Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Петя Гегова и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание.
Уважаеми колеги, предстои да приемем програма за работата на Народното събрание за два пленарни дни – днешния 20 септември и утре, 21 септември. Както знаете, 22 септември е официален празник.
Току-що завърши заседанието на Председателския съвет. Ще ви представя програмата. Преди това бих искал да ви информирам за два въпроса.
Единият е свързан с трагичния инцидент вчера в центъра на София – срутването на сграда, отнела два млади човешки живота. Преди всичко вярвам, че и от ваше име мога да изразя искрените ни съболезнования към роднините на двете загинали момичета и да ги уверим, че Народното събрание е готово да съдейства по всякакъв начин за подпомагане на семействата им и за избягване на възможности за подобни случаи в бъдеще.
По втория аспект в заседанието на Председателския съвет участва председателят на Комисията по политиката при бедствия и аварии при Народното събрание господин Венелин Узунов. Той е отишъл на мястото на инцидента веднага след съобщението за случилото се – след 18,00 ч. вчера и е бил там до след 21,00 ч. Запознал се е лично с всички обстоятелства на място. Информира Председателския съвет за картината вчера. По общо мнение предложихме и се възприе комисията на Народното събрание да организира изслушване, да се запознае с фактическите обстоятелства на конкретния случай и с всички въпроси на нормативната уредба по отношение на дейности от този род ремонти и промени в сгради преди всичко в столицата, но и в цялата страна, до каква степен тази нормативна уредба е подходяща и до каква степен в нея се съдържат пречки или неясноти, които не позволяват еднозначно да се избягват опасностите от подобни трагични инциденти, и разбира се, да поддържа контакти и връзки с другите държавни органи на правителствено и общинско равнище (знаете, че са създадени комисии) и на този етап да информира пленарната зала на Народното събрание за направените констатации. Това е по въпроса за случилото се вчера в центъра на града.
Второ, утре, на 21 септември, последният работен ден преди 22 септември, следва да отбележим по подходящ начин Деня на независимостта. В тази връзка ще има контакти между парламентарните групи по възможната форма за отбелязване на тази дата.
Сега позволете да ви представя проекта за програма, който е пред вас.
Проект за програма за работата на Народното събрание за 20 и 21 септември 2006 г.:
1. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за търговския регистър. Вносител – Министерският съвет.
2. Първо четене на Законопроекта за електронните съобщения. Вносител – Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейската общност по някои аспекти на въздушните съобщения. Вносител – Министерският съвет.
4. Второ четене на Законопроекта за влизането и пребиваването на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства в Република България (приет на първо четене на 31 август 2006 г.).
5. Доклад на Временната комисия по искането на Борис Велчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Павел Чернев – народен представител в Четиридесетото Народно събрание, и проект за решение.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (приет на първо четене на 29 юни 2006 г.).
7. Първо четене на Законопроекта за безмитната търговия. Вносител – Министерският съвет.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (приет на първо четене на 29 август 2006 г.).
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносител – Борислав Китов на 18 юли 2006 г.
10. Проект за решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България за 2005 г. Вносител – Министерският съвет.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 141 народни представители: за 140, против няма, въздържал се 1.
Проектът е приет.
Предложенията по реда на ал. 3 са две.
Първото е от народния представител Иван Сотиров за включване на проект за решение за мораториум върху отдаването под наем и другите действия, свързани със спортни обекти. Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предложението за налагане на мораториум върху разпоредителните сделки със спортни имоти от национално значение, които са държавна собственост, беше предложено преди около месец и беше подкрепено единодушно в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Включително беше предложено да бъде разширен кръгът на имотите, върху които се налага мораториум, като бъдат включени и общински имоти, в които общините и държавата имат преобладаващо участие. За съжаление повече от месец въпросът не се разглежда в Комисията по правни въпроси, а и когато беше направено това предложение, лично аз и колегите, които го внесохме и подкрепихме, изтъкнахме аргументи, че на много места, без да има яснота и публичен регистър, който по закон беше задължително да бъде изготвен, има открити процедури или текат разпоредителни сделки или сделки по отдаване на имоти, които по принцип са публична общинска и държавна собственост и във връзка с това до приемането на промените в Закона за младежта и спорта, до изготвянето на публичен регистър според изискването на закона и изготвянето на цялостна концепция за управлението и разпореждането с публичните държавни и общински спортни обекти, би трябвало да има мораториум.
Затова настоявам в дневния ред на тази седмица да бъде включен този въпрос, тъй като миналата седмица прочетох, че се правят опити да бъде стартирана процедурата зала “Фестивална”, която преди около месец по искане на комисията и по искане на министър Вълчев беше спряна. Затова смятам, че е крайно наложително този въпрос да не се отлага, за да няма необратими последици при извършването на такъв тип сделки. Знаем какъв тип скандали и обществени негодувания имаше почти всяка година при извършването на такъв тип сделки на крайно неизгодна за данъкоплатците цена, защото в крайна сметка тези имоти са на всички български данъкоплатци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 118 народни представители: за 52, против 10, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Има думата за процедурно предложение за прегласуване господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, още веднъж ви призовавам да подкрепите това предложение, защото действително въпросът е от изключително обществено значение. В България от години наред не се инвестира в изграждане на спортна база за масов спорт за децата, за учащите се, за българските граждани, които нямат възможности да развиват спорт във финтес зали и във високоплатени обекти, частни, за тези цели.
В България не се инвестира, но масово и систематично се разпродават и малкото останали национални държавни и общински обекти, които са с такова предназначение. Във връзка с това още веднъж апелирам към вас. Въпросът не е политически. Той засяга всички нас, като народни представители и като хора, които трябва да защитаваме интересите на нашите избиратели, да подкрепите това предложение тази точка да бъде включена в дневния ред за тази седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 136 народни представители: за 68, против 3, въздържали се 65. (Шум и възгласи: „Е-е-е!”)
Гласовете са изравнени, предложението отново не се приема.
Това гласуване, уважаеми колеги, показва, че очевидно въпросът е актуален и предлагам парламентарните групи да преценят по какъв начин да се разгледа по същество този въпрос.
Следващото предложение е на народния представител Елиана Масева за включване на точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Внесли сме предложение за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите в Република България. Основание да правим предложение за дневен ред е това, че Народното събрание одобри и трите законопроекта, свързани с разкриване истината на бившите тайни служби в Република България. Част от този проект е и моралната страна на въпроса, свързан с това, кои са хората, които трябва да бъдат обект на Закона за ордените и медали в Република България и да бъдат поощрявани, като основните критерии, които са залегнали в нашия проект, са моралът и справедливостта.
Според нас и мотивите на този законопроект сътрудниците на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби са служители на тоталитарната комунистическа държава, която е действала срещу основните права и свободи на българските граждани и суверенитета на българската държава. Ето защо отличаването на хора, които са участвали в този процес с ордени и медали, е аморално и не съответства на разпоредбите, на духа и на замисъла на Закона за ордените и медалите в Република България. Затова ви приканвам да одобрите внасянето на законопроекта в дневния ред на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 118 народни представители: за 37, против 39, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми госпожи и господа народни представители, предстои България да бъде оценявана за своя принос в демократичния процес. Предстои да се прави анализ на политическите критерии, които изпълняваме за равноправно членство.
Ние от Демократи за силна България считаме, че това ще бъде един много висок бонус за демократичност на една държава, която е критикувана остро, заради организираната престъпност и корупцията. Затова моля и „въздържалите се” да се включат с гласуване, като по този начин ще заявят своята воля за повече справедливост и морал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 46, против 48, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Постъпилите законопроекти и проекторешения за периода 13-19 септември 2006 г. са:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Спомагателни комисии са Комисията по правата и човека и вероизповеданията и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Вносители са Иван Костов и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването. Спомагателна е Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за 5-годишна програма за сътрудничеството в развитието (2002-2006 г.) между правителството на Република България и правителството на Република Гърция. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Спомагателни комисии са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика.
Това са постъпилите законопроекти за посочения период.
Господин Попвасилев, заповядайте за процедурен въпрос.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Процедурното ми предложение е по повод удължаване на срока за внасяне на предложения между двете четения на Закона за облагане доходите на физическите лица. Повод да направя това предложение е, че както срокът за промените в Закона за корпоративното подоходно облагане беше удължен с две седмици, така и срокът за този, също така важен, данъчен закон би трябвало да бъде удължен с оглед на това той да стане по-прецизен и да бъде по-полезен и за хората.
Предлагам удължаване на срока с две седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли колеги от Бюджетната комисия, които да припомнят как тече срокът между двете четения на Законопроекта за облагане доходите на физическите лица? Този законопроект беше приет миналата седмица. Няма други внесени предложения, така че едноседмичният срок тече и навярно изтича утре.
Направено е предложение за удължаване на срока с две седмици, което навярно е разумно. Разбрах, че господин Василев прави предложение за удължаване на срока с две седмици, а не с една седмица. Предлагам да се доуточни предложението.
Ако има съгласие за една, да гласуваме предложение за удължаване на срока с една седмица.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Удължаване на срока с още една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря за разбирането. Сякаш това е мнението на колегите.
Моля, гласувайте предложението за удължаване на срока за предложения за второ четене по Законопроекта за облагане доходите на физическите лица с още една седмица след изтичането на едноседмичния срок, който тече в момента.
Гласували 109 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.
Вносител е Министерският съвет.
Господин Милтенов, заповядайте за процедурно предложение.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурното предложение при разглеждането на Законопроекта за изменение на Закона за Търговския регистър да бъдат допуснати в пленарната зала заместник-министърът на правосъдието Димитър Бонгалов и изпълнителният директор на Агенцията по вписванията Димитър Цветанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господата Бонгалов и Цветанов.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете господата в пленарната зала.
Аз бях се обърнал с молба да се изясни също дали министърът на правосъдието ще участва. Смятам, че беше редно той да участва в първото четене на този законопроект, имайки предвид актуалния характер на въпроса, който е предмет на промени. Засега няма информация за негово участие и междувременно ще помоля да продължат сондажите.
Пристъпваме към представянето на доклада на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Представям на вашето внимание:

„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно Законопроекта за изменение
на Закона за Търговския регистър,
внесен на 5 септември 2006 г. от Министерския съвет
На заседание, проведено на 14 септември т.г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение на Закона за Търговския регистър, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха госпожа Ана Караиванова – заместник-министър, и господин Момчил Иванов – главен секретар на Агенцията по вписванията.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Караиванова. Тя посочи, че § 56 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Търговския регистър предвижда, че той влиза в сила от 1 октомври 2006 г. От обсега на този параграф са изключени § 2 и § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на същия закон, които уреждат предоставянето на сгради или помещения, както и предаването в електронен вид на структурираните данни за вписаните търговци, кооперации, клонове на чужди търговци и информацията за запазените фирми – действия, които са необходими за подготовката и изграждането на новата система за търговска регистрация.
Реформата в търговската регистрация, която се извършва със Закона за Търговския регистър, изисква сериозна по обем и същност подготовка. Необходимо е да се осигурят материални условия – сгради и техника, както и да се изгради технологично връзката между териториалните звена на Агенцията по вписванията, да се изработи и внедри модерна централизирана електронна система за обслужване на централизиран публичен търговски регистър. Наред с това следва да се проведат конкурси за назначаване на длъжностните лица по регистрацията и да се проведе обучението им, както и това на деловодителите.
За стартиране на реформата са предвидени средства в размер на 5 млн. 900 хил. лв., които още не са постъпили в бюджета на Министерството на правосъдието, към което е Агенцията по вписванията.
От изложените аргументи се налага изводът, че определеният срок за влизане в сила на Закона за Търговския регистър е недостатъчен и затова предложеният законопроект за изменението му предвижда той да се удължи с още три месеца. Продължителността на срока е съобразена с изискванията на Първата директива по дружествено право на Европейския съюз, която предвижда задължително въвеждане на електронното регистриране от 1 януари 2007 г.
Главният секретар на Агенцията по вписванията господин Момчил Иванов обърна внимание, че удължаването на срока е обвързано най-вече със създаването и тестването на единна информационна система, която да обедини данните, които подлежат на вписване според Закона за Търговския регистър с тези, които се съдържат в другите масиви от данни, каквито са ЕСГРАОН, БУЛСТАТ и системите ДЕЛФИ и „Информационно обслужване”, в които се съдържа информация за уникалността на имената. Според експертите в областта на информационните технологии създаването и тестването на такъв продукт технологично изисква време около една година.
При обсъждането на законопроекта взеха участие народните представители Яни Янев, Янаки Стоилов, Надка Балева, Филип Димитров, Елиана Масева и Елеонора Николова. Като цяло се констатира, че дефицитът на подходящи сгради и необходимата материално-техническа база е следвало да бъде отчетен още при приемането на Закона за Търговския регистър. Изрично бе подчертано, че реалното провеждане на реформата в областта на търговската регистрация не би следвало да се препятства от наличието на определени материални, финансови или информационно-технически дефицити.
Народните представители се обединиха около становището, че удължаването на срока следва да се съобрази с действително необходимото време за стартиране на информационната система, за да не се налага повторната му промяна. Предвид на това се постави изискване към министъра на правосъдието да представи пред Народното събрание график за осъществяването на всички необходими дейности във връзка с осъществяването на реформата в сферата на търговската регистрация.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи предложения Законопроект за изменение на Закона за Търговския регистър, внесен от Министерския съвет и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по правни въпроси предлага Законопроектът за изменение на Закона за Търговския регистър да бъде обсъден и на второ гласуване.”
Ако това предложение се приеме, ние сме се постарали да го представим в писмен вид, предвид възможността тази процедура за приемане на първо и второ четене да бъде приета, ако позволите, ще прочета предложението, за да го имат предвид народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Закон за изменение на Закона за Търговския регистър”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В § 56 от Преходните и заключителните разпоредби думите „1 октомври 2006 г.” се заменят с „1 юли 2007 г.”.
По Заключителните разпоредби комисията подкрепя текста на вносителя.
Господин председател, ако не възразявате, за да не взeмам повторно думата в хода на дискусията, искам да припомня, че още при приемането на Закона за Търговския регистър поставих към министъра на правосъдието въпроса дали ще бъдат в състояние да започнат прилагането на закона към предложената дата 1 октомври 2006 г. Защото още тогава в Комисията по правни въпроси имаше значителни опасения, че тези срокове са твърде кратки, предвид аргументите, които се излагат и в становището. Тогава ние получихме уверение от вносителя. Защото правителството като цяло - специално и Министерството на финансите, и Министерството на правосъдието, настоя за тези срокове и предвид на поети ангажименти пред чуждестранни партньори на България. Сега ние трябва да получим допълнителна информация, както се сочи в становището, за графика на действията, за да бъдем сигурни, че удълженият срок ще бъде изпълнен.
С оглед и на тези мотиви, и главно заради консултациите с независими един от друг експерти в областта на информационните технологии решихме да дадем един по-дълъг срок, защото всеки един от тях посочи, че технологичното време е около една година, при всички случаи по-дълго от предлаганото от вносителя за завършване на системата, за нейното тестване, за да не бъдат допуснати масови случаи на грешки или блокиране на системата и за нейното въвеждане в действие, тъй като това е система, която трябва да заработи едновременно във всички свои елементи и не може да бъде въвеждана етапно, както някои други законопроекти. Мисля, че това са много важни обстоятелства и затова поемаме риска за въвеждане в изпълнение на едно наше задължение, което е свързано и с европейските ангажименти няколко месеца по-късно, за да могат да бъдат осигурени всички тези предпоставки за прилагането на Търговския регистър.
Искам да заявя, че този удължен срок не означава намаляване на темпото на работа, ако то въобще е било високо. До този момент вече е подготвена наредбата. Това също е една значителна по обем дейност, въпреки че тя е от нормативен характер и е само предпоставка за другите материални действия, които се предприемат и които тепърва трябва да бъдат осъществени. Не бих искал да създаваме практика в промяна на закони, които още не са въведени в действие, защото действието на един закон винаги може да насочи към някои необходими корекции. Но поне в следващата промяна на Закона за Търговския регистър преди неговото влизане в сила аз самият няма да участвам, в смисъл няма да я подкрепя. Нека това звучи като допълнителен ангажимент за всички вносители на законопроекти при аргументацията и при анализа за целия сложен комплекс от действия, които трябва да бъдат извършени преди започването на тяхното прилагане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Именно във връзка с онова, което Вие отбелязахте – дискусията при приемането на закона около срока за неговото задействане и то именно с участието на министъра на правосъдието се обърнах с въпрос дали той ще участва в днешното заседание. Получих информация, че господин Петканов в момента председателства заседание на Висшия съдебен съвет. Считам, че следва да го извиним в случая, тъй като той е председател на Висшия съдебен съвет, да проявим разбиране към този негов ангажимент. Същевременно ще разчитаме на активното участие на господата Бонгалов и на председателя на Агенцията по вписванията по изясняването на въпросите, свързани с тази промяна, която се предлага. Както сте обърнали внимание, уважаеми колеги, тук въпросът ми е и към господин Стоилов, и към комисията. Комисията докладва, че подкрепя внесения проект и едновременно предлага едно съществено изменение на срока, който е записан в проекта на Министерския съвет. Затова първият ми въпрос е към господин Бонгалов – да вземе отношение към предложението на комисията, за да може да се ориентира залата за становището на вносителите по това предложение на комисията.
Имате думата, господин Бонгалов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С приемането на Закона за Търговския регистър се извърши съществена реформа в областта на търговската регистрация, чрез която се предвиди преминаване от съдебна към административна процедура, в структурата на която е възложено изграждането, воденето и съхраняването на Търговския регистър и Агенцията по вписванията при Министерството на правосъдието. Тази реформа изисква сериозна по своята същност и обхват подготвителна работа за стартирането на дейността. Необходимо е материално обезпечаване на Търговския регистър, което включва осигуряване на нови сгради, извършване на основен ремонт на съществуващи помещения, закупуване на оборудване и специална техника. Необходимо е изграждането на технологична свързаност между териториалните звена на агенцията, както и изработване, внедряване и тестване на модерна централизирана електронна регистърна система за обслужване на централизиран публичен Търговски регистър в електронен формат. Следва да се извърши предаване на структурни данни в електронна форма за вписани търговци, кооперации, клонове на чуждестранни търговци, информация за запазените форми. Трябва да се организира провеждане на конкурс и назначаване на длъжностни лица по регистрацията и да се проведат курсовете за тяхното обучение. Проблемът и сложността на подготвителните действия за изграждането и въвеждането в действие на Търговския регистър налагат извода, че определеният срок за влизане в сила на закона от 1 октомври е нереално кратък.
С оглед на изложеното по-горе предлагаме на вашето внимание настоящия законопроект, предвиждащ удължаването на срока. Този допълнителен период е необходим, за да бъдат довършени многобройни предварителни действия, които са условие за осигуряване на успешния старт на реформата в търговската регистрация.
Екипът на Министерството на правосъдието изцяло подкрепя и корекцията, внесена от народните представители, тъй като по плана за дейностите за изпълнение на Търговския регистър считаме, че срокът, предложен от народните представители, е по-реалистичен, с оглед изпълнение на всичките заложени дейности. Считаме, че това няма да се отрази на процеса на интеграцията на България в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Само един въпрос, въпреки че, разбира се, навярно ще има много повече от народните представители.
В мотивите към законопроекта е отбелязано, че средствата, необходими за подготовка, не са постъпили в Министерството на правосъдието. Можете ли да ни кажете нещо повече по този въпрос?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Да, формално не са постъпили по сметката. Доколкото знам, в Министерството на финансите са предвидени, но реално не са постъпили в разпореждане на Министерството на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съгласете се, господин Бонгалов, че е малко куриозно вносителят - Министерският съвет, да заявява, че той, същият Министерския съвет не е извършил онова, което е необходимо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Съгласен съм, господин председател, но това е факт, който не мога да отрека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, който не е радостен.
Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, преминаваме към обсъждане на предложения законопроект и на доклада на Комисията по правни въпроси.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Може би ще бъде малко странно, че за един толкова кратък законопроект се налага да има дебат, но считам, че трябва да се обърне внимание на няколко неща, които са свързани с този иначе толкова кратък законопроект, касаещ единствено промяната на влизане в сила на една част от Закона за Търговския регистър. Като че ли още от самото начало може да се каже, че на този закон трудно му върви, защото, ако погледнем в статистиката, ще видим, че в работата на Народното събрание това е единственият закон, върху който президентът упражни правото си на вето. Това не го казвам като някакъв елемент на отрицание, казвам, че това е закон, който предизвика много дебати. Това е основателно, защото е явно, че този закон прави една доста дълбока промяна в обществените отношения, свързани с работата на търговските субекти в страната.
Именно поради тази причина, искам да апелирам да се приеме предложението, което направи комисията за тази иначе бих казал редакционна поправка само на датата, но по същество тя е твърде съдържателна. В противен случай ще изпаднем в едно състояние, в което е твърде несериозно да се погледне по отношение на функционирането и въвеждането в действие на новите нормативни актове, особено такива, които водят до съществени промени в действащата система.
Ако приемем предложението на Министерския съвет, което е било съобразено с оглед на нашите ангажименти във връзка с присъединяването на България към Европейския съюз, очевидно е, че към края на м. декември или в началото на м. януари ще се наложи отново да отиваме към промяна на сроковете, което би било много по-неприятно, отколкото да отчетем даденостите, а именно това, какво е свършено до момента и какво предстои да се свърши, за да може реално да заработи новата система на търговската регистрация и да се съобрази именно с тези дадености, за да не се налага повторно – не дай си Боже и за трети път, да се променят сроковете за влизане в сила на този закон. Това ще компрометира като цяло идеята за тази промяна, която предстои да се направи.
Смятам, че като че ли в някаква степен изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет подцени работата и необходимостта за активна работа по въвеждането в сила и изграждането на всички условия за влизането в сила на този закон и неговото функциониране вероятно поради това, че той не беше в кръга нито на жълтите, нито на червените зони от доклада, който имахме от 16 май. Като цяло търговската регистрация с приемането на закона излезе от проблемните зони.
Но за да бъдат решени проблемите във връзка с влизането в сила на този закон и реалното му функциониране, не е въпрос и не е проблем единствено и само на Министерството на правосъдието, единствено и само на Агенцията по вписванията. Очевидно, че тук е било необходимо да има едно по-голямо сътрудничество между отделните участници в този процес и в този аспект аз апелирам от трибуната на Народното събрание действително да има обединяване на взаимодействието и усилията на различните министерства, които трябва да осигурят предпоставките, за да влезе в сила законът.
Явно е, че към настоящия момент не можем да говорим за влизане в сила на този закон, при условие, че едва преди десетина дни Министерският съвет е гласувал сумата, която трябваше да бъде предоставена, за да се изпълнят материалните условия. Естествено е, че не би могло да се обяви обществена поръчка за разработване на информационната система, при условие че липсват средствата, които трябва да бъдат предоставени за това.
Бих казал, че тук има и някои други фактори, които не зависеха изцяло от материалното осигуряване и отпускането на средства, като например осигуряването на помещения в отделните съдилища, където не навсякъде непременно се налага да се закупуват или осигуряват отделни помещения извън действащите в рамките на самите съдилища. Тоест в по-голямата част от страната според мен имаше условия да бъдат използвани действащите материални предпоставки – за помещения, за компютри и така нататък, тъй като съдилищата се освобождават от част от тази дейност.
Така че, за да може да се спази този срок – 1 юли, в различните мнения, които изслушахме от експерти, трябва да кажа, че имаше предложение да бъде отложено до 1 ноември. Струва ми се, че това е твърде несериозно - удължаването на срока за приемането и влизането в сила на закона. Все пак срокът 1 юли е гранично достатъчен, бих казал, но той ще бъде реален, само при условие че всички дейности, които предстои да се извършват, бъдат извършвани паралелно, за да може законът реално да влезе в сила от 1 юли.
Така че аз подкрепям направеното от председателя на комисията предложение, което е и становище на комисията, и апелирам към вас за подкрепа на законопроекта в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Янев? Няма желаещи.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да изразя позицията на Парламентарната група на ОДС. Ние ще подкрепим искането за удължаване на срока, в който да започне да се прилага законът, с ясното съзнание, че даваме един бонус на администрацията – нещо, което по сърце не е никога желано от народните представители, но, от друга страна, си даваме сметка, че това е първият опит да проходи най-сетне електронното управление и че това е тест доколко администрацията ще може да се справи с една изключително отговорна задача.
Както знаете, Законът за Търговския регистър беше подкрепен от парламентаристите на ОДС и ние съзнаваме, че неговото компрометиране може да тръгне именно от това, че няма да бъде свършена както трябва подготвителната работа.
С оглед на това, с оглед на изключително важната задача, която възлагаме на Търговския регистър и на първия опит за създаване на система за електронно управление, ние ще подкрепим искането за удължаване на срока, той е разумен, от 1 юли 2007 г. Но, разбира се, отсега декларираме, че това време трябва да бъде употребено от администрацията изключително отговорно, най-вече що се касае до тестването на електронната система, която да не позволи една такава добра идея да бъде компрометирана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви.
Има ли реплики, изказвания?
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Колеги, няма да се спирам върху това как ще се отрази подобно отлагане на приемането ни в Европейския съюз, защото за мен това вече не е тема. За мен темата днес е ние даваме ли си сметка, че всъщност някой не си е свършил работата и трябва да понесе наказание.
По време на дебата на второ четене имаше удължаване на срока. Беше предвидено да влезе по-рано и ние тук, в залата, решихме да влезе по-късно, точно защото оценихме проблемите по прилагането на този закон. Оценихме тези проблеми и казахме: трябва да влезе от определена дата.
След като Народното събрание е казало, че трябва да влезе от определена дата, Министерският съвет е този, който трябва да изпълни. Това е изпълнителна власт по дефиниция. И не днес тук народни представители да обясняват, че, видите ли, единият министър не бил свършил нещо, другият министър не бил свършил друго нещо и така нататък. В края на краищата има министър-председател, който трябва да координира министрите да си изпълняват задълженията.
Това дали трябва или не трябва да се отложи законът, аз няма да говоря. Искам да питам какви мерки ще се предприемат, за да бъдат наказани виновните хора, които не са превели парите, не са обявили нещата във време, които в края на краищата не са си вършили работата, която им е възложена, за да трябва да отлагаме този закон.
На мен ми ясно, че още по време на дебата тук имаше лоби, което искаше да се противопостави с всички възможни средства на приемането на този закон. Ясно ми е, че това лоби намери път до президента и той наложи едно абсурдно вето. Защото в края на краищата този законопроект тогава и законът в момента е закон, който ще помогне на българския бизнес, а това е единственият начин, по който България може да стане по-конкурентоспособна, българските граждани да бъдат по-богати. Това е пътят.
Този закон среща непрекъсната съпротива и аз вярвам, че част от проблемите за неприлагането му в срок е точно такава съпротива – от лобита, която не позволява този закон да бъде въведен. И аз съм почти сигурен, че след като сега удължите срока, защото ние няма да подкрепим това удължаване, след като тук не се говори за отговорност и наказание на виновните, той ще бъде удължен още веднъж. Може би господин Янаки Стоилов да не участва в това удължаване, защото той е показал, че когато каже мнението си, държи на него, но мнозинството отново ще натисне зеленото копче, защото някой отнякъде ще им каже, че трябва да го направят.
Затова, господин председател, моят въпрос към Вас като председател на Народното събрание е: каква отговорност ще бъде поискана от изпълнителната власт, затова че законопроектът не влиза навреме? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Димов? Няма.
По зададения въпрос, както той сам разбира, правилникът не вменява нито права, нито задължения на председателя да търси отговорност. Това, което той е длъжен да прави, е да организира заседанията на Народното събрание, съгласно изискванията на правилника.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
В такъв случай обявявам разискванията за приключени. Гласуването на този законопроект ще бъде веднага след почивката.

Преминаваме към точка втора:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
Вносител – Министерският съвет.
Има доклад на Комисията по транспорт и съобщения и давам думата на господин Илиевски – заместник-председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, преди да запозная народното представителство с доклада, предлагам в залата да бъдат допуснати следните дами и господа: господин Пламен Вачков – председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, господин Димитър Станчев - заместник-председател на същата агенция, господин Стойчо Стойков – също заместник-председател, и госпожа Радост Вълчева – директор на Дирекция “Правна” в агенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преди да подложа на гласуване това процедурно предложение, господин Илиевски, все пак да уточним: има ли представители на вносителя, тоест на Министерския съвет?
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Вносител е Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, но Държавната агенция няма този статут.
Да гласуваме направеното процедурно предложение за допускане в залата на господата Вачков, Станчев, Стойков и госпожа Вълчева.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ (КБ, от място): По-скоро госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция “Правна” в Министерството на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По-скоро госпожа Красимира Стоянова, подсказва господин Димитров.
Моля, гласувайте това предложение с направеното уточнение.
Гласували 82 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Поканете представителите на агенцията да заемат местата си в залата.
Заповядайте, господин Илиевски.

ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Ще ви представя доклада на комисията по Законопроект за електронните съобщения № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 3 август 2006 г.
„На редовно заседание, проведено на 31 август 2006 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди Законопроект за електронните съобщения № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 3.08.2006 г.
На заседанието присъстваха господин Пламен Вачков – председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, господин Стойко Стойков - заместник-председател на Държавната агенция, господин Димитър Станчев – заместник-председател на Държавната агенция, госпожа Радост Вълчева – директор на дирекция „Правна” към същата агенция, представители на мобилните оператори в България и на неправителствени организации в областта.
Законопроектът беше представен от господин Пламен Вачков.
Съвременната правна рамка за осъществяване на далекосъобщения в Република България е създадена през 2003 г. с приетия тогава Закон за далекосъобщенията. Той възпроизвежда напълно Рамка 1998-2000 г. на Европейския съюз и полага основата за привеждане на българската нормативна уредба в областта на далекосъобщенията в съответствие с изискванията на Европейския съюз.
Законодателството в областта на далекосъобщенията претърпя динамично развитие и множество промени в рамките на няколко години, които са естествено отражение на развитието на далекосъобщителния сектор в условията на пълна либерализация и реална конкуренция между далекосъобщителните оператори.
Интензивното развитие на технологиите поставя нови предизвикателства към държавната политика и регулирането в областта на далекосъобщенията. Конвергенцията между далекосъобщителните услуги, медии и информационни услуги е причина да се говори за електронен съобщителен сектор и наложи разработването на нова правна рамка от страна на Европейската комисия с оглед хармонизиране и облекчаване на условията за достъп до пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги на страните – членки на Европейската общност – Правна рамка 2002.
Проектът на Закон за електронните съобщения е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България по преговорния процес за присъединяването на страната към Европейския съюз и въвежда Правна рамка 2002 за осъществяване на електронни съобщения. Във връзка с това законопроектът:
- въвежда правото на Европейския съюз в областта на електронните съобщения като част от общия процес на хармонизиране на българското законодателство с това на Европейския съюз;
-урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на електронни съобщения, при спазване принципите на: законоустановеност; ефективност; прозрачност и равнопоставеност; предвидимост, пропорционалност и обективност; обществено обсъждане; регулиране, независимо от използваните технологии; свеждане на регулаторното въздействие до минимално необходимото;
- осигурява предпоставки за: развитие на пазара на електронни съобщителни мрежи и/или услуги; създаване на условия за равнопоставеност на предприятията; насърчаване на конкуренцията; гарантиране на свободата и конфиденциалността на съобщенията; защита на интересите на потребителите; предоставяне на универсалната услуга; ефективно използване на ограничените ресурси и защита на обществения интерес; осигуряване на националната сигурност и електронните съобщения при кризи; насърчаване развитието на единния пазар на електронните съобщения в Европейския съюз;
- дефинира нови и актуализира използваните в действащия Закон за далекосъобщенията понятия. Дава се определение на понятията: „електронна съобщителна мрежа”, „електронна съобщителна услуга”, „електронна съобщителна инфраструктура”, „защита на обществения интерес”, „интерфейс за приложни програми”, „пазари на услуги на дребно”, „пазари на услуги на едро”, „предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги”, „регион”, „сигурност на електронните съобщителни мрежи и услуги”, „цифров мултиплекс” и др.;
- предвижда отлагателно действие на определени разпоредби, свързани с практиката на европейските страни за въвеждане на преходни периоди за предоставяне на отделните услуги.
Приемането на законопроекта ще доведе до:
- премахване на лицензионните режими – предвижда се осъществяването на електронни съобщения да се извършва свободно или след издаване на разрешения за дейностите, които изискват използване на ограничен ресурс от Комисията за регулиране на съобщенията;
- засилване на функциите на Комисията за регулиране на съобщенията за разрешаване на възникнали спорове между предприятията, осъществяващи електронни съобщения;
- въвеждане на нова концепция за предприятие със „значително въздействие върху пазара”, нова уредба на процедурата за определяне на пазарите на електронни съобщителни услуги и тяхното анализиране, адаптирани към динамиката на пазара и степента на развитие на конкуренцията;
- създаване на правомощия на регулатора за намеса на пазарите на електронни и съобщителни услуги чрез налагането на „ex-ante” регулиране;
- предвидени са процедури за взаимодействие на двата независими национални регулатора – Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на конкуренцията, а на европейско ниво – взаимодействие с националните регулаторни органи на държавите членки и с Европейската комисия.
В хода на дискусията бяха поставени много въпроси към вносителите и изразени мнения по представения законопроект както от членовете на комисията, така и от представителите най-вече на мобилните оператори в България и неправителствените организации, които представиха и писмени становища по него.
След проведените дебати Комисията по транспорт и съобщения единодушно с 9 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за електронните съобщения № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на Република България на 03.08.2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има представен доклад на Комисията по гражданско общество и медии, кой ще го представи? Въпросът сякаш увисна във въздуха. Някой ще го приземи ли?
Този законопроект предизвика доста реакции именно в гражданското общество, от структури на гражданското общество. Въпросът ми към господин Илиевски би бил: до каква степен тези мнения бяха обсъждани? Виждам, че в информацията ви се говори за активно присъствие на представители на едни или други сдружения.
Може би отново да Ви дам думата, господин Илиевски.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Уважаеми господин председател, въпросът Ви е справедлив. Действително дебатите бяха доста пространствени и по време, и по тематика, но на всички, които този законопроект засяга, им беше дадена трибуна и възможност да изразят своите позиции, а както казах, да представят и писмени становища. И всичко това ще бъде взето под внимание между първо и второ четене, тъй като ние ще предложим допълнително срокът за предложения съгласно нашия правилник да бъде удължен максимално – три седмици, за да могат всички да бъдат зачетени и действително законът да бъде работещ, а не лобистки за тази или онази формация, или, бих казал, слоеве от гражданското общество.
Така че аз призовавам колегите народни представители, когато дойде ред за гласуване на закона, да бъде подкрепен на първо четене. Заслужава си, той е доста обемен и като материал, но и доста качествен и стойностен и наистина урежда по един модерен европейски начин всички тези взаимоотношения, които до този момент малко или много са в лоното на хаоса и случайността в нашата реална действителност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви за това допълнение към доклада, господин Илиевски.
Има думата господин Атанасов да представи доклада на Комисията по гражданско общество и медии.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа!
„На редовно заседание, проведено на 23 август 2006 г., Комисията по гражданско общество и медии обсъди Законопроекта за електронните съобщения № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 3 август 2006 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерския съвет, на Министерството на културата, на Съвета за електронни медии, на Комитета за регулиране на съобщенията, на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, на организации за колективно управление на авторски права.
Правната рамка на далекосъобщенията в Република България е приетият през 2003 г. Закон за далекосъобщенията. Чрез него българската нормативна уредба в тази област бе приведена в съответствие с изискванията на Европейския съюз. Няма обаче по-динамично развиващ се сектор в съвременния свят от далекосъобщенията. Изключително бързо променящият се пазар на технологиите постави нови предизвикателства пред държавата политика и регулирането в тази област. Много по-бързо дори и от очакванията на специалистите се извърши преливане между далекосъобщителни услуги, медии и електронни услуги. Това наложи новата правна рамка на страните от Европейския съюз – Правна рамка 2002.
Законопроектът за електронните съобщения е изпълнен в съответствие с ангажиментите на Република България по преговорния процес за присъединяването на страната ни към Европейския съюз, но и нещо повече – той въвежда правото на Европейския съюз в областта на електронните съобщения; урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на електронни съобщения при спазване на принципите на закона с оглед постигане на ефективност, прозрачност и равнопоставеност; урежда регулацията на електронните съобщения, независимо от използваните технологии, и свежда въздействието на регулатора до минимално необходимото; създава предпоставки за развитието на пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги и най-ефективното използване на ограничените ресурси; гарантира и защитата на обществения интерес; осигурява националната сигурност и електронните съобщения в условия на кризи.
Приемането на Законопроекта за електронните съобщения ще доведе до засилване на ролята и функциите на Комисията за регулиране на съобщенията за разрешаване на възникнали спорове между предприятията, осъществяващи електронни съобщения, ще въведе нова уредба на процедурите за определяне на пазарите за електронни съобщителни услуги, тяхното анализиране и адаптиране към динамиката на пазара.
Същевременно приемането на Закона за електронните съобщения ще позволи да се усъвършенства и правната рамка, в която ще функционират електронните медии в Република България в условията на бурно нахлуваща цифровизация в световен мащаб и ще даде възможност по-бързо и по-безболезнено да се преодолее изоставането – технологично, организационно и не на последно място правно, на Република България в тази изключително важна и динамична област.
Именно в тази посока трябва да продължи работата по законопроекта и в процедурата между първо и второ четене да се уточнят ролята и начините на взаимодействието между двата регулаторни органа – Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии.
В Законопроекта за електронните съобщения трябва да бъдат направени корекции, съобразени с мястото на Република България в цифровата карта на Европа, фиксирана на Международната телекомуникационна конференция в Женева тази година. Промените трябва да разрешат спорни въпроси като: лицензирането, авторските права върху произведенията, които ще бъдат включени в безплатно предоставяните програми, взаимоотношенията между операторите на бъдещите мултиплекси и носителите на програмни лицензи и не на последно място – преодоляване на възникващите правни противоречия между сега действащите норми на Закона за радиото и телевизията, Стратегията за радио- и телевизионна дейност при наземно радиоразпръскване и Законопроекта за електронните съобщения. Създаването в най-кратки срокове на нов честотен план за цифрово излъчване, особено за телевизионната дейност, както и допълването на Стратегията за радио- и телевизионна дейност при наземно радиоразпръскване ще бъдат необходимата основа за коригирането и уточняването на някои членове от Законопроекта за електронните съобщения.
В резултат на разискванията и на основание на чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по гражданско общество и медии прие следното становище: подкрепя с 8 гласа „за”, 1 „против” и без „въздържали се” Законопроекта за електронните съобщения, внесен от Министерския съвет на 3 август 2006 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има доклад на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Заповядайте, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за електронните съобщения
№ 602-01-72, внесен от Министерския съвет
на 3 август 2006 г.

Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 24 август 2006 г.
В заседанието взеха участие заместник-министърът на Министерството на държавната администрация и административната реформа господин Ангел Иванов и заместник-председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения господин Димитър Станчев.
От името на вносителя господин Станчев представи законопроекта, като посочи, че той е разработен в изпълнение на ангажиментите, поети от Република България, по Глава 19 „Телекомуникации и информационни технологии” и с него се въвеждат разпоредбите на 7 европейски директиви и едно решение, с което българското законодателство в областта на електронните съобщения се хармонизира с европейското.
Законопроектът урежда обществените отношения във връзка с електронните съобщения в Република България, като той не се прилага по отношение на съдържателната част на електронните съобщения, а разглежда технически проблеми.
Законопроектът определя органите, осигуряващи държавното управление на електронните съобщения в страната, а именно: Министерския съвет, Съвета за национален радиочестотен спектър и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, техния статут и правомощия. Посочен е и независимият орган, който регулира и контролира изпълнението на закона и на подзаконовите актове, а именно Комисията за регулиране на съобщенията, нейният статут и правомощия.
Заместник-министърът от Министерството на държавната администрация и административната реформа изрази подкрепата на министерството за разглеждания законопроект.
В хода на обсъждането беше изразено мнението, че чл. 15, посочващ Държавната агенция за информационни технологии и съобщения като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити нарушава Закона за устройството на държавния бюджет и влиза в противоречие с идеята, съгласно която първостепенен разпоредител с бюджетни кредити е само онзи, който носи отговорност пред Народното събрание, тоест министърът. Беше поставен въпросът как се разпределят средствата от такси и за какви цели се използват. Направено беше предложение между първо и второ четене използваният в законопроекта израз „местна власт и местно самоуправление” да се замени с „местно самоуправление и местна администрация”, който е възприет в Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Заместник-председателят на Държавната агенция отговори на поставените въпроси.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за електронните съобщения, внесен от Министерския съвет на 3 август 2006 г. Становището на комисията е прието със 7 гласа „за”, 1 глас „против” и 1 глас „въздържал се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Има подробно становище на Комисията по европейска интеграция.
Господин Червеняков, заповядайте да го представите.


ДОКЛАДЧИК МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ:

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно
Законопроект за електронните съобщения № 602-01-72,
внесен от Министерския съвет на 3 август 2006 г.
На свое заседание, проведено на 17 август 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за електронните съобщения, внесен от Министерския съвет.
І. Целта на предложения Законопроект за електронните съобщения е да въведе в българското законодателство Европейската правна рамка 2002 за осъществяване на електронни съобщения. Със законопроекта се осигурява развитие на пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги и се уреждат обществените отношения, свързани с осъществяване на електронни съобщения при спазване на принципите на европейското право в областта.
ІІ. Правната рамка 2002 включва Директива 2002/21/ЕС на Европейския парламент и Съвета относно общата правна рамка по отношение на електронните съобщителни мрежи и услуги (така наречената Рамкова директива), която цели да хармонизира както нормативната уредба, така и нейното прилагане от държавите членки в областта на осъществяване на електронни съобщения. Освен тази директива Европейската нормативна уредба обхваща и следните директиви на Европейския парламент и Съвета:
- Директива 2002/20/ЕС относно регулирането на електронни съобщителни мрежи и услуги;
- Директива 2002/19/ЕС относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхното взаимодействие;
- Директива 2002/22/ЕС относно предоставянето на универсална услуга и правата на потребителите, свързани с обществени електронни съобщителни мрежи;
- Директива 2002/58/ЕС относно защитата на личните данни и защита на конфиденциалността;
- Директива 2002/77/ЕС относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги и
- Директива 98/84/ЕС относно правната защита на услугите, предоставяни въз основа на условен достъп.
ІІІ. Законопроектът за електронните съобщения урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на електронни съобщения, и въвежда в българското законодателство изискванията на цитираните директиви.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от законопроекта електронните съобщения се осъществяват чрез пренасяне, излъчване, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнита среда.
Функциите по регулиране и контрол в областта на електронните съобщения ще се осъществяват от Комисията за регулиране на съобщенията. Тя е колегиален орган, който взема решенията си с обикновено мнозинство. Решенията на комисията са индивидуални или общи административни актове и подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.
С цел постигане на пълно съответствие с европейската правна рамка и по-специално с разпоредбите на чл. 3 от Директива 2002/20/ЕС и чл. 2 от Директива 2002/77/ЕС, законопроектът предвижда преминаването от лицензионен към регистрационен режим по отношение на дейността по осъществяване на електронни съобщения.
Комисията за регулиране на съобщенията издава разрешения за ползване на ограничен ресурс без конкурс или търг в следните случаи: за собствени нужди на държавните органи, свързани с техните функции; на представителства или други организации със статут на дипломатически мисии при спазване на принципа на реципрочност, когато броят на кандидатите е по-малък или равен на броя на лицата, които могат да получат разрешение за съответния свободен ограничен ресурс и в случаите, когато в посочените в чл. 107, ал. 1 от законопроекта хипотези, се издава временно разрешение за ползване на ограничен ресурс.
Със законопроекта се урежда предоставянето на допълнителен ограничен ресурс и случаите на изменение и допълнение на вече издадено разрешение, както и прекратяване и спиране на действието на разрешение за ползване на ограничен ресурс.
В законопроекта се урежда управлението и ефективното, без вредни радисмущения, ползване на радиочестотния спектър, както и ползването на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения.
В Глава седма на законопроекта се предвижда изготвянето на Национален номерационен план от Комисията за регулиране на съобщенията и поддържане на публичен регистър за използваните номера, адреси и имена.
В съответствие с чл. 12 от Директива 2002/20/ЕС законопроектът предвижда Комисията за регулиране на съобщенията да събира административни такси от предприятията, осъществяващи електронни съобщения, като размерът на таксите се определя с тарифа, приета от Министерския съвет.
С оглед въвеждане на изискванията на чл. 14-16 от Директива 2002/21/ЕС законопроектът предвижда Комисията за регулиране на съобщенията да определя, анализира и оценява съответните пазари на електронни съобщителни мрежи и услуги за наличието на ефективна конкуренция, както и да определя предприятия със значително въздействие на съответния пазар.
В съответствие с разпоредбите на чл. 9-13 на Директива 2002/19/ЕС се предвижда Комисията за регулиране на съобщенията да налага на предприятията специфични задължения: за осигуряване на прозрачност, за осигуряване на равнопоставеност, за осигуряване на разделно счетоводство, за ценови ограничения, както и задължение за предоставяне на достъп до и ползване на необходими мрежови елементи и средства.
С оглед на транспонирането на Директива 2002/22/ЕС относно универсалната услуга и правата на потребителите, свързани с обществените електронни съобщителни мрежи и услуги, Глава единадесета на законопроекта урежда предоставянето на универсална услуга.
Съгласно чл. 179, ал. 1, универсалната услуга е набор от услуги с определено качество, предлагани на всички крайни потребители, независимо от географското им местоположение на територията на страната, на достъпна цена.
В съответствие с чл. 12 от Директива 2002/22/ЕС законопроектът предвижда компенсиране на нетните разходи от предоставяне на универсална услуга, като за целта се създава специален Фонд за компенсиране на универсална услуга.
Законопроектът предвижда предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, да публикуват ясна и точна информация за цените на пазарите на дребно, която не трябва да подвежда крайните потребители. Освен това се предвиждат конкретни задължения за предприятията със значително въздействие върху съответния пазар и правомощия на Комисията за регулиране на съобщенията във връзка с определянето на цени и разходи.
С Глава петнадесета на законопроекта в българското законодателство се транспонира Директива 2002/58/ЕС относно личните данни и защита на конфиденциалността в електронния съобщителен сектор.
В съответствие с чл. 4 на тази директива законопроектът предвижда задължение за предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, да предприемат необходимите мерки с оглед запазване на сигурността на електронните съобщителни мрежи или услуги.
Съгласно законопроекта съобщенията и свързаните с тях трафични данни са конфиденциални, с изключение на изрично посочените случаи в чл. 240, ал. 1 и чл. 241, ал. 1.
Според чл. 242, ал. 1 предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, могат да събират, обобщават и използват данни на крайните потребители, когато тези данни са непосредствено предназначени за предоставяне на електронни съобщителни услуги.
Съгласно чл. 245 от законопроекта събраните трафични данни за целите на дадено повикване трябва да бъдат изтрити или деперсонифицирани след приключване на повикването, освен в изрично предвидените в закона случаи.
Законопроектът урежда изграждането, ползването и поддържането на електронни съобщителни мрежи и съоръжения.
В Глава осемнадесета и деветнадесета се урежда осигуряването на електронни съобщения при кризи, при обявяване на режим “военно положение”, “положение на война”, “извънредно положение” и съответно осигуряването на условия за прихващане на електронни съобщения, свързани със защита на националната сигурност и опазване на обществения ред. Правната уредба на тези отношения е предмет на национално законодателство и е извън обхвата на Правна рамка 2002 на Европейския съюз.
ІV. По конкретните текстове на законопроекта могат да се направят следните бележки:
1. В чл. 108, ал. 1, т. 4 използваното понятие “краткосрочни събития” като основание за издаване на временно разрешение за ползване на определен ограничен ресурс няма определение, както и критерии за неговото определяне, което е необходимо да стане на второ четене.
2. В чл. 275, ал. 2 от законопроекта е предвидена възможност общинските съвети да предоставят безвъзмездно имоти, които са публична или частна общинска собственост, за изграждане на обществени електронни съобщителни мрежи и съоръжения за период по-дълъг от 10 години. С оглед безвъзмездния характер на учредяваното право е препоръчително в проекта да се посочат случаите, когато общинските съвети ще могат да упражняват това свое право.
3. Препоръчително е в чл. 292, ал. 4 изразът “местната власт и местно самоуправление” да се замени с израза “местно самоуправление и местна администрация”, който се използва в ЗМСМА.
V. Въз основа на гореизложеното се налага заключението, че предложеният Законопроект за електронните съобщения, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет, въвежда в българското законодателство изискванията на посочените директиви.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (9 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за електронните съобщения, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 3 август 2006 г., като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.” Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Давам думата на господин Вачков – председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, да представи законопроекта от името на вносителите.
ПЛАМЕН ВАЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да бъда пределно кратък, тъй като говорившите преди мен доста подробно обясниха каква е целта и смисълът на този закон. Искам само да кажа, че благодаря на Комисията по транспорт и съобщения и на всички останали комисии, които разгледаха закона, затова, че той се предлага на първо четене пред народните представители днес. Смятам, че това беше изключително важно от гледна точка на това законът да бъде приет до края на годината. Това трябва да стане максимално скоро, тъй като всички подзаконови нормативни актове трябва да бъдат готови също до края на годината. Това е наше задължение и в настоящия закон ние го предлагаме на вашето внимание като ангажимент на Република България по Глава деветнадесета – „Телекомуникации и информационни технологии” във връзка с процеса на присъединяването ни към Европейския съюз.
Законът се основава на седем директиви и на решение, които аз няма да чета. За тях стана дума и в представянето на отделните комисии. Той въвежда правото на Европейския съюз в областта на електронните съобщения като част от общия процес на хармонизиране на българското законодателство с това на Европейския съюз. Това са нормативни документи, свързани с acquis 1998. Искам да информирам уважаемите дами и господа народни представители, че всъщност ние въвеждаме тази регулаторна рамка от 1998 г. Изключително важно е това да стане в сроковете, за които говорих, тъй като предстои през есента на тази година, до края на годината да бъде приета нова регулаторна рамка и ние трябва да започнем незабавно да работим за това да подготвим регулациите в 2006 г.
Няма да се спирам на отделните бележки, които бяха направени по време на обсъжданията в комисиите. Искам само да отбележа една от бележките, която прозвуча днес и от трибуната. Това е бележката, която беше отправена във връзка с това, че Държавната агенция за информационни технологии и съобщения е първостепенен разпоредител на бюджета. Държавната агенция за информационни технологии и съобщения e първостепенен разпоредител не само и единствено тя като държавна агенция, такъв първостепенен разпоредител е Държавната комисия за младежта и спорта. Но специално изискването да бъдем такъв първостепенен разпоредител е свързано с изискване на европейското законодателство, тъй като таксите, които се събират в Комисията за регулиране на съобщенията, частично трябва да бъдат използвани за осъществяване на политика в съобщителния сектор. Става дума за сектора на пощите и на далекосъобщенията. Необходимо е тези средства да бъдат насочвани директно за тези дейности, а при второстепенно разпоредителство те преминаваха в бюджета на Министерския съвет. Това беше едно от изискванията на Европейския съюз. Искам да ви кажа, че една от бележките, които получихме в настоящия закон, който предложихме за разглеждане в Европейската комисия, една от бележките, които получихме, е точно в тази област. Тя касае и Комисията за регулиране на съобщенията, и държавната агенция в частта „Използване на средствата, които се събират от данъци и такси”.
Смятам, че в този вид законът за първо четене би могъл да бъде приет от парламента и ви приканвам да го приемете. Мисля, че между първо и второ четене ще отчетем и всички останали бележки, които в момента се събират в Комисията по транспорт и съобщения.
Накрая искам да изразя своята увереност, че с въвеждането на регулаторната рамка по този Закон за електронните съобщения в далекосъобщителния сектор, а това касае и сектора на информационните технологии, ние правим една крачка към хармонизиране на нашето законодателство с европейското. По този начин се подготвяме от 1 януари успешно да осъществяваме дейността в двата сектора в Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Вачков.
Уважаеми колеги, преди да ви поканя да преминем към обсъждане на законопроекта, ще си разреша едно наблюдение от председателското място.
В пленарната зала се набива на очи отсъствието анблок на цели парламентарни групи. Разглеждаме един законопроект, който е с 334 члена и 22 текста в Допълнителните разпоредби. Не става въпрос за количество. Едва ли има нужда да се подчертава важността на електронните съобщения в съвременното общество. И едва ли е нужно аз да припомням степента на дискусия и в медиите във връзка с този законопроект.
Ще подам знак за гласуване, без да имам намерение да подлагам на гласуване този законопроект в този състав, и ще помоля и квесторите, и служителите да се обърнат към парламентарните групи с покана да осигурят присъствие на представители, заинтересувани от темата, в пленарната зала. И ако до пет минути няма чувствителна промяна в обстановката, ще преминем към поименна проверка.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Преминаваме към обсъждане.
Кой от колегите желае думата?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина е силно смущаващо това, че един от важните устройствени закони, които приема в тази сесия Народното събрание, минава изключително вяло. Би трябвало поне депутатите от мнозинството да защитят закона, чийто вносител е Министерският съвет.
Искам да кажа съвсем ясно, че законопроектът действително заслужава да бъде подкрепен.
Първо, България успя да натрупа значителен административен потенциал в разработването на нормативни актове, в това число и на закони в тази област. Законопроектът за електронните съобщения, който днес ще приемем на първо четене, е всъщност третият по ред закон след гласуваните: първия закон – в 1998 г., Закон за далекосъобщенията; втория закон – в 2003 г., отново Закон за далекосъобщенията и сега това е третият – Закон за електронните съобщения. Казвам това, за да се чуе и разбере ясно от пленарната зала, че всъщност се следва една начертана тенденция на развитие на нормативната база в областта на електронните съобщения. Няма никакво съмнение, че рамката на тази база е много добре очертана от европейските директиви.
Що се касае до разглеждания днес Законопроект за електронните съобщения, той има няколко достойнства, които не смятам, че трябва да изброявам, по-скоро да се спирам подробно на тях, защото бяха изтъкнати във всяко едно от становищата, които бяха прочетени тук.
Все пак не мога да не спомена най-голямото достойнство, че със законопроекта българският закон, оттам и нормативната ни база в областта на електронните съобщения, изцяло или поне в много голяма степен се хармонизира с Европейската правна рамка 2002 г.
На второ място, естествено се уреждат обществените отношения в областта на електронните съобщения.
На трето място, създават се предпоставки за развитие на пазара, за либерализация на услугите и ред други, включително, надявам се, за прозрачно вземане на решенията в тази област. Не е без значение това, че се осъвременява дефиниционната област в електронните съобщения, свързана с въвеждането на нови услуги, нова терминология.
Един въпрос, който засяга нашата страна, това са отлагателните срокове по въвеждането на някои от изискванията в европейските директиви, които са договорени между Република България и Европейския съюз в хода на водените преговори.
Едновременно с това искам да отбележа, че не мога да споделя мнението, което изрази господин Вачков преди малко, че законопроектът трябва да бъде бързо приет и на второ четене. Законопроектът влиза при нас буквално в последния възможен момент, за да бъде приет до края на тази сесия.
В потвърждение на това, което ви казвам, че законът изисква много внимателен прочит и дискусия, ще отбележа, че до момента като членове на комисията сме получили становища от Съвета за електронни медии, от Комисията за регулиране на съобщенията, от Комисията за защита на конкуренцията, от Съюза на филмовите дейци, от Сдружението за електронни комуникации, от Дружеството на композиторите, автори на литературни произведения, музикални издатели, от Министерството на културата. Очаквам дори допълнителни становища вероятно от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори и от други организации.
Това означава, че е необходимо всички тези становища и предложения, които се правят, да бъдат внимателно прочетени. Някои от тях, които са наистина в обществен интерес, а не, разбира се, тези, които защитават определени лобистки интереси, защото те също са лесно различими в това, което се получава при нас като становища, да бъдат отразени в законопроекта, за да получи той по-широка обществена подкрепа и в същото време да бъде усъвършенстван.
Необходимо е между първо и второ четене да се проведе и обществено обсъждане на законопроекта, където ще се чуят мненията на други граждански организации и обикновени граждани – всеки, който има отношение по тази материя.
По отношение на забележките. Трудно бих могъл тук да изброя всички забележки, върху които са се спрели някои от организациите, които са ни предоставили своите становища, или забележки, които аз самият съм открил при четенето на законопроекта – забележки, които изискват предложения между първо и второ четене.
Все пак ще отбележа, че на първо място трябва да се усъвършенства един кръг от въпроси, които се разглеждат в законопроекта - въпроси, свързани с надзора на пазара на радиосъобщения и крайни далекосъобщителни устройства. Този надзор трябва по определен начин да бъде споделен и от Комисията за регулиране на съобщенията, която е националният регулаторен орган.
На второ място, трябва да се прецизират въпросите, свързани с достъпа до личната кореспонденция. Още веднъж да се видят – това са главно два текста, два члена от закона, които трябва да бъдат прецизирани, защото касаят материя, по която обществото е изключително чувствително.
На трето място, трябва да се прецизират и въпроси, свързани с изграждането на подземните кабелни мрежи и съоръжения, възможността това да се стори и решение там, където това е технически невъзможно.
На следващо място, въпроси с взаимодействията между двата регулаторни органа – СЕМ и КРС. В това отношение този въпрос е засегнат в становището на СЕМ. Добре е да се изчистят тези взаимоотношения, за да се чувства и равнопоставеност, и отговорност от тези органи при вземането на решенията.
Правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията, които безспорно са изключително важни, в закона трябва да бъдат детайлизирани с оглед да няма тълкуване на тези правомощия. Те трябва да бъдат разписани изрично с цел да се предотвратят бъдещи конфликтни ситуации с операторите, с комисията и с агенцията.
Що се касае до изпълнението на административните актове, има и такива постъпили предложения, да се даде възможност да се ускорят процедурите чрез незабавно изпълнение. Касае се за административните актове.
В законопроекта има текстове, които са свързани със срокове, разписани в Рамковата директива на Европейския съюз по този въпрос. Необходимо е тези срокове стриктно да бъдат спазени, да съответстват на тези, които са заложени в рамковата директива, вместо да се правят някакви свободни изпълнения – тези срокове да се увеличават или намаляват. Решението, дадено в Рамковата европейска директива, считам, че трябва да бъде приложено в пълния му формат.
Тук съм отбелязал и това, че трябва да се прецизира режимът на прехвърляне на разрешителните при осъществяване на тези дейности, процедури по издаване на разрешения за ползване на ограничения честотен ресурс, защото това е въпрос, който ще бъде изключително сериозно дискутиран именно от различните оператори – възможностите за развиване на тяхната дейност.
Отбелязал съм и други забележки към законопроекта, които обаче не променят моето становище, че законопроектът трябва да бъде приет, защото това е отваряне на нашия далекосъобщителен пазар към европейско качество на далекосъобщителните услуги и въвеждането на европейската практика.
Както каза господин Вачков, съвсем скоро – в рамките, разбира се, на действието на законите, съвсем скоро – в рамките на следващите 2-3 години, ние ще трябва да се съобразим със следващата европейска директива, следващата европейска правна рамка, защото този сектор по всеобщо признание е най-бързо развиващият се сектор в Европейския съюз и европейските директиви следват това развитие.
Господин председател, завършвайки, искам да апелирам към моите колеги между първо и второ четене да бъде даден срок две седмици плюс една, което е предвидено като стандартна процедура по правилника, тоест да има три седмици между първо и второ четене. Материалите, които сме получили, са над 150 страници. Ние трябва да се запознаем с тях, да се консултираме със съответни специалисти и представители на тези организации, защото това е в интерес на закона, а оттам и на нашето законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли реплики към господин Иванов? Няма.
Имате думата за изказвания по Законопроекта за електронните съобщения. Има ли желаещи?
Очаквам изказвания от парламентарните групи по законопроекта. Да не изпаднем в ситуацията второто четене пак да замени първото, а като разберем за какво става дума между първо и второ, да се възбуди бурен интерес. (Шум и реплики в залата.) Глас от залата: “Няма желаещи!”. При това положение председателят не може да направи друго, уважаеми колеги, освен, следвайки правилника, да обяви дискусията за приключена. Но вие сами разбирате, че това е един формален акт, който не отразява адекватно липсата на дискусия.
Колеги приканват да активизираме нашата работа по правилника и то именно в Комисията по правни въпроси, както решихме. Аз ви предлагам сериозно да мислим по въпроса дали разбирането за по-гъвкаво участие в залата при първо четене, тоест присъствие, няма да доведе до злоупотреба и отклоняване от задълженията за сериозно обсъждане на законопроектите на първо четене. Ако тази степен на активност се забелязва като система може би самият правилник ще трябва да определи определени норми за непременно участие, така че ви го поставям като храна за размисъл.
И по този законопроект гласуването ще бъде след почивката, след като се гласува на първо четене законопроектът по т.1 от днешния ни дневен ред – Законопроект за изменение на Закона за Търговския регистър.

Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ПО НЯКОИ АСПЕКТИ НА ВЪЗДУШНИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
Този законопроект е под № 602-02-37, внесен от Министерския съвет на 21 август 2006 г.
Има доклад на Комисията по транспорт и съобщения.
Давам думата на господин Илиевски.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам преди да започнем обсъждането на законопроекта да гласуваме да бъдат допуснати в залата госпожа Весела Господинова – заместник-министър на транспорта, и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция “Правна” в Министерството на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да гласуваме това предложение за допускане в залата на представители на Министерството на транспорта.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Поканете представителите на министерството в залата.
Имате думата, господин Илиевски.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ:

“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението
между Република България и Европейската общност по
някои аспекти на въздушните съобщения № 602-02-37,
внесен от Министерския съвет на 21.08.2006 г.

На редовно заседание, проведено на 14.09.2006 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейската общност по някои аспекти на въздушните съобщения № 602-02-37, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта.
Споразумението е средство за едновременно изменение и допълнение на 22 двустранни спогодби за въздушни съобщения, сключени между Република България и държавите – членки на Европейския съюз, без Словения, Литва и Естония.
Промените се отнасят до: назначаване на въздушни превозвачи и предоставяне, отнемане или временно прекратяване на експлоатационно разрешение; регулаторен контрол по отношение на безопасността на полетите; облагане на авиационното гориво на територията на Европейската общност; тарифи по маршрути само на територията на Европейската общност.
Според решение на Съда на Европейските общности от 5 ноември 2002 г., разпоредбата за собственост и контрол в двустранните спогодби за въздушен транспорт на държавите – членки на Европейския съюз с трети страни представлява дискриминация на основата на националност, което противоречи на чл. 43 от Договора за Европейската общност.
Във връзка с това Споразумението между Република България и Европейската общност съдържа нова разпоредба за назначаване на въздушни превозвачи за експлоатация на договорените линии за либерализиране изискването за собственост и контрол.
Разпоредбата позволява на въздушен превозвач, получил лиценз от една държава членка, но установил дъщерно дружество, клон или представителство в друга страна членка, да извършва търговски въздушен превоз от тази друга държава до Република България при същите условия, както превозвачите на тази друга държава.
С присъединяването ни към Европейския съюз двустранните спогодби за въздушни съобщения на Република България с държавите членки подлежат на денонсиране, съгласно Решение № 357 на Министерския съвет от 2006 г. Независимо, че този факт ще прекрати и действието на Споразумението, неговото ратифициране е показателно, че Република България изпълнява поетите преговорни ангажименти за присъединяване към Европейския съюз, в частност – привеждане на авиационното си законодателство с правото на Общността.
След проведената дискусия, Комисията по транспорт и съобщения единодушно с 10 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейската общност по някои аспекти на въздушните съобщения № 602-02-37, внесен от Министерския съвет на 21.08.2006 г.”
Проектът е следният:

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между Република
България и Европейската общност по някои аспекти на
въздушните съобщения

Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Европейската общност по някои аспекти на въздушните съобщения, подписано на 5 май 2006 г. в Залцбург.”
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Да чуем становището на Комисията по европейска интеграция. Кой ще го представи?
Заповядайте, господин Атанасов.

ДОКЛАДЧИК ПЕНКО АТАНАСОВ:

„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на
Споразумението между Република България и
Европейската общност по някои аспекти на
въздушните съобщения, внесен от Министерския съвет
на 21 август 2006 г.
На заседанието, проведено на 31 август 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейската общност по някои аспекти на въздушните съобщения, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен пред членовете на комисията от госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта.
І. Споразумението между Република България и Европейската общност по някои аспекти на въздушните съобщения е подписано на 5 май 2006 г. То е представено за ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България.
Споразумението изменя и допълва двадесет и две спогодби за въздушни съобщения, сключени между България и държавите-членки на Европейския съюз (такива спогодби не са сключени само със Словения, Литва и Естония).
Неговата цел е да отпаднат ограниченията във връзка със собствеността и контрола върху въздушните превозвачи, включени в двустранните спогодби за въздушен транспорт на България и държавите-членки на Европейския съюз, тъй като според решение на Съда на Европейските общности от 5 ноември 2002 г. те имат дискриминационен характер с оглед националността, което противоречи на чл. 43 от Договора за Европейската общност, и лишават авиокомпаниите в Европейския съюз от правото на установяване.
С присъединяването на България към Европейския съюз двустранните спогодби за въздушни съобщения на България и държавите-членки на Европейския съюз, подлежат на денонсиране съгласно Решение на Министерския съвет № 357 от 2006 г., с което ще се прекрати и действието на споразумението. Независимо от краткото действие във времето на споразумението, ратифицирането му е израз на желанието на Република България да изпълни ангажимента, поет в преговорния процес, да приведе правото си, уреждащо въздушните превози, в съответствие с правото на Общността.
ІІ. Споразумението, което е представено за ратификация от Народното събрание, внася изменения и допълнения с двустранните спогодби относно назначаването на въздушни превозвачи и предоставяне или временно прекратяване на експлоатационно разрешение; регулаторен контрол във връзка с безопасността на полетите; облагането на авиационното гориво на територията на Европейската общност, тарифите по маршрути само на територията на Европейската общност.
В споразумението се съдържа нова уредба за назначаване на въздушни превозвачи за експлоатация на договорените линии, която либерализира изискванията за собственост и контрол и дава възможност на въздушен превозвач, получил лиценз от една държава членка, но установил дъщерно дружество, клон или представителство в друга държава членка да извършва търговски въздушен превоз от тази друга държава до Република България при същите условия, както превозвачите на тази друга държава.
Споразумението не изменя допустимия брой превозвачи, които могат да бъдат назначавани, нито търговските права, капацитета, пунктовете или честотата на опериране, защото всички тези въпроси имат характера на оперативни договорености, които са елемент от достъпа до пазара и могат да бъдат основание за прилагане на протекционистични мерки или за либерализиране на пазара.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция предлага (с 9 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейската общност по някои аспекти на въздушните съобщения, № 602-02-37, внесен от Министерския съвет на 21 август 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имаме една минута, в която да бъде представено максимално краткото становище на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Ранчев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!
„На 30 август 2006 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейската общност по някои аспекти на въздушните съобщения и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Европейската общност по някои аспекти на въздушните съобщения, подписано на 5 май 2006 г. в Залцбург.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Уважаеми колеги, предстоят 30 минути почивка. Заседанието ще бъде подновено в 11,30 ч. с двете гласувания и с по-нататъшна дискусия по разглеждания законопроект.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум, продължаваме заседанието.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, дебатите по Законопроекта за изменение на Закона за Търговския регистър приключиха и председателят на Народното събрание обяви, че гласуването ще бъде веднага след почивката.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за Търговския регистър с вносител Министерския съвет.
Гласували 107 народни представители: за 99, против 2, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.
Беше направено предложение, включително и в доклада на Комисията по правни въпроси, да се премине към второ четене на законопроекта.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение за преминаване към второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за Търговския регистър.
Гласували 107 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 13.
Процедурното предложение е прието.
Ще помоля председателя на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов да докладва законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно обсъждане на второ четене на
Законопроекта за изменение на Закона за Търговския регистър, внесен на 5 септември 2006 г. от Министерския съвет




Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона: „Закон за изменение на Закона за Търговския регистър.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В § 56 от Преходните и заключителните разпоредби думите „1 октомври 2006 г.” се заменят с „1 юли 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, ако желаете, да вземете отношение по предлаганите текстове, както и по наименованието на законопроекта. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта и § 1, както са предложени от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 6.
Наименованието на закона и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Заключителните разпоредби - § 2 и § 3.
Гласували 112 народни представители: за 110, против 1, въздържал се 1.
Параграфи 2 и 3 са приети, а с това и Законът за изменение на Закона за Търговския регистър.
Уважаеми народни представители, преди почивката беше проведена дискусия по Законопроекта за електронните съобщения. Както обяви председателят на Народното събрание гласуването да се извърши след почивката, сега ще поставя на гласуване на първо четене Законопроекта за електронните съобщения.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът за електронните съобщения е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поради големия брой внесени становища и предложения по законопроекта, на свое заседание Комисията по транспорт и съобщения реши и предлага на Народното събрание срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене да бъде три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте срокът за предложения между първо и второ четене по законопроекта да бъде три седмици.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към точка трета от седмичната ни програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ПО НЯКОИ АСПЕКТИ НА ВЪЗДУШНИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
По този законопроект Комисията по транспорт и съобщения, Комисията по европейска интеграция и Комисията по външна политика изнесоха пред народните представители своите доклади и становища, следователно остава да открием разискванията.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Виждам представители на Министерството на транспорта.
Още веднъж подканвам народните представители да вземат отношение по законопроекта. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Ангелов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по транспорт и съобщения предлага законопроектът да бъде приет и на второ гласуване на същото заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН АНГЕЛОВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между
Република България и Европейската общност
по някои аспекти на въздушните съобщения
Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Европейската общност по някои аспекти на въздушните съобщения, подписано на 5 май 2006 г. в Залцбург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЛИЗАНЕТО И ПРЕБИВАВАНЕТО НА ГРАЖДАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Същият закон е приет на първо четене на 31 август 2006 г.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители, представям ви

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на
второ четене на Законопроекта за влизането и пребиваването на гражданите на Европейския съюз и членовете на
техните семейства в Република България,
внесен от Министерския съвет.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за заглавието и предлага наименованието на закона да се измени така:

“ЗАКОН
за влизането, пребиваването и напускането на
Република България на гражданите на Европейския
съюз и членовете на техните семейства”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по наименованието на законопроекта. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на закона, както се предлага от Комисията по правни въпроси.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
По чл. 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
“Чл. 1. (1) Този закон определя условията и реда, при които гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства могат да влизат, пребивават и напускат Република България.
(2) Този закон се прилага и спрямо гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, граждани на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства, които не са граждани на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат правото на свободно придвижване.”
По чл. 2 комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
По чл. 3 комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тези три текста заедно с наименованието на Глава първа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава втора – Право на влизане и излизане от Република България”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава втора да се измени така:

“Глава втора
Право на влизане и напускане на Република България”
По чл. 4 има предложение на Надка Балева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
“Чл. 4. (1) Гражданин на Европейския съюз влиза и напуска територията на Република България с лична карта или паспорт.
(2) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, влиза и напуска територията на Република България с паспорт и виза, когато такава се изисква. Визата се издава при условия и по ред, определени от Министерския съвет, без заплащане на такси за обработването на документите и издаването на визата.
(3) Виза не се изисква при условие, че лицето по ал. 2 притежава карта за пребиваване, издадена от държава – членка на Европейския съюз.
(4) При влизане или напускане на Република България на член на семейството, който не е гражданин на Европейския съюз, не се поставя печат в паспорта му при условие, че представи карта за пребиваване на територията на държава – членка на Европейския съюз.
(5) Когато гражданин на Европейския съюз или член на семейството му, който не е гражданин на Европейския съюз, няма документите по ал. 1 и 2, преди да се предприемат действия по недопускане, му се предоставя възможност да получи необходимите документи или да удостовери чрез други средства, че притежава право на свободно придвижване.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
“Чл. 5. (1) Право на влизане, пребиваване и напускане на Република България по реда на този закон има и:
1. друг член на семейството, независимо от неговото гражданство, който не отговаря на определението по § 1, т. 1, буква “а” и който в държавата, от която идва, е лице на издръжка или е член на домакинството на гражданина на Европейския съюз, който има право на свободно придвижване или в случаите, когато сериозни здравословни причини задължително изискват лична грижа за члена на семейството от страна на гражданина на Европейския съюз;
2. лицето, с което гражданинът на Европейския съюз има удостоверено фактическо съжителство.
(2) При влизане или пребиваване на лицето по ал. 1, т. 1 или т. 2 се извършва подробна проверка на личните обстоятелства. Отказът за влизане или пребиваване се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте членове 4 и 5 и наименованието на Глава втора така, както се предлагат от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава трета – Видове и срокове на пребиваване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
“Чл. 6. (1) Гражданин на Европейския съюз пребивава в Република България с лична карта или паспорт за срок до три месеца.
(2) Член на семейството, който не е гражданин на Европейския съюз, пребивава в Република България с паспорт за срок до три месеца от датата на влизане в страната.”
Комисията подкрепя по принцип теста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
“Чл. 7. (1) Гражданин на Европейския съюз може да пребивава в Република България продължително или постоянно, за което му се издава удостоверение от Национална служба “Полиция”.
(2) Продължителното пребиваване е за срок до 5 години.”
По чл. 8 има предложение на Надка Балева, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
“Чл. 8. (1) Удостоверението за продължително пребиваване се издава на гражданин на Европейския съюз, който отговаря на едно от следните условия:
1. е работник или е самостоятелно заето лице в Република България;
2. притежава здравна осигуровка и необходимите финансови средства за покриване на разходите по пребиваването си и тези на членовете на семейството му, без да са в тежест на системата за социално подпомагане. Размерът на финансовите средства се определя с акт на Министерския съвет;
3. е записан в учебно заведение за обучение, включително и професионално обучение, и отговаря на условията по т. 2.
(2) Удостоверението за продължително пребиваване се издава и на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който представи:
1. лична карта или паспорт;”
Тук ще прочета една редакционна промяна, която има и смислово значение:
„2. документ, който удостоверява, че е член на семейството или е във фактическо съжителство с гражданина на Европейския съюз.
(3) На лице по ал. 1, т. 1 се приравнява и лице, което вече не е работник или самостоятелно заето лице и е:
1. в състояние на временна неработоспособност поради заболяване или злополука;
2. регистрирано е като безработно в Дирекция “Бюро по труда”, след като е работило повече от една година и е останало безработно или е прекратило дейност като самостоятелно заето лице;
3. регистрирано е като безработно в Дирекция “Бюро по труда” след прекратяване на договор със срок до една година или е останало безработно през първите 12 месеца след прекратяване на договор със срок над една година;
4. започнало професионално обучение, което:
а) е свързано с работата му, когато договорът му е прекратен по негово желание;
б) не е свързано с работата му, когато договорът му е прекратен от работодателя.
(4) В случаите по ал. 3, т. 3 лицето запазва статуса си на приравнено към ал. 1, т. 1 за срок от шест месеца, а по т. 4 – до приключване на професионалното обучение.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
“Чл. 9. (1) За издаване на удостоверение за продължително пребиваване гражданинът на Европейския съюз и членовете на семейството му, които са граждани на Европейския съюз, подават заявление до Национална служба “Полиция” в 3-месечен срок от датата на влизане в Република България.
(2) Гражданинът на Европейския съюз прилага към заявлението:
1. лична карта или паспорт;
2. в случаите по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3 – документи, които удостоверяват наличието на обстоятелствата, а по чл. 8, ал. 1, т. 3 – декларация;
3. документ за платена държавна такса.
(3) Членът на семейството на гражданин на Европейския съюз, който е гражданин на Европейския съюз, прилага към заявлението:
1. лична карта или паспорт;
2. документ, който удостоверява, че е член на семейството на гражданина на Европейския съюз;
3. документ за платена държавна такса.
(4) Удостоверението за продължително пребиваване се издава в деня на подаване на заявлението и съдържа пълните имена на лицето и датата на регистрация.
(5) При непълноти в документите по ал. 2 и 3 на лицето се определя 7-дневен срок за отстраняването им.
(6) Ако в срока по ал. 5 лицето не отстрани допуснатите непълноти, органите на Национална служба “Полиция” мотивирано отказват издаването на удостоверение за продължително пребиваване.
(7) Отказът по ал. 6 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) При наличие на данни, от които може да се направи обоснован извод, че е нарушен режимът за пребиваване в Република България, органите на Национална служба “Полиция” могат да извършат последваща проверка на обстоятелствата по ал. 2 и 3.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
Чл. 10. Член на семейство, който не е гражданин на Европейския съюз, може да пребивава продължително или постоянно в Република България, за което му се издава карта за пребиваване.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 11 със следната редакция:
“Чл. 11. (1) Срокът на продължително пребиваване на лицето по чл. 10 се определя от срока на продължителното пребиваване на гражданина на Европейския съюз.
(2) Временни отсъствия до шест месеца в рамките на една година, отсъствия с по-голяма продължителност за задължителна военна служба, едно отсъствие поради уважителни причини за срок не повече от 12 последователни месеца или командироване в друга държава не засягат срока на продължителното пребиваване на лицето по ал. 1.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 12 със следната редакция:
“Чл. 12. (1) Лицето по чл. 10 подава заявление до Национална служба “Полиция” за издаване на карта за продължително пребиваване, за което незабавно му се издава временно удостоверение.
(2) Заявлението се подава в срок три месеца от датата на влизането на лицето в Република България.
(3) Към заявлението се прилагат:
1. паспорт;
2. документ, който удостоверява, че лицето е член на семейството на гражданин на Европейския съюз;
3. удостоверение за продължително пребиваване на гражданина на Европейския съюз, чийто член на семейството е, когато това е необходимо;
4. документ за платена държавна такса.


(4) Картата за пребиваване се издава в срок до три месеца от подаване на заявлението.
(5) При непълноти в документите по ал. 3 на лицето се определя 14-дневен срок за отстраняването им, до изтичането на който срокът по ал. 4 спира да тече.
(6) Когато в срока по ал. 5 лицето не отстрани допуснатите непълноти, органите на Национална служба „Полиция” мотивирано отказват издаването на удостоверение за продължително пребиваване.
(7) Отказът по ал. 6 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
По чл. 11 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11, който става чл. 13:
„Чл. 13. При необходимост, преди издаването на удостоверение или карта за продължително пребиваване, органите на Национална служба „Полиция” могат да поискат от компетентните служби на страната по произход на лицето извършване на проверка дали то представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по Глава трета, чл. 6 до 13 включително.
Нека да отразим в протокола, че в чл. 9 и в следващи текстове, когато се иска удостоверение за продължително пребиваване на гражданин на Европейския съюз, респективно на член от неговото семейство, цитирам „прилагат към заявлението лична карта и паспорт”.
Може би трябва в тази тяхна молба след справка да се отразят данните от личната карта или паспорта, респективно копие от тях, защото в един период от време гражданинът не може да бъде без лична карта или паспорт. Вероятно това е идеята.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, има и друго разрешение, защото лицето, което подава заявление, трябва незабавно да получи временно удостоверение. В този случай това удостоверение е проблем дали замества този документ. Вероятно той няма равностойно значение и трябва да се има предвид това, което казвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защото имаш право на обжалване при отказ и т.н.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Прилагането на личната карта или паспорт е необходимо, за да се отразят данните и органите да се уверят в тяхната валидност, така че те не трябва да бъдат задържани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така трябва да се разбира текстът.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да се сложи това пояснение – „при прилагането”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Не можах да разбера това временно удостоверение. Доколкото знам, по западните практики не е така, няма такова временно удостоверение. Временното удостоверение трябва да бъде защитено, за да не може да бъде фалшифицирано. Аз не разбирам как това удостоверение ще бъде временно, докато се издаде постоянното?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Ако може, някой от Комисията по правни въпроси да даде разяснение.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще отговоря на поставения въпрос. В Европейската директива, не цитирам нейната номерация за краткост, която урежда материята, чл. 10 е „издаване на карти за пребиваване”. Нейният текст в т. 1 гласи:
„1. правото на пребиваване на членове на семейството на гражданин на Съюза, които не са граждани на държава членка, се доказва чрез издаване на документ, наричан „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза” не по-късно от шест месеца от датата на внасяне на молбата. Удостоверение за това, че лицето е подало молба за карта за пребиваване, се издава незабавно.”
Тоест съобразно с Европейската директива предвиждаме тези удостоверения, тъй като лицето има свой документ за самоличност, но трябва да има някакъв документ, с който да удостоверява пред българските власти, че законно пребивава на територията на Република България, докато получи окончателния документ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по текстовете? Няма.
Моля, гласувайте Глава втора от чл. 6 до чл. 13 включително, заедно с редакционната поправка, която тук докладва председателят на Комисията по правни въпроси по чл. 8, ал. 2, т. 2.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 12 има предложение на народния представител Надка Балева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12, който става чл. 14:
„Чл. 14. Правото на продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който е гражданин на Европейския съюз, не се засяга при смърт, напускане, прекратяване на брака или фактическо съжителство с гражданина на Европейския съюз, ако отговаря на едно от условията по чл. 8, ал. 1 и 2.”
По чл. 13 има предложение на народния представител Надка Балева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 15:
„Чл. 15. (1) При смърт на гражданин на Европейския съюз правото на продължително пребиваване на членовете на семейството му, които не са граждани на Европейския съюз, не се засяга, ако са пребивавали в Република България най-малко една година преди смъртта му.
(2) При напускане на гражданин на Европейския съюз правото на продължително пребиваване на неговите деца или на другия родител не се засяга, при условие че децата пребивават в Република България и са записани в училище от системата на народната просвета или във висше училище до приключване на обучението.
(3) Член на семейството, който не е гражданин на Европейския съюз, запазва правото си на продължително пребиваване при прекратяване на брака или фактическото съжителство, ако отговаря на условията по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 и по отношение на него е налице едно от следните обстоятелства:
1. бракът или фактическото съжителство са продължили най-малко 3 години, от които една година в Република България;
2. упражнява родителските права по силата на съдебно решение или споразумение;
3. преди прекратяване на брака или фактическото съжителство е бил жертва на домашно насилие;
4. по силата на съдебно решение или споразумение има право на посещаване на ненавършилото пълнолетие дете, при условие че в съдебно решение или в споразумение се предвижда посещенията да се провеждат в Република България.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14, който става чл. 16:
“Чл. 16. (1) Гражданин на Европейския съюз или член на семейството му, който е гражданин на Европейския съюз получава удостоверение за постоянно пребиваване, ако е пребивавал непрекъснато в продължение на пет години в Република България и ако отговаря на едно от следните условия:
1. е работил през последната една година към момента на прекратяване на договора като работник или дейността му като самостоятелно заето лице, навършил е пенсионна възраст или по отношение на него е налице основание за по-ранно пенсиониране и е пребивавал непрекъснато в Република България повече от три години;
2. е работник или е самостоятелно заето лице, което не работи поради трайна намалена работоспособност и е пребивавал непрекъснато в Република България повече от две години;
3. е работник или е самостоятелно заето лице и неработоспособността му е резултат от трудова злополука или от професионална болест;
4. е работник или е самостоятелно заето лице, което в продължение на три години непрекъснато е пребивавало и работило в Република България и работи като такова в друга държава – членка, като запазва мястото си на пребиваване в Република България и се връща поне веднъж седмично в нея.
(2) За упражняване на правата по ал. 1, т. 1 и 2 времето на работа в другата държава – членка, се смята за време на работа в Република България, като към него се приравняват и периодите на регистрирана безработица и на прекъсване на работа поради болест и злополука.
(3) Условията по ал. 1, т. 1 и т. 2 не важат, когато работникът или самостоятелно заетото лице има сключен брак или е във фактическо съжителство с гражданин на Република България или такъв, който е загубил българското си гражданство по силата на сключване на брак с него.
(4) Когато работникът или самостоятелно заетото лице има право на постоянно пребиваване по ал. 1, членовете на семейството му, които живеят заедно с него в Република България, независимо от гражданството им, също имат право на постоянно пребиваване.
(5) При смърт на работника или на самостоятелно заетото лице преди да придобие право на постоянно пребиваване по ал. 1 и договорът или дейността му не са прекратени, членовете на семейството му, които живеят с него в Република България, могат да придобият право на постоянно пребиваване при условие, че:
1. работникът или самостоятелно заетото лице към момента на смъртта е живяло непрекъснато в Република България в продължение на две години;
2. смъртта е резултат от трудова злополука или професионално заболяване;
3. преживелият съпруг е загубил българското гражданство поради сключване на брак с работника или самостоятелно заетото лице.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15, който става чл. 17:
“Чл. 17. Временни отсъствия до шест месеца в рамките на една година, отсъствия с по-голяма продължителност за задължителна военна служба, едно отсъствие поради уважителни причини за срок не повече от 12 последователни месеца или командироване в друга държава, не прекъсват срока на пребиваване по чл. 16, ал. 1.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 18 със следната редакция:
“Чл. 18. Удостоверението за постоянно пребиваване се отнема от лицето, на което е издадено, ако то отсъства от Република България за срок по-дълъг от две последователни години.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 19:
“Чл. 19. (1) Член на семейството, който не е гражданин на Европейския съюз, получава карта за постоянно пребиваване, ако е пребивавал непрекъснато за срок от пет години в Република България, заедно с гражданин на Европейския съюз.
(2) Заявлението до Национална служба “Полиция” за издаване на карта за постоянно пребиваване се подава два месеца преди изтичането на срока на продължителното пребиваване.
(3) Картата за постоянно пребиваване се издава в срок до един месец от подаване на заявлението.
(4) Картата за постоянно пребиваване се преиздава служебно на всеки 10 години.
(5) Картата за постоянно пребиваване се отнема от лицето, на което е издадена при отсъствието му от Република България за срок по-дълъг от две последователни години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по текстовете от чл. 15 до чл. 19 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, ако мога да поясня по вече гласувания чл. 16 на вносителя, за да бъде еднаква терминологията в ал. 5, където се изброяват условията, текстът да бъде: “могат да придобият право на постоянно пребиваване, ако отговарят на едно от следните условия:”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, моля това да се отбележи в стенографския протокол.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Чл. 17. Членове на семейството, които не са граждани на ЕС, имат право да работят като наети и като самостоятелно заети лица.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 17 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 17.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Член 17 по вносител отпада.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 20:
“Чл. 20. Документите, които се издават на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства, които удостоверяват правото им на пребиваване, са валидни само на територията на Република България.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 21:
“Чл. 21. (1) Гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства при пребиваването си в Република България се легитимират с лична карта или паспорт и удостоверяват правото си на пребиваване с удостоверение или карта за пребиваване.
(2) Лицата са длъжни да представят документите по ал. 1 при поискване от компетентните органи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 20 и чл. 21 на комисията. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава четвърта – Ограничение на правото на влизане и на правото на пребиваване.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава четвърта да се измени така:
“Глава четвърта – Ограничение на правото на влизане или на правото на пребиваване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Според мен трябва да бъде “Ограничение на правото на влизане и на правото на пребиваване”. Тоест, смятам, че заглавието на вносителя е по-ясно и коректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кое да гласуваме?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Всъщност става дума за един съюз и според мен тази поправка е излишна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Стоилов, предложете какво да се гласува – дали предложението на комисията или на вносителя? Зная, че е едно и също, но …
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предлагам да се гласува текста на вносителя, защото това е някаква ненужна редакционна промяна, която е направена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но не можем двамата с Вас да отменяме становището на комисията. Само залата може.
Уважаеми народни представители, ще пресъздам ситуацията, която всъщност няма никакво правно значение. Първо ще поставя на гласуване наименованието на Глава четвърта, както е по вносител. Ако не бъде прието, тогава ще поставя на гласуване предложението на комисията.
Поставям на гласуване наименованието на Глава четвърта „Ограничения на правото на влизане и на правото на пребиваване”, както е по вносител.
Гласували 77 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 7.
Наименованието на Глава четвърта е прието, както е по вносител.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20, който става чл. 22:
„Чл. 22. Правото на влизане или правото на пребиваване в Република България на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му може да се ограничава по изключение и на основания, свързани с националната сигурност, обществения ред и общественото здраве.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 23:
„Чл. 23. (1) Принудителните административни мерки, които се налагат на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, са:
1. отнемане на правото на пребиваване в Република България;
2. експулсиране;
3. забрана за влизане в Република България.
(2) Налагането на мярката се основава единствено на личното поведение на лицето и се определя в зависимост от степента, в която то застрашава националната сигурност, обществения ред или общественото здраве.
(3) При налагането на мярката се вземат предвид продължителността на пребиваване в Република България, възрастта, здравословното състояние, икономическото и семейното положение, социалната и културната интеграция и степента на връзка със страната по произход на лицето, на което се налага.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 24:
„Чл. 24. Отнемане на правото на пребиваване в Република България се налага на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, когато:
1. са отпаднали основанията за пребиваване по чл. 8;
2. се установи, че за получаването на правото на пребиваване е представил неверни данни;
3. лицето отсъства от Република България за срок по-дълъг от две последователни години;
4. лицето страда от заболявания с епидемичен потенциал, определени в съответните документи на Световната здравна организация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дотук, уважаеми народни представители – до чл. 24. Заместник-председателят на Народното събрание госпожа Мозер ми обърна внимание – в чл. 20, който става чл. 22, пак редакционно – „правото на влизане или правото на пребиваване”. Горе гласувахме текста на вносителя, а не текста на Комисията по правни въпроси. Може би е правилно „правото на влизане и правото” или да остане така. Разбрахте ли, господин Стоилов?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Разбрах и го приемам, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да стане „и”, както вече гласувахме.
Госпожо Мозер, понеже Вие ми обърнахте внимание на това – както сме гласували наименованието на Глава четвърта.
Имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 22 с това уточняване, което направихме, до чл. 24 включително.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 25:
„Чл. 25. (1) Експулсиране се налага на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, когато присъствието им в Република България създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред.
(2) Експулсиране се налага на гражданин на Европейския съюз, който пребивава в Република България през последните 10 години само в изключителни случаи, свързани с националната сигурност, както и на ненавършило пълнолетие лице, когато това е в негов интерес.
(3) При експулсиране на лицето му се отнема и правото на пребиваване в Република България и му се налага забрана за влизане в Република България.
(4) Когато заповедта за експулсиране не е изпълнена повече от две години след влизането й в сила, органът, който я е издал, проверява дали все още са налице фактическите основания за издаването й. Ако фактическите основания са отпаднали, заповедта се отменя.
(5) Гражданин на Европейския съюз или член на семейството му, на когото е наложено експулсиране, не се експулсира в държава, в която животът и свободата му са застрашени и е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение.”
По този текст ако има някакви предложения, тъй като той беше много обсъждан в комисията и предполагам, че не е напълно безспорен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по чл. 25.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Действително текстът на чл. 25 беше доста дебатиран. При поглед върху първоначалния текст, който беше предложен от вносителя, и това, което ви се предлага в момента, виждате, че има доста промени. Искам да обърна внимание върху необходимостта още малко да изчистим формулировките в този текст.
На първо място, забележете, че в ал. 1 и в ал. 2, където говорим за обстоятелства, които засягат националната сигурност, които са заплаха за националната сигурност, използваме определения като „сериозна заплаха” в ал. 1, в ал. 2 говорим за „изключителни случаи, свързани с националната сигурност” – имат се предвид изключителни случаи на заплаха.
По моя преценка не би трябвало да допускаме градация. Националната сигурност е ценност и не би трябвало по някакъв начин да допускаме градация на нейното засягане. Във всички случаи засягането на елементи от националната сигурност трябва да се възприема в тяхната абсолютна максимална степен, а не да се градира – дали е сериозно, несериозно, дали е изключително или само сериозно. Струва ми се, че до голяма степен - при условие, че липсва възможност да бъдат дадени конкретни и точни формулировки - по отношение на прилагането тези текстове ще създадат сериозни затруднения.
Второто, което прави впечатление по тези текстове на чл. 25. По ал. 2, забележете, ние предоставяме правото на граждани на Европейския съюз, които са пребивавали вече 10 години в България, да се налага мярка експулсиране само при условие, че има изключителен случай на засягане на националната сигурност. Какво означава това? Че в продължение на 10 или над 10 години този гражданин на Европейския съюз поради това, че е гражданин на Европейския съюз, може да засяга националната сигурност, да извършва действия, които са заплаха за националната сигурност, но ако те не са изключителна заплаха за националната сигурност, ние ще го търпим и ще продължава да живее в България.
Смятам, че в тази насока такава специална привилегия - доколкото разбирам, ние нямаме и ангажимент във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз такава специална привилегия да се предоставя на гражданите на Европейския съюз. Струва ми се, че това е един от елементите на националния суверенитет – да не търпи каквито и да било лица, дали са от Европейския съюз или от някой друг, които да извършват дейности, които заплашват националната сигурност. Тоест в този смисъл смятам, че текстът на ал. 2 би следвало да отпадне и да остане изцяло текстът на чл. 25, ал. 1.
Аз предлагам следната редакция в този смисъл:
“Чл. 25. (1) Експулсиране се налага на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, когато присъствието им в Република България създава заплаха за националната сигурност или за обществения ред, както и на навършило пълнолетие лице, когато това е в негов интерес.”
Всъщност към текста на ал. 1 добавяме края на ал. 2 така, както я изчетох. Отпада останалото ограничение, което сме заложили в текста на ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А алинеи 2, 4 и 5 какво ще ги правим?
ЯНИ ЯНЕВ: Ще ги коментирам по-късно, господин председател. Засега коментирам само първите две алинеи.
Текстовете на алинеи 3, 4 и 5 аз предлагам да останат, а само да се размести тяхната номерация.
Искам да бъде направен един допълнителен коментар по отношение на сегашния вариант на ал. 4. Забележете, там се коментира, че заповедта за експулсиране може да бъде изпълнена в продължение на повече от две години. Разбирам, че този текст е проекция директно на директивата на Европейския съюз, което е във връзка с тези промени, които ние правим, но на мен ми се струва, че във всички случаи от тази трибуна трябва да е ясно, че този текст не може да бъде стимулиращ по отношение на изпълнение в продължение на две години на заповедта. Тук се дава едно изключение, категорично изключение, че при дадени обстоятелства по принцип е възможно да стане така, че в продължение на две години една такава заповед да не бъде изпълнена, но то в никакъв случай не следва да се приема като аргумент за това, че тя може да не бъде изпълнявана в продължение на две години.
С тези бележки аз моля да бъдат приети предложенията, както и с аргументите, които изложих. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Да разбирам ли, че няма желаещи? Добре.
Господин Янаки Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Аз приемам мотивите на господин Янев по ал. 1, включително и заради това, че ние приехме да отпаднат степените на засягане на националната сигурност в Допълнителните разпоредби, тъй като едни неопределени понятия се изясняват с други неопределени понятия от вносителя, тоест те привидно създават впечатление за яснота, но от гледна точка на прилагането единствено биха могли да служат като някаква предварителна рамка, която впоследствие се попълва от разнообразни фактически обстоятелства, тоест сами по себе си те не могат да решат задачата, която си поставят.
В ал. 1 обаче предлагам единствено при отпадането на определението “сериозна заплаха” да запишем “реална заплаха”, под което би се имало предвид, че в тези случаи трябва да е установено, че той с поведението си вече е застрашил националната сигурност, а не че просто с някои действия потенциално я застрашава, защото има и такива случаи за едно лице, което благодарение на предишно поведение или с оглед на други негови връзки, може да се окаже такава заплаха, така че когато става дума за граждани на Европейския съюз, предлагам да заменим определението “сериозна” с “реална заплаха”, което вече разграничава не степента, а установеността на определени действия, които дават основание да се твърди този факт.
По отношение на ал. 2 ми е по-трудно, защото ние сме поставени пред известни ограничения с оглед на директивата. Ако искате, ще я цитирам пред народните представители, за да преценим, защото простото отпадане на ал. 2 може да създаде впечатление, че ние преминаваме границата, която се съдържа в тази директива и която е установена от чл. 28 “Защита срещу експулсиране”. Специално за гражданите на Европейския съюз, които са пребивавали по-продължителен срок, когато се говори за експулсиране, директивата казва: “с изключение на случаите, когато решенията се основават на императивни основания”, тоест те могат да бъдат експулсирани само при императивни основания, свързани с обществената сигурност, както и определено от държавите членки решение за експулсиране не може да се взема срещу граждани на Съюза, ако те са пребивавали в приемащата държава членка през последните 10 години или са непълнолетни – другата хипотеза. Самата директива създава някаква допълнителна защитеност на гражданите, тоест ограничаване на условията, при които те могат да бъдат експулсирани. Затова ал. 2 фигурира в този вид. Все пак – за изключителност на случаите, колкото и това също да поражда въпроси.
Това са моите разяснения по направените предложения. Едното е предложение за ал. 1, другото е разяснение за ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Берон, имате думата.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Колеги, при цялото ми уважение към господин Стоилов аз мисля, че предложението на господин Янев е по-чисто. Наистина, трудно се определя кое е реално, кое нереално, има ли преценка, че има заплаха за националната сигурност – лицето се изгонва от страната.
Предлагам да се придържаме към установената от господин Янев формулировка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които да желаят да вземат отношение по чл. 25? Няма.
Ще поставя на гласуване първо предложенията на господин Яни Янев. Те са в две насоки – отпадане на думи от текста, което е допустимо, свързано и с редакция на ал. 1 и 2, тоест обединяването им.
Първо, ще гласуваме предложението на народния представител Яни Янев в чл. 25 думата “сериозна” да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 51, против няма, въздържали се 23.
Предложението на господин Яни Янев се приема, следователно думата “заплаха” отпада.
Господин Янаки Стоилов обаче прави друго предложение – да стане “реална заплаха”, тоест да се добави думата “реална”, което също е допустимо.
Гласуваме предложението на господин Янаки Стоилов за думата “реална” в чл. 25, ал. 1 пред думата “заплаха”.
Гласувайте!
Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.
Предложението на господин Янаки Стоилов е прието.
Господин Яни Янев предлага последните думи от ал. 2 “както и на ненавършило пълнолетие лице, когато това е в негов интерес” да се прибави към ал. 1, с други думи да изцяло отпадне ал. 2. А тези думи, които прочетох да се добавят към ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 27, против няма, въздържали се 46.
Това предложение на господин Яни Янев не се приема.
Поставям на гласуване чл. 25 с неговите пет алинеи, иначе гласуваното отпадане на “сериозна” и заменянето й с “реална заплаха”.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Член 25 е приет.
Моля, докладвайте следващия текст.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 26:
“Чл. 26. (1) Забрана за влизане в Република България се налага на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, който с действията си е поставил в опасност сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че извършва действия против сигурността й или обществения ред.
(2) Забраната за влизане в Република България е за срок до 10 години.
(3) Едновременно със забраната за влизане може да се отнеме и правото на пребиваване.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 27:
“Чл. 27. (1) Принудителните административни мерки се налагат със заповед на директора на Национална служба “Сигурност”, директора на Национална служба “Полиция” или на упълномощени от тях длъжностни лица и се изпраща на Държавната агенция за бежанците.
(2) В заповедта се посочват срокът за оспорването й, компетентният административен съд и срокът за доброволно напускане на Република България.
(3) Срокът за доброволно напускане не може да бъде по-кратък от един месец, освен ако лицето продължава да застрашава националната сигурност, обществения ред или общественото здраве.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26, който става чл. 28:
“Чл. 28. (1) Заповедта за налагане на принудителна административна мярка се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) Жалбата срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка спира изпълнението й, освен когато заповедта е издадена на основание, свързано с националната сигурност.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 29:
“Чл. 29. Заповедите за налагане на принудителни административни мерки се изпълняват след влизането им в сила от органите на Дирекция “Миграция” или от органите на Главна дирекция “Гранична полиция”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Милтенов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
В този ред на мисли на колегата Янев, който сподели, че двата текста наистина предизвикаха сериозен дебат в Комисията по правни въпроси, аз имам още един аргумент, който да изтъкна с оглед синхрона на текстовете, тъй като в чл. 25 вече приехме “реална заплаха за националната сигурност или за обществения ред”.
Член 26 наистина третира забрана за влизане в Република България, значи той е аналогичен на чл. 25. Така че аз предлагам чл. 26 да звучи по следния начин:
“Забрана за влизане в Република България се налага на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, който с действията си създава реална заплаха за националната сигурност или за обществения ред.”
Така текстът според мен е по-изчистен и наистина дава възможност на службите за сигурност, които най-вече правоприлагат тези разпоредби, да имат реална възможност да налагат тези ограничения. Защото при така изчетения текст: “… е поставил в опасност сигурността или интересите на българската държава…” и така нататък, се вмъкват едни допълнителни обстоятелства, които при едно реално налагане на ограничението и впоследствие, ако тази мярка бъде обжалвана в съда, може да даде възможност на лицето наистина да се възползва от самия текст и вместо така предложен текстът да бъде в услуга на службата, той да не им свърши работа. Така че аз правя това предложение в тази връзка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Господин Милтенов предлага следното:
“Чл. 26. (1) …, който с действията си създава реална заплаха за националната сигурност….” и по текста.
Моля Ви, господин Милтенов, прочетете отново текста, за да знаем точно какво гласуваме.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ:
“Чл. 26. (1) Забрана за влизане в Република България се налага на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, който с действията си създава реална заплаха за националната сигурност или за обществения ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хубаво е да има съчетание между чл. 25 и чл. 26, но тук има други работи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Искам да кажа, че пълна симетрия между чл. 25 и чл. 26 не би следвало да се търси, защото в единия случай става дума за лице по чл. 25, което вече се е свързало със страната, тоест неговото експулсиране носи по-тежки последици, отколкото чл. 26 – неговото недопускане. Затова аз приемам предложението на господин Милтенов за синхронизацията, която съдържа “реална заплаха за националната сигурност”. Тук може да отпадне “или интересите на българската държава” и нататък текстът да си остане: “или за когото има данни, че извършва действия против сигурността или обществения ред”. Защото и наличието на данни може в случая да даде основание това лице да не бъде допуснато, защото на него му се отказва временно да влезе в страната. След като се проучат тези данни и евентуално се установи, че те не получават потвърждение, тогава то ще получи разрешение, за да влезе в страната.
Така че нека предложението на господин Милтенов да бъде прието частично, в редакцията, която казах, а останалата част на финалния текст на ал. 1 да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие казахте, че може евентуално да отпадне “интересите на българската държава”.
Моля, съгласувайте предложенията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако искате, ще прочета редакцията, която, ако няма възражения и на колегата Милтенов, вече да преценим дали може да я гласуваме или трябва да проведем няколко гласувания.
“Забрана за влизане в Република България се налага на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, когато с действията си създава реална заплаха за националната сигурност или за когото има данни, че извършва действия против сигурността й или обществения ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Милтенов, съгласен ли сте с предложението?
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ, от място): Да, приемам текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се отрази в протокола.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Искам да обърна внимание, че по този начин ние наслагваме действие върху действие, които по своето естество на съдържанието си не се различават. Забележете, първо казваме, че забрана налагаме на този, който с действията си създава заплаха за националната сигурност, и второ – за когото има данни, че извършва такава дейност. Каква е разликата между това да има действие, което е фактическо състояние, и данни за това фактическо състояние?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Едното е доказано, а другото все още не е доказано.
ЯНИ ЯНЕВ: Значи разликата е в степента на доказване. Аз смятам, че и двете неща се обхващат от действие. Значи не е необходимо да наслагваме и данни за действие. Дали действието е доказано или недоказано, по своето естество има един-единствен резултат – че се създава заплаха за националната сигурност. Според мен това е нещото, което трябва да се прецени от органите, прилагащи закона. По този начин ние ще опростим и тяхната задача. А насложим ли действие върху действие, според мен правим по-сложен и по-неясен текста.
Затова предлагам да остане първоначалният вариант на текста – без “или за когото има данни”, тоест това продължение да не съществува. Изчитам текста: “Забрана за влизане в Република България се налага на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, който с действията си създава реална заплаха за националната сигурност или обществения ред”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи предлагате да отпадне “интересите на българската държава”.
ЯНИ ЯНЕВ: Предлагам оттам нататък текстът да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Май с Вашите предложения правим текста още по-неясен. Говорим за едно и също нещо, една и съща ни е идеята. Трябва обаче текстът да го изчистим, та като го прилагат хората, да им е ясно. Дайте един ясен текст.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Всичко е ясно. Ще прочета двете редакции, но преди това ще ги изясня обобщаващо по смисъл. Ние с колегите имаме съгласие в по-голямата част. Единственото различие е, че те предлагат идентичност на основанията за експулсиране и за забрана за влизане в Република България.
Моята теза е, че забраната за влизане в България, тъй като е една временна мярка, може да е свързана с допълнителни изисквания, затова в моята редакция предлагам да остане дори наличието на данни за действия, защото когато говорим за реална заплаха, може дори да е установено и по съдебен ред, че това лице вече е извършило действия, които са не само установени, но и доказани по съответния ред.
Ще прочета двете редакции, от които трябва да изберем. Разликата между тях е само в тази част.
Според моето предложение текстът звучи по следния начин: “Забрана за влизане в Република България се налага на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, който с действията си създава реална заплаха за националната сигурност или за когото има данни, че извършва действия против сигурността й или обществения ред.”
Редакцията на колегите е по-кратка: “Забрана за влизане в Република България се налага на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, който с действията си създава реална опасност за националната сигурност или за обществения ред”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не знам дали е ясно на всички.
Първото предложение изхождаше от господин Милтенов. Както изисква правилникът, първо ще поставя на гласуване това, което предложи господин Милтенов, практически подкрепено от господин Янев. Това е втората редакция, както я прочете господин Янаки Стоилов. Ако тя не бъде приета, ще подложа на гласуване редакцията, която прочете господин Янаки Стоилов, изхождаща от него.
Първо, моля да гласуваме предложението на господин Милтенов и господин Янев.
Гласували 80 народни представители: за 26, против няма, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов, както беше прочетено тук преди по-малко от минута.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 65, против 1, въздържали се 9.
Алинея 1 на чл. 26 е приета.
Поставям на гласуване следващите алинеи от чл. 26, чл. 27, чл. 28 и чл. 29 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията предлага чл. 28 по вносител да отпадне, тъй като е включен в чл. 24, ал. 6.
Комисията предлага и чл. 29 да отпадне, тъй като е включен в чл. 24, ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предлага се отпадането на тези текстове, тъй като са намерили място в по-предни текстове, които сме гласували.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането на чл. 28 и 29 по вносител.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Членове 28 и 29 отпадат.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 30 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член:
“Чл. 30. (1) Лицето, на което е наложена принудителна административна мярка на основание, свързано с националната сигурност, може да подаде молба за отмяна на мярката след изтичане на три години от влизането в сила на заповедта за налагането й.
(2) Органът, издал заповедта, се произнася по молбата в срок не по-дълъг от шест месеца от получаването й.”
“Чл. 31. Когато е невъзможно незабавното експулсиране или изпълнението на мярката трябва да бъде отложено поради причини от правен или технически характер, органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, отлага изпълнението й за срок до отпадането на пречките.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 31 да отпадне.
“Чл. 32. (1) Когато съществуват пречки лицето да напусне незабавно страната или да влезе в друга страна, със заповед на органа, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, лицето се задължава да се явява ежедневно в полицейската служба по местопребиваването до отпадане на пречките.
(2) Органът, издал заповедта за експулсиране, може по своя преценка принудително да настани лицето в специален дом до отпадане на пречките за изпълнението на принудителната административна мярка.”

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 32 да отпадне.
“Чл. 33. Държавните органи, които упражняват правомощия във връзка с условията и реда за влизане, пребиваване и напускане на Република България от граждани на Европейския съюз и членове на техните семейства, си сътрудничат с компетентните органи на другите държави – членки на Европейския съюз, при изпълнението на принудителните мерки.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 33 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 30.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Член 30 е приет.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадането на членове 31, 32 и 33.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Членове 31, 32 и 33 отпадат.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Административнонака-зателни разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 31:
“Чл. 31. Наказва се с глоба от 50 до 300 лв. лице, което:
1. използва чужд документ аз самоличност, паспорт, удостоверение за пребиваване или карта за пребиваване, ако деянието не съставлява престъпление и не подлежи на по-тежко наказание;
2. отнема, ако укрие или унищожи документ за самоличност, паспорт, удостоверение за пребиваване или карта за пребиваване на друго лице, ако деянието не съставлява престъпление и не подлежи на по-тежко наказание;
3. не представи документ за самоличност, паспорт, удостоверение за пребиваване или карта за пребиваване при поискване от компетентните орган.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 32:
“Чл. 32. (1) Наказва се с глоба от 20 до 150 лв. лице, което:
1. попречи на орган на власт да извърши проверка за установяване на самоличността му;
2. обяви неверни данни при подаване на заявление за издаване на документ по този закон, ако деянието не съставлява престъпление и не подлежи на по-тежко наказание.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36, който става чл. 33.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37, който става чл. 34:
“Чл. 34. (1) Нарушенията се установяват с акт, съставен от компетентно длъжностно лице, упълномощено от директора на Национална служба “Полиция”.
(2) Въз основа на съставения акт директорът на Национална служба “Полиция” или упълномощено от него длъжностно лице издава наказателно постановление.
(3) Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Административнонаказателни разпоредби до чл. 34 включително.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Допълнителна разпоредба.
Има предложение на Надка Балева, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Член на семейство на гражданин на Европейския съюз” означава:
а) лице, което е сключило брак или има фактическо съжителство с гражданин на Европейския съюз;
б) низходящ на гражданин на Европейския съюз, който не е български гражданин и не е навършил 21 години или е лице на негова издръжка, или е наследник на съпруг;
в) възходящ, който е на издръжка на гражданин на Европейския съюз или на съпруг.
2. “Удостоверение за продължително пребиваване” е документ, който се издава от Национална служба “Полиция” и удостоверява правото на продължително пребиваване на гражданин на Европейския съюз в Република България.
3. “Удостоверение за постоянно пребиваване” е документ, който се издава от Национална служба “Полиция” и удостоверява правото на постоянно пребиваване на гражданин на Европейския съюз в Република България.
4. “Карта за продължително пребиваване” е документ, който се издава от компетентния орган и удостоверява правото на продължително пребиваване на член на семейство, който не е гражданин на Европейския съюз.
5. “Карта за постоянно пребиваване” е документ, който се издава от компетентния орган и удостоверява правото на постоянно пребиваване на член на семейство, който не е гражданин на Европейския съюз.
6. “Уважителни причини” са бременност и раждане, тежко заболяване, обучение или професионално обучение.”
“Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Заключителни разпоредби.
“§ 2. С този закон се въвеждат изискванията на Директива 2004/38 на Европейската общност относно правото на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите – членки на Европейския съюз.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 2.
При това положение заглавието ще бъде “Заключителна разпоредба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин Милтенов.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да направя едно пояснение във връзка с този § 1 – защо отпадна от последните точки 7, 8 и 9. За някои от колегите може би не стана ясно. Поводът за дебатите в Правната комисия от моя страна беше...
Искам да спомена, че вече има направена уредба за национална сигурност, интереси на Република България, свързани с националната сигурност. Такава регламентация е направена в Закона за защита на класифицираната информация. Там в детайли са разписани някои основни проблеми. В предложението, което беше направено тук, е направен някакъв съкратен опит да бъдат пояснени, от което няма никакъв смисъл – да бъдат правени такива допълнителни пояснения, касаещи националната сигурност – “изключителни основания” и “сериозни основания”. Така че комисията съвсем правилно е предложила тези точки да отпаднат. Затова са отпаднали от § 1.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Милтенов.
Да си призная, не ми харесва това фактическо съжителство.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има го и в други закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има го, има го. Ние го приехме в по-предните – хайде, отиди го доказвай това фактическо съжителство. Фактическо съжителство – всички сме във фактически съжителства някакви си. Както и да е – който го прилага, да го прилага.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте включително както се предлага от комисията, включително отпадането на § 2 и вече „Заключителна разпоредба” – ще стане в единствено число.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това - изцяло Законът за влизането и пребиваването на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства в Република България.

Следващата точка от седмичната ни програма е точка пета:
ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ИСКАНЕТО НА БОРИС ВЕЛЧЕВ, ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗБУЖДАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ СРЕЩУ ПАВЕЛ МИХАЙЛОВ ЧЕРНЕВ, НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ В 40-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ.
Председател на комисията е Мая Манолова.
Аз ще дам звуков сигнал, но ще моля квесторите да поканят народните представители да заповядат в залата. Тук разглеждаме искане за имунитет на народен представител и е недопустимо в полупразна зала да разискваме и решаваме този въпрос.
Имате думата, госпожо Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги! Съгласно парламентарната практика в подобни случаи ще ви запозная със съдържанието на доклада, който изготви Временната комисия, създадена специално по този повод, а именно да се произнесе по искането на главния прокурор, касаещо колегата Павел Чернев.

„ДОКЛАД
на Временната комисия по искането на Борис Велчев, главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу
Павел Михайлов Чернев, народен представител в
40-то Народно събрание
Комисията е създадена на основание чл. 79, ал. 1 и 3 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията се състои от 9 народни представители, избрана е за срок от един месец. Нейната задача съгласно цитираното решение е да проучи дали са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер по искането на главния прокурор, вх. № 627-00-20 от 29 май 2006 г. за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Павел Михайлов Чернев.
Искането на главния прокурор е направено на основание чл. 70 от Конституцията и чл. 107, ал. 3 и 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и визира деяния, квалифицирани като престъпления от общ характер, както следва:
1. За причиняване на 7 февруари 2006 г. около 20,30 ч. в гр. София по хулигански подбуди, в съучастие като подбудител и извършител с други три неустановени лица, на лека телесна повреда, без разстройство на здравето на Ивайло Здравков Дачов от гр. София, изразяващо се в мозъчно сътресение, контузия в тилната част на главата, цефалгия, контузия на гръдния кош вляво, счупване на коронката на първия горен зъб вляво – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 20, ал. 2 и 3 от Наказателния кодекс.
2. За закана с убийство на Андриана Янкова Митева от гр. София, отправена на 7 февруари 2006 г. около 20,30 ч. в гр. София при условията на продължавано престъпление – престъпление по чл. 144, ал. 3 от Наказателния кодекс.
На всички членове на комисията бяха предоставени приложените към искането на главния прокурор документи – материалите по преписката на ВКП и полицейското дознание, образувани по случая, включващи копия от молби и докладни записки, копия от протоколи за разпит на свидетели, копия от протоколи за оглед, копия от съдебномедицински експертизи, копия от протоколи за очна ставка, копия от прокурорски постановления и др.
Комисията проведе три заседания, като на второто от тях беше изслушан народният представител Павел Чернев. В изказването си той посочи, че по време на полицейското производство са допуснати множество процесуални нарушения. Според Чернев по отношение на твърдяното престъпление по чл. 144, ал. 3 – заплаха за убийство, в искането на главния прокурор не е обоснован съществен елемент от състава на престъплението – наличието на основателен страх у потърпевшата Андриана Митева. По отношение на другото деяние – лека телесна повреда по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, Чернев заяви, че престъплението не е от общ характер, доколкото наличието на личен мотив изключва квалифицирането му като такова по хулигански подбуди.
В дискусията по време на проведените на 21 юни и 28 юни 2006 г. заседания взеха участие всички членове на създадената комисия – Надя Антонова, Евтим Костадинов, Мая Манолова, Иван Иванов, Мима Василева, Любен Дилов, Николай Кънчев, Йордан Величков, Метин Сюлейманов.
Поставени бяха следните въпроси: относно прекратяването на наказателното производство поради преценка, че се касае за деяние от частен характер и последващото му служебно възобновяване; относно това налице ли са и следва ли да се вземат предвид нарушенията на процедурата; относно непротиворечивостта на показанията на петимата свидетели по отношение присъствието на Павел Чернев на мястото на деянието; относно липсата на данни за наличието на основателен страх у потърпевшата Митева от отправената й закана за убийство; относно участието на другите три неизвестни лица в престъплението, включително при нанасянето на телесната повреда и пр.
Комисията прецени, че с оглед разпоредбата на чл. 211 от Наказателния кодекс, съгласно която „достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление, без да са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно правната му квалификация”, не следва да се произнася по конкретната вина на Павел Чернев за извършване на твърдяните престъпления, нито за точното им квалифициране по Наказателния кодекс. Според Мая Манолова, Надя Антонова, Евтим Костадинов, Иван Иванов въпросите, касаещи процедурата и годността на събраните доказателства, не са предмет на преценка от комисията. Затова в изказванията си народните представители направиха анализ основно на данните, съдържащи се в свидетелските показания, очните ставки, съдебномедицинските експертизи и другите представени доказателства и въз основа на тях формираха своята крайна преценка.
След приключване на разискванията искането на главния прокурор на Република България Борис Велчев, № 627-00-22 от 29.05.2006 г., за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Павел Михайлов Чернев беше подложено на гласуване.
С 6 гласа „за”, без „против” и 2 „въздържали се” комисията реши, че са налице достатъчно данни за образуване на досъдебно производство срещу народния представител Павел Чернев за престъпление от общ характер по чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 20, ал. 2 и 3 от Наказателния кодекс.
С 1 глас „за”, 2 гласа „против”, 5 гласа „въздържали се” комисията прие, че не са налице достатъчно данни за образуване на досъдебно производство срещу народния представител Павел Чернев за престъпление от общ характер по чл. 144, ал. 3 от Наказателния кодекс.
С оглед на изложеното, Временната комисия предлага на Народното събрание да вземе следното решение:
„Народното събрание на основание чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 107, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:
Дава разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Павел Михайлов Чернев по искането на главния прокурор на Република България, вх. № 627-99-22 от 29.05.2006 г. за престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 20, ал. 2 и 3 от Наказателния кодекс – за причиняване на 7 февруари 2006 г., около 20,30 ч. в гр. София по хулигански подбуди, в съучастие като подбудител и извършител с други три неустановени лица на лека телесна повреда, без разстройство на здравето на Ивайло Здравков Дачов от гр. София, изразяващо се в мозъчно сътресение, контузия в тилната част на главата, цефалгия, контузия на гръдния кош в ляво, счупване на коронката на първия горен зъб в ляво.
Не дава разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Павел Михайлов Чернев по искането на главния прокурор на Република България, вх. № 627-99-22 от 29.05.2006 г. за престъпление по чл. 144, ал. 3 от Наказателния кодекс – закана с убийство на Адриана Янкова Митева от гр. София, отправена на 7 февруари 2006 г. около 20,30 ч. в гр. София при условията на продължавано престъпление.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Уважаеми народни представители, всеки един от вас е получил искането на главния прокурор. Всеки от вас е имал възможност да се запознае с писмените доказателства, приложени към това искане, така че можем да преминем към дискусия. Не е необходимо да четем и самото искане. То се съдържаше и в доклада на временната комисия.
Уважаеми народни представители, имате думата.
По нашия правилник сме длъжни, ако народният представител Павел Чернев желае, да бъде изслушан. Той ще прецени кога.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим, от място): Най-накрая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ваша воля!
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Като член на Временната комисия за снемане на имунитета на нашия колега Павел Чернев аз гласувах „против” снемането.
Основният ми аргумент е, че двете деяния, поради което се иска снемането, са несъставомерни.
По първото деяние „хулиганство” липсва субективният елемент, основният елемент за наличието на подобен вид деяние. За какво хулиганство може да става дума, когато двете страни се познават, а само този факт е достатъчен, за да изключи всякакъв вид престъпление по смисъла на чл. 131 от Наказателния кодекс?
При този вид престъпление е особено важна личността на дееца. Личността на дееца е известна. Известни са и тези, с които става сблъсъкът, така че това още повече засилва убеждението ми, че в случая не може да става дума за извършване на престъпление по този текст. Дали в случая има друг вид деяние, като лека телесна повреда и т.н., в случая ние не се занимаваме с този въпрос. Това е въпрос, по който може да се произнесе съдът, сезиран по съответен частен ред.
Крайно недостатъчни са и доказателствата по вторите обвинения. Този факт беше отчетен и от временната комисия, поради което тя се въздържа да снеме имунитета на колегата Чернев.
Освен липсата на достатъчно данни за извършени престъпления, аз бях против снемането на имунитета на господин Чернев и поради още едно обстоятелство.
Уважаеми колеги, Народното събрание за една година сне имунитета на десет депутати, доколкото си спомням. Може би греша с един. Е, и?! Какъв е резултатът? Нулев!
Да имаше поне едно приключено дело – не. Защо? Ами, защото ние всички знаем защо. Очевидно съдебната система все още се намира в тежка криза. Похвална е дейността на господин Борис Велчев, който сериозно раздвижи една от основните съдебни институции, но съдебната система като цяло все още не е заработила. Показател за това е безпрецедентно забавените хиляди дела, което е недопустимо в съдебната система на която и да било държава, още повече – държава, претендираща тук за демократично устройство.
Когато Народното събрание снема имунитет, то трябва да държи сметка за още един факт. С този си акт ние обричаме на неоснователно продължително напрежение съответния народен представител. Състоянието, в което той изпада, не може да не се отрази върху дейността му като депутат, тоест в Народното събрание, където той е длъжен да представлява и отстоява интересите на избирателите, които са го изпратили в парламента. Ако се спазват законите, тоест Наказателнопроцесуалния кодекс, който ние неотдавна приехме и следствието приключеше в посочения срок от два месеца, нямаше да има никакви пречки за снемане на имунитета, но да се води разследване срещу депутати по една и повече години не трябва да се допуска.
Ако ние днес снемем имунитета на господин Чернев, то сериозно – и на последно място като още един аргумент – бих казал, че бихме обезценили правото си да снемаме имунитет на народни представители.
Именно поради изложените накратко причини, аз ви моля, колеги, този път нека да не уважим искането на Главна прокуратура, на господин Велчев. Този път нека да дадем възможност наистина с нашия акт да се ускорят всички процеси, които в момента се водят срещу не един, а няколко наши депутати и колеги. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Величков.
Реплики има ли? Няма.
Господин Китов, давам Ви думата за изказване.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Каквато и да е постъпката, разбира се, най-малкото прилича да я оправдаваме от тази трибуна, но да разглеждаме искане за сваляне на имунитет за подобно нещо, наистина съм съгласен с преждеговорившия, че ние по този начин доста обезценяваме Народното събрание.
Уважаеми колеги, да, подобни неща се случват, включително и в парламентите на много страни и едва ли някой от вас не е бил свидетел – или по телевизията, а някои от хората, които по-дълго време седят тук, са го видели и в тази зала. Разбира се, в този смисъл мисля, че ние създадохме и Комисията по етика, която би следвало да се занимава с подобни неща, и би следвало наистина да се извърши едно порицание към господин Чернев. Значи ли това, че ние трябва да разглеждаме свалянето на неговия имунитет?
Искам да ви кажа и нещо друго. В крайна сметка мозъчното сътресение е лека телесна повреда, която много трудно се доказва, защото загубата на съзнание е и субективен момент, когато става въпрос за мозъчно сътресение. Може и да има, може и да няма.
Така или иначе, без, разбира се, да влизам в подробности, аз се чувствам малко неудобно, че днес именно, при положение че има доста други неща, за които да говорим, да спорим, да обсъждаме, ние се занимаваме с един факт, който спокойно би могъл да бъде обект на Комисията по етика. Там трябва да се отправи порицанието, примерно, за деянията на господин Чернев като морал и етика на парламентарист и поведение. Ако можем, така да се каже, да го обвиним, то е за това. Но, извинявайте, да се иска сваляне на имунитет, след като за подобно нещо даже може да има наказание някаква глоба, която спокойно може да бъде като гражданско дело от ищеца. Извинявайте, това не го намирам за сериозно, уважаеми колеги.
Аз лично няма да подкрепя това именно само с виждането, че парламентът трябва да остане на нивото си. Иначе наистина слизаме до нещо, което не ни прави чест. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания проблем?
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Това, което в момента вършим, е поредният наш колега, изправен на подсъдимата скамейка на Народното събрание, за да вземем ние решение каква ще бъде неговата съдба.
Когато приехме тази поправка, направих едно изказване, че наистина в Народното събрание може би всички 240 депутати ще минат през едно такова стъргало, което в момента се случва с нашите колеги. Струва ми се, че това е под достойнството на един народен представител, на едно Народно събрание – да решава съдбите на всички нас. Струва ми се, че не главният прокурор трябва да поставя искане на Народното събрание, защото ние си имаме достатъчно комисии, които могат да заседават и да разглеждат поведението на един или друг народен представител. Самите комисии, както се случва с други законопроекти, да предложат на Народното събрание да се разгледа неговото поведение и ако се наложи, да му бъде снет имунитетът. Защото, какво се получава? Един прокурор решава, иска от Народното събрание. Народното събрание при всички положения казва: да! И следващият, и следващият, както се случва с нашата държава във всяко едно направление. Главният прокурор иска, съдът иска и т.н. Видяхме първото дело на колегата Софиянски, което мина – седем години затвор, накрая се оказа, че той е невинен. Както сега говорим, например, за колегата Чернев.
Ние тук със затворени очи натискаме копчето поредният човек да заминава, поредният човек да заминава, струва ми се, че не е много правдиво. Идва и следващият наред – най-вероятно, доколкото поне съм запознат, още трима-четирима човека чакат ред да бъдат поставени имената им на съд. Смятам, че това е порочна практика за българския парламент и трябва да прекратим тези неща. Струва ми се, както вече казах, че би трябвало ние отвътре да разгледаме поведението на народния представител, който се е провинил, а не да се поставя въпросът, както сега в момента се случва.
Затова ще гласувам при всички положения против снемането на имунитета, както и за всички останали, ако след това не е доказано в Народното събрание, че наистина има едно провинение, което е определено и за което всички колеги би трябвало да му потърсим отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Реплики има ли? Няма.
Господин Георгиев, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Колеги! За пореден път ставаме свидетели на един политически фарс. Тук колегите не искат да кажат, но всичко онова, което се върши с колегата Чернев – без да се явявам негов защитник, защото най-малко „Атака” сме заинтересовани да го защитаваме, но и преди това с Волен Сидеров – това са политически поръчки. Това е реванш без право на защита. Това е една гнусна, долна и не мога да кажа как съшита торба с гнусотии и мръсотии.
Ще ме попитате: защо? Когато беше обрисуван случаят с онзи възрастен човек на магистрала „Тракия”, тук доц. Китов се опита да засегне медицинската страна на въпроса, той беше нарисуван така първобитно, така не добре прикрито - че онзи възрастен човек с топ да не може да уринира два-три дни, с уремия. Този възрастен човек е бил превозен, забележете, от едно село, което се намира между Пловдив и Стара Загора, чак до София. Вие знаете ли, когато човек не може да уринира поне един ден, какви са болките и всяко едно друсване, всяко едно сътресение до какво води? Вие знаете ли, че личният лекар може да постави катетър и да се реши този проблем? Това е една гнусна инсинуация, една гнусна измислица.
Колежката прочете и за този Доков – многозначителния, със счупени ребра, със сътресение на мозъка, с какво ли не. Този същият, който вие така описахте - че е пребит жестоко, на следващия ден се показваше по телевизиите и раздаваше интервюта все едно, че даваше визитни картички. Замислете се, колеги. Наистина това е срам. Ние се поддаваме на някаква мръсна провокация, която е скалъпена от двама, трима или пет човека, да се реваншира, да може да си защити престъпленията, които е извършил. Това искам да кажа и всеки един от нас трябва да си помисли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Има ли реплики към господин Георгиев? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания проблем – искането на главния прокурор за снемане на имунитета на народния представител Павел Чернев?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, не мислех да се изказвам, тъй като считам, че докладът на комисията е достатъчно изчерпателен. Още повече, че в него участваха представители на всички парламентарни групи и ако ви направи впечатление, решението е взето с 6 гласа „против” и 2 „въздържали се”. Тоест никой от членовете в комисията по отношение на първото искане на главния прокурор не е гласувал „против”. Смея да твърдя, че това е така, защото членовете на комисията се запознаха с материалите, които бяха приложени към искането на главния прокурор.
Направих справка в библиотеката на Народното събрание и се оказа, че никой от колегите не е искал тези материали, за да се запознае с тях. Така че, уважаеми колеги, които се изказвате, уважавам вашето мнение по принцип, но би следвало преди да правите твърдения в една или в друга посока да се запознаете поне с доказателствата, които си е направил труда да приложи към своето искане главният прокурор.
Все пак в няколкото заседания на комисията ние обсъдихме подробно това, което е приложено – там има свидетелски показания на пет лица, които са присъствали на инцидента, има съдебно-медицински експертизи, има копие от протоколи за разпити, за очни ставки, за разпознаване на лица. Всичко това ни мотивира да приемем, че са налице достатъчно данни. Разбира се, ние не можем да се произнасяме по това има ли вина, каква е вината, кои са участвали и прочее, доколкото парламентът не е съд, трибунал или някакъв друг орган.
Това, което е нормално да направим, е да дадем възможност на правосъдната система да довърши докрай този казус. От какво ви е страх!?
В случая аз лично си позволих да посъветвам и по време на работата на комисията, и сега колегата Чернев – да се възползва от съществуващата възможност в Конституцията и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, та както направиха седмината колеги народни представители, сам да се откаже от привилегията по запазването на своя имунитет.
Още повече че за това престъпление, за което е повдигнато обвинение от главния прокурор, наказанието по всяка вероятност (99%) наказателната отговорност ще бъде заменена с административна отговорност по чл. 78а и колегата ще получи глоба в размер до 1000 лв. в случай, че се докаже, че искането на главния прокурор е основателно.
Апелирам към всички колеги народни представители, гласувайки за първото искане на главния прокурор, да дадем възможност на колегата Чернев да докаже своята невинност пред компетентния за това орган, а именно българския съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики към госпожа Манолова?
Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря.
Колежке Манолова, ние не сме съд! Вие сама казахте. Ние в Народното събрание разглеждаме нещата от политическата страна и точно тук толкова неприкрито проличава политическият момент, че това не иска въобще никакъв коментар! Нека не си заравяме главата като щраус в пясъка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манолова, напълно съм съгласен, че това е една от възможностите – той сам да поиска, но не бива да прозвучава – и това е моята реплика към Вас – че ако ти не поискаш, което е твое право, ние пък тогава задължително ще гласуваме, за да може той да докаже. Това е въпрос на негов избор.
Въпросът е и дали има налице факти, както вие сама казахте. Но знаете ли дали е имало предисловие на тези факти? Ако ги знаете, или ако те съществуват хипотетично (аз не ги знам), дали нямаше дори да го похвалите, че е направил това?! Така че не мисля – и това е моята реплика към Вас – ако той упражни това свое право, упражни, но в никакъв случай не бива да се реагира: ако ти това не го направиш, ние ще го направим по другия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика има думата господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, бих казал на госпожа Манолова, че от нея разбрах, че този младеж ще получи до 1000 лв. глоба, което е ужасно престъпление, за което трябва да му се свали имунитета. Аз предлагам да се замислим и Народното събрание да започне да сваля имунитети за нарушаване правилниците на движение по улиците, за превишена скорост. Това са сериозни неща. Както сме тръгнали, натам трябва да вървим.
Така и управляващите, и опозицията ще спят по-спокойно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манолова, ако желаете, имате право на дуплика. Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колега Ватев, народните представители не са по-различни от всички български граждани. В случаите, в които се предвижда наказателна отговорност, дори и за дребни на пръв поглед провинения, според мен би следвало да върви съответното наказателно производство и като всички български граждани в един справедлив процес те да доказват дали са виновни или невинни.
В тази връзка по повод на втората реплика – да, би могло да се предположи, че цялата история има предистория. Може би съм била разбрана неправилно. Истински се надявам произнасянето на съда да бъде в посока, че колегата Чернев е невинен. Надявам се това да е така. Стискам му палци да докаже това в предстоящото наказателно производство, но нека той си изчисти името по реда, който съществува за всички български граждани.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Смешни сте, госпожа Манолова! Като деца сте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разисквания проблем? Няма.
Давам думата на народния представител Павел Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря, господин председателстващ. Радвам се да Ви видя отново и се надявам да сте в добро здраве – вън от контекста на настоящата дискусия.
Уважаеми колеги, не съм казвал това от 13 април. Оттогава не съм излизал на тази трибуна.
Госпожо Манолова, аз имам възможността, предвидена и с новите изменения на Конституцията, които приех и аз, да поискам свалянето на имунитета си. Дълго време – около три месеца, размишлявах над един друг факт, тъй като той повече ме вълнува в случая отколкото настоящата дискусия. Ако не се лъжа, той е юридически факт, господин Стоилов, случил се на 13 април 2006 г. Тогава Народното събрание прие декларация, в която обсъди хулиганските действия на Волен Сидеров и Павел Чернев на магистрала “Тракия”. Малко по-късно обаче един друг съдебен акт намери за виновен съвсем друг човек – трето лице, за извършването на тези хулигански действия. От влизането в сила на този съдебен акт на Пазарджишкия районен съд до ден-днешен никой не се позова, никой не потърси начин да бъде поне реализиран този акт на Народното събрание, приет на 13 април. Тази дата е важна!
Аз чаках повече от два месеца някой да има политическата доблест, човешката доблест, защото в крайна сметка всичко има своите човешки измерения – нещо, на което се опитах да наведа мисълта ви на 13 април, когато ви запитах: “Ами ако не е така, както всички твърдят в момента?”. Отговор на този мой най-обикновен човешки въпрос няма и до ден-днешен.
Логично е след като всеки мълчи по едно толкова вероломно разминаване между истината, каквато тя се оказа и бе заздравена, бе санирана със съдебен акт, влязъл в сила, и това, което се намира в папките на Народното събрание по повод на 13 април и декларацията на Народното събрание, този основателен въпрос да ме мъчи и в момента. Може би няма да намеря отговор на този си въпрос. Такава ми е съдбата.
Ще кажа и още нещо, което считам за важно да споделя с вас. Защо днес Народното събрание се занимава с моята скромна особа? Нито съм откраднал нещо, нито съм се облагодетелствал, нито съм допуснал нарушение по служба, нито съм влязъл в корупционна схема! Не съм разследван за нищо такова!
Основателността и неоснователността на всички обвинения, хвърлени срещу мен и на 13 април, и на следващия ден – 14 април, когато е възобновено наказателното производство за този случай, за който сега говорим, отговорността ми е една-единствена: за лична принадлежност към една кауза, в която и до ден-днешен вярвам и в тази си вяра бях предаден и това го знаете много добре. Истината излезе наяве.
Сега ще ви кажа какво стана на 14 април, за да сме си наясно. На 14 април доста ентусиазирано, доста бързо Софийска градска прокуратура извършва служебна проверка, за която няма нито един документ в приложеното искане за сваляне на моя имунитет и след като от 22 февруари до 14 април делото за така наречения побой пред телевизия “Скат” е прекратено поради липса на основание, поради липса на престъпление от общ характер, на 14 април – денят след 13 април, наказателното производство срещу мен е било възобновено. Това наказателно производство е било възобновено! Фактите говорят сами.
Досега в битността си на народен представител съм се позовавал единствено и само на съществуващи факти, единствено и само на съществуващи законни положения. От тази трибуна не съм си позволил да бъда нещо повече или да кажа нещо повече.
Каквото и да бъде решението на Народното събрание след това мое изложение, аз ще го приема, но това са моите основания да не сваля имунитета си до ден-днешен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Чернев.
При даване на разяснения не се предвиждат реплики.
Все пак има ли други народни представители, желаещи да вземат отношения по разисквания проблем?
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по разисквания проблем?
След като няма, обявявам разискванията за приключени.
Временната комисия ни предлага две решения, които са противоположни.
Първото предложение е за даване на разрешение по едно от обвиненията по чл. 131, ал. 1, т. 12.
Второто решение е: “Не дава разрешение за снемане на имунитета по чл. 144, ал. 3”.
Следователно трябва да проведем две гласувания, тъй като са разнопосочни и всеки от нас може да има предпочитания към едното и да отхвърли другото.
Заповядайте, госпожо Манолова, за доуточняване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Извинявайте, колеги, има една техническа грешка във формулирането на решението. Входящият номер на искането на главния прокурор в самия диспозитив на решението е изписано 627-99-22 на две места по отношение на двете искания. Моля да се чете 627-00-22. Това е на стр. 4 по повод на първото и на второто искане.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Какво преценяваш, ти да не си съд?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Спокойно, господин Георгиев, спокойно!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Не се дръжте като примати!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, господин Георгиев, моля Ви, спокойно!
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Откъде накъде ще преценява?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всеки с гласуването ще изрази своето отношение към искането на главния прокурор.
Поставям на гласуване проекта за решение на временната комисия, ще го зачета, за да сме наясно: “Дава разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Павел Михайлов Чернев по искане на главния прокурор за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 и 3 от Наказателния кодекс”.
Моля, гласувайте този проект на решение.
Гласували 99 народни представители: за 79, против 14, въздържали се 6.
Това решение се приема.
Поставям на гласуване проекта за решение на комисията: “Не дава разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Павел Михайлов Чернев по искане на главния прокурор на Република България за престъпление по чл. 144, ал. 3 от Наказателния кодекс”.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 102, против 3, въздържали се 2.
Проектът за решение е приет в тази му част, където не се дава разрешение за възбуждане на наказателно преследване, следователно снемане имунитета за престъпление по чл. 144, ал. 3.
Уважаеми народни представители, сега е 13,57 ч. Няколко съобщения:
Днес, 20 септември, е постъпил общ проект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, приет на първо четене. Проектът е изготвен от Комисията по здравеопазването. Това се прави с оглед на писмените предложения.
Комисията по външна политика ще заседава днес от 16,00 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава днес, от 15,00 ч.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще заседава днес от 14,30 ч.
Комисията по въпросите на държавната администрация ще заседава от 14,30 ч.
Комисията по правни въпроси ще заседава днес от 15,00 ч.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще заседава днес от 15,00 ч.
Комисията по политиката при бедствия и аварии ще заседава днес от 15,30 ч.
Комисията по здравеопазването ще заседава утре от 15,00 ч.
Утре в 9,00 ч. продължаваме по следващите точки от седмичната ни програма.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов



Секретари:
Петя Гегова

Светослав Малинов