Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова, Юнал Лютфи и Екатерина Михайлова
Секретари: Петя Гегова и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Днес предстои да продължим, а има реална надежда, струва ми се, и да завършим с второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Преди да продължим с работата по закона, позволете да направя едно съобщение и да преценим позицията на парламента по една молба-обръщение към нас.
Съобщението е: в Народното събрание е постъпил отчетът за едногодишното управление на правителството. Отчетът е предоставен на парламентарните групи и има екземпляр в библиотеката, който е на разположение на народните представители. За всяка парламентарна група има размножен екземпляр, предоставен за ползване.
Обръщението към нас е от ръководството на Българската национална телевизия – с молба излъчването на парламентарния контрол на 25 август 2006 г., петък, по Канал 1 да бъде прекъснато в 12,55 ч. и предаването да продължи по сателитния канал. Причината е, че от 13,00 ч. започва волейболната среща България – Италия. Струва ми се, че няма защо да продължавам с мотивировката. Към този мач има изключителен интерес. Естествено е желанието да бъде проследен чрез пряко предаване. Ръководството на телевизията уверява, че контролът, който не се излъчва по Канал 1, ще бъде отразен в информационните емисии в репортажите, ще бъдат включени всички важни моменти от въпросите на народните представители. Молбата е да дадем такова съгласие.
Има ли нужда да го гласуваме?
РЕПЛИКИ: Не, не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Струва ми се, че от само себе си се разбира, че това предложение е обосновано. Благодаря за разбирането, колеги. Потвърждаваме, че от 12,55 ч. прякото предаване от Народното събрание ще бъде по сателитния канал.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
Давам думата на господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председателю.
По § 102 има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Иван Гризанов, което оттегляме.
Има предложение на народния представител Йордан Костадинов.
Предложението по т. 1 не се приема. То гласи:
“В § 102 да се направят следните допълнения:
1. Да се предвиди точка, съгласно която в § 4, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергетика думите “в 8-годишен срок от влизането в сила на този закон” се заменят с думите “в срок до началото на следващата календарна година от влизането в сила на изменението на този закон”.”
Точка 2 се приема по принцип.
Има предложение на народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова, което се приема по принцип.
Има предложение на народния представител Владимир Кузов, което се приема по принцип по т. 1, а по т. 2 не се приема. Тя гласи:
“2. Създава се нова ал. 4:
“(4) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, с прекратено подаване на топлинна енергия в имотите си, не заплащат сумата за мощност.”
Има предложение на народните представители Мая Манолова и Златко Златев, което се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 102, който става § 121 със следната редакция:
“§ 121. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Параграф 6 се отменя.
2. В § 8 след думите “чл. 34” се добавя “и чл. 35” и думите “до 31 декември 2012 г.” се заменят с “по реда на чл. 21, ал. 1, т. 13”.
3. Параграфи 9, 10 и 11 се отменят.
4. В § 15:
а) алинея 1 се изменя така:
“(1) Дейностите, свързани с управление на електроенергийната система и с организиране на пазар на електрическа енергия се отделят в юридическо и организационно отношение от другите дейности на “Национална електрическа компания” ЕАД не по-късно от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България в Европейския съюз. “Национална електрическа компания” ЕАД подава заявления до комисията за разрешаване на преобразуване и/или на сделки на разпореждане с имущество, с което се осъществява лицензионната дейност и за издаване на съответните лицензии.”;
б) алинея 4 се изменя така:
“(4) Лицензия за дейностите управление на електроенергийната система и за организиране на пазар на електрическа енергия се издава на електроенергийния системен оператор – юридическо лице, след образуването му от “Национална електрическа компания” ЕАД. Лицензиите се издават служебно от комисията след представяне на доказателства за извършеното преобразуване по ал. 1.”;
в) алинея 5 се отменя.
5. В § 16 ал. 2 се изменя така:
“(2) Страна по договорите по ал. 1 след преобразуването на “Национална електрическа компания” ЕАД по § 15, ал. 1 е общественият доставчик.”
6. Параграф 17 се изменя така:
“§ 17. (1) Дейностите, свързани с разпределение на електрическа енергия и оперативно управление на разпределителните мрежи, се отделят в юридическо и организационно отношение от снабдяването с електрическа енергия и другите дейности на електроразпределителните дружества до 31 декември 2006 г., но не по-късно от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Електроразпределителните дружества подават заявления до комисията за разрешаване на преобразуване и/или на сделки на разпореждане с имущество, с което се осъществява лицензионната дейност, и за издаване и/или изменение и/или прекратяване на съответните лицензии.
(2) Лицензии за извършване на дейността обществен снабдител на електрическа енергия се издават на електроразпределителните дружества в 6-месечен срок от влизане в сила на закона. До датата на влизане в сила на съответната лицензия електроразпределителните дружества изпълняват функциите на обществени снабдители на електрическа енергия, произтичащи от този закон, за съответните територии.
(3) Лицензии за разпределение на електрическа енергия на съответните територии се издават на съществуващите електроразпределителни дружества в 6-месечен срок от влизане в сила на закона. До датата на влизане в сила на лицензиите електроразпределителните дружества изпълняват дейностите по разпределение на електрическа енергия на съответните територии, произтичащи от този закон.
(4) В зависимост от вида на преобразуването по ал. 1 и в съответствие с извършваните от преобразуваните дружества дейности след преобразуването лицензиите за разпределение на електрическа енергия и лицензиите за снабдяване с електрическа енергия на съществуващите електроразпределителни дружества и техните правоприемници се изменят и/или прекратяват съответно, или се издават нови лицензии. За новоиздадените или изменените лицензии преобразуваните дружества не дължат първоначалните лицензионни такси по чл. 29, ал. 3, т. 1.
(5) След преобразуването по ал. 1 електроразпределителните дружества придобиват всички права и поемат всички задължения, свързани с разпределението на електрическа енергия на обособената територия, определена с лицензията за разпределение на електрическа енергия, включително възникналите преди преобразуването права и задължения, свързани с регулирането на съответните цени, а обществените снабдители придобиват всички права и поемат всички задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия на обособената територия, определена с лицензията за обществено снабдяване с електрическа енергия, включително възникналите преди преобразуването права и задължения, свързани с регулирането на съответните цени.”
7. В § 22:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Дейностите на „Булгаргаз” ЕАД, свързани с пренос на природен газ, се отделят в юридическо и организационно отношение от дейностите, свързани с обществена доставка на природен газ до 31 декември 2006 г., но не по-късно от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. „Булгаргаз” ЕАД подава заявления до комисията за разрешаване на преобразуване и/или на сделки на разпореждане с имущество, с което се осъществява лицензионната дейност, и за издаване на съответните лицензии;”
б) алинея 5 се отменя;
в) създават се алинеи 8 и 9:
„(8) В случаите, когато в резултат на преструктурирането по ал. 1 лицензията за извършване на дейността обществена доставка на природен газ, издадена съгласно ал. 2, бъде прекратена и бъде издадена на друго лице, новият титуляр на лицензията замества „Булгаргаз” ЕАД като страна по договорите за доставка на природен газ, сключени от „Булгаргаз” ЕАД до момента на прекратяване на посочената лицензия.
(9) В случаите когато в резултат на преструктурирането по ал. 1 лицензията за извършване на дейността транзитен пренос на природен газ, издадена съгласно ал. 3, бъде прекратена и бъде издадена на друго лице, новият титуляр на лицензията замества „Булгаргаз” ЕАД като страна по договорите за транзитен пренос на природен газ, сключени от „Булгаргаз” ЕАД до момента на прекратяване на посочената лицензия.”
8. Създава се § 22а:
„§ 22а. (1) Когато едновременно са налице следните условия:
1. Република България не е директно свързана с газотранспортната мрежа на друга страна – членка на Европейския съюз, и
2. пазарният дял на основния доставчик на газ или на свързани с него лица по смисъла на Търговския закон е по-голям от 75 на сто, заинтересуваните лица могат да отправят молба до комисията да бъдат временно освободени от прилагане на разпоредбите на Глава четвърта, чл. 172, ал. 1, и чл. 197, ал. 2.
(2) Комисията се произнася по молбата по ал. 1 в едномесечен срок и уведомява незабавно Европейската комисия за влязло в сила решение за временно освобождаване.”
9. В § 23:
а) в ал. 1 се създава изречение второ: „Газоразпределителните дружества подават заявления до комисията за разрешаване на преобразуване и/или на сделки на разпореждане с имущество, с което се осъществява лицензионната дейност, и за издаване на съответните лицензии”;
б) алинея 4 се отменя.
10. Параграф 24 се отменя.
11. Параграф 25 се изменя така:
„§ 25. В случаите когато в активите на енергийните предприятия е включено имущество на правоимащи лица по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти или по чл. 18 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия, последните се обезщетяват само с компенсаторни записи по реда на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, по § 102 има редица предложения на народни представители, повечето от тях са приети или оттеглени.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Костадинов оттегля предложението на Костадинов и група народни представители по т. 1, което не е прието.
По т. 2 предложението се приема по принцип.
Второто им предложение също се приема по принцип.
Предложението от Владимир Кузов се приема по принцип по т. 1, не се приема по т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, вчера споделих с вас предложението да премахнем допълнителните вентили на отоплителните тела, които позволяват на недобросъвестни ползватели на тази услуга да свалят отоплителните тела в началото на сезона, да ги заменят с други, които нямат уреди за топлинно измерване, след което в края на сезона да ги поставят отново. Предложението е съгласувано с по-голямата част от членовете на комисията, то е да се премахнат тези спирателни кранове, които позволяват да бъдат демонтирани отоплителните тела.
Във връзка с това предлагам в допълнение на § 19 да се включи на систематичното му място това предложение и да стане т. 7 от § 102, който ще стане § 121.
Ако ми позволите, ще формулирам предложението: „Потребителите нямат право да монтират допълнителна изолираща или спирателна арматура към входа и изхода на отоплителните тела”.
Пак повтарям, това е едно решение, което ще премахне възможността за кражби от недобросъвестни лица и съответно неправомерно начисляване на сметките на добросъвестните платци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, опасявам се, че това трудно ще се вмести в определението редакционна поправка. Не знам процедурно дали въобще можем да го третираме.
Господин Аталай, да чуем Вашето мнение.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Господин председателю, това предложение е коректно. То беше направено от господин Минчо Христов вчера, но ние не можахме да намерим систематичното му място в предишните параграфи и поехме ангажимент днес да го включим в Допълнителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преди да говорим за мястото му, предложението фигурира ли в доклада, господин Аталай? Или най-малкото, обсъждано ли е в комисията?
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Обсъждано е в комисията. Предлагаме текстът да бъде включен в § 19 и следващите точки да се преномерират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, пристъпваме към гласуване.
От направените предложения, които не са приети от комисията, има едно, което трябва да гласуваме – това е предложението на народния представител Владимир Кузов по т. 2 от неговото предложение за създаване на нова ал. 4. Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 120 народни представители: за 21, против 81, въздържали се 18.
Пристъпваме към гласуването на текста, предложен от комисията, като първо ще поставя на вашето внимание предложението на господин Минчо Христов, което той току-що обоснова пред вас, за нова т. 7 на § 102, която да третира § 19 от действащия закон и да има следния текст:
“§ 19. Потребителите нямат право да монтират допълнителна изолираща или спирателна арматура към входа и изхода на отоплителните тела.”
Уважаеми колеги, за коректност, първо, ще поставя процедурно на гласуване допустимостта да гласуваме текста по същество. Разбирам, че тази възможност се подкрепя и от господин Аталай.
Подлагам на гласуване предложението да бъде подложено на гласуване изменението, което господин Христов предлага.
Гласували 115 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста, предложен от народния представител Минчо Христов, който току-що ви представих.
Гласували 110 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието с разбирането, че следващите точки от т. 7 нататък ще бъдат преномерирани – седма става осма, осма – девета, девета – десета, десета и единадесета се преномерират с една.
С това уточнение подлагам на гласуване окончателния текст на § 102, който става § 121 в окончателната редакция на комисията с направеното изменение на господин Христов.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 103 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 122.
Има предложение от народните представители Мая Манолова и Златко Златев за създаване на нов параграф, което се приема.
Комисията подкрепя създаването на § 103а, който става § 123 със следната редакция:
“§ 123. (1) Общественият доставчик е задължен да осигури снабдяването с електрическа енергия, по свободно договорени цени, на потребителите, присъединени към преносната мрежа, които са придобили статут на привилегировани потребители, но не са избрали друг доставчик до момента, в който не упражняват това си право.
(2) Крайните снабдители са задължени да осигурят снабдяването с електрическа енергия, по свободно договорени цени, на потребителите, присъединени към разпределителните мрежи, които са придобили статут на привилегировани потребители, но не са избрали друг доставчик до момента, в който не упражняват това си право.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: На вашето внимание е заглавието “Преходни и заключителни разпоредби” и текстовете на § 103 и 103а – нов. Няма желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване тези текстове, предложени от комисията в подкрепа на вносителя и нов параграф, по предложение от народни представители.
Гласували 108 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По § 104 има предложение от народните представители Йордан Костадинов и Татяна Калканова, което се приема по принцип.
Има предложение от народните представители Мая Манолова и Златко Златев, което се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 104, който става § 124 със следната редакция:
“§ 124. (1) Задължителното изкупуване по чл. 159 на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници по преференциални цени, се извършва по договори за изкупуване за срок до 12 години:
1. от момента на влизане в сила на закона – за съществуващите производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, включително от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW;
2. от започване производството на електрическа енергия, но не по-късно от 31 декември 2010 г. – за всички нови производители на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, включително от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW.
(2) Цената за преференциално изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници по години до 31 декември 2022 г. се определя с наредбата по чл. 36, ал. 3.
(3) Министърът на икономиката и енергетиката до 31 декември 2011 г. изготвя и внася в Министерския съвет за одобряване законопроект, въвеждащ пазарен механизъм за насърчаване производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, който може да не се прилага за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, предлагам на вашето внимание в § 124, ал. 1 една редакционна промяна – текстът да бъде:
“(1) Задължителното изкупуване по чл. 159 на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници по преференциални цени, се извършва по договори за изкупуване за срок от 12 години:”.
Този текст доста го дебатирахме в комисията и смятам, че с тази промяна по-коректно ще бъдат отразени изводите на комисията, а именно обвързването с едни такива договори ще даде възможност наистина за изпълнение на нашите ангажименти за насърчаване на електроенергията от възобновяеми енергийни източници и ще развърже, образно казано, по-реално ръцете на инвеститорите във възобновяеми енергийни източници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има желаещи да вземат думата по § 104, включително и по направеното предложение? Няма.
Господин Аталай желае думата. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, може би ще бъде по-добре предложението на госпожа Калканова да стане така:
„§ 104. (1) Задължителното изкупуване по чл. 159 на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници по преференциални цени, се извършва по договори за изкупуване. Срокът на договорите е 12 години.”
И след това продължаваме с точки 1, 2, 3 и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагате след думата „изкупуване” да сложим точка и второ изречение „Срокът на договорите е 12 години...”?
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: „Срокът на договорите е 12 години:
1. от момента на влизане в сила на закона...”, и продължаваме нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, да ви прочета окончателната редакция, която се предлага.
Текстът на ал. 1 на новия § 124 в края придобива следния вид: „по преференциални цени се извършва по договори за изкупуване. Срокът на договорите е 12 години:”.
Няма желаещи да вземат думата.
Първо подлагам на гласуване редакционното изменение в окончателния вид, предложен от господин Аталай.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 4.
Уточнението е прието.
Сега подлагам на гласуване целия текст на § 104, който става § 124 в окончателна редакция на комисията с редакционното уточнение.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По § 105 има предложение на народните представители Мая Манолова и Златко Златев.
Предложението се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 105, който става § 125 със следната редакция:
„§ 125. (1) Задължителното изкупуване по чл. 162 на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия по преференциални цени се прилага за срок 8 години:
1. от момента на влизане в сила на закона – за съществуващите производители на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;
2. от започване производството на електрическа енергия, но не по-късно от 31 декември 2011 г. – за всички останали производители на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.
(2) Преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия за срока до 31 декември 2019 г., се определят съгласно наредбата по чл. 36, ал. 3.
(3) Министърът на икономиката и енергетиката до 31 декември 2011 г. изготвя и внася в Министерския съвет за одобряване законопроект, въвеждащ пазарен механизъм за насърчаване производството на електрическа енергия по комбиниран начин, който може да не се прилага за производителите на електрическа енергия по ал. 1.”
По § 106 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който става § 126 със следната редакция:
„§ 126. (1) Лицензиите за извършване на дейността снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители на съответните територии се издават служебно от комисията на съществуващите обществени снабдители с електрическа енергия до 1 юли 2008 г.
(2) До датата на влизане в сила на новоиздадените лицензии по ал. 1 обществените снабдители с електрическа енергия изпълняват функциите на крайни снабдители на съответните територии, произтичащи от този закон, и издадените им лицензии за обществено снабдяване с електрическа енергия, доколкото не му противоречат.
(3) Лицензиите по ал. 1 се издават за остатъка от срока на валидност на съществуващите лицензии за обществено снабдяване с електрическа енергия.”
По § 107 има предложение на народния представител Йордан Костадинов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 107, който става § 127 със следната редакция:
„§ 127. (1) Лицензиите за извършване на дейността снабдяване с природен газ от крайни снабдители на съответните територии се издават служебно от комисията на съществуващите обществени снабдители с природен газ до 1 юли 2008 г.
(2) До датата на влизане в сила на новоиздадените лицензии по ал. 1 обществените снабдители с природен газ изпълняват функциите на крайни снабдители на съответните територии, произтичащи от този закон, и издадените им лицензии за обществено снабдяване с природен газ, доколкото не му противоречат.
(3) Лицензиите по ал.1 се издават за остатъка от срока на валидност на съществуващите лицензии за обществено снабдяване с природен газ.”
Предложение на народния представител Марио Тагарински: след § 107 да се създаде нов параграф.
Предложението се приема.
Комисията подкрепя създаването на § 107а, който става § 128 със следната редакция:
„§ 128. Търговците, които към датата на влизането в сила на закона извършват дейност по дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, са длъжни да подадат заявление за регистрация по реда на чл. 139а, ал. 3 в тримесечен срок от влизането в сила на закона.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 108, който става § 129 със следната редакция:
„§ 129. Разпоредбата на § 27 относно изменението на чл. 49, ал. 3 и 4 се прилага и спрямо заварените при влизането в сила на този закон незавършени производства, образувани по реда на чл. 46, ал. 2, по които няма влязло в сила решение на комисията за определяне титуляр на лицензия.”
Комисията предлага да се създаде нов § 108а, който става § 130 със следната редакция:
„§ 130. (1) Разпоредбата на § 47 относно изменението на чл. 102 се прилага по отношение на сделките с местни лица в държава – членка на Европейския съюз, от датата на влизане в сила на договора за присъединяването на Република България към Европейския съюз.
(2) Влизането в сила на § 47 относно чл. 102 ограничава съответно изключителното право на обществения доставчик за внос и износ на електрическа енергия по чл. 93, ал. 2.
(3) Разпоредбата на § 47 относно чл. 102 се прилага от датата на влизане в сила на този закон за производители на електрическа енергия:
1. с лицензия по чл. 39, ал. 3 за изграждане на нов енергиен обект за производство на електрическа енергия;
2. с разрешение за разширение по чл. 35, ал. 1, т. 1 от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност само за увеличението на мощността.”
Комисията предлага да се създадат параграфи 108б-108е, които стават съответно § 131, 132, 133, 134 и 135 със следната редакция:
„§ 131. Разпоредбата на § 102 относно създаването на чл. 176а влиза в сила по отношение на сделките с местни лица в държава – членка на Европейския съюз, от датата на влизане в сила на договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
§ 132. До влизане в сила на разпоредбата на § 12, т. 6 относно отмяната на чл. 21, ал. 1, т. 17 комисията определя разполагаемостта, в съответствие с която всеки производител може да сключва сделки с привилегировани потребители, търговци на електрическа енергия и други производители при условията на правилата по чл. 91, ал. 2 или да участва на организиран пазар.
§ 133. До влизане в сила на разпоредбата на § 24, т. 2, буква „а” за обособена територия по чл. 43, ал. 3 се издава само една лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия.
§ 134. До влизане в сила на разпоредбата на § 24, т. 2, буква „а” за обособена територия по чл. 43, ал. 5 се издава само една лицензия за обществено снабдяване с природен газ.
§ 135. До влизане в сила на разпоредбата на § 50, т. 1, буква „а” относно отмяната на чл. 97, ал. 1, т. 4 по регулирани от комисията цени се сключват сделки с електрическа енергия между обществения доставчик и потребителите, присъединени към преносната мрежа, които не са избрали друг доставчик.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би да гласуваме дотук, господин Аталай. Доста текстове се събраха.
Уважаеми колеги, от § 105 по номерацията на вносителя до новия § 108а – 108е текстовете на комисията са на вашето внимание. Не виждам желаещи да вземат думата.
В такъв случай подлагам на гласуване текстовете на параграфи от 105, който става § 125 – в окончателна редакция на комисията, § 106, който става § 126 - пак в редакция на комисията, § 107, който става § 127 в редакция на комисията, нов § 107а, който става § 128 с предложен текст на комисията, § 108, подкрепящ текста на вносителя и окончателен номер § 129, нови параграфи 108а – 108е в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 109, който става § 136.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 110, който е отразен на съответното систематично място в § 138.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 111.
Комисията предлага § 111 да отпадне.
По § 112 има предложение на народните представители Мая Манолова и Златко Златев.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 112, който става § 137.
Комисията предлага да се създаде § 138 със следната редакция:
“§ 138. (1) Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на разпоредбите на:
1. § 3, т. 2, буква “е” относно чл. 4, ал. 2, т. 18б и 18в; § 12, т. 8 относно чл. 21, ал. 1, т. 19а и 19б; § 23, т. 2; § 26; § 28; § 102 относно чл. 172а и чл. 172в; § 103, т. 2; § 105, т. 1; § 106, т. 1; § 112; § 118; § 119; § 121, т. 8, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз;
2. § 12, т. 2, 6 и 7; § 16, т. 1, 4, 5 и 6; § 22, т. 1, букви “а” и “б”; § 24, т. 2, 4 и 6; § 44, т. 2 и 4; § 46; § 48; § 50, т. 1, букви “а” и “в”; § 51, § 53; § 56; § 58; § 73; § 96, т. 1 и 2; § 99, т. 1; § 102 относно създаването на чл. 172б; § 103, т. 1 и 3; § 105, т. 2; § 106, т. 2; § 107; § 109; § 110; § 111; § 120, т. 14 и 19 и § 123, които влизат в сила от 1 юли 2007 г.;
3. § 16, точки 4 и 7; § 22, т. 1, б. “в”; § 23, т. 1; § 24, т. 1; § 25, т. 1; § 35; § 39; § 40; § 41; § 44, т. 3; § 50, т. 2; § 52; § 54; § 57; § 59, т. 1; § 61; § 62; § 64; § 65; § 66; § 71; § 72; § 75 и § 120, т. 26, които влизат в сила от датата на вписване в Търговския регистър на решението за преобразуването на “Националната електрическа компания” ЕАД, но не по-късно от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България в Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, настъпва краят на този маратон.
Редакционно предложение – господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Без да оспорвам по същество текста, считам, че в § 112, който комисията подкрепя и той става § 137, където се говори за подзаконовите нормативни и общите административни актове, би следвало „да се приемат или привеждат”. Това не са две процедури, които се правят върху едни и същи актове. Едни от тях, които ние гласуваме, че трябва да бъдат създадени и приети с промените, и други, които трябва да приведем в съответствие с промените. Затова считам, че трябва да се заяви: “се приемат или привеждат в съответствие с него в шестмесечен срок от влизането му в сила.” Това е единствено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Иванов, за момент, за да не сбъркаме Вашето предложение. В първия ред след “нормативни актове” Вие предлагате текста “и общите”.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Това е по предложение на госпожа Мая Манолова и Златко Златев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: То е оттеглено.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: А, то е оттеглено. Значи тогава си остава: “Подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за енергетиката се приемат или привеждат в съответствие с него…”.
Считам, че съюзът “и” трябва да се замени с “или”, защото се касае за различни видове нормативни актове – едни, които трябва да бъдат създадени с промените, които гласувахме, а други, които трябва да бъдат приведени, те съществуват тези наредби и методики, но трябва да бъдат приведени в съответствие с изменителния закон, който днес гласуваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Мисля, че предложението на господин Иванов стана ясно – във втория ред на текста по вносител вместо “и” да бъде “или”.
Има ли желаещи да се изкажат по това предложение? Няма.
Първо ще предложа на вашето внимание за гласуване предложението за отпадане – комисията предлага § 111 по вносител да отпадне. Това предложение трябва да го гласуваме отделно.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Предложението за отпадане е прието.
Подлагам на гласуване редакционната поправка, предложена от господин Иванов в § 112 по вносител – текст, който се подкрепя от комисията. Предложението е съюзът “и” да бъде заменен с “или”.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Поправката е приета.
Моля, гласувайте текстовете от § 109 по вносител, който става § 136, § 110, който е отразен в § 138, § 112 с направената редакционна поправка и новия § 138 по предложение на комисията, който е и последният параграф на този законопроект.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Единодушен финал на нашата работа. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми господин председателю, благодаря на всички колеги, които взеха активно участие в комисията и в залата. Смятам, че приехме един добър закон, който дано да бъде работещ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Друго може да се каже, но че не е бил обсъждан, не може да се каже.
Напомням, уважаеми колеги, че в началото на седмицата, гласувайки нашата програма, се уточнихме и решихме парламентарният контрол тази седмица да е два часа – от 12,00 до 14,00 ч. и съответно пленарното заседание днес да продължи до 11,30 ч. и след това почивка до 12,00 ч. Така че разполагаме с още час и половина пленарно време.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам ви на основание чл. 42, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да направим промяна в приетия за седмицата дневен ред, а именно след като приключихме със Закона за енергетиката, който беше т. 6 от седмичната програма, да пристъпим към разглеждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, който е т. 13 от дневния ред, а след това да разгледаме двата проекта за решение за изменение на решенията за избиране на Централната избирателна комисия и за определяне на възнагражденията на членовете й, които са т. 17 и 18 от седмичната програма. След това, ако има време, да пристъпим към второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Предложението е с оглед на готовността за разглеждане на включените законопроекти и тяхната приоритетност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има направено процедурно предложение за промяна на реда на разглеждане на точките, включени в нашата седмична програма.
Заповядайте за обратно процедурно предложение, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като все пак при промяна на режима на заседанието днес извънредно се включват два закона, които имат много голямо значение, разбирам, че има готовност, но и Законът за политическите партии, и Законът за ЦИК е хубаво да не се решават в ден, когато заседанието е удължено и се знае, че в петък в залата обикновено няма готовност и присъствие за обсъждане на такъв закон. Разбирам, че това не е оправдание, но оставам с впечатление, че днес се приема заседанието, дебатът да бъде удължен и изведнъж се вкарват два закона, които би трябвало да бъдат подложени действително на сериозен политически дебат и да бъде не в такъв ден, когато се удължава времето за дебати и за дискусии по законопроектите. (Реплика от КБ.)
Може да е решено, но за мен има определен умисъл да се вкарват по този начин тези законопроекти в петък. Нека да се продължи с Наказателния кодекс, но не и със Закона за политическите партии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Чухме обратното процедурно предложение на господин Сотиров.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението на госпожа Мая Манолова за промяна в реда, като продължим първо с второ четене на Закона за политическите партии, а т. 2 и т. 3 да бъдат проекторешенията по ЦИК и т. 4 да бъде второ четене на Наказателния кодекс.
Гласували 96 народни представители: за 83, против 11, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.
Има думата господин Стоилов да представи доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Представям на вашето внимание доклада на Комисията по правни въпроси относно: “Закон за изменение и допълнение на Закона за политическите партии”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на законопроекта.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По заглавието на закона и по § 1 по вносител, подкрепен от комисията, има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията да подкрепи вносителя за заглавието на закона и текста на § 1 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 2 има предложение на народните представители Яни Янев и Йордан Цонев.
Комисията подкрепя тяхното предложение.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на §2:
“§ 2. В чл. 23, ал. 1, т. 5 накрая се добавя “лихви от парични депозити в банки и доходи от ценни книжа, доколкото това не противоречи на чл. 22;”.”
По § 3 комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на параграфа:
“§ 3. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точки 2 и 3 се отменят.
2. В т. 4 след думата “лица” се добавя “дружества, в които държавата притежава акции с особени права”.
3. Точка 5 се изменя така:
“5. средства от кандидати и участници в процедура по възлагане на обществени поръчки, които не са приключили и не е изтекъл срокът за обжалване по Закона за обществените поръчки, изпълнители по договор за обществена поръчка и юридически лица в процедура за приватизация;”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи за изказване по § 2 и 3 в окончателната редакция на комисията, първият е въз основа на предложение на народни представители, вторият – въз основа на предложение на вносителя? Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте § 2 и 3 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение на народните представители Петър Манолов, Йордан Величков и Христо Величков за създаване на § 3а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов параграф със следната редакция:
“§ 4. Член 25 се изменя така:
“Чл. 25. (1) Държавната субсидия се отпуска ежегодно от централния бюджет за финансиране на политически партии или коалиции, които притежават законна регистрация, участвали са в последните парламентарни избори и имат избрани народни представители.
(2) Общата сума, предвидена в бюджета, се разпределя пропорционално на получените действителни гласове от всяка партия или коалиция по ал. 1.
(3) За коалициите, представени в Народното събрание, общата сума по ал. 2 се разпределя между съставящите ги партии по коалиционно споразумение, а при липса на такова тя се разпределя пропорционално – тук трябва да се добави – на техните народни представители. Министерството на финансите превежда дела от субсидията за всяка партия от коалицията в посочена от нея сметка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако обичате, нека да уточним края на предпоследното изречение. “На техните народни представители” не е достатъчно ясно чии са – на партиите или на коалициите. Очевидно идеята е на партиите.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “На броя на народните представители от отделните партии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това също е текст, който може да създаде допълнителни дискусии, тъй като в коалициите има и народни представители, неизлъчени от партия, независими и така нататък.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма начин, независимите народни представители или така наречената гражданска квота ще трябва да се причисли към някоя от партиите, защото всъщност те не получават отделно финансиране. Ние няма как по друг начин, освен причислявайки народни представители към една или друга от партиите, да осигурим критерии за разпределението на тези средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще имат възможност да си изберат партия.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли народни представители, желаещи да вземат думата по § 4? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме редакционното уточнение, което моля господин Стоилов да го прочете още веднъж.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще прочета първото изречение на ал. 3:
“(3) За коалициите, представени в Народното събрание, общата сума по ал. 2 се разпределя между съставящите ги партии по коалиционно споразумение, а при липса на такова тя се разпределя пропорционално на броя на народните представители от отделните партии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да гласуваме това редакционно уточнение: “на броя на народните представители от отделните партии”.
Гласували 101 народни представители: за 94, против 3, въздържали се 4.
Редакционната добавка се приема.
Моля, гласувайте текста на § 4 в окончателната редакция на комисията с направеното редакционно уточнение.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 4 комисията подкрепя предложението на вносителя, като параграфът става § 5.
Има предложение на народния представител Петър Манолов за създаване на § 4а, което е оттеглено.
По § 5 по вносител има предложение на народния представител Петър Манолов, което също е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 5, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, на вашето внимание има два текста - § 4 и § 5 по номерация на вносителя. Комисията подкрепя текстовете на вносителя и предлага окончателна номерация - § 5 и § 6. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 6 по вносител има предложение на народните представители Яни Янев и Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 6, който става § 7, и предлага следната редакция:
“§ 7. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “Националния счетоводен стандарт за юридическите лица с нестопанска цел” се заменят с “Националните счетоводни стандарти”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Финансовите отчети по ал. 1, преди представянето им в Сметната палата, подлежат на независим финансов одит и заверка от независим финансов одитор, ако политическата партия през отчетния период е получила или изразходвала суми и/или друго имущество на стойност над 50 хил. лв., независимо от техния произход”.
3. Алинеи 4 и 5 се изменят така:
“(4) До 31 март всяка година политическите партии представят на Сметната палата заверения финансов отчет на хартиен и електронен носител. Към него се прилага декларация по образец, в която се съдържа списък на физическите и юридическите лица, направили дарения, вида, размера, стойността и целта на даренията, както и отделен списък на дарителите юридически лица с нестопанска цел, в които учредители и/или членове на управителните или контролните органи са членове на ръководните или контролните органи на съответната политическа партия, техни деца или съпрузи.
(5) Сметната палата публикува в Служебния бюлетин и Интернет-страницата си в срок до 15 април на текущата година отчетите и декларациите по ал. 4, както и наименованията на партиите, които не са подали отчети в срока по ал. 4. Декларация по ал. 4 подават и юридическите лица с нестопанска цел, направили дарение в полза на политическа партия.”
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
5. Създава се ал. 7:
“(7) Сметната палата изготвя образец на декларацията по ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, по § 6 по вносител комисията подкрепя предложението на вносителя, както и предложението, направено от народни представители и предлага окончателна редакция, в която господин Стоилов направи едно уточнение в ал. 4 – думата “контролни” да бъде “контролните”. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте текста на § 6, който става § 7 в редакция на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 7 има предложение на народните представители Яни Янев и Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 7, който става § 8 със следната редакция:
“§ 8. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “6-месечен” се заменят с “3-месечен”.
2. Създават се нови алинеи 2, 3 и 4:
“(2) След изтичане на срока по ал. 1 председателят на Сметната палата изпраща на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите отчетите на политическите партии, получаващи държавна субсидия, списък на политическите партии, неподали в срок отчетите си, както и списък на юридическите лица с нестопанска цел, неподали в срок декларацията си по чл. 30, ал. 4, за извършване на действия по реда на Глава петнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) Националната агенция по приходите извършва действията в сроковете по чл. 114, ал. 1 и 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(4) След извършване на действията по ал. 2, изпълнителният директор на Националната агенция по приходите изпраща ревизионния акт на възложителя – Сметната палата.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 5 и се изменя така:
“(5) Сметната палата публикува в служебен бюлетин и в Интернет страницата си доклада за резултатите от одитите по ал. 1 и получените ревизионни актове по ал. 4 в срок до един месец от тяхното получаване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата по § 7, който става § 8 в окончателната номерация. Комисията подкрепя текста на вносителя, както и направеното предложение и е предложила окончателна редакция. Има ли желаещи да вземат думата? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 7 по вносител, който става § 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение на народния представител Иван Сотиров за създаване на нов § 7а със следното съдържание:
“1. В чл. 36 се създава нова ал. 2:
“(2) Държавната субсидия се превежда само на партии, за които лицата, съгласно чл. 17, ал. 1, т. 4, са изпълнили разпоредбите на чл. 30, ал. 3.”
2. Алинея 2 от действащия чл. 36 става ал. 3.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И на първо четене поставих този въпрос, след като с промените в Закона за политическите партии правим крачка напред по отношение на прозрачността и на контрола върху дейността на политическите партии и засилване прозрачността при финансирането на партийната дейност. Още тогава предложих да отговорим на едно обществено очакване да има респектиращи санкции в Закона за политическите партии по отношение на партии, за които членове на ръководните органи демонстративно, в нарушение на закона, не си декларират доходите, както е предвидено и в досегашните закони за политическите партии. Знаем, че санкциите и тогава, за съжаление и сега, не са достатъчно респектиращи, особено за лица, които се ползват с депутатски имунитет, защото голяма част от членовете в ръководствата на политически партии са и народни представители. И се наблюдава една злоупотреба, едно демонстративно пренебрежение на законите в Република България от народни представители и от членове на ръководства на политически партии.
Именно затова моето предложение е със закон да се предвиди, че субсидия не се отпуска на политическа партия, за която не е изпълнено условието членовете на ръководството на политическата партия да не са декларирали своите доходи. Това за мен е единственият ефикасен начин ние тук в парламента със закон да принудим всички партии и техните ръководни органи да изпълняват законите. Защото няма как в една държава да говорим за морал, за ценности, ако политическите партии, които трябва да бъдат основен носител и изразител на волята на избирателите си, демонстративно погазват и не изпълняват законите на страната. Всички други аргументи как това щяло да създаде проблеми за една или друга партия, как в някои страни се е предвиждало хора, които са избирани от конгреси и не дай Боже, ако някой от ръководството на партията се запъне да си декларира доходите, партията щяла да има проблем и ще трябва да свиква конгрес, не могат да бъдат сериозни аргументи.
В крайна сметка нашата цел трябва да бъде със закон да принудим партиите да намерят механизмите да санкционират хора, които се държат по такъв демонстративен начин, за да отговорим действително на общественото очакване и да защитим обществения интерес. И да спрем деморализацията в българското общество и разочарованието на избирателите от политическите партии, защото действително съвременният политически модел се крепи на партийния плурализъм, на уважението към политическите партии. Ако ние, защото повечето тук сме представители на политически партии, сами със законите, които правим, допускаме възможност ръководни органи, ръководни дейци на политически партии да се държат по един демонстративно-пренебрежителен към законите и парламентаризма начин, не трябва след това да се сърдим и да се учудваме защо има дискредитиране на политическия модел, отстъпления от общите демократични принципи и защо на всички избори напоследък все по-малко хора излизат пред урните или гласуват протестно.
Именно затова правя това предложение с моето настояване всички тук да го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, вече с втори закон българският парламент декларира, че е за публичност и за прозрачност. Въпросът е дали сме искрени в тези послания, които отправяме към българското общество. Ако сме искрени, ако управляващото мнозинство е искрено, сега трябва да гласува поправката, която СДС предлага, а именно субсидията, която се получава от политическите партии, да се получава само ако техните ръководители са декларирали своето имущество. На мен ми е интересно дали в тази зала има хора, които няма да подкрепят едно такова предложение. И е много интересно защо Правната комисия не го е подкрепила, с какви аргументи. Не можахме да чуем от тази зала никой от управляващото мнозинство да стане и да обясни защо не го подкрепя. Интересно е някой да стане и да каже защо не подкрепя това предложение. Нали вчера бяхме за прозрачност? Днес друга теза ли имаме вече? Искрени ли сме към българското общество?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Да.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Може би господин Цонев сега ще стане и ще каже, че има друг механизъм, при който, ако няма деклариране, започва наказателна санкция. Но той не е достатъчен. Необходимо е да се вземат всички мерки как една партия да получава субсидия при положение, че нейните ръководители не са декларирали своето имущество. За каква прозрачност говорим? И ако сме последователни тук, българският парламент трябва категорично и заедно да подкрепи поправката, която Съюзът на демократичните сили предлага. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики?
Заповядайте за реплика, госпожо Балева.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! На всички е известно, че отговорността е лична. Не може виновно поведение на едно лице, един член на колективен контролен орган да води до санкции по отношение на цялата партия. Процедурата не е, че има лична отговорност за този, който не е декларирал. Преди няколко дни приехме един закон за прозрачност и казваме: след като това лице не е декларирало, то се извършва проверка от Сметната палата и тези данни, които не е оповестило в предвидения срок, се обнародват. Какво става тогава? На практика имуществото е оповестено, а продължава да се носи санкция от цялата партия.
Това е популистко изявление и не е абсолютно никаква прозрачност, а просто един текст. Учудих се даже на това, че казвате – не промяна, предложена по принцип, а защото е предложена от СДС. Няма значение от кого е предложена. Нашата задача е да уточним и да преценим това редно ли е или не е редно, независимо от това кой е авторът на тази идея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли втора реплика?
Господин Величков, заповядайте.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважавам колегата Иван Сотиров като доста активен, доста напорист млад народен представител. На първо четене ми се поиска да подкрепя този текст – той наистина е текст, който дава по-голяма прозрачност и задължава ръководителите на партиите да обявяват своето имущество и да бъдат изрядни към закона.
Аз бих поставил въпроса: кои са ръководителите на дадени партии, защото всяка партия си определя ръководство? Някои имат председатели, някои – главни секретари, някои – изпълнителни секретари. До какво ниво стигат те? Някои имат по 5 заместник-председатели, други нямат. Това е първият ми въпрос.
На второ място, през последните години всички сме свидетели на постоянно разцепление, противоречие и конфронтации в партиите.
Ще ви кажа един пример, от който може да се направи изводът колко е опасен един такъв текст. Главният секретар на партията, която оглавявам аз – Съюза на патриотичните сили „Защита”, в навечерието на изборите се кандидатира като водач на листа от друга партия, но той е главен секретар. Ако той не пожелае да подаде необходимите документи за своето имущество, автоматически обрича цялата партия и я лишава от субсидии. Ето това е тревожното. Иначе аз също съм за това, но може би по друг начин трябва да се поднесе един по-приемлив текст. По принцип това е хубава идея, но тази реализация във вида, който предлага колегата Сотиров, мисля че не само не е приемлива, тя е просто опасна. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Величков.
Трета реплика няма. Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Госпожо Балева, безспорно отговорността в този живот винаги е лична – това е така. Обаче нали тази партия иска да разполага с обществени пари? Именно ръководството на тази партия ще разполага с обществените пари и ще решава как те да бъдат харчени. Същото това ръководство може да не е декларирало своето имущество. Тоест Вие казвате следното нещо: да получават при всички положения държавната субсидия и да решават как да я харчат, независимо дали са декларирали своето имущество.
Ако бях на мястото на българските медии, по тази поправка бих публикувал всеки народен представител как гласува и бих попитал защо заема дадена позиция.
Това, което каза господин Величков – за опасност, също не е сериозно. Да, ами този секретар трябва да бъде сменен, господин Величков, и регистрацията на партията в съда да бъде променена, защото ръководството на партията носи отговорност как се харчи субсидията. Ако това ръководство не гарантира определена степен на прозрачност и публичност, обществото не би трябвало да му дава субсидията. Такава трябва да бъде връзката. Тази субсидия се дава срещу определени правила, дава се на политически партии, които имат определен процент, определено влияние в обществото и би трябвало ръководствата на тези партии, които получават такава субсидия, да отговарят поне на определени правила.
Как да вярваме, че тази субсидия се харчи по един правилен начин, ако не можем да накараме ръководството на партията да декларира дори своето имущество, господин Величков? Така че Вашата теза за опасност не е сериозна. Тя е популистката теза. Защо обществото да ви дава пари, ако вие не гарантирате не как се харчат парите, а дори публичността на имуществото на хората, които управляват тази партия? Защо българското общество да дава пари на тези партии? Иска ли българският парламент прозрачност? Аз се съмнявам, много сериозно се съмнявам, уважаеми колеги. Гласуването по този текст ще покаже какво всъщност мислят много български политици, какво обещават, без да мислят, на Европейския съюз и каква теза имат всъщност. Това е въпрос, който е разделителен, уважаеми дами и господа; въпрос, който ще покаже кой от този парламент в действителност иска публичност и прозрачност и кой иска популизъм. Текстове, които изглеждат добре, звучат добре, но когато дойде време да се вземат ключовите решения, хората са пасивни, не гласуват, въздържат се и отхвърлят ключови и важни тези. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За изказване – господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Ние подкрепяме всички принципи за публичност, които току-що изредиха колегите от СДС. Каква публичност, ако ръководителите на една партия не си декларират имуществото? За какво говорим? Какви намерения ние да осветим доходи, имущество, партии и т.н., ако не направим това нещо?
Абсолютно сме съгласни с това, което казвате, господин Димитров, и с Вас, господин Сотиров, което изтъквате и че трябва да бъде направено. Така ще се върнем малко назад.
В Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, който приехме вчера или онзи ден, който е внесен от трима народни представители от управляващата коалиция, по същия начин, аз съм един от авторите на двата законопроекта, в онзи закон ние – управляващите, разширяваме кръга на лицата с тези, за които вие говорите. Ние го правим. Там пишем, че ако в ръководствата на политическите партии има лица, които не попадат в обхвата на чл. 2 от онзи закон, по силата на тази поправка те вече попадат и трябва да подадат декларация. Понеже страшно много държим и ръководствата на политическите партии да влязат в обсега на действие на онзи закон, описан в неговия чл. 2, не само лицата, заемащи висши държавни длъжности, но и висши партийни, ние предвидихме механизмите на прозрачност, това, което вие казахте – на публичност, да бъдат два. Гоним публичност или както Вие се изразихте преди малко, за каква публичност става въпрос, ако те не си осветят доходите?
Ако търсим публичност, а не популизъм, ние трябва да я осигурим на обществото. Ние сме я осигурили по два начина – единият е доброволен. Предлагаме им доброволно, както на лицата по чл. 2, които заемат висши държавни длъжности, така и на тези, които заемат висши партийни, но не заемат държавни, да го направят. Ако те не го направят, ние, вносителите на закона, а не Съюзът на демократичните сили или опозицията, предложихме регламент, начин, при който това става безотказно със силата на репресивната мощ на държавния апарат, тоест вкарваме веднага и неотменно ревизия на физическо лице по Глава четиринадесета от Данъчноосигурителния процесуален кодекс.
Искам да ви кажа, че тази ревизия върви и с ревизия на семейството му, на децата му, която ревизия обхваща 5-годишен период. Тя не е за една година, както декларацията. Ревизията обхваща принудително разкриване и на банкова, и на данъчна тайна, след което сме предвидили в името на въпросната публичност резултатът от ревизията със заключението да се публикува на интернет-страницата на Сметната палата, там където е доброволно подадената декларация.
Ние осигуряваме публичност на имуществото и доходите на въпросните лица: ако искат доброволно – добре, ако не искат доброволно – принудително. Тогава за какъв популизъм говорите? Публичността е налице – или доброволно, или принудително.
Не бил искал да подаде в 14-дневен срок – ако видяхте в оня закон – започва ревизията, но не само започва. Председателят на Сметната палата пуска на интернет-страницата името на този ръководител или член на ръководния или контролен орган на партия, или лице по чл. 2 от онзи закон, който е отказал, не е подал. И не само, че ще му бъде направена ревизия. Той веднага се оповестява на обществото, че не го е направил с всички последици за него, за неговата партия или за ръководството, или в контролните органи, на чиято партия той е. Има още аргументи, които аз ги казах и в Комисията по правни въпроси.
Държавната субсидия, уважаеми господин Димитров, както добре знаете като заместник-председател на Бюджетната комисия, субсидията от гледна точка на бюджета има еднакъв механизъм независимо каква субсидия е – дали е субсидия за община, дали е субсидия за друга бюджетна система или е субсидия за партия, или е субсидия за БАН, или е субсидия за друга бюджетна институция.
Ако започнете да предпоставяте получаването на една субсидия от една бюджетна система в зависимост от действия на едно нейно лице, би трябвало, примерно, да поставите под някакво условие субсидията, която ще получи една община в зависимост от това какво ще направи кметът. Кметът е избран от хората. Той представлява общината. Значи, ако той нещо не направи, да не дадем субсидията на цялата община, казвам аз. Въпреки че тук аналогията, която правя – уточнявам – правя я само от гледна точка на бюджета, а не от гледна точка на друго. Имаме прозрачност, постигната по два начина – пълна, безотказно действаща. За какво говорите тогава? Какво още искате да внесете в този закон? Да не говорим, че лидерите на политическите партии – поне тези, които са тук – те са и по чл. 2, защото са народни представители, така че не виждам абсолютно никакъв смисъл в това, което предлагате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Цонев, аз и в комисията Ви казах, че този аргумент лично не мога да го приема.
Първо тези две неща се допълват. Това, че ще бъде извършена проверка, ако някой не си декларира имуществото е едно на ръка. Но тук говорим за определени морални категории. Какво означава, примерно Вашият лидер да не си декларира имуществото? Тръгваме да го проверяваме. Това става публично. Правим един маскарад пред цялата общественост, която и без това е много изнервена и чувствителна. След това той бива проверяван, бива санкциониран, предполагам, че тези санкции няма да бъдат кой-знае колко драматични за него или за който и да е от вас, след това благодарение на всичко това – на този цирк, държавата дава и субсидия, но това са пари на данъкоплатците. Субсидията е на тази партия, която е разиграла този цирк.
Идеята е изобщо да не се допуска такова нещо – един член на политическо ръководство, лидер на партия да допуснем със закон ситуацията, при която той може да не си декларира имуществото, а след това да трябва компетентните органи да правят проучване. Това също се плаща и е за сметка на данъкоплатците. Подлагаме обществото на поредното унижение, а след това тази партия ще получи като награда и субсидия.
В крайна сметка аз съм за персоналната отговорност, но политическите партии имат и колективна отговорност пред обществото, пред избирателите, затова субсидията се отпуска на политическа партия. Тя не се отпуска на отделни личности или на депутати на политическа партия. Тя се отпуска на самата партия за политическа дейност.
Изборът на председател, на членове на ръководството на политическата партия е колективно решение на партията. В този смисъл партията е редно да понесе и колективна отговорност по отношение на субсидирането на нейната дейност, след като допуска такива хора да я представляват и нанася поражение на цялото общество. Такава е философията на промяната, която съм предложил.
В никакъв случай не искам да се гледа на този въпрос като въпрос на СДС или на която и да е партия. Това е въпрос на всички нас като представители на политически партии в българския парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Цонев, аз Ви изслушах много внимателно. Вие звучите като изключително решителен борец с корупцията. Аз Ви се възхищавам и мисля, че Вие убедихте и българския парламент да подкрепи нашата поправка. Вярвам, че Вие лично ще станете и ще подкрепите.
Колкото до аналогията между община и партия – това предизвика в мен смесени чувства. От една страна се чудя каква точно логическа връзка търсите Вие, представяйки си партията като община или обратното, но ми се струва леко некоректно, все пак в крайна сметка. Субсидиите за общините са доста по-различни от субсидиите за партиите, защото партиите, господин Цонев, формират цялостната среда. Те формират общите правила на играта. Те трябва да бъдат пример за обществото. За тях контролът трябва да бъде дори по-силен.
И няма логика, пак Ви казвам: партия, чието ръководство не е декларирало своето имущество да получава субсидия от обществото. Няма такава логика.
Искам да ви кажа и един друг момент, който от няколко дни се опитвам да Ви го кажа, но нямах възможност. Това, което е допуснато в закона за публичността на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности – Сметната палата да прави проверка, такава добра практика в Европейския съюз няма, господин Цонев. Инспекцията или проверката е разделена от одит. Сметната палата е одитна институция. И аз вярвам, че големи борци с корупцията са пратили тази отговорност на Сметната палата по простата причина, че тя няма капацитета да върши тази работа, господин Цонев. Обзели са ме такива съмнения.
Също така чух, господин Цонев, че имало консултации със Сметната палата и там хората са казали, че не им е работа да вършат подобна дейност, но въпреки това тя им е наложена.
Ако имате да кажете нещо повече по тази тема, това за мен представлява особен интерес. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За трета реплика – заповядайте, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че можем да изтъкнем още един много важен довод – защо българските политици трябва да отговарят на по-високи изисквания, каквито гражданите очакват от нас?
В момента ние правим една стъпка, която е на база на доверието на гражданите – да увеличим двойно субсидията за политическите партии. Ако някой в тази зала смята, че това, което можем да правим ни е като бащиния вкъщи, дълбоко греши! Ние сме получили само един временен акредитив на доверие. Ние искаме днес да увеличим двойно средствата, които българските граждани ще заделят за нашата дейност.
Естествено е, когато ние сами си разпределяме такъв двойно по-голям ресурс да завишим критериите, на които ние трябва да отговаряме. Няма по-естествено нещо от това ние да поставим критерии точно пред персоните, които носят най-голямата отговорност в партиите, а това са ръководствата в партиите.
Аз съм изумен от голямата амбиция на господин Цонев да защитава морални категории, но ще му представя едно предизвикателство – всички ние в тази зала полагаме клетва да работим в интерес на гражданите, в интерес на народа си.
В интерес на народа е, господин Цонев, да идваме да работим в този парламент. Тук, в този парламент има ли хора, които въобще не идват да работят? Представяте ли си ситуация, в която един лекар е назначен в едно село и не ходи да работи? Какво като му вземат заплатата – той запушва мястото на друг лекар. Това, да не идваш на работа не е стъпка да работиш в интерес на гражданите. Това да си увеличиш двойно партийната субсидия и да не даваш отчет за своето лично имущество, води точно до моралния крах на българските политици и българската политика.
Няма никакво значение тук кой е предложил нещо. Пред нас предизвикателството е, как да се развиваме към Европейския съюз икономически и по всякакъв друг начин, ние трябва да покриваме нови морални категории, тоест трябва да променяме стандарта си в морално отношение. Затова аз ви призовавам, колеги – нито един народен представител не трябва да остане пасивен! Да не говорим, че някой може да гласува против едно такова предложение. Българските политици и българските политически партии трябва сами да се обвържат с по-големи ангажименти по отношение на моралните очаквания, които имат хората, защото те ни пращат да работим в тази зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате право на дуплика, господин Цонев. Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми колеги! И от трите реплики не разбрах къде е скъсана публичността, след като тя е налице. Нека си говорим в прав текст. Във вашите изказвания става въпрос за нашия лидер. Ще ви кажа, че е подал декларация за миналата година. Има такава. Можете да видите в Сметната палата. Не се притеснявайте. Подал е и ще подава. Въпросът опира до принципа. Пак стигаме дотам – дали ние осигуряваме тази публичност. Отговорът от репликите, които чух от вас, е, че ние осигуряваме тази публичност.
Мартин Димитров ме пита дали е искрено това желание. Очевидно е, че след като сме внесли два такива законопроекта, в които отиваме до възможната крайна мярка, предвидена в българското законодателство по отношение на контрола, отиваме докрай в публичността, защото всичко се публикува безотказно в Интернет-страницата на Сметната палата. Затова смятам, че е популизъм да говорим, че тези два принципа отсъстват. Те присъстват, и то в техния най-сериозен обхват.
Колкото до това дали Сметната палата има такива функции – няма, господин Димитров. Прав сте, и в Европа няма аналог. Абсолютно сте прав! Ние говорихме за тези неща с нашите европейски партньори. Те казват: “Това, което вие правите, наистина го няма в Европа”. Никой от политиците не си разкрива банковите тайни. Никой не го проверяват принудително като физическо лице. В Германия има регистър в Бундестага, където се вписват доброволно, но никой не проверява този регистър. Очакванията на обществото в България обаче са такива, че ние трябваше да приложим драстични мерки по отношение на себе си, за да може това да задейства. Затова го направихме!
Иначе да ви уведомя – проф. Валери Димитров участва в правенето на двата законопроекта. Всички неща по технологията бяха изписани така, както той ги поиска, за да може Сметната палата да получи правомощията за проверки. Освен това за следващата година ще му бъдат осигурени необходимият бюджет и необходимият щат. Доколкото знам, ще бъде направен отдел с над 30 човека. Щатът ще бъде обучен, за да може това да действа. Иначе имахме пред себе си опцията да не бъде в Сметната палата поради причината, че е одитен орган. Съгласен съм в вас. Тогава отивахме на вариант да бъде само орган, който е изцяло зависим от изпълнителната власт, тоест и от нас. Както добре знаете, Сметната палата е един от органите, най-независим в страната (ако мога да употребя израза “най-независим”). Той е достатъчно независим. Искахме проверката да я прави наистина независим орган, доколкото такъв съществува. Това е Сметната палата. Затова разписахме в закона тези функции на Сметната палата, съобразихме ги с председателя. Дано задействат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Цонев.
За изказване има думата господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, едно от най-често повтаряните и може би най-безсмислени изречения в българския публичен живот, е изречението “някой трябва да поеме политическата отговорност”. Дори групата “Ъпсурт” вкара в репертоара си този особено известен с хард-характера си свой сингъл (точно това изречение) и той стана летен хит за миналата година.
Ето една възможност някой да поеме реална отговорност, тоест хората да пипнат политическата отговорност на лидерите на партиите – с поправката, която се предлага. Във всичко, което се предлага контра нея до този момент, се изтъкна, че ние вече в друг закон нещо сме били уредили по тази тема – прозрачност, натиск, дори срещу волята, дори много повече от Европейския съюз, макар че ако погледнем съседна Румъния, ще видим, че това, което правим тук, не е прецедент.
Не разбирам защо се съпротивляваме на този текст. Да, безспорно има законосъобразност, но има и целесъобразност. В момента той в никакъв случай не е излишен. Той овеществява отговорността. В противен случай хората наистина не разбират какво означава отговорност, какво означава една политическа сила и нейното ръководство да е заело една или друга морална или управленска позиция и как точно се носи отговорност за това. Какво толкоз драматично се случи на Жан Виденов (по думите на някои) след провала на неговото управление? Какво му се случи!? Как точно се плати отговорността за всичките тези 15 години?! От кого?! Къде?!
РЕПЛИКА ОТ КБ: А Иван Костов?!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Добре, и за Иван Костов. О’кей. Добре, съгласен съм с Вашия аргумент. Къде става това? Къде се случва? На кое място? “На изборите” – ще кажете вие. Но изборите са през период от време, който гони ефективността само на съдебната ни система. Само тя го бие като ефективност! Кога и къде, та хората да намерят начин да кажат: “Да, има възмездие, има справедливост”? За жалост вие знаете, че закон и справедливост доста често се разминават. Ако търсим корените на философското напрежение на хората, които не харесват живота, който живеят в момента, той е точно там. Те казват: “Да, има съдии, има адвокати, но няма справедливост”.
А тук има един съвсем конкретен и ясен текст. Съвсем естествено – хората ти дават доверие.
Държавата попива това доверие с някакви пари. Съвсем естествено е човекът или ръководството, което оглавява организацията между два конгреса, хората, които вземат решения за изразходването на тези пари, да бъдат задължени поне те да са изрядни. В противен случай ще попаднем в ситуацията, която преди години се разигра в Русия, където Ала Пугачова беше заявила, че е подвижен паметник на културата и отказа да плаща данъци. Това доведе главният ревизор на Русия да си подаде оставката и да каже, че не ще да участва в такава държава. В противен случай всички ние се превръщаме в подвижни паметници на културата на самите себе си. И общо взето сме заети с това да си поднасяме цветя тук, сами.
Мисля, че тази поправка в този закон по никакъв начин не утежнява, а напротив, ще вдигне доверието към самите нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплика на господин Дилов? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Не мога да разбера – след като си завираме главата в пясъка, защо мислим, че се крием?! Отлично знаем, че в нашата държава – както и преди време се изказах по Закона за трансплантациите – нивото на морала е далеч под нивото на този Европейски съюз, към който ние сме се запътили. Не казвам, че там всички политици са толкова високоморални. Господин Цонев цитира, че в Европа този контрол бил твърде слаб и в нашите закони, видите ли, нещата били направени така – извинявам се за израза – че хастарът на дрехите на българските политици едва ли не е на показ.
Пак казвам – защо си завираме главата в пясъка?! Много добре знаем, че при нас гражданското общество е в ембрионална форма, контролът е съвсем слаб, а върху политиците – твърде слаб, да не кажа почти нулев, освен един поръчков медиен шум около някой политик. Имаме ли някакъв друг контрол, или подхвърлени поръчки на прокуратурата, ако трябва да оцапаме някой политик? Общо взето дотук спират нещата.
Дайте да си говорим едно към едно. Господин Цонев каза с какъв огромен труд е успял да промени българските закони така, че българският политик едва ли не да бъде контролиран от всеки и всякога – от Сметната палата по всяко време. Вярваме ли, че ще станат тези неща?!
Вярваме ли, че в България има сила българската институция, която и да било тя, без политическо решение на политически партии да предприеме действия, особено срещу лидери на партии. Далеч съм от мисълта и много грозно прозвуча тук, че, видите ли, тази поправка в Закона за политическите партии СДС я правел заради лидера на ДПС. Изключително грозно е. Ние трябва да спрем да гласуваме в България закони за определени личности и определени моменти, ако искаме да имаме правова държава. В противен случай ставаме за посмешище. Да, малка държава сме, с почти нулев опит от реалната демокрация, не сме Швейцария, която горе-долу е с население колкото нашето, но се е утвърдила във вековете като правова държава с изключителна демокрация. Ние сме точно обратното.
Как да повярвам и моля господин Цонев да ми каже точно в случая как проф. Валери Димитров ще се запъти и ще се рови в имотите на някой изтъкнат в момента български лидер? Вие можете ли да си го представите? Сложете си ръката на сърцето и ми кажете може ли да стане това нещо.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Може. Слагам си ръката на сърцето.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Защото ако ние в момента си заравяме главата в пясъка като щраусите, българският народ го вижда, уважаеми колеги. Той постоянно вижда нашето завиране на главата в пясъците. Вместо българските политици и лидери да са тези носители реално на правовите отношения в тази държава, много добре знаем, че на тайни съвещания, лидерски съвещания, по приятелски линии нещата в България се движат по този начин. За съжаление. Ако те стават като във Франция, ако стават като в Германия, в Англия, да, да кажем, вече сме станали една правова демокрация, даже не е необходимо да се спират и субсидии на партии и т.н., защото вътре в самите партии има много голям контрол, има много голяма публичност. Можем ли да си представим, без да обиждам нашия парламент, нивото на дебатите в английския парламент или във френския парламент? Вие виждате каква атака има отвсякъде към всеки един, когато той малко от малко си позволи да участва в някакви корупционни схеми.
Не искам да давам по-нататък оценка за българските политици. Ако ние наистина искаме да имаме някаква превантивна мярка срещу българските политици, срещу нашите партии, които са още в много ембрионален вид, които се кичат с всевъзможни имена и винаги отпред има сложено нещо демократично, сме още далеч от демокрацията, трябва да приемем тази поправка. Когато станем като развития свят, към който се стремим, да, аз съм съгласен, господин Цонев, приемам Вашите аргументи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кирчев.
Реплики има ли към господин Кирчев? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители! Вземам думата, за да подкрепя текста, предложен от господин Иван Сотиров, защото той е коректен и отразява важен принцип в управлението и администрирането на парични средства. Принципът е простичък и се спазва от държавната администрация. Между другото, това го знаят хората в тази зала, които са с повече опит, принципът се спазва и от Европейската комисия при отпускането и контрола върху средствата.
Принципът, господин Янаки Стоилов, се състои в следното: пари се отпускат само на абсолютно изрядни лица, които в отношенията си с държавата са представили всички належащи документи, всичко изискуемо от тях е представено, то е редовно и едва тогава държавата отпуска финансиране, дава дотации, дава по какъвто и да е начин своята подкрепа.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защо го казвате на мен?
ИВАН КОСТОВ: Казвам го на Вас, защото очаквам от Вас да го подкрепите. Защото е юридически принцип на управление на държавата.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз съм го подкрепил.
ИВАН КОСТОВ: Хубаво е, че сте го подкрепили, радвам се. Кажете го по-ясно на Вашите колеги. Защо се постъпва така от Министерството на финансите? Защото по този начин се упражнява задължителен контрол върху изправността на всеки, който оперира с пари, дадени му за определена цел. Не се прави изключение – тук искам да подчертая много дебело – не се прави изключение на никакви лица, на никакви институции, на никакви фирми. Държавата не прави изключение от този принцип. Ако една фирма участва в европейски проект и на определена фаза не представи всички необходими документи по отчета, й се спира финансирането. Ако едно държавно учреждение или една местна администрация не изпълни необходимите изисквания да подаде съответните документи, на нея й се спира финансирането. Това е механизъм, който е дисциплиниращ. Той е дисциплиниращ по отношение на всички, които влизат в отношения с българската държава, специално с Министерството на финансите, нищо друго.
И от тази гледна точка, от гледна точка на изискванията за управлението на държавата аз призовавам това нещо да бъде подкрепено.
Какво създава този текст? Той създава задължение да подадеш декларация, тоест да бъдеш изряден както като партия по отношение на субсидията, така и като управляващ партията като физическо лице, към държавата. Защото тези неща са тясно свързани помежду си. Ето защо е съвършено коректно да се поиска тази насрещна отговорност да бъде налице преди Министерството на финансите да отпусне субсидията.
Каква ще е последицата от такъв текст? Много просто – ще има категоричен натиск върху тези, които дължат тези отчети, да ги представят, нищо друго. Ако си позволяваш да не представяш отчет, няма да получиш пари от държавата. Какво толкова сложно има в този текст? Принципът е генерален, той е всеобщ, пак повтарям, използва се навсякъде, където се отпускат пари, особено дотации за такива цели. Особено! Там пък няма никакви изключения.
И аз затова се връщам да попитам защо на политическите партии и на политическите лидери се прави изключение? Защо не се прави изключение на някоя важна държавна институция, примерно някоя болница, която лекува много тежки случаи, и да й се отпусне субсидия, когато тя не е изрядна в документооборота с държавата? Дайте някаква привилегия там извън системата на контрол, който упражнява Министерството на финансите, защо давате на партийните лидери? С каква логика давате на партийните лидери тази възможност те да не се отчитат и въпреки това да получават субсидии? Защото то е написано, ето го текста: държавната субсидия се превежда само на партии, за които лицата съгласно чл. 17, ал. 1, т. 4, са изпълнили разпоредбите – да дадат декларации и да бъдат изрядни.
От тази гледна точка няма никакво основание, първо, да се прави изключение и да се разстройва механизмът за контрол, който винаги се е спазвал в държавата, и второ, няма никаква причина това изключение да се дава специално на партийните лидери. Как това нещо ще бъде обяснено на който и да било избирател? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Костов.
Реплики? Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Костов, Вие казахте: принципът е генерален. Аз мисля, че в този момент Вие или генерално бъркате принципа, или нарочно се опитвате да подвеждате залата. Вие сте бил министър на финансите, бил сте министър-председател. Попитайте и господин Муравей Радев, който беше министър на финансите по време на вашето правителство, кога Министерството на финансите, когато е отпускало дотации, субсидии, когато въобще правителство, администрация, държавната администрация – по различни програми – национални, европейски, кога държавната администрация е искала доказателства, когато се кандидатства пред нея, било то от страна на община, било то от страна на фирма за субсидии, да иска наред, естествено с пълната документация за изрядността на фирмата към данъчните власти и т.н., , че кметът на общината си е подал данъчната декларация, че заместник-кметът на общината, че членовете на общинския съвет са си подали данъчната декларация? Кога данъчната администрация е искала фирмата да декларира, че всеки член на управителния съвет е изряден пред фиска индивидуално?
Тук става въпрос за абсолютно генерално бъркане на принципите, господин Костов. Надявам се, че осъзнавате това. Недейте да подвеждате залата в тази посока. В закона изрично е записано и то по предложение на Движението за права и свободи. Ние правим максимално стриктен режима за отчетност на партиите. Естествено, когато отчетността на партиите е стриктно спазена, субсидиите се отпускат. Ако не – няма да се отпускат. Но недейте генерално да бъркате принципа между индивидуалната отговорност на определено лице, член на орган на партията, и отчетността на партията като юридическо лице. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли втора реплика към господин Костов? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Имате известно, макар и тънко основание за това, което казвате. Тънкото основание е свързано с това, че наистина за лицата, които са в ръководството на фирмите, не се искат такива неща. Обаче трябва и да си отговорите сам, ако разбирате малко от Търговския закон. Едното е едно лице, а другото е друго лице. Едното е частно лице, докато другото е търговец. Търговецът трябва да бъде изправен, защото търговецът държи отчета. В случая с политическите партии политическото представителство на политическите партии минава през ръководствата на политическите партии. Заради това те трябва да бъдат отговорни. Кметовете, за които казахте, също трябва да подават декларация по същата причина, защото и те представляват. Политическата представителност, която произтича през вота, през избора трябва да бъде обвързана с изискване за декларация. Така че дайте да въведем това нещо за всички изборни лица. Между другото, това е редно да се направи, защото по тая логика върви обвързан контрол между лицата, които упражняват власт по силата на избор и тяхното собствено поведение. Между другото, това винаги е било предлагано от всички, които искат наистина да се изгради системата. Така че, ако не смесвате фирмите, за които там нещата са ясни и вървим по линия на властта, произтичаща от избора, там за нещата нямате аргументи. Просто нямате аргументи.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Всички кметове ще ги направим независими.
ИВАН КОСТОВ: Ама и като независими пак ще им поискаме отчетност. Пак ще им поискаме личните декларации.
И ако искате да се преборим с корупцията наистина, там трябва да пресечем процеса. Ето, виждате, че сте съгласни. Хайде сега гласувайте предложението на господин Сотиров. (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Преди гласуването, което предложи господин Костов, едно процедурно предложение за извънредно заседание.
На основание чл. 35, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ви предлагам да вземем решение за провеждане на извънредно пленарно заседание на 29 август 2006 г., вторник, от 14,00 ч. при следния дневен ред:
1. Първо четене на законопроекта за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Вносители са Иван Костов и група народни представители; Законопроекта за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. Вносители са Петър Стоянов и група народни представители; Законопроекта за достъп до документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия. Вносител е Касим Дал – 4 август 2006 г.
2. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в Програмата “Марко Поло”. Вносител е Министерският съвет от 21 август 2006 г.
3. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносители са Добромир Гущеров и група народни представители и Михаил Миков и група народни представители.
4. Първо четене на законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
6. Второ четене на законопроекта за съсловната организация на магистър-фармацевтите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за извънредно пленарно заседание във вторник, 29 август 2006 г. с обявения дневен ред.
Гласували 124 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Заповядайте за изказване, госпожо Антонова, по предложението на господин Сотиров за създаване на нов § 7 от законопроекта.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, когато всеки от нас решава как да гласува по предложението на господин Сотиров, много го моля да вземе предвид и това, което ще споделя накратко пред вас.
Аз лично няма да подкрепя предложението на господин Сотиров, така както постъпи вчера и Правната комисия. Съображенията ми да гласувам против предложението са два типа.
Първият тип са юридическите аргументи. Уважаеми господин Сотиров, и вие колеги, които подкрепяте това предложение, аз мисля, че то е неработещо. Първо, ако погледнем философията на Вашето предложение, това означава, че заради виновното поведение на едно или група лица ще има юридически последици за цяла партия и за друг субект, казано в юридическия смисъл. Откакто има писано право и мисля, че това са пет хиляди години от човешкото развитие – не че имам спомени от това време, но от пет хиляди години насам отговорността за действията на определено лице я носи същото това лице. Или, както прозвуча в залата, става дума за лична отговорност. И това не е случайно, защото човечеството в своето цивилизовано развитие и неговите юристи са преценили, че личната отговорност е най-ефикасният вид отговорност. Ето защо за поведението на един ръководител или ръководители на политическа партия законите, включително и този за политическите партии, предвиждат лична отговорност. Налагане на административно-наказателни санкции, а именно глоба. Чрез тази лична отговорност ще се постигне максималната ефективност лицето да бъде принудено да направи това, което законите изискват от него.
Тук отдясно звучат различни изказани мнения, а има и предложения и обосновки на това предложение – че за личните действия следвало да се носи колективна отговорност.
Уважаеми господа отдясно, аз съм много удивена, че от вашите редици звучат такива предложения. Нашето развитие, впрочем и човешкото, показва етапи, в които за определено поведение на индивид се е носела колективна отговорност. Какво е ставало със семействата на определени лица заради тяхното поведение, какво е ставало с къщите на определени лица заради тяхното поведение и пр. И човешкото развитие отрича подобен принцип. За лични действия – колективна отговорност! Моля ви, нали не говорите сериозно? Не ни притеснявайте!
Също така отдясно звучи, че предложението, което се прави, било като възмездие на политическите партии. Извинявайте, но юридическата отговорност няма своята философия във възмездието. Да, имаше такъв момент, нашият хан Крум Ювиги разсъждаваше по този начин. И, ако ви е известно, той считаше санкцията като възмездие и въведе членовредително наказание – който краде, му се реже ръката, който прави други неща, му се реже носът. Ето, това е санкция “възмездие”. Много моля, знаете в кое време живеем и за цивилизования свят, включително в ХХІ век принципът за личната вина и личната отговорност е основополагащ. Не заради нещо друго, а заради неговата максимална ефикасност.
Освен всичко, искам да ви кажа, че в текста, както е предложен, няма процедура. Това е пак от типа на юридическите ми възражения.
Добре, лицата, от които зависи подаването на въпросната декларация, ако изпълнят задълженията си, ако са повече от едно, ако се види в какъв срок ще се изпълни това задължение, каква част от субсидията ще се даде, по каква процедура и пр., това прави текста неработещ, тъй като липсва процедура, уважаема.
Също така ви моля да имате предвид и втория тип възражения. Става дума за поведение на ръководни и контролни органи на партията.
Уважаеми мои, това е един много широк кръг лица. Защото в тази държава има партии, които имат ръководства и контролни органи от повече от 250 човека! Нормално ли е в обществено-политическия смисъл един субект, една политическа партия да става заложник за поведението на едно или група лица? Мисля, че това не е нормално. Или ако съществува, то не бива да се приветства.
И все във връзка със съображенията за неработещия текст. Добре, текстът е толкова строг, че води до своето отрицание. Нали никой от вас не вярва, че когато една политическа партия не получи субсидия, тя ще престане да съществува? Вие вярвате ли в това? И ако тази партия престане да съществува, оправдано ли е политическият модел да бъде затормозен от поведението на един човек?
Ето защо, уважаеми мои, аз апелирам предложението на господин Сотиров да бъде обмислено сериозно и, разбира се, да не бъде подкрепено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Първа госпожа Николова пожела реплика.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Антонова! Вие и господин Цонев явно продължавате да третирате политическите партии като дружества с ограничена или неограничена отговорност. Защото аз само по този начин мога да схвана вашето изказване – че когато едно лице е отговорно, неговите действия по някакъв начин ангажират в много голяма степен и дружеството. Това излиза от казаното от Вас. Всъщност аз не се изненадвам никак от вашите изказвания, защото вие действително в една част вече, една партия вече се е превърнала в дружество с ограничена отговорност или в акционерно дружество, в обръч от фирми, а пък този пример явно е заразителен.
В никакъв случай не можем да третираме и да слагаме на една юридическа плоскост партията с търговското дружество. Ето защо когато ръководството на една партия не спази изискванията по закон, разбира се, че субсидията не трябва да бъде давана. И няма нищо страшно в това, че нямало процедура. Нормата е толкова ясна: когато не са подадени декларациите, субсидията не се получава. В момента, когато това е налице, субсидията се дава. И колкото е по-проста нормата, толкова е по-лесна за прилагане.
Ето защо аз смятам, че ние трябва да престанем да третираме политическите партии и тяхната дейност като търговски дружества. Това е всъщност поантата на предложението на господин Сотиров, което ние поддържаме от все сърце.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика – госпожа Капон.
Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Антонова! Не мога да се съглася с Вас, че когато едно лице, дори и органът да е голям – 200 250 човека, както може би е този на Българската социалистическа партия, вие нямате възможността да вземете неговата декларация. Ще смените лицето. И вие досега сте го доказвали, че правите това, или имат какво да крият.
Не се изненадвам, че това предложение се поддържа от Българската социалистическа партия. Говорим за прозрачност във всяко едно отношение. Дори и съмнението за липса на прозрачност на едно от лицата, на което и да е ръководство, на голяма или малка партия, дали това ще бъдат десет, седем, пет или двеста и петдесет, или петстотин човека, означава съмнение към всички нас и политическия елит.
Така че аз подкрепям текста на господин Сотиров и смятам, че е крайно време Българската социалистическа партия в законодателна инициатива да не ни обяснява кой текст е неработещ. Нека да гласуваме текста в закона, а ние сме тези, които ще изискваме, и вие като мнозинство ще го изисквате от вашето правителство той да бъде работещ и законът да се спазва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Трета реплика – господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Антонова! Вижте, това в крайна сметка е една морална дилема. Следяхте тази седмица пресата и видяхте, че този Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, беше посрещнат с насмешка. Няма как да сте го пропуснали. И това не е случайно. Пресата беше права. Пресата пишеше много ясно, че този закон не е достатъчен. Сега българският парламент има възможност да направи наистина една решителна крачка, която ще доведе до изчистване на българската политическа система. И това е една от крачките в тази посока. Хората, които не декларират своето имущество, нямат място в българската политическа система, госпожо Антонова.
И ако сме тръгнали в тази посока, нека да бъдем последователни, да бъдем честни, да бъдем почтени, да бъдем искрени, защото българският парламент не е искрен. Ние искаме да предложим една хубава теза на Европейския съюз и те да кажат: „Браво, и вие като Румъния хубави неща направихте!”.
Но ако сме искрени, трябва да кажем: без прозрачност, без декларация на имуществото - няма пари от държавата. Така самите партии ще бъдат принудени да въведат по-висока степен на контрол, по-висока степен на морал, независимо колко хора участват в тяхното управление. И нека днес българският парламент да направи истинската стъпка в тази посока. Това е морална дилема за всеки един от нас. Надявам се, уважаеми колеги, да няма партиен вот.
Примерът, който даде господин Стоилов, е добър. Той каза, че лично ще подкрепи. Надявам се на подобен пример и от други колеги. Всеки да гласува според собствената си съвест, защото досегашните текстове, госпожо Антонова, не са достатъчни. Сметната палата не може да контролира, не може да ревизира истинността на декларациите, които се подават. И затова този закон не е работещ, госпожо Антонова.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): И едно ваше текстче оправя двата закона.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Но ако субсидията не се плаща, ако не са изпълнени изискванията, тогава резултатите ще бъдат добри и високи. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Дуплика, госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
На колегите, които ми направиха реплики.
Уважаема госпожо Николова, аз очаквах от Вас юридическо мнение по моя въпрос, но можем да си говорим и за политика, въпреки че сме юристи. Нито аз, нито моите колеги отляво имаме политическите партии като търговски дружества. Много моля, кажете Вашето отношение по този въпрос, защото ние го знаем. И ако вие и вашето политическо поведение отдясно е било като корпоративно поведение, не ни го приписвайте на нас.
По отношение на госпожа Капон. Госпожо Капон, този текст, за който така воюваме час и половина, води след себе си отрицание на цялата философия и приложимостта на Закона за политическите партии. Този текст пречи на прозрачността на финансирането на политическите партии, защото едно лице като не подаде декларация по някакви си подбуди, нали разбирате, че партията няма да спре да работи? Тя ще се финансира, но вече не от държавата, а някъде отдругаде, от сивата икономика. Това ли искате, госпожо Капон?
Нали целта на тези промени на закона е публичността, да се финансират публично от държавата, да се пресекат връзките между тайнствените спонсори, между сивата икономика и партията. Вие искате да ни върнете пак в същото това чудо! Не можем да се съгласим.
По отношение на господин Димитров – много Ви моля, не правете такива генерални обобщения кой закон работи и кой закон няма да работи, а, вземете, ако обичате, вместо да раздавате квалификации, да се спретнете и да дойдете да работите Вие по тези законопроекти, а не само отстрани да стоите и да ни критикувате, понякога, извинете ме, неподготвен! (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, за пореден път сме свидетели през тази седмица как се търси политизация на текстове, включително и неотносими към материята, която се обсъжда. В единия случай става въпрос за субектите – политически партии, както ви обясни преди малко колегата Антонова, в другия случай става въпрос за лична отговорност, включително и на лидерите на тези партии и на членовете на ръководството. Задължение е те да бъдат изрядни пред закона, да има прозрачност по отношение на тяхното имуществено състояние, произтичащо и от други закони, по които вие не сте се обадили. Имам предвид Закона за публичност на имуществото, който мина преди една седмица. Не сте внесли нито едно предложение там! А тук, несъотносимо към темата партии говорите по темата членове на ръководства и лидери.
Зададох си въпроса защо сте така концентриран върху тази тема? Защото разсъжденията, философията на лидерския характер партия са такива. Лидерът – това е партията, партията – това е лидерът. И ако лидерът не е коректен пред закона, трябва да разтурим партията. Такава логика в никакъв случай не е в унисон с демократичните разбирания за демократично функциониране на политическите партии, но е много сходна с онова, което вчера развивахте като тези за отношенията с електроснабдяването. На неизрядния платец ще му спрем тока, на партията с лидер, който не е изряден, ще й спрем субсидията и ще я унищожим, ще я премахнем. Вие искате да превърнете партиите във функция на техните лидери, независимо как се казват те - Иван Костов, Сергей Станишев, Ахмед Доган или Симеон Сакскобургготски. Ние отляво не споделяме такова разбиране. Да, има отговорности за партията и тези отговорности са ясно разписани.
Да, има ясни отговорности и за лидерите на политическите формации, включително и когато правят някакви фондации, с които си финансират партиите. Има и такива случаи. Ще отговаря ли лидерът, ако жена му си е направила фондация, за да се финансира партията? Трябва ли да отговаря партията? Разбира се, че не трябва да отговаря.
Така че смесването на тези въпроси има само една цел – вдигане на шум сега, когато се приемат европейските закони, около тяхното съдържание и компрометиране за пореден път на България. И това вие го прокарвате трайно през последните десетина-петнадесет дни - като се тръгна от изявление пред английски вестници, че българските разбойници идват да превземат Англия от депутати от ДСБ, които се тиражиран в Европа, и се стигне до абсолютно превратно и некоректно тълкуване на текстове в пленарната зала.
Мисля, че единственият резултат от тази политическа игра ще бъде малко повече заседателно време за Народното събрание. Но парламентът като мнозинство има волята да си изпълни ангажиментите и ще ги изпълни, уважаеми дами и господа, колкото и да се опитвате да спънете този процес десетина-петнадесет дни преди доклада. Много сте прозрачни и затова няма да ви дадем възможност да реализирате тази тактика.
Уважаема госпожо председател, достатъчно хора се изказаха и в двете посоки. (Шум и реплики от ОДС и ДСБ.)
Предлагам прекратяване на дебатите и преминаване към гласуване на текста от законопроекта. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение, след като приключи процедурата по реплики и дуплики, ще го подложа на гласуване.
Заповядайте за реплика, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Миков! Далеч съм от мисълта, правейки моите изказвания, да преча на развитието на България. Аз съм от хората, които… През целия си смислен живот съм се стремял към Европа и към Америка, както на теб ти е известно и за които постоянно ме подиграваш, но това е истината.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не те подигравам, напротив, уважавам те.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Но ние, стремейки се да отидат нататък, в едно трябва да се съгласим: че трябва да изработим моралните норми за контрол в обществото. Това е нещо, което на нас ни липсва.
От тази трибуна казах: смешно е да говорим, че гласуваме закони за определени фирми или за определени лидери, или за определени постъпки. Това не ни прави държава. Целта, господин Миков, е все пак да има една пеналтивна мярка. Аз не казвам, че партиите трябва да са от лидерски тип, но трябва наистина партиите, когато избират своите лидери, да мислят и за техния морал. Така ли е? Ще се съгласиш. Всички искаме да имаме морални лидери, защото този морал се пренася и върху държавата. При неморалните лидери не можем да искаме морал от самите граждани и това много добре се вижда. Не може да отъждествяваме действията на лидерите с действията на фирми и отделни граждани, защото отлично знаем старата българска поговорка откъде се вмирисва рибата. Затова винаги в света, когато са се строяли демокрации, начело са заставали много високоморални и чисти хора.
Преди малко господин Берон ме упрекна: “Кирчев, постоянно ги величаеш като морални тези хора”. Не ги величая, но “The founding fathers” – четиримата, които са образували Съединените щати, са били изключително високоморални хора и ти го видя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за втора реплика, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Миков, ако бяхте през времето на целия дебат, нямаше да реагирате толкова притеснено и толкова нервно, защото господин Цонев каза, че господин Доган вече си подава такива декларации и няма опасност вашата коалиция да се разпадне. Хубаво е да участвате по-активно в тази дебати, защото моето впечатление от последните месеци на този парламент е, че господин Йордан Цонев стана неформалният лидер на вашата управляваща коалиция в парламента. Затова е хубаво по-активно и по-адекватно да се участва в този политически дебат. (Шум и реплики.)
Възхитих се от това до каква степен сте запазили Вашата способност за комунистическо демагогстване, но директно комунистическо демагогстване. Недейте да говорите…
Да, всички сме привърженици и аз като десен политик съм привърженик на носенето на персонална отговорност, но в политиката на избори се явяват политически партии и гражданите дават политическа оценка на политическите партии, дори и за персоналните отговорности на техните лидери. Това е смисълът на политическите партии.
Председателят на партията, членовете на ръководството – като говорим за ръководство, госпожо Антонова, бъдете спокойна, следете внимателно законите и практиката – става въпрос за изпълнителните органи на практиката, не за Политбюро, а за ЦК на Политбюро, то е по-малко, не става въпрос за 200-250 души, да ви го преведа на… (Реплики от КБ.) За това става въпрос.
Изборът на тези лица е плод на колективно решение и партията следва да носи колективна отговорност до коригирането на това погрешно колективно решение, като оттегли тези лица, които опозоряват българския политически живот. За това става въпрос. Не спекулирайте и не демагогствайте по комунистически.
И, господин Миков: Законът за публичност на имуществото на обществените фигури – това, което настоявахме преди шест месеца, вие го отхвърлихте, за да ви натиснат от Европа…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето Ви изтече!
ИВАН СОТИРОВ: …и да бъде внесено от ДПС това, което не беше направил господин Калфин. А ние като опозиция още тогава ви го предложихме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За трета реплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа!
Уважаеми господин Миков, кога говорите искрено? Тогава, когато казвате, че трябва да има индивидуална отговорност и приемате Закон за солидарна отговорност, или тогава, когато госпожа Антонова ни говори за подготвеност и казва, че ползват опита на Великобритания, а се оказа, че там такава солидарна отговорност, за каквато те твърдят, няма! Така че, госпожо Антонова, не ми говорете за подготвеност, за да не ставаме смешни!
Господин Миков, госпожа Татяна Дончева в този парламент, има го в протокола, преди няколко месеца каза, че технически не е възможно декларациите на лицата, заемащи висши държавни длъжности, да бъдат в Интернет, защото било много скъпо и сложно. Три месеца по-късно тезата е друга!
Така че, моля ви се, бъдете по-последователни като парламентарна група!
Меглена Кунева – уважаваният министър по европейската интеграция, събра тази седмица евронаблюдателите и им зададе следния въпрос: нека да имаме обща политика – да представим добре България пред Европейския съюз. Трудните теми са две: корупция и организирана престъпност. Всички искаме да имаме добро лице пред Европейския съюз. Е, като не приемем тази поправка, кажете ми: изглеждаме ли убедителни пред България, пред българските граждани? Ако не сме убедителни пред българските граждани, няма да бъдем убедителни и пред Европейския съюз, господин Миков. Защото от Вашето изказване стана ясно едно нещо – че Вие очаквате политически лидери от вашата коалиция да не направят такива декларации. Това се разбра от Вашето изказване. Ако имате такова очакване, господин Миков, много зле за Вас.
Но ако иска България да покаже, че подобно на Румъния има непримиримо отношение към корупцията, това даде добър резултат в нашата северна съседка, ако имаме такава цел, нека да бъдем последователни!
Така че се надявам Вие като лидер на най-голямата партия в коалицията да подкрепите нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Димитров! Хубаво е, че цитирате и помните госпожа Дончева и нейните изказвания. Мисля, че това показва определен прогрес във Вашето опозиционно развитие. (Шум и реплики отдясно.)
Мисля, че също така признанието към господин Цонев е достойно за уважение – който си може, си може! (Оживление.)
Уважението към всеки парламентарист с качества може да бъде показвано и от опозицията.
По същество. От репликата на господин Сотиров се разбра, че той е направил текст за един човек и за да персонализира. Сега е спокоен, че няма проблем. И той разбрал, че и господин Доган си е подал декларацията.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Вие се притеснихте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Нямам съмнение, че господин Костов, господин Петър Стоянов, господин Сергей Станишев, да не изброявам всички, да не пропусна господин Стефан Софиянски, са си подали декларациите, така че няма никакъв съществуващ проблем извън проблема на господин Сотиров за пряка политическа атака срещу ДПС чрез атака към неговия лидер. (Шум и реплики отдясно.)
Оттук насетне, господин Кирчев, не знам защо смятате, че Ви се подигравам за Вашата любов към Америка. (Реплика на народния представител Иван Костов.) Напротив, уважавам тези Ваши чувства.
Но въпросът за моралните норми има едно друго измерение – че моралните и законовите норми трябва да са тези, които да не правят нито една партия зависима в такава степен от нейния лидер. В никаква степен една партия не може и не бива по никакъв повод, да, лидерът трябва да носи своята отговорност – по-висока отговорност от другите, но не можем да превръщаме партиите, нормалното им функциониране, ако щете дори нормалното им финансово състояние - това, което държавата осигурява като субсидия, да се превръща в заложник от поведението на един лидер, пък бил той и най-моралният. Защото 15-годишната ни история след 10 ноември 1989 г. показа, че много лидери са идвали в ореол и са си отивали по един друг начин.
Така че, ако имате някакви лидерски проблеми в десницата, решавайте ги по друг начин.
Моля за процедурата. (Реплика на народния представител Иван Сотиров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение за прекратяване на разискванията.
Господин Костов – за обратно процедурно предложение.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз правя обратно процедурно предложение, първо, защото дебатът върви неубедително. Не се излагат сериозни аргументи. Мнозинството си служи с някакви полуклевети, някакви доноси, някакви английски вестници. И веднага след това следва: я да спре да се говори!
Това е безкрайно неуместен начин, както междупрочем тази седмица стана на няколко пъти да се спира дебатът.
Нека да чуем сериозни аргументи. Появиха се наченки на сериозен дебат, не може да се отрече. Нека да продължим в тази посока и да дадем възможност на хората, които имат какво да кажат, да продължат.
Нека да не обслужваме дребнавото заяждане на господин Миков, който веднага, след като изля последната си клевета, ви нарежда да спрете дебата. Съвсем не прилича на един водач на парламентарна група да се държи по този начин. (Шум и реплики отляво.)
Ще ви наплюя и ще си изляза и ще спра дебата – това са глупости. Извинете, не се прави така.
Дайте възможност на хората, които имат какво да кажат! Защото Вие, господин Миков, нямате нищо какво да кажете! Вие измислихте едни щуротии тук за някакви лидери, за някакъв Доган. Не разбрахте, че самият Доган си е подал декларацията, или още не го разбирате очевидно.
Няма страшно за коалицията Ви казаха, не бойте се, няма да се разпадне. Дайте да решим въпроса извън проблема с Доган, ако толкова Ви тежи на сърцето!
Така че нека да продължи дебатът. Тук има един депутат, който има какво да каже. Дайте му думата, чака за изказване. Нека да продължим сериозния дебат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Миков за прекратяване на разискванията.
Гласували 139 народни представители: за 106, против 33, въздържали се няма.
Процедурното предложение за прекратяване на разискванията се приема.
За процедурно предложение – господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател! От името на Парламентарната група на ОДС правя предложение за поименна проверка, тъй като в залата няма повече от петдесетина човека. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Сега сме в процедура на гласуване. Можете да направите единствено процедурно предложение за прегласуване.
Моля да гласуваме предложението на господин Иван Сотиров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 38, против 84, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Обяснение на отрицателен вот – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Гласувах против това предложение, защото от този дебат стана ясно, че определени хора се опитаха да яхнат в последния момент целия процес, който беше иницииран и проведен изцяло от управляващото мнозинство и с активното участие и инициатива на Движението за права и свободи за внасяне на максимална прозрачност и отчетност и премахване на всички съмнения за негативни явления в нашата политическа действителност. Както със Закона за публичност на лицата, заемащи висши държавни длъжности, така и с този Закон за политическите партии някои хора се опитаха с евтин популизъм, с популистка риторика да отклонят положителните моменти, да отклонят това, което направи управляващото мнозинство, което не беше направено досега, включително от сега биващите в опозиция.
Гласувах против и затова, защото в този дебат взеха активно участие хора, специално от ОДС, които са били кметове като господин Христо Кирчев, като д-р Иван Колчаков. Аз искам да се обърна към тях със следния призив: нека да се съберат, заедно с господин Костов, който вече заяви подобна готовност, нека да внесат един закон, който да забрани на Министерство на финансите да дава каквито и да било субсидии или пък безлихвени заеми в помощ на онези общини, при които дори един член на общинския им съвет не си е подал данъчната декларация, или има неразплатени взимания от страна на държавата. (Реплики от ОДС.) Нека господин Христо Кирчев и господин Колчаков внесат подобно предложение. Нека да докажат по този начин, че са изцяло за прозрачност, за липса на всякакви съмнения за корупция в общините. И нека по този начин докажат, че са последователни и че са принципни. (Реплики от ОДС.) Нека да предложат ако един общински съветник във Варна например, който не си е подал декларацията, да забраним на Министерство на финансите да подпомага община Варна и община Пазарджик и да лишим детските градини специално в Пазарджик от помощ от страна на държавата. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По последния параграф има предложение на народните представители Яни Янев и Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 8, който става § 9, и предлага следната редакция:
“§ 9. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “чл. 30 се добавя “ал. 1”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Лице от ръководен орган на политическа партия или лице по чл. 30, ал. 1, което не представи финансов отчет по чл. 34, ал. 1 и декларацията по чл. 34, ал. 4 или възпрепятства извършването на одит от Сметната палата, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв.”
3. Създава се нова ал. 3:
“(3) Лице, определено от ръководните органи на юридическо лице с нестопанска цел, което не подаде декларация по чл. 30, ал. 4, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 8 от законопроекта? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 8 в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 2.
Параграф 8 е приет, а с това и целият законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
Обявявам почивка до 12,00 ч., след което продължаваме с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Регистрирани са 132 народни представители – имаме необходимия кворум.
Има ли желаещи, които да вземат думата от името на парламентарна група?
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, народни представители! Беше гласувано изменение и допълнение на Закона за трансплантациите, но веднага след гласуването на това изменение станаха известни нови обстоятелства. Те са изключително сериозни и са следните:
Първо, стана ясно, че не става въпрос за трансплантация на органи, а за международен трафик на тъкани.
Второ, тъканите се добиват в нарушение на закона след възмездни сделки с близките на починалите и с експлантационните екипи.
Трето, стана известно, че трафикът е с огромни за мащабите на България размери – 1800 трупа, 8000 пратки на тъкани.
Следващото нещо – най-сериозното е, че тъканите се добиват от съдебномедицински случаи при съдебномедицински експертизи и често пречат на самите съдебномедицински експертизи. Например не е възможно да се извърши ексхумация на труп, който е бил подложен на експлантация. МВР плаща по 100-200 хил. лв. годишно за съдебномедицински експертизи, които на практика се препятстват от експлантацията. Това са много сериозни нови обстоятелства.
Във връзка с тях и с направения дебат Демократи за силна България ще поискаме от министъра на здравеопазването да прекрати договора с „Остеотек”, защото, първо, той е сключен в нарушение на българското законодателство. Страна по него е Изпълнителната агенция за трансплантация, а работата й е да контролира поведението на всички, които се занимават с трансплантация.
Второ, този договор въвежда монопол над експлантацията на тъкани в страната.
Трето, изолира България от международния обмен на тъкани.
Четвърто, по изпълнението му е образувано досъдебно производство.
Пето, с него българската страна е поела ангажименти, които са недопустими за такъв тип договори с частни фирми.
Ето ви един пример: участие на фирмата при обсъждане на държавната политика в областта на трансплантациите и дори при промяна на законодателството в интерес на изпълнението на договор. Може ли да си представи някой от вас как представител на фирма седи в колегиума на Министерството на здравеопазването и участва в дебат по политиката, която следва министерството? Аз специално не мога да си представя такова нещо, а го има в това споразумение.
Ще поискаме от прокуратурата ревизия на дейността на американо-българската Фондация за развитие на медицината и биотехнологията и на Фондация „Евроатлантически трансплант алианс”. Ще насочим вниманието на прокуратурата към това какви средства и на кого са заплащани от фондациите във връзка с процеса на експлантация на тъкани, от какви източници постъпват средствата във фондациите.
Забележете, двете фондации са регистрирани на един и същ адрес и са с едни и същи членове на управителните органи и предмет на дейност. Фондация „Евроатлантически трансплант алианс” е регистрирана в обществена полза, но другата е частна фондация. Частна фондация участва в организацията на експлантирането на тъкани в България – това е абсолютно недопустимо! Организация с частна цел, неправителствена, забележете каква е тази организация! Ще искаме прокуратурата, както и ние самите да атакуваме създадената от това споразумение в момента система и така наречена „програма за донорство на тъкани”.
Ще внесем Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, който да предвижда, първо, подлежащите на съдебномедицинска експертиза трупове да не могат да бъдат подлагани на експлантация на органи, тъкани и клетки. Второ, взаимоотношенията на Изпълнителната агенция по трансплантация с лечебните заведения и тъканни банки да се уреждат само с договор – да не е възможно да се прескача и да се сключват договори. Това ще го препятстваме и с последната част от изменението, а тя е: болничните заведения и медицинските лица да не могат да договарят дейности по трансплантация на органи, тъкани и клетки с търговци по смисъла на Търговския закон, каквато е фирма „Остеотек” или с юридически лица с нестопанска цел, каквито са посочените по-горе от мен фондации. Защото организацията, която е създадена от тези търговски фирми и от тези фондации, директно се плаща на експлантационните екипи, директно се заплаща и даже не е ясно изобщо дали тези така наречени в договора „бонуси и плащания” се облагат с данъци. Ще искаме да се прекрати тази изключително порочна практика! Да се противопоставим всички заедно на този международен трафик на тъкани!
Отпадна последният аргумент на тези, които защитаваха поправката в закона. Той беше, че ние приемаме закона тук заради българските граждани, защото българските граждани се нуждаят. Ние, отивайки срещу техните нужди, правим тези изменения в закона!
От тези 8000 тъканни доставки, които са направени, само 88 са се върнали в България! Българските граждани не получават нищо, дори по силата на споразумението от тази създадена организация! Нищо от това, което вие направихте онзи ден тук, не се прави за българските граждани! Искам много сериозно да подчертая това, за да разберете в какво дълбоко заблуждение беше въведено Народното събрание, за да подкрепи този закон!
Считам, че ще се потресете, така както се потриса всеки човек от самата мисъл: хора, които отиват за медицински анализ, върху които никой няма никакво право – нито близки, нито който и да било, да бъдат подлагани на извличане на тъкани! Това наистина е вън от всякакъв морал, вън от всякакви норми, вън от всяка разумна представа за човешко общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други?
Господин Христов, имате думата за процедура.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря.
Уважаеми колеги! Искам да протестирам относно начина, по който се води парламентарният контрол. На 16 август зададох въпрос към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев, в който го моля да ме информира какви са причините, поради които изпълнителният директор на БДЖ е пожелал служебен автомобил на стойност 150 хил. лв. Питам го дали е извършвана проверка на общите разходи на дружеството и разходите за представителни нужди.
Въпросът ми беше върнат от ръководството на Народното събрание, по-специално от господин Георги Пирински, със следния мотив: съгласно изискванията на чл. 77 от правилника към министрите се отправят въпроси, които са в техния ресор на управление или засягат дейността на възглавяваната от тях администрация, каквато дейност не е предмет на Вашия въпрос.
Искам да ви обърна внимание, уважаеми колеги, че БДЖ е държавна компания. Нейният принципал е именно Министерството на транспорта. Отделно искам да ви кажа, че БДЖ има дългове от десетки милиони левове, заплатите на служителите не се изплащат нормално...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, какъв е процедурният Ви въпрос?
МИНЧО ХРИСТОВ: ... и е съвсем логично да попитам министъра за това безобразие, което се извършва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Процедурата Ви каква е?
МИНЧО ХРИСТОВ: Процедурата ми е да не се продължава с тази практика и ако има някакво специално министерство на лимузините, моля да ми кажете, господин председател, за да се обърна към него. По правилника, по закон аз имам право да се обърна към министър Мутафчиев да ми даде изчерпателен отговор за това безобразие, което се извършва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, наистина може би ще бъде коректно от моя страна да припомня чл. 42, ал. 2 от нашия правилник: процедурни са въпросите, с които се възразява срещу конкретно нарушаване на реда за провеждане на заседанията, предвидени в този правилник или които съдържат предложение за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанията, включително и тези за прекратяване на заседанието, отлагане на заседанието, прекратяване на разискванията, отлагане на разискванията, отлагане на гласуването. Нека да знаем конкретно по какво може да се прави процедура. Благодаря ви за разбирането.
Желае ли някой друг думата от името на парламентарна група или има процедурен въпрос? Няма.
Вие, господин Христов, е добре в писмена форма или в личен разговор с председателя на парламента да поставите това Ваше виждане относно закъснения на отговори или неправомерно спиране на хода на Вашия въпрос.
Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 18-24 август 2006 г. Постъпило е питане:
- от народния представител Мария Капон към Пламен Орешарски – министър на финансите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 септември 2006 г.;
- от народния представител Мария Капон към министър Меглена Кунева. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 септември 2006 г.;
- от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев към министър Пламен Орешарски. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 септември 2006 г.;
- от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев към министър Николай Василев. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 септември 2006 г.;
- от народния представител Иван Иванов към министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 септември 2006 г.;
- от народния представител Мария Капон към Николай Василев, министър на държавната администрация и административната реформа. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 септември 2006 г.;
- от народния представител Десислав Чуколов към Меглена Кунева, министър по европейските въпроси. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 септември 2006 г.;
- от народния представител Иван Костов към министър Радослав Гайдарски относно политиката на министъра на здравеопазването, свързана с експлантацията на биоматериали. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 септември 2006 г.
Имате думата от името на парламентарна група, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, през тази седмица разбрахме, че господин Неделчо Беронов си е купил апартамент за компенсаторки като конституционен съдия; че обикаля страната и прави предизборни обиколки с кола на Националната служба за охрана като конституционен съдия, дадена в качеството му на конституционен съдия, а не като кандидат за президент. (Шум и реплики от опозицията.)
Президентът все още е президент, уважаеми дами и господа. И ще бъде такъв до края на годината. Така че вашият плач е твърде смешен! (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за тишина! Моля ви!
МИХАИЛ МИКОВ: С имунитет на конституционен съдия, но не и с поведение на конституционен съдия! Че като член на един орган, който по Конституция е неполитизиран и не се занимава с политическа дейност, прави изявления, пряко свързани с днешното политическо управление на страната.
Разбрахме и друго, че между предизборните обиколки господин Беронов е свикал заседание на Конституционния съд по искането на един друг от последните преторианци на господин Иван Костов в съдебната система – председателя на Върховния касационен съд, господин Иван Григоров, срещу Конституцията. Интересно е дали господин Беронов ще участва в заседанието по атака на Конституцията - една норма, приета с гласовете на 183 народни представители от всички политически сили, включително и от опозицията, без Демократи за силна България – норма, свързана с изискванията по отношение на съдебната власт, норма, която налага разбиване на статуквото и безотчетността, която години наред направи съдебната система такава, каквато я виждат българите днес и такава, каквато я оценява Европа. Защото вече господин Беронов прогласи, че ще работи за разпускане на парламента, че днешното управление, легитимно избрано от българските граждани, е неприемливо за него.
Иначе, думата почтеност присъства често в лексиката на кандидата на Демократи за силна България. Но атаките срещу правителството от негова страна едва ли могат да бъдат амплоа на един конституционен съдия.
Уважаеми дами и господа, ние от Коалиция за България заявяваме, че България днес има стратегическа задача за успешен финал на 10-годишни усилия и са напразни опитите на Демократи за силна България и техният кандидат за блокиране на работата по членството, за дестабилизиране на политическата ситуация през последните решителни месеци на годината, включително и чрез използване на една такава институция като Конституционния съд. Ние трябва да заявим, че мнозинството има твърдата воля за още промени в Конституцията, за по-ефективна, независима, но и отчетна съдебна система, но тази отговорност е на всички политически сили и институции. Това е отговорност на европейска България, защото цената на демокрацията е твърде скъпа и плащана твърде дълго от всички български граждани, за да позволим една или друга политическа сила, един или друг участник в президентските избори да я подлага на изпитания!
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: От името на парламентарна група има думата господин Любен Дилов – син.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми управляващи! Тук колегата Христов говореше за едни скъпи автомобили. Може би не трябва да си купувате скъпи автомобили. Климатици си купете.
Наистина ли твърдите сериозно, че дясната страна на залата пречи нещо за членството в Европейския съюз? Къде го видяхте този аргумент?
Предметът на моето изказване е съвсем леко свързан с току-що направеното изказване от името на парламентарна група.
Тази седмица отчетохте една година на кабинета, но аз наистина смятам, че трябва сериозно да се подготвим в тази зала – вие да се подготвите, за да отчетете едната година на парламента. Особено последните седмици бавно ни пращат в един сюжет, който никак не е приятен. Това е сюжетът от стихотворението на Христо Радевски „Към партията”: „В своята сурова строгост ти права си, когато съгрешиш дори”.
Ще ви дам само някои примери – току-що приключения дебат, насилствено, бих казал, по Закона за политическите партии. Той беше приключен по един безапелационен начин и не ви прави чест. Не знам защо го направихте.
Съставът на ЦИК – целият дебат, начинът, по който силово наложихте едно непопулярно решение и само наистина нашата добра воля да не пречим не доведе до сезиране на Конституционния съд и неясно какъв изход.
Отказването на една парламентарна група да има представител в една от парламентарните комисии – по енергетиката. Вие отказахте на ОДС да има представител там. Не отказахте персонално, а отказахте изобщо да има човек от ОДС.
Непрекъснато отлагате приемането на Закона за Черноморското крайбрежие.
Всичко това ни дава основание да се обърнем днес от парламентарна група към парламентарна група и да ви помолим, особено най-голямата тук – БСП, да се замислите сериозно за този маниер, защото неговият хоризонт е неприятен. Той винаги свършва по начин, познат ни от средата на миналото десетилетие.
РЕПЛИКА ОТ КБ: И по-късно!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Точно в навечерието на Европейския съюз този маниер е далеч по-плашещ отколкото каквито и да са публицистични упражнения, че някой пречел за Европейския съюз.
Според Мишел Фуко властта се консумира чрез демонстрация на излишък от власт, тоест тези, които имат власт, са длъжни всеки ден да демонстрират, че имат в повече, отколкото им трябва. И точно умението на добрия политик е да направи тази демонстрация. Да прекъснете дебати със силата на вишегласието си може би не е най-добрият и най-умният начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря. Господин Костов, Вие можете да вземете дума само по процедура. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, колеги народни представители! Правя възражение по начина на водене на заседанието, господин председател, защото Вие позволихте на господин Миков да отправи заплахи срещу Конституционния съд, което той не може да прави като народен представител.
Трябваше да възразите и да го спрете, тъй като в Конституционния съд има открит спор между управляващите и представителите на върховната съдебна власт - Върховния касационен съд, който по решение на своя колегиум атакува решение на управляващите. Това не може да бъде оставено без последици от Вас.
Второ, от друга страна се радвам, че дадохте възможност на господин Миков да изрази тревогата и страха, който обхваща Българската социалистическа партия (ръкопляскания от ДСБ), преди да е започнала кампанията. Това беше добре!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Тревога от кого? От Неделчо Беронов ли?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не съзрях тотална критика към работата на Конституционния съд от страна на господин Миков.
Има ли други изявления? Няма.
Преминаваме към връчване на писмени отговори от министри, както следва:
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос от народния представител Яне Янев.
Яне Янев има писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
Господин Яне Янев има писмен отговор от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил.
Народният представител Атанас Атанасов има писмен отговор от министъра на вътрешните работи Румен Петков.
Госпожа Евдокия Манева има писмен отговор от министъра на околната среда и водите.
Господин Иван Николаев Иванов има писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Има писмен отговор от министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев на въпрос от народния представител Нено Димов.
Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, отговаря на питане на народния представител Елиана Масева.
Има още един отговор на питане на народния представител Елиана Масева, също от министър Румен Овчаров.
Министър Джевдет Чакъров отговаря на въпрос на народния представител Димитър Йорданов.
Народният представител Евгений Жеков има писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Народният представител Евгений Жеков има писмен отговор от министъра на транспорта Петър Мутафчиев.
Народният представител Мария Капон има писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова.
Преминаваме към същинския парламентарен контрол.
Пръв на въпроси ще отговаря господин Николай Василев – министър на държавната администрация и административната реформа.
Първият въпрос е от Иван Николаев Иванов към министъра относно действия на областния управител на Благоевград господин Владимир Димитров, несъвместими с правомощията му по Закона за администрацията.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, за да бъде България правова държава, е необходимо да има върховенство на закона. Това е без съмнение. Именно висшите държавни служители трябва стриктно да спазват законите и по такъв начин да възпитават у цялото общество уважение към нормативната база. За съжаление това съвсем не е така.
Ще ви запозная с незаконните действия на областния управител на Благоевград господин Владимир Димитров. Случаят е следният. През 2003 г. обект “Лагера” – с. Добринище, Благоевградска област, е отдаден на концесия. Съгласно концесионния договор концесионерът в предвидените срокове е изготвил идейния инвестиционен проект, като последният съгласно договора е изпратен за съгласуване на концедента – кмета на Харманли – господин Лисков. В продължение на две години кметът отказва процедурата по съгласуване и не приема редовно изплащаната концесионна такса. В края на 2005 г. кметът на Харманли със своя заповед прекратява едностранно договора и разваля концесията. Заповедта е обжалвана и предстои разглеждането й във Върховния административен съд.
От друга страна на 28 септември 2006 г. ще се гледа и дело за самоуправство срещу кмета на Харманли, който започва незаконно строителство по чл. 225 от Закона за устройство на територията, което е санкционирано от ДНСК, и в същото време се оказва без локална пречиствателна станция, което прави обекта неизползваем поради неспазени санитарни, хигиенно-епидемиологични и екологични изисквания, което е постановено от ХЕИ и ВиК – Разлог.
Именно тук се намесва областният управител. Господин Владимир Димитров започва да действа като партиен функционер в подкрепа на своя съпартиец от БСП – господин Лисков.
Без мотиви той отнема правомощията на ХЕИ и ВиК – Разлог. Подменя ги с ХЕИ и ВиК – Благоевград.
Господин министър, допустимо ли е областният управител да превишава правата си, като разпорежда на регионални контролни институции да издават документи и разрешителни в разрез със закона? Допустимо ли е да упражнява властовите си правомощия за оказване на подкрепа? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата да отговорите на зададения въпрос.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов, с постановление на Министерския съвет от миналата година областните управители са определени като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на държавната администрация и административната реформа.
Освен това съгласно Закона за администрацията областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта и се определя с решение на Министерския съвет. Поради тази причина постъпилите сигнали за евентуални нарушения от страна на областните управители биха могли по преценка на Министерския съвет да бъдат разглеждани от новосъздадената дирекция “Главен инспекторат”, намираща се на пряко подчинение на министър-председателя и притежаваща съответните контролни правомощия.
Министърът на държавната администрация и административната реформа не разполага с контролни и санкционни правомощия по отношение на дейността на областните управители с изключение на финансовата рамка на техните бюджети.
Уважаеми господин Иванов, независимо от това, във връзка с поставения от Вас въпрос помолих областния управител на Благоевград господин Владимир Димитров да предостави информация по този случай.
От нея става ясно, че със своя жалба от тази година господин Михаил Лисков – кмет на община Харманли, е отправил молба до областния управител да съдейства на община Харманли да упражнява управлението на имот публична общинска собственост детски лагер в с. Добринище, за което общината твърди, че изпитва затруднения. Областният управител е приел, че е налице искане за съдействие от кмет на община съгласно разпоредбата на чл. 66 от Закона за общинската собственост, според която държавните органи са длъжни да оказват необходимото съдействие на общините във връзка с разпореждането с имоти общинска собственост.
Цитираното във въпроса писмо е било изготвено, след като от община Харманли са били представени документи, удостоверяващи, че посоченият имот е публична общинска собственост. Би следвало при обсъждането на текста на писмото да се отбележи, че господин Димитров е препратил жалбата от кмета на Харманли на вниманието на компетентните органи – подчертавам – молба за оказване на съдействие. Считам, че е изцяло в правомощията на тези компетентни органи да решат дали и какви действия ще предприемат по поставените в нея проблеми. Тоест може би е много силно да се твърди, че господин Димитров е разпоредил, той е помолил да се окаже съдействие на кмета на община Харманли.
В заключение бих искал да отбележа, че е изключително важно всеки представител на изпълнителната власт да действа в рамките на предоставените му от закона правомощия и да следи за законосъобразността на действията, предприемани от управляваната от него структура. Считам, че всъщност няма толкова голям проблем. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз разбирам Вашето неудобство по две причини. Първата, както Вие се и се обосновахте, има ограничени отговорности на министъра на администрацията и административната реформа по отношение на действията на областните управители. Те наистина се назначават от министър-председателя. Аз бих отправил питане до министър-председателя, който реално е работодател на областните управители, но зная, че съгласно правилника въпросът ще ми бъде върнат, като ми се каже, че министър-председателят отговаря единствено на въпроси по общата политика на правителството. Това е и причината да отправя към Вас моя актуален въпрос.
Второто неудобство, няма съмнение, е това, че в крайна сметка областният управител принадлежи към политическа сила, която е ваш коалиционен партньор. Но, господин министър, когато се извършват закононарушения, всички такива пристрастия и съображения трябва да бъдат оставени настрана. Необходимо е законът да се спазва и той трябва да бъде над всичко. Защото аз отново заявявам, областният управител на Благоевград Владимир Димитров е използвал своето служебно положение. Той отнема без никакви мотиви правомощия от едни структури и ги прехвърля на други – нещо, което е абсолютно недопустимо.
На второ място, той изпраща писмо, което е при мен и аз го предоставих като анекс към моя въпрос, с което реално изисква, въпреки че е под формата на молба, но той е работодател на тези структури, да съдействат и реално да насърчат закононарушение и самоуправство.
По тази причина считам, че е необходимо в такива случаи - понеже Вие не ми отговорихте на последния въпрос какви мерки ще предприемете – да се предприемат мерки, защото създаването на атмосфера на самоуправство и нарушение на закона води след себе си нарушения на закона от по-нисшестоящи служители. Господин Димитров в това отношение е виновен пред закона и пред българските граждани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Разбирам това, което искате да кажете, но все пак наистина според мен проблемът не е чак толкова голям. Областният управител всъщност не е работодател или под някаква форма началник на другите служби. Ако той им беше началник, може би нямаше нужда да им пише писма и да ги моли да свършат работа, а може би просто те щяха да я свършат.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Той не е смел, защото е в нарушение на закона.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Така или иначе, личното ми мнение е, че трябва да оставим настрана това дали става дума за кмета на една община или за обикновен гражданин. Напълно съм съгласен, че по принцип администрацията трябва да спазва законите и също толкова важно е да си върши работата бързо, прозрачно и по никакъв начин да не бави делата на гражданите, което за съжаление много често се случва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към въпрос от народния представител Ахмед Юсеин относно изплащането на обезщетение на репресирани лица по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Господин Юсеин, имате думата да развиете Вашия въпрос.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Според последното изменение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица областните администрации трябва да приемат документите на репресираните лица от влизането в сила на промяната от 9 април 2005 г., а да започнат да изплащат от 1 януари 2006 г. тези обезщетения. По-голямата част от тези граждани са физически и психически смазани, преживели ужасите на една тоталитарна власт, поради което съм убеден, че обществото ни може само да им пожелае здраве и дълголетие, а държавата с нейните министерства и областни управители да съдейства за изпълнението на приетите закони, засягащи правата както на всички граждани, така и на тези, които имат особен дял за установяването на демокрацията в страната.
Уважаеми господин министър, останах учуден, когато поисках справка за отпуснатите средства от областните управители за репресираните лица. Обработили документи и са изплатили през м. април 2006 г. областните управи на Пловдив, Разград, Софийска област, Кюстендил. През м. май – Плевенска, през м. юни – Добрич, през м. юли – Бургас, Монтана, Силистра, Софийска и Сливен. Останалите 18 областни управи не са изплатили нищо към момента на задаването на моя въпрос. Това може би ми подсказва, че в тези области няма репресирани лица? Или другият вариант е, че служителите в областните администрации не си изпълняват задълженията по закона.
Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е в състояние ли са областните управи да изпълняват задълженията си по закона? Защото бяха запланувани изрични средства в държавния бюджет на страната ни за 2006 г. В противен случай ще се наложи да се заплануват нови средства в Бюджет 2007 г. Чакам Вашия отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Юсеин! Средствата за изплащане на обезщетения по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица се предвиждат ежегодно в централния бюджет за съответната година. През годината се предоставят по бюджета на нашето министерство на базата на постъпили от областните управители искания, обосновани с начислените за предходния месец обезщетения. Обобщените искания се представят в Министерството на финансите за извършване на налагащи се промени в бюджета. Постъпващите от областните управители предложения и извършването на корекциите по бюджета става в рамките на същия месец. Тоест от началото на годината и към момента не е допуснато никакво забавяне както от страна на Министерството на държавната администрация, така и от страна на Министерството на финансите.
Към 15 август 2006 г. са представени средства за изплащане общо 263 726 лв. Мога да ви предоставя пълната таблица. Например, Бургас – 16 206 лв., Кърджали – 106 804 лв., Кюстендил – 140 лв. и така нататък. Както казах, общо 263 726 лв.
След тази дата допълнително са внесени в Министерството на финансите по искане на областните администрации нови предложения за осигуряване на средства общо в размер на 73 569 лв., както следва: най-много в Монтана – 23 821 лв., Разград – 21 000 лв., Бургас – 20 000 лв. и така нататък. Общо 73 569 лв.
Да Ви призная, господин Юсеин, напълно е възможно след задаването на Вашия въпрос в някои области или някои областни администрации да са се поразбързали малко по този въпрос, за което бих искал специално да Ви благодаря, защото всъщност Вие помагате за нашата работа.
В заключение бих искал да подчертая, че няма забавяне при предоставянето на средства от бюджета по искане от страна на областните управители за изплащане на обезщетения на репресирани лица.
Правомощията на областните управители по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е да преценят основателността на иска в съответствие с представените доказателства. Понякога, ако липсват писмени доказателства за такива обстоятелства, включително и за характера на репресията, установяването им се извършва по ред, определен от Министерския съвет, от централна комисия, която се състои от представители на Министерския съвет, МВР, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика и от равен на тях брой представители на организациите на репресираните в България.
Нашето министерство няма правомощия по прилагането на този закон, затова ние можем да съдействаме при постъпили искания от страна на областни управители, което и правим до момента.
Тъй като средствата, предвидени в централния бюджет за тази година, все още не са изчерпани, бих искал да Ви информирам, че и след задаването на Вашия въпрос изпратих писмо до всички областни управители, с което им напомням за тези средства, предвидени до края на 2006 г., и с молба да предоставят информация колко преписки за обезщетения са постъпили при тях до момента, колко са обработени, има ли такива, които са забавени и какви са причините. До вчера продължаваше да постъпва информация от областните управители, която се обобщава и до края на м. август ще разполагам с цялостна информация дали има забавени подобни обезщетения.
Що се отнася до плануване на средствата за изпълнение на закона през 2007 г., това ще бъде направено като се предлага и гласува бюджета за 2007 г. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Юсеин, имате думата за реплика.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, искам да Ви благодаря за съдействието, което е направено от страна на Вашия екип, спрямо експедитивността, с която трябва да бъдат подготвени документите на тези хора по областни администрации. Моята тревога се основава на това, че има репресирани хора, които са подали документи в някои областни администрации м. януари, а сега сме м. август. Има и такива ситуации – много от тези хора, след като подадат документите, чакат, чакат и ... някои от тях ни напускат, почиват хората. Възрастни са, изтормозени са.
В тази връзка се надявам разбирането, което проявявате, да бъде препратено към областните администрации и те също да разберат, че тези хора заслужават една особена почит, особено внимание, за да могат да си получат обезщетенията.
Вярно е, че имаше забавяне при приемането на наредбата по закона. Вярно е, че сега обсъждаме ново изменение на закона, за да удължим срока на действието на закона, но желаем тези хора, които са подали документи навреме, спазвайки закона, да могат навреме да получат средства си. Затова, защото другата справка, която ми е представена от НОИ, показва, че в страната добавки към пенсиите си получават около 18 500 човека. Не може от тези хора, да кажем от първия окръг, който ми идва, да получават 1400 човека от Благоевград – почнал съм по азбучен ред, пък от Благоевград нито един не е получил никакво обезщетение.
Надявам се и в бъдеще на вашето съдействие като министерство. Надявам се тези хора да могат да получат обезщетенията си в срок. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Министър Василев се отказва от правото си на дуплика. Нямаме повече въпроси към министър Николай Василев.
Благодарим му за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси, зададени към министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Първо е питането от народните представители Любен Дилов-син и Тодор Батилов относно намерение на министъра на околната среда и водите за извършване на промяна в защитена територия природен парк „Странджа”, намаляване на площта по смисъла на чл. 41, т. 3 от Закона за защитените територии и цялостната политика по отношение развитието на природен парк „Странджа”.
Господин Батилов, имате думата за развиете Вашето питане в рамките на 3 минути.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Кметът на община Царево господин Арнаудов и дузината съветници са направили искането от природен парк „Странджа” да бъдат извадени над 60 хил. дка. Това са 85% от защитената земеделска земя на общината. Общинарските мотиви са:
Първият - ескалирало напрежение сред населението, провокирано от представители на природния парк за строителство в землището на с. Варвара. Това всъщност е скоростното застрояване на местността „Дълбоки вир”, която Ваш заместник неправомерно е извадил от парка заради новата Царевска радост - вилно селище „Златна перла” на „Краш” ООД, свързана с Краш Абделхамид, Бахтишен Ехлиманова и Емил Иванов. Срещу техните личности нямаме претенции, но имаме към висшата власт: ние – в законодателната; вие – в изпълнителната, и те – в съдебната, защото вкупом сме срещу изпосталялата ни дива природа. Никак не ни стряска циментовото цунами, заливащо морския ни бряг. Дали защото в железобетона доста е забъркан интереса на новата ни плутокрация. След много години може би ние ще взривяваме, което днес правят поумнялите и препатили други държави. Защо европейска България да е на световната опашка по защитеност на природата си – около 5%, когато воюващи и гладуващи африкански имат с пъти повече?
Вторият мотив – откритието. Морският ни бряг бил подходящ за курортни цели и регулации. А като не се застроявал се препятствало развитието на община Царево, привличането и реализирането на значителни по размер инвестиции в областта на туризма. Същият кмет наскоро извести намерението си да превърнат района в – цитирам точно: „Атракцион”, а пригласниците му турски бизнесмени се похвалиха, че ще строят ж.п. линия в Странджа и тя щяла да опаше българското Черноморие. Боим се, че този ужас ще се случи. Те много го могат, имат опита от съсипията на природата в Синеморец, Арапя, Лозенец. Водят им само созополските и особено несебърските общинари, защото на тях само едно Иракли им остана, но и то е на гилотината. Ако успеят да ликвидират природен парк „Странджа”, несъмнено ще ги надминат.
Очевадно е, че за общинарското око живописният и морски бряг е само апетитна строителна мръвка, а хилядолетната ни кърмилница – българската земя, била пречка за развитието на туризма. Всеки студент по туризъм лесно може да подиграе общинарската мисъл и да разясни на местните хора, че природният парк не пречи за стопанисването на земята им. Земеделието агонизира тъкмо, защото не е защитено. С лекота се променя статутът на земята в строителни терени. Целта е да се доизгради мегаполисът „Дуранкулак – Резово”. Чрез погребението на дивата ни природа пръв ще пострада туризмът и тъкмо царевският, защото е ясно, че бъдещият туризъм е първо природата и после всичко друго. След години една палатка сред дивата природа ще струва повече от стая в петзвезден хотел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Батилов, моля Ви да формулирате Вашето питане.
ТОДОР БАТИЛОВ: Господин председателю, времето, което ми отнемате, моля, трите минути не са изтекли. Губите моето време.
Парите от продажбата на защитената земя...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Трите минути изтекоха, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ: Добре, формулирам въпроса:
Каква е политиката Ви на реална защита на дивата природа и в частност на природен парк „Странджа”? Намалява или се увеличава защитената й част? Ще изпълните ли искането на царевските общинари?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата в рамките на 5 минути да отговорите на питането на двамата народни представители.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Батилов и господин Дилов, по повод отправените въпроси към Министерството на околната среда и водите и в частност по отношение на предложението на община Царево, което е оформено като предложение на общински съветници и на кмета на община Царево, мога да кажа, че политиката на Министерството на околната среда и водите е, че това, което е предложено на този етап, е нецелесъобразно и вече е отговорено на кмета на община Царево. С това наше становище се отказва стартирането на процедури по Закона за защитените територии за реализиране на предложението на община Царево и намаляване на площта на парк „Странджа”.
Парк „Странджа”, както всички знаем, след обявяването му през 1995 г. е с площ от 116 136,2 хектара. През 2000 г. е проведена процедура по реда на Закона за разрешените територии за намаляване на площта на парка. Със заповед от 18 януари 2001 г. площта е намалена с 67,74 хектара, което представлява 0,06 от общата площ на обекта. Изключеният терен преди това е бил вече нарушен и без висока природозащитна стойност.
Друго намаляване на площта на природен парк „Странджа” до момента не е извършено.
Искам да информирам всички народни представители и цялата общественост, че занапред не се предвижда намаляване на площта на природен парк „Странджа”.
Природен парк „Странджа” е най-голямата защитена територия в страната. В рамките на парка са включени най-ценните местообитания и екосистеми с присъщата им уникална флора и фауна на Странджа планина, както и археологическите обекти, споменати във Вашия въпрос, който е отправен към мен.
По отношение на строителството, което визирахте, мога да кажа съвсем категорично, че от моя страна като министър и от страна на Министерството на околната среда и водите са предприети абсолютно всички възможни и необходими действия и мерки.
Веднага след сигналите, които се получиха от природозащитни организации от природния парк „Странджа” се разпоредих строителството да бъде спряно и да бъдат реализирани процедурите по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда. Бяха уведомени регионалните структури, включително и РДНСК, както и всички компетентни органи. Знаете, че казусът е вече в съда.
Обжалвахме решението на тричленния състав на Върховния административен съд и в момента предстои разглеждането в петчленен състав от страна на съда. На този етап се въздържам да коментирам решенията на независимата съдебна власт.
По отношение на строителството, което евентуално би се реализирало в бъдещи защитени територии и зони – както знаете всички, от 4 август има издадена моя заповед, с която за срок от една година се ограничават редица дейности, включително и строителството в местността „Иракли”. Заповедта беше обстойно дискутирана, обсъдена, но предимно на заседание на Министерския съвет. Всички представители на кабинета се обединиха около решението срокът за ограничение да бъде една година, като през това време междувременно започна, след като вчера е имало одобрен проект на решение от страна на Министерския съвет по мое предложение, създаване на междуведомствена работна група с представители от страна на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на икономиката и енергетиката, на Министерството на земеделието и горите, на Министерството на културата, на Министерството на отбраната, представители от Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България – визирам местната власт, представители на областните управи – Бургас, Варна и Добрич. Тази междуведомствена работна група ще заседава най-малко веднъж месечно и ще обсъжда всички инвестиционни намерения в бъдещите защитени зони. Идеята и целта на това предложение и оформянето на тази междуведомствена работна всички казуси да бъдат своевременно разгледани и прецизирани и да има единни критерии и съгласувателни процедури за всички инвестиционни намерения. Към настоящия етап сме свидетели на факта, че на базата на сега действащите териториално-устройствени планове се издават редица разрешителни, а впоследствие установяваме, че те са за бъдещи защитени зони и действително се получават конфликтни ситуации. За да бъдат избегнати те и най-вече за да бъде опазена нашата природа и там, където евентуално ще се реализират инвестиционни намерения и строителство то да бъде максимално щадящо по отношение на природата, предложих тази междуведомствена група да бъде създадена в този формат. Тя бе подкрепена и от премиера, и от всички представители на правителството, така че ще има наистина прецизен подход и решения. Тази междуведомствена работна група ще предлага на компетентните органи да вземат решение на базата на прецизиране и след като всеки един казус бъде разгледан във всичките му аспекти.
Уверявам ви, че Министерството на околната среда и водите ще продължи да реализира политиката такава, каквато трябва да бъде по отношение на опазване на нашите изключителни природни забележителности и на нашата прекрасна природа.
Както всички знаем, имаме и поети ангажименти в преговорния процес по отношение създаване на екологична мрежа „Натура 2000” и освен това да запазим и опазим всички наши защитени територии както за всички наши граждани към настоящия момент, така и за идните поколения. Това е грижа на всички нас и Министерството на околната среда и водите като компетентен орган изпълнява своите функции, задачи и задължения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Дилов, имате две минути да зададете два доуточняващи въпроса към получения отговор.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Не можем да не сме Ви благодарни за заповедта от 4 август за Иракли, а също и за това, че заявихте ясно намерение да не удовлетворите желанието на общинските съветници от Царево за отписване на земи от Странджа.
Искам обаче да Ви уверя и да Ви попитам, че в неделя край Варвара продължаваше да се строи, не знам какво е спряно и как. Имаше бетонна помпа и видимо повече от 30 работници. Не знам коя е санкцията, която може да спре тази изключителна наглост.
Другият ми конкретен въпрос е свързан с необходимостта не просто да има интердисциплинарен характер, който превантивно да се занимава с бъдещи инвестиционни намерения в защитените територии, но специално за парк „Странджа” трябва да бъде създадена форма, която да бъде израз на едно наше специално отношение към този парк по две причини, уважаеми колеги. Който не е посещавал това място, искрено му желая да му се случи.
Освен уникалната природа и археология, то наистина е магическо място.
Върху него в близките десетилетия ще бъде упражнен огромен натиск, а именно инвестиционен по една проста причина. България – живот и здраве, става член на Европейския съюз от 2007 г. Това е външна граница с Турция, която няма поне практически изгледи в близките десет години да стане член на Европейския съюз. Предимството за една пренагрята икономика, каквато е турската, на такава буферна територия, намираща се в близост до границата, е много по-голямо и далеч надхвърля туристическия интерес. Вие отлично знаете, че един склад или цех, в който се сглобяват хладилници отсам границата, тоест, вече в Европейския съюз, е с близо 20% по-евтин на територията на Европейския съюз като пазар. От тази гледна точка според мен, не само от екологична точка, трябва да положим специални усилия и тук Вашето министерство е водещо за съхраняването на Странджа. Исторически тя се е запазила като най-чисто място...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да привършите мисълта си. Ако имате въпрос, задайте го.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Това е въпросът ми: предвиждате ли специално отношение към парка, специална стратегия, свързана именно с това обстоятелство, което Ви зададох?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Димов.
Господин министър, имате думата в рамките на три минути да отговорите на зададения допълнителен въпрос.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дилов! Аз вече посочих по отношение на първия въпрос, който Вие отново повдигнахте, че Министерството на околната среда и водите и аз като министър сме предприели абсолютно всички възможни действия и мерки по отношение на това строителство. Вече посочих, че казусът е в съда и предстои да бъде разгледан от 5-членния състав на Върховния административен съд.
По отношение на това бихме ли могли да имаме по-специално отношение към природния парк “Странджа”? Да, ние и аз лично оценявам достойнствата на природен парк “Странджа”. Нашият подход е еднакъв и принципен към всички защитени територии. Той е, че трябва да се спазват стриктно всички нормативни уредби, всички законови уредби в нашата страна. Те трябва да бъдат съблюдавани от всички органи, всички институции, всички ведомства на всички нива.
Идеята за създаване на тази междуведомствена работна група е да се разглеждат в цялост, в комплексност всички казуси и да има много по-добра координация. Убеден съм, че с нея и занапред ще съумяваме да постигаме по-добра координация, по-добри решения, по-стриктен подход.
Естествено, и компетентните органи ще правят необходимото за това. И всички ние като граждани трябва да имаме активна позиция действително да опазим нашата природа.
Още веднъж Ви уверявам, че Министерството на околната среда и водите прави и ще прави необходимото и съобразно компетенциите му ще следи и ще реализира политиката, която би следвало да реализира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Дилов, заповядайте, имате думата да изразите своето отношение към получените отговори.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Не отправям упрек към Вас, но има една исконна, вродена порочност на нашите отношения тук с министрите. Тя следва може би малко характера на българското право, което е диспозитивно. Вие знаете, че ако попитаме българския съд колко е часът, той обикновено отговаря със “Знаем”, не ви казва колко е. Това е обща беля на общественото ни устройство.
В този смисъл аз съм доволен от тази част на Вашия отговор, от който получаваме гаранция от висш държавен чиновник, че паркът ще бъде пазен или най-малкото, ще бъде защитен от мераците на местната власт.
Обръщам се към Вас обаче като към политическа фигура, ярка фигура на една от сериозните политически партии в този парламент – да упражните именно Вашето политическо влияние, за да може най-после да влезе в пленарната зала на второ четене Законопроектът за устройство на българското черноморско крайбрежие. Именно там ние сме се опитали по някакъв начин в бъдеще да се подсигурим срещу такъв тип набези от страна на местната власт към цялото Черноморие, пък какво остава за защитените територии.
Там недвусмислено се заявява, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, има предложение, че законът предлага забрана за строителни действия в крайбрежната зона – мисля, че в първа и втора зона по стария закон, за които в общината няма приет подробен устройствен план с включен ОВОС. Тоест ние искаме да обърнем логиката и да накараме инвеститорите, които досега даваха пари под масата на общинарите, за да правят частични изменения, сега да дадат пари, за да се направи общ устройствен план. Тоест да направят нещо, което ще е полезно за всички. В противен случай през цялото време ще бъде спряно инвестирането, докато не бъде направен такъв общ устройствен план с включен ОВОС. И във всички гранични територии и в парковете според мен това трябва да е ръководен принцип.
Моята молба към Вас е да упражните авторитета си на политическа партия и да я подканите най-после този законопроект да бъде внесен на второ четене Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дилов.
Преминаваме към въпрос от народния представител Бойко Великов, относно системно обгазяване на квартали от гр. Велико Търново и поречието на р. Янтра.
Господин Великов, заповядайте, имате думата да развиете Вашия въпрос.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Повече от месец продължава замърсяването на въздуха в кварталите на Велико Търново “Чолаковци”, “Бузлуджа”, от известно време в квартал “Кольо Фичето”, както и по поречието на р. Янтра.
Трудно е да се определи и аз не бих се ангажирал от какъв характер е точно замърсяването на въздуха в тези квартали на Велико Търново, но установената причина е от цеха на фирма “Кроношпам” България, за преработка на талашит в промишлената зона на гр. Велико Търново.
След първите сигнали, които са получени в Районната инспекция по околната среда и водите, тя прави и съответните проверки в района на Велико Търново и налага глоба според Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Разбира се, има и много силна обществена реакция в гр. Велико Търново и е последвала заповед на местната екоинспекция за спиране на цеха. Заповедта е от 14 август.
Оказа се обаче, че тази заповед трудно достига до фирмата и тя не може да влезе в сила един продължителен период от време. Доколкото имам информация, едва вчера – на 24 август т.г., тоест 10 дни по-късно, има потвърждение за получаването на заповедта за спирането на този цел.
Въпреки че работата на цеха в момента не е с пълна мощност, той продължава да работи. Бил е спрян за известно време, повече от седмица.
Доколкото имам информация, освен замърсяването във Велико Търново, подобно замърсяване е имало и в Бургас.
Моят въпрос към Вас, уважаеми господин министър, е: какво трябва да се предприеме в бъдеще, за да може да е ясно, че повече замърсяване във Велико Търново в кварталите няма да има? Да е ясна и процедурата, по която ще бъде спряно замърсяването от цеха, за да има гаранции за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, моля да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Великов! Министерството на околната среда и водите осъществява управлението, опазването и контрола на национално равнище на всички компоненти на околната среда и факторите, въздействащи върху тях. На регионално ниво този контрол се осъществява от регионалните инспекции по околната среда и водите, в конкретния случай това е нашата регионална структура в гр. Велико Търново.
Във връзка със зададения въпрос бих искал да Ви информирам, а с Вас и обществеността на Велико Търново, за следното. На 21.07.2006 г. в нашата регионална инспекция във Велико Търново е подаден първият сигнал за наличие на неприятна миризма и запрашване на въздуха в жилищен квартал “Чолаковци”, намиращ се до промишлена зона “Дълга лъка”. На същата дата експерти от екоинспекцията са извършили проверка на място. Констатирано е, че източник на емисията е цехът за производство на плоскости от дървени частици на фирма “Дървообработване” АД, Велико Търново. Цехът е отдаден под наем на фирма “Кроношпам” България ЕООД, гр. Бургас.
От проверката е установено, че фирмата извършва тестване на технологично оборудване и не може да установи непрекъснат технологичен процес поради периодичното авариране на част от съоръжението, което е и една от причините за неорганизирано изпускане на прах в атмосферния въздух.
Друга причина за наднормено замърсяване на атмосферния въздух с прах е и неефективната работа на пречиствателното съоръжение, изградено след сушилнята, с която се извършва понижаване на влажността на дървесните частици.
На основание на горното и във връзка с чл. 11 от Закона за чистота на атмосферния въздух на техническия директор на “Кроношпам” България ЕООД е съставен акт и е издадено Наказателно постановление № 63 от 31.07.2006 г. и са дадени предписания в срок до 30 септември да се изработят пробоопорни точки за измерване на емисии на вредни вещества от всички източници на изпускане на организирани емисии. В същия срок дружеството трябва да представи в Eкоинспекцията във Велико Търново програма за привеждане дейността на посочения цех в съответствие с изискванията на законодателството в областта на околната среда.
През м. август в инспекцията ни са постъпили нови сигнали за замърсяване на въздуха от жителите на района. Както Вие посочихте, след като още на 14 август е било потърсено виновното лице, на което да се връчи заповедта за спиране на дейността на цеха, те са отказали и тя е връчена едва вчера.
Това, което искам да уверя Вас, цялата общественост на Велико Търново и всички народни представители е, че нашата регионална структура и Министерството на околната среда и водите ще следи за стриктното спазване на всички норми, които би следвало да бъдат изпълнявани с оглед на емитиране, също така да бъдат изпълнени всички необходими предписания. В противен случай цехът няма да работи.
За целта ние ще се обърнем за съдействие към компетентните органи, да се упражни необходимият контрол, за да бъде изпълнена нашата заповед. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за реплика на отговора, господин Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да Ви благодаря, господин министър, за този отговор, защото разбирам, че както регионалната екоинспекция, така и министерството е направило необходимото в рамките на правомощията, с които разполага, за да може действително да спре замърсяванията на въздуха в кварталите във Велико Търново. Надявам се, че в този период до края на м. септември цехът ще работи така, че това замърсяване да го няма в района. И ако не бъдат изпълнени съответните предписания действително да се стигне до затварянето на този цех.
Искам също така да отбележа, че действията, които е предприела екоинспекцията показват своевременна и бърза реакция и искрено се надявам, че няма да се наложи отново да Ви питам по въпроси за замърсяването на Велико Търново. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, желаете ли дуплика? Не, няма да вземете отношение.
Следва питане на народния представител Евгени Чачев до министър Джевдет Чакъров.
Заповядайте, господин Чачев, да развиете своето питане.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Питането ми към Вас е в резултат на все по-честите случаи на хепатит в различни краища на България, включително и епидемии, предизвикани главно от липсата на качествена питейна вода и на канализация, от една страна. И от друга страна – от безхаберието на Министерството на здравеопазването, ХЕИ и инспекциите за опазване и контрол на общественото здраве, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и ВиК дружествата, на Министерството на околната среда и водите по този изключително тревожен за българските граждани проблем. И, разбира се, от липсата на ясна стратегия и план за действие на българското правителство за неговото бързо преодоляване.
Уважаеми господин министър, заедно с това през последните две години сме свидетели на пълен хаос и бих казал бум в строителството. Бум на опасни строежи в непосредствена близост до яз. “Искър”, от който повече от два милиона български граждани се снабдява с питейна вода. Нещо повече – в медиите бяха изнесени факти за заличаване на данни, определящи границата на санитарно-охранителния пояс, в който абсолютно е забранена всякаква дейност, включително и преминаване на хора, освен по експлоатацията на язовира, чиято собственост знаете, че е публична държавна собственост.
Във връзка с това е и моето питане към Вас: защо е допуснато заличаване на данни, определящи санитарно-охранителния пояс на най-големия язовир в България – яз. “Искър”, както и реституцията на земи в нея? Какви мерки предприе Министерството на околната среда и водите за изясняване на тези престъпни действия и кой носи отговорността за застрашаване качеството на питейната вода и здравето на два милиона български граждани? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! В отговор на поставения от Вас въпрос относно така наречената небрежност от страна на компетентните държавни органи за строителството в посочения от Вас район, бих искал да Ви информирам за следното.
Язовир “Искър” е с общ обем 655,3 милиона кубически метра, като по този показател е най-големият в страната. Водите му се използват за питейно-битово водоснабдяване на гр. София и производство на ел.енергия. Язовирната стена и съоръженията на язовира се експлоатират от “Язовири и каскади” ЕАД към НЕК, а санитарно-охранителната зона – от “Софийска вода” АД с разрешително за водоползване № 3682 от 9 август 2005 г., издадено от министъра на околната среда и водите.
Съгласно чл. 48, т. 5 от Закона за водите, водоползвателите имат задължение да определят с проект санитарно-охранителните зони на съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и да поддържат в необходимото състояние определения вътрешен пояс и крайбрежните заливаеми ивици в съответствие с нормативните изисквания.
Съгласно § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията, за питейно-битово водоснабдяване, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството по реда на чл. 135, т. 6 от Закона за водите, учредените санитарно-охранителни зони по реда на Наредба № 2 от 1989 г. се привеждат към изискванията на тази наредба по отношение на границите и охранителните режими в пояси 2 и 3 в срок до десет години и от обнародването в “Държавен вестник”. В случая е ясно кога са определени тези граници, а Наредба № 3 не променя границите на пояс 1.
Със Заповед от 4 юни 1973 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Софийски градски народен съвет Иван Панев се определят санитарно-охранителните зони на яз “Искър”. Те са актуализирани на 16 декември 1986 г. със заповед от председателя на Комитета за териториално-селищно устройство към Министерския съвет арх. Стефан Стайнов с утвърден териториално-устройствен план на територията на Столичния народен съвет, заедно със селищни територии и вилни зони.
Във връзка с Вашия първи въпрос бих искал да ви информирам, че копия от тези заповеди се съхраняват в Басейнова дирекция – Дунавски район, гр. Плевен. В МОСВ няма заличаване на данни.
Във връзка с втория Ви въпрос, с Констативен протокол № 2 от 3 август 2004 г., Басейнова дирекция – Дунавски район, предписва на “Софийска вода” АД възстановяване на пояс “А” от действащата санитарно-охранителна зона на яз. “Искър”, както и да се подаде заявление Басейнова дирекция – гр. Плевен, за учредяване на санитарно-охранителна зона на язовира с цел привеждане към изискванията на Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. по отношение на границите и охранителните режими в пояси 2 и 3.
С писмо от 10 септември 2004 г. в Басейнова дирекция е внесено заявление с проект за санитарно-охранителна зона от “Софийска вода” АД. Проектът не е съобразен с разпоредбите на Наредба № 3, като на 8 октомври 2004 г. е върнат за преработване. След привеждане с изискванията е внесен повторно в Басейновата дирекция на 10.07.2006 г. след съгласуване със столичната РИОКОС, а на 3 август 2006 г. е съгласуван и с РИОКОС – Софийска област. Процедурата по чл. 39 от Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. изисква преди осъществяване на санитарно-охранителната зона съгласуване с компетентни регионални органи на Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и горите, и публични едномесечни обявления в общините, в чиято територия е разположена санитарно-охранителната зона.
Към настоящия момент се очакват становища на областните дирекции по земеделие и гори. След приключване на законоустановената процедура ще е възможно актуализиране на санитарно-охранителната зона по реда на чл. 151, т. 2, буква „у” от Закона за горите.
С писмо до всички кметове на общини, изх. № 21-59 от 23 август 2005 г., Басейновата дирекция изисква всички подробни устройствени планове на имоти, граничещи с водни обекти, задължително да се съгласуват с Басейновата дирекция съгласно чл. 128, ал. 6 от Закона за устройство на територията, по реда на чл. 121, ал. 2 от ЗУТ по отношение изискванията за охранителните режими за санитарно-охранителните зони. Видно е, че от наша страна са предприети абсолютно всички необходими действия и мерки.
По отношение качеството на питейната вода. От пробите, които се вземат, междупрочем отговорно за това основно е Министерството на здравеопазването, но и аз бих искал да ви информирам и да уверим обществеността, че няма отклонение от нормите към настоящия момент и няма рискове. Това не изключва да бъдат предприети необходимите мерки и действия по отношение на всички закононарушения. Ако се установят такива, да бъдат отстранени и компетентните органи да се произнесат. Действително трябва да бъде направено необходимото не само по отношение на санитарно-охранителната зона на язовир “Искър”, но и на всички други язовири – те да бъдат актуализирани, действително да бъдат спазвани всички режими, които касаят трите пояса около всеки един язовир, който има функции да подава вода за питейно-битови нужди. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Чачев, имате възможност да зададете два уточняващи въпроса към министъра. Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Проблемът съществува от години. Проблема поставих и на Вашата предшественичка и коалиционна партньорка – както преди, така и сега, госпожа Арсенова. Проблемът възникна след доклада на Пенсилванския държавен университет в Съединените щати и Българската академия на науките за реалната опасност от епидемия на хепатит в резултат на безхаберното използване на язовир “Искър”.
Преди повече от три години Вашата предшественичка от тази трибуна отговори, че Министерството на околната среда и водите готви национална стратегия по този проблем.
Аз искам да ми отговорите: към днешна дата какво е направено по тази стратегия и защо българското общество не е информирано за това?
На второ място, господин Чакъров, благодаря Ви за изчерпателната информация. Аз знам тази информация. Никой обаче не е изменил и не е отменил действащия в момента план на София, в това число и санитарно-охранителната зона на язовир “Искър”. Това, което се случва в момента, е абсолютно престъпление.
Аз искам Вашия отговор като гражданин: Вие лично не се ли безпокоите, че София може да се превърне в едно второ Своге? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Министър Чакъров, заповядайте за отговор на поставените въпроси.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Още веднъж Ви уверявам, че към настоящия момент няма никакъв риск за поява и развитие на хепатитна епидемия на територията на Столична община, защото всички проби, които се вземат, включително най-новите, не показват отклонение от нормите.
По отношение на това, господин Чачев, дали се прави необходимото от страна на Министерството на околната среда и водите процедурно действително да бъдат изградени и да бъдат спазвани режимите в санитарно-охранителната зона, от фактологията и от последователността на действията – всичко това, което е предприето от страна на нашата регионална структура – Басейнова дирекция – Плевен, е видно, че с оглед промяната на нормативната уредба, на всички наредби, които визират съответни промени, са предприети всички необходими действия и мерки.
Като народен представител и като ексминистър на регионалното развитие и благоустройството Вие много добре знаете кой е компетентният орган, който издава разрешително за строеж, и кой е компетентният орган, който следи за незаконните строителства. Така че нека всички компетентни органи координирано, подчертавам, да извършат необходимото, така че да бъде опазен язовир “Искър”. Министерството на околната среда и водите наистина следи състоянието на язовир “Искър”. По отношение на месечните графици, които аз одобрявам като министър - винаги се водим първо от това да има достатъчно количество и по качество питейна вода за София. В момента функционират и пречиствателните станции – в изключително добри параметри.
По отношение на санитарно-охранителните зони. Ако трябва да бъда откровен, има какво да се желае в национален мащаб – да бъдат изградени, да бъдат спазвани всички режими. Затова е необходим определен финансов ресурс. За стратегиите, които работим да реализираме – не съм съгласен с Вашата позиция, че правителството няма ясна визия и стратегия, които да се доразвиват и да ги реализираме. Напротив, с подобренията, които ще имаме във водните цикли на редица градове и с възможностите, които имаме от предприсъединителните фондове, след това и от възможностите, които ни се представят от различните оперативни програми, най-вече визирам кохезионния и структурните фондове в лицето на Европейския фонд за регионално развитие, аз считам, че ще можем да заделим необходимия финансов ресурс всичко това да бъде в много добро състояние и да изпълнява своите функции. Правителството прави необходимото в това отношение, има ясна визия. Ние сме обсъждали въпроса с министъра на регионалното развитие и благоустройството, така че имаме ясна визия и програма, която следва и ще бъде реализирана в това отношение.
Друг е въпросът, че от ваше време до днес има доста пропуснато полезно време, за което всичко това би могло да бъде придвижено, да бъде направено много повече в това отношение, но никога не е късно. Напротив, моята позиция е, че в това отношение компромис не трябва да се прави. Ние сме готови да направим необходимото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Чачев, можете да вземете отношение към отговорите на министъра. Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! От думите Ви за координацията между министерствата, които отговарят за решаването на този изключително тежък проблем, човек остава с впечатление, че правителството действително няма визия. След като няма координация между вас – министрите, за каква визия можем да говорим на правителствено ниво? Още повече, ние сме свидетели, че Европейската комисия върна Националната референтна рамка на България за периода до 2013 г. По този начин Европейската комисия показа на правителството, че то действително няма ясна визия за развитието на България в този период, няма ясни приоритети, няма ясни програми. Така ли е, господин министър? Това се отнася и за конкретния проблем.
Министър Петков ще ви каже, че язовирната стена на язовир “Искър” е най-строго охраняваният обект в страната, заедно с ядрената централа. Така ли е, господин Петков? Така е.
Какво пречи по същия начин да се спазва законът и да се охранява санитарно-охранителната зона на язовира, което може да доведе действително до това, за което Ви казах?
Явно Вие не искате да си развалите отношенията с всички тези, които са допуснати да строят в тази зона, защото от язовирната стена с километри напред е изградена огромна ограда, от която не се вижда нищо – какво става в охранителната зона. Охранителната зона е много ясно очертана. И първокурсник от Строителния техникум “Христо Ботев” ще Ви каже – от кота на преливане до опашката на язовира, господин министре. Вие действително трябва да си влезете в ролята на министър на околната среда и водите и да станете координатор за решаване на този изключително важен за софиянци проблем, и не само за софиянци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
С това се изчерпаха въпросите към Джевдет Чакъров, министър на околната среда и водите.
Следват въпросите към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Първият въпрос е на народния представител Димитър Стоянов относно арестуваните във Варна членове и симпатизанти на партия „Атака”.
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Госпожо председател, първо искам да взема думата по процедурен въпрос.
Разбирам, че това заседание и парламентарният контрол не се излъчва пряко по Българската национална телевизия. Причината е волейболен мач. И в българското Народно събрание на мен започва да ми се струва, че се започва да се развива един много Оруелски модел – точно така, както е през 1984 г., където на бедняшката класа, на пролите, единственото, което им е разрешено е да играят на лотария, на тото, и да гледат футбол. Те с това изпълват живота си. Аз забелязвам една поредица от компромиси, която българското Народно събрание прави със спортни събития. Някак си по този начин казва, че спортните събития са по-важни от Народното събрание за българската нация, а Народното събрание е едно нейно представителство. Смятам, че това въобще не е сигурно, че ще бъде излъчено по-късно по Националната телевизия. Има извинение, че то се предава по сателитния канал, но една голяма част от българския народ няма достъп до кабелна или сателитна телевизия.
Затова, госпожо председател, правя процедурно предложение за включване на пряко предаване по Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Този въпрос, господин Стоянов, доколкото съм информирана, защото не съм водила по това време заседанието, е решен от Народното събрание. Пленарната зала е взела решение, така че приемам Вашето изказване като процедура. Няма да го приспадам към развиването на въпроса. Помолих да се провери за предаването по сателитния канал. Ще получа информация и веднага щом ми върнат обратно информацията от Пресцентъра, ще уведомя Народното събрание.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): При това положение, госпожо председател, аз лично не намирам смисъл от това да задавам въпроси, когато никой няма да може да види отговора на министъра.
Правя процедурно предложение за прекратяване на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Стоянов, тази процедура, разбира се, ще я подложа на гласуване. Такова процедурно предложение можете да направите. Разбира се, аз ще пусна и сигнал, за да уведомя народните представители за това, че предстои гласуване. Ще изчакаме няколко секунди. Знаете всички добре, че по време на парламентарен контрол невсички народни представители през цялото време са в пленарната зала.
Моля и квесторите, и ръководствата на парламентарните групи да уведомят народните представители, че ще има гласуване, поради процедура, която беше направена от страна на народния представител Димитър Стоянов. (Реплики.)
Сега ще пуснем регистрация и ще видим колко са народните представители.
Предполагам, че вече са уведомени повечето народни представители, които се намират в парламента за това, че предстои гласуване. Ще обявя гласуване по процедурата, която беше направена от господин Димитър Стоянов, а именно за прекратяване на заседанието.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики в залата.)
Отменете гласуването! Отменете гласуването, защото пред мен се показват цифри, които не отговарят на състава на Народното събрание.
Ще проведем ново гласуване. Моля народните представители да гласуват със своите карти. (Шум и реплики в залата.)
В чл. 42, ал. 2, от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се казва, че процедурни са въпросите: т. 1 – прекратяване на заседанията, т. 2 – отлагане на заседанието, т. 3 е прекратяване на разискванията, т. 4 – отлагане на разискванията и т. 5 – отлагане на гласуването. Господин Казак, това пише в правилника. Има такава процедура в правилника. Има право такава процедура да се поиска. Тя се гласува и каквото реши парламентът, това ще е решението.
Моля, гласуваме!
Гласували 97 народни представители: за 15, против 77, въздържали се 5.
Процедурата не се приема.
Има думата по процедура за прегласуване господин Стоянов. Заповядайте.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Госпожо председател, според правилника има процедура - оспорване на резултата от проведеното току-що гласуване. Аз оспорвам резултата, защото в залата в момента няма повече от 50 народни представители. На таблото бяха изписани над 90 гласували, затова оспорвам резултата. Мисля, че Вие трябва да направите и поименна проверка на кворума, защото очевидно, че няма такъв кворум в залата в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това е втора процедура, преди това обаче ще пуснем прегласуване. След това ще се произнесем по следващата процедура.
Прегласуваме процедурното предложение за прекратяване на заседанието.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 17, против 72, въздържали се няма.
Не се приема тази процедура. (Реплики.)
На процедура няма отрицателен вот, господин Казак. По процедурни въпроси няма отрицателен вот, така че не мога да Ви дам думата по този въпрос.
Направено е искане за поименна проверка. Не знам дали ще мога да изчета целия списък в рамките на тези 15 минути, които остават до края на работното време в днешния ден, но нека да започнем да четем списъка.
Не зная дали ще успеем до края. Знаете, че когато има такова искане за поименна проверка, тя се прави. Разбира се, това означава, че министърът на вътрешните работи няма да може да даде отговор днес на зададените му въпроси. (Започва поименна проверка на кворума, която в 14,00 ч. е прекратена поради изтичане на работното време.)
Стана 14,00 ч.
Следващото заседание ще бъде във вторник, от 14,00 ч.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи
Екатерина Михайлова

Секретари:
Петя Гегова
Станчо Тодоров