроса за така наречените царски имоти.
В резултат на огромните напъни в течение на много месеци комисията констатира... Какво? Първо, че възстановяването на имотите, отнети със Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе, е станало на основание на решение на Конституционния съд от 1998 г. и че действията по деактуването на тези имоти са извършени на основание на същото решение на Конституционния съд и не са били атакувани като незаконосъобразни.
Като че ли всичко това не беше ясно още от първия ден?! Но трябваше многомесечна работа на петнадесетина народни представители плюс експерти, за да го установят. Някои по-запознати с материята – такива все пак, разбира се, има – задават въпроса: „Добре, с отмяната на противоконституционния конфискационен закон не се ли създава правен вакуум, понеже конституционното решение няма правовъзстановяващ ефект?” Този въпрос е бил дискусионен и в практиката, и в доктрината, което е наложило Конституционният съд да се произнесе с решение през 1995 г., за което говори господин Ралчев, което се спомена и от други оратори.
В доклада на комисията се съдържа според мен едно много коректно и обосновано становище, което аз подкрепям. То се опира именно на посочените две конституционни решения от 1995 и 1998 г. Обявеният за противоконституционен Закон за обявяване държавна собственост имотите на бившите царе има отменително действие. Това трябва да е безспорно. Щом е така, не се изисква Народното събрание като орган, постановил законодателния акт, да отменя конфискационния закон и да урежда отношенията с нов закон. Този извод следва непосредствено от посочените две решения на Конституционния съд, а не е разбиране на Герджиков, Ралчев, Мая Манолова или който и да било.
По необходимост решението на Конституционния съд има не само отменително, но и правно възстановително действие, защото възстановява предишно правно състояние, тоест възстановява неправомерно отнетата собственост на тези имоти. Това е резултат от отмяната на конфискационния закон, с което имотите престават да бъдат държавна собственост, но очевидно е, че не могат да останат ничии. Те просто трябва да останат там, където са били преди този противоконституционен закон. Затова накърненото право на собственост на отчуждените собственици се възстановява във вида към момента на отнемането им.
Твърди се, че за голяма част от тези имоти нямало нотариални актове или други предвидени от закона титули за възстановяване на собствеността. На първо поглед това звучи авторитетно, но забележете, в реституционния закон има облекчен ред за доказване. В чл. 3, ал. 1 в редакцията от 1997 г. се казва, цитирам: „Правото на лицата да получат възстановяване на собствеността се установява с факта, че тя е била отнета от тях или от техните праводатели”. Иначе казано, от когото е отнето, на него се възстановява. И това е общ принцип, който е в сила за всички граждани на Република България, стига да се докаже фактът на отнемането.
По-нататък, в същия чл. 3, ал. 1 се казва: „Претенциите на трети лица за права върху същите имоти не са пречка за възстановяване собствеността на лицата, на които имотите са отнети”. Накрая текстът завършва: „Споровете между претендентите се решават между тях по исков ред”, сиреч от съда.
Така че, уважаеми дами и господа, ако някой от вас смята, че има неправомерно възстановени имоти, нека бъде така добър да се обърне към съда, стига да докаже, че има правен интерес да го направи. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики към това изказване?
Заповядайте за реплика, господин Дилов. Вашата парламентарна група има само 2 минути.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Герджиков, репликата ми е много проста. Актът на конфискация е извършен след референдума. Нали така? Нали след референдума? На кого тогава се връщат имотите? Вие казвате „Върховният съд отменя акта на конфискация, тоест имотите остават там, където са били”. Но у кого са били? Вече няма монархически институт. Може би Конституционният съд трябва да отмени и референдума?!
Не съм юрист. Питам. Казусът беше правен. Отнема се правото на народното представителство да се изказва по правни въпроси и аз питам като лаик.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Това е съвсем ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли друга реплика? Няма.
Господин Герджиков, заповядайте да отговорите на господин Дилов.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин Дилов, благодаря Ви за хубавия въпрос. Наистина бихме могли да си говорим по него извън пленарната зала. Аз ще си позволя да се позова на последното изречение (което има отношение) на становището на Правната комисия под председателството на Светослав Лучников, който беше наречен патриарх на нашата реституция, където се казва: „Законът, обявявайки за държавна собственост (става дума за конфискационния закон) тези имоти, с това признава, че те са били собственост на царете”. Това е написано на 16 април 1998 г. и е гласувано с 8 гласа „за” и само 1 „против”. Такова е било разбирането през 1998 г. и аз го споделям напълно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Дончева. Имате думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Много резонен е въпросът защо трябваше да има такава комисия и защо трябваше тя да работи пет месеца. Някои биха казали: „За да каже нещо, което е известно, поне от вестниците – че бившият български цар си е възстановил имотите въз основа на решение на Конституционния съд и че никой не е оспорвал административните актове, които са издадени”.
Има значение България да реши цивилизовано, почтено и законосъобразно въпроса с имотите на бившите си монарси. Ако в българската история са ставали достатъчно много незаконни неща от Освобождението до наши дни, все някога трябва да започнем това да го изправяме. Може би някой ще каже: „Едно незаконно действие не може да се поправя с друго”. Аз съм съгласна с това.
Въпросът е как в тази бъркотия, в която има не само правни, не само юридически, но и морално, обществено и политически крайно неиздържани поредица действия, как решаваме този въпрос в 2006 г., на прага на Европейския съюз?!
Аз смятам, че нашата способност да решим този въпрос по европейски от страна на всички политически сили e един много важен тест на прага на Европейския съюз.
Вярно е, че десницата положи неимоверни усилия и има сериозен принос в беззаконното връщане на царските имоти – говоря за времето преди 2001 г. - със създаването на статута, с онова заиграване с монарха даже преди той да дойде в България, с идеята, че по този начин трябва да бъде привлечен за каузата. До оная паметна дата 6 април 2001 г., когато се наредихте в “Хилтън” заедно с лидерите на Европейската народна партия. Един ден след това той произнася паметната си реч и оттогава стана ясно, че всичките ви усилия, включително в оспорването и от страна на бившия главен прокурор Иван Татарчев, който вие сложихте там, един отявлен монархически апологет, и от страна на Конституционния съд, който вие доста дълго време ръководихте… Между другото казвам, че не е екзотика присъствието на пет души от инициативния комитет на Неделчо Беронов в състава на Конституционния съд, постановил решенията, на които сега се позовава НДСВ.
Да, аз като юрист твърдя, че те не им създават материалното основание да върнат имотите. Те признават правото на бившите монарси на собственост – нещо, което мисля, че никой в тази зала няма да отрече, защото това е част от европейския подход в разбирането ни за пазарна икономика, след като сме възприели принципа на реституцията да върнем на който каквото. Но аз смятам, че не е възможно никой да се позовава, без да бъде собственик. И не може да се позовава бившият министър-председател, без да е собственик. И това също е важен морален и политически въпрос.
Бившият министър-председател не може да получи имоти през задната врата с проста адвокатска еквилибристика. Това е недостойно. Не е въпросът дали политическата конюнктура може да му създаде среда. Това не е достойно и не е достойно политическата му сила да превръща европейската интеграция на България в заложник от този въпрос. Както не е достойно за никоя политическа сила да изнудва с този въпрос и да каже, че то ще бъде оръжие сега, когато сме на прага на Европейския съюз, два-три месеца преди това, пък и след това. Но въпросът трябва да бъде решен по закон и с актове за собственост. Само това доказва на българските граждани, че тук не става дума за шмекерии. Иначе ние приравняваме този човек със всеки, който на полузаконно основание нещо се мъчи. И става дума за имоти, които са владени от държавата 40-50 години, не за нашите имоти. Ако става дума за нашите имоти, в името на мира и съгласието и европейското бъдеще се поиска от народните представители, даже от БСП да дадат нещо от своите имоти, аз бих приела позицията. Но тези имоти, извинете, не са наши и няма нужда по отношение на тях да правим адвокатска гимнастика. Това не може да стане така.
Обструкции от колеги от СДС, които са инспирирали решение на Конституционния съд, които имат пряко участие във връщането на имотите, които даже като софийски съветници не са питали кмета Софиянски защо връща резиденция “Врана”! Да не би случайно господин Сотиров да е поставил въпроса в Столичния съвет как и защо?
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Аз не съм бил съветник.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: А, добре, кмет на община “Лозенец”.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): И на “Лозенец” не съм бил кмет тогава.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Какво е това? Ами защо някой не пита защо сегашният кмет не поиска да се установи ситуацията с резиденция “Врана”? Защото не може само един човек да пита кой ще му поеме боклука. Някой трябва да го пита кой от Столична община ще отговаря за резиденция “Врана”, ако твърдите, че не е законно. (Шум и реплики в ОДС.)
Въпросът с тези имоти трябва да се реши по европейски. Без титули за собственост е изключително неприятно някой да получава нещо.
Второ, БСП не дава имоти. Половината от имотите са дадени до 2001 г., половината от 2001 до 2005 г. БСП в даването на имоти принос няма.
В сегашния доклад това, което е направено, е да е ясно състоянието на всеки един от имотите, имот по имот – актовете за собственост, актовете, които са издавани за нейното възстановяване и правните режими във времето.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Има ги.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това е дадено в сегашния доклад, който е създаден въз основа на получения мандат. Онова, което десницата е искала да има за мандат Комисията за царските имоти, е неин проблем. Парламентът такъв мандат на комисията не е давал. Ако вие имате очаквания, които нямат връзка с мандата, който парламентът е дал, това е ваш проблем. Ако вие имате законодателни идеи, моля ви, докладът напълно ви отваря възможността да правите каквито искате предложения за решаване на въпроса. Това при всички случаи обаче не може да бъде само едно по-длъжко и напудрено решение, мораториуми и други неща. Има си ред на отмяна на актове. В това отношение докладът е коректен.
Който твърди, че актовете са незаконни, трябва надлежният орган да ги отмени по съответния ред. Между другото, мисля, че е ясно за всички, че даже да приемем днес решението, което предлага Яни Янев от ОДС, нищо от това няма да произведе като ефект отмяна на издавани актове. Нищо от това няма да вземе владението на имотите. В това освен политическо значение друго няма.
Ако сте такива големи привърженици на това работата да се доведе докрай и цивилизовано, никой не поставя бариери да предлагате варианти за решение, но тези варианти не могат да се изразяват в лист хартия. БСП има желание да запази политическа стабилност до 31 декември, което е задължително.
Аз не смятам, че изнудването по този въпрос е перспективна позиция и не смятам, че някой ще спечели от него - нито от опозицията, нито от управляващата коалиция. Но при създадената ситуация, ако никой тук няма задръжки, БСП би трябвало да ги прояви.
Това, което е докладът, е доклад в рамките на предмета. Абсолютно описва всички имоти и позволява на всеки да си направи сметка какво следва да бъде направено имот по имот. Имате ли варианти за решаване, всеки депутат на базата на своята законодателна инициатива е свободен да предлага. От този доклад БСП и парламентът не дават нищо и нищо не вземат. Само установяват какво е фактическото положение - не вестникарски, не ан блок, че всичко е от Конституционния съд, а имот, с титулите, с актовете, с лицата, които са ги издали, с времето, когато това е ставало, с правния режим, който е действал. Оттам нататък и БСП е привърженик на тезата, че частната собственост е свещена и неприкосновена. Това, за което имате титули, получавате. Това, за което нямате, може би не трябва. Но това, което се полага, трябва да бъде получено. Аз мисля, че в това отношение е много важно да се покаже цивилизованост, различна от последните сто и повече години. Ако може въпросът да се направи и юридически чисто, което ми се струва много примамливо, защото въпросът с юридическия вакуум не е създаван само в 1947 г., той е създаван преди 1947 г. по начина на придобиване, след 1947 г., след 1989 г. и може би има всякакви основания да се помисли как това нещо да бъде направено така, че ако след петдесет, сто, двеста години някой реши да търси нещо по този въпрос, да се натъкне на едни свои предшественици, които са работили коректно, точно, уважавайки принципите, уважавайки правото и, разбира се, съобразявайки се с реалностите на времето. Въпросът е открит, как ще продължи - е наша работа. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Има ли желаещи за реплики към госпожа Дончева?
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми дами и господа! НДСВ чу, че мандалото ще хлопне на 31 декември. Оттук насетне вие си правете изводите! Но все пак аз искам да напомня на госпожа Дончева, че тя каза, че министрите на БСП ще предприемат мерки за деактуване на тази собственост. Действайте, госпожо Дончева, всичко е в ръцете на БСП този път!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика на госпожа Дончева има ли? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Аз говоря за длъжностните лица въобще, господин Янев. Но не мога да разбера Вашия плам, при положение, че лидерът на вашата партия господин Георги Марков е един от участниците в състава на Конституционния съд, създал конституционните решения, на които сега НДСВ се позовава. Извинявайте, ако можете някак да се отграничите от него и да обясните вашата партия по този въпрос е ли в състояние да произведе последователно, защитимо, обосновано и доведено докрай решение, аз ще Ви поздравя. Иначе излиза, че всичко е пропаганда, театър и димки. Само че ние не сме Пловдивския културен дом.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване в рамките на оставащото време?
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, колеги! Истината е, че днес ще вземем едно решение, което няма да удовлетвори никого. То няма да удовлетвори нито яростните противници на царската реституция, които очакват тук решение с осъдителен характер; няма да удовлетвори и яростните защитници на царската реституция, които се борят - защото това е истината – за решение, с което да се признае, че тази реституция е законна; няма да удовлетвори и българската общественост, която беше настроена, включително и от нас самите, че парламентът е в състояние да даде отговор на тези въпроси. Да не говорим за медиите, да не говорим за политиците, да не говорим за политиканстващите.
Истината е, че парламентът може да направи само едно – да остане в рамките на Конституцията и в рамките на закона и да не присъжда нито в общ план, нито в никой конкретен елемент кое е законно и кое не е. Всеки опит на парламента да каже, че решението на Конституционния съд от 1998 г. дава основание за реституция ще бъде порочно решение на парламента, защото той ще се произнесе по същество по един правен казус. Така е и обратното – всеки опит на парламента да каже, че в тази реституция има закононарушения, е произнасяне по правни спорове, изземване на функции на органи на съдебната власт, на съда.
Така че, колеги, парламентът не може да надскочи себе си. И точно затова това решение се явява единствено възможно и няма никакво значение какво е правила комисията, колко пари е изхарчила. В края на краищата ние няма да приемаме решение само, за да оправдаем работата на комисията, ще приемем това решение, което можем.
И точно затова това решение трябва да бъде подкрепено. Това обаче не означава, че въпросът се затваря.
Аз искам да упрекна представителите на опозицията, които обвиняват поддръжниците на това решение, че се затваря въпросът. Напротив, истината е, че въпросът се отваря. Истината е, че всички органи на държавната власт във всички сфери сега на базата на това решение могат да предприемат конкретни действия. Защото има наистина много факти и обстоятелства, които дават основание и право на правозащитни, правоприлагащи органи, органи на изпълнителната власт да предприемат конкретни действия за защита на държавния интерес.
Аз не искам да навлизам в тежката проблематика на това дали решението на Конституционния съд има възстановително действие, дали това е реституция по същество, дали Интенданството е частна или държавна институция, но все пак не мога да подмина тези три базисни въпроса, по които се направиха непочтени изказвания. Или нека да ги нарека неправилни изказвания.
Постоянното позоваване на едно решение на Конституционния съд от 1995 г., тоест три години преди отмяната на закона, че решенията на Конституционния съд имали възстановително действие, е некоректно. Решението от 1995 г. е решение, което се произнася по конкретно зададен въпрос и зададеният въпрос е следният: когато Конституционният съд отмени един закон, който е изменителен или отменителен, какво става? Старият закон продължава ли да се прилага? И Конституционният съд казва: след като бъде отменен, очевидно е, че се прилага старият закон. Така че хипотезата, която разглеждаме в решението от 1995 г., няма нищо общо с нашия казус. С нашия казус общо имат две неща – текстът от Конституцията, който казва, че отмененият закон не се прилага само за в бъдеще, и текстът от Закона за Конституционния съд, който казва, че когато има празнота в резултат на такава отмяна, тя се запълва от органа, който има право на законодателство. Тоест, ако има празнота, я запълва Народното събрание. И всякакви други еквилибристики са некоректни.
Не може, пак повтарям, решение, което няма отношение към този казус, да бъде прикачено.
Другото внушение, което се прави, е, че има реституция. Колеги, няма реституция. Реституцията е нещо, което го има само когато е написано в закон. В този закон записваме, че реституираме имотите, отнети с еди-кой си закон. И тогава има реституция. Защо изобщо има реституционни закони, можете ли да ми кажете? Ами Конституционният съд отмени сумати закони. Защо след това ние ги включихме в пакета от закони, по които извършваме реституция?
И другите непочтени коментари са тези във връзка с Интендантството, включително и странното позоваване на проф. Владикин – корифеят в българското право. Едно към едно Китов го цитира по учебника от 1941 г. Аз намерих учебника на баща ми от 1937 г. и там Владикин казва следното: „Интендантството на Цивилната листа е публичнодържавен институт”.
Сега, аз на Владикин ли да вярвам или на Борислав Ралчев? Извинявайте, но Владикин е корифеят в тази наука!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): На Конституционния съд ще вярваш.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Колеги, аз искам да маркирам едно закононарушение, на което обърнах внимание в комисията по царските имоти. Става въпрос за онзи нотариален акт, който е използван за извършването на реституцията или по-точно е използван в процесите около реституцията във „Врана”. Припомням ви, че в тази преписка е представен нотариален акт от 1928 г., който е заверен от секретар с „Вярно с оригинала!”, който нотариален акт обаче няма подпис на нотариус!?
В хода на работата на комисията възникнаха тези въпроси. Всъщност този нотариален акт ползван ли е за възстановяване на собствеността или не е ползван и къде всъщност е използван той?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Има ли 500 акта?
ХРИСТО БИСЕРОВ: Това, което ние установихме, е, че преди този нотариален акт има над 100, около 160 нотариални документи, на името на цар Фердинанд - княз и след това цар Фердинанд, които безспорно са основание за претенция за собственост.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Петстотин и тринадесет.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Това, което обаче е интересното, въпреки че този нотариален акт по обстоятелствена проверка, е издаден на името на Интендантството на Борис Трети, кметът Софиянски, забележете, със своята заповед въвежда във владение наследниците на двамата царе, което означава, че той всъщност не взима под внимание правото на собственост, декларирано в този нотариален акт по обстоятелствена проверка. Неговата заповед от м. януари 2001 г. е тази, че въвежда във владение наследниците на двамата царе!
С това обаче историята с този нотариален акт не приключва. Този нотариален акт – неподписан и странно заверен от неизвестен секретар в днешно време – през 1999 г., е представен пред един нотариус, след което с него са извършени две нотариални действия – едно дарение и един констативен нотариален акт.
Естествено възниква въпросът: как е възможно да се извършват нотариални действия с неподписан нотариален акт? В края на краищата, първото нещо, което всеки нотариус проверява, е дали нотариалният акт, който му се представя, отговаря на изискванията за форма.
Всъщност, след като направихме малко по-детайлна проверка, се установи, колеги, че този нотариален акт, който не е подписан, е едно фотокопие, при което не е снимана горната част на нотариален акт, където пише, че това не е нотариален акт, а където пише, че това е проект! Чрез фотокопирането на страницата на нотариалния акт, която е по-голяма от страница, размер А-4, този текст е останал извън фотоснимката.
Тогава въпросът е: кой го е заверил? Кой го е снимал? Кой го е поднесъл на служител на съда да го завери? После, кой го е представил на кмета? Кой го е представил два пъти на нотариуса и защо го е направил?
Отговорът може би е в това, че когато се наследява на основа на нотариалните актове на Фердинанд, наследяват осем души, а когато се наследява върху нотариален акт, по който е визиран само Борис Трети, наследяват двама души. Така че освен, че има общи правни проблеми, които касаят цялостната реституция и които ние тук няма да можем да решим, има и доста конкретни неща, които изискват проверка, включително и от прокуратурата!
Точно затова аз казах, че този доклад не затваря темата. Този доклад отваря темата. Той отваря темата за прокуратурата. Той отваря темата за пред съда. Защото той може да бъде сезиран с редица казуси. Той отваря темата пред Конституционния съд, защото е възможно Конституционният съд да бъде запитан и той да направи онова сложно тълкувание за своето решение - има ли то реституционно действие или няма – това, което ние не можем да направим. Той отваря работа на изпълнителната власт да прецени има ли случаи, в които трябва да защити държавния интерес? Това решение отваря работа на органи на местната власт, които да преценят в техните общини има ли общински интереси, които трябва да защитят по съдебен ред? Той отваря работа евентуално и на парламента, на отделни народни представители и на групи народни представители, които могат да инициират законодателство по тази тема.
Затова, колеги, всички обвинения, че някой давал на царя имотите са неверни; че са направени сговорки на тъмно са неверни!
Всъщност, колеги, договорката на тъмно беше направена преди много години, когато Иван Костов предложи на царя да му даде имотите, а той да си седи в Мадрид! Само че всеки майстор си намира майстора! Това е истината. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Тъй като остава съвсем малко време за изказвания – почти цялото време е изчерпано от парламентарните групи, за да можем да приключим с гласуването и да дадем възможност на отрицателни вотове, обявявам спиране на часовника до окончателно приключване на тази точка от дневния ред.
Има ли реплики на господин Бисеров? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
В края на днешния дебат, слушайки много внимателно изказванията на всички народни представители, аз искам да направя още едно предложение. Ясно е мнозинството какво ще гласува, макар че решението, което съм внесла аз заедно със своите колеги, даваше наистина решение, а не нещо, което не предлага никакво действие – това, което вие ще гласувате.
Решението, което предлагахме, беше да се задължат съответните органи да предприемат действия там, където има незаконно възстановяване на собственост, да се предприемат действията от страна на държавната и общинската власт. Явно това решение вие ще отхвърлите.
Но аз искам да заявя, че нашата Парламентарна група на Демократи за силна България ще изпрати доклада, както и стенограмата от днешното заседание, на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на земеделието и горите и ще очакваме и настояваме от тях да издадат актове за държавна собственост за имотите, където трябва да бъде защитена държавната собственост, където има незаконно придобиване и връщане на собственост. Тогава заинтересованото лице Симеон Сакскобургготски може да отправи жалба в съда и съдът да реши въпроса, ако има спор.
Досега жалба не можеше да се отправи при деактуването на държавни и общински органи от държавна и общинска собственост, защото нямаше трето заинтересовано лице. Искам да го кажа днес тук много ясно. Всички призиви от страна на НДСВ защо някой не атакува тези актове, са безпочвени, защото това са вътрешноведомствени актове и юристите го знаят много добре. Има трайна практика на Върховния съд, че не може да се обжалва при липса на правен интерес. Но ако министрите на БСП и ДПС, конкретно те са отговорни, актуват и защитят интересите на държавата, тогава въпросът може да отиде в съда. Това ще предприемем на финала, слушайки днешният дебат, в следващите дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплика на госпожа Михайлова? Няма.
Има ли други желаещи за изказване? Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Аз се колебаех дали трябва да се изкажа, защото представата ми за това заседание беше по-различна. Не на шега очаквах то да бъде изнесено пленарно заседание в някоя от най-отдалечените реституирани гори, което щеше да бъде естественият декор за част от жестовете, риториката и обвиненията, които бяха разменени днес тук.
Преди доста години тогавашната българска политическа класа е отляла фундамента на нещо, което е трудно да се окачестви, на нещо, което ражда днешните катастрофални сблъсъци, днешното усещане за инцидент в най-новата българска история. А нещата са безкрайно банални, доста прости и ако човек има благородно усилие да ги разбере, няма да отнеме чак толкова много време, колкото на членовете на уважаемата комисия. Ето, господин Герджиков единствен, и за съжаление бегло, засегна въпрос, който според мен и от гледна точка на най-заклетите юристи, би трябвало да е фундаментален – възможно ли е едно имущество, едни имоти да се квалифицират приоритетно като царски или нецарски, след като по-важното е дали те са нечии или ничии, докато правниците извършват хаотични, флуктуиращи дейности около тях. Точно това е станало в периода 1935-1998 г. и затова днес с трепета на самопризнанието господин Беронов – този господин Беронов, а не някой друг – казва: ама ние направихме нещо, което има декларативна стойност, а не може да се съпостави с акт, който поражда правни последствия, за това трябваше да се сетят другите институции, но не беше наша работа да им напомня.
Затова прокурорът Татарчев казва: описите, които иначе са прецизни, точни, иначе как би се материализирал Наказателния закон от 1947 г. също не пораждат никакви правни последствия.
Още по-любопитно е, че при един закон от 1947 г. ексклузивен, репресивен, болшевишки закон, лустрационен, казано на съвременен жаргон и отсъстващият нов, за който се апелира, предпочитанията, дори и на десницата, като че ли по някакъв необясним начин са на страната на закона. Нищо, че той е закон от 1947 г. Нищо, че той трябва да замени онова, което в Съветска Русия направиха еднозначно и кратко – там просто разстреляха царското семейство в Екатерининбург и затова нямаха проблем при смяна на системата с наследствени въпроси. Някой ми каза: а, и там има наследници. Те ще минат вероятно, чисто по руски, по още по-горчив път. Но и българският път не е по-малко горчив.
Днес някои от умерените, от спокойните оратори ни припомниха за еволюцията на монархизма – проф. Станилов, и аз му благодаря. Да, в спокойната и сита Западна Европа конусът на монархизма е бил обърнат бавно и безконфликтно. У нас това се прави с ритник през 1947 г. И някои се наслаждават на сложността, която оня революционен акт е предизвикал. И аз, като проф. Пантев, нямам, не съм имал и мисля, че до края на живота си няма да имам особено емоционално влечение към големи имоти.
Освен това искам да ви запитам кой от вас е толкова сигурен, че така наречените царски имоти са ядро на представите на Симеон за следващите години и за периода до края на живота му? Кой от вас е сигурен, че той е развил толкова силна връзка на привързаност към тях, както някои допускат? От въпросната “Врана”, не “Враня”, госпожо Дончева, която е най-сигурно легитимираният обект, и която представлява над 2000 дка, той разполага с 21 дка. Някой обаче много романтично си представя нещата как съкрушен от нашия и обществения критицизъм царят застава на паветата, скъсва си ризата и кани целия народ да нахлуе във владенията му и те да станат всенародни. (Оживление.) Това е много интересно видение, особено в политическото въображение на хора, които се родеят по някакъв начин, или така са решили, с великите земеделчески идеи. Тогава, например, Стамболийски смятал, това са документални спомени на негов съратник Антон Пруткин, известен анархист, македонстващ и руски шпионин между другото, лежал заедно с него във Видинския затвор, който казва: “Стамболийски вярваше, че ако изядеш цялата тенджера с манджа, това се превръща автоматично в политическа енергия”. (Оживление и ръкопляскания от НДСВ.)
Сега колегата Янев гледа на имотите по същия начин – ако ние вземем от това, което друг е взел, това се превръща в наша собствена политическа енергия, демек самоличност, тоест, отъркваме се о народа, който така сме превъзбудили с нашите приказки, че той няма как да не ни последва на едни редовни или предсрочни избори. Евала на такова мислене, както се казва.
Исках впрочем да споделя с вас онази малка част от нагласите в нашата парламентарна група, която можехме и да си спестим. За нас е ясно, че това бяха поредните акорди на една мащабна политическа и психологическа война, която се води още през 2001 г. Но, колеги, особено вие от десницата, излезте на пряк политически дуел. Недейте да си служите със саботажи, с поставяне на мини, с удари в гърба и с диверсионни действия. Те дори вече и в Близкия Изток не носят конкретен резултат на бойното поле. Благодаря ви. (Оживление и ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Илчев! Това, което Стамболийски свърши за 3-4 години, и 20 години царят ви да беше стоял на власт, нямаше да може да го свърши. Не говоря за кражбите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика – господин Янев. (Възгласи: “Е-е-е!”, оживление.)
Моля ви за тишина в залата.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Няма по-всеядно политическо животно от НДСВ, господин Илчев! Няма друго такова аналогично политическо явление в европейския политически живот. И жалко, че човек като Вас днес говори по този начин. Запомнете, пак тук, на тази трибуна хора като Вас ще се срамуват, че са говорили така. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трета реплика има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Аз не исках да засегна паметта на големия водач на едно уникално в света аграрно-юнионистко движение. И между другото съм полагал допълнителни усилия да се запозная със сложния баланс между онова, което Вие нарекохте принос и това, че е изградил за малко години онова, което ние сме разсипали за повечко и така нататък. Обаче историята трябва да се чете буквално като учебник по аритметика.
Грохотът на тоягите на оранжевата гвардия още отеква на “Орлов мост”. Скриптенето на ножиците, с които са стригани брадите на депутатите на Горна Оряховица е факт.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): По-добре брадите, отколкото главите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Китов, моля Ви!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: И не монархията свали Стамболийски, осъдиха го на смърт революционерите от ВМРО, защото той изпрати Тодор Паница да преговаря със сърбите в Белград. И дни след това обяви организацията, с която сте в съюз, извън закона. И тогава великият войвода Иван Михайлов избяга през Цариград, но издаде смъртната присъда на Стамболийски. И му помогнаха сговористите, защото всеки пети офицер и юнкер тогава беше от изгорелия Кукуш, от Битоля и от Вардарската част на поробена България. Това изяде главата на Стамболийски.
Ако това не беше станало – и по-добре да не беше ставало – човекът щеше да има проблеми с част от утопиите си, които съвпадаха с тесняшките утопии тогава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
В краткото време, което остана на някои от парламентарните групи, има ли желание да бъде използвано? Няма повече желаещи за изказвания. Прекратяваме дискусията.
Преминаваме към гласуване на проектите за решения по реда на постъпване.
Първи по дата е проектът за решение с вносители госпожа Екатерина Михайлова, госпожа Елиана Масева и господин Васил Паница.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 203 народни представители: за 50, против 148, въздържали се 5.
Проектът за решение не се приема.
Подлагам на гласуване проекта за решение с вносител Яне Янев.
Гласували 207 народни представители: за 51, против 155, въздържал се 1.
Проектът за решение не се приема.
Подлагам на гласуване третия проект за решение с вносители Пламен Ранчев, Мая Манолова, Борислав Ралчев и Четин Казак.
Гласували 207 народни представители: за 151, против 56, въздържали се няма.
Проектът за решение е приет.
Има ли обяснения на отрицателен вот? Някой, който не е взел участие в дискусията? Не виждам.
С това тази точка от дневния ред е изчерпана.
Съобщения за утрешния парламентарен контрол: ще отговаря заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин, след него министъра на финансите Пламен Орешарски, след него заместник министър-председателят Даниел Вълчев, след него министър Близнаков, след него министърът на държавната администрация Николай Василев, след него министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров, след него министърът на регионалното развитие Асен Гагаузов. Само седем министри ще вземат участие.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 18,05. ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Нина Чилова
Мирослав Мурджов