Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова, Юнал Лютфи и Екатерина Михайлова

Секретари: Светослав Спасов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предстои да приемем програмата за работата на Народното събрание за седмицата 30 август – 1 септември 2006 г.
Няма причина дневният ред да не е пред вас, защото Председателският съвет не внесе промени в предложената проектопрограма, заведена в деловодството вчера.
Чуйте, ако обичате, проекта за програма, който Председателският съвет потвърди и който предлагам на вашето внимание.
“ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание
за 30 август – 1 септември 2006 г.
1. Второ четене на Законопроекта за съсловната организация на магистър-фармацевтите, приет на първо четене на 9 ноември 2005 г.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители са Петър Мръцков, Трифон Митев и Димитър Гъндев; Филип Димитров; Борислав Китов; Министерският съвет.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Вносители са Министерският съвет; народния представител Борислав Владимиров.
5. Първо четене на проекта на Граждански процесуален кодекс. Вносител е Министерският съвет.
6. Проект за решение за изменение на решението на Народното събрание за избиране на Централна избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България. Вносител е народния представител Мая Манолова.
7. Проект за решение за допълнение на Решението на Народното събрание за определяне възнагражденията на членовете на Централната избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България. Вносител е народният представител Мая Манолова.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител е Министерският съвет.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приет на първо четене на 16 август 2006 г.
10. Първо четене на Законопроекта за влизането и пребиваването на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства в Република България. Вносител е Министерският съвет.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Вносител е Министерският съвет.
12. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Вносител е Министерският съвет.
13. Парламентарен контрол.”
Преди да гласуваме този проект, ако разрешите, уважаеми колеги, да направя няколко уточнения и пояснения във връзка с програмата.
Първо, предлага се в днешния и утрешния пленарни дни Народното събрание да има готовност за удължаване на пленарните заседания с два часа – до 16,00 ч. вместо до 14,00 ч. Това означава, че се налага всички комисии да пренасрочат заседанията си с един час – от 15,00 за 16,00 ч.
Целта е да можем в максимална степен да изпълним тази програма, която се предлага, тъй като в нея са включени поначало законопроекти, които влизат в списъка на еврозаконите. Знаете, че това е последната седмица, в която имаме възможност да приемем законодателство, което да бъде отчетено в доклада на Европейската комисия.
В тази връзка също се предлага да има готовност, при необходимост, да не бъде пристъпвано към т. 13 – “Парламентарен контрол”, а целият ден петък да бъде заседание, посветено на законодателството.
Тук имаше разбиране от Председателския съвет, че при необходимост такава промяна може да се направи.
Третото предложение е свързано с режима на ал. 7 на чл. 40, която би трябвало да се приложи съгласно правилника на 1 септември, в петък, когато парламентарните групи имат възможност да поставят на обсъждане точки в дневния ред по тяхно предложение.
Предложението, което правя, е съгласувано и от името на Председателския съвет, е режимът на ал. 7 да бъде приложен този път за м. септември не на 1-и, петък, а на 13 септември, сряда, имайки предвид, че се очертава тогава да бъде началото на новата пленарна сесия. В тази връзка да има възможност всяка от парламентарните групи, по реда, по който те имат това право по ал. 7 за м. септември, да упражнят правото си именно на 13 септември 2006 г., сряда, което означава, че групите могат да правят предложения по ал. 7 до 18,00 ч. на 12 септември 2006 г., вторник. Режимът на ал. 7 да се приложи не на 1 септември, петък, а на 13 септември, сряда, когато се очертава да започне новата сесия на Народното събрание.
С тези уточнения, предлагам на вашето внимание този проект за програма.
Моля, гласувайте този проект с така направените уточнения.
Гласували 164 народни представители: за 157, против 5, въздържали се 2.
Програмата е приета с разпределението на времето, както бе предложено.
Има предложения за включване на точки в програмата по режима на ал. 3.
Първото предложение е от народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов за включване на Закон за устройството на българското Черноморско крайбрежие.
Заповядайте, господин Дилов, имате думата.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще ви направи впечатление, че този път като по чудо не сме внесли и предложение за мораториум върху строителството по Черноморието. Направих усилието да проследя начина, по който пленарната зала гласува последните десет пъти, когато сме гласували това предложение, и установих, че безспорно няма дори и сянка на партийна воля в решението да бъде подкрепен или не на второ четене тоя законопроект. Предпочитам да смятам, че това шарено гласуване е вследствие на гласуване по съвест, а не вследствие на интереси.
Затова отново се обръщам с молба към залата съвсем сериозно да помислим и най-сетне този закон да стигне до второ четене, защото аз не виждам каква друга причина може да има в неговото забавяне, освен користен интерес.
Припомням ви, това беше закон на Министерския съвет. Имаше изключително ползотворен дебат в залата. Има направени над 60 или 70 предложения, също лишени от всякаква партийна пристрастност, направени от общини, направени от Камарата на архитектите, направени от природозащитници. Ние сме и продължаваме да бъдем огромни длъжници на българското Черноморско крайбрежие.
Моля ви да подкрепите едно решение за влизане на закона в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 153 народни представители: за 53, против 16, въздържали се 84.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз съм твърде неопитен политик и не мога да разбера какво означава „въздържали се 83”. Единственото, което мога да изкажа, е благодарност, че не сте се изпуснали. (Весело оживление.) Моля ви, помислете още веднъж и гласувайте „за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В това изказване се съдържаше идея за прегласуване.
Подлагам на прегласуване направеното предложение.
Гласували 143 народни представители: за 54, против 28, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Стела Банкова за включване на проект за решение за мораториум върху експлоатацията на полигон „Змеево”.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това, което предлагам, е в дневния ред да влезе точка за налагане на мораториум върху експлоатацията на полигона „Змеево”. Много ви моля, уважаеми колеги, да не оставаме слепи и глухи за драмата на 350 хиляди български граждани, затова че здравето на тези 350 хиляди български граждани е сериозно увредено. Лекарите с тревога алармират, че има бум на онкологичните, сърдечно-съдовите, белодробните заболявания. Преди две седмици споменах, че дори пеленачетата боледуват вече от астма.
Особено тревожно е това, че на фона на тази толкова тежка криза в здравеопазването, в здравето на гражданите в Старозагорско, шефът на полигона в Змеево съвсем спонтанно казва, че за тях е най-важно това, че от полигона „Змеево” се печелят милиони евро. Не са тайна фирмите, които участват в експлоатацията на полигона „Змеево”.
Вярно е и това, че там не само се унищожават стари оръжия, но се унищожава старо натовско оръжие.
Аз не бих искала, както стотиците хиляди български граждани, България да се превръща в бунище за унищожаване на старо оръжие и срещу това стотици хиляди български граждани да загубват своето здраве. Не забравяйте и това, че на 7 юни стотици хиляди граждани протестираха и искаха да се наложи мораториум върху експлоатацията на полигона „Змеево”. Ние сме пратени тук да правим точно това – да изразяваме в законодателна дейност, във вид на решения онова, което хората са поискали от нас, защото затова са ни изпратили.
Много моля за вашето добро отношение да влезе предложението за мораториум върху експлоатацията на полигона „Змеево”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 145 народни представители: за 23, против 69, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Третото, последно предложение, е от народния представител Минчо Христов за включване на проект за решение за мораториум върху приватизационните и концесионните сделки.
Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам в дневния ред да влезе проект за решение за налагане на мораториум върху приватизационните и концесионните сделки. Основната причина е решението на българската държава в лицето на Министерството на икономиката и енергетиката и Софийска община да бъде приватизирана „Софийска топлофикация”, както, разбира се, и започналият процес на приватизация и на други топлофикации в страната.
След като преди дни ние закрепостихме със закон гражданите към тези топлофикационни фирми, след като дадохме възможност фирмите за топлинно счетоводство да определят такса „Сградна инсталация”, подчертавам, без никакво ограничение, след като осигурихме възможност на топлофикационните дружества да събират принудително сметките на абонатите, без тези сметки да бъдат доказвани в съда, след всичко това ние се готвим да подарим тези топлофикационни фирми на определени лица, които да присвояват от българските граждани онова, което пожелаят.
Има невероятен парадокс, уважаеми колеги, кой би купил подобни фирми, ако те наистина са губещи, както ни уверяват поклониците на тази приватизация? За мен логиката тук се къса.
Затова ви моля да гласуваме това проекторешение, защото то защитава интересите на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 128 народни представители: за 20, против 67, въздържали се 41.
Предложението не се приема.

Постъпили законопроекти и проекторешения от 23 до 29 август:
Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2005 г. – поверителен, с вносител Министерския съвет, водеща е Комисията по отбраната.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс с вносители Евтим Костадинов и Георги Юруков, водеща е Комисията по правните въпроси, заедно с Комисията по европейска интеграция, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Кипър за социално осигуряване с вносител Министерския съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика, както и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с вносител Министерския съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси заедно с Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за икономически и социален съвет с вносители Хасан Адемов, Петър Мръчков и Христина Велчева. Водеща е Комисията по икономическа политика, заедно с комисиите по труда и социалната политика и по гражданското общество и медии.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание К3 от Договора за Европейския съюз за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации с вносител Министерския съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, заедно с Комисията по правни въпроси, Комисията по европейска интеграция и Комисията по външна политика.
И едно съобщение, колеги: на 29 август, вчера, е постъпил общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, приети на първо четене на 29 август. Проектът е изготвен от Комисията по бюджет и финанси на основание чл. 68, ал. 2 от правилника. Съобщението се прави с оглед на срока за писмени предложения за второ четене, който е три дни.

Преминаваме към първа точка от нашата програма:
Второ четене на Законопроекта за съсловните организации на магистър-фармацевтите № 554-01-39, внесен от народния представител Атанас Щерев и група народни представители на 25 август 2005 г.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми едно процедурно предложение – да бъдат допуснати в залата д-р Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, и господин Любомир Гайдов – директор на дирекция “Правна” в Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Моля гостите да заемат своите места в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:

“Доклад
за второ гласуване относно Законопроект за
Съсловната организация на магистър-фармацевтите
§ 554-01-39, внесен от народния представител Атанас
Щерев и група народни представители на
25 август 2005 г.
Уважаеми господин председател, Комисията по здравеопазване на осем свои заседания разгледа посочения законопроект, постъпилите писмени предложения от народни представители и направените предложения по време на заседанието.
Комисията по здравеопазване на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага за второ гласуване следния проект на “Закон за Съсловната организация на магистър-фармацевтите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
“Глава първа – Общи разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
“Чл. 1. (1) Този закон урежда устройството, организацията и дейността на съсловната организация на магистър-фармацевтите, условията за упражняване на професията “магистър-фармацевт” и отговорността за нарушаване на Кодекса за професионална етика на магистър-фармацевта и на Правилата за добра фармацевтична практика.
(2) Съсловната организация на магистър-фармацевтите по смисъла на този закон е Българският фармацевтичен съюз.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 2:
“Чл. 2. (1) Българският фармацевтичен съюз е юридическо лице със седалище в София.
(2) Българският фармацевтичен съюз упражнява своята дейност по места чрез регионални фармацевтични колегии.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 3:
“Чл. 3. (1) Магистър-фармацевтите, които упражняват професията си, членуват в Българския фармацевтичен съюз.
(2) Членството на магистър-фармацевти, които упражняват професията си, е доброволно.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 4:
“Чл. 4. Магистър-фармацевт може да упражнява професията си на територията на Република България, ако отговаря на изискванията на Глава седма, Раздел ІІ и/или Раздел ІІІ от Закона за здравето и е вписан в Регистъра на Регионалната фармацевтична колегия, на територията на която се установява на работа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте наименованието на законопроекта и първите четири члена.
Имате думата за изказвания по тях. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта и членове от 1 до 4.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Наименованието и първите четири члена са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 5 да отпадне.
Основанието за отпадане на чл. 5 е, че проблемът се регулира, решава с приетия вече чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 5 да отпадне. Чухте мотивите.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на чл. 5.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието – чл. 5 отпада.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: “Глава втора – Функции”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
По чл. 6 има направени предложения от народните представители Тодор Кумчев, Емил Константинов, Надя Антонова, Христо Величков, Ваньо Хърков и Александър Радославов.
Комисията не подкрепя предложението на народните представители по чл. 6, т. 2.
Предложението по чл. 6, т. 3 е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението на колегите в останалата му част.
Има направено предложение от народния представител Руденко Йорданов, което комисията подкрепя по принцип.
Направено е предложение от народните представители Ваня Цветкова, Борислав Владимиров и Татяна Калканова, което комисията не подкрепя.
Има направено предложение от народните представители Ива Станкова и Мая Манолова, което беше оттеглено в хода на заседанието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 6, който става чл. 5:
“Чл. 5. Българският фармацевтичен съюз:
1. представлява своите членове и защитава професионалните им права и интереси;
2. изготвя и приема Кодекс за професионална етика на магистър-фармацевта и упражнява контрол по спазването му;
3. приема Правилата за добра фармацевтична практика, предлага ги за утвърждаване от министъра на здравеопазването и ухражнява контрол по спазването им;
4. създава и води Национален и регионални регистри на членовете си;
5. налага санкциите, предвидени в този закон;
6. организира, координира, провежда и регистрира продължаващото обучение на магистър-фармацевтите при условия и по ред, определени в чл. 182 на Закона за здравето;
7. участва със свои представители във Висшия медицински съвет и Висшия съвет по фармация към министъра на здравеопазването;
8. участва в изготвянето и дава становища по проекти на нормативни актове в областта на фармацията;
9. дава становища за откриване на аптеки съгласно чл. 74, ал. 1, т. 6 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
10. осъществява сътрудничество с други сродни организации и институции в страната и в чужбина;
11. подпомага своите членове съгласно устава на организацията;
12. извършва други дейности, предвидени в устава на организацията.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, чухте текстовете.
Има предложения на народния представител Тодор Кумчев и група народни представители. Част от техните предложения се приемат, друга част не се приемат.
Моля, гласувайте тези текстове, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 14, против 40, въздържали се 30.
Предложението на народния представител Тодор Кумчев и група народни представители по чл. 6 не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ваня Цветкова и група народни представители за създаване на нова т. 2 в чл. 6.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 16, против 40, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте новата редакция на чл. 6, който става чл. 5.
Гласували 83 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 6.
Текстът на чл. 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По чл. 7 комисията не подкрепя предложението на вносителя и предлага той да отпадне, тъй като тази материя е уредена в т. 1 на чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има предложение на комисията за отпадане на чл. 7, текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Член 7 отпада.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: “Глава трета – Устройство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
“Раздел І – Централни органи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
По чл. 8 има направено предложение от народния представители Тодор Кумчев и група народни представители, което е оттеглено в хода на дискусията.
Има предложение на народните представители Ива Станкова и Мая Манолова, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 8, който става чл. 6:
“Чл. 6. (1) Органи на Българския фармацевтичен съюз на национално равнище са:
1.Конгрес;
2.Управителен съвет;
3.Контролна комисия;
4.Комисията по етика;
5.Комисията по качество.
(2) За подпомагане дейността на органите по ал. 1 на национално равнище могат да се създават експертни комисии по ред, определен в устава на организацията.”
По чл. 9 има направено предложение от народния представител Тодор Кумчев и група народни представители.
Предложенията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4 са оттеглени.
Комисията подкрепя по принцип предложението в останалата му част.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 9, който става чл. 7:
“Чл. 7. (1) Конгресът на Българския фармацевтичен съюз се състои от представители на регионалните му колегии.
(2) Представителите по ал. 1 се избират от общите събрания на регионалните колегии при норма на представителство един делегат на десет членове. Условията и редът за избора им се определят в устава на организация.
(3) Конгресът на Българския фармацевтичен съюз се свиква на редовни заседания веднъж на три години и на извънредни заседания. Редът за свикване и правилата за работа и за вземане на решения се определят в Устава на Българския фармацевтичен съюз.”
По чл. 10 има направени предложения от народния представител Тодор Кумчев и група народни представители, което бе оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 10, който става чл. 8:
“Чл. 8. Конгресът на Българския фармацевтичен съюз:
1. приема, изменя и допълва устава на организацията;
2. приема, допълва и изменя Кодекса за професионална етика на магистър-фармацевта и го предлага на министъра на здравеопазването за утвърждаване и за обнародване в “Държавен вестник”;
3. избира и освобождава председателя, заместник-председателите, главния секретар и членовете на Управителния съвет; председателя и членовете на Контролната комисия; председателя и членовете на Комисията по етика; председателя и членовете на Комисията по качество по ред, определен в Устава;
4. приема отчетите на Управителния съвет, на Контролната комисия, на Комисията по етика и на Комисията по качество.
5. определя минималния размер на членския внос и размера на отчисленията към органите на национално равнище;
6. приема правилата за набиране и разходване на средствата на организацията;
7. взема решения по други въпроси, свързани с дейността на организацията.”
По чл. 11 има направено предложение от народния представител Тодор Кумчев и група народни представители, което бе оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 11, който става чл. 9:
“Чл. 9. (1) Конгресът на Българския фармацевтичен съюз се смята за законно проведен при присъствието най-малко на две трети от избраните представители.
(2) Конгресът на Българския фармацевтичен съюз приема, изменя и допълва Устава и Кодекса за професионална етика на магистър-фармацевта – това е точният текст, господин председател, моля да се протоколира – с квалифицирано мнозинство от две трети от делегатите, а всички останали решения – с обикновено мнозинство от присъстващите делегати.
(3) При липса на кворум Конгресът се отлага с един час, след което се провежда с присъстващите членове, които не могат да бъдат по-малко от половината делегати на Общото събрание.”
По чл. 12 комисията подкрепя текста на вносителя за члена, който става чл. 10.
По чл. 13 има направено предложение от народния представител Тодор Кумчев и група народни представители, което бе оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 13, който става чл. 11:
“Чл. 11. (1) Управителният съвет се свиква на редовни заседания най-малко веднъж на два месеца.
(2) Най-малко веднъж на шест месеца се провежда разширено заседание на Управителния съвет, на което участват с право на съвещателен глас председателите на регионалните фармацевтични колегии, председателите на Контролната комисия, на Комисията по етика, на Комисията по качество, председателите на експертните комисии и членовете на Висшия медицински съвет и Висшият съвет по фармация към министъра на здравеопазването, които са представители на Българския фармацевтичен съюз.”
По чл. 14 има направено предложение от народните представители Ива Станкова и Мая Манолова, което бе оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 14, който става чл. 12:
“Чл. 12. Управителният съвет на Българския фармацевтичен съюз:
1. свиква конгрес;
2. осигурява изпълнението на решенията на конгреса;
3. управлява имуществото на организацията;
4. създава и води национален регистър на членовете си по чл. 5, т. 4 и обнародва в “Държавен вестник” списък с имената на лицата, регистрирани да упражняват професията, като списъкът се актуализира всяка година;
5. осигурява защита на данните в регистъра от неправомерен достъп;
6. ръководи дейността на Българския фармацевтичен съюз по изпълнението на неговите функции;
7. избира и освобождава представителите на Съсловната организация във Висшия медицински съвет и Висшия съвет по фармация към министъра на здравеопазването.”
По чл. 15 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 15, който става чл. 13:
“Чл. 13. (1) Председателят на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз организира и ръководи работата му и го представлява.
(2) Заместник-председателите подпомагат председателя в дейността му и го заместват по време на отсъствие.
(3) Главният секретар на Управителния съвет:
1. организира и ръководи дейността по изпълнението на решенията на Управителния съвет;
2. организира заседанията на Управителния съвет;
3. организира дейността по техническото и административното осигуряване на цялостната дейност на Управителния съвет.
По чл. 16 има предложение на доц. Кумчев и група народни представители, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 16, който става чл. 14:
“Чл. 4. (1) Контролната комисия на Българския фармацевтичен съюз се състои от председател и членове. Броят на членовете, условията и редът за избирането им се определя с Устава на организацията.
(2) Комисията по ал. 1:
1. контролира законосъобразността и съответствието с Устава на взетите от Управителния съвет решения и тяхното изпълнение;
2. разглежда докладите по чл. 27, ал. 2, т. 3 и се произнася по тях;
3. представя пред Конгреса на Българския фармацевтичен съюз отчет за своята дейност и предложения за освобождаване или неосвобождаване от отговорност на членовете на Управителния съвет.
(3) Заседанията на комисията по ал. 1 са закрити. На заседанията й се канят заинтересуваните страни.
(4) Председателят и членовете на комисията по ал. 1 могат да присъстват на заседанията на Управителния съвет.”
По чл. 17 има направени предложения от доц. Кумчев и група народни представители, което бе оттеглено.
Има предложение на народния представител Руденко Йорданов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 17, който става чл. 15:
“Чл. 15. (1) Комисията по етика на Българския фармацевтичен съюз се състои от председател и членове. Броят на членовете, условията и редът за избирането им се определят с Устава на организацията.
(2) Комисията по ал. 1 се произнася по въпросите, свързани с прилагането на професионалните, морално-етичните и деонтологичните норми, възникнали при упражняване на професията “магистър-фармацевт”.
(3) Комисията по ал. 1 изготвя проект за Кодекс за професионалната етика на магистър-фармацевта.
(4) Комисията по ал. 1 се произнася и по искане на съответните регионални комисии по професионална етика.
(5) Комисията по ал. 1 указва методична помощ на регионалните комисии по професионална етика.
(6) Заседанията на комисията по ал. 1 са закрити. За заседанията й се канят заинтересуваните страни.”
По чл. 18 има направено предложение от доц. Кумчев и група народни представители.
Предложението по ал. 2 е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението на колегите в останалата му част.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 18, който става чл. 16:
“Чл. 16. (1) Комисията по качество се състои от председател и членове. Броят на членовете, условията и редът за избирането им се определя с Устава на организацията.
(2) Комисията по ал. 1:
1. разработва и контролира прилагането на Правилата за добра фармацевтична практика, утвърдени по реда на чл. 5, т. 3;
2. работи за утвърждаване на висок професионализъм при упражняване на професията “магистър-фармацевт”;
3. разработва и утвърждава програмите за продължаващото обучение на магистър-фармацевтите;
4. организира провеждането на квалификационни курсове за магистър-фармацевти;
5. участва в изготвянето и дава становище по проекти на нормативни актове в областта на фармацията.
(3) Заседанията на комисията по ал. 1 са открити.”
По чл. 19 има направено предложение от доц. Кумчев и група народни представители, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 19, който става чл. 17:
“Чл. 17. (1) Експертните комисии се състоят от председател и членове. Броят на членовете им, както и правилата за работата и за вземане на решения се определят в Устава на Българския фармацевтичен съюз.
(2) Комисията по ал. 2 дава:
1. експертни становища при поискване от страна на органите по чл. 6, ал. 1, т. 2-5;
2. експертни становища по проекти на нормативни актове в областта на фармацията;
3. предложения за изменение и допълнение на Кодекса за професионална етика на фармацевта и правилата за добра фармацевтична практика.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20, който става чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте текстовете от чл. 8 до чл. 20 включително. Това са новите редакции, които включват предложения на отделни народни представители.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване, уважаеми колеги, текстовете от чл. 8 до чл. 20 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете от чл. 8 до чл. 20 са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: “Раздел ІІ – Регионални фармацевтични колегии”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
“Чл. 21. (1) Регионалните фармацевтични колегии са местни структури на Българския фармацевтичен съюз с центрове и териториален обхват съгласно приложението.
(2) Регионалната фармацевтична колегия се състои от вписаните в регистъра й магистър-фармацевти.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя.
Комисията предлага следната редакция за чл. 21, който става чл. 19:
“Чл. 19. (1) Регионалните фармацевтични колегии на Българския фармацевтичен съюз са юридически лица със седалища и териториален обхват съгласно приложението.
(2) Регионалната фармацевтична колегия се състои от вписаните в регистъра й магистър-фармацевти.”
По чл. 22 има предложения от доц. Кумчев и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 22, който става чл. 20:
“Чл. 20. Органи на регионалната фармацевтична колегия са:
1.Общото събрание;
2.Управителния съвет;
3.Контролната комисия;
4.Комисията по етика и качество.”
По чл. 23 има предложение от доц. Кумчев и група народни представители, което комисията не подкрепи.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23, който става чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на дискусия текстовете на “Раздел ІІ – Регионални фармацевтични колегии”.
Има неприет текст от Тодор Кумчев и група народни представители, които предлагат текст в чл. 23 на вносителя, който не се подкрепя от комисията.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Тодор Кумчев и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 16, против 29, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІ – “Регионални фармацевтични колегии” и текстовете на чл. 21, 22 и 23.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 83, против 7, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По чл. 24, уважаеми господин председател, има направено предложение от доц. Кумчев и група народни представители, което бе оттеглено.
Има направено предложение от народния представител Руденко Йорданов, което комисията подкрепи по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 24, който става чл. 22:
„Чл. 22. (1) Общото събрание на регионалната фармацевтична колегия:
1. приема, изменя и допълва Устава, правилниците и правилата за работа на органите на колегията;
2. приема бюджета на колегията и щата на секретариата;
3. избира и освобождава председателите и членовете на Управителния съвет, на Контролната комисия и на Комисията по етика и качество на колегията и определя мандата им;
4. избира делегати за конгреса на Българския фармацевтичен съюз;
5. приема отчетите за дейността на органите по т. 3 и взема решения по тях;
6. приема правилата за набиране и разходване на средствата на колегията;
7. взема решения по други въпроси, свързани с дейността на колегията, съгласно действащото законодателство и Устава на Българския фармацевтичен съюз.
(2) Уставът, правилниците и правилата по ал. 1, т. 1 се приемат в съответствие с Устава на Българския фармацевтичен съюз.”
По чл. 25 има направено предложение от доц. Кумчев и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25, който става чл. 23.
По чл. 26 отново има направено предложение от доц. Кумчев и група народни представители, което бе оттеглено в хода на дискусията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 26, който става чл. 24:
„Чл. 24. (1) Управителният съвет на регионалната фармацевтична колегия се състои от председател, заместник-председатели, секретар и членове. Броят на заместник-председателите и на членовете, както и правилата за работа и за вземане на решения се определят в Устава на колегията.
(2) Управителният съвет на регионалната фармацевтична колегия се свиква на редовни заседания най-малко веднъж на три месеца и на извънредни заседания при необходимост.”
По чл. 27 има направено предложение от народните представители Ваня Цветкова, Борислав Владимиров, Татяна Калканова, Ива Станкова и Мая Манолова.
Предложението бе оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27, който става чл. 25.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 28, който става чл. 26:
„Чл. 26. (1) Председателят на Управителния съвет на регионалната фармацевтична колегия организира и ръководи работата му и я представлява.
(2) Заместник-председателят подпомага председателя в дейността му и го замества по време на отсъствие.
(3) Секретарят:
1. организира и ръководи дейността по изпълнението на решенията на Управителния съвет;
2. организира дейността по техническото и административното осигуряване на цялостната дейност на Управителния съвет.”
По чл. 29 има направено предложение от доц. Кумчев и група народни представители, което бе оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 29, който става чл. 27:
„Чл. 27. (1) Контролната комисия на регионалната фармацевтична колегия се състои от председател и членове. Броят на членовете, правилата за работата и организацията на дейността на комисията се определят в Устава на колегията.
(2) Комисията по ал. 1:
1. контролира законосъобразността и съответствието с Устава по чл. 22, ал. 1, т. 1 на взетите от регионалния управителен съвет решения и тяхното изпълнение;
2. представя пред Общото събрание на регионалната фармацевтична колегия отчет за своята дейност и предложение за освобождаване или неосвобождаване от отговорност на членовете на Управителния съвет;
3. при констатирани нарушения на закона, Устава или решенията на Общото събрание на регионалната колегия в 14-дневен срок изготвя доклад, който внася в Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз, или свиква Общо събрание на регионалната колегия.
(3) Заседанията на комисията по ал. 1 са закрити. Председателят и членовете й могат да присъстват на заседанията на Управителния съвет на регионалната фармацевтична колегия.”
По чл. 30 има направено предложение от доц. Кумчев и група народни представители, което бе оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 30, който става чл. 28:
„Чл. 28. (1) Комисията по етика и качество на регионалната фармацевтична колегия се състои от председател и членове. Броят на членовете се определя с Устава на колегията.
(2) Комисията по ал. 1 се ръководи в работата си от Устава на колегията, от Кодекса за професионалната етика на магистър-фармацевта и от Правилата за добра фармацевтична практика.
(3) Комисията по ал. 1:
1. следи за спазване на професионалните, морално-етичните и деонтологичните норми, свързани с упражняването на професията;
2. разглежда жалби по въпросите, посочени в т. 1;
3. осъществява други функции, възложени й от Общото събрание на регионалната колегия.
(4) Членовете на комисията по ал. 1 съставят актовете за установяване на нарушенията по чл. 37 и дават препоръки за отстраняването им.
(5) Заседанията на Комисията по етика и качество са открити.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31, който става чл. 29.
По чл. 32 има направено предложение от доц. Кумчев и група народни представители.
Предложението по чл. 32, алинеи 1, 2 и 5 бе оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип останалите предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 32, който става чл. 30:
„Чл. 30. (1) За членове на Управителния съвет, на Контролната комисия, на Комисията по етика и на Комисията по качество на Българския фармацевтичен съюз и в органите на регионалните му колегии не могат да бъдат избирани лица, които са осъждани за умишлено престъпление от общ характер.
(2) Едно лице не може да бъде избирано за член на повече от един от следните органи:
1. Управителен съвет;
2. Контролна комисия;
3. Комисия по етика;
4. Комисия по качество;
5. Комисия по етика и качество.
(3) Членовете на органите на Българския фармацевтичен съюз не могат да участват при вземане на решение, което се отнася до:
1. самите тях;
2. техните съпруг или съпруга;
3. роднините им по възходяща и низходяща линия, по съребрена линия до втора степен и по сватовство до първа степен;
4. лицата, спрямо които те са настойници, осиновени или осиновители.
(4) Разпоредбата на ал. 3 се прилага и в случаите, в които член на органите по ал. 1 има личен финансов интерес от вземаното решение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата, уважаеми народни представители. Виждам, че д-р Йорданов желае думата.
Заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Нещо много дребно редакционно – тъй като сме предвидили в множествено число да има заместник-председатели както на национално ниво, така и на местно, моля ви, когато определяме (реплика от докладчика господин Борислав Китов) – „заместник-председателите подпомагат”, за да бъде синхронизирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Доктор Китов, един заместник-председател ли е? Тук пише „зам.-председателите”.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Абсолютно точен е господин Руденко Йорданов. За да бъде еднакво, трябва да бъде „заместник-председателите” – в чл. 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, моля гласувайте тази наистина редакционна поправка на народния представител Руденко Йорданов.
Гласували 88 народни представители: за 83, против 2, въздържали се 3.
Редакционната поправка е приета.
Има ли други изказвания по останалите членове, които бяха докладвани от председателя на комисията? Не виждам.
Уважаеми колеги, гласуваме текстовете на членове 24 до 32 в техните нови редакции.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете на членове от 24 до 32 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: „Глава четвърта – Членство, права и задължения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
„Раздел І – Членство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
По чл. 33 има предложение, направено от Тодор Кумчев и група народни представители, което бе оттеглено.
Има направено предложение от народните представители Ива Станкова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 33, който става чл. 31:
„Чл. 31. (1) Членството в Българския фармацевтичен съюз възниква с вписването в регистъра на регионалната фармацевтична колегия, на територията на която магистър-фармацевтът упражнява дейността си, а за магистър-фармацевти, които не упражняват професията си – по постоянен адрес.
(2) Вписването се извършва след подаване в колегията по ал. 1 на заявление от магистър-фармацевта. В заявлението се посочват трите имена, единният граждански номер, личният номер на чужденеца, месторождението, гражданството на лицето и адресът по местоживеене и месторабота.
(3) Към заявлението за вписване се прилагат:
1. диплома за завършено висше образование с придобита образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност от професионално направление „Фармация” и професионална квалификация „магистър-фармацевт”;
2. документ за придобита специалност или за научна степен и звание – при наличие на такива;
3. документ, удостоверяващ местоработата и стажа на лицето;
4. извлечение от регистъра за наложено наказание – при подновяване на членството;
5. свидетелство за съдимост;
6. документ за успешно положен изпит – в случаите по чл. 191 от Закона за здравето;
7. за чужди граждани – разрешение за дългосрочно пребиваване и работа в страната.
(4) Магистър-фармацевтите, които са граждани на държава – членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, прилагат към заявлението за вписване и удостоверение за признаване на професионална квалификация по медицинска професия, както и удостоверение за признаване на специализация при наличие на такава, издадено от министъра на здравеопазването по реда на наредбата на чл. 194, ал. 2 и чл. 195, ал. 2 от Закона за здравето.
(5) Вписването в регистъра на регионалната фармацевтична колегия на гражданите на държава – членка на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, които оказват медицинска помощ при условията и по реда на чл. 186, ал. 5 от Закона за здравето, се извършва въз основа на изпратено от министъра на здравеопазването уведомление, придружено от копие на документите, постъпили в Министерството на здравеопазването. Вписването се счита за извършено от момента на получаване на уведомлението. В регистъра се отбелязва основанието за вписване, като регистрацията може да се подновява ежегодно по същия ред.
(6) Чуждите граждани, извън тези по алинеи 4 и 5, прилагат към заявлението за вписване и документи, удостоверяващи наличието на изискванията за упражняване на професията, определени в чл. 186, ал. 3, чл. 194, алинеи 3, 4 и 5 и чл. 195, алинеи 3 и 4 от Закона за здравето.”
Господин председател, позволете ми да съобщя на народните представители, че поради техническа грешка бе поправен чл. 31, за което сме уведомили и председателя на Народното събрание.
По чл. 34 има направено предложение от Тодор Кумчев и група народни представители, което бе оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 34, който става чл. 32:
„Чл. 32. (1) Управителният съвет на регионалната фармацевтична колегия проверява наличието на изискванията за вписване на магистър-фармацевта в колегията.
(2) При съответствие с изискванията по ал. 1, вписването се извършва в 14-дневен срок от подаването на документите по чл. 31.
(3) Управителният съвет на регионалната фармацевтична колегия издава удостоверение за извършеното вписване в срока по ал. 2.
(4) Управителният съвет на регионалната фармацевтична колегия изпраща заявление до Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз за вписване в националния регистър. В срок до един месец Управителният съвет на Българския фармацевтичен съюз издава членска карта по образец, утвърден от Българския фармацевтичен съюз.
(5) Отказ за вписване в регистъра на регионалната фармацевтична колегия се прави при:
1. неспазване на изискванията по чл. 31, алинеи 2-7;
2. заличаване на лицето от регистъра на друга регионална колегия – за срока на наказанието.
(6) Отказът по ал. 5 може да се обжалва в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз, който се произнася с решение в едномесечен срок.
(7) Решенията на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
По чл. 35 има направено предложение от Тодор Кумчев и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Има предложение на народните представители Ива Станкова и Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 33:
„Чл. 33. (1) В регистрите по чл. 5, т. 4 се вписват следните обстоятелства:
1. трите имена и единният граждански номер, месторождението и гражданството;
2. адресът по местоживеене и месторабота;
3. номерът и датата на дипломата за завършено висше образование с придобита образователна квалификационна степен „магистър” по специалност от професионално направление „Фармация” и професионална квалификация „магистър-фармацевт”;
4. специалността, научната степен, научното звание – номер и дата на дипломата;
5. наложените наказания по реда на този закон;
6. други обстоятелства.
(2) Лицата, вписани в регистъра на регионалната колегия, са длъжни да заявят за вписване промените в обстоятелствата по ал. 1, точки 2 и 4.
(3) Председателят на Управителния съвет на съответната регионална фармацевтична колегия уведомява в едномесечен срок Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз за всички вписани обстоятелства и промени в регистъра й.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по членове 33, 34 и 35. Има ли желаещи, които искат думата? Няма.
Гласуваме текстовете на чл. 33, чл. 34 и чл. 35 включително.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: “Раздел ІІ – Права и задължения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
По чл. 36 има направено предложение от народните представители д-р Станкова и Мая Манолова, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 36, който става чл. 34:
“Чл. 34. Членовете на Българския фармацевтичен съюз имат право:
1. да избират и да бъдат избирани в централните и регионалните органи на Българския фармацевтичен съюз;
2. да се ползват от помощта на Българския фармацевтичен съюз при спорове, свързани с упражняването на професията, и при неправомерен отказ на районната здравноосигурителна каса да сключи договор с тях;
3. да бъдат информирани за дейността на Българския фармацевтичен съюз;
4. на материална помощ съгласно Устава на Българския фармацевтичен съюз в случаи на прекратяване на трудовите и гражданските им правоотношения, възникнали при упражняване на професията “магистър-фармацевт”, загубена трудоспособност, както и на материална помощ за семействата им в случай на тяхната смърт;
5. да се ползват от помощта на Българския фармацевтичен съюз за повишаване на квалификацията си;
6. на достъп до обстоятелствата, вписани в регистъра.”
По чл. 37 има направено предложение от народния представител доц. Кумчев и група народни представители, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 37, който става чл. 35:
“Чл. 35. Членовете на Българския фармацевтичен съюз са длъжни да:
1. упражняват своята професия в съответствие с разпоредбите на българското законодателство и Кодекса за професионална етика на магистър-фармацевта;
2. спазват правилата за добра фармацевтична практика;
3. спазват Устава на Българския фармацевтичен съюз и Устава на регионалната колегия;
4. уведомяват Управителния съвет на регионалната колегия, в която членуват, за промените в обстоятелствата, които подлежат на вписване.”
Комисията предлага да се създаде чл. 37а, който става чл. 36:
“Чл. 36. Гражданите на държава – членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, които извършват дейност при условията и по реда на чл. 186, ал. 5 от Закона за здравето, спазват правилата за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер, включително Кодекса за професионална етика и правилата за добра фармацевтична практика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания по Раздел ІІ – наименованието, чл. 34, 35 и 36. Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Наименованието на Раздел ІІ, чл. 34, 35 и 36 на комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: “Глава пета – Нарушения и наказания”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
По чл. 38 е направено предложение от доц. Кумчев и група народни представители, което бе оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 38, който става чл. 37:
“Чл. 37. Магистър-фармацевтите носят отговорност за следните нарушения, допуснати при изпълнение на професионалните им задължения:
1. неспазване на правилата, определени в Кодекса за професионална етика на магистър-фармацевта;
2. неспазване на правилата за добра фармацевтична практика.”
По чл. 39 има направено предложение от доц. Кумчев и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39, който става чл. 38.
По чл. 40 имаше направено предложение от доц. Кумчев и група народни представители, което бе оттеглено.
Има направено предложение от народния представител Руденко Йорданов, като предложението по т. 1 е оттеглено, а комисията не подкрепя предложението по т. 2 и т. 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 40, който става чл. 39.
“Чл. 39. (1) Нарушенията по чл. 37 се установяват с акт за констатирано нарушение.
    (2) Актовете по ал. 1 се съставят от членовете на Комисията по етика и качество към съответната регионална фармацевтична колегия.
    (3) Наказателните постановления се издават от председателя на Управителния съвет на регионалната фармацевтична колегия, след становище на съответната регионална комисия по ал. 2.
    (4) Препис от наказателното постановление се изпраща на работодателя на наказаното лице.”
По чл. 41 има направено предложение от доц. Кумчев и група народни представители, което бе оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41, който става чл. 40.
По чл. 42 има аналогично направено предложение от доц. Кумчев и група народни представители, което е оттеглено в хода на дебатите.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 42, който става чл. 41:
“Чл. 41. (1) Налагането на наказанията по чл. 38 не отменя търсенето на наказателна, гражданска или дисциплинарна отговорност от нарушителя.
    (2) Когато при разглеждането на жалби органите по чл. 15, 16 и 28 констатират данни за други нарушения извън тези по чл. 37, те сигнализират компетентните органи за търсене на отговорност.”
По чл. 43 комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43, който става чл. 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Руденко Йорданов. Заповядайте, господин Йорданов. Имате неподкрепено предложение по чл. 40 на вносителя.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, идеята в моите предложения е свързана с опита на Българския лекарски съюз и на регионалните колегии по отношение на процедурата за налагане на наказания, свързана с упражняването на професията, в случая професията на магистър-фармацевта, и възможността тези текстове от закона да бъдат използвани за прояви на субективизъм и тенденциозно отношение към определени магистър-фармацевти, които под формалния претекст, че са извършили нарушения, да бъдат санкционирани – било с тежест по-голяма от степента на нарушението, или да бъдат атакувани, за да бъдат елиминирани от съответната колегия, където практикуват, тъй като става дума за сериозен бизнес с лекарства, за упражняване на професия, която вчера коментирахме, когато разглеждахме Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на първо четене.
Затова аз се опитах да предложа механизъм, в който вземането на решения да не бъде ангажимент само на отделни персони, било то членове на Комисията по етика, които имат правото да съставят акт за нарушение, или пък само председателят на Управителния съвет на регионалната колегия, който да издаде наказателно постановление. Макар че в текста, както е подаден пред вас, се твърди, че предложението ми не се подкрепя, аз с удовлетворение отбелязвам, че идеята е възприета, тоест наказателно постановление се издава и подписва от председателя на Управителния съвет след становище на Регионалната комисия по етика, тоест разпределението на отговорностите е върху цялата комисия, тя взема решението си по начин, който предполага, че субективизмът би могъл да бъде елиминиран и че такъв сериозен акт, свързан с издаването на наказателно постановление, който може да постанови дори и спиране на правата за упражняване на професия, няма да бъде толкова субективен, или не дай Боже, толкова тенденциозен и краен колкото се опасявам.
Затова аз оттеглям текста във вида, в който съм го подал, защото онова, което виждам като текст на комисията, ми върши работа. Смятам, че ще върши работа и на регионалните колегии на магистър-фармацевтите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на текстовете от Глава пета – наименованието “Нарушения и наказания”, както и текстовете на членовете 38, 39, 40, 41, 42 и 43 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Текстовете на членове от 38 до 43 включително от Глава пета са приети.
Преминаваме към “Преходни и заключителни разпоредби”.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
По § 1 има предложение от народните представители Тодор Кумчев и група народни представители, както и предложение от д-р Станкова и Мая Манолова, които бяха оттеглени в хода на дискусията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
“§ 1. В едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерството на здравеопазването и регионалните центрове по здравеопазване изготвят списъци с трите имена, единния граждански номер, специалността, адресите по местоживеене и месторабота на магистър-фармацевтите, които упражняват професията си на територията на съответната област.”
Има направено предложение, уважаеми господин председател, от народните представители д-р Станкова и Мая Манолова за нов § 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което ще бъде отразено на систематичното му място в § 4б.
По § 2 има направено предложение от народните представители доц. Кумчев и група народни представители, което бе оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Има направено предложение от народните представители д-р Станкова и Мая Манолова за нов § 2, което бе оттеглено.
По § 3 има предложение от доц. Кумчев и група народни представители, което също бе оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията, като се съобрази с предишното предложение на д-р Станкова и Мая Манолова, предлага да се създадат параграфи 4а и 4б, които стават съответно § 5 и § 6.
“§ 5. (1) До конституирането на съсловната организация на фармацевтите по реда на този закон, но не по-късно от 1 февруари 2007 г. Висшият съвет по фармация продължава дейността си в последния състав, определен от министъра на здравеопазването.
(2) Представителите на съсловната организация на магистър-фармацевтите във Висшия медицински съвет към министъра на здравеопазването се определят след конституирането на Българския фармацевтичен съюз.
§ 6. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 01.01.2005 г., допълнен бр. 46 от 03.06.2005 г., изменен и допълнен бр. 76 от 20.09.2005 г., в сила от 01.01.2007 г., бр. 85 от 25.10.2005 г., в сила от 25.10.2005 г., изменен бр. 88 от 04.11.2005 г., изменен и допълнен бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изменен бр. 103 от 23.12.2005 г., изменен и допълнен бр. 18 от 28.02.2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изменен бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., изменен и допълнен бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6, ал. 2, след думите “Съюза на стоматолозите в България” се добавя “представители на Българския фармацевтичен съюз”;
2. В чл. 182:
а) ал. 1 се изменя така:
(1) Съсловните организации на лекарите, на стоматолозите, на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти организират, координират, провеждат и регистрират продължаващото медицинско обучение на лекарите, на стоматолозите, на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти при условия и по ред, определени в договори с висшите училища, Българския червен кръст и Военномедицинската академия”;
б) ал. 3 се изменя така:
(3) Съюзът на научните медицински дружества в България, Съюзът на учените в България и медицинските асоциации по специалности могат да участват в провеждането на продължаващото медицинско обучение на лекари, стоматолози и магистър-фармацевти при условия и по ред, определени в договори с Българския лекарски съюз, със Съюза на стоматолозите в България и с Българския фармацевтичен съюз.”
3. В чл. 183 се създава ал. 5:
“(5) Магистър-фармацевтите упражняват медицинска професия при условията на ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите.”
По § 5 по вносител има направено предложение от доц. Кумчев и група народни представители - § 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5, който става § 7:
“§ 7. В Кодекса на труда в чл. 330, ал. 2, т. 3 се изменя така:
3. служителят е заличен от регистрите на съсловните организации по Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, от регистъра на съсловната организация на магистър-фармацевтите по Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите или от регистъра на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи по Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти.
§ 6. В чл. 324, ал. 2 от Наказателния кодекс след думата “лекар” се поставя запетая, а думите “или стоматолог” се заменят със “стоматолог или магистър-фармацевт”.”
Има направено предложение от народните представители доц. Кумчев и група народни представители, което комисията не подкрепи.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 8.
По § 7 има направено предложение от народните представители доц. Кумчев и група народни представители, което комисията не подкрепи.
Има направено предложение от народния представител Руденко Йорданов, което бе оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7, който става § 9:
“§ 9. В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 68:
а) Алинея 6 се изменя така:
“(6) Ръководителите на аптеки на лечебни заведения или на общини трябва:
1. да са дееспособни български граждани, граждани на държава – членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария;
2. да отговарят на условията на чл. 4 от Закона за Съсловната организация на магистър-фармацевтите;
3. да не са лишени от право да упражняват професията си на магистър-фармацевт;
4. да имат най-малко една година стаж като магистър-фармацевти;
5. да не са осъждани за престъпления, свързани с упражняване на професията им, за присвоителни престъпления или за умишлени престъпления срещу личността.”;
б) Алинея 7 се отменя.
2. В чл. 73, ал. 1 думите “Съсловната организация на фармацевтите” се заменят с “Българският фармацевтичен съюз”.
3. В чл. 74, ал. 2, т. 2 думите “чл. 68, ал. 6 и 7” се заменят с “чл. 68, ал. 6”.
4. В чл. 81, ал. 1, т. 2 думите “чл. 68, ал. 5, 6 и 7” се заменят с “чл. 68, ал. 5 и 6”.
5. В чл. 81а, ал. 2 думите “чл. 68, ал. 5, 6, 7 и 8” се заменят с “чл. 68, ал. 5, 6 и 8”.
Комисията предлага да се създадат § 10 и 11:
“§ 10. В Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (обн., ДВ, …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 32:
а) Алинея 4 се изменя така:
“(4) Лекарите и стоматолозите, граждани на държава – членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария прилагат към заявлението за вписване и удостоверение за признаване на професионална квалификация по медицинска професия, както и удостоверение за признаване на специализация, при наличие на такава, издадени от министъра на здравеопазването по реда на Наредбата по чл. 194, ал. 2 и чл. 195, ал. 2 от Закона за здравето.”
б) Създава се ал. 5:
“(5) Вписването в регистъра на Районната колегия на Българския лекарски съюз, съответно на районната колегия на Съюза на стоматолозите в България, на лекарите и стоматолозите граждани на държава – членка на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, които оказват медицинска помощ при условията и по реда на чл. 186, ал. 5 от Закона за здравето, се извършва въз основа на изпратено от министъра на здравеопазването уведомление, придружено от копие на документите, постъпили в Министерството на здравеопазването. Вписването се счита за извършено от момента на получаването на уведомлението по ал. 4. В регистъра се отбелязва основанието за вписване, като регистрацията може да се подновява ежегодно по същия ред.”
2. Създава се чл. 36а:
“Чл. 36а. Гражданите на държава – членка на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, които оказват медицинска помощ при условията и по реда на чл. 186, ал. 5 от Закона за здравето, спазват правилата за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер, включително Кодекса за професионална етика и правилата за добра медицинска практика.”
§ 11. В Закона за Съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти (обн., ДВ, …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 11, т. 2 след думата “специалисти” се добавя “предлага го на министъра на здравеопазването за утвърждаване и обнародване в “Държавен вестник”.
2. В чл. 35:
а) Алинея 4 се изменя така:
“(4) Медицинските сестри и акушерките, граждани на държава – членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария прилагат към заявлението за вписване и удостоверение за признаване на професионална квалификация по медицинска професия, както и удостоверение за признаване на специализация, при наличие на такава, издадена от министъра на здравеопазването по реда на Наредбата по чл. 194, ал. 2 и чл. 195, ал. 2 от Закона за здравето.”
б) Създава се ал. 5:
“(5) Вписването в регистъра на регионалната колегия на медицинските сестри и акушерките граждани на държава – членка на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, които оказват медицинска помощ при условията и по реда на чл. 186, ал. 5 от Закона за здравето, се извършва въз основа на изпратено от министъра на здравеопазването уведомление, придружено от копие на документите, постъпили в Министерството на здравеопазването. Вписването се счита за извършено от момента на получаването на уведомлението по ал. 4. В регистъра се отбелязва основанието за вписване, като регистрацията може да се подновява ежегодно по същия ред.”
2. Създава се чл. 39а:
“Чл. 39а. Гражданите на държава – членка на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, които оказват медицинска помощ при условията и по реда на чл. 186, ал. 5 от Закона за здравето, спазват правилата за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер, включително Кодекса за професионална етика и правилата за добра практика по чл. 8, т. 5.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложението към чл. 19, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по текстовете от § 7 до § 11?
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Имам предложение, което е обявено за оттеглено. Погледнах в стенограмата – наистина е така. Моля за едно уточнение, защото у мен продължава безпокойството във връзка с възможността представители на Българския фармацевтичен съюз да станат членове на Висшия медицински съвет, тъй като в два члена от вече приетия текст – говорим за чл. 5, т. 7, където е казано, че представители на Българския фармацевтичен съюз могат да бъдат членове на Висшия медицински съвет, и чл. 12, където са определени правомощията на висшия орган на Българския фармацевтичен съвет да избира членове на Висшия медицински съвет. Тоест ние им даваме правото да изберат свои представители, но вратата трябва да се отвори и в Закона за здравето, където в съответния чл. 6, в който са изброени представителите на Висшия медицински съвет, а те са: петима представители от Българския лекарски съюз; трима представители от Българския зъболекарски съюз; трима представители от Националната здравноосигурителна каса; един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи; един представител на Националното сдружение на общините; на всяко медицинско училище и на Българския червен кръст.
Аз задавам въпроса много учтиво: може ли автоматично, бидейки избрани от висшия орган на Българския фармацевтичен съюз, тези двама представители да станат членове на Висшия медицински съвет, без ние да сме отворили вратата в Закона за здравето в този чл. 6, за да могат те да присъстват по закон и по право в този орган? Ако това може да се случи, без да правим тази поправка в Закона за здравето, естествено, аз не бих настоявал.
Моля за такава информация и справка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Всъщност, репликата ми, уважаеми господин Руденко Йорданов, е, че именно в § 6, който сме приели, е направена тази промяна. Цитирам:
“§ 6. В Закона за здравето (обн., ДВ, …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6, ал. 2 след думите “Съюза на стоматолозите в България” се добавя “представители на Българския фармацевтичен съюз”. – Точно това, което Вие искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря, господин председател на Комисията по здравеопазване. Аз си спомням какво напрежение беше в комисията, когато обсъждахме текстовете, така че допускам, че недоглеждането е мое и моля за извинение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи да вземат отношение по текстовете от Преходни и заключителни разпоредби? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”, § 1 в редакция, предложена от комисията; § 2, § 3 и § 4 в редакция на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.

Има предложение на комисията за създаване на § 4а и 4б, което е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По § 5 по номерацията на вносителя има предложение от Тодор Кумчев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 97 народни представители: за 5, против 27, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакцията на § 5, който става § 7.
Гласували 81 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
По § 6 на вносителя има предложение на Тодор Кумчев, Емил Константинов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 2, против 26, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6, който става § 8, подкрепен от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 4.
Параграф 6 е приет.
По § 7 по номерацията на вносителя има предложение от Тодор Кумчев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 8, против 26, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване параграфите от 7 до 11 включително в редакцията на комисията, както и приложението към чл. 19, ал. 1.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети, а с това и Законът за съсловните организации на магистър-фармацевтите.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители! Представям на вашето внимание: “Доклад на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на второ четене на общия проект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесени от Мая Манолова и Георги Юруков, от Владимир Кузов, от Мая Манолова, Яни Янев, Надка Балева и Христо Бисеров и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Захари Георгиев.”
“Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Има предложение на народния представител Янаки Стоилов, което комисията подкрепя и предлага да се създаде нов параграф със следната редакция:
“§ 1. В чл. 4 ал. 2 се изменя така:
“(2) Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.”
Комисията подкрепя текста на § 1 на вносителя, който става § 2.
“§ 2. Член 12а се отменя.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да отпадне.
По § 3 има предложение на Яни Янев, Мария Капон и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „трудовопоправителните” се заменят със „затворническите”;
2. В ал. 4 след думата „вменяемостта” се добавя „както и по отношение на осъдени лица, които са зависими от наркотични вещества”.”
Предложение на Яни Янев, Мария Капон и група народни представители – да се създаде нов § 4 със следната редакция:
„§ 4. Създава се нова ал. 3 към чл. 41:
„(3) Към лицата, зависими от наркотични вещества, извършили престъпление, се прилагат специални програми за лечение на зависимостта им.”
Комисията не подкрепя предложението.
Нека дотук, госпожо председател, ако има желаещи за изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако има желаещи за изказвания по тези текстове, имате думата. Няма желаещи.
Представете и следващите и ще ги гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 4 има предложение на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов: в чл. 42а, ал. 2, т. 4 думите „и/или” остават.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 42а, ал. 2, т. 4 думите „и/или” се заличават и се поставя запетая.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Ралчев, искате ли думата?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте го. Благодаря.
И § 5, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 5 има също предложение, предполагам, че то също ще бъде оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегля се и то. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: При това положение комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 42б, ал. 4 думите „професионална квалификация и/или програми за обществено въздействие” се заменят с „професионална квалификация, програми за обществено въздействие”, а след думата „интеграция” думите „и/или” се заменят с „или”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези текстове има ли?
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Госпожо председател, колеги! Във връзка с предложението, което имаме с народния представител Мария Капон и група народни представители за създаването на нов § 41, искам да кажа, че идеята за него беше с оглед подчертаване необходимостта да бъдат предвидени специализирани програми по отношение на лицата, които са изпаднали и извършили престъпления при условията на зависимост от наркотични вещества. Аз ще оттегля и това предложение, но исках изрично да заявя, че считам, че целите на това предложение по своето естество се изпълняват от изменението, което се прави в закона, в чл. 40, ал. 4, където по принцип се предвижда да има подходящи медицински мерки, поради което считаме, че тези подходящи медицински мерки, предвидени по отношение на лицата, биха могли да включат именно тези специализирани програми. Но това е въпрос на развитие не точно на Наказателния кодекс, а на нормативните актове като Закона за изпълнение на наказанията и други, които ще регламентират този процес.
Така че предложението за текста по чл. 41, ал. 3 го оттегляме с тези мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Моето виждане е, че чл. 12, ал. 3, уважаеми колеги, следва да отпадне.
За какво става въпрос?
В чл. 12, ал. 3 се въвежда едно изключение от общия принцип за превишение на неизбежната отбрана, като се отделя една хипотеза, която е много тясна, за да може да бъде предмет на общата част на Наказателния кодекс.
За какво става въпрос?
Неизбежната отбрана е една от основните институции в наказателното право. Превишение на неизбежната отбрана е също един от ясните институти в наказателното право. Те имат съответните дефиниции.
С въвеждането на изключението от принципа, че няма превишение на неизбежната отбрана, ако някой ти влезе в жилището, се въвежда една тясна хипотеза, която няма никакво основание да съществува. Толкова има основание да има този текст, колкото ако някой ти влезе и в курника.
Значи неизбежната отбрана, уважаеми колеги, се състои от няколко компонента и те са: непосредствено противоправно нападение, адекватност на нападението и защита.
Правен е опит да се въведат редица текстове още през 1997 г. и Конституционният съд е отхвърлил основната част от тях. Защо това е така? Защото не е необходимо и нямаме правно основание да отделим жилището като някакъв особен обект на защита. Още по-малко да отделим от всичките действия на противоправното нападение специално тези, които са свързани с проникването в жилищата, и то проникване с насилие или с взлом.
Мога да изброя 150 хипотези, в които насилието и взломът могат да имат съвсем друго измерение от посоченото в този текст. Няма никакъв смисъл, няма грам основание, аз знам, че материята е много специфична, но тя е съвсем житейски оправдана, да не съществува такова изключение от общото правило.
В един от първоначалните текстове е включен вилният имот. Хайде сега да започнем и да направим разграничение: жилището, в което аз живея, вилният ми имот ли е, защото постоянно пребивавам в него или жилището ми е апартаментът, в който примерно три месеца от лятото не съм в него? И каква е разликата дали ще проникват в жилището ми или в онова помещение – жилище, вилен имот, каквото и да е то, което аз постоянно обитавам?
Значи институцията „неизбежна отбрана” и институцията „превишаване пределите на неизбежната отбрана” имат обща характеристика и в никакъв случай не могат да бъдат персонифицирани в някаква тясна хипотеза. Че това е така личи и от последващия акт на чл. 12а, който комисията прие категорично, че трябва да отпадне. Той е израз на същата тази идея да имаме конкретни хипотези, защото на някой може да не му е много ясно какво представляват общите институции. Хайде, да не кажа защо бяха направени преди 6-7 години.
Съжалявам много, но преди двадесетина години съм чел една такава дебела книжка за неизбежната отбрана в полицейските приложения. „Неизбежната отбрана” е институт, който касае всички граждани, независимо от това каква функция имат и дали носят или не носят пагони.
Маниерът да браним жилището е ясно откъде идва. Ясно е, че в някои държави, или поне във филмите, които представляват тези държави, частната собственост е неприкосновена и който ти влезе в двора, както битува правилото, можеш да извадиш пушката и да го гръмнеш. Но това може да доведе до изключително тежки последици. Нещо повече, един такъв текст, „мнимата неизбежна отбрана” срива основния институт.
Уважаеми колеги, аз много добре разбирам, че влизаме в едни детайли на общата част на наказателното право, но не може от всичко това, което е защитимият интерес, правата на гражданите в пълния им обем, изведнъж черешката на тортата да бъде жилището ни. И всичко останало да бъде извън този обсег.
С оглед на това ви моля да подходим съвсем професионално в случая, очевидно няма никаква политика, и да не се подвеждаме по едни тези, които имат много тясно приложно поле и във всички случаи бламират общите правила на наказателното право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ралчев.
Господин Берон, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Зная, че господин Ралчев като добър адвокат може всичко да обоснове и да защити. Но в случая стигаме до нещо, което вълнува българските граждани извънредно много, а именно това, че по досегашния закон винаги крадците, насилниците и всички останали са с предимства пред обикновените граждани. Това, което се предлага, според мен е напълно обосновано.
Тезата, че неизбежната отбрана трябва да бъде адекватна на нападението, според мен е едно безумие. Какво означава това? Ако ме нападнат 50 души с колове и с ножове, а аз имам пистолет, не мога да го извадя, защото те нямат огнестрелно оръжие, така ли?! Ако един човек изкърти вратата ми, влезе и има кол, а аз имам нож, не мога да се защитавам, защото той няма нож - това ли означава?! (Реплика на народния представител Борислав Ралчев.)
Ще вземете после дуплика, господин Ралчев.
В никакъв случай не би трябвало да се стъпва на тази гнила почва.
Разбира се, по света има и крайни случаи – като ти влезе през оградата, можеш да го застреляш, това се отнася за Съединените щати. В други щати, ако ти влезе в жилището, можеш да го застреляш.
Вие знаете ли обаче какво е у нас? Поради тази толерантност на закона към разбойниците – казвам го съвсем открито – няма вила по Искърския пролом неограбена, няма вила по Черноморието неразбита! Това е, защото има толерантност към разбойниците! И когато хванат такъв, ще дойде един адвокат, не казвам, че това ще е господин Ралчев, когото дълбоко уважавам, а ще дойде някой си и ще обясни, че този човек е влязъл у вас през нощта, за да ви каже “лека нощ”, или че той въобще не бил влизал там, а че само е минал оттам и че вие сте го примъкнали вътре в жилището, за да го пребиете, и пр., и пр. И бандитът пак ще се отърве, защото ще плати, колкото трябва! (Шум и реплики.)
Аз ви казвам: наредил съм си вкъщи необходимите предмети и ако влезе бандит, ще си го получи, независимо от цялата юридическа мъгла, с която искат да обвият нашите права! Благодаря ви. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За дуплика – господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги! Казах, че материята е специфична.
Извинявам се на колегата Петър Берон, но това, което Вие говорите, не е това, което аз говоря!
Първо, неизбежната отбрана е в друг текст. Тя се запазва, а Вие говорите против нея.
Второ, проявявате едно обяснимо неразбиране на проблематиката. Напротив, половината от аргументите, които Вие казахте, са в подкрепа на тезата, защото те могат да влязат освен във Вашето жилище, което единствено тук е като изключение, и във Вашата вила, където сигурно имате вещи, на които повече държите като ценностна система.
ПЕТЪР БЕРОН (КА, от място): То е същото!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Не е същото, няма да спорим! За мравките и за лъвовете аз не споря. Много Ви моля, извинявайте!
Касае се за специфика, въобще въпросът не се поставя там, където Вие го виждате. (Реплики на народния представител Петър Берон.)
Моля Ви се!
Аз пледирам само за това единствено нещо: не може жилището да бъде извадено от контекста на общата част на наказателното право и за него да има специален режим.
ПЕТЪР БЕРОН (КА, от място): Може!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Това е, което Ви моля да разберете. Има достатъчно ясни категории за това, който влезе с нож, от нож да умре, който влезе с пистолет, от пистолет да умре! Това са ясни неща и не са предмет на този спор.
Тук спорът се състои само в едно: не можем да изведем, да извадим жилището извън общата част на неизбежната отбрана, на превишение пределите на неизбежната отбрана, на грешката при нападението и основните институции на наказателното право.
После в кулоарите ние с Вас ще се разберем много лесно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Обявявам 30-минутна почивка, след което ще продължим с второ четене на Наказателния кодекс.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Преди да продължим дискусията по отпадането на § 1 на вносителя, господин Китов – председател на Комисията по здравеопазването, има предложение за редакция на текст, който гласувахме преди почивката в Закона за съсловните организации на магистър-фармацевтите.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател, това е във връзка с предложението, което направи господин Руденко Йорданов. В § 6 на Преходните и заключителни разпоредби ние приехме изменение в чл. 6 на Закона за здравето, но въпросът е, че в този член наистина е даден броят на представителите на съсловните организации, които влизат във Висшия медицински съвет. И предложението е за трима магистър-фармацевти. Да има уточнен брой – трима магистър-фармацевти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Приемаме го като редакция на § 6. Действително текстът се нуждае от прецизиране, защото в сегашния параграф се сочат само представителите, но не и техният брой.
Има ли възражения? Няма.
Моля да прегласуваме тази редакция на § 6 от Законопроекта за съсловните организации на магистър-фармацевтите.
Гласували 104 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 14.
Тази редакция се приема.
Преди почивката бяха докладвани параграфите от 1 до 5 включително от Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Върви дискусия по тях. Имате думата за изказвания.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обсъждаме един текст, който внася редакция в темата “неизбежна отбрана”, който стеснява възможностите за признаване на превишаване пределите на неизбежна отбрана. И всъщност този въпрос е ценностен – на едната страна са човешкото здраве и живот, на другата страна е собствеността. Неслучайно тези редакции, голяма част от тях признати за притовоконституционни, бяха приети през 1997 г., когато държавата прие, че не е в състояние да гарантира с органите на реда, с държавната власт, с държавната сила неприкосновеността на жилището, на живота от противоправни нападения и разшири възможностите. Тогава ние от Демократичната левица атакувахме това в Конституционния съд и той призна наистина, че има прекалено отиване към защита на собствеността за сметка на човешкия живот.
Текстът, който са предложили вносителите, се опитва да сведе това обстоятелство – да няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана тогава, когато става въпрос за жилище. И то жилище в тесния смисъл. Защото има друг текст, който, макар и отменен от Конституционния съд – за нападението, извършено нощем, дава възможност в особени ситуации също да се признае превишение пределите на неизбежната отбрана. Смятам, че този текст връща нещата в нормалното съотношение между ценностите човешки живот и собственост. Досегашният текст включваше и вилен имот или стопански обект. В крайна сметка и съдебната практика има вина за този спор. Защото тя разшири прекомерно тълкуването на термина жилище. Не може ние от това да правим един такъв извод. И най-добре е да приемем текста с ясните мотиви, че жилището остава като място, в което ще гарантираме, че няма превишаване пределите на неизбежната отбрана.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Защо жилището да го отделяме като черешката от тортата?
МИХАИЛ МИКОВ: Защото има особени обстоятелства, при което действа едно лице, когато е нападнато в жилището си. И отпадането въобще на текста вкарва едва ли не всички ситуации в превишаване на пределите на неизбежната отбрана.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Класическата схема, както е съществувала от памтивека в хиляди държави.
МИХАИЛ МИКОВ: Така че аз смятам, че текстът, както е предложен от комисията и от вносителите, трябва да отпадне с достатъчно гаранции за този баланс между живот и собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Имате думата за реплика, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колега Миков, не може да има паралел в ценностната система между собственост и живот. Защото всички права са еднакво защитими и еднакво основателно трябва да бъдат защитавани. Ограничаването в термина “жилище” означава точно да сведем до един частен случай общото правило, да стесняваме правата на хората. И че това е така, личи от отменените текстове. Нали знаете, че са отменени текстовете, когато е било извършено нощем. Значи един път характеристиката е свързана с обекта на собственост. Вторият път характеристиката е свързана, когато са те нападнали две и повече лица, свързано е с лицата. И този текст е отменен. На трето място – нападателят е въоръжен. И този текст е отменен. Както виждате, тук не е тезата и антитезата право на живот, право на телесно здраве и собственост. Това е абсурдна теза. Защото от нашата Конституция, от правовия ред на модерния свят, където и да се намира, са защитени еднакво, в еднаква степен всички права.
Вие сте прав в едно, че в 1997 г., когато са създадени тези текстове, може би обстановката е била друга. Тогава защо сега се съгласяваме да отменим чл. 12а, който е точно продукт на тогавашното време в пълната му характеристика? Разберете, че не можем да свеждаме общата част на правото до частния случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Ралчев, първо, в доклада е ясно, че комисията не подкрепя предложението за чл. 12а, но мисля, че тази дискусия ще върви след малко. Но дълбоко съм несъгласен, че правото на превишаване пределите на неизбежна отбрана, неговите граници не е въпрос на ценности. Въпрос на абсолютни ценности е.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Значи жилището ми е по-ценно от живота?
МИХАИЛ МИКОВ: В крайна сметка ние не можем да разширяваме прекалено правото на неизбежна отбрана, защото това излъчва и още нещо – признание за неспособността на държавата да гарантира от противоправни нападения имот или някакви други права. И това означава.
Така че тези предели, които сега са дадени за жилището, са напълно достатъчни. И аз не мисля, че трябва да отиваме по-нататък. Още повече че това е напълно в рамките на Конституционния съд. Тази наша дискусия веднъж е проведена и там. И неслучайно и Конституционният съд е оставил текста в този му вид. Даже, честно казано, малко се чудя защо е внесен отново този текст, за да става отново предмет на дискусия. Там е очертан някакъв предмет, баланс на ниво 1997 г. за отношението между собственост и живот.
Да ни ви давам онзи малко популистки пример, където децата влезли да берат череши или ягоди, той си пуснал средство за самозащита, или извадил пушката и гръмнал по тях, за да си защити ягодите и черешите. Е, такова общество ли сме ние, в което децата влизат да крадат ягоди и череши и ние ще позволим с всички средства да се брани собствеността? Мисля, че е прекалено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители! В тази дискусия трудно можем да отделим напълно едната теза от другата, за да бъде едната – по всички свои аргументи, предпочитана пред другата. Но все пак ние сме изправени пред избор и аз поддържам това, което е предложила комисията – това, което обоснова и господин Миков. Ще кажа защо тук алтернативата не е между ценностите живот или имущество.
Забележете, когато някой прониква с насилие в жилището, той може да прониква не с оглед на някакъв имуществен мотив, а именно за да извърши посегателство върху обитателя на жилището. Така че ние даваме допълнителна защита на човешкия живот или поне на този живот, който е на потърпевшия, а не на нападателя, използвайки противозаконни средства. За това става дума в случая.
Вярно че решението не е типично за българската правна система, но това е един елемент, с който се развива институтът на неизбежната отбрана и в случая се ограничава. Затова след дебатите в комисията възприехме това решение.
Конституционният съд в решението, с което обявява за противоконституционни някои от предишните разпоредби, има и тълкуване, което мисля, че е уместно. Когато той говори за жилище, има предвид място за живеене и затова казва,че не е необходимо да се изписва вилен имот, ако той в случая се обитава от лицето и то в този момент живее в него. Така че всяко едно място, което е свързано в най-голяма степен с интегритета, със самостоятелността и защитеността на човека – именно неговото жилище, затова се дава тази защита. Не само заради имуществените интереси на този, който в момента е в жилището. Затова смятам, че надделяват аргументите за подкрепа на текста пред неговото отпадане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплика на господин Стоилов?
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Госпожо председател, моето желание беше да направя реплика на господин Миков, но някак си не бях достатъчно настоятелен очевидно, затова вземам думата като изказване.
Става въпрос за нещо, което е много важно да бъде изяснено и то в голяма степен беше посочено от господин Стоилов. Ключовата дума в този текст е нападение. Тук става дума за извършване на деструктивно действие, застрашително действие, агресивно действие, ако щете, което не разграничава въпроса за имущество или персонален интегритет, а поставя акцента именно върху този акт на агресия. Очевидно случаят с децата, които берат ягоди, е категорично извън тази хипотеза.
Оттам нататък нека да не забравяме, че съществува такова нещо, което се нарича съд. В крайна сметка законът се създава не за да направи съда сляп и глух, а за да му даде възможност на базата на разумно интерпретиране на текста да приложи закона – затова има правоприлагащ орган. Никой от нас не би могъл да очаква, че който и да било български съд би тръгнал по този начин да интерпретира закона, а ако би го направил, затова има Върховен съд – за да отмени неговото решение.
Струва ми се, че всички изказани опасения би трябвало да не бъдат вземани предвид и да се възприеме, че текстът действително гарантира един принцип, който съществува в много законодателства, и той е, че когато бъдат дадени ясни индикации за това, че някой няма намерение да се съобразява със закона, добрите нрави и моята неприкосновеност, аз имам право да се защитавам, предполагайки и най-лошото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате ли реплика към господин Димитров?
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, с риск да бъда досаден – обещавам, че няма да се случва често, искам да разочаровам една част от вашите разбирания. Акцентът до този момент беше върху това дали някой ще ти влезе в жилището, което аз опонирам. Акцентът в текста, както е създаден, има друга характеристика, защото той е свързан с два елемента. Не жилището е основният компонент, който ще позволи да извадиш пушката и да стреляш, а нападението, насилието и взломът. Така че кажете ми: когато един човек бъде нападнат по този начин – с насилие, ще можем ли да се позовем на тази норма и на какво основание в тази хипотеза ще направим човешкия живот по-малозначителен от имота жилище? Помислете малко. Тук не става въпрос да стесняваме, да разширяваме, а само да прилагаме.
Абсолютно съм съгласен с колегата Димитров, че не трябва да се подценява институцията съд.
Уважаеми господин Димитров, точно тезата, която аз поддържам, дава възможност на съда в конкретния случай при наличните доказателства да направи пълна субсумация, а не да го ограничаваме в някаква тясна хипотеза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли друга реплика към господин Филип Димитров? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нека за момент да се опитаме да излезем от чисто теоретичната страна на спора и да си представим реалната човешка ситуация. Този текст изяснява неща, които са свързани с мотивацията на поведението на индивидите, на личностите в страната. Съществуването на такъв текст дава повече чувство за сигурност на човека, който седи в дома си, когато някой започва да напъва вратата му, или на човека, който е полуотворил вратата на дома си и някой се опитва да я отвори по-широко, за да проникне вътре. За това става дума. Става дума за това дали този човек ще се счита един гражданин, който на основание своите права има гаранциите на закона, че неговата самозащита няма да бъде гледана с лошо око, тоест един човек, който не трябва да бъде унизен във всеки момент, когато има заплаха срещу него или той почувства такава заплаха и в себе си годен да я прецени, да тича да вика органите на реда, а може да се защити, има правото да се защити и сам.
Давайки му тази гаранция, ние естествено допускаме, че той може и да сгреши. В крайна сметка съдът е този, който ще решава дали той е действал според закона или не. Липсата на такъв текст винаги е поставяла гражданите на страни като нашата в положение, в което те все трябва да бъдат някак си свити и унили и първо да са готови да претърпят насилието, а след това евентуално да припкат да търсят някой да ги защити. Нещо, което едва ли отговаря на представата за свобода. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване – госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, при цялото уважение към правния спор, който се води тук, искам все пак да ви върна върху конкретиката, а именно какво представлява действащият текст, какво е нашето предложение, какво предлага господин Ралчев. В действащия текст втората част на т. 3 на чл. 12 е обявена за противоконституционна с Конституционно решение № 17 от 1993 г. Съображенията там бяха развити от господин Миков и те се свеждат до това, че Конституционният съд приема, че жилище е всеки обект, който се ползва за живеене. По този начин в тази група всъщност се обхващат вилните имоти и всички останали застроени за ползване и за обитаване сгради. Тоест така или иначе втората част на тази точка и в момента не действа.
Предложението, което ние правим: тоест ал. 3 да представлява само квалифициращ състав, който предполага нападението да е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище, изключва т. 6, която единствена от шестте точки не е обявена за противоконституционна и която гласи: “независимо от характера и опасността на защита, няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението не може да бъде отблъснато по друг начин”, което е недомислица, една глупост и което е нормално да отпадне.
В момента, в който господин Ралчев предлага да отпадне нашето предложение, тоест да отпадне § 1 по вносител, ще остане досегашният текст, в който ще действа т. 6 и ще действа т. 3, както е формулирана след решението на Конституционния съд от 1997 г.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е извън предмета на закона, който обсъждаме.
МАЯ МАНОЛОВА: Което е извън предмета на закона. (Реплики.) Като отпадне нашето предложение, остава действащият закон. На практика Вашата идея на тази фаза и по този начин е правно нереализируема. (Реплики.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплика на госпожа Манолова? Няма.
Има ли други желаещи за изказване по представените текстове? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме подред текстовете.
Гласуваме наименованието на законопроекта, предложението на господин Стоилов за създаване на нов § 1, което е подкрепено от комисията. Гласуваме, моля. (Шум и реплики в залата.)
Гласували 94 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Сега ще гласуваме… (Шум и реплики в залата.)
Моля ви за внимание в залата!
Прегласуваме предложението на господин Ралчев за отпадане на § 1 на вносителя, който регламентира института на неизбежната отбрана, по-скоро неговото ограничаване.
Моля, гласувайте предложението на господин Ралчев за отпадане на § 1 на вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 24, против 56, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за § 1, който става § 2.
Гласували 92 народни представители: за 85, против 5, въздържали се 2.
Параграф 1 е приет.
Останалите предложения, които не са подкрепени от комисията по следващите параграфи, бяха оттеглени от господин Яни Янев и господин Ралчев в залата, затова гласуваме ан блок параграфи 2, 3, 4 и 5 в редакция, предложена от комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предложението за § 2 е той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, гласуваме отпадането на § 2 по предложение на комисията, параграфи 3, 4 и 5 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети, а § 2 отпада.
Преминаваме към следващите текстове, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 6 има едно мое предложение, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
“§ 6. В чл. 61 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „предварително производство” се заменят с “досъдебно производство”.
2. В ал. 3 думите “предварително производство” се заменят с “досъдебно производство”, а думите “образуваното производство”, се заменят с “образуваното досъдебно производство”.”
По § 7 има предложение на народните представители Борислав Ралчев и Валентин Милтенов.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
По § 8 комисията подкрепя текста на вносителя.
Има предложение на Яни Янев, Мария Капон и група народни представители – да се създаде нов § 9.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 9 със следната редакция:
“§ 9. В чл. 66, ал. 4 накрая се добавя “освен ако е задължен да се лекува”.”
Има предложение на Яни Янев, Мария Капон и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 10 със следната редакция:
“§ 10. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
“(4) Ако условно осъденият без основателна причина прекъсне лечението, съдът постановява да изтърпи изцяло отложеното наказание лишаване от свобода.”
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
Комисията предлага да се създаде нов § 11 със следната редакция:
“§ 11. В чл. 69а думите “ал. 2, 3 и 4” се заменят с “алинеи 2, 3 и 5”.”
По § 9 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 12.
По § 10 има предложение на народните представители Борислав Ралчев и Валентин Милтенов:
В чл. 74 думите “смъртно наказание” отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 13.
По § 11 има предложение на народните представители Борислав Ралчев и Валентин Милтенов:
В чл. 78а, ал. 7 думите “тежка телесна повреда” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 14:
“§ 14. В чл. 78а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “от 500 до 1000 лв.” се заменят с “от 500 до 5000 лв.”.
2. Алинея 6 се изменя така:
“(6) Алинеи 1-5 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказване по така представените текстове.
Господин Ралчев, имате предложения, които не са приети. Подкрепяте ли ги? Става въпрос за предложението по § 7. Оттегляте ли го? Оттегляте го, благодаря.
И имате предложение по § 10. По § 10 предложението не го оттегляте.
Ако няма желаещи за изказване, преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте § 6 в редакция на комисията и § 7 и 8 в редакцията на вносителя.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаването на нов § 9, нов § 10 и нов § 11.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 10 – номерация на вносителя, има предложение на господин Ралчев, което не е подкрепено от комисията.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре.
А оттегляте ли предложението си по § 11 – за тежка телесна повреда?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме § 9 на вносителя, който става § 12, подкрепен от комисията, и § 10 на вносителя, който става § 13, също подкрепен от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Параграфи 9 и 10 по вносител са приети.
Моля да гласуваме предложението на Борислав Ралчев по § 11, което не е прието от комисията.
Гласували 80 народни представители: За 21, против 17, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на комисията за § 11, който става § 14.
Гласували 77 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
Има предложения за нов § 12, които не са подкрепени от комисията.
Моля, представете ги.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, преди да ги представя, искам да кажа, че тази промяна, която приехме в § 11, е съществена. Тя ограничава възможността за замяна на наказателната отговорност с глоба при условията на ал. 6 – случаи, които имат голямо практическо значение. Затова обръщам внимание на народните представители. Мисля, че тази промяна съответства на обществените очаквания и подобрява наказателната политика.
По следващите предложения.
Има предложение на Яни Янев, Мария Капон и група народни представители – да се създаде нов § 12 със следната редакция:
“§ 12. В чл. 92, ал. 1 отпадат думите “или от друга наркомания”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Мая Манолова – да се създаде нов § 12 със следната редакция:
“§ 12. В чл. 92, ал. 1 се добавя изречението: “Когато престъплението е извършено от лице, зависимо от наркотични вещества, съдът наред с наказанието лишаване от свобода постановява и принудително лечение.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Яни Янев, Мария Капон и група народни представители – да се създаде нов § 13 със следната редакция:
“§ 13. Създава се нов чл. 92а:
“Чл. 92а. (1) Когато престъплението е извършено от лице, зависимо от наркотични вещества, съдът постановява задължително лечение заедно с наказанието.
      (2) Задължителното лечение на лице, зависимо от наркотични вещества, не може да бъде за срок по-дълъг от две години и се провежда в специализирана психиатрична болница, специализирано отделение на обикновено психоневрологично заведение, в психосоциални терапевтични общности и в специално обособени места за лечение към затворите.
      (3) Задължителното лечение на осъдените на лишаване от свобода се провежда по време на изпълнение на наказанието. Срокът на задължителното лечение се приспада от наказанието.
      (4) При прилагане на разпоредбите на чл. 23 и чл. 25 от Наказателния кодекс съдът определя един общ срок на задължително лечение. Срокът не може да бъде по-дълъг от две години.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по тези три предложения, които не са подкрепени от комисията. Вносителите желаят ли да ги защитят? Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на господин Яни Янев и госпожа Мария Капон за създаването на нов § 12, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 14, против 34, въздържали се 33.
Предложението не се приема.

Подлагам на гласуване предложението на госпожа Манолова, което не е подкрепено от комисията, за създаване на нов § 12.
Гласували 73 народни представители: за 17, против 20, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Яни Янев и група народни представители за създаване на нов § 12, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 12, против 41, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 12 на вносителя има предложение от народния представител Яни Янев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 76.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 15:
“§ 15. В чл. 93 се правят следните изменения:
1. Точки 16-19 се отменят.
2. Точка 24 се изменя така:
“24. “Платежен инструмент” е веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности.”
“§ 13. Член 94 се отменя.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15, който става § 17, и предлага следната редакция:
“§ 17. В чл. 109 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “организирана престъпна група” се заменят с “организация или група”.
2. В ал. 2 след думата “такава” се добавя “организация или”.
3. В ал. 3 след думите “участник в” се добавя “организацията или”, след думите “известно за” се добавя “организацията или”, а след думата “престъпление” се добавя “по тази глава”.
4. В ал. 4 навсякъде преди думата “групата” се добавя “организацията или”, а след думата “престъпление” се добавя “по тази глава”.
“§ 16. В чл. 116, ал. 1, т. 12 думите “или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда” се заличават.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 16 да отпадне.
По § 17 има предложение на Мая Манолова за отпадане.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя – в чл. 118 след думите “чл. 116, т. 1-6” се добавя “и 12”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по тези текстове.
Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване § 12 в редакцията на комисията, отпадането на § 13 по предложение на комисията, параграфи 14 и 15 в редакцията на комисията, отпадането на § 16 и 17 включително по предложение на комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 18 има предложение на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов – в чл. 126 се правят следните изменения: в ал. 6 думата “20” остава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
Има предложение на народния представител Надка Балева, което комисията подкрепя и предлага да се създаде нов § 19 със следната редакция:
“§ 19. В чл. 131а в началото думите “ако телесната повреда представлява” се заменят с думите “в случаите на”.
“§ 19. В чл. 132, ал. 1, думите “освен в случаите на чл. 131а” се заличават.”
Има предложение на Мая Манолова § 19 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 19 да отпадне.
По § 20 има предложение на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20:
“§ 20. В чл. 134 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите “със същото наказание се наказва и онзи” се заличават, а накрая се добавя “се наказва за тежка телесна повреда с лишаване от свобода до пет години, а за средна телесна повреда – с лишаване от свобода до три години.”
2. В ал. 3 думите “до пет години” се заменят с “от една до шест години”, а думите “до три години” се заменят с “до пет години”.”
По § 21 има предложение на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1, а именно в чл. 142, ал. 2, т. 5а след “длъжностно лице” да се добавят думите “в това му качество”, и подкрепя предложението по т. 2.
Комисията не подкрепя текста на вносителя – в чл. 142, ал. 2, т. 7 думите “или с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната” се заличават, като предлага § 21 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 21.
По § 23 има предложение на Мая Манолова - § 23 се изменя така:
“§ 23. В чл. 150 думите “до пет години” се заменят с “от една до шест години”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Манолова, оттегляте ли предложението си по § 23, което не е подкрепено?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Ралчев, Вие имате едно предложение по § 18.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване § 18 на вносителя, подкрепен от комисията, новия § 19, създаден от комисията, отпадането на § 19 на вносителя по предложение на комисията, § 20 в редакцията, предложена от комисията, отпадането на § 21 по предложение на комисията, § 22 в редакцията на вносителя, § 23 на комисията и § 24 на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля да гласуваме тези текстове.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 24:
“§ 24. Член 153 се изменя така:
“Чл. 153. Който се съвкупи с друго лице, като го принуди към това чрез използване на служебната му или материална зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.”
По § 26 има предложение на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 25:
“§ 25. В чл. 155 се правят следните изменения:
1. в ал. 1 думите “300 до 600 лв.” се заменят с думите “1000 до 3000 лв.”;
2. в ал. 2 думите “от 100 до 500 лв.” се заменят с “от 1000 до 5000 лв.”;
3. в ал. 3 думите “от 500 до 1000 лв.” се заменят с “от 5000 до 15 000 лв.”
4. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Който склони или принуди друго лице към употреба на накотични вещества или техни аналози с цел проституиране, съвкупление, блудствени действия или извършване на полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, се наказва с лишаване от свобода от 5 до 15 години и с глоба от 10 000 до 50 000 лв.”
4. В ал. 5 след думите “когато деянието” се добавя “по ал. 4”.
5. Алинея 6 се отменя”.
По § 27 има предложение на Мая Манолова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 26:
“§ 26. В чл. 156 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “лице от женски пол” се заменят с “друго лице”, а думите “до 10 години” се заменят с “от 3 до 10 години”.
2. В ал. 2 думите “от 3 до 12 години” се заменят с “от 5 до 12 години”.
3. Създава се ал. 3:
“(3) Наказанието е лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба от 5000 до 20 000 лв., когато:
1. деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;
2. отвлеченото лице е предоставено за развратни действия извън границите на страната;
3. деянието представлява опасен рецидив.”
По § 28 има предложение на Мая Манолова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 27:
“§ 27. В чл. 157 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “както и с обществено порицание” се заличават.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 12 години.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
“(3) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 6 години.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите “хомосексуални действия по отношение на лице” се заменят с “полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол”, а думите “до 3 години” се заменят с “от 2 до 6 години”.
5. Алинея 5 се отменя.”
Комисията предлага да се създаде нов § 28 със следната редакция:
“§ 28. В чл. 159, ал. 3 думите “до 5 години” се заменят с “до 6 години”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 29 със следната редакция:
“§ 29. В чл. 159а се създава ал. 3:
“(3) Когато деянието по ал. 1 е извършено спрямо бременна жена с цел продажба на детето наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години и с глоба от 5000 до 15 000 лв.”
Комисията предлага да се създаде нов § 30 със следната редакция:
“§ 30. В чл. 159б, ал. 2 след думите “чл. 159а, ал. 1” се добавя “и ал. 3”.”
Искам преди дискусията да отбележа, че в този раздел сме взели предвид предложенията на народните представители, които са внесени в един отделен законопроект, постъпил след като е в ход процедурата по разглеждането на тези няколко изменения. Тъй като постоянно се правят предложения за промени в Наказателния кодекс, сме се опитали някои от тях да ги вземем в аванс предвид този род престъпления. Това го казвам и за вносителите на този законопроект, тъй като, макар и частично, той е отчетен при обсъждането на второ четене на предложенията, а някои от идеите са заимствани за тези предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Берон, за изказване.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Искам само да попитам уважаемите юристи – да ми пояснят каква е разликата между “опасен рецидив” и просто “рецидив”. Ако няма някаква особена разлика, предлагам думата “опасен” да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Берон.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук употребата на определението “опасен рецидив” има своето значение. То не е като разликата между табелите “Забранено” и “Строго забранено”, тъй като е все еднакво забранено, но тук за опасен рецидив става дума не за всеки случай, когато има повторно извършване на престъпление след осъждането, а за случаите по чл. 129, тъй като става дума за една категория престъпления, които се смятат за по-тежки. Именно те са квалифицирани като опасен рецидив, когато бъдат извършени отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма други желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване § 25 на вносителя, § 26 в редакция на комисията, § 27 на вносителя, § 28 в редакция на комисията, новите § 28, 29 и 30, създадени по предложение на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 31:
“§ 31. В чл. 167 се правят следните изменения и допълнения:
1. досегашният текст става ал. 1;
2. създава се ал. 2:
“(2) Който предложи или даде на другиго имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с пробация.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 32:
“§ 32. В чл. 168 се правят следните изменения и допълнения:
1. досегашният текст става ал. 1;
2. създава се ал. 2:
“(2) Който упражни избирателното си право два или повече пъти при един избор, се наказва с пробация и с глоба от 500 до 2000 лв.”
По § 31 има предложение на народните представители Камелия Касабова и Яни Янев, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 33:
“§ 33. В чл. 172а се правят следните изменения:
1.Алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право или екземпляри от него без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до 5 години и с глоба до 5000 лв.
(2) Който без необходимото по закон съгласие държи материални носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право на стойност в големи размери или държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 5 години и глоба от 2000 до 5000 лв.”
2. В ал. 3 думите „от 1 до 5 години” се заменят с „от 1 до 6 години”, а думите „от 3000 лв. до 5000 лв.” се заменят с „от 3000 до 10 000 лв.”.
3. Създава се нова ал. 4:
„(4) Когато деянието по ал. 2 е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от 10 000 до 50 000 лв.”.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „когато принадлежи на виновния” се заменят с думите „независимо чия собственост е и се унищожава”.”
По § 32 има предложение на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов, което е оттеглено.
Има предложение на Камелия Касабова и Яни Янев.
Комисията подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 34:
„§ 34. Създава се нов чл. 172б:
„Чл. 172б. (1) Който без съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската дейност марка, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на това изключително право, или използва географско означение, или негова имитация без правно основание, се наказва с лишаване от свобода до 5 години и с глоба до 5000 лв.
(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от 5 до 8 години и глоба от 5000 до 8000 лв.
(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е и се унищожава.”
Комисията предлага да се създаде нов § 35 със следната редакция:
„§ 35. Създава се чл. 182б:
„Чл. 182б. (1) Лице от женски пол, което даде съгласие за продажбата на детето си у нас или в чужбина, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 5000 до 15 000 лв.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на бременна жена, която дава съгласие за продажбата на детето си преди раждането му.”
По § 33 има предложение на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов, което е оттеглено.
Има предложение на Фатме Илияз.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в § 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 36.
Има предложение на Фатме Илияз по § 34.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 37:
„§ 37. В чл. 203, ал. 1 думите „от 10 до 30 години” се заменят с „от 10 до 20 години”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 40.
Предложение на Янаки Стоилов за създаване на нов § 38.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 41 със следната редакция:
„§ 41. В чл. 227б, ал. 1 думите „15-дневен” се заменят с „30-дневен”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 42.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 43.
Има едно предложение на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов за нов § 40, което е оттеглено.
Параграф 40 по вносител.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 40 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дотук да спрете с представянето, господин Стоилов.
Имате думата за изказвания по така представените текстове.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Госпожо председател, колеги! Във връзка с текстовете по чл. 172а, които са предложение на госпожа Касабова и мое, това са текстове, които следваше да бъдат усъвършенствани във връзка с изискванията към нашата страна по отношение повишаване на защитата на авторските права.
Но тъй като дебатът във връзка с предложенията, които бяха направени, очевидно насложи в общественото пространство едно неразбиране по темата и така предложените текстове създадоха впечатление, че, видите ли, всяко наше дете или младеж, който и да бил той, който пожелае и изтегли информация или обект на авторско право от Интернет, то той би попаднал под ударите на настоящите предложения.
Вземам думата именно заради това, за да разсея тези притеснения и да кажа, на първо място, че във всички случаи, забележете, това, което най-вече се коментираше и в пресата по повод на тези предложения, презаписването на музика или други обекти на авторското право от Интернет само по себе си води и се счита за престъпление. Искам да кажа, че това не е престъпление, когато впоследствие на базата на извлечен от Интернет материал, не се възпроизвежда и препредава нататък. Тъй като материалите, които текат в Интернет, са с дадено съгласие на автора да бъдат публикувани по този начин.
Но ако лицето, което извлече от Интернет един обект на авторско право и започне да го разпространява, тогава попада в рамките на закона.
И тук аз се питам: това, което младежите обичат да правят – да си вадят музика от Интернет или примерно едно дете е записало диск и го дава на свой приятел, дали това вече е престъпление?
Забележете, че всички тези случаи стоят в погледа на общите правила на наказателното право, където имаме малозначителни случаи. Тоест приложението на чл. 9, ал. 2 - когато не се касае, не могат да се субсумират тези деяния и да се възприемат като престъпление.
Освен това в основните текстове на закона, в чл. 172а се запазва маловажният случай, при който има налагане на наказание глоба. А основната цел на всички тези предложения, които са направени, е именно да се обхване и да се намери начинът да бъдат санкционирани лицата, извършващи тази дейност нерегламентирано, под формата на нерегламентирана търговия, която всъщност е и предметът на защита на авторското право – нещо, което целим да постигнем с предложените от нас текстове.
Така че аз моля да приемете направените предложения, като искам да ви кажа, че за първи път тук вече предложихме варианта по възможност да се засили борбата срещу лицата, които възпроизвеждат тези материали по нерегламентиран начин в България на базата на ползването на матрици, снети или произведени било в страната, било в чужбина. Затова и направихме предложението конкретно за включването на текста, с който на лицата, държащи такава матрица, се налагат предложените наказания. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за изказването, господин Янев.
Други желаещи за изказвания по тези текстове?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Подкрепям предложението, направено от колегите Яни Янев и госпожа Касабова, тъй като то в голяма степен усъвършенства първоначалната ни идея, а именно да бъдат засилени санкциите срещу тези, които нарушават авторските права и които ползват за търговски цели чужди обекти на авторско право, без да имат за това необходимото разрешение.
Считам, че предложението, което беше направено от колегите в ал. 2, а именно преценката за търговски количества и за големи размери да се прави с оглед на стойността на материалните носители, които са обекти на авторски права, дава един добър и обективен измерител, който при това фигурира и е дефиниран в Наказателния кодекс. Така че подкрепям това предложение.
В продължение на това, което каза колегата Янев, и с оглед дебата, който вървеше сред медиите, бих искала да кажа дали ще бъдат подложени на санкции младите хора, които си свалят музикални или други произведения от Интернет. С изчистването на окончателния вариант на текста става ясно, че това няма да бъде възможно, най-вече поради факта, че самото ползване на такива произведения от Интернет не е инкриминирано, не е престъпление, изключая случаите, разбира се, когато това не попада в хипотезата на ал. 2, тоест когато се изработи матрица или по друг начин се създадат предпоставки за ползването на тези чужди обекти на авторско право за разпространение, а не само за собствено ползване.
И тук да добавя, че в добавка на хипотезата на чл. 9 от Наказателния кодекс се запазва съществуващият текст на ал. 4, която в новата редакция става ал. 5 и гласи, че “За маловажни случаи деецът се наказва по административен ред по Закона за авторското право и сродните му права”.
Мисля, че след дебата окончателната редакция на текста отговаря на първоначално поставените от нас цели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте параграфи 29, 30, 31 и 32 в редакция на комисията, новия § 33 по предложение на комисията, § 33 на вносителя, подкрепен от комисията, § 34 в редакция на комисията, § 35, 36 и 37 на вносителя, подкрепени от комисията, създаването на нов § 38 по предложение на комисията, § 38 на вносителя и § 39 на вносителя в редакция, предложена от комисията, и отпадането на § 40 по предложение на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 41 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 44.
По § 42 има предложение на народния представител Надка Балева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 45:
“§ 45. Член 249 се изменя така:
“Чл. 249. (1) Който използва платежен инструмент или данни от платежен инструмент без съгласието на титуляра и от това са настъпили значителни имуществени вреди, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години и с глоба до двойния размер на получената сума.
     (2) Който използва платежен инструмент, издаден в Република България или в чужбина, без да има покритие за сумата, за която е използван инструментът, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 6 години и с глоба до двойния размер на получената сума.
      (3) Който изготвя, монтира или използва техническо средство, за да придобие информация за съдържанието на платежен инструмент, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 8 години и с глоба до двойния размер на получената сума.
      (4) Същото наказание се налага и на лице, което съхранява или предоставя другиму информацията по ал. 3.”
По § 43 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 46.
По § 44 има предложение на народния представител Фатме Илияз.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 47.
По § 45 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 48.
По § 46 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 41 на вносителя, § 42 в редакция на комисията, параграфи 43, 44, 45 и 46 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 47 има предложение на народните представители Борислав Ралчев и Валентин Милтенов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Янаки Стоилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 50:
“§ 50. Член 255 се изменя така:
“Чл. 255. (1) Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като:
1. не подаде декларация;
2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;
3. не издаде фактура или друг счетоводен документ;
4. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи или счетоводни регистри;
5. осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство;
6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;
7. приспадне неследващ се данъчен кредит,
се наказва с лишаване от свобода до 5 години и глоба до 2000 лв.
      (2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на служител от Гранична полиция, митническа администрация, Националната агенция за приходите, Агенцията за държавни вземания или дипломиран експерт-счетоводител, наказанието е лишаване от свобода от 2 до 6 години и глоба до 5000 лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
     (3) Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 8 години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
     (4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до 2 години и глоба до 500 лева, а по ал. 3 – лишаване от свобода до 3 години и глоба до 1000 лева.”
По § 48 има предложение на народния представител Янаки Стоилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 51:
“§ 51. Създава се чл. 255а:
“Чл. 255а. (1) Който избегне установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери чрез преобразуването на търговско дружество или друго юридическо лице, чрез извършване на сделка с търговско предприятие или чрез извършване на сделка със свързани лица по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба до 10 000 лева.
(2) Когато данъчните задължения са в особено големи размери наказанието е лишаване от свобода от 3 до 8 години и конфискация на част или цялото имущество на виновния.
(3) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета, заедно с лихвите, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.”
По § 49 има предложение на Янаки Стоилов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 52:
„§ 52. Член 256 се изменя така:
„Чл. 256. (1) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери или даде възможност на друго лице да получи такава сума, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на лице по чл. 255, ал. 2 или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, или ако получената парична сума е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
(3) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд получената сума бъде внесена в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба до три хиляди лева.”
Предложение на Янаки Стоилов за създаване на нов § 50.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 53 със следната редакция:
„§ 53. Член 257 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 54.
Предложение на Янаки Стоилов.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 55 със следната редакция:
„§ 55. В чл. 287 думите „заподозрян, уличен” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 56.
По § 52 има предложение на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 57.
Искам само да обърна внимание, госпожо председател, че част от тези предложени текстове осъвременяват нашето наказателно право с оглед новите форми на дейност и злоупотреби, които могат да правят лицата чрез създаване на търговски дружества на свързани лица за избягване на данъчни задължения. Мисля, че тези текстове могат значително да ограничат подобни злоупотреби, а те съответстват и на европейските и световните практики в развитите страни, за да се предотврати избягването на данъчни задължения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Има ли желаещи за изказване по представените текстове? Няма.
Подлагам на гласуване § 47 в редакция на комисията, § 48 и 49 в редакция на комисията, новия § 50 по предложение на комисията, § 50 на вносителя, новия § 51, който се създава по предложение на комисията, § 51 и 52 на вносителя, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 53 има оттеглено предложение на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 58.
Комисията предлага да се създаде нов § 59 със следната редакция:
„§ 59. В чл. 338 се правят следните изменения и допълнения:
1.Създава се нова ал. 2:
„(2) Който предостави взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси на лице, ненавършило 18 години, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до пет хиляди лева.”
2.Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Ако от деянията по ал. 1 и 2 са последвали причиняване на едно или повече лица на средна или тежка телесна повреда, или смърт, или значителна повреда на имот, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, а в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.”
По § 54 има предложение на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 60.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 61.
По § 56 има предложение на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на Мая Манолова, което също е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 62:
„§ 62. Член 354а се изменя така:
„Чл. 354а. (1) Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високо рискови наркотични вещества или техни аналози – с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, а за рискови наркотични вещества или техни аналози – с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения, или материали за производство на наркотични вещества или техни аналози, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.
(2) Когато наркотичните вещества или техните аналози са в голяма количество, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева. Който без надлежно разрешително на публично място придобие или държи с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, както и когато наркотичните вещества или техните аналози са в особено голямо количество или деянието е извършено:
1. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;
2. от лекар или фармацевт;
3. от възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му;
4. при условията на опасен рецидив,
наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.
(3) Който без надлежно разрешително придобие или държи наркотични вещества или техни аналози, се наказва:
1. за високо рискови наркотични вещества или техни аналози – с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева;
2. за рискови наркотични вещества или техни аналози – с лишаване от свобода до пет години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.
(4) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от правата по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
(5) В маловажни случаи по ал. 3 и 4 наказанието е глоба до хиляда лева.
(6) В случаите по ал. 1-5 предметът и средствата на престъплението се отнемат в полза на държавата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 53 на вносителя, новия § 59, който се създава по предложение на комисията, и § 54 и 55 на вносителя, и § 56 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 57 има оттеглено предложение на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 63.
По § 58 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 64.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59, който става § 65:
“§ 65. Член 371 се изменя така:
“Чл. 371. За престъпления по тази глава носят отговорност:
а) военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
б) генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства;
в) държавните служители в структурните звена на Министерството на вътрешните работи, на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и на Главна дирекция “Охрана” при Министерството на правосъдието;
г) резервистите при участие в учебно-мобилизационни мероприятия или при изпълнение на активна служба в постоянния резерв;
д) неупоменатите в този член лица за съучастие в престъпления по тази глава.”
Има предложение от народния представител Янаки Стоилов за създаване на нов § 60.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 66 със следната редакция:
“§ 66. В чл. 378, ал. 1 думите “букви “а”, “б” и “в” се заменят с “букви “а”, “б”, “в” и “г”.”
Има предложение на Янаки Стоилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 67 със следната редакция:
“§ 67. В чл. 379, ал. 1 думите “букви “а”, “б” и “в” се заменят с “букви “а”, “б”, “в” и “г”.”
По § 60 има предложение от народните представители Борислав Ралчев и Валентин Милтенов, което е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя, а именно:
“§ 60. В чл. 392, ал. 1 думите “Лице от състава на граничния наряд, което” се заменят с “Полицейски орган за охрана на държавната граница, който”.”
Предлага се § 60 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 68.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 69.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 70.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 71.
Комисията предлага да се създаде § 72 със следната редакция:
“§ 72. В чл. 424 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “чл. 254а, ал. 3, чл. 257, ал. 2” се заличават.
2. В ал. 2:
а) В буква “б” думите “и по чл. 257, ал. 2” се заличават.
б) В буква “г” думите “и по чл. 254а, ал. 3” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 73.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по представените параграфи? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 57 и § 58 на вносителя, § 59 на комисията, новия § 66 и § 67, които се създават по предложение на комисията, отпадането на § 60 на вносителя по предложение на комисията, параграфи 61, 62, 63 и 64 на вносителя, подкрепени от комисията, новия § 72 по предложение на комисията и § 65 на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 74.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 67, който става § 75:
“§ 75. В Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (обн., ДВ, …) в чл. 3, ал. 1 т. 17 се изменя така:
“17. член 255 и чл. 255а;”.
Комисията предлага да се създаде § 76 със следната редакция:
“§ 76. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите в Допълнителната разпоредба, в § 1 се създава т. 12а:
“12а. “Зависимост от наркотични вещества” е психическо или физическо състояние, което възниква в резултат на взаимодействието на организма и наркотичното вещество и което се характеризира с определено поведение или друга реакция, които винаги включват необходимостта от постоянно или периодично приемане на наркотичното вещество.”
“§ 68. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му в “Държавен вестник”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 77.
С това се изчерпват предложените изменения и допълнения в Наказателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Имате думата за изказвания по така представените текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието “Заключителни разпоредби”, § 66 на вносителя, § 67 на комисията и § 68 на вносителя.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Благодаря, господин Стоилов.
Процедурно предложение – госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам ви да удължим работата на днешното пленарно заседание до 16,00 ч. с оглед напрегнатата и интензивна програма, която имаме за седмицата 30 август – 1 септември 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за удължаване на пленарния ден до 16,00 ч.
Гласували 81 народни представители: за 74, против 4, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Водеща е Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател, позволете ми да направя процедурното предложение в залата да бъдат допуснати д-р Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, госпожа Веселина Мандаджиева от дирекция “Правна” – Министерството на здравеопазването, и д-р Глинка Комитов – заместник-директор на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Имате думата, господин Китов, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!

„ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазването относно
първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване:
- № 654-01-27, внесен от народните представители
Петър Мръцков, Трифон Митев и Димитър Гъндев
на 23 февруари 2006 г.;
- № 654-01-41, внесен от народния представител
Филип Димитров на 29 март 2006 г.;
- № 654-01-82, внесен от народния представител
Борислав Китов на 16 юни 2006 г.;
№ 602-01-59, внесен от Министерския съвет на
19 юли 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 10 август 2006 г., Комисията по здравеопазването разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
На заседанието присъстваха вносителите на законопроектите, заместник-министърът на здравеопазването д-р Емил Райнов, заместник-министърът на финансите господин Любомир Дацов, представители на Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 654-01-27, внесен от народните представители Петър Мръцков, Трифон Митев и Димитър Гъндев на 23 февруари 2006 г.:
След като изслуша мотивите на вносителя и становището на Министерството на здравеопазването и вземайки предвид изказаните становища на народните представители по време на дискусията, комисията се обедини около следните заключения:
- потребителската такса, чието отпадане се предлага в законопроекта, е един от основните регулаторни механизми за потреблението на медицински услуги при здравноосигурителния модел на здравеопазването. Също така тя предпазва системата от отчитането и заплащането за неосъществени прегледи;
- отпадането на потребителската такса в условията  на силно ограничен финансов ресурс неминуемо ще доведе до формирането на листи на чакащи, което ще наруши принципа на своевременността на оказваната медицинска помощ;
- счита, че има основание да се търси законодателна промяна, чрез която ще се избегне неколкократно плащане на потребителската такса в рамките на един клиничен казус;
- счита, че потребителската такса за категории лица, освободени от заплащането й според разпоредбите на чл. 37, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, е редно да бъде осигурявана от републиканския бюджет.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: „за” - 3, „против” - 6 и „въздържали се” - 6 народни представители, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 654-01-27, внесен от народните представители Петър Мръцков, Трифон Митев и Димитър Гъндев на 23 февруари 2006 г.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 654-01-41, внесен от народния представител Филип Димитров на 29 март 2006 г.:
След като изслуша мотивите на вносителя и становището на Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите, комисията се обедини около следното становище:
- счита за неоснователни мотивите на вносителя за включване в обхвата на задължителното здравно осигуряване на чужди граждани свещенослужители, продължително пребиваващи в Република България, защото условието за получаване на продължителното пребиваване според Закона за чужденците в България включва задължението те да имат осигурено жилище, издръжка, задължителни застраховки и осигуряване, съгласно законодателството на Република България – чл. 24, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България, което прави предложението излишно;
- намира, че редът на плащането на здравноосигурителните вноски на монаси, които нямат имущество и доходи и нямат възможност да се самоосигуряват, попада в обхвата на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 7 от Закона за здравното осигуряване – служителите на Българската православна църква и на други признати по нормативно установен ред вероизповедания, които не получават възнаграждения за извършване на дейност, като вноски за тези лица са дължими от централното ръководство на съответното вероизповедание и няма основание те да бъдат поемани от републиканския бюджет.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: „за” - 5, без - „против” и „въздържали се” - 9 народни представители, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 654-01-41, внесен от народния представител Филип Димитров на 29 март 2006 г.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 654-01-82, внесен от народния представител Борислав Китов на 16 юни 2006 г.:
След като изслуша мотивите на вносителя и становището на Министерството на здравеопазването и въз основа на проведената дискусия, комисията се обедини около следното становище:
- намира за основателни мотивите на вносителя за предложението да се освободят упражняващите свободна професия военноинвалиди от задължението да внасят здравноосигурителни вноски;
- приема за основателни направените по време на дискусията бележки, прецизиращи текста на вносителя, и счита за необходимо те да бъдат отразени в доклада на Комисията по здравеопазването за второ гласуване.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: „за” - 7, без - „против” и „въздържали се” - 5 народни представители, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 654-01-82, внесен от народния представител Борислав Китов на 16 юни 2006 г.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 602-01-59, внесен от Министерския съвет на 19 юли 2006 г.:
След като изслуша мотивите на вносителя и въз основа на проведената дискусия, комисията се обедини около становището, че:
- с предложения законопроект се цели да се създадат условия за осигуряване прилагането на правилата за координация на социалноосигурителните системи, въведени в Европейския съюз, след влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз;
- предлагат се промени във финансовото устройство на Националната здравноосигурителна каса. Предвиден е нов елемент на разходите на Националната здравноосигурителна каса – за медицинска помощ, оказана в страните на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария в съответствие с правилата за координация;
- прецизират се категориите здравноосигурени лица във връзка с прякото действие на Регламент на Съвета № 1408 от 14 юни 1971 г.;
- регламентира се правото на задължително здравноосигурените лица да получат всички необходими формуляри за упражняването на здравноосигурителните си права по силата на правата на координацията на системите за социална сигурност, включително и Европейската здравноосигурителна карта;
- допълва се съдържанието на информационната система на Националната здравноосигурителна каса, като е разширен обхватът на данните, които се събират в регистъра на здравноосигурените лица;
- създава се нов раздел в Закона за здравното осигуряване, с който се регламентира процедурата по издаване от страна на Националната здравноосигурителна каса на документите, необходими за упражняването на здравноосигурителни права, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
Въз основа на проведеното обсъждане и след единодушно гласуване - „за”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 602-01-59, внесен от Министерския съвет на 19 юли 2006 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
Господин Адемов, имате думата, за да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Петър Мръцков, Трифон Митев и Димитър Гъндев
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 22 март 2006 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Петър Мръцков, Трифон Митев и Димитър Гъндев.
В заседанието участваха господин Атанас Додов – заместник-министър на здравеопазването, д-р Пламен Демирев – главен секретар на Българския лекарски съюз, експерти от Министерството на труда и социалната политика.
От името на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Трифон Митев.
В хода на дискусията и останалите вносители в лицето на народните представители господин Гъндев и господин Мръцков доразвиха мотивите, които са били водещи при подготовката на законопроекта. Според вносителите, основната причина, довела до предлаганите изменения и допълнения е състоянието на доходите на голяма част от българските граждани, за които действащата потребителска такса за достъп до медицинско обслужване е непосилна и е пречка за посещенията при лекарите и стоматолозите.
Според вносителите промените, произтичат и от разпоредбите на Конституцията в чл. 52, ал. 1, които имат пряко действие.
Освен това потребителските такси не могат да се контролират и по-точно приходите от тях и не представляват сигурен ресурс за финансиране на здравеопазването. Като цяло те не подпомагат здравната система, а представляват особен вид доплащане на лекарите и стоматолозите.
С предлаганите изменения ще се осъществи възможност за неограничен достъп на всички български граждани до личните лекари и до лекарите специалисти, а с това и улеснено ползване на системата на българското здравеопазване. Вносителите са убедени, че с направеното предложение се цели усъвършенстване на Закона за здравното осигуряване в частта, която осигурява правата на пациента и грижата за неговото здраве.
По време на проведеното обсъждане бяха представени становищата на няколко институции.
В становището на Министерството на здравеопазването се предлага да се обмисли възможността размерът на заплащаната сума да се намали или да се фиксира конкретен размер, който да не се обвързва с минималната работна заплата, установена за страната. Посочва се още, че намаляването на дължимите суми или посочването на конкретен размер, който не нараства с увеличаването на минималната работна заплата, ще доведе до финансови облекчения за пациентите и ще улесни достъпа им до извънболничната медицинска помощ.
В становището на Националната здравноосигурителна каса се посочва, че потребителската такса по чл. 37, ал.1, т. 1 на Закона за здравното осигуряване е елемент, регулиращ и дисциплиниращ достъпа в извънболничната медицинска помощ и цели предотвратяването на излишни и ненужни прегледи. Той е внедрен в практиката на здравноосигурителните системи в европейските страни. Потребителската такса, която се предлага да бъде отменена, освен всичко друго формира част от дохода на лекарите и на лекарите по дентална медицина. Това предложение очевидно ще предизвика очаквана негативна реакция в голяма част от лекарите.
Предложението на Националната здравноосигурителна каса е направената законодателна промяна да се разгледа в контекста на бъдеща промяна на Закона за здравното осигуряване и в резултат на обсъждане на Стратегията за развитие на здравеопазването. Според Българския лекарски съюз разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване не противоречи на чл. 52 от Конституцията, както твърдят вносителите, тъй като условията и редът за оказване на достъпната медицинска помощ на здравно осигурените се определят в закон.
Твърдението, че предлаганата промяна усъвършенства Закона за здравното осигуряване се оспорва от Българския лекарски съюз с аргументите, че тя не води до правно-техническо подобрение на закона, още повече, че потребителската такса се запазва като задължение на пациентите на болничните лечебни заведения. Така се създава противопоставяне на различните видове лечебни заведения, като предоставя на болничните лечебни заведения още един начин за финансиране за разлика от извънболничните.
Друг аргумент за оспорване на законовата поправка е, че при действащата система на заплащане на извънболничната медицинска помощ лекарите получават фиксирано заплащане за един пациент, независимо от броя на осъществените прегледи. Единственият механизъм за възмездна връзка между дейността и заплащането е потребителската такса.
Що се отнася до социалната защита на здравоосигурените, то и сега чл. 37, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване изрично предвижда освобождаването на голяма група от граждани от заплащането на тази такса.
В хода на дискусията народните представители заедно с вносителите се обединиха около становището, че предлаганият законопроект е справедлив за хората без доходи и с ниски доходи. Той е със засилен социален ефект за пенсионери, социално слаби граждани, безработни и други, които са и най-честите ползватели на медицински услуги в системата на извънболничната медицинска помощ.
Във времето между двете четения предлаганите промени могат да бъдат разширени с норми, които да се отнасят до компенсации при заплащането на личните лекари, до ограничаване на възможностите да се снижи качеството на медицинските услуги, до влизането на разпоредбите в срока, когато ще бъде готова и действаща Стратегията за развитие на здравеопазването и др.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати “за” – 9 гласа, “против” – 1 и “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
“Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 654-01-27.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Адемов.
Комисията по европейска интеграция се е произнесла със становище само по законопроекта на Министерския съвет и единодушно го подкрепя.
Вносителите на законопроектите желаят ли да ги представят?
Има думата господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, от името на вносителите потвърждавам желанието ни залата да подкрепи законопроекта, който сме представили – да се отмени чл. 37, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване. Към мотивите, които са ви представени, имам да добавя следното:
Първо, че на практика не се спазва чл. 37, ал. 3, която определя категориите пациенти, които се освобождават от потребителска такса.
Второ, в същите категории попадат пациентите, за които личните лекари се опасяват, че ще има излишни и ненужни прегледи, които ще затрудняват тяхната работа.
Трето, някои от личните лекари, и то немалко, не вземат тази потребителска такса, което означава, че тя не е съвсем наложителна в практиката, а други не се съобразяват с наложените категории. В изявление на висши представители на Министерството на здравеопазването в медиите беше посочено, че остават около 20% от пациентите, които всъщност са ангажирани с тази такса при личните лекари. Смятаме, че не тези 20% решават финансирането на здравеопазването.
И не на последно място, изразявам мнението и волята на вносителите, че личните лекари трябва да бъдат възнаградени за своя труд. Това може да стане чрез Здравната каса. Източниците на средства за Здравната каса могат да бъдат на първо място глобите и санкциите, които налага Здравната каса при своите проверки; и на второ място – увеличението на вноската на държавата, тоест на държавния бюджет по здравното осигуряване на войниците и военнослужещите, лишени от свобода и т.н., които са посочени в закона.
С това допълнение предлагам пленарната зала да подкрепи законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Митев.
Вносителите на останалите законопроекти желаят ли да вземат отношение?
Заповядайте, господин Цеков, да представите законопроекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми да обясня в краткост основните мотиви, с които е подготвен и предложен на вашето внимание този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Основната причина, поради която днес на вашето внимание е този законопроект, е, че съгласно Регламент 1408 от 14 юни 1971 г. на Европейските общности, България от 1 януари 2007 г., когато е предполагаемата дата на пълноправното ни членство в Европейския съюз, ще трябва да прилага този регламент в рамките на националното си законодателство. Съгласно този регламент България влиза в тъй наречената система за координация на системите за здравна сигурност, част от които е и здравното осигуряване.
Поради тази причина и с оглед да бъдат ясно разписани ангажиментите на отделните държавни публични институции по изпълнението и прилагането на този регламент, се предлагат тези корекции в Закона за здравното осигуряване, с които основно се възлагат и разписват механизмът и обхватът на издаването на документ, който популярно се нарича Европейска здравноосигурителна карта – за всички наши граждани, които пътуват или им предстои пътуване в страните от Европейския съюз, Европейската икономическа общност и Швейцария. Смисълът на този документ е, че чрез него всяко лице удостоверява своята самоличност, че е законно здравноосигурен, както и коя е здравноосигурителната институция. В случая за Република България, тъй като Законът за здравното осигуряване въвежда изискването за задължително здравно осигуряване на всички български граждани в НЗОК, то за всички наши съграждани, пътуващи зад граница, тази осигурителна институция ще бъде Националната здравноосигурителна каса. Смисълът на това удостоверяване е да може, когато на едно пътуващо зад граница лице му се наложи да получи медицинска помощ в рамките на Европейския съюз, Европейската икономическа общност и Швейцария, да получи тази медицинска помощ безотказно, за да не се налага да прекрати своето пътуване, а изпълнителят на медицинската помощ да е спокоен, че трудът, който е положил, ще му бъде заплатен. За тази цел е създаден Регламент 1408, който след две години ще бъде заместен от по-нов регламент – Регламент 883, който ще влезе в сила в началото на 2009 г. и който ще регулира същата материя.
Най-общо казано, в законопроекта се предвижда отговорност на Националната здравноосигурителна каса да организира и осъществи издаването на Европейската здравноосигурителна карта за всички наши български граждани, на които им предстои пътуване в страните от Европейския съюз.
В закона е уреден начинът, по който се заявява от всяко лице, на което му предстои пътуване, желанието да му бъде издадена Европейска здравноосигурителна карта, и начинът, по който тя ще бъде издадена, а именно заявяването ще става в регионалните поделения на Националната здравноосигурителна каса, а издаването на самия документ ще се осъществява от Централното управление на Националната здравноосигурителна каса.
Предмет на национално законодателство е да се уреди срокът на валидност на този документ. В законопроекта, който предлагаме на вашето внимание, този срок на валидност е указан. Той е различен за различните категории здравноосигурени лица, различен е за учащите се и децата до 18-годишна възраст, както и за пенсионерите. Заедно с уреждането на административния ред, по който се издава европейската здравноосигурителна карта и отговорностите, които се възлагат на Националната здравноосигурителна каса в този аспект, се правят и някои корекции, които уреждат въпросите с координацията на здравноосигурителните права за чужденците, които пребивават продължително или постоянно в България, чужденците от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство и Швейцария, както и останалите чужденци. За тях се предвиждат два начина за уреждане на тази координация на здравноосигурителните права, като за чужденците от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария се въвежда правилото, че те се ползват от правилата на Регламент 1408, респективно след 2009 г. – на Регламент 883. За останалите чужденци се запазва сегашният ред, при който те трябва да осигурят своя здравноосигурителен статус при постоянно пребиваване, като заплащат задължително здравноосигурителни вноски, а в останалите случаи по избор, като заплащат медицинската помощ или пък сключват здравни застраховки. Разбира се, всички имат правото да бъдат и доброволно здравно застраховани в съществуващите за тази цел нарочни застрахователни дружества.
С това бих искал да завърша представянето на законопроекта на Министерския съвет. Вие сами вероятно сте се убедили, далеч повече подробности има записани в мотивите, които съпътстват законопроекта, но аз съм на разположение и бих могъл да дам отговор на конкретни въпроси при наличие на такива от страна на народните представители.
Що се отнася до останалите законопроекти, бих искал да заявя, че Министерството на здравеопазването категорично подкрепя позициите, изразени от Комисията по здравеопазването в нейния доклад, като бих искал да направя едно уточнение по отношение на законопроекта, внесен от народния представител Борислав Китов. Той предвижда всички лица, упоменати в ал. 2, т. 7 на чл. 40 от Закона за здравното осигуряване, да бъдат безусловно осигурявани за сметка на републиканския бюджет. По този въпрос Министерството на здравеопазването има становище, че кръгът на лицата, визирани в т. 7, е твърде голям. Една голяма част от тези лица могат да бъдат и понастоящем са наети по трудови договори или друг вид трудови правоотношения, на което основание те и сега се осигуряват. Друга част от тях имат самостоятелна икономическа и търговска дейност, на основание на която те се осигуряват, и ние не би трябвало да прехвърляме личните им отговорности за здравно осигуряване на плещите на републиканския бюджет, тъй като това ще наложи да бъдат заделени значителни средства от републиканския бюджет за заплащане на техните здравноосигурителни вноски.
Във връзка с това бих искал да заявя, че Министерството на здравеопазването би подкрепило текст, който да урежда безусловно здравно осигуряване за сметка на републиканския бюджет само за ветераните от войните и военноинвалидите, които са регистрирани като свободни професии, тоест самонаети като свободни професии или като такива, изпълняващи занаятчийска дейност. Този кръг от лица е сравнително малък и тези лица действително имат нужда от такава подкрепа, каквато се има предвид в законопроекта на господин Китов.
С тази уточняваща бележка отново искам да заявя, че ние от Министерството на здравеопазването напълно подкрепяме становището по останалите законопроекти, изразено в доклада на Комисията по здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Цеков.
Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С няколко думи искам да представя мотивите, с които съм внесъл този законопроект. Съгласно действащите текстове на Закона за здравното осигуряване, чл. 40, ал. 2, т. 7, военноинвалидите се осигуряват здравно за сметка на републиканския бюджет, освен ако не са осигурени по реда на чл. 40, ал. 1. От тези текстове следва, че военноинвалидите, които упражняват свободна професия, следва да заплащат здравни осигуровки. След като законодателно първоначално е прието поради особените заслуги към държавата на тази категория български граждани те да бъдат освободени от задължението да плащат здравни осигуровки, е необходимо това решение да бъде следвано във всички следващи изменения и допълнения на закона.
Разбира се, в хода на дебатите ние възприехме тезата, която беше изказана както от министерството, така и от председателя на Комисията по труда и социалната политика д-р Адемов. Считаме, че те наистина имат своето основание, така че на второ четене ще се придържаме към тази категория, за която беше съобщено преди малко. Надявам се в едно обозримо бъдеще, когато държавата наистина насмогне на масрафа си, както се казва, всички тези военноинвалиди и пострадали от войните, а и не само те, да бъдат освободени от плащането на здравноосиурителни вноски. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Преминаваме към дискусия по законопроекта.
Заповядайте, господин Хаджиев.
ЕРДИНЧ ХАДЖИЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да заявя за конфликт на интереси във връзка с разглеждания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване в частта му, която касае потребителската такса, и няма да участвам при гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Йорданов, заповядайте за изказване.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, за разлика от колегата аз заявявам, че при мен няма конфликт на интереси, тъй като нито аз, нито членове от моето семейство се възползваме от тази потребителска такса.
И сега минавам към конкретните текстове на законопроектите и моето отношение към тях.
Най-напред по законопроекта на Министерския съвет. Там нещата са безспорни, става дума за една синхронизация, евроинтеграционен текст, в който обаче е необходимо да се удари камбанката за внимание по отношение на риска, когато български граждани, здравноосигурени, се намират в чужбина и се налага да получат медицинска помощ на базата на тази реципрочност, която текстът залага и която ние ще приемем. Трябва да си спомним, че цените, при които се оказват медицинските услуги, в много от държавите на Европейския съюз са значително по-високи и това ще натовари много бюджета на Здравноосигурителната каса. Това обаче в никакъв случай не ни задължава да отхвърлим текста, защото има неща, които вече сме поели като път и не можем да се спираме или пък да изразяваме някакви резерви, макар и формални. Но просто е редно да се знае, че когато прецизираме бюджета на Касата за 2007 г. с надеждата, че 2007 г. вече ще е годината на нашето пълноправно членство в Европейския съюз, то трябва да имаме предвид и тези харчове, които ще се наложи да правим.
Сега отивам към следващите три законопроекта, по които имам резерви, които искам да заявя.
Най-напред по законопроекта на народните представители Мръцков, Митев и Гиндев – темата за потребителската такса.
Дълбоко уважавам политическите мотиви, защото всеки, който в предизборните си обещания залага определени намерения, е длъжен да ги изпълни или поне достатъчно ясно да обясни защо не ги изпълнява, ако липсват необходимите обстоятелства това да се случи. Мисля, че точно за това става дума сега – политическите обещания са нещо добро, но изпълнени в този вид, по този начин, в този момент, повече ще навредят на системата, отколкото ще внесат положителен елемент и ще я балансират.
Какви са ми мотивите да се въздържа да подкрепя законопроекта на народните представители Мръцков, Митев и Гиндев? Искам да назова нещата с истинските им имена. Тук не става дума толкова за регулаторен механизъм, въведен чрез потребителската такса. Става дума за едно практическо доплащане на извършваните медицински услуги, което засега поне ние не сме намерили начин да избегнем, финансирайки системата на здравеопазване в тези обеми, в които тя има нужда, за да функционира пълноценно. Дори и да погледнем действащия текст на закона, той така е разписан, че в него има колкото ясноти, толкова и неясноти – примерно в чл. 37 в Закона за здравното осигуряване – цитирам ви го, за да имате представа за какво става дума: “Здравноосигурените лица заплащат на лекаря, лекаря по дентална медицина или на здравното заведение – обърнете внимание – суми както следва: за всяко посещение на лекаря или лекаря по дентална медицина – 1 на сто, за болнично лечение и т.н. – 2 на сто от минималната работна заплата”. Дори и понятието здравно заведение, съществуващо в този текст на закона, внася неяснота, тъй като в другите два закона – Закона за лечебните заведения и Закона за здравето понятията здравни заведения са различни. Тоест, имаме сериозно да ремонтираме целия Закон за здравното осигуряване. Аз лично имам желанието чрез механизмите на парламентарния контрол да активизираме дейността на Министерството на здравеопазването за спазването на действащите текстове от Закона за здравното осигуряване, защото не може мотив за промяна в един закон да бъде това, че този текст, който съществува, не се спазва или контролът е недостатъчен. По тази причина онова, което е заложено в действащите текстове на закона, трябва да се контролира активно – едното от тях – издаване на документ за сумата по потребителската такса, която е получил лекарят или лечебното заведение. Такива документи практически се издават в много малко случаи. Също така контролът по спазването на онзи текст от Закона за здравното осигуряване в ал. 3, който предвижда една широка група лица или пациенти, болни от хронични заболявания, които са освободени от потребителска такса.
Това също не се контролира достатъчно и има разнобой в подхода на Министерството на здравеопазването и в Националната здравноосигурителна каса кой, по какъв начин и с какви средства да осъществява този контрол, защото пак в Закона за здравното осигуряване има цяла глава за специализирания медицински надзор, който практически е свързан с изпълнението на рамковия договор и този надзор не се осъществява нито по вид, нито по степен, разписан в закона.
Ето, това са част от мотивите, бих могъл да изложа и други, но няма да прекалявам, за да не приема на този етап предложения законопроект от колегите Мръцков, Митев и Гиндев. Същевременно искам да спра Вашето внимание още веднъж върху това, че системата трябва да се дофинансира, защото онова, което евентуалното премахване на потребителската такса в едно обозримо бъдеще – след година или две, ще отнема от системата, трябва да бъде добавено или чрез увеличаване на здравноосигурителната вноска – веднага ще започне спорът дали това увеличаване на осигурителната тежест е по правилата. Мнозина ще кажат, че това не е по правилата и ние нямаме намерение да облекчаваме здравноосигурителната тежест.
Другото е чрез доброволно осигуряване или кешово доплащане – тъй нареченият копеймънт или увеличаване на дела на брутния вътрешен продукт. Но това, което вземаме чрез премахване на потребителската такса, трябва да го подадем, за да работи система. Иначе не можем да я събаряме само водени от политически мотив и желание да изпълним тозчас онова, което сме обещали пред избирателите.
По законопроекта на д-р Китов.
Доктор Китов, вече съм удовлетворен от това, което Вие направихте като уговорка, защото начинът, по който бяхте подали първоначалния си текст, на практика преповтаряше вече съществуващ и действащ текст от Закона за здравното осигуряване, където са описани голям брой лица, за които републиканският бюджет прави здравното осигуряване. Да ги цитирам, за да е ясно на залата за какъв брой лица става дума, поне като идея. Това са ветераните от войните и военноинвалидите, инвалидите, пострадали при или по повод на отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии, пострадалите при изпълнение на служебния дълг служители на Министерството на вътрешните работи и, обърнете внимание – и държавните служители.
Ако този текст остане във вида, в който го предлагате, кръгът лица, които са две категории – едните са инвалиди, а другите пострадали, които след това сключват някакъв друг договор по ал. 1, Вашата идея беше и в тази си част договорните отношения и здравното осигуряване да бъдат осигурени от републиканския бюджет. Мога да приема, че това е възможно и изпълнимо само за категориите лица, които са пострадали, без да са залагали предварително в своята идея за изпълняване на определена професия, тоест, без да са правили личен избор, войникът, който се бие на фронта, е направил личен избор, но този избор е предрешен от действащите закони, от мобилизацията. Пострадалите при и по повод на отбраната на страната също. Наборната военна служба също. Но за останалите категории – държавни служители, да не ги изброявам – служители на Министерството на вътрешните работи, изборът е личен и съдържа в себе си риска да пострадат. Моля те да бъдат изключени от тази категория, която Вие засягате във Вашия проект, да останат само военноинвалидите, да останат лицата, пострадали при отбраната на страната. Тогава ще изпълним своя морален дълг и няма да стигаме до положение, при което намаляваме приходите в здравното осигуряване и същевременно внасяме законопроекти, с които се стремим да осигурим все повече хора за сметка на бюджета. Тези пари все пак отнякъде трябва да дойдат.
По законопроекта на народния представител Филип Димитров – също се присъединявам към мнението на комисията. Не мога да го подкрепя, тъй като осигуряването на свещенослужителите, каквито и да са те, за сметка на републиканския бюджет, също ме притеснява от гледна точка на това, че колкото по-малко хора даваме възможност да се осигуряват от онова, което са натрупали като собствени приходи по различни договори и прехвърляме всичко за сметка на бюджета, това също е риск за системата, също е риск за здравеопазването, което и без това се задъхва от липса на средства, да затъне още повече – нещо, което не желая. Смятам, че трябва да бъдем достатъчно внимателни и активни при работата върху бюджета както на Здравната каса, така и републиканския бюджет за 2007 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Заповядайте за реплика, господин Гъндев.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Първото нещо, което трябва да направя, е да уточня, че не се казвам Гиндев, а Гъндев.
Радвам се, че прозвучаха няколко тези в изказването, които много ми помагат. Първо, не мисля, че медицинските лица, които са в залата, нямат конфликт на интереси. Нека да отворим закона, да прочетем какво пише в чл. 37 – те са освободени от плащането на тази такса. Когато си освободен от нещо, е много лесно да искаш друг да го плаща. Повече тази тема няма да коментирам.
Второ, аргументът, че по този начин се доплащат медицинските услуги и се осигуряват доходи на съответните лекари, мисля, че е дълбоко погрешен. Това е изключително погрешно. Отговорете ми само на въпроса: колко пари се събират по този повод и колко реално са отчетени? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за реплика на господин Йорданов? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Моля за извинение господин Гъндев, наистина грешка на езика е, че не назовах правилно фамилията Ви.
По отношение на това, което Вие отправяте като реплика срещу моята теза против Вашия текст, аз естествено, не го приемам. Не го приемам, защото конфликтът на интереси е свързан с това, че някой упражнява медицинска професия. В медицинската етика на всички съсловни организации е разписано и лекар не взема пари на друг лекар при преглед, освен в частта за плащане на консумативите. Това е елемент от медицинската етика и аз смятам, че това е българска и не само българска традиция.
По второто Ви възражение, че, видите ли, този елемент на доплащане на практика е преексплоатиран и води до това, че се вземат неправомерно средства. Аз знам как се финансират селски практики, които освен в съответното седалище са в още две-три населени места с по 300-400-500 души население.
Ако не е потребителската такса, ако не е възможността да се наберат допълнително средства, мит е това, че един общопрактикуващ лекар на село получава огромни доходи и тази потребителска такса е черешката на тортата, която той може да си позволи или не може да си позволи. Това е един мит.
Доходите, които получават тези лекари, едва стигат да покрият разходите по обслужването на здравната служба, да използвам старата терминология, за плащането на заплатите на наетите лица, защото той е длъжен във всяко едно населено място да поддържа било то медицински фелдшер, било друг медицински специалист, разходите, които се налага да прави за бита, необходимо присъщите разходи, данъците, които плаща, осигуровките, да не забравяме, че той също се осигурява.
Твърдя, че ако отнемем и тази възможност на хората, ще оголим точно тази част от здравеопазването, която едно време наричаха преден фронт и която носи върху гърба си непосилната тежест с малко пари да постига ефект, който в западноевропейските страни се постига с десетократно повече средства.
Така че, господин Гъндев, милост към селските лекари, защото и ако това се случи, то аз съм убеден, че там, където има по 5-10 свободни практики, те ще станат 50-100.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Няма селски лекари, има най-много фелдшери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Продължаваме заседанието.
Преди почивката господин Димитър Гъндев поиска думата.
Заповядайте, господин Гъндев.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да заявя категорично, че нашето предложение, понеже чух такива упреци в почивката, в никакъв случай не цели смут в системата. Ние сме декларирали това и в комисиите, че желаем промяната да стане от 1 януари 2007 г.
Освен това нашето предложение в никакъв случай не се цели в морала на лекарите и не искаме в никакъв случай да кажем, че лекарите, които упражняват тази професия, са тези, които искат и защитават тази такса.
В моето ежедневие се е случвало няколко пъти да попадна на лекари, които отказват да събират тази такса, тъй като смятат, че тя противоречи на техните морални разбирания за достъп на пациентите до здравеопазването. Има такива лекари.
Искам с няколко думи да покажа колко несъстоятелни са тезите, че тази такса се явява като основен регулатор на достъпа до здравеопазването, тъй като ако нея е нямало, щяло да има постоянни опашки пред кабинетите на лекарите.
В комисиите беше казано, че най-често потребяващите медицинска помощ са пенсионерите. И едва ли не те щели да злоупотребяват с това тяхно право и ежедневно щели да стоят пред кабинетите, за да проверят най-елементарното – състоянието на кръвното налягане.
Няма да ви убеждавам, само ще ви прочета част от заключението, дадено от проф. Гайдарски в представеното становище от Министерство на здравеопазването. Той казва така, цитирам: “Основният проблем е неспазването на разпоредбите на чл. 37 от Закона за здравното осигуряване от лекарите от извънболничната помощ. При спазване на изискванията на този закон 80% от пенсионерите не би трябвало да заплащат потребителска такса”.
Ако е необходимо, ще напомня и какво казва чл. 37, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване: “Освободени са лица със заболявания, определени по списък, както и малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството, военнослужещи на наборна военна служба, пострадали при или по повод отбраната на страната, ветерани от войните, военноинвалиди, задържани под стража лица, задържани на основание чл. 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи и/или лишени от свобода, социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, лица без доходи, настанени в домовете за деца и юноши, в домовете за деца от предучилищна възраст и домовете за социални грижи, медицински специалисти”.
Ако всички се замислят внимателно върху този цитат, ще видим кои са освободени и кои остават да заплащат тази такса.
Вторият силен аргумент е, че тази такса допълва доходите. Мисля, че няма случай, в който да плащаш два пъти за едно нещо. Първото нещо е, че всеки един от нас е осигурен. Тези, които не са осигурени, има законодателство, в което се казва как те могат да получат тази помощ.
Втори път, да стигнеш до входа на здравеопазването и да платиш отново една такса – мисля, че е изключително несправедливо.
Освен това, ако внимателно проследим пътя до получаването на същинско здравеопазване, ще видим, че всеки един пациент трябва да плаща няколко такси и че реално входът към нашето здравеопазване е изключително висок.
В тази ситуация дори стигането до минималната лекарска помощ, каквато е при общопрактикуващия лекар, би трябвало да бъде подкрепено от нас.
Смятам също така и ще го потвърдя със становището на Националната агенция за приходите, че: “Тази сума е едно установено в закона допълнително плащане в тежест на здравноосигурените лица и пациентите, представляващо доход за лекарите, при това без този доход да бъде обвързан с предоставянето на конкретна здравна услуга или извършването на някакви разходи, свързани с дейността”.
Нещо повече, тъй като предоставените от лекари услуги се заплащат и чрез здравните вноски на пациентите, така наречената потребителска такса не кореспондира с разпоредбите на чл. 52 от Конституцията на Република България по силата на които здравното осигуряване гарантира на гражданите достъпна медицинска помощ и безплатно медицинско обслужване.
И още едно допълнение в тази посока. Някой от вас направил ли си е труда да провери какво декларират тези лекари в Здравната каса и какво декларират в декларациите си за доходи? Ще видите, че там съществува едно елементарно несъответствие между броя на прегледите и декларираните доходи от тези прегледи.
Ще ви дам само един елементарен пример от Врачанска област.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Как да го проверим това нещо?!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Това не може да стане!
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Точно това ви казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля ви, който иска реплики, ще има възможност да ги направи.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Искам да ви кажа, че съм проверил това на територията на Врачанска област. Има и факти и всеки един, ако пожелае, може да го провери.
Проверката на Националната агенция за приходите показва, че повече от 50% не издават касови бележки след извършване на такъв преглед. Другата, голямата част затвориха кабинетите си, за да не бъдат проверени.
За да не влизам в излишен дебат с колегите – лекари, които още в самото начало показаха пристрастност по повод на това наше предложение – говоря за заседанието на комисията, искам да кажа, че аз не очаквам от тях подкрепа.
Обръщам се към всички останали народни представители, които ако бяха чули становищата на Министерството на здравеопазването и на Националната агенция за приходите, могат реално и от своя практически опит да преценят доколко полезно, доколко реален и доколко чист доход е това на общопрактикуващите лекари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Гъндев.
За първа реплика – господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, не бих се съгласил с твърдението на колегата, че лекарите не си декларирали доходите. Решително протестирам срещу това, защото преди да дойда в Народното събрание, идвам точно от място, където съм бил личен лекар, домашен лекар или джипи – както искате, така го наричайте.
Вие говорите за еднопроцентовата такса спрямо минималната работна заплата, че се издават или не се издават касови бележки.
Вие сам прочетохте, че от десет прегледани освободени от такса пациенти може би ще се падне лекарят да си вземе 1,60 лв.от един човек. Да, това е така.
Но ако за тази такса за месеца не са отчетени десет пъти по 1,60 лв., равно на 16,00 лв., трябва да знаете, че в селата всички лекари работят, без да взимат тази такса, а не само някои лекари, защото хората са изключително бедни!
И бедата на пациента, на българина е съвсем другаде, не в тази такса, че тя го обира. Бедата е, че Здравната каса го обира, Здравната каса функционира по един непригоден начин!
Ако тук има колеги – джипита или работили в частни центрове, те знаят много добре как лостовете на Здравната каса обират населението. Ако отворите лекарствения списък и погледнете в него, там има символични, смешни намаления на лекарствата, които уж поема Касата. И когато на болния му се наложи да отиде от селото до града, му излиза много по-скъпо, отколкото да отиде в аптеката, намираща се в селото, макар тя да няма договор с Касата, и оттам да си купи лекарствата.
И ако ровите и търсите, ровете в работата на Здравната каса! Здравната каса е един непригоден инструмент, който в момента оперира с парите на хората!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
За втора реплика – господин Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, господин Гъндев! Не вземам тази реплика от любов към спора. В крайна сметка тезите, които се излагат тук, са тези, които битуват в обществото и е важно да бъдат заявени, важно е да бъдат чути. Но едно нещо категорично не приемам – не противопоставяйте присъстващите тук лекари на останалите. И ще ви кажа защо. В Хипократовата клетва, която мнозина цитират, но много малко са чели, на два пъти присъства думата “изкуство”, отнесена към лекарския труд. И ще ви припомня едно стихотворение, което казваше:
“Като няма в труд поету награда,
чезне песен, фантазия отпада”.
Не може този, който практикува професия, която е изкуство, да го поставяте в непрекъснат стрес и да искате резултат. Резултатът ще е пагубен точно за тези, на които го противопоставяте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За трета реплика – д-р Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това не е въпрос, който е от най-голяма важност при изграждането на здравноосигурителната система, но, разбира се, той има своето значение. Затова ще повторя само това, че при въвеждане на потребителската такса е приет социалният подход. И това беше отчетено от колегата Гъндев. Той не знае, че във всички страни, в които има въведено здравно осигуряване, има така нареченият копеймънт, тоест доплащане. Във Франция и скандинавските страни копеймънтът е 20%. Тоест, да плащаш втори път, да си съпричастен е характеристика на модела, а не е изключение.
При 6% здравна вноска няма как нашата здравна система да функционира стабилно при положение, че в Германия вноската е 13%, а нашият модел е взет най-вече от Германия, където той е възникнал за света като Бисмарков модел. Тоест, днес проблемът не е как да отнемаме ресурси от здравеопазването, проблемът на управляващите е как да осигурят още 1 млрд. лв. за здравеопазване, за да не излизат тези пари от джоба на гражданите и то не по този регламентиран начин – чрез входната такса, потребителската такса. Големият проблем е между милиард – милиард и половина, които излизат незаконно. Това е големият проблем на българската здравна система.
Затова с този палиатив, който вие сега предлагате, виждате, че дори в средите на БСП и на останалите колеги не можете да намерите съпричастност, тъй като при общопрактикуващия лекар проблемът не е само в неговото потребление, той е плод на цялата система. Общопрактикуващият лекар дава достъпа до специалистите, до здравните заведения, до ползването на ресурсите на цялата здравна система. И ако Вие махнете този праг, тогава свръхпотреблението, което и днес го има, ще се задълбочи изключително много. И тогава конфликтът между налични ресурси и желание за потребления ще стане още по-тежка. Затова аз ви призовавам сами вие да го оттеглите, защото с тази поправка, която искате да направите, не помагате и на пациентите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Гъндев, имате възможност за дуплика. Заповядайте.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Ще се възползвам, макар че от тримата колеги не чух по същество нищо против нашето предложение. Напротив, аргументите, които съм заявил и в комисията, са, че нашата система за здравеопазване има нужда от допълнителни средства. Аз съм съгласен този дебат да започне в подходящо време и да намерим начин да се реши проблемът.
Господин Георгиев, Вие на практика разширихте темата и аз, както казах преди малко, не възразявам срещу такова обсъждане. Аз говоря за тази такса от 1,60 лв. и говоря за начина на нейното отчитане. Вие много добре знаете, че масовата практика, пак казвам не цялата, не всички лекари, някои не я събират, защото отказват, други я събират...
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Всички от село не вземат тази такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви, не от място!
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Очевидно, господин Георгиев, скоро не сте ходили на село. Уверявам Ви, аз в селата съм видял така наречените халваджийски тефтери, в които се описва кой кога не си е платил таксата и след това се равнопоставя на кокошка или на нещо друго. Ако не сте го видели, може да се поинтересувате. На село обикновено лекуват фелдшери и много рядко лекари ходят в селата.
Пак казвам, основното във Вашата тема беше разширяването на дискусията и аз не възразявам срещу това.
Господин Йорданов, благодаря Ви, че поставихте темата за Хипократовата клетва, но тя не кореспондира с моето предложение. И аз съм сигурен, че ако влезем в дискусия по тази тема, ще чуем много нелицеприятни неща, свързани с нейната реализация в живота. Да, наистина лекарите са нещо, пред което аз лично се прекланям. За съжаление в живота действителността е много по-различна. Дали ние като законотворци или нещо друго в условията, в които живеем днес, но масовото мнение в обществото е, че превърнахме здравеопазването в търговия. И ако някой в тази зала каже, че не е така, това е въпрос на негов личен проблем и на нежелание да погледне вътре в себе си или да погледне хората в очите.
Господин Колчаков, не възразявам за тези средства. Вече два пъти го казах. Казах го и в комисията. Да, такъв е проблемът. Но все пак говорихме за този текст и мисля, че и вие самите...
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Прочетете какво казва министър Гайдарски.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Аз прочетох какво е становището на господин Гайдарски. И във Вашата реплика на практика подкрепихте това, което казах и което прочетох. Да, необходим ни е дебат по здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на нашето внимание са четири законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Два от тях са свързани с разширяване на кръга от български граждани, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет. И един, който може би най-много ще бъде коментиран и е коментиран досега, законопроект, който е свързан с отмяната на потребителската такса. И още един законопроект, който лично за мен е много важен, изключително важен и е свързан с интеграцията на Република България към страните от европейското икономическо пространство.
По отношение на първия законопроект най-напред искам да кажа, че тази дискусия продължава от момента, в който беше приет Законът за здравното осигуряване. Оттогава досега не е спирала.
На следващо място, искам да заявя съвсем отговорно, въпреки че тук преди малко се направи опит да ни се забрани да говорим на тази тема, след като по силата на обстоятелствата голяма част от залата сме лекари, не възприемам подхода на противопоставяне на лекари към всички останали, тъй като независимо от това дали сме лекари или не, ние не упражняваме сега професията си. И на следващо място, дали сме лекари или не сме лекари, всички ние сме пациенти, тук говорим предимно и изключително за правата на пациентите.
На следващо място, не възприемам подхода на противопоставяне на тези, които се застъпват за правата на една категория български граждани и на други, които като че ли са против техните права. Няма такъв подход и не може да има такъв подход.
На следващо място, не възприемам подхода на противопоставяне на доболничната срещу болничната помощ. Откъде накъде този регламент, който въвеждат вносителите, ще бъде за доболнична помощ, пък няма да бъде за болнична помощ? С какви аргументи?
Оттам нататък, в мотивите е записано, че по чл. 52, ал. 1 на Конституцията гражданите имат право на здравно осигуряване и така нататък. Но както винаги, когато се говори по този конституционен текст, не се стига до края. А там е казано: “по ред и начин, определени със закон”. Законът е определил този ред и начин.
На следващо място, с изключително недоумение прочетох в мотивите, че предложението за отпадане на тази така наречена потребителска такса се отнася особено, цитирам, „за хората с ниски пенсии, безработни на социално подпомагане”.
Колеги, четете внимателно чл. 37. Там е записано кои са освободени. Не може в мотивите да поискате тези, които законът освобождава, отново да бъдат освободени. Ако има някакви проблеми в приложението на тези текстове, ако има някакви проблеми по отношение на контрола, включително за тези касови бележки, за които говорите, включително за квитанциите, за които става въпрос, когато общопрактикуващият лекар е регистриран като упражняващ свободна професия, това не може да бъде проблем на закона!
Това е регламентирано в Националния рамков договор и сега ще ви покажа нещо, което трябва да знаете: в Националния рамков договор има едно Приложение № 14 – там има списък на заболяванията, при които здравноосигурените лица са освободени от заплащане на потребителска такса. Вижте колко голям е този списък! (Показва списъка.) Към този списък влизат всички, които прочете преди малко господин Гъндев. Забележете, влизат социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, лица без доходи – да не говоря за всички останали, но искам да спомена непременно и неработещите членове на семейството. Всички неработещи членове на семейството са освободени от тази така наречена потребителска такса.
Така че когато говорим, че искаме да освободим още хора от тази потребителска такса, трябва да се върнем на въпроса какво означава тази потребителска такса и каква е нейната роля изобщо в системата на здравното осигуряване. Вървим към Европейския съюз, а там във всички здравноосигурителни системи, без изключение - повтарям, ние синхронизираме системите за социално осигуряване, ние създаваме възможности за свободно движение на хората заедно с техните осигурителни права – във всички европейски страни, в които има осигурителни модели, има потребителски такси.
Какво е значението на тази потребителска такса? Изобщо не е това, за което говорихме досега. Потребителската такса е така нареченият пазач на входа на системата. Всички, които знаят какво означава потребителска такса, знаят, че пазачът на входа на системата е тази потребителска такса. Тя не ограничава правото на достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ. Тъкмо обратното, това е изключително важно да го запомним – гарантира възможността на истински нуждаещите се да се възползват от тази медицинска помощ, тъй като системата се обременява от тези, които я ползват без или с недостатъчно основание. Това е изключително важно да се разбере и ако го разберем, тогава можем да си позволим да коментираме потребителските такси по малко по-различен начин.
Ако потребителската такса е пречка за достъпа на здравноосигурените лица, аз съм първият човек, който ще гласува против нея. Аз обаче казвам, че потребителската такса гарантира достъпа на истински болните и нуждаещи се от първична медицинска помощ здравноосигурени лица. Така че по този въпрос каквато и дискусия да има, колкото и пъти да разговаряме, винаги трябва да сме наясно, че тя има своето предназначение, има своето място. Друг е въпросът, че към днешна дата, отнесено към приложението на тази потребителска такса, ние не можем да бъдем доволни от начина, по който тази потребителска такса функционира.
По отношение на това дали тази потребителска такса допринася по някакъв начин за доходите на общопрактикуващите лекари. Тук има една информация, любезно предоставена от Националната здравноосигурителна каса, където е казано, че средномесечният доход на общопрактикуващите лекари в България за миналата година е 1530 лв., като от потребителска такса в рамките на този доход 299 лв. са приходите на общопрактикуващите лекари. Вече беше казано за какво се използват тези пари.
Що се отнася до специализираната помощ, техният средномесечен осигурителен доход за миналата година е 1140 лв., като делът на потребителската такса в тази сума е 131 лв., забележете.
Един от сериозните проблеми, който според мен изисква още по-внимателен прочит и още по-внимателна редакция за приложение, вероятно в следващия Национален рамков договор, е дали тази потребителска такса да се взема единствено и само на входа на системата в рамките на един лечебно-диагностичен процес или да се взема за всяко изпращане при отделните специалисти. Доктор Константинов е срещу мен, той е работил като общопрактикуващ лекар и ще ви каже. В началото такава такса се вземаше единствено и само от общопрактикуващите лекари, а не от останалите специалисти. Това е един сериозен въпрос, по който може да се помисли, за да може да се регламентира съвсем коректно тази идея за адекватно приложение на потребителската такса.
Има един следващ законопроект, на който специално искам да се спра. Съжалявам, че господин Филип Димитров не е в залата – той е вносител на този законопроект. Там е казано, че една малка категория свещенослужители на законно регистрирани в България вероизповедания, които не се осигуряват от централното ръководство на вероизповеданието, не работят на трудов договор и не могат да ползват здравни услуги. Става въпрос за монасите, които – по информация от вещи по тази тема – са между 80 и 100 човека – монасите и монахините, които се намират в манастирите. Знаете, че те нямат право на трудови договори, нямат право на имущество, нямат право на доходи. Интересно е да се помисли дали този въпрос не е решен в досегашното законодателство.
Аз твърдя, че след като тази категория е в рамките на законно регистрираните вероизповедания, централното ръководство на съответното вероизповедание има право да внася осигурителни вноски. Нещо повече, след като те нямат доходи, след като нямат трудови договори и нямат имущество, за тях законът е предвидил преференциален режим на осигуряване върху половината от минималния осигурителен доход, така че срещу сума от 6,60 лв., които могат да се внесат от централното ръководство на съответното вероизповедание, те могат да се възползват от правото на здравно осигуряване.
Втората хипотеза в този законопроект се отнася за лицата, които са получили разрешение за продължително пребиваване в Република България, но нямат право да бъдат осигурени, включително и от тяхната екзархия. Тук става въпрос за католиците, които гастролират или временно пребивават на територията на Република България. Доцент Китов ще потвърди, че този въпрос е решен в Закона за чужденците и оттам този текст – съвсем идентичен – е влязъл в Закона за здравното осигуряване. Тези, които са продължително пребиваващи в Република България, се осигуряват различно, тоест нямат право на здравно осигуряване по реда на задължителното здравно осигуряване. Само тези, които постоянно пребивават в страната, имат право на здравно осигуряване и услуги.
С приемането на България в Европейския съюз този въпрос ще бъде решен с приложението на съответните регламенти за координиране на системите за здравно и социално осигуряване, така че свободното движение на тази категория ще бъде решено. По моему няма смисъл само за няколко месеца да се променя този регламент.
На следващо място е законът на доц. Борислав Китов. За него вече беше казано, че касае военноинвалидите, ветераните от войните и една друга категория български граждани, които са изредени в предложението. Ако се върнем към Закона за военноинвалидите и военнопострадалите и погледнем определението какво означава военноинвалид, ще видим, че всеки, който е регистриран по съответния ред със съответното удостоверение от оторизираните органи, е военноинвалид. Има и група на военнопострадалите, за които не става въпрос в този законопроект.
Военноинвалидите и сега са осигурени за сметка на държавния бюджет, но извън случаите – има една малка подробност – в които са в трудовоправни или в служебни правоотношения, или са самоосигуряващи се. Това, което можем да възприемем с известна уговорка, за която говори доц. Китов и други колеги, е, че можем да приемем този законопроект като дадем възможност на самонаетите или с други думи казано, самоосигуряващи се, които не се осигуряват на друго основание, които работят като упражняващи свободна професия или занаятчии, да имат право да се осигуряват за сметка на държавния бюджет. Мисля, че по този начин ще отговорим на конкретната идея, която е заложена в законопроекта на доц. Китов.
На следващо място – аз в началото на моето изказване казах, че най-важният законопроект за мен е законопроектът, внесен от Министерския съвет, и не защото е внесен от Министерския съвет, а защото има за цел да създаде условия за прилагане на правилата, за координация на социалноосигурителни системи в рамките на Европейския съюз в частта, която се отнася за осигурителните рискове, болест и майчинство.
Директива 1408, за която стана въпрос, се отнася за прилагане на системи за социална сигурност спрямо наети, самонаети и членове на техните семейства, а регламентът, който гарантира приложението на предния регламент, определя всъщност на практика процедурата за прилагане на Регламент 1408.
На следващо място е може би най-важното нещо, което искам да спомена. Това е въвеждането на така наречената европейска здравноосигурителна карта. Разписани са всички възможности, разписано е задължението на Националната здравноосигурителна каса да осигури този финансов ресурс и т.н.
Важно е да се отбележи, че регламентите не хармонизират, а по-скоро координират осигурителните системи в рамките на Общността, тъй като няма единен европейски – нито социален, нито здравноосигурителен модел. Всяка една страна по силата на своето законодателство и на възприетите правила като национално законодателство определя достъпа до тази система, определя реда за плащане, ползването на съответните осигурителни плащания и т.н.
Какво се предвижда в този законопроект – заплащането да е за сметка на Националната здравноосигурителна каса за оказана в Общността медицинска помощ на български граждани.
Какво представляват така наречените обезщетения в натура? Има една книга, която се казва “Координиране на схемите за социална сигурност в Европейската общност”. Това е информационна брошура за правата след присъединяването на Република България. Тя е изключително важна. Който иска да се запознае с нея, мога да му я предоставя. Такива екземпляри има и в Националния осигурителен институт.
Основното правило, което трябва да се знае, е, че обезщетенията за болест в натура се отпускат според законодателството на държавата по местоживеене или по местопребиваване. Разходите се покриват от държавата, където сме извършили осигурителните плащания.
На второ място – при временен престой извън държавата, в която сме осигурени, имаме правата на цялата необходима помощ. Какво обаче означава “необходима помощ”? Това нещо, според мен, е изключително важно. Преди малко него го засегна и д-р Руденко Йорданов. Това са всички предоставени услуги, които не дават възможност да се върнеш там, където пребиваваш постоянно. Тоест, ако имаш такава възможност да се върнеш, това означава, че ти нямаш право на такава помощ. Това е изключително важно да се разбере, защото определя обема на помощта, която се оказва след това.
На следващо място – след разрешение на Националната здравноосигурителна каса, медицинска помощ в друга държава членка може да се извърши по сега действащото законодателство, по споразумението от 2002 г., прието в Барселона от страните – членки на Европейския съюз. След като се снабдиш с формуляри, които сега действат, но след влизането в Европейския съюз няма да важат за Република България, можеш да се възползваш от такава здравноосигурителна услуга. Необходимият документ се казва “ЕСО 11”. Преди напускане на държавата, в която сме осигурени, трябва да се снабдим с такъв документ, иначе трябва да ни реинбурсират сумата, след като представим съответните документи.
Разбира се, след въвеждането на Европейската здравноосигурителна каса, нещата вече имат своите други параметри, своите други измерения и това е изключително важна придобивка, която решава въпроса със свободното движение на хора.
Уважаема госпожо председател, съжалявам, че продължително време говорих по тези законопроекти, но според мен те са изключително важни. Беше необходимо да се чуе позицията и на Движението за права и свободи по тези проекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Адемов. Вие сте в рамките на времето, което има вашата парламентарна група и можете да говорите дълго.
Има ли реплики към изказването?
За първа реплика заповядайте, господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ (КБ): Благодаря Ви госпожо председател.
Уважаеми господин Адемов, в чл. 37, ал. 3 са изброени категориите пациенти, които са освободени. Става дума за неработещи, социално слаби и т.н. Това означава ли, че особено в градовете, където динамиката и на трудовия пазар е по-голяма, и промяната на регистрацията при личните лекари е по-активна, означава ли, че при необходимост да посетиш личния лекар трябва да си вземеш бележка от НОИ или от Бюрото по труда, че си социално слаб, с нисък доход или неработещ? Какъв е критерият, по който личният лекар всъщност трябва да отсее поведението си във връзка със спазването на този закон? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Ще се възползвате ли от правото на дуплика, ако няма други реплики? Не видях други желаещи за реплики.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин Митев, за репликата, която направихте преди малко. Аз обаче искам да кажа, че динамиката на трудовия пазар няма нищо общо със смяната на общопрактикуващия лекар, тъй като тази смяна е регламентирана в Националния рамков договор и в Закона за здравното осигуряване и тя не може да бъде извършвана извън регламентирания срок от 6 месеца. Това – първо.
Второ, за да можеш да докажеш статута си на човек, който получава обезщетение за безработица; на човек, който получава социални помощи; на човек, който е регистриран в Бюрото по труда като безработен, има си определени формуляри, с които това нещо се доказва, и това е отдавна известно в сферата, наречена “социално подпомагане”, в сферата “пазар на труда” и т.н. Там си има документи, с които всеки един български гражданин може да докаже статута си, с който трябва да бъде освободен от тази потребителска такса.
Друг е обаче въпросът, който прозирам от Вашата реплика. Всички общопрактикуващи лекари са задължени в рамките на определените места в техните кабинети, в които завършват първичните прегледи, “на видно място” – така е казано в Националния рамков договор, да изложат списъка, който ви показах преди малко, от заболявания. Когато ми задават много често като на Вас този въпрос, казвам, че първото нещо, което трябва да се направи, е да попитате Вашият статут като на човек болен от тези и тези заболявания, изключва ли Ви от плащането на потребителската такса. Това е важното нещо, което трябва да кажете, а не да им обещавате, че ще махнете потребителската такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Думата беше поискана от господин Минчо Христов. Заповядайте за изказване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Ще взема повод от думите на господин Хасан Адемов, който говори преди малко. Той започна да чете чл. 52 на Конституцията, но стигна до средата и го позамота малко, така че аз ще го прочета по-ясно: “Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон”.
Това е, уважаеми колеги, чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Искам да поздравя колегите от Коалиция за България – Петър Мръчков, Трифон Митев и Димитър Гъндев за тяхното предложение. Учудвам се, че една голяма част от техните колеги са против. Мисля, че сме свидетели на едно от малкото, трябва да го признаем все пак, социални предложения в тази зала от страна на Коалиция за България, за което ги поздравявам!
Аз категорично ще подкрепя този законопроект.
Искам да ви кажа и още няколко неща. В законопроектите, които разглеждаме, аз не видях един изключително важен проблем, който касае стотици хиляди български граждани, а ако трябва да бъда по-точен – около 900-950 хиляди български граждани. Това е проблемът със здравно неосигурените български граждани, които в момента биват връщани от болничните заведения под претекст, че нямат здравни осигуровки. Уважаеми колеги, имаше смъртни случаи. Моля ви за внимание, защото това, което казвам, е важно. Тези смъртни случаи бяха описани в българската преса. Мисля, че това е проблем, върху който трябва да съсредоточим своето внимание.
Една информация. В Испания всички живущи на територията й по закон са здравноосигурени, включително и нелегално пребиваващите чужденци. А ние тук отказваме това право на голяма част от българските граждани. Мисля, че това не е редно и че между първо и второ четене трябва да предложим съответните поправки, за да решим този проблем.
Искам да репликирам нещо, което каза преди малко господин Гъндев – че всеки от нас е осигурен и за онези, които не са осигурени, има специално законодателство. Предполагам, че той говори за фонда от 5 млн. лв. Уважаеми колеги, обръщам ви внимание, че 5 милиона разделено на 1 милион означава точно по 5 лева на здравно неосигурен български гражданин. Ако мислите, че това е достатъчно, нека някой ме репликира и да го каже.
Господин Иван Колчаков от СДС постави един важен въпрос – как да се осигурят 1 млрд. лв. за здравеопазване при тази здравна осигуровка от 6%. Веднага отговарям на господин Колчаков – изтегляме мисията от Ирак и този милиард се осигурява автоматично, тоест проблемите се решават. Ето ви решението, колеги. Ако някой има по-добра идея, нека да я сподели.
Още следващата седмица аз ще внеса проекторешение за изтегляне на българския военен контингент от Ирак. Надявам се всички, които ме слушате тук, да ме подкрепите, защото това е реалното решение на проблемите на здравно неосигурените български граждани.
Поздравявам и колегата Борислав Китов за неговия законопроект, а именно за това военноинвалидите да бъдат осигурени за сметка на републиканския бюджет. Категорично ще подкрепя и това предложение. Поздравявам за позицията господин Китов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Христов.
За реплика има думата народният представител Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! Съзнавам, че все пак трябва да отиваме към приключване и да гласуваме, но не мога да подмина изказването на господин Христов, защото с цялото ми уважение към неговата социална ангажираност все пак искам да припомня тези четири степени, които Хайтов беше казал: “Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш”. Вашата теза, господин Христов, е на ниво да искаш. Много искате, искате чудесно, а нашата работа е да го направим, но не можем да го направим по начина, по който Вие го искате, защото не може и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Няма такава държава! Все пак трябва да има баланс между интересите. Казвате да изтеглим контингента от Ирак. Ще припомня, че в крайна сметка част от тези пари отиват за заплата на контингента, за осигуровки, част от парите те изпращат на семействата си и т.н., но това е друга тема.
По-важното е, че както поставяте въпроса – колко социален е проектът на колегите от Коалиция за България и колко останалите недобре вникват в неговата дълбочина и същност, колко малко са досегашните социални проекти, за които Вие биете тъпана, аз припомням: изключително социално беше, господин Христов, че всички неосигурени български жени получиха право на родилна помощ, защото управляващата коалиция реши и го направи, а не само го поиска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли други реплики? Няма.
Господин Христов, заповядайте, за да се възползвате от правото си на дуплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Йорданов, Вие сте прав в едно – едно е да искаш, друго е да можеш, трето е да го направиш. Явно е, че аз искам да се направи нещо. Не мога да го прокарам, защото вие, господин Йорданов, не искате. Така беше и за отмяна на ДДС върху лекарствата, което автоматично щеше да свали стойността на лекарствата с 20%, така беше и с редица други неща. Просто вие като управляваща коалиция не давате тази възможност, за да се направи. А че има възможност, има възможност да се направи. Пак ви казвам, давам ви пример с Ирак. Участието ни досега там струва 1 млрд. 200 милиона. Един милиард лева са необходими за решаване на здравните проблеми в България. Ето ви го ясно и точно! Какво повече искате?! Въпрос на политическа воля, на вашата политическа воля – на управляващата коалиция, е да го направите. Това е!
Колкото до другото, искам да ви кажа нещо, което е изключително важно. Вие, от вашата група казвате, че социално слабите са осигурени. Разполагам с писмо от госпожа Емилия Масларова, където пише, че в правния мир на България не съществуват понятията “социално слаб” и “здравно неосигурен”. Ще ви покажа това писмо. Ако искате, утре ще ви го донеса специално. Въпросът е, че в реалния мир наоколо, около нас, в българската действителност тези понятия съществуват и те се измерват със стотици хиляди български граждани, които ние като парламент оставяме настрана. За нас те не съществуват. За мен това, господин Йорданов, извинявайте за израза, но е едно престъпление! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За изказване има думата Борислав Китов. Заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес разглеждаме важна тема. Благодаря на колегите, които цитираха чл. 52 от Конституцията, но позволете ми да кажа, че те цитират само ал. 1. А ал. 2, уважаеми дами и господа, казва: “така нареченото в ал. 1 безплатно здравеопазване се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни вноски на гражданите и от други източници, регламентирани със закон”. Когато говорим чисто държавнически, ние трябва да видим това, което държавата отделя. С уважение към господин Христов, но няма как веднага да прехвърлим пари от едното към другото. Възможностите на държавата като бюджет за здравеопазването са крайно недостатъчни.
Уважаеми колеги, бих искал да кажа, че не бива тъй нареченият копеймънт да се разглежда като някакво доплащане. Той е част от това, което гражданите плащат като лична вноска. За да получи достъп до системата, гражданинът от една страна си плаща здравноосигурителната вноска, което е задължително по закон (не мисля, че тези, които не могат да си я платят, са 900 хиляди), плюс тъй наречения копеймънт, който трябва да се доплати в момента, както много добре беше обяснено от д-р Руденко Йорданов и д-р Адемов. Той има регулативна функция, необходима, за да се следи движението на пациента, и тъй нареченият “пазач на входа”.
Има ли проблеми обаче? Има и те са по-скоро свързани с факта, че наистина една част от колегите не издават документ. Неиздаването на този документ вече малко опорочава регулативната функция. Струва ми се, че тук трябва да се помисли за един необходим контрол, който да даде по-голяма възможност това да не се случва. Но пак се връщаме до така наречената интегрирана информационна система, която е абсолютно необходима на цялата система и на Здравноосигурителната каса, за да не позволи да се получават тези неща.
Не мисля, че на този етап предложението на колегите е, че, видите ли, веднъж той си плаща вноската, а след това доплаща. Не, тя просто е част от това, което и в Конституцията, и в закона е регламентирано за заплащане за здравна помощ.
Аз мисля, че по отношение на закона на колегата Филип Димитров д-р Адемов каза достатъчно.
Бих искал обаче да се спра на един изключително важен въпрос, който като че ли не е толкова свързан със закона, внесен от Министерския съвет, той по-скоро е свързан с Министерството на финансите, уважаеми колеги, свързан е с държавния бюджет и с възможността утре Касата наистина да оцелее. Защото България, влизайки в Европейския съюз, от една страна, европейските граждани, които идват в България и получават здравна помощ, плащат по цени на Националната здравноосигурителна каса, искам да кажа по клиничните пътеки, от друга страна, тези наши граждани, които отиват, ще плащат по европейските цени. Само за сравнение мога да ви кажа, че особено за някои случаи разликата е стотици пъти. Вие сами разбирате, уважаеми дами и господа, че се създава една абсолютна неравнопоставеност във финансово отношение за нашата Каса. И не Касата трябва да взима някакво становище и мерки по този въпрос, а Министерството на финансите, което за съжаление досега не се е произнесло.
Вторият въпрос е така наречената медицина по необходимост, която, уважаеми дами и господа, ще се заплаща от нашата Каса. По статистически данни в България пребивават на този етап около 1,5-2 милиона, а може би след време ще бъдат повече, граждани на Европейския съюз, които, забележете, вече няма да идват в чужда страна България, а в провинция – позволете ми така да кажа – България на Европейския съюз. Това също ще бъдат хора, закачени за нашата Здравноосигурителна каса и това също би следвало да се предвиди.
На мен ми се струва, че се налага да приемем тези неща, защото това са абсолютно необходими текстове, произхождащи от директиви на Европейския съюз, които ние сме длъжни да приемем, но приемайки ги, ние много ясно трябва да се замислим по няколко неща.
Първото е, докога, уважаеми колеги, цената на нашата здравна помощ ще бъде на доста по-ниски цени от тези на европейската. Ако може да се говори за някакъв баланс по отношение на заплащането на труда, то за всичко останало – консумативи, апаратура, лекарства – цените не могат да бъдат различни. Защото в противен случай няма да се учудя, особено от страни, в които за да се получи медицинска помощ, се чака от 6 до 7 месеца, твърде богати страни, господин Христов, които имат сигурно над 20 пъти повече бюджет за здравеопазване и им се налага със закон да приемат, че за една планова операция не може да се чака повече от 5-6 месеца, има реална възможност тези хора да идват тук, много бързо да ползват добрите качества на нашето здравеопазване и да плащат на цени, които ще облекчат доста техните каси, но ще натоварят нашата.
И не на последно място, струва ми се, е въпросът за предизвикателствата, които предстоят както по отношение включително на неосигурените, защото ние трябва да направим така щото Касата максимално да събира своите приходи. Казвам това, защото, уважаеми колеги, що е то държавен бюджет? Държавният бюджет се пълни от нашите вноски. Държавата няма свои собствени приходи, тя оперира пак с нашите пари. В крайна сметка добросъвестните граждани, които си плащат осигуровките, веднъж плащат своите собствени вноски, от друга страна, като добросъвестни платци те поемат още 50 на сто чрез държавата от здравноосигурителните вноски на населението. Именно по този въпрос аз лично съм бил привърженик на едно ясно формулиране, че българските граждани трябва регламентирано да доплащат в много по-голяма степен разликата, която сега се плаща от Касата до 100-те процента на реалната услуга. Само по този начин можем да искаме да имаме здравеопазване. Няма семейство, няма магазин, няма нищо на този свят, което да получава 60, пък да харчи 100.
Ето защо ми се струва, че този дебат може днес да не го водим, но той е един предвестник на един последващ дебат, който идва със страшна сила. И ако ние тогава си заровим главата в пясъка, бъдете сигурни, че през следващите години ще бъдем доста, доста неприятно изненадани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Китов.
Реплики към изказването на господин Китов? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожа Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не мога да се въздържа да не взема отношение по тази дискутирана тема. Една тема, пълна с изключително силен популистки заряд, едва ли в тази зала остана вече човек, който да не е убеден в това. Защото ние искаме добър медицински продукт, добро медицинско обслужване, уважаеми вносители на идеята за отпадане на потребителската такса, но същевременно искаме да запазим здравната осигуровка на най-ниското ниво в Европа – 6%, същевременно продължаваме и в следващия бюджет ще гласуваме най-вероятно 4,4% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, същевременно говорим за това, че никой не иска да внесе смут в системата, но предлагаме отпадане на потребителската такса и запазването й в болничната сфера. Кажете как ще се осъществи според вас всичко това?
Всъщност уважавам идеята на вносителите за отпадането на тази прословута потребителска такса. Съгласни сме с идеята, че в България все още има прекалено много бедни хора, които не могат да си позволят още една такса, но вие пък сте съгласни, че парите за здравеопазване не стигат и системата е недофинансирана.
Няма страна в Европейския съюз, която да залага на здравноосигурителна система и в която да няма потребителска такса. Член 37, ал. 3, всъщност освобождава от такси голяма група от тези хора, за които вие пледирате, че искате да защитите интересите им. Каза се вече за социално слабите, за хората, регистрирани в бюрата по труда и техните семейства, за децата до 18 години.
На господин Гъндев искам да кажа, че що се отнася до пенсионерите, всъщност голяма част от тях също са освободени, защото са освободени групите, които ползват лекарства и ползват помощ като диспансеризирани. А това са всички хипертоници в България и усложненията на хипертонията, диабетиците и усложненията на диабета, сърдечносъдови заболявания.
Така че аз мисля, че просто трябва да се обединим около няколко разумни неща, които прозвучаха тук. Да се засили контролът над общопрактикуващите лекари и това трябва да бъде направено от Министерството на здравеопазването и органите му, от съсловната организация на лекарите. Да се следи наистина за издаването на касов документ за това, че се взема потребителска такса. Аз недоумявам защо като аргумент се използва това, че не се спазва един текст от закона и се иска неговото отменяне. Абсолютно алогично е всичко това, което се предлага! Много по-разумно е действително да се направи така, че да се взема само една потребителска такса по един клиничен казус, а не няколко и това да се уреди законодателно. Мисля, че наистина това са разумните решения, около които си струва да се обединим.
Парламентарната група на Движението за права и свободи, каза го и д-р Адемов, че ще подкрепим законопроекта на Министерския съвет; по законопроекта на Борислав Китов ще се въздържим и ще гласуваме “против” по другите два законопроекта.
Аз лично имам съображения във връзка с предложението на Министерския съвет в тази част, в която се заявява, че трябва да се направят промени в информационната система на Националната здравноосигурителна каса. В момента ние нямаме работеща интегрирана електронна система за България и лично аз се съмнявам, че ще можем в сроковете и по правилата да контролираме движението на нашите граждани в Европейския съюз, както и обратното – движението на гражданите на Европейското икономическо пространство в България и тяхното лечение в България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Джафер.
Има ли реплики към изказването?
Господин Гъндев, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Джафер! Харесаха ми много от нещата, които казахте, но искам да Ви попитам нещо. Проблемът е в това, че ако едно нещо се нарушава повече пъти, отколкото се спазва, не е ли редно да се отмени? Такъв е случаят. Защото ако сте слушали внимателно изказването на господин Адемов, много малко са хората, които плащат, много са освободените. Проблемът е, че освободените плащат тази такса. Ето това се опитвахме няколко пъти да ви го кажем. И проблемът е, че ако ние не вземем днес решение – възможно е всичко, аз напълно разбирам накъде отиват нещата – то къде отива нашата справедливост? И ако мнението на групата на ДПС е такова, дали мнението на избирателите на ДПС е такова?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Стига си мислил за нашите избиратели!
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Най-малко мисля за вашите избиратели!
Мисля, че Вие трябва да сте ме чули добре, че ние казахме кои са освободени. В своето изложение аз казах и за пенсионерите, това е позицията и на Министерството на здравеопазването – че 80% от пенсионерите са освободени. А те са основният източник на този сив доход в здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин Гъндев, надявам се, че не съм разбрала правилно. Вие казахте, не е добре да бъде така. Няма закон – няма проблем. Но нали ние всички се борим за по-добра регламентация и по-ясни правила в една система, която се финансира и която трябва да се контролира. Ето за това пледирах аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат отношение към четирите законопроекта? Не виждам.
При това положение обявявам разискванията за приключени.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 654-01-27, внесен от народните представители Петър Мръцков, Трифон Митев и Димитър Гъндев, който не е подкрепен от Комисията по здравеопазването.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 29, против 40, въздържали се 64.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 654-01-41, внесен от народния представител Филип Димитров, който също не е подкрепен от водещата комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 15, против 53, въздържали се 67.
Не се приема и този законопроект.
Следващият законопроект, който имаме да гласуваме, е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 654-01-82, внесен от народния представител Борислав Китов. Този законопроект е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 124, против 1, въздържали се 7.
Законопроектът е приет.
И последният поред законопроект, който имаме да гласуваме, е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 602-01-59, внесен от Министерския съвет и подкрепен от комисията, водеща по този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 2.
Приема се и този законопроект.
С това точка трета от дневния ред – първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, приключва.

Преминаваме към точка четвърта:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАМАРАТА НА АРХИТЕКТИТЕ И ИНЖЕНЕРИТЕ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ.
Имаме време да бъдат прочетени становищата по този законопроект. Той е разпределен на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство като водеща комисия.
Моля председателят или представител на тази комисия да ни запознае със становището на комисията.
Заповядайте, господин Паскалев.
ДОКЛАДЧИК КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране № 602-01-60, внесен от Министерския съвет, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране № 654-01-119, внесен от народния представител Борислав Владимиров
На свое редовно заседание, проведено на 16 август 2006 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди горните законопроекти. В заседанието взеха участие господин Калин Рогачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и председателят на камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, внесен от Министерския съвет, бе представен от господин Калин Рогачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Законопроектът е изготвен във връзка със становище на Европейската комисия – Главна дирекция „Вътрешен пазар” и Главна дирекция „Разширяване” за превеждане в пълно съответствие с правото на Европейския съюз в областта на правото на възстановяване и свободното предоставяне на услуги и ефективното им прилагане, като са отразени предложенията и препоръките, направени при проведените технически консултации в Брюксел на 7 март 2006 г. в областта на взаимното признаване на професионалната квалификация архитект.
При изготвянето на законопроекта е взето предвид Решение №  147 на Комисията за защита на конкуренцията от 7 юни 2005 г. по преписка КЗК 44/2006 за оценка на разпоредбите, които биха могли да ограничат конкуренцията в сферата на професионалните организации на инженерите и архитектите във връзка със сравнителния доклад на Главна дирекция „Конкуренция” на Европейската комисия.
Предлаганите изменения са в четири основни направления и предвиждат лицата, регистрирани като търговци по законодателството на държавата – членка на Европейския съюз или на друга държава – членка на европейското икономическо пространство, да могат да извършват дейност като проектантско бюро при еднакви условия, както и българските търговци. В този смисъл се предвижда промяна в дефиницията на Проектантското бюро.
Второ, в законопроекта се предвижда създаването на разпоредби, даващи право на лица – граждани на държавата членка, открояващи се с качество на своите постижения в областта на архитектурата и за това притежаващи професионално звание архитект, което е предоставено от компетентен орган на държавата членка в съответствие със закон, да могат да извършват дейности в устройственото планиране и инвестиционното проектиране. Предвидената разпоредба е в съответствие с чл. 5 от Директива 85-384 на Европейската икономическа общност за признаване на професионалната квалификация архитект на лицата без професионално обучение по архитектура.
Предвидена е и отмяна на текста, който ограничава признаването на пълна проектантска правоспособност на собствениците и служителите на фирми с предмет на дейност строителство, строителни предприемачества и търговия с недвижими имоти и отмяна на текстове, касаещи минималните цени за заплащане труда на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
В законопроекта, внесен от народния представител Борислав Владимиров, се предлагат аналогични промени, като са предложени и други изменения, насочени към доразвиване и прецизиране на отделни разпоредби от действащия закон. Те са в три основни направления. Предложени са изменения, внасящи по-голяма яснота в условията и реда за придобиване на проектантска правоспособност и насочени към увеличаване на дейностите и услугите, които могат да извършват служителите в държавната и общинските администрации и лицата с ограничена проектантска правоспособност. Предвидено е членството в регионалните структури на камарите да не е обвързано с местоживеенето на лицата и доброволно членство на проектантите с ограничена проектантска правоспособност в съответните камари.
Предлага се замяна на правомощията на камарите да определят минимални цени на предоставяне на проектантски услуги с възможността да се приеме методика за определяне на размера на възнагражденията и свободното договаряне с клиенти. Предложени са и други промени, насочени към прецизиране на някои от действащите разпоредби.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемане на предложените промени в двата законопроекта, като същевременно бе обърнато внимание на необходимостта от прецизиране на отделни разпоредби в тях. Целесъобразно е да бъде внесена допълнителна яснота относно възможностите за управляване на професиите на проектанта след придобиване на правоспособност действително като свободна професия, без за това да е необходимо задължително да се регистрират единствено като търговци по Търговския закон, като се регламентират и съответните възможни форми за сдружаване и свободно практикуващи проектанти при съвместно предоставяне на услуги, включително и като юридически лица по Търговския закон.
Наред с това следва да се прецизират и разпоредбите, регламентиращи статута и организацията на проектантските бюра като в своята същност това са местата – сгради или част от сгради, в които проектантите самостоятелно или съвместно под съответната организационна форма, включително и като юридически лица, предоставят регламентираните със закона услуги.
В резултат на гласуването и двата законопроекта бяха подкрепени с 13 гласа „за”, против – няма, и 1 „въздържал се”.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Законопроектът е разпределен на Комисията по икономическата политика и на Комисията по европейска интеграция. Няма становище на Комисията по икономическа политика.
Моля да ни запознаете със становището на Комисията по европейска интеграция. Надявам се, че има представител на комисията в пленарната зала.
Няма ли нито един представител на Комисията по европейска интеграция? В такъв случай ще продължим този законопроект утре с прочитането на становището и с разискванията.
Остават няколко минути до края на работния ден.
Няколко съобщения:
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе редовно заседание на 31 август, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 130 в сградата на пл. „Александър Батенберг” № 1.
На 29 август 2006 г. е постъпил общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, приети на първо четене на 29 август 2006 г. Проектът е изготвен от Комисията по бюджет и финанси на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене, който е три дни.
С това работата на днешното пленарно заседание е изчерпана.
Утре продължаваме по предварително приетия дневен ред. Заседанието е от 9,00 ч., четвъртък, 31 август.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи
Екатерина Михайлова

Секретари:
Светослав Спасов
Ясен Попвасилев