Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Петър Берон

Секретари: Райна Йовчева и Димитър Стоянов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Общо регистрирани ­ 209 народни представители. Разполагаме с необходимия кворум. Откривам днешното заседание.
Ако позволите, ще направя предложение за нови точки в дневния дневен ред на днешното заседание.
Във връзка със съгласувано предложение вчера на заседанието на Председателския съвет ­ беше съгласувано между участниците в заседанието да се предложи на пленарната зала създаването на още две временни комисии ­ едната по земеделието, а другата ­ по проблемите на околната среда, за да може да се осигури подаването на законопроекти за първо и за второ четене в пленарната зала, тъй като миналите на първо четене законопроекти изискват по-специализирана обработка.
Ето защо въз основа на ал. 5 от чл. 40 на нашия правилник предлагам Народното събрание да гласува включването на две нови точки в дневния ред за тази седмица. Правя предложение те да бъдат първа и втора точка на днешното заседание.
Едната точка е проект за Решение за създаване на Временна комисия по околната среда и водите.
Другата точка е проект за Решение за създаване на Временна комисия по земеделието и горите.
В тази връзка предлагам също Народното събрание да направи изменение в решението, което приехме за ускорени процедурни правила за обсъждане и приемане на законопроекти, произтичащи от подготовката на Република България за членство в Европейския съюз ­ предложение, което ще ви докладвам след като гласуваме тези точки.
Имате ли съображения по това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 202 народни представители: за 202, против и въздържали се няма.
Точките са включени в дневния ред.
Позволете да ви докладвам предложенията по тези точки, защото съм вносител по силата на съответния текст от правилника.
Моля господин Корнезов да поеме председателството на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ.
Имате думата, господин Пирински.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
“Проект
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия по околната среда и водите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна комисия по околната среда и водите, която да разгледа и изготви доклади за първо и второ гласуване на законопроекти, произтичащи от подготовката на Република България за членство в Европейския съюз и актуализираната законодателна програма на Народното събрание.
2. Председателят на Народното събрание разпределя на Временната комисия по околната среда и водите новопостъпилите законопроекти по т. 1, както и преразпределя част от законопроектите, разпределени на Комисията по европейски въпроси.
3. Комисията се състои от 23 народни представители, от които 8 от Парламентарната група на Коалиция за България, 5 от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, 3 от Парламентарната група на Движение за права и свободи, по 2 от Парламентарната група на Коалиция “Атака”, Парламентарната група на Обединени демократични сили (СДС, Демократическа партия, Движение “Гергьовден”, БЗНС, НС-БЗНС) и Парламентарната група на Демократи за силна България и 1 от Парламентарната група на Български народен съюз.
4. Избира председател и членове на комисията, както следва: председател, членове.
5. Временната комисия по околната среда и водите действа до избирането на постоянна комисия.”
Мотивите, приложени към това проекторешение, са следните:
Проектът за решение предлага създаването на Временна комисия по околната среда и водите, която да разгледа и изготви доклади за първо и второ гласуване на законопроекти, произтичащи от подготовката на Република България за членство в Европейския съюз и актуализираната законодателна програма на Народното събрание. Създаването на такава комисия ще направи възможно както навременното изпълнение на ангажиментите, поети от Република България при подписването на Договора за присъединяване към Европейския съюз в областта на законодателството, така и пълноценната законодателна дейност на Народното събрание в първите седмици от неговата работа до избирането на постоянни комисии съгласно условията и реда, предвидени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
При определяне числеността на комисията е приложен принципът на пропорционалното представителство на парламентарните групи. Предлага се комисията да се състои от 23 народни представители, от които 8 от ПГ на Коалиция за България, 5 от ПГ на НДСВ, 3 от ПГ на ДПС, по 2 от ПГ на Коалиция “Атака”, ПГ на ОДС и ПГ на ДСБ и 1 от ПГ на БНС.
Господин председател, моля да подложите на обсъждане и гласуване предложения проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Проектът за решение е съгласуван между парламентарните групи, но всеки народен представител има възможност да изрази отношението си по създаването на тази временна комисия.
Има ли желаещи? Няма.
Моля, гласувайте решението за създаването на Временна комисия по околната среда и водите.
Гласували 199 народни представители: за 199, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
В т. 4 трябва да изберем състава ­ председател и членове. Моля представителите на парламентарните групи да направят своите предложения. Доколкото ми е известно, те са съгласувани.
Ще прочета предложенията.
От Парламентарната група на Коалиция за България ­ Георги Божинов, Захари Георгиев, Златко Златев, Иван Даков, Костадин Паскалев, Ненко Темелков, Росица Янакиева и Румен Такоров.
От Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори за тази комисия предлагат: Борислав Великов, Ваня Цветкова, Теодора Дренска, Йордан Костадинов и Тодор Костурски.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи ­ Джевдет Чакъров, Юнал Тасим и Росен Владимиров.
От Парламентарната група на Коалиция “Атака” ­ Тодор Батилов и Георги Димитров.
От Парламентарната група на Обединените демократични сили ­ Димитър Димитров и Яне Янев.
От Парламентарната група на Демократи за силна България ­ Евдокия Манева и Нено Димов.
От Парламентарната група Народен съюз ­ Иван Стаматов.
Предполагам, че няма други предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували 205 народни представители: за 205, против и въздържали се няма.
Съставът е приет.
Постъпило е едно предложение за председател на комисията ­ господин Георги Божинов.
Има ли други предложения за председател на Комисията по околната среда и водите? Няма.
Моля, гласувайте за председател на комисията да бъде избран господин Георги Божинов.
Гласували 197 народни представители: за 155, против 7, въздържали се 35.
Господин Георги Божинов е избран за председател на Комисията по околната среда и водите.
Господин Пирински, да преминем към следващия проект за решение.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин председателю.
“Проект
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия по земеделието и горите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна комисия по земеделието и горите, която да разгледа и изготви доклади за първо и второ гласуване на законопроекти, произтичащи от подготовката на Република България за членство в Европейския съюз и актуализираната законодателна програма на Народното събрание.
2. Председателят на Народното събрание разпределя на Временната комисия по земеделието и горите новопостъпилите законопроекти по т. 1, както и преразпределя част от законопроектите, разпределени на Комисията по европейски въпроси.
3. Комисията се състои от 23 народни представители, от които: осем ­ от Парламентарната група на Коалиция за България; пет ­ от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори; трима ­ от Парламентарната група на Движението за права и свободи; по двама ­ от Парламентарната група на Коалиция “Атака”, Парламентарната група на Обединените демократични сили ­ СДС, ДП, Движение “Гергьовден”, БЗНС ­ НС-БЗНС и Парламентарната група на Демократи за силна България и един ­ от Парламентарната група на Народен съюз.
4. Избира председател и членове на комисията както следва: председател, членове.
5. Временната комисия по земеделието и горите действа до избирането на постоянна комисия.
Мотиви. Проектът за решение предлага създаването на Временна комисия по земеделието и горите, която да разгледа и изготви доклади за първо и второ гласуване на законопроекти, произтичащи от подготовката на Република България за членство в Европейския съюз и актуализираната законодателна програма на Народното събрание. Създаването на такава комисия ще направи възможно както навременното изпълнение на ангажиментите, поети от Република България при подписване на Договора за присъединяване към Европейския съюз в областта на законодателството, така и пълноценната законодателна дейност на Народното събрание в първите седмици от неговата работа до избирането на постоянни комисии съгласно условията и реда, предвидени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
При определяне числеността на комисията е приложен принципът на пропорционалното представителство на парламентарните групи. Предлага се комисията да се състои от 23 народни представители, от които 8 от ПГ на КБ, 5 от ПГ на НДСВ, 3 от ПГ на ДПС, по 2 ­ от ПГ на “Атака”, ПГ на ОДС и ПГ на ДСБ и 1 от ПГ на БНС.”
Господин председателю, уважаеми колеги! Позволете ми в тази връзка да направя и едно предложение за нова редакция на т. 3 от вече приетото от Народното събрание на 14 юли т.г. решение за ускорени Процедурни правила за обсъждане и приемане на законопроекти, произтичащи от подготовката на Република България за членство в Европейския съюз.
Точка 3 от това решение, както сега действа, звучи така:
“3. Тези Процедурни правила се прилагат по отношение на законопроектите, разглеждани в двете временни комисии ­ Временна комисия по правни въпроси и Временна комисия по европейски въпроси, до избирането на постоянни комисии на 40-ото Народно събрание.”
Предложението ми за нова редакция е следното:
“3. Тези Процедурни правила се прилагат по отношение на законопроектите, разглеждани във временните комисии до избирането на постоянни комисии на 40-то Народно събрание.”
Навярно разбирате смисъла на тази поправка ­ да разпространим действието на Процедурните правила и върху двете нови комисии, които сега създаваме, и ако евентуално се окаже необходимо да има и още една ­ надяваме се това да не е така ­ да не трябва пак да правим поправка на тези Процедурни правила.
Така че, господин председателю, бих помолил да подложите на обсъждане и гласуване както проекта за решение за Временна комисия по земеделието и горите, така и поправката в т. 3 от действащото решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Господин Мирчев има думата.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, приемам създаването на двете комисии ­ Комисията по земеделието и горите и Комисията за околна среда и водите, но вижте какви законопроекти ще разглеждат тези две комисии. На предното заседание, когато се председателстваше от господин Юнал Лютфи, аз поставих въпроса ­ Закон за шума и Закон за опазване на околната среда, погледнете и се запознайте с текстовете, където изцяло се променя определената нормативна база при проектирането и строителството на автомагистрали, железопътни линии, пристанища и летища. Поставях въпроса. Няма да говоря за транспорт и шум и транспорт и околна среда ­ за това достатъчно много е казано в европейските директиви. В Комисията по земеделието и горите ще разглеждаме законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника.
Ние и вчера с колеги от бившата Комисия по транспорт и телекомуникации обсъждахме промени в Закона за движение по пътища от гледна точка категоризацията на моторните превозни средства, от гледна точка на свободното движение на стоки, резервни части, ремаркета, трактори и т.н. Получава се така, че три закона, които в много голяма степен са от компетентност на Комисията по транспорт и телекомуникации в предишното Народно събрание, сега ще бъдат гледани от Комисия по земеделието и горите и Комисия по околната среда и водите. При това в Народното събрание са внесени два законопроекта, касаещи дейността по транспорт и телекомуникации, предстои днес или утре да внесем още два законопроекта.
Отново поставям въпроса: ще бъдат ли тези три и още два закона добре подготвени и работещи, без да се произнася специализирана комисия по една значителна част от текстовете по тези закони? Или трябва да се създаде още една временна комисия, която задължително да се произнесе по тези законопроекти, или да се намери някаква друга формула при второто четене ­ задължително да минат определени раздели в една специализирана комисия, която е компетентна по въпросите на категоризацията на пътни и транспортни средства и, да не говоря, по още много текстове.
Моля, председателството да има предвид това. В противен случай ще се получат три закона, които според мен ще бъдат с текстове, които впоследствие ще трябва да коригираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев. Поставяте съществен въпрос. Дано обаче приемем правилника и да гласуваме постоянните комисии, за да не изпадаме действително в положението, в което сме сега.
Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
Заповядайте, господин Кабил.
НИХАТ КАБИЛ (ДПС): Уважаеми господин председател, вземам думата, за да кажа, че подкрепям създаването на временна комисия, особено по земеделието и горите, защото не е вярно, че тази комисия ще разглежда само законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол на земеделската техника.
Тази комисия, уважаеми колеги, трябва да започне вече да работи между първо и второ четене на два закона ­ ако си спомняте, ние ги приехме миналата седмица: Закона за рибарството и аквакултурите и Закона за съхранение и търговия със зърно, а не бива да забравяме, че втора точка от дневния ред е първо четене на законопроекта за ветеринарномедицинската дейност. При положение, че това е Закон за ветеринарномедицинската дейност, от който зависи по-нататък елиминирането на един от жълтите картони, които са поставени пред нашата страна от Европейския съюз, аз смятам, че той ще бъде приет на първо четене, а той е достатъчно сериозен и тежък закон, за да го гледа примерно Временна комисия по европейската интеграция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Кабил.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този проект за решение?
Господин Пирински, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако няма други желаещи да се изкажат, господин председателю, ще направя едно уточнение в предложението, което направих за нова редакция на т. 3 в действащите ускорени процедурни правила. Колеги народни представители обърнаха внимание, че редакцията, която предложих всички временни комисии, които създава Народното събрание, да действат по тези ускорени правила, може да създаде недоразумение, че става дума и за временни комисии, които парламентът създаде по различни поводи ­ конкретни анкетни временни комисии и т.н.
Ето защо позволете ми, господин председателю, да направя предложение за уточнителна редакция за нова точка т. 3 на действащи ускорени правила, която гласи следното:
“3. Тези процедурни правила се прилагат по отношение на законопроектите, разглеждани във временни комисии, създавани във връзка с подготовката на Република България за членство в Европейския съюз и актуализираната законодателна програма на Народното събрание до избирането на постоянни комисии на 40-то Народно събрание”.
За да бъде ясно върху кои временни комисии се разпростират тези временни правила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ваше право е, разбира се, да дадете такава редакция, но и сегашните други анкетни комисии не разглеждат законопроекти. Добре, това е технически въпрос.
Поставям на гласуване проекта за Решение за създаване на Временна комисия по земеделието и горите.
Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: за 203, против и въздържали се няма.
Решението за създаване на Временна комисия по земеделието и горите е прието.
За състава на тази комисия от Коалиция за България предлагат следните членове на комисията: Васил Калинов, Георги Юруков, Добромир Гущеров, Мария Вълканова, Олег Попов, Радослав Илиевски, Стоян Проданов, Ясен Пенчев.
От Парламентарната група на Български народен съюз за член на Временната комисия по земеделието и горите се предлага Венцислав Върбанов.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи за тази комисия се предлагат народните представители Камен Костадинов, Юксел Хатиб, Рейхан Аблеким.
От Парламентарната група на Коалиция “Атака” предлагат народните представители Тодор Батилов и Борислав Ноев.
От Парламентарната група на Демократи за силна България се предлагат народните представители Васил Паница и Евдокия Манева.
От Парламентарната група на Обединените демократични сили се предлагат народните представители Яне Янев и Георги Пинчев.
От Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори се предлагат за членове следните народни представители: Пламен Моллов, Бойко Боев, Ангел Тюркеджиев, Борислав Владимиров и Енчо Малев.
Има предложение от всяка парламентарна група по състава и членовете на комисията. Има ли възражения или мнения? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 214 народни представители: за 214, против и въздържали се няма.
Съставът на комисията е приет.
До този момент е постъпило едно предложение за председател на тази временна комисия. То е направено от Парламентарната група на Коалиция за България, а именно председател на комисията да бъде господин Васил Калинов.
Има ли други предложения за председател на комисията?
Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): От Коалиция “Атака” предлагаме за председател на тази комисия господин Борислав Ноев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други предложения за председател на комисията?
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! От Парламентарната група на ОДС предлагаме господин Яне Янев за председател, който е един динамичен човек, работлив. Надявам се, че ще го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други предложения? Не виждам други предложения.
Практиката досега е била, когато се гласуват персонални предложения, да бъдат гласувани по азбучен ред на малките имена.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Или по реда на постъпване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По реда на постъпване е, когато се гласуват текстове.
Ако има други предложения за начина на гласуването, кажете.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първо ще подложа на гласуване предложението, направено от народния представител Георги Георгиев, за председател на комисията да бъде избран Борислав Ноев.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 17, против 113, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на Коалиция за България за председател на комисията да бъде избран господин Васил Калинов.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 116, против 46, въздържали се 20.
Господин Васил Калинов е избран за председател на Временната комисия по земеделието и горите.
В такъв случай не се преминава към гласуване на третата кандидатура.
Уважаеми народни представители, трябва да направим още едно гласуване относно т. 3 на Решението за ускорени процедурни правила за обсъждане и приемане на законопроекти, произтичащи от подготовката на Република България за членство в Европейския съюз.
Господин Пирински предложи нова редакция на т. 3 във връзка със създаването на тези две комисии. Чухте преди това предложението на господин Пирински.
Има ли други предложения по т. 3? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 169, против 2, въздържали се 9.
Предложението за допълнение на т. 3 в основното решение е прието.
За процедура думата има господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес изтича срокът за предложения за второ четене за изменение на Закона за рибарството и аквакултурите. Току-що бе създадена съответната временна комисия, постъпват нови предложения, днес постъпиха две и мисля, че този закон, който има много важно значение и сложни проблеми, следва добре да бъде подготвен.
Затова предлагам срокът за предложения за второ четене да бъде удължен със седем дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако няма обратно процедурно предложение, моля, гласувайте това предложение.
Гласували 175 народни представители: за 170, против 1, въздържали се 4.
Срокът за предложения за второ четене е удължен със седем дни.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители, предлагам да направим разместване в приетия дневен ред и сега да се пристъпи към обсъждане на законопроекта за ветеринарномедицинската дейност, след това към измененията на Търговския закон и след тяхното завършване да продължим с обсъждане и приемане на следващите текстове от проектоправилника за организацията и дейността на Народното събрание. Мисля, че мотивите са разбираеми ­ да съчетаваме законодателната дейност по някои от спешните закони, които трябва да приеме парламентът, заедно с правилата за неговата самоорганизация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли обратно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 143, против 2, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ, с вносители Васил Калинов и група народни представители.
Заповядайте, господин Папаризов, да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“На свое заседание, проведено на 28 юли 2005 г., Временната комисия по европейски въпроси разгледа Законопроект за ветеринарномедицинската дейност, внесен от народния представител Васил Калинов и група народни представители.
На проведеното заседание законопроектът бе представен от страна на вносителите от народния представител Пламен Моллов. На заседанието присъстваха и представители на Министерството на земеделието и горите ­ доц. Жеко Байчев ­ генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба, Паскал Желязков ­ заместник-генерален директор на същата служба, Бойко Ликов ­ директор на дирекция в службата, Емил Кръстев ­ началник на отдел в службата, Пенчо Запрянов, директор на дирекция “Здравеопазване на животните”. От Министерския съвет присъстваха Зинаида Велева ­ директор на дирекция “Европейска интеграция”, Калин Томов ­ старши експерт от същата дирекция. Участие в работата на комисията взеха и народните представители Мая Манолова от Парламентарната група на Коалиция за България и Меглена Кунева от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.
Присъстваха и представители на природозащитни организации ­ Радостина Захариева ­ Студентски съвет, Софийския университет, Аксиния Боснева ­ председател на фондация “АФА ­ България” и Елена Бузина ­ заместник-председател на Дружество за защита на животните, гр. Лом.
Законопроектът за ветеринарномедицинската дейност е изготвен във връзка с поетите ангажименти по Глава седма “Земеделие” от преговорната позиция за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
I. Основната цел на законопроекта е създаването на оптимална нормативна база за въвеждане на ветеринарното законодателство на Европейския съюз в националното ни законодателство, като се отчитат и спецификите в развитието на страната ни във ветеринарната област.
В проекта са регламентирани всички направления на ветеринарномедицинската дейност. По този начин цялата уредба е систематизирана в един нормативен акт. Същият подход е възприет и в действащия Закон за ветеринарномедицинската дейност.
Законопроектът урежда по нов начин обществените отношения, свързани с осъществяването на ветеринарномедицинската дейност предвид основните принципи на европейското законодателство. Въведоха се Хоризонталното ветеринарно законодателство, което предвижда създаването на информационни системи за граничен контрол с цел проследяване движението на животни и животински продукти в страните-членки и вноса от трети страни. Проектът въвежда директивите, свързани със здравните и хигиенни изисквания при извършване на търговия с животни и животински продукти в държавите-членки. Към тях се отнасят: Директива 914/96, Директива 97/78, директиви 90/425, 89/662 на Европейския съюз и други. В съответствие с Решение на съвета 90/424 е предвидено създаването към Националната ветеринарномедицинска служба на специализиран ветеринарен фонд “Епизоотичен риск” за обезщетяване на собствениците в случаи на болести по животните с ефекта на епидемии. В проекта са отразени основните принципи на директивите, които регламентират както хигиенните изисквания към храните за човешка консумация, така и тези към фуражите и храните за животни. Предмет на закона е и въвеждането на група директиви относно контрола на болестите по животните (коне, овце, свине и други), както и на изискванията към ветеринарномедицинските продукти ­ серуми и ваксини.
По-пълно са въведени директивите, уреждащи изискванията към ветеринарномедицинската професия. Регламентирано е обезвреждането на животински отпадъци съгласно Регламент 1774/2002 и др. По-широко е застъпена защитата на животните и хуманното отношение към тях съгласно директиви 86/609, 88/166, 91/629, 91/630, 99/22, 98/588, 93/119 и др.
С проекта на Закон за ветеринарномедицинската дейност са регламентирани дейностите на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), свързани с даването на здравни гаранции за животни и животински продукти, необходими за функционирането на вътрешния пазар на Европейския съюз, както и гаранциите, свързани с безопасността на храните от животински произход. Предвижда се Националната ветеринарномедицинска служба да участва в осъществяването на държавната политика в областта на ветеринарномедицинската дейност като административна структура към министъра на земеделието и горите. Чувствително са разширени контролните правомощия на Националната ветеринарномедицинска служба, като са включени и контролът по здравеопазване при отглеждане на животни, добив и съхранение на зародишни продукти, контролът по спазване правилата за защита и хуманно отношение към животните, както и контролът върху генетично модифицираните организми, фуражи и храни от животински произход. Последният обект на контролните функции на Националната ветеринарномедицинска служба е свързан с приетия през 2005 г. Закон за генетично модифицираните организми.
Законопроектът дава нова правна уредба на ветеринарната практика. Тази дейност се осъществява от ветеринарни лекари, които членуват в съсловна организация. Досега съществуващият лицензионен режим за изпълнение на Държавната профилактична програма от частни ветеринарни лекари се отменя и се запазва само регистрационният режим за практикуващи ветеринарни лекари. Въведено е изискване за спазване на правилата на добрата ветеринарномедицинска практика, които ще намерят нормативен израз в наредба на министъра на земеделието и горите. Изпълнението на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на заразните болести по животните ще се възлага на ветеринарни лекари, посочени от съсловната организация, посредством сключване на договор между тях и Националната ветеринарномедицинска служба.
Законопроектът урежда статута на официалния ветеринарен лекар, който чрез издаване на ветеринарните сертификати, придружаващи пратките при обмен и износ, гарантира пред компетентните власти на приемащата страна, че е извършен държавен ветеринарномедицински контрол. Официалните ветеринарни лекари са служители на Националната ветеринарномедицинска служба и осъществяват контролните функции, включени в компетентността на службата.
Променен е принципът на отговорността за производството на безопасни суровини и храни от животински произход, ветеринарномедицински продукти и фуражи. За разлика от действащия закон отговорността се поема от производителите, а не от органите, които осъществяват ветеринарномедицински контрол. Реализацията на този принцип се постига чрез въвеждане на задължение за производителите да разработят и прилагат система за самоконтрол по цялата технологична верига за гарантиране на качеството и безопасността на крайния продукт.
Съществен нов момент в законопроекта е въвеждането в самостоятелна глава на ветеринарномедицинските изисквания на Европейския съюз при производство, съхранение, транспортиране, предлагане на пазара и търговия в страната, обмен със страните-членки и внос от трети страни на животни, суровини и храни от животински произход. Тези изисквания въвеждат основни принципи на директиви 90/425/ЕЕС, 89/662/ЕЕС, 91/496/ЕЕС, 97/78/ЕЕС и 85/73/ЕЕС. Отразени са изискванията на хигиенен пакет регламенти за производство на храни, а именно регламенти 852, 853, 854, 882 от 2004 г., в сила от 2006 г., както и на Регламент 178/2002 г., касаещи производството и безопасността на храните от животни.
В закона са въведени изискванията на европейското законодателство, свързани с провеждане на граничния ветеринарномедицински контрол, съгласно които внос се разрешава от страни, региони от тях и/или предприятия, включени в списъци на Европейската комисия.
Уредени са правилата за допускане на пратки в свободните зони, свободните или митническите складове съгласно разпоредбите на Директива 97/78/ЕС.
С цел стимулиране на износа отпада изискването на чл. 58 от действащия Закон за ветеринарномедицинската дейност за одобряване за експортна дейност на предприятията за добив, производство и преработка на суровини и храни от животински произход и фуражи. По този начин се дава възможност на всички предприятия, които отговарят на съответните ветеринарно-санитарни изисквания, да изнасят продукцията си на международния пазар.
Въведени са основните принципи на европейското законодателство за защита на животните. Липсата на нормативни актове, които уреждат обществените отношения, свързани със защитата на животните и хуманното отношение към тях, налага детайлно разработване на тази материя. Следва да се отбележи, че в законопроекта тази проблематика е намерила пространна уредба за разлика от действащия закон. Глава седма “Защита и хуманно отношение към животните” съдържа девет раздела, включващи общи изисквания, опити с животни, клане и умъртвяване на животни, транспортиране, контрол за спазване на изискванията за защита и хуманно отношение към животните, евтаназия на животни и др. Освен чрез въвеждане на задължения за стопани, производители и други субекти, защитата и хуманното отношение към животните се гарантират и чрез забрани за определено поведение, скрепени с административни санкции.
Въведена е нова глава, която урежда материята, свързана с обезвреждане на странични животински продукти, включително и животински отпадъци, като са въведени принципите на регламенти 1774/2002 и 999/2001. Посочен е редът за заплащане на разходите, свързани със съхранение, транспортиране, преработване и унищожаване на страничните животински продукти.
В частта, уреждаща производството, съхранението, търговията и употребата на ветеринарномедицински продукти, са добавени изискванията на Регламент 1084/2003, свързани с извършване на малки и големи промени в съдържанието на досието на ветеринарномедицинския продукт. Въвеждат се изискванията на директивите относно производството и търговията на серуми и ваксини.
Създадена е нова глава, в която се регламентира контролът за безопасност при производството, транспортирането и съхранението на фуражите, както и правата и задълженията на контролните органи и лицата, които осъществяват посочените по-горе дейности. Националната ветеринарномедицинска служба упражнява контрола върху безопасността на фуражите, върху физическите и юридическите лица, които извършват извън производствени обекти или обекти за търговия дейности по съхранение на фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и готови фуражи. Обектите за съхранение на фуражи също подлежат на регистрация в Националната ветеринарномедицинска служба.
Издаването на наредби, които ще въведат по-детайлно европейското законодателство, е предвидено в чл. 26, ал. 4, чл. 47, ал. 1, чл. 51, ал. 5, чл. 59, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 2, чл. 63, чл. 66, ал. 21, чл. 70, чл. 109, чл. 116, чл. 139, ал. 2, чл. 154, ал. 3, чл. 166, ал. 5, чл. 176, ал. 1 и 2, чл. 200, чл. 201, ал. 3, чл. 212, ал. 1, чл. 235, чл. 286, чл. 363, ал. 1, чл. 378, чл. 380, чл. 390, ал. 3, чл. 399, ал. 6, чл. 423, ал. 7, чл. 427, ал. 3, чл. 429, чл. 434 от законопроекта.
Съществено е изменен подходът при посочването на административните нарушения на закона, като с цел ефективното му прилагане се диференцират нарушенията по отделните глави. Това дава възможност за максимална обективност при определяне на размера на налаганите наказания.
II. При второто четене във водещата комисия следва да се обърне внимание на някои неясноти в законопроекта:
В чл. 4 не е напълно изяснен статутът на Националната ветеринарномедицинска служба. В чл. 8 и чл. 9 се съдържа неяснота относно правоотношението, в което се намират нейните служители ­ трудово или служебно. При действащия Закон за ветеринарномедицинската дейност (чл. 4) Националната ветеринарномедицинска служба е “специализиран орган на Министерството на земеделието и горите”, а в проекта се определя като “административна структура към министъра на земеделието и горите”.
В чл. 83 от законопроекта се предвижда вписване в списък на физическите или юридическите лица, които получават пратки, суровини и храни от животински произход от държави-членки. От една страна, това е правна възможност за държавата, на чиято територия се извършва доставката, съгласно чл. 5, ал. 3, буква “а” от Директива на Съвета 89/662 и следва с оглед целесъобразността да се прецени дали е необходимо такова вписване в списък. От друга страна, разпоредбата на чл. 83 от проекта борави с понятията “списък” и “включване в списък”, а директивата ­ с понятията “регистрация” и “регистър”. Тъй като на практика разписаното в законопроекта е регистрационен режим, това следва да се посочи изрично в закона и да се съобрази с изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
Във връзка с нарушаване на служебните си задължения по чл. 101-103 от законопроекта за официалния ветеринарен лекар е предвидена съответна санкция в чл. 461. Директивата на Съвета 96/93 в чл. 5, ал. 2 предвижда, наред с наказанието, разследване на случая и предприемане на мярката “временно отстраняване от служебни задължения по сертифициране”. Това изискване на директивата не е отразено в законопроекта.
Европейски експерти по ветеринарно законодателство са изразили мнение, че в Европейския съюз е налице тенденция към освобождаване на лицата, които отглеждат животни за клане, така наречения “първи оператор” или фермер, от такси за извършване на ветеринарномедицински проверки, инспекции и лабораторни изследвания. В противовес на това мнение, в чл. 113 от законопроекта е предвидено събиране на такса от българските фермери. Ето защо е необходимо да бъде преценена целесъобразността на едно такова законодателно решение.
По Глава седма, Раздел VIII “Безстопанствени кучета” бяха изразени две мнения. Според едното разделът следва да бъде предмет на отделен закон, а според другото ­ при второто четене текстовете на раздела следва да бъдат прецизирани, като се вземат предвид и предложенията на природозащитните организации.
Обръщаме внимание и на разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от законопроекта, където се предвижда заплащането на ежегодна такса от притежател на куче в размер, определен с наредба по чл. 9 от Закона за местните данъци и такси. Раздел VIII на Глава трета “Такса за кучета”, чл. 116-119 от Закона за местните данъци и такси е отменен през 2002 и текстът на чл. 175, ал. 1 от законопроекта на практика възстановява отменената такса. В Преходните и заключителни разпоредби не е отразено съответно изменение в Закона за местните данъци и такси. На преценка на водещата комисия остава приемането на нормата на чл. 175, ал. 1 и евентуалното изменение в Закона за местните данъци и такси.
Приемането на законопроекта за ветеринарномедицинската дейност е необходим етап от процеса на присъединяването на Република България към Европейския съюз, като забавянето му би могло да доведе до отлагане на присъединяването на България към Европейския съюз.
Искам да отбележа, че във временната комисия бе започната дискусия главно по съответствието на закона с европейското законодателство. Редица други проблеми, касаещи функциите и статута на ветеринарномедицинската служба, на частните ветеринарни лекари бяха поставени, но бе решено те да бъдат внимателно обсъдени в специализираната комисия. Цялата стенограма от дискусията на комисията е вече на Интернет-страницата на Народното събрание. Постъпват към нас запитвания, които ние препращаме към специализираната комисия. Очевидно законът засяга една много чувствителна област и изисква изключително голямо внимание.
Временната комисия по европейски въпроси въз основа на гореизложеното предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроекта за ветеринарномедицинската дейност, № 554-01-15, внесен от народния представител Веселин Калинов и група народни представители. Решението е прието с единодушие от комисията.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Уважаеми колеги, две процедурни уточнения.
Едното предложение е в стенограмата, отразяваща доклада на господин Папаризов, да бъде отразен точно писменият текст на доклада, доколкото господин Папаризов направи едно леко отклонение, изброявайки членовете и наредбите, очевидно затруднявайки се да изчете целия набор от числа. Но е коректно в стенограмата да бъдат отразени всички точни наименования и номера на членовете. Без да го подлагаме на гласуване, вярвам, че няма да има възражения именно за такова отразяване на доклада в стенограмата.
Второ, както знаете, съгласно ускорените процедурни правила, за които стана дума при обсъждане на тези законопроекти, които са част от актуализираната законодателна програма, в пленарната зала на първо гласуване се изказва само по един представител от всяка парламентарна група до 10 минути.
Преди изказванията има думата за процедура господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагам в пленарната зала при обсъждането на законопроекта да бъдат допуснати доц. Жеко Байчев ­ генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба, и господин Емил Кръстев ­ юрист в тази служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за допускане на доц. Байчев и господин Кръстев.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Моля господата да бъдат поканени в залата.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Боев.
БОЙКО БОЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На всички е известно, че в хода на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз от българското правителство бяха поети определени ангажименти, в това число в областта на ветеринарната медицина. Един от тези ангажименти е приемането на Закона за ветеринарномедицинската дейност. В изпълнение на този ангажимент Министерството на земеделието и горите, респективно Националната ветеринарномедицинска служба, в продължение на повече от две години работи по проект за нов Закон за ветеринарномедицинската дейност. Проектът беше обсъден от Колегиума на Министерството на земеделието и горите, приет на заседание на Министерския съвет и внесен в Народното събрание на 24 септември 2004 г. В качеството си на заместник-министър по това време за периода 2001-2005 г., съм запознат в детайли с този законопроект.
В проекта са регламентирани всички направления на ветеринарномедицинската дейност. Според Европейската комисия този подход е правилен, тъй като цялата уредба, свързана с осъществяване на тази дейност, е систематизирана в един нормативен акт. Проектът е съгласуван с експерти по ветеринарно законодателство на Европейския съюз и Световната организация по здравеопазване на животните в Париж и одобрен от тях.
След разглеждане в Комисията по земеделието и горите на Тридесет и деветото Народно събрание законопроектът бе приет на първо четене в пленарната зала на 24 март 2005 г., но поради недостиг на време не бе приет на второ четене.
Междувременно в страните-членки на Европейския съюз от началото на 2005 г. влязоха в сила нови регламенти, свързани с контрола върху безопасността на храните и ветеринарния контрол и контрола върху производството, съхранението, търговията и употребата на ветеринарномедицински продукти, което наложи основните им принципи допълнително да бъдат разписани в настоящия законопроект.
Променен е принципът на отговорност при производството на безопасни суровини и храни от животински произход, ветеринарномедицински продукти и фуражи. За разлика от действащия закон отговорността се поема от производителите, а не от органите, които осъществяват ветеринарномедицинския контрол.
Смятам, че с реализацията на този принцип и задължаването на производителите да разработят и прилагат система за самоконтрол по цялата технологична верига ще се гарантира високото качество и безопасността на крайния продукт. Разбира се, текстовете на тези четири регламента задължително трябва да бъдат хармонизирани със Закона за храните и Закона за фуражите и ние си запазваме правото за такива промени между първо и второ четене на законопроекта.
Подкрепям идеята за създаване на фонд “Епизоотичен риск”, средствата от който ще се разходват за обезщетяване при кризисно унищожаване на селскостопански животни. Съществуването на този фонд е основен елемент в програмите за борба със заболяванията по животните и особено в програмата за спиране ваксинацията против класическа чума по свинете. Без наличието на правна база и съответно на национален фонд за покриването на загубите, Република България няма да бъде в състояние да прилага европейското ветеринарно законодателство относно борбата със заболяванията по животните.
Смятам за целесъобразно разписаното в законопроекта предложение генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба да е с ранг на заместник-министър и да се назначава и освобождава от министър-председателя на Република България по предложение на министъра на земеделието и горите.
Обемът на ветеринарномедицинската дейност в системата на Министерството на земеделието и горите е значителен. Дейността на много от дирекциите на това министерство е пряко свързана с ветеринарномедицински въпроси и се осъществява в съответствие със Закона за ветеринарномедицинската дейност, поради което възникна необходимостта да са под едно ръководство.
Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба е и главен ветеринарен санитарен инспектор на Република България и много често при обсъждане на въпроси и подписване на документи от съвместен интерес с Министерството на здравеопазването се налага участието му от позицията на заместник-министър.
Считам като напълно правилно частната ветеринарномедицинска практика да се осъществява на територията на един ветеринарен участък. Запазването на териториалния принцип при осъществяването на ветеринарно-медицинската дейност и практика дава възможност за по-голяма гаранция за опазване здравето на животните, контрола върху идентификацията и движението на животните, качеството и безопасността на суровините и храните, получени от тях. Още повече, че в европейското законодателство не се съдържа регламентация на тази дейност.
По отношение на ветеринарните аптеки считам за задължително те да останат като обекти, в които се осъществява ветеринарномедицинска дейност, но да се разкриват само към ветеринарните практики. Това ще повиши контрола върху използваните лекарствени средства при животни, продуктите от които се използват за консумация и от хора.
Одобрявам предвиденото в проектозакона изискване регистрирането и/или одобряването на обекти по чл. 10, ал. 1 и 2 от Закона за фуражите да се извършва след проверка и положително становище от комисия, определена от директора на съответната районна ветеринарномедицинска служба, където се намира обектът.
Съгласно регламентите на Европейския съюз Националната ветеринарномедицинска служба осъществява мерките по контрола над трансмисивните спонгиформни енцефалопатии или с други думи болестта “луда крава”. В тази връзка Националната ветеринарномедицинска служба контролира наличията в храните за животни на преработени животински протеини или други продукти от животински произход, както и суровини, забранени за влагане във фуражите.
Органите на Националната ветеринарномедицинска служба контролират фуражите и по отношение на наличие на нежелани субстанции и продукти над максимално допустимите концентрации, наличие на патогенни микроорганизми и/или продукти от жизнената им дейност, наличие на радионуклеидни растежни стимулатори и други.
Приемането на този проект на закон е изключително важен етап от процеса на присъединяването на Република България към Европейския съюз. На последния подкомитет “България ­ Европейския съюз”, състоял се на 14 април т.г. в София, представителите на Европейската комисия категорично подчертаха, че забавянето на приемането на нов Закон за ветеринарномедицинската дейност може да доведе до отлагане на присъединяването на Република България към Европейския съюз.
Парламентарната група на НДСВ подкрепя така предложения законопроект, но си запазваме правото да внесем поправки и допълнения между първо и второ четене.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, искам да ви напомня, че в залата са доц. Жеко Байчев ­ генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба и господин Емил Кръстев ­ юрист. Разбирам, че те са готови да отговорят на въпроси, които бихте искали да поставите по този наистина важен кръг въпроси.
Има думата народния представител Васил Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Уважаеми господин Пирински, уважаеми колеги! В изложението на господин Папаризов и в материалите, които са раздадени по този законопроект, достатъчно изчерпателно и сериозно е мотивирана необходимостта от приемането на този закон точно сега и прилагането на ускорена процедура с цел да отговорим на изискванията на Европейския съюз и този закон да бъде в ход час по-скоро, тъй като ще влезе в това, което трябва да бъде отчетено за напредъка на България относно преодоляване и решаване на ангажиментите, които имаме към Европейския съюз. Затова аз като подкрепям преждеговорившите искам само да кажа като един от вносителите на този законопроект, че той действително в значителна степен съответства на това, което беше одобрено от предишното Народно събрание и което бе подготвено, в значителна степен и за приемане на второ четене. Времето беше това, което не ни достигна действително да приемем законопроекта.
Така или иначе обаче промените, които настъпиха, и необходимостите от още по-добро адаптиране на законопроекта сега правят възможно неговото по-бързо приемане и на второ четене. Затова аз ви моля ние да подкрепим този законопроект на първо четене, като считам, че той действително отговаря и на тези препоръки, тези мнения и позиции, които бяха изразени и от браншовите съюзи и организации. За мен беше много важно мнението, което ще бъде изразено или беше изразено от Съюза на ветеринарните лекари ­ хората, които работят в съюзите и браншовите организации, които се занимават с птицевъдство, месопроизводителите и прочие. Те всички в общи линии приемат законопроекта. Да, има определени нюанси и различия, които трябва да бъдат отразени на второ четене. Мисля, че има воля и разбиране това да бъде направено.
Смятам, че всичко, което се говори тук и всичко, което имаме като даденост е достатъчно сериозно, за да бъде подкрепен законопроектът на първо четене и затова аз не считам за необходимо повече да коментираме този въпрос. Предлагам ви наистина да подкрепим законопроекта на първо четене.
Позволете ми да оставя изложението си за протокола, за да не повтарям неща, които вече са казани от колегите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Калинов.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз също ще се постарая да бъда максимално кратък, тъй като, както казаха и преждеговорившите, този закон е гледан в Тридесет и деветото Народно събрание. След това, доколкото ми е известно, работна група е отразила част от бележките, които са възникнали при дискусията.
Ще си позволя да направя само една-две ремарки по законопроекта и да изразя отношението на Парламентарната група на Движението за права и свободи по него.
Законопроектът урежда по нов начин обществените отношения, свързани с осъществяване на ветеринарномедицинската дейност. При изготвянето му са взети под внимание основните принципи на европейското законодателство в тази област, регламентирани са дейностите на Националната ветеринарномедицинска служба, свързани с даването на здравни гаранции за животните и животинските продукти, необходими за функционирането на вътрешния пазар на Европейския съюз, както и гаранциите, свързани с безопасността на храните от животински произход.
Основната цел на законопроекта е създаване на оптимална нормативна база за въвеждане на ветеринарното законодателство на Европейския съюз в националното законодателство, като същевременно се отчитат специфичните особености при развитието на страната ни във ветеринарномедицинската област. Въведени са основните принципи на европейското законодателство за защита и хуманно отношение към животните. Тази материя е разработена детайлно поради липсата на нормативни актове в тази област.
По нов начин е регламентирана уредбата, свързана с намаляване броя на безстопанствените кучета. Това поставя дискусионен въпроса, свързан с методите за намаляване и ликвидиране на популациите им. В тази връзка е предвидена възможност общините да предприемат евтаназия или кастриране и връщане на местата, от които безстопанствените кучета са уловени в зависимост от това дали те създават опасност за здравето на хората и животните.
В законопроекта са въведени изисквания на европейското законодателство, свързани с граничния ветеринарномедицински контрол, съгласно който внос се разрешава от страни и региони от тях или от предприятия, включени в списъците на Европейската комисия.
Парламентарната група на Движението за права и свободи подкрепя законопроекта на първо гласуване и предлага на народното представителство да подкрепи законопроекта, като между първо и второ четене също запазваме правото си да направим съответните корекции и бележки по част от текстовете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Костадинов.
Имате думата, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата от името на Парламентарната група на Български народен съюз, за да изразя нашата подкрепа към законопроекта. Не бих желал да повтарям всички колеги, които се изказаха досега, но наистина това е един законопроект, който ще спомогне много, първо, да се отстрани един от жълтите картони, които ни бяха показани от Европейската комисия. А също така самият законопроект дава една възможност да се регламентират взаимоотношенията в една доста важна област, а именно ветеринарномедицинската дейност, контролът върху продуктите от животински произход, контролът върху фуражите, контролът върху дейността, свързана с производство на ветеринарномедицински препарати, на ваксини и други продукти.
Не бих желал да изпадна в подробности и да разглеждам законопроекта глава по глава. Тук беше казано от някои колеги, че този законопроект беше разглеждан много задълбочено от миналото Народно събрание. И въпреки споровете в тогавашната Комисия по земеделието и горите в крайна сметка, разбира се, след много упорита работа стигнахме до един приемлив за всички законопроект и това именно е законопроектът, който ни е предложен в момента от колегата Калинов и група народни представители. Смятам, че върху законопроекта беше работено много сериозно в продължение на много време. Последните изменения в европейското законодателство са намерили отражение в предложения законопроект, защото един доста сериозен екип от Националната ветиринарномедицинска служба също работеше паралелно по законопроекта. Така че нямаме никакво основание да не приемем законопроекта на първо четене.
Призовавам всички колеги да го подкрепят, като си запазвам правото между първо и второ четене да внеса корекции, така както смятам, че е редно, за да се подобри самият законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Върбанов.
Господин Паница, заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, Парламентарната група на Демократи за силна България ще подкрепи на първо четене Законопроекта за ветеринарномедицинската дейност. Проектът на този закон е изготвен във връзка с поетите ангажименти на България по Глава седма “Земеделие” от преговорната позиция за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Основната цел на законопроекта естествено е създаване на оптимална нормативна база, съвместима с европейското законодателство. В него се коригират част от обществените отношения, свързани с осъществяването на ветеринарномедицинската дейност, и се въвеждат някои съвсем нови елементи, които не са съществували до момента в нашето законодателство в тази област. Така например променя се принципът на отговорността за производството на безопасни суровини и храни от животински произход. До момента положението беше, че ветеринарномедицинските служби носеха отговорност за качеството на тези храни. От този момент нататък се променя принципът на отговорност и тя пада изцяло върху производителите.
Докато в друго отношение, например в главата, касаеща защитата на животните, се въвеждат съвсем нови елементи, които не са съществували досега в нашето законодателство. А липсата на нормативни актове, които уреждат отношения, свързани със защита на животните и хуманното отношение към тях, налагаше по-детайлно разработване на тази глава и главно съобразяване с Конвенцията за защита на животните-компаньони, която е много добре известна и се спазва в Европейския съюз. В тази глава се въвежда защита и хуманно отношение към животните, които са гарантирани със съответни административни санкции.
Няма да се спирам по другите глави, които бяха много подробно цитирани в експозето на председателя Папаризов. Ще кажа няколко думи за тази непреодолима треска за налагане на такси в българското законодателство, която съществува в момента и в този закон. Европейските експерти по ветеринарно законодателство освобождават фермерите, които отглеждат животни за клане, от такси за ветеринарномедицински проверки и други дейности. Тук, в нашия закон, ние налагаме в противовес на европейското законодателство допълнителни такси, което според мен трябва да се коригира между първо и второ четене.
Още един непреодолим стремеж към такси. Според Закона за местните данъци и такси от 2002 г. таксите за кучета бяха премахнати. А сега в този закон отново се вменява така наречената такса “Куче”, което е в противоречие със сега действащия Закон за местните данъци и такси. Този, за трети път казвам, непреодолим стремеж на нашето законодателство към таксите и данъците трябва да се регулира по начина, по който се реализира в Европейския съюз.
С тези забележки, които ще направим между първо и второ четене, ние призоваваме нашите колеги да гласуват на първо четене за Законопроекта за ветеринарномедицинската дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Паница.
Господин Берон, заповядайте.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Коалиция “Атака” също ще подкрепи този законопроект. Той е подробен и добре разработен.
Искам само да отбележа, че ние буквално на всяка дума казваме: това го правим, защото се изисква от нас от Европейския съюз; това го правим заради Европейския съюз; това го правим за хармонизиране със законодателството на Европейския съюз. Трябва да знаем, че това е малка част от истината. Основната причина да приемем този закон е, че ние ­ нашата страна, се нуждаем от един добър закон за ветеринарната дейност. Както и останалите закони, ние правим тези закони за нас, а не за Европейския съюз или за който и да е друг. Просто да не свикваме с този начин на говорене, защото това почва да ми прилича на позоваването на великия Съветски съюз на всяка дума, както беше в миналото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Берон.
Остана една парламентарна група, която не е взела отношение. Ще има ли от Обединените демократични сили изказващи се? Не виждам.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно предложеният законопроект има за цел да приведе законодателството, уреждащо ветеринарномедицинските дейности, в съответствие с европейското право. Считам, че тази цел е постигната и тук в контекста на казаното от господин Берон искам да кажа, че максимално е отчетена и националната ни специфика при организацията на ветеринарномедицинската дейност. В този законопроект са включени и предложения, които уреждат обществени отношения, които до момента не бяха регламентирани по никакъв начин. Считам, че по този начин в крайна сметка е постигнато едно систематизиране на цялата правна уредба в тази област в един закон, което, от една страна, води до големия обем на този закон, а от друга страна, до необходимостта от издаване на много на брой подзаконови нормативни актове. Предвижда се издаването на над 70 наредби, чието изработване според мен би следвало да бъде обвързано с един по-кратък срок, доколкото всички знаем, че те са условие за ефективното прилагане на този закон.
В този законопроект се предлагат някои нови решения, които се разбират и оценяват нееднозначно, включително и от практикуващите ветеринарни лекари. Тези текстове биха могли да бъдат прецизирани между двете гласувания. Аз по-специално ще се спра върху правната уредба на ветеринарномедицинската практика, доколкото тя е разработена по съвсем нов начин в този законопроект. Предвижда се създаването на Национална съсловна организация на ветеринарните лекари, което е условие за осъществяване на ветеринарна практика. Считам, че с оглед на значимостта на тази браншова организация би следвало много по-подробно да бъде разработен нейният статут, нейната структура и правомощията на нейните органи. В законопроекта следва да се предвиди кратък срок за нейното създаване, който би могъл да бъде 6-месечен или максимално кратък след влизането на закона в сила с оглед възможността на ветеринарните лекари, които са получили разрешение за упражняване на частна практика по реда на стария закон, да продължат да осъществяват дейността си в условията на новия закон и с оглед изискването, въведено от законопроекта ­ в тримесечен срок след влизането му в сила да се регистрират в съсловната организация и в регионалните ветеринарномедицински служби.
Освен това се предвижда ветеринарномедицинската практика да се осъществява съгласно изискванията за добрата ветеринарномедицинска практика. Сега съществуващите съсловни организации предлагат тези изисквания за добра ветеринарномедицинска практика да бъдат уредени в Кодекс на националната съсловна организация. Считам, че този подход е неефикасен. Би следвало да бъде издадена нарочна наредба, която да регламентира изискванията за добра ветеринарномедицинска практика с оглед осъществяването на ефективен контрол и с оглед реализирането на административнонаказателна отговорност в случаите, в които това е необходимо.
Друг въпрос, който би следвало да бъде обсъден между двете гласувания, е за регистрацията на ветеринарномедицинската практика. Законопроектът променя сега съществуващия разрешителен режим с регистрационен, като се предвижда регистрацията да се прави в регионалните ветеринарномедицински служби. Считам, че предвид създаването на една национална съсловна организация би следвало тези правомощия да бъдат предоставени на нея и по-специално на нейните регионални структури. Това би съответствало на разбирането, че трябва да се разширяват правомощията на браншовите организации в областта на лицензионните и регистрационните режими. Ако този подход се възприеме, би следвало преди регистрацията на ветеринарномедицинските обекти, в които ще се осъществява ветеринарна практика, да се извършват проверки от съответните ветеринарномедицински специалисти ­ служители на регионалната ветеринарномедицинска служба, с оглед установяване на съответствието им с изискванията на добрата ветеринарномедицинска практика.
По отношение на обектите, в които се извършва ветеринарна практика, считам, че тук трябва да се добавят ветеринарните аптеки. Нещо повече, да се приеме изискването, че търговия с ветеринарномедицински продукти ще се извършва само във ветеринарни аптеки на ветеринарни лекари, които са регистрирани за упражняване на ветеринарна практика по реда на този закон с оглед осигуряване на по-добро качество на лекарствата, предназначени за животни.
Спорен е и въпросът кой би следвало да извършва имунопрофилактиката и мерките от държавната профилактична програма ­ дали това да бъдат всички ветеринарни лекари, регистрирани за извършване на практика на територията на един ветеринарен участък, или определени от браншовата организация един или няколко ветеринарномедицински специалисти. И двата подхода имат своите основания и в крайна сметка се свеждат до обхвата на профилактиката, до нейното качество и до начина, по който ще се извършва контролът.
Считам, че по-последователно в законопроекта следва да бъде проведен териториалният принцип на организация на ветеринарномедицинската дейност, доколкото той в пълна степен съответства на българската практика. Имам предвид както дейността на регионалните ветеринарномедицински служби, така и въведеното изискване за упражняване от ветеринарните лекари на ветеринарна практика само в определен ветеринарен участък.
Бих искала да отбележа, че за първи път с този законопроект се въвежда статутът на официалния ветеринарен лекар, който издава сертификати, удостоверяващи извършването на ветеринарен контрол. Считам, че по-подробно би следвало да бъдат изложени и разписани неговите правомощия, както и правомощията на инспекторите и експертите от системата на Националната ветеринарномедицинска служба, които имат правомощия да осъществяват контрол по прилагането на този закон.
Също така би могло да се помисли и да бъде отбелязано, че те извършват тези дейности в условията на служебни правоотношения.
Между двете гласувания биха могли да бъдат прецизирани редица правно-технически решения като например кой би трябвало да сключва договорите с ветеринарните лекари и ветеринарните техници. Това би довело до по-добра и по-прецизна регламентация на тази материя.
По принцип считам, че този законопроект отразява спецификата на българската ветеринарна медицинска дейност и той ще бъде подкрепен от нашата парламентарна група. (Ръкопляскания от блока на КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Манолова.
Не виждам други заявки от Обединените демократични сили.
Бих се обърнал към доц. Байчев с въпрос дали би желал да вземе отношение по някои от повдигнатите въпроси ­ във връзка с таксите, за които спомена господин Паница, във връзка и с някои от компетентностите, за които стана дума. Желаете ли с няколко думи да вземете отношение? Не желаете.
В такъв случай ще гласуваме.
Уважаеми колеги, подлагам на първо гласуване законопроекта за ветеринарномедицинската дейност.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 169, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на господин Паница за процедура.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Предвид важността на този закон предлагам срокът на внасяне на предложения между първо и второ четене да се удължи с една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за удължаване на срока за предложения за второ четене с една седмица.
Има ли обратно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 79, против 22, въздържали се 41.
Предложението се приема. Срокът е удължен.
Ако няма други въпроси и предложения, преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВ-СКИЯ ЗАКОН.
Давам думата на господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
“ДОКЛАД
на Временната комисия по правни въпроси относно второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Търговския закон”
Комисията подкрепя текста на комисията за наименованието на закона.
Предлагам, господин председател, да прочета параграфи 1, 2 и 3, след което те да бъдат обсъждани и гласувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
“§ 1. В чл. 3, ал. 1, се създава изречение второ:
“За всеки търговец се образува и води отделно дело.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
“§ 2. В чл. 4 ал. 2 се изменя така:
“(2) Подлежащите на вписване обстоятелства се заявяват от името на търговеца чрез лице или лица, които го представляват по закон, а в предвидени от закон случаи ­ и от името на друго лице. При промяна в органите или в представителството заявлението за вписване се извършва от новоназначения орган или представител.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. В чл. 4 ал. 2 се изменя така:
“(2) Подлежащите на вписване обстоятелства се заявяват от името на търговеца чрез лице или лица, които го представляват по закон, а в предвидени от закон случаи ­ и от името на друго лице. При промяна в органите или в представителството заявяването за вписване се извършва от новоизбрания орган или представител.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция:
“§ 3. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) До изтичането на 15 дни от обнародването вписаното обстоятелство не може да се противопостави на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да го узнаят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми колеги, на вашето внимание е заглавието на закона и първите три параграфа. Имате думата. Не виждам желаещи за изказване по тези текстове.
Моля, гласувайте заглавието на закона и параграфи 1, 2 и 3 ан блок.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 4. В чл. 13, ал. 1, се създава изречение трето:
“Когато търговско дружество посочва размера на капитала си, то посочва и каква част от него е внесена.”
§ 5. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 се създава изречение трето:
“Освен данните по ал. 2 в партидата на клона се вписват и всички данни от партидата на търговеца.”
2. Алинея 7 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, на вашето внимание са параграфи 4 и 5. Има ли желание за изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 139, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 6 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
“§ 6. Създава се чл. 17а:
“Клон на чуждестранно лице
Чл. 17а.(1) Клон на чуждестранно лице, регистрирано с право да извършва търговска дейност според националния си закон, се вписва в Търговския регистър при съда по седалището на клона.
(2) Освен данните по чл. 17, ал. 2, заявлението за вписване съдържа и данни за:
1. правната форма и фирмата или наименованието на чуждестранното лице, както и фирмата на клона, ако тя се различава от тази на чуждестранното лице;
2. регистъра и номера, под който е вписано чуждестранното лице, ако приложимото право го предвижда;
3. правото на държавата, което се прилага за чуждестранното лице, ако това не е правото на държава-членка на Европейския съюз;
4. лицата, които представляват чуждестранното лице според регистъра, в който е вписано, ако има такъв регистър, начина на представляване, както и ликвидаторите и синдиците и техните правомощия.
(3) В регистъра се вписват данните:
1. по ал. 2, както и всяка промяна в тях, включително закриване на клона;
2. за прекратяване на чуждестранното лице, започване на ликвидация, продължаване на дейността, прекратяване и приключване на ликвидацията;
3. от всички актове на съда по несъстоятелността, които се вписват в регистъра, в който е вписано чуждестранното лице, както и решенията по чл. 759, ал. 1 и чл. 760, ал. 3, ако има такива;
4. за заличаване на чуждестранното лице.
(4) В регистъра се представя препис от:
1. учредителния акт, договор или устав на чуждестранното лице, който съдържа всички изменения и допълнения, включително след вписването на клона;
2. всеки годишен финансов отчет на чуждестранното лице, след като е вписан или представен съобразно законодателството на страната, където то е регистрирано.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Стоилов.
Изказвания по § 6? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 3.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
“§ 7. В чл. 53, ал. 3 след думата “експерт-счетоводител” се добавя “в предвидените от закона случаи”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Моля, господин председател, да се гласува § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли изказвания по § 7? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
“§ 8. В чл. 67 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Когато дружеството е вписано в Търговския регистър на друг окръжен съд, а не на съда, в района на който се намира седалището му, съдът по регистрацията на дружеството служебно или по искане на дружеството изпраща фирменото му дело за вписване от съда по неговото седалище.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 8 и предлага да отпадне.
“§ 9. В чл. 70 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 3 се отменя.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя по § 9, т. 1 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, предлагат се за отпадане два параграфа ­ целият § 8, както е предложен и т. 1 от § 9.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат?
Госпожо Масева, заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да взема накратко отношение по § 8. Вчера във Временната комисия по правни въпроси се въздържах при гласуването, при което комисията не подкрепи текста. Искам обаче в залата да заявя, че текстът всъщност е разумен, а нашите страхове, че съдебната система няма да изпълни този критерий, може би са основателни, но това правило трябва да бъде действащо, тъй като то урежда последиците от недействителността и с уговорката, че става дума само за първоначална регистрация.
Смятаме, че по този текст трябва да се поработи още и вносителят да има ангажимент да състави и да предложи във връзка и с преговорите в Брюксел, както вчера се уточнихме, ако би имало остри забележки по неприемането на текст, който да бъде приемлив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Масева.
Доколкото разбрах, госпожо Масева, съмнението е дали съдът по регистрация ще е в състояние да препраща делото в съда по седалище.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Съмненията са затова дали няма да се спекулира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за изказвания?
Проф. Герджиков, заповядайте.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нямах никакво намерение да вземам думата, след като счетох, че вчера в комисията успяхме добре да си свършим работата. Вярно е, че госпожа Масева тогава гласува “въздържал се” на този текст, но аз много категорично подкрепям становището на комисията, и то по едно основно съображение. Това е, че нашият Търговски закон, както действа, в никаква степен не накърнява и не заплашва интересите на инвеститорите и кредиторите. Такова внушение се опитаха да ни създадат от Брюксел, без да познават добре нашата уредба. Тъй като нашата уредба в ал. 2 на чл. 70 предвижда по много елегантен начин, че недействителността на дружеството има действие не само занапред, но точно тази точка трета, за която става дума ­ недействителност поради регистрация, не по седалището, дава възможност да се преодолее това. Това е един преодолим порок. Така че в никаква степен не могат да бъдат накърнени интересите на инвеститорите ­ това, което също е и опасението на Брюксел. И нека юристите от Европейския съюз по-внимателно да се запознаят с нашето действащо право, защото звучи според мен обидно по един непрофесионален начин от тяхна страна да се атакуват нашите уредби. Затова аз смятам, че позицията на комисията е абсолютно защитима. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Герджиков.
Господин Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Смятам да направя още едно кратко разяснение в допълнение на това, което преди малко беше казано, че е необходимо, тъй като част от промените, които сега правим в законодателството, са за неговото синхронизиране с европейското. Искам да посоча, че самата директива на Съвета, която урежда въпроса, допуска в чл. 11 законите на държавите-членки да предвиждат недействителност на дружествата само в съответствие с определени обстоятелства и едно от тези обстоятелства, на което ние в случая се позоваваме, е несъставянето на учредителен акт или не са спазени правилата за предварителен контрол, или нужните юридически формалности. По нашето законодателство изискването за компетентност на съда по мястото на учредяване на дружеството попада в основанията за предварителен контрол и е предвидено като юридически формално изискване. Така че ние не въвеждаме някакви допълнителни права извън тези, които предвижда и посочената директива. Заедно с изтъкнатите вече съображения е дало основание на комисията да не приеме този текст, който в българските условия би могъл в някои случаи да доведе до допълнителни злоупотреби, а знаем, че един от основните мотиви за нашата законодателна дейност трябва да бъде намаляването на корупционните практики. В България самото законодателство не трябва да разширява простора за такива действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Стоилов.
Има ли други желаещи за изказвания?
Благодаря на колегите от Правната комисия за тези разяснения, които ми се струва, че цялата зала имаше нужда да чуе.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на целия § 8 и на т. 1 от § 9.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, т. 2, който става § 8 със следната редакция:
“§ 8. В чл. 70, ал. 3 се създава изречение трето:
“Съобщение за прекратяването се обнародва в “Държавен вестник”, когато учредяването на дружеството е подлежало на обнародване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Имате думата, уважаеми народни представители, по един сякаш безспорен текст. Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 130, против 1, въздържали се няма.
Новият § 8 е приет.
Давам 30 мин. почивка до 11,30 ч. Благодаря ви. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Параграф 8 от законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон е приет.
Моля да докладвате следващия параграф, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “§ 10. В чл. 72, ал. 2 се правят следните допълнения:
1. В изречение първо след цифрата “3” се добавя думата “независими”.
2. В изречение трето след думите “от съда” се поставя запетая и се добавя “като това се посочва и при обнародването”.”
Има предложение на Мая Манолова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9. 
“§ 11. В чл. 117, ал. 2 числото “100” се заменя с “10”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по тези два параграфа? Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете на двата параграфа на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “§ 12. В чл. 141 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 6:
“(6) Овластяването и неговото заличаване имат действие към трети добросъвестни лица след вписването им.”
2. Досегашната ал. 6 става ал. 7.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 11:
“§ 11. В чл. 141 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 6:
“(6) Овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им.”
2. Досегашната ал. 6 става ал. 7.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 12:
“§ 12. В чл. 146 ал. 4 се изменя така:
“(4) Приетият годишен финансов отчет се представя в Търговския регистър като съобщение, затова се обнародва в “Държавен вестник”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 13:
“§ 13. В чл. 150, ал. 1 изречение първо след думата “капитала” се добавя “се представя в Търговския регистър”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези три параграфа има ли? Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи 12, 13 и 14 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 89, против 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 14:
“§ 14. В чл. 161, ал. 4 се създава изречение четвърто:
“Ако едно лице запише акции от свое име и за сметка на дружеството, те се смятат за придобити единствено за сметка на това лице.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 15:
“§ 15. В чл. 165, т. 3 след думата “капитала” се поставя запетая и се добавя “както и частта от него, която трябва да се внесе при учредяване на дружеството”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 16:
“§ 16. В чл. 187а се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 думите “вливане или сливане” се заменят с “преобразуване”.
2. В ал. 2 думите “ал. 1, т. 2, 6, 7 и 8” се заменят с “ал. 1, т. 3, 4, 6, 7 и 8”.
3. В ал. 4 думите “по т. 1 и 7” се заменят с “по т. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по тези два параграфа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези два параграфа в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “§ 18. В чл. 187б се правят следните допълнения:
1. В ал. 3 се създава изречение второ:
“Общата номинална стойност на изкупените акции и на тези по чл. 187а, ал. 4 не може да надхвърля 10 на сто от капитала. За изкупените акции, които надхвърлят този размер, се прилага чл. 187г.”
2. Създава се ал. 4:
“(4) Управителният съвет, съответно Съветът на директорите, извършва обратното изкупуване при спазване изискванията по ал. 1‑3”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 17.
“§ 19. Чл. 187д се изменя така:
“Чл. 187д. В годишния финансов отчет на дружеството задължително се посочват:
1. броят и номиналната стойност на придобитите и прехвърлените през годината собствени акции, частта от капитала, която те представляват, както и цената, по която е станало придобиването или прехвърлянето;
2. основанието за придобиванията, извършени през годината;
3. броят и номиналната стойност на притежаваните собствени акции и частта от капитала, която те представляват.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 18. 
§ 20. В чл. 187е се правят следните изменения:
1. Ал. 2 се изменя така:
“(2) Когато дружеството е записало собствени акции при учредяването си или увеличение на капитала, те трябва да бъдат незабавно прехвърлени. В противен случай акциите се обезсилват и се прилага чл. 200, т. 2. За тези акции се прилагат чл. 187а, ал. 3 и чл. 187д.”
2. В ал. 3 след думите “при обичайната им дейност” се поставя запетая и се добавя “ако в резултат на това чистата стойност на имуществото продължава да отговаря на изискванията на чл. 247а, ал. 1 и 2”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 19.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 20:
“§21. В чл. 192, ал. 6 се създава изречение второ:
“Ако едно лице запише акции от свое име и за сметка на дружеството, те се смятат за придобити единствено за негова сметка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по тези параграфи? Няма.
Моля, гласувайте параграфите от 18 до 21 по номерацията на вносителя, които са подкрепени от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “§ 22. В чл. 193 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Заключението на вещите лица по чл. 72, ал. 2 е част в материалите по чл. 224 и се представя в Търговския регистър заедно с решението за увеличаване на капитала, като това се посочва и при обнародването.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 21.
“§ 23. В чл. 194 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: “Предимства на акционерите при издаване на нови акции”.
3. В ал. 4 изречение първо след думите “или да отпадне” се добавя “само”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 22.
“§ 24. В чл. 196, ал. 3 изречение първо думите “от устава или” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 23.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 24:
“§ 24. В чл. 261б се създава ал. 3:
“(3) Не могат да се придобиват акции или дялове в приемащото или новообразуваното дружество срещу акции или дялове в преобразуващото се дружество, притежавани от приемащото дружество, както и срещу собствени акции на преобразуващото се дружество. Тази забрана се отнася и за лице, което действа от свое име, но за сметка на дружеството.”
“§ 26. В чл. 262и, ал. 2 се създава изречение трето: “Когато новоучреденото дружество е капиталово или ще се извърши увеличаване на капитала на приемащото дружество, докладът съдържа данни и за преминаващото към това дружество имущество, въз основа на което се установява размерът на капитала съгласно чл. 262с, ал. 3 и чл. 262у, ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 25.
“§ 27. В чл. 263п, ал. 1, изречение второ думите “или от новоучреденото дружество” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези параграфи? Няма.
Моля, гласувайте параграфите от 22 до 27 включително, които са подкрепени от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, моля в рамките на правомощията си да поканите народните представители да влязат в залата, тъй като установяваме, че по този важен закон, по който по принцип на думи има консенсус ­ Търговския закон, всъщност от залата липсват цели парламентарни групи. Не можем да приемем, че един или двама представители на парламентарна група в случая могат да я представляват. Виждаме, че парламентарните групи на ДПС и ОДС ги няма.
Поради тази причина Ви моля да изпълните своите задължения по правилник и да поканите народните представители да влязат в залата, като заявявам от името на парламентарната група, че ако все пак това не се случи, ще поискаме поименна проверка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
Много моля народните представители от парламентарните групи, които липсват в залата, да заемат своите места. Моля също така квесторите да помолят ръководителите на парламентарните групи за това в съответните парламентарни стаи.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “§ 28. Чл. 263т се изменя така:
“Особени правила:
Чл. 263т (1) Когато всички участващи в преобразуването дружества са персонални, чл. 262и-262н не се прилагат. По искане на съдружник с право на управление в едно от участващите дружества Окръжният съд по седалището на това дружество назначава проверител, който извършва проверка за всички участващи в преобразуването дружества. В този случай се прилагат съответно членове 262л и 262м.
(2) Когато всички преобразуващи се и приемащи дружества са еднолични и едноличният собственик на капитала е едно и също лице, преобразуването се извършва въз основа на решение на едноличния собственик. За решението се прилагат съответно членове 262е и 262ж. Не се прилагат членове 262з-262р и чл. 263о-263с.
(3) При преобразуване чрез отделяне на еднолично търговско дружество не се определя и проверява съотношение на замяна. Членове 261б, 262л и 262м не се прилагат. Това важи и при вливане на еднолично търговско дружество в едноличния собственик на неговия капитал.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 27.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 28:
“§ 28. В чл. 264л, изречение първо след думата “съдружник” запетаята се заменя с “или”, а думите “или новоучреденото дружество” се заличават.”
“§ 30. В чл. 266, ал. 3 се създава изречение второ:
“Съобщение за това се обнародва в “Държавен вестник”, когато учредяването е подлежало на обнародване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфите от 28 до 30 включително, по номерацията на вносителя, които са подкрепени от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “§ 31. Създава се чл. 301а:
“Сделки извън предмета на дейност
Чл. 301а. Когато търговец сключва сделки или извършва действия извън предмета на дейност, вписан в Търговския регистър, те са действителни.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 30:
“§ 30. В § 100, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон се създава изречение второ:
“Заповедта на министъра на правосъдието, с която се обявява изпита, се обнародва в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте § 31 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 4.
Параграф 31 се приема.
Моля да се има предвид за протокола, че на практика параграфът, който се предлага от вносителя, отпада и по предложение на комисията се заменя с ново съдържание.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
“ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 32. Навсякъде в закона думите “счетоводен отчет” и “счетоводни отчети” се заменят с “финансов отчет” и “финансови отчети”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага тази редакция на параграфа, който става § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли изказвания по този текст? Няма.
Моля, гласувайте наименованието “Допълнителна разпоредба” и съдържанието на § 32 в редакцията на комисията.
Гласували 142 народни представители: за 141, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет, а с това е приет и целият закон.
Благодаря Ви, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: И аз Ви благодаря, госпожо председател.
Използвам случая, за да кажа, че Временната комисия по правни въпроси прие за двете четения всички законопроекти, които є бяха разпределени. Ако постъпят нови, ние сме готови да ги разглеждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Уважаеми народни представители, въпреки че работим успешно и по стария правилник, все пак трябва да приемем и новия, затова преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НА-РОДНОТО СЪБРАНИЕ ­ продължение.
Стигнахме до чл. 66, по който вчера имаше още изказвания.
Да заповядат тези, които желаеха вчера да направят такива. Няма желаещи.
Първо, моля, гласувайте предложенията на народните представители Елиана Масева, Димитър Абаджиев, Екатерина Михайлова и Иван Иванов за създаване на нова ал. 3 в чл. 66.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 29, против 114, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Венелин Узунов за нови допълнения на чл. 66.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 51, против 74, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, мисля, че аргументите на господин Узунов са съвършено верни и точни и че това е една индикация за отношението към местната власт и нашата воля към децентрализация.
Моля да подложите на прегласуване текста, който току-що беше гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Моля да прегласуваме предложението на господин Узунов, което току-що беше гласувано.
Гласували 183 народни представители: за 74, против 81, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте основния текст на чл. 66.
Гласували 162 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 14.
Член 66 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 67. (1) Законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания.
(2) Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага, само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение и допълнение на законопроекта.
(3) На първо гласуване законопроектът се разглежда след като Народното събрание изслуша докладите на водещата комисия, становището на вносителя в рамките на 10 минути и доклади на други комисии, на които той е бил разпределен, ако такива са постъпили.
(4) При първото гласуване законопроектът се обсъжда по принцип и в цялост. Народните представители се произнасят по основните положения на законопроекта.”
Има предложение на народния представител Георги Близнашки, което е оттеглено.
“Чл. 68.(1) Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. Тези законопроекти се обсъждат едновременно от Народното събрание. То ги гласува поотделно.
(2) Когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект, уреждащи една и съща материя, водещата комисия с участието на вносителите на приетите на първо гласуване законопроекти изготвя от тях един общ законопроект в срок от 14 дни, който се представя на председателя на Народното събрание и на народните представители за правене на писмени предложения по него.
Чл. 69. Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен повторно само след съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, и не по-рано от следващата парламентарна сесия.”
Текстовете на чл. 67, 68 и 69 се подкрепят от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Уважаеми колеги, имате думата по чл. 67, 68 и 69. Не виждам желаещи.
Моля да гласувате трите текста така, както бяха прочетени от господин Корнезов.
Гласували 158 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 2.
Тези три текста са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 70.(1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения нов законопроект, съгласно чл. 68, ал. 2, в 7-дневен срок от приемането му, респективно от представянето му на председателя на Народното събрание. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици или намален, но не по-кратък от три дни. Срокът за предложения, за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект е не по-вече от седем дни, когато преди първото гласуване е постъпило решение на Комисията по европейска интеграция.
(2) В 14-дневен срок от изтичане на срока по ал. 1 водещата комисия внася в Народното събрание мотивиран доклад, който съдържа:
1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях;
2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли изказвания по чл. 70?
Значи ние смятаме, че Комисията по европейска интеграция ще се нарича така? Така приемаме. Може да се нарича и другояче, те още не са установени.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако при гласуването наименованието на Комисията по европейска интеграция е някакво друго, разбира се, естествено е, че по всички текстове това ще бъде поправено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Имате думата за изказвания по чл. 70. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 70 така, както е предложен от господин Корнезов.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Член 70 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 71.(1) Народното събрание обсъжда и приема законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения или възражения те не се четат в пленарната зала. В този случай законопроектът се прилага към стенографския протокол като част от него.
(2) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 70, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада є. Допустими са и редакционни поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.
(3) Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на пет минути за всяко предложение.
(4) Гласуването се извършва по реда на чл. 56.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 72. Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а след това ­ само с решение на Народното събрание.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 73.(1) Председателят съобщава на първото заседание на Народното събрание за постъпването на указ на президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание закон се връща за ново обсъждане.
(2) В 3-дневен срок от постъпването председателят на Народното събрание възлага на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.
(3) Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа.
(4) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти.
(6) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 71, като се гласуват само текстовете, които са оспорени.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Корнезов, един малък въпрос по чл. 71, ал. 1 ­ изречението: “Когато няма направени писмени предложения или възражения те не се четат в пленарната зала”. Това не ми се вижда много издържано граматически и ако може да се поправи.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председателю, ако можете сега да ни дадете редакция? Това е една новост. В досегашната практика на българските парламенти не е имало такава възможност. Становището беше единодушно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Става въпрос за главите, разделите и текстовете, че няма да се четат. Нали?
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Когато няма направени писмени предложения по даден текст или глава, или раздел, не е необходимо, както тук аз сега чета текстове, които са безспорни, по тях няма предложения, всички те са раздадени на народните представители. Възможно е да кажем примерно: от чл. 1 до чл. 10 няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Предлагам тогава, господин Корнезов, вместо “те” да се каже “текстовете”.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли желаещи да се изкажат по чл. 71, 72 и 73 включително?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Вие съвсем правилно забелязахте едни неясноти в текста на ал. 1 на чл. 71, защото наистина, така както е редактиран, е малко неразбираем. Аз също щях да предложа поправка в този смисъл, защото не можех да разбера ­ така както е записано, не става ясно дали ако по целия законопроект няма предложения, той не се чете, тъй като в последното изречение се казва: “В този случай законопроектът се прилага към стенографския протокол като част от него”.
Това, което господин Корнезов обясни преди малко, внесе известна светлина и яснота по въпроса. Мисля, че е коректно залата да разбере, че става въпрос за текстовете член по член, глава по глава. Ако няма внесено предложение по определен член или по определен раздел, този член или този раздел не се чете, а текстът на този член, на този раздел или на тази глава се прилага.
В такъв случай обаче освен Вашето предложение за изменение, господин председател, мисля че трябва в последното изречение думата “законопроект” да се замени с “текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него”, а не целият законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Това е основателно, наистина.
Благодаря, господин Казак.
Има ли други желаещи да се изкажат? Няма.
Господин Корнезов, моля да коментирате казаното.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Да, това са редакционни поправки, които уточняват смисъла. Мисля, че те са удачни. Идеята е една и съща и тя не се променя, но така или иначе трябва да се гласува най-напред, господин председател, Вашето предложение и предложението на господин Казак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Подлагам на гласуване предложението в чл. 71, ал. 1 в изречението: “Когато няма направени писмени предложения и възражения, те не се четат в пленарна зала” ­ “те” да се замени с “текстовете”. Ще стане: “текстовете не се четат”. В такъв случай: “текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него”.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 143, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Ако няма други изказвания, предлагам да гласуваме чл. 71, 72 и 73 подкрепени от вносителя.
Моля, гласувайте!
Гласували 146 народни представители: за 143, против 1, въздържали се 2.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 74. По законопроект за ратифициране на международен договор текстът на договора не може да бъде изменян. Резерви към многостранен договор могат да се правят само когато те са допустими от самия договор.
Чл. 75.(1) Проект за решение, декларация и обръщение могат да внасят народните представители и парламентарните групи.
(2) Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в 3-дневен срок от постъпването им, за което той уведомява народните представители по реда на чл. 64, ал. 3.
(3) Постоянните комисии обсъждат проектите по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределянето им и представят на председателя на Народното събрание становищата си по тях.
(4) Решенията по организационни, технически и процедурни въпроси могат да не се разпределят на постоянните комисии.
(5) Решенията, декларациите и обръщенията се приемат на едно гласуване.
(6) Проект за решение, декларация и обръщение може да бъде оттеглен от вносителя до поставянето му на гласуване на заседание на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Ние гледаме в момента чл. 74 и чл. 75. Има ли изказвания по тези текстове? Има ли желаещи да се изкажат? Не.
Моля, гласувайте чл. 74 и чл. 75, така както са предложени.
Гласували 155 народни представители: за 154, против 1, въздържали се няма.
Тези членове са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 76.(1) Когато Конституционният съд е определил Народното събрание като заинтересувана страна по конституционно дело за оспорване на закон или решение, председателят на Народното събрание уведомява незабавно водещата комисия.
(2) Водещата комисия приема становище до Конституционния съд в 7-дневен срок. В становището задължително се отразяват мотивите на Народното събрание за приемането на акта, оспорен пред Конституционния съд.
(3) Председателят на Народното събрание подписва становището на Народното събрание и го изпраща на Конституционния съд.”
Предложение на народния представител Георги Близнашки:
В чл. 76 се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
“(4) Ако Конституционният съд със свое решение обяви отделен закон или част от него за неконституционен, Народното събрание урежда възникналите правни последици в срок до два месеца от влизане на решението в сила”.
Комисията не подкрепя предложението на господин Близнашки.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли желаещи да се изкажат по чл. 76?
Господин Близнашки има думата, за да защити своето предложение.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма никакво съмнение, че повдигнатият въпрос е от категорията на онези, които сме склонни да определяме като въпроси с повишена сложност. Но това, което всъщност се предлага не е преразглеждане на досегашната практика в дейността на Конституционния съд. Става дума за синхронизиране на взаимодействието между Конституционния съд и Народното събрание тогава, когато един закон е обявен за неконституционен.
Нека да припомня, че в нашата практика през 1995 г. Конституционният съд прие едно тълкувателно Решение № 22 от 31 октомври 1995 г., с което се зае една доста крайна позиция в смисъл, че когато един закон се обявява за неконстуционен, а той е отменил действащ преди това закон, то се възкресява действието на предходния закон. Тоест, когато нещата се отложат във времето и Народното събрание не реагира своевременно се създава една сложна ситуация, която граничи с хаоса и произвола, защото на практика ще се прилага един отменен от Народното събрание закон.
Ето защо аз предлагам, когато Конституционният съд обяви един закон за неконституционен, Народното събрание да реагира своевременно и предложението, идеята е в рамките на два месеца съответното решение на Конституционния съд да бъде подложено на внимателен анализ и да се предприемат съответните законодателни корекции, така че да не се допускат противоправни последици в нашата практика. Иначе казано, става дума за това, че има едно продължаване на диалога между двете институции ­ една практика, която се наблюдава в Западна Европа. Аз, между другото, се ръководя от правилника на италианската Камара на представителите. Там е възприета сходна разпоредба, за да се реагира своевременно на създадената сложна правна ситуация и да се избегнат крайните увлечения в практиката.
Благодаря ви за вниманието. Разчитам на вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Близнашки.
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На мен ми се струва на пръв прочит уместно това предложение на господин Близнашки с уговорката, разбира се, че този срок е инструктивен, тоест не може да има някакви последици, ако Народното събрание не съумее да спази този срок. Разбира се, и без този текст аз мисля, че народните представители, специално юристите, могат сами да преценят и да се самосезират, ако се установи, че един отменен текст от страна на Конституционния съд, обявен за противоконституционен, създава проблеми в прилагането на закона и евентуална колизия с предходно отменен закон. Без да има изричен текст народните представители, специално Комисията по правни въпроси, биха могли да вземат инициативата и да поправят този проблем, но и да бъде записан като текст мисля, че няма да има съществено значение.
Тук обаче искам да поставя един друг въпрос, радвам се, че и госпожа Мингова влезе в пленарната зала. Става въпрос за чл. 76, ал. 2. Записът на този текст мисля, че е взет и от предходния правилник, от прочита според мен се налага тълкуванието, че във всички случаи водещата комисия, която почти винаги, ако не винаги, е Комисията по правни въпроси, трябва да приеме становище по конституционно дело, което е изпратено до Народното събрание за становище. Само че в предходния парламент, уважаеми колеги, Правната комисия под председателството на проф. Мингова нееднократно вземаше решения да не дава становище по конституционни дела. Пред подобен казус се изправихме и вчера във Временната комисия по правни въпроси, когато отново се постави въпросът дали въобще Комисията по правни въпроси да изрази становище по дадено конституционно дело или да не изрази?
Мисля, че този подход е правилен, тъй като Народното събрание трябва да разполага с опцията, със свободата да прецени дали да изразява становище по конституционно дело или не. Още повече, когато става въпрос за много съществени текстове, по които има голяма политическа поляризация и е много трудно Народното събрание да постигне едно общо становище, което да бъде представено на Конституционния съд като становище на институцията Народно събрание. Затова ми се струва, че текстът на ал. 2 може би трябва леко да се коригира, в смисъл такъв ­ да не бъде записано, че водещата комисия императивно приема становище, а може да приема становище до Конституционния съд в 7-дневен срок.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Даже може и 14-дневен срок.
ЧЕТИН КАЗАК: Да, или 14-дневен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Какъв е окончателният текст, който ще предложите?
ЧЕТИН КАЗАК:
“(2) Водещата комисия може да приема становище до Конституционния съд в 7-дневен срок. В този случай в становището задължително се отразяват...” и нататък текстът продължава.
“(2) Водещата комисия може да приема становище до Конституционния съд в 14-дневен срок. В този случай в становището задължително се отразяват мотивите на Народното събрание...”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Тъй като няма кой да ми даде думата, ще направя един малък коментар: това, че може да приема становище, не струва за текст, защото никой не може да забрани на комисията да приема становище. По-скоро “приема становище” е по-добре, защото това становище може да бъде, че не желае да отговори. Но това е пак становище.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Становището е писмено и се изпраща до Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви.
Излизам, за да изразя подкрепа за предложението, направено от господин Близнашки, за една институционална връзка между парламента и Конституционния съд.
Една от големите грешки на годините след приемането на Конституцията от 1991 г. е появата на такива празни места, вакууми, в които започват интерпретации, особено политически интерпретации. Когато един закон или част от него бъде върнат, отменен от Конституционния съд, естествено е да се получи за част от администрацията, за изпълнителната власт, празно, неясно, неуредено място и започва тълкувание на следващ етап, тоест чиновнически тълкувания, които са още по-опасни. В крайна сметка всичко това рефлектира до някаква материя, която урежда проблеми на гражданството.
Задължението в двумесечен срок Народното събрание да се произнесе и да попълни тази празнина е дисциплинираща мярка, която аз приветствам, защото в противен случай може да попаднем, както и в момента сме попаднали, в едно безвремие ­ не знаем кога свършва проучвателният мандат на втората политическа сила. Подобни неща вече са твърде лоши за самия образ на институциите. Ако искаме да имаме силни институции, трябва да ги обвързваме с ясни правила помежду им. Така че това предложение според мен заслужава да бъде подкрепено, независимо от това, че комисията го е отхвърлила. Призовавам колегите да помислят още един път, преди да гласуват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Методиев.
Господин Абаджиев, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Няколко думи по чл. 76, ал. 2 ­ по темата, по която господин Казак се изказа. Мисля, че трябва наистина този текст още малко да се огледа. Според мен логиката на вносителите за задължително приемане на становище е правилна, но това трябва да се отнася конкретно и стриктно само по отношение на онези конституционни дела, които са свързани с приети актове от Народното събрание, тоест когато се атакува и се иска обявяване на противоконституционност на приета норма от Народното събрание. Тогава според мен е съвсем логично Народното събрание, не както досега по избор, а задължително да дава становище и да излага своите мотиви за приемането на акта. Но тогава, когато конституционното дело е образувано по искане за тълкуване, какъвто беше случаят вчера, на определени бъдещи действия, тоест Конституционният съд да издаде тълкувателно решение дали например определени промени са свързани с промяна на държавното устройство или не, в тези случаи според мен трябва да има възможност Народното събрание да избира дали да даде становище или не. Това е логиката, която е нормална, и според мен текстът трябва да бъде свързан с това, че водещата комисия в случаите, когато конституционното дело е свързано с акт на Народното събрание и приема становище до Конституционния съд. Във всички останали случаи Народното събрание преценява. Просто предлагам да се огледа текстът и да се прецизира. Това би било полезно и за работата на самата Правна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Абаджиев, имате ли текст, който да се предложи за гласуване?
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: За съжаление нямам. Мисля, че ако помислим, това би било полезно за самата работа. Формално погледнато няма текст и можем така да приемем текст. Предлагам разумно решение, което би било полезно. Ако се приеме този подход, ще измислим текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Абаджиев.
За реплика има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Абаджиев! Ако внимателно се вгледате в текста на ал. 1 на чл. 76, там доста ясно е изписан обхватът на този текст и случаите, в които правилникът предвижда Народното събрание да излезе със становище, а именно когато Народното събрание е конституирано като заинтересована страна по конституционно дело за оспорване на закон или решение на Народното събрание. Не става въпрос за тълкувателно дело за тълкуване на Конституцията.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ, от място): Вчерашният случай е такъв.
ЧЕТИН КАЗАК: Да, вчерашният случай е такъв, но текстът на чл. 76 ограничава хипотезите, в които Народното събрание трябва да излезе със задължително становище съгласно ал. 2 по тези дела. Именно затова в този обхват мисля, за разлика от вас, че дори и тогава не би трябвало да бъде задължително. Не би трябвало Народното събрание да бъде задължавано да излиза със становище по такива конституционни дела ­ още веднъж повтарям ­ поради факта, че има голяма политическа поляризация вътре в Народното събрание и е трудно то да излиза с едно общо становище пред Конституционния съд. Нека водещата комисия да прецени дали да излиза със становище или не. Или пък това становище да бъде само за сведение на Конституционния съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Казак.
Има думата за дуплика господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): След Вашата реплика, господин Казак, става ясно, че текстът е още по-несъвършен, защото Вие сте прав, че в ал. 1 са предвидени само случаите, когато ние сме конституирани като страна по дело за оспорване на закон или решение. Излиза, че правилникът въобще не е предвидил случаите като вчерашния, когато ние сме конституирани по конституционно дело, което не е свързано с оспорване на закон или решение. По този въпрос правилникът мълчи, има празнота, която можем да я оставим така, но можем и да я регламентираме. Ако я регламентираме, тогава мисля, че можем да дадем възможност на Народното събрание да преценява.
Вие ми давате повод да кажа, че има празнота по всички останали случаи, когато ние сме конституирани като страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Абаджиев, правите ли предложение за отлагане на приемането на този член?
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Ако има консенсус. Нека председателят да прецени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има думата господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще дам кратко разяснение. Текстът на чл. 76 относно решението на Конституционния съд не е нов. Той е от 36-ото, 37-ото, 38-ото и 39‑ото Народно събрание. Днес го предлагаме в абсолютно същия вид. Досега този текст не е създавал проблеми в практиката. Когато Конституционният съд е сезиран и образува конституционно дело, самият Конституционен съд, а не някой друг, определя кои са заинтересованите органи или лица. Понякога Конституционният съд решава, че заинтересована страна е примерно Народното събрание, Министерският съвет, Министерството на финансите и т.н. Когато конституира като заинтересована страна примерно Народното събрание, което ни касае нас, Конституционният съд дава възможност на Народното събрание обикновено в 14-дневен срок да изрази своето становище. Конституирането ни като страна в едно конституционно дело не може и не задължава Народното събрание да изрази своето становище, както и другите органи. Този въпрос е решен в Закона за Конституционния съд и в Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд. Не е възможно, пък и не е целесъобразно в нашия правилник ние да развием цялата материя около конституирането на страните. Така че не можем с правилника да задължим Народното събрание да дава становище по всяко конституционно дело, когато Конституционният съд е конституирал Народното събрание.
Второ, тук бих искал да посоча, а и не веднъж съм изразявал пред Конституционния съд несъвършенството на чл. 76. Ако обърнете внимание, Конституционният съд конституира Народното събрание като институция по конституционното дело. Народното събрание, тоест 240 народни представители трябва да изразят становище. Досега обаче практиката на конституционното ни правосъдие, а и на предния и по-предните парламенти е, че нито веднъж Народното събрание не е изразило становище по дадено дело. Нито веднъж! Пък и не е възможно, защото за да изрази становище по едно конституционно дело, Народното събрание трябва да има точка в дневния ред, да го разискваме и с гласуване да приемем едно или друго. Разбирате, че още веднъж биха били развихрени политически пристрастия и други интереси.
И още нещо, с което аз няма да се въздържа да подкрепя господин Близнашки. Няма срок по нашето право да се атакува един закон. Може законът да е приет преди 15 години, може да е приет преди 20 години и пак може да се атакува пред Конституционния съд и той да обяви една норма или целия закон за противоконституционен. Не мислете, че след като нашето Народно събрание приеме закон, той ще се атакува. Това може да бъде закон от по-предните Народни събрания, при друга ситуация.
И на още нещо бих искал да ви обърна внимание. Въпросът за правните последици на едно решение на Конституционния съд е спорен. Знам становището на уважаемия проф. Сталев, на проф. Ниновски и т.н. Писани са статии и монографии по този въпрос. Вярно е, че се прие, което е изключително спорно, когато обявиш една норма за противоконституционна, възкръсва старата. Въпросът е спорен. Не може нещо, което го няма в правния мир, да възкръсва, и то само с една норма ­ “Обявявам член еди-кой си за противоконституционен”. Мисля, че трудно бихме разрешили тук, в залата, този голям и още неулегнал у нас конституционен проблем само с един член от нашия правилник.
Затова моето мнение е, че колкото и несъвършен да е текстът на чл. 76, по-добре е да го оставим така ­ имаме натрупана практика почти 15 години и тя не ни е създала някакви тежки проблеми ­ отколкото да правим нови текстове, които не знаем как ще проработят в практиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Корнезов.
Има ли още желаещи за изказване? Няма.
Има две предложения, които трябва да гласуваме.
Първото предложение е на народния представител Георги Близнашки ­ за създаването на нова ал. 4 към чл. 76.
Моля, гласувайте предложението на господин Близнашки.
Гласували 146 народни представители: за 88, против 29, въздържали се 29.
Предложението е прието.
Гласуваме поправката, която направи господин Четин Казак ­ водещата комисия може да приеме становище до Конституционния съд в 14-дневен срок.
Моля, гласувайте тази поправка.
Гласували 140 народни представители: за 112, против 22, въздържали се 6.
Предложението на господин Казак е прието.
Моля, гласувайте чл. 76 с така направените вече поправки.
Гласували 140 народни представители: за 139, против няма, въздържал се 1.
Член 76 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: “Глава осма ­ Парламентарен контрол”.
По чл. 77 има предложение на народния представител Георги Близнашки, който предлага в ал. 1 да се добавят думите “или засягат дейността на възглавяваната от тях администрация”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Павел Шопов ­ навсякъде думите “актуални”, “актуален” да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като в текста на правилника, не само в чл. 77, а и в останалите текстове, отпадат думите “актуален”, “актуални” и предлага следната редакция на чл. 77:
“Чл.77. (1) Народните представители отправят до министър-председателя, заместник министър-председател или до министър въпроси от текущ характер, които представляват обществен интерес и са в техния ресор на управление.
(2) Към министър-председателя се отправят въпроси, които се отнасят до дейността на правителството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, имате думата по чл. 77.
Господин Близнашки, заповядайте.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да привлека вашето внимание към един изключително интересен проблем. Става дума за това да се продължи една линия, която през последните няколко парламента се налага последователно, а именно да се прокара едно по-ясно и категорично предметно разграничение между въпросите и питанията, като въпросите се ориентират преди всичко към административната страна на управлението, а питанията да се ориентират преди всичко към провежданата политика от страна на правителството. Нещо, което вече като линия е заложено в нашия правилник, но смятам, че когато следваме тази логика, то въпросите трябва да бъдат свързани с възможността да се иска информация от отделните министри за действията на техните подчинени, тоест на администрацията, която те възглавяват.
Правя това предложение, защото ако погледнете чл. 80, ал. 2, вие ще видите, че тази материя е отнесена към питанията. Тоест бих искал да изчистим и да прецизираме въпросите и питанията и въпросите да засягат дейността на възглавяваната от съответния министър администрация, а питанията да са ориентирани най-вече към политиката, към основни страни на провежданата от правителството и отделните министри политическа линия на поведение. Надявам се, че една линия, която доста добре вече е изкристализирала в правилника, ще бъде доведена до нейния логически завършек. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Близнашки.
Други изказвания? Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз взимам думата, за да подкрепя предложението на господин Близнашки. Освен аргументите, които той изложи, искам да изложа още един аргумент от практиката на Народното събрание. Когато имаме много обща формулировка, това дава възможност много често председателят на парламента да отклонява въпроси на народни представители с формулировката, че това не е въпрос, който може да бъде отправен към съответния министър, че е прекалено конкретен или пък че засяга дейност, свързана с администрацията. Също от практиката се знае, че много повече се задават въпроси, отколкото питания, тъй като питанията наистина са обхващащи по-широка материя, политика, която се провежда, а не тема, която в момента е възбудила общественото внимание на един или друг народен представител.
Поради това аз смятам, че предложението, което прави господин Близнашки, е добро и би трябвало да бъде подкрепено. Тоест присъединявам се към предложението на господин Близнашки, независимо че комисията не е подкрепила това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Михайлова.
Господин Пантелеев, заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Приветствам обстоятелството, че комисията е подкрепила предложението на господин Шопов по чл. 77, ал. 1 и е премахнала определителя “актуален”, “актуални”, но има още един израз, който е продукт на чиновническа словесност и налага определени ограничения. Този израз според мен също трябва да отпадне, защото е напълно излишен. Става дума за израза “от текущ характер”. Оставям настрана това, че много трудно би се дефинирало какво значи това “от текущ характер”, тъй като времетраенето, в което един въпрос отлежава често пъти в парламента, помага на тези въпроси да се оттекат в небитието. След като сме казали, че те трябва да представляват обществен интерес и да са в ресора на управление или там поправките, които предлага господин Близнашки, според мен е разумно това изискване да отпадне. Още повече, че то трудно може да бъде дефинирано.
Предлагам думите “от текущ характер” да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Други изказвания по чл. 77?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги, тези дебати тръгнаха и в комисията от моята идея и предложение да отпаднат думите “актуален характер”.
Това предложение е във връзка с обстоятелството, че в Конституцията текстът не прави разлика и никъде не се казва “актуален”, няма прилагателно “актуален”. Няма каквато и да е квалификация относно въпроси, които да бъдат задавани. Затова, ако тук сложим каквото и да е прилагателно и започнем в тази връзка опити за прецизиране, ние ще стесним възможностите, които Конституцията дава.
В тази връзка аз пледирам ­ тук от различните групи има различни становища, даже в различните групи нямат единно становище, да се придържаме максимално към конституционния текст и да не се опитваме с правилника по някакъв начин да го изменяме или дерогираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Въпросът е ясен. Благодаря, господин Шопов.
Има ли други изказвания по чл. 77?
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, дискусията по този текст би трябвало да определи кръга на задаваните въпроси към министрите и в какво е смисълът на съществуването на някакво определение.
Тези въпроси, освен да представляват обществен интерес и да се отнасят към областта, за която отговаря определен министър, трябва да се отнасят и към действителността, в която живеем, защото ако няма такова ограничение тук, някой народен представител може да зададе въпрос какво е отношението на даден министър към едно събитие, което е отпреди 30-40 години и той ще бъде длъжен, ако това събитие, ако тези факти се отнасят по принцип към дейността на управление, за която той отговаря. Така че тези въпроси все пак трябва да имат в този именно аспект някаква актуалност. Те могат да засягат събития, които са минали, но тези събития трябва да имат най-малкото някакво актуално отражение към днешно време.
Затова аз предлагам да се ориентираме към едно от двете определения, за да се определи още по-ясно за какво ще се говори в пленарната зала и затова текстът може да бъде: “Въпроси от актуален характер”. Така ще отпадне този бюрократизиран език и частично това, което казаха и други народни представители, да няма друго определение пред въпросите.
Затова предлагам текстът да бъде: “Народните представители отправят до министър-председателя, заместник министър-председателя или до министър въпроси от актуален характер, които представляват обществения интерес и са в техния ресор на управление” (реплика от народния представител Георги Близнашки), плюс текста на господин Близнашки: “ ..., които представляват обществен интерес или засягат дейността на възглавяваната от тях администрация и са в техния ресор на управление”. Защото действително министрите трябва да отговарят и за администрацията, която ръководят, защото сме били свидетели в много случаи, когато на тях са им задавани въпроси за назначения и уволнения за служители, които заемат ключови позиции в тяхната администрация. Смятам, че така текстът няма да предизвика възражения и ще ориентира добре както министрите, така и народните представители.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Стоилов.
Има ли други желаещи народни представители за изказвания по чл. 77?
Господин Шопов, заповядайте за реплика на господин Стоилов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Явно е, че така, както Конституцията определя въпросите и питанията, има дефицит на разбиране, има проблем ­ така, както и днес се явява в пленарната зала. Затова ние с правилника няма да можем да направим тези отграничения, няма да можем да решим тези въпроси и аз смятам, че най-добре ще бъде да инициираме от всички парламентарни групи да отправим един въпрос към Конституционния съд за известно тълкувание на Конституцията в тази връзка. Но нека сега да не правим такива неща, с които бихме противоречили на Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, има ли други народни представители, които желаят да се изкажат по чл. 77?
Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Аз не знам за какво трябва да питаме Конституционния съд, но ако се формира някаква група от 48 народни представители, може да пита за всичко ­ да пита: “Какво е въпрос по смисъла на Конституцията?”. Мисля, че това “какво е въпрос” е лексикален проблем, не е конституционен. Ние тук можем да определим за какво се отнасят въпросите, задавани в парламента.
От тази гледна точка не смятам, че ние ще направим нещо повече от това, което можем да направим и което да ориентира нашата работа, така че моето предложение, господин председател, остава в сила ­ да се говори за въпроси от актуален характер, а другите предложения ще бъдат гласувани, както са посочени от вносителите.
Предложението на господин Близнашки може да се гласува отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Може да не се гласува отделно. Може да се съчетае.
Ако няма повече изказвания, ще гласуваме предложенията едно по едно.
Господин Корнезов, кажете коя формулировка да гласуваме в момента?
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз, като председател на комисията, съм приел един текст. Аз не съм подкрепил отпадането на “актуален въпрос”. Петнадесет години ние задаваме актуални въпроси и сега като отпадне “актуален”, какво става? Разбирате ли? Сега казваме “въпрос от актуален характер”. Каква е разликата?! Нещо, което се е утвърдило от 15 години, ние сега се мъчим да направим нещо не знам какво и после да се чуди и председателят, и който и да е, как да отдели питането от въпроса.
Вижте, не можем, и който и да е, да даде такава блестяща формулировка, че да отдели въпросите от питанията. Не е възможно, уважаеми колеги. Нека практиката, която е натрупана, ни води напред. Казваме го и преценяваме.
Аз ще подкрепя, ако ме питате, което съм внесъл, и което е и сега. Не искам да създавам смущения, защото при предния текст аз ви казах едно, а вие друго гласувахте. Без никакво значение е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Гласуваме предложението на народния представител Георги Близнашки ­ в чл. 77, в края на ал. 1 да се добави “или засягат дейността на възглавяваната от тях администрация”. Това не е подкрепено от комисията, но е подкрепено от залата до голяма степен.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 95, против 15, въздържали се 23.
Предложението се приема.
Предложението на Павел Шопов е прието от комисията ­ навсякъде думата “актуален” или “актуални” да отпадне, но то трябва да се гласува. (Реплики от народните представители Янаки Стоилов и Любомир Пантелеев.)
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То е прието от комисията и в чл. 77, а и в следващи текстове вече няма терминът “актуален въпрос” или “актуални въпроси”. “Актуален” отпада, така че остава само “въпрос”. Не е необходимо да се гласува.
Трябва според мен да гласуваме предложението на господин Янаки Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Но тук отново се въвежда думата “актуален”.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но не “актуален въпрос”, а “въпрос от актуален характер”. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Шопов, съгласен ли сте? Ако не, ще гласуваме едно по едно предложенията, както са подадени. (Реплики.)
Ако гласуваме “актуален” да отпадне, не може да мине и предложението на господин Стоилов. (Шум и реплики в залата.)
След предложенията на комисията има направено предложение от господин Стоилов. (Реплики.)
Гласуваме предложението на господин Стоилов, което гласи: “Народните представители отправят до министър-председателя и до заместник министър-председателя или до министър въпроси от актуален характер, които представляват обществен интерес и са в техния ресор на управление”, и съответно се продължава изречението с: “или засягат дейността на възглавяваната от тях администрация”.
Гласуваме този текст.
Гласували 132 народни представители: за 113, против 15, въздържали се 4.
Предложението на господин Янаки Стоилов е прието.
Моля, гласувайте чл. 77.
Гласували 134 народни представители: за 125, против 7, въздържали се 2.
Член 77 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 78.(1) Въпросите се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма най-късно 48 часа преди началото на заседанието, на което министрите следва да отговорят. Въпросите трябва да бъдат точно и ясно формулирани, да не съдържат лични нападки и да бъдат подписани от народния представител. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът е писмен само когато народният представител е изразил изрично желание за това. Срокът за писмен отговор е 7 дни.
(2) Председателят на Народното събрание уведомява незабавно министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра за постъпилите въпроси и за деня и часа на заседанието, на което той трябва да отговори.
(3) Министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът, до когото е отправен въпросът, може да поиска отлагане на отговора, но с не повече от 7 дни от срока, определен по ал. 1.
(4) Когато народният представител, задал въпроса, отсъства от заседанието по обективни причини, отговорът се отлага.
(5) Когато се получи писмен отговор на въпроса, председателят съобщава за това на следващото заседание за парламентарен контрол и връчва екземпляр от него на народния представител. Въпросите за писмен отговор, както и самите писмени отговори, се прилагат към стенографския протокол на пленарното заседание.
(6) Народните представители могат писмено да оттеглят своите въпроси до започване на заседанието за парламентарен контрол. Председателят на Народното събрание уведомява съответния министър за това.”
Предложение на народните представители Масева, Абаджиев, Михайлова и Иванов ­ в чл. 78 се създава нова ал. 7 със следното съдържание:
“(7) Когато парламентарните групи са се възползвали от правото си по чл. 41, ал. 6, времето за парламентарен контрол се удължава със същия размер.”
Комисията не подкрепя предложението на народните представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има ли желаещи да се изкажат по чл. 78?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В Народното събрание е практика в началото на парламентарния контрол част от парламентарните групи, а понякога и всички, да четат декларации, свързани с актуалната политика и отношението на парламентарните групи по актуални въпроси на управлението на държавата.
В 40-ото Народно събрание към момента има седем парламентарни групи. Ние трябва да предвидим всички хипотези в правилника. Представете си, че всяка една от тях вземе думата, за да изрази чрез декларация становище на парламентарната група по определен въпрос. Това прави 50 минути. Ако към това ние прибавим и неизменната процедура в началото на парламентарния контрол да се съобщи за постъпилите питания към кой министър са и кога ще бъде отговорено, това прави един час. От друга страна, съгласно правилника за парламентарен контрол винаги трябва да бъдат резервирани последните три часа на петъчното заседание. Ако ние не променим по някакъв начин текста, реално ще лишим парламентарния контрол в размер на близо една трета, 30% от полагащото му се време.
Смятам, че за да се защити втората основна функция на Народното събрание, защото Народното събрание не е само законодателен орган, а по Конституция Народното събрание е и законодателен орган, и контролира дейността на изпълнителната власт, ние не би трябвало да позволяваме да се отнема една голяма част от времето за парламентарен контрол, свързано с изказванията от име на парламентарни групи.
По тази причина заедно с моите колеги предлагаме, за да бъде чисто времето за парламентарен контрол ­ три часа, да се добави една седма алинея: “Когато парламентарните групи са се възползвали от правото си по чл. 41, ал. 6...”, тоест са говорили от името на парламентарни групи, “...времето за парламентарен контрол се удължава със същия размер”.
Намирам предложението за напълно разумно. Нещо повече, макар че в парламентарния контрол главно опозицията поставя актуални въпроси и питания, в същото време би трябвало да се знае, че за да се запази балансът на дейността в Народното събрание, трябва трите часа за парламентарен контрол да бъдат наистина защитени. Това е в интерес на обществото.
Благодаря ви и ви приканвам да подкрепите нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Иванов.
За реплика думата има господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин Иванов! Отчасти приемам мотивите, които изложихте за предлаганото удължаване, но ще възразя то да става автоматично. Няма пречка Народното събрание да реши по тези причини, че ако времето за парламентарен контрол е било намалено, в конкретния случай може да бъде удължено с половин или с един час, но това да става автоматично означава да предложите принципа, че който е упражнил едно свое право, от това автоматично за него се поражда още някакво друго право.
Знаем защо изявленията от името на парламентарна група се правят в петък по времето на парламентарния контрол ­ тъй като това е времето, през което има пряко излъчване. Ако една парламентарна група има въпроси, на които много държи да бъде отговорено, тогава тя може да си направи изявлението в друго време, за да не съкращава времето за парламентарен контрол.
Освен това изявленията на парламентарните групи също са една особена политическа форма на парламентарен контрол, защото най-често тези изявления засягат и дейността на правителството, така че парламентарната група отдава някакво предпочитание на тези общи оценки и въпроси, които поставя в тези колективни, от името на цялата група изявления.
Именно поради тази причина смятам, че може да се достигне и до някаква злоупотреба ­ всички парламентарни групи или поне повечето от тях да държат да говорят точно в петък от 11,00 ч., а след това, заради това че са говорили в собственото време за въпроси, които могат да задават, да им се удължава времето за отговор на тези въпроси.
Така че нека по този въпрос да се постъпва конкретно с оглед на обстоятелствата и да не се въвежда автоматизмът, защото знаем, че петък е времето, през което народните представители планират много други ангажименти следобед и е рисковано във всеки един случай удължаването на заседанието с един час за отговорите на тези въпроси, поради заемането на част от времето с изявленията на парламентарните групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте за реплика, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов! Като напълно споделям изказаните мотиви от господин Стоилов, бих искал да се обърна към Вас с един призив: понеже разбрахме, че Вие държите много на това парламентарният контрол да бъде пълноценен и да има най-голяма възможност да бъдат зададени максимален брой въпроси и питания към министрите, мисля, че подходът, който сте избрали, не е най-правилният. Мисля, че по-правилно би било изрично да се запише в правилника, че по време на парламентарния контрол не може да се упражнява правото по чл. 41, ал. 6. По този начин ще отделим времето, което е записано в правилника, за парламентарен контрол, наистина за парламентарен контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, това, което казахте, за съжаление, не само че не го споделям, но в някои отношения съм изненадан. Вие казвате, че групата, която прави изявления в пленарната зала, трябва да отнема от времето на своите актуални въпроси. Да не забравяме, че актуалните въпроси и питания са лични. Всеки народен представител може да зададе актуален въпрос и питане и то не е свързано дори с конкретна инструкция или решение на парламентарната група. В противен случай се влиза в нарушение на Конституцията. Знаете за волята на народния представител.
На второ място, питам, от чие време ще се отнеме, когато се прави изявление от името на парламентарна група на мнозинството, което няма актуален въпрос или питане, защото през дългите години, Вие повече от мен го знаете, но и аз достатъчно, сме били свидетели, когато от името на парламентарната група на мнозинството се правят венцехвалия за политиката на правителството, което се прави умишлено именно по причина, че в 11,00 ч. в петък се включват камерите на Националното радио и Националната телевизия. Това е всъщност отговорът на Вашата реплика, защото по същество съм свидетел как многократно именно управляващото мнозинство върши това нещо. Още повече, че вече сме гласували ал. 6 на чл. 41 и там няма ограничителен текст относно заседанието, на което парламентарната група може да вземе думата. По всяко време на всяко заседание всяка парламентарна група има това право, така че това право не можем да го вместим в такова ограничение.
Така или иначе не видях нищо, което в изказаните съображения на господин Стоилов може да се противопостави на съвсем ясното разбиране, че трите часа парламентарен контрол трябва да бъдат ограничени по определен начин чрез отнемане на част от това време.
Затова, уважаеми колеги, отново апелирам да подкрепите предлаганата от нас нова ал. 7 на чл. 78.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин Казак, за изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, не мога да се съглася, че времето за парламентарен контрол не трябва да се използва нито за венцехвалебствия към правителството, нито пък за изявления от името на парламентарни групи от страна на опозицията. Времето за парламентарен контрол е точно и ясно обозначено в правилника и Конституцията за какво трябва да се използва. В правилника ясно е записано, че това време трябва да се използва за питания и за въпроси. И неслучайно е решено изрично, че само във времето за парламентарен контрол се излъчват заседанията директно от Българското национално радио и Българската национална телевизия. Практиката, която се наложи ­ да се злоупотребява с парламентарния контрол за изявления от името на парламентарни групи, като се използва директното излъчване, мисля, че е порочна. Ако държим наистина да се запази чистият характер на парламентарния контрол, сега е моментът ­ тук, а не в онзи текст, който цитирахте ­ чл. 41, ал. 6, да се ограничи възможността по време на парламентарен контрол да се вмъкват други процедури и специално процедурата по чл. 41, ал. 6. Нека наистина да запазим парламентарния контрол ­ както разбрахме, че е желано от всички ­ максимално чист, да се използва максимално времето, отделено за парламентарен контрол, за парламентарен контрол, а не да използваме една непълнота в правилника, останала досега, да смесваме времето за парламентарен контрол с други процедури и да злоупотребяваме с парламентарния контрол и неговото директно излъчване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Казак.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Точно за това, господин Казак, е моята реплика ­ Вие започнахте да обосновавате точно тезата, за да не ги смесваме и за да остане времето за парламентарен контрол чисто, и да бъде използвано изцяло и напълно, нека да се отграничи от времето, в което парламентарните групи да направят своите изявления. Това е ясно и разбрано. Тук явно се очертават тези две тези ­ тези, които считат, че ще бъдат управляващи, защитават едната, другите, които ще бъдат опозиция, явно защитават другата теза.
Призовавам тези, които считат, че ще бъдат опозиция, да проявят принципност и, ако щете, едно великодушие и да въведем това правило оттук нататък, за да не се смесват, както Вие, господин Казак, казвате, тези две времена, да приемем, че времето за парламентарен контрол си е точно определеното на петъчното заседание и то ще бъде удължавано с времето, през което ще бъдат правени изказвания на парламентарните групи ­ ясно и разбрано. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Шопов.
Има ли други реплики и желания за изказване? Не виждам.
Има едно предложение от народните представители Елиана Масева, Димитър Абаджиев, Екатерина Михайлова и Иван Иванов за това удължаване, за което става въпрос. То не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 171 народни представители: за 79, против 83, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Има предложение за прегласуване.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми колеги, моля да прегласуваме този текст, тъй като смисълът на парламентарния контрол е основата на парламентаризма. Невъзможността да се провежда парламентарен контрол е една от язвите през всичките тези 15 години. Става дума за един час удължаване ­ това е нещо съвсем нормално. Казвам го като човек, който е отговарял от тази трибуна на актуални въпроси и питания. А като човек, който е задавал въпроси, тоест човек, който е бил в опозиция на властта, тук не става въпрос кой как се чувства в момента, а за един принципен въпрос. Моля да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Поискано е прегласуване.
Моля, прегласувайте предложението на народните представители.
Гласували 193 народни представители: за 91, против 90, въздържали се 12.
Предложението не се приема. (Шум, смях  и реплики.)
Други предложения няма.
Моля, гласувайте чл. 78 така, както е предложен от комисията.
Гласували 166 народни представители: за 149, против 12, въздържали се 5.
Член 78 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
“Чл. 79.(1) Народният представител може да зададе не повече от два въпроса за едно заседание за парламентарен контрол.
(2) Времето за изложение на въпросите е до две минути.
(3) Отговорът на министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра е до три минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до две минути, а министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът ­ на дуплика, също до две минути.
(4) Когато министърът не може да отговори лично на въпроса в срок по чл. 78, поради командировка в чужбина, болест или други обективни причини, със съгласието на народния представител отговор може да даде определен от него заместник-министър.”
Това е текстът по вносител.
Господин Близнашки е направил предложение, което сега казва, че оттегля. (Шум и реплики.)
Има предложение на народните представители Лютви Местан и Христо Бисеров ал. 4 да отпадне.
Комисията подкрепя това предложение.
Същото предложение са направили народните представители Елиана Масева, Димитър Абаджиев, Екатерина Михайлова и Иван Иванов ­ за отпадане на същата алинея.
Предложението се подкрепя от комисията.
Същото предложение са направили народните представители Анелия Мингова, Камелия Касабова ­ за отпадане на ал. 4, като комисията подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя без ал. 4, която аз ще помоля да се гласува, и предлага следната редакция, която е редакция на комисията:
“Чл. 79.(1) Народният представител може да зададе не повече от два въпроса за едно заседание за парламентарен контрол.
(2) Времето за изложение на въпросите е до две минути.
(3) Отговорът на министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра е до три минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до две минути, а министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът ­ на дуплика също до две минути.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, обсъждаме чл. 79 и отпадането на ал. 4.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз искрено съжалявам за това, че колегата Близнашки оттегля своето предложение. Ясно е, че при управляващата коалиция БСП ­ ДПС топката се подхвърля по начин, така че опозицията да бъде ограничена по някакъв начин, най-малкото да не бъде стимулирана по време на парламентарния контрол.
Независимо от това и напълно в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, аз правя следното предложение. То е редакционно. В ал. 3, второто изречение: “Народният представител, задал актуалния въпрос, има право на реплика”, думата “реплика” да бъде заменена с “отношение по отговора”. Текстът става: “Има право на отношение по отговора до две минути”. И текстът след това да се заличи. Имам право на предложение за отпадане съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Това по същество повтаря оттегленото предложение от господин Близнашки. Защо настоявам на това?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): А защо сега?
ИВАН ИВАНОВ: Господин Стоилов, нека да завърша, след това Вие ще вземете реплика, ако желаете.
По същество, ако ние сме в процедура на парламентарен контрол, се задава въпрос на министъра, министърът отговаря, народният представител, който е задал въпрос, изразява отношение по отговора. Аз питам: каква е ролята на следващите две минути, които се дават на министъра? ­ Да изрази отношение по отношението на народния представител?! Това е просто нонсенс. Реално, когато министърът отговори, народният представител трябва да изрази отношение по отговора и с това да завърши и процедурата на актуалния въпрос.
Считам, че поне господин Любен Корнезов ­ заместник-председателят на Народното събрание ще ме подкрепи, защото той направи много предложения, за да се компресира времето на контрола с намаляване времето и на задаване на въпроси и питания, и на получаване на отговори. Ако се съкратят и тези две минути,... (Реплики от КБ.)
Ако човек не се ръководи от чувството си, господин Стоилов, дали ще бъде в управляващата коалиция или в опозиция, би подкрепил с чисто сърце това, което предлагам. И това действително има реален смисъл.
Само по отношение на отговора може да се изрази отношение. Иначе вие приемате, че министърът наистина ще изрази отношение по отношение на това, което ще каже след това народният представител. Благодаря ви. Надявам се да подкрепите моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли желаещи за реплика на господин Иванов?
Господин Божинов, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов! Господин Корнезов е последователен човек и когато не е възразил на тези две минути, аз предполагам, че е в следния смисъл. По правилника народният представител, който е задал въпроса, изразява своето отношение. Но министърът може да взема думата по всяко време. И с тази норма се регламентира, че той не повече от две минути може да бъде на трибуната по този въпрос и във връзка с това. Така аз разбирам регламентирането на тази ограничителна мярка на времето, което министърът може да ползва от трибуната. Ако го приемете така, няма да има възражения между нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има думата за дуплика господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин Божинов, поначало вземането на думата от страна на министрите в рамките на парламентарния контрол е регламентирано специално в правилника на Тридесет и деветото Народно събрание. Това беше доста стриктно регламентирано. При това положение нищо не пречи на Четиридесетото Народно събрание в рамките на това, че регламентира това време, да отнеме тази втора реплика, която може да вземе министърът в отговор на изразеното отношение по неговия отговор.
С други думи, това не противоречи на правилника, напротив ­ регламентира допълнително вземането на думата от страна на министъра. А всички други министри, включително министър-председателят, могат да вземат думата по всяко време на другите редовни, а дори и извънредни заседания на Народното събрание. Но не в рамките на парламентарния контрол. И именно в рамките на тази регламентация смятам, че тези две минути са наистина напълно излишни. Те са един бонус за министрите. И ако те искат допълнително да кажат нещо, това означава, че нямат ясната мисъл да изразят в отговора си това, което е трябвало да кажат на народния представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): В тоталитарно време се разказваше един виц, свързан с дядото на младия колега от “Атака”. При поредното му възстановяване в партията той попитал: “Извинете, не разбрах, аз ли направих завоя или вие дойдохте на моя?”. (Оживление.)
Четири години спорихме с колегите от ДСБ, които тогава бяха СДС, ОДС, за какво е предназначен парламентарният контрол. И въпреки една спретната процедура за парламентарен контрол, която предвиждаше както на въпроси, така и на питания последен да има думата народният представител, те бяха обърнали правилника наопаки и, използвайки конституционния текст, че министърът можел да говори по всяко време, си говореха ли, говореха. И жална беше майката на парламента, ако думата вземеше Муравей Радев, защото той говореше по един час и контролът приключваше.
Сега, днес, осем години по-късно, доживяхме ­ колегата Иван Николаев Иванов все едно че чете стенограми отпреди две народни събрания с аргументи на тогавашната нещастна опозиция. Стигнахме накрая до едно компромисно разбиране за уредбата на парламентарния контрол в частта за актуалните въпроси, която да даде при въпросите думата на министъра като най-последен, но в строго ограничено време. Приносът на сегашния парламент, надявам се да работи по-дълго, колкото дълго, толкова по-добре за народните представители от тази легислатура, да компенсираме времето за говорене както на депутатите, така и на министрите. И мисля, че ако успеем да извървим тази крачка успешно, да накараме министрите да се вместват между 2 до 5 мин. в отговора си, това ще бъде голям прогрес в контрола, ще даде възможност да се качи броят на отговорите от 12-13 за едно заседание по парламентарен контрол, на 18-20, което ще бъде добре.
Но аз ви предлагам да не ставаме по-големи католици от папата и да работим за постигане на един разумен компромис в разбирането в какво да се изразява контролът, по отношение на актуалните въпроси да не изземваме възможността министърът все пак последен да каже каквото има, а един добър в контрола парламентарист знае как да си аранжира въпросите и питанията, така че последна да е неговата дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Дончева.
Има думата за реплика господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Дончева, изразявам абсолютно несъгласие, че сте били нещастна опозиция. Щастливи бяхте. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря за кратката реплика.
Има думата за дуплика госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Причината за това, господин Методиев, беше само една. Когато върху нашата партия започнаха да падат камъни и остана без пари за парно и ток, и имахме чувството, че се разхождаме в Картаген, и тези, дето до този момент бяха във властта, бяха забравили къде е “Позитано” 20, нашата партия с повече от 100-годишна история намери някаква сила в себе си...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Сто и четиринадесет.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: И без особена аранжировка от страна на висшето си ръководство излъчи народни представители, за които вестниците няколко месеца писаха, че са дошли от нищото. Те бяха от нищото за жълтите павета. За организациите на партията в страната не бяха от нищото. И тъй като вие пък бяхте изключително агресивни да ни натиснете до стената...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Госпожо Дончева, отклонявате се от проблема, който обсъждаме.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Отговарям на репликата, господин председателю. Моля да се придържате към правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Точно това правя.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Мисля, че той е доста по-различен от времето на Великото Народно събрание.
Та пред алтернативата да ни залепите като тапети на стената ние се борихме, колкото можахме. Само че в оня парламент имаше една особеност ­ имаше гласност, нямаше чуваемост. Сега се надявам, че в този парламент ще намерим малко повече мегдан и за гласност, и за чуваемост, за да стигнем до едни прилични решения на правилника. Макар че, както се засмя оня ден колегата Бисеров, не знам защо приемаме този правилник, ако има опасност до приемането му да разпуснем парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Дончева.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението да отпадне ал. 4 в чл. 79, което е направено от многобройни народни представители! (Шум и реплики в залата.)
Предложението е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте за отпадането на ал. 4.
Гласували 160 народни представители: за 155, против 3, въздържали се 2.
Предложението да отпадне ал. 4 е прието.
Има редакция на ал. 3 от страна на господин Иванов, която също трябва да подложа на гласуване, а именно във второто изречение: “Народният представител, задал въпрос, има право да изрази отношение до 2 минути”, продължението на изречението отпада.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председател, ако ми разрешите, като председател на комисията ще взема отношение.
Това предложение, което направи господин Иванов, не е редакционно, то е по същество ­ отнема се право на министър. Реплика и дуплика 15 години е имало. Идеята тук е съвсем друга. (Шум и реплики в залата.)
Председателят на Народното събрание ­ той ще реши. Казвам, че лично за мен това е предложение по същество, което всъщност беше направено от господин Близнашки. То е оттеглено и не може да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Корнезов! Аз бях съвсем коректен, когато казах, че моето редакционно предложение е думата “реплика” да бъде заменена с “отношение по отговора”. (Реплики.)
Не, отпадането е съгласно правилника. Ако искате да се върнем там, където в главата “Обсъждане и приемане на законопроекти” е записано, че на второ четене народните представители имат право на два вида предложения, ако не са предварително депозирани ­ едното е на редакционни предложения, а второто ­ на отпадане на текст. Аз направих реално две предложения, които очевидно поради свързаността господин председателят ги предлага общо за гласуване. Едното е редакционно, но прощавайте, аз не съм твърдял, че второто е редакционно. Второто е отпадане на текст.
Отпадането на текст при всяко положение, както при закон, така и в случая ­ при правилника, носи същностен характер. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Добре, гласуваме двете предложения поотделно. Първото е редакционното предложение на господин Иванов думата “реплика” да се замени с “изразява отношение”. Това гласуваме.
Гласували 185 народни представители: за 85, против 64, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Отпадането на текст ще гласуваме отделно ­ след “2 мин.” се слага точка и продължението на изречението отпада.
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 87, против 89, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Колеги, подлагам на гласуване целия чл. 79 с така уточнените три алинеи.
Моля, гласувайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Текстът е така, както го предлага комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Гласували 162 народни представители: за 157, против няма, въздържали се 5.
Член 79 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председател, предлагам да приключим с чл. 80:
“Чл. 80. (1) Народните представители отправят питания до министър-председателя, заместник министър-председател или до министър.
(2) Питанията трябва да се отнасят до основни въпроси от дейността на министър-председателя, заместник министър-председателя, отделните министри или на администрацията, за която те отговарят.
(3) Към министър-председателя се отправят питания, които се отнасят до общата политика на правителството.”
Предложение на народния представител Георги Близнашки:
В чл. 80, ал. 2 да се предвиди: “питанията трябва да се отнасят до основни страни от политиката на Министерския съвет и отделните министри”.
Комисията не подкрепя това предложение на господин Близнашки.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли изказвания по чл. 80?
Заповядайте, господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Уважаеми дами и господа, предложението, което съм направил, всъщност следва онази логика, която вече възприехме, когато гласувахме текста, свързан с въпросите, тоест ние отнесохме отговорността за действията на администрацията към материята, по която могат да се отправят въпроси, а не питания. Но, за да не се създава прекомерно голямо объркване при интерпретация на текста, предлагам една малка редакционна поправка, а именно: “питанията трябва да се отнасят до основни страни на дейността на Министерския съвет и отделните министри”.
Смятам, че изразът “основни страни на дейността” подчертава всъщност политическия характер на тази дейност и изразява онзи смисъл, който е заложен в предложението за поправка. Нека да припомня, че вече отговорността за администрацията я отнесохме към въпросите и една подкрепа за направеното предложение ще даде една логически завършена форма на тази материя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Близнашки, аз гласувах за предложението, което направихте в чл. 77 с ясното разграничение в материята на въпроса с актуален характер и питания, затова мисля, че тук всъщност ние продължаваме с Вашия разум, поради което лично аз мисля, че отграничаването на двата типа правомощия на народните представители е добре направено и ще го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Николова.
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин Близнашки! Ние подкрепихме Вашата идея да има по-добро разграничение между въпроса и питането. Ние подкрепихме идеята, когато редактираме текстовете по въпрос. Сега обаче се притеснявам, че изпадаме в другата крайност ­ ограничаваме възможността за задаване на питания. Аз питам Вие защо изваждате от текста министър-председателя и заместник министър-председатели? Вие това правите. Вие не само променяте думата “дейност” с “политика”, но изваждате от кръга на питанията министър-председателя и заместник министър-председателите.
Аз знам, че Вие може да ми отговорите: така пише в Конституцията. Така пише в Конституцията, обаче там пише така, когато третира и въпроса за въпросите. Защо е тази разлика? Дайте да не новаторстваме прекалено много. Достатъчно изноваторствахме по някои ваши идеи. Моля ви се, да не направим грешка.
Нека текстовете по отношение на въпросите и по отношение на питанията да са идентични, поне по обектите, на които могат да бъдат задавани въпросите и питанията. И ако се съгласите с това, всъщност ние можем да запазим текста на вносителя, като направим тази малка корекция, която вие предлагате да не е “основни въпроси”, а ”основни страни”.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква е разликата?
ХРИСТО БИСЕРОВ: И по този начин, без да мога да отговоря на господин Корнезов каква е разликата, все пак да потърсим това, към което вие се стремите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Близнашки, заповядайте.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): В името на търсенето и постигането на съгласие аз съм склонен да направим редакция на чл. 80, ал. 2, която да запази изначалната идея.
Бих искал да обърна внимание на господин Бисеров, че в ал. 3 има изричен текст, който се отнася за министър-председателя. Нямам нищо против да запазим основния текст на ал. 2, като претърпи редакцията, че питанията се отнасят до основни страни от дейността и т.н., като отпадне обаче “или на администрацията, за която те отговарят”, тъй като този въпрос го препратихме към въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги, то вече стана много страшно. Прав е господин Бисеров, че почнахме да издевателстваме. Един текст на Конституцията, който е ясен, който дава ясно разграничение на въпроси и питания, ние започваме да даваме какви ли не характеристики. Изпадаме в абсолютно доктринерство. Започваме да си говорим по чисто конституционно-правни въпроси и тази зала се превърна в нещо като симпозиум или семинар. Опитваме се с правилник да дадем отговор на тези въпроси, на които просто отговор не можем да дадем.
В тази връзка мисля, че наистина не бива да прекаляваме и господин Близнашки да оттегли своето предложение, защото вече стана много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Той го оттегли вече.
Има ли други желаещи?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Също искам остро да възразя срещу това предложение, което прави колегата Близнашки, защото той реално подмени обекта на питанията и въпросите, което трябва да бъде дейността. Ние отправяме питания и въпроси към изпълнителната власт ­ дейността на министър-председателя, на заместник министър-председателите и на министрите. Вместо това той говори за основни страни от политиката на Министерския съвет.
Първо, Министерският съвет е колегиален орган. Ние питаме конкретните членове ­ от министър-председателя до последния министър. Считам, че господин Близнашки би трябвало да оттегли предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Близнашки вече го оттегли, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Да го направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Доколкото аз разбрах, господин Близнашки оттегли формулировката си и остана само редакционната поправка на една дума, вместо “въпроси” ­ “страни”.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека най-напред да знаем точно какво гласуваме. Защото, ако господин Близнашки оттегля предложението си, значи няма да го гласуваме. Става въпрос за ал. 2:
“(2) Питанията трябва да се отнасят до основни страни от дейността...”, а не “въпроси от дейността”. И да отпадне “или на администрацията, за която те отговарят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, гласуваме ал. 2 с необходимата поправка:
“(2) Питанията трябва да се отнасят до основни страни от дейността на министър-председателя, заместник министър-председателя и отделните министри.”
Това е предложението на господин Близнашки.
Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители: за 95, против 88, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Господин Иванов иска прегласуване. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Господин председател, обръщам се към пленарната зала да разбере, че всъщност, ако гласуваме този текст с отпадането на администрацията, за която отделните министри отговарят, ние действително ограничаваме силно парламентарния контрол. Ще ви дам пример: когато отправям питане или въпрос към министъра на образованието, аз мога да го питам и за инспекторати по образованието от Благоевград до Силистра. По същество тогава може да ми бъде върнат въпросът, че това не е дейност на самия министър. Затова е особено важно да остане текстът, който е съществувал 15 години досега, че питането е към министрите и администрацията, за която те отговарят.
Гласувайте с “не” това предложение, което искам да бъде прегласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, гласуваме “въпроси от дейността” да бъде заменено със “страни от дейността”.
Моля, гласувайте.
Гласували 200 народни представители: за 125, против 74, въздържал се 1.
Поправката е приета.
Гласуваме отпадането на текста “или на администрацията, за която те отговарят”.
Моля, гласувайте.
Гласували 201 народни представители: за 78, против 120, въздържали се 3.
Отпадна отпадането на края на изречението.
Господин Стоилов, заповядайте за прегласуване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, тъй като разделихме гласуванията на две, може да се поиска прегласуване на тази част за отпадането.
Искам да поясня, защото народните представители може би са останали заблудени от, надявам се, добросъвестната заблуда, в която е изпаднал господин Иван Иванов. Защото когато ние говорихме за актуалните въпроси, искам да припомня ­ там беше дадена възможност и се прие едно от допълнителните предложения, че към министрите могат да се отправят актуални въпроси по тяхната дейност, както и по дейността на администрацията, която ръководят. Така че това трябва да остане като предмет на актуалните въпроси, а питанията да се отнасят до основни въпроси от политиката, от дейността на правителството. Не смятам за целесъобразно за лицето Хикс и неговото назначение или уволнение да се задават цели питания. Това са важни въпроси, но те могат да бъдат обсъждани в процедурата на въпросите от актуален характер.
Предлагам прегласуване, за да прегласуваме отпадането на финала на ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Прегласуваме отпадането на “опашката” на текста.
Моля, гласувайте.
Гласували 191 народни представители: за 86, против 97, въздържали се 8.
Предложението за отпадане не се приема.
Сега ще гласуваме целия чл. 80 с трите алинеи, както са внесени от вносителя, с поправката “страни” вместо “въпроси”.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 171, против 12, въздържали се 4.
Член 80 се приема.
Съобщения за парламентарен контрол:
Утре, петък, в парламентарния контрол министърът на здравеопазването в оставка Славчо Богоев ще отговаря на четири актуални въпроса на народните представители: Ваня Шаркова ­ 2, на Димитър Димитров и Стела Банкова.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството в оставка Валентин Церовски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Минчо Христов.
Отлагане на отговори със 7 дни са поискали: министър-председателят в оставка Симеон Сакскобургготски, министърът на здравеопазването в оставка Славчо Богоев ­ на още един актуален въпрос, министърът на образованието и науката в оставка Игор Дамянов, министърът на отбраната в оставка Николай Свинаров и министърът на вътрешните работи в оставка Георги Петканов.
На основание чл. 83, ал. 2 и ал. 4 от правилника поради отсъствие от заседанието на народните представители Надежда Михайлова, Елеонора Николова и Йордан Бакалов се отлага отговорът на тяхното питане към министър-председателя в оставка Симеон Сакскобургготски.
Поради отсъствие от заседанието на народния представител Румен Петков се отлага отговорът на негов актуален въпрос към министъра на околната среда и водите в оставка Долорес Арсенова.
Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
 
(Закрито в 14,07 ч.)
 

Председател: Георги Пирински
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Петър Берон

Секретари:
Райна Йовчева
Димитър Стоянов