Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
 
Секретари: Иван Илчев  и Станчо Тодоров
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Добър ден, уважаеми колеги! Имаме необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Преди всичко моля ви за извинение за малкото закъснение с началото на днешния пленарен ден. В известна степен той отразява и обстоятелството, че не е съвсем обикновен и стандартен.
На току-що приключилото заседание на Председателския съвет обсъдихме два въпроса – единият е рутинен, другият – по-необикновен.
Рутинният е свързан с програмата за работата на Народното събрание за тази седмица. Допускам, че разполагате с проекта за работата на Народното събрание за периода 27-29 септември 2006 г. Преди да го предложа за гласуване, бих искал да направя едно уточнение и да ви съобщя предложенията, които бяха споделени на заседанието на Председателския съвет.
Уважаеми колеги, всички много добре съзнаваме, че днешният ден ще бъде един от особените дни за страната ни, за обществото ни. Предстои и в Народното събрание да бъде посрещнат председателят на Европейската комисия господин Барозу и комисарят по разширяването господин Рен. От вчера вече се коментира конкретно и текста на доклада, който комисията е изготвила и който ще бъде представен в Народното събрание. В тази връзка в проекта за програма, съгласувано с колегите от Председателския съвет, предлагам да включим и точка приемане на декларация на Народното събрание във връзка с доклада на Европейската комисия относно членството на България и Румъния в Европейския съюз.
С колегите в Председателския съвет съгласувахме такъв текст да бъде изготвен със съвместните усилия на представителите на парламентарните групи. Той в момента се готви и в него ще бъде отразена общата позиция на всички парламентарни групи по онези пунктове, които се споделят от всички политически сили, представени в парламента. Имам предвид и резултата от общите усилия на практика на всички политически сили, и значението за страната, както и бъдещите отговорности на Народното събрание за успешна реализация на ангажиментите и предимствата на членството, и очакването на Народното събрание онези парламенти, които още не са ратифицирали договора, да го сторят вече в светлината и на този доклад.
Така че точките, които са пред вас, ще бъдат увеличени с още една, която да включим в програмата – приемане на декларация на парламента.
Предвидихме също и се съгласихме, че след гласуването на декларацията отделните парламентарни групи ще имат възможност в свои изявления да изразят особените моменти в своите позиции, свързани с интерпретацията на текстовете на доклада в самия процес на членство в Европейския съюз, както и да имаме възможност да изслушаме изявления и на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Калфин, който ще бъде в Народното събрание след 10,15 ч., след срещата в Министерския съвет с председателя на комисията и комисаря по разширяването.
Така че имайте предвид, че към тези точки предлагам от името и на Председателския съвет включването на точка – проект за декларация.
Самият акт на предаване на доклада ще бъде в 11,15 ч. в зала „Запад”, където ще стане среща с представителите на Европейската комисия, в която ще участват и заместник-председателите на Народното събрание, и представители на ръководствата на парламентарните групи. Времето за присъствие в Народното събрание е ограничено, не повече от 30 мин., така че ще се състои един кратък разговор, ще има изявления, разбира се, и за печата, но без продължителни въпроси.
Бих искал също да ви информирам, информирах колегите на Председателския съвет, че вчера направих изявление – коментар във връзка с публикуването на доклада, буквално на половин страница и бих искал да го резюмирам, за да имате информация какъв е бил коментарът ми, а именно, че централното заключение на доклада е, че от 1 януари 2007 г. България и Румъния ще бъдат готови да посрещнат политическите, икономическите и законовите критерии за членство в Европейския съюз, именно от такова централно значение е тази констатация. Значението е историческо, за България докладът бележи успеха на една кауза, споделяна от цялото общество в продължение на повече от десетилетие и половина. На тази кауза бе подчинена и работата на Четиридесетото Народно събрание от първия ден на неговото свикване. Същевременно за самия Европейски съюз приемането на България и Румъния представлява съществена стъпка в собственото им развитие. На всеки български гражданин, фирма, община, на страната като цяло предстои да се пренастрои, за да се оползотворят по най-добрия начин стратегическите предимства на членството. Предстои ни също да потвърдим с реални резултати изпълнението на задълженията ни като страна – членка на Европейския съюз, като съумеем да се възползваме от съдействието на Европейската комисия и другите институции през първите месеци на членство.
Изразил съм и увереност, че Народното събрание ще затвърди и активизира своята роля за гарантиране на законовата рамка за успешно членство и за добросъвестно изпълнение на договорените задължения.
С тези няколко пояснения предлагам да преминем към гласуване на проекта за програма.
Моля, гласувайте така предложената програма с точка – декларация на Народното събрание.
Гласували 175 народни представители: за 167, против 1, въздържали се 7.
Програмата е приета.
Още едно пояснение във връзка с изпълнението на тази програма, уважаеми колеги. Както виждате, тя не е особено голяма, предлагат се ограничен брой точки - повечето на първо четене. Съгласувахме необходимостта да осъществя контакти с председателите на комисии и ръководителите на парламентарни групи в следващите няколко часа на днешния ден, за да имаме готовност за включване, още днес след обяд да ви бъде съобщено, нови точки за утрешното пленарно заседание, тъй като едва ли тази програма може да покрие времето за заседание за днешния и утрешния ден.
И второ – т. 7 – парламентарен контрол, се предлага да бъде през целия ден петък. Има въпроси, които са достатъчно по брой и по важност, за да запълнят деня на заседанието в петък, така че целият ден петък ще бъде ден на парламентарен контрол.
С тези пояснения, преди да преминем към точка първа от дневния ред, предлагам да разгледаме предложенията по ал. 3. Има такива.
Едното е от народния представител Минчо Христов и засяга предложение за Проект за решение за започване процедури по изтегляне на военния контингент от Ирак.
Имате думата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам в  програмата да влезе проекторешение за започване на процедурите по изтеглянето на българския военен контингент от Ирак. Причините за моето предложение са две.
Първо,  преди дни тук, в тази зала, стана ясно, че за нормалното функциониране на българското здравеопазване са необходими около 1 милиард лева. Точно толкова, колеги, ние изсипахме, а  дори и повече, в пясъците на Ирак досега.
Второ, буквално преди дни беше оповестен официален доклад на шестнадесет агенции на Съединените американски щати, свързани със сигурността и разузнаването. Категоричното  заключение в доклада е, че, цитирам, „Конфликтът в Ирак се е превърнал в основна предпоставка за вербуването на нови терористи”.  Край на цитата.
Това е официален доклад, уважаеми колеги, на редица институции, като ЦРУ, ФБР и други подобни държавни институции на Съединените американски щати.
Призовавам ви, колеги, да не допринасяме за развитието на тероризма в света, както и да помислим за решаването на проблемите на българското здравеопазване. Призовавам ви да подкрепите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, гласувайте направеното предложение.
Гласували 114 народни представители: за 15, против 71, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Второ, има предложение от народния представител Атанас Атанасов за включване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ордените и  медалите.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, днес е един важен ден за България, защото сме на прага да постигнем една цел, която обединява нацията. За съжаление обаче през тези 17 години на прехода има определени теми, които разделят нацията. Една от тези теми е ролята на репресивния апарат на комунистическия режим. Жалкото е, че включително и от парламента има политически представени партии, които считат, че този репресивен апарат е бил полезен на българската държава, изпълнявал е законите и т.н.
Казвам това в началото, защото съгласно закона най-високите държавни отличия би следвало да бъдат давани на хора, които имат големи заслуги към нацията и държавата, но едно от най-важните качества, които според мен трябва да притежават те, е да не разделят нацията. И тъй като офицерите и сътрудниците на репресивния апарат на комунистическия режим и тяхната дейност на практика разделят българската нация, аз считам, че трябва да бъдат изключени от кръга на тези лица, на които трябва да бъдат предоставени най-високите държавни отличия.  Затова ние сме внесли този законопроект. Много ви моля да бъде подкрепен и включен в дневния ред на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 119 народни представители: за 44, против 54, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 20 до 26 септември:
- Законопроект за изменение и допълнение на  Конституцията на Република България. Вносители - Михаил Миков и група народни представители. Предстои да образуваме комисия, която да разгледа направеното предложение;
- проект за решение за налагане на мораториум върху приватизацията, концесиите и разпореждането с общинско имущество. Вносител Волен Сидеров. Проектът за решение е разпределен на Комисията по правни въпроси, на Комисията по икономическата политика и на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството.
Едно съобщение: на 21 септември 2006 г. на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол в Народното събрание е представен отчет за дейността на агенцията за следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2006 г.  и приложено към нея Особено мнение на Руси Статков – член на Надзорния съвет на агенцията.
С писмо от председателя на парламента отчетът е изпратен на Комисията по икономическата политика с предложение при необходимост по линия на комисията да бъдат  предприети съответни действия въз основа на правомощията, които тя има по силата на правилника за нашата дейност. Самият отчет е депозиран и в библиотеката на Народното събрание и е на ваше разположение.
Преминаваме към точка първа от приетата от нас програма, уважаеми колеги:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОТТЕГЛЯНЕ НА ДЕКЛАРАЦИИ ПО МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО НАМЕСАТА В ОТКРИТО МОРЕ В СЛУЧАИ НА БЕДСТВИЯ, ВОДЕЩИ ДО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА МОРЕТО С НЕФТ, ОТ 1969 Г., И ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ОТНОСНО НАМЕСАТА В ОТКРИТО МОРЕ В СЛУЧАИ НА ЗАМЪРСЯВАНЕ С ВЕЩЕСТВА, РАЗЛИЧНИ ОТ НЕФТ, ОТ 1973 Г.,  С ИЗМЕНЕНИЯТА ОТ 2002 Г.
Има представен доклад от Комисията по околната среда и водите. Ще го представи председателят на комисията господин Георги Божинов.
Заповядайте, господин Божинов. Имате ли процедурно предложение преди началото на доклада?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, предлагам във връзка с разглеждането на тази точка от дневния ред в залата да бъде допуснат господин Владимир Дончев – директор на Дирекция „Води” в Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има процедурно предложение за допускане до пленарната зала  на господин Дончев – директор на Дирекция „Води” в Министерството на околната среда и водите.
Моля, гласувайте.
Гласували  104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Поканете господин Дончев.
Имате думата, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за оттегляне на декларации по Международната конвенция относно намесата в открито море в случаи на бедствия, водещи до замърсяване на морето с нефт, от 1969 г. и за ратифициране на Протокола относно намесата в открито море в случаи на замърсяване с вещества, различни от нефт, от 1973 г., с изменението от 2002 г., № 602-02-15, внесен от Министерския съвет на 28 март 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 септември 2006 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроекта за оттегляне на декларации по Международната конвенция относно намесата в открито море в случаи на бедствия, водещи до замърсяване на морето с нефт, от 1969 г. и за ратифициране на Протокола относно намесата в открито море в случаи на замърсяване с вещества, различни от нефт, от 1973 г. с изменението от 2002 г. На заседанието на комисията присъстваха 16 народни представители.
В заседанието на комисията взеха участие: господин Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Виолета Роячка – държавен експерт в Дирекция “Води” на Министерството на околната среда и водите, госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” на Министерството на транспорта, господин Петър Киров – главен експерт в Изпълнителна агенция “Морска администрация”.
В международната морска практика има редица примери за замърсяване на Световния океан вследствие на инциденти с кораби и платформи. Това води до мащабни замърсявания на морската среда и крайбрежната ивица и трайно унищожаване на цялата флора и фауна в засегнатите от инцидента райони за дълъг период от време и до неблагоприятни социално-икономически проблеми за крайбрежните държави.
През 1969 г. в Брюксел се приема Международна конвенция за намесата в открито море в случаи на бедствия. С този международен правен инструмент се регламентират условията за защита на националните интереси в случаи на предстояща опасност от замърсяване.
Република България е ратифицирала конвенцията, като е заявила декларация по чл. ІХ, § 2 и чл. ХІІІ, обявявайки разпоредбите им за дискриминационни.
Сегашната международна обстановка е различна от времето, когато са били формулирани тези декларации, и отпада необходимостта от тяхното поддържане.
По-късно конвенцията е изменена с протокол, приет на 2 ноември 1973 г. С този протокол се разширява обхватът на конвенцията, включвайки в приложното й поле и други вещества, освен нефт. Последното изменение е прието на 11 октомври 2002 г . с Резолюция  МЕРС.100.
Тази конвенция и протоколите към нея са изключително важни за опазване на Черно море от замърсяване като част от международнодоговорно правния пакет от документи, по които сме страна. Ратифицирането на законопроекта е в пряка връзка с поетите от Република България задължения за присъединяване към Европейския съюз по отношение на безопасността на морския транспорт и опазването на околната среда.
В тази връзка Комисията по околната среда и водите прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон оттегляне на декларации по Международната конвенция относно намесата в открито море в случаи  на бедствия, водещи до замърсяване на морето с нефт, от 1969 г. и за ратифициране на Протокола относно намесата в открито море в случаи на замърсяване с вещества, различни от нефт, от 1973 г. с измененията от 2002 г, № 602-02-15, внесен от Министерския съвет на 28 март 2006 г.
Становището беше прието единодушно от 16-те народни представители, присъстващи на заседанието.”
Уважаеми господин председател, това е становището на комисията, но понеже някои народни представители сутринта проявиха интерес към това по кои въпроси България някога е направила декларации, които сега оттегля, искам съвсем накратко да спомена, че Република България е направила декларации относно формулираните разпоредби на международната конвенция, както вече казахме, по чл. ІХ, § 2, относно ограничаването на възможността някои държави да станат страни по конвенцията. И вторият текст, по който България е направила декларация, е по чл. ХІІІ относно несъответствието на разпоредбата  с Декларация на Организацията на обединените нации за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи, Резолюция 15-14 от 14 декември 1960 г. Както се подчертава в мотивите и в становището, променените обстоятелства налагат България да оттегли тази декларация по съответните международни документи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Божинов, и за допълнителните разяснения.
Представено е становище на Комисията по външна политика. Кой ще представи становището? Има ли представител на Комисията по външна политика?
Предлагам да помолим госпожа Мозер като  член на Комисията по външна политика да представи становището.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАСИЯ МОЗЕР:
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за оттегляне на декларации по Международната конвенция относно намесата в открито море в случаи на бедствия, водещи до замърсяване на морето с нефт, от 1969 г. и за ратифициране на Протокола относно намесата в открито море в случаи на замърсяване с вещества, различни от нефт, от 1973 г., с измененията от 2002 г., № 602-02-15, внесен от Министерския съвет на 28 март 2006 г.
На редовно заседание, проведено на 5 април 2006 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за оттегляне на декларации по Международната конвенция относно намесата в открито море в случаите на бедствия, водещи до замърсяване на морето с нефт, от 1969 г. и за ратифициране на Протокола относно намесата в открито море в случаите на замърсяване с вещества, различни от нефт, от 1973 г., с измененията от 2002 г. и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да оттегли декларациите по чл. ІХ, § 2 и чл. ХІІІ от Международната конвенция относно намесата в открито море в случаи на бедствия, водещи до замърсяване на морето с нефт, от 1969 г. и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола относно намесата в открито море в случаи на замърсяване с вещества, различни от нефт, от 1973 г., с измененията от 2002 г.
Становището бе прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
Няма представени други доклади.
Бих се обърнал към господин Дончев с въпрос: бихте ли желал да представите накратко мотивите към законопроекта и да дадете малко подробности около спорните въпроси с Министерството на транспорта?
Заповядайте, има думата господин Владимир Дончев – директор на Дирекция “Води” в Министерството на околната среда и водите.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз ще бъда съвсем кратък. Става дума за приемането на един протокол, на един международен документ, който в голяма степен би защитил качеството и опазването на нашето Черно море. Всички знаем, че усилията не само на крайбрежните държави са необходими за неговото опазване, тъй като в него се вливат големи европейски реки, които внасят замърсители, поради което, независимо че в момента имаме известно подобрение на качеството на водите – и слава Богу – все още съществува едно крехко равновесие, което ние трябва да опазваме. Точно в тази посока е и протоколът, който би позволил на страната ни да предприеме действия за неговото опазване, с което да се гарантира опазването на Черно море.
В този смисъл документи като този, който позволява опазването на нашето море и предприемането на действия в тази посока, според нас следва да бъдат подкрепени.
Що се отнася до разминаване, аз не смятам, че  има съществено такова, тъй като нашето министерство няма правомощия, касаещи световните морета и океани, но това е документ, който е точно в посока на основната екологична политика, свързана с подобряване и опазване качеството на водите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Има ли жалещи да вземат думата? Не виждам желаещи.
В такъв случай ще преминем към гласуване на законопроекта.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за оттегляне на Декларация по международната конвенция относно намесата в открито море в случаите на бедствия, водещи до замърсяване на морето с нефт от 1969 г. и за ратифициране на протокола относно намесата в открито море в случай на замърсяване с вещества, различни от нефт,  от 1973 г. с измененията от 2002 г. № 602-02-15, внесен от Министерския съвет на 28 март 2006 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Божинов, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател правя формалното предложение да приемем закона и на второ четене. Няма и не може да има допълнения и предложения по този международен акт, така че нека да го гласуваме и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Постъпило е процедурно предложение за преминаваме към гласуване на законопроекта на второ четене.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Божинов, да представите текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ:
“ЗАКОН
за оттегляне на декларации по Международната конвенция относно намесата в открито море в случаи на бедствия, водещи до замърсяване на морето с нефт, от 1969 г. и за ратифициране на Протокола относно намесата в открито море в случаи на замърсяване с вещества, различни от нефта, от 1973 г. с измененията от 2002 г.
Чл. 1. Република България оттегля декларациите, формулирани по следните разпоредби на Международната конвенция относно намесата в открито море в случаи на бедствия, водещи до замърсяване на морето с нефт, от 1969 г.:
1. по чл. ХІ, § 2 относно ограничаването на възможността на някои държави да станат страна по конвенцията;
2. по чл. ХІІІ относно несъответствие на разпоредбата с Декларацията на ООН за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи (Резолюция 1514/ХV/ от 14 декември 1960 г.).
Чл. 2. Ратифицира Протокола относно намесата в открито море в случаи на замърсяване с вещества, различни от нефт, от 1973 г. с измененията от 2002 г.
Заключителна разпоредба.
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, на вашето внимание е предоставен текстът на законопроекта, заглавието, два члена и една Заключителна разпоредба.
Има ли желаещи да се изкажат по тези текстове? Няма желаещи.
Подлагам едновременно на гласуване текстовете на законопроекта, чл. 1, чл. 2 и Заключителната разпоредба с параграф единствен.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.
Преминаваме към втора точка от приетата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕДИАЦИЯТА.
Имаме доклад на Комисията по правни въпроси.
Давам думата за процедурно предложение на господин Милтенов.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви,  господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието госпожа Сабрие Сапунджиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за допускане на госпожа Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието, в пленарната зала.
Гласувайте това процедурно предложение.
Гласували  99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Моля да поканят госпожа Сапунджиева в пленарната зала.
Заповядайте, господин Стоилов, за да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медиацията, № 602-01-82, внесен от Министерския съвет на 12.09.2006 г.
На  свое заседание, проведено  на  20 септември 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медиацията.
От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министъра на правосъдието госпожа Сабрие Сапунджиева.
Със Закона за медиацията се въведе алтернативен способ за извънсъдебно разрешаване на спорове. Учреди се Национална асоциация на медиаторите по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в която членуват Българската търговско-промишлена палата, Съюзът на юристите и други организации. Тези организации осъществяват обучение на медиатори   и извършват медиация чрез обучените от тях медиатори.
В Министерството на правосъдието се създаде и се поддържа Единен регистър на медиаторите. Към момента в него са вписани около 150 медиатори. Постепенно се променя и обществената нагласа в посока към използване на медиацията като алтернативен способ за решаване на спорове. Има разрешение на множество спорове по търговски дела и по семейни дела чрез използването на медиацията. Това означава, че този извънсъдебен начин за решаване на правни спорове вече, макар и бавно, започва да се прилага и у нас.
В малкото време, през което действа Законът за медиацията, се проявиха някои празноти и недостатъчност на уредбата, което налага да се направят съответните изменения и допълнения.
В предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията се уреждат подробно изискванията, на които трябва да отговарят медиаторите.
Предвидено е също министърът на правосъдието със заповед да одобрява организациите, които обучават медиатори. Отделна разпоредба изрично постановява, че министърът на правосъдието издава удостоверение на медиатора за вписването му в Единния регистър на медиаторите,  който е публичен. Допълнени са данните, които подлежат на вписване в регистъра, както и задължение на медиатора да заяви за ново вписване променени обстоятелства. Предвидена е възможност за обжалване на заповедта на министъра на правосъдието за отказ за одобряване на организация, която ще обучава медиатори или за отказ за издаване на удостоверение на кандидата за медиатор.
С допълненията се въвежда изискване за чуждите граждани да имат разрешение за постоянно пребиваване в Република България, като предвиденото изискване не се отнася за гражданите от страни-членки на Европейския съюз и на Швейцария, от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Въвежда се такса за вписване в Регистъра на медиаторите и такса за одобряване на организациите, които обучават медиатори, които се събират от Министерството на правосъдието, в размера, одобрен с тарифа на Министерския съвет. Събирането на тези такси има за цел да покрие част от разходите, които Министерството на правосъдието влага за поддържане на Единния регистър на медиаторите.
Създава се законова делегация за издаване на наредба от министъра на правосъдието, с която се определят изискванията за обучение на медиатори; изискванията, на които трябва да отговарят организациите, осъществяващи обучение на медиатори и редът за одобряването им; условията и редът за вписване, отписване и заличаване от Единния регистър на медиаторите, както и процедурните правила за работа на медиаторите.
Въвежда се задължение за лицата, които са вписани в Единния регистър на медиаторите, в срок от шест месеца от влизане в сила на закона да удостоверят със съответните документи на Министерството на правосъдието, че отговарят на изискванията. В същия срок могат да подадат заявление за вписване в Единния регистър на медиаторите лицата, които отговарят на изискванията и са обучени за медиатори в страната или чужбина преди влизането в сила на този закон.
В обсъждането по законопроекта народните представители Елиана Масева, Мая Манолова и Александър Арабаджиев обосноваха необходимостта от разширяване на приложното поле на споровете, по които може да се използва медиацията, като посочиха, че  мястото на тези промени е в новия Гражданскопроцесуален кодекс. Народният представител Александър Арабаджиев посочи, че в момента е в процес на изработване директива по въпросите на медиацията, която също трябва да бъде взета предвид при по-нататъшната работа по Закона за медиацията и по Гражданскопроцесуалния кодекс. В тази  директива се поставя въпросът за създаване на механизми за изпълняемост на решения, взети в тази процедура. Медиацията, както и другите алтернативни способи за решаване на спорове, според него е начин, на който трябва в голяма степен да се разчита в бъдеще за разтоварване на съдебната система.
Народният представител Янаки Стоилов постави въпроса за съгласуваност на срока в Преходните и заключителните разпоредби относно издаването на наредба, която да конкретизира изискванията, отнасящи се към обучението и организациите, които го осъществяват и срока за представяне на документи от заварени медиатори, които трябва да декларират наличието на определени обстоятелства, респективно от медиатори, които са обучени, но не са вписани. Той посочи необходимостта от изрична разпоредба, която да определя по кой ред ще се извършва вписването след преходния период, макар че може да се подразбира, че това ще става по новите правила.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Бих предложил на госпожа Сапунджиева, ако желае, да представи накратко мотивите на вносителя и допълнителни становища, ако имате, във връзка с доклада на Комисията по правни въпроси и съдържащите се предложения в него.
Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! След приемането на Закона за медиацията се предприеха редица действия, насочени към създаването на условия за реално прилагане на предвидения алтернативен способ за извънсъдебно решаване на спорове. Най-важните от тях са създаването на Националната асоциация на медиаторите и изграждането и поддържането от Министерството на правосъдието на Единния регистър на медиаторите, в която, както подчерта и председателят на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов, към момента са вписани над 150 медиатори.
Наблюдава се и постепенна промяна в обществената  нагласа в посока към все по-често използване на медиацията основно по отношение на възникнали търговски и семейни спорове.
В краткото време, през което действа Законът за медиацията, се появиха някои празноти и лаконичност на уредбата, което налага да се направят съответните изменения и допълнения, предвидени в настоящия законопроект, а именно: предлага се по-пълно и подробно уреждане на изискванията, на които трябва да отговарят медиаторите; предвижда се министърът на правосъдието със заповед да одобрява организациите, които обучават медиатори; предвижда се също така  министърът на правосъдието да издава удостоверение на медиатора за вписването му в Единния регистър на медиаторите, който е публичен. Допълнено е и какви данни подлежат на вписване в регистъра, както и задължение на вписан медиатор да заяви за ново вписване промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване.
Посочена е и възможността за обжалване заповедта на министъра на правосъдието на отказ за одобряване на организация, която обучава медиатори или отказ за издаване на удостоверение на кандидата за медиатор.
С допълнение на чл. 8, ал. 1, т. 4 се предвижда изискване за чуждите граждани да имат разрешение за постоянно пребиваване в Република България.  Предвидено е това изискване да не се отнася за граждани на държавите – членки на Европейския съюз, на други държави на Европейското икономическо пространство и на Швейцария от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Въвежда се такса за вписване в Регистъра на медиаторите и такса за одобряване на организациите, които обучават медиатори, които се събират от Министерството на правосъдието в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет. Събирането на таксите има за цел да покрие част от разходите, които Министерството на правосъдието влага за поддържането на единния регистър на медиаторите. Създава се и законова делегация за издаване на наредба от министъра на правосъдието, с която се определят изискванията за обучение на медиаторите, изискванията, на които трябва да отговарят организациите, осъществяващи обучение на медиатори и реда за одобряването им, условията и реда за вписване, отписване и заличаване от Единния регистър на медиаторите, както и процедурните и етичните правила за работа на медиаторите.
Вменено е задължение на лицата, които са вписани в Единния регистър на медиаторите, в 6-месечен срок от влизане на закона в сила да удостоверят със съответните документи в Министерството на правосъдието, че отговарят на изискванията по чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4, като в същия срок могат да подадат заявление за вписване в Единния регистър на медиаторите лицата, които отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 1, точки от 1 до 4 и са обучени за медиатори в страната или в чужбина до влизането на закона в сила. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Сапунджиева.
Има ли желаещи да вземат думата по законопроекта?
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз по принцип ще подкрепя законопроекта, най-малкото защото той е и моя рожба. Тук госпожа Сапунджиева, вероятно и господин Стоилов ще потвърди, че в началото на Четиридесетото Народно събрание аз внесох промени в Закона за медиацията и по-специално в наказателното производство, където мисля, че е по-необходима медиацията, тъй като в гражданския процес има други механизми, които също са удачни да играят тази роля.
Моят проект беше отхвърлен. Не искам да мисля, че е отхвърлен, за да бъде плагиатстван след това от Министерския съвет. Надявам се, че не това е била причината да бъде отхвърлен проектът ми. Но смятам, че в този законопроект, който в момента гледаме, се касае не толкова за механизма на действие на медиацията, който би спомогнал действително процеса в България, било то граждански или наказателен, а повече се говори за административни изменения, които смятам, че биха могли да станат не само със закон, а с някакви други нормативни актове. Но така или иначе се радвам, че и аз съм бил полезен в този случай, като е взаимствано от моето предложение, което съм внесъл в началото на Четиридесетото Народно събрание.
Смятам, че мястото на медиацията тепърва ще се разширява – нейното поле ще се разширява. Надявам се, че след време ще се сбъдне и мечтата в Наказателно-процесуалния кодекс да има специална глава за медиацията, която днес липсва, за да може да се освободят съдилищата от по-дребни спорове, които само ги товарят. Мисля, че колегите отляво преди време в изменението на Закона за енергетиката поискаха точно това – да няма натовареност на съдилищата, а много по-лесно да се движи тази система, да не я претоварваме. Така или иначе тя е достатъчно натоварена. Затова смятам, че би трябвало да подкрепим принципно този законопроект на първо четене, но трябва да се помисли за нещо ефективно – не само за пожелания и нормативни изменения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Кузов.
Има ли реплики към господин Кузов? Няма.
Госпожо Антонова, заповядайте за изказване.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! С настоящото изказване бих искала да уведомя уважаемите народни представители, че Парламентарната група на Коалиция за България  след обсъждане реши да подкрепи Закона за изменение и допълнение на Закона за медиацията.
Аз лично също ще подкрепя този закон, като изхождам от разбирането, че той е много полезен не само защото ще разтовари съдебната система, а защото считам, че най-доброто съдебно решение е именно споразумението между заинтересованите страни. Изхождайки от това разбиране, и  с желанието Законът за медиацията да стане все по-приложим, все по-работещ, на мен ми се струва, че е необходимо да се направят някои промени в закона на второ четене, които не противоречат на закона за изменение и допълнение, който гледаме в момента.
На първо място ми се ще да бъдат прецизирани процедурните правила на производството по медиация. Аз разбирам, че законът е формулиран малко абстрактно, за да даде възможност на страните сами по споразумение да установяват процедурни правила, но въпреки това производството по медиация има връзка с другите съдебни административни производства, което не може да не бъде отчетено. Така например в закона се съдържа текст: “Ако се развива производство по медиация, всички други висящи производства трябва да се спрат”. Поради това на мен ми се струва, че е задължително производството по медиация да бъде ограничено със срок и със задължение на страните или медиатора да уведомят органа, пред който е спряно производството, за приключилото съдебно производство по медиация, което освен всичко е свързано и с бързината на висящото и спряно съдебно и административно производство, а и според мен ще премахне възможността за шиканиране на висящите производства.
Много важно е също така, с цел пълноценното участие на страните в производството по медиация, да бъде регламентиран въпросът и начинът на тяхното представителство – кои лица могат да представляват страните, как ще се постъпва при противоречия между интересите на представлявания и страните по делото при наличие на противоречиви интереси. В закона в сегашния му вид се споменава, че могат да участват адвокати и други специалисти, без да бъде уточнявано тяхното процесуално качество и ми се струва, че това трябва да бъде прецизирано.
Не без значение също така е и въпросът за разноските по производството. Едно производство, за да бъде привлекателно, много важно е колко струва то на страните. По този въпрос Законът за медиация мълчи. Да не говорим, че няма никакъв текст как се разпределят разноските между страните особено при ползването на така наречените специалисти в Закона за медиация, които аз свързвам с вещи лица по делото или експерти.
На второ място бих искала да обърна внимание, че материята за действието на споразумението между страните би следвало да добие  своето развитие. Тук в доклада на Комисията по правни въпроси се спомена за изпълняемостта на споразумението, което без съмнение трябва да се случи. Но ми се ще да се поговори и за правната природа на самото споразумение. Дали то се приравнява на съдебната спогодба като правна природа и съответно споразумение в административен съд, тоест прилага ли се и за него материята за договорите. По този въпрос законът мълчи. Определянето на правната природа намирам за много важно, защото по този начин страните ще могат да се защитават и срещу споразумение, което е сключено в нарушение на закона и на морала. Има такова задължение така да бъде сключено споразумението, но би трябвало да се въведе и ново основание. Споразумението не може да заобикаля закона, а освен това, ако страните допуснат такова споразумение, каква ще бъде защитата срещу това споразумение? Не ми се ще по пътя на медиацията да се сключват споразумения, които биха накърнили закон, морал или да ги заобиколят.
И накрая, колеги, изхождайки от практиката по Закона за медиация, която е малка по време, но се предпочита от доста широк кръг лица, вече се наблюдават и нарушения при прилагането на този закон от страна на самите медиатори. Мисля, че за да се въздейства дисциплиниращо по отношение на лицата, упражняващи медиация, няма да е достатъчно само приемането на Етичния кодекс. Добре е според мен да се помисли и за административно-наказателна част на Закона за медиация, която да включва носене на административно-наказателна отговорност освен чрез налагане на глоби, но и наказанието лишаване от правото за упражняване на определена дейност за определен срок или за дълъг период.
Това са моите основни, не бих казала забележки, но моменти, на които бих искала да обърна внимание на народното представителство и евентуално този закон да добие друга редакция и да се предложи на второ четене на вниманието на народното представителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към госпожа Антонова? Тя направи редица предложения за разширяване обхвата на законопроекта, без да противоречи на предмета и принципите. Няма.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, като се присъединявам към казаното от колегите, изказали се по проекта за изменение и допълнение на Закона за медиацията, бих искала да обърна внимание на няколко други проблема.
Всички знаете, че Законът за медиацията беше приет през 2004 г. и за краткото време, през което той действа, доказа, че медиацията е един от жизнеспособните способи за извънсъдебно решаване на спорове. За съжаление обаче прегледът на практиката на Асоциацията на медиаторите показва, че неговото приложение до този момент се ограничава единствено с решаването на брачни спорове, битови спорове, спорове между съседи, а в изключително ограничена степен и на някои спорове по търговски дела.
Същевременно прилагането на закона показа някои празноти в законодателството, които най-вече касаят изискванията, на които трябва да отговарят медиаторите, начина, по който те се вписват в единния регистър, обучението на медиаторите. В този смисъл предложеният законопроект предлага решение на всеки един от тези възникнали проблеми, включително и по отношение на изискванията към организациите, които ще обучават медиатори, обжалването на актовете, с които се финализира процесът на обучение и пр.
Според мен истинският проблем е друг – необходимостта от разширяване на приложното поле на този извънсъдебен способ за решаване на спорове, доколкото една елементарна съпоставка с приложимостта на този способ в другите европейски страни, а също и в Америка показва, че процентът на решените спорове в България, съотнесен към европейската практика, е изключително неблагоприятен за нас. Според мен този въпрос може да намери решение с промени не само в Закона за медиацията, а най-вече в процесуалните закони. След като това не се случи при обсъждането и приемането на Наказателнопроцесуалния кодекс, в момента имаме шанс, обсъждайки Гражданския процесуален кодекс между първо и второ четене, да включим този способ за решаване на спорове и да го уредим като процедура, която е съотносима към правилата на гражданския процес.
Засега във внесения от Министерския съвет проект на Гражданския процесуален кодекс медиацията се споменава само като възможност за решаване на спорове по брачни дела, но според мен това приложно поле трябва да бъде разширено, като в съдебното производство, в гражданското производство трябва да се регламентират преминаването към медиация, процедурните правила при медиация, спирането на производството и най-вече, което е и най-сериозният въпрос – по изпълняемостта на актовете, с които приключва производството по медиация. В противен случай тази възможност ще си остане изключително ограничено приложима.
Апелирам към колегите народни представители, които имат отношение към промените в ГПК, да помислят и направят своите предложения в тази посока – към разширяване приложното поле на медиацията чрез промените, които правим в гражданския процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Манолова?
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Дами и господа! Госпожо Манолова, радвам се за това, което Вие установихте след едногодишно размишление. Смятам, че тези неща, които предложих за промяна в НПК в началото на 40-ото Народно събрание, биха могли да влязат в употреба и да обслужват и наказателния процес. Надявам се, че вашата парламентарна група като най-голяма в 40-ото Народно събрание би подкрепила такъв законопроект, с който действително да покажем на Европа, че България и нейната съдебна реформа са в ефективен процес към промяна за разтоварване на тази система и за разрешаване на споровете, които има възможност да се разрешат извън съда, като се облекчи не само системата, но и българските граждани. А дали ще подкрепите това нещо, ще си проличи. Надявам се, че ще го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, госпожо Манолова? Не.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване. Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медиацията, № 602-01-82, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2006 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Преминаваме към точка трета от приетата от нас програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХИМИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕПАРАТИ.
Има доклад на Комисията по околната среда и водите. Давам думата на господин Божинов – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, предлагам във връзка с разглеждането на този законопроект в залата да бъде допусната госпожа Светла Крапчева – началник отдел “Оперативен контрол и управление на опасните химически вещества” в Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за допускане в пленарната зала на представител на Министерството на околната среда и водите.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Моля представителят на Министерството на околната среда и водите да бъде поканен в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, № 602-01-74, внесен от Министерския съвет на 10.08.2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20.09.2006 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха 16 члена на комисията.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати е изготвен с оглед на предстоящото присъединяване на Република България към Европейския съюз и с необходимостта от хармонизация на българското законодателство с европейското право в областта на биоцидите.
Законопроектът цели създаване на необходимата организация за осигуряване прилагането на регламентите на Европейския съюз, които регулират дейностите, свързани с износа и вноса на опасни химикали, с управлението на устойчивите органични замърсители и с пускането на пазара на детергенти. Предвид предстоящото членство на Република България в Европейския съюз в законопроекта не са транспонирани изцяло текстовете от регламентите, а са направени съответните препратки, осигуряващи прилагането на установените процедури на ниво Европейска общност. Отчетен е фактът, че от датата на приемането ни в Европейския съюз регламентите ще са директно приложими в Република България, като държава членка на Съюза.
Осигурява се въвеждането в българското законодателство на следните актове на Европейския съюз: Регламент (ЕО) № 850/2004 за устойчивите органични замърсители, изменящ Директива 79/117/ЕЕС; Регламент (ЕО) № 304/2003 за износа и вноса на опасни химикали; Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно детергентите; Директива 98/8/ЕО за пускане на пазара на биоцидни продукти и Регламент (ЕО) № 2032/2003 на Европейската комисия относно втората фаза на 10-годишната работна програма, посочена в чл. 16, § 2 от Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на биоциди.
С цел повишаване на качеството на дейността по издаване на разрешения за пускане на пазара на биоциди и осигуряване на ефективна координация между Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите в законопроекта е предвидено създаването на Експертна комисия по биоциди. Определени са основните й функции – оценка на пълнотата на внесените от заявителя документи и оценка на риска за човека, животните и околната среда; изготвяне на предложения до министъра на здравеопазването за издаване на разрешения или удостоверения за регистрация, за промяна, отмяна или подновяването им; изготвянето на предложения до Европейската комисия за включване на активни вещества в списъците на активните вещества, разрешени от Европейския съюз.
В законопроекта е предвидено министърът на здравеопазването да утвърждава със заповед списъци на съществуващите активни вещества по приложенията на Регламент (ЕО) 2032/2003, включително на тези, за които през 2006  г. влиза в сила забрана за пускане на пазара.
С оглед на гореизложеното, Комисията по околната среда и водите подкрепи единодушно законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване  Законопроекта  за  изменение  и  допълнение  на  Закона за  защита от  вредното  въздействие  на химичните вещества,   № 02-01-74, внесен от Министерския съвет на 10 август 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Има становище и на Комисията по европейска интеграция.
Има думата председателят на Комисията по европейска интеграция господин Атанас Папаризов. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„На свое заседание, проведено на 17 август 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от господин Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването.
І. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати е изготвен с оглед на предстоящото присъединяване на Република България към Европейския съюз и от гледна точка на необходимостта от хармонизацията на българското законодателство с достиженията на европейското право в областта на биоцидите.
Законопроектът цели създаването на необходимата организация за осигуряване прилагането на регламентите на Европейския съюз, които преди малко изброи председателят на Комисията по околната среда и водите.
В законопроекта е предвидено създаването на Експертна комисия по биоциди. Определени са основните й функции, към които се отнасят: оценка на пълнотата на внесените от заявителя документи и оценка на риска за човека, животните и околната среда; изготвяне на предложения до министъра на здравеопазването за подновяване на разрешения или удостоверения за регистрация; изготвяне на предложение до Европейската комисия за включване на активни вещества в списъците на активните вещества, разрешени в Европейския съюз.
В законопроекта е предвидено министърът на здравеопазването да утвърждава със заповед списъци на съществуващите активни вещества по приложенията на Регламент (ЕО) № 2032/2003, включително за тези, за които през 2006 г. влиза в сила забрана за пускане на пазара.
ІІ. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати се цели въвеждане във вътрешното законодателство на следните актове на Европейския съюз: Регламент (ЕО) № 850/2004 за устойчивите органични замърсители, изменящ Директива 79/117/ЕЕС; Регламент (ЕО) № 304/2003 за износа и вноса на опасни химикали; Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно детергентите; Директива 98/8/ЕО за пускане на пазара на биоцидни продукти и Регламент (ЕО) № 2032/2003 на Европейската комисия относно втората фаза на 10-годишната работна програма, посочена в чл. 16, § 2 от Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на биоциди в българското законодателство.
ІІІ. От гледна точка на прилагането на европейското право и практиката на страните – членки на Европейския съюз, към предлагания законопроект може да се направи следната препоръка:
Дефиницията за „пускане на пазара”, дадена в чл. 2 от Директива 98/8, не е въведена точно в новата т. 39 на § 23, т. 7 от законопроекта.
Директивата приема, че „пускане на пазара” е налице и когато се извършва последващо съхранение на стоката, с изключение на случаите, когато съхранението е последвано от експедиция извън територията на държавата членка или стоката е унищожена.
В новата т. 39 не е предвидено, че „пускане на пазара” е налице и когато се извършва последващо съхранение на стоката. Препоръчително е текстът да се хармонизира с изискването на директивата.
С оглед на обсъждането Комисията по европейска интеграция с единодушие предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, № 602-01-74, внесен от Министерския съвет на 10 август 2006 г., като направената препоръка бъде взета предвид от водещата комисия при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Папаризов.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Дали представителят на Министерството на околната среда и водите желае, макар и накратко, да направи пояснение във връзка с мотивите на законопроекта?
Заповядайте, госпожо Крапчева.
СВЕТЛА КРАПЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще представя основните цели на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати. Целта на законопроекта е постигане на пълно съответствие с правото на Европейския съюз в областта и в духа на последните изменения на регламентите и директивите в областта на биоцидите, както и създаване на необходимата организация за осигуряване прилагането на регламентите на Европейския съюз, регулиращи дейности в областта на вноса и износа на химикали, управление на устойчиви органични замърсители и пускането на пазара на детергенти и биоциди.
В тази връзка в законопроекта на закона за изменение и допълнение са включени само онези текстове от регламентите, които ще позволят директното им прилагане след като България стане ефективен член на Европейския съюз, и са определени основните правомощия на съответните компетентни органи по отношение на осъществяването на последващ контрол за спазване на изискванията на тези регламенти.
Както вече бе споменато, със законопроекта за изменение и допълнение на закона се създава междуведомствена комисия за биоциди под ръководството на министъра на здравеопазването с цел по-ефективна и по-бърза оценка на документите, именно оценката се отнася по отношение оценка пълнота на документите, оценка на риска за животни, хора и околна среда. Останалите изменения са съобразени с последните изменения в директивите в тази област. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И аз благодаря за пояснението.
Желаещи да вземат думата по законопроекта има ли, уважаеми колеги?
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Правя процедурно предложение от името на господин Божинов и на Комисията по околната среда и водите заместник-министър Додов да бъде допуснат до залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на околната среда и водите господин Атанас Додов.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Поканете заместник-министъра в залата.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Вземам думата понеже и професионално съм изкушен от тази област, като един от химиците в залата. В ден, славен като днешния, да се занимава човек със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати е малко скучна може би на пръв поглед задача. Но очевидно и тази наша работа в момента доказва нашето желание да хармонизираме изцяло законодателството и в такива области, които на пръв поглед може би нямат голямо политическо звучене, но са важни за опазване на околната среда и на здравето на хората.
Ние още в предишното Тридесет и девето Народно събрание направихме две поправки на този закон, които по общо мнение на специалистите са полезни, тъй като се ограничава въздействието или  потенциалното вредно въздействие, или реалното вредно въздействие от химични вещества и препарати върху околната среда и здравето на хората. Това, което ще направим днес, освен пълното хармонизиране с регламентите, които бяха отбелязани от председателите Божинов и Папаризов, води до едно автоматизиране на прилагането на тези регламенти след 1 януари 2007 г., което е след 93-94 дни.
Освен това, разбира се, биоцидите са една област, която сама за себе си е важна, но също попада в сферата на опасните химикали, като се прави една такава разлика, че биоцидите по принцип трябва да са по-малко устойчиви, тоест след като те се използват по предназначение за убиване на нежелани инсекти или други организми, да могат след това да се разградят бързо, за да не вредят на околната среда. В този смисъл може би, освен определението за устойчиви органични замърсители, би било добре да има и някакъв количествен критерий за тях, който не е предвиден за съжаление и в европейския регламент, така че ще трябва да се задоволим със списъка, който се дава в такива случаи за съответните химикали.
Това, което беше отбелязано и в становището на Комисията по европейска интеграция във връзка със съхраняването на опасни химикали и препарати, е така. Ние трябва да имаме това предвид и вероятно между първо и второ четене да засилим контрола още малко върху вноса и съхраняването на опасни химикали и реактиви, особено когато става дума за формулиране в кавички,  тоест за разливане от по-големи обеми в по-малки на различни такива опасни органични замърсители, изобщо опасни химични вещества, което по някой път се прави в гаражни условия все още. Очевидно е, че това до 1 януари 2007 г. и след това е абсолютно недопустимо.
С тези допълнителни съображения, които могат да бъдат дадени като препоръки, като предложения между първо и второ четене, предлагам на всички колеги да приемем на първо четене този законопроект. Убеден съм, че няма да има съществени възражения.
Смятам, че Парламентарната група на НДСВ при всички случаи ще подкрепи този законопроект. Призовавам всички колеги да направят същото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Великов.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма желаещи.
След като гласуваме законопроекта на първо четене, предлагам да преминем към точката, която гласувахме в рамките на седмичната ни програма, а именно приемане на Декларация на Народното събрание относно пълноправното членство на Република България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г.
Проектът за декларация е внесен в Деловодството на Народното събрание в 10,30 ч. Вносители са народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова, Лютви Местан и Анастасия Мозер.
Когато преминем към точката, ще ви предложа текста на проекта за декларация.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати № 602-01-74, внесен от Министерския съвет на 10 август 2006 г.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене единодушно. Благодаря ви.
Уважаеми колеги, сега предлагам да гласуваме процедурно предложение за преминаване към разглеждане на проект на Декларация на Народното събрание на Република България относно пълноправното членство на Република България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г., с разбирането – моля да го имате предвид и ако имате други съображения, да ги споделите, декларацията да бъде подложена на гласуване в началото на тази точка. След гласуването парламентарните групи да имат възможност да обосноват своите позиции, тоест да не разгръщаме цялостна голяма дискусия по тематиката. Позициите са оформени и ясни, включително и в хода на консултациите по възможния текст. Такова беше и мнението в заседанието на Председателския съвет – декларацията да бъде гласувана и по нея да бъдат изразени становищата на парламентарните групи.
Още едно уточнение и допълнение. Ако времето не позволи да приключим към 11,00 – 11,10 ч., ще помоля господин Юнал Лютфи да продължи да председателства заседанието, за да могат всички парламентарни групи спокойно да изразят позициите си, като ще ви помоля за разбиране, тъй като той е натоварен от своята парламентарна група да направи изявление от нейно име – да има тази възможност, като същевременно завърши председателстването на заседанието. В 11,10 – 11,15 ч. трябва да посрещна представителите на Европейската комисия.
Моля, гласувайте тези процедурни предложения – за преминаване към обсъждане на декларацията, която в момента ви се раздава, с тези уточнения по хода на обсъждането й.
Гласували  121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Благодаря ви, уважаеми колеги.
Преминаваме към разглеждане на текста на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО ПЪЛНОПРАВНОТО ЧЛЕНСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ОТ 1 ЯНУАРИ 2007 Г.
Има ли желаещ някой от вносителите да представи текста?
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! В преамбюлната част на внесения проект на Декларация на Народното събрание на Република България относно пълноправното членство на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. се очертава значението на приетата на 14 юли 2005 г. Декларация за основните приоритети на Четиридесетото Народно събрание, декларация, широко подкрепена от народното представителство, както и декларацията от м. юли т.г. за успешно приключване на процеса на пълноправно членство на Република България в Европейския съюз, също широко подкрепена от народното представителство в Четиридесетото Народно събрание.
В преамбюлната част се очертава постигнатият от Република България значителен напредък в осъществяването на мерките, предвидени в Плана за действие на правителството в изпълнение на препоръките от Мониторинговия доклад на Европейската комисия.
Декларацията е от четири точки. На първо място се декларира, подчертава се резултатът от общите воля и усилия през последните 17 години на българския народ, на държавните институции и на представителите на гражданското общество.
На второ място, ние декларираме, че ще продължим с неотслабващо  темпо работата си в областите на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, селското стопанство и създаването на административен капацитет за усвояване на европейските фондове.
Очакваме от европейските парламенти на страните членки, които не са приключили ратификационните процедури, да приключат тези процедури, така че договорът за разширяване да влезе в сила от 1 януари 2007 г.
Нашата най-голяма цел в дейността ни след 1 януари 2007 г. ще бъде да окажем съществен принос като страна – член на Европейския съюз, за стабилността  и за засилването на Съюза и за оползотворяване на възможностите, които членството предоставя за подобряване на живота на българските граждани. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Миков.
Има ли, уважаеми колеги, някой от вносителите, който би желал от трибуната да прочете текста на декларацията, за да можем да я гласуваме?
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Представям ви текста на декларацията, внесена от председателите на четири от парламентарните групи в Четиридесетото Народно събрание:
„ДЕКЛАРАЦИЯ
на  Народното събрание на Република България относно пълноправното членство на Република България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г.
Ние,  народните представители в Четиридесетото Народно събрание на Република България,
като подчертаваме:
значението на приетата на 14 юли 2005 г. Декларация за основните приоритети на Четиридесетото Народно събрание на Република България и на Декларацията от 14 юли 2006 г. за успешно приключване на процеса на пълноправно членство на Република България в Европейския съюз;
постигнатия от Република България значителен напредък в осъществяването на мерките, предвидени в Плана за действие за изпълнение на препоръките от Мониторинговия доклад на Европейската комисия от 16 май 2006 г.;
констатацията на Европейската комисия в доклада й от 26 септември, че на 1 януари 2007 г. България ще отговаря на необходимите условия, за да стане пълноправен член на Европейския съюз, равнопоставен с останалите държави в него,
заявяваме следното:
1. Членството на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. е резултат от общата воля и от усилията през последните 17 години на  българския народ, на държавните институции и на представителите на гражданското общество за постигане на националните цели.
2. Народното събрание, във взаимодействие с другите държавни институции,  ще продължи с неотслабващо темпо работата в областите на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, селското стопанство и създаването на административен капацитет за усвояване на европейските фондове и чрез методите на парламентарния контрол ще съдейства за утвърждаване на резултатите на провежданите реформи и на тяхната необратимост.
3. Очакваме след констатациите на доклада на Европейската комисия от 26 септември в срок да приключат всички оставащи ратификационни процедури, за да влезе в сила договорът за разширяване.
4. Нашата голяма цел в дейността ни след 1 януари 2007 г. ще бъде да допринасяме като пълноценен член на Европейския съюз за стабилността и за засилването на Съюза и за оползотворяване възможностите, които членството предоставя за подобряването на живота на българските граждани.
27 септември 2006 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Уважаеми колеги, имат ли вносителите някакви последни доуточнения в текста на декларацията?
Господин Миков, бихте ли ориентирали пленарната зала имате ли някакви последни доуточнения в предлагания текст? Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ):   Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа! Във връзка с проведените неофициални консултации,  в т. 2 на декларацията се добавя  и „авиационната безопасност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Къде точно се добавя?
ДОКЛАДЧИК МИХАИЛ МИКОВ: След думите „селско стопанство” се пише запетая и се добавят думите „авиационна безопасност”.
Пада последният ред от преамбюла „равнопоставен с останалите държави в него”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, направени са две уточнения от вносителите. Моля да им обърнете внимание.
В преамбюлната част текстът „равнопоставен с останалите държави в него” отпада.
И в т. 2, след израза „селското стопанство” се поставя запетая и се добавя „авиационната безопасност” и текстът продължава.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС):  Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Воден от желанието да бъдем абсолютно коректни към  всички парламентарни групи, които участваха в консултациите по текста на декларацията, независимо дали са подписали този текст или не, позволете ми, господин председател, да ви представя коректния текст на окончателната редакция, като се извинявам, че в раздадения ви вариант тези редакционни поправки не са отразени, за което още веднъж моля да бъда извинен като съвносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за вниманието ви колеги, моля и за разбирането ви.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Окончателната ни редакция в текста така, както  контактната група се съгласи, е последното изречение от преамбюлната част да е: „Констатацията на Европейската комисия в доклада й от 26 септември, че на 1 януари 2007 г. България ще бъде в състояние да осъществява правата и задълженията на пълноправен член на Европейския съюз”.
След това в т. 2 господин Миков беше коректен да предложи след „селското стопанство” да се добави „авиационната безопасност” и текстът продължава.
И последно в т. 4 редакцията е следната:
„4. Нашата цел е след 1 януари 2007 г. като пълноправен член на Европейския съюз да допринасяме за стабилността и за засилването на Съюза и за оползотворяване на възможностите, които членството предоставя за подобряването на живота на българските граждани.” Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, моля за вашето внимание. В преамбюлната част последните три изречения текстът след израза „България ще” отпада, а именно:  „отговаря на необходимите условия” и т.н. до „държави в него” и се заменя с текста „бъде в състояние да осъществява правата и задълженията на пълноправен член на Европейския съюз”. Това е първото уточнение.
Второто уточнение е в т. 2, където след израза „селското стопанство” се добавя изразът „авиационната безопасност” и нататък текстът продължава.
Изчитам целия текст на т. 4 в окончателната редакция, предлагана от вносителя:
„4. Нашата цел е след 1 януари 2007 г. като пълноценен член на Европейския съюз да допринасяме за стабилността и за засилването на Съюза и за оползотворяване възможностите, които членството предоставя за подобряването на живота на българските граждани.”
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на проекта за декларация с тези три окончателни редакционни уточнения от вносителите.
Моля, гласувайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ  (КА, от място):  Има обсъждане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувахме, господин Шопов, процедура, която аз предложих, и съгласно която Народното събрание реши, може би сте отсъствал, че първо гласуваме и след това парламентарните групи изразяват становища по приетата декларация.
В режим на гласуване сме, моля гласувайте. (Реплики  от народния представител Павел Шопов.)
Гласувайте, господин Шопов, не се обръщайте към мен.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Господин Пирински, отново правите нарушение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие нарушавате правилника, като говорите от място, без да Ви е дадена думата. Правя Ви забележка.
Гласували  158 народни представители: за 154, против 4, въздържали се няма.
Декларацията е приета. (Ръкопляскания.)
Пристъпваме към изказвания от парламентарните групи.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Имам право на отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За отрицателен вот имате право, разбира се.
Заповядайте, господин Шопов.
РЕПЛИКИ: Гласувал ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувал ли сте,  господин Шопов?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Да.
Уважаеми колеги, видяхте, че декларацията беше приета  криминално и на тъмно. И ние знаехме, че ще стане така. От сутринта започна една уйдурма по депесарски с цел да бъде прекарана тази декларация, която нищо да не каже, за да бъдат засвирени пак фанфари, които се оказват не фанфари, а дудуци. (Оживление.)
И в крайна сметка се стига до положение декларацията да не бъде подкрепена от Парламентарната група на  „Атака”. (Шум  в залата.) Така че тази всеобща идилия не е такава идилия, каквато вие си считате, че е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обосновете си отрицателния вот.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не са защитени българските национални интереси. Съжалявам, че имам кратко време за отрицателен вот, иначе да сме развили нашата теза от „Атака” много подробно, много задълбочено. И това са тринадесет точки.
Декларацията все още не е преведена на български. Това, което ние обсъждаме, все още не е преведено на български. Ние днес бързаме набързо и на тъмно да бъде приета.  И то забележките са точно в тези области по отношение на министрите, които са пред нас – на Румен Петков, на Нихат Кабил, които вместо да стоят тук, по-добре да подадат оставки. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, въпросите са отразени именно в декларацията.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не за защитени българските национални интереси по отношение на реакторите. И ние заявяваме, че от „Атака” ще направим всичко възможно да бъдат спасени реакторите на АЕЦ „Козлодуй”. Това е възможно. (Оживление.)
Когато заставам тук пред вас от името на Парламентарната група на  Партия „Атака” заявявам нещо, което до този момент в българското общество не се коментира и разисква - „Атака” ще бъде...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето Ви изтече, господин Шопов. (Председателят изключва микрофоните, ораторът продължава да говори.)
Оказва се, уважаеми колеги, че господин Шопов не е гласувал. (Шум  в залата.)  Той грубо злоупотреби с правилника, грубо наруши правилника,  за което му правя предупреждение.
Има думата господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господа министри! Вчера – на 26 септември 2006 г., Европейският парламент с подобаващо мнозинство прие Доклада на Европейската комисия, който препоръчва Република България да бъде приета за пълноправен член на Европейския съюз. След този акт процедурно остава още една крачка – решението на Европейския парламент да бъде прието с консенсус на заседанието на държавните и правителствени глави на 25-те страни – членки на Европейския съюз, през м. декември т.г.
Уважаеми колеги, присъединяването на България като пълноправен член на Европейския съюз е в резултат на повече от десетгодишен процес. Първите 5-6 години от началото на демократичните промени у нас политическите партии се занимаваха повече с вътрешнополитическата ситуация в страната. Едва след 1997 г. България реално и ясно дефинира, че укрепването и утвърждаването на демокрацията в страната минава чрез ясното заявяване на принадлежността на страната ни към ценностната система на евроатлантическите структури. Това наложи дефинирането на приоритетите на политиката на всички правителства оттогава до днес.
През 2000 г. стартира реалният преговорен процес с Европейския съюз – глава по глава, за покриване на високите политически и икономически критерии на Съюза. Както е популярно да се казва, успехът има много бащи. Този успех ще влезе в най-новата история на страната ни. Заслуги за него имат преди всичко българското демократично общество и всички правителства от 1997 г. до днес.
Тук не мога обаче да не подчертая усилията на последните две правителства от 2001 г. насам, а именно правителството на НДСВ и Движението за права и свободи и настоящото правителство на Коалиция за България, НДСВ и Движението за права и свободи, които мобилизираха целия си политически, икономически и  законодателен ресурс и демонстрираха ясна воля за постигане на крайната цел.
Не мога да отмина и приноса на неправителствения сектор. Може би трябваше да започна с това, уважаеми колеги, че от началото на реалния преговорен процес по отношение реализирането на европейския проект на страната членството ни в евроатлантическите структури бе наличието на политически консенсус между парламентарно представените политически сили и политическите формации извън него.
Движението за права и свободи и неговата парламентарна група от Седмото Велико Народно събрание до този исторически момент е отстоявало политиката за членството на България в НАТО и Европейския съюз. Убедени бяхме, както и днес, че това ще бъде реалната гаранция за политическата, икономическата и социална стабилност и сигурност в страната, от една страна, което ще доведе до стабилизиране на региона в Югоизточна Европа.
И днес, когато от проект вече се превърна в реалност, моите колеги от Парламентарната група на Движението за права и свободи и аз не можем да не се гордеем с факта, че ДПС има реален принос от 1 януари 2007 г. България да бъде двадесет и шестият член на Европейския съюз.
Уважаеми колеги, някои политици от опозицията ще се опитат да омаловажат този безспорен успех на страната ни. Това обаче трудно ще им се удаде, защото Европейският съюз оцени по достойнство усилията на страната ни. В резултат тя може да се нареди рамо до рамо до останалите 25 страни членки като държава, която покрива всички критерии за членството й в Съюза. България се приема за пълноправен член на Европейския съюз при възможно най-благоприятни условия - пълноправен член на Съюза от 1 януари 2007 г. без предпазни клаузи.
В интерес на обективността обаче следва да отбележа, че в доклада фигурират и препоръки по отношение на някои сектори, в които България трябва да продължи да работи и след 1 януари 2007 г. Необходимо е страната ни да продължи реформата в съдебната система и безкомпромисната борба срещу организираната престъпност, корупцията, прането на пари. До края на тази година и след това страната следва да гарантира пред Европейската комисия, че е готова да усвоява средства от структурните фондове, без да допуска корупция в тази сфера. За постигнатото в тези области българското правителство следва да информира Европейската комисия след 1 януари 2007 г. чрез изготвянето на периодични шестмесечни информационни доклади. И това е нормално. Такава бе практиката с повечето от десетте страни, приети през м. май 2004 г.
Уважаеми колеги, 40-ото Народно събрание и настоящото правителство имат волята да изпълнят тези препоръки. Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи текста на проекта за декларация, защото текстът на декларацията отразява духа на доклада във всичките му аспекти.
И все пак, да ни е честито, уважаеми колеги! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Думата има госпожа Анастасия Мозер. Заповядайте, госпожо Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бях упълномощена от Парламентарната група на БНС да направя едно кратко изявление. Ще започна с това, че ние, като членове на Народната партия, можем само да се учудваме, защото тя одобри доклада. А пък и аз недоумявам защо днес някои не се радват на заключенията и препоръките на Европейската комисия и парламент (ръкопляскания от мнозинството).
Предлагам днес да мислим като българи, нека днес оставим партизанщината настрана, да се радваме на успеха на България, да се солидаризираме с голямата европейска идея и визия, донесла мир и благоденствие на Западна Европа. Мир и благоденствие, постигнати с много труд и искрено желание да бъдат забравени дребните дрязги и конфликти в името на сътрудничеството.
На 1 януари 2007 г. ние ще станем част от групата на големите европейци, за които говори френският писател и публицист Пол Валери още в началото на миналия век, порицавайки точно тези войни и междуособици, разкъсвали Европа по онова време.
“Да работим един за друг, а не един против друг!” трябва да бъде мотото не само на фасадата на Народното събрание, но и тук – в нашето общество.
Докладът на Евросъюза съдържа редица критики, отправени абсолютно правилно към България в областта на земеделието, правосъдието, борбата с корупцията. Нас не ни безпокои строгия контрол, който се предвижда, защото той е гаранция за успеха на България. Аз винаги съм казвала, че хората, които са критични към себе си и които обръщат внимание на недостатъците си, имат по-голям шанс да ги преодолеят. Тези, които непрекъснато се тупат по гърба, си остават с потупването и накрая на опашката.
Нека погледнем сериозно на тези забележки и докажем, че искаме да попълним белите петна в нашето законодателство и общество, защото това ще бъде в полза най-много на българските граждани.
Аз искам да обърна внимание, както и други го правят, на забележките в областта на земеделието – за все още недействащите разплащателна и инвентаризационна агенции. Знам, че те са на път да бъдат задействани, но в случая става въпрос за този контрол, за който настоява Европейският съюз, защото липсата на подобни институции позволява злоупотреби с европейските фондове. Там никой няма да бъде съгласен парите на хората да отиват по джобовете на този и онзи, а не в подкрепа на проекти и възстановяването на нашата икономика.
Убедена съм, че можем да го направим, ако не се подаваме на дребни партизански страсти.
Присъстваме на исторически момент, на който ние – от БНС, се радваме. Това е признание, че България заслужава доверие, което обаче трябва да оправдаем. Ще го направим само с общи усилия и с убеждението, че европейската идея е обединяваща, а не противопоставяща. Нека го направим първо в нашето общество, за да ни повярват и в Европейския съюз. Радостно е признанието на Европа, че усилията на много личности и правителства през годините, дори вековете, не са били напразни и, че ние сме на прав път. Дано намерим силите и волята да не се отклоним от него.
Накрая бих искала да спомена още нещо: празните столове, оставени за страните зад желязната завеса при създаването на Европейската общност, ще бъдат най-после и заслужено запълнени и демократична Европа ще бъде наистина обединена. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: От името на Парламентарната група на НДСВ има думата госпожа Анелия Мингова. Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори изразява дълбокото си удовлетворение от констатацията в последния мониторингов доклад на Европейската комисия, че на 1 януари 2007 г. България ще отговаря на необходимите условия, за да стане пълноправен член на Европейския съюз, равнопоставен с останалите държави в него. Една голяма национална цел, обединила няколко поколения българи, предстои да се осъществи след броени дни.
За нас бе изключително важно Европейската комисия да отчете усилията, които страната ни положи и напредъка, който позволи България да се присъедини към Европейския съюз без да й се налага нито една от предпазните клаузи, предвидени в Договора за присъединяване. Докладът оценява по достойнство усилията на всички български институции, които с работата си през последните месеци дават очакваните резултати и правят реформите необратими. Надяваме се заключенията в доклада да мотивират страните членки, които все още не са завършили процедурата по ратификация на Договора за присъединяване да извършат това час по-скоро, за да може договорът да влезе в сила, съгласно предвидения график.
Членството на България в Европейския съюз, дами и господа, е резултат от упоритата работа на няколко български парламента и правителства. Ние съзнаваме и отчитаме това, но искам да подчертая и нека не забравяме, че най-решителната фаза от преговорите по присъединяването на България към Европейския съюз беше измината успешно благодарение на интензивната и напрегната работна програма, осъществена по време на управленския мандат на НДСВ и коалиционния ни партньор ДПС и кабинетът Сакскобургготски.
С подписването на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз на 25 април 2005 г. коалиционният кабинет тогава оползотвори историческия шанс на страната да стане член на общността на най-богатите и проспериращи държави. Благодарение на участието на Национално движение Симеон Втори и в настоящото управление се съхрани приемствеността във водената политика. Нашите министри и заместник-министри работиха всеотдайно в ключови за евроинтеграцията сфери. Присъединяването ни към Европейския съюз е доказателство, че поставянето на националните приоритети на първо място, осъществяването на последователна, открита и честна политика, дори когато това е за сметка на политическия рейтинг, постигането на висок и стабилен икономически растеж е верният път към просперитета на България и към европейската й цел.
Често бяхме упреквани за провеждане на редица непопулярни мерки, сред които и спазването на строга бюджетна дисциплина, за натрупване на излишъци в бюджета, които нашите опоненти – популисти искаха да раздават. Колко е важно да бъдеш принципен и последователен се потвърждава не само в доклада на Европейската комисия, но и от развитието на политическата ситуация в някои от новоприсъединилите се страни членки от десетте. Събитията в Унгария още веднъж показват това.
Тук е мястото да благодаря на нашите коалиционни партньори за това, че в голяма степен приеха нашата икономическа политика и успяхме да съхраним стабилността. Нещо повече, за първите шест месеца на тази година икономическият ръст достигна 6,1%. Дори в толкова оспорваната глава „Правосъдие и вътрешен ред” бе постигнат значителен напредък.
За да избегнем всякакви спекулации и недоразумения, уважаеми колеги, при интерпретирането на доклада на Европейската комисия нека посочим, че наблюдението, на което ще бъде подложена страната през следващите три години след присъединяването не е нищо по-различно от осъществяването на такъв мониторинг върху всички държави членки и особено върху десетте новоприсъединили се. Както за другите страни то включва възможност за прилагане на предпазни мерки, финансови корекции на европейски фондове, мерки в областта на политиката на конкуренция, процедури за санкциониране на нарушения.
Но, уважаеми госпожи и господа, ние приемаме сериозно и отговорно препоръките в доклада. Споделяме мнението на Европейската комисия и се отнасяме критично и самокритично към констатациите в него, че в областта на съдебната реформа и борбата с организираната престъпност и корупцията ще бъде от полза допълнително сътрудничество и съдействие и след осъществяване на членството. Ние сме открити за това сътрудничество и приветстваме факта, че то ще се извършва по конкретни мерки и критерии.
И още нещо – европейската интеграция не свършва на 1 януари 2007 г. НДСВ работи по конкретна програма за реализирането й през първите три години на членството, отстоявайки либералните принципи за върховенство на закона, постигане на икономически растеж, свобода пред идеите на активните и предприемчиви хора, зачитане правата на личността. Ние ще мобилизираме целия си потенциал и ще направим всичко възможно за бързата адаптация на страната в новите условия. Целта ни е България да заеме достойно своето подобаващо място сред страните членки на Евросъюза. Най-добрият модел за това е да провеждаме политика, чрез която всеки български гражданин да успее в най-кратък срок да реализира своя личностен и житейски проект, възползвайки се от предимствата на членството на България в Европейския съюз. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има думата председателят на Парламентарната група на Коалиция за България господин Михаил Миков.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Ние от Коалиция за България, от Българската социалистическа партия, приветстваме констатацията на Европейската комисия, че на 1 януари 2007 г. България ще отговаря на необходимите условия, за да стане пълноправен член на Европейския съюз, равнопоставен с останалите държави в него.
С присъединяването на България и Румъния завършва едно историческо за Европейския съюз пето разширение - пето разширение, което е историческо и за България. Членството в Европейския съюз поставя успешен завършек на усилията на българския народ през последните 17 години.
Сраната ни измина дълъг път и показа, че има волята и умението да се мобилизира, има силата за консолидация, за формулиране и постигане на национални цели. Успехът се дължи на усилията на целия народ, но и на много български политици, експерти, на работата на държавните институции, включително и на гражданското общество.
И тук не може с радост да не подчертаем вчерашното изказване на лидера на Партията на европейските социалисти Мартин Шулц, че България и Румъния принадлежат към Европейския съюз и са добре дошли; че нашето приемане в Европейския съюз е равносилно на обогатяване и спомага за икономическото развитие на Съюза. Докладът на Европейската комисия оценява, че България е готова за членство от началото на следващата година. И този доклад е обективен и показва както постигнатото, така и съществуващите проблеми, които и самите ние тук в България знаем добре, имаме волята, имаме и силата да решаваме.
През последната година ние работихме с най-голяма енергия за подготовка за членството в Европейския съюз, включително в трудни области, в които имаше сериозно изоставане. И днес всеки един политически неизкушен наблюдател, включително и Европейската комисия, констатира онзи значителен напредък в тези критични преди година области.
Същевременно ние не подценяваме и предизвикателствата, които ще срещнем преди да утвърдим окончателно успеха на провежданите реформи. Работата в тези области трябва да продължи със същото неотслабващо темпо, както досега, през трите месеца до края на годината и след пълноправното ни членство от 1 януари 2007 г. Затова ще продължим да работим с неотслабваща енергия.
Ние от Коалиция за България ще даваме своя принос на най-голяма парламентарна група в управляващата коалиция и най-голяма група в това Четиридесето Народно събрание, защото пълноправното членство в Европейския съюз е огромен успех. И фактът, че с работата си не дадохме основание за задействане на предпазни клаузи е също успех, който не бива да се премълчава. Оттук насетне нашата голяма цел са българските институции и общество да се докажат не само като пълноправен, но и като пълноценен член на Европейския съюз, което същински допринася за стабилността и засилването на Съюза.
Уважаеми дами и господа, значимите усилия, забележителният напредък, са оценките, които звучаха вчера в залата на Европейския парламент. И всичко това дойде, за да опровергае някои тези на опозицията и за да разсее онзи краен скептицизъм, който битуваше през последните месеци у нас. Може би изборното време пречи на обективния поглед, но обществените нагласи ще оценят резултатите от това, което се случи вчера в залата на Европейския парламент.
Уважаеми дами и господа, има моменти в историята на всяка държава, когато трябва да оставим дребното политиканстване и да споделим радостта от успеха. Това не е успех на една или друга политическа партия, на един или друг политик, а е успех на всички български граждани! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Петър Стоянов.
Господин Стоянов, заповядайте.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми министри! От името на Съюза на демократичните сили и Парламентарната група на Обединените демократични сили искаме най-напред да изразим своята категорична удовлетвореност и радост, че България ще стане член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г.  (Ръкопляскания.) Искаме да благодарим на всички български граждани, които с упоритост, трудолюбие, вяра и отговорност защитаваха европейската кауза на България през последните 16 години. Искаме да изразим своята благодарност към всички хора, които работиха на различните етажи на българската администрация през последните 16 години. Със своя всеотдаен, експертен и почти винаги анонимен труд допринесоха твърде много това да се случи.
Уважаеми госпожи и господа! Днес представителите на управляващата коалиция изразяват своята гордост от факта на публикация на Доклада на Европейската комисия. И имат основание за това – този доклад беше оповестен по време на техния мандат. Опозицията обаче не бива да стои настрани от този исторически за България празник. Точно обратното. Българската опозиция има всички основания да бъде също толкова, ако не и повече горда от това, че в доклада има една забележителна част – тази част от доклада, която дава възможност на България да стане член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г. (Ръкопляскания в мнозинството.) Защото членството на България в Европейския съюз завършва онзи исторически цикъл, чиито основи бяха поставени от нас. И аз съм горд два пъти да заявя, че именно Съюзът на демократичните сили преди 16 години беше първата политическа сила в България, която очерта историческите жалони за атлантическото и европейско бъдеще на нашата страна.
Искам да се обърна днес към всички наши членове и симпатизанти, които вероятно изпитват известно огорчение, че не техните представители ще сложат подписа си под членството на България в Европейския съюз. Искам да им кажа: госпожи и господа, приятели, всъщност ние победихме. Членството на България в НАТО и в Европейския съюз е историческа победа за тезите, които Съюзът на демократичните сили постави ясно, категорично и перспективно в началото на толкова тежкия иначе български преход.
Уважаеми госпожи и господа! Членството на България в Европейския съюз не представлява само присъединяване на страната ни към клуба на най-развитите в икономическо отношение и по отношение на демократичните стандарти държави. Според мен то има и голямо морално значение. То има значение за онези две поколения българи, които през всичките 45 години на комунистическия режим нито веднъж не отслабиха своята вяра, че истинският път на България, цивилизационният избор на България, трябва да бъде европейската и атлантическата интеграция. Мнозина от тези хора заплатиха с живота си, мнозина от тези хора преминаха през лагери, мнозина бяха подлагани на унижения, конфискации, но всички те нито веднъж не загубиха вярата си, че България ще се върне там, откъдето насилствено беше откъсната на 9 септември 1944 г. И днес е добър ден и повод да изразим своето уважение и признание към тези хора и да им благодарим. (Ръкопляскания в ОДС.)
Уважаеми госпожи и господа! Наред с несъмнения успех, който оповестява онази част от доклада, съгласно която България ще стане пълноправен член на 1 януари 2007 г., ние няма как да не заявим една много ясна и очевидна констатация: и чрез доклада, и чрез изказванията на всички представители на партиите в Европейския парламент се оценяват високо усилията, упоритостта и жертвите на българския народ, поради което се стигна до оповестяването на този доклад. Докладът е категоричен успех за България и в същото време то е безсъмнен упрек за онова, което правителството на тройната коалиция не успя да свърши през последната година и половина на тяхното управление. Няма никакво съмнение, че България ще стане член на Европейския съюз при безпрецедентни условия на мониторинг и съпътстващи клаузи.
Аз не бих определил като успех факта, че предпазните клаузи не са оповестени още сега. Те биха могли да бъдат задействани във всеки момент, след всеки мониторинг, ако българското правителство не извърши онова, което представлява тежко предписание в Доклада на Европейската комисия.
От тази гледна точка аз искам да се обърна към българските граждани, част от които вече започнаха да изразяват своя евроскептицизъм: скъпи съграждани, чрез въвеждането на система на строг мониторинг и съпътстващи мерки Европейската комисия заявява категорично, че е ваш съюзник – съюзник на българските граждани, а не на българското правителство. Тя заявява, че Европейската комисия ще защитава каузата на българските граждани винаги и тогава, когато българското правителство няма сили да защитава тази кауза или когато няма политическа воля да защитава тази кауза. От тази гледна точка аз мисля, че Докладът на Европейската комисия дава изключително важен сигнал в две посоки: един сигнал към българското гражданство и един сигнал към българското правителство. Като опозиция ние неуморно ще защитаваме интересите на българските граждани и обявяваме, че ще бъдем истинският съюзник на Европейската комисия, когато става въпрос за осъществяване на мониторинга върху работата на днешния кабинет.
Ние нито една секунда не сме работили и няма да работим срещу България. Ние в нито една секунда не сме заявявали извън границата на нашата страна, че България трябва да бъде с отложено членство или че трябва да бъдат наложени предпазни клаузи. Това би граничело с национално предателство. Напротив, навсякъде ние заявявахме, че България трябва да бъде приета без нито една предпазна клауза, защото българският народ заслужава това. Оттук нататък ние обаче ще бъдем два пъти по-критични към българското правителство заради този аванс, който Европейската комисия и Европейският съюз ни дават. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител господин Иван Костов от името на Парламентарната група на Демократи за силна България.
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители, уважаеми господа министри! Днес е исторически ден за България, тъй като България постига голяма национална цел. Заставаме на прага на пълноправно членство в Европейския съюз и заслужава да поздравим преди всичко българския народ затова, че в продължение на 16 години изтърпя различни колебания на различни управления, различни разколебавания в правилната линия, за да стигне до днешния ден, изправен пред възможностите, които Европейският съюз дава. Това е най-заслужилият фактор от всички тук, които можем да споменем, и аз искам да го спомена и да завърша с това, тъй като няма да се наредя по никакъв начин в недостойното бутане с лакти по отношение на заслугите. Няма да използвам въобще такива термини, за да описвам какво се е случило. Нека историците да кажат тези неща. Надяваме се, че ще се разглежда този период, защото той беше труден за България.
Аз искам да кажа нещо друго обаче. Искам да кажа, че България се връща в Европа, а не отива там. Искам да припомня в това Народно събрание, че в неговите архиви ние сме държава от 1879 г. и сме 16-та европейска национална държава. В момента в Европейския съюз има 25 члена, с нас ще станат 27. Значи има десет европейски държави, които не са съществували, тогава когато България е била в Европа.
И се питаме – как да оценим периода от 1944 г. досега, когато България на практика е изведена от семейството на европейските народи и в продължение на половин век изтърпява – сега вече можем да кажем съвсем категорично в тази зала – злополучен, вреден, опасен политически обществен експеримент?
Това членство, пред което сме изправени, показва, че е била напълно погрешна политиката България да бъде включена в съветска орбита и в продължение на десетилетия да се върти там като най-верен сателит. Това членство трябва да се разглежда като гаранция за истинско връщане на България в семейството на европейските народи и да направи това връщане наистина необратимо, та българите повече никога да не напускат европейското семейство. Няма нищо по-хубаво от това, когато се постига национална цел. Тогава всички са щастливи и аз не мога да не изразя радостта и на Парламентарната група на Демократи за силна България.
Искам веднага да кажа, че тази радост е помрачена. Нека да бъдем откровени и да не се самозалъгваме, както се опитват да правят госпожа Мингова и господин Юнал Лютфи. Пълноправното членство на България е съпроводено с една политическа карантина, с един ултиматум за изпълнение на точно определени критерии, които България трябва да покрие през следващите шест месеца. Управляващите не трябва да си затварят очите пред тези наистина безпрецедентни мерки, които Европейският съюз прилага за контрол върху членството в Европейския съюз на България. Не е вярно това, което беше казано. Никоя държава не е била подлагана на такива безпрецедентни мерки за контрол и заплашвана с въвеждане на предпазни клаузи и други защитни мерки, както се случва на нашата страна.
Съгласен съм от една страна с оценката, която прозвуча, че българските граждани получават силна подкрепа от страна на Европейския съюз за промените, които искат да видят осъществени в своята страна. Защото всички искаме тези шест критерия да бъдат изпълнени от българското правителство и България наистина да бъде приета след доклада през март за равноправен член. Защото този доклад, на който толкова много се  радваме, не е последен. Ще има друг доклад, който реално ще отвори вратите на България към европейските структурни фондове.  Не можем да не споделим нашата тревога за това, че до изготвянето на този доклад и до приемането му през юни българските министерства няма да бъдат акредитирани към европейските структурни фондове и всичко това ще забави плащанията по европейските фондове. Вече е абсолютно сигурно, че поради това забавяне България през 2007 г. ще плати много по-голям членски внос, отколкото пари ще получи като финансова подкрепа от Европейския съюз. Това членство не е равноправно и не е пълноправно, защото къде е равноправието най-бедният член да бъде приет и през първата година на своето членство да бъде принуден да плаща повече, отколкото ще получи като финансова подкрепа?! Къде е равноправието и къде е справедливостта?!
Но не трябва да се обръщаме с упрек към Европейския съюз, защото – аз ще се присъединя към прозвучалата оценка – те са прави да говорят за защитни мерки, с които ще бъдат готови да защитят себе си, ако България не изпълни – бих го нарекъл – политическия ултиматум, който й се дава.
Накрая искам да завърша със следното. През тези 16 години аз съм слушал много изказвания от тази трибуна, включително от страна на Българската социалистическа партия – изказвания, в които се говореше много за европейските пари като желана цел. Имаше дори думи от типа на тези: “На нас ни трябва европейската финансова подкрепа, не ни трябват техните ултиматуми и техните изисквания”, както беше в един период, когато Българската социалистическа партия се беше втвърдила. Сега по странен парадокс на съдбата ние получаваме европейско членство, а не получаваме европейски пари и то  става по време на управлението точно на Българската социалистическа партия, на ДПС и НДСВ. Нямате основание за самочувствие и гордост, защото България не е подготвена по начина, по който влизането й в Европейския съюз щеше да бъде полезно за всеки български гражданин, за всеки български предприемач, за всяка българска институция. Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Костов.
Има думата народният представител Павел Шопов от името на Парламентарната група на коалиция “Атака”.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Лютфи, че все пак ми дадохте думата. Преди малко господин Пирински не даде думата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Защото я поискахте в съответствие с правилника.
ПАВЕЛ ШОПОВ: От “Атака” думата беше поискана по правилник, но беше направено поредното нарушение от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря.
Искам да коригирам господин Костов, но този път съвсем доброжелателно. Господин Костов, България не е държава от 1878 г., а е държава отпреди 1300 години. Няма смисъл да се сравняваме колко са били националните държави преди 120 години. Въпросът е, че България е първата национална държава в Европа. И това е факт, който непрекъснато трябва да имаме предвид. Когато говорим за приемането ни в Европейския съюз, ние считаме, че онова достойнство, което имаме като най-старата национална държава в Европа, следваше да бъде пренесено като достойнство и във връзка с нашето приемане в Европейския съюз. Въпросът е там, че нашето приемане в Европейския съюз не е по достойнството, което ни се следва. Това е така, защото лошо бяха водени преговорите. През цялото време на тези преговори, започнати преди толкова години, водени от няколко правителства, всички те до този момент бяха водени от колониални администрации, които не държаха сметка за българския национален интерес. България се приема в Европейския съюз не поради заслугите на тези правителства, които водеха преговорите, а въпреки тези правителства и техните усилия.
България се приема в Европейския съюз – и това трябва да е ясно – защото геостратегическият интерес го налага и е в полза на европейските страни, които го правят. Това е истината! Това трябва да се има предвид, когато коментираме. Нека не надуваме, както одеве казах, тържествено фанфарите. Нека бъдем реалисти и да не си приписваме заслуги, които нямаме. И без усилията, и с усилията на всички тези правителства, България щеше да бъде приета в Европейския съюз. Проблемът е обаче, че това става при много лоши условия – цената е затварянето на блоковете на АЕЦ “Козлодуй”, което можеше да не стане, ако преговорите бяха водени достойно, става с цената на лоши финансови условия. Трябва да сме наясно, че през следващите години българите като начин на живот и стандарт ще бъдат по-бедни, отколкото са били през последните няколко години. За това няма никакво съмнение!
Това няма да бъде така, разбира се, за политическия елит на България, против който ние от партия “Атака” сме се опълчили и искаме неговата радикална смяна, неговата подмяна, защото този политически елит трябва да си иде! Съотношението в България на нагласите, на настроенията, на отношенията на българските граждани са силно променени дори в сравнение с изборите от миналата година. И никой в тази зала не трябва да си прави илюзии за това! То се вижда, то се чувства и това скоро ще си проличи.
Когато говорим за геостратегическия интерес на Европа, не можем да не обърнем внимание, че Европа има предвид приемането на България сред своите членове в Европейския съюз, за да бъде тя преден пост, да бъде буфер срещу навлизането на Турция като влияние по отношение на Европейския съюз и евентуалното нейно членство.
В тази връзка ние от тази висока трибуна заявявяме, че ще бъдем политическата сила, с всичките права, които имаме и произтичат от членството ни в Европейския съюз, която ще бди, ще стои твърдо и категорично на тази позиция и ще направим всичко възможно Турция, която принадлежи към друг свят, която е основана на други принципи на обществено устройство, на друг морал, други възгледи и други виждания, заедно със силите в Европейския съюз, които са на тази позиция, ще направим всичко възможно това да не стане.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Да говорим за България.
ПАВЕЛ ШОПОВ: С това наше изказване ние искаме да опровергаем онези гнусни твърдения и инсинуации,  които се правят по отношение на „Атака”, че „Атака” била против влизането на България в Европейския съюз. Заявяваме твърдо и категорично, че това не е така, както се твърди. „Атака” е за влизането на България в Европейския съюз, но по един достоен начин – с гордо вдигната глава, а не като бедните роднини, които в момента са в най-тежкото положение от всички страни в Европейския съюз.
И така, уважаеми колеги, ние стоим твърдо върху принципите, които до този момент сме изразявали и изказвали по отношение на Европейския съюз,  с  всички наши забележки, които са категорични.
Ние ще се борим за спасяването на блоковете на АЕЦ „Козлодуй”, което е възможно, и за което трябва да си дадем сметка.
Ние ще работим с всички сили във връзка с геостратегическите интереси на Европейския съюз, които имат ново измерение и ще бъдем по-различната политическа сила от всички останали в България, която има други интерпретации по всички тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи за изказвания от името на парламентарна група? Не виждам.
Има думата  заместник министър-председателят и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Заповядайте, господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми преди всичко да ви поздравя с тази декларация, която днес парламентът прие!
Днешната декларация е изключително важен акт на българския парламент. Този, който не го оценява, е за негова сметка.
С днешната декларация българският парламент показа, че оценява действително историческото събитие,  което се случи вчера с представянето на доклада на Европейската комисия. В същото време днес българският парламент показа, че не надценява постигнатото и не подценява това, което предстои да се направи в бъдеще. Мисля, че точно това е националноотговорната и честна позиция.
Аз разбирам, че някои си правят партийна пропаганда, използвайки това събитие. Толкова по-зле за тях. Те гледат до другия месец, до следващите избори, а някои и още по-кратко.
Това, което вчера каза  Европейската комисия, при целия тежък механизъм на контрол, който имаше преди този доклад, е, че България е готова да стане член на Европейския съюз от началото на следващата година. Това е голямата новина, която вчера получихме. Нас ни оцениха и затова България ще влезе с високо вдигната глава и с достойнство в Европейския съюз.
Ние не влизаме с различен статут. Днес тук чух различни мнения, включително част от тях, които показаха силно непознаване на това какво е Европейският съюз – толкова по-зле, че се чуват от партийни лидери.
България отговори на много по-тежки изисквания, които бяха приложени за нея, в сравнение с десетте страни през 2004 г. от първата вълна на петото разширяване. Защото общественото мнение в Западна Европа, общественото мнение в страните членки беше много по-взискателно и комисията, която пише тези доклади, беше много по-взискателна. Вчера тя каза, че България е постигнала това, което се очаква от нея и че тя е готова за членство, именно в тези условия, в които нито един компромис не беше направен с нас.
И аз мисля, че това е повод за всички действително да бъдем горди от това, което постигнахме. Разбира се, това е заслуга на българския народ, но това е заслуга и на всички политици, които са работили от шестнадесет години насам и по-специално от 1995 г., когато беше подадена молбата за членство в Европейския съюз.
Аз не приемам тук да се прави разграничение между българския народ и българските политици. Още по-несериозно е, че Европейската комисия била съюзник на българския народ и била срещу българските политици. В съседната стая при председателя на парламента е председателят на Европейската комисия господин Барозу. Днес той дойде в  България, за да представи становището на Европейската комисия, за да каже, че Европейската комисия намира в българските институции много силен партньор, който действително направи  огромни крачки напред през последната година. Разбира се, не трябва да подценяваме усилията на всички, още един път казвам, които са работили досега. Но би било несериозно да подценим и това, което днешното Народно събрание направи с всички негови членове не само от едната му страна и това, което днешното правителство също прави.
Тук се чуват критики, че ние влизаме с някаква особена форма или особена предпазна клауза. Няма такова нещо, уважаеми госпожи и господа!
България става пълноправен член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г. – участва в абсолютно всички процедури, във всички вземания на решения, във всички действия, които се извършват в рамките на Европейския съюз. Нещо повече, страната ни влиза без да се активират тези предпазни клаузи, които ги има в договора ни, не само в нашия договор, а и в тези на десетте страни, които преди нас влязоха в Европейския съюз преди две години.
Това, което чух днес да се казва, че тази форма на прозрачност - на допълнителни мерки, както се каза, в която ние трябва да продължим да показваме какво сме направили, била много лоша за държавата. Тя е лоша за този, който не иска да показва какво се прави.
Ако действително сме честни в усилията си, а аз съм сигурен, че сме и че всички институции работят съвсем съвестно в тази посока, нас не ни е страх от това да ни проверяват. Кой го е страх? Този, който го е страх,  явно иска да скрие нещо. Явно иска нещо да не се види.
Българското правителство, напротив, държи всичко, което се случва в България, да бъде напълно ясно – и на обществото у нас, и на обществото от страните – членки на Европейския съюз. Няма нито нещо обидно, нито нещо не в ред с налагането на такива мерки, в които ние трябва да представим доклади за това какво се случва в страната ни. Защото съдебната реформа е един тежък процес, който не можем да кажем, че е постигнат. Защото в борбата срещу корупцията, срещу престъпността имаме огромни успехи, които се показват, включително в оценката на Европейската комисия, но не можем да кажем, че сме постигнали всичко. Защото оттук нататък ние трябва с удвоени усилия да покажем и на българското общество, и на европейските общества, че България прави реформи, от които няма връщане назад. Кой  го е страх тогава от това, че ние трябва да представим това, което се случва в  държавата? Може би той има някакви причини за това нещо?!
Не е вярно, че следващата година България ще внася повече в Европейския съюз, отколкото ще получава.  Това е изключително несериозно и лъжовно изказване на господин Костов. Няма такова нещо! Има специален механизъм в договора. Той може би не си е дал труда да го прочете, въпреки че го коментира така страстно,  в който България е защитена, така както всички останали нови страни членки, от това да не внася повече, отколкото получава.
Аз пак ще кажа, Европейският съюз не е само въпрос на фондове и не е само въпрос на пари,  които на някои им се привиждат. Европейският съюз е ново качество, ново семейство, нови възможности, в които участва държавата. Естествено, ние трябва да направим всичко възможно да оползотворим тези възможности, включително и финансовите. Но това опростяване колко ни дават, за да влезем в Европейския съюз, според мен, е изключително несериозно и погрешно. За успокоение на господин Костов трябва да му кажа, че в договора пише, че България няма да внася повече, отколкото получава, ако това е притеснението му.
Така че членството на България, което някои се опитват да покажат като неравноправно, недостойно или по някакъв начин ограничено, просто не е такова. Да, могат да бъдат наложени санкции върху държавите. Тези санкции са четири групи. Едната от тях е свързана с предпазните клаузи и те важат за всички 12 страни от Петото разширяване, не само за България, три години след членството им. Няма нищо уникално. Нашият договор е такъв, какъвто е и на другите. Останалите три санкции са свързани с всички страни членки, всички 27 страни членки могат да бъдат наказани, ако злоупотребяват с фондовете. Бих се учудил, ако България би направила някакво изключение.
Да, ние влизаме в семейство на европейски страни, в което има правила и ние трябва да спазваме тези правила. Ако не ги спазваме, ще има санкции както за нас, така и за всички останали членове на това семейство.
Така че аз си мисля, че имаме основание абсолютно всички днес да бъдем щастливи, защото, ако имаше национална кауза през последните години, това беше членството на България в Европейския съюз. Аз не се сещам за друга, толкова обединяваща, и тя е почти постигната. Решителната крачка беше направена с доклада на Комисията. Естествено имаме още много работа до края на годината, за да довършим това членство.
Оттук нататък обаче, уважаеми госпожи и господа -  радвам се, че това беше и в декларацията на парламента -  нас ни чака двойно повече работа, и то защото има две предизвикателства.
Първото е България да се докаже като ценен член на европейското семейство, член, който допринася за неговото укрепване и за неговата сила, който получава, но и дава, който е важен фактор не само в региона, но и в цяла Европа.
Второто огромно предизвикателство е нашето членство действително да се усети от българските граждани. Това, че на 1 януари те ще се събудят като европейски граждани все още не значи, че ще има бързи промени. Промените ще бъдат бавни, промените ще бъдат трудни, но те си заслужават.
Така че всичко, което оттук нататък трябва да направим и то с удвоена енергия, е да направим така, че страната ни максимално бързо да намали разликите, които има днес с европейските страни и това нещо да се усети в живота на българските граждани. Има неща, които още от 1 януари ще са налице. Особено младите хора ще могат да пътуват, да учат много по-лесно в чужбина, да се връщат в България, да се чувстват в страната си в рамките на целия Европейски съюз. Българските фирми също много по-лесно ще могат да излизат. Но още много работа трябва да се свърши, докато страната ни постигне за своите граждани това, което са постигнали развитите страни от Европейския съюз.
Така че работата тепърва предстои. Ние трябва да оценим, да се зарадваме на оценката, която днес получаваме, но в същото време трябва много ясно да си дадем сметка, че от нас, от българските институции, от българските граждани зависи да продължим усилията си и да направим това членство в Европейския съюз осезаемо и действително полезно за всички у нас. А на тези, които не им харесва членството в Европейския съюз, е за тяхна сметка. Аз съм сигурен, че те не само са малко, но ще бъдат и още по-малко в политическия живот. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Почивка до 12,25 ч. (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Имаме необходимия кворум - 123-ма народни представители присъстват в залата.
Уважаеми народни представители, съгласно приетата програма, продължаваме нашата работа с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет.
Кой ще представи доклада на комисията?
Госпожо Чилова, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин председател. Искам да направя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министър Иван Токаджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Поканете господин Токаджиев да заеме мястото си в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА:
"На свое редовно заседание, проведено на 9 август 2006 г., Комисията по културата разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 602-01-69, внесен от Министерския съвет на 1.08.2006 г.
На заседанието на комисията присъстваха министърът на културата проф. Стефан Данаилов и експерти от Министерството на културата. От страна на вносителя законопроектът беше представен от министъра на културата.
Предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата регламентира материя, свързана с усъвършенстване на нормативни решения в областта на културата, обусловени както от практиката по прилагането на закона, така и с цел да се осигури по-голяма яснота и прозрачност на държавната политика в тази област.
Законопроектът предвижда Министерският съвет да приеме национална стратегия за развитието на културата за срок от 10 години, която на база на регламентираните в закона принципи ще определи основната политика и ще постави ясни приоритети в областта на културата. В стратегията ще бъдат развити целите и задачите на културната политика и ще бъдат предвидени съответните краткосрочни и дългосрочни аспекти, свързани с тяхното осъществяване и изпълнение.
В законопроекта са предвидени и гаранции за качествено управление на държавните културни институти, като се предлага трудовите отношения с директорите на държавните културни институти да бъдат за срок 3 години, след провеждане на съответния конкурс съгласно ред и условия, определени с наредба на министъра на културата. Преди изтичане на срока на правоотношението, министърът на културата ще извършва оценка на работата на директора, въз основа на която правоотношението може да бъде продължено с още 3 години. При нова положителна оценка и на втория тригодишен срок, министърът ще може да назначи съответния директор за неопределен срок.
Въвежда се задължително изискване директорите на държавни културни институти с национално значение да се назначават от министъра на културата за срок 5 години след провеждане на конкурс чрез представяне на концепция за развитието на културния институт.
Уреждат се и срочни правоотношения след конкурс и на директорите на българските културни институти в чужбина, както и трудовите правоотношения на служителите в тези институти.
С оглед преодоляване на празнота в действащия закон, законопроектът предвижда и правна норма за преобразуване на държавни културни институти в общински.
Законопроектът урежда по нов начин статута на Националния фонд "Култура" като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата, във връзка с което се предлага премахване на контролния съвет.
В хода на разискванията народните представители поставиха въпроси и проведоха дискусия относно визираните в законопроекта правни норми относно характера и сроковете на трудовите правоотношения, които възникват след провеждане на конкурс за директор, и се изказаха съмнения относно съответствието им с действащото трудово законодателство. Освен това бе обърнато внимание, че законопроектът съдържа разпоредби, които създават неравнопоставеност на изискванията и сроковете на правоотношенията, възникващи в националните, в сравнение с тези на държавните културни институти, както и в българските културни институти в чужбина. Предложено бе между първо и второ гласуване на законопроекта да се прецизират някои разпоредби.
След проведеното обсъждане на законопроекта в Комисията по култура се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: за" – 8 народни представители, без "против", "въздържали се" – 2.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 602-01-69, внесен от Министерския съвет на 01.08.2006 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Чилова. Има доклад на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Господин Методиев, моля да представите доклада на вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
"ДОКЛАД
относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 602-01-69, внесен от Министерския съвет на 01.08.2006 г.
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 24 август 2006 г.
В заседанието взеха участие заместник-министърът на Министерството на културата господин Иван Токаджиев и заместник-министърът на Министерството на държавната администрация и административната реформа господин Ангел Иванов.
От името на вносителя господин Токаджиев представи законопроекта.
В него се предвижда Министерският съвет да приеме Национална стратегия за развитие на културата, която да поставя ясно приоритетите в областта на културата през следващите 10 години. Регламентира се възникването на трудовите правоотношения с директорите на държавните културни институти, които се назначават от министъра на културата, след провеждане на конкурс, за срок от три години.
Със законопроекта се дава възможност преди изтичане на срока на правомощията министърът на културата да извърши оценка за работата на директора и да продължи срока с още 3 години, след което при положителна оценка за работата на директора той да бъде назначен за неопределен срок.
Въвежда се задължително изискване директорите на държавните културни институти с национално значение да се назначават след провеждането на конкурс за срок от 5 години, като представят концепция за развитието на съответния институт за срок от  5 години.
Законопроектът урежда статута на Националния фонд “Култура” като второстепенен разпоредител и отменя разпоредбите, регламентиращи националните центрове по изкуствата, които стават дирекции към министерството. Дава се възможност за преобразуване на културните институти от държавни в общински и обратно. Заместник-министърът на държавната администрация и административната реформа изрази подкрепа на разглеждания законопроект.
В хода на обсъждането народните представители поставиха ред въпроси. Беше изразено становището, че сроковете два пъти по три години предвид преминаването към предсрочен договор са смущаващи, тъй като няма длъжности в държавната и общинската администрация, за които да се иска 6-годишен изпитателен срок и той да се преутвърждава по средата. Беше поставен въпрос как се урежда финансирането на културен институт, който е сменил своя статут, и беше посочено, че общинските културни институти трябва да се финансират през общинските бюджети, като дейността им се запази като държавна дейност. Изказва се становище, че предлаганите промени водят до засилване на централизацията и са далеч от идеята за творческата същност на управленческия процес в областта на културата.
Беше посочено, че Министерството на културата трябва да изясни дали чрез предлаганите промени въвежда мандатност, за да се прецени кои са ранговете в българската администрация, изискващи мандатност. Изразено бе мнение, че записаните текстове не дават ясен отговор на въпроса дали при преминаване на даден културен институт от държавен в общински става въпрос само за функция, или и за сградния фонд. Заместник-министърът отговори на поставените въпроси.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на културата. Становището е прието с 10 гласа “за”, 2 гласа “против”, без “въздържали се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Господин заместник-министър, желаете ли да представите законопроекта като вносител или ще вземете участие след дискусията? След дискусията. Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията по първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата с вносител Министерския съвет. Имате думата.
Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин заместник-министър! Искам в началото да заявя, че ще подкрепя измененията, които се предлагат с внесения законопроект, защото ги считам не за централизация, а за внасяне на един баланс в управлението на културата и в по-ефективните механизми за управление и разходване на средствата, които се акумулират или които държавата отделя за финансиране на културата у нас. Ето защо смятам, че това, което се предлага относно изработването на една стратегия за развитие на културата, е може би най-доброто постижение, което се прави в този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на културата, тъй като само по този начин ние действително можем да определим в дългосрочен план какви са целите, какви са задачите на културното развитие, на съхраняване на идентичността, на културно-историческото наследство и така нататък и по този начин може да се управляват ефективно и материалните и човешки ресурси в системата.
Направените изменения, разбира се, са продиктувани от това, че съществуват проблеми по приложението на сегашния Закон за закрила и развитие на културата. От една страна, това се отнася до управлението на държавните културни институти. Направените предложения са изключително положителни, но си мисля, че не се стига докрай в решаването на тези въпроси, тъй като особено за националните културни институти, където се предлага по-продължителен първи период на упражняване на управленска дейност за назначаване на директори, ако не се измени системата, по която се провеждат конкурсите, мисля си, че няма да има особено положителен ефект. Ето защо аз бих препоръчала и на Министерството на културата, и на министъра на културата, така както е записано в закона, много сериозно да прецизира наредбата за провеждане на тези конкурси. Разбира се, тази наредба не се отнася само за институтите с национално значение, тя се отнася и за другите държавни културни институти и за тях също трябва да се помисли сериозно по отношение на конкурсната процедура. Добре известно е, че сегашната конкурсна процедура не работи особено ефективно, особено в случаите, когато някои от държавните културни институти се намират на смесено финансиране с общините. В този смисъл един глас на една община в съотношение 1:10 или 1:12 – 13 на останалите членове на комисиите, които провеждат конкурсите, мисля си, че няма никакъв ефект и никакво значение.
Много ми се иска да кажа, че превръщането на Фонд “Култура” в помощно звено на министъра на културата има сериозен смисъл и сериозен замисъл и в същото време трябва добре да се прецизират правомощията както на министъра, така и на този фонд, за да не се ограничат възможностите там да се акумулират достатъчно средства, които биха могли да подпомогнат държавните средства, отделяни за култура. Мисля си, че сериозно трябва да подкрепим този законопроект по отношение на механизмите за преобразуване на държавни в общински и на общински в държавни културни институти. Сега съществуващата практика много сериозно затруднява някои от държавните културни институти, които работят много добре и синхронизирано с общинските и регионални власти и в същото време тези местни власти не могат да подпомогнат реконструкцията, модернизирането и така нататък на сградите, тъй като те са държавна собственост. А в същото време те също съфинансират от дейността на тези културни институти. Смятам, че по този механизъм трябва спокойно да се помисли да се прецизира, за да може да се доизчистят тези взаимодействия между централната и местна власт по отношение на културните институти.
В предложеното изменение на този законопроект обаче отпада възможността в Управителния съвет на Фонд “Култура” да има представители на организациите с нестопанска цел в областта на културата. Смятам, че това може би не е достатъчно добре премислено, тъй като от мотивите към законопроекта не става ясно защо се налага тази промяна. Това е в чл. 26, ал. 3. Така предложената промяна ми се струва, че е в противоречие с чл. 2, т. 3 на същия Закон за закрила и развитие на културата, където е записано, че равнопоставеността на творците и на културните организации е сред основните принципи на националната културна политика. Затова си мисля, че тук трябва сериозно Министерството на културата да помисли може би между първо и второ четене да се прецизират текстовете, защото има изключително много неправителствени организации - това е един много сериозен сектор, много сериозен ресурс - които работят в областта на културата и културното развитие и те биха могли да присъстват съвсем основателно в управителното тяло на Фонд “Култура” и да участват по този начин със становища при разпределение на средствата, които се акумулират.
Подкрепяйки закона, изразявам и позицията на Парламентарната група на Коалиция за България също в подкрепа на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Любчева.
Има ли други народни представители, които желаят да се включат в дискусията?
Заповядайте, господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър! Когато една сфера от обществения живот има нужда от специален закон за закрила, за защита и за развитие, значи тази сфера не е в добро състояние. Ето защо аз смятам, че тези поправки към Закона за закрила и развитие на културата са наложителни и са полезни като цяло. Групата на Български народен съюз ще ги подкрепи.
Най-голямото достойнство на този закон е стратегията, че наистина ще има стратегия за развитието на българската култура в следващите десет години. Трябва да припомним, че без финансово обвързване и подкрепа всяка една стратегия е просто празен лист.
В предложенията има някои неща, с които аз не съм съгласен и смятам, че между първо и второ четене биха могли да бъдат променени. Например това, че са неравнопоставени държавните културни институти с национално значение, както са наречени, и българските културни институти в чужбина. По един начин и за определен срок ще бъдат назначавани директорите на едните, а в друг срок директорите на тези, които са в чужбина. Но нима, уважаеми колеги, българските културни институти в чужбина не са от национално значение, когато имаме 1 млн. българи диаспора вече в последните няколко години; когато имаме 1 млн. българи в Македония, неколкостотин хиляди души българи в Бесарабия, Молдова, Украйна и т.н.? Затова аз смятам, че българските културни институти в чужбина са също с национално значение и не трябва да ги дискриминираме по този начин.
Има и още неща в закона, за които колежката говори и които би трябвало да се оправят между първо и второ четене. Всички те са, пак казвам, поправими с добра воля.
Ние ще подкрепим законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ватев.
Има ли друг народен представител, който желае думата? Няма желаещи.
Закривам дискусията.
Преминаваме към гласуване на законопроекта на първо четене.
Гласували 96 народни представители: за 93, против 3, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към точка пета от приетия дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА  ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ.
Вносител е Министерският съвет.
Има доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Кой ще представи доклада на комисията?
Заповядайте, господин Българинов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Колеги!
„Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни на свое заседание, проведено на 20 септември 2006 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на финансите и на Министерството на вътрешните работи.
Вносителите посочиха, че предложените изменения и допълнения в Закона за защита на личните данни са продиктувани от необходимостта от постигане на пълно съответствие с изискванията на европейското законодателство в областта на личните данни и по-специално с Директива 95/46/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 1995 г., относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и свободното движение на тези данни.
Припомнено бе, че в цялостния мониторингов доклад относно степента на готовност за членството в Европейския съюз на България от м. май 2006 г. по Глава трета „Свободно предоставяне на услуги” и Глава 24 „Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи” е посочена необходимостта от допълнителни усилия за постигане на пълно съответствие с изискванията на правото на Европейските общности в областта на защитата на личните данни.
Вносителите подчертаха, че законопроектът е изготвен от Междуведомствена работна група, в която участие са взели представители както на Народното събрание, така и на Министерския съвет, Министерство на финансите, Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи и Комисията за защита на личните данни. Народните представители бяха запознати и с резултатите от проведените през м. юли т.г. технически консултации по законопроекта с представители на Европейската комисия, на които е дадена положителна оценка на предвидените изменения.
Сред основните промени в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни могат да се посочат:
- изменение в приложното поле на закона и в дефинициите за „лични данни” и за „администратор на лични данни” с цел постигане на пълно съответствие с изискванията на европейското законодателство;
- гарантиране независимостта на Комисията за защита на личните данни като се предвижда тя да стане първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, а заплатите на нейните членове вече са законово определени;
- промени в процедурата по регистрация на администраторите на лични данни. Задължението за регистрация се въвежда като общо право и от него са уредени изключения при нерискови операции като е предвидено и особено рисковите операции да се извършват само при предварително получено разрешение от Комисията за защита на личните данни. Това изменение е едно от най-съществените в законопроекта и е израз на необходимостта от пренасяне на акцента в работата на Комисията за защита на личните данни от  предимно административни функции, каквито са регистрациите на администраторите, към контролна дейност, изразяваща се в проверки за стриктно спазване на законовите разпоредби;
- отмяна на процедури, които не отговарят на изискванията на директивата;
- други промени от правно-технически характер, целящи по-точно въвеждане на изискванията на Директива 95/46/ЕО.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, внесен от Министерския съвет на 13.08.2006 г.
Становището на комисията е прието на 20.09.2006 г. с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За процедурно предложение имате думата, господин Милтенов.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на вътрешните работи господин Цонко Киров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да гласуваме процедурното предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на вътрешните работи.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля заместник-министърът да заповяда в пленарната зала.
Госпожа Фатме Илияз ще представи становището на Комисията по европейска интеграция.
Имате думата, госпожо Илияз.
ДОКЛАДЧИК ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
„На свое редовно заседание, проведено на 21 септември 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, внесен от Министерския съвет.
От страна на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Габриела Килфанова, юрисконсулт в Дирекция „Международно сътрудничество” в Министерството на вътрешните работи. На заседанието присъстваха още госпожа Ирена Дамянова, юрисконсулт в Дирекция „Правна” на Министерството на вътрешните работи, и госпожа Снежана Колева, държавен експерт в Министерството на финансите.
Съгласно мотивите към законопроекта той цели постигане на пълно съответствие с изискванията на европейското законодателство в сферата на личните данни и по-специално с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и свободното движение на тези данни.
Транспонирането на посочената директива започва с приемането на Закона за защита на личните данни през 2002 г., като последният е бил предмет на по-съществени изменения и допълнения с оглед транспониране на европейското законодателство през 2005 г. Предложените с настоящия законопроект промени си поставят за цел да довършат въвеждането на Директива 95/46 на Европейската общност, като постигнат пълно и коректно съответствие с нейните изисквания.
При изготвянето на законопроекта са взети предвид препоръките за цялостна хармонизация на Закона за защита на личните данни с европейското законодателство, направени в цялостния Мониторингов доклад на Европейската комисия от 16 май 2006 г. по Глава „Свободно предоставяне на услуги” и по Глава „Правосъдие и вътрешни работи”, както и конкретни препоръки по закона, направени в рамките на партньорските проверки. Предложеният законопроект от своя страна е съгласуван с представители на Европейската комисия.
Настоящият законопроект въвежда коректно изискванията на Директива 95/46 на Европейската общност в следните аспекти:
- приложното поле на Закона за защита на личните данни се привежда в съответствие с директивата, като нейните изисквания са отразени по-прецизно в разпоредбата на чл. 1 от закона. Наред с това се уточнява, че законът се прилага за обработването на лични данни за целите на отбраната, националната сигурност и обществения ред и наказателното производство, доколкото в специален закон не е предвидено друго;
- предвидени са разпоредби, осигуряващи независимостта на Комисията за защита на личните данни, състоящи се в трансформирането й в първостепенен разпоредител с бюджетни средства и в законовото закрепване размера на заплатите на нейните членове;
- правомощията на Комисията за защита на личните данни за упражняване на контрол за спазване на закона са приведени в съответствие с изискванията на директивата;
- въведена е опростена процедура за регистрация на администраторите на лични данни;
- прецизирани са някои легални дефиниции, като дефинициите за „лични данни” и „съгласие на физическото лице”;
- отменени са някои разпоредби, предвиждащи процедури, които не отговарят на изискванията на директивата;
- съществена част от предложените промени са от правно-технически характер с оглед постигане на по-прецизно съответствие с въвежданата директива.
Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни е в съответствие с изискванията на Директива 95/46 на Европейската общност.
С оглед на изложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (7 гласа „за”) предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 602-01-83, внесен от Министерския съвет на 13 септември 2006 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Чухме становището на Комисията по европейска интеграция. Откривам дискусията.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Знам, че всеки народен представител задълбочено е работил по Законопроекта за защита на личните данни.
Още веднъж се обръщам към вас, уважаеми колеги: има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Явно няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни с вносител Министерския съвет.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към шеста точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Заповядайте, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря  Ви, господин председател.
На заседание, проведено на 20 септември 2006 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо гласуване Законопроект № 602-01-62/20.07.2006 г. за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет, и предложенията, направени по време на заседанието.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния „Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По заглавието на закона предполагам, че няма народни представители, които желаят да вземат отношение, тъй като то е безспорно.
Моля, гласувайте заглавието на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Гласували  81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „§ 1. В чл. 4, ал. 1, т. 4 думите „офицери, сержанти и граждански лица” се заличават.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията предлага § 1 да отпадне. Следващите параграфи се преномерират съответно.
Господин председател, за информация на колегите народни представители, този параграф се предлага да отпадне, тъй като той вече е действащ текст от българското законодателство, приет с промени в други закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували  78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Параграф 1 отпада.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 1.
По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По тези два параграфа има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте § 1 и § 2 по новата номерация.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 4 комисията не подкрепя текста на вносителя.
Комисията предлага § 4 да отпадне.
"§ 4. В чл. 69 се правят следните изменения:
1. В заглавието думите "офицери, сержанти и граждански лица" се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 36д от Закона за съдебната власт, както и следователите и младшите следователи при уволнение придобиват право на пенсия при 25 години осигурителен стаж, от които две трети да са действително изслужени на такива длъжности, независимо от възрастта."
3. В ал. 3 думите "офицерите и сержантите по ал. 1 и 2" се заменят с "лицата по ал. 2"."
Господин председател, тук важи същото, което казах за § 1 – това е вече действащ текст от Кодекса за социално осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 4.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Параграф 4 отпада.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 5, § 6, § 7, § 8 и § 9 комисията подкрепя текстовете на вносителя, като тези параграфи съответно се преномерират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Гласуваме § 5, 6, 7, 8 и 9, които стават § 3, 4, 5, 6 и 7 по новата номерация.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 10 комисията не подкрепя текста на вносителя.
Комисията предлага § 10 да отпадне.
"§ 10. В § 3 от Преходните и заключителните разпоредби се създава ал. 4:
"(4) За осигурителен стаж по чл. 69, ал. 2 се зачита времето до 30 април 2006 г. включително, през което лицата са били държавни служители – офицери, сержанти и граждански лица от Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията, както и офицери и сержанти от други ведомства, посочени в чл. 69, ал. 2 до изменението му с този закон."
Комисията предлага § 10 да отпадне по същите съображения – това е действащ текст в българското законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 10.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Параграф 10 отпада.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: "Заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя това наименование.
Комисията подкрепя § 11 и § 12 във вида, в който са дадени от вносителя, които стават съответно § 8 и § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата. Няма желаещи.
Поставям на гласуване наименованието "Заключителни разпоредби" и § 8 и 9 по новата номерация.
Моля гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 13 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 10:
"§ 10. В Закона за частната охранителна дейност (обн., ДВ,...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15, ал. 3:
а) в т. 2 след думите "следствена служба" се добавя "и областна дирекция "Полиция";
б) в т. 3 думата "полицейско" се заменя с "досъдебно".
2. В чл. 23, ал. 1 думите "съответния директор на РДВР (СДВР)" се заменят със "съответния директор на областна дирекция "Полиция".
3. В чл. 24, ал. 3 думите "съответната РДВР (СДВР)" се заменят със "съответната областна дирекция "Полиция".
4. В чл. 27, ал. 3 изречение трето думите "съответната РДВР (СДВР)" се заменят със "съответната областна дирекция "Полиция".
5. В чл. 37, ал. 1, изречение първо, думите "Към Дирекцията на Национална служба "Полиция" (ДНСП)" се заменят с "Към Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция" (ГДППООРП)".
6. В чл. 41, ал. 1 думите "офицери и сержанти на "Охранителна полиция" при ДНСП и РДВР (СДВР)" се заменят с "държавни служители в МВР от "Охранителна полиция" при ГДППООРП на Генерална дирекция "Полиция" и областните дирекции "Полиция"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли изказвания по § 10? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 10 по новата номерация, както се предлага от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграф 10 по новата номерация е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 14 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 11.
По § 15 комисията също подкрепя текста на вносителя, който става § 12.
По § 16 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, по тези три параграфа, има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17, който става § 14:
„§ 14. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. Навсякъде думите „граничен паспортен контрол” се заменят с „граничен паспортно-визов контрол”.
2. В чл. 44:
а) в ал. 1 думите "регионален граничен сектор" се заменят с "регионална гранична служба".
б) в ал. 7 думите "на Министерството на вътрешните работи" се заменят с "при Генерална дирекция "Полиция".
3. В чл. 54, ал. 3 думите "на Министерството на вътрешните работи" се заменят с "при Генерална дирекция "Полиция".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказвания по § 14? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по § 18 до 24 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 25, който става § 22:
"§ 22. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ,...) се правят следните изменения:
1. В чл. 110а, ал. 2 думите "Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност" се заменят с "Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението".
2. В чл. 157а, ал. 2 думите "Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност" се заменят с "Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по текста на вносителя за § 25, който става § 22. Няма желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 23:
"§ 23. В Закона за съхранение и търговия със зърно (обн., ДВ,...) се правят следните изменения:
1. В чл. 11а, ал. 2, т. 8 думите "териториалната служба за пожарна и аварийна безопасност" се заменят с "териториалните структурни звена "Пожарна безопасност и защита на населението".
2. В чл. 11б, т. 5 думите "териториалната служба за пожарна и аварийна безопасност" се заменят с "териториалните структурни звена "Пожарна безопасност и защита на населението"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители, които искат да вземат отношение по тези текстове до § 31 включително, който става § 28? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 73, против 7, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 32.
Комисията предлага § 32 да отпадне.
"§ 32. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр...), в чл. 46, ал. 1, т. 8 думите "по чл. 68, 70, 73, 74, 76, 78 и 80" се заменят с "по чл. 61, 63, 68, 69, 71, 72 и 74"."
Господин председател, за информация искам да кажа, че комисията предлага този текст да отпадне, защото той вече е действащ текст от българското законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте становището на комисията за отпадането на § 32.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 32.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Параграф 32 отпада.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По този текст има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте § 33, който става § 29.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 30:
"§ 30. В Закона за горите (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения:
1. В чл. 25, ал. 6 думите "Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност" се заменят с "Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението".
2. В чл. 34, т. 14 думите "чл. 78, ал. 1, т. 1, 2 и 3" се заменят с "чл. 72, ал. 1, т. 1, 2 и 3"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте по новата номерация от § 30 до § 34 включително.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Уважаеми народни представители, днес изчерпахме седмичната ни програма, тъй като приехме включително и т. 6.
Както председателят на Народното събрание съобщи, парламентарният контрол в петък ще бъде цял ден. А утре, както председателят съобщи в началото на заседанието, евентуално ще има пленарно заседание с допълнителни точки, които в момента не бих могъл да ви съобщя.
Предлагам следното: в рамките на около 15,00 ч., но не по-късно, на всяка парламентарна група ще бъде съобщено утре евентуално ще има ли пленарно заседание и с какъв дневен ред, или комисиите ще трябва да работят утре цял ден. Поемам ангажимента до 15,00 ч. това да бъде съобщено на всяка парламентарна група, а тя от своя страна на всеки един народен представител.
Днес има също заседания на постоянните комисии. Вие знаете кои са, обявени са.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)
 

(Закрито в 13,30 ч.)
  
 
Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи
  
Секретари:
Иван Илчев
Станчо Тодоров