Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Пенко Атанасов и Десислав Чуколов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното извънредно пленарно заседание.
Моля народните представители да заемат местата си.
Уважаеми колеги, съгласно решението на Народното събрание от петък, 25 август 2006 г., днес, 29 август 2006 г., предстои да проведем извънредно пленарно заседание на Народното събрание, в дневния ред на което са включени шест точки:
1. Първо четене на законопроекта за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия с вносител Иван Костов и група народни представители; Законопроекта за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб с вносители Петър Стоянов и група народни представители и Законопроекта за достъп до документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия с вносител народния представител Касим Дал.
2. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в Програмата „Марко Поло”. Вносител е Министерският съвет.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове с вносители Добромир Гущеров, Росица Янакиева и Захари Захариев – на 25 юли, и Михаил Миков и група народни представители – на 26 юли т.г.
4. Първо четене на законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносител е Министерският съвет.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет на първо четене на 13 юли т.г.
6. Второ четене на законопроекта за съсловната организация на магистър-фармацевтите, приет на първо четене на 9 ноември 2005 г.
Това е приетият от Народното събрание дневен ред на днешното извънредно пленарно заседание.
Пристъпваме към разглеждане на точка първа от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОСТЪП И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ С ВНОСИТЕЛИ ИВАН КОСТОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ; ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ БИВШАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ИЛИ БИВШЕТО РАЗУЗНАВАТЕЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ С ВНОСИТЕЛИ ПЕТЪР СТОЯНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОСТЪП ДО ДОКУМЕНТИТЕ И ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ С ВНОСИТЕЛ КАСИМ ДАЛ.
Първо, предстои да се запознаем с представените доклади от водещата и други комисии, които са представили такива доклади. Няма доклади от Комисията по правни въпроси и от Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Има обобщен доклад от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и отделни доклади по трите законопроекта от Комисията по отбрана.
Давам думата на господин Свинаров да представи доклада на водещата комисия. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската армия, № 654-01-57, внесен от Иван Костов и група народни представители на 10 май 2006 г.; Законопроект за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, № 654-01-90, внесен от Петър Стоянов и група народни представители на 29 юни 2006 г., и Законопроект за достъп до документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия, № 654-01-115, внесен от Касим Дал на 4 август 2006 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесените законопроекти на свое заседание, проведено на 9 август 2006 г.
Законопроектът за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, внесен от Иван Костов и група народни представители, бе представен от господин Атанас Атанасов. Като основна цел на проекта господин Атанасов посочи разкриването на истината, свързана с дейността на „тайните” служби на комунистическия режим, което е и политически критерий за демократичност във всяка една правова държава. По-важните положения в законопроекта, според господин Атанасов, са: осигуряване на достъп до архивите и разкриване на информация за дейността на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия; осигуряване на пълен достъп до информация, свързана със зависимостта на лица, които кандидатстват или заемат важни държавни, обществени и политически постове и позиции, от бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия; създаване на независим орган, избиран от Народното събрание, който ще прилага закона и на който се предоставя пълен достъп до информацията, необходима за изпълнение на функциите му.
Законопроектът за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, внесен от Петър Стоянов и група народни представители, бе представен от господин Йордан Бакалов. В своето изложение господин Бакалов акцентира на следните по-важни моменти в законопроекта: създаване на независим държавен орган, който се избира от Народното събрание и който задължително проверява всички лица, които заемат важни държавни, обществени, политически постове и позиции за принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб; въвеждане на забрана за тази категория лица да работят за националните служби на Република България; за създаване на достатъчно гаранции за защита на доброто име на трети лица, на които чрез разкриване на информация от архивите може да бъде уронен престижът и да бъдат злепоставени. Според господин Бакалов приемането на законопроекта ще има огромно значение както за държавата, така и за гражданското общество и политическите партии.
Законопроектът за достъп до документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия бе представен от господин Касим Дал. Господин Дал изтъкна, че проектът създава достатъчно гаранции за недопускане на спекулативно манипулиране чрез избирателно отваряне на едни или други архивни материали, а по този начин се защитават права и свободи на българските граждани. Законопроектът подробно регламентира реда за установяване и разкриване на принадлежност, както и достъпа до документите, функциите на държавните органи и взаимодействието с други институции и граждани, като за целта се предвижда създаването на държавна комисия, избрана от Народното събрание. Като важен момент в законопроекта господин Дал посочи и въведеното задължение за недопускане на публикуване или разгласяване по какъвто и да е начин на документи и части от тях, удостоверяващи принадлежност към бившите специални служби, което е скрепено и с административнонаказателни санкции.
В рамките на дискусията народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България подчертаха необходимостта от внимателно и прецизно формулиране на кръга от лица, които ще подлежат на проверка, както и на хипотезите, при които ще бъде обявявана тяхната принадлежност към бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Българската народна армия. Изрично бе подчертано, че предстоящата работа по изглаждане текстовете на законопроектите трябва да държи сметка за националната сигурност на страната и да не застрашава дейността на българските специални служби.
По време на дебата всички народни представители подкрепиха становището, че е възможно обединяването на трите законопроекта, като за целта след първо гласуване бе излъчена работна група, в която да участват представители на вносителите и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
В резултат на проведените разисквания и като приема мотивите на вносителите, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване:
1. Законопроекта за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 654-01-57, внесен от Иван Костов и група народни представители на 10 май 2006 г.
Становището на комисията е прието на 9 август 2006 г. с 18 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”.
2. Законопроекта за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, № 654-01-90, внесен от Петър Стоянов и група народни представители на 29 юни 2006 г.
Становището на комисията е прието на 9 август 2006 г. с 16 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се”.
3. Законопроекта за достъп до документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия, № 654-01-115, внесен от Касим Дал на 4 август 2006 г.
Становището на комисията е прието на 9 август 2006 г. с 20 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Свинаров.
Кой ще представи докладите на Комисията по отбраната?
Заповядайте, господин Димитров. Предлагам поотделно да ги представите.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председателю.
“ДОКЛАД
относно Законопроект за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 654-01-57, внесен от Иван Йорданов Костов и група народни представители на 10 май 2006 г.
На проведеното на 10 август 2006 г. редовно заседание Комисията по отбраната разгледа на първо четене внесения законопроект. От името на вносителите мотивите представи господин Асен Агов.
Според вижданията на Парламентарната група на Демократи за силна България, този законопроект урежда значими обществени отношения, свързани със защита на личните права и свободи на българските граждани. Разкриването на истината, свързана с дейността на тайните служби на комунистическия режим, е важен политически критерий за демократичност във всяка правова държава.
В изложението си господин Агов обърна внимание на някои разпоредби на законопроекта. Беше изтъкнато, че като цяло той има огромна морална стойност за държавата и обществото, за всички политически партии. Неговата цел е да укрепи държавността и да оздравява политическия, обществения и културния живот в страната ни.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по отбраната прие следното становище: приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Становището е прието на 10 август 2006 г. със 7 гласа “за”, 2 гласа “против” и 3 гласа “въздържали се”.”
“ДОКЛАД
относно Законопроект за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, № 654-01-90, внесен от Петър Стефанов Стоянов и група народни представители на 29 юни 2006 г.
На проведеното на 10 август 2006 г. редовно заседание Комисията по отбраната разгледа на първо четене внесения законопроект. От името на вносителите мотивите представи господин Христо Кирчев.
В изложението си господин Кирчев наблегна на това, че за разкриване на историческата истина, съдържаща се в документите, свързани с дейността на бившите Държавна сигурност и Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана, се предвижда създаване на независим орган – комисия, в която с равни квоти са представени законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както и президента на Република България. За да се избегне нежелателното политизиране при работата на комисията е предвидено всички нейни решения да се вземат с мнозинство от две трети от състава й.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по отбраната прие следното становище: приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.
Становището е прието на 10 август 2006 г. със 7 гласа “за”, 2 гласа “против” и 3 гласа “въздържали се”.”
“ДОКЛАД
относно Законопроект за достъп до документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия, № 654-01-115, внесен от Касим Исмаил Дал на 4 август 2006 г.
На проведеното на 10 август 2006 г. редовно заседание Комисията по отбраната разгледа на първо четене внесения законопроект. От името на вносителите мотивите представи господин Янко Янков.
Според Парламентарната група на Движението за права и свободи законопроектът спомага да се защитят личните права и свободи на българските граждани и да се избегне спекулативното манипулиране чрез избирателно отваряне на едни или други архивни материали и тяхното ползване, за добиването на теснопартийни политически и икономически ползи извън обществения интерес.
При запознаването на комисията с някои детайли от разпоредбите на закона господин Янков подчерта, че важна цел на законопроекта е да се възстанови доверието към страната ни след отмяната на Закона за достъп до досиетата, приет през 1997 г., да не могат да се манипулират лица, заемащи публични длъжности от органите на сигурността, като задължително се свалят от оперативен отчет, както и да се отговори на препоръките на Резолюция 10/96 и Препоръка 13 от 2000 г. на Съвета на Европа.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по отбраната прие следното становище: приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопоректа за достъп до документите и обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателното управление на Българската народна армия.
Становището е прието на 10 август 2006 г. с 11 гласа “за” и 1 глас “въздържал се”.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Други представени доклади на комисии няма.
Преминаваме към представяне на законопроектите от вносителите.
Има думата господин Иван Костов. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, колеги народни представители! Предложеният от Демократи за силна България законопроект урежда значими обществени отношения, свързани със защита на демокрацията в България, като при това защитава по подобаващ начин правата и свободите на българските граждани.
Разкриването на истината, свързана с дейността на тайните служби на комунистическия режим е важен политически критерий за демократичност във всяка правова държава. Във всички посттоталитарни държавни този въпрос беше решен. В Република България достъпът до досиетата и до информацията на бившата Държавна сигурност беше отменен с всичките произтичащи от това неблагоприятни последици за обществено-политическия живот и авторитета в нашата страна.
Такъв закон прие Румъния. Разкри досиетата на Секуритате и убеди Европейския съюз, че има воля да се справи с престъпните остатъци от комунистическия режим. Актуалността на този закон се обуславя и от безспорните констатации на авторитетни европейски медии, че в България, цитирам, “престъпните групировки са навсякъде и контролират всичко”. Продължавам да цитирам: “сектори в икономиката на България се контролират от престъпни барони от бившите комунистически тайни служби и именно те създават общност на злото в нашата страна”.
По наше предложение отдавна се настоява такъв закон да бъде гледан в залата на Народното събрание. Преди известно време, след като стана ясно, че отново може да бъде употребена информацията, свързана с досиетата на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия, че може да бъде злоупотребено с досиетата, включително за саморазправа със журналисти, Съветът на коалицията взе решение да се приеме такъв закон.
Оттогава мина много време и аз искам да подчертая, че това време е необходимо, за да може този закон да стане факт едва след като започне президентската кампания и аз предполагам, че точно това обяснява късния момент на неговото влизане. Основната причина този закон да влезе късно е да се избегне едно изискване, което ние сме възстановили в закона, а то е всеки кандидат за определени държавни и управленски, политически позиции в страната, които са изброени в чл. 3, сред тях и президентът и вицепрезидентът, да направи и да подпише декларация за това принадлежал ли е към Държавна сигурност. Това се прави в момента, за да се спести на секретния сътрудник на Първо главно управление на бившата Държавна сигурност Гоце или Георги Първанов да попълни такава декларация. Защото ако се приеме нашият закон, ще следва, че той ще трябва да бъде освободен. Ще трябва да се провери верността на тази декларация и като се установи, че той е сътрудничил на Държавна сигурност, трябва да бъде освободен от длъжност. Мнозинството от Народното събрание ще направи това, за да спести неудобството на сегашния държавен глава. Въпреки че, аз подчертавам, в предложения законопроект са предвидени много сигурни защити за правата и свободите на българските граждани.
Така например, когато се проверява дали определен кандидат за тези длъжности е сътрудничил на Държавна сигурност или не е, решението на комисията, която предлагаме да се създаде, да може да бъде обжалвано пред самата комисия. Предвидена е първа инстанция на обжалване, а ако човек е недоволен и счита, че правата му са увредени от работата на комисията, той може да отнесе въпроса пред Върховния касационен съд, където отново като инстанция за защита на човешките му права ще получи съдебно решение.
Така ние смятаме, че защитаваме демокрацията, минавайки през една стабилна защита на правата и свободите на българските граждани.
Законът предвижда достъп до архивите и разкриване на информация за дейността на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, на всички български граждани, на гражданите на страните – членки на НАТО, и страните – членки на Европейския съюз, след пълноправното членство на Република България. Тоест ние предвиждаме правото за разкриване на информацията да бъде не само за българските граждани и българските институции, а и за гражданите и организациите, в които България членува – НАТО и Европейския съюз.
Ние предвиждаме гражданите и медиите да имат пълен достъп до информацията, свързана с миналото и зависимостта от тайните служби на всички лица, които кандидатстват или заемат важни държавни или обществено-политически постове и позиции. Предвиждаме изявления пред медиите, предвиждаме подписване на декларация, предвиждаме публикуване на информация в „Държавен вестник” и електронен сайт, тоест наистина напълно прозрачна процедура. Законът гарантира и доброто име на третите лица, които чрез разкриване на досиетата и информацията в тайните архиви може да бъдат злепоставени или уронени престижът и доброто им име. Предвиден е много сериозен съдебен контрол, включително и за тези трети лица, отнасяне на въпроса към Върховния касационен съд и решаване там.
По същия начин сме помислили и с много голямо внимание сме се отнесли към защитата на националната сигурност на Република България. Ние предвиждаме във всеки случай, когато има съмнение, че разкриването на информацията ще навреди на националната сигурност на страната, случаят отново да бъде отнасян към Върховния касационен съд, който на закрито заседание в съответен състав да се произнесе дали има такова накърняване на националната сигурност на страната или няма.
Тоест предвидили сме както защита на националната сигурност, така и защита на демокрацията, предвидили сме и защита на правата и свободите на българските граждани.
Основният инструмент, който считаме, че трябва да гарантира тези три вида защити, е създаването на независим орган – комисия, избрана от Народното събрание, която ще има пълен достъп до информацията, независимо от формата й.
Господин председател, виждам, че ми давате знак, но аз имам 10 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Седем. По правилник са седем минути, господин Костов. По сегашния правилник тази възможност е коригирана на 7 минути.
ИВАН КОСТОВ: Екатерина Михайлова ми каза, че имам 10 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Михайлова е била щедра към Вас. Не е искала да Ви разочарова, но минутите са 7. Довършете!
ИВАН КОСТОВ: Искам да завърша само с това, че са предвидени административнонаказателни разпоредби за нарушаване на правилата, регламентирани в този закон. Предлагаме силна защита на състава на комисията и предвиждаме в нея да не могат да участват бивши сътрудници или офицери на Държавна сигурност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Вторият законопроект, внесен от господин Петър Стоянов и група народни представители, ще бъде представен от господин Йордан Бакалов, както разбирам.
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще представя на вашето внимание Закона за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност и разузнавателното управление на Генералния щаб.
Преди всичко искам да кажа, че тази материя в продължение на 15 години е правен опит да бъде уредена и беше уредена като материя от 1997 до 2002 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Извинявайте господин Бакалов, минутите по правилник са 10. (Възгласи: „А-а-а!” в ДСБ.) Извинявам се на господин Костов. Извинявам се, господин Костов. Седем минути са, когато е изявление от парламентарна група. Грешката е моя.
Мисля, че имахте възможност да довършите изказването си, така че не съм Ви ощетил. (Шум и реплики в ДСБ.) Не, ще имате 3 минути повече в изказванията, ако желаете. Още веднъж Ви се извинявам.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Катя Михайлова е права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И на госпожа Михайлова се извинявам.
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: През всичките тези години законодателно този проблем действително беше уреден, но поради различни причини неговото уреждане беше прекратено през 2002 г. И след 2002 г. отново, а сега сме 2006 г., се налага законодателното уреждане на въпроса.
Моето лично мнение, а и мнението на моите колеги е, че ако тогава не беше прекратена тази процедура и този закон не беше отменен, сега може би нямаше да правим извънредно заседание, за да гледаме тези законопроекти.
Но при всички случаи тази материя действително трябва да се уреди законодателно. И уважаеми колеги, трябва да се уреди законодателно най-малкото заради това да се даде възможност на всеки един български гражданин да има правото да се защити. Защото знаете, че през последните 15 години много често, особено публичните личности страдат точно от този проблем.
Така че ние като Народно събрание действително трябва да уредим законодателно тази материя.
Другото, което е също много важно и което се съдържа в нашия законопроект, е създаването на независимия орган, така наречената комисия, което по наше предложение ще се направи с избор от Народното събрание. Но не само с избор от Народното събрание и тук действително се обръщам преди всичко към управляващите, имайки предвид избора на Централна комисия, че е добре тази комисия да бъде избрана така, както ние сме предложили, а именно всяка една парламентарна група да има представителство в нея. И ще ви кажа защо е важно. Защото този процес, колеги, освен че българските граждани трябва да се защитят, второто, което направи за тези 15 години е, че отварянето на досиетата и достигане на историческата истина за миналото в Народна република България беше достатъчно компрометирано. И за да се гарантира отново да не бъде компрометирано, хората, които трябва да влязат в тази комисия, защото ние сме дали възможност и граждански лица и сдружения също да направят такива предложения, ще трябва да гарантират честността и прозрачността на процеса на отваряне на досиетата.
Другият проблем, който досега законодателно не беше уреден цялостно, е именно работата на самата комисия. Имам предвид работата на комисията като достъп до архивите на бившата Държавна сигурност. Знаете, че по сегашното българско законодателство министрите, които притежават такива архиви, бяха длъжни след изтичането на срока на класификация да ги предоставят на Държавен архивен фонд. Това не се случваше. По една или друга причина това не се случваше.
И след като не се случваше, съвсем нормално е – и аз мисля, че в нашия законопроект е предложено, самата комисия да работи пряко и непосредствено в архива. Тук вече идва и самата защита на лицата – първо на самата комисия, второ на лицата, които ще си проверяват досиетата, и трето – сигурността на така наречените “трети лица”. Дадена е законодателно уредена възможност да не се обявяват имената без изрично съгласие – говоря за третите лица, ако те не са съгласни, както и тези, които са починали, били са малолетни, не са навършили 18 години и т.н.
През цялото това време основното в законопроекта, от което сме се ръководили, е защита на националната ни сигурност. Тогава, когато оповестяването на определени документи може да застраши нашата национална сигурност, тогава действително отново се дава тази законодателна възможност тези документи – говоря за документи, а не за имена, да не се разсекретяват.
А иначе имената, които влизат в списъка на данните и фактите, които по § 2а представляват така наречените „публични длъжности”, те се обявяват.
Бих казал, че тук по този начин има определена възпираща мярка за хора, които са имали по една или друга причина някакъв допир, работили са за такива служби, работили са срещу български граждани и то от гледна точка на политическата полиция. Само единствено в нашия законопроект ще срещнете “политическа полиция”. Мисля, че това е основното нещо, по което нашият законопроект се различава с останалите – политическата полиция – когато са репресирани български граждани с оглед на изпълнението на поръчките от една определена партия.
Другото, което вече определено коментирах, е работата с архива. Тук работната група, в която ще участвам и аз, ще трябва да реши и този въпрос – къде в крайна сметка ще стоят тези документи, които са разсекретени – в мястото на тяхното създаване, както е по Закона за класифицираната информация и след изтичането на срока да се предават в Държавния архивен фонд или в архив на самата комисия, който трябва да бъде създаден.
Още нещо, което е интересно и го има и в трите законопроекта, са така наречените “публични длъжности”. Под тези така наречени “публични длъжности”, както вече имах възможност да споделя с вас... Един такъв законопроект ще има възпираща мярка за хора, които са работили за бившите тайни служби, а по същото време, физиономията и лицето на България в чужбина ще бъде в съвсем друг и нов облик, защото България остана единствената държава, която на този етап, за голямо съжаление, все още не е решила този проблем. Надявам се, че от днес ще бъде даден старт на решаването на този проблем.
Накрая бих искал да ви кажа предвид на това, че България е правова държава – и този закон, както ви казах, в момента има законодателно уреждане на предаването на архивните единици в Държавния архивен фонд, но не се изпълнява от конкретните министри, в нашия законопроект, а и в законопроектите на колегите от ДПС има наказателна отговорност за хора, които: първо, укриват такава информация, второ, не я предават на компетентните органи, в случая комисията, и трето – наказателна отговорност за хора, които разпространяват невярна информация – би трябвало да има и такава наказателна отговорност.
Това в общи линии, колеги, са нещата, които са залегнали в нашия законопроект.
Много добре знам предимствата и недостатъците на нашия законопроект. Много добре знам предимствата и недостатъците и на останалите два законопроекта, но според мен Комисията по отбрана и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред взеха най-правилното решение – от трите законопроекта да се изготви един, който да реши след толкова години този наболял проблем в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Дал, за третия законопроект.
КАСИМ ДАЛ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложеният на вашето внимание законопроект за достъп до документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия на първо четене от мен и подкрепен от Парламентарната група на ДПС, впоследствие от всички политически сили в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, преди всичко спомага да се защитят личните права и свободи на българските граждани. Законопроектът цели прекратяване на спекулативното манипулиране чрез избирателно отваряне на едни или други архивни материали, както и тяхното ползване за добиване на теснопартийни политически и икономически ползи извън обществения интерес. Той подробно регламентира в пет глави допълнителни преходни и заключителни разпоредби, реда за установяване и разкриване на принадлежност, както и достъпа до документите, функциите на държавните органи и взаимодействието с други институции и граждани. Предвижда се създаване на Държавна комисия за разсекретяване и използване на архивните единици като постояннодействащ държавен орган – юридическо лице, първостепенен разпоредител с бюджетни средства и със седалище в гр. София. Членовете на комисията се избират поименно от Народното събрание с квалифицирано мнозинство от две трети за срок от шест години, но не повече от два мандата по предложение на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Те трябва да отговарят на определени специални изисквания. Подробно са описани функциите и задачите на председателя, заместник-председателя, секретаря и членовете на комисията. При осъществяването на своята дейност е предвидено комисията да издирва, събира, проучва, анализира и разсекретява архивните документи, да обявява публично имената на българските граждани, заемали или заемащи публични длъжности, или извършващи публична дейност, за които е установена принадлежност към бившите тайни служби. Комисията предоставя достъп на всички български граждани до водените им дела на оперативен отчет по тяхно искане, по искане на техните наследници по низходяща линия до втора степен, води регистъра на получените искания като пази интересите на трети лица. Тя разсекретява и архивира секретните документи съгласно Закона за Държавния архивен фонд, ако те не представляват заплаха за националната сигурност на Република България.
Разликата от другите предложени законопроекти е, че това се отнася до документи, оперативната информация, а не за лицата, които са ги събирали или донасяли. Задължават се министрите, ръководителите на НРС, НСО, Националната следствена служба да създадат работни групи във ведомствата си, които ще започнат окомплектоването и подготовката за предаването на документите поискани от комисията.
Предвидена е разпоредба, според която в седемдневен срок трябва да свалят от отчет секретните си сътрудници, заемащи публична длъжност. Това се прави с цел да се възстанови общественото доверие към заемащите публични длъжности лица и те да не могат да се манипулират от службите за сигурност, което отговаря и на препоръките на Резолюция 1096, Рекомендация R-2013 на Съвета на Европа.
Законопроектът задължава и всички граждани и институции, които притежават документи, удостоверяващи принадлежност на конкретни лица към бившите служби, да ги предоставят на комисията в срок от един месец. Подробно се регламентира и редът за установяване и разкриване на принадлежност към бившите служби, дейности като щатен, нещатен, или секретен негласен сътрудник, облагодетелстване с образователни, професионални, административни или имуществени привилегии и осигуряване на защита срещу наказателно преследване чрез или със съдействието на службите. Описани са и документите, на основата на които се установява принадлежност, съдържаща се в информационните фондове на службите.
Решенията на комисията могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Законопроектът предвижда разкриването на принадлежност на дадено лице към бившите служби да става с решение на комисията, което да съдържа трите имена на лицето по документ за самоличност; датата и мястото на раждане; трите имена на ръководилия го щатен или нещатен сътрудник; качеството, в което е осъществено сътрудничеството; използваните псевдоними и документи, въз основа на които е установена принадлежността; кога е снет от отчет, както и публичната дейност и длъжност, които са заемали и заемат в момента на проверката. Обявяват се имената и псевдонимите на лица, включени в справочните картотеки или регистрационните дневници на съответните служби, за които няма други данни, само картон, като това изрично се отбелязва. Има и ограничение за непубликуване на архивни данни за починали лица; лица, изразили писмено готовност да дават или давали информация до навършване на 18-годишна възраст; документи за лица, чието оповестяване ще навреди на интересите на националната сигурност; и за лица, които в 3-дневен срок след писменото им уведомяване за резултатите от предварителната проверка, оттеглят кандидатурата си за заеманата длъжност.
В законопроекта е предвидена задължителна проверка за принадлежност към бившите служби на лица, регистрирани от избирателните комисии за президент и вицепрезидент; народни представители; кметове и общински съветници; лица, заемали публични длъжности и осъществявали публична дейност след 25 февруари 1991 г. до влизането на закона в сила; лица, заемащи указаните длъжности към момента на влизане в сила на настоящия закон. Регламентиран е и редът за установяване на принадлежност в рамките на предварителна проверка от политически партии и коалиции, организации по отношение на техни членове за лица, на които предстои избор или назначаване на публична длъжност и на други физически и юридически лица.
Предвидено е и задължение на гражданите и на институциите след влизането на закона в сила за недопускането на публикуване или разгласяване по какъвто и да е начин на документи или части от тях, удостоверяващи принадлежност към бившите специални служби. В тази връзка са предложени изключително високи административнонаказателни мерки.
В Допълнителните разпоредби се изясняват понятия като: “документ”, “щатен служител”, “щатни секретни негласни сътрудници”, “дело за оперативен отчет”, “картотека”, “публична дейност”, “публични длъжности”, както и “интереси на Република България, свързани с националната сигурност”.
В Преходните и заключителните разпоредби е посочен и едномесечен срок за избор на членовете на комисията от Народното събрание, осигуряването на работни помещения, технически средства от Министерския съвет, който утвърждава и нейния устройствен правилник.
Приоритетна дейност на комисията е проверка и огласяване на лица, заемащи публични длъжности и занимаващи се с публична дейност, и лица, които се представят за проверка от Централната избирателна комисия.
Този законопроект има огромна морална стойност за държавата и за обществото. Неговата цел е да възстанови доверието към страната ни, да укрепи държавността, да оздрави политическия и обществен живот, но без да прибягва до лустрационни мерки. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, преминаваме към обсъждане на законопроектите.
Ще припомня времето на всяка парламентарна група с удължението от една трета: Коалиция за България – 40 минути; НДСВ – 32 минути; ДПС – 26 минути; ОДС – 21 минути; ДСБ – 21 минути + 3 минути = 24 минути; “Атака” – 20 минути; БНС – 20 минути; независимите народни представители – до 15 минути, като всеки от тях – до 5 минути.
Преминаваме към обсъждане.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Радославов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Предварително искам да кажа, че това е лично мое мнение, което не съм обсъждал, нито споделял с когото и да е от членовете на моята парламентарна група – Коалиция за България.
По принцип смятам, че един такъв закон е много закъснял. Имам предвид Закона за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Искам да задам един въпрос към всички вносители на трите законопроекта и на Комисията по отбрана. На мен лично не ми е ясно защо и какво общо има Военното разузнаване с тайните репресивни служби на държавата и на Държавна сигурност.
Постарах се да почета по тези въпроси и като се започне от Разузнавателния отдел към Генералния щаб непосредствено след 9 септември 1944 г., доколкото си спомням генерал Петър Вранчев му е бил ръководител, и като се проследи цялото развитие и работата на Разузнавателното управление, развито в една хубава книга на генерал-полковник Зикулов, която прочетох преди няколко месеца - това е човекът, който 20 години е ръководил Военното разузнаване, се вижда, че точно това Военно разузнаване и неговите ръководители са водили една постоянна битка с Държавна сигурност, за да им се осигури възможност да работят професионално в интерес на националната сигурност.
Лично моето убеждение е, че всички тези стотици български офицери и други служители на Военното разузнаване заслужават една обществена признателност, а едва ли не ние ги дамгосваме, ако мога да кажа така, като включваме и тях в един такъв законопроект, който касае Държавна сигурност.
Лично аз смятам, че няма сериозна държава, която да няма и да не се грижи за своето държавно разузнаване. Дали не бъркаме, като някак си автоматично го присламчваме към Държавна сигурност?! Мисля, че след като сведохме българската армия до размерите на една военна жандармерия, едва ли не искаме да направим професията и на военния разузнавач като нещо може би недотам почтено.
Затова пледирам към вносителите, които най-добре са се запознали с нещата, да дадат разяснение защо се прави това! Лично аз мисля, че това не е добра политика и не би окуражавала бъдещото развитие на Военното разузнаване в България и не е в интереса на националната ни сигурност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Други желаещи?
Господин Станчо Тодоров има думата.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, струва ми се, че има някакъв смут в залата. Страхуваме се да кажем нещо, което нашите съграждани чакат да чуят в тази зала. Наистина е вярно, че в настоящия момент всички партии и коалиции с изключение на коалиция „Атака” в последните 17 години са участвали във властта. В Четиридесетото Народно събрание има голям брой народни представители, които са изпълнявали длъжност като президент, като премиер, министри и други висши длъжности в държавата. Странно защо, когато тези партии и коалиции са имали пълно мнозинство в залата, не са взели решение да предоставят и приемат този законопроект, който се внася сега от уважаемите господин Стоянов и господин Костов, които са били президент и премиер на страната в продължение на четири и пет години и имаха възможността да направят това. Но те не го извършиха тогава, а го поставят точно сега, когато има около 15% народни представители в пленарната зала. Струва ми се, че това е поредният политически гаф - когато не си на власт и искаш да си върнеш изгубеното доверие, да поставяш тези въпроси на дневен ред точно в момент, когато само след по-малко от два месеца българският народ трябва да избира президент.
Господа народни представители, според мен този законопроект би трябвало да бъде внесен в първите години на демокрацията и тогава може би щеше да има някакъв ефект. Зная, че тези категории служители държаха и държат цялата информация в държавата. Смея смело да заявя от тази трибуна – не тайна, че през тези 17 години голяма част от тези хора бяха използвани от управляващите за лични цели, за да добият и да натрупат огромни богатства, каквито в други държави управляващите не можеха да натрупат за столетия. Тези хора, които помогнаха на тази върхушка да натрупа тези имоти и богатства, няма да бъдат разкрити. Те отдавна са изведени от тези списъци именно от тези хора, които са имали абсолютна власт и сега искат да се види това, което е останало или отменено. А кои са останали? Тези, които по една или друга причина не са се съгласили да работят в интерес на престъпниците, за да забогатеят. И тези, разбира се, които вече не са между живите.
Господа народни представители! Знайте, че служителите на Държавна сигурност и Военното контраразузнаване, за да си изпълняват задълженията, а те са да работят за сигурността на държавата, следва да имат контакт с всички слоеве на обществото. Като пример мога да ви посоча, че аз като командир на полк също съм работил с Военното контраразузнаване. Когато искам да разбера нещо в полка, което се води като подривна дейност или каквото и да е, по същество аз се облягам на този служител на Военното контраразузнаване. Той не може да изсмуче от пръстите си нещо и да ми го съобщи. Той трябва да има информация. И тази информация наистина той я получава и я дава. И нямаше грешки.
Чудно ми е защо е записано „бивши служители”. Да не би сега да няма такива? Дайте тогава да изкараме и сегашните списъци от последните 17 години, за които публично се знае, че непрекъснато донасят на ЦРУ и другите външни разузнавания, които, както знаете, не без тяхно съдействие, докараха страната до това дередже. Фактически държавата в момента се намира точно в това положение, което реално направиха тези през последните 17 години, а не преди тези 17 години, както вече съобщих. Така че не правете заключения за тези неща.
На мен ми се струва, че тези, които сега работят в това направление, са много по-опасни. Защото, ако те продължат да работят в това направление със същото темпо, струва ми се, че държавата няма да я има. Ние трябва да търсим тези хора и най-важното – тези, с чието съдействие са забогатявали и в момента продължават да забогатяват. Точно тези хора ние трябва да видим на показ, и пред целия българския народ да покажем: ето този милионер, милиардер. В залата се коментира, че има най-богатите хора и т.н. Откъде ги вземаха тези богатства, тези милиони, милиарди – нека да докажем това. Нека това чуе българският народ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Има ли реплики? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! България е последната страна, която е оставила този проблем да виси за 16 години преход. Много пъти имаше политически сили, които посягат към решението на този проблем и не довършват отварянето. Защо това е било така в исторически план, дали е резултат на лоша воля или на липса на характер, може би историята да съди и тези, които дойдат много години след нас. Така или иначе дори такива като мен, които са смятали на няколко пъти, че въпросът е решен на нивото, на което е решен както през 1997 г., така и през 2002 г., когато приехме Закона за класифицираната информация, се оказахме излъгани в разбирането си, че България може да мине без да отваря, че по-добре е да не четем страницата, по-добре да я затворим. И интересът след отварянето на няколко досиета преди няколко месеца показа, че това е неминуемо.
Имах възможност преди месец и нещо да чуя немския пастор Гаук, който оглавяваше първата комисия в Германия за отваряне на досиетата. И бях впечатлена от едно негово твърдение. Той каза: в Германия нямахме никакво разминаване по въпроса какво да направим с архива на Щази след 1990 г., защото ние имахме аналогичен проблем след Втората световна война. И тогава хората, които са имали различно отношение към миналото, се изправили пред проблема и поколението съвременници решило, че за 5-7-10 години може да го реши, като всъщност хората се приемат такива, каквито са, със своето участие в периода на Германия между 1930 и 1945 г. И казва: Германия смяташе, че е решила този проблем и каква беше огромната ни изненада, когато следващото поколение германци отказа да приеме това и най-неочаквано въпросът избуя с нова сила, следващото поколение обвини предишното, че е решило по погрешен начин този въпрос. И това създаде една рана в обществото, която дълго време Германия носеше. Затова - казва - ние в 1990 г. нямахме никакво различие помежду си, независимо дали сме леви, десни, социалисти, либерали или някакви други.
Проблемът при нас е, че това отваряне е твърде забавено. Може би, ако ставаше дума за годините след 1990 г., можеше да се говори за морален катарзис, за нещо друго. Не знам 15-16 години по-късно как би изглеждало това. Но ми се струва, че дори 15 години след това ние трябва да решим въпроса със зависимостите.
Тези дни в Румъния има доста разгорещен спор по този въпрос и румънският президент Траян Бъсеску в едно свое изявление казва: „И в Румъния ключовите политически и икономически решения трябва да бъдат в ръцете на хора, които нямат зависимост от бившите специални служби.” Това не означава те да не са принадлежали никога на тези служби. Това означава никой да не държи за тях факти, с които да ги заплашва, считайки че този факт от една биография може да представлява заплаха, оръжие и мотивиране на решения.
Мисля, че това в 2006 г. е важно и ако някой има съмнение в това, изборът миналата година на новото правителство и всички перипетии, включително опита на някои от кукловодите да играят водеща роля и да обясняват, че с няколко депутати патриоти могат да направят правителство или да попречат то да бъде направено, и това в 2005 г., са много показателни за това какво трябва и какво не трябва да направим.
Мисля, че можем да се обединим по въпроса, че досиетата трябва да бъдат отворени и че в последните няколко месеца всички политически сили – къде по-твърдо, къде с амплитуди, работят по тази линия на поведение. Струва ми се, че е много важно тази тема да не се използва за ново разделяне помежду ни. Струва ми се, че координатната система жертва палача или начинът на говорене със заклеймяване е много неподходящ. Никой не може да ни внуши кой е морален и кой – не. Всеки от нас има право на лична преценка и всеки гражданин има право на такава преценка. Разбира се, за един ще бъде достатъчен само простия факт на принадлежност към бившата Държавна сигурност. За много други хора обаче ще представлява интерес в какво се изразява конкретната дейност и те не биха я осъждали априори, нито пък биха лепвали на някого клеймо.
Общото говорене по тази тема според мен е много важно, за да може обществото да преглътне тази тема, без да се раздели отново. Мисля, че това е дълг на сегашното Народно събрание, на сегашната генерация хора, които се занимават с политика, и знам, че това не е лека работа – изисква някакво усилие, някаква толерантност, някакво по-широко скрояване.
Разбира се, че не може да уважаваш един човек, който е писал долнопробни доноси срещу друг човек. Но да се говори въобще и изобщо за всеки човек, който бъде изваден в някакъв списък като принадлежен и да се присъединява към това негативно отношение – априорно негативно отношение, смятам, че може да бъде избегнато.
Мисля, че две неща – лустрацията и безумната антикомунистическа риторика също трябва да бъдат вплетени в този пъзел. Да лустрираме 16 години след началото на прехода ми се струва безумно. Онези хора, които са вземали решения, вече са на достатъчно напреднала възраст. Има смисъл обществото да бъде осведомено кой какъв е бил в миналото си. Ако обществото желае да даде мандат на сегашния президент, нека да му го даде. Не бива с един закон това да бъде априори пречка. Както и не бива да бъде пречка за един министър, за един народен представител, за един кандидат за каквото искате – за шеф на Националната телеграфна агенция например. Разбира се, че различните политически сили ще си запазят различията по този въпрос и някои ще смятат, че в техните редици точно такива хора не бива да има.
Може би в този случай трябва да си припомним онази притча за грешницата, за която казали: който се чувства безгрешен, пръв да хвърли камъка. Всеки знае кога, при какви обстоятелства, защо е решил да поема някакви ангажименти.
Ако можем да се приемем такива, каквито сме, да се помъчим да разберем миналото и онова, което не ни харесва в него, да не го възпроизвеждаме днес, мисля че това ще бъде по-добре и в сегашната тема. Ако успеем да стигнем до консенсус по този въпрос, което означава способност да гледаме спокойно, толерантно, но да отидем докрай в процеса на отваряне, да не допускаме никакви вратички, да не допускаме някои да се измъкнат през задната врата за сметка на други, е по-полезно днес. Аршинът да бъде еднакъв за всички, защото ако допуснем пак някои да бъдат вадени, други да бъдат скрити, създаваме само база за ново обществено напрежение, което ще се появи след време. Има възможност да се направи общ законопроект, има възможност да се направи, живот и здраве, една комисия – орган за отваряне на тези досиета, която, живот и здраве, пак да направим с консенсус, за да може в България на този въпрос да се гледа нормално, спокойно, без гняв, без обида.
Смятам, че ако успеем да направим това и да отидем докрай в процеса, без да крием нещо, без някой пак да бъде обвинен, че е използвал този процес, за да си реши вътрешни проблеми, проблеми срещу другата политическа сила, да държи политическите си противници, нещо друго да направи – да злоупотреби, няма нищо по-лошо от това. Във всички бивши социалистически страни, където процесът вървеше на тласъци, той все пак вървеше напред. Смятам, че днес имаме пък възможност да го решим с по-малко емоции, по-коректно, по-пълно, но и по-толерантно, приемайки, че сме били съвременници на някакво време, в което е имало и хубави, и лоши неща. Но е хубаво днес политическите решения да бъдат вземани от хора, на които никой не може да извади миналото им като плашило, като скелет от гардероба и да каже: искам да гласувате, искам да поддържате, искам да направите. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Не виждам реплики. Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Не днес, а преди 10-12-15 години въпросът с досиетата трябваше да бъде решен, тъй като това е въпрос, който вълнува поне част от българското общество и неговото окончателно решаване не може да бъде отлагано още години. Най-после трябва да знаем истинските имена на тези, които доносничеха, на тези, които клеветяха, съсипваха човешки и фамилни съдби! Крайно време е да се разкрие истинската същност на такива негодници! Едва ли има народ в Европа, който да е страдал повече от предателско-доносническата измет от българите! Тези хора предаваха не само близки, колеги, роднини, но те продаваха и свети национални каузи! Не може да се пазят в тайна имената на предателите, доносчиците и на доброволните агенти на политическата полиция, каквото има немалко. Налице е обаче стремеж не само да се разкрият тези хора, но и напълно да се изнесе в публичното пространство едва ли не цялата дейност на българските специални служби, тоест на разузнаването и контраразузнаването.
За да бъдат убедителни поддръжниците на тази теза, те лансират три мита: първо, че тайните служби са служели само и единствено на комунистическото управление; второ, че тайните служби са били в пълна услуга на съветското ръководство; и, на трето място, че всички демократични държави, включително бившите социалистически страни, са разкрили своите досиета на спецслужбите. И трите мита са абсолютно неверни.
Каквото и да е управлението на една държава – фашистко, комунистическо, монархическо, републиканско, тя винаги е имала, има и ще има нужда от строго запазване на националните си интереси. Няма съмнение, че в недемократичните държави специалните служби са инструменти за укрепване властта на управляващите и за потискане на противниците, но наред с тези си функции те са изпълнявали национални задачи и отстоявали строго национални интереси. Факт е, че над 100 години враждебни сили от съседни държави водеха една мащабна, една масирана, последователна и злъчна антибългарска дейност за подкопаване на националното единство на българския народ, за денационализиране на милиони българи и за откъсване на български територии. Десетки хиляди антибългарски публикации, десетки хиляди избити българи и стотици хиляди бежанци от българските територии след Втората световна война са само част от тази потресаваща истина.
Аз бих попитал: кой можеше частично да се противопостави донякъде и разбере истината за това каква съдба се готвят да отредят враговете на България, ако не специалните служби?
И в тази връзка аз бих поставил и този въпрос: в тази дейност, в посочената област абсолютно с нищо не се обслужваха съветските интереси. Техните интереси по тези въпроси бяха съвсем други, а именно България да мълчи и да не защитава своите наистина важни национални интереси. Това е една от грешките на бившите управляващи, които мълчаха, въпреки че се касаеше наистина до въпроси, отнасящи се до българското национално единство, така че тезата за 100% обслужване на Съветския съюз от страна на българските спецслужби е невярна.
Неоснователна е и третата теза. Абсолютно невярно е, че демократични държави, включително бившите соцстрани, са разкрили архивите на тайните си служби. Бившите соцстрани, уважаеми колеги, работеха в по-други условия, както и техните спецслужби. Всички те бяха обкръжени в голямата си част от съюзници или от държави, които не бяха техни врагове. България в продължение на 100 години в значителна степен беше обкръжена от врагове и това трябва да се знае!
И аз бих попитал: как да разкрием секретите си за това как десетки години се отстояваше границата на България с помощта на 20-25 хиляди сътрудници от пограничното население? Да им извадим имената и да ги покажем ли именно на тайните служби, срещу които те са работили?
Смятам, че въпросът е изключително сложен, сериозен и изисква изключително внимание. Затова аз мисля, че идеята да се подходи с необходимата сериозност, да се изгради необходимата работна група, която внимателно да подходи, е повече от необходимо.
Не бива да забравяме, че все още има сили извън територията на България, които не са се отказали да работят срещу нея. Имаше едни данни, които сигурно някои от вас си спомнят за периодите 1970-1989 г., 1994-1995 г. Тогава бяха активизирани над 15 хиляди чужди агенти на територията на България – тогава, когато България изживяваше един тежък момент от своя демократичен преход. Така че нека всички тези въпроси бъдат внимателно отчетени и тогава да се подходи с необходимата сериозност, с необходимата отговорност към този изключително важен въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Величков.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, преди малко чухме тезата, че досиетата трябва да бъдат отворени. Кои досиета обаче?
Според мен трябва да бъдат отворени досиетата на българските депутати, българските министри, на премиера, на президента, на всички онези, които формират обществено мнение.
Аз категорично бих подкрепил една такава позиция – досиетата на публичните длъжности да бъдат отворени.
Възниква следващият въпрос: да отворим ли досиетата на българските разузнавачи, на онези, които са работили в чужбина, на онези, които продължават да работят в чужбина, които продължават да работят за интересите на Република България днес?
Аз категорично смятам, че тези досиета не бива да се отварят. Няма държава в света, която да го е правила.
Казвате, че не можем да вадим досиета избирателно. Абсолютно съм съгласен с госпожа Дончева тук, с тази част на нейното изказване.
Уважаеми колеги, по време на Великото Народно събрание имаше една комисия, така наречената Комисия Тамбуев. Аз познавах Георги Тамбуев. Говорили сме с него. Той написа и една книга, в която каза, че освен 30-ината сътрудници на Шесто управление, чиито имена бяха извадени по време на Великото Народно събрание, освен тези имена е имало още 80 други имена на бивши сътрудници, които са били скрити.
За да не се връщам много назад ще кажа, че сигурно всички си спомняме какво стана по времето на правителството на господин Костов. Тогава отново бяха извадени 30-ина имена. Кой знае защо една част от тези имена днес са активни поборници за отварянето на досиетата. Тогава бяха извадени 30-ина имена, но по официални признания на членове на комисията, бяха прикрити около 70 други имена.
Как са гласували тези имена? Били ли са шантажирани от някого? Всеки може да погледне позициите на определени депутати от тогавашното Народно събрание и всеки би могъл да си отговори на този въпрос. Ето това е основното, според мен, уважаеми колеги!
Затова смятам, че ние като парламент трябва да вземем едно категорично решение тук: да бъдат отворени незабавно и безкомпромисно досиетата на българските политици! Отново повтарям: на българския парламент, на българското правителство, на българския президент, на българския министър-председател. Това е задължително!
Иначе, отново ще се лутаме в този омагьосан кръг, в който се лутахме досега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Юсеин, заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз предварително искам да изтъкна, че поддържам и трите законопроекта, както гласувах и в комисията.
Кои са мотивите ми? В продължение на два мандата и нещо съм заместник-председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. По време на двата мандата, по една или друга случайност съм се срещал с много хора, които са силно репресирани от бившата власт. Срещал съм се и по време на разговорите си с тях с голямо учудване, се натъквах на странни за мен неща – двама приятели дълги години лежали по затворите, дълги години са били в една килия, но не си вярват! Тогавашната власт е направила така, че те да не си вярват. Затова защото, един другиму, така са били нагласени нещата, че са се “топили” – по техен жаргонен език. Това е продължавало с години. В почти всички западни и бивши соцстрани има съюзи на репресираните. Някъде са два, а в България са пет-шест, седем, а даже в някои области те са и повече.
След като стане факт този закон, тези хора ще видят помежду си кой кой е бил, кой какво е правил. Дължим такъв закон на големите български дисиденти Илия Минев, на бившата вицепрезидентка Блага Димитрова, на Константин Тренчев, от турското малцинство на Нури Адалъ, който е лежал 23 години. Дължим го и на тези хора, които са загинали по затворите, които с един донос са били пратени по затворите. Затова аз ще подкрепя трите проекта.
В някои нюанси в проектите има много голямо сходство. Еднакви са двата проекта – на ОДС и на господин Дал. Има много малка разлика между тях. Има неща, които могат да се вземат от проекта на Демократи за силна България.
Освен това, когато разговаряме от тази трибуна, на заседания и конференции, много често говорим за престъпността в България и казваме, че тя трябва да бъде пресечена, след като имаме специална работа със специалните наши български служби за сигурност, но този сектор все още е в криза, защото от 16 години само говорим за тези досиета, за тези мръсни ченгета, а никой не отчита, че сред тези хора е имало достойни български граждани, които са правили всичко възможно за доброто на България. След като това излезе като факт, като закон, ще се види кой е работил за каузата на България, кой е пращал хората по затворите и е получавал пари за своята дейност.
Между двата проекта има лек нюанс относно броя на членовете на комисията. Би било добре в тази комисия да заемат места проверени хора, тези, които действително ще направят всичко възможно тежката задача на тази комисия да бъде доведена докрай. Защото бяхме свидетели на една, след това на втора комисия, която се използваше за политически цели. Това нашето Народно събрание не трябва да допусне.
Искам да кажа, че в пленарната зала трябва да влезе обобщен проект, защото ние сме единствената страна от бившите соцстрани, която не е приела такъв закон, и това ни отрежда едно от последните места по този проблем. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма. Независимите народни представители нямат време.
Има думата за изказване господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Първо, трябва да благодарим на изискванията на Европейския съюз, че най-сетне управляващата коалиция реши да допусне тези три закона да влязат в Народното събрание, понеже изискванията са такива. Нашият народ в продължение на 16 години не намери сили да отвори тези досиета, от които едва ли средностатистическият народен представител има представа какво е останало. Ако тези досиета бяха отворени преди 16 години, сигурен съм, че българският икономически и политически живот щеше да има съвсем друг вид – това, което се случи в Централна Европа. Тези досиета бяха старателно крити, за да могат видните бивши агенти, особено свързаните с външното разузнаване, с изнесените пари, с наркотрафиците, с контрабандата, да могат да оглавят днес до голяма степен икономическия живот на България.
Тези мои думи са в подкрепа на това, че отварянето на българските досиета безкрайно много е закъсняло. Разбирам болката на моите колеги, особено от генерацията, родена около 1944 г. и преди това, които са изпитали на гърба си дейността на тези агенти, за които говори моят уважаван колега.
Днес ми се струва, че с откриването на тези досиета – един много закъснял акт, шеговито казано, ще разберем защо Иванчо е казал, че Марийка не ходи на манифестации. Едва ли ще има този голям ефект върху българското общество, който очакваме да има. Защото всичките апологети на бившата система – донасяли кой слушал “Свободна Европа”, кой какво казал за съседа, кой какво е казал в килията за другия – днес са начело на икономиката на България, ръководят групировките. Уважаеми колеги, това, че ще докажем, че шефът на еди-коя си банка е бил много важен сътрудник на Държавна сигурност, сигурно само ще събуди присмех у него. Той ще каже: “Нали парите са мои! Вие идвате при мен да се молите”. Но добре е, че макар и последни, ние намерихме сили най-сетне да открием последното останало, от което аз като горещ сътрудник… (оживление в залата), извинявам се – като горещ радетел да се отворят досиетата, много бих се зарадвал да се видят хората, които са били в политическия живот и къде са днес в този парламент, в държавната власт, къде са тези, които в тези три проектозакона са назовани с името “публична длъжност”.
Извинявам се, че събудих такива емоции в лявата част на залата. Отлично знаете, че не съм такъв. Правят се грешки. Много бих се радвал, ако от тяхна страна има едно реално желание да се разкрие истината за тези публични личности, а не отново избирателно да бъдат експонирани хора, които са неудобни, особено в момента на тройната коалиция.
Има три законопроекта с три различни предложения за комисии. Не защото съм от СДС, но мисля, че в нашия законопроект има справедливост. Казва се, че комисията ще бъде от седем члена, за срок от пет години, без мнозинство от никоя парламентарна група.
В законопроекта на уважаемия от мен Касим Дал се казва: “девет члена, с председател, заместник-председател, за срок от шест години, за не повече от два мандата, избира се с две трети от гласовете на Народното събрание”. Уважаеми колеги, нали разбирате какво значи в момента комисия, избрана с две трети мнозинство. Това горе-долу ще бъде като Централната избирателна комисия. Ако оставят някой и друг член – както казваше баба ми – за домъзлък, всичко друго ще бъде от управляващото мнозинство. Нали ни е ясно как ще бъдат изкарани тези досиета?! Твърде селективно! За да се унищожат по-неудобните отдясно, ще се посъчини нещо.
Донякъде не съм съгласен със законопроекта на уважаваните ми колеги от ДСБ. Аз не коментирам броя на членовете, обаче правилникът, който впоследствие трябва да се разработи за дейността на тази комисия и да бъде приет от Народното събрание, дава едно ново отлагане във времето. Един път гласуване на първо четене, на второ четене на законите, след това правилник, спорове около правилника. Мисля, че в законите на второ четене трябва да се избере най-рационалното от тях.
Ние подкрепяме и трите закона. Нека и трите влязат, във всеки има нещо рационално, опит да се направи наистина нещо добро за бъдещето на България. Защото има една истина – и на хората отляво, и в центъра, и отдясно им писна в удобни моменти на някого да се подхвърля в публичното пространство кой бил не знам си кой си, да бъде омаскарен. Нека веднъж завинаги да се разбере: да, отляво този е бил такъв, извиняваме се, в центъра е бил този, вдясно е бил този. Да лъсне истината. А не сега отляво представете си такъв корифей на комунизма като Цвятко Цветков всеки ден да излиза и да казва: ама нали го знаем и него! Значи този, който е обвинявал хората, натискал ги е защо са чели “Нюзуик”, защо са казали по един виц в неговото Шесто управление, той днес е съдник за чистотата, същият този другар, и на тези отляво, и на тези от центъра, и на тези отдясно. Веднъж завинаги да се разбере кой какъв е в тази държава. Защото излиза, че палачите днес раздават правосъдието в тази държава. Те раздават правосъдието.
Ние като Парламентарната група на ОДС подкрепяме трите законопроекта. Нека да се избере от тях най-рационалното. Ще се направят предложения по-нататък за второ четене и наистина да бъде даден път на един реален закон за разкриване на досиетата, а не да стане като Закона за устройство на Черноморското крайбрежие – да вдигнем само шумотевицата и като видим, че става страшно за някой друг капитал и някой и друг агент, да скрием закона. Нека не става така и с тези закони. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Проф. Пантев пожела думата. Заповядайте.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Съгласете се, господин председателю, че има нещо и забавно в онази странна инверсия при подобни дискусии, при които толкова прости неща така словесно се усложняват, и други, толкова сложни, съдбоносни с оглед на десетилетия решения, се претупват.
Казвам това, защото преди да се разравям в тайнствените лабиринти, досиета, папки, пътували от Москва до Пекин и обратно, има една друга, още по-простичка система, процедура и рецепта, при която може да се види това, което е писано открито, а не тайнствено и не под нечие изнудване. Библиотеките ни са пълни със свидетелства кой какво е хвалел, какво е презирал и не вярвам, че тези хвалебствия са правени само с пистолет от упор в черепа. Имало е най-банално докарвачество, което днес с поразителна лекота е забравено. И сега се препращаме към странни, магьоснически, недоказуеми, прикрити, редактирани, съкратени, селектирани документации, които явно няма да дадат окончателна етикетизация на моралното здраве на онова общество и на това. Защото в крайна сметка никой не казва днес има ли случаи на служене на чужда държава от позицията на демокрацията. Някой казва ли преди 9 септември дали е ли имало хора, които са раздавали в Белград скици на български летища, състав на български полкове – тогава, когато се е очаквало, че предстои Втората световна война? Има нещо много общо в това. Шпионажът в полза на чужда държава винаги си остава такъв, независимо дали се намираме в съюзнически, коалиционни съотношения или не.
Има, разбира се, и нещо рационално, което беше казано тук. В крайна сметка, ако някой е сътрудничил по този позорен с оглед на съвременните ни представи морален норматив, нека той да остане със съвестта си, стига да не ни поучава, управлява и перчи. Това е основният индикатор, по който наистина можем да кажем, че трябва да се отворят досиетата на публични хора. За онзи, който не смее да разкаже на децата си че е бил такъв, има ли по-голяма присъда от тази? Но онези, които смятат, че са недоказуеми и недосегаеми и в същото време проповядват морални стойности, те наистина трябва да бъдат показани. И да приемем, че сме преживели една позитивна еволюция, която като вид странно съвпада със силните на деня.
Има и друго много просто нещо – ако някой е предотвратявал атентати, ако някой е предотвратявал нарушения на границата, но от армия, а не от нещастни политически бегълци, това е едно нещо. Това наистина може да се приеме, че е в служба на Отечеството. Но ако някой е написал собственоръчно декларация за готовност и е започнал с това, „в разрез с моята партийна, гражданска и друга съвест, които не ми позволяват да мълча кой какво е казал за другия”, това си е ачик доносничество. Това трябва да бъде осъдено.
В това отношение аз намирам, че нещата са и от юридическа гледна точка напълно подходящи да бъдат вградени в дефиниция. Защото има милион усуквания за мотивацията за принадлежност към тези служби. Появи се и странното понятие “културен разузнавач”. Значи този културен разузнавач се е интересувал само за Патриарх Евтимий и за Мона Лиза Джоконда, иначе не е имал нищо общо. Ако го попитате днес какво е, ще каже, гледай си работата, аз съм само по Средновековието и Възраждането. Разбира се, че има милион начини – и тук съм съгласен с моя колега Кирчев. Ние виждаме как ачик хайдуклуци се посрещат като обвинения с високо вдигнати глави, намират се мотивации, намират се причини за манипулации, за изкупителни жертви, та камо ли това!
Естествено, че в тези служби е имало хора, които са изпълнявали и патриотичен дълг, но това е разганичимо. Не смесвайте тези две неща. Това е изкуството на бъдещата комисия, това е предназначението на тези три закона, това е изкупителната зона, която трябва да минем. Ако някой се е провалил от безнравственост, е едно, ако някой се е провалил от наивитет, това е друго, ако някой се е провалил просто защото неумолимият ход на историческото развитие е застанал срещу него, това не значи, че той по дефиниция е мръсник и негодник. Но едно е битовият шпионаж, който за мен е най-отвратителен, друго е онова, което казваме днес - че може да има и съвременни пулсации в съвсем други посоки и насоки, но никой не казва, че това е възможно, още по-малко, че това е осъдително. Там е цялата работа. Много ми е смешно, като кажат: този ще има информация на НАТО. Вие смятате, че в НАТО всички знаят един за друг, че не се шпионират американци и англичани дори, само защото са съюзници?
Така че, без да съм експерт в тази област, разбира се, това е интуитивно предположение, което има в миналото много потвърждения, та тук ще приемем този закон с едно усещане, че най-сетне тази жаба трябва да бъде преглътната. Първият филм в нова Германия и то от българин по произход, на режисьора Захари Жандов, се казваше “Убийците са между нас”. Там също е имало едно вътрешно преливане на жертви и палачи, но оттам не се роди онази патологична омраза, която и до днес се изважда при първа възможност или при пълна безпомощност. Затова аз, а предполагам, че и групата, към която принадлежа, ще подкрепим този закон с ясното основание и с ведрата надежда, че най-сетне това трябва да бъде свършено веднъж завинаги. И оттам нататък само този, който си позволи да ни поучава на демокрация, морал, толерантност, братство и прочие, само тогава това негово минало следва да бъде измъкнато. И така както е при протестантските и католическите сватби, ако има някой да казва, да го каже сега или да замълчи завинаги. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, лично аз като човек на 34 години, чувствам облекчение, че се разглеждат тези законопроекти и ще ви кажа защо – от името на моето поколение, на поколението, което идва след нас. Защото се надявам, че след днешното гласуване на първо четене и една добра, прецизна работа върху трите законопроекта на второ четене ще се сложи край на спекулациите, които малко или много белязват така наречения преход в България. Спекулации кой какъв е бил, кой за кого доносничил, кой вършил народополезна работа, кой клепал роднини, приятели и т.н.
Учудвам се на безхаберието – не знам дали точната дума е безхаберие или по-скоро нежелание за разрешаване на тези проблеми досега, защото несъмнено проблемът е изключително важен. Несъмнено трябва да знаем кой стои до нас, не само в тази зала, с кого се срещаме по улицата. Това важи особено за хората, които заемат важни държавни постове и определят малко или много политиката на държавата. И колкото по-рано сме знаели, толкова по-добре. Няма нищо срамно в това. Както каза и проф. Пантев, един по принуда, друг по задължение, трети с удоволствие го е правил. Но в крайна сметка е важно действително с този закон, който ще приемем, да бъде ясно и категорично показано: този е такъв, онзи е онакъв, този е вършил тази работа, онзи е вършил онази работа.
Естествено, по трите законопроекта има доста забележки. Първо, аз самият не приемам това, което моите колеги от ДСБ предлагат – че тази информация трябва да бъде давана и ползвана от граждани, на държави - членове на НАТО и на Европейския съюз. Няма такова изискване никъде и според мен не е нормално. Надявам се действително това да бъде все пак коректно прегледано, премислено, защото не е нормално една държава, дори с която сме съюзници по форма, по време на студената война сме били в различни лагери, да се изважда тази информация, а и не виждам никаква реципрочна основа от другата страна.
Лично аз ще бъда доволен, ако един такъв закон влезе в сила, един такъв закон покаже, че в крайна сметка хората, които се намират в тази зала, заемат държавни кабинети или пък са ги заемали преди, са били еди-какви си. Срамът или пък неудоволствието, или пък разочарованието естествено ще бъдат за моя сметка или за тези, които са ги познавали. Но има едно чисто човешко послание в това, което говорим, и това е да кажеш какъв си бил. Няма нужда да се срамуваш от това какъв си бил, след като искаш да вървиш напред. Трябва да преразгледаш тези неща.
Затова още веднъж, от името на петимата депутати от ВМРО, ви казвам: ние ще гласуваме за трите законопроекта. Естествено, ще направим необходимите поправки, за да бъдат те по-прецизни, тъй като несъмнено трябва да ги разглежда специализиран орган, трябва да бъдат одобрявани по много ясни критерии, а не така, както са записани. Има нужда от прецизиране, но ние ще подкрепим тези законопроекти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи? Заповядайте, д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също съм доволен, че общо взето в залата има консенсус по един от най-щекотливите въпроси в последните 15 години. Разбира се, трябва ясно да кажем, че много от хората, които най-върло защитаваха желанието да има такъв закон, когато имаха възможност, не можаха или не искаха да го направят. Трябва ясно да кажем, че от политически сили, внесли днес този закон, през годините имаше едно нежелание да го има, защото така или иначе имаше политически сили, които се възползваха от възможността да имат повече информация към даден момент. Всичко това раждаше скандали, уважаеми колеги, и аз мисля, че наистина е крайно време да сложим ред и порядък по този въпрос, за да може да не си позволява вече никой да използва информацията, с която разполага.
Уважаеми колеги, тук става въпрос наистина за публични личности и наистина публичните личности трябва да са кристално ясни не само за нас, а по-скоро за обществото. Така че нека всеки, който желае да стане публична личност, да си прави съвсем ясно сметката, че трябва ясно да заяви на обществото своето минало.
Аз съм съгласен, че има категории хора, които са били принудени да го направят. Именно тук аз считам, че поне трябва да кажем, ако не можем да го запишем в закона, че за една от категориите хора са по-скоро виновни не тези, които са се подписали, а тези, които са ги накарали да подписват. Защото наистина има категории хора, които активно са били обработвани да станат щатни или нещатни сътрудници.
Разбира се, има и категории хора, които са го правили съвсем от користни цели и може би за определена категория хора би било добре наистина да има известни лустрационни текстове. Защото, пак искам да бъда съвсем ясен, хора, които веднъж са го направили съвсем користно, няма никаква сигурност, че няма да го направят и втори път.
Така или иначе, уважаеми колеги, аз и членовете от нашата парламентарна група ще подкрепим трите законопроекта, като се надяваме наистина на второ четене да се поправят някои пропуски, които има и в трите законопроекта. Да се прецизират нещата, така че да не допуснем някой случайно пък наистина или умишлено, не дай си Боже, да бъде омаскарен. Да се вземат всички възможни средства това да не бъде допуснато и наистина след известно време да се поздравим с един модерен, въпреки и малко закъснял закон. Но по-хубаво по-късно, отколкото никога. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли други желаещи? Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ние също ще подкрепим законопроектите, както са внесени, с идеята, че може би ще има един общ закон, който ще бъде по-добър от това, което е представено като три проекта.
Но не мога да скрия пред вас скепсиса си за едно упражнение, което настъпва прекалено късно, вече други говориха за него. То от самото си зараждане е натоварено със съмненията за конюнктурно най-малкото, ако не политическо, използване и по един не много достоен начин смесва морални оценки с една технология – технология на отношение към едни държавни служби, за които, за жалост, не чухме ясна морална оценка от цялото общество. Моралната оценка за дейността на бившите тайни служби винаги беше аргумент на десницата и тя никога не срещна и опит на левицата някъде по пътя да се срещнат тези две оценки.
Неслучайно бях много по-голям поддръжник на наименование на закона, което беше “Институт за народната памет”, защото дори като прочетете и на трите законопроекта наименованията, виждате, че отново мирише на полицейщина, на технология, на репресия срещу една друга репресия. Понеже бяха давани примери с Германия, съвсем неслучайно немците сложиха един пастор – пастор Галки – така се наричаше неговата комисия, точно за да бъде водещото моралната оценка за това, което се е случило, може би защото веднъж вече са го преживели. Тук почитаемият проф. Пантев изобщо не е прав, че Германия не е понесла и не се е разделила по отношение на това, което се е случвало по времето на Райха. Напротив, разцепи се страхотно – до такава степен, че един от най-големите мислители – Теодор Адорно казва: “На немски вече не могат да се пишат стихове”, имайки предвид това, което се е случвало през тринадесетте години на хилядолетния Райх.
Моята надежда е, че бъдещият общ проект, който ще се роди от тези три, ще вкара по-малко технокрация и по-малко технология – тя е неминуема, и ще вкара повече възможност именно за морална себеоценка, защото е ясно, че няма да постигнем катарзис с този законопроект, просто пропуснахме това време.
Вижте дебатите днес, след твърде късното признание на един от най-големите писатели на Европа – Гюнтер Грас, какви са в Европа и си представете това възможно ли е да се случи в България шестнадесет години по-късно? Истината е, че няма невинни в тази зала, няма невинни изобщо от политическия елит за това положение. Нито тези, които желаеха откриването, положиха достатъчно усилия това да се случи, въпреки доброто им намерение, да не говорим за тези, у които беше силата да го направят. По тази причина ние също подкрепяме с известна резерва трите проекта. Смятаме, че събранието отново трябва да помисли за наименованието на самия закон, защото в наименованието в някаква степен ще се съдържа нашата оценка за това, което се случва. В противен случай сме обречени да се борим с призраци – призраци, които създаваме и от които сами се плашим. Съгласете се – казвам го на шега, но вероятно има много голяма доза истина, кое работеше добре преди 10 ноември, че трябва да твърдим, че и Държавна сигурност е работила много добре? Плод-зеленчукът ли беше в ред, пощите ли, кое? Затова водещото според мен трябва да е моралната оценка за това, което е станало. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата? Имаме още пет минути преди почивката. Ако има повече от един желаещи да се изкажат, ще направим почивка и ще продължим дискусията след това. Ако няма, ще преминем към гласуване.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС, от място): Да продължим след почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоянов, така или иначе не виждам желаещи да се изкажат и нямам основание да продължавам дискусията.
Заповядайте, господин Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Съюзът на демократичните сили и Парламентарната група на Обединени демократични сили е вносител на един от законопроектите, поради което заявяваме, че ще подкрепим и трите законопроекта с желанието в крайна сметка да се получи един цялостен законопроект, който най-после да уреди тази материя.
Уважаеми колеги, нямам да влизам в дълбочината на дебата, особено в неговата широта, тъй като многократно сме дискутирали този въпрос. Искам да кажа много ясно, че позицията на СДС от деня на създаването му като политическа партия е била винаги една и съща – досиетата да се отворят. С упоритостта и постоянството, с което Катон Старши е повтарял: “Картаген трябва да бъде разрушен”, ние винаги сме повтаряли: “Досиетата трябва да се отворят”. Не затова защото преследваме политическа мъст, още по-малко защото търсим някакъв реванш и съвсем на последно място защото бихме могли изобщо да си представим, че гоним някакво възмездие – политическо или наказателно. Досиетата трябва да се отворят, за да се раздели България веднъж завинаги с една срамна история от своето минало. Нека да бъдем съвсем наясно: отварянето на досиетата ще доведе до един много важен политически ефект – ще скъсаме с илюзията, която продължава да се натрапва чрез част от българските медии, за един пасторален, добър живот по време на комунизма, противопоставен на днешната демокрация, която ни среща с много предизвикателства, с инфлация, с увеличени цени, с безработица, с кавги между депутатите и т.н., и т.н. Няма по-грешна и по-опасна представа от тази, която се налага. Много се надявам, че отварянето на досиетата ще ни помогне да скъсаме с тази представа.
Искам да кажа нещо, което според мен е важно за Българската социалистическа партия.
Господин Миков, мисля си, че след като закъсняхме толкова много със Закона за отваряне на досиетата и изобщо с тази дейност, все пак трябва да приемем, че доброто от това закъснение е, че през тези 15 години БСП изживя също една положителна еволюция. Когато преди десет или малко повече години като народен представител поставих въпроса за отварянето на досиетата, възгласът, политическият отклик от страна на БСП горе-долу беше: “Тези искат да преследват нашите”. Слава Богу, през тези години в резултат на тази наистина положителна еволюция – говоря без да търся никаква конфронтация, БСП, особено днес като управляваща партия, която носи отговорност, трябва да е стигнала вече до извода, че далеч не всички от тези са ваши. Никой от тях не е наш, но не са и ваши, защото са готови да работят срещу собствената си държава и срещу партията, под чието крило навремето са израсли и са били възпитани. Сега вече имат лични интереси, откъснаха се от онази идея, която вие възторжено възпявате на Бузлуджа. Тяхната идея вече е свързана с интерес, с криминогенна среда, с трафик на наркотици, ако щете, с трафик на оръжие, с трупане на незаконни печалби и т.н., и т.н. Този тип хора са бреме не само на шията на България, те са бреме и на шията на БСП.
Бих искал да сложа и още един въпрос, който по моему е важен – въпросът с отварянето на досиетата е крайно време да бъде първата и важна крачка за създаване на истинска морална среда в България. Твърдя, че такъв тип морална среда през последните 15 години нито обществото ни, нито ние като политици успяхме да създадем.
Та аз си спомням как от тази трибуна човек, чието досие по законен или противозаконен път беше прочетено, човек, който на другата сутрин е предавал вицовете, чути от свои приятели вечерта – най-ниската степен на падение на доносничество, каза: “Аз съм горд, че съм служил на своята страна и на своята партия”. Аз – действащ президент по онова време, чаках три дни, за да видя каква ще бъде реакцията в българските медии. Знаете ли каква беше? Никаква. Смея да кажа, че в едно общество, в което има здрави морални устои след подобно разкритие този човек ще бъде настоятелно помолен от хората, които живеят в неговия блок, да напусне, защото не желаят да живеят повече с човек, комуто са се доверявали и който по един изключително фрапантен начин ги е предавал сутринта, за да носи значката на сътрудник на Държавна сигурност. Искам досиетата да бъдат отворени, за да създадем такава морална среда за нашите деца вече.
Искам досиетата да бъдат отворени, за да престанат всякакъв тип инсинуации, включително от типа: “А бе не знам дали и този не е”.
От тази гледна точка не приемам тезата, че отварянето на досиетата е неизбежното зло, жабата, която трябва да преглътнем. Напротив, въпросът с отварянето на досиетата е нещото, което не сме свършили, и е крайно време сега да свършим достойно. Какво трябва да съдържа бъдещият законопроект? Твърдя, че законопроектът, предложен от Съюза на демократичните сили, е добър. В него има две очевидни предимства, без да твърдя, разбира се, че в останалите законопроекти няма неща, които могат да бъдат реципирани и да направят един по-добър цялостен законопроект.
Два принципа от нашия закон обаче държим да останат: в комисията не трябва да има политически мнозинства. В комисията, която се занимава с отварянето на досиетата, не трябва да има политически мнозинства и това трябва да бъде съвсем ясно.
Второ, трябва да направим всичко възможно материята да бъде регламентирана само изключително в закона – никакви правилници, които дават права и възможност на чиновници да препрочетат закона, не трябва да бъдат създавани. Правилникът трябва да регламентира само чисто технологични отношения от това кой плаща банките, компютрите и какви ще бъдат заплатите на сътрудничките. Всичко останало трябва да бъде решено съгласно волята на народните представители и материализирано в закона – никакви правилници.
С тази банална финална забележка завършвам и ви благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Обявявам 30 минути почивка. Пръв след почивката ще се изкаже господин Атанасов. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, не съм си мислил, че ще говоря по този проблем от най-високата трибуна в страната, но така се случиха нещата.
Ще се опитам да аргументирам пред вас нуждата от един нормативен акт, който да уреди тези изключително важни обществени отношения, през една друга призма.
Така ми се случи, че девет години от моя живот след 1990 г. преминаха на ръководни длъжности в службите за сигурност. Работих точно в този период от време и от дистанцията на времето можах да забележа много обстоятелства, които имат много важно значение. Не всеки е имал възможност да се допре до тях.
В тази връзка искам да ви напомня определени неща.
На първо място, един от големите митове, през който беше манипулирано българското общество за тези 15-16 години, се състоеше в това, че агентите са виновни, а офицерите са работили за националната сигурност. Този мит се разиграваше, за да могат да бъдат запазени позициите на хората, на офицерите от Държавна сигурност в съвременните служби за сигурност.
В тази връзка е много важно, няма време вече за лустрация, минаха тези години, но когато се решава този проблем, на първо място, преди да пристъпим към разкриването на информацията за агентурата – кой, къде и какво е донасял, трябва отговорно да се каже, съвсем отговорно, че на практика хората, които са били облечени във власт да вербуват с различните способи и методи, това са офицерите на Държавна сигурност. И това, че днешните български служби за сигурност се управляват от такива хора, показва защо ние сме последната държава, която ще влезе в Европейския съюз от бившия комунистически лагер.
Знаете ли как са наричани така наречените обекти за разработка от Държавна сигурност? Едното от наименованията е „бивши хора”, а другото наименование е „контрареволюционни остатъци”. Ето, това са били обектите, върху които са се упражнявали офицерите на Държавна сигурност. И днес се обяснява, че те били работили за родината и са били разузнавачи. Една голяма част от така наречените разузнавачи на Държавна сигурност, никога не са напускали пределите на България.
Така че опитът да се слага някакъв водораздел, че имало добри и лоши, е една абсолютна измама. И веднага ще ви дам пример. Някои казват, в някои от проектите това съществува и като текст, че ако една информация би засегнала днешната българска национална сигурност, тя не бива да бъде обявявана.
Искам да попитам, например, разкриването на истината за убийството на Георги Марков заплаха ли е за българската национална сигурност? Това е конкретен пример от дейността на българските служби преди 1989 г. Затаяването на истината за един такъв случай е заплаха за днешната българска национална сигурност! Ето, за това става въпрос.
Искам да кажа и нещо друго и да опонирам на някои от преждеговорившите тук. Никога българските служби за сигурност по време на комунистическия режим не са били автономни. Когато бях назначен за директор на Националната служба за сигурност, на третия етаж се намира кабинетът на директора, и днес е там, първото нещо, което ми посочиха хората с опит в тази служба, беше съседната стая, в която се е намирал тавариш еди кой си, да не му казвам името. Цялата документация на българските служби за сигурност, на Държавна сигурност, са се докладвали успоредно – на ръководството на службите и на представителите на съветските служби – това е истината. Тоест, тази информация, която ние днес считаме, че ако я обявим, щяла да застраши българската национална сигурност, много отдавна е известна на чужди служби, с които днес не сме в един блок.
И нещо много важно: един от големите проблеми, заради който днес се дискутират тези законопроекти в залата, е външният натиск. Ние знаем, че управляващите не искат да си го признаят. Но истината е такава. Тук бяха цитирани и резолюции на Съвета на Европа. Така е, има изискване ние да решим този проблем, защото нашите партньори в Брюксел са убедени, че българската организирана престъпност днес е свързана или произхожда от дейността на тайните служби на комунистическия режим. Затова, за да се разсече веднъж завинаги този възел, тази информация трябва да се обяви и да стане публично достояние на българското общество.
А иначе, през тези години ни убеждаваха откъде ли не, че този проблем не бил съществен. След като той днес отново се дискутира в българското Народно събрание, това означава, че той е изключително съществен за българското общество.
Много моля, искам да ви обърна внимание върху един детайл. Когато на публични места се появяват определени висши офицери от Държавна сигурност и обясняват как те работили в рамките на закона и защитавали интересите на българските граждани преди 1989 г., искам да ви посоча простички неща. В Конституцията на Тодор Живков беше прокламирана свобода на словото, свобода на съвестта. Тези хора са получавали заплата, за да преследват точно другите, които са си позволявали да мислят! Разбирате ли това нещо – те са правели това в нарушение на тогава действащата Конституция! И днес твърдят, че били герои!
И големият проблем на левицата и по-точно на Българската социалистическа партия се състои в това, че никога не се разграничи от тези хора. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Има ли реплики към господин Атанасов? Няма.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо Касабова.
Този проблем е един от най-злободневните през всичките години след 10 ноември в България. Въпросът е поставян многократно в тази зала, не знам от 1992 г., когато той беше поставен за първи път, на кое издание на проблема сме днес.
Проблемът отново занимава българската общественост и представлява източник на напрежение, спекулации, шантаж, както, междупрочем, е било винаги досега.
Новата ескалация на проблема сочи, че той трябва да бъде решен веднъж завинаги, но това трябва да стане, като решението се основава на здраво установени принципи, както и да бъдат направени съответните разграничения, а не урбалашки – „хайде да отворим всички досиета”, по-точно всички, които са запазени, защото и за това трябва да държим сметка. Много пъти е казвано, че не всички са запазени.
Досега предлаганите решения се люшкат между двете възможни крайности – от пълното отваряне на абсолютно всички досиета, до искане за унищожаване на същите или за тяхното засекретяване завинаги. Прави впечатление винаги силното политизиране на проблема и използването му за конюнктурни цели. Проблемът винаги се поставя на дневен ред, когато управляващите искат да отвлекат общественото внимание от своето управленско безсилие, а опозицията във всички парламенти винаги е предлагала проекти, които са или полуистински, или полуизпълними. Така е и в момента – управляващото мнозинството има тежки проблеми и иска да отклони вниманието, а опозицията иска такова решение на въпроса, което е или полуизпълнимо, или абсолютно неизпълнимо. Нито един от тези предлагани подходи не е приемлив.
Отварянето на архивите не следва да бъде насочено срещу българската държавност – това е основен принцип, който трябва да бъде иман предвид. И това е така, защото ние не закриваме държавата България. Ако в Германия бяха отворени всички досиета на бившата Щази, което се дава много често за пример, това беше така, защото се закри държавата ГДР и имаше нов правоприемник.
Пълното унищожаване на досиетата би лишило България от част от нейната история, а това противоречи на други действащи нормативни разпоредби. Трябва да се прави разлика между отделите на бившата Държавна сигурност. Ако се възприеме еднакъв статут на всички отдели, това би приравнило политическата полиция на разузнаването, което е пълен абсурд.
Тук и трите предлагани законопроекта си имат своя смисъл и всяка една от представителите ги политически сили влага съответното политическо съдържание и цел в това.
Проектът, който е предложен от ДСБ, меко казано е неприемлив. Само като започнем да четем ще видим, уважаеми колеги, че е абсурдно да се приеме, че по този закон информация и отваряне на досиета могат да искат граждани – представете си – на държавите – защо ли пък? – на НАТО и на Европейския съюз. Просто е абсурдно! Това за мен е нечувано. От това бихме могли да си направим такива каламбури и смешки, но не това е моментът.
Законопроектът, който предлага БСП, се предлага под чужд натиск. Такъв законопроект се предлага под чужд натиск, защото партньорите ни отвън, от Европейския съюз искат някакво решаване на този проблем. Разбира се, добро решаване на проблема. Българската социалистическа партия няма как и предлага решения, дори които са неприсъщи, нежелани и чужди на БСП като политическа концепция. И техният законопроект не може да реши проблема и не може да реши нищо добро.
Подобно е решението със законопроекта, който се предлага и от СДС. Той се предлага просто ей-така, за да се предложи такъв законопроект. За да бъде консолидирана част от електората на СДС се отива към трудно искани решения, които са неприложими в момента.
Споменах за законопроекта на Демократи за силна България. Защо този законопроект не беше внесен тогава, когато управляваше Иван Костов? Той имаше пълно мнозинство и много пъти се е казвало, че това можеше да се направи тогава. Сега в момента се предлага абсолютно неприемлив и неприложим законопроект.
Така че “Атака” ще гласува “въздържал се” по отношение на всеки един от тези три законопроекта и ще ви кажа защо. Защото всеки един от трите законопроекта като цяло е неприемлив. Във всеки един от тях обаче има положения, принципи, текстове, които, компилирани, могат да доведат до едно сумарно, генерално решение на въпроса. Такива идеи има и в законопроекта на Демократи за силна България, и на СДС, и на БСП. Но ще ви кажа принципите, с които ние бихме били съгласни и на второ четене бихме подкрепили като отделни текстове в такъв компилиран законопроект. Ще ги изброя.
“Атака” е за пълно и неизбирателно отваряне на всички досиета на Политическата полиция – на Шесто управление на бившата Държавна сигурност. Това е категорично, безспорно и ясно. Когато говорим за морални корективи, когато говорим за съвест това е точно в тази насока. И това се отнася до архивите на бившата Държавна сигурност.
“Атака” е за твърдо засекретяване на документация за дейността и личностите на действащите разузнавателни управления – както на Външното разузнаване, така на Контраразузнаване, така на Военното разузнаване. Защото това, ако не бъде запазено като тайни, доколкото са останали тези институции, тези служби, след изцяло отваряне на досиетата по отношение на тях смятайте, че няма да ги има, доколкото те съществуват. Въпреки че тук проблемът стои по друг начин – голяма част от сътрудниците, от агенциите, от ръководителите на тези служби в момента вече са подчинени на други разузнавания. Те не служат и на българския държавен интерес. Това също трябва да се има предвид.
“Атака” е за пълната прозрачност относно всички дейности по разсекретяването, за ясен регламент и пределна яснота в процедурата по това разсекретяване. Това също е принцип, който трябва да имаме предвид, а не това отваряне да стане без правила, урбалешки, ей-така – отварят се досиетата и просто се хвърлят на улицата, както се хвърлиха в някои държави. Но казахме, че там тези държави се закриха.
“Атака” е за изчерпателно изброяване на длъжностите, за които е необходима обществено-достъпна информация и яснота в българското общество дали лицата, които са ги заемали, заемат понастоящем или кандидатстват за тях, са били сътрудници на бившата Държавна сигурност. Българското общество има право на информация за миналото на управляващите от определени нива на държавната администрация, както и на тези, които по силата на своето положение, формират в значителна степен общественото мнение. И във връзка с това в тази насока законопроектът на Демократи за силна България има един списък, който е твърде изчерпателен. Там този списък може да бъде обсъждан, може да бъде разгледан, може да бъде допълнен или оттам отнети някои посочени лица и длъжности, така че този техен списък в тази компилация, която може да бъде направена, ще бъде много ценен.
Ние защитаваме такъв примерен списък, който, разбира се, не е изчерпателен, не е абсолютен, той може да бъде обсъждан и той е: президент и вицепрезидент, съветници на президента, министър-председател, министър и заместник-министър и началници на отдели, министерства и приравнени на министерствата агенции и дирекции, съветници на министър-председателя и политическите кабинети, народни представители, конституционни съдии, магистрати, областни управители, заместник-областни управители, кметове и общински съветници, централни ръководства на политическите партии, членове на Сметната палата, членове на СЕМ, главни редактори, издатели и журналисти от всички национални медии, вестници, телевизии и радиа, както и информационни агенции.
Ние ще гласуваме “въздържал се” по отношение на всеки един от предлаганите три законопроекта не защото не искаме проблемът да бъде решен, а защото искаме да бъде решен добре, да бъде решен завинаги, да бъде решен така, че да не се накърнява българската държавност. И това може да стане само на базата на една компилация на трите законопроекта, като между двете четения бъдат направени съответните приложения и по времето на обсъждането и на дебатите на всеки един конкретен член ние от партия “Атака” си оставяме възможността да го подкрепяме или да не го подкрепяме с оглед на нашата преценка за това дали ще бъде защитен българският национален интерес и принципите, които преди малко ви изложих. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Шопов.
Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Шопов! Всички тези принципи, които казахте, че „Атака” подкрепя, ги има в нашия законопроект – не мога да разбера защо ще гласувате „против”. Взех думата, за да ви кажа няколко неща.
Първо, защо вие - от „Атака”, не инициирахте такъв процес за отваряне на досиетата, защо не внесохте законопроект?
Второ, не мога да разбера – от вас да чуя това нещо. Ако го чувам от БСП, разбирам, но да чуя вие да кажете, че трябвало да се прави разлика между отделите, тоест между службите на Държавна сигурност!? Държавна сигурност е интегрирана система, която е изпълнявала разпорежданията на отдел „Военен” на ЦК на БКП. Това е положението. Отделно от това, в архивите на Държавна сигурност съществуват заповеди на Григор Шопов след 1985 г., в които се казва: особено ценните и перспективни офицери и агенти да се прехвърлят в Първо главно управление на Държавна сигурност. Тоест всичко това, което са считали, че трябва да бъде скрито и пазено дълго – Първо главно управление е банка! Затова днес се обяснява от тази страна, че разузнавачите били ценни. Разбирате ли за какво става въпрос? Това е историята, няма разлика там – там задачите са се спускали от едно и също място.
Исках да ви кажа нещо друго. Казвате: как може да се пише в нашия законопроект, че можело граждани на страни – членки на НАТО, да искат. Всеки български гражданин може да отиде в Съединените щати и да поиска архивни единици от ЦРУ и, ако е изтекъл срокът на класификация, ги получава. Четете вестник „24 часа”. Не става въпрос за агенти, става въпрос за декласифицирана информация.
Последно, за да се коментират текстове от един проект за нормативен акт, трябва да се прочетат – не може да се говори наизуст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Втора реплика – господин Юсеин, заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин Шопов! Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание взе решение и сформира работна група, която се ръководеше от госпожа Татяна Дончева. След усилени разговори в тази насока със специалисти от Министерството на вътрешните работи, с хора, които са били в службите преди 1989 г., се отчете пред комисията.
Тъй като винаги като парламентарна група се водите от това – да бъдат чути думите на специалистите, само ще ви кажа няколко неща, от които сигурно ще се впечатлите.
Първо, те казват: този проблем трябва да бъде законодателно уреден. Ето, има три проекта, парламентът се мъчи законодателно да го урежда.
Второ, този действително независим орган трябва да бъде избран от парламента. Ето, в трите проекта има такова предложение.
Трето, този независим орган да се отчете пред парламента. Това нещо също го има.
Има спор с тези хора, с които са се срещнали, къде да бъде този архив – дали да бъде централизиран на едно място, или да бъде, както е сега – разхвърлян. И т.н., и т.н. Към 7-8 са препоръките на тези хора, с които се е срещнала работната група. Те казват, че трябва да се постави срок на тези, които са взели някакви документи и трябва да бъде законодателно уреден този въпрос. Тези, които не ги върнат, трябва да бъдат глобявани, съдени и т.н.
Всички тези неща са вмъкнати в трите проекта. Аз се учудвам защо няма да подкрепяте трите проекта. Очаквам вашия отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Няма трета реплика към Вас, господин Шопов. Ако искате дуплика, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Атанасов! Архивите на ЦРУ, ама архивите на ЦРУ, които са архивни – тези, които са отпреди 30 години, а не тези, които все още са актуални и имат някакво значение, действащи.
Колкото до това – какво е казал Григор Шопов, Вие явно сте се поучили от неговия опит, защото по ваше време – управлението на Иван Костов, точно този подход беше използван – да бъдат вербувани и вкарвани като действащи хора около и в обкръжението на Иван Костов към действащи разузнавателни служби в момента. Да не цитирам имена, известни са ми поне 3-4 души, които са били агенти на някои от управленията на Държавна сигурност. Ще ви кажа коя беше службата, която беше гостоприемникът, която ги превербува, за да не бъдат изнасяни имената им. Това е Разузнавателното управление към Министерството на отбраната - Военното разузнаване. Един от тях е депутат, имаше двама министри. Вие най-добре знаете, можем с вас да си ги кажем в коридора после тези неща.
Да не говорим, че по ваше време 3000 души бяха подслушвани. Да, един от депутатите е тук, който имам предвид.
Не знам какво точно искаше да ми каже господин Юсеин, каква реплика ми направи – точно в каква връзка. Не знам дали ДПС ще подкрепи двата други законопроекта на Демократи за силна България, на СДС – ще ги подкрепи ли или ще подкрепи само този на БСП. Задавам въпроса, разбира се, риторично и не очаквам отговор.
По въпроса защо ние не сме внесли законопроект. Защото това мнозинство просто няма да гласува закон, който да реши този въпрос. Това ни е пределно, абсолютно ясно, това е безспорно. Все едно ДПС тук да участва в гласуването на такъв законопроект, в който да бъдат отворени досиетата на Юнал Лютфи и на Ахмед Доган. Абсурдни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване.
КАСИМ ДАЛ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Само искам да кажа на колегата Шопов, че няма законопроект, внесен от БСП, а законопроектът е внесен от мен и аз съм от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
През годините на демократичен преход в нашата страна много общественозначими теми разделяха политическите партии и обществото. Към настоящия момент, за радост, по много от тях вече има изграден консенсус. Придобилата популярност в българското общество сага с досиетата е на път да получи окончателно разрешаване и същия подобаващ консенсус чрез предложения на вашето внимание законопроект за достъп до документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия.
Всички знаем, че политиката е изкуство на компромисите, но в случая с разглеждането и приемането на този законопроект не говорим за компромиси, а за декларирана политическа воля относно окончателно прекратяване на спекулациите на тема досиета, подобно на всички останали бивши социалистически страни. Нещо повече, тук става дума за държавническа позиция, която има отношение към европейското бъдеще на страната, а не за елементарни и незначителни въпроси. Това е политически критерий за демократичност на всяка една правова държава.
При подготовката на законопроекта ние сме се съобразили със съдържанието както на вече внесените от ДСБ и ОДС законопроекти, така и с предложенията, направени от нашите коалиционни партньори. Ние не крием това. В този смисъл можем категорично да кажем, че са взети предвид всички възможно заявени позиции.
Предложеният законопроект не може да има и няма политическа окраска. Надяваме се, че ще намерим нужната подкрепа, при положение че всички политически сили по един или друг начин заявиха желанието си този казус да бъде решен безкомпромисно и преди провеждането на предстоящите президентски избори.
Моят оптимизъм се засилва и от позитивния отзвук след проведения обществен и медиен дебат по темата. Чрез гласуването на законопроекта ще дадем юридическо измерение и на декларираното от всички политически сили желание да се ликвидира черният пазар на компромати и да се криминализира деянието по укриването, прикриването, увреждането и разгласяването на информация и документи на бившите служби за сигурност, което се отнася както до граждани и институции, така и до членовете на бъдещата комисия и нейната администрация.
Държа да подчертая и факта, че предложеният от мен законопроект няма лустрационен характер. Това обаче по никакъв начин не омаловажава неговата морална стойност по отношение на укрепването на държавността и оздравяването на политическия, икономическия и обществен живот в страната. С приемането му ние, макар и доста по-късно от останалите бивши социалистически страни от Източна Европа, ще предоставим възможност на българския суверен – избирателя, сам да преценява виновността относно принадлежността на хората, заемащи публични длъжности, към структурите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Министерство на народната отбрана (РУМНО).
Въпросът кой кой е в българския политически, икономически и обществен живот трябва да получи своя категоричен и изчерпателен отговор чрез прочитането по възможно най-цивилизования начин на тази тъмна страница от нашата история и чак тогава тя трябва да бъде затворена.
Призовавам всички народни представители чрез подкрепата си за предложението на комисиите в Народното събрание, през които минаха успешно законопроектите, да дадат зелен семафор и на трите предложения. По този начин след прецизна дообработка на всички предложения за окончателно гласуване ще предложим един общ законопроект, който чрез своята всеобхватност ще допринесе за окончателно решаване на сагата “досиета”.
Колеги, накрая искам да кажа: с истината, с цялата истина наистина се живее по-лесно и по-леко! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПГ на ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дал.
Към господин Дал няма реплики.
За изказване има думата народният представител Елиана Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, въпросът, който разискваме днес, е наистина с повишена трудност. Това е въпрос, който ни е разграничавал исторически и политически. Днес обаче ентусиазмът за коментари в залата е снижен. Дали това е поради умора или поради зрелост? Иска ми се да надделява зрелостта.
Демократи за силна България се радват за това, че най-после законопроектите за разсекретяване на досиетата – в краткост назовани така – влязоха в пленарната зала, защото това е една изключителна важна заявка. България се намира в преддверието на Европейския съюз и когато си чакащ, когато се доказваш, да дадеш един такъв сигнал е особено важно. Това, което обаче искам да допълня, е, че ние не трябва да правим това заради еди-кой си съюз или заради еди-коя си цивилизация. Ние трябва да направим това като дълг към българските граждани.
Колкото и да се пестят тук думи на исторически и политически укор, това е действително една от най-мрачните страници в историята на България. Това са болки и човешки съдби и ако някой от нас или неговите семейства не са ги преживявали, нямаме моралната сила и право да неглижираме този проблем. Ние трябва да заставаме на страната на истината и да предотвратяваме, както се изказа и депутатът от Коалиция за България, в бъдеще подобни действия, така че, четейки тази страница, да имаме поуката, опита и мъдростта на едно минало в най-черните му краски, което не трябва да се повтори.
Имаше критики по отношение на законопроекта на Демократи за силна България за гражданите на страни – членки на Европейския съюз. Вие знаете, че с поправката те вече имат и избирателно право. Беше критикувано и това, че комисията имала правилник. Да, има правилник, защото трябва да се уредят въпроси, които са от организационен характер. Нито един правилник не може да дерогира закона.
С тези реплики искам да успокоя тези, които считат, че ние сме направили един уклон, който е неприемлив, към сегашните събития и действителност.
Това, което обаче искам да спомена, и това, което е положително в нашия законопроект, са принципите на демократичната държава: това, че нито един орган не може да бъде затворен в себе си и нито един орган не може да бъде последна инстанция за истината, че всеки български гражданин, който не е получил информация, на когото е било отказано или е получил манипулативна информация, да може да предаде своята жалба пред друг орган, който се нарича съд, за да може окончателно чрез обсъждане да се обсъди неговата молба.
Освен това достойнство на този законопроект е и, че националната памет чрез архивните фондове трябва да бъде съхранена именно чрез тази комисия. Възлагаме й още една функция, която е общественополезна, и отваряйки досиетата тази комисия трябва да направи прочит и на хиляди и стотици събития, да направи връзка с тях, за да разберем генезиса и историческите корени на някои събития.
В моя регион има още гробове на безследно изчезнали, на хора, чиято смърт не е установена, на десетки български граждани, които са убивани и са хвърляни в дерета, в конкретния случай в така нареченото Церовско дере. Хората искат да разберат каква е истината за това.
Вярно е, че в нашия закон декларирането е свързано с истината – с това, че всеки, който подлежи на декларация и това не е действително декларативен текст в закона, трябва да казва истината. В случай, че не казва истината, той трябва да напусне, да отстъпи тези публични постове или обществени функции, които изпълнява.
Този закон не може да разкрие всички досиета. Този закон обаче трябва да разкрие досиетата на хората, които се заемат да ръководят, да манипулират съдбите на други граждани. Списъкът може да не е пълен, но това всъщност е целта и силата на закона. И за досиетата на тези публични обществени личности да знаят и гражданите на страните – членки на НАТО и на Европейския съюз. Смятам, че тази информация е от голямо значение, защото хората, които идват в България и които сключват споразумения с Република България, трябва да знаят кои са управляващите.
Много беше силен примерът с румънския президент, макар че се пропусна да се каже, защо ли българският президент не направи такъв апел: разкрийте досиетата на тези, които управляват вашите съдби.
Това, което искам да допълня, е, че не можем да се съгласим със законопроекта на Движението за права и свободи. Волно или неволно – считам, че е неволно – те са създали един механизъм, който напълно опровергава казаното в мотивите, че с този законопроект трябва да се спрат спекулациите с информацията от тайните служби. Защото те предвиждат към шефовете на специалните служби със заповед да се създава комисия от специалисти, която да издирва факти, данни, да издирва информация и тази информация да се докладва на избраната парламентарна комисия.
Демократи за силна България считат, че трябва да бъдат предупредени вносителите, че това е една опасност и може да отклони процеса в нежелана и за самите вносители подкрепа.
Подкрепяме законопроекта на Обединените демократични сили, подкрепяме и законопроекта на ДПС в частта, в която не се отклонява от така изказаните забележки. Смятаме, че този законопроект най-после ще реши искреното желание на всички честни български граждани да разберат каква е била съдбата, какъв е бил генезисът и на престъпните групи, и на тези, които са били измъчвани, които са били принуждавани да служат на тоталитарния комунистически режим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика към госпожа Масева няма.
Има ли други желаещи за изказване по законопроектите?
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Очевидно е, че сме на път да постигнем едно решение, което 16 години не можа да се получи! Шестнадесет години очевидно са дълъг период от време. Виждате, че те обаче понякога са важни. Така например в ГДР бяха необходими цели 16 години непрекъснати усилия, за да се открият откраднатите от комунистическия режим пари и едва сега – след 16 години те изскачат. Така че 16 години в крайна сметка не са малко.
Няма нищо лошо и в това, че подобно решение се постига и под натиска на Европейския съюз. Не се плашете от това, че правим нещо заради Европа, дами и господа, та нали ние ставаме Европа!? От утре или от 1 януари ние ще имаме абсолютната отговорност да определяме как тя ще изглежда и затова имаме право да се съобразяваме с това как тя изглежда в момента.
За да отделим спорното от безспорното – ние сме във фазата на първото четене на законопроектите. Няма нужда да навлизаме в детайлите. Същественото е, че има три законопроекта. И трите в някакви едри щрихи се отнасят до основния въпрос, който трябва да бъде решен на второто четене, а именно въпросът за това, че досиетата трябва да бъдат отворени.
Тук бяха изказани много съображения. Аз уважавам обстоятелството, че и от лявата страна на залата се чуха думи, които не могат да не бъдат подкрепени – за това, че трябва да има пълно отваряне на досиетата; за това, че то трябва да стане по начин почтен, без запазване на възможността някой, свързан с властта, да си доставя дребното удоволствие да прехвърля папчици от едно чекмедже в друго. И това е нещо, което парламентът е в състояние да реши.
Сигурно има много неща, по които ние няма да бъдем съгласни помежду си. Сигурно ще има много детайли, по които ние ще спорим в тази зала. Дай Боже, да намерим подходящото решение. Но това, което в този момент можем да решим е най-после да отворим пътя за приключване на проблема с досиетата. Той е тежък проблем. Тези от вас, които са в тази зала от години много добре знаят и са били свидетели на тежките вреди, нанесени на България от този проблем, така че, дай Боже, веднъж завинаги да му се сложи край! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля народните представители да влязат в залата.
Преминаваме към гласуване на трите законопроекта.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия с вносители Иван Костов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 195 народни представители: за 114, против 53, въздържали се 28.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб с вносители Петър Стоянов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 167, против 11, въздържали се 18.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за достъп до документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия с вносител Касим Дал.
Моля, гласувайте.
Гласували 201 народни представители: за 186, против 10, въздържали се 5.
И третият законопроект е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания.)
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОГРАМАТА МАРКО ПОЛО.
Вносител е Министерският съвет.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Предлагам в пленарната зала да бъде допусната госпожа Весела Господинова – заместник-министър на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме достъп до залата на заместник-министъра на транспорта.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите доклада на Комисията по транспорт и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и съобщения относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в Програмата Марко Поло.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 21 август 2006 г.
На извънредно заседание, проведено на 23 август 2006 г. Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди този законопроект.
Програмата Марко Поло е въведена с Регламент 1382/2003 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 22 юли 2003 г. за предоставяне на финансиране от Общността за подобряване на екологичността на товарната транспортна система чрез прехвърлянето на товари от автомобилния транспорт към морските превози на къси разстояния, железница и вътрешни водни превози. Тя е насочена към търговски дейности на пазара за товарни превозни услуги, което я прави различна от подкрепата, предоставена чрез програмите за изследвания и развитие и Програмата за трансевропейската транспортна мрежа. Програмата обхваща всички сегменти на пазара на товарни превози, като насърчава международните проекти за пренасочване на товарен трафик от шосейния към железопътния, вътрешния воден транспорт или морски превози на къси разстояния.
Присъединяването на Република България към Програмата Марко Поло ще позволи привличането на допълнителни финансови ресурси, чрез които да се инвестира в транспорта. Участието на страната ни в програмата ще помогне както за интензифициране на търговията чрез оптимални логистични схеми за транспортиране, товарно-разтоварни операции и складови схеми, така и за реализирането на голям по обем транзитен трафик през нашата страна. Разработването и изпълнението на проекти от такъв вид, имайки предвид развитието на транспортния пазар в съседните държави и в нашата страна, ще позволи практическата реализация на стратегическия за страната ни приоритет за развитие на интермодалните превози.
След проведената дискусия Комисията по транспорт и съобщения единодушно с 10 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в Програмата Марко Поло, № 602-02-35, внесен от Министерския съвет на 21 август 2006 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Има и становище на Комисията по европейска интеграция, която с единодушие подкрепя законопроекта за ратифициране.
Има ли желаещи за изказване по законопроекта? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в Програмата Марко Поло.
Моля, гласувайте законопроекта.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Давам думата за процедурно предложение на господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Поради изключителната важност на този законопроект и понеже се намираме на границата на последния срок, както и на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам този законопроект да бъде гласуван на второ четене на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение законопроектът да бъде приет на две четения в едно пленарно заседание.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Мирчев, моля да представите съдържанието на законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в Програмата Марко Поло
Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в Програмата Марко Поло.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по законопроекта? Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на меморандума за разбирателство.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Вносители са Добромир Гущеров и група народни представители и Михаил Миков и група народни представители.
Господин Димитров, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от народния представител Добромир Гущеров и група народни представители на 25.07.2006 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26.07.2006 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 3 август 2006 г., бяха разгледани законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от народния представител Добромир Гущеров и група народни представители, и законопроектът, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители.
На заседанието присъстваха господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, господин Георги Григоров – заместник-директор на Агенция “Митници”, както и госпожа Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика” в Министерството на финансите.
От името на вносителите първият законопроект беше представен от народния представител Захари Георгиев. Той изтъкна, че със законопроекта се предлага в Закона за акцизите и данъчните складове да се включи и биоетанолът като вид моторно гориво. Предложението е биоетанолът да се облага с нулева акцизна ставка, каквато е ставката за биодизела. Посочено беше, че така се попълва една празнота в Закона за акцизите и данъчните складове, както и че биоетанолът е възобновяем енергиен източник и екологичните последици от неговото използване са важни, тъй като това ще доведе до намаляване на отровните емисии в атмосферата. Освен това България разполага с възможности за производство и експорт на биодизел и биоетанол, което би помогнало за намаляване на отрицателното външнотърговско салдо на страната.
Изтъкната беше необходимостта от привеждане на законодателството ни в съответствие с Директива 2003/30 на Европейския съюз. Целта на въвеждането на нулева данъчна ставка за биоетанолът е да се стимулира неговото производство и потребление с оглед до края на 2010 г. биогоривата да представляват 5,75 на сто от общия обем на фосилните горива, които се използват в транспорта.
Вторият законопроект беше представен от народния представител Петър Димитров. В изказването си той изтъкна, че законопроектът се внася с цел премахване на ограничението до 10 хектолитра чист алкохол годишно за производството в специализиран малък обект за дестилиране на етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове – собствено производство на физически лица. Посочено беше, че промените не са в противоречие с Директива 92/83 на Европейската общност, тъй като България е договорила дерогация да облага с 50% от стандартната ставка етиловия алкохол или ракията до 30 литра годишно на семейство, произведен от грозде и плодове – собствено производство на физически лица, като изискванията са този алкохол да бъде произведен в специализиран малък обект за дестилиране, без ограничение в произвежданото количество. Предлага се и отпадане на въведеното изискване за техническо средство за измерване на произведеното количество и алкохолно съдържание по обем.
По двата законопроекта се проведе дискусия, по време на която се поставиха въпроси относно включването и на останалите биогорива в групата на биоетанола и биодизела. Господин Кадиев изтъкна, че в Министерството на околната среда и водите и Министерството на икономиката и енергетиката се разработват стандарти за тази група биогорива. Във връзка с това беше взето решение при разглеждането на законопроекта за второ гласуване да бъдат поканени министрите Джевдет Чакъров и Румен Овчаров. Представителите на Министерството на финансите подкрепиха предложението за отпадане на 10 хектолитъра чист алкохол годишно за производството в специализиран малък обект за дестилиране на етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове - собствено производство на физически лица, като предложиха между първо и второ гласуване да бъде въведено понятието “Уреди за контрол”, което да влезе в сила от 1 януари 2007 г., като контролните средства да бъдат уредени в Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове.
След приключване на обсъждането двата законопроекта бяха подкрепени с мнозинство от 15 гласа, без “против” и “въздържали се”.
Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Добромир Гущеров и група народни представители, и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Михаил Миков и група народни представители.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има становище и на Комисията по европейска интеграция, която единодушно подкрепя и двата законопроекта.
Желаят ли вносителите на двата законопроекта да ги представят? Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове е свързан с въвеждането на нулева акцизна ставка за биоетанола и би донесъл след себе си редица благоприятни последствия за българската икономика като цяло, в това число и стимулиране развитието на селското стопанство. Знаете, че производството на този вид продукт като възможна добавка към горивата, по-точно бензините, е стимулирано в рамките на Европейския съюз и се залага в близко време до 2010 г. да стане някъде около 6% от общия обем на този тип горива. Между другото, вероятно някои от вас са констатирали, че неговото въвеждане и приложение като заместител на бензините стана стратегия и за Съединените американски щати, както и за Китай, Канада и редица други големи производители на селскостопанска продукция.
Всъщност трябва да кажа пред вас, че аз подписах този готов законопроект, който господин Гущеров беше подготвил, защото в същото време бях работил паралелно по него. Смятам да предложа някои промени между двете четения, свързани с това да не се ограничава суровината, от която се произвежда биоетанол, защото това стеснение не е в унисон с Директива 30 от 2003 г. на Европейския парламент. Там се предвиждат редица други източници и суровини за производство на биоетанол.
Освен това с въвеждането на това производство трябва да се гарантира, че няма да се злоупотребява с използването му за производство на етилов спирт. Има техники и технологии, които биха позволили денатурирането му с бензин още в момента на производството. Би следвало да се забрани производството на едно и също място в едни и същи инсталации на биоетанол и етилов спирт. Това може да се предвиди от законодателя, за да не се допуснат фискални ощетявания на държавата ни.
В общи линии мисля, че подкрепата на този законопроект би била полезна и оценена от голяма част от производителите на селскостопанска продукция и другите производства, като трябва да се има предвид, че този продукт като такъв е силно експортнотабилен и би намерил неограничен пазар в страните от Европа и света. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Господин Димитров, заповядайте като вносител да представите втория законопроект.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Аз не мисля да отнемам време. Законът е важен, тук сме българи, знаете, че сега е периодът за варене на ракия. Признавам си, че при приемането на Закона за акцизите сме приели буквално изискването на Европейската директива, като не е отчетено, че имаме дерогация и че сме договорили с Европейския съюз това изискване за 10 хектолитра в малък обем за варене на ракия на практика заедно с Чешката република да можем да не го спазваме. На тази основа разбирате, че въпросът е изключително актуален. Това наложи тази промяна – да влезем в рамките на дерогацията и да не бъдем по-големи католици от папата. Това е причината, но, повтарям, моментът е актуален и си мисля, че колкото по-бързо приемем закона, толкова по-добре за традициите на хората в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Има ли желаещи за изказвания по законопроектите на първо четене? Не виждам.
Преминаваме към първо гласуване на законопроектите.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове с вносители Добромир Гущеров, Росица Костадинова и Захари Георгиев.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите с вносител Михаил Миков и група народни представители.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
И този законопроект е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение – заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Предвид очакваното прекъсване работата на парламента за кратко в началото на септември предлагам срокът за внасяне на предложения от народни представители да бъде ограничен до 24 часа, като аз поемам ангажимента утре сутринта да бъде внесен обединеният вариант на двата законопроекта, за да може в четвъртък Комисията по бюджет и финанси да приеме обединения закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Димитров, съгласно правилника срокът за предложенията не може да бъде по-малко от три дни.
Гласуваме предложението срокът за писмените предложения да бъде три дни.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Вносител е Министерският съвет.
Господин Китов, моля да представите доклада на Комисията по здравеопазването, която е водеща комисия по този законопроект.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, позволете ми да направя процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати д-р Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването, и д-р Емил Христов – директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за достъп до пленарната зала на изброените лица.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 602-01-67, внесен от Министерския съвет на 27 юли 2006 г.
На две свои заседания, проведени на 10 и 24 август т.г., Комисията по здравеопазване разгледа посочения законопроект.
На заседанията присъстваха заместник-министрите на здравеопазването д-р Емил Райнов и д-р Валери Цеков, директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата д-р Емил Христов, представители на съсловните организации в здравеопазването, на Съюза на фармацевтите в България, на Съюза на българските фармацевтични производители, на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, на Асоциацията на търговците на едро с лекарствени средства, на Националната браншова камара на търговците на едро с лекарства.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на здравеопазването д-р Райнов и от директора на Изпълнителната агенция по лекарствата д-р Емил Христов. Бяха изслушани становищата на съсловните и фармацевтичните организации.
Със законопроекта в българското законодателство се осигурява пълно хармонизиране с общите достижения на правото на Европейския съюз в областта на лекарствата и прилагането на следните актове на общността: Директива 2001/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за Кодекса на Общността, относно лекарствените продукти за хуманна употреба, включително нейните изменения с Директива 2003/63/ЕС, Директива 2004/24/ЕС и Директива 2004/27/ЕС, както и Директива 2001/20/ЕС относно сближаването на законите, подзаконовите актове и административните разпоредби на страните членки във връзка с прилагането на добрата клинична практика при провеждане на клинични изпитвания на лекарствени продукти за хуманната медицина; Директива 2005/28/ЕС относно принципите и подробните насоки за добра клинична практика по отношение на лекарствените продукти за употреба в хуманната медицина, предназначени за изследване, както и изискванията относно издаването на разрешително за производство или вноса на такива продукти; Регламент № 1084/2003/ЕС, относно проучване на измененията в условията за разрешение за търговия с лекарствени продукти с приложение в хуманната медицина и лекарствени продукти с приложение във ветеринарната медицина, което се издава от компетентния орган в държава членка; Директива на Съвета 89/105/ЕИО относно прозрачността на мерките, регулиращи ценообразуването на лечебните продукти за хуманна употреба и включването им в обхвата на националните системи за здравно осигуряване.
Със законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина се уреждат условията и реда за:
- провеждане на клинични изпитвания;
- търговията на едро и на дребно с лекарствени продукти;
- паралелен внос;
- рекламата на лекарствени продукти;
- проследяване безопасността на пуснатите на пазара лекарствени продукти;
- класификация за начина на предписване и отпускане на лекарствените продукти;
- контрол на производството и вноса, на търговията на едро и дребно, провеждането на клинични изпитвания, на рекламата и на системата за проследяване безопасността на пуснатите на пазара лекарствени продукти;
- ценообразуване на лекарствените продукти;
- изготвяне на позитивен лекарствен списък.
Законът цели да се създадат условия, които гарантират употребата на лекарствени продукти, които отговарят на изискванията за качество, безопасност и ефикасност.
Изготвянето на проект на нов Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина е обусловено от необходимостта от въвеждането на качествено нови процедури и изисквания при разрешаването за употреба на лекарствени продукти, които не са предмет на регулиране от действащия към момента Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. С новия закон се въвеждат процедурите по взаимно признаване на издадените разрешения за употреба, както и децентрализирана процедура за разрешаване за употреба на лекарствени продукти. Включени са специфичните изисквания за хомеопатични лекарствени продукти и за традиционни растителни лекарствени продукти. Уредена е процедурата за издаване на разрешение за употреба на лекарствени продукти и регистрация на хомеопатични и традиционни растителни продукти. Разработена е процедурата при промени в издадено разрешение за употреба на лекарствен продукт. Дефинирани са правата и задълженията на притежателя на разрешения за употреба на лекарствен продукт. По отношение на производството и вноса на лекарствени продукти се въвежда нова фигура – квалифицирано лице, отговорно за контрола върху качеството на произвежданите/внасяните лекарствени продукти и съответствието им с издаденото разрешение за употреба. Разписан е изцяло нов раздел, касаещ въвеждането на режима на паралелен внос на лекарствени продукти. Въвеждат се изцяло новите изисквания във връзка с лекарствената безопасност, инспекциите и контролът, яснотата на информацията за пациентите. Определен е механизъм за регулиране на цените на лекарствените продукти и изготвянето на Позитивен лекарствен списък. Уредени са компетенциите и правомощията на органите, осъществяващи контрол върху дейностите по закона.
В законопроекта е предвидено поддържането на системи за електронен обмен на данни с регулаторните органи на държавите – членки на Европейския съюз, Европейската комисия и Европейската агенция по лекарствата.
В хода на обсъждането бяха поставени въпроси относно:
- структурата на законопроекта;
- собствеността и регистрацията за търговия на дребно с лекарствени средства;
- държавния контрол върху цените и принципите на ценообразуването;
- регулацията и прозрачността на процедурите;
- паралелния внос на лекарствени продукти и
- клиничните изпитвания.
Народните представители и заинтересуваните страни по законопроекта се обединиха около становището, че с предлагания законопроект се въвеждат изискванията на европейското право в областта на лекарствената регулация и осигуряването на качество и безопасност при производството и употребата на лекарствените продукти.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване с 11 гласа „за”, без „против” и с 3 гласа „въздържали се” Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 602-01-67, внесен от Министерския съвет на 27 юли 2006 г.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Преминаваме към дискусия по законопроекта.
Вносителите са на път към Народното събрание и като дойдат ще могат да вземат думата.
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, преди да започна дискусията по този законопроект бих искал да помоля всеки, който излиза на тази трибуна да декларира дали има лични интереси относно законопроекта.
След тези думи ще започна своето изказване. Мисля, че законопроектът, който ни се предлага, не отговаря напълно на съвременните европейски изисквания. Ролята на фармацевтите отсъства в предложения ни закон. Участието на фармацевтичния съюз също е символично в различните комисии. Собствеността на аптеките е един от изключително важните проблеми, който се разкрива в този законопроект. Разкриването на аптеки е изключително важно за развитието на този фармацевтичен процес в страната и затова бих искал да кажа как се разглежда този процес в Европа.
В различните държави регламентът е различен за управлението на аптеките, но навсякъде аптеката е здравно заведение, в което ръководна роля има магистър-фармацевтът. В 90 процента от европейските страни собствеността на аптеките е на магистър-фармацевтите. Във Франция, Италия, Германия, Гърция, Полша, Дания, Португалия, Испания и т.н. броят на аптеките зависи от броя на населението. Забранено е откриването на аптеки без разрешение на регионалната фармацевтична колегия. Например във Франция – един от най-големите фармацевтични пазари в световен мащаб, с обем 39,5 млрд. долара за 2004 г., френският фармацевтичен пазар се характеризира със значителна консумация на лекарства с ниски цени.
В тази връзка бих искал да обърна внимание, че в новия проект на закона в чл. 222 право да получат разрешение за откриване на аптеки имат физически и юридически лица, регистрирани по Търговския закон, които са сключили трудов договор или договор за управление на аптеки с магистър по фармация, в предвидения в закона случай може и с помощник-фармацевт. Право да получат разрешение за откриване на аптеки за задоволяване на собствените си нужди при спазването на изискванията на ал. 1 имат и лечебни заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения, като съществуваща болнична помощ за задоволяване на собствените си нужди, второ, лечебните заведения за болнична помощ, трето – диспансерите и хосписите със стационар.
Така написаният текст дава възможност на всеки гражданин на Република България или на Европа да бъде собственик на аптека. Отговорните лица за дейността на аптеките – магистър-фармацевти, се поставят в подчинено положение, което създава предпоставка за изпълнение на заповеди, свързани с протърговски намерения или налагане на определени търговски марки.
Подобен е случаят с аптечните вериги, собственост на търговци на едро или на производители. Това води до изкривяване на търсенето и монополизиране на пазара на лекарства. Възможни са споразумения на база цена, оказване на влияние на предписващите, а в случая лекарите. В Европа основният критерий, по който се избира лекарството, е терапевтичната необходимост и свободата на избор. Обикновено пациентите не се включват в процеса на вземане на решение.
Три критерия и мерки оказват влияние на предписанието: ограничаване на лекарствата, които могат да бъдат реинбурсирани чрез ползване на позитивен и негативен списък, определяне на насоки, базирани на оценката на терапевтичните свойства на лекарството, наличие на бюджети, които могат да мотивират докторите да вземат предвид цената и в случай, че избират между алтернативни медикаменти. Освен това не съществуват вертикални интеграции производител – дистрибутор – аптека с оглед на фармацевтичната регулация. Там съществуват мерки за контрол на прилагане, ясна система за определяне на средната цена и ценови контрол. Прилагането на Европейската директива за контрол на лекарствоснабдяването не налага промяна в сега действащия закон, касаещ собствеността на аптеките.
Друг важен момент от Глава девета е търговията на дребно. Заглавието не отговаря на действителната дейност на аптеките, където освен търговска дейност има и дейност, свързана със запазване на здравето на пациентите. Философията на закона е абсолютно променена – това се прави в чл. 68 от сега действащия закон. Важен момент за това е повдигане на въпроса за съществуващата вертикална интеграция, за която преди малко споменах. Сега действащият закон разпорежда: българските производители могат да извършват търговия на едро с произведените от тях лекарства въз основа на разрешението на производство, издадено от директора на Изпълнителната агенция по лекарствата ИАЛ и нямат право да продават на дребно, както и нямат право да дистрибутират стока на други производители. Към момента българските производители имат вертикална интеграция с производителите и аптеките. Това днес виждаме от всеки ъгъл – тези вериги от аптеки.
В повечето европейски страни цените, които се формират, са фиксирани, както например съседна Гърция прилага система за фиксиране на най-ниските европейски цени. Тази система изисква производителите да дадат информация за цените в различни страни от Европейския съюз, като автоматично се определя и възприема цената, която е най-ниска в Европейския съюз. Във Франция правителството налага финансови санкции на производителите, надвишили значително ръста на продажбите, и намалява цената на лекарствата, които са се оказали не толкова ефективни. Цените там също са фиксирани и са едни от най-ниските в Европа.
В Белгия пет дистрибутора формират 75% от пазара. Конкуренцията между търговците на едро е силна и намира израз в обслужването на аптеките, а не в допингирането на пазара, обвързването си с производител. Търговците на едро са не само доставчици на лекарства, а и техни съветници и консултанти по маркетинг, партньори на аптеките, но не и техни собственици. Така е в по-голямата част от европейските страни.
В заключение бих искал да спомена още един момент. В страните от Европа една аптека се пада на 3500 до 5000 души, а в България има 1600 души на една аптека.
В чл. 226, ал. 1 се прави разлика – лечебните заведения, които са в извънболничната помощ, имат право да отварят аптеките и в същото време в чл. 226, ал. 2 се споменава, че лечебни заведения, които извършват извънболнична помощ, нямат право. Всички тези противоречия и непълноти в закона трябва да бъдат отстранени между първо и второ четене. След тази корекция считам, че законът би могъл да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има думата за изказване господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Законопроектът, който се предлага, има за цел уреждане на отношения, свързани с разрешаването и надзора върху производството, употребата, търговията, вноса, ценообразуването на лекарствените продукти за хуманната медицина. Вносителят се базира на изискванията в тази сфера на Европейската общност, които са към този законопроект около пет, цитирам по памет някои от тях: Директива за добрата клинична практика, Директива, която касае клиничните изпитания, Директива относно прозрачността на мерките, регулиращи ценообразуването.
Предлаганият законопроект в този си вид едва ли може да постигне някакви много важни цели. Ще визирам само някои от тях.
Цените на лекарствата – според закона лекарствените продукти без лекарско предписание подлежат на регистрационен режим, като срокът за регистрация се редуцира от три месеца на един месец, тридесет дни. Лекарства, отпускани по рецепта – с регулирани цени, тук влизат и лекарствата от така наречения реинбурсивен позитивен списък.
Регулирането на цените на лекарствата и до този момент няма никакъв резултат. Защо? Защото някои лекарства у нас, дори и в сферата на регулираните, са два пъти по-високи или със значителен процент от тези в Мюнхен или във Виена и това са регулирани цени, знае се – няма никакъв резултат.
Затова се питам: не е ли по-добре да се пусне конкуренция за свободния пазар? Предполагам, че някои от цените ще паднат значително.
Казах, че всички знаят за тези регулирани цени – какви високи стойности имат.
По отношение на позитивния лекарствен списък дефинираната дневна доза не би трябвало да се използва изобщо в случая. Това се отбеляза при дебатите в комисията и мисля, че ще трябва да залегне при второто четене. Световната здравна организация препоръчва дефинирани дневни дози само за статистически цели, а не за практически нужди.
По Глава “Клинични проучвания”. На мен не ми е много ясно защо тези клинични проучвания се свеждат само в сферата на болничната помощ – така е записано в Закона за лечебните заведения, че само там, в лечебните заведения могат да се извършват клинични проучвания. Но в цял свят клинични проучвания се извършват и в доболничната помощ и там пациентите са много по-склонни да участват в тестове и са много повече на брой. В Съединените щати се използват референтни групи, които са изцяло на лекарствена терапия в доболничната помощ. Набират се огромни групи за дълъг период от време от 5-10-15-20 хил. души – две контролни групи с различен вид лекарства, но всички са от доболничната помощ. Тук тази забрана не отпада.
Другият въпрос за клиничните проучвания, който доби гласност, е за проучванията при децата. Обезпокоителен е фактът, че е записано „непълнолетни лица”, а не „пациенти”. „Непълнолетно лице” може да означава здрав човек, примерно между 15 и 18 години. Това е проблем, който трябва да се изясни. Ясно е, че в Европа има проблем въобще с изпитанията на лекарства за деца и 50% от лекарствата, които получават децата, не са преминали през клинични изпитания. Това е една голяма група, според различни статистики, между 50 и 80 млн. деца в Европа получават лекарства, без да са преминали през клинични изпитания. Това е трудна тема и едва ли ние в България ще я разрешим, след като не е решена в Европа.
Главата „Търговия на дребно” също е доста щекотлива тема. Трябва да се знае, че тя няма нищо общо с общностното право и с нашата синхронизация с европейското право. Тя е обект само на нашето вътрешно законодателство. Сега се разрешава не само на магистър-фармацевти, но и на други лица – по новия закон – да откриват аптеки. Тук основен проблем е вертикалната интеграция, не че не съществува и в момента. С този законопроект тя се узаконява. В момента съществува също вертикална интеграция, всички, запознати с темата, знаят, няма какво да се лъжем. Но аз не съм убеден, че този законопроект ще избегне тази вертикална интеграция, а по-скоро ще я наложи, ще я допълни. Това е факт, който води до монополизиране на системата. И сега има монополизиране на системата, всички знаят.
Трудно се дискутира въпросът за вертикалната интеграция, защото има много силни играчи, които държат на нея. Всъщност в момента режимът се либерализира. Защо? Защото нямаме аптеки ли? Впрочем, ние имаме най-много аптеки на глава от населението в Европа! В Европейския съюз на една аптека се падат между 3500 до 5000 жители в различните страни. При нас в момента на една аптека се падат 1600 жители. Може би трябва между първо и второ четене да се помисли за забрана на аптеките в големите градове. Там те са прекалено нагъсто и тази цифра от 1600 жители от статистиката е за сметка на аптеките в градовете, а липсват такива в селата.
В законопроекта липсват формулировки за медицинския стандарт. Надявам се това да стане между първо и второ четене. С корекциите, които се надявам, че ще се появят между първо и второ четене, ще се получи един добър закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване д-р Хърков.
ВАНЮ ХЪРКОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изразя своето становище за Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Законопроектът е изготвен въз основа на промени в директивите на Европейския съюз от 2004 г. в областта на лекарствата.
В Глава „Общи положения” в законопроекта не са визирани всички регламенти, които България следва да спазва след присъединяването й в областта на централизираната процедура на Европейския съюз, както следва: Регламент 847/2000 от 27 април 2000 г. за редките заболявания; Регламент на Европейския съюз 1085/2003.
Раздел І „Финансиране”. Следва да има единна публикувана тарифна таблица за заплатените дейности по този закон, които се изпълняват само от Изпълнителната агенция по лекарствата, а не Министерството на здравеопазването, тъй като това са дейности, които се извършват от агенцията. Във всички агенции на страните – членки на Европейската агенция, освен субсидии агенциите се издържат основно от собствени приходи. Само като съпоставка: годишният бюджет на Европейската агенция е 123,5 млн. евро за 2006 г. спрямо 1 млн. 200 хил. евро на българската Изпълнителна агенция по лекарствата за 2005 г. Това е бюджет, който е сто пъти по-голям от този на нашата агенция. Интересно е как при тази релация държавата ще се справи с оценка на досиетата на лекарствата, включително и на новите продукти? И не е ли само имитиране на дейност в тази област?!
Средствата, които се набират от експертизите на агенцията въз основа на заповед на министъра, и бюджетът, която се отпуска на агенцията, едва ли ще покрие нарастващата й дейност от 2007 г. Неразбираемо е защо директорът на агенцията поддържа тази политика – чл. 22, ал. 2, която на практика обрича на гибел агенцията, заради невъзможността да отговори на високите изисквания, които се създават през 2007 г. Единствено таксите на пределните цени и таксите за включване в позитивния лекарствен списък следва да са към Министерство на здравеопазването, тъй като това са дейности извън агенцията.
Относно Раздел ІІ „Органи за управление”, не са представени задълженията на Министерството на здравеопазването като контрагент на лекарствената политика да участва при определянето на експерти в Европейската агенция, които на практика в страните членки се одобряват от съответните министерства. В чл. 17, ал. 5, т. 18 гласи, че: „Изпълнителната агенция по лекарствата участва в дейности, свързани с работата на Европейската агенция по лекарствата и на Европейския директорат”. Тези експерти, одобрени от директора, ще гласуват решения за отпускането на лекарствата от Европейската комисия на 25 страни членки.
Далеч по-незначителни комисии по прозрачност – чл. 265 и Комисията по позитивния лекарствен списък – чл. 261, се определят от Министерския съвет, а когато става дума за членове в комисия в Европейския съюз – те са делегирани на директора на агенцията. Кой ще понесе отговорността при евентуални неудачи на тези експерти в Европейския съюз?
Относно Глава втора „Пускане на пазара на лекарствени продукти”, различните процедури – национална, децентрализирана, централизирана следва ясно да се разграничат. В Глава втора не са описани отделно процедурите нито в главата, нито в Допълнителните разпоредби. Не става ясно коя е националната процедура. Взаимствани са готови текстове от Директива 2001/83 на Европейския съюз, преведени са и са поставени механично в новия законопроект.
Понятието „референтна и засегната държава” е обяснено в чл. 74. Дали терминът от директивата (английски термин) е удачно преведен като „засегнати страни членки”, или по-скоро терминът „въвлечени страни членки” отговаря на реалното понятие?
Във всички процедури липсва предварителна оценка по валидация на документацията, преди да е стартирала процедурата, което е особено важно за мултинационалните процедури, визирани в Раздел VІІ. В законопроекта липсва процедура за научна оценка при разработката на лекарства или при нови терапевтични индикации, която определен производител може да поиска от Изпълнителната агенция по лекарствата. Това е политика на всяка регулаторна лекарствена институция. След като разрешението за употреба е административен акт, всички разрешения, откази и заличавания следва да се публикуват в „Държавен вестник” в определен срок. Това е политика и на останалите страни членки, тъй като заинтересованите страни и всички заявители трябва да могат да разполагат навреме с информацията на собствените и чуждите продукти.
Публикуването на сайта на агенцията е воля на самата институция. Не е ясно в какъв срок след издаването на съответния акт тя ще бъде публикувана. В чл. 53 не е визиран срок от издаването на съответните разрешения, в който изпълнителната агенция ще ги публикува. Опитът показва, че електронните сайтове са пълни с пропуски и нерегулярно актуализирани. Следва да се изпише такъв срок.
В главата за клинични изпитания се визира отново създаването на Наредба за добра клинична практика. В момента в България такава наредба съществува – Приложение № 1 към Наредба № 14. Тъй като България не е част от Европейския съюз, то тези изисквания от ръководството на Европейския съюз на Международната конференция по хармонизация бяха въведени с нормативен документ през 2000 г. В момента този акт сериозно ще надвишава изискванията на Европейския съюз за въвеждане на ръководството в националното законодателство и повишаването на изискванията на ръководствата повече от необходимото.
В чл. 84 се визира, че следва да се наблюдават всички ръководства и въпреки това още веднъж се въвежда изрично с наредба. В този контекст следва да въведем всички ръководства в закони и наредби, което е невъзможно, предвид техния обем и динамика.
Клиничните проучвания за деца са изключително насърчаващи в Европейския съюз, но следва да се предвидят текстове само за непълнолетни пациенти или болни, което да се определи в Допълнителна разпоредба, а не лица. Това на практика изключва изпитанията да се провеждат върху здрави деца.
Клиничните проучвания в доболничната помощ не са заложени в главата за клиничните проучвания, а извършването на такива е в системата на извънболничната помощ, където отговарят на необходимите изисквания за провеждане на клинично проучване – чл. 87 на законопроекта. Европейската практика показва, че абсолютно във всички други страни от Европейския съюз клиничните проучвания се провеждат в доболничната помощ и няма подобно монополизиране на шепа лекари от болничната помощ да извършват подобни проучвания. Ограничаването на клиничните проучвания за амбулаторни пациенти само в болници силно стеснява възможностите в България да бъдат възлагани повече клинични проучвания, защото пазарът на клинични проучвания вече е силно наситен и от клинични проучвания се облагодетелстват неголям брой изследователи лекари, които са добили тези компетенции и поставят сериозни финансови претенции пред спонсорите. Пазарът на клиничните проучвания в България е близко до достигане на своя предел. Одобряваните годишно вече почти около 200 клинични проучвания все повече запълват валенциите на добре познатите и използвани от всички спонсорни и договорни изследователски организации и изследователи от големите болници. За пръв път от доста години насам тези изследователи започват да отказват проучване поради една-единствена причина – липса на свободни пациенти и прекомерна заетост и завишени тарифи от тяхна страна – от 1000 до 3000 евро за пациент. При проучвания със стотици пациенти сметките са доста показателни.
Директивата за клинични изпитания 2001/20 на Европейския съюз не обвързва тези отговорности с принадлежността на изследователите към едно или друго лечебно заведение. Защо директорът на Изпълнителната агенция при наличие на клиничен фармаколог и Министерството на здравеопазването са внесли такъв дискриминиращ текст предвид ограничаване на клинични изпитвания в доболничната помощ и монопола на шепа специалисти с оглед на тяхното финансово облагодетелстване?
Не е ясна дейността на Етичната комисия на Министерството на здравеопазването, която ще се занимава, съгласно чл. 103, с многоцентровите клинични изпитвания. На практика почти всички изпитвания са многоцентрови. Идеята в Директива 2001/20 на Европейския съюз е да се разполага с едно разрешение на една етична комисия и другите етични комисии следва да се съобразяват с това решение.
В Раздел ІХ от клиничните проучвания относно неинтервенционално проучване липсват основни делегиращи текстове, които да се разработят в наредба. Проследяването на безопасността на клиничните изпитвания е част от цялата система за безопасност и тя се дели на етапи преди разрешаването за употреба и след като бъде издадена и следва да се обедини в една глава, а не да е раздел от главата за клинични проучвания.
Глава осма – Търговия на едро с лекарствени продукти. В този законопроект се издават лицензии на търговците на едро от страна на Изпълнителната агенция, като в предишния закон това беше административен акт от страна на Министерството на здравеопазването. Защо този акт е делегиран на Агенцията за лекарствата, а не на районните центрове по здравеопазване на Министерството на здравеопазването, които локално биха се справили по-добре? Следва да се прецени, след като всички складове са пръснати в страната, дали да не остане приоритет на Министерството на здравеопазването.
В чл. 211 липсва делегация за наредба за блокиране и изтегляне, при отклонение от качеството на даден лекарствен продукт – действащата Наредба № 5 на Министерството на здравеопазването от 2000 г.
Глава девета – Търговия на дребно с лекарствени продукти. Търговията на дребно от гледна точка на концепцията на закона следва да се обособи в отделен закон за аптеките, позовавайки се на факта, че в тази област динамиката на развитие не следва европейски документи и че всяка страна – членка на Европейския съюз, подхожда индивидуално. В този аспект могат да се правят по-лесно промени в случай, че се обособи като самостоятелен закон, когато се касае за промени в областта на търговията.
Разрешенията на Министерството на здравеопазването, които се издават за аптеките, е акт, който изключително затруднява министерството да поддържа лицензите и промените по лицензите на над 4400 аптеки. Това е тежък и трудоемък административен акт, който не може да бъде обхванат, предвид, че те са пръснати в цялата страна. Министерството на здравеопазването следва да се отбременява от административни функции предвид на динамичното законодателство, което следва да съблюдава след влизането ни в Европейския съюз. Редно е Министерството на здравеопазването да прехвърли тази дейност на регионалните структури, предвид сериозната нормотворческа дейност, която се очаква при и след присъединяването към Европейския съюз. Съветът по фармация може да има само арбитражна функция. Съгласно този закон лицензията за търговия на едро и за аптеките могат да се делегират на регионалните центрове по здравеопазване на Министерството на здравеопазването. Така лицензионната и контролна дейност ще бъде разделена между Изпълнителната агенция и Министерството на здравеопазването.
Относно Глава десета – Реклама на лекарствени средства, е визирана Наредба за изисквания към рекламата. Предвид че в настоящата глава са включени много текстове от действащата Наредба 13 на Министерството на здравеопазването от 2000 г., не е ясно какво ще включва посочената наредба.
Относно Глава девета – Цени на лекарствени продукти, отново се създава комисия по цени – чл. 259, която от ниво Министерски съвет е сведена до ниво министерство.
В чл. 260 се делегират права за наредба, където само се залага, че ще се определят правилата за лекарства по лекарско предписание. Не са заложени концепциите и делегации, които следва да залегнат в наредбата. Отново се делегират пределни цени, които на практика пораждат разлика в цените от аптека до аптека, от лечебно заведение до лечебно заведение, което от своя страна е основа за нелоялна конкуренция и повод за провеждане на търгове и други. Липсва заложено понятие за фиксирани цени на лекарствените продукти, които се заплащат от съответните бюджети.
Фиксирането на цените ще доведе до освобождаване от много предпоставки за корупционни практики, които се появяват при договорирането с лекарства в лечебни заведения и учреждения, което се тиражира по преса и статии. Страни, които използват фиксирани цени, са: Гърция, Португалия, Румъния, Германия, Франция, Финландия.
Създава се и Комисия по позитивен списък. И двете комисии са силно администрирани. До момента Комисията по позитивен списък се състоеше от експерти, които на базата на фармакоикономически анализ оценяваха клиничната ефективност на продукцията. Законопроектът повече се занимава с мандатите на комисията, отколкото с конкретизиране на дейностите и ангажиментите по издаване на фармакоикономически ръководства, които са заложени в сега действащата наредба, но така и не се спази наредбата и не се издадоха подобни ръководства.
Дейностите на комисиите по цени и позитивен списък следва да се обединят, както е в редица страни членки като Франция и Италия например. Сроковете по Директива 89/105 и сега са силно изместени извън директивата – 80+360 дни. Двете процедури по ценообразуване и позитивен списък следва да са в рамките на 180 дни, което не е заложено в проекта. Тези срокове следва да се включат в закона. Така ще спестят много усилия на индустрията относно документация и срокове за стъпване на пазара. Цените ще бъдат “изпилени” още на входа на самата комисия, а не на търгове и договаряния. Това ще облекчи Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса от разпиляване на средства и процедури по търгове и договаряне и ще ги предпази от редица корупциони практики и изкушения.
Бъдещи промени на основните нормативни документи в областта на лекарственото законодателство в България. Всички тези процедури в Европейския съюз ще рефлектират много сериозно върху нашето лекарствено законодателство, което е обект на сериозна ревизия предвид приемане през 2007 г. в Европейския съюз, който все още се дискутира.
Директиви, които следва да се въведат до края на 2006 г. и да действат без преходен период, ще поставят фармацевтичния сектор пред сериозни изпитания, трудности и противоречия. Независимо че последните промени във фармацевтичното законодателство в Европейския съюз бяха публикувани през 2004 г., на страните – членки от Европейския съюз се даде преходен период от година и половина за въвеждане на тези нормативни документи с много нови процедури и изисквания. България в лицето на правителството и институциите не можа да се възползва от този период от време, който на практика възлиза на близо две години. Тези две години при необходимата политическа воля бяха напълно достатъчни, за да се въведат новите фармацевтични процедури и постановки в Европейския съюз, за да могат да улегнат и да започнат да действат веднага след приемането ни в Европейския съюз в началото на 2007 г.
Дали държавата ни ще има политическа воля да довърши за четири месеца – от септември 2006 г. до януари 2007 г., това, което страните членки направиха за повече от година и половина, е сериозен въпрос, тъй като, независимо от публикуването на нов лекарствен закон, без преходен период ще доведе до сериозни противоречия и сътресения във фармацевтичния сектор. Върху гореизложеното трябва да се замислят и политици, и институции – дали когато се поемат политически отговорни дейности за управление съответните управленчески екипи, в това число и политически, имат нужната професионална подготовка, тъй като реалността и непубликуването на нов закон за лекарствата през последните две години: юни 2004 г. – август 2006 г. говори за сериозен управленчески и кадрови дефицит в тази област за този период, който неминуемо ще рефлектира върху цялата фармацевтична система у нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Направихте просторен анализ за 17 минути и 30 секунди, д-р Хърков.
По списъка за изказване следва д-р Ива Станкова – Коалиция за България.
Заповядайте.
ИВА СТАНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съзнавам, че Законът за лекарствените продукти е изключително тежък. Нямам намерение да преразказвам отделните глави, защото колегите говориха доста изчерпателно.
Ще подчертая три акцента, които мисля, че са важни от практическа гледна точка, които въпроси ни зададоха и колегите, които все пак не са вътре в проблематиката. Те са дотолкова вътре в проблематиката, доколкото са консуматори на продукта, наречен лекарствен.
Първият основен проблем, който смятам, че трябва да бъде сериозно дискутиран между първо и второ четене, е проблемът за лицензоносителството или за разрешението за откриване на аптека, казано по-простичко. Кой има право да открива аптека? В чл. 222 от новия закон е упоменато, че разрешение за откриването на аптека може да получи всяко физическо или юридическо лице. Защо е така и защо аз ще защитя тази теза? Защото съществуващата франчайзинг, тоест структура в момента, която е обвързана с дистрибутор и производител, е обединила в себе си няколко десетки аптеки – например бившата “Санита”, настояща “Софарма трейдинг”. В момента е обединила около 40 аптеки и около 80 аптеки има “Санита”. В момента лицензоносител е фармацевтът.
В новия закон лицензоносител ще бъде и физическото или юридическото лице, което ще носи юридическата отговорност. Това, което каза и д-р Паница, действително е важно да го разберем, защото тук е въпрос преди всичко на контрол, защото и в съществуващите условия, и ако ние дадем това право за юридическата отговорност и лицензоносителството, ние пак ще се сблъскаме с проблема за контрола и за отговорността, която носят самите лицензоносители.
Зададох един актуален въпрос до министър Гайдарски, до този момент не се получи отговора му не за друго, а защото беше стечение на обстоятелства. Симптоматично е, че този актуален въпрос съвпада точно с приемането на закона на първо четене.
Въпросът за така наречените “фиксирани цени” или цени на пределна стойност е изключително важен. Това е вторият важен въпрос, който – Вие обърнахте внимание, беше дискутиран и от колегите, които досега се изказаха.
Лоялната конкуренция е важна движеща сила за развитие на пазарната икономика и в частност на фармацевтичния сектор. Неопределеният брой аптеки и дистрибутори на относително малкия български пазар, нелоялната конкуренция води до снижаване качеството на фармацевтичните услуги и стремежа за оцеляване чрез чисто търговски способи. Недопустимо е лечението и грижата за пациента да страда за сметка на търговски, корпоративни и други интереси.
В момента Наредбата за правилата за образуване и регистриране на цени утвърждава работа до пределни цени на лекарствата по лекарско предписание и реда за регистриране на тези без рецепта. Пределните цени се утвърждават от министъра на здравеопазването и се обявяват в публичен регистър.
Аптеката има право да продава на цена, не по-висока от пределната, което дава възможност да се работи дори на цени на производител. Ето това е проблемът и причината за появата на отстъпки по витрините на аптеката.
Тук е моментът да цитирам още веднъж тази стойност, за която ни съобщиха много от колегите в провинцията, за този тревожен феномен, който всъщност е гвоздеят на програмата – минус 15% отстъпка на витрините на аптеките е абсолютно незаконна. Това е видимо и знаещо се от всички. Аз питам: на какво основание са тези минус 15% отстъпка?
Ще се повторя – както в комисията, но може би лекарствата, които са в тези аптеки, са произведени в някоя партизанска землянка или са минали по някоя индианска пътечка, в красиви куфари? Ето това е всъщност въпросът, който настоявам и ще настоявам да се коментира на второ четене в Комисията по здравеопазването.
Работата на пределни цени на лекарствата ще доведе до повишаване качеството на обслужване и няма да позволи да се използват корупционни практики при предписването и консултирането, както е в момента. Недопустимо е търговията с лекарства да се възприема като всяка друга търговия, защото лекарството е особен вид стока, свързан пряко със здравето на хората.
Ако се ръководим само от ниската цена, вероятността да се попадне на нискокачествени субстанции е голяма. Не може да се приложи задължителната добра аптечна практика от аптеките и водещото да е фармацевтичната грижа и консултация.
Работата на пределна цена ще гарантира постоянни приходи за държавата по данък добавена стойност, защото в момента той е една променлива величина. Няма да се наруши изискването за присъединяване към ЕС, напротив – ще се включим в тяхната фармацевтична регулация адекватно.
Колеги, тук бих искала да продължа логиката на разсъждение и да кажа, че ще настояваме за тези на пределни цени, касаещи прескрипционните лекарствени средства, тоест лекарствените средства, които се изписват от лекарите в рецептите. По този начин се елиминира корупционната практика, за която вече споменах, тъй като е факт, че едно лекарство, което е притежание на дистрибутор, отивайки към аптеката, се оказва, че то е по-ниско от тази цена, на която се продава в самата аптека. Всички като консуматори на лекарства знаем, че тези особени случаи се случиха и бяха дискутирани по повод на това, че има лекарства, които се продават на по-ниска сума – кешово, а лекарствата, които минаваха през Здравната каса, се продаваха на по-висока цена.
Когато лекарството е собственост на дистрибутора, той естествено има възможността и правото да продава лекарството на ниска цена, а маржът между производител, дистрибутор и аптека е този, който прави цената. Така производителят, дистрибуторът печели, играейки си с цената, пазарът се манипулира много елегантно, без да се съобразяваме с фармакоикономичните качества на продукта. Злоупотребява се най-вече с това, за което всички сме тук – със социалния момент, който рефлектира естествено върху крайния клиент, тоест върху пациента.
Искам да ви уверя, че пациентът е този, който вярва точно на фармацевта и виждайки отстъпките по витрините, той автоматически вярва на фармацевта вътре в аптеката. Много трудно е да обясним на пациента, че аптека, която няма тези отстъпки по витрините, фактически играе по правилата на играта.
Колеги, бих искала да засегна още един момент, който касае тъй наречения паралелен внос. Помъчих се да разбера какво значи паралелен внос и да го напиша с две изречения, за да може да бъде разбрано от колегите, които не са в мрежата, макар че и на нас, лекарите, не ни е много лесно да разберем този момент. Той касае следното: няма наложени средни европейски цени за всички лекарства. Това ще даде възможност за производители и вносители, главно паневропейски – например “Фьонекс”, да направят този паралелен внос, например в България, Испания и други държави. Тук има един тънък момент, който се надявам да дискутираме в Комисията по здравеопазването на второ четене, като ни бъде помогнато от икономистите и правистите, защото знаем стойността на ДДС в България, а в Европа той е 5-6%. Питам се, четейки новия закон, тогава не е ли логично да се намалят цените, тоест тази цена да стане съизмерима с европейската и да се получи естествено тъй нареченият социален ефект? Например между Полша и Германия е имало трансфер, при който цените в Полша са по-ниски, а в Германия – по-високи. Извършва се тъй наречената “куфарна търговия”. За съжаление тя съществува между нас и близката ни съседка Гърция, където цените са по-ниски, а в България – по-високи. Надяваме се този проблем също да бъде един от основните, който да бъде дискутиран и решен, за да можем да бъдем изключително точни и лоялни към нашите пациенти.
Още веднъж искам да кажа, че законът е много труден. Между редовете има много неща, които не бихме могли да схванем. На всички ни е ясно, че има твърде много интереси, естествено, и с добри намерения, че в закона има доста сложно преплетени конфигурации на деликатни ситуации, на много икономически и морално-етични въпроси.
Запазваме си правото между първо и второ четене да направим предложения, които се надявам да защитят малките аптеки. В тази връзка съм удовлетворена от една от точките в новия закон, няма нужда да я цитирам, но смисълът е много важен – че едноличният търговец или търговското дружество, получило разрешение за откриване на аптека, не може да бъде собственик или да участва в търговски дружества с предмет на дейност производство, внос, търговия на едро с лекарствени продукти. Това означава, че ние все пак тръгваме към ситуацията да ограничим тази нерегламентирана вертикална структура, както доби гражданственост, и производителите и дистрибуторите да нямат право на притежание на аптека. Надявам се да съществува онзи контрол, за който толкова дълго време пледирахме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване д-р Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Безспорно разглеждаме един основополагащ и дългоочакван закон, касаещ важна област, важни аспекти, свързани със здравето на хората. Ще се спра на няколко акцента, които най-вероятно – както се очаква – ще бъдат акценти на всички изказали се.
Обсъждайки този законопроект, за мен големият въпрос е дали този закон ще узакони съотношението и диспропорцията “големи вериги аптеки – дребни аптеки”, дали ще се реши справедливо съотношението и концентрацията на аптеки в големите градове и в отдалечените от столицата региони. В интерес на истината, Европейският съюз не въвежда общи правила за регулация на търговията на дребно с лекарствени продукти. Промяната на сега действащия регулаторен режим, който се предлага, уреждащ търговията на дребно с лекарства, и условията и реда за откриване на аптеки (това става в Глава “Търговия на дребно с лекарства”) предоставя правото на абсолютно всяко физическо или юридическо лице, регистрирано на територията на България, на държава – членка на Европейския съюз, да получи разрешение да открие аптека, независимо дали притежава фармацевтично образование.
Вече казах, че за мен притеснително е дали съотношението “вериги аптеки – дребни аптеки”, които се мъчат да оцеляват, предимно в отдалечените от столицата региони, ще се запази, ще се узакони. Действително броят на аптеките за България е много голям, съпоставен към броя на населението. Той е голям обаче в големите градове. Големият въпрос е дали в големите градове и центрове ще продължат да съществуват аптеки на 2 квадратни метра, разположени по мазета, входове и т.н., и дали ще продължава ситуацията, при която в общини поради това, че няма магистър-фармацевт, а примерно само помощник-фармацевт, общинските администрации да нямат право да правят такива аптеки? В хода на здравната реформа ние лишихме голяма част от населението на България от стоматологична помощ. Хората свикнаха с това. Лишихме ги от избор реално на личен лекар, защото 5-6-хилядно население се обслужва от едно джипи, което практически е монополист. Дали обаче ще им дадем възможност поне да има аптеки на територията на тази община, която да им предоставя възможността за закупуване на най-елементарни неща като превързочни материали и аспирин?
Колеги, това са основните въпроси, важни за мен, в контекста на разглеждания законопроект. Въвежда се тъй нареченият либерален модел. Моделите за разрешение на аптеки и аптечна дейност са два – либерален и етичен модел. Етичният модел всъщност следва търговията на дребно с лекарства – дейност наистина не чисто търговска по своя характер, но и професионална, непосредствено отнасяща се до конституционно защитени ценности, каквито са животът и здравето на хората. По тази причина като приоритет се извежда професионално-етичният хуманен аспект на търговията на дребно с лекарствени продукти с чисто търговския аспект. Този закон е на път да въведе либералния модел и аз вече казах какви са неговите основни характеристики.
Принципно Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи на първо четене този законопроект с всички съображения, които изложих току-що, като тема за размисъл между първо и второ четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За процедура има думата госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам да удължим времето на днешното извънредно пленарно заседание до приключване на обсъжданията и приемане на първо четене на законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение – пленарното заседание да продължи до приемането на първо четене на дебатирания в момента закон.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 56, против 11, въздържали се 27.
Предложението за удължаване на работното време до приемането на законопроекта на първо четене е прието.
Има думата за изказване господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател. Ще се опитам да бъда максимално кратък. Това е един законопроект, който е структуриран от 296 члена в 12 глави, като само една от главите не е свързана с европейската интеграция – това е Глава девета, по която имаше най-разгорещени спорове в Комисията по здравеопазване, главата, която касае търговията на дребно.
Аз искам да се спра само на Глава девета и Глава трета, която е свързана с клиничните проучвания. Както преди малко казах, Глава девета е свързана с регулацията на търговията на дребно. Много важно е да се знае досега действащият режим, за който вече се каза, че е така наречен етичен режим. В сега действащия Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, съгласно който право да получат разрешение за откриване на аптека и съответно да извършват търговия на дребно с лекарства имат единствено, забележете, магистър-фармацевтите в качеството им на физически лица. На следващо място са лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите за онкологични и психиатрични заболявания за задоволяване на собствените си нужди. И на трето място, помощник-фармацевтите в изброените в закона случаи – става въпрос за населени места с население до 5000 души, има изричен текст, който казва “до идването на магистър-фармацевта”. Проблемът в тези малки населени места е освен това, че няма магистър-фармацевти, които да разкрият аптеки, и това, че помощник-фармацевтите, които работят до идването на магистър-фармацевт, нямат статута и правото да сключват с Регионалната здравноосигурителна каса договори. Така че гражданите в тези региони не могат да получават лекарствени средства по реда на рамковия договор между съсловните организации и Националната здравноосигурителна каса. Но това е проблем от по-друго естество.
Това, което се предлага в момента, е уредено в Глава девета “Търговия на дребно с лекарствени продукти”. Там е казано, че право да получат разрешение за откриване на аптека имат физическо и юридическо лице, регистрирано по Търговския закон. За първи път се появяват юридическите лица като субекти, които имат право да разкриват аптеки по законодателството на държава членка или по законодателството на държава – страна по Споразумението за европейско икономическо пространство, което е сключвало трудов договор или договор за управление на аптека с магистър по фармация, а в предвидените в закона случаи – с помощник-фармацевт.
Веднага възниква естественият въпрос узаконява ли се наличието на верига от аптеки или така наречената хоризонтална интеграция, както беше казано тук преди малко. Досегашният закон, уважаеми колеги, изобщо не се занимава и не третира въпроса за собствеността. Тоест в чл. 68 на досега действащия Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина въобще не се третира кой може да бъде собственик. Само че е регламентирана възможността кой може да има лицензия, разрешение за работа в тази аптека. Сега предложеният текст на чл. 223, ал. 3, забележете, колеги, по мнението на вносителите от Министерството на здравеопазването създава условия да се ограничи или да се ликвидира създаването на вериги от аптеки. Ето ви текста, който ви предлагат вносителите: “Чл. 223 (3) Едноличен търговец или търговско дружество, получило разрешение за откриване на аптека, не може да бъде собственик или да участва в търговски дружества с предмет на дейност производство, внос и търговия на едро с лекарствени продукти, включително дружества на свързани лица по смисъла на Търговския закон.” Това е един текст, който ограничава или ликвидира възможността за създаване на верига от аптеки.
Това е мнението на вносителите. Разбира се, по този текст има и други мнения и аз предполагам, че истинската дискусия за окончателното приемане на един от предложените варианти ще се реализира в Комисията по здравеопазване на второ четене.
Следващата глава, към която искам да привлека вашето внимание, е глава трета, така наречените клинични проучвания. Тази глава след представянето на Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина предизвика изключителен интерес, включително медиен, в обществото имаше дискусия по това кой има право на клинични проучвания, дали могат да се извършват клинични проучвания върху непълнолетни пациенти, а не върху лица, както е казано в закона, и т.н., и т.н.
Уважаеми колеги, искам да ви припомня, че в досега действащия Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина само един член с пет алинеи регулираше дейността, свързана с клиничните проучвания при деца. В сега предложения законопроект вносителите са се постарали в рамките на седем раздела и, забележете, 60 члена да регламентират тази дейност. Режимът за клинични проучвания от сравнително либерален в досега действащия закон се превръща в един изключително сериозно регламентиран начин за провеждане на клинични проучвания. По въпроса дали трябва да има такива в доболничната помощ или те да бъдат изключително и предимно само в болничната помощ, тук бяха казани мнения, голяма част от които аз поддържам. Защото не може да се противопоставя доболничният на болничния сектор, не може след като отговаряш на изискванията на предложения закон и на правилата за добра клинична практика и имаш съответната екипировка и оборудване за извършване на клинични проучвания, да не извършваш такива в доболничната помощ.
С така направените бележки по част от текстовете аз потвърждавам това, което каза преди малко колежката Нигяр Сахлим - Движението за права и свободи ще подкрепи този законопроект, като се надявам истинската дискусия да бъде между първо и второ четене в Комисията по здравеопазване. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване д‑р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За съжаление подобно и на Закона за трансплантациите допускаме една основна грешка – по изключително важните за присъединяването синхронизационни текстове, които са безспорни, изведнъж започваме да третираме и неща, които са от изключителна важност, но не им е сега времето. Вие ще видите, че както по Закона за трансплантациите въпросът със съгласието беше основната тема, и сега далеч няма да се занимаваме с това, за което основно се прави законът.
С това, разбира се, не искам да подценявам ни най-малко двете повдигнати теми от колегите, които говориха преди мен, това са изключително важни теми – както за собствеността на аптеките, така и за регулацията на цените, изобщо за разпределението на лекарствените средства в страната. Но, уважаеми колеги, аз мисля, че след като всички сме наясно, че това е може би последният закон в сферата на здравеопазването, в който има доста директиви, които налагат да променим закона, трябва да подкрепим закона на първо четене и наистина в дебатите на второ четене, когато стигнем до конкретните неща, там вече да направим задълбочения дебат, а не сега да започнем да развиваме по принцип тези, които са важни преди всичко на второ четене.
С това, уважаеми господин председател, се обръщам към колегите с призив да подкрепят на първо четене законопроекта. Аз лично ще направя процедурно предложение да бъде удължен срокът с две седмици за предложения по този законопроект, за да може на второ четене наистина да стане един конкретен дебат вместо сега да се упражняваме в риторика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата народният представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря.
Уважаеми колеги, тук беше засегнат въпроса за лекарствените продукти и хуманната медицина – един изключително важен закон. Защо е важен, колеги?
На първо място, защото в България цените на лекарствата са най-високи от цяла Европа. Аз тук съм ви казвал, ще повторя, в Комисията за борба с корупцията имахме специално заседание по тази тема и наистина се оказа, че в България цените на лекарствата са най-високите в Европа. Това е факт.
Радвам се, че госпожа Станкова призна от тази трибуна малко преди мен един факт, а именно, че ДДС-то за лекарствата в европейските страни е 6%. Аз искам да я поправя и да й кажа, че в една голяма част от страните на Европейския съюз ДДС-то за лекарствата е между 0 и 5%. Това е друг факт, който трябва да имаме предвид тук, когато разискваме този закон.
За съжаление, колеги, вие не приехте предложението ни със Стела Банкова да премахнем ДДС-то за лекарствата и оставихте лекарствата с 20% ДДС – нещо, което едва ли може да се каже, че е европейска политика или политика, имаща нещо общо с Европейския съюз.
За цените на лекарствата няма да ви говоря повече. Мисля, че факта, че аптеките в София са през 50 м на някои улици ясно показва, че нормата на печалба при лекарствата е баснословна, невъобразимо голяма. Този закон би трябвало да премахне това. Аз няма да говоря с ефимизми, със сложни изрази, деликатни, като например, че има твърде много интереси, конфигурации, деликатни ситуации, нерегламентирани, вертикални структури и т.н. Колеги, ще ви кажа простичко, че в България, в сферата на лекарствата – на производството и на дистрибуторството на лекарства, има мафия. Това трябва да се каже ясно и откровено и ние трябва да направим всичко възможно тя да престане да съществува.
Искам да ви кажа и още нещо. Ставаше дума за наредбата за пределни цени. Искам да обърна внимание на колегите, че когато разискваме механизмите за формирането на тази наредба, ние трябва да имаме предвид, че трябва да вземем някаква референтна цена от съседни нам държави, като например Гърция. За много животоспасяващи лекарства в Гърция цените на лекарствата са 2, 3, 4 и 5 пъти по-ниски, тоест 500% по-ниски отколкото в България. Това са фактите.
Ще завърша с още един проблем – става дума за качеството на лекарствата. Ние също трябва да се замислим, уважаеми колеги, и за този проблем. Само преди седмици в България гръмнаха няколко скандала с фалшифицирани лекарства; лекарства, които са опасни за здравето и живота на българските граждани; лекарства, които се произвеждат и се търгуват от хора, които се движат единствено от користни и материални подбуди. Мисля, че трябва да завишим, може би в Наказателния кодекс, наказанието за подобен тип дейност.
Накрая искам да ви кажа нещо, което е свързано с цените на лекарствата. В момента болничните заведения – държавните и общинските болнични заведения, имат дългове около 200 млн. лв. Със Стела Банкова сме предложили проекторешение държавата да поеме тези дългове на болниците. В комисията срещнахме подкрепа. Комисията одобри това проекторешение. Надявам се в най-скоро време да бъде вкарано в пленарната зала и да бъде гласувано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Останаха двама народни представители, които са се записали за изказвания. Това са народните представители Борислав Великов и д-р Георги Георгиев.
Има ли други желаещи народни представители за изказвания или да приключа списъка на желаещите депутати да вземат участие в дебата на първо четене на законопроекта? Не виждам. Приключвам със списъка, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Великов, имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Както имаше апел от д-р Иванов, аз декларирам, че имам лични интереси от регулиране на обществените отношения в тази важна област. Това, на първо място.
На второ място, да кажа, че Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи по принцип на първо четене този законопроект с възможността между първо и второ четене да се направят съответни предложения за подобрения.
На трето място да кажа, че, както вече има практика в 40-ото Народно събрание, аз също ще дам писмени предложения между първо и второ четене, като ще оставя на колегите да преценят доколко те са смислени или не, дали да бъдат приети или не, а днес няма да участвам в гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Доктор Георгиев, имате думата. Вашата парламентарна група разполага с 2,30 минути.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Колеги, нямаше да взимам думата...
РЕПЛИКА ОТ КБ: А защо я взе?
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Ама се наложи, приятелю. Защото се въртят тук разни приказки и се говори винаги за магистър-фармацевти.
Аз смятам, че и хората с медицинско образование – лекарите, би следвало да имат право да откриват аптеки и то без да се изисква условието, че трябва да е магистър-фармацевт.
Ще попитате защо? Защото, когато един лекар пише рецептата, има две буквички вляво на рецептата „Rр”, което преведено е „нареждам”.
А и другото, отмина времето, когато магистър-фармацевтите изготвяха прескрипции. Колегите, които са лекари, знаят. Вече всички лекарствени продукти са опаковани, разтеглени, размерени под формата на таблетки, дражета, сиропи и т.н. Отпада необходимостта магистър-фармацевт да управлява това нещо.
Исках да подкрепя и д-р Адемов в условието защо не може да има верига от аптеки. Когато даден човек е навлязъл в този бизнес, би следвало да го развива. Нека да се има предвид това мое предложение, защото когато оставяме магистър-фармацевтите, какво се получава на пазара? Ще дойда да ти управлявам аптеката, но, искаш – не искаш, ще ми даваш 1500 лв. Така се получава на практика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Сега няма да е така.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: И сега ще се получи – искаш – не искаш - 1500 лв. и тогава ще дойда да ти управлявам аптеката. Отделно че магистър-фармацевтът, ако ти е подчинен, започва да внася собствени лекарства и така нататък. Затова трябва наистина да се даде възможност за реална конкуренция – онези лица, които познават фармацията, да могат да откриват аптеки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Вие влизате и веднага искате реплика, госпожо Дончева.
Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Георгиев, след като съвременната фармация представлява продажба са предварително пакетирани медикаменти, за мен – лаичката, възникна въпросът защо всъщност се учи висше образование фармация? След като това е просто чиста продажба, бих могла да продавам аз, както и всеки друг мой колега, както и в супермаркета или в железарския магазин – въпрос на артикул, на цена, на номенклатура и на физическо лице – продавач.
Ако това е така...
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Няма да можеш да прочетеш рецептата на латински.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Защо трябва да чета рецептата? Ако това ви е проблемът, тогава юристите, имат и някакъв изпит по латински, ще излезе, че са много квалифицирани за продавачи в аптеки.
Недоумявам защо медицинските среди са толкова стриктни в преследване на някакъв теснопрофесионален интерес. Струва ми се, че точно в тази сфера, където трябва да има най-много хуманност, трябва някак да се разберете на кого интересите докъде са. Ако искате да има три факултета в медицинските учебни заведения и да съществува както стоматология, така и медицина, така и фармация, трябва да си дадете възможност на всичките тези съсловия да дишате. Иначе имам чувството, че ако може някой някъде, ще вземе всичко останало.
По същата логика, докторе, след като Вие искате лекарите да продават, фармацевтите защо да не искат да преглеждат – нали учат в едно и също училище? (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за дуплика, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Колежке Дончева, искам да си отворите хубаво ушите, не да се хилите като мома на панаир! (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, господин Георгиев!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Като предложих това, нямах предвид фармацевтите да се лишат от възможността да имат вериги, аптеки и така нататък. Предложих че и лекарите може би трябва да имат това право.
Ще ви кажа нещо друго: знаете ли колко пъти съм изписвал рецепти и такива като Вас, да кажем, но в случая фармацевти сменят лечението, че имали нещо ново, което е по-скъпо или еди-какво си, което трябва да се пробута или наближава изтичането на срока на годност?
Всеки може да има, но не виждам каква е причината един лекар също да има аптека и да вземе помощник фармацевт на работа. Не виждам някаква причина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
С това приключи дискусията по първо четене на Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Закривам дебата на първо четене.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта.
Гласували 152 народни представители: за 126, против 1, въздържали се 25.
Законопроектът е приет на първо четене.
Направете сега процедурното си предложение, господин Китов, защото го смесихте с изказването си.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Благодаря Ви, извинявам се.
Колеги, наистина законът е важен и дълъг и моето предложение е да се удължи срокът за предложения на две седмици, което ще бъде нормално за една голяма материя – повечето от колегите да направят своите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене с още една седмица.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 88, против 32, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, сряда, 30 август от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 19,12 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Пенко Атанасов
Десислав Чуколов