Председателствали: председателят  Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова, Юнал Лютфи и Петър Берон

Секретари: Кристиан Вигенин и Митхат Метин
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Отривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, разполагате с проекта за Програма за работата на Народното събрание за периода 3-5 август 2005 г. Позволете ми да го прочета:
1. Проект за Правилник за организацията и дейността на Народното събрание ­ продължение.
2. Първо четене на законопроекта за ветеринарномедицинската дейност.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
4. Парламентарен контрол.
Предлагам на вашето внимание тази програма за работата на парламента за тази седмица, така както беше съгласувана на току-що завършилото заседание на Председателския съвет.
Моля, гласувайте програмата.
Гласували 184 народни представители: за 180, против 1, въздържали се 3.
Програмата е приета.
Не са постъпили предложения по ал. 3 на чл. 40, така че остава да ви направя съобщенията за постъпилите законопроекти и проекторешения от 27 юли до 2 август т.г.:
­ Законопроект за временна забрана за разпореждане с недвижими имоти и движими вещи, одържавени със Закона за обявяване в държавна собственост имотите на семействата на бившите царе ­ Фердинанд и Борис и на техните наследници. Вносител ­ Георги Тодоров Божинов и група народни представители;
­ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка. Вносители са Минчо Христов Куминев и Стела Димитрова Ангелова-Банкова;
­ Законопроект за правата и задълженията на пациента. Вносител ­ Радослав Ненков Гайдарски и група народни представители.
Преминаваме към точка първа от програмата за нашата работа:
ПРОЕКТ ЗА ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИ-ЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ­ продължение.
Доколкото участвах в началната фаза на дискусията на този проект, ще помоля колегите заместник-председатели да поемат председателството до приключване на точката. Бих помолил госпожа Касабова да поеме ръководството на работата.
Господин Корнезов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, приехме чл. 38. Предстои да разискваме по чл. 39 ­ въпроса за кворума, който миналата седмица създаде вълнения в тази зала.
“Чл. 39.(1) Председателят открива заседанието, ако присъстват повече от половината от народните представители.
(2) Проверка на кворум се извършва чрез компютризираната система за гласуване преди откриване на заседанието, след всяка почивка или прекъсване на заседанието.
(3) Председателят по своя инициатива може да извършва проверка на кворума. Проверка на кворума извън ал. 2 може да се извърши до два пъти на ден по искане на парламентарните групи.
(4) Председателят прекратява или прекъсва заседанието, когато в залата няма необходимия кворум. В случаите на прекъсване председателят може да възобнови заседанието не по-късно от един час, в рамките на работното време, ако при новата проверка е налице необходимият кворум.”
Всъщност ал. 3 и 4 са нещо ново от досегашната регламентация на тази материя.
Има предложения от народните представители Анелия Мингова, Камелия Касабова и Огнян Герджиков ­ в чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
“1. В ал. 2 думите “след всяка почивка или прекъсване на заседанието” се заличават и се добавят думите “както и преди започване на гласуването при приемане на актове на Народното събрание”.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Проверка на кворума може да се извърши еднократно или във времето на гласуване по преценка на председателя или по искане на парламентарна група.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Елиана Масева, Димитър Абаджиев, Екатерина Михайлова и Иван Иванов ­ в чл. 39 ал. 4 се променя както следва:
“(4) Председателят прекратява заседанието, когато в залата няма необходимия кворум.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по този текст.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да защитя предложението, което сме направили с колегите Масева, Абаджиев и Иванов. Текстът, който предлагаме, а именно: “Председателят прекратява заседанието, когато в залата няма необходимия кворум”, е текст, който го има и в сега действащия правилник и който не създава никакви проблеми. В тълкуването му има яснота за това какво може да се направи и какво не. Това, което се предлага от вносителя и е подкрепено от него, създава един текст, който, ако бъде приет от залата, ще създаде много проблеми и конфликтни ситуации в парламента. Защо?
Казва се, че председателят прекратява или прекъсва заседанието. Гледайки текстовете в правилника, ще видим, че не е ясно кога се прекратява и кога се прекъсва. Изводът от всичко, което ни е предложено в този правилник като текстове, е, че единствено председателят по своя субективна гледна точка ще решава дали да прекратява или прекъсва заседанието ­ нещо, което е абсолютно недопустимо да се стоварва само според вижданията, моментните настроения, политическата ангажираност или конфликтност в залата, която се развива като дебат.
Затова моето и на колегите ми предложение е да приемем ясен текст, който дава само една възможност ­ прекратява. Не трябва да се дава възможност на председателя, който и да е той ­ тук не трябва да визираме една личност, защото председателстващият е водещият заседанието в един или друг момент ­ по своя преценка да може да прекратява или прекъсва заседанието ­ нещо, което е абсолютно недопустимо, правно недопустимо. Струва ми се, че ще направим огромна грешка, която ще създаде куп проблеми в работата на Народното събрание оттук нататък, ако се приеме текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Има ли реплики на госпожа Михайлова? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изразът прекратява или прекъсва трябва да се разглежда навярно, госпожо Михайлова, във връзка със следващите текстове ­ чл. 50 и чл. 51, които са същите, има ги и в сега действащия правилник.
Член 50 третира прекратяването. То се извършва с решение на Народното събрание. Не може председателят сам да прекрати или отложи едно заседание.
Сега действащият текст на чл. 51, ал. 1 дава тази възможност на председателя ­ да прекъсне заседанието по свое решение. Предлагам пленарната зала да разсъждава по този въпрос в следния контекст, ако щете и на базата на последния ни опит. Трябва да има баланс между правата на председателя и допустимото поведение на народни представители. Миналата седмица ние бяхме изправени пред един изключителен случай на блокиране работата на парламента по начин, който представляваше възможно най-тежко нарушение на правилника. В този случай трябва да се прецени от пленарната зала дали председателят, както сега предвижда чл. 51, ал. 1 ­ при шум и безредие, с което се пречи на работата на народните представители, наистина да прекъсва заседанието. Поставям този въпрос, тъй като засега няма достатъчно ефективни механизми в организацията на работата на Народното събрание, които да деблокират работата на парламента, без да се стига до крайности на конфликти и ексцесии, които само биха снижили допълнително авторитета на Народното събрание.
Ето защо ми се струва, че досегашният текст е със своите основания. Очевидно е, че едно прекъсване би трябвало да бъде съпроводено и със заседание на Председателския съвет ­ с преценка как по-нататък да се процедира, но председателят да няма възможност да предотврати ескалирането на напрежението по своя преценка ми се струва, че не е най-доброто решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
Има ли реплики към господин Пирински?
Заповядайте за първа реплика, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Опасявам се, че председателят на Народното събрание господин Пирински смесва две съвсем различни хипотези, защото това, което в момента разглеждаме в пленарната зала, е текст, свързан с наличието на кворум в залата и проверката на кворума, след която при положение че няма кворум, ние настояваме със своите колеги заседанието да бъде прекратено.
Прекъсването на заседанието, за което говори господин Пирински, е на съвсем друго място в правилника ­ действително чл. 50 и чл. 51, но там се предполага, че в залата има кворум и председателят прекъсва заседанието поради шум и безредици, или пък в чл. 50 прекъсването на заседанието става с решение на пленарната зала. Такива случаи е имало, когато има необходимост от консултации при приемане на отделни текстове на закони или решения. Но господин Пирински, когато в момента говорим за проверката на кворума, това не може в никакъв случай да бъде отнесено към чл. 50, защото в него решението се взема от Народното събрание, а ние обсъждаме въпрос, когато в залата няма кворум. Очевидно е, че пленарната зала не може да вземе решение при липса на кворум.
Ето защо, като подчертавам, че случаите, за които говори и председателят Пирински, ще бъдат обсъдени в чл. 50 и чл. 51, което ще стане след малко, аз отново настоявам да подкрепите нашето предложение, което беше мотивирано от госпожа Михайлова ­ да има една единствена опция, когато се установи липса на кворум. А то е заседанието да бъде прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Да, господин Иванов, действително имате основание да поставяте въпроса по този начин. В момента дискутираме в контекста на проверка на кворум, но съгласете се, че както ни показа случаят, който всички още помним, понякога искането на почивка е свързано с очевидно намерение за проваляне на кворума. Ясно е, че Народното събрание ще бъде изправено пред опасността да не може да продължи работата си поради намерението на част от народните представители чрез почивка преднамерено да провалят кворума. В този случай ми се струва, че председателят би трябвало да има правомощията да се постарае да предотврати подобно развитие, прекъсвайки заседанието, и отново свиквайки консултация на Председателския съвет. Ето защо смятам, че този запис има своето място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Взимам думата съвсем за кратко, за да обясня, ако на някой народен представител не му е ясно за какво става реч.
Много често, както в предното Народно събрание и в по-предните Народни събрания се е злоупотребявало с кворума. Злоупотребявало се е от опозицията, а бяхме свидетели и когато се злоупотребяваше с кворума от мнозинството в парламента ­ напуска се залата, за да се провали заседанието, търсейки някакви политически цели. Всички сме били свидетели на това.
Досегашната регламентация от 1991 г. до днес е, че в пленарната зала на Народното събрание трябва да има минимум 121 народни представители. Няма ли толкова при проверка на кворума, заседанието се прекратява и край с пленарния ден. Пленарен ден е следващият ден или през следващата седмица.
Сега се дава една друга възможност. За да се избегне до известна степен злоупотреба, когато се поиска кворум от парламентарна група или от председателя и в момента се установява, че няма такъв, тоест в залата има под 121 народни представители, председателят може, но той не е длъжен, да прецени, че въпреки да няма в залата 121 народни представители, да каже: “Ще проверя кворума след един час още веднъж. Прекъсвам заседанието”. Примерно сега е 9,20 ч., в 10,20 ч. ще провери още веднъж дали в залата има 121 народни представители. Ако след един час има 121 народни представители, пленарното заседание ще продължи по съответния дневен ред. Мисля, че това е разумно. Няма никаква пречка за този един час, ако някой иска да саботира кворума, да се направят консултации, за да се влезе в залата. Дава се възможност Народното събрание да функционира. Това е идеята, която сме вложили в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
За реплика ­ заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Корнезов! Този текст е създаден може би с цел да подобри дейността на Народното събрание, ефективността и може би бързината в законотворчеството. Считаме обаче, че мотивите за създаването му не отговарят на истинските цели и на действителността, която би породил този текст. Защо? Този текст може да доведе до злоупотреба наистина по отношение на присъствието в пленарната зала. Защото той ще действа против дисциплината и деморализиращо. Когато народното представителство има съзнанието и волята, че по усмотрение на председателя заседанието може да бъде прекъснато и отложено с един час, господин Корнезов, в 9,00 ч. никога няма да има кворум. Народното представителство ще очаква, че след един час или в 10,00 ч., но ако реши председателят, ще се яви в залата.
Това е допълнителен аргумент към изложения от госпожа Михайлова във връзка с това, че текстът няма да породи действието, което вие очаквате. Напротив, този текст ще се окаже вреден в практиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Друга реплика има ли?
Заповядайте за дуплика, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви.
Вярно е, че с всяка една правна норма може да се злоупотреби. Но да изхождаме от предположението, че народните представители не са ранобудни и че ще идват в 10,00 ч. вместо в 9,00 ч., мисля, че това не е аргументът. Преценете. Аз мисля, че този текст дава възможност за по-добра работа на парламента и ще ограничи злоупотребата с кворума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване ­ господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, ние ще подкрепим този текст. Тук е госпожа Мингова и тя може да потвърди, че този текст горе-долу отразява достоверно една моя идея от предишното Народно събрание, когато ние бяхме свидетели не веднъж и два пъти на злоупотреба с правото на искане на проверка на кворума с цел да се провали целенасочено той, с цел да се провали целенасочено цял пленарен ден дори и тогава, когато той е много важен. Понякога имаше проверки на кворума по четири-пет пъти на ден и именно затова още тогава аз бях предложил да се въведе една подобна възможност заради една моментна липса на кворума в пленарната зала да не се проваля цял пленарен ден.
Аз мисля, че това предложение е напълно разумно. То ще позволи, първо, да не се губи цял един пленарен ден заради едно моментно състояние на липса на кворум в пленарната зала, и от друга страна ­ надявам се, че ще пресече апетитите на някои личности или политически сили да злоупотребяват с правото на искане на проверка на кворума.
Аз доста бях изкушен, така както и в предишното Народно събрание съм го правил няколко пъти от трибуната на пленарната зала, да предложа писмено дори да се въведе изискването за отстраняване от залата на народен представител, който е поискал проверка на кворума и след това се е оказало, че има кворум, но все пак прецених, че това е прекалено. Мисля, че е достойно обаче да се пресече всякаква злоупотреба с искане за проверка на кворума с цел да бъде провалено пленарно заседание.
Аз съм убеден, че народните представители ще бъдат достатъчно разумни, още повече, че, както виждаме, в края на проекта на правилника се предвиждат финансови санкции дори тогава, когато заседанието е било подновено след прекъсването. Онези народни представители, които не са присъствали на първата проверка на кворума, също е предвидено, че ще търпят санкции. Така че все пак правилникът предвижда санкции за тези, които при първоначалната проверка на кворума не са били в залата и това няма да ги стимулира да го правят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Реплика ­ господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Казак, във всеки парламент осигуряването на кворума е въпрос, който трябва да реши управляващото мнозинство. Ако депутатите от управляващото мнозинство са в залата, кворумът е осигурен и всички тези злоупотреби, за които Вие говорите, въобще не могат да бъдат осъществени. Те се осъществяват тогава, когато депутатите от управляващото мнозинство не изпълняват своите отговорности и не са дисциплинирани.
Ето защо считам, че предложението на господин Корнезов, което може да е направено за да се подобри работата на Народното събрание, всъщност ще влоши работата на Народното събрание. Залата ще бъде практически винаги полупразна и депутатите ще се намират на един час разстояние от залата. Ще чакат секретарките на парламентарните групи с SMS да ги привикват и те могат да бъдат или в някое кафене наоколо, или в Бояна, или на друго място.
Ние обсъждаме един текст, който издържа на всички промени на мнозинството в продължение на 15 години. Правилникът трябва да бъде действително балансиран. Текстът, който сега се предлага, господин Корнезов, може би Вие считате, че ще бъдете и вероятно ще бъде така, мнозинството в Народното събрание след няколко дни или седмици, но това, веднъж въведено, дадени права на едно мнозинство, те трудно ще бъдат отнети. Не го правете, защото мнозинството трябва да знае, че е длъжно да осигурява кворума в залата, за да може да минават законите, които най-често се внасят от Министерския съвет. Останалото ще бъде един лош прецедент, който ще се задълбочи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Иванов, аз съм напълно съгласен, че едно мнозинство трябва да се грижи за поддържане на кворума и трябва да присъства в пленарната зала не като самоцел за поддържане на кворума, а за да може да прокарва своите идеи в законопроектите, в проектите за решения и въобще в актовете на Народното събрание.
Така че по-достоверният, по-правилният стимул за едно управляващо мнозинство би трябвало да бъде не да поддържа кворума в пленарната зала, а да присъства тук, за да защитава своите позиции и да прокарва своите виждания в законопроектите и другите актове на Народното събрание. Защото, Вие ще се съгласите, че ако това мнозинство го няма, опозицията ще може да прокарва своите виждания, а от това няма интерес и не то би зарадвало нито едно парламентарно мнозинство. Така че това не е аргумент, с който вие да се противопоставите на едно такова решение, а само още един път потвърждава, че вашето желание е отново да се запази възможността на някои опозиционни сили целенасочено да провалят кворума тогава, когато имат интерес от това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Мингова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители: за 56, против 108, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Масева и група народни представители, което не е подкрепено от комисията. Предложението беше защитено от госпожа Михайлова в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 52, против 115, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, подкрепено от комисията, за чл. 39.
Гласували 180 народни представители: за 148, против 5, въздържали се 27.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 40.(1) Народното събрание по предложение на председателя и след консултации по чл. 9, ал. 2, т. 1 приема програма за една или две работни седмици. При изготвянето на програмата, както и по други въпроси, свързани с парламентарните действия, председателят на Народното събрание се подпомага от заместник-председателите.
(2) В края на всяко заседание председателят обявява датата и часа на следващото, както и дневния ред съгласно приетата програма.
(3) Предложения за включване на точки в предстоящата програма могат да се правят писмено до председателя на Народното събрание от народните представители и парламентарните групи до 18,00 ч. на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува предстоящата програма. Всеки народен представител може да предлага по една точка от дневния ред на Народното събрание при едноседмична програма, а при двуседмична програма ­ до две точки от дневния ред.
(4) Проектът за програма по ал. 1, предложен от председателя, и постъпилите предложения по ал. 3 се поставят на гласуване, без да се обсъждат в началото на пленарното заседание, на което се приема програма за предстоящите една или две седмици. Устни предложения не се допускат.
(5) В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание.
(6) Не могат да бъдат обсъждани въпроси, които не са включени в дневния ред.
(7) Законопроектите и проектите за решения, които се включват в дневния ред на първото редовно пленарно заседание на Народното събрание за всеки месец, се предлагат от парламентарните групи. Предложенията се правят до 18,00 ч. на предишния ден чрез председателя на Народното събрание. Всяка парламентарна група има право да предложи по една точка от дневния ред. Подреждането на точките от дневния ред става според големината на парламентарните групи. Всеки следващ месец подреждането на предложенията на парламентарните групи става на ротационен принцип. Народното събрание е длъжно да разгледа по същество направените предложения. Ако парламентарните групи не са направили предложения, Народното събрание работи по приетата програма.”
Има предложение на народните представители Масева, Абаджиев, Михайлова и Иванов ­ в чл. 40, ал. 7 думите “парламентарните групи” се заменят с думите “опозиционните парламентарни групи”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Имате думата за изказвания по чл. 40.
Господин Абаджиев, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, предложението, което с колегите от Демократи за силна България сме направили по чл. 40, ал. 7, е свързано с това законопроектите и проектите за решения, които се включват в дневния ред на първото редовно пленарно заседание на Народното събрание за всеки месец, да се предлагат само от опозиционните парламентарни групи.
Какъв е смисълът на това предложение? Парламентарната група или парламентарните групи от управляващото мнозинство, от официалното управляващо мнозинство, по силата на коалиционно споразумение правят своите предложения и общо взето те винаги се налагат всяка сряда, предлагайки дневния ред. Нормално е Народното събрание да създаде механизъм за известен баланс и опозиционните парламентарни групи да имат възможност поне веднъж в месеца те да предлагат първа точка от дневния ред. Този текст, който в момента съществува в правилника, е такъв и е бил такъв и в миналото, и в по-миналото Народно събрание.
В Тридесет и осмото Народно събрание, когато управляващото мнозинство беше от Обединените демократични сили, управляващото мнозинство даваше възможност всяка седмица, всяка първа сряда от месеца, само опозиционните парламентарни групи да правят своите предложения и никога управляващата парламентарна група или парламентарни групи не е правила предложения първата сряда от всеки месец. За съжаление тази неписана традиция се наруши в Тридесет и деветото Народно събрание, когато управляващото мнозинство от НДСВ и ДПС я прекрати. Всъщност тогава се прие ротационният принцип всички парламентарни групи, включително и управляващите, да правят предложения всяка първа сряда от месеца, което обезсмисля този текст, защото управляващите парламентарни групи имат тази възможност всяка сряда. Вярно е, че терминът “опозиционни парламентарни групи” може да постави въпрос, и че няма легален термин, който да е традиционен в българския парламентаризъм.
От друга страна, ако стъпим на това, че управляващото мнозинство е онова мнозинство, което излъчва правителство по силата и на коалиционно споразумение, много ясно се очертава кои групи имат смисъла на опозиционни парламентарни групи и никога няма да се поставя този въпрос, независимо дали една парламентарна група в рамките на един парламент може да бъде опозиционна и след известно време да бъде и управляваща. Но винаги тези парламентарни групи, които не са част от управляващото мнозинство и не са тези, които са излъчили правителството, да имат поне веднъж възможност първата сряда от месеца на ротационен принцип да предлагат точка в дневния ред. По този начин наистина ще утвърдим една традиция в българския парламентаризъм, която е изключително полезна.
Това е смисълът на нашето предложение по чл. 40, ал. 7 и смятаме, че е разумно и молим да бъде подкрепено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Има ли реплики?
Заповядайте за реплика, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин Абаджиев, аз не съм сигурен, че практиката на управлението съдържа винаги наличието на договор, който да определя управляващата коалиция и по този начин да може да делим партиите на опозиционни и управляващи, тъй като и случаите от последния парламент показаха, че има доста плаващи парламентарни групи, които се придвижваха от единия край на политическия спектър до другия, съгласно настъпващата ситуация. Съгласно собствената Ви терминология Вие дълго време Коалиция за България я наричахте управляваща партия и по този начин, вероятно служейки си с подобни етикети, нямаше никакви такива споразумения, утре бихте могли да отнемете правото на някоя опозиционна партия да има инициатива и да предлага точки в дневния ред.
Нещо повече, искам да Ви попитам, как си представяте, пак съгласно идеите, които вие лансирате, за експертно правителство, в което участват едва ли не всички парламентарни групи, тогава как ще строим това разделение на опозиционни и управляващи партии в българския парламент? Тоест собствената ви досегашна практика както в говорене, така и в предложенията за формиране на мнозинство или правителство в този парламент, отричат направеното от Вас предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли друга реплика? Няма.
Дуплика ­ господин Абаджиев, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, за репликата. Аз мисля, че много ясно може да се очертаят тези парламентарни групи, които са управляващи, и тези, които са опозиционни. Вярно е, че вашето двусмислено управление ­ на Коалиция за България, в миналото Народно събрание може би накара НДСВ и ДПС да прекратят тази традиция, защото те не знаеха как точно да постъпят с вас. Но и по формални критерии вие трябваше да имате възможност в миналото Народно събрание да предлагате всяка първа сряда, защото не бяхте част от официалното коалиционно споразумение на правителството на НДСВ и ДПС. Критерият е много ясен: при гласуването на правителството парламентарните групи, които го подкрепят, излизат от определението опозиционни парламентарни групи. Така че по този критерий и когато е експертно правителството, и когато е чисто политическо, много ясно се очертава при неговото гласуване. Говоря в деня на гласуването кои парламентарни групи са опозиционни и кои са онези, които са в кръга на управляващите.
Този критерий е изключително ясен и може да се ползва, за да се даде възможност на онези парламентарни групи, които не са подкрепили правителството, които не са част от подкрепата на правителството и нямат възможност да определят дневния ред всяка седмица, да имат поне веднъж в месеца такава възможност. Това е смисълът.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Ще го имат.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Няма да го имат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
За изказване думата има господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Парламентарната група на ОДС смята, че има дълбок смисъл в предложението на госпожа Масева, господин Абаджиев и други. Не е въпрос да се вглеждаме вляво или вдясно, тъй като парламентът по принцип в една демокрация едва ли постига консенсус сто на сто да се гласува. Това беше в миналото. Винаги ще има опозиция и няма значение дали ще се вгледаме вляво или вдясно. На тази опозиция трябва да є се дава възможност веднъж месечно да определя дневния ред, за да може Народното събрание да се запознае с инициативите на опозицията. Неудобното в такъв случай е, че все пак дневният ред се приема чрез гласуване и мнозинството ще наложи дневния ред. Но има дълбок смисъл от това да видят и народните представители, и партиите, и гражданите, че съществуват инициативи и от страна на опозицията ­ няма значение дали тя е лява, дали е дясна, центристка и т.н. Смисълът е дълбоко парламентарен. И нека тук изказващите да не делим случая кой ще бъде утре опозиция и кой ще бъде управляващ. Надявам се, че и господин Корнезов, който е един аналитичен юрист и предлага тези предложения за правилник за работата, по принцип може би ще приеме тези виждания. Защото не се знае утре кой ще бъде опозиция, кой ще бъде управляващ. Тук ние не работим ден за ден. Това са принципни положения. Трябва и опозицията, която и да е ­ отляво, отдясно, също да има своя глас в Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Господин Корнезов, заповядайте да обясните идеята, която сте заложили във Вашето предложение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Уважаеми народни представители, тази идея опозицията веднъж на месеца да има възможност да посочи една точка от дневния ред не е нова. Тя се роди в Тридесет и седмото Народно събрание. Идеята беше опозицията да посочи една точка от дневния ред и парламентът да реши, разбира се, дали да приеме закона или съответния акт, или да го отхвърли. Разбира се, тази добра идея, както много други идеи, на практика беше доста извратена, извинявайте за неакадемичния израз, и в Тридесет и осмото Народно събрание и аз съм предлагал точки и за четири години нито веднъж не стигнахме до гласуване по същество. Защото мнозинството използва един друг прийом ­ става за процедура и моли да се отложи разглеждането или да се прекъсне и понеже има мнозинство, никога не се стига до гласуване. Затова сега в текста изрично е записано: когато се посочи от парламентарна група дневен ред в първата сряда на месеца, парламентът е длъжен да гласува по същество. Ако обърнете внимание, казано е “по същество” направеното предложение, да няма процедурни хватки. Народното събрание или ще трябва да отхвърли законопроекта, или ще трябва да го приеме.
Аз споделям това, което е заложено като идея в ал. 7, опозицията да има право, а не както беше в Тридесет и деветото Народно събрание, всъщност опозицията беше блокирана чрез мнозинството, което предлагаше една или друга точка. Но разбирате, че е изключително трудно да се даде точно определение що е опозиционна парламентарна група. Може ли някой днес да каже в този български парламент, както сме тук, кой е опозиция, кой е управляващ? Разбира се, че е невъзможно. Вероятно това ще се избистри след седмица или две.
Но както чух, уважаеми господин Абаджиев, в предния парламент дълго спорихме кой бил опозиция, кой бил с управляващите. Определението, което се опита да даде господин Абаджиев, че опозиция е този, който не е подкрепил правителството при гласуването ­ един критерий, който също не издържа в практиката. Защото, ако утре или след седмица, една парламентарна група или определени народни представители са подкрепили правителството, може след 5, 6 или 7 седмици, или месец доверието към правителството да падне и от подкрепа да минеш в опозиция. Тогава каква парламентарна група е? Ако ми дадете точна дефиниция що е опозиционна парламентарна група, лично аз, без да ангажирам моите колеги, бих могъл да подкрепя. Но засега не виждам точна дефиниция и затова се придържам към съдържанието на ал. 7. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
За реплика думата има господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Корнезов! Лошото е, че не знам защо в българския политически живот много по-емоционално гледаме на нещата, колкото и да се стремим да установим парламентаризъм, тоест този тип, който на нас ни служи за пример. Защото всеки си спомня какво е било по негово време ­ кога е бил в опозиция, кога управляващи, живеем с тези спомени, които ни отдалечават от европейското поведение.
По принцип опозиция е всяка тази формация, съюз, парламентарна група, която е опозиция на правителството. Вярно е, че това е плаващо мнозинство. Но тези, които след шест месеца са срещу правителството, вие казвате, че са опозиция и на тези хора трябва да се даде възможност, независимо че съществува фактът, че мнозинството няма да гласува в парламентарната зала, да се види, че те също имат своя инициатива, защитават интересите на своите избиратели и могат да живеят интензивен парламентарен живот. В противен случай те ще се превърнат в едно дремещо малцинство, което винаги трябва да се съобразява с дневния ред на мнозинството. Пак казвам, независимо кой ще е. Както вие казвате, днес се очертава лявоцентристко, утре може да е десноцентристко, но винаги опозицията трябва да има възможност да изявява своето желание за участие в парламентарния живот. Мисля, че ще се съгласите с това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика думата има госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Моята реплика към господин Корнезов е конструктивна.
Знаехме, че предложението, което направихме, ще породи дебат дали можем да формулираме точно какво е опозиционна парламентарна група. Дебатът относно този текст наистина върви от няколко парламента, участвала съм в него и в писане на текстове. Той е събрал инерцията на годините и е натрупал много практика в същото време. Логиката на този текст е да има текст, който да дава възможност на опозицията поне веднъж в месеца да може да се разгледа един или друг въпрос на една от групите. Неслучайно когато медиите говорят за този текст, говорят за “Деня на опозицията”.
Само че в миналия парламент ­ Тридесет и деветия, бяхме свидетели на много честата злоупотреба от страна на НДСВ специално, при ДПС по-малко, НДСВ най-много злоупотребяваше с този текст, да внася текстове така, че да елиминира възможността на опозиционните политически сили да стигнат до възможността въобще да поставят един въпрос. Друга тема е дали той ще се реши, дали парламентът ще стигне докрай, дали ще го отхвърли, да поставят въпрос за разискване.
Затова ако наистина в Четиридесетия парламент има разбиране, че трябва да има Ден на опозицията, обръщам се към колегите ­ след сформирането на правителство, когато ще е ясно с каква подкрепя ще бъде излъчено, да направим една поправка на приетия правилник, защото това ще бъде след около две-три седмици, не зная точно, в която изрично да опишем кои са парламентарните групи, които са се обявили за опозиция, които със своя вот не са подкрепили правителството, за да могат наистина да се възползват от своите права на опозиционни парламентарни групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Репликата е несъгласие с говорещия!
Аз ви казах, уважаеми народни представители ­ госпожо Михайлова и господин Кирчев, че съм за това веднъж на месеца опозицията да има право да посочи точка от дневния ред и тя да не се изхвърля по процедурни хватки, а да се стигне до разглеждането и гласуването є по същество, както сме го записали.
Така че въпросът е: що е опозиционна група ­ това трябва да се даде в Преходните и заключителни правила ­ точна и ясна дефиниция. Не виждам разлика между това, което казах като мое лично мнение и становище на базата на общо три-четири парламента и това, което вие искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, не съм бил в Тридесет и седмото Народно събрание, нито в Тридесет и осмото, не знам предисторията на този текст, но за мен справедливостта и логиката на един такъв текст, по-скоро би трябвало да бъде да се даде възможност на всяка една парламентарна група в определен момент, не знам дали веднъж в месеца или за малко по-дълъг период, на равноправна основа да може да предлага точки от дневния ред. Защото, уважаеми колеги, виждам, че господин Абаджиев посяга към картата.
Господин Абаджиев, невинаги в едно управляващо мнозинство има абсолютно съгласие по дневния ред, не винаги в една коалиция, още повече, когато тя е повече от двупартийна, има абсолютно съгласие по всички въпроси и много често се получава така, че има някои законопроекти, точки, на които много държи една от парламентарните групи в управляващото мнозинство, но които по една или друга причина не се споделят от коалиционния партньор. Затова мисля, че е уместно в едни такива моменти, без да се поставя, разбира се, под въпрос съществуването на цялата коалиция и факта, че това мнозинство подкрепя правителството и една обща политика, по определени законопроекти, направени по една или друга причина в рамките на коалицията или когато се съгласува дневният ред преди той да бъде предложен в пленарната зала, всяка една политическа сила да има възможност подобни законопроекти поне един път на един, два или три месеца да ги предлага в пленарната зала и да очаква решението на Народното събрание.
Например по този начин господин Корнезов може би ще има възможност да прокара поне да се вземе решение по същество по Закона за запетайката и т.н., има и други примери в предишното Народно събрание, когато някои законопроекти никога не получиха разглеждане по същество.
Така че застъпвам идеята за абсолютната равнопоставеност на всички парламентарни групи, специално по отношение на точките от дневния ред и подкрепям предложението на комисията да се гласува текстът така, както е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Казак, аз съм напълно съгласен, че трябва да има равнопоставеност на парламентарните групи във възможността им да предлагат точки от дневния ред. Точно заради тази известна равнопоставеност, защото тя никога не може да бъде пълна, смисълът на предложението ни е да се даде възможност на опозиционните парламентарни групи поне веднъж в месеца да предлагат точка по дневния ред, защото всяка друга сряда управляващото мнозинство, без значение дали в него има съгласие или не, предлага дневния ред. Винаги парламентарните групи в управляващото мнозинство имат тези възможности, независимо от вътрешното съотношение. Другите трябва да имат поне малка възможност да правят това, за да има поне известен баланс и да се спази този принцип, за който говорите. Затова предлагаме този текст, който, пак повтарям, беше традиция и практика в Тридесет и осмото Народно събрание, макар и да не беше писан.
Съгласен съм с господин Корнезов, че трябва да има легално определение в Преходните разпоредби и ние ще подготвим текст за това.
За мен обективният критерий е при гласуването на правителството.
Има няколко момента: гласуване на правителство, вот на недоверие ­ това са действията и гласуванията, с които могат да се очертаят парламентарните групи. Всички останали гласувания по бюджет, по други важни законопроекти, не определят и не предопределят качеството на една парламентарна група ­ дали е опозиционна или управляваща. Но има важни ключови гласувания, които могат да се посочат и да стъпим върху тях като обективен критерии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Масева и група народни представители, което предизвика тази дълга дискусия и не е подкрепено от комисията.
Гласували 173 народни представители: за 73, против 82, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Абаджиев, за предложение за прегласуване.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Моля текстът да бъде предложен за прегласуване. Всички парламентарни групи, които уважават парламентаризма и равнопоставеността, би трябвало да го подкрепят.
Между другото, това гласуване в момента очертава и онези парламентарни групи, които вече се считат за управляващи и опозиционни. Благодаря. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме още един път предложението на госпожа Масева и група народни представители.
Гласували 192 народни представители: за 86, против 86, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме чл. 40 в редакцията, предложена от вносителя и подкрепена от комисията.
Гласували 174 народни представители: за 147, против 5, въздържали се 22.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“(1) Председателят ръководи заседанието и дава думата за изказване на народните представители.
  (2) Никой народен представител не може да се изказва, без да е получил думата от председателя.
  (3) Думата се иска от място с вдигане на ръка или с предварителна писмена заявка.
  (4) Председателят съставя списък на желаещите за изказване и определя реда на изказващите се:
1. в зависимост от поредността, представена от ръководството на парламентарните групи за народните представители, които ще говорят от тяхно име, като се редуват представители на различни парламентарни групи;
2. в зависимост от поредността на заявките.
  (5) Председателят дава думата на председателите на парламентарните групи, а при тяхното отсъствие ­ на заместниците им или на упълномощен от тях народен представител, когато я поискат в рамките на дискусиите по дневния ред и времето, определено на парламентарните групи.
  (6) Веднъж на заседание председателят дава думата на председателите на парламентарни групи или на техните заместници по въпроси извън обсъждания дневен ред, когато я поискат. Техните изказвания са до седем минути.”
Това е предложение на комисията.
Има предложение на народните представители Близнашки, Миков и Стоилов, което е оттеглено.
Има и предложение на народните представители Масева, Абаджиев, Михайлова и Иванов в ал. 6, изречение последно, изразът “до пет минути” да се замени с израза “до десет минути”.
В доклада казваме, че комисията не подкрепя предложението, но всъщност, уважаеми колеги, ако ми позволите, единственият спорен момент е, когато народният представител се изказва от името на парламентарни групи. Досега времето беше десет минути, по вносител беше предложено пет минути, а комисията се обедини това да бъде до седем минути. Смятаме, че седем минути са напълно достатъчни, за да се изложи една теза от името на парламентарна група.
Комисията подкрепя текста на вносителя с предложението изказванията да са не до пет минути, а до седем минути. Затова сме дали отделно шестата алинея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Имате думата за изказвания.
Нека да чуем господин Пантелеев с неговото фундаментално предложение.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Госпожо председател, господин Корнезов! Не съм запознат в подробности с текстовете до края, но не знам дали в ал. 2 не би трябвало да направим една промяна. Не че не е ясно за какво става дума. Тук става дума, ако говорим единствено за народните представители, че не могат да се изказват, без да са получили думата от председателя. Тогава би било нормално да отпадне думата “никой”. Да запишем:
“(2) Народният представител не може да се изказва, без да е получил думата от председателя.”
Ако става дума за това, че никой от присъстващите в пленарната зала, тъй като тук има и министри, и други, които получават думата, не може да се изказва, без да е получил думата от председателя, то тогава нека да отпадне “народен представител”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Пантелеев, наистина фундаментална промяна!
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Можем да я приемем като редакционна поправка, но втората алинея на чл. 41 е традиционна, тя е от правилниците от Великото Народно събрание досега, не е създавала някакви проблеми като текст. Разбира се, в практиката, когато има по-бурни дебати, знаете, че те идват направо до трибуната да говорят и така нататък. Не виждам защо като текст трябва да го пипаме.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Просто думата е излишна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По логиката на господин Пантелеев или думата “никой”, или изразът “народен представител” са излишни.
Ще го подложа на гласуване, защото в неговото предложение всъщност има два варианта.
Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат?
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отпадането на думата “никой” не променя нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, но ако отпадне думата “народен представител” смисълът се променя.
Има ли други желаещи за изказване? Няма желаещи.
Госпожо Масева, поддържате ли предложението си за десет минути? Да го гласуваме ли?
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще го гласуваме.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте предложението на госпожа Масева и група народни представители, което не е подкрепено от комисията. То е в ал. 6, изречение последно, изразът “до пет минути” да се замени с израза “до десет минути”.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 39, против 110, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Пантелеев: в ал. 2 на чл. 41 думата “народен представител” да отпадне. И тогава текстът става:
“(2) Никой не може да се изказва, без да е получил думата от председателя.”
Това обхваща министрите и другите присъстващи в залата лица.
Моля, гласувайте това предложение на господин Пантелеев.
Гласували 160 народни представители: за 102, против 39, въздържали се 19.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 41 в редакцията, предложена от комисията, с току-що гласуваната редакционна поправка в ал. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 158, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 42.(1) По процедурни въпроси думата се дава веднага, освен ако има направени искания за реплика, дуплика или за обяснение на отрицателен вот.
(2) Процедурни са въпросите, с които се възразява срещу конкретно нарушаване на реда за провеждане на заседанията, предвидени в този правилник, или които съдържат предложения за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието, включително тези за:
1. прекратяване на заседанието;
2. отлагане на заседанието;
3. прекратяване на разискванията;
4. отлагане на разискванията;
5. отлагане на гласуването.
(3) Процедурните въпроси се поставят в рамките на не повече от 2 минути, без да се засяга същността на главния въпрос.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този текст? Няма.
Моля да гласуваме чл. 42, който възпроизвежда досегашния текст в правилника.
Гласували 159 народни представители: за 159, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва текст, който често нарушаваме.
“Чл. 43. Народните представители говорят само от трибуната.”
Има предложение на народните представители Мингова, Касабова, Герджиков ­ в чл. 43 се създава ново изречение второ: “След създаване на техническа възможност, изказването може да се прави от място.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има думата за изказване господин Янев. Той направи това предложение в нашата парламентарна група.
Заповядайте да го обосновете, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Както спомена госпожа Касабова, инициирах дебата по този текст при обсъждането в нашата парламентарна група по следните съображения.
На първо място, в парламентарната практика не само на парламентите на страните от Европа, а и на други държави е възприето говоренето на народните представители от място. Като депутат, който за първи път е в парламента, на мен ми направи впечатление, че наистина ние изразходваме не малко парламентарно време от даването на думата на съответния народен представител до неговото идване, връщането му обратно на неговото място. И ако се направи едно елементарно хронометриране, ние ще видим, че в рамките на петте часа, които са дадени на отделния парламентарен ден, в който ние работим от 9 до 14 ч. около половин час парламентарно време минава именно в този процес. Тоест в рамките на тези три работни дни, които имаме по пет часа, на практика ние изразходваме около час и половина време, което иначе бихме изразходили за обсъждането най-малкото на един нормативен акт в рамките на парламента.
Съзнаваме много добре, че има значителни проблеми във връзка със създаването на техническите условия, но аз мисля, първо, че то не е много скъпо и е много по-важно да направим така, че да направим по-ефективно времето, което сме в парламента за обсъждане на нещата, които са по същество и по-малко да го използваме, условно казано, за придвижване от трибуната до местата.
Естествено е, че има процедури и изказвания, които неминуемо трябва да бъдат именно оттук. Това са именно тези неща, които гласувахме преди малко ­ възможността за представителите на парламентарни групи или техни заместници за изказване оттук и други политически изказвания, които трябва да се правят от тази трибуна. Но общо взето изказванията, които касаят обсъждането на законопроекти и решения на парламента, струва ми се, че би могло да се правят от място след създаването на техническите предпоставки за това.
Повдигам този въпрос и по една друга причина, че видимо от много от предложенията за промени в текстовете на правилника, които макар и в по-голямата си част да не се приемат от настоящото Народно събрание, по същество се стремят да направят по-ефективна работата на Народното събрание. Преди малко един такъв текст според мен е и това, което беше предложено от народните представители Близнашки, Миков и Стоилов, именно преди започване на обсъждането по дневния ред да се закрива списъкът на изказващите. Тоест, търсят се механизми за повишаване ефективността на Народното събрание. В тази насока мисля, че ние като цяло бихме могли да се замислим за създаването на една парламентарна комисия, която да търси онези моменти в работата на парламента, които да бъдат направени по-ефективни, да съкратят парламентарни процедури, така че ние по същество да увеличим парламентарното си време, в което да се занимаваме със същностните неща на парламента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Янев.
Заповядайте за реплика, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Под формата на реплика, разбира се, че и аз споделям тази идея. Тя е практика, тя не е нова. Още от 1989 г. насам идеята да се говори от място, което ще спести време, разбира се, че стои. Но дали сега можем да приемем един така пожелателен текст? Мисля, че не. Защото, както и Вие казахте, ние трябва да регламентираме в правилника кога се говори от място и кога от трибуната. Разбирате ли, това вече трябва точно и ясно да се каже, а не да бъде по усмотрение на народния представител или по усмотрение на председателя. И затова комисията не подкрепи тази идея, не защото е против тази идея, а защото, когато дойте тази техническа възможност пред всеки един народен представител да има микрофон и възможност да се говори, тогава няма никакъв проблем в правилника да допълним и регламентираме точно този начин на изказване на народните представители. Няма никакъв проблем в това. Но нека най-напред да направим техническата възможност, след това и съответната регламентация. Правната норма, разбира се, трябва да регулира сегашното, не бъдещото, което даже е и несигурно събитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За втора реплика, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Разбира се, че всяко авангардно мислене трябва да се приема. Никой не е против една такава идея. В момента имаме електронна система за гласуване, която виждаме горе-долу как работи. Кога Народното събрание ще бъде оборудвано с такава система, да могат да се изказват народните представители от място? Защото вие знаете, че това означава пак търгове, това означава пак Народното събрание да е в почивка, да се монтира системата. Да, по принцип всеки я приема. Но нека да приемем в правилника след поясненията на господин Корнезов какво значи “от място” и какво значи “на трибуната”. Тогава да го гласуваме и да го променим. В момента априорно е да вземем решение да направим летяща подводница. Добре, много хубаво, но нека да бъдем практични.
Аз ще се въздържа да подкрепя това предложение. Нека да бъдем практични. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кирчев.
Господин Дончев, заповядайте за трета реплика.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В този дебат се създава едно впечатление едва ли не, че създаването на техническа възможност за изказване от място е някакъв изключително сложен, тежък технически проблем, който изисква огромни усилия, средства и време. Искам да разясня на уважаемите колеги, че това всъщност е абсолютно решаем, лек и евтин технически проблем. Като пример ще ви дам пресконференциите, които се дават в зала 1 на НДК или съответните зали след избори. Там се слагат едни временни микрофони, наема се тази техника и това става буквално за минути. Почти всички са ходили по другите парламенти и колегите ще си спомнят, че такива уредби има и в италианския парламент, има в швейцарския парламент. Наскоро аз видях такъв в Баварския Ландтак точно с такива временни микрофони, тъй като се правеше ремонт на основната зала и една друга зала беше оформена за няколко месеца да служи за пленарна зала. Там бяха сложени осем временни микрофона в осемте ъгъла на залата, където депутатите ставаха и се изказваха на тях. Технически въпросът е изключително лесно решим и аз не виждам защо трябва да се крием зад това, за да направим една авангардна крачка напред, която е съвсем елементарна.
Искам да припомня също на колегите, че в миналото заседание обсъждахме едно изключително разумно предложение на колегата Миков във връзка със стенограмите на пленарните заседания, които трябваше да се публикуват в сайта на Народното събрание. Там комисията също беше решила, че това е технически много трудно, но благодарение на усилията на залата това решение беше прието. Аз се надявам, че то бързо ще бъде реализирано технически.
Също бих искал да призова колегите от залата да подкрепят това предложение. То е изключително разумно и смятам, че ще направим една крачка напред. В крайна сметка с едно наше решение може би ние ще мотивираме и администрацията на Народното събрание да мисли малко по-напредничаво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Янев, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Не.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моите съображения против това предложение са от друго естество.
Държал съм много пъти и в няколко изказвания до този момент в пленарната зала да запазваме официалното начало в българския парламент и когато излизаме и говорим от тази трибуна, аз смятам, че ние спазваме точно това официално начало. Става въпрос за това, че тази трибуна се е превърнала в най-високото място, от което може да се говори в българската държава. Тази трибуна се е превърнала в символ на демокрацията. От нея се казват и произтичат най-важните неща в българския политически и обществен живот. Това, както се предлага ­ да се сложат 6-8 или 10 микрофона в различни части на залата, би ми заприличало на едно от събранията на нашите фенове, на които всички ние сме присъствали, когато те се нареждат в колони, чакат и им се дава или не им се дава думата.
Не става въпрос за процесуална икономия. Това са 5 или 10 минути, които биха се спестили в едно пленарно заседание от това, че депутатите ще говорят от място и седнали. Когато някой иска да говори, трябва според мен и за мен, да застане тук, на това място и да каже онова, което има да каже.
От друга страна ­ традицията, колеги! Такава е традицията в българския парламент, в тази зала, до този момент в продължение на повече от 100 години. В други парламенти има други традиции. В английския парламент седят или лежат, не знам точно как е, на едни канапета, едни срещу други и си думат, говорят си. Такава е традицията там ­ дебатите ги провеждат по този начин. В българския парламент дебатите се провеждат повече от 100 години по този начин ­ съответно народният представител излиза и говори на всички вас, на всички нас.
Аз съм решително против тези, бих казал, нововъведения, някакви такива нововъведения, които нарушават и традицията, и официалното начало. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Думата за реплика иска господин Димитров. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Чисто икономическият поглед върху този проблем е следният: ако тази система ще спечели много време, което струва скъпо на парламента, защото тук има 240 души, които са разход за българския народ, това е много добра идея. Значи, ние не трябва да вървим против модернизацията.
Аз категорично подкрепям тази идея. Ставането, така че да се минава покрай пет-шест колеги, става доста бавно, дори понякога пречи на изказванията, които не се правят поради, бих казал, мудността на дебата, така че няма никаква причина това предложение да не бъде подкрепено. То няма да струва и толкова скъпо между другото.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Щерев има думата за втора реплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също искам да подкрепя това предложение и да се обявя срещу това, което каза господин Шопов. В края на краищата тук наистина става въпрос да се приемат разумните предложения. Няма нищо нередно в това.
От една страна, Вие може да сте прав, когато казвате, че от името на парламентарна група трябва да се говори от тази висока трибуна. Да, прав сте напълно, но има случаи, когато се обсъжда определен законопроект. В това обсъждане знаете много добре, господин Шопов, в разискванията участват трима или четирима души. Точно тогава за изказващите се, имайки съответните основания за това, ще бъде много по-удобно с една система, чрез която от място да се взема отношение. Ще се спести много парламентарно време.
От другата страна, по отношение на традицията ­ извинявайте, но Вие говорите за преди 100 години. Едно време народното представителство е идвало в парламента с каляски. Днес вече това не е така. (Шум и реплики в залата.)
Извинявайте, обаче нека да вървим напред успоредно на модерния живот и нека да не се противопоставяме на елементарните нововъведения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Щерев.
За трета реплика заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, колеги! Понеже до голяма степен дали това модерно предложение ще мине, зависи от залата вляво... (Реплики.) Модерно ­ за нас! Искам да припомня мисълта на един техен класик. Той казва, че машината е етап от развитие на общественото съзнание.
Ако ние тук нямаме съзнанието, че можем да приемем такова предизвикателство, по-добре е да не се захващаме.
Мисля, че в дебата се очертаха предизвикателствата, а те са следните: да отсеем технологичните спорове от важните политически, програмни изказвания, от една страна. От друга, да спестим време и от трета ­ леко насила да вкараме депутатството в 21 век, защото, съгласете се, много от нас са в един друг век.
Мисля, че е изключително полезно. Струва си дори само да пробваме. Единственото нещо, което е отправено като технологичен въпрос, е, че ако сега запишем чисто технологично реда, по който се взема решение за това кое се обсъжда от място и кое се обсъжда от трибуната, трябва също да бъде упоменато в правилника.
Правя процедура на предложение ­ може би да прескочим в момента този член и да се върнем на него, когато комисията, която работи по правилника, има решение. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви!
Има дуплика за господин Шопов, ако иска, след което има процедурно предложение за отлагане на текста.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Не може да се прави процедура в рамките на реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, прав сте. Съгласна съм с тази корекция.
Заповядайте за дуплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Тук много пъти се говори за пестене. Направо ще ви направя едно предложение в тази връзка, понеже пестенето беше основният аргумент.
Като говорим за пестене ­ дайте да сменим мерцедесите с шкоди или фолксвагени, и така ще спестим много, много повече пари, отколкото от това време с тези уредби, за които пак ще дадем пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение думата има господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители!
Слушайки внимателно днешната дискусия аз разбрах едно ­ и по хиляда микрофона на един народен представител да се сложат, когато не желае да пести времето на Народното събрание, може да влиза в безсмислени дискусии, както сега, по половин час и да не пести времето на Народното събрание.
Аз предлагам, госпожо председател, процедурно да прекратим дебата по този технически въпрос, който касае организацията на работа на Народното събрание в пленарната зала и да преминем към гласуване. Смятам, че всички народни представители добре са си дали сметка как да гласуват по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Мутафчиев за прекратяване на разискванията.
Гласували 165 народни представители: за 146, против 11, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Гласуваме предложението на госпожа Мингова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 58, против 90, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 43, подкрепен от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 148, против 1, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 44.(1) Когато народен представител се отклонява от обсъждания въпрос, председателят го предупреждава и ако нарушението продължи или се повтори, му отнема думата.
(2) Народният представител не може да говори по същество повече от един път по един и същи въпрос.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този текст? Няма.
Моля, гласувайте чл. 44, подкрепен от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 145, против 4, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 45 има предложение на народните представители Анелия Мингова, Камелия Касабова и Огнян Герджиков ­ в чл. 45 се правят следните изменения:
“1. В ал. 1 думите “и часа” се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението.
Другото предложение е:
“2. В ал. 2 думата “решение” се заменя с думите “положително становище”.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 45.(1) Председателят определя времето за обсъждане на всяка точка от дневния ред, както и деня и часа, в който ще се извърши гласуването по нея. Времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за най-малката от тях не може да бъде по-малко от 15 минути, а за най-голямата от тях ­ 30 минути. Общо времето за изказване на независимите народни представители е до 15 минути, а на отделните независими народни представители ­ до 5 минути.
(2) Когато се обсъжда в пленарната зала законопроект, по който е постъпило положително становище на Комисията по европейска интеграция, се изказват представителите на съответната парламентарна група до 10 минути. На независими народни представители се определя общо до 5 минути.
(3) Всяка парламентарна група може да поиска удължаване на предварително определеното є по ал. 1 време, но с не повече от една трета. Останалите парламентарни групи имат право на съответно пропорционално удължаване на предвиденото за тях време.
(4) За време на парламентарните групи по ал. 1 и 2 се смята времето:
1. през което са говорили техните народни представители;
2. през което са говорили техните председатели;
3. за което народните представители от съответните парламентарни групи са правили реплики или са вземали думата по процедурни въпроси, с изключение на тези, които се отнасят до начина на водене на заседанието.
(5) Допускат се до три изказвания на народни представители, които искат да изразят мнение, различно от това на парламентарната група, в която членуват. Времето за изказване на народен представител е до три минути.
(6) Ако народен представител превиши определеното по предходните алинеи време за изказване, председателят, след като го предупреди, му отнема думата.
(7) Предвиденият в предходните алинеи ред не се прилага при обсъждане на законопроектите при второто гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този текст?
Заповядайте, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Госпожо председател, мисля, че трябва да отложим приемането на ал. 2 от чл. 45, тъй като там се говори за Комисия по европейска интеграция, а ние още не знаем дали ще имаме такава комисия. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Нали сте за европейската интеграция?
ПЕТЪР БЕРОН: Не знаем какви ще бъдат комисиите.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз мисля, че е безспорно, че ще има такава комисия. Нея я има и сега, но както прецените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания по този текст? Няма желаещи.
Гласуваме предложението на госпожа Мингова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 57, против 85, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Берон да се отложи разглеждането на ал. 2 на чл. 45, по съображенията, които изложи.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 18, против 115, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме чл. 45 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 128, против 14, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 46.(1) Народният представител има право на реплика.
(2) Репликата е кратко възражение по съществото на приключило изказване. Тя се прави веднага след изказването и не може да бъде повече от две минути.
(3) По едно и също изказване могат да бъдат направени най-много до три реплики.
(4) Репликираният народен представител има право на отговор (дуплика) с времетраене до три минути след приключване на репликите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 47. (1) Народният представител има право на лично обяснение до 2 мин., когато в изказване на пленарно заседание е засегнат лично или поименно. Личното обяснение се прави в края на заседанието.
(2) Народният представител има право на обяснение на своя отрицателен вот в рамките на 2 мин. след гласуването.
(3) Право на обяснение на отрицателен вот има само този народен представител, който при обсъждането на въпроса не е изразил същото отрицателно становище или не се е изказвал.
(4) За обяснение на отрицателен вот думата се дава най-много на трима народни представители.
(5) Не се допуска обяснение на отрицателен вот след тайно гласуване или след гласуване на процедурни въпроси.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 48. След като списъкът на изказващите се е изчерпал или са се изказали представителите на всички парламентарни групи съгласно разпределението на времето за изказване по чл. 45 и няма направени искания за удължаване на времето, председателят обявяват разискванията за приключени.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 49. (1) Когато е постъпило процедурно предложение, думата се дава на един народен представител, който не е съгласен с него. Предложението се поставя веднага на гласуване, без да се обсъжда.
(2) Упражняването на правото по ал. 1 не може да засяга правата на парламентарните групи по чл. 45, ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 50. (1) Заседанието може да бъде прекратено или отложено с решение на Народното събрание по предложение на председателя или на парламентарна група.
(2) Когато са постъпили предложения за прекратяване на заседанието или за отлагането му, първо се гласува предложението за прекратяване на заседанието.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по текстовете на чл. 46 до чл. 50 включително?
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Досега винаги говорехме по какъв начин по-делово, по-точно и ясно ще преминат заседанията на Народното събрание, как ще се създаде нормален дебат, който да бъде ефективен за приемането на законите, постъпили в пленарна зала. Затова искам да се спра на чл. 47, ал. 2, която касае отрицателния вот на народния представител. В началото на Четиридесетото Народно събрание в едно заседание имахме спор с уважаемата от мен госпожа Касабова, която председателстваше заседанието ­ дали народният представител има право на отрицателен вот на второ четене на законите. В момента това не е упоменато в правилника. Такова право има, ако приемем по този начин текста, предложен от комисията. Но дали това е нормално? Отрицателният вот е определена политическа позиция. Според мен той трябва да съществува, но трябва да бъде на първо четене, при приемането на становища и позиции на Народното събрание, декларации на Народното събрание. Но в един закон от 248 члена, ако за всеки един от тези членове стане народен представител и обясни примерно за конкретен технически въпрос, залегнал в текста, че е против, и му се даде правото на 2 мин., то аз питам какво е правото тогава на тези, които не са могли да защитят позицията си, че са за този член?!
Моето предложението е да се включи, че на второ четене народните представители нямат право на отрицателен вот.
Госпожо председател, не знам можем ли да го включим като процедура...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако има съгласие на залата, но на мен ми се струва, че Вашето предложение по-добре би се ситуирало в ал. 5 на чл. 47, където изрично се казва, че не се допуска обяснение на отрицателен вот и са изброени хипотезите.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Може да се добави: “и по предложения за второ четене” или “и по законопроекти за второ четене”.
Имате думата за изказвания по текстовете на чл. 46 до чл. 50. Няма желаещи.
Заповядайте за реплика, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Има резон в предложението на господин Мутафчиев, но това трябва да се поогледа и в комисията. Въпросът не е нито технически, нито редакционен, а по същество. Мога да направя отрицателен вот в края на един приет закон, който може да е отишъл на 180 градуса от това, което е прието на първо четене. Разбирате, че въпросът не е толкова бързо да кажа “На второ четене не може да имаш отрицателен вот”.
Не трябва да се злоупотребява с отрицателния вот, това е така, но не можем да го напишем “на крак” в текста.
Лично аз няма да подкрепя това предложение, тъй като този въпрос трябва да се разгледа в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Искате ли дуплика, господин Мутафчиев? Не.
Има думата госпожа Михайлова за процедурно предложение
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, правя тази процедура, защото смятам, че не може и в комисията да се разглежда това предложение на господин Мутафчиев. Такова предложение няма. А дали е добро или не ­ не можем да обсъждаме в момента. Няма го постъпило писмено. Нека да вървим коректно по правилата, които сами сме приели. Иначе ще се появят и други предложения по други текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласуваме текстовете от чл. 46 до чл. 50 включително в редакцията на комисията, подкрепени от комисията.
Гласували 157 народни представители: за 157, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Миналата седмица бяхме в хипотезата на чл. 51, ал. 1.
“Чл. 51. (1) При шум или безредие, с което се пречи на работата на народните представители, или когато важни причини налагат, председателят може да прекъсне заседанието за определено време.
(2) Всяка парламентарна група може да поиска прекъсване на заседанието за не повече от 30 мин. веднъж на заседание. Председателят прекъсва заседанието веднага след като това бъде поискано и определя продължителността на прекъсването, което не може да бъде по-малко от 15 минути. Прекъсване на заседанието не може да се иска по-рано от един час след започването му и по-късно от един час преди приключване на работното време. Интервалът между двете прекъсвания не може да е по-малък от един час.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 52. Членовете на Министерския съвет имат право да присъстват на заседанията на Народното събрание. Те могат да вземат думата винаги, когато я поискат. Председателят на Народното събрание може да определя времето, през което министрите говорят по определен въпрос.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете на чл. 51 и чл. 52 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: “Чл. 53. (1) Гласуването е лично. Гласува се “за”, “против” и “въздържал се”. Гласуването се извършва явно. По предложение на парламентарна група Народното събрание може да реши отделно гласуване да бъде тайно.
(2) Явното гласуване се извършва чрез:
1. компютризирана система за гласуване;
2. вдигане на ръка;
3. ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне с “да”, “не”, “въздържал се”;
4. саморъчно подписване;
5. поименно изписване имената на народните представители и начина на тяхното гласуване чрез компютризираната система за гласуване.
(3) При компютризираната система гласуването става със специална карта. Никой не може да преотстъпва своята карта и да гласува с чужда карта.
(4) Тайното гласуване се извършва с бюлетини.”
Предложение на народните представители Масева, Абаджиев, Михайлова и Иванов ­ в чл. 53, ал. 2, т. 1, в началото на изречението се добавя думата “идентификационна”.
Комисията не подкрепя текста.
Предложение на народния представител Асен Агов ­ в чл. 53 ал. 3 се изменя както следва:
“(3) При компютризираната система гласуването става със специална карта, снабдена с личен идентификационен номер от шест цифри на всеки народен представител. Гласуването се извършва след регистрация на всеки народен представител в продължение на 30 секунди. Никой не може да преотстъпва своята карта и да гласува с чужда карта.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по този текст и направените предложения.
Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Честно казано, Демократи за силна България са силно учудени, че в доклада на Временната комисия се съдържа изречението “Комисията не подкрепя предложението.” Не че това е някакъв изненадващ текст или текст, с който не сме свикнали, но в случая става въпрос за едно много грозно явление в българския парламент ­ гласуването с чужди карти. Пожелателният текст, заимстван от предишния правилник, който очевидно комисията предлага да бъде включен и в сегашния правилник, не носи никакъв резултат. Гласуването с чужди карти ще продължи. То ще продължава да грози и да подрива парламентарния живот в България и да подрива с това доверието в българската демокрация. То вече достатъчно е подрито.
Впрочем, ако ми позволите, госпожо председател, едно малко обобщение на досегашния дебат по правилника, ще кажа, че личи един консерватизъм да се поправи така парламентарната дейност, че наистина да бъдат защитени интересите на избирателите.
Какво предлагаме в случая ние от Демократи за силна България? Ние предлагаме нещо, което практикуваме всеки божи ден, когато отиваме до банкомата в десния коридор на Народното събрание и се разпореждаме с банковата си сметка ­ въвеждаме пин-кода и получаваме бележка или пари, в зависимост от това от какво имаме нужда. Ние предлагаме в този правилник такъв пин или личен идентификационен код или номер да бъде заложен в картата на всеки народен представител. Че нашите карти изглеждат така от няколко Народни събрания! Този чип е толкова допотопен,госпожо председател, колкото много други неща, включително и седалките в това Народно събрание, които приличат на старо квартално кино и са толкова неудобни. Но това е отделен въпрос.
Това нежелание на сегашното мнозинство да реши въпроса означава, че отново се разчита на едно порочно гласуване. Затова аз апелирам към народните представители да не приемат предложението на комисията и да приемат нашето предложение. То би изглеждало така: слагате си картата, разбира се, не в този вид карта, а истинска карта с магнитна лента, поставяте я в пулта за гласуване, въвеждате своя личен идентификационен номер от шест цифри. Защо шест цифри? За да няма време съседът ви да запомни вашите и да въвежда своите шест цифри или да извади листчето да преписва. Това трае 30 секунди. И тогава да се извърши гласуването. Проста схема. Много проста процедура. Тя ще ликвидира абсолютно, гарантирам ви, гласуването с чужди карти. Никой обаче в тази комисия очевидно не е пожелал да бъде премахната тази практика.
Затова, госпожо председател, уважаеми народни представители, аз ви приканвам от тази трибуна към много сериозен размисъл. Нека да ликвидираме тази порочна практика на гласуване с чужди карти. С пожелателни текстове това не става, това става с прости мерки, които съвременната, модерната електроника позволява. Ние можем да ги въведем още днес преди края на това заседание, гласувайки със собствените си карти.
Гласувайте за това да се премахне практиката на използването на чужди карти, практика, която загрозява българския парламентарен живот. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Агов.
Реплика има ли на господин Агов? Няма.
Госпожо Банкова, заповядайте за изказване.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз имам една нетрадиционна молба към вас. Моля представител на комисията да обясни мотивите, поради които комисията единодушно е отхвърлила предложението на господин Агов.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не съм казал “единодушно”.
СТЕЛА БАНКОВА: Няма значение. Тогава моля тези, които са гласували против, да кажат техните мотиви.
В 39-то Народно събрание аз и всички колеги бяхме свидетели на поголовно и позорно гласуване с чужди карти, с цялата си отговорност казвам, толерирано от двамата председатели на Народното събрание. Достатъчно е да спомена един от най-големите грехове на 39-то Народно събрание, магистрала “Тракия”, мина само с няколко гласа благодарение на гласовете на една липсваща в този парламент парламентарна група, която гласува с чужди карти. Настоявам да ни бъдат представени мотивите, поради които предложението на господин Агов се отхвърля.
И второ, в 39-ия парламент ние предложихме и един друг вариант, който също е простичък, но който председателят на 39-то Народно събрание не пожела да вкара в залата да се разглежда, вероятно подкрепян от всички политически сили. Нашето предложение се състоеше в следното. Двете карти да се обединят и върху тази карта, която е със снимката на народния представител, да се сложи чипът. По този начин народният представител няма да може да оставя картата си в залата, когато излезе извън залата. За да може да влезе в учреждение или министерство, той трябва да се легитимира и ще бъде затруднен да оставя картата си тук.
Така че показателно е също, че 39-то Народно събрание не прие това предложение. Четиридесетото народно събрание започва със старата практика. Отхвърлянето на предложението на господин Агов и липсата на всякаква воля да се направи така, че да се спре гласуването с чужди карти, означава, че 40-я парламент ще продължи позорната практика на гласуване с чужди карти. Това ще лежи на съвестта на всички политически сили, които ще подкрепят това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Преди почивката за изказване се бяха заявили господин Иван Иванов, госпожа Татяна Дончева и господин Дончев.
Господин Иванов, имате думата. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпросът с гласуването с чуждите карти не е технически, а е чисто политически въпрос, поради което неговото решение не трябва да търсим в осъществяване на определени технически изисквания, а по-скоро в наличието на политическа воля.
Аз ще започна с това, че госпожа Стела Банкова попита защо никой не е подкрепил в Комисията по правилника предложението на колегата Агов, както и предложението от четирима народни представители от Демократи за силна България. Не е вярно. Единствено представителите на Демократи за силна България гласуваха за тези предложения в Комисията по правилника.
Когато колегата Агов разви своята идея за усъвършенстване на компютризираната система с оглед да бъде идентифицирано лицето, което гласува, по същество той фактически дава един конкретен израз на предложението, което ние правим с госпожа Масева, господин Абаджиев и госпожа Михайлова в ал. 2 на същия чл. 53. Ние се надяваме, че ще получим подкрепата на пленарната зала да не се говори единствено за компютризирана система за гласуване, а за идентификационна компютризирана система за гласуване. В момента системата за гласуване може единствено да идентифицира картата за гласуване на народните представители, но по никакъв начин не идентифицира народният представител, който гласува с тази карта.
Ето защо технически решения може да има различни. Едното от тях съвсем уместно предложи колегата Агов. Друго предложение, което беше подхвърлено и в комисията е, чрез идентификация на палеца на гласуващия, а по този начин и на самия народен представител, който гласува. Има и други предложения. Не това е всъщност същността на проблема.
Смятам, че предложението, което прави господин Агов, е сравнително най-разбираемо, защото то се прилага масово в хилядите банкомати, които се използват в цялата страна. Нещо повече всеки, не само народен представител, но и гражданин, който ползва персонален компютър, използва парола, за да влезе в компютъра, което не е нищо друго, освен личният идентификационен код на съответното лице.
По тази причина, уважаеми колеги, и като имаме предвид, че въпросът с гласуването с чужди карти е един от въпросите, по които Народното събрание е най-уязвимо, аз настойчиво ви моля да подкрепите както нашето предложение, което означава, че трябва да се усъвършенства съществуващата в момента компютризирана система и тя да стане идентификационна компютризирана система, така и предложението на господин Асен Агов. Ако това не бъде направено, искам да заявя, че депутатите, които гласуват, за да се запази съществуващото положение сега, дават един наистина съвършен израз на лицемерие на народни представители, защото аз съм слушал през тези осем години стотици интервюта, в които всеки народен представител се възмущава от това, че се гласува с чужди карти, но когато трябва той лично да даде израз на това, че трябва да се преустанови тази практика чрез своя глас, той предпочита да замълчи, защото е много удобно да не бъде в залата и друг да гласува с неговата карта. Нека този път Народното събрание да покаже на българското общество, че има политическата воля да се освободи от този недъг. Подкрепете тези две предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за реплика господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ОДС): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги! Има резон в това, което казва колегата Иванов и ние го дискутирахме в комисията. Въпросът е, че има много по-елегантни технологични решения.
Доколкото в това предложение е записано изрично точно по какъв начин да стане, моето предложение е в смисъл ­ при компютъризираната система гласуването става със специална карта, която гарантира по безспорен начин идентификацията на народния представител със съответните технологични средства или нещо от този род. Предлагам да го обсъдим в комисията и отново да го внесем като изчистим този проблем. Ако искате принципно да го приемем. Това е моята реплика към господин Иванов, че имаме воля да го решим този проблем. Аз ви гарантирам и технологично е пробван такъв начин, той работи безотказно и гарантира идентификацията на всеки народен представител с биометрични данни. Много елементарен начин и няма нужда да се въвеждат някакви кодове, нито да се изчакват 30 секунди, а ще извършваме гласуването съобразно нашият правилник, което е до една минута. Това е, в този смисъл. Нека не определяме технологията, по която се извършва и да запишем, че това става по безспорен начин, който гарантира, че това е народният представител, който гласува. Има такива начини. Не е просто предмет на нашата дискусия. Тя е принципна.
Аз смятам, че няма народен представител тук, който да е против да приемем веднъж завинаги да решим този въпрос. Това е въпрос на воля, а другото е технология. Нека да не смесваме двете неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тагарински.
Господин Иванов, имате ли редакционно предложение, защото господин Тагарински даде идеята?
Господин Иванов, заповядайте за дуплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Тагарински! В своето изказване аз изрично подчертах, че когато с другите трима колеги от Демократи за силна България предложихме да се запише “идентификационна компютъризирана система”, това беше именно с цел да се вмени в правилника задължението да бъде разработена такава система, като не се спирахме на техническото решение.
Колегата Агов предлага един конкретен вариант.
От друга страна, няма постъпило друго предложение в пленарната зала и вие знаете, че само редакционно предложение или отхвърленият текст може да бъде гласувано в пленарната зала извън това, което е предложено между първо и второ гласуване.
По тази причина аз правя предложение да подкрепим и двете предложения. Първото, направеното от четиримата народни представители, около което разбирам, че се обединява едно солидно мнозинство в залата, а също така и предложението на колегата Агов.
В същото време, госпожо председател, тъй като в преходните разпоредби е записан тримесечен срок, в който да бъде разработена тази идентификационна компютъризирана система, ако в хода на разработването се намери едно решение, което е много по-перфектно, нищо не пречи при въвеждането є да се гласува текст в залата, като изменение и допълнение към правилника, в който това нещо да бъде отразено. Но отново апелирам чрез нашето гласуване да дадем израз на волята на народните представители да се направи решителна крачка за отстраняване на гласуването с чужди карти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Това беше дуплика.
За изказване има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че няма народен представител, който да не си дава сметка за проблема с гласуването с чужди карти и негативите, които търпи парламентът. Но този проблем не е юридически, а технически.
Записването в чл. 53, ал. 2, т. 1 на текст, който предлага господин Агов, създава следната юридическа трактовка. След като в правилникът е записано, че компютъризираната система е такава, каквато е описана в предложението на господин Агов, следователно гласуването не може да се извърши по никакъв друг начин освен чрез компютърна система. Тогава ние ще трябва да спрем да гласуваме, докато парламентът технически се въоръжи с такава система. (Шум в ДСБ.)
Смисълът на този текст не е да направим едно пожелание, или както казва господин Иванов, да изразим воля. Смисълът на този текст е да опише как ежедневно и в момента, и в следващия момент ще се извърши гласуването чрез компютърна система.
Сегашната редакция на чл. 53, ал. 2, т. 1 “компютризирана система за гласуване” позволява под тази рубрика да вкарате всякаква система, стига технически да я имате. Ако я имате технически и тя не позволява на друго лице освен депутатът, притежателен на картата, да гласува, няма никакъв проблем. Затова смятам, че трябва да се подкрепи текстът на вносителя такъв, какъвто е.
По предложението на колегите Масева, Абаджиев, Михайлова и Иванов да се добави думата “идентификационна”. Добре, сегашната система не е ли идентификационна? Ако не е идентификационна, уважаеми колеги, ще трябва да спрем гласуванията с компютърната система до момента, в който направим идентификационна компютърна система.
Аз съм привърженик на това ръководството на парламента да бъде задължено да работи, но извън правилника, разбира се, за създаване на нова компютърна система. Обаче да записваме нещо в правилника, което ще ни доведе до това да не можем утре да гласуваме през компютърна система, ми се струва неуместно. Вие знаете, че и въпросът за говорене от място, и въпросът за начина на гласуване, и въпросът за гласуването с чужди карти е всъщност един битов въпрос. Когато имате една пленарна зала, в която депутатите са разположени по един удобен начин, примерно по двойки, както е в повечето парламенти по света, и няма физическа възможност да се пресягате до съседната маса, до съседния чин и до съседното място на другите депутати, става ясно, че такова гласуване с чужди карти е трудно. Там се позволява да има и микрофони за говорене от място, и пултове, и друга компютърна система. Но в тази сграда възможностите са ограничени.
Затова аз ви предлагам да се гласува текстът така както е, защото той няма нищо общо с изразяването на воля да се гласува с чужди карти или да не се гласува. Просто приемането на двете предложения на ДСБ означава да спрем гласуванията по законопроекти с компютърната система, тъй като тя не е нито идентификационна, нито кодова, не обсъждам вече практическата страна на проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
За реплика думата има господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Дончева! Аз се надявам пленарната зала да не гласува в подкрепа на Вашето предложение, тоест текста на комисията, защото Вие изтъкнахте два аргумента, които лесно могат да бъдат оборени.
Първият от тях беше по повод на това дали компютризираната система в момента за гласуване е идентификационна или не. Надявам се, че Вие просто сте влезли по-късно в залата и затова не сте чули моя аргумент защо тя не е идентификационна по отношение на народния представител. Това е компютърна система, която е идентификационна единствено по отношение на картата за гласуване. Но идентификацията на картата за гласуване, с която се осъществява гласуването, по никакъв начин не означава, че ще идентифицира народният представител, който гласува. Това е същественото, което ние искаме да бъде променено.
Вторият Ви аргумент, за да отхвърлите нашите предложения, е, че, ако се приемат тези текстове, това означава, че в момента започва гласуване с една система, която не съответства на правилника на Народното събрание. Не е вярно, защото в Допълнителните разпоредби ­ Вие бяхте в комисията ­ колегата Агов изрично поиска да се създаде нов § 3 със следното съдържание: “Усъвършенстването на компютризираната система...” или редакционно може да се каже така: “Идентификационната компютризирана система за гласуване по чл. 53, ал. 3 да се осъществи в срок от три месеца от приемането на настоящия правилник”, което означава, че се дава тримесечен срок, в който гласуването ще продължи да се осъществява по начина, по който го извършваме в момента. Но в рамките на три месеца Народното събрание, администрацията и съответните отдели трябва да се погрижат да се създаде тази идентификационна компютризирана система.
По тази причина, госпожо Дончева, възразявам на Вашите изложени аргументи. Отново апелирам към народните представители да подкрепят нашите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика думата има господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители!
Госпожо Дончева, аз разбирам вътрешния стремеж за чифтосване, за оформяне на двойки от народни представители, виждам, че това става и на политическо ниво в преговорите за правителство, но това в никакъв случай не помага политически. Тук не е въпросът да се чифтосваме с този или онзи, госпожо Дончева, а въпросът е за това да се реши, да се разреже един път завинаги един чисто политически проблем на този парламент. И всяко нежелание, дори с най-сладкодумните доводи, които обикновено чуваме от Вашата уста, има своите политически импликации. Това говори за нежелание на хора, които се канят да управляват, да поддържат своето мнозинство в парламента. Впрочем, това го видяхме в предишния парламент, когато трябваше непрекъснато да правим поименни проверки, за да се проверява кворумът на парламента. За да избегнем и поименните проверки ­ нещо, което е изразходвало около 400 работни часа на предишния парламент, е необходимо да бъде въведена тази система.
Тази система, госпожо Дончева, както изтъкна и народният представител Иван Иванов, може да бъде въведена след три месеца. Ако не е готова за три месеца, спокойно може да се удължи срокът с месец или два. Това няма да блокира в никакъв случай гласуването в парламентарната зала до този момент.
Затова се замислете, носите политическа отговорност един път завинаги да се ликвидира тази порочна, отвратителна, грозна практика да се гласува с чужди карти в този парламент. Днешното решение е много важно за Четиридесетото Народно събрание. Предстои вие да го вземете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Дончева, имате думата за дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Мъча се да подходя практично, господа от ДСБ. Вие ми отговорихте, че сегашната система не е идентификационна. Щом не е идентификационна по отношение на народния представител, следователно, ако направим записа в чл. 53, ал. 2, т. 1 “идентификационна компютърна система за гласуване”, вие няма да имате друга компютърна система за гласуване. Докато технически не решите въпроса с изработване на такава идентификационна компютърна система, вие не можете чрез компютърна система да гласувате законопроектите тук. Това според мен е нещо, което е нередно, ненормално, безполезно и няма никаква връзка с борбата с гласуването с чужди карти. Това просто ще блокира парламента.
Дали системата би съответствала на правилника? При това, което господин Агов е предложил ­ в § 3 за тримесечен срок за усъвършенстване на компютърната система, при положение, че сме дефинирали какво представлява компютърната система, господин Иванов ни поставя пред същия проблем. Щом нямаме техническо решение на проблема, който сме заложили в правилника като начин на гласуване, нямаме компютърен начин за приемане на нормативните си актове. Не можете да работите с досегашната система, ако я предефинирате така.
Въпросът е формален, надявам се, че има поне един човек от вас с нормално математическо мислене.
По отношение на това дали трябва да се усъвършенства компютърната система ­ да, трябва и нищо не ни пречи записът, че се извършва с компютърна система, и нищо не ни пречи на начинанието ръководството на парламента да обявите конкурс за шест месеца, да направите пет разновидности на гласуване с компютърна система ­ коя от коя по-идентификационни, и да ги приемем технически. Просто смятам, че техническият проблем не бива да става юридически, защото ще стигнем до един казус, който просто няма връзка с полезността.
И не ни вменявайте политическа воля да постигаме мнозинство с чужди карти. Смятам, че визирате собствения си опит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Владимир Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ако трябва да взема повод от думите на преждеговорившата Татяна Дончева, не съм съгласен с нея, че въпросът е технически и юридически, напротив, въпросът е политически. Не трябва да се крием зад техниката и зад юридически аргументи и да продължаваме да лицемерим по един въпрос, заради който рейтинга на Народното събрание и ние в очите на обществото непрекъснато сме подложени на натиск.
Действително сега пред нас е поставен проблемът за създаване на коректна система за гласуване, така щото да не може да се злоупотребява с чужда карта. Дали това ще бъде възприето по един или по друг технически начин, това няма никакво значение, стига да има съответната политическа воля да се вземе конкретно решение да не се гласува с чужда карта. Дали това ще стане с биометрични данни или по по-опростената технология, която предлага народният представител Асен Агов ­ няма голямо значение, защото тогава когато Народното събрание обективира своята роля и вземе решение, че няма да допусне повече такова гласуване, техническото решение на проблема ще бъде намерено.
Не съм съгласен и с това, което каза колежката Дончева, че ако вземем такова решение за подкрепа на текста за идентификационна компютърна система, практически ще блокираме начина на работа на Народното събрание. Ако тръгнем по тази логика, не би следвало въобще да модернизираме всяка система и начина на работа на Народното събрание.
Ето защо Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори ще подкрепи и двете предложения на Елиана Масева, Димитър Абаджиев, Михайлова и Иван Иванов, както и на народния представител Асен Агов в тази насока, като по този начин ще демонстрираме нашата политическа воля един път завинаги да приключи проблема с двойното гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Дончев, има много голямо значение дали наистина става въпрос за идентификационна система и единствената възможна идентификационна система с е пръстовите отпечатъци.
За този номер с кода ­ разбира се, не на същото гласуване, но на другото ще въведа кода на моя колега. Ще ви кажа моя код и вие просто ще го въведете. Това не е същинска идентификационна система, а една имитация. Така че има много голямо значение...
Това с кода ­ какъвто ще и да е той, може да го въведе и друг човек. То е същото като материалния носител ­ тази карта, която я слага друг човек, друг човек въвежда кода. Единственият начин за неоткъсваемост и истинска идентификационност, е пръстовият отпечатък или както вие го наричате ­ биометрични данни. Така звучи по-научно, добре.
Така че освен някаква имитация на решаване на проблема нищо няма да постигнем, но тази имитация ще бъде с цената на едно затрудняване на работата на събранието. Ако това искате, явно в тази посока е и предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин председател, уважаеми господин Дончев! Това, което твърди госпожа Дончева, е едно единствено нещо: че тя и ние сме съгласни да бъде гласувана такава система в момента, в който тя е създадена, апробирана и експериментирана, и всички сме се убедили, че тя дава резултатите, които ние искаме и които твърдите, че предлагате. Няма никаква пречка след като бъде изработена и експериментирана тази система, тя да бъде гласувана.
Това, което в момента ни се предлага от господин Агов и господин Иванов, всъщност няма да промени по същество практиката досега, може малко да забави нещата, да блокира някои гласувания и с прийоми от вашата практика в изминалите дни на практика да доведе до същото. След като се извърши режимът на регистрацията така, както ни се предлага, тази карта с шестцифрен код, няма никакви проблеми, както правехте преди няколко дни, някой да стане и да поиска поименна проверка. Имаше регистрация, някой става и иска поименна проверка и се започва отново този процес на регистрация. Няма проблеми, както каза господин Миков, този номер да бъде преотстъпен на колегата вляво или вдясно и регистрацията, макар и не в този обем ­ 5-6 карти, да бъде извършена както трябва.
Освен това питам: какво би станало с народния представител, който носи картата в джоба си, не я е преотстъпил на никой, но е изпуснал момента за регистрация, както ни предлага да стане преди всяко гласуване господин Агов. Влиза в този момент, слага си картата и сам си гласува след регистрацията. Какво, трябва да му отнемем правото да гласува, защото е закъснял със секунди за регистрацията? Но всъщност е изпълнил всички правила, сложил си е картата и сам гласува. Виждате, че има много технически несъвършенства това, което ни предлагате, а то е единственото, което може да бъде гласувано. Другото е свързано с предложението на госпожа Дончева след като бъде изработена тази система и всички сме се убедили в нейните качества, да я гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Дончев! Преди няколко дни в залата имаше предложение на господин Миков, което беше отхвърлено в комисията с технически мотиви и залата прецени друго ­ че тези технически мотиви за едноседмичния срок за публикацията на стенограмите не са валидни и че е въпрос на публичност и достъп на хората до стенограмите от заседанията.
Сега отново се излиза с мотиви от технически характер, за да отпадне едно предложение.
А колегите, господин Дончев, забравиха да Ви репликират и затова излязох на трибуната, че предвидените секунди за гласуване са достатъчни при желание на народния представител да гласува ­ това първо, и второ, че предвиденият срок от три месеца е достатъчен да работим по тази система, по която работим в момента, и да се проведат необходимите процедури, за да се направи гласуването. Това е моята реплика. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Струва ми се, че дебатите задълбаха в една друга линия, която всъщност засилва конфронтацията. Мисля, че е в общ интерес на всички народни представители да избегнем гласуването с чужди карти. Естествено, тук преди всичко отговорността е на всеки един от народните представители. Но, откровено казано, ако е нужно, може би е добре сега временно да отложим гласуването, за да видим наистина точно и реално как стоят нещата откъм научно-техническата страна. Това може да стане в някакъв недълъг срок.
Това го казвам, защото има и други импликации, колеги! Например аз съм за една такава система, която повече никога да не разреши част от народните представители, изживявайки се в ролята на талибани или бабаити да блокират някой народен представител, който да не може да се добере лично да гласува. (Шум и викове от ОДС.)
Това се случи вече! Този случай го имаме. Ако можем технически и това да осигурим, във всички случаи е редно да го подкрепим. Допускането на подобни действия наистина опорочава цялостно парламента и представата за него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Кирилов, правите ли процедурно предложение за отлагане на гласуването на чл. 53?
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за противно предложение, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, правя противно процедурно предложение. Смятам, че не е необходимо и такова е становището на Демократи за силна България, да отлагаме гласуването. Нека приемем тази технология, защото това е политически акт. Нека по този начин покажем своята готовност да търсим решение. Отлагането означава ненамиране на решение.
И тъй като наистина, господин Кирилов, Българската социалистическа партия е с най-много народни представители в парламента, тя не би трябвало да има никакви затруднения да осигури своето мнозинство.
Затова ви предлагам и апелирам към вас: гласувайте сега този текст, за да демонстрирате своята политическа готовност и един път завинаги да се отхвърли гласуването с чужди карти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания?
Господин Димитров, заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми колеги, голямата част от тези, които се изказаха, са народни представители повече от един мандат. Прекрасно познават системата, прекрасно познават проблемите, прекрасно познават възможностите на тази система. От тази гледна точка аз казвам, че днес просто изгубихме прекалено много парламентарно време, а решението е много просто, има го и голямата част от вас го знаят.
Отвън седи квесторът с една кутийка с 240 сектора. Влизаш вътре в залата и квесторът ти дава картата за гласуване. Излизаш от залата, предаваш му картата ­ просто и ясно, няма идентификационни номера, не можеш да гласуваш с чужда карта. Ако парламентът има воля действително да има народен представител и един глас, няма какво да си говорим за сложни компютърни системи, че щяхме да слагаме чипове и не знам какво си. Това е системата при раздаване на техника за превод при всяко международно мероприятие. Всички я знаят, тя е безкрайно проста.
И ако днес не си играем на политика, а действително искаме да решим проблема, дайте да го отложим и комисията да обсъди тази безкрайно проста система. Но ви предупреждавам, че тогава отвън, при квестора може да се сложи същата техника и когато картата е отвън, няма да има заплата. Когато картата е вътре, в залата и народният представител си е на мястото, ще има заплата.
Системата е безкрайно проста, контролът може да бъде изключително ефективен. Дайте да го направим, щом искате, нека да го направим. Но тук да си приказваме за идентификационни номера, да правим три или шест месеца тази система; можем да направим идентификация и с ръката, знаете, че има и такава техника ­ дайте да похарчим парите на данъкоплатеца, това просто не е сериозно.
Затова аз ви призовавам: ако искате да го решим, нека да го отложим. Да въведем тази проста система. Ако искате да правим само политика, дайте да се занимаваме само с политиканстване. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За реплика има думата господин Иванов. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз считам, че процедурата трябваше да се гласува преди изказването на господин Димитров, но след като той направи това изказване, е естествено, че има основания да се направи реплика и на неговото изказване, преди де се пристъпи към гласуване.
Господин Димитров, не можете да ме убедите в искреността на Вашето изказване, защото, ако действително имате това разбиране и искате то да се осъществи по начина, който предлагате, имаше 10 дни срок между представянето на проекта за правилник и разглеждането на второ гласуване. Трябваше да го направите!
Освен това начинът, по който Вие изградихте вашето изказване, Вие се обръщате единствено към едната част от залата, заявявайки, че ние се оказваме пленници на политически дебати и пр.
Аз питам: по този начин само ние ли искаме да се отмени, да се премахне гласуването с чужди карти? Вие не сте ли част от този процес?!
Погледнете! Хората, които са ангажирани с този проблем, са си направили предложенията. Това са Демократи за силна България. И ние апелираме да бъдем подкрепени!
Какво е предложението, което Вие сте направили? Никакво! Вие просто опонирате с цел да не се приеме едно направено предложение. Да сте го направили! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За дуплика има думата господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: (КБ): Господин Иванов, действително за нашия парламент, за българския парламент е характерно, че човек когато е в опозиция, поумнява. Разбирате ли, че тези предложения, които сега така горещо отстоявате, можехте да ги реализирате? (Шум и реплики от ДСБ.) Не да ги правите сега, можехте да ги реализирате! Но никой не ги реализира!
И аз не съм го внесъл. И за да ми вярвате, понеже знаете, че не съм лицемер, ще Ви кажа защо. Аз съм против това, когато народният представител е извън залата, да го интерпретираме като мързеланко, който не работи. Всеки получава поръчения в избирателния си район, всеки ходи някъде, по различни комисии из страната. Народният представител е функция. И ако ние въведем тази система, тя е жестока, тя е фабрична, тя е от времето на татко Хенри Форд. Ще се хванем всички, ще седим 240 човека в залата, гарантирам Ви, че това ще се случи, но няма да свършим работата на хората. Хората могат и да не разберат това, което казвам, но седящите в залата прекрасно го разбираме.
От тази гледна точка аз Ви казвам: господин Иванов, ако искате новата опозиция, която се оформя, да има решение, дайте да го решим, то е безкрайно просто. Ако само политиканствате, тогава нека да гласуваме това, което предлагате. Аз Ви гарантирам, че нищо няма да стане, както не стана през тези 15 години!
Нека да бъдем честни поне един спрямо друг, тъй като е ясно, че хората искат да сме в залата, да не сме никъде другаде, но в същото време искат да вършим и онова, което ни поставят като задачи. Ясно е, че като имаш три дни в София и от тях ­ две комисии, ако искаш да свършиш работа, не можеш да си в залата. Това са реалните истини и ние ги знаем. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на направените предложения по чл. 53.
Има предложение на народния представител Евгени Кирилов: на днешното пленарно заседание да се отложи гласуването на чл. 53. Първо подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 202 народни представители: за 106, против 94, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Агов, имате думата за процедура.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, ето защо искам да се приеме това предложение. Току-що видяхме на таблото как гласуват 202 души. Господин председателю, в тази зала няма повече от 140 човека.
И за да не искам поименна проверка, и за да не стават тези безобразия повече, прегласувайте, моля ви, това предложение и отхвърлете искането за отлагане. Искането за отлагане означава само отлагане “ат календа грека”, както обичаше да казва покойният Стефан Савов на този въпрос. Търсете решението сега, уважаеми народни представители! Гласувайте “против” процедурното предложение за отлагане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласуваме отново процедурното предложение за отлагане на гласуването по чл. 53.
Гласували 202 народни представители: за 108, против 93, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 54. Предложение за гласуване по чл. 53, ал. 2, т. 3, 4 и 5 или за тайно гласуване може да бъде направено от една десета от всички народни представители или от една парламентарна група. Предложението се поставя на гласуване без разисквания. Изслушва се по един народен представител от парламентарна група, която не е съгласна с направеното предложение.”
Текстът се подкрепя от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма предложения.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата по чл. 54? Не виждам.
Моля да гласувате за чл. 54. Текстът на вносителя се подкрепя от комисията.
Гласували 175 народни представители: за 171, против 4, въздържали се няма.
Член 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 55. (1) Преди гласуването председателят приканва народните представители да заемат местата си. Времето за гласуване по чл. 53, ал. 2, т. 1 е до една минута, но не по-малко от 15 секунди.
(2) От обявяването на гласуването до завършването му не се допускат изказвания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 56. Гласуването се извършва по следния ред:
1. предложения за отхвърляне;
2. предложения за отлагане на следващо заседание;
3. предложения за заместване;
4. предложения за поправка;
5. обсъждан текст, който може да съдържа и одобрени вече поправки;
6. предложения за допълнения;
7. основното предложение.
(2) Когато има две или повече предложения от едно и също естество те се гласуват по реда на постъпването им.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 57.(1) Предложението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващи народни представители, освен ако в Конституцията е предвидено друго.
(2) В случай на равенство на гласовете предложението се смята за отхвърлено.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по чл. 55, 56 и 57, които се подкрепят от комисията? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 55, 56 и 57. И трите текста на вносителя се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 158, против няма, въздържали се 4.
Членове 55, 56 и 57 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 58. (1) Резултатът от гласуването се обявява от председателя веднага.
(2) Когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени веднага след приключването му, председателят може да разпореди то да бъде повторено. Резултатът от повторното гласуване е окончателен.
(3) При гласуване чрез компютризираната система разпечатки от резултата се предоставят по искане на ръководството на парламентарна група.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Смятам, че в ал. 2 има възможност да подобрим малко текста. Там е написано, че когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени веднага след приключването му, “председателят може”, както Вие правилно подчертахте, “да разпореди то да бъде повторено”. А може да разпореди и да не бъде повторено. По стария правилник, който все още е в сила, председателят разпорежда то да бъде повторено, което смятам, че е по-правилният текст и предлагам думичките “може да” да отпаднат, тъй като очевидно е, че ако председателят на Народното събрание или този, който председателства в момента в качеството на председател, може да решава дали да даде прегласуване или да не даде прегласуване, дали да даде на една парламентарна група правото на прегласуване, а на друга да не даде. Това внася един субективен елемент, който чувствително намалява демократичността в това Народно събрание.
Според мен би трябвало тук да си бъде императивно “председателят разпорежда то да бъде повторено”, тъй като това е една доказана, добра демократична традиция в този парламент. Някой колега може в момента да не е внимавал при първото гласуване, да се приложат някои допълнителни предложения или да се дадат аргументи, когато се предложи да се прегласува. Така че моето предложение тук е като редакционна бележка “председателят разпорежда то да бъде повторено”, а думите “може да” да отпаднат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания по чл. 58? Няма.
Подлагам на гласуване направената поправка в чл. 58, ал. 2: “председателят може да разпореди” да се замени с “председателят разпорежда”.
Гласуваме това предложение, направено от народния представител Борислав Великов.
Гласували 193 народни представители: за 156, против 30, въздържали се 7.
Предложението се приема и второто изречение на ал. 2 гласи: “Председателят разпорежда...”.
Моля да гласуваме целия чл. 58 с направената поправка.
Гласували 171 народни представители: за 170, против няма, въздържал се 1.
Член 58 е приет с поправката.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доколко е поправка ­ друга тема, но вече е приет.
“Чл. 59. Председателят може да определя деня и часа за гласуване на включените в дневния ред законопроекти.”
Предложение на народните представители Мингова, Касабова и Герджиков:
Член 59 се изменя така:
“Чл. 59.(1) Гласуването на законопроектите и другите актове на Народното събрание се извършва в сряда и четвъртък между 12,00 и 14,00 ч.
(2) В случай, че няма готови за гласуване законопроекти или гласуването приключи по-рано, председателят на Народното събрание може да обяви продължаване на заседанието с обсъждане на други законопроекти”.
Комисията не подкрепя предложението на тримата народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Виждате ­ тук пак има едно “може”, което, разбира се, според мен е правилното.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Има доста голяма разлика, господин Корнезов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да се изкажат? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на направените предложения.
Има направено предложение от народните представители Анелия Мингова и група народни представители чл. 59 да бъде заменен с друг текст, който току-що беше докладван от председателя на временната комисия.
Моля, гласувайте предложението на Анелия Мингова и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 196 народни представители: за 83, против 98, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 59 ­ това е текстът на вносителя, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 144, против 15, въздържали се 21.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 60.(1) За заседанията на Народното събрание се водят пълни стенографски протоколи, които се изготвят в деня на заседанието или най-късно на другия ден. Протоколът се подписва от стенографите, от двамата дежурни секретари и от председателя най-късно следващата седмица след изработването му.
(2) Към стенографския протокол се прилагат мотивите и текстът на законопроектите, решенията и другите актове на Народното събрание и предложенията по тях и когато не са четени в заседание, както и разпечатката от гласуването чрез компютризираната система.
Чл. 61. Народните представители могат да преглеждат стенограмите на изказванията си и да искат поправянето на грешки в тях в тридневен срок от изготвянето на стенографския протокол. Възникналите спорове се решават от председателя по доклад на дежурните секретари и стенографа в присъствието на народния представител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте текстовете на вносителя по чл. 60 и чл. 61. Има ли желаещи да вземат отношение? (Реплики между господата Любен Корнезов и Борислав Великов.)
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Едно редакционно предложение ­ междупрочем и сегашният текст е такъв, както ви го предлагаме, но може би е по-чист.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Вие, господин Корнезов, правилно усетихте, че това “изработване” може да се отнесе и към председателя ­ не бива така да остане. Затова предлагам чисто редакционно: “Протоколът се подписва най-късно следващата седмица след изработването му от стенографите, от двамата дежурни секретари и от председателя.” Така ще се избегне тази неприятна възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направената редакционна поправка в чл. 60, ал. 1.
Гласували 154 народни представители: за 150, против 3, въздържал се 1.
Поправката е приета.
Сега гласуваме чл. 60 и чл. 61 заедно, тъй като няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 155, против 1, въздържали се 3.
Член 60 и чл. 61 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 62.(1) Поправки на фактически грешки в приетите от Народното събрание актове се извършват по нареждане на председателя на Народното събрание до подписване на протокола, след като се изслушат вносителят и докладчикът на съответната комисия.
(2) Председателят на Народното събрание обявява поправките пред Народното събрание.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на чл. 62.
Гласували 152 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 2.
Член 62 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Глава седма
ВНАСЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ И ДРУГИ АКТОВЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Чл. 63. (1) Законопроектите заедно с мотивите към тях се внасят до председателя на Народното събрание и незабавно се регистрират в публичен регистър “Законопроекти”.
(2) В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици от прилагането на законопроекта.”
Има предложение на народните представители Димитров, Шарков, Колчаков, Сотиров, Янев и Йорданов:
В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя и допълва така:
“(2) В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и финансови, отчитайки ефектите върху икономиката и потребителите от прилагането на законопроекта. Посочва проблема, който налага приемането на дадения проектозакон, разглежда възможните алтернативни решения и различните подходи за решаване на дадения проблем. Вносителят оценява очакваните ползи и разходи от законопроекта”.
2. Създава се нова ал. 3:
“(3) Законопроектите, които са свързани с присъединяването на България към Европейския съюз и следват от европейското законодателство, задължително се разглеждат първо от Комисията по европейска интеграция и след това се внасят за обсъждане от съответната комисия към Народното събрание. В тази законопроекти към мотивите задължително трябва да се посочва конкретна част от правото на Европейския съюз, която налага съответното регулиране”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! (Шум в залата.) Моля за вашето внимание!
Миналата седмица започнахме дебата по тази тема. Темата в Европа е известна като (израз на английски език). Преведено на български това е ­ оценка, предварителна и последваща, на ефектите от законодателството. Миналата седмица вече приехме един такъв текст.
Това, което сега се предлага, е обяснение на понятието “последици”. Тоест, текстът е разяснителен. Той дори и да бъде приет, няма да доведе до един бърз ефект, бих казал. Необходимо е натрупване на познания, натрупване на практика, за да заработи. За да се получи това е много важно той да бъде приет още сега и да започне да бъде изпълняван.
Вторият текст, който касае приемане на законопроекти във връзка с европейското право е много важен, защото цели ограничаването на случаите, когато злонамерено или поради незнание се допуска приемане на текстове, които нямат нищо общо с европейското право или които по грешен начин интерпретират европейското право.
Мои срещи с различни колеги от Източна Европа показват, че това е повсеместен проблем. Дори във Великобритания, мога категорично да ви кажа, че подобряването на законодателството в тази страна задължително минава през разделяне на законопроектите, които имат общо с членството на Великобритания в Европейския съюз и тези, които следват от вътрешното законодателство. Това е един много съществен проблем, по който ние в нашата група доста време разсъждавахме и стигнахме до това решение. Смятам, че е изключително важно двата текста да бъдат подкрепени.
Чисто процедурно предлагам те да бъдат гласувани поотделно.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Направените от народните представители Димитров и другите негови колеги предложения са част от парламентарни изисквания и практика, които повишават изискванията към вносителите на законопроекти. Аз по принцип ги споделям, но също така смятам, че е основателно изискването, което се отнася до прилагане на европейски задължения в областта на законодателството да бъде точно посочено, защото това у нас се превърна в своеобразна митология ­ всеки да казва, че нещо се прави, защото така следвало от регламентите или принципите в Европейския съюз. В много случаи зад този призив се прокарват съвсем други разрешения, които не произтичат пряко от действащите регламенти или в най-добрия случай са преписани директиви, които вместо целите сочат и технологията на осъществяването на тези цели.
Изискването по ал. 2 пък повишава изискванията към народните представители във връзка с посочване на финансовите разходи или последици от прилагането на закона, но аз бих искал да зная от вносителите дали включването на предлаганите ал. 2 и ал. 3 ще дава основание на ръководството на Народното събрание, ако тези изисквания не бъдат изпълнени, да се смята, че законопроектът няма задължителните реквизити и това да ограничава законодателната инициатива. Аз съм готов ние да предвидим тези изисквания, но само ако те ще носят задължителен, а не препоръчителен характер.
Ако това са едни общи пожелания към вносителите на законопроектите, те нищо на практика няма да променят. Затова нека вносителите да кажат как те виждат действието на предлаганите две алинеи ­ дали това е някаква конкретизация и завишаване на изискванията за упражняване на конституционното право на законодателна инициатива или това са само някакви общи насоки към народните представители, които те ще преценят дали да изпълняват или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за изказване народният представител Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз ще се изкажа в продължение на тезата, която Янаки Стоилов представи пред нас. В този смисъл аз трудно мога да се съглася, че трябва да съществува ал. 2 на вносителя на проекта за правилник ­ там, където също е казано, че в мотивите вносителят дава становище по очакваните последици от прилагането на законопроекта.
Спирам се и на допълнението на ал. 2 от господин Мартин Димитров и група народни представители, както и на ал. 3. Наистина какво ще стане, ако в мотивите не са включени точно тези изисквания? Това значи ли, че народният представител няма да може да внесе своя закон в канцеларията на Народното събрание и по този начин ще спрем неговата законодателна инициатива?
От друга страна ­ след като казваме, че има мотиви, то самият факт, че се изискват такива мотиви, трябва да се даде ясно позицията на народния представител за това какви са неговите очаквания, с какви подбуди предлага този законопроект, какво цели да направи с този законопроект. От това зависи дали той ще убеди комисията и пленарната зала като вносител, за да бъде приет този закон.
Ако ние структурно ще определяме как трябва да се пишат мотиви, това е един съвсем различен въпрос и аз мисля, че той не е въпрос на правилника. Комисията е тази, която при определени съмнения за въздействието на този закон върху икономиката на страната, финансите, върху правата на българските граждани може да поиска експертно становище от обществени организации, от министерства, от изпълнителна власт, от общини, от кой ли не и тя да прецени дали този закон трябва да бъде приет или не, но да поставяме подобни изисквания към народните представители, включително и за това какво ще бъде финансовото отражение от този закон аз смятам, че някой път и Министерството на финансите не може да ни даде точен отговор на такъв зададен въпрос. И мога да ви дам примери, ако някой все пак се интересува от това.
Аз по принцип предлагам даже да отпадне ал. 2 на чл. 63 от текста на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря. Това го приемем като процедурно предложение.
За изказване ­ заповядайте, господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
В направеното предложение определено има рационално зърно, защото е очевидно, че в условията на пазарна икономика трябва да си даваме сметка ние ­ всички народни представители, когато поемаме инициативата и правим подготовка за съответни законопроекти за това какви ще бъдат последиците, които те ще предизвикат в обществото. Моето дълбоко убеждение е, че що се отнася до финансовите последици това е едно необходимо изискване, което трябва да бъде предявено към мотивите, които предхождат всеки внасян законопроект.
Междупрочем в Западна Европа това е една постоянна практика от 40-50 години насам, в резултат на която дори се стига до разграничение между актовете в законопроектите, предлагани от правителството, и тези, предлагани от отделните народни представители. Защото каквото и да си говорим, всеки законопроект, който става закон, има своето отражение върху държавния бюджет, респективно върху разходите и приходите на държавата.
Ето защо аз бих се обърнал към господин Димитров да опростим направеното предложение, като към сегашния текст на правилника, така както е предложен в ал. 2, в мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на закона да отпадне втората част на предлаганата от вас поправка, като облекчим по този начин работата на отделните народни представители. Но смятам, че е крайно време изискването за включване на прогнози за това какви финансови последици ще има съответният законопроект най-сетне да се предявят официално към народните представители, включително и в нашето Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, заповядайте, имате думата.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което се обсъжда в момента, е началото на нещо, което ние тепърва смятаме да развиваме. На няколко пъти споменаваме и в тази зала, и извън нея, че желанието на Обединените демократични сили е до края на годината ние да се изправим пред необходимостта да гласуваме законодателство, което е насочено както срещу корупционните практики, стана дума вече за конфликтите на интереси, за ограничените лица и така нататък, така и за количествената оценка, а тя по същество е финансова, на управленските дейности.
Без да направим тази крачка, идеята, че ние можем да се борим за ефикасна администрация, за що годе почтено отношение към гражданите и за намаляване на корупцията попада изключително в зоната на празните приказки. Това, което се предлага в момента, разбира се, не решава тези проблеми. Това, което се предлага, е само една малка крачка в посоката да започне тази камара да разсъждава с тези понятия. По същество това не е толкова скандално ново. И в предишния правилник съществуваше текст, който говори за финансови последици. Просто проблемът е, че така формулиран той минава и се изоставя без да му се обърне сериозно внимание.
Какво означава дали това ще ограничи законодателната инициатива на народните представители? Дами и господа, ако членовете на тази камара събрани тук като представители на цвета на българската нация не си дават сметка, затова, че те са в тази зала, за да вземат решения, които имат и отношение към бюджета на държавата и следователно към цялото финансиране на държавните дейности и разходите на тази държава, то, извинете, ама какво правят те в тази зала?! Тогава очевидно е станала някаква грешка. Да говорим, че това означа ограничаване на техните права просто не е сериозно.
Ако доста изчерпателната формулировка на чл. 63, ал. 2 е толкова притесняваща за това събрание, ние бихме могли да преглътнем като компромис варианта предложен от господин Близнашки. Но важно е да си даваме сметка, че наистина законопроект, на който му липсва една такава характеристика, не би могъл да бъде разглеждан по сериозен начин, тъй като той би могъл да внесе най-фантастични и не базирани върху реалността предложения.
И веднага преминавам към следващото предложение, защото те двете са предложени от нас в пакет. Следващото предложение засяга един въпрос, който има много сериозна практическа стойност. Както виждате в текста на този правилник, така както е предложен, са предвидени специални задължения по отношение на тези законопроекти, които се отнасят към системата на европейското право, за начина, по който те да бъдат разглеждани от комисиите и в частност от Комисията по европейските въпроси, евроинтеграцията или както ще я наречем, когато гласуваме окончателния текст. Това само по себе си ­ включването на изискването на тази нова ал. 3, би означавало ние предварително да разчистим терена, за да може да бъде направен изборът къде тръгва този законопроект. Извинявайте, ама ако и това не направи вносителят, тогава той наистина би бил в положение да не е наясно какво точно очаква от съответните органи на тази камара.
Ето защо, струва ми се че в интерес на всички тук и в интерес на законодателния процес, а не на която и да било от представените в тази зала партии, ако ние наистина искаме да работим по европейски, трябва да приемем и едната, и другата разпоредба.
Ако трябва да приемем като възражение или като алтернативно предложение, казаното от господин Близнашки, то вероятно вие ще трябва да гласувате първо единия вариант, след това другия. Предварително ви заявявам, че ние в крайна сметка можем да се видим принудени да подкрепим и него, но да се откажем от такова изискване изобщо ­ в чл. 63 от правилника, би означавало просто да създаваме у нацията погрешното впечатление, че вършим нещо полезно, а всъщност да не го вършим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Мутафчиев, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин Димитров, разбирам, че желанието на Обединените демократични сили е да внесат малко повече яснота и на това какво предлагат народните представители, и те сами да си дават сметка.
Имате притеснение от кадрите в Народното събрание. Аз смятам, че не бива да се притеснявате за това. Досега такива безотговорни закони не са допускани от 15 години насам. Все пак е имало определено ограничение и то благодарение на това, че сме разделени на опозиция и на управляващи в това Народно събрание.
По отношение на финансовата обосновка ­ всяка една програма на отделните политически партии, господин Димитров, е различна. По различен начин се подхожда и към бюджета на страната ­ едните подхождат като опозиция, другите подхождат като управляващи. По отношение на разходната част, разбира се, позициите на отделните парламентарни групи са свързани с това трябва ли да има по-голям дефицит или по-малък дефицит, влизайки в рамката на това, за което по принцип международните финансови институции са дали своето съгласие, тъй като ние сме в борд и т.н. Трудно е да се смята, че с определени финансови мотиви, господин Димитров, всички ще бъдем единни, че ­ да, това е, което трябва по принцип да бъде по-доброто за българската държава. Така че приемам до определена степен, но смятам, че не бива в никакъв случай да се поставят като едно задължително изискване. Това е въпрос на защита на този закон пред комисиите, пред пленарната зала от вносителя, така че той да може да обоснове приемането на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Бисеров, заповядайте за реплика.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин председател, колеги! Господин Димитров, сам казвате да не създаваме погрешно впечатление у публиката за какво става дума, а ние го създаваме. Защото този текст казва как би трябвало да изглежда един законопроект, а иде реч може би за нещо друго: докъде могат да стигнат ограниченията, които се поставят пред един законопроект. И в Конституцията е казано едно единствено изречение, че народният представител има право на законодателна инициатива и нищо повече. Конституцията дори не казва, че трябва да има мотиви. Ако аз внеса утре един законопроект без мотиви, процедурно как и кой ще ми го върне? Не виждам как. Така че текстът е пожелателен. Всички искаме така да бъде, но няма как да го превърнем в ограничителен, затова става въпрос. Ако го гласуваме, ние ще го превърнем в ограничителен и затова не можем да го гласуваме, защото няма да бъде съобразен с Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Стоилов, заповядайте за трета реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Димитров, моето възражение е само частично срещу Вашето изказване. Аз също споделям, че ал. 2 трябва да остане само в първото изречение от предлаганото от вашите колеги. Само че за мен това означава председателят на парламента задължително да следи дали мотивите съдържат определените реквизити. Той няма право да преценява доколко точно народните представители дават своята оценка. Но мисля, че липсата на тези основни елементи в мотивите няма да дадат възможност на председателя по-нататък да придвижва законопроекта.
В ал. 3 според мен предложението трябва да бъде по-кратко и по-ясно. Предлагам го като редакция: “В мотивите на законопроектите, които са свързани с присъединяването на България към Европейския съюз, се следват от европейското законодателство, се посочва конкретна част от правото на Европейския съюз, която налага съответното регулиране”. Предлагам да отпаднат думите, които задължително изискват тези законопроекти първо да се разглеждат от Комисията по европейската интеграция. Има достатъчно специализирани комисии, има съответни служби в Народното събрание, които винаги могат да дадат становище в тази комисия. Няма нужда да се забавя законодателният процес, като във всеки един случай първо се произнася Комисията по европейска интеграция.
Ако приемате тези възражения, и двете алинеи могат да бъдат съкратени и доведени до тяхното реално приложение, с което може да се придвижи познатата досега законодателна практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за дуплика, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да не бъда агресивен, въпреки че изказването на господин Мутафчиев ми припомни някои неща отпреди десетина години за това как мъдростта на тази камара и на управляващото страната правителство може да доведе държавата до банкрут.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): О-о, Вие припомнихте преди няколко години.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Ако говорим по съществото на материята, аз истински не разбирам къде възниква този голям проблем за защитата на законодателната инициатива на българските народни представители. Това конституционно право очевидно не може да бъде ограничено. Очевидно съществуват форми и способи, в които поставянето на определени изисквания тук, в тази камара, налага народният представител да направи опит да се съобрази с тях, но ако той откаже с ясното съзнание какво извършва ­ да се съобрази с тях, не би могъл да бъде възпрян.
Като отговор на господин Бисеров ­ да, представям си картината, в която председателят връща текста или отказва да му даде ход за това, защото в него не са налице определени реквизити. Ако народният представител заяви, че той отказва да въведе тези реквизити в текста, очевидно в крайна сметка този законопроект ще продължи да се движи някъде. Всички вие знаете каква ще бъде неговата съдба де факто. Де юре той ще продължи да пътува из Народното събрание, но ние всички ще знаем, че на този законопроект се гледа по един доста по-различен начин.
И в единия, и в другия случай, когато става въпрос за европейската интеграция и европейското право, а и когато става въпрос за финансовите последици, ако приемем да ги наричаме така ­ виждате колко съм отстъпчив ­ то и в двата случая говорим за поставянето на рамка, в която всички ние искаме да видим вкарана дейността на българските народни представители. Значи ние или искаме да се държим по европейски и понякога нещо ни куца, защото някак си не сме усвоили докрай всички тези правила, но сме готови да поправим това, или не искаме. За тези, които не искат да се държат по европейски, това сигурно ще бъде голямо бреме и те ще имат пълната възможност в крайна сметка да ударят с юмрук по масата пред председателя и да кажат: “Не, аз няма да изпълня това изискване!”. За всички останали обаче подобна разпоредба в правилника би била достатъчно сериозна индикация за това накъде вървим, какво се стремим да направим.
Пак повтарям ­ за нас това е първа крачка. За нас това не решава проблемите. То само ни дава възможността да помислим по-сериозно върху следващи законопроекти, които ние ще внесем и ще бъде добре, ако бъдат приети в тази зала, защото противното ще означава, че ние ще работим срещу интересите на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин председател, аз се отнасям с голямо подозрение към възможността да подобрим качеството на закона, подобрявайки качеството на мотивите. Това е смехотворно твърдение. Не виждам никаква връзка. Тъкмо обратното, животът ни дава достатъчно много поводи. Неслучайно е възникнал изразът, че когато енергията отива в свирката, движението на локомотива и на следващата го композиция не се подобрява. В крайна сметка разбирам смисъла на търсенията и тежненията на колегите, които са предложили този текст, работейки по писта, която няма да даде резултати.
Но и това, което сте написали, е крайно нелогично и безсъдържателно и ни вкарва във всякакви капани. След като сте обсъждали толкова дълго тези текстове в парламентарна група, поне трябваше да ги напишете по един логичен и смислен начин. Защото записвайки “включително и финансови, и отчитайки ефектите върху икономиката и потребителите” вие предпоставяте, че всички закони съдържат такива ефекти и те трябва да бъдат записани. Поне трябваше да си позволите да напишете още половин изречение и да кажете, че става дума за закони, които предполагат такива ефекти, които могат да бъдат описани, отнасяйки се до икономиката и потребителите. Кои са тези потребители?! За какви потребители става дума въобще при приложението на повечето закони?! Там има граждани!
После вие сте записали “да оценява очакваните ползи и разходи от законопроекта”. Във второто изречение, след като сте предложили някакъв вариант за решаване чрез закон, което сте описали в мотивите, вие ни предлагате същевременно в мотивите да се разглеждат и възможните алтернативни решения на това, което предлагате. В това няма никакъв резон. Може да сте искали да кажете нещо друго, но сте казали точно това, което е записано.
В крайна сметка не разбирам какво толкова не ви харесва ал. 2 от текста на вносителите, в която е казано, че в мотивите вносителят дава становище по очакваните последици от прилагането на закона. Това е тъкмо онова, което искате. Ако искате, добавете “в различните сфери, които касаят закона”. Можете да прибавите и още нещо ­ “освен че дава становище по очакваните последици в различните сфери, и посочва проблема, който ­ както сте записали ­ налага приемането на дадения законопроект”. Така вече ще имате структура на мотивите ­ проблем плюс очаквани последици. И толкоз! Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Пантелеев, аз се опасявам, че Вие не сте слушали внимателно дебата досега, включително не сте слушали внимателно Вашите колеги от БСП и онова, което те казаха. Защото те бяха много по-точни от Вас.
Това, което господин Близнашки предложи миналата седмица и което приехме, беше последващ контрол на приети законопроекти. Последващият контрол ще бъде улеснен, ако още при приемането на даден законопроект в мотивите се направи оценка на очакваните ефекти. Тогава последващият контрол ще може да види дали тези очаквания са се сбъднали и ако не ­ какви са причините за това.
Безсмислено е да има последващ контрол без да има предварителен контрол.
Колкото до ограничаването на законодателната инициатива ­ дебат, започнат от господин Бисеров...
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Аз не съм говорил по този въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ: ...това е доста смешно, защото когато трябва в мотивите да се посочи какъв е проблемът, който се решава, и какви са алтернативните решения за неговото решаване ­ това, което се опитвате да обясните Вие, господин Пантелеев, при това положение аз не виждам за какви ограничения става въпрос. По-скоро става въпрос да се уточни какво означават последици, как трябва да се разсъждава в тази връзка и да се натрупа практика, за да се прави това. Най-малкото помислете по следния начин: има ли логика да бъде приет последващ контрол на законодателството, а да няма предварителен такъв. Мислете в тази плоскост. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Аз слушам дебатите, но още по-внимателно следя това, което сте написали. Въобще не виждам потребителите в мнозинството законопроекти, които приемаме, и икономиката.
Освен това аз продължавам да твърдя, че текстът в ал. 2 на вносителя, който не е лошо да прочетете ­ той не е написан с болд, но фигурира в текста ­ отлично се обвързва с предложението на господин Близнашки. Тук е записано: “В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици от прилагането на закона”. И край! Това предложи той. Ето ви го първоначалният или предходният контрол. Това фигурира в текста. Вие не сте чели текста на вносителя. Тук могат да се прибавят и последиците в различни сфери, може да се посочва и проблемът в мотивите, но да разглеждаме възможните алтернативи на това, което аз самият предлагам, а пълен абсурд ­ да предлагам текст на закон и същевременно да изреждам другите алтернативи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Берон има думата да предложи една редакционна поправка.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Колеги, забелязвам израза “европейското законодателство”. Това е един израз, който за мен е неясен. Ако става въпрос за законодателството на Европейския съюз, да се напише така. Защото европейско законодателство е и законодателството на Норвегия, и на Швейцария, и на Молдова, и на Беларус ­ всичко това е европейско законодателство. Така че по-добре е да се запише “законодателството на Европейския съюз”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Димитров има думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Говорейки за алтернативите, това е част от най-добрата практика в Европейския съюз по прилагане на (израз на английски език). Фактът, че го споменавате, показва пълно непознаване на материята. Аз пак ви казвам, изказванията на колегите от БСП, които бяха направени досега, бяха много точни, с изключение на господин Пантелеев.
Идеята с алтернативите е следната. Когато има даден проблем, да се посочат възможните решения и да се покаже защо примерно от четири възможни решения е избрано дадено решение. Това е смисълът на оценката на въздействието. И тогава вече има смисъл от последващ контрол ­ това, което господин Близнашки предложи миналата седмица. Тогава вече, след известно време може да се оцени дали законодателното решение е било най-доброто и дали не трябва да се търси друго законодателно решение въз основа на получените разходи и ползи. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Манева, имате думата за изказване.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, когато обсъждаме чл. 63, специално ал. 2, искам да ви напомня една практика от Тридесет и осмото Народно събрание, която може би някои са забравили, а други ­ не познават. Тогава законите, специално тези, които се внасят от Министерския съвет, се придружаваха с два задължителни документа ­ единият за очакваните финансови последици, а другият е една таблица за съответствие с европейските норми. Това значително облекчаваше работата на парламента.
Затова аз смятам, че, без да изпадаме в големи подробности, е добре в ал. 2 да направим една неголяма редакционна поправка, която да отбележи специалното внимание към тези два момента. Мисля, че ако се редактира по следния начин ал. 2, тя ще удовлетвори изискванията ни и ще покаже, че ние обръщаме специално внимание както на финансовите последици, така и на съответствието на законопроектите, които предлагаме, с европейските норми. Защото, когато ни обхващат пориви да творим закони, все пак добре е да познаваме и европейските норми.
Бихме могли да кажем по следния начин:
“В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, в т.ч. финансови, от прилагането на законопроекта, както и за съответствието с нормите на европейското законодателство”. С което в един лаконичен вид изчерпваме темата, без да навлизаме в значителни подробности, и решаваме въпроса за тези два момента.
Що се отнася до предложението на господин Мартин Димитров, смятам, че ал. 3 касае процедурен въпрос, а не съдържанието на закона. Това е по-скоро един въпрос, който се отнася до това на кого и как председателят разпределя законите. И тук ще кажа, че и досега имахме практика всички закони, които се отнасят за хармонизацията на европейското законодателство, да се разпределяха винаги в Комисията по европейска интеграция и на първо четене, ако имаше несъгласие или бележки от Комисията по европейска интеграция, водещата комисия беше длъжна да се съобрази с тях. Така че имаме отработена процедура, без специално да указваме, че трябва преди това законът да се отправя към Комисията по европейска интеграция. Това са моите предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Госпожо Манева, бихте ли дали предложението си за редакция на ал. 2, защото то е доста добро.
Има ли други изказвания? Заповядайте, господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател! Нямах намерението да взимам думата, но като един от вносителите искам да кажа няколко неща.
Първо, не мисля, че това, което предлагаме, е някакво ограничение по отношение на нашата инициатива като законодатели и като народни представители. Искам да ви помоля да погледнете от гледна точка на хората, които са в икономиката, и от гледна точка на потребителите. Естествено е, че не всички закони, господин Пантелеев, касаят икономиката, касаят бюджета, касаят потребителите. Но ние сме длъжни, когато внасяме някакви текстове за промени в законите, когато внасяме дадени законопроекти, да обясним нашите мотиви по начин, по който засегнатите хора, активни в икономиката, хората-потребители, да бъдат информирани защо правим точно такива промени в законите, а не като дълг към председателя и дълг само към Конституцията по отношение на законопроектите. Ако погледнем от тази гледна точка, аз не виждам нищо страшно да приемем този текст, макар и несъвършен. Аз признавам, че този текст е несъвършен, но е една хубава крачка напред и едно добро желание на Народното събрание да покаже воля в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Уважаеми народни представители, стана интересна дискусия, с много предложения по чл. 63. Имаме и алтернативен текст, включително и трета нова алинея.
Преди това обаче има едно процедурно предложение на народния представител Петър Мутафчиев да отпадне ал. 2 от текста на вносителя. Ще подложа на гласуване първо това предложение.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Мутафчиев оттегля предложението си.
Преминаваме към предложението, направено от народните представители Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Иван Колчаков, Яни Янев и Димитър Йорданов.
Преди това беше направено предложение алинеи 2 и 3 да бъдат гласувани поотделно. Затова подлагам на гласуване предложението на Мартин Димитров и група народни представители.
Гласували 154 народни представители: за 51, против 89, въздържали се 14.
Текстът на ал. 2 от предложението на Мартин Димитров и група народни представители не се приема.
Подлагам на гласуване текста на новата ал. 3, също...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Аз имах предложение за нова редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: След като е паднала ал. 2, не може да бъде редактирана.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Трябваше първо редакцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласуваме новата ал. 3, също предложена от Мартин Димитров и група народни представители.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): В коя редакция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: В редакцията, както е предложена от вносителите. Това гласуваме.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Трябва да я отхвърлим, ако те не приемат другата редакция.
(Реплика от народния представител Мартин Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, ако искате нещо да кажете. Приемате редакцията, така ли?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Имаше редакция на господин Близнашки.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Става дума за мотиви, а не за закон!
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Корнезов, благодаря за вашето обяснение.
Вие, господин председател, не подложихте на гласуване предложението на господин Близнашки, което би трябвало да подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: След като Вашият текст е отпаднал, господин Димитров, отпадат всякакви други предложения.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Би трябвало предложенията да се гласуват преди текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не е вярно. Първо се гласува основният текст и след това се гласуват направените редакции от отделните народни представители. Така е по правилника.
Това значи, че Вие си оттегляте текста. Така ли, господин Димитров? (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да се подложи на гласуване другото предложение, което се оформи като компромисно между нас. (Реплика от народния представител Христо Бисеров.) Но това трябва да го направите Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, разбира се.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Приемате ли редакцията?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Приемам редакцията на ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Алинея 2 приключи.
По ал. 3 има ли предложение?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Приемам редакцията на ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Стоилов, бихте ли прочели новата редакция на ал. 3?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Предлагам, ако вносителите, както чухме, приемат, ал. 3 да бъде със следното съдържание. Това е съкратен вариант на вашия текст: “В мотивите на законопроектите, които са свързани с присъединяването на Република България към Европейския съюз се посочва конкретна част от правото на Европейския съюз, която налага съответното регулиране”. И това е предостатъчно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, това е така.
Моля, гласувайте тази редакция на ал. 3, която става ал. 2, тъй като ал. 2 отпадна.
Гласували 156 народни представители: за 147, против 5, въздържали се 4.
Тази алинея остава трета, а има предложение на народния представител Евдокия Манева ­ едно много удачно предложение, редакция в ал. 2 на вносителя, която гласи така: “В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, в това число финансовите, от прилагането на законопроекта, както и за съответствието му с нормите на европейското законодателство”. (Реплика на народния представител Янаки Стоилов.)
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние приехме третата алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз мисля, че тук има съвпадане и няма да го подлагам на гласуване.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Текстът е значително по-различен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Дайте ни малко време, за да съчетаем идеята на госпожа Манева с това, което току-що приехме.
В текста на вносителя, господин Корнезов, е записано: “В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици...”
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: “... от прилагането на законопроекта.”
Последиците могат да бъдат финансови, насочени в една, друга, четвърта или десета насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добавката е: “в това число финансови, както и за съответствието на нормите”. То вече се съдържа и в следващата алинея, която току-що приехме. Благодаря ви.
Имате думата, господин Близнашки, по чл. 63. Аз мисля, че всичко е ясно, господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Уважаеми дами и господа, смятам, че е необходимо да се направи уточнение, тъй като финалът на редакцията, предлаган от госпожа Манева, е излишен, тъй като вече е гласуван текстът на ал. 3, но аз бях направил едно предложение за нова редакция на предложението на вносителя, като то гласи: “В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително финансови, от прилагането на законопроекта”.
Моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре.
Моля, гласувайте за добавяне на думата “финансови” в ал. 2.
Гласували 148 народни представители: за 78, против 61, въздържали се 9.
Предложението “в това число и финансови” в ал. 2 на вносителя е прието.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 63 в ал. 1, 2 и 3 с новите редакции.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 119, против 3, въздържали се 6.
Член 63 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преди да докладвам чл. 64, позволете ми да кажа едно изречение, като председател на тази Временна комисия. Добре, приехме чл. 63, както беше болшинството от волята на народните представители, но остава открит въпросът: председателят на Народното събрание трябва ли да върне един законопроект, ако мотивите ­ не законопроекта, а мотивите нямат тези реквизити, за които гласувахме? (Реплики в КБ.)
Навлизаме в сложни взаимоотношения, но в края на краищата го гласувахте. (Реплики от народния представител Георги Божинов.)
Не може председателят да бъде цензор на законодателна, конституционна инициатива на народните представители ­ едно право на народния представител. Председателят, който е пръв между равни да става цензор ­ да връща или да не връща?! Вие знаете колко конфликти стават само за въпроси и питания, когато председателят ги върне, та камо ли сега да започне да връща и законопроекти!?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това беше едно изказване извън правилника.
Заповядайте, господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз се извинявам, но трябва да е ясно, когато гласуваме един текст, а не да импровизираме.
“Чл. 64.(1) Председателят на Народното събрание разпределя законопроектите между постоянните комисии в тридневен срок от постъпването им.
(2) Председателят на Народното събрание определя водеща постоянна комисия за всеки законопроект.
(3) Председателят на всяко първо пленарно заседание през съответната седмица уведомява народните представители за новопостъпилите законопроекти, за техните вносители и за разпределението им по комисии.
(4) Възражения по разпределението на законпроектите могат да се правят от вносителя на законопроекта и заинтересуваните постоянни комисии пред председателя на Народното събрание в едномесечен срок от уведомяването по ал. 3, който се произнася по тях в двудневен срок.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 65.(1) Постоянните комисии обсъждат законопроектите не по-рано от 24 часа от получаването им от членовете на съответната комисия. Те представят на председателя на Народното събрание и на председателя на водещата комисия мотивиран доклад в срокове, съобразени със законодателната програма и приетата едноседмична или двуседмична програма за работата на Народното събрание.
(2) Докладите по законопроектите се представят на Народното събрание от водещите комисии за първо гласуване не по-късно от три месеца от тяхното внасяне.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по чл. 64 и чл. 65 по вносител? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте чл. 64 и чл. 65 на вносителя, които комисията подкрепя.
Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 66. (1) Законопроектите заедно с мотивите към тях и докладът на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани. Същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроектите за второ четене.
(2) По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия може да изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Министерският съвет или съответният ресорен министър дава становище в срок до две седмици от поискването му.
(3) Липсата на становище по предходната алинея не спира обсъждането на законопроекта.
(4) Докладът на водещата комисия за първо четене съдържа и резюме на постъпилите предложения от заинтересованите обществени организации и граждани и обобщено становище на комисията.”
Предложение на народните представители Масева, Абаджиев, Михайлова и Иванов ­ в чл. 66 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
“(3) При разглеждането на законопроекти, свързани с регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище, водещата Комисия по труда и социалната политика може да изисква становища от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, участници в Националния съвет за тристранно сътрудничество, което се представя на комисията в срок до две седмици от поискването”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Венелин Узунов ­ в чл. 66 се правят следните допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) По законопроекти, възлагащи или отнемащи отговорности на местните власти, председателят на водещата комисия следва да изиска становище от Националното сдружение на общините в Република България. Националното сдружение на общините дава становище в срок от 14 дни от поискването му”.
2. Създава се нова ал. 4:
“(4) Липсата на становища по ал. 2 и ал. 3 не спира обсъждането на законопроекта”.
3. Създава се нова ал. 5:
“(5) По законопроекти, възлагащи на общините нови отговорности, в доклада на водещата комисия се излага оценка на предложената в проекта ресурсна обезпеченост за изпълнението на тези отговорности (източници и приблизителни размери на нужното финансиране, необходимост от допълнително кадрово и материално обезпечаване и други)”.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 6.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Уважаеми народни представители, имате думата по така прочетения текст. Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което е направено от народния представител Венелин Узунов, на пръв поглед наистина е необходимо. Но, господин Узунов, Вие знаете, че с последните промени в Закона за местното самоуправление Националното сдружение на общините има права да присъства с право на съвещателен глас във всички комисии на Народното събрание, тоест няма никаква забрана. Ако представителят на Националното сдружение на общините желае да участва в работата на комисията, нито един председател на постоянна или временна комисия в Народното събрание не може да спре Националното сдружение на общините да изрази своето мнение и да участва в работата на комисиите. Във връзка с това ми се струва, че този текст е излишен и само ще натовари закона. Какво ще стане, ако Националното сдружение на общините не отговори? Не само в една комисия, а във всички комисии Националното сдружение на общините може да участва със свои представители. Такава е и практиката досега.
Има подобно предложение и от госпожа Елиана Масева и група народни представители. Тогава за всеки сектор от обществено-политическия живот трябва да има подобен подход. Не може да има изключение ­ само за определен вид законопроекти да се подходи така, а пък за друг вид законопроекти да не се подходи по този начин.
Моята молба е, ако господин Венелин Узунов не възразява, да оттегли предложението си. Тъй като тези правомощия Националното сдружение на общините, уважаеми колеги, ги има по закон от няколко години насам, може да участва във всички заседания на комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Осман.
Заповядайте за изказване, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Искам да защитя предложението по чл. 66 с новото съдържание на ал. 3. То е в раздела за внасяне и обсъждане на законопроекти и във фазата, когато тези законопроекти се разглеждат в съответните постоянни комисии. Тази алинея възпроизвежда една законодателна практика и законодателна регламентация в Кодекса на труда. Може да се каже, че това е една реплика в нашия правилник, с която искаме да продължим традицията, създадена от Кодекса на труда по въпроси, свързани с регулирането на трудовите, осигурителните взаимоотношения и свързаните с тях жизнени права на българските граждани или жизнено равнище, водещата Комисия по труда и социалната политика да изисква, и тук текстът, който ние сме предложили, създава възможност за тази комисия, а не задължение при всеки отделен случай на разглеждан законопроект, становище от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, които участват в Националния съвет. Остава действието на сегашната ал. 3, че при липса на подобно становище дейността по обсъждането на законопроекта не се спира. Тоест въвеждаме една правна възможност, чрез която можем да получим становището на участниците в Националния съвет, което означава, че можем да получим допълнителна информация за това какви техни предложения при обсъждането са приети, ако вносителят е изпълнителната власт ­ Министерският съвет, кои не са приети.
Не мога да си обясня наистина защо това предложение не се подкрепи от комисията. Не само че не е опасно, но то е и разумно. Защото това становище всъщност означава един диалог с гражданското общество и с представителни организации, които са признати от нашето законодателство.
Затова ви моля по-внимателно да вникнете в този текст. Смятам, че, оценявайки неговата разумност, то ще бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Масева.
Господин Узунов има думата.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не отхвърлям това, което току-що каза и мотивира господин Ремзи Осман, но искам да кажа, като бивш председател на Националното сдружение на общините и като човек, който е бил потърпевш от всичко това ­ да, присъствали са винаги представители на Националното сдружение, изказвали са мнение, но невинаги това мнение е намирало отражение в доклада на тези, които внасят съответния законопроект.
Моето предложение е малко по-различно, в друга посока се прави, защото преди четири години ­ през 2001 г., правителството прие програма за финансова и административна децентрализация, която започна своето успешно изпълнение в началото, но по понятни причини беше прекратена и на практика беше преустановено нейното реализиране.
Предложението, което правя, е съгласувано с колеги-кметове от всички парламентарни групи и те изразяват подкрепа за това, че когато се внася един законопроект, касаещ местната власт, то трябва да бъде ясно разписано откъде ще дойдат ресурсите ­ финансови, административни, кадрови и т.н., по неговото реализиране.
Искам обаче да реагирам на това, което казаха някои от членовете на комисията, които решиха, че не трябва да се приема това предложение, защото те приемат, преди малко и господин Осман го каза, че Националното сдружение на общините е част от неправителствения сектор. Да, така е, но ролята на Националното сдружение на общините е регламентирана много точно и ясно в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Имам още няколко аргумента. Националното сдружение на общините в Република България е изразител на позицията на своите членове пред централната изпълнителна и законодателна власт. В Националното сдружение на общините на Република България членуват по своя воля с решение на колективните органи на общинския съвет всички 264 общини в България. Горните ми твърдения се потвърждават от още един факт ­ че Националното сдружение на общините не бива да се разглежда механично като част от общия неправителствен сектор, защото в Конституцията на Република България има специална глава “Местно самоуправление и местна администрация”, тоест, законодателят е дал достатъчна тежест и отговорности пред местното самоуправление. Преди малко може би част от колегите видяха в своите пощенски кутии писмо, изпратено от американската агенция за международно развитие ­ инициатива “Местно самоуправление”, в която се казва: “Предлагаме нов подход към реформата на политиката в областта на местното самоуправление”. Общините работят в продължение на повече от 6-7 години с американската агенция точно за този нов подход и мисля, че предложението, което се прави, е именно в тази посока ­ да демонстрираме нов подход към местната власт в България. Още повече, че с гласуването, което преди малко направихме по чл. 63 от правилника, потвърдихме още веднъж, че когато се внася един законопроект, едно предложение, то трябва да бъде обезпечено финансово, ресурсно и технически, за да бъде действено и да влезе в сила. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря на народния представител господин Узунов.
Заповядайте за реплика.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, господин Узунов. Не съм присъствал на дискусията, която е била направена във временната комисия, но никъде в Закона за местното самоуправление и местната администрация не третират Националното сдружение на общините заедно с всички останали неправителствени организации. Тоест, със специален ред и специални правомощия Националното сдружение на общините е отделено. И дума да не става, че може да бъде сложено в общия кюп като една неправителствена организация. Единственото изключение е за Националното сдружение на общините. Преди малко Вие го изтъкнахте.
Така че правомощията на Националното сдружение на общините ги има и не бива да се заблуждаваме, че записвайки този текст ще променим нещо. Не съм видял в предишните парламенти някой председател на комисия да злоупотребява, да не се обръща към или да не допуска представител на Националното сдружение на общините на заседание.
Първо, председателят няма тези правомощия. По закон представителят на Националното сдружение на общините има право да участва в работата, няма председател, който може да забрани присъствието и представителят да чака да бъде поканен. Винаги така сме практикували.
Тогава, господин Узунов, ще възникне въпросът по законопроекти, които примерно са свързани с отбраната или външната политика ­ защо трябва да отделим само един сектор?
Преди малко госпожа Масева зададе един въпрос. Ще възникнат и други въпроси. Тогава всеки ще държи в определен сектор в обществено-политическия живот подходът да бъде този.
Моята реплика е, че не може и не бива да се поставят на една маса, на една плоскост другите неправителствени организации. Правомощията на Националното сдружение на общините са специални. Не виждам никакви опасения за проблеми досега във взаимоотношенията между Народното събрание и Националното сдружение на общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Осман.
Заповядайте за дуплика, господин Узунов.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ (КБ): Господин Осман, очевидно говорим за различни неща. Така е ­ няма проблеми с това да присъстват и никой не е върнал представител на Националното сдружение на общините от заседания на комисиите в Народното събрание. Тук става въпрос всеки вносител на законопроект, касаещ местната власт, ясно и точно да каже откъде могат да бъдат намерени ресурсите за това реализиране и по какъв начин ще бъдат обезпечени. Аз и мои бивши колеги, които са тук в тази зала, знаят колко много законопроекти и закони са приемани от Народното събрание без да се регламентира откъде ще бъдат взети ресурсите и биват мъртвородени. Става въпрос да се раждат закони, които да посочват веднага ресурси за тяхното изпълнение.
Що се отнася до другото ­ може би неправилно сте ме разбрали, съвсем сте прав, че Законът за местното самоуправление ясно регламентира мястото на Националното сдружение и то не се слага на една плоскост с всички други неправителствени организации, но в същото време, ще повторя още веднъж, Конституцията ясно заявява, че местното самоуправление и местната администрация са достатъчно отговорни, с достатъчна тежест, за да се отдели цяла глава в Конституцията за тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Узунов.
Заповядайте за изказване, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Изказвам се, за да повторя, че текстът, който внесохме по чл. 63, ал. 2, сега показва своя разум. Там всъщност вносителите от ОДС искаха точно това ­ предварително в един диалог да се видят и финансовите ангажименти, които се създават за редица потребители на този закон. Тук съм, за да кажа, че като сме казали “а”, ще кажем цялата азбука. Да, нашите разсъждения бяха точно такива. Трябва всеки, който ползва закона и прилага една норма, предварително да знае какви ангажименти се задават за него. Това беше нашата мотивировка за чл. 63, ал. 2.
А сега в допълнение на това ­ подкрепям направеното предложение от господин Узунов и ще кажа още един аргумент в полза на неговото предложение.
Тук, в Народното събрание, се гласуват и част от финансовите параметри на общините. Ето защо когато по време на една календарна финансова година се въвеждат нови задължения и правомощия за общините, трябва да се каже как ще бъдат обезпечени ресурсно.
Както господин Узунов, като и всеки един бивш кмет в тази зала знае как по средата на годината или в нейното начало възникват нови ангажименти за общините, за които няма никаква идея как ще бъдат финансово обезпечени, поради което ще гласувам за това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря на госпожа Николова.
Има думата за изказване господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-елементарното е да се каже, че лобито на местните власти сега ще заеме една позиция. Аз искам да направя сега едно изказване, което е малко по-обобщаващо от гледна точка на развитието на демократичния процес в България.
Това, което ние правим, е развитие на една демокрация. Ние вървим от централизираната държава към една плуралистична, нормална децентрализирана държава. Общата ни оценка е, че България продължава да бъде силно централизирана и затова е неефективна като общество.
Искам да ви припомня, че събития като това от миналата седмица показаха, че когато има силна централизация, бламиране на демократичния процес става, когато има съсредоточаване на големи ресурсни правомощия в центъра. Разбира се, аз съм сторонник на децентрализацията, на силното местно самоуправление по една проста причина. Когато има силна централизация, няма разлика в партийността. Големият проблем е, че партийността надделява над централизацията. Няма значение дали централната власт е при сини, червени и т.н., когато те управляват, управляват техните партийни централи. А когато имаме децентрализация, управлява вотът на гражданите.
Затова предложението, което прави господин Узунов, е изстрадано от всички кметове, които имахме проблеми с нашите партийни централи, защото защитавахме интересите на нашите граждани.
Искам да помоля всички народни представители и особено господин Ремзи Осман, който трябва да бъде пръв защитник на местните власти като бивш председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, защото не ми се иска народните представители да са вкопчени в тази власт, която имаме в момента ­ силно централизирана, и да смятаме, че така ние действаме отговорно. В момента по този въпрос ще се разделим на партийци и на държавници. Този, който гласува за децентрализация и за правомощия на местните власти, е държавник, този който гласува за статуквото, за силните правомощия и власт на централните институции, действа като партиец и това не е в национален интерес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Колчаков.
За реплика има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Колчаков! В никакъв случай парламентът не бива да се разделя на такива, които подкрепят, и такива, които не подкрепят. Това е една голяма грешка. Аз виждам, че Вие целите точно такава дискусия да има, но това не е правилната дискусия!
Напротив, Парламентарната група на Движението за права и свободи още от самото начало, от създаването на Националното движение на общините в България много активно го подкрепя.
Но в момента ние говорим за Правилника за организацията и дейността на Народното събрание! Колеги, колега Колчаков, бъдете малко на висота, щом като има дискусия, нека да говорим!
Но в момента ние не говорим за проблемите на Националното сдружение на общините в България. Очакваме, когато започне същинската наша работа, тогава да видим кои са тези народни представители, които подкрепят инициативите в областта на местното самоуправление. Когато има постоянни комисии в Народното събрание, тези комисии са подпомагащи органи. Там участват специалистите, там има дискусии. И всяко изречение, всяка запетая, всяка една скобичка имат значение. Вие като бивш кмет знаете, участвали сте.
А че в законопроекта ще пише или няма да пише нещо... Защото, ако Вие погледнете, ако няма отговор от Националното сдружение на общините, ще спре ли обсъждането на законопроекта? Не, няма да спре. Тогава какъв е смисълът?!
По-хубаво е сегашното положение, че Националното движение на общините има тези правомощия и никой не може да спре законопроекта. Те бяха и са официален партньор. И освен законовите пълномощия, съветници на Националното сдружение на общините са работили и в комисията на граждански начала. В интерес на истината, между Националното сдружение на общините в България и парламента, предишния парламент, е имало чудесни взаимоотношения. Тук не бива да се поставя въпросът кой в момента е “за” или “против”. В момента ние обсъждаме Правилника за организацията и дейността на парламента, не обсъждаме други неща. Тепърва ще дойдат законопроекти. Там ще се види позицията на различните парламентарни групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Осман.
Има още една реплика.
Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, репликата ми е към господин Колчаков. Започнат е един процес на децентрализация в обществото, особено в общините, и не бива да го делим на партиен или административен. Никой не може да отрече факта, че досегашното правителство започна децентрализацията и че е стигнало донякъде. Нещо повече, тя задължително трябва да завърши в пълната си степен и да продължи още повече във втората си фаза ­ деконцентрация на държавните служби. Така че не бива да делим по партийни и административни централи децентрализацията и деконцентрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря на господин Кътев.
Има думата господин Колчаков за дуплика.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм в комфортна ситуация, защото освен кмет, съм и втори мандат народен представител, бил съм и областен управител, така че не съм толкова субективно пристрастен. Не съм и партийно пристрастен в този случай.
Искам да повторя следното. Преди малко господин Корнезов се засмя, защото той е перфектен юрист. Искам само да повторя, че демокрацията е правила. Тоест, ако вие имате постановено само местно самоуправление в Конституцията, това е едно пожелание. Силата на местното самоуправление се реализира чрез следващите поднормативни актове, които регламентират силата и правомощията. И тук имаме класически случай, в който в правилника на Народното събрание даваме по-голяма тежест и възможности на гласа на местните власти, а това означава прекия глас на българските граждани, които пряко избират своите кметове и общински съвети.
Искам да помоля тези, които в комисията са се въздържали или са гласували “против”, да осъзнаят, че тук ние действаме държавнически.
Искам тук само да подчертая, че в Националното сдружение на общините досега има четирима председатели ­ всички от БСП. На аз съм фен на Националното сдружение. Там в момента има мнозинство на БСП и ДПС. Пак съм фен, защото тяхната позиция е национално отговорна, държавническа и демократична и на мен не ми пречи, че съм от ОДС, за да подкрепям тази вярна позиция на тези колеги. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това беше страхотно изказване!
За изказване има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз не разбирам какво обсъждаме в момента. Дали обсъждаме точка от правилника, където има едно предложение: да се запише изрично в правилника, че дадена група или дадена обществена организация има право да даде становище по дадени въпроси, след като така или иначе в правилника пише, че заседанията на комисиите са открити, че на тях могат да присъстват всички и че всеки може да дава становище по всеки един от законопроектите? Всички знаем, че законопроектите са публични. Те се публикуват в сайта на Народното събрание и заинтересуваните организации и лица могат веднага да се запознаят с тях, могат да изпращат становища до съответните комисии, могат да изпращат становища и до отделни народни представители. При обсъждането на законопроектите както в комисиите, така и в пленарната зала тези становища могат да станат достояние на всички народни представители и директно, и посредством изказвания на народни представители, които могат да ги представят.
Няма никаква пречка, ако по даден законопроект има мнения, становища, критики, бележки от страна на която и да е организация, включително и от Националното движение на общините, на това становище да бъде дадена необходимата гласност и ако народното представителство прецени, да се съобрази със становището.
Аз мисля, че е напълно излишен един такъв изричен запис. Не мога да се съглася тук, от тази трибуна да се смесват предметът на тази дискусия, който е Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, с изказвания, третиращи много по-глобални проблеми, свързани с децентрализацията в България, свързани с проблемите на местното самоуправление, с взаимоотношенията между централната, изпълнителната и местните власти ­ неща, които безспорно са важни, но чиято дискусия трябва да се проведе тогава, когато се обсъждат съответните закони. Дори, ако в скоро време се заемем отново с промени в Конституцията, може би тези проблеми тогава да се поставят на вниманието, но не сега, не сега да правим евтини популистични изказвания оттук по един въпрос, който няма нищо общо с тези проблеми, с проблемите на децентрализацията и на местното самоуправление и да се опитваме евтино да трупаме някакви точки пред Националното сдружение на общините в България.
Движението за права и свободи винаги е имало свои кметове, представители в местната власт, в Националното сдружение на общините, така че ние сме много чувствителни, ние сме много добре запознати с техните проблеми и винаги сме отстоявали тяхното адекватно решаване. Но смятаме, че не сега, не тук, не в този документ, не в този акт ­ Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, трябва да бъдат поставени тези проблеми, а там, където те наистина биха могли да намерят адекватно и пълноценно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря на господин Казак.
Има ли реплики към неговото изказване?
Има думата за реплика господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, колеги! Уважаеми господин Казак, безспорно, ако разгледаме хипотезата, че Националното сдружение на общините е равностойно, примерно, на Съюза на работодателите, Вие имате право. Това е една група, която наистина може да дава по общия ред становища, мнения и предложения. Само ще Ви припомня, че европейската демокрация започва с едно нещо, доста често неправилно интерпретирано в българския политически живот, което е известно като граждански договор. Гражданският договор е акт на взаимно признание на съсловието. Тук, ако можем да погледнем от тази гледна точка настоящия казус, с този запис в нашия правилник ние не правим нещо друго, освен да признаем и да се задължим, че в повечето си законодателни актове ние ще слушаме една от най-важните български власти ­ местната власт. Тоест ние извършваме акт на признание на нейната тежест, цялост и важност. И затова аз мисля, че не е ненормално, напротив, задължително е да остане такъв запис, какъвто предлага почитаемият кмет Узунов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Дилов.
Има ли други реплики? Не виждам.
Има думата за изказване господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Подкрепата за предложението на господин Узунов е доста очевидна. То е част от дебата, който имахме тази сутрин и този ранен следобед за оценка на въздействието и за необходимостта от становища. Тези становища се получават в процеса на консултации.
Другият важен момент, който беше пропуснат, е следният. Предложението на госпожа Масева също трябва да бъде прието, по простата причина, че в България това, което не е изрично забранено, се счита за разрешено. Така че ясното регламентиране на процеса на консултации помага за намаляване на транзакционните разходи и избягване на недоразумения. Именно затова аз смятам, че моите колеги от ОДС ще подкрепят това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Димитров.
Колеги, ако имате други изказвания, трябва да ги отложим за утре, тъй като времето за пленарното заседание изтича.
Съобщения.
Колеги, в 14,30 ч. Временната комисия по правни въпроси има заседание в зала “Запад”.
В четвъртък от 14,30 ч. в зала “Запад” Временната комисия за проучване на щетите, нанесени от наводненията, предизвикани от проливните дъждове през месеците юни и юли ще има заседание при следния дневен ред:
1. Приемане на график за работа на комисията.
2. Изслушване на актуална информация за работата на постоянната комисия.
Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
 
(Закрито в 14,00 ч.)
 

Председател:
Георги Пирински
Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи
Петър Берон

Секретари:
Кристиан Вигенин
Митхат Метин