Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Юнал Лютфи и Екатерина Михайлова
Секретари: Метин Сюлейманов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Очаквам всеки момент да ви раздадат проекта за програма, уважаеми народни представители. Тя беше доуточнена на заседанието на Председателския съвет, така че всеки момент вярвам, че ще бъде пред вас. Докато я получите, да ви дам две пояснения във връзка с работата ни през тази и следващата седмица.
Както всички разбираме, преди всичко следва да приемем законодателните актове, свързани с евроинтеграционния процес, с ангажиментите за хармонизация на законодателството. В тази връзка две уточнения, свързани с нашата работа:
Беше съгласувано в петък парламентарният контрол да бъде в рамките на два часа. Пленарното заседание да бъде от 9,00 до 11,30 ч. и след почивката от 30 минути от 12,00 до 14,00 ч. да бъде парламентарният контрол. Първоначално имаше предложение тази седмица да няма парламентарен контрол, имаше обратни съображения от страна на представителите на опозиционните парламентарни групи. Съгласува се да има два часа контрол, но да има малко повече време за законодателна работа. Освен това се очертава необходимост другата седмица във вторник от 14,00 ч. да има извънредно заседание. Ще бъде направено предложение съгласно правилника за точния ден и час и за дневния ред, за да можем да разглеждаме и законопроекти, които са актуални, макар и да не са включени в Програмата по присъединяване към Европейския съюз. Предлага се – това също беше съгласувано с всички парламентарни групи – да има готовност за удължени пленарни заседания и за извънредни заседания през следващите седмици до първата десетдневка на м. септември, ако е необходимо, за да можем да успеем.
Остава открит въпросът, който не решихме, когато отменихме ваканцията. Той е в съзнанието на повечето от вас и предлагам да бъде консултиран между парламентарните групи във връзка с графика за първата десетдневка на самия септември. Сега вече разполагате с проекта за програма, позволете да ви я представя:
“Проект за Програма за работата на
Народното събрание за 23-25 август 2006 г.
1. Законопроект за ратифициране на Протокола за привилегии и имунитети на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН). Вносител – Министерският съвет.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности – приет на първо четене на 19 юли 2006 г.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения – приет на първо четене на 21 юни 2006 г.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн – приет на първо четене на 22 юни 2006 г.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол – приет на първо четене на 20 юли 2006 г.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката – продължение.
7. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители – Петър Мръцков, Трифон Митев и Димитър Гъндев – на 23 февруари 2006 г.; Филип Димитров – на 29 март 2006 г.; Борислав Китов – на 16 юни 2006 г. и Министерският съвет – на 19 юли 2006 г.
8. Първо четене на законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносител – Министерският съвет.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс – приети законопроекти на първо четене на 13 юли 2006 г.
10. Първо четене на проекта на Граждански процесуален кодекс. Вносител – Министерският съвет.
11. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител – Министерският съвет.
12. Второ четене на законопроекта за съсловната организация на магистър-фармацевтите – приет на първо четене на 9 ноември 2005 г.
13. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии – приет на първо четене на 16 август 2006 г.
14. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Вносители – Министерският съвет - на 19 юли 2006 г.; Борислав Владимиров – на 15 август 2006 г.
15. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в Програмата “Марко Поло”. Вносител – Министерският съвет.
16. Проект за Решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2005 г. Вносител – Министерският съвет.
17. Проект за Решение за изменение на Решението на Народното събрание за избиране на Централна избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България. Вносител – Мая Манолова, 22 август 2006 г.
18. Проект за решение за допълнение на Решението на Народното събрание за определяне възнагражденията на членовете на Централната избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България. Вносител – Мая Манолова, 22 август 2006 г.
19. Парламентарен контрол.”
Подлагам на гласуване този проект за седмична програма на Народното събрание.
Гласували 164 народни представители: за 155, против 4, въздържали се 5.
Седмичната програма е приета.
Предложенията за включване на точки в дневния ред по реда на ал. 3 на чл. 40:
Има предложение на народния представител Любен Корнезов за включване на Годишния доклад за младежта за 2005 г. Точката е включена в седмичната програма, която току-що гласувахме, така че няма нужда да бъде подлагано на гласуване това предложение.
Предложение на народния представител Георги Димитров за включване на точка – законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Дами и господа народни представители! Отново на вашето внимание представяме Законопроекта за радиото и телевизията. За БСП е нормално отново да не го подкрепи. Една партия, чийто основен принцип е интернационализмът, не може да подкрепи в никакъв случай нещо, което е националноотговорно. Все пак национализъм и интернационализъм са нещо като бяло и черно.
На всичко отгоре има още една по-основателна причина – това, че може леко да разочарова електората на ДПС, който при всички положения трябва да подкрепи техния кандидат за президент.
Какво обаче прави на фона на всичко това една дясноцентристка партия, както се самоохарактеризира НДСВ? Те мирнички – като войници, заедно гласуват с БСП. Толкова заедно, че направо да вземем да им извадим по един червен билет на всичките. Ако беше Ахмед Доган тук, щеше да каже: в това няма нищо лошо.
Към всички: който чувства в себе си, че е българин, че е останало в него нещо националноотговорно, че е останало такова достойнство, нека да подкрепи този закон.
Господин председател, правя предложение от името на “Атака” в дневния ред да бъда включена точката – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласуваме направеното предложение за нова точка в дневния ред.
Гласували 152 народни представители: за 39, против 58, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура за прегласуване, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Явно, че такива, които чувстват у себе си национално достойнство, са много малко в тази зала. Това гласуване тази вечер ще бъде показано и българският народ ще ви съди, а не аз.
Понеже циркът е пълен, нека да направим още един дубъл: господин председател, правя предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за прегласуване.
Господин Димитров, добре е все пак мотивировките за включване в дневния ред да обосновават и съдържанието на закона, а не да се излагат само някакви политически съображения. (Шум и реплики в залата.)
Ако се прилага по-стриктно правилникът, би трябвало да Ви се отнеме възможността за подобен род мотивировка, защото тя е свързана с политическия процес, а не със законодателния акт.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 45, против 69, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Борислав Ноев за включване на точка в дневния ред на Проекторешение за мораториум върху приватизацията и концесиите.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Господин председател, дами и господа, всички събития от последните дни по възможно най-убедителния начин показват изключително масовата обществена подкрепа на идеята за спиране на вулгарното разграбване на общонародната собственост, скрита под циничната форма на безпринципна псевдоприватизация.
Колкото до концесиите, “Атака” никога не е криела своето становище, че ги смята за елемент на политика от колониален тип, с която ние никога не сме били съгласни.
Предлагам да се гласува включването на двете точки в дневния ред – на Закона за спирането на сделките за приватизация и отдаване на концесии:първо – на всички висящи сделки, за които са стартирани процедури на основание и по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, независимо от етапа, на който се намират. За висящи да се смятат всички сделки, данните за които до деня на приемане на това решение за налагане на мораториум не са били обнародвани по реда на чл. 30 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Второ, на всички процедури за предоставяне на концесии, които не са завършени към деня на приемане на това решение за обявяване на мораториум. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте направеното предложение за проект за решение.
Гласували 140 народни представители: за 19, против 71, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура за прегласуване, господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Колеги, искам да ви напомня, че в много градове и села из цялата страна са започнали подписки за прекратяване на приватизационни сделки и прекратяване на отдаване на концесии на различни обекти. В някои населени места, които посещавам, под тях са се подписали около 30% от избирателите – за прекратяването на такива сделки.
Обръщам се към тези колеги, които обикалят районите си – вижте какво е положението. Моля ви да вземете едно реално становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за прегласуване.
Гласувайте!
Гласували 115 народни представители: за 20, против 51, въздържали се 44.
Предложението отново не се приема.
Има предложение на народния представител Димитър Стоянов за включване като точка в дневния ред на законопроект за национализацията.
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Напоследък излязоха нови данни от Агенцията за следприватизационен контрол. Те са много красноречиви за това колко е била права “Атака” преди пет месеца, даже почти шест месеца, когато внесе този законопроект. Оказа се, че за над 50 приватизационни сделки в Агенцията за приватизация няма нито един документ, дори няма нито една такава хартийка, която да казва какво представлява тази сделка. Но тя е извършена по някакъв магически, по някакъв незнаен начин.
За още 50 такива сделки има някакви документи, които са обаче толкова незаконосъобразни, че не може повече от това. Оказва се, че най-лесният път да бъдат премахнати всички тези неуредици, да бъдат върнати тези откраднати от българския народ предприятия, е те да бъдат национализирани точно така, както предлага “Атака”. Няма друг по-лесен и по-пряк начин.
Моето лично убеждение се затвърди още повече, защото навсякъде, където отивам, когато се срещам с хора, дори хора, които открито изразяват своите симпатии към партии от управляващата коалиция, тези хора искат да се започне на чисто в България, да се върне ограбеното. (Шум и реплики от КБ.) Да, става въпрос за вашите собствени симпатизанти.
Аз си спомням едно време, че имаше едни такива книжки, които се продаваха. Много добре си спомням как цялото ни семейство си купи книжки с приватизационни бонове за масовата приватизация. Тогава платихме по 10 долара на човек. Сега събрахме всичко в една книжа и получаваме по 3 долара годишен дивидент средно, приблизително от всичките книжки. Какво стана с тези книжки?
На всички тези далавери, които бяха извършени, трябва да бъде сложен край, всичко ограбено да бъде върнато. Единственият начин това да стане е с нашия законопроект. Затова правя предложение той да бъде включен в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Гласувайте направеното предложение.
Гласували 125 народни представители: за 10, против 75, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Атанас Атанасов за включване в дневния ред на законопроект за достъп до документите на Държавната сигурност.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, ще ви помоля да подкрепите нашето предложение за включване в дневния ред на точка законопроект за достъпа до документите на бившата Държавна сигурност. За девети път правим това предложение. Има повече от три месеца, откакто е внесен този законопроект. Като говорим за приемане на нормативни актове, които имат отношение към българската евроинтеграция, този проект за нормативен акт има пряка връзка с това, защото кореспондира с критиките на Европейския съюз по Глава двадесет и четвърта. Защото в Брюксел са наясно с това, че българската организирана престъпност води своите корени от Държавна сигурност. Това е болезнен проблем за българското общество, който управляващото мнозинство обещава да бъде решен, но всичко свършва с обещанията.
Затова моля с вашия вот да покажете отношението си към този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 139 народни представители: за 41, против 65, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Атанасов, за процедурно предложение за прегласуване.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Моля да подложите на прегласуване направеното предложение.
Уважаеми дами и господа, аз искам да попитам управляващите – позицията на тъй наречения Съвет на коалицията как кореспондира с вашето гласуване? Защото преди повече от един месец беше заявено, че този въпрос ще бъде решен, а в същия момент действията са в обратната посока. Ние разбираме, че всичко това е свързано с папката „Гоце”. Ние разбираме, че вие не искате българското общество да разбере какво се съдържа в архивите на бившата Държавна сигурност за действащия държавен глава. Това излиза от вашето поведение. Нищо друго не може да бъде мотив. В крайна сметка, ако българското общество не разбере сега, на тези избори, за кого ще гласува, защо ще се приемат тези закони?! Или ще се следва тактиката да се приеме законът преди изборите, но да се работи след изборите?! Няма друго обяснение на вашето поведение.
Много моля, подкрепете включването на точката в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, ще дам допълнителна информация във връзка със заседанието на Председателския съвет. На него пролича намерението следващата седмица именно в извънредното заседание този въпрос да бъде дискутиран. Казвам това за ваша информация.
Моля, прегласувайте направеното предложение.
Гласували 145 народни представители: за 42, против 74, въздържали се 29.
Предложението отново не се приема.
Предложение на народните представители Яне Янев и Любен Дилов за включване на проект за решение за мораториум върху строителството по Черноморието.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, този проект за решение внасяме с колегите Любен Дилов – син и Тодор Батилов може би за повече от 15-и път предвид това, че законопроектът на Министерския съвет за Черноморското крайбрежие беше приет на първо четене, но до ден-днешен не му е даден ход.
Нашият проект за решение цели налагане на мораториум върху всякакъв вид строителство, издаване на разрешения за строежи, одобряване на инвестиционни проекти по действащи подробни устройствени планове и промени на статута на земеделските земи и гори по територията на българското Черноморие. Показателни в това отношение са и последните протести около Иракли.
Считам, че министрите, компетентни да вземат отношение, до момента не са проявили интерес. Много показателно в това отношение също е, че аз съм задал две питания по този казус – за Иракли и за Варвара, но в крайна сметка министрите отговарят формално, без да се вземе каквото и да е отношение.
Затова още веднъж апелирам Народното събрание да включи в дневния ред този проект за решение, който беше внесен от колегите повече от десет пъти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението за включване на точка от дневния ред.
Гласували 144 народни представители: за 44, против 44, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Следващото предложение също е от народните представители Яне Янев и Любен Дилов за включване на точка – второ четене на Закона за Българското черноморско крайбрежие.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да добавям някакви политически или законотворчески мотиви към един очевиден факт. Не съм загубил надежда, че след време може би ще има за какво да се гордеем от работата си в тази зала, но начинът, по който се отнасяме към един нелош законопроект на Министерския съвет и към една тема, която видимо вълнува ужасно много българи, няма да е сред нещата, които ще ни карат да се гордеем.
Правя предложение Законът за устройство на Българското черноморско крайбрежие да влезе тази седмица на второ четене. Най-малко той ще реши и една морална колизия на тази зала. Ако не го вкараме на второ четене тази или следващата седмица, ние ще се обърнем официално с предложение към Комисията по етика – да помоли всички депутати, които имат личен интерес от строителството по Черноморското крайбрежие, да не участват повече в гласуванията за мораториуми по този закон. Мисля, че това е редно и етично. Смятам, че този вътрешен морален сблъсък на интереси би могъл да бъде решен от един нелош закон, поне от това, което видяхме на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 134 народни представители: за 43, против 35, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 16 до 22 август 2006 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс. Вносител – Владимир Кузов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2004 г. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е и на Комисията по околната среда и водите, Комисията по икономическата политика, Комисията по земеделието и горите, Комисията по енергетика и Комисията по транспорт и съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители – Тодор Кумчев, Емил Константинов и Росица Янакиева. Има писмо от вносителите за оттегляне на законопроекта.
Законопроект за защита на животните. Вносител – Ваня Цветкова и група народни представители. Водещи комисии: Комисията по земеделието и горите и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море с измененията, одобрени съответно от Конференцията и от Съвета на Организацията на обединените нации по прехраната и земеделие през декември 1963 г., декември 1976 г. и ноември 1997 г. Вносител е Министерският съвет. Водещи са Комисията по земеделието и горите и Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейската общност по някои аспекти на въздушните съобщения. Вносител е Министерският съвет. Водещи са Комисията по транспорт и съобщения, Комисията по европейска интеграция и Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението относно прилагането на разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право от 10.12.1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси. Вносител е Министерският съвет. Водещи са Комисията по земеделието и горите и Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в Програмата “Марко Поло”. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения. По законопроекта работят и Комисията по бюджет и финанси, Комисията по европейска интеграция и Комисията по външна политика.
Проект за решение за допълнение на Решението на Народното събрание за определяне възнагражденията на членовете на Централната избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България. Вносител е Мая Манолова.
Проект за решение за изменение на решението на Народното събрание за избиране на Централна избирателна комисия за провеждането на избори за президент и вицепрезидент на Република България. Вносител също е Мая Манолова.
Тези два проекта за решение не са разпределени на комисии, предвижда се те да бъдат обсъдени и гласувани в пленарната зала. Раздадени са ви днес. Моля ви да се запознаете с тях.
Законопроект за Националния архивен фонд. Вносители – Младен Червеняков, Георги Юруков и Евтим Костадинов. Водеща е Комисията по правни въпроси. По законопроекта ще работят и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по културата и Комисията по въпросите на държавната администрация.
С писмо от 22 август народните представители Тодор Кумчев, Емил Костадинов и Росица Янакиева на основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглят внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 654-01-122 от 18 август 2006 г.
Уважаеми колеги, преминаваме към точка първа от приетата от нас програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ПО СТАТУТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ЯДРЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (ЦЕРН).
Доклада на Комисията по енергетиката ще представи нейният председател господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър Екатерина Виткова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението за допускане в залата на госпожа Екатерина Виткова.
Гласували 93 народни представители: за 92, против 1, въздържали се няма.
Моля да поканите заместник-министър Виткова в залата.
Заповядайте, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Протокола за привилегии и имунитети на Европейската Организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) № 602-02-32, внесен от Министерския съвет на 14 юли 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 август 2006 г., Комисията по енергетиката разгледа Законопроект за ратифициране на Протокола за привилегии и имунитети на Европейската организация за ядрени изследвания.
Протоколът за привилегии и имунитети на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) е подписан от името на българското правителство при условия за последваща ратификация от посланик Димитър Цанчев на 3 ноември 2004 г. в изпълнение на решението по 7.2. от Протокол № 37 от заседанието на Министерския съвет на 7 октомври 2004 г.
С ратифициране на Протокола за привилегии и имунитети на Европейската организация за ядрени изследвания от страните членки се създават международните правни условия за регулиране на статута на Европейската организация за ядрени изследвания, в която членува и България, и заслуженото й приравняване към останалите международни организации.
След проведеното гласуване с 10 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” Комисията по енергетика реши:
1. Одобрява Протокола за привилегии и имунитети на Европейската организация за ядрени изследвания, подписан на 3 ноември 2004 г. в Женева.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола по т. 1.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Становището на Комисията по външна политика ще представи господин Владимиров.
ДОКЛАДЧИК РОСЕН ВЛАДИМИРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на Протокола за привилегии и имунитети на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН), № 602-02-32, внесен от Министерския съвет на 14 юли 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 3 август 2006 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Протокола за привилегии и имунитети на Европейската организация за ядрени изследвания. С ратифицирането на протокола се създават международните правни условия за регулиране на статута на организацията и приравняването й към останалите международни организации, ползващи такива привилегии и имунитети по силата на международни договорености.
Въз основа на проведеното обсъждане на предложения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Протокола за привилегии и имунитети на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) Комисията по външната политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да приеме Закон за ратифициране на Протокола за привилегии и имунитети на Европейската организация за ядрени изследания (ЦЕРН), подписан от Република България на 3 ноември 2004 г. в Женева.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата по предложения законопроект за ратификация? Няма.
Гласуването ще се състои след почивката.
Преминаваме към точка втора от нашия дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ.
Заповядайте, господин Свинаров, да представите доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-напред правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Валери Апостолов – член на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за допускане на члена на Сметната палата господин Валери Апостолов.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 73, против 1, въздържали се няма.
Моля, поканете господин Апостолов в залата.
Заповядайте, господин Свинаров.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: След проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание следния “Закон за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности”.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите “следните лица” се заличават;
б) в т. 3 запетаята след думата “министрите” се заменя със съюза “и”, а думите “и главните секретари” се заличават;
в) точка 8 се изменя така:
“8. председателите и заместник-председателите на държавни агенции, председателите и членовете на държавни комисии;”
г) точка 17 се изменя така:
“17. изпълнителните директори на изпълнителните агенции и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, и техните заместници;”
д) точка 21 се изменя така:
“21. органите на управление на Националния осигурителен институт;”
е) в точка 22 накрая се добавя “и директорите на районните здравноосигурителни каси;”
ж) точка 27 се изменя така:
“27. директорите и заместник-директорите на областните дирекции на Национална служба “Полиция” и Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” и ръководителите на регионалните управления “Сигурност” на Министерството на вътрешните работи;”
з) в т. 28 думите “на министър-председателя, на заместник министър-председателите и на министрите” се заличават;
и) създават се точки 30 и 31:
“30. главният секретар на Народното събрание, на президента и на Министерския съвет, главните секретари в администрацията на изпълнителната власт;
31. други лица, за които това е предвидено в закон.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Ръководителите на ведомствата, които назначават и освобождават лицата по ал. 1, са длъжни в 14-дневен срок от издаване на съответния акт да уведомят за това Сметната палата.”
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
Комисията предлага да се създаде нов § 2 със следната редакция:
“§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 5, думите “ал. 1 и 2” се заменят с “ал. 1 и 3”.
2. В ал. 2 думите “алинеи 1 и 2” се заменят с “алинеи 1 и 3”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предложението на народните представители и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
“§ 3. В чл. 4 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 съюзът “или” се заменя с “и”;
б) в т. 2 думите “31 май” се заменят с “30 април”.
2. В ал. 2 думите “съгласно приложения № 1, 2 и 3” се заменят с “утвърден от председателя на Сметната палата, на хартиен и електронен носител, както и изрично писмено съгласие за предоставяне на данни от декларацията, когато такова съгласие е необходимо по силата на закон” и се създава изречение второ: “Декларация, подадена само на електронен носител, се счита за неподадена, освен когато е подадена в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис.”
3. В ал. 6 думите “публикуването на бюлетина по чл. 6, ал. 4” се заменят с “31 май на текущата година”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
“§ 4. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Достъпът се осигурява чрез страницата на Сметната палата в Интернет при спазване на Закона за защита на личните данни.”
2. Създават се нови алинеи 3 и 4:
“(3) В двумесечен срок от изтичане на сроковете по чл. 4, ал. 1, председателят на Сметната палата публикува на страницата на Сметната палата в Интернет:
1. декларациите на лицата по чл. 2, ал. 1;
2. лицата по чл. 2, ал. 1, които не са подали декларации.
(4) Достъпът до данните от публичния регистър по чл. 5, ал. 1, се осъществява и по реда на Закона за достъп до обществена информация.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея думата “непосредствен” се заличава.
4. Досегашната ал. 4 се отменя.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предложението на народните представители и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
“§ 5. Член 7 се изменя така:
“Проверка на подадените декларации
Чл. 7. (1) В шестмесечен срок след изтичане на срока за подаване на декларациите по чл. 4, ал. 1, Сметната палата извършва проверка по документи за достоверността на декларираните факти, които подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване пред държавните и общинските органи, органите на съдебната власт и други институции.
(2) За извършване на проверката председателят на Сметната палата изисква информация от държавните и общинските органи, органите на съдебната власт и други институции, пред които декларираните факти подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване.
(3) Органите и институциите по ал. 2 са длъжни в двумесечен срок от получаване на искането да представят на Сметната палата необходимата информация.
(4) Длъжностните лица, извършващи проверката, имат право на пряк достъп до електронните бази данни на органите и институциите по ал. 2. Предоставянето на достъп не освобождава органите и институциите по ал. 2 от задължението да изпратят в писмена форма поисканата от Сметната палата информация.
(5) Проверката се извършва чрез съпоставяне на декларираните факти и получената информация. Проверката приключва със заключение за съответствие, когато не е установена разлика между тях, включително в случаите на несъответствие между декларираните факти и получената информация по чл. 3, ал. 1, т. 3 в размер до 10 000 лв. В останалите случаи проверката приключва със заключение за несъответствие.
(6) В едномесечен срок от изтичане на срока по ал. 1 председателят на Сметната палата публикува на страницата на Сметната палата в Интернет заключението по ал. 5 и списък на органите и институциите, които не са изпълнили задължението си по ал. 3.
(7) В случаите на неподаване на декларация от лицата по чл. 2, ал. 1, както и когато е съставено заключение за несъответствие, председателят на Сметната палата уведомява изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за предприемане на действия по реда на Глава четиринадесета или петнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В 14 дневен срок след приключване на проверката или ревизията изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изпраща резултатите на председателя на Сметната палата.
(8) В 7-дневен срок от получаване на резултатите от Националната агенция за приходите председателят на Сметната палата ги публикува на страницата на Сметната палата в Интернет.”
Комисията предлага да се създаде нов § 6 със следната редакция:
„§ 6. Приложения № 1, 2 и 3 към чл. 4, ал. 2 се отменят.”
„Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на народните представители, което е намерило систематичното си място като § 9.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 7:
„§ 7. Редът по чл. 7 се прилага за декларациите, подадени след влизането на този закон в сила.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 8:
„§ 8. В чл. 74, ал. 1, т. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. ...) след думата „дейност” се поставя запетая и се добавят думите „председателя на Сметната палата”.”
Комисията предлага да се създадат параграфи 9 и 10 със следната редакция:
„§ 9. В срок до 1 януари 2007 г. председателят на Сметната палата утвърждава указания за извършване на проверката по чл. 7 и образци на декларациите и писмените съгласия по чл. 4, ал. 2, които се обнародват в „Държавен вестник”.
§ 10. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Свинаров.
Уважаеми колеги, на вашето внимание са текстовете, които комисията предлага за второто четене на законопроекта.
Има ли желаещи да вземат думата?
Обявявам обсъждането за приключено, без на практика да е започнало. Гласуването ще бъде след почивката.
Преминаваме към точка трета:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ.
Има доклад на Комисията по икономическата политика.
Има думата господин Йордан Цонев, за да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения.”
По заглавието няма направени предложения.
По § 1 има направено предложение от народния представител Нина Чилова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 1:
„§ 1. Член 4 се изменя така:
„Такси
Чл. 4. Патентното ведомство събира такси за заявяване, приоритет, регистрация, издаване на свидетелства, ускоряване на експертизата по същество, подновяване на регистрацията, вписвания, поправка на грешки, обжалване на откази, отменяне и заличаване, продължаване на срокове, публикации на заявката, на регистрацията и на вписванията, подаване на заявка за международна регистрация, препращане на заявка за марка на Общността, искания за определяне на общоизвестност на марки или на ползващи се с известност марки, публикация за определяне на марката като общоизвестна или ползваща се с известност, информация за заявена марка или географско означение, справки и извлечения от държавните регистри в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, § 3, § 4 и § 5.
Комисията предлага следната редакция за § 6:
„§ 6. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: „Съдържание на изключителното право върху марката”.
2. В ал. 2 текстът преди т. 1 се изменя така:
„Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е”.
3. В ал. 3 думите „в официалния бюлетин на Патентното ведомство” се заличават.”
По § 7 има предложение от народния представител Нина Чилова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага предложението на Нина Чилова да стане заместващия текст на § 7:
„§ 7. Параграф 7 да се измени така:
„§ 7. В чл. 15, ал. 1 думите „в страната” се заменят с „на територията на държавите – членки на Европейския съюз, съответно на Европейското икономическо пространство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8 и предлага следната окончателна редакция:
„§ 8. В чл. 36а се правят следните изменения и допълнения:
„1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Заявката не се публикува, когато:
1. е оттеглена съгласно чл. 38, ал. 1;
2. се смята за оттеглена по чл. 36, ал. 2;
3. производството по нея е прекратено съгласно чл. 36, ал. 5;
4. преди да е завършила подготовката за публикация, но не по-късно от четири месеца от датата на подаване, е подадена заявка за международна регистрация на същата марка с цел ползване на конвенционен приоритет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Има предложение на народния представител Нина Чилова за нов § 9а, който е подкрепен от комисията, но като § 10:
„§ 10. В чл. 49 след думата „марка” се добавя „общоизвестна марка и марка, ползваща се с известност” и думата „нея” се заменя с „тях”.”
По § 10 има предложение на народния представител Нина Чилова. То е подкрепено от комисията като § 11 със следната окончателна редакция:
„§ 11. В Глава втора след чл. 50 се създава Раздел VІІ със чл. 50а и 50б:
„Раздел VІІ
Общоизвестна марка и марка, ползваща се с известност
Определяне на марка като общоизвестна или ползваща се
с известност
Чл. 50а. (1) При определяне на марка като общоизвестна или ползваща се с известност се вземат предвид следните обстоятелства:
1. степен на известност или признаване на марката в съответната част от обществото, която обхваща действителните или потенциални потребители на стоката или услугата, лицата, заети в съответната разпространителска мрежа и деловите кръгове, ангажирани с дадените стоки или услуги;
2. продължителност, степен и географска област на използване на марката;
3. продължителност, степен и географска област на публично представяне на марката, в това число рекламиране, разгласяване или излагане на панаири и/или изложби на стоките и/или услугите, за които се използва марката;
4. данни за успешно прилагане на правата върху марката, ако тя е регистрирана;
5. стойност на марката;
6. други обстоятелства.
(2) Определянето на марка като общоизвестна или ползваща се с известност се извършва от:
1. Софийския градски съд по общия исков ред;
2. Патентното ведомство на Република България по реда на чл. 50б.
Производство за определяне общоизвестност на
марка или на марка, ползваща се с известност на
територията на Република България в Патентното ведомство
Чл. 50б. (1) Определянето на общоизвестност на марка или на марка, ползваща се с известност, се извършва по искане на притежателя на марката при заплащане на съответна такса и представяне на писмени доказателства.
(2) Председателят на Патентното ведомство взема решение по искането въз основа на становище на назначена от него комисия.
(3) Марка, която съгласно ал. 2 е определена като общоизвестна или ползваща се с известност, се публикува в Официалния бюлетин на Патентното ведомство и се вписва в регистъра по чл. 5а.
(4) Марка, определена като общоизвестна или ползваща с известност по чл. 50а, ал. 2, т. 1, не се публикува в Официалния бюлетин на Патентното ведомство, не се вписва в регистъра по чл. 5а и не може да бъде противопоставена на трети лица.
(5) Решението за определяне на марката като общоизвестна или ползваща се с известност може да се обжалва пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс от всяко трето лице в едномесечен срок от публикацията.
(6) Отказът за определяне на марката като общоизвестна или ползваща се с известност може да се обжалва пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) Редът и начинът за определяне в Патентното ведомство на марка като общоизвестна и марка, ползваща се с известност на територията на Република България, се определят с наредба, приета от Министерския съвет.”
По § 11 има направено предложение от народния представител Нина Чилова относно въпросния чл. 72а , чл. 72б и чл. 72в.
Комисията подкрепя нейното предложение по буква „б”, „в”, „г” и „д” и не подкрепя предложението по буква „а”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 11, който става § 12 със следната окончателна редакция, в която са отразени и предложенията на народния представител Нина Чилова:
„§ 12. След чл. 72 се създава Глава четвърта „а” с чл. 72а-72д:
„Глава Четвърта „а”
Марка на Общността
Регистрации и действия на марката на Общността
Чл. 72а. (1) Марката на Общността е марка, която е регистрирана във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) при условията и по реда на Регламент на Съвета 40/94 ЕС от 20 декември 1993 г. за търговската марка на Общността, наричан по-нататък „Регламент”.
(2) Марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят й се ползва с правата по този закон.
(3) Марката на Общността се счита за по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2.
(4) Патентното ведомство на Република България е централно ведомство по индустриална собственост по смисъла на Регламента.
(5) Председателят на Патентното ведомство на Република България издава сертификат за вписване на представители по индустриална собственост пред Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) и предприема необходимите действия за това съгласно изискванията на Регламента.
Заявка за марка на Общността
Чл. 72б. (1) Заявката за марка на Общността трябва да отговаря на изискванията на чл. 26 от Регламента.
(2) Заявката за марка на Общността се подава директно във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) или чрез Патентното ведомство на Република България.
(3) Когато заявката е подадена чрез Патентното ведомство, тя трябва да е придружена с документ за платена такса за препращането й.
(4) Патентното ведомство поставя дата на получаване и изпраща заявката на ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) в двуседмичен срок от получаването й.
Преобразуване на марка на Общността в национална заявка
Чл. 72в. (1) Заявител или притежател на марка на Общността може да поиска преобразуване на заявката или на регистрацията в заявка за национална регистрация на марка в Република България, при условията на чл. 108-110 от Регламента.
(2) Когато искането по ал. 1 бъде допуснато от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) и е изпратено на Патентното ведомство, Патентното ведомство го разглежда по този закон, при условие, че заявителят представи в двумесечен срок от датата на получаване на съобщението за допускане на преобразуването:
1. превод на документите на български език;
2. изображения на марката;
3. документ за платени такси за заявяване и експертиза.
(3) За дата на подаване на заявката по ал. 1 се смята датата на подаване или приоритетната датата на заявката за марка на Общността. Защита на марката на Общността.
Чл. 72г. (1) Гражданско-правната защита при нарушение на правата върху марка на Общността се осъществява по реда, предвиден в Регламента.
(2) В случай, че съгласно Регламента, искове и мерки, свързани със защитата на марка на Общността се предявяват и искат в Република България, се прилага българското законодателство, доколкото в Регламента не е предвидено друго.
(3) Исковете по ал. 2 са подсъдни на Софийския градски съд като първа инстанция и на Софийския апелативен съд като втора инстанция, които се явяват съдилища за марки на Общността по смисъла на Регламента.
Субсидиарно прилагане на решенията
Чл. 72д. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Регламента.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може ли само за момент да спрем?
Не виждам госпожа Чилова, но има едно неприето нейно предложение във връзка с § 11, който става § 12.
Има ли някой, който би желал да вземе отношение по това неприето предложение? Не виждам.
То ще бъде подложено на гласуване отделно, когато стигнем до гласуването.
Заповядайте, господин Цонев, продължете.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 12, който става § 13.
По § 13 има направено предложение от народния представител Нина Чилова, което е отразено в окончателната редакция, която комисията предлага за § 13, който става § 14:
„§ 14. В чл.76 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава точка 4:
„4. за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване.”
2. Ал. 2:
а) в текста преди т. 1 думите „може да се поиска” се заменят с „ищецът може да поиска по съдебен ред”;
б) точка 1 се изменя така:
„1. да му бъдат предадени стоките, предмет на нарушението;”
в) създава се нова точка 2:
„2. да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на стоките, предмет на нарушението.”
г) досегашната т. 2 става т. 3 и се изменя така:
„3. разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда.”
По § 14 има предложение от народния представител Нина Чилова, което е прието.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 14, който става § 15:
„§ 15. Член 76а се изменя така:
“Определяне на обезщетението
Чл. 76а. (1) Обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.
(2) При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението.
(3) Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.”
По § 15 има предложение от народния представител Нина Чилова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 15, който става § 16:
„§ 16. Създават се чл. 76б -76ж:
„Особени случаи на обезщетение
Чл. 76б. (1) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение:
1. от петстотин до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3, или
2. равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението.
(2) При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.
Изземване на стоки, предмет на нарушение
Чл. 76в. Изземване на стоките по чл.76, ал. 1, т. 4, предмет на нарушение, може да се иска както по отношение на стоки, намиращи се на конкретно място, така и по отношение на стоки, намиращи се в търговската мрежа.
Носене на отговорност
Чл. 76г. Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното.
Осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства
Чл. 76д. (1) Когато ищецът е представил доказателства в подкрепа на исканията си, но е посочил и други доказателства от значение за решаване на делото, които се намират под контрола на ответника, съдът може по искане на ищеца да задължи ответника да предостави тези доказателства.
(2) Съдът може при условията на ал. 1 по искане на ищеца да задължи ответника да осигури възможност за запознаване с банкови, финансови и търговски документи, които се намират под негов контрол.
(3) Ищецът е длъжен да не разгласява съдържащата се в документите по ал. 2 информация.
(4) Представянето на доказателства за единично или еднократно използване на закриляна по този закон марка или географско означение се приема като достатъчно основание за прилагане на разпоредбите на ал. 1 и 2.
(5) Наличието на обстоятелствата, свързани с твърдяно нарушение, може да се установи и с представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закриляна по този закон марка или географско означение.
Искане на информация за произхода и разпространителските мрежи при нарушение
Чл. 76е. (1) Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото.
(2) Трето лице по смисъла на ал. 1 е всяко лице, което:
1. държи стоки, предмет на нарушение, или
2. предоставя услуги, водещи до нарушение, или
3. ползва услуги, които съставляват нарушение, или
4. е посочено от лице от т. 1-3 като участник в изработването, производството или разпространението на тези стоки или услуги.
(3) Данните по ал. 1 могат да включват:
1. имената и адресите на производителите, разпространителите, доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на стоките или услугите, както и на предполагаемите разпространители на едро и дребно;
2. данни за произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и приходите, получени от въпросните стоки или услуги.
(4) Алинея 1 не се прилага, когато изпълнението й може да доведе до нарушаване разпоредба на друг закон.
(5) Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат само за действия, които се извършват за пряка или непряка икономическа или търговска изгода.
Обезпечителни мерки
Чл. 76ж. (1) При нарушение на правото върху марка или географско означение, или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на притежателя на правото или на лицензополучателя на изключителна лицензия може без да уведоми лицето, по отношение на което се иска обезпечителната мярка за това, да допусне и някоя от следните мерки:
1. забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на марка или географско означение;
2. изземване на стоките, за които се твърди, че неправомерно носят марка или географско означение, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението;
3. изземване от употреба на материала или средството по чл. 73, ал. 2;
4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушението.
(2) Допускането, налагането и отменяването на обезпечителните мерки се извършва по реда на чл. 308-322 от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на чл. 317, ал. 2, изречение първо и доколкото този закон не предвижда друго.
(3) Обезпечителната мярка забрана за извършване на действия се налага със съобщаването й от съда.
(4) Обезпечителните мерки по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат от държавен или частен съдебен изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за допускане на обезпечението в тридневен срок от постъпването на молбата от ищеца до съдебния изпълнител. Обезпечителната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта й. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство.
(5) Ищецът или негов представител има право да присъства и съдейства при налагането на обезпечителните мерки.
(6) Обезпечителна мярка по ал. 1, т. 1 може да бъде наложена и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване.
(7) Притежателят на съответното право или лицензополучателят на изключителна лицензия е длъжен да не разгласява информация, станала му известна при или по повод на мерките по ал. 1.”
По § 16 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 17.
По § 17 има предложение на народния представител Нина Чилова, което е прието от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 17, който се преномерира в § 18:
“§ 18. В чл. 78 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Притежателят на право върху марка, както и лицензополучателят на изключителна лицензия, може да поиска от митническите органи да задържат стоки, пренасяни през държавната граница на Република България, за които има основание да се смята, че нарушават закриляно от този закон право.”
2. В ал. 2:
а) точки 1 и 2 се отменят;
б) точка 3 се изменя така:
“3. с нетърговско предназначение, пренасяни като част от багажа на пътници, при условие, че са в количество, определено за безмитен внос или износ.”
2. Създава се ал. 6:
“(6) Разпоредбите на този раздел се прилагат по отношение на всички представени пред митническите органи стоки, независимо дали по отношение на тях е задействан митнически режим.”.
Има направено предложение от народния представител Нина Чилова, което е подкрепено и отразено в следната редакция на § 18, който комисията предлага като § 19:
“§ 19. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 4 и 5 се изменят така:
“(4) Когато установят, че са налице обстоятелствата по чл. 78, ал. 1, митническите органи задържат стоките. Задържането се извършва със съответния митнически документ, издаден от компетентните митнически органи. Те уведомяват незабавно молителя, изпращача и получателя на стоките за задържането. Същите лица имат права да огледат задържаните стоки и да получат информация за това.
(5) Ако в срок от 10 работни дни, след като е бил уведомен съгласно ал. 4 за задържането, молителят не представи доказателства, че е започната процедура пред съответния съд за решаване на спора по същество или че е допуснато обезпечение, митническите органи освобождават задържаните стоки, при условие че са спазени всички изисквания за даване на митническо направление. По мотивирано искане на молителя срокът може да бъде продължен с още 10 работни дни.”
2. Създават се ал. 6-8:
“(6) Компетентните органи, пред които е започната процедура по ал. 5, решават по жалба на заинтересованата страна дали мерките по задържането следва да бъдат потвърдени, изменени или отменени.
(7) Отказът на митническите органи да удовлетворят молбата за задържане на стоките подлежи на обжалване пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Митническите органи не носят отговорност, когато при упражнявания от тях контрол не са могли да идентифицират стоките, чието задържане се иска, както и за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на стоките.”
По § 19, който става § 20, комисията предлага следната окончателна редакция:
“§ 20. Създава се чл. 79а:
“Действия по инициатива на митническите органи
Чл. 79а. (1) Митническите органи могат по своя инициатива или по искане на друг държавен орган да задържат стоки, за които имат основание да смятат, че нарушават закриляно по този закон право.
(2) В случаите по ал. 1 митническите органи уведомяват незабавно лицата по чл. 79, ал. 1, изпращача и получателя на стоките и им дават възможност да огледат задържаните стоки. Митническите органи могат да поискат от притежателите на права всяка информация за извършване на експертиза.
(3) Решението по ал. 1 може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Ако в срок от 10 работни дни от задържането на стоките не започне процедура пред съда за решаване на спора по същество или няма определение на съда за допускане на обезпечение, митническите органи освобождават задържаните стоки, при условие че са спазени всички изисквания за даване на митническо направление.
(5) Митническите органи не носят отговорност за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на стоките.”
По § 20 има предложение на народния представител Нина Чилова, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 20, който става § 21:
“§ 21. Създава се чл. 80а:
“Прилагане на Регламент на съвета 1383/2003/ЕС
Чл. 80а. Разпоредбите на този раздел се прилагат само в случай и доколкото не противоречат на разпоредбите на Регламент на съвета 1383/2003/ЕС от 22 юли 2003 г. относно действията на митническите органи срещу стоки, за които е установено, че нарушават закриляни по този закон права.”
По § 21 комисията предлага следната редакция, която става § 22:
“§ 22. В чл. 81 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “предлага за продажба, излага на пазара или съхранява с тези цели стоки” се заменят с “използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13 стоки или услуги”.
2. Алинея 4 се отменя.
3. Алинея 6 се отменя.”
Комисията предлага да се създаде нов § 23:
“§ 23. Наименованието “Допълнителна разпоредба” се изменя така: “Допълнителни разпоредби”.”
По § 22 на вносителя има предложение на народния представител Нина Чилова, което е подкрепено от комисията и е включено в следната окончателна редакция на параграфа, който става § 24:
„§ 24. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
а) В точка 3 след думата „конвенция” текстът се заличава.
б) Създава се т. 12:
„12. „Внос или износ на стоки” е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим.”
Комисията предлага да се създаде нов § 25:
„§ 25. В Допълнителните разпоредби се създава § 1а:
„§ 1а. Разпоредбите на този закон, които се отнасят до държавите - членки на Европейския съюз, се отнасят и за другите държави от Европейското икономическо пространство.”
„Преходни и заключителни разпоредби.”
По § 23 има предложение на народния представител Нина Чилова, което се подкрепя от комисията. Комисията предлага следната окончателна редакция на § 23, който става § 26:
„§ 26. (1) Марки на Общността, които са действащи към датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз, както и заявките за марки на Общността, подадени към тази дата, ще имат действие на територията на Република България, считано от тази дата.
(2) Регистрацията на марка на Общността, която е била заявена преди датата на присъединяване, не може да бъде отказана въз основа на което и да е абсолютно основание за отказ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Регламента, при условие че прилагането на това основание се дължи единствено на факта на присъединяването.
(3) Срещу заявка за регистрация на марка на Общността, подадена в период от 6 месеца преди датата на присъединяване, може да се подаде опозиция по чл. 42 от Регламента, в случай че по-ранната марка или по-ранното право по смисъла на чл. 8 от Регламента са съществували в Република България преди датата на присъединяване и при условие, че са били придобити добросъвестно.
(4) Марка на Общността не може да бъде заличена, ако:
1. основанията за това по смисъла на чл. 51 от Регламента се дължат единствено на факта на присъединяването на Република България, или
2. по-ранното национално право по смисъла на чл. 52, ал. 1 и 2 от Регламента е било регистрирано, заявено или придобито в Република България преди датата на присъединяването й.
(5) Използването на марка на Общността при условията на чл. 106 и 107 от Регламента може да бъде забранено чрез иск, подаден пред съда по чл. 72г, ал. 3, ако по-ранната марка е била регистрирана или заявена преди датата на присъединяване или по-ранното право е било придобито в нея преди тази дата.”
Има предложение на народния представител Нина Чилова за създаване на § 23а.
Комисията подкрепя предложението като § 27 със следната окончателна редакция:
„§ 27. В § 5в, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за авторското право и сродните му права след думите „Патентното ведомство” се добавя „и други ведомства, определени от Министерския съвет”.”
По § 24 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 28 със следната окончателна редакция:
„§ 28. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 7, § 12, § 21 и § 26, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз и с изключение на § 17, който влиза в сила от 13 юли 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест този параграф влиза със задна дата?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Уважаеми колеги, пред вас са предложенията на Комисията по икономическата политика за окончателните текстове на второ четене на законопроекта. Има приети предложения на вносителя и приети предложения на народни представители, направени между двете четения.
Както обърнахте внимание, има едно-единствено предложение по един от параграфите, което не е прието от комисията и ще бъде подложено на гласуване отделно.
Аз отбелязах само една печатна грешка в текста на стр. 18 – след заглавието на чл. 76е „Искане на информация за произхода и разпространителските мрежи при нарушение”, ал. 1, втория ред, след израза „или трето лице” е записано „до”, което трябва да бъде „да предостави”.
Иначе ми се струва, че текстът е съвсем прецизен.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Обсъжданията са приключени.
Гласуването ще бъде след почивката.
Благодаря Ви, господин Цонев.
Преминаваме към точка четвърта от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН.
Има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Както и в предишния случай, предполагам, че комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта, въпреки че не е казано изрично.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, подкрепя го, защото няма други предложения в тази връзка.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. Член 6 се изменя така:
„Такси
Чл. 6. Патентното ведомство събира такси за: заявяване; експертиза; приоритет; регистрация; издаване на свидетелство; подновяване на регистрацията; вписвания; поправка на грешки; обжалване на откази; заличаване на регистрацията; продължаване на срокове; публикация на заявката, на регистрацията и на вписванията; подаване на заявка за международна регистрация; препращане на заявка за дизайн на Общността; информация за заявен или регистриран дизайн; справки или извлечения от държавния регистър на промишлените дизайни, в размери, определени в тарифа, одобрена от Министерския съвет.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 1, който става § 2.
Има предложение на народния представител Нина Чилова за нов параграф, което се подкрепя от комисията като § 3 със следната окончателна редакция:
„§ 3. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) При преценка на оригиналността се взема предвид степента на свобода на дизайнера при създаването на дизайна.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 2, който става § 4.
Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 19, ал. 3 думите „в официалния бюлетин на Патентното ведомство” се заличават.”
По § 3 на вносителя има предложение на народния представител Нина Чилова, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 3, който става § 6 със следната окончателна редакция:
„§ 6. В чл. 21, ал. 1 думите „в Република България” се заменят с „на територията на държавите – членки на Европейския съюз, съответно на Европейското икономическо пространство.”
По § 4 на вносителя също има предложение на народния представител Нина Чилова, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 4, който става § 7 със следната окончателна редакция:
„§ 7. В чл. 26а, ал. 1, изречение първо след думата „върху” се добавя „регистриран”.”
По § 5 също има предложение на народния представител Нина Чилова, подкрепено от комисията.
Редакцията на комисията за § 5, който става § 8, е следната:
„§ 8. В чл. 26б, ал. 1, изречение първо след думата „върху” се добавя „регистриран”.”
По § 6 има същото предложение на народния представител Нина Чилова, което е подкрепено от комисията.
Параграф 6 става § 9 със следната окончателна редакция:
„§ 9. В чл. 26в, ал. 1 след думата „върху” се добавя „регистриран”.”
По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 10.
По § 8 има предложение на народния представител Нина Чилова, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на параграфа, който става § 11:
„§ 11. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение второ, думите „връщат на заявителя” се заменят със „съхраняват в Патентното ведомство”.
2. В ал. 2, изречение първо, думата „приоритет” се заменя с „публикация на заявката”.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) В двумесечен срок от представяне на документа за платени такси се извършва формална експертиза, при която се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 32, ал. 1, точки 1-9 и ал. 3, чл. 33 и 34. Когато се установят недостатъци, на заявителя се предоставя 3-месечен срок за отстраняването им.”
4. Създава се ал. 5:
„(5) За всяка заявка, за която е претендиран приоритет, се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 35, ал. 2. Когато се установи, че претенцията за приоритет не е направена съгласно тези изисквания, тя не се уважава и заявителят се уведомява за това.”
Има предложение от народния представител Нина Чилова за нови параграфи 8а и 8б.
Комисията подкрепя предложението като § 12 със следната редакция:
“§ 12. Създават се членове 36а и 36б:
“Публикация на заявката
Чл. 36а. Всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство. Публикацията се извършва в едномесечен срок след приключване на експертизата по чл. 36 и съдържа входящия номер, датата на подаване и приоритета, когато такъв е претендиран, данни за заявителя и автора, изображение на дизайн, претенция за цвят или цветове, класовете по Международната класификация за моделите и рисунките, съгласно Спогодбата от Локарно и продуктите, в които е включен или към които е приложен дизайнът.”
“Възражение срещу регистрацията на дизайна
Чл. 36б. (1) В двумесечен срок от датата на публикация на заявката всяко лице може да подаде възражение срещу регистрацията на дизайна на основание чл. 12.
(2) Възражението се подава в писмена форма и съдържа основание и мотиви.
(3) Лицето, подало възражението, не е участник в производството по заявката, но има право при поискване да получи информация за становището по възражението.”
По § 9 има предложение от народния представител Нина Чилова, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 9, който става § 13 със следната окончателна редакция:
“§ 13. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) В едногодишен срок след изтичане на срока по чл. 36б, ал. 1 се извършва експертиза дали заявеният дизайн:
1. е дизайн по смисъла на чл. 3;
2. не е изключен от закрила съгласно чл. 11, ал. 2;
3. е нов съгласно чл. 12 по отношение на дизайните, регистрирани по национален или международен ред в Република България;
4. не е идентичен по смисъла на чл. 12, ал. 2 на дизайн, включен в национална заявка с по-ранна дата на подаване, съответно приоритет, когато впоследствие по тази заявка се извърши регистрация;
5. не е идентичен по смисъла на чл. 12, ал. 2 на дизайн, включен в международна заявка с по-ранна дата на подаване, съответно приоритет, за която Република България е посочена страна и по която не е взето решение за отказ.”.
2. Алинея 5 се изменя така:
“(5) Когато се установи, че заявеният дизайн може да се регистрира, на заявителя се изпраща уведомление, като му се предоставя едномесечен срок за заплащане на таксите за регистрация, издаване на свидетелство за регистрация и публикация.”
3. Създава се нова ал. 6:
“(6) Когато таксите по ал. 5 са заплатени, се взема решение за регистрация на дизайна и в едномесечен срок се издава свидетелство за регистрация. Ако таксите не се заплатят, заявката се смята за оттеглена.”
4. Досегашната ал. 6 става ал. 7.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 10, който става § 14 със следната окончателна редакция:
“§ 14. В чл. 41 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 цифрата “6” се заменя със “7”.
2. В ал. 2 думите “трима държавни експерти, един от които е юрист” се заменят с “двама държавни експерти и един юрист”, а думите “петима държавни експерти, двама от които са юристи” се заменят с “трима държавни експерти и двама юристи”.”
По § 11 има предложение от народния представител Нина Чилова, подкрепено от комисията по букви “б”, “в”, “д” и “е” и не е подкрепено по букви “а” и “г”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11 с отразените предложения на народния представител Нина Чилова и дава следната окончателна редакция като § 15:
§ 15. След чл. 54 се създава Глава четвърта “А” с чл. 54а-54г:
“Глава четвърта А
Дизайн на Общността
Регистрация и действие на дизайн на Общността
Чл. 54а. (1) Дизайнът на Общността е дизайн, който е регистриран във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) при условията и по реда на Регламент на Съвета 6/2002/ЕС от 12 декември 2001 г. за дизайна на Общността, наричан по-нататък “Регламент”, или нерегистриран дизайн по смисъла на чл. 1 от Регламента.
(2) Заявката за дизайн на Общността с установена дата на подаване, съответно приоритетна дата, се смята за редовно подадена заявка на територията на Република България.
(3) Патентното ведомство на Република България е централно ведомство по индустриална собственост по смисъла на Регламента.
(4) Председателят на Патентното ведомство на Република България издава сертификат за вписването на представители по индустриална собственост пред Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар и предприема необходимите действия за това съгласно изискванията на Регламента.”
Заявка за дизайн на Общността
Чл. 54б. (1) Заявката за дизайн на Общността трябва да отговаря на изискванията на чл. 36 от Регламента.
(2) Заявката за регистрация на дизайн на Общността се подава директно във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар или чрез Патентното ведомство на Република България.
(3) Когато заявката е подадена в Патентното ведомство, тя трябва да е придружена с документ за платена такса за препращането й.
(4) Патентното ведомство изпраща заявката на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар в двуседмичен срок от получаването й.
Защита на дизайна на Общността
Чл. 54в. (1) Гражданскоправната защита при нарушение на правата върху дизайн на Общността се осъществява по реда, предвиден в Регламента.
(2) В случай, че съгласно Регламента искове и мерки, свързани със защитата на дизайн на Общността, се предявяват и искат в Република България, се прилага българското законодателство, доколкото в Регламента не е предвидено друго.
(3) Исковете по ал. 2 са подсъдни на Софийския градски съд като първа инстанция и на Софийския апелативен съд като втора инстанция, които са съдилища за дизайн на Общността по смисъла на Регламента.
Субсидирано прилагане на решенията
Чл. 54г. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Регламента.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 12, който става § 16 със следната окончателна редакция:
“§ 16. В чл. 56 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Притежателят на правото върху дизайн, както и лицензополучателят на изключителна лицензия, има самостоятелно право на иск за нарушение.”
2. Алинея 2 се отменя.”
По § 13 има предложение от народния представител Нина Чилова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 13, който става § 17 със следната окончателна редакция:
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
“§ 17. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 4:
“4. иск за изземване и унищожаване на продуктите, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване.”
2. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 думите “може да се поиска” се заменят с “ищецът може да поиска по съдебен ред”;
б) точка 1 се изменя така:
“1. да му бъдат предадени продуктите, предмет на нарушението;
в) създава се нова т. 2:
“2. да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на продуктите, предмет на нарушението.”;
г) досегашната т. 2 става т. 3 и се изменя така:
“3. разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда.”
Има предложение на народния представител Нина Чилова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 14, който става § 18 със следната окончателна редакция:
“§ 18. Създават се членове 57а – 57ж:
“Определяне на обезщетението
Чл.57а. (1) Обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.
(2) При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени вследствие на нарушението.
(3) Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.
Особени случаи на обезщетение
Чл. 57б. (1) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение:
1. от 500 до 100 000 лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 57а, алинеи 2 и 3, или
2. равностойността на продуктите, предмет на нарушението по цени на дребно на правомерно произведени продукти, в които е включен или към които е приложен дизайн в обхвата на закрила.
(2) При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.
Изземване на продукти, предмет на нарушение
Чл. 57в. Изземване на продуктите по чл. 57, ал. 1, т. 4, предмет на нарушение, може да се иска както по отношение на продукти, намиращи се на конкретно място, така и по отношение на продукти, намиращи се в търговската мрежа.
Отговорност
Чл. 57г. Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното.
Осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни
производства
Чл. 57д. (1) Когато ищецът е представил доказателства в подкрепа на исканията си, но е посочил и други доказателства от значение за решаване на делото, които се намират под контрола на ответника, съдът може по искане на ищеца да задължи ответника да предостави тези доказателства.
(2) Съдът може при условията на ал. 1 по искане на ищеца да задължи ответника да осигури възможност за запознаване с банкови, финансови и търговски документи, които се намират под негов контрол.
(3) Ищецът е длъжен да не разгласява съдържащата се в документите по ал. 2 информация.
(4) Представянето на доказателства за единично или еднократно използване на закрилян по този закон дизайн се приема като достатъчно основание за прилагане на разпоредбите по ал. 1 и 2.
(5) Наличието на обстоятелствата, свързани с твърдяно нарушение, може да се установи и с представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян по този закон дизайн.
Искане на информация за произхода и разпространителските
мрежи при нарушение
Чл. 57е. (1) Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото.
(2) Трето лице по смисъла на ал. 1 е всяко лице, което:
1. държи продукти, предмет на нарушение, или
2. предоставя услуги, водещи до нарушение, или
3. ползва услуги, които съставляват нарушение, или
4. е посочено от лице по точки 1-3 като участник в изработването, производството или разпространението на тези продукти или услуги.
(3) Информацията по ал. 1 може да включва:
1. имената и адресите на производителите, разпространителите, доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на продуктите или услугите, както и на предполагаемите разпространители на едро и дребно;
2. данни за произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и приходите, получени от въпросните продукти или услуги.
(4) Алинея 1 не се прилага, когато изпълнението й може да доведе до нарушаване разпоредба на друг закон.
(5) Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат само за действия, които се извършват за пряка или непряка икономическа или търговска изгода.
Обезпечителни мерки
Чл. 57ж. (1) При нарушение на правото върху дизайн или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на притежателя на правото или на лицензополучателя на изключителна лицензия може без да уведоми лицето, по отношение на което се иска обезпечителна мярка за това, да допусне и някоя от следните мерки:
1. забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на дизайн;
2. изземване на продуктите, за които се твърди, че имат неправомерно използван дизайн, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението;
3. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушението.
(2) Допускането, налагането и отменяването на обезпечителните мерки се извършва по реда на членове 308 - 322 от Гражданския процесуален кодекс с изключение на чл. 317, ал. 2, изречение първо и доколкото този закон не предвижда друго.
(3) Обезпечителната мярка забрана за извършване на действия се налага със съобщаването й от съда.
(4) Обезпечителните мерки по ал. 1, точки 2 и 3 се налагат от държавен или частен съдебен изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за допускане на обезпечението в тридневен срок от постъпването на молбата от ищеца до съдебния изпълнител. Обезпечителната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение се налага в срок, съобразен с целта й. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство.
(5) Ищецът или негов представител има право да присъства и съдейства при налагането на обезпечителните мерки.
(6) Обезпечителна мярка по ал. 1, т. 1 може да бъде наложена и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване.
(7) Притежателят на правото върху дизайн или лицензополучателят на изключителна лицензия е длъжен да не разгласява информация, станала му известна при или по повод на мерките по ал. 1.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 15, който става § 19.
Има предложение на народния представител Нина Чилова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 16, който става § 20 със следната окончателна редакция:
“§ 20. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Притежателят на право върху дизайн, както и лицензополучателят на изключителна лицензия, може да поиска от митническите органи да задържат продукти, пренасяни през държавната граница на Република България, за които има основание да се смята, че нарушават закриляно от този закон право.”
2. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 думата “стоки” се заменя с “продукти”;
б) точки 1 и 2 се отменят;
в) точка 3 се изменя така:
“3. с нетърговско предназначение, пренасяни като част от багажа на пътници при условие, че са в количество, определено за безмитен внос или износ.”
3. Създава се ал. 3:
“(3) Разпоредбите на тази глава се прилагат и по отношение на всички представени пред митническите органи продукти без значение дали по отношение на тях е задействан митнически режим.”
По § 17 имаме предложение на народния представител Нина Чилова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 17, който става § 21 със следната окончателна редакция:
“§ 21. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Когато установят, че са налице обстоятелствата по чл. 62, ал. 1, митническите органи задържат продуктите. Задържането се извършва със съответния митнически документ, издаден от компетентните митнически органи. Те уведомяват незабавно молителя, изпращача и получателя на продуктите за задържането. Същите лица имат право да огледат задържаните продукти и да получат информация за тях.”
2. Създават се алинеи 5-8:
“(5) Ако в срок от десет работни дни, след като е бил уведомен съгласно ал. 4 за задържането, молителят не представи доказателства, че е започната процедура пред съответния съд за решаване на спора по същество или че е допуснато обезпечение, митническите органи освобождават задържаните продукти при условие, че са спазени всички изисквания за даване на митническо направление. По мотивирано искане на молителя срокът може да бъде продължен с още десет работни дни.
(6) Компетентните органи, пред които е започната процедура по ал. 5, решават по жалба на заинтересованата страна дали мерките по задържането следва да бъдат потвърдени, изменени или отменени.
(7) Отказът на митническите органи да удовлетворят молбата за задържане на продуктите, подлежи на обжалване пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Митническите органи не носят отговорност, когато при упражнявания от тях контрол не са могли да идентифицират продуктите, чието задържане се иска, както и за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на продуктите.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 18, който става § 22 със следната окончателна редакция:
“§ 22. Създава се чл. 63а:
“Действия по инициатива на митническите органи
Чл.63а. (1) Митническите органи могат по своя инициатива или по искане на друг държавен орган да задържат продукти, за които имат основание да смятат, че нарушават закриляно по този закон право.
(2) В случаите по ал. 1 митническите органи уведомяват незабавно лицата по чл. 63, ал. 1, изпращача и получателя на продуктите и им дават възможност да огледат задържаните продукти. Митническите органи могат да поискат от притежателите на права всяка информация за извършване на експертиза.
(3) Решението по ал. 1 може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Ако в срок от 10 работни дни от задържането на продуктите не започне процедура пред съда за решаване на спора по същество или няма определение на съда за допускане на обезпечение, митническите органи освобождават задържаните продукти при условие, че са спазени всички изисквания за даване на митническо направление.
(5) Митническите органи не носят отговорност за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на продуктите.”
По § 19 има предложение на народния представител Нина Чилова.
Комисията подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 19, който става § 23 със следната окончателна редакция:
“§ 23. Създава се чл. 64а:
“Прилагане на Регламент на Съвета 1383/2003/ЕС
Чл. 64а. Разпоредбите на тази глава се прилагат само в случай и доколкото не противоречат на разпоредбите на Регламент на Съвета 1383/2003/ЕС от 22 юли 2003 г. относно действията на митническите органи срещу стоки, за които е установено, че нарушават закриляни по този закон права.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 20, който става § 24 със следната окончателна редакция:
“§ 24. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “пазара” се добавя “внася, изнася”.
2. Алинея 5 се отменя.”
По § 21 има предложение на народния представител Нина Чилова.
Комисията подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 21, който става § 25-27 със следната окончателна редакция:
“§ 25. Наименованието “Допълнителна разпоредба” се изменя така: “Допълнителни разпоредби”.
§ 26. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 15:
“15. “Внос или износ на стоки” е фактическото пренасяне през границата на Република България на продукти, в които е включен или към които е приложен дизайн в обхвата на закрила на този закон, независимо дали по отношение на тези продукти е задействан митнически режим.”
§ 27. В Допълнителните разпоредби се създава § 1а:
“§ 1а. Разпоредбите на този закон, които се отнасят до държавите – членки на Европейския съюз, се отнасят и за другите държави от Европейското икономическо пространство.”
“Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 22 има предложение на народния представител Нина Чилова.
Комисията подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 22, който става § 28 със следната окончателна редакция:
“§ 28. Дизайни на Общността, които са действащи към датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз, както и подадени към тази дата заявки за дизайн на Общността, ще имат действие на територията на Република България от тази дата.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 23, който става § 29 със следната окончателна редакция:
“§ 29. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 6, § 15, § 23, § 27 и § 28, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз; § 19, който влиза в сила от 13 юли 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли допълнителни предложения във връзка със законопроекта? Няма.
Уважаеми колеги, текстовете на второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайни са предложени от комисията в подкрепа на вносителя и след изразено съгласие с направени предложения. Има едно-единствено предложение, което не е прието – на стр. 10 от доклада във връзка с новия § 14 (част от предложенията на народния представител Нина Чилова).
Госпожо Чилова, поддържате или оттегляте предложението си?
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Мога ли да Ви запитам дали оттегляте и предложението си по предходния Закон за марките и географските означения?
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Госпожа Чилова оттегля и това предложение.
Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата? Няма.
В такъв случай считаме обсъжданията за приключени.
Гласуването и на този законопроект ще бъде след почивката, след проверката на кворума в пленарната зала. Очевидно, че параграфите и по двата закона ще бъдат подлагани на гласуване едновременно за всеки отделен законопроект, доколкото по тях нямаше неприети предложения и нямаше изказвания.
Предлагам с това да приключим първата част от днешния пленарен ден.
Обявявам почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): В пленарната зала присъстват 130 народни представители, имаме необходимия кворум.
Преди да продължим с т. 5 от дневния ред, ще гласуваме законопроектите, разгледани преди почивката.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за ратифициране на Протокола за привилегии и имунитети на Европейската организация за ядрени изследвания с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 154, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение има думата господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председателю.
Предлагам да гласуваме и на второ четене законопроекта за ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте процедурното предложение в днешното пленарно заседание да гласуваме законопроекта и на второ четене.
Гласували 137 народни представители: за 134, против 3, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата да докладвате закона, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председателю.
„ЗАКОН
за ратифициране на Протокола за привилегии и
имунитети на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН)
Член единствен. Ратифицира Протокола за привилегии и имунитети на Европейската организация за ядрени изследвания, подписан на 3 ноември 2004 г. в Женева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на наименованието и съдържанието на член единствен от закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 145, против 3, въздържали се няма.
Законът е приет.
Преминаваме към гласуване на второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Законът за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, е приет на второ четене.
Преминаваме към третото гласуване – гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Законът е приет.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Законът за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн е приет.
Продължаваме съгласно нашата програма с точка пета:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Господин Цонев, имате думата за процедурно предложение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря.
Господин председател, във връзка с този закон, моля в пленарната зала да бъдат допуснати госпожа Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, госпожа Атанаска Бузова – изпълнителен директор на Агенцията за следприватизационен контрол, господин Тодор Николов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, и господин Сабри Галиб – заместник изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Моля поканените лица да заемат местата си в пленарната зала.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Първото предложение е на народния представител Руденко Йорданов, който по време на заседанието на комисията го оттегли.
Предложение на комисията за нов § 1:
„§ 1. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 6 се отменя.
2. Създават се алинеи 7 и 8:
„(7) Държавните и общински органи оказват съдействие на органите за приватизация, като издават изисканите от тях документи, необходими за подготовка и сключване на приватизационни сделки в законоустановените срокове, а при липса на такива, в указаните срокове от органите за приватизация.
(8) Съответният министър, упражняващ правата на държавата, уведомява Агенцията за приватизация за новообразувани дружества с държавно участие в капитала им.”
Предложение на комисията за нов § 2:
„§ 2. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „в списъка по чл. 3, ал. 1, съответно” се заличават.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) За търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, включени в списъка по чл. 3, ал. 1, забраната по ал. 1 има действие от влизането в сила на този закон, без да се взема решение по чл. 28, ал. 2”.
3. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Извън случаите по ал. 8, в търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала не се допуска намаляване на това участие, без съгласие на Агенцията за приватизация, съответно на общинския съвет.”
4. Създава се ал. 8:
„(8) До изпълнение на поетите от купувача задължения с приватизационния договор, в дружества с държавно или общинско участие в капитала, не се допуска намаляване на това участие, без разрешение на Агенцията за следприватизационен контрол, съответно на общинския съвет, което се издава в 3-месечен срок от постъпване на искането. Разрешението се представя при пререгистриране на дружеството.”
Има предложение на народните представители Янаки Стоилов, Йордан Цонев, Петър Кънев и Надя Антонова за създаването на чл. 34а, което е подкрепено от комисията и е отразено на систематичното място в § 2, който току-що ви прочетох.
Има предложение на същите народните представители за създаването на нов § 34б, което комисията подкрепя, но като § 3:
„§ 3. Създава се чл. 34а:
„Чл. 34а. Когато с приватизационен договор се поема задължение за извършване на инвестиции, те се посочват по вид, размер и срок. В този случай, в приватизационния договор задължително се предвижда неустойка за неизпълнение на задължението за извършване на инвестиции. Плащането на неустойката се обезпечава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по наименованието на закона и текстовете на § 1, 2 и 3 включително.
Не виждам желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте наименованието на закона и текстовете на § 1, 2 и 3 включително.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Текстовете на § 1, 2 и 3, както и наименованието на закона, са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага да се създаде § 4:
„§ 4. В чл. 41 думите „ал. 6” се заменят с „ал. 7”.”
По текста на вносителя за Параграф единствен в Допълнителните разпоредби има предложение на народни представители и предложение на комисията за редакция.
Има предложение на народния представител Руденко Йорданов, което не е подкрепено от комисията в този му вид. След дискусия ние стигнахме до едно общо предложение за създаване на нов § 5.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Оттеглям моето предложение. Вариантът на комисията е по-добър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вашето предложение е прието и се съдържа в новата редакция на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: „§ 5. В Допълнителните разпоредби се създават § 11б и 11в:
„§ 11б. Дължимите вноски от цената по приватизационните договори могат да се събират по реда на чл. 237, буква „в” от Гражданския процесуален кодекс въз основа на документите и извлеченията от сметките на Агенцията за следприватизационен контрол и на органите по чл. 4, ал. 2.
§ 11в. Въз основа на мотивирано писмено искане на Изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол и на органите по чл. 4, ал. 2 Националната Агенция за приходите предоставя данъчна и осигурителна информация, предвидена в чл. 72, ал. 1, т. 1 и 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по § 5?
Госпожо Николова, имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И при първо четене аз взех отношение по този текст, защото смятам, че е популистки и не обслужва реални икономически отношения. Всички длъжници, от които Националната агенция за приходите не може да си събере парите, поради това, че е била безхаберна при сключването на договорите, тоест не е наложила съответните запори, ипотеки и не е взела необходимата грижа на добър стопанин, както се казва в правото, допуснала е тези задължения към държавата да не се обслужват, в края на краищата всички тези длъжници – 200 или 300 на брой, в момента отдавна са ликвидирали своите фирми; отдавна са ликвидирали всички налични активи, така че този текст всъщност го създаваме за едно успокоение, да го има написан.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: И плаши!
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Плашим, но кого плашим, господин Цонев? Гаргите! Защото тези хора по същество вече са злоупотребили с държавата и с държавните вземания. Оттам нататък ние създаваме още една привилегия, която с оглед на чистотата на правото аз не мога да подкрепя.
Връщам се отново, както и на първо четене, на Решение № 2 от 30 март 2000 г. на Конституционния съд, по повод създаден подобен текст от Народното събрание за създаване на привилегия на частни държавни вземания. Категорично е решението на Конституционния съд, че не могат да се неравнопоставят различни субекти, било то и по отношение на вземания, които държавата има във вид на частни държавни вземания.
Ето защо, като с давам сметка, че по този начин ние не обслужваме реални отношения; че по този начин практически не можем да защитим държавния интерес пост фактум, защото каквото е могло да бъде защитено, то вече не съществува като предмет, аз предлагам § 11б да отпадне по тази причина, с ясното съзнание, че ако го приемем, ние отново приемаме текст, който е противоконституционен.
Ако трябваше да се защитят държавни, налични отношения, ако действително ние с този текст помагахме на държавата да прибере своите вземания, независимо че правно е неиздържано, аз бих го подкрепила. Но тъй като в момента съм наясно, че ние няма как да ги съберем тези вземания и създаваме един текст, който обременява закона; който отново неравнопоставя правните субекти, затова аз не мога да го подкрепя и предлагам да отпадне с тези аргументи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Направено е предложение за отпадане на § 11б.
Има ли други желаещи за изказване по § 5? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител госпожа Николова, за отпадането на § 11б в § 5.
Гласували 120 народни представители: за 29, против 60, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 4 и новата редакция на § 5.
Гласували 105 народни представители: за 93, против 8, въздържали се 4.
Текстовете на § 4 и 5 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 6 има направено предложение от народния представител Руденко Йорданов, което комисията в този вид не е подкрепила, но като смисъл и съдържание е отразено ...
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Йорданов оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: То е вписано в текста на § 6 като смисъл да не се прехвърлят активи докато не се издължат вноските.
Има направено предложение от народните представители Янаки Стоилов, Йордан Цонев, Петър Кънев и Надя Антонова за създаване на § 11б, което е подкрепено.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде § 6:
„§ 6. В Допълнителните разпоредби се създава § 11г:
„§ 11г. Купувач, който не е изпълнил задълженията си по приватизационен договор за плащане на покупната цена и за извършване на инвестициите или не е уредил окончателно просрочените публични задължения на приватизираното дружество, както и при просрочени задължения за изплащане на трудови възнаграждения, не може да прехвърля придобитите по договор акции или дялове от капитала на приватизираното дружество, без разрешение на Агенцията за следприватизационен контрол, съответно на общинския съвет.”
Има предложение от народните представители Янаки Стоилов, Йордан Цонев, Петър Кънев и Надя Антонова за създаване на нов § 11в.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде § 7 със следната редакция:
„§ 7. В Допълнителните разпоредби се създава § 11д:
„§ 11д. (1) За обезпечаване изпълнението на задължения по приватизационен договор органите за приватизация, съответно Агенцията за следприватизационен контрол имат право да предприемат необходимите действия за учредяване на ипотека, залог или друго обезпечение.
(2) Ипотеката по ал. 1 може да бъде само законна. Вписването на законната ипотека се извършва въз основа на молба от органа за приватизация, съответно от Агенцията за следприватизационен контрол, към която се прилага приватизационният договор. Вписването и заличаването на законната ипотека и на залога се освобождава от държавни такси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата по новата редакция на § 6 и 7, уважаеми колеги. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете на § 6 и 7.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага да се създадат „Преходни разпоредби” с § 8 и 9:
„Преходни разпоредби
§ 8. (1) За заварените приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения, Изпълнителният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, респективно органите по чл. 4, ал. 2, могат да предприемат необходимите действия за учредяване на законна ипотека върху имуществото на купувача, а в случаите по чл. 25 и 35 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия – върху имуществото на приватизираното дружество.
(2) Обезпечението по ал. 1 се налага в 6-месечен срок от влизането на този закон в сила.
§ 9. Разпоредбите на § 11д се прилагат и за сключени приватизационни договори, по които към датата на влизане в сила на този закон не е прехвърлена собствеността.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Уважаеми колеги, имате думата за бележки и съображения по Раздел „Преходни разпоредби” и текстовете на § 8 и 9. Не виждам желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване наименованието „Преходни разпоредби” и § 8 и 9.
Гласували 109 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети, а с това е приет на второ четене и целия Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА – продължение.
Има думата председателят на комисията господин Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Господин председател, правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на икономиката и енергетиката господин Йордан Димов, господин Юлиян Желязков и Петя Шикова – юристи в Министерството на икономиката и енергетиката, и госпожа Любка Георгиева – държавен експерт в Министерство на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете заместник-министъра и придружаващите го лица да заемат местата си в пленарната зала.
Уважаеми народни представители, първо ще трябва да гласуваме отложения текст на § 60.
Заповядайте, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, комисията повторно разгледа текста на отложения § 52, който става § 60 и предлага следната редакция:
“§ 60. Член 107 се изменя така:
“Чл. 107. Общественият доставчик, електроенергийният системен оператор, обществените снабдители, крайните снабдители, преносното предприятие и разпределителните предприятия могат да събират вземанията за доставена или пренесена електрическа енергия, както и за указаните от тях услуги по този закон от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква „к” от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Кузов, имате думата за изказване.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, на миналото заседание, когато гледахме тези промени, всички решихме, че някак си не се връзва Гражданскопроцесуалният кодекс с начина на събиране на сумите за неизправни длъжници. Освен за “Топлофикация” тук става въпрос за електроразпределителните предприятия.
Искам да ви подчертая един малък факт: ако някой бъде надчетен от фирмата за електроразпределителното предприятие, няма как да установи това нещо в законоустановения срок и по начин, по който ние предлагаме и даваме възможност на електроразпределителните предприятия да събират сумите, се получава точно обратното – надчетен по справка-извлечение от самото дружество, тоест без никакъв контрол отвън. По смисъла на Гражданскопроцесуалния кодекс съвсем спокойно си пускат изпълнителен лист и съдията няма основание да откаже изпълнението на постановеното вземане.
Колеги, мисля, че е абсолютно невъзможно да се прилага Гражданскопроцесуалният кодекс. Освен че е противоконституционно, лишаваме българския потребител, българския гражданин от едно основно конституционно право – в съдебно заседание да излезе да се защити. Дайте да се замислим малко за интереса на обществото и по този начин да го защитим, като не даваме възможност на електроразпределителните предприятия да имат такава привилегия, която в много случаи няма да е от полза дори и на самите тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председателю, според мен колеги, които се изказаха по този член, няма смисъл повторно да вземат думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Христов, господин Кузов, господин Иван Иванов и други колеги, близо два часа дебатирахме, взеха отношение по този параграф и по този член. Ако има други колеги – моля да заповядат, ако не – да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Операторката от залата току-що ми дава информация как е минало заседанието по тази точка в дискусията. Господин Кузов и Христов са правили реплики, не са се изказвали. Така че господин Кузов правомерно, съгласно правилника, се изказа. Вие също имате думата, господин Христов, в рамките на 5 минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател. Аз ще бъда далеч по-кратък от 5 минути.
Уважаеми колеги, искам да ви кажа, че тази точка, която се разисква, а именно възможността да бъдат събирани принудително вземанията на “Топлофикация” без да бъдат доказани в съда и само въз основа на извлеченията от сметките за мен, извинявайте за израза, е едно престъпление.
Искам да ви прочета едно становище и на омбудсмана на Република България, който също заявява своето становище по този въпрос, а именно, цитирам точно: “Омбудсманът на Република България смята, че правото на защита на гражданите се ограничава със съществуващата в закона привилегия за топлофикационните дружества да се снабдяват с изпълнителен лист за своите вземания само по извлечение от неплатени сметки, без да са ги доказали пред съда – чл. 237, буква “к” от Гражданскопроцесуалния кодекс. Правото на защита на потребителите е ограничено, защото нямат възможност да се защитават в рамките на съдебна процедура преди самото издаване на изпълнителния лист.
С други думи законът приема, че сметките, изчислявани от топлофикационните дружества по презумпция са верни и коректни, а както е видно от тяхната практика, предизвикала остро обществено недоволство, подобна презумпция е твърде необоснована.”
Това го казва не Минчо Христов, това го казва омбудсманът на Република България, уважаеми колеги!
Искам да ви кажа, че в предишните си гласувания ние позволихме от подобна привилегия да се ползват частните енергоразпределителни дружества, което, пак ви казвам, е едно огромно престъпление срещу българските граждани, срещу потребителите на тези услуги, за които ние говорим.
Призовавам ви, уважаеми колеги, да отхвърлим категорично подобен текст. В комисията зададох един въпрос, на който не ми беше отговорено – има ли европейска страна, в която да има подобен абсурд? Не ми беше отговорено. Аз ви казвам, че няма. Там има съд. Всеки един гражданин, всяка една фирма се явява, заявява своите претенции и съдът отсъжда кой е крив и кой е прав, а не както става тук – няколко монополиста да бъдат привилегировани в ущърб на интересите на българските граждани. Мисля, че България е правова държава и не бива по никакъв начин да допуснем този абсурд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин председател! Темата, която обсъждаме в момента, е много злободневна и важна и не трябва с лека ръка да я пренебрегваме. Аз съм от София, израснал съм тук и бях избран за депутат от София. В нашата столица недоволството срещу “Топлофикация” е много сериозно.
Има основание нещата да стоят така, защото сметките на хората се формират изключително непрозрачно. Фирмите за топлинно счетоводство са изключително непрозрачни в София, а предложеният текст в закона ще задълбочи този проблем.
Представете си, че се допусне грешка и на името на един абонат се напише сметката на половината блок. Искате това производство от спорно да стане безспорно, автоматично да бъде изваден изпълнителен лист срещу човека, а всъщност сметката за парно да е сериозно надписана поради случайна, да речем, грешка при нейното формиране?!
Разберете, че това производство е спорно! Трябва да се мине през съд и той да установи дали сметката на даденото лице е формирана по правилен начин.
В противен случай, уважаеми дами и господа, са възможни множество изкривявания. И в момента само в София има изключително недоволство и много случаи на грешки при формирането на сметките за парно.
Така че, уважаеми дами и господа, Съюзът на демократичните сили в случая категорично ще гласува за отпадането на този текст. И не може и да има друго развитие. Разберете, това е едно спорно производство и е необходимо съдът да се произнесе дали, защо и как да бъде издаван такъв изпълнителен лист. Това е едно спорно производство, което управляващите се опитват да превърнат в безспорно. То не е безспорно! Фактите не са ясни до момента, в който съдът не установи тяхната правота.
Вие казвате следното нещо: “Топлофикация” винаги е права! Но това не винаги е вярно. Възможни са умишлени, възможни са и случайни грешки. “Топлофикация” не е винаги права! И поне се вслушайте в скандалите, които имаше досега, и не правете нови грешки от такъв порядък. Това, пак ви казвам, е едно спорно производство, което трябва да се решава в съда. И чак след решение на съда да се издава изпълнителен лист. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, стори ми се, че направихте процедурно предложение за отпадане, но това беше в контекста на изказването. Тоест Вие съчетахте и процедурно предложение за отпадане. Благодаря Ви.
Има ли други изказвания?
Господин Миков, имате думата. Най-вероятно обратно предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Не, аз ще се изкажа по текста. Благодаря, уважаеми господин председател.
Това е един текст, който, водени от популизма редица народни представители изопачават пред Народното събрание като съдържание и смисъл.
И до момента съществува възможността по този къс юридически способ – безспорно производство, но не без възможности за правна защита в рамките на изпълнителното производство. В случаите когато законодателят е преценил, а това са случаите с банките, аз не знам защо СДС като заявява тази популистка позиция и стъпва върху нея, не постави въпроса дали няма случаи, в които банките често надписват вземания, лихви върху лихви, такси и в едно разбирателство или спорно производство после се изчиства съдържанието. Такива по извлечение на сметки има и други субекти, за които законодателят от години наред е дал възможност.
Аз искам да запитам дясната политическа партия СДС как биха погледнали чуждите инвеститори, които са дошли в България при един режим, сега, когато след приватизацията ние сменяме режима. Защото господин Димитров е известен радетел на либерализма, на поощряването на чуждите инвестиции и въобще една такава много свободна пазарна икономика, в която при всички случаи десните политически сили поддържат интересите на кредиторите, а не на длъжниците. Смесват се два проблема, уважаеми дами и господа: проблемът за евентуалното неоснователно надписване на сметки, и вторият въпрос, който ние всъщност обсъждаме тук – за начина по една бърза процедура да бъдат притискани недобросъвестните длъжници. Аз не чух в тази популистка вълна някой да каже, че има и недобросъвестни длъжници. Цялата презумпция в днешната и в дискусията от предишната седмица беше за недобросъвестните кредитори. Никой не спомена дума, че има и недобросъвестни длъжници, чиито разходи, направени от тези обществени оператори – дали са в “Топлофикация”, дали са във ВиК, се поемат от добросъвестните платци. Нека влезем в проблема изцяло. Иначе така, изваждайки част от него, освен популизъм и дребно политиканстване, друго няма.
Следващият принципен въпрос – този механизъм, който е даден, е механизъм, пазещ обществено важните и в известен смисъл монополни предприятия от фалит, който може да създаде много сериозни обществени проблеми. Знаем какво става като фалира енергетиката в Калифорния примерно. Знаем какво става.
Следващият принципен въпрос – защо дясната политическа сила СДС не постави въпроса въобще: ние защитаваме недобросъвестните длъжници! И лъжейки ги, че ги защитавате, защото тези обществени оператори имат достатъчно юридически възможности да минат през съдебната процедура, само че тогава на длъжника ще му бъдат начислени и хонорарите на адвокатите, и лихвите за забава две или три години. И тогава сметката от 100 лв. ще бъде 300 лв., след две години. И тогава пак няма друг способ да се събират тези пари, освен принудително изпълнение. Включително до варианта изнасяне на публична продан. И това да го чуваш отдясно! Хайде, левите популисти ги разбирам, но да чуваш това отдясно е някакво абсолютно обръщане на ценности и на политически позиции! В името на какво? В името да се харесаш дребно популистки, временно.
Нека СДС да отиде и да заяви тази позиция пред тези, за които те са радетели, примерно чуждите инвеститори – че след приватизацията ние казваме: досега е било така, защото е държавно, а сега понеже е частно, ние ще го направим по труден способ.
Сега да обяснявам на господин Димитров за Световната банка и нейните позиции по въпроса за скоростта на съдебното изпълнение в България, е, това вече няма нужда. И в предишното му битие, преди да стане народен представител, той много е чел по тези работи, даже е и говорил. Така че, дайте да подкрепим текста и да избягаме от това дребно популистко заиграване и политиканство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Първа реплика – господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Миков, Вие направихте две признания днес. Едното, ако ме чувате, е признанието, че заради това че има неизрядни длъжници, на останалите им се начислява тази сума. Тоест те не плащат реалната цена на потребената електрическа или топлинна енергия. Това е според мен нещо много лошо, което Вие признахте днес тук, от трибуната на Народното събрание. Тоест всички ние, дами и господа, уважаеми потребители, плащаме нереална цена за потребената електрическа енергия. (Реплика от КБ.) Точно така каза господин Миков! Така каза!
Но има и един друг проблем, който Вие не искате да поставите, господин Миков. Нека заместник-министърът и всички там от кохортата на Министерство на икономиката и енергетиката ми кажат: уредите за дялово разпределение са ли уреди по смисъла на Търговския закон, тоест те уреди за търговско измерване ли са? Може ли въз основа на техните показания в съда някой да успее да си извади изпълнителен лист?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Е-е-е.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Госпожа Дончева казва “Е-е-е”. Ами, госпожо Дончева, ако те не са уреди за търговско измерване, значи няма как да се извади изпълнителен лист.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Така ли? Кой Ви каза това?
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Да, точно така. Аз Ви го казвам, госпожо Дончева. Не можеш да си извадиш изпълнителен лист въз основа на някакви си показания на уред, който не е уред за търговско измерване.
Така че, господин Миков, Вие направихте две много хубави признания.
А относно банките, че взимат по ГПК, естествено, събират си дължимите суми, но там се дават пари по много по-сложен начин, всичко много лесно се доказва – чрез документи, докато в електроразпределителните и топлоснабдителните дружества това не може да стане така лесно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Миков, във Вашето изказване основно се повтаряше името на СДС и думата “популизъм”.
Знаете ли каква е основната дясна теза? – Върховенство на закона.
Уважаеми господин Миков, затова че съдебната система не работи, не означава, че едно спорно производство трябва да го превърнете в безспорно. Кой доказва фактите?
Уважаеми господин Миков, популизъм тук няма! Трябва да има принципи и закони, които трябва да се спазват. Трябва да има яснота, трябва да има доказване, трябва да има право на защита във всички тези ситуации!
Колкото до големите чуждестранни инвеститори и смяната на правилата на играта – не Ви отива да говорите тези неща тук.
Спомнете си вашият министър Овчаров какви неща беше предложил в енергетиката! Добре, че някои отпаднаха. Моля Ви се, не говорете тези неща, не е сериозно! Стегнете се и не ги говорете! (Реплики на докладчика г-н Рамадан Аталай.)
Изкажете се по-нататък, господине! Извинявайте, не прекъсвайте изказването ми!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Рамадан Аталай, не прекъсвайте изказването на народния представител. Моля Ви, той знае правилника!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля Ви да не говорите за устойчиви правила на играта, а само да прочетете предложенията на вашия министър в тази област, да не говорим за други области. Той тотално се опита да промени правилата на играта след приватизацията на електроразпределителните дружества. Нека да има малко морал!
Да, СДС иска да създаде условия за много инвестиции в България, вярно е. Господин Миков, само това ще вдигне заплатите.
Надявам се да дойде един ден, когато Вие и вашите колеги – социалисти, да разберат, че без повече бизнес и без повече инвестиции високи заплати в България не може да има! Това е другото нещо, господин Миков, което ще трябва някой ден да разберете. (Реплики на народния представител Татяна Дончева.) И когато го разберете, ще бъде добре и за България. (Реплики на народните представители Михаил Миков и Татяна Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Дончева, имате възможност за изказване, тогава заповядайте на тази трибуна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Правилно, госпожо Дончева, можете да се изкажете.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Така че, господин Миков, това си остава едно спорно производство, при което не може да има издаване на изпълнителен лист без решение на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За трета реплика – Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Миков! Вашето изказване е типичен пример за манипулация от трибуната на Народното събрание. Вие говорите, че не е дясна политика това да защитаваме, как ги нарекохте, недобросъвестните длъжници!
Първо, дясна политика е да се защитават гражданите и да се отстояват техните права. Докато за едно лице, за един потребител не се докаже, че е недобросъвестен длъжник, той е гражданин - такъв, какъвто сте Вие и какъвто съм аз.
На второ място, господин Миков, и това е директният въпрос към Вас: моля Ви, като използвате понятието “недобросъвестен длъжник”, дайте определение тук от трибуната, но не се измъквайте, защото ще Ви напомня и от място, дайте определение какво означава “недобросъвестен длъжник”! Защото вносителите на законопроекта не са дали в Допълнителните разпоредби такова определение – пропуск на заплащането с един ден, една седмица, един месец или може би Вие ще определите? Защото иначе всеки човек, който не си е платил до съответната дата, вие ще го считате за недобросъвестен длъжник!
На трето място, когато говорите за десните политически сили, Вие замитате под килима това, че позицията, която отстояваме, е позиция, която е изразена не само от нас, но и от омбудсмана на Република България – национална институция, начело на която стои доскорошен член на Парламентарната група на Коалиция за България. Господин Гиньо Ганев много точно е изразил своето становище, че всъщност с този текст се ограничават правата на защита на българските граждани. Това е така и Вие не можахте да убедите и хората в залата в обратната теза!
И накрая, ако Валентин Димитров от наровете в следствието можеше да Ви слуша, сигурно би съжалил, че Вие в момента сте действащ депутат. Иначе би Ви наел за адвокат! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Миков, имате думата за дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Едновременно тъга и веселост ме изпълват, когато темата с изпълнителния лист в Гражданскопроцесуалния кодекс се коментира и се смесва от колегите, които ми направиха реплики. Между тях нямаше нито един колега – юрист, защото те знаят, че дори и в изпълнителния процес имаш право на защита и да оспориш основанията.
Това, господин Димитров, госпожа Николова може да Ви го обясни много добре!
Второ, не става въпрос, че производството е спорно или безспорно. Става дума за бързина на изпълнението. Прочетете Гражданскопроцесуалния кодекс, “Изпълнение”, за обща култура. Вие сте народни представители – и господин Иванов, и господин Кузов, нищо, че не сте приятели на тази материя!
Сега, да ми говорите за господин Валентин Димитров вие, отдясно, дето държите тези бордове, но не само на “Топлофикация”, а и на “Софийска вода”, концесиите, всичко, което се случва в София десет години, господа, това е смешно! Вие, общинският съвет, вярно е, че после се разделихте – Софиянски – на едната страна, Костов – на друга, СДС остана тук, разделихте се! (Реплика на народния представител Иван Николаев Иванов.)
Но вие седяхте и управлявахте “Топлофикация” и вие сте назначавали всички тези хора. И със “Софийска вода” концесията сте я сключвали. Господин Иванов е бил в предишния парламент, за разлика от другите двама колеги, и знае моята позиция по въпроса за ВиК.
Но, уважаеми дами и господа, трябва да ви е ясно, че когато има големи загуби, голямо неплащане на тези обществени оператори, те могат да фалират и да сринат системата. Така че нищо друго, освен възторжен популизъм!
Но най-странното е, че партиите, които се дефинират като десни в Европа, бягат от такъв краен популизъм. Те се опитват да бъдат сериозни, стабилни, да разсъждават по-сериозно. (Реплика на народния представител Иван Николаев Иванов.)
Какво чуваме за уреда от господин Кузов? Няма нищо общо изпълнителният лист с уреда, нищо общо!
И ако искахте, тази дискусия трябваше да я подкараме, но тя трябва да върви по въпроса доколко тази държавна комисия, която трябва да упражнява контрол, си върши работата?
Но Вие засягате съвсем периферно този въпрос и търсите остра политическа атака срещу правителството, срещу министъра, срещу Министерството на енергетиката.
Господин Димитров, отидете с тази Ваша позиция – СДС, или поне ние ще се постараем да я разкажем подробно на чуждите инвеститори, щом твърдите, че Вашата позиция в момента е позиция на СДС. Благодаря ви. (Реплики на народния представител Иван Николаев Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Аз наистина ставам за втори път пред вас, за да се противопоставя много категорично на лекотата, с която ние пристъпваме към даване на възможност монополистите да разполагат с изпълнителен лист.
Никога не съм си представяла в битността си на юрист, че ще бъда в Народно събрание, което с такава лекота ще дерогира основни положения в правото! Гласувайки текста, с който даваме възможност държавата по частни държавни вземания да вади изпълнителен лист и ние да я поставяме в приоритетно положение по отношение на всеки друг субект, който има вземания срещу същия този длъжник, фактически ние нарушаваме грубо Конституцията!
Аз съм дългогодишен юрист и си спомням времето, когато социалистическите предприятия можеха по извлечения от сметки да си извадят изпълнителен лист. Ние се връщаме в тази посока!
Господин Миков, аз не съм ляв политик, но искам да Ви кажа, че ние всъщност правим това: даваме възможност на един монополист да манипулира хората, които не могат да се защитят.
Господин Миков, обръщам се и към Вашата юридическа съвест: ние сменяме основно право – тежестта на доказване. Кога можете Вие да кажете на един длъжник, че е недобросъвестен, при положение че не се е развил правният спор, първо, за да се докаже, че е длъжник, а Вие вече му давате предварителна квалификация на недобросъвестен?!
Мога ли да знам аз какво е направила тази фирма за топлинно счетоводство – колко ми е надписала сметките; колко от сметките на общите части, които не се поддържат добросъвестно, защото няма етажна собственост, са залепени на моята сметка? Мога ли в края на краищата да знам дали ДСК, където съм си направила разплащателен влог, е изпълнила добросъвестно задълженията си, защото аз съм разпоредила на ДСК да изпълнява моите задължения.
В края на краищата срещу мен се изправят с един изпълнителен лист – вярно е, че бих могла да се защитя в едно изпълнително производство, но аз губя възможността в един състезателен процес да защитя моите права. Промяната на доказателствената тежест тук е поантата на това предложение. Искам да ви кажа, че това е висша форма на социализъм. Ние се връщаме във времето, когато държавните предприятия имаха право – по-голямо от всеки един гражданин, да получават изпълнителен лист.
Аз искам да задам следващия въпрос: какво ще се случи с този текст в момента, в който „Топлофикация” се раздържави, защото тук е големият проблем, тук е социализмът и лявата политика.
Какво ще стане, когато „Топлофикация” стане най-накрая нормално дружество с частни капитали? Ще продължи ли да има на разположение тази правна възможност, която в момента създаваме?
Ето защо от позицията на десен политик аз ви казвам, че ние променяме доказателствена тежест и работим срещу хората, които потребяват енергия, защото те нямат право да отидат при друг, който да им даде тази топлоенергия, защото има монопол. Този монопол, доколкото съществува, е само извор на корупция, извор на социализъм ако щете. Защото имаше един монопол, който се управлява.
Господин Миков, още нещо ще Ви кажа: защо просъществуваха тези дружества? Като бивш кмет ще ви кажа какво се случва в дружествата. Не са виновни десните партии. Десните партии не можеха да го постигнат без БСП. Като кмет съм виждала как сядат - БСП, СДС, НДСВ – предварително се договарят коя фирма за кого е, кой в кои бордове участва, кой къде праща контрольори. Така че ако вашите хора не бяха на поилка и доилка през цялото това време, нямаше как това безобразие с „Топлофикация” да бъде факт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Първа реплика – господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председателю.
Колеги, ще се възползвам от репликата. Първо ще помоля залата наистина да остави популизма и да минем към разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. В момента се намираме в § 60, който разглежда отношенията между обществени снабдители, между преносното предприятие – става въпрос за електрическа енергия. Говорим – по какъв начин да накараме тези неизправни длъжници въз основа на договорите, които са сключили, да станат изправни длъжници. Параграфът няма нищо общо с „Топлофикация”-та. Като стигнем до „Топлофикация”-та, ще ви кажем защо по чл. 237, буква „к” искаме да променим събирането на вземанията.
Моля ви, дайте да минем към разглеждането на закона – параграф по параграф, защото същият текст – дали е бил социализъм или не – през 1999 г., когато беше правителството на Костов, става реалност и оттогава действа. Госпожа Николова сигурно тогава не е била член на социалистическото управление на Костов.
Моля ви се! Дайте да оставим популизма, дайте да оставим Валентин Димитров на една страна, дайте да видим „Топлофикация” впоследствие – по следващите параграфи, като стигнем там; по какъв начин да дадем възможност на топлофикационното дружество да стъпи на крака и по какъв начин да убедим тези хора, които в момента получават топлоенергия, да се отопляват през зимата. Това ми е репликата.
Много моля, господин председател. Тъй като се намираме на второ четене, да помоля да следите достатъчно внимателно всеки от колегите да говори по параграфа, по члена, по който дебатираме, без да влиза в политически риторики. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Така е по правилник.
Заповядайте. Втора реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Разбира се, репликата е отговор на изказването и изразяване на несъгласие. Така че това, което предлага господин Аталай, е при политическо изказване, няма как да стане с неполитическа реплика.
Уважаема госпожо Николова, разбрахте вече, че вашето правителство – на СДС, е въвело това в закон.
Второ, нека в дупликата да изясним дали вие поставяте по различен начин в зависимост от собствеността на дяловете, на акциите, на капитала правилата, които правим като закон.
Трябва да ни е пределно ясно, че в Европа монополите се регулират не чрез различни правила за държавния и частния монопол, а чрез независими регулатори. Независимият регулатор е този, който регулира, и независимо дали монополът – той е лош, и държавният, и частният – за двата вида трябва да има еднакви правила. Какво означава това, че вие казвате: държавно преди - ще има такива правила, въведени 1999 г. от вашето правителство и вашето мнозинство. Станал частен – няма да има такива правила, правилата ще останат само за държавните монополи. Да, за ВиК-ата, за другите – защо не предложихте? Как ще обясните, че за банките съществуват тези правила?
Основен проблем на България в тези 15 години е съдебното изпълнение. Когато сте започвали съдийската си кариера, по един начин функционираше онази социалистическа съдебна система. Днес функционира така, както Европа я вижда и всички я виждаме.
Ако вие само заради, пак казвам, дребното политиканстване забравяте тези големи обществени интереси, ако сте готови да прокарвате текстове, които, най-откровено ви казвам, могат да доведат до фалит на топлофикационни, водоснабдителни и енергоснабдителни дружества, защото това е големият въпрос. Това са жизненоосигуряващи системи. Да, монополни са, ама няма друг начин. (Реплика от народния представител Петър Берон.)
Ето, господин Берон казва да фалират – това е позицията на „Атака”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Трета реплика – госпожа Мая Манолова.
Заповядайте, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо Николова, не се изненадвам, когато интерпретациите на тази законова процедура се правят от неюристи и когато те ги представят като уронващи и засягащи възможността за защита на длъжниците – независимо изправни, неизправни или просто длъжници, независимо от формулировката, която ще даде законът.
Само за сведение на господин Иванов, който вече не е в залата – в чл. 154 се дава дефиниция на „неизправни длъжници”. При топлоснабдяването се имат предвид дължимите суми от потребителите след въвеждане на изравнителната сметка. Тоест не в процеса на топлоснабдяването, а след като влезе в сила изравнителната сметка.
Исках да кажа няколко думи на тези, които не са юристи, (реплика от народния представител Иван Николаев Иванов), за да не останат с впечатление, че потребителите са беззащитни в това производство. Напротив, топлофикационното дружество молител представя пред съда, когато иска, изпълнителен лист, освен извлечение от сметките си, но и уведомление до съответния потребител, че дължи определени суми. В 7-дневните срокове на кореспонденция на дружеството с потребителя потребителят може да възрази и да се направи съответна корекция в сметката. Ако не го направи, се вади изпълнителен лист, той отива при съдебния изпълнител, който изпраща покана за доброволно изпълнение. Ако в този 7-дневен срок потребителят представи доказателства, че е платил сметката, делото се прекратява и изпълнителният лист се обезсилва. Ако има някакво нарушение в изпълнителния лист, то се обжалва пред горната съдебна инстанция. Ако възразява по начина на изчисляване на сумите, длъжникът прави възражение и тогава топлофикационното дружество е длъжно да заведе иск в съда – установителен иск, че се дължат тези средства. Тоест доказателствената тежест отново е на топлофикационното дружество. Тази процедура просто пести средства на потребителите в случаите, в които те не могат да си позволят да плащат за вещи лица, съдебни разноски, адвокатски хонорари и прочие. Освен това цяла Европа върви в тази посока. В ГПК ние приемаме заповедното производство, в което по тези процедури ще се развиват вземанията на всички по-големи дружества, независимо дали са частни или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Това беше последна реплика.
Госпожо Николова, заповядайте за дуплика.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, не можахте да ме убедите, че е много по-добре да защитя своя интерес в изпълнително производство вместо да го защитя в едно спорно исково производство. Това просто няма как да се случи, но за това, което се развива тук, аз имам едно убеждение. То вече е абсолютно ясно оформено. Ние фактически лишаваме “Топлофикация” от грижата да следи своите длъжници във всеки един момент, защото това е грижата на добър стопанин – когато видят, че не се плаща сметката, на следващия месец да изключат потребителя. (Реплики.)
Разбира се, че е по-добре, защото в този случай ти ще можеш да контролираш потоците. Когато имаш едно неконтролирано потребление и не си взел съответните мерки, ще търпиш последствията от това.
Така както се развива дебатът аз имам чувството, че вече новият Валентин Димитров е намерен и че се работи в негова полза. Защото се прави всичко необходимо парите, които се надвземат от гражданите безпроблемно да постъпват, за да могат да се купят новите джакузита. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Искате думата за изказване ли? Един момент да проверя в стенограмата – да, имате право, госпожо Дончева. Не сте се изказвали по § 60. Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Аз въобще не съм се изказвала по закона, господин председател и нямах и намерение.
Ясно е, че темата е болезнена заради едно подозрение, че се надписват системно сметки от страна на ВиК, на “Топлофикация”, на “Енергоснабдяване”. Обаче, извинете, какво решение предлага десницата и “Атака”? Какво решение предлагат?
Много е хубаво аз моя интерес като едноличен потребител на ток да го защитя по исков ред. Много е хубаво три години да ходя по дела. Много е хубаво да ми се натрупа една сметка, защото като започнеш да не плащаш един месец ти така и не си плащаш, защото токът ти върви. За разлика от това, ако аз имам с вас някакъв спор за вещ, за наем, за някакъв друг такъв дълг, в който мога да прекъсна отношенията и да кажа: “Имаме да спорим за двумесечен наем и ще ходим да си спорим, докато си добия аз титулите по нормален път”.
Тук става дума за друга по естество престация. Става дума за спиране на жизнено важни за съществуване на държавата системи.
Какво роптаете срещу монополизма? В Америка разрушиха монополизма и им спряха тока в някои щати, след което го върнаха. Ами, преди няколко години беше. Не знам защо се смеете.
Със същата лекота твърдяхте, че като сте приели 1999 г. от името на СДС, ОДС или каквото си искате “се”, законът и тази регламентация, която общо взето е разумна, и е нито лява, нито дясна, сте направили социализъм. Човек като се засили в една посока без да има мярка, обикновено изпада в смешна ситуация.
Не можете да искате първо да стимулирате неизправните длъжници, защото заедно с тях ще спрат да плащат още няколко пъти повече лица, които могат да си плащат, и могат да си уредят споровете, ако ги имат, но те също ще спрат да плащат. И това всеки го е видял от началото на демокрацията в начина, по който се събираха сметките по входовете.
Аз съм живяла в блок от 22 етажа и нашият общ водомер беше на три блока заедно и знам какви огромни проблеми възникнаха от това. Но вие не си правите сметката, че се получава лавина, защото, ако не си плащат десет и държавата проявява толерантност и ще им ги събира с години, веднага още няколко пъти повече хора спират да плащат.
Вие имате нещо, което получавате авансово, а заплащате последващо като държава. Нашата държава не разпределя собствените си енергийни източници. Вие какво предлагате – не с три месеца закъснение да плащаме, а да събираме пари от граждани с няколко години закъснение, защото горе-долу по толкова продължават съдебните процеси.
Какво ще ми казва Мартинчо, че не го интересувала съдебната система. Всичко трябва да те интересува, защото като дойдат Х, У или Z, на които трябва да плащаме енергия, те искат парите след три месеца, а не ги искат след три години. И каквато и съдебна система да имате – и социалистическа да е, пак ви казвам, че щяхте да загубите няколко години, за да бродите по инстанциите.
Добре, колеги-юристи, които се включихте в дискусията. Какво предлагате – да увеличим на Районен съд – София с 30 000 дела оборота ли? За да стане какво? – Бързо да се правораздава, качествено, ефективно? Какво да стане? Вие считате, че съдебният механизъм, който всеки потребител упражнява е по-надежден? Извинете ме, но нова лавина дела в съдилищата не е гаранция. Напротив, тя е гаранция за ущърб и на двете страни във финансов и във всякакъв друг смисъл.
Аз като се съдя с “Енергоснабдяване” въз основа на какви прибори, извинете, ще си доказвам с “Енергоснабдяване” коя е вярната сметка и вярното число? Въз основа на кои? Въз основа на тези, които са ми монтирани от същото това “Енергоснабдяване”. Какво тогава има като те ще вадят изпълнителен лист по извлеченията от сметки, използвайки показателите на същия този уред, когато процедурата за оспорване на изпълнителен лист ми е достатъчно надеждна, за да мога да вляза в нея, да оспорвам числата и да оспорвам и сумите, които имам да плащам? Какъв ви е спорът. Какъв ви е спорът? – Да създадете един нов конфликт. Никаква връзка няма не с лявото и дясното, но и с нормалното мислене. И нищо не решавате за правата на гражданите, които имат да плащат сметки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! През последно време четем по вестниците всевъзможни цифри. Четем ги като че ли това става някъде в Малайзия или на о. Фиджи, а не в нашата столица. Четем, че е установено, че 33 млн. лв. са откраднати от софиянци само от “Топлофикация”, но понеже тук се придържаме към параграфа за електроенергията се каза, че нещастните енергоразпределителни дружества, които били пред фалит, които имало опасност да фалират, в последно време са си увеличили печалбите с 8 млн. лв. Не са чак толкова изпаднали, закъсали и пред фалит!
Какво предлагаме? Предлагаме все пак това овчедушно отношение на българския народ към тези, които са го яхнали и го ограбват да престане в един даден момент. Четиристотин и тридесет милиона лева са откраднати от българския народ от тези, които уж го снабдяват с така наречените “ютилитис”, защото вече нямаме българска дума, ами започнало е да излиза едно списание, което се казва “Ютилитис”, написано на кирилица. И като отворите вестника ще видите, че тези 11 фирми, които се борят да ни снабдяват с тези “ютилитис” са “Хавелка - Мавелка”, “Хръгличка”... Всички тези хора са оттук-оттам дошли, тоест държавна чешка фирма приватизира българска държавна фирма. Ние тук живеем в някакъв абсолютен Абсурдистан! Намерете начин тези пари да се върнат за българския народ. Нямало начин? Как да няма начин! Начин ще се намери със сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика има думата господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаема госпожо Дончева, аз Ви уважавам като юрист, затова ще говоря с един по-спокоен тон. Ще Ви дам аргументи.
Частните енергоразпределителни дружества имат норма на възвръщаемост от 16%. Няма такива дружества, госпожо Дончева, които да имат подобна норма на възвръщаемост. (Шум и реплики в залата.) Тук колегите казват, че има.
Попитах министъра защо тези дружества имат такава норма на печалба, на възвръщаемост. Не ми беше отговорено. Защо държавните дружества като НЕК имат норма на възвръщаемост по-малко от 1,5%? Ето това е големият въпрос, над който всички ние трябва да се замислим.
Ще ви кажа и още нещо – когато в Комисията по енергетиката аз повдигнах този въпрос за този прословут чл. 237, за това принудително събиране на сметките на няколко монополиста, представителят на енергоразпределителните дружества знаете ли, уважаеми колеги, какво ми отговори? – Че ако те нямат този текст на този член, ако нямат тази привилегирована възможност да събират тези вземания, те щели да начисляват на добросъвестните потребители сметките на недобросъвестните.
Ха сега ми кажете, уважаеми колеги, как може да стане този номер при енергоразпределителните дружества. При “Топлофикация”-та го знаем – пишат се, надписват се сметки, многократно, два-три-пет пъти по-високи. Хората плащат. Но как може при едно дружество, когато всеки потребител има електромер, който е търговски уред, да надписват?! И това беше директно споменато в комисията! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За трета реплика има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Вашето изказване, госпожо Дончева, особено последното Ви, подрива авторитета на тази институция – българския парламент. Въпреки че Вашето мнение, Вашите идеи и виждания винаги са били за мен изключително неправилни, никога не съм си позволявал неуважително отношение към Вас. Но това вече е въпрос на възпитание, госпожо Дончева. Аз се надявам в този парламент възпитанието да бъде на едно добро ниво. Но Вие показахте, че има проблеми с възпитанието в този парламент.
По отношение на съдебната система. Без реформи и ефективна съдебна система, госпожо Дончева, много проблеми в България няма да могат да бъдат решени. Това, че не работи съдът, не Ви дава основание постоянно в различни казуси да казвате “Понеже съдът не работи, те ще бъдат извадени от обсега на съдебната система”. Много добре знаете като юрист, че са възможни бързи производства, реформи. Докато не направите тези реформи, господин Миков правилни ще Ви казва, че Световната банка определя българската съдебна система като много неефективна по отношение гарантиране изпълнението на договори. Става много бавно, отнема 3-4 години. Но това трябва да се промени. Това трябва да се реформира! И това е големият проблем. Това не трябва да бъде поводът много хора да казват: “Понеже съдебната система не работи, тези казуси ще бъдат извън нейния обсег”. Трябва да се мисли как тя да бъде подобрена, как да работи по-добре, защото тя е носител на справедливост, понеже двете страни могат да представят своите аргументи и въз основа на тях да се вземе решение. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Дончева, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте. Разполагате с три минути.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Мартине, ваденето на изпълнителни листове по извлечения от сметки е пар екселанс съдебна процедура, както и тяхното оспорване. Това ме навежда на мисълта, че проблемът на парламента не е само във възпитанието, а и в образованието.
Нормата на печалба и нейното възстановяване няма никакво отношение към ваденето на изпълнителни листове по извлечения от сметки, дами и господа. Вие по никакъв начин няма да им намалите нормата, водейки съдебни дела. Просто ще закачите на хранилката още една дузина съдии, вещи лица, адвокати и всякакви други. Само че ще изправите държавата пред ситуация да ви търси отнякъде пари, за да плати услугата, която ще събира с три години закъснение.
Аз съм съгласна, че съдебният механизъм е недостатъчно ефективен. И той би бил неефективен и с изпълнителните листи по извлечения от сметки, и с нормален изпълнителен лист, ако искаме да регулираме поведението на монополистите по отношение на цените. Това нещо трябва да е свързано с по-голяма ангажираност на Комисията по енергийно и водно регулиране. Не можем да разчитаме всеки гражданин да си търси правата и да обикаля съдилищата, защото става дума за десетки хиляди хора, за десетки хиляди дела. Спирането на тока е много хубаво нещо. Всеки потребител предпочита да не му спрете тока. В момента, в който му спрете тока, отива и си плаща услугата със и без изпълнителен лист, незабавно, защото всичко в къщата му се скапва.
Впрочем миналия месец кметът на Видин пробва дали сте прави. Не плати тока на “Енерго”-то, след което “Енерго”-то спря тока на детските градини и храната се развали. Това също е доказано дали може да бъде защита или не.
Спрете да спекулирате с надписаните сметки, господин Берон. Говорим за процедура за вадене на изпълнителни листи по извлечения от сметки. Сметките и тяхното оспорване се основават на уредите, с които мерите, а те са същите и в единия, и в другия случай. И няма нужда за всеки текст, който сте си харесали и който дава възможност на хората да не плащат, да вкарвате “Топлофикация”, Валентин Димитров и т.н. Иначе се превръщаме само в лодитите, които трошели машините, смятайки, че те са причина за тяхното нещастие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, искам само да ви напомня, че от 11,30 ч. до 13,00 ч. ние водим дискусия по един отложен текст от петък, а ни предстоят още 100 параграфа. Ние сме на първата част. Просто искам да ви напомня!
За процедура има думата господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, процедурният ми въпрос е следният. Тъй като този член, който в момента разглеждаме, е идентичен с чл. 154 – за топлофикацията, а този е за енергетиката, но те се отнасят за едно и също нещо – за неизправни длъжници по реда на чл. 207к от Гражданския процесуален кодекс, предлагам те да бъдат разглеждани съвместно, защото каквото ще се приеме за този член, най-вероятно ще се приеме и за другия. Нека да разглеждаме двата члена едновременно, защото са идентични.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Бихте ли дефинирали предложението си по-кратко и ясно? Какво предлагате? Аз лично не можах да разбера.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Предлагам чл. 107 и чл. 154 да бъдат разглеждани съвместно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не сме стигнали до тези текстове.
Сега обсъждаме отложения чл. 60, по номерацията на вносителя – 52. По него имате ли да кажете нещо? Нямате.
Заповядайте за изказване, господин Костов. Имате думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Колеги, вземам думата, предизвикан от едно изказване на господин Миков, който обвини моите колеги, че защитавали престъпници.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това ти го измисли! Тогава ти не беше в залата. Казах “недобросъвестни длъжници”.
ИВАН КОСТОВ: По този повод искам да кажа, че съм против този текст. Ще се аргументирам по следния начин. Вижте какво е записано в този член – “Общественият доставчик може да събира вземанията си (да го преведем направо) като принудително изпълнение”.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не е това! Прочети текста!
ИВАН КОСТОВ: Така е, защото чл. 237к казва: “подлежат на принудително изпълнение”. Тоест искаме да дадем възможност да се извърши принудително изпълнение въз основа на извлечение на сметките. Защото чл. 237к казва следното: “и други документи могат да бъдат основание за принудително изпълнение”. В случая с този закон, тъй като те са определени по закон, сметките се определят като документ, който да става основание за принудително изпълнение. Това е, което се предлага. Това е, което предлагате.
Ако мислите, че предлагате нещо друго, трябва да поправите текста, защото точно това предлагате. Вижте обаче защо тези извлечения от сметките не могат да бъдат документ, който да става основание за принудително изпълнение? Защо не могат?
Ще оставим настрана възраженията на омбудсмана, които са за топлофикационни дружества, и могат да бъдат отнесени директно към електроснабдителните дружества – оставяме това настрана, въпреки че възражението на омбудсмана е много сериозно и абсолютно може да бъде отправено и по отношение на електроснабдителните дружества.
Оставяме настрана и това, което госпожа Татяна Дончева, не знам защо така лековато се отнесе, а то е най-мощната мярка на доставчика, на обществения доставчик, да спре достъпа до захранване с електричество, за да си събере парите, които му се дължат. По този начин той пречи да се формират големи задължения към него, защото спират доставката на тока. По този начин не могат да възникват големи задължения. Тоест, ако ние уреждаме нещо, то не е борба с големите задължения. Ние правим нещо друго.
Защо не може обаче – връщам се, защо не е редно и защо толкова много моите колеги са против – не може една сметка, едно извлечение на сметка на обществения доставчик да бъде документ? Защото самата сметка подлежи на възражение и може да се окаже, че самата сметка не представлява истинското взаимоотношение между доставчика и потребителя.
Помните ли този случай? Обръщам се към лявата страна на пленарната зала. През 2003-2004 г. електроснабдителните дружества вдигат цените на тока, възразява се и Върховният касационен съд казва, че това е било незаконно – събирани са пари от хората по извлечение от сметки, но не на базата на истински документи, а на базата на грешка на електроснабдителното дружество. И какво се получава тогава? Може ли едно такова извлечение на сметка, което след време може да се окаже само по себе си да не може да издържи в съда, да бъде основание за принудително изпълнение? Как може да бъде това нещо? Как става така? Значи едно нестабилно извлечение от сметка, ние пред очите си сме видели, че те са нестабилни като отчитащи задълженията на потребителя към доставчика. На базата на това нестабилно нещо вие вкарвате целия НПК с цялата си мощ на чл. 237 – принудително изпълнение?! Защо го правите? Как го правите това нещо? “Къде е тук гражданинът?” – пита омбудсманът. Никакъв гражданин няма! Тук няма никакво право!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече!
ИВАН КОСТОВ: Мисля, че бях ясен. Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Може ли една реплика, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Костов! Аз съм безкрайно щастлив, че Вие признавате качествата на омбудсмана, който беше наш колега няколко събрания преди, така категорично, ясно и безспорно. Много Ви благодаря, за пръв път го чувам от страна на ДСБ!
По отношение на нестабилните работи. Вие казвате, че е нестабилно извлечението от сметка. Вие въобще не допускате, че има поне едно извлечение от сметка, което съответства на действително потребеното. (Реплики в ДСБ.) Много си е стабилно и това се проверява в оспорването на изпълнителното производство. Защото дори такъв изпълнителен лист по сметка подлежи на оспорване. Колегите юристи ще Ви го обяснят и Вие, ако се занимаете с ГПК, ще го разберете.
Нестабилно е друго. Нестабилна е Вашата позиция. Нестабилна е, защото през 1999 т., като министър-председател, внасяте в Народното събрание Закон за енергетиката, в който казвате, че сметките на електроразпределението се събират по този начин – чрез извлечение по сметки. Тогава, като министър-председател, като политическа фракция на власт, вие имате една позиция. Днес, като опозиция, вие имате точно обратната позиция. Ето това е нестабилното нещо! Не е нестабилно извлечението по сметка, а е нестабилно това. Апропо, Вашето правителство е въвело такъв способ в още няколко закона. Мога да ви ги цитирам, но вие имате добри експерти и ще ви го припомнят. Така че по въпроса за нестабилността, освен всичко друго, трябва да имаме и някаква стабилност в политическите позиции. Иначе тези извлечения от сметка подлежат на оспорване. Има процедура в ГПК. Вие с това нещо ще се запознаете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте за реплика, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа! Аз искам във вид на реплика да доразвия всъщност тезата. Всъщност в момента БСП иска да ни убеди, че целият скандал, който стана, след обстоятелството, че хората не могат да си върнат надвзетите пари, доброто управленско решение е ние да продължаваме да обезправяваме гражданите и да превръщаме българския народ от народ на граждани в народ на крепостни.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това – към господин Костов!
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Аз искам да ви кажа, че ако се мисли правилно в посоката, следващото управленско решение е да се премахне монополът, да се приватизира едно дружество, което не може да си събира парите.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Те са приватизирани.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Защото, извинявайте, като частник, знам как да си събера парите. Аз ще наложа съответния запор, ще наложа съответната ипотека и няма да остане стотинка, която да не събера. В момента, когато отричаме задължението на собственика да се грижи за своята собственост с правата, които законът му е дал, аз искам да ви кажа, че те никак не са малко, ако един собственик се държи както трябва, той знае какво да направи по отношение на един длъжник, който е в забава. В момента ние фактически лишаваме нашето българско общество от понятието “гражданственост”. Ние му отнемаме правото да бъде равнопоставен субект в една нормална съдебна система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това беше по-скоро изказване, което мина под формата на реплика.
Госпожа Мая Манолова поиска трета реплика. Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Дебатът става сложен, тъй като съм затруднена кого да репликирам – дали репликата, която прозвуча от госпожа Николова, или господин Костов, тъй като те на практика изразиха различни тези, макар и в една посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Все пак репликата е към господин Костов.
МАЯ МАНОЛОВА: Ще Ви моля да правите забележка, когато се нарушава правилникът.
Тъй като тук започва един юридически спор, в който се включват много колеги – неюристи и за изясняването на този казус е необходимо именно точната юридическа интерпретация, ще си позволя да направи следните вметки.
Първо, текстът на чл. 237 наистина изброява и посочва изчерпателно актовете, които подлежат на принудително изпълнение. Но принудителното изпълнение, всеки юрист знае, че се предхожда от една възможност, която законодателят е дал за доброволно изпълнение. Тоест, така е с всички актове, независимо дали са постановени след съдебен процес, или по реда на краткото производство на чл. 237.
Тук искам на господин Костов да прочета текста на чл. 250 от ГПК, който казва: “Когато изпълнителният лист е издаден въз основа на някои от актовете, посочени в чл. 237 – тоест извлечение от сметки – длъжникът може в 7-дневен срок да предяви възражения или да представи надлежно обезпечение и тогава на базата на тези възражения съдът спира изпълнението и дружеството молител трябва да предяви установителен иск в съда, за да установи, че длъжникът дължи”. Тоест, дали да има спорно съдебно производство решава длъжникът. Този текст е в полза на длъжника, тъй като се предполага, че той няма достатъчно средства, за да си позволи една дълга съдебна процедура. Този текст е именно в полза на длъжника и той има възможност за съдебна защита, която му е разписана подробно в ГПК.
А бъдещето, господин Костов, е именно на кратките производства. Това е, което ние ще коментираме в новия ГПК. Така е в цяла Европа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Костов, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Госпожо председател, колеги народни представители! Уважаеми господин Миков, ние обсъждаме Закон за енергетиката от 2003 г. Какво е имало в предишния закон по памет не мога да възпроизведа. Да приемем, че това, което казвате Вие, е вярно. Да допуснем, че е вярно, въпреки че много рядко се случва това нещо за човек от Българската социалистическа партия и особено за водач на парламентарната група. Рядко ви се случва, но да допуснем, че е вярно.
Практиката, която показва, че е невъзможно да се даде статут на документ на тази сметка, е от 2004 г. Това е събирането от хората на надвзети суми на основание, което впоследствие съдът установява като незаконно. Това е практиката, която създава друг контекст, в който следва да разглеждаме самите тези извлечения от сметки. Разбирате ли? Това не се е случвало преди 2001 г.
Аз не съм чак толкова проницателен човек да знам какво до 2001 г. ще се случи в 2004 г, че е възможно и такова нещо. Но правителството на Симеон Сакскобургготски се ухитри и това направи – събра повече пари, без да има основание. Правителството на Сакскобургготски и на Ахмед Доган, за да не ви пропусна, защото виждам, че сте щастливи. И вие се ухитрихте да направите това нещо, че с едно извлечение от сметка фактически показахте, че то не може да бъде никаква стабилна основа, на базата на която да се даде основа за принудително изпълнение.
Сега по отношение на Вашата реплика, госпожо Манолова. Сигурно като юрист на Вас тия процедури Ви се виждат прости – как ще предявите искане, как човекът ще даде обезпечение, как ще спре изпълнението. Вие обаче съзнавате ли, че става въпрос за нещо много елементарно? Става въпрос за това, че аз ползвам ток и плащам ток. Къде ме пращате Вие мен, ако аз съм един беден човек, който има проблеми със сметките, къде ме пращате да спирам изпълнение чрез даване на обезпечение и не знам си какво? Къде да Ви намери този човек, който иска да спре принудителното изпълнение и да се договори с Вас, че да го посъветвате без да му взимате хонорар? Къде ще дойде – на вашите приемни часове ли да дойде, за да му кажете как да се защити вещо и юридически от нещо много просто? Много простото нещо е: има сметка – плаща сметка; ако няма пари – спира му се тока. Толкова! Вижте колко е проста системата. Ние тук не говорим за някакви сложни спорове. Ние говорим за нещо съвършено елементарно. Уреждате нещо просто. Къде пращате хората в момента? Чувате ли се къде ги пращате? Пращате ги в съдебните зали. Глупости!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Давам думата за процедура на господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа, има български поговорки: „Десет пъти мери – един път режи”, „Бързата кучка слепи ги ражда” и мога да ви зарина с поговорки, но мисля, че не е необходимо.
Колкото и да е неспокоен господин Аталай и да бърза, не знам по каква причина той се учудва, аз ви моля, уважаеми дами и господа, нека отложим отново текста, защото е ясно, че така не може да стане. Аз поставям въпроса на гласуване, нека залата реши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Каква беше точно процедурата?
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Да отложим текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има процедурно предложение за отлагане гласуването на текста.
Заповядайте за обратно предложение, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя обратно процедурно предложение. Както стана ясно, по този текст вече текат дебати от 11,30 ч. само за днес. По този текст са текли дебати преди това и в пленарната зала, уверен съм, и в Комисията по енергетиката. Всички аргументи, които можеха да се кажат досега, бяха казани, включително в последна сметка и от господин Костов.
Мисля, че няма какво повече да продължаваме дебатите.
Правя обратно процедурно предложение – да не се отлагат разискванията, напротив, да се прекратят и да се пристъпи към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Тоест Вие правите втора процедура, но първо трябва да приключим и да видим резултата от първата.
Поставям на гласуване процедурното предложение за отлагане на гласуването.
Гласували 135 народни представители: за 32, против 102, въздържал се 1.
Това процедурно предложение не се приема.
Подлагам на гласуване направеното второ процедурно предложение – за прекратяване на разискванията.
Гласували 132 народни представители: за 100, против 31, въздържал се 1.
Процедурното предложение за прекратяване на разискванията се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Госпожо председател, вземам думата от името на Демократи за силна България. При очевидната липса на 130 души в пленарната зала тук се взе решение да се прекратят разискванията по важен въпрос.
Настояваме за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ще направим поименна проверка.
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - отсъства
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонела Ангелова Понева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Апостол Иванов Димитров - отсъства
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Ася Величкова Михайлова - тук
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Бойко Иванов Ватев - тук
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Николов Боев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - тук
Борис Стефанов Николов - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Иванов Българинов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Янчев Ноев - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - отсъства
Ваню Стефанов Хърков - тук
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Минчев Иванов-Лучано - тук
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева - отсъства
Веселин Методиев Петров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Първанов Кузов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Йорданов Димитров - тук
Георги Миланов Георгиев - тук
Георги Петков Близнашки - тук
Георги Пинчев Иванов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Даут Идриз Осман - тук
Деница Ивайлова Димитрова - тук
Десислав Славов Чуколов - тук
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Димитров - отсъства
Димитър Кинов Стоянов - тук
Димитър Николов Гъндев - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Добромир Христов Гущеров - тук
Долорес Борисова Арсенова - тук
Донка Иванова Михайлова - тук
Дончо Стефанов Цончев - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Гинев Жеков - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - тук
Евтим Костадинов Костадинов - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елеонора Николаева Николова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Емил Константинов Георгиев - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Ердинч Илияз Хаджиев - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - тук
Жори Йорданов Алексиев - тук
Захари Димитров Георгиев - тук
Златко Тонев Златев - отсъства
Ива Петрова Станкова - тук
Иван Атанасов Колчаков - тук
Иван Георгиев Сотиров - тук
Иван Георгиев Стаматов - тук
Иван Добромиров Гороломов - тук
Иван Желев Илчев - тук
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Матеев Иванов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Петков Даков - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Иглика Димитрова Иванова - отсъства
Илиян Вълев Илиев - тук
Илияна Малинова Йотова - отсъства
Илкер Ахмедов Мустафов - отсъства
Илко Димитров Димитров - отсъства
Йовко Христов Йовков - тук
Йордан Димитров Костадинов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Петков Йорданов - тук
Йордан Петров Величков - тук
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Константин Стефанов Димитров - тук
Коста Димитров Цонев - отсъства
Костадин Александров Кобаков - отсъства
Костадин Стоянов Паскалев - отсъства
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Лидия Сантова Шулева - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Любенов Дилов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Маргарита Василева Кънева - тук
Маргарита Спасова Панева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мария Василева Капон - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Станчева Вълканова - отсъства
Марко Николов Мечев - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Маруся Иванова Любчева - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Метин Мехмедов Сюлейманов - отсъства
Милен Емилов Велчев - тук
Мима Тодорова Василева - отсъства
Минчо Викторов Спасов - тук
Минчо Христов Куминев - тук
Мирослав Димитров Мурджов - отсъства
Митко Иванов Димитров - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Райков Миков - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - тук
Надя Антонова Кочева - тук
Неджми Ниязи Али - отсъства
Ненко Викторов Темелков - тук
Нено Ненов Димов - отсъства
Несрин Мустафа Узун - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Николай Аврамов Свинаров - тук
Николай Боянов Михайлов - отсъства
Николай Георгиев Камов - тук
Николай Петров Кънчев - отсъства
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Олег Григоров Попов - тук
Олимпи Стоянов Кътев - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Павел Михайлов Чернев - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Александров Симеонов - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Георгиев Мръцков - отсъства
Петър Кирилов Берон - тук
Петър Станиславов Манолов - отсъства
Петър Стефанов Стоянов - отсъства
Петя Илиева Гегова - тук
Пламен Александров Панайотов - тук
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Георгиев Ранчев - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - тук
Рейхан Ибадула Аблеким - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росен Златанов Владимиров - отсъства
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова - тук
Руденко Радев Йорданов - тук
Румен Асенов Ангелов - отсъства
Румен Иванов Такоров - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Светослав Христов Малинов - тук
Силвия Николаева Алексиева - тук
Силвия Тодорова Стойчева - отсъства
Снежана Великова Гроздилова - тук
Соломон Исак Паси - отсъства
Станимир Янков Илчев - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станчо Николов Тодоров - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Антонов Софиянски - отсъства
Стойко Илиев Танков - тук
Стоян Витанов Витанов - тук
Стоян Проданов Иванов - тук
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Тодор Михайлов Кумчев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - отсъства
Тодор Николов Батилов - тук
Тома Янков Томов - тук
Трифон Димитров Митев - отсъства
Фатме Муса Илияз - отсъства
Фидел Димитров Беев - тук
Фикрет Хюдаетов Шабанов - отсъства
Филиз Хакъева Хюсменова - отсъства
Филип Димитров Димитров - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Христова Велчева - тук
Христо Боянов Величков - отсъства
Христо Дамянов Бисеров - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Четин Хюсеин Казак - тук
Юксел Али Хатиб - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Юсеин Аптула Джемил - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Яне Георгиев Янев - тук
Яни Димитров Янев - отсъства
Янко Александров Янков - отсъства
Ясен Георгиев Янев - тук
Ясен Димитров Попвасилев - отсъства
Ясен Стоянов Пенчев - тук
След направената проверка на кворума има 138 народни представители. Има кворум, продължаваме заседанието.
Има прекратени дебати.
Моля, гласувайте предложението, направено от народния представител Мартин Димитров, за отпадането на § 60.
Моля, гласувайте отпадането на текста според направеното предложение.
Гласували 174 народни представители: за 53, против 108, въздържали се 13.
Предложението не се приема. (Шум и реплики.)
Господин Янев, заповядайте за процедура за прегласуване. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Това го умее само БСП! И то отдавна.
Уважаема госпожо председател, предлагам прегласуване, защото не само на колегите народни представители, а и на тези, които ни виждат, е ясно, че не може преди минути да е свършила поименната проверка и Вие да огласявате 138 народни представители, а след това да има 20 или 30 колеги – фантоми.
Моля наистина само тези, които са били в залата, да гласуват. Иначе репутацията на парламента ще продължава да пада главоломно, докато стигне ниво, което знаете в минали периоди до какви ситуации е водило. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Прав сте, господин Янев.
Моля народните представители да гласуват само със своите карти, защото иначе не само рейтингът на парламента пада, но се върши и нещо незаконно, за което има дори решение на Конституционния съд.
Моля да прегласуваме текста.
Гласували 141 народни представители: за 44, против 94, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Искам да кажа, че ако следващите гласувания показват големи разлики между поименната проверка и гласуването в залата, ще отменя гласуването. Текстът, който предстои да бъде гласуван, е изключително важен, по него имаше много спорове, които продължиха няколко часа.
Моля всички народни представители да гласуват със своите карти. Квесторите да се погрижат за това на празните пултове картите на народните представители да бъдат събрани.
За процедура по гласуването – заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, предлагам да се затворят вратите и да изброим колко хора са вътре. (Силен шум и реплики.) Дали са 141 или 100?! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Георгиев, току-що беше извършена проверка на кворума!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Да, но току-що гласуваха 141 човека, а тук няма повече от 100 човека! (Шум и реплики.)
Тук се вършат такива неща – нека да снимат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не разбирам дали правите предложение отново за поименна проверка? (Реплика на народния представител Георги Георгиев.)
Вратите са затворени.
Казах и още веднъж казвам: при това гласуване, ако резултатите са различни...
Господин Пирински поиска думата за обяснение.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми колеги, в залата се намират 155 народни представители. Моя е грешката. Не съм преброил стр. 6, която започва с името на народния представител Николай Кънчев и стига до Силвия Стойчева – 17 народни представители. Госпожа Михайлова съобщи 138 народни представители, плюс тези 17 народни представители, правят общо 155 народни представители. Моля за извинение. В стремежа по-бързо да се обявят резултатите, тази страница шеста не беше включена в общия сбор. (Шум и реплики.)
Страниците са на ваше разположение. (Реплики на народния представител Георги Георгиев.) Страницата може да бъде верифицирана. (Реплики на народния представител Георги Георгиев.) Всички страници са тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте § 60 с текста, който е предложен от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 90, против 40, въздържал се 1.
Текстът на комисията за § 60 е приет.
Господин Христов, заповядайте за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Уважаеми колеги, току-що ние дадохме възможност на частните енергоразпределителни дружества да събират своите вземания, без те да бъдат доказвани в съда, само въз основа на извлечението на техните сметки. Това е нещото, което гласувахме току-що.
В Комисията по енергетика, уважаеми колеги, казах следното: хората ще ни замерят с камъни заради това гласуване. И тук ви го казвам.
Нека да помислим, нека да преосмислим своята позиция! И нека да не даваме на шепа монополисти, подчертавам – частни монополисти, права, които не им се полагат. България е правова държава, има ред, има съд, има законност, поне така трябва да бъде. Нека тези частни енергоразпределителни предприятия да бъдат така добри да потърсят своите права, така както го правят всички останали предприятия.
Моля да прегласуваме този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, прегласувайте § 60.
Гласували 135 народни представители: за 84, против 47, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Преминаваме към § 76.
Тук има отложен текст отпреди.
Госпожо председател, искам да кажа, че по този текст дебатите бяха приключили. Остана само да се гласува.
Комисията разгледа повторно предложението за създаване на § 65а и предлага следната редакция за параграфа, който става § 76:
„§ 76. В чл. 133, ал. 2, накрая се добавя „взето с изричното писмено съгласие на две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Тъй като разискванията по този текст са приключили, преминаваме към гласуване на § 65а, който става § 76 в редакцията, посочена и докладвана от комисията и подкрепена от нея.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 91, против 11, въздържали се 10.
Текстът на новия § 76 се приема.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По § 66 има предложение от Маруся Любчева и група народни представители (реплика) – предложението се оттегля.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 77.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Тъй като се оттегли предложението на народните представители, поставям на гласуване текста на вносителя по § 66, който става § 77.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 83, против 6, въздържали се 6.
Приема се и този параграф.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Има предложение от народните представители Ариф Агуш и Марио Тагарински след § 66 да се създаде нов параграф.
Предложението се приема.
Комисията подкрепя създаването на § 66а, който става § 78 със следната редакция:
“§ 78. В чл. 139 ал. 2 се изменя така:
“(2) Дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради – етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия, самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване текста на новия § 78, който по предишна номерация е § 66а.
Гласували 109 народни представители: за 95, против 4, въздържали се 10.
Приема се текстът.
Искате процедура, господин Христов – заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вероятно в бързината е пропуснато едно предложение – след § 65 да се създаде нов параграф. Предполагам, че това е станало без някакъв умисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Аталай, моля Ви да проверите дали има пропуснат текст, който не е докладван и гласуван.
МИНЧО ХРИСТОВ: След § 65 се създава нов параграф – това е предложение от Минчо Христов и Стела Банкова. То е отхвърлено. (Уточнения между докладчика господин Рамадан Аталай и народния представител Минчо Христов.) Добре, вероятно ще го разгледаме на следващото заседание, за да не губим времето на парламента. Ще се уточним допълнително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ще помоля председателя на комисията да направи тази консултация.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Тъй като има няколко параграфа 65 и след това 70а, б, в, г, д – в различните членове по новата подредба съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предложението на господин Минчо Христов беше за чл. 130, който вече беше гласуван с § 65а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Да, но въпреки това нека след заседанието да уточните нещата.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Има предложение от народния представител Владимир Кузов след § 66 да се създаде нов параграф:
“§ … В чл. 139 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя, както следва:
“(1) Разделението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, по система за дялово разпределение се извършва от търговец по чл. 140, ал. 3 и/или от топлопреносното предприятие, пропорционално на отопляемия обем по проект със специфичен разход на сградата за сгради, които по технически причини не може да се прилага дялово разпределение. Топлинната енергия за разпределение в сграда – етажна собственост, е разликата между установената топлинна енергия по показания на общия топломер в абонатната станция и необходимата топлинна енергия за нормативно отопление на жилища в сградата с прекъснато топлоснабдяване от преносното дружество по чл. 154, ал. 2 и технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция, които са за сметка на топлопреносното дружество.”
2. В ал. 2 след израза “чл. 140, ал. 1, т. 3” се добавя:
“... за тези, които не са инсталирали такива средства, топлинната енергия за отопление се изчислява пропорционално на отопляемия обем по проект със специфичен разход на сградата, завишен до 10%”.
Предложението не се приема.
Има предложение от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова – след § 66 се създава нов параграф:
“§ ... Чл. 139 се изменя така:
“(1) Разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение за потребители, които са инсталирали уреди за дялово разпределение за отопление по чл. 140, ал. 1, т. 3.
(2) За потребителите, които не са инсталирали средства за отчитане на дяловото потребление, топлинната енергия за отопление се изчислява по класическата методика за определяне на топлоенергията, отдадена от радиатори със съответната инсталирана мощност при определена средномесечна температура за дадено населено място по данни на НИМХ, времето, през което отоплителните тела са работили, температурата на помещенията по проект, външната изчислителна температура за съответното населено място.
(3) Потребителите по ал. 1 и ал. 2 сключват индивидуални договори с топлофикационното дружество за изчисление и разпределение на енергията за отопление и БГВ.
(4) От топлинната енергия за отопление на имотите, определена по реда на чл. 142 и чл. 143 се изважда топлинната енергия за отопление на имотите на потребителите по чл. 139, ал. 2 и останалата енергия се разпределя между потребителите по чл. 139, ал. 1 по условията на чл. 144”.
Предложението не се приема.
Има предложение от Маруся Любчева и група народни представители – оттегля се.
Има предложение от народните представители Ариф Агуш и Марио Тагарински – след § 66 да се създаде нов параграф.
Предложението се приема.
Комисията подкрепя създаването на § 66б, който става § 79 със следната редакция:
„§ 79. Създават се чл. 139а, 139б и 139в:
„Чл. 139а. (1) Лицата, извършващи услугата дялово разпределение се регистрират в публичен регистър в Министерството на икономиката и енергетиката.
(2) В регистъра по ал. 1 се вписва лице, което отговаря на следните изисквания:
1. предостави документ за съдебна регистрация и удостоверение за актуално състояние;
2. лицето е производител на индивидуални разпределители на топлинна енергия или надлежно упълномощен негов представител, което се удостоверява с декларация от лицето производител, а за представителите на производителя – с нотариално заверено пълномощно или друг документ, с който производителят упълномощава лицето да извършва тази дейност;
3. предлага и/или използва индивидуални разпределители и/или индивидуални топломери на топлинна енергия, отговарящи на действащите в страната стандарти;
4. осигурява гаранционно и извънгаранционно обслужване на предлаганите и монтираните уреди за дялово разпределение;
5. разполага с технически средства и лицензиран софтуер за извършване на дейността;
6. разполага с квалифициран персонал и упълномощен представител в съответното населено място;
7. прилага методика за дялово разпределение на топлинната енергия, съответстваща на правилата за разпределение съгласно наредбата по чл. 125, ал. 3;
8. не е в процедура по ликвидация;
9. не е обявен в несъстоятелност и не е в производство за обявяване в несъстоятелност;
10. предостави удостоверение, че е администратор на лични данни по Закона за защита на личните данни;
11. не е лишен от правото да упражнява търговска дейност;
12. няма парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган или задължение към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задължението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Предлагам текстът да бъде изчетен до края, макар и да е дълъг, а разискванията ще бъдат в следващото заседание. Нека господин Аталай да го изчете в рамките на няколко минути, макар че не сме гласували удължаване на работното време. Спираме часовника.
Заповядайте, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ:
„(3) За извършване на регистрацията лицето подава заявление до министъра на икономиката и енергетиката, към което прилага документи, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 2. Когато дяловото разпределение ще се извършва от чуждестранно физическо или юридическо лице, заявлението се подава на български език, а документите, приложени към заявлението, които са на чужд език, се представят и в превод.
(4) За обстоятелствата по ал. 2, т. 4-6 лицето прилага към заявлението декларация, в която посочва и броя на използвания персонал, както и неговата квалификация.
(5) Обстоятелствата по ал. 2, т. 3 и точки 8-12 се удостоверяват с документи от съответните компетентни административни или съдебни органи.
(6) Заявлението се разглежда от комисия, назначена със заповед на министъра на икономиката и енергетиката, която в едномесечен срок от датата на подаването му изготвя мотивирано предложение до министъра.
(7) Комисията по ал. 6 има право в хода на разглеждане на заявлението да проверява заявените от лицето данни, да иска разяснения относно обстоятелствата и документите по ал. 2, както и да изисква писмено представяне в определен срок на допълнителни доказателства за обстоятелствата, посочени в заявлението.
(8) Министърът на икономиката и енергетиката се произнася по заявлението въз основа на предложението на комисията в 7-дневен срок от изготвянето му. Заявителят се уведомява по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(9) Органът по ал. 8 се произнася с мотивиран отказ по заявлението, когато лицето не отговаря на изискванията на ал. 2 и/или не е представило някои от документите по ал. 4 или по ал. 5. Отказът се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) Вписването в регистъра се извършва в 3-дневен срок от произнасянето на органа по ал. 8, за което на заявителя се издава удостоверение. Регистрацията се счита за извършена от датата на връчване на удостоверението.
(11) Лице, вписано в регистъра по ал. 1, се отписва с акт на органа по ал. 8:
1. при подаване на заявление на лицето за отписване;
2. при прекратяване на дейността или при смърт на физическото лице – търговец, или при поставянето му под пълно запрещение, както и при прекратяване – за юридическо лице;
3. когато в резултат на промяна на обстоятелствата не отговаря на изискванията по ал. 2;
4. когато с влезли в сила два или повече акта на компетентни държавни органи е установено, че търговецът системно е нарушавал разпоредбите на закона.
(12) Лицата, вписани в регистъра по ал. 1, са длъжни да уведомяват министъра на икономиката и енергетиката за всички настъпили промени в обстоятелствата по ал. 2 в 7-дневен срок от настъпването им.
(13) За разглеждане на заявлението и за вписване в регистъра се заплаща такса, определена с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и енергетиката.
(14) Правилата за водене и съхранение данните на регистъра се уреждат с инструкция на министъра на икономиката и енергетиката.
Чл. 139б. (1) Потребителите в сграда – етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение.
(2) Изборът по ал. 1 се извършва въз основа на решение на потребителите на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, взето на общо събрание на етажната собственост, свикано по реда на Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост.
(3) За резултатите от избора потребителите уведомяват писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия.
Чл. 139в. (1) Когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от потребителите по реда на чл. 139б.
(2) Договорът по ал. 1 се сключва при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия и одобрени от комисията.
(3) Договорът по ал. 1 задължително съдържа:
1. правата и задълженията на страните;
2. методика за дялово разпределение на топлинната енергия;
3. реда, начина, сроковете и съдържанието на необходимата информация, която страните си предоставят за извършване на дяловото разпределение;
4. цена за услугата дялово разпределение, заплащана от топлопреносното предприятие или доставчика, която възстановява доказани пред топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия разходи за услугата и икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала;
5. задължението на лицето, избрано от потребителите по реда на чл. 139б, да отчете приборите за дялово разпределение и да изготви изравняване на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия в случай на прекратяване на договора;
6. отговорността и неустойките при неизпълнение на договора, както и контрола на топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия за правилно извършване на услугата по дялово разпределение;
7. условията за прекратяване на договора;
8. реда, начина, сроковете, достъпа и условията за предоставяне на информацията, необходима за формиране на сметките на потребителите в сградата, от лицето, извършващо дялово разпределение, на топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия.
(4) При прекратяването на договора по ал. 1 потребителите в сградата – етажна собственост, или асоциацията по чл. 151, ал. 1 са длъжни да изберат друго лице, регистрирано по чл. 139а, с което топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия да сключат договор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Приключваме дотук. Разискванията ще бъдат в следващото заседание.
Накрая на заседанието няколко съобщения:
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 23 август, сряда, от 14,30 ч. в зала № 356.
Комисия по въпросите на държавната администрация отлага своето заседание за четвъртък от 14,30 ч. в зала № 232.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има заседание на 23 август, сряда, от 14,30 ч. в зала № 232.
Комисията по околната среда и водите отменя заседанието си, което е било за днес.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 23 август, сряда, от 15,00 ч. в зала № 134.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 24 август, четвъртък, от 1430 ч. в зала № 356.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 24 август, четвъртък, от 15,00 ч. в зала № 130.
С това приключваме днешното заседание.
Следващото заседание е утре, четвъртък, 24 август, по предварително приетия дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,10 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Юнал Лютфи
Екатерина Михайлова

Секретари:
Метин Сюлейманов
Ясен Попвасилев