Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Силвия Стойчева и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното заседание на Народното събрание.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, предстои ни да открием Четвъртата сесия на Четиридесетото Народно събрание, трета за 2006 г. Да си пожелаем ползотворна работа, да бъде една пълноценна и полезна за страната сесия!
Според мен имаме основание все пак да отчетем, че втората и третата сесия през тази година свършиха изключително важна, голяма по обем, несравнимо по-голяма, отколкото в други периоди на парламента за същия времеви отрязък работа и да споделим една преценка за изпълнен дълг, за изпълнени задължения към обществото и към избирателите, независимо от всичките различия и спорове, които имаше.
Що се отнася до предстоящата сесия, както разбираме, тя е със своите особености. Преди всичко дневният ред вече е освободен от онзи императив на червени, жълти и така нататък зони. Въпросът е ние да преценим приоритетното законодателство, което е нужно на страната оттук нататък, и да се постараем да сме максимално ефективни.
Предстои парламентът да разгледа и Закона за държавния бюджет за 2007 г. Сами разбирате, че това ще е първият бюджет на страната в коренно променени условия – членство в Европейския съюз. Ясно е, че и тук дискусията не може да остане в традиционните си параметри, а преди всичко да прецени доколко страната е готова да се възползва от членството в Европейския съюз и доколко законът и държавният бюджет осигуряват нужните предпоставки за това.
Предстои ни също да обсъдим и самата организация на работата на Народното събрание, немалко идеи има в това отношение. Предстои и днес по реда на ал. 7 да дискутираме по тази тема. Не бива да отлагаме повече належащите промени в организацията на работата ни, за да бъдем достатъчно ефективни оттук нататък.
И не на последно място бих искал да споделя с вас и това, което бе засегнато на заседанието на Председателския съвет – пред нас са важни дати: 60 години от обявяването на България за Република, 22 септември е Ден на независимостта. Така че имаме пред нас и тези дати с историческо значение. Благодаря ви за вниманието за тези няколко уводни думи.
Сега предлагам да разгледаме проекта за програма, да я приемем и след това парламентарните групи да имат възможност да направят своите изявления – онези от тях, които желаят, след което да преминем към изпълнение на самата програма.
Просто за добрия ред, господин Стоянов, една сесия можем да я считаме за започнала своята работа, след като е приета програма за нейната работа. Поради това предлагам да приемем програмата и след това парламентарните групи да имат възможност за своите изявления.
Уважаеми колеги, предложението за програма, което внасям, съгласувано с Председателския съвет, е следното:
Има предложения по реда на ал. 7 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- от Парламентарната група на Обединените демократични сили – Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание;
- от Парламентарната група на Демократи за силна България – първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България.
Предложението е направено от парламентарната група, но за жалост то не може да бъде разглеждано по силата на нормата на правилника, която изисква да бъде изтекъл 3-месечен срок преди да се разглежда предложение, по което няма доклад от съответната комисия. Два дена е недостигът на време, но така или иначе буквата на закона е такава.
От Парламентарната група на Коалиция “Атака” предлагат първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за радиото и телевизията.
От другите парламентарни групи няма предложения.
Следват предложенията по реда на точките, предложени на вашето внимание:
1. Първо четене на законопроекта за одобряване и прилагане на общия Устройствен план на Столичната община. Вносител - Министерският съвет.
2. Първо четене на законопроекта за данъците върху доходите на физическите лица. Вносител - Министерският съвет.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал. Вносители – Васил Калинов, Пенко Атанасов и Ясен Пенчев.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата. Вносител - Министерският съвет.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Приети на първо четене на 15 юни 2006 г.
6. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Приет на първо четене на 4 август 2006 г.
7. Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2005 г. Вносител - Министерският съвет.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестицинното проектиране. Приет на първо четене на 31 август 2006 г.
9. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте този проект за програма.
Гласували 143 народни представители: за 137, против 3, въздържали се 3.
Програма за седмицата е приета.
Предложения по ал. 3 не са постъпили за тази седмица. Затова ще ви съобщя постъпилите законопроекти и проекти за решения за периода от 30 август до 12 септември 2006 г.:
- Законопроект за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание чл. К.3 от Договора за Европейския съюз за използване на информационните технологии за митнически цели и протоколите към нея. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по транспорт и съобщения, на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, на Комисията по европейска интеграция и на Комисията по външна политика;
- Законопроект за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Разпределен е на Комисията по икономическата политика и Комисията по европейска интеграция;
- Законопроект за ратифициране на изменението на т. 3 от Приложение ІІІ на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейските общности за присъединяването на България към Шестата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, допринасяща за създаването на Европейско научноизследователско пространство и за иновациите (2002-2006 г.) и към Шестата рамкова програма на ЕВРАТОМ за ядрени научни изследвания и обучение, допринасяща за създаването на Европейско научноизследователско пространство (2002-2006). Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката. Разпределен е и на Комисията по енергетиката, на Комисията по отбраната и на Комисията по външна политика;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители: Мая Манолова и Георги Юруков. Водеща е Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за медицинските изследвания. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика и Комисията по европейска интеграция;
- Законопроект за изменение на Закона за търговския регистър. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за държавните помощи. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа. Вносители са Минчо Христов и Стела Банкова. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по гражданското общество и медии и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство;
- Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Корея за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна политика;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Две съобщения.
На 5 септември 2006 г. на основание чл. 20, ал. 2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор в Народното събрание са внесени: Доклад за изпълнението на Стратегията за развитие на държавния вътрешен финансов контрол в Република България и Консолидиран годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор в Република България за 2005 г. С писмо на председателя на парламента докладите са изпратени на Комисията по бюджет и финанси и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
С писмо на управителя на Българската народна банка на Народното събрание е изпратен Платежен баланс на България януари-юли 2006 г., който също е на разположение в Библиотеката.
Уважаеми колеги народни представители, преди да преминем към направените предложения по реда на ал. 7, съгласно споделеното мнение следва да дадем възможност на парламентарните групи, ако имат желание, да направят изявления в началото на парламентарната сесия.
Така че последователно обръщам поглед по ред на групите, има едно такова споделено мнение. Но преди всичко това е воля на самите групи. Да не се създаде впечатление, че имате някакви смущения.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Ще започнем по ред на групите, за да не се възмущава господин Костов, че се изказвам, когато преценим, че е необходимо.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Откриването на тази Четвърта сесия на Народното събрание е белязано с финалното ни усилие за гарантиране членството на страната от 1 януари 2007 г., контрол по прилагане на поетите ангажименти и пълно изпълнение на плана за действие, приет от правителството, фокусиране на вниманието на парламента върху мерки, свързани с противодействието на организираната престъпност и корупцията.
През тези месеци ни трябват нови усилия за пълноценно интегриране, включително и за подготовка за интегриране в органите и институциите на Европейския съюз. До края на месеца ние ще започнем процедурата за промени в Конституцията, предполагащи една по-голяма ефективност и отчетност на съдебната система, въпреки ожесточената съпротива на магистрокрацията и нейните представители, включително в средите на Конституционния съд. Защото само след броени дни тези последни останки от едно друго политическо мислене ще освободят достойния орган от своето недостойно присъствие.
Години наред политическата жажда за власт изяде вярата в правосъдието и то днес е това, което Европа и българските граждани дават като оценка за него. Ние сме наясно, че промяната на съдебната система е невъзможна без волята и усилията и на управляващото мнозинство, и на хилядите почтени и политически безпристрастни магистрати. През тази сесия ще работим за конституционно издигане ролята на Народното събрание като върховен орган на народовластие, за продължаване на процеса на финансова децентрализация, за повече права на местната власт, като запазваме своята отговорност за преодоляване на регионалните диспропорции и за едно по-балансирано развитие на всички части на България.
През тази сесия ще трябва с широко съгласие да приемем промените в организацията и дейността на Народното събрание, свързани с една друга ефективност, свързани с един друг авторитет на българския парламент, за повишаване доверието на гражданите към нашата дейност, за да отговорим пълноценно на най-добрите стандарти на Европа за парламентаризъм. Защото колкото по-добре работи националният парламент, толкова по-успешна ще е интеграцията ни в Европа. Ще търсим отчетност и прозрачност в работата и на регулаторните органи, и то чрез решения на конституционно равнище.
Уважаеми дами и господа, през тази сесия ще трябва да вложим своите усилия за политика на реална интеграция след 1 януари 2007 г., защото досега ние правехме сближаване на законодателството, а след 1 януари гражданите очакват от нас действия по интеграция не на думи, а усещане от всеки гражданин на това, което представлява Европейският съюз като предимство.
Ще бъдем достатъчно упорити да продължим реализацията и на нашите предизборни ангажименти, свързани с качеството и стандарта на живот, със социалната политика, със засилване на конкурентоспособността на българската икономика. Защото осъзнаваме сериозните предизвикателства за усъвършенстване на българския социален модел и то в европейска посока. Защото и политиката на ръст на минималната заплата и минималната пенсия, на семейното подоходно облагане, за поощряване на майчинството, за социални придобивки на работниците не могат да имат друга алтернатива в една социална и европейска България. Защото само пълното интегриране на всички социални и етнически групи е успешната европейска интеграция и тази цел ще стои пред Коалиция за България и през тази сесия. И ние няма да спрем да търсим догонващото нарастване на доходите и прокарване на активна социална политика.
В крайна сметка през тази сесия ни предстои да приемем и първия европейски бюджет на България. И независимо от намалените осигурителни вноски и данъчната политика към по-нататъшно намаляване на отделни данъци, ще бъдат осигурени средства за по-добри социални параметри в страната.
Ще даваме – ние, от Коалиция за България, и своя принос за доброто функциониране на управляващата коалиция. Защото тя означава политическа стабилност и постигане на тези цели, които, заложени в коалиционното споразумение, са цели на България днес. Защото не съществува друга алтернатива, освен алтернативата на европейската интеграция, икономическата стабилност и социалната отговорност. Ще търсим същото отношение и отговорност и от нашите коалиционни партньори. Защото при всички компромиси между нас от нашата работа има нужда държавата и обществото.
През тази сесия, уважаеми дами и господа, ще има още един особен белег. И това са изборите за президент – поредните избори в България. Ние от Коалиция за България ще искаме почтени и демократични избори на прага на Европейския съюз, защото това е част от атестата на европейска, демократична България.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Ще удържите ли на честност и почтеност?
МИХАИЛ МИКОВ: И макар да има сили, които ще се опитат да превърнат изборите в груба политизация, която несъмнено ще се отрази на работата на Народното събрание, мисля, че в крайна сметка народът ще оцени, че това е по-скоро израз на безсилие, на политическа безизходица, кампания, която гражданите винаги са отхвърляли.
Чака ни последна сесия, извън Европейския съюз. Желая ви здраве и много успешна работа! Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа! Позволете ми най-напред да отправя пожелание от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори в началото на тази пленарна сесия за успешната ни работа до края на годината. Убедена съм, че днес всички народни представители тук си даваме сметка за важността на близките дни и за усилията, които трябва да положим до края на годината. Убедена съм, че както за НДСВ, така и за всички парламентарни групи продължава да е най-важна цел да приемем тези законодателни промени, които очакват европейските ни партньори, за да се поздравим на 1 януари 2007 г. с пълноправно членство. Броени дни остават до оповестяване на заключителния Мониторингов доклад на Европейската комисия за готовността на България да се присъедини към европейското семейство и това е още един стимул за нашата работа.
Въпреки критиките и нападките, които понякога се чуват от опозицията и които са естествени в едно демократично общество, ние изразяваме надежда, че в настоящия, важен за България момент партийните пристрастия могат да останат на заден план в името на европейската ни цел.
Ето защо за НДСВ и парламентарната група започва една наистина отговорна сесия и в оставащите дни до 1 януари 2007 г. ни предстои усилена работа, защото независимо че сме свършили доста от приемането на европейските закони, ни остават значителен брой законопроекти, които трябва да обсъдим и приемем. Същевременно чрез законодателните инициативи на своите народни представители Национално движение Симеон Втори ще продължи да предлага и отстоява тези, които да потвърдят на практика, че либералният подход в икономиката и социалната политика е най-подходящият за развитието на страната. И с досегашната си дейност сме оправдали надеждите на либерално настроената част от обществото и няма да отстъпим от позициите си, че верният път за постигане на по-добър жизнен стандарт е основан на либералните политики. Впрочем и отчетеното официално от правителството едногодишно управление на тройната коалиция е най-доброто свидетелство за успеха на либералния подход в управлението.
Без да съм изчерпателна, бих искала да подчертая, че особени усилия, и то в близките дни, НДСВ ще положи за изготвянето и внасянето в Народното събрание на четвъртата промяна в Конституцията на Република България. Искам с удовлетворение да заявя увереността си, че именно с тази промяна най-после ще стане факт направеното точно преди година предложение от НДСВ при третата промяна в Конституцията най-сетне да бъдат заложени конституционните основи на финансовата децентрализация и засилване на местното самоуправление.
Особен експертен потенциал Парламентарната група на НДСВ ще вложи за окончателното приемане на новия Граждански процесуален кодекс – поредния нов процесуален закон, чиято основна цел е чрез промяната на действащи и въвеждането на нови институти да направи наистина реални бързината и ефективността на гражданското правораздаване. Няма да отстъпим и от разбирането за намаляване на данъчната тежест и на осигурителните вноски и ще се противопоставим на предложенията, които се чуват в последно време за увеличаване на данъчното бреме в някои категории доходи. Вероятно така може да се харесаш на хората преди избори, но трябва да се каже истината, а тя е, че само чрез осигуряване на икономически растеж може да се провежда добра социална политика. Всякакви други твърдения звучат популистки и не са в интерес на постигнатото до момента. Този либерален подход всъщност намира подкрепа и сред бизнес средите у нас.
Едновременно с това НДСВ внимателно ще следи и ще упражнява все по-засилен парламентарен контрол върху изпълнението на новоприетото законодателство. Парламентарната група на НДСВ настоява прозрачността да продължи да се налага като водеща в българското общество, във всички негови сфери, институции, защото това ще бъде една от гаранциите за справяне с престъпността и с корупцията. В тази насока НДСВ винаги е разчитало и ще продължава да разчита на доброто партньорство с неправителствените организации. Работата с гражданския сектор е наша политика, инициирана и отстоявана през последните години.
Уважаеми колеги, обръщам се към вас с един-единствен призив: нека работата ни тук – в тази зала, покаже на българските избиратели, че в Четиридесетото Народно събрание работят изключително отговорни хора. Каквото и да говорим, каквито и красиви фрази за изречем днес, хората не биха ни простили, ако не се справим с най-тревожните проблеми в обществото, ако не направим така, че животът на всички да става по-добър.
И в момента либералният подход оправдава надеждите на тази част от обществото, че цялостната модернизация на държавата, съчетана с обогатяване на европейските ценности чрез българското културно наследство, е верният път за постигане на по-добрия жизнен стандарт.
Сто и десет дни ни делят, уважаеми колеги, от 1 януари 2007 г. Скептиците биха казали, че тези дни са малко, оптимистите – че имаме още много време. Нека да погледнем реално и да си свършим работата така, че с достойнство да се радваме на европейското си членство. Да не забравяме, че след 1 януари следва 2 и животът продължава, а как ще продължи за нашата страна, зависи и от нас самите. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Със старта на есенната сесия на парламента навлизаме във финалната права на българското еврочленство. Естествено е, както вече подчертаха председателите на парламентарните групи на БСП и НДСВ, всички наши усилия да бъдат съсредоточени именно върху тази цел. Както е естествено именно защото сме на финалната права, да сторим необходимото за постигане на максимална скорост.
В Парламентарната група на Движението за права и свободи нямаме никакво съмнение, че що се отнася до отговорностите на Народното събрание, то отново Народното събрание ще направи всичко, което зависи от законодателния орган, за осигуряването на българското еврочленство.
Впрочем тук отварям една скоба, за да кажа, че ако зависеше само от българския парламент, само от приемането на законите, то България днес вероятно нямаше да има нито една червена зона, даже жълтите зони биха били многократно по-малко. Но европейските ни партньори отдавна не се интересуват коя власт в България е в по-голяма степен отговорна за състоянието на държавата като цяло. От нас се иска не просто качествени закони, от нас се иска реално прилагане на тези закони, за да има и реални резултати.
В тази връзка Парламентарната група на Движението за права и свободи, солидарно със своите партньори от БСП и НДСВ, ще предложи в най-скоро време законопроект за четвъртото изменение на българската Конституция. Решенията на Конституционния съд, които очакваме днес, показват, че въпросът с отчетността на съдебната власт в България все още не е решен.
Бързам да сторя уточнението обаче, че проектът за четвърто изменение на българската Конституция ще бъде внесен едва след като покрием разбиранията за независимост и отчетност на съдебната власт с нашите партньори от Европейската комисия, така щото за никого в България да не остане и капчица съмнение за политически целесъобразно и тясно партийно решение или тясно коалиционно решение на този въпрос.
Уважаеми госпожи и господа, откриването на Втората сесия на Четиридесетото Народно събрание бележи началото на втората година на мандата на правителството, чието лого са европейската интеграция, икономическият растеж и социалната отговорност.
Не може да се подмине фактът, че тези три параметъра са обект на разнопосочни интерпретации. Някои съзряха в презентацията им йерархичност и заради инспирираната по този начин трета, като че ли последна позиция за социалната отговорност, даже се заговори за ляво крило в лявото пространство, само че ако не просто през този парламент, а и през предишния и по-преди сме дефинирали като приоритет на приоритетите евроинтеграцията, следва да продължим, че евроинтеграцията не може да се разглежда в еднопосочен аспект като елементарно градиране, а като политическа категория, чието значение съдържа априори както икономическия растеж, така и социалната отговорност, при това – забележете, в равнопоставеност и взаимна зависимост.
От тази гледна точка инспирирането на йерархия в позиционирането е просто архаичен политически флирт с гражданите, доколкото икономически растеж и социална отговорност не могат да се съотнасят като дясно към ляво, например.
От друга страна, високото лого на правителство се привидя пък като претенциозно прикритие на разноидеологическа еклектика в тристранната коалиция, тоест коалицията е обременена с някаква си предопределена нестабилност, от която ще възкръсне миражът на едни предсрочни избори.
Подобен интерпретативен напън обаче понамирисва по-скоро на деструктивизъм или в най-добрия случай е носталгия по еднопартийните правителства, които разбира се, са продукт на двуполюсния модел, но това е политическо минало от зората на прехода. За такова нещо не само Европа, но преди нея суверенът не калкулира ни на йота доверие или пък компромис и снизходителност.
Уважаеми госпожи и господа, днес далновидността и на политиците, и на народа е най-работещият принцип за просперитета на всяка цивилизована държава, в това число и на България. И не беше нужно да дойде тук, в България, Оли Рен, за да ни каже, че е време да погледнем отвъд датата 1 януари 2007 г. И ако за да стигнем до 1 януари 2007 г. България се нуждаеше от своето силно правителство, с много широка и стабилна парламентарна подкрепа, то за да посрещнем трудностите, предизвикателствата на първите години на реалното членство, страната ни се нуждае в не по-малка степен от силно правителство с широка и стабилна парламентарна подкрепа. Затова не очаквам да се сбъднат прогнозите за политическа дестабилизация на страната, след като чуем окончателната дефиниция в последния Мониторингов доклад за България. Това правителство има ресурса да предложи визия и за достойното място на България вече като реален член на Европейския съюз, защото за нас евроинтегрирането не е самоцелен и еднократен акт с администриране в една дата фетиш. Ние не правим политика фетиш и не управляваме с фетиш. Става въпрос за процес, чието административно начало се изразява просто с тази дата. По същество обаче предстои управленска работа и държавническо функциониране, за които е необходима още повече широта както на политическата подкрепа, така и на общественото доверие.
Днес нашите очаквания са, че ни предстои гореща политическа есен. Пожеланието ни е тя не само да бъде знойна, но и плодоносна. А що се отнася за втората есенна сесия на Народното събрание, то тя наистина е поредната, а не последната апропо, защото ни очаква пълен управленски мандат. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от парламентарните групи на КБ, ДПС и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Местан.
Заповядайте, господин Стоянов. Имате думата.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми най-напред от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили да ви поздравя с началото на новата парламентарна сесия. Да си пожелаем успех!
Това без съмнение ще бъде последната сесия в това Народното събрание, когато страната ни ще определя себе си като страна, стремяща се към членство в Европейския съюз. Ако има нещо, което да ни обединява в тази зала, е желанието на всеки един народен представител и увереността ни, че България ще стане член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г. И това е всъщност позитивното, с което трябва да започнем тази сесия. Трябва да се поздравим, разбира се, и с това, че приехме много закони, сред тях и много добри, и навременни закони. Разбира се, трябва да признаем, че бързината не е най-добрият съветник при изковаването на добро и трайно законодателство, но независимо от това ние направихме онова, което зависеше от нас.
Слушах представителите на мнозинството, които с известна доза гордост заявиха, че през тази сесия ще пристъпим към Четвъртата поправка на Конституцията. Аз не бих бил толкова горд да обявявам този факт, затова защото ние можехме да решим своите проблеми чрез Третата поправка на Конституцията, ако мнозинството се беше вслушало и в аргументите на опозицията.
Призивите за национално съгласие, включително и в нашия парламент, винаги звучат много красиво, особено в навечерието на такава важна историческа дата като 1 януари 2007 г., смятаме обаче, че националното съгласие не означава опозицията, малцинството да подтичва след мнозинството или дори да го акламира. Националното съгласие се гради по-лесно тогава, когато мнозинството по-често се вслушва в разумните и аргументирани доводи на малцинството. Тогава няма да има нужда да отправяме твърди послания към Конституционния съд, които според мен са неуместни при откриването на една такава парламентарна сесия, затова защото Конституционният съд свърши онова, което му повеляват българската Конституция, законът и неговият дълг. Беше отменен един текст, който тук бе придружен от един изключително горещ дебат – текст, за който ние заявихме, че е противоконституционен от самото му начало. Нека да приемем, че решението на Конституционния съд; нека да приемем, че предложението на опозицията; нека да приемем, че предложенията на мнозинството стигат и кристализират в най-доброто свое решение тогава, когато балансът на властите е спазен, тогава когато думата на опозицията също се чува.
Аз мисля, че вашият приоритет през тази парламентарна сесия ще бъдат още няколко акта. Казвам “акта”, затова защото сред тях нареждам предложената от Обединените демократични сили поправка в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ако приемем, че ние се справихме успешно с предизвикателствата за адаптиране на българското законодателство към това на Европейския съюз, според мен ние трябва да обърнем поглед и към начина, по който работи Народното събрание, затова защото за нас е много важно престижът на българския парламент да продължи да расте. Предлагаме поправка в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, водени от съображението, че лошите и недобрите правила раждат лошо поведение. За нас е много важно тези поправки да бъдат обсъдени, да минат с консенсус или с гласуване близко до консенсус от всички парламентарни групи, затова защото това не са поправки, нито законопроект, които обслужват само опозицията. За нас е много важно, че това Народното събрание – искрено се надяваме в тази сесия – най-после да се докосне до темата наречена най-общо “разсекретяване на досиетата на Държавна сигурност”.
Имали сме и други поводи да говорим за това и не бих искал това да е основната тема на моята реч, но ми се струва, че преди да влезем в Европейския съюз, ние задължително трябва да се разделим с едно минало, което продължава да помрачава нашите отношения. Струва ми се, че в това Народно събрание трябва да продължим да говорим, винаги когато става въпрос за подобни закони, за организираната престъпност, за корупцията, за прането на пари – тези три червени зони, върху които всички докладчици досега обърнаха внимание.
Според мен няма да бъде съвсем правилно, ако продължим да твърдим, че Народното събрание е свършило своята работа и че ако зависеше само от Народното събрание, отдавна да сме членове на Европейския съюз. Затова защото Народното събрание е еманация на българския политически живот, защото тук заседават представителите на всички политически сили. Когато става въпрос за борба с организираната престъпност, корупцията и прането на пари се искат не просто добри закони, иска се не само и добро правоприлагане, иска се не само и дух на законност – иска се политическа воля, за да бръкнеш толкова дълбоко, че на моменти да нарушиш своите собствени партийни интереси и да се докоснеш до хора, които са твои партийни или икономически покровители. Такъв тип политическа воля трябва да бъде демонстрирана от българското мнозинство. И аз мисля, че това ще бъде темата, която може да роди най-после един истински, смислен и успешен политически консенсус в това Народно събрание. Това са действия, в които българската опозиция без съмнение ще подкрепи българското мнозинство.
Уважаеми госпожи и господа, позволете ми да завърша още веднъж с пожелание за успешна работа в тази сесия. Нека да се поздравим през следващата сесия на Народното събрание като членове на парламент, представляващ една държава – член на Европейския съюз. От сърце си пожелаваме това! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! И аз се присъединявам към пожеланията за успешна работа на Народното събрание на следващата есенно-зимна сесия.
За Демократи за силна България членството на България в Европейския съюз е национален приоритет, затова защото искаме за българите сигурност и качество на живота като на останалите европейци. Ние се доближаваме до членство, но това не се случва. Животът се влошава от спадащите реални доходи, от упадъка на болничното здравеопазване, от деградацията на българското образование, от изпреварващото поскъпване на тока, отоплението, телефонните разговори и водата. Влошава се качеството на живота от корупцията на управляващите, на магистратите, на полицията и администрацията.
И ако все пак страната ни стане член на Европейския съюз, то ще е не поради нейните постижения, а по силата на това, че през 1999 г. станахме част от петото разширение и политическата инерция на това пето разширение ни отвежда в Европейския съюз. И трябва да признаем със съжаление, че локомотив на петото разширение е Румъния.
Днешните управляващи предпочитат да се забрави, че преди седем години България настояваше да бъде оценявана отделно от северната си съседка, за да не губи темпото на своите реформи. По времето на Симеон Сакскобургготски Румъния ни надмина, а по времето на господин Станишев вече ни влачи след себе си. Това ще бъде членство по милост. (Шум и реплики в залата.)
Доближаваме се до датата на членството засипани от тревожни настоявания да отстраним заплахите, които носим за останалите. Цитирам: „Европейската комисия търси средства за защита на интересите на Общността и Съюза след присъединяването на България към Европейския съюз.” Търсят защита от силно развитата българска организирана престъпност, от показните гангстерски убийства, от подстрекаваното от ръководството на Министерството на вътрешните работи полицейско насилие, от наркотрафика, от трафика на хора и проституция, от контрабандата, от етническите гета, от разширяващата се и толерирана от висшите власти корупция. Това ще бъде унизително членство.
Вече пряко ни предупреждават със строги санкции и ни казват недвусмислено, че няма да дават европейски пари на корумпирани български управници. През 2007 г. ще бъдем най-бедният член на Съюза, който ще плаща повече пари за членски внос, отколкото ще получава. Това ще бъде ощетяващо ни членство.
Цялата отговорност за саботажа на нашето интегриране в Европейския съюз пада върху господата Първанов, Станишев, Сакскобургготски, Доган и съответно върху Българската социалистическа партия, Национално движение Симеон Втори и Движението за права и свободи.
Аз се присъединявам към оценката, че вместо да бъдат отчетени и възприети част от позициите, загрижени критики и предложения на опозицията, и се удивлявам защо днес управляващите не реагират, така както впрочем не реагира Първанов, подписвайки третата поправка на Конституцията.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Тя не е одобрена от президента.
ИВАН КОСТОВ: Той можеше да се изкаже, защото има законодателна инициатива по въпросите за Конституцията, ако не сте забелязали. Можеше да атакува тази трета поправка, защото се оказа, че нашите атаки срещу посегателствата върху независимостта на съдебната власт и подчиняването й на партиен контрол се споделиха от Европейската комисия, а впоследствие вчера бяха споделени и от Конституционния съд, който отмени тези поправки. (Шум и реплики в КБ.)
Вместо да си направят изводи, от Българската социалистическа партия чуваме някакви реваншистки гласове по отношение на Конституционния съд, което няма аналог досега в поведение на български народни представители.
Тук БСП си позволи една декларация, в която каза, че ще бъде много интересно дали господин Беронов ще участва във вземането на това политическо, според тях, решение. Аз се питам дали сега решението на Конституционния съд също е политическо, господа от БСП, след като господин Беронов не участва в него. И беше единственият човек, който заради достойнството и заради авторитета на институцията, заради безспорността на нейното решение предпочете да стои настрана.
Нека да си спомним, че при аналогична ситуация, вашият президент използва Президентството, за да се прикрие от нефтения скандал, възлагайки фалшиви доклади на шефа на Националната разузнавателна служба. (Шум и реплики в залата.) Шефът на Националната разузнавателна служба излезе с доклад, в който каза, че са проверени сигналите и такова нещо няма, а след това излезе докладът на Съвета за сигурност, който каза, че има такава информация и че Българската социалистическа партия наистина се е облагодетелствала от Саддам.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Никъде не казва такова нещо.
ИВАН КОСТОВ: Да, има ви в таблицата, посочени поименно – Българска социалистическа партия.
Искам да кажа, че вашият президент не се посвени да се възползва от позицията на своята институция, за да се прикрие и по този начин нанесе щети върху нея.
Искам да обявя приоритетите на Демократи за силна България. Тук се говори за четвърта поправка в Конституцията. Аз искам да заявя, че ние ще подкрепим поправка, заявили сме това отдавна, която увеличава независимостта на местните власти, включително тяхната финансова независимост – това винаги е било част от нашите политически виждания. Ние ще настояваме да мине на второ четене Законът за достъп до досиетата. Ще предложим свой закон, предложили сме го и ще настояваме да бъде гледан, надявам се още днес, с който да се спре безразборното раздаване на национални отличия за реабилитация на номенклатурата на комунистическата партия и нейния репресивен апарат. Ще предложим и поправка – изменение и допълнение в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, защото се установи, че предишното правителство е създало, а сегашното поддържа една от най-грозните корупционни практики в България.
По време на дебата за данъчните закони и за осигурителните вноски ще настояваме за истинско намаляване и облекчаване на положението на данъкоплатците в България, тъй като в момента чрез пресата на данъците се възпира икономическият растеж и растежът на доходите. Припомням, че ще настояваме да се приеме Закон за защита на правата на пациента.
Едновременно, с това ще завърша с позицията на Демократи за силна България, в случай, че се стигне до членство, при което върху България бъдат наложени ограничителни клаузи или други видове предпазни и контролни механизми, Демократи за силна България ще поискат вот на недоверие от правителството. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Бяха изречени много бодрячески думи, заучени, банални фрази, фризирани, от които на хората няма да им стане по-лесно и сигурно тези, които ни слушат, ни се смеят.
Колеги, станали сме вече партийно събрание, престанали сме да сме Народно събрание. Тук се четат предварително подготвени доклади като на партийно събрание, обаче такива партийни събрания, каквито бяха, предполагам, не съм присъствал никога, но такива изглежда, че бяха партийните събрания на БКП преди 1989 г.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Защо говориш като не знаеш?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Докладите на представителите на управляващото мнозинство бяха фризирани и подредени като рапорти пред някои. Впрочем това е така, защото и управляващи, и така наречената опозиция отдавна представляват послушна колониална администрация, която работи за чужди, а не за българските национални интереси. Ние от “Атака” виждаме нещата по съвсем друг начин и затова е тази голяма подкрепа за нас, която непрекъснато расте.
Ние няма да повтаряме като папагали заучените фрази и непрекъснато спрягания въпрос ще се присъединим ли към Европейския съюз, кога, с какви клаузи, то е ясно, че това няма да бъде при чисти условия, което е най-важното всъщност, или за нашето изоставане, или за съотношенията ни със съседна Румъния по присъединяването, или пък да рапортуваме тук колко закона сме приели през това време, или дали ще поправяме конституционните поправки, което е също смешно. За една година колко конституционни поправки ще приемаме? Спомняте си колко скептично бяхме настроени и бяхме против тези конституционни поправки и сме били абсолютно прави, щом сега ще се приемат нови конституционни поправки. Мнозинството носи тази отговорност.
Ние от “Атака” виждаме проблемите в живия живот и съвсем другаде. Ние виждаме проблемите в това, че двете български летища отново се подаряват на две чужди фирми на концесия, които 35 години оттук нататък ще печелят. Ние виждаме, че магистрала “Тракия” явно ще бъде харизана на тази мистериозна португалска фирма – нещо, което става все по-ясно и все повече управляващите безпощадно ще стоварят върху нас, българите.
Ние виждаме проблема в пълната липса на следприватизационен контрол, че предприятията продължават да се разсипват, дължимите на бюджета пари от приватизацията да не се събират. В това отношение не се прави нищо.
Ние виждаме реалните проблеми в непрекъснато повишаващите се цени на тока, на парното, на телефонните разговори, които бяха дадени като възможност да се определят, въпреки тази недостатъчно ефективна Комисия за водно и енергийно регулиране. В крайна сметка нещата са предоставени в ръцете на чужди компании и нищо не се прави те да бъдат озаптени. Те върлуват и стават все по-нагли, както виждате всички.
Ние виждаме проблемите в пълното безсилие в борбата срещу престъпността, в това, че България се превръща в полицейска държава, което го прави вътрешният министър несанкционируемо и безнаказано.
Ние виждаме проблемите в това, че продължава турцизацията на България с пълни сили по всевъзможен начин. Управляващото мнозинство е като хипнотизирано, макар да се съзнава може би от някои от управляващите, че това става, те са в пълно безсилие да спрат турцизацията на България. Самите президентски избори ще бъдат проведени на върха на Рамазан байряма с гости от чужбина, гости от Турция в кавички, които ще вземат участие в избора на българския държавен глава, на новия български президент. И хората така добре го чувстват, че в град Хасково скандираха и викаха на българския президент Георги Първанов “турско мекере”. Това го казваме не ние от “Атака”, а го казват хората.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Нали вие бяхте там?
ПАВЕЛ ШОПОВ: По този начин ще продължи явно предстоящата кампания оттук нататък.
Ние от “Атака” сме първите, които още миналата година, преди една година и два месеца, когато се състави това правителство, се обявихме против него, нарекохме го опасно за интересите на България и се оказахме абсолютно прави за това. Ние сме казали, че това правителство трябва да си иде. Това е нещото, за което сме работили досега, работим и ще продължим да работим и това ще стане. Защото българският вот трябва да бъде пренареден. Има ново съотношение на нагласите в българското общество. От вота миналата година от 25 юни досега са настъпили такива изменения, че някои от политическите сили, които са управляващи, са вече съвсем маргинални, други са отстъпили от своите позиции. Сега БСП не би взела и половината от резултата, който взе на изборите миналата година на 25 юни. Ние отчитаме на базата на това, че НДСВ е под 4% и това е факт за всички. ДПС силно е намалило своето влияние.
При положение на така промененото съотношение на силите се налага нов народен вот и то не само за държавен глава, а за нов парламент. В тази насока ще работим и ние, това Народно събрание е време да си иде и да дойде друго Народно събрание, което да отговаря на нагласите на българския народ в настоящия момент.
Това са нашите приоритети, това е нашата борба и ние ще я водим с всички сили оттук нататък. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам други желаещи да вземат думата от името на парламентарни групи.
Преминаваме към изпълнение на програмата за работата ни за тази седмица.
По силата на процедурата по ал. 7 право на Парламентарната група на Обединените демократични сили е да предложат като първа точка от редовната част на днешното заседание своя точка от дневния ред. Това е направено и тя е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Предложението е от 29 август, както си спомняте. Съгласувахме решение процедурата по ал. 7 да бъде прехвърлена не за последния ден на предходната сесия, който се падаше петък, 1 септември, а за днешния първи ден на новата Четвърта сесия на Четиридесетото Народно събрание.
На заседанието на Председателския съвет, което предхождаше днешното заседание, беше съгласувано следното предложение как да протече обсъждането на тази точка.
Самото предложение на ОДС е от м. февруари тази година, внесено е на 3 февруари и е разпределено на Комисията по правни въпроси.
Както знаете, има още две внесени предложения по същата тема – промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Едното е постъпило на 7 април от господин Христо Кирчев, другото на 5 юли от госпожа Мария Капон. Въпреки че формално не фигурират в дневния ред за днешното заседание, беше преценено, че също могат да бъдат представени и да бъдат предмет на внимание на Народното събрание, дискутирайки по тази точка.
Също беше споделено предложението днешната дискусия да не завършва с формално гласуване на Проекта за решение, представен от ОДС, а този и другите проекти да бъдат предоставени отново на вниманието на Комисията по правни въпроси, която да организира своята работа така, че в най-близко време – още другата седмица, да бъдат проведени едно или две заседания, на които подробно да бъдат обсъдени всички предложения, внесени досега, както и предложения, които през следващите 2-3 дни биха били внесени от други парламентарни групи и народни представители с разбирането, че ще бъде подготвен обобщен доклад с всички предложения, който да бъде внесен за обсъждане текст по текст от Народното събрание.
Господин Филип Димитров ще представи проекта за решение на Обединените демократични сили.
Имате думата, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Става дума за въпрос с изключителна важност. Ако трябва да бъдем съвсем честни, още някъде около 1995 г., тоест преди повече от 10 години, започна да става ясно, че начинът, по който си избираме да говорим за българския парламент, посланията, които изпращамe за него в обществото и стандартите, които избираме за неговото функциониране, са погрешни.
Ние си позволихме да се държим така, като че ли не знаем как изглеждат парламентите в света и не знаем какво представляват техните стандарти. Появиха се едни метафори за парламента, които са базирани на няколко изключително погрешни тези, добили гражданственост и превърнали се в способ за оценяване на дейността на парламента.
Първо, не е вярно, че българската нация е работодател на българските парламентаристи. Това е погрешна теза, която, за съжаление, непрекъснато бива повтаряна в политическото пространство. Отношенията между нацията и народните представители е отношение на политическо представителство. Нацията може да бъде доверител на тези хора и следователно отговорността, която те носят пред нея, е много по-голяма, отколкото отговорността на който и да било надничар. Следователно това, което трябва да се изисква от тях, е много повече, но то не се мери в спазването на някакво работно време, както често чуваме да се говори във вестниците.
Народните представители нямат за задача да отриват седалките на парламента от някакъв час до някакъв друг час, а имат задължението да извършват действия, които са свързани с една много висока политическа отговорност и за които трябва да бъдат готови да носят и съответните санкции, когато не ги извършват както трябва. Ако щете, с това е свързана и цялата тематика около конфликта на интереси, която повтаряме в тази зала повече от година и която получава твърде оскъден отклик наоколо.
Така или иначе създадохме погрешното впечатление, че депутатите трябва по всяко време да бъдат някъде наоколо и когато се случи, трябва да бъдат готови във всеки един момент да подадат някакъв вид вот по някакъв вид въпрос. По този начин тежестта на вота на народния представител се обезценява.
Още през 1995 г. започна да става ясно, че в българския парламент се създава тенденция за гласуване с чужди карти – тенденция, която сама по себе си е чудовищна, защото няма по-голямо престъпление към нацията от това, да претендираш, че осъществяваш политическо представителство, което всъщност даже не си делегирал като хората, не си натоварил някой да извърши точно, конкретно действие, а просто някак си те няма и някой действа от твое име. Това е възмутителна практика, която всички ние до един извършваме, дами и господа. Защо? Защото не е възможно при процедурните правила, които съществуват в сегашния български парламент, и, които, пак повтарям, са различни от правилата в парламентите в целия поне западен свят – за това съм абсолютно сигурен, не съм правил проверка как е в някои държави от Третия сват, но дори и да ми дадете примери в тази посока, мисля, че от тях няма да има голяма полза.
Предложенията, които Съюзът на демократичните сили и неговите съюзници от ОДС правят, се свеждат до няколко практически решения, които да могат да съобразят при наличието на определени конституционни разпоредби правилата в действащия правилник на Народното събрание с това действията на българските депутати да бъдат онова отговорно и сериозно нещо, което се очаква от тях да бъдат, а именно да бъде ясно, че народният представител извършва не функцията по стоене на стол, а по разработване и изпълняване на всичките 6-7 функции на парламента, които, ако отворите сайтовете на маса парламенти в света, ще намерите да присъстват – законодателна дейност, парламентарен контрол, място за дебат, представителство на електората и така нататък.
Второ, че във всички гласувания народният представител лично поема отговорността, с която е натоварен от избирателя и ако не направи това, следват изключително сурови санкции. За целта, за да може да се очаква от него това наистина да става, той гласува в предварително известни моменти – било такива, които са фиксирани в правилника, регулярните гласувания, било такива, които предварително се оповестяват от ръководството на Народното събрание, за да може депутатът да присъства там.
Твърдението, че в информационната епоха неговият начин да получи знание за онова, което представлява дебатът в българското общество, пренесен в българския парламент, е невярно твърдение...
Във всички парламенти в момента от народните представители се очаква да бъдат в залата, за да изразят своята позиция, за да опонират на позиция, по която има какво да кажат и от никой народен представител не се очаква да бъде готов да прави това по всякакви въпроси.
Уважаеми дами и господа, когато аз – човек съвършено невежествен в сферата на ветеринарната медицина, седя в тази зала и слушам дебата на моите по-компетентни колеги по епизоотиите, не мога да реагирам така бързо, че да изработя свой отговор на която и да било от направените тези. Мога да се консултирам с експерти, за да изградя своето убеждение, мога да видя какъв е здравият разум зад моята партийна позиция и да дам своя глас по отговорен и сериозен начин. Но да участвам в дебата за епизоотиите, дами и господа – това би било комедия.
Така че нека да не очакваме от народните представители да правят неща, които те просто не са призвани да правят. Това не е тяхната работа. Тяхната работа е да поемат отговорност, като дадат своя принос за онези неща, по които наистина могат да кажат нещо смислено.
Ето защо в предложенията за правилника – ще си позволя с разрешението на господин Кирчев да навляза в зоната на неговите предложения, тъй като те са много свързани – се дефинират началото и краят на всяко едно предишно парламентарно заседание с оглед на начина, по който да съответстваме на конституционния текст, който предписва определени изисквания за това заседание. Визира се начинът, по който се провеждат гласуванията. Определя се времето, в което се провеждат гласуванията, очертават се правила, които дават възможност да няма вмешателство от страна на ръководството на Народното събрание в правото на депутатите да упражняват в пълен обем парламентарния контрол и се предвиждат сурови, драконовски санкции за депутатите, които излязат извън правилата и си позволят да гласуват с чужди карти. Най-общо казано до това се свеждат нашите предложения.
Тези предложения в известен смисъл може да се видят странни на онези, които вече са изградили своето погрешно впечатление за това какво трябва да представлява един парламент и се плъзгат по посока на онези неверни съждения, с които започнах това изложение. По отношение обаче на хората, които разбират отговорността, която един парламент носи, и смисълът на неговата дейност, тези предложения би трябвало да бъдат съвършено разбираеми.
Аз си давам сметка, че никое мнозинство не изпитва голяма болка от възможността да се извършват такива нарушения не на буквата, но на духа на закона. Това е разбираемо. Ако има някой, който може да се ползва от подобни отклонения, това е съответното мнозинство, защото се освобождава от теглото да трябва да обяснява на всеки един от своите индивидуални депутати защо те трябва да следват позицията на неговата парламентарна група, респективно партия или партии в него. Това е така. Едновременно с това ние не можем да подчиним интересите на държавата на удобствата на което и да било парламентарно мнозинство от която и да е страна на залата. Затова ние апелираме към вас с мисъл за бъдещето и за отговорността пред България тези изменения в правилника да бъдат възприети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли реплики към господин Димитров?
Аз бих предложил да процедираме по следния начин: да приложим процедурата на първо четене на законопроект, да считаме изказването на господин Димитров като представяне на мотивите на предложението, внесено от ОДС, да дадем възможност на господин Кирчев, ако желае, да представи своя проект, госпожа Капон не е в залата, и след това да има възможност за изказвания в рамките на времето за всяка парламентарна група, така както е по пропорция.
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители. Предложените от мен изменения и допълнения в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са в един изключително, бих казал, малък обем, с оглед удължаванията на заседанията, залегнали в чл. 35, да могат да бъдат гласувани за всеки отделен ден, а не както правилникът в момента разрешава – през цялата пленарна седмица с 4 часа.
Също така за начина, по който да бъдат предавани дебатите по Българското национално радио – чл. 38. С допълненията, които предлага господин Филип Димитров, да се гласува в определеното време след почивката – в 11,30 ч., в чл. 39, ал. 2 да се заличат думите всяка сутрин преди започване на гласуването да се отчита кворумът.
Това са моите предложения за допълнения с оглед при приемане предложенията на господин Филип Димитров да имаме една завършена картина на предложенията, които прави ОДС за подобряване работата на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители, както по представените проекти за решения, така и по проблематиката на промени в правилника, която считате за необходимо да бъде обсъждана.
Считам, че трябва да имаме предвид и такова съображение: оттук нататък важността на парламента и ролята му няма да намалява, а ще се увеличава и във връзка с предизвикателствата на членството в Европейския съюз, тъй като позициите, които България ще трябва да защитава в органите на Европейския съюз, ще трябва да се съгласуват и с парламента – с Комисията по европейска интеграция и другите комисии, да получават подкрепа и в пленарната зала. И колкото по-авторитетен е парламентът като висш орган на държавната власт, толкова по-тежка ще бъде позицията на България в Европейския съюз.
Предлагам и това да имаме предвид, когато говорим за правилника за нашата работа.
Господин Стоянов, заповядайте.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Чисто процедурно, господин председател.
Виждам, че народните представители в известен смисъл са изненадани, че трябва да обсъждаме точно тази тема и, няма защо да се лъжем, в първия работен ден едва ли всички са подготвени, за да я обсъждаме достатъчно аргументирано.
И тъй като така или иначе не става въпрос за законопроект, а за проект за решение, ние можем да си позволим известна свобода при тълкуването на нашия правилник.
Сякаш намираме за по-уместно това проекторешение да влезе в комисията, парламентарните групи да успеят да изразят там свое становище и след това да направим този дебат. Иначе се страхувам, че той ще бъде повърхностен, ще бъде несериозен, няма да успеем да влезем в детайли, а аз съм убеден, че тази тема е изключително важна както за Народното събрание и неговия престиж, също толкова важна за нашите избиратели и медиите, които ще следят с интерес този дебат.
Моето процедурно предложение е: нека най-напред да внесем нашето предложение в комисия, вероятно в Комисията по правни въпроси, ако господин Янаки Стоилов няма особени възражения против това, да дадем достатъчно възможност за разглеждане, за преценка на всички аргументи “за” и “против” и да можем след това да направим един наистина по-задълбочен професионален и сериозен дебат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Не виждам противоположно на изразеното от господин Стоянов мнение.
Уважаеми колеги, в началото на пленарния ден споменах, че това е ориентацията, споделена и на Председателския съвет – тази дискусия всъщност да се пренесе в Комисията по правни въпроси, която да разгледа всички предложения и да предложи на пленарната зала един обобщен доклад за всички актуални въпроси, свързани с изменения в правилника и с варианти там, където комисията не е постигнала консенсус.
Разбирам, че това е споделеното мнение на пленарната зала и едва ли има нужда да се подлага на гласуване. Очевидно е съгласието на всички народни представители. Така че предлагам така и да постъпим. Благодаря ви за разбирането.
Обръщам се към господин Стоилов да има готовността да организира работата в Комисията по правни въпроси. Благодаря, господин Стоилов.
Следващата точка, която беше предложена по процедурата на ал. 7 е от Демократи за силна България. Както споменах в началото на заседанието, тя не може да бъде гледана тази сутрин, поради това че не е изтекъл 3-месечният срок, необходим, за да може да се внесе законопроект или проекторешение в пленарната зала, в случай че няма становище на съответната комисия. Затова не достигат броени дни, но така или иначе нормата на правилника не позволява тази точка, предложена от Демократи за силна България, да бъде гледана. Очевидно те ще могат да упражнят това свое право в началото на следващия месец, в първия пленарен ден, когато ще имат възможност първи да предложат точка от заседанието на парламента.
Следващата точка, също по силата на ал. 7, е предложена от Парламентарната група на Коалиция “Атака” и тя е първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за радиото и телевизията – продължение на дискусията, проведена на 12 юли. Струва ми се, че беше по-рано.
И така, преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Дискусията при последното обсъждане не беше приключила. Спомняте си, че тогава не стигна пленарно време, за да се продължи. Така че дискусията по законопроекта продължава.
Ще съобщя останалото време: Коалиция за България е използвала 7, остават й 33 мин.; НДСВ не е ползвало пленарно време; Движението за права и свободи има още 5 мин.; Обединените демократични сили – 13 мин.; Демократи за силна България не са ползвали пленарно време; Коалиция „Атака” е изчерпала пленарното време за изказвания; Българският народен съюз има 13 мин. за изказвания и независимите народни представители също имат 13 мин. пленарно време.
Не виждам желаещи да се изкажат. Колеги, има ли желаещи да вземат думата? Ако няма такива колеги, правилникът изисква да обявя дискусията за приключена.
Господин Дилов, заповядайте, вашата парламентарна група има 13 минути останало пленарно време.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, едва ли ще се възползвам от целите 13 минути за един казус, който е доста ясен на първо четене, но едновременно с това изправя сериозни въпроси за нашето виждане относно философията и виждането по един законодателен акт.
Както може би си спомняте, ОДС подкрепяше постоянно искането на „Атака” този въпрос да влезе в пленарната зала, за да намери окончателно решение, за да не продължаваме да спекулираме с него. Припомням ви, защото може би много от вас нямат законопроекта пред себе си, така както и аз го нямам.
Става дума за отмяна на онзи текст от Закона за радиото и телевизията, който определя излъчването на новини на турски език в един определен час.
Не е нужно да имате специално образование или специален интерес по отношение на медиите. И с невъоръжено око се вижда, че програмното време, в което се излъчват тези новини, е напълно безмислено. Това е един акт, който прилича на много други законодателни актове, направени с цел да се харесат някъде другаде и които нямат почти никаква практическа стойност.
Аз не знам и не мога да открия, може би от Парламентарната група на ДПС ще ми помогнат да открия жив човек, който да се е осведомил за каквото и да било от тези новини на турски език в това програмно време. Съответно въпросът, който си задаваме и на който нямаме верен отговор, е следният: те полезни ли са, нужни ли са и няма ли по-добър и по-интересен механизъм да бъде направено така, че ако в България има население, което не може да разбере новините на български, да му се поднасят на език, на който то може да ги разбере, но във време, когато би могло да ги гледа.
От тази гледна точка нашето предложение беше да се направи по-сериозен ремонт на Закона за радиото и телевизията, който да се занимае именно с този проблем.
Колегите от „Атака” предлагат просто този текст да отпадне, което означава автоматично спиране на излъчването на новините на турски език. Това е един ход, по който може много да се спори.
Затова ви моля да възприемете моето изказване не толкова като покана да гласувате за едно или за друго, а просто да ви въведа отново в темата и в дебата. Ако ние сега просто отхвърлим предложението на „Атака”, с това не решаваме нищо. Ако пък го приемем, решаваме още по-малко. Това е интересен казус, който изправя умението ни да се справяме с подобни ситуации под въпрос. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Реплики няма.
Желаещи да се изкажат също няма.
В такъв случай обявявам дискусията за приключена.
Уважаеми колеги, ще преминем към гласуване на първо четене на този законопроект.
Моля да бъдат поканени депутатите да заемат местата си в пленарната зала, за да пристъпим към гласуване.
Ще подложа на гласуване законопроекта, внесен от Коалиция „Атака” на 12 юли 2005 г., Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 554-01-2, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Може ли за процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не сме преминали още към гласуване. Нямате време, господин Шопов, за процедурно предложение.
Като парламентарна група имате 20 мин. пленарно време, а сте използвали 21 минути. За жалост нямате необходимото пленарно време, за да направите процедурното си предложение.
Моля, гласувайте на първо четене Закона за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 554-01-2, внесен на 12 юли 2005 г.
Гласували 139 народни представители: за 28, против 79, въздържали се 32.
Законопроектът не е приет на първо четене.
Господин Стоянов, заповядайте, надявам се за прегласуване?
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Искам това прегласуване, за да напомня на уважаемите народни представители от мнозинството какво се случи вчера. Конституционният съд отмени това, което те твърдяха, че е велико постижение на тяхната юридическа мисъл. Искам да напомня, че сега отново говорим за едно конституционно положение: в българската Конституция пише, че официалният език в Република България е българският език! Спрете да нарушавате Конституцията, уважаеми колеги! Помогнете да бъде спряно въобще да се нарушава Конституцията в България, като премахнем предаванията на чужди езици по Българската национална телевизия, не само на турски език, а въобще възможността по българските национални медии да се говори на друг език, освен на официалния език в еднонационалната и монолитна Република България.
Моля за прегласуване на първото четене на Закона за изменение на Закона за радиото и телевизията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да прегласуваме предложения законопроект.
Гласували 147 народни представители: за 31, против 90, въздържали се 26.
Законът не се приема и при прегласуването.
Уважаеми колеги народни представители, с това приключват точките, предложени по ал. 7 на ал. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Преминаваме към въпросите, гласувани в началото на днешното заседание.
Точка първа от днешната програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОДОБРЯВАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА.
Вносител е Министерският съвет, законопроектът е от 17 март 2006 г.
Помолих да се изясни каква готовност имат представителите на Министерския съвет да представят мотивите към законопроекта. Както ви съобщих в началото на заседанието, разговарях с министър Гагаузов. Той пое ангажимента да осигури авторитетно представяне на мотивите.
Междувременно, предлагам да се запознаем с представените доклади. Има доклад-становище на водещата Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Няма доклади на Комисията по правни въпроси и на Комисията по бюджет и финанси.
Има процедурно предложение на народния представител Владимир Кузов. Имате думата.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Моля да допуснем в залата арх. Димитър Димитров – председател на Гражданския общински съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кузов, този вид присъствия могат да бъдат по линия на следящите дискусията като гости на Народното събрание. Става дума за експерти, представители на Министерския съвет, които обикновено присъстват в пленарната зала – в самата зала. Разбирам, че това е неправителствена организация. (Реплика от народния представител Владимир Кузов към председателя господин Георги Пирински – встрани от микрофоните.)
Може би да постъпим така: да поканим да присъстват на съответните места за гости на парламента... (Реплика от народния представител Владимир Кузов към председателя господин Георги Пирински – встрани от микрофоните.) За изказване – не може да се случи такова нещо.
Преди всичко предлагам да гласуваме в пленарната зала да присъства заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Ковачев.
Моля, гласувайте предложението за допускане в залата на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Ковачев.
Гласували 80 народни представители: за 79, против 1, въздържали се няма.
Моля, поканете господин Ковачев в залата.
Що се отнася до присъствието на представители на неправителствени организации, правилникът не позволява тяхно участие в дискусиите. Знаете, че дискутират народните представители и по покана на председателя – представители на вносителя, които отговарят на въпроси и дават становища. Същевременно предлагам да бъде поканен представителят на сдружението, което спомена господин Кузов, на балкона на пленарната зала, за да може да проследи дискусията, да има възможност евентуално по-нататък – в работата в комисии, да представи становището на съответните граждански структури, които представлява. Благодаря ви.
Кой ще представи становището на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство?
Господин Паскалев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столична община, № 602-01-13, внесен от Министерския съвет
На свои редовни заседания, проведени на 5 и 12 юли 2006 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди Законопроект за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столична община, № 602-01-13, внесен от Министерския съвет.
На заседанията на комисията присъстваха представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на омбудсмана, на Столична община, на общини, съседни на Столичната община и на различни неправителствени организации и граждански сдружения.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и господин Петър Диков – главен архитект на Столична община.
Съгласно установената в последните два века законодателна практика, непроменена независимо от различните форми на държавно устройство и управление, Общият устройствен план (наричан в миналото “Общ градоустройствен план”) на столицата на България се приема и прилага със специален закон. Съгласно § 10, ал. 1 от действащия Закон за изменение и допълнение на Закона за одобрение и приложение на Общия градоустройствен план на София от 1998 г. Столичната община, съгласувано с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, трябва да изработи и представи за одобряване проект на нов градоустройствен план. Съгласно ал. 3 на същия параграф от същия закон новият Общ градоустройствен план на Столичната община се одобрява със закон.
Очаква се новият закон да доведе до постигане на следните по-важни резултати:
- създаване на съвременна планова основа за цялостно хармонично развитие и благоустрояване на столицата София, гарантиращо потребностите в достатъчно далечно и обозримо бъдеще – до 2020 г. Трябва да се има предвид, че последният одобрен със закон план е от 1961 г. и с предвиден срок за прилагане до 1980 г.;
- изграждане на система за поддържане и прилагане на плана на основата на ясни правила и норми, гарантиращи устойчиво развитие и предпазващи от вреди и конфликти, при зачитане правата и интересите на собствениците, комфорта на населението и гостите на столицата;
- стимулиране развитието и осъществяването на местните инвестиционни инициативи и най-добрата реализация на собствеността на поземлените имоти.
В хода на обсъжданията бяха изразени редица становища от представителите на гражданските сдружения и професионални организации, на отделни общини – съседни на Столичната община, на специалисти от професионалните среди, работили по създаване на проекта на плана, на омбудсмана и на народни представители, членове на комисията.
В резултат на дискусията надделя становището, че приемането на нов Общ устройствен план на Столичната община е безспорна необходимост. Наред с това бяха направени редица бележки и конкретни предложения, насочени към прецизиране на разпоредбите на законопроекта в отделните му части, които е целесъобразно да бъдат обсъдени между двете четения на законопроекта.
Необходимо е да бъдат прецизирани правилата и нормативите за застрояване на отделните територии и устройствени зони, като се отчете и специфичният характер и режим на отделни обекти, като се преодолеят противоречия с действащата нормативна уредба.
Внимателно трябва да бъдат обсъдени предложените изменения в Закона за устройство на територията, като същевременно се помисли някои от специфичните разпоредби на проекта, касаещи правомощия на Столичната община, да бъдат развити в Закона за устройство на територията, за да могат да се прилагат и от останалите общини.
Преобладаващата част от изказалите се народни представители, както и представителите на съседните общини не споделят предложените в законопроекта разпоредби за създаване на Столична агломерация и на съвета към нея. При необходимост това може да стане по пътя на доброволното сдружаване и по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация и на Закона за регионалното развитие. Не се споделя и предложението за промяна на землищните граници между Столична община и община Самоков, тъй като противоречи на принципите за извършване на промени в границите на отделните общини и по-специално – Закона за устройство на територията на Република България.
Сериозни възражения бяха изказани и относно реда, предложен в законопроекта, за изменение и допълнение на плана. В тази връзка между двете четения трябва да бъде потърсено и намерено адекватно решение, което не само да бъде практически целесъобразно, но същевременно да кореспондира с правомощията на органите на законодателната и на изпълнителната власт, като се отчетат и правомощията на общинския съвет като орган на местното самоуправление.
Бяха направени и основателни бележки от правно-технически и редакционен характер, които ще бъдат взети предвид при подготовката на законопроекта за второ гласуване.
В резултат на гласуването с 9 гласа “за”, 1 глас “против” и без “въздържал се” Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание Законопроектът за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столична община, № 602-01-13, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желание заместник-министърът да вземе отношение в началото на заседанието?
Заповядайте, господин Ковачев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предвид обстоятелствения доклад на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, аз ще си позволя съвсем накратко да представя принципите на Законопроекта за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столична община. Това е законопроект, който беше много широко дискутиран, имаше голям обществен отзвук, доста спорове се разразиха по него.
Във всички етапи на дискусията беше очертано консенсусно положение, че подобен законопроект е нужен на нашия столичен град. Защо е нужен този законопроект?
На първо място, защото, както казахме, старият законопроект беше приет през 1961 г. и в момента той представлява една риза, която е доста отесняла за столицата. Поради тази причина трудно можем да осъществяваме модерно градоустройство на столичния град, трудно можем да развиваме града извън пределите, които са определени през 1961 г. На всички от вас е ясно, че е невъзможно да спазваме пространствените предели на града, които са установени още в средата на миналия век.
Поради тази причина се очертаха и други неблагоприятни тенденции, като най-малката от тях беше драстичното поскъпване на имотите в София, които започнаха да стават все по-малко и по-малко. Най-вече се търсят свободни имоти за промишлени зони, имоти за офиси. Това доведе до спекулативно покачване на цените. Това е една от неблагоприятните тенденции, които се очертаха в София.
Както имах възможност да кажа и пред комисията, липсата на модерен, цялостен закон за устройството на столичния град доведе в последните 10-15 години до така нареченото градоустройство на парче, което означава устройване на части от територията на града без цялостна визия за устройството на целия град. По този начин отделните райони на столицата не винаги се свързваха по начин, по който те могат да си взаимодействат най-добре. Именно поради тази причина ние сме свидетели на доста, бих казал, хаотични, понякога необмислени решения при устройството на столичния град, за които дори самият главен архитект на София не е имал вина в миналото.
Именно поради тази причина още преди шест години започна активна работа по създаването на новия Закон за Столичната община. Той днес е на вашето внимание. Трябва да се има предвид, че това е един доста сложен закон както в правно отношение, така и в техническо отношение.
Той е съставен от две части. Първата част е текстовата част на закона, която е съставена от правни норми, които в по-голямата си част имат за идея да отчитат спецификата на столичния град, тоест да въвеждат правила за устройство и строителство в столичния град, които са различни от правилата за устройство и строителство по отношение на останалите населени места и селищни образования в страната. Именно това е логиката на Закона за устройство на територията, че ние имаме един град с по-различни функции, с по-различно значение от останалите градове в България. Той е много важен за всички нас и поради тази причина именно се изисква неговият план да бъде приет със закон, и то не само графичната част, картинката на плана, но този закон трябва да бъде придружен с ясно написани специфични правила за прилагане на този план. Именно и това е идеята на текстовата част на закона. Поради тази причина не трябва да се смята, че този закон противоречи в много голяма степен на Закона за устройството на територията. Да, действително той въвежда различни правила и нормативи, понякога различни от тези в Закона за устройството на територията, но той е създаден не за да му противоречи. Той е създаден, за да надгради разпоредбите на Закона за устройството на територията и да създаде нови разпоредби, които всъщност да се отнасят единствено към столичния град, именно отчитайки неговата специфика и значение.
Що се отнася до самата графична част на плана, тя е предмет на дълги разработки. Още от 10 години се работи върху тази част на плана. В един период до 2020 г. се предвижда запазване, дори бих казал, увеличаване на зелената система на столичния град. Също така се предвижда вече и териториалното развитие на столичния град като особено ценни са новите терени, които се предвижда да бъдат застроени с високотехнологични паркове, да бъдат застроени с офисни сгради, така че София действително да се превърне в един модерен европейски град.
Бих казал, че особено добра част от плана е частта, която предвижда развитието на транспортно-комуникационната система, така че ние всички да се избавим от тези задръствания, които са се превърнали в част от нашето ежедневие.
Оставайки с ясното съзнание, че това е един нормативен акт, който не е съвършен, както всеки един нормативен акт, който се предоставя на вашето внимание, аз считам, че въпреки всички гласове, които отчитаха ясно някои отрицателни черти на закона, положителните черти са много повече. Смятам, че това ще бъде една значителна крачка напред в развитието на столичния град и поради тази причина ви моля след една задълбочена дискусия да подкрепите на първо четене Закона за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столичната община, като поемам задължението лично аз и моите експерти в процеса между първо и второ четене да участваме активно в дейността по усъвършенстване на разпоредбите както на текстовата, така и на графичната част в случай, че това се налага. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Уважаеми колеги, преминаваме към обсъждане.
Господин Кузов желае думата. Имате я. Заповядайте.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, както се казваше в един филм: слушайте внимателно, няма да повтарям!
През последните 10-15 години щетите от разграбването от общинските съвети ще бъдат нищо в сравнение с щетите, които ще нанесе сега приеманият, така наречен Нов устройствен план.
Проектозаконът за приемането и прилагането на този план, както и приложението към него предвиждат недвусмислено узаконяване на всички изготвени до момента на влизането му в сила частични изменения, както и придаването предварително на законен вид на утрешните нарушения. Унищожаването на зелената система на града, ликвидирането на заложените в предишните градоустройствени планове зелени клиновидни връзки между града и Витоша, застрояването на Подвитошките ливади, както и необратимото влошаване и нарушаване на екологичната обстановка, са част от най-видимите последици от започналата реализация на този план още преди да бъде приет.
Целият многогодишен път на създаването на този план на всички нива е съпътствано от конфликт на интереси. Сблъскахме се с конфликта на интереси при самото одобряване при забавянето на доклада по ОВОС по време на изготвянето на проекта на Общия устройствен план по време на възлагането на Доклада по ОВОС, в процеса на одобряването на предварителния и окончателния проект на Общия устройствен план от Националния експертен съвет при Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от Столичния общински съвет.
Като завършек на тази каскада от нарушения министърът на регионалното развитие и благоустройството подвежда Министерския съвет да приеме Закона за прилагане на Общия устройствен план, а лично министър-председателят да подпише мотивите за внасянето му в Народното събрание. Подписвайки мотивите министър-председателят става един неволен участник в цялата тази истерия за незабавното, спешно приемане на Проектозакона за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столичната община като единствено условия за спиране на хаоса и незаконното строителство. В същия миг всички – без изключение – и изготвилите го, и приелите го, и поръчалите го, и десетките граждански и екологични организации и институцията на националния омбудсман признават, че планът и произтеклият от него проектозакон са лоши. Омбудсманът се убеди лично не само че планът е непрофесионален и антиекологичен, но и че проектозаконът е юридически несъстоятелен, влизайки в сила. В противоречие е и с Конституцията.
Гражданите на София едва ли заслужават, уважаеми дами и господа, подобен абсурден план и проектозакон да бъде приет на прага и на европейското ни членство. Те се разминават по всички показатели с европейските и международните практики. Едва ли е нормално екологичната прогноза за 2020 г., съгласно Доклада по ОВОС да бъде значително по-лошо от екологичното състояние на 2002 г. Едва ли е нормално в контактния град да останат да живеят 95% от жителите му, а в периферията – едва 5%, при условие, че в нормалните европейски градове съотношението е 60-65 към 30-35%. Едва ли е нормално ежегодно през Софийското поле да преминават над 2 млрд. кубически метра чиста вода – това са повече от два язовира като “Искър”, а планът да не предвижда нито една нова водна площ. Проектантите забравят, а може би имат дълбока амнезия, че наред със залените клинове, свързани с единната зелена система, предишните планове са предвиждали единна водна система.
Имаме няколко въпроси към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на които ми се иска господин Ковачев да говори, ако ме чува. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, господин Ковачев, да обърнете внимание на въпросите. Господин Ковачев, моля Ви!
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Въпросите ми към господин Ковачев са като вносители за какво население е разработен планът? (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, за момент!
Моля господин Ковачев да обърне внимание на въпросите, които господин Кузов ще зададе.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: За какво население е разработен планът до 2020 и 2050 г.? Каква е реалната площ на зелената система, предназначена за публичен достъп и каква следва да бъде, за да се постигне минимума от 50 квадратни метра на жител, съгласно Световната здравна организация? Има ли Планът техникоикономическа обосновка и съпоставени ли са варианти на тази база? Защо не е спряно разработването на окончателния устройствен план при условие, че процедурата по ОВОС не е приключила? Защо Общия устройствен план е разработен преди изготвянето на Стратегия за развитие на Столична община, както и на Регионалния план за развитие на Югозападния регион, съгласно Закона за регионалното развитие и приетата методика за работата по него, визираща последователността на проучванията и да се извършва от по-високо към по-ниско ниво?
И не на последно място, уважаеми дами и господа, аз съм на мнение, че ние не само че не би трябвало да приемем днес на първо четене Законопроекта за Общия устройствен план, а и да го върнем за доразработване, защото има едни много смущаващи моменти в него. Има заведено дело под № 6084 към Върховния административен съд, образувано е по жалба, и с това дело се спира предварителният проект за Общия устройствен план на София. Освен това с писмо от Главна прокуратура има установени многократни и редица нарушения по ОВОС и други такива, с които, ако ние приемем днес на първо четене Общия устройствен план, може би – казвам може би, ще станем съучастници в редица престъпления.
Затова, уважаеми дами и господа, моята молба към вас е не само да не приемем днес на първо четене Законопроекта за Общия устройствен план на столицата, а и да го върнем за доразработване, за едно обсъждане с всички граждански комитети, с гражданите на столицата, защото смятам, че този план и този законопроект се изработва единствено и само за тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Кузов?
Господин Кътев, заповядайте за реплика.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги! Господин Кузов, Вие чели ли сте предложението за закона или прочетохте нещо, което някой друг Ви е написал? Аз останах с убеждението, че четете нещо, което не разбирате. И сигурно е така. Защото по-нататък в дискусиите ще се разбере има ли нужда от такъв закон, няма ли нужда, колко години този проект се върти из Столичната община, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерския съвет, а дори и в парламента. Аз смятам, че Вие изразявате едно чуждо мнение без да разбирате от проблема и съм готов да Ви задам конкретни въпроси, на които съм сигурен, че Вие няма да ми отговорите, защото просто не разбирате тази материя.
Нещото, което всеки български гражданин и всеки столичанин го разбира, е това, че трябва да има такъв закон. Разбира се, аз съм участвал във всичките негови фази, които са били на обсъждане. Вие сигурно тогава сте били далеч от тези неща, не са Ви интересували. Но обществено обсъждане, обсъждане с граждански организации, с екоорганизации многократно е имало. Всички са изразявали своето становище. Аз по-нататък в изказването си ще кажа своите бележки по закона – и аз имам несъгласия, но не в такъв вид, които да отхвърлят закона да не се приема. Това не е продуктивно и гражданите на София няма да Ви бъдат благодарни, затова че призовавате да продължава хаосът. Вие призовавате да продължи хаосът в застрояването на София. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Кузов, заповядайте за дуплика.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Кътев, благодаря за репликата, която направихте. Аз се питам откога е този Общ устройствен план, не е ли от 2003 г.? Тъй като от трибуната се разбра, че Вие сте най-ревностният защитник на интересите на обществото, на софиянци, чудно как върнахте някои имоти на Ваш човек, който надали ги притежава?! Но това е въпрос на други разговори.
Далеч съм от мисълта, господин Кътев и уважаеми дами и господа, София да няма Общ устройствен план – да продължават кражбите, да продължават незаконните строителства, да продължава унищожаването на междублокови пространства, на зелени площи. Всички вие знаете, че съм един от хората, който най-много е внасял проекторешения, с които да има мораториум върху тези зелени площи. Но този устройствен план, дами и господа, който в себе си съдържа неясноти, в който има противоречия, спрямо който има преписки във Върховна прокуратура, спрямо който върви съдебно дело във Върховния административен съд, как ще обясните утре на българските граждани, на софиянци, че той е удачен, след като срещу него има толкова правни проблеми. Ако Вие успеете това да обясните, господин Кътев, как с толкова проблеми този устройствен план ще бъде удачен, аз ще се радвам.
Но, господин Кътев, нека да не забравяме, че София е най-големият град в България и в момента дори се радва на огромен интерес от провинцията – виждате, че постоянно се увеличава. София все пак има някакъв капацитет. Знаете, че тя не може да бъде преуплътнена. А това се цели и в новия градоустройствен план. Затова смятам, че би трябвало да се отложи разглеждането на този план, да се вземе отношението на всички, да има една голяма обществена дискусия, която, господин Кътев, ако Ви попитам кога се проведе, не може да ми кажете, защото не се е провеждала такава голяма дискусия.
Затова отново казвам, че аз не съм против и естествено е София да има устройствен план, за да са ясни правилата, по които ще се развива бъдещето на софиянци и на София. Но той не трябва да бъде направен на всяка цена, за да се търсят някакви партийни или други интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, засега са се записали още четирима народни представители за изказване: Любен Дилов, Янко Янков, Силвия Алексиева и Анастасия Мозер. Остават 2-3 минути.
Господин Дилов, предлагам след почивката да направите своето изказване, за да има възможност да се развие дискусия. След почивката то ще се председателства от господин Любен Корнезов, който за радост отново се включва в работата на Народното събрание.
Бих искал да се възползвам от случая и да пожелая успешен мандат на госпожа Мозер като заместник-председател за тази сесия, и да изразя благодарност към госпожа Михайлова, която през изминалата сесия много пълноценно изпълняваше и функциите на председател. Благодаря ви.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието с разискванията по законопроекта за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столичната община.
Господин Дилов, имате думата за изказване.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Ковачев каза, че е по-добре все пак да приемем този план.
Аз не съм сигурен, че каквото и време да си дадем между двете четения, ще можем да променим някои от неговите изключително сериозни несъвършенства. Те са в много посоки. Една от посоките, която мен лично много ме притеснява, може би защото най-малко познавам тази материя, е правната посока. В този смисъл намирам за доста обезпокоителен факт липсата на становище от Комисията по правни въпроси. Нямам представа, господин председател, дали тя изобщо се е занимавала с този текст. Защото както в становището на омбудсмана, така и в многото коментари на граждани и специалисти се изтъкват сериозни проблеми, като започнем с проблеми, които са в противоречие с чл. 84, т. 1 от Конституцията, да речем, за начина и реда, по който се приемат закони и как те се променят след това. Тоест, ние сега ще приемем един голям закон и след това с административни актове ще разрешим да бъде променян от други органи. Може би притеснението ми там е толкова голямо, защото най-малко разбирам, но съм длъжен да го заявя пред вас.
Що се отнася до философията на законопроекта, който ни е предложен, бих искал да започна с една реплика, над която почти имам авторство, а именно, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.
А този план, уважаеми дами и господа, е правен от много малки хора, просто незабележими! И те са незабележими във всякакъв смисъл. Не можем да забележим днес никъде главният архитект на София, който години беше наред автор на този план, даже това се свързва с неговото име. Надявам се, че по някакви обективни причини не можем да забележим днес и кметът на София в три мандата, а все пак това е нещо, което би трябвало живо да ги засяга. За един период от време то беше обявено едва ли не за смисъл на техния професионален живот, а това именно е този законопроект, който разглеждаме в момента.
Огромното му несъвършенство, още от времето на неговото създаване, което „Гергьовден” е изтъквал нееднократно, от 1999 г. насам, е пълната липса на конкуренция, пълната липса на състезание на идеи и ако това можем днес лесно да го вменим на старата Столична управа като вина, то не трябва да си затваряме очите, че вина за това имат и министерствата на градоустройството в три поредни кабинети.
Не може да се решава съдбата на един голям град без да има състезание на идеи! А такива нямаше още от самото създаване. Този план е правен без всякакво въображение. В него има две цифри, и двете са сбъркани - броят на хората и броят на автомобилите. Те вече са повече от предвиденото в този план за 2020 г.
Общият устройствен план предвижда нарастването на София до 1,5 млн. жители, което вече не е актуално. Няма да говорим за предвидения максимален брой коли и за това как ги поема комуникационната, транспортна схема на града. Достатъчно е просто да се разходите днес по улиците и ще разберете.
Не е ясно точно лимитирано в самия град плановете и сроковете, в които се ъпгрейдва този план. Въртят се цифри: 2020 г., 2050 г. при очевидността, че към 2007-2008 г. той вече не е актуален.
Изобщо не са предвидени последствията от влизането ни в Европейския съюз и вълната от емигранти, които трябва да бъдат посрещнати в България, като гранична на Европейския съюз, държава. Това изобщо го няма по никакъв начин.
В общия устройствен план не е предвидено евентуално разрастване на София на юг вследствие на инвестиционните инициативи, поети от някои, според мен, градообразуващи фактори. Колкото и да е спорен проектът „Суперборовец”, все едно е дали той ще се реализира чрез някаква централизирана инициатива или от само себе си, той вече почти е факт и по следващите разраствания и развитие на този район би могло да се смята, че в близка перспектива ще доведат до сливане на Софийска и Самоковска общини.
За жалост въобще не беше помислено за изграждане на международен коридор под Витоша, заобикалящ София, свързващ магистрала „Тракия” като пряк път към Кулата; за транспортна връзка, обединяваща планинските курорти Витоша – Паничище – Боровец, обиколен път на Витоша. Каквито и реконструкции да се правят на сега съществуващите околовръстни пътища, те са недостатъчни.
Много са нещата, които ми дават основание да кажа, че този план беше направен от хора, които се опитваха всякак да се преборят с хаоса, който настъпи с влизането на реституционните закони в сила и въобще си отказаха правото да мислят за града си като градоустройственици.
Като цяло се получи един от най-тежките дисбаланси на града – неговото килване на юг към Витоша и изобщо никакви градоустройствени и материални стимули за развитието на града на север, където е много по-добре за всички и като свободни територии, и като възможност за създаване на нови комуникации, и като отслабване на това напрежение, което се стреми да преуплътни града с всички възможни средства.
Още в самото наименование на плана съм длъжен да ви кажа, че според специалисти съществува едно сериозно несъвършенство. Наименованието на законопроекта не отговаря на съдържанието на разработените текстови и графични материали, които по същество се отнасят за две различни по характер и съдържание общи устройствени планове, а именно Общ устройствен план на Столичната община, разработен в мащаб 1:250 000 в съответствие с чл. 106 на Закона за устройство на територията и Част трета, Глава четвърта на Наредба № 01/8 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. И второ, Общ устройствен план на гр. София, разработен в мащаб 1:10 000, в съответствие с чл. 107 на Закона за устройство на територията и Част трета, Глава пета на Наредба 01/8 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това означава, че със Законопроекта за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столичната община трябва да се одобрят и двата плана.
Оттук следва, че наименованието на закона според нас трябва да бъде „Закон за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на гр. София и Столичната община”. Отпадането на гр. София от наименованието на закона може да доведе до сериозни правни проблеми и оспорване на легитимността на цялото усилие и на целия общ устройствен план.
Този пропуск в наименованието на закона се е отразил и в съдържателната му част, която според нас също трябва да бъде редактирана, но да речем, че това е предмет на един професионален спор в самата комисия и би могло да бъде поправено до второ четене.
Как обаче до второ четене да бъдат поправени всички философски и принципни недомислия на плана, липсата на сериозен отговор на въпроса как той се доусъвършенства, как той се променя? Според мен, аз отново подчертавам, най-сериозният проблем е неговата законодателна част, тоест частта, в която бъдещи общински съветници, кметове на града и неправителствени организации ще бъдат напълно наясно, че този план е конституцията на гр. София и на Столична голяма община и как те могат да се възползват от него.
В момента наистина се остава с убеждението, че е направено нещо аморфно, което въпреки, че е правено десет години, сякаш е правено в последния момент в пристъп на лудост по време на буря с цел именно да продължи това не съвсем изяснено състояние на града – една мътна материя, в която се оправят няколко души, между другото те се оправиха много добре през последните години.
По тази причина мнението на „Гергьовден” е, че законопроектът не може да бъде подкрепен в този му вид на първо четене. Фактическото основание да го твърдим най-малкото е липсата на сериозен правен анализ от страна на Комисията по правни въпроси за последствията, които ще настъпят от разминаванията, които имах удоволствието да ви посоча. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Дилов.
Първа реплика – господин Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Изказването на колегата Дилов-син ме провокира и ме накара да се замисля сериозно по някои основни въпроси, свързани с приемането на този законопроект.
Ако в бъдещите дебати още някой от членовете на опозицията не подкрепи законопроекта – може би ще има и такива изказвания, за мен не става ясно какво правим ние тогава? Как така, както каза колегата Любен Дилов-син, един 10-годишен труд, подготвен за законопроект, многократно обсъждан и променян от една управляваща София политическа сила, която е ОДС в различните й варианти, и сега ние се отказваме от този труд!?
За съжаление не виждам бившия кмет на София.
Господин Дилов, Вие като близък на ръководството на Столичната община, бихте ли ни обяснили какво е становището на ръководството по отношение на този законопроект? Защото ако и новото ръководство не го припознава като такъв, тогава ние защо го обсъждаме? Откъде идва този закон? Нали знаете, че не Министерството на регионалното развитие и благоустройството е управленският орган, който е разработвал, обсъждал закона и трябва да го защитава в този му вид? Според изискванията на Конституцията и на законите в България то е органът, който трябва да го внесе чрез Министерски съвет в парламента. А самият закон, като такъв, е правен от ръководството на Столичната община?! Така че ако отхвърляте законопроекта на Столична община е едно, а ако отхвърляте законопроекта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е съвсем друго. Изяснете си позициите! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Дилов, заповядайте за дуплика.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Позицията ми е пределно ясна, господин Кътев. Аз мога да отговарям за ОДС за времето, в което съм в ОДС. За това, което са правили преди това, не смятам да нося отговорност.
Съвсем ясно казах, че от 1999 г., мога да Ви извадя и входящите номера на всички писма, с които непрекъснато сме се обръщали към всяко следващо Министерство на регионалното развитие и благоустройството с една проста молба: “Организирайте паралелен конкурс за Общ устройствен план на гр. София”. Защото това, което в момента се случваше и това, което правеше арх. Стоян Янев, е безумие и безсмислие. Той си беше едновременно поръчител, изпълнител и човек, който се произнасяше за това как е изпълнено заданието!? Оставяме настрана закони за обществените поръчки. Оставяме настрана моралността на акта! Няма да спечели крайният продукт от цялото това нещо.
Съвсем откровено ще ви кажа, че в миналия мандат, мисля, че беше м. септември 2003 г., да не сгреша, господин Праматарски и госпожа Мозер внесоха един общ наш труд, който се нарича “Закон за София”, който се занимаваше само с административната част на София. Тоест, той поставяше София под особен статут и даваше възможност на нейния малък парламент да прави това, което ние с вас в момента ще трябва да правим, тоест да разглеждаме тези дискове, ред по ред да четем закона, да се произнасяме по мащаби, по клинтове на застрояване и да спорим за неща, за които ще имаме същия проблем, който е имал Кортес, когато се е срещнал с Монтесума. Тоест, изобщо няма да се разбираме помежду си за какво говорим, а не за политика, понеже това е една много специфична материя.
Така че в този план аз се чувствам напълно спокоен. Иначе запитването Ви е съвсем основателно. Редно е да чуем мнението на Софийска община. Аз самият съм силно изненадан, че господин Бойко Борисов, който има способността да се изкаже по абсолютно всеки въпрос на мирозданието, не е засегнал този въпрос още, но се очаква тези дни и това да се случи. Но това не сваля от отговорност на сегашните вносители, сегашното министерство, тоест те трябва да помислят дали не трябва да си изтеглят проекта и дали не трябва да го преработят. Благодаря ви. (Реплика на народния представител Олимпи Кътев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител господин Янко Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин заместник-министър! Законопроектът за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столична община, внесен от Министерския съвет, продължава установена досега законодателна практика Общият устройствен план на столицата да се одобрява със закон от Народното събрание. Придържането към тази традиция е нормативно регламентирано с разпоредбите на чл. 127, ал. 7 от Закона за устройство на територията и на § 10 от действащия Закон за одобрение и приложение на Общия градоустройствен план на София след изменението му през 1998 г.
Според действащото законодателство Законът за устройство на територията регламентира три режима за одобряване на общите устройствени планове на териториите на отделните общини или на части от тях. Общото правило е, че това са въпроси, които са от самостоятелна компетентност на общинските съвети. Общите устройствени планове на градовете с население над 30 000 жители се одобряват от Националния експертен съвет към министъра на регионалното развитие и благоустройството, тоест режимът е аналогичен с този на обектите от национално значение, като същевременно е допусната и правната възможност по решение на общинските съвети и други общи устройствени планове да бъдат внасяни за приемане от областния или от Националния експертен съвет.
Третият специфичен режим е редът за одобряване на Общия устройствен план на Столичната община.
На този етап по отношение на различните режими в нормативната уредба за одобряване на общите устройствени планове има аргументи както за тяхното запазване, така и за промяната им. Струва ми се, че при развитието на процесите на децентрализация и увеличаване на самостоятелните правомощия на органите на местното самоуправление, имаме сериозни основания в перспектива да потърсим и други законодателни решения в тази област.
Законопроектът, който обсъждаме сега, е бил внесен и в предишното Народно събрание и е бил подкрепен на първо гласуване от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, макар и с редица забележки, но поради това, че е бил внесен в края на мандата, не се стигна до разглеждането му в пленарната зала. Не мога да не отбележа, че по една значителна част от направените тогава забележки е имало консенсус относно тяхната основателност и бе логично да бъдат взети предвид и отразени в сега внесения законопроект с оглед подобряване на неговото съдържание, но се оказа, че това не е направено. Поради това значителна част от тези забележки бяха направени и сега, по време на дискусиите в комисиите. Трябва да подчертая обаче, че независимо от някои слабости на предложения законопроект, надделя становището, че те са отстраними между двете гласувания и приемането на законопроекта е безспорна необходимост за развитието на общината.
Липсата на актуален Общ устройствен план на Столичната община, съобразен със съвременните реалности, е сред основните причини и предпоставки за появата на строителни решения в отделни части на територията на общината, които предизвикват сериозни спорове и противоречия. Затова аз и моите колеги от Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепим законопроекта на първо четене.
Не бих искал да се спирам в детайли по отделните разпоредби на законопроекта, но мисля, че има няколко принципно важни въпроса, които заслужават сериозно внимание и трябва да бъдат обект на задълбочено обсъждане между двете гласувания с оглед намирането на адекватни законодателни решения.
Един от основните въпроси според мен е свързан с последващите изменения в плана след неговото приемане. Очевидно е, че предложените в законопроекта процедури и компетентни за това органи са обосновани с практическа целесъобразност. Този аргумент обаче е неприемлив, тъй като е недопустимо акт, приет със закон, да бъде променян от друг орган, освен от Народното събрание. Няма спор, че ще се налагат промени в плана. От една страна Законът за устройство на територията е предвидил основания за това, а от друга – в законопроекта се предлагат други, извън посочените в ЗУТ, като някои от хипотезите са доста спорни като основания само за Столичната община, но не и за останалите общини. Освен това не става много ясно в коя част на плана – графичната, текстовата или в двете, ще се налагат изменения. Възможно е това да е само в графичната част, без да се налагат промени в правилата и нормативите за устройство и застрояване в отделните зони, чийто териториален обхват и разположение върху територията не е описан в текстовата, а е обозначен по съответния начин само в графичната част на плана.
Наред с това възникна и съвсем основателният въпрос в състояние ли е парламентът като цяло или отделните народни представители, изхождайки от правото си на законодателна инициатива, да направят промени сега или в бъдеще за графичната част при условие, че за това се изисква съответната проектантска правоспособност, придобита по съответния ред, установен от Закона за устройството на територията и Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
От друга стана не намирам за приемливо парламентът да бъде поставен да действа в условията на тъй наречената обвързана компетентност, тоест да приеме това, което му предлага законопроектът, без да може да направи съответните изменения и допълнения в него.
Изнесеното ме навежда на мисълта, че трябва добре да обмислим дали със закона трябва да бъде приета и графичната част на плана, или той трябва да разпише правилата за устройство и застрояване на отделните видове устройствени зони, при съобразяването на които да бъде изработена и одобрена по съответния ред графичната част на плана, както и условията и редът, по които могат да се правят съответните изменения в нея. Разбирам, че това е дискусионен въпрос, но мисля, че има достатъчно основания да потърсим решения в посока, различна от предложената в законопроекта.
Дискусионна е и специфичната уредба, предложена в законопроекта, по отношение на вещноправния статут и режима на отчуждаване на отделни имоти във връзка с реализацията на плана. Не мисля, че това е въпрос, чието решаване по предложения начин, различен от режима по Закона за устройство на територията, Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, е достатъчно обосновано и има място в този закон. Още повече, че Общият устройствен план, който е обект на регламентация, не е и не може да бъде основание за отчуждаване, без наличието на влязъл в сила подробен устройствен план.
Предложението в Законопроекта за въвеждане на такси за определени дейности, които неправилно са наречени специални, е целесъобразно, но същевременно не намирам достатъчно аргументи, за да приема, че подобни такси следва да се събират само в Столичната община, а не и в останалите общини за аналогични решения и дейности. В този смисъл намирам за целесъобразно това предложение да залегне в разпоредбите на Закона за устройство на територията и по този начин от тях да се ползват всички общини.
Дискусионен е и въпросът за създаването със закона на Столична агломерация в предложения териториален обхват и правомощия на Икономическия и социален съвет. Подобна регламентация нарушава принципа на самостоятелна компетентност на отделните териториални общности и техните органи за самоуправление. Поставят в неравностойно положение едните общини спрямо Столичната община, което е неприемливо. Действащото законодателство дава възможност на отделните общини да се сдружават на доброволен принцип за решаване на проблеми и задачи от взаимен интерес. Механизми за решаване на подобни въпроси са заложени както в Закона за местното самоуправление и местната администрация, така и в Закона за регионалното развитие и подзаконовите актове по неговото прилагане.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта е предложена промяна в Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове. По същество тези промени не касаят промени в установеното от закона териториално деление по съществуващите териториални граници на Столичната община, произтичащи или свързани с подобряването или прилагането на Общия устройствен план, а представляват промяна в установените и съществуващи административно-териториални граници на две съседни общини в противоречие на реда, установен в Закона за административно-териториалното устройство на Република България и чл. 136, ал. 2 от Конституцията на Република България. Считам, че отнемането и предаването на територии от една община на друга извън установения в закона ред е недопустимо. Евентуална промяна в Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове с предлаганата в законопроекта посока би могло да се реализира, като бъдат изпълнени условията на Закона за административно-териториалното устройство на Република България и с постигнато съгласие между засегнатите общини.
В заключение си позволявам да отбележа, че немалка част от предложенията, направени от други народни представители, имат своето основание и целесъобразните от тях ще бъдат обсъдени и взети предвид при подготовката на законопроекта за второ гласуване. Надявам се, че преобладаващата част от народните представители са убедени в необходимостта от приемането на законопроекта и заедно ще положим усилия за подобряването му между двете гласувания, което от своя страна ще създаде необходимите предпоставки Столичната община да се развива на основата на един съвременен устройствен план. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Янков.
Има ли реплики към господин Янков? Няма.
Давам думата за процедура на господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Моето процедурно предложение е главният архитект на Столичната община – Петър Диков, да бъде допуснат в пленарната зала. Той е тук и считам, че това е допустимо от нашия правилник. Даже нещо повече – ако прецени, може да вземе отношение по принцип по законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има процедурно предложение за допускане в залата на главния архитект на София.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 83, против 1, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Моля да поканите главния архитект в залата.
Давам думата на госпожа Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, обсъждаме един специфичен, специален законопроект, по който безспорно има и две много важни противоречия, които не мога да не споделя тук. Мисля, че те са ясни, разбрани са от постоянната комисия и от народните представители, разбира се, но съм длъжна да ги оглася, за да бъде нашето обсъждане наистина по-задълбочено и по-съществено.
Първото противоречие е в самото наше законодателство, което дава право със специален закон да одобряваме Общия устройствен план на столицата. Безспорно това е важно и необходимо, тъй като столицата има нужда от по-голямо внимание, от повече усилия и от повече гаранции. В същото време, обсъждайки този законопроект, ние можем да се произнасяме по неговите текстове, по неговите съществени организационни действия, които ще гарантират във времето изпълнението на Общия устройствен план, контрола по това изпълнение, но в същото време ние не можем и нямаме право да обсъждаме по същество Общия устройствен план на столицата. Може би тук съвсем са прави неправителствени организации, граждански обединения и сдружения, които повдигат много въпроси, много правилно ги отправиха и към нас в комисията и може би към много от вас, уважаеми колеги, и в същото време може би голяма част от тях не знаят, че ние по същество по Устройствения план не можем да се произнасяме, защото нямаме това право. Това право е на Столична голяма община, това право в частност е на министъра, в неговите правомощия съгласно Закона за устройство на територията.
Второто противоречие, което трябва също да отбележа, се състои от факта, че ние ще приемем днес, 2006 г. този законопроект, който обсъждаме сега, който е одобрен от Столична голяма община през м. август 2003 г. Тоест дистанция от три години за Общ устройствен план и то на една столица. Ние съзнаваме какво означава в реалността и в действията, които Законът за устройство на територията е позволявал в този период да бъдат извършени – дали правилно, дали неправилно, дали целесъобразно или нецелесъобразно ние това тук не можем в момента също да коментираме. Факт е обаче, че голяма част от това, което е извършено на територията на София, вече не отговаря даже и в самата картова основа на това, което е по време на самата разработка. Един общ план – това са усилията на изключително широк кръг от експерти, специалисти, които са работили в същото време и много години.
В тази връзка аз заставам тук с ясното съзнание да приканя да подкрепим този законопроект на първо четене. Защо? Защото прави са всички, които защитават тезата, че не може повече столицата да работи въз основа на план отпреди повече от 45 години. Това е факт. Тоест ние трябва да гледаме напред и да приемем това, което в момента ще ни гарантира, и правила, и право да развиваме столицата в едни темпове, които времето подсказа, че сме изостанали. Защото те бяха много екстензивни и не зависеха от всички, които са имали възможността под една или друга форма да влияят.
Един Общ устройствен план дава обща философия и рамка за развитие на този град. Така че, колкото и да има някои пропуски или несъгласия, в крайна сметка общото е важно, то е съществено и то може вече да доразвие отделните елементи на Общия устройствен план във времето с по-голяма прецизност, с по-голяма отговорност и с повече може би въздух и пространство в столицата, така както ни се иска и така както гражданите с право отстояват това свое право да съществува това пространство, този въздух, тази зелена система и най-вече спокойствието в организацията и в условията на живот на този голям конгломерат.
Какво ми се иска още да споделя? Общият градоустройствен план дава основа за изграждане на общоградските системи. Това е изключително важно и ако не ги приемем, ние ще се забавим особено в тези процеси, като инфраструктура, транспорт и всичко останало, аз няма да се спирам подробно върху тези системи. То дава възможността по-балансирано и равномерно да се развива територията на столицата. Така че това са плюсовете, които ние трябва да оценим и да защитим в този аспект.
Безспорно като специалист не мога да не засегна и онези три най-важни, съществени, проблемни теми в Общия градоустройствен план, дотолкова, доколкото ми се иска да ги повторя, тъй като ние ги коментирахме и дискутирахме в комисията много пъти.
На първо място, това безспорно е проблемът със зелените площи на столицата. Аз няма да стана адвокат на колегите, които са работили, но ние трябва все пак да отчетем, че във времето, когато е разработван Общият градоустройствен план, нямаха нормите, които сега действат по Закона за устройство на територията и нормативната уредба, която я допълва. Така че не можем да се сърдим, когато като законодатели своевременно и прецизно не сме отчели някои действия и тогава не трябва да хвърляме вината само на тези, които са длъжни в крайна сметка да четат закона. Целесъобразността невинаги е възможност за влияние, забрана или отмяна на каквото и да е действие.
За мен по-важният проблем си остава в разработката. Това ще бъде следващата стъпка, за която трябва да се мисли, защото там може да бъде осъществено със следващ етап на развитие на устройственото планиране, а това е териториалният обхват на столицата. Защото в момента в регулационните граници трябва да си признаем, че съществува недостиг на територия за резервни терени за развитие на столичния град, каквито в следващите години сигурна съм, че ще бъдат необходими, тоест даже обхват, който излиза от границите на самата столица. Но понеже тя е голяма и влияе силно и притегателно на всички населени места, които са около нея, аз съм уверена, че една по-устройствена разработка трябва да бъде направена именно на тези влияния, на тези посоки и действия и на онези резервни терени, които трябва да се гарантират във времето за столицата, като една столица, която ще се развива и усъвършенства.
Друг от проблемите, които ще засегна – третия, на самата същинска част на устройствения план, това е интензитетът на застрояване. Но тук веднага мога да кажа, че с подробните планове това право на Столична голяма община в лицето на главния архитект заедно с правата, които по закон трябва да дадем за контрола, това да бъде много добре контролирано и управлявано най-вече, защото това е във възможностите на Столична голяма община.
Благодаря на всички онези граждански организации и сдружения, които защитиха много пламенно своите позиции и заявявам, че те имат право, защото всеки има право и иска от своята гледна точка да се развива населеното място и още повече, когато става въпрос за столицата, по-добре и по-планомерно. Но трябва да се признае, че в този аспект има приоритетност на някои задачи и затова аз съм привърженик да приемем един план, а не да го отречем, да го отложим и отново да оставим на хаотичното развитие на територията, така както последните години, за съжаление, се развиваше и управляваше територията на столицата.
Смятам, че общият градоустройствен план дава възможности за много конкретика, за много принципи и критерии, дава възможност за приемането на правила, които ще са ясни, регламентирани и най-вече ще важат за всички. Той ще даде може би голяма възможност да ограничим явните конфликтни частни намерения на много действия и инициативи. Нека да има частна инициатива, но нека да се знае, че тя трябва да бъде развита при ясни правила, които са за всички, тоест, без приоритетност и без правото един да го постигне, а друг да не може по силата на други лобистки или влиятелни действия. Така че общият градоустройствен план може да гарантира такава заявка за правила, принципи и последователност в действията.
Мисля, че по-важният въпрос ще остане в организацията на прилагането на общия градоустройствен план. Тук вече могат да бъдат прецизирани някои от текстовете в предложения законопроект, за да може да се гарантира и изпълнението на общия градоустройствен план, и още повече, нека да си кажем, че това е въпрос и на финансово обезпечаване за реализирането на всички следващи действия и мероприятия по изпълнението на този общ градоустройствен план. А тук вече възможностите на Европейския съюз и структурите могат да бъдат сериозни, значими и своевременно да бъдат усвоени фондове, които да подпомогнат реализирането на един общ градоустройствен план.
В заключение бих искала да кажа, че приемането на първо четене на този законопроект ще бъде един много важен и съществен знак – знак за важността на градоустройството като планиране, за устройственото планиране в неговата дълбока същност на терминология – нещо, което в съвременна България през последните 10 години и отхвърлихме, и забравихме. Оттук дойдоха множеството проблеми и множеството инициативи, а няма да бъде пресилено да кажа и множеството безобразия, които не само в столицата, по цялата територия на България се реализираха.
Народното събрание с приемането на първо четене ще даде знак, че се уважава устройственото планиране като наука, която е важна и не може да не я съблюдаваме във времето, защото то е оценило тази важност и значимост.
Сигурна съм и ще направя предложение да удължим и срока до максималния, който ни гарантира нашия правилник, за да можем много внимателно да прегледаме текстовете – може би трябва да сложим и срокове, както е даден срок за рамковата програма в Заключителните разпоредби. Но може би в чл. 23 и 24 също трябва да се дадат срокове за разработването на наредбите, за да не се отлагат те, които са специфично записани тук. Има върху какво да поработим между първо и второ четене.
Приканвам ви колеги, отчитайки важността и философията на проблема, да подкрепим законопроекта на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо Алексиева! Благодаря за обширното изложение. Напълно съм съгласен, че може би е много по-добре да приемем един Общ устройствен план на гр. София, който е преди всичко философия. Няма идеален план. Тук са представители на обществени и неформални организации, слушали сме ги – благодаря им много за мнението. Аз не съм градостроител. Интересувам се от тези проблеми, но не съм професионалист. Навремето бях казал: когато започна да се създава Бразилия през 1960 г. Лусио Коста беше издигнат в култ, след това го изгониха от Бразилия. Няма идеален проектант. Мисълта ми е тези уважавани специалисти между двете четения наистина да дадем максималния срок, но ...
Страшно много се опасявам да не стане като със Закона за Черноморското крайбрежие – като дадем този хубав срок, отново да дадем възможност този законопроект да бъде скрит и забравен, защото днес се оказва, че, без да обиждам строителите, в битката за бърза печалба се извършва най-варварското унищожаване на зелени площи, на свободни площи и т.н. в нашите градове, не само в София.
Също съм съгласен, че трябва да го приемем. Моята молба е към тези сдружения, които толкова много поддържам в комисията... И накрая се съгласих, че този план трябва да бъде приет. Не казвам, че е лош план – прав е Олимпи Кътев, толкова време се е разработвал, а ние не трябва да го приемем, защото постоянно някой трябва да е срещу този план. Затова моля между двете четения тези уважавани колеги – нашите архитекти и инженери, да направят максимума за нещо добро за София. Иначе няма смисъл да го отлагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не знам доколко това беше реплика, но чухме едно мнение.
Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Ако желаете, можете да вземете думата, но аз не чух становище, което е против Вашето.
Процедурата за срока ще бъде направена евентуално след приемането на закона и тогава това ще се гласува. Сега няма процедурно валидно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене, защото законът евентуално може да бъде отхвърлен.
Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание госпожа Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като депутат от София неведнъж съм повдигала въпроса, зададох въпроси и на господин министъра, на които той отговори доста общо, защото проблемите на София са свързани с проблемите на цялата страна. Когато говорим за корупция, положението в София – безразборните неща, които стават тук, асоциацията е мигновена.
Приоритетите на едно законодателство, особено засягащо определен район, се знаят най-добре от хората, които живеят в него. Каквото и да е, те са тези, които са най-близко до тях и тяхното мнение е особено важно. Както знаем, през последните месеци и дори години гражданите на нашата столица неведнъж ясно са изявявали неудовлетворение от състоянието на най-големия град в Република България. Медиите ежедневно коментират кризата с боклука, критичното намаляване на зелените площи, което е едно от престъпленията срещу гражданите не само на София, а общо взето, защото знаем колко е важна екологията за настоящето и за бъдещето, а и безконтролното строителство, липсата на модерни паркинги и гаражи, безразборното изграждане на бензиностанции, липса на детски и спортни площадки, липсата на канализация.
Аз много се надявам, господин Кирчев, след като сте поканили тук главния архитект и заместник-министъра, че ще им дадем възможност да чуят това, което имаме да им кажем. А Вие можете да поискате отделна среща с тях или да им представите Вашето мнение, защото инак всичко това става безпредметно. Така ми се струва.
Беше обсъждан един Общ устройствен план на столицата, изготвен преди това. Сега има вече съвсем конкретно предложение.
Аз също считам и ще го кажа още в началото, че е добра идея да приемем този градоустройствен план с всичките му дефекти и нужди от допълнения, а след това между първо и второ четене да се направят необходимите добавки.
Нуждата от него е явна, ясна. Тя е свързана също така с това, което ще се предложи в пленарната зала – въпросът за децентрализацията в България и по-голямата самостоятелност на местната власт – нещо, за което се застъпва и моята парламентарна група. Много отдавна, в предишни парламенти, ние от Народен съюз също сме стояли зад тази идея, защото тя е абсолютно необходима, ако искаме ефективно да бъдат решавани въпросите и то на място, а не отдалече.
Искам да кажа, че и омбудсманът се захвана доста сериозно с този проблем, защото към него бяха отправени много забележки. Благодарение и на него, и на желанието на гражданите бяха направени обсъждания в по-голямата част от 24-те района на София – там, където имаше голямо гражданско вълнение, конкретни предложения и ясно изразени критики към този план.
Искам да кажа, че според правилата за този план, ние сме говорили и преди това с главния архитект, този план трябва да се постави на вниманието на гражданите. Предложените промени и планове за съответните райони трябва да бъдат конкретно и ясно поставени на вниманието на гражданите, да бъдат обсъдени в съответните райони, за да могат хората да кажат по-ясно мнението си и да знаят, че имат такава възможност. Това не навсякъде е станало. В част от тези обсъждания, примерно в 25. избирателен район съм присъствала и аз. Това е нещо изключително важно, защото в правилата за градоустройствения план се предвижда и се препоръчва да има подобни обсъждания по съответните райони и да се приложат европейските практики на нарочни консултации и с опозицията, и с народни представители, избрани от съответните райони, с цел да се гарантира консенсус и подкрепа. Да се продължи практиката за обсъждане с хората, а не само в пленарната зала. Защото утре хората са тези, които ще имат възражения и забележки по тези въпроси. А в края на краищата приоритетите са техни и те най-добре знаят.
Съжалявам, че днес говорим по въпроса за градоустройствения план на София. Знаете колко неща липсват тук, в столицата. Има градове, които след Втората световна война бяха разрушени до основи, 90 на сто, а днес не можете да познаете, че е имало някакъв проблем.
А ако погледнете София, тя на много места изглежда на град след бомбардировки, защото няма план, няма график, който да задължи общината да се справи с облика на столицата, да разреши огромните проблеми с канализацията и с организацията на града.
Искам да вярвам, че между първо и второ четене ще бъдат направени конкретни предложения, тях вече ги има, но те да бъдат взети много сериозно под внимание. Вярвам, че този град ще престане да се развива хаотично, защото това, което виждаме, е срам и позор въобще в развитието на нашата държава. Не трябва да се дава възможност за незаконни строежи и да продължава незаконното навлизане в паркове и градини и с този градоустройствен план това да бъдат узаконено. Надявам се, че ще се направи всичко възможно това да бъде спряно.
Съгласна съм с мораториума, който се искаше тук – да бъдат спрени строежите до приемането на този градоустройствен план, защото след това ще бъде късно.
Аз ще подкрепя на първо четене този законопроект с надеждата, че между първо и второ четене ще бъдат направени сериозни промени и добавки, за да може София да се превърне в един зелен, добре уреден, добре поддържан град, защото законът и правилата нищо не струват, ако не се прилагат и ако няма контрол върху това, което става. В момента ние нямаме подобна система. Вярно, когато до нас достигне нещо, се обръщаме към кмета или към съответните органи, за да се намесят и да спрат някои нарушения, които се правят. Ще продължаваме да правим това, защото това в края на краищата е нашето задължение като законодатели и като представители на тези райони. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Мозер.
Има ли реплики към изказването и към тезите, които защити госпожа Мозер? Няма.
Има думата народният представител господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Драги колеги! Доживяхме и до това чудо – в парламента управляващата коалиция да защитава план, Общ устройствен план на българската столица, изработен, гласуван и внесен от сегашната опозиция в цялост.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Ние не сме го внесли, но няма значение.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Не, повтарям, трябва да знаете процедурата, господин Дилов: внесен е и е гласуван от Столичния общински съвет, доминиран от всичките СДС-та и ОДС-та, каквито ги има, ВМРО, “Гергьовден”, всичките БЗНС-та целокупно го гласуваха и го вкараха чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството в Министерския съвет като през пощенска кутия. Това е процедурата.
Има ли нужда от Общ устройствен план София – столицата на европейска България? Мисля, че никой в тази зала не се съмнява в това, че има.
Още в кря на ХІХ и началото на ХХ век, едно-две десетилетия след Освобождението на България от иго, ние сме имали Общ устройствен план на столицата и то такъв - съвременен, европейски. По-късно, 30-те години въз основа на това, че София се развива като европейски град, има нови устройствени планове. За съжаление, в последните 45-50 години София няма нов устройствен план, тоест, движим се по нещо, създадено преди 3-4-5 десетилетия. Ако някой любознателен народен представител погледне последната книга на Иван Бърнев с фотоси, снимки от точно тези прилагания на общите устройствени планове през тези години, ще види, че София не е стояла на едно място. Тя се е развивала и е минала през много перипетии. За добро или лошо сме стигнали до този етап, в който трябва да извършим следващата стъпка.
Това трябва да извършим, съобразявайки се с нуждите на съвременна европейска столица, работеща и функционираща в рамките на пазарна икономика, а не на социалистически столичен град. Седемнадесет години вече това нещо не е направено. Десет години ръководството на Столичната община се мъчи да направи нещо, но, за съжаление, не го направи. Затова е този хаос в столицата, затова всички се възмущаваме и затова ще се възмущаваме още повече, ако не приемем такъв план.
Три години са много за един столичен град. Сигурно след три години ще бъдат увеличени многократно и автомобилите, и застрояването, и жителите на столицата. Може би ще намалеят с малко и зелените площи, но това не значи, че ние трябва да седим и да чакаме в безкрайни обсъждания.
Искам да уверя пленарната зала, че процедурите, които са съпътствали обсъждането на този законопроект, са спазени перфектно. Поне аз съм присъствал на три такива заседания, не знам дали има някой тук – не се сещам, освен Савин Ковачев, когато се правеха такива в столичната баня. Там в разкопките, в ремонта Столичната община на три пъти беше организирала такива обсъждания. Тоест процедурите, които са необходими по закон, са изпълнени. Естествено и нормално – прави са колегите, които казват, че няма съвършен Общ устройствен план, особено за такъв голям средностатистически европейски град, и то столица на държавата. Затова и подходът към решаването на тези въпроси, и действията по него трябва да бъдат може би по-специфични, може би по-различни, отколкото ако се приема Общият устройствен план на Русе, на Варна, на Самоков или на който щете друг град.
Разбира се, като народен представител, роден и израснал в София, си спомням годините, в които София не беше това, което е сега. Като деца, като ученици, като студенти градът завършваше на 4-и километър, там въртеше тролеят, петицата вървеше до Бояна. Ходехме на излети, през поляните на Драгалевско-Боянско-Симеоновското поле се качвахме на Витоша, но сега годините са други. Ние трябва да мислим съвременно.
Затова е необходимо сериозно отношение към този въпрос. Нещо повече, за да се сформира мнението на пленарната зала, аз бих помолил главния архитект да вземе отношение като представител на новата власт в Столичната община – за мен ще бъде много важно дали новото ръководство на Столичната община припознава този Общ устройствен план.
Несъмнено трябва да се направят редица поправки между първо и второ четене. Сега съм от другата страна – като народен представител от Софийска област, и виждам, че колегите от Столична община се опитват да засегнат интересите на близките до столицата общини. Така или иначе те вече се съединяват – и Божурище, и Костинброд, и Елин Пелин, ако щете и Горна Малина –животът ги съединява със столицата.
Не бих се съгласил и не бих подкрепил становище за преоразмеряване на Самоковска община примерно. Грешките, които са направени преди 45 години, когато са дадени територии от Самоковска община на столичния град, не бива да се повтарят, камо ли пък да се разширяват. Същата е връзката с изкуствено създадени или предвиждани да се създадат органи, които биха се намесвали в самоуправлението на общините от Софийска област.
Бих препоръчал между първо и второ четене да се обърне по-сериозно внимание на южната дъга на столицата, тоест магистралата – тя е коментирана многократно, която беше предвидено да минава от Дупница през Самоков, Ихтиман и да свързва двете магистрали „Струма” и „Тракия”, и на редица други конкретни въпроси, които интересуват нашата общественост.
Затова моята препоръка е да се изоставят на втора ръка политическите пристрастия – кой го правил, кога го правил. Дошъл е моментът да направим нещо добро за София и за столичните граждани. Нека да се обединим, да го гласуваме на първо четене, да направим необходимите промени и София да има съвременен Общ устройствен план като съвременна европейска демократична столица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики към изказването на господин Кътев?
Първа реплика – господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Кътев, днес ще Ви питам в няколкото амплоа, в които съм виждал, че умеете да се преобразявате.
Питам Ви първо в амплоато на човек, интересуващ се от историята: от какво иго сме се освободили – като пояснение към Народното събрание?
Другото, което искам да Ви попитам като бивш областен управител: защо НДСВ в миналия парламент, вероятно в съглашение с ДПС, остави този Общ градоустройствен план да стои тук, да отлежава? Вероятно за да втасва и сега, след като е втасал, да се разглежда. Или може би поради друга причина - за да могат да се раздадат редица имоти на някои хора. Това е въпрос към Вас също.
Как наричате това като човек, който се интересува и от юридическата материя: автор на Общия устройствен план арх. Митю Виделов е и председател на Националния експертен съвет по устройство на територията. Окончателният проект е приет от този Национален съвет, председателстван от Савин Ковачев, който също е автор на Общия устройствен план. Като как го виждате това нещо? Дали е някакъв конфликт на интереси или корупция и т.н.?
Знаете ли, господин Кътев, колко дела има заведени във Върховния административен съд? Общо 3: № 6084, № 10162, № 3858 – в Софийски градски съд три дела за този Общ устройствен план. И други сигнали има във Върховна прокуратура.
Смятате ли, че трябва да приемем един Общ устройствен план, който е с толкова юридическо обременение? Тук ви благодаря, че поканихте господин Диков да изрази отношението на общината към този план, за да може да се избегне в бъдеще евентуалното изплъзване по тъч линията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Господин Кътев, имате право на дуплика. Всъщност под формата на въпроси да приемем, че това беше реплика.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Да, ако това е дуплика. Няма да ограмотявам колегата по отношение на българската история. Ако я е забравил, да си я припомни.
Що се отнася до Общия устройствен план на столицата, пак трябва да повторя, че той се обсъжда, работи, разработва в продължение на десетина години. Не от НДСВ, а от ръководството на Столичната община, господин Кузов! Знаете ли какво е било, трябва ли да Ви го припомням поименно? Ако трябва, мога да го направя, но се надявам, че Вие го знаете. Разработван, обсъждан, обсъждан, обсъждан, обсъждан, гласуван от Столичния общински съвет и предаден в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което го е вкарало в Министерския съвет. Пак трябва да Ви повторя, защото сигурно за Вас е трудно да разберете някои процедурни неща, но човек трябва да бъде малко и чиновник, и бюрократ, защото такъв е животът. Министерският съвет в края на мандата на предишното правителство го е вкарал в предишното Тридесет и девето Народно събрание. Не му е дошъл редът, сега му е дошъл редът и ние го гледаме и го гласуваме.
Това че има дела, уважаеми колега – аз съм бил областен управител на 22 общини, малки или големи – няма значение. Всички те по една или друга причина са приели общи устройствени планове. Няма община, в която да няма някой недоволен, който нещо да не обжалва. Това не значи, че когато се прави Общ устройствен план за 2 милиона човека, няма да има три дела. Нормално, нека ги има – това е демокрацията, това е свободният съд, той ще отсъди. Това не значи, че заради три дела 2 милиона човека не трябва да имат Общ устройствен план. Ако не Ви е ясно, в частна консултация бих Ви го обяснил. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, Вие изявихте желание да се изкажете. Заповядайте!
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз категорично ще гласувам против този закон и ще се опитам да ви обясня защо.
Аз присъствах на много срещи на гражданите със столичния архитект, организирани от омбудсмана на Република България. Там хората питаха защо трябва да се приеме един толкова лош закон. Аргументацията на кметството беше: дайте да приемем закона, пък после ще го поправяме.
За съжаление, такава аргументация чух и от някои колеги тук, които говориха преди малко. Аз мисля, че това е изключително опасно. Защо? Защото този градоустройствен план узаконява всички тези беззакония, които бяха вършени през последните години, узаконява това незаконно строителство, на което всички сме свидетели.
За информация ще ви кажа, че около една трета от зелените площи и парковете, както и междублоковите пространства в София вече са застроени. Няма такъв град, уважаеми колеги, в Европа, където да сме свидетели на подобни криминални процеси. Сега от нас тук се иска за узаконим този грабеж. Аз не приемам това.
Навсякъде чуваме, че планът е лош. Навсякъде чуваме, че по-късно ще се поправи. Пак ви казвам, колеги: защо трябва да приемем нещо, което е лошо, нещо, което не върши работа, нещо, което ще узакони престъпленията, извършени от предишния кмет, а може би и от по-предишния и т.н.?
Какъв е изходът? Според мен изходът, колеги, е много ясен. Предложили сме го със Стела Банкова още преди доста време. Предлагаме десетгодишен мораториум върху застрояването на парковете, зелените площи и междублоковите пространства не само за София, а за големите български градове. Ето това е решението!
Този мораториум може да се приеме, след което кметството да бъде така добро да изработи един нормален градоустройствен план. Ние ще го приемем, ако трябва, тук, в парламента. Това е решението.
Аз знам, че някои от присъстващите тук бързат – бързат за узаконят онова, което е натворила строителната мафия, но аз мисля, колеги, че ние като народни представители трябва да защитаваме интересите на гражданите, а не на строителната мафия, ето защо ви призовавам още веднъж да отхвърлим този законопроект. Той не е в интерес на софиянци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Владимиров.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Христов! Позволих си да Ви направя тази реплика само поради една причина и то е да не се употребяват термини така както не бива да се употребяват, защото Вие постоянно се опитвате да вмените на Народното събрание, че се опитва да узакони всички безобразия в строителството, които са направени в София.
Искам да ви кажа, че всички процедури, които са правени до момента с частични изменения и са законни – със строителни разрешения, този план дали се приема или не, няма никакво значение. Те са си законни и този план по принцип не влияе върху тях.
Ако искаме да спрем тези неща да се решават на парче без да се държи на показателите за общото, за озеленена площ на човек от населението от столицата, за зелените клинове и за запазване на зелената система, както и равномерно урбанизиране на цялата територия, ние трябва да приемем един план, който дава рамката и оттам нататък вече работа на общината е да направи философията по отделните имоти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Владимиров.
За втора реплика има думата господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, доц. Христов! Вярно е, че предизборната кампания още не е започнала, но Вие продължавате с Вашата демагогия – чули-недочули, разбрали-недоразбрали, прочели-недопрочели и каквото Ви дойде на устата, това си го казвате тук, от тази трибуна. Пълна лъжа и невярно е, че една трета от столичните зелени площи, паркове, градини, поля са застроени незаконно. Пълна лъжа!
Това може да си го говорите на вашите сбирки с вицепрезидентите, които са кандидати за такива. Може да си го обсъждате, но това не е вярно! И не се опитвайте от трибуната на Народното събрание и нас да ни вкарвате в такъв грях, в който вие сте влезли вече! Няма такова нещо!
Аз затова Ви припомних нещата. Аз не знам къде сте роден, но аз съм кореняк – софиянец, израсъл, раснал и знам София в последните 50 години как се е развивала и къде е била.
Аз, между другото, ще Ви посъветвам да прочетете какви са европейските нормативи за зелени площи и колко са те в България. Може би във Вашата дуплика, ако го знаете, бихте отговорили. Ако не, аз пак в частна консултация ще Ви кажа колко са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откога народните представители дават вече частни консултации, господин Кътев? (Оживление.)
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, встрани от микрофоните): Трябва да се ограмотяваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако няма трета реплика, имате думата за дуплика, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Явно господин Кътев не е доразбрал нещо, както обикновено, затова няма да му отделям такова внимание, но ще му кажа, че това, което казах - че една трета от зелените площи и междублоковите пространства в София са застроени, аз не казах, че са незаконно застроени. Можете да извадите стенограмата, уважаеми господин Кътев! Този цитат е на господин Бойко Борисов - кмет на Столична община. Той твърди това, не е Минчо Христов. Бойко Борисов твърди, че една трета от тези площи са застроени. Това твърди той!
За мораториума ще ви кажа, че в Англия има, уважаеми колеги, стогодишен мораториум и той върши прекрасна работа. Ние сме предложили само десетгодишен мораториум. Виждате, че в това отношение сме далеч, далеч по-скромни от англичаните.
Що се отнася до уважаемия колега, който също ме репликира, искам да му кажа следното. Уважаеми колеги, обръщам се и към вас с това: вземете становището на Консултативния съвет по законодателство към председателя на Народното събрание. Вземете това становище, прочетете го и вижте какво пише там. И нека някои колеги да бъдат така добри да не ни баламосват, да не лъжат, да не прокарват своите лични корпоративни или всякакви други, бих нарекъл мафиотски интереси в интерес на строителната мафия и да погледнат или да си спомнят за хората, които са ги пратили в това Народно събрание. Ето това мога да ви кажа, уважаеми колеги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Списъкът на народните представители, които предварително заявиха желание да се изкажат по този законопроект, приключи, но парламентарните групи имат още време.
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Понеже се казаха много неща във връзка с проекта за Общ градоустройствен план на София аз ще се опитам да бъда сравнително кратък.
Действително преобладаващото мнение, че трябва да бъде приет Общ градоустройствен план е правилното мнение, защото София се нуждае от приемането на нов Общ градоустройствен план. Трябва да има бързо, но не прибързано приемане на Общия градоустройствен план. Затова, ако не бъде направено предложение, както беше анонсирано, аз ще предложа процедурно, ако подкрепим на първо четене този законопроект, да бъде даден по-голям срок, защото бяха основателни много от критиките, отправени в залата, че този проект има сериозни несъвършенства. Но аз смятам, че много от тях могат да бъдат отстранени. Естествено няма идеален законопроект, особено който касае толкова комплицирана материя и който засяга толкова разнопосочни интереси. Никога не може да бъде подготвен законопроект, който да дава отговор на всички въпроси и да защитава всички интереси, но мисля, че може да бъде намерен един по-добър баланс.
Понеже тук на няколко пъти се спомена за интересите на строителната мафия, мисля, че ако осем години беше бавено по един или друг начин приемането на Общ градоустройствен план на София, беше и до голяма степен точно поради тези интереси. Защото всичките безобразия, които станаха в София, станаха до голяма степен поради липса на Общ градоустройствен план.
Това, което стана, господин Христов, в София, става точно поради липсата на този Общ градоустройствен план при действащата ситуация.
Във всички случаи приемането на нов Общ градоустройствен план, ако, разбира се, между първо и второ четене законопроектът бъде коригиран в посоки, които коментирахме и в комисията и мисля, че има обща воля това да бъде извършено, до голяма степен ще бъде пресечена възможността да се извършва това, което досега се извършваше.
Задължително трябва да бъдат преработени специфичните норми за застрояване, които да предвидят София оттук нататък да не може да бъде застроявана, както виждаме, че бяха съсипани цели столични квартали, като “Лозенец” и други, които са по-преуплътнени като строителство дори от централната градска част. Трябва да се съобразят европейските стандарти, да гарантираме зелените площи, да гарантираме степента на озелененост на столицата, така както се предвижда в Европа, защото засега това, което е факт в София и което се допуска от специфичните норми, е действително едно презастрояване, преуплътняване и ние трябва действително да коригираме това, което се предлага в посока да бъдат защитени максимално и зелените клинове. Мисля, че дори и без интервенция в графичната част на Общия градоустройствен план това би могло да бъде направено при една добра воля от всички нас.
С Общия градоустройствен план имаме и още една възможност. В София има много сгради – става въпрос и за зелените площи, и за парковете в централната градска част, които биха могли да бъдат изведени в специален списък към този закон и за които да бъде гарантиран такъв режим, при който те да не могат да бъдат застроявани. Също за уникалните сгради, които има в центъра на София и към които има апетити, дори и такива, които са частна собственост, със специалния закон да не допуснем тези сгради да бъдат съсипвани. Защото досега действащото законодателство не дава достатъчно ефикасни механизми от страна на държавата и на общините да предпазват уникални съоръжения от унищожаване. Ако ние действително си дадем един разумен срок между първо и второ четене и коригираме така предложения текст, можем да създадем една възможност градът да се развива в една по-добра посока и да не се случва това, което се случваше досега.
И още нещо, с което ще приключа. Тъй като много се говори какви са предвижданията колко щяло да бъде населението на София, моето убеждение е, че ние не трябва да разтягаме чергата според човека, а трябва да се съобразяваме с възможностите за развитие на града. София няма неограничени възможности за развитие. Градът трябва да бъде проектиран за развитие, така че да отговаря на европейските стандарти и колкото това развитие допуска като население – дали ще бъде милион и двеста хиляди или милион и петстотин хиляди, така да бъде проектиран градът. Иначе, ако ние проектираме града съобразно желанието да се живее в София, трябва да проектираме София за 3 или 4 милиона, а градът няма този капацитет. София е обградена от планини и ние трябва действително да се качим по върховете на планините, за да удовлетворим желанието на всеки да живее в София. В крайна сметка действително трябва да намерим оптималното решение не съобразно кой желае да живее в града, а какво може да поеме София като град, без да бъде съсипана като място за живеене и като столица на България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, заповядайте за реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги! Понеже беше споменато моето име, искам да ви кажа, че това, което казах преди малко и което ви казвам сега, е, че аз не съм против приемането на градоустройствен план. Но аз съм против приемането на лош градоустройствен план. Това искам да го подчертая.
И второ, това, което мисля, че беше редно на тези обсъждания – вие можете да вземете стенограмите на обсъжданията от институцията на омбудсмана – там гражданите категорично се обявиха против този план. Те казват, че схемата “дайте да го направим, пък после ще му мислим” не е добра схема. Обърнете се към гражданите на София, към гражданските сдружения и вижте какво мислят те. Аз съм категорично за това да се вземе тяхното мнение, а не той да се пише на парче тайно, вече ви казах от кого. Това искам да ви кажа, иначе аз не съм против приемането на градоустройствен план. Напротив, аз съм “за”, но не за този план.
Мисля, че можем да наложим един мораториум до изработването на един добър градоустройствен план, за да спечелят софиянци от това. Те няма да загубят. Ще загуби, пак ви казвам, строителната мафия. Ето за това става дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика към господин Сотиров? Няма.
Господин Сотиров, заповядайте за дуплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Христов, имам претенции, поддържам контакти с гражданските сдружения и знам техните претенции. Те са поканени да участват и в заседанието на Комисията по местно самоуправление и регионална политика и се надявам, че много от техните предложения, които са резонни, ще бъдат възприети. Но блокиране на приемането на Общ градоустройствен план в никакъв случай с никакви мораториуми не дава възможност да бъде прекратено това, което се извършва досега.
В крайна сметка има Конституция, има права. Ние не можем да спрем развитието на града, да спрем възможностите за привличане на финансиране на инфраструктурни обекти за развитието на града. Няма как с мораториум да решим универсално всички въпроси. Това може да бъде решено с нова концепция, с нова рамка за развитието на града, което дава общият градоустройствен план и точно в него могат да бъдат заложени точно такива разпоредби, които да ограничат възможността за застрояване и съсипване на зелени площи, за преуплътняване на града и така нататък. Точно това имам предвид и това може да бъде решено с приемането на закона, а не с мораториум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В изказванията на няколко народни представители бяха поставени въпроси към главния архитект, който ако желае може да вземе отношение към законопроекта.
Заповядайте, господин Диков, за да чуем Вашето мнение и мнението на Столична община по този законопроект.
ПЕТЪР ДИКОВ: Благодаря за възможността да говоря от най-високата трибуна в Република България.
Първо, искам да ви заявя, че новото ръководство на общината в лицето на кмета Борисов стои зад приемането на плана и това беше декларирано в специално писмо до министъра на регионалното развитие и благоустройството преди още да бъде внесен от Министерския съвет с молба за по-бързата му процедура. Общото мнение в общината е, че приемането на плана, първо, ще даде възможност за ясен и прозрачен контрол върху управлението на развитието на град София, включително и върху работата на общинската администрация и второ, ще даде възможност за яснота на инвеститорите какво става със София, за да могат те да бъдат с възможности и желание да инвестират в развитието на един модерен европейски град.
В неделя бях в Прага и искам да споделя, че от това, което видях там, си представих, че това ще бъде в София след 7-8 години – един подреден, чист и интензивно работещ център; едни благоустроени жилищни квартали и по професията една огърлица от модерни технологични бази, логистични центрове и обслужващи обекти.
Мисля, че приемането на Общия устройствен план на София ще бъде крачка в това, което декларираха народните представители в откриването на тази последна сесия, тоест работа в посока на приемането ни в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Ако няма други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта, можем да преминем към гласуване.
Обявявам разискванията за приключени.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столичната община.
Гласували 116 народни представители: за 106, против 6, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Правя процедурно предложение да дадем максималния срок от три седмици за писмените предложения между първо и второ четене на законопроекта. (Реплики от опозицията: “Малко е.”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е малко, за три седмици може да се напише нов закон.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): След две седмици чакат последния ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точно така. Знаете каква е практиката.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване срока за предложенията между първо и второ гласуване.
Гласували 110 народни представители: за 107, против 2, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата за процедурно предложение, госпожо Станкова.
ИВА СТАНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам във връзка с приемането на първо четене на законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина срокът за предложения между първо и второ четене също да бъде увеличен на три седмици, тъй като преди да бъдем пуснати в тази кратка ваканция беше обявен срок от две седмици. Поради това, че много от колегите отсъстваха и не можахме да подготвим и да обсъдим сложните проблеми в този законопроект, внасям предложението за срок от три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към точка втора от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагащи са Комисията по труда и социалната политика и Комисията по европейска интеграция.
Давам думата на господин Алиосман Имамов – заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-напред правя процедурното предложение за участие в дискусията по текущия законопроект в пленарната зала да бъдат допуснати заместник-министърът на финансите господин Георги Кадиев, директорът на Дирекция “Данъчна политика” в Министерството на финансите госпожа Людмила Елкова и госпожа Калина Златанова – началник отдел “Данъчни и нормативни актове”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на финансите господин Кадиев, директора на Дирекция “Данъчна политика” – госпожа Елкова и началника на отдел “Данъчни и нормативни актове” – госпожа Златанова.
Гласували 79 народни представители: за 78, против 1, въздържал се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за данъците върху доходите на физическите лица, № 602-01-61, внесен от Министерския съвет на 19.07.2006 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 27.07.2006 г., беше разгледан Законопроектът за данъците върху доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите.
Законопроектът за данъците върху доходите на физическите лица се внася с цел привеждане на българското законодателство в областта на данъчното облагане на доходите на физическите лица в съответствие с правото на Европейския съюз и въвеждане на ясни правила за данъчното третиране на доходи от различни източници. В него са запазени кръгът на данъчно задължените лица и обхватът на източниците на доходи, подлежащи на облагане, като е предложен нов механизъм за ползване на данъчните облекчения. В сега действащия Закон за облагане доходите на физическите лица данъчни облекчения се ползват само от доходи от трудови правоотношения, от стопанска дейност и от наем. С внесения законопроект базата е разширена и се предвижда ползването на всички данъчни облекчения на годишна база от всички източници на доходи.
Усъвършенстван е механизмът за ползването на данъчното облекчение за деца, като за лицата, работещи по трудово правоотношение, е предвидено то да може да се ползва чрез работодателя, който да преизчисли годишния размер на данъка. По този начин ще бъдат облекчени лицата, работещи само по трудово правоотношение, които понастоящем за да ползват данъчно облекчение за деца, трябва да подават годишна данъчна декларация. Освен това е прецизиран и кръгът на лицата, които имат право на данъчни облекчения за деца, като е предвидено в случаите на развод родителят, на когото не са предоставени родителските права, също да може да ползва облекчението, но при условие, че другият родител декларира, че няма да ползва данъчното облекчение за данъчната година.
По отношение на вноските за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и застраховане е запазен размерът на данъчното облекчение до 10 на сто, но в същото време се въвежда годишен лимит от 1440 лв. и облекчението се ползва за доходи от всички източници, в това число и за доходи от наем, прехвърляне на имущество и др. Премахнат е окончателният данък в размер 12 на сто, който се дължеше при обратното получаване на сумите по договорите.
Доходите от лихви в местни банки и взаимоспомагателни каси, изплатени на физически лица, установени в държава – членка на Европейския съюз, които понастоящем се облагат с 15 на сто данък при източника по Закона за корпоративното подоходно облагане, се освобождават от облагане, като с това се цели равно третиране на местните физически лица и тези, установени в Европейския съюз.
Предвидено е изравняване на размера на окончателния данък за облагане на доходите от дивиденти, без значение дали лицето, което изплаща дохода, е местно или не. Предложено е размерът на окончателния данък да е 7 на сто. Сега доходите от дивиденти на местни физически лица от източник в чужбина се облагат с 12 на сто, а изплатените от местни дружества – със 7 на сто.
В законопроекта се предвижда нормативно признатите разходи за лицата, упражняващи занаятчийска дейност, която не подлежи на облагане с патентен данък, да са в размер на 50 на сто, а не 35 на сто, както е по сега действащия режим.
От кръга на патентните дейности е предложено да отпаднат транспортните дейности, таксиметровите превози и превозите по допълнителни автобусни линии, като е предвидено лицата, осъществяващи тези дейности, да се облагат на база резултат от стопанската дейност.
Със законопроекта се дава възможност за намаляване на данъка при прекратяване на дейност през данъчната година за всички дейности без хотелиерството и ресторантьорството, тъй като за тях годишният размер на данъка е съобразен със сезонния им характер.
Нови моменти има и по отношение на едноличните търговци. Уредена е възможността за ползване на лично имущество на собственика за дейността на предприятието, която в действащия закон липсва. Регламентирано е и правото за приспадане от следващи дължими авансови и годишни вноски на надвнесен данък по годишна данъчна декларация от едноличен търговец.
Законопроектът предвижда срокът за подаване на годишната данъчна декларация и за внасяне на дължимия данък да бъде един – до 30 април на следващата година, като в случаите, когато данъчната декларация е подадена до 10 февруари (сега 31 януари) и в същия срок е внесен данъкът, лицата ползват 5 на сто отстъпка от сумата за довнасяне по декларацията. Когато данъчната декларация е подадена до 30 април по електронен път и данъкът е внесен в същия срок, също се ползва отстъпка от 5 на сто от сумата за довнасяне.
В законопроекта на този етап не са предложени промени в действащите месечна и годишна скали за определяне на данъка, тъй като те ще бъдат уточнени в хода на бюджетната процедура за 2007 г.
По време на обсъждането стана ясно, че в резултат на проведени допълнителни срещи между Министерството на финансите и представители на фондовете за доброволно осигуряване, между първо и второ гласуване ще бъдат направени предложения за промяна в предвидения режим за облагане на вноските за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и застраховане.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 9, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за данъците върху доходите на физическите лица, № 602-01-61, внесен от Министерския съвет на 19.07.2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Имамов.
Има и доклад на Комисията по труда и социалната политика.
Заповядайте, господин Мръцков, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по труда и социалната политика за първо четене на Законопроект за данъците върху доходите на физическите лица, № 602-01-61, внесен от Министерския съвет на 19.07.2006 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 26 юли 2006 г., разгледа и обсъди Законопроект за данъците върху доходите на физическите лица, № 602-01-61, внесен от Министерския съвет на 19 юли 2006 г.
В заседанието взеха участие господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика” в Министерството на финансите, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, господин Никола Абаджиев – председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и др.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Георги Кадиев. В изложението си той подчерта, че вносителите в лицето на Министерския съвет и Министерството на финансите са се водели от задачата да се подготви нова съвременна уредба на облагането на личните доходи на гражданите и от това да се хармонизира българското данъчно законодателство с правото на Европейския съюз. Законопроектът третира по нов начин доходите от различни източници, което досега по действащото законодателство е имало нееднозначно тълкуване.
Нов е механизмът за ползване на данъчните облекчения, като всички данъчни облекчения ще се ползват на годишна база от всички източници на доходи. Запазва се обаче обхватът на източниците на доходи, подлежащи на облагане, и кръгът на данъчно задължените лица. Според вносителите законопроектът е изцяло еврохармонизиран и според това в него по-основно се променя подходът за облагане на доходите на семействата с деца. Предлага се много по-гъвкав и рационален подход за данъчните облекчения за тези семейства.
Данъчното облекчение за деца на лица, наети по трудови правоотношения, ще може да се ползва чрез работодателя, който ще преизчислява годишния размер на данъка. Прецизиран е кръгът на лицата, който може да ползва данъчно облекчение за деца. Изрично е направена разпоредба, с която се регламентира, че в случай на развод облекчението може да се ползва и от родителя, на когото не са предоставени родителските права и при условие, че другият родител предостави декларация, че няма да ползва данъчното облекчение за данъчната година.
Новост е и промяната във вноските за доброволно пенсионно и здравно осигуряване – начинът, по който те се третират. Схващането на експертите от Министерството на финансите се изразява в това вноските за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и застраховане да се освободят на “входа”, тоест с тях да се намалява сумата от годишните данъчни основи. Размерът на данъчното облекчение в зависимост от основата се запазва – до 10%, но е въведен годишен лимит от 1440 лв., като облекчението се ползва за доходи от всички източници. При обратното получаване на сумите на “изхода” няма да се удържа данък от 12%, включително и за сумите, за които е ползвано данъчно облекчение на “входа”.
След обстойни експертни дискусии вносителите са променили позициите си по отношение на тази част от законопроекта, убеждавайки се, че има опасност от финансови и социални рискове както за фондовете, които извършват социално осигуряване, така и за осигурените в тях лица.
Нов момент в законопроекта има и за облагане на доходите на лихви на чуждестранни лица в местни банки. Изравнява се размерът на окончателния данък за облагане на доходите от дивиденти. В момента, ако лицето получава доход от дивидент в чужбина, то облагането е с 12%, а от българска фирма – със 7%. Със законопроекта този размер се изравнява. Променят се и сроковете, при които се ползват данъчни облекчения от 5% от облагаемата основа. Досега срокът е до 31 януари, а с новите предложения ще стане 10 февруари.
Въвежда се още една нова постановка, свързана с облекчение в работата на данъчната администрация. При подаване по електронен път на данъчните декларации ще се ползва още едно облекчение от 5%, ако не е ползвано първото облекчение от 5%.
По време на проведеното обсъждане бяха представени становищата на Националния осигурителен институт и Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. В становището на НОИ, представено от господин Йордан Христосков, бяха поставени няколко акцента.
Първо, по отношение на задължителното обществено осигуряване, в това число и задължителното капиталово осигуряване, съвсем коректно вноските са изключени от облагаемата основа и всички плащания, които са от системата на общественото и задължително осигуряване, не са данъчно обложени.
Второ, по доброволното осигуряване има много сериозна еволюция в схващането на вносителите. Вече се обсъжда и постановката да се дадат по-добри данъчни преференции за родените преди 1959 г. Националният осигурителен институт е поел ангажимент да направи разчети. Ако тези разчети са не за 10%, а са двойно по-големи – тоест за 20%, до какво въздействие върху фиска би довело това? Беше посочено, че 716 000 души са осигурените, които са родени преди 1959 г. Тъй като коментираното предложение e за двойно по-голямо данъчно облекчение, тоест за 20%, разчетите показват доста негативно влияние върху фиска, дори при 50% участие от страна на осигурените. Ако се приеме, че половината от тези 716 000 души ще изберат участие в доброволното осигуряване, загубите в държавния бюджет като приходи са 68 млн. лв. Това е много висока сума. Ако има преференциално по-висока ставка на облекчение, тя трябва да бъде силно редуцирана или засега трябва да се откажем от една такава привилегия, защото ще пострада държавният бюджет.
Друг съществен въпрос е въпросът за начина, по който ще се ползват акумулираните средства, след като приключи периодът на натрупване в индивидуалните партиди. Ако те бъдат трансферирани към сметка на друго осигурено лице, каквито предложения има, наистина трябва да има облекчение или въобще да не се облагат тези суми, но когато се ползват за пожизнена пенсия или дългосрочна пенсия – например 15 години, те също трябва да бъдат освободени изцяло от данъци и облагане. Защото целта на доброволното осигуряване е да осигури трета пожизнена пенсия на човека, а не просто теглене на тези суми. В тази посока е необходимо да се направят предложения за второто четене на законопроекта.
В становището на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване бяха застъпени проблемите, които възникват на входа на системата за доброволно осигуряване, при предварително изтегляне на средства, а не за изхода на системата. Не е удачно законопроектът да стимулира получаването на допълнителните доходи от допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във вид на пенсия по всякакъв начин и по всяко време. Подходящо би било вносителите да се върнат към досегашния вариант, който е по-приемлив и в същото време решава проблемите на социалното осигуряване в перспектива.
Другият важен проблем за дружествата и фондовете за осигуряване е свързан със законовите механизми, чрез които да се стимулира получаването на пенсионни плащания след придобиване на право на пенсия, а да не се стимулира изтеглянето предварително на средствата от индивидуалните партиди. Трябва да се заложи на такива проценти и начини на решаване на проблема на входа на системата, които да осигуряват развитие на системата като цяло. В момента има 500 000 граждани, осигурени в доброволните пенсионни фондове. Това са хора с възможности, със съвременно осигурително мислене, култура и разбиране, направили личен избор да внасят в допълнително доброволно пенсионно осигуряване и законопроектът трябва да намери онези механизми, чрез които да активизира и стимулира процеса на доброволното осигуряване.
В хода на дискусията народните представители заедно с вносителите се обединиха около становището, че предлаганият законопроект е много по-четим, по-систематизиран, много по-лесен за разбиране и прилагане. В него не се засягат промени в ставките за облагане. Настоящият Закон за облагане доходите на физическите лица е от 1998 г., като всяка от предходните години той е бил многократно изменян и допълван. Положително е усилието да се направи нов, синхронизиран с европейското законодателство закон. Народните представители поставиха въпроси, свързани с обхвата на всички видове доходи, с видовете доходи в зависимост от източника, за данъчните облекчения и други.
Сериозно беше дискутиран въпросът за лимитиране на сумите, които могат да бъдат внасяни от физически лица под формата на месечна вноска за допълнително доброволно осигуряване, тоест за третия стълб.
Народните представители считат, че тези текстове в закона трябва да се подобрят, за да се стимулира осигурителната култура на българските граждани. Не е редно да се признава за облекчение облагаемата сума – сумата, която се внася, а да не се облага сумата, когато човек промени нейното предназначение и не я използва за пенсията си, за своята социална сигурност, а за нещо друго, например да закупи предмети за бита.
Сериозно бяха обсъдени и текстовете, касаещи семейното подоходно облагане. Според членовете на комисията те са добър опит за стимулиране на раждаемостта. Ефективният европейски модел за стимулиране на раждаемостта действително е семейното подоходно облагане. Правейки тази втора и по-широка стъпка в семейното подоходно облагане, със законопроекта се демонстрира воля да се развива успешна политика за семействата с деца.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване, с резлутати “за” 13 гласа, без “против” и “въздържали се” Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за данъците върху доходите на физическите лица, № 602-01-61, внесен от Министерския съвет на 19.07.2006 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Остава да чуем доклада на Комисията по европейска интеграция. Председателят на комисията го няма в залата. Кой ще докладва?
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК ПЕНКО АТАНАСОВ:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно проект на Закон за данъците върху доходите на физическите лица
­­І. Облагането на доходите на физическите лица е една от сферите на законодателна дейност, където най-силно се прилага принципът на субсидиарността, тоест, продължават да се запазват като цяло суверенните права на страните членки. Очакванията са, че даже и след достигането на една още по-висока степен на интеграция този въпрос ще остане прерогатив на страните членки. В документа на Европейската комисия, озаглавен “Данъчна политика в Европейския съюз – приоритети за следващите години” се прави именно такъв извод.
В същото време обаче има някои специфични въпроси на данъчното облагане на доходите на физическите лица, които се нуждаят от хармонизиране в контекста на развитието на вътрешния пазар. Проблемни области, където Европейската комисия се стреми към хармонизиране, са облагането на доходите от пенсии, лихви и дивиденти. Целта при доходите от пенсиите е да не се стигне до дискриминация по национален признак и да се гарантира свободното движение на работна сила, а при доходите от лихви и дивиденти – да не се затрудни функционирането на единния вътрешен пазар и по-специално свободното движение на капитал.
Въпросът с облагането на лихвите е свързан и с преодоляването на някои възможности за отклонение от плащане на данъци. В някои страни – членки на Европейския съюз, лихвите от спестявания се облагат с данък, в други - не. Поради тази причина се наблюдава изтичане на спестявания към страните, където няма облагане на лихвите. Възможна е и появата на двойно данъчно облагане, когато то се извършва както в страната на получаване на лихвата, така и в страната, където лицето, получател на лихвата, е резидент за данъчни цели.
Като противодействие на тази тенденция в Европейския съюз е приета Директива на Съвета 2003/48/ЕО от 3 юни 2003 г. относно данъчното облагане на спестяванията под формата на лихвени плащания. В чл. 1 на този акт е записано, че крайната цел на директивата е “да се даде възможност доходът от спестявания под формата на лихвени плащания, извършени в една държава – членка към действителни получатели, които са резиденти за данъчни цели от друга държава – членка, да се превърне в предмет на ефективно данъчно облагане в съответствие със законите на последната държава – членка.”
Тази директива предвижда банките на страните членки, където се изплащат лихвите, да предоставят съответната информация на данъчните власти на страните членки, където са данъчни резиденти, получателите на лихвите, с цел да се избегне двойното данъчно облагане. Тъй като три страни – членки на Европейския съюз (Австрия, Белгия и Люксембург) са с по-особено третиране на банковата тайна, те са временно освободени от задължението да предоставят съответната банкова информация за изплатените лихви. При това положение тези страни ще запазят временно стария режим на облагане и ще събират данък върху лихвите при източника на дохода (в момента 20%). Така събираният данък обаче ще се разпределя в съотношение 1:3 между страната, където се изплаща лихвата (Австрия, Белгия или Люксембург) и страната, където е резидент за данъчни цели получателят на лихвата.
ІІ. В предлагания законопроект хармонизацията с Директива на Съвета 2003/48/ЕО се извършва посредством чл. 78, чл. 79, т. 49 и т. 50 от чл. 1 на Допълнителната разпоредба.
В чл. 14 на посочената директива е записано, че “ако лихвата, получена от действителния получател, е била обложена с подоходен данък в държавата членка на агента по плащанията, държавата членка по местожителство за данъчни цели на действителния получател му предоставя данъчен кредит, равен на сумата на удържания данък.” Когато удържаната сума надвишава сумата на дължимия данък, държавата членка по местожителство за данъчни цели връща превишението. Изпълнението на това условие се постига изцяло чрез чл. 78 и чл. 79 на предлагания законопроект.
Чрез т. 50 на Допълнителната разпоредба на проектозакона е постигната хармонизация с чл. 4 на Директива 2003/48/ЕО, където е дадено определение на понятието “агент по плащанията”, а чрез т. 50 на същата допълнителна разпоредба е въведен чл. 6 на директивата, където пък е дадено определение на понятието “лихвено плащане”.
ІІІ. От гледна точка на прилагането на европейското право и практиката на страните – членки на Европейския съюз към предлагания законопроект може да се направи следната бележка:
1. В чл. 37, ал. 5 е записано, че не се облагат с окончателен данък доходите на чуждестранните лица, описани в ал. 1 на същия член, ако те попадат в кръга на освободените от облагане доходи, включени в чл. 13 на законопроекта, при условие, че доходите са надчислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, както и в друга държава – членка на Европейското икономическо пространство.
Всъщност, съгласно посочената по-горе Директива 2003/48/ЕО би трябвало да се освободят от окончателен данък само доходите на посочените чуждестранни лица, получени от лихви. Разширяването на доходите, освободени от окончателен данък извън доходите от лихви, както е направено чрез сегашния текст на чл. 37, ал. 5 на законопроекта, не може да се обясни с нормативен акт на Европейския съюз и не е типично за системата за данъчно облагане на физическите лица в страните – членки на Европейския съюз.
След състоялата се дискусия и като се вземе предвид, че целите на хармонизирането с правото на Европейския съюз като цяло са постигнати, Комисията по европейска интеграция предлага с единодушие (11 гласа “за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за данъците върху доходите на физическите лица № 602-01-61, внесен от Министерския съвет на 19 юли 2006 г., като направената бележка бъде взета предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Уважаеми народни представители, чухте становищата и на трите комисии. Това рядко се е срещало при данъчните закони – и трите комисии единодушно, без нито един “против” или “въздържали се”, са приели законопроекта на първо четене.
Все пак имате думата. Откривам разискванията.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да изкажа позицията на ОДС, поради която няма да подкрепим настоящия закон.
Първо, по своята философия това не е един нов закон, а е старият закон с козметични промени, които са отразени в мотивите към закона. Същият ефект щеше да се постигне със Закона за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица, което най-малкото щеше да спести административни разходи на държавата.
Второ, един нов закон, който касае облагането на доходите на физически лица, трябва да има една цел, а именно опростяване и определяне на облагаемия доход, привеждане в съответствие на ставките, които се предлагат за хората, които имат стопанска дейност и еднакви данъчни облекчения за същите. Постига ли се това с новия Закон за данъците върху доходите на физическите лица? Определено тази цел не се постига поради следните причини.
Облагаемият доход от стопанската дейност на едноличните търговци се формира по реда на ЗКПО. Това означава, че всички представители на дребния бизнес трябва или да познават Закона за корпоративното подоходно облагане, или да плащат на консултанти, което увеличава разходите им.
Второ, в Закона за облагане доходите на физическите лица, за разлика от доходите, които имат юридическите лица, данъчните ставки са различни. Вярно е, че ставките, с които се облагат физическите лица, в скалата за облагане има необлагаем минимум, който до някаква степен приравнява двете ставки, но също така е вярно, че в новия закон няма редица данъчни облекчения, които са предвидени в Закона за корпоративното подоходно облагане, тоест се прилагат само за юридическите лица. Тук става дума за данъчното облекчение при наемане на безработни лица, на хора с увреждания и възможностите за преотстъпване на целия данък печалба, тоест става дума за стопанската дейност, която се извършва в общини с над 35% безработица над средната. Както казах, такива данъчни облекчения не се предвиждат в настоящия законопроект за едноличните търговци, които също извършват стопанска дейност – било производствена или друга. Тоест, юридическите лица имат повече данъчни облекчения за една и съща дейност от едноличните търговци по простата причина, че такива облекчения липсват в настоящия законопроект.
В заключение, едноличните търговци и юридическите лица за доходите от стопанска дейност формират данъчна основа по един и същи ред, но ставката на данъка е различна и възможностите за ползване на данъчни облекчения са по-малко за едноличните търговци. Това създава неравнопоставеност между юридическите лица и едноличните търговци, извършващи стопанска дейност, заради което ние няма да подкрепим настоящия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Попвасилев.
Има още желаещи за изказване. В такъв случай дебатите по този безспорно важен законопроект, обхващащ голям кръг граждани, ще трябва да ги продължим утре сутринта. Виждам няколко народни представители, които желаят да се изкажат, а има и заседания на комисии.
Може би утре ще трябва да чуем и представителите на Министерството на финансите.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Нека да ги чуем сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Искате да ги чуем сега, за да продължим утре, така ли?
Господин Кадиев, ако желаете, вземете думата, с което ще приключим днешното заседание и ще продължим дискусията утре от 9,00 часа. Господин заместник-министър Кадиев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Това, което прочете господин Имамов и което прочете господин Мръцков, с общи линии представляваше позицията на Министерство на финансите и мотивите, които изготвихме по този законопроект.
За депутата от ОДС господин Попвасилев бих искал да кажа, че причината Министерството на финансите да тръгне към нов закон беше тази, че предишният закон е правен през 1998 г. и оттогава досега в него има 25 поправки. Според нас нямаше смисъл да правим нов ЗИД и нови кръпки. Затова решихме да направим нещо ново, по-прегледно, по-лесно читаемо, по-добре структурирано по глави, като в него някакви кой-знае какви кардинални промени няма.
Важно е, че има еврохармонизационни неща, с които мисля, че се справихме. Чух забележките на Комисията по евроинтеграция. Ние ще ги обсъдим на комисия. Част от тях мисля, че са решени, но явно не сме говорили достатъчно ясно с колегите от Комисията по евроинтеграция, за да обясним нашата позиция. Примерно, един от проблемите е решен в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, вместо в този закон.
Мисля, че едно от добрите неща, които правим в този законопроект, са промените в облагането, данъчните облекчения, които се получават при деца. Тази година имахме много проблеми с хора, които се опитват да получат такива данъчни облекчения. Както разбрахте, когато те работят по трудови договори, няма да подават данъчни декларации, всичко ще прави работодателят.
Има и известна промяна в патентите, където изкарваме таксиметровите и превозваческите услуги. Има известно вдигане на разходите, които признаваме на занаятчиите, регистрирани по Закона за занаятите. Досега признатите разходи бяха 35%, сега са 50%.
Накрая, предполагам, има и възможност за промени в ставките, но това ще бъде обсъждано в хода на разговорите по Законопроекта за бюджета. В общи линии, това е всичко.
Готов съм да отговарям на други въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Има няколко съобщения, които да направя:
Днес ще заседава Комисията по труда и социалната политика от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще заседава днес в зала 356.
Комисията по земеделието и горите ще заседава днес от 14,30 ч. в зала 130.
Утре в същата зала ще заседава Комисията по транспорта и съобщенията.
Комисията по отбрана също ще заседава утре от 14,30 ч.
Комисията за борба с корупцията има заседание утре от 14,30 ч. в зала 132.
Приключваме днешното пленарно заседание.
Утре от 9,00 ч. продължаваме с дебатите по този законопроект.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,46 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Силвия Стойчева
Станчо Тодоров