Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Стойчева и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, две съобщения преди да продължим с дневния ред. Моля да ги изслушате.
Първото е, че на 31 август 2006 г. е постъпил общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, приети на първо четене на 31 август.
Проектът е изготвен от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и тя го е направила на основание на чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това съобщение се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
Второто съобщение е свързано с материалите, които са ви раздадени днес, и предлагам да ги погледнете. Става дума за следното. На народните представители са раздадени справки за законодателната дейност и парламентарния контрол на Народното събрание за времето от конституирането на парламента – 11 юли 2005 г., до 31 август 2006 г. И за сесията отделно – от 10 май до 31 август 2006 г. Това всъщност е справка за работата, свършена от нас. Всеки от вас може да я ползва в своята работа.
Предстои да продължим с т. 12 от дневния ред: първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Преди това обаче, уважаеми колеги, доколкото това е последната точка от нашия дневен ред за седмицата и това е първо четене, което може би няма да отнеме повече от час и половина, вчера в консултация с парламентарните групи се сподели едно виждане, че може да се предложи за включване в дневния ред днес първо четете на два законопроекта: за корпоративното подоходно облагане и за облагане на доходите на физическите лица.
По впечатление от работата в Комисията по бюджет и финанси първият от законопроектите е предизвикал относително по-малко дебати, вторият – по-сериозни. Но очевидно и двата са на вниманието и на обществото, и на парламента. И аз предлагам залата да се произнесе с гласуване желае ли тези два законопроекта днес да бъдат поставени на първо четете. Комисията по бюджет и финанси и господин Димитров имат готовност да ги представят на пленарната зала.
Така че ще приложа процедурата на ал. 5 на чл. 40 и ще предложа пленарната зала да гласува включване в днешния дневен ред на първо четене на Законопроекта за корпоративното облагане и първо четене на законопроекта за облагане на доходите на физическите лица.
Моля, гласувайте предложението за включване в дневния ред на посочените два законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 104, против 2, въздържали се 19.
Двата законопроекта са включени в дневния ред за днешния пленарен ден.
Сега продължаваме с точка дванадесета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА.
Има доклад на Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, господин Кънев, да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
“ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-66 от 26 юли 2006 г., внесен от Министерския съвет
На заседание, проведено на 16 август 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
На заседанието присъстваха председателят на Комисията за финансов надзор – Апостол Апостолов, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Надзор за инвестиционната дейност” – Димана Ранкова, и държавният съкровищник в Министерството на финансите – Гергана Беремска.
Законопроектът бе представен от госпожа Гергана Беремска, която изтъкна, че предлаганият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа цели хармонизирането на българското законодателство с правото на Европейския съюз в областта на капиталовите пазари, както и постигане на по-висока степен на защита на инвеститорите и премахване на пречките при трансграничното движение на капитали, с оглед създаването на единен пазар в областта на финансовите услуги.
Основните моменти в законопроекта са:
- промяна в легалното определение за регулиран пазар, с която се обхващат не само регулираните пазари, получили лиценз и извършващи дейност съгласно Закона за публично предлагане на ценни книжа, но и регулираните пазари, които извършват дейност съгласно законодателството на друга държава членка;
- с цел защита на инвеститорите и по-ефективно осъществявяне на търговията с финансови инструменти е предвидено регулираният пазар ежедневно да предоставя детайлна информация на Комисията за финансов надзор (комисията) относно сключените сделки с ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар;
- режимът относно дяловото участие в инвестиционнен посредник от разрешителен става уведомителен;
- въз основа на принципа в Европейския съюз относно взаимното признаване на надзора в държавите членки и за осъществяване на надзор от държавата, в която се намира седалището на инвестиционния посредник, са предвидени изрични надзорни правомощия за комисията и за заместник-председателя по отношение на дейността на инвестиционен посредник, получил лиценз за извършване на дейност в Република България и извършващ дейност в друга държава членка чрез клон или при условията на свободното предоставяне на услуги;
- предвидена е възможност за прилагане на принудителни административни мерки по отношение на инвестиционните посредници при неплащане на една изискуема сума по годишната вноска вместо на две, както е съгласно действащия закон;
- регламентира се Фондът за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа да разглежда предявеното искане от клиент на инвестиционния посредник и да изплаща компенсацията не по-късно от три месеца от установяването на основанието и размера на вземането от клиента на инвестиционния посредник, а не от предявяване на искането от страна на клиента, както е съгласно действащата нормативна уредба;
- уредена е възможността за предявяване на претенциите на клиента на инвестиционния посредник срещу Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа по съдебен ред;
- с оглед уеднаквяване на режима относно предлагането на ценни книжа в Република България с този на Европейския съюз в проекта е разширено понятието за публично предлагане на ценни книжа;
- предвидени са нови срокове за произнасяне на комисията по потвърждаването на проспект, както и за уведомяване за взетото решение;
- предвидена е възможност със съгласието на съответния компетентен орган от държавата членка, комисията да делегира правомощието си по потвърждаване на проспект на друг компетентен орган от държава членка в зависимост от вида на емитента и предлаганите ценни книжа или особеностите на публичното предлагане;
- въвежда се така нареченият “единен паспорт”, валиден на територията на всички държави от Европейския съюз, относно публикуването на проспектите, с което се опростяват административните процедури при трансграничното предлагане и движението на капитали, и се уеднаквява режимът относно финансовите услуги на територията на всички държави – членки на Европейския съюз, във връзка с изграждането на единен пазар;
- с оглед ефективния контрол върху публичното предлагане и допускането до търговия на регулиран пазар на ценни книжа е предвидена възможност комисията да си сътрудничи и да обменя информация със съответните компетентни органи на другите държави членки;
- допълват се правомощията на комисията във връзка с контрола за спазване на разпоредбите относно публикуването на проспект в случаите на публично предлагане или допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа;
- разширява се обхватът на финансовите инструменти, в които могат да бъдат инвестирани активите на инвестиционното дружество от отворен тип и договорният фонд, като се завишават изискванията, на които трябва да отговарят тези финансови инструменти, с оглед гарантиране на ликвидността и сигурността на вложените в тях активи;
- допълнени са разпоредбите във връзка с така наречения “единен паспорт” при извършването на дейност от управляващо дружество, получило лиценз по реда на закона в рамките на Европейския съюз и управляващо дружество от държава членка, което извършва дейност на територията на Република България.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” 14 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, в пленарната зала са представители, начело с председателя на Бундесрата на Федерална република Германия. Предлагам да ги приветстваме. (Всички стават и с ръкопляскания приветстват гостите.) Благодаря ви.
Становище на Комисията по европейска интеграция.
Заповядайте, господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
„На свое редовно заседание, проведено на 3 август 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-66, внесен от Министерския съвет на 26 юли 2006 г.
На заседанието присъстваха заместник-председателят на Комисията за финансов надзор госпожа Димана Ранкова и експертите от комисията госпожа Петя Никифорова и Ана Андонова.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа цели да хармонизира българското право с Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 21 април 2005 г. за пазарите на финансови инструменти, отменяща Директива 92/22/ЕО.
Действащото законодателство напълно се хармонизира с Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 3 март 1997 г. относно схемите за компенсиране на инвеститорите.
Режимът на публичното предлагане на ценни книжа се изменя в съответствие с изискванията на Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 4 ноември 2003 г.
В предложения законопроект се разширява понятието за „ценна книга” и се въвежда понятието „финансов инструмент”. Правят се редица други изменения, за които подробно беше прочетено в становището на Комисията по икономическата политика.
От съществено значение са разпоредбите, уреждащи предприятията за колективно инвестиране, като се премахва възможността за тяхното преобразуване, разширява се обхватът на финансовите инструменти, в които могат да бъдат инвестирани активите на инвестиционно дружество от отворен тип.
Към предвидения законопроект могат да бъдат направени следните бележки и препоръки:
1. Може да се препоръча в съответствие с чл. 15, ал. 1 на Директива 2004/39/ЕС да се уреди задължение за Комисията за финансов надзор да информира Европейската комисия за наличието на затруднения на инвестиционните посредници при предоставяне на инвестиционни услуги в трета страна.
2. В чл. 77г, ал. 2, т. 6 от закона е необходимо да се включат и дружествата за електронни пари, тъй като те са кредитни институции по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Директива 2000/12/ЕО, изменен с Директива 2000/28/ЕС.
Препоръчително е общите изисквания за разкриване на информация относно възнагражденията за управление, предвидени в чл. 24, ал. 3, изречение второ и трето на Директива 85/611/ЕИО, да се включат в Закона за публично предлагане на ценни книжа, а не в подзаконов нормативен акт, както е предвидено в проекта.
Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа хармонизира нашето право с Директива 2004/39/ЕО, Директива 97/9/ЕО, Директива 2003/71/ЕО, Директива 2004/109/ЕО и Директива 85/611/ЕИО.
С оглед на гореизложеното и като се вземат предвид направените бележки, Комисията по европейска интеграция предлага единодушно на Народното събрание да бъде подкрепен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-66, внесен от Министерския съвет на 26 юли 2006 г.” Благодаря ви.
Възползвам се от възможността да направя и едно процедурно предложение, господин председател.
Моля да бъде поканена в залата госпожа Гергана Беремска – държавен съкровищник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Беремска – представител на „Държавно съкровище”.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Поканете госпожа Беремска.
Уважаеми колеги, преди да продължим, се обръщам към господин Кънев – освен госпожа Беремска, има ли друг представител на вносителя?
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това не е добре.
Уважаеми колеги, обръщам се към сътрудниците на парламента: да бъде поканен министърът на финансите господин Орешарски да участва в дебатите по първо четене на следващите два законопроекта, които гласувахме, тъй като е очевидно, че без министъра на финансите Народното събрание не може да пристъпи към тяхното обсъждане на първо четене.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта, който е на вашето внимание.
Това е законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа – несъмнено една твърде съществена проблематика.
Има ли желаещи народни представители?
Госпожо Беремска, бихте ли желали да вземете отношение към законопроекта? Не желаете, благодаря.
Уважаеми колеги, дали имаме готовност да пристъпим към гласуване на този законопроект при тази степен на неговото обсъждане? Лично аз изпитвам вътрешни съмнения по този въпрос. (Шум и реплики.)
Ясно е, че днес парламентът не е настроен на тематика ценни книжа.
Има ли информация дали е известен господин Орешарски? Разбирам, че няма.
Уважаеми колеги, използвам тази пауза, за да споделя с вас, че това е един от проблемите: нашите първи четения в много случаи са доста съкратени, да не кажа несъществуващи. Между първо и второ четене народните представители започват да навлизат в по-спорните въпроси и вторите четения се превръщат в първи четения, тогава започва дискусията. Първо, това е хабене на парламентарно време, второ, пропускане на възможността за сериозна дискусия именно при първото четене.
Министърът на финансите е на път към Народното събрание, ще бъде тук до минути, така че ще можем да пристъпим към обсъждане на двата данъчни закона.
Моля парламентарните групи да се организират по начин да се състои една сериозна дискусия, като подготвят своите народни представители да вземат отношение по законопроектите, след като бъдат докладвани.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Комисията не е тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Аталай, комисията е тук и е в кондиция да представи законопроектите, не я подценявайте.
Още веднъж – някой желае ли да вземе думата? Не виждам.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-66, внесен от Министерския съвет на 26 юли т.г.
Гласували 124 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка, която гласувахме тази сутрин:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, № 602‑01-68, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2006 г.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Димитров, имате думата. Има процедурно предложение.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, господин председател. Предлагам в залата да бъдат допуснати Димитър Ивановски – заместник-министър на финансите, Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика” и Велин Филипов – началник на отдел “Счетоводна практика”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 105 народни представители: за 104, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ:
“ДОКЛАД
по Законопроект за корпоративното подоходно облагане, № 602-01-68, внесен от Министерския съвет на 31.07.2006 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 3 август 2006 г., беше разгледан Законопроектът за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха: госпожа Силвия Гечева – началник на отдел “Икономическо развитие и социални дейности” в Министерския съвет, господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика” и господин Велин Филипов – началник на отдел “Счетоводна практика” в Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Кадиев и господин Филипов.
Той се внася с цел привеждане на българското данъчно законодателство в областта на прякото облагане в съответствие с правото на Европейския съюз, както и опростяване на корпоративното данъчно облагане и улесняване на прилагането на закона.
В сравнение с действащия Закон за корпоративното подоходно облагане, внесеният законопроект има нова структура и предлага нов подход по отношение на данъчното третиране на печалбата. Дадени са легални определения на понятията “данъчни постоянни разлики” и “данъчни временни разлики”.
С оглед постигане на пълно съответствие с изискванията на директивите са предложени промени по отношение на данъчното третиране на дивиденти, изплащани в рамките на Европейския съюз. Предвидено е освобождаване от облагане с данък при източника на дивидентите, изплащани от местни дъщерни компании към компании майки от Европейския съюз, както и на получените дивиденти от компании майки в България, от дъщерни компании в Европейския съюз. Облекчението се ползва при условие, че са спазени определени в закона изисквания по отношение на данъчното третиране на вливане, сливане, отделяне, разделяне, прехвърляне на обособена дейност и замяна на акции и дялове на дружества.
Със законопроекта се предлага разходите на предприятията, направени във връзка с изплащане на възнаграждения на местни физически лица (извън трудовите възнаграждения) да се признават за разход в годината на изплащане на дохода, а не както е сега – в годината на счетоводното начисляване на разхода.
Съгласно действащия Закон за корпоративното подоходно облагане провизиите се признават за данъчни цели в годината на изплащане на задължението, дори и когато предприятието преустановява дейността си. С цел преодоляване на практически трудности в законопроекта се въвежда специфично данъчно третиране на провизиите.
Законопроектът запазва правото на предприятията да пренасят загубите си в рамките на следващите пет години, като се предвижда предприятието да няма право на избор от кои точно печалби да приспадне загубите.
Въвежда се и неутралност на данъчния закон спрямо счетоводния подход за представяне на ефектите от последваща оценка на финансовите активи и пасиви във финансовия отчет на финансовите институции.
С цел уеднаквяване на данъчното третиране на паричните суми, които работодателят изплаща на персонала, се предлага социалните разходи, изплащани в пари, да се облагат с данък върху доходите на физическите лица, вместо с данък върху разходите при предприятията. Предложена е единна ставка на данъка върху социалните разходи в размер на 12 на сто, докато ставката на данъка върху представителните разходи и данъкът върху разходите по експлоатация на превозни средства да бъде увеличен от 10 на 15 на сто. Предвижда се увеличаване на прага на облекчението на разходите за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и застраховка „Живот” от 40 на 60 лв. месечно за всяко наето лице.
Законопроектът предвижда даренията при определени условия да се третират като данъчно непризнати разходи.
Във връзка с поетите ангажименти към Европейския съюз се предлага данъчната ставка за всички данъци при източника да се намали от 15 на 10 на сто. С цел отстраняване на проблемите в практиката, свързани с прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се предвижда срокът за внасяне на данъка, когато има сключена спогодба, да бъде тримесечен вместо едномесечен. Предлага се изравняване на данъчната ставка за облагане на хазартните дейности да бъде 10 на сто.
Със законопроекта се предлага и облекчаване режима за преотстъпване на корпоративния данък при извършване на производствена дейност в общини с висока безработица. Предвижда се в обхвата на данъчното облекчение да попадат общини, в които безработицата е 35 на сто или по-висока от средната за страната за предходната година. Предлага се срокът за пренасяне на непризнатите лихви в резултат на регулиране на слабата капитализация да бъде удължен от три на пет години. Променено е съотношението привлечен/собствен капитал от 2:1 на 3:1. Репутацията, възникнала в резултат на бизнес комбинация, вече няма да се признава за данъчни цели. Всички юридически лица ще се облагат с корпоративен данък с изключение на тази, за които са предвидени алтернативни данъци. Облагането с патентен данък е предвидено само за физически лица и еднолични търговци.
Законопроектът предвижда възможност за предприятията, подаващи годишната си данъчна декларация и годишния финансов отчет по електронен път до 31 март на следващата година, да ползват отстъпка от 1 на сто от дължимия годишен корпоративен данък, но не повече от 1000 лв. В случаите, когато между подадения финансов отчет и този, заверен от регистрирания одитор, се установи разлика, е предвидена възможност за подаване на коригираща декларация.
Увеличен е размерът на административните наказания, като е предвидена глоба и преустановяване на скрито разпределение на печалбата.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” 13 гласа, без „против” и 2 гласа „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2006 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Кой ще представи становището на Комисията по европейска интеграция? Имаше готовност да го докладва госпожа Ангелиева. Бихте ли я поканили в залата?
Има ли друг член на Комисията по европейска интеграция в залата?
Бихме могли да дадем думата на вносителя – министъра на финансите, след което да изслушаме становището на Комисията по европейска интеграция.
Доколкото знам в момента Комисията по европейска интеграция провежда среща и членовете й са в парламента.
Господин министър, заповядайте да представите мотивите на вносителя.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, след сравнително обстойното представяне на господин Димитров, ще се задоволя само с няколко принципни коментара.
Основните цели да предложим цялостна промяна на закона са две. На първо място, хармонизация с европейски директиви там, където това е необходимо. Вече беше поменато, че е постигната пълна хармонизация с правото на Европейския съюз в областта на данъчното третиране на дивидентите и на преобразуванията на дружеството. И вторият ни основен мотив е свързан с една по-добра подредба и изчистване на принципа на преобразуване на счетоводния резултат.
В хода на подготовката на законопроекта имаше сериозни дебати с представители и на бизнес асоциациите, и на всички заинтересовани и независими наблюдатели, които проявиха интерес в хода на обсъжданията на този законопроект дали да възприемем принцип на формиране на данъчен резултат, различен от счетоводния. Надделя убеждението, че трябва да запазим действащия досегашен принцип – като го подобрим, разбира се – на преобразуване на счетоводния резултат, който е сравнително по-лек за администриране, от една страна, и съкращаващ разходи на компанията, от друга страна, по разходи, свързани с поддържане на значително по-сложен и по-скъп от финансова гледна точка режим на съставяне на отделни данъчни отчети.
Още една особеност. На този етап ние не предвиждаме в законопроекта някаква промяна на ставките, като смятаме, че това е тема, която ще бъде дискутирана с проектобюджета, който предстои да влезе в парламента до края на м. октомври. Тогава бихме могли, дискутирайки приходната част на бюджета, да коментираме и евентуални промени във всички данъчни форми.
Благодаря за вниманието. Ако имате въпроси, с удоволствие бих от говорил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Дали се появи междувременно представител на Комисията по европейска интеграция?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Всички са на среща в зала „Запад”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Срещата не е никакво извинение, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Така е, но Вие сам казахте, че някой може да дойде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Така е, но това е една възможност, която все още не е станала реалност. Пленарната зала е принудена да чака Комисията по европейска интеграция. Имаме изрична уговорка, че един от членовете на комисията ще си позволи да се отклони от срещата, за да представи становището на комисията. (Народният представител Кристиан Вигенин влиза в пленарната зала, посрещнат с ръкопляскания.)
Заповядайте, господин Вигенин, да прочетете доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН:
“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2006 г.
На заседанието, проведено на 10 август 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2006 г.
Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите. В заседанието взе участие и господин Велин Филипов – началник-отдел “Счетоводна практика” в Министерството на финансите.
Проектът на нов Закон за корпоративното подоходно облагане е изготвен с цел опростяване на корпоративното данъчно облагане и улесняване на прилагането на Закона от данъчно задължените лица и приходната администрация. Изготвянето на законопроекта е свързано с предстоящото присъединяване на Република България към Европейския съюз и с необходимостта от хармонизация на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на прякото облагане.
С предложения законопроект се представя нов нормативен подход за уреждане на обществените отношения, свързани с данъчното третиране на печалбите и доходите на местните и чуждестранните юридически лица, някои разходи на данъчно задължените лица, приходите от стопанска дейност на бюджетните предприятия, дейността на организаторите на хазартни игри и дейността от опериране на кораби на лицата, осъществяващи морско търговско корабоплаване. Видовете данъци, с които се облагат посочените обекти, са развити в самостоятелни части, а отделните елементи на съответните печалби, доходи или дейности са изведени и обособени в самостоятелни глави и раздели, което прави законопроекта по-лесен за разбиране и прилагане.
Основните принципи на данъчно облагане от действащия закон са запазени, като са направени промени в някои области на корпоративното данъчно облагане, които са в съответствие с възприетата данъчна политика.
Важна промяна в сравнение с действащия режим е предвиждането всички юридически лица да се облагат с корпоративен данък (с изключение на тези, облагани с алтернативни данъци), независимо от това дали извършват дейност, попадаща в обхвата на дейностите, облагани с патентен данък, и дали покриват съответното изискване за оборот. С патентен данък ще се облагат само физическите лица, включително едноличните търговци, когато са изпълнени изискванията на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Законопроектът за корпоративното подоходно облагане цели да приведе в пълно съответствие вътрешното законодателство с изискванията на Директива 90/434/ЕЕС относно общата система за данъчно облагане, приложима при сливане, разделяне, частично разделяне, прехвърляне на авоари и замяна на акции, засягащи дружества от различни държави членки, както и при прехвърлянето на седалище на европейско дружество или на европейско кооперативно дружество в друга държава членка, и Директива 90/435/ЕЕС относно общата система за данъчно облагане в случаите на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки.
Със законопроекта се въвеждат частично изискванията на Директива 2003/49/ЕО за обща система за данъчно облагане, приложима към авторските възнаграждения, и лихвените плащания между асоциирани компании от различни държави членки.
Пълното съответствие ще бъде постигнато при изтичане на договорения преходен период в тази област.
По отношение на данъчното третиране на дивиденти, изплащани в рамките на Европейския съюз (Директива 90/435/ЕИО), от облагане (с данък при източника) ще бъдат освободени както дивидентите, изплащани от местни дъщерни компании към компании майки от Европейския съюз, така и получените дивиденти от компании майки в България от дъщерни компании в Европейския съюз при условие, че са спазени посочените в закона условия, които са изцяло съобразени с максимално допустимите от директивата прагове.
По отношение на данъчното третиране на преобразуванията на дружества (Директива 90/434/ЕИО), като цяло операциите по преобразуване на дружества (вливане, сливане, отделяне, разделяне, прехвърляне на обособена дейност и замяна на акции и дялове), отговарящи на определени критерии, се третират като междинни операции от данъчна гледна точка и не следва да е налице каквото и да е облагане към момента на преобразуване. По този начин се постига неутралност на данъчната система към подобен вид операции. Облекченият режим на данъчно третиране ще се прилага по отношение на преобразуванията в страната и в Общността.
Когато е извършено преобразуване, което не попада в обхвата на облекчения режим, включително когато участва в дружество от държава извън Европейския съюз, законопроектът предвижда на данъчно облагане да подлежи разликата между пазарната цена на активите и пасивите и данъчната им стойност към момента на преобразуването.
Предлага се данъчната ставка за всички данъци при източника да се намали от 15 на 10 на сто, което е и пряко обвързано с поетите ангажименти към Европейския съюз за поетапно редуциране на данъчните ставки на данъка, удържан при източника за доходите от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения между свързани лица съгласно изискванията на Директива 2003/49/ЕО.
От гледна точка на прилагането на европейското право и практиката на страните – членки на Европейския съюз, към предлагания законопроект могат да се направят следните бележки и препоръки:
1. В чл. 1, б. “а” от Директива 90/434/ЕЕС се говори за прехвърляне на активи, което в чл. 125, ал. 1 от законопроекта се въвежда с термина “прехвърляне на обособена дейност”, като дефиницията за “обособена дейност” е дадена в чл. 130 от законопроекта.
Подобно в чл. 2, б. “и” от Директивата терминът “клон от дейността” се въвежда в чл. 134 от законопроекта с термина “обособена дейност”. Доколкото директивата прави разлика между понятията “прехвърляне на активи” и “клон от дейността”, то би следвало да се разделят понятията и в законопроекта.
2. Член 1, б. “б” от Директива 90/434/ЕЕС не е точно въведен. В чл. 125, ал. 2 от законопроекта се урежда редът за преустройство на кооперативните дружества, а директивата третира прехвърляне на седалище на европейски дружества. Не е дадено определение на термина “преустройство” по смисъла на чл. 125, ал. 2 от законопроекта. Препоръчително е в Допълнителните разпоредби на закона да се посочи, че определението на понятието “преустройство” е дадено в Закона за кооперациите.
Въз основа на гореизложеното може да се направи заключението, че предложеният законопроект въвежда напълно изискванията на Директива 90/434/ЕЕС относно общата система за данъчно облагане, приложима при сливане, разделяне, частично разделяне, прехвърляне на авоари и замяна на акции, засягащи дружества от различни държави членки, както и при прехвърлянето на седалище на европейско дружество или на европейско кооперативно дружество в друга държава членка, и Директива 90/435/ЕЕС относно общата система за данъчно облагане в случаите на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки.
Частично се въвеждат изискванията на Директива 2003/49/ЕО за обща система за данъчно облагане, приложима към авторските възнаграждения и лихвените плащания между асоциирани компании от различни държави членки. Пълното съответствие ще бъде постигнато при изтичане на договорения преходен период в тази област, който е 31 декември 2014 г.
След състоялата се дискусия Комисията по европейска интеграция стигна до заключението, че предложеният законопроект съответства на acquis communautaire.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие – 10 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Закон за корпоративното подоходно облагане, № 602-01-68, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2006 г., като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Можем да пристъпим към обсъждане на законопроекта, уважаеми колеги. Имате думата.
Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз ще гласувам против законопроекта, внесен от мнозинството, относно Закона за корпоративното подоходно облагане. Между първо и второ четене ще изложа подробно текстовете, които могат да се коригират в този законопроект. Тук искам да кажа няколко мита, с които Министерството на финансите, съответно – мнозинството, ни заблуждава.
Извън хармонизиращите текстове, които така или иначе приемаме във всеки закон, първият мит е, че този законопроект е по-опростен и по-улеснен. Факт е, че предходният и сега действащият е от 69 члена. В момента ни се представя законопроект с много тежки текстове за разбиране в рамките на 296 члена и текста, които да бъдат променени.
Втората част е, че в този закон няма никаква основна промяна в положителна посока извън два категорично ясни подхода на социалистическото правителство.
Първият подход е как да увеличим представителния данък. И моите колеги от Комисията по бюджет и финанси, както и от Министерството на финансите, помнят, че в края на миналата година от 17 на 10% падна представителният данък след тежък дебат в рамките на Комисията по бюджет и финанси с цел изваждане на част от сивия сектор навън. Всички сме наясно, че покупката на фактура – реална, законна, и в същото време фалшива фактура, струва 10%. Това сме си го говорили многократно. Важно е да казваме нещата с истинските им думи. По този начин ние накарахме бизнеса, който наистина иска да бъде законен, да не използва тази възможност. И всички внасят този представителен данък. Аз смятам, че решението да се мине от 10 на 15% обслужва други интереси.
Пак казвам, че извън текстовете, които са много конкретни – за амортизации, таблиците и дългите формули, които се дават, искам да кажа за основните текстове, заради които аз ще гласувам против този законопроект, а това е така наречения алтернативен данък.
Какво е алтернативният данък? Това е окончателният данък за хазарта. Опростяването на този данък към 10% - от 12 на 10, означава намаление, въпреки формалното твърдение на Министерството на финансите за увеличение на приходите. Нека да видим какъв е този данък за съответните съоръжения.
Не е възможно във всеки един законопроект, както и когато гледахме Законопроекта за данък добавена стойност, да говорим за хазарта. Не е възможно от първия ден на Народното събрание до днес ние всеки път да се занимаваме с хазарта. Знаете, че по решенията на Европейската комисия в Мониторинговия доклад хазартът е част от борбата с прането на пари.
Колко струва едно съоръжение на тримесечие? Затова го казвам директно - едно съоръжение, като „Блек Джек”, или ротативка - такава, каквато е типична за Савойския скандал, е 3000 лв. на тримесечие, 1000 лв. на месец, 30 лв. на ден. Нека да го обърнем и да видим какво означава това за реалния живот и какви са глобите и наказателните глоби, които са предложени в законопроекта от страна на Министерството на финансите за заплащане. Ако на пазара случайно в бързината търговец забрави да пусне касова бележка, глобата започва от 500 лв. За хазарт, прощавайте, но тя е между 200 лв. и 10 000 лв. Това е една чиста покана за подкуп: дай 1000 лв., пък ако щеш се регистрирай! Да не говорим за глоби, които са за неводене на книги в хазартната дейност, които са в размер между 500 лв. и 20 000 лв. Тази ножица не може да бъде подкрепена категорично в Комисията по бюджет и финанси. И съм убедена, че това мнозинството също няма да го допусне.
Решението за минаване на 10% на алтернативен данък и логиката на опростяване аз щях да приема, ако имаше 10% и корпоративен данък, тъй като министърът на финансите заяви пред нас как ние ще гледаме приходната част до края на годината. В законопроекта, който ни е представен, има ясни политически решения, които са взети още сега – преди бюджета. За мен е важно тук от страна на Министерството на финансите и от страна на мнозинството всички ние да чуем има ли подкрепа по тези текстове или просто са проспани от депутатите при първо четене на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към госпожа Капон? Няма.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа!
От доста време в България се говори за програмно бюджетиране, въобще за друг подход – подход, при който има ясна връзка между разхода, който прави държавата, целта и резултата.
Имам една генерална забележка от името на СДС към начина, по който се поднася информацията, или начина, по който се представя новият законопроект за корпоративното облагане.
Мотивите, дами и господа, които предлагат промените, са написани по следния начин. Искам да ви прочета няколко такива мотива. Заслужава да им бъде обърнато внимание: „Предлага се ставката на данъка върху социалния разход да стане от 12 на 10 на сто”, примерно. Ама, защо? Какъв ефект ще има това? Защо е била преди това по-висока? Какъв кръг от хора засяга това? Глаголът е „предлага”.
Следващият случай: „Предлага се отпадане на данъчното облекчение, когато дарението е направено пряко в полза на физическо лице”, но защо?
В мотивите глаголът „предлага” не е подходящ. В мотивите трябва да се пише колко хора засяга това, колко фирми засяга, как ще им повлияе – това го няма. Глаголът навсякъде, където има някаква промяна, е „предлага”. Именно затова, уважаеми колеги, аз и моите колеги от СДС, внесохме Закон за оценка на въздействието, който би променил този подход на правене на закони в България. Този закон, който ние сме внесли, все още стои без разглеждане в Комисията по правни въпроси, така че аз ви призовавам да работим в тази насока.
Продължаваме нататък: предлага се данъчната ставка – глаголът е „предлага” – за всички данъци при източника да се намали от 15 на 10 на сто. Колко човека засяга? Как ще им повлияе? Какъв е ефектът за бюджета? Какъв е ефектът за икономиката? Няма такива неща! Такова нещо няма!
Продължаваме нататък: досега, уважаеми колеги, за хазарта има две ставки. Едната е 12%, а другата е 8. Прави се ставка от 10 на сто. Текстът в мотивите е следният: „В проекта е предложено изравняване на данъчните ставки”. Предложено е, но защо са били две досега, какво ще стане, ако стане една ставка? На този въпрос никой не си е направил труда да отговори.
Иначе, докато обсъждахме Закона за ДДС, уважаеми колеги, с основание българското общество се вълнуваше защо хазартът не се облага с ДДС. Тогава ние обяснявахме, че хазартът се облага просто с друг вид данък. Такъв данък е корпоративният. В случая има сериозна промяна в ставките, без да се обясни какъв ще бъде бюджетният ефект. Това ще доведе до приходи в бюджета ли, до разходи ли, какво ще стане?
По подобен начин представителните разходи, свързани с автомобили, се увеличават от 10 на 15% и отново с глагола „предлага”. Какъв ще е ефектът и колко ще струва това, защо се прави? Никому това не е обяснено.
И аз се надявам и Вие, господин председател, да ме слушате внимателно и да окажете натиск. Не става въпрос само за този закон и министърът на финансите. Това е начин на работа в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правилникът не предвижда натиск от страна на председателя. Ще се постарая да окажа просто съдействие.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Стилът трябва да бъде променен. В тази зала трябва да влизат закони, които да са достатъчно обосновани, така че всеки един от вас, вземайки решение, гласувайки, да е наясно за какво гласува. Когато по този начин се представят нещата, дори и членовете на Комисията по бюджет и финанси не са наясно какво подкрепят. Няма как да са наясно какво подкрепят, тъй като тук всъщност не е направен анализ в мотивите към този закон какво ще се случи.
Давам ви следващ пример – предвижда се като община с висока безработица да се разглежда община, в която на предходната година преди текущата година има безработица с или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период. До какво ще доведе това – не пише. Колко общини са обхванати в момента? Промяната как ще разшири обхвата? До колко общини ще бъдат обхванати? Няма го това нещо тук също записано. Ами, това е най-важният въпрос. Как парламентът да гласува по тази тема, ако не знае как тази промяна ще увеличи броя на общините и какъв ще бъде ефектът за бюджета? Какъв ще бъде ефектът за бизнеса? Няма го тука това нещо, така че, уважаеми колеги, аз протестирам към този подход.
След като се подхожда по този начин, няма как да бъде взето аргументирано мнение, няма как да бъде изразено и не могат мотивите към един закон да бъдат подобни, уважаеми дами и господа. Това пречи за приемане на качествени закони, пречи за качествени дебати. В момента дебатът в тази зала трябва да бъде дали ако 35% разлика в безработицата е, примерно, един правилен подход, въз основа на различни данни, на различни алтернативи, дали възприемането на друга практика би било по-подходящо, но вие не знаете дори какъв е ефектът върху бюджета. Аз ви питам: като не знаете от това как ще се промени бюджетният резултат, как да гласувате? Ами, не знаете как да гласувате, разбира се.
Вие следвате предложенията на Министерския съвет. Именно затова не се проявява особен интерес към същината на аргументите. Тоест това, което е предложено от Министерския съвет, с малки изключения се гласува, без особен дебат. Но това не е достойно и не трябва да бъде практиката на един парламент. Ние сме най-политическата институция. Тук трябва да бъде същинският дебат, за да могат да разберат българските граждани какво правим.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Но ти дебатираш по процедурата!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Напротив, господин Адемов. Аз дебатирам по направените предложения и за това, че всяко едно от тях не е обосновано. Никой не знае как то ще се отрази на живота на хората. В мотивите това го няма, а трябва да бъде тук, защото това днес трябва да дебатираме – как промените в Закона за корпоративното подоходно облагане ще променят след неговото приемане живота на хората.
И последен важен аргумент. От управляващото мнозинство упорито спекулират от известно време насам, че ако намалят корпоративния данък до 10%, той ще бъде най-ниският в Европа. Уважаеми колеги, това не е вярно. Моля да не продължавате в тази посока. Това е фактическа грешка. Проверимо е, че е грешка. Например в Естония, където има нулева ставка върху реинвестираната печалба, като се отчете този факт, претеглената ставка там е 8%. Дори и да намалите на 10% корпоративния данък, той ще остане по-висок от този в Естония, равен с този в Сърбия и по-висок от този в Черна гора, където е 9%. Македония също е на път да приеме 10-процентна корпоративна ставка.
Ще завърша с призив: уважаеми колеги, особено колегите от БСП и ДПС, които предлагаха нулева ставка за реинвестираната печалба, сега е моментът да си изпълните обещанието. Това би било добър знак, добро обстоятелство, добро развитие за българската бизнес среда. Надявам се да има ваши предложения. Ако не – ние ще направим такова предложение, но поне го подкрепете. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Димитров? Няма.
Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Национално движение Симеон Втори ще подкрепи на първо четене предлагания законопроект за облагане на корпоративната печалба. Ние ще го подкрепим, защото одобряваме стремежа към опростяване на данъчната материя. Не съм съгласен с госпожа Капон. Смятам, че предишният закон с многобройните кръпки през годините не е с по-облекчено третиране на данъчната материя, отколкото настоящият проект представлява.
Ние категорично намираме за необходимо синхронизирането на българското законодателство с това на Европейския съюз, което се съдържа в този закон.
Същевременно има някои смущаващи елементи, които не биха поставили под съмнение нашата подкрепа на първо четене, но ще определят нашето поведение между първо и второ четене. Предстои да определим окончателната си позиция по някои от пунктовете в този закон.
Например нас много ни смущава увеличението на някои ставки, споменати от преждеговорившите, за облагане на представителните разходи, разходите за използване на автомобили и т.н. По същество това представлява увеличение на един от преките данъци. Недоумявам как такова изменение е залегнало в проект, излязъл от Министерския съвет, при положение, че в коалиционното споразумение ясно е записано черно на бяло, че преки данъци няма да се увеличават.
Ще спестя дълги речи на тази тема, но ще си запазя правото да говоря повече по сходна тематика – при разглеждане на следващия законопроект, който е за облагане доходите на физическите лица.
Отново подчертавам, че НДСВ ще заеме ясна позиция между първо и второ четене за ненатоварване на бизнеса с по-голям данък, отколкото сега. Особено странен ми изглежда стремежът за облагане на представителните и други подобни разходи с 15% при декларирания стремеж за намаляване на общата ставка върху печалбата от 15 на 12%. Надявам се, че ще имаме достатъчно време и възможност, за да дискутираме задълбочено тези въпроси между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Велчев? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да кажа няколко конкретни неща по внесения законопроект и причините, поради които ние не можем да го подкрепим.
Първото нещо е да разсея заблудата, че новият законопроект опростявал начина на облагане в сравнение с досега действащия режим. Нищо подобно. Ще направя едно сравнение. Член 21, с който се увеличава или намалява данъчната основа по Закона за корпоративното подоходно облагане по досега действащия режим, има 150 текста, които касаят увеличаването и намаляването, тоест коригирането на данъчната основа. В сегашния закон всички тези текстове са прехвърлени в отделни глави. Затова този закон е с над 200 члена повече.
Ще кажа няколко конкретни неща.
Първо, четейки закона, ако човек не погледне Преходните и заключителните разпоредби, може да остане с впечатление, че в закона няма нищо съществено. Но в § 9 и § 10 на Преходните и заключителните разпоредби има много съществени неща, на които ще се спра. Става дума за отписване на тъй наречения преоценъчен резерв.
Преди това ще се върна малко по-назад. През 2002 г. с оглед на това, че дълготрайните материални активи на повечето от действащите стопански субекти коренно се различаваха по своята стойност от пазарните цени на същите, беше наложено с нормативен документ на Министерството на финансите те да бъдат преоценени. Тогава възникна тъй нареченият преоценъчен резерв. Пет години след това той трябваше да се отпише. Последицата от отписването му е записана в § 10. Тоест разликата между данъчната балансова стойност на активите от данъчно-амортизационния план и стойността на преоценъчния резерв отива в облагане. Това облагане става както за авансовите вноски, така и за годишното облагане. В мотивите не се казва какъв е размерът на този преоценъчен резерв, и както каза колегата Димитров – колко хора ще засегне?! Понеже пет години след възникването на преоценъчния резерв той ще трябва да се отпише, то тези фирми, които имат много сгради, много осезателно ще почувстват това отписване като увеличение на данъчните им задължения.
Забележете какъв е мотивът за отписване на преоценъчния резерв – целта е да се приключи с този резерв от данъчна гледна точка и да бъде облекчено прилагането на закона. Това е единственият мотив за отписване на преоценъчния резерв, но не знам дали от Министерството на финансите са направили точна оценка колко фирми, колко хора ще бъдат засегнати от отписването на този преоценъчен резерв.
Освен това в закона относно регулиране на слабата капитализация се разширява обхватът на регулиране. Разширяват се наказателните лихви. По отношение пренасянето на загубите. Ако при стария режим загубите могат да се пренасят в следващите пет години, то при новия режим има текст в закона, според който, ако дойдат данъчните органи и ти не си приспаднал загубите от предходните години, се смята, че ти си се възползвал от това си право. Тоест отпада възможността да приспаднеш загуби от предходни години. Според нас това ще засегне особено фирмите, които са в началото на своята дейност, защото обикновено когато човек започва бизнес, в първите няколко години реализира загуби. Така че този текст на закона според нас ще засегне именно тези субекти.
Много тежки са и текстовете, които касаят отклонението от данъчното облагане. Тежка е и процедурата, съгласно която се преотстъпва данък печалба. С две думи казано, законът не става по-лесен за прилагане.
Освен това мотивите към закона са много слаби, те не доказват необходимостта от този подход. Това, което трябва да се каже, е, че може да няма мотиви, но като има тройна коалиция, в крайна сметка, нещата се гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Попвасилев? Няма.
Господин Димов, заповядайте за изказване.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, господин министър, колеги! В мотивите и в представянето, включително и от министър Орешарски, се каза, че този законопроект се приема главно с две цели, тоест, поставил си е две задачи. Първата е хармонизацията с европейското право, а втората е, цитирам мотивите, “проектът на нов Закон за корпоративно подоходно облагане е изготвен с цел опростяване на корпоративното данъчно облагане и улесняване на прилагането на закона от данъчно задължените лица и администрациите”.
И веднага след това съм изкушен да цитирам още нещо. Господин министър, слушайте го много внимателно, да видим дали ще разберете това, което сте написали, ако сте го чели (оживление): “Чл. 37, ал. 2. За данъчни цели се признава частта от непризнатите разходи по ал. 1, определена, като общият размер на непризнатите разходи по ал. 1 се умножи по съотношението между сумите, които са възникнали в резултат на притежаването на инвестиция и не са довели до увеличаване на данъчно-финансовия резултат, и сборът от тези суми, и общата сума, възникнала в резултат на притежаването на инвестицията, в резултат на което като цяло е увеличен данъчният финансов резултат на данъчно задълженото лице за целия период на притежаваната инвестиция.”
Това, уважаеми дами и господа, е формула. Ако беше обаче формула, щеше да се разбере еднозначно от всеки. Когато не е формула, един ще го разбере по един начин, друг ще го разбере по друг начин. Аз ви прочетох един член. Тръгнете нататък, чл. 45, 46 и така нататък, до края ще видите, че от 200 члена 199 имат такова звучене. Хайде, нека не са 199, нека махнем преведените от директивите на Европейския съюз. Това звучене не опростява, това звучене означава че всеки един счетоводител ще трябва да си направи правилник за прилагане на този закон. И правейки правилник за прилагане на този закон, той най-вероятно ще се размивана с това, което разбира самата данъчна администрация. Нещо повече, данъчната администрация ще разбира различни неща, четейки този текст.
Може би сега ни е много весело, но когато започнем да прилагаме тези текстове, ще бъде много тъжно на тези, които ще го прилагат. И не се учудвайте, когато “Файненшънъл таймс” пише, че за една година управление бизнес климатът в България силно се е влошил. Сега ще каже, че се е влошил още повече.
Няма да се спирам изобщо на европейската интеграция, нека да я оставим на Комисията по европейска интеграция, но ще кажа, че освен тези две цели има и една трета цел и тя е настрана от извънредния реверанс, който министърът прави на Васил Божков. Тази трета цел е друга – улесняване на прането на пари, казано директно. Жалко, че не е записано в мотивите, щеше да бъде по-честно, ако го бяхте направили, господин министър.
Кои дейности се освобождават от корпоративен данък? Те са две. Първата дейност, която освобождавате от корпоративен данък, са колективните инвестиционни схеми на инвестиционните дружества от затворен тип. И второто – дружествата със специална инвестиционна цел. Нека да разтълкуваме какво всъщност правим. В първия случай става въпрос за предприятия, търгуващи с акции на фондовата борса. На практика те не създават добавена стойност, там всеки един спечелен лев от някого е загубен лев от друг. Този тип схеми са полезни, когато има развита икономика и най-вече когато има силно развито и ефективно правораздаване. Там се събират средства за крупните предприятия, които създават продукти и услуги. В България нито има силно развити крупни предприятия, нито има действащо правораздаване. И ако това не го знаете, за тази една година би трябвало да сте го чули хиляди пъти и от тази трибуна, и от Комисията на Европейския съюз, и от всички, които са идвали тук и са ни казвали: зле сте в правораздаването! Няма нито едното, нито другото като условие и затова освобождаването от данък на спекулативната търговия с акции е като допинг за прането на пари. Защото няма как да го проследите, нямате изградените механизми, които ги има там, където подобно нещо може да се направи. Имам предвид Съединените щати, защото там е най-сериозно това положение.
Второ, дружествата със специална инвестиционна цел са предназначени за събирането и влагането на средства в строителството и сделките с недвижими имоти. Свръхзастроеността, лошото качество на строителството и унищожаването на природата се превръщат в национален проблем. Същевременно масовото деклариране на занижени цени, неплащането на реалният данък добавена стойност при продажбите, нерегистрирането на истинските заплати и надници и невнасянето на осигурителните и подоходните данъци водят до огромните сиви печалби, с които е известен този сектор. По този начин вие изваждате данъчната администрация от сектора, тя няма какво да прави, защото няма как да проверява, няма защо да проверява. Премахването всъщност улеснява именно прането на пари – също сектор, в който това е известно, но никой не го казва оттук.
Странно е, че правителствената политика е насочена към освобождаването точно на този тип дружества от корпоративен данък. На практика, ако искаме да създадем по-силна икономика, ще махнем корпоративния данък точно на дружествата, които създават добавена стойност, ще махнем данъка на дружествата, които създават работни места. Нито едно от тези не създава реални работни места. Това ли е целта ви, уважаеми дами и господа от левицата? Вие твърдите, че сте социални, че искате да ликвидирате безработицата. С този закон не давате предпоставка за това. Никаква предпоставка! Вие давате предпоставка за пране на пари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика – заповядайте, госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Димов, почти навсякъде съм съгласна с всичко, което казахте. Единствено не съм съгласна със законопроекта, който беше един от най-добрите законопроекти през предходното Народно събрание, и той се дължеше на „Новото време” – за дружествата със специална инвестиционна цел. Факт е в момента, ако видим цифрите на пазара, че това са дружествата, които окрупняват и въвеждат нов начин на подход към пазара в България и които внасят допълнително инвеститори и раздвижват пазара. Така че аз смятам, че необлагането с корпоративен данък е една стъпка напред, която е благодарение на предходното Народно събрание. Винаги, когато съм твърдяла, че в една или друга посока трябва да отдаваме на добрите неща, които са направени от предходното правителство, аз смятам, че този законопроект беше изключително успешен и в момента се вижда, че интересът е голям.
Трябва да сме наясно, че при тези дружества има много силен контрол и това, че те могат да инвестират в големи мащаби е само добре за българската държава и за самия икономически климат. Това е единственото, с което аз съм съгласна в тази част. Напротив, това не е сив сектор. Доказването откъде идват средствата в тези дружества е ясно, точно поради контрола, който се оказва, и акциите, които биват продавани публично. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Димов, госпожа Капон е права за дружествата със специална инвестиционна цел. Става въпрос за следното: когато един човек като частно лице извършва такава дейност би платил само личен данък. Когато лица се обединят и извършват такава дейност, ще платят и корпоративен, и личен данък. Идеята е да се изравни третирането. Тоест, когато се извършва индивидуално и колективно, облагането да е едно и също, така че тук не сте прав.
Но какво е по-важното? СДС няма да подкрепи в никакъв случай и ще се противопостави на увеличаването на преките данъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие имате реплика към господин Димов.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще предложим 10-процентен корпоративен данък. НДСВ вече заяви същото. ДСБ заявява ли, че ще се бори за намаляване на преките данъци?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Без да ви оказвам натиск, Ви напомням, че правите реплика на господин Димов.
Има ли желаещи за трета реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Накратко, господин Димитров, разбира се, ние няма да подкрепим този закон. Но, когато дойде време да се гледат конкретните ставки, ще искаме намаляване на преките данъци, защото в края на краищата държавата взима прекалено много. В момента държавата взима над 43% и със заявките за следващата година, най-вероятно това ще се увеличава още повече. Прекалено много се взима. Българският гражданин продължава да бъде беден. Ние имахме възможност с Вас да задаваме въпроси към господин министъра, където се оказа, че това, по неговото разбиране, означава модерност.
Госпожо Капон, най-малкото е спорен въпроса, но има едно нещо, което е безспорно – имам предвид Вашата реплика. Безспорно е, че по никакъв начин този законопроект не стимулира реалния бизнес. По никакъв начин този законопроект не стимулира създаването на работни места, по никакъв начин не стимулира икономиката. Това, че са избрани два специални типа дружества от които това, за което Вие говорите, инвестира в един от най-сивите сектори, също е безспорно, защото строителството, независимо по какъв начин се инвестира, е от сивите сектори. Там нямате осигуровки, там нямате реално декларирани заплати. Там нямате реално декларирани цени, там има много, много сиво. По този начин Вие отваряте една огромна врата – добра или лоша. Аз не твърдя, че това е най-лошото, най-лошото е, че не се стимулира реалната икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Честно казано, аз очаквах, че по този закон нещата горе-долу ще минат без дебат, че тук нещата са безспорни – говорим за една от най-ниските ставки на корпоративния данък в Европа.
Изяви се волята на управляващата коалиция за търсене на възможности за допълнително намаляване. Потвърди се волята на управляващата коалиция реинвестираната печалба, ако това няма да заплаши финансовата стабилност, да не бъде облагана. Тоест една сфера, в която България лидира. Аз очаквах тук опозицията да каже: тук ръкопляскаме. Това е „Родос”, тук скачаме. Браво, ашкулсум! Изненадан съм от такава елементарна схема на критикуване. Четем текстове. На някои хора и простото тройно правило им е сложно. Какво да правим? Ясно е, че трябва да се дефинира по какъв начин ще се събират данъците.
От тази гледна точка, вместо да обсъждаме – това е парламентът, това не е експертна комисия на Министерството на финансите, където да кажем: ето, тук тоя текст е записан по сложен начин и Марийка като го чете няма да го разбере. Тук говорим за политиката, която е заложена в този закон.
В тази посока искам да спомена условията, при които Коалиция за България, при преработката на закона и второто гласуване, ще подкрепи този закон. При първо гласуване е ясно, че ще го подкрепим.
Първото изискване категорично е хармонизация. Ако някои, в това число и от подскачащи евронаблюдатели, откриват текстове, които не звучат еврохармонизационно, аз смятам, че ще бъдем съвместно щастливи тези текстове да бъдат предложени.
Второто нещо, което винаги съм декларирал като председател на тази комисия и смятам, че няма да отречете, че е практика – ако предложите опростяващи текстове, ще срещнете огромна подкрепа в мое лице при реализацията на тези опростяващи текстове.
Третото, което категорично заявявам, Коалиция за България няма да позволи чрез този закон увеличаване на данъчната тежест, точно обратното – ще отстояваме намаляване. Аз мисля, че може би е разумен и такъв вариант – след като попремине малко предприсъединителната треска, може би е добре да позабавим приемането на закона на второ четене, да са ясни ставките и това, което е воля на управляващата коалиция за нови намалени ставки, да влезе още при второ четене, да не го отлагаме за приемането на закона.
Четвъртото, което е също цел и се учудвам, че не е записана в мотивите на Министерския съвет, но, ако не се реализира, Коалиция за България ще има също най-вероятно своите претенции към този закон за създаване на най-благоприятен данъчен режим. Най-благоприятен, говорим за нашите конкуренти в Европа. Не най-благоприятен от гледна точка на фирма „Хикс”, „Игрек” – тук имаше намеци за череп, други части на тялото, най-благоприятен от гледна точка на България, за да привлечем чужди инвестиции.
Тук, понеже се правиха голословни изказвания, индексът за бизнес климат ИСТАТ достигна най-високата си степен от приемането – 5,47. Компанията „Керни” като проверява къде е най-благоприятен климатът да се изнасят производства и то не в коя да е сфера, а в сферата на IT-сектора и бизнес услугите, стига до един извод, който никак не се връзва с това, което тук преди малко беше размахвано. Каза се, че след, повтарям, след Чехия България е най-благоприятната дестинация. Да ви напомням ли за 6-процентното намаление на осигурителната тежест, за това, че беше 50% за безработицата в регионите, където реинвестираната печалба е нулева, сега се отива към 35%? Може би трябваше сериозно да обсъждаме? А защо да не го направим 30, след като знаете, че безработицата падна под 9%? От тази гледна точка може да се получи така, че някои от регионите, които сега са в тази група, да излязат от списъка. Но дайте да обсъждаме политика, а да не говорим с едни заизустени неща.
Затова повтарям нещата, които Коалиция за България ще отстоява при второ четене. Повтарям, ако е рано, ако не успеем, ще го отстояваме при приемането на бюджета за следващата година – намаляване на данък печалба от 15 на 12%. Ако има резерви, съгласен съм да отидем на 10%. Това е ясната позиция на Коалиция за България.
Повтарям, недопускане увеличаването на данъчната тежест чрез този закон. Точно обратното, намаляване на данъчната тежест.
Третото ни искане – при възможност, още от следващата година реинвестираната ставка да бъде намалена. Смятам, че е добре да обсъдим дали прагът от 35% за общините с висока безработица да не спадне на 30%.
Това са простите неща. Това е политика, това не е голословно говорене. Аз призовавам колегите си да обсъждаме политиката, която се залага в този закон, а не редактирането на текстовете. Там само ще ви се радваме на една добра редакция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми господин Димитров! Винаги съм ценяла във Вас възможността да говорим и да редактираме текстове, но не смятам, че ние трябва да редактираме текстовете, които идват от Министерството на финансите, което в крайна сметка е подчинено на мнозинството, тъй като това правителство е вашето правителство. Ако някой смята, че трябва да изработваме първоначалната работа и да представяме един законопроект... Този законопроект няма как да го променим в Комисията по бюджет и финанси между първо и второ четене, освен конкретни текстове, които да бъдат, както Вие казвате.
Разбира се, ние също ще подкрепим 10% намаление на корпоративния данък. Приветствам, че от Вас чуваме това от тази трибуна. Но това, което ни дава този законопроект, е факт и Вие не можете да го отречете, точно защото говорим за политика – увеличение от 10 на 15% на представителен разход, като предходната година го намалихме на 10 заедно и с Вашия глас, отново 15% корпоративен данък за страната – няма никакво намаление. И това е, което гледаме на първо четене. Има намаление на окончателния алтернативен данък за част от сектора, за друг частично увеличение без никакви изчисления, въпреки че според мен точно алтернативният данък и окончателният данък върху хазарта правят политиката и политиката по повод евроинтеграцията, за която говорим, така че можеше спокойно да бъде увеличен и да се види политиката на правителството.
Смятам, че е обвинение в една или друга посока в един такъв законопроект са нужни в залата и в Комисията по бюджет и финанси... По-добре по десет пъти да гледаме всеки текст, защото потребителите на закона отвън няма да сме ние с Вас. Потребителите на закона ще страдат от тези закони. Ако си говорим за това какво Вие направихте в законите през цялото време, разбира се 6% намаление на осигурителната тежест беше много добре и както е видно, можеше да бъдат и 12, както предлагахме.
Така че Ви моля да подхождаме правилно и гледайки текста на закона на първо четене да го гледаме такъв, какъвто е днес.
А това, какво смята БСП да направи – ще го видим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Господин Петър Димитров каза нещо важно – най-благоприятен данъчен режим. Да, господин Димитров, това е наистина много важно, но за съжаление България все още е далече от такова постижение. Ако искаме да се приближим, като български парламент трябва да приемем 10-процентен корпоративен данък и аз се надявам във Ваше лице тази идея да намери подкрепа.
Към Вас имам съвсем конкретен въпрос, господин Димитров, за голямото несъответствие, което се допуска, което е алогично и не мога да си го обясня. Как е възможно данъкът върху представителните разходи да стане 15%, а Вие твърдите, че корпоративният ще бъде между 10 и 12? Каква логика може да има една фирма, какъв стимул може да има да плати 15 вместо 12%, показвайки си част от представителните разходи? Това не мога да си го обясня, господин Димитров.
За мен хората, които са предложили това нещо, не знаят за какво става дума, не знам какво искат да направят, обезсмислят представителния разход.
А фактът, че миналата година българският парламент с едно дълго и сложно обсъждане намали данъка върху представителните разходи. Изведнъж сега, седем месеца по-късно правим точно обратното – това е много непоследователна политика, която не би трябвало да си позволяваме. Какво ще помислят хората – веднъж така, след един месец другото. Това е много лош сигнал към българския бизнес и към българските граждани. Няма как да го обясните. Няма как да обясните разликата между тези два данъка.
Логиката е следната: данъкът върху представителните разходи или да бъде малко по-нисък, или да се равнява на корпоративния данък. Всичко друго е тотално нелогично. Няма икономист, който да може да стане и да обясни това. Не мога да разбера защо не си го признаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за трета реплика, господин Димов.
Колеги, предлагам да приключим дискусията. Ако се окаже, че има повече желаещи, ще отложим окончателното приемане на данъка за следващото пленарно заседание. При всички случаи парламентарният контрол ще бъде от 11,00 ч.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Димитров, не ми цитирайте данни отпреди години, защото може би сте чули, ако живеете в тази страна, протестите на вносителите и вносителите на бяла техника, на които наложихте 10% данък под формата на искане на пари за преработката и дадохте лиценз само една фирма под обръча на фирми на ДПС лиценз за такава преработка – тоест тези пари да могат директно да ходят в тяхната партийна каса. Може би също така сте чули, че имаше протести от всички организации на работодателите за това, че се бойкотират и се спират незаконно чуждите инвеститори, които се занимават с подземни богатства. Може би сте чули за проблемите, които създават администрацията и вашето правителство с опаковките и т.н., и т.н.
Общата констатация в момента е, че разрешението означава корупция, подкуп и рушвет. Няма подобряване на климата. Това, което казах, е цитат буквално отпреди дни на “Файненшъл таймс”, а той се чете от бизнес средите в Европа и света.
Така че може би трябва да престанете със самодоволството си и да помислите малко повече нямате ли други проблеми, с които да се справяте.
А когато говорим за опростяване на текстовете, очевидно тук не става дума... Вие не можете нито политика да правите, нито текстовете да редактирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за дуплика, господин Димитров. Разполагате с 3 минути.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Димов реши да върне нещата на традиционната орбита отпреди 16 години.
Господин Димов, 2,4 млрд. евро са инвестициите на зелено от действията на това правителство. Всичко заема позиции, интересът е огромен. Чета ви пак статистика: от момента на сформирането на правителството досега са сертифицирани 15 инвеститора от първи клас, 11 от които са от началото на 2006 г. За сравнение до този момент те са били шест. Така че дайте да погледнем реалностите. От време на време се събуждайте от собствения си кошмар, че не сте на власт и гледайте реалностите в очите. Това са нещата.
България е едно от най-привлекателните места в момента за инвеститори – знаете го – като имоти, като бизнес инвестиции. Обратното – прегряваме, задъхваме се като инфраструктура да обслужваме този интерес към България. Кажете го, все пак Вашето послание към бизнеса не е само към празните парламентарни банки.
От тази гледна точка смятам, че е добре да говорим с друг език.
Що се отнася до това, което каза госпожа Капон – госпожо Капон, аз го дефинирах като наша претенция към този закон. Не можем да допуснем повишаване на данъчната тежест. В тази посока съм съгласен, че отлагането на представителните трябва да е с размера на корпоративния данък, което, ако трябва да сме точни, е направено в закона в момента. Но ако ще вървим към общо намаляване, повтарям – няма да допуснем увеличаване на данъчната тежест. Това е нашата позиция и аз ще я отстоявам.
Радвам се на първите двама, които направиха реплики – това е разговорът. Да видим една ставка от 10% - ако тя не застраши финансовата стабилност, ако не застраши борда, защо да не я направи? Да не би да е в интерес на БСП, на НДСВ или някой друг? Тя е в интерес на България. Тук сме се събрали националисти в добрия смисъл на думата и мисля, че сме съратници. Затова всяко поевтиняване на дебата, всяко хвърляне на кал върху България без да очакваме друг резултат, освен евтини политически дивиденти, смятам, че е неуместно за тази зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ (КБ): Господин председател, господин министър, колеги! Интересен дебат, тъй като наред с всичко останало той напомня и за един интересен лобизъм.
Предложено е намаление на облагането на социалните разходи на дружествата в България. И си задавам въпроса: не е ли това най-важното? Като човек, който не само е член на комисията, но и 17 години е в практиката, питам: не е ли това най-важното за българските дружества? Ами, най-важното е. Не е ли този елемент пряко свързан с функционирането на дружествата? Ами, така е.
Да, има увеличение за облагането на представителните разходи с автомобили. Чист лобизъм! Ами, 70% от парламента се вози с такива автомобили – фирмени. Е, това ли е големият икономически проблем на България и на българската икономика?
На следващо място, съдейки по луксозния клас автомобили и техните разходни елементи, които влизат в това облагане, този ли е показателят за добре развиваща се икономика? Не бих казал. Напротив.
Така че като се върнем към темата за същите тези социални разходи, питам аз: това не е ли най-важното, което в момента се случва? Защото това пряко касае дейността на дружествата.
Господин Велчев, тук не мога да се съглася с Вас, защото разходът за луксозни автомобили, Вие сте абсолютно прав като търсите облагане и намаление на това облагане, но това няма абсолютно никакво значение за икономиката. С изключение на едно: дружества, които се декапитализират, и Вие го разбирате това, чрез които се измислят всевъзможни разходи. И между другото, господин Велчев, когато това се обсъждаше в Социално-икономическия съвет, който Вие ръководехте преди време, бяхте абсолютно против. Помня го! Господин Велчев, няма как да кажем че не е така. И бяхте прави. Аз го приемах тогава.
Какво значи да търсим обосновка на политиката по отношение увеличението на някакви си данъци, свързано с тези представителни разходи за автомобили? Това е само едно.
Огромната част от парламента и държавния апарат в България се вози с такива автомобили.
Що се отнася до бизнес климата, чувам статистика, цитати от вестници. Искам да кажа само едно. Като човек, който е осъществявал такава дейност, човек, който е преговарял с водещи световни финансови гиганти, като човек, който е продал “Орел холдинг” на третата в света финансова група, оценката на тези, които формират бизнес климата и по борси, а и в голяма степен в политически аспект, инвестицията, която те направиха, беше именно защото бизнес климатът и тенденциите в развитието на България са с много, много добри перспективи. А това, когато инвестираш, е най-голямото доказателство. Когато имате възможността да преговаряте с такива структури или да участвате в тях, тогава ще го разберете на практика.
Връщам се на темата с онези прословути 35% за районите с безработица. Категорично на второ четене няма да подкрепя 35%. При наличието на 9%, господин Димитров, средно за страната, наистина това е много рисково. И ако ние искаме да стимулираме, наистина този процент трябва да го занижим.
Именно добрият бизнес климат в страната и резултатите от него доведоха до намаляване на безработицата. Нещо повече, с намаляването на ставката за социални разходи това ще има ефект и върху по-добрите разходи на фирмите в тази социална сфера, и върху безработицата.
Така че за мен всичко останало е къде плах, къде некомпетентен, къде младежки порив, без необходимата професионална подготовка за четене на един законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Първа реплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Гущеров! Аз ще започна с едно съгласие с Вас. Необходим е повече професионализъм, съгласен съм, но сега имам един много важен въпрос към Вас и се надявам да ми отговорите. Надявам се да няма почивка и да имате възможност да ми отговорите.
Колко общини, господин Гущеров, ще бъдат засегнати, ако се приемат тези 35% по-висока безработица спрямо средната за страната?
Аз твърдя, че това не е написано и не го знаем. Как водим дебат? Как дебатираме, като това не е казано от тази трибуна и ние не знаем какво дебатираме? А Вие говорите за професионализъм!
Сега, за да можем да дебатираме, господин Гущеров, трябваше да имаме няколко варианта: при 10% безработица над средната да ни е казано колко общини са засегнати.
Втори вариант – при 30% колко са засегнати. При 50% - също така.
Ние тези неща не ги знаем. Е, как дебатираме, господин Гущеров? Какво дебатираме в момента? Нямаме ги тези неща. Това се опитвах да Ви кажа. Какъв сериозен дебат може да проведе този парламент, като не ги знаем тези неща?! Моля да ми отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ (НДСВ): Господин Гущеров, като привеждате пример с моя позиция против намаляването на данък върху разходите преди години, Вие няма как да избягате от факта, че сега се предлага увеличаване на един пряк данък, което изрично се забранява от коалиционното споразумение.
Впрочем не виждате ли абсурда, та очаквате един бизнесмен да плати 15% върху разходите си за използване на автомобили или представителни разходи, че ще ги декларира, вместо да си спести тази декларация и да плати 12%, колкото се очаква да бъде данъкът върху печалбата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика – господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Гущеров! Много време отделихте на тези луксозни автомобили, но искам да Ви кажа, че може би само в 50% от случаите тези, които карат такива автомобили, водят счетоводство и начисляват такъв еднократен данък.
В повечето случаи става дума за една “сива икономика”, за пари, изкарани “на черно”, с които се купуват луксозни автомобили, и именно тези хора никога не са водили счетоводство и не е отчисляван такъв данък. Така че напразно си губите времето с такива изрази.
Другото. От една година сте на власт и изведнъж Вие говорите за привлечените инвестиции, за темповете. Въобще забравяте, че все пак четири години не сте управлявали и как сте оставили тази държава.
И третото нещо, което искам да Ви кажа: разберете, че има доста текстове в този законопроект, с които се увеличава или намалява. Крайният ефект, когато увеличаваш или намаляваш една данъчна основа, обръщам внимание, когато става дума, че се описва преоценъчният резерв, създаден през 2002 г., данъчната ставка никога не може да е 15 или 10%, в зависимост от това как я гласуваме, винаги ще е по-висока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата дуплика, господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ (КБ): Господин председател, господин министър, колеги! Не можах да чуя нещо по-различно. Младежът преди малко обяснява, че няма яснота за общините. Да, ще гледаме това на второ четене. Точно заради това в комисиите трябва да видим дали да бъде 30%.
По-голяма яснота, повече анализ, както между другото, има активност в Комисията по бюджет и финанси от Ваша страна.
Що се отнася до темата облагане на разходите за представителни автомобили, да, така ще бъде, господин Велчев. Няма да бъдат в голямата си част представителни, за да попаднат в другата формула на облагането. Но ние сега говорим при база 15. На второ място, крайният анализ и крайното решение за корпоративния данък ще го вземете на база на определени анализи при обсъждането на Закона за бюджета.
Да, прав сте, че ако в единия случай е 15, в другия случай е 12 или 10%, то просто няма да излиза по тази формула, така е. Но при сегашната ситуация това е формулата.
Пак повтарям: за жалост малко се чу в залата по отношение на намалението при облагането на социалните разходи. Ако говорим за нещо съществено, именно това е важното за българските фирми, за българските дружества. Повярвайте ми, те много бързо и много ясно ще се възползват от тази възможност. Отделяйки политиката, това е важното в цялата тази формула.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, остават по-малко от 10 минути до 11,00 ч. За изказване се е заявил господин Кънев.
Имаме следния избор: ако има и други желаещи за изказване, да прекъснем сега или по избор на господин Кънев, след неговото изказване. Ако няма други желаещи, след неговото изказване да приключим обсъжданията и да гласуваме законопроекта.
Има ли други желаещи да се изкажат? Няма.
В такъв случай ще обявя след изказването на господин Кънев обсъжданията за приключени и ще минем към гласуване.
Имате думата.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Тъй като дебатът вече е към своя край и виждам нетърпението в болшинството от вас, да пристъпим към приключването му, ще бъда много кратък.
Ще тръгна оттам, където колегите спряха преди малко – за така наречените представителни, социални, данъчни разходи за леки автомобили. Мисля, че не това трябва да бъде основната тема на тази дискусия. На първо четене трябва да се обсъжда основно политиката и идеологията на този законопроект.
Аз съм категорично „за” да вземем становище да няма увеличение на данъка върху тези разходи.
След обяснението, което получих, че не е възможно вдигането на ставката за представителните разходи от 10 на 15%, а социалните разходи да бъдат намалени от 12% на 10%, бих искал да коментирам няколко цифри, които показват, че всички тези разходи не са толкова тежки като приходни за бюджета.
Планът за представителните разходи за цялата 2006 г. е 16 млн. лв. Планът за социалните разходи е 95 млн. лв. Планът за данъка разходи на леки автомобили е 18 млн. лв. Тоест, ако ние вземем становище при обсъждането между първо и второ четене, че трябва да запазим 10-те процента на тези данъци и отделно да свалим социалните разходи с 2% - от 12 на 10%, мисля, че това е едно логично предложение.
Но все пак нека да не навлизаме в детайлите на един дебат, който ще бъде между първо и второ четене.
Мисля, че няма да ви изненадам със становището, че ние ще подкрепим на първо четене този законопроект и лично аз.
Според мен няколко неща са важни в закона.
Първо, може би той действително е закон номер едно, определящ бизнес климата за следващата година в България – първата година в нова европейска среда.
Второто е, че дискусията за нивото на корпоративния данък започна. Моето мнение го знаете, неведнъж съм го представял публично: ако направим една решителна стъпка след разчетите на Министерство на финансите и Комисията по бюджет и финанси, ако фискът разрешава да слезем на 10%, това ще има едно много добро влияние върху привличането на чуждестранни инвестиции.
Няколко думи само за преференциите в районите с висока безработица. Посоката на мислене на вносителя, така както е предложена, е положителна. Наред с това не мога да не отбележа, че трябва да си дадем ясна сметка както за необходимите административни разходи по прилагането му, така и за отсъствието на система от ясни и точни критерии за оценка на изпълнението.
Не мога да не отбележа и горчивия опит на редица търговски субекти, които вече се опитаха да ползват тези привилегии, направиха немалки инвестиции в подобни райони и някои от тях изпитаха печалния опит при ползването им поради различно данъчно тълкуване.
Третата тема, която също искам да бъде дебат между първо и второ четене, е определянето на облагаемата печалба. От изключително важно значение за бизнеса в този законопроект е определянето на облагаемата печалба. Трябва да се постигне консенсус с бизнеса какво се облага и що е то облагаема печалба, тъй като по различни счетоводни стандарти могат да се получат драстични промени.
И последното, което бих искал да коментирам, е, че ние твърдо ще подкрепим този законопроект и сме отворени към всякакви предложения между първо и второ четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Няма реплики.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за корпоративното подоходно облагане № 602-01-68, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2006 г.
Гласували 158 народни представители: за 118, против 35, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурен въпрос – господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги! Искам да ви помоля за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене с една седмица. Има много неясни текстове по този законопроект и смятам, че това ще бъде полезно за всяка една политическа група. Една седмица допълнително ще се отрази добре върху качеството на този законопроект. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, има предложение, което направи господин Кънев – за две седмици допълнителен срок – общо три седмици. Подкрепяте ли това предложение? Да.
Има процедурно предложение за удължаване с две седмици на срока за предложения между първо и второ четене.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Закривам първата част на пленарното заседание. След 3 минути ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Преди всичко ще ви съобщя новопостъпилите питания в периода 25 август – 1 септември 2006 г.
Питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката относно мерките, предприети за изпълнение на препоръки на Европейската комисия. Следва да се отговори писмено до 12 септември 2006 г.
Питане от народния представител Ясен Пенчев към Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи относно чистотата на радио- и телевизионния ефир на българското Черноморие. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 септември 2006 г.
Питане от народния представител Костадин Паскалев към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно предоставяне на данни във връзка с децентрализацията на общините и мониторинга на финансовото им състояние. Следва да се отговори писмено до 14 септември 2006 г.
Питане от народния представител Костадин Паскалев към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно предоставяне на данни във връзка с децентрализацията на общините. Следва да се отговори писмено до 14 септември 2006 г.
Постъпили са писмени отговори:
- на въпрос от народния представител Любен Корнезов от министър-председателя Сергей Станишев;
- на въпрос от народния представител Евгения Живкова от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски;
- на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов от министъра на отбраната Веселин Близнаков;
- на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов от министъра на транспорта Петър Мутафчиев;
- на въпрос от народния представител Евдокия Манева от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил;
- на въпрос от народния представител Евдокия Манева от министъра на отбраната Веселин Близнаков.
Преди да пристъпим към парламентарния контрол от името на парламентарна група има думата господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Днес е 1 септември и по силата на чл. 40, ал. 7 е ред на Парламентарната група на ОДС да направи своето искане за точка в дневния ред.
Днес Съюзът на демократичните сили и Парламентарната група на ОДС се ползват по това си право да определят точка от дневния ред, за да наложат след близо 8-месечна забава разглеждането в пленарната зала на измененията на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Уважаеми дами и господа, репутацията на българския парламент е ужасяващо ниска. Това е удобно само за тези, които искат да обезличат демокрацията. Формализмът в правилата винаги води до формално отношение на самите депутати към дейността им. В резултат на това пък хората започват да схващат политическото представителство като формално и кухо. Парламентът затвърждава това впечатление като допуска такива практики като гласуването с чужди карти, които граничат с измама. От друга страна, при тези обстоятелства те се явяват едва ли неизбежни. Тази практика може да е удобна за мнозинствата, но тя грубо накърнява принципите на политическото представителство.
Предлаганите от СДС изменения в правилника се обсъждат още от 1995 г., когато се очертаха ясно и дефектните правила за работата на народните представители, и вредните практики, които тези правила пораждат. Липсата на воля за промяна на тези правила за 10 години буквално срина репутацията на българския парламент.
Ето защо още от началото на 2006 г. с цел засилване на ефективността на работата в парламента и изкореняване на гласуването с чужди карти предложихме един пакет от изменения, сред които ще изтъкна само няколко – тези, които засягат именно този въпрос, а именно: гласуване в определени часове, подобно на европейския, британския и други парламенти в Европейския съюз, когато присъствието и на недебатиращи по темата депутати ще става задължително; задължение за изземване на всяка оставена в залата карта от квесторите; сурови финансови санкции за всяко едно гласуване с чужди карти; и премахване на възможността председателят, който винаги по необходимост изхожда от мнозинството, да може да постави ограничения при упражняване на правото на парламентарен контрол.
Ако мнозинството има воля да върне престижа на българския парламент, ние ви приканваме да подкрепите предложените изменения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми колеги, една информация. Във вчерашното заседание на Председателския съвет, на което участва и господин Филип Димитров, беше съгласувано разбирането, че въпросите, свързани с поправките в правилника, е целесъобразно и полезно да бъдат разгледани в началото на следващата парламентарна сесия от 13 септември 2006 г.
На нас ни предстои да работим от 1 януари 2007 г. – очевидно няма вече и съмнения в това - като парламент на страна–членка на Европейския съюз. Това предполага редица промени в начина на работа, в рационализирането на процедурите, в пълноценно функциониране на парламентарните комисии, и, разбира се, в достатъчно добра организация на пленарното време и на работата на органите на Народното събрание.
Смятам за полезно да подходим към проблемите на промяната на правилника не от позицията на мнозинство и опозиция, а на народни представители, отговорни за адекватното функциониране на парламента в съответствие с очакванията на българските граждани и ангажиментите на страната.
Правя това уточнение с цел парламентарните групи да се подготвят за дискусията след началото на новата пленарна сесия и да работим достатъчно добросъвестно и добронамерено. Благодаря ви за вниманието.
Пръв ще отговаря на въпрос на народния представител Иван Иванов министър Петър Мутафчиев. Въпросът е относно пропуски и недостатъци при договаряне и доставка на скрепителни материали в Национална компания „Железопътна инфраструктура”.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Качеството на договаряния и влаган в железния път скрепителен материал влияе пряко върху безопасността и сигурността на релсовия път, а оттам и върху безопасността на транспортирането на пътници и товари. Именно за да се гарантира нужното качество е необходим оперативен и, разбира се, ефикасен контрол във всички етапи – от договарянето до влагането на този материал.
Това обаче в редица случаи реално не се изпълнява в Национална компания „Железопътна инфраструктура” по три основни причини.
Първо, договарянето много често се извършва без участието на компетентен специалист, който да се произнесе по целия спектър от характеристики, технологични показатели, гаранционен срок, качество и възможна рекламация на материалите, които се използват. Аз мога да дам конкретни примери с договори, които са сключени с „Еврометал комерс” и с „Булвест”, както и с други.
Втората причина е, че Национална компания „Железопътна инфраструктура” не контролира качеството на вложения скрепителен материал, тъй като няма лаборатория за подобен анализ и контрол. Разчита се единствено на предоставените сертификати.
Когато говоря за предоставените сертификати, това всъщност е третата причина, поради която често пъти се достига до влагане на некачествени материали. Сертификатите задължително трябва да бъдат предоставени от лаборатории, които са оторизирани и има само една организация, която ги оторизира – това е Българската служба за акредитация.
В резултат на изброените три причини се стига до логичния резултат – използване на скрепителни материали с по-лоши якостни характеристики. И не само якостни. Това води до по-честа подмяна на този материал и оттам – до оскъпяване поддръжката и ремонта на релсовия път.
По този повод, господин министър, отправям към Вас следния въпрос: осъществява ли Национална компания „Железопътна инфраструктура” контрол върху качеството и характеристиките на влагания скрепителен материал? Ако се осъществява – в коя лаборатория, ако не – по какви причини? Оторизирани ли са лабораториите, които издават сертификати за скрепителни материали? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата да отговорите на въпроса в рамките на три минути. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов! Ще се опитам на този чудесен въпрос да Ви отговоря точно за три минути.
Контролът върху качеството, характеристиките и съпътстващите документи на влагания в железния път скрепителен материал се осъществява от специалистите в дирекция „Ремонт и поддържане на железопътната инфраструктура” към Национална компания „Железопътна инфраструктура” и, разбира се, от консултантите, които са оторизирани да извършват строителен надзор при реконструкцията и ремонтите на железопътната инфраструктура, които са лицензирани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
При съмнение в качеството на материалите и достоверността на представените документи се провеждат, господин Иванов, контролни изпитвания и проверки, които се организират от отдел „Технологичен” към НКЖИ. Поради спецификата и необходимостта от детайлно познаване на конструкцията и работата на елементите от железния път се налага провеждането на натурни изпитания и наблюдение на място от служителите на отдела. Пак поради тази причина те са със строго определена специалност и квалификация, като транспортно строителство, електротехника, електроника, транспортни и подемни строителни машини.
Ако в процеса на приемане, разпределение и влагане на железния път се регистрират материали, несъответстващи на техническите изисквания, те се рекламират по съответната клауза от договора за доставка, който е сключен.
За последните години в компанията е регистриран само един такъв случай – това е случаят, който Вие споменахте, с „Еврометал комерс” ООД, при който в една от доставките е констатирано наличие на материали, неподходящи на техническите изисквания, които са представлявали една малка част от доставката.
Тук ще отворя една скоба - става дума за доставка на материали, които са закупени от държавния резерв и са предоставени на „Български държавни железници”. След констатация от Техническия отдел са направени изпитания в лаборатория – ще ги спомена след малко, и са констатирани тези разлики.
Скрепителните материали като част от елементите и детайлите, пряко свързани с безопасността, подлежат на техническа оценка на съответствие на продукта, която пак се извършва от отдел „Технологичен” към НКЖИ на база на предоставените, обърнете внимание, от производителите и доставчици декларация за съответствие, сертификат за качество на материала и протоколи от изпитвания, образци за контролни изпитвания и други. Това са документите, които се изискват от Национална компания „Железопътна инфраструктура” при конкурса и те изцяло отговарят на българското законодателство. Тук искам да спомена, че всеки производител си има система за качество и дава гаранции за качеството на доставения скрепителен материал.
Задължението на НКЖИ и на работещите в НКЖИ експерти при установяване на нарушение на това качество е да се намери начинът и лабораторията, в която да се направят изследвания и съответно да се направи рекламация.
В НКЖИ няма лаборатория. Имаше такава лаборатория, господин Иванов, докато по време на вашето управление съсипахте жп завода и, за съжаление, тази лаборатория я няма.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Защо не я възстановите?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Затова няма в момента в системата на БДЖ. Но има други лаборатории, които могат да извършват тези изследвания. Точно тези лаборатории са в Националния изследователски институт по транспорта, Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков”, в Техническия университет, където Вие работите като доцент, и т.н.
Тук трябва да отбележа, че тези лаборатории също не са сертифицирани, но при подобни изследвания не е необходимо да бъдат сертифицирани, защото тази лаборатория, която е сертифицирана, дава гаранции на доставчика, че отговаря на качеството. Но тези гаранции се дават и от производителя!
Може би интересът за сертифициране е малък от страна на всички лаборатории, които изредих, тъй като количествата на скрепителните материали, които се купуват в НКЖИ, са много малки. Това става не за друго, а защото 15 години никой не отдели достатъчно средства за ремонт на железопътната инфраструктура. Това е големият проблем.
Убеден съм, господин Иванов, че ако разполагате с конкретни данни къде са допуснати пропуски, Вие ще ми ги предоставите. Разбрах от Вашето изявление по вестниците, че информацията идва от бивш служител на БДЖ. Това е случаят с „Еврометал”, госпожата уведоми и мен по този въпрос, направена е проверка.
Искам да ви кажа категорично, че във всеки конкурс, който се провежда за доставка на материали, участват специалисти от Технологичния отдел, които проверяват документацията, която е необходима, а същевременно след доставката и влагането на материалите оказват и оперативния контрол.
Тъй като Вие употребихте думичката „оперативен” контрол, пак искам да спомена, че за оперативен контрол не е необходима лицензирана лаборатория. Това може да стане в гореспоменатите лаборатории, които изредих преди малко, и да се докаже съответно, че те не отговарят на изискванията. Тогава НКЖИ има пълното основание да направи рекламация на доставените продукти.
Господин Иванов, не мога да приема в никакъв случай безпринципните Ви обвинения за това, че, виждате ли, експертите и специалистите в НКЖИ гледат през пръсти на този въпрос, за да защитят нечий интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.
Господин Иванов, заповядайте за реплика към отговора.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
Макар че Вашият отговор звучеше убедително, аз отново ще Ви заявя, че разполагам с конкретни данни. Ще Ви предоставя тези документи.
Естествено, че не е само случаят с “Еврометал”, който е предизвикал този мой въпрос. Заедно с това ще Ви кажа, че дори да има и един-единствен случай, ако този случай потенциално може да доведе до влошаване качеството на железния път, а оттам предизвикване на катастрофа или друго произшествие с тежки материални последици, а и не само материални, питам, може ли по този начин да се отговаря: “Имало един случай, голямо чудо!”? Напротив! Това е първото.
Второ, не може да се доверим единствено на сертификатите, които представят производителите на съответните скрепителни материали, защото част от тези сертификации също не са, бих казал, достатъчна гаранция. Те са придружени от изследвания, които също идват не от сертифицирани лаборатории.
За мен едно от необходимите действия, които Вие като принципал можете да осъществите, е именно периодичен, но бих казал, дори внезапен контрол на определени извадки. Тогава гаранцията, че този контрол е качествен е, ако това бъде извършено наистина от една сертифицирана лаборатория, а не да се доверите на това какви документи Ви представя производителя.
Няма да пропусна и една друга страна на този въпрос: защо изобщо се стига до възможност материал, който не отговаря на необходимите механични, а и не само механични качества, да бъде влаган? Има две обяснения – или поради, бих казал, ниска компетентност и немарливост – немарливост в смисъл, че се смята, че това е незначителен проблем – и в този смисъл аз смятам, че е недопустимо да се отстраняват квалифицирани специалисти. Вие го споменахте този въпрос, да не го повтарям. Това просто е недопустимо.
И второто, господин министър, е, че винаги остава съмнение за корупция, която е предизвикала доставката на некачествени материали. Вашата лична почтеност не струва пет пари, ако край Вас се реализират подобни схеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Имате право на дуплика, господин министър. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Иванов, много ще Ви моля да не перифразирате моите думи. Има един случай, при който благодарение на контрола от страна на Технологичния отдел в Национална компания “Железопътна инфраструктура” са констатирани тези недостатъци. И категорично възразявам без конкретни случаи, при които е допусната немарливост от който и да е експерт в БДЖ, Вие да обвинявате работещите в Национална компания “Железопътна инфраструктура” и най-малкото да ги свързвате с корупция. (Реплики.)
Вие вероятно като инженер знаете, че производителите на определена продукция в повечето случаи в България, а изцяло в Европейския съюз, са сертифицирани по ИСО 9001, примерно. Това е гаранцията за качеството.
Нашата задача е да правим контрола дали тези сертификации отговарят, и ако имаме съмнения, съответно да се направят тези извадки. Благодарение на това, че са направени пробите на този скрепителен материал, е върната една част от доставената от “Еврометал” продукция, така че най-малкото имате основание да обвинявате съответно експертите в НК “Железопътна инфраструктура”.
От друга страна, искам да Ви спомена нещо – знаете ли колко скрепителен материал е доставен през 2005 г.? Имате ли информация? Ами, нямате информация.
Чета във в. “Нощен труд” – вероятно там сте се изявили, за да изглежда по-страшничко, че някъде по нощите, че някакви кражби има, че нещо става – че виждате ли, в Национална компания “Железопътна инфраструктура” се доставят траверси, които не се купуват от завода в Свищов, а се прехвърлят през няколко ръце.
Знаете ли колко пъти са доставяни траверси в НК “Железопътна инфраструктура” и през коя година, господин Иванов? През 2004 г. са доставени последните траверси. Доставени са директно от Свищов – едните. Това е било по поръчка на НК “Железопътна инфраструктура” с техни материали на цена за ишлемето – груба дума казвам – което е свършено, за 53 лв. и същевременно е доставено чрез един заем от БДЖ за тройно прихващане на цена 106 лв., заедно с материалите, така че разлика в цените тук няма! И връзката е между НК “Железопътна инфраструктура” и БДЖ. Това е единственият външен доставчик. Всички други траверси са вземани – говоря за стоманобетонните – от Свищов.
Така че, когато имате конкретни данни, излизайте по медиите. Аз не искам да се спирам и на другите необосновани клевети към предприятията в България, включително и за това, че виждате ли, нямало визия. Напротив, ние имаме визия. Имаме своите настоявания за железопътната инфраструктура и средствата, които държавата ще даде. Имаме визия за преструктурирането и на база на нея ние ще направим новия Закон за железопътната инфраструктура, който също ще отговаря на всички европейски директиви, а вие продължавайки с този ваш подход ще останете чисто и просто една опозиция в ъгъла, която не знае какво мисли, какво говори и кого обвинява! Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
С това завършиха и въпросите към министър Мутафчиев. Да му благодарим за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Първият въпрос е отправен от народния представител Бойко Великов относно трасето на автомагистрала “Хемус” и мотивите за неговия избор.
Господин Великов, заповядайте. Имате думата.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
От Ваше изявление в средствата за масова информация оставам с впечатлението, и не само аз, че окончателно е избрано трасето на автомагистрала “Хемус”. Доколкото ми е известно, проект за автомагистрала “Хемус” има отпреди няколко години. Това е проектът с най-директното и кратко трасе от София за Варна през Велико Търново. Има, разбира се, и други аргументи, които могат да повлияят при избора на трасе или при неговата промяна. Това са финансови аргументи, икономически, а дори и социални.
Трасето ще бъде от особено значение за развитието на населените места, през които преминава или там, където преминава в близост до съответните населени места, затова и интересът е значим.
Разбира се, не е и без значение за данъкоплатците цената, която държавата ще плати за изграждането на автомагистрала “Хемус”.
Моите въпроси са: избрано ли е окончателно трасето на автомагистрала “Хемус”? Какви са процедурите и каква е аргументацията, ако това трасе е избрано?
Изоставен ли е старият проект? Ако е изоставен, по каква причина? И има ли някакви финансови щети от това?
Ако изборът е в процедура, какви са възможните варианти за магистралното трасе?
Надявам се, господин министър, че няма да се наложи да променяме името на автомагистралата в зависимост от трасето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за отговор на зададения въпрос.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Великов!
Автомагистрала “Хемус” има обща дължина 456,5 км и е по направление на общоевропейски транспортен Коридор № 4 в отсечката София – Ботевград, паралелно на път Е-772 в участъка Коритна – Шумен и на път Е-70 Шумен – Варна.
В експлоатация са участъците от пътен възел Яна до Ябланица с временна връзка – Прелог, с обща дължина 70,3 км и ширина 29 м; от пътен възел Шумен до Варна с дължина 81 км и ширина 29 м.
В строителство е участъкът от пътен възел Белокопитово до пътен възел Шумен с дължина 25 км.
Остават за изграждане участъците: връзка на автомагистралата със Софийския околовръстен път с дължина 8,5 км . За участъка има частично изпълнени земни работи по стар работен проект, в момента се изработва актуализиран технически проект с тръжна документация.
За участъка от Ябланица до Боаза с дължина 8,6 км, включващ и изграждането на пътен възел Коритна има работен проект и с частично изпълнени земни работи. Тъй като участъкът е включен в Секторна оперативна програма “Транспорт” за периода 2007-2013 г. е необходима актуализация на техническия проект.
Участъкът от Боаза до пътен възел “Белокопитово” е с дължина 263 км. За автомагистралата са правени редица прединвестиционни и предпроектни проучвания и има избрано и утвърдено цялостно трасе. Като вариант беше проучена и възможността да се използва трасето на път 4 или Е-772 в участъка Коритна - Севлиево – Велико Търново – Търговище – Шумен. Този вариант не беше приет на база сравнение по технико-експлоатационни и икономически показатели. За предпочитане е и е приет вариант за трасето за участъка от пътен възел “Коритна” до пътен възел “Белокопитово”. Предстои да бъде направено само допълнително екологично проучване, свързано с последните изменения в законодателството за издаване на разрешение за ОВОС, с което приключва и цялата процедура.
Разбира се, зная тежненията за избор на трасето на автомагистрала “Хемус” – дали да бъде по на север или по към центъра. Няма да правим две трасета на автомагистрала “Хемус”. Трасето е избрано и вече вървим към възлагане на процедури за същинско проектиране на трасето и за възлагане на процедури по обявяване за концесиониране на автомагистралата.
Знам, че е по-добре автомагистралата да минава по-близо до определени населени места. И в единия, и в другия случай от тази възможност ще бъдат лишени редица населени места. По принцип автомагистралата минава в близост най-малко на 10-ина километра от по-големите населени места. В този смисъл изборът на трасето е съобразен с всички изисквания и ние ще работим по това трасе.
Надявам се, че магистралата не е единственият източник на инвестиционен интерес, тъй като това би било зле. Трябва да търсим и други стимули за инвеститорите, за да работят за по-голяма икономическа активност в съответните райони. Това е отговорът на Вашия въпрос, господин Великов. Смятам, че тепърва не би трябвало да се открива дискусия откъде да минава магистрала “Хемус”, която е започната, забележете, преди около 25 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Великов, имате думата за реплика към отговора на министъра.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз съм удовлетворен от това, че получаваме достатъчно ясна и отговорна информация тук за трасето на автомагистрала “Хемус”. Предполагам, че Вие сте достатъчно убеден, че е необходима откритост и прозрачност относно процедурите по автомагистрала “Хемус”, за да няма излишни спекулации относно избора на трасето.
Не бих искал да се връщам назад във времето, когато се използваха различни политически и други възможности за избор както на трасета на пътища, така и по други въпроси. За съжаление такива спекулации продължават и сега, което провокира необходимостта да Ви задам този въпрос – за лобиране от различни представители във властта за умишлено увеличаване дължината на трасето с цел увеличаване на цената, за намесата на корпоративни интереси и т.н. по различни тълкувания и анализи, които се правят във връзка с автомагистрала “Хемус”.
Убеден съм, че трасето трябва да се съобрази (както направихте това в изложението си) преди всичко с икономическата ефективност – както по отношение на краткостта и бързината на движение, така и по отношение на интересите на отделните райони, през които ще минава трасето на магистралата. Надявам се, че трасето е избрано действително във връзка с технологично-експлоатационната ефективност, както заявихте, и с икономическата ефективност. Убеден съм, че е необходимо това трасе да бъде представено публично, за да се знае (независимо, че заявихте, че трасето е избрано преди години) откъде ще минава точно това трасе на автомагистрала “Хемус”, за да бъде то от икономическа, социална и финансова полза за различните населени места, през които ще мине или близо до които ще мине. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, желаете ли дуплика? Не.
Преминаваме към втория въпрос, зададен от народния представител Митко Димитров, относно гаранционния срок на пътните съоръжения.
Заповядайте, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Господин председател, уважаеми колеги! Господин министър, за последните три месеца пуснахте в експлоатация много пътни съоръжения. Едното от тях е в участъка Карнобат – Сливен, а другото е в участъка на магистрала “Тракия” към посока Чирпан. Макар че тези съоръжения са съвсем нови, по тях съществуват редица пътни съоръжения като мостове, виадукти, подпорни стени, а някои от тях и тунели – като магистрала “Люлин” в новия договор, който Вие подписахте. Всички тези съоръжения са със срок на годност, даден от фирмата – една година.
Ще ви дам един исторически пример. През 1885 г. железният мост във Велико Търново е бил построен с тогавашната технология на ХVІІІ век от италианска фирма, която е дала срок на годност 100 години. Такъв подобен мост мисля че има във Враца или в Лом. През 1985 г. – вече в наше време, тази фирма в продължение на 100 години е следила своя обект, следила е неговото състояние и след 100 години е изпратила представител, който е проверил моста. Понеже община Велико Търново не е искала да поеме застрахователната стойност на този мост, тя го е затворила за движение на автобуси и автомобили в посока Арбанаси и Великотърновския университет.
Моят въпрос е: защо тези съоръжения, които в момента се строят със средства и технологии от ХХ век, имат една година гаранция, а технологиите от ХVІІІ век издържат до 100 години?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Въпросът е ясен.
Господин министър, имате думата да отговорите на въпроса в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, мисля, че информацията Ви не е точна. Някой Ви е заблудил. Няма такива срокове. Ще Ви запозная подробно с отговора, който сме подготвили.
Проектът за доизграждане на автомагистрала “Тракия”, която цитирате, представлява крупен инфраструктурен проект както от национално, така и от международно значение. Участъкът на автомагистралата от София до Оризово е с дължина 171 км и е построен между 1975 и 2000 г. Той е част от трансевропейска магистрала, свързваща страните от Централна и Източна Европа и Близкия Изток.
Участъкът от Оризово до Бургас ще завърши магистралната връзка между София и най-голямото българско пристанище и ще бъде един от основните елементи на планираната национална автомагистрална мрежа.
В изпълнение на финансов договор F1-20680 с Европейската инвестиционна банка през 2002 г. беше проведен открит международен търг за избор на изпълнител на ЛОТ 1 Оризово – Стара Загора от километър 171,360 до километър 210,100 и ЛОТ 5 Карнобат – Бургас от километър 325 плюс 280 до километър плюс 568. Процедурата за избор беше проведена от възложителя – Изпълнителна агенция “Пътища”, и международно признатия и независим консултант – фирмата “Мот Мак Доналд” от Великобритания, по правила, одобрени от финансиращата институция – Европейската инвестиционна банка.
За изпълнител на Лот 1 беше избрано сдружение „Рънуей БГ” от България. Строителството започна през м. март 2003 г. и се осъществява на два етапа. На 1 юли 2006 г. беше приключен и въведен в експлоатация първият подучастък от Оризово до пътен възел Чирпан с дължина 17 км. Договорът за строителство е сключен по договорните условия за изграждане на строителни и инженерни работи, проектирани от възложителя, изготвени от Международния съюз на инженерите консултанти FIDIC, тоест по международни правила.
Съгласно условията на договора в едногодишен период възложителят задържа 2,5% от стойността на договора за отстраняване на евентуално появили се дефекти по новоизградени съоръжения, което означава, че тези съоръжения не са нестандартни, а е възможно да се появят дефекти, затова се задържа тази сума. След изтичане на този период при констатирано добро състояние на строежа той изплаща на изпълнителя задържаните суми. В същото време съгласно подклауза 5.1 на Специалните условия на същия договор е в сила законодателството на Република България.
В резултат на всичко това ще уточня, че съгласно чл. 20, ал. 4, т. 8 и 9 от Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежи в Република България и минималните срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти при ново строителство на автомагистрали е предвиден 5-годишен минимален гаранционен срок, а за съоръженията по автомагистралите е предвиден задължителен 10-годишен гаранционен срок.
Така че това твърдение за гаранция от една година просто не е вярно и няма такива случаи – в договори да е записано, че гаранционният срок е една година. Това означава, че в този гаранционен срок не би трябвало да има никакви проблеми с тези магистрали и съоръжения по тях, включително с тяхното поддържане. Но дори и 100-годишният мост във Велико Търново, за който говорите, най-малко 10-15 пъти ще е боядисван, за да е в това състояние. Което означава, че за този продължителен срок за експлоатация на тези съоръжения след този гаранционен период те трябва периодично да се поддържат, което се и прави, разбира се, не на достатъчно добро ниво, но в зависимост от финансовите възможности. Съжалявам, но въпросът, който задавате, не е точен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, имате думата за реплика.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Тази информация за едногодишен гаранционен срок я има дори в клаузата за магистрала „Тракия”. Даже там е описано, че не е едногодишен, а е 12 месеца гаранционният срок. Съжалявам само, че при тези малки гаранционни срокове не виждам коя уважаваща себе си застрахователна компания би застраховала тези пътни съоръжения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Аз искам отново да повторя, за да поясня – става дума за задържане в едногодишен срок на една сума от стойността на обекта за евентуално възникнали проблеми. Такива може да възникнат, а може и да не възникнат, но това няма нищо общо с гаранционния срок, за който става дума. Трябва да правим разлика. Гаранционният срок е минимум пет години за магистралите и десет години за съоръженията, за които стана дума – мостове, виадукти и т.н. Няма такова нещо, господин Димитров!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към последния въпрос към министър Гагаузов. Той е зададен от народния представител Иван Иванов относно преговорите по договора за концесия на автомагистрала „Тракия”.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете Вашия въпрос.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! С решение на Министерския съвет беше създадена работна група под Вашето председателство, на която се възложи в рамките на три месеца, до края на м. септември, да бъдат проведени преговори с представителите на консорциума „Автомагистрала „Тракия” АД, българо-португалския консорциум, за евентуално предоговаряне на условията по концесионния договор. Излишно е да казвам, че договорът за концесията на автомагистрала „Тракия” е вероятно най-скандалният концесионен договор в рамките на изминалите 16 години. Той беше твърде силно дискутиран в българското общество и именно отчитайки силните критики в обществото срещу договора, стремейки се да се защити необходимостта от прозрачност на предстоящите преговори, организацията „Прозрачност без граници” в специално писмо до Вас пожела да бъде наблюдател на преговорите. Когато задавах въпроса, господин министър, все още липсваше отговор от Ваша страна. Междупрочем, само преди два дни чрез медиите научих, че такъв отговор е получен и на организацията се отказва да наблюдава воденето на тези преговори с българо-португалския консорциум.
По този повод аз съвсем леко ще видоизменя въпроса, който поставям пред вас – не дали ще приемете организацията да бъде наблюдател на преговорите, защото Вие вече сте отговорили на този въпрос, а кои са мотивите, с които Вие сте отказали тя да бъде наблюдател по преговорите? В писмото, с което им отговаряте, Вие казвате „по желание на преговарящите страни”. Аз не говоря за португалците, ясно е защо те не желаят да има наблюдател, който по определен начин да изразява и страната на гражданите, питам Вие какви мотиви сте имали?
И второ, какви са гаранциите, които можете да дадете пред българските граждани, че интересите на страната ще бъдат защитени? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, имате думата да отговорите на зададения въпрос.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Във Вашия пореден въпрос по концесионния договор за автомагистрала „Тракия” се съдържат всъщност два въпроса. Първият, касаещ желанието на неправителствената организация „Прозрачност без граници” да участва в работата на Междуведомствената работна група за предоговаряне на клаузите от договора за отдаване концесията на автомагистрала „Тракия” със свои представители със статут на наблюдатели. Най-вероятно Ви е известно не само предложението на тази организация, изпратено чрез специално писмо до мен на 4 август т.г., но и това, че на писмото бе своевременно отговорено и тази организация, която аз дълбоко уважавам, бе уведомена, че, цитирам „по време на преговорите ще се обсъждат въпроси от търговски и финансов характер и по желание на преговарящите страни разговорите ще бъдат конфиденциални”. Безспорно е обаче, че за резултатите ще бъдат своевременно информирани средствата за масова информация, а чрез тях и българската общественост.
Вторият Ви въпрос е относно гаранциите, които мога да дам пред българските граждани, че интересите на страната ще бъдат защитени. Следва да Ви напомня, че в качеството си на министър на регионалното развитие и благоустройството съм положил клетва пред 40-то Народно събрание, включително и пред Вас, да защитавам интересите на Република България и считам, че правителството, в което участвам, също добре е осъзнало отговорността на своите действия пред обществото. Казвам правителството, защото аз няма да вземам еднолично решение, за разлика може би от начина, по който досега се е действало.
Уважаеми господин Иванов, аз не знам какви конкретни гаранции очаквате да получите чрез процедурата на парламентарния контрол. Искам да подчертая, че нямам никакво намерение да свеждам този толкова важен въпрос до нивото на евтиния популизъм и общите фрази. Затова в по-конкретен план мога единствено да ви напомня нещо, което вече съм декларирал, включително и чрез отговори на Ваши питания и въпроси. За мен главният интерес на страната е автомагистрала „Тракия” да бъде построена колкото може по-скоро и при по-изгодни условия. Доколко ще бъдат успешни резултатите от работата ни в тази насока и конкретно в тези преговори, ще можем да коментираме и оценяваме, след като приключи този етап от нашите усилия за оптимизиране и успешно изпълнение на едно решение, взето от нашите предшественици.
За всички резултати от преговорите периодично ще бъде информирана и обществеността чрез средствата за масова информация. Мисля, че е пагубно за целия процес на доизграждането на магистралата отново да качваме проблема с автомагистрала „Тракия” на площада и да го разтваряме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Иванов, имате думата за реплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, тъй като Вие напомнихте, че Ви задавам пореден въпрос относно магистрала “Тракия”, аз искам в същото време да Ви кажа, че освен Вие, като министър, че сте положили клетва, аз, като народен представител, също съм положил клетва да защитавам интересите на българските граждани. Ако поставям тези въпроси, то е именно в този аспект. Очевидно трябва да бъдат защитавани интересите на българската държава и на българските граждани.
Второ, когато говоря за това, че считах за нормално да бъдат допуснати представители на организацията “Прозрачност без граници”, имам предвид, че тази организация е международна и със свои представители е участвала като наблюдател в много такива преговори и сключени сделки, включително в България по отношение на втория мобилен оператор “Глобул”, на която председателят на организацията – един френски уважаван представител, даде една много висока оценка на тази процедура. Ще Ви донеса и съответните изказвания по този повод. Беше така, че аз самият присъствах по времето на тези преговори редом до председателя на “Прозрачност без граници”.
Следващото, аз разбирам, че ще се говори за финансови въпроси, които по принцип имат конфиденциален характер. Но не трябва да се изпуска и това, което “Прозрачност без граници” декларира, че са готови да подпишат декларация за конфиденциалност. Вие знаете, че подписването на тая декларация гарантира запазването на конфиденциалния характер, като в същото време представители на гражданското общество имат възможност да бъдат наблюдатели.
Накрая, господин министър, ако зададох въпроса с такава настойчивост, то е защото в отговор на мой въпрос до министър Орешарски той ми предостави в Секретния отдел на Народното събрание анализа на “Прайс Уотър Хаус Купърс”. В него, който е от 110 страници, 60 страници са посветени на анализ на договора, 50 са посветени на препоръки към Вас, към българското правителство за евентуално предоговаряне.
Аз питам: ще можете ли да предоговорите тези неща, които са записани там, които аз поради Закона за класифицирана информация не мога да съобщя, но които наистина показват, че ще се изискват огромни усилия, за да бъде защитен българският интерес? Защото в началото на м. октомври не бих желал ние да се окажем постфактум в една сделка, която е против националния интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате право на дуплика в рамките на две минути.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин Иванов, ние затова сме възложили този доклад, за да видим какви са слабостите на договора и да търсим възможности за тяхното предоговаряне. Дали ще успеем да ги предоговорим или не, това зависи от двете страни, участващи в тези договори. Ако не успеем да ги предоговорим, съответно правителството ще вземе решение дали продължава или не продължава този вариант за изграждане на автомагистрала “Тракия”. Така че тези неща са различни. Те ще се случат или няма да се случат. За това ще научи цялото общество.
Що се отнася до участието на “Прозрачност без граници”, извинявайте, но защо точно “Прозрачност без граници”? Защо не някоя друга организация? Ако дойдат тридесет организации, какво ще правим?
Аз не считам, че може да ми дадете един пример, в който, да речем, по ваше време, вашето правителство е имало такъв случай. Не можете да ми дадете и такъв пример в международен план. На търговски преговори такива организации не присъстват. Те нито могат да вземат решение, нито могат да носят отговорност. На тези преговори присъстват страните, които могат да носят отговорност и да я носят пред тези, които са ги изпратили там. Така че цялата информация ще бъде предоставена на българската общественост, но по начина, по който това нормално става, а не чрез организации, които също имат свои интереси. Ще защитаваме интересите на страната със собствени сили, а не с “Прозрачност без граници”. Те си имат други задачи като обществена организация. Добре дошли са, информацията, която ще получат всички, ще я получат и те. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да благодарим на министър Гагаузов за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси към министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски.
Първият въпрос е от народните представители Мариана Костадинова и Николай Свинаров относно издадено от Министерството на здравеопазването Съгласувателно становище за производство на дървени въглища в местността “Мишелика”, с. Къпиново, община Велико Търново.
Заповядайте, господин Свинаров.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, въпросът е относно издадено от Министерството на здравеопазването съгласувателно становище за производство на дървени въглища в местността “Мишелика”, с. Къпиново, община Велико Търново. Министерството на здравеопазването е дало съгласие за производство на дървени въглища. Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве – Велико Търново, има становище, с което проектната документация не се съгласува и не може да бъде приета от експертен съвет, защото не е представена скица в мащаб, от което да е видно местоположението спрямо регулационните граници на населените места в радиус 2000 м и не е описана технологията, по която ще се произвеждат дървените въглища.
Въпросът в същността си е: защо Министерството на здравеопазването издава съгласувателно становище, с което допуска намаляване на хигиенно-защитната зона до реалните 550-600 метра от населено място, след като за производство на дървени въглища, съгласно т. 228 от наредбата законодателят е определил хигиенно-защитна зона от 2000 м?
Защо Министерството на здравеопазването одобрява технологията на силно замърсяващо производство, при което отделящите се газове се отнасят на голямо разстояние и то в такава близост до населено място в екологично чист балкански район? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Свинаров.
Господин министър, имате думата да отговорите на този въпрос в рамките на три минути.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати, уважаеми господин Свинаров и госпожо Костадинова! В Министерството на здравеопазването е постъпила молба от “Бетаком” ООД за съгласуване за промяна предназначението на земята и обособяването на площадка за производство на дървени въглища в местността “Мишелика”, с. Къпиново, област Велико Търново – това, което Вие подчертахте в самото начало на изказването си.
Както се изисква от Наредба № 7, в документацията е включена и комплексна екологично-здравна оценка, изготвена от независими експерти – научен сътрудник І степен д-р Цеко Балабанов, д-р на медицинските науки, и химик Мария Пашева с професионална компетентност в областта на замърсяването на атмосферния въздух. Екологично-здравната оценка е изготвена въз основа на представена от инвеститора информация за производство на технологии и капацитет на дървени въглища. Според оценката се касае за производство на дървени въглища по ретортен метод. И аз не знаех за този ретортен метод, но се оказва, че това е някакво закрито производство, в което газовете се връщат обратно в самата система.
В екологично-здравната оценка са направени прогнозни изчисления на очакваното въздействие върху чистотата на атмосферния въздух. Според направените изводи, при спазване на технологията и капацитета на производство, не се очаква емисиите при производството на дървени въглища по този ретортен метод да окажат отрицателно влияние върху състоянието на атмосферния въздух и да доведат до възникване на здравен риск за населението на селото. Отговорността за верността и коректността на тези факти, обстоятелствата и изводите в екологичните експертизи са изцяло на съставителите, които са регистрирани като експерти за изготвяне на оценки за въздействие на околната среда.
Представено е писмо – това, което Вие подчертахте, от Регионалната инспекция по околната среда и водите в гр. Велико Търново, че за инвестиционното намерение на “Бетаком” не се изисква отделна оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), което предполага, че дейността на обекта няма да оказва значително неблагоприятно въздействие върху околната среда.
След разглеждане на представените документи Министерството на здравеопазването съгласува местоположението на обект “Производство на дървени въглища по ретортен метод” с капацитет 108 куб. м годишно в местността “Мишелика”, с. Къпиново. В писмото е поставено изискване при въвеждане на обекта в експлоатация да се извършат необходимите лабораторни изследвания от акредитирани лаборатории за доказване липсата на отделяне на вредности в селищната среда над допустимите здравни норми. Допълнително от РИОКОЗ – Велико Търново, е представено писмо от Областната дирекция “Земеделие и гори” – Велико Търново, към Министерството на земеделието и горите, което потвърждава, че отстоянието между регулационната граница на с. Къпиново и имота, в който се извършва тази дейност, е 750 м. Обаче в същото писмо е посочено, че това е стопански двор, бивша собственост на ТКЗС, със статут на застроена територия от вида на складова база. Следователно, там не би следвало да се разполагат никакви жилищни сгради.
От гореизложеното е видно, че няма нарушение на регламентираната в Наредба № 7 на министерството процедура по намаляване на хигиенно-защитната зона за обекта за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. Според екологично-здравната оценка не се очаква производствената дейност на същия да доведе до възникване на здравен риск за населението в с. Къпиново. Съгласно съществуващото законодателство, въвеждането на обекта в експлоатация може да се извърши само след провеждане на необходимите лабораторни изследвания, доказващи липсата на отделяне на вредности в околната и жилищна среда над допустимите норми. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Свинаров, имате думата за реплика.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин министър.
Разбира се, аз Ви сезирам с този въпрос по повод искания, отправени от местни жители. Понеже Вие много добре казахте колко надеждна е експертизата и как всичко е прецизирано, просто искам от Вас един допълнителен ангажимент за една последваща проверка, за да можем да проследим дали всичко е толкова добре изпълнено, както твърдите, и тогава да можем да представим ясните факти на местното население и да разберем това ще доведе ли до успокояване на създаденото настроение против това производство на дървени въглища в региона. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Свинаров.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Само мога да уверя господин Свинаров и хората от селото, че наистина се възползваме от правото, което има и осъществява РИОКОС във Велико Търново тези параметри да бъдат съблюдавани и ако има някакви възможности за действителното замърсяване на атмосферата и околната среда, обектът ще бъде преустановен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към въпроса от народния представител Ива Станкова относно възможността за работа в аптеките на пределни цени за крайния клиент – социално важен въпрос.
Заповядайте, госпожо Станкова.
ИВА СТАНКОВА (КБ): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Актуалният въпрос е наистина актуален, защото е зададен – вече казах – преди около почти два месеца, но е симптоматично, че съвпада точно с момента на дискусия по Закона за лекарствените средства. Смятам, че действително проблемът ще бъде актуален в момента като дискусия.
Господин министър, ще изложа своите становища по актуалния въпрос към Вас.
Лоялната конкуренция е важна движеща сила за развитие на пазарната икономика и в частност на фармацевтичния сектор. Неопределеният брой аптеки – дистрибутори на относително малкия български пазар, и нелоялната конкуренция води до снижаване на качеството на фармацевтичните услуги и стремежът за оцеляване като чисто търговски способи. Недопустимо е лечението и грижата за пациента да страда за сметка на търговски, корпоративни и други интереси. В момента Наредбата за правилата за образуване и регистриране на цени утвърждава работа до пределни цени на лекарствата по лекарско предписание и реда за регистрирането им без рецепта. Пределните цени се утвърждават от министъра на здравеопазването и се обявяват в публичен регистър. Аптеката има право да продава на цена, не по-висока от пределната, което дава възможност да се работи на цени дори на производител. Ето в това е проблемът и причината за поява на стоки по витрините на аптеките от сорта на минус 15. Работата на пределни цени на лекарствата ще доведе до повишаване на качеството на обслужване и няма да позволи да се използват корупционни практики при предписването и консултирането, както е в момента. Недопустимо е търговията с лекарства да се възприема като всяка друга търговия, защото лекарството е особен вид стока, свързан пряко със здравето на хората. Ако се ръководим само от ниската цена, вероятността да се попадне на нискокачествени субстанции е голяма. Не може да се приложи и задължителната добра аптечна практика от аптеките и водещото да е фармацевтичната грижа и консултации. Работата на пределни или фиксирани цени ще гарантира едни постоянни приходи за държавата по данък добавена стойност, защото в момента той е една променлива величина, няма да се нарушат изискванията за присъединяването ни към Европейския съюз, а напротив – ще се включи в тяхната фармацевтична регулация адекватно.
Моят актуален въпрос към Вас, господин министър, е: защо не се прилага и каква е реалната възможност да се работи на пределни цени в аптеките за крайния клиент – пациента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да отговорите на въпроса в рамките на три минути.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин заместник-председател, уважаеми колеги депутати, уважаема д‑р Станкова!
Редът и условията за образуване на цените на лекарствените продукти е посочен в Наредбата за правилата за образуване и регистриране на цени на лекарствените продукти при продажбата им на дребно – обнародвана в “Държавен вестник” от 2004 г. Съгласно чл. 14 от цитираната наредба в рамките на пределната цена на лекарствен продукт, отпускан по лекарско предписание, ценообразуването на търговеца на едро и на търговеца на дребно на разрешените за употреба лекарствени продукти се осъществява по следния начин.
Първо, търговецът на дребно извършва продажба на цена, не по-висока от пределната цена.
Второ, търговецът на едро продава на търговеца на дребно и на лечебните здравни заведения със стационар лекарствени продукти по договорена цена, чийто размер не може да е по-висок от обявената пределна цена за съответния лекарствен продукт, намален със стойността на надценката на търговеца на дребно, посочена за съответната ценова група съгласно чл. 6 и определена в заповед на министъра на здравеопазването за утвърждаване на пределни цени.
Определените в наредбата надценки са максимални и не са фиксирани, тоест, участниците на пазара могат да договарят надценки, обаче по-ниски от регистрираните. При такава дадена нормативна уредба търговците с лекарствени продукти могат да предлагат лекарствени продукти на цена, по-ниска или равна на пределната им цена, като долен праг на цената не е нормативно определен.
Следва да се има предвид обаче, че независимо че не е налице изрична норма, определяща долен праг на цените, надценките за търговец на едро и търговец на дребно, посочени в чл. 5 и 6 от наредбата, са инструктивни и би следвало да се съблюдават при определяне на продажните цени на лекарствените продукти.
Негативните страни – цените са различни в отделните аптеки. Положителните обаче са, че ценообразуването с пределни цени на лекарствените продукти дава възможност на всеки от участниците на фармацевтичния пазар производител да ползва част от максимално определената му цена или надценка и по този начин крайната продажна цена за пациентите да бъде винаги по-ниска.
Налагането на задължението аптеките да работят на пределни цени представлява на практика друг тип ценообразуване, а именно фиксиране на цените на лекарствените продукти. Това фиксиране няма да доведе до решаване на проблема с така наречената “нелоялна конкуренция”, тъй като в Република България няма прието законодателство за нормативното определяне на процент печалба и третирането на въпросите за контрол – директен или индиректен, върху печалбата, каквато е практиката в страните от Европейския съюз с фиксирани цени. Там, където има такъв контрол, властите са длъжни да публикуват позволените граници на регламентирана печалба, критерии, по които те се определят, и максималния процент печалба, който лицето, отговорно за пускане на лекарствения продукт на пазара, може да реализира над границите, определени от дадената страна членка на Европейския съюз. При замразяване на цените се изисква: годишен преглед на компетентните власти и да обосноват наложените мерки с икономическите си условия. В специални случаи може да се апелира за изменение на наложената мярка, стига те да бъдат аргументирани добре.
При механичното фиксиране на цените се работи с отстъпка, но крайната цена за пациента не намалява, тоест отстъпките се разпределят между участниците на фармацевтичния пазар – производителите, едри и дребни търговци.
Положителни страни – единни цени в отделните аптеки. Негативните страни – крайната цена за пациента не намалява, тоест отстъпките се разпределят между участниците на фармацевтичния пазар. Цитираните ценови практики касаят процесите на ценообразуване само при свободната продажба на лекарствени продукти, които се отпускат по лекарско предписание, докато за лекарствените продукти, които се заплащат напълно или частично от обществени фондове, важат други правила за образуване на цените. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Доктор Станкова, желаете ли реплика към отговора на министъра?
Заповядайте, имате думата.
ИВА СТАНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, давам си сметка, че въпросът е много сложен. Може би за някой, който е вътре в проблема, познава го в детайли от много години и се занимава с него, той е, както се изрази един наш колега, твърде елементарен и не представлява проблем. Но въпреки всичко аз смятам, че за нашата гилдия проблемът, който сега ще дискутираме във връзка със закона, който ще приемаме, ще бъде един от основните въпроси, които ще дискутираме.
Пак се сещам за приказката на философите „И ти си прав – и ти си прав”. Тоест, има логика и в едната част на разсъжденията, и в другата част на разсъжденията, зависи от интереса.
Четейки доста неща по въпроса, не претендирам, че съм напълно права или веща, но има един момент, в който се дискутира, че лекарствоснабдяването в частта сегментиране – това, което сме упоменали в закона - да разделим производителя и дистрибутора от аптеките, е направено. Радвам се, след като го прочетох, защото си помислих, че всъщност това визира контрола, който ние поне ще можем да упражним.
В крайна сметка, дори в малък размер смятам, че това ще упражни контрол дори върху самото ценообразуване в пълния смисъл на думата.
Това, което Вие цитирахте – в 90% от европейските страни цените за крайния клиент са фиксирани, визирахте Гърция и други страни, но при всички случаи в този момент на взаимоотношения между производител и дистрибутор и след това отивайки към крайния клиент, е естествено да се търси този баланс. Смятам, че именно него трябва да потърсим – баланса между този, който иска да печели, защото, естествено се печели с по-ниска цена на базата на по-голямо производство, и фактически интересът на самостоятелната аптека и на трето място играчите, които са изключително важни, това сме ние – крайният клиент, пациентите. Смятам, че на този въпрос трябва да се обърне внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, доктор Станкова.
Доктор Гайдарски, не желаете дуплика.
Преминаваме към въпрос на народния представител Мария Капон относно липсата на лекарства за онкоболни в гр. Пловдив.
Госпожо Капон, заповядайте, имате думата да развиете Вашия въпрос.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Всеки ден от началото на 2006 г. в Пловдив се откриват средно по 10-12 човека с онкозаболявания. Две хиляди са диагностицираните със злокачествени заболявания от началото на годината според директора на Онкологичния диспансер д-р Георги Райчев. Според очакванията на специалистите до края на 2006 г. можем да очакваме поне още толкова открити заболявания.
Общият брой на регистрираните в диспансера е 41 200 души. При тази тъжна констатация от 141 скъпоструващи лекарства, в онкодиспансера в Пловдив липсват 71. Ще Ви дам справка към 3 август, 8,30 ч. сутринта, когато съм била на тази проверка.
Тези скъпоструващи лекарства се плащат от Министерството на здравеопазването, а липсващите лекарства не са доставяни през последните два месеца. Болните са започнали лечение с алтернативен медикамент, който обаче е много по-слаб и влошава тяхното състояние.
Тук искам да дам пример най-вече с няколко граждани, които бяха в моята приемна, относно липсата на лекарства от позиции за онкозаболявания при мъжете. Назначаването на алтернативните медикаменти и постоянната смяна на лекарства, след като липсват скъпоструващите и дори алтернативните, влошава състоянието им. Каква е причината за тази липса?
Разговаряхме с председателя на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания. Явно проблемът е много сериозен.
Ще дам само един пример: пловдивчанин, който е започнал лечение с алтернативен медикамент, който обаче е по-слаб и в неговия случай състоянието се е влошило много, както и се е увеличил броят на туморните маркери на над 300, при положение че трябва да са 4.
Считайте, че задавам този въпрос и конкретно, но той важи, общо взето, за цялата страна, тъй като здравеопазването е наше основно задължение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, заповядайте, имате думата да отговорите на зададения въпрос.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати, уважаема госпожо Капон! В Министерството на здравеопазването се спазва строго разпределението на лекарствата съобразно заявките от лечебните заведения и броя на обслужените пациенти в рамките на сключените за годината договори съгласно Наредба № 34 от 25 ноември 2005 г. за реда и заплащането от републиканския бюджет на лечението на българските граждани извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
За 2006 г. в изпълнение на тази наредба са сключени договори, както Вие казахте, за доставка на 141 позиции лекарства, които се използват – тук вече е разликата, за лечение на болни от СПИН, туберкулоза, психични заболявания, хемодиализните центрове, за състояния след трансплантация на органи и тъкани. Тук влизат и вродените и наследствени заболявания. Така че това не са 141 броя лекарствени средства за лечение на онкоболни. Посочените заболявания не са онкологични и пациентите не се лекуват в Онкодиспансера в Пловдив. По тази причина лекарствата, които не се използват при онкологични заболявания, не се доставят в онкодиспансера.
От общо 141 лекарствени продукта – това вчера аз лично проверих с директора на болницата д-р Георги Райчев – има 80 препарата за лечение на онкоболни в онкодиспансера. От началото на 2006 г. до момента Министерството на здравеопазването е осигурило доставката на онкологични средства само за този диспансер на стойност 2 млн. 280 хил. лв. Тези 80 вида онколекарства са определени от националните консултанти – водещи специалисти по химиотерапия в страната, което дава възможност за провеждане на различни терапевтични схеми при отделните пациенти.
В Министерството на здравеопазването не е постъпвала информация за липса на 71 позиции от тези лекарства от нито едно лечебно заведение. Министерството на здравеопазването извърши проверка в онкодиспансера в Пловдив, при която се установи липса на 2 лекарствени продукта, а не на 71, както Вие сочите във въпроса.
По отношение на лечението при онкоболни мъже, вероятно се касае за лекарства, използвани при лечение на рак на простатната жлеза, защото д-р Райчев познава човека, за когото става въпрос. За 2006 г. министерството има сключени договори за доставка на няколко вида антиандрогенни лекарства, използвани при това заболяване. При необходимост лечебното заведение също може да си купи определени лекарства – това се разрешава.
При проверката се установи, че в някои случаи пациентите желаят да бъдат лекувани с нови, високотехнологични лекарства, за които те получават информация от медиите. В други случаи пациентите не желаят да получават предоставяния или получавания медикамент и желаят да бъдат лекувани с най-нови, още недоказани в страната лекарствени средства.
Подчертавам, че лечението с дадено лекарство се определя от тричленна комисия – лекари, специалисти в областта на химиотерапията. Не е допустимо пациентът сам да определя своята лечебна схема.
В диспансерите с централизирана доставка се прилагат и осигуряват само лекарства с доказана ефективност, качество и безопасност, разрешени за употреба в Република България. Въпреки това, поради неразбиране от някои от пациентите, проблемът води до конфликти и създаване на излишно напрежение, каквото имаме непрекъснато от отделни пациенти. Министерството извършва проверки и предприема необходимите мерки при всеки подобен случай. То спазва сроковете за разпределение и доставка на лекарствени продукти и провежда текущ контрол върху изпълнението на дейността и отчетността на лечебните заведения в страната във връзка с предоставените им лечебни лекарствени продукти за лечение на онкоболните. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.
Госпожо Капон, имате право на реплика по получения отговор.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Става въпрос за лекарстото “Андрокур”, както Вие сте наясно, с двете позиции, които изобщо не са налични в случаи за точно такъв вид заболявания. Много е тъжно да живееш в такава страна. Кога за последен път бяхте в една онкоболница и престояхте в коридора й, за да видите за какво става въпрос и колко пъти са връщани пациентите? Това направих тази седмица и предходната седмица в две от местата, където в Пловдив има такова лечение. Връщат се постоянно пациенти и не е възможно това да се случва. Аз не искам да живея в такава страна. Предполагам, че и Вие не искате да живеете в такава страна. И трябва да се направи нещо. Защото за тези хора става въпрос за стандарт на живот. Става въпрос за възможността им да живеят изобщо. И ние сме им длъжни, господин министър.
Приемам отговора Ви просто като един административен акт. Но за всеки един политик е важно едно – да има сърце. Цялата друга експертност не е важна. Аз очаквам от Вас да имате сърце, за да разберете, че не е възможно просто да се каже на хората: няма лекарства, това ще си купите сами или това ще направите. Това правите Вие. Всеки отговор е некоректен и той доказва, че всички ние не сме способни да управляваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаема госпожо Капон, уверявам Ви, че аз един или два пъти всяка седмица се намирам в някое лечебно заведение, даже някой път и по-често. Трябва да знаете, че аз продължавам да оперирам и преглеждам в извънработно време след 18,00 ч.
Аз разбирам това, което Вие казвате. Вие сте загрижена и действително в някои случаи има подобни на тези случаи, които Вие съобщавате, че в определени заведения има негативно отношение към пациентите. Аз съм съгласен и също имам такива наблюдения и оплаквания от страна на гражданите. Но това, което Вие твърдите – че няма лекарство за лечение на болните в България с онкозаболявания, е абсолютно невярно. Абсолютно! Подчертавам го с най-голяма отговорност.
Няма в момента в България пациент, който да е определен от комисията... Знаете, че има много желаещи, но аз подчертах преди малко, че има комисия от специалисти химиотерапевти, които се занимават с това. Аз не съм химиотерапевт, аз съм хирург, но това са високоерудирани специалисти, които определят начина на лечението на тези болни. И когато комисията даде такова предписание, бъдете сигурна, че всички болни ще бъдат лекувани. За някои от много скъпоструващите лекарства има и изчаквания. Аз нося тук една справка, ако искате да видите в какво чудо се намираме. Никой не желае да се лекува, например, с генерично определени лекарствени средства, които са признати в целия свят и хората се лекуват по този начин. Понеже нашите вестници, списания, медии и така нататък, свободно третират проблема, вие сте видели колко пъти във вестниците и в медиите се тиражира дадено лекарствено средство, без то изобщо да е доказало своите лечебни качества в страната.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): А и не са регистрирани.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: От банката ми подсказват, че има и нерегистрирани. Да, миналата година имаше 32 нерегистрирани лекарства. Съжалявам, обаче, разберете, миналата година бяха 164 вида такива лекарства. В Полша имаше 30. Ако нямате представа мога да ви кажа, че там средният доход е между 560-600 евро на глава от населението. Аз вчера представих в Министерския съвет една цифра, която не искам сега да казвам пред вас, но мога да ви покажа и да видите колко се отделят за един български гражданин.
Независимо от това министерството е отделило достатъчно средства и аз повтарям, че няма нито едно лечебно заведение в страната, както беше миналата година, което да е изпратило писмо или искане за това, че определен вид лекарства – едно, две или повече – не достигат за лечение на болните. Пак казвам, че има отделни граждани. И тези граждани, разбира се, се оплакват както и на Вас, така и на мен. Ние знаем, че има такива. Но ние говорим тук общо за страната.
Вие не можете да казвате: “Аз не желая да живея в такава страна”. Това си е Ваш проблем. Аз например казвам, че желая да живея тук и не бих отишъл в друга страна. Но да заявите пред цялата общественост, че не желаете да живеете в такава страна, затова, защото, виждате ли, лекарствата не достигали, това си е Ваш проблем. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към питане от народния представител Иван Николаев Иванов относно политиката на правителството за международен обмен на тъкани, предназначени за трансплантация.
Господин Иванов, заповядайте да развиете Вашето питане.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз депозирах моето питане преди да бъдат гласувани в пленарната зала промените в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Сега обаче той има още по-актуално звучене, защото една от целите на закона, който гласува пленарната зала, е засилване на международния обмен на тъкани, предназначени за трансплантация. И това е записано в мотивите както на Министерския съвет, така и на моите колеги, които бяха внесли също предложения за промени.
Поставя се обаче въпросът под каква форма България би могла да участва в такъв международен обмен, когато този обмен за българската страна е изцяло монополизиран. Монополизиран е от един договор, който е сключен през 2002 г., който Вие отлично познавате – между “Бултрансплант”, „Ост дивелтмънт”, което е дъщерна фирма на “Остеотек” и Американо-българската фондация за развитие на медицината и биотехнологиите. Получава се така, че с този договор, който монополизира тази дейност, която може наистина да съществува като международна, в която България да е една равноправна страна, България всъщност се оказва изолирана от реалния международен обмен на тъкани. Нещо повече, в този договор има клаузи, които не само будят силно смущение, но не зная как изобщо те са залегнали. На първо място искам да посоча клаузата, съгласно която “Бултрансплант” по договора ще предлага приемането на такива нормативни актове в България, които биха били необходими за пълна реализация на клаузите по този договор. При липсата на закон за лобизма, господин министър, този текст реално е нарушение на законите в страната. Това е недопустима клауза за един договор.
И още нещо, което също ще подчертая – понастоящем в българското законодателство не може един и същ орган да изпълнява както контролни, така и изпълнителни функции. Тези дейности нормално са разделени. А в същото време в закона Изпълнителната агенция по трансплантации, която е като правоприемник, участващ понастоящем, е страна по договора, и в същото време тя трябва да контролира изпълнението на този договор.
Всичко това, господин министър, ме кара да отправя към Вас следните въпроси, които оформят и моето питане: каква е политиката на правителството в международния обмен на тъкани, използвани с цел трансплантация? Отговаря ли на тази политика сключения договор, който току-що цитирах? Остава ли в сила и днес този договор, господин министър, и какво е вашето лично мнение за него? Гарантира ли този договор съизмеримост на изнасяни и внасяни тъкани с цел трансплантации? Съществува ли вероятност след приемането на измененията и допълненията в закона количеството на изнасяните тъкани да се окаже много по-голямо от това на внасяните? Каква е методиката, използвана у нас, за оценка на разходите за експлантация и съхранение на тъкани, предназначени за трансплантация? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги депутати, уважаеми господин Иванов! Осъществяването на международен обмен на тъкани е регламентирано в Глава пета на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, където са посочени условията и редът за извършването на този вид дейност. Участието в международен обмен на тъкани за нуждите на други държави се извършва след задоволяване на потребностите в страната с разрешение на министъра на здравеопазването по предложение на директора на Изпълнителната агенция по трансплантации. Разрешение се издава на лечебни заведения и тъканни банки, регистрирани по реда на Закона за лечебните заведения и отговарящи на изискванията на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Политиката в тази област е детайлно регламентирана в законовите норми, които са хармонизирани изцяло, подчертавам, хармонизирани изцяло с европейското право.
Сключеният договор между Националния център за управление на трансплантациите, тогава – “Бултрансплант”, и американо-българската Фондация за развитие на медицината и биотехнологиите ”Ост дивелтмънт“ е подписан на 7 февруари 2002 г. със срок на действие седем години.
С договора “Бултрансплант” поема задължения, които практически не може да изпълни, тъй като те влизат в противоречие с правата, възможностите, функциите и задачите на тази бюджетна организация, създадена с Постановление № 140 на Министерския съвет от 21 юни 2000 г. – по времето на господин Иван Костов.
“Бултрансплант” е закрит с Постановление на Министерския съвет от 17 февруари 2004 г., с което практически действието на договора се обезсилва.
Настъпилите промени в законодателството, касаещо трансплантациите, след 2003 г. също представляват достатъчно основание за прекратяване действието на договора. Договорът обаче не третира определени количества тъкани – на това искам да обърнете внимание, които следва да бъдат предоставяни. Нито визира изисквания за техния износ или внос, като в този аспект не може да се говори за съизмеримост, за което Вие задавате въпрос, на вноса и износа според съдържанието на договора.
Приетите изменения на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки не се отнасят до регламента за международен обмен. Считаме, че промените, касаещи деклариране приживе на воля за съгласие или несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта и регистриране само на заявено несъгласие, практически нямат връзка с количеството на изнесените тъкани. В преобладаващия брой случаи близките решават дали да бъдат взети тъкани, тъй като малка част от гражданите изразяват воля приживе, което се потвърждава от събрания опит до настоящия момент.
Необходимо е да се отбележи, че към настоящия момент броят на изнесените човешки тъкани – вие подчертахте това, ние го потвърждаваме, многократно надвишава този на внесените, въпреки действащия доскоро регламент за изрично заявено съгласие или несъгласие.
Министерството на здравеопазването заплаща разходите на лечебните заведения за трансплантации и експлантации, както е посочено в чл. 16 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Финансират се само болници – държавна или общинска собственост, съобразно методика за реда за субсидиране на преобразувани лечебни заведения за болнична помощ с държавно или общинско участие, но не и онези действия, които извършва “Остеотек”.
Методиката е издадена на основание § 69, ал. 1 от Закона за държавния бюджет. По тази методика се финансират трансплантациите на органи, роговици, хемопоетични стволови клетки, като не е предвидено финансирането на дейности по вземане и съхранение на кости, кожа, сухожилия, което влиза в приоритета на “Остеотек”. Разходите за дейностите, свързани с тези тъкани, се поемат изцяло от тъканните банки. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Иванов, имате думата да зададете още два уточняващи въпроса към Вашето питане. Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Опасявам се, че хората, които са подготвили повече или по-малко аргументите във Вашия отговор, са допуснали някои неточности, които могат да се окажат от решаващо значение.
Първо, договорът е подписан за срок от седем години и аз не зная никъде по регистрите договорът да е престанал да съществува.
На второ място, договорът може да бъде прекратен по един-единствен начин – с 12-месечно предизвестие на едната, мисля че може би на две от страните, защото той е между три страни. Досега не съм чул нито Вашите предшественици, нито Вие да сте поискали с предизвестие прекратяване на договора. Оттук следва, че договорът продължава да бъде действащ и клаузите в него продължават да бъдат валидни. Затова аз се позовавам на всичко, което следва от този договор.
На следващо място, със закриването на една от трите страни, което Вие изтъкнахте, това именно е българският участник в договора и поява на правоприемник, трябва да отбележа, че договорът – това, което Вие цитирахте по неправилен начин, е в сила и за правоприемниците на страните, което е записано изрично в договора от 2002 г. Всичко това ме кара да заявя ясно тук, от трибуната, че договорът продължава да е действащ, клаузите в него – също, и вредите, които се нанасят от него, в още по-голяма степен.
По този повод отправям към Вас следните два въпроса:
Вие не може да не знаете, господин министър, защото сте принципал на една от страните в договора, че има разследване, предварителна проверка на Софийска градска прокуратура, защото тя на 14 март 2006 г. изисква материалите от Столичната дирекция на вътрешните работи, поради изтичане срока на разследването изисква материалите по тази проверка.
Вторият ми въпрос: интересува ме, след като Вие говорите за тази методика, какви гаранции има, че реимбурсирането на средствата няма да се превърне в скрита печалба? На тази база: какво е финансирането на тези фондации, които извършват тази дейност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте да отговорите на двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин Иванов! Аз разбирам, че Вие сте добре запознат с клаузите на договора, чел сте го добре.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Имам го дори!
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Да, сигурно. Трябва да Ви кажа следното: действително Вие сте прав, че не са предприети действия за прекратяване на договора. Аз не мога да Ви обещая, че ние ще предприемем такива действия за прекратяване на този договор. Щом сте чел внимателно договора, предполагам, че сте видял – в края има жестоки клаузи и ако ние решим да прекратим този договор, ще трябва да се отнесем – там сте го чел, нали – до Арбитражен съд, който се определя от трима специалисти с международен статут, определени от тяхна страна, и всичко това трябва да бъде решено на Арбитражен съд в Париж – на английски език. Щом сте чел внимателно този договор, там има още няколко много обвързващи клаузи и аз не мога да ви обещая нищо предварително.
Мога да кажа само едно, че действително след като вече беше преобразувана “Бултрансплант” в Изпълнителна агенция по трансплантациите, досега в клаузите, които съществуват за работата на Агенцията по трансплантации, няма никакви извършени взаимодействия между едната и другата агенция. Мога да Ви уверя, че от наша страна са предприети действия за ревизиране на някои от клаузите, но как ще стане това в бъдеще – не мога да Ви обещая. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, имате думата да изразите Вашето отношение към получените отговори.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Фактът, че Вие заявихте, че от Ваша страна са предприети действия за ревизиране на някои клаузи, е директно признание, че договорът е действащ и Вие искате някои от клаузите да бъдат ревизирани. Вие не оспорихте това, което Ви казах, и това са вредите, които договорът нанася на политиката на България за международен обмен на тъкани.
На първо място, имаме монополист, който изцяло е окупирал за 7-годишен срок, с възможност за автоматично продължаване на договора с още четири години.
На второ място, България реално е изолирана от този международен обмен, защото всичко минава през този монополист.
На трето място, аз цитирах, че има директно нарушение на законови разпоредби в страната при сключването на този договор, което е недопустимо.
На четвърто място, това е грубият финансов интерес. Извинете, многократно по време на разискванията беше изтъкнато, че донорството трябва да бъде безвъзмезден акт, а всъщност тук се касае за възмездни сделки!
Аз отново питам: може ли ясно да се заяви каква е цената, разходоориентирана, на експлантацията, транспортиране и съхраняване на тъканите по отношение на това, което получават фондациите участници в този договор? Изведнъж ще видите, че се касае за огромни печалби, които изцяло поставят на комерсиална основа една дейност, която трябва да носи благороден характер.
Заявявам това, което казаха и моите колеги от Демократи за силна България: ние не сме против донорството, ние приемаме донорството като високохуманен и доброволен акт в резултат на лично волеизлияние. Но когато се стига до ситуация, в която донорството се превръща в комерсиална дейност, в която определени лица паразитират върху тази иначе благородна дейност, това прави този договор вреден за България.
Моят апел към Вас е да направите необходимото за неговото прекратяване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпрос от народния представител Иван Костов относно политиката на министъра на здравеопазването, свързана с експлантацията на биоматериали.
Господин Костов, имате думата, за да развиете Вашия въпрос.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Този въпрос не беше допуснат като питане, въпреки че се отнася до политика, и то много сериозна.
Уважаеми господин председател, господин министър! Вие силно ме смутихте с двете си твърдения – едното, че няма договор, а второто, че има договор, който много трудно може да бъде разтрогнат.
Това е много лошо за Вас самия, защото Вие се намирате в сложна ситуация. От една страна поддържате една система за експлантация и трансплантация, която се плаща от Министерството на здравеопазването и която създава тъканната банка в „Пирогов”.
От друга страна сте разрешили до Вас да застане един друг министър на здравеопазването, който отговаря за трансплантациите и експлантациите, който развива гигантска дейност, която е несравнимо по-голяма от тази, която Вие организирате през Министерството на здравеопазването. Това е дейността по така наречената Програма за експлантация на биоматериали, по договора, за който говорим.
Вие докога ще търпите това положение, при което Вие не отговаряте за държавната политика в областта на експлантацията и трансплантацията и не сте в състояние да отговаряте пред Народното събрание за тази политика? Това, от една страна.
Второ, Вие самият – докладвали са Ви сигурно – сте видели многобройни тежки нарушения на съществуващото законодателство, които този договор и тази организация, тази система е създала и в момента нарушавайки закона, тази паралелна система извършва експлантация на тъкани и трафик с тях.
Питам се Вие като министър докога ще търпите и тези закононарушения? Какво ще предприемете в края на краищата, за да се справите с това положение?
Оставете договора, ако това Ви е отговорът. Питам Ви каква политика наистина ще започнете да осъществявате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин министър, заповядайте. Имате думата, за да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин заместник-председател, уважаеми депутати, уважаеми господин Костов!
Сключеният договор между Националния център за управление на трансплантациите, тогава „Бултрансплант”, и тази американска фондация, е подписан от директора на „Бултрансплант” по това време д-р Янко Начков. Както вече казах, той е със срок от 7 години.
С този договор „Бултрансплант” е поела задължения, които практически не може да изпълни. И с някои от Вашите въпроси, които Вие зададохте, съм съгласен. Те влизат в противоречие с правата, възможностите, функциите и задачите на тази бюджетна организация, която е създадена, пак казвам, от Вас.
В договора има редица клаузи, които противоречат действително на действащата нормативна уредба. „Бултрансплант” е закрит, казах вече, с което практически действието на този договор престава да се изпълнява.
И аз искам тук пред уважаваните господа депутати, които имаха търпението да останат, за да изслушат отговорите, да заявя, че има нещо, което силно ме смущава във Вашата настойчивост. Това е едно питане и един въпрос, а имаше и още един по темата, с което Вие упорито искате да внушите на българските граждани, че едва ли не тази агенция е иззела функциите на „Бултрансплант” тогава, а сега на Агенцията по трансплантации и, виждате ли, че всичко е съсредоточено в техни ръце.
Категорично заявявам, че такова нещо няма и че, когато говорите за експлантации, искам да поясня нещо. Аз съм преподавател по хирургия и обяснявам какво значи „експлантация”. Експлантацията не означава да вземеш една кост. Експлантацията означава, че едновременно вземаш органи и трансплантирането им, тоест вземането на органи и веднага присаждането им. Изцяло такава дейност експлантация и трансплантация се извършват единствено и само под егидата на Агенцията по трансплантации в България, бившата тогава „Бултрансплант”.
Много Ви моля! Аз, разбирам, че сте загрижен, както и господин Иванов, но недейте да смесвате няколко неща. Вие упорито правите това. Аз миналия път слушах внимателно, когато задавахте въпросите, когато се приемаше Законът за трансплантациите. Ние със Закона за трансплантациите искаме да дадем възможност на хората да имат добрината да дават, да даряват органи, както е в целия свят. Вие правите обаче в момента точно обратното. Вие внушавате, че едва ли не тук става някаква търговия с органите, че едва ли не всичко това се изнася в чужбина и, виждате ли, нашите хора ще бъдат ощетени.
Категорично заявявам, че такова нещо в България не се случва и не се е случило! Затова защото онази агенция взема само кости, кожа и сухожилия, и нищо друго. Такъв е договорът. Друг е въпросът дали този договор ще бъде продължен, но такъв е договорът. И аз Ви моля – недейте да обърквате съзнанието на хората, когато извършваме една благородна – подчертавам – благородна задача с новия Закон за трансплантациите, да смесвате онази работа на тази агенция. Нищо общо нямат двете! И ако решим да изнесем някой орган, примерно когато влезем в Европейския съюз, да - ще има обмен. Ние сега не можем да обменяме органи, например сърца, бели дробове, черен дроб и т.н. с нашите партньори от Запада, но след 1 януари 2007 г., ако е рекъл Господ, да влезем в Европейския съюз, такъв обмен ще има. И тази агенция няма правата да изнася тези органи. Там е фиксирано – кожа, сухожилие и кости. Това е положението. Недейте да обърквате хората, много Ви моля.
Вие просто създавате впечатлението, че тази агенция извършва кой-знае каква дейност. Тази агенция не извършва нито експлантации, нито трансплантации. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Костов, имате думата за реплика към получения отговор.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Изглежда не се разбрахме, уважаеми господин министър. Аз не твърдя, че агенцията извършва това.
Изпълнителната агенция по трансплантация е правоприемник на „Бултрансплант”. Това е тя. И щете – не щете, тя стои като страна на този договор, защото е казано, че договорът е в сила и за правоприемниците на страните. Това е.
Този, който оперира, този, който извършва експлантациите, това е „Ост дивелтмънт” и създадената от него организация, която е паралелна, заедно е с американо-българската Фондация за развитие на медицината и технологията. Вие ги смесихте нещата и в отговора си ги прочетохте като едно и също нещо. Те са различни. Това са три различни субекта. И в момента действат.
Вижте какви нарушения стават пред очите ви.
Първо, правоприемникът – Изпълнителната агенция по трансплантация, е в договорни отношения, каквито няма право по закон с частна фирма, каквато е „Ост дивелтмънт”. Няма право. Ето, прочетете си закона, който в момента имаме. Не може да бъде в такива правоотношения.
Вие оставяте система на заплащане на екипите от частна фирма и фондация, която е паралелна на съществуващата система за заплащане на медицинските екипи, всъщност вие търпите паралелна медицинска структура, трансмедицинска и транстърговска, тоест нито медицинска, нито друга. Търпите да се плащат материални облаги на донор, които са изрично забранени по договор. А те плащат материални облаги и Вие знаете, че плащат.
Допускате монополизация. В договора е казано: „Българските лица се задължават да не предоставят подобни или конкурентни права на други и нито една донорска болница да не извършва трансплантация, освен по програмата за експлантация на биоматериали”. И това търпите!
Вие не сте по никакъв начин в състояние да задоволите първо нуждите на България, а след това да решавате каквото и да било друго. Вие правите невъзможна или силно затруднявате съдебномедицинската експертиза. Накрая оставяте Изпълнителната агенция по трансплантация да урежда по неизвестен начин взаимоотношенията си с тези екипи. Никой не знае как ги уреждат. Никой не знае по какъв законов начин ги уреждат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин Костов, мисля, че говорим на различни езици и не се разбираме. Как може да твърдите, че агенцията не знае как се изнасят и че тя работи едва ли не самостоятелно?! Знаем какво става там. Вие преди малко споменахте, че съм казал, че няма договор. Нищо подобно. Договор има. Как ще отричаме, че няма договор?! Този договор е свързан. Той си стои. Казах и на господин Иванов, че в този договор има клаузи, които противоречат на някои законови нормативи в страната и ние ще го преразгледаме, тъй като този договор е сключен през 2002 г. Правата на тази Агенция по трансплантация впрочем сте ги дали Вие, господин Костов, не съм ги дал аз като министър. Дали сте ги Вие като министър-председател в лицето на Министерството на здравеопазването тогава.
Какво е положението сега? Вие говорите за експлантация, за трансплантация. Бъркате понятията. „Експлантация” и „трансплантация” се извършва на черен дроб, панкреас, сърце и се извършва от наши оторизирани, лицензирани лечебни заведения, а онова се казва вземане на тъкани, кости и т.н. С Вас можем да спорим до утре за думата експлантация. Това не е експлантация, а вземане. Те вземат кости, кожа и сухожилия. Какво общо има това със сърцето?! Има ли нещо общо с черния дроб?! Има ли нещо общо с белия дроб и т.н.?! Няма нищо общо!
Вие внушавате на българския народ, че някаква едва ли не много вредна за България агенция взема органите, експлантира, трансплантира, органите и тъканите отиват някъде в чужбина и т.н. Напротив, те никога досега не са изнесли нито един орган с изключение на това, което подчертах – кожа, кости и сухожилия. И нищо друго!
Ако ме питате като лекар, а не като министър, България има полза от това, защото на нашите лечебни заведения, които се нуждаят от кожа, кости (знаете, че има обилни изгаряния), тези тъкани се връщат и се дават без пари. Няма лечебно заведение, лично съм проверил, на което да е поискана определена сума.
Не съм юрист, но ми казаха, че има нарушения на определени клаузи на нормативни уредби, закони и т.н. Ние ще ги преразгледаме. Но не бъркайте ползата и доброто, което се прави в България с новия закон, защото вие забъркахте точно това. Сега много хора ме срещат и питат: „Вкарахте закона и сега искате да ги вземате и продавате в чужбина!” Това Вие сте внушили на българския народ. Искам това да се подчертае ясно, разбрано и категорично, че тази агенция няма нищо общо с експлантациите и трансплантациите на органи – сърце, бял дроб, панкреас, черен дроб. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към въпрос от народния представител Ваньо Шарков относно лекарствената политика за астматичноболните в Република България.
Заповядайте, господин Шарков, да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 минути.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, на всички е известно, че бронхиалната астма се явява все по-голям проблем за здравеопазването не само в национален, но и в световен мащаб. По приблизителна оценка страдащите от това заболяване в света са около 300 милиона. Това я прави най-честото хронично заболяване. Смъртността от бронхиална астма според данни на Световната здравна организация достига повече от 180 хиляди случая годишно. В целия свят има изразена тенденция на зачестяване на заболяването, особено и преди всичко сред децата. Ако тя не се лекува правилно, това налага болнично лечение. Това означава отсъствие от работа или учебни занятия. Увеличават се загубите поради временна или трайна нетрудоспособност.
По данни на РИОКОЗ анализът на резултатите от проведените профилактични прегледи в България през последните три години – тези данни са на сайта на Министерството на здравеопазването – показват, че водещи в структурата на заболеваемостта сред децата са болестите на дихателната система с алергична петиология. Астмата е алергичният ринит.
Цената на лечението на бронхиалната астма се увеличава значително, когато заболяването не е под контрол.
Според данни на Световната здравна организация разходите, свързани с лечението на астмата в световен мащаб, надвишават тези за лечение на туберкулоза и СПИН, взети заедно.
Господин министър, астматичноболните в нашата страна нарекоха 2003 г. черна година заради актуализацията от 19 февруари и 16 май на списъка на медикаментите, за които Здравноосигурителната каса напълно или частично заплаща. Тогава промяната, а тя се състоеше в това, че трябваше да заплащат по-голяма сума, ги постави в изключително тежка ситуация и невъзможност да купуват лекарства и да продължават своето лечение.
От днес, от 1 септември, съгласно приетата промяна в лекарствения списък на Националната здравноосигурителна каса, част от основните медикаменти за животоподдържащата терапия на астматичноболните е отпаднала. Аз съм Ви посочил 2 медикамента, но истината е, че са отпаднали 12. В тази връзка моят въпрос към Вас е: какво налага тази драстична промяна в лекарствения списък в частта за лечение на бронхиалната астма? Лично Вие като лекар и като министър на здравеопазването одобрявате ли я?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Шарков.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на зададения въпрос.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин заместник-председател, уважаеми колеги депутати, уважаеми д-р Шарков! Националната здравноосигурителна каса договаря лекарствени продукти на основание на Наредба на Министерския съвет от 2004 г. за условията и реда за договаряне на лекарствата, медицинските изделия, диетичните храни за специални медицински цели, стойността на които се заплаща напълно или частично от Касата. В резултат на проведената процедура по договаряне на лекарства за 2006 г., бе съставен лекарствен списък на Националната здравноосигурителна каса, съдържащ 882 броя лекарствени позиции, от които 740 се заплащат частично и 142 са на пълно заплащане.
В новия утвърден лекарствен списък фигурират 154 броя нови продукти спрямо действащия към момента списък на Националната здравноосигурителна каса.
Продължава заплащането на лекарства съгласно новия списък за лечение на пациенти от бронхиална астма. За отпаднали продукти е осигурено алтернативно лечение. Разбирате, че това е дадено от Касата. Медикаментът за лечение на бронхиална астма, а Вие питате точно за този медикамент – лексотит, според техни данни има алтернативен продукт – пулмикорт, а вместо серитит е договорен алтернативен продукт – симбикорт. Поради отпадане на един инхалаторен продукт – кортикосторит, за възрастова група от 1 до 4 години, НЗОК ще осигури заплащането за тази възрастова група на медикамента по специален ред в рамките на предвидените в Закона за здравното осигуряване процедури.
Може да се отбележи, че лечението на тези деца е обезпечено с таблетни форми, както и с други инхалатори.
В прогнозно-годишен план положителният финансов ефект от потреблението на всички лекарствени средства е в размер на близо 20 млн., съответно НЗОК е заплатила 16 млн. Като резултат от новия лекарствен списък НЗОК ще заплаща повече лекарствени продукти на повече на брой лица, а пациентите ще заплащат по-малко средства за лечението с частично платените продукти.
Реалният очакван ефект за здравноосигурените лица е значително по-висок от прогнозирания поради факта, че с новия списък е предоставена възможност за осигуряване на алтернативно лечение от страна на НЗОК с лекарствени продукти с по-ниска себестойност.
Следва да се подчертае, че основна причина за отпадане на лекарствените продукти от списъка е отсъствието на оферти от страна на кандидатите. Не знам дали знаете, става въпрос за това, че една от фирмите не си е представила навреме искането и нямали точни данни за продуктите, които те представят на пазара.
До участие в договарянето не са допуснати кандидати, включително и фирмата, която доставя тези продукти, чиито предложения не отговарят на изискванията, определени с утвърдената в наредбата документация, както и кандидатите, които не са отстранили нередовностите си и не са представили допълнителна информация в определения срок съгласно изискванията на наредбата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Шарков, имате думата за реплика към получения отговор от министъра.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, единственото радостно нещо за Вас е, че не сте писали Вие този отговор, а това, което са Ви написали от Националната здравноосигурителна каса, е пълна лъжа! Защото с отпадането на тези медикаменти от списъка на Националната здравноосигурителна каса няма как да се осигури по-добро и по-качествено лечение. Тези медикаменти са били в този списък откакто съществува Националната здравноосигурителна каса. Между другото, поинтересувайте се малко повече и попитайте как става така, че отпадат 12 медикамента на една и съща фирма и се появяват три нови – пак на една и съща фирма? Няма ли нещо съмнително в цялата тази работа?
А колкото до това, че по някаква процедура, по някакъв начин със законови средства ще бъдат осигурени медикаментите за лечението на децата, като ги няма в тези списъци, как ще се случи това нещо? Тази фирма – няма да споменавам нейното име – досега е била изрядна, всичко си е представяла и изведнъж става неизрядна, на шестата година след съществуването на Националната здравноосигурителна каса, и всички нейни медикаменти отпадат.
Още едно нещо, господин министър – не знам как ще бъде осигурено по-добро и по-качествено лечение и как ще бъдат постигнати по-добри финансови резултати, след като досега в списъка е имало 23 медикамента от тази група, 12 са отпаднали, има нови 4, стават 16. При 9 от тях цената е увеличена – и цената, която Касата заплаща, и цената, която доплащат пациентите. Само при 2 медикамента цената е същата, при един-единствен цената е намалена. Как ще бъдат реализирани по-добри финансови резултати и ще бъдат лекувани повече граждани? Специално за астматично болните нито един общопрактикуващ лекар не може да им изпише медикамент, това става само след консултация със специалист.
Така че това, което са Ви написали от Касата, господин министър, изобщо не отговаря на истината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми депутати! Д-р Шарков, аз мисля, че в конкретния случай Вие разбирате, че министърът на здравеопазването няма абсолютно никакви права за контрол върху този конкурс с лекарствените средства, който е проведен. Проверете практиката в страните, в които отиваме, и ще видите, че там на министъра на здравеопазването е разрешено и той отговаря за Касата. В България, понеже искаме да бъдем по-големи демократи отколкото са демократичните страни, министърът няма такова право. Аз не мога да проверя изобщо това, което Вие ми казвате, дали е вярно. А мога да Ви кажа в личен разговор, ако искате, аз съм проверил, понеже при мен идват такива оплаквания, даже разговаряхме с фирмата, която е отстранена, че действително там са допуснати някои нарушения. Но за съжаление аз нямам такива права – да проверявам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпрос към министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил от народния представител Евдокия Манева относно уволнение на директора на Регионалната ветеринарномедицинска служба – Търговище.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Със съжаление ще констатирам, че сте известен с пристрастието си към политически назначения. Не е тайна ниската квалификация и слабата подготовка на назначените от Вас служители по партиен признак и фактът, че това е една от основните причини за многобройните червени зони в областта на земеделието. И въпреки това Вие продължавате да сте последователен в преследването си на добри специалисти, ако те не са членове на ДПС, а сега вече и на БСП, или най-малкото ако не са покровителствани от вашите партии.
Поредната жертва е Никола Найденов – директор на Районната ветеринарномедицинска служба в Търговище – добър професионалист, дългогодишен опитен ръководител на службата, уважаван от колегите си специалист.
Ще обърна внимание, че многобройните специални проверки не са завършили с констатации, които дават основание този човек да бъде преследван. Неговите колеги, възмутени от психологическия тормоз и грубата политическа намеса в работата на ветеринарномедицинската служба, отправят протести към президента, към министър-председателя, към областния управител и към Вас. Циничният отговор за съжаление на Президентството – напомням, надпартийна институция, институция на всички българи – е, че искането за уволнението на директора е повдигнато от областните координатори на БСП, ДПС и НДСВ. Какво по-откровено признание за политическа намеса в работата на тази служба?
Няма да коментирам защо е необходимо тези служби да се ръководят от добри професионалисти, а не от партийни функционери. Надявам се, че Вие по-добре от мен съзнавате това. Затова ще Ви попитам ще изпълните ли политическата поръчка за уволнението на дългогодишния директор на Районната ветеринарномедицинска служба – Търговище?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри, уважаема госпожо Манева! За още по-голямо от Вас съжаление искам да кажа, че току-що нанесохте несправедлива обида на много служители в системата на Министерството на земеделието и горите. Не поради непрофесионализъм има толкова картони в земеделието, а именно поради професионализъм тези картони от 9 през м. октомври паднаха на 2 през м. май. И понеже аз не се съмнявам във Вашата почтеност, смятам, че Вие ще намерите удобен случай да се извините за тази несправедливост.
Конкретно на въпроса Ви. На 27 юли 2006 г. в Министерството на земеделието и горите е входирано становище от служители на Районната ветеринарномедицинска служба – Търговище, относно психологически тормоз, както пише в писмото, на д-р Никола Стоянов Найденов, директор на регионалната служба, оказван от страна на политически ангажирани личности от област Търговище, както и подписка на част от служителите в Районната ветеринарномедицинска служба в защита на регионалния директор.
Във връзка с това е разпоредено на генералния директор като орган по назначаването да бъде извършена проверка по случая. Със заповед на генералния директор за времето 16-17 август комисия извършва такава проверка. В хода на проверката са констатирани куп нарушения, за които искам да ви кажа, че от дълго време съм информиран. Явно това беше случаят за този тормоз, за който пишат – да бъде направена една обстоятелствена проверка.
Макар че нарушенията са много, аз ще се опитам да ги изброя и да се концентрирам на няколко от тях.
Първо, на основание Заповед № 2 от 10 февруари 2006 г. на същия директор на служител от отдел „Финансово-стопански дейности” в регионалната служба е разрешено да вземе отпуск за отглеждане на дете от 15 февруари до 24 ноември и да ползва платен годишен отпуск. През този период в заповедта е посочено, че този служител ще бъде заместван от друг служител в същия отдел „Финансово-стопански дейности”, а проверката констатира, че работата на този служител се изпълнява, тоест всички разходооправдателни и т.н. документи се подписват от служител, назначен по граждански, подчертавам, граждански договор. Мисля, че има хора в залата, които знаят, че това не е редно и е нарушение. Нарушено е изискването по чл. 7 от Закона за счетоводството за попълване на всички реквизити в счетоводните документи и подписването им да бъде от служител, назначен по трудово правоотношение в отдел „Финансово-стопански дейности”, и от директора.
Следващото нарушение е, че са назначени служители в един отдел, които имат длъжностна характеристика примерно да изпълняват лабораторно-диагностичен контрол, но те не изпълняват тази работа, а изпълняват съвсем други задължения.
Има нарушения и на Закона за държавния служител, защото някои от тези служители са държавни служители, като при атестациите е констатирано, че всички формуляри за атестациите се съхраняват в една папка, а те трябва да бъдат към досиетата на служителите. Пита се защо това е така?
Има други нарушения, свързани с разпорежданията с имоти – публична държавна собственост, а в района на Регионалната служба в Търговище са общо 34. През 1997 г. с предавателно-приемателни протоколи на практикуващи лекари са предадени за стопанисване без да има сключен договор за наем, без да заплащат наемна цена общо 17 бр. ветеринарни лечебници – публична държавна собственост. Директорът на Районната ветеринарномедицинска служба – Търговище, не изпълнява разпорежданията по т. 2 няколко пъти от Заповед № 493 от 18 декември 2003 г. на генералния директор и разпореждането на т. 5 от Заповед № 41-9-РД от 21 януари 2004 г. на министъра на земеделието и горите за изземване за прекратяване на тези взаимоотношения и тяхното изправяне на съответната основа съгласно Закона за държавната собственост и правилника за неговото прилагане. Всичко това не е изпълнено. На това отгоре, пак в нарушение на същата заповед, неизпълнявайки писмо на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба от 2 август 2006 г., пак се сключва договор за наем за недвижим имот, находящ се в гр. Омуртаг.
Сигналите, които идваха при мен, бяха по отношение на безстопанственост от страна на този директор, като с тая безстопанственост общо 4 бр. ветеринарни лечебници са напълно разрушени – това са в селата Съединение, Паламарци, Гърчино и Вардун. Още повече, че оттук нататък, с промяна в Устройствения правилник и със Закона за съсловните организации, частно практикуващите лекари ще бъдат един много сериозен ресурс и гръбнак в осъществяването на профилактичната и здравна дейност във ветеринарната област. За съжаление, този ресурс там е похабен.
Аз няма да изреждам другите, защото няма да ми стигне времето.
Уважаема госпожо Манева, искам само да Ви кажа, че за тази извършена проверка, е изготвен доклад до генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба, който е орган по назначаването на въпросния регионален директор. На този доклад – аз го видях, генералният директор е поставил резолюция за образуване на дисциплинарно дело. След разглеждане на делото от съответен дисциплинарен съвет, съставен по реда на Закона за държавния служител, с оглед на тежестта на извършените нарушения ще се наложи и съответното дисциплинарно наказание. Така че отговарям на Вашия въпрос с въпрос: за каква политическа поръчка става въпрос? На мен ми се струва, че тук май има някаква друга поръчка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър, фактът, че се позовавате на нарушения от 1997 г. означава, че наистина няма какво да кажете. Вие много добре съзнавате, особено първия пример, който приведохте, че нито една от проверките не е констатирала сериозни нарушения в работата на този директор. Няма да влизам в спор и за разрушаването на ветеринарномедицинските служби. Знаете много добре, че не директорът носи отговорност за тези неща.
Ще Ви напомня, че директорът на Търговище е един от похвалените директори във връзка с добрите резултати при маркирането на животните. Търговищката районна ветеринарномедицинска служба е една от добрите в страната и това не е случайно, защото има много добър състав от специалисти и хората си гледат работата. Проблемът е в това, че един господин, който работи също в тази служба – Стойне Миланов, има апетитите да стане директор. Той е протежиран от господин Такоров – народният представител от БСП от този район. Целта е да се направи всичко възможно този човек да стане директор. Затова са многобройните проверки, затова са всички неща, които се случват в последно време. Целта е ясна: след влизане в Европейския съюз фирмите в този район трябва да бъдат покровителствани; парите от Европейския съюз трябва да бъдат насочвани към свои фирми. Естествено е, че един човек без политически ангажименти в ръководството на тази служба ще бъде принципен и следователно неудобен и своевременно трябва да бъде отстранен.
Тъй като очевидно от Вашия отговор се вижда, че Вие ще направите всичко възможно, за да махнете този човек, то поне се вслушайте в гласа на специалистите и честните хора и назначете човек специалист, който разбира от работата си, каквито има в тази служба, с изключение на тази партийна кандидатура, която е основната причина за гоненията срещу господин Найденов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева, може би неправилно ме разбрахте. Нарушенията не са от 1997 г. От 1997 г. са приемно-предавателните протоколи, с които това имущество е дадено за стопанисване от частно практикуващи лекари. От 2003 и 2004 г. са всъщност заповедите и разпорежданията въз основа на Закона за държавната собственост и правилника за неговото прилагане, тъй като това имущество е публична държавна собственост. Това, първо.
Второто, което искам да Ви кажа, е, че по време на проверката пред проверяващия екип са се разиграли наистина и грозни сцени, защото доста от хората, които са подписали тази подписка, са заявили еднозначно, че са били подведени и че не са съгласни с този подход и начин за решаване на въпроса с въпросния ветеринарен лекар.
А що се отнася до уволняването, аз методично съм обвиняван от Вас или в политическа протекция, чадър на едни хора, което след време се оказва, че не е така, или пък, когато се опитвам да направя по-добра система чрез кадрови промени, чрез професионалисти, изведнъж се оказвам също лошият. Принципният въпрос е кога в края на краищата трябва да бъда прав?
Трето, искам най-отговорно да заявя от тази трибуна, че пред Националната ветеринарномедицинска служба, като част от европейските ветеринарни органи, стоят толкова големи предизвикателства, стои толкова мащабна и, бих казал, по съществото си нова работа напред във времето, така че аз ви обещавам от тази трибуна: ще има освободени, ще има уволнени, ще има сменени без оглед на политически пристрастия и тежнения на един кандидат в една или друга посока. Защото България става външна граница на Европейския съюз. България става пазар за европейските продукти, българските продукти, говоря хранителни, особено от животински произход, стават част от продуктите, които ще бъдат консумирани от европейските консуматори, които са изключително чувствителни на тази тема.
Искам да ви кажа, че в този процес на професионализация, на издигане на още по-високо равнище на тези хора, чрез тяхното обучение, чрез структуриране и преструктуриране, оптимизиране на тази тежка, тромава, остатък от соцвремената система, ще бъда напорист, настоятелен и ви обещавам, безкомпромисен.
Оттук нататък с удоволствие ще отговарям на въпросите ви защо този човек, който е назначен някъде 1997-1998 г., е на работа или не е на работа с ясни, точни и конкретни факти, които днес също ви дадох. Защото в началото ви казах, че проверката е изпратена във връзка с твърденията за психологически тормоз, а се оказват съвсем други неща. Искам да Ви уверя, че просто така ще бъде.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Нищо не казахте за неговия професионализъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към въпросите, зададени към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Въпрос на народния представител Иван Иванов относно прилагането на чл. 29 от Закона за облагане на доходите на физическите лица.
Заповядайте, господин Иванов. (Реплика от народния представител Радослав Илиевски.)
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Господин председателю, Вие или аз ще обясните на господин Илиевски, че правилникът не е нарушен? Народните представители в рамките на една седмица могат да зададат два актуални въпроса, но ако по определени причини – отсъствие на министър, на депутат или решение да не се проведе парламентарният контрол, отговорите не се дадат в предвидения срок, след това могат да се съберат и три, четири и пет актуални въпроса и питания, на които министрите отговарят. Мисля, че съм коректен, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Коректен сте, господин Иванов, но това е един от казусите, които се нуждаят от внимание.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Подвикването беше много настойчиво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това беше едно споделено желание също да се зададе въпрос от колегите, но очевидно има да работим върху нашия правилник.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Нямам нищо против и най-вече в правилника да се изравни времето, с което разполага народният представител и отговарящият министър.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В края на 2004 г. бяха въведени промени в Закона за облагане на доходите на физическите лица. С новия чл. 29а беше въведено дългоочакваното от българското общество семейно подоходно облагане. В рамките на седем алинеи на този член е разписана цялата процедура, по която лицата, които имат това право, могат да получат надвзетия данък. Законът влезе в сила от 1 януари 2005 г., което означава, че от началото на 2006 г. българските граждани, които са страна в този процес, могат да подават съответните декларации, за да получат надвзетия данък.
До 15 февруари 2006 г. хиляди родители на деца подадоха своите декларации, подадоха и съответните приложения, които удостоверяват тяхното състояние, както и данните за банковите сметки. По тях следваше да бъдат приведени надвнесените суми под формата на надвнесен данък. Допълнително беше изискана информация за новия IBAN код на тези сметки и макар че това беше изпълнено от българските граждани, все още и до момента има много граждани, които още не са получили своите суми, които трябваше да им бъдат преведени от повереното Ви министерство.
По този повод, господин министър, отправям към Вас следния въпрос: колко са случаите към настоящия момент на непреведен към гражданите надвнесен данък в случаите, когато е минал повече от месец, откакто те са си подали коректно декларациите? На колко души до този момент – девети месец след началото на годината, все още не е изплатен надвнесеният данък?
И накрая, кога Националната агенция по приходите ще се издължи на коректните български данъкоплатци? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за вашия отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, към 31 юли 2006 г. не бяха възстановени сумите по 48 604 данъчни декларации от общо 1 млн. 90 хил. 39 броя подадени данъчни декларации, или около 8 на сто. Сред основните предпоставки за известно забавяне, за което Вие сигнализирахте, са на първо място четири пъти по-големият брой в сравнение с други години на подадени данъчни декларации при същия административен капацитет на данъчната администрация, вляла се понастоящем в Националната агенция за приходите, смяната на банковите кодове, което е възпрепятствало към цитираната дата около 9 хиляди данъчни декларации да нямат актуални банкови кодове, по които да се преведат сумите. В малко над 8 хиляди от цитираните случаи лицата не са се явили за връчване на акта за прихващане и възстановяване. Само на 570 лица е отказано поради липсата на законово основание. Към настоящия момент от всичките цифри, които цитирах от актуалната справка от вчера, приблизително половината са издължени. Правим всички усилия до края на м. септември да изчистим всички случаи, за което отново се възползвам да се извиня на българските граждани и се надявам, че от следващата година няма да се допусне никакво забавяне. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Не мога да скрия, че ми направи приятно впечатление това, което е рядкост за представителите на изпълнителната власт – вие да признаете един факт и да се извините на българските граждани. Това наистина е нещо, което трябва да се прави винаги, когато наистина изпълнителната власт не е изпълнила своите ангажименти.
Разбирам, че все още има неща, които да се желаят в организацията по изпълнение на процедурата за семейното подоходно облагане и връщане на надвзетия данък.
В същото време искам да напомня, че още когато се гласуваше този текст, депутатите от Демократи за силна България предлагаха една по-опростена процедура. Моята препоръка към Вас, господин министър, е, тъй като през есента ще гледаме отново данъчните закони, да се приеме една по-опростена формула, която ще позволи да с е избегнат тези организационни трудности, за които Вие току-що говорихте, защото, като се изключи въвеждането на новия IBАN код, останалите неща са свързани с организацията на самата процедура.
На следващо място, господин министър, ако Ви зададох този въпрос, то е, защото в столицата на страната, в София, реално в цели централни общини, каквито са „Триадица”, „Лозенец”, „Средец”, „Възраждане”, „Банкя”, все още не са изплатени надвнесените суми, включително има служителки на Народното събрание, които отправиха към мен подобен въпрос. Очевидно в това отношение Националната агенция по приходите трябва да предприеме необходимото, за да се завърши до края на м. септември, както Вие казвате, изплащането на тези сметки.
Защото има и един друг въпрос. Той е деликатен, но все пак ще го кажа: как така българската държава чрез закона изисква когато българските данъкоплатци просрочат някакъв срок, да плащат и лихва върху своите данъци, които заплащат на държавата, а държавата по никакъв начин не е ангажирана със срок, след която тя самата трябва да начислява лихви, тъй като сумите, които ще се получат девет месеца след началото на годината, очевидно ще бъдат обезценени поне с официално обявения индекс на инфлацията.
Благодаря Ви. Желая час по-скоро на всички български данъкоплатци да бъдат изплатени дължимите суми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин министър? Не.
Следващият въпрос е от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев относно изваждането на Пламен Желев от одита на „Топлофикация” АД, София.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Всеки от вас е наясно и всеки български гражданин също така е наясно с всички скандали, които станаха около „Топлофикация София” АД. В тази връзка Министерството на финансите назначава извънредна одитна проверка на дружеството на 5 април т.г. За ръководител на проверката е назначено лицето Пламен Желев. Малко по-късно – считаме, че е в нарушение на българските закони, Пламен Желев е отзован или отстранен от проверката.
В тази връзка аз и моите колеги от Съюза на демократичните сили питаме, уважаеми господин министър, какви законови основания намерихте, за да отстраните ръководител на одитна проверка от работата, която му е възложена? Нашият експертен екип не откри такива основания. Смятаме, че тук е нарушен законът. Работата на този парламент е да следи за спазването на закона.
Предвид цялата скандалност на ситуацията около “Топлофикация София”, според нас беше важно да не се допускат нарушения. В тази връзка освен законово основание, кажете какво се случи, така че да смените екипа, да изпратите нов екип – какви са били основанията ви? Доволни ли сте от резултатите на тази проверка, която е била довършена от нов екип?
Този отговор дължите не на нас, а на българските граждани, които се вълнуват какво се случва в “Топлофикация София”.
В крайна сметка, идеята на всички тези проверки е те да бъдат функционално независими, тоест изпълнителната власт да не може да се намесва в работата на проверяващите. Веднъж започната проверката и назначени одиторите, би трябвало никой да не може да се намесва в тяхната работа – това е принципът на функционалната независимост. Очаквам с интерес Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Одитът, който Вие цитирате, е възложен със заповед от 05.04.2006 г. на директора на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол на главен вътрешен одитор Пламен Желев със срок 25 дни. По-късно е постъпило и Постановление от 04.04.2006 г. на Софийска градска прокуратура за възлагане на извънпланов одит на дружеството, допълнено с Постановление от 14.06.2006 г., съдържащо още четири конкретни въпроса. Така въпросите от прокуратурата стават общо четиринадесет.
Със заповед от 12.04.2006 г. в екипа е включена и Ирина Станкова – главен вътрешен одитор, с ръководител на екипа Пламен Желев.
Във връзка с докладна записка на Пламен Желев от 17.04.2006 г. със заповед от 21.04.2006 г. срокът на одита е удължен с 40 работни дни, при което е следвало да завърши с предварителен одитен доклад на 14.06.2006 г. На 09.06.2006 г. е направен текущ контрол по хода на одита, предвид очакваното скорошно приключване. Установено е, че са съставени само две констатации и остават открити още 12 въпроса.
Отварям скоба, ако Вие, господин Димитров, бяхте ръководител, какво бихте направили в тази ситуация?!
Със заповед от 12.06.2006 г. изпълнителният директор на Агенция “Държавна финансова инспекция” включва в екипа и Светлана Биджева, като я определя за ръководител, който да довърши одита. Със същата заповед срокът на одита се удължава и се възлага методическото ръководство на трима служители от агенцията. Същите извършват проверка на готовността за приключване на 14.06.2006 г. и съставят протокол за установеното. С Докладна записка от 15.06.2006 г. уведомяват изпълнителния директор на агенцията, че няма готовност за приключване на одита, като предлагат одитът да се удължи с още 20 работни дни и от екипа да бъде изваден Пламен Желев. Със Заповед от 16.06.2006 г. Пламен Желев е изваден от екипа, поради несправяне с работата в определени срокове. Заповедта е издадена на основание на действащите разпоредби от Закона за държавната финансова инспекция.
Одитът е приключен от Светлана Биджева – ръководител, и Ирина Станкова с връчване на предварителен одитен доклад на 03.07.2006 г., резултатите от който бяха публично оповестени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Господин Попвасилев, заповядайте за реплика.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Това, което каза министърът, просто не ни удовлетворява. Няма такава законова разпоредба, въз основа на която да бъде отзован одитор, защото се нарушава неговата функционална независимост.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това не удовлетворява цяла България, защото не е свършил работата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Ако одитът е бил тежък, в крайна сметка е трябвало да се прати компетентен човек. Ако той не е бил компетентен, значи той е пратен умишлено! Защото одитът на една такава организация, която има милиони приходи, която има четири подразделения с приходи над 50 милиона, в крайна сметка е един тежък одит.
Освен това са направени две одитни проверки, от които едната от инспектората на общината. Последната установи повече нарушения, отколкото установеното от Агенцията за държавен финансов контрол. За какво говорим тогава, дори след като е сменен екипът?
Освен това искам да Ви кажа, господин министър, че и двата одита не са проверили много важни въпроси. В проверявания период са похарчени средства от Световната и Европейската банка и предполагам, че Вие добре знаете това, за около 85 млн. евро. В същите периоди 2003-2004 г., макар че “Топлофикация” е била на печалба, в крайна сметка е получавала около 21 млн. лв. субсидии.
В същия период от време, когато е правен самият одит, в крайна сметка са харчени пари без никакъв контрол.
Аз не чух нищо във Вашия отговор, освен това, че едва ли не Пламен Желев е бил толкова некомпетентен, че това е наложило промяната. Не чух, в крайна сметка, ако това е така, макар че не вярвам да е така, защото това е човек с толкова опит, каква е оценката за извършения одит? Вие сте министър на финансите. Поглеждайки един финансов одит, можете да кажете качествен ли е той и постигнал ли е целите си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз не можах да разбера всъщност твърденията. От една страна, се говори за неквалифицирани одитори, от друга страна, те трябваше да завършат проверката, не трябваше да бъдат отстранявани, лош одит. Обърквам се какво трябва да кажа.
В крайна сметка от 20-дневното удължение одитът е добър. Дава представа за финансовите системи на управление. Бих искал да Ви припомня, Вие не сте длъжен да го знаете, но да кажа, че одитът не е разследване. Не бъркайте функции на Стопанска полиция или на прокуратурата с един чисто финансов одит. От тази гледна точка докладът на одитния екип напълно отговаря на стандартите за извършване на проверка на системите за финансово управление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към питане на народния представител Мария Капон относно смяната на регистрационните табели на моторните превозни средства.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В началото на кампанията за ускорена смяна на регистрационните табели министър Румен Петков посочи при дебати в парламента като нейни инициатори министъра на европейските въпроси и министъра на финансите. Преди около един месец в едно телевизионно интервю споменахте, че за високия процент на автомобилите, застраховани със застраховка “Гражданска отговорност”, е допринесла и смяната на старите регистрационни номера. За повече от половин година обаче като министър на финансите не ни обосновахте публично необходимостта от смяната на номерата на автомобилите като средство за увеличаване на броя на застрахованите. Не показахте пред обществеността какви са последиците за бюджета, икономиката на държавата и за засегнатите от смяната им граждани.
Засега на обществото не се дава пълна информация колко струва цялото това мероприятие. Колко струва на засегнатата част от населението, може да се разбере, като се умножи броят на автомобилите със сменени номера, които заплащат в пунктовете на КАТ по 60 лв. От справка на КАТ към 28 май 2006 г. са сменени табели на 608 244 автомобила, като собствениците са платили около 34 млн. 668 хил. 768 лв. Към тази сума трябва да се прибавят и сумите, които собствениците на моторни превозни средства изразходват, за да стигнат до пунктовете на КАТ, които понякога са на десетки километри от мястото, където живеят. При положение, че средно всеки даде по 10 лв. за гориво за отиване и връщане до пункта на КАТ, за колите, сменили до 28 май номерата си, са изразходвани още 6 млн. лв. Този разход тежи със сигурност на съвестта на това правителство.
Налице е принудително изземване от населението на десетки милиони левове. Тези средства се насочват за дейност, която не е нужна на засегнатите собственици, не е нужна и на българската държава, защото никой не е поставял съответното изискване към нея!
Господин Орешарски, питам Ви: какви икономически аргументи имате за целесъобразността на този вид натрапени на населението разходи? Нека да сме наясно, че на собствениците на МПС със стари номера и на обществото като цяло беше натрапен още един съществен разход – на работни дни, които бяха пропилени на опашките пред пунктовете на КАТ. Това е основният въпрос, който имам към Вас, господин министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър, да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Всички ние знаем, че в октомврийския доклад по отношение на съотношението между броя на застраховани и общ брой на автомобили беше използван изразът „сериозно безпокойство”, тъй като по данни към този момент около 55 на сто от регистрираните автомобили притежават „Гражданска отговорност”. За сравнение предпоследната страна в Европа – Румъния, беше с 85 на сто. Всички други са над 90 на сто. При тази ситуация и в опит да избегнем предпазна клауза по Глава „Вътрешен пазар” – оставям на вас да прецените колко би струвало на страната предпазна клауза по Глава „Вътрешен пазар” – при тази ситуация извършихме анализ на причините и възможните мерки. Сред основните причини беше откроен изключително старият режим на регистрация, практически неактуализиран в последните 40 години. В обръщение бяха номера поне от няколко поколения – от 60-те, от 70-те години – черни, жълти, бели. Много от тях всъщност отсъстваха, защото бяха на автомобили, които са бракувани и отдавна унищожени, продадени, които не са в движение и за които никакви други мерки не биха довели до сключване на „Гражданска отговорност”. Няма как да сключите „Гражданска отговорност” на автомобил, бракуван 70-те години, но той се води регистриран.
В резултат на този анализ правителството взе решение – обърнете внимание – да ускори със 7 месеца прилагането на наредба от 2000 г., която предвиждаше график и по която 2006 г. беше последната и през нея трябваше да се пререгистрират автомобили с първоначална регистрация преди 1975 г. Също си направете сметка колко автомобили са в движение с първоначална регистрация преди 1975 г.
В резултат на изпълнението на тези мерки и на известните затруднения, които създадохме на гражданите, които не са пререгистрирали автомобилите си в съответния график, и които в последния момент се явиха на пултовете, в резултат на сравнително успешното приключване на тази кампания, към днешна дата броят на автомобилите, които имат „Гражданска отговорност” към общия брой на автомобилите е 98 на сто. Това е един европейски показател. И повече нямаме и притеснения, че по тази предпоставка страната ни може да получи под каквато и да е форма критики в предстоящия в край на м. септември доклад.
Що се касае за загубите за които Вие говорите, отговорете Вие на въпроса ако не беше изтеглен с няколко месеца срокът, нима тези граждани нямаше да похарчат същите пари, за да си сменят номерата? Или това щеше да стане безплатно? Тоест загубите, за които Вие говорите, са известно изтегляне с няколко месеца на разходи на автомобили с първоначална регистрация преди 1975 г. Мисля, че трудно могат да се измерят точно, но са незначителни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър, за този отговор. Тъй като аз съм задала подобен въпрос и на министъра по европейската интеграция госпожа Кунева, с която ще водя дебат в някое от следващите заседания, аз съм категорична, казвам го и като евронаблюдател, че по Глава „Вътрешни пазари” е невъзможно взимането на такова решение за предпазна клауза, тъй като тези автомобили няма как тъй или иначе да напуснат границите на страната. Това беше една принудителна мярка от страна на българското правителство да изземе средства от хората, които така или иначе не могат да използват автомобилите си или нямат възможността да направят тази пререгистрация.
Много се радвам за това, че правителството е наложило по такъв начин 98% от автомобилите да могат да имат вече тази „Гражданска отговорност”. Въпросът, на който Вие не ми отговаряте и който е много по-важен дори за министър Петканов е каква корупция се нанесе, благодарение на тези опашки, които бяха пред КАТ. Защото съмненията за корупция са много по-силни, отколкото доказателствата. И ние всички сме наясно как се взимат тези номера, когато имаш връзки, или пликове, или по друг начин. И това се говори в обществото. И точно поради тази причина е заплахата за предпазна клауза в „Правосъдие и вътрешен ред”, което ще струва на държавата доста по-скъпо, отколкото предпазна клауза „Вътрешни пазари”, за която Вие нямате основание.
Така че, господин министър, елегантността и начинът, по който Вие се измъквате, Ви прави чест на Вас лично като министър на финансите, но със сигурност не подпомага българските граждани. Аз имах допълнителни въпроси, но те се оказват безмислени, тъй като правителството явно смята, че с насилие може да събере всякакви средства от обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, нямаше уточняващи въпроси. Желаете ли да дадете уточняващ отговор? Няма такова желание.
Преминаваме към питане от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев относно нарушения при атестирането на одитори.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! През м. март и април 2006 г. бяха приети Законът за вътрешния одит в публичния сектор и Законът за държавната финансова инспекция. Във връзка с това на основание § 2 от Преходните и заключителни разпоредби от Закона за вътрешния одит в публичния сектор делегираните на основание чл. 22, ал. 1 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол одитори се преназначават по реда на чл. 80а от Закона за държавния служител в обектите, в които са делегирани.
С § 2 от Закона за държавната финансова инспекция се отменя Законът за държавния вътрешен финансов контрол и се определя Агенцията за държавна финансова инспекция, като приемник на активите и пасивите на АДФК, а правоотношенията със служителите, които не са делегирани, да се уреждат по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител.
До 25 юли 2006 г., тоест три месеца преди правоотношенията на служителите не са уредени, не са били изготвени длъжностни и поименни щатни разписания от създаването на Агенцията за държавна финансова инспекция, тоест от 25 април. В резултат на което не са връчени заповеди за промяна на длъжностните наименования и служителите все още са били одитори, независимо че не са имали одиторски функции по Закона за държавната финансова инспекция. Териториалните дирекции на закритата АДФК са били ръководени от директори, на които също не са били връчени заповеди за промяна на длъжностните наименования и не са преназначени по реда на чл. 87 от Закона за държавния служител, тъй като в АДФИ такива териториални структури няма.
С писмо от 8.06.2006 г. изпълнителният директор на Агенцията за държавна финансова инспекция разпорежда започването на атестации на всички останали служители, които имат вече повече от шест месеца за периода на оценяване. Тоест от 1.12.2005 г. останалите служители на дирекцията, както и тези, които са били изпратени по общини и министерства – над 500 човека, не са изготвяли работни планове, съгласно изискванията и сроковете, определени от чл. 12, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в Държавната администрация, което е станало по разпореждане на Централно управление на АДФК. Работните планове не са съставени след 25.04.2006 г., тоест след като служителите е трябвало да преминат в Агенцията за държавна финансова инспекция с оглед промяна на целите на организацията и правомощията на тези служители, които вече трябвало да бъдат инспектори, а не одитори.
Поради изложеното липсва практическата възможност за извършване на оценка на дейността на служителите в посочения период.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Формулирайте питането си, тъй като трите минути изтекоха, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Във връзка с това и с оглед на изложеното досега въпросът е: на какво основание с писмо от 8.06.2006 г. по разпореждане на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция са съставени работни планове със задна дата от служителите на бившата АДФК и те са атестирани от лица без правомощия за оценяващи и контролиращи ръководители?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Попвасилев! Въпросното писмо, което Вие цитирахте, не съдържа разпореждане за съставяне на работни планове със задна дата. Четете го внимателно. За изготвяне на работни планове не е необходимо никакво писмо. А съгласно Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация, това е задължение на оценяващия ръководител и оценявания служител и следва да се извърши в съответните срокове.
Къде е спецификата, поради която са изпратили оплакване до Вас? Основание за по-горе цитираното писмо с изменение в същата наредба, а също и влязъл в сила закон. Нали разбирате защо е изпратено това писмо? – За да се актуализират условията, при които става това, а не да се разпорежда нещо със задна дата.
Освен това в изпълнение на това писмо са атестирани за периода от 01.12.2005 г. до 30.06.2006 г. всички служители на бившата Агенция за ДФК. Единствено директорът на бившата Териториална дирекция София-област Валери Павлов е отказал да изпълни това си задължение и е отправил запитване до Министерството на държавната администрация. От отговора на Министерството на държавната администрация става ясно, че не са извършени никакви нарушения и атестациите са извършени законосъобразно.
От гореизложеното е видно, че разпореждането за атестиране на служителите е законосъобразно и писмото, което коментирахме, е в резултат на изменения в законовата и нормативна база. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, имате думата да зададете двата уточняващи въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин министър, кажете ни ясно сега тук пред Народното събрание имало ли е работни планове, които да са били одобрени преди 01.12.2005 г., въз основа на които да се прави атестация? Или тези работни планове са направени със задна дата, което е сериозно административно нарушение? Дайте да изясним това, да не го увъртаме и да си кажем как стоят нещата. Защото при нас дойдоха много хора да се оплачат, господин министър. Ние неслучайно Ви питаме, защото СДС създаде тази одитна система и тя сега се разрушава. Затова задаваме този въпрос. Той не е случаен. Много хора вече се оплакаха при нас. Тоест, нямало е работни планове, пък съм им направили атестации и са им писали оценки.
Има и друго сериозно административно нарушение. В момента, в който възниква вторият закон, хората не се преназначават. Те е трябвало на следващия ден да бъдат преназначени, за да могат да бъдат и уволнени. Защото се получава третото административно нарушение – директорът на инспекцията уволнява одитори. Това също е много сериозно административно нарушение.
Колкото до това дали министърът на администрацията ги е разбрал, аз мисля, че той не е могъл да вникне в същността на материята. И аз съм задал му едно питане, за да подпомогна правилното разбиране на материята от негова страна. Но, господин министър, много сме обезпокоени. Без работни планове сте писали оценки на тези хора, 200 души сте уволнили. Много обезпокояваща е цялата тази работа. Подходете сериозно към въпроса и към отговора, който Ви задаваме. Материята е много сериозна. Три сериозни административни нарушения са допуснати тук, защото работни планове е нямало.
Колкото до Валери Павлов от София-област, да, той не е подписал работните планове, защото не се е съгласил да се правят работни планове със задна дата – през 2006 г. да подпише, че е имало работни планове от 2005 г. Да, защото е казал, че той няма да създава документи с невярно съдържание. За това става въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не прозвучаха въпроси, господин министър. Желаете ли да отговорите на съжденията, които бяха изказани?
Имате думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Бих искал да обясня в по-общ план, че реформата в системата на Държавния финансов контрол доведе до възникване на Държавна финансова инспекция със значително по-малка численост в сравнение със стария Държавен финансов контрол. От тази гледна точка Вие говорите за уволнение, но не става въпрос за това, а за нормално редуциране на състава, когато той е повече от два пъти. Вие и в бъдеще ще бъдете засипан със сигнали. Просто искам да Ви предупредя, че ще има и следващи питания. Аз съм готов да отговарям на критериите, по които е подходено при оптимизиране и редуциране на състава на новата Държавна финансова инспекция.
Що се касае до работните планове, аз не мога да отговоря в момента дали във всички поделения на бившата ДФК е имало такива, но очевидно в София-област вероятно не е имало, или не са били в ред, което е смущавало шефа да атестира от гледна точка на обстоятелството. За наличието на качествени или некачествени работни планове не бих могъл да коментирам, но ще направя справка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли да изразите отношение, господин Димитров?
Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! От началото на годината над 200 души от одитната система бяха уволнени, съкратени, както искайте го наричайте. За мен това е червена метла, уважаеми господа. Ако искате метлата да бъде и с коалиционен цвят на тристранна коалиция, както искате го определете.
Какъв обаче е проблемът, който следва? Проблемът е, че познайте дали работи системата за контрол? Тази инспекция, за която говорим, господин Орешарски, няма аналог. Такова нещо другаде няма създадено с такъв закон. Единствено в Словения има инспекция, ама тя се занимава с макроанализи.
Нарочно ли се разбива контролната система в България, питам аз управляващото мнозинство, което е доста бегло представено, но вярвам, че има уши и слуша въпроса, който аз задавам. Защото усвояването на европейските фондове, уважаеми дами и господа, е един от проблемите, който догодина ще възникне и ще се чудите какво да направим. Изведнъж ще ви кажат, че одитната система в България не е в добро състояние.
За тези административни нарушения, за които казах, хората дойдоха да се оплачат при нас и нямаше как да не реагираме, те са налице. Това, че навсякъде в България има работни планове, само в София-област нямало, направете проверка, господин министър, ако са Ви подвели, и вижте, че нещата стоят така, че в общия случай работни планове не е имало. И без работен план на хората са написали ниски оценки след това са ги уволнили. Това се е случило, което е много обезпокоително.
Нарушаването на закона трябва да бъде чувствителна област за всеки един от нас, уважаеми дами и господа, защото ние създаваме законите и всяко нарушение е и срещу нашата воля. Ние не сме създали тези закони, за да бъдат нарушавани. Аз не вярвам тук да има народен представител, който да смята, че създаваме закони, за да бъдат нарушавани от който и да било министър. Тази одитна система може да Ви звучи далечно, сложно, но тя е много важна част от функционирането на държавата. Тя ще проверява европейските фондове, тя ще проверява бюджетните разходи. Тя е много важна и не я подценявайте. Никой в момента не повдига тази тема, освен аз. И не се подхожда достатъчно сериозно към нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Двете минути изтекоха.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Останаха няколко месеца до влизането на България в Европейския съюз. Намаляването на корупцията също минава през ефективна одитна система.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, времето за днешното пленарно заседание изтече. Изразявам съжаление към господин министъра на правосъдието, че нямаше възможност да му бъде зададен въпросът, за да отговори. Благодаря Ви за присъствието, господин Петканов.
Уважаеми колеги, с това заседание приключва и поредната Втора сесия на Народното събрание за 2006 г.
Следващото заседание ще бъде на 13 септември, сряда, от 9,00 ч. в пленарната зала на Народното събрание.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Стойчева
Мирослав Мурджов